НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
6
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
6
:
722
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ОКУЛТНАТА ШКОЛА НА ПРОРОЦИТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Но това показва, че те в миналото си прераждане са преминали през школата и сега им трябва само малък повод, за да се пробуди тяхната
душа
за онези опитности, които са имали в миналото.
Такава школа, такова училище за пророци е съществувало в Израел, както вече казах, още от времето на Мойсей, в която отивали да учат онези, които се посвещавали в служене на Бога. Във времето на пророк Илия школата е била на планината Кармил, а клонове на школата е имало в градовете Навиот, Ветил, Галгал и Ерихон. Има случаи, когато човек без да е следвал в настоящото прераждане школата, е влизал във връзка с Божия Дух и започвал да пророчества. Такъв е случаят с пророк Амос, който казва, че Бог го взел от стадото и го направил пророк. Също и Елисей е орал на нивата, когато минал Илия покрай него и го взел със себе си.
Но това показва, че те в миналото си прераждане са преминали през школата и сега им трябва само малък повод, за да се пробуди тяхната
душа
за онези опитности, които са имали в миналото.
Повечето от известните еврейски пророци са от този род. В тях спонтанно избликва миналата опитност и те влизат във връзка с духовния свят. Такъв е случаят и с апостол Павел. Той не е минал през школата във времето на физическото съществуване на Христа, но той е бил подготвен отминалото. Затова Христос казва за него, че му е избран съсъд, т.е.
към текста >>
Казва се: Те пристъпиха пред своя народ, като в
душата
им проговори гласът на техния Бог и ги направи способни да предричат бъдещия курс на съдбата на техния народ, и даже и бъдещия курс на световната история.
Ето какво казва Щайнер за характера на Стария завет и за пророците: „Това, което сме добили от духовната наука, ни позволява да разгледаме еврейските пророци по един твърде особен начин. Някои говорят за еврейските пророци като за Посветените от другите народи. По този начин те не могат да бъдат разбирани. Ако вземем Библията и разгледаме пророците, започвайки от Илия и стигнем до Малахия, минавайки през Исайя, Еремия, Иезекил, Данаил, спирайки се на това, което Библията казва за тези образи, тогава ще видим, че не можем да ги причислим към общата схема на Посвещенията. Никъде в Библията не се казва, че юдейски- те пророци са минали през същия път на Посвещение, както Посветените на другите народи.
Казва се: Те пристъпиха пред своя народ, като в
душата
им проговори гласът на техния Бог и ги направи способни да предричат бъдещия курс на съдбата на техния народ, и даже и бъдещия курс на световната история.
Това се изтръгва спонтанно и стихийно от душите на пророците. Но не ни се казва, че са минали през Посвещения, както това се разказва за пророците от другите народи, че те са минали през Посвещение. Еврейските пророци са се проявили така, че тяхното духовно виждане се проявява като една гениалност, виждане, което им показва какво трябва да кажат на своя народ и какво трябва да кажат на човечеството. Така се проявяваха те, така се позоваваха на своя пророчески глас и на своите пророчески дарби. Виждаме само как един пророк, когато има да каже нещо, той говори за това, че Бог му го е съобщил чрез своите посредници или че го е получил като една непосредствена, спонтанна истина.
към текста >>
Какво разкриваме ние, когато проследим с помощта на духовната наука, окултно,
душата
на тези пророци?
Но не ни се казва, че са минали през Посвещения, както това се разказва за пророците от другите народи, че те са минали през Посвещение. Еврейските пророци са се проявили така, че тяхното духовно виждане се проявява като една гениалност, виждане, което им показва какво трябва да кажат на своя народ и какво трябва да кажат на човечеството. Така се проявяваха те, така се позоваваха на своя пророчески глас и на своите пророчески дарби. Виждаме само как един пророк, когато има да каже нещо, той говори за това, че Бог му го е съобщил чрез своите посредници или че го е получил като една непосредствена, спонтанна истина. Това ни дава повод да запитаме: Какво разкриваме ние по отношение на еврейските пророци, които външно могат да бъдат поставени наред с Посветените на другите народи?
Какво разкриваме ние, когато проследим с помощта на духовната наука, окултно,
душата
на тези пророци?
Ние откриваме нещо твърде забележително. И ако сравним това, което окултното изследване ни дава с това, което историята и религиозното предание ни дава, относно тези образи на пророците, ще видим, че те напълно се потвърждават. Когато проследим душите на еврейските пророци по пътя на едно ясновидско изследване, откриваме, че те са преродени Посветени от миналото, които са били Посветени у други народи и още у тези народи са се издигнали до висока степен на Посвещение. Следователно, когато проследим в миналото един от еврейските пророци, ние стигаме до други народи. Там ние намираме една посветена душа, която дълго време е стояла при този народ.
към текста >>
Там ние намираме една посветена
душа
, която дълго време е стояла при този народ.
Какво разкриваме ние, когато проследим с помощта на духовната наука, окултно, душата на тези пророци? Ние откриваме нещо твърде забележително. И ако сравним това, което окултното изследване ни дава с това, което историята и религиозното предание ни дава, относно тези образи на пророците, ще видим, че те напълно се потвърждават. Когато проследим душите на еврейските пророци по пътя на едно ясновидско изследване, откриваме, че те са преродени Посветени от миналото, които са били Посветени у други народи и още у тези народи са се издигнали до висока степен на Посвещение. Следователно, когато проследим в миналото един от еврейските пророци, ние стигаме до други народи.
Там ние намираме една посветена
душа
, която дълго време е стояла при този народ.
След това е минала през вратата на смъртта и се е преродила сред еврейския народ. Това се отнася до всеки един от пророците - Исайя, Йеремия, Данаил и пр. Когато искаме да намерим техните души в предишни прераждания, ние трябва да ги търсим у другите народи. Тривиално изразено, нещата стоят така, че Посветените на другите народи са се събрали у еврейския народ, където тези Посветени се явяват в образа на пророците. По този начин става обяснимо как пророците се явяват така, че тяхната пророческа дарба се проявява като една спонтанна, стихийна сила на тяхната душа.
към текста >>
По този начин става обяснимо как пророците се явяват така, че тяхната пророческа дарба се проявява като една спонтанна, стихийна сила на тяхната
душа
.
Там ние намираме една посветена душа, която дълго време е стояла при този народ. След това е минала през вратата на смъртта и се е преродила сред еврейския народ. Това се отнася до всеки един от пророците - Исайя, Йеремия, Данаил и пр. Когато искаме да намерим техните души в предишни прераждания, ние трябва да ги търсим у другите народи. Тривиално изразено, нещата стоят така, че Посветените на другите народи са се събрали у еврейския народ, където тези Посветени се явяват в образа на пророците.
По този начин става обяснимо как пророците се явяват така, че тяхната пророческа дарба се проявява като една спонтанна, стихийна сила на тяхната
душа
.
Тази пророческа дарба е едно възпоменание на това, което те са добили като Посветени тук или там. То се изявява така, че не може да покаже винаги онази хармонична форма, която е имало в предишните прераждания. Защото една душа, която е била въплотена в миналото в едно персийско или египетско тяло, трябва първо да се приспособи към еврейското тяло. Поради това, някои от способностите, които тази душа е имала по-рано, не могат да се проявят. Защото работата не стои така, че когато човек напредва от едно въплощение в друго, всичко, което е имал по-рано като сили и способности да може да се прояви.
към текста >>
Защото една
душа
, която е била въплотена в миналото в едно персийско или египетско тяло, трябва първо да се приспособи към еврейското тяло.
Когато искаме да намерим техните души в предишни прераждания, ние трябва да ги търсим у другите народи. Тривиално изразено, нещата стоят така, че Посветените на другите народи са се събрали у еврейския народ, където тези Посветени се явяват в образа на пророците. По този начин става обяснимо как пророците се явяват така, че тяхната пророческа дарба се проявява като една спонтанна, стихийна сила на тяхната душа. Тази пророческа дарба е едно възпоменание на това, което те са добили като Посветени тук или там. То се изявява така, че не може да покаже винаги онази хармонична форма, която е имало в предишните прераждания.
Защото една
душа
, която е била въплотена в миналото в едно персийско или египетско тяло, трябва първо да се приспособи към еврейското тяло.
Поради това, някои от способностите, които тази душа е имала по-рано, не могат да се проявят. Защото работата не стои така, че когато човек напредва от едно въплощение в друго, всичко, което е имал по-рано като сили и способности да може да се прояви. Поради трудностите, които новото тяло създава, някои от тези способности могат да се изявят нехармонично, хаотично. Виждаме, как еврейските пророци са дали на своя народ сбор от духовни импулси, които често пъти са неподредени, но величествени възпоменания на тяхното Посвещение от предишно прераждане. Това е особеното, което виждаме у еврейските пророци.
към текста >>
Поради това, някои от способностите, които тази
душа
е имала по-рано, не могат да се проявят.
Тривиално изразено, нещата стоят така, че Посветените на другите народи са се събрали у еврейския народ, където тези Посветени се явяват в образа на пророците. По този начин става обяснимо как пророците се явяват така, че тяхната пророческа дарба се проявява като една спонтанна, стихийна сила на тяхната душа. Тази пророческа дарба е едно възпоменание на това, което те са добили като Посветени тук или там. То се изявява така, че не може да покаже винаги онази хармонична форма, която е имало в предишните прераждания. Защото една душа, която е била въплотена в миналото в едно персийско или египетско тяло, трябва първо да се приспособи към еврейското тяло.
Поради това, някои от способностите, които тази
душа
е имала по-рано, не могат да се проявят.
Защото работата не стои така, че когато човек напредва от едно въплощение в друго, всичко, което е имал по-рано като сили и способности да може да се прояви. Поради трудностите, които новото тяло създава, някои от тези способности могат да се изявят нехармонично, хаотично. Виждаме, как еврейските пророци са дали на своя народ сбор от духовни импулси, които често пъти са неподредени, но величествени възпоменания на тяхното Посвещение от предишно прераждане. Това е особеното, което виждаме у еврейските пророци. А защо става това?
към текста >>
В хода на Стария завет ние виждаме едно пълно с драматичен развой развитие и върховната точка на този развой застава накрая пред нас в мъченическата смърт на Макавеевите синове, които из своята
душа
говорят за съединеността, даже и за възкресението на техните души в Божествения елемент."
Много важно е да вземем под внимание този окултен факт. защото само тогава ще разберем защо едно писание като Евангелието на Марко още от самото начало се основава на Стария завет. Но какво става при това събиране на елементите на Посвещението на различните народи в този единствен център? Ние ще видим защо става това. Когато вземем целия драматичен ход на Стария завет, ще забележим как чрез това приемане на елемента на Посвещението на различните народи, постепенно в развитието на Стария завет се изработва мисълта за безсмъртието, която се явява в своята върховна точка именно у Макавеевите синове.
В хода на Стария завет ние виждаме едно пълно с драматичен развой развитие и върховната точка на този развой застава накрая пред нас в мъченическата смърт на Макавеевите синове, които из своята
душа
говорят за съединеността, даже и за възкресението на техните души в Божествения елемент."
От тази мисъл се вижда, че пророците са Посветени от всички народи, събрани в Израел да обединят всички придобивки на човешкото развитие в едно цяло, което да се прояви в еврейския народ, в когото трябваше да слезе Христос. И те имаха именно за мисия да подготвят еврейския народ и оттам и цялото човечество, от което те идват, и с които народи те имаха една вътрешна връзка, за да приемат Христа. Както вече казах, и Авраам, и Исаак, и Яков бяха във връзка с Бога, били са Посветени. Но сега ще говоря за пророците след установяването на евреите в Палестина. Мойсей, както видяхме, е бил първият и най-голям пророк на Израел, за когото сам Бог казва, че говори лице с лице с него.
към текста >>
2.
СЪЩНОСТ И ЕСТЕСТВО НА МИСТИЦИЗМА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
идеала, към който се стреми
душата
."
„Животът има освен външна, още и вътрешна страна, която само мистикът разбира. Под мистик разбирам човек на Любовта. Вътрешната страна на живота не може да се разбере без Любов. Чрез Любовта се дохожда до вътрешното разбиране същността на живота. Под същина на живота разбираме вечното в света, т.е.
идеала, към който се стреми
душата
."
„Мистицизмът подразбира стремеж на душата към Великото Неизвестно, което душата чувствува като нещо много близко и сродно, макар и неизвестно, но все пак познато. Душата чувствува, че това неизвестно прониква целия живот и цялата природа. Затова тя го търси и чувства проявеното в живота и природата като една неуловима реалност, много по-близка от обикновената материална реалност." „Любовта ти към Бога ще бъде толкова вярна и истинна, доколкото имаш Любов към ближния си. Тази Любов пък ще определи отношенията ти към себе си.
към текста >>
„Мистицизмът подразбира стремеж на
душата
към Великото Неизвестно, което
душата
чувствува като нещо много близко и сродно, макар и неизвестно, но все пак познато.
Под мистик разбирам човек на Любовта. Вътрешната страна на живота не може да се разбере без Любов. Чрез Любовта се дохожда до вътрешното разбиране същността на живота. Под същина на живота разбираме вечното в света, т.е. идеала, към който се стреми душата."
„Мистицизмът подразбира стремеж на
душата
към Великото Неизвестно, което
душата
чувствува като нещо много близко и сродно, макар и неизвестно, но все пак познато.
Душата чувствува, че това неизвестно прониква целия живот и цялата природа. Затова тя го търси и чувства проявеното в живота и природата като една неуловима реалност, много по-близка от обикновената материална реалност." „Любовта ти към Бога ще бъде толкова вярна и истинна, доколкото имаш Любов към ближния си. Тази Любов пък ще определи отношенията ти към себе си. Всеки ден трябва да изменяш възгледите си, т.е.
към текста >>
Душата
чувствува, че това неизвестно прониква целия живот и цялата природа.
Вътрешната страна на живота не може да се разбере без Любов. Чрез Любовта се дохожда до вътрешното разбиране същността на живота. Под същина на живота разбираме вечното в света, т.е. идеала, към който се стреми душата." „Мистицизмът подразбира стремеж на душата към Великото Неизвестно, което душата чувствува като нещо много близко и сродно, макар и неизвестно, но все пак познато.
Душата
чувствува, че това неизвестно прониква целия живот и цялата природа.
Затова тя го търси и чувства проявеното в живота и природата като една неуловима реалност, много по-близка от обикновената материална реалност." „Любовта ти към Бога ще бъде толкова вярна и истинна, доколкото имаш Любов към ближния си. Тази Любов пък ще определи отношенията ти към себе си. Всеки ден трябва да изменяш възгледите си, т.е. да ги допълваш и разширяваш.
към текста >>
Когато Божественото се пробуди в човека, то се изявява чрез ума, сърцето, волята и
душата
на човека.
Затова мистикът е човек, който изпълнява волята Божия в живота си и е абсолютно свободен. И ако някой път си налага ограничения на света и живота, това го прави съзнателно, с цел да изпълни някаква задача в света. Така че, мистикът е човек, който е свързан с Великата Реалност и затова той не е фантазьор и празен мечтател, а творческа личност в света, както Бог е творец, защото Бог живее и се проявява чрез него. Мистикът е човек със светъл ум и чисто сърце и неговото съзнание е чисто и тихо, за да може да отразява и преживява в себе си Божественото блаженство, красота и хармония. Той е в непрекъснато общение с Бога и Бог винаги му изявява своята воля.
Когато Божественото се пробуди в човека, то се изявява чрез ума, сърцето, волята и
душата
на човека.
Когато те всички са организирани и са добри проводници на Божественото, тогава Божественото се проявява чрез цялата човешка природа и това именно е съвършеният мистик. А когато някои от тези части на човешката природа не са организирани, за да бъдат добри проводници на Божественото, тогава то се проявява хармонично само чрез онази негова част, която е организирана, а чрез тези, които не са организирани, се проявява нехармонично и непълно. От такъв източник са онези извратени форми на мистицизъм, които са причина за отри- дателното схващане на съвременните хора за мистицизма. Когато Божественото се проявява в даден човек чрез неговия ум, такъв човек е мистик рационалист. Такъв е случаят с Толстой.
към текста >>
И когато вече се пробуди тяхната
душа
, когато тяхното съзнание се проникне от Божественото съзнание, те вече могат да преживеят присъствието на Божественото в себе си.
Главната задача на еврейските пророци е да подготвят съзнанието на еврейския народ за слизащия към Земята Божествен Дух. Затова тяхното явяване не е нещо случайно, а е резултат на една духовна вълна, която иде от Божествения Дух и която носи духовна светлина и топлина, и има за задача да пробуди по-издигнатите души, за да бъдат като една среда, която да приеме Божественото Слово, носено от Божествения Дух. Защото както физическото слънце в своето видимо движение създава условия за развиване на растителността на Земята и за разцъфтяването на цветята, така и от Божествения Дух периодически идват духовни течения към Земята, за да създадат условия за напъпилите души да се разцъфтят, да се пробудят. Мистиците са именно такива пробудени души, които долавят духовните течения, които идват за дадена епоха и се пробуждат от вековния сън и според степента на развитието си преживяват Божественото в себе си. Най-напред под влияние на тази духовна вълна, у по-напредналите души се създава едно мистично настроение, което създава в тях условия да работят за пробуждане на Божественото в тях, за разцъфтяване на техните души.
И когато вече се пробуди тяхната
душа
, когато тяхното съзнание се проникне от Божественото съзнание, те вече могат да преживеят присъствието на Божественото в себе си.
Тогава те стават озарени от една духовна светлина и носят в себе си една мекота и топлина, с които привличат хората, стават един жив извор на Любов и Мъдрост, стават извор на живи води, които утоляват жаждата на страдащите в материята човешки души. Мистикът външно може да бъде обикновен човек, орач или овчар, както са били някога еврейските пророци. Той може да бъде цар или свещеник, както Давид и Соломон. Той може да бъде поет като Рабиндранат Тагор, Новалис, Метерлинг, Гьоте, Шекспир и други. Той може да бъде общественик като Ганди и Толстой.
към текста >>
Мистиците са обикновено хора, които в миналото са преминали през Посвещение и през духовно подвизаване и сега спонтанно избликват в тяхната
душа
, в тяхното съзнание преживените минали опитности.
мистиците не са хора с мъгляви съзнания, унесени и занесени, но са творчески личности, хора на трезвата и дълбока мисъл, хора с благородни сърца и силна благородна воля, която осъществява в дела тяхното мистично съзерцание и преживяване. И прогресът в света, културата е дело на мистиците, а не на онези, които се мислят за учени и умни. Ако в тази светлина разгледаме световната история ще видим, че начело на прогреса и културата винаги стоят мистиците, хората с духовен поглед за света и живота, а тези, които се кичат с титлата учени, са само дилетанти в науката. Те само разработват и много често опорочават първоначалните идеи, дадени от истинските учени, които са били винаги мистици. Даже и най-големите светила на съвременната наука, Алберт Айнщайн и Иван Петрович Павлов, са хора с дълбоко религиозно убеждение.
Мистиците са обикновено хора, които в миналото са преминали през Посвещение и през духовно подвизаване и сега спонтанно избликват в тяхната
душа
, в тяхното съзнание преживените минали опитности.
Това е ясно илюстрирано от живота на Сведенборг, който до 50 годишна възраст се е занимавал с научна работа и е бил дълбоко религиозен. От един път миналите опитности и светлина разкъсват булото на материята, неговото съзнание се разширява и той влиза във връзка с духовния свят и със съществата, които го населяват. Характерното за мистика, както и за Посветения е това, че тяхното съзнание се разширява и Светлината им се увеличава. Такъв е случаят с апостол Павел. Той е бил много ревностен, даже фанатично религиозен.
към текста >>
3.
Пророк Самуил
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Той е бил готов от миналото прераждане, но сега, при срещата със Самуил и при Посвещението, което Самуил извършва над него в присъствието на братята му, неговата
душа
се пробужда и миналите опитности на връзка с Бога възкръсват; и той получава съзнателна връзка с Бога за през целия си живот.
Когато той дошъл пред Самуил, Бог му казал да го помаже за цар на Израил. Той бил рус, доброок и красив. Взел Самуил рога с елей и го помазал всред братята му. И от този момент дошъл Духът Господен над Давид, който го ръководил през целия му живот. Това помазване е особен род Посвещение, чрез което Давид се свързва с Бога, пробужда се неговото съзнание.
Той е бил готов от миналото прераждане, но сега, при срещата със Самуил и при Посвещението, което Самуил извършва над него в присъствието на братята му, неговата
душа
се пробужда и миналите опитности на връзка с Бога възкръсват; и той получава съзнателна връзка с Бога за през целия си живот.
От делата, които вършел Самуил се вижда, че той е един голям Посветен със сила и Мъдрост и сам извършвал Посвещения над готовите души.
към текста >>
4.
Пророк Илия
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Но ето какво ни показва окултното изследване: В лицето на Илия имаме работа с един Велик Дух, който броди, така да се каже, невидимо из царството на Ахава и този дух понякога се вселява в
душата
на Навутей.
Навутей, съседът на царя е поканен да застане начело на един празник на поста (покаяние), на който били поканени и други първенци на царството. На този празник той бил убит под подстрекателството на Изабела. Значи, тя се заканва да убие Илия, а убива Навутей. Тя не е съобщавала, че иска да убие Навутей, а напротив, заявила, че иска да убие Илия. Следователно, тези неща не съвпадат.
Но ето какво ни показва окултното изследване: В лицето на Илия имаме работа с един Велик Дух, който броди, така да се каже, невидимо из царството на Ахава и този дух понякога се вселява в
душата
на Навутей.
Така че Навутей е един вид физическата личност на Илия. И когато говорим за личността на Навутей, ние говорим за физическата личност на Илия. В смисъла на Библията Илия е невидим образ, а Навутей е видимият образ на Илия във физическия свят. Но когато вникнем във Великия Дух на Илиевото дело и когато оставим да действува върху нас целия дух на Илия така, както ни го представя Библията, можем да кажем: В лицето на Илия пред нас застава всъщност духът на целия еврейски народ. Той е твърде велик, това ни показва окултното изследване, за да може да обитава напълно в душата на своята земна форма, в душата на Навутей.
към текста >>
Той е твърде велик, това ни показва окултното изследване, за да може да обитава напълно в
душата
на своята земна форма, в
душата
на Навутей.
Но ето какво ни показва окултното изследване: В лицето на Илия имаме работа с един Велик Дух, който броди, така да се каже, невидимо из царството на Ахава и този дух понякога се вселява в душата на Навутей. Така че Навутей е един вид физическата личност на Илия. И когато говорим за личността на Навутей, ние говорим за физическата личност на Илия. В смисъла на Библията Илия е невидим образ, а Навутей е видимият образ на Илия във физическия свят. Но когато вникнем във Великия Дух на Илиевото дело и когато оставим да действува върху нас целия дух на Илия така, както ни го представя Библията, можем да кажем: В лицето на Илия пред нас застава всъщност духът на целия еврейски народ.
Той е твърде велик, това ни показва окултното изследване, за да може да обитава напълно в
душата
на своята земна форма, в
душата
на Навутей.
Той я обгръща някак си като един облак. Но той не е само в Навутей, но броди като природна стихия из цялата страна и действа в дъжда и в слънчевата светлина. Това ясно изпъква, като вземем цялото описание, което започва с това. че царува засуха, но чрез това. което Илия разпорежда във връзка с Божествено духовните светове, сушата и всички неволи, конто бяха обхванали страната, биват премахнати.
към текста >>
Той е земно копие на това Божество, той е онова земно копие, което едновременно е
душата
на еврейския народ.
че царува засуха, но чрез това. което Илия разпорежда във връзка с Божествено духовните светове, сушата и всички неволи, конто бяха обхванали страната, биват премахнати. Той действува като една природна стихия, като един природен закон. И бихме могли да кажем: ние се научаваме да познаваме най-добре това, което действува в духа на Илия, когато прочетем и се вглъбим в 104- ти псалом, където Йехова е описан като Божество на природата, който прониква всичко със своето действие. Но разбира се Илия не трябва да се отъждествява със самото това Божество.
Той е земно копие на това Божество, той е онова земно копие, което едновременно е
душата
на еврейския народ.
Той се явява като лицето на Йехова. Така разгледан този факт бива илюстриран твърде особено и с това, че същият дух, който живее в Илия, се преражда в Йоан Кръстител." Според Преданието, пророк Илия е бил ученик на пророк Ахия, който принадлежал към школата на есеите, както и Илия и всички пророци са от школата на есеите. За него се говори в Третата книга на царете, 14 глава, а също и в 11 глава 29 стих от същата книга, където е казано: „И в онова време, когато Иеровоам излезе из Ерусалим, намери го на пътя пророк Ахия, силонецът, облечен в нова дреха. И двамата бяха сами в полето.
към текста >>
Илия го взема при себе си в горницата и като прави известни операции, извиква към Господа: „Господи, Боже мой, нека се върне
душата
на това дете в него." И послуша Господ Илиевия глас, та се върна
душата
на детето в него и оживя.
А Илия й рече: Не бой се. иди и направи, както рече, но от него направи първо на мен една малка питка, та ми я донеси, и после направи за себе си и за сина си, защото така говори Господ Бог Израилев: делвата с брашното не ще да се изпразни, нито кърчага с елея ще оскудее до деня, в който Господ ще даде дъжд по лицето па земята. И тя отиде и направи според Илиевото Слово. И ядеше тя и той, и домът й много дни: делвата с брашното не се изпразни, нито кърчакът с елея оскудя, според Словото Господне, което говори чрез Илия." 3. По-нататък в същата глава се описва как се е разболяло детето на жената и умира.
Илия го взема при себе си в горницата и като прави известни операции, извиква към Господа: „Господи, Боже мой, нека се върне
душата
на това дете в него." И послуша Господ Илиевия глас, та се върна
душата
на детето в него и оживя.
И взе Илия детето, та го сне от горницата в къщата и даде го на майка му. И рече Илия: Виж, жив е син ти. И рече жената на Илия: Сега познавам от това, че си Божи човек и Словото Господне в устата ти е Истина." 4.Четвъртото чудо, което направи Илия, е чудото на планината Кармил. Това е описано в 18-та глава от третата книга на царете.
към текста >>
И рече Елисей: Жив Господ и жива
душата
ти, няма да те остави.
Затова няма да слезеш от одъра, на който си възлязъл, но непременно ще умреш. И умря според Словото Господне, както говори Илия." Сега ще предам цялата втора глава на Четвъртата книга на царете, в която се говори за заминаването на Илия и за началото на Елисеевата дейност. „И като щеше Господ да възведе Илия на небето с вихрушка, отиде Илия с Елисей от Галгал. И рече Илия Елисею: Седи тук, моля, защото Господ ме проводи до Бетил.
И рече Елисей: Жив Господ и жива
душата
ти, няма да те остави.
И слязоха във Ветил. И излязоха синовете на пророците, които бяха във Ветил при Елисея, та му рекоха: Знаеш ли, че Господ днес взема господаря ти от върху главата ти? И рече: И аз зная това, мълчете. И рече му Илия: Елисее, седи тук, моля, защото Господ ме проводи в Йерихон. А той рече: Жив Господ, жива душата ти, няма да те оставя.
към текста >>
А той рече: Жив Господ, жива
душата
ти, няма да те оставя.
И рече Елисей: Жив Господ и жива душата ти, няма да те остави. И слязоха във Ветил. И излязоха синовете на пророците, които бяха във Ветил при Елисея, та му рекоха: Знаеш ли, че Господ днес взема господаря ти от върху главата ти? И рече: И аз зная това, мълчете. И рече му Илия: Елисее, седи тук, моля, защото Господ ме проводи в Йерихон.
А той рече: Жив Господ, жива
душата
ти, няма да те оставя.
И отидоха двамата. И отидоха 50 мъже от синовете на пророците, та застанаха насреща отдалеч. А те двамата застанаха при Йордан. И взе Илия кожуха си, та го сгъна и удари водата. И раздели се оттук и оттам, и преминаха двамата през сухо.
към текста >>
5.
Пророк Исайя
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Беззаконие е тържественото събрание,
душата
ми мрази новомесечията и празниците ви, досаждения са на Мене, дотегна ми да търпя.
От 11 -ти стих нататък Господ казва: „Сит съм от всесъженията на овни и от тлъстини на угоени и не ми е угодна кръв на юнци или агнета и ярци, когато идете да се явите пред Мене. Кой е поискал от ръцете ви това и да тъпчете дворовете ми? Не принасяйте вече суетни приношения. Тамянът е мерзост за Мене. Новомесечията и съботите, свикването на събранията не мога да търпя.
Беззаконие е тържественото събрание,
душата
ми мрази новомесечията и празниците ви, досаждения са на Мене, дотегна ми да търпя.
И когато простират ръцете си, ще крия очите Си от вас. Даже когато умножавате моления, неща да слушам. Ръцете ви са пълни с кръв. Измийте се, очистете се, отмахнете злото на деянията си от очите Ми, престанете да правите зло, научете се да струвате добро, изисквайте правосъдие, сторете право на насилвания, не съдете сирачето, защитете правото на вдовицата... Ако Ме слушате, ще ядете благата на земята, ако ли не щете и отстъпите, ще бъдете по- ядени от нож." В тези няколко реда Исайя дава на евреите истинското Божествено учение, което не е в жертвоприношенията и формалното спазване на закона, но в правене на добро. Това учение е проповядвано от всички Посветени във всички времена и народи.
към текста >>
Горко на
душата
им, защото въздадоха сами на себе си зло.
Това е едно видение на далечното бъдеще на новата култура, на новата раса, която ще дойде на земята. Това показва, че Исайя е Велик Посветен, който вижда далеч в бъдещето. И това не са само поетични блянове, но една бъдеща действителност. В трета глава пророкът изнася учението за Божествената справедливост, учението за кармата, за времето, когато народите ще се отрекат от Господа и Господ ще приложи закона си върху тях. От 9-ти до 11-ти стих се казва: „Видът на лицето свидетелствува против тях и изявяват греха си като Содом, не крият.
Горко на
душата
им, защото въздадоха сами на себе си зло.
Речете на праведния, че добро ще му бъде, защото ще яде плода на делата си. Горко на беззаконния, зло ще му бъде. Защото въздаянието му ще бъде по делата на ръцете му." В четвърта глава пророкът говори какво ще стане, след като хората минат през огъня и злото. Казва се: „В онзи ден Отрасълът Господен ще бъде красен и славен, и плодът на земята възвишен и великолепен за избавление на Израиля.
към текста >>
Тази глава е благодарност на пробудената
душа
, която е получила Божието утешение, след като си е изплатила кар- мата и е влязла в благодатта или дихармата.
И ще бъде в онзи ден и Иесевият корен, който ще стои хо- ругва на народите, към него ще притичват племената и неговото успокоение ще бъде слава." (От 1-ви до 10-ти стих) Дванадесетата глава е славословие към Господа: „И в онзи ден ще речете: Славословете Господа, призовете Името Му. направете познати в народите делата Му. Поминувайте, че се е възвисило Неговото Име, пейте Господу, защото направи величието величие - то е познато по всичката земя. Възпей и радостно викай, сионски жителю, защото Святият Израилев е велик всред тебе." (2-6 стих)
Тази глава е благодарност на пробудената
душа
, която е получила Божието утешение, след като си е изплатила кар- мата и е влязла в благодатта или дихармата.
В 13-та глава се описва видението на Исайя за разорението на Вавилон от мидийците, защото хората се развратили и изменили на Божия закон и човек станал нищо пред лицето им. „Ето денят Господен иде, лют в ярост и гняв, пламенен, за да направи земята пуста и ще изтреби от нея грешните й. Защото небесните звезди и съзвездия не ще дават светлината си, слънцето ще помръкне в изгряването си и луната не ще сияе със светлината си. И ще накажа света за злината му и нечестивите за беззаконието им. И ще направя да престане велехвалението на горделивите и ще смиря високомерието на насилниците, и ще направя човека да е по-скъп от чистото злато, ей человека от златото на Офир.
към текста >>
Желанието на
душата
ни е към Твоето Име и към Твоето споменаване.
Това показва, че той е бил Велик Посветен, който с ясновидския си поглед прониква в далечното бъдеще на човешкото развитие. Двадесет и шеста глава в началото е славословие на Господа и после пак говори за гнева Божи, който ще се излее на земята заради неправдата на хората. В 4-5 стих се казва: „Уповайте на Господа всякога, защото Господ Йеова е вечна крепост, защото низнирва живеещите нависоко, снишава високостоещия град, снишава го дори до земята, хвърля го дори в пръстта." От 7-ми до 10-ти стих казва: „Пътят на праведния е правота. Ти, правий, оправяш пътя на праведния. Ей, в пътя на твоите съдби, Господи, Те чакахме.
Желанието на
душата
ни е към Твоето Име и към Твоето споменаване.
С душата си те възжелах ноще, ей с духа си вътре в мен, Тебе търся в зори. Защото, когато Твоите съдби са на земята, жителите на света ще научат правда. Ако се помилва нечестивият, няма да научи правда, в земята на правотата ще стори неправедно и ще погледне на величието Господне." В 27-ма глава се говори, че Бог ще унищожи всички ненаситни човешки желания и ще събере избрания народ на светата гора в Ерусалим. Под избран народ се разбират всички пробудени души от всички народи.
към текста >>
С
душата
си те възжелах ноще, ей с духа си вътре в мен, Тебе търся в зори.
Двадесет и шеста глава в началото е славословие на Господа и после пак говори за гнева Божи, който ще се излее на земята заради неправдата на хората. В 4-5 стих се казва: „Уповайте на Господа всякога, защото Господ Йеова е вечна крепост, защото низнирва живеещите нависоко, снишава високостоещия град, снишава го дори до земята, хвърля го дори в пръстта." От 7-ми до 10-ти стих казва: „Пътят на праведния е правота. Ти, правий, оправяш пътя на праведния. Ей, в пътя на твоите съдби, Господи, Те чакахме. Желанието на душата ни е към Твоето Име и към Твоето споменаване.
С
душата
си те възжелах ноще, ей с духа си вътре в мен, Тебе търся в зори.
Защото, когато Твоите съдби са на земята, жителите на света ще научат правда. Ако се помилва нечестивият, няма да научи правда, в земята на правотата ще стори неправедно и ще погледне на величието Господне." В 27-ма глава се говори, че Бог ще унищожи всички ненаситни човешки желания и ще събере избрания народ на светата гора в Ерусалим. Под избран народ се разбират всички пробудени души от всички народи. А под светата гора се разбира новия свят, новата култура, в която ще живеят пробудените души.
към текста >>
В 42-ра глава още от началото говори за Месия и казва: "Ето Моя раб, когото подкрепям, избрания Мой, в когото
душата
Ми благоволи.
Не бой се, защото Аз съм с тебе, не трепери, защото Аз съм Бог твой, ще те укрепя, ей, ще ти помогна. Ей, ще те подпра с десницата на правдата Си. Ето, всички, що са разгневени на тебе, ще се постидят и посрамят, скъперниците ти ще станат като нищо и ще погинат." (9-11 стих) Тук Бог говори за своите избраници между человеците от всички народи, учениците на Бялото Братство. И по-нататък казва: "И когато сиромаси и нищи искат вода и няма, Аз, Господ, ще ги послушам."
В 42-ра глава още от началото говори за Месия и казва: "Ето Моя раб, когото подкрепям, избрания Мой, в когото
душата
Ми благоволи.
Тури духа си на него. Той ще изнесе съд на народите, няма да викне, нито да въззове, нито ще направи гласа си да се чуе навън. Търс смазана няма да прегази и замъждяло свещило от лен не ще угаси. Ще изнесе съд с Истина, няма да изчезне, нито да малодушествува, доде тури съд на Земята... Аз, Господ, те призовах в правда, и ще те взема за ръка и ще те пазя, и ще те поставя Завет на людете, Светлина на езичниците, за да отвориш очите на слепите да извадиш затворените от затвор, седещите в тъмнина из дола на тъмницата. Аз съм Господ, това е Моето Име, и не ще дам Славата Си другиму."
към текста >>
И ще види плодовете от труда на
душата
си и ще се насити.
Защото се отсече от земята на живите. Заради престъплението на людете ми биде уязвен. И гробът му ще се определи при злодеите, но в смъртта си остана с богатия, защото не бе направил правда и нямаше лъст от устата му. Но Господ благоволи да го предаде на биене и страдание. Когато даде думата му приношение за престъпление, ще види семе, ще продължи дните си и волята Господня ще благоуспее в ръката му.
И ще види плодовете от труда на
душата
си и ще се насити.
Праведният ми раб ще оправдае мнозина чрез опознанието си, защото той ще се натовари с беззаконията им. Затова ще му дам дял с големите и със силните ще раздели корист, защото предаде себе си на смърт и с престъпниците се счете. И Той взе на себе си греховете на мнозина и ще ходатайствува за престъпниците." В тази глава пророкът описва конкретно това, което става приблизително 800 години след него. В нея той разкрива всичката дълбочина на Голготската мистерия, която е най- великото събитие в цялата земна история.
към текста >>
В 54-та глава Господ се обръща към човешката
душа
и й казва, че ще я избави от всичките й неприятели и насилници, и ще я въздигне.
Праведният ми раб ще оправдае мнозина чрез опознанието си, защото той ще се натовари с беззаконията им. Затова ще му дам дял с големите и със силните ще раздели корист, защото предаде себе си на смърт и с престъпниците се счете. И Той взе на себе си греховете на мнозина и ще ходатайствува за престъпниците." В тази глава пророкът описва конкретно това, което става приблизително 800 години след него. В нея той разкрива всичката дълбочина на Голготската мистерия, която е най- великото събитие в цялата земна история.
В 54-та глава Господ се обръща към човешката
душа
и й казва, че ще я избави от всичките й неприятели и насилници, и ще я въздигне.
Това се отнася и за всички, които любят Бога. В 55-та глава Бог приканва всички жадни и наскърбени да дойдат при Него и Той да ги напои и утеши. И всеки, който е съгрешил и се разкае, Бог ще го помилва. Към края на главата Бог казва: „Словото, което излиза от устата Ми, не ще се върне при Мене празно, но ще извърши волята Ми и ще бла- гоуспее в каквото го провождам." Петдесет и шеста глава започва по следния начин: „Така говори Господ, пазете съд и правете правда, защото наближава да дойде спасението ни и правдата ми да се открие.
към текста >>
Защото не ще бъда вечно съдба, нито ще бъда всякога гневен, понеже тогаз примрели пред Мен биха духът и
душата
, които съм направил."
Блажен онзи человек, който пази съботата да не я оскверни и държи ръката си да не стори никакво зло." (1-2 ст.) И каза Господ по-нататък, че всеки човек и всеки народ, който се обърне към Него, ще го благослови и ще приеме молитвата му. И казва: „Защото домът ми ще се нарече дом молитвен за всички народи." (7 ст.) Петдесет и седма глава започва със следните силни думи: „Праведният загива и никой не туря на сърце и благочестивите человеци се вземат от земята, без да разумява някой, че праведният се взима преди злото и ще влезе в мир. Които ходят в правдата си, ще си почиват на леглото." След това се обръща към онези, които се кланят на идоли и им казва, че не ще успеят и ще съсипе всичките им дела. А след това казва: „А който уповават на Мене, ще наследят земята и ще придобият Светата Ми гора..." После казва: „Аз обитавам на високи и свети места, още със съкрушения в сърце и смирения духом, за да оживявам духа на смирени и да оживявам сърцата на съкрушените.
Защото не ще бъда вечно съдба, нито ще бъда всякога гневен, понеже тогаз примрели пред Мен биха духът и
душата
, които съм направил."
В 58-ма глава се говори отначало за погрешните разбирания на хората за поста и покаянието и казва: „Постът, който аз избрах, не е ли този, да развързваш узите на злото, да отв- ръзваш стеганията на ярема и да оставяш свободни насилваните, и да съкрушаваш всеки хомот? Не е ли да разделяш хляба си с гладния и да възвождаш в дома си сиромаси без покрив? Когато видиш голия, да го обличаш и да не криеш себе си от своята си плът? Тогаз твоята светлина ще изгрее като зората и здравето ти скоро ще прозябне, и правдата ти ще придиде пред тебе. И Славата Господня ще ти е задна стража.
към текста >>
Тогаз ще зовеш и Господ ще отговаря, ще викаш и Той ще рече: „Ето Аз." Ако извадиш из сред си хомота, посочването с пръст в суетните думи и отвориш
душата
си за гладния, и наситиш утешената си
душа
, тогаз светлината ти ще изгрее в тъмнината и мракът ти ще бъде като пладне.
В 58-ма глава се говори отначало за погрешните разбирания на хората за поста и покаянието и казва: „Постът, който аз избрах, не е ли този, да развързваш узите на злото, да отв- ръзваш стеганията на ярема и да оставяш свободни насилваните, и да съкрушаваш всеки хомот? Не е ли да разделяш хляба си с гладния и да възвождаш в дома си сиромаси без покрив? Когато видиш голия, да го обличаш и да не криеш себе си от своята си плът? Тогаз твоята светлина ще изгрее като зората и здравето ти скоро ще прозябне, и правдата ти ще придиде пред тебе. И Славата Господня ще ти е задна стража.
Тогаз ще зовеш и Господ ще отговаря, ще викаш и Той ще рече: „Ето Аз." Ако извадиш из сред си хомота, посочването с пръст в суетните думи и отвориш
душата
си за гладния, и наситиш утешената си
душа
, тогаз светлината ти ще изгрее в тъмнината и мракът ти ще бъде като пладне.
И Господ ще те води всякога." (6-11 ст.) В тази глава пророкът посочва пътя за духовното развитие и подигане на човека. В 59-та глава се изяснява закона на кармата и се казва, че когато Господ не ни чува, причината за това са нашите грехове и престъпления, които са скрили лицето Му от нас да не чува. Ето как е казано: „Ето, ръката Господня не се е съкратила да не може да спаси, нито ухото Му е натегнало да не може да чува. Но беззаконията ви туриха разлъчения между вас и Бога вашего и греховете ви скриха лицето Му от нас, за да не чуе." (1-2 ст.) И след като изрежда всичко, що отделя човека от Бога, казва: „Според делата ви така ще въздаде гняв на противниците си, въздаяние на враговете си ще направи въздаяние на островите." (18 ст.) В 60-та глава се описва състоянието на един Посветен, на един новороден.
към текста >>
„Ще се развеселя премного заради Господа,
душата
ми ще се зарадва в Бога моего, защото ме облече в одежди на спасение, загърна ме в мантия на правда, като жених украсен с венец, и като невеста, накитена с утварите си." (10 ст.)
Подигни очите си наоколо, та виж: всички тези се събират, идат при тебе." (1-4 ст.) „Не ще ти бъде вече Слънцето светлина на деня, нито Луната със сиянието си ще ти свети, но Господ ще ти бъде Вечна Светлина и Бог твой, слава твоя. Слънцето ти не ще зайде вече, нито ще оскудее Луната ти, защото Господ ще ти е Вечна Светлина." (19-20 ст.) В 61-ва глава продължава да описва състоянието на Посветения. Главата започва с думите: „Духът на Господа Еова е върху мене. защото Господ ме помаза да благовеству- вам на смирените, проводи ме да изцеля съкрушените по сърце, да проповядвам годината на благоволението Господне и деня на отмъщението на Бога нашето, за да утеша всички еетуващи." ( 1 -2 ет.)
„Ще се развеселя премного заради Господа,
душата
ми ще се зарадва в Бога моего, защото ме облече в одежди на спасение, загърна ме в мантия на правда, като жених украсен с венец, и като невеста, накитена с утварите си." (10 ст.)
В 62-ра глава се говори за Сион и Ерусалим, че Бог ще ги въздигне и ще им даде ново име. Това се отнася до Бялото Братство. Сион е Бялото Братство. В 63-та глава Бог говори за Себе Си като човек, който иде в света да се съди с народите, защото отстъпили от закона Му. Това пък се отнася до закона на кармата.
към текста >>
6.
Пророк Йеремия
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Така в началото на 15-та глава пророкът казва: „И рече ми Господ: И Мойсей, и Самуил, ако биха застанали пред Мене,
душата
ми не би се смилила над тези люде." И по-нататък се води разговор между Бога и пророка за съдбата на евреите и Господ му казва, че те ще се опълчат против него, но няма да го победят, защото Бог е с него.
Защото, така говори Господ: За пророците, които пророчествуват в Името Ми. когато Аз не съм ги проводил, но те казват: Нож и глад не ще има на това място, с нож и глад ще бъдат изтребени онези пророци, а людете, на които те пророчествуват, ще бъдат изхвърлени по улиците на Ерусалим от глад и нож." Тази мисъл показва великия закон за Светостта и Силата на Името Божие. Всеки, който злоупотребява с Името Божие, ще понесе последствията си. Така във всяка глава се изнася по един закон от окултната наука, но нямам възможност да ги анализирам всички, но само посочвам известни мисли, които показват това.
Така в началото на 15-та глава пророкът казва: „И рече ми Господ: И Мойсей, и Самуил, ако биха застанали пред Мене,
душата
ми не би се смилила над тези люде." И по-нататък се води разговор между Бога и пророка за съдбата на евреите и Господ му казва, че те ще се опълчат против него, но няма да го победят, защото Бог е с него.
В 16-та глава Бог казва на пророка да не участвува в живота на хората от тази земя. защото ще накаже земята заради престъпленията на хората и ще ги разпръсне по цялата земя. И след дълго време пак ще ги събере в земята, която е обещал на отците им. „И тогаз ще познаят, че Името Ми е Йеова." В 17-та глава пак се говори за греховете на евреите и че ще бъдат отхвърлени от наследието, което им е обещано.
към текста >>
7.
Пророк Йезекил
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Ако ли ти свестиш беззаконния, но той не се върне от беззаконието си и от беззаконния си път, той ще умре в беззаконието си, а ти ще избавиш
душата
си."
И в разпалването на духа отидох в огорчение. Но ръката Господня бе крепка върху мен и отидох при пленниците и стоях седем деня в смайване." От 16-ти до 20-ти стих изнася два важни окултни закона: „И след седем дни биде Слово Господне към мене и рече ми: Сине человечески, поставих те страж над Израилевия дом. Слушай, прочее, Словото от устата Ми и свести ги от Моя страна. Когато говоря към беззакония: непременно ще умреш, и ти не го свестиш и не говориш, за да предпазиш беззакон- ния от беззаконния му път, та да спасиш живота му, онзи без- законник ще умре в беззаконието си, но от твоята ръка ще пре- диря кръвта му.
Ако ли ти свестиш беззаконния, но той не се върне от беззаконието си и от беззаконния си път, той ще умре в беззаконието си, а ти ще избавиш
душата
си."
Друго положение: „Ако се върне праведния от правдата си и направи беззакония, и Аз ще изгубя търпението си пред него, и той ще умре в греха си и правдата, която е правил няма да се помене, но от твоята ръка ще предиря кръвта му. Но ако ти свестиш праведния, за да не греши и той не сгреши, праведният непременно ще живее, защото се свести и ти си избави душата си." По-нататък се казва: „И ръката Господня биде върху мене и рече ми: Стани, излез на полето и там ще ти говоря. И станах, и излязох на полето. И ето Славата Господня стоеше там като Славата, която видях при реката Ховар и паднах на лицето си.
към текста >>
Но ако ти свестиш праведния, за да не греши и той не сгреши, праведният непременно ще живее, защото се свести и ти си избави
душата
си."
От 16-ти до 20-ти стих изнася два важни окултни закона: „И след седем дни биде Слово Господне към мене и рече ми: Сине человечески, поставих те страж над Израилевия дом. Слушай, прочее, Словото от устата Ми и свести ги от Моя страна. Когато говоря към беззакония: непременно ще умреш, и ти не го свестиш и не говориш, за да предпазиш беззакон- ния от беззаконния му път, та да спасиш живота му, онзи без- законник ще умре в беззаконието си, но от твоята ръка ще пре- диря кръвта му. Ако ли ти свестиш беззаконния, но той не се върне от беззаконието си и от беззаконния си път, той ще умре в беззаконието си, а ти ще избавиш душата си." Друго положение: „Ако се върне праведния от правдата си и направи беззакония, и Аз ще изгубя търпението си пред него, и той ще умре в греха си и правдата, която е правил няма да се помене, но от твоята ръка ще предиря кръвта му.
Но ако ти свестиш праведния, за да не греши и той не сгреши, праведният непременно ще живее, защото се свести и ти си избави
душата
си."
По-нататък се казва: „И ръката Господня биде върху мене и рече ми: Стани, излез на полето и там ще ти говоря. И станах, и излязох на полето. И ето Славата Господня стоеше там като Славата, която видях при реката Ховар и паднах на лицето си. И влезе духът в мене и постави ме на нозете ми И рече... " Господ му дава нареждания да извърши една магическа операция, която отразява съдбата на еврейския народ. В четвърта глава Господ дава на пророка няколко магически операции, чрез които изразява кармата на евреите как ще се прояви.
към текста >>
8.
Пророк Данаил
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
После тук му е мястото пак да повторя, че невидимият свят се разкрива на Посветените по три начина: чрез образи и картини, чрез слово и музика, и чрез интуиция - сливане с реалността, която се разкрива непосредствено на човешката
душа
, която я изявява пак чрез мисълта.
Виденията на Данаил са интересни и дълбоки. Той с яс- новидски поглед прониква в далечното бъдеще и вижда нещата в образи, които трябва да се разбират правилно. Всеки един образ, който един Посветен вижда, има едно историческо значение, но има и едно мистично значение, а също така има и едно космично значение. Тук, както се дава обяснението, е на лице само историческата страна на въпроса. Но то си има и свое мистично и космично значение.
После тук му е мястото пак да повторя, че невидимият свят се разкрива на Посветените по три начина: чрез образи и картини, чрез слово и музика, и чрез интуиция - сливане с реалността, която се разкрива непосредствено на човешката
душа
, която я изявява пак чрез мисълта.
При Данаил имаме на лице и трите начина на контакт с духовния свят, което показва, че той е един голям Посветен, за когото Бог казва чрез Йезекил, че той е един от праведните хора, които предстоят пред Него. Данаил не само вижда и чува. но той се и среща с възвишените същества, ангели и архангели. Тук той има среща с архангел Гавраил, който е архангел на Луната и който управлява разбирането на нещата. Затова гласът му казва: Гавраиле, направи този да разумее видението.
към текста >>
Архангелите са, така да се каже,
душата
на народите, в която
душа
се развива индивидуалната еволюция на човешките души от даден народ.
Но ето, Михаил, един от първите началници дойде да те направи да разумееш що има да се случи на людете ти в сетните дни. Защото видението е още за много дни. И като ми говореше толкова думи, турих лицето си на земята и останах ням." Под началника на персийското царство се разбира Архангела, който ръководи персийския народ. Защото от окултната наука се знае, че всеки един народ се ръководи от един Архангел.
Архангелите са, така да се каже,
душата
на народите, в която
душа
се развива индивидуалната еволюция на човешките души от даден народ.
А тук се казва, че началникът на персийското царство, т.е. Архангелът на персийското царство, се противял на този, който говорел с Данаил. А видяхме по-рано, че той беше Архангел Гавраил, който бил ръководител на епохата, която приключва по времето на Данаил, след която ръководството на човечеството се поема от Архангел Михаил. С намесата на Михаил спорът между Гавраил и персийския началник се уредил. От тук и от по-нататъшното изложение се вижда, че се описват събития, които стават в духовния свят, където живеят Архангелите и се проявяват на земята, било чрез народите, било по друг начин.
към текста >>
9.
Пророк Осия
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
В това време
душата
му възлизала в духовния свят под ръководството на йерофанта (Учителя) и влизала във връзка с възвишените същества от духовния свят.
Понеже ти забрави закона на Бога твоего и аз ще забравя чедата ти." Тук ясно е казано, че човек се отклонява от правия път на живота, когато изгуби знанието си, онова живо знание за живота. В 9-ти стих говори за закона на кармата: „Затова ще бъдат както людете, така и свещеникът, и ще ги посетя за пътищата им и ще им въздам деянията им." В началото на 6-та глава има интересно загатване за Посвещението, извършвано в древните мистерии, но много забулено. В мистериите, когато посвещавали някого, поставяли го в магнетичен сън за три дена.
В това време
душата
му възлизала в духовния свят под ръководството на йерофанта (Учителя) и влизала във връзка с възвишените същества от духовния свят.
След третия ден се връщала обратно в тялото, обновена със знание и с разширено съзнание, съвършено променена, възкръснала. В първия стих на десетата глава пророкът се обръща към Израиля и казва: „Елате и да се върнем при Господа, защото Той разкъса и Той ще ни изцели; порази и ще обвърже раната ни. Ще ни съживи подир два дни, в третия ден ще ни възкреси и ще живеем пред Него. Тогаз ще познаем и ще следва да познаваме Господа. Изхождението Му е преднаредено като зората, и ще дойде при нас като дъжд пролетен, който пои земята." В петия и шестия стих казва: „Затова ги изсякох чрез пророците, убих ги с думите на устата си, и съдбите ти ще излязат като виделина.
към текста >>
10.
Пророк Йона
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
В тези две глави се описва едно Посвещение в течение на което посвещаваният е три дни и три нощи в летаргичен сън, и през това време
душата
му минава през ада и изпитва всичките му ужаси, за да ги победи и превъзмогне.
Затова го хвърлят в морето и морето утихва. В началото на втора глава се казва: „И бе определил Господ една голяма риба да погълне Иона. И пребиде Ион в корема на рибата три дни и три нощи." По-нататък се описва състоянието на Иона в корема на голямата риба, където той преживява състоянието на ада и се моли на Господа да го избави. На края на главата се казва: „Спасението е от Господа. И заповяда Господ на рибата, та избълва Иона на сушата."
В тези две глави се описва едно Посвещение в течение на което посвещаваният е три дни и три нощи в летаргичен сън, и през това време
душата
му минава през ада и изпитва всичките му ужаси, за да ги победи и превъзмогне.
И когато превъзмогне и победи силите на нисшата си природа, тогава идва спасението от Господа. Той се свързва със своето Божествено начало и вижда, че само в изпълнението волята Божия е спасението. Онзи, който не може да превъзмогне ада, в който влиза, който не може да превъзмогне нисшата си природа, той потъва в дълбочините на ада и вече не се връща на земята. Затова във всички окултни школи имат като закон, че преди ученикът да пристъпи към Посвещението, той трябва да придобие абсолютна чистота на сърцето и ума си, да няма никаква нечистота, че като влезе в ада, да бъде господар. Да бъде като Соломон, който като влязъл в ада, веднага се заловил да измерва, за да построи храм на Господа, заради което го изпъдили от ада.
към текста >>
11.
Цар Давид Пророк, Посветен и поет
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
И пази поръченията на Господа Бога своего и ходи в пътищата Му, и пази повеленията Му и заповедите Му, и съдбите Му, и свидетелствата, както е писано в Мойсеевня закон, за да благоденстваш във всичко, което правиш и всякъде, дето и да се обърнеш, за да утвърди Господ словото Си, което говори за мене и рече: Ако внимават синовете ти в пътя си, да ходят пред мене с Истина, с всичкото си сърце и с всичката си
душа
, непременно няма да оскудее от тебе мъж върху престола Израилев."
След това иде враждата с Авесалом, който взема властта и Давид избягва от Ерусалим. Дълго време има война между тях, в която война Авесалом пада убит, за което Давид много скърбял. Когато той е вече доста стар и отпаднал, един друг от синовете му се провъзгласява за цар. Но пророк Натан съобщава на Давид това и той казва, под влияние на Витсаве, да помажат Солон за цар вместо него. И преди смъртта си той му дава следния съвет: „Аз отивам в пътя на всичката зима, а ти се крепи и бъди мъж.
И пази поръченията на Господа Бога своего и ходи в пътищата Му, и пази повеленията Му и заповедите Му, и съдбите Му, и свидетелствата, както е писано в Мойсеевня закон, за да благоденстваш във всичко, което правиш и всякъде, дето и да се обърнеш, за да утвърди Господ словото Си, което говори за мене и рече: Ако внимават синовете ти в пътя си, да ходят пред мене с Истина, с всичкото си сърце и с всичката си
душа
, непременно няма да оскудее от тебе мъж върху престола Израилев."
В живота на Давид има много качества на обикновен човек, но има и качества на Мъдрец, пророк и Посветен. Той е бил във връзка с Бога, за което се споменава още от Посвещението му от Самуил, където се казва, че Дух Господен дошъл на него и останал с него. И при всички случаи, когато е държал връзка с Бога, той е действал справедливо и мъдро. Но когато висшето му съзнание се оттегляло за известно време, той е правил известни погрешки, които заплащал с големи страдания. Посветените са на степени и за тях са допустими известни грешки, защото и те имат задачи, които трябва да разрешават.
към текста >>
12.
Псалмите на Давид
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Псаломът започва с думите: „Господи Боже, на Тебе се надея, спаси ме от всичките ми гонители и избави ме, да не би врагът да грабне като лъв
душата
ми и да я разкъса, без да се намери избавител." Тук ясно се говори не за физически врагове, но за духовните неприятели на човека, които искат да погубят
душата
му.
В 6-ия псалом Давид се обръща с голямо смирение към Господа, да го избави от неприятелите. В 8-ми стих казва: „Отдалечете се от мене всички, които правите беззаконие, защото чу Господ гласа на плача ми. Послуша Господ молени- ето ми, Господ ще приеме молитвата ми." Тук не се отнася само за външни врагове, но и тези, които нахлуват в съзнанието на човека, за тях говори Давид. В 7-ми псалом, както и в повечето от псалмите си, Давид подчертава резултата на двата пътя на живота - пътя на доброто и правдата, и пътя на злото и неправдата. Пътят на доброто е живот и спасение, а пътят на злото е смърт и разрушение.
Псаломът започва с думите: „Господи Боже, на Тебе се надея, спаси ме от всичките ми гонители и избави ме, да не би врагът да грабне като лъв
душата
ми и да я разкъса, без да се намери избавител." Тук ясно се говори не за физически врагове, но за духовните неприятели на човека, които искат да погубят
душата
му.
И по-нататък казва: „Бог ще съди народите, съди ме. Господи, според правдата ми и според моето незлобие, което е в мене." В този стих, както и в цялата глава говори за проявлението на закона на кармата, на Божествената справедливост и завършва с думите: „Аз ще хваля Господа за Неговата правда и ще възпявам Името на Господа Вишнаго." Осмият псалом е славословие за величието на Божието Име и за Неговите дела. Също говори за мястото на човека във вселената. Псаломът започва тържествено: „Иеова, Господи наш, колко е величествено Твоето Име по всичката земя.
към текста >>
В 17-ти псалом пак продължава молбата да го пази Господ, като казва: „Изпитал си сърцето ми, посетил си го в нощно време, опитал си ме и не си намерил нищо в него... Утвърди стъпките ми в пътищата си, за да не се подхлъзнат нозете ми." И защото враговете го дебнат да го нападнат, затова казва: „Стани, Господи, предвари го, свали го, извади
душата
му от нечестие с твоя меч." Тук не става въпрос за физически врагове и неприятели, но за духовни врагове, които дебнат човека да го отклонят от правия път и да го вплетат в мрежите си, и да го погубят.
Защото всеки, който е тръгнал в пътя знае и съзнава, че опасности го дебнат на всяка крачка и трябва да държи винаги връзката си с Бога, т.е. съзнанието му да е винаги будно, за да не се отклони. Казва: „Ще благославям Господа, Който ме вразуми, още и в нощно време учат ме вътрешностите ми." „Винаги имам Господа пред себе си, понеже е отдясно ми, да не се поколебая." Значи, Посветеният знае, че за да не се отклони, винаги трябва да държи Бога в съзнанието си пред себе си, отдясно, т.е. да бъде светлина в ума му. И после казва: „Ще ми изявиш пътя на живота."
В 17-ти псалом пак продължава молбата да го пази Господ, като казва: „Изпитал си сърцето ми, посетил си го в нощно време, опитал си ме и не си намерил нищо в него... Утвърди стъпките ми в пътищата си, за да не се подхлъзнат нозете ми." И защото враговете го дебнат да го нападнат, затова казва: „Стани, Господи, предвари го, свали го, извади
душата
му от нечестие с твоя меч." Тук не става въпрос за физически врагове и неприятели, но за духовни врагове, които дебнат човека да го отклонят от правия път и да го вплетат в мрежите си, и да го погубят.
Тук му е мястото да кажа, че онзи, който е тръгнал в духовния път, е изложен на два вида опасности, на два вида изкушения. От една страна има духове, които го съветват да се откаже от живота и събуждат в него гордост и тщеславие, че не е като другите хора. А от друга страна има други, които за да го спънат, го вплитат в материалния живот и по този начин той незабелязано се откъсва от връзката с духовния свят. Началото на 18-ти псалом е славословие към Господа, в заключение на което се казва: „Ще призова Господа хвалимаго, и ще се избавя от враговете си." След това се оплаква пак от нападението на вътрешните врагове и като се обърнал към Бога за помощ, помощта дошла и в заключение на това казва: „Проводи от височината, взе ме, извлече ме от много води. Избави ме от силния ми враг, и от онези, които ме ненавидят, защото бяха по-силни от мене.
към текста >>
Без говорене, без думи, без да се чуе гласът им по всичката земя излезе веща- нието и до краищата на вселената словесата им." И след като говори за Слънцето и неговия път, казва: „Законът Господен е непорочен, възвръща
душата
.
защото благоволи над мене. Въздаде ми Господ според правдата ми. според чистотата на ръцете ми възмезди ме, защото опазих пътищата Господни." След това славослови Господа и казва: „А на Бога пътят Му е непорочен, Словото Господне е опитано, той е щит на всички, които се надеят на Него." В този псалом се изнася паралелно учението за кар- мата и за дихармата. Деветнадесетият псалом е славословие към Господа и започва много тържествено: „Небесата разказват Славата Божия, и твърдта възвещава делата на ръцете Му. Ден на ден казва Слово, и нощ на нощ изявява знание.
Без говорене, без думи, без да се чуе гласът им по всичката земя излезе веща- нието и до краищата на вселената словесата им." И след като говори за Слънцето и неговия път, казва: „Законът Господен е непорочен, възвръща
душата
.
Свидетелството Господне е верно, умъдрява простия, Повеленията Господни са прави, веселят сърцето. Заповедта Господня е светла, просвещава очите. Страхът Господен е чист, пребивава във век. Съдбите Господни са истинни, купно праведни, желателни повече от злато, повече от множество чисто злато и по-сладки от мед и от капките на меден сок. Слугата ти ще се вразумява чрез тях." Това са ред окултни правила и формули, чрез които се разкриват пътеките, по които ако върви човек, ще дойде до освобождение и пречистване.
към текста >>
Двадесет и трети псалом е благодарствена молитва на пробудената
душа
, която познава Господа като пастир и ръководител на душите в пътя на тяхното развитие.
Боже мой, викам ден и не отговаряш, и нощ и не премълкнувам. Но Ти Си Свят... " И по-нататък описва вътрешното състояние на онзи, който минава през този страшен изпит. В 16-ти стих казва: „Защото псетата ме обиколиха, събрание на лукави ме окръжи, продупчиха нозете и ръцете ми... , разделиха си дрехите ми за одеждата ми хвърлиха жребие." И по-нататък описва молбата си и надеждата си на Господа и казва, че като го избави, в което не се съмнява, ще проповядва Името Му между братята си, и „всред събранието ще Те хваля". Този псалом има известно отношение и подобие с 22-ия аркан от книгата на арканите на Хермес. А същите думи, които той отправя към Господ, ги отправя и Христос, когато беше на кръста.
Двадесет и трети псалом е благодарствена молитва на пробудената
душа
, която познава Господа като пастир и ръководител на душите в пътя на тяхното развитие.
Във втори и трети стих се казва: „На зелени пасища ме успокоява, при тихи води ме води. Възвръща душата ми. води ме в пътеки на правда заради Името Си." Тези няколко стиха посочват ръководството на душата от Бога в трите свята - физическия, духовния и Божествения в пътя на нейното развитие и след това се казва, че и в дола на смъртна сянка ако ходя, пак няма да се уплаша от злото. И достига до Посвещението на душата, която казва: „Помазал си с елей главата ми, чашата ми се прелива. Наистина благодат и милост ще следват през всичките дни на живота ми и живея в дома Господен на дълги дни." Целият този псалом описва пътя на ученика, който постепенно преминава през трите свята и получава Посвещение.
към текста >>
Възвръща
душата
ми.
В 16-ти стих казва: „Защото псетата ме обиколиха, събрание на лукави ме окръжи, продупчиха нозете и ръцете ми... , разделиха си дрехите ми за одеждата ми хвърлиха жребие." И по-нататък описва молбата си и надеждата си на Господа и казва, че като го избави, в което не се съмнява, ще проповядва Името Му между братята си, и „всред събранието ще Те хваля". Този псалом има известно отношение и подобие с 22-ия аркан от книгата на арканите на Хермес. А същите думи, които той отправя към Господ, ги отправя и Христос, когато беше на кръста. Двадесет и трети псалом е благодарствена молитва на пробудената душа, която познава Господа като пастир и ръководител на душите в пътя на тяхното развитие. Във втори и трети стих се казва: „На зелени пасища ме успокоява, при тихи води ме води.
Възвръща
душата
ми.
води ме в пътеки на правда заради Името Си." Тези няколко стиха посочват ръководството на душата от Бога в трите свята - физическия, духовния и Божествения в пътя на нейното развитие и след това се казва, че и в дола на смъртна сянка ако ходя, пак няма да се уплаша от злото. И достига до Посвещението на душата, която казва: „Помазал си с елей главата ми, чашата ми се прелива. Наистина благодат и милост ще следват през всичките дни на живота ми и живея в дома Господен на дълги дни." Целият този псалом описва пътя на ученика, който постепенно преминава през трите свята и получава Посвещение. И завършва, че ще живее в дома Господен на дълги дни. Това е състоянието на Посветения ученик.
към текста >>
води ме в пътеки на правда заради Името Си." Тези няколко стиха посочват ръководството на
душата
от Бога в трите свята - физическия, духовния и Божествения в пътя на нейното развитие и след това се казва, че и в дола на смъртна сянка ако ходя, пак няма да се уплаша от злото.
Този псалом има известно отношение и подобие с 22-ия аркан от книгата на арканите на Хермес. А същите думи, които той отправя към Господ, ги отправя и Христос, когато беше на кръста. Двадесет и трети псалом е благодарствена молитва на пробудената душа, която познава Господа като пастир и ръководител на душите в пътя на тяхното развитие. Във втори и трети стих се казва: „На зелени пасища ме успокоява, при тихи води ме води. Възвръща душата ми.
води ме в пътеки на правда заради Името Си." Тези няколко стиха посочват ръководството на
душата
от Бога в трите свята - физическия, духовния и Божествения в пътя на нейното развитие и след това се казва, че и в дола на смъртна сянка ако ходя, пак няма да се уплаша от злото.
И достига до Посвещението на душата, която казва: „Помазал си с елей главата ми, чашата ми се прелива. Наистина благодат и милост ще следват през всичките дни на живота ми и живея в дома Господен на дълги дни." Целият този псалом описва пътя на ученика, който постепенно преминава през трите свята и получава Посвещение. И завършва, че ще живее в дома Господен на дълги дни. Това е състоянието на Посветения ученик. Двадесет и четвърти псалом описва състоянието на ученика, след като е преминал Посвещението и добил вътрешното просветление, може да проникне в тайните на земята и вселената, които са проникнати от Божието присъствие.
към текста >>
И достига до Посвещението на
душата
, която казва: „Помазал си с елей главата ми, чашата ми се прелива.
А същите думи, които той отправя към Господ, ги отправя и Христос, когато беше на кръста. Двадесет и трети псалом е благодарствена молитва на пробудената душа, която познава Господа като пастир и ръководител на душите в пътя на тяхното развитие. Във втори и трети стих се казва: „На зелени пасища ме успокоява, при тихи води ме води. Възвръща душата ми. води ме в пътеки на правда заради Името Си." Тези няколко стиха посочват ръководството на душата от Бога в трите свята - физическия, духовния и Божествения в пътя на нейното развитие и след това се казва, че и в дола на смъртна сянка ако ходя, пак няма да се уплаша от злото.
И достига до Посвещението на
душата
, която казва: „Помазал си с елей главата ми, чашата ми се прелива.
Наистина благодат и милост ще следват през всичките дни на живота ми и живея в дома Господен на дълги дни." Целият този псалом описва пътя на ученика, който постепенно преминава през трите свята и получава Посвещение. И завършва, че ще живее в дома Господен на дълги дни. Това е състоянието на Посветения ученик. Двадесет и четвърти псалом описва състоянието на ученика, след като е преминал Посвещението и добил вътрешното просветление, може да проникне в тайните на земята и вселената, които са проникнати от Божието присъствие. След това казва: „Кой ще възлезе на гората Господня?
към текста >>
" И отговаря: „Който е с чисти ръце и с непорочно сърце, който не е дал на суетата
душата
си и не се е клел с лъст, той ще приема благословение от Господа и правда от Бога на спасението си."
И завършва, че ще живее в дома Господен на дълги дни. Това е състоянието на Посветения ученик. Двадесет и четвърти псалом описва състоянието на ученика, след като е преминал Посвещението и добил вътрешното просветление, може да проникне в тайните на земята и вселената, които са проникнати от Божието присъствие. След това казва: „Кой ще възлезе на гората Господня? - Божественйя свят - И кой ще застане на святото Негово място?
" И отговаря: „Който е с чисти ръце и с непорочно сърце, който не е дал на суетата
душата
си и не се е клел с лъст, той ще приема благословение от Господа и правда от Бога на спасението си."
Двадесет и петият псалом пак описва състоянието на посветената душа, която уповава на Господа и от четвърти стих нататък се казва: „Покажи ми, Господи, пътищата Си, научи ме на стъпките Си, води ме в пътя на Истината Си и научи ме, защото Ти Си Бог на спасението ми, Тебе чакам всеки ден." В 26-ти псалом ученикът, след като е придобил вътрешна Светлина, казва: „Съди ме, Господи, защото ходих в незлобието си, уповавах на Господа и няма да се поклатя. Изпитай ме, Господи, и изкуси ме, опитай утробата и сърцето ми, защото Твоята милост е пред очите ми и ходих в Истината." Двадесет и седми псалом описва по-нататъшното състояние на осветения ученик, който казва: „Господ е виделина моя и спасение мое, от кого ще се боя? Господ е силата на живота ми, от кого ще се устраша?...
към текста >>
Двадесет и петият псалом пак описва състоянието на посветената
душа
, която уповава на Господа и от четвърти стих нататък се казва: „Покажи ми, Господи, пътищата Си, научи ме на стъпките Си, води ме в пътя на Истината Си и научи ме, защото Ти Си Бог на спасението ми, Тебе чакам всеки ден."
Това е състоянието на Посветения ученик. Двадесет и четвърти псалом описва състоянието на ученика, след като е преминал Посвещението и добил вътрешното просветление, може да проникне в тайните на земята и вселената, които са проникнати от Божието присъствие. След това казва: „Кой ще възлезе на гората Господня? - Божественйя свят - И кой ще застане на святото Негово място? " И отговаря: „Който е с чисти ръце и с непорочно сърце, който не е дал на суетата душата си и не се е клел с лъст, той ще приема благословение от Господа и правда от Бога на спасението си."
Двадесет и петият псалом пак описва състоянието на посветената
душа
, която уповава на Господа и от четвърти стих нататък се казва: „Покажи ми, Господи, пътищата Си, научи ме на стъпките Си, води ме в пътя на Истината Си и научи ме, защото Ти Си Бог на спасението ми, Тебе чакам всеки ден."
В 26-ти псалом ученикът, след като е придобил вътрешна Светлина, казва: „Съди ме, Господи, защото ходих в незлобието си, уповавах на Господа и няма да се поклатя. Изпитай ме, Господи, и изкуси ме, опитай утробата и сърцето ми, защото Твоята милост е пред очите ми и ходих в Истината." Двадесет и седми псалом описва по-нататъшното състояние на осветения ученик, който казва: „Господ е виделина моя и спасение мое, от кого ще се боя? Господ е силата на живота ми, от кого ще се устраша?... Едно просих от Господа, това ще търся, да живея в дома Господен във всичките дни на живота си, да гледам красотата на Господа и да Го диря в храма Му."
към текста >>
Господи, Боже мой, виках към Тебе и изцелил си ме, Господи, възвел си от ада
душата
ми, опазил си живота ми, за да не сляза в рова."
Казва се: „Гласът Господен е над водите." Водите са емблема на астралния свят. И като се казва „гласът Господен е над водите", подразбира се умствения свят, който е светът на гласа, на Словото. „Гласът Господен е силен, гласът Господен е величествен", като изрежда всичко какво прави гласът Господен. Тридесети псалом е благодарствена молитва на Посветения към Господа, Който го е водил в пътя на живота и му помагал при всички изпитания. Псаломът започва с думите: „Ще Те превъзнасям, Господи, защото си ме избавил и не си оставил враговете ми да се радват над мене.
Господи, Боже мой, виках към Тебе и изцелил си ме, Господи, възвел си от ада
душата
ми, опазил си живота ми, за да не сляза в рова."
Тридесет и първи псалом е псалом на надеждата в Господа. Започва с думите: „На Тебе, Господи, уповавах, да не се посрамя във век, спаси ме с правдата си. В ръцете предавам духа си. Ти си ме избавил. Господи Боже на Истината... Колко голяма е Твоята благост, която си съхранил за онези: които Ти се боят, и която си направил на онези, които се на- деят на Тебе."
към текста >>
Да се пое- тидят и да се посрамят онези, които искат да погубят
душата
ми.
Лицето Господне е против онези, които правят зло, за да изтреби от земята помена им." В 35-ти псалом са дадени ред магически формули за ограждане от всякакви злини и беди, и за призоваване Божието благословение. Псаломът започва така: „Съди. Господи, съперниците ми, ратувай против онези, които ратуват против мене. Вземи оръжие и щит и стани ми на помощ.
Да се пое- тидят и да се посрамят онези, които искат да погубят
душата
ми.
Да се върнат назад и да се постидят онези, които мислят зло. Да бъдат като прах от плява пред вятъра и ангел Господен да ги гони." В 36-ти псалом първо се описва състоянието на беззакон- ния човек, който прави зло и не прави добро. След това изрежда Божиите добродетели - милосърдие, Истина, правда, съдба, чрез които Господ опазва и хората, и животните. И в заключение казва: „Защото у Тебе е източникът на живота, във виделината Ти ще видим виделина." След това казва, че нечестивите ще се спънат в гордостта си и се моли да не дойде до него гордостта, която е път на падение.
към текста >>
42-ри псалом е славословие към Бога и в много поетична форма описва стремежа та
душата
към Бога.
Но затова трябва да събуди Бога в себе си и Той ще го изведе на спасителния бряг. 41-ви псалом започва с думите: „Блажен, който приглеж- да сиромаха, в скръбен ден ще го избави Господ. Господ ще го варди и ще опази живота му, блажен ще бъде той на земята." Това е пътят на доброто. Когато човек прави добро, с това той събужда Бога в себе си. който ще го варди и опазва живота му.
42-ри псалом е славословие към Бога и в много поетична форма описва стремежа та
душата
към Бога.
Казано е: „Както еленът желае водните извори, така душата ми желае Тебе, Боже. Жадна е душата AMI за Бога, за Бога живаго." В 43-ти псалом са дадени ред формули за призоваване на Божията правда, на Божията сила и милост. Псаломът започва с думите: „Съди ме, Боже, и отсъди съдбата ми, против неп- реподобен народ, избави ме от лъст и беззаконен човек." И после казва: „Провиди виделината Си и Истината Си, те да ме водят, да ме заведат в гора на светинята Ти и селенията Ти." В 44-ти псалом се прокарва идеята, че силата на един човек и на един народ не е в неговия меч и неговата сила, но в Божието благоволение, и казва: „С Бога ще хвалим всеки ден и Името Ти во век ще песнословим."
към текста >>
Казано е: „Както еленът желае водните извори, така
душата
ми желае Тебе, Боже.
41-ви псалом започва с думите: „Блажен, който приглеж- да сиромаха, в скръбен ден ще го избави Господ. Господ ще го варди и ще опази живота му, блажен ще бъде той на земята." Това е пътят на доброто. Когато човек прави добро, с това той събужда Бога в себе си. който ще го варди и опазва живота му. 42-ри псалом е славословие към Бога и в много поетична форма описва стремежа та душата към Бога.
Казано е: „Както еленът желае водните извори, така
душата
ми желае Тебе, Боже.
Жадна е душата AMI за Бога, за Бога живаго." В 43-ти псалом са дадени ред формули за призоваване на Божията правда, на Божията сила и милост. Псаломът започва с думите: „Съди ме, Боже, и отсъди съдбата ми, против неп- реподобен народ, избави ме от лъст и беззаконен човек." И после казва: „Провиди виделината Си и Истината Си, те да ме водят, да ме заведат в гора на светинята Ти и селенията Ти." В 44-ти псалом се прокарва идеята, че силата на един човек и на един народ не е в неговия меч и неговата сила, но в Божието благоволение, и казва: „С Бога ще хвалим всеки ден и Името Ти во век ще песнословим." 45-ти псалол1 е дълбоко мистичен и ни разкрива вътрешния стремеж и живот на онзи, в когото Бог живее.
към текста >>
Жадна е
душата
AMI за Бога, за Бога живаго."
Господ ще го варди и ще опази живота му, блажен ще бъде той на земята." Това е пътят на доброто. Когато човек прави добро, с това той събужда Бога в себе си. който ще го варди и опазва живота му. 42-ри псалом е славословие към Бога и в много поетична форма описва стремежа та душата към Бога. Казано е: „Както еленът желае водните извори, така душата ми желае Тебе, Боже.
Жадна е
душата
AMI за Бога, за Бога живаго."
В 43-ти псалом са дадени ред формули за призоваване на Божията правда, на Божията сила и милост. Псаломът започва с думите: „Съди ме, Боже, и отсъди съдбата ми, против неп- реподобен народ, избави ме от лъст и беззаконен човек." И после казва: „Провиди виделината Си и Истината Си, те да ме водят, да ме заведат в гора на светинята Ти и селенията Ти." В 44-ти псалом се прокарва идеята, че силата на един човек и на един народ не е в неговия меч и неговата сила, но в Божието благоволение, и казва: „С Бога ще хвалим всеки ден и Името Ти во век ще песнословим." 45-ти псалол1 е дълбоко мистичен и ни разкрива вътрешния стремеж и живот на онзи, в когото Бог живее. Този, в когото Бог живее, казва: „Из сърцето ми извира Слово благо.
към текста >>
В това тяло живее човешката
душа
.
Духът на живота и човекът - Дух. Учителят ги нарича тяло на Любовта, тяло на Мъдростта и тяло на Истината. Във връзка с това Учителят казва: „Никой човек не може да научи Божествените закони, докато не освети Божието Име." Като осветите Божието Име, мислите ви ще бъдат чисти и святи. С тях ще градите тази обвивка, дето ще се зачене тялото на Истината, което ще ви направи свободни. Истината е първото тяло, върху което трябва да работите сега.
В това тяло живее човешката
душа
.
Без Истина няма свобода. Колкото и да плачете, ако Истината не е във вас, не можете да бъдете свободни. Само с плач не можете да си помогнете. Светлите и благородни мисли ще ви повдигнат. С тях ще влезете в тялото на Истината и ще бъдете свободни.
към текста >>
Като овци се турят в ада и смъртта да ги пасе." Но за онзи, който следва пътя на правдата и Истината, за него казва: „Но Бог ще избави
душата
ми из ръката адова, защото ще ме приеме." Това са двата пътя в живота - пътят на материалния живот, на материалните придобивки и грижи, и пътят на високия идеал, който води към Бога.
48-ми псалод1 е славословие към Бога, който живее в Светия Си град, в Светата Своя гора, „красна на възвишението, радост на всичката земя е гората Сион на северните страни, градът на Великия Цар." Под Сион в мистичен смисъл се разбира най-възвишеното в човека, където живее Бо, но тук както е дадено „Сион на северните страни, градът па Великия Цар", се подразбира централната ложа на Бялото Братство, която има седалището си на северния полюс. Там е градът на Великия Цар. 49-ти псалом започва много тържествено: „Чуйте това, всички народи, слушайте всички жители на вселената, и малки и големи, богати и сиромаси купно. Устата ви ще говорят Мъдрост и преговарянето на сърцето - разум." И по-нататък развива мисълта си, че тъй както живее човек, като се стреми само към богатство, слава и тем подобни, той нищо не печели в живота си и ... .този техен път е лудост за тях.
Като овци се турят в ада и смъртта да ги пасе." Но за онзи, който следва пътя на правдата и Истината, за него казва: „Но Бог ще избави
душата
ми из ръката адова, защото ще ме приеме." Това са двата пътя в живота - пътят на материалния живот, на материалните придобивки и грижи, и пътят на високия идеал, който води към Бога.
Това е Мъдростта, която Посветеният възвестява на всички същества на вселената - Мъдростта за двата пътя и техните резултати. В 50-ти псалом пак са посочени двата пътя в живота в друга светлина, от друго гледище. Първо описва величието и съвършенството на Бога, като казва: „Бог на боговете, Господ говори и призовава земята от Сион, който е съвършенство на красота, възсия Бог... ще призове небесата отгоре и земята, за да съди людете си." И след това им казва, че той не иска да му принасят жертви, каквито и да било животни или каквито и да е неща, защото всичко е негово, като казва: „Защото моя е вселената и всичко, което я населява. Ще ям ли аз месо от юнци? Ще пия ли кръв от ярци?
към текста >>
И после казва: „Господ е с онези, които подкрепят
душата
ми." Онези, които подкрепват човешката
душа
в пътя на нейното развитие, това са светлите Божии духове и Господ е с тях.
Често Давид използва лични преживявания и положения в живота си. за да изнесе известни принципи, легнали в живота, за да изнесе известни закони и правила, по които трябва да се ръководи живота на човека, за да успява в живота си. Такъв е случаят с 54-ти псалом, където като че говори за себе си, но това са общи положения, формули, с които може да си служи всеки, който върви в пътя на съвършенството. Псаломът започва с думите: „Боже, спаси ме с Името Си и със Силата Си съди ме." Името Божие е сила, с която си служат всички Посветени. Затова и Мойсей казва: Не произнасяй напразно Името Божие.
И после казва: „Господ е с онези, които подкрепят
душата
ми." Онези, които подкрепват човешката
душа
в пътя на нейното развитие, това са светлите Божии духове и Господ е с тях.
Говорейки за Божието Име, Учителят казва: „Първият човек, който е назовал Бога с истинското Му Име, той изгубил тази дума. Коя е тази дума? - На български е Бог, на турски е Аллах, обаче това са преводи на Истинското Име на Бога. Понеже тази дума е изгубена, хората и до днес говорят неразбрано. Говориш на Бога, но Той не те слуша.
към текста >>
Този псалом започва с думите: „Боже, чуй молитвата ми и не се крий от молението ми." В този псалом се описва състоянието на една
душа
, която в пътя на живота си е нападната от врагове, което е обикновено явление в пътя на окултното развитие.
- На български е Бог, на турски е Аллах, обаче това са преводи на Истинското Име на Бога. Понеже тази дума е изгубена, хората и до днес говорят неразбрано. Говориш на Бога, но Той не те слуша. Бог ще те слуша само тогаз, когато произнесеш истинското Му Име." В 55-ти псалом Давид като че описва външни събития и явления, но всъщност той описва вътрешни мистични преживявания и събития, през които преминават душите на различна степен на развитие.
Този псалом започва с думите: „Боже, чуй молитвата ми и не се крий от молението ми." В този псалом се описва състоянието на една
душа
, която в пътя на живота си е нападната от врагове, което е обикновено явление в пътя на окултното развитие.
Но за тази борба, която душата води, Посветеният казва: „Възложи на Господа товара си и Той ще те подпре." Това е един закон, който се спазва от всички Посветени и от всички окултни ученици - да възлагат товара си на Господа, в смисъл техният поглед, тяхното съзнание винаги да е отправено и свързано с Божественото съзнание, т.е. съзнанието им да е будно, за да могат всякога да получават Божията помощ. Защото в пътя на развитието си, както всеки човек, така и окултния ученик е изложен на нападения от много страни. 56-ти псалом започва с думите: „Помилвай ме, Боже, защото человек е зинал да ме погълне." И после казва: „Какво ще ми стори плът? " Псаломът завършва с думите: „Ще ти отдам славословие, понеже си избавил душата ми от смърт, дали не и нозете ми от подхлъзване, за да ходя пред Бога във виделината на живите." Това са заключителни думи на триумф на един Посветен, който е минал през големи борби и изпитания, но с Божия помощ е преодолял всичко и казва горните, пълни със значение думи.
към текста >>
Но за тази борба, която
душата
води, Посветеният казва: „Възложи на Господа товара си и Той ще те подпре." Това е един закон, който се спазва от всички Посветени и от всички окултни ученици - да възлагат товара си на Господа, в смисъл техният поглед, тяхното съзнание винаги да е отправено и свързано с Божественото съзнание, т.е.
Понеже тази дума е изгубена, хората и до днес говорят неразбрано. Говориш на Бога, но Той не те слуша. Бог ще те слуша само тогаз, когато произнесеш истинското Му Име." В 55-ти псалом Давид като че описва външни събития и явления, но всъщност той описва вътрешни мистични преживявания и събития, през които преминават душите на различна степен на развитие. Този псалом започва с думите: „Боже, чуй молитвата ми и не се крий от молението ми." В този псалом се описва състоянието на една душа, която в пътя на живота си е нападната от врагове, което е обикновено явление в пътя на окултното развитие.
Но за тази борба, която
душата
води, Посветеният казва: „Възложи на Господа товара си и Той ще те подпре." Това е един закон, който се спазва от всички Посветени и от всички окултни ученици - да възлагат товара си на Господа, в смисъл техният поглед, тяхното съзнание винаги да е отправено и свързано с Божественото съзнание, т.е.
съзнанието им да е будно, за да могат всякога да получават Божията помощ. Защото в пътя на развитието си, както всеки човек, така и окултния ученик е изложен на нападения от много страни. 56-ти псалом започва с думите: „Помилвай ме, Боже, защото человек е зинал да ме погълне." И после казва: „Какво ще ми стори плът? " Псаломът завършва с думите: „Ще ти отдам славословие, понеже си избавил душата ми от смърт, дали не и нозете ми от подхлъзване, за да ходя пред Бога във виделината на живите." Това са заключителни думи на триумф на един Посветен, който е минал през големи борби и изпитания, но с Божия помощ е преодолял всичко и казва горните, пълни със значение думи. Всеки псалом има специфичен строеж и представя специфично откровение, и е специфичен ключ към тайните на природата.
към текста >>
" Псаломът завършва с думите: „Ще ти отдам славословие, понеже си избавил
душата
ми от смърт, дали не и нозете ми от подхлъзване, за да ходя пред Бога във виделината на живите." Това са заключителни думи на триумф на един Посветен, който е минал през големи борби и изпитания, но с Божия помощ е преодолял всичко и казва горните, пълни със значение думи.
Този псалом започва с думите: „Боже, чуй молитвата ми и не се крий от молението ми." В този псалом се описва състоянието на една душа, която в пътя на живота си е нападната от врагове, което е обикновено явление в пътя на окултното развитие. Но за тази борба, която душата води, Посветеният казва: „Възложи на Господа товара си и Той ще те подпре." Това е един закон, който се спазва от всички Посветени и от всички окултни ученици - да възлагат товара си на Господа, в смисъл техният поглед, тяхното съзнание винаги да е отправено и свързано с Божественото съзнание, т.е. съзнанието им да е будно, за да могат всякога да получават Божията помощ. Защото в пътя на развитието си, както всеки човек, така и окултния ученик е изложен на нападения от много страни. 56-ти псалом започва с думите: „Помилвай ме, Боже, защото человек е зинал да ме погълне." И после казва: „Какво ще ми стори плът?
" Псаломът завършва с думите: „Ще ти отдам славословие, понеже си избавил
душата
ми от смърт, дали не и нозете ми от подхлъзване, за да ходя пред Бога във виделината на живите." Това са заключителни думи на триумф на един Посветен, който е минал през големи борби и изпитания, но с Божия помощ е преодолял всичко и казва горните, пълни със значение думи.
Всеки псалом има специфичен строеж и представя специфично откровение, и е специфичен ключ към тайните на природата. 57-ми псалом започва с думите: „Помилвай ме, Боже, помилвай ме, защото на Тебе уповава душата ми, и на сянката на Твоите крила ще се надея, доде заминат злощастията." И по-нататък описва различните изпитания, през които минава душата, но щом уповава на Бога, тя превъзмогва всичко. Псаломът завършва със славословие към Бога на победилата и превъзмогнала душа: „Ще Те похваля, Господи, между народите, ще Ти пея между племената, защото се възвеличи до небесата Твоята милост и до облаците Твоята Истина." В 58-ми псалом се описва състоянието на нечестивите, които ще понесат плодовете на делата си. И псаломът завършва с думите: „Наистина, има плод за праведния, наистина има Бог, който съди на земята."
към текста >>
57-ми псалом започва с думите: „Помилвай ме, Боже, помилвай ме, защото на Тебе уповава
душата
ми, и на сянката на Твоите крила ще се надея, доде заминат злощастията." И по-нататък описва различните изпитания, през които минава
душата
, но щом уповава на Бога, тя превъзмогва всичко.
съзнанието им да е будно, за да могат всякога да получават Божията помощ. Защото в пътя на развитието си, както всеки човек, така и окултния ученик е изложен на нападения от много страни. 56-ти псалом започва с думите: „Помилвай ме, Боже, защото человек е зинал да ме погълне." И после казва: „Какво ще ми стори плът? " Псаломът завършва с думите: „Ще ти отдам славословие, понеже си избавил душата ми от смърт, дали не и нозете ми от подхлъзване, за да ходя пред Бога във виделината на живите." Това са заключителни думи на триумф на един Посветен, който е минал през големи борби и изпитания, но с Божия помощ е преодолял всичко и казва горните, пълни със значение думи. Всеки псалом има специфичен строеж и представя специфично откровение, и е специфичен ключ към тайните на природата.
57-ми псалом започва с думите: „Помилвай ме, Боже, помилвай ме, защото на Тебе уповава
душата
ми, и на сянката на Твоите крила ще се надея, доде заминат злощастията." И по-нататък описва различните изпитания, през които минава
душата
, но щом уповава на Бога, тя превъзмогва всичко.
Псаломът завършва със славословие към Бога на победилата и превъзмогнала душа: „Ще Те похваля, Господи, между народите, ще Ти пея между племената, защото се възвеличи до небесата Твоята милост и до облаците Твоята Истина." В 58-ми псалом се описва състоянието на нечестивите, които ще понесат плодовете на делата си. И псаломът завършва с думите: „Наистина, има плод за праведния, наистина има Бог, който съди на земята." 59-ти псалом описва състоянието на една душа, която се намира в утеснение и възлага надеждата си на Бога. В 5-ти стих се казва: „Ти, Господи, Боже на силите, Боже Израилев, събуди се, за да посетиш всичките езичници." От израза „събуди се" ясно се вижда, че душата апелира към Бога, който спи дълбоко в нея, да се събуди и да я спаси от езичниците.
към текста >>
Псаломът завършва със славословие към Бога на победилата и превъзмогнала
душа
: „Ще Те похваля, Господи, между народите, ще Ти пея между племената, защото се възвеличи до небесата Твоята милост и до облаците Твоята Истина."
Защото в пътя на развитието си, както всеки човек, така и окултния ученик е изложен на нападения от много страни. 56-ти псалом започва с думите: „Помилвай ме, Боже, защото человек е зинал да ме погълне." И после казва: „Какво ще ми стори плът? " Псаломът завършва с думите: „Ще ти отдам славословие, понеже си избавил душата ми от смърт, дали не и нозете ми от подхлъзване, за да ходя пред Бога във виделината на живите." Това са заключителни думи на триумф на един Посветен, който е минал през големи борби и изпитания, но с Божия помощ е преодолял всичко и казва горните, пълни със значение думи. Всеки псалом има специфичен строеж и представя специфично откровение, и е специфичен ключ към тайните на природата. 57-ми псалом започва с думите: „Помилвай ме, Боже, помилвай ме, защото на Тебе уповава душата ми, и на сянката на Твоите крила ще се надея, доде заминат злощастията." И по-нататък описва различните изпитания, през които минава душата, но щом уповава на Бога, тя превъзмогва всичко.
Псаломът завършва със славословие към Бога на победилата и превъзмогнала
душа
: „Ще Те похваля, Господи, между народите, ще Ти пея между племената, защото се възвеличи до небесата Твоята милост и до облаците Твоята Истина."
В 58-ми псалом се описва състоянието на нечестивите, които ще понесат плодовете на делата си. И псаломът завършва с думите: „Наистина, има плод за праведния, наистина има Бог, който съди на земята." 59-ти псалом описва състоянието на една душа, която се намира в утеснение и възлага надеждата си на Бога. В 5-ти стих се казва: „Ти, Господи, Боже на силите, Боже Израилев, събуди се, за да посетиш всичките езичници." От израза „събуди се" ясно се вижда, че душата апелира към Бога, който спи дълбоко в нея, да се събуди и да я спаси от езичниците. Под езичници тук се разбира нисшият душевен живот - страсти, инстинкти.
към текста >>
59-ти псалом описва състоянието на една
душа
, която се намира в утеснение и възлага надеждата си на Бога.
Всеки псалом има специфичен строеж и представя специфично откровение, и е специфичен ключ към тайните на природата. 57-ми псалом започва с думите: „Помилвай ме, Боже, помилвай ме, защото на Тебе уповава душата ми, и на сянката на Твоите крила ще се надея, доде заминат злощастията." И по-нататък описва различните изпитания, през които минава душата, но щом уповава на Бога, тя превъзмогва всичко. Псаломът завършва със славословие към Бога на победилата и превъзмогнала душа: „Ще Те похваля, Господи, между народите, ще Ти пея между племената, защото се възвеличи до небесата Твоята милост и до облаците Твоята Истина." В 58-ми псалом се описва състоянието на нечестивите, които ще понесат плодовете на делата си. И псаломът завършва с думите: „Наистина, има плод за праведния, наистина има Бог, който съди на земята."
59-ти псалом описва състоянието на една
душа
, която се намира в утеснение и възлага надеждата си на Бога.
В 5-ти стих се казва: „Ти, Господи, Боже на силите, Боже Израилев, събуди се, за да посетиш всичките езичници." От израза „събуди се" ясно се вижда, че душата апелира към Бога, който спи дълбоко в нея, да се събуди и да я спаси от езичниците. Под езичници тук се разбира нисшият душевен живот - страсти, инстинкти. И към края казва: „Аз ще пея на Твоята сила, и на ранина с радост ще песнословя Твоята милост, защото си ми станал крепост и прибежище в деня на скръбта." 60-ти псалом като че описва физически събития, но това са вътрешни събития, на които външните са само уподобление. Това е положението на душата, когато се чувствува отхвърлена, но най-после просветва в съзнанието и тя казва: „Чрез Бога ще направя юначество и Той ще стъпче враговете ми."
към текста >>
В 5-ти стих се казва: „Ти, Господи, Боже на силите, Боже Израилев, събуди се, за да посетиш всичките езичници." От израза „събуди се" ясно се вижда, че
душата
апелира към Бога, който спи дълбоко в нея, да се събуди и да я спаси от езичниците.
57-ми псалом започва с думите: „Помилвай ме, Боже, помилвай ме, защото на Тебе уповава душата ми, и на сянката на Твоите крила ще се надея, доде заминат злощастията." И по-нататък описва различните изпитания, през които минава душата, но щом уповава на Бога, тя превъзмогва всичко. Псаломът завършва със славословие към Бога на победилата и превъзмогнала душа: „Ще Те похваля, Господи, между народите, ще Ти пея между племената, защото се възвеличи до небесата Твоята милост и до облаците Твоята Истина." В 58-ми псалом се описва състоянието на нечестивите, които ще понесат плодовете на делата си. И псаломът завършва с думите: „Наистина, има плод за праведния, наистина има Бог, който съди на земята." 59-ти псалом описва състоянието на една душа, която се намира в утеснение и възлага надеждата си на Бога.
В 5-ти стих се казва: „Ти, Господи, Боже на силите, Боже Израилев, събуди се, за да посетиш всичките езичници." От израза „събуди се" ясно се вижда, че
душата
апелира към Бога, който спи дълбоко в нея, да се събуди и да я спаси от езичниците.
Под езичници тук се разбира нисшият душевен живот - страсти, инстинкти. И към края казва: „Аз ще пея на Твоята сила, и на ранина с радост ще песнословя Твоята милост, защото си ми станал крепост и прибежище в деня на скръбта." 60-ти псалом като че описва физически събития, но това са вътрешни събития, на които външните са само уподобление. Това е положението на душата, когато се чувствува отхвърлена, но най-после просветва в съзнанието и тя казва: „Чрез Бога ще направя юначество и Той ще стъпче враговете ми." 61 -ви псалом е молитва на пробудилата се душа, която отправя благодарност към Бога за подкрепата, която й е дал в дългия път на нейните борби и изпитания, и псаломът завършва с думите: „Ще пребъде во век пред Бога, и повели да го пазят милостта и Истината, така ще песнопея винаги Твоето Име, за да изпълнявам обричанията си всеки ден."
към текста >>
Това е положението на
душата
, когато се чувствува отхвърлена, но най-после просветва в съзнанието и тя казва: „Чрез Бога ще направя юначество и Той ще стъпче враговете ми."
59-ти псалом описва състоянието на една душа, която се намира в утеснение и възлага надеждата си на Бога. В 5-ти стих се казва: „Ти, Господи, Боже на силите, Боже Израилев, събуди се, за да посетиш всичките езичници." От израза „събуди се" ясно се вижда, че душата апелира към Бога, който спи дълбоко в нея, да се събуди и да я спаси от езичниците. Под езичници тук се разбира нисшият душевен живот - страсти, инстинкти. И към края казва: „Аз ще пея на Твоята сила, и на ранина с радост ще песнословя Твоята милост, защото си ми станал крепост и прибежище в деня на скръбта." 60-ти псалом като че описва физически събития, но това са вътрешни събития, на които външните са само уподобление.
Това е положението на
душата
, когато се чувствува отхвърлена, но най-после просветва в съзнанието и тя казва: „Чрез Бога ще направя юначество и Той ще стъпче враговете ми."
61 -ви псалом е молитва на пробудилата се душа, която отправя благодарност към Бога за подкрепата, която й е дал в дългия път на нейните борби и изпитания, и псаломът завършва с думите: „Ще пребъде во век пред Бога, и повели да го пазят милостта и Истината, така ще песнопея винаги Твоето Име, за да изпълнявам обричанията си всеки ден." 62-ри псалом говори за увереността на победилата и превъзмогнала душа, която уповава на Бога. Псаломът започва с думите: „Наистина, душата ми има тихо упование на Бога, на Него е спасението ми." След това говори за враговете, които нападат душата в пътя на нейното развитие, но когато тя се надее на Бога, всички ще бъдат победени. И псаломът завършва с думите: „Веднъж казва Бог, два пъти чух това, че силата е Божия, и Твоя е, Господи, милостта, защото Ти ще отдадеш на всекиго според делата му." 63-ти псалом описва състоянието на душата на един Посветен, когато минава през пустинята на живота и там уповава и намира Бога в себе си, и казва: „Душата ми е жадна за Тебе, желае Те плътта ми, в една пуста, суха и безводна земя, за да гледам Твоята Сила и Твоята Слава, както Те видях в Светилището."
към текста >>
61 -ви псалом е молитва на пробудилата се
душа
, която отправя благодарност към Бога за подкрепата, която й е дал в дългия път на нейните борби и изпитания, и псаломът завършва с думите: „Ще пребъде во век пред Бога, и повели да го пазят милостта и Истината, така ще песнопея винаги Твоето Име, за да изпълнявам обричанията си всеки ден."
В 5-ти стих се казва: „Ти, Господи, Боже на силите, Боже Израилев, събуди се, за да посетиш всичките езичници." От израза „събуди се" ясно се вижда, че душата апелира към Бога, който спи дълбоко в нея, да се събуди и да я спаси от езичниците. Под езичници тук се разбира нисшият душевен живот - страсти, инстинкти. И към края казва: „Аз ще пея на Твоята сила, и на ранина с радост ще песнословя Твоята милост, защото си ми станал крепост и прибежище в деня на скръбта." 60-ти псалом като че описва физически събития, но това са вътрешни събития, на които външните са само уподобление. Това е положението на душата, когато се чувствува отхвърлена, но най-после просветва в съзнанието и тя казва: „Чрез Бога ще направя юначество и Той ще стъпче враговете ми."
61 -ви псалом е молитва на пробудилата се
душа
, която отправя благодарност към Бога за подкрепата, която й е дал в дългия път на нейните борби и изпитания, и псаломът завършва с думите: „Ще пребъде во век пред Бога, и повели да го пазят милостта и Истината, така ще песнопея винаги Твоето Име, за да изпълнявам обричанията си всеки ден."
62-ри псалом говори за увереността на победилата и превъзмогнала душа, която уповава на Бога. Псаломът започва с думите: „Наистина, душата ми има тихо упование на Бога, на Него е спасението ми." След това говори за враговете, които нападат душата в пътя на нейното развитие, но когато тя се надее на Бога, всички ще бъдат победени. И псаломът завършва с думите: „Веднъж казва Бог, два пъти чух това, че силата е Божия, и Твоя е, Господи, милостта, защото Ти ще отдадеш на всекиго според делата му." 63-ти псалом описва състоянието на душата на един Посветен, когато минава през пустинята на живота и там уповава и намира Бога в себе си, и казва: „Душата ми е жадна за Тебе, желае Те плътта ми, в една пуста, суха и безводна земя, за да гледам Твоята Сила и Твоята Слава, както Те видях в Светилището." 64-ти псалом описва състоянието на една праведна душа, която се намира в утеснение от вътрешни врагове, които я окръжават, но тя се надява на Бога и побеждава.
към текста >>
62-ри псалом говори за увереността на победилата и превъзмогнала
душа
, която уповава на Бога.
Под езичници тук се разбира нисшият душевен живот - страсти, инстинкти. И към края казва: „Аз ще пея на Твоята сила, и на ранина с радост ще песнословя Твоята милост, защото си ми станал крепост и прибежище в деня на скръбта." 60-ти псалом като че описва физически събития, но това са вътрешни събития, на които външните са само уподобление. Това е положението на душата, когато се чувствува отхвърлена, но най-после просветва в съзнанието и тя казва: „Чрез Бога ще направя юначество и Той ще стъпче враговете ми." 61 -ви псалом е молитва на пробудилата се душа, която отправя благодарност към Бога за подкрепата, която й е дал в дългия път на нейните борби и изпитания, и псаломът завършва с думите: „Ще пребъде во век пред Бога, и повели да го пазят милостта и Истината, така ще песнопея винаги Твоето Име, за да изпълнявам обричанията си всеки ден."
62-ри псалом говори за увереността на победилата и превъзмогнала
душа
, която уповава на Бога.
Псаломът започва с думите: „Наистина, душата ми има тихо упование на Бога, на Него е спасението ми." След това говори за враговете, които нападат душата в пътя на нейното развитие, но когато тя се надее на Бога, всички ще бъдат победени. И псаломът завършва с думите: „Веднъж казва Бог, два пъти чух това, че силата е Божия, и Твоя е, Господи, милостта, защото Ти ще отдадеш на всекиго според делата му." 63-ти псалом описва състоянието на душата на един Посветен, когато минава през пустинята на живота и там уповава и намира Бога в себе си, и казва: „Душата ми е жадна за Тебе, желае Те плътта ми, в една пуста, суха и безводна земя, за да гледам Твоята Сила и Твоята Слава, както Те видях в Светилището." 64-ти псалом описва състоянието на една праведна душа, която се намира в утеснение от вътрешни врагове, които я окръжават, но тя се надява на Бога и побеждава. Псаломът завършва с думите: „Праведният ще се развесели в Господа и ще се надее на Него, и ще се хвалят всичките прави в сърце."
към текста >>
Псаломът започва с думите: „Наистина,
душата
ми има тихо упование на Бога, на Него е спасението ми." След това говори за враговете, които нападат
душата
в пътя на нейното развитие, но когато тя се надее на Бога, всички ще бъдат победени.
И към края казва: „Аз ще пея на Твоята сила, и на ранина с радост ще песнословя Твоята милост, защото си ми станал крепост и прибежище в деня на скръбта." 60-ти псалом като че описва физически събития, но това са вътрешни събития, на които външните са само уподобление. Това е положението на душата, когато се чувствува отхвърлена, но най-после просветва в съзнанието и тя казва: „Чрез Бога ще направя юначество и Той ще стъпче враговете ми." 61 -ви псалом е молитва на пробудилата се душа, която отправя благодарност към Бога за подкрепата, която й е дал в дългия път на нейните борби и изпитания, и псаломът завършва с думите: „Ще пребъде во век пред Бога, и повели да го пазят милостта и Истината, така ще песнопея винаги Твоето Име, за да изпълнявам обричанията си всеки ден." 62-ри псалом говори за увереността на победилата и превъзмогнала душа, която уповава на Бога.
Псаломът започва с думите: „Наистина,
душата
ми има тихо упование на Бога, на Него е спасението ми." След това говори за враговете, които нападат
душата
в пътя на нейното развитие, но когато тя се надее на Бога, всички ще бъдат победени.
И псаломът завършва с думите: „Веднъж казва Бог, два пъти чух това, че силата е Божия, и Твоя е, Господи, милостта, защото Ти ще отдадеш на всекиго според делата му." 63-ти псалом описва състоянието на душата на един Посветен, когато минава през пустинята на живота и там уповава и намира Бога в себе си, и казва: „Душата ми е жадна за Тебе, желае Те плътта ми, в една пуста, суха и безводна земя, за да гледам Твоята Сила и Твоята Слава, както Те видях в Светилището." 64-ти псалом описва състоянието на една праведна душа, която се намира в утеснение от вътрешни врагове, които я окръжават, но тя се надява на Бога и побеждава. Псаломът завършва с думите: „Праведният ще се развесели в Господа и ще се надее на Него, и ще се хвалят всичките прави в сърце." 65-ти псалом е славословие към Бога.
към текста >>
63-ти псалом описва състоянието на
душата
на един Посветен, когато минава през пустинята на живота и там уповава и намира Бога в себе си, и казва: „
Душата
ми е жадна за Тебе, желае Те плътта ми, в една пуста, суха и безводна земя, за да гледам Твоята Сила и Твоята Слава, както Те видях в Светилището."
Това е положението на душата, когато се чувствува отхвърлена, но най-после просветва в съзнанието и тя казва: „Чрез Бога ще направя юначество и Той ще стъпче враговете ми." 61 -ви псалом е молитва на пробудилата се душа, която отправя благодарност към Бога за подкрепата, която й е дал в дългия път на нейните борби и изпитания, и псаломът завършва с думите: „Ще пребъде во век пред Бога, и повели да го пазят милостта и Истината, така ще песнопея винаги Твоето Име, за да изпълнявам обричанията си всеки ден." 62-ри псалом говори за увереността на победилата и превъзмогнала душа, която уповава на Бога. Псаломът започва с думите: „Наистина, душата ми има тихо упование на Бога, на Него е спасението ми." След това говори за враговете, които нападат душата в пътя на нейното развитие, но когато тя се надее на Бога, всички ще бъдат победени. И псаломът завършва с думите: „Веднъж казва Бог, два пъти чух това, че силата е Божия, и Твоя е, Господи, милостта, защото Ти ще отдадеш на всекиго според делата му."
63-ти псалом описва състоянието на
душата
на един Посветен, когато минава през пустинята на живота и там уповава и намира Бога в себе си, и казва: „
Душата
ми е жадна за Тебе, желае Те плътта ми, в една пуста, суха и безводна земя, за да гледам Твоята Сила и Твоята Слава, както Те видях в Светилището."
64-ти псалом описва състоянието на една праведна душа, която се намира в утеснение от вътрешни врагове, които я окръжават, но тя се надява на Бога и побеждава. Псаломът завършва с думите: „Праведният ще се развесели в Господа и ще се надее на Него, и ще се хвалят всичките прави в сърце." 65-ти псалом е славословие към Бога. Който прониква цялата земя и цялата вселена със сила и могъщество, и дава всички блага на живеещите в нея същества, от хората до тревите. Казва се в псалома: „Посещаваш земята и я напояваш, преобогатяваш я.
към текста >>
64-ти псалом описва състоянието на една праведна
душа
, която се намира в утеснение от вътрешни врагове, които я окръжават, но тя се надява на Бога и побеждава.
61 -ви псалом е молитва на пробудилата се душа, която отправя благодарност към Бога за подкрепата, която й е дал в дългия път на нейните борби и изпитания, и псаломът завършва с думите: „Ще пребъде во век пред Бога, и повели да го пазят милостта и Истината, така ще песнопея винаги Твоето Име, за да изпълнявам обричанията си всеки ден." 62-ри псалом говори за увереността на победилата и превъзмогнала душа, която уповава на Бога. Псаломът започва с думите: „Наистина, душата ми има тихо упование на Бога, на Него е спасението ми." След това говори за враговете, които нападат душата в пътя на нейното развитие, но когато тя се надее на Бога, всички ще бъдат победени. И псаломът завършва с думите: „Веднъж казва Бог, два пъти чух това, че силата е Божия, и Твоя е, Господи, милостта, защото Ти ще отдадеш на всекиго според делата му." 63-ти псалом описва състоянието на душата на един Посветен, когато минава през пустинята на живота и там уповава и намира Бога в себе си, и казва: „Душата ми е жадна за Тебе, желае Те плътта ми, в една пуста, суха и безводна земя, за да гледам Твоята Сила и Твоята Слава, както Те видях в Светилището."
64-ти псалом описва състоянието на една праведна
душа
, която се намира в утеснение от вътрешни врагове, които я окръжават, но тя се надява на Бога и побеждава.
Псаломът завършва с думите: „Праведният ще се развесели в Господа и ще се надее на Него, и ще се хвалят всичките прави в сърце." 65-ти псалом е славословие към Бога. Който прониква цялата земя и цялата вселена със сила и могъщество, и дава всички блага на живеещите в нея същества, от хората до тревите. Казва се в псалома: „Посещаваш земята и я напояваш, преобогатяваш я. Развеселяваш изходите на зората и на вечерта."
към текста >>
69-ти псалом е изповедта на страдащата
душа
, която съзнава прегрешенията си и дюли Бога да й помогне да излезе из трудните положения в живота, като казва: „Но аз към Тебе отправям молитвата си, Господи, във време благоприятно, Боже, според голямата Твоя милост, послушай ме според Истината на Твоето спасение." След това има формули за раз- пръсване на враговете на
душата
, а също и формули за призоваване на Божието благословение и милост.
67-ми псалом е също славословие към Бога и същевременно окултна формула, с която Посветеният извиква Божието благословение. Псаломът започва с думите: „Бог да ни помилва и благослови, да яви лицето Си нам." 68-ми псалом е съставен от много формули за разпръс- ване враговете на Бога, на онези, които не вървят в Божествения път. Псаломът започва с една такава формула: „Да стане Бог и да се разпръснат враговете Му, и да бягат от лицето Му, които го мразят." Също така състои се и от формули, с които се призовава Божието благословение от онези, които вървят в пътя на Светлината и Правдата. „А праведните да се веселят, да се радват пред Бога и да се наслаждават с веселие."
69-ти псалом е изповедта на страдащата
душа
, която съзнава прегрешенията си и дюли Бога да й помогне да излезе из трудните положения в живота, като казва: „Но аз към Тебе отправям молитвата си, Господи, във време благоприятно, Боже, според голямата Твоя милост, послушай ме според Истината на Твоето спасение." След това има формули за раз- пръсване на враговете на
душата
, а също и формули за призоваване на Божието благословение и милост.
70-ти псалом е съставен също от формули за призоваване на Божията помощ. Но за да дойде Божията помощ, човек трябва да бъде смирен. И псаломът завършва с думите: „Но аз съм сиромах и нищ, Боже, побързай при мене. Ти си моя помощ, избавителю мой. Господи, да не закъснееш."
към текста >>
В този псалом е даден пътя на стремящата се
душа
и съб- лазняването е от привидното благополучие на нечестивите.
Името Му ще пребъдва във век." В 73-ти псалом се изнасят контрастите, които съществуват на земята между онези, които имат всичко на земята и са изпълнени с гордост, сила и власт, и като гледат това онези, които вървят в Божествения път, привидно като че се съблазняват от това положение. Псаломът започва с думите: „Благ е наистина Бог към Израиля, към чистите в сърце. А мене нозете ми почти помръднаха, без малко бяха се подхлъзнали стъпките ми; защото поревнувах гордите, като гледах благополучието на нечестивите, които винаги са благополучни и умножават богатството." И като гледа това положение без да го разбира, човек си казва: „Истина, аз напразно очистих сърцето си и омих в неповинност ръцете си, защото съм порязван всеки ден и се наказвам всяка заран. Помислих да разу- мея това, но беше мъчно през очите ми, додето влязох в Божието Светилище и разумях сетнините им... защото ето тези, които се отдалечават от Тебе, ще погинат."
В този псалом е даден пътя на стремящата се
душа
и съб- лазняването е от привидното благополучие на нечестивите.
Но когато влезе в Божието Светилище, т.е. когато влезе в пътя на ученика, в пътя на Посвещението, тя разбира, че всичко това е привидно и че те са изложени на погибел. Тук е изнесена идеята за тесния път и идеята за широкия път, който води към погибел. 74-ти псалом описва едно състояние, когато неправдата, беззаконието и злото се ширят по земята, и унищожават всичко свято, и притесняват и унищожават Светилищата. И Бог мълчи и не им въздава, макар и да е силен и мощен.
към текста >>
Или в гнева Си затвори своите щедрости" - това е състоянието на
душата
, когато изпада в известна тъмнина, но след дълбоко размишление нахлува Светлина в съзнанието и казва: „Тогаз рекох: немощ е за мене това, да се изменява десницата на Всевишния... ще се поучавам във всичките Твои дела, и за деянията Ти ще размишлявам.
И псалмът завършва с думите: „Всички рогове на нечестивите ще съкруша, а роговете на праведните ще се възвисят." В 76-ти псалом се говори, че Бог ще съкруши насилието и гордостта в каквато и форма да се проявяват. И ще се проведе съдба на земята, „за да спаси всички кротки на земята." В 77-ми псалом отначало се описва смущението на псал- мопевеца от това, че Бог ни е забравил и казва: „Дали престана милостта Му за всегда? Дали забрави да помилва Бог?
Или в гнева Си затвори своите щедрости" - това е състоянието на
душата
, когато изпада в известна тъмнина, но след дълбоко размишление нахлува Светлина в съзнанието и казва: „Тогаз рекох: немощ е за мене това, да се изменява десницата на Всевишния... ще се поучавам във всичките Твои дела, и за деянията Ти ще размишлявам.
Боже, в Святост е пътят Ти." 78-ми псалом започва с думите: „Слушайте, люде мои, закона ми, приклонете очите си към словата на устата ми. Ще отворя устата си за притчи, ще произнеса гадания от древността, които чухме и познахме, и нашите отци казаха нам." И след това разказва историята на еврейския народ от излизането му от Египет и всички чудеса, които Бог е направил за Него и как те всякога са недоволни и непризнателни. И се отклоняват от Божия път, което предизвиква Божия гняв, но Бог се въздържа, като от време на време ги наказва, но пак се грижи за тях. И накрая казва: „Тогаз се събуди Господ като от сън, като силен, който изтрезва от вино и порази неприятелите си изотзад." И казва, че избрал юдиното племе на лицето на Давида да пасе овцете Му, „...и пасех ги според нез- лобието на сърцето си и изкуството на ръцете си ги води."
към текста >>
Аз мисля, че тази молитва има повече мистично значение и се отнася за
душата
, която е нападната от вътрешни врагове, защото по времето на Давид еврейският народ не беше в такова плачевно положение, каквото се описва в псалома.
И накрая казва: „Тогаз се събуди Господ като от сън, като силен, който изтрезва от вино и порази неприятелите си изотзад." И казва, че избрал юдиното племе на лицето на Давида да пасе овцете Му, „...и пасех ги според нез- лобието на сърцето си и изкуството на ръцете си ги води." 79-ти псалом в началото е едно пророчество за бъдещото заробване на Израил от езичниците, които оскверняват храма и развращават Ерусалим, и избиват народа. И като вижда това видение на бъдещето, пророкът псалмопевец се обръща към Бога с молба, докога ще бъде това и моли да прости Господ прегрешенията на народа му, за да не се петни Името Му пред езичниците, че Бог не е помогнал на народа Си, а го е оставил. 80-ти псалом е молитва към Бога да избави Израил и да не го оставя на поругание и грабеж на езичниците. Псаломът завършва с думите: „Върни ни, Господи Боже на силите, направи да просветне лицето Ти и ще се избавим."
Аз мисля, че тази молитва има повече мистично значение и се отнася за
душата
, която е нападната от вътрешни врагове, защото по времето на Давид еврейският народ не беше в такова плачевно положение, каквото се описва в псалома.
81-ви псалом в началото е много оптимистичен и е едно славословие към Бога за всичко, което ни е дал. След това Господ се обръща към еврейския народ, че е народ непослушен и Бог казва: „Ако бяха Ме слушали людете ми, тутакси бих свалил враговете им и против оскърбителите им бих обърнал ръката Си." 82-ри псалом е дълбоко окултен и започва по следния начин: "Бог стои в събора Божи, сред боговете ще съди" - Кого? - Народите, заради беззаконията и неправдите им и казва: „Съдете право сиромаха и сирачето, правете правда на оскърбения и бедния, избавяйте сиромаха и нищия, отървавайте от ръката на нечестивите." След това казва знаменитите думи: „Аз рекох: Богове сте вие и Синове на Вишнаго сте всички, но вие като человеци ще умрете, и като един от кня- зовете ще паднете."
към текста >>
Израил в случая е човешката
душа
, с която Бог е направил договор, но
душата
в пътя си често се отклонява и предизвиква Божия гняв, т.е.
82-ри псалом е дълбоко окултен и започва по следния начин: "Бог стои в събора Божи, сред боговете ще съди" - Кого? - Народите, заради беззаконията и неправдите им и казва: „Съдете право сиромаха и сирачето, правете правда на оскърбения и бедния, избавяйте сиромаха и нищия, отървавайте от ръката на нечестивите." След това казва знаменитите думи: „Аз рекох: Богове сте вие и Синове на Вишнаго сте всички, но вие като человеци ще умрете, и като един от кня- зовете ще паднете." 83-ти псалом е молитва към Бога против неприятелите на Израил, които са неприятели и на Бога. И които искат да унищожат Израил, „да познаят, че Ти, Комуто Името е Иеова, един си Вишний и на цялата земя." Както този псалом, така и всички имат освен историческо, още и мистично значение.
Израил в случая е човешката
душа
, с която Бог е направил договор, но
душата
в пътя си често се отклонява и предизвиква Божия гняв, т.е.
създава си карма и носи последствията на своето беззаконие. В 84-ти псалом е описан копнежът на душата по Божествения свят, към Божествения живот и започва с думите: „Колко са любезни Твоите селения, Господи на силите. Желае и даже примира душата ми за дворовете Господни... " и завършва с думите: „Блажен онзи человек, който се надее на Тебе." 85-ти псалом започва с една благодарност към Бога, че е върнал Яков от плен. „Яви ни, Господи, милостта Си и дай ни спасението Си.
към текста >>
В 84-ти псалом е описан копнежът на
душата
по Божествения свят, към Божествения живот и започва с думите: „Колко са любезни Твоите селения, Господи на силите.
- Народите, заради беззаконията и неправдите им и казва: „Съдете право сиромаха и сирачето, правете правда на оскърбения и бедния, избавяйте сиромаха и нищия, отървавайте от ръката на нечестивите." След това казва знаменитите думи: „Аз рекох: Богове сте вие и Синове на Вишнаго сте всички, но вие като человеци ще умрете, и като един от кня- зовете ще паднете." 83-ти псалом е молитва към Бога против неприятелите на Израил, които са неприятели и на Бога. И които искат да унищожат Израил, „да познаят, че Ти, Комуто Името е Иеова, един си Вишний и на цялата земя." Както този псалом, така и всички имат освен историческо, още и мистично значение. Израил в случая е човешката душа, с която Бог е направил договор, но душата в пътя си често се отклонява и предизвиква Божия гняв, т.е. създава си карма и носи последствията на своето беззаконие.
В 84-ти псалом е описан копнежът на
душата
по Божествения свят, към Божествения живот и започва с думите: „Колко са любезни Твоите селения, Господи на силите.
Желае и даже примира душата ми за дворовете Господни... " и завършва с думите: „Блажен онзи человек, който се надее на Тебе." 85-ти псалом започва с една благодарност към Бога, че е върнал Яков от плен. „Яви ни, Господи, милостта Си и дай ни спасението Си. Наистина, Неговото спасение е близко при онези, които му се боят, за да обитава слава в нашата земя." И след това следва окултната формула: „Милост и Истина се срещнаха, правда и мир се целунаха, Истината от земята ще прозябне и правда от небето ще надникне. И Господ ще даде доброто и земята ще даде плода си.
към текста >>
Желае и даже примира
душата
ми за дворовете Господни... " и завършва с думите: „Блажен онзи человек, който се надее на Тебе."
83-ти псалом е молитва към Бога против неприятелите на Израил, които са неприятели и на Бога. И които искат да унищожат Израил, „да познаят, че Ти, Комуто Името е Иеова, един си Вишний и на цялата земя." Както този псалом, така и всички имат освен историческо, още и мистично значение. Израил в случая е човешката душа, с която Бог е направил договор, но душата в пътя си често се отклонява и предизвиква Божия гняв, т.е. създава си карма и носи последствията на своето беззаконие. В 84-ти псалом е описан копнежът на душата по Божествения свят, към Божествения живот и започва с думите: „Колко са любезни Твоите селения, Господи на силите.
Желае и даже примира
душата
ми за дворовете Господни... " и завършва с думите: „Блажен онзи человек, който се надее на Тебе."
85-ти псалом започва с една благодарност към Бога, че е върнал Яков от плен. „Яви ни, Господи, милостта Си и дай ни спасението Си. Наистина, Неговото спасение е близко при онези, които му се боят, за да обитава слава в нашата земя." И след това следва окултната формула: „Милост и Истина се срещнаха, правда и мир се целунаха, Истината от земята ще прозябне и правда от небето ще надникне. И Господ ще даде доброто и земята ще даде плода си. Правдата пред Него ще предиде и ще тури на път стъпките си."
към текста >>
86-ти псалом е молитва на Давид, молитва на
душата
, която търси и се надява на Бога.
85-ти псалом започва с една благодарност към Бога, че е върнал Яков от плен. „Яви ни, Господи, милостта Си и дай ни спасението Си. Наистина, Неговото спасение е близко при онези, които му се боят, за да обитава слава в нашата земя." И след това следва окултната формула: „Милост и Истина се срещнаха, правда и мир се целунаха, Истината от земята ще прозябне и правда от небето ще надникне. И Господ ще даде доброто и земята ще даде плода си. Правдата пред Него ще предиде и ще тури на път стъпките си."
86-ти псалом е молитва на Давид, молитва на
душата
, която търси и се надява на Бога.
Псаломът започва по следния начин: „Приклони, Господи, ухото Си. послушай ме, защото сиромах и нищ съм аз. Опази душата дай, защото съм богобоязлив. Ти, Боже, спаси раба Си, който се надее на тебе... Послушай, Господи, молитвата ми и дай внимание на гласа на моленията ми. В деня на скръбта си призовавам Те, защото ще ме послушаш."
към текста >>
Опази
душата
дай, защото съм богобоязлив.
И Господ ще даде доброто и земята ще даде плода си. Правдата пред Него ще предиде и ще тури на път стъпките си." 86-ти псалом е молитва на Давид, молитва на душата, която търси и се надява на Бога. Псаломът започва по следния начин: „Приклони, Господи, ухото Си. послушай ме, защото сиромах и нищ съм аз.
Опази
душата
дай, защото съм богобоязлив.
Ти, Боже, спаси раба Си, който се надее на тебе... Послушай, Господи, молитвата ми и дай внимание на гласа на моленията ми. В деня на скръбта си призовавам Те, защото ще ме послушаш." 87-ми псалом говори за Сион като град Божи. Това е градът на Посветените на земята. Това е центърът на Бялото Братство на земята, където живеят Синовете Божии, онези, които са родени от Бога.
към текста >>
88-ми псалом описва състоянието на
душата
, която минава през изпитание, когато Бог се скрива външно от нея и е обиколена от врагове, и трябва да намери Бога в себе си, за да опре силата си на Него.
Това е центърът на Бялото Братство на земята, където живеят Синовете Божии, онези, които са родени от Бога. И хората, които са вън от този Божествен град, ще казват: „Този се е родил там. И за Сион ще рекат: Този и онзи са се родили в него. И сам Вишният ще го утвърди. Господ, като напише людете, ще счете, че този се е родил там."
88-ми псалом описва състоянието на
душата
, която минава през изпитание, когато Бог се скрива външно от нея и е обиколена от врагове, и трябва да намери Бога в себе си, за да опре силата си на Него.
89-ти псалом има много сложна композиция, както повечето от псалмите. Започва със славословие към Бога и припомня обещанието на Бога към Давид и неговия род. В третия стих се казва: „Направих завет с избрания Си, клех се на Давида, моя раб, за всякога ще утвърдя семето ти и ще съси- дя престола ти от род в род." Това е завет на Посветения с Господа, който е събуден в него и поема ръководството на неговия живот. След това говори за величието и чудесата на Господа и казва: Бог е твърде ужасителен в съвета на светиите и страшен между всички, които са около Него. Силен си, Господи, и Истината Ти е около Тебе."
към текста >>
В този псалом са посочени трите начала в човека - човешката личност, която е влязла в пътя на окултното развитие, въп- лотеният човек;
душата
и духът на човека и техните взаимоотношения, и Бог, който живее в духа на човека и го ръководи.
„Който живее под покрива на Всевишнаго, ще пребивае под сянката на Всемогъщаго." От втория стих започва да говори въплотеният човек, който е с пробудено съзнание или ученикът на Бялото Братство, и казва: „Ще казвам за Господа: Той е прибежище мое, крепост моя, Бог мой, на Него ще се надея." Това е утвърждението на ученика, който е познал Бога и възлага на Него живота си. В следващия стих, третият, започва да говори друг, това е духовният ръководител на въплотения човек, това е висшето Аз на човека, което го ръководи и обяснява защо е горното утвърждение. „Защото той ще те избавя от сетта на ловеца и от губителен мор... " и изрежда всичко, каквото Бог прави за онези, които се надеят на Него. И в 9-ти стих казва: „Понеже си направил Господа моето упование, Вишнаго свое прибежище, няма да ти се случи никакво зло... защото ще заповядам на ангела си за тебе да те пазят във всичките твои пътища." И като изрежда всичко, от което ще го пазят, в 14-ти стих се обажда третият индивид, който участвува в този разговор, самият Бог, който живее в духа на човека и казва: „Понеже положи в Мене Любовта си, за това ще го избавя, ще туря в безопасност, защото позна Името Ми." Тук става въпрос за Свещеното Име на Бога. за което Мойсей казва: Не произнасяй напразно Името Божие, и продължава: „Ще ме прикове и ще го послушам, с него ще съм, когато е в скръб, ще го избавя и ще го прославя, ще го наситя с дългоденствие и ще му покажа спасението Си."
В този псалом са посочени трите начала в човека - човешката личност, която е влязла в пътя на окултното развитие, въп- лотеният човек;
душата
и духът на човека и техните взаимоотношения, и Бог, който живее в духа на човека и го ръководи.
По дълбочина този псалом е един от най- дълбоките, който загатва и разкрива отчасти най-възвишените и дълбоки тайни на битието. 92-ри псалом е едно славословие за величието и силата на Господа, Който подкрепя своите помазаници и ги води от Светлина в Светлина, все по-високо в познаване на Божиите тайни. Започва с думите: „Добро е да славословим Господа и да песнопеем Името Ти, Всевишний, да възвещаваме на ранина милостта Ти и Истината Ти всяка нощ." 93-ти псалом е също славословие за великолепието и силата на Господа. Започва с думите: „Господ царува, облечен е с великолепие, облечен е Господ с крепост и опасан.
към текста >>
102-ри псалом е озаглавен: „Молитва на скърбящия, когато тъжи и излива жалбата си пред Господа." Псаломът започва с думите: „Господи, послушай молитвата ми и викането ми да дойде при Тебе." И по-нататък описва страданията на скърбящата
душа
: „Поради гнева Ти и раздразнението Ти.
Посветеният знае, че Божието Име е Велико, защото носи всички блага и благословения за праведните и чистите, а страшно за нечестивите, защото ги поразява. Стотният псалом е славословие към Господа и започва с думите: „Възкликнете към Господа всичката земя, работете Господу с веселие, идете пред Него с радост" и завършва с думите: „Славословете Го, благославяйте Името Му, защото Господ е благ, милостта Му е във век и до род и род Истината Му." Този стих, както и всички подобни, са формули, методи, с които Посветените и учениците на Бялото Братство призовават Божието благословение. 101-ви псалом е един мистичен псалом, който Посветеният псалмопевец казва: „Ще постъпвам разумно в път непорочен... , ще ходя с незлобие в сърцето си... , всяка заран ще погубвам всички нечестиви на земята, за да изтребя от гнева Господен всички делатели на беззаконие." Този псалом показва работата, която ученикът върши. Всяка сутрин той преглежда мислите и чувствата си и изхвърля от главата и сърцето си всички нечисти мисли и чувства. Това е смисълът на гореказаното.
102-ри псалом е озаглавен: „Молитва на скърбящия, когато тъжи и излива жалбата си пред Господа." Псаломът започва с думите: „Господи, послушай молитвата ми и викането ми да дойде при Тебе." И по-нататък описва страданията на скърбящата
душа
: „Поради гнева Ти и раздразнението Ти.
защото си ме дигнал и хвърлил долу." Това са моментите, когато кармата на човека действа и той минава през големи страдания и изпитания, и моли Бога да го послуша и помилва. 103-ти псалом е благодарност на избавената душа, която е минала през страданията, изплатила си е кармата и сега живее в дихармата, в благодатта Божия. Също изяснява как действува кармата и ако в кармата не би се намесила Божията милост, никой не би могъл да се спаси. Псалмът започва с думите: „Благославяй, душе моя Господа, и не забравяй всичките Му благодеяния, който прощава всичките ти беззакония, изцелява всичките ти болести... жалостив и милостив е Господ, дълготърпелив и многомилостив, не ще е противен за всякога, нито ще държи гняв във век. Не ни е сторил според греховете ни, нито е въздал нам според беззаконията ни.
към текста >>
103-ти псалом е благодарност на избавената
душа
, която е минала през страданията, изплатила си е кармата и сега живее в дихармата, в благодатта Божия.
101-ви псалом е един мистичен псалом, който Посветеният псалмопевец казва: „Ще постъпвам разумно в път непорочен... , ще ходя с незлобие в сърцето си... , всяка заран ще погубвам всички нечестиви на земята, за да изтребя от гнева Господен всички делатели на беззаконие." Този псалом показва работата, която ученикът върши. Всяка сутрин той преглежда мислите и чувствата си и изхвърля от главата и сърцето си всички нечисти мисли и чувства. Това е смисълът на гореказаното. 102-ри псалом е озаглавен: „Молитва на скърбящия, когато тъжи и излива жалбата си пред Господа." Псаломът започва с думите: „Господи, послушай молитвата ми и викането ми да дойде при Тебе." И по-нататък описва страданията на скърбящата душа: „Поради гнева Ти и раздразнението Ти. защото си ме дигнал и хвърлил долу." Това са моментите, когато кармата на човека действа и той минава през големи страдания и изпитания, и моли Бога да го послуша и помилва.
103-ти псалом е благодарност на избавената
душа
, която е минала през страданията, изплатила си е кармата и сега живее в дихармата, в благодатта Божия.
Също изяснява как действува кармата и ако в кармата не би се намесила Божията милост, никой не би могъл да се спаси. Псалмът започва с думите: „Благославяй, душе моя Господа, и не забравяй всичките Му благодеяния, който прощава всичките ти беззакония, изцелява всичките ти болести... жалостив и милостив е Господ, дълготърпелив и многомилостив, не ще е противен за всякога, нито ще държи гняв във век. Не ни е сторил според греховете ни, нито е въздал нам според беззаконията ни. Защото, колкото е високо небето от земята, толкова е голяма милостта Му към онези, които Му се боят; колкото отстои изток от запад, толкоз е отдалечил от нас престъпленията ни." Последните три стиха се отнасят до ангелите и светиите и до всички, които изпълняват Божията воля. „Благославяйте Господа вси ангели негови, силни с крепост, които изпълняват Словото Му, които слушат гласа на Словото Му.
към текста >>
109-ти псалом описва състоянието на
душата
, когато е в утеснение и е прекъснала връзката с Бога или Бог се е скрил, за да я изпита.
Така да говорят избавените чрез Господа, които избави от ръката на неприятеля и ги събра от страните." След това излага ред окултни закони, които действат в живота на онези, които изпадат в известни противоречия и като се обърнат към Господа, Той ги избавя. 108-ми слалом е славословие към Бога. Започва с думите: „Утвърдено е сърцето ми, Боже, ще пея и ще песнопея и със славата си" и завършва: „Защото е суетно спасение от человек. Чрез Бога ние ще направим юначество. И Той ще стъпче враговете ни."
109-ти псалом описва състоянието на
душата
, когато е в утеснение и е прекъснала връзката с Бога или Бог се е скрил, за да я изпита.
Душата се моли и страда, като гледа как тържествуват враговете й. Но тя не изгубва вярата и надеждата си в Бога, Който ще я избави. И псаломът завършва с думите: „Защото стои отдясно на сиромаха, за да го избавя от онези, които осъждат душата му." 110-ти псалом е много дълбок и има и историческо, и мистично значение. Исторически се отнася до Христа, Който иде на земята, а мистично се отнася до раждането на Божественото в човешката душа.
към текста >>
Душата
се моли и страда, като гледа как тържествуват враговете й.
108-ми слалом е славословие към Бога. Започва с думите: „Утвърдено е сърцето ми, Боже, ще пея и ще песнопея и със славата си" и завършва: „Защото е суетно спасение от человек. Чрез Бога ние ще направим юначество. И Той ще стъпче враговете ни." 109-ти псалом описва състоянието на душата, когато е в утеснение и е прекъснала връзката с Бога или Бог се е скрил, за да я изпита.
Душата
се моли и страда, като гледа как тържествуват враговете й.
Но тя не изгубва вярата и надеждата си в Бога, Който ще я избави. И псаломът завършва с думите: „Защото стои отдясно на сиромаха, за да го избавя от онези, които осъждат душата му." 110-ти псалом е много дълбок и има и историческо, и мистично значение. Исторически се отнася до Христа, Който иде на земята, а мистично се отнася до раждането на Божественото в човешката душа. Псаломът започва тържествено с думите: „Рече Иеова, Господу моему: седни от дясно ми.
към текста >>
И псаломът завършва с думите: „Защото стои отдясно на сиромаха, за да го избавя от онези, които осъждат
душата
му."
Чрез Бога ние ще направим юначество. И Той ще стъпче враговете ни." 109-ти псалом описва състоянието на душата, когато е в утеснение и е прекъснала връзката с Бога или Бог се е скрил, за да я изпита. Душата се моли и страда, като гледа как тържествуват враговете й. Но тя не изгубва вярата и надеждата си в Бога, Който ще я избави.
И псаломът завършва с думите: „Защото стои отдясно на сиромаха, за да го избавя от онези, които осъждат
душата
му."
110-ти псалом е много дълбок и има и историческо, и мистично значение. Исторически се отнася до Христа, Който иде на земята, а мистично се отнася до раждането на Божественото в човешката душа. Псаломът започва тържествено с думите: „Рече Иеова, Господу моему: седни от дясно ми. доде положа враговете ти в подножието на нозете ти. От Сиона ще изпроводи Господ жезъла на силата ти.
към текста >>
Исторически се отнася до Христа, Който иде на земята, а мистично се отнася до раждането на Божественото в човешката
душа
.
109-ти псалом описва състоянието на душата, когато е в утеснение и е прекъснала връзката с Бога или Бог се е скрил, за да я изпита. Душата се моли и страда, като гледа как тържествуват враговете й. Но тя не изгубва вярата и надеждата си в Бога, Който ще я избави. И псаломът завършва с думите: „Защото стои отдясно на сиромаха, за да го избавя от онези, които осъждат душата му." 110-ти псалом е много дълбок и има и историческо, и мистично значение.
Исторически се отнася до Христа, Който иде на земята, а мистично се отнася до раждането на Божественото в човешката
душа
.
Псаломът започва тържествено с думите: „Рече Иеова, Господу моему: седни от дясно ми. доде положа враговете ти в подножието на нозете ти. От Сиона ще изпроводи Господ жезъла на силата ти. владей всред враговете си... Закле се Господ и не ще разкае. Ти си свещеник во век, според чина на Мелхиседека.
към текста >>
116-ти псалом е благодарност на
душата
, която е била в скръб и утеснение и е получила помощ, като е призовала Името Господне.
Да бъде Името Господне благословено от нине и до века. От изток на слънцето до запада му да се хвали Името Господне." 114-ти псалом е славословие за Величието и Силата на жБога. 115-ти псалом е продължение на предишния и е славословие към Господа, като прави паралел между Бога и идолите на езичниците. И псаломът завършва с думите:....................... не ще хвалят Господа мъртвите, нито всичките, които слизат в мястото на мълчанието, но ние ще благославяме Господа от сега и до века. Алилуйя."
116-ти псалом е благодарност на
душата
, която е била в скръб и утеснение и е получила помощ, като е призовала Името Господне.
Псаломът завършва с думите: „върни се, душо моя, в покоя си, защото Господ ти стори добро. Защото си избавил душата ми от смърт, очите ми от сълзи, нозете ми от подплъзване. Ще ходя пред Господа в земята на живите." 117-ти псалом е славословие към Господа и започва с думите: „Хвалете Господа всички народи, славословете Го всички племена, защото Милостта Му е голяма върху нас и Истината Господня е във век. Алилуйя." 118-ти псалом е славословие към Господа и от 5-ти до 7- ми стих казва: „В скръб призовах Господа, Господ ме послуша и даде ширина.
към текста >>
Защото си избавил
душата
ми от смърт, очите ми от сълзи, нозете ми от подплъзване.
114-ти псалом е славословие за Величието и Силата на жБога. 115-ти псалом е продължение на предишния и е славословие към Господа, като прави паралел между Бога и идолите на езичниците. И псаломът завършва с думите:....................... не ще хвалят Господа мъртвите, нито всичките, които слизат в мястото на мълчанието, но ние ще благославяме Господа от сега и до века. Алилуйя." 116-ти псалом е благодарност на душата, която е била в скръб и утеснение и е получила помощ, като е призовала Името Господне. Псаломът завършва с думите: „върни се, душо моя, в покоя си, защото Господ ти стори добро.
Защото си избавил
душата
ми от смърт, очите ми от сълзи, нозете ми от подплъзване.
Ще ходя пред Господа в земята на живите." 117-ти псалом е славословие към Господа и започва с думите: „Хвалете Господа всички народи, славословете Го всички племена, защото Милостта Му е голяма върху нас и Истината Господня е във век. Алилуйя." 118-ти псалом е славословие към Господа и от 5-ти до 7- ми стих казва: „В скръб призовах Господа, Господ ме послуша и даде ширина. Господ ми е помощник, няма да се уплаша, що може да ми стори человек? Господ е откъм мене, между помощниците ми, и аз ще видя падението на неприятелите си.
към текста >>
Четвъртият аркан е наречен „Кубическият камък", отговаря на буквата далет и е описан по следния начин: „
Душата
ми се залепи за пръстта, оживи ме според Словото Си."
В повеленията Ти ще се наслаждавам, не ще да забравя Твоето Слово." Това са пътищата, по които се стига до окултното знание. Третият аркан, който отговаря на буквата гимел, носи името Изис - Урания. Символът й е една жена, седнала посред лъчезарното слънце, коронясана с 12 звезди, и единия крак почива върху Луната. Псалмопевецът го описва по следния начин: „Стори добро на раба ти, за да живее и да опази Словото Ти. Отвори очите ми и ще гледам чудесата на Твоя закон."
Четвъртият аркан е наречен „Кубическият камък", отговаря на буквата далет и е описан по следния начин: „
Душата
ми се залепи за пръстта, оживи ме според Словото Си."
Петият аркан е наречен „Учителят на тайните", отговаря на буквата хе и е описан по следния начин: „Покажи ми, Господи, пътя на Твоите повеления и ще ги съхранявам до край. Вразуми ме и ще съхранявам закона Ти, ще го пазя от все сърце." Шестият аркан е наречен „двата пътя", отговаря на буквата вав или вау, и е описан по следния начин: „И да дойде върху мене, Господи, Твоята милост, Твоето спасение според Словото Ти. Тогаз ще дам ответ на оногоз, който ме укорява, защото аз се надея на Твоето Слово." Седмият аркан е наречен „Колесницата на Озирис", отговаря на буквата заин и е описан по следния начин: „Помни Словото към раба си, на което си ме направил да уповавам.
към текста >>
Единадесетият аркан, наречен „Лъвът с намордника", отговаря на буквата каф и е описан по следния начин: „Примира
душата
ми за Твоето спасение.
Потърсих лицето Ти с все сърце, помилвай ме според Словото Си." Деветият аркан е наречен „Забулената лампа", отговаря на буквата тет и е описан по следния начин: „Господи, Ти си направил добро на раба Си според Словото Си. Научи ме на добро разсъждение и знание, защото аз повярвах в Твоите заповеди." Десетият аркан е наречен „Сфинксът", отговаря на буквата йод и е описан по следния начин: „Твоите ръце ме направиха и създадоха. Вразуми ме и ще науча заповедите Ти."
Единадесетият аркан, наречен „Лъвът с намордника", отговаря на буквата каф и е описан по следния начин: „Примира
душата
ми за Твоето спасение.
На Твоето Слово се надея. Очите ми изнемощяха за Словото Ти и говоря: Кога ще ме утешиш? " Дванадесетият аркан е наречен „Жертвата", отговаря на буквата ламед и е описан по следния начин: „Во век, Господи, Твоето Слово е утвърдено на небето. Истината Ти е в род в род, основал си земята и тя стои."
към текста >>
Седемнадесетият аркан е наречен „Звездата на магите", отговаря на буквата пе и е описан, както следва: „Чудни са Твоите свидетелства, затова ги пази
душата
ми.
Ти си покров мой и щит мой. На Твоето Слово се надея. Отдалечете се от мене, лукави." Шестнадесетият аркан е наречен „Гръмнатата кула", отговаря на буквата аин и е описан, както следва: „Направих съд и правда, да Ме не предадеш на онези, които ме угнетяват. Станах поръчител на раба си за добро, за да не ме угнетяват гордите."
Седемнадесетият аркан е наречен „Звездата на магите", отговаря на буквата пе и е описан, както следва: „Чудни са Твоите свидетелства, затова ги пази
душата
ми.
Явлението на Твоето Слово просвещава, вразумява простите." Осемнадесетият аркан е наречен „Вината", отговаря на буквата цаде и е описан, както следва: „Праведен си Ти, Господи, и прави са Твоите съдби. Твоите свидетелства, които си завещал, са правда и превъзходна Истина." Деветнадесетият аркан е нарече „Сияещото слънце", отговаря на буквата коф и е описан, както следва: „Виках с все сърце, послушай ме, Господи, и ще опазя повеленията Ти. Предварих зората и виках, на Твоето Слово уповавах."
към текста >>
Вразуми ме според Словото Си... Да живее
душата
ми и да Те хвали, и съдбите Ти да ми помагат.
Глава на Твоето Слово е Истината, и во век пребъдват всичките съдби на правдата Ти." Двадесет и първият аркан е наречен „Короната на маги- те", отговаря на буквата шин и е описан, както следва: „Князовете ме погнаха без причина, но сърцето ми трепери от Словото Ти. Аз се радвам на Твоето Слово. Седем пъти на ден те хваля." Двадесет и вторият аркан е наречен „Крокодилът", отговаря на буквата таф и е описан по следния начин: „Да приближи викането ми пред Тебе, Господи.
Вразуми ме според Словото Си... Да живее
душата
ми и да Те хвали, и съдбите Ти да ми помагат.
Скитах се като изгубена овца, потърси раба си, защото не забравих Твоите заповеди." Анализът, който направих на арканите във връзка с 119- ти псалом е много общ и повърхностен. Понеже всеки аркан има отношение към трите свята - физически, духовен и Божествен, то в псалома има стихове, които се отнасят за всеки един от тези светове, с което се характеризират проявите на аркана в тези светове. Но това е предмет на друга специална работа. Засега това е достатъчно.
към текста >>
„Господ ще те пази от всяко зло, ще пази
душата
ти."
Понеже всеки аркан има отношение към трите свята - физически, духовен и Божествен, то в псалома има стихове, които се отнасят за всеки един от тези светове, с което се характеризират проявите на аркана в тези светове. Но това е предмет на друга специална работа. Засега това е достатъчно. 120-ти псалом говори за характера на лъжливите хора и моли Господа да го избави от тях. 121-ви псалом говори за пълно упование в Бога, който се грижи за онези души, които уповават на Него.
„Господ ще те пази от всяко зло, ще пази
душата
ти."
122-ри псалом е славословие на Ерусалим като място на дома Господен, което е място на мир. 123-ти псалом е славословие към Бога, за да помилва душата и да я избави от презрението на гордите. 124-ти псалом разкрива тайната на Божията помощ към онези, които му се надеят. „Помощта ни е в Името на Господа, който направи небето и земята." " 125-ти псалом говори за пътя на онези, които се надяват на Господа и за пътя на онези, които вършат беззаконие и неправда.
към текста >>
123-ти псалом е славословие към Бога, за да помилва
душата
и да я избави от презрението на гордите.
Засега това е достатъчно. 120-ти псалом говори за характера на лъжливите хора и моли Господа да го избави от тях. 121-ви псалом говори за пълно упование в Бога, който се грижи за онези души, които уповават на Него. „Господ ще те пази от всяко зло, ще пази душата ти." 122-ри псалом е славословие на Ерусалим като място на дома Господен, което е място на мир.
123-ти псалом е славословие към Бога, за да помилва
душата
и да я избави от презрението на гордите.
124-ти псалом разкрива тайната на Божията помощ към онези, които му се надеят. „Помощта ни е в Името на Господа, който направи небето и земята." " 125-ти псалом говори за пътя на онези, които се надяват на Господа и за пътя на онези, които вършат беззаконие и неправда. 126-ти псалом говори за радостта на онези, които се надяват на Господа и казват: „Тези, които сеят със сълзи, с радост ще пожънат. Който излиза с плач и носи семе за сеене, той непременно с радост ще се върне и ще носи сноповете си." Тук говори за светлата страна на закона на причина и последствие.
към текста >>
129-ти псалом започва с думите: „Много пъти са воювали против мене от младостта ми, но не ми надвиваха, защото Господ е с мене." Това е пътят на
душата
, която е положила съдбите си в ръцете на Господа.
Който излиза с плач и носи семе за сеене, той непременно с радост ще се върне и ще носи сноповете си." Тук говори за светлата страна на закона на причина и последствие. 127-ми псалом говори за това, че ако в едно дело не участвува Господ, то не може да се реализира. Казано е: „Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите. Ако не опази града, напразно бди стражът." Съдържанието на 128-ми псалом е изразено в първия стих: „Блажен всеки, който се бои от Господа и ходи в Неговите пътища, защото ще ядеш от труда на ръцете си, блажен ще си и добре ще ти бъде."
129-ти псалом започва с думите: „Много пъти са воювали против мене от младостта ми, но не ми надвиваха, защото Господ е с мене." Това е пътят на
душата
, която е положила съдбите си в ръцете на Господа.
130-тй псалом говори за Божията Милост и казва: „Ако погледнеш на беззаконията. Господи, кой може да устои? При Тебе, обаче, има прошение, за да Ти се боят." Тук е подчертан много важен и дълбок окултен закон, според който, ако не е помощта на Господа, никой човек, никое същество не би могло да се справи с кармата си и със задълженията си, с погреш- ките си. Това е една голяма тайна, която не всички, които се занимават с окултизъм, я познават. В 131 -ви псалом е посочен пътя на смирения човек.
към текста >>
Наистина, смирих и утеших
душата
си."
Господи, кой може да устои? При Тебе, обаче, има прошение, за да Ти се боят." Тук е подчертан много важен и дълбок окултен закон, според който, ако не е помощта на Господа, никой човек, никое същество не би могло да се справи с кармата си и със задълженията си, с погреш- ките си. Това е една голяма тайна, която не всички, които се занимават с окултизъм, я познават. В 131 -ви псалом е посочен пътя на смирения човек. Псаломът започва с думите: „Господи, сърцето ми не се горди, нито се превъзнасят очите ми, нито ходя в неща големи и по- високи от мене.
Наистина, смирих и утеших
душата
си."
В 132-ри псалом, във връзка с Давидовия живот се прокарва идеята, че когато човек преди всичко търси Господа и жертва за Него всичко лично, и Господ ще му въздаде според както му е обещал, като го въвежда в Свещения път на пробудените души. 133-ти псалом: Понеже този псалом е много силен за ограждане и за избавяне от опасности, със своя окултен строеж, затова ще го предам изцяло: „Колко е добро и колко е угодно, да живеят братя в единомислие, както многоценното онова миро на главата, което слезваше по брадата, брадата Ааронова, което слезваше на полите на одеждите му, както Ермонската роса, която слязла на Сионските гори, защото там е определил Господ благос- ловение и живот до века." 134-ти псалом е благодарствена молитва към Господа, за да ни благослови. 135-ти псалом е славословие към Господа за всички Негови Велики дела, за всички блага, които излял към онези, които Го търсят и Му се надеят.
към текста >>
В който ден викнах, Ти си ме послушал, укрепил си ме със сила в
душата
ми.
136-ти псалом е славословие към Господа за Неговата Благост и Милост. Той е композиран от ред окултни формули, като е спазен закона на ритъма, който е закон за реализиране на нещата. 137-ми псалом е пророческо видение за вавилонското пленничество, което се изпълни. Това ни потвърждава, че Давид е Посветен или ясновидец, който вижда далечното бъдеще - вавилонското пленничество е станало след повече от 500 години след Давид и той го описва, а говори също и за въз- даянието на Вавилон, който развали Ерусалим. 138-ми псалом ни посочва състоянието на Посветения, който казва: „Ще те славя от всичкото си сърце, ще те песно- пея пред боговете (възвишените разумни същества, с които той е във връзка), ще се поклоня към Святия Твой храм и ще славя Твоето Име заради Милостта Ти и заради Истината Ти.
В който ден викнах, Ти си ме послушал, укрепил си ме със сила в
душата
ми.
139-ти псалом е един много дълбок псалом и ни показва отношението на Посветения към Бога и на Бога към Посветения, и ни разкрива големите окултни познания, които притежава един Посветен. Посветеният казва: „Господи, опитал си ме и познал си ме... Разумяваш помишленията ми отдалеч... Окръжил си ме отзад и отпред, и турил си върху мене ръката Си. Това знание е пречудно за мене, високо е, не мога да стигна до него. Къде да отида от Твоя Дух?... Ако възляза на небето, там си Ти; ако си постеля в ада, ето Те там.
към текста >>
Чудни са Твоите дела и това
душата
ми добре знае.
Ако възляза на небето, там си Ти; ако си постеля в ада, ето Те там. Ако взема крилата на зората и се населя в най-отдалечените краища на морето и там ще ме настави ръката Ти и Твоята десница ще ме държи. Ако река, наистина ще ме покрие тъмнината, и самата тъмнина не укрива нищо от Тебе, и нощта свети като ден. Тебе е тъмнината като виделината... " „Защото чудно и страшно съм създаден.
Чудни са Твоите дела и това
душата
ми добре знае.
Не се укриха костите ми от Тебе, когато в тайно се създавах и в дълбините на земята се образувах. Твоите очи видяха необразуваното ми тяло и в Твоята книга бяха написани всичките ми удове, които в дните се образуваха, когато още ни един от тях не съществуваше." Целият този пасаж показва, че Посветеният е проникнал в Божествения свят и е видял първообразите на нещата, по които впоследствие се създават реално съществуващите неща. Там той е видял целия строеж на човека и е разбрал, че много чудно и странно е създаден човекът. Действително, чудно е устройството на човека не само във физическо отношение, но и в духовно отношение.
към текста >>
140-ти псалом е зов на
душата
към Господа, да я запази от неприятелите й, които искат да я спънат в пътя на живота.
Целият този пасаж показва, че Посветеният е проникнал в Божествения свят и е видял първообразите на нещата, по които впоследствие се създават реално съществуващите неща. Там той е видял целия строеж на човека и е разбрал, че много чудно и странно е създаден човекът. Действително, чудно е устройството на човека не само във физическо отношение, но и в духовно отношение. Той е такава сложна композиция, каквато обикновеният човек не може да си представи. А че е страшно създаден, това е още по-дълбока мисъл, за която няма нищо да говоря.
140-ти псалом е зов на
душата
към Господа, да я запази от неприятелите й, които искат да я спънат в пътя на живота.
Това се отнася както до външния, така и до вътрешния свят. И към края на псалома говори за съдбата на нечестивите и казва: „Лукавството на устните на онези, които ме окръжават, ще покрие главите им. Въглища разпалени ще паднат върху тях, ще бъдат хвърлени в огъня." Този пасаж ни показва действието на закона на кармата. 141 -ви псалом е молитва на стремящата се към чист и свят живот душа, да я пази Господ да не се поддаде на греха и казва: „Нека ме удари праведния, то е милост, и нека ме обличава, то е миро за главата. Главата ми да не го отхвърля, защото още и в злощастието ми ще се моля за тях." И казва по-нататък, че тези, които правят примки за другите, сами ще паднат в тях, а праведният, добрият ще премине неповредим.
към текста >>
141 -ви псалом е молитва на стремящата се към чист и свят живот
душа
, да я пази Господ да не се поддаде на греха и казва: „Нека ме удари праведния, то е милост, и нека ме обличава, то е миро за главата.
А че е страшно създаден, това е още по-дълбока мисъл, за която няма нищо да говоря. 140-ти псалом е зов на душата към Господа, да я запази от неприятелите й, които искат да я спънат в пътя на живота. Това се отнася както до външния, така и до вътрешния свят. И към края на псалома говори за съдбата на нечестивите и казва: „Лукавството на устните на онези, които ме окръжават, ще покрие главите им. Въглища разпалени ще паднат върху тях, ще бъдат хвърлени в огъня." Този пасаж ни показва действието на закона на кармата.
141 -ви псалом е молитва на стремящата се към чист и свят живот
душа
, да я пази Господ да не се поддаде на греха и казва: „Нека ме удари праведния, то е милост, и нека ме обличава, то е миро за главата.
Главата ми да не го отхвърля, защото още и в злощастието ми ще се моля за тях." И казва по-нататък, че тези, които правят примки за другите, сами ще паднат в тях, а праведният, добрият ще премине неповредим. 142-ри псалом е молитва на скръбната душа, която моли Бога да й помогне да я избави от враговете й, като казва: „Изведи из тъмница душата ми, за да славя Името Ти. Праведните ще се съберат около мене, когато ми сториш благодеяние." 143-ти псалом в целостта си е молитва, зов към Бога да помогне на онзи, който го търси и казва: „Не влизай в сън с раба си, защото няма да се оправдае пред Тебе нито един жив човек... Душата ми е жадна за Тебе като безводна земя. Покажи ми пътя, по който трябва да ходя, защото към Тебе възнесох душата си.
към текста >>
142-ри псалом е молитва на скръбната
душа
, която моли Бога да й помогне да я избави от враговете й, като казва: „Изведи из тъмница
душата
ми, за да славя Името Ти.
Това се отнася както до външния, така и до вътрешния свят. И към края на псалома говори за съдбата на нечестивите и казва: „Лукавството на устните на онези, които ме окръжават, ще покрие главите им. Въглища разпалени ще паднат върху тях, ще бъдат хвърлени в огъня." Този пасаж ни показва действието на закона на кармата. 141 -ви псалом е молитва на стремящата се към чист и свят живот душа, да я пази Господ да не се поддаде на греха и казва: „Нека ме удари праведния, то е милост, и нека ме обличава, то е миро за главата. Главата ми да не го отхвърля, защото още и в злощастието ми ще се моля за тях." И казва по-нататък, че тези, които правят примки за другите, сами ще паднат в тях, а праведният, добрият ще премине неповредим.
142-ри псалом е молитва на скръбната
душа
, която моли Бога да й помогне да я избави от враговете й, като казва: „Изведи из тъмница
душата
ми, за да славя Името Ти.
Праведните ще се съберат около мене, когато ми сториш благодеяние." 143-ти псалом в целостта си е молитва, зов към Бога да помогне на онзи, който го търси и казва: „Не влизай в сън с раба си, защото няма да се оправдае пред Тебе нито един жив човек... Душата ми е жадна за Тебе като безводна земя. Покажи ми пътя, по който трябва да ходя, защото към Тебе възнесох душата си. Научи ме да правя волята Ти, защото Ти си Бог мои." След това следват ред окултни формули, с които човек може да се огражда и привлича Божието благословение. Такава е например следната: „Заради Името Ти, Господи, оживи ме, заради правдата Си, изведи душата ми из утеснението, и заради милостта Си изтреби враговете ми."
към текста >>
143-ти псалом в целостта си е молитва, зов към Бога да помогне на онзи, който го търси и казва: „Не влизай в сън с раба си, защото няма да се оправдае пред Тебе нито един жив човек...
Душата
ми е жадна за Тебе като безводна земя.
Въглища разпалени ще паднат върху тях, ще бъдат хвърлени в огъня." Този пасаж ни показва действието на закона на кармата. 141 -ви псалом е молитва на стремящата се към чист и свят живот душа, да я пази Господ да не се поддаде на греха и казва: „Нека ме удари праведния, то е милост, и нека ме обличава, то е миро за главата. Главата ми да не го отхвърля, защото още и в злощастието ми ще се моля за тях." И казва по-нататък, че тези, които правят примки за другите, сами ще паднат в тях, а праведният, добрият ще премине неповредим. 142-ри псалом е молитва на скръбната душа, която моли Бога да й помогне да я избави от враговете й, като казва: „Изведи из тъмница душата ми, за да славя Името Ти. Праведните ще се съберат около мене, когато ми сториш благодеяние."
143-ти псалом в целостта си е молитва, зов към Бога да помогне на онзи, който го търси и казва: „Не влизай в сън с раба си, защото няма да се оправдае пред Тебе нито един жив човек...
Душата
ми е жадна за Тебе като безводна земя.
Покажи ми пътя, по който трябва да ходя, защото към Тебе възнесох душата си. Научи ме да правя волята Ти, защото Ти си Бог мои." След това следват ред окултни формули, с които човек може да се огражда и привлича Божието благословение. Такава е например следната: „Заради Името Ти, Господи, оживи ме, заради правдата Си, изведи душата ми из утеснението, и заради милостта Си изтреби враговете ми." 144-ти псалом отначало е славословие към Господа, Който е опора на душата. След това казва: „Що е человек, та да го познаваш?
към текста >>
Покажи ми пътя, по който трябва да ходя, защото към Тебе възнесох
душата
си.
141 -ви псалом е молитва на стремящата се към чист и свят живот душа, да я пази Господ да не се поддаде на греха и казва: „Нека ме удари праведния, то е милост, и нека ме обличава, то е миро за главата. Главата ми да не го отхвърля, защото още и в злощастието ми ще се моля за тях." И казва по-нататък, че тези, които правят примки за другите, сами ще паднат в тях, а праведният, добрият ще премине неповредим. 142-ри псалом е молитва на скръбната душа, която моли Бога да й помогне да я избави от враговете й, като казва: „Изведи из тъмница душата ми, за да славя Името Ти. Праведните ще се съберат около мене, когато ми сториш благодеяние." 143-ти псалом в целостта си е молитва, зов към Бога да помогне на онзи, който го търси и казва: „Не влизай в сън с раба си, защото няма да се оправдае пред Тебе нито един жив човек... Душата ми е жадна за Тебе като безводна земя.
Покажи ми пътя, по който трябва да ходя, защото към Тебе възнесох
душата
си.
Научи ме да правя волята Ти, защото Ти си Бог мои." След това следват ред окултни формули, с които човек може да се огражда и привлича Божието благословение. Такава е например следната: „Заради Името Ти, Господи, оживи ме, заради правдата Си, изведи душата ми из утеснението, и заради милостта Си изтреби враговете ми." 144-ти псалом отначало е славословие към Господа, Който е опора на душата. След това казва: „Що е человек, та да го познаваш? Син человечески, та да мислиш за него?
към текста >>
Такава е например следната: „Заради Името Ти, Господи, оживи ме, заради правдата Си, изведи
душата
ми из утеснението, и заради милостта Си изтреби враговете ми."
142-ри псалом е молитва на скръбната душа, която моли Бога да й помогне да я избави от враговете й, като казва: „Изведи из тъмница душата ми, за да славя Името Ти. Праведните ще се съберат около мене, когато ми сториш благодеяние." 143-ти псалом в целостта си е молитва, зов към Бога да помогне на онзи, който го търси и казва: „Не влизай в сън с раба си, защото няма да се оправдае пред Тебе нито един жив човек... Душата ми е жадна за Тебе като безводна земя. Покажи ми пътя, по който трябва да ходя, защото към Тебе възнесох душата си. Научи ме да правя волята Ти, защото Ти си Бог мои." След това следват ред окултни формули, с които човек може да се огражда и привлича Божието благословение.
Такава е например следната: „Заради Името Ти, Господи, оживи ме, заради правдата Си, изведи
душата
ми из утеснението, и заради милостта Си изтреби враговете ми."
144-ти псалом отначало е славословие към Господа, Който е опора на душата. След това казва: „Що е человек, та да го познаваш? Син человечески, та да мислиш за него? Человек прилича на суета, дните му са като сянка, която прехожда." Тук се има предвид земния въплотения човек. След това моли Божието благословение да се излее върху всички, които търсят Господа.
към текста >>
144-ти псалом отначало е славословие към Господа, Който е опора на
душата
.
Праведните ще се съберат около мене, когато ми сториш благодеяние." 143-ти псалом в целостта си е молитва, зов към Бога да помогне на онзи, който го търси и казва: „Не влизай в сън с раба си, защото няма да се оправдае пред Тебе нито един жив човек... Душата ми е жадна за Тебе като безводна земя. Покажи ми пътя, по който трябва да ходя, защото към Тебе възнесох душата си. Научи ме да правя волята Ти, защото Ти си Бог мои." След това следват ред окултни формули, с които човек може да се огражда и привлича Божието благословение. Такава е например следната: „Заради Името Ти, Господи, оживи ме, заради правдата Си, изведи душата ми из утеснението, и заради милостта Си изтреби враговете ми."
144-ти псалом отначало е славословие към Господа, Който е опора на
душата
.
След това казва: „Що е человек, та да го познаваш? Син человечески, та да мислиш за него? Человек прилича на суета, дните му са като сянка, която прехожда." Тук се има предвид земния въплотения човек. След това моли Божието благословение да се излее върху всички, които търсят Господа. 145-ти псалом е славословие към Господа за Неговите Велики и Мъдри дела и за Неговото Великолепие и Величие, и казва: „Милостив и жалостив е Господ, дълготърпелив и многомилостив.
към текста >>
13.
Притчи Соломонови
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
А който съгреши против мене, своята си
душа
онеправдава.
Когато готвеше небесата, аз бях там. Когато начертаваше кръг над лицето на бездната, когато утвърждаваше облаците горе, когато укрепяваше източниците на бездната, когато полагаше закона Си на морето, да не престъпят водите повеленията Му, когато нареждаше основанията на земята, тогаз бях при Него и устоявах всичко. И аз Му бях наслаждение всеки ден и веселях се всякога пред Него. Веселях се, на обитаемата Негова земя и наслаждението ми беше с человеческите синове... Блажен този человек, който ме слуша и бди всеки ден при моите двери, и очаква при стълбовете на вратата ми. Защото, който ме намери, ще намери живот и ще вземе благословение от Господа.
А който съгреши против мене, своята си
душа
онеправдава.
Всички, които ме мразят, обичат смъртта." В тази глава Соломон е казал много и показва, че той е притежавал живото окултно знание, и е знаел мястото и ролята на Мъдростта в битието като принцип, който организира всичко и туря всичко в ред и порядък, и носи Вечния живот. 9-та глава започва със знаменитите думи: „Мъдростта съгради дома си, издяла седемте свои стълбове." Домът на Мъдростта е цялата вселена; стълбовете, върху които е построена вселената, са принципите, които Учителят нарича седемте принципа на природата, които са известни в окултната наука като седемте принципа на Хермес. Соломон е познавал херметичната Мъдрост и наука. И после казва, че Мъдростта е поканила всички, които са лишени от ум и Мъдрост да дойдат при нея, и казва: „Яжте от хляба ми и ходете в пътя на разума." След това дава някои мъдри съвети, които са много поучителни, затова ще ги приведа изцяло:
към текста >>
Например казва: „Господ не ще остави да гладува
душата
на праведния, но отхвърля желанието на нечестивите." И така цялата глава съпоставя пътя на праведния и пътя на нечестивия и казва: „Омразата повдига раздори, а Любовта покрива всичките погрешки."
Обличавай мъдър и ще те възлюби. Давай наставление на мъдър, и ще бъде по- мъдър. Учи праведния и ще настои в учение." И после казва: „Начало на Мъдростта е страх Господен, и познаването на Святаго е разум. Защото чрез мене ще се умножат дните ти и ще се притурят години на живот." В 10-та глава са очертани двата пътя на живота - пътят на Мъдрия и пътят на нечестивия, и в последователни контрастни стихове изнася единия и другия път.
Например казва: „Господ не ще остави да гладува
душата
на праведния, но отхвърля желанието на нечестивите." И така цялата глава съпоставя пътя на праведния и пътя на нечестивия и казва: „Омразата повдига раздори, а Любовта покрива всичките погрешки."
„Страхът на нечестивия ще го постигне, а желанието на праведните ще се изпълни." „Надеждата на праведните ще е радост. Ожиданието на нечестивите ще погине." и т.н. В 11 -та глава пак продължава да описва двата пътя на живота - пътят на правдата и доброто и пътят на нечестието и злото. Ще приведа няколко такива паралелни мисли:
към текста >>
„Милостивият человек благотвори на
душата
си, а жестокият смущава плътта си."
„Надеждата на праведните ще е радост. Ожиданието на нечестивите ще погине." и т.н. В 11 -та глава пак продължава да описва двата пътя на живота - пътят на правдата и доброто и пътят на нечестието и злото. Ще приведа няколко такива паралелни мисли: „Дойде ли гордост, дохожда и срам, а Мъдростта е със смирените."
„Милостивият человек благотвори на
душата
си, а жестокият смущава плътта си."
„Както правдата е близо до живота, така човек, който се стреми към злото, близо е до смъртта." „Както е златната обеца на носа на свиня, така е хубава жена без разсъждение." „Който има усърдие за доброто, ще придобие благоволение, но който иска злото, то ще дойде връх него." „Плодът на праведния е дърво на живот. И този, който придобива души, мъдър е."
към текста >>
„Който придобива ум, обича
душата
си.
„Преди погиването се превъзнася сърцето на человека. И смирението предхожда пред славата." „Человек, който има приятели, трябва да се обхожда приятелски. Има приятел по-тесен и от брат." В 19-та глава се дават пак разумни съвети за пътя на живота.
„Който придобива ум, обича
душата
си.
Който пази благоразумие, ще намери добро." „Който помилва сиромаха, заима Господу и Той ще му въздаде въздаянието Му." „Слушай съветите и приемай поучение, за да станеш мъдър в сетнините си." „Страх Господен донася живот, и който го има, ще си ляга наситен и зло не ще да срещне." В 20-та глава се дават мъдри правила и съвети за живота.
към текста >>
Който пази
душата
си, ще бъде далеч от тях."
„Който следва правда и милост, ще намери живот, правда и слава." В 22-ра глава пак дава мъдри мисли и съвети за живота. „По-предпочитателно е доброто име, нежели голямо богатство." „Следствие на смирението и на страха Господен е богатство и слава и живот. Тръне и сетима има в пътя на строптивия.
Който пази
душата
си, ще бъде далеч от тях."
„Който има добро око, ще бъде благословен, защото дава от хляба си на сиромаха." „Очите на Господа пазят знанието, а съсипва Той думите на законопрестъпника." „Който угнетява сиромаха, за да умножи богатството си и който дава на богатия, непременно ще дойде в скудост." „Не прави приятелство с яростен човек и с гневлив човек не ходи заедно, за да не научиш пътищата му и да не поставиш сет на душата си." 23-та глава дава правила и мисли за разумен живот.
към текста >>
„Не прави приятелство с яростен човек и с гневлив човек не ходи заедно, за да не научиш пътищата му и да не поставиш сет на
душата
си."
Тръне и сетима има в пътя на строптивия. Който пази душата си, ще бъде далеч от тях." „Който има добро око, ще бъде благословен, защото дава от хляба си на сиромаха." „Очите на Господа пазят знанието, а съсипва Той думите на законопрестъпника." „Който угнетява сиромаха, за да умножи богатството си и който дава на богатия, непременно ще дойде в скудост."
„Не прави приятелство с яростен човек и с гневлив човек не ходи заедно, за да не научиш пътищата му и да не поставиш сет на
душата
си."
23-та глава дава правила и мисли за разумен живот. „Не яж хляба на оногоз, който има лошо око, нито желай вкусните му ястия, защото както мъдрува в душата си, такъв е той. Говори ти: "Яж и пий, но сърцето му не е с тебе. Уломъкът, що си изял, ще избълваш и ще изгубиш сладките си думи." "Купувай Истината и не продавай Мъдростта, поучението и разума."
към текста >>
„Не яж хляба на оногоз, който има лошо око, нито желай вкусните му ястия, защото както мъдрува в
душата
си, такъв е той.
„Който има добро око, ще бъде благословен, защото дава от хляба си на сиромаха." „Очите на Господа пазят знанието, а съсипва Той думите на законопрестъпника." „Който угнетява сиромаха, за да умножи богатството си и който дава на богатия, непременно ще дойде в скудост." „Не прави приятелство с яростен човек и с гневлив човек не ходи заедно, за да не научиш пътищата му и да не поставиш сет на душата си." 23-та глава дава правила и мисли за разумен живот.
„Не яж хляба на оногоз, който има лошо око, нито желай вкусните му ястия, защото както мъдрува в
душата
си, такъв е той.
Говори ти: "Яж и пий, но сърцето му не е с тебе. Уломъкът, що си изял, ще избълваш и ще изгубиш сладките си думи." "Купувай Истината и не продавай Мъдростта, поучението и разума." 24-та глава също дава мъдри съвети за разумен живот. „Не ревнувай на злите человеци, нито желай да си с тях." „С Мъдростта се гради дом, и с разума се утвърждава и чрез знание клетове ще се напълнят с всяко многоценно и благоприятно богатство."
към текста >>
14.
УВОД
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Христовият импулс, Любовта, която Той внесе като сила в земното развитие, има за задача да хармонизира тези три страни на човека, с което се открива пътя на човешката
душа
към Бога и тя постепенно ще придобие изгубеното си безсмъртие.
Той донесе не само учението на Любовта, но внесе в земното развитие и силата на Любовта, която има за мисия да внесе новия живот и да оживотвори цялата планета, да възкреси в човека всичко, което е умъртвено. Защото в пътя на своето слизане, под влияние на тъмните сили, човек е умъртвил много неща в себе си, които само с помощта на Любовта могат да бъдат събудени за живот и възкресение. Любовта, която Христос донесе на човечеството, има за мисия да обедини и сближи хората помежду им, да разберат и почувстват, че са братя, а също да обедини и хармонизира силите на самия човек, които са в дисхармония помежду си. У сегашния човек силите на сърцето теглят в една посока, силите на ума в друга, а силите на волята - в трета. Те са като орел, рак и щука.
Христовият импулс, Любовта, която Той внесе като сила в земното развитие, има за задача да хармонизира тези три страни на човека, с което се открива пътя на човешката
душа
към Бога и тя постепенно ще придобие изгубеното си безсмъртие.
По такъв начин и Земята ще реализира своята мисия - проникването на Любовта като сила в цялата планета и във всички души и обединението на човечеството в едно велико Братство.
към текста >>
15.
1. ХРИСТИЯНСТВОТО КАТО ОКУЛТНА ШКОЛА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
И когато това движение стигне до определеното място, трябва да се спре по-нататъшното слизане, защото процесът на слизането е процес на сгъстяване на материята, която все повече ограничава възможностите на човешката
душа
.
" И отговаря: За да се облекат във все по-плътни обвивки, които да послужат като основа, като база за доставяне на материал за изграждане на трите безсмъртни тела, в които трябва да се облече човешкият дух. В процеса на инволюцията се изграждат обвивките на човешкото тяло, чрез които се проявява човешката личност. В процеса на еволюцията се изграждат трите безсмъртни тела, с които трябва да се облече човешкия дух, за да добие Вечния Живот, свобода и гражданство във вселената. Учителят сравнява процесите на инволюцията и еволюцията с едно витло, което като се движи отдясно наляво слиза надолу, когато се завърти отляво надясно, то почва да се качва нагоре. Онзи, който е турил това световно витло в движение, това е Божественият Дух.
И когато това движение стигне до определеното място, трябва да се спре по-нататъшното слизане, защото процесът на слизането е процес на сгъстяване на материята, която все повече ограничава възможностите на човешката
душа
.
И моментът, когато трябваше това витло да почне да се движи отляво надясно, за да почне да се издига и материята да почне да се разрежда, е слизането на Божествения Дух в лицето на Христа на Земята. Със слизането си на Земята Христос обърна движението на това витло в обратна посока на досегашното движение и всички сили, които действат в Земята и в човешкото развитие, получиха обратно направление, получиха възходящо направление. До този момент те са имали едно низходящо направление към центъра на Земята. След слизането на Христа на Земята и след Голготското събитие, тези сили добиват възходящо направление. Така че, Християнството като Окултна Школа има специална мисия и задача в развитието на човечеството, откъдето иде неговото значение и място в развитието.
към текста >>
16.
2. ХАРАКТЕР НА ХРИСТИЯНСКИЯ ЕЗОТЕРИЗЪМ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
То значи, че Логосът, проявеният Бог, пожертва своето величие и всемогъщество и се вселява в едно човешко тяло, за да донесе на Земята една нова сила, която да се влее както в земното развитие, така и в човешката
душа
.
За да разберем същността и характера на християнския езотеризъм, трябва да разберем в какво се състои същността и мисията на християнството. Йоан, като говори за Словото, казва: "И Словото стана плът и всели се между нас. И видяхме славата му като единороден от Отца". Това е същината и тайната на Християнския езотеризъм. Какво значи то?
То значи, че Логосът, проявеният Бог, пожертва своето величие и всемогъщество и се вселява в едно човешко тяло, за да донесе на Земята една нова сила, която да се влее както в земното развитие, така и в човешката
душа
.
Логосът се пожертва, за да спаси човечеството. За характера на това спасение говоря и на друго място. Но тук ще спомена накратко, че по отношение на Земята като цяло спасението се състои в това, че Христос донесе онези сили, с които спря слизането на Земята като живо същество в гъстата материя, спря инволюционния процес и даде импулса на обратния процес, на процеса на възхода, на възлизането. До времето на Христа, казва Учителят, Земята като един голям винт слизаше все по-дълбоко в материята. Христос, със своето слизане на Земята спря този процес и даде обратно движение на този голям винт.
към текста >>
От друга страна Христос въздейства на човешката
душа
, която под влиянието на съществата на първия принцип беше се пробудило самосъзнанието и заедно с него съзнанието за себе си като една отделност, със свои собствени интереси, което породи егоизма в човешката
душа
.
Но тук ще спомена накратко, че по отношение на Земята като цяло спасението се състои в това, че Христос донесе онези сили, с които спря слизането на Земята като живо същество в гъстата материя, спря инволюционния процес и даде импулса на обратния процес, на процеса на възхода, на възлизането. До времето на Христа, казва Учителят, Земята като един голям винт слизаше все по-дълбоко в материята. Христос, със своето слизане на Земята спря този процес и даде обратно движение на този голям винт. До идването на Христа Земята се движеше отгоре надолу, отдясно наляво, а сега почна едно движение отдолу нагоре и от ляво надясно. С това Земята навлиза във все по-рядка среда и ще влезе във връзка с все девствени сили и материи на Космоса.
От друга страна Христос въздейства на човешката
душа
, която под влиянието на съществата на първия принцип беше се пробудило самосъзнанието и заедно с него съзнанието за себе си като една отделност, със свои собствени интереси, което породи егоизма в човешката
душа
.
Хората все повече се отдалечаваха един от друг. Христос, със слизането си на Земята донесе силата на Любовта, не само Учението на Любовта, което беше донасяно и в миналото, но донесе силата на Любовта, която се вля в процеса на земното развитие и по такъв начин въздейства и на човешките души. Всички души, които приемат Любовта като една сила, под нейното влияние почват да съзнават, че всички имат общ произход и общ интерес и по такъв начин се образува една общност, която няма за основа вече кръвното родство, както е било в миналото, но се образува една общност на основата на Духовната любов, която Христос донесе. И когато евангелистът казва: "И Словото стана плът и всели се между нас", подразбираме това, че Словото като Любов се е вселило в човешките души, да образува основата на общочовешкото братство.
към текста >>
Най-после скритият тайнствен смисъл е
душата
на Тора.
Както Ангелите Божии, когато идват на Земята, трябва първо да се облекат в човешка форма, така и свещената Тора не може да бъде лишена от една дреха. Разказите, които се намират в нея, са едно облекло на учението. Има неразумни хора, които като видят един красиво облечен човек, са вече доволни и заради дрехата забравят тялото. Така е и с Тора: разказите са нейната дреха. Извлеченото от тях морално поучение са нейното тяло.
Най-после скритият тайнствен смисъл е
душата
на Тора.
Неразумните считат самите разкази за тялото на Тора и не проникват по-надълбоко. Разумните хвърлят поглед и на това, което тази дреха облича. Обаче мъдрите гледат само душата на Тора. В бъдещия век те ще гледат тази душа, която диша в Тора. (Зохар, 111 част) .
към текста >>
Обаче мъдрите гледат само
душата
на Тора.
Така е и с Тора: разказите са нейната дреха. Извлеченото от тях морално поучение са нейното тяло. Най-после скритият тайнствен смисъл е душата на Тора. Неразумните считат самите разкази за тялото на Тора и не проникват по-надълбоко. Разумните хвърлят поглед и на това, което тази дреха облича.
Обаче мъдрите гледат само
душата
на Тора.
В бъдещия век те ще гледат тази душа, която диша в Тора. (Зохар, 111 част) . Ще предам сега някои мисли от Ориген, да се видят как са мислили 3 века след началото на Християнството. За Ориген Сътворението е един сгъстен силует на Висшия свят. Долу са подобията (копията), горе са първообразите.
към текста >>
В бъдещия век те ще гледат тази
душа
, която диша в Тора.
Извлеченото от тях морално поучение са нейното тяло. Най-после скритият тайнствен смисъл е душата на Тора. Неразумните считат самите разкази за тялото на Тора и не проникват по-надълбоко. Разумните хвърлят поглед и на това, което тази дреха облича. Обаче мъдрите гледат само душата на Тора.
В бъдещия век те ще гледат тази
душа
, която диша в Тора.
(Зохар, 111 част) . Ще предам сега някои мисли от Ориген, да се видят как са мислили 3 века след началото на Християнството. За Ориген Сътворението е един сгъстен силует на Висшия свят. Долу са подобията (копията), горе са първообразите. "Бог е отпечатал Своята невидима и свръхсетивна природа във видимата и възприемаема със сетивата природа, за да могат онези, които още принадлежат на тази сфера, да бъдат възпитани и формирани към съзерцанието на свръхсетивната природа".
към текста >>
"И ако върху човешката
душа
не действа нищо, освен външната обвивка от думите на Свещеното Писание, от него излизат лечителни действия, които укрепват доброто, което се намира във всеки човек.
Във връзка с тази мисъл на Ориген, Учителят казва: "Всички слова и притчи на Христа са записани дума по дума и със златни букви на Небето. И от това Велико Евангелие напредналите окултни ученици и посветени черпят сведения за това, което Христос е говорил и правил, а не от външните Евангелия, които са едно бледо копие на това Небесно Евангелие". Ориген казва: "Който с усърдие и старателност се вглежда в пророческите слова, той ще почувства от самото четене следите на едно по-висше одушевление. Сега Светлината, която при Моисеевия закон беше скрита под було, разпростря своите лъчи при снемането на това було е явяването на Христа и така съвършенството, чиято сянка съдържаше буквата, стои открито за познанието". И по- нататък Ориген казва:
"И ако върху човешката
душа
не действа нищо, освен външната обвивка от думите на Свещеното Писание, от него излизат лечителни действия, които укрепват доброто, което се намира във всеки човек.
Както магическите изречения имат една вродена сила в себе си и омагьосаният, макар и да не разбира нищо от това, долавя едно въздействие, така и още по-силно действуват наименованията и имената в Свещеното Писание. В нас има сили, най-добрите от които се хранят и укрепват от тази свещена буква. Враждебните и злите от тези сили биват победени от магическото средство на Бога и биват приспани, подобно на това, както вълшебните средства приспиват змиите и други отровни животни". С тази мисъл на Ориген ни се разкрива, че макар и да не разбираме вътрешния смисъл на известни изречения в Писанието, те сами по себе си като слова, изказани от Духа, носят сила в себе си и въздействуват на онези, които ги четат. Затова се препоръчва четенето на Писанието, макар и да не се разбира.
към текста >>
Но за него вдъхновението не е едно вцепенено чудо, а един органически процес в обхода на човешката
душа
със съществата от висшите светове.
Ориген продължава: "Лечебна сила действа във всяка йота на Писанието. Всяка дума на Писанието е подобна на едно семе, от което може да изникне нов живот. Старият и Новият завет, Законът, пророците и апостолите са в хармония едни с други, като различните струни на една арфа. Но както само музикантът може да изкара хармонични звуци от арфата, така само онзи, който е запознат с Божественото изкуство, който е станал един нов Давид, е способен да направи да прозвучат хармониите на Свещените Писания и с това да прогони злите духове". В следващата мисъл Ориген говори за вдъхновението на Свещените Писания.
Но за него вдъхновението не е едно вцепенено чудо, а един органически процес в обхода на човешката
душа
със съществата от висшите светове.
Но Ориген познава действието на добрите Ангелски йерархии и на демоничните царства, и той е буден, за да разграничи различните видове вдъхновения. Той казва: "Искаме да приемем, че нито отговорите на Пития, нито другите изречения на боговете са измислени от хитри измамници. Затова пък не е нужно те да бъдат приписвани на боговете. Напротив, те могат да идват от злите и нечисти духове, които искат да попречат на душите да се издигнат към Небето. Един човек, който е подбуждан от Божия Дух трябва първо да почувства благотворната сила на Духа в самия себе си.
към текста >>
Ето защо от Свещеното Писание виждаме, че пророците на юдеите, които са били озарени от Божия Дух, първо самите те са доловили и почувствали ползата от присъствието на Божия Дух в тяхната
душа
.
Той казва: "Искаме да приемем, че нито отговорите на Пития, нито другите изречения на боговете са измислени от хитри измамници. Затова пък не е нужно те да бъдат приписвани на боговете. Напротив, те могат да идват от злите и нечисти духове, които искат да попречат на душите да се издигнат към Небето. Един човек, който е подбуждан от Божия Дух трябва първо да почувства благотворната сила на Духа в самия себе си. Той никога не трябва да бъде учител на своето остроумие и на своя ум, освен когато Бог слиза над него.
Ето защо от Свещеното Писание виждаме, че пророците на юдеите, които са били озарени от Божия Дух, първо самите те са доловили и почувствали ползата от присъствието на Божия Дух в тяхната
душа
.
Техният ум е бил много по-остър и прониквал по-ясно в тяхната душа и я просветлявал, когато Божият Дух се докосвал до техния дух". "Човекът долавя въздействието на един добър дух, когато се чувствува ободрен и въодушевен от Божественото. Така светите Ангели и сам Бог са действали в пророците, по така, че от свободния избор на човека е зависило дали той иска или не да следва зова на Божественото. Ето защо може точно да се различи дали душата е подбудена от един добър дух, когато при настъпването на въодушевлението тя не изпитва никакво смущение на ума и не изгубва своя собствен избор. Пример за това са всички пророци и апостоли, които без никакво смущение на духа, са служили като органи на Словото на Духа".
към текста >>
Техният ум е бил много по-остър и прониквал по-ясно в тяхната
душа
и я просветлявал, когато Божият Дух се докосвал до техния дух".
Затова пък не е нужно те да бъдат приписвани на боговете. Напротив, те могат да идват от злите и нечисти духове, които искат да попречат на душите да се издигнат към Небето. Един човек, който е подбуждан от Божия Дух трябва първо да почувства благотворната сила на Духа в самия себе си. Той никога не трябва да бъде учител на своето остроумие и на своя ум, освен когато Бог слиза над него. Ето защо от Свещеното Писание виждаме, че пророците на юдеите, които са били озарени от Божия Дух, първо самите те са доловили и почувствали ползата от присъствието на Божия Дух в тяхната душа.
Техният ум е бил много по-остър и прониквал по-ясно в тяхната
душа
и я просветлявал, когато Божият Дух се докосвал до техния дух".
"Човекът долавя въздействието на един добър дух, когато се чувствува ободрен и въодушевен от Божественото. Така светите Ангели и сам Бог са действали в пророците, по така, че от свободния избор на човека е зависило дали той иска или не да следва зова на Божественото. Ето защо може точно да се различи дали душата е подбудена от един добър дух, когато при настъпването на въодушевлението тя не изпитва никакво смущение на ума и не изгубва своя собствен избор. Пример за това са всички пророци и апостоли, които без никакво смущение на духа, са служили като органи на Словото на Духа". Ориген казва: "Съдържанието на Писанието е постоянно, неизменно и истинно, но в човешкия език при предаване на формите могат да се примесят погрешност и невежество".
към текста >>
Ето защо може точно да се различи дали
душата
е подбудена от един добър дух, когато при настъпването на въодушевлението тя не изпитва никакво смущение на ума и не изгубва своя собствен избор.
Той никога не трябва да бъде учител на своето остроумие и на своя ум, освен когато Бог слиза над него. Ето защо от Свещеното Писание виждаме, че пророците на юдеите, които са били озарени от Божия Дух, първо самите те са доловили и почувствали ползата от присъствието на Божия Дух в тяхната душа. Техният ум е бил много по-остър и прониквал по-ясно в тяхната душа и я просветлявал, когато Божият Дух се докосвал до техния дух". "Човекът долавя въздействието на един добър дух, когато се чувствува ободрен и въодушевен от Божественото. Така светите Ангели и сам Бог са действали в пророците, по така, че от свободния избор на човека е зависило дали той иска или не да следва зова на Божественото.
Ето защо може точно да се различи дали
душата
е подбудена от един добър дух, когато при настъпването на въодушевлението тя не изпитва никакво смущение на ума и не изгубва своя собствен избор.
Пример за това са всички пророци и апостоли, които без никакво смущение на духа, са служили като органи на Словото на Духа". Ориген казва: "Съдържанието на Писанието е постоянно, неизменно и истинно, но в човешкия език при предаване на формите могат да се примесят погрешност и невежество". Той предупреждава за два вида възможности за едно погрешно разбиране на Евангелието. Единият вид е юдейската грешка, по онова време е продължавало да съществува и да печели почва едно движение, което е държало на буквата на Писанието, което се е състояло в едно твърде буквално и земно схващане. Другото е гностич- ното погрешно разбиране, което бързо и непосредствено отнася твърде по човешки библейските изказвания към свръхестествения свят.
към текста >>
По-напредналият ще се поучава от
душата
на Писанието.
Днес много се говори за простотата на Евангелието. По този повод важат думите на Ориген, който казва: "Винаги при четенето буди съмнение, когато се твърди, че лесно се разбира известно положение, когато всъщност въпросът, за който се касае, се нуждае от притежаването на съответен ключ, за да бъде разбран". Ориген поддържа учението за тройния смисъл на Писанията и казва: "По три начина трябва да приемем в себе си смисъла на Свещените Писания. Неученият може да намери назидание при плътта, т. е. при буквата на Писанието.
По-напредналият ще се поучава от
душата
на Писанието.
Съвършеният, обаче, е подобен на онези, за които апостолът казва: "Ние говорим Мъдрост между съвършените, не презряната Мъдрост на този свят, а ние говорим в тайно за скритата Божия Мъдрост, която Бог преди векове избра за нашето прославяне". /Първо Коринтяном 2: 6/ Тези съвършени се поучават от духовния laKOH. Защото както човек се състои от тело, душа, дух, така и Писанието, дадено за спасение на човеците от божествената съкровищница, има тело, душа и дух". По- нататък Ориген казва: "Понеже има места в Свещеното Писание, които нямат нищо телесно понякога, трябва така да се каже, да търсим само душата и духа на Писанието.
към текста >>
Защото както човек се състои от тело,
душа
, дух, така и Писанието, дадено за спасение на човеците от божествената съкровищница, има тело,
душа
и дух".
Неученият може да намери назидание при плътта, т. е. при буквата на Писанието. По-напредналият ще се поучава от душата на Писанието. Съвършеният, обаче, е подобен на онези, за които апостолът казва: "Ние говорим Мъдрост между съвършените, не презряната Мъдрост на този свят, а ние говорим в тайно за скритата Божия Мъдрост, която Бог преди векове избра за нашето прославяне". /Първо Коринтяном 2: 6/ Тези съвършени се поучават от духовния laKOH.
Защото както човек се състои от тело,
душа
, дух, така и Писанието, дадено за спасение на човеците от божествената съкровищница, има тело,
душа
и дух".
По- нататък Ориген казва: "Понеже има места в Свещеното Писание, които нямат нищо телесно понякога, трябва така да се каже, да търсим само душата и духа на Писанието. И може би юдейските делви на очищението, за които четем в евангелието на Йоана съдържат точно поради това две или три мери, за да се покаже с това, че юдеите са били пречистени от Писанието, което има ту две мери, душевен и духовен смисъл, ту три мери, като някои места с посочените два смисъла има още един телесен смисъл, който може да назидава". Следователно, Ориген прави разлика между онези части от Евангелието, които описват едно външно събитие от физическо естество и онези, които не са станали па физическото поле, а в духовния свят. За Ориген противоречията, които се състоят в несъвместимостта на външните факти и събития, са подбуди да се търси по-дълбок смисъл в Писанието.
към текста >>
"Понеже има места в Свещеното Писание, които нямат нищо телесно понякога, трябва така да се каже, да търсим само
душата
и духа на Писанието.
По-напредналият ще се поучава от душата на Писанието. Съвършеният, обаче, е подобен на онези, за които апостолът казва: "Ние говорим Мъдрост между съвършените, не презряната Мъдрост на този свят, а ние говорим в тайно за скритата Божия Мъдрост, която Бог преди векове избра за нашето прославяне". /Първо Коринтяном 2: 6/ Тези съвършени се поучават от духовния laKOH. Защото както човек се състои от тело, душа, дух, така и Писанието, дадено за спасение на човеците от божествената съкровищница, има тело, душа и дух". По- нататък Ориген казва:
"Понеже има места в Свещеното Писание, които нямат нищо телесно понякога, трябва така да се каже, да търсим само
душата
и духа на Писанието.
И може би юдейските делви на очищението, за които четем в евангелието на Йоана съдържат точно поради това две или три мери, за да се покаже с това, че юдеите са били пречистени от Писанието, което има ту две мери, душевен и духовен смисъл, ту три мери, като някои места с посочените два смисъла има още един телесен смисъл, който може да назидава". Следователно, Ориген прави разлика между онези части от Евангелието, които описват едно външно събитие от физическо естество и онези, които не са станали па физическото поле, а в духовния свят. За Ориген противоречията, които се състоят в несъвместимостта на външните факти и събития, са подбуди да се търси по-дълбок смисъл в Писанието. Щом външните факти си противоречат, тогава се касае или за две различни външни събития, или пък се описват събития от привидно външен, а в действителност от духовен характер. Фактите си противоречат само в рамките на едно погрешно схващане.
към текста >>
Външната история е само дрехата, в която е облечена една дълбока Истина, която е
душата
на Евангелието.
Блажен, който прочита и онези, които слушат думите на това пророчество, и пазят Истината в него, защото времето е близо". Самият факт, че Евангелията описват манифестацията на Логоса на земята, който е господар на цялата Слънчева система и същевременно на най-съкровената човешка природа, то всичко, което се описва в Евангелията, е подчинено на великите вътрешни Закони на Битието и говори за вътрешните Закони на Живота, които Христос разкрива със своите мисли и действия. Всяка мисъл и всяко действие на Христа имат трояко значение: това е най-първо един физически свят, след това има отношение към дълбоките сили на човешката природа и също така има отношение към известни процеси и отношения в космоса. Следователно, действията на Логоса, макар и в човешко тяло, не са обикновени явления, а са дълбоки мистични и космически процеси. От това следва, че Евангелието е дълбоко езотерично, а не само една обикновена история.
Външната история е само дрехата, в която е облечена една дълбока Истина, която е
душата
на Евангелието.
А моралното поучение е, така да се каже, тялото, което е облечено в дрехата на разказа или историята. Следователно, зад всяка случка или явление, които се описват в Евангелията, трябва да се погледне от такова гледище, че всяко действие има отношение както към човека, на когото е извършено, също и към цялото човечество, към всички хора. И не само към всички хора, но има отношение и към космичните същества. Защото Херметичната Мъдрост казва: Туй, което е долу, е подобно на туй, което е горе. Изхождайки от това гледище Учителят казва: "До времето на Христа съзнанието на човечеството е било затворено, сляпо, но от момента, в който Христос помаза очите на слепия, съзнанието на всички хора по лицето на земята се отвори, т. е.
към текста >>
При Новораждането се образува правилна връзка между умственото и причинното тяло, умът и
душата
се хармонизират и
душата
почва един нов път на развитие.
А това е високо нещо, да бъдеш ученик на Христа. Христос даде на своите ученици власт над лошите духове и ги изпрати в света да изцеляват болни и да възкресяват мъртви. Това показва, че учениците Христови са били изминали първите четири степени и са се намирали в петата степен на своето духовно развитие, били са новородени. Тази власт над лошите духове не може да бъде дадена преди Новораждането. Новораждането е от Бога.
При Новораждането се образува правилна връзка между умственото и причинното тяло, умът и
душата
се хармонизират и
душата
почва един нов път на развитие.
Затова при петата степен стават големи промени с човека. Стават такива промени, които не стават при другите степени. Като наближава петата степен, наближава една буря за човека. Става вихрушка в него. Това предшества Новораждането.
към текста >>
Когато
душата
е упражнявала по този начин своето влияние върху физическото тяло, това се изразява в един външен симптом: ученикът е чувствувал, като че вода омива краката му.
Но както растението израства от почвата, така и Христос израства от дванадесетте и казва: На вас дължа Аз Моето съществуване или по-право Моето проявление. След като Учителят изяснил това на ученика, той му казва: Седмици наред ти трябва да се отдаваш на това космическо чувство, как висшето трябва да се преклони пред нисшето. И когато си изработил основно това чувство, ти ще изпиташ един вътрешен и един външен симптом. Обаче тези симптоми не са съществени. Те само показват че ученикът се упражнявал достатъчно.
Когато
душата
е упражнявала по този начин своето влияние върху физическото тяло, това се изразява в един външен симптом: ученикът е чувствувал, като че вода омива краката му.
Това е едно съвсем реално чувство. А друго реално чувство е това, че ученикът има едно мощно астрално видение: пред него стои картината на миенето на краката, на преклонение на висшето Себе пред нисшето. Тогава човек вижда в астралния свят това, което в евангелието на Йоан описва като исторически факт: Исус се навежда и измива краката на учениците. Втората степен се състои в това, че на ученика се казва: Ти трябва да развиеш в себе си друго едно чувство. Трябва да си представиш какво би бил, ако всички мъки и страдания на света биха дошли върху тебе, да почувстваш как би бил, когато си изложен на напора на всички възможни препятствия и тогаз да изпитваш чувството, че трябва да останеш изправен, даже и ако цялата мизерия на света те връхлита.
към текста >>
И той може да вкуси всичко, което живее като зло в човешката
душа
, когато слиза в ада.
Само накратко могат да се опишат 5-та, 6-та и 7-та степени. Петата степен се състои в това, което се нарича "мистична смърт". Чрез чувството, което ученикът е подготвен да изпита на тази степен, той изпитва нещо като че пред всичко физическо, видимо се издига една черна завеса и като че всичко изчезва. Този момент е важен също и чрез нещо друго, което човек трябва да изживее, ако иска да проникне действително до християнското Посвещение в истинския смисъл на думата. Той изпитва тогава, че може да се потопи в първичните глъбини на живота, на страданието, на мъките.
И той може да вкуси всичко, което живее като зло в човешката
душа
, когато слиза в ада.
Това е слизането в ада. Когато ученикът изпита това, тогава черната завеса като че се раздира и той вижда Духовния свят. Шестата степен е тази, която се нарича "погребение и възкресение". Това е степента, при която ученикът се чувствува едно с тялото на цялата земя, едно с тялото на цялата планета. Неговият живот се е развил до планетен живот.
към текста >>
В това време
душата
му преминава в Духовния свят и там има връзка с различни възвишени Същества.
Това ученикът преживява като влезе в Духовния свят. И апостол Павел, когато му се отвориха духовните очи, той видя една Светлина и от Светлината чу Глас, който му говори. За да влезе ученикът във връзка с този свят, проникнат от Христа, трябва да премине през така нареченото Посвещение. В миналото, преди Христос да слезе на земята, са съществували различни методи за Посвещение, които в общи линии се съвпадат. Ученикът, след като е преминал през фазата на пречистване на астралното тяло или на християнски език на пречистване на сърцето, той е прекарвал три и половина дни един вид в транс, при който заедно с астралното тяло се излъчва и част от етерното тяло и той остава като мъртъв.
В това време
душата
му преминава в Духовния свят и там има връзка с различни възвишени Същества.
Понеже етерното тяло е излъчено, то преживяванията на душата, отпечатани в астралното тяло, се предават на етерното тяло и човек може да пренесе преживяванията си във физическо поле след като го събудят. Но в настоящата епоха след Христа, понеже етерното тяло много плътно е проникнало във физическото тяло, този начин е опасен и даже невъзможен. Затова след Христа се практикува друг метод, при който в будно съзнание ученикът въздейства на етерното тяло чрез четене на мистични слова като стихове от Евангелието на Йоан, а в наши дни също и четене на беседите на Учителя. Защото сам Учителят казва: "С всяка мисъл, с всяка беседа Аз вливам нови сили във вашата душа". Значи, Словото на Учителя не е само думи, както и Словото на Христа, но чрез тези думи се отправят мощни сили към човешката душа.
към текста >>
Понеже етерното тяло е излъчено, то преживяванията на
душата
, отпечатани в астралното тяло, се предават на етерното тяло и човек може да пренесе преживяванията си във физическо поле след като го събудят.
И апостол Павел, когато му се отвориха духовните очи, той видя една Светлина и от Светлината чу Глас, който му говори. За да влезе ученикът във връзка с този свят, проникнат от Христа, трябва да премине през така нареченото Посвещение. В миналото, преди Христос да слезе на земята, са съществували различни методи за Посвещение, които в общи линии се съвпадат. Ученикът, след като е преминал през фазата на пречистване на астралното тяло или на християнски език на пречистване на сърцето, той е прекарвал три и половина дни един вид в транс, при който заедно с астралното тяло се излъчва и част от етерното тяло и той остава като мъртъв. В това време душата му преминава в Духовния свят и там има връзка с различни възвишени Същества.
Понеже етерното тяло е излъчено, то преживяванията на
душата
, отпечатани в астралното тяло, се предават на етерното тяло и човек може да пренесе преживяванията си във физическо поле след като го събудят.
Но в настоящата епоха след Христа, понеже етерното тяло много плътно е проникнало във физическото тяло, този начин е опасен и даже невъзможен. Затова след Христа се практикува друг метод, при който в будно съзнание ученикът въздейства на етерното тяло чрез четене на мистични слова като стихове от Евангелието на Йоан, а в наши дни също и четене на беседите на Учителя. Защото сам Учителят казва: "С всяка мисъл, с всяка беседа Аз вливам нови сили във вашата душа". Значи, Словото на Учителя не е само думи, както и Словото на Христа, но чрез тези думи се отправят мощни сили към човешката душа. И когато човек чете тези слова и се концентрира и размишлява върху тях, те действуват мощно върху човешката душа и по този начин могат да се отпечатат върху етерното тяло органите на астралното тяло и човек се свързва с Невидимия свят.
към текста >>
Защото сам Учителят казва: "С всяка мисъл, с всяка беседа Аз вливам нови сили във вашата
душа
".
Ученикът, след като е преминал през фазата на пречистване на астралното тяло или на християнски език на пречистване на сърцето, той е прекарвал три и половина дни един вид в транс, при който заедно с астралното тяло се излъчва и част от етерното тяло и той остава като мъртъв. В това време душата му преминава в Духовния свят и там има връзка с различни възвишени Същества. Понеже етерното тяло е излъчено, то преживяванията на душата, отпечатани в астралното тяло, се предават на етерното тяло и човек може да пренесе преживяванията си във физическо поле след като го събудят. Но в настоящата епоха след Христа, понеже етерното тяло много плътно е проникнало във физическото тяло, този начин е опасен и даже невъзможен. Затова след Христа се практикува друг метод, при който в будно съзнание ученикът въздейства на етерното тяло чрез четене на мистични слова като стихове от Евангелието на Йоан, а в наши дни също и четене на беседите на Учителя.
Защото сам Учителят казва: "С всяка мисъл, с всяка беседа Аз вливам нови сили във вашата
душа
".
Значи, Словото на Учителя не е само думи, както и Словото на Христа, но чрез тези думи се отправят мощни сили към човешката душа. И когато човек чете тези слова и се концентрира и размишлява върху тях, те действуват мощно върху човешката душа и по този начин могат да се отпечатат върху етерното тяло органите на астралното тяло и човек се свързва с Невидимия свят. Но затова, както вече казах, ученикът трябва да премине през фазата на пречистването и да влезе във фазата на озарението, да бъде озарен отвътре, Светлината на Духа да проникне чрез душата чак до физическото съзнание. Това става, когато ученикът мине последователно през горепосочените седем степени в пътя на окултното развитие. За да разберем правилно Християнството като окултно езотерично учение, за да разберем неговата мисия и задача в развитието на човечеството, за да разберем неговото влияние и работа, която то извърши, трябва да имаме поне елементарни понятия за Христа, доколкото това е възможно при днешната степен на човешкото развитие.
към текста >>
Значи, Словото на Учителя не е само думи, както и Словото на Христа, но чрез тези думи се отправят мощни сили към човешката
душа
.
В това време душата му преминава в Духовния свят и там има връзка с различни възвишени Същества. Понеже етерното тяло е излъчено, то преживяванията на душата, отпечатани в астралното тяло, се предават на етерното тяло и човек може да пренесе преживяванията си във физическо поле след като го събудят. Но в настоящата епоха след Христа, понеже етерното тяло много плътно е проникнало във физическото тяло, този начин е опасен и даже невъзможен. Затова след Христа се практикува друг метод, при който в будно съзнание ученикът въздейства на етерното тяло чрез четене на мистични слова като стихове от Евангелието на Йоан, а в наши дни също и четене на беседите на Учителя. Защото сам Учителят казва: "С всяка мисъл, с всяка беседа Аз вливам нови сили във вашата душа".
Значи, Словото на Учителя не е само думи, както и Словото на Христа, но чрез тези думи се отправят мощни сили към човешката
душа
.
И когато човек чете тези слова и се концентрира и размишлява върху тях, те действуват мощно върху човешката душа и по този начин могат да се отпечатат върху етерното тяло органите на астралното тяло и човек се свързва с Невидимия свят. Но затова, както вече казах, ученикът трябва да премине през фазата на пречистването и да влезе във фазата на озарението, да бъде озарен отвътре, Светлината на Духа да проникне чрез душата чак до физическото съзнание. Това става, когато ученикът мине последователно през горепосочените седем степени в пътя на окултното развитие. За да разберем правилно Християнството като окултно езотерично учение, за да разберем неговата мисия и задача в развитието на човечеството, за да разберем неговото влияние и работа, която то извърши, трябва да имаме поне елементарни понятия за Христа, доколкото това е възможно при днешната степен на човешкото развитие. Защото при днешното състояние на развитието ние не можем да имаме пълно разбиране на Христа, защото Той е нещо велико.
към текста >>
И когато човек чете тези слова и се концентрира и размишлява върху тях, те действуват мощно върху човешката
душа
и по този начин могат да се отпечатат върху етерното тяло органите на астралното тяло и човек се свързва с Невидимия свят.
Понеже етерното тяло е излъчено, то преживяванията на душата, отпечатани в астралното тяло, се предават на етерното тяло и човек може да пренесе преживяванията си във физическо поле след като го събудят. Но в настоящата епоха след Христа, понеже етерното тяло много плътно е проникнало във физическото тяло, този начин е опасен и даже невъзможен. Затова след Христа се практикува друг метод, при който в будно съзнание ученикът въздейства на етерното тяло чрез четене на мистични слова като стихове от Евангелието на Йоан, а в наши дни също и четене на беседите на Учителя. Защото сам Учителят казва: "С всяка мисъл, с всяка беседа Аз вливам нови сили във вашата душа". Значи, Словото на Учителя не е само думи, както и Словото на Христа, но чрез тези думи се отправят мощни сили към човешката душа.
И когато човек чете тези слова и се концентрира и размишлява върху тях, те действуват мощно върху човешката
душа
и по този начин могат да се отпечатат върху етерното тяло органите на астралното тяло и човек се свързва с Невидимия свят.
Но затова, както вече казах, ученикът трябва да премине през фазата на пречистването и да влезе във фазата на озарението, да бъде озарен отвътре, Светлината на Духа да проникне чрез душата чак до физическото съзнание. Това става, когато ученикът мине последователно през горепосочените седем степени в пътя на окултното развитие. За да разберем правилно Християнството като окултно езотерично учение, за да разберем неговата мисия и задача в развитието на човечеството, за да разберем неговото влияние и работа, която то извърши, трябва да имаме поне елементарни понятия за Христа, доколкото това е възможно при днешната степен на човешкото развитие. Защото при днешното състояние на развитието ние не можем да имаме пълно разбиране на Христа, защото Той е нещо велико. Ще изнеса по този въпрос някои мисли от Учителя, за да си съставим поне приблизителна представа за това, какво е Христос и каква е неговата мисия и задача на земята.
към текста >>
Но затова, както вече казах, ученикът трябва да премине през фазата на пречистването и да влезе във фазата на озарението, да бъде озарен отвътре, Светлината на Духа да проникне чрез
душата
чак до физическото съзнание.
Но в настоящата епоха след Христа, понеже етерното тяло много плътно е проникнало във физическото тяло, този начин е опасен и даже невъзможен. Затова след Христа се практикува друг метод, при който в будно съзнание ученикът въздейства на етерното тяло чрез четене на мистични слова като стихове от Евангелието на Йоан, а в наши дни също и четене на беседите на Учителя. Защото сам Учителят казва: "С всяка мисъл, с всяка беседа Аз вливам нови сили във вашата душа". Значи, Словото на Учителя не е само думи, както и Словото на Христа, но чрез тези думи се отправят мощни сили към човешката душа. И когато човек чете тези слова и се концентрира и размишлява върху тях, те действуват мощно върху човешката душа и по този начин могат да се отпечатат върху етерното тяло органите на астралното тяло и човек се свързва с Невидимия свят.
Но затова, както вече казах, ученикът трябва да премине през фазата на пречистването и да влезе във фазата на озарението, да бъде озарен отвътре, Светлината на Духа да проникне чрез
душата
чак до физическото съзнание.
Това става, когато ученикът мине последователно през горепосочените седем степени в пътя на окултното развитие. За да разберем правилно Християнството като окултно езотерично учение, за да разберем неговата мисия и задача в развитието на човечеството, за да разберем неговото влияние и работа, която то извърши, трябва да имаме поне елементарни понятия за Христа, доколкото това е възможно при днешната степен на човешкото развитие. Защото при днешното състояние на развитието ние не можем да имаме пълно разбиране на Христа, защото Той е нещо велико. Ще изнеса по този въпрос някои мисли от Учителя, за да си съставим поне приблизителна представа за това, какво е Христос и каква е неговата мисия и задача на земята.
към текста >>
17.
3. ХРИСТОС - ПРОЯВЕНИЯТ БОГ, ДУХЪТ БОЖИЙ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Животът, това е хармонично организиране на елементите и развитие на силите в Божествената
душа
.
Христос, със слизането Си на земята, с Мистерията на Голгота, със смъртта и възкресението си даде импулса на възхода, вля в земното развитие нови сили, които обръщат движението на човечеството в обратна посока - към Бога. До Неговото идване човечеството се е движило със съзнанието си към центъра на земята, отдалечавало се е от Бога, било е с гръб към Бога. С Неговото идване хората постепенно се обръщат с лице към Бога, поемат пътя на възхода. Затова той казва: "Аз съм Пътят, Истината и Животът". "Пътят, разбран в широк смисъл на думата, това е движение на Духа, разумно прилагане на Законите на Природата.
Животът, това е хармонично организиране на елементите и развитие на силите в Божествената
душа
.
Истината - това е проявление на Единния Бог, който създава условия за развитие на всички живи същества". "Излязъл от Божествения свят на Истината и слязъл в материалния свят, Христос свързва човешките души със света на Истината, в която се крият великите цели на Битието". "Със Своето слизане на земята и със Своето възкресение, т. е. връщане в Божествения свят, Той посочи на хората Пътя към Вечния Живот. И Той казва: "Това е Живот Вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и изпратения от Тебе Исуса Христа".
към текста >>
Няма и в космоса - вън и в мистичните дълбини на
душата
- вътре, по-пълно изявление на Любовта от онова, олицетворено в Христа".
И когато Аз говоря за Христа, считам Го не като отвлечен принцип, но като реално въплъщение на Любовта. А Любовта, това е най- великата Реалност, тя не е нещо отвлечено. Тя има форма, съдържание и смисъл. А пълно изявление на Любовта на земята е дал Христос. И наистина, няма друг човек на земята преди Христа, който да е имал по-голяма Любов от Него.
Няма и в космоса - вън и в мистичните дълбини на
душата
- вътре, по-пълно изявление на Любовта от онова, олицетворено в Христа".
"Христос е едновременно и историческа личност, въплътена на земята в тялото на Исус от Назарет, и същевременно се изявява в душите на хората като Принцип на Любовта, който организира душевния живот - това е мистичния Христос. Изявен в Космоса като Проявен Бог, това е космичния Христос. Но като историческа личност, като мистична сила и като космическа същност Христос е един и същ - Проявеният Бог, изявен в трите плоскости на Битието - Космос, човечество и човек". "Проявен на земята в даден исторически момент като отделен човек, като образец на истински човек, Той е историческият Христос. За него Пилат казва: "Ето истинският Човек, в когото живеят Любовта, Мъдростта и Истината и който ги прилага".
към текста >>
Това показва, че Проявеният Бог работи както в Космоса, така и в човешката
душа
и в цялото човечество.
Изявен в Космоса като Проявен Бог, това е космичния Христос. Но като историческа личност, като мистична сила и като космическа същност Христос е един и същ - Проявеният Бог, изявен в трите плоскости на Битието - Космос, човечество и човек". "Проявен на земята в даден исторически момент като отделен човек, като образец на истински човек, Той е историческият Христос. За него Пилат казва: "Ето истинският Човек, в когото живеят Любовта, Мъдростта и Истината и който ги прилага". Познат вътрешно, Той става мистичен, а схванат и познат като проявен Бог, като Разумна организираща Сила в Космоса, Той е космичен.
Това показва, че Проявеният Бог работи както в Космоса, така и в човешката
душа
и в цялото човечество.
Защото човечеството като цяло представя физическата страна на Христа. Всички човешки души, в които Христос живее, обединени в едно, това е физическата страна на Христа. Всички Ангели, събрани в Сърцето на Христа, представят Божествената му страна. Това е Космическият Христос, проявеният Бог в света". В допълнение на горната мисъл Учителят казва: "Събраха се боговете на съвет, под председателството на Господа Исуса Христа, наречен Спасител на човечеството, за да създадат човека".
към текста >>
Синът, това е Словото, Разумното Божествено Начало, което единствено може да възстанови хармонията в света и връзката на човешката
душа
с Бога.
Ако бихте видели Бога в Неговото тяло, само тогаз бихте си Го представили. И ако Христос казва, че е Бог, то е защото Бог се изявява в човешка форма. Значи, човешката форма има известна роля, известна мисия в света. И действително, целият космос е създаден по образ на Човека." "В Евангелието се казва, че Бог толкова люби света, че изпрати своя Единороден Син за да не погине всеки, който вярва в Него, а да има Живот Вечен.
Синът, това е Словото, Разумното Божествено Начало, което единствено може да възстанови хармонията в света и връзката на човешката
душа
с Бога.
Христос можа да възстанови тази връзка и да упражни влияние върху човечеството като цяло, защото сам Той беше свързан с великото, мощното Цяло". Когато в Евангелието се говори за слизането на Духа върху Исус, подразбира се онова съединение на Исус с колективния Дух на Разумния свят, благодарение на което стана възможно осъществяването на една Божествена идея на земята. Такъв е великият Закон на земята: за да се свърши Божието дело, трябва един човек от земята да се съедини с едно Същество от Небето. В случая това Същество беше колективният Божи Дух. Законът е такъв, че зад всеки посветен от земята стои едно възвишено космично Същество.
към текста >>
Но Исус, макар и много напреднала човешка
душа
, една от най- напредналите между човешките души, имаше нужда да се учи на земята.
Такова е отношението, което съществува между тези двама Велики вътрешни Принципа. Христос, който е изявление на Бога, нямаше нужда да се учи в човешките училища. Защото Той сам казва: "Каквото Отец ми каже, това ви говоря". Значи, Той се учи направо от Отца, от Великия Дух на Битието, Който е проявен и живее в Него и с Когото е в съзнателно общение. Това се отнася до Христа и великият Божи Дух.
Но Исус, макар и много напреднала човешка
душа
, една от най- напредналите между човешките души, имаше нужда да се учи на земята.
Той беше един Велик посветен от минали епохи, който беше във връзка с тях преди да слезе Той на земята, но все пак в новото тяло на Исус той пак имаше нужда да се учи. Затова той отиде в Египет, когато го гонеше Ирод, за да влезе във връзка с Окултната Школа на Бялото Братство, която по това време беше в Египет, за да премине известна тренировка и дисциплина, за да се събуди и прояви неговото минало Посвещение, за да може да послужи като посредник, чрез когото да се прояви Христос. Евреите не познаха Христа и го мислеха за прост дърводелец. Но Христос, Който слезе от света на Истината, е притежавал великата Божествена Мъдрост в нейната пълнота, защото Той слезе с една определена мисия и задача на земята - да обърне колелото на човешкия живот в обратна посока на досегашната. А това не може да направи един обикновен човек, даже и човек с високо Посвещение.
към текста >>
Учителят пита: "Защо Христос, най-великата
душа
, която е посещавала някога земята, най-великият характер, който някога се е проявил, защо този добър, учен и силен човек е трябвало да умре така трагично?
Случайно ли беше това явление? Не, това не беше случайно, това не беше и победа на тъмнината, защото, както казах по-горе, Писанието казва: Светлината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе. В живота, както и в развитието и организирането на света няма нищо случайно. И когато Петър съветва Христа да избегне изпиването на тази чаша, Той му казва: Махни се от мен, Сатана, защото Аз за този час дойдох. Учителят казва: "Хората, каквото и да приказват за страданията на Христа, Неговото разпятие и позорната смърт, те си остават едни от най-големите загадки".
Учителят пита: "Защо Христос, най-великата
душа
, която е посещавала някога земята, най-великият характер, който някога се е проявил, защо този добър, учен и силен човек е трябвало да умре така трагично?
Свещената книга казва само, че така е било писано и нищо повече. Други казват, че това е трябвало да стане, за да се спаси света. А сам Христос казва, че е дошъл да свидетелства за Истината. На кръста Христос преживя онова, което може да се нарече идейно-мистични страдания, най-дълбоките и интензивни страдания, които може да преживее една човешка душа. Той трябваше да изпие до дъно чашата на страданията, онази чаша, в която бяха събрани всички горчиви утайки на миналото.
към текста >>
На кръста Христос преживя онова, което може да се нарече идейно-мистични страдания, най-дълбоките и интензивни страдания, които може да преживее една човешка
душа
.
Учителят казва: "Хората, каквото и да приказват за страданията на Христа, Неговото разпятие и позорната смърт, те си остават едни от най-големите загадки". Учителят пита: "Защо Христос, най-великата душа, която е посещавала някога земята, най-великият характер, който някога се е проявил, защо този добър, учен и силен човек е трябвало да умре така трагично? Свещената книга казва само, че така е било писано и нищо повече. Други казват, че това е трябвало да стане, за да се спаси света. А сам Христос казва, че е дошъл да свидетелства за Истината.
На кръста Христос преживя онова, което може да се нарече идейно-мистични страдания, най-дълбоките и интензивни страдания, които може да преживее една човешка
душа
.
Той трябваше да изпие до дъно чашата на страданията, онази чаша, в която бяха събрани всички горчиви утайки на миналото. Ала в тези интензивни кондензирани страдания Нему се разкриха всички Тайни на миналото. И затова, съзнавайки важността на момента, след вътрешната драма, преживяна в Гетсиманската градина, Христос казва: "За този час Аз дойдох". Чрез могъщата алхимия на Любовта Христос претвори отровите, събрани в тази чаша от миналото и по такъв начин ликвидира веднъж завинаги с насилието. Ако Христос се беше уплашил от страданията на кръста, Той нямаше да даде едно ново, съществено разрешение на трудната задача за повдигането на човешките души.
към текста >>
Тя
задушаваше
всеки благороден подтик.
Това събитие не беше случайно и имаше, и има свой дълбок смисъл. Учителят казва: "Христос изпи чашата, в която бяха събрани всички утайки на отровите в миналото". Това е един символичен език, който много говори. Учителят продължава: "Така Христос разреши една задача, от която зависеше бъдещето на цялото човечество". Чашата с отровите, това е цялата карма на човечеството, събрана от милиони години, която се беше надвесила като един страхотен тъмен облак на хоризонта на човешкото развитие и пречеше на човешкия прогрес.
Тя
задушаваше
всеки благороден подтик.
Човеците не можеха да повдигнат главите си над този тъмен облак, в който беше събрано цялото минало и никакъв слънчев лъч от ефирните простори не можеше да проникне през него до човешките души. Той беше като една задушлива и отровна атмосфера, която убиваше човешкия живот и човечеството рискуваше да се заличи от космоса. Тази карма се беше изпречила на пътя на човечеството като една непроходима планина, която прегражда пътя към Възвишените светове. Хората със своя лош живот, със своите ниски страсти, желания и инстинкти, със своите престъпни дела бяха изпълнили пространството с отровни мисъл-форми, на които бяха дали живот. И те, натрупани в течение на милиони години образуваха този страхотен облак, тази непроходима планина, която преграждаше пътя на човешките души към Възвишените светове.
към текста >>
Ангелът, който причини смъртта му, занесе
душата
му в ада.
Той казва: "Ти си паднал в една кална яма, Христос те изважда от тази кална яма и ти дава възможност да продължиш своя живот. Това е спасението. Но Христос няма да учи за тебе. Ти като човек сам трябва да разрешаваш задачите, които животът ти дава със Светлината, която Христос ти дава". Учителят казва: "След свалянето на тялото на Христа от кръста и погребването му, след три деня той възкреси тялото си, защото то беше живо.
Ангелът, който причини смъртта му, занесе
душата
му в ада.
С влизането си в ада, Христос причини цяла революция - той раздвижи всичките му жители и ги пусна на свобода. В ада Христос не беше сам, а беше Вожд на цяло Войнство от Ангели, които очистиха ада и освободиха всички затворници". В допълнение на тази мисъл Учителят казва още следното: "В миналото астралният свят, който в най-ниската си област представя ада, беше крепостта на падналите духове. Но след преминаването на Христа през ада, той го разруши и пречисти и затова сега астралният свят е пречистен и не е такъв, какъвто е бил преди слизането на Христа на земята. А всички тъмни духове, които бяха в него преди идването на Христа на земята, сега са свалени на земята.
към текста >>
Защото в Пътя на възхода неизбежно всяка
душа
, за да получи възкресение и безсмъртие, трябва да дойде в съзнателна връзка с Христа.
И Той каза на учениците си: "Идете и проповядвайте това Учение на всички народи и Аз ще бъда с вас до скончанието на века". Въпросът за идването на Христа на земята е един от най-дълбоките въпроси в Окултната Наука и крие в себе си много Тайни, свързани с човешкото развитие, въздигане и възкресението на човешките души. "Хората не познават Христа в Неговата Слава, в Неговото Божествено могъщество и сила. Силен и мощен е Христос. Това хората ще познаят постепенно в течение на своето възлизане към Бога, когато постепенно влязат в контакт с Христа.
Защото в Пътя на възхода неизбежно всяка
душа
, за да получи възкресение и безсмъртие, трябва да дойде в съзнателна връзка с Христа.
Тогава тя ще познае Неговата Слава, Неговата сила и мощ". Християнските народи очакват да дойде Христос втори път на земята да съди живите и мъртвите. Но как ще дойде Той, не знаят. Антропософите, розенкройцерите учат, че Христос ще слезе до етерния свят и по-пробудените души ще могат да влязат във връзка и общение с Него. Теософите го очакваха да се всели в тялото на индуса Кришнамурти, но се разочароваха от тази идея, понеже сам Кришнамурти се отказа от тази мисия.
към текста >>
"За да може да види и познае Христа, човек трябва да има ум, сърце,
душа
и дух като Неговите.
Аз не мога да произнеса същинските им имена, защото са свещени". "В самопожертванието се крие познаването на Христа, Проявеният Бог на Любовта. Само онзи може да отиде при Христа, който прилага Закона на самопожертвуванието. Вие може да познаете Христа, Божия Дух, само когато вземете Неговото иго и сте готови да Му служите". "Христос не може да се прояви чрез един обикновен човек, тъй както и най-гениалният музикант не може да свири на една дъска, на която са опънати четири струни и да изсвири нещо хубаво; тъй и Христос не може да се прояви чрез един обикновен човек".
"За да може да види и познае Христа, човек трябва да има ум, сърце,
душа
и дух като Неговите.
Всички, на които Христос се е явявал преди да стигнат до това състояние, са падали с лицето си към земята". "Когато в Евангелието се говори за слизането на Духа върху Исуса, разбира се онова съединение на Исуса с колективния Дух на Разумния свят, благодарение на което става възможно осъществяването на една Божествена идея на земята. Такъв е законът на земята - за да се върши Божието дело на земята, трябва един човек от земята да се съедини с едно Същество от Небето. В този случай Съществото от Небето беше Колективният Божи Дух". "Много Велики Души са слизали на земята преди Христа, но те не са могли да се справят с мъчната задача за повдигането на човечеството.
към текста >>
"Във всяка
душа
и във всяко сърце трябва да се роди Христос.
Всеки лист ще бъде за изцеление и всеки плод - жива храна. Тогава ние ще бъдем Едно с Господа, тъй както всяка клетка, всяко клонче, всяко коренче и всеки лист съставят част от дървото". "Христос слезе на земята за да отнеме товара на хората и затова казва: Възложете товара си на Господа. Ще направите една обмяна: Господ ще вземе вашите страдания и ще ви даде радост. Като е слязъл на земята, Той е пожелал да ви направи щастливи".
"Във всяка
душа
и във всяко сърце трябва да се роди Христос.
Но всяко раждане е придружено със страдание. За да се роди, следователно, Христос в човешките души, непременно трябва да се премине това страдание". "С раждането на Христа се отбелязва една Велика епоха в света - явяването на Божия Син. Затова ние трябва да тържествуваме". "Когато се очистите и станете умни, постепенно когато се съгради вашия Храм, ще дойде и ще се роди Господ в него.
към текста >>
Ще се издигнете само когато Ангелите влязат във вашата
душа
и кажат: Днес се роди в дома Давидов Спасителят.
"С раждането на Христа се отбелязва една Велика епоха в света - явяването на Божия Син. Затова ние трябва да тържествуваме". "Когато се очистите и станете умни, постепенно когато се съгради вашия Храм, ще дойде и ще се роди Господ в него. А това, че се родил Исус Христос преди две хиляди години в Палестина, ни най-малко няма да ви ползва. Може да пеете тази песен още четири хиляди години, тя няма да ви помогне.
Ще се издигнете само когато Ангелите влязат във вашата
душа
и кажат: Днес се роди в дома Давидов Спасителят.
И когато се роди Христос за вас, тогаз ще бъдат там и Ирод, и Пилат, и първосвещеника Кайяфа". "Христос е израз на Втория Принцип на Бога, Той има стремеж да обедини всички същества. Това е стремежът на Христа да се прояви Бог индивидуално във всяка душа. Бог иска да си създаде в света малки къщички, в които да живее. Желанието на Христа, желанието на Втория Принцип е да вземе надмощие над клетките, монадите и да ги направи неразрушими, безсмъртни.
към текста >>
Това е стремежът на Христа да се прояви Бог индивидуално във всяка
душа
.
А това, че се родил Исус Христос преди две хиляди години в Палестина, ни най-малко няма да ви ползва. Може да пеете тази песен още четири хиляди години, тя няма да ви помогне. Ще се издигнете само когато Ангелите влязат във вашата душа и кажат: Днес се роди в дома Давидов Спасителят. И когато се роди Христос за вас, тогаз ще бъдат там и Ирод, и Пилат, и първосвещеника Кайяфа". "Христос е израз на Втория Принцип на Бога, Той има стремеж да обедини всички същества.
Това е стремежът на Христа да се прояви Бог индивидуално във всяка
душа
.
Бог иска да си създаде в света малки къщички, в които да живее. Желанието на Христа, желанието на Втория Принцип е да вземе надмощие над клетките, монадите и да ги направи неразрушими, безсмъртни. Само тогава ще минем от преходното към неизменното. Ще влезем в областта на вечното съединение, вечната Божествена хармония. Затова е създаден света, за да минат сърцата на хората от Първия Принцип във Втория.
към текста >>
"Да вярваме в Христа не значи да се изправим в църквата и да стоим благоговейно, но да бъдем в такова разположение, в такова състояние, каквото има Христос в
душата
си".
"За да избегнете лошите последствия от Първия Принцип, който носи нещастие, всеки ден дружете с Христа". "Аз не ви говоря за историческия Христос, но за този живия Христос, Който е у вас и между вас. Избийте този клин от ума си да мислите, че Христос е вън от вас. Христос е Духът и когато хората разберат, ще го видят във всеки човек. Докато търсите Христа само в един човек, никога няма да Го намерите".
"Да вярваме в Христа не значи да се изправим в църквата и да стоим благоговейно, но да бъдем в такова разположение, в такова състояние, каквото има Христос в
душата
си".
"Казват, че Юда е предал Христа за тридесет сребърника. Това не е още всичко, важно е коя е причината, която го застави да Го предаде. Причината за това предателство е много по-дълбока, отколкото хората си я представят. Когато разберем истинската причина, която застави Юда да предаде Христа, ние няма да съдим никого. Благодарете на този Юда, който изпълни тази незавидна роля на предателство.
към текста >>
Аз бих ви говорил и за космическия, и за историческия Христос, но засега ви говоря за мистичния Христос, за Христа, който се проявява в човешката
душа
".
Христос им каза: Вие ядохте от плътта ми и пихте от кръвта ми, но Вечен Живот не придобихте. Това е по форма в буквален смисъл, но по отношение на неговото Учение има нещо по-съществено: "Ако вие не ядете от плътта ми и не пиете от кръвта ми няма да имате Вечен Живот", т. е. ако вие не приемете моето Учение и не го приложите, не ще можете да живеете Вечен Живот". "Аз не говоря за историческия или за космическия, но за Живия Христос на Любовта, който сега живее в нашите души. Всяко благородно побуждение вътре в нашите души е резултат на Живия Христос, който живее в нас.
Аз бих ви говорил и за космическия, и за историческия Христос, но засега ви говоря за мистичния Христос, за Христа, който се проявява в човешката
душа
".
"Положителна философия трябва да има човек, за да види Христа. Туй чувство искам да видя пробудено във вас, но затова трябва да намерите своята сродна душа от Небето. Павел казва тази мисъл малко по-другояче. Той казва: "Нито жена без мъж, нито мъж без жена". С това той подразбира, че двата сегашни Принципа Мъж и Жена трябва да се слеят в една Душа и тази Душа да намери другата своя Сродна Душа от Небето, само тогаз Христос ще бъде между тях Третият".
към текста >>
Туй чувство искам да видя пробудено във вас, но затова трябва да намерите своята сродна
душа
от Небето.
ако вие не приемете моето Учение и не го приложите, не ще можете да живеете Вечен Живот". "Аз не говоря за историческия или за космическия, но за Живия Христос на Любовта, който сега живее в нашите души. Всяко благородно побуждение вътре в нашите души е резултат на Живия Христос, който живее в нас. Аз бих ви говорил и за космическия, и за историческия Христос, но засега ви говоря за мистичния Христос, за Христа, който се проявява в човешката душа". "Положителна философия трябва да има човек, за да види Христа.
Туй чувство искам да видя пробудено във вас, но затова трябва да намерите своята сродна
душа
от Небето.
Павел казва тази мисъл малко по-другояче. Той казва: "Нито жена без мъж, нито мъж без жена". С това той подразбира, че двата сегашни Принципа Мъж и Жена трябва да се слеят в една Душа и тази Душа да намери другата своя Сродна Душа от Небето, само тогаз Христос ще бъде между тях Третият". "Христос е един от най-великите човеци, който някога е слизал на земята, най-чистият човек, който някога се е явявал на земята, най-възвишената душа, която някога е посещавала този свят, най-великият дух, който някога е озарявал човешката мисъл". "Христос е навсякъде, в цялата Природа.
към текста >>
С това той подразбира, че двата сегашни Принципа Мъж и Жена трябва да се слеят в една
Душа
и тази
Душа
да намери другата своя Сродна
Душа
от Небето, само тогаз Христос ще бъде между тях Третият".
Аз бих ви говорил и за космическия, и за историческия Христос, но засега ви говоря за мистичния Христос, за Христа, който се проявява в човешката душа". "Положителна философия трябва да има човек, за да види Христа. Туй чувство искам да видя пробудено във вас, но затова трябва да намерите своята сродна душа от Небето. Павел казва тази мисъл малко по-другояче. Той казва: "Нито жена без мъж, нито мъж без жена".
С това той подразбира, че двата сегашни Принципа Мъж и Жена трябва да се слеят в една
Душа
и тази
Душа
да намери другата своя Сродна
Душа
от Небето, само тогаз Христос ще бъде между тях Третият".
"Христос е един от най-великите човеци, който някога е слизал на земята, най-чистият човек, който някога се е явявал на земята, най-възвишената душа, която някога е посещавала този свят, най-великият дух, който някога е озарявал човешката мисъл". "Христос е навсякъде, в цялата Природа. И ние можем да влезем във връзка с Него, ако сме готови да приложим Неговото Учение. И когато го приложим, ще станем силни и мощни". "Ако дойде днес Христос, Той ще проповядва на първо място Любов, братство и равенство, защото еволюцията на човечеството това го изисква.
към текста >>
"Христос е един от най-великите човеци, който някога е слизал на земята, най-чистият човек, който някога се е явявал на земята, най-възвишената
душа
, която някога е посещавала този свят, най-великият дух, който някога е озарявал човешката мисъл".
"Положителна философия трябва да има човек, за да види Христа. Туй чувство искам да видя пробудено във вас, но затова трябва да намерите своята сродна душа от Небето. Павел казва тази мисъл малко по-другояче. Той казва: "Нито жена без мъж, нито мъж без жена". С това той подразбира, че двата сегашни Принципа Мъж и Жена трябва да се слеят в една Душа и тази Душа да намери другата своя Сродна Душа от Небето, само тогаз Христос ще бъде между тях Третият".
"Христос е един от най-великите човеци, който някога е слизал на земята, най-чистият човек, който някога се е явявал на земята, най-възвишената
душа
, която някога е посещавала този свят, най-великият дух, който някога е озарявал човешката мисъл".
"Христос е навсякъде, в цялата Природа. И ние можем да влезем във връзка с Него, ако сме готови да приложим Неговото Учение. И когато го приложим, ще станем силни и мощни". "Ако дойде днес Христос, Той ще проповядва на първо място Любов, братство и равенство, защото еволюцията на човечеството това го изисква. Този Закон сега е необходим.
към текста >>
18.
4. ХРИСТОС И РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Щайнер казва на едно място: "След грехопадането човешката
душа
изгуби силата да почувствува своята дълбока вътрешна природа, изгуби способността да намери Бога в себе си.
Човек по естество е безсмъртен и дотогава, докато е живял по Закона на Любовта, той е имал това Божествено благо. Но по една или друга причина той изгубва своето безсмъртие. И тогава се почна дългият процес на раждане и прераждане, в които той се учи и търси път да възвърне изгубеното наследство, да възвърне безсмъртието. С грехопадането си човек изгубва и Пътя към Бога в себе си и сега тръгва отново да намери този Път. Той изгубил връзката с Висшето в себе си.
Щайнер казва на едно място: "След грехопадането човешката
душа
изгуби силата да почувствува своята дълбока вътрешна природа, изгуби способността да намери Бога в себе си.
Чрез импулса, който Христос даде на човечеството, чрез Голготската Мистерия, Той възвърна на човека тази възможност да намери Път към Бога в себе си". В тези няколко думи се крие дълбокият смисъл на мисията на Христа и Неговата роля и значение за развитието на човешката душа. Това е една Велика Тайна, която се знае само в Школата на Бялото Братство, което представя единственият Път, по който може да се възвърне безсмъртието на човека. На друго място Щайнер казва: "Само Любовта може да възвърне безсмъртието на човека". А Учителят постоянно говори за Любовта, че тя е единственият Път, по който човек може да придобие безсмъртния Живот.
към текста >>
В тези няколко думи се крие дълбокият смисъл на мисията на Христа и Неговата роля и значение за развитието на човешката
душа
.
И тогава се почна дългият процес на раждане и прераждане, в които той се учи и търси път да възвърне изгубеното наследство, да възвърне безсмъртието. С грехопадането си човек изгубва и Пътя към Бога в себе си и сега тръгва отново да намери този Път. Той изгубил връзката с Висшето в себе си. Щайнер казва на едно място: "След грехопадането човешката душа изгуби силата да почувствува своята дълбока вътрешна природа, изгуби способността да намери Бога в себе си. Чрез импулса, който Христос даде на човечеството, чрез Голготската Мистерия, Той възвърна на човека тази възможност да намери Път към Бога в себе си".
В тези няколко думи се крие дълбокият смисъл на мисията на Христа и Неговата роля и значение за развитието на човешката
душа
.
Това е една Велика Тайна, която се знае само в Школата на Бялото Братство, което представя единственият Път, по който може да се възвърне безсмъртието на човека. На друго място Щайнер казва: "Само Любовта може да възвърне безсмъртието на човека". А Учителят постоянно говори за Любовта, че тя е единственият Път, по който човек може да придобие безсмъртния Живот. Христос казва: "Аз дойдох да ви дам Живот и то преизобилно. Като казва "Аз", Христос подразбира Великия Принцип на Любовта.
към текста >>
Христос е онзи мощен фактор, който стимулира човешката
душа
в нейното развитие и който й дава всички условия да се развива и да възвърне изгубеното наследство.
Христос казва: "Аз дойдох да ви дам Живот и то преизобилно. Като казва "Аз", Христос подразбира Великия Принцип на Любовта. Защото според Окултната Наука на Бялото Братство, Христос е изявление на Любовта. Христос е онзи Път, по който човек може да намери Бога в себе си. Без Христа, без Любовта човек не може да намери Пътя към Бога.
Христос е онзи мощен фактор, който стимулира човешката
душа
в нейното развитие и който й дава всички условия да се развива и да възвърне изгубеното наследство.
И човек в течение на своето развитие трябва да намери и познае Христа. Който не Го намери, не може да намери онази Сила, Любовта, която спасява душата. А можем да намерим и познаем Христос само когато Му служим. И Шри Кришна казва на Арджуна: "Само с преданост се стига до Мене". Без работа за Великото дело, за което работи Христос, ние не можем да Го познаем.
към текста >>
Който не Го намери, не може да намери онази Сила, Любовта, която спасява
душата
.
Защото според Окултната Наука на Бялото Братство, Христос е изявление на Любовта. Христос е онзи Път, по който човек може да намери Бога в себе си. Без Христа, без Любовта човек не може да намери Пътя към Бога. Христос е онзи мощен фактор, който стимулира човешката душа в нейното развитие и който й дава всички условия да се развива и да възвърне изгубеното наследство. И човек в течение на своето развитие трябва да намери и познае Христа.
Който не Го намери, не може да намери онази Сила, Любовта, която спасява
душата
.
А можем да намерим и познаем Христос само когато Му служим. И Шри Кришна казва на Арджуна: "Само с преданост се стига до Мене". Без работа за Великото дело, за което работи Христос, ние не можем да Го познаем. А душата, която не може да познае Христос, това е едно нещастие за нея, защото тя без Него не може да намери Пътя към Бога, не може да намери безсмъртието, към което се стреми. А щом една душа не може да намери безсмъртието, то всичкото й съществуване е безсмислено.
към текста >>
А
душата
, която не може да познае Христос, това е едно нещастие за нея, защото тя без Него не може да намери Пътя към Бога, не може да намери безсмъртието, към което се стреми.
И човек в течение на своето развитие трябва да намери и познае Христа. Който не Го намери, не може да намери онази Сила, Любовта, която спасява душата. А можем да намерим и познаем Христос само когато Му служим. И Шри Кришна казва на Арджуна: "Само с преданост се стига до Мене". Без работа за Великото дело, за което работи Христос, ние не можем да Го познаем.
А
душата
, която не може да познае Христос, това е едно нещастие за нея, защото тя без Него не може да намери Пътя към Бога, не може да намери безсмъртието, към което се стреми.
А щом една душа не може да намери безсмъртието, то всичкото й съществуване е безсмислено. Затова Учителят казва: "Христос е това Същество, което дава на земния живот Смисъл и значение. Трябваше да се заличи от земята името Човек, ако не беше Христовия импулс. Без Христа земното човечество не би могло да намери Пътя към Бога. След грехопадането си човечеството изпадна в дългове и грехове, от които само със собствени усилия не би могло да се отърве.
към текста >>
А щом една
душа
не може да намери безсмъртието, то всичкото й съществуване е безсмислено.
Който не Го намери, не може да намери онази Сила, Любовта, която спасява душата. А можем да намерим и познаем Христос само когато Му служим. И Шри Кришна казва на Арджуна: "Само с преданост се стига до Мене". Без работа за Великото дело, за което работи Христос, ние не можем да Го познаем. А душата, която не може да познае Христос, това е едно нещастие за нея, защото тя без Него не може да намери Пътя към Бога, не може да намери безсмъртието, към което се стреми.
А щом една
душа
не може да намери безсмъртието, то всичкото й съществуване е безсмислено.
Затова Учителят казва: "Христос е това Същество, което дава на земния живот Смисъл и значение. Трябваше да се заличи от земята името Човек, ако не беше Христовия импулс. Без Христа земното човечество не би могло да намери Пътя към Бога. След грехопадането си човечеството изпадна в дългове и грехове, от които само със собствени усилия не би могло да се отърве. Христос дойде на земята, за да даде условия и възможност на човечеството да си изплати дълговете".
към текста >>
Втората голяма атака, предприета от тъмните сили е станала в Атлантския период, за да разкъсат връзката, която съществува между мисълта, чувствата и волята и по такъв начин да осакатят психиката на човека и да спънат развитието на човешката
душа
.
И затова Той винаги се грижил за правилния ход на неговото развитие. Защото, както споменах и в началото на това изложение, в проявлението на Битието вземат участие два Принципа, Първи и Втори. Христос е изявление на Втория Принцип. Но понеже в процеса на проявлението вземат участие и съществата от Първия Принцип, затова служителите на Втория Принцип, начело с Христа, винаги е трябвало да противодействат на намесата на служителите на Първия Принцип в процеса на развитието и организирането на човешкия живот. Първата голяма намеса в подкрепа на правилното развитие на човечеството е станало през Лемурийската епоха, когато се е формирало човешкото тяло и ако не е била намесата на Христа да противодейства на тъмните сили, органите в човешкото тяло щели да се развият деформирано и човек щял да бъде не човек в днешния смисъл на думата, а само изрод на човек.
Втората голяма атака, предприета от тъмните сили е станала в Атлантския период, за да разкъсат връзката, която съществува между мисълта, чувствата и волята и по такъв начин да осакатят психиката на човека и да спънат развитието на човешката
душа
.
Тук пак се намесва Христос и спасява единството на човешката психика и осигурява нормалното развитие на човешката душа. Третият удар от страна на тъмните сили е бил по времето, когато Христос слезе на земята, с което се предотвратява разлагането на човешкия Аз, чрез когото се проявява Духът. Това е само един бегъл поглед на една борба от милиони години, която е водил Христос за повдигането и развитието на човечеството. Христос и днес работи и не е престанал да работи за организирането на човека и човечеството. Онези, които не познават Христа и които имат невярна представа за развитието на човечеството и факторите на това развитие, очакват Христос да дойде на земята.
към текста >>
Тук пак се намесва Христос и спасява единството на човешката психика и осигурява нормалното развитие на човешката
душа
.
Защото, както споменах и в началото на това изложение, в проявлението на Битието вземат участие два Принципа, Първи и Втори. Христос е изявление на Втория Принцип. Но понеже в процеса на проявлението вземат участие и съществата от Първия Принцип, затова служителите на Втория Принцип, начело с Христа, винаги е трябвало да противодействат на намесата на служителите на Първия Принцип в процеса на развитието и организирането на човешкия живот. Първата голяма намеса в подкрепа на правилното развитие на човечеството е станало през Лемурийската епоха, когато се е формирало човешкото тяло и ако не е била намесата на Христа да противодейства на тъмните сили, органите в човешкото тяло щели да се развият деформирано и човек щял да бъде не човек в днешния смисъл на думата, а само изрод на човек. Втората голяма атака, предприета от тъмните сили е станала в Атлантския период, за да разкъсат връзката, която съществува между мисълта, чувствата и волята и по такъв начин да осакатят психиката на човека и да спънат развитието на човешката душа.
Тук пак се намесва Христос и спасява единството на човешката психика и осигурява нормалното развитие на човешката
душа
.
Третият удар от страна на тъмните сили е бил по времето, когато Христос слезе на земята, с което се предотвратява разлагането на човешкия Аз, чрез когото се проявява Духът. Това е само един бегъл поглед на една борба от милиони години, която е водил Христос за повдигането и развитието на човечеството. Христос и днес работи и не е престанал да работи за организирането на човека и човечеството. Онези, които не познават Христа и които имат невярна представа за развитието на човечеството и факторите на това развитие, очакват Христос да дойде на земята. Едни Го очакват да дойде на облаците, а други Го чакат да дойде във физическо тяло като човек.
към текста >>
Затова Щайнер казва, че е нещастие за човешката
душа
, която не познава Христа, защото без това познаване не може да намери Пътя към Бога в себе си и идеите и стремежите ще останат безплодни.
Идеите, проникнати от Христа, са реални зародиши на една бъдеща действителност, казва Щайнер. А идеите, които не са проникнати от Христа, те са осъдени да увехнат като безплодни цветове. Разсъждавайки върху тази основа можем да извадим заключението, че всички учения, които се проповядват вън от Христа, т. е. вън от Великата Божия Любов, която работи по Законите на Божествената Мъдрост и която има за обект Божествената Истина, са осъдени на смърт и са безплодие. Всеки, който търси друг път, ще се натъкне на хиляди пречки и ще осакати хиляди души, които биха попаднали под негово влияние.
Затова Щайнер казва, че е нещастие за човешката
душа
, която не познава Христа, защото без това познаване не може да намери Пътя към Бога в себе си и идеите и стремежите ще останат безплодни.
А пък познаването на Христа е реална придобивка за човешката душа, защото това познание най-първо ще оплодотвори идеите им, ще осмисли стремежите им и ще отвори вратите към Висшите светове, които сега са недостъпни за нея. Това познание води към придобиването на щастието, което е копнеж на всяка душа. Всички души, всички хора се стремят към щастие, но само онези могат да се доберат до живота на щастието, които дойдат до познаването на Христа, защото щастието подразбира живот в един уреден свят. А само Христос, само Любовта организира света и може да възвърне изгубеното щастие. Стремежът на Христа е да подигне и спаси всички паднали души.
към текста >>
А пък познаването на Христа е реална придобивка за човешката
душа
, защото това познание най-първо ще оплодотвори идеите им, ще осмисли стремежите им и ще отвори вратите към Висшите светове, които сега са недостъпни за нея.
А идеите, които не са проникнати от Христа, те са осъдени да увехнат като безплодни цветове. Разсъждавайки върху тази основа можем да извадим заключението, че всички учения, които се проповядват вън от Христа, т. е. вън от Великата Божия Любов, която работи по Законите на Божествената Мъдрост и която има за обект Божествената Истина, са осъдени на смърт и са безплодие. Всеки, който търси друг път, ще се натъкне на хиляди пречки и ще осакати хиляди души, които биха попаднали под негово влияние. Затова Щайнер казва, че е нещастие за човешката душа, която не познава Христа, защото без това познаване не може да намери Пътя към Бога в себе си и идеите и стремежите ще останат безплодни.
А пък познаването на Христа е реална придобивка за човешката
душа
, защото това познание най-първо ще оплодотвори идеите им, ще осмисли стремежите им и ще отвори вратите към Висшите светове, които сега са недостъпни за нея.
Това познание води към придобиването на щастието, което е копнеж на всяка душа. Всички души, всички хора се стремят към щастие, но само онези могат да се доберат до живота на щастието, които дойдат до познаването на Христа, защото щастието подразбира живот в един уреден свят. А само Христос, само Любовта организира света и може да възвърне изгубеното щастие. Стремежът на Христа е да подигне и спаси всички паднали души. Защото, както казах отначало, когато приведох легендата за Христос и Луцифер, Той Се отдаде в служба на Великото, на Любовта, която строи и организира света.
към текста >>
Това познание води към придобиването на щастието, което е копнеж на всяка
душа
.
Разсъждавайки върху тази основа можем да извадим заключението, че всички учения, които се проповядват вън от Христа, т. е. вън от Великата Божия Любов, която работи по Законите на Божествената Мъдрост и която има за обект Божествената Истина, са осъдени на смърт и са безплодие. Всеки, който търси друг път, ще се натъкне на хиляди пречки и ще осакати хиляди души, които биха попаднали под негово влияние. Затова Щайнер казва, че е нещастие за човешката душа, която не познава Христа, защото без това познаване не може да намери Пътя към Бога в себе си и идеите и стремежите ще останат безплодни. А пък познаването на Христа е реална придобивка за човешката душа, защото това познание най-първо ще оплодотвори идеите им, ще осмисли стремежите им и ще отвори вратите към Висшите светове, които сега са недостъпни за нея.
Това познание води към придобиването на щастието, което е копнеж на всяка
душа
.
Всички души, всички хора се стремят към щастие, но само онези могат да се доберат до живота на щастието, които дойдат до познаването на Христа, защото щастието подразбира живот в един уреден свят. А само Христос, само Любовта организира света и може да възвърне изгубеното щастие. Стремежът на Христа е да подигне и спаси всички паднали души. Защото, както казах отначало, когато приведох легендата за Христос и Луцифер, Той Се отдаде в служба на Великото, на Любовта, която строи и организира света. И онзи, който иска да върви в Пътя на окултното познание без фантазии и спекулации, трябва да знае основната Истина, че Христос е, Който организира света, че Той е, Който води развоя на цялото човечество и го води към спасение и съвършенство.
към текста >>
19.
6. ИСУС ОТ НАЗАРЕТ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Чрез преминаването през тези степени
душата
на ученика се пречиства и той се издига все по-високо и по-високо.
....................................................................75. Йосиф ....................................................................76. Исус Родословните книги на Евангелията съдържат много дълбоки Тайни. Който вижда и разбира тези Тайни, той ще разбере привидните противоречия, които съществуват в Евангелието. Според Окултната Наука двата списъка на родовете същевременно представляват редици от степени на един езотеричен Път, който Път е бил следван в Школите на есеите.
Чрез преминаването през тези степени
душата
на ученика се пречиства и той се издига все по-високо и по-високо.
Двете родословни дървета представят от друга страна двата пътя на човешкото развитие - инволюционния и еволюционния. Дървото на Матея върви отгоре надолу и показва как постепенно човешкото съзнание слиза от Висшите светове до ограниченото земно съзнание. Дървото на Лука почва от земята, от Исус и отива до Бога. Това е еволюционния процес, в течение на който човешкото съзнание все повече се разширява и се слива с Великото Божествено Съзнание. Сега ще предам подробно как различните евангелисти описват раждането на Исус.
към текста >>
Когато Ирод умрял, явява се Ангел Господен насън на Йосифа и му казва: "Стани, вземи детето и майка му и иди в Израилевата земя, защото умряха тези, които търсеха
душата
на детето".
Защото Ирод ще търси детето да го убие. Той стана, взема детето и майка му и посред нощ тръгна за Египет. Там остана до смъртта на Ирод. Трябваше да се сбъдне Словото, което Господ изтече чрез пророците: "От Египет повиках Сина Си". Като узнал Ирод, че е изигран от Мъдреците, той се разгневил и заповядал да избият всички деца в цялата околност, които са били родени през последните две години.
Когато Ирод умрял, явява се Ангел Господен насън на Йосифа и му казва: "Стани, вземи детето и майка му и иди в Израилевата земя, защото умряха тези, които търсеха
душата
на детето".
И той направи както му. каза Ангелът, върна се в Израилевата земя, но понеже чу, че в Юдея царува синът на Ирод, убоя се да иде там. Като следваше едно Откровение, което му бе дадено насън, той отиде в Галилея и се засели в град Назарет, за да се сбъдне Словото на пророците: Той е определен да стане назорей или ще се нарече назорей. След това в трета глава Матей описва Кръщението в Йордан от Йоан Кръстител. След това следва изкушението от дявола и проповедта по цяла Галилея.
към текста >>
Да, и на самата тебе меч ще прониже
душата
ти, за да се открият помислите на много сърца".
(Значи той е бил Посветен, който е знаел за идването на Христа и е очаквал да Го види). И нему било открито от Духа, че няма да види смърт, преди да види Христа Господа. И по внушение той отишъл в храма и когато родителите внесли детето Исус, той Го взел на ръцете си, благословил Господа, като казал: "Сега, Владико, отпущаш слугата Си с мир, според думите Си, защото видяха очите ми спасението, Светлината, която посещава народите. А баща му и майка му се чудеха на това, което се говореше за него. А Симеон ги благослови и рече на майка му Мария: "Ето това детенце е поставено за падане и ставане на мнозина в Израиля и за белег, против който ще се говори.
Да, и на самата тебе меч ще прониже
душата
ти, за да се открият помислите на много сърца".
Също имало и някоя пророчица Ана, която не се отделяла от храма, където денем и нощем служела на Бога в пост и молитва. И тя се приближавала при детето, благодарила на Бога и говорела за него на всички. И като се свършило всичко, което било определено според Господния Закон, завърнаха се в Галилея в града си Наза- рет. А детенцето растеше, крепнеше и се изпълваше с Мъдрост и Божията благодат беше над него. И родителите му ходеха всяка година в Ерусалим на празника на пасхата.
към текста >>
Според Учителя и според Окултната Наука въобще, в този Исус по Натанова линия се въплъщава
душата
на Адам, която била задържана в Невидимия свят и не е минала през прераждания, както други човешки души.
Защото и самото име Зороастър значи Златна звезда. Тази именно Златна звезда водеше Мъдреците. И Учителят казва, че това е било необходимо, за да влезе във връзка с Окултната Мъдрост на Хермес и да се пробуди за новата си мисия. Бягството в Египет и поклонението на Мъдреците са два факта, които ни показват, че тук е въплътен Заратустра, който има връзка с Мъдреците и с Херметичната наука. Лука ни описва раждането на Исус по Натанова линия, който има връзка с Йоан Кръстител.
Според Учителя и според Окултната Наука въобще, в този Исус по Натанова линия се въплъщава
душата
на Адам, която била задържана в Невидимия свят и не е минала през прераждания, както други човешки души.
Тази душа била девствена и не е била засегната от изкушението на дявола. В своето учение Ориген описва душата на Адам и как тя се подготвя за да послужи като посредник на Логоса при Неговото слизане на земята. Ориген казва, че човекоставане на Логоса в едно човешко тяло е било възможно само посредством онази запазена от Провидението душа, светещо чистата душа, която той нарича "Душата на Христа". Според неговото учение чрез грехопадането свободната воля е влязла в човешката душа и земното се е примесило с Небесното. Само една душа, Душата Христова, остава непримесена.
към текста >>
Тази
душа
била девствена и не е била засегната от изкушението на дявола.
Тази именно Златна звезда водеше Мъдреците. И Учителят казва, че това е било необходимо, за да влезе във връзка с Окултната Мъдрост на Хермес и да се пробуди за новата си мисия. Бягството в Египет и поклонението на Мъдреците са два факта, които ни показват, че тук е въплътен Заратустра, който има връзка с Мъдреците и с Херметичната наука. Лука ни описва раждането на Исус по Натанова линия, който има връзка с Йоан Кръстител. Според Учителя и според Окултната Наука въобще, в този Исус по Натанова линия се въплъщава душата на Адам, която била задържана в Невидимия свят и не е минала през прераждания, както други човешки души.
Тази
душа
била девствена и не е била засегната от изкушението на дявола.
В своето учение Ориген описва душата на Адам и как тя се подготвя за да послужи като посредник на Логоса при Неговото слизане на земята. Ориген казва, че човекоставане на Логоса в едно човешко тяло е било възможно само посредством онази запазена от Провидението душа, светещо чистата душа, която той нарича "Душата на Христа". Според неговото учение чрез грехопадането свободната воля е влязла в човешката душа и земното се е примесило с Небесното. Само една душа, Душата Христова, остава непримесена. Понеже по силата на свободната воля всяка душа била свързана с различно голяма любов със своя Създател, една по-сърдечна, друга по-слаба, но никоя душа, която е дошла някога в човешко тяло не била запазила чист и съвършен своя Първообраз освен онази, която Исус наричал Своя.
към текста >>
В своето учение Ориген описва
душата
на Адам и как тя се подготвя за да послужи като посредник на Логоса при Неговото слизане на земята.
И Учителят казва, че това е било необходимо, за да влезе във връзка с Окултната Мъдрост на Хермес и да се пробуди за новата си мисия. Бягството в Египет и поклонението на Мъдреците са два факта, които ни показват, че тук е въплътен Заратустра, който има връзка с Мъдреците и с Херметичната наука. Лука ни описва раждането на Исус по Натанова линия, който има връзка с Йоан Кръстител. Според Учителя и според Окултната Наука въобще, в този Исус по Натанова линия се въплъщава душата на Адам, която била задържана в Невидимия свят и не е минала през прераждания, както други човешки души. Тази душа била девствена и не е била засегната от изкушението на дявола.
В своето учение Ориген описва
душата
на Адам и как тя се подготвя за да послужи като посредник на Логоса при Неговото слизане на земята.
Ориген казва, че човекоставане на Логоса в едно човешко тяло е било възможно само посредством онази запазена от Провидението душа, светещо чистата душа, която той нарича "Душата на Христа". Според неговото учение чрез грехопадането свободната воля е влязла в човешката душа и земното се е примесило с Небесното. Само една душа, Душата Христова, остава непримесена. Понеже по силата на свободната воля всяка душа била свързана с различно голяма любов със своя Създател, една по-сърдечна, друга по-слаба, но никоя душа, която е дошла някога в човешко тяло не била запазила чист и съвършен своя Първообраз освен онази, която Исус наричал Своя. Понеже още от началото на Сътворението тя била свързана непрестанно и неразделно с Логоса, с Мъдростта Божия, с Истината, със Светлината, била Го попила в себе си и сама била изцяло преминала в Неговата Светлина, тя е станала един дух с Него.
към текста >>
Ориген казва, че човекоставане на Логоса в едно човешко тяло е било възможно само посредством онази запазена от Провидението
душа
, светещо чистата
душа
, която той нарича "
Душата
на Христа".
Бягството в Египет и поклонението на Мъдреците са два факта, които ни показват, че тук е въплътен Заратустра, който има връзка с Мъдреците и с Херметичната наука. Лука ни описва раждането на Исус по Натанова линия, който има връзка с Йоан Кръстител. Според Учителя и според Окултната Наука въобще, в този Исус по Натанова линия се въплъщава душата на Адам, която била задържана в Невидимия свят и не е минала през прераждания, както други човешки души. Тази душа била девствена и не е била засегната от изкушението на дявола. В своето учение Ориген описва душата на Адам и как тя се подготвя за да послужи като посредник на Логоса при Неговото слизане на земята.
Ориген казва, че човекоставане на Логоса в едно човешко тяло е било възможно само посредством онази запазена от Провидението
душа
, светещо чистата
душа
, която той нарича "
Душата
на Христа".
Според неговото учение чрез грехопадането свободната воля е влязла в човешката душа и земното се е примесило с Небесното. Само една душа, Душата Христова, остава непримесена. Понеже по силата на свободната воля всяка душа била свързана с различно голяма любов със своя Създател, една по-сърдечна, друга по-слаба, но никоя душа, която е дошла някога в човешко тяло не била запазила чист и съвършен своя Първообраз освен онази, която Исус наричал Своя. Понеже още от началото на Сътворението тя била свързана непрестанно и неразделно с Логоса, с Мъдростта Божия, с Истината, със Светлината, била Го попила в себе си и сама била изцяло преминала в Неговата Светлина, тя е станала един дух с Него. Тази Душа ставайки сега посредник между Бога и плътта, защото е невъзможно Бог да се съедини с плътта, ражда се Богочовекът.
към текста >>
Според неговото учение чрез грехопадането свободната воля е влязла в човешката
душа
и земното се е примесило с Небесното.
Лука ни описва раждането на Исус по Натанова линия, който има връзка с Йоан Кръстител. Според Учителя и според Окултната Наука въобще, в този Исус по Натанова линия се въплъщава душата на Адам, която била задържана в Невидимия свят и не е минала през прераждания, както други човешки души. Тази душа била девствена и не е била засегната от изкушението на дявола. В своето учение Ориген описва душата на Адам и как тя се подготвя за да послужи като посредник на Логоса при Неговото слизане на земята. Ориген казва, че човекоставане на Логоса в едно човешко тяло е било възможно само посредством онази запазена от Провидението душа, светещо чистата душа, която той нарича "Душата на Христа".
Според неговото учение чрез грехопадането свободната воля е влязла в човешката
душа
и земното се е примесило с Небесното.
Само една душа, Душата Христова, остава непримесена. Понеже по силата на свободната воля всяка душа била свързана с различно голяма любов със своя Създател, една по-сърдечна, друга по-слаба, но никоя душа, която е дошла някога в човешко тяло не била запазила чист и съвършен своя Първообраз освен онази, която Исус наричал Своя. Понеже още от началото на Сътворението тя била свързана непрестанно и неразделно с Логоса, с Мъдростта Божия, с Истината, със Светлината, била Го попила в себе си и сама била изцяло преминала в Неговата Светлина, тя е станала един дух с Него. Тази Душа ставайки сега посредник между Бога и плътта, защото е невъзможно Бог да се съедини с плътта, ражда се Богочовекът. За онази Душа- посредница било напълно естествено да се съедини с едно човешко тяло.
към текста >>
Само една
душа
,
Душата
Христова, остава непримесена.
Според Учителя и според Окултната Наука въобще, в този Исус по Натанова линия се въплъщава душата на Адам, която била задържана в Невидимия свят и не е минала през прераждания, както други човешки души. Тази душа била девствена и не е била засегната от изкушението на дявола. В своето учение Ориген описва душата на Адам и как тя се подготвя за да послужи като посредник на Логоса при Неговото слизане на земята. Ориген казва, че човекоставане на Логоса в едно човешко тяло е било възможно само посредством онази запазена от Провидението душа, светещо чистата душа, която той нарича "Душата на Христа". Според неговото учение чрез грехопадането свободната воля е влязла в човешката душа и земното се е примесило с Небесното.
Само една
душа
,
Душата
Христова, остава непримесена.
Понеже по силата на свободната воля всяка душа била свързана с различно голяма любов със своя Създател, една по-сърдечна, друга по-слаба, но никоя душа, която е дошла някога в човешко тяло не била запазила чист и съвършен своя Първообраз освен онази, която Исус наричал Своя. Понеже още от началото на Сътворението тя била свързана непрестанно и неразделно с Логоса, с Мъдростта Божия, с Истината, със Светлината, била Го попила в себе си и сама била изцяло преминала в Неговата Светлина, тя е станала един дух с Него. Тази Душа ставайки сега посредник между Бога и плътта, защото е невъзможно Бог да се съедини с плътта, ражда се Богочовекът. За онази Душа- посредница било напълно естествено да се съедини с едно човешко тяло. Но и приемането на Бога не било противно на нейното естество, тъй като била се напълно сродила с него.
към текста >>
Понеже по силата на свободната воля всяка
душа
била свързана с различно голяма любов със своя Създател, една по-сърдечна, друга по-слаба, но никоя
душа
, която е дошла някога в човешко тяло не била запазила чист и съвършен своя Първообраз освен онази, която Исус наричал Своя.
Тази душа била девствена и не е била засегната от изкушението на дявола. В своето учение Ориген описва душата на Адам и как тя се подготвя за да послужи като посредник на Логоса при Неговото слизане на земята. Ориген казва, че човекоставане на Логоса в едно човешко тяло е било възможно само посредством онази запазена от Провидението душа, светещо чистата душа, която той нарича "Душата на Христа". Според неговото учение чрез грехопадането свободната воля е влязла в човешката душа и земното се е примесило с Небесното. Само една душа, Душата Христова, остава непримесена.
Понеже по силата на свободната воля всяка
душа
била свързана с различно голяма любов със своя Създател, една по-сърдечна, друга по-слаба, но никоя
душа
, която е дошла някога в човешко тяло не била запазила чист и съвършен своя Първообраз освен онази, която Исус наричал Своя.
Понеже още от началото на Сътворението тя била свързана непрестанно и неразделно с Логоса, с Мъдростта Божия, с Истината, със Светлината, била Го попила в себе си и сама била изцяло преминала в Неговата Светлина, тя е станала един дух с Него. Тази Душа ставайки сега посредник между Бога и плътта, защото е невъзможно Бог да се съедини с плътта, ражда се Богочовекът. За онази Душа- посредница било напълно естествено да се съедини с едно човешко тяло. Но и приемането на Бога не било противно на нейното естество, тъй като била се напълно сродила с него. Затова тя с право се нарича Син Божий, било защото Го прие изцяло в себе си, наред с приетото сетивно тяло... Забелязано е, че един метал, възприемчив за топлината и студа, когато една маса желязо постоянно стои в огъня, тя приема огъня във всички свои пори, във всички свои жили и става изцяло огън, като нито огънят угасва в него, нито пък желязото се отделя от огъня.
към текста >>
Тази
Душа
ставайки сега посредник между Бога и плътта, защото е невъзможно Бог да се съедини с плътта, ражда се Богочовекът.
Ориген казва, че човекоставане на Логоса в едно човешко тяло е било възможно само посредством онази запазена от Провидението душа, светещо чистата душа, която той нарича "Душата на Христа". Според неговото учение чрез грехопадането свободната воля е влязла в човешката душа и земното се е примесило с Небесното. Само една душа, Душата Христова, остава непримесена. Понеже по силата на свободната воля всяка душа била свързана с различно голяма любов със своя Създател, една по-сърдечна, друга по-слаба, но никоя душа, която е дошла някога в човешко тяло не била запазила чист и съвършен своя Първообраз освен онази, която Исус наричал Своя. Понеже още от началото на Сътворението тя била свързана непрестанно и неразделно с Логоса, с Мъдростта Божия, с Истината, със Светлината, била Го попила в себе си и сама била изцяло преминала в Неговата Светлина, тя е станала един дух с Него.
Тази
Душа
ставайки сега посредник между Бога и плътта, защото е невъзможно Бог да се съедини с плътта, ражда се Богочовекът.
За онази Душа- посредница било напълно естествено да се съедини с едно човешко тяло. Но и приемането на Бога не било противно на нейното естество, тъй като била се напълно сродила с него. Затова тя с право се нарича Син Божий, било защото Го прие изцяло в себе си, наред с приетото сетивно тяло... Забелязано е, че един метал, възприемчив за топлината и студа, когато една маса желязо постоянно стои в огъня, тя приема огъня във всички свои пори, във всички свои жили и става изцяло огън, като нито огънят угасва в него, нито пък желязото се отделя от огъня. Тогава ще кажем ли, че тази намираща се в огъня желязна маса може някога да приеме студа? Напротив, както можем да видим, в пещите тя става изцяло огън, така щото не виждаме в нея нищо, освен огън.
към текста >>
За онази
Душа
- посредница било напълно естествено да се съедини с едно човешко тяло.
Според неговото учение чрез грехопадането свободната воля е влязла в човешката душа и земното се е примесило с Небесното. Само една душа, Душата Христова, остава непримесена. Понеже по силата на свободната воля всяка душа била свързана с различно голяма любов със своя Създател, една по-сърдечна, друга по-слаба, но никоя душа, която е дошла някога в човешко тяло не била запазила чист и съвършен своя Първообраз освен онази, която Исус наричал Своя. Понеже още от началото на Сътворението тя била свързана непрестанно и неразделно с Логоса, с Мъдростта Божия, с Истината, със Светлината, била Го попила в себе си и сама била изцяло преминала в Неговата Светлина, тя е станала един дух с Него. Тази Душа ставайки сега посредник между Бога и плътта, защото е невъзможно Бог да се съедини с плътта, ражда се Богочовекът.
За онази
Душа
- посредница било напълно естествено да се съедини с едно човешко тяло.
Но и приемането на Бога не било противно на нейното естество, тъй като била се напълно сродила с него. Затова тя с право се нарича Син Божий, било защото Го прие изцяло в себе си, наред с приетото сетивно тяло... Забелязано е, че един метал, възприемчив за топлината и студа, когато една маса желязо постоянно стои в огъня, тя приема огъня във всички свои пори, във всички свои жили и става изцяло огън, като нито огънят угасва в него, нито пък желязото се отделя от огъня. Тогава ще кажем ли, че тази намираща се в огъня желязна маса може някога да приеме студа? Напротив, както можем да видим, в пещите тя става изцяло огън, така щото не виждаме в нея нищо, освен огън. А също и докосването с нея ще ни даде чувството не на желязото, а това на огъня.
към текста >>
По същия начин и онази
душа
, която както желязото в огъня стои в Мъдростта, в Логоса,
Но и приемането на Бога не било противно на нейното естество, тъй като била се напълно сродила с него. Затова тя с право се нарича Син Божий, било защото Го прие изцяло в себе си, наред с приетото сетивно тяло... Забелязано е, че един метал, възприемчив за топлината и студа, когато една маса желязо постоянно стои в огъня, тя приема огъня във всички свои пори, във всички свои жили и става изцяло огън, като нито огънят угасва в него, нито пък желязото се отделя от огъня. Тогава ще кажем ли, че тази намираща се в огъня желязна маса може някога да приеме студа? Напротив, както можем да видим, в пещите тя става изцяло огън, така щото не виждаме в нея нищо, освен огън. А също и докосването с нея ще ни даде чувството не на желязото, а това на огъня.
По същия начин и онази
душа
, която както желязото в огъня стои в Мъдростта, в Логоса,
Историческият път на Бялото Братство в Бога, е с всичкото си мислене, чувстване и действие Бог. Ето защо не може също да се каже, че тя е променлива, защото притежава непроменливостта на Огъня от своето непрекъснато Единение с Логоса. Наистина възможно е върху светиите да е преминала известна топлина от Логоса. Но в тази Душа Божествения Огън трябва да е живял действително, от който другите биха се стопили" (От книгата "Основни начала", книга втора) Друг един мистик от 18 век Йохан Албрехт Бенгел казва следното по този въпрос: Задава се въпросът върху светлинната природа на тялото на Адам в неговото състояние на невинност.
към текста >>
Но в тази
Душа
Божествения Огън трябва да е живял действително, от който другите биха се стопили" (От книгата "Основни начала", книга втора)
А също и докосването с нея ще ни даде чувството не на желязото, а това на огъня. По същия начин и онази душа, която както желязото в огъня стои в Мъдростта, в Логоса, Историческият път на Бялото Братство в Бога, е с всичкото си мислене, чувстване и действие Бог. Ето защо не може също да се каже, че тя е променлива, защото притежава непроменливостта на Огъня от своето непрекъснато Единение с Логоса. Наистина възможно е върху светиите да е преминала известна топлина от Логоса.
Но в тази
Душа
Божествения Огън трябва да е живял действително, от който другите биха се стопили" (От книгата "Основни начала", книга втора)
Друг един мистик от 18 век Йохан Албрехт Бенгел казва следното по този въпрос: Задава се въпросът върху светлинната природа на тялото на Адам в неговото състояние на невинност. Бенгел отговаря: Сигурно е, че интегралността, непорочността, просветлението на Адам, в състояние на невинност е било отлично, както например при един радостен, весел човек оживеността свети чрез лицето му както от лицето на Стефана е излизало едно сияние, както за същото четем и у много светии. И така, не може да бъде другояче, освен че от голямата Слава на неговата душа се предава и на неговото тяло същото състояние. Бог е Светлина и понеже Адам носил в себе си Образа на Бога и Той трябвало да носи в Себе Си Светлината и от Неговото тяло трябва да се излъчва такава Светлина, особено от Неговото лице. Всъщност и самият живот се състои от определена Светлина, както това може да се види у бодрите хора, у такива, които с благост умират, как сиянието постепенно се губи".
към текста >>
И така, не може да бъде другояче, освен че от голямата Слава на неговата
душа
се предава и на неговото тяло същото състояние.
Ето защо не може също да се каже, че тя е променлива, защото притежава непроменливостта на Огъня от своето непрекъснато Единение с Логоса. Наистина възможно е върху светиите да е преминала известна топлина от Логоса. Но в тази Душа Божествения Огън трябва да е живял действително, от който другите биха се стопили" (От книгата "Основни начала", книга втора) Друг един мистик от 18 век Йохан Албрехт Бенгел казва следното по този въпрос: Задава се въпросът върху светлинната природа на тялото на Адам в неговото състояние на невинност. Бенгел отговаря: Сигурно е, че интегралността, непорочността, просветлението на Адам, в състояние на невинност е било отлично, както например при един радостен, весел човек оживеността свети чрез лицето му както от лицето на Стефана е излизало едно сияние, както за същото четем и у много светии.
И така, не може да бъде другояче, освен че от голямата Слава на неговата
душа
се предава и на неговото тяло същото състояние.
Бог е Светлина и понеже Адам носил в себе си Образа на Бога и Той трябвало да носи в Себе Си Светлината и от Неговото тяло трябва да се излъчва такава Светлина, особено от Неговото лице. Всъщност и самият живот се състои от определена Светлина, както това може да се види у бодрите хора, у такива, които с благост умират, как сиянието постепенно се губи". Един съвременен духовен човек, Франк Рителмайер, спирайки се на този въпрос, казва: "Божественото Христово Същество може да се облече само в едно тяло, приготвено за целта от Провидението. Ето защо тялото, в което Христос се въплъти при Кръщението в Йордан било подготвено и обработено от една съвършено детски чиста Душа и същевременно проникната от най-висока Мъдрост. Така че, носителят на Христовото Същество може да бъде само едно такова човешко същество, което едновременно изцяло дете и Съвършен Мъдрец".
към текста >>
Ето защо тялото, в което Христос се въплъти при Кръщението в Йордан било подготвено и обработено от една съвършено детски чиста
Душа
и същевременно проникната от най-висока Мъдрост.
Бенгел отговаря: Сигурно е, че интегралността, непорочността, просветлението на Адам, в състояние на невинност е било отлично, както например при един радостен, весел човек оживеността свети чрез лицето му както от лицето на Стефана е излизало едно сияние, както за същото четем и у много светии. И така, не може да бъде другояче, освен че от голямата Слава на неговата душа се предава и на неговото тяло същото състояние. Бог е Светлина и понеже Адам носил в себе си Образа на Бога и Той трябвало да носи в Себе Си Светлината и от Неговото тяло трябва да се излъчва такава Светлина, особено от Неговото лице. Всъщност и самият живот се състои от определена Светлина, както това може да се види у бодрите хора, у такива, които с благост умират, как сиянието постепенно се губи". Един съвременен духовен човек, Франк Рителмайер, спирайки се на този въпрос, казва: "Божественото Христово Същество може да се облече само в едно тяло, приготвено за целта от Провидението.
Ето защо тялото, в което Христос се въплъти при Кръщението в Йордан било подготвено и обработено от една съвършено детски чиста
Душа
и същевременно проникната от най-висока Мъдрост.
Така че, носителят на Христовото Същество може да бъде само едно такова човешко същество, което едновременно изцяло дете и Съвършен Мъдрец". А Щайнер казва: "В Исус от Назарет беше въплътена Душата на Небесния Човек. Тя е онази човешка Душа, която е била съхранявана в Духовния свят в Царството на Слънцето, която не е стъпвала в никакво земно въплъщение, за да запази чистия първообраз на падналото човечество. В нея останал чистия Божествен блясък, който човекът притежавал преди грехопадането. Той е Първият Адам, който не е опетнен от това, което се е родило от грехопадането.
към текста >>
А Щайнер казва: "В Исус от Назарет беше въплътена
Душата
на Небесния Човек.
Бог е Светлина и понеже Адам носил в себе си Образа на Бога и Той трябвало да носи в Себе Си Светлината и от Неговото тяло трябва да се излъчва такава Светлина, особено от Неговото лице. Всъщност и самият живот се състои от определена Светлина, както това може да се види у бодрите хора, у такива, които с благост умират, как сиянието постепенно се губи". Един съвременен духовен човек, Франк Рителмайер, спирайки се на този въпрос, казва: "Божественото Христово Същество може да се облече само в едно тяло, приготвено за целта от Провидението. Ето защо тялото, в което Христос се въплъти при Кръщението в Йордан било подготвено и обработено от една съвършено детски чиста Душа и същевременно проникната от най-висока Мъдрост. Така че, носителят на Христовото Същество може да бъде само едно такова човешко същество, което едновременно изцяло дете и Съвършен Мъдрец".
А Щайнер казва: "В Исус от Назарет беше въплътена
Душата
на Небесния Човек.
Тя е онази човешка Душа, която е била съхранявана в Духовния свят в Царството на Слънцето, която не е стъпвала в никакво земно въплъщение, за да запази чистия първообраз на падналото човечество. В нея останал чистия Божествен блясък, който човекът притежавал преди грехопадането. Той е Първият Адам, който не е опетнен от това, което се е родило от грехопадането. На Него беше присъща първоначалната етерна лъчезарност. "Невидим Образ и Подобие Божие, Първично Начало на всички създания", както казва Павел в послание към Колосяните, първа глава, 15 стих.
към текста >>
Тя е онази човешка
Душа
, която е била съхранявана в Духовния свят в Царството на Слънцето, която не е стъпвала в никакво земно въплъщение, за да запази чистия първообраз на падналото човечество.
Всъщност и самият живот се състои от определена Светлина, както това може да се види у бодрите хора, у такива, които с благост умират, как сиянието постепенно се губи". Един съвременен духовен човек, Франк Рителмайер, спирайки се на този въпрос, казва: "Божественото Христово Същество може да се облече само в едно тяло, приготвено за целта от Провидението. Ето защо тялото, в което Христос се въплъти при Кръщението в Йордан било подготвено и обработено от една съвършено детски чиста Душа и същевременно проникната от най-висока Мъдрост. Така че, носителят на Христовото Същество може да бъде само едно такова човешко същество, което едновременно изцяло дете и Съвършен Мъдрец". А Щайнер казва: "В Исус от Назарет беше въплътена Душата на Небесния Човек.
Тя е онази човешка
Душа
, която е била съхранявана в Духовния свят в Царството на Слънцето, която не е стъпвала в никакво земно въплъщение, за да запази чистия първообраз на падналото човечество.
В нея останал чистия Божествен блясък, който човекът притежавал преди грехопадането. Той е Първият Адам, който не е опетнен от това, което се е родило от грехопадането. На Него беше присъща първоначалната етерна лъчезарност. "Невидим Образ и Подобие Божие, Първично Начало на всички създания", както казва Павел в послание към Колосяните, първа глава, 15 стих. Това е живяло в Исус от Назарет.
към текста >>
При раждането на Исус по Натанова линия се намесва и Буда, който влага своето астрално тяло, което е станало безсмъртно в тялото на Исус, така да се каже облича с него
Душата
на Адам и затова в тази Божествена
Душа
прозвучава Учението на Буда за Любовта и състраданието към цялото човечество.
Но същевременно е живяло и друго едно Същество, пълно с Мъдрост. Това е най-зрялата индивидуалност на цялото земно човечество. Това Същество е било Ръководител на човечеството в течение на много прераждания. В него е събран резултата, жетвата на цялата история на човечеството". Затова Натановият Исус се отличава с една необикновена доброта и състрадание към цялото човечество, докато Соломоновият Исус се отличава с голяма интелигентност.
При раждането на Исус по Натанова линия се намесва и Буда, който влага своето астрално тяло, което е станало безсмъртно в тялото на Исус, така да се каже облича с него
Душата
на Адам и затова в тази Божествена
Душа
прозвучава Учението на Буда за Любовта и състраданието към цялото човечество.
Затова ще видим, че цялото Евангелие на Лука е изпълнено с Учението за Любовта и състраданието, подновено и обновено от Христа, който, както видяхме, се вселява в тялото на Исус. Този Исус по Натанова линия отива с майка си и баща си на 12-та си година в Ерусалим и остава в храма, където разговаря със законоучителите и ги учудва със своята Мъдрост и интелигентност. Това учудва и неговите майка и баща, които са знаели дотогава, че той е много добър и състрадателен, но не се отличавал с някаква особена интелигентност. Тука според Окултната Наука става нещо особено. По това време умира Соломоновия Исус, който е бил напуснат от живеещия в него дух на Заратустра, който се вселява в тялото на Натановия Исус, когато е бил в храма в Ерусалим.
към текста >>
От този момент в тялото на Исус по Натанова линия живеят
Душата
на Адам, преобразеното астрално тяло на Буда и духът на Заратустра.
Този Исус по Натанова линия отива с майка си и баща си на 12-та си година в Ерусалим и остава в храма, където разговаря със законоучителите и ги учудва със своята Мъдрост и интелигентност. Това учудва и неговите майка и баща, които са знаели дотогава, че той е много добър и състрадателен, но не се отличавал с някаква особена интелигентност. Тука според Окултната Наука става нещо особено. По това време умира Соломоновия Исус, който е бил напуснат от живеещия в него дух на Заратустра, който се вселява в тялото на Натановия Исус, когато е бил в храма в Ерусалим. И затова е тази голяма промяна в него, интересува се от учението на еврейския закон и разисква с еврейските учители като възрастен човек.
От този момент в тялото на Исус по Натанова линия живеят
Душата
на Адам, преобразеното астрално тяло на Буда и духът на Заратустра.
След това Исус отива с родителите си в Назарет, като се казва, че им се подчинява и растял в Мъдрост и благодат. Обикновено се мисли, че Исус е единствено дете на родителите си. Това е вярно за Натановия Исус, но Соломоновия Исус е имал братя и сестри и някъде в Евангелието се казва, че майка Му и братята Му искали да го видят. Този въпрос пак се изяснява от Окултната Наука. Както казах по-рано, че Соломоновият Исус умира на 12-13 годишна възраст и духът на Зороастър се вселява в Натановия Исус.
към текста >>
Това породило дълбока скръб в
душата
на Исус, която скръб се превръща в Любов към страдащото човечество и търси път и метод да им помогне.
Той не искал спасение само за евреите, но искал да помогне на цялото човечество. Той е бил изпълнен с Любов и състрадание и желание да намери метод да помогне на цялото човечество. Затова между 25-та и 30-та година Той влиза в ордена на есеите, като мислел там да намери метод за спасение на човечеството. Но и от тях останал разочарован, защото и те търсели спасението за една ограничена част от човечеството, само за хората, които принадлежали на техния орден. Те водели един много чист и свят живот и били във връзка със светлите Същества и тъмните същества бягали от тях, но затова пък още по-яростно нападали останалите хора, които живеели в тъмнина.
Това породило дълбока скръб в
душата
на Исус, която скръб се превръща в Любов към страдащото човечество и търси път и метод да им помогне.
Не е било достатъчно само да говори на хората за Любов и братство, за страдание и милосърдие, но трябвало да се влее нова младенческа сила в остарелите жили на човечеството. След като майката на Соломоновия Исус се оженва за бащата на Натановия Исус, според Окултната Наука неговата рождена майка, която е била умряла, се вселява в тялото на майката на Натановия Исус. Така че, неговата рождена майка, за която казахме, че е един велик посветен от миналото, е във връзка със Светия Дух и пак във връзка с Исус. И той споделя с нея всички свои преживявания и разочарования от състоянието, в което е изпаднало човечеството. Тя му е била така да се каже, като един отдушник, пред която е могъл да изказва мъката си, да сподели с нея своето намерение да помогне на човечеството.
към текста >>
20.
ЙОАН КРЪСТИТЕЛ В СВЕТЛИНАТА НА ОКУЛТНАТА НАУКА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Буда в своите проповеди говори за страданията в живота и за освобождаването от тях чрез така наречения осмочленен път, който
душата
трябва да измине.
Както слънцето напролет възхожда, за да съобщи, че обновлението в Природата започва, така и аз съм се явил, за да възвестя това, което се въздига в човечеството, човешкото Аз. Йоан Кръстител е чувствал възхода на Исус от Назарет като свой собствен възход, като този на слънцето, което възхожда. Той казва: Отсега нататък аз ще се смалявам, както слънцето се намалява от деня на свети Йоана, което е около времето на лятното слънцестоене, но Той, Духовното Слънце ще се увеличава и то заблестява, и разпръсква духовната тъмнина. От друга страна има известна аналогия между проповедта на Йоан Кръстител и проповедта на Буда. И проповедта на Йоан Кръстител е един вид възкресение отново на проповедта на Буда.
Буда в своите проповеди говори за страданията в живота и за освобождаването от тях чрез така наречения осмочленен път, който
душата
трябва да измине.
Той казваше на народа: Досега сте имали учението на брамините, които приписват своя произход на самия Брама. Те казваха за себе си, че произхождат от Брама. Но аз ви казвам: Човек има стойност чрез това, което прави от самия себе си, а не чрез това, което е вложено в него чрез неговия произход. Той е достоен за Великата Мъдрост на света чрез това, което е направил от себе си като индивидуален човек. Чрез това Буда възбудил гнева на брамините, като говорил за възможността на индивидуалните качества, като казвал: Истина ви казвам, някой може да нарича себе си колкото иска брамин, това няма да го спаси, това няма никакво значение, но значение има, когато вие направите от себе си един пречистен човек чрез своите лични усилия.
към текста >>
една млада
душа
е насочена там, където трябва да се въплъти новороденият Адам.
За една такава индивидуалност като Йоан Кръстител, е поела грижата великата ложа Майка на човечеството. Там, където великият Ману (Мелхиседек) ръководи и направлява духовните процеси в развитието на човечеството, оттам теченията се насочват където те трябва да действат. Един такъв дух, какъвто е духът на Йоан Кръстител, се въплъщава под непосредственото ръководство на великата ложа Майка на човечеството, от централното място на земния духовен живот. Духът на Йоан произхожда от същото място, откъдето идва и душевната същност на детето Исус, за което Евангелието на Лука ни говори. Само че на Исус са предадени онези качества, които още не са проникнати от егоистично станалия аз, т. е.
една млада
душа
е насочена там, където трябва да се въплъти новороденият Адам.
Странно ще ви се види, че тук от Великата ложа Майка се изпраща на определено място веднъж една душа, която не е имала още един същински развит аз. Защото същият аз, който всъщност бе задържан и не се всели в Исус от Евангелието на Лука, същият този аз бе превъплътен в тялото на Йоан Кръстител. И двете същности: това, което живееше като душевна същност в Исус от Назарет, и това, което живееше като аз в Йоан Кръстител, се намират от самото начало в едно вътрешно отношение. В Евангелието на Лука Христос като говори за Йоан казва, че той е призван да предаде на хората в най-чиста и благородна форма това, което беше учението на пророците, което се строеше чисто и благородно в старите времена. Той виждаше Йоан като такъв, който последен донесе в най-чиста и най-благородна форма това, което принадлежи на старите времена.
към текста >>
Странно ще ви се види, че тук от Великата ложа Майка се изпраща на определено място веднъж една
душа
, която не е имала още един същински развит аз.
Там, където великият Ману (Мелхиседек) ръководи и направлява духовните процеси в развитието на човечеството, оттам теченията се насочват където те трябва да действат. Един такъв дух, какъвто е духът на Йоан Кръстител, се въплъщава под непосредственото ръководство на великата ложа Майка на човечеството, от централното място на земния духовен живот. Духът на Йоан произхожда от същото място, откъдето идва и душевната същност на детето Исус, за което Евангелието на Лука ни говори. Само че на Исус са предадени онези качества, които още не са проникнати от егоистично станалия аз, т. е. една млада душа е насочена там, където трябва да се въплъти новороденият Адам.
Странно ще ви се види, че тук от Великата ложа Майка се изпраща на определено място веднъж една
душа
, която не е имала още един същински развит аз.
Защото същият аз, който всъщност бе задържан и не се всели в Исус от Евангелието на Лука, същият този аз бе превъплътен в тялото на Йоан Кръстител. И двете същности: това, което живееше като душевна същност в Исус от Назарет, и това, което живееше като аз в Йоан Кръстител, се намират от самото начало в едно вътрешно отношение. В Евангелието на Лука Христос като говори за Йоан казва, че той е призван да предаде на хората в най-чиста и благородна форма това, което беше учението на пророците, което се строеше чисто и благородно в старите времена. Той виждаше Йоан като такъв, който последен донесе в най-чиста и най-благородна форма това, което принадлежи на старите времена. След това Христос казва: "Законът и пророците достигат до Йоана".
към текста >>
Освен това, което Марко дава, Матей описва как Йоан, като проповедник на покаянието, с мощни думи довежда докрай слизането на човешката
душа
чрез потресающите, дишащи настроението на последния съд образи, за брадвата при дървото и за лопатата на гумното.
Най-кратко описание дава Марко, после следва Матей, след това Лука. Това става така, че всеки път следното Евангелие съдържа това, което го има в предшестващото и прибавя нещо към него. Но не трябва да се мисли, че най-краткото описание е най- бедно. Марко описва Йоан като Ангел, който извършва свещенодействието на кръщението. Той започва с това, което казва за Кръстителя Малахия с думите: Ето, пращам пред Тебе Моя Вестител (Ангел).
Освен това, което Марко дава, Матей описва как Йоан, като проповедник на покаянието, с мощни думи довежда докрай слизането на човешката
душа
чрез потресающите, дишащи настроението на последния съд образи, за брадвата при дървото и за лопатата на гумното.
Навсякъде Евангелието на Матей води първо от Небето към земята, както и четиридесетте и три имена на родословната книга са издънки на едно земно стъбло, които водят от Небето на земята. Така при Матей Йоан Кръстител е човекът, който чрез своята проповед иска да завърши слизането на земята. На това място Матей цитира думите на пророк Малахия за Ангела. Тези думи у Матей могат да бъдат казани едва в 11-та глава относно Йоан. Това показва, че от човека до Ангела трябва да бъде изминат известен път.
към текста >>
Проповедник в пустинята, преведено на друг език, означава зов към уединението на
душата
.
По този начин трябва да се схване нещо и това, което Лука придава на проповедта на Йоан Кръстител и което съдържа нещо повече от предаденото от Матей и Марко. На въпроса на народа, на митарите и на военните, "Що да правим", Йоан отговаря с наставления във форма на сентенции. Йоан застава тук като посветител, който не се задоволява с това чрез мощна проповед за покаяние да завърши слизането на човечеството, но направо въздейства, ръководейки и насочвайки в пътя на възхода. Сентенциите, с които Йоан отговаря на народа, на митарите и на войниците, са сентенции на просветител, чрез които човек е насочен към един личен стремеж нагоре. Матей описва Йоан като проповедник в пустинята.
Проповедник в пустинята, преведено на друг език, означава зов към уединението на
душата
.
Човечеството е стигнало до земята, която е пустинята, която е мястото на уединения, самотен аз, отделил се от Цялото и живее само за себе си. Докато човечеството беше още обхванато в процеса на слизането, следователно не беше още стигнало до земята, то беше потопено в един общ духовен елемент. Едва на земята започва развитието на аза. Това развитие на аза е изкупено с цената на старото единение с Духа. Неговият първи стадий е "пустинята", уединението.
към текста >>
В прадревни времена в човешката
душа
е живяло едно Космическо Съзнание, което е виждало външния свят митически.
Първичната сила на тези думи иде от това, че в образите са видими действително дълбоките Тайни на света. Свръхсетивната сила на образите предава на другите магическа сила. Кои са дърветата, на корена на които е сложена секирата? Това е мировото Дърво, което се отсича в тройна форма. Ако погледнем в макрокосмоса можем да кажем: това е Дървото на звездите.
В прадревни времена в човешката
душа
е живяло едно Космическо Съзнание, което е виждало външния свят митически.
В това древно Космическо Съзнание човекът се е чувствал като член на тялото на света, като клон на едно Дърво. Неговата душа не е била затворена в тесните граници на едно тяло и е била разлята по цялото небе. Звездите на небето висяха на клоните на това Дърво. Това дърво трябвало да бъде отсечено. Остава само пънът му.
към текста >>
Неговата
душа
не е била затворена в тесните граници на едно тяло и е била разлята по цялото небе.
Кои са дърветата, на корена на които е сложена секирата? Това е мировото Дърво, което се отсича в тройна форма. Ако погледнем в макрокосмоса можем да кажем: това е Дървото на звездите. В прадревни времена в човешката душа е живяло едно Космическо Съзнание, което е виждало външния свят митически. В това древно Космическо Съзнание човекът се е чувствал като член на тялото на света, като клон на едно Дърво.
Неговата
душа
не е била затворена в тесните граници на едно тяло и е била разлята по цялото небе.
Звездите на небето висяха на клоните на това Дърво. Това дърво трябвало да бъде отсечено. Остава само пънът му. Това ни се описва във великото видение на Навуходоносор, в четвъртата глава на Данаил, от 7 до 12 стих. Пънът, който остава след отсичането на старото Космично Съзнание, е човешкото мислене.
към текста >>
21.
10. ЕЗОТЕРИЧНИЯТ КРЪГ НА УЧЕНИЦИТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Може да се каже, че народът приема Учението за Царството Небесно чрез образи в едно състояние на
душата
, подобно на сън, затова слушат и не чуват, а учениците могат да знаят Тайните на Царството Божие и да ги приемат в будно състояние на мисълта, защото те имат будно съзнание, имат отворени очи и уши.
На една страна Той говори на народа с притчи, защото не разбира, а на учениците говори по друг начин. Съдържанието на Учението е едно, но по различен начин се предава. На народа Учението се предава в образи, а на учениците се предава под формата на мисъл или като Слово. Оттук виждаме, че в Учението има външна, екзотерична страна, която се предава под формата на образи и езотерична страна, която се предава под формата на мисъл, на Слово. На народа Той дава притчата за Сеятеля, а на учениците дава обяснението на същата притча.
Може да се каже, че народът приема Учението за Царството Небесно чрез образи в едно състояние на
душата
, подобно на сън, затова слушат и не чуват, а учениците могат да знаят Тайните на Царството Божие и да ги приемат в будно състояние на мисълта, защото те имат будно съзнание, имат отворени очи и уши.
От това се вижда, че Христос има един екзотеричен, външен кръг, който е народът, на който говори с притчи, с образи и един по-вътрешен, езотеричен кръг - кръгът на 12-те ученици, на които говори по-ясно. Той има и друг един кръг между народа и 12-те - това са 72 ученици, който кръг е по средата между народа и 12-те . Естествено, може да се запитаме, защо Христос прави тази разлика между екзотеричното и езотеричното в Своето Учение. В същата глава на Матей се дава отговор на този въпрос, като се казва: "Учениците пристъпиха при Него и рекоха: Защо им говориш чрез притчи? Той отговори: На вас е дадено да разбирате Тайните на Царството Небесно, но на тези не е дадено.
към текста >>
Понеже всяка човешка
душа
в процеса на своето развитие има възможност да премине от съзерцанието на образите към разбирането на тези образи, тя има възможност да премине от екзотеричното разбиране на Християнството към езотеричното.
Образите, в които се излагат притчите, са храна за чувството, което е състоянието, в което живее народът. Мисълта, Словото е храна за пробудения човешки ум, който се проявява чрез самосъзнанието. И тогава можем да кажем, че човек, който само съзерцава образите, без да разбира тяхното съдържание, е представител на народа. В разбирането на образите човек става вече ученик. Той разбира това, което образът иска да му каже.
Понеже всяка човешка
душа
в процеса на своето развитие има възможност да премине от съзерцанието на образите към разбирането на тези образи, тя има възможност да премине от екзотеричното разбиране на Християнството към езотеричното.
Така че, на пръв поглед различаваме на една страна народа, а на другата страна учениците. Но Евангелието ни дава и други, още по-вътрешни кръгове между самите ученици. И самите ученици са на степени и от това се определя вече отношението на Христа към тях. В Евангелието на Марко ни е показано най-ясно това. Той ни показва три пъти кръга на тримата ученика - Петър, Яков и Йоан, като свидетели на определени събития.
към текста >>
Защото тези образи са живи и са свързани с мощните сили на Христа, които работят върху човешката
душа
.
При втория начин учението, знанието се разкрива чрез Словото, при който ученикът слуша Учителя да говори за Тайните на Битието. При третата степен ученикът влиза във вътрешна връзка със самата Същност на нещата и Тя му се разкрива. При тази степен ние навлизаме, така да се каже, в най-вътрешното помещение на Храма на Мистериите, Светая Светих, където Христос сам се изявява в Своята Същност на учениците. В тези три степени на висшето познание ние виждаме едно точно разграничение на екзотеричната и езотеричната дейност на Христа. Народът е вън, най-външният кръг, където Учението Му се разкрива в образи, които се явяват като семена, които са посадени в тяхното подсъзнание и които като поникнат, ще предизвикат силите, които ще разчупят кората, която обгръща тяхното съзнание и ги привежда в спящо състояние.
Защото тези образи са живи и са свързани с мощните сили на Христа, които работят върху човешката
душа
.
А учениците са вътре в Светилището на Словото, където се поддържа съзнанието за Духа, където съзнанието на учениците е пробудено и те имат отворени уши и очи, чуват Словото, разбират го и го прилагат. Тримата и четиримата ученици са още по- навътре - в Светая Светих на Храма, където човек вече се оформя като носител и проводник на Божествения Дух. Те по вътрешен път получават вече Откровението за истинската Христова Същност. Естествено, че не е случайно и кръгът на тримата и четиримата. И тук има някакво различие в техните възможности за вътрешно разбиране на Учението.
към текста >>
Първата сцена е символ на пробуждането, на възкресението на човешката
душа
.
Ако се обърнем към вътрешната страна на човешкото естество виждаме, че там царува числото 3 - мисъл, чувство и воля, която троичност се изразява и във физическото тяло - глава, гърди и стомах или крайници. В средата на тримата Христос действа по един начин, а в средата на четиримата той действа по друг начин. Пред тримата той се разкрива като вътрешна Същност на човешкото същество, а пред четиримата се разкрива като космична Същност, която действа на човека отвън, от космоса. Това са двете страни на едно и също явление, на един и същ процес. Кръгът на тримата се явява при възкресението на дъщерята на Яир, при Преображението и в Гетсимания.
Първата сцена е символ на пробуждането, на възкресението на човешката
душа
.
Втората ни показва състоянието на душата при сливането й с Духа, когато става пълно преобразяване. Третата степен ни показва състоянието на душата, когато трябва да пожертва всичко, каквото е придобила за благото и повдигането на своите по-малки братя. Кръгът на четиримата се явява при призоваването на учениците, при изцелението на Петровата тъща и при Словото, с което Христос им разкрива свършека на стария свят и началото на новия. При призоваването Христос е вече слязъл от космоса в едно човешко тяло и извършва първото действие на физическия свят - призовава четиримата - символ на четирите природни стихии и ги поставя в служба на работата, която иде да извърши. При изцелението на тъщата на Петър четиримата присъстват на едно събитие от историческо значение, което се извършва също във външния свят.
към текста >>
Втората ни показва състоянието на
душата
при сливането й с Духа, когато става пълно преобразяване.
В средата на тримата Христос действа по един начин, а в средата на четиримата той действа по друг начин. Пред тримата той се разкрива като вътрешна Същност на човешкото същество, а пред четиримата се разкрива като космична Същност, която действа на човека отвън, от космоса. Това са двете страни на едно и също явление, на един и същ процес. Кръгът на тримата се явява при възкресението на дъщерята на Яир, при Преображението и в Гетсимания. Първата сцена е символ на пробуждането, на възкресението на човешката душа.
Втората ни показва състоянието на
душата
при сливането й с Духа, когато става пълно преобразяване.
Третата степен ни показва състоянието на душата, когато трябва да пожертва всичко, каквото е придобила за благото и повдигането на своите по-малки братя. Кръгът на четиримата се явява при призоваването на учениците, при изцелението на Петровата тъща и при Словото, с което Христос им разкрива свършека на стария свят и началото на новия. При призоваването Христос е вече слязъл от космоса в едно човешко тяло и извършва първото действие на физическия свят - призовава четиримата - символ на четирите природни стихии и ги поставя в служба на работата, която иде да извърши. При изцелението на тъщата на Петър четиримата присъстват на едно събитие от историческо значение, което се извършва също във външния свят. За тъщата на Петър се казва, че страдала от огница.
към текста >>
Третата степен ни показва състоянието на
душата
, когато трябва да пожертва всичко, каквото е придобила за благото и повдигането на своите по-малки братя.
Пред тримата той се разкрива като вътрешна Същност на човешкото същество, а пред четиримата се разкрива като космична Същност, която действа на човека отвън, от космоса. Това са двете страни на едно и също явление, на един и същ процес. Кръгът на тримата се явява при възкресението на дъщерята на Яир, при Преображението и в Гетсимания. Първата сцена е символ на пробуждането, на възкресението на човешката душа. Втората ни показва състоянието на душата при сливането й с Духа, когато става пълно преобразяване.
Третата степен ни показва състоянието на
душата
, когато трябва да пожертва всичко, каквото е придобила за благото и повдигането на своите по-малки братя.
Кръгът на четиримата се явява при призоваването на учениците, при изцелението на Петровата тъща и при Словото, с което Христос им разкрива свършека на стария свят и началото на новия. При призоваването Христос е вече слязъл от космоса в едно човешко тяло и извършва първото действие на физическия свят - призовава четиримата - символ на четирите природни стихии и ги поставя в служба на работата, която иде да извърши. При изцелението на тъщата на Петър четиримата присъстват на едно събитие от историческо значение, което се извършва също във външния свят. За тъщата на Петър се казва, че страдала от огница. Тук трябва да кажа, че както думата тъща, така и думата огница не трябва да се разбират в буквален смисъл.
към текста >>
И наистина Петър ни е показан в цялото Евангелие като една неспокойна, вълнуваща се
душа
, която често изпада под влиянието на приливите и отливите на природните стихии.
От морето към сушата означава, че учениците излизат от макрокосмичното изживяване на Природата и отиват към трезвото, будно земно съзнание. И непосредствено след това тези четирима ученици са свидетели на сцената в къщата на Петър. Това показва, че пътят води от морето на сушата и от сушата вкъщи. Тук имаме постепенно преминаване от външното, макро- космичното изживяване към вътрешното, психичното; от космичното съзнание към личното съзнание. Преди всичко Петър трябва да мине този път.
И наистина Петър ни е показан в цялото Евангелие като една неспокойна, вълнуваща се
душа
, която често изпада под влиянието на приливите и отливите на природните стихии.
С изцелението на неговата тъща се дава нова насока на неговите вътрешни сили - те се насочват навътре за организиране на неговия вътрешен живот. Това става, когато човек се прибере в къщи, в присъствието на своя Учител. Къщата тук е символ на дълбоката вътрешност на човека, която е убежище на неговото Съкровено естество. Евангелието на Марко със своя образен език подчертава силно, че под знака на четиримата се извършва преминаването от външността във вътрешността, отиване вкъщи. Скоро след сцената в къщата на Петър се описва изцелението на схванатия от подагра, което е също свързано с отиването вкъщи.
към текста >>
Това събитие става на открито пред целия народ и пред всички ученици и показва, че Христос повелява стихиите на Природата и предава устойчивост на човешката
душа
.
Това възкресение не е станало пред целия народ, не е станало и пред 12-те, а само пред тримата, което показва, че то е едно езотерично събитие. Във връзка с разказа за възкресението на дъщерята на Яир е включен и разказът за изцелението на жената, която страда от кръвотечение. Това изцеление е освобождаване на жената от излишъка на старите женски сили. То е причинено от прилива на стихиите или на Природата, вливането и втичането на които се пресича само с докосването на жената до дрехата на Христа. Докосването до дрехата на Христа предава сплотеност и форма на нейните безформено изливащи се сили.
Това събитие става на открито пред целия народ и пред всички ученици и показва, че Христос повелява стихиите на Природата и предава устойчивост на човешката
душа
.
Това, което прелива в организма на жената с кръвотечение като стихиен, болестен излишък, то липсва толкова много на дъщерята на Яир, че тя изгубва своята жизнена сила и умира. Момичето страда от друга крайност на жената с кръвотечението. Елементарните сили с техните периоди на приливи и отливи не могат да намерят никакъв достъп до нейния организъм. Тук имаме работа с една душа, която е тъй силно отведена отвън навътре, че настъпва безплодие до пресушаване на собствените жизнени сили. Можем да кажем, че в кръга на четиримата в Петровата къща става притъпяването на макрокосмичните сили.
към текста >>
Тук имаме работа с една
душа
, която е тъй силно отведена отвън навътре, че настъпва безплодие до пресушаване на собствените жизнени сили.
Докосването до дрехата на Христа предава сплотеност и форма на нейните безформено изливащи се сили. Това събитие става на открито пред целия народ и пред всички ученици и показва, че Христос повелява стихиите на Природата и предава устойчивост на човешката душа. Това, което прелива в организма на жената с кръвотечение като стихиен, болестен излишък, то липсва толкова много на дъщерята на Яир, че тя изгубва своята жизнена сила и умира. Момичето страда от друга крайност на жената с кръвотечението. Елементарните сили с техните периоди на приливи и отливи не могат да намерят никакъв достъп до нейния организъм.
Тук имаме работа с една
душа
, която е тъй силно отведена отвън навътре, че настъпва безплодие до пресушаване на собствените жизнени сили.
Можем да кажем, че в кръга на четиримата в Петровата къща става притъпяването на макрокосмичните сили. Човек е въведен вкъщи, където имаме стъпка от външността във вътрешността. Вътре той отново намира Духовния свят. Сибилата занемява, Девата възкръсва. Остарелият земноженствен елемент отива към своя край, вечноженственото, което не е вече свързано с пола, започва да действа.
към текста >>
Небето трябва да бъде потопено в човешката
душа
в неговата троична същина.
Христос е Синът - "Този е Моят обичен Син, Него слушайте". В лицето на Илия е представена създаващата бъдещето сила на Светия Дух. И сега в тримата ученици трябва да се отрази живо Небесната Троица. Христос иска да направи от този кръг на тримата ученици земни носители на Небесната Троица. Той извършва едно дело на Откровение, на самопожертване, за да бъде обожествена вътрешността на човека, на микрокосмоса.
Небето трябва да бъде потопено в човешката
душа
в неговата троична същина.
Учениците долавят смътно намерението на Христа и затова Петър казва: Да направим три шатри. Но Христос иска тримата ученици да бъдат тези три шатри, в които да се отрази Небесната Троица. Докато тримата са с Христа горе на планината, долу останалите се натъкват на една несполука. Дохожда при тях някакъв болен и те се опитват да го излекуват, но не могат. Преди това те са вършили това нещо, а сега не могат.
към текста >>
Христос умира на кръста, съединявайки своята
душа
с пространството на земята.
Тогаз на маслинената планина около него са събрани четиримата ученици като представители на четирите светове, на четирите стихии, на четирите небесни посоки. Христос се пренася в жертва във всичките ширини в земния пространствен свят, за да може, когато семето поникне, целият космос да бъде потопен в новото сияние на Светлината. "Тогава Той ще разпрати Своите Ангели и ще събере Своите избрани от четирите ветрове, от края на земята до края на Небето." (Марко, 13 глава, 27 стих). "Това, което се изразява в четиримата ученици, то е записано в мълчаливата монументалност на книгата на историята чрез знака на кръста. Там четворката е напълно осъществена.
Христос умира на кръста, съединявайки своята
душа
с пространството на земята.
Затова е казано: "Ето Агнецът Божий, Който носи греха на света". Така, че пътят към света, към космоса, води през човека". При призоваването на учениците се извършва чове- коставането на Логоса, Той е съединен с едно земно тяло и овладява стихиите на Природата, символизирани чрез четиримата ученици. В Гетсиманската градина, когато Христос е между живота и смъртта и води борба със смъртта, когато Логосът е на път да се освободи от човека, като премине през смъртта и я победи, присъстват тримата ученици Петър, Яков и Йоан. Триъгълникът е път към Небето, към космоса.
към текста >>
22.
11. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ЧЕТИРИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Тези Същества се свързват с човешкото развитие, като временно обитават в някоя човешка
душа
, в някое човешко същество, или както се казва, приемат човешка форма.
11. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ЧЕТИРИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ Два процеса се извършват във взаимоотношението между човека и космоса. При единия процес в човека има стремеж да се издигне, да израстне като едно житно зърно нагоре към един висок Идеал, който е Божественото Начало в него. Но човек не би могъл никога да се издигне до такава висота, до която той се стреми да се издигне, ако на помощ не биха му дошли по-висши Същества. В света съществуват Същества и други сфери на Битието, които се свързват с човешкото развитие, за да повдигнат човека до своите собствени висини.
Тези Същества се свързват с човешкото развитие, като временно обитават в някоя човешка
душа
, в някое човешко същество, или както се казва, приемат човешка форма.
Или можем да кажем, че се проявяват като една сила в човешката душа, която прониква тази човешка душа и я вдъхновява. Това е вторият процес на отношение на човека и космоса. Така щото едно човешко същество, което е одушевено от едно Божествено Същество, може да извърши в човешкото развитие много повече неща, отколкото един обикновен човек. И тези Същества, които наричаме гении, които искат да движат напред развитието на човечеството, чрез тях работят възвишени Същества, които се свързват по някакъв начин с тези човеци и говорят чрез техните уста и се проявяват чрез техните мисли. Така че имаме два процеса, които трябва да имаме предвид: издигане, развитие на човека нагоре към Божествените висини, и слизане на Божествени Същества в човешкото тяло и в човешката душа.
към текста >>
Или можем да кажем, че се проявяват като една сила в човешката
душа
, която прониква тази човешка
душа
и я вдъхновява.
Два процеса се извършват във взаимоотношението между човека и космоса. При единия процес в човека има стремеж да се издигне, да израстне като едно житно зърно нагоре към един висок Идеал, който е Божественото Начало в него. Но човек не би могъл никога да се издигне до такава висота, до която той се стреми да се издигне, ако на помощ не биха му дошли по-висши Същества. В света съществуват Същества и други сфери на Битието, които се свързват с човешкото развитие, за да повдигнат човека до своите собствени висини. Тези Същества се свързват с човешкото развитие, като временно обитават в някоя човешка душа, в някое човешко същество, или както се казва, приемат човешка форма.
Или можем да кажем, че се проявяват като една сила в човешката
душа
, която прониква тази човешка
душа
и я вдъхновява.
Това е вторият процес на отношение на човека и космоса. Така щото едно човешко същество, което е одушевено от едно Божествено Същество, може да извърши в човешкото развитие много повече неща, отколкото един обикновен човек. И тези Същества, които наричаме гении, които искат да движат напред развитието на човечеството, чрез тях работят възвишени Същества, които се свързват по някакъв начин с тези човеци и говорят чрез техните уста и се проявяват чрез техните мисли. Така че имаме два процеса, които трябва да имаме предвид: издигане, развитие на човека нагоре към Божествените висини, и слизане на Божествени Същества в човешкото тяло и в човешката душа. Тези възвишени Същества, които идват да помагат на човечеството, идват от сферата на Слънцето и планетите и се свързват със земното човечество, за да придвижат напред развитието на човечеството.
към текста >>
Така че имаме два процеса, които трябва да имаме предвид: издигане, развитие на човека нагоре към Божествените висини, и слизане на Божествени Същества в човешкото тяло и в човешката
душа
.
Тези Същества се свързват с човешкото развитие, като временно обитават в някоя човешка душа, в някое човешко същество, или както се казва, приемат човешка форма. Или можем да кажем, че се проявяват като една сила в човешката душа, която прониква тази човешка душа и я вдъхновява. Това е вторият процес на отношение на човека и космоса. Така щото едно човешко същество, което е одушевено от едно Божествено Същество, може да извърши в човешкото развитие много повече неща, отколкото един обикновен човек. И тези Същества, които наричаме гении, които искат да движат напред развитието на човечеството, чрез тях работят възвишени Същества, които се свързват по някакъв начин с тези човеци и говорят чрез техните уста и се проявяват чрез техните мисли.
Така че имаме два процеса, които трябва да имаме предвид: издигане, развитие на човека нагоре към Божествените висини, и слизане на Божествени Същества в човешкото тяло и в човешката
душа
.
Тези възвишени Същества, които идват да помагат на човечеството, идват от сферата на Слънцето и планетите и се свързват със земното човечество, за да придвижат напред развитието на човечеството. И човек, който е проникнат от такова възвишено слънчево Същество, е нещо много повече, отколкото неговата външност показва. В древността, в Храмовете за Посвещение са знаели за този двойнствен факт относно хода на човешкото развитие. Принадлежащите към Мистерийните центрове са различавали слизащите от духовните сфери Божествени Същества и издигащите се от земята, стремящи се към Посвещение в духовните Тайни човеци. При случая с Христа имаме от една страна слизащия към земята Слънчев Дух и издигащия се нагоре Посветен в лицето на Исус от Назарет.
към текста >>
Лука, който описва родословието на Исус, не държи за това, което Христовото Същество изживява като физическа личност, но държи на това, какво изживява той като
душа
, какви чувства и усещания има, какви творчески способности проявява.
Той ни представя Христа като човек, който води началото си от Авраама и съдържа в себе си в съвършенство това, което е вложено в Авраам като зародиш и е проникнато от Божествения Дух, който в течение на човешкото развитие трябва да проникне всички човешки души. Марко още отначалото насочва своя поглед върху слизащия от Небето Слънчев Дух. Той не проследява никакво земно същество. За него физическото тяло, в което беше слязъл Христос, е само едно средство, един проводник, чрез който се проявява Христос на земята и той описва действието на Христос като Слънчев Дух, проявен чрез това тяло. Затова той обръща вниманието ни върху това, как действат силите на Слънчевия Дух, проявени чрез едно физическо тяло.
Лука, който описва родословието на Исус, не държи за това, което Христовото Същество изживява като физическа личност, но държи на това, какво изживява той като
душа
, какви чувства и усещания има, какви творчески способности проявява.
Той ни описва Любовта, милостта, състраданието, които Христос проявява към хората. Понеже всички тези неща са израз на едно организирано астрално тяло, затова казваме, че Лука се интересува повече от това, да ни опише астралното тяло на Христос, докато Матей описва физическото и етерното тела, чрез които се проявява физическата личност. Авторът на Евангелието на Йоан насочва погледа си върху това, че най-възвишеното, което може да действа на земята, Слънчевият Дух, слиза на земята в тялото на Исус. За него физическото тяло е само средство, за да посочи как се проявява Слънчевия Логос в човечеството чрез едно физическо тяло. Казах по-рано, че Матей насочва своя поглед преди всичко към физическото тяло на Исус, в което се въплъщава Христос.
към текста >>
" Това е онзи момент, когато Логосът напуска тялото на Исус и в него остава само
душата
на Адам, за която казах, че е вселена също в тялото на Исус.
За него физическото тяло е само средство, за да посочи как се проявява Слънчевия Логос в човечеството чрез едно физическо тяло. Казах по-рано, че Матей насочва своя поглед преди всичко към физическото тяло на Исус, в което се въплъщава Христос. И той проследява това физическо тяло до разпъването и полагането в гроба. Неговият поглед е насочен към това, как Божественото се вселява в тялото на Исус и след това как го напуска. И затова при него имаме израза: "Боже мой, Боже мой, защо си ме изоставил?
" Това е онзи момент, когато Логосът напуска тялото на Исус и в него остава само
душата
на Адам, за която казах, че е вселена също в тялото на Исус.
И тя е, която вика сега: "Боже мой, Боже мой, защо си ме изоставил? " За Марко казахме, че той описва, как слънчевите сили със слизането на Христа на земята се вливат в земята и в тялото на Исус. А при смъртта тези сили се оттеглят с напускането на физическото тяло на Логоса, който е носител на тези сили. Затова същите думи, които бяха казани при Матей, са казани и в това Евангелие.
към текста >>
Защото
душата
, която е още в тялото след напущането на Логоса, с което се изтеглят неговите животворни сили, чувства, че тези сили сега я напускат.
И тя е, която вика сега: "Боже мой, Боже мой, защо си ме изоставил? " За Марко казахме, че той описва, как слънчевите сили със слизането на Христа на земята се вливат в земята и в тялото на Исус. А при смъртта тези сили се оттеглят с напускането на физическото тяло на Логоса, който е носител на тези сили. Затова същите думи, които бяха казани при Матей, са казани и в това Евангелие.
Защото
душата
, която е още в тялото след напущането на Логоса, с което се изтеглят неговите животворни сили, чувства, че тези сили сега я напускат.
Лука и при смъртта насочва своя поглед върху астралното тяло и ни описва това, което Христовото Същество изживява в този момент. Описва ни как в Христос в този момент изживява най-високото проявление на милост, на Любов. Ето защо той отбелязва думите: "Отче, прости им, защото не знаят, що вършат". Това са слова на Любов, които могат да излязат само от едно високо организирано астрално тяло. Той също предава последните думи на Исус на кръста: "Отче, в Твоите Ръце предавам духа Си".
към текста >>
Тя е толкова велика, толкова всеобхватна, толкова мощна, че едно разглеждане на тази Същност не може да изходи от едно едностранчиво положение и да каже, Кой беше Христос и какво е значението на Неговото Същество за всеки отделен човешки дух и за всяка отделна
душа
.
Сега искам само да посоча основния характер на всяко едно от Евангелията. За да можем да дадем една обща характеристика на всяко едно от Евангелията, трябва да открием централната Мисъл, централната Идея, около която се движат всички идеи, мисли и събития. И после трябва да знаем, че Христовото Същество не може да бъде разбрано от човешкия ум и това, което е описано в Евангелията, е само бегъл опит да се опише това Велико космично Същество. Четирите Евангелия Го описват от четири различни страни. По този въпрос Щайнер казва следното: "Това, което наричаме Същност на Христа, е доколкото е въобще възможно в нашата съвременна епоха едно човешко разбиране на тази Същност.
Тя е толкова велика, толкова всеобхватна, толкова мощна, че едно разглеждане на тази Същност не може да изходи от едно едностранчиво положение и да каже, Кой беше Христос и какво е значението на Неговото Същество за всеки отделен човешки дух и за всяка отделна
душа
.
Би било липса на почит и благоговение по отношение на най-великия миров проблем, който съществува, да се мисли, че може да бъде обгърнат и разбран изцяло. Благоговение и почит, които биха могли да бъдат изразени в настроението: не се опитвай да поставиш твърде високо това, което е човешко разбиране, когато застанеш пред този най-велик проблем. Не се опитвай да поставиш твърде високо всичко това, даже ако то ти е дадено от най-възвишената духовна наука и те въвежда в най-възвишените области, щом се касае да застанеш пред най-великия проблем на живота. И не мисли, че човешките думи ще бъдат достатъчни да кажат първоначално нещо друго, освен това, което характеризира този велик и мощен проблем само от една страна. С такова настроение човек трябва да пристъпи към проучването на Евангелията, в които от различни страни е разгледано Христовото Същество в Неговото проявление".
към текста >>
Той се носи във висините с обгръщащите всичко идеи на това, което става в отделната човешка
душа
.
Цялата Мъдрост на света се съдържа в това Евангелие на Йоан, защото онзи, който съзерцава Мъдростта на света, изявена в Христос я разглежда не само като Мъдрост, която е била осъществена в прадалечно минало, но и такава, която ще се осъществи и в най-далечното бъдеще. Ето защо изучавайки Евангелието на Йоан, човек се носи високо във въздуха, както орелът се носи над човешкото съществуване. Затова още първичният християнски езотеризъм символизира Евангелието на Йоан с Орела. Така е означен и в Антиминса. Така се носи във висините човек, когато трябва да разгърне великите идеи, които ни разкрива Евангелието на Йоан.
Той се носи във висините с обгръщащите всичко идеи на това, което става в отделната човешка
душа
.
Всеобгръщащите мирови идеи ни носят онази Мъдрост, която се влива в нас, когато изучаваме и размишляваме върху Евангелието на Йоан. Тогава това, което се влива в нас от Евангелйето на Йоан, ни се явява като нещо, носещо се във висините, както орелът над всичко, което става в ежедневната, ежечасова, ежеминутна съдба на човека. И когато след това слезем от тези висини и разгледаме човешкия живот от час на час, от ден на ден, от година на година, от столетие на столетие, от хилядолетие на хилядолетие, когато човек съзерцава онази сила, която наричаме човешка любов, той вижда, че тази любов минава и тъче през вековете в живите човешки сърца и души. Тогава той вижда как тази любов върши от една страна най-великите, най-знаменитите, най-героичните дела сред човечеството. Той вижда тогава как най-великите жертви всред човечеството са произлезли от любовта към това или онова същество, към един или друг въпрос.
към текста >>
Ако за да се почувства въздействието на Евангелието на Йоан е била необходима една висока подготовка, за Евангелието на Лука можем да кажем, че никоя човешка
душа
не стои толкова ниско, за да не може да почувства пълното въздействие на топлината, която се струи от Евангелието на Лука.
Защото в Евангелието на Лука толкова много се говори за Великия Утешител, за Великия благодетел на човечеството, за Спасителя на обременените и потиснатите. Евангелието на Лука е било една книга, към която са обръщали своето чувство особено онези, които са искали да се проникнат от християнската Любов. Защото в Евангелието на Лука е разгърнато могъществото и убедителността на Любовта повече от който и да е друг християнски документ. И онези, които осъзнават по някакъв начин, че са обременили сърцето си с някои грехове, винаги са намирали назидание и утеха на обременените си души, когато са обръщали поглед към Евангелието на Лука, към това, което то благославя и са могли да си кажат: Христос не е дошъл за праведните, но и за грешните. Той е седял на трапезата с грешниците и митарите.
Ако за да се почувства въздействието на Евангелието на Йоан е била необходима една висока подготовка, за Евангелието на Лука можем да кажем, че никоя човешка
душа
не стои толкова ниско, за да не може да почувства пълното въздействие на топлината, която се струи от Евангелието на Лука.
Така че, Евангелието на Лука е било винаги една книга за мнозинството, в която може да намери назидание и най-детската душа. Всички онези човешки души, които остават детски от най-ранната възраст до дълбока старост, са се чувствали винаги привлечен от Евангелието на Лука. Онези от християнските Истини, които са били представяни образно от изкуството, особено от живописта, които говорят най-убедително на човешкото сърце, ние ги намираме дадени в Евангелието на Лука, откъдето хо-рата на изкуството са вземали своите теми, въпреки че в това отношение другите Евангелия са доставяли много материал. Всички дълбоки отношения между Христос и Йоан Кръстител, които са били изобразявани толкова много пъти, имат своя източник в тази вечна книга, в Евангелието на Лука. Който остави да действа върху него това Писание от тази гледна точка ще открие, че отначало до край то е потопено в Принципа на Любовта, на състраданието, на простотата и даже до известна степен детинското.
към текста >>
Така че, Евангелието на Лука е било винаги една книга за мнозинството, в която може да намери назидание и най-детската
душа
.
Евангелието на Лука е било една книга, към която са обръщали своето чувство особено онези, които са искали да се проникнат от християнската Любов. Защото в Евангелието на Лука е разгърнато могъществото и убедителността на Любовта повече от който и да е друг християнски документ. И онези, които осъзнават по някакъв начин, че са обременили сърцето си с някои грехове, винаги са намирали назидание и утеха на обременените си души, когато са обръщали поглед към Евангелието на Лука, към това, което то благославя и са могли да си кажат: Христос не е дошъл за праведните, но и за грешните. Той е седял на трапезата с грешниците и митарите. Ако за да се почувства въздействието на Евангелието на Йоан е била необходима една висока подготовка, за Евангелието на Лука можем да кажем, че никоя човешка душа не стои толкова ниско, за да не може да почувства пълното въздействие на топлината, която се струи от Евангелието на Лука.
Така че, Евангелието на Лука е било винаги една книга за мнозинството, в която може да намери назидание и най-детската
душа
.
Всички онези човешки души, които остават детски от най-ранната възраст до дълбока старост, са се чувствали винаги привлечен от Евангелието на Лука. Онези от християнските Истини, които са били представяни образно от изкуството, особено от живописта, които говорят най-убедително на човешкото сърце, ние ги намираме дадени в Евангелието на Лука, откъдето хо-рата на изкуството са вземали своите теми, въпреки че в това отношение другите Евангелия са доставяли много материал. Всички дълбоки отношения между Христос и Йоан Кръстител, които са били изобразявани толкова много пъти, имат своя източник в тази вечна книга, в Евангелието на Лука. Който остави да действа върху него това Писание от тази гледна точка ще открие, че отначало до край то е потопено в Принципа на Любовта, на състраданието, на простотата и даже до известна степен детинското. Евангелието на Лука е, което ни дава детския живот на Исус от Назарет.
към текста >>
Те са смятали, че
душата
, която живее в това тяло, е била породена от едно Върховно Същество.
Това Посвещение било най-съвременно за епохата, когато са писани Евангелията и то би могло да бъде наречено европейско Посвещение. Той не се интересувал от физическия произход на Исус от Назарет, от Неговия външен произход, но се интересувал преди всичко от Духа, който е живял в това тяло. Това е една практика, която е практикувана във всички Посвещения. Така например учениците на Платон, които са искали да разберат своя Учител и неговата същност, не са търсили да узнаят кой е бил неговият физически баща. За тях е имало значение произхода на духа на Платон.
Те са смятали, че
душата
, която живее в това тяло, е била породена от едно Върховно Същество.
Така те са отдавали раждането на Платон, на духовния Платон, на бога Аполон. За тях Платон е бил Син на Аполон. Във всички Посвещения съществува обичай, при описание живота на един посветен да не се занимават с онази част от живота му, която предшествала Посвещението, а са се интересували само от живота след Посвещението. Същият обичай са спазвали евангелистите, когато са описвали живота на Исус и затова те са се интересували преди всичко от Онзи, Който според израза на Евангелието, е Син Божи за своите поклонници, за своите напреднали ученици. По времето, когато са писани Евангелията, човечеството е стигнало една такава степен на своето развитие, че хората са се привързвали все повече и повече към физическия, към сетивния свят, обиквали са все повече земния живот.
към текста >>
Този окултен исторически анализ ни довежда до идеята, че Матей, който по рождение принадлежал на юдейския народ, в своята
душа
се издигнал до една човечност, обгръщаща цялото човечество.
Матей беше събрал около себе си цял кръг от митари, върху които действаше в смисъла, в който той беше убеден. И когато Христос го призовава, той въвежда всичките си приятели, митари в кръга на Христос, като даде угощение на Христа, на което са поканени всички митари, с Христа и учениците Му заедно. Но това угощение, на което присъства Христос с учениците Си, не е един обикновен банкет, а извършване на едно Тайнство. Чрез раздаването на хляба и виното Христос включва митарите, които са били римляни и юдеи на римска служба, в своя кръг. Това е едно велико предсказание за формата, която Християнството щеше да приеме в първата епоха на неговото развитие.
Този окултен исторически анализ ни довежда до идеята, че Матей, който по рождение принадлежал на юдейския народ, в своята
душа
се издигнал до една човечност, обгръщаща цялото човечество.
Освен юдейската същност, той носеше в себе си и египетската и римската същност, всяка една от тях по свой начин. Затова в християнския езотеризъм той е символизиран с Човека, докато Йоан е символизиран с Орела, Лука с Телеца, а Марко с Лъва. От юдейството той има мисленето като левит. От Египет той има чувството като есей, от римлянството той има волята като митар. В него юдейството, египетството и римлянството се съчетават в мировата човечност.
към текста >>
23.
12. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЯТА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
И когато се наблюдава една художествена картина, първо трябва да я обхванем в нейната цялост и тогава подробностите, за да можем да доловим нейната
душа
, която да въздейства на нашата
душа
.
Като ги разгледаме в този дух ще видим, че те ни разкриват вътрешните закони на космичното творчество, вътрешните закони, по които животът се проявява както в космоса, така и в земята, във всеки отделен човек и във всяко отделно същество. Всяко едно от Евангелията има специален строеж и ни разкрива специална страна на космичното и жизне-ното творчество. Начинът и редът, по който са дадени проповедите, притчите, знаменията и събитията не са случайни и произволни, а са наредени по един строго математичен начин, защото те са отражение на космичния ритъм. И всяко едно Евангелие, както и всеки стих от Евангелията ни свързват с определени области на космоса, с определени страни на човешкото битие. Евангелията са велики художествени произведения.
И когато се наблюдава една художествена картина, първо трябва да я обхванем в нейната цялост и тогава подробностите, за да можем да доловим нейната
душа
, която да въздейства на нашата
душа
.
Така че, Евангелията са Божествени произведения на изкуството и трябва да ги разглеждаме първо като цяло и след това в техните подробности. И тогава ще намерим в тяхното подреждане и композиция редът и законите на Духовния свят, който образува живото и велико тяло на Бога в и над сетивния свят. Когато проникнем в Тайната на композицията на Евангелията, ние ще получим един ключ, който е в състояние да ни разкрие неподозираните дълбочини на Евангелията. Обаче, този ключ не работи, когато с него борави един интелект, който днес се нарича "научен". Едно действително художествено разглеждане на едно произведение на изкуството се различава от едно механично "научно" изследване на неговите подробности.
към текста >>
При какво основно настроение, до каква висота и яснота може да се отрази Духовния свят в човешкото съзнание, това напълно зависи от степента на развитието на
душата
на евангелиста.
Това не е така. Трябва да си представим нещата по следния начин: В резултат на съдбата и на обучението, в първичното Християнство е имало човешки души, в които е имало място не само за обикновеното сетивно съзнание, което отразява сетивния свят, а наред с него е имало и едно повишено съзнание, което отразява Свръхсетивния свят и чрез това прониквало както назад в миналото, така и напред в бъдещето, и се издигало до Божествените същества от йерархията. Земното съзнание в мисли и спомени е оставало да съществува редом с тяхното повишено съзнание, което приемало Откровението от Божествения свят. И според съдбата и обучението различните евангелисти възприемали различно Откровенията на Божествения свят, тъй като тяхното съзнание се различавало.
При какво основно настроение, до каква висота и яснота може да се отрази Духовния свят в човешкото съзнание, това напълно зависи от степента на развитието на
душата
на евангелиста.
Тази е причината, поради която имаме четири евангелисти. За да може да се отрази цялото Вечно Евангелие, което е записано в духовните светове, за да бъде изразено то в човешки думи, то трябваше да се изрази едновременно в четири различни души, в четири основни форми на повишено човешко съзнание на извисилото се човечество. Едва четирите Евангелия заедно ни позволяват до известна степен да предчувстваме Вечното Евангелие, което, за да се изяви в своята цялост, са необходими повече от четири Евангелия. Ето защо ние трябва не само да съберем съдържанието на четирите Евангелия, а също така да открием скритите в четирите Евангелия висши композиционни Тайни и форми и да ги съчетаем така, че да изпъкне първичната Божествена форма, която е скрита в тях, която е отпечатък на космичните ритми и която е изявление на Божествения свят, на Вечното Евангелие. Преди да разгледаме поотделно различните Евангелия, първо да хвърлим цялостен поглед върху общата композиция на Новия Завет като цяло, за да можем след това да проникнем в композицията на отделните новозаветни книги.
към текста >>
Едва в третия голям кръг на изживяване на Откровението на тръбите звукът прониква в човешката
душа
.
С това ние се изкачваме на едно по-високо поле на съществувание на Духовния свят. Тук към висшето виждане се прибавя и висшето чуване, слушане. Тръбите издават не само тонове, но те прозвучават в Божествени Слова на Откровението, които духовното ухо може да чуе. Звуците на тръбите, Словото на тръбите не са земни звуци. Земното ухо е глухо за тях.
Едва в третия голям кръг на изживяване на Откровението на тръбите звукът прониква в човешката
душа
.
Последният голям кръг на Йоановия апокалиптичен полет на орела ни води нагоре в облаците, където се разливат седемте чаши на Гнева. Тук към висшето виждане и чуване се прибавя един нов свръхсетивен елемент - способността да се идва в непосредствен контакт със Съществата и силите от Духовния свят. Този контакт със Съществата е постоянно една мирова съдба, едно отделяне на духовете. При този контакт доброто в човека изпитва Божествената Любов, която се запалва от това. При същото докосване злото в човека изпитва Божия Гняв и изгаря.
към текста >>
Първото нещо, което произхожда от строежа на Откровението е, че всяка Библейска книга води човешката
душа
по един път, който върви нагоре на степени.
Този контакт със Съществата е постоянно една мирова съдба, едно отделяне на духовете. При този контакт доброто в човека изпитва Божествената Любов, която се запалва от това. При същото докосване злото в човека изпитва Божия Гняв и изгаря. Така Откровението завършва с това, че от явяването на противоположните сили, произведени от разливането на Божия Гняв, лъчезарно се издига небесният Ерусалим, новия свят, който произлиза от осъществяването на Божията Любов и от Огъня на пречистването. Такъв обзор на композицията на Откровението на Йоан има огромно значение за разбирането на Евангелията.
Първото нещо, което произхожда от строежа на Откровението е, че всяка Библейска книга води човешката
душа
по един път, който върви нагоре на степени.
Евангелията не са само книги за четене, те не са само исторически съобщения, които протичат постоянно на едно и също равнище. Те са книги, които искат да напътят човешката душа към едно последователно преобразяване. Всеки раздел от Евангелието, а също така и на другите книги на Новия Завет искат, щото онзи човек, който се приближава до тях, първо да изкачи степените, които вече са изминати дотам. Два раздела на Евангелието не могат да се четат със същото настроение. Следващите раздели изискват повече благоговение и пречистване на душата, отколкото предидущите.
към текста >>
Те са книги, които искат да напътят човешката
душа
към едно последователно преобразяване.
При същото докосване злото в човека изпитва Божия Гняв и изгаря. Така Откровението завършва с това, че от явяването на противоположните сили, произведени от разливането на Божия Гняв, лъчезарно се издига небесният Ерусалим, новия свят, който произлиза от осъществяването на Божията Любов и от Огъня на пречистването. Такъв обзор на композицията на Откровението на Йоан има огромно значение за разбирането на Евангелията. Първото нещо, което произхожда от строежа на Откровението е, че всяка Библейска книга води човешката душа по един път, който върви нагоре на степени. Евангелията не са само книги за четене, те не са само исторически съобщения, които протичат постоянно на едно и също равнище.
Те са книги, които искат да напътят човешката
душа
към едно последователно преобразяване.
Всеки раздел от Евангелието, а също така и на другите книги на Новия Завет искат, щото онзи човек, който се приближава до тях, първо да изкачи степените, които вече са изминати дотам. Два раздела на Евангелието не могат да се четат със същото настроение. Следващите раздели изискват повече благоговение и пречистване на душата, отколкото предидущите. Можем да кажем, че Евангелията са книги на Посвещението, в смисъл, че в тях душата е водена по Пътя на Посвещението на степени нагоре. Второто нещо, което следва от строежа на Откровението е това, че в изразяването на посланията, на печатите, на тръбите, на чашите на Гнева, в редуването на земното съзнание, на духовното виждане, на духовното чуване и на духовното общение трябва да познаем един миров ред, който е постоянно същият, когато Пътят за Духовния свят се търси и намира по правилен начин.
към текста >>
Следващите раздели изискват повече благоговение и пречистване на
душата
, отколкото предидущите.
Първото нещо, което произхожда от строежа на Откровението е, че всяка Библейска книга води човешката душа по един път, който върви нагоре на степени. Евангелията не са само книги за четене, те не са само исторически съобщения, които протичат постоянно на едно и също равнище. Те са книги, които искат да напътят човешката душа към едно последователно преобразяване. Всеки раздел от Евангелието, а също така и на другите книги на Новия Завет искат, щото онзи човек, който се приближава до тях, първо да изкачи степените, които вече са изминати дотам. Два раздела на Евангелието не могат да се четат със същото настроение.
Следващите раздели изискват повече благоговение и пречистване на
душата
, отколкото предидущите.
Можем да кажем, че Евангелията са книги на Посвещението, в смисъл, че в тях душата е водена по Пътя на Посвещението на степени нагоре. Второто нещо, което следва от строежа на Откровението е това, че в изразяването на посланията, на печатите, на тръбите, на чашите на Гнева, в редуването на земното съзнание, на духовното виждане, на духовното чуване и на духовното общение трябва да познаем един миров ред, който е постоянно същият, когато Пътят за Духовния свят се търси и намира по правилен начин. Духовният свят може да се оприличи на една голяма сграда с три етажа, които се издигат над земното съществуване. Първият от тези етажи е изпълнен с образи, вторият - със слова, а третия - със същества. В Окултната Наука способността за виждане на образи се нарича имагинация.
към текста >>
Можем да кажем, че Евангелията са книги на Посвещението, в смисъл, че в тях
душата
е водена по Пътя на Посвещението на степени нагоре.
Евангелията не са само книги за четене, те не са само исторически съобщения, които протичат постоянно на едно и също равнище. Те са книги, които искат да напътят човешката душа към едно последователно преобразяване. Всеки раздел от Евангелието, а също така и на другите книги на Новия Завет искат, щото онзи човек, който се приближава до тях, първо да изкачи степените, които вече са изминати дотам. Два раздела на Евангелието не могат да се четат със същото настроение. Следващите раздели изискват повече благоговение и пречистване на душата, отколкото предидущите.
Можем да кажем, че Евангелията са книги на Посвещението, в смисъл, че в тях
душата
е водена по Пътя на Посвещението на степени нагоре.
Второто нещо, което следва от строежа на Откровението е това, че в изразяването на посланията, на печатите, на тръбите, на чашите на Гнева, в редуването на земното съзнание, на духовното виждане, на духовното чуване и на духовното общение трябва да познаем един миров ред, който е постоянно същият, когато Пътят за Духовния свят се търси и намира по правилен начин. Духовният свят може да се оприличи на една голяма сграда с три етажа, които се издигат над земното съществуване. Първият от тези етажи е изпълнен с образи, вторият - със слова, а третия - със същества. В Окултната Наука способността за виждане на образи се нарича имагинация. Способността за чуване на слова се нарича инспирация.
към текста >>
Стремежът на човешката
душа
израства нагоре до областта на предлагащия се дар на Откровението.
Способността за чуване на слова се нарича инспирация. Способността за контакт с възвишените Същества на космоса се нарича интуиция. Учителят формулира тези три степени на висшето познание по следния начин: "Съществуват три начина за придобиване на знание: чрез прозрение, чрез вдъхновение или чрез интуиция. Чрез последователно възприемане, за което са необходими 4-5 години усилена работа и чрез постоянно повторение, за изучаването на което са нужни десетки години". За Окултната Наука е ясно, че съществуват степени на съзнанието на евангелистите, че вдъхновението не е било за евангелистите едно вдървено, неестествено състояние, а една жива течаща степен в целия процес на преобразяването на съзнанието, на повишаване на съзнанието.
Стремежът на човешката
душа
израства нагоре до областта на предлагащия се дар на Откровението.
Евангелията не са запазени предания, а плодове на Посвещението на хора и съществени дарове на Откровението на Бога. А земното човешко съзнание в смисъл и спомен остава да съществува точно така, както в Откровението на Йоан Духът на посланията продължава да звучи и в печатите, и в тръбите, и в чашите на Гнева. Евангелистите са написали Свещените текстове от едно съзнание, при което личният спомен, духовното виждане, духовното чуване и единението действат в едно живо единство.
към текста >>
24.
КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЙОАН
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Емил Бок казва: "Седемте Христови чудеса в Евангелието на Йоан стоят пред нас като мощни и завладяващи
душата
образи.
6. Изцеление на сляпородения. 7. Възкресението на Лазар. Числото 7 тук не е нито случайно, нито произволно. Това важи както тук, така и при четирите пъти по седем степени на Откровението. Редът и ритъмът на числото 7 съществуват като факт в духовните светове, също както в октавата има 7 тона, в дъгата 7 цвята, в седмицата 7 дни.
Емил Бок казва: "Седемте Христови чудеса в Евангелието на Йоан стоят пред нас като мощни и завладяващи
душата
образи.
Ако ги разгледаме внимателно ще видим, че чудесата не са били еднократни и това, което е станало веднъж няма повече влияние, но всъщност това е един процес, който обхваща всички човешки души в течение на времето. Така нашето собствено човешко същество се превръща в делвата от сватбата в Кана Галилейска, в която водата е превърната във вино. Ние самите сме момчето, което получава изцеление по молбата на своя баща. Картината от живот и действие на Христос се превръща в огледало, в което ние самите се оглеждаме и минаваме през едно преобразяващо чудо на Христос". "Образите на земните събития, ставайки огледало на духовни събития, чрез тях се отваря царството на образите, на имагинацията.
към текста >>
Той излива чашите на Божията Любов, а това е Неговото собствено Същество, Неговата собствена
душа
.
Започвайки от 13-та глава на Евангелието на Йоан, се издига третия кръг на орловия полет. Започва страданието, умирането и Възкресението на Христос. Тук вече Христос не действа външно и символично като образни дела. Той не говори вече в слова на Откровение. Тук през времето, когато човечеството действа върху Него, бичува Го, разпъва Го и Го полага в гроб, Той върши своето велико, истинско духовно дело.
Той излива чашите на Божията Любов, а това е Неговото собствено Същество, Неговата собствена
душа
.
Той се жертва, съединявайки Своята душа със Своите ученици и последователи от цялата земя. Отсега нататък една действителна интуиция прониква цялото Битие, става едно действително Единение със съществата на Божествения свят. Христос е пожертвал, сега Той може да бъде близо до всяко създание, всяко създание може да долови и да докосне Неговата близост и Неговото Същество. Никое друго Евангелие не предава интуитивния характер на страданието, умирането и Възкресението на Христос, както Евангелието на Йоан. То предава този интуитивен характер преди всичко в начина на описанието, а също и в самото съдържание.
към текста >>
Той се жертва, съединявайки Своята
душа
със Своите ученици и последователи от цялата земя.
Започва страданието, умирането и Възкресението на Христос. Тук вече Христос не действа външно и символично като образни дела. Той не говори вече в слова на Откровение. Тук през времето, когато човечеството действа върху Него, бичува Го, разпъва Го и Го полага в гроб, Той върши своето велико, истинско духовно дело. Той излива чашите на Божията Любов, а това е Неговото собствено Същество, Неговата собствена душа.
Той се жертва, съединявайки Своята
душа
със Своите ученици и последователи от цялата земя.
Отсега нататък една действителна интуиция прониква цялото Битие, става едно действително Единение със съществата на Божествения свят. Христос е пожертвал, сега Той може да бъде близо до всяко създание, всяко създание може да долови и да докосне Неговата близост и Неговото Същество. Никое друго Евангелие не предава интуитивния характер на страданието, умирането и Възкресението на Христос, както Евангелието на Йоан. То предава този интуитивен характер преди всичко в начина на описанието, а също и в самото съдържание. Много неща в тези свещени четири заключителни глави на Евангелието на Йоан остават напълно неразбираеми, ако не се разберат, че те са израз на едно интуитивно преживяване.
към текста >>
25.
КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Матей предава цялото свое Евангелие от
душата
и от пътя на човека Петър.
Притчите са изказани образно. Като такива, те следват осъществените образи, чудесата на първата голяма степен. В Евангелието на Матей образният характер се запазва и във втория среден раздел - от 17-та до 25-та глава. Можем да кажем: Евангелието на Матей остава на степента на образното изживяване там, където Евангелието на Йоан се издига до Словото, до слушането. Тази е вътрешната последователност на Петровото същество.
Матей предава цялото свое Евангелие от
душата
и от пътя на човека Петър.
Обаче Петър не устоява при седмата степен на първия кръг, която е същевременно прагът за втория кръг. Така ние виждаме как, въпреки че събитията в живота на Христос напредват, душата на Петър се връща още веднъж в първия кръг, когато стига до неговия край и остава на степента на образите. А там, където започва третият кръг със събития, които могат да бъдат обхванати действително само от интуицията ние ще видим, как човекът Петър потъва в един вид сън или сънуване, при който той оставя да минат през него великите интуитивни събития на страданието, умирането и Възкресението на Христос като образи, като един вид образи на будно сънуване. Петър и Йоан изживяват страданията на Христос по съвършено различен начин. Йоан е единственият ученик, който стои под кръста.
към текста >>
Така ние виждаме как, въпреки че събитията в живота на Христос напредват,
душата
на Петър се връща още веднъж в първия кръг, когато стига до неговия край и остава на степента на образите.
В Евангелието на Матей образният характер се запазва и във втория среден раздел - от 17-та до 25-та глава. Можем да кажем: Евангелието на Матей остава на степента на образното изживяване там, където Евангелието на Йоан се издига до Словото, до слушането. Тази е вътрешната последователност на Петровото същество. Матей предава цялото свое Евангелие от душата и от пътя на човека Петър. Обаче Петър не устоява при седмата степен на първия кръг, която е същевременно прагът за втория кръг.
Така ние виждаме как, въпреки че събитията в живота на Христос напредват,
душата
на Петър се връща още веднъж в първия кръг, когато стига до неговия край и остава на степента на образите.
А там, където започва третият кръг със събития, които могат да бъдат обхванати действително само от интуицията ние ще видим, как човекът Петър потъва в един вид сън или сънуване, при който той оставя да минат през него великите интуитивни събития на страданието, умирането и Възкресението на Христос като образи, като един вид образи на будно сънуване. Петър и Йоан изживяват страданията на Христос по съвършено различен начин. Йоан е единственият ученик, който стои под кръста. В Гетсимания Петър заспива. Той отново се опълчва против настъпващата съдба на смъртта, както при Цезария Филипова, като отрязва с ножа си ухото на слугата Малхус.
към текста >>
Накрая
душата
на човека Петър, а с това и Евангелието на Матей преминава от имагинацията и се издига до света на инспирацията, на Словото.
В Гетсимания Петър заспива. Той отново се опълчва против настъпващата съдба на смъртта, както при Цезария Филипова, като отрязва с ножа си ухото на слугата Малхус. Накрая, намирайки се в този съновиден сън, той се отрича от Христос: сън, в който изпада в будно състояние и който превръща за него всичко в чужди и далечни образи. Едва празникът на Петдесетница изтръгва Петър от образното сънуване и го издига в света на духовното Слово. И ние можем да почувстваме края на Евангелието на Матей като една прелюдия на чудото на Словото в празника на Петдесетница.
Накрая
душата
на човека Петър, а с това и Евангелието на Матей преминава от имагинацията и се издига до света на инспирацията, на Словото.
Това е показано с думите на Възкръсналия, Който казва: "Идете в света и научете всички народи, и ги кръщавайте в Името на Отца, Сина и Светаго Духа". В заключение на това сравнение можем да дадем следната таблица: Евангелие на Йоан........................................................................Евангелие на Матей От 1 -ва до 11 -та гл.....................................................................От 1 -ва до 16-та гл. Седемте чудеса Христови - имагинация......................................7-те чудеса - имагинация
към текста >>
Поверените таланти, които човек не трябва да заравя в земята, са дремещите органи на
душата
, чрез развитието на които човек се пробужда за виждането на Духовния свят.
Не напразно тя е последната от притчите. Откъснем ли я от връзката с поученията на учениците, а я вземем като общо религиозно поучение, тя до много голяма степен се явява като едно търговско-християнско схващане, отколкото притчата за съкровището в нивата. Под самата връзка на композицията, където тази притча следва притчата за девиците и преминава в думите за второто пришествие на Христос, се получава едно истинско равнище, на което тя може да бъде правилно разбрана. Това е една притча, която се отнася до второто идване на Христос, и която съдържа важно изискване за развитие на вътрешните дарби и способности на човека. Тук е изразен с най- голяма убедителност избликът на Християнството в един нов езотеризъм и в един нов окултизъм, който трябва да бъде наново постигнат.
Поверените таланти, които човек не трябва да заравя в земята, са дремещите органи на
душата
, чрез развитието на които човек се пробужда за виждането на Духовния свят.
По същия начин, както накратко показах тук за притчите, трябва да бъде четено цялото Евангелие, като се обръща внимание на неговите композиционни тайни. Ето защо е необходимо да се премине от четене на отделните стихове към едно такова четене на Евангелието, при което да се стремим да разберем подробностите, изхождайки от цялото. Навсякъде има преходи там, където между две сцени на Евангелието се крият най-важните ключове. Така накрая на 16-та глава Христос говори за това, че събитията на Неговото второ идване ще започнат още преди да премине живеещото тогава поколение. Такива места често пъти се изтъкват за да се покаже, че Христос е вярвал в един предстоящ свършек на света и че като другите хора на Неговото време Той е бил жертва на едно суеверие.
към текста >>
То трябва да се чете с вътрешните сили и с вътрешните органи на
душата
, за които загатва Евангелието, когато говори за Вярата.
На върха на Маслинената планина Христос показа на своите ученици бъдещето на човечеството и Тайната на Неговото второ идване. Следователно и тук двата пъти планината е отместена и погледът за духовния свят е останал свободен. Планината на земния свят трябва да бъде отместена, трябва да отстъпи, за да стане видим Духовния свят. Такива образи могат да ни дадат главно направляващите линии за правилното разбиране на Евангелието. Евангелието не трябва да се чете само с интелекта.
То трябва да се чете с вътрешните сили и с вътрешните органи на
душата
, за които загатва Евангелието, когато говори за Вярата.
Докато тези органи не са будни при четенето на Евангелието, планината на кривото материалистично разбиране ще препятства пътя на човешкия поглед. Но ако те са пробудени, ако работят, планината ще се премести настрана и погледът за духовния свят ще бъде освободен. По този начин Евангелията и особено първите три Евангелия стават разбираеми. В противен случай човек не може да ги разбере. Ще завърша това описание с една мисъл от Емил Бок.
към текста >>
26.
КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Както
душата
на човека е нещо средно между тялото, и духа, и чувството е нещо средно между мисълта и волята, така Самария стои в средата на трите палестински области.
Това са три области с три различни природни характери и с три различно устроени хора. Юдея е повече планинска и пустинна област, в която се чувства един дух на строгост и суровост. А Галилея е една светла, слънчева страна, където хората са по-весели и по-разположени духом. Хората на Галилея са като пролетта, а хората на Юдея са студени и сериозни като късна есен и зима. Самария стои вътрешно и външно посредата между Галилея и Юдея.
Както
душата
на човека е нещо средно между тялото, и духа, и чувството е нещо средно между мисълта и волята, така Самария стои в средата на трите палестински области.
Юдеите са хора консерватори, фанатици, считат се за най-ревностните пазители на закона на Мойсей, най-правоверни, най-близко до Бога. Галилейците са едно смешение на много народи - елини, римляни и различни израилски племена. Те са хора по-прогресивни, по-свободолюбиви, с весел дух, докато юдеите са мрачни и сериозни. Народът на Самария заема средно място. Те са хора на чувството и настроението.
към текста >>
Тяхната
душа
е била в един още първоначален стадий на своето развитие, непречистена от чувствения елемент, и това е дало основите на техния религиозен живот.
Те са плод на една смесица на вавилонците, преселени при вавилонското робство в Палестина и се смесили с израилските племена, които живеели там. Така била създадена онази смесица от народи, които юдеите, които имали съзнание за своята раса, толкова много презирали. Между Самария и Вавилон е царувало едно вътрешно родство. И двата народа градят живота си върху чувствения елемент. В религиозно отношение юдеите считали самаряните като езичници.
Тяхната
душа
е била в един още първоначален стадий на своето развитие, непречистена от чувствения елемент, и това е дало основите на техния религиозен живот.
И когато Лука описва, че пътят от Юдея за Галилея минава през Самария, това означава, че пътят, описан от Лука, е Път на пречистване на душата. Защото голяма част от Евангелието на Лука е изпълнено с идеята за Пътя, като физическия път, който Исус изминава с учениците Си ни дава идеята за Пътя на душата, който тя трябва да измине в процеса на своето развитие. И затова характерната черта на Евангелието на Лука е характерът на Пътя. Така, между много пътешествия на Исус, описани в това Евангелие, е изложено голямото пътешествие от Галилея до Ерусалим, описанието на който път се простира от 9-та до 19-та глава. Докато за дейността в Галилея са посветени 5 глави и за дейността в Юдея - 5 глави.
към текста >>
И когато Лука описва, че пътят от Юдея за Галилея минава през Самария, това означава, че пътят, описан от Лука, е Път на пречистване на
душата
.
Така била създадена онази смесица от народи, които юдеите, които имали съзнание за своята раса, толкова много презирали. Между Самария и Вавилон е царувало едно вътрешно родство. И двата народа градят живота си върху чувствения елемент. В религиозно отношение юдеите считали самаряните като езичници. Тяхната душа е била в един още първоначален стадий на своето развитие, непречистена от чувствения елемент, и това е дало основите на техния религиозен живот.
И когато Лука описва, че пътят от Юдея за Галилея минава през Самария, това означава, че пътят, описан от Лука, е Път на пречистване на
душата
.
Защото голяма част от Евангелието на Лука е изпълнено с идеята за Пътя, като физическия път, който Исус изминава с учениците Си ни дава идеята за Пътя на душата, който тя трябва да измине в процеса на своето развитие. И затова характерната черта на Евангелието на Лука е характерът на Пътя. Така, между много пътешествия на Исус, описани в това Евангелие, е изложено голямото пътешествие от Галилея до Ерусалим, описанието на който път се простира от 9-та до 19-та глава. Докато за дейността в Галилея са посветени 5 глави и за дейността в Юдея - 5 глави. Характерно за Евангелието на Лука са първите две глави, които говорят за раждането на Исус.
към текста >>
Защото голяма част от Евангелието на Лука е изпълнено с идеята за Пътя, като физическия път, който Исус изминава с учениците Си ни дава идеята за Пътя на
душата
, който тя трябва да измине в процеса на своето развитие.
Между Самария и Вавилон е царувало едно вътрешно родство. И двата народа градят живота си върху чувствения елемент. В религиозно отношение юдеите считали самаряните като езичници. Тяхната душа е била в един още първоначален стадий на своето развитие, непречистена от чувствения елемент, и това е дало основите на техния религиозен живот. И когато Лука описва, че пътят от Юдея за Галилея минава през Самария, това означава, че пътят, описан от Лука, е Път на пречистване на душата.
Защото голяма част от Евангелието на Лука е изпълнено с идеята за Пътя, като физическия път, който Исус изминава с учениците Си ни дава идеята за Пътя на
душата
, който тя трябва да измине в процеса на своето развитие.
И затова характерната черта на Евангелието на Лука е характерът на Пътя. Така, между много пътешествия на Исус, описани в това Евангелие, е изложено голямото пътешествие от Галилея до Ерусалим, описанието на който път се простира от 9-та до 19-та глава. Докато за дейността в Галилея са посветени 5 глави и за дейността в Юдея - 5 глави. Характерно за Евангелието на Лука са първите две глави, които говорят за раждането на Исус. Самото Евангелие ни подготвя за сериозността на Пътя от начина, по който прави преход към него.
към текста >>
Към притчите, отправени към учениците, е необходимо да бъде приложено едно тълкуване близко до алегоричното, за да не бъдат разбрани в материален смисъл, защото те говорят за духовни процеси в процеса на развитието на
душата
, в процеса Пътя на Ученика.
На тази молба Христос отговаря, като им дава молитвата "Отче наш" и веднага прибавя притчата за молещия се приятел. От това може да се види, че в притчата към учениците се касае за степента на едно поучение за духовна работа над себе си по пътя на молитвата и медитацията. Тази е особеността на Евангелието на Лука, че то често показва образа на молещия се Христос. Там често се казва: Той отиде на планината, за да се помоли. Понеже Евангелието на Лука носи характер на едно Евангелие на Пътя, затова от него лъха едно молитвено настроение.
Към притчите, отправени към учениците, е необходимо да бъде приложено едно тълкуване близко до алегоричното, за да не бъдат разбрани в материален смисъл, защото те говорят за духовни процеси в процеса на развитието на
душата
, в процеса Пътя на Ученика.
Така че, смисълът на притчите към учениците не трябва да търсим на физическото поле, а на духовното поле. Душата трябва да прояви вътрешна активност, за да развие вътрешните си сили, които ще я свържат с духа. Такава е идеята например, на притчата за молещия се приятел. Защото във всеки от нас има един, който спи и един, който се стреми да събуди спящия. В нас има нещо неподвижно, спящо, спрямо което трябва да бъде употребено енергично усилие, за да го раздвижим.
към текста >>
Душата
трябва да прояви вътрешна активност, за да развие вътрешните си сили, които ще я свържат с духа.
Тази е особеността на Евангелието на Лука, че то често показва образа на молещия се Христос. Там често се казва: Той отиде на планината, за да се помоли. Понеже Евангелието на Лука носи характер на едно Евангелие на Пътя, затова от него лъха едно молитвено настроение. Към притчите, отправени към учениците, е необходимо да бъде приложено едно тълкуване близко до алегоричното, за да не бъдат разбрани в материален смисъл, защото те говорят за духовни процеси в процеса на развитието на душата, в процеса Пътя на Ученика. Така че, смисълът на притчите към учениците не трябва да търсим на физическото поле, а на духовното поле.
Душата
трябва да прояви вътрешна активност, за да развие вътрешните си сили, които ще я свържат с духа.
Такава е идеята например, на притчата за молещия се приятел. Защото във всеки от нас има един, който спи и един, който се стреми да събуди спящия. В нас има нещо неподвижно, спящо, спрямо което трябва да бъде употребено енергично усилие, за да го раздвижим. А това става по пътя на молитвата и медитацията. При втората притча към учениците, притчата за будния слуга, се загатва за второто идване на Христос.
към текста >>
Но тази притча има отношения към Духовния свят, към света на
Душата
.
Тук самото Евангелие ни показва много ясно разликата между притчите към народа и тези към учениците. Петър запитва: Господи, тази притча казваш само на нас, или към всички човеци? Обаче Христос не му отговаря а просто продължава с разгръщането образа на будния слуга. Особено трудна за разбиране е притчата за нечестния домоуправител. Ако отнесем притчата към физическото поле ще излезе, че Христос насърчава кражбата.
Но тази притча има отношения към Духовния свят, към света на
Душата
.
Когато човек живее за другите, той до известна степен се изразходва. За да може да служи безкористно на другите хора, човек се нуждае от един вид усамотяване, през което време да възстанови изгубените си сили. Той трябва, тъй да се каже, да краде от времето, което посвещава в служене на хората, за да се уедини в себе си, за да може да възстанови изгубените си сили. Това е дълбокият смисъл на притчата. В заключение на тази притча е казано: Никой не може да служи едновременно на Бога и на Мамона.
към текста >>
Това е човешката съвест, а молещата се вдовица, това е човешката
душа
, която се стреми към Бога.
Миналото и неговите произведения, даже и тогава, когато са Свещени предания, трябва да служи на вечно новото настояще и бъдеще, и не трябва да си присвоява една себестойност. От този Мамон ние трябва да си създадем приятел, т.е. помощник на бъдещето. Притчата за молещата се вдовица, както и всички притчи, имат преди всичко вътрешен характер, имат отношение към вътрешния живот на човека. Кой е съдията в човека?
Това е човешката съвест, а молещата се вдовица, това е човешката
душа
, която се стреми към Бога.
В притчата за поверените таланти се загатва за второто идване на Христос. Поверените таланти са вътрешните душевни сили, които всеки трябва да развие, което става чрез процеса на вътрешното себеотдаване и молитвата. Когато човек е небрежен към развиването на вътрешните си сили, той е този, който е заровил таланта си в земята, за което ще бъде наказан, ще му се отнемат тези таланти. В тези притчи към учениците, описани от Лука, се очертава Пътя на Ученика, Пътя на развитието на вътрешните сили на Душата, чрез което Душата се свързва с Бога, расте и се развива. Евангелието на Лука почва с един пролог, който не е само литературна особеност, а има дълбок езотеричен характер и ни показва какъв е произхода на Евангелието на Лука.
към текста >>
В тези притчи към учениците, описани от Лука, се очертава Пътя на Ученика, Пътя на развитието на вътрешните сили на
Душата
, чрез което
Душата
се свързва с Бога, расте и се развива.
Кой е съдията в човека? Това е човешката съвест, а молещата се вдовица, това е човешката душа, която се стреми към Бога. В притчата за поверените таланти се загатва за второто идване на Христос. Поверените таланти са вътрешните душевни сили, които всеки трябва да развие, което става чрез процеса на вътрешното себеотдаване и молитвата. Когато човек е небрежен към развиването на вътрешните си сили, той е този, който е заровил таланта си в земята, за което ще бъде наказан, ще му се отнемат тези таланти.
В тези притчи към учениците, описани от Лука, се очертава Пътя на Ученика, Пътя на развитието на вътрешните сили на
Душата
, чрез което
Душата
се свързва с Бога, расте и се развива.
Евангелието на Лука почва с един пролог, който не е само литературна особеност, а има дълбок езотеричен характер и ни показва какъв е произхода на Евангелието на Лука. Текстът на пролога е следният: "Понеже мнозина предприеха да съчинят повест за събитията, които са известни между нас, както ни ги предадоха тези, които отначало са били очевидци и служители на евангелското Слово, счетох и аз за добре, след като проучих усърдно всичко отначало да ти пиша за това, почтени Теофиле, за да познаеш достоверността на Учението, в което си поучаван". Прологът ни дава ключа за произхода на Евангелието на Лука. Името Теофил, ако се преведе, означава Божи приятел. И затова може смело да се каже, че то не е отправено към даден човек, а въобще към Божиите приятели, т.е.
към текста >>
Знанието за тези важни събития се разпространява между нас чрез тези, които чрез пробуждане на
душата
са станали самовидци и служители на Словото.
Това са два вида посветени - едни, които само виждат, и други, които виждат и чуват или пък само чуват Словото, което се предава в Духовния свят. Ако вземем израза на Лука: "След като го проучих усърдно отначало", думата отначало, която на гръцки значи анотхен, всъщност означава отгоре. С това Лука сам се поставя в редиците на учениците или самовидците и служители на Словото, на Логоса. Той се е постарал да проследи събитията в живота на Христос отгоре, възприел ги е с духовното си виждане и ги предава на своя майчин гръцки език. Емил Бок превежда пролога свободно по следния начин: "Мнозина вече си поставиха задача да опишат в правилна връзка и ред пътя на събитията, чрез които Божествената пълнота се изявява между нас.
Знанието за тези важни събития се разпространява между нас чрез тези, които чрез пробуждане на
душата
са станали самовидци и служители на Словото.
Сега и за мен възниква духовното поръчение, след като преминах степените на този път, да ги опиша за тебе, благородни приятелю на Бога, най-точно и в тяхното правилно редуване, за да можеш чрез познанието да добиеш непоколебимост на душата във всичко, което си получил като учение". Композицията на Евангелието на Лука не е така открита и ясна, както тази на Йоан и Матей. За да разберем строежа на Евангелието на Лука, трябва да го разгледаме като едно цяло, а не всяка част сама за себе си. Като го разглеждаме така ние ще разберем, че пътят на живота на Исус е Път на Душата. Външни спирки в този път стават вътрешни спирки, редуването на които ни разкрива голяма вътрешна последователност.
към текста >>
Сега и за мен възниква духовното поръчение, след като преминах степените на този път, да ги опиша за тебе, благородни приятелю на Бога, най-точно и в тяхното правилно редуване, за да можеш чрез познанието да добиеш непоколебимост на
душата
във всичко, което си получил като учение".
Ако вземем израза на Лука: "След като го проучих усърдно отначало", думата отначало, която на гръцки значи анотхен, всъщност означава отгоре. С това Лука сам се поставя в редиците на учениците или самовидците и служители на Словото, на Логоса. Той се е постарал да проследи събитията в живота на Христос отгоре, възприел ги е с духовното си виждане и ги предава на своя майчин гръцки език. Емил Бок превежда пролога свободно по следния начин: "Мнозина вече си поставиха задача да опишат в правилна връзка и ред пътя на събитията, чрез които Божествената пълнота се изявява между нас. Знанието за тези важни събития се разпространява между нас чрез тези, които чрез пробуждане на душата са станали самовидци и служители на Словото.
Сега и за мен възниква духовното поръчение, след като преминах степените на този път, да ги опиша за тебе, благородни приятелю на Бога, най-точно и в тяхното правилно редуване, за да можеш чрез познанието да добиеш непоколебимост на
душата
във всичко, което си получил като учение".
Композицията на Евангелието на Лука не е така открита и ясна, както тази на Йоан и Матей. За да разберем строежа на Евангелието на Лука, трябва да го разгледаме като едно цяло, а не всяка част сама за себе си. Като го разглеждаме така ние ще разберем, че пътят на живота на Исус е Път на Душата. Външни спирки в този път стават вътрешни спирки, редуването на които ни разкрива голяма вътрешна последователност. В голямата средна част на Евангелията пътят, който Лука описва, е "Пътят на Учението", където Христос говори на хората като ги поучаваше, било че раздава богатство от притчи, било че изказва направо духовни Истини.
към текста >>
Като го разглеждаме така ние ще разберем, че пътят на живота на Исус е Път на
Душата
.
Емил Бок превежда пролога свободно по следния начин: "Мнозина вече си поставиха задача да опишат в правилна връзка и ред пътя на събитията, чрез които Божествената пълнота се изявява между нас. Знанието за тези важни събития се разпространява между нас чрез тези, които чрез пробуждане на душата са станали самовидци и служители на Словото. Сега и за мен възниква духовното поръчение, след като преминах степените на този път, да ги опиша за тебе, благородни приятелю на Бога, най-точно и в тяхното правилно редуване, за да можеш чрез познанието да добиеш непоколебимост на душата във всичко, което си получил като учение". Композицията на Евангелието на Лука не е така открита и ясна, както тази на Йоан и Матей. За да разберем строежа на Евангелието на Лука, трябва да го разгледаме като едно цяло, а не всяка част сама за себе си.
Като го разглеждаме така ние ще разберем, че пътят на живота на Исус е Път на
Душата
.
Външни спирки в този път стават вътрешни спирки, редуването на които ни разкрива голяма вътрешна последователност. В голямата средна част на Евангелията пътят, който Лука описва, е "Пътят на Учението", където Христос говори на хората като ги поучаваше, било че раздава богатство от притчи, било че изказва направо духовни Истини. Тази средна голяма част започва в края на 9~та глава там, където започва голямото пътешествие за Ерусалим, което е един Път на Душата. В това пътешествие не са отбелязани почти никакви събития, а само поучения, които Христос дава. Следователно, външното пътуване е само един вид потвърждение на съдбата или на образите на вътрешния Път, на Пътя на Учението.
към текста >>
Тази средна голяма част започва в края на 9~та глава там, където започва голямото пътешествие за Ерусалим, което е един Път на
Душата
.
Композицията на Евангелието на Лука не е така открита и ясна, както тази на Йоан и Матей. За да разберем строежа на Евангелието на Лука, трябва да го разгледаме като едно цяло, а не всяка част сама за себе си. Като го разглеждаме така ние ще разберем, че пътят на живота на Исус е Път на Душата. Външни спирки в този път стават вътрешни спирки, редуването на които ни разкрива голяма вътрешна последователност. В голямата средна част на Евангелията пътят, който Лука описва, е "Пътят на Учението", където Христос говори на хората като ги поучаваше, било че раздава богатство от притчи, било че изказва направо духовни Истини.
Тази средна голяма част започва в края на 9~та глава там, където започва голямото пътешествие за Ерусалим, което е един Път на
Душата
.
В това пътешествие не са отбелязани почти никакви събития, а само поучения, които Христос дава. Следователно, външното пътуване е само един вид потвърждение на съдбата или на образите на вътрешния Път, на Пътя на Учението. Евангелието на Лука е така построено, че се разделя на три части. Първата част обхваща началото до 9-та глава. В нея се говори за детството на Исус и за чудесата Христови.
към текста >>
Блажени плачущите, има отношение към
душата
, а блажени преследваните има отношение към човешкия аз.
Блажен е този, който иска да тръгне в Пътя, понеже е беден, гладен, плачещ и мразен. Нещастен е той, горко нему, ако е богат, сит, радостен и ако хората го хвалят и славят. Тези четири блаженства и четирите горко имат отношение към четирите члена на човешкото същество. Блажени бедните, има отношение към физическото тяло. Блажени гладните, има отношение към жизнената сила, към етерното тяло.
Блажени плачущите, има отношение към
душата
, а блажени преследваните има отношение към човешкия аз.
Петото блаженство е казано от Христос по повод питането на Йоан, Той ли е Христос. И Той казва: "Блажен е, който не се съблазни в Мене". На него отговаря горкото, казано по повод на съблазните: "Невъзможно е съблазните да не дойдат, но горко чрез когото дойдат". Това блаженство има отношение към раждането на висшето Аз в човека - превъзмогване на низшето аз и раждането на висшето Аз, което е Христос. Следните блаженства тогава могат да ни покажат степенуваното развитие на висшето същество в човека.
към текста >>
1. Първото блаженство е отправено към Мария - първообраз на
Душата
.
На жените Христос казва: "Блажени тези, които слушат Словото Божие и го пазят". Това са тези, които са дали място на Словото Божие в душите си и които чуват Словото Божие, което говори на човешките души. Следващото блаженство е едно тържествено поучение на учениците и се отнася до второто идване на Христос, което изисква будност от страна на човека за духовните явления в света и да различава духовете. Блаженствата са така групирани, че в своята цялост очертават Пътя на развиващия се човек. Така те образуват общата рамка, в която се развива строежът на цялото Евангелие.
1. Първото блаженство е отправено към Мария - първообраз на
Душата
.
2. Второто блаженство, блажени бедните, се отнася до земно-телесното и ни казва: "Бъди винаги вътрешно свободен". 3. Третото блаженство е блажени гладните, отнася се до областта на жизнената сила и ни учи да бъдем възприемчиви. 4. Четвъртото блаженство, блажени плачещите, блажени сълзите, се отнася до областта на душевните вълнения и ни учи да бъдем готови да понасяме скърбите и страданията. 5. Петото блаженство е блажени преследваните: отнася се до областта на личния живот, събуждането на аза и ни учи - търсете Основата на Живота в самите себе си. 6. Шестото блаженство е отправено към жените, блажени духовните зародиши: не оставяйте да бъде разклатен вашия духовен зародиш, а го укрепвайте чрез Христос.
към текста >>
27.
КОМПОЗИЦИЯТА НА ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Силите, които оживяват в
душата
на Петър на Петдесетница са такива, които човечеството е притежавало още в древни времена.
Даже в продължение на три дни неговите физически очи са ослепени, след като му бяха отворени вътрешните очи. В този смисъл изживяването на Павел е един космичен факт. Павел изживява Христос като Господар на Природата и на природните стихии и още от самото начало приема поръчението, което му позволява да преброди най-големите ширини на земния свят. Между Петдесетница и Дамаск стои друго едно изживяване - мъченичеството и убиването на Стефан. Това изживяване служи по един чудесен начин за мост между изживяването на Петър и това на Павел.
Силите, които оживяват в
душата
на Петър на Петдесетница са такива, които човечеството е притежавало още в древни времена.
Чудото на езиците е възобновяване на магическите сили на Словото, които са владели до най- висока степен в цялата египетска жреческа култура. Поради това и по-късно Павел се изказва върху говоренето езици в църквите с известни ограничения. Той виждал някаква стойност в това говорене, само когато несъзнателността, свързана с него, може да бъде допълнена, било че самият говорещ на чужди езици е в състояние да предаде на ясен език мисълта, казана преди това от него, или някой друг, който има способността да го изтълкува. Павел е писал после и до коринтяните, че самият той не желае да си служи с говорене на езици, въпреки че имал способността да го стори. Петър и чудото на езиците на Петдесетница са живо доказателство за широкия замах, който първичното Християнство е притежавало даже по отношение на силите на миналото.
към текста >>
28.
13. РАЖДАНЕТО НА ХРИСТИЯНСТВОТО И НЕГОВОТО РАЗВИТИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Но Белите Братя, начело с Христос, винаги са противодействали на импулсите на Черното Братство с противоположни импулси, които са внасяли в човешката
душа
и в човешките обвивки свежи Божествени сили и енергии, които коригирали извратеното от Черните Братя.
Белите Братя, начело с Христос, винаги са коригирали и изправяли повредите, които Черните са нанасяли при оформянето на човешките обвивки, но все пак те са оставили своите сили да действат в тези обвивки. Така в човешкото същество се явяват ред качества, които не са му свойствени, но са, така да се каже, присадени. Това са всички отрицателни качества, които човек днес притежава, и в миналото ги е притежавал в още по-голяма степен. Белите Братя, начело с Христос, винаги са ръководили човечеството, като са му давали методи, за да се справи с тези отрицателни сили и качества, които са му присадени. Ако човешките обвивки биха се развивали само под влияние на тъмните сили, те биха придобили един уродлив вид и човек никога не би станал човек в днешния смисъл на думата.
Но Белите Братя, начело с Христос, винаги са противодействали на импулсите на Черното Братство с противоположни импулси, които са внасяли в човешката
душа
и в човешките обвивки свежи Божествени сили и енергии, които коригирали извратеното от Черните Братя.
Това е една дълга история, която в Окултната Наука е позната в нейните подробности и тънкости, но тук аз само загатвам за тези неща, доколкото ни е необходимо за правилното разбиране на Християнството. Въздействието на Черното Братство, което в Библията е описано като изкушението на Ева от змията, е причина за това, което наричаме грехопадане. Грехопадането е един космичен факт, което значи, че в процеса на слизането на човечеството към земята са се намесили силите на Първия Принцип, които са внесли известна дисхармония в първоначалния план на развитието. Това, именно, грехопадане е станало причина за ненормалното оформяне на човешките обвивки, на което, както казах, е противодействало Бялото Братство, начело с Христос. И по такъв начин грехът е вложен не в естеството, в душата на човека, но в неговите обвивки, чрез които се проявява душата и по такъв начин тя не може да прояви Божествената си природа, а се проявява такава, каквато не е.
към текста >>
И по такъв начин грехът е вложен не в естеството, в
душата
на човека, но в неговите обвивки, чрез които се проявява
душата
и по такъв начин тя не може да прояви Божествената си природа, а се проявява такава, каквато не е.
Но Белите Братя, начело с Христос, винаги са противодействали на импулсите на Черното Братство с противоположни импулси, които са внасяли в човешката душа и в човешките обвивки свежи Божествени сили и енергии, които коригирали извратеното от Черните Братя. Това е една дълга история, която в Окултната Наука е позната в нейните подробности и тънкости, но тук аз само загатвам за тези неща, доколкото ни е необходимо за правилното разбиране на Християнството. Въздействието на Черното Братство, което в Библията е описано като изкушението на Ева от змията, е причина за това, което наричаме грехопадане. Грехопадането е един космичен факт, което значи, че в процеса на слизането на човечеството към земята са се намесили силите на Първия Принцип, които са внесли известна дисхармония в първоначалния план на развитието. Това, именно, грехопадане е станало причина за ненормалното оформяне на човешките обвивки, на което, както казах, е противодействало Бялото Братство, начело с Христос.
И по такъв начин грехът е вложен не в естеството, в
душата
на човека, но в неговите обвивки, чрез които се проявява
душата
и по такъв начин тя не може да прояви Божествената си природа, а се проявява такава, каквато не е.
След големия потоп, който се описва в Библията, който говори за потъването на Атлантида, човечеството преминава през ред културни епохи, в които винаги се е намирало под ръководството на Бялото Братство, начело с Христос, но винаги е било подложено и на влиянието на тъмните сили. Преминавайки през тези културни епохи - индуската, персийската, египетско-халдейската и четвъртата гръко- латинската, в която именно се явява Христос, човечеството преминава едно развитие на съзнанието, което постепенно става все по-земно. През Атлантския период съзнанието на човечеството, както и физическото му тяло, коренно се е различавало от съвременното човечество. Тогава човечеството е било, така да се каже, в общение с възвишените Същества на космоса, които са познавали като богове - добри и лоши и съзнанието му за физическия свят е било като съзнанието на днешните животни. Те не са схващали външния свят тъй, както ние го схващаме, но са виждали образите на физическите неща в астралния свят.
към текста >>
Новите сили се вляха както в земята, така и в човешката
душа
и в човешкото тяло.
И не само те, но голяма част от човечеството е изпаднало под влияние на тъмните сили. И ако не беше слязъл Христос на земята в тази епоха, човечеството, което е станало жертва на тъмните сили, би било безвъзвратно загубено. При такова положение на нещата, при такава обстановка слезе Христос на земята, за да обърне колелото на човешкия живот в обратна посока, да даде импулса на възход към Бога. При такова положение на нещата се ражда Християнството като религия на бъдещото човечество, на човечеството на бялата раса, което постепенно се настанява на мястото на Римската империя. Със слизането си на земята Христос вля нови сили в земното развитие, с които сили именно, обърна колелото на човешкия живот в обратна посока.
Новите сили се вляха както в земята, така и в човешката
душа
и в човешкото тяло.
Слизането на Христос на земята отбелязва повратната точка в човешкото развитие и затова е най-важният момент в развитието на човечеството. До това време човечеството слизаше надолу и затъваше във все по-голяма тъмнина. Сега то поема обратния път, пътя на възхода към Бога, който път е осветен от Христос, който казва: "Аз съм Виделината на този свят". Който приеме Христос в душата си като водач във възходящия път, той ще върви от Светлина в Светлина и няма да се препъва в пътя си, и ще се свърже с Бога, Който живее в неговата душа". Христос се всели в тялото на Исус при Кръщението в Йордан.
към текста >>
Който приеме Христос в
душата
си като водач във възходящия път, той ще върви от Светлина в Светлина и няма да се препъва в пътя си, и ще се свърже с Бога, Който живее в неговата
душа
".
Със слизането си на земята Христос вля нови сили в земното развитие, с които сили именно, обърна колелото на човешкия живот в обратна посока. Новите сили се вляха както в земята, така и в човешката душа и в човешкото тяло. Слизането на Христос на земята отбелязва повратната точка в човешкото развитие и затова е най-важният момент в развитието на човечеството. До това време човечеството слизаше надолу и затъваше във все по-голяма тъмнина. Сега то поема обратния път, пътя на възхода към Бога, който път е осветен от Христос, който казва: "Аз съм Виделината на този свят".
Който приеме Христос в
душата
си като водач във възходящия път, той ще върви от Светлина в Светлина и няма да се препъва в пътя си, и ще се свърже с Бога, Който живее в неговата
душа
".
Христос се всели в тялото на Исус при Кръщението в Йордан. Самото вселяване, както и Кръщението, са свързани с много Тайни. Но след Кръщението Христос започва своите проповеди, чрез които внася новите Божествени сили в земния свят и в човешката душа. Със слизането Си на земята Той обявява, така да се каже, война на тъмните сили, на дявола и Сатана. И затова Евангелието предава, че първо, след слизането на земята Христос има среща с дявола, който го изкушава, но Христос го побеждава.
към текста >>
Но след Кръщението Христос започва своите проповеди, чрез които внася новите Божествени сили в земния свят и в човешката
душа
.
До това време човечеството слизаше надолу и затъваше във все по-голяма тъмнина. Сега то поема обратния път, пътя на възхода към Бога, който път е осветен от Христос, който казва: "Аз съм Виделината на този свят". Който приеме Христос в душата си като водач във възходящия път, той ще върви от Светлина в Светлина и няма да се препъва в пътя си, и ще се свърже с Бога, Който живее в неговата душа". Христос се всели в тялото на Исус при Кръщението в Йордан. Самото вселяване, както и Кръщението, са свързани с много Тайни.
Но след Кръщението Христос започва своите проповеди, чрез които внася новите Божествени сили в земния свят и в човешката
душа
.
Със слизането Си на земята Той обявява, така да се каже, война на тъмните сили, на дявола и Сатана. И затова Евангелието предава, че първо, след слизането на земята Христос има среща с дявола, който го изкушава, но Христос го побеждава. По този въпрос ще се спрем по-подробно по-нататък. След изкушението Христос започва своите проповеди, своите Божествени Слова, чрез които влива нови сили в земното развитие и в човешките души, които противодействат на силите на тъмнината. И както във физическо отношение тъмнината отстъпва пред светлината, така и тук, в духовната сфера, силите на тъмнината отстъпват пред Светлината, която иде в света.
към текста >>
Животът на
Душата
, който се изявява в духовни изживявания и опитности, свързани с Духовния свят.
Но това не значи, че Християнството е само едно морално учение, което дава норми и правила за живота. Животът трябва да се разбира в най-широк смисъл, а не само в неговото физическо приложение. Учителят казва, че физическият живот е само сянка на истинския живот. И когато се говори, че Християнството е Учение за Живота, то разбираме Живота в широк смисъл. Животът се проявява в три направления: физическият живот на личността, който се изразява в мислите, чувствата и желанията, които са свързани с мозъка и тялото.
Животът на
Душата
, който се изявява в духовни изживявания и опитности, свързани с Духовния свят.
Когато съзнанието е пробудено, Душата предава тези опитности на земния човек. Най- после животът на Духа, който е във връзка със светлите възвишени духове и има велики и възвишени мисли и идеи, които мъчно достигат до обикновеното съзнание. Но когато съзнанието е пробудено, Духът прави контакт със земния човек и предава своите мисли и идеи като вдъхновение. Така че, когато се казва, че Християнството е Учение за Живота, трябва да се разбира Живота в широк смисъл, проявен в трите свята. То дава методи и правила как човек да развие своите духовни очи и уши, за да влезе в контакт с Възвишения свят.
към текста >>
Когато съзнанието е пробудено,
Душата
предава тези опитности на земния човек.
Животът трябва да се разбира в най-широк смисъл, а не само в неговото физическо приложение. Учителят казва, че физическият живот е само сянка на истинския живот. И когато се говори, че Християнството е Учение за Живота, то разбираме Живота в широк смисъл. Животът се проявява в три направления: физическият живот на личността, който се изразява в мислите, чувствата и желанията, които са свързани с мозъка и тялото. Животът на Душата, който се изявява в духовни изживявания и опитности, свързани с Духовния свят.
Когато съзнанието е пробудено,
Душата
предава тези опитности на земния човек.
Най- после животът на Духа, който е във връзка със светлите възвишени духове и има велики и възвишени мисли и идеи, които мъчно достигат до обикновеното съзнание. Но когато съзнанието е пробудено, Духът прави контакт със земния човек и предава своите мисли и идеи като вдъхновение. Така че, когато се казва, че Християнството е Учение за Живота, трябва да се разбира Живота в широк смисъл, проявен в трите свята. То дава методи и правила как човек да развие своите духовни очи и уши, за да влезе в контакт с Възвишения свят. Когато Учителят казва, че Християнството не е някаква спекулативна философия, а е Учение за Живота, някои разбират това много материалистично и казват, че в Християнството няма нищо мистично, нищо окултно, а е едно просто учение за живота.
към текста >>
В беседата "Сродните души" Учителят като говори за четирите съзнания, казва: "Животът не седи в съзнанието и самосъзнанието, а в подсъзнанието и в свръхсъзнанието, които са достояние на
Душата
и Духа".
И Гьоте, който е разбирал този закон, казва: "Всичко преходно е символ на вечно Божественото, което се проявява". И когато Учителят говори, че Християнството е Учение за Живота, Той разбира Великия Живот, за който е казано в Евангелието на Йоан: "... И в Него бе Животът, т.е. в Словото бе Животът и Животът бе Виделина на человеците". Следователно, когато Учителят говори, че Християнството е Учение за Живота, Той разбира онзи Живот, който изтича от Словото, от висшето разумно Начало, а не само от физическия живот, който е сянка на истинския Живот.
В беседата "Сродните души" Учителят като говори за четирите съзнания, казва: "Животът не седи в съзнанието и самосъзнанието, а в подсъзнанието и в свръхсъзнанието, които са достояние на
Душата
и Духа".
По-нататък в отделна глава ще се спра на Християнството като философия на Живота, направена по мисли от Учителя. С призоваването на учениците Христос образува най- вътрешния кръг, с което открива своята Окултна Школа, която образуваше най-интимната среда, в която Той изнасяше Своите беседи. В тях излагаше Принципите, законите и методите, върху които е обоснован Живота и по които като се работи, всеки може да развие своите вътрешни сили и да влезе във връзка с Духа. След това кръгът се разширява, образува се втория кръг на 70-те и още по- широкият кръг на всички, които слушат публичните беседи и проповеди на Христос. С откриването на Школата и с публичните проповеди, които Христос провежда навсякъде между народа, можем да кажем, че се е поставило началото на Християнството като Окултна Школа и като Учение за духовно ръководство на народа, като религия на Любовта, която навлиза в света, за да отвори Пътя на човека към Бога.
към текста >>
Христос три години проповядва на народа и на учениците и понеже той казва: Аз съм Светлината на света, Аз съм Животът, с тази Светлина и с този Живот Той въздейства на това, което спи дълбоко в човешката
душа
и му помага да се пробуди за нов живот.
А това става най-лесно, когато някой отвън ни го каже. Тогава по асоциация ние постепенно си припомняме това, което някога, в далечно минало сме учили и сме го знаели. Затова Учителят казва, че Християнството не е ново Учение. То е Учение, което хората са учили в рая, т.е. в Божествения свят и сега си го припомнят.
Христос три години проповядва на народа и на учениците и понеже той казва: Аз съм Светлината на света, Аз съм Животът, с тази Светлина и с този Живот Той въздейства на това, което спи дълбоко в човешката
душа
и му помага да се пробуди за нов живот.
Най-напред той подготвя учениците, които след Неговото напускане на физическия свят да продължат Неговото дело на поливачи на Божествения зародиш, за да поникне и даде обилен плод. И Той им каза, че ще изпрати Светия Дух, който ще им припомни всичко, което Той им е казал. И този Дух Святи се изля върху апостолите в деня на Петдесетница. Оттогава постепенно апостолите започнаха да се проявяват, да проповядват и разнасят Учението. Сега ще направя един кратък исторически преглед на развитие на Християнството след Възкресението на Христос.
към текста >>
И всяка
душа
, която не би слушала този Пророк, ще бъде изтребена от людете".
И хората се събрали около апостолите и Петър започнал да им говори за Христос, как е бил предаден от техните наставници и убит и как възкръснал, и чрез Неговото Име той прави тези знамения. Той им казва: "Вие се отрекохте от Светия и Праведния, като поискахте да ви се пусне един убиец, като убихте Началника на Живота. Но Бог го възкреси от мъртвите, за което Ние сме свидетели". В проповедите си Петър винаги си служи с цитати от Стария Завет, за да убеди служителите си, че това, за което им говори, е предсказано от пророците и Моисей и казва: Защото Моисей казал: "Господ ще ви въздигне от братята ви Пророк, както въздигна мене. Него слушайте във всичко, каквото би ви рекъл.
И всяка
душа
, която не би слушала този Пророк, ще бъде изтребена от людете".
И още докато говорел на хората, дошли свещениците и началника на храмовата стража и го арестували, като ги оставили да пренощуват в затвора, защото било привечер и на другия ден да ги изведат пред синедриона. И мнозина от тези, които чули тяхната проповед, повярвали и числото на повярвалите мъже стигнало до пет хиляди. На другия ден ги извеждат пред синедриона, които ги питат: "С каква сила или с какво Име извършихте това? ", т.е. изцелението. Тогава Петър държал една проповед и пред тях, след което синедрионът, като ги смъмрил, заръчал да не говорят повече в Исусово Име".
към текста >>
А множеството на повярвалите имаше едно сърце и една
душа
.
А Петър и Йоан им рекоха: Право ли е пред Бога да слушаме вас, а не Бога, разсъдете. И те пак ги заплашили, но ги пуснали, поради страха от народа. И след като ги пуснали, върнали се при своите и всички се радвали и славели Бога за Неговата Милост и за делата, които вършел чрез тях. "И като се помолиха, потресе се местото, където бяха събрани. И всички се изпълниха със Светия Дух и с дързост говореха Божието Слово.
А множеството на повярвалите имаше едно сърце и една
душа
.
И нито един от тях не казваше, че нещо от имота е негово, но всичко беше общо. И апостолите с голяма сила свидетелстваха за Възкресението на Господа Исуса. И голяма благодарност почиваше над всички тях" По-нататък се разправя, как всички продавали имотите си и всичко донасяли на апостолите. След това се разправя историята на Анания и Сапфира, които като продали имота, скрили една част от парите и една част занесли на апостолите.
към текста >>
29.
НАЧАЛО НА ГОНЕНИЯТА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Този ентусиазъм, това вдъхновение, което имали първите християни, които отивали с радост към смъртта показва, че те са имали съзнателна връзка с Невидимия свят и със светлите Същества, и са знаели от реална опитност, че човек не е тяло, а една жива
Душа
и един мощен Дух, който е способен да превъзмогне всички пречки, които се поставят на пътя му.
Така се завършила почти триста годишната борба на Християнството с езичеството. В тази борба против Християнството се съюзили всички тъмни сили на езичеството: предразсъдъци и суеверия, долните инстинкти на тълпата и могъществото на държавната власт. Но всичко това християните победили със силата на своето вътрешно убеждение. Това тържество на Християнството било постигнато преди всичко с морални средства и висок дух. Но зад всичко е стоял Христовият Дух, цялото Небе, което е вдъхновявало последователите.
Този ентусиазъм, това вдъхновение, което имали първите християни, които отивали с радост към смъртта показва, че те са имали съзнателна връзка с Невидимия свят и със светлите Същества, и са знаели от реална опитност, че човек не е тяло, а една жива
Душа
и един мощен Дух, който е способен да превъзмогне всички пречки, които се поставят на пътя му.
Победата на Християнството е победа на Духа над инстинктите на низшата човешка природа. Говорейки за окултните причини при гонението на християните, Учителят казва, че главната причина, поради която християните бяха гонени, е неприложението на Учението от тяхна страна. Общоизвестно е в Окултната Наука, че всяка идея, която слиза от висшите светове, носи със себе си големи енергии и сили. И колкото от по- възвишен свят иде една идея, толкова по-голяма енергия и сила носи тя. Първите християни, като се почне от апостолите, като приеха окултните идеи, които Христос им предаде, приеха в себе си и силите, и енергиите, които тези идеи носеха в себе си.
към текста >>
30.
ТРИТЕ ТЕЧЕНИЯ В ПЪРВИЧНОТО ХРИСТИЯНСТВО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Цезарите минавали през едно декаденско посвещение, през едно изродено посвещение, което продължавало като се започне от наследниците на Александър Македонски - Селвекили и Птомеидите и се стигне до Юлий Цезар, след когото се изреждат цяла плеяда римски цезари, които
задушавали
свободната и прогресивна човешка мисъл.
Затова виждаме, че първоначалното Християнство започва с братски общежития, първата и най-естествена форма, в която се излива общия живот на първите християни. В Римския свят се борят две течения - пробудилата се човешка мисъл и култът на цезарите. Умственият елемент на човека, който по това време се заражда и укрепва, създава гордостта на личността, която живее в римляните. От този мисловен елемент, който придава сигурност на отделната личност, е произлязла и републиканската държавна форма на римляните. Култът на цезарите, който се противопоставя на това течение, е бил продължение на култа на царете-посветени.
Цезарите минавали през едно декаденско посвещение, през едно изродено посвещение, което продължавало като се започне от наследниците на Александър Македонски - Селвекили и Птомеидите и се стигне до Юлий Цезар, след когото се изреждат цяла плеяда римски цезари, които
задушавали
свободната и прогресивна човешка мисъл.
Този цезаров култ, както вече казах, се състоял в това, че чрез едно извратено посвещение те влизали във връзка с демоничните същества на света, които се проявявали като богове пред хората, и цезарите искали да бъдат обожавани като богове. Този култ е съществувал и между юдейските царе, които вървели по линията на Селвекилите, наследниците на Александър Македонски. Такива са различните Иродовци, за които се споменава в Евангелието и Деянията на апостолите. В 12_та глава в Деянията на апостолите ни е описан един такъв Ирод. В началото на главата виждаме как Ирод обезглавява Яков и хвърля Петър в тъмница.
към текста >>
Според тях човек след смъртта продължава да живее в
душата
на своите потомци.
Едно второ течение има в юдейството, което очаквало Месия, това са садукеите. Те са били една династическа общност, потомци на едно семейство, от което са вземали първосвещеници на народа. Ето защо те още повече от фарисеите са били обърнати към миналото и пазенето на традициите на предците. За тях е било важно запазването на теократическия Принцип и най-високите служби се предавали на родствениците по кръв. Те, както и владетелските течения, които били завършили с култа на цезаря, живеели с прастари мистерийни принципи, които човечеството отдавна е надрастнало и затова те водили борба с всички живи Мистерии и са били против всякакъв вид езотеризъм.
Според тях човек след смъртта продължава да живее в
душата
на своите потомци.
Затова те са вярвали, че един човек, който остане без наследници, изгубва своето безсмъртие. Те придавали на идването на Месия народно- политически характер, което се среща в епохата на първото Християнство. От тях Месия бил очакван като политически освободител и възстановител на юдейското царство, което ще се разпростре върху цялото човечество. Едно трето течение в юдейството от тази епоха е било това на есеите. Обаче есеите не са се ограничили само между юдеите, между тях имало хора от всички 12 племена.
към текста >>
И неговата
душа
като че е обладана от природните сили, които го карат да избухва отведнъж и отново да се оттегля в себе си.
И той вярвал, че идването му е близко. Но той не можел да признае, че Месия е бил въплътен в Исус от Назарет. След срещата, която има с Христос пред Дамаск за Павел става ясно, че Месия е вече дошъл. Но той вече разбира, че външният свят няма да се разруши и външно възкресение няма да има, както вярвали фарисеите, но старият свят вътре в човека ще се разруши и човек ще възкръсне вътрешно. Петър беше от Галилея, от Витсаида при Генисаретското езеро.
И неговата
душа
като че е обладана от природните сили, които го карат да избухва отведнъж и отново да се оттегля в себе си.
В тези центрове на Галилея трябва да са били живи още дълго време природните култове, сродни с тези на друидите, които си служили с природната магия. И ако Юда очаквал Христос като освободител на народа, а Яков като миров съдия, можем да кажем, че Петър гледаше на Него като на Велик Маг. Когато дойде Великият Маг, тогава Той ще пренесе хората във велико изстъпление и екстаз. Копнежът към екстаз характеризира душата на Петър.
към текста >>
Копнежът към екстаз характеризира
душата
на Петър.
И неговата душа като че е обладана от природните сили, които го карат да избухва отведнъж и отново да се оттегля в себе си. В тези центрове на Галилея трябва да са били живи още дълго време природните култове, сродни с тези на друидите, които си служили с природната магия. И ако Юда очаквал Христос като освободител на народа, а Яков като миров съдия, можем да кажем, че Петър гледаше на Него като на Велик Маг. Когато дойде Великият Маг, тогава Той ще пренесе хората във велико изстъпление и екстаз.
Копнежът към екстаз характеризира
душата
на Петър.
Екстазът не дойде върху него като блаженство, той нахлу с гетсиманската мощ в неговото съзнание. Когато той не беше в състояние да се справи със силите, които нахлуха в съзнанието му при събитието в Гетсимания и когато се намираше в дома на първосвещеника, не знаеше вече действително какво става. Между Гетсимания и Петдесетница неговото съзнание мина през умиране и възкресение. Интересното е, че в Деянията на апостолите след Петдесетница Петър почва да се появява, но заедно с него винаги върви и Йоан, без да прави нещо или да говори. Той просто придружава Петър.
към текста >>
31.
14. СЪЩНОСТ И МИСИЯ НА ХРИСТИЯНСТВОТО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Когато се говори за Същността на нещо, подразбира се
Душата
.
14. СЪЩНОСТ И МИСИЯ НА ХРИСТИЯНСТВОТО
Когато се говори за Същността на нещо, подразбира се
Душата
.
Същината на човека е неговата Душа. Същината на Християнството е неговата Душа. А Душата на Християнството е самият Христос, който положи основите на християнската общност. До Негово време дадена общност се изграждала в кръга на определи кръвни връзки. Сега Христос изгражда една общност, която не почива на кръвните връзки, а почива на общността на идеите на дадена група хора.
към текста >>
Същината на човека е неговата
Душа
.
14. СЪЩНОСТ И МИСИЯ НА ХРИСТИЯНСТВОТО Когато се говори за Същността на нещо, подразбира се Душата.
Същината на човека е неговата
Душа
.
Същината на Християнството е неговата Душа. А Душата на Християнството е самият Христос, който положи основите на християнската общност. До Негово време дадена общност се изграждала в кръга на определи кръвни връзки. Сега Христос изгражда една общност, която не почива на кръвните връзки, а почива на общността на идеите на дадена група хора. Христос донесе известни идеи, които са идеите, които като зародиш са вложени във всяка човешка душа.
към текста >>
Същината на Християнството е неговата
Душа
.
14. СЪЩНОСТ И МИСИЯ НА ХРИСТИЯНСТВОТО Когато се говори за Същността на нещо, подразбира се Душата. Същината на човека е неговата Душа.
Същината на Християнството е неговата
Душа
.
А Душата на Християнството е самият Христос, който положи основите на християнската общност. До Негово време дадена общност се изграждала в кръга на определи кръвни връзки. Сега Христос изгражда една общност, която не почива на кръвните връзки, а почива на общността на идеите на дадена група хора. Христос донесе известни идеи, които са идеите, които като зародиш са вложени във всяка човешка душа. Идеите, които Христос донесе, представят лъчи на Духовното слънце, което е самият Той.
към текста >>
А
Душата
на Християнството е самият Христос, който положи основите на християнската общност.
14. СЪЩНОСТ И МИСИЯ НА ХРИСТИЯНСТВОТО Когато се говори за Същността на нещо, подразбира се Душата. Същината на човека е неговата Душа. Същината на Християнството е неговата Душа.
А
Душата
на Християнството е самият Христос, който положи основите на християнската общност.
До Негово време дадена общност се изграждала в кръга на определи кръвни връзки. Сега Христос изгражда една общност, която не почива на кръвните връзки, а почива на общността на идеите на дадена група хора. Христос донесе известни идеи, които са идеите, които като зародиш са вложени във всяка човешка душа. Идеите, които Христос донесе, представят лъчи на Духовното слънце, което е самият Той. Те са проява на Любовта и Мъдростта, които живеят в Него и са негова Същина.
към текста >>
Христос донесе известни идеи, които са идеите, които като зародиш са вложени във всяка човешка
душа
.
Същината на човека е неговата Душа. Същината на Християнството е неговата Душа. А Душата на Християнството е самият Христос, който положи основите на християнската общност. До Негово време дадена общност се изграждала в кръга на определи кръвни връзки. Сега Христос изгражда една общност, която не почива на кръвните връзки, а почива на общността на идеите на дадена група хора.
Христос донесе известни идеи, които са идеите, които като зародиш са вложени във всяка човешка
душа
.
Идеите, които Христос донесе, представят лъчи на Духовното слънце, което е самият Той. Те са проява на Любовта и Мъдростта, които живеят в Него и са негова Същина. Със Светлината на Мъдростта и с топлината на Любовта, които носи, Христос събуди Божествените идеи в душата на определен кръг от хора, които бяха подготвени и те образуваха първоначалната ядка на християнската общност. Това са дванадесетте ученици и след тях кръгът на седемдесетте, които възприеха благодатните лъчи на Духовното слънце и се пробудиха от дълбокия сън, възкръснаха за нов живот. Християнството е първата общочовешка религия.
към текста >>
Със Светлината на Мъдростта и с топлината на Любовта, които носи, Христос събуди Божествените идеи в
душата
на определен кръг от хора, които бяха подготвени и те образуваха първоначалната ядка на християнската общност.
До Негово време дадена общност се изграждала в кръга на определи кръвни връзки. Сега Христос изгражда една общност, която не почива на кръвните връзки, а почива на общността на идеите на дадена група хора. Христос донесе известни идеи, които са идеите, които като зародиш са вложени във всяка човешка душа. Идеите, които Христос донесе, представят лъчи на Духовното слънце, което е самият Той. Те са проява на Любовта и Мъдростта, които живеят в Него и са негова Същина.
Със Светлината на Мъдростта и с топлината на Любовта, които носи, Христос събуди Божествените идеи в
душата
на определен кръг от хора, които бяха подготвени и те образуваха първоначалната ядка на християнската общност.
Това са дванадесетте ученици и след тях кръгът на седемдесетте, които възприеха благодатните лъчи на Духовното слънце и се пробудиха от дълбокия сън, възкръснаха за нов живот. Християнството е първата общочовешка религия. До времето на Христос всички религии бяха народни и национални. Оттук произлиза мисията на Християнството - да обедини цялото човечество в едно семейство, в една общност. Това е основната идея и мисия на Християнството.
към текста >>
Това е истинската мисия на Християнството - да посочи на хората Пътя към Бога, който е скрит дълбоко в техните души и да даде методи за познаване и събуждане на този Бог, Който е вътре в
душата
.
Християнството разширява идеята за братството зад границите на кръвното родство и създава братство на духовна основа, където обединително звено са идеите. Тези идеи, както казах, идват от Христос, Великото духовно Слънце. При Възкресението си Той каза на учениците Си: Идете и проповядвайте това Евангелие между всички народи и Аз ще бъда с вас до окончанието на века. Значи, този Дух, това вътрешно сцепление и сила на християнските идеи иде от самия Дух на Христос, който сам работи за проникването на Неговите идеи в човешките души. Христос иска да проникне във всички души, за да ги направи безсмъртни, да събуди Божественото Начало в тях.
Това е истинската мисия на Християнството - да посочи на хората Пътя към Бога, който е скрит дълбоко в техните души и да даде методи за познаване и събуждане на този Бог, Който е вътре в
душата
.
И Учителят казва: "Вие не трябва да се спирате върху отвлечената мисъл, че Христос седи отдясно на Бога, но трябва да гледате на Христос като на сила, която прониква цялата земя. Когато тази сила мине през всички същества, от най-малките до най-големите, тогава ще дойде освобождението на цялото човечество. Когато разпънали Христа, т.е. когато прекъснали течението на тези сили, на тези струи, навред настанал голям мрак. Всички хора почувствали тази тъмнина.
към текста >>
Така че, една от основните идеи в Християнството е да посочи на хората Пътя към Бога, който е скрит дълбоко в тяхната
душа
.
Всички хора почувствали тази тъмнина. Това е станало, защото Христос казва: "Аз съм Светлината на света". И казва още: Работете, докато е ден, защото иде нощ, когато никой не може да работи. И след това казва: Иде князът на този свят, който няма нищо общо с Мен. Следователно иде князът на тъмнината, на нощта, който няма нищо общо с Христос - с Великата идея на Любовта, която побратимява хората и ги прави свободни и силни.
Така че, една от основните идеи в Християнството е да посочи на хората Пътя към Бога, който е скрит дълбоко в тяхната
душа
.
И Христос казва: "Никой не може да дойде при Мене, ако Отец Ми не го призове и никой не може да отиде при Отца, ако Аз не му покажа Пътя." И казва още: "Аз съм Пътят, Истината и Животът." Някои ще кажат, че търсенето на Пътя към Бога е била целта и на древните Мистерии в Храмовете на Посвещение. Това е вярно. Но тогава този Път беше достъпен за малцина избраници, а Христос искал да покаже един Път, достъпен за всички. Защото Христос искал всички хора да бъдат спасени, а не само единици.
към текста >>
И както житното зърно под влияние на светлината и топлината на слънцето намира сили в себе си, за да излезе над земята и да израсте, да даде плод, така и всяка
душа
, под влиянието на топлината на Любовта и Светлината на Мъдростта може да преодолее противодействието на гъстата материя и да израстне за нов живот, да се пробуди ново съзнание в нея.
Но тогава този Път беше достъпен за малцина избраници, а Христос искал да покаже един Път, достъпен за всички. Защото Христос искал всички хора да бъдат спасени, а не само единици. И затова това, което става в Храмовете на Посвещение в древните Мистерии, Той го изнесе открито пред целия свят и всеки, който намери сили в себе си, да Го следва доколкото може. А всеки, който направи усилие, ще намери сили в себе си, за да преодолява противодействието на материята, за да израстне. Защото човешките души са посадени в гъстата материя, както житното зърно в земята.
И както житното зърно под влияние на светлината и топлината на слънцето намира сили в себе си, за да излезе над земята и да израсте, да даде плод, така и всяка
душа
, под влиянието на топлината на Любовта и Светлината на Мъдростта може да преодолее противодействието на гъстата материя и да израстне за нов живот, да се пробуди ново съзнание в нея.
Тези сили на Любовта и Мъдростта внесе Христос в света, за да създаде условия за пробуждане на човешките души и за излизането им от лабиринта на материята. Но затова трябва да се направи известно усилие. Затова Христос казва: Отсега Царството Божие насила се взема. Който се насили, той ще го вземе. Значи, от човека се иска да направи усилие над себе си, за да преодолее противодействието на гъстата материя, за да може да намери Царството Божие.
към текста >>
А Царството Божие, това е Божественото Начало, което трябва да се пробуди във всяка
душа
.
Но затова трябва да се направи известно усилие. Затова Христос казва: Отсега Царството Божие насила се взема. Който се насили, той ще го вземе. Значи, от човека се иска да направи усилие над себе си, за да преодолее противодействието на гъстата материя, за да може да намери Царството Божие. Защото Христос казва още: Царството Божие е вътре във вас.
А Царството Божие, това е Божественото Начало, което трябва да се пробуди във всяка
душа
.
И тогава това пробудено Божествено Начало ще го въведе в своето Царство - безграничния Божествен свят. За да разберем мисията на християнството, трябва да познаваме състоянието на епохата, в която то се яви. Тази епоха се характеризира с пълен упадък - морален, духовен, а също и политически, и стопански. Това положение на нещата било резултат на направлението на силите, които действали по това време в човешките души. В тази епоха на всеобщ упадък и древните Мистерии били вече изгубили своето значение.
към текста >>
Индивидуалното развитие на отделния човек в неговите мисли, чувства и воля, в развитието на неговите
душа
и дух, е резултат на Христовия импулс.
Той е като пролетното слънце по отношение на духовното, културното и обществено развитие на човечеството. Както без слънцето не е възможно никакво растене и развитие в органичния свят, така и без Христос не е възможно никакво духовно, културно и обществено развитие. Енергията, която Той внесе в земното развитие, стана причина за всички преобразования във всички области на човешкия живот. Затова Учителят казва, че Християнството е Наука за Живота. А Животът е многолик в своето проявление.
Индивидуалното развитие на отделния човек в неговите мисли, чувства и воля, в развитието на неговите
душа
и дух, е резултат на Христовия импулс.
Общественото и културно развитие на човечеството като цяло, както и на отделните народи, се дължи пак на Христовия импулс. На този импулс се дължи развитието на науката, изкуството и на практичното осъществяване на известни идеи в живота. Социалното и икономическото развитие на съвременното човечество се дължи пак на този импулс. Постепенното извоюване на свободата на човека - мъж или жена - се дължи пак на този импулс. До времето на Христос жената е била роб в семейството.
към текста >>
И той проучва Неговото проявление както в цялата Природа, така и в човешката
душа
".
Но тук става въпрос за Вяра, а не за вярване. Защото Вярата е едно качество на човешкия ум. Само умният човек има Вяра, а глупавият човек има вярване. Той вярва във всевъзможни неща. А умният вярва, че Словото стана плът и проникна цялата Природа.
И той проучва Неговото проявление както в цялата Природа, така и в човешката
душа
".
Всички явления във външната Природа не са механически, а са резултат на въплътеното Слово, което се проявява в цялата Природа. Така че, под Вяра в християнския смисъл на думата се разбира способността на човешкия ум да разкрива проявите на Словото, на Логоса, проявен в цялата Природа и в човешката душа. Началото на тяхното разбиране на Словото е било положено още в древен Египет от Хермес. Той е бил във връзка със Словото преди То да стане плът в тялото на Исус. Той виждал Словото да прониква цялата Природа и разчитал неговите проявления както в движението на звездите, така и в шумоленето на листата, в движението на облаците, в промените на времената и във всички външни феномени на Природата.
към текста >>
Така че, под Вяра в християнския смисъл на думата се разбира способността на човешкия ум да разкрива проявите на Словото, на Логоса, проявен в цялата Природа и в човешката
душа
.
Само умният човек има Вяра, а глупавият човек има вярване. Той вярва във всевъзможни неща. А умният вярва, че Словото стана плът и проникна цялата Природа. И той проучва Неговото проявление както в цялата Природа, така и в човешката душа". Всички явления във външната Природа не са механически, а са резултат на въплътеното Слово, което се проявява в цялата Природа.
Така че, под Вяра в християнския смисъл на думата се разбира способността на човешкия ум да разкрива проявите на Словото, на Логоса, проявен в цялата Природа и в човешката
душа
.
Началото на тяхното разбиране на Словото е било положено още в древен Египет от Хермес. Той е бил във връзка със Словото преди То да стане плът в тялото на Исус. Той виждал Словото да прониква цялата Природа и разчитал неговите проявления както в движението на звездите, така и в шумоленето на листата, в движението на облаците, в промените на времената и във всички външни феномени на Природата. Това Слово, което прониква цялата Природа, се всели в тялото на Исус и стана осезаемо, видимо, познато за всички. Дотогава То е било познато само на посветените в Храмовете на Мистериите.
към текста >>
"Християнството е Божествена музика, Божествено пеене, понеже то възстановява вътрешната Хармония в човешката
душа
, която сама по себе си е Музика".
Дотогава То е било познато само на посветените в Храмовете на Мистериите. Но отсега То става познато на всички, които имат очи да Го видят. И затова То помаза очите на слепия, с което той прогледна и Го прослави. И Учителят казва: "От този момент духовните очи на цялото човечество се отвориха, човешкото съзнание се пробуди и хората почват да виждат, че Бог, Който се проявявал в техните души е и в цялата Природа". За изяснение същността и мисията на Християнството ще приведа някои мисли от Учителя, които следват по- долу:
"Християнството е Божествена музика, Божествено пеене, понеже то възстановява вътрешната Хармония в човешката
душа
, която сама по себе си е Музика".
"Христос е дошъл да ни научи как да спечелим изгубения Живот. Той казва: Аз съм Животът, а Животът е една сила, която строи, въздига, съединява, обединява, дава радост и веселие на човешката душа. Животът е целта, към която се стремим. Затова казваме, че Християнството е Учение за Живота, а познанието е метод за постигане на тази цел. Бог е средата или условие, от които можем да черпим този Живот.
към текста >>
Той казва: Аз съм Животът, а Животът е една сила, която строи, въздига, съединява, обединява, дава радост и веселие на човешката
душа
.
И затова То помаза очите на слепия, с което той прогледна и Го прослави. И Учителят казва: "От този момент духовните очи на цялото човечество се отвориха, човешкото съзнание се пробуди и хората почват да виждат, че Бог, Който се проявявал в техните души е и в цялата Природа". За изяснение същността и мисията на Християнството ще приведа някои мисли от Учителя, които следват по- долу: "Християнството е Божествена музика, Божествено пеене, понеже то възстановява вътрешната Хармония в човешката душа, която сама по себе си е Музика". "Христос е дошъл да ни научи как да спечелим изгубения Живот.
Той казва: Аз съм Животът, а Животът е една сила, която строи, въздига, съединява, обединява, дава радост и веселие на човешката
душа
.
Животът е целта, към която се стремим. Затова казваме, че Християнството е Учение за Живота, а познанието е метод за постигане на тази цел. Бог е средата или условие, от които можем да черпим този Живот. Човекът-християнин, който иска да придобие Вечния Живот, трябва да познава Основата на този Живот, да прилага законите, по които той се добива. Животът може да се уподоби на плат, който трябва да изтъчем и след това да го облечем.
към текста >>
"Християнството е онази философия, която иска да освободи човешката
душа
от всякакви паразити".
Бог е средата или условие, от които можем да черпим този Живот. Човекът-християнин, който иска да придобие Вечния Живот, трябва да познава Основата на този Живот, да прилага законите, по които той се добива. Животът може да се уподоби на плат, който трябва да изтъчем и след това да го облечем. Той е първата дреха, в която трябва да се облече човешкия дух. Бог е една вътрешна среда, едно вътрешно условие, една вътрешна сила, от която постоянно трябва да черпим".
"Християнството е онази философия, която иска да освободи човешката
душа
от всякакви паразити".
"Ние трябва да разбираме дълбокия смисъл на Христовото учение, а не да го разбираме само повърхностно, по буква. Християнството има една вътрешна, дълбока страна, до която за да се добере човек, трябва да има просветен ум и разумно сърце. В това е дълбоката същност на Християнството, че то има за задача да научи хората как да придобият Вечния Живот. И Христос казва: Това е Живот Вечен, да позная Тебе Единаго, Истиннаго Бога и Исуса Христа, Когото си изпратил." Бог и Исус Христос, това са двете Начала, от Които произтича Вечния Живот или двете Опори, два Стълба, върху които той се крепи. Думите "Вечен Живот" подразбират разумно движение на душите, а думата "Бог" в случая означава зародишът на Духа, условията, силите, законите на Природата, върху които се гради и крепи този величествен ред на нещата.
към текста >>
Средата за всички същества и за нашата
душа
е Бог.
Исус Христос, това е Разумното Начало, което излиза от Единния Бог и Което насочва и съхранява всички живи същества". Едно от основните учения на Християнството и на всички религии в миналото, е идеята за троичността на Бога. Тази троичност Учителят я превежда с думите: среда, условие, елемент за съществуване. Това е троичността на Бога. Това значи три същества различни, които имат една мисъл, една воля, един стремеж.
Средата за всички същества и за нашата
душа
е Бог.
Елементът, Принципът, който носи Живота в Себе Си, е Христос. А условията, които спомагат за проявяването на Живота, седят в Светия Дух. И когато Христос казва: "Това е Живот Вечен да позная Тебе, Единаго, Истиннаго Бога", Той разбира Онази върховна сила, Която постоянно се движи в нас, Която носи Живот в Себе Си, създава условията, чрез които можем да Я познаем. И Христос казва още: "Не дойдох да сторя Своята воля, а Волята на Бога." Това е първата опорна точка на живота. После Той казва: "Не дойдох да взема живота на хората, а дойдох да им дам Своя живот." Това е втората опорна точка.
към текста >>
Защото Бог, Христос живее във всяка човешка
душа
.
А Любовта изисква да имаме братски отношения помежду си и да имаме синовни отношения към Бога. А Любовта е Закон на служене. Затова Христос казва на учениците си: "Който от вас иска да бъде пръв, нека бъде слуга на всички." И "Аз не дойдох да Ми служат, но да послужа." Христос казва също: "Не прави на другите това, което не искаш и на тебе да правят." Всеки трябва да постави това правило в себе си като вътрешен закон. Човек трябва да говори и върши онова, което дава свобода на другите. Христос иска да имаме отношение към другите като към себе си.
Защото Бог, Христос живее във всяка човешка
душа
.
И отношението към дадена душа е отношение към Христос. Затова Той казва: "Гладен бях и не Ме нахранихте, жаден бях и не Ме напоихте, страдащ бях и не Ме прибрахте, гол бях и не Ме облякохте, в тъмница бях и не Ме посетихте". И заключава: "Това, което направите на моите братя, на Мене сте го направили." Ако не изпълним това Учение, казва Учителят, затова Господ ще съди света. Ако не изпълните това, за което Христос говори, и десет пъти на ден да се молите, нищо няма да постигнете. Христос иска да внесе Светлина и бодрост в нашите умове, да ни даде подтик към права мисъл, за да можем да влезем във връзка с Божествения свят.
към текста >>
И отношението към дадена
душа
е отношение към Христос.
А Любовта е Закон на служене. Затова Христос казва на учениците си: "Който от вас иска да бъде пръв, нека бъде слуга на всички." И "Аз не дойдох да Ми служат, но да послужа." Христос казва също: "Не прави на другите това, което не искаш и на тебе да правят." Всеки трябва да постави това правило в себе си като вътрешен закон. Човек трябва да говори и върши онова, което дава свобода на другите. Христос иска да имаме отношение към другите като към себе си. Защото Бог, Христос живее във всяка човешка душа.
И отношението към дадена
душа
е отношение към Христос.
Затова Той казва: "Гладен бях и не Ме нахранихте, жаден бях и не Ме напоихте, страдащ бях и не Ме прибрахте, гол бях и не Ме облякохте, в тъмница бях и не Ме посетихте". И заключава: "Това, което направите на моите братя, на Мене сте го направили." Ако не изпълним това Учение, казва Учителят, затова Господ ще съди света. Ако не изпълните това, за което Христос говори, и десет пъти на ден да се молите, нищо няма да постигнете. Христос иска да внесе Светлина и бодрост в нашите умове, да ни даде подтик към права мисъл, за да можем да влезем във връзка с Божествения свят. Ние сме постоянно свързани с Бога, но не съзнаваме тази връзка.
към текста >>
Само тогава Христос може да се роди в нас, в нашата
душа
и в нашето сърце.
С това Христос полага един Принцип, върху който съгражда основата на Своето Учение, т.е. материалната, видимата, физическата страна. Когато Той говори за братя, сестри и майка, разбира чисто физическата страна, тъй както сега светът е изявен, а не говори за Небето, защото в Божествения свят няма такива отношения. Необходимо е Любовта като един Велик Принцип да проникне в човешките души. Само тогава можем да се съединим с Христа, да влезем във връзка с Него и да станем брат, сестра и майка на Христа.
Само тогава Христос може да се роди в нас, в нашата
душа
и в нашето сърце.
Но всяко раждане се придружава със страдания. За да се роди Христос в човешката душа, непременно трябва да се премине през страдание. С раждането на Христос се отбелязва една велика епоха в света - явяването на Сина Божий. Когато в човека се роди Христос, това е един велик момент в неговия живот. Раждането на Христос преди две хиляди години има малко значение за нас, ако Христос не се роди в нашите души и сърца.
към текста >>
За да се роди Христос в човешката
душа
, непременно трябва да се премине през страдание.
Когато Той говори за братя, сестри и майка, разбира чисто физическата страна, тъй както сега светът е изявен, а не говори за Небето, защото в Божествения свят няма такива отношения. Необходимо е Любовта като един Велик Принцип да проникне в човешките души. Само тогава можем да се съединим с Христа, да влезем във връзка с Него и да станем брат, сестра и майка на Христа. Само тогава Христос може да се роди в нас, в нашата душа и в нашето сърце. Но всяко раждане се придружава със страдания.
За да се роди Христос в човешката
душа
, непременно трябва да се премине през страдание.
С раждането на Христос се отбелязва една велика епоха в света - явяването на Сина Божий. Когато в човека се роди Христос, това е един велик момент в неговия живот. Раждането на Христос преди две хиляди години има малко значение за нас, ако Христос не се роди в нашите души и сърца. Затова можем да кажем, че една от основните идеи на Християнството е раждането на Христа във всяка душа. Това е изразено с думите на Христос: "Аз и Отец Ми ще дойдем и ще направим жилище във вас, и Аз и Отец Ми ще ви се изявим".
към текста >>
Затова можем да кажем, че една от основните идеи на Християнството е раждането на Христа във всяка
душа
.
Но всяко раждане се придружава със страдания. За да се роди Христос в човешката душа, непременно трябва да се премине през страдание. С раждането на Христос се отбелязва една велика епоха в света - явяването на Сина Божий. Когато в човека се роди Христос, това е един велик момент в неговия живот. Раждането на Христос преди две хиляди години има малко значение за нас, ако Христос не се роди в нашите души и сърца.
Затова можем да кажем, че една от основните идеи на Християнството е раждането на Христа във всяка
душа
.
Това е изразено с думите на Христос: "Аз и Отец Ми ще дойдем и ще направим жилище във вас, и Аз и Отец Ми ще ви се изявим". Друга една идея на християнството е идеята за Царството Божие. Термините "Името Божие", "Царството Божие" и "Волята Божия", това са степени на един вътрешен Път. Който не познава името Божие, той не може да намери Царството Божие и да изпъли Волята Божия. Който не познава Името Божие, а иска да изпълни Волята Божия, прилича на онази майка, която шие дрешки на детето си, което още не е дошло на света.
към текста >>
Там ще се развие онова ново, което трябва да възникне от оплодяването на народната
душа
с прилива на цялото съдържание на европейската култура.
Духовното минало на човечеството и неговото бъдеще се отнасят едно към друго, както трансът към будното съзнание. При пълно всекидневно будно съзнание народите на бъдещето ще развият своята духовна култура, която ще бъде съвсем различна от досегашната. Затова и Мъдростта няма да се ограничава с предаване на старото, а ще внесе нещо ново, което е вътрешният смисъл на Християнството. То ще бъде вътрешното, езотерично Християнство, което досега е било скрито за малцина. Новото ще се развие от зародиша, възникнал вече в скрит вид между славяните.
Там ще се развие онова ново, което трябва да възникне от оплодяването на народната
душа
с прилива на цялото съдържание на европейската култура.
Всичко възвишено, което се е развило в западната култура, ще се предаде на новата култура, която се заражда между славянството, като основа на тази нова култура ще бъде езотеричното Християнство. Християнството даде импулса за развитие на досегашната култура, когато трябваше да се развие индивидуалното съзнание в човечеството. Сега новото, вътрешното Християнство ще даде импулса за развитие на новата култура, която се заражда между славяните. Тя ще бъде култура на братството между хората и народите, и ще донесе свободата на всички хора и народи. Новото общество трябва да бъде изградено от свободни, силни творчески личности, които да осветяват Името Божие, да работят за въдворяване на Царството Божие и да изпълняват Волята Божия.
към текста >>
Така че, Христос е носител на импулса за освобождението от закона - доброто ще се върши не поради закона, а като импулс на живеещата вътре в
душата
Любов.
До края на земното развитие хората ще стигнат дотам, че Азът, станал вече самостоятелен, ще прояви всеотдайно от своите глъбини да върши това, което е правилно и добро. Понеже Азът има импулса на Любовта, импулса на Христа, затова той ще върши това, което е право и добро. Когато Любовта така се одухотвори, че никой не ще иска нищо друго, освен да следва този импулс, тогава ще се изпълни това, което е искал да донесе Христос в света. Защото тази е една от Тайните на Християнството, че то учи: гледайте Христа, изпълнете се със силата на Неговия образ, стремете се да бъдете като Него, да следвате Него. Тогава вашият свободен Аз ще стане такъв, че той не ще има нужда от никакъв закон, а ще върши онова, което е по-добро, което е право, като едно свободно същество.
Така че, Христос е носител на импулса за освобождението от закона - доброто ще се върши не поради закона, а като импулс на живеещата вътре в
душата
Любов.
Обаче, за своето развитие този импулс има нужда още от цялото останало време на съществуването на земята. Началото на този процес е бил положен от Христос и образът' на Христа ще бъде непрестанно силата, която ще възпитава човеците за тази цел. Докато хората нямаха един самостоятелен, укрепнал в себе си Аз, техният обществен живот трябваше да се урежда чрез един външно проявен закон. И днес още в много неща хората не са се издигнали над груповия Аз. В много неща днешният човек още не е индивидуален човек, а едно групово същество.
към текста >>
В християнски смисъл благодат се нарича способността на
душата
да върши доброто по един вътрешен подтик.
В много неща днешният човек още не е индивидуален човек, а едно групово същество. Свободният човек днес е още един идеал. Който доброволно работи за всеобщото развитие, който по свобода намира своето място във всеобщата дейност в света, той е силна индивидуалност, той не се управлява от външен закон, а действа по вътрешен закон. В Христовия Принцип лежи превъзмогването на закона. И казано е в Писанието: Законът бе даден чрез Мойсей, а Истината чрез Христа Исуса.
В християнски смисъл благодат се нарича способността на
душата
да върши доброто по един вътрешен подтик.
Благодатта и вътрешното познаване на Истината са се родили чрез Христос. Ще завърша горното изложение със следната мисъл на Учителя: "Христос е дошъл да приготви пътя за освобождаването на човечеството от ръководството на разделящите расови и фамилни духове, и да обедини цялото човечество в едно Велико Братство. Той е учил, че "Аврамово семе сме" се отнася само до тялото и обърна внимание на факта, че преди Авраам е живял Азът, Духът на човека. Духът е съществувал преди всички раси и племена и той ще остане, когато те са вече отминали и споменът за тях се е заличил.
към текста >>
32.
СЪДЪРЖАНИЕ:
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Пътят на живота на Исус - Път на
душата
129
ЕВАНГЕЛИЕТО на ЛУКА - Книга на Любовта Характер на Евангелието на Лука 10З Етерният Христос в Евангелието на Лука 111 Събитието в Палестина - централно събитие в земното развитие. 115 Пролог на Евангелието на Лука 1 28
Пътят на живота на Исус - Път на
душата
129
Благовестията в Евангелието на Лука като окултни факти .... 130 Мисли на Христа, които са ясни окултни истини 151 Духовете познават Христа. Силата на Словото Христово 152 Притчите в Евангелието на Лука 161
към текста >>
Степените на пречистване на
душата
в Евангелието на Лука - степени на Пътя 175
Мисли на Христа, които са ясни окултни истини 151 Духовете познават Христа. Силата на Словото Христово 152 Притчите в Евангелието на Лука 161 Блаженствата в Евангелието на Лука 169
Степените на пречистване на
душата
в Евангелието на Лука - степени на Пътя 175
Изцеленията на Христа ; 188 Царството Божие и Царството Небесно 189 Риболовът на Петър в Евангелието на Лука 191 Пътуването за Ерусалим-Пътят на учението 194 Превръщане на вярата в знание 207
към текста >>
Значението на Христос за пробуждането на човешката
душа
. 230
Риболовът на Петър в Евангелието на Лука 191 Пътуването за Ерусалим-Пътят на учението 194 Превръщане на вярата в знание 207 Езотеричното и екзотеричното в Евангелието на Лука 212 Второто идване на Христос 227
Значението на Христос за пробуждането на човешката
душа
. 230
Христос и пробуждането на човешката душа 242 Любовта, Вярата и Надеждата като фактори за развитието на човешката душа 249
към текста >>
Христос и пробуждането на човешката
душа
242
Пътуването за Ерусалим-Пътят на учението 194 Превръщане на вярата в знание 207 Езотеричното и екзотеричното в Евангелието на Лука 212 Второто идване на Христос 227 Значението на Христос за пробуждането на човешката душа. 230
Христос и пробуждането на човешката
душа
242
Любовта, Вярата и Надеждата като фактори за развитието на човешката душа 249
към текста >>
Любовта, Вярата и Надеждата като фактори за развитието на човешката
душа
249
Превръщане на вярата в знание 207 Езотеричното и екзотеричното в Евангелието на Лука 212 Второто идване на Христос 227 Значението на Христос за пробуждането на човешката душа. 230 Христос и пробуждането на човешката душа 242
Любовта, Вярата и Надеждата като фактори за развитието на човешката
душа
249
към текста >>
33.
1. ОБЩО ЗА ПРОИЗХОДА И ЗНАЧЕНИЕТО НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЙОАН
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Това ускорява развитието на дарбите и заложбите в човешката
душа
.
И затова Учителят, изхождайки от това разбиране за тези стихове, ни ги даде в две песни -"В начало бе Словото" и "Имаше человек". Тук стиховете са дадени с музика, която им съответства и имат още по-голямо магическо действие. Учителят също така препоръчваше размишление върху стихове от Евангелието на Йоана. Той считаше работата върху Евангелието на Йоана от първостепенна важност за напредъка на ученика - работа, която носи изобилни плодове.
Това ускорява развитието на дарбите и заложбите в човешката
душа
.
Даже можем да кажем, че това е подготовка за Посвещение и може да доведе до Посвещение. За тази цел Учителят дава следния метод за работа върху Евангелието на Йоана: да се вземат първите няколко стиха от първата глава и да се размишлява върху тях в продължение на десет дни в точно определен час. След това да се вземат следващите десетина стиха и по същия начин да се размишлява десет дни. Така се прави, докато се стигне до края на главата. След това се взема втората глава и пак по същия начин се размишлява върху всеки десет стиха в продължение на десет дни.
към текста >>
Исус казва: "Сега
душата
Ми е смутена, що да кажа?
Тези три години и няколко месеца от живота на Христа на земята не са случайно явление, а отговарят на един космичен факт, а именно на три и половина периода, през които минава земното развитие и в течение на които в космичен мащаб се манифестира проявлението на Логоса. За тези периоди ще спомена по-нататък. Накрая Евангелието на Йоана ни казва, че са станали още безкрайно много неща, които не са записани в Евангелието. В Евангелието на Йоана отсъства разказът за Преображението, а също и сцената в Гетсимания. Но когато четем задълбочено, в 12-та глава намираме точно описание на влизането в Ерусалим и виждаме, че тук са вмъкнати както изживяването на Преображението, така и станалото в Гетсимания.
Исус казва: "Сега
душата
Ми е смутена, що да кажа?
Отче, избави Ме от този час. Но за този час съм дошъл, Отче, прослави Твоето Име". Тогава дойде Глас от Небето: Прославих Го и отново ще Го прославя." (12;27-29) Причината за тази разлика между трите Евангелия и това на Йоан е разликата между две съзнания. Първите три Евангелия са плод на едно съзнание, което ту заспива, ту се пробужда за действителността. Такова едно съзнание имаме в апостол Петър.
към текста >>
34.
2. УЧЕНИЕТО ЗА СЛОВОТО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Когато човек заспива и неговата
душа
напуска тялото, това тяло не остава без обитател.
Това Учение е било познато на всички окултни Школи на миналото и настоящето и сега е обширно разработено от западната Окултна Наука, в лицето на Щайнер. В първия период, Сатурновия, е било създадено умственото тяло на човека, което е като първообраз на физическото тяло. Тогава човек е бил създаден по образ и подобие на Бога и е бил безсмъртен. Първообазът на физическото тяло е бил създаден по образа на Логоса и Логосът е работил първоначално върху първообраза на физическото тяло на човека. И Логосът действа в него и до днес.
Когато човек заспива и неговата
душа
напуска тялото, това тяло не остава без обитател.
Тогава Логосът, Бог работи върху напуснатото от душата физическо и етерно тяло. И тогава в началото на Евангелието на Йоана се казва: "В начало бе Словото и Словото бе у Бога и Словото бе Бог. То в начало бе у Бога". В тези няколко израза се съдържа цялото Учение за първоначалното проявление на Словото. Първоначално То е у Бога, Абсолютния Дух, но като се казва, че в начало бе Словото, подразбира се в началото на проявлението, в началото на създаването на света.
към текста >>
Тогава Логосът, Бог работи върху напуснатото от
душата
физическо и етерно тяло.
В първия период, Сатурновия, е било създадено умственото тяло на човека, което е като първообраз на физическото тяло. Тогава човек е бил създаден по образ и подобие на Бога и е бил безсмъртен. Първообазът на физическото тяло е бил създаден по образа на Логоса и Логосът е работил първоначално върху първообраза на физическото тяло на човека. И Логосът действа в него и до днес. Когато човек заспива и неговата душа напуска тялото, това тяло не остава без обитател.
Тогава Логосът, Бог работи върху напуснатото от
душата
физическо и етерно тяло.
И тогава в началото на Евангелието на Йоана се казва: "В начало бе Словото и Словото бе у Бога и Словото бе Бог. То в начало бе у Бога". В тези няколко израза се съдържа цялото Учение за първоначалното проявление на Словото. Първоначално То е у Бога, Абсолютния Дух, но като се казва, че в начало бе Словото, подразбира се в началото на проявлението, в началото на създаването на света. А редом със създаването на света става и създаването на човека.
към текста >>
В началото на четвъртия период първообразите на физическото, етерното и астралното тела се обличат в съответната материя и стават реални тела за съответните светове, в които, като в обвивки, се поселява човешката
душа
, в която е посаден зародишът на аза.
В Сатурновия период Логосът се изявява, като създава първообраза на физическото тяло, което произлиза от умственото тяло. На Слънцето към него се прибавя първообраза на етерното тяло, като израз на Духа на Живота, Логосът се проявява като Живот. На Луната се прибавя тялото на Светлината, Животът става Светлина. Така протича развитието до края на Лунния период. Тогава, какво се явява в четвъртия период, Земния, как се изявява Логосът тук?
В началото на четвъртия период първообразите на физическото, етерното и астралното тела се обличат в съответната материя и стават реални тела за съответните светове, в които, като в обвивки, се поселява човешката
душа
, в която е посаден зародишът на аза.
Чрез създаването на аз, човек става способен не само да живее в Светлината, в Живота, но и да гледа всичко това вън от себе си. По такъв начин той се срещупоставя на Логоса, на Живота и на Светлината. По този начин всичко това става за него материално, добива материално съществуване. Така че, преди днешния човек, надарен с аз, е съществувал създаденият от Бога Божествен Прачовек. Човекът, като става аз, започва да вижда нещата вън от себе си и той трябва да се научи да познава Логоса в Неговото проявление като творческа Сила, Която е създала всичко, което той вижда вън от себе си и после Неговото проявление като Живот и като Светлина, Виделина.
към текста >>
Първоначалните розенкройцери са учили, че във всяка човешка
душа
съществува нещо, което се отнася пряко към фактите, станали в Палестина и имащи отношение към Исуса Христа.
Това е било Името, с което най- висшите посветени са познавали Христа. И когато Христос казва "Аз съм Светлината на света", това трябва да се разбира буквално. Защото това Слово, въплътено в Исус от Назарет е същото, Което се проявява чрез светлината на Слънцето. Както видяхме, светлината на Слънцето е външната дреха на Логоса, чрез която Той изпраща Своето благословение на всички същества. Но тази светлина има и своя духовна страна, която е позната само на посветените.
Първоначалните розенкройцери са учили, че във всяка човешка
душа
съществува нещо, което се отнася пряко към фактите, станали в Палестина и имащи отношение към Исуса Христа.
И ако Исус Христос е най-великото събитие за човечеството, то това, което в човешката душа съответства на това Христово събитие, има най-голяма важност. Всяка човешка душа съдържа възможности за това, което може да се нарече Пробуждане, Възраждане или Посвещение. Когато човек обърне поглед навътре към душата си, той констатира, че вътрешното същество, което намира в себе си, е именно това, което той нарича "аз" или мене. На всичко друго вън от себе си той казва ти или той. Окултната Наука твърди, че от това аз се ражда едно висше Аз.
към текста >>
И ако Исус Христос е най-великото събитие за човечеството, то това, което в човешката
душа
съответства на това Христово събитие, има най-голяма важност.
И когато Христос казва "Аз съм Светлината на света", това трябва да се разбира буквално. Защото това Слово, въплътено в Исус от Назарет е същото, Което се проявява чрез светлината на Слънцето. Както видяхме, светлината на Слънцето е външната дреха на Логоса, чрез която Той изпраща Своето благословение на всички същества. Но тази светлина има и своя духовна страна, която е позната само на посветените. Първоначалните розенкройцери са учили, че във всяка човешка душа съществува нещо, което се отнася пряко към фактите, станали в Палестина и имащи отношение към Исуса Христа.
И ако Исус Христос е най-великото събитие за човечеството, то това, което в човешката
душа
съответства на това Христово събитие, има най-голяма важност.
Всяка човешка душа съдържа възможности за това, което може да се нарече Пробуждане, Възраждане или Посвещение. Когато човек обърне поглед навътре към душата си, той констатира, че вътрешното същество, което намира в себе си, е именно това, което той нарича "аз" или мене. На всичко друго вън от себе си той казва ти или той. Окултната Наука твърди, че от това аз се ражда едно висше Аз. Във всяко човешко аз спи едно второ Аз, едно висше Аз, което хората още не съзнават, но с течение на развитието ще осъзнаят.
към текста >>
Всяка човешка
душа
съдържа възможности за това, което може да се нарече Пробуждане, Възраждане или Посвещение.
Защото това Слово, въплътено в Исус от Назарет е същото, Което се проявява чрез светлината на Слънцето. Както видяхме, светлината на Слънцето е външната дреха на Логоса, чрез която Той изпраща Своето благословение на всички същества. Но тази светлина има и своя духовна страна, която е позната само на посветените. Първоначалните розенкройцери са учили, че във всяка човешка душа съществува нещо, което се отнася пряко към фактите, станали в Палестина и имащи отношение към Исуса Христа. И ако Исус Христос е най-великото събитие за човечеството, то това, което в човешката душа съответства на това Христово събитие, има най-голяма важност.
Всяка човешка
душа
съдържа възможности за това, което може да се нарече Пробуждане, Възраждане или Посвещение.
Когато човек обърне поглед навътре към душата си, той констатира, че вътрешното същество, което намира в себе си, е именно това, което той нарича "аз" или мене. На всичко друго вън от себе си той казва ти или той. Окултната Наука твърди, че от това аз се ражда едно висше Аз. Във всяко човешко аз спи едно второ Аз, едно висше Аз, което хората още не съзнават, но с течение на развитието ще осъзнаят. Това Аз е свързано с Нетленното, с Вечното, както първото аз е свързано с тленното, с временното.
към текста >>
Когато човек обърне поглед навътре към
душата
си, той констатира, че вътрешното същество, което намира в себе си, е именно това, което той нарича "аз" или мене.
Както видяхме, светлината на Слънцето е външната дреха на Логоса, чрез която Той изпраща Своето благословение на всички същества. Но тази светлина има и своя духовна страна, която е позната само на посветените. Първоначалните розенкройцери са учили, че във всяка човешка душа съществува нещо, което се отнася пряко към фактите, станали в Палестина и имащи отношение към Исуса Христа. И ако Исус Христос е най-великото събитие за човечеството, то това, което в човешката душа съответства на това Христово събитие, има най-голяма важност. Всяка човешка душа съдържа възможности за това, което може да се нарече Пробуждане, Възраждане или Посвещение.
Когато човек обърне поглед навътре към
душата
си, той констатира, че вътрешното същество, което намира в себе си, е именно това, което той нарича "аз" или мене.
На всичко друго вън от себе си той казва ти или той. Окултната Наука твърди, че от това аз се ражда едно висше Аз. Във всяко човешко аз спи едно второ Аз, едно висше Аз, което хората още не съзнават, но с течение на развитието ще осъзнаят. Това Аз е свързано с Нетленното, с Вечното, както първото аз е свързано с тленното, с временното. Когато се пробуди второто Аз в човека, той може да съзерцава духовните светове, както чрез низшето аз съзерцава сетивния свят чрез сетивата си.
към текста >>
Затова това, което се нарича духовно Пробуждане, Възраждане, Посвещение, е най-важното събитие в живота на човешката
душа
.
На всичко друго вън от себе си той казва ти или той. Окултната Наука твърди, че от това аз се ражда едно висше Аз. Във всяко човешко аз спи едно второ Аз, едно висше Аз, което хората още не съзнават, но с течение на развитието ще осъзнаят. Това Аз е свързано с Нетленното, с Вечното, както първото аз е свързано с тленното, с временното. Когато се пробуди второто Аз в човека, той може да съзерцава духовните светове, както чрез низшето аз съзерцава сетивния свят чрез сетивата си.
Затова това, което се нарича духовно Пробуждане, Възраждане, Посвещение, е най-важното събитие в живота на човешката
душа
.
И това, което е едно мистично събитие за всеки отделен човек, това, което той може да изпита като раждане на второто му Аз, е станало за цялото човечество във външния свят исторически в лицето на идването на Исус Христос в Палестина. И когато в човека се пробуди висшето Аз, тогава става духовното раждане на човека и този момент на духовното раждане е много по-важен от физическото раждане. И когато в миналото са изучавали живота на посветените, те са обръщали внимание именно на момента на тяхното Пробуждане, на тяхното Възраждане, на тяхното Посвещение. Предишният им живот е един обикновен живот, както на всеки човек и е от малко значение. Тук ще приведа един пасаж от Щайнер, където той изяснява много ясно идеята за пробуждането на Аза в човека и човечеството.
към текста >>
Това висше Аз, Което може да се роди във всяка човешка
душа
, ни дава указание за раждането на Божественото в човечеството през време на събитията в Палестина.
Само малцина хора, които са имали в себе си нещо, което не е било породено от плътта, са разбрали Светлината, която огрява тъмнината. Но тази Светлина стана плът и се посели между хората под формата на Исус от Назарет. И би могло да се каже в съгласие и с Евангелието на Йоана: "Христос, Който е живял в Исус от Назарет, е бил Божественото висше Аз на цялото човечество, роден е отново Бог, този Бог, Който бе намерил земен образ в лицето на Адама. Това човешко висше Аз, родено отново, е продължило да действа като една свещена Мистерия. Тази Мистерия е била запазена в символа на розата и кръста, в светия Граал".
Това висше Аз, Което може да се роди във всяка човешка
душа
, ни дава указание за раждането на Божественото в човечеството през време на събитията в Палестина.
Така, както във всеки човек може да се роди висшето Аз, така е родено в Палестина висшето Аз на цялото човечество. Както от Слънцето зависи целия живот и светлина на Земята, всичката деятелност на Земята е обусловена от Слънцето и неговата топлина, така от раждането на Божественото Аз в човечеството, в лицето на Исус от Назарет, зависи раждането на индивидуалното висше Аз във всяка човешка душа. То е онази енергия, онзи импулс, който дава стимул на всяка индивидуална душа да роди висшето Аз, Божественото в себе си. Така именно, с идването на Христа на Земята в тялото на Исус от Назарет, се създават условия за Пробуждането и Възраждането на висшето човешко Аз. С това се започва Пътя на възхода, Пътя на еволюцията на човечеството.
към текста >>
Както от Слънцето зависи целия живот и светлина на Земята, всичката деятелност на Земята е обусловена от Слънцето и неговата топлина, така от раждането на Божественото Аз в човечеството, в лицето на Исус от Назарет, зависи раждането на индивидуалното висше Аз във всяка човешка
душа
.
И би могло да се каже в съгласие и с Евангелието на Йоана: "Христос, Който е живял в Исус от Назарет, е бил Божественото висше Аз на цялото човечество, роден е отново Бог, този Бог, Който бе намерил земен образ в лицето на Адама. Това човешко висше Аз, родено отново, е продължило да действа като една свещена Мистерия. Тази Мистерия е била запазена в символа на розата и кръста, в светия Граал". Това висше Аз, Което може да се роди във всяка човешка душа, ни дава указание за раждането на Божественото в човечеството през време на събитията в Палестина. Така, както във всеки човек може да се роди висшето Аз, така е родено в Палестина висшето Аз на цялото човечество.
Както от Слънцето зависи целия живот и светлина на Земята, всичката деятелност на Земята е обусловена от Слънцето и неговата топлина, така от раждането на Божественото Аз в човечеството, в лицето на Исус от Назарет, зависи раждането на индивидуалното висше Аз във всяка човешка
душа
.
То е онази енергия, онзи импулс, който дава стимул на всяка индивидуална душа да роди висшето Аз, Божественото в себе си. Така именно, с идването на Христа на Земята в тялото на Исус от Назарет, се създават условия за Пробуждането и Възраждането на висшето човешко Аз. С това се започва Пътя на възхода, Пътя на еволюцията на човечеството. Затова казваме, че Христовото събитие означава край на инволюцията и начало на еволюцията, т.е. на възхода на човечеството.
към текста >>
То е онази енергия, онзи импулс, който дава стимул на всяка индивидуална
душа
да роди висшето Аз, Божественото в себе си.
Това човешко висше Аз, родено отново, е продължило да действа като една свещена Мистерия. Тази Мистерия е била запазена в символа на розата и кръста, в светия Граал". Това висше Аз, Което може да се роди във всяка човешка душа, ни дава указание за раждането на Божественото в човечеството през време на събитията в Палестина. Така, както във всеки човек може да се роди висшето Аз, така е родено в Палестина висшето Аз на цялото човечество. Както от Слънцето зависи целия живот и светлина на Земята, всичката деятелност на Земята е обусловена от Слънцето и неговата топлина, така от раждането на Божественото Аз в човечеството, в лицето на Исус от Назарет, зависи раждането на индивидуалното висше Аз във всяка човешка душа.
То е онази енергия, онзи импулс, който дава стимул на всяка индивидуална
душа
да роди висшето Аз, Божественото в себе си.
Така именно, с идването на Христа на Земята в тялото на Исус от Назарет, се създават условия за Пробуждането и Възраждането на висшето човешко Аз. С това се започва Пътя на възхода, Пътя на еволюцията на човечеството. Затова казваме, че Христовото събитие означава край на инволюцията и начало на еволюцията, т.е. на възхода на човечеството. След като изтъкнах накратко за периодите в проявлението на Логоса, където споменах, че в първия период, Сатурновия, Логосът е действал чрез Принципа на Любовта, проявена като топлина.
към текста >>
Тук се намеква, че Логосът постепенно слиза към Земята като една истинска духовна Светлина, която се проявява чрез всички, в които
душата
се е пробудила и Божественото е проявено в тях.
говори на хората, че Божествената Светлина живее във всеки човек, за да се вгледат хората в себе си и да открият тази Светлина в себе си. В осмия стих се казва: "Не беше той Светлината, но дойде да свидетелства за Светлината". Светлината, за която свидетелства, беше Словото, Което се проявява в него. Затова той може да свидетелства за тази Светлина. В 9-™ стих се казва: "Истинската Светлина, която осветява всеки човек, идеше на света".
Тук се намеква, че Логосът постепенно слиза към Земята като една истинска духовна Светлина, която се проявява чрез всички, в които
душата
се е пробудила и Божественото е проявено в тях.
Тук става въпрос за проявата на Логоса чрез всички Водачи и Учители на човечеството, които в миналото са го водили в Пътя на Светлината, в Божествения Път. В следващите стихове: 10, 11 и 12, се говори за проявлението на Логоса в течение на Земния период, като се казва: "Той бе в света и светът чрез Него стана, но светът не Го позна". Той е проявен в целия свят и прониква всичко съществуващо, което образува света, който чрез Него е станал. Но този свят, създаден от Него, Го не познал. В 11 стих се казва: "У Своите Си дойде, но и Своите не Го приеха".
към текста >>
Това, Което било в началото на Битието, Което породило целия свят с всички същества в него и Което обитавало спящо, като семе, във всяко същество, в средата на Земния период слезе на Земята и се всели в едно човешко тяло, за да даде импулс на Божественото семе, на Божествения зародиш, който дреме във всяка
душа
, да се пробуди, да израстне, да възкръсне.
В 14 стих се казва: "И Словото стана плът и пребиваваше между нас. И видяхме Славата Му като на Единороден от Отца, пълен с благодат и Истина". Тук се подчертава, че Логосът се въплътява в едно физическо тяло и пребивава между посветените, чрез които в миналото се е проявявал като Светлина. В 12 и 13 стих се говори за посветените, които са родени от Бога, които са приели Логоса, Бога в себе си и живеят в Неговата Светлина. А в 14 стих се говори вече за самия Логос, самият Бог станал плът, т.е.
Това, Което било в началото на Битието, Което породило целия свят с всички същества в него и Което обитавало спящо, като семе, във всяко същество, в средата на Земния период слезе на Земята и се всели в едно човешко тяло, за да даде импулс на Божественото семе, на Божествения зародиш, който дреме във всяка
душа
, да се пробуди, да израстне, да възкръсне.
И тези, които са родени от Бога, между които е и Йоан, който пише това, казва: Видяхме Славата Му като на Единороден от Отца, пълен с благодат и Истина. Те не са видяли само физическия Исус, но са видяли и са били в контакт с Бога, с Логоса, Който се е вселил в него и се е проявил чрез него. Значи, от първия до 14 стих се описва пътя на Словото - Това, Което било в началото на Битието, Което породило всичко съществуващо и се затворило във всичко като зародиш, към средата на Земния период слезе на Земята в плът, във всичката Си Слава, т.е. с всичката Си Светлина и пълнота, пълен с благодат и Истина. По-нататък Йоан описва вече какво представя въплътеното Слово.
към текста >>
вътрешният закон, който е написан в
душата
на всеки човек, дойде чрез Исус Христос.
всички посветени, всички пробудени души са приели Неговата пълнота, пълнотата на Словото. Това е много ясно и без коментар, че всеки посветен съзнава като апостол Павел, че "сега вече не живея аз, но Христос в мене". Това е състоянието на всеки истински посветен. В 17 стих Йоан казва: "Понеже законът беше даден чрез Мойсея, а благодатта и Истината дойдоха чрез Христа". Мойсей даде на човечеството външния закон, защото хората тогава не бяха готови за приложение на вътрешния закон, който е написан в самия човек - на благодатта и Истината, т.е.
вътрешният закон, който е написан в
душата
на всеки човек, дойде чрез Исус Христос.
Словото, Което става плът, създаде условия на човешките души да погледнат в себе си и там да намерят Вечния Закон, по който да живеят. По-нататък Йоан ни разкрива Тайната на Логоса, както е дадено в началото. Той казва: "Никой никога не е видял Бога. Единородният Син, Който е в лоното на Отца, Той Го изяви". Значи, Единородният Син е изявление на Отец, на Абсолютния Дух.
към текста >>
Ние видяхме, когато говорихме за Исус от Назарет, че в него бе въплътена
душата
на Адам, която е създадена от Бога, и Заратустра.
- Тук Йоан ни казва какво е отношението и положението даже и на най-великия посветен спрямо въплътения Бог в лицето на Исус Христос. След това се описва, че Исус идва при Йоан, за да бъде кръстен. В 29 стих се казва: "На следния ден Йоан вижда Исус, че иде към него и казва: Ето Божия Агнец, Който носи греховете на света! Тоя е, за Когото рекох: Подир мене иде човек, Който достигна да бъде пред мене, защото спрямо мене беше пръв". Тук може да се разбере, че Йоан говори за този, който е въплътен в Исус от Назарет, преди да се въплъти в него Христос, като казва: "Подир мене иде човек, Който достигна да бъде преди мене, защото спрямо мене беше пръв".
Ние видяхме, когато говорихме за Исус от Назарет, че в него бе въплътена
душата
на Адам, която е създадена от Бога, и Заратустра.
Заратустра беше преди Илия, който е Йоан, той е онзи посветен от човешката раса, който се издигна до най-висока степен на посвещение и когото Божественият Дух напълно го проникна чак до физическото тяло. Йоан по-нататък казва: "И аз не Го познавах, но дойдох и кръщавам с вода затова, за да бъде Той изявен на Израиля". И Йоан свидетелства и казва: "Видях Духа да слиза като гълъб от Небето и да почива върху Него. И аз не Го познавах, но Онзи, Който ме прати да кръщавам с вода, Той ми рече: Онзи, над Когото видиш да слиза Духът и да почива върху Него, Той е, Който кръщава със Святия Дух. И видях, и свидетелствам, Този е Божият Син".
към текста >>
Нова духовна Светлина навлизаше в света, която прониква човешките глъбини и събужда Божественото, което като зародиш е крито във всяка човешка
душа
.
Тук не става въпрос за цар на еврейския народ, а за Цар - Учител и Ръководител на посветените. В този смисъл Той се разкри и пред Пилат, когато Го попита: Ти Цар Израилев ли си? И Той казва: Ти каза. Тогаз той написа на кръста, защото Христос действително е Цар, но не на земното царство, а на Небесното Царство. По такъв начин се оформя основната ядка на новата езотерична група, която Христос образува всред еврейския народ и всред тогавашното човечество.
Нова духовна Светлина навлизаше в света, която прониква човешките глъбини и събужда Божественото, което като зародиш е крито във всяка човешка
душа
.
С пробуждането на това Божествено започва нов етап в човешкото развитие. От досегашния етап, който беше етап на слизане и при който човешките души бяха изпаднали под робството на тъмните или, се преминава в нов етап, когато Синът Божий се принася в жертва и поема греховете на света, за да открие Пътя на възхода, да даде подтик на Божественото във всяка душа да се прояви. С тази мисия Христос започва Своята дейност на Земята.
към текста >>
От досегашния етап, който беше етап на слизане и при който човешките души бяха изпаднали под робството на тъмните или, се преминава в нов етап, когато Синът Божий се принася в жертва и поема греховете на света, за да открие Пътя на възхода, да даде подтик на Божественото във всяка
душа
да се прояви.
И Той казва: Ти каза. Тогаз той написа на кръста, защото Христос действително е Цар, но не на земното царство, а на Небесното Царство. По такъв начин се оформя основната ядка на новата езотерична група, която Христос образува всред еврейския народ и всред тогавашното човечество. Нова духовна Светлина навлизаше в света, която прониква човешките глъбини и събужда Божественото, което като зародиш е крито във всяка човешка душа. С пробуждането на това Божествено започва нов етап в човешкото развитие.
От досегашния етап, който беше етап на слизане и при който човешките души бяха изпаднали под робството на тъмните или, се преминава в нов етап, когато Синът Божий се принася в жертва и поема греховете на света, за да открие Пътя на възхода, да даде подтик на Божественото във всяка
душа
да се прояви.
С тази мисия Христос започва Своята дейност на Земята.
към текста >>
35.
3. СЕДЕМТЕ ЗНАМЕНИЯ - СТЪПКИ В ПЪТЯ НА УЧЕНИКА 3.1. СВАТБАТА В КАНА ГАЛИЛЕЙСКА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
На тази историческа сватба става съединението, свързването на човешкия дух с човешката
душа
, от което въплътеният човек постепенно става мислещо същество, защото дотогава човек е бил, преди всичко, едно същество на чувствата и импулсите.
Окултната история ни казва, че човечеството е слязло във физическо тяло в Лемурийската епоха, която е третата раса по отношение на първите две раси, които са се развили в етерния свят. Но по отношение на физическото съществуване на човечеството, тя може да се вземе за първа раса и след нея следват Атлантската, която обикновено се приема като четвърта и след нея петата раса, като се броят и първите две раси, развили се в етерния свят. Но ако се смята като първа Лемурийската раса, откогато започва физическото съществуване на човечеството, нашата пета раса е третата, в която човечеството преминава през седем културни епохи. Първата и втората културни епохи са един вид като преповторение на първите две раси, а третата културна епоха се явява като истинско начало на третата раса, която се развива на физическо поле. И когато се казва, че в третия ден имаше сватба, подразбира се, че в третата културна епоха на третата земна раса става едно явление в човечеството, което е обозначено като сватба.
На тази историческа сватба става съединението, свързването на човешкия дух с човешката
душа
, от което въплътеният човек постепенно става мислещо същество, защото дотогава човек е бил, преди всичко, едно същество на чувствата и импулсите.
Тази сватба става в Кана Галилейска, която е страна със събрани много народности. С това ни се показва, че е изтекла вече епохата на кръвното родство и женитбите могат да стават вече извън родовата среда. Любовта не е само една кръвна връзка, а е вече един свободен израз на душата. Значи, в третата културна епоха, която обикновено се нарича Халдейско-Египетска, се празнува сватбата на човечеството и с това началото на неговото пълнолетие. Оттогава хората започват да мислят, да разсъждават.
към текста >>
Любовта не е само една кръвна връзка, а е вече един свободен израз на
душата
.
Първата и втората културни епохи са един вид като преповторение на първите две раси, а третата културна епоха се явява като истинско начало на третата раса, която се развива на физическо поле. И когато се казва, че в третия ден имаше сватба, подразбира се, че в третата културна епоха на третата земна раса става едно явление в човечеството, което е обозначено като сватба. На тази историческа сватба става съединението, свързването на човешкия дух с човешката душа, от което въплътеният човек постепенно става мислещо същество, защото дотогава човек е бил, преди всичко, едно същество на чувствата и импулсите. Тази сватба става в Кана Галилейска, която е страна със събрани много народности. С това ни се показва, че е изтекла вече епохата на кръвното родство и женитбите могат да стават вече извън родовата среда.
Любовта не е само една кръвна връзка, а е вече един свободен израз на
душата
.
Значи, в третата културна епоха, която обикновено се нарича Халдейско-Египетска, се празнува сватбата на човечеството и с това началото на неговото пълнолетие. Оттогава хората започват да мислят, да разсъждават. Тогава за тях Майката-Природа е вече отворена книга, по която те разчитат Волята на Бога, Волята на Логоса. Чрез проучаването на външната Природа те влизат във връзка с Бога, Който прониква цялата Природа, както и всички човешки души. Със сватбата в Кана Галилейска също е показано, че в тази епоха на човешкото развитие Животът побеждава смъртта по пътя на съединението на половете, по пътя на зачатието.
към текста >>
Те трябва да се разбират по следния начин: Низшите духове, които господствали в човешката
душа
до идването на Христа, са крадци и разбойници.
Някой може да помисли, че според тези думи всички, които са проповядвали преди Христа, са крадци и разбойници. Това е повърхностно и материалистично разбиране на въпросите. Защото, ако беше вярно това разбиране, ще излезе, че тези думи се отнасят до всички пророци и велики посветени, които са дошли преди Христа. Това не е вярно, защото сам Христос на много места цитира Мойсей, Исайя, Данаил и пр. Така че, тези думи имат по-дълбоко значение.
Те трябва да се разбират по следния начин: Низшите духове, които господствали в човешката
душа
до идването на Христа, са крадци и разбойници.
Те не са водили човека в правилния път на развитие, а са го водили по един крив път, с което са ограбвали силите на човешката душа и са пречили за нейното организиране и пробуждане на Божественото в нея. Затова човечеството под тяхно влияние е слизало надолу в гъстата материя, където е тяхното царство. Свързването на човечеството с Христос освобождава човека от влиянието на низшите същества, които са владеели човешките души, и човек постепенно почва своя възход, почва да организира силите на своята душа и постепенно се пробужда неговата дълбока, Божествена природа. Такова е значението на сватбата в Кана Галилейска, казано в няколко думи. За нея може да се напише цяла книга, но аз искам само да покажа окултния елемент, който е скрит в нея, както и в цялото Евангелие.
към текста >>
Те не са водили човека в правилния път на развитие, а са го водили по един крив път, с което са ограбвали силите на човешката
душа
и са пречили за нейното организиране и пробуждане на Божественото в нея.
Това е повърхностно и материалистично разбиране на въпросите. Защото, ако беше вярно това разбиране, ще излезе, че тези думи се отнасят до всички пророци и велики посветени, които са дошли преди Христа. Това не е вярно, защото сам Христос на много места цитира Мойсей, Исайя, Данаил и пр. Така че, тези думи имат по-дълбоко значение. Те трябва да се разбират по следния начин: Низшите духове, които господствали в човешката душа до идването на Христа, са крадци и разбойници.
Те не са водили човека в правилния път на развитие, а са го водили по един крив път, с което са ограбвали силите на човешката
душа
и са пречили за нейното организиране и пробуждане на Божественото в нея.
Затова човечеството под тяхно влияние е слизало надолу в гъстата материя, където е тяхното царство. Свързването на човечеството с Христос освобождава човека от влиянието на низшите същества, които са владеели човешките души, и човек постепенно почва своя възход, почва да организира силите на своята душа и постепенно се пробужда неговата дълбока, Божествена природа. Такова е значението на сватбата в Кана Галилейска, казано в няколко думи. За нея може да се напише цяла книга, но аз искам само да покажа окултния елемент, който е скрит в нея, както и в цялото Евангелие. ОБЩО ЗА СЕДЕМТЕ ЗНАМЕНИЯ
към текста >>
Свързването на човечеството с Христос освобождава човека от влиянието на низшите същества, които са владеели човешките души, и човек постепенно почва своя възход, почва да организира силите на своята
душа
и постепенно се пробужда неговата дълбока, Божествена природа.
Това не е вярно, защото сам Христос на много места цитира Мойсей, Исайя, Данаил и пр. Така че, тези думи имат по-дълбоко значение. Те трябва да се разбират по следния начин: Низшите духове, които господствали в човешката душа до идването на Христа, са крадци и разбойници. Те не са водили човека в правилния път на развитие, а са го водили по един крив път, с което са ограбвали силите на човешката душа и са пречили за нейното организиране и пробуждане на Божественото в нея. Затова човечеството под тяхно влияние е слизало надолу в гъстата материя, където е тяхното царство.
Свързването на човечеството с Христос освобождава човека от влиянието на низшите същества, които са владеели човешките души, и човек постепенно почва своя възход, почва да организира силите на своята
душа
и постепенно се пробужда неговата дълбока, Божествена природа.
Такова е значението на сватбата в Кана Галилейска, казано в няколко думи. За нея може да се напише цяла книга, но аз искам само да покажа окултния елемент, който е скрит в нея, както и в цялото Евангелие. ОБЩО ЗА СЕДЕМТЕ ЗНАМЕНИЯ Сватбата в Кана Галилейска е първото знамение на Христос, но то не е изолирано, а е свързано с другите шест знамения, които са описани в Евангелието на Йоана до 11 глава. Това не са случайни и изолирани действия и събития на Христа, защото в Неговата дейност няма нищо случайно, а те са свързани в едно цяло и представляват един жив организъм.
към текста >>
Чрез духовно виждане Той прониква в
душата
на човека и го познава така, както човекът сам не се познава.
И след това Христос поставя идеала на аза, че той трябва да дойде до такова развитие, че да може да възстановява храма, т.е. тялото си, ако бъде разрушено. То така трябва да бъде проникнато от Божественото, че да го направи безсмъртно, да може да се възражда от само себе си. В 24 и 25 стих на втора глава е казано: "Но Исус не им се доверяваше, защото познаваше всички человеци и защото Той нямаше нужда да му свидетелства някой за човека, понеже сам знаеше що има в човека". Тук ни е показано с какви възможности разполага Христос.
Чрез духовно виждане Той прониква в
душата
на човека и го познава така, както човекът сам не се познава.
С това е посочил и пътя на всеки човек - това е идеалът за всеки човек. В трета глава се говори за срещата на Никодим с Христос. В тази среща Христос е казал много важни и дълбоки мисли. Тази среща е интересна и за това, че е станала нощем, което ще рече, че не е станала на физическото поле, а в духовния свят. Там е казано: "Той дойде при Исуса нощем".
към текста >>
След това идва духовният или по-правилно - душевният човек,
душата
, която също е троична в своето проявление.
не можете да ги разберете, как ще повярвате, ако ви говоря за небесните работи". И по-нататък Исус казва: "И никой не е възлизал на Небето, освен Този, Който е слязъл от Небето, сиреч Човешкият Син, който е на Небето". В тези няколко стиха е казано много, което се отнася до строежа на човека. Човекът в своя строеж е троичен. Физическият човек, това са трите обвивки - физическото, етерното и астралното тяло.
След това идва духовният или по-правилно - душевният човек,
душата
, която също е троична в своето проявление.
Тя се проявява в ума, сърцето и волята. И най-после Божественият човек е висшето Аз, което е Духът в човека, който също е троичен в своето проявление. В индуската окултна философия тези три страни на висшата човешка природа се наричат Атма, Буда и Манас. Според западната Окултна Наука те се наричат Висшето себе, Духът на Живота и човешкият Дух. В християнския езотеризъм те отговарят на Сина Божий, Сина Человечески и Святия Дух.
към текста >>
36.
3.4. ЧЕТВЪРТОТО ЗНАМЕНИЕ - НАХРАНВАНЕТО НА ПЕТТЕ ХИЛЯДИ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
С това се създават условия за развиването на човешкото самосъзнание, за развиването на аза в човешката
душа
, с което човек започва да се чувства като самостоятелна личност, със собствено сърце, ум и воля и като работи с тях, ще придобие своята свобода.
Знаменията на Христа предшестват даден празник на юдеите, което не е случайно явление. Нахранването на петте хиляди души е четвъртото знамение, четвъртата стъпка по пътя на духовното развитие. С това знамение е казано много нещо. С първото знамение се дава импулс за развитието на човешкото сърце, с второто знамение се дава импулс и нова енергия за развитието на човешкия ум. С третото знамение се дава импулс за укрепване на човешката воля.
С това се създават условия за развиването на човешкото самосъзнание, за развиването на аза в човешката
душа
, с което човек започва да се чувства като самостоятелна личност, със собствено сърце, ум и воля и като работи с тях, ще придобие своята свобода.
Знамението за нахранването на петте хиляди се описва и в четирите Евангелия. Само че в Евангелията на Матей и на Мрако се описва още едно нахранване на четири хиляди души, което липсва в Евангелието на Лука и Йоана. В тези, последните Евангелия, се описва само нахранването на петте хиляди души. Това не е случайно, както няма нищо случайно в Евангелието. Също така не са случайни и числата пет хиляди, четири хиляди и другите числа, които се употребяват в този разказ.
към текста >>
Знаменията, които Христос е правил, имат две страни: от една страна те са факти от нашия сетивен свят, исторически факти, а от друга страна те са духовни процеси, които имат отношение както към вътрешния живот на човешката
душа
, така и към историческото развитие на човечеството.
Това не е случайно, както няма нищо случайно в Евангелието. Също така не са случайни и числата пет хиляди, четири хиляди и другите числа, които се употребяват в този разказ. При нахранването на петте хиляди се казва, че имало пет хляба и две риби и след като се нахранили всички с тези пет хляба, останали къшеи, от които се напълнили 12 коша. За да се разбере тайната, която е скрита във всички тези числа, трябва да проникнем за малко в тайната на числата. Преди да се спра накратко върху тайната на числата, за които се говори тук, ще кажа следното.
Знаменията, които Христос е правил, имат две страни: от една страна те са факти от нашия сетивен свят, исторически факти, а от друга страна те са духовни процеси, които имат отношение както към вътрешния живот на човешката
душа
, така и към историческото развитие на човечеството.
Така че, това, което Евангелията ни съобщават, са действителни исторически събития. Но историческите събития от този род са едновременно външни исторически събития и същевременно събития и процеси от духовния свят. Така че, във всеки разказ в Евангелието се намира, така да се каже, една част Небе. В подробностите, които принадлежат на външния сетивен свят, е скрит един духовен образ, едно първично явление, един свръхсетивен свят, едно Божествено действие. Така че, сцените на Евангелието са едновременно сетивни и свръхсетивни процеси, история и свръхистория.
към текста >>
Тук се пробужда човешката
душа
, която ще се развие в течение на петата културна епоха и получава импулса на Христос за това свое развитие.
При нахранването на четирите хиляди остават пълни седем коша, толкова, колкото хляб има. От небето струят своето благословение седемте съзвездия. И тези седем коша, които през деня стоят над хоризонта, не се изпразват. Седемте хляба могат да бъдат изядени, но те стават като седемте пълни коша. Това нахранване на петте хиляди, като стъпка на духовното развитие е четвъртата стъпка.
Тук се пробужда човешката
душа
, която ще се развие в течение на петата културна епоха и получава импулса на Христос за това свое развитие.
Нахранването на петте хиляди дава стимул за развитието на душите в течение на петата културна епоха.
към текста >>
37.
3.5. ПЕТОТО ЗНАМЕНИЕ - ХОДЕНЕ ПО ЕЗЕРОТО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Като пета стъпка в духовния Път, това показва, че
душата
, след като е получила импулс за своето развитие от Христос чрез нахранването, при петата степен тя вече прави опит да преминава съзнателно в духовния свят, но още с една неувереност.
Те са били в едно състояние, средно между сън и будност. И когато виждат Христос, че ходи по водата, когато Го виждат в астралния свят, те не могат да Го познаят и се уплашват. Но когато им казва: Аз съм, те по гласа Го познават и искат да Го вземат в ладията, но тутакси ладията се намира на сушата. Фактически те са стигнали брега и същевременно са излезли от това състояние между будност и сън, и са станали напълно будни.
Като пета стъпка в духовния Път, това показва, че
душата
, след като е получила импулс за своето развитие от Христос чрез нахранването, при петата степен тя вече прави опит да преминава съзнателно в духовния свят, но още с една неувереност.
И когато среща Христа, Който в случая представя Духа и въобще възвишено същество, тя се уплашва. Но когато й се обажда, тя Го познава и се съединява с Него, и се връща във физическия свят. Тук ни е описана една среща на ученика с неговия Учител в астралния свят. Учениците са описани, че са в лодка. Лодката в този случай е физическото съзнание, с което учениците са проникнали в духовния свят.
към текста >>
38.
3.6. ШЕСТОТО ЗНАМЕНИЕ - ПРОГЛЕЖДАНЕ НА СЛЯПОРОДЕНИЯ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
На второ място, това е един мистичен факт, който става в пътя на развитието на
душата
.
Докато съм в света, Светлина съм на света. И като рече това, направи кал от плюнката си и намаза с калта очите му и му рече: Иди и се омий в къпалнята Силоам, което значи, пратен. И тъй той отиде, оми се и дойде прогледнал... , а беше събота, когато Исус направи калта и му отвори очите". В тези няколко стиха ни е разказано шестото знамение, което е шестата стъпка в пътя на човешкото развитие. На първо място това е един исторически факт.
На второ място, това е един мистичен факт, който става в пътя на развитието на
душата
.
В развитието на душата идва един момент, когато тя прониква в духовния свят, но е, така да се каже, сляпа още и я среща Христос, Който й отваря очите. Това е вече съзнателно проглеждане на човека в духовния свят. На трето място с това е даден подтик на всички човешки души да могат да прогледнат. По този повод Учителят казва: "Предполага се, че до времето на Христа съзнанието на човечеството е било затворено, сляпо, но от момента, в който Христос помаза очите на слепия, съзнанието на всички хора по лицето на земята се отвори, т.е. пробуди се и те прогледнаха.
към текста >>
В развитието на
душата
идва един момент, когато тя прониква в духовния свят, но е, така да се каже, сляпа още и я среща Христос, Който й отваря очите.
И като рече това, направи кал от плюнката си и намаза с калта очите му и му рече: Иди и се омий в къпалнята Силоам, което значи, пратен. И тъй той отиде, оми се и дойде прогледнал... , а беше събота, когато Исус направи калта и му отвори очите". В тези няколко стиха ни е разказано шестото знамение, което е шестата стъпка в пътя на човешкото развитие. На първо място това е един исторически факт. На второ място, това е един мистичен факт, който става в пътя на развитието на душата.
В развитието на
душата
идва един момент, когато тя прониква в духовния свят, но е, така да се каже, сляпа още и я среща Христос, Който й отваря очите.
Това е вече съзнателно проглеждане на човека в духовния свят. На трето място с това е даден подтик на всички човешки души да могат да прогледнат. По този повод Учителят казва: "Предполага се, че до времето на Христа съзнанието на човечеството е било затворено, сляпо, но от момента, в който Христос помаза очите на слепия, съзнанието на всички хора по лицето на земята се отвори, т.е. пробуди се и те прогледнаха. Очите на всички хора са помазани, за да разбират това, което им се говори".
към текста >>
" показва, че учениците, както и Христос, са познавали и признавали учението за прераждането, и оттам и съществуването на
душата
преди раждането на тялото, а също са познавали и учението за наследствеността.
На трето място с това е даден подтик на всички човешки души да могат да прогледнат. По този повод Учителят казва: "Предполага се, че до времето на Христа съзнанието на човечеството е било затворено, сляпо, но от момента, в който Христос помаза очите на слепия, съзнанието на всички хора по лицето на земята се отвори, т.е. пробуди се и те прогледнаха. Очите на всички хора са помазани, за да разбират това, което им се говори". Въпросът на учениците: "Поради чий грях, негов ли, или на родителите му, той се е родил сляп?
" показва, че учениците, както и Христос, са познавали и признавали учението за прераждането, и оттам и съществуването на
душата
преди раждането на тялото, а също са познавали и учението за наследствеността.
От отговора на Христа, че нито поради негови грехове, нито на родителите му, но за да се явят на него делата Божии ни показва, че той е един сляп, който е предопределен да се роди сляп, за да го срещне Христос и да се проявят делата Божии. Това ни навежда на мисълта, че човек се ражда сляп в света в духовно отношение и само срещата с Христос може да му отвори очите. Това ни показва също, че имаме един сляп, който е влязъл в пътя на окултното обучение и още не е прогледнал в духовния свят. Отварянето на духовните очи, това значи да се явят на него делата Божии. Това се потвърждава от по-нататъшната мисъл на Христа - ние трябва да правим делата на Този, Който ни е пратил, докле е ден, защото иде нощ, ксгато никой може да работи.
към текста >>
39.
3.7. СЕДМО ЗНАМЕНИЕ - ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА ЛАЗАР
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Платон, който е бил посветен в Тайните на Мистериите, нарича човешкото тяло гробница на
душата
.
Така е предаден разказът за възкресението на Лазар в Евангелието на Йоана. Този разказ го няма в другите Евангелия. Онзи, който малко от малко познава метода на древното Посвещение в Мистериите, ще познае в този разказ едно Посвещение, извършено от Исус публично, докато в древността, в храмовете на Мистериите, това се е извършвало тайно, а не публично. Това е един процес на едно мистично възкресение, на пробуждането на Божественото в човека. А гробницата, за която става въпрос, е човешкото тяло.
Платон, който е бил посветен в Тайните на Мистериите, нарича човешкото тяло гробница на
душата
.
И той говори за един вид възкресение, когато намеква за събуждането на духовния живот в тялото. Това. което Платон нарича духовна душа, Йоан го означава като Логос, като Слово. Платон казва: Този, който става духовен, е възкресил нещо Божествено в гробницата на своето тяло. И за Йоан животът на Исус е това възкресение. Няма нищо чудно, следователно, ако той туря в устата на Исус думите: "Аз съм Възкресение и Живот".
към текста >>
което Платон нарича духовна
душа
, Йоан го означава като Логос, като Слово.
Онзи, който малко от малко познава метода на древното Посвещение в Мистериите, ще познае в този разказ едно Посвещение, извършено от Исус публично, докато в древността, в храмовете на Мистериите, това се е извършвало тайно, а не публично. Това е един процес на едно мистично възкресение, на пробуждането на Божественото в човека. А гробницата, за която става въпрос, е човешкото тяло. Платон, който е бил посветен в Тайните на Мистериите, нарича човешкото тяло гробница на душата. И той говори за един вид възкресение, когато намеква за събуждането на духовния живот в тялото. Това.
което Платон нарича духовна
душа
, Йоан го означава като Логос, като Слово.
Платон казва: Този, който става духовен, е възкресил нещо Божествено в гробницата на своето тяло. И за Йоан животът на Исус е това възкресение. Няма нищо чудно, следователно, ако той туря в устата на Исус думите: "Аз съм Възкресение и Живот". Разбрана в този смисъл, случката във Витания е едно възкресение в духовен смисъл. Достатъчно е да характеризираме случката с думите на посветените в Мистериите и веднага ще разберем смисъла на случилото се.
към текста >>
Плутарх, говорейки за Мистериите, казва, че те имат за цел да отделят
душата
от тялото и да я съединят с боговете.
Платон казва: Този, който става духовен, е възкресил нещо Божествено в гробницата на своето тяло. И за Йоан животът на Исус е това възкресение. Няма нищо чудно, следователно, ако той туря в устата на Исус думите: "Аз съм Възкресение и Живот". Разбрана в този смисъл, случката във Витания е едно възкресение в духовен смисъл. Достатъчно е да характеризираме случката с думите на посветените в Мистериите и веднага ще разберем смисъла на случилото се.
Плутарх, говорейки за Мистериите, казва, че те имат за цел да отделят
душата
от тялото и да я съединят с боговете.
Ето как описва немският философ Шелинг впечатленията на един посветен: "Чрез Посвещението посветеният ставаше член на магическата верига, става Кабир (Кабир е името, което си даваха посветените в Мистериите на Самотраки). Той беше приет в един неразрушим организъм и както се изразяваха старите, участник във войската на висшите богове (Това казва Шелинг в своята книга "Философия на Откровението"). А Адезиус изразява промяната, която става с посветения, със следните думи, отправени към неговия ученик император Константин: "Когато един ден ти вземеш участие в Мистериите, ти ще се срамуваш, че си роден човек". Целият разказ за възкресението на Лазар е обвит в едно тайнствено було. Това лесно се вижда от следната мисъл, изказана в самия разказ.
към текста >>
Този Дух е роден в
душата
му.
Тук се касае, следователно, за призоваването на вечното Слово и това Слово е Живот, за който Лазар е бил събуден. Следователно, тук се касае за болест, която не води към смърт, но за Слава Божия. Ако вечното Слово е възкръснало у Лазар, тогава цялото събитие проявява Славата Божия, защото чрез целия този процес Лазар е станал съвсем друг. Преди това Словото, Духът не живееше в него. Сега вече този Дух живее в него.
Този Дух е роден в
душата
му.
А всяко раждане е придружено от страдание, от една болест. Но тази болест не води към смърт, но към нов живот. Така че, вечното Слово се е пробудило у Лазар и той е станал истински посветен. Цялото събитие, както е разказано, е един процес на Посвещение. Това ни навежда на мисълта, че Лазар е бил ученик на Исус и то ученикът, когото Исус обичал и е знаел, че в него може да се извърши Възкресение.
към текста >>
Земният човек трябва да умре, за да възкръсне духовното и Божественото, което е скрито в
душата
на човека.
Цялото събитие, както е разказано, е един процес на Посвещение. Това ни навежда на мисълта, че Лазар е бил ученик на Исус и то ученикът, когото Исус обичал и е знаел, че в него може да се извърши Възкресение. Но преди да възкръсне, телесното в човека трябва да умре, трябва да се преобрази. И затова в древните Мистерии при такива случаи се е казвало: Умри и стани! , т.е умри за телесното и стани за духовното.
Земният човек трябва да умре, за да възкръсне духовното и Божественото, което е скрито в
душата
на човека.
И затова, както при древните Посвещения в Мистериите, така и при Лазар, той е изпаднал в летаргичен сън, който е подобен на смърт, защото при него и етерното тяло е излязло от физическото. В това време душата, под ръководството на своя Учител, отива в невидимия свят. Но този процес разделя живота на ученика на две части: частта, която е преди Посвещението, е животът на физическия човек, а частта след Посвещението, е животът на възкръсналия Бог в човека. Земното тяло е било наистина мъртво в продължение на три и половина дни. От недрата на смъртта избликва новия живот.
към текста >>
В това време
душата
, под ръководството на своя Учител, отива в невидимия свят.
Но преди да възкръсне, телесното в човека трябва да умре, трябва да се преобрази. И затова в древните Мистерии при такива случаи се е казвало: Умри и стани! , т.е умри за телесното и стани за духовното. Земният човек трябва да умре, за да възкръсне духовното и Божественото, което е скрито в душата на човека. И затова, както при древните Посвещения в Мистериите, така и при Лазар, той е изпаднал в летаргичен сън, който е подобен на смърт, защото при него и етерното тяло е излязло от физическото.
В това време
душата
, под ръководството на своя Учител, отива в невидимия свят.
Но този процес разделя живота на ученика на две части: частта, която е преди Посвещението, е животът на физическия човек, а частта след Посвещението, е животът на възкръсналия Бог в човека. Земното тяло е било наистина мъртво в продължение на три и половина дни. От недрата на смъртта избликва новия живот. Безсмъртната душа е преживяла смъртта. Тя излиза оттам със съзнанието за своето безсмъртие, защото тя го е преживяла.
към текста >>
Безсмъртната
душа
е преживяла смъртта.
И затова, както при древните Посвещения в Мистериите, така и при Лазар, той е изпаднал в летаргичен сън, който е подобен на смърт, защото при него и етерното тяло е излязло от физическото. В това време душата, под ръководството на своя Учител, отива в невидимия свят. Но този процес разделя живота на ученика на две части: частта, която е преди Посвещението, е животът на физическия човек, а частта след Посвещението, е животът на възкръсналия Бог в човека. Земното тяло е било наистина мъртво в продължение на три и половина дни. От недрата на смъртта избликва новия живот.
Безсмъртната
душа
е преживяла смъртта.
Тя излиза оттам със съзнанието за своето безсмъртие, защото тя го е преживяла. Това е било преживяно от Лазар, както и от всички, които минават през Посвещение. Преминаването през смъртта е едно необходимо изпитание, през което трябва да премине душата, за да се извърши едно преобразование в нея, преди да дойде Възкресението. Щайнер, говорейки по този въпрос, казва: "Така е станало и с Лазар, Исус го е бил приготвил за Възкресението. Болестта, за която става дума в Евангелието на Йоана, едновременно е и символична, и действителна.
към текста >>
Преминаването през смъртта е едно необходимо изпитание, през което трябва да премине
душата
, за да се извърши едно преобразование в нея, преди да дойде Възкресението.
Земното тяло е било наистина мъртво в продължение на три и половина дни. От недрата на смъртта избликва новия живот. Безсмъртната душа е преживяла смъртта. Тя излиза оттам със съзнанието за своето безсмъртие, защото тя го е преживяла. Това е било преживяно от Лазар, както и от всички, които минават през Посвещение.
Преминаването през смъртта е едно необходимо изпитание, през което трябва да премине
душата
, за да се извърши едно преобразование в нея, преди да дойде Възкресението.
Щайнер, говорейки по този въпрос, казва: "Така е станало и с Лазар, Исус го е бил приготвил за Възкресението. Болестта, за която става дума в Евангелието на Йоана, едновременно е и символична, и действителна. Това е един изпит при Посвещението, който трябва да заведе посветения след тридневен сън, към един наистина нов живот. Лазар е бил узрял, за да изпълни едно превръщане в себе си. Той облече ленената дреха на миста и падна в летаргичен сън, който символизира смъртта.
към текста >>
За Него главното е Възкресението на
душата
, чийто символ бе това Възкресение на тялото.
Посвещението, както са го схващали всякога в древните времена, се е извършвало посред бял ден. Всякога така са си представяли съединението с Божественото". "Знаменателни са думите на Исус, които съпровождат този акт: "Аз зная, че винаги си Ме слушал, но за народа, който е около Мене, Аз казах това, за да повярват, че Ти си Ме пратил". Всъщност, това събитие бе за Исус само средство, а не цел. Той го предизвика, за да повярват в думите Му тези, които вярват във Възкресението само под тази външна форма.
За Него главното е Възкресението на
душата
, чийто символ бе това Възкресение на тялото.
От това може да се заключи, че Той вярваше в друг род Възкресение и че то бе Неговото Възкресение. Но Христовото Възкресение трябваше да произведе действие върху цялото човечество. То трябваше, до известна степен, да бъде за всички хора това, каквото Възкресението в Мистериите бе за посветените. Лазар е възкръсналият, трябваше да бъде и той съзнателният свидетел на великото историческо събитие - Възкресението на Христос. В Исус Христос древното предание стана личност.
към текста >>
В Мистериите ученикът е преживявал убеждението за безсмъртието на
душата
.
С възгласа "Лазаре, излез вън! " Исус разгласи Тайната на Мистериите. И затова еврейските първосвещеници и фарисеи, които познаваха Тайните на Мистериите, не можеха да оставят ненаказан този акт и затова решиха да убият Исус, защото разкрива Тайните на Мистериите пред народа. Но Исус не отдаваше никаква важност на външната страна на Посвещението. Затова Той казва: Аз знаех, че Ти ме слушаш винаги, но Аз го казвам за народа, който е около Мене, за да повярват, че Ти си Ме пратил.
В Мистериите ученикът е преживявал убеждението за безсмъртието на
душата
.
За него то не е било вече една теория, а един факт. Затова древните казваха: Блажени посветените, защото те са видели. Но Исус искаше всички да дойдат до убеждението за безсмъртието. Затова Той казва: Блажени тези, които не са видели, но които вярват. С това Той искаше да подкрепи цялото човечество, да може да преживее безсмъртието на душата и един ден да мине през Посвещение, което Той постави на нови основи, съвършено различни от Посвещението в древността.
към текста >>
С това Той искаше да подкрепи цялото човечество, да може да преживее безсмъртието на
душата
и един ден да мине през Посвещение, което Той постави на нови основи, съвършено различни от Посвещението в древността.
В Мистериите ученикът е преживявал убеждението за безсмъртието на душата. За него то не е било вече една теория, а един факт. Затова древните казваха: Блажени посветените, защото те са видели. Но Исус искаше всички да дойдат до убеждението за безсмъртието. Затова Той казва: Блажени тези, които не са видели, но които вярват.
С това Той искаше да подкрепи цялото човечество, да може да преживее безсмъртието на
душата
и един ден да мине през Посвещение, което Той постави на нови основи, съвършено различни от Посвещението в древността.
Понеже в разказа за възкресението на Лазар се засяга въпросът за Посвещението, затова ще направим кратка характеристика на древното и християнското Посвещение. Обучението и при двете Посвещения е почти еднакво. Разликата е в провеждане акта на Посвещението. В древността, когато един ученик е бил вече готов да мине през Посвещение, са го привеждали в магнетичен летаргичен сън, в което състояние е прекарвал три и половина дни. Този сън се е отличавал от обикновения сън по това, че тук вече и етерното тяло е извадено от физическото, а не само астралното, както при обикновения сън.
към текста >>
Като седма стъпка в Пътя на развитието на ученика, това знамение показва Пробуждането, Възкресението на Божественото в
душата
на човека.
Чрез Христа, на мястото на старото Посвещение трябваше да дойде едно ново Посвещение, което е било произвеждано чрез силата на Христа, чрез силата на Любовта. Трябваше, един вид, да се завърши старата форма на Посвещение. Но беше необходим един преход от старото към новото време. За този преход трябваше веднъж някой да бъде посветен по стария начин, обаче в присъствието на Христа. Това стана с възкресението на Лазар".
Като седма стъпка в Пътя на развитието на ученика, това знамение показва Пробуждането, Възкресението на Божественото в
душата
на човека.
към текста >>
40.
4. СЪДБАТА НА СВЕТА - ЛИКВИДАЦИЯ НА КАРМАТА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
По-нататък Исус започва да разкрива Своята мисия, като казва: "Сега
душата
Ми е развълнувана и какво да кажа.
След това тържествено посрещане, Исус казва: "Дойде час да се прослави Човешкият Син. Истина, истина ви казвам, ако житното зърно не падне в земята и не умре, то си остава самотно. Но ако умре, дава много плод". И продължава: "Който обича живота си, ще го изгуби. И който мрази живота си на този свят, ще го запази за Вечен Живот".
По-нататък Исус започва да разкрива Своята мисия, като казва: "Сега
душата
Ми е развълнувана и какво да кажа.
Отче, избави Ме от този час, но за този час дойдох на този свят". Исус в притчата за житното зърно разкрива закона на жертвата, разкрива вътрешната страна на закона на Опуленс, на закона за умножаването на благата. Докато човек не се пожертва, докато не се отрече от личния живот, той ще остане сам в света. Когато се пожертва, той се умножава, неговият живот се увеличава и се свързва със всички хора и същества. За да се повдигне на една по-висока степен в духовното развитие, човек трябва да пожертва нещо от себе си, трябва да пожертва досегашния начин на живот и да поеме по друг път на живота.
към текста >>
41.
5. ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
В тези няколко думи е изказана идеята за отношението между Сина, Отца и човешката
душа
.
Значи, Божественото, Което се събужда в ученика, То ще напомни на ученика всичко, каквото Учителят му е казал. Този вътрешен Дух е напомнял на учениците всичко, каквото им е казал Христос и те са го записали. В началото на 15 глава Христос казва: "Аз съм Истинската Лоза и Отец Ми е Земеделецът. Аз съм Лозата, вие сте пръчките. Който пребъдва в Мене и Аз в него, той дава много плод, защото отделени от Мене не можете нищо да сторите".
В тези няколко думи е изказана идеята за отношението между Сина, Отца и човешката
душа
.
Христос е Лозата, а всички хора, всички същества, са пръчки на тази Лоза. Отец е, Който обработва тази Лоза. Това са велики Тайни, които са запечатани със седем печата и по- хубаво е да не се разпечатват. Тези печати се разпечатват при Посвещението на всеки един човек. Важното за нас е, че без Христа, без пробуждане на Божественото в нас, ние нищо не можем да постигнем.
към текста >>
42.
6. ПРЕДАВАНЕ И СЪДЕНЕ НА ХРИСТА - СМЪРТ И ВЪЗКРЕСЕНИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Още Платон казва, че
душата
на света е разпъната на кръст.
Това било написано на еврейски, гръцки и латински. Войниците, които Го разпънали, си разделили дрехите Му, за да се сбъдне Писанието: "Разделиха дрехите Ми и за облеклото Ми хвърлиха жребие... " В този разказ за разпятието са скрити много космични и мистични Тайни. Христос е разпънат между двама разбойници. Разпятието е един космичен процес, който сега се извършва исторически.
Още Платон казва, че
душата
на света е разпъната на кръст.
Душата на света е разпъната на кръста на материята. Това е великата космична жертва. Затова се казва, че светът е построен върху жертвата. И древните индуски посветени са казвали, че в момента, когато им се отваряли духовните очи, те намирали дълбоко, дълбоко под планините на земята, един кръст и върху него окачен един човек, мъж - жена, имащ изображение на знака на Слънцето върху дясната страна, а върху лявата страна изображението на Луната. А върху останалите части на тялото държавите и отделните форми на моретата и на сушата на Земята.
към текста >>
Душата
на света е разпъната на кръста на материята.
Войниците, които Го разпънали, си разделили дрехите Му, за да се сбъдне Писанието: "Разделиха дрехите Ми и за облеклото Ми хвърлиха жребие... " В този разказ за разпятието са скрити много космични и мистични Тайни. Христос е разпънат между двама разбойници. Разпятието е един космичен процес, който сега се извършва исторически. Още Платон казва, че душата на света е разпъната на кръст.
Душата
на света е разпъната на кръста на материята.
Това е великата космична жертва. Затова се казва, че светът е построен върху жертвата. И древните индуски посветени са казвали, че в момента, когато им се отваряли духовните очи, те намирали дълбоко, дълбоко под планините на земята, един кръст и върху него окачен един човек, мъж - жена, имащ изображение на знака на Слънцето върху дясната страна, а върху лявата страна изображението на Луната. А върху останалите части на тялото държавите и отделните форми на моретата и на сушата на Земята. Това показва, че те са виждали душата на света върху кръста на материята.
към текста >>
Това показва, че те са виждали
душата
на света върху кръста на материята.
Душата на света е разпъната на кръста на материята. Това е великата космична жертва. Затова се казва, че светът е построен върху жертвата. И древните индуски посветени са казвали, че в момента, когато им се отваряли духовните очи, те намирали дълбоко, дълбоко под планините на земята, един кръст и върху него окачен един човек, мъж - жена, имащ изображение на знака на Слънцето върху дясната страна, а върху лявата страна изображението на Луната. А върху останалите части на тялото държавите и отделните форми на моретата и на сушата на Земята.
Това показва, че те са виждали
душата
на света върху кръста на материята.
И това, което съществува в космичен мащаб, станало едно историческо събитие на Голгота. По подобие на това, и човешката душа е разпъната на кръста на тялото. А с разпъването на двамата разбойници от двете страни на Христа, се загатва за друга една космична Тайна, че редом с Христа са разпънати две от съществата на тъмнината, които са представени като разбойници. Те са тези, които увлякоха човечеството към гъстата материя. Те са представители на тъмните сили, в Библията са представени с онзи адепт, който влязъл в рая във формата на змия и изкусил Ева.
към текста >>
По подобие на това, и човешката
душа
е разпъната на кръста на тялото.
Затова се казва, че светът е построен върху жертвата. И древните индуски посветени са казвали, че в момента, когато им се отваряли духовните очи, те намирали дълбоко, дълбоко под планините на земята, един кръст и върху него окачен един човек, мъж - жена, имащ изображение на знака на Слънцето върху дясната страна, а върху лявата страна изображението на Луната. А върху останалите части на тялото държавите и отделните форми на моретата и на сушата на Земята. Това показва, че те са виждали душата на света върху кръста на материята. И това, което съществува в космичен мащаб, станало едно историческо събитие на Голгота.
По подобие на това, и човешката
душа
е разпъната на кръста на тялото.
А с разпъването на двамата разбойници от двете страни на Христа, се загатва за друга една космична Тайна, че редом с Христа са разпънати две от съществата на тъмнината, които са представени като разбойници. Те са тези, които увлякоха човечеството към гъстата материя. Те са представители на тъмните сили, в Библията са представени с онзи адепт, който влязъл в рая във формата на змия и изкусил Ева. Това ни показва голямата дълбочина, която се крие във всеки образ, във всяка сцена и явление, описано от Евангелието. Когато се казва, че разделили дрехите Му, това също е едно космично явление.
към текста >>
43.
7. ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА ХРИСТА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Материалната троичност образува трите тела, в които се облича човешката
душа
при слизането си на земята - астрално тяло, етерно тяло и физическо тяло.
За образуването на формите е необходимо действието на две противоположни сили - едната действа като вътрешно напрежение, а другата - като външно налягане. На този принцип са образувани всички форми по лицето на Земята, на този принцип са образувани и всички небесни тела в пространството от първичната материя - Етера, който е една енергия. И съвременната наука, в лицето на някои свои представители, е дошла до идеята, че материята е кондензирата енергия. И когато се говори за Възкресението в смисъла, описан от Евангелието на Йоана, фактически Възкресението предполага познаването на вътрешните закони за образуването на формите, за да може дадена форма да се материализира и дематериализира. За изяснение на този въпрос трябва да знаем следното: В човешкото Битие съществуват две троичности - материална троичност и духовно-Божествена троичност.
Материалната троичност образува трите тела, в които се облича човешката
душа
при слизането си на земята - астрално тяло, етерно тяло и физическо тяло.
А духовната троичност се състои от трите първични Божествени Начала, които се проектират в трите обвивки, като най-висшия духовен Принцип на човешкия Дух се проектира в най- грубото тяло - физическото. Вторият Принцип се проектира в етерното тяло и третият, така да се каже, най-нисшият, който е връзка между човешката душа и човешкия Дух, се проектира в астралното тяло. В обикновения човек тези Божествени Принципи са в спящо състояние, когато в един посветен, според степента на неговото посвещение, те са пробудени, Бог в него е възкръснал и преобразява и завладява съответната материя, разполага с нея. По такъв начин най-първо се организира астралното тяло, след това етерното и най- после - физическото. Тогава тези тела, така да се каже, стават безсмъртни и човешкият Дух е пълен господар на тези тела.
към текста >>
Вторият Принцип се проектира в етерното тяло и третият, така да се каже, най-нисшият, който е връзка между човешката
душа
и човешкия Дух, се проектира в астралното тяло.
И съвременната наука, в лицето на някои свои представители, е дошла до идеята, че материята е кондензирата енергия. И когато се говори за Възкресението в смисъла, описан от Евангелието на Йоана, фактически Възкресението предполага познаването на вътрешните закони за образуването на формите, за да може дадена форма да се материализира и дематериализира. За изяснение на този въпрос трябва да знаем следното: В човешкото Битие съществуват две троичности - материална троичност и духовно-Божествена троичност. Материалната троичност образува трите тела, в които се облича човешката душа при слизането си на земята - астрално тяло, етерно тяло и физическо тяло. А духовната троичност се състои от трите първични Божествени Начала, които се проектират в трите обвивки, като най-висшия духовен Принцип на човешкия Дух се проектира в най- грубото тяло - физическото.
Вторият Принцип се проектира в етерното тяло и третият, така да се каже, най-нисшият, който е връзка между човешката
душа
и човешкия Дух, се проектира в астралното тяло.
В обикновения човек тези Божествени Принципи са в спящо състояние, когато в един посветен, според степента на неговото посвещение, те са пробудени, Бог в него е възкръснал и преобразява и завладява съответната материя, разполага с нея. По такъв начин най-първо се организира астралното тяло, след това етерното и най- после - физическото. Тогава тези тела, така да се каже, стават безсмъртни и човешкият Дух е пълен господар на тези тела. Те не са вече мъртви, а само проникнати и одухотворени от троичния живот на Духа. При едно такова положение на нещата, Възкресението е един естествен процес.
към текста >>
Както казах, всеки образ, всяка сцена, всяка дума в него има смисъл и ни свързва с необятната ширина на Космоса, откъдето е дошъл Логосът и с необятните дълбини на човешката
душа
, където Логосът прониква, което е и Негова задача: да проникне във всички човешки души, за да ги направи безсмъртни, т.е.
Религията има своя вътрешна, мистична страна, която трябва да се разбира и проучва. В бъдеще мистичното християнство ще бъде прието от всички хора на Земята. Сега Аз говоря за вътрешното християнство, което може да ни свързва с всички области на невидимия свят. Когато вътрешният духовен свят се проучи, тогава ще се разберат законите на християнството". С този кратък обзор на Евангелието на Йоан, както вече казах няколко пъти, нямах намерение да тълкувам Евангелието, което е Книга, съдържаща всичката Мъдрост на света и не може да бъде тълкувана по аналитичен път.
Както казах, всеки образ, всяка сцена, всяка дума в него има смисъл и ни свързва с необятната ширина на Космоса, откъдето е дошъл Логосът и с необятните дълбини на човешката
душа
, където Логосът прониква, което е и Негова задача: да проникне във всички човешки души, за да ги направи безсмъртни, т.е.
да укрепи в тях самосъзнанието, че са отделни Божествени центрове на проявление. Целта ми не е да повдигна булото, което скрива Тайните на Космоса, Тайните на човешката душа, които са изложени в Евангелието на Йоана, но само да посоча насоката, в която като се върви, ще се стигне до тези велики Тайни. Ако това се постигне, то изложението е изпълнило своята цел. Ще завърша със следната мисъл на Учителя: "Христос е говорил на един окултен език на учениците Си как да разпределят работата си на Земята. Той внесе ново гледище и засегна този въпрос от окултно гледище.
към текста >>
проявление. Целта ми не е да повдигна булото, което скрива Тайните на Космоса, Тайните на човешката
душа
, които са изложени в Евангелието на Йоана, но само да посоча насоката, в която като се върви, ще се стигне до тези велики Тайни.
Сега Аз говоря за вътрешното християнство, което може да ни свързва с всички области на невидимия свят. Когато вътрешният духовен свят се проучи, тогава ще се разберат законите на християнството". С този кратък обзор на Евангелието на Йоан, както вече казах няколко пъти, нямах намерение да тълкувам Евангелието, което е Книга, съдържаща всичката Мъдрост на света и не може да бъде тълкувана по аналитичен път. Както казах, всеки образ, всяка сцена, всяка дума в него има смисъл и ни свързва с необятната ширина на Космоса, откъдето е дошъл Логосът и с необятните дълбини на човешката душа, където Логосът прониква, което е и Негова задача: да проникне във всички човешки души, за да ги направи безсмъртни, т.е. да укрепи в тях самосъзнанието, че са отделни Божествени центрове на
проявление. Целта ми не е да повдигна булото, което скрива Тайните на Космоса, Тайните на човешката
душа
, които са изложени в Евангелието на Йоана, но само да посоча насоката, в която като се върви, ще се стигне до тези велики Тайни.
Ако това се постигне, то изложението е изпълнило своята цел. Ще завърша със следната мисъл на Учителя: "Христос е говорил на един окултен език на учениците Си как да разпределят работата си на Земята. Той внесе ново гледище и засегна този въпрос от окултно гледище. Та, като дойдем да проучаваме Евангелието, ще го проучаваме по един окултен начин". Специално за Евангелието на Йоан Учителят казва следното: "Казва се, че Йоан е любимият ученик на Христа.
към текста >>
44.
1. ХАРАКТЕР НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Ако да се почувства и разбере Евангелието на Йоан е необходима една висока подготовка, то за Евангелието на Лука можем да кажем, че никоя
душа
не стои толкова ниско, за да не може да почувства топлината на Любовта, която струи от това Евангелие.
Затова казваме, че Евангелието на Лука е книга на Любовта. И всички обременени във всички времена са намирали назидание и утеха в Евангелието на Лука. И тези, които по някакъв начин са изпаднали в робството на греха и се борят с него, са могли на основание на Евангелието на Лука да си кажат: Христос е дошъл не само за праведните, но и за грешните. И Той сам казва в Евангелието: "Аз не съм дошъл за праведните, но грешните да призова на покаяние". И Той е седял на трапезата с грешниците и митарите.
Ако да се почувства и разбере Евангелието на Йоан е необходима една висока подготовка, то за Евангелието на Лука можем да кажем, че никоя
душа
не стои толкова ниско, за да не може да почувства топлината на Любовта, която струи от това Евангелие.
В него намира назидание и утеха и най-детската душа. Всички хора, които запазват детската си природа от най-ранна възраст до най-дълбока старост, а били винаги привличани от Евангелието на Лука. И всички онези християнски истини, които са били обект на изобразителното изкуство, което е говорило най- убедително на човешкото сърце, ние го намираме дадено в Евангелието на Лука, въпреки, че и другите Евангелия са дали доста материал в това отношение. Който се остави да действа това Евангелие върху неговата душа и неговото сърце ще открие, че отначало докрай то е потопено в Принципа на Любовта и състраданието, на простотата и даже, в известна степен, на детинското. А това детинско намира най-топъл израз в разказа за детството на Исус от Назарет, което Евангелието на Лука ни предава.
към текста >>
В него намира назидание и утеха и най-детската
душа
.
И всички обременени във всички времена са намирали назидание и утеха в Евангелието на Лука. И тези, които по някакъв начин са изпаднали в робството на греха и се борят с него, са могли на основание на Евангелието на Лука да си кажат: Христос е дошъл не само за праведните, но и за грешните. И Той сам казва в Евангелието: "Аз не съм дошъл за праведните, но грешните да призова на покаяние". И Той е седял на трапезата с грешниците и митарите. Ако да се почувства и разбере Евангелието на Йоан е необходима една висока подготовка, то за Евангелието на Лука можем да кажем, че никоя душа не стои толкова ниско, за да не може да почувства топлината на Любовта, която струи от това Евангелие.
В него намира назидание и утеха и най-детската
душа
.
Всички хора, които запазват детската си природа от най-ранна възраст до най-дълбока старост, а били винаги привличани от Евангелието на Лука. И всички онези християнски истини, които са били обект на изобразителното изкуство, което е говорило най- убедително на човешкото сърце, ние го намираме дадено в Евангелието на Лука, въпреки, че и другите Евангелия са дали доста материал в това отношение. Който се остави да действа това Евангелие върху неговата душа и неговото сърце ще открие, че отначало докрай то е потопено в Принципа на Любовта и състраданието, на простотата и даже, в известна степен, на детинското. А това детинско намира най-топъл израз в разказа за детството на Исус от Назарет, което Евангелието на Лука ни предава. Ако вземем двете Евангелия, на Матей и на Лука, които говорят за детството Исусово, с една от първите сцени, които ни представят, ни дават своята характеристика.
към текста >>
Който се остави да действа това Евангелие върху неговата
душа
и неговото сърце ще открие, че отначало докрай то е потопено в Принципа на Любовта и състраданието, на простотата и даже, в известна степен, на детинското.
И Той е седял на трапезата с грешниците и митарите. Ако да се почувства и разбере Евангелието на Йоан е необходима една висока подготовка, то за Евангелието на Лука можем да кажем, че никоя душа не стои толкова ниско, за да не може да почувства топлината на Любовта, която струи от това Евангелие. В него намира назидание и утеха и най-детската душа. Всички хора, които запазват детската си природа от най-ранна възраст до най-дълбока старост, а били винаги привличани от Евангелието на Лука. И всички онези християнски истини, които са били обект на изобразителното изкуство, което е говорило най- убедително на човешкото сърце, ние го намираме дадено в Евангелието на Лука, въпреки, че и другите Евангелия са дали доста материал в това отношение.
Който се остави да действа това Евангелие върху неговата
душа
и неговото сърце ще открие, че отначало докрай то е потопено в Принципа на Любовта и състраданието, на простотата и даже, в известна степен, на детинското.
А това детинско намира най-топъл израз в разказа за детството на Исус от Назарет, което Евангелието на Лука ни предава. Ако вземем двете Евангелия, на Матей и на Лука, които говорят за детството Исусово, с една от първите сцени, които ни представят, ни дават своята характеристика. При детето Исус на Матей идват да Му се поклонят мъдреците от Изток, които са представители на древната Мъдрост. Тя иде да се поклони на Великия Учител на всички посветени, Който идва на Земята. Лука, напротив, ни показва пастирите от полето, които идват да се поклонят на детето, което се намира в яслите на Витлеем.
към текста >>
След това ни представя Мария и детето в храма пред мъдрия Симеон, който благославя детето и родителите, и казва на Мария думите, с които също изявява една Тайна на жената: "През твоята
душа
ще мине меч" (2;35), които думи са се сбъднали.
Постоянно в общата картина се вмъкват сцени, в които ни говорят женски образи. Особено първите две глави са изцяло изпълнени с Тайните на Мадоната. Ние виждаме, как архангел Михаил се явява на Мария и известява за раждането на детето. В Евангелието на Матей ангелът се явява на Йосиф. Той ни дава срещата на Мария и Елисавета (1;39-56).
След това ни представя Мария и детето в храма пред мъдрия Симеон, който благославя детето и родителите, и казва на Мария думите, с които също изявява една Тайна на жената: "През твоята
душа
ще мине меч" (2;35), които думи са се сбъднали.
И Елисавета й казва: "Блажена си ти, която си повярвала" (1;45). Към стария Симеон в храма се присъединява и старата мъдра жена, пророчица Ана. Тя пристъпва пред Мария, така да се каже, в името на всички жени, които в предхристиянски времена са изпълнявали свещената служба на жрици и сибили (2;36). Най-после, накрая на втората глава ни показва Мария, как тя стои пред 12-годишното момче Исус в храма. Мечът вече е почнал да пронизва нейната душа.
към текста >>
Мечът вече е почнал да пронизва нейната
душа
.
След това ни представя Мария и детето в храма пред мъдрия Симеон, който благославя детето и родителите, и казва на Мария думите, с които също изявява една Тайна на жената: "През твоята душа ще мине меч" (2;35), които думи са се сбъднали. И Елисавета й казва: "Блажена си ти, която си повярвала" (1;45). Към стария Симеон в храма се присъединява и старата мъдра жена, пророчица Ана. Тя пристъпва пред Мария, така да се каже, в името на всички жени, които в предхристиянски времена са изпълнявали свещената служба на жрици и сибили (2;36). Най-после, накрая на втората глава ни показва Мария, как тя стои пред 12-годишното момче Исус в храма.
Мечът вече е почнал да пронизва нейната
душа
.
"Майка му рече: Сине мой, защо ни стори ти това? Ето, баща ти и аз много наскърбени те търсехме" (2;48). Лука с особено старание ни рисува духовния образ на Мария. Така, след разказа за рождеството, след поклонението на пастирите, се казва: "Мария пазеше всички тези думи и ги поддържаше живи в сърцето си" (2-, 19). И след намирането на 12-годишния Исус в храма, при неговия отговор на въпроса на майката, пак се казва: "Майка му пазеше тези думи в сърцето си" (2;51).
към текста >>
Тя е вечно женственото, Майчината мирова
Душа
, в която почива съкровищницата на Божествената Мъдрост.
С образа на Дева Мария в първото християнство е свързана идеята за Светия Дух. Както Христос е едно Божествено Същество, което беше въплътено в Исус, така за първите християни в човешкия образ на Мария е бил въплътен Светият Дух. Първите християни не са мислили, че осенението от Духа Святи е само еднократно събитие за произвеждане на зачатието, а е едно трайно състояние. Чрез това осенение Мария зае особено място не само между всички жени, но и между всички човеци. Произходът на култа към Мадоната се състои в това, че обожавайки Мария, хората се кланят на Светия Дух.
Тя е вечно женственото, Майчината мирова
Душа
, в която почива съкровищницата на Божествената Мъдрост.
Затова Мария е наречена в средата на първите християни и гностиците Дева София, Иисти София. Тази Мъдрост може да бъде по-добре почувствана от разбиращия инстинкт на сърцето, отколкото от обективния ум на многознаещите учени. Сърцето на човека стои по-близо до първичната Мъдрост, отколкото до обективния ум. Това, което стана за учениците като цяло в изливането на Светия Дух на празника на Петдесятница, то стана за ученика Йоан още под кръста, когато Христос го съедини с Мария-София, с думите: "Жено, ето твоя син". После казва на ученика: "Ето твоята майка".
към текста >>
С това е показано, че неговата
душа
е обгърната с аурата на Мария, обгърната е с дрехата на Мъдростта.
А когато детето Исус бе донесено в храма, "...ето имаше човек в Ерусалим на име Симеон, той беше праведен и благочестив и очакваше утехата на Израиля. И Дух Святий беше на него. При едно вдъхновение Дух Святий му беше открил, че не ще умре, преди да види Христа, Господа. Сега той дойде в храма, воден от Духа" (2;25-27). След обрязването и след разказа за 12-годишния Исус, и двата пъти се казва, че Исус растеше в Мъдрост.
С това е показано, че неговата
душа
е обгърната с аурата на Мария, обгърната е с дрехата на Мъдростта.
Той се подготвя за това, което после става при кръщенето в Йордан, когато Духът Светий слиза над него в образа на гълъб (3;22). След като Йоан беше възвестил: "След мене иде един, който ще кръщава с Дух Святий и огън" (3; 16-17). "Изпълнен с Дух Свяий Исус отново се върна от Йордан и бе отнесен от Духа в пустинята" (4;1). "А Исус се върна в Галилея, изпълнен със силата на Духа". Сега в Него се беше вляла непосредствено творческата сила на Мъдростта, това, което по-рано идвайки от майка Му, Го обгръщаше като обвивка, като мантия.
към текста >>
Светият Дух е Майчината мирова
Душа
.
В 11 глава се описва как Христос дава на учениците молитвата "Отче наш". Според един важен ръкопис, останал от първите християнски времена, текстът на втората молба не гласи: "Да дойде Твоето Царство", а "Твоят Свят Дух да дойде над нас и да ни преведе през пречистване". Това ни показва връзката, която съществува между идеите за Светия Дух и за Царството Божие. Царството Божие не трябва да се разбира във външен смисъл, а в духовен смисъл. Това е една изпълнена с Духа вътрешна сфера на света.
Светият Дух е Майчината мирова
Душа
.
И след "Отче наш" следват наставления, как трябва да се молим, които завършват с изречението: "Ако вие, въпреки, че сте лоши, можете да давате добри давания на вашите деца, колко повече ще даде вашият Отец на Небето, Светият Дух на онези, които се обръщат с молитва към Него" (11;13). Това показва, че Светият Дух е целта и плодът на истинската молитва. Така виждаме, че идеята за Светия Дух е проникнала през цялото Евангелие и преминава в "Деянията на апостолите", която книга също е написана от Лука. Там възкръсналият Христос казва: "Йоан кръщаваше с вода, но вие трябва да бъдете кръстени с Дух Свети" (1;5). "Вие ще приемете силата на Светия Дух, който ще дойде във вас" (1;8).
към текста >>
После, с изливането на Светия Дух на празника на Петдесятница, Пътят на
душата
стига до своята цел, по който Път Евангелието на Лука ни води.
И след "Отче наш" следват наставления, как трябва да се молим, които завършват с изречението: "Ако вие, въпреки, че сте лоши, можете да давате добри давания на вашите деца, колко повече ще даде вашият Отец на Небето, Светият Дух на онези, които се обръщат с молитва към Него" (11;13). Това показва, че Светият Дух е целта и плодът на истинската молитва. Така виждаме, че идеята за Светия Дух е проникнала през цялото Евангелие и преминава в "Деянията на апостолите", която книга също е написана от Лука. Там възкръсналият Христос казва: "Йоан кръщаваше с вода, но вие трябва да бъдете кръстени с Дух Свети" (1;5). "Вие ще приемете силата на Светия Дух, който ще дойде във вас" (1;8).
После, с изливането на Светия Дух на празника на Петдесятница, Пътят на
душата
стига до своята цел, по който Път Евангелието на Лука ни води.
Евангелист Лука е гръцки лекар и е познавал гръцкото окултно лечебно изкуство, което е лекувало с използване силите на Природата, която те обожавали под името Диана или Артемида. Същността на гръцкото лечебно изкуство е проникнало в християнството, така да се каже, по подземни пътища. Съществуват много места за поклонение, където се разказва за чудотворни изцеления, които са били произведени там от Дева Мария, където са били издигнати храмове на Дева Мария. Това са обикновено места с особена етерна природа, която намира своя израз в някои извори.
към текста >>
Защото в етерния свят, който обгръща нашата земя, съществуват етерни центрове, където извира нещо от вътрешната сфера, от скритата Мирова майчина
Душа
по етерен начин.
Съществуват много места за поклонение, където се разказва за чудотворни изцеления, които са били произведени там от Дева Мария, където са били издигнати храмове на Дева Мария. Това са обикновено места с особена етерна природа, която намира своя израз в някои извори. Такива места е имало и преди християнските времена. На такива места по- чувствителните натури са срещали, виждайки или чувайки Богинята-Природа, раздаваща живот. Тези видения и изцеления, приписвани в древността на Богинята-Природа, или на богинята Диана, са били отнесени в християнски времена към Дева Мария.
Защото в етерния свят, който обгръща нашата земя, съществуват етерни центрове, където извира нещо от вътрешната сфера, от скритата Мирова майчина
Душа
по етерен начин.
На такива места се проявява в концентрирана форма хармонизиращото и лекуващо действие, което в миналото се е излъчвало много по-силно, отколкото днес. Евангелист Лука е бил запознат с това гръцко лечебно изкуство и понеже е знаел, че тези сили се проектират от Светия Дух, той, ставайки християнин, свързва тези изцелителни сили на Светия Дух с Дева Мария, която е едно въплъщение на Светия Дух. Лука, който е запознат с предхристиянския начин на действие на целителния Свети Дух в Природата, той, като християнин сега, намира действието на целителния Свети Дух в човешката душа. За него сега Дева Мария е това, което в древността е била Богинята-Природа. Сега тя става за него първообраз на душата, която търси Духа.
към текста >>
Лука, който е запознат с предхристиянския начин на действие на целителния Свети Дух в Природата, той, като християнин сега, намира действието на целителния Свети Дух в човешката
душа
.
На такива места по- чувствителните натури са срещали, виждайки или чувайки Богинята-Природа, раздаваща живот. Тези видения и изцеления, приписвани в древността на Богинята-Природа, или на богинята Диана, са били отнесени в християнски времена към Дева Мария. Защото в етерния свят, който обгръща нашата земя, съществуват етерни центрове, където извира нещо от вътрешната сфера, от скритата Мирова майчина Душа по етерен начин. На такива места се проявява в концентрирана форма хармонизиращото и лекуващо действие, което в миналото се е излъчвало много по-силно, отколкото днес. Евангелист Лука е бил запознат с това гръцко лечебно изкуство и понеже е знаел, че тези сили се проектират от Светия Дух, той, ставайки християнин, свързва тези изцелителни сили на Светия Дух с Дева Мария, която е едно въплъщение на Светия Дух.
Лука, който е запознат с предхристиянския начин на действие на целителния Свети Дух в Природата, той, като християнин сега, намира действието на целителния Свети Дух в човешката
душа
.
За него сега Дева Мария е това, което в древността е била Богинята-Природа. Сега тя става за него първообраз на душата, която търси Духа. Преданието казва, че Лука произхожда от Антиохия, където са били разпространени езическите природни култове, свързани с Мистериите на Слънцето и Луната. При тях са се използвали природните сили както за лечение, така и за черна магия. Те проникнали в Израиля по разни начини, което се вижда от книгите на Стария завет.
към текста >>
Сега тя става за него първообраз на
душата
, която търси Духа.
Защото в етерния свят, който обгръща нашата земя, съществуват етерни центрове, където извира нещо от вътрешната сфера, от скритата Мирова майчина Душа по етерен начин. На такива места се проявява в концентрирана форма хармонизиращото и лекуващо действие, което в миналото се е излъчвало много по-силно, отколкото днес. Евангелист Лука е бил запознат с това гръцко лечебно изкуство и понеже е знаел, че тези сили се проектират от Светия Дух, той, ставайки християнин, свързва тези изцелителни сили на Светия Дух с Дева Мария, която е едно въплъщение на Светия Дух. Лука, който е запознат с предхристиянския начин на действие на целителния Свети Дух в Природата, той, като християнин сега, намира действието на целителния Свети Дух в човешката душа. За него сега Дева Мария е това, което в древността е била Богинята-Природа.
Сега тя става за него първообраз на
душата
, която търси Духа.
Преданието казва, че Лука произхожда от Антиохия, където са били разпространени езическите природни култове, свързани с Мистериите на Слънцето и Луната. При тях са се използвали природните сили както за лечение, така и за черна магия. Те проникнали в Израиля по разни начини, което се вижда от книгите на Стария завет.
към текста >>
45.
2. ЕТЕРНИЯТ ХРИСТОС В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Както видяхме, Дева Мария беше последното изявление на Светия Дух, както Той беше се проявил в предишни времена като Майчина мирова
Душа
, проявена в Природата.
Евангелието на Лука навсякъде предполага елемента, който е преминал от Павел върху Лука - срещата на Павел с етерния Христос. Под влияние на това изживяване на Павел, Лука е написал своето Евангелие. Затова можем да наречем Евангелието на Лука още евангелие на етерния Христос, който за в бъдеще, при Второто пришествие, ще дойде в облаците, т.е. в етерния свят и ще проникне в човешката мисъл като Светлина. Тогава можем да наречем Евангелието на Лука Евангелие на Дева Мария и на етерния Христос, което ни показва вътрешната духовна връзка между Дева Мария и Христос.
Както видяхме, Дева Мария беше последното изявление на Светия Дух, както Той беше се проявил в предишни времена като Майчина мирова
Душа
, проявена в Природата.
На Павел Христос се открил в етерния свят, където в древни времена се е разкривала Мировата Майка, Душата на Природата, която е това, което в християнството наричаме Светия Дух, проявена Дева Мария. В този смисъл Христос и Дева Мария са за християнството това, което за гръцките мистерии бяха Аполон и Артемида и за сирийско- финикийските мистерии Адонис и Астарта. Христос, както е описан в Евангелието на Лука, още от раждането на Исус до Възнесението, се изявява като Светлина, която е проявление на етерния свят. Затова можем да кажем, че Лука ни говори за етерния Христос, Който ще дойде в бъдеще при Второто пришествие на облаците, т.е. в етерния свят.
към текста >>
На Павел Христос се открил в етерния свят, където в древни времена се е разкривала Мировата Майка,
Душата
на Природата, която е това, което в християнството наричаме Светия Дух, проявена Дева Мария.
Под влияние на това изживяване на Павел, Лука е написал своето Евангелие. Затова можем да наречем Евангелието на Лука още евангелие на етерния Христос, който за в бъдеще, при Второто пришествие, ще дойде в облаците, т.е. в етерния свят и ще проникне в човешката мисъл като Светлина. Тогава можем да наречем Евангелието на Лука Евангелие на Дева Мария и на етерния Христос, което ни показва вътрешната духовна връзка между Дева Мария и Христос. Както видяхме, Дева Мария беше последното изявление на Светия Дух, както Той беше се проявил в предишни времена като Майчина мирова Душа, проявена в Природата.
На Павел Христос се открил в етерния свят, където в древни времена се е разкривала Мировата Майка,
Душата
на Природата, която е това, което в християнството наричаме Светия Дух, проявена Дева Мария.
В този смисъл Христос и Дева Мария са за християнството това, което за гръцките мистерии бяха Аполон и Артемида и за сирийско- финикийските мистерии Адонис и Астарта. Христос, както е описан в Евангелието на Лука, още от раждането на Исус до Възнесението, се изявява като Светлина, която е проявление на етерния свят. Затова можем да кажем, че Лука ни говори за етерния Христос, Който ще дойде в бъдеще при Второто пришествие на облаците, т.е. в етерния свят. В Евангелието намекът за етерния Христос ни е даден във видението на пастирите и Христос пред Ирод.
към текста >>
Както Христос с трънения венец и пурпурната мантия е изявление на душевните Тайни на Христа, Христос, страдащ в човешката
душа
, така Христос с бялата дреха е символ и изявление на етерните Тайни на Христос, Христос, изявяващ се в етерната Светлина.
В Евангелието тази сцена е предадена по следния начин: "Когато Ирод видя Исуса, той много се зарадва, защото отдавна горещо желаеше да Го види. Той беше слушал за Него и се надяваше, че ще види едно знамение от Него. И разпита Го за някои неща, но Той не му отговори нищо. И Ирод Го презря и се подигра облече Го в бяла дреха и отново Го изпрати на Пилата" (23;8-11). Тук Ирод, без да знае, разкрива не с думи, а символично една от най-важните Тайни.
Както Христос с трънения венец и пурпурната мантия е изявление на душевните Тайни на Христа, Христос, страдащ в човешката
душа
, така Христос с бялата дреха е символ и изявление на етерните Тайни на Христос, Христос, изявяващ се в етерната Светлина.
Това, което тримата ученици видяха на планината на Преображението духом, това, което по-късно ще стане откровение на човечеството като изживяване на апостол Павел пред Дамаск, Ирод го поставя в историята като физически образ - Христос, облечен в бяла дреха, символ на Чистота, светлата сила на етерния свят. Друга, особено характерна за Евангелието на Лука сцена, една от най-важните части на Евангелието за етерния Христос, е разговора на Христос на кръста с единия разбойник. Единият от разбойниците се противопоставя на хуленето на другия и казва на Исус: "Господи, спомни си за мене, когато дойдеш в Твоето Царство" (23:39-43). И Евангелието продължава по-нататък, като казва, че било обеден час и че тъкмо сега, когато Слънцето стои най- високо на небосвода, се затъмнило и завесата на Храма се раздрала (23:44-45). За да може разбойникът да каже на Христос "Господи, приеми ме в Царството Ти", той трябва да е възприел по някакъв начин истинската същност на Христа.
към текста >>
Думите на Христос към разбойника са признание и потвърждение на това, което вече съществува в сърцето на разбойника, в неговата
душа
.
За него се е раздрала земната завеса и той познава в Исус Христос. Неговото познаване не е работа на ума, то произлиза от виждане на сърцето, подобно на това, което пастирите изживявали в свещената нощ. Можем да кажем, то произлиза от вярата, защото в смисъла на Новия Завет и особено за Евангелието на Лука, вярата не е нищо друго, освен виждане на сърцето. Когато на небето външното слънце затъмнява, за сърцето на разбойника се разкрива духовното Слънце - Христос. При този нов свят, който се разкрива пред него, който е изпълнен с Христос, той Го приема в себе си.
Думите на Христос към разбойника са признание и потвърждение на това, което вече съществува в сърцето на разбойника, в неговата
душа
.
Така, че разбойникът, като позна Христа, беше в рая. Познаването на Христос внася Светлина в човешкото съзнание и човек се намира в рая. Който намери и познае Христос преди смъртта си, той след смъртта си се намира в Светлина. А който не намери Христа преди смъртта си, той след смъртта си се намира в тъмнина, защото Христос е Светлината на света, която осветява пътя на душите и в този, и в онзи свят.
към текста >>
46.
3. СЪБИТИЕТО В ПАЛЕСТИНА - ЦЕНТРАЛНО СЪБИТИЕ В ЗЕМНОТО РАЗВИТИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Така в миналото не са могли да разбират, че състраданието и Любовта принадлежат на най-висшето развитие на човешката
душа
.
Тези Велики Учители, към които принадлежи и Буда, са работили в течение на човешкото развитие за постепенното развиване на способностите, които човечеството сега притежава. Те са насаждани като семена, които с течение на времето се развиват в способности. И мисията на тези Велики Учители, които на Изток са наричани Будисатви, е била да създадат постепенно едно физическо тяло, в което да вложат тези способности, които са посаждали като семена и е трябвало да изявят чрез него онова познание, което по-рано те са предавали като откровение от вътрешните светове. Когато един Будисатва създаде едно такова физическо тяло, в което да въплъти онези способности и морални чувства, които са били негова мисия да всади в човечеството, той достига до такава степен на развитие, че няма нужда повече да се преражда и от Будисатва става Буда. Един път създадено човешко тяло с тези способности, всички човеци добиват възможност постепенно да придобият тези способности, които са били вече посадени в тях като семена.
Така в миналото не са могли да разбират, че състраданието и Любовта принадлежат на най-висшето развитие на човешката
душа
.
Затова е било необходимо наличието на Учители, които са ръководили човечеството и които са имали откровения от Възвишените Същества на Космоса, за да могат да кажат на хората, как да развиват в себе си състраданието и Любовта, защото хората още не са били узрели да разберат това със собствените си сили. Това, което днес хората познават със собствените си сили като висши добродетели на състраданието и Любовта, до които моралното чувство се издига днес, то е трябвало да бъде предавано в течение на дълги епохи от Небесните висини чрез Великите Учители. А Учителят на състраданието и Любовта през онези времена, когато хората не можеха сами да вникнат в естеството на състраданието и Любовта, е бил онзи Будисатва, който после се въплъти за последен път като Гаутама Буда. След като напусна тялото си като Буда, той нямал вече нужда да се преражда и станал едно духовно същество, подобно на ангелите и оттам се е проявявал като духовно същество във всички неща, които стават на Земята. Така, според Окултната Наука това, което се яви на пастирите като видение и им възвести раждането на Спасителя заедно с ангелите, това беше озареният Буда.
към текста >>
Обаче, в Евангелието на Лука учението за състраданието и Любовта, което е същината на Будизма е така предадено, че да може да въздейства върху всяка
душа
.
От това, което казах по-горе се разбира, че будисткият светоглед се е влял в Евангелието на Лука. Затова можем да кажем, че учението за състраданието и Любовта е изнесено от Евангелието на Лука. Обаче това учение е така предадено, че да бъде разбираемо за най-простите, най-наивните души. Защото Будизмът като светоглед може да бъде разбран само от онзи, който се издига до определена висша идея, до чисто ефирните висини на Духа. Затова, за да можем да разберем първоначалния будизъм, е необходима голяма подготовка.
Обаче, в Евангелието на Лука учението за състраданието и Любовта, което е същината на Будизма е така предадено, че да може да въздейства върху всяка
душа
.
То може да действа върху всеки човек, който отвори сърцето си за него. Но от Евангелието на Лука се вливат в нас не само духовните постижения на Будизма, но те ни се представят в една по-висша форма, издигнати на по-висока степен, отколкото са били в миналото, когато са дадени на човечеството за пръв път. Както видяхме, будизмът е учение за състраданието и Любовта. Обаче ние виждаме, че от Евангелието на Лука ни е предадено не само учението за състраданието и Любовта, но и нещо друго: то ни предлага и методите за приложение на това учение, за превръщането на състраданието и Любовта в дело. Така че, Евангелието на Лука ни предава не само учението за състраданието и любовта, но превръща това учение в дело, в действаща Любов.
към текста >>
Лука е имал най-голямата възможност да разбере Христа като лекар на тялото и
душата
, защото сам той е бил лекар.
Така човекът, който живее според Евангелието на Лука, чувства нужда да действа активно и да помогне за изцелението на болката на страдащите. Да направи повече от това, което другите правят на нас самите, това се излъчва като едно изискване от Евангелието на Лука. Това значи да дадем повече, отколкото приемаме. Любовта, превърната в дело, това е учението, което ни предава Евангелието на Лука. За да се опише тази страна на християнството, където състраданието и Любовта се превръщат в дело, затова е било необходимо, именно, едно сърце като това на автора на Евангелието.
Лука е имал най-голямата възможност да разбере Христа като лекар на тялото и
душата
, защото сам той е бил лекар.
Затова той намира подходящи думи и образи, които да засегнат душата, защото, както казах, той сам е работил като лекар и е можел да отбележи и подчертае онова за Христа, като лекар на тялото и душата. Друго, което прави впечатление от Евангелието на Лука е това, че възвишеното будистко учение, което може да бъде разбрано само от един зрял ум, ни се явява в Евангелието на Лука като подмладено, като новородено от един извор на младостта. Будизмът се изявява като плод на дървото на човечеството. Но когато отново срещаме това учение за състраданието и Любовта в Евангелието на Лука, то ни се явява като нов цвят, като едно подмладяване на това, което е било по-рано. Така че, Евангелието на Лука съдържа учението за състраданието и Любовта в една нова форма и за най- простите души, възродено от извора на Мъдростта.
към текста >>
Затова той намира подходящи думи и образи, които да засегнат
душата
, защото, както казах, той сам е работил като лекар и е можел да отбележи и подчертае онова за Христа, като лекар на тялото и
душата
.
Да направи повече от това, което другите правят на нас самите, това се излъчва като едно изискване от Евангелието на Лука. Това значи да дадем повече, отколкото приемаме. Любовта, превърната в дело, това е учението, което ни предава Евангелието на Лука. За да се опише тази страна на християнството, където състраданието и Любовта се превръщат в дело, затова е било необходимо, именно, едно сърце като това на автора на Евангелието. Лука е имал най-голямата възможност да разбере Христа като лекар на тялото и душата, защото сам той е бил лекар.
Затова той намира подходящи думи и образи, които да засегнат
душата
, защото, както казах, той сам е работил като лекар и е можел да отбележи и подчертае онова за Христа, като лекар на тялото и
душата
.
Друго, което прави впечатление от Евангелието на Лука е това, че възвишеното будистко учение, което може да бъде разбрано само от един зрял ум, ни се явява в Евангелието на Лука като подмладено, като новородено от един извор на младостта. Будизмът се изявява като плод на дървото на човечеството. Но когато отново срещаме това учение за състраданието и Любовта в Евангелието на Лука, то ни се явява като нов цвят, като едно подмладяване на това, което е било по-рано. Така че, Евангелието на Лука съдържа учението за състраданието и Любовта в една нова форма и за най- простите души, възродено от извора на Мъдростта. Според Окултната Наука това стана възможно, защото преобразено и одухотворено астралното тяло на Буда, което озари детето Исус при неговото раждане, се съединило с освободената астрална майчина обвивка на детето Исус към 12-та година (когато се ражда астралното тяло и обвивката, която го обвива, се освобождава), когато той беше в храма.
към текста >>
Получаването на този младенчески импулс, който подмлади и самия Буда, се дължи на това, че в тялото на Исус е била въплътена една особена
душа
, чиито сили се предават на астралната обвивка на Исус, когато тя се отделя и се съединява с духовното тяло на Буда, тя влива тези младенчески сили.
Така че, Евангелието на Лука съдържа учението за състраданието и Любовта в една нова форма и за най- простите души, възродено от извора на Мъдростта. Според Окултната Наука това стана възможно, защото преобразено и одухотворено астралното тяло на Буда, което озари детето Исус при неговото раждане, се съединило с освободената астрална майчина обвивка на детето Исус към 12-та година (когато се ражда астралното тяло и обвивката, която го обвива, се освобождава), когато той беше в храма. И затова той говореше като мъдрец, който разбира Писанието. Така че, астралното тяло на Буда се съединява с астралното тяло на детето Исус, или казано с други думи: Буда се вселява със своето астрално тяло в астралното тяло на детето Исус. С това Буда получава един младенчески импулс и има възможност да предаде учението в една разбираема за човечеството форма.
Получаването на този младенчески импулс, който подмлади и самия Буда, се дължи на това, че в тялото на Исус е била въплътена една особена
душа
, чиито сили се предават на астралната обвивка на Исус, когато тя се отделя и се съединява с духовното тяло на Буда, тя влива тези младенчески сили.
Тази особена душа е била душата на Адам, която след грехопадението е била задържана в Духовния свят и се е намирала под ръководството на Великия Слънчев Посветен, ръководител на човечеството, познат в Библията като Мелхиседек и в индуската литература, като Ману. Забележително е и това, че Лука ни описва родството на родителите на Исус чак до Адам. Значи, в тялото на Исус тече кръвта на Адам, а сега в това тяло се въплътява и душата на Адам, която не е минала през никакво прераждане и е запазена млада и девствена. И сега тя прониква със своите сили майчината обвивка на астралното тяло на Исус, която се отделя към 12-годишната му възраст и се съединява с духовното тяло на Буда, с което се извършва едно подмладяване на Буда и на будизма. Когато говорих за Исус от Назарет, аз посочих, че според евангелието на Матей и Евангелието на Лука ни се описват двете момчета Исус, родени от две двойки родители, които носят името Йосиф и Мария.
към текста >>
Тази особена
душа
е била
душата
на Адам, която след грехопадението е била задържана в Духовния свят и се е намирала под ръководството на Великия Слънчев Посветен, ръководител на човечеството, познат в Библията като Мелхиседек и в индуската литература, като Ману.
Според Окултната Наука това стана възможно, защото преобразено и одухотворено астралното тяло на Буда, което озари детето Исус при неговото раждане, се съединило с освободената астрална майчина обвивка на детето Исус към 12-та година (когато се ражда астралното тяло и обвивката, която го обвива, се освобождава), когато той беше в храма. И затова той говореше като мъдрец, който разбира Писанието. Така че, астралното тяло на Буда се съединява с астралното тяло на детето Исус, или казано с други думи: Буда се вселява със своето астрално тяло в астралното тяло на детето Исус. С това Буда получава един младенчески импулс и има възможност да предаде учението в една разбираема за човечеството форма. Получаването на този младенчески импулс, който подмлади и самия Буда, се дължи на това, че в тялото на Исус е била въплътена една особена душа, чиито сили се предават на астралната обвивка на Исус, когато тя се отделя и се съединява с духовното тяло на Буда, тя влива тези младенчески сили.
Тази особена
душа
е била
душата
на Адам, която след грехопадението е била задържана в Духовния свят и се е намирала под ръководството на Великия Слънчев Посветен, ръководител на човечеството, познат в Библията като Мелхиседек и в индуската литература, като Ману.
Забележително е и това, че Лука ни описва родството на родителите на Исус чак до Адам. Значи, в тялото на Исус тече кръвта на Адам, а сега в това тяло се въплътява и душата на Адам, която не е минала през никакво прераждане и е запазена млада и девствена. И сега тя прониква със своите сили майчината обвивка на астралното тяло на Исус, която се отделя към 12-годишната му възраст и се съединява с духовното тяло на Буда, с което се извършва едно подмладяване на Буда и на будизма. Когато говорих за Исус от Назарет, аз посочих, че според евангелието на Матей и Евангелието на Лука ни се описват двете момчета Исус, родени от две двойки родители, които носят името Йосиф и Мария. Едната двойка живее във Витлеем, а другата - в Назарет.
към текста >>
Значи, в тялото на Исус тече кръвта на Адам, а сега в това тяло се въплътява и
душата
на Адам, която не е минала през никакво прераждане и е запазена млада и девствена.
Така че, астралното тяло на Буда се съединява с астралното тяло на детето Исус, или казано с други думи: Буда се вселява със своето астрално тяло в астралното тяло на детето Исус. С това Буда получава един младенчески импулс и има възможност да предаде учението в една разбираема за човечеството форма. Получаването на този младенчески импулс, който подмлади и самия Буда, се дължи на това, че в тялото на Исус е била въплътена една особена душа, чиито сили се предават на астралната обвивка на Исус, когато тя се отделя и се съединява с духовното тяло на Буда, тя влива тези младенчески сили. Тази особена душа е била душата на Адам, която след грехопадението е била задържана в Духовния свят и се е намирала под ръководството на Великия Слънчев Посветен, ръководител на човечеството, познат в Библията като Мелхиседек и в индуската литература, като Ману. Забележително е и това, че Лука ни описва родството на родителите на Исус чак до Адам.
Значи, в тялото на Исус тече кръвта на Адам, а сега в това тяло се въплътява и
душата
на Адам, която не е минала през никакво прераждане и е запазена млада и девствена.
И сега тя прониква със своите сили майчината обвивка на астралното тяло на Исус, която се отделя към 12-годишната му възраст и се съединява с духовното тяло на Буда, с което се извършва едно подмладяване на Буда и на будизма. Когато говорих за Исус от Назарет, аз посочих, че според евангелието на Матей и Евангелието на Лука ни се описват двете момчета Исус, родени от две двойки родители, които носят името Йосиф и Мария. Едната двойка живее във Витлеем, а другата - в Назарет. Детето, което живее в Назарет, е родено по свещеническата линия на Натан. В това дете се въплъщава душата на Адам, а в другата двойка, която живее във Витлеем и произхожда по царската линия на Соломон, също се ражда дете, което носи името Исус.
към текста >>
В това дете се въплъщава
душата
на Адам, а в другата двойка, която живее във Витлеем и произхожда по царската линия на Соломон, също се ражда дете, което носи името Исус.
Значи, в тялото на Исус тече кръвта на Адам, а сега в това тяло се въплътява и душата на Адам, която не е минала през никакво прераждане и е запазена млада и девствена. И сега тя прониква със своите сили майчината обвивка на астралното тяло на Исус, която се отделя към 12-годишната му възраст и се съединява с духовното тяло на Буда, с което се извършва едно подмладяване на Буда и на будизма. Когато говорих за Исус от Назарет, аз посочих, че според евангелието на Матей и Евангелието на Лука ни се описват двете момчета Исус, родени от две двойки родители, които носят името Йосиф и Мария. Едната двойка живее във Витлеем, а другата - в Назарет. Детето, което живее в Назарет, е родено по свещеническата линия на Натан.
В това дете се въплъщава
душата
на Адам, а в другата двойка, която живее във Витлеем и произхожда по царската линия на Соломон, също се ражда дете, което носи името Исус.
В него се въплъщава духът на Заратустра. Двойката, която живее в Назарет, е описана от Лука, а тази, която живее във Витлеем, е описана от Матей. Следователно, с двете момчета Исус се свързват двама от най-великите учители на човечеството от миналото - Заратустра със Соломоновото момче Исус и Буда с Ната- новото момче Исус. По такъв начин става сливането на двете мощни културни течения на миналото, които се обединяват за великото събитие, което предстои да се извърши в Палестина, като същевременно те се подмладяват. Будизмът е учение за човешката душа и как тя може да се издигне над ограниченията на кармата.
към текста >>
Будизмът е учение за човешката
душа
и как тя може да се издигне над ограниченията на кармата.
В това дете се въплъщава душата на Адам, а в другата двойка, която живее във Витлеем и произхожда по царската линия на Соломон, също се ражда дете, което носи името Исус. В него се въплъщава духът на Заратустра. Двойката, която живее в Назарет, е описана от Лука, а тази, която живее във Витлеем, е описана от Матей. Следователно, с двете момчета Исус се свързват двама от най-великите учители на човечеството от миналото - Заратустра със Соломоновото момче Исус и Буда с Ната- новото момче Исус. По такъв начин става сливането на двете мощни културни течения на миналото, които се обединяват за великото събитие, което предстои да се извърши в Палестина, като същевременно те се подмладяват.
Будизмът е учение за човешката
душа
и как тя може да се издигне над ограниченията на кармата.
Същността на това учение е за вътрешният живот на човека, за вътрешните сили на човешката душа. Човек се схваща като едно същество само по себе си и се оставя настрана от Вселената, от която човек е произлязъл. Затова учението на Буда, когато то се познава истински, действа така топло и вътрешно на човешката душа. И поради това, когато то отново се явява подмладено в Евангелието на Лука, то действа също така топло на човешката душа. Съвсем друга задача имал Заратустра.
към текста >>
Същността на това учение е за вътрешният живот на човека, за вътрешните сили на човешката
душа
.
В него се въплъщава духът на Заратустра. Двойката, която живее в Назарет, е описана от Лука, а тази, която живее във Витлеем, е описана от Матей. Следователно, с двете момчета Исус се свързват двама от най-великите учители на човечеството от миналото - Заратустра със Соломоновото момче Исус и Буда с Ната- новото момче Исус. По такъв начин става сливането на двете мощни културни течения на миналото, които се обединяват за великото събитие, което предстои да се извърши в Палестина, като същевременно те се подмладяват. Будизмът е учение за човешката душа и как тя може да се издигне над ограниченията на кармата.
Същността на това учение е за вътрешният живот на човека, за вътрешните сили на човешката
душа
.
Човек се схваща като едно същество само по себе си и се оставя настрана от Вселената, от която човек е произлязъл. Затова учението на Буда, когато то се познава истински, действа така топло и вътрешно на човешката душа. И поради това, когато то отново се явява подмладено в Евангелието на Лука, то действа също така топло на човешката душа. Съвсем друга задача имал Заратустра. Той е учил хората как може да бъде разбран Бог външно, как може да бъде разбран духовно великия космос.
към текста >>
Затова учението на Буда, когато то се познава истински, действа така топло и вътрешно на човешката
душа
.
Следователно, с двете момчета Исус се свързват двама от най-великите учители на човечеството от миналото - Заратустра със Соломоновото момче Исус и Буда с Ната- новото момче Исус. По такъв начин става сливането на двете мощни културни течения на миналото, които се обединяват за великото събитие, което предстои да се извърши в Палестина, като същевременно те се подмладяват. Будизмът е учение за човешката душа и как тя може да се издигне над ограниченията на кармата. Същността на това учение е за вътрешният живот на човека, за вътрешните сили на човешката душа. Човек се схваща като едно същество само по себе си и се оставя настрана от Вселената, от която човек е произлязъл.
Затова учението на Буда, когато то се познава истински, действа така топло и вътрешно на човешката
душа
.
И поради това, когато то отново се явява подмладено в Евангелието на Лука, то действа също така топло на човешката душа. Съвсем друга задача имал Заратустра. Той е учил хората как може да бъде разбран Бог външно, как може да бъде разбран духовно великия космос. Буда насочва погледа си към вътрешността на човека и казва: Когато човек се развие, от незнанието възникват постепенно шестте органа. Тези шест органа са петте сетива и шестият орган е манас, умът, който се проявява чрез тези сетива.
към текста >>
И поради това, когато то отново се явява подмладено в Евангелието на Лука, то действа също така топло на човешката
душа
.
По такъв начин става сливането на двете мощни културни течения на миналото, които се обединяват за великото събитие, което предстои да се извърши в Палестина, като същевременно те се подмладяват. Будизмът е учение за човешката душа и как тя може да се издигне над ограниченията на кармата. Същността на това учение е за вътрешният живот на човека, за вътрешните сили на човешката душа. Човек се схваща като едно същество само по себе си и се оставя настрана от Вселената, от която човек е произлязъл. Затова учението на Буда, когато то се познава истински, действа така топло и вътрешно на човешката душа.
И поради това, когато то отново се явява подмладено в Евангелието на Лука, то действа също така топло на човешката
душа
.
Съвсем друга задача имал Заратустра. Той е учил хората как може да бъде разбран Бог външно, как може да бъде разбран духовно великия космос. Буда насочва погледа си към вътрешността на човека и казва: Когато човек се развие, от незнанието възникват постепенно шестте органа. Тези шест органа са петте сетива и шестият орган е манас, умът, който се проявява чрез тези сетива. Обаче всичко, което се намира в човека, е родено от Вселената.
към текста >>
Това, което е в човека вътрешно, в неговата
душа
, то е организирано първоначално от Божествено-духовните сили на Космоса.
Обаче всичко, което се намира в човека, е родено от Вселената. Ние не бихме имали никакво око, което да възприема светлината, ако светлината не бе родила окото из организма. Окото е създадено от светлината и за светлината, казва Гьоте. Това е една дълбока истина. И всички духовни сили в света съграждат различните органи в човека.
Това, което е в човека вътрешно, в неговата
душа
, то е организирано първоначално от Божествено-духовните сили на Космоса.
Ето защо на всичко вътрешно в човека отговаря нещо външно във Вселената. Затова Учителят казва, че субективният човешки свят е обективен за Бога, а обективният Божествен свят е субективен за човека. Така че, отвън се вливат в човека силите, които след това работят вътре в неговата душа. И Заратустра е имал задача да обърне внимание на това, което е външно, което се намира около човека и влияе както върху неговата душа, така и върху неговото тяло. Затова той говори за великите духовни същества, които той нарича Амшаспанди, които са 12 на брой, шест изявени и шест скрити.
към текста >>
Така че, отвън се вливат в човека силите, които след това работят вътре в неговата
душа
.
Това е една дълбока истина. И всички духовни сили в света съграждат различните органи в човека. Това, което е в човека вътрешно, в неговата душа, то е организирано първоначално от Божествено-духовните сили на Космоса. Ето защо на всичко вътрешно в човека отговаря нещо външно във Вселената. Затова Учителят казва, че субективният човешки свят е обективен за Бога, а обективният Божествен свят е субективен за човека.
Така че, отвън се вливат в човека силите, които след това работят вътре в неговата
душа
.
И Заратустра е имал задача да обърне внимание на това, което е външно, което се намира около човека и влияе както върху неговата душа, така и върху неговото тяло. Затова той говори за великите духовни същества, които той нарича Амшаспанди, които са 12 на брой, шест изявени и шест скрити. Тези възвишени духове действат отвън организиращо като строители на човека, те дават форма на неговите органи. Заратустра показвал, как зад тези сетивни органи на човека стоят духовните същества, които създават и организират човека. Затова той обръща внимание върху великите гении, върху силите на Вселената, които намираме вън от нас.
към текста >>
И Заратустра е имал задача да обърне внимание на това, което е външно, което се намира около човека и влияе както върху неговата
душа
, така и върху неговото тяло.
И всички духовни сили в света съграждат различните органи в човека. Това, което е в човека вътрешно, в неговата душа, то е организирано първоначално от Божествено-духовните сили на Космоса. Ето защо на всичко вътрешно в човека отговаря нещо външно във Вселената. Затова Учителят казва, че субективният човешки свят е обективен за Бога, а обективният Божествен свят е субективен за човека. Така че, отвън се вливат в човека силите, които след това работят вътре в неговата душа.
И Заратустра е имал задача да обърне внимание на това, което е външно, което се намира около човека и влияе както върху неговата
душа
, така и върху неговото тяло.
Затова той говори за великите духовни същества, които той нарича Амшаспанди, които са 12 на брой, шест изявени и шест скрити. Тези възвишени духове действат отвън организиращо като строители на човека, те дават форма на неговите органи. Заратустра показвал, как зад тези сетивни органи на човека стоят духовните същества, които създават и организират човека. Затова той обръща внимание върху великите гении, върху силите на Вселената, които намираме вън от нас. След това той говори за други 28 вида духовни същества, които стоят зад Амшаспандите и които той нарича Изеди, които също действат отвън върху човека и работят върху неговата вътрешна организация.
към текста >>
Докато Буда обръща внимание върху вътрешните сили на човешката
душа
, върху мислителната субстанция, от която възниква мисълта в човешката
душа
, Заратустра обръща внимание върху така наречените фарохари, които са мировите творящи мисли, които ни заобикалят и са разпръснати навсякъде в света.
Затова той говори за великите духовни същества, които той нарича Амшаспанди, които са 12 на брой, шест изявени и шест скрити. Тези възвишени духове действат отвън организиращо като строители на човека, те дават форма на неговите органи. Заратустра показвал, как зад тези сетивни органи на човека стоят духовните същества, които създават и организират човека. Затова той обръща внимание върху великите гении, върху силите на Вселената, които намираме вън от нас. След това той говори за други 28 вида духовни същества, които стоят зад Амшаспандите и които той нарича Изеди, които също действат отвън върху човека и работят върху неговата вътрешна организация.
Докато Буда обръща внимание върху вътрешните сили на човешката
душа
, върху мислителната субстанция, от която възниква мисълта в човешката
душа
, Заратустра обръща внимание върху така наречените фарохари, които са мировите творящи мисли, които ни заобикалят и са разпръснати навсякъде в света.
Така че. Неговата мисия е била тази - да обърне вниманието върху това, че човек, където и да се намира във Вселената, не е сам, че той се намира в един одухотворен космос, че е част от един Духовен свят, изпълнен с разумни същества. Той учеше, че човек е роден от Духа и почива в Него, и че със всяко вдишване човек поглъща Божествения Дух, Който прониква цялото пространство като една велика, разумна енергия, която храни всички същества. Тук по-обширно ще кажа за едно важно положение, относно великите учители на човечеството, които на Изток наричат Будисатви. Според Окултната Наука будисатвите приемат своята мисия и своето учение от Христа.
към текста >>
47.
5. ПЪТЯТ НА ЖИВОТА НА ИСУС - ПЪТ НА ДУШАТА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
5. ПЪТЯТ НА ЖИВОТА НА ИСУС - ПЪТ НА
ДУШАТА
5. ПЪТЯТ НА ЖИВОТА НА ИСУС - ПЪТ НА
ДУШАТА
Когато разглеждаме Евангелието като цяло, тогава пътят на живота на Исус ще стане въобще път на душата. Така средната част на Евангелието, която почва от края на девета глава и продължава до деветнадесета глава, в която е описано пътуването на Исус до Ерусалим, до влизането в града не съдържа почти никакви събития, които Христос да е извършил или изживял с учениците, а само поучения, които Христос дава. Следователно, външното пътуване е само един вид потвърждение на съдбата или на образите на вътрешния път на душата, на пътя на учението. Както казах и в композицията на Евангелието на Лука, самото по своето съдържание се разделя на три части. Първата част, която се простира от първа до девета глава, ни описва детството Исусово и чудесата на Христа.
към текста >>
Когато разглеждаме Евангелието като цяло, тогава пътят на живота на Исус ще стане въобще път на
душата
.
5. ПЪТЯТ НА ЖИВОТА НА ИСУС - ПЪТ НА ДУШАТА
Когато разглеждаме Евангелието като цяло, тогава пътят на живота на Исус ще стане въобще път на
душата
.
Така средната част на Евангелието, която почва от края на девета глава и продължава до деветнадесета глава, в която е описано пътуването на Исус до Ерусалим, до влизането в града не съдържа почти никакви събития, които Христос да е извършил или изживял с учениците, а само поучения, които Христос дава. Следователно, външното пътуване е само един вид потвърждение на съдбата или на образите на вътрешния път на душата, на пътя на учението. Както казах и в композицията на Евангелието на Лука, самото по своето съдържание се разделя на три части. Първата част, която се простира от първа до девета глава, ни описва детството Исусово и чудесата на Христа. Втората част, която почва от края на деветата глава, описва пътуването до Ерусалим, дава пътя на Учението и както казах, тя завършва до 19 глава.
към текста >>
Следователно, външното пътуване е само един вид потвърждение на съдбата или на образите на вътрешния път на
душата
, на пътя на учението.
5. ПЪТЯТ НА ЖИВОТА НА ИСУС - ПЪТ НА ДУШАТА Когато разглеждаме Евангелието като цяло, тогава пътят на живота на Исус ще стане въобще път на душата. Така средната част на Евангелието, която почва от края на девета глава и продължава до деветнадесета глава, в която е описано пътуването на Исус до Ерусалим, до влизането в града не съдържа почти никакви събития, които Христос да е извършил или изживял с учениците, а само поучения, които Христос дава.
Следователно, външното пътуване е само един вид потвърждение на съдбата или на образите на вътрешния път на
душата
, на пътя на учението.
Както казах и в композицията на Евангелието на Лука, самото по своето съдържание се разделя на три части. Първата част, която се простира от първа до девета глава, ни описва детството Исусово и чудесата на Христа. Втората част, която почва от края на деветата глава, описва пътуването до Ерусалим, дава пътя на Учението и както казах, тя завършва до 19 глава. Третата част почва от 19 глава и завършва до 25 глава, която е краят на Евангелието. В нея се описва страданието, умирането и Възкресението.
към текста >>
48.
6. БЛАГОВЕСТИЯТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА КАТО ОКУЛТНИ ФАКТИ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
И Учителят казва някъде: "Човешката
душа
е една велика, ненаписана книга, на която разумните същества с милиони години са писали и има още милиони години да пишат".
Той е външната страна на Духовния свят. И във всичко, което става на физическия свят, ние имаме изявление на Духовния свят. Затова е казано: Всичко преходно е само символ на Божественото, което се проявява в света. Зад нашите мисли, зад нашите чувства, зад нашите постъпки, зад нашия живот, зад цялото наше тяло, както и конкретно зад всеки орган от нашето тяло, стои една Духовна реалност. Но всичко това ние не го осъзнаваме, защото областта на съзнанието и самосъзнанието е само една ограничена област от целокупния живот на човека, който сам по себе си е необятен като Вселената.
И Учителят казва някъде: "Човешката
душа
е една велика, ненаписана книга, на която разумните същества с милиони години са писали и има още милиони години да пишат".
Но когато говорим за благовестието, ние разбираме съзнателно разкриване на Духовния свят пред човека. Човек със своето самосъзнание приема Откровението, благовестието, проявлението на Духовния свят. Това може да стане по различен начин. Може човешкото самосъзнание да се издигне до границата на свръхсъзнанието и да му бъде дадено откровение и благовестие от специални същества на Духовния свят. А може и тези същества на Духовния свят да се материализират с помощта на определено етерно тяло във физически образи, да се явят пред човека и да му кажат това, което има да му кажат като благовестие и откровение от Духовния свят, да му възложат известна задача и мисия или да му съобщят неща, които има да станат и в които той сам ще вземе участие или не.
към текста >>
И Мария каза: "Величае
душата
ми Господа и зарадва се духът ми в Господа, Спасителя ми, защото погледна милостиво на ниското положение на слугинята си и ето отсега ще ме облажават всички родове.
По-нататък се казва: "И като извика със силен глас, рече: Благословена си ти между жените, и благословен е плодът на твоята утроба. И от какво ми е тази чест, да дойде при мене майката на моя Господ. Защото ето, щом стигна гласът на твоя поздрав до ушите ми, младенецът заигра радостно в утробата ми. И блажена е тая, която е повярвала, че ще се сбъдне казаното от Господа" (1-.42-45). Следва откровението на Мария, от 46 стих на първа глава.
И Мария каза: "Величае
душата
ми Господа и зарадва се духът ми в Господа, Спасителя ми, защото погледна милостиво на ниското положение на слугинята си и ето отсега ще ме облажават всички родове.
Защото Силният извърши на мене силни дела. И свято е Неговото име. И през родове и родове Неговата милост е върху ония, които му се боят. Извърши силни дела със своята мишца. Разпръсна онези, които са горделиви в помислите на сърцето си.
към текста >>
И на сама тебе меч ще прониже
душата
ти, за да се открият помислите на много сърца"
И по внушение на Духа той дойде в храма. И когато родителите внесоха Детенцето Исус, за да сторят за Него по обичая на закона, той го взе на ръце и благослови Бога, като каза: "Сега, Владико, отпущаш слугата си в мир според думите си. Защото видях с очите ми спасението, което си приготвил пред всичките люде, светлина за просвещение на езичниците и слава на твоя народ Израил. А баща му и майка му се чудеха за това, което се говори за него. А Симеон ги благослови и рече на майка му Мария: Ето, това Детенце е поставено за падане и ставане на мнозина в Израиля и за белег, против който ще се говори; да!
И на сама тебе меч ще прониже
душата
ти, за да се открият помислите на много сърца"
"Имаше и някоя си Ана Фануилова. дъщеря от Асировото племе. Тя беше в много напреднала възраст, като беше живяла с мъжа си седем години от девството си и беше вдовица за цели 84 години, която не се отделяше от храма, дето денем и нощем служеше на Бога в пост и молитва. И тя като се приближи в същия час, благодареше Богу и говореше за него на всички, които ожидат изкуплението на Ерусалим" (2;36-39). 7. Следващото откровение, което не е изказано с думи, а дадено като образ, е 12-годишният Исус в храма между книжниците и мъдреците, където разисква с тях върху закона.
към текста >>
От проповедта на Йоан се вижда, че той имал много дълбоки познания за развитието на човечеството и ясно съзнавал момента, в който е призван да приготви Пътя на Господа и за Неговата Мисия, да въведе Човечеството в нова фаза на неговото развитие, да влее новата сила на Любовта в човешката
душа
, в човешкия аз, което ще го издигне на една по-висока степен на неговото развитие.
Не трябва да ни учудва, че проповедта на Йоан Кръстител има отзвук от проповедта на Буда в Индия. Защото в развитието на човечеството нещата се предават последователно на етапи. Това, което Буда на времето направи, може да се сравни със зародиша на един цвят. А в проповедта на Йоан този цвят е вече разцъфнал и разнася своя аромат надалече. Това, което е било, то пак се явява, но в една нова, по-съвършена форма.
От проповедта на Йоан се вижда, че той имал много дълбоки познания за развитието на човечеството и ясно съзнавал момента, в който е призван да приготви Пътя на Господа и за Неговата Мисия, да въведе Човечеството в нова фаза на неговото развитие, да влее новата сила на Любовта в човешката
душа
, в човешкия аз, което ще го издигне на една по-висока степен на неговото развитие.
И когато казва, че брадвата лежи в корена на дървото, той има предвид досегашното съзнание на човечеството, което чрез импулса на Христос ще бъде сменено със самосъзнанието, като една по-висока фаза в развитието на човешката душа. Също така, той с ясновидски поглед възвестява мисията на Христос, че Той ще кръщава с дух и огън. Това той е разбрал чрез прекия контакт с духа на Христа, от Когото е получил откровение за тази велика тайна на Христовото същество. 9. Следващото велико откровение, което ни предава Евангелието на Лука е това, което става при кръщението на Исус в реката Йордан от Йоан Кръстител. В Евангелието на Лука то е предадено по следния начин: "И когато се кръстиха всички люде, като се кръсти и Исус и се молеше, отвори се небето, и Светият Дух слезе върху него в телесен образ като гълъб; който казваше: Ти си Моят възлюбен Син, в Тебе е Моето благоволение" (3:21-22).
към текста >>
И когато казва, че брадвата лежи в корена на дървото, той има предвид досегашното съзнание на човечеството, което чрез импулса на Христос ще бъде сменено със самосъзнанието, като една по-висока фаза в развитието на човешката
душа
.
Защото в развитието на човечеството нещата се предават последователно на етапи. Това, което Буда на времето направи, може да се сравни със зародиша на един цвят. А в проповедта на Йоан този цвят е вече разцъфнал и разнася своя аромат надалече. Това, което е било, то пак се явява, но в една нова, по-съвършена форма. От проповедта на Йоан се вижда, че той имал много дълбоки познания за развитието на човечеството и ясно съзнавал момента, в който е призван да приготви Пътя на Господа и за Неговата Мисия, да въведе Човечеството в нова фаза на неговото развитие, да влее новата сила на Любовта в човешката душа, в човешкия аз, което ще го издигне на една по-висока степен на неговото развитие.
И когато казва, че брадвата лежи в корена на дървото, той има предвид досегашното съзнание на човечеството, което чрез импулса на Христос ще бъде сменено със самосъзнанието, като една по-висока фаза в развитието на човешката
душа
.
Също така, той с ясновидски поглед възвестява мисията на Христос, че Той ще кръщава с дух и огън. Това той е разбрал чрез прекия контакт с духа на Христа, от Когото е получил откровение за тази велика тайна на Христовото същество. 9. Следващото велико откровение, което ни предава Евангелието на Лука е това, което става при кръщението на Исус в реката Йордан от Йоан Кръстител. В Евангелието на Лука то е предадено по следния начин: "И когато се кръстиха всички люде, като се кръсти и Исус и се молеше, отвори се небето, и Светият Дух слезе върху него в телесен образ като гълъб; който казваше: Ти си Моят възлюбен Син, в Тебе е Моето благоволение" (3:21-22). Марко го предава по следния начин: "И като излезе веднага от водата, видя, че се разтварят небесата, и че Духът като гълъб слизаше над него.
към текста >>
В този момент идва ангелът, за да подкрепи Исуса, който трябва да мине през кръстна смърт, защото, както казах, в него е
душата
на Адам, която не изпълни Волята Божия в рая и сега трябва да изкупи това си непослушание.
Но сега е вашият час и на властта на тъмнината". Това показва, че тук се намираме пред една война на Светлината с тъмнината. И сега, когато предават Христа, е властта и часът на тъмнината, на черното братство. В най-трагичния момент, когато капки кръв капят от челото на Исуса, това е резултат от напрежението, че Духът иска да напусне тялото и Исус прави усилие да го задържи. Това е вече моментът, когато Христовото Същество постепенно се освобождава от обвивките на Исус.
В този момент идва ангелът, за да подкрепи Исуса, който трябва да мине през кръстна смърт, защото, както казах, в него е
душата
на Адам, която не изпълни Волята Божия в рая и сега трябва да изкупи това си непослушание.
17. Следва Голгота, където Исус е разпънат между двама разбойници. От кръста Исус казва: "Отче, прости им, защото не знаят какво правят. И като разделиха дрехите Му, хвърлиха жребие за тях" (23;34) С тези думи от кръста е подчертано за сетен път, че тенденцията на Евангелието на Лука е да покаже силата на Любовта. Христос прощава на Своите врагове и с това излива Любовта като Сила по цялата земя, което е и Неговата задача. Когато Исус е на кръста, по обяд слънцето потъмнява и завесата на храма се раздра.
към текста >>
49.
9. ПРИТЧИТЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Душата
трябва да развие вътрешна активност, за да пробуди чрез молитва и медитация спящите извори на Духа.
Понеже Евангелието на Лука носи характера на едно Евангелие на Пътя, затова от него лъха едно молитвено, едно медитативно настроение. Ако притчите към учениците се разберат външно, те могат да ни доведат до един религиозен егоизъм, до заблуждение. Затова те трябва да се тълкуват до известна степен като духовни процеси, които стават в ученика в Пътя на неговото развитие. Това са степени в пътя на ученика. В първата притча, за просещия приятел ни е показано, че във всеки човек има един, който спи и един, който се стреми да събуди спящия.
Душата
трябва да развие вътрешна активност, за да пробуди чрез молитва и медитация спящите извори на Духа.
При втората притча към учениците, за будния слуга, главното там е идеята за Второто пришествие. Чрез молитва и медитация човек събужда духовните си сили, с помощта на които може да изживее Второто пришествие. След като казва притчата за будния слуга, Христос казва: "Бъдете, прочее, и вие будни, защото в час, когато не мислите, Човешкият Син ще дойде". От това се вижда, че тази притча се отнася за второто идване на Христа. Третата притча, за нечестния домоуправител, за да бъде разбрана правилно, трябва да бъде отнесена към вътрешния свят на ученика.
към текста >>
Стремежът на
душата
към молитва и медитация може да влезе в противоречие със съвестта, която е един строг съдия.
Защото всичко, което в една минала епоха е било правилно и полезно за развитието, то се превръща в пречка за следващите епохи. В известен смисъл развитието се състои именно в това, че онова, което е правилно в дадена епоха, то се превръща в пречка, когато е пренесено в една по-късна епоха. Такъв е дълбокият смисъл на тази забулена притча. Но и след това кратко обяснение, тя все още е забулена. Също и притчата за молещата се вдовица и строгия съдия ще бъде разбрана правилно, когато я схванем като един вътрешен процес в човека.
Стремежът на
душата
към молитва и медитация може да влезе в противоречие със съвестта, която е един строг съдия.
Често, когато човек желае да упражнява, да води един духовен живот на вътрешно самовглъбяване и работа за развиване на вътрешните си духовни сили, често е възпрепятстван от чувството на малоценност, от чувството, че не е достоен, че не е дорасъл за тази работа. Затова духовната работа над себе си трябва да почива на определен минимум на себеутвърждаване и на смелост. Учителят е изразил тази идея със следната мисъл: Не е достатъчно човек да има само стремеж да постигне нещо, но той трябва да има и самоувереност, че може да го постигне, трябва да има смелост. Също така човек може да се обвинява дали работи правилно за своето духовно развитие или не. Правилното разбиране на този въпрос е следното: съвестта може да обвинява човека заради една грешка.
към текста >>
В духовната работа, която човек извършва в себе си, той се намира в постоянна промяна на отношенията между съдията - съвестта и вдовицата -
душата
, която се стреми към духовно развитие.
Учителят е изразил тази идея със следната мисъл: Не е достатъчно човек да има само стремеж да постигне нещо, но той трябва да има и самоувереност, че може да го постигне, трябва да има смелост. Също така човек може да се обвинява дали работи правилно за своето духовно развитие или не. Правилното разбиране на този въпрос е следното: съвестта може да обвинява човека заради една грешка. Обаче, молитвата, духовната работа над себе си може да укрепи вътрешните сили отвъд тази погрешка така, че съвестта трябва да замлъкне. Защото загубата на морална тежест поради грешката е била обезщетена от духовната работа над себе си.
В духовната работа, която човек извършва в себе си, той се намира в постоянна промяна на отношенията между съдията - съвестта и вдовицата -
душата
, която се стреми към духовно развитие.
Най-после съдията ще отстъпи. В притчата за поверените таланти пак е прокарана идеята за второто идване на Христос. Чрез правилна духовна работа над себе си за развиване на вътрешните духовни сили, става умножаване на поверените таланти. Отлагането на работата върху себе си чрез молитва и медитация, и пренебрегване на духовните сили е тежък грях и престъпление по отношение на собствената си душа. Така разбрани, притчите на Лука към учениците очертават цялостния Път на ученика, описан от Лука, Пътят на вътрешната духовна работа над себе си чрез молитва и медитация, изложен в притчите за учениците.
към текста >>
Отлагането на работата върху себе си чрез молитва и медитация, и пренебрегване на духовните сили е тежък грях и престъпление по отношение на собствената си
душа
.
Защото загубата на морална тежест поради грешката е била обезщетена от духовната работа над себе си. В духовната работа, която човек извършва в себе си, той се намира в постоянна промяна на отношенията между съдията - съвестта и вдовицата - душата, която се стреми към духовно развитие. Най-после съдията ще отстъпи. В притчата за поверените таланти пак е прокарана идеята за второто идване на Христос. Чрез правилна духовна работа над себе си за развиване на вътрешните духовни сили, става умножаване на поверените таланти.
Отлагането на работата върху себе си чрез молитва и медитация, и пренебрегване на духовните сили е тежък грях и престъпление по отношение на собствената си
душа
.
Така разбрани, притчите на Лука към учениците очертават цялостния Път на ученика, описан от Лука, Пътят на вътрешната духовна работа над себе си чрез молитва и медитация, изложен в притчите за учениците. Така имаме: 1. Притчата за молещия се приятел ни говори за вътрешната деятелност, която човек трябва да практикува. 2. Притчата за будния слуга ни говори за съзнателността и будността, която се иска от човека, тръгнал в духовния Път. 3. Притчата за нечестния домоуправител ни показва, че човек трябва да отделя време за духовна работа.
към текста >>
Духовното семе при тях е изядено от пречките, съществуващи в човешката
душа
.
А падналото на добрата почва има добри условия да се развие и да даде плод. Щайнер, говорейки за тази притча, казва почти същото с по-други думи. Така Сеятелят е Божественото - духовният свят. Това Царство на Духа трябва да се влее като семе в човешките души, трябва да стане действено на земята. Но има такива души на земята, които имат само такива душевни сили, които отхвърлят духовния светоглед, отхвърлят Духа и признават реалността само на материалния свят.
Духовното семе при тях е изядено от пречките, съществуващи в човешката
душа
.
То е изядено от птиците, преди още да поникне. След това идат тези семена, които са паднали на камениста почва. Каменистата почва показва, че няма дълбочина в дадена душа и не може да разбере духовните Истини. Тя ги намира за правдоподобни, но не може да намери сили в себе си да ги приложи в живота си. На трето място е семето, паднало в тръните.
към текста >>
Каменистата почва показва, че няма дълбочина в дадена
душа
и не може да разбере духовните Истини.
Това Царство на Духа трябва да се влее като семе в човешките души, трябва да стане действено на земята. Но има такива души на земята, които имат само такива душевни сили, които отхвърлят духовния светоглед, отхвърлят Духа и признават реалността само на материалния свят. Духовното семе при тях е изядено от пречките, съществуващи в човешката душа. То е изядено от птиците, преди още да поникне. След това идат тези семена, които са паднали на камениста почва.
Каменистата почва показва, че няма дълбочина в дадена
душа
и не може да разбере духовните Истини.
Тя ги намира за правдоподобни, но не може да намери сили в себе си да ги приложи в живота си. На трето място е семето, паднало в тръните. Там то пониква, но не може да вирее. Това са хора способни да разберат духовните Истини, но грижите на света заглушават духовните интереси. Четвъртата категория са тези, които приемат духовните истини и напълно се отдават на тях.
към текста >>
Тя е показана, че се проявява в добрия самарянин, който минава за езичник, за човек, който няма учението на закона и пророците, но който носи в сърцето и
душата
си живата сила на Любовта.
Във всички притчи на Лука са скрити дълбоки окултни закони и методи, с които човек може да работи в Пътя на своето развитие. Всяка притча е метод, който ни показва как да решим даден въпрос, накъде да насочим своята мисъл, за да бъдем полезни както на себе си, така и на своите ближни. Всички притчи имат за цел да ни насочат в Пътя на Любовта, да почувстваме и разберем Любовта като една сила, която се влива в света от Христос. Тя е онова семе, което Сеятелят сее в човешките души. Тя е новото вино, което не може да се налива в стари мехове, защото ще ги разпукне.
Тя е показана, че се проявява в добрия самарянин, който минава за езичник, за човек, който няма учението на закона и пророците, но който носи в сърцето и
душата
си живата сила на Любовта.
С това той се поставя по-горе от онези, които имат теоретическото учение на закона и пророците. Ето какво казва Учителят за притчите в Евангелията и за езика на Евангелията: "Различните притчи на Христа са казани при различни обстоятелства. Той се е съобразявал пред какви хора говори и с такива притчи си е служил. Пред земеделците говори притчата за Сеятеля, пред рибарите говори за ловенето на риба, пред търговците говори други притчи. Три категории хора са представени, на които Христос говори.
към текста >>
50.
10. БЛАЖЕНСТВАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Така в блаженството към Дева Мария се облажава вярата - Дева Мария е първообраз на
душата
.
Значи, изисква се будност за различаване на духовете. И апостол Павел много настоява за тази будност в първа и втора глава на Посланието към солуняните. И той е предал и на Лука този зов към будност, към различаване на духовете, будност преди всичко спрямо идването на самия Христос в етерното царство - в облаците, както е казано в Евангелието, или като светкавица. Това са образи на етерния свят. Казах, че блаженствата, изказани от Христос в Евангелието на Лука, имат отношение към целокупния човек.
Така в блаженството към Дева Мария се облажава вярата - Дева Мария е първообраз на
душата
.
Блаженствата, изказани от Христос, се отнасят към следните членове на човешката природа, както следва: 1. В първото блаженство се казва: Блажени бедните. То се отнася до физическото тяло. Значи, бъди винаги беден, т.е. възприемчив към Божествените блага.
към текста >>
Понеже Христос по това време е минавал през степените на Илия, затова предизвиква този въпрос в
душата
на този, който беше повярвал и възвестил, че вижда в него Христос.
Въпрос, в който явно се крие съмнение. Но как Йоан да се съмнява в Христос, когато преди и след кръщението той публично възвестява за Христа? Така, както са описани нещата в Евангелието на Лука, в Йоан трябва да е възникнал въпросът: Аз ли съм Илия, или Той, Който върши знамения като Илия? Илия ли е Той или Христос? Дали Той е самият Христос или е Негов предтеча?
Понеже Христос по това време е минавал през степените на Илия, затова предизвиква този въпрос в
душата
на този, който беше повярвал и възвестил, че вижда в него Христос.
Като дава отговор на пратениците на Йоан, Христос говори тогава на народа за величието на Йоан. След като Христос се изявява на тримата ученици в преобразена форма между Мойсей и Илия, Той се приготовлява да се издигне над степените на Илия и пристъпва към Своето Собствено дело. Като отзвук от Преображението двама от учениците, които бяха присъствали на това преображение на планината, пристъпват при Христа, да бъдат един от лявата, а друг от дясната Му страна. Те искат да стоят до Христос като два стълба, за да може Той да пристъпи към Своята мирова задача. Когато учениците искат да предизвикат да падне огън от небето срещу тези, които не ги приели, Христос им казва: Не знаете на кой дух служите.
към текста >>
51.
11. СТЕПЕНИТЕ НА ПРЕЧИСТВАНЕ НА ДУШАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - СТЕПЕНИ НА ПЪТЯ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
11. СТЕПЕНИТЕ НА ПРЕЧИСТВАНЕ НА
ДУШАТА
В
11. СТЕПЕНИТЕ НА ПРЕЧИСТВАНЕ НА
ДУШАТА
В
ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - СТЕПЕНИ НА ПЪТЯ Сърцето като орган на виждане на етерния Христос или проявление на етерния свят във физическия Към особеностите на Евангелието на Лука можем да отнесем и описанието на страданията и Възкресението на Христос, сцената с Христа в бяла дреха пред Ирод, разговорът с разбойника на кръста, явяването на Възкръсналия в Емаус и яденето на Възкръсналия в кръга на учениците. Според Окултната Наука, в човешкото етерно и астрално тяло се намират възприемателни центрове, наречени лото- сови цветя или чакри.
към текста >>
С пречистването на
душата
каменното сърце постепенно се сменя с плътско и по такъв начин етерното сърце постепенно ще се освободи от своята тъмница.
Човек има не само физическо, но и етерно сърце. В древността етерното сърце е преобладавало. Сега вече физическото сърце не само надделява над етерното, но и го заглушава. По такъв начин човек се превръща в същество с каменно сърце, вследствие на което става безсърдечен. В Писанието това е изразено с израза, че човешкото сърце престава да бъде от плът и става каменно, и че то трябва отново да стане от плът.
С пречистването на
душата
каменното сърце постепенно се сменя с плътско и по такъв начин етерното сърце постепенно ще се освободи от своята тъмница.
Така, именно, се образува същинският орган за възприемане на Христос. По такъв начин сърцето става око за виждане на Христа. Затова е казано, че чистите по сърце ще видят Бога. Когато човек стане действително християнин, той приема Христа в сърцето си. Пробуждането на лотосовия цвят на сърцето бива осъзнато първо повече духовно.
към текста >>
Когато
душата
, астралният елемент, е пречистена, етерното тяло е спокойно и тогава се разцъфтява вярата като цвят.
От пъпката ще се развие, ще се разтвори цвят от Светлина и това е Христос. Та, когато се казва: Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога, трябва да се разбира буквално в горния смисъл, когато ще се разцъфти лотосовият цвят на сърцето, който ще се изяви външно като вяра, която ще разцъфти в живота. По такъв начин човек ще вижда Бога, Христос в себе си. В съответствието между макрокосмоса и микрокосмоса, елементът земя отговаря на физическото тяло; морето, водата отговаря на етерното тяло; облачната, въздушната област отговаря на душевното или астралното тяло, а топлинният елемент отговаря на аза, на духовния елемент. Водният елемент в етерното тяло се вълнува от вълненията и страстите, които идват от астралния елемент.
Когато
душата
, астралният елемент, е пречистена, етерното тяло е спокойно и тогава се разцъфтява вярата като цвят.
Така можем да разберем Мистичната страна на много събития и изживявания на учениците на Христа. С това можем да разберем и ходенето по морето. Когато се казва, че Христос влязъл с лодката в морето и вятърът утихнал, това показва, в мистичен смисъл, че душевният елемент е утихнал и учениците приемат Христос при себе си и в себе си. Тогава Той им казва: Маловери! Значи, те още не са успокоили душевния елемент, за да може да се разцъфти в пълна сила цветът на вярата, лотосовият цвят на сърцето.
към текста >>
Но разглеждайки сцените в Евангелието от гледището на пречистването на
душата
и пробуждането на етерните органи, ние намираме, че прониква цялото Евангелие.
С това можем да разберем и ходенето по морето. Когато се казва, че Христос влязъл с лодката в морето и вятърът утихнал, това показва, в мистичен смисъл, че душевният елемент е утихнал и учениците приемат Христос при себе си и в себе си. Тогава Той им казва: Маловери! Значи, те още не са успокоили душевния елемент, за да може да се разцъфти в пълна сила цветът на вярата, лотосовият цвят на сърцето. В Евангелието на Лука липсва разказът за ходенето на Христос по езерото, където пътуват учениците.
Но разглеждайки сцените в Евангелието от гледището на пречистването на
душата
и пробуждането на етерните органи, ние намираме, че прониква цялото Евангелие.
Тя е сцената, която говори за пречистването на душата. А процесът на пречистването на душата е един от основните тонове на Евангелието на Лука. В осма глава се казва, че редом с учениците на Христос са ходили и много жени, които Христос изцерил от зли духове и болести. Тук жената е символ на човешката душа. Ако жената се явява като образ на душата, то Христос е образ на Духа, чрез който душата намира опора и съдържание.
към текста >>
Тя е сцената, която говори за пречистването на
душата
.
Когато се казва, че Христос влязъл с лодката в морето и вятърът утихнал, това показва, в мистичен смисъл, че душевният елемент е утихнал и учениците приемат Христос при себе си и в себе си. Тогава Той им казва: Маловери! Значи, те още не са успокоили душевния елемент, за да може да се разцъфти в пълна сила цветът на вярата, лотосовият цвят на сърцето. В Евангелието на Лука липсва разказът за ходенето на Христос по езерото, където пътуват учениците. Но разглеждайки сцените в Евангелието от гледището на пречистването на душата и пробуждането на етерните органи, ние намираме, че прониква цялото Евангелие.
Тя е сцената, която говори за пречистването на
душата
.
А процесът на пречистването на душата е един от основните тонове на Евангелието на Лука. В осма глава се казва, че редом с учениците на Христос са ходили и много жени, които Христос изцерил от зли духове и болести. Тук жената е символ на човешката душа. Ако жената се явява като образ на душата, то Христос е образ на Духа, чрез който душата намира опора и съдържание. Това показва, че от Христа се излива Силата, която пречиства човешката душа.
към текста >>
А процесът на пречистването на
душата
е един от основните тонове на Евангелието на Лука.
Тогава Той им казва: Маловери! Значи, те още не са успокоили душевния елемент, за да може да се разцъфти в пълна сила цветът на вярата, лотосовият цвят на сърцето. В Евангелието на Лука липсва разказът за ходенето на Христос по езерото, където пътуват учениците. Но разглеждайки сцените в Евангелието от гледището на пречистването на душата и пробуждането на етерните органи, ние намираме, че прониква цялото Евангелие. Тя е сцената, която говори за пречистването на душата.
А процесът на пречистването на
душата
е един от основните тонове на Евангелието на Лука.
В осма глава се казва, че редом с учениците на Христос са ходили и много жени, които Христос изцерил от зли духове и болести. Тук жената е символ на човешката душа. Ако жената се явява като образ на душата, то Христос е образ на Духа, чрез който душата намира опора и съдържание. Това показва, че от Христа се излива Силата, която пречиства човешката душа. И всеки човек, доколкото той е душевно същество, трябва да стане Мария.
към текста >>
Тук жената е символ на човешката
душа
.
В Евангелието на Лука липсва разказът за ходенето на Христос по езерото, където пътуват учениците. Но разглеждайки сцените в Евангелието от гледището на пречистването на душата и пробуждането на етерните органи, ние намираме, че прониква цялото Евангелие. Тя е сцената, която говори за пречистването на душата. А процесът на пречистването на душата е един от основните тонове на Евангелието на Лука. В осма глава се казва, че редом с учениците на Христос са ходили и много жени, които Христос изцерил от зли духове и болести.
Тук жената е символ на човешката
душа
.
Ако жената се явява като образ на душата, то Христос е образ на Духа, чрез който душата намира опора и съдържание. Това показва, че от Христа се излива Силата, която пречиства човешката душа. И всеки човек, доколкото той е душевно същество, трябва да стане Мария. Всеки човек има в себе си две Марии, две души. Едната Мария Магдалина, която е нисшата животинска душа и другата - висшата душа, Дева Мария.
към текста >>
Ако жената се явява като образ на
душата
, то Христос е образ на Духа, чрез който
душата
намира опора и съдържание.
Но разглеждайки сцените в Евангелието от гледището на пречистването на душата и пробуждането на етерните органи, ние намираме, че прониква цялото Евангелие. Тя е сцената, която говори за пречистването на душата. А процесът на пречистването на душата е един от основните тонове на Евангелието на Лука. В осма глава се казва, че редом с учениците на Христос са ходили и много жени, които Христос изцерил от зли духове и болести. Тук жената е символ на човешката душа.
Ако жената се явява като образ на
душата
, то Христос е образ на Духа, чрез който
душата
намира опора и съдържание.
Това показва, че от Христа се излива Силата, която пречиства човешката душа. И всеки човек, доколкото той е душевно същество, трябва да стане Мария. Всеки човек има в себе си две Марии, две души. Едната Мария Магдалина, която е нисшата животинска душа и другата - висшата душа, Дева Мария. В осма глава Лука описва помазването на Христа с миро от една грешница.
към текста >>
Това показва, че от Христа се излива Силата, която пречиства човешката
душа
.
Тя е сцената, която говори за пречистването на душата. А процесът на пречистването на душата е един от основните тонове на Евангелието на Лука. В осма глава се казва, че редом с учениците на Христос са ходили и много жени, които Христос изцерил от зли духове и болести. Тук жената е символ на човешката душа. Ако жената се явява като образ на душата, то Христос е образ на Духа, чрез който душата намира опора и съдържание.
Това показва, че от Христа се излива Силата, която пречиства човешката
душа
.
И всеки човек, доколкото той е душевно същество, трябва да стане Мария. Всеки човек има в себе си две Марии, две души. Едната Мария Магдалина, която е нисшата животинска душа и другата - висшата душа, Дева Мария. В осма глава Лука описва помазването на Христа с миро от една грешница. Това показва пробуждането на душата, която се стреми към Христа, за да бъде пречистена.
към текста >>
Едната Мария Магдалина, която е нисшата животинска
душа
и другата - висшата
душа
, Дева Мария.
Тук жената е символ на човешката душа. Ако жената се явява като образ на душата, то Христос е образ на Духа, чрез който душата намира опора и съдържание. Това показва, че от Христа се излива Силата, която пречиства човешката душа. И всеки човек, доколкото той е душевно същество, трябва да стане Мария. Всеки човек има в себе си две Марии, две души.
Едната Мария Магдалина, която е нисшата животинска
душа
и другата - висшата
душа
, Дева Мария.
В осма глава Лука описва помазването на Христа с миро от една грешница. Това показва пробуждането на душата, която се стреми към Христа, за да бъде пречистена. И Христос казва за нея: На нея се прощават много грехове, защото много е обичала, а на онзи, на който малко се прощава, той малко е обичал. Нечистото в нея, грешното е изцелено и превърнато в Любов. Голямото прощаване на греховете, което е станало с нея, е изгонване на бесовете, което е процес на пречистване на душата.
към текста >>
Това показва пробуждането на
душата
, която се стреми към Христа, за да бъде пречистена.
Това показва, че от Христа се излива Силата, която пречиства човешката душа. И всеки човек, доколкото той е душевно същество, трябва да стане Мария. Всеки човек има в себе си две Марии, две души. Едната Мария Магдалина, която е нисшата животинска душа и другата - висшата душа, Дева Мария. В осма глава Лука описва помазването на Христа с миро от една грешница.
Това показва пробуждането на
душата
, която се стреми към Христа, за да бъде пречистена.
И Христос казва за нея: На нея се прощават много грехове, защото много е обичала, а на онзи, на който малко се прощава, той малко е обичал. Нечистото в нея, грешното е изцелено и превърнато в Любов. Голямото прощаване на греховете, което е станало с нея, е изгонване на бесовете, което е процес на пречистване на душата. В голямата жажда, тази демонична жажда за чувствена наслада е непречистеносттта, а Любовта е това, което се получава чрез пречистването на нечистото. Величието на Любовта, която се извършва от Мария Магдалина, когато тя мокри нозете на Христа със сълзите си и ги помазва с драгоценно миро, иде от величието на пречистеното в нея.
към текста >>
Голямото прощаване на греховете, което е станало с нея, е изгонване на бесовете, което е процес на пречистване на
душата
.
Едната Мария Магдалина, която е нисшата животинска душа и другата - висшата душа, Дева Мария. В осма глава Лука описва помазването на Христа с миро от една грешница. Това показва пробуждането на душата, която се стреми към Христа, за да бъде пречистена. И Христос казва за нея: На нея се прощават много грехове, защото много е обичала, а на онзи, на който малко се прощава, той малко е обичал. Нечистото в нея, грешното е изцелено и превърнато в Любов.
Голямото прощаване на греховете, което е станало с нея, е изгонване на бесовете, което е процес на пречистване на
душата
.
В голямата жажда, тази демонична жажда за чувствена наслада е непречистеносттта, а Любовта е това, което се получава чрез пречистването на нечистото. Величието на Любовта, която се извършва от Мария Магдалина, когато тя мокри нозете на Христа със сълзите си и ги помазва с драгоценно миро, иде от величието на пречистеното в нея. Мария Магдалина, която помаза Христа с миро, е същата Мария от Витания и сестра й Марта. При помазването Мария Магдалина е движена от Любовта. При случая Марта-Мария, Мария е спокойната и се отдава благоговейно на думите, които Христос казва.
към текста >>
Това са преобразявания, през които всяка
душа
в своя път трябва да мине.
При благоговението и молитвеното настроение, неспокойствието е превърнато във вътрешен мир. Преобразяването на Мария Магдалина продължава до утрото на Възкресението. Чрез превръщане на жаждата за чувствена наслада в Любов и на Любовта в благоговение и молитвено настроение, подготвя се способността, чрез която Мария Магдалина ще бъде в състояние да види Възкръсналия. Любовта стана благоговение, молитва. Благоговението стана виждаща сила на сърцето.
Това са преобразявания, през които всяка
душа
в своя път трябва да мине.
Според едно предание, Марта е онази жена с кръвотечението, която се допря до дрехата на Исус и оздравя. Тя е сестра на Мария Магдалина, от която са изгонени седем бесове и която минава през преобразяване. Непосредствено след сцената с Мария и Марта, Евангелието на Лука ни разказва, как учениците молят Христос да ги научи да се молят и как Той им дава молитвата "Отче наш". Образно казано, правилното поведение в молитвата е показано в образа на Мария, която е противопоставена па образа на Марта. Следователно, тук молитвата "Отче наш" показва силата, чрез която душата може да премине пътя от Марта към Мария.
към текста >>
Следователно, тук молитвата "Отче наш" показва силата, чрез която
душата
може да премине пътя от Марта към Мария.
Това са преобразявания, през които всяка душа в своя път трябва да мине. Според едно предание, Марта е онази жена с кръвотечението, която се допря до дрехата на Исус и оздравя. Тя е сестра на Мария Магдалина, от която са изгонени седем бесове и която минава през преобразяване. Непосредствено след сцената с Мария и Марта, Евангелието на Лука ни разказва, как учениците молят Христос да ги научи да се молят и как Той им дава молитвата "Отче наш". Образно казано, правилното поведение в молитвата е показано в образа на Мария, която е противопоставена па образа на Марта.
Следователно, тук молитвата "Отче наш" показва силата, чрез която
душата
може да премине пътя от Марта към Мария.
Но в Евангелието на Лука молитвата "Отче наш" има една твърде особена форма, която не проличава в обикновената Библия, защото "Отче наш" у Лука е различна от формата, която тя има у Матей. В оригинала една от забележителностите на "Отче наш" на Лука е тази, че тя завършва с молбата: "Не ни въвеждай в изкушение". Следователно, тази молба в Евангелието на Лука е върхът, вътрешната цел на молитвата. Обикновено се вижда чудно на хората, когато се молим на Бога да не ни въвежда в изкушение, защото ние знаем, че Бог не въвежда в изкушение. За да се разбере този въпрос, трябва да се изясни какво се разбира под думата изкушение.
към текста >>
В по-широк смисъл, изкушението е въобще всеки неспокоен стремеж на
душата
, независимо дали той води към добро или към зло.
Следователно, тази молба в Евангелието на Лука е върхът, вътрешната цел на молитвата. Обикновено се вижда чудно на хората, когато се молим на Бога да не ни въвежда в изкушение, защото ние знаем, че Бог не въвежда в изкушение. За да се разбере този въпрос, трябва да се изясни какво се разбира под думата изкушение. Обикновено, под изкушение се разбира предаване на чувствени наслади и други подобни. Но това е само едната страна на въпроса.
В по-широк смисъл, изкушението е въобще всеки неспокоен стремеж на
душата
, независимо дали той води към добро или към зло.
Разбран в този смисъл и Божественият стремеж към съвършенство се проявява като изкушение. Защото всяка външна деятелност, която откъсва вниманието на човека от неговия вътрешен живот, е изкушение. Такава е например Марта, която е все заета с външна дейност. А Христос казва: "Мария избра добрата част", всецяло отдадена на Христа, на Бог в себе си. Затова молбата "Отче наш, не ни въвеждай в изкушение", разгледана в този аспект, е пълна със смисъл и значение.
към текста >>
Противоположното на изкушението е покоението на
душата
в себе си.
Разбран в този смисъл и Божественият стремеж към съвършенство се проявява като изкушение. Защото всяка външна деятелност, която откъсва вниманието на човека от неговия вътрешен живот, е изкушение. Такава е например Марта, която е все заета с външна дейност. А Христос казва: "Мария избра добрата част", всецяло отдадена на Христа, на Бог в себе си. Затова молбата "Отче наш, не ни въвеждай в изкушение", разгледана в този аспект, е пълна със смисъл и значение.
Противоположното на изкушението е покоението на
душата
в себе си.
Това е състояние, при което човек може да се отдаде на истинската молитва. В молитвата, където душата се научава да се вглъбява в себе си, изкушението замлъква. Всяка липса на сила за молитва, всяка липса на време за практикуване на медитация и концентрация, иде от изкушението. Ето защо последната молба в "Отче наш" на Лука - "Не ни въвеждай в изкушение", е именно молба за получаване на сила за молитва. Молитвата свършва там,
към текста >>
В молитвата, където
душата
се научава да се вглъбява в себе си, изкушението замлъква.
Такава е например Марта, която е все заета с външна дейност. А Христос казва: "Мария избра добрата част", всецяло отдадена на Христа, на Бог в себе си. Затова молбата "Отче наш, не ни въвеждай в изкушение", разгледана в този аспект, е пълна със смисъл и значение. Противоположното на изкушението е покоението на душата в себе си. Това е състояние, при което човек може да се отдаде на истинската молитва.
В молитвата, където
душата
се научава да се вглъбява в себе си, изкушението замлъква.
Всяка липса на сила за молитва, всяка липса на време за практикуване на медитация и концентрация, иде от изкушението. Ето защо последната молба в "Отче наш" на Лука - "Не ни въвеждай в изкушение", е именно молба за получаване на сила за молитва. Молитвата свършва там, където става дума за изкуството за молене. Неспокойният човек, човекът на изкушението, е още обзет и разсеян от множеството на нещата, а спокойният човек, човекът на молитвата, на медитацията и концентрацията, е на път да добие вътрешното единство.
към текста >>
В образа на Мария Лука ни показва Пътя на пречистването на
душата
, което става чрез вярата в Божественото в себе си.
Тогава множеството замлъква, остава само Едното. И Христос казва на Марта: "Едно е нужно" и посочва към Мария. Марта, въпреки, че е изпълнена с Любов и е обърната към доброто, е още човек на изкушението и е неспокойна. Мария е намерила изкуството на вглъбяване в самата себе си, като човек на истинска молитва. Концентрирана, тя носи в себе си огледалото, в което се оглежда само Божественото съвършенство.
В образа на Мария Лука ни показва Пътя на пречистването на
душата
, което става чрез вярата в Божественото в себе си.
Тази идея му е предадена от апостол Павел, който говори за прощението на греховете чрез вярата, а не чрез дела. Тази мисъл на Павел трябва да се разбира в горния смисъл, а именно, че човек трябва да намери време да се съсредоточава върху Божественото в себе си, да го укрепва и развива. Това значи прощение на греховете чрез вяра. Това не значи, че добрите дела не помагат, но това е друг път на пречистване на душата. В образа на Мария в Евангелието на Лука ни е представена човешката душа в Пътя на нейното развитие и пречистване.
към текста >>
Това не значи, че добрите дела не помагат, но това е друг път на пречистване на
душата
.
Концентрирана, тя носи в себе си огледалото, в което се оглежда само Божественото съвършенство. В образа на Мария Лука ни показва Пътя на пречистването на душата, което става чрез вярата в Божественото в себе си. Тази идея му е предадена от апостол Павел, който говори за прощението на греховете чрез вярата, а не чрез дела. Тази мисъл на Павел трябва да се разбира в горния смисъл, а именно, че човек трябва да намери време да се съсредоточава върху Божественото в себе си, да го укрепва и развива. Това значи прощение на греховете чрез вяра.
Това не значи, че добрите дела не помагат, но това е друг път на пречистване на
душата
.
В образа на Мария в Евангелието на Лука ни е представена човешката душа в Пътя на нейното развитие и пречистване. Тази идея на Лука прониква цялото Евангелие, само трябва внимателно да се чете. В притчата за Сеятеля е представена пак същата идея за Пътя на човешката душа. Семето, това е Словото Божие, но Словото Божие като семе е нещо реално, а не само една празна дума. То е Божествено семе, което се посажда в човешката душа, където според степента на развитие на душата ще израстне и ще даде плод.
към текста >>
В образа на Мария в Евангелието на Лука ни е представена човешката
душа
в Пътя на нейното развитие и пречистване.
В образа на Мария Лука ни показва Пътя на пречистването на душата, което става чрез вярата в Божественото в себе си. Тази идея му е предадена от апостол Павел, който говори за прощението на греховете чрез вярата, а не чрез дела. Тази мисъл на Павел трябва да се разбира в горния смисъл, а именно, че човек трябва да намери време да се съсредоточава върху Божественото в себе си, да го укрепва и развива. Това значи прощение на греховете чрез вяра. Това не значи, че добрите дела не помагат, но това е друг път на пречистване на душата.
В образа на Мария в Евангелието на Лука ни е представена човешката
душа
в Пътя на нейното развитие и пречистване.
Тази идея на Лука прониква цялото Евангелие, само трябва внимателно да се чете. В притчата за Сеятеля е представена пак същата идея за Пътя на човешката душа. Семето, това е Словото Божие, но Словото Божие като семе е нещо реално, а не само една празна дума. То е Божествено семе, което се посажда в човешката душа, където според степента на развитие на душата ще израстне и ще даде плод. Според притчата за Сеятеля има четири категории души, които, като слушат Словото, различно го отглеждат.
към текста >>
В притчата за Сеятеля е представена пак същата идея за Пътя на човешката
душа
.
Тази мисъл на Павел трябва да се разбира в горния смисъл, а именно, че човек трябва да намери време да се съсредоточава върху Божественото в себе си, да го укрепва и развива. Това значи прощение на греховете чрез вяра. Това не значи, че добрите дела не помагат, но това е друг път на пречистване на душата. В образа на Мария в Евангелието на Лука ни е представена човешката душа в Пътя на нейното развитие и пречистване. Тази идея на Лука прониква цялото Евангелие, само трябва внимателно да се чете.
В притчата за Сеятеля е представена пак същата идея за Пътя на човешката
душа
.
Семето, това е Словото Божие, но Словото Божие като семе е нещо реално, а не само една празна дума. То е Божествено семе, което се посажда в човешката душа, където според степента на развитие на душата ще израстне и ще даде плод. Според притчата за Сеятеля има четири категории души, които, като слушат Словото, различно го отглеждат. Първият вид души не оставя въобще духовното семе да поникне в тях. То е семето, паднало на пътя, където бива стъпкано и изкълвано от птиците небесни.
към текста >>
То е Божествено семе, което се посажда в човешката
душа
, където според степента на развитие на
душата
ще израстне и ще даде плод.
Това не значи, че добрите дела не помагат, но това е друг път на пречистване на душата. В образа на Мария в Евангелието на Лука ни е представена човешката душа в Пътя на нейното развитие и пречистване. Тази идея на Лука прониква цялото Евангелие, само трябва внимателно да се чете. В притчата за Сеятеля е представена пак същата идея за Пътя на човешката душа. Семето, това е Словото Божие, но Словото Божие като семе е нещо реално, а не само една празна дума.
То е Божествено семе, което се посажда в човешката
душа
, където според степента на развитие на
душата
ще израстне и ще даде плод.
Според притчата за Сеятеля има четири категории души, които, като слушат Словото, различно го отглеждат. Първият вид души не оставя въобще духовното семе да поникне в тях. То е семето, паднало на пътя, където бива стъпкано и изкълвано от птиците небесни. Тук човек още не е навлязъл в едно вътрешно развитие. Той още не е тръгнал по Пътя, който води нагоре.
към текста >>
Душата
, която е в състояние на скала е, още в състояние на изкушение.
То е семето, паднало на пътя, където бива стъпкано и изкълвано от птиците небесни. Тук човек още не е навлязъл в едно вътрешно развитие. Той още не е тръгнал по Пътя, който води нагоре. Човек трябва първо да стане вътрешно жена, да придобие вътрешна мекота, за да приготви по този начин в себе си място за семето на Словото. На скала семето не може да расте, трябва му мека, рохкава пръст.
Душата
, която е в състояние на скала е, още в състояние на изкушение.
Човек, в който царува неспокойният стремеж, изкушението, съвсем не е най-плодороден. Изкушението, всъщност, не е нищо друго, освен изпадналия в заблуда копнеж, който е вложен от самия Бог в душата като стремеж към съвършенство. Чрез изкушението човек е преминал вече стадия на абсолютното втвърдяване, каквото представлява скалата. Обаче там, където в душата има неспокойствие, грижи, духовното семе не може да хване дълбоки корени. Повърхността на душата, в случая, е мека, но скоро под тази мека повърхност пускащото корени семе се натъква на твърда скала.
към текста >>
Изкушението, всъщност, не е нищо друго, освен изпадналия в заблуда копнеж, който е вложен от самия Бог в
душата
като стремеж към съвършенство.
Той още не е тръгнал по Пътя, който води нагоре. Човек трябва първо да стане вътрешно жена, да придобие вътрешна мекота, за да приготви по този начин в себе си място за семето на Словото. На скала семето не може да расте, трябва му мека, рохкава пръст. Душата, която е в състояние на скала е, още в състояние на изкушение. Човек, в който царува неспокойният стремеж, изкушението, съвсем не е най-плодороден.
Изкушението, всъщност, не е нищо друго, освен изпадналия в заблуда копнеж, който е вложен от самия Бог в
душата
като стремеж към съвършенство.
Чрез изкушението човек е преминал вече стадия на абсолютното втвърдяване, каквото представлява скалата. Обаче там, където в душата има неспокойствие, грижи, духовното семе не може да хване дълбоки корени. Повърхността на душата, в случая, е мека, но скоро под тази мека повърхност пускащото корени семе се натъква на твърда скала. Душата става Мария едва в четвъртата степен. Тук душата е добра почва.
към текста >>
Обаче там, където в
душата
има неспокойствие, грижи, духовното семе не може да хване дълбоки корени.
На скала семето не може да расте, трябва му мека, рохкава пръст. Душата, която е в състояние на скала е, още в състояние на изкушение. Човек, в който царува неспокойният стремеж, изкушението, съвсем не е най-плодороден. Изкушението, всъщност, не е нищо друго, освен изпадналия в заблуда копнеж, който е вложен от самия Бог в душата като стремеж към съвършенство. Чрез изкушението човек е преминал вече стадия на абсолютното втвърдяване, каквото представлява скалата.
Обаче там, където в
душата
има неспокойствие, грижи, духовното семе не може да хване дълбоки корени.
Повърхността на душата, в случая, е мека, но скоро под тази мека повърхност пускащото корени семе се натъква на твърда скала. Душата става Мария едва в четвъртата степен. Тук душата е добра почва. Към тази категория принадлежат хората, които слушат Словото и го пазят в нежни и добри сърца. Мария, майката Исусова, е първообраз и образец на душата, която е станала възприемчива, защото е добила мир в себе си.
към текста >>
Повърхността на
душата
, в случая, е мека, но скоро под тази мека повърхност пускащото корени семе се натъква на твърда скала.
Душата, която е в състояние на скала е, още в състояние на изкушение. Човек, в който царува неспокойният стремеж, изкушението, съвсем не е най-плодороден. Изкушението, всъщност, не е нищо друго, освен изпадналия в заблуда копнеж, който е вложен от самия Бог в душата като стремеж към съвършенство. Чрез изкушението човек е преминал вече стадия на абсолютното втвърдяване, каквото представлява скалата. Обаче там, където в душата има неспокойствие, грижи, духовното семе не може да хване дълбоки корени.
Повърхността на
душата
, в случая, е мека, но скоро под тази мека повърхност пускащото корени семе се натъква на твърда скала.
Душата става Мария едва в четвъртата степен. Тук душата е добра почва. Към тази категория принадлежат хората, които слушат Словото и го пазят в нежни и добри сърца. Мария, майката Исусова, е първообраз и образец на душата, която е станала възприемчива, защото е добила мир в себе си. Евангелието на Лука ни разказва, как тя действително приема в себе си като семе думите на пастирите в нощта на Рождеството и думите на 12-годишния Исус в храма на Ерусалим.
към текста >>
Душата
става Мария едва в четвъртата степен.
Човек, в който царува неспокойният стремеж, изкушението, съвсем не е най-плодороден. Изкушението, всъщност, не е нищо друго, освен изпадналия в заблуда копнеж, който е вложен от самия Бог в душата като стремеж към съвършенство. Чрез изкушението човек е преминал вече стадия на абсолютното втвърдяване, каквото представлява скалата. Обаче там, където в душата има неспокойствие, грижи, духовното семе не може да хване дълбоки корени. Повърхността на душата, в случая, е мека, но скоро под тази мека повърхност пускащото корени семе се натъква на твърда скала.
Душата
става Мария едва в четвъртата степен.
Тук душата е добра почва. Към тази категория принадлежат хората, които слушат Словото и го пазят в нежни и добри сърца. Мария, майката Исусова, е първообраз и образец на душата, която е станала възприемчива, защото е добила мир в себе си. Евангелието на Лука ни разказва, как тя действително приема в себе си като семе думите на пастирите в нощта на Рождеството и думите на 12-годишния Исус в храма на Ерусалим. "Мария, обаче, пазеше тези думи и ги оживяваше в сърцето си." (2; 19) "И Неговата майка запази тези думи в сърцето си." (2;51) Мария Магдалина, която е станала Мария, е също така първообраз и образец на възприемащата душа.
към текста >>
Тук
душата
е добра почва.
Изкушението, всъщност, не е нищо друго, освен изпадналия в заблуда копнеж, който е вложен от самия Бог в душата като стремеж към съвършенство. Чрез изкушението човек е преминал вече стадия на абсолютното втвърдяване, каквото представлява скалата. Обаче там, където в душата има неспокойствие, грижи, духовното семе не може да хване дълбоки корени. Повърхността на душата, в случая, е мека, но скоро под тази мека повърхност пускащото корени семе се натъква на твърда скала. Душата става Мария едва в четвъртата степен.
Тук
душата
е добра почва.
Към тази категория принадлежат хората, които слушат Словото и го пазят в нежни и добри сърца. Мария, майката Исусова, е първообраз и образец на душата, която е станала възприемчива, защото е добила мир в себе си. Евангелието на Лука ни разказва, как тя действително приема в себе си като семе думите на пастирите в нощта на Рождеството и думите на 12-годишния Исус в храма на Ерусалим. "Мария, обаче, пазеше тези думи и ги оживяваше в сърцето си." (2; 19) "И Неговата майка запази тези думи в сърцето си." (2;51) Мария Магдалина, която е станала Мария, е също така първообраз и образец на възприемащата душа. Контрастът с нейната сетра Марта ясно ни подчертава това.
към текста >>
Мария, майката Исусова, е първообраз и образец на
душата
, която е станала възприемчива, защото е добила мир в себе си.
Обаче там, където в душата има неспокойствие, грижи, духовното семе не може да хване дълбоки корени. Повърхността на душата, в случая, е мека, но скоро под тази мека повърхност пускащото корени семе се натъква на твърда скала. Душата става Мария едва в четвъртата степен. Тук душата е добра почва. Към тази категория принадлежат хората, които слушат Словото и го пазят в нежни и добри сърца.
Мария, майката Исусова, е първообраз и образец на
душата
, която е станала възприемчива, защото е добила мир в себе си.
Евангелието на Лука ни разказва, как тя действително приема в себе си като семе думите на пастирите в нощта на Рождеството и думите на 12-годишния Исус в храма на Ерусалим. "Мария, обаче, пазеше тези думи и ги оживяваше в сърцето си." (2; 19) "И Неговата майка запази тези думи в сърцето си." (2;51) Мария Магдалина, която е станала Мария, е също така първообраз и образец на възприемащата душа. Контрастът с нейната сетра Марта ясно ни подчертава това. "Мария седна при нозете на Исус и слушаше Неговото Слово." (10; 39) Душата, добила мир в себе си, е добрата почва.
към текста >>
"Мария, обаче, пазеше тези думи и ги оживяваше в сърцето си." (2; 19) "И Неговата майка запази тези думи в сърцето си." (2;51) Мария Магдалина, която е станала Мария, е също така първообраз и образец на възприемащата
душа
.
Душата става Мария едва в четвъртата степен. Тук душата е добра почва. Към тази категория принадлежат хората, които слушат Словото и го пазят в нежни и добри сърца. Мария, майката Исусова, е първообраз и образец на душата, която е станала възприемчива, защото е добила мир в себе си. Евангелието на Лука ни разказва, как тя действително приема в себе си като семе думите на пастирите в нощта на Рождеството и думите на 12-годишния Исус в храма на Ерусалим.
"Мария, обаче, пазеше тези думи и ги оживяваше в сърцето си." (2; 19) "И Неговата майка запази тези думи в сърцето си." (2;51) Мария Магдалина, която е станала Мария, е също така първообраз и образец на възприемащата
душа
.
Контрастът с нейната сетра Марта ясно ни подчертава това. "Мария седна при нозете на Исус и слушаше Неговото Слово." (10; 39) Душата, добила мир в себе си, е добрата почва. Плодът, който тя принася, е виждането на сърцето. Тук става въпрос за етерното сърце, което се превръща в духовен орган най- първо на вярата и след това в духовен орган на виждане.
към текста >>
Душата
, добила мир в себе си, е добрата почва.
Мария, майката Исусова, е първообраз и образец на душата, която е станала възприемчива, защото е добила мир в себе си. Евангелието на Лука ни разказва, как тя действително приема в себе си като семе думите на пастирите в нощта на Рождеството и думите на 12-годишния Исус в храма на Ерусалим. "Мария, обаче, пазеше тези думи и ги оживяваше в сърцето си." (2; 19) "И Неговата майка запази тези думи в сърцето си." (2;51) Мария Магдалина, която е станала Мария, е също така първообраз и образец на възприемащата душа. Контрастът с нейната сетра Марта ясно ни подчертава това. "Мария седна при нозете на Исус и слушаше Неговото Слово." (10; 39)
Душата
, добила мир в себе си, е добрата почва.
Плодът, който тя принася, е виждането на сърцето. Тук става въпрос за етерното сърце, което се превръща в духовен орган най- първо на вярата и след това в духовен орган на виждане. Там семето на Духа се разцъфтява в разтворен цвят. На втвърдените сърца "дяволът отнема семето на Словото от тяхното сърце" (8;12). Душите-Мария са тези, които слушат Словото и го пазят в своите нежни и добри сърца.
към текста >>
От външната същност на Мария, вниманието е насочено към вътрешната Мариина и майчина Божественост, която живее навсякъде, където семето на Словото е прието в
душата
.
На втвърдените сърца "дяволът отнема семето на Словото от тяхното сърце" (8;12). Душите-Мария са тези, които слушат Словото и го пазят в своите нежни и добри сърца. След обяснението, което Христос дава на учениците на притчата за Сеятеля, следва една кратка сцена, която дава потвърждение на скрития Мариин образ в притчата за Сеятеля. Някои обръщат внимание на Исус, че вън стоят майка Му и братята Му и искат да Го видят. "Той отговори: Моята майка, моите братя са тези, които изпълняват Словото Божие".
От външната същност на Мария, вниманието е насочено към вътрешната Мариина и майчина Божественост, която живее навсякъде, където семето на Словото е прието в
душата
.
Който слуша Словото, той става Мария, майка на Христа. Брат на Христа става онзи, който оставя духовното семе да обхване неговата воля, която изпълнява Словото Божие. Пречистването на душата е един от основните мотиви на Евангелието на Лука. И това пречистване се извършва на степени и е дадено в различни образи и сцени. Както видяхме, и притчата за Сеятеля е един от образите на степените на това пречистване.
към текста >>
Пречистването на
душата
е един от основните мотиви на Евангелието на Лука.
Някои обръщат внимание на Исус, че вън стоят майка Му и братята Му и искат да Го видят. "Той отговори: Моята майка, моите братя са тези, които изпълняват Словото Божие". От външната същност на Мария, вниманието е насочено към вътрешната Мариина и майчина Божественост, която живее навсякъде, където семето на Словото е прието в душата. Който слуша Словото, той става Мария, майка на Христа. Брат на Христа става онзи, който оставя духовното семе да обхване неговата воля, която изпълнява Словото Божие.
Пречистването на
душата
е един от основните мотиви на Евангелието на Лука.
И това пречистване се извършва на степени и е дадено в различни образи и сцени. Както видяхме, и притчата за Сеятеля е един от образите на степените на това пречистване. Първо Христос говори на народа, след това на учениците и после се говори за пътуването по морето и успокояването на бурята. Това успокояване на бурята е пак един образ на процеса на пречистването на душата. Това е една степен на пречистване.
към текста >>
Това успокояване на бурята е пак един образ на процеса на пречистването на
душата
.
Брат на Христа става онзи, който оставя духовното семе да обхване неговата воля, която изпълнява Словото Божие. Пречистването на душата е един от основните мотиви на Евангелието на Лука. И това пречистване се извършва на степени и е дадено в различни образи и сцени. Както видяхме, и притчата за Сеятеля е един от образите на степените на това пречистване. Първо Христос говори на народа, след това на учениците и после се говори за пътуването по морето и успокояването на бурята.
Това успокояване на бурята е пак един образ на процеса на пречистването на
душата
.
Това е една степен на пречистване. Бурята показва, че в душата още не е настъпил дълбок вътрешен мир. Говорейки на народа притчата за Сеятеля, Христос направи да просветне през образите на притчата целта на пречистването на душата, която трябва да стане добра почва. За да приеме семето, Словото Божие, тя трябва да стане подобна на Мария, способна да зачене от осенението на Духа. С това Той записа ясно тази цел в душите на учениците, в тяхното съзнание.
към текста >>
Бурята показва, че в
душата
още не е настъпил дълбок вътрешен мир.
И това пречистване се извършва на степени и е дадено в различни образи и сцени. Както видяхме, и притчата за Сеятеля е един от образите на степените на това пречистване. Първо Христос говори на народа, след това на учениците и после се говори за пътуването по морето и успокояването на бурята. Това успокояване на бурята е пак един образ на процеса на пречистването на душата. Това е една степен на пречистване.
Бурята показва, че в
душата
още не е настъпил дълбок вътрешен мир.
Говорейки на народа притчата за Сеятеля, Христос направи да просветне през образите на притчата целта на пречистването на душата, която трябва да стане добра почва. За да приеме семето, Словото Божие, тя трябва да стане подобна на Мария, способна да зачене от осенението на Духа. С това Той записа ясно тази цел в душите на учениците, в тяхното съзнание. Колкото учениците са по-мощно обхванати от идеала, толкова по- ясно долавят разстоянието, което ги дели от Него. Те виждат своите собствени души в астрални образи, които са заети със земния свят: бурята на въздушното царство разбунтува и морето.
към текста >>
Говорейки на народа притчата за Сеятеля, Христос направи да просветне през образите на притчата целта на пречистването на
душата
, която трябва да стане добра почва.
Както видяхме, и притчата за Сеятеля е един от образите на степените на това пречистване. Първо Христос говори на народа, след това на учениците и после се говори за пътуването по морето и успокояването на бурята. Това успокояване на бурята е пак един образ на процеса на пречистването на душата. Това е една степен на пречистване. Бурята показва, че в душата още не е настъпил дълбок вътрешен мир.
Говорейки на народа притчата за Сеятеля, Христос направи да просветне през образите на притчата целта на пречистването на
душата
, която трябва да стане добра почва.
За да приеме семето, Словото Божие, тя трябва да стане подобна на Мария, способна да зачене от осенението на Духа. С това Той записа ясно тази цел в душите на учениците, в тяхното съзнание. Колкото учениците са по-мощно обхванати от идеала, толкова по- ясно долавят разстоянието, което ги дели от Него. Те виждат своите собствени души в астрални образи, които са заети със земния свят: бурята на въздушното царство разбунтува и морето. Там е казано: "И дойде вихрушка върху морето и вълните удряха върху тях".
към текста >>
Това е процес на по-нататъшно пречистване на
душата
.
Те виждат своите собствени души в астрални образи, които са заети със земния свят: бурята на въздушното царство разбунтува и морето. Там е казано: "И дойде вихрушка върху морето и вълните удряха върху тях". Във вътрешно притеснение и страх те събуждат образа на Христос в себе си и когато Той става и простира ръката Си, утихват вятърът и вълните. Настава тишина, в която като в огледало се оглежда по- дълбокото вътрешно човешко същество, в което се разтварят лотосовите цветове, отварят се тяхните духовни очи и уши и те виждат и чуват пълният с упрек въпрос на Христа: "Къде е вашата вяра? " (8;25) Защото вярата е резултат на разцъфтяването на душевния орган, когато пречистването е произвело необходимата за това вътрешна тишина.
Това е процес на по-нататъшно пречистване на
душата
.
Но постепенният ход на изминатото от учениците пречистване на душата напредва и по-нататък. Следва един от най-загадъчните разкази в Новия Завет - изгонването на демоните от обсебения и изпращането им в свинете. С това ни е представена една сцена, която ни показва една степен на пречистването на душата. Ключът към изяснението на тази степен се намира в думите, които обсебеният казва към Христос: "Какво общо имаш Ти с нас, Исусе Христе, Сине Божий". Подобни думи казва Исус на майка Си при сватбата в Кана Галилейска, чийто правилен превод е: "Какво тече между Мене и тебе, жено?
към текста >>
Но постепенният ход на изминатото от учениците пречистване на
душата
напредва и по-нататък.
Там е казано: "И дойде вихрушка върху морето и вълните удряха върху тях". Във вътрешно притеснение и страх те събуждат образа на Христос в себе си и когато Той става и простира ръката Си, утихват вятърът и вълните. Настава тишина, в която като в огледало се оглежда по- дълбокото вътрешно човешко същество, в което се разтварят лотосовите цветове, отварят се тяхните духовни очи и уши и те виждат и чуват пълният с упрек въпрос на Христа: "Къде е вашата вяра? " (8;25) Защото вярата е резултат на разцъфтяването на душевния орган, когато пречистването е произвело необходимата за това вътрешна тишина. Това е процес на по-нататъшно пречистване на душата.
Но постепенният ход на изминатото от учениците пречистване на
душата
напредва и по-нататък.
Следва един от най-загадъчните разкази в Новия Завет - изгонването на демоните от обсебения и изпращането им в свинете. С това ни е представена една сцена, която ни показва една степен на пречистването на душата. Ключът към изяснението на тази степен се намира в думите, които обсебеният казва към Христос: "Какво общо имаш Ти с нас, Исусе Христе, Сине Божий". Подобни думи казва Исус на майка Си при сватбата в Кана Галилейска, чийто правилен превод е: "Какво тече между Мене и тебе, жено? " Мария, в случая, е образ на вечно женственото, девствената Божествена душа и това, което тече между нея и Христос, е чистият Божествен Живот.
към текста >>
С това ни е представена една сцена, която ни показва една степен на пречистването на
душата
.
Настава тишина, в която като в огледало се оглежда по- дълбокото вътрешно човешко същество, в което се разтварят лотосовите цветове, отварят се тяхните духовни очи и уши и те виждат и чуват пълният с упрек въпрос на Христа: "Къде е вашата вяра? " (8;25) Защото вярата е резултат на разцъфтяването на душевния орган, когато пречистването е произвело необходимата за това вътрешна тишина. Това е процес на по-нататъшно пречистване на душата. Но постепенният ход на изминатото от учениците пречистване на душата напредва и по-нататък. Следва един от най-загадъчните разкази в Новия Завет - изгонването на демоните от обсебения и изпращането им в свинете.
С това ни е представена една сцена, която ни показва една степен на пречистването на
душата
.
Ключът към изяснението на тази степен се намира в думите, които обсебеният казва към Христос: "Какво общо имаш Ти с нас, Исусе Христе, Сине Божий". Подобни думи казва Исус на майка Си при сватбата в Кана Галилейска, чийто правилен превод е: "Какво тече между Мене и тебе, жено? " Мария, в случая, е образ на вечно женственото, девствената Божествена душа и това, което тече между нея и Христос, е чистият Божествен Живот. Сега, когато обсебеният казва на Христа: Какво общо имаш Ти с нас, с това се загатва, че духовете, които са обитавали човешката душа, в случая това са духовете на сексуалността, нямат нищо общо с Христа. В образа на обсебения ние имаме карикатура на вечно женственото.
към текста >>
" Мария, в случая, е образ на вечно женственото, девствената Божествена
душа
и това, което тече между нея и Христос, е чистият Божествен Живот.
Но постепенният ход на изминатото от учениците пречистване на душата напредва и по-нататък. Следва един от най-загадъчните разкази в Новия Завет - изгонването на демоните от обсебения и изпращането им в свинете. С това ни е представена една сцена, която ни показва една степен на пречистването на душата. Ключът към изяснението на тази степен се намира в думите, които обсебеният казва към Христос: "Какво общо имаш Ти с нас, Исусе Христе, Сине Божий". Подобни думи казва Исус на майка Си при сватбата в Кана Галилейска, чийто правилен превод е: "Какво тече между Мене и тебе, жено?
" Мария, в случая, е образ на вечно женственото, девствената Божествена
душа
и това, което тече между нея и Христос, е чистият Божествен Живот.
Сега, когато обсебеният казва на Христа: Какво общо имаш Ти с нас, с това се загатва, че духовете, които са обитавали човешката душа, в случая това са духовете на сексуалността, нямат нищо общо с Христа. В образа на обсебения ние имаме карикатура на вечно женственото. Сексуалността, това е последната нечистота, с която трябва да се справи човешката душа. Че с този разказ ни е указано това, се вижда от думите, които Христос казва на излекувания: "Върни се у дома си и разкажи какви неща ти стори Бог". И той отиде и разгласи по целия град, какви неща му стори Исус" (8;39).
към текста >>
Сега, когато обсебеният казва на Христа: Какво общо имаш Ти с нас, с това се загатва, че духовете, които са обитавали човешката
душа
, в случая това са духовете на сексуалността, нямат нищо общо с Христа.
Следва един от най-загадъчните разкази в Новия Завет - изгонването на демоните от обсебения и изпращането им в свинете. С това ни е представена една сцена, която ни показва една степен на пречистването на душата. Ключът към изяснението на тази степен се намира в думите, които обсебеният казва към Христос: "Какво общо имаш Ти с нас, Исусе Христе, Сине Божий". Подобни думи казва Исус на майка Си при сватбата в Кана Галилейска, чийто правилен превод е: "Какво тече между Мене и тебе, жено? " Мария, в случая, е образ на вечно женственото, девствената Божествена душа и това, което тече между нея и Христос, е чистият Божествен Живот.
Сега, когато обсебеният казва на Христа: Какво общо имаш Ти с нас, с това се загатва, че духовете, които са обитавали човешката
душа
, в случая това са духовете на сексуалността, нямат нищо общо с Христа.
В образа на обсебения ние имаме карикатура на вечно женственото. Сексуалността, това е последната нечистота, с която трябва да се справи човешката душа. Че с този разказ ни е указано това, се вижда от думите, които Христос казва на излекувания: "Върни се у дома си и разкажи какви неща ти стори Бог". И той отиде и разгласи по целия град, какви неща му стори Исус" (8;39). Докато при други случаи Христос забранява да се говори за изцелението, тук той възлага на изцеления обсебен да излезе пред света като възвестител.
към текста >>
Сексуалността, това е последната нечистота, с която трябва да се справи човешката
душа
.
Ключът към изяснението на тази степен се намира в думите, които обсебеният казва към Христос: "Какво общо имаш Ти с нас, Исусе Христе, Сине Божий". Подобни думи казва Исус на майка Си при сватбата в Кана Галилейска, чийто правилен превод е: "Какво тече между Мене и тебе, жено? " Мария, в случая, е образ на вечно женственото, девствената Божествена душа и това, което тече между нея и Христос, е чистият Божествен Живот. Сега, когато обсебеният казва на Христа: Какво общо имаш Ти с нас, с това се загатва, че духовете, които са обитавали човешката душа, в случая това са духовете на сексуалността, нямат нищо общо с Христа. В образа на обсебения ние имаме карикатура на вечно женственото.
Сексуалността, това е последната нечистота, с която трябва да се справи човешката
душа
.
Че с този разказ ни е указано това, се вижда от думите, които Христос казва на излекувания: "Върни се у дома си и разкажи какви неща ти стори Бог". И той отиде и разгласи по целия град, какви неща му стори Исус" (8;39). Докато при други случаи Христос забранява да се говори за изцелението, тук той възлага на изцеления обсебен да излезе пред света като възвестител. Тук се крие една дълбока Тайна на човешкото естество. В Окултната Наука е известно, че между половите сили и дейността на гръкляна, на гърлото, където се образува говорът, съществува връзка.
към текста >>
Същността на жената е, че е образ на човешката
душа
.
Следва възкресението на дъщерята на Яир. Кръгът около Христа се стеснява все повече. Тук Христос взема със себе си само трима ученици. Казах на друго място, че има връзка между дъщерята на Яир, която е 12-годишна и жената, която страда 12 години от кръвотечение. Това е във връзка с Тайната на женската същност.
Същността на жената е, че е образ на човешката
душа
.
Изцелението на кръвотечението е подобно на укротяването на бурята и на изгонването на бесовете. Душата постоянно се колебае между вътрешната безформеност и смъртно вцепенено безплодие. Тя има или твърде много, или твърде малко кръв. Пречистената душа, душата, станала Мария, е възприемчива, без въпреки това да изгубва себе си или да се разлива. За дъщерята на Яир се казва, че е единствена.
към текста >>
Душата
постоянно се колебае между вътрешната безформеност и смъртно вцепенено безплодие.
Тук Христос взема със себе си само трима ученици. Казах на друго място, че има връзка между дъщерята на Яир, която е 12-годишна и жената, която страда 12 години от кръвотечение. Това е във връзка с Тайната на женската същност. Същността на жената е, че е образ на човешката душа. Изцелението на кръвотечението е подобно на укротяването на бурята и на изгонването на бесовете.
Душата
постоянно се колебае между вътрешната безформеност и смъртно вцепенено безплодие.
Тя има или твърде много, или твърде малко кръв. Пречистената душа, душата, станала Мария, е възприемчива, без въпреки това да изгубва себе си или да се разлива. За дъщерята на Яир се казва, че е единствена. За момъка от Наин също се казва, че е единствен син на своята майка, която била вдовица. Също и момчето, което Христос изцелява след слизането от планината на Преображението, се казва, че е единствено.
към текста >>
Пречистената
душа
,
душата
, станала Мария, е възприемчива, без въпреки това да изгубва себе си или да се разлива.
Това е във връзка с Тайната на женската същност. Същността на жената е, че е образ на човешката душа. Изцелението на кръвотечението е подобно на укротяването на бурята и на изгонването на бесовете. Душата постоянно се колебае между вътрешната безформеност и смъртно вцепенено безплодие. Тя има или твърде много, или твърде малко кръв.
Пречистената
душа
,
душата
, станала Мария, е възприемчива, без въпреки това да изгубва себе си или да се разлива.
За дъщерята на Яир се казва, че е единствена. За момъка от Наин също се казва, че е единствен син на своята майка, която била вдовица. Също и момчето, което Христос изцелява след слизането от планината на Преображението, се казва, че е единствено. Гръцката дума, която е преведена с думата единствен, е моногенес. Това е същата дума, която в пролога на Евангелието на Йоан е казана за Логоса: Единороден Син.
към текста >>
Тези са великите перспективи на пречистването на
душата
:
Той показва, че сексуалността подлежи на преобразяване. Милосърдието е преобразена сексуалност. Притчата за милостивия самарянин се среща само в Евангелието на Лука. В нея е показана безкористната сила на Любовта, проявена като милосърдие. Притчата за милостивия самарянин е последвана от сцената с Мария и Марта, след това с "Отче наш" на Лука.
Тези са великите перспективи на пречистването на
душата
:
Самарянинът - сексуалността, превърната в милосърдие; Марта - болестта, превърната в ревност за служене; Мария - демонизмът, превърнат в сила на молитвено вглъбяване; "Отче наш" - сега душата се научава да се моли. Това са степените на пречистването на душата.
към текста >>
"Отче наш" - сега
душата
се научава да се моли.
Притчата за милостивия самарянин е последвана от сцената с Мария и Марта, след това с "Отче наш" на Лука. Тези са великите перспективи на пречистването на душата: Самарянинът - сексуалността, превърната в милосърдие; Марта - болестта, превърната в ревност за служене; Мария - демонизмът, превърнат в сила на молитвено вглъбяване;
"Отче наш" - сега
душата
се научава да се моли.
Това са степените на пречистването на душата. В началото на тази глава споменах за развитието на лотосовия цвят на сърцето, чрез който човешкото сърце от каменно се превръща в плътско и човек придобива това, което се нарича вяра. Постепенно, под влияние на Христовата сила, тя се превръща във виждане. Тогава човек възприема етерния свят като светлина. Слънчевата светлина, която ние възприемаме, е пак едно проявление на етерния свят.
към текста >>
Това са степените на пречистването на
душата
.
Тези са великите перспективи на пречистването на душата: Самарянинът - сексуалността, превърната в милосърдие; Марта - болестта, превърната в ревност за служене; Мария - демонизмът, превърнат в сила на молитвено вглъбяване; "Отче наш" - сега душата се научава да се моли.
Това са степените на пречистването на
душата
.
В началото на тази глава споменах за развитието на лотосовия цвят на сърцето, чрез който човешкото сърце от каменно се превръща в плътско и човек придобива това, което се нарича вяра. Постепенно, под влияние на Христовата сила, тя се превръща във виждане. Тогава човек възприема етерния свят като светлина. Слънчевата светлина, която ние възприемаме, е пак едно проявление на етерния свят. Защото според Учителя и според Окултната Наука въобще, Слънцето не е едно материално тяло, а е една етерна сфера, която излъчва светлина или по-право енергия, която се превръща в светлина в сферата на земята, когато премине през така наречения светлинен етер.
към текста >>
52.
14. РИБОЛОВЪТ НА ПЕТЪР В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Но сега учениците трябва да се откажат от това богатство и да навлязат в бедното на изживявания, трезво земно схващане, преди
душата
да проникне по Христовия път до новото духовно богатство.
Това са действителни физически явления и процеси, но те съответстват на определени състояния на учениците, на определена степен в духовното развитие на учениците и народа. Така призоваването на Петър започва с изискването ладията да бъде малко отдалечена от сушата навътре в морето. Призоваването на първите ученици, на двете двойки братя става така, че Христос ги призовава от морето на сушата, където те ще станат след това Негови последователи. Морето, в случая, е емблема на душевния живот на учениците. Излизането им от морето на сушата показва отричането от стария душевен живот, който се е характеризирал с голям елемент на чувствата и екзалтации, което е едно богатство.
Но сега учениците трябва да се откажат от това богатство и да навлязат в бедното на изживявания, трезво земно схващане, преди
душата
да проникне по Христовия път до новото духовно богатство.
По-късно, след известни опитности и подготовка, се казва: "Исус излезе от къщи и седна до морето. И събра се много народ при Него, така щото Той седна в ладията, а целият народ стоеше на брега. И Той им говореше много неща в притчи." (Матей 13;1) Отначало Христос говори на народа, а след това се обръща към Петър, който е в ладията и му казва: "Изтегли ладията към вътрешността и хвърлете мрежите да уловите риба. Петър Му казва: Учителю, цяла нощ работихме и нищо не хванахме. Но ще изпълня Твоята дума и ще хвърля мрежата.
към текста >>
Рибите, изобилието на които разкъсва мрежите, са откровения на Духовния свят в образи, слова и същества, които се потопяват в човешката
душа
.
Петър Му казва: Учителю, цяла нощ работихме и нищо не хванахме. Но ще изпълня Твоята дума и ще хвърля мрежата. И хванаха много риба." (Лука 5;4-5) Този риболов на Петър в Евангелието на Йоан е даден след Възкресението. Ако морето е образ на Духовния свят, то рибите, които са хванати в мрежите стават образ на това, което човек е в състояние да възприеме от Духовния свят и да го пренесе в своето земно същество.
Рибите, изобилието на които разкъсва мрежите, са откровения на Духовния свят в образи, слова и същества, които се потопяват в човешката
душа
.
Риболовът на Йоан ни описва, как чрез предчувстващото изживяване на Възкресението, душите на Петър и на другите ученици са щедро надарени с откровения. Риболовът при Лука външно се различава от този на Йоан, но смисълът му е същият. Тук действително е имало един външен риболов, но по-важно е това, което Петър и другите ученици изживяват. Тук Петър получава първото велико впечатление от Христа в своята душа. Той Го вижда до себе си в ладията, чува Го да говори мощно на народа.
към текста >>
Тук Петър получава първото велико впечатление от Христа в своята
душа
.
Ако морето е образ на Духовния свят, то рибите, които са хванати в мрежите стават образ на това, което човек е в състояние да възприеме от Духовния свят и да го пренесе в своето земно същество. Рибите, изобилието на които разкъсва мрежите, са откровения на Духовния свят в образи, слова и същества, които се потопяват в човешката душа. Риболовът на Йоан ни описва, как чрез предчувстващото изживяване на Възкресението, душите на Петър и на другите ученици са щедро надарени с откровения. Риболовът при Лука външно се различава от този на Йоан, но смисълът му е същият. Тук действително е имало един външен риболов, но по-важно е това, което Петър и другите ученици изживяват.
Тук Петър получава първото велико впечатление от Христа в своята
душа
.
Той Го вижда до себе си в ладията, чува Го да говори мощно на народа. Неговата душа и тази на народа е разтърсена от Христовите думи. Заедно с външните възприятия на неговите очи и уши, върху него се втурва едно множество от чувства и предчувствия, които не са от този свят, а носят откровения. Като че върху него нахлува един свят от духовни образи, тонове и сили, а преди това се е чувствал напълно празен. Това е вътрешната страна на чудния риболов и неговият същински смисъл.
към текста >>
Неговата
душа
и тази на народа е разтърсена от Христовите думи.
Риболовът на Йоан ни описва, как чрез предчувстващото изживяване на Възкресението, душите на Петър и на другите ученици са щедро надарени с откровения. Риболовът при Лука външно се различава от този на Йоан, но смисълът му е същият. Тук действително е имало един външен риболов, но по-важно е това, което Петър и другите ученици изживяват. Тук Петър получава първото велико впечатление от Христа в своята душа. Той Го вижда до себе си в ладията, чува Го да говори мощно на народа.
Неговата
душа
и тази на народа е разтърсена от Христовите думи.
Заедно с външните възприятия на неговите очи и уши, върху него се втурва едно множество от чувства и предчувствия, които не са от този свят, а носят откровения. Като че върху него нахлува един свят от духовни образи, тонове и сили, а преди това се е чувствал напълно празен. Това е вътрешната страна на чудния риболов и неговият същински смисъл. Близостта на Христос, Който е стоял заедно с Петър в ладията, трябва да се е сторило на Петър нещо страшно, ново и велико. Затова се казва: "И той падна на колене пред Исуса и рече: Господи, иди си от мене, аз съм грешен човек.
към текста >>
Петър изживява пълнотата на откровението, но също и изпитанието на
душата
, което е свързано с близостта на Христовото Същество.
Като че върху него нахлува един свят от духовни образи, тонове и сили, а преди това се е чувствал напълно празен. Това е вътрешната страна на чудния риболов и неговият същински смисъл. Близостта на Христос, Който е стоял заедно с Петър в ладията, трябва да се е сторило на Петър нещо страшно, ново и велико. Затова се казва: "И той падна на колене пред Исуса и рече: Господи, иди си от мене, аз съм грешен човек. Защото него и всички, които бяха с него, беше ги обзел страх заради този риболов, който бяха направили заедно" (5;8-9).
Петър изживява пълнотата на откровението, но също и изпитанието на
душата
, което е свързано с близостта на Христовото Същество.
Колкото по-голямо е изобилието на Божественото откровение, което се изявява чрез Христовото Същество в чудния риболов, с толкова по-голяма уплаха Петър осъзнава своята човешка слабост. Затова той казва: "Господи, иди си от мене, аз съм грешен човек". Така казва Петър, изпреварвайки с това думите на стотника от Капернаум: "Не съм достоен да влезеш под моя покрив" (17;9). Отговорът, който сега Петър получава, е истинското призоваване на учениците: "Не бой се, защото отсега нататък ще ловиш человеци" (5;10). С тези думи Христос извежда Петър и другите ученици от личното и ги насочва към общочовешкото.
към текста >>
Първата истинска среща с Христос предизвиква в
душата
на Петър основното религиозно изживяване - вярата.
В действието слабият забравя и побеждава слабостта, защото се научава да действа с Христа. С това Христос води Петър и въобще човека, от личното изживяване на греховността, към апостолските задачи на човечеството, към делата на Спасението, в които Той иска да има като съработници човеците. Можем да кажем, че разказът за риболова в Евангелието на Лука е като една пъпка, която съдържа в себе си цялото Евангелие. Цялото Евангелие е разцъфнал цвят, който постепенно се разцъфтява от тази пъпка. Призоваването на учениците, проповедтта на брега, ходенето по морето, изживяването на възкръсналия Христос, всичко това живее вътре в тази пъпка.
Първата истинска среща с Христос предизвиква в
душата
на Петър основното религиозно изживяване - вярата.
В случая, вярата не е работа на ума, а на сърцето. Тя не е просто работа на чувството, а е начало на откровение. Вярата е пробуждане на душевния орган, който човек носи в спящо състояние в своето сърце. От Светлината пъпката се разтваря в голям цвят. Този цвят е окото за виждане на Христовия свят.
към текста >>
Евангелието на Лука предполага съдържанието на Петровата
душа
.
Сърцето постепенно се събужда, пъпката се разтваря. Вярата е пъпката, която постепенно се разтваря, с което вярата се превръща в знание, на все повече проявяващото се Божествено виждане, виждането на Бога, което е обещано на чистите сърца. В Евангелието на Лука Петър не играе никаква особена роля. Но той е онзи, в сърцето на когото се отваря Пътят Христов, който започва с вярата и трябва да доведе до виждането и познанията. Риболовът на Петър е пъпката на ставането, изживяването и чието разгръщане означава съдържанието - следването на Христос.
Евангелието на Лука предполага съдържанието на Петровата
душа
.
Той гради своя дом върху основата на Петровото същество, което е вече поставено в първите две Евангелия. А съдържанието на Петровото същество е вярата. Преходът от пъпката към напълно разтворения цвят, преходът от вярата към знанието, Евангелието на Лука има да изобрази с неговите вътрешни фигури и движения. Той стои между Петър и Йоан, нещо, което в подрежданията на Евангелията е изразено в това, че Евангелието на Лука образува преход от Евангелието на Матей и Марко, към Евангелието на Йоан.
към текста >>
53.
15. ПЪТУВАНЕТО ЗА ЕРУСАЛИМ - ПЪТЯТ НА УЧЕНИЕТО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
В течение на целия този път Христос почти само говори и посява семето в
душата
на народа и на учениците.
От средата на 9-та глава започва да се говори за пътуването на Исус от Галилея за Ерусалим, като пътят минава през Самария. Исус отива в Ерусалим с пълното съзнание за принасянето Си в жертва, за изнасянето на историческата сцена на това, което в Древността е ставало в Храмовете на Посвещението. Нима Той, Който знаеше какво има да стане, ако трябваше да го избегне, можеше да не отива в Ерусалим, където бяха Неговите врагове. Но Той, отивайки към Ерусалим, казва: "Никой пророк не е загинал вън от Ерусалим", затова и Той отива там, да се принесе в жертва на олтара на човечеството, за неговото спасение. Велика е Тайната на Голгота, за нея сега няма да говоря, но само споменавам, че Христос предприема едно дълго пътуване, за да дойде в Ерусалим, да Се принесе в жертва.
В течение на целия този път Христос почти само говори и посява семето в
душата
на народа и на учениците.
И накрая на този път на посяване на учението е жертвата, принесена на Голгота. Това е било практикувано и в Древните Храмове за Посвещение. След като ученикът е преминал първия етап на школата, където е изработил морален устой и придобил морална чистота в пречистването на душата, той пристъпва към придобиването на знанието, изминава Пътя на учението. В процеса на пречистването той придобива вярата, а в Пътя на учението той придобива теоретично знание, което, след като мине през Мистичната смърт, ще провери това теоретично познание на опит, ще има изживяването на Духовния свят и ще получи откровение от него за Тайните на Битието и Живота. Затова Евангелието на Лука е в пълния смисъл на думата Евангелие на вътрешния Път, на Пътя на учението.
към текста >>
След като ученикът е преминал първия етап на школата, където е изработил морален устой и придобил морална чистота в пречистването на
душата
, той пристъпва към придобиването на знанието, изминава Пътя на учението.
Но Той, отивайки към Ерусалим, казва: "Никой пророк не е загинал вън от Ерусалим", затова и Той отива там, да се принесе в жертва на олтара на човечеството, за неговото спасение. Велика е Тайната на Голгота, за нея сега няма да говоря, но само споменавам, че Христос предприема едно дълго пътуване, за да дойде в Ерусалим, да Се принесе в жертва. В течение на целия този път Христос почти само говори и посява семето в душата на народа и на учениците. И накрая на този път на посяване на учението е жертвата, принесена на Голгота. Това е било практикувано и в Древните Храмове за Посвещение.
След като ученикът е преминал първия етап на школата, където е изработил морален устой и придобил морална чистота в пречистването на
душата
, той пристъпва към придобиването на знанието, изминава Пътя на учението.
В процеса на пречистването той придобива вярата, а в Пътя на учението той придобива теоретично знание, което, след като мине през Мистичната смърт, ще провери това теоретично познание на опит, ще има изживяването на Духовния свят и ще получи откровение от него за Тайните на Битието и Живота. Затова Евангелието на Лука е в пълния смисъл на думата Евангелие на вътрешния Път, на Пътя на учението. То постоянно изразява това с един тих и душевно силен език. Като светещи фарове са разпръснати в цялото Евангелие думите за Пътя. Така още в първата глава, 79 стих, се казва: "Ще насочи нашите нозе в пътя на мира".
към текста >>
Мирът не е едно преходно състояние, а трайно, висше състояние на
душата
.
Това, което Новият Завет нарича мир, е свързано с най интензивна вътрешна активност. Мирът е съпроводен с вътрешна съсредоточеност. Съсредоточеност и мир започна! да се зараждат, когато човек се реши да прави, да се отдаде на вътрешни упражнения и усилия. Мирът никога не се ражда от само себе си.
Мирът не е едно преходно състояние, а трайно, висше състояние на
душата
.
С това, което Новият Завет нарича мир, започва обитаването на Божественото в човешката душа. То е началото на висшия човек, който се ражда не отгоре, а отдолу. Ето защо в блаженствата се казва: "Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Синове Божии". Мирът, това е първият член на висшата човешка троица, който в Окултната Наука се нарича духовно Себе, или по източната терминология Манас. Този мирен резултат на пречистването е организирането на астралното тяло от Духа.
към текста >>
С това, което Новият Завет нарича мир, започва обитаването на Божественото в човешката
душа
.
Мирът е съпроводен с вътрешна съсредоточеност. Съсредоточеност и мир започна! да се зараждат, когато човек се реши да прави, да се отдаде на вътрешни упражнения и усилия. Мирът никога не се ражда от само себе си. Мирът не е едно преходно състояние, а трайно, висше състояние на душата.
С това, което Новият Завет нарича мир, започва обитаването на Божественото в човешката
душа
.
То е началото на висшия човек, който се ражда не отгоре, а отдолу. Ето защо в блаженствата се казва: "Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Синове Божии". Мирът, това е първият член на висшата човешка троица, който в Окултната Наука се нарича духовно Себе, или по източната терминология Манас. Този мирен резултат на пречистването е организирането на астралното тяло от Духа. Също така Духът работи и върху етерното тяло и го превръща в Дух на Живота или Будхи.
към текста >>
Така, че встъпването в Пътя на мира е, от една страна, една от най-висшите дейности и работи на пречистване и трансформиране, които Духът извършва над
душата
.
Този мирен резултат на пречистването е организирането на астралното тяло от Духа. Също така Духът работи и върху етерното тяло и го превръща в Дух на Живота или Будхи. Духът работи и над преобразяването на физическото тяло, което се нарича човешки Дух или Атма. В Новия Завет е загатнато за Духа на Живота, когато се говори за правдата, а за човешкия Дух се загатва, когато Христос казва: Аз съм. Учителят означава тези три члена на висшата човешка троица с думите: тяло на Любовта, (висшето Себе), тяло на Мъдростта (Духът на Живота) и тяло на Истината (човешкият Дух или Атма).
Така, че встъпването в Пътя на мира е, от една страна, една от най-висшите дейности и работи на пречистване и трансформиране, които Духът извършва над
душата
.
От друга страна той е едно разцъфтяване, пробуждане на душата в духовния свят. Работата на пречистването, която проникнатия от Христа аз, или Христос в човешкия аз произвежда, намира своя образен израз в редуващите се образи на Евангелието на Лука, за които споменах по- рано, а именно: успокояването на бурята, изгонването на бесовете от обсебения, с които ни се говори за пречистването на душата. С изцелението на жената с кръвотечението и възкресението на дъщерята на Яир, се загатва за възстановяването на душевното равновесие между силите на майчинството и силите на девичеството. Чрез пречистването се създава възможност за пробуждане на висшата душа, която можем да си представим образно като пъпка, която постепенно се разцъфтява. Когато пъпката има подходящи условия, тя все повече и повече се разтваря под напора на вътрешните сили и стига до разцъфтяване.
към текста >>
От друга страна той е едно разцъфтяване, пробуждане на
душата
в духовния свят.
Също така Духът работи и върху етерното тяло и го превръща в Дух на Живота или Будхи. Духът работи и над преобразяването на физическото тяло, което се нарича човешки Дух или Атма. В Новия Завет е загатнато за Духа на Живота, когато се говори за правдата, а за човешкия Дух се загатва, когато Христос казва: Аз съм. Учителят означава тези три члена на висшата човешка троица с думите: тяло на Любовта, (висшето Себе), тяло на Мъдростта (Духът на Живота) и тяло на Истината (човешкият Дух или Атма). Така, че встъпването в Пътя на мира е, от една страна, една от най-висшите дейности и работи на пречистване и трансформиране, които Духът извършва над душата.
От друга страна той е едно разцъфтяване, пробуждане на
душата
в духовния свят.
Работата на пречистването, която проникнатия от Христа аз, или Христос в човешкия аз произвежда, намира своя образен израз в редуващите се образи на Евангелието на Лука, за които споменах по- рано, а именно: успокояването на бурята, изгонването на бесовете от обсебения, с които ни се говори за пречистването на душата. С изцелението на жената с кръвотечението и възкресението на дъщерята на Яир, се загатва за възстановяването на душевното равновесие между силите на майчинството и силите на девичеството. Чрез пречистването се създава възможност за пробуждане на висшата душа, която можем да си представим образно като пъпка, която постепенно се разцъфтява. Когато пъпката има подходящи условия, тя все повече и повече се разтваря под напора на вътрешните сили и стига до разцъфтяване. Вътрешният напор на силите прониква цялото човешко същество, като укрепващо чувстване на близостта на Божествения свят - това е вярата.
към текста >>
Работата на пречистването, която проникнатия от Христа аз, или Христос в човешкия аз произвежда, намира своя образен израз в редуващите се образи на Евангелието на Лука, за които споменах по- рано, а именно: успокояването на бурята, изгонването на бесовете от обсебения, с които ни се говори за пречистването на
душата
.
Духът работи и над преобразяването на физическото тяло, което се нарича човешки Дух или Атма. В Новия Завет е загатнато за Духа на Живота, когато се говори за правдата, а за човешкия Дух се загатва, когато Христос казва: Аз съм. Учителят означава тези три члена на висшата човешка троица с думите: тяло на Любовта, (висшето Себе), тяло на Мъдростта (Духът на Живота) и тяло на Истината (човешкият Дух или Атма). Така, че встъпването в Пътя на мира е, от една страна, една от най-висшите дейности и работи на пречистване и трансформиране, които Духът извършва над душата. От друга страна той е едно разцъфтяване, пробуждане на душата в духовния свят.
Работата на пречистването, която проникнатия от Христа аз, или Христос в човешкия аз произвежда, намира своя образен израз в редуващите се образи на Евангелието на Лука, за които споменах по- рано, а именно: успокояването на бурята, изгонването на бесовете от обсебения, с които ни се говори за пречистването на
душата
.
С изцелението на жената с кръвотечението и възкресението на дъщерята на Яир, се загатва за възстановяването на душевното равновесие между силите на майчинството и силите на девичеството. Чрез пречистването се създава възможност за пробуждане на висшата душа, която можем да си представим образно като пъпка, която постепенно се разцъфтява. Когато пъпката има подходящи условия, тя все повече и повече се разтваря под напора на вътрешните сили и стига до разцъфтяване. Вътрешният напор на силите прониква цялото човешко същество, като укрепващо чувстване на близостта на Божествения свят - това е вярата. А според напора на силите отвътре, като благословение слиза отгоре проникващата в човека благодат, която първо се въплътява в човека като мир.
към текста >>
Чрез пречистването се създава възможност за пробуждане на висшата
душа
, която можем да си представим образно като пъпка, която постепенно се разцъфтява.
Учителят означава тези три члена на висшата човешка троица с думите: тяло на Любовта, (висшето Себе), тяло на Мъдростта (Духът на Живота) и тяло на Истината (човешкият Дух или Атма). Така, че встъпването в Пътя на мира е, от една страна, една от най-висшите дейности и работи на пречистване и трансформиране, които Духът извършва над душата. От друга страна той е едно разцъфтяване, пробуждане на душата в духовния свят. Работата на пречистването, която проникнатия от Христа аз, или Христос в човешкия аз произвежда, намира своя образен израз в редуващите се образи на Евангелието на Лука, за които споменах по- рано, а именно: успокояването на бурята, изгонването на бесовете от обсебения, с които ни се говори за пречистването на душата. С изцелението на жената с кръвотечението и възкресението на дъщерята на Яир, се загатва за възстановяването на душевното равновесие между силите на майчинството и силите на девичеството.
Чрез пречистването се създава възможност за пробуждане на висшата
душа
, която можем да си представим образно като пъпка, която постепенно се разцъфтява.
Когато пъпката има подходящи условия, тя все повече и повече се разтваря под напора на вътрешните сили и стига до разцъфтяване. Вътрешният напор на силите прониква цялото човешко същество, като укрепващо чувстване на близостта на Божествения свят - това е вярата. А според напора на силите отвътре, като благословение слиза отгоре проникващата в човека благодат, която първо се въплътява в човека като мир. Вярата и мирът са думи, които посочват същата действителност, като вярата е от човека, а мирът от Божествения свят. Вярата е окото, а мирът е Светлината.
към текста >>
Пътят на Лука, Пътят на мира има като съдържание развитието на това, което вярата съдържа като пъпка, което води до разцъфтяването на човешката
душа
в Духовния свят.
Вътрешният напор на силите прониква цялото човешко същество, като укрепващо чувстване на близостта на Божествения свят - това е вярата. А според напора на силите отвътре, като благословение слиза отгоре проникващата в човека благодат, която първо се въплътява в човека като мир. Вярата и мирът са думи, които посочват същата действителност, като вярата е от човека, а мирът от Божествения свят. Вярата е окото, а мирът е Светлината. Чрез вярата човек възприема мира и с това го реализира в себе си.
Пътят на Лука, Пътят на мира има като съдържание развитието на това, което вярата съдържа като пъпка, което води до разцъфтяването на човешката
душа
в Духовния свят.
Така че мирът е един непрестанен плод на най- висшата духовна активност. Мирът не е едно временно успокояване, а задоволство, идващо не отвън, а отвътре. Непосредствено след като Евангелието ни обрисува образа на Мария и Марта, и във връзка с това идеала на душата станала Мария, на душата, станала способна за медитация и молитва, ние виждаме ученците да пристъпват към Христа с молба: Учителю, научи ни да се молим (11;1). Тогава Христос дава на учениците "Отче наш", прибавя към него едно общо наставление за моленето и медитацията. Молитвата и медитацията, това е силата на вървенето в Пътя, това е силата, която прави пъпката да се разпукне, да се разцъфти отвътре.
към текста >>
Непосредствено след като Евангелието ни обрисува образа на Мария и Марта, и във връзка с това идеала на
душата
станала Мария, на
душата
, станала способна за медитация и молитва, ние виждаме ученците да пристъпват към Христа с молба: Учителю, научи ни да се молим (11;1).
Вярата е окото, а мирът е Светлината. Чрез вярата човек възприема мира и с това го реализира в себе си. Пътят на Лука, Пътят на мира има като съдържание развитието на това, което вярата съдържа като пъпка, което води до разцъфтяването на човешката душа в Духовния свят. Така че мирът е един непрестанен плод на най- висшата духовна активност. Мирът не е едно временно успокояване, а задоволство, идващо не отвън, а отвътре.
Непосредствено след като Евангелието ни обрисува образа на Мария и Марта, и във връзка с това идеала на
душата
станала Мария, на
душата
, станала способна за медитация и молитва, ние виждаме ученците да пристъпват към Христа с молба: Учителю, научи ни да се молим (11;1).
Тогава Христос дава на учениците "Отче наш", прибавя към него едно общо наставление за моленето и медитацията. Молитвата и медитацията, това е силата на вървенето в Пътя, това е силата, която прави пъпката да се разпукне, да се разцъфти отвътре. Вътрешната молитва, молитвата, превърната в медитация, е работа на душата над себе си, тя е подготовка за приемането на Божествената сила на благодатта. А цялото наставление може да бъде разбрано, като вземем неговия край: "Щом вие, които сте лоши, можете да давате добри дарове на своите чада, колко повече Отец ваш, Който е на небето, ще даде Дух Святий на онези, които Го помолят" (11;13). Духът Святий е това, за което човек се моли.
към текста >>
Вътрешната молитва, молитвата, превърната в медитация, е работа на
душата
над себе си, тя е подготовка за приемането на Божествената сила на благодатта.
Така че мирът е един непрестанен плод на най- висшата духовна активност. Мирът не е едно временно успокояване, а задоволство, идващо не отвън, а отвътре. Непосредствено след като Евангелието ни обрисува образа на Мария и Марта, и във връзка с това идеала на душата станала Мария, на душата, станала способна за медитация и молитва, ние виждаме ученците да пристъпват към Христа с молба: Учителю, научи ни да се молим (11;1). Тогава Христос дава на учениците "Отче наш", прибавя към него едно общо наставление за моленето и медитацията. Молитвата и медитацията, това е силата на вървенето в Пътя, това е силата, която прави пъпката да се разпукне, да се разцъфти отвътре.
Вътрешната молитва, молитвата, превърната в медитация, е работа на
душата
над себе си, тя е подготовка за приемането на Божествената сила на благодатта.
А цялото наставление може да бъде разбрано, като вземем неговия край: "Щом вие, които сте лоши, можете да давате добри дарове на своите чада, колко повече Отец ваш, Който е на небето, ще даде Дух Святий на онези, които Го помолят" (11;13). Духът Святий е това, за което човек се моли. Той е единственият истински достоен обем на молитвата. Той е това, за което душата трябва да се разтвори във всяко молитвено съсредоточаване, във всяка молитва, превърната в медитация. Всяка истинска молитва е насочена, в крайна сметка, не към една земна цел, а към една небесна цел, за вселяването на Божествената сила на благодатта, на мира, на правдата в човешката душа.
към текста >>
Той е това, за което
душата
трябва да се разтвори във всяко молитвено съсредоточаване, във всяка молитва, превърната в медитация.
Молитвата и медитацията, това е силата на вървенето в Пътя, това е силата, която прави пъпката да се разпукне, да се разцъфти отвътре. Вътрешната молитва, молитвата, превърната в медитация, е работа на душата над себе си, тя е подготовка за приемането на Божествената сила на благодатта. А цялото наставление може да бъде разбрано, като вземем неговия край: "Щом вие, които сте лоши, можете да давате добри дарове на своите чада, колко повече Отец ваш, Който е на небето, ще даде Дух Святий на онези, които Го помолят" (11;13). Духът Святий е това, за което човек се моли. Той е единственият истински достоен обем на молитвата.
Той е това, за което
душата
трябва да се разтвори във всяко молитвено съсредоточаване, във всяка молитва, превърната в медитация.
Всяка истинска молитва е насочена, в крайна сметка, не към една земна цел, а към една небесна цел, за вселяването на Божествената сила на благодатта, на мира, на правдата в човешката душа. В поучението за молитвата Христос споменава думите "хляб, риба, яйце, камък, змия, скорпия" и пр. Това са символи, които изразяват определени сили на живота. Така хлябът е всичко, което нахранва душевно човека и което той получава отвън. Риба е това, което оживява човешкото етерно тяло със силите, които извират отвътре.
към текста >>
Всяка истинска молитва е насочена, в крайна сметка, не към една земна цел, а към една небесна цел, за вселяването на Божествената сила на благодатта, на мира, на правдата в човешката
душа
.
Вътрешната молитва, молитвата, превърната в медитация, е работа на душата над себе си, тя е подготовка за приемането на Божествената сила на благодатта. А цялото наставление може да бъде разбрано, като вземем неговия край: "Щом вие, които сте лоши, можете да давате добри дарове на своите чада, колко повече Отец ваш, Който е на небето, ще даде Дух Святий на онези, които Го помолят" (11;13). Духът Святий е това, за което човек се моли. Той е единственият истински достоен обем на молитвата. Той е това, за което душата трябва да се разтвори във всяко молитвено съсредоточаване, във всяка молитва, превърната в медитация.
Всяка истинска молитва е насочена, в крайна сметка, не към една земна цел, а към една небесна цел, за вселяването на Божествената сила на благодатта, на мира, на правдата в човешката
душа
.
В поучението за молитвата Христос споменава думите "хляб, риба, яйце, камък, змия, скорпия" и пр. Това са символи, които изразяват определени сили на живота. Така хлябът е всичко, което нахранва душевно човека и което той получава отвън. Риба е това, което оживява човешкото етерно тяло със силите, които извират отвътре. Яйце е това, чрез което човек действа творчески отвътре навън, чрез което той създава нещо ново като духовно произведение.
към текста >>
Страхът Божий изпълва
душата
на този, който се чувства като раб, слуга на Бога.
Ако се разбира буквално, това е материалистично схващане, което е дошло от неправилните преводи и от степента, на която се намира човешкото съзнание, да схваща и разбира само сетивната страна на даден въпрос. Така в обясненията, които Христос дава на учениците във връзка с молитвата, в гръцкия текст се среща думата "анаилия", която в европейските преводи е преведена различно, но при всички преводи така е предадена, че си губи значението, което думата има в гръцкия език. В българските преводи е преведена с две различни думи: "безочливост" и "настойчивост", а Лютер го превежда с думите "безсрамна похотливост". А истинският смисъл на думата е побеждаване на страха, побеждаване на боязливостта. Това са неща, които трябва да бъдат преодоляни от онзи, който иска да се учи да се моли.
Страхът Божий изпълва
душата
на този, който се чувства като раб, слуга на Бога.
Но Евангелието на Лука, както то самото показва, се обръща към "приятеля на Бога". Това е човекът, който от раб е станал приятел на Бога, който от изживяването на непреодолимото разстояние между него и Бога е стигнал до изживяването, че Бог може да живее и в човека, и който към смирението е прибавил смелостта. Побеждаването на боязливостта е силата, чрез която "рабът Божий" е превърнат в приятел на Бога. Рабът Божий чака да му се даде заповед и закон. Той се подчинява чрез напрежението на своята морална воля.
към текста >>
Минало е вече това време, когато това Царство можеше да се търси вън, както в някаква форма на екстаз, когато човешката
душа
, излъчвайки се, се потопява в него.
Фарисеите запитват: "Кога ще дойде Царството Божие? " (17;9). Христос им отговаря: "Царството Божие не ще дойде с външни жестове и не може да се каже: Ето тука е или ето там е. Защото, ето Царството Божие е вътре във вас" (17;20-21). Царството Божие е една духовна сфера, сферата на духовното Слънце, от която се ражда Светлината, Словото и Животът.
Минало е вече това време, когато това Царство можеше да се търси вън, както в някаква форма на екстаз, когато човешката
душа
, излъчвайки се, се потопява в него.
Сега на мястото на екстаза за човека идва вселяването на благодатта на Небето, етерната пълнота на Светлината, Любовта и Живота. Царството Божие трябва да се събуди вътре в човека, трябва да стане събуждане на човешката душа. Вярващото сърце е вратата, чрез която Царството, Силата и Славата могат да се влеят в човешкото същество. Човешкото сърце вижда Славата във висините и приема Мира на Земята. Пропастта между Бога и човека е свързана с мост чрез това, че Царството Божие е вече вътре в човека.
към текста >>
Царството Божие трябва да се събуди вътре в човека, трябва да стане събуждане на човешката
душа
.
Христос им отговаря: "Царството Божие не ще дойде с външни жестове и не може да се каже: Ето тука е или ето там е. Защото, ето Царството Божие е вътре във вас" (17;20-21). Царството Божие е една духовна сфера, сферата на духовното Слънце, от която се ражда Светлината, Словото и Животът. Минало е вече това време, когато това Царство можеше да се търси вън, както в някаква форма на екстаз, когато човешката душа, излъчвайки се, се потопява в него. Сега на мястото на екстаза за човека идва вселяването на благодатта на Небето, етерната пълнота на Светлината, Любовта и Живота.
Царството Божие трябва да се събуди вътре в човека, трябва да стане събуждане на човешката
душа
.
Вярващото сърце е вратата, чрез която Царството, Силата и Славата могат да се влеят в човешкото същество. Човешкото сърце вижда Славата във висините и приема Мира на Земята. Пропастта между Бога и човека е свързана с мост чрез това, че Царството Божие е вече вътре в човека. След като отговаря на фарисеите, Христос по-нататък продължава наставленията към учениците. На чуждите, на външните, Той говори за идването на Царството Божие, а на приятелите, на учениците Той говори за идването на Човешкия Син.
към текста >>
Това е съдбата на света, че Светлината на Христа ще разкрие съдържанието на всяка
душа
и според съдържанието ще заеме и мястото си в света, ще бъде или в клоните, цветовете и плодовете на Дървото на живота, или в корените.
Идването на Сина Человечески е съдба на света. Христос не ще дойде като съдия, но въпреки това, Неговото идване ще бъде съдба, защото Той ще дойде в Светлина, която тъмнината не ще може да разбере. И тези, които приемат Христа като Светлина, ще имат условия за развитие и прогрес, а другите ще останат в своето развитие и ще отпаднат от еволюционния процес. Това е съдбата на света. Тези, които приемат Христа като Светлина, ще просветнат, а другите, които не приемат Христа като Светлина в умовете си, тъмнината им ще стане още по-голяма.
Това е съдбата на света, че Светлината на Христа ще разкрие съдържанието на всяка
душа
и според съдържанието ще заеме и мястото си в света, ще бъде или в клоните, цветовете и плодовете на Дървото на живота, или в корените.
На молбата на учениците "Господи, укрепи вярата ни", Христос отговаря с описването на върховната цел, която е поставена на вярата - възприемането на Новото идване на Христа. След това се задават още въпроси, целещи се далеч. Учениците вече питат: Господи, къде? Те искат да знаят накъде да насочат погледа на виждащото сърце, за да не пропуснат проблясването на светкавицата. Отговорът е една Тайна.
към текста >>
54.
16. ПРЕВРЪЩАНЕ НА ВЯРАТА В ЗНАНИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Евангелието ни разкрива пътя на
душата
, където пъпката на вярата се превръща в цвят на знанието, където
душата
се пробужда за Духовния Свят.
16. ПРЕВРЪЩАНЕ НА ВЯРАТА В ЗНАНИЕ
Евангелието ни разкрива пътя на
душата
, където пъпката на вярата се превръща в цвят на знанието, където
душата
се пробужда за Духовния Свят.
Казах, че събуждането на вярата в душата е съпроводено със събуждането на лотосовия цвят на сърцето. Събуждането на вярата не е един еднократен процес, а един прогресивен процес. И тя трябва да се подхранва и подкрепя. Процесът на придобиването на вярата ни е показан с един интересен образ - риболовът на Петър. Изобилният риболов е раждането на вярата в Петър.
към текста >>
Казах, че събуждането на вярата в
душата
е съпроводено със събуждането на лотосовия цвят на сърцето.
16. ПРЕВРЪЩАНЕ НА ВЯРАТА В ЗНАНИЕ Евангелието ни разкрива пътя на душата, където пъпката на вярата се превръща в цвят на знанието, където душата се пробужда за Духовния Свят.
Казах, че събуждането на вярата в
душата
е съпроводено със събуждането на лотосовия цвят на сърцето.
Събуждането на вярата не е един еднократен процес, а един прогресивен процес. И тя трябва да се подхранва и подкрепя. Процесът на придобиването на вярата ни е показан с един интересен образ - риболовът на Петър. Изобилният риболов е раждането на вярата в Петър. Тази сцена е предадена в началото на Евангелието, когато Исус призовава учениците.
към текста >>
С това е показано, че това не е плод на неговата
душа
и на неговия ум, а това е Откровение отгоре.
А Йоан описва този риболов накрая, след Възкресението. Втората сцена в Евангелието, свързана с Петър е отричането на Христа. Третата сцена с Петър е когато Христос го пита: "Кой съм аз, за кого ме мисли народът и за кого вие? ". Тогава Петър отговаря: "Ти си Христос, Син на Бога Живаго". Тогава Христос му казва: "Това не ти са открили от плът и кръв, но Отец ми, Който е на небесата".
С това е показано, че това не е плод на неговата
душа
и на неговия ум, а това е Откровение отгоре.
Така че, риболовът на Петър е раждането на неговата вяра. И е показано така, че в това, което се ражда, проличава вече бъдещето. Петър повярва, но се уплаши от Христа и затова казва: "Господи, иди си от мене, защото съм грешен човек". А в Гетсимания е и отричането, и кризата на вярата на Петър. Вярата на Петър изпада в криза не защото става по-слаба, отколкото е била по-рано, а защото в решаващия момент не може да расте и преобразува.
към текста >>
55.
17. ЕЗОТЕРИЧНОТО И ЕКЗОТЕРИЧНОТО УЧЕНИЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Защото и човешкото лице е изявление на онова, което стои зад него - човешката
душа
.
Цялото изречение крие и по-дълбок смисъл, но ще се спра на последната част: "Той насочи лицето си да пътува към Ерусалим". Че тук се крие по-дълбок смисъл, се разбира от думите на Исайя, където Бог казва: "Ето, изпращам вестителя пред лицето ти". Тук не е казано пред тебе, а пред лицето ти. Също така, когато се казва "пред лицето на Бога", ние би трябвало да си представим Бога като човек, с човешко лице, за да бъде вярно това буквално. Думите "пред лицето на Бога" е един окултен израз, който показва едно велико космично същество, което стои пред Бога и Го изявява, прави Го конкретно познаваем.
Защото и човешкото лице е изявление на онова, което стои зад него - човешката
душа
.
Така и това космично същество, което стои пред Бога е изявление на Неговата същина и величие. От Стария Завет знаем, че като лице на Бога, на Йехова е представен архангел Михаил. И сега, когато се казва, че Христос е насочил лицето си към Ерусалим, трябва да разбираме, че архангел Михаил, като лице на Бога, на Логоса, на Христа се насочва към Ерусалим. А архангел Михаил е символ на борба. И затова в други преводи този израз е преведен: "И Той направи лицето си строго, сурово, на път за Ерусалим".
към текста >>
Той е висшият Аз, висшата
Душа
на човечеството.
Така е с всички изречения в Новия Завет. Сега няколко думи за втората мисъл, казана на учениците: "Вложете в ушите си тези думи, защото човешкият Син ще бъде предаден в ръцете човешки". Тук също имаме привидно една екзотерична идея, в която е скрита една езотерична мисъл. Екзотеричната мисъл е тази, че Христос ще бъде предаден в ръцете на човеците. Но какво представя Христос от само себе си?
Той е висшият Аз, висшата
Душа
на човечеството.
И сега, като се казва Син Человечески, както и на друго място обясних, се разбира от една страна Христос, който е Син Човечески, а от друга страна се разбира човешкият аз, който е истински човешки син, роден от човечеството. Този Син человечески сега се предава, дава се като достояние на човеците. Дотогава, така да се каже, хората са били без аз. Техният аз е бил още в Духовния свят. Сега слиза и се въплъщава в трите човешки обвивки - астралната, етерната и физическата.
към текста >>
След това, по повод въпроса на един богат човек какво да направи, за да наследи вечен живот, понеже Исус му казва, че като обича Бога с всичкия си ум, сърце и
душа
, и сила, и ближния като себе си, ще наследи вечен живот.
"В същият час Исус се зарадва чрез Духа и каза: Благодаря Ти, Отче, Господи на небето и на земята, загдето си утаил това от мъдрите и разумните и си го открил на младенците. Да, Отче, защото така Ти се виде угодно." (10;21) "Всичко ми е предадено от Отца ми и освен Отец никой не знае кой е Синът и никой не знае кой е Отец, освен Синът и комуто Синът е благоволил да го открие." (10; 22) "И като се обърна към учениците, рече частно: Блажени очите, които виждат това, което вие виждате. Защото ви казвам, че много пророци и царе пожелаха да видят това, което вие виждате и не видяха, и да чуят това, което вие чувате, но не чуха." (10;23-24)
След това, по повод въпроса на един богат човек какво да направи, за да наследи вечен живот, понеже Исус му казва, че като обича Бога с всичкия си ум, сърце и
душа
, и сила, и ближния като себе си, ще наследи вечен живот.
Тогаз той, за да се оправдае, пита: Кой ми е ближен? И Исус му казва притчата за добрия самарянин, с която излага учението за милосърдието и състраданието (10;25- 37). След това се дава сцената с Марта и Мария, където Марта непрекъснато шета, а Мария е седнала при нозете на Исус и слуша словото му. И понеже Марта се оплаква на Исус, че сестра й не й помага, Исус й отговаря: Мария избра добрата част и не ще й се отнеме (10;38-42). В началото на 11 глава се казва: "И когато той се молеше, един от неговите ученици му рече: Научи ни да се молим, както и Йоан е научил своите ученици." (11;1) В отговор на това Исус им дава молитвата "Отче наш", след което им дава изяснения въобще за молитвата, като им дава и притчата за молещия се приятел за изяснение.
към текста >>
И Бог му рече: Тази нощ ще ти изискат
душата
и това, което си приготвил чие ще бъде?...
Но ако някой похули Святия Дух, няма да му се прости." (12; 8-10) "И когато ви заведат в синагогите и пред началствата и властите, не се безпокойте как или какво говорите, или как ще кажете. Защото Святият Дух ще ви научи в същия час какво трябва да кажете." (12;11-12) "И каза им: Внимавайте и пазете се от всяко користолюбие, защото животът на човека не се състои в изобилието на имота му. И след това им каза притчата, че на един богаташ нивите му родили много плод и той искал да направи нови житници, за да бъде осигурен.
И Бог му рече: Тази нощ ще ти изискат
душата
и това, което си приготвил чие ще бъде?...
И Христос казва: Така става с този, който събира имот за себе си и не богатее в Бога. Рече още на учениците си: Затова ви казвам, не се безпокойте за живота си, какво ще ядете, нито за тялото си какво ще облечете. Защото животът е повече от храната и тялото от облеклото. Разгледайте враните, че не сеят, нито жънат. Те нямат нито скривалища, нито житници, но пак Бог ги храни.
към текста >>
56.
19. ЗНАЧЕНИЕТО НА ХРИСТОС ЗА РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕШКАТА ДУША
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
19. ЗНАЧЕНИЕТО НА ХРИСТОС ЗА РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕШКАТА
ДУША
19. ЗНАЧЕНИЕТО НА ХРИСТОС ЗА РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕШКАТА
ДУША
Влизането на Христос в света означава това, че когато човек правилно разбере Христа, той се научава да си служи напълно със своето самосъзнание. И той прониква цялото свое самосъзнание със знанието за своя Аз с разбирането, че неговият Аз добива власт над всичко, което се намира в него самия. Това означава идването на Христос. Този Аз, този себесъзнаващ Аз ще бъде онзи, който отново ще добие онова, което човечеството е изгубило в течение на епохите след грехопадението. Затова трябваше да бъде поставена видимо пред хората властта на този принцип на Аза на всичко, което съществува като процес на външното тяло в света.
към текста >>
Христос, със слизането Си на земята и с вливането на силата на Любовта в земното развитие и в човешката
душа
, с това Той укрепи човешката
душа
.
Това, което Христос можеше, е идеал за всички човеци, в течение на развитието всеки човек ще го постигне. Това ни е показано в Евангелието на Лука чрез изцелението на различните видове болести, които са във връзка с различните тела от страна на Христа. И както Христос проникна трите тела на Исус, така и човешкият Дух постепенно, в течение на развитието ще проникне и ще завладее трите тела на човека - астралното, етерното и физическото. И тогава той ще постигне своята свобода. Но без Христос това не може да се постигне.
Христос, със слизането Си на земята и с вливането на силата на Любовта в земното развитие и в човешката
душа
, с това Той укрепи човешката
душа
.
За да може да се разцъфти, да се пробуди Духът в нея и тогава тя ще получи свободата си, като се съедини с Духа, който е едно с Христовия Дух. Ако Христос не беше дошъл на Земята, тогава развитието на човечеството така би напредвало, че азът би се изявил напълно. Но колкото повече би се изявявал азът, толкова повече биха изчезвали съществуващите по- рано изпъкващи качества на астралното, на етерното и на физическото тяло, всяко старо ясновидство, всяко старо господство на душата и Духа над тялото биха изчезнали, защото това би било една необходимост на това развитие. Човек би станал един себесъзнателен аз, обаче един аз, който все повече и повече би довел човека до егоизъм, би го довел все повече до там да направи да умре Любовта на Земята, да направи да изчезне Любовта от Земята. Хората пак биха станали азове, обаче напълно егоистични.
към текста >>
Но колкото повече би се изявявал азът, толкова повече биха изчезвали съществуващите по- рано изпъкващи качества на астралното, на етерното и на физическото тяло, всяко старо ясновидство, всяко старо господство на
душата
и Духа над тялото биха изчезнали, защото това би било една необходимост на това развитие.
И тогава той ще постигне своята свобода. Но без Христос това не може да се постигне. Христос, със слизането Си на земята и с вливането на силата на Любовта в земното развитие и в човешката душа, с това Той укрепи човешката душа. За да може да се разцъфти, да се пробуди Духът в нея и тогава тя ще получи свободата си, като се съедини с Духа, който е едно с Христовия Дух. Ако Христос не беше дошъл на Земята, тогава развитието на човечеството така би напредвало, че азът би се изявил напълно.
Но колкото повече би се изявявал азът, толкова повече биха изчезвали съществуващите по- рано изпъкващи качества на астралното, на етерното и на физическото тяло, всяко старо ясновидство, всяко старо господство на
душата
и Духа над тялото биха изчезнали, защото това би било една необходимост на това развитие.
Човек би станал един себесъзнателен аз, обаче един аз, който все повече и повече би довел човека до егоизъм, би го довел все повече до там да направи да умре Любовта на Земята, да направи да изчезне Любовта от Земята. Хората пак биха станали азове, обаче напълно егоистични. Това е важен пункт в развитието. При идването на Христос човечеството вече е узряло да се издигне до развитието на аза. Но същевременно чрез това то беше изгубило способността да му се въздейства по стария начин - чрез закона, даван отвън.
към текста >>
Защото, ако ги разбирате, ако можехте да съдите за тях, вие бихте знаели, че в
душата
ви трябва да влезе Бог, Който да проникне и тогава не бихте казали: Ние можем да живеем и с това, което сме получили от древни времена.
Чрез идването на Христа азът стана един съд, който все повече и повече ще се изпълва с Любовта. Ето защо Христос можа да каже на окръжаващите го: "Когато виждате да се надигат облаци, вие казвате, че ще дойде такова и такова време. Така вие съдите за времето според външните знаци. Но вие не разбирате знаменията на времето.
Защото, ако ги разбирате, ако можехте да съдите за тях, вие бихте знаели, че в
душата
ви трябва да влезе Бог, Който да проникне и тогава не бихте казали: Ние можем да живеем и с това, което сме получили от древни времена.
Това, което произхожда от древни времена, ви го дават книжниците и фарисеите, които искат да запазят старото и не допускат да се прибави нещо към това, което по-рано е било дадено на човеците. Това е квас, който не ще произведе вече нищо в развитието на човечеството. Но който казва: Аз искам да остана при Мойсей и пророците, той не разбира знаменията на времето. Той не знае какъв поврат става в човечеството". Това е смисълът на думите, които Христос е изказал на окръжаващите го, че никак не зависи от наклонностите на отделния човек, дали някой иска да стане християнин или не, а това зависи от необходимостта в по-нататъшното развитие на човечеството.
към текста >>
Това донесе Той на всяко човешко сърце и на всяка човешка
душа
.
Това донесе Христос на човечеството, а не само учението за Любовта. Така че, не трябва само да знаем учението за състраданието и Любовта, но под влиянието на Христа трябва да развием тази сила в нас. Тази способност идва от Христос. Той вля самата Любов в човеците и тя все повече ще расте и ще се развива в света. Така че, Буда донесе на човечеството учението за състраданието и Любовта под влияние, на което в човечесвото постепенно се изработва моралното чувство, а Христос донесе на хората Любовта като жива сила, която влияе върху техните души и сърца, и способността да се излива тази Любов от техния аз върху човечеството.
Това донесе Той на всяко човешко сърце и на всяка човешка
душа
.
Той донесе нещо, от което човешките души могат да бъдат препълнени. Той даде не само едно учение, което човек може да приеме като една мисъл или идея и една сила, която може да прелива от човешката душа. И това не е никоя друга сила, освен онази, която може да действа в човешката душа като Христова сила и, която човешката душа може да направи да се струи в изобилие от нея, която е наречена сила на вярата, както в Евангелието на Лука, така и в другите Евангелия. Вяра има онзи, който приеме Любовта в себе си, който приеме Христа в себе си така, щото Христос живее в него. Неговият аз не е само празен съд, но този аз е изпълнен с Любовта, която прелива от него.
към текста >>
Той даде не само едно учение, което човек може да приеме като една мисъл или идея и една сила, която може да прелива от човешката
душа
.
Тази способност идва от Христос. Той вля самата Любов в човеците и тя все повече ще расте и ще се развива в света. Така че, Буда донесе на човечеството учението за състраданието и Любовта под влияние, на което в човечесвото постепенно се изработва моралното чувство, а Христос донесе на хората Любовта като жива сила, която влияе върху техните души и сърца, и способността да се излива тази Любов от техния аз върху човечеството. Това донесе Той на всяко човешко сърце и на всяка човешка душа. Той донесе нещо, от което човешките души могат да бъдат препълнени.
Той даде не само едно учение, което човек може да приеме като една мисъл или идея и една сила, която може да прелива от човешката
душа
.
И това не е никоя друга сила, освен онази, която може да действа в човешката душа като Христова сила и, която човешката душа може да направи да се струи в изобилие от нея, която е наречена сила на вярата, както в Евангелието на Лука, така и в другите Евангелия. Вяра има онзи, който приеме Любовта в себе си, който приеме Христа в себе си така, щото Христос живее в него. Неговият аз не е само празен съд, но този аз е изпълнен с Любовта, която прелива от него. Христос можеше да изцерява чрез Словото, защото беше първият, който направи да се върти "колелото на любовта" като една свободна способност и сила в човешката душа, който имаше в себе си Любовта, най-високата степен, така преизпълваща и преливаща, че тя се преливаше в онези, които го заобикаляха и ги оздравяваше душевно и телесно, като внасяше в тях новия живот. Защото Словото, което той изричаше - безразлично дали "Стани и ходи" или "Прощават ти се греховете" или някои други думи - извличаше от преливащата в неговата душа Любов.
към текста >>
И това не е никоя друга сила, освен онази, която може да действа в човешката
душа
като Христова сила и, която човешката
душа
може да направи да се струи в изобилие от нея, която е наречена сила на вярата, както в Евангелието на Лука, така и в другите Евангелия.
Той вля самата Любов в човеците и тя все повече ще расте и ще се развива в света. Така че, Буда донесе на човечеството учението за състраданието и Любовта под влияние, на което в човечесвото постепенно се изработва моралното чувство, а Христос донесе на хората Любовта като жива сила, която влияе върху техните души и сърца, и способността да се излива тази Любов от техния аз върху човечеството. Това донесе Той на всяко човешко сърце и на всяка човешка душа. Той донесе нещо, от което човешките души могат да бъдат препълнени. Той даде не само едно учение, което човек може да приеме като една мисъл или идея и една сила, която може да прелива от човешката душа.
И това не е никоя друга сила, освен онази, която може да действа в човешката
душа
като Христова сила и, която човешката
душа
може да направи да се струи в изобилие от нея, която е наречена сила на вярата, както в Евангелието на Лука, така и в другите Евангелия.
Вяра има онзи, който приеме Любовта в себе си, който приеме Христа в себе си така, щото Христос живее в него. Неговият аз не е само празен съд, но този аз е изпълнен с Любовта, която прелива от него. Христос можеше да изцерява чрез Словото, защото беше първият, който направи да се върти "колелото на любовта" като една свободна способност и сила в човешката душа, който имаше в себе си Любовта, най-високата степен, така преизпълваща и преливаща, че тя се преливаше в онези, които го заобикаляха и ги оздравяваше душевно и телесно, като внасяше в тях новия живот. Защото Словото, което той изричаше - безразлично дали "Стани и ходи" или "Прощават ти се греховете" или някои други думи - извличаше от преливащата в неговата душа Любов. А онези, които можеха макар и малко да се изпълнят със това съдържание, Христос ги наричаше вярващи.
към текста >>
Христос можеше да изцерява чрез Словото, защото беше първият, който направи да се върти "колелото на любовта" като една свободна способност и сила в човешката
душа
, който имаше в себе си Любовта, най-високата степен, така преизпълваща и преливаща, че тя се преливаше в онези, които го заобикаляха и ги оздравяваше душевно и телесно, като внасяше в тях новия живот.
Той донесе нещо, от което човешките души могат да бъдат препълнени. Той даде не само едно учение, което човек може да приеме като една мисъл или идея и една сила, която може да прелива от човешката душа. И това не е никоя друга сила, освен онази, която може да действа в човешката душа като Христова сила и, която човешката душа може да направи да се струи в изобилие от нея, която е наречена сила на вярата, както в Евангелието на Лука, така и в другите Евангелия. Вяра има онзи, който приеме Любовта в себе си, който приеме Христа в себе си така, щото Христос живее в него. Неговият аз не е само празен съд, но този аз е изпълнен с Любовта, която прелива от него.
Христос можеше да изцерява чрез Словото, защото беше първият, който направи да се върти "колелото на любовта" като една свободна способност и сила в човешката
душа
, който имаше в себе си Любовта, най-високата степен, така преизпълваща и преливаща, че тя се преливаше в онези, които го заобикаляха и ги оздравяваше душевно и телесно, като внасяше в тях новия живот.
Защото Словото, което той изричаше - безразлично дали "Стани и ходи" или "Прощават ти се греховете" или някои други думи - извличаше от преливащата в неговата душа Любов. А онези, които можеха макар и малко да се изпълнят със това съдържание, Христос ги наричаше вярващи. Само тази мисъл, тази идея трябва да свързваме с понятието вяра, едно от най-важните понятия в Новия Завет. Учителят казва, че човек може да вярва само на онзи, когото обича, защото вярата е резултат от изобилието на Любовта. Вярата е способност човек да прелива над себе си, да прелива над това, което първоначално азът може да направи за своето собствено усъвършенстване.
към текста >>
Защото Словото, което той изричаше - безразлично дали "Стани и ходи" или "Прощават ти се греховете" или някои други думи - извличаше от преливащата в неговата
душа
Любов.
Той даде не само едно учение, което човек може да приеме като една мисъл или идея и една сила, която може да прелива от човешката душа. И това не е никоя друга сила, освен онази, която може да действа в човешката душа като Христова сила и, която човешката душа може да направи да се струи в изобилие от нея, която е наречена сила на вярата, както в Евангелието на Лука, така и в другите Евангелия. Вяра има онзи, който приеме Любовта в себе си, който приеме Христа в себе си така, щото Христос живее в него. Неговият аз не е само празен съд, но този аз е изпълнен с Любовта, която прелива от него. Христос можеше да изцерява чрез Словото, защото беше първият, който направи да се върти "колелото на любовта" като една свободна способност и сила в човешката душа, който имаше в себе си Любовта, най-високата степен, така преизпълваща и преливаща, че тя се преливаше в онези, които го заобикаляха и ги оздравяваше душевно и телесно, като внасяше в тях новия живот.
Защото Словото, което той изричаше - безразлично дали "Стани и ходи" или "Прощават ти се греховете" или някои други думи - извличаше от преливащата в неговата
душа
Любов.
А онези, които можеха макар и малко да се изпълнят със това съдържание, Христос ги наричаше вярващи. Само тази мисъл, тази идея трябва да свързваме с понятието вяра, едно от най-важните понятия в Новия Завет. Учителят казва, че човек може да вярва само на онзи, когото обича, защото вярата е резултат от изобилието на Любовта. Вярата е способност човек да прелива над себе си, да прелива над това, което първоначално азът може да направи за своето собствено усъвършенстване. Затова Христос учеше как човек може да се издигне над себе си, как трябва да прелива над себе си.
към текста >>
Христос пренесе Любовта от небесните висини на Земята и направи тя да стане постоянно достояние, собственост на отделния човешки аз, на отделната човешка
душа
.
В някои български преводи това изречение е преведено както е в латинския превод. Тази сила, която може да прелива от човешкото сърце, е силата Христова. Тук думата сърце е писана вместо думата аз. Това, което азът може да създаде в себе си, то изтича от него. Едва към края на земното развитие азът ще стигне до там, да приеме целия Христос в себе си.
Христос пренесе Любовта от небесните висини на Земята и направи тя да стане постоянно достояние, собственост на отделния човешки аз, на отделната човешка
душа
.
Не трябва да се мисли, че Любовта по-рано не е съществувала. Любовта и по-рано е съществувала, но не е имало онази Любов, която да бъде непосредствена собственост на човешката душа, която извира от дълбочината на душата. Преди това е имало една Любов, вдъхновена от възвишени същества, Любов, която Христос правеше да излиза от космичните висини към Земята и която се вливала несъзнателно в човешките души. Така че, Христос е въздействал върху човешките души и преди да слезе на Земята в човешки образ, но тогава той действал отвън, докато след слизането си на Земята той проникна в човешките души и събуди Любовта отвътре. За Христа беше един напредък той да вземе човешки образ.
към текста >>
Любовта и по-рано е съществувала, но не е имало онази Любов, която да бъде непосредствена собственост на човешката
душа
, която извира от дълбочината на
душата
.
Тук думата сърце е писана вместо думата аз. Това, което азът може да създаде в себе си, то изтича от него. Едва към края на земното развитие азът ще стигне до там, да приеме целия Христос в себе си. Христос пренесе Любовта от небесните висини на Земята и направи тя да стане постоянно достояние, собственост на отделния човешки аз, на отделната човешка душа. Не трябва да се мисли, че Любовта по-рано не е съществувала.
Любовта и по-рано е съществувала, но не е имало онази Любов, която да бъде непосредствена собственост на човешката
душа
, която извира от дълбочината на
душата
.
Преди това е имало една Любов, вдъхновена от възвишени същества, Любов, която Христос правеше да излиза от космичните висини към Земята и която се вливала несъзнателно в човешките души. Така че, Христос е въздействал върху човешките души и преди да слезе на Земята в човешки образ, но тогава той действал отвън, докато след слизането си на Земята той проникна в човешките души и събуди Любовта отвътре. За Христа беше един напредък той да вземе човешки образ. Евангелието на Лука ни говори не само за едно учение, но то ни говори за онова същество, което се вля с космическата си сила в Земята и в човешките души. Това е един факт, който в окултизма е изразен по следния начин: Будисатвите, които стават Буда, биха могли да спасят човека само по отношение на неговия ум чрез Мъдростта, която носят, но те никога не могат да спасят цялостния човек.
към текста >>
И затова Христос, както и неговите ученици не придаваха някакво теоретическо учение, а се стремяха да вливат в душите и в сърцата такива чувства, които като узреят в човешката
душа
, ще доведат човека до онези учения, които се преподават теоретически в Окултната Наука като учението за кармата, за прераждането и т.н.
Евангелието на Лука ни говори не само за едно учение, но то ни говори за онова същество, което се вля с космическата си сила в Земята и в човешките души. Това е един факт, който в окултизма е изразен по следния начин: Будисатвите, които стават Буда, биха могли да спасят човека само по отношение на неговия ум чрез Мъдростта, която носят, но те никога не могат да спасят цялостния човек. Защото цялостният човек може да бъде спасен не само когато Мъдростта действа, но когато и топлината на Любовта проникне целия негов организъм. Да спаси душите чрез принципа на Любовта, която донесе на Земята, това беше задачата на Христа. Задачата Му беше да донесе на човечеството силата на Любовта.
И затова Христос, както и неговите ученици не придаваха някакво теоретическо учение, а се стремяха да вливат в душите и в сърцата такива чувства, които като узреят в човешката
душа
, ще доведат човека до онези учения, които се преподават теоретически в Окултната Наука като учението за кармата, за прераждането и т.н.
Така като отворим Евангелието на Лука и правилно вникнем в смисъла на неговите думи, ние можем да прочетем в него как е бил възвестен в онези времена закона на кармата. Така в шеста глава, от 20 до 23 стих на Лука е казано: "Блажени сте вие, които сте бедни, защото вие ще наследите Царството Небесно. Блажени сте вие, които гладувате, защото ще бъдете наситени. Блажени сте вие, които сега плачете, защото вие ще се смеете.
към текста >>
Тук ние имаме изложено учението за възмездието, закона за уравновесяването, на компенсирането, без да се излага по отвлечен начин учението за кармата и прераждането, а се проявява старание да се влее в
душата
по пътя на чувствата сигурността, че тези, които гладуват известно време в определена област, ще намерят възмездие.
"Блажени сте вие, които сте бедни, защото вие ще наследите Царството Небесно. Блажени сте вие, които гладувате, защото ще бъдете наситени. Блажени сте вие, които сега плачете, защото вие ще се смеете. Блажени сте, когато хората ви мразят и ругаят заради Сина Человечески. Радвайте се и веселете се в този ден, защото ето вашата заплата ще бъде голяма в духовните светове".
Тук ние имаме изложено учението за възмездието, закона за уравновесяването, на компенсирането, без да се излага по отвлечен начин учението за кармата и прераждането, а се проявява старание да се влее в
душата
по пътя на чувствата сигурността, че тези, които гладуват известно време в определена област, ще намерят възмездие.
В онази епоха тези чувства трябваше да се влеят в човешките души. И душите, които живееха в тази епоха и в чиито души това учение бе влято в тази форма, когато се въплътят отново, те ще бъдат вече узрели, за да могат да приемат тези учения като Мъдрост, като учения. Така в онова време трябваше да се влее това, което постепенно да узрее в тях. Защото тогава се подготвяше настъпването на едно ново време, когато човешкият аз трябваше да се изяви в своята пълнота. Навремето Христос можа само да посади семето, да даде подбудата и това семе трябваше постепенно да прорасте и да се развие.
към текста >>
Един начин на посвещение е обикновеният начин, при който посвещаваният вижда още след посвещението да просияват в неговата
душа
знанията за висшите светове.
Това възкресение ни е предадено в Евангелието на Лука. За да ни опише този пълен с тайнственост процес, евангелист Лука е вплел в своето Евангелие това възкресение. Това, което ни описва Лука за възкресението на момчето от Наин, съдържа тайната за едно посвещение. Това възкресение е една форма на посвещение. Според Окултната Наука, онзи индивид, който беше в тялото на момчето от Наин, трябваше да мине през един особен ред посвещения, защото съществуват различни видове посвещения.
Един начин на посвещение е обикновеният начин, при който посвещаваният вижда още след посвещението да просияват в неговата
душа
знанията за висшите светове.
Друг един вид посвещение може да стане така, че отначало в душата на посвещавания само се посажда зародиша на едно духовно развитие и тази душа трябва да чака още ред прераждания, докато това, което е заложено като зародиш в нея се развие в следващото прераждане. Тогава този зародиш прораства и в това следващо прераждане човек се появява като посветен в истинския смисъл на думата. Такова едно посвещение е било извършено с момчето от Наин. Тогава при възкресението неговата душа е била преобразена. Но тази душа още не е имала съзнанието, че е пробудена вече във висшите светове.
към текста >>
Друг един вид посвещение може да стане така, че отначало в
душата
на посвещавания само се посажда зародиша на едно духовно развитие и тази
душа
трябва да чака още ред прераждания, докато това, което е заложено като зародиш в нея се развие в следващото прераждане.
За да ни опише този пълен с тайнственост процес, евангелист Лука е вплел в своето Евангелие това възкресение. Това, което ни описва Лука за възкресението на момчето от Наин, съдържа тайната за едно посвещение. Това възкресение е една форма на посвещение. Според Окултната Наука, онзи индивид, който беше в тялото на момчето от Наин, трябваше да мине през един особен ред посвещения, защото съществуват различни видове посвещения. Един начин на посвещение е обикновеният начин, при който посвещаваният вижда още след посвещението да просияват в неговата душа знанията за висшите светове.
Друг един вид посвещение може да стане така, че отначало в
душата
на посвещавания само се посажда зародиша на едно духовно развитие и тази
душа
трябва да чака още ред прераждания, докато това, което е заложено като зародиш в нея се развие в следващото прераждане.
Тогава този зародиш прораства и в това следващо прераждане човек се появява като посветен в истинския смисъл на думата. Такова едно посвещение е било извършено с момчето от Наин. Тогава при възкресението неговата душа е била преобразена. Но тази душа още не е имала съзнанието, че е пробудена вече във висшите светове. Едва в следващото въплъщение се развиват силите, които са били положени в нея в миналото.
към текста >>
Тогава при възкресението неговата
душа
е била преобразена.
Според Окултната Наука, онзи индивид, който беше в тялото на момчето от Наин, трябваше да мине през един особен ред посвещения, защото съществуват различни видове посвещения. Един начин на посвещение е обикновеният начин, при който посвещаваният вижда още след посвещението да просияват в неговата душа знанията за висшите светове. Друг един вид посвещение може да стане така, че отначало в душата на посвещавания само се посажда зародиша на едно духовно развитие и тази душа трябва да чака още ред прераждания, докато това, което е заложено като зародиш в нея се развие в следващото прераждане. Тогава този зародиш прораства и в това следващо прераждане човек се появява като посветен в истинския смисъл на думата. Такова едно посвещение е било извършено с момчето от Наин.
Тогава при възкресението неговата
душа
е била преобразена.
Но тази душа още не е имала съзнанието, че е пробудена вече във висшите светове. Едва в следващото въплъщение се развиват силите, които са били положени в нея в миналото. Според Окултната Наука тази индивидуалност, която Христос беше възкресил в лицето на младежа от Наин, се е преродил като един велик религиозен учител на християнството с онези сили, които Христос беше вложил в неговата душа. Този учител на христианството имал мисията да проникне християнството с онези учения, които по времето на Христа не можеха да бъдат открито изнесени, защото хората не бяха готови за това. Те е трябвало тогава да бъдат внасяни като семена в човешките души, които в последствие се развиват.
към текста >>
Но тази
душа
още не е имала съзнанието, че е пробудена вече във висшите светове.
Един начин на посвещение е обикновеният начин, при който посвещаваният вижда още след посвещението да просияват в неговата душа знанията за висшите светове. Друг един вид посвещение може да стане така, че отначало в душата на посвещавания само се посажда зародиша на едно духовно развитие и тази душа трябва да чака още ред прераждания, докато това, което е заложено като зародиш в нея се развие в следващото прераждане. Тогава този зародиш прораства и в това следващо прераждане човек се появява като посветен в истинския смисъл на думата. Такова едно посвещение е било извършено с момчето от Наин. Тогава при възкресението неговата душа е била преобразена.
Но тази
душа
още не е имала съзнанието, че е пробудена вече във висшите светове.
Едва в следващото въплъщение се развиват силите, които са били положени в нея в миналото. Според Окултната Наука тази индивидуалност, която Христос беше възкресил в лицето на младежа от Наин, се е преродил като един велик религиозен учител на християнството с онези сили, които Христос беше вложил в неговата душа. Този учител на христианството имал мисията да проникне християнството с онези учения, които по времето на Христа не можеха да бъдат открито изнесени, защото хората не бяха готови за това. Те е трябвало тогава да бъдат внасяни като семена в човешките души, които в последствие се развиват.
към текста >>
Според Окултната Наука тази индивидуалност, която Христос беше възкресил в лицето на младежа от Наин, се е преродил като един велик религиозен учител на християнството с онези сили, които Христос беше вложил в неговата
душа
.
Тогава този зародиш прораства и в това следващо прераждане човек се появява като посветен в истинския смисъл на думата. Такова едно посвещение е било извършено с момчето от Наин. Тогава при възкресението неговата душа е била преобразена. Но тази душа още не е имала съзнанието, че е пробудена вече във висшите светове. Едва в следващото въплъщение се развиват силите, които са били положени в нея в миналото.
Според Окултната Наука тази индивидуалност, която Христос беше възкресил в лицето на младежа от Наин, се е преродил като един велик религиозен учител на християнството с онези сили, които Христос беше вложил в неговата
душа
.
Този учител на христианството имал мисията да проникне християнството с онези учения, които по времето на Христа не можеха да бъдат открито изнесени, защото хората не бяха готови за това. Те е трябвало тогава да бъдат внасяни като семена в човешките души, които в последствие се развиват.
към текста >>
57.
20. ХРИСТОС И ПРОБУЖДАНЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
20. ХРИСТОС И ПРОБУЖДАНЕ НА ЧОВЕШКАТА
ДУША
20. ХРИСТОС И ПРОБУЖДАНЕ НА ЧОВЕШКАТА
ДУША
В смисъла на Евангелието на Лука, Христос показва и обръща достатъчно внимание, че в развитието на човечеството е навлязло нещо съвършено ново - осъзнаването на аза. Той обръща внимание на това, че по-рано хората не бяха видели духовния свят да се влива в техния самостоятелен аз, но духовното се е вливало в тях чрез техните астрални, етерни и физически тела и при това те имали винаги известна степен на несъзнателност. Сега това трябва да стане по друг начин. По-рано хората трябваше да приемат закона от Синай, в който Христос действаше непосредствено и този закон можеше да говори само на човешкото астрално тяло. Той беше даден така на човека, че наистина действаше на човека, но това действие не ставаше непосредствено от силите на неговата душа.
към текста >>
Той беше даден така на човека, че наистина действаше на човека, но това действие не ставаше непосредствено от силите на неговата
душа
.
20. ХРИСТОС И ПРОБУЖДАНЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША В смисъла на Евангелието на Лука, Христос показва и обръща достатъчно внимание, че в развитието на човечеството е навлязло нещо съвършено ново - осъзнаването на аза. Той обръща внимание на това, че по-рано хората не бяха видели духовния свят да се влива в техния самостоятелен аз, но духовното се е вливало в тях чрез техните астрални, етерни и физически тела и при това те имали винаги известна степен на несъзнателност. Сега това трябва да стане по друг начин. По-рано хората трябваше да приемат закона от Синай, в който Христос действаше непосредствено и този закон можеше да говори само на човешкото астрално тяло.
Той беше даден така на човека, че наистина действаше на човека, но това действие не ставаше непосредствено от силите на неговата
душа
.
Тези сили бяха станали възможни едва във времето на Христа, защото едва тогава хората бяха стигнали до съзнаието за своя аз. Христос показва това в Евангелието на Лука там, където говори за своя предтеча Йоан Кръстител. Говорейки за Йоан, Христос казва, че Йоан беше призван да охарактеризира на хората в най- чиста и благородна форма това, което беше учението на пророците, идващо чисто и благородно от старите времена. Той виждаше Йоан като такъв, който последен донесе в най-чиста и благородна форма това, което принадлежеше на старите времена. Той казва: "Законът и пророците достигат до Йоана".
към текста >>
тогава силите от Небесното Царство се съединяват с девствената част на човешката
душа
.
В миналото са съществували посветени като цар Соломон, които са имали връзка с духовния свят и които са получавали откровения чрез развитието на етерното тяло, както и такива като пророк Йона, които са развивали своето астрално тяло и са предавали това развитие на етерното тяло. Така са получавали откровения от духовния свят. Затова посветените в древността са казвали, че носят знака на Йона или на Соломон. Но Христос казва: "Тук има нещо повече от Йона". Когато човек е развил до зрялост своя аз, той се съединява с това, което принадлежи на Царството Небесно, т.е.
тогава силите от Небесното Царство се съединяват с девствената част на човешката
душа
.
А тази девствена част на човешката душа принадлежи на Небесното Царство. Когато хората се отказват от Христовия принцип, от Любовта, те могат да я покварят. Но когато те се отдадат на Христовия принцип, на Любовта, те дават възможност на тази част на човешката душа да се развива и облагородява. Така в смисъла на Евангелието на Лука Христос прибавя към своето учение онова, което тогава дойде като един нов елемент на Земята. И Христос казва: "Истина ви казвам, между вас има такива, които могат да видят Царството Божие не само по начина на Соломона чрез откровение или чрез посвещение, със знака на Йона", т.е.
към текста >>
А тази девствена част на човешката
душа
принадлежи на Небесното Царство.
Така са получавали откровения от духовния свят. Затова посветените в древността са казвали, че носят знака на Йона или на Соломон. Но Христос казва: "Тук има нещо повече от Йона". Когато човек е развил до зрялост своя аз, той се съединява с това, което принадлежи на Царството Небесно, т.е. тогава силите от Небесното Царство се съединяват с девствената част на човешката душа.
А тази девствена част на човешката
душа
принадлежи на Небесното Царство.
Когато хората се отказват от Христовия принцип, от Любовта, те могат да я покварят. Но когато те се отдадат на Христовия принцип, на Любовта, те дават възможност на тази част на човешката душа да се развива и облагородява. Така в смисъла на Евангелието на Лука Христос прибавя към своето учение онова, което тогава дойде като един нов елемент на Земята. И Христос казва: "Истина ви казвам, между вас има такива, които могат да видят Царството Божие не само по начина на Соломона чрез откровение или чрез посвещение, със знака на Йона", т.е. които са минали през смъртта и са възкръснали.
към текста >>
Но когато те се отдадат на Христовия принцип, на Любовта, те дават възможност на тази част на човешката
душа
да се развива и облагородява.
Но Христос казва: "Тук има нещо повече от Йона". Когато човек е развил до зрялост своя аз, той се съединява с това, което принадлежи на Царството Небесно, т.е. тогава силите от Небесното Царство се съединяват с девствената част на човешката душа. А тази девствена част на човешката душа принадлежи на Небесното Царство. Когато хората се отказват от Христовия принцип, от Любовта, те могат да я покварят.
Но когато те се отдадат на Христовия принцип, на Любовта, те дават възможност на тази част на човешката
душа
да се развива и облагородява.
Така в смисъла на Евангелието на Лука Христос прибавя към своето учение онова, което тогава дойде като един нов елемент на Земята. И Христос казва: "Истина ви казвам, между вас има такива, които могат да видят Царството Божие не само по начина на Соломона чрез откровение или чрез посвещение, със знака на Йона", т.е. които са минали през смъртта и са възкръснали. Но сега Христос иска да покаже, че има и такива хора, които без да умрат мога" да видят Царството Небесно чрез това, което е дошло сега като един нов елемент на света. В Евангелието на Лука има едно чудесно място, където Христос говори за едно новз откровение, като казва: "Но истина ви казвам, има между тези, които стоят тук, които не ще видят смърт, докле не видят Царството Небесно" (9;27).
към текста >>
58.
21. ЛЮБОВТА, ВЯРАТА И НАДЕЖДАТА КАТО ФАКТОРИ ЗА РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
21. ЛЮБОВТА, ВЯРАТА И НАДЕЖДАТА КАТО ФАКТОРИ ЗА РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕШКАТА
ДУША
21. ЛЮБОВТА, ВЯРАТА И НАДЕЖДАТА КАТО ФАКТОРИ ЗА РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕШКАТА
ДУША
Събитието на Голгота, с което се изнесе древното посвещение на историческата сцена и което само по себе си е едно посвещение пред очите на целия свят, не е извършено само за онези, които по онова време бяха негови свидетели, но за цялото човечество и това, което се разля от смъртта на кръста, то се вля в цялото човечество. Един подтик от нов духовен живот идва от капките кръв, които на Голгота потекоха от раните на Исус Христос, вливайки се в цялото човечество. Защото в човечеството трябваше да се влее като сила това, което от другите основатели на религии се бе вляло като мъдрост, като учение. Тази е великата разлика между събитието на Голгота и учението на другите основатели на религии. За да бъде схванато това, което някога стана на Голгота е необходимо едно разбиране по-дълбоко, отколкото съществува днес.
към текста >>
Обаче ние трябва да направим да бъде проникнат целия наш дух от Христовата Любов и нашите ръце ще бъдат израз на това, което живее в нашата
душа
като един ясен, бистър образ.
Ето защо той не може да изгуби връзката с духовното. Затова на него Христос казва: "Още днес, понеже знаеш, че си свързан с духовния свят, ти ще бъдеш с мене в рая". Така прозвуча от кръста Истината за Вярата, Надеждата, наред с Любовта, описани ни от Евангелието на Лука. Ще завърша това изложение със следната мисъл от Щайнер: "Когато човек е проникнат от онази Любов, която бликаше от кръста на Голгота, той може да погледне в бъдещето и да каже: На земята развитието трябва постепенно да протече така, щото онова, което живее в мене като Дух да преобрази цялото ми физическо съществуване. Това, което е било преди грехопадането, принципът на Отца и Духа, който ние приехме, ние постепенно ще го върнем на принципа на Отца.
Обаче ние трябва да направим да бъде проникнат целия наш дух от Христовата Любов и нашите ръце ще бъдат израз на това, което живее в нашата
душа
като един ясен, бистър образ.
Както нашите ръце не са били създадени от нас, а от принципа на Отца, така те ще бъдат преустроени от Христовия принцип и от Любовта. И като минават хората през ред прераждания в онова, което вършат, в техните външни тела ще се влее това, което блика като духовна същност от тайната на Голгота. Така, щото външният свят да бъде проникнат от принципа на Любовта, от принципа на Христа. Хората ще изпитат в бъдеще онзи Мир, който прозвуча от кръста на Голгота и който води до най-висшата надежда в бъдеще - до идеала: Аз оставям да пребъде в мене Вярата, оставям да пребъде в мене Любовта. Тогава Вярата и Любовта ще заживеят в мене и аз ще зная, че когато са достатъчно силни, те ще проникнат всичко външно.
към текста >>
Така звучат думите на Любовта, Вярата и Надеждата от кръста, според Евангелието на Лука там, където се описва как Исус от Назарет, в
душата
на този Исус разделените по- рано духовни течения се сливат.
Така, щото външният свят да бъде проникнат от принципа на Любовта, от принципа на Христа. Хората ще изпитат в бъдеще онзи Мир, който прозвуча от кръста на Голгота и който води до най-висшата надежда в бъдеще - до идеала: Аз оставям да пребъде в мене Вярата, оставям да пребъде в мене Любовта. Тогава Вярата и Любовта ще заживеят в мене и аз ще зная, че когато са достатъчно силни, те ще проникнат всичко външно. Тогава аз зная също, че принципът на Отца в мене ще бъде проникнат отвътре - надеждата за бъдещето на човечеството ще се прибави към Вярата и Любовта и хората ще разберат, че в бъдеще трябва да придобият онова спокойствие и онзи мир, и да кажат: Ако имаме само Вяра, ако имаме само Любов, ние можем да се отдадем на надеждата, че това, което е в нас от Христа постепенно ще премине във външния свят. Тогава хората ще разберат думите, които звучат от кръста като висок идеал: "Отче, в Твоите ръце предавам Духа си".
Така звучат думите на Любовта, Вярата и Надеждата от кръста, според Евангелието на Лука там, където се описва как Исус от Назарет, в
душата
на този Исус разделените по- рано духовни течения се сливат.
Това, което е било дадено някога на човечеството като Мъдрост, то се вля в него като сила на душата, като висш идеал на Христа. И задачата на човешката душа е да разбере все по-добре и по-добре това, което ни се предава чрез един такъв документ, като Евангелието на Лука, за да станат все по-живи и по-живи в човешката душа дълбоко проникващите звуци, които произлизат от трите думи, прозвучали от кръста на Голгота. Когато благодарение на способностите, които хората ще могат да развият в себе си чрез духовните истини, дадени им от духовната наука, те ще чувстват, че от кръста звучи не едно мъртво предание, а едно живо слово".
към текста >>
Това, което е било дадено някога на човечеството като Мъдрост, то се вля в него като сила на
душата
, като висш идеал на Христа.
Хората ще изпитат в бъдеще онзи Мир, който прозвуча от кръста на Голгота и който води до най-висшата надежда в бъдеще - до идеала: Аз оставям да пребъде в мене Вярата, оставям да пребъде в мене Любовта. Тогава Вярата и Любовта ще заживеят в мене и аз ще зная, че когато са достатъчно силни, те ще проникнат всичко външно. Тогава аз зная също, че принципът на Отца в мене ще бъде проникнат отвътре - надеждата за бъдещето на човечеството ще се прибави към Вярата и Любовта и хората ще разберат, че в бъдеще трябва да придобият онова спокойствие и онзи мир, и да кажат: Ако имаме само Вяра, ако имаме само Любов, ние можем да се отдадем на надеждата, че това, което е в нас от Христа постепенно ще премине във външния свят. Тогава хората ще разберат думите, които звучат от кръста като висок идеал: "Отче, в Твоите ръце предавам Духа си". Така звучат думите на Любовта, Вярата и Надеждата от кръста, според Евангелието на Лука там, където се описва как Исус от Назарет, в душата на този Исус разделените по- рано духовни течения се сливат.
Това, което е било дадено някога на човечеството като Мъдрост, то се вля в него като сила на
душата
, като висш идеал на Христа.
И задачата на човешката душа е да разбере все по-добре и по-добре това, което ни се предава чрез един такъв документ, като Евангелието на Лука, за да станат все по-живи и по-живи в човешката душа дълбоко проникващите звуци, които произлизат от трите думи, прозвучали от кръста на Голгота. Когато благодарение на способностите, които хората ще могат да развият в себе си чрез духовните истини, дадени им от духовната наука, те ще чувстват, че от кръста звучи не едно мъртво предание, а едно живо слово".
към текста >>
И задачата на човешката
душа
е да разбере все по-добре и по-добре това, което ни се предава чрез един такъв документ, като Евангелието на Лука, за да станат все по-живи и по-живи в човешката
душа
дълбоко проникващите звуци, които произлизат от трите думи, прозвучали от кръста на Голгота.
Тогава Вярата и Любовта ще заживеят в мене и аз ще зная, че когато са достатъчно силни, те ще проникнат всичко външно. Тогава аз зная също, че принципът на Отца в мене ще бъде проникнат отвътре - надеждата за бъдещето на човечеството ще се прибави към Вярата и Любовта и хората ще разберат, че в бъдеще трябва да придобият онова спокойствие и онзи мир, и да кажат: Ако имаме само Вяра, ако имаме само Любов, ние можем да се отдадем на надеждата, че това, което е в нас от Христа постепенно ще премине във външния свят. Тогава хората ще разберат думите, които звучат от кръста като висок идеал: "Отче, в Твоите ръце предавам Духа си". Така звучат думите на Любовта, Вярата и Надеждата от кръста, според Евангелието на Лука там, където се описва как Исус от Назарет, в душата на този Исус разделените по- рано духовни течения се сливат. Това, което е било дадено някога на човечеството като Мъдрост, то се вля в него като сила на душата, като висш идеал на Христа.
И задачата на човешката
душа
е да разбере все по-добре и по-добре това, което ни се предава чрез един такъв документ, като Евангелието на Лука, за да станат все по-живи и по-живи в човешката
душа
дълбоко проникващите звуци, които произлизат от трите думи, прозвучали от кръста на Голгота.
Когато благодарение на способностите, които хората ще могат да развият в себе си чрез духовните истини, дадени им от духовната наука, те ще чувстват, че от кръста звучи не едно мъртво предание, а едно живо слово".
към текста >>
59.
1. ХАРАКТЕР НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАРКО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Евангелието на Матей е плод на спокойното развитие на човешката
душа
, което Матей е имал всред ордена на есеите.
То притежава онази форма, която му позволява да противопостави на магията на цезарите магията на Христа. Както изживяването пред Дамаск на Павел премина върху Лука и послужи като основа на неговото Евангелие, така изживяването на Петдесятница на Петър премина върху Марко. Петър увлича Марк във видението на онова възвишено възпоменание и на вдъхновената воля. Всяко Евангелие има като източник едно от великите събития на първичното християнство. Възкресението на Лазар е източникът на Евангелието на Йоан, слизането на Светия Дух е източник на Евангелието на Марко.
Евангелието на Матей е плод на спокойното развитие на човешката
душа
, което Матей е имал всред ордена на есеите.
Събитието пред Дамаск е източник на Евангелието на Лука. Петър не е предал на Марко своя личен спомен, защото в последната част на Голготската трагедия той е изпаднал в душевен сън, а е предал на Марко своето вдъхновено видение. Също така важно е, че Марко създава своето Евангелие в света на древната египетска храмова култура. Волевите светове на Египет и Рим са, така да се каже, кумовете на Евангелието на Марко.
към текста >>
Те разреждат тази космическа сила до едно съдържание на човешката
душа
, като изказваха станалото с думи, защото знаеха да говорят само на езика на Словото, но не и на езика на мълчанието.
Това, което трябва да се разбира с тези повели за мълчанието, не може да бъде разбрано, ако останем в областта на едно обикновено човешко разбиране. Тук не става дума да бъдат скрити делата на Христос, но те трябва да действат като дела и да не бъдат разредени до думи и мисли. Делата са семе на развитието, а не думите. В Евангелието на Марко е описано онова, което преминава над умовете и съзнанието на хората като силов импулс и като семе на космическо ставане чрез Христа в света. И когато постоянно чуваме, че хората не спазват заповедта за мълчание, от това можем да разберем, че хората не са били в състояние да приемат напълно космическата Христова сила.
Те разреждат тази космическа сила до едно съдържание на човешката
душа
, като изказваха станалото с думи, защото знаеха да говорят само на езика на Словото, но не и на езика на мълчанието.
Вярно е, че Евангелието на Марко говори с човешки думи, но неговата краткост и сбитост показват, че то е в състояние да говори с езика на мълчанието, което е всъщност езикът на космическите сили. Между думите, които са изговорени в Евангелието на Марко, навсякъде съзвучи цял един свят от думи, които са премълчани. Тези думи са именно истинската сила, която е присъща на Евангелието на Марко. Едно привидно малко противоречие, което съществува между Евангелието на Марко и Евангелията на Матей и на Лука, може да ни доведе до една друга страна на особеността на Марковото Евангелие. При изпращането на учениците, както при Матей, така и при Лука е казано, че не трябва да вземат нищо със себе си из пътя и също да не носят никакви обуща на краката си.
към текста >>
Още самото учредяване на Тайната Вечеря има своята сила в самораз-даването и разливането на Христовата
душа
.
Когато гонителите се опитват да го хванат, той оставя в ръцете им ленената си дреха и побягва гол. От него гонителите задържат само дрехата. Смъртта на Христос не е като смъртта на един обикновен човек - в един единствен момент. Както въплъщението на Христа в човека Исус при Кръщението в реката Йордан, така и Неговото освобождаване от смъртта при събитията на страданията и тези на Голгота, е една неимоверна голяма загадка. Отделянето на Христовото Същество от човешката обвивка не става чак при Разпятието, то започва по-рано и означава едно съзнателно пожертване на Христовото Същество.
Още самото учредяване на Тайната Вечеря има своята сила в самораз-даването и разливането на Христовата
душа
.
В Гетсимания това отделяне напредва още повече, но към него се прибавя и нещо друго: тялото, в което в течение на три години беше обитавала свръхсилата на едно космическо Същество, застрашаваше да се раздроби преждевременно и беше необходима една от най-дълбоките борби в душата на Христа, за да не остави смъртта да вземе надмощие. Смъртта не трябва да дойде отвън чрез разрушението на тялото, а отвътре, чрез пожертването на Духа. Следователно, в Гетсимания Христос води борба, щото въпреки започнатото отделяне на тялото. Неговата душа да бъде задържана в тялото, докато бъде завършено делото. Когато гонителите Го хващат, тази борба е вече издържана.
към текста >>
В Гетсимания това отделяне напредва още повече, но към него се прибавя и нещо друго: тялото, в което в течение на три години беше обитавала свръхсилата на едно космическо Същество, застрашаваше да се раздроби преждевременно и беше необходима една от най-дълбоките борби в
душата
на Христа, за да не остави смъртта да вземе надмощие.
От него гонителите задържат само дрехата. Смъртта на Христос не е като смъртта на един обикновен човек - в един единствен момент. Както въплъщението на Христа в човека Исус при Кръщението в реката Йордан, така и Неговото освобождаване от смъртта при събитията на страданията и тези на Голгота, е една неимоверна голяма загадка. Отделянето на Христовото Същество от човешката обвивка не става чак при Разпятието, то започва по-рано и означава едно съзнателно пожертване на Христовото Същество. Още самото учредяване на Тайната Вечеря има своята сила в самораз-даването и разливането на Христовата душа.
В Гетсимания това отделяне напредва още повече, но към него се прибавя и нещо друго: тялото, в което в течение на три години беше обитавала свръхсилата на едно космическо Същество, застрашаваше да се раздроби преждевременно и беше необходима една от най-дълбоките борби в
душата
на Христа, за да не остави смъртта да вземе надмощие.
Смъртта не трябва да дойде отвън чрез разрушението на тялото, а отвътре, чрез пожертването на Духа. Следователно, в Гетсимания Христос води борба, щото въпреки започнатото отделяне на тялото. Неговата душа да бъде задържана в тялото, докато бъде завършено делото. Когато гонителите Го хващат, тази борба е вече издържана. Те именно Му помагат да остане още в тялото.
към текста >>
Неговата
душа
да бъде задържана в тялото, докато бъде завършено делото.
Отделянето на Христовото Същество от човешката обвивка не става чак при Разпятието, то започва по-рано и означава едно съзнателно пожертване на Христовото Същество. Още самото учредяване на Тайната Вечеря има своята сила в самораз-даването и разливането на Христовата душа. В Гетсимания това отделяне напредва още повече, но към него се прибавя и нещо друго: тялото, в което в течение на три години беше обитавала свръхсилата на едно космическо Същество, застрашаваше да се раздроби преждевременно и беше необходима една от най-дълбоките борби в душата на Христа, за да не остави смъртта да вземе надмощие. Смъртта не трябва да дойде отвън чрез разрушението на тялото, а отвътре, чрез пожертването на Духа. Следователно, в Гетсимания Христос води борба, щото въпреки започнатото отделяне на тялото.
Неговата
душа
да бъде задържана в тялото, докато бъде завършено делото.
Когато гонителите Го хващат, тази борба е вече издържана. Те именно Му помагат да остане още в тялото. Но въпреки това Той не е вече Този. Когото те искат да хванат. Процесът на отделянето е започнал. Това.
към текста >>
Това вътрешно състояние на нещата се явява като духовни видения пред
душата
на евангелиста в загадъчната сцена с момъка, който побягва гол оттам.
което държат в ръцете си. е един съсъд и една обвивка. от която съдържанието е започнало вече да изчезва. Гонителите държат в ръцете си дрехата, обаче Този. Който беше облечен в дрехата, се изплъзва от тяхната власт.
Това вътрешно състояние на нещата се явява като духовни видения пред
душата
на евангелиста в загадъчната сцена с момъка, който побягва гол оттам.
Както навсякъде в първите три Евангелия, така особено в Евангелието на Марко, в събитията на физическото поле се примесват свръхсе-тивни събития. В този младеж евангелистът иска да ни покаже младия космически Христов импулс, който сега вече започва да се отделя от Своето въплъщение в един човек, за да се въплъти в цялото Битие на човечество и на Земята. По-нататък ни се обръща внимание, че в разказа за Възкресението Евангелието на Марко не говори за един ангел, както Матей, нито за два ангела, както Лука и Йоан. а говори за един младеж, който става видим при гроба, облечен в бяла дреха. Това е същият младеж.
към текста >>
Кръгът на учениците е една общност, благодарение на това, че те стават тяло на едно по-висше същество, а това по-висше същество е
душата
на Йоан Кръстител.
Така че, важни са не думите на Йоан, а неговото битие. То е свръхчовешко и ни говори за стоящия още по-високо от него. Една от най-важните Тайни на Евангелието на Марко е, че през цялото Евангелие се описва съдбата на съществото, което беше въплътено в Йоан Кръстител, независимо от това дали името на Йоан се споменава, или не. Въпреки, че Евангелието на Марко навсякъде говори чрез събитията, които описва, и премълчаването, то все пак описва някои сцени с такива подробности, както никое друго Евангелие. Тук трябва да причислим и разказа за обезглавяването на Кръстителя и неговото по-нататъшно действие в кръга на учениците Христови като невидим.
Кръгът на учениците е една общност, благодарение на това, че те стават тяло на едно по-висше същество, а това по-висше същество е
душата
на Йоан Кръстител.
Той действа с тях и чрез тях. Той се е свързал с тях като техен патрон, ръководител и като техен духовен помощник. Той по такъв начин възкръсва в тях.
към текста >>
60.
2. НОВОТО НАЧАЛО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
А по-рано видяхме кой е Йоан Кръстител - пророк Илия, който иде сега да подготви пътя на Христа, да подготви новото начало на човешкото развитие, в течение на което ще се излеят силите на духовния свят за развитието на човешката
душа
, за пробуждането на Божественото в нея, за раждането на Аза в човешката
душа
.
Космосът се намесва активно в земното развитие, защото думата Евангелие значи вест на ангелите за това, което има да стане в бъдеще. По такъв начин ни се изяснява и втората загадка: какво нещо е Евангелието. Йоан Кръстител от своя страна възвестява идването на Христа с думите: "Подир мене идва Онзи, Който е по-силен от мене. Комуто не съм достоен да се наведа да развържа ремъка на обущата Му. Аз ви кръщавам с вода, а Той ще ви кръсти с Дух Свят".
А по-рано видяхме кой е Йоан Кръстител - пророк Илия, който иде сега да подготви пътя на Христа, да подготви новото начало на човешкото развитие, в течение на което ще се излеят силите на духовния свят за развитието на човешката
душа
, за пробуждането на Божественото в нея, за раждането на Аза в човешката
душа
.
С това се влага едно ново начало на човешкото развитие. Дотогава човешките души са били силни, вследствие на връзката си с груповата душа. Сега, в началото на новото време, когато се провежда Аза в човешката душа, човек постепенно се откъсва от груповата душа и трябва да разчита на своите собствени сили, които се развиват вътре в неговата душа. Затова се случва, че хора, които в миналите си прераждания, когато са били още във връзка с колективната душа на народа, са били силни и мощни, в едно следващо прераждане, в новите времена, се явяват като обикновени хора, защото техните вътрешни сили, техният Аз не е още укрепнал, за да изрази своята мощ и способност. За това ново начало, в течение на което ще укрепват силите на човешкия Аз под влияние на силите, които носи Христовият импулс, говори Евангелието на Марко.
към текста >>
Дотогава човешките души са били силни, вследствие на връзката си с груповата
душа
.
Йоан Кръстител от своя страна възвестява идването на Христа с думите: "Подир мене идва Онзи, Който е по-силен от мене. Комуто не съм достоен да се наведа да развържа ремъка на обущата Му. Аз ви кръщавам с вода, а Той ще ви кръсти с Дух Свят". А по-рано видяхме кой е Йоан Кръстител - пророк Илия, който иде сега да подготви пътя на Христа, да подготви новото начало на човешкото развитие, в течение на което ще се излеят силите на духовния свят за развитието на човешката душа, за пробуждането на Божественото в нея, за раждането на Аза в човешката душа. С това се влага едно ново начало на човешкото развитие.
Дотогава човешките души са били силни, вследствие на връзката си с груповата
душа
.
Сега, в началото на новото време, когато се провежда Аза в човешката душа, човек постепенно се откъсва от груповата душа и трябва да разчита на своите собствени сили, които се развиват вътре в неговата душа. Затова се случва, че хора, които в миналите си прераждания, когато са били още във връзка с колективната душа на народа, са били силни и мощни, в едно следващо прераждане, в новите времена, се явяват като обикновени хора, защото техните вътрешни сили, техният Аз не е още укрепнал, за да изрази своята мощ и способност. За това ново начало, в течение на което ще укрепват силите на човешкия Аз под влияние на силите, които носи Христовият импулс, говори Евангелието на Марко. Това значи началото на Евангелието - начало на слизането на Духовно- Божествения свят, на възвишените Божествени същества върху човешката душа, които ще организират силите на човешката душа и ще пробудят в него ново съзнание, съзнанието на Аза.
към текста >>
Сега, в началото на новото време, когато се провежда Аза в човешката
душа
, човек постепенно се откъсва от груповата
душа
и трябва да разчита на своите собствени сили, които се развиват вътре в неговата
душа
.
Комуто не съм достоен да се наведа да развържа ремъка на обущата Му. Аз ви кръщавам с вода, а Той ще ви кръсти с Дух Свят". А по-рано видяхме кой е Йоан Кръстител - пророк Илия, който иде сега да подготви пътя на Христа, да подготви новото начало на човешкото развитие, в течение на което ще се излеят силите на духовния свят за развитието на човешката душа, за пробуждането на Божественото в нея, за раждането на Аза в човешката душа. С това се влага едно ново начало на човешкото развитие. Дотогава човешките души са били силни, вследствие на връзката си с груповата душа.
Сега, в началото на новото време, когато се провежда Аза в човешката
душа
, човек постепенно се откъсва от груповата
душа
и трябва да разчита на своите собствени сили, които се развиват вътре в неговата
душа
.
Затова се случва, че хора, които в миналите си прераждания, когато са били още във връзка с колективната душа на народа, са били силни и мощни, в едно следващо прераждане, в новите времена, се явяват като обикновени хора, защото техните вътрешни сили, техният Аз не е още укрепнал, за да изрази своята мощ и способност. За това ново начало, в течение на което ще укрепват силите на човешкия Аз под влияние на силите, които носи Христовият импулс, говори Евангелието на Марко. Това значи началото на Евангелието - начало на слизането на Духовно- Божествения свят, на възвишените Божествени същества върху човешката душа, които ще организират силите на човешката душа и ще пробудят в него ново съзнание, съзнанието на Аза. Този Божествен импулс слиза през царството на възвишените същества и навлиза в човечеството.
към текста >>
Затова се случва, че хора, които в миналите си прераждания, когато са били още във връзка с колективната
душа
на народа, са били силни и мощни, в едно следващо прераждане, в новите времена, се явяват като обикновени хора, защото техните вътрешни сили, техният Аз не е още укрепнал, за да изрази своята мощ и способност.
Аз ви кръщавам с вода, а Той ще ви кръсти с Дух Свят". А по-рано видяхме кой е Йоан Кръстител - пророк Илия, който иде сега да подготви пътя на Христа, да подготви новото начало на човешкото развитие, в течение на което ще се излеят силите на духовния свят за развитието на човешката душа, за пробуждането на Божественото в нея, за раждането на Аза в човешката душа. С това се влага едно ново начало на човешкото развитие. Дотогава човешките души са били силни, вследствие на връзката си с груповата душа. Сега, в началото на новото време, когато се провежда Аза в човешката душа, човек постепенно се откъсва от груповата душа и трябва да разчита на своите собствени сили, които се развиват вътре в неговата душа.
Затова се случва, че хора, които в миналите си прераждания, когато са били още във връзка с колективната
душа
на народа, са били силни и мощни, в едно следващо прераждане, в новите времена, се явяват като обикновени хора, защото техните вътрешни сили, техният Аз не е още укрепнал, за да изрази своята мощ и способност.
За това ново начало, в течение на което ще укрепват силите на човешкия Аз под влияние на силите, които носи Христовият импулс, говори Евангелието на Марко. Това значи началото на Евангелието - начало на слизането на Духовно- Божествения свят, на възвишените Божествени същества върху човешката душа, които ще организират силите на човешката душа и ще пробудят в него ново съзнание, съзнанието на Аза. Този Божествен импулс слиза през царството на възвишените същества и навлиза в човечеството. И този нов импулс, който слиза от Божествения свят, разтърсва човешките души и най-силно разтърсва най-силните.
към текста >>
Божествения свят, на възвишените Божествени същества върху човешката
душа
, които ще организират силите на човешката
душа
и ще пробудят в него ново съзнание, съзнанието на Аза.
Дотогава човешките души са били силни, вследствие на връзката си с груповата душа. Сега, в началото на новото време, когато се провежда Аза в човешката душа, човек постепенно се откъсва от груповата душа и трябва да разчита на своите собствени сили, които се развиват вътре в неговата душа. Затова се случва, че хора, които в миналите си прераждания, когато са били още във връзка с колективната душа на народа, са били силни и мощни, в едно следващо прераждане, в новите времена, се явяват като обикновени хора, защото техните вътрешни сили, техният Аз не е още укрепнал, за да изрази своята мощ и способност. За това ново начало, в течение на което ще укрепват силите на човешкия Аз под влияние на силите, които носи Христовият импулс, говори Евангелието на Марко. Това значи началото на Евангелието - начало на слизането на Духовно-
Божествения свят, на възвишените Божествени същества върху човешката
душа
, които ще организират силите на човешката
душа
и ще пробудят в него ново съзнание, съзнанието на Аза.
Този Божествен импулс слиза през царството на възвишените същества и навлиза в човечеството. И този нов импулс, който слиза от Божествения свят, разтърсва човешките души и най-силно разтърсва най-силните. И Евангелието на Марко ни описва именно това начало, началото на този Божествен импулс, който продължава още и ще продължава и за в бъдеще да действа, а не е само един моментен импулс. Това значи, че Евангелието продължава. Това начало е поставено със слизането на Христос на Земята и цялото развитие на човечеството е едно продължение на това начало.
към текста >>
че след грехопадението, силите па Черното братство проникват в човешката
душа
или по-право в астралното тяло, в което е облечена
душата
.
- Пустинята е място на усамотение, на уединение. Тази пустиня е човешката Азова вътрешност, където човек е сам със себе си, откъснат от света. И там, в пустинята, Той, Великият Учител на човечеството и Ръководител на Космоса, е изкушаван от Сатаната. Тук пак с няколко думи е казано толкова много, че може да се напише цяла книга или най-малко една дълга статия. От окултната наука се знае.
че след грехопадението, силите па Черното братство проникват в човешката
душа
или по-право в астралното тяло, в което е облечена
душата
.
И сега Христос, като слиза в човешката душа. се среща с тези сили, които се опитват да Го изкушават. Но Той е силен и мощен да се справи с тях, и по-нататък се казва: " И беше със зверовете и ангелите му служеха" .Тук пак с няколко думи е казано толкова много, което може да направи само един велик художник, един, който е проникнал дълбоко в Тайната на човешкото битие. Тук се загатва, че човешката душа се намира между животинското и ангелското начало в човека. После се казва, че Йоан е предаден на властите и Исус отива в Галилея, и започва да проповядва Божието благовестие с думите: " Времето се изпълни и Божието Царство наближи".
към текста >>
И сега Христос, като слиза в човешката
душа
.
Тази пустиня е човешката Азова вътрешност, където човек е сам със себе си, откъснат от света. И там, в пустинята, Той, Великият Учител на човечеството и Ръководител на Космоса, е изкушаван от Сатаната. Тук пак с няколко думи е казано толкова много, че може да се напише цяла книга или най-малко една дълга статия. От окултната наука се знае. че след грехопадението, силите па Черното братство проникват в човешката душа или по-право в астралното тяло, в което е облечена душата.
И сега Христос, като слиза в човешката
душа
.
се среща с тези сили, които се опитват да Го изкушават. Но Той е силен и мощен да се справи с тях, и по-нататък се казва: " И беше със зверовете и ангелите му служеха" .Тук пак с няколко думи е казано толкова много, което може да направи само един велик художник, един, който е проникнал дълбоко в Тайната на човешкото битие. Тук се загатва, че човешката душа се намира между животинското и ангелското начало в човека. После се казва, че Йоан е предаден на властите и Исус отива в Галилея, и започва да проповядва Божието благовестие с думите: " Времето се изпълни и Божието Царство наближи". - Какво значи времето се изпълни?
към текста >>
Тук се загатва, че човешката
душа
се намира между животинското и ангелското начало в човека.
От окултната наука се знае. че след грехопадението, силите па Черното братство проникват в човешката душа или по-право в астралното тяло, в което е облечена душата. И сега Христос, като слиза в човешката душа. се среща с тези сили, които се опитват да Го изкушават. Но Той е силен и мощен да се справи с тях, и по-нататък се казва: " И беше със зверовете и ангелите му служеха" .Тук пак с няколко думи е казано толкова много, което може да направи само един велик художник, един, който е проникнал дълбоко в Тайната на човешкото битие.
Тук се загатва, че човешката
душа
се намира между животинското и ангелското начало в човека.
После се казва, че Йоан е предаден на властите и Исус отива в Галилея, и започва да проповядва Божието благовестие с думите: " Времето се изпълни и Божието Царство наближи". - Какво значи времето се изпълни? - Това значи, че старото време изтече и започва новото време, новата епоха в човешкото развитие, която започва с един нов импулс, с вестта, че Царството Божие наближава. Новото време, новото начало се характеризира с наближаването на Царството Божие. А какво значи това?
към текста >>
61.
3.1. Изгонването на нечистия дух
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
С това ни е показано, че със слизането на Христа на Земята, Той внася една нова сила в човешкото развитие, която трябва да се справи с нечистите духове, които още при грехопадението са овладяли човешката
душа
и спъват нейното развитие.
Тогава нечистият дух, като го сгърчи, изкрещя със силен глас и излезе от него. И всички се чудеха, тъй щото разискваха по между си, думайки: Що е това? - Едно ново учение! С власт заповядва на нечистите духове и те Му се покоряват". Тук ясно е показано, че Исус само с присъствието Си и с една дума изгонва нечистите духове от човека, което показва, че Той разполага със знания и сила.
С това ни е показано, че със слизането на Христа на Земята, Той внася една нова сила в човешкото развитие, която трябва да се справи с нечистите духове, които още при грехопадението са овладяли човешката
душа
и спъват нейното развитие.
С това първо знамение Христос въздейства, дава импулс на всички човешки души да намерят сила в себе си, като се опрат на Божественото, да изпъдят от себе си нечистите духове, да скъсат връзката си с тях и да направят връзка с Бога и със светлите Божествени същества, за да поемат правилния път на своето развитие.
към текста >>
62.
3.3. Изцелението на прокажения
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Той се е стремял да предизвика вътрешните сили на
душата
на болния, което става чрез вярата, която болният има.
И затова Той веднага се съгласява и простира ръката Си, допирайки се до него, и проказата го напуща. В древността е имало много учители, които са лекували с допиране на ръцете си до болния, чрез предаване на магнетизъм. Те са следвали специални училища при Мистериите за лекари, като са лекували с магнетизъм. Някои мислят, че и Христос е лекувал по този начин. Може в някои случаи и Той да е използвал този метод, но при лекуването при Христа е имало нещо по-специфично.
Той се е стремял да предизвика вътрешните сили на
душата
на болния, което става чрез вярата, която болният има.
Затова Той често казва " Да бъде според вярата ти". И тук ние виждаме, че прокаженият е вярвал, че Исус може да го излекува. Тази вяра събужда неговите вътрешни сили и само допирането на Христа, който дава стимул на неговите сили, е достатъчно и той е излекуван. От друга страна проказата е болест на кръвта и показва слабост на Аза на човека, защото кръвта е свързана с Аза. Следователно тя е болест, която показва, че кръвта на човека, която е носител на Живота, е примесена с чужди елементи, противодействащи на Живота.
към текста >>
Затова човек трябва да намери сили в себе си, в своята
душа
.
Затова Той често казва " Да бъде според вярата ти". И тук ние виждаме, че прокаженият е вярвал, че Исус може да го излекува. Тази вяра събужда неговите вътрешни сили и само допирането на Христа, който дава стимул на неговите сили, е достатъчно и той е излекуван. От друга страна проказата е болест на кръвта и показва слабост на Аза на човека, защото кръвта е свързана с Аза. Следователно тя е болест, която показва, че кръвта на човека, която е носител на Живота, е примесена с чужди елементи, противодействащи на Живота.
Затова човек трябва да намери сили в себе си, в своята
душа
.
за да се справи с тези чужди елементи в кръвта си. А това става чрез вярата. Значи човек трябва да повярва в своята Божествена природа, че има сила в себе си да се справи с вредните елементи в живота си. С очистването на прокажения Христос дава импулс на човешкия Аз, като укрепва неговите вътрешни сили. Очиствайки прокажения, Христос стимулира енергиите на Аза на човечеството да укрепне и да добие вяра в себе си.
към текста >>
Така че, след изгонването на бесовете на човека и човечеството, Христос въздейства върху Аза на човечеството, за да го укрепи и така той да намери сили в себе си да противодейства на всички елементи, вредни за живота и за прогреса на човешката
душа
.
за да се справи с тези чужди елементи в кръвта си. А това става чрез вярата. Значи човек трябва да повярва в своята Божествена природа, че има сила в себе си да се справи с вредните елементи в живота си. С очистването на прокажения Христос дава импулс на човешкия Аз, като укрепва неговите вътрешни сили. Очиствайки прокажения, Христос стимулира енергиите на Аза на човечеството да укрепне и да добие вяра в себе си.
Така че, след изгонването на бесовете на човека и човечеството, Христос въздейства върху Аза на човечеството, за да го укрепи и така той да намери сили в себе си да противодейства на всички елементи, вредни за живота и за прогреса на човешката
душа
.
към текста >>
63.
3.4. Изцеление на парализирания
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Те не могат да разберат, че Бог е слязъл в едно човешко тяло и от вътрешността на човека Исус, от Неговата
душа
, където обитава, казва " Синко, прощават ти се греховете".
с духовните Си очи. На много места е ясно подчертано, че Исус притежава ясновидството и ред други още качества, които са достояние на Великите посветени. Това е едно свидетелство, че Той е един Велик посветен, Който е във връзка с Бога и в Когото Бог пребъдва и се проявява. Фарисеите протестират, че Христос казва " Прощават ти се греховете". Защото според тях само Бог, Който е във висшия духовен свят, може да прощава грехове.
Те не могат да разберат, че Бог е слязъл в едно човешко тяло и от вътрешността на човека Исус, от Неговата
душа
, където обитава, казва " Синко, прощават ти се греховете".
Те не можаха да разберат че Бог сега действа отвътре в човека. Това е именно характерното за новото време, че Бог действа вече отвътре в човека, а не отвън. В миналото Бог е действал от свръхестествения свят, но сега, в новото време, Той започва да действа от вътрешността на човека, от неговия Аз. С това, което извърши с парализирания, Христос свърза моралното с магнетичния начин на лечение и с това прави преход от магнетичното лечение със силите на свръхестествения свят към лечение със силите, които излизат от дълбочината на човешката душа. Там сега е слязъл свръхестественият свят, там сега обитава Бог, слязъл на Земята.
към текста >>
С това, което извърши с парализирания, Христос свърза моралното с магнетичния начин на лечение и с това прави преход от магнетичното лечение със силите на свръхестествения свят към лечение със силите, които излизат от дълбочината на човешката
душа
.
Защото според тях само Бог, Който е във висшия духовен свят, може да прощава грехове. Те не могат да разберат, че Бог е слязъл в едно човешко тяло и от вътрешността на човека Исус, от Неговата душа, където обитава, казва " Синко, прощават ти се греховете". Те не можаха да разберат че Бог сега действа отвътре в човека. Това е именно характерното за новото време, че Бог действа вече отвътре в човека, а не отвън. В миналото Бог е действал от свръхестествения свят, но сега, в новото време, Той започва да действа от вътрешността на човека, от неговия Аз.
С това, което извърши с парализирания, Христос свърза моралното с магнетичния начин на лечение и с това прави преход от магнетичното лечение със силите на свръхестествения свят към лечение със силите, които излизат от дълбочината на човешката
душа
.
Там сега е слязъл свръхестественият свят, там сега обитава Бог, слязъл на Земята. Както казах, в древността е имало лекари, които са били подготвени в специални училища, ръководени от Мистериите. Те получавали в своята власт сили, които са действали чрез тях от духовния свят. Така щото тогавашните лекари са били един вид медиуми на духовните сили. Чрез своите медиумични способности те са пренасяли духовните сили, до които са се издигали благодарение на това.
към текста >>
Така че, важното не е било, че се е извършвало изцеление, но това, че се явил Един, Който без да е минал през Мистериите, е могъл да изцелява по такъв начин; че се е явил Един, Който е носил в самото Си сърце, в самата Си
душа
силата, която се изливала през другите лекари от висшите светове; че тези сили са станали лични, индивидуални сили.
Чрез своите медиумични способности те са пренасяли духовните сили, до които са се издигали благодарение на това. че са преминавали през лекарските училища на Мистериите. И когато такъв един лекар е полагал ръката си върху даден болен, от него са се изливали сили, които обаче не са били негови, а това са били сили от духовния свят, на които той е бил проводник. Той е бил като един канал за действане-то на духовните сили. И тогава, когато се е разказвало, че някой бил излекуван по такъв начин, това не е изглеждало като особено чудо за тогавашния човек.
Така че, важното не е било, че се е извършвало изцеление, но това, че се явил Един, Който без да е минал през Мистериите, е могъл да изцелява по такъв начин; че се е явил Един, Който е носил в самото Си сърце, в самата Си
душа
силата, която се изливала през другите лекари от висшите светове; че тези сили са станали лични, индивидуални сили.
Затова трябваше да бъде представен фактът, че е изминало старото време, когато човек е бил медиум на природните сили и е дошло едно ново време, когато тези сили ще действат отвътре, от душата на човека. Че всичко, което трябва да бъде вършено в бъдеще, трябва да бъде извършено чрез човешката душа, в която живее Бог, Който се проявява в духовния свят. Човешкият Аз става център на Божествените сили, които действат на Земята. И на хората станало ясно, че сред тях стои Един, Който върши от Себе Си това, което другите са вършили с помощта на съществата, които живеят в духовния свят и чиито сили действат върху тях. Така че, с изцелението на парализирания Христос дава импулс на нервната система, респективно на мозъка, да укрепне и да възстанови здравословното си състояние.
към текста >>
Затова трябваше да бъде представен фактът, че е изминало старото време, когато човек е бил медиум на природните сили и е дошло едно ново време, когато тези сили ще действат отвътре, от
душата
на човека.
че са преминавали през лекарските училища на Мистериите. И когато такъв един лекар е полагал ръката си върху даден болен, от него са се изливали сили, които обаче не са били негови, а това са били сили от духовния свят, на които той е бил проводник. Той е бил като един канал за действане-то на духовните сили. И тогава, когато се е разказвало, че някой бил излекуван по такъв начин, това не е изглеждало като особено чудо за тогавашния човек. Така че, важното не е било, че се е извършвало изцеление, но това, че се явил Един, Който без да е минал през Мистериите, е могъл да изцелява по такъв начин; че се е явил Един, Който е носил в самото Си сърце, в самата Си душа силата, която се изливала през другите лекари от висшите светове; че тези сили са станали лични, индивидуални сили.
Затова трябваше да бъде представен фактът, че е изминало старото време, когато човек е бил медиум на природните сили и е дошло едно ново време, когато тези сили ще действат отвътре, от
душата
на човека.
Че всичко, което трябва да бъде вършено в бъдеще, трябва да бъде извършено чрез човешката душа, в която живее Бог, Който се проявява в духовния свят. Човешкият Аз става център на Божествените сили, които действат на Земята. И на хората станало ясно, че сред тях стои Един, Който върши от Себе Си това, което другите са вършили с помощта на съществата, които живеят в духовния свят и чиито сили действат върху тях. Така че, с изцелението на парализирания Христос дава импулс на нервната система, респективно на мозъка, да укрепне и да възстанови здравословното си състояние. Следва призоваването на Левий Алфеев, другото име на евангелист Матей, който поканва Исус с учениците Му на обяд и заедно с тях присъстват и много митари и бирници.
към текста >>
Че всичко, което трябва да бъде вършено в бъдеще, трябва да бъде извършено чрез човешката
душа
, в която живее Бог, Който се проявява в духовния свят.
И когато такъв един лекар е полагал ръката си върху даден болен, от него са се изливали сили, които обаче не са били негови, а това са били сили от духовния свят, на които той е бил проводник. Той е бил като един канал за действане-то на духовните сили. И тогава, когато се е разказвало, че някой бил излекуван по такъв начин, това не е изглеждало като особено чудо за тогавашния човек. Така че, важното не е било, че се е извършвало изцеление, но това, че се явил Един, Който без да е минал през Мистериите, е могъл да изцелява по такъв начин; че се е явил Един, Който е носил в самото Си сърце, в самата Си душа силата, която се изливала през другите лекари от висшите светове; че тези сили са станали лични, индивидуални сили. Затова трябваше да бъде представен фактът, че е изминало старото време, когато човек е бил медиум на природните сили и е дошло едно ново време, когато тези сили ще действат отвътре, от душата на човека.
Че всичко, което трябва да бъде вършено в бъдеще, трябва да бъде извършено чрез човешката
душа
, в която живее Бог, Който се проявява в духовния свят.
Човешкият Аз става център на Божествените сили, които действат на Земята. И на хората станало ясно, че сред тях стои Един, Който върши от Себе Си това, което другите са вършили с помощта на съществата, които живеят в духовния свят и чиито сили действат върху тях. Така че, с изцелението на парализирания Христос дава импулс на нервната система, респективно на мозъка, да укрепне и да възстанови здравословното си състояние. Следва призоваването на Левий Алфеев, другото име на евангелист Матей, който поканва Исус с учениците Му на обяд и заедно с тях присъстват и много митари и бирници. Книжниците, като виждат това, роптаят, щото те са считали митарите и бирниците, които са на римска служба, за грешници.
към текста >>
64.
3.6. Призоваването на учениците
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Тук под израза " Тайните на Царството Божие" се разбират Тайните на вътрешните Божествени сили, които се намират в човешката
душа
и чакат времето за своето проявление.
И като останал насаме с учениците Си, те Го попитали за притчата и Той им казал: "На вас е дадено да познаете Тайната на Царството Божие, а на ония, външните, всичко бива в притчи; тъй щото, гледащи да гледат и да не виждат, и слушащи да слушат, а да не разбират, да не би да се обърнат и да им се простят греховете" (4,11-12). Тук ясно е показано, че учението на Христа има две страни - външна за народа и вътрешна за учениците. Така че, имаме на една страна екзотеричното учение за широките народни маси, които слушат и не разбират какво слушат; и езотеричното, вътрешно учение за учениците. Затова Той казва: "На вас е дадено да познаете Тайната на Божието Царство. На външните всичко бива в притчи".
Тук под израза " Тайните на Царството Божие" се разбират Тайните на вътрешните Божествени сили, които се намират в човешката
душа
и чакат времето за своето проявление.
Затова е казано, че Царството Божие е вътре в нас. След като изяснява притчата за сеятеля на учениците, пак започва с притчата да обяснява идеята за Царството Божие, като дава на народа различни идеи във формата на образи. И обръщайки се към всички, казва: "Внимавайте в това, което слушате. С каквато мярка мерите, с такава и ще ви се отмери и ще ви се прибави". Тук ясно е показано как действа законът на кармата.
към текста >>
65.
3.9. Възкресението на дъщерята на Яир и жената с кръвотечението
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Разказът е предаден по следния начин в Евангелието: "И дохожда един от началниците на синагогата, на име Яир, и като Го вижда, пада пред нозете Му и много Му се моли, казвайки: Малката ми дъщеря бере
душа
, моля Ти се да дойдеш и положиш ръка на нея, за да оздравее и да живее".
3.9. Възкресението на дъщерята на Яир и жената с кръвотечението Във второто знамение са ни представени два женски образа - дъщерята на Яир, на дванадесет години, и жената, която страда от кръвотечение в продължение на дванадесет години.
Разказът е предаден по следния начин в Евангелието: "И дохожда един от началниците на синагогата, на име Яир, и като Го вижда, пада пред нозете Му и много Му се моли, казвайки: Малката ми дъщеря бере
душа
, моля Ти се да дойдеш и положиш ръка на нея, за да оздравее и да живее".
Тук на първо място е подчертана вярата на бащата, че Исус може да излекува дъщеря му. "И Той отиде _с него. И едно голямо множество следваха подире Му и хората Го притиснаха. И една жена, която бе имала кръвотечение дванадесет години и много беше пострадала от множество лекари и беше иждивила целия си имот, без да види някаква полза, а напротив, беше й станало по-зле, като чу отзивите за Исус, дойде между народа изотзад и се допре до дрехата Му. Защото си казваше: Ако само се допра до дрехата Му, ще оздравея".
към текста >>
Той е, така да се каже, като аура, като групова
душа
на апостолите.
Йоан, който е предтеча на Христа и който е изпратен да приготви пътя пред Него, имаше за задача да подготви хората, да създаде една среда, в която Христос да може да работи. И видяхме, че първите ученици на Христа са от учениците на Йоан. И сега този народ, който се събрал, това са все хора, които са кръстени от Йоан и са слушали неговото слово. И сега, като останали без Учителя си, те се привличат към Христа, за Когото се говори, че е възкръсналият Йоан или че е пророк Илия, или друг от старозаветните пророци. Но Йоан, който е подготвил пътя за Христа, след като е напуснал тялото си, пак е в средата на Христа като дух.
Той е, така да се каже, като аура, като групова
душа
на апостолите.
В случая той се явява като един невидим асистент на Христос.
към текста >>
66.
3.16. Изцелението на немия и глухия
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Това се отнася до всички самозвани учители и ръководители, които дават крива насока на човешката
душа
, вследствие на което я отклоняват от правилния път на нейното развитие.
По-нататък Христос продължава: "Който съблазнява едного от тези малките, скромните, които вярват в Мене, за него би било по-добре да се окачи голям воденичен камък на врата му и да бъде хвърлен в морето". Тези малките, скромните, това е пак слабият човешки аз, това е младият Христов импулс, който навлиза в живота. Който съблазни, т.е. който даде крива посока на развитието на Аза, който даде криво направление на новия импулс, т.е. който го насочи в левия път, в кривия път, за него е по-добре да бъде хвърлен в морето с воденичен камък на врата.
Това се отнася до всички самозвани учители и ръководители, които дават крива насока на човешката
душа
, вследствие на което я отклоняват от правилния път на нейното развитие.
След това Христос изрежда: "Ако ръката те съблазни, отсечи я; ако ногата те съблазни, отсечи я. И ако окото те съблазни, извади го". Това са все окултни изрази, които трябва да се разбират правилно. Ръката е емблема на човешката воля. Значи ако волята на човека е насочена в крива посока, човек не трябва да я следва, защото ще отиде в ада.
към текста >>
67.
3.17. Изцеление на слепия просяк
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Бог е съчетал двата принципа в човека - Духът и
душата
, умът и сърцето и човек не трябва да ги разделя.
Те казват, че Мойсей е казал мъжът да напише разводно писмо и с това е разведен. А Исус им казва, че Мойсей е дал тази заповед заради тяхното жестокосърдечие. И по-нататък развива идеята, че мъжът и жената са двете страни на човека, двата принципа на човека. "И двамата ще бъдат една плът, така че не са вече двама, а една плът. И тъй онова, което Бог е съчетал, човек да не го разлъчва".
Бог е съчетал двата принципа в човека - Духът и
душата
, умът и сърцето и човек не трябва да ги разделя.
Това е смисълът на този Христов разговор. Той има и свое външно значение по отношение на мъжа и жената. След това по повод на това, че му довеждат деца, Христос казва: "Не ги възпирайте, защото на такива е Царството Божие. Истина ви казвам: Който не приеме Божието Царство като дете, той никак няма да влезе в него". Смисълът на тази мисъл е, че човек трябва да има устремът на детето, да бъде чистосърдечен и младостта да пулсира в него.
към текста >>
68.
6. ТЪРЖЕСТВЕНОТО ВЛИЗАНЕ В ЕРУСАЛИМ И ОЧИСТВАНЕТО НА ХРАМА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Учениците представят
душата
, която служи като посредник между тялото и Духа, който е Христос.
6. ТЪРЖЕСТВЕНОТО ВЛИЗАНЕ В ЕРУСАЛИМ И ОЧИСТВАНЕТО НА ХРАМА От всичко, което се описва в 11-та глава се вижда, че Христос се приготовлява за Голгота, като обявява война на силните на деня и ги предизвиква. В началото на главата се описва тържественото влизане на Христа в Ерусалим, възседнал на осле и народът Го посреща с думите: "Осанна, благословен, който иде в Името Господне", като постилаха пътя Му с дрехи и вейки. Учителят, като разглежда тази сцена, казва, че ослето, което Христос възсяда и което Му е доведено от учениците по Негово поръчение, представя физическото тяло, с което Христос слиза на Земята.
Учениците представят
душата
, която служи като посредник между тялото и Духа, който е Христос.
А самият Христос е Логосът, Който слиза на Земята. Ерусалим, това е физическият свят, в който Христос слиза. На Земята Христос пристига така да се каже инкогнито, незабелязано, но при слизането си от духовния свят Той е тържествено изпратен; посрещащите с вейките, това са жителите на етерния свят, които го посрещат преди да влезе във физическия свят. От друга страна самото това тържествено влизане на Христа в Ерусалим е едно предизвикателство към силните на този свят, към княза на този свят. Христос влезе тържествено в неговото царство, посрещнат от народа, който иска да го направи цар.
към текста >>
Ученикът, вглъбен в дълбоко размишление, дълбока медитация, чувства своята собствена
душа
, че излиза от физическото тяло, разширява се в Космоса и се представя пред неговото съзнание като растящо дърво, под което той седи и размишлява.
Казано с други думи, Той го е видял в Школата на Мистериите. За Буда се казва, че под дървото Боди получил просветление и добил откровението. Исус вижда-Натанаил под смоковницата. В този смисъл смоковницата е емблема на едно състояние на съзнанието, при което човек идва до известна връзка с духовния свят. Това е ставало в Школите на Мистериите в древните времена.
Ученикът, вглъбен в дълбоко размишление, дълбока медитация, чувства своята собствена
душа
, че излиза от физическото тяло, разширява се в Космоса и се представя пред неговото съзнание като растящо дърво, под което той седи и размишлява.
Той се вижда под световното дърво и като плодове на дървото, които той е бил удостоен да откъсне, му се явява всичко, което е добил в процеса на размишлението като духовни образи, като духовни откровения. Следователно истинската смоковница и нейните плодове се намират в духовната област, а не на физическата Земя. Това не изключва възможността за размишление ученикът да седи под някои от свещените дървета - дървото Боди, смоковницата, при келтите - дъбът, при германците - хвойна и пр. Беритбата на плодове на смоковницата било винаги повод за изстъпление, за екстаз, които съставят същността на предхристиянския духовен живот, на старото ясновиждане. И не само отделният медитиращ човек, но чрез предхристиянските култове цели групи от народа са изпадали в онова състояние на съзнанието, даващо екстазно виждане, беритбата от плодове на смоковницата.
към текста >>
И това, което се е изживяло в храма при четенето на това място от пророк Захария, бликва във възклицанията и псалмите " осанна във вишних" от
душата
на народа.
Когато тези думи прозвучаваха при култовото четене в храма, при слушането се запалваше Огънят. Народът виждаше това, което слушаше. Видението на Месия просияваше. Същото видение се запалило сега при физическото събитие, при виждането на Човека, на Чието чело отсега нататък сияеше непобедимата царствена воля. Това, което Христос направи при влизането в града, беше едно физическо действие, което е свързано с четенето на Свещеното Писание.
И това, което се е изживяло в храма при четенето на това място от пророк Захария, бликва във възклицанията и псалмите " осанна във вишних" от
душата
на народа.
По такъв начин народът бере тези плодове от смоковницата на старото виждане. Но времето на старото виждане беше изтекло. И волята на Христа е то да е изтекло. Още не е стихнало ликуването на народа, в следващия стих се казва, че Исус се връщал от Витания с учениците, където пренощували и се казва, че Той огладнял и пристъпил при смоковницата да намери нещо за ядене. Това огладняване не е случайна жизнена дребнавост, защото Той идва от Витания, където е бил при близки хора и вероятно са закусили.
към текста >>
Въпреки виковете " осанна",
душата
на Христа е самотна.
Но времето на старото виждане беше изтекло. И волята на Христа е то да е изтекло. Още не е стихнало ликуването на народа, в следващия стих се казва, че Исус се връщал от Витания с учениците, където пренощували и се казва, че Той огладнял и пристъпил при смоковницата да намери нещо за ядене. Това огладняване не е случайна жизнена дребнавост, защото Той идва от Витания, където е бил при близки хора и вероятно са закусили. То стои във връзка с предхождащото.
Въпреки виковете " осанна",
душата
на Христа е самотна.
Това, което народът изживява и дава, не Го насища. Исус вижда смоковницата без плодове. Народът може да ликува колкото иска, но не е вече време на смокините, не е време за екзалтации. Една нова епоха започва. Тук е турена в действие новата Мирова Воля на Христа.
към текста >>
Той иска в
душата
на народа да изсъхне това, което още живее от дървото на старото ясновиждане.
Исус вижда смоковницата без плодове. Народът може да ликува колкото иска, но не е вече време на смокините, не е време за екзалтации. Една нова епоха започва. Тук е турена в действие новата Мирова Воля на Христа. Тя е неумолима.
Той иска в
душата
на народа да изсъхне това, което още живее от дървото на старото ясновиждане.
Обаче с изсъхването на смоковницата викът " осанна" се превръща в " разпни Го". Така че самият Христос е Този, Който желае и произвежда този обрат в настроението на народа. Тази е Тайната на проклятието на смоковницата. Обаче Христос никога не събаря старото, без да посади новото. Когато на следващия ден Петър казва: "Учителю, ето смоковницата, която ти прокле е изсъхнала", тогаз Христос му казва: "Имайте вяра в Бога.
към текста >>
Вярата е едно семе в човешката
душа
, от което израства едно дърво, дървото на новото ясновидство.
Истина ви казвам: Който рече на тази планина: Дигни се и хвърли се в морето, и не се усъмни в сърцето си, но повярва, че онова, което казва, се сбъдва, ще му стане." За да разберем защо Христос казва това на учениците, трябва да го свържем с Тайната на смоковницата. Смоковницата е дървото на старото ясновиждане, на древните Мистерии, а Вярата е семето на новото ясновиждане. Епохата на Вярата започва, когато е изтекла епохата на смоковницата. Но както за смоковницата хората си съставили една груба материалистична представа, така и за Вярата те са си съставили една сантиментално-душевна, вместо духовна представа.
Вярата е едно семе в човешката
душа
, от което израства едно дърво, дървото на новото ясновидство.
Затова Той казва: "Ако бихте имали вяра колкото синапово зърно, бихте могли да кажете на тази планина премести с оттук и тя би се преместила". Обаче синаповото зърно, което е най-дребното от всички семена, когато израсте става най-голямо от полските растения, става дърво, на което " птиците небесни идват и живеят между неговите клони". Вярата е новото световно дърво, дървото на новото ясновидство. И тази Вяра има силата да премества планини. Тук не се разбира преместване на физически планини, а едно духовно изживяване, при което планината на физическия свят е отместена и човек вижда в духовния свят.
към текста >>
Исус му отговори, че най-голямата заповед е да възлюби човек Бога с всичкото си сърце, с всичката си
душа
, с всичкия си разум и с всичката си сила.
Старият свят трябва да замине и ще загине. След тази сцена в храма, където премина в нападение, Христос говори за разрушението на храма, за гибелта на стария свят на един кръг от доверени ученици, гледайки храма заедно с тях от маслинената планина. Той казва, че камък върху камък няма да остане от стария свят. Той предварително вижда накъде ще се търколи лавината, която Той трябваше да приведе в движение. След това идва при Него един книжник и Го пита коя е най-голямата заповед.
Исус му отговори, че най-голямата заповед е да възлюби човек Бога с всичкото си сърце, с всичката си
душа
, с всичкия си разум и с всичката си сила.
И втора подобна заповед е да възлюбиш ближния както себе си. След като видели как Христос отговорил мъдро на всички, престанали да Му задават въпроси. След това сам Исус, като говори на народа в храма, казва: "Как думат книжниците, че Христос е Давидов син? Сам Давид казва чрез Светия Дух: Рече Господ на моя Господ, седни от дясно Ми, докле положа враговете Ти в Твое подножие. Сам Давид Го нарича Господ.
към текста >>
69.
7. ПРЕДСКАЗАНИЯТА НА ХРИСТА ЗА КРАЙНАТА ЕПОХА И ЗА ВТОРОТО ПРИШЕСТВИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
А старото - това е кармата, която човечеството е натрупало в течение на своето минало развитие и тя трябва да бъде разчистена, за да може новият импулс да породи кълна на новата култура, която дреме в
душата
на човечеството.
Това е едно грандиозно предсказание за края на нашата културна епоха, когато се извършва ликвидацията на човешката карма. За него може много да се говори, но ще кажа само следното: забележително е, че това предсказание е казано малко преди Голгота и във връзка с Голгота. Второто забележително нещо е, че се казва, че това поколение няма да премине, докато не се сбъдне всичко. Под това поколение в случая Христос разбира човечеството на Петата културна епоха, която в Неговото време е в своето зазоряване и която приема Неговия импулс. И понеже новият импулс навлиза в живота, това поражда противодействие от страна на старото, което неминуемо трябва да слезе от историческата сцена и вследствие на това са всичките тези големи страдания, за които Христос говори, че ще сполетят човечеството.
А старото - това е кармата, която човечеството е натрупало в течение на своето минало развитие и тя трябва да бъде разчистена, за да може новият импулс да породи кълна на новата култура, която дреме в
душата
на човечеството.
Тези страдания са резултат на стълкновение на старото, което си отива, с новото, което навлиза в живота на човечеството. Този процес започва още от времето след Христа, когато римляните разрушават Ерусалим и се сбъдва началото на предсказанието на Христа, че камък върху камък няма да остане от тези големи здания. Това се отнася и до всички такива големи здания, които в течение на историческото развитие ще бъдат разрушени. Второто важно положение в това предсказание е, че в течение на тези големи страдания ще се явят много лъ-жехристи и лъжепророци, които ще съблазнят мнозина със своите чудеса и знамения. В течение на цялото историческо развитие след Христа винаги е имало такива, има ги и в наши дни.
към текста >>
В случая Христос е онази духовна Светлина, която като проникне човешките умове, ще разшири човешкото съзнание, ще организира силите на човешката
душа
и ще събуди Божественото, което дреме в глъбините на всяка
душа
.
А мисълта, че слънцето и луната ще потъмнеят и че звездите ще паднат от небето показва, че държавната власт, емблема на която е слънцето, ще загуби своята сила, а също и религията в сегашната си форма ще изгуби своето влияние над човечеството, което е символизирано с изгубването светлината на луната. А че звездите ще паднат показва, че учените хора, авторитетните хора на времето си ще изгубят своето значение и влияние. И когато всичко това стане, тогава ще дойде Човешкият Син във всичката Си сила и слава. Христос като Светлина ще проникне умовете на хората и ще произведе цял обрат, цяла революция в разбиранията на хората. И Учителят казва, че и още много пъти да дойде Христос физически, ако Той не проникне като Светлина в човешките умове и ако не се роди в човешките души, малка полза ще имат хората.
В случая Христос е онази духовна Светлина, която като проникне човешките умове, ще разшири човешкото съзнание, ще организира силите на човешката
душа
и ще събуди Божественото, което дреме в глъбините на всяка
душа
.
И когато тази Светлина проникне в човешките умове и човешкото съзнание, хората ще влязат във връзка с Христа, Който е на Земята, но чака да се отворят нашите очи, за да Го видим и познаем, и влезем във връзка с Него. И Той казва: "Идете и проповядвайте това Евангелие по цялата Земя и Аз ще бъда с вас до скончанието на века".
към текста >>
70.
8. ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ И ГЕТСИМАНИЯ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
"Нека се пренесем с пълно благоговение - защото така трябва да бъде това - в
душата
на Исус Христос, Който се старае до последния момент да запази връзката, която се беше създала между Него и апостолите; нека се пренесем, доколкото това е възможно, в
душата
на Христа.
Но че не стана това, а другото, ние виждаме особено ясно в Евангелието на Марко. Когато хванаха Исус, всички побягнаха, а Петър, който беше обещал да не отстъпва пред нищо, се отрече три пъти от Него, преди петелът да е пропял два пъти. Това е описано по отношение на апостолите. Но как ни се показва, че не така постъпи и самият Христос? "
"Нека се пренесем с пълно благоговение - защото така трябва да бъде това - в
душата
на Исус Христос, Който се старае до последния момент да запази връзката, която се беше създала между Него и апостолите; нека се пренесем, доколкото това е възможно, в
душата
на Христа.
Тази душа можеше много добре да си зададе световно-историческия въпрос: "Мога ли Аз да направя, щото поне душите на най-избраните ученици да се издигнат толкова високо, че да изживеят заедно с Мене всичко, което трябваше да стане до Тайната на Голгота? Пред този въпрос е изправена самата душа на Христа. Това е един величествен момент, когато Петър, Яков и Йоан бяха изведени на Маслинената гора и Христос трябваше да погледне в Себе Си дали може да задържи най-избраните от Своите ученици. И затова Го обзема страх. Може ли някой да мисли, че Христос е бил обзет от страх пред смъртта, пред Тайната на Голгота?
към текста >>
Тази
душа
можеше много добре да си зададе световно-историческия въпрос: "Мога ли Аз да направя, щото поне душите на най-избраните ученици да се издигнат толкова високо, че да изживеят заедно с Мене всичко, което трябваше да стане до Тайната на Голгота?
Когато хванаха Исус, всички побягнаха, а Петър, който беше обещал да не отстъпва пред нищо, се отрече три пъти от Него, преди петелът да е пропял два пъти. Това е описано по отношение на апостолите. Но как ни се показва, че не така постъпи и самият Христос? " "Нека се пренесем с пълно благоговение - защото така трябва да бъде това - в душата на Исус Христос, Който се старае до последния момент да запази връзката, която се беше създала между Него и апостолите; нека се пренесем, доколкото това е възможно, в душата на Христа.
Тази
душа
можеше много добре да си зададе световно-историческия въпрос: "Мога ли Аз да направя, щото поне душите на най-избраните ученици да се издигнат толкова високо, че да изживеят заедно с Мене всичко, което трябваше да стане до Тайната на Голгота?
Пред този въпрос е изправена самата душа на Христа. Това е един величествен момент, когато Петър, Яков и Йоан бяха изведени на Маслинената гора и Христос трябваше да погледне в Себе Си дали може да задържи най-избраните от Своите ученици. И затова Го обзема страх. Може ли някой да мисли, че Христос е бил обзет от страх пред смъртта, пред Тайната на Голгота? Може ли някой да повярва, че на Маслинената гора пот от кръв бе избила по челото Му поради наближаване на събитието на Голгота?
към текста >>
Пред този въпрос е изправена самата
душа
на Христа.
Това е описано по отношение на апостолите. Но как ни се показва, че не така постъпи и самият Христос? " "Нека се пренесем с пълно благоговение - защото така трябва да бъде това - в душата на Исус Христос, Който се старае до последния момент да запази връзката, която се беше създала между Него и апостолите; нека се пренесем, доколкото това е възможно, в душата на Христа. Тази душа можеше много добре да си зададе световно-историческия въпрос: "Мога ли Аз да направя, щото поне душите на най-избраните ученици да се издигнат толкова високо, че да изживеят заедно с Мене всичко, което трябваше да стане до Тайната на Голгота?
Пред този въпрос е изправена самата
душа
на Христа.
Това е един величествен момент, когато Петър, Яков и Йоан бяха изведени на Маслинената гора и Христос трябваше да погледне в Себе Си дали може да задържи най-избраните от Своите ученици. И затова Го обзема страх. Може ли някой да мисли, че Христос е бил обзет от страх пред смъртта, пред Тайната на Голгота? Може ли някой да повярва, че на Маслинената гора пот от кръв бе избила по челото Му поради наближаване на събитието на Голгота? Това би значело да нямаме никаква представа за Тайната на Голгота, за характера и разбирането на Христа, Който знаеше, че трябва да мине през Голгота.
към текста >>
"Нека изтъкнем още едно място: потърсете към края на Евангелието на Марко едно място, на което не се обръща внимание при четенето, когато то не се разбира; но когато бъде разбрано, то действа потресаващо на
душата
.
"И като поучаваше в храма, Исус проговори, казвайки: Как думат книжниците, че Христос е Давидов син. Сам Давид казва чрез Светия Дух: Рече Господ на моя Господ: Седни отдясно Ми, докле положа враговете Ти на Твое подножие". Сам Давид Го нарича Господ. Тогава как да е негов син? " Оттук се вижда, че се говори за Господа в индивидуалността на човека, на Господа, Който живее в човека, за това, което трябваше да се разцъфти от Давидовия род.
"Нека изтъкнем още едно място: потърсете към края на Евангелието на Марко едно място, на което не се обръща внимание при четенето, когато то не се разбира; но когато бъде разбрано, то действа потресаващо на
душата
.
То е онова място, където се говори, че Христос е предаден сега на светските сили, че ще бъде съден и че ще се търси основание да бъде осъден. Преди това място бе казано, какво е извършил Той в храма, изгони среброменителите и разтури масите им, където бе говорил твърде смели слова, но затова не Му се случи нищо. Той изрично обръща внимание на това: " Всичко това вие чухте и сега, когато се намирам пред вас, търсите лъжливи свидетелства против Мене, хванахте Ме чрез един предател с обикновени средства, както хващат човек, който е извършил тежко престъпление, когато се намирах сред вас в храма". Това е едно потресаващо място. Защото на нас ни се дава да разберем, че общо взето навсякъде Христос действа така, че не могат да сторят нищо против Него.
към текста >>
И казва им:
Душата
Ми е прескръбна до смърт; постойте тук и бдете.
Исус му каза: Истина ти казвам, че още тази нощ, преди да пее петелът два пъти, ти три пъти ще се отречеш от Мене. А той твърде разпалено казваше: Ако стане нужда и да умра с Тебе, пак няма да се отрека от Тебе. Същото казваха и другите". Идват до едно място, наречено Гетсимания и Той казва на учениците Си: "Седете тук, докато се помоля. И взе със себе си Петър, Яков и Йоан и захвана да се ужасява, да тъгува.
И казва им:
Душата
Ми е прескръбна до смърт; постойте тук и бдете.
И като отиде малко напред, падна на земята и се молеше: Ако е възможно да Го отмине тази чаша, казвайки: Авва Отче, за Тебе всичко е възможно, отмени Ме с тази чаша, не обаче както Аз искам, но както Ти искаш. И идва, намира ги заспали. И казва на Петра: Симоне, спиш ли? Не можа ли поне един час да постоиш буден? Бдете и молете се, за да не паднете в изкушение.
към текста >>
Той там казва, че Христовият Дух е напуснал тялото на Исус преди да го качат на кръста, и в това тяло е останала
душата
на Адам, която беше
душата
на Исус от Назарет.
- Сина Человечески". "И колкото повече вършеха те това, толкова повече се оттегляше Космическият елемент. Който навлезе като един млад импулс в земния живот. Той се оттегли и остана Синът Человечески, над когото витаеше Това, Което трябваше да дойде като млад космичен импулс". В една от беседите на осма серия, Учителят разглежда доста обширно този въпрос, който е един от най-дълбоките въпроси в човешкото развитие и дава обилно светлина.
Той там казва, че Христовият Дух е напуснал тялото на Исус преди да го качат на кръста, и в това тяло е останала
душата
на Адам, която беше
душата
на Исус от Назарет.
И Учителят казва още: "Божественото не може да се разпъне, човешкото се разпъва. Адам трябваше да мине през кръста на Голгота и да не се чуе молбата му, защото той в рая не послуша Бога. Затова и Бог сега не го послуша. И когато той вика: " Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил? "- това ни показва, че Христовият Дух е вече напуснал тялото и е останала само душата на Адам, която трябва да преживее кръстната смърт, за да разбере, че това, което Бог е казал първоначално, трябва да се изпълни".
към текста >>
"- това ни показва, че Христовият Дух е вече напуснал тялото и е останала само
душата
на Адам, която трябва да преживее кръстната смърт, за да разбере, че това, което Бог е казал първоначално, трябва да се изпълни".
Той там казва, че Христовият Дух е напуснал тялото на Исус преди да го качат на кръста, и в това тяло е останала душата на Адам, която беше душата на Исус от Назарет. И Учителят казва още: "Божественото не може да се разпъне, човешкото се разпъва. Адам трябваше да мине през кръста на Голгота и да не се чуе молбата му, защото той в рая не послуша Бога. Затова и Бог сега не го послуша. И когато той вика: " Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?
"- това ни показва, че Христовият Дух е вече напуснал тялото и е останала само
душата
на Адам, която трябва да преживее кръстната смърт, за да разбере, че това, което Бог е казал първоначално, трябва да се изпълни".
"Никое от другите Евангелия не говори за това, че накрая остана само Синът Человечески и Космическият елемент само витаеше над него. Само Евангелието на Марко говори за това. Ето защо, когато става въпрос за Христовото събитие като космически факт, в никое друго Евангелие не е така силно изразено, че в онзи момент, когато в тяхното неразбиране хората хванаха Сина Человечески, от ръцете им се изплъзна младият Космически елемент, който от това време насам се включи като импулс в развитието на Земята. Това е представено от младия момък, който им се изплъзна, когато го хванаха и той остави дрехата си и избяга. В тяхните ръце остана само Синът Человечески, Исус от Назарет.
към текста >>
Най-после това е един мистичен процес, който се разиграва във всяка човешка
душа
на определена степен на развитие.
И той купи плащеницата и го сне, обви го в плащеницата и положи го в гроба, който бе изсечен в скала и превали камък върху гробната врата. Мария Магдалина и Мария, Йосиевата майка, гледаха къде го положиха". Цялата тази глава е изпълнена с окултни факти и процеси. Тук най-напред ни са представени три процеса: един исторически - съденето и разпъването на Исус от Назарет, който е преплетен от много окултни факти. След това имаме един космичен процес, когато Логосът е разпънат на Кръста на материята и от двете Му страни два други космически духа, които са представители на материята, господари на материалния свят, а Логосът е Господар на духовния свят.
Най-после това е един мистичен процес, който се разиграва във всяка човешка
душа
на определена степен на развитие.
"И като Го разпънаха, разделиха дрехите Му и хвърлиха жребие за тях". Това е исторически факт. В космично отношение дрехата на Логоса е цялата Земя, която хората разделят на части, отделни държави, области и прочие. "А в шестия час настана тъмнина по цялата Земя и трая до деветия час". Това е едно историческо явление, за което свидетелства между другото Дионисий Аеропагит, който е бил един египетски посветен, и като вижда тази тъмнина да обхваща Земята, си казал: " Това е признак, че въплътеният Бог много страда в материята, минава през големи страдания".
към текста >>
"
Душата
на Исуса, която е както видяхме
душата
на Адама, вижда, че е напусната от Логоса, от Христа и се вижда изоставена, и вика.
Впоследствие той се среща с апостол Павел и става ученик на Христа. Както знаем от Евангелието на Йоан, Христос казва за Себе Си: "Аз съм Светлината на света". И още: "Докато съм в света, Аз съм Светлина на света". И сега, при издъхването, Той видимо е напуснал Земята, както Слънцето като залезе, тази духовна Светлина се оттегля от Земята, и затова настава тъмнина по цялата Земя. "И в деветия час Исус извика със силен глас: " Елои, Елои, Лама Савахтани", което значи: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?
"
Душата
на Исуса, която е както видяхме
душата
на Адама, вижда, че е напусната от Логоса, от Христа и се вижда изоставена, и вика.
"И като издаде силен глас издъхна. И завесата на храма се раздра на две отгоре до долу". Това е завесата, която до това време е скривала Тайните на Посвещението от широките народни маси. Но сега, когато тези Тайни са изнесени на историческата сцена, тази завеса е вече излишна. Тя се разкъсва," защото не остава вече нищо скрито, нищо тайно.
към текста >>
71.
9. СИМОН ОТ КИРИНЕЯ И ЙОСИФ ОТ АРИМАТЕЯ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
При четенето на Евангелието ние трябва да се спрем на дадените там образи и да оставим те да действат на нашата
душа
.
Така Йосиф от Ариматея се явява като освободителят от Кръста. Той води от Кръста до трите степени на Макрокосмоса, които започват с полагането в гроба. Симон от Киринея и Йосиф от Ариматея показват две от най-важните Тайни в живота на човека - въплътяването на човека, което е насочено към Кръста и освобождаването на човека от Кръста-тяло. Когато всеки човек стане Симон от Киринея и Йосиф от Ариматея, тези две душевни Тайни се осъществяват и въплътяват в него. Тайните, които трябва да осъществим в нашето развитие като човеци, гледайки образите на Симон от Киринея и Йосиф от Ариматея, са тези на носенето на Кръста и освобождаването от Кръста.
При четенето на Евангелието ние трябва да се спрем на дадените там образи и да оставим те да действат на нашата
душа
.
По такъв начин те ще пречистят душата и ще я преобразят, превръщайки я в образа, който стои пред нея. Така че, всеки човек е носител на един Кръст преди средата на своя Път. Първо човек трябва да се съедини бавно с Кръста, носейки го, преди в полунощния час да мине през Вратата на Кръста, преди там да се осъществи напълно с Мировия Кръст. И отново човекът е този, който вървейки по тесния Път, извън това отъждествяване, може да се освободи чрез снемане от Кръста, където той може сам да стане освободител от Кръста. Това става в Пътя на окултното развитие, когато човек дойде до онази степен, когато съзнателно може да излиза от тялото, когато пожелае.
към текста >>
По такъв начин те ще пречистят
душата
и ще я преобразят, превръщайки я в образа, който стои пред нея.
Той води от Кръста до трите степени на Макрокосмоса, които започват с полагането в гроба. Симон от Киринея и Йосиф от Ариматея показват две от най-важните Тайни в живота на човека - въплътяването на човека, което е насочено към Кръста и освобождаването на човека от Кръста-тяло. Когато всеки човек стане Симон от Киринея и Йосиф от Ариматея, тези две душевни Тайни се осъществяват и въплътяват в него. Тайните, които трябва да осъществим в нашето развитие като човеци, гледайки образите на Симон от Киринея и Йосиф от Ариматея, са тези на носенето на Кръста и освобождаването от Кръста. При четенето на Евангелието ние трябва да се спрем на дадените там образи и да оставим те да действат на нашата душа.
По такъв начин те ще пречистят
душата
и ще я преобразят, превръщайки я в образа, който стои пред нея.
Така че, всеки човек е носител на един Кръст преди средата на своя Път. Първо човек трябва да се съедини бавно с Кръста, носейки го, преди в полунощния час да мине през Вратата на Кръста, преди там да се осъществи напълно с Мировия Кръст. И отново човекът е този, който вървейки по тесния Път, извън това отъждествяване, може да се освободи чрез снемане от Кръста, където той може сам да стане освободител от Кръста. Това става в Пътя на окултното развитие, когато човек дойде до онази степен, когато съзнателно може да излиза от тялото, когато пожелае. В стадия Симон от Киринея, както този на Йосиф от Ариматея, човек е леко свързан с Кръста.
към текста >>
Много медиумични и прекалено екзалтирани душевни състояния почиват на едно преждевременно разхлабване на връзката между
душата
и тялото, преди още
душата
да е слязла напълно до основата на земното, преди да е била напълно върху Кръста на тялото.
Симон от Киринея не носи своя собствен кръст, а кръста на Христа. Мисълта за страдане, заедно с Христа, която прозвучава в посланията на Павел, ще помогне на човека да намери утвърждаването на своята лична съдба в самия себе си. Снемането от Кръста след това е всичко онова, което изтръгва човека от неговата обвързаност и окованост в тялото му, което го издига над неговото лично същество, всичко, което го освобождава от тялото му. Обаче не трябва да смесваме едно здраво освобождаване от тялото с едно болезнено такова. Снемането от Кръста, без то да е било предшествано от носенето на Кръста и от Разпятието на Кръста, е нещо болезнено.
Много медиумични и прекалено екзалтирани душевни състояния почиват на едно преждевременно разхлабване на връзката между
душата
и тялото, преди още
душата
да е слязла напълно до основата на земното, преди да е била напълно върху Кръста на тялото.
Йосиф от Ариматея снема тялото на Христа от кръста. Тук отново изпъква мисълта на апостол Павел, изразена в неговите послания за умирането заедно с Христа и за възкресението заедно с Христа. С тази мисъл Павел показва на хората Пътя, как да се издигнат над свързаното с тялото съзнание, как да се издигнат над себе си и как да проникнат в духовния свят, в Космоса. В носенето на кръста са обхванати заедно първите три от седемте степени - микрокосмическите степени на личното изпитание и пречистването. В снемането от кръста се намират като в зародиш последните три степени, когато човек се съединява с Космоса, с Великото в света.
към текста >>
72.
10. НОВИЯТ КОСМИЧЕН ИМПУЛС
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Има за задача да организира човешкия душевен живот и да издигне човешката
душа
на една степен по-високо в нейното развитие, като направи съзнателна връзка на
душата
с Духа и по такъв начин човек постепенно да стане гражданин на духовния свят, на Царството Божие.
След това той се явява на двама от тях в една друга форма, когато пътуваха, когато минаваха през полето. Евангелието завършва бързо, като посочва бъдещето по отношение на това, което тогава не можеше да бъде разбрано. Защото човечеството тогава беше стигнало до най-ниската точка на своето слизане в материята и трябваше да бъде насочено към бъдещето, към възхода. И колкото по-добре хората на бъдещето разберат Мистерията на Голгота, толкова повече ще се проникват от новия космичен импулс, който проникна света от момента на Голгота. Новият космичен импулс, представен в Евангелието от младежа, има за задача да организира и преобрази света и живота на човечеството.
Има за задача да организира човешкия душевен живот и да издигне човешката
душа
на една степен по-високо в нейното развитие, като направи съзнателна връзка на
душата
с Духа и по такъв начин човек постепенно да стане гражданин на духовния свят, на Царството Божие.
И когато Христос каза, като гледа зданията на храма, " камък на камък няма да остане от тези здания", Той разбира това и в буквален смисъл, но понеже всичко преходно е символ на една духовна реалност, с това Той иска да ни покаже, че от стария свят и живот няма да остане нищо - всичко ще бъде съборено и унищожено от дейността на новия космичен импулс. Новият космичен импулс е творчески, а не разрушителен, но под напора на новото, което се ражда от този импулс, всички стари форми на Живота ще бъдат унищожени. Те ще се разрушат от самосебе си, защото ще бъдат напуснати от Живота, който вече се развива под влияние на новия импулс. И когато Христос казва: "Ново вино не се налива в стари мехове", Той пак има предвид дейността на новия космичен импулс, който ще разруши всички стари мехове, всички стари форми. За да се изяви новият импулс, трябва да се създадат нови форми както в органическия, така и в социалния и психическия живот.
към текста >>
73.
12. ЕВАНГЕЛИСТ МАРКО И НЕГОВОТО ЕВАНГЕЛИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Така щото в такава една
душа
, като тази на Петър, след като тя е приела Импулса на Възкръсналия, просветнал споменът за това, което беше станало след бягството.
На Петър и на другите, които бяха ученици на Христа, след Възкресението им бяха отворени духовните очи, те станаха ясновидци. Така те можаха да видят ясновидски Тайната на Голгота. Така че, към Тайната на Голгота съществува само един път - пътят на ясновидството, въпреки че тази Тайна е била извършена на физическото поле. Това трябва да се запомни. Това ни показва много ясно самото Евангелие, като ни разказва, че в решаващия момент са побягнали най-призваните.
Така щото в такава една
душа
, като тази на Петър, след като тя е приела Импулса на Възкръсналия, просветнал споменът за това, което беше станало след бягството.
Иначе човек си спомня само за това, което е станало пред очите на физическо поле. Но при едно такова ясновид-ство, което се прояви у апостолите, за разлика от обикновения спомен, човек носи в себе си спомен от събития, станали на физическото поле, на които той не е бил физически свидетел. След срещата си с възкръсналия Исус, техните души се пробуждат, тяхните духовни очи се отварят и те стават ясновидци. Виждат всичко това, което е станало след тяхното разбягване в Гетсимания. И това, което са видели, те го предават с голямо вдъхновение на хората, на които проповядват Словото.
към текста >>
Така импулсът, който се е проявил у самия Петър, премина върху Марко, в
душата
на Марко, така щото самият Марко видя да просиява и в неговата собствена
душа
това, което се бе извършило в Ерусалим като Тайна на Голгота.
Виждат всичко това, което е станало след тяхното разбягване в Гетсимания. И това, което са видели, те го предават с голямо вдъхновение на хората, на които проповядват Словото. По този начин се разкрива Тайната на Голгота и може да се говори за нея. Но импулсът, който преминава от Христа у такива ученици като Петър, можа да се предаде на онези, които бяха ученици на учениците. Такъв ученик на Петър е бил онзи, който първоначално е съставил устно Евангелието на Марко.
Така импулсът, който се е проявил у самия Петър, премина върху Марко, в
душата
на Марко, така щото самият Марко видя да просиява и в неговата собствена
душа
това, което се бе извършило в Ерусалим като Тайна на Голгота.
Дълго време този Марк беше ученик на Петър. След това той стигна на едно място, където намери, така да се каже, външна среда, от която можа да придаде на своето Евангелие онзи оттенък, от който се нуждаеше именно това Евангелие. Евангелието на Марко ни дава възможност най-ясно да почувстваме космичното величие и значение на Христа. Към описанието на това космическо величие на Христа, авторът на Евангелието на Марко можа да бъде подбуден именно чрез онова място, на което той се озова, след като остави Петър в Рим. Той се озова в Александрия, живя там известно време, когато известната юдейската окултна философска школа в Александрия се беше издигнала на известна висота и можа да възприеме там това, което съставяше най-добрата страна на езическия гносис.
към текста >>
Там той можа да възприеме светогледи, които съществуваха по това време, за излизането на човешкото същество от духовните светове, за идването на това човешко същество в допир с Луцифер и Ариман, за възприемането на Луциферическите и Ариманските сили в човешката
душа
.
Дълго време този Марк беше ученик на Петър. След това той стигна на едно място, където намери, така да се каже, външна среда, от която можа да придаде на своето Евангелие онзи оттенък, от който се нуждаеше именно това Евангелие. Евангелието на Марко ни дава възможност най-ясно да почувстваме космичното величие и значение на Христа. Към описанието на това космическо величие на Христа, авторът на Евангелието на Марко можа да бъде подбуден именно чрез онова място, на което той се озова, след като остави Петър в Рим. Той се озова в Александрия, живя там известно време, когато известната юдейската окултна философска школа в Александрия се беше издигнала на известна висота и можа да възприеме там това, което съставяше най-добрата страна на езическия гносис.
Там той можа да възприеме светогледи, които съществуваха по това време, за излизането на човешкото същество от духовните светове, за идването на това човешко същество в допир с Луцифер и Ариман, за възприемането на Луциферическите и Ариманските сили в човешката
душа
.
Той можа да се запознае с всичко това от езическия гносис, което даваше разбиране за произхода на човека от Космоса и новото изграждане на нашата планета. Но именно на това място, което се намираше в Египет, Марко можа да види колко силен беше контрастът между това, за което първоначално бе предназначен човек и това, което този човек беше станал след това. Това се показваше най-добре в египетската култура. Тази египетска култура водеше своя произход от най-възвишените откровения, които можеха да се видят после въплътени в египетската архитектура, особено в пирамидите и дворците, в културата на Сфинкса. Но тази култура на Египет достигна до все по-голям упадък и поквара именно през третия културен период, превърна се в най-лошите израждания на черната магия, най-лошата злоупотреба с духовното.
към текста >>
Но за това беше необходима една
душа
, която да вижда в основата на нещата, а не съществуващата корупция.
Но именно на това място, което се намираше в Египет, Марко можа да види колко силен беше контрастът между това, за което първоначално бе предназначен човек и това, което този човек беше станал след това. Това се показваше най-добре в египетската култура. Тази египетска култура водеше своя произход от най-възвишените откровения, които можеха да се видят после въплътени в египетската архитектура, особено в пирамидите и дворците, в културата на Сфинкса. Но тази култура на Египет достигна до все по-голям упадък и поквара именно през третия културен период, превърна се в най-лошите израждания на черната магия, най-лошата злоупотреба с духовното. Но когато човек притежава необходимите за това духовни очи, той може да види най-дълбоките Тайни в това, което още се практикуваше в Египет, защото то произхождаше от чистата Хермесова Мъдрост.
Но за това беше необходима една
душа
, която да вижда в основата на нещата, а не съществуващата корупция.
Още по времето на Мойсей корупцията беше доста напреднала. Още тогава той трябваше да изнесе от Египет това, което беше добро и чисто в египетската култура. Тази добра страна от египетската култура бе изнесена от Египет чрез Мойсей, за да бъде предадена посредством Мойсеевата душа на следващите поколения. След това корупцията напредна още повече. Пред душата на Марко стоеше живата картина, която показваше как може да падне човечеството, как можа да изпадне в материализъм това човечество, именно по отношение на своя мироглед.
към текста >>
Тази добра страна от египетската култура бе изнесена от Египет чрез Мойсей, за да бъде предадена посредством Мойсеевата
душа
на следващите поколения.
Но тази култура на Египет достигна до все по-голям упадък и поквара именно през третия културен период, превърна се в най-лошите израждания на черната магия, най-лошата злоупотреба с духовното. Но когато човек притежава необходимите за това духовни очи, той може да види най-дълбоките Тайни в това, което още се практикуваше в Египет, защото то произхождаше от чистата Хермесова Мъдрост. Но за това беше необходима една душа, която да вижда в основата на нещата, а не съществуващата корупция. Още по времето на Мойсей корупцията беше доста напреднала. Още тогава той трябваше да изнесе от Египет това, което беше добро и чисто в египетската култура.
Тази добра страна от египетската култура бе изнесена от Египет чрез Мойсей, за да бъде предадена посредством Мойсеевата
душа
на следващите поколения.
След това корупцията напредна още повече. Пред душата на Марко стоеше живата картина, която показваше как може да падне човечеството, как можа да изпадне в материализъм това човечество, именно по отношение на своя мироглед. И едно нещо изпита Марко точно тогава, което и днес може да се изпита, макар и в друга форма, стига човек да има чувство за това. Защото днес всъщност ние сме свидетели на възраждането на египетската култура. Така Марко можа да изпита, да види как в неговата епоха човечеството беше слязло от своята някогашна духовна висота и беше стигнало дотам, да зачита само материалните неща.
към текста >>
Пред
душата
на Марко стоеше живата картина, която показваше как може да падне човечеството, как можа да изпадне в материализъм това човечество, именно по отношение на своя мироглед.
Но за това беше необходима една душа, която да вижда в основата на нещата, а не съществуващата корупция. Още по времето на Мойсей корупцията беше доста напреднала. Още тогава той трябваше да изнесе от Египет това, което беше добро и чисто в египетската култура. Тази добра страна от египетската култура бе изнесена от Египет чрез Мойсей, за да бъде предадена посредством Мойсеевата душа на следващите поколения. След това корупцията напредна още повече.
Пред
душата
на Марко стоеше живата картина, която показваше как може да падне човечеството, как можа да изпадне в материализъм това човечество, именно по отношение на своя мироглед.
И едно нещо изпита Марко точно тогава, което и днес може да се изпита, макар и в друга форма, стига човек да има чувство за това. Защото днес всъщност ние сме свидетели на възраждането на египетската култура. Така Марко можа да изпита, да види как в неговата епоха човечеството беше слязло от своята някогашна духовна висота и беше стигнало дотам, да зачита само материалните неща. Чрез това той доби едно дълбоко разбиране за истината, че Най-великият импулс живее в нещо свръхсетивно и това потвърди после неговия учител Петър. Този Свръхсетивен импулс той символизира чрез младежа, за който говорихме.
към текста >>
74.
1. ХАРАКТЕРНИ ОСОБЕНОСТИ НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЯ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
В този случай вярно е, че Библията говори повече на чувството, но познавателната част на човешката
душа
, която живее в ясната, чиста Божествена мисъл, е все повече изтласкана от религиозната област.
Към това се прибавя още и фактът, че именно при Евангелието на Матей трябва да се държи сметка, че гръцката редакция не произхожда направо от еврейския оригинален текст, а от латински текст, който бил направен от гръцкия монах Хиеронимус. Латинският превод на Библията от Хиеронимус, от който произхожда онази форма на Библията, внедрена както в Римокатолическата, така и в Протестантската църква, представя общо взето едно твърде трагично, макар и исторически необходимо изопачаване спрямо оригиналния текст. Гностическите гръцки тайни на оригиналния текст са били затъмнени от Хиеронимус. Това той отчасти даже е сторил съзнателно. Тъмната во-лунтаристичност на латинския език поставя сама по себе си една завеса пред светещата и чиста мисъл и яснота на гръцкия език.
В този случай вярно е, че Библията говори повече на чувството, но познавателната част на човешката
душа
, която живее в ясната, чиста Божествена мисъл, е все повече изтласкана от религиозната област.
Спрямо първичния гръцки език, еврейският е надарен с по-мощни духовни сили и дълбочина. Той съдържа същевременно големи магически мантрични сили и едно запалващо познанието богатство от Божествени образни мисли. Ето защо ние не можем лесно да си съставим една особено висока представа за оригиналния текст на Евангелието на Матей. Към това понижение на Словото от еврейския език, слизайки през латинския до гръцкия, се прибавя още и нарочното изменение, което Хиеронимус направил върху текста на Евангелието на Матей, както говори преданието. Евангелието на Матей произхожда от средата на есеите, т.е.
към текста >>
75.
2. ХРИСТИЯНСТВОТО КАТО ФИЛОСОФИЯ НА ЖИВОТА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Това е така, понеже Евангелията са откровения на Духа, Който се проявява в Космоса, в историята и в човешката
душа
.
Той внася ново гледище при разяснение на този окултен въпрос. Та като дойдем до проучването на Евангелието, ще го проучваме по един окултен начин - трябва да намерим в какво съотношение стоят притчите една към друга. Те са все символи, наредете ги и тогава ще се яви разгадаването им". Така че, при разглеждане Евангелието на Матей, както и на другите Евангелия, ще подхождаме към тях, както се подхожда към книги, написани на един окултен език - книги с дълбок смисъл и съдържание, които са скрити зад обикновени разкази и истории. Както във всяка окултна книга, така и в Евангелието ще намерим най-малко три смисъла, които вървят паралелно - исторически, мистичен и космичен.
Това е така, понеже Евангелията са откровения на Духа, Който се проявява в Космоса, в историята и в човешката
душа
.
И Христос казва: "Като дойде Духът на Истината, Той ще ви напомни всичко, що съм казал". Значи Евангелията са плод на това напомняне на Духа на Истината, който е първият аспект на троичния висш човек. Но както казах и при другите Евангелия, аз няма да тълкувам Евангелието на Матей, но само ще насоча към окултната страна, към окултния характер на Евангелието, като укажа с това посоката, в която трябва да се тълкува и разбира то. Докато в Евангелието на Йоан Христос ни се разкрива като Светлина на света и ни разкрива мировите Тайни, в Евангелието на Лука ни се разкрива като жертвоприношение на Любовта; в Евангелието на Марко ни са показани всичките духовни и космически сили, които се вливат на Земята чрез Исус Христос, то Евангелието на Матей ни показва Христа като хармоничен и съвършен образ на Човека, и Тайната на историята на човечеството. Матей ни разкрива Христа като Живот, който се проявява в човечеството и в човешката душа.
към текста >>
Матей ни разкрива Христа като Живот, който се проявява в човечеството и в човешката
душа
.
Това е така, понеже Евангелията са откровения на Духа, Който се проявява в Космоса, в историята и в човешката душа. И Христос казва: "Като дойде Духът на Истината, Той ще ви напомни всичко, що съм казал". Значи Евангелията са плод на това напомняне на Духа на Истината, който е първият аспект на троичния висш човек. Но както казах и при другите Евангелия, аз няма да тълкувам Евангелието на Матей, но само ще насоча към окултната страна, към окултния характер на Евангелието, като укажа с това посоката, в която трябва да се тълкува и разбира то. Докато в Евангелието на Йоан Христос ни се разкрива като Светлина на света и ни разкрива мировите Тайни, в Евангелието на Лука ни се разкрива като жертвоприношение на Любовта; в Евангелието на Марко ни са показани всичките духовни и космически сили, които се вливат на Земята чрез Исус Христос, то Евангелието на Матей ни показва Христа като хармоничен и съвършен образ на Човека, и Тайната на историята на човечеството.
Матей ни разкрива Христа като Живот, който се проявява в човечеството и в човешката
душа
.
Затова Учителят казва: "Христос не е една отвлечена личност в света. Под думата личност в случая ние не подразбираме един обикновен човек, едно обикновено съзнание. Под думата Исус Христос ние разбираме едно велико, всеобщо проявление на Божия Дух, от Който изтича Любовта. От тази Любов се ражда Животът, който ние търсим. Затова ние казваме, че Христос не е едно верую - Христос е Живот.
към текста >>
Всичко, което става в пробудената
душа
, е съзнателно.
Но както външното се променя, така и вътрешното се променя. Животът има две фази и той се мени външно, и вътрешно. Следователно външните промени на Живота съответстват на вътрешните, а вътрешното изменение на Живота всякога носи велико разширение на съзнателния живот. Животът е един комплекс от много действащи сили. Има разлика между всички сили, които се проявяват чрез Живота.
Всичко, което става в пробудената
душа
, е съзнателно.
Ние вземаме душата като неизменна форма на Живота или Същина на човека. За да може човек да разбира тази Същина, трябва да разбира самия Живот, който е вложен в него; но не физическия живот - той е външната страна на Живота, на вътрешния, духовния живот, Великото Божествено Начало в него. И когато ние говорим за Великото Божествено Начало в човека, някои мислят, че това е нещо специфично. Не е така. Божественото е именно Същественото в Живота, то е безсмъртният Живот.
към текста >>
Ние вземаме
душата
като неизменна форма на Живота или Същина на човека.
Животът има две фази и той се мени външно, и вътрешно. Следователно външните промени на Живота съответстват на вътрешните, а вътрешното изменение на Живота всякога носи велико разширение на съзнателния живот. Животът е един комплекс от много действащи сили. Има разлика между всички сили, които се проявяват чрез Живота. Всичко, което става в пробудената душа, е съзнателно.
Ние вземаме
душата
като неизменна форма на Живота или Същина на човека.
За да може човек да разбира тази Същина, трябва да разбира самия Живот, който е вложен в него; но не физическия живот - той е външната страна на Живота, на вътрешния, духовния живот, Великото Божествено Начало в него. И когато ние говорим за Великото Божествено Начало в човека, някои мислят, че това е нещо специфично. Не е така. Божественото е именно Същественото в Живота, то е безсмъртният Живот. А безсмъртният Живот подразбира онова Висше Съзнание, което обхваща всички закони.
към текста >>
Истинската мисъл е втората форма, тъй необходима за нашата
душа
, за да разбере тя другата половина на същия Живот, за да придобие великото благо, което търси.
Първата форма на Живота е доброто. Втората форма на Живота е мисълта. Животът не може да се прояви без доброто и без мисълта. Без тези две форми той не може да стане елемент на съзнанието ни. Доброто за нас е една необходима Божествена форма, за да можем да разберем Божествения Живот и да придобием радостта.
Истинската мисъл е втората форма, тъй необходима за нашата
душа
, за да разбере тя другата половина на същия Живот, за да придобие великото благо, което търси.
Трябва да бъдем добри, за да може да се изрази Божественият Живот в нас. Този Живот е един извор. А щом този извор не тече, тогава няма Живот. Ако ние сме добри, Божественият Живот ще излезе от нас и тогава всички хора, които са в хармония с нас, те се напояват от Божествения Живот и се радват. Тогава знаете ли как ще се преплете нашият живот?
към текста >>
И като се роди тази Мисъл, тя ще светне в тебе, ти ще четеш Книгата на Живота и Духът ще заговори на твоята
душа
.
Бог мисли, и аз мисля; Бог прави добро и аз правя добро". Двете форми, чрез които Животът се проявява, са скръбта и радостта. Само скръбта ражда доброто. И когато ние говорим за онази мирова скръб, подразбираме, че в мировата скръб именно се ражда великото Божие Добро. Скръбта е допусната, за да се роди отново доброто; радостта е допусната, за да се роди светлата Божия Мисъл.
И като се роди тази Мисъл, тя ще светне в тебе, ти ще четеш Книгата на Живота и Духът ще заговори на твоята
душа
.
И тогава Доброто и Мисълта, съединени заедно; скръбта и радостта, съединени заедно дават израз на великия Божествен Живот. А този Живот е безсмъртието на човека. Когато ние разберем тези две фази на Живота и ги усвоим, ще бъдем безсмъртни. И затова Христос казва: "Тези, които се спо-добят с този Живот, с това разбиране, и Духът ги обгърне, те ще се нарекат Синове Божии, които живеят и в Доброто, и в Мисълта, и скърбят и се радват, и Доброто раждат, и Мисълта раждат - това е философията на Живота". Учителят от много страни, от много гледища е разгледал философията на Живота, защото и самият Живот е едно много сложно явление.
към текста >>
Той казва: "Всяка
душа
, като отделна единица, има възможност да се разширява или да се смалява, да се отклонява от правия път.
Учителят от много страни, от много гледища е разгледал философията на Живота, защото и самият Живот е едно много сложно явление. Понеже християнството е философия на Живота, затова ще изнеса най-малко още две становища, от които Учителят разглежда философията на Живота. Така, както сега се разбира Живота, това е едно механично, материалистично разбиране, което не може да задоволи един човек с просветено, пробудено съзнание. За да разберем Живота, трябва да го разгледаме като едно космично явление, като един космичен факт. За да си изясним Живота като едно космично явление, ще приведа следната мисъл от Учителя.
Той казва: "Всяка
душа
, като отделна единица, има възможност да се разширява или да се смалява, да се отклонява от правия път.
В окултната наука туй го обясняват по няколко начина. Западните окултисти го обясняват с т.н. топлинен етер. Топлинният етер е първичната енергия, която е. започнала дейността си и има връзка с обичта, с Любовта.
към текста >>
"Та ще се занимавате с изучаване на топлинния етер, който има връзка с Любовта; ще се занимавате със светлинния етер или Светлината, която има връзка с Вярата и Мъдростта; ще се занимавате с химическия етер, който има връзка с волевите прояви на човешката
душа
, и който е свързан с водата и с Истината.
Но изгубите ли тази топлина, с вас може да се случи най-голямо нещастие. Като имате топлина, после ще имате Светлина, а тя носи знание. Светлинният етер има влияние върху мозъка, а топлинният етер има влияние върху сърцето". "В сърцето на човека, отвътре навън, стават ред химически процеси, от който зависи как ще се прояви човек - по един или по друг начин. Това зависи от химическия етер, който действа отвътре навън".
"Та ще се занимавате с изучаване на топлинния етер, който има връзка с Любовта; ще се занимавате със светлинния етер или Светлината, която има връзка с Вярата и Мъдростта; ще се занимавате с химическия етер, който има връзка с волевите прояви на човешката
душа
, и който е свързан с водата и с Истината.
Ще изучавате и жизнения етер, който е свързан с Живота, с твърдата материя и с Доброто". "Старите алхимици-окултисти са правили следните деления: Земята, твърдата материя - това е Животът, животворният етер; Водата, течната материя - това е химическият етер, това са химическите процеси; Светлината, светлинният етер - това е Въздухът на древните; топлината, топлинният етер - това е Огънят на древните". "Човек трябва да владее тези елементи: Земята, Водата, Въздуха и Огъня. Човек, който не владее тези четири елемента, нищо не може да направи. Това са все възможности, които човек трябва да използва.
към текста >>
"Между Бога и човешката
душа
съществува връзка, която човек всеки момент трябва да съзнава и да пази да не я прекъсва.
Започне ли Животът да изтича, човек става неразположен, започва да се оплаква от болести, преждевременно остаряване, вижда, че е нарушил отношенията си към Разумната Природа. За да подобри състоянието си, той трябва да възстанови отношенията си с Разумната Природа. "Всеки човек, праведен или грешен, може да прекъсне отношенията си с Разумната Природа, може и да ги възстанови. С една крива постъпка праведният може да прекъсне връзката си с Разумната Природа, с духовния свят. С една добра постъпка грешникът може да възстанови връзката си с духовния свят, с Разумната Природа".
"Между Бога и човешката
душа
съществува връзка, която човек всеки момент трябва да съзнава и да пази да не я прекъсва.
Няма ли тази връзка, човек не може да си състави никакво понятие нито за Бога, нито за себе си. Той няма представа какво нещо е човек, каква е неговата задача и мисия в света. Той познава човека само външно и знае, че има различни органи в тялото си, но не знае предназначението на всеки орган в тялото си. Всички удове в човешкото тяло имат външна и вътрешна служба. И оттам повредата на даден орган показва нарушение на отношенията между човека и Природата, която със своите сили създава човешкото тяло и неговите органи, като свързва всеки орган с определени сили.
към текста >>
И тогава можем да кажем, че духовните очи на човека се отварят тогава, когато дълбоко в
душата
си той пожелае да прогледа, да служи на Бога и да изпълнява Неговата Воля.
Всички удове в човешкото тяло имат външна и вътрешна служба. И оттам повредата на даден орган показва нарушение на отношенията между човека и Природата, която със своите сили създава човешкото тяло и неговите органи, като свързва всеки орган с определени сили. Когато човек възстанови хармонията си с Природата и силите на Природата протичат хармонично, неговите органите възстановяват здравословното си състояние. Това значи, на религиозен език, че когато човек е готов да служи на Бога и да изпълнява Неговата Воля, здравето му се възстановява и работите му се оправят. И Христос дойде на Земята да помогне на онези, които бяха външно или вътрешно слепи, но същевременно бяха готови да изпълняват Волята Божия и да служат на Бога.
И тогава можем да кажем, че духовните очи на човека се отварят тогава, когато дълбоко в
душата
си той пожелае да прогледа, да служи на Бога и да изпълнява Неговата Воля.
Да изпълнява човек Волята Божия, това значи да се движи по пътя на най-малкото съпротивление, да се движи в посоката на силите, които действат в Природата и Живота. Това значи да спазва закона на морала на Природата. Когато човек спазва морала на Природата, целият му живот се изявява хармонично, говорът и езикът му е мек и приятен. Когато има мекота и хармония в себе си. човек може да даде израз на Божествените сили и е във връзка с Божествения свят, и неговата молитва се чува.
към текста >>
Такава молитва излиза от дълбочината на
душата
.
Да изпълнява човек Волята Божия, това значи да се движи по пътя на най-малкото съпротивление, да се движи в посоката на силите, които действат в Природата и Живота. Това значи да спазва закона на морала на Природата. Когато човек спазва морала на Природата, целият му живот се изявява хармонично, говорът и езикът му е мек и приятен. Когато има мекота и хармония в себе си. човек може да даде израз на Божествените сили и е във връзка с Божествения свят, и неговата молитва се чува.
Такава молитва излиза от дълбочината на
душата
.
При такава молитва съзнанието на човека е заето изключително с мисълта за Бога. Между Бога и неговата душа не съществува никаква преграда. Той има пряко отношение към Съзнанието на Бога." "Изправите ли се на молитва пред Бога, вие трябва да вземете положението на дете, което е готово да изповяда, да признае всичките си грехове, без никакво оправдание пред себе си. Защо е грешил, това не е важно.
към текста >>
Между Бога и неговата
душа
не съществува никаква преграда.
Когато човек спазва морала на Природата, целият му живот се изявява хармонично, говорът и езикът му е мек и приятен. Когато има мекота и хармония в себе си. човек може да даде израз на Божествените сили и е във връзка с Божествения свят, и неговата молитва се чува. Такава молитва излиза от дълбочината на душата. При такава молитва съзнанието на човека е заето изключително с мисълта за Бога.
Между Бога и неговата
душа
не съществува никаква преграда.
Той има пряко отношение към Съзнанието на Бога." "Изправите ли се на молитва пред Бога, вие трябва да вземете положението на дете, което е готово да изповяда, да признае всичките си грехове, без никакво оправдание пред себе си. Защо е грешил, това не е важно. От човека се иска да се изповяда. Що се отнася да прошението и до оправданието, това е работа на Бога.
към текста >>
И тогава силите на Космоса, които са сили на Бога, ще действат хармонично в него, както в неговото тяло, така и в неговото съзнание, в неговата
душа
, в неговото сърце и в неговия ум.
Така и всеки човек не може сам да реши въпросите на своя живот, ако не е свързан с Бога. А за да бъде свързан с Бога, човек трябва да има устойчива вяра като диаманта. Но преди да дойде до тази вяра, той трябва да има доверие в своите ближни, да има вяра в Божественото, което работи във всеки човек. "Така че, философията на Живота седи в това, човек да поддържа връзката си с Бога. А това значи да е в хармония с целия Космос.
И тогава силите на Космоса, които са сили на Бога, ще действат хармонично в него, както в неговото тяло, така и в неговото съзнание, в неговата
душа
, в неговото сърце и в неговия ум.
И животът му няма да бъде мъчение и труд, но радост и песен. Това значи човек да се отрече от старото, от робството на греха и да влезе в новия живот, който носи свобода за душата, светлина за ума и чистота за сърцето. Това е подразбирал Христос, когато е казвал да се отрече човек от майка си, от баща си, от братята и сестрите си - да се отрече човек от стария живот на греха и робството и да влезе в новия живот на Свободата. Който се е отрекъл от стария живот, той не умира, а заминава. Като дойде денят за заминаването му, той поканва приятелите си на угощение, разговаря с тях, взема писма до близките им от Онзи свят и след като се прости с всички, тръгва за планината, далеч от света, където е живял".
към текста >>
Това значи човек да се отрече от старото, от робството на греха и да влезе в новия живот, който носи свобода за
душата
, светлина за ума и чистота за сърцето.
Но преди да дойде до тази вяра, той трябва да има доверие в своите ближни, да има вяра в Божественото, което работи във всеки човек. "Така че, философията на Живота седи в това, човек да поддържа връзката си с Бога. А това значи да е в хармония с целия Космос. И тогава силите на Космоса, които са сили на Бога, ще действат хармонично в него, както в неговото тяло, така и в неговото съзнание, в неговата душа, в неговото сърце и в неговия ум. И животът му няма да бъде мъчение и труд, но радост и песен.
Това значи човек да се отрече от старото, от робството на греха и да влезе в новия живот, който носи свобода за
душата
, светлина за ума и чистота за сърцето.
Това е подразбирал Христос, когато е казвал да се отрече човек от майка си, от баща си, от братята и сестрите си - да се отрече човек от стария живот на греха и робството и да влезе в новия живот на Свободата. Който се е отрекъл от стария живот, той не умира, а заминава. Като дойде денят за заминаването му, той поканва приятелите си на угощение, разговаря с тях, взема писма до близките им от Онзи свят и след като се прости с всички, тръгва за планината, далеч от света, където е живял". Такава е философията на Живота според Христовото учение, което е учение на Синовете Божии, на Белите Братя. Само с тази философия, само с това разбиране човек може да прогресира и да се развива правилно.
към текста >>
76.
3. ТАЙНАТА НА ИСТОРИЯТА ВЪВ ВРЪЗКА С ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
В прадревни времена процесът е бил обратен - посветените намирали Бога първо в своята
душа
и тогава Го откривали във външния свят.
Той трябвало да дойде до познаване Тайните на света по пътя на ума. За изграждането на своето познание той не се е осланял вече на древното ясновидство, а върху наблюденията на явленията във външния свят. С това се слага началото на онази култура, плодовете на която намираме днес в цялата западноевропейска цивилизация. Авраам бил така устроен, че той откривал Бога и Йехова, проявен в цялата Природа. И когато човек проникне със своята мисъл всичко, което съществува във външния свят, определено чрез число, мярка и тегло, той се приближава към Бога, Който е изявен в тези числови отношения.
В прадревни времена процесът е бил обратен - посветените намирали Бога първо в своята
душа
и тогава Го откривали във външния свят.
Тук процесът е обратен - посветените намирали Бога първо вън, проявен в света, и след това Го намирали в своята душа. Но за да се развие тази способност на Авраам за познаване на Бога във външния свят и да се предаде по-нататък, е трябвало да се предаде на поколенията по закона на наследствеността сред един народ, свързан помежду си с кръвно родство. Затова Авраам е трябвало да има наследници. Авраам се е отличавал с голяма преданост към Бога, с Когото е бил свързан. Тази преданост е трябвало да се усъвършенства и да се предаде в наследство.
към текста >>
Тук процесът е обратен - посветените намирали Бога първо вън, проявен в света, и след това Го намирали в своята
душа
.
За изграждането на своето познание той не се е осланял вече на древното ясновидство, а върху наблюденията на явленията във външния свят. С това се слага началото на онази култура, плодовете на която намираме днес в цялата западноевропейска цивилизация. Авраам бил така устроен, че той откривал Бога и Йехова, проявен в цялата Природа. И когато човек проникне със своята мисъл всичко, което съществува във външния свят, определено чрез число, мярка и тегло, той се приближава към Бога, Който е изявен в тези числови отношения. В прадревни времена процесът е бил обратен - посветените намирали Бога първо в своята душа и тогава Го откривали във външния свят.
Тук процесът е обратен - посветените намирали Бога първо вън, проявен в света, и след това Го намирали в своята
душа
.
Но за да се развие тази способност на Авраам за познаване на Бога във външния свят и да се предаде по-нататък, е трябвало да се предаде на поколенията по закона на наследствеността сред един народ, свързан помежду си с кръвно родство. Затова Авраам е трябвало да има наследници. Авраам се е отличавал с голяма преданост към Бога, с Когото е бил свързан. Тази преданост е трябвало да се усъвършенства и да се предаде в наследство. Предаността е най-голяма тогава, когато е в състояние да пожертва даже това, което трябва да стане в бъдеще.
към текста >>
Това царство се състои в това, че в един аз, в една
душа
може да бъде приет духовният свят, Царството Небесно, нещо, което никое друго същество по Земята не може да направи.
В аза говори и се проявява Бог; в аза не говорят вече земни отношения на кръвни връзки, но в него говори Царството на Духа. Духът от Небесата говори, когато този аз е стигнал до себе си, т.е. когато е пробудил Божественото в себе си, което го прави от една страна самостоятелен, силен и мощен, а от друга страна го свързва с всички същества връзката на духовната Любов, която се ражда свободно в него по подтик на Духа, който живее в него. За да разберем по-добре този въпрос, нека да кажа, че до този момент в развитието на Земята са съществували три царства: минерално, растително и животинско. Редом с тях съществувало още едно царство, което наистина се е издигнало над тези трите, но което още не е стигнало до своето съвършенство, което не е било приело още в себе си напълно своята свръхземна същност.
Това царство се състои в това, че в един аз, в една
душа
може да бъде приет духовният свят, Царството Небесно, нещо, което никое друго същество по Земята не може да направи.
Това царство на езика на Библията се нарича Царство Небесно или Царство Божие. А в смисъла, в който тук говорим, това Царство Небесно не е нищо друго, освен перифраза на израза човешко царство - царство, чрез което се проявява или въплътява Небето чрез аза, който живее в човека. Във времената, когато азът не е бил още пробуден в човека, той не е бил истински човек, а същество на път да стане човек. С раждането на аза човек става човек и може да каже за себе си аз: аз съм човек, аз съм онова същество, в което Бог живее. С това е настъпил моментът, когато Царството Небесно слиза на Земята.
към текста >>
Учителят нарича това разцъфтяване или пробуждане на човешката
душа
.
С това е настъпил моментът, когато Царството Небесно слиза на Земята. И когато Йоан Кръстител и сам Исус Христос е казал: Наближило е Царството Небесно, разбирали са, че сме в епохата, когато се пробужда азът в човека и той се осъзнава като едно Божествено същество. С това те са охарактеризирали най-дълбоко своята епоха. Затова именно в този епоха е трябвало да се роди Христос на Земята. Той трябвало да донесе на човечеството онези сили, чрез които азът да развие посочените по-горе качества.
Учителят нарича това разцъфтяване или пробуждане на човешката
душа
.
Така цялото развитие на човечеството е разделено на две части: времето преди идването на Христа, когато Царството Небесно не е било още дошло на Земята и времето след идването на Христа, когато Царството Небесно е дошло на Земята, когато човешкото царство добива своето най-високо значение. И затова Христос казва още: "Царството Божие е вътре във вас". Древноеврейският народ е бил предназначен да даде тяло в плът, телесна обвивка, която била узряла, за да приеме Носителя на Царството Небесно. Такива са Тайните, които се разкриват, когато вникнем в дълбокия смисъл в Евангелието на Матей и обгърнем с поглед историческите факти. Така че, еврейският народ е бил предназначен да развие един такъв човешки организъм, в който имало заложба да може да схваща и разбира външния свят посредством логическото мислене и така да се издигне постепенно от физическия свят до познаването на духовния свят, в който се изявява Бог.
към текста >>
Тези хора са били само малцина сред еврейския народ, които са знаели за идването на Христа на Земята, Който представя-висшия Аз на човечеството, Който роден веднъж сред човечеството, трябвало да се роди във всяка една отделна човешка
душа
.
За да разберат хората идването на Христа, те е трябвало предварително да бъдат подготвени. Това именно трябва да се знае за правилното разбиране на Евангелието на Матей, за да могат поне отделни хора, макар и малко на брой, да разберат Христовото събитие. Това е трябвало да се знае, защото Христос е бил Онзи, Който е донесъл на хората възможността не само да получават физически впечатления от външния свят, а да приемат и Духа отвън. Затова е трябвало да бъдат подготвени отделни хора. И такива хора са били подготвяни в течение на цялата еврейска история, за да подготвят Христовото събитие.
Тези хора са били само малцина сред еврейския народ, които са знаели за идването на Христа на Земята, Който представя-висшия Аз на човечеството, Който роден веднъж сред човечеството, трябвало да се роди във всяка една отделна човешка
душа
.
Хората, които са били подготвени да могат да знаят и познават ясновидски, какво е всъщност Христос, са се наричали на-зареи. Чрез ясновиждане тези назареи са могли да прозрат това, което се подготвяло в древния еврейски народ, за да се роди Христос в този народ и да бъде разбран. Назареите принадлежали към окултната школа на есеите и са имали много строги правила за живот, за да се подготвят за своята мисия. През време на своята подготовка назареецът е трябвало да бъде доведен до определена ясновидска опитност, която е трябвало да му даде представа колко близо е било човечеството до идването на Христа. Йоан Кръстител е бил последният велик назарей.
към текста >>
Това етерно тяло не е било вече проникнато отвътре от това, което идва от тъмните сили, но то е било напълно обладано от Божествените сили, които през явленията на външния свят озаряват
душата
на човека.
То е било като образ в етерното тяло и е формирало физическото тяло. Именно на онези, които са се издигали над нормалното развитие на човечеството, се е показвало при кръщението, че цялото това знание е почивало на старото вдъхновение. Такова знание се е наричало виждане -на етерната душевна природа във формата на змия. Онези, които са изживявали това, са били наричани чеда, рожби на змията, защото те са били прозрели как тъмните същества се вмъкнали в човеците, в тяхното етерно тяло и те виждали, че това, което формирало, което изграждало физическото тяло, е било създание на змията. Но при Йоановото кръщение се е представяло съвършено друга картина - човек виждал творческите сили на етерното тяло не вече под образа на змията, а под образа на агнето.
Това етерно тяло не е било вече проникнато отвътре от това, което идва от тъмните сили, но то е било напълно обладано от Божествените сили, които през явленията на външния свят озаряват
душата
на човека.
Това виждане на агнето при Йоановото кръщение показва, че човешкото развитие е отишло много напред, че човек е станал друго същество: сега вече Азът е добил власт на Земята, че Азът, оплоден от външния свят, притежава голяма сила. Не всички, които Йоан кръщавал, били подготвени да видят това, да имат това преживяване. Те виждали само известни картини от своя минал живот. Но тези, които са били подготвени, те виждали образа на агнето в своето етерно тяло и разбирали знамението на времето. Разбирали, че е настъпила нова епоха в развитието на човечеството, че са пред едно велико събитие в световната история.
към текста >>
77.
4. ТАЙНАТА НА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ДВЕТЕ ПОКОЛЕНИЯ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Едва тогава човек е изхвърлил от своята
душа
всичко, което е наследил в течение на поколения.
Когато достигне до четиридесет и втората степен, той е изминал вече пътя на ученичеството и става посветен. Също така, когато едно възвишено Божествено Същество, каквото беше Христос, трябва да слезе на Земята, то също трябва да мине през 42 степени, но вече отгоре надолу, докато слезе до физическия свят. Ще предам накратко това, което съм казал там по този въпрос. Според окултната наука, действието на закона за наследствеността престава да действа, когато човек се издигне през четиридесет и две степени в редиците на прадедите. Есеите са познавали този закон.
Едва тогава човек е изхвърлил от своята
душа
всичко, което е наследил в течение на поколения.
Та колкото повече човек се е издигнал в редиците на прадедите, толкова той има в себе си по-малко и по-малко от онова, което се е породило като оцапване на вътрешната му същност чрез наследствеността. Като премине през 42 степени нагоре се изгубва влиянието на наследствеността, и тогава човешката душа се пречиства така, както е излязла от Бога. Ето защо пречистването на есеите било насочено към това, да изхвърлят чрез преработване, чрез вътрешни упражнения всичко онова от своята душа, което е проникнало в нея като нечистота в течение на 42-те поколения. Ето защо всеки есей е трябвало да мине през трудни вътрешни упражнения, през една трудна мистична дисциплина. Тези упражнения позволявали, минавайки през 42-те степени, да пречисти своята душа.
към текста >>
Като премине през 42 степени нагоре се изгубва влиянието на наследствеността, и тогава човешката
душа
се пречиства така, както е излязла от Бога.
Ще предам накратко това, което съм казал там по този въпрос. Според окултната наука, действието на закона за наследствеността престава да действа, когато човек се издигне през четиридесет и две степени в редиците на прадедите. Есеите са познавали този закон. Едва тогава човек е изхвърлил от своята душа всичко, което е наследил в течение на поколения. Та колкото повече човек се е издигнал в редиците на прадедите, толкова той има в себе си по-малко и по-малко от онова, което се е породило като оцапване на вътрешната му същност чрез наследствеността.
Като премине през 42 степени нагоре се изгубва влиянието на наследствеността, и тогава човешката
душа
се пречиства така, както е излязла от Бога.
Ето защо пречистването на есеите било насочено към това, да изхвърлят чрез преработване, чрез вътрешни упражнения всичко онова от своята душа, което е проникнало в нея като нечистота в течение на 42-те поколения. Ето защо всеки есей е трябвало да мине през трудни вътрешни упражнения, през една трудна мистична дисциплина. Тези упражнения позволявали, минавайки през 42-те степени, да пречисти своята душа. Тогава той е знаел вече, че се е освободил от всички влияния на физическия свят, от всичко онова, което е било създадено като нечистота в неговото вътрешно същество. Така минавайки през 42-те степени, есеецът се издигал така високо, че чувствал своята най-вътрешна същност, централната ядка на своето същество, сродна с Божествения Принцип.
към текста >>
Ето защо пречистването на есеите било насочено към това, да изхвърлят чрез преработване, чрез вътрешни упражнения всичко онова от своята
душа
, което е проникнало в нея като нечистота в течение на 42-те поколения.
Според окултната наука, действието на закона за наследствеността престава да действа, когато човек се издигне през четиридесет и две степени в редиците на прадедите. Есеите са познавали този закон. Едва тогава човек е изхвърлил от своята душа всичко, което е наследил в течение на поколения. Та колкото повече човек се е издигнал в редиците на прадедите, толкова той има в себе си по-малко и по-малко от онова, което се е породило като оцапване на вътрешната му същност чрез наследствеността. Като премине през 42 степени нагоре се изгубва влиянието на наследствеността, и тогава човешката душа се пречиства така, както е излязла от Бога.
Ето защо пречистването на есеите било насочено към това, да изхвърлят чрез преработване, чрез вътрешни упражнения всичко онова от своята
душа
, което е проникнало в нея като нечистота в течение на 42-те поколения.
Ето защо всеки есей е трябвало да мине през трудни вътрешни упражнения, през една трудна мистична дисциплина. Тези упражнения позволявали, минавайки през 42-те степени, да пречисти своята душа. Тогава той е знаел вече, че се е освободил от всички влияния на физическия свят, от всичко онова, което е било създадено като нечистота в неговото вътрешно същество. Така минавайки през 42-те степени, есеецът се издигал така високо, че чувствал своята най-вътрешна същност, централната ядка на своето същество, сродна с Божествения Принцип. Ето защо есеецът си е казвал: "Аз се издигам нагоре до Бога, което е моята цел, като преминавам през 42-те степени." Те са познавали този път нагоре от собствена опитност.
към текста >>
Тези упражнения позволявали, минавайки през 42-те степени, да пречисти своята
душа
.
Едва тогава човек е изхвърлил от своята душа всичко, което е наследил в течение на поколения. Та колкото повече човек се е издигнал в редиците на прадедите, толкова той има в себе си по-малко и по-малко от онова, което се е породило като оцапване на вътрешната му същност чрез наследствеността. Като премине през 42 степени нагоре се изгубва влиянието на наследствеността, и тогава човешката душа се пречиства така, както е излязла от Бога. Ето защо пречистването на есеите било насочено към това, да изхвърлят чрез преработване, чрез вътрешни упражнения всичко онова от своята душа, което е проникнало в нея като нечистота в течение на 42-те поколения. Ето защо всеки есей е трябвало да мине през трудни вътрешни упражнения, през една трудна мистична дисциплина.
Тези упражнения позволявали, минавайки през 42-те степени, да пречисти своята
душа
.
Тогава той е знаел вече, че се е освободил от всички влияния на физическия свят, от всичко онова, което е било създадено като нечистота в неговото вътрешно същество. Така минавайки през 42-те степени, есеецът се издигал така високо, че чувствал своята най-вътрешна същност, централната ядка на своето същество, сродна с Божествения Принцип. Ето защо есеецът си е казвал: "Аз се издигам нагоре до Бога, което е моята цел, като преминавам през 42-те степени." Те са познавали този път нагоре от собствена опитност. Но есеите знаели и друго нещо, а именно, че както човек трябва да се издига през 42-те степени нагоре, които съответстват на четиридесет и две поколения, за да стигне до Бога, така и Бог, когато иска да слезе до човека, да проникне в неговата кръв, трябва да слезе през 42 степени надолу, т.е. да измине обратния път.
към текста >>
78.
5. ТАЙНАТА НА ИЗКУШЕНИЕТО НА ХРИСТА ОТ ДЯВОЛА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
В това въплътяване е скрита Тайната за отношението между тялото,
душата
и Духа, за проникването на земночовешкото от Небеснобожественото.
Христос постепенно се вселява в телата - астрално, етерно и физическо, на Исус. А всяко от тези три тела е свързано с определени сили на Природата, които пораждат и съответни способности, и възможности на тези тела. Така че, в човека Исус от Назарет се въплътява Христовото Същество. Телесно-душевната част на най-великия човек стана носител на слизащото от духовното царство Христово Същество. Това въплъщение, това човекоставане е една от най-великите Тайни.
В това въплътяване е скрита Тайната за отношението между тялото,
душата
и Духа, за проникването на земночовешкото от Небеснобожественото.
Първичното християнство е познавало това отношение, но в по-късни времена се забравя тази Тайна. Аполикарис от Лаодикия, който е поддържал това учение за троичността на човешкото същество и за Тайните на Божественото въплътяване, на втория Вселенски събор, станал в Константинопол в 381 г., е бил обявен за еретик заради това си разбиране. Той учел, че човек се състои от тяло, душа и Дух, както са учили и първите християни. Същото имаме и при Исус от Назарет, но после при кръщението в Йордан, на мястото на Духа на Исус се вселява Духът на Христос. След кръщението в Йордан, Исус Христос е имал едно човешко тяло и човешка душа.
към текста >>
Той учел, че човек се състои от тяло,
душа
и Дух, както са учили и първите християни.
Телесно-душевната част на най-великия човек стана носител на слизащото от духовното царство Христово Същество. Това въплъщение, това човекоставане е една от най-великите Тайни. В това въплътяване е скрита Тайната за отношението между тялото, душата и Духа, за проникването на земночовешкото от Небеснобожественото. Първичното християнство е познавало това отношение, но в по-късни времена се забравя тази Тайна. Аполикарис от Лаодикия, който е поддържал това учение за троичността на човешкото същество и за Тайните на Божественото въплътяване, на втория Вселенски събор, станал в Константинопол в 381 г., е бил обявен за еретик заради това си разбиране.
Той учел, че човек се състои от тяло,
душа
и Дух, както са учили и първите християни.
Същото имаме и при Исус от Назарет, но после при кръщението в Йордан, на мястото на Духа на Исус се вселява Духът на Христос. След кръщението в Йордан, Исус Христос е имал едно човешко тяло и човешка душа. обаче един Божествен Дух. Така че, в Исус от Назарет е живял най-зрелият, най-всеобхватният дух на човечеството, който при кръщението в Йордан напуска тяло на Исус, което се заема от Христовия Дух. В Евангелието се казва, че след кръщението Исус бил отведен от Духа в пустинята.
към текста >>
След кръщението в Йордан, Исус Христос е имал едно човешко тяло и човешка
душа
.
В това въплътяване е скрита Тайната за отношението между тялото, душата и Духа, за проникването на земночовешкото от Небеснобожественото. Първичното християнство е познавало това отношение, но в по-късни времена се забравя тази Тайна. Аполикарис от Лаодикия, който е поддържал това учение за троичността на човешкото същество и за Тайните на Божественото въплътяване, на втория Вселенски събор, станал в Константинопол в 381 г., е бил обявен за еретик заради това си разбиране. Той учел, че човек се състои от тяло, душа и Дух, както са учили и първите християни. Същото имаме и при Исус от Назарет, но после при кръщението в Йордан, на мястото на Духа на Исус се вселява Духът на Христос.
След кръщението в Йордан, Исус Христос е имал едно човешко тяло и човешка
душа
.
обаче един Божествен Дух. Така че, в Исус от Назарет е живял най-зрелият, най-всеобхватният дух на човечеството, който при кръщението в Йордан напуска тяло на Исус, което се заема от Христовия Дух. В Евангелието се казва, че след кръщението Исус бил отведен от Духа в пустинята. Ще приведа буквално целия този пасаж, защото е пълен със съдържание и значение. Това е дадено в началото на 4-та глава.
към текста >>
Човешкият дух и човешката
душа
са облечени в три обвивки или тела, за да се изявят в проявения свят.
И Христос с целия Си живот - от Кръщението в реката Йордан и Изкушението, до Голгота и Възкресението, изнася на голямата историческа сцена това, което се е извършвало в древните Мистерии, когато даден човек минавал през процеса на Посвещенията. И затова е казано, че когато Христос бил на кръста и напускал физическото Си тяло, завесата на храма се раздрала. С това е показано, че това, което в древността е ставало в храмовете за Посвещение пред ограничен кръг от хора, сега чрез Христа е достояние на цялото човечество. При древните Посвещения е имало два момента: първо, навлизане в собствената вътрешност, където на човека се разкривали Тайните на неговото собствено същество и човек ги е преживявал; вторият момент е проникването на човека в Космоса, където му се разкривали духовните основи на Космоса и свързаните с това Тайни. Накратко ще опиша и единия, и другия процес, за да можем да разберем както изкушението на Христос от дявола, така и Тайната на Голгота, на която по-нататък ще се спра подробно в отделна глава.
Човешкият дух и човешката
душа
са облечени в три обвивки или тела, за да се изявят в проявения свят.
Това са така наречените три тела, които не са тела, но обвивки - ас-трално тяло, етерно тяло и физическо тяло. При процеса на Посвещението на ученика се дава възможност да преживее същината на тези три свои обвивки, които поначало имат чисто Божествен произход. Но в процеса на слизането, след така нареченото грехопадение, в тях се вливат и силите на съществата на първия принцип, които ние обикновено наричаме тъмни сили, а Щайнер ги нарича луциферически и ариманически същества, по имената на техните ръководители - Луцифер и Ариман. Това са двата полюса на тъмните сили, от които Ариман работи във физическия свят, в най-гъстата материя, а Луцифер работи в астралния свят и в астралното тяло на човека. Така че, в трите човешки обвивки действат едновременно два вида сили - чисто Божествени сили, които са свързани с Христос и с Белите Братя, и силите на тъмните същества.
към текста >>
През време на съня нашата
душа
се разлива, така да се каже, в пространството на нашата Слънчева система и влиза във връзка със силите, които се излъчват от всички планети и от Слънцето, с което черпи сили за своето дневно съществуване.
Затова е полезно да се четат биографиите на светиите и мъчениците, да се види как страстите, вълненията, инстинктите и всичко, което съществува в човека, работят. Когато човек намери сили в себе си да преодолее тези отрицателни сили, които работят в неговото вътрешно естество, той се среща с дълбоката основа на своето същество - с Божествените сили, които работят в него. Това е една страна на Посвещението, която ни е необходима, за да разберем разказа за изкушението. Другата страна на Посвещението е съзнателното проникване на ученика в Космоса. Ние сме потопени в Космоса, но не съзнаваме това.
През време на съня нашата
душа
се разлива, така да се каже, в пространството на нашата Слънчева система и влиза във връзка със силите, които се излъчват от всички планети и от Слънцето, с което черпи сили за своето дневно съществуване.
Но човек няма съзнание за това свое присъствие в духовния свят, в Космоса. Посвещението се състои именно в това, че чрез него човек се научава да живее не само несъзнателно в Космоса, а да има пълно съзнание за този свой живот в Космоса. Тази е същината на Посвещението за влизане на човека в Космоса. Ако човек проникне с будно съзнание в този необятен свят, без да е подготвен за това духовно, за да може да издържи на величието и Светлината, които се разкриват пред неговия поглед, от тези силни впечатления, които получава, той ще преживее едно ослепяване, което ще се отрази болезнено върху неговата душа. Когато човек иска да проникне в Макрокосмоса чрез Посвещението и мисли, че всички неща трябва да съвпаднат с неговата гледна точка, той никога не би могъл да се справи и оправи там.
към текста >>
Ако човек проникне с будно съзнание в този необятен свят, без да е подготвен за това духовно, за да може да издържи на величието и Светлината, които се разкриват пред неговия поглед, от тези силни впечатления, които получава, той ще преживее едно ослепяване, което ще се отрази болезнено върху неговата
душа
.
Ние сме потопени в Космоса, но не съзнаваме това. През време на съня нашата душа се разлива, така да се каже, в пространството на нашата Слънчева система и влиза във връзка със силите, които се излъчват от всички планети и от Слънцето, с което черпи сили за своето дневно съществуване. Но човек няма съзнание за това свое присъствие в духовния свят, в Космоса. Посвещението се състои именно в това, че чрез него човек се научава да живее не само несъзнателно в Космоса, а да има пълно съзнание за този свой живот в Космоса. Тази е същината на Посвещението за влизане на човека в Космоса.
Ако човек проникне с будно съзнание в този необятен свят, без да е подготвен за това духовно, за да може да издържи на величието и Светлината, които се разкриват пред неговия поглед, от тези силни впечатления, които получава, той ще преживее едно ослепяване, което ще се отрази болезнено върху неговата
душа
.
Когато човек иска да проникне в Макрокосмоса чрез Посвещението и мисли, че всички неща трябва да съвпаднат с неговата гледна точка, той никога не би могъл да се справи и оправи там. За да може да се ориентира в този нов обширен свят, той трябва да развие известна гъвкавост на своето съзнание, трябва да добие възможност да разглежда света всестранно и никога от лично гледище. Според окултната наука човек се нуждае от дванадесет гледища, от дванадесет становища, за да се ориентира в лабиринта на Космоса. Това са, казано с няколко думи, двете страни на древните Посвещения. Това е обширна област, за която би могло да се напише цял том, но аз само споменавам за нея за изяснение на изкушението и Голготската Мистерия.
към текста >>
И онова чувство, което човек трябва да изпита при приближаващото се заслепяване, ние го виждаме изразено от Христос с думите "
Душата
Ми е смутена до смърт".
И това второ събитие ни е описано, с което ни се показва, че втората страна на Посвещението, излизането в Космоса, е било действително извършено от Христос в човешката природа. Той бе помазан като всеки друг човек, за да стане чист, за да стане неуязвим против това, което би могло да дойде към Него от физическия свят. Така ние виждаме как помазването, което е играло роля в древните Мистерии, ни се явява отново на по-висока степен на историческия път, докато то е било само в храмовете. И ние виждаме как сега Христос изразява израстването и разливането в целия свят при Тайната Вечеря, когато Той обяснява на учениците, че се чувства във всичко, което съставя твърдата част на Земята, което е изразено с думите " Аз съм Хлябът на Живота", а също така и в течния елемент на Земята. Това съзнателно излизане във великия свят е показано при Тайната Вечеря, така както и човек излиза несъзнателно през време на съня.
И онова чувство, което човек трябва да изпита при приближаващото се заслепяване, ние го виждаме изразено от Христос с думите "
Душата
Ми е смутена до смърт".
Христос изразява фактически това, което иначе човеците изживяват като едно умъртвяване, като едно парализиране, като едно ослепяване. В сцената от Гетсиманската градина Той изживява това, което може да се нарече напуснатото от душата физическо тяло проявява своето собствено състояние на страх. Това, което е изживяно в тази сцена, ни показва, как душата се разширява в света и как тялото е напуснато. И всичко, което следва след това, действително ни рисува проникването навън в Макрокосмоса - Разпятието и полагането в гроба и всичко, което се е извършвало в древността само в Мистериите. Това е разширяването в Макрокосмоса, което е описано по този начин в Евангелието на Матей.
към текста >>
В сцената от Гетсиманската градина Той изживява това, което може да се нарече напуснатото от
душата
физическо тяло проявява своето собствено състояние на страх.
Така ние виждаме как помазването, което е играло роля в древните Мистерии, ни се явява отново на по-висока степен на историческия път, докато то е било само в храмовете. И ние виждаме как сега Христос изразява израстването и разливането в целия свят при Тайната Вечеря, когато Той обяснява на учениците, че се чувства във всичко, което съставя твърдата част на Земята, което е изразено с думите " Аз съм Хлябът на Живота", а също така и в течния елемент на Земята. Това съзнателно излизане във великия свят е показано при Тайната Вечеря, така както и човек излиза несъзнателно през време на съня. И онова чувство, което човек трябва да изпита при приближаващото се заслепяване, ние го виждаме изразено от Христос с думите "Душата Ми е смутена до смърт". Христос изразява фактически това, което иначе човеците изживяват като едно умъртвяване, като едно парализиране, като едно ослепяване.
В сцената от Гетсиманската градина Той изживява това, което може да се нарече напуснатото от
душата
физическо тяло проявява своето собствено състояние на страх.
Това, което е изживяно в тази сцена, ни показва, как душата се разширява в света и как тялото е напуснато. И всичко, което следва след това, действително ни рисува проникването навън в Макрокосмоса - Разпятието и полагането в гроба и всичко, което се е извършвало в древността само в Мистериите. Това е разширяването в Макрокосмоса, което е описано по този начин в Евангелието на Матей. И Евангелието ни показва ясно, че досега Христос е живял в едно физическо тяло, но сега Той се разширява в целия Космос. И който иска да Го търси, не би Го видял в това физическо тяло, а би трябвало да Го търси като такъв, Който е проникнал цялото пространство като Светлина.
към текста >>
Това, което е изживяно в тази сцена, ни показва, как
душата
се разширява в света и как тялото е напуснато.
И ние виждаме как сега Христос изразява израстването и разливането в целия свят при Тайната Вечеря, когато Той обяснява на учениците, че се чувства във всичко, което съставя твърдата част на Земята, което е изразено с думите " Аз съм Хлябът на Живота", а също така и в течния елемент на Земята. Това съзнателно излизане във великия свят е показано при Тайната Вечеря, така както и човек излиза несъзнателно през време на съня. И онова чувство, което човек трябва да изпита при приближаващото се заслепяване, ние го виждаме изразено от Христос с думите "Душата Ми е смутена до смърт". Христос изразява фактически това, което иначе човеците изживяват като едно умъртвяване, като едно парализиране, като едно ослепяване. В сцената от Гетсиманската градина Той изживява това, което може да се нарече напуснатото от душата физическо тяло проявява своето собствено състояние на страх.
Това, което е изживяно в тази сцена, ни показва, как
душата
се разширява в света и как тялото е напуснато.
И всичко, което следва след това, действително ни рисува проникването навън в Макрокосмоса - Разпятието и полагането в гроба и всичко, което се е извършвало в древността само в Мистериите. Това е разширяването в Макрокосмоса, което е описано по този начин в Евангелието на Матей. И Евангелието ни показва ясно, че досега Христос е живял в едно физическо тяло, но сега Той се разширява в целия Космос. И който иска да Го търси, не би Го видял в това физическо тяло, а би трябвало да Го търси като такъв, Който е проникнал цялото пространство като Светлина. След като Христос действително извърши това, което по-рано се е извършвало в Мистериите в течение на три и половина дни с чужда помощ, сега Христос го извършва сам, за което загатва, като казва: "Съборете този храм и Аз в три дни ще го издигна." С това Той загатва още, че след тази сцена хората не трябва да Го търсят в едно физическо тяло, а в Духа, който прониква цялото пространство.
към текста >>
Когато човек се потопи с будно съзнание в своето физическо тяло, той идва в допир със същества, цялата същност на които се състои в това, което човек може да добие в малък размер, когато се стреми към Мъдростта, към онова знание, което се добива в тежките изживявания на
душата
и което не може да се добие в едно прераждане, а в течение на много прераждания и то само отчасти да се добие.
Тази сила се изразява навън чрез агресивно действие. Почиващо в себе си величие, вътрешност, която наистина се изявява навън, но не чрез агресивност, а чрез това, че изразява в себе си духовно величие, това е било обозначено с думата Тиферет, която може да се преведе само когато комбинираме нашите две съвременни понятия доброта и красота. Следователно при слизането в етерното тяло човек се свързва със съществата, които се изявяват чрез тези три качества. След това идва слизането във физическото тяло. Във физическото тяло човек се запознава, така да се каже, с най-старите, с най-възвишените Божествени същества, които са работили над него.
Когато човек се потопи с будно съзнание в своето физическо тяло, той идва в допир със същества, цялата същност на които се състои в това, което човек може да добие в малък размер, когато се стреми към Мъдростта, към онова знание, което се добива в тежките изживявания на
душата
и което не може да се добие в едно прераждане, а в течение на много прераждания и то само отчасти да се добие.
Защото само когато човек преброди всички възможности на Мъдростта, той може да стигне до пълно притежание на тази Мъдрост, да влезе във връзка със съществата на Мъдростта. Качеството на тези същества на Мъдростта древноеврейското окултно учение нарича Хокма, което днес се превежда с думата Мъдрост. Следният етап в изживяването на физическото тяло е едно качество, което е малко огрубяване на първичната Мъдрост. Това древноеврейските посветени са наричали Вина. Това качество също е свързано с възвишени същества, които изцяло сияят с това качество.
към текста >>
И в двата случая пустинята е символ на уединението на
душата
, областта на аза, отделното човешко същество.
С това бе даден образец как живеещият в сетивния свят аз може да влезе във висшите светове, като превъзмогне изпитанията, изкушенията, които му поставят тъмните сили. В заключение на казаното върху изкушението, ще го резюмирам по следния начин. Първото нещо, което трябва да имаме предвид при разбирането на разказа за изкушението, е да помним, че когато се говори, че Исус е бил отведен от Духа в пустинята, не трябва да се разбира изключително външната пустиня. За Йоан Кръстител се казва, че бил проповедник в пустинята. Исус е пренесен в пустинята от Духа.
И в двата случая пустинята е символ на уединението на
душата
, областта на аза, отделното човешко същество.
Гръцката дума за пустиня е близка до думата еремит, която значи отшелник, който търси уединение за развитието на своята душа. Слизайки от духовните светове в земно въплъщение, Христос слиза в уединение в азовото битие на човека, в пустинята. Така че, отнасянето в пустинята не е нищо друго, освен самото въплъщение, даже ако действително при Исус, след като бе приел в себе си Христа при кръщението, е настъпило едно външно оттегляне на уединено място в пустинята. Трите сцени на разказа за изкушението трябва да се схващат на първо място вътрешно, като три степени на слизането, на въплъщението, на завладяване на тялото, в което слиза. Още от най-древни времена Христос е бил победител на силите на изкушението в духовните светове.
към текста >>
Гръцката дума за пустиня е близка до думата еремит, която значи отшелник, който търси уединение за развитието на своята
душа
.
В заключение на казаното върху изкушението, ще го резюмирам по следния начин. Първото нещо, което трябва да имаме предвид при разбирането на разказа за изкушението, е да помним, че когато се говори, че Исус е бил отведен от Духа в пустинята, не трябва да се разбира изключително външната пустиня. За Йоан Кръстител се казва, че бил проповедник в пустинята. Исус е пренесен в пустинята от Духа. И в двата случая пустинята е символ на уединението на душата, областта на аза, отделното човешко същество.
Гръцката дума за пустиня е близка до думата еремит, която значи отшелник, който търси уединение за развитието на своята
душа
.
Слизайки от духовните светове в земно въплъщение, Христос слиза в уединение в азовото битие на човека, в пустинята. Така че, отнасянето в пустинята не е нищо друго, освен самото въплъщение, даже ако действително при Исус, след като бе приел в себе си Христа при кръщението, е настъпило едно външно оттегляне на уединено място в пустинята. Трите сцени на разказа за изкушението трябва да се схващат на първо място вътрешно, като три степени на слизането, на въплъщението, на завладяване на тялото, в което слиза. Още от най-древни времена Христос е бил победител на силите на изкушението в духовните светове. Отдавна войнствата на Христа бяха победили на Небето Сатана и неговите пълчища и ги бяха свалили в Бездната.
към текста >>
Христос, като едно Велико и мощно космическо Същество, разполагащо с власт и сила, слиза в света на земните човешки принципи - тяло, живот и
душа
, в които обикновено царува човешкият аз.
Самият Христос е като идващ от Небето Огън. Този Огън-Дух се потопява в трите члена на човешкото същество, които отговарят на елементите земя, вода и въздух във физическото тяло, в етерното или жизненото, и душевното или астралното. При слизането във физическото тяло Христос среща съществото, което иска да Го изкуси да превърне камъните в хляб. При слизането в жизненото тяло Той среща съществото, което иска да Го изкуси да си играе със жизнените сили, като се хвърли от крилото на храма. При слизането в душевното тяло той среща съществото, което иска да Го изкуси да стане владетел на света, вместо спасител на света.
Христос, като едно Велико и мощно космическо Същество, разполагащо с власт и сила, слиза в света на земните човешки принципи - тяло, живот и
душа
, в които обикновено царува човешкият аз.
Той много превъзхожда тези земни човешки обвивки, благодарение на присъщата Му космическа власт и сила. Затова Той можеше да превърне камъните в хляб; можеше да се хвърли от крилото на храма и като умре докато пада, да почерпи от съкровищницата на космичните жизнени сили и веднага да оживее; Той можеше също така да повиши до неимоверност слабите човешки сили, че да принуди всички човешки души да Му се подчинят и да Му служат. Но Христос имаше друго разбиране за тези неща. Като отхвърли троичното изкушение, Той съзнателно се отрече от Своето космическо превъзходство и влезе в човешките обвивки действително като човек. Той не бе слязъл от чисто Духовните висини на Земята да си играе магически със силите на Земята, но да посее в гнилия свят на Земята семето на едно ново човечество, на едно ново съществуване.
към текста >>
В битието на човешката
душа
той изтръгва човешкото същество от властта на луциферическите сили, които с егоистична алчност искат да обвият цялото човешко същество в мъгла, за да го владеят това са земните царства, които Сатана обещава на Христа.
Но Христос имаше друго разбиране за тези неща. Като отхвърли троичното изкушение, Той съзнателно се отрече от Своето космическо превъзходство и влезе в човешките обвивки действително като човек. Той не бе слязъл от чисто Духовните висини на Земята да си играе магически със силите на Земята, но да посее в гнилия свят на Земята семето на едно ново човечество, на едно ново съществуване. В троичното изкушение се изпълнява човекоставането на Христа. В битието на физическото тяло Той изтръгва човешкото битие от властта на Ариман, който сграбчва с нокти и задържа към себе си всичко мъртво, иска да му предаде привиден живот, да превърне камъните в хляб.
В битието на човешката
душа
той изтръгва човешкото същество от властта на луциферическите сили, които с егоистична алчност искат да обвият цялото човешко същество в мъгла, за да го владеят това са земните царства, които Сатана обещава на Христа.
В битието на човешката жизнена сила той изтръгва човешкото същество от властта на аримано-луциферическите сили, които искат да разрушат сериозността на живота чрез несериозни магии. Преди да завърша разказа за изкушението ще поставя въпроса - защо Йоан не дава в своето Евангелие разказ за изкушението? Според дълбокото окултно разбиране на Евангелията той дава една друга сцена, която е успоредна със сцената на изкушението и предава същата идея. В разказа за изкушението ни е предадена идеята за човекоставането на Христа и влизането му в трите обвивки на Исус, при което Той среща тъмните сили, които побеждава при завладяването тялото на Исус, с което дава началото на завладяването и освобождаването на всички човешки тела от властта на тъмните сили. Йоан е предал тази идея с разказа за очистването на храма.
към текста >>
79.
6. ПРОПОВЕДТА НА ПЛАНИНАТА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Оттук иде и постоянното повтаряне, което Христос прави: Аз ви казвам, понеже Христос се чувства като представител на онази човешка
душа
, която се проявява в израза Аз ви казвам, Аз присъствам с Моето пълно Азово съзнание в това.
И действително, сега с планинската проповед се извършва нещо, което има отношение към народа. Затова той се вълнува. С планинската проповед се дава импулс за развитие на Божественото вътре в човека, което за в бъдеще ще стимулира човешкото развитие. И затова Христос, обръщайки се към учениците, им казва: Досега се казваше от Царството Небесно се открива това или онова. Но отсега нататък вие ще изживеете това, когато оставите вашето Божествено Начало да говори; вие ще го изживеете в това, което вашето Аз ви казва.
Оттук иде и постоянното повтаряне, което Христос прави: Аз ви казвам, понеже Христос се чувства като представител на онази човешка
душа
, която се проявява в израза Аз ви казвам, Аз присъствам с Моето пълно Азово съзнание в това.
Това не трябва да се взема повърхностно, което се повтаря на много места в планинската проповед. Когато Христос казва много пъти Аз ви казвам, това е едно повторение, указващо онзи импулс, който бе вложен в развитието на човечеството чрез Христа. Ако в тази светлина се чете по-нататък планинската проповед, ще се почувства, ще се види, че Христос е искал да каже: Досега вие не апелирахте към вашето Божествено Начало, към вашето аз, но сега чрез това, което ви донесох Аз, може да добиете Царството Небесно чрез вашата вътрешна сила, чрез силата на вашето Божествено Начало. Целият дух на планинската проповед е проникнат от новия импулс, който се дава на Божественото в човека. Проповедта на планината се простира в пета, шеста и седма глава на Евангелието на Матей.
към текста >>
Третото гледище е, че планинската проповед е една дълбока езотерична проповед и има отношение към Пътя на
душата
към висините на съвършенството.
Но въпреки това в завършването на планинската проповед се казва: "И народът се чудеше на поучението Му, защото говореше като един, който има власт, а не като книжниците и фарисеите". Това е едно привидно противоречие, но то е именно едно указание, че проповедта на планината е едно езотерично поучение. Има три гледни точки, от които се е разглеждала планинската проповед в течение на човешкото развитие. Първото гледище е, че планинската проповед - това са едни несвързани и повече или по-малко случайно подредени и едно от друго отделени Христови слова. Второто гледище е, че с тези първи слова Христос е искал да даде един вид християнско-морално учение или християнска етика.
Третото гледище е, че планинската проповед е една дълбока езотерична проповед и има отношение към Пътя на
душата
към висините на съвършенството.
Както видяхме, планинската проповед започва с думите: "Исус, като видя народа, възкачи се на планината и седна, и учениците Му се приближиха и ги поучаваше..." От това е ясно, че проповедта е отправена към учениците, т.е. към онези, които образуват езотеричната среда, сред която Христос работи. На тях Той дава основните правила и методи за Пътя, който има да извървят в процеса на своето развитие. Но и народът не е безучастен в това, защото се казва: "Като видя народ, качи се на планината, и там говори на учениците Си". С това се загатва, че Христос, като вижда народа, че е без учител и ръководител, качва се на планината и учениците около Него, за да ги подготви за учители и ръководители на народа.
към текста >>
А така ще я разберем, като я приемем като Път на
душата
, по който трябва да вървим, за да стигнем до върха на съвършенството - това е наставление на учениците.
И затова Христос казва: "Всичко, което искате хората да направят на вас, правете го и вие на тях. Това е законът и пророците". Разбрано като външно морално правило, то е било общо за всички религии. Но схванато като наставление на учениците, на апостолите, които се готвят да бъдат ръководители на човечеството, то е един вид резюме на цялата планинска проповед и може да се изрази по следния начин: Всичко, към което искате да водите хората, осъществете го първо в себе си. За разбирането на планинската проповед е от значение да разберем, че тя едно органическо цяло, а не отделни, случайно изказани мисли.
А така ще я разберем, като я приемем като Път на
душата
, по който трябва да вървим, за да стигнем до върха на съвършенството - това е наставление на учениците.
Началото на това Христово наставление започва с думата блажени, която се повтаря девет пъти в Блаженствата. Заключението е образувано от образа за изграждането на дома: "Ето защо, който слуша тези Мои думи и ги изпълнява, е подобен на разумен човек, който е съградил своя дом, своята къща върху скала. И като дойде проливен дъжд и причини наводнение, и бурята се блъска о дома, той не се събаря, защото основата му е върху скала. А който слуша тези Мои думи и не ги изпълнява, той е подобен на неразумен човек, който съгражда къщата си върху пясък. И когато дойде проливен дъжд и причини наводнение и бурята бушува, тя ще се събори с голямо падане".
към текста >>
Емил Бок, ученик на Щайнер, който се е занимавал с разглеждане на Писанието, казва: "Думата блажени ни отнася до Небесните висини, до които може да се издигне човешката
душа
.
Началото на това Христово наставление започва с думата блажени, която се повтаря девет пъти в Блаженствата. Заключението е образувано от образа за изграждането на дома: "Ето защо, който слуша тези Мои думи и ги изпълнява, е подобен на разумен човек, който е съградил своя дом, своята къща върху скала. И като дойде проливен дъжд и причини наводнение, и бурята се блъска о дома, той не се събаря, защото основата му е върху скала. А който слуша тези Мои думи и не ги изпълнява, той е подобен на неразумен човек, който съгражда къщата си върху пясък. И когато дойде проливен дъжд и причини наводнение и бурята бушува, тя ще се събори с голямо падане".
Емил Бок, ученик на Щайнер, който се е занимавал с разглеждане на Писанието, казва: "Думата блажени ни отнася до Небесните висини, до които може да се издигне човешката
душа
.
Образът на съграждането на къщата върху скалата ни довежда до земната основа, в глъбините на която трябва да слезе това, което трябва да бъде добре основано в човешкото съществуване. От блажените Небесни висини до скалистата земна основа - този е душевният път на планинската проповед. В началото на Своята земна дейност Христос събира учениците Си на върха на планината, за да ги доведе от близките до Небето висини близо до човеците в земните глъбини. Учениците могат да бъдат ръководители на човечеството само в дълбочината, върху скалата на земното съществуване. Началото на Евангелието показва вече неумолимия, но също и величествен, сигурен реализъм на християнството.
към текста >>
Петровото естество е свързано със Земята и със земна твърдост в
душата
на учениците, и е основата на храма на човечеството, който Христос гради.
Това име дава Христос на Симон, когато го призовава за Свой ученик. Планинската проповед довежда учениците до изживяването на скалистата основа. Тя дава на всички тях неизказано името Петър, като им дава скалата под нозете. Земната дейност на Христа е като съграждането на една къща, на един храм. И като мъдър строител Той слага първо основите.
Петровото естество е свързано със Земята и със земна твърдост в
душата
на учениците, и е основата на храма на човечеството, който Христос гради.
Планинската проповед е полагане основата на храм. И Той казва на Петър: "Ти си Петър и на тази скала ще съградя Моята църква". С това основният камък е положен: скалата първо е подготвена, Симон първо е направен Петър и с него всички ученици. Това е първият раздел на възпитанието на учениците. Христос го осъществява в планинската проповед.
към текста >>
Ако се спрем по-конкретно на третия раздел за изпълнението на Закона, то ще видим, че убийството има отношение към тялото, прелюбодейството има отношение към
душата
, а лъжливата клетва има отношение към духа.
Не съдете. - Трета група: Искайте и ще ви се даде; Влезте през тясната врата; Пазете се от лъжливите пророци, различавайте духовете.
Ако се спрем по-конкретно на третия раздел за изпълнението на Закона, то ще видим, че убийството има отношение към тялото, прелюбодейството има отношение към
душата
, а лъжливата клетва има отношение към духа.
Следващата част от този раздел има отношение към закона на Съдбата, изложен в първото изречение: "Око за око" - към индивидуалната съдба на човека, за която се грижат ангелите. А второто изречение: "Обичай ближния си, мрази врага си" - се отнася до народната съдба, която се управлява от архангелите. Това е външно проявление на този закон. Но той има и вътрешно мистично проявление. Отнесен към вътрешния живот на човека, законът за убийството се изразява в задушаване на духовното чрез телесното.
към текста >>
Отнесен към вътрешния живот на човека, законът за убийството се изразява в
задушаване
на духовното чрез телесното.
Ако се спрем по-конкретно на третия раздел за изпълнението на Закона, то ще видим, че убийството има отношение към тялото, прелюбодейството има отношение към душата, а лъжливата клетва има отношение към духа. Следващата част от този раздел има отношение към закона на Съдбата, изложен в първото изречение: "Око за око" - към индивидуалната съдба на човека, за която се грижат ангелите. А второто изречение: "Обичай ближния си, мрази врага си" - се отнася до народната съдба, която се управлява от архангелите. Това е външно проявление на този закон. Но той има и вътрешно мистично проявление.
Отнесен към вътрешния живот на човека, законът за убийството се изразява в
задушаване
на духовното чрез телесното.
Когато човек дава превес на телесното, с това той убива духовното в себе си. Планинската проповед определя три степени на убиване. Тези степени на убиване са изразени с думите: Който се гневи на брата си, който казва на брата си рака, и който казва на брата си безумни. Така гневът убива личното в човека и достига до една криза в развитието, при която човек излиза вън от своя път. С втория вид убийство се засяга целия народ - защото синедрионът е представител на народа.
към текста >>
Това става с примесването на нечистите чувства на удоволствия с духовните стремежи, невярност спрямо посятите и заченати в
душата
семена да Духа.
С втория вид убийство се засяга целия народ - защото синедрионът е представител на народа. Това е убиване на човека в човека, с което са засяга целия народ. Третият вид убийство, при което човек казва на брата си "безумни", има отношение към цялото човечество и затова го очаква ад - най-тежкото наказание. Прелюбодеянието е омърсяване на духа чрез низшия духовен елемент. Всяко смесване на низшето душевно с духовното, всяко въвличане на духа в нечистотата на низшето, е прелюбодеяние.
Това става с примесването на нечистите чувства на удоволствия с духовните стремежи, невярност спрямо посятите и заченати в
душата
семена да Духа.
Непосредствено след думите за прелюбодеянието стоят думите: "Ако дясното око те съблазнява, извади го и го хвърли..., ако дясната ръка те съблазни, отсечи я и я хвърли от себе си..." Интересно е защо става дума за дясното око и за дясната ръка. Човек гледа и с двете си очи и действа и с двете си ръце. Значи тук има скрит по-дълбок смисъл. Човешкото тяло е поляризирано на положително и отрицателно, на мъжко и женско. Дясната страна е положителна, мъжка, а лявата е отрицателна - женска.
към текста >>
80.
7. ТАЙНАТА НА ДЕВЕТТЕ БЛАЖЕНСТВА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Тези две мисли на Учителя показват, че деветте блаженства имат както езотерично значение като Път на
душата
към съвършенство, така имат и свое екзотерично значение, като правила и норми както за индивидуалния, така и за обществения живот на съвременното човечество.
Блаженствата, за които Той говори, имат отношение към друг свят, те не се отнасят към земния живот. За земния живот Христос казва: Вие сте Солта на Земята". В друго изказване Той казва: "В деветте блаженства Христос е дал правила, как човек трябва да живее. Деветте блаженства - това са девет опорни точки, върху които трябва да се съгради вашият живот. Върху тях трябва да се гради и съвременният обществен живот, и семейството".
Тези две мисли на Учителя показват, че деветте блаженства имат както езотерично значение като Път на
душата
към съвършенство, така имат и свое екзотерично значение, като правила и норми както за индивидуалния, така и за обществения живот на съвременното човечество.
Това се отнася и за цялото Евангелие. То има една външна страна, в която е изнесено моралното учение, което хората трябва да следват, за да живеят разумно. Но то има и една вътрешна страна, в която се разкриват много от космичните и мистични Тайни, в които се очертава Пътя към съвършенство, в които се очертава Пътя на ученика към Посвещение. Но нещата са дадени така забулено, че трябва да се вдигне булото, за да се открие този Път. След като разгледахме накратко общия характер на планинската проповед, сега ще се спрем по-конкретно върху деветте блаженства.
към текста >>
Душата
в своето проявление също е троична.
Това показва, че те образуват заедно един духовен организъм. Те са като девет члена на едно тяло. Заедно, те образуват образа на духовния човек. Човекът в своя строеж е съставен от девет члена. Тялото в своето проявление е тройно - физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло.
Душата
в своето проявление също е троична.
Трите проявления на душата са сърцето, умът и волята, или съзнанието. Тези три проявление на душата са обединени от това, което наричаме човешки аз. Също и Духът е троичен в своето проявление. Индуската философия нарича трите члена на Духа Манас, Будхи и Атма. Западната окултна наука ги нарича Духовно Себе, Дух-Живот и Човеко-Дух.
към текста >>
Трите проявления на
душата
са сърцето, умът и волята, или съзнанието.
Те са като девет члена на едно тяло. Заедно, те образуват образа на духовния човек. Човекът в своя строеж е съставен от девет члена. Тялото в своето проявление е тройно - физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло. Душата в своето проявление също е троична.
Трите проявления на
душата
са сърцето, умът и волята, или съзнанието.
Тези три проявление на душата са обединени от това, което наричаме човешки аз. Също и Духът е троичен в своето проявление. Индуската философия нарича трите члена на Духа Манас, Будхи и Атма. Западната окултна наука ги нарича Духовно Себе, Дух-Живот и Човеко-Дух. Учителят казва, че това са трите безсмъртни тела, с които човешкият Дух се облича и ги нарича тяло на Любовта, тяло на Мъдростта и тяло на Истината.
към текста >>
Тези три проявление на
душата
са обединени от това, което наричаме човешки аз.
Заедно, те образуват образа на духовния човек. Човекът в своя строеж е съставен от девет члена. Тялото в своето проявление е тройно - физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло. Душата в своето проявление също е троична. Трите проявления на душата са сърцето, умът и волята, или съзнанието.
Тези три проявление на
душата
са обединени от това, което наричаме човешки аз.
Също и Духът е троичен в своето проявление. Индуската философия нарича трите члена на Духа Манас, Будхи и Атма. Западната окултна наука ги нарича Духовно Себе, Дух-Живот и Човеко-Дух. Учителят казва, че това са трите безсмъртни тела, с които човешкият Дух се облича и ги нарича тяло на Любовта, тяло на Мъдростта и тяло на Истината. Той казва, че този въпрос принадлежи към една от най-дълбоките Тайни на окултната наука.
към текста >>
Така че, някога е имало един богат живот на човешката
душа
, което е богатството на крепящите
душата
духовни сили.
Но след като се прекъсва тази връзка, вследствие на втвърдяването на човешкото тяло, човек е станал беден духом, който иска, търси Духа. Но чрез импулса, който Христос донесе за човека, чрез енергията, която Той внесе в живота на човека, той може да изживее в себе си Духа, проявен в неговия аз. Тогава първото блаженство може да се преведе така: Блажени бедните духом, защото те сега в себе си ще намерят Царството Небесно - Духа. Това е новата истина, новото положение на физическото тяло, което е бедно духом, поради факта на прекъсване на връзката с Духа. Но сега, чрез импулса на Христа, то добива възможност да намери Духа в собствените си глъбини.
Така че, някога е имало един богат живот на човешката
душа
, което е богатството на крепящите
душата
духовни сили.
Някога е имало един ключ на познанието. Човечеството е притежавало това богатство по силата на своето детство. Със завършване на детските години на човечеството, настъпва и краят на онова подарено духовно богатство и човек се сблъсква с твърдия камък на земното тяло. Той иска да хване нещо живо, а хваща нещо мъртво. Той се намира в студения, изоставен от Духа земен дом.
към текста >>
Тази е силата, която свързва
душата
с тялото и тя се изразява в характера на човека.
Скръбта произхожда от тежестите, които животът носи. Тази скръб произхожда от материалните потребности на живота. Душевно-духовното е подемната сила, която противодейства на чисто материалното, създавайки лекотата в живота. Тежестта на физическия живот се чувства толкова по-силно, колкото повече човек е обеднял духовно. Но в човека има и друга една сила, с помощта на която той носи бремето и тежестите на живота и на съдбата.
Тази е силата, която свързва
душата
с тялото и тя се изразява в характера на човека.
Колкото по-силен характер има един човек, толкова повече той носи скърбите и страданията на човечеството, защото той притежава истинско състрадание; защото има едно състрадание, което лесно се превръща в сантименталност. За първия род състрадание, с което човек скърби за страданията на хората, се говори във второто блаженство. Благодарение на него той разбира страданията на хората и се стреми да им помогне. Тази сила, която свързва душата с тялото, окултната наука нарича етерно тяло. То обуславя характера на човека.
към текста >>
Тази сила, която свързва
душата
с тялото, окултната наука нарича етерно тяло.
Но в човека има и друга една сила, с помощта на която той носи бремето и тежестите на живота и на съдбата. Тази е силата, която свързва душата с тялото и тя се изразява в характера на човека. Колкото по-силен характер има един човек, толкова повече той носи скърбите и страданията на човечеството, защото той притежава истинско състрадание; защото има едно състрадание, което лесно се превръща в сантименталност. За първия род състрадание, с което човек скърби за страданията на хората, се говори във второто блаженство. Благодарение на него той разбира страданията на хората и се стреми да им помогне.
Тази сила, която свързва
душата
с тялото, окултната наука нарича етерно тяло.
То обуславя характера на човека. В това етерно тяло се намира принципа на болката, на страданието. Едно същество, което има астрално тяло, може да страда само чрез повреждане на етерното тяло. Затова второто блаженство гласи: "Блажени скърбящите, защото те ще се утешат." Те могат да бъдат утешени, защото чрез Христа една нова сила е била донесена за етерното тяло. И когато свържат своя живот с Христа и се изпълнят с новата Истина, те ще изживеят в себе си утеха за всяка скръб и страдание.
към текста >>
Но сега, след слизането на Христа на Земята, човек получава в своята
душа
силата да обуздае инстинктите и страстите на своето астрално тяло и да ги укроти.
Онзи, който няма самообладание и не е хармонизирал своя душевен живот, се проявява външно като фанатик. Всеки стремеж да се правят прозелити и всичко пропагандно в религиозна дейност, е жажда за власт, произтичаща от липсата на кротост, на самообладание. Всяко проповядване на хората, което им насочва вниманието на тяхната грехов-ност, е скрита жажда за власт. Според окултната наука това блаженство има отношение към астралното тяло, което е носител на инстинктите, вълненията, страстите, гнева и егоизма. И в миналото, когато човек е искал да се справя с тези сили на астралното тяло, за да влезе във връзка с духовните светове, той се е подлагал на известна процедура, която умъртвявала вредните инстинкти в астралното тяло.
Но сега, след слизането на Христа на Земята, човек получава в своята
душа
силата да обуздае инстинктите и страстите на своето астрално тяло и да ги укроти.
Ето защо, новата Истина по отношение на астралното тяло гласи: Блажени са онези, които са кротки, благи, чрез самите себе си, чрез силата на своята душа, защото те ще бъдат онези, които ще наследят Земята. Четвърто блаженство: "Блажени гладуващите и жадуващите за Правдата, защото те ще бъдат наситени." Четвърто горко: "Горко вам заслепени водители, които казвате, че трябва да се кълнем не в храма, а в златото на храма. Безумни и слепи вие, които казвате, че не трябва да се кълнем в олтаря, а в жертвата на олтаря. Вие безумни и слепи."
към текста >>
Ето защо, новата Истина по отношение на астралното тяло гласи: Блажени са онези, които са кротки, благи, чрез самите себе си, чрез силата на своята
душа
, защото те ще бъдат онези, които ще наследят Земята.
Всеки стремеж да се правят прозелити и всичко пропагандно в религиозна дейност, е жажда за власт, произтичаща от липсата на кротост, на самообладание. Всяко проповядване на хората, което им насочва вниманието на тяхната грехов-ност, е скрита жажда за власт. Според окултната наука това блаженство има отношение към астралното тяло, което е носител на инстинктите, вълненията, страстите, гнева и егоизма. И в миналото, когато човек е искал да се справя с тези сили на астралното тяло, за да влезе във връзка с духовните светове, той се е подлагал на известна процедура, която умъртвявала вредните инстинкти в астралното тяло. Но сега, след слизането на Христа на Земята, човек получава в своята душа силата да обуздае инстинктите и страстите на своето астрално тяло и да ги укроти.
Ето защо, новата Истина по отношение на астралното тяло гласи: Блажени са онези, които са кротки, благи, чрез самите себе си, чрез силата на своята
душа
, защото те ще бъдат онези, които ще наследят Земята.
Четвърто блаженство: "Блажени гладуващите и жадуващите за Правдата, защото те ще бъдат наситени." Четвърто горко: "Горко вам заслепени водители, които казвате, че трябва да се кълнем не в храма, а в златото на храма. Безумни и слепи вие, които казвате, че не трябва да се кълнем в олтаря, а в жертвата на олтаря. Вие безумни и слепи." Първите три блаженства имат отношение и говорят за обвивките на човешкото същество, за неговите тела, които се носители на неговата вътрешна същност.
към текста >>
В западната окултна наука ги наричат Сетивна
душа
, Разсъдъчна
душа
и Съзнателна
душа
.
Първите три блаженства имат отношение и говорят за обвивките на човешкото същество, за неговите тела, които се носители на неговата вътрешна същност. Втората група от блаженства и горки имат отношение към душевния живот на човека, към вътрешните силови течения, които оживяват душевно човешкия организъм. Както във физическото тяло кръвоносната система прониква и оживява всичко, така и тези човешки душевни течения. Тази душевна същност има в себе си един елемент, който се стреми навън, един елемент обусловен в самия себе си и един елемент, стремящ се навътре. В обикновения говор тези три елемента на душевния живот обикновено наричаме сърце, интелект и съзнание или воля.
В западната окултна наука ги наричат Сетивна
душа
, Разсъдъчна
душа
и Съзнателна
душа
.
Четвъртото блаженство има отношение към човешкото сърце. Когато човек иска да изживее в себе си Христа, в своето сърце той трябва да изпитва такъв порив, .какъвто несъзнателно изпитва в своето тяло, когато чувства глад и жажда. Той трябва така да гладува и жадува за душевното, както тялото гладува и жадува за храната и питието. Това, което човек може да постигне благодарение на факта, че в него живее Христовата сила, можем да го наречем в широк смисъл жажда за Правда. И когато в своето сърце човек се изпълни с Христовата сила, той може да постигне, да намери в себе си възможност да утоли своята жажда за правда.
към текста >>
Това е Любовта на
душа
към
душа
, която извира от самото Божествено естество на
душата
.
Пето горко: "Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, които давате десятък за ментата, копъра и кимиона и оставяте най-важното от Закона: правосъдието, милостта и вярата. Това трябва да правите, но и другото да не оставяте. Вие, слепи водители, които прецеждате комара, а камилата поглъщате." Петото блаженство стои в средата на блаженствата и то отговаря на средата на човешкото същество, която е онази точка от човешкото същество, която поддържа равновесието между телесните части и стремящите се към външния свят душевни части от една страна, и онази душевна част, която е насочена навътре и е във връзка с Божественото - основаващият се в самия себе си аз. Тук човек се научава да проявява индивидуално чувство на Любов, независимо от всички традиционни отношения.
Това е Любовта на
душа
към
душа
, която извира от самото Божествено естество на
душата
.
Така Любов може да има само онзи, който е намерил себе си, който е разкрил Бога в себе си. Но който е намерил и познал себе си, той е познал и Бога, и с това намира и другия човек, понеже Бог живее в душата на всички хора. Това блаженство се отнася до това, което обикновено наричаме интелект, което в западната окултна наука наричат Разсъдъчна душа. Тук изпъква с голяма сила азът на човека, който обединява трите страни на душевния живот на човека. Тук се пробужда самосъзнанието в неговата пълна сила.
към текста >>
Но който е намерил и познал себе си, той е познал и Бога, и с това намира и другия човек, понеже Бог живее в
душата
на всички хора.
Вие, слепи водители, които прецеждате комара, а камилата поглъщате." Петото блаженство стои в средата на блаженствата и то отговаря на средата на човешкото същество, която е онази точка от човешкото същество, която поддържа равновесието между телесните части и стремящите се към външния свят душевни части от една страна, и онази душевна част, която е насочена навътре и е във връзка с Божественото - основаващият се в самия себе си аз. Тук човек се научава да проявява индивидуално чувство на Любов, независимо от всички традиционни отношения. Това е Любовта на душа към душа, която извира от самото Божествено естество на душата. Така Любов може да има само онзи, който е намерил себе си, който е разкрил Бога в себе си.
Но който е намерил и познал себе си, той е познал и Бога, и с това намира и другия човек, понеже Бог живее в
душата
на всички хора.
Това блаженство се отнася до това, което обикновено наричаме интелект, което в западната окултна наука наричат Разсъдъчна душа. Тук изпъква с голяма сила азът на човека, който обединява трите страни на душевния живот на човека. Тук се пробужда самосъзнанието в неговата пълна сила. Когато това самосъзнание, когато този аз е проникнат от Христовата сила, той развива в себе си онази добродетел, която наричаме милосърдие, която е свободен дар от човек към човек. Това е онази добродетел, която минава от човек към човек и се връща към този, от когото е излязла.
към текста >>
Това блаженство се отнася до това, което обикновено наричаме интелект, което в западната окултна наука наричат Разсъдъчна
душа
.
Петото блаженство стои в средата на блаженствата и то отговаря на средата на човешкото същество, която е онази точка от човешкото същество, която поддържа равновесието между телесните части и стремящите се към външния свят душевни части от една страна, и онази душевна част, която е насочена навътре и е във връзка с Божественото - основаващият се в самия себе си аз. Тук човек се научава да проявява индивидуално чувство на Любов, независимо от всички традиционни отношения. Това е Любовта на душа към душа, която извира от самото Божествено естество на душата. Така Любов може да има само онзи, който е намерил себе си, който е разкрил Бога в себе си. Но който е намерил и познал себе си, той е познал и Бога, и с това намира и другия човек, понеже Бог живее в душата на всички хора.
Това блаженство се отнася до това, което обикновено наричаме интелект, което в западната окултна наука наричат Разсъдъчна
душа
.
Тук изпъква с голяма сила азът на човека, който обединява трите страни на душевния живот на човека. Тук се пробужда самосъзнанието в неговата пълна сила. Когато това самосъзнание, когато този аз е проникнат от Христовата сила, той развива в себе си онази добродетел, която наричаме милосърдие, която е свободен дар от човек към човек. Това е онази добродетел, която минава от човек към човек и се връща към този, от когото е излязла. Затова е казано: "Блажени милостивите, защото те помилвани ще бъдат".
към текста >>
Това блаженство се отнася до това, което наричаме Съзнателна
душа
или просто съзнание на човека.
И тогава между човек и човек не царува милосърдие, а формална любезност и етикеция, която почива на безброй правила на общественото поведение. Това са книжниците и фарисеите, за които се отнася петото горко, които се придържат към буквата на закона. Шесто блаженство: "Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога." Шесто горко: "Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, защото очиствате блюдото отвън, а вътре е пълно с неправда и грабеж. Фарисеи, о слепи, очисти първо чашата и блюдото отвътре, за да бъде чиста и външността."
Това блаженство се отнася до това, което наричаме Съзнателна
душа
или просто съзнание на човека.
То е това, което Учителят нарича Разумно сърце. В настоящата епоха азът се проявява с всичката си сила в човешкото съзнание. Онзи, който приеме в себе си Христовата сила, вливайки своя аз в Разумното сърце и изживявайки за пръв път своя дух в неговата чиста форма, той ще стигне по този начин до Бога, Който живее дълбоко в него. Когато изживява в себе си Христа в своето Разумно сърце, човек ще види Бога. Понеже азът във физическото тяло се изразява чрез кръвта, а кръвта се разнася чрез сърцето под влияние на космичния ритъм, то когато човек пречисти кръвта си, той ще пречисти и сърцето си, и тогава чрез Христовата сила, която е приел в себе си, ще види Бога в себе си.
към текста >>
Мирът се явява като резултат, когато
душата
в своите най-висши проявления се свързва с Духа.
Това са трите безсмъртни тела, в които се облича човешкият дух постепенно в процеса на развитието. Учителят ги нарича тяло на Любовта, тяло на Мъдростта и тяло на Истината. Западната окултна наука ги нарича Духовно Себе, Дух на Живота и човешки Дух. В индуската философия ги наричат Манас, Будхи и Атма. Христос в трите последни блаженства ги нарича Мир, Правда и висше Аз.
Мирът се явява като резултат, когато
душата
в своите най-висши проявления се свързва с Духа.
Тогава в душата настава такъв Мир, какъвто тя не е поз-навала дотогава. Тогава у нея утихват всички бури и вълнения. Това блаженство се отнася до това, което се нарича Духовно Себе, което се ражда от свързването на човешката душа с човешкия дух. Това е едно състояние, което малцина хора в днешната епоха са достигнали. Те са такива, които са приели в себе си Божествения Дух, станали са външен израз на Божественото.
към текста >>
Тогава в
душата
настава такъв Мир, какъвто тя не е поз-навала дотогава.
Учителят ги нарича тяло на Любовта, тяло на Мъдростта и тяло на Истината. Западната окултна наука ги нарича Духовно Себе, Дух на Живота и човешки Дух. В индуската философия ги наричат Манас, Будхи и Атма. Христос в трите последни блаженства ги нарича Мир, Правда и висше Аз. Мирът се явява като резултат, когато душата в своите най-висши проявления се свързва с Духа.
Тогава в
душата
настава такъв Мир, какъвто тя не е поз-навала дотогава.
Тогава у нея утихват всички бури и вълнения. Това блаженство се отнася до това, което се нарича Духовно Себе, което се ражда от свързването на човешката душа с човешкия дух. Това е едно състояние, което малцина хора в днешната епоха са достигнали. Те са такива, които са приели в себе си Божествения Дух, станали са външен израз на Божественото. И затова те са постигнали вътрешен Мир, понеже са съединени с Бога.
към текста >>
Това блаженство се отнася до това, което се нарича Духовно Себе, което се ражда от свързването на човешката
душа
с човешкия дух.
В индуската философия ги наричат Манас, Будхи и Атма. Христос в трите последни блаженства ги нарича Мир, Правда и висше Аз. Мирът се явява като резултат, когато душата в своите най-висши проявления се свързва с Духа. Тогава в душата настава такъв Мир, какъвто тя не е поз-навала дотогава. Тогава у нея утихват всички бури и вълнения.
Това блаженство се отнася до това, което се нарича Духовно Себе, което се ражда от свързването на човешката
душа
с човешкия дух.
Това е едно състояние, което малцина хора в днешната епоха са достигнали. Те са такива, които са приели в себе си Божествения Дух, станали са външен израз на Божественото. И затова те са постигнали вътрешен Мир, понеже са съединени с Бога. Затова се наричат Синове Божии. А мирът на фарисеите е мирът на гроба.
към текста >>
Блаженствата ни показват как геният на Христа е съчетал в тях външните правила за живота и духовния Път на човека, под влиянието на прогресивно действащата Христова сила в човешката
душа
, която постепенно преобразява и прави човека Син Божи, и го въвежда в Царството Небесно, което той открива в самия себе си.
Понасянето на смъртта води до Възкресението и съграждането на небесния Ерусалим. Демоничното убийство, храмовото убийство води до гибелта, до разрушението на Ерусалим. С тези блаженства Христос, по един чуден, гениален начин, е изразил как се развива азът, когато той се изпълва с Христа и как този аз се изразява в различните членове на човешката природа. Тези блаженства изразяват по величествен начин, как действа Христовата сила върху деветте члена на човешкото същество. Първо е показано как действа настоящето, а след това как ще действа в близко бъдеще и след това" - в по-далечно бъдеще.
Блаженствата ни показват как геният на Христа е съчетал в тях външните правила за живота и духовния Път на човека, под влиянието на прогресивно действащата Христова сила в човешката
душа
, която постепенно преобразява и прави човека Син Божи, и го въвежда в Царството Небесно, което той открива в самия себе си.
към текста >>
81.
8. ТАЙНАТА НА МОЛИТВАТА 'ОТЧЕ НАШ'
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
"Помоли се на своя Отец, Който е в тайна" - този Отец, това е Бог в човека, Който е скрит дълбоко в човешката
душа
.
Преди да даде молитвата, Той казва: "Не бъдете като фарисеите, които се молят по мегданите и улиците", но казва: "А ти като се молиш, влез във вътрешната си стаичка, и като затвориш вратата, помоли се на своя Отец, Който е в тайна. И Отец ти, Който вижда в тайна, ще ти въздаде наяве". В тези няколко думи е показано каква трябва да бъде молитвата на ученика. Като се казва: "Влез във вътрешната си стаичка", подразбира се: вглъби се в себе си, като затвориш вратата, т.е. като се изолираш чрез концентрация от всички външни впечатления.
"Помоли се на своя Отец, Който е в тайна" - този Отец, това е Бог в човека, Който е скрит дълбоко в човешката
душа
.
Такава молитва е едно вътрешно съсредоточение, един вътрешен разговор на душата с Бога, при който разговор тя получава известни откровения, в зависимост от степента на своето развитие. Този род молитва на изток наричат медитация. След това, като казва да не се молим като езичниците с много думи, Христос казва: "Защото Отец ви знае, от що се нуждаете, преди вие да Му искате". За пояснение на тази мисъл Учителят казва следното: "Да, Бог знае нашите нужди, приготвил е благата за нас, а ние като се молим, отиваме да си вземем тези блага. Защото Бог е приготвил това, което ни е нужно, но Той няма да ни го донесе, а ние трябва да отидем да го получим от Него.
към текста >>
Такава молитва е едно вътрешно съсредоточение, един вътрешен разговор на
душата
с Бога, при който разговор тя получава известни откровения, в зависимост от степента на своето развитие.
И Отец ти, Който вижда в тайна, ще ти въздаде наяве". В тези няколко думи е показано каква трябва да бъде молитвата на ученика. Като се казва: "Влез във вътрешната си стаичка", подразбира се: вглъби се в себе си, като затвориш вратата, т.е. като се изолираш чрез концентрация от всички външни впечатления. "Помоли се на своя Отец, Който е в тайна" - този Отец, това е Бог в човека, Който е скрит дълбоко в човешката душа.
Такава молитва е едно вътрешно съсредоточение, един вътрешен разговор на
душата
с Бога, при който разговор тя получава известни откровения, в зависимост от степента на своето развитие.
Този род молитва на изток наричат медитация. След това, като казва да не се молим като езичниците с много думи, Христос казва: "Защото Отец ви знае, от що се нуждаете, преди вие да Му искате". За пояснение на тази мисъл Учителят казва следното: "Да, Бог знае нашите нужди, приготвил е благата за нас, а ние като се молим, отиваме да си вземем тези блага. Защото Бог е приготвил това, което ни е нужно, но Той няма да ни го донесе, а ние трябва да отидем да го получим от Него. А това става чрез молитва".
към текста >>
А за да бъде Божията Мисъл насочена към вас, вие трябва да имате желание да изпълнявате Волята Божия." Учителят казва още: "Започнем ли да работим за Бога, всички наши желания, които се отнасят не до нашия личен живот, но до живота на нашата
душа
и на нашия дух, ще се постигнат.
Изпълнение на Волята Божия подразбира да работим за развиването на всички дарби и заложби, на всички добродетели, които Бог е вложил в нас. Да служим на Бога, това значи още да станем съработници на Бога. И когато станем съработници на Бога, тогава нашите желания сами по себе си ще се реализират. Затова Учителят казва: "Какво значение има изпълнението на Волята Божия? - Когато Божията Мисъл е насочена към вас, всичко каквото желаете, ще се реализира.
А за да бъде Божията Мисъл насочена към вас, вие трябва да имате желание да изпълнявате Волята Божия." Учителят казва още: "Започнем ли да работим за Бога, всички наши желания, които се отнасят не до нашия личен живот, но до живота на нашата
душа
и на нашия дух, ще се постигнат.
Ако ние вършим всичко за Бога от Любов, знаете ли какъв преврат ще стане в умовете и сърцата на всички хора? " " Както на Небето, така и на Земята." Горе на Небето съществува идеален ред, има идеални условия. Онзи ред, който съществува горе, трябва да слезе и на Земята. Горе на Небето напредналите същества са приложили в живота си Любовта.
към текста >>
Когато чуеш тихия, нежен Глас на Бога,
душата
ти се отваря, като че ли в дадения случай ти можеш да обхванеш всички хора, вън от тебе няма нищо чуждо, ти си навсякъде - и между ангелите, и между светиите, и между Божествата.
При друг разговор Учителят казва: "Бог постоянно говори на човека отвътре. Ако човек се вслушва, ще чуе говора на Бога. Всички красиви желания и стремежи, които ни идват отвътре, това е говорът на Бога. За да го чуем, трябва да въдворим в нас спокойствието, Тишината, дълбокият Мир, защото Бог говори с тих Глас". Учителят продължава: "Аз ще определя как действа тихият Глас на Бога.
Когато чуеш тихия, нежен Глас на Бога,
душата
ти се отваря, като че ли в дадения случай ти можеш да обхванеш всички хора, вън от тебе няма нищо чуждо, ти си навсякъде - и между ангелите, и между светиите, и между Божествата.
Душата ти започва да трепти като светлина на Божествения Огън и ти си готов да пожертваш всичко за Бога." Така че, когато произнасяме думите: "Хлябът наш насъщний, дай ни го нам и днес", ние искаме да кажем между другото и следното: Господи, давай ни винаги Словото Си и ни помагай да станем способни да чуваме това, което ни говориш отвътре. Този въпрос има и друга страна. Учителят казва, че всичко, което виждаме около нас в Природата - цветя, треви, дървета, животни, реки, планини, звезди и прочие, всичко това е също Слово Божие. И ние трябва да проучваме всички тези неща.
към текста >>
Душата
ти започва да трепти като светлина на Божествения Огън и ти си готов да пожертваш всичко за Бога."
Ако човек се вслушва, ще чуе говора на Бога. Всички красиви желания и стремежи, които ни идват отвътре, това е говорът на Бога. За да го чуем, трябва да въдворим в нас спокойствието, Тишината, дълбокият Мир, защото Бог говори с тих Глас". Учителят продължава: "Аз ще определя как действа тихият Глас на Бога. Когато чуеш тихия, нежен Глас на Бога, душата ти се отваря, като че ли в дадения случай ти можеш да обхванеш всички хора, вън от тебе няма нищо чуждо, ти си навсякъде - и между ангелите, и между светиите, и между Божествата.
Душата
ти започва да трепти като светлина на Божествения Огън и ти си готов да пожертваш всичко за Бога."
Така че, когато произнасяме думите: "Хлябът наш насъщний, дай ни го нам и днес", ние искаме да кажем между другото и следното: Господи, давай ни винаги Словото Си и ни помагай да станем способни да чуваме това, което ни говориш отвътре. Този въпрос има и друга страна. Учителят казва, че всичко, което виждаме около нас в Природата - цветя, треви, дървета, животни, реки, планини, звезди и прочие, всичко това е също Слово Божие. И ние трябва да проучваме всички тези неща. Значи освен отвътре.
към текста >>
И в заключение Щайнер казва: "И молитвата, и медитацията се стремят към една цел - сливането на
душата
с Божествените течения, пронизващи света, към това, което на най-високата си степен се нарича мистично единение.
По-нататък ще дам как Щайнер разглежда молитвата " Отче наш", изхождайки от принципите на окултната наука и ще видим, че двете разглеждания се допълват. Ще предам накратко изяснението, което Щайнер дава на молитвата " Отче наш". Първо, той поставя въпроса за разликата между молитва и медитация и казва, че задачата на медитацията е да свърже човека с висшите духовни същества, с Бога. Същата задача има и истинската молитва - да свърже човека с Бога, за да потекат Неговите сили в нас, да събудят нашите вътрешни сили. Засега хората са превърнали молитвата в просия, което не е молитва.
И в заключение Щайнер казва: "И молитвата, и медитацията се стремят към една цел - сливането на
душата
с Божествените течения, пронизващи света, към това, което на най-високата си степен се нарича мистично единение.
На това служат и молитвата, и медитацията". Както е известно, човек има двойна природа. Той има преди всичко четири члена: физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и аз. В този аз е заключен зародиша на висшата човешка природа, наречена в източната мъдрост Манас, Будхи и Атма. В течение на инволюционния процес се създават трите обвивки и аза и в средата на Лемурийската епоха се свързват с висшата човешка природа.
към текста >>
Той е слязъл от Божествения свят като
душа
, като елемент от Божеството, свободен от егоизма.
Тя се дължи на отрицателни особености на етерното тяло. Онова, което произтича от отрицателните особености на астралното тяло, е било наричано изкушение. По такъв начин изкушението е онова, което човек взема върху себе си като личен грях. Човек греши не само поради недостатъците на етерното и астралното тяло, но поради факта на своята самостоятелност, на своята личност. За да може човек съзнателно да се издигне към свобода и независимост, той трябва да премине през егоизма.
Той е слязъл от Божествения свят като
душа
, като елемент от Божеството, свободен от егоизма.
Обаче частта от организма никога не трябва да си въобразява, че е самостоятелна. Човек е наистина самостоятелен, когато е стигнал до самоотричането, до алтруизма. Но, за да достигне до това състояние, трябва да премине през егоизма. Под зло в окултизма се разбира простъпката на аза, на душата. И така, простъпката на етерното тяло се нарича грях.
към текста >>
Под зло в окултизма се разбира простъпката на аза, на
душата
.
За да може човек съзнателно да се издигне към свобода и независимост, той трябва да премине през егоизма. Той е слязъл от Божествения свят като душа, като елемент от Божеството, свободен от егоизма. Обаче частта от организма никога не трябва да си въобразява, че е самостоятелна. Човек е наистина самостоятелен, когато е стигнал до самоотричането, до алтруизма. Но, за да достигне до това състояние, трябва да премине през егоизма.
Под зло в окултизма се разбира простъпката на аза, на
душата
.
И така, простъпката на етерното тяло се нарича грях. и дълг: простъпката на астралното тяло се нарича изкушение; простъпката на аза се нарича зло, (Лукавият). Молитвата " Отче наш" се състои от седем молби.
към текста >>
Думите " Хлябът наш насъщни дай ни го нам днес" се отнасят към физическото тяло, което се нуждае от този Хляб; думите " прости ни дълговете, както и ние прощаваме на нашите длъжници", се отнасят към етерното тяло; думите " не ни въвеждай в изкушение" се отнасят до астралното тяло, което ни въвежда в изкушение; думите " избави ни от Лукавия" се отнасят до
душата
и до аза.
Преди да ги произнесе, човек казва: " Отче наш, Който си на Небесата". Това ни насочва към най-дълбоката основа на човешката природа, принадлежаща, съгласно християнската езотерика, към царството на Духа. Трите първи молби се отнасят към трите висши члена на човешката природа, към Божествената природа на човека: да се свети Името Твое, да дойде Царството Твое и да бъде Волята Твоя. След това се преминава от царството на Духа в земното царство. Последните четири молби се отнасят към четирите нисши члена на човешката природа.
Думите " Хлябът наш насъщни дай ни го нам днес" се отнасят към физическото тяло, което се нуждае от този Хляб; думите " прости ни дълговете, както и ние прощаваме на нашите длъжници", се отнасят към етерното тяло; думите " не ни въвеждай в изкушение" се отнасят до астралното тяло, което ни въвежда в изкушение; думите " избави ни от Лукавия" се отнасят до
душата
и до аза.
По такъв начин в седемте молби на молитвата " Отче наш" виждаме израз на молитвата на човешката душа към Божествената Воля да даде на отделните части в човека възможност да се развиват така, че човек да може хармонично да развие всички членове на своята природа. " Отче наш" е молитва, посредством която човек може да се повдигне към смисъла и целта на развитието на своята седем-степенна човешка природа. Съдържащите се в нея седем молби, даже когато излизат от най-примитивната човешка душа, неспособна да ги разбере, помагат за нейното развитие, защото те са окултни формули, които стимулират човешкото развитие. И Христос, давайки молитвата " Отче наш", е изразил в тази молитва седемчленната природа на човека, като дал същевременно с това методи, как да се въздейства на всеки член от тази природа. Така са построени всички молитви.
към текста >>
По такъв начин в седемте молби на молитвата " Отче наш" виждаме израз на молитвата на човешката
душа
към Божествената Воля да даде на отделните части в човека възможност да се развиват така, че човек да може хармонично да развие всички членове на своята природа.
Това ни насочва към най-дълбоката основа на човешката природа, принадлежаща, съгласно християнската езотерика, към царството на Духа. Трите първи молби се отнасят към трите висши члена на човешката природа, към Божествената природа на човека: да се свети Името Твое, да дойде Царството Твое и да бъде Волята Твоя. След това се преминава от царството на Духа в земното царство. Последните четири молби се отнасят към четирите нисши члена на човешката природа. Думите " Хлябът наш насъщни дай ни го нам днес" се отнасят към физическото тяло, което се нуждае от този Хляб; думите " прости ни дълговете, както и ние прощаваме на нашите длъжници", се отнасят към етерното тяло; думите " не ни въвеждай в изкушение" се отнасят до астралното тяло, което ни въвежда в изкушение; думите " избави ни от Лукавия" се отнасят до душата и до аза.
По такъв начин в седемте молби на молитвата " Отче наш" виждаме израз на молитвата на човешката
душа
към Божествената Воля да даде на отделните части в човека възможност да се развиват така, че човек да може хармонично да развие всички членове на своята природа.
" Отче наш" е молитва, посредством която човек може да се повдигне към смисъла и целта на развитието на своята седем-степенна човешка природа. Съдържащите се в нея седем молби, даже когато излизат от най-примитивната човешка душа, неспособна да ги разбере, помагат за нейното развитие, защото те са окултни формули, които стимулират човешкото развитие. И Христос, давайки молитвата " Отче наш", е изразил в тази молитва седемчленната природа на човека, като дал същевременно с това методи, как да се въздейства на всеки член от тази природа. Така са построени всички молитви. Ако не бяха така построени, не биха имали сили да действат в продължение на хилядолетия.
към текста >>
Съдържащите се в нея седем молби, даже когато излизат от най-примитивната човешка
душа
, неспособна да ги разбере, помагат за нейното развитие, защото те са окултни формули, които стимулират човешкото развитие.
След това се преминава от царството на Духа в земното царство. Последните четири молби се отнасят към четирите нисши члена на човешката природа. Думите " Хлябът наш насъщни дай ни го нам днес" се отнасят към физическото тяло, което се нуждае от този Хляб; думите " прости ни дълговете, както и ние прощаваме на нашите длъжници", се отнасят към етерното тяло; думите " не ни въвеждай в изкушение" се отнасят до астралното тяло, което ни въвежда в изкушение; думите " избави ни от Лукавия" се отнасят до душата и до аза. По такъв начин в седемте молби на молитвата " Отче наш" виждаме израз на молитвата на човешката душа към Божествената Воля да даде на отделните части в човека възможност да се развиват така, че човек да може хармонично да развие всички членове на своята природа. " Отче наш" е молитва, посредством която човек може да се повдигне към смисъла и целта на развитието на своята седем-степенна човешка природа.
Съдържащите се в нея седем молби, даже когато излизат от най-примитивната човешка
душа
, неспособна да ги разбере, помагат за нейното развитие, защото те са окултни формули, които стимулират човешкото развитие.
И Христос, давайки молитвата " Отче наш", е изразил в тази молитва седемчленната природа на човека, като дал същевременно с това методи, как да се въздейства на всеки член от тази природа. Така са построени всички молитви. Ако не бяха така построени, не биха имали сили да действат в продължение на хилядолетия. Само така построените молитви имат сила и възможност да действат по същия начин и при най-неразвитите души, неразбиращи даже и смисъла на произнесените думи. За да бъде резултатна молитвата, трябва да изхожда от Вечните закони на Мъдростта.
към текста >>
82.
9. УЧЕНИЕТО ЗА ТЯСНАТА ВРАТА И ЗА ТЕСНИЯ ПЪТ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Канарата, на която е построена къщата, е Божественото, проявено в човешката
душа
, в аза, затова има солидна основа.
Тъмнината в случая е символ на материята, която не е обработена. В заключение на планинската проповед Христос казва: "И тъй всеки, който слуша тези Мои думи и ги прави, ще се уподоби на човек разумен, който е съзидал къщата си на камък. И валя дъжд, и приидоха реките и повеяха ветровете, и нападнаха на къщата и не падна, защото бе основана на камък. И всеки, който слуша тези Мои думи и не ги прави, ще се уподоби на човек безумен, който съзида къщата си на пясък. И валя дъжд, и приидоха реките и повеяха ветровете, и нападнаха на тази къща и тя падна, и голямо бе нейното падане".
Канарата, на която е построена къщата, е Божественото, проявено в човешката
душа
, в аза, затова има солидна основа.
Построената на пясък къща е живот, съграден върху нисшата човешка природа, която постоянно се вълнува. Това е животът на астрала, животът на чувствата, които са в постоянно вълнение. Такъв човек не прилага учението, което му е дадено, а само се екзалтира, възхищава, но не прилага нищо от това, което му е казано. Човекът, който е съградил къщата си на камък, е ученикът, който е влязъл в Тесния Път и който гради на Божественото в себе си, затова всички бури, които могат да дойдат от трите свята, не могат да го разклатят. А този, който е съградил къщата си на пясък - това са хората, които вървят по широкия път.
към текста >>
83.
10. ПРИТЧИТЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Първата притча - за сеятеля - ни показва началото на Пътя на ученика, когато Божественият Сеятел посява в неговата
душа
Божествените добродетели.
От първата до петата притча ние се намираме на сушата, на нивата. Сеятелят сее сам семето на нивата, иманярят копае в дълбината на нивата. В последните две притчи се напуска сушата, скъпоценният бисер е изваден от дъното на морето; риболовната мрежа е извадена от морето на брега. Притчите не трябва да се разбират буквално, но като процеси, които стават в човека, когато влезе в Пътя на окултното развитие. Притчите извеждат човека над неговия личен живот и го водят към духовната общност, и по такъв начин го освобождават от личния егоизъм, към който води повърхностното разбиране на притчите.
Първата притча - за сеятеля - ни показва началото на Пътя на ученика, когато Божественият Сеятел посява в неговата
душа
Божествените добродетели.
И Христос различава четири категории такива ученици. Само четвъртата категория е истинският ученик - това е първата стъпка в Пътя на окултното развитие. Във втората притча е показана втората стъпка, когато редом с Божествените добродетели в душата на ученика се пробуждат и плевелите, които са посети от дявола. Това е един окултен факт, върху който сега няма да се спирам. До края на века те ще останат заедно.
към текста >>
Във втората притча е показана втората стъпка, когато редом с Божествените добродетели в
душата
на ученика се пробуждат и плевелите, които са посети от дявола.
Притчите не трябва да се разбират буквално, но като процеси, които стават в човека, когато влезе в Пътя на окултното развитие. Притчите извеждат човека над неговия личен живот и го водят към духовната общност, и по такъв начин го освобождават от личния егоизъм, към който води повърхностното разбиране на притчите. Първата притча - за сеятеля - ни показва началото на Пътя на ученика, когато Божественият Сеятел посява в неговата душа Божествените добродетели. И Христос различава четири категории такива ученици. Само четвъртата категория е истинският ученик - това е първата стъпка в Пътя на окултното развитие.
Във втората притча е показана втората стъпка, когато редом с Божествените добродетели в
душата
на ученика се пробуждат и плевелите, които са посети от дявола.
Това е един окултен факт, върху който сега няма да се спирам. До края на века те ще останат заедно. Третата притча е за синаповото зърно. "Царството Божие е подобно на синапово зърно". Царството Божие е Духът, който се пробужда в душата на ученика - това е третата степен.
към текста >>
Царството Божие е Духът, който се пробужда в
душата
на ученика - това е третата степен.
Във втората притча е показана втората стъпка, когато редом с Божествените добродетели в душата на ученика се пробуждат и плевелите, които са посети от дявола. Това е един окултен факт, върху който сега няма да се спирам. До края на века те ще останат заедно. Третата притча е за синаповото зърно. "Царството Божие е подобно на синапово зърно".
Царството Божие е Духът, който се пробужда в
душата
на ученика - това е третата степен.
В четвъртата притча се казва, че Царството Божие е подобно на квас, в който жената слага три мери брашно. След като Духът се пробужда в душата на ученика, той се проектира и започва да работи върху трите обвивки - астрално, етерно и физическо тяло. Те са трите мери брашно, които трябва да бъдат проникнати от Духа, от който той ще изгради с течение на времето трите безсмъртни тела - тялото на Любовта, тялото на Мъдростта и тялото на Истината, в които ще се облече. В 34-ти и 35-ти стих на 13-та глава се казва: "И без притчи не им говореше, за да се изпълни реченото от пророка, който казва: Ще отвори устата Си в притчи и ще изкаже скритото още от създаването на света". С тази мисъл ни е показано, че в притчите са скрити дълбоките Тайни на света, които могат да бъдат разкрити само от онзи, който има ключ за разбирането на тези притчи.
към текста >>
След като Духът се пробужда в
душата
на ученика, той се проектира и започва да работи върху трите обвивки - астрално, етерно и физическо тяло.
До края на века те ще останат заедно. Третата притча е за синаповото зърно. "Царството Божие е подобно на синапово зърно". Царството Божие е Духът, който се пробужда в душата на ученика - това е третата степен. В четвъртата притча се казва, че Царството Божие е подобно на квас, в който жената слага три мери брашно.
След като Духът се пробужда в
душата
на ученика, той се проектира и започва да работи върху трите обвивки - астрално, етерно и физическо тяло.
Те са трите мери брашно, които трябва да бъдат проникнати от Духа, от който той ще изгради с течение на времето трите безсмъртни тела - тялото на Любовта, тялото на Мъдростта и тялото на Истината, в които ще се облече. В 34-ти и 35-ти стих на 13-та глава се казва: "И без притчи не им говореше, за да се изпълни реченото от пророка, който казва: Ще отвори устата Си в притчи и ще изкаже скритото още от създаването на света". С тази мисъл ни е показано, че в притчите са скрити дълбоките Тайни на света, които могат да бъдат разкрити само от онзи, който има ключ за разбирането на тези притчи. Това са онези, които имат уши да слушат и очи да виждат, т.е. учениците с пробудено съзнание.
към текста >>
Те също така ни изясняват пътя на
душата
след напускане на тялото.
Добрите задържа за себе си, а лошите, нечистите хвърля обратно в морето на астралния свят. Това е процес на организиране на астралното тяло, когато става отделянето на чистото от нечистото. Това също става на определена степен на окултното развитие. Това е едно малко пояснение в каква посока трябва да се разбират притчите като азбука на духовния свят, които ни разкриват известни духовни процеси, ставащи в самия човек, когато влезе в Пътя на своето окултно развитие. Притчите могат да се разгледат и в друго отношение, в друга светлина, от друго гледище.
Те също така ни изясняват пътя на
душата
след напускане на тялото.
Аз казах, че не тълкувам притчите, а показвам само в какъв смисъл трябва да се разбират. Показват само посоката, в която трябва да вървим, за да ги разберем. Втората серия от седем притчи се простира от 16-та до 26-та глава на Евангелието. Тези притчи са оградени от първата и последната, т.нар. проповеди за страданието.
към текста >>
Само в такъв случай той се развива в правилна посока и става един истински Аз, една истински пробудена
душа
.
В Божествения план е предвидено човек да стане едно свободно, самостоятелно същество, подобно на Бога, да може да каже на себе си Аз. Обаче притежавайки тази способност, той изявява претенции спрямо заобикалящите го същества. Човек дължи всичко на Бога, защото всичко му е дадено от Бога и Бог му прощава всички дългове. Но той от своя страна иска да събира дългове от заобикалящите го, не прощава на заобикалящите го никакви малки погрешки, няма правилно отношение към своите ближни. След като Бог не му вменява в грях това, че се отделил от Него, от Когото е получил всичко, и той трябва да направи същото със своите ближни.
Само в такъв случай той се развива в правилна посока и става един истински Аз, една истински пробудена
душа
.
Когато човек дойде до съзнанието, че всичко, което има, го дължи на Божествения свят и няма никакви претенции и изисквания към своите ближни, тогава той е в Пътя на развитието на висшия Аз, чрез който се съединява с Духа. Когато човек няма това съзнание, хвърлят го в тъмницата на нисшето аз, докато не изплати всичките си дългове. Първата притча ни показва раждането на аза и пътя на неговото развитие. В следващите три притчи се говори все за лозето. Лозето - това е светът, в който работи и се развива азът.
към текста >>
В притчата за талантите е прокарана идеята за вложените в човека заложби, за спящите в човешката
душа
духовни органи.
Петте неразумни - това са хората, които са погълнати от ежедневния живот и не им остава време за същественото в живота - да помислят за Бога, за възвишеното в света и да развият Любовта в себе си, която е маслото за светилника. Те се сещат в последния момент, когато вече е късно. А когато неразумните девици се връщат, намират вратата заключена и искат да влязат, като казват: Господи, Господи, отвори ни. Но Той им отговаря: Не ви познавам. В заключение на тази притча Христос казва: "И тъй, бдете, защото не знаете нито деня, нито часа, в който Човешкият Син ще дойде".
В притчата за талантите е прокарана идеята за вложените в човека заложби, за спящите в човешката
душа
духовни органи.
Тези, които са умножили талантите, са хората, които са работили за своето духовно развитие и са развили и умножили своите дарби и способности, развили са вътрешните органи на душата, пробудили са своя висш Аз. А човекът, който е заровил таланта, е човекът на нисшия аз, който е зает с външния свят и затова няма време за развиване на своите вътрешни заложби, на своите духовни органи. Тази притча е като един зов за активно духовно обучение. Онзи, който е заровил талантите, е човек, който не работи духовно над себе си. За него Христос казва: "Вземете от него таланта и го дайте на този, който има десет таланта.
към текста >>
Тези, които са умножили талантите, са хората, които са работили за своето духовно развитие и са развили и умножили своите дарби и способности, развили са вътрешните органи на
душата
, пробудили са своя висш Аз.
Те се сещат в последния момент, когато вече е късно. А когато неразумните девици се връщат, намират вратата заключена и искат да влязат, като казват: Господи, Господи, отвори ни. Но Той им отговаря: Не ви познавам. В заключение на тази притча Христос казва: "И тъй, бдете, защото не знаете нито деня, нито часа, в който Човешкият Син ще дойде". В притчата за талантите е прокарана идеята за вложените в човека заложби, за спящите в човешката душа духовни органи.
Тези, които са умножили талантите, са хората, които са работили за своето духовно развитие и са развили и умножили своите дарби и способности, развили са вътрешните органи на
душата
, пробудили са своя висш Аз.
А човекът, който е заровил таланта, е човекът на нисшия аз, който е зает с външния свят и затова няма време за развиване на своите вътрешни заложби, на своите духовни органи. Тази притча е като един зов за активно духовно обучение. Онзи, който е заровил талантите, е човек, който не работи духовно над себе си. За него Христос казва: "Вземете от него таланта и го дайте на този, който има десет таланта. Защото който има, ще му се даде, и той ще има изобилно, а този, който няма, от него ще се отнеме и това, което има.
към текста >>
84.
1. ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
То живее в приказката и сказанието, които и двете още плуват над Земята, както и самата
душа
на детето.
Деянията на апостолите ни показват стадия, където този процес на въплътяване навлиза в действителен смисъл в историята. Човекоставането на Христа е последвано от историзирането на Христовия импулс. Историята е една важна Тайна. Изживяването на историята предполага у човека определена зрялост и укрепналост на вътрешната самостоятелност. Детето не може да изживее историята.
То живее в приказката и сказанието, които и двете още плуват над Земята, както и самата
душа
на детето.
За да изживее човек действително историята и с това да стъпи на Земята, той трябва вече да е намерил себе си и да е стигнал напълно на Земята. Погрешно е да се считат Евангелията за исторически описания в обикновен смисъл. Колкото повече те са били схващани биографично-исторически, толкова повече са били криво разбрани и изгубени. По своята същност те са свръх- исторически. Те описват това, което действително е станало, обаче те описват един процес, който става между Небето и Земята и едва в неговия краен резултат е неговото стигане до земната почва.
към текста >>
Той преминава от изживяването на Божественото в собствената
душа
към изживяването на Божественото, което отново започва да оживява в Природата.
Дотогава той беше един личен човек, затворен в света на земните възприятия на сетивата. След случката пред Дамаск той престава да бъде такъв. За него физическият свят става прозрачен и той вижда в етерния свят. В тази сфера от Светлина, намираща се зад стената на земното, той вижда образа на Христа. Изживяването пред Дамаск е един космически факт.
Той преминава от изживяването на Божественото в собствената
душа
към изживяването на Божественото, което отново започва да оживява в Природата.
Павел вижда Христа като Господар на Стихиите и още от самото начало приема поръчението, което му позволява да преброди най-голямата ширина на земния свят. Между Петдесетница и Дамаск стои едно трето изживяване - мъченичеството на Стефан. Това изживяване служи за един чудесен мост между изживяването на Петра и това на Павла. Тук ще обърна внимание само на една страна на това събитие. Силите, които оживяват душата на Петър чрез изживяването на Петдесетница, са такива, каквито човечеството е притежавало още в древни времена.
към текста >>
Силите, които оживяват
душата
на Петър чрез изживяването на Петдесетница, са такива, каквито човечеството е притежавало още в древни времена.
Той преминава от изживяването на Божественото в собствената душа към изживяването на Божественото, което отново започва да оживява в Природата. Павел вижда Христа като Господар на Стихиите и още от самото начало приема поръчението, което му позволява да преброди най-голямата ширина на земния свят. Между Петдесетница и Дамаск стои едно трето изживяване - мъченичеството на Стефан. Това изживяване служи за един чудесен мост между изживяването на Петра и това на Павла. Тук ще обърна внимание само на една страна на това събитие.
Силите, които оживяват
душата
на Петър чрез изживяването на Петдесетница, са такива, каквито човечеството е притежавало още в древни времена.
Чудото на езиците предимно, е възобновяване на магическата сила на Словото, която са владеели до висока степен египтяните. Поради това и по-късно Павел се е изказвал върху говоренето на езиците в църквите с известни ограничения. Той може да вижда някаква стойност в това говорене само когато несъзнателността, свързана с него, може да бъде допълнена, било че самият говорещ на различни езици е бил в състояние да преведе на ясния език на мисълта казаното преди това от него в понижено съзнание, или някой друг от присъстващите, който имал способността да го изтълкува. Павел беше писал после и до коринтяните, че самият той не желае да си служи с говоренето на езици, въпреки че има способността да го прави. Петър и чудото на езиците на Петдесетница са доказателство за широкия замах, който Първичното християнство е притежавало даже и по отношение на силите на миналото.
към текста >>
Интересно е, че решаващите промени в
душата
на Петър започват едва след изживяването на Павел пред Дамаск.
Но след това Павел го споменава още два пъти в своите речи. Първото истинско описание се намира в третата част на Деянията на апостолите. Двете повторения се намират в четвъртата част. Друго едно събитие, което е описано два пъти в големи подробности, е видението, което Петър е имал в Попия и което го подготвя за неговата среща с римския управител Кор- нилий от Кесария. То принадлежи към вътрешните преобразявания, през които Петър трябваше да мине.
Интересно е, че решаващите промени в
душата
на Петър започват едва след изживяването на Павел пред Дамаск.
Неговото пробуждане е започнало още на Петдесетница, но още не е напълно преобразен. Отначало той е несамостоятелен и затова го виждаме да върши своите дела заедно с Йоан. Едва след изживяването на Павел пред Дамаск Петър намира вече пътя на своята самостоятелна дейност. Между Петър и Павел е имало много добри отношения. Отначало Павел не намира никакво разбиране от страна на Петър и апостолите.
към текста >>
От всичко, което става наоколо, в неговата
душа
става голямо преобразяване.
Там са присъствали и Павел, и Варнава, които са били дошли от Антиохия, за да донесат на общността събраните от север дарове за смекчаване на неволята на своите събратя. Рано на Възкресение Петър, освободен по чудотворен начин от тъмницата, влиза в събранието. Това повдига духа на общността и те се радват в утрото на Възкресението. Отблясъка от изживяването с ангела, което Петър е имал, преминава сега върху всички. Тук е и младият Марко.
От всичко, което става наоколо, в неговата
душа
става голямо преобразяване.
Предполага се, че и Петър след това е напуснал Ерусалим, след апостолския събор, за което се говори в 12-та глава, и е заминал за Рим. Така освобождаването от външната тъмница е било едно освобождаване и на вътрешен план от традицията, която постоянно го потискала. По това време Павел и Варнава са се били върнали вече от своето първо пътуване и сега трябва да се реши въпроса, дали езичниците, които приемат Християнството, трябва да преминат през юдейството или не. Петър беше решил вече този въпрос за себе си със случая с Корнилий. След него цялото апостолско събрание трябваше да се справи с този въпрос, за да не пречат на световната широта, която Първичното християнство трябваше да добие и за което ратуваше Павел.
към текста >>
85.
2. ПЪТЕШЕСТВИЯТА НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Със Закона, записан на каменните плочи, пред
душата
на човечеството все повече се спускаше Завесата на прозрачния етерен свят.
В родния си град Tape той получил както гръцка култура, така и обучение по неговата бащина религия, а пред Дамаск Павел изпитал великото изцеление на сляпородения. Очите му бяха отворени за духовната сфера на Земята, в която Христос действаше. Фактът, че на Павел бяха отворени очите за сферата, в която действаше Христос, това е било в зависимост от неговата работа в миналото прераждане и на неговите всеотдайни усилия, които той беше положил в школата на фарисеите, където търсел Христа в духовния свят. Щайнер казва, че изживяването на Павел пред Дамаск е като обръщане на това, което Мойсей изживяваше пред горящата къпина. От Мойсея изхожда едно течение, което трябваше все повече да откъсне хората от сферата на старото свръхсетивно изживяване.
Със Закона, записан на каменните плочи, пред
душата
на човечеството все повече се спускаше Завесата на прозрачния етерен свят.
Завесата на Храма беше основният символ на юдейската същина, вливаща се във фа- рисейството. Една загадъчна сцена, с която завършва съдбата на Мойсея, изтъква по особен начин това. В 20-та глава от Четвъртата книга на Мойсея се разказва, че по заповед на Бога Мойсей ударил с тоягата си скалата и от нея бликнала вода. Мойсей е послушал една Божия заповед, въпреки това след сцената на бликването на водата от скалите и на утоляването на жаждата на всички следват непосредствено думите: "Господ рече на Мойсея и на Арона: Затова, защото не повярвахте в Мене, не ще заведете еврейския народ в страната, която му давам." /cm.
към текста >>
И тогава гой минава през такива съдбини, които още веднъж извикват пред
душата
му неговия собствен път.
От четирите пътешествия на Павел първите две започват с пътуване по море, а останалите той извършва по суша. Двете средни пътувания са неговите същински пътувания на апостола. При първото пътуване той имал да разреши своята собствена съдба. При четвъртото пътуване той е пленник и става ясно, че духовният свят иска да говори вече не само чрез неговото слово, но и чрез неговата съдба. При своето първо пътуване Павел всъщност е бил като един придружител на Варнава.
И тогава гой минава през такива съдбини, които още веднъж извикват пред
душата
му неговия собствен път.
В Кипър пред губернатора Сергия Пав- ла трябваше да се срещне с мага Елима. Елима бил ослепен и трябвало да протяга ръка към някого, който да го води, също както трябваше да прави Павел това пред Дамаск. Там, където се описва, че той стои пред губернатора, Деянията на апостолите споменават за пръв път, че той носи не само еврейското име Савел, но и гръцкото име Павел, като че Сергия Павла стоял пред него като един вид огледален образ, чрез когото той трябвало да познае самия себе си. Скоро след това той държал в Антиохия в Мала Азия една проповед, в която говори за един образ от Стария Завет, който носи същото име като неговото: за цар Саул, произхождащ, като и самият той, от Венияминовото коляно. Това е също едно указание, че това негово пътуване е придружено от развитието на неговата лична душа, благодарение на което Павел намира напълно себе си.
към текста >>
Това е също едно указание, че това негово пътуване е придружено от развитието на неговата лична
душа
, благодарение на което Павел намира напълно себе си.
И тогава гой минава през такива съдбини, които още веднъж извикват пред душата му неговия собствен път. В Кипър пред губернатора Сергия Пав- ла трябваше да се срещне с мага Елима. Елима бил ослепен и трябвало да протяга ръка към някого, който да го води, също както трябваше да прави Павел това пред Дамаск. Там, където се описва, че той стои пред губернатора, Деянията на апостолите споменават за пръв път, че той носи не само еврейското име Савел, но и гръцкото име Павел, като че Сергия Павла стоял пред него като един вид огледален образ, чрез когото той трябвало да познае самия себе си. Скоро след това той държал в Антиохия в Мала Азия една проповед, в която говори за един образ от Стария Завет, който носи същото име като неговото: за цар Саул, произхождащ, като и самият той, от Венияминовото коляно.
Това е също едно указание, че това негово пътуване е придружено от развитието на неговата лична
душа
, благодарение на което Павел намира напълно себе си.
В края на пътуването в Листра Павел е бит с камъни от враждебни люде. Като че още веднъж в обратен ред повтаря своето собствено минало, като че ли още веднъж той е доведен от изживяването на слепотата, до онзи миг, когато гледал как убиват Стефан с камъни. Ако проследим на картата това първо пътешествие, виждаме как в Мала Азия прави един голям полукръг навътре в страната, който го довежда до Дебра, намиращ се много близо до неговия роден град Tapс. Външните стечения на съдбата ни представят един образ, като че Павел още веднъж се връща към своите първи стъпки, за да внесе и своето развитие от преди събитието пред Дамаск в своето ново същество. Обратният път той изминава после от Дебра на същото разстояние, което е изминал на отиване.
към текста >>
86.
3. ПЕТЪР И ЙОАН В ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Петър беше изцяло човек от Галилея и неговата
душа
се различава коренно от юдейството.
На Тайната вечеря Петър се обръща към Йоана да пита Христа кой ще Го предаде В утрото на възкресението Петър и Йоан тичат заедно към гроба и при виждането на Възкръсналия Йоан е този, който казва на Петра: Господ е. При поръчението, което после Възкръсналият възлага на Петра, Петьр, посочвайки към Йоана, запитва, защо Йоан ги следва. Христос изговаря загадъчните думи за Йоан, които имат отношение към Неговото второ идване. В Деянията на апостолите те са посочени също че вървят известно време заедно, като в повечето случаи Петър говори и върши делата, а Йоан е като наблюдател. Той остава като една загадъчна фигура, която е като тил на Петър.
Петър беше изцяло човек от Галилея и неговата
душа
се различава коренно от юдейството.
Той е бил човек от Витса- ида, което значи Домът на рибите при Генисаретското езеро. Неговата душа като че е обладана от природните сили, които го карат да избухва и да се оттегля след това в себе си. В този център на Галилея трябва да са били живи още дълго време прадревните природни култове, сродни на тези на другите. Тези природни култове са повлияли до известна степен и на рибарите от Витсаида. Във Финикия е съществувал култ към рибите, който макар и в изродена форма, е бил застъпен и у филистимците, които са били в общение с евреите.
към текста >>
Неговата
душа
като че е обладана от природните сили, които го карат да избухва и да се оттегля след това в себе си.
Христос изговаря загадъчните думи за Йоан, които имат отношение към Неговото второ идване. В Деянията на апостолите те са посочени също че вървят известно време заедно, като в повечето случаи Петър говори и върши делата, а Йоан е като наблюдател. Той остава като една загадъчна фигура, която е като тил на Петър. Петър беше изцяло човек от Галилея и неговата душа се различава коренно от юдейството. Той е бил човек от Витса- ида, което значи Домът на рибите при Генисаретското езеро.
Неговата
душа
като че е обладана от природните сили, които го карат да избухва и да се оттегля след това в себе си.
В този център на Галилея трябва да са били живи още дълго време прадревните природни култове, сродни на тези на другите. Тези природни култове са повлияли до известна степен и на рибарите от Витсаида. Във Финикия е съществувал култ към рибите, който макар и в изродена форма, е бил застъпен и у филистимците, които са били в общение с евреите. Дълго време те са се кланяли на финикийския бог Дагон, който е бил изобразяван във формата на голяма риба. И когато се говорило, че между филистимците е имало много великани, с това се подразбира действието на природните сили, на които хората са ставали проводници.
към текста >>
И магията била упражнявана чрез свързването на човешката
душа
с природните сили.
В този център на Галилея трябва да са били живи още дълго време прадревните природни култове, сродни на тези на другите. Тези природни култове са повлияли до известна степен и на рибарите от Витсаида. Във Финикия е съществувал култ към рибите, който макар и в изродена форма, е бил застъпен и у филистимците, които са били в общение с евреите. Дълго време те са се кланяли на финикийския бог Дагон, който е бил изобразяван във формата на голяма риба. И когато се говорило, че между филистимците е имало много великани, с това се подразбира действието на природните сили, на които хората са ставали проводници.
И магията била упражнявана чрез свързването на човешката
душа
с природните сили.
В митовете за пророк Йона, който, както ни показват римските катакомби, е играл голяма роля при Първичното християнство, имаме образната форма на прадревните Мистерии за рибата, в които Посвещението е било извършвано чрез полагане в гроб или три дена спане в храма, което наподобявало пребиваването в корема на кита. Без съмнение, трудно е да си съставим една конкретна представа по какъв начин е възможно, тъй като старите популярни отзвуци от финикийско-галилейските култове продължават да действат в живота на Петра преди неговото призоваване за ученик. Може би там са продължавали още да поддържат само суеверия под формата на беседи, които са се запазили в посочените области до днешни времена, където хората са особено свързани със стихиите на Природата. Вярата, че чрез изговаря- нето на известни думи или чрез определени песни може да се въздейства на рибите, за да се благоприятства риболова, би могла да бъде една от формите, които са възможни за продължаване на отзвука от езическия елемент между хората от Галилея. Сигурно в Петра, така, както го описва Евангелието, се изявява нещо от силите на великаните, когато го завладява неговият избухлив темперамент.
към текста >>
Копнежът към екстаз определя
душата
на Петра.
Може би там са продължавали още да поддържат само суеверия под формата на беседи, които са се запазили в посочените области до днешни времена, където хората са особено свързани със стихиите на Природата. Вярата, че чрез изговаря- нето на известни думи или чрез определени песни може да се въздейства на рибите, за да се благоприятства риболова, би могла да бъде една от формите, които са възможни за продължаване на отзвука от езическия елемент между хората от Галилея. Сигурно в Петра, така, както го описва Евангелието, се изявява нещо от силите на великаните, когато го завладява неговият избухлив темперамент. Също така и силата на неговите думи както на Петдесетница, така и преди всичко после в сцената с Ананий и Сапфира, изглежда че извира от старите магически предания. Ако Юда очаквал Христа като Освободител на народа, а Яков като миров Съдия, можем да кажем, че Петър е гледал на него като на Велик Маг и когато дойде Великият Маг, тогава Той ще пренесе хората във великото изстъпление и екстаз.
Копнежът към екстаз определя
душата
на Петра.
Този негов копнеж по-късно бе изпълнен, но в друга форма от тази, която той си представяше. Екстазът не дойде върху него като блаженство, а той нахлу като гетсиманска нощ в съзнанието, когато не беше в състояние да разбере какво става около него и, намирайки се в двора на първосвещеника, не знаеше вече действително какво става. Между Гетсимания и Петдесетница неговото съзнание мина през умирането и Възкресението. Книгата Деянията на апостолите в своите първи части обкръжава Петър с извънредно големи Тайни. Ние виждаме как до Петър е поставен един помагач и подкрепящ ръководител - Йоан.
към текста >>
За Йоан това заспиване означава излъчване на духа от тялото, за да стои близо до борещата се Христова
душа
.
В поредицата от сцени с Петър и Йоан има две възлови точки, които трябва да се вземат под внимание, за да разберем тези сцени и отношения. Тези две възлови точки разделят сцените на три раздела. Тези възлови точки са Гетсимания и Петдесетница. При тези две сцени между душите на Петър и Йоан има голяма разлика. За Йоан заспиването в Гетсимания означава съвсем друго нещо, отколкото за Петра.
За Йоан това заспиване означава излъчване на духа от тялото, за да стои близо до борещата се Христова
душа
.
За Петра със заспиването започва трагичното опразване на тялото и душата от духа, което довежда после до отричането от Христа. През това полярно отношение в глъбината на съществуването между Петър и Йоан става една обмяна, която не е посочена в Евангелията, но която фактически съществува и е от голямо значение. На Петдесетница пробуждането на Петър има такава екстатична сила. понеже преди това потъването на неговото съзнание е било много дълбоко. Йоан е също между учениците, но той мълчи, а Петър говори.
към текста >>
За Петра със заспиването започва трагичното опразване на тялото и
душата
от духа, което довежда после до отричането от Христа.
Тези две възлови точки разделят сцените на три раздела. Тези възлови точки са Гетсимания и Петдесетница. При тези две сцени между душите на Петър и Йоан има голяма разлика. За Йоан заспиването в Гетсимания означава съвсем друго нещо, отколкото за Петра. За Йоан това заспиване означава излъчване на духа от тялото, за да стои близо до борещата се Христова душа.
За Петра със заспиването започва трагичното опразване на тялото и
душата
от духа, което довежда после до отричането от Христа.
През това полярно отношение в глъбината на съществуването между Петър и Йоан става една обмяна, която не е посочена в Евангелията, но която фактически съществува и е от голямо значение. На Петдесетница пробуждането на Петър има такава екстатична сила. понеже преди това потъването на неговото съзнание е било много дълбоко. Йоан е също между учениците, но той мълчи, а Петър говори. За него събитието на Петдесетница няма това значение, което има за Петра и за другите ученици, защото той отпреди е с едно по-повишено съзнание, с което е във връзка със Светия Дух и с Духа на Христа.
към текста >>
Умереностга, която
душата
на Петър можа да постигне само в течение на много изпитания, е гарантирана отначало чрез съучастието на Йоана.
Йоан е също между учениците, но той мълчи, а Петър говори. За него събитието на Петдесетница няма това значение, което има за Петра и за другите ученици, защото той отпреди е с едно по-повишено съзнание, с което е във връзка със Светия Дух и с Духа на Христа. Но и тук между Петър и Йоан става една премълчана обмяна. Без присъствието на Йоана участието на Петър в събитието на Петдесетница би било друго. Само този примиряващ елемент прави така, че екстазът на Петър да се прояви в един ясен и силен исторически ръководен елемент.
Умереностга, която
душата
на Петър можа да постигне само в течение на много изпитания, е гарантирана отначало чрез съучастието на Йоана.
Преди да постигне една напълно уверена самостоятелност, Петър трябва да мине през още един преход. Този преход може да се види в сцените с Петър, за които Деянията на апостолите разказва след изживяването на Павел пред Дамаск: в изцелението на схванатия Еней, възкресението на Тавита и действието в дома на Корнилий. Тук Йоан се намира до него като мълчалив придружител. В случая Петър черпи сили от Йоан. Това, което Петър изминава като поредица от сцени, е едно участие в делата Христови от Евангелията.
към текста >>
87.
4. ОКУЛТНИ ФАКТИ И ЯВЛЕНИЯ В КНИГАТА ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
А множеството на повярвалите имаше едно сърце и
душа
и нито един от тях не казваше, че нещо от имота му е негово, но всичко беше общо и апостолите с голяма сила свидетелстваха за Възкресението на Господа Исуса и голяма благодат почиваше на всички тях.
Но впоследствие и самото Християнство отстъпило от този Принцип и заедно с това се отказало от основното Учение на Христа, Учението за Любовта и Братството. Защото за всяка Окултна Школа Учението за Любовта и Братството е основното учение, върху което се градят другите учения. Там, където това Учение не се проповядва и прилага, всяко окултно учение е суета и празни приказки. По-нататък в 4-та глава от 31-ви до 37-ми стих се говори също как са живели учениците помежду си. Там се казва: "И като се помолиха, потресе се мястото, дето бяха събрани, и всички се изпълниха със Светия Дух и с дързост говореха Божието Слово.
А множеството на повярвалите имаше едно сърце и
душа
и нито един от тях не казваше, че нещо от имота му е негово, но всичко беше общо и апостолите с голяма сила свидетелстваха за Възкресението на Господа Исуса и голяма благодат почиваше на всички тях.
Но и никой от тях не беше в лишение, защото всички, които бяха стопани на ниви или на къщи, продаваха ги и донасяха цената на продаденото и слагаха ги при нозете на апостолите и раздаваше се на всекиго, колкото имаше нужда. Така Йосиф, наречен от апостолите Варнава, което значи Син на увещание, левит, родом кипря- нин, който имаше земя, продаде я и донесе парите и ги сложи пред нозете на апостолите." След това в началото на петата глава се разказва за случката с Анания и Сапфира, които също продали имота си, като задържали една част от парите, а другата слагат пред апостолите, като излъгват, че са продали имота за толкова, колкото предават на апостолите. Но Петър с ясновидски поглед вижда, че те лъжат като говорят така пред Бога, в името на Когото се извършва това дело. И Анания, като слушал изобличаването на Петра, пада и издъхва.
към текста >>
Но и сега ви съветвам да сте бодри, защото ни една
душа
от вас няма да се изгуби, но само корабът; защото ангел от Бога, Чийто съм аз и Комуто служа, застана до мене тая нощ и рече: Не бой се, Павле, ти трябва да застанеш пред Кесаря; и ето, Бог ти подари всички, които плуват с тебе.
След речта на Павел Фест и Агрипа се съвещават и казват, че този човек можеше да бъде пуснат, ако не се беше отнесъл до Кесаря. 23. В 27-ма глава след това се описва пътуването по море от Палестина до Рим, по време на коего имало няколко инцидента, при които Павел предупреждава за опасността, но не го послушват. Действително, корабът се разбива, но те са спасени. "И понеже за много дни не се виждаше слънце, ни звезди, и силна буря напираше, то изчезна вече всяка надежда да бъдем спасени. А подир дълго неядене Павел застана между тях и рече: Господа, трябваше да ме слушате да не се дигаме от Крит, та да не ни постигнеше тая повреда и загуба.
Но и сега ви съветвам да сте бодри, защото ни една
душа
от вас няма да се изгуби, но само корабът; защото ангел от Бога, Чийто съм аз и Комуто служа, застана до мене тая нощ и рече: Не бой се, Павле, ти трябва да застанеш пред Кесаря; и ето, Бог ти подари всички, които плуват с тебе.
Затова, господа, бъдете бодри; защото вярвам в Бога, че ще бъде тъй, както ми бе казано. Обаче, ние трябва да бъдем изхвърлени на някой остров." /27;20-26/. 24. И действително, бурята ги докарва до остров Малта. Туземците ги посрещат много добре. Понеже валяло дъжд, наклали огън и Павел взел един куп храсти и ги хвърлил в огъня.
към текста >>
88.
3. ПЪРВО СЪБОРНО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПЕТЪР
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
"Възлюбени, умолявам ви, като пришелци и чужденци на света, да се въздържате от плътски страсти, които воюват против
душата
; да живеете благоприлично между езичниците, тъй щото, относно това, за което ви одумват като злодейци, да прославят Бога във времето, когато ще ги посети, понеже виждат добрите ви дела." /2; 11-12/.
Той също апелира към придобиване на чистотата като първа стъпка в Пътя, който Христос посочва на човечеството. Ще цитирам някои мисли от Посланието на Петър, за да се види как той разбира това изкупление. "Като знаете, че не с тленни неща - сребро или злато - сте изкупени от суетния живот, предаден вам от бащите ви, но със скъпоценната кръв на Христа, като на Агнец без недостатък и пречистен, Който наистина беше предопределен преди създанието на света, но се яви в окончанието на времената за вас, които чрез Него повярвахте в Бога, Който Го възкреси от мъртвите и Му е дал Слава, така щото вярата и надеждата ви да бъдат в Бога. Понеже сте очистили душите си, като сте се покорили на Истината, която докарва до нелицемерно братолюбие, обичайте се един друг горещо, от сърце, тъй като се възродихте не от тленно семе, а от нетленно, чрез Божието Слово, което живее и трае до века." /1,18-23/. "И тъй, като отхвърлите всяка злоба, всяка лукавщина, лицемерие, завист и всяко одумване, пожелайте, като новородени младенци, чистото духовно мляко, за да пораснете чрез него към спасение, ако сте опитали "че Господ е благ"; при Когото идвайки, като при жив камък, от човеците отхвърлен, а от Бога избран и скъпоценен, и вие, като живи камъни се съграждате в духовен дом, за да станете свето свещенство, да принасяте духовни жертви, благоприятни на Бога чрез Исуса Христа." /2;1-5/.
"Възлюбени, умолявам ви, като пришелци и чужденци на света, да се въздържате от плътски страсти, които воюват против
душата
; да живеете благоприлично между езичниците, тъй щото, относно това, за което ви одумват като злодейци, да прославят Бога във времето, когато ще ги посети, понеже виждат добрите ви дела." /2; 11-12/.
"Защото това е Божията Воля, като правите добро, да затуляте устата на невежите и глупави човеци; като свободни, обаче, не употребяващи свободата като покривало на злото, но като Божии слуги. Почитайте всички; обичайте братството; от Бога се бойте, царя почитайте." /2;15-17/. "Защото, каква похвала, ако понасяте търпеливо, когато ви бият за престъпленията ви? Но когато вършите добро и страдате, ако понасяте търпеливо, това е угодно пред Бога. Защото на това сте и призовани; понеже Христос пострада за вас, и ви остави пример да последвате по Неговите стъпки; Който грях не е сторил, нито се е намерило лукавщина в устата Му; Който бидейки охулван, хула не отвръщаше; като страдаше, не заплашваше; но предаваше делото Си на Този, Който съди справедливо; Който сам понесе в тялото си нашите грехове на дървото, тъй щото, като сме умрели за греховете, да живеем за Правдата; с Чиято рана вие оздравяхте.
към текста >>
89.
6. ГНОСИСЪТ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
"А с упорството си и непокаяното си сърце трупаш на себе си гняв за Деня на Гнева, когато ще се открие праведната съдба от Бога, Който ще въздаде на всеки според делата му: Вечен Живот на тия, които с постоянство в добри дела търсят Слава, почест и безсмъртие; а пък гняв и негодувание на ония, които са твърдоглави и не се покоряват на Истината, а се покоряват на неправдата; скръб и неволя на всяка човешка
душа
, която прави зло... а слава и почест, и мир на всеки, който прави добро..." /2;5-10/.
Привидно тази мисъл на Павел е в противоречие е по- предната мисъл, в която се говори за изкупление чрез вярата. В тази мисъл Павел изразява Закона на Кармата. И на друго място казва: "Затова и ти си без извинение, о, човече, който и да си ти, когато съдиш другиго. Защото с каквото съдиш другите, себе си осъждаш, понеже ти, който съдиш, вършиш същото. Аз зная, че Божията съдба е против тези, които вършат такива работи според Истината."
"А с упорството си и непокаяното си сърце трупаш на себе си гняв за Деня на Гнева, когато ще се открие праведната съдба от Бога, Който ще въздаде на всеки според делата му: Вечен Живот на тия, които с постоянство в добри дела търсят Слава, почест и безсмъртие; а пък гняв и негодувание на ония, които са твърдоглави и не се покоряват на Истината, а се покоряват на неправдата; скръб и неволя на всяка човешка
душа
, която прави зло... а слава и почест, и мир на всеки, който прави добро..." /2;5-10/.
По-нататък доизяснява действието на Закона на Кармата, като казва: "В деня, когато Бог чрез Исуса Христа ще съди тайните дела на човеците, според моето благовестие." След това засяга въпроса за двойната природа на човека - духовния и физическия човек, а също така още по-конкретно дефинира човешката природа, като казва, че човек се състои от тяло, душа и дух. След това говори за слизането на Духа в материята и неговото възлизане. Засята и въпроса за Божествената и човешката Мъдрост, също така и въпроса за яденето на месо и пиенето на вино, за женитбата и други подобни въпроси. По всички тези въпроси съм цитирал мисли в изложението на Посланията.
към текста >>
След това засяга въпроса за двойната природа на човека - духовния и физическия човек, а също така още по-конкретно дефинира човешката природа, като казва, че човек се състои от тяло,
душа
и дух.
И на друго място казва: "Затова и ти си без извинение, о, човече, който и да си ти, когато съдиш другиго. Защото с каквото съдиш другите, себе си осъждаш, понеже ти, който съдиш, вършиш същото. Аз зная, че Божията съдба е против тези, които вършат такива работи според Истината." "А с упорството си и непокаяното си сърце трупаш на себе си гняв за Деня на Гнева, когато ще се открие праведната съдба от Бога, Който ще въздаде на всеки според делата му: Вечен Живот на тия, които с постоянство в добри дела търсят Слава, почест и безсмъртие; а пък гняв и негодувание на ония, които са твърдоглави и не се покоряват на Истината, а се покоряват на неправдата; скръб и неволя на всяка човешка душа, която прави зло... а слава и почест, и мир на всеки, който прави добро..." /2;5-10/. По-нататък доизяснява действието на Закона на Кармата, като казва: "В деня, когато Бог чрез Исуса Христа ще съди тайните дела на човеците, според моето благовестие."
След това засяга въпроса за двойната природа на човека - духовния и физическия човек, а също така още по-конкретно дефинира човешката природа, като казва, че човек се състои от тяло,
душа
и дух.
След това говори за слизането на Духа в материята и неговото възлизане. Засята и въпроса за Божествената и човешката Мъдрост, също така и въпроса за яденето на месо и пиенето на вино, за женитбата и други подобни въпроси. По всички тези въпроси съм цитирал мисли в изложението на Посланията. В 13-та глава от Първо послание към коринтяните разглежда подробно въпроса за Любовта. Също така се спира на въпроса за различните дарби - пророчества, езици, Мъдрост и пр.
към текста >>
90.
8. ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ РИМЛЯНИТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
"А с упорството си и непокаяното си сърце трупаш на себе си гняв за Деня на Гнева, когато ще се открие праведната съдба от Бога, Който ще въздаде на всеки според делата му: Вечен Живот на тия, които с постоянство в добри дела търсят Слава, почест и безсмъртие; а пък гняв и негодувание на ония, които са твърдоглави и не се покоряват на Истината, а се покоряват на неправдата; скръб и неволя на всяка човешка
душа
, която прави зло... а слава и почест, и мир на всеки, КОЙТО прави добро..." /2;5-10/.
Който се отказва от познаването на Бога, това, което е възможно да се знае за Него, което е Пътят на Мъдростта, и не Го прославя като Бог, и се мисли за многоумен и мъдър, той е тръгнал в Пътя на човешките мъдрувания или казано на окултен език изпада под влиянието на Първия Принцип, под влияние на тъмните сили, които се стремят по всякакъв начин да изопачат идеята за Бога с всевъзможни мъдрувания и абстракции. "Затова ти си без извинение, о, човече, който и да си, когато съдиш другиго; защото в каквото съдиш другия, себе си осъждаш; понеже ти, който съдиш, вършиш същото. А знаем, че Божията съдба против тия, които вършат такива работи, е според Истината." /2;1-2/. Тук Павел пак ни разкрива Закона на Кармата, или Съдбата, в друга светлина, като ни дава и практичния извод, че който съди другите, себе си осъжда, понеже и той е такъв. И продължава:
"А с упорството си и непокаяното си сърце трупаш на себе си гняв за Деня на Гнева, когато ще се открие праведната съдба от Бога, Който ще въздаде на всеки според делата му: Вечен Живот на тия, които с постоянство в добри дела търсят Слава, почест и безсмъртие; а пък гняв и негодувание на ония, които са твърдоглави и не се покоряват на Истината, а се покоряват на неправдата; скръб и неволя на всяка човешка
душа
, която прави зло... а слава и почест, и мир на всеки, КОЙТО прави добро..." /2;5-10/.
По-нататък продължава да изяснява Закона на Кармата като един разумен Божествен закон, а не като един механичен закон. След това още повече задълбочава обяснението за действието на този закон, като казва: "В деня, когато Бог чрез Исуса Христа ще съди тайните дела на човеците според моето благовестие." /2;16/. След това, в следващите стихове, се спира върху идеята за учителството и ръководството, и обрязването, като казва: "Тогава ти, който учиш другиго, учиш ли себе си? " /2;21/. "И оня, който остане в природното си състояние необ- рязан, но пак изпълнява закона, не ще ли осъди тебе, който имаш писан закон и обрязване, но си престъпник на закона?
към текста >>
Че тук става въпрос за първичния грях, не за отделните грехове на хората, се разбира и от предишните му думи, където казва: "За Деня на Гнева, когато ще се открие праведната съдба от Бога, Който ще въздаде на всеки според делата му: Вечен Живот на тия, които с постоянство в добри дела търсят Слава, почест и безсмъртие; а пък гняв и нег одувание на ония, които са твърдоглави и не се покоряват на Истината, а се покоряват на неправдата; скръб и неволя на всяка човешка
душа
, която прави зло." /2;5-9/.
Значи, тук става въпрос за изкупление на първичния грях на човечеството, което става чрез вярата в Христа Исуса, а не чрез дела. За да разберем това изкупление, трябва да разберем в какво се състои първичният грях. Според Писанието, той се състои в непослушанието на първите хора. Това непослушание се състои в яденето на забранения плод. По такъв начин виждаме, как загадка върху загадка са свързани в едно, които трябва да се изяснят, за да се разберат думите на Павел, че човек се оправдава чрез вярата.
Че тук става въпрос за първичния грях, не за отделните грехове на хората, се разбира и от предишните му думи, където казва: "За Деня на Гнева, когато ще се открие праведната съдба от Бога, Който ще въздаде на всеки според делата му: Вечен Живот на тия, които с постоянство в добри дела търсят Слава, почест и безсмъртие; а пък гняв и нег одувание на ония, които са твърдоглави и не се покоряват на Истината, а се покоряват на неправдата; скръб и неволя на всяка човешка
душа
, която прави зло." /2;5-9/.
Ако съпоставим тези две мисли, ще излезе, че Павел си противоречи. Но всъщност той не си противоречи, защото когато говори за оправдаване чрез вярата, а не с дела, той разбира оправдаване на първичния грях, който се състои в това, че хората се отказаха от Бога, от Христа и се увлякоха по ума на тъмните сили, с които влязоха в контакт. И с това се увлякоха в гъстата материя и тръгнаха по инволюционния път. Изкупването чрез кръвта на Исус Христос се състои в това, че Христос, чрез преминаването Си през Голгота и побежда- ването на Смъртга и разрушаването на ада, както се казва в Писанието, дава обратен импулс на човешкото развитие, на човечеството като цяло, с което човечеството поема обратен път към Бога. А за личните си грехове, както казва и Павел, всеки сам ще си носи последствията.
към текста >>
91.
9. ПЪРВО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ КОРИНТЯНИТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
"Така е и писано: Първият човек, Адам, "стана жива
душа
", а последният Адам стана животворящ дух.
И Павел казва: "Нашата борба не е с плът и кръв, но срещу началства, власти и сили." Тях Христос трябва да унищожи и да поведе Битието до неговия космичен сън, когато всички същества се покоят в лоното на Отца и се подготвят за нов еволюционен цикъл. "Има и небесни тела, и земни тела. Друга е, обаче, славата на небесните, а друга на земните."/15;40/. "Така е и възкресението на мъртвите. Тялото се сее в тление, възкръсва в нетление; сее се в безчестие, възкръсва в слава; сее се в немощ, възкръсва в сила; сее се одушевено тело, възкръсва духовно тело." /15;41-44/.
"Така е и писано: Първият човек, Адам, "стана жива
душа
", а последният Адам стана животворящ дух.
Обаче, не е първо духовното, а одушевеното, и после духовното. Първият човек е от земята, пръстен. Вторият човек е от Небето. Какъвто е пръстеният, такива и пръстените; и какъвто е небесният, такива са и небесните. И както сме се облекли в образа на пръстения, ще се облечем и в образа на небесния." /15;45-49/.
към текста >>
92.
15. МИСЛИ ОТ ПЪРВОТО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ СОЛУНЦИТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
"А сам Бог на Мира да ви освети напълно; и дано се запазят непокътнати духа,
душата
и тялото ви без порок до пришествието на нашия Господ Исус Христос."/5;23/.
"Винаги се радвайте, непрестанно се молете, за всичко благодарете, защото това е Божията Воля за вас в Христа Исуса."/5;16-18/. "Духа не угасвайте. Пророчества не презирайте. Всичко изпитвайте, доброто дръжте. Въздържайте се от всякакво зло."/5;19-22/.
"А сам Бог на Мира да ви освети напълно; и дано се запазят непокътнати духа,
душата
и тялото ви без порок до пришествието на нашия Господ Исус Христос."/5;23/.
"Верен е Оня, Който ви призовава, и ще извърши това." /5;24/.
към текста >>
93.
19. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ ЕВРЕИТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
"Защото Божието Слово е живо, деятелно, по-остро от всеки меч, остър и от двете страни, пронизва до разделяне
душата
и духа, ставите и мозъка и издирва помислите и намеренията на сърцето." /4;12/.
и пак: - "Аз на Него ще уповавам". И пак: - "Ето Аз и децата, които Ми е дал Бог"."/2;11-13/. "Затова трябваше да се оприличи във всичко на братята Си, за да бъде милостив и верен първосвещеник в отношение към Бога, за да извърши омилостивление за греховете на людете." /2;17/.
"Защото Божието Слово е живо, деятелно, по-остро от всеки меч, остър и от двете страни, пронизва до разделяне
душата
и духа, ставите и мозъка и издирва помислите и намеренията на сърцето." /4;12/.
"И няма създание, което да не е явно пред Бога, но всичко е голо и разкрито пред очите на Този, на Когото има да отговаряме."/4;13/. "И тъй като имаме велик Първосвещеник Исуса, Божия Син, Който е преминал до най-високите небеса, нека държим това, което сме изповядали." /4;14/. "Защото нямаме такъв първосвещеник, Който да не може да състрадава с нас в нашите немощи, а имаме Един, Който е бил във всичко изкушен като нас, но пак без грях." /4;15/. "Затова, нека пристъпваме с дръзновение към Престола на благодатта, за да придобием милост и да намерим благодат, която да помага благовременно."/4;16/. "Така и Христос не присвои на Себе Си славата да стане първосвещеник, а му я даде Оня, Който Му е казал:
към текста >>
"Така щото чрез две неизменни неща, в които не е възможно за Бога за лъже, да имаме голямо насърчение ние, които сме прибегнали да се държим за поставената пред нас надежда; която имаме за
душата
като здрава и непоколебима котва, която прониква в това, което е отвътре завесата; гдето Исус като предтеча влезе за нас и стана първосвещеник до века според Мелхиседековия чин." /6;18-20/.
Защото всеки, който се храни с мляко, е неопитен в учението за Правдата, понеже е младенец; а твърдата храна е за пълнолетните, които чрез упражнение са обучили чувствата си да разпознават доброто и злото." /5;7-14/. "Поради това, нека оставим първоначалното учение за Христа и нека се стремим към съвършенство, без да полагаме изново за основа покаяние от мъртви дела, вяра в Бога, учение за кръщения, за ръкополагане, за възкресяване на мъртви и за вечен съд. И това ще сторим, ако Бог позволи." /6;1-3/. "Защото за тия, които еднаж са били просветени и са вкусили от небесния дар и са станали причастници на Светия Дух, и са вкусили колко е добро Божието Слово, още са вкусили и от великите дела, които въвеждат бъдещия век, а са отпаднали, невъзможно е да се обновят пак и доведат до покаяние, докато разпъват втори път в себе си Божия Син и Го опозоряват." /6;4-6/.
"Така щото чрез две неизменни неща, в които не е възможно за Бога за лъже, да имаме голямо насърчение ние, които сме прибегнали да се държим за поставената пред нас надежда; която имаме за
душата
като здрава и непоколебима котва, която прониква в това, което е отвътре завесата; гдето Исус като предтеча влезе за нас и стана първосвещеник до века според Мелхиседековия чин." /6;18-20/.
"Защото този Мелхиседек, Салимски цар, свещеник на Всевишния Бог, който срещна Авраама, когато се връщаше от поражението на царете и го благослови, комуто Авраам отдели и десятък от всичката плячка - той, който е първо, по значение името му, цар на Правда, а после и Салимски цар, цар на Мир - без баща, без майка, без родословие, без да има или начало на дни, или край на живот, но оприличен на Божия Син, остава завинаги свещеник." /7,1-3/. "А помислете, колко велик беше тоя човек, комуто патриарх Авраам даде и десятък от най-добрата плячка." /7,4/. "Защото, докато ония от Левиевите потомци, които приемат свещенството, имат заповед по закона да вземат десятък от людете, сиреч, от братята си, ако и тези да са произлезли от чреслата на Авраама, той обаче, който не е произлязъл от техния род, взе десятък от Авраама и благослови този, комуто бяха дадени обещанията."/7,5-6/. "А безспорно по-долният се благославя от по-горния." /7,7/. "И в единия случай смъртните човеци вземат десятък, а в другия - този, за когото се свидетелства, че живее." /7,8/.
към текста >>
94.
I. ОБЩО ЗА ХАРАКТЕРА НА АПОКАЛИПСИСА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Йоан от Христа, в което Откровение се разкрива цялата еволюция на човека и на нашата Вселена, разглежда се развитие то на човешката
душа
във връзка с развитието на Космоса.
Следователно, третият начин е най-полезен. При изучаване на Свещените книги всички трябва да минете и през първия, и през втория, и през третия начин. Изучаването на тези книги е необходимо, защото те съдържат опитността на хора, които са минали преди нас и са завършили своето развитие." Учителя Горната мисъл на Учителя се отнася до всички книги на Библията, включително и за Апокалипсиса или Откровението, което ще се постарая да разгледам в следващите страници по третия начин, като една символична книга, плод на едно Откровение, дадено на Св.
Йоан от Христа, в което Откровение се разкрива цялата еволюция на човека и на нашата Вселена, разглежда се развитие то на човешката
душа
във връзка с развитието на Космоса.
При четенето на такива книги по третия начин изхождаме от становището, че всичко преходно, за което се говори в тях, е само символ на проявяващото се Божествено Начало в света. А в Откровението на Св. Йоан всяка дума, всяко изречение, сами по себе си са определени символи на духовни реалности. Аз няма да се спирам да тълкувам Откровението, но само ще посоча на неговия окултен характер и на дълбоката Мъдрост, която то разкрива. Това е едно от най-великите и най-дълбоките Откровения, които някога човек в плът е получавал и съдържа в себе си дълбоките Тайни на Божествената Мъдрост.
към текста >>
Светло-белият кон представя много ранното състояние на развитие на човешката
душа
, когато тя излиза от Божествения свят и поема дългия път на своето развитие.
Печатите, които се отварят последователно, представят развитието на културите в Шестата раса, а седемте Тръби представят развитието на Седмата раса с нейните подраси, когато небесният свят ще намери своето физическо отражение на Земята. Затова ангелит е е Тръбите представят хармонията на сферите - небесният свят. Ангелите, които тръбят, представят първични духовни есенции на световните явления, а самите Тръби и звукове представят силите, които се изявяват в света от тези първични есенции и с чието съдействие съществата и нещата се съграждат и поддържат в техния растеж и развитие. Ездачите, които се явяват при разкриване на различните Печати, освен това, което казах, отбелязват главните етапи, през които минава един човешки индивид в течение на своето развитие. Това развитие е представено в астралния свят, който е свят на образите, като ездачите на коне.
Светло-белият кон представя много ранното състояние на развитие на човешката
душа
, когато тя излиза от Божествения свят и поема дългия път на своето развитие.
Огнено-червеният кон се отнася до онази фаза в развитието на душата, когато в нея са се пробудили ред противоположни сили и тя е в една вътрешна борба. Черният кон съответства на това състояние на душата, когато тя е потънала дълбоко във физическия свят, когато тя е, така да се каже, омотана в материята. А бледият кон, което е крив превод и всъщност е блестящо-зелен кон, представя една узряла душа, която добива власт над тялото. Светлозеленият цвят в случая се явява като сила, която работи отвътре навън и дава външен израз на живота на душата. Образът на четирите животни, които са дадени и от пророк Езекиил, които се намират отразени и в египетския Сфинкс, представят един от първите еволюционни стадии на човечеството.
към текста >>
Огнено-червеният кон се отнася до онази фаза в развитието на
душата
, когато в нея са се пробудили ред противоположни сили и тя е в една вътрешна борба.
Затова ангелит е е Тръбите представят хармонията на сферите - небесният свят. Ангелите, които тръбят, представят първични духовни есенции на световните явления, а самите Тръби и звукове представят силите, които се изявяват в света от тези първични есенции и с чието съдействие съществата и нещата се съграждат и поддържат в техния растеж и развитие. Ездачите, които се явяват при разкриване на различните Печати, освен това, което казах, отбелязват главните етапи, през които минава един човешки индивид в течение на своето развитие. Това развитие е представено в астралния свят, който е свят на образите, като ездачите на коне. Светло-белият кон представя много ранното състояние на развитие на човешката душа, когато тя излиза от Божествения свят и поема дългия път на своето развитие.
Огнено-червеният кон се отнася до онази фаза в развитието на
душата
, когато в нея са се пробудили ред противоположни сили и тя е в една вътрешна борба.
Черният кон съответства на това състояние на душата, когато тя е потънала дълбоко във физическия свят, когато тя е, така да се каже, омотана в материята. А бледият кон, което е крив превод и всъщност е блестящо-зелен кон, представя една узряла душа, която добива власт над тялото. Светлозеленият цвят в случая се явява като сила, която работи отвътре навън и дава външен израз на живота на душата. Образът на четирите животни, които са дадени и от пророк Езекиил, които се намират отразени и в египетския Сфинкс, представят един от първите еволюционни стадии на човечеството. В далечното минало човек не е притежавал това, което се нарича индивидуална душа.
към текста >>
Черният кон съответства на това състояние на
душата
, когато тя е потънала дълбоко във физическия свят, когато тя е, така да се каже, омотана в материята.
Ангелите, които тръбят, представят първични духовни есенции на световните явления, а самите Тръби и звукове представят силите, които се изявяват в света от тези първични есенции и с чието съдействие съществата и нещата се съграждат и поддържат в техния растеж и развитие. Ездачите, които се явяват при разкриване на различните Печати, освен това, което казах, отбелязват главните етапи, през които минава един човешки индивид в течение на своето развитие. Това развитие е представено в астралния свят, който е свят на образите, като ездачите на коне. Светло-белият кон представя много ранното състояние на развитие на човешката душа, когато тя излиза от Божествения свят и поема дългия път на своето развитие. Огнено-червеният кон се отнася до онази фаза в развитието на душата, когато в нея са се пробудили ред противоположни сили и тя е в една вътрешна борба.
Черният кон съответства на това състояние на
душата
, когато тя е потънала дълбоко във физическия свят, когато тя е, така да се каже, омотана в материята.
А бледият кон, което е крив превод и всъщност е блестящо-зелен кон, представя една узряла душа, която добива власт над тялото. Светлозеленият цвят в случая се явява като сила, която работи отвътре навън и дава външен израз на живота на душата. Образът на четирите животни, които са дадени и от пророк Езекиил, които се намират отразени и в египетския Сфинкс, представят един от първите еволюционни стадии на човечеството. В далечното минало човек не е притежавал това, което се нарича индивидуална душа. В онова отдалечено време човек е принадлежал на една групова душа, в която е съществувало и цялото животинско царство и цялата животинска природа, която човек е оставил назад.
към текста >>
А бледият кон, което е крив превод и всъщност е блестящо-зелен кон, представя една узряла
душа
, която добива власт над тялото.
Ездачите, които се явяват при разкриване на различните Печати, освен това, което казах, отбелязват главните етапи, през които минава един човешки индивид в течение на своето развитие. Това развитие е представено в астралния свят, който е свят на образите, като ездачите на коне. Светло-белият кон представя много ранното състояние на развитие на човешката душа, когато тя излиза от Божествения свят и поема дългия път на своето развитие. Огнено-червеният кон се отнася до онази фаза в развитието на душата, когато в нея са се пробудили ред противоположни сили и тя е в една вътрешна борба. Черният кон съответства на това състояние на душата, когато тя е потънала дълбоко във физическия свят, когато тя е, така да се каже, омотана в материята.
А бледият кон, което е крив превод и всъщност е блестящо-зелен кон, представя една узряла
душа
, която добива власт над тялото.
Светлозеленият цвят в случая се явява като сила, която работи отвътре навън и дава външен израз на живота на душата. Образът на четирите животни, които са дадени и от пророк Езекиил, които се намират отразени и в египетския Сфинкс, представят един от първите еволюционни стадии на човечеството. В далечното минало човек не е притежавал това, което се нарича индивидуална душа. В онова отдалечено време човек е принадлежал на една групова душа, в която е съществувало и цялото животинско царство и цялата животинска природа, която човек е оставил назад. От груповата душа постепенно се развива индивидуалната душа на човека.
към текста >>
Светлозеленият цвят в случая се явява като сила, която работи отвътре навън и дава външен израз на живота на
душата
.
Това развитие е представено в астралния свят, който е свят на образите, като ездачите на коне. Светло-белият кон представя много ранното състояние на развитие на човешката душа, когато тя излиза от Божествения свят и поема дългия път на своето развитие. Огнено-червеният кон се отнася до онази фаза в развитието на душата, когато в нея са се пробудили ред противоположни сили и тя е в една вътрешна борба. Черният кон съответства на това състояние на душата, когато тя е потънала дълбоко във физическия свят, когато тя е, така да се каже, омотана в материята. А бледият кон, което е крив превод и всъщност е блестящо-зелен кон, представя една узряла душа, която добива власт над тялото.
Светлозеленият цвят в случая се явява като сила, която работи отвътре навън и дава външен израз на живота на
душата
.
Образът на четирите животни, които са дадени и от пророк Езекиил, които се намират отразени и в египетския Сфинкс, представят един от първите еволюционни стадии на човечеството. В далечното минало човек не е притежавал това, което се нарича индивидуална душа. В онова отдалечено време човек е принадлежал на една групова душа, в която е съществувало и цялото животинско царство и цялата животинска природа, която човек е оставил назад. От груповата душа постепенно се развива индивидуалната душа на човека. Човешките групови души в астралния свят се свеждат към четири основни типа: Лъв, Телец, Орел и онази форма, която като групова душа се доближава до индивидуалната душа на съвременния човек, която се нарича Човек.
към текста >>
В далечното минало човек не е притежавал това, което се нарича индивидуална
душа
.
Огнено-червеният кон се отнася до онази фаза в развитието на душата, когато в нея са се пробудили ред противоположни сили и тя е в една вътрешна борба. Черният кон съответства на това състояние на душата, когато тя е потънала дълбоко във физическия свят, когато тя е, така да се каже, омотана в материята. А бледият кон, което е крив превод и всъщност е блестящо-зелен кон, представя една узряла душа, която добива власт над тялото. Светлозеленият цвят в случая се явява като сила, която работи отвътре навън и дава външен израз на живота на душата. Образът на четирите животни, които са дадени и от пророк Езекиил, които се намират отразени и в египетския Сфинкс, представят един от първите еволюционни стадии на човечеството.
В далечното минало човек не е притежавал това, което се нарича индивидуална
душа
.
В онова отдалечено време човек е принадлежал на една групова душа, в която е съществувало и цялото животинско царство и цялата животинска природа, която човек е оставил назад. От груповата душа постепенно се развива индивидуалната душа на човека. Човешките групови души в астралния свят се свеждат към четири основни типа: Лъв, Телец, Орел и онази форма, която като групова душа се доближава до индивидуалната душа на съвременния човек, която се нарича Човек. Тук пак трябва да припомня, че всеки образ или картина, които ни представят Апокалипсисът или Евангелието, или който и да е езотеричен документ, има няколко значения. Има едно мистично значение, което се отнася до индивидуалното развитие на душата; има историческо значение, което се отнася до историческото развитие на човечеството, и най-после, има едно космическо значение, което се отнася до проявлението на Космоса като цяло.
към текста >>
В онова отдалечено време човек е принадлежал на една групова
душа
, в която е съществувало и цялото животинско царство и цялата животинска природа, която човек е оставил назад.
Черният кон съответства на това състояние на душата, когато тя е потънала дълбоко във физическия свят, когато тя е, така да се каже, омотана в материята. А бледият кон, което е крив превод и всъщност е блестящо-зелен кон, представя една узряла душа, която добива власт над тялото. Светлозеленият цвят в случая се явява като сила, която работи отвътре навън и дава външен израз на живота на душата. Образът на четирите животни, които са дадени и от пророк Езекиил, които се намират отразени и в египетския Сфинкс, представят един от първите еволюционни стадии на човечеството. В далечното минало човек не е притежавал това, което се нарича индивидуална душа.
В онова отдалечено време човек е принадлежал на една групова
душа
, в която е съществувало и цялото животинско царство и цялата животинска природа, която човек е оставил назад.
От груповата душа постепенно се развива индивидуалната душа на човека. Човешките групови души в астралния свят се свеждат към четири основни типа: Лъв, Телец, Орел и онази форма, която като групова душа се доближава до индивидуалната душа на съвременния човек, която се нарича Човек. Тук пак трябва да припомня, че всеки образ или картина, които ни представят Апокалипсисът или Евангелието, или който и да е езотеричен документ, има няколко значения. Има едно мистично значение, което се отнася до индивидуалното развитие на душата; има историческо значение, което се отнася до историческото развитие на човечеството, и най-после, има едно космическо значение, което се отнася до проявлението на Космоса като цяло. А също така трябва да отбележа, че понеже развитието върви циклически, то известни символи, които се отнасят до известно събитие, което е станало или има да стане, тези символи могат да се отнасят към различни моменти на историческото, мистичното или космичното развитие.
към текста >>
От груповата
душа
постепенно се развива индивидуалната
душа
на човека.
А бледият кон, което е крив превод и всъщност е блестящо-зелен кон, представя една узряла душа, която добива власт над тялото. Светлозеленият цвят в случая се явява като сила, която работи отвътре навън и дава външен израз на живота на душата. Образът на четирите животни, които са дадени и от пророк Езекиил, които се намират отразени и в египетския Сфинкс, представят един от първите еволюционни стадии на човечеството. В далечното минало човек не е притежавал това, което се нарича индивидуална душа. В онова отдалечено време човек е принадлежал на една групова душа, в която е съществувало и цялото животинско царство и цялата животинска природа, която човек е оставил назад.
От груповата
душа
постепенно се развива индивидуалната
душа
на човека.
Човешките групови души в астралния свят се свеждат към четири основни типа: Лъв, Телец, Орел и онази форма, която като групова душа се доближава до индивидуалната душа на съвременния човек, която се нарича Човек. Тук пак трябва да припомня, че всеки образ или картина, които ни представят Апокалипсисът или Евангелието, или който и да е езотеричен документ, има няколко значения. Има едно мистично значение, което се отнася до индивидуалното развитие на душата; има историческо значение, което се отнася до историческото развитие на човечеството, и най-после, има едно космическо значение, което се отнася до проявлението на Космоса като цяло. А също така трябва да отбележа, че понеже развитието върви циклически, то известни символи, които се отнасят до известно събитие, което е станало или има да стане, тези символи могат да се отнасят към различни моменти на историческото, мистичното или космичното развитие. Защото развитието върви по една спирала и има, така да се каже, едно повторение, но не в буквален смисъл на нещата.
към текста >>
Човешките групови души в астралния свят се свеждат към четири основни типа: Лъв, Телец, Орел и онази форма, която като групова
душа
се доближава до индивидуалната
душа
на съвременния човек, която се нарича Човек.
Светлозеленият цвят в случая се явява като сила, която работи отвътре навън и дава външен израз на живота на душата. Образът на четирите животни, които са дадени и от пророк Езекиил, които се намират отразени и в египетския Сфинкс, представят един от първите еволюционни стадии на човечеството. В далечното минало човек не е притежавал това, което се нарича индивидуална душа. В онова отдалечено време човек е принадлежал на една групова душа, в която е съществувало и цялото животинско царство и цялата животинска природа, която човек е оставил назад. От груповата душа постепенно се развива индивидуалната душа на човека.
Човешките групови души в астралния свят се свеждат към четири основни типа: Лъв, Телец, Орел и онази форма, която като групова
душа
се доближава до индивидуалната
душа
на съвременния човек, която се нарича Човек.
Тук пак трябва да припомня, че всеки образ или картина, които ни представят Апокалипсисът или Евангелието, или който и да е езотеричен документ, има няколко значения. Има едно мистично значение, което се отнася до индивидуалното развитие на душата; има историческо значение, което се отнася до историческото развитие на човечеството, и най-после, има едно космическо значение, което се отнася до проявлението на Космоса като цяло. А също така трябва да отбележа, че понеже развитието върви циклически, то известни символи, които се отнасят до известно събитие, което е станало или има да стане, тези символи могат да се отнасят към различни моменти на историческото, мистичното или космичното развитие. Защото развитието върви по една спирала и има, така да се каже, едно повторение, но не в буквален смисъл на нещата. Това ще видим в следващото изложение.
към текста >>
Има едно мистично значение, което се отнася до индивидуалното развитие на
душата
; има историческо значение, което се отнася до историческото развитие на човечеството, и най-после, има едно космическо значение, което се отнася до проявлението на Космоса като цяло.
В далечното минало човек не е притежавал това, което се нарича индивидуална душа. В онова отдалечено време човек е принадлежал на една групова душа, в която е съществувало и цялото животинско царство и цялата животинска природа, която човек е оставил назад. От груповата душа постепенно се развива индивидуалната душа на човека. Човешките групови души в астралния свят се свеждат към четири основни типа: Лъв, Телец, Орел и онази форма, която като групова душа се доближава до индивидуалната душа на съвременния човек, която се нарича Човек. Тук пак трябва да припомня, че всеки образ или картина, които ни представят Апокалипсисът или Евангелието, или който и да е езотеричен документ, има няколко значения.
Има едно мистично значение, което се отнася до индивидуалното развитие на
душата
; има историческо значение, което се отнася до историческото развитие на човечеството, и най-после, има едно космическо значение, което се отнася до проявлението на Космоса като цяло.
А също така трябва да отбележа, че понеже развитието върви циклически, то известни символи, които се отнасят до известно събитие, което е станало или има да стане, тези символи могат да се отнасят към различни моменти на историческото, мистичното или космичното развитие. Защото развитието върви по една спирала и има, така да се каже, едно повторение, но не в буквален смисъл на нещата. Това ще видим в следващото изложение. Апокалипсисът започва с думите: "Откровение на Исуса Христа, което Му даде Бог, за да покаже на слугите Си онова, което има да стане скоро; а Христос прати та го яви чрез ангела Си на Своя слуга Йоан, който възвести Божието Слово и свидетелството Исус Христово - и всичко, що е видял." /1;1-2/. Пред духовния поглед на Йоана се разкриват Тайните на Битието, в центъра на които стои Христос или Божественият Дух.
към текста >>
Това ни показва, че съдържанието на Апокалипсиса е резултат на едно върховно състояние на съзнанието, състояние, достигнато чрез разцъфтяване на творческите способности на
душата
, т.е.
- Това е проникване с ясновидски поглед в бъдещето. Самата дума откровение на български показва нещо, което е скрито и се открива пред погледа на ясновидеца. И в 10-ти стих на първа глава Йоан казва: "В Господния ден бях в изстъпление чрез Духа; и чух зад себе си силен глас като от тръба, който казваше:... " И след това описва какво е видял: "И обърнах се да видя Този, Който ми проговори; и като се обърнах, видях 7 златни светилника; и всред светилниците видях Един, Който приличаше на Човешкия Син, облечен в дълга дреха и препасан около гърдите със златен пояс;" /1;12-13/ и продължава описанието. Значи, Йоан е чул Словото да му говори и е видял образа, който му говори и гой чрез вътрешна интуиция разбира това, което му се говори. Това ясно показва, че Йоан не описва физически явления, а духовни процеси и явления, като си служи със земни понятия и образи.
Това ни показва, че съдържанието на Апокалипсиса е резултат на едно върховно състояние на съзнанието, състояние, достигнато чрез разцъфтяване на творческите способности на
душата
, т.е.
чрез Посвещение. Това, което не може да се види и чуе с физическите сетива, е било разкрито под формата, която Християнството можеше да донесе на Земята, т.е. чрез тайните откровения на Св. Йоан. Така че, Апокалипсисът на Св. Йоан ни описва едно Християнско посвещение.
към текста >>
Посвещението е процес на развиване латентните сили и способности, дремещи във всяка човешка
душа
.
чрез Посвещение. Това, което не може да се види и чуе с физическите сетива, е било разкрито под формата, която Християнството можеше да донесе на Земята, т.е. чрез тайните откровения на Св. Йоан. Така че, Апокалипсисът на Св. Йоан ни описва едно Християнско посвещение.
Посвещението е процес на развиване латентните сили и способности, дремещи във всяка човешка
душа
.
Посветеният е коренно променено същество. Разликата между него и обикновения човек е такава, каквато е разликата между гъсеницата и пеперудата, която излиза от нея. И затова, неговото съзнание, неговите възприятия, неговите преживявания са коренно различни от тези на обикновения човек. Защото на обикновения човек астрално-то тяло не е способно за възприятия в духовния свят, понеже няма съответни органи. При окултното обучение и развитие тези органи постепенно се развиват у ученика и той става способен да възприема духовния свят, както със физическите си сетива възприема физическия свят.
към текста >>
Първата стъпка към Посвещение в съвременната епоха се заключава в събуждането в
душата
на сили, способни да действат върху астралното тяло, когато то през нощта се освободи от етерното и физическото тела.
Посветеният е коренно променено същество. Разликата между него и обикновения човек е такава, каквато е разликата между гъсеницата и пеперудата, която излиза от нея. И затова, неговото съзнание, неговите възприятия, неговите преживявания са коренно различни от тези на обикновения човек. Защото на обикновения човек астрално-то тяло не е способно за възприятия в духовния свят, понеже няма съответни органи. При окултното обучение и развитие тези органи постепенно се развиват у ученика и той става способен да възприема духовния свят, както със физическите си сетива възприема физическия свят.
Първата стъпка към Посвещение в съвременната епоха се заключава в събуждането в
душата
на сили, способни да действат върху астралното тяло, когато то през нощта се освободи от етерното и физическото тела.
Първата стъпка към Посвещението се състои в произвеждане върху човека през време на будното му състояние една дейност, ефекта от която би могъл да продължи и през нощта след отделянето на астралното тяло от физическото. Това, което се нарича медитация, размишление, концентрация, това са все дейности на душата, чийто ефект продължава в астралното тяло през време на съня на физическото тяло. Затова Учителя казва: "Работете всички да придобиете концентрация на мисълта си. Всеки от вас, който иска да бъде Ученик, нека си определи един свещен час за работа, през което време ще се концентрира и ще размишлява върху великите Тайни на Битието. През това определено време ще прекарвате в дълбоко размишление.
към текста >>
Това, което се нарича медитация, размишление, концентрация, това са все дейности на
душата
, чийто ефект продължава в астралното тяло през време на съня на физическото тяло.
И затова, неговото съзнание, неговите възприятия, неговите преживявания са коренно различни от тези на обикновения човек. Защото на обикновения човек астрално-то тяло не е способно за възприятия в духовния свят, понеже няма съответни органи. При окултното обучение и развитие тези органи постепенно се развиват у ученика и той става способен да възприема духовния свят, както със физическите си сетива възприема физическия свят. Първата стъпка към Посвещение в съвременната епоха се заключава в събуждането в душата на сили, способни да действат върху астралното тяло, когато то през нощта се освободи от етерното и физическото тела. Първата стъпка към Посвещението се състои в произвеждане върху човека през време на будното му състояние една дейност, ефекта от която би могъл да продължи и през нощта след отделянето на астралното тяло от физическото.
Това, което се нарича медитация, размишление, концентрация, това са все дейности на
душата
, чийто ефект продължава в астралното тяло през време на съня на физическото тяло.
Затова Учителя казва: "Работете всички да придобиете концентрация на мисълта си. Всеки от вас, който иска да бъде Ученик, нека си определи един свещен час за работа, през което време ще се концентрира и ще размишлява върху великите Тайни на Битието. През това определено време ще прекарвате в дълбоко размишление. Вие трябва да се упражнявате в концентрация и размишление, през което време може да влезете във връзка с Разумните Същества и с Бога, както и с всички окултни Ученици по Земята. Концентрацията е най-потребното нещо за Ученика.
към текста >>
95.
II. ХАРАКТЕР И МЕТОДИ НА ДРЕВНОТО И СЪВРЕМЕННОТО ПОСВЕЩЕНИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
За да разберем по-добре изложеното в Апокалипсиса, който, както казах, ни показва преживяването на един християнски посветен, трябва да си припомним, че човек не е само едно физическо тяло, а се състои от четири члена: физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и разумна
душа
или Аз.
II. ХАРАКТЕР И МЕТОДИ НА ДРЕВНОТО И СЪВРЕМЕННОТО ПОСВЕЩЕНИЕ
За да разберем по-добре изложеното в Апокалипсиса, който, както казах, ни показва преживяването на един християнски посветен, трябва да си припомним, че човек не е само едно физическо тяло, а се състои от четири члена: физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и разумна
душа
или Аз.
Когато е в будно състояние, тези четири члена са заедно. Но по време на сън астралното тяло и душата или Аза излизат от тялото, а в леглото остават физическото и етерното тела. Етерното тяло около главата излиза извън физическото тяло като едно малко лъчеизпускане, докато по-надолу в тялото то става мъгляво, неясно и се съчетава все повече с физическото тяло. Денем физическото и етерното тела са проникнати, обвити от астралното тяло, което ги надхвърля на всички страни в яйцевидна, елиптична форма. Светлинни лъчеизпускания го прекосяват, идващи отвън, които изглежда да се събират към центъра.
към текста >>
Но по време на сън астралното тяло и
душата
или Аза излизат от тялото, а в леглото остават физическото и етерното тела.
II. ХАРАКТЕР И МЕТОДИ НА ДРЕВНОТО И СЪВРЕМЕННОТО ПОСВЕЩЕНИЕ За да разберем по-добре изложеното в Апокалипсиса, който, както казах, ни показва преживяването на един християнски посветен, трябва да си припомним, че човек не е само едно физическо тяло, а се състои от четири члена: физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и разумна душа или Аз. Когато е в будно състояние, тези четири члена са заедно.
Но по време на сън астралното тяло и
душата
или Аза излизат от тялото, а в леглото остават физическото и етерното тела.
Етерното тяло около главата излиза извън физическото тяло като едно малко лъчеизпускане, докато по-надолу в тялото то става мъгляво, неясно и се съчетава все повече с физическото тяло. Денем физическото и етерното тела са проникнати, обвити от астралното тяло, което ги надхвърля на всички страни в яйцевидна, елиптична форма. Светлинни лъчеизпускания го прекосяват, идващи отвън, които изглежда да се събират към центъра. Това астрално тяло е пресичано непрекъснато от линии, фигури, лъчи, а понякога от мълнии, от един сбор от явления, които правят от човека едно видение светлинно и променящо се. Астралното тяло е изражение на влеченията, инстинктите, желанията и страстите.
към текста >>
Ясновидецът вижда в астралното тяло да се отразява всичко онова, което преминава през
душата
- от най-низшите инстинкти до най-възвишените идеали.
Денем физическото и етерното тела са проникнати, обвити от астралното тяло, което ги надхвърля на всички страни в яйцевидна, елиптична форма. Светлинни лъчеизпускания го прекосяват, идващи отвън, които изглежда да се събират към центъра. Това астрално тяло е пресичано непрекъснато от линии, фигури, лъчи, а понякога от мълнии, от един сбор от явления, които правят от човека едно видение светлинно и променящо се. Астралното тяло е изражение на влеченията, инстинктите, желанията и страстите. Всичко това така се отразява в астралното тяло, дори до мислите и представите.
Ясновидецът вижда в астралното тяло да се отразява всичко онова, което преминава през
душата
- от най-низшите инстинкти до най-възвишените идеали.
Най-сетне, за да се опише Азът, четвъртият принцип на човешкото същество, трябва да си представим различни видове излъчвания, събиращи се от всички страни към една точка, разположена около един сантиметър зад челото. Тези четири члена на човека в будно съзнание са заедно и образуват едно цяло. Вечер, когато човек заспива, физическото и етерното тела остават заедно, докато от тях се отделят астралното тяло с душата, с Аза. Астралното тяло е като един облак, който се образува. Астралното тяло плува над физическото и етерното тела, като един вид мъгла със спирална форма, докато Азът изчезва почти изцяло в Безкрая.
към текста >>
Вечер, когато човек заспива, физическото и етерното тела остават заедно, докато от тях се отделят астралното тяло с
душата
, с Аза.
Астралното тяло е изражение на влеченията, инстинктите, желанията и страстите. Всичко това така се отразява в астралното тяло, дори до мислите и представите. Ясновидецът вижда в астралното тяло да се отразява всичко онова, което преминава през душата - от най-низшите инстинкти до най-възвишените идеали. Най-сетне, за да се опише Азът, четвъртият принцип на човешкото същество, трябва да си представим различни видове излъчвания, събиращи се от всички страни към една точка, разположена около един сантиметър зад челото. Тези четири члена на човека в будно съзнание са заедно и образуват едно цяло.
Вечер, когато човек заспива, физическото и етерното тела остават заедно, докато от тях се отделят астралното тяло с
душата
, с Аза.
Астралното тяло е като един облак, който се образува. Астралното тяло плува над физическото и етерното тела, като един вид мъгла със спирална форма, докато Азът изчезва почти изцяло в Безкрая. Когато човек влезе в Пътя на Посвещението, тези четири елемента на човека постепенно се преобразяват и отношенията между тях се изменят. Но ако човек не дава друга храна на своя дух, освен това, което съставя днешния текущ живот, той не може да встъпиш в Пътя на Посвещението.За да влезе в Пътя на Посвещението и да достигне до Посвещение, човек трябва да се подготви във времето на състоянието на будност посредством упражнения, предписвани от Посветени, а именно чрез съзерцание, размишление и съсредоточване. В един от Съборите 1919 или 1920 г.
към текста >>
По-после, с постепенното доближаване до времето на Християнството, се е търсило на първо място развиване на емотивните сили на
душата
.
В един от Съборите 1919 или 1920 г. Учителя, говорейки за Нарядите, които ни дава, казва, че те са Път към Посвещение. А Нарядите, които ни даваше Учителя, бяха молитви, песни и размишления върху стихове от Писанието, с което ни посочваше един естествен път за съзерцание и съсредоточване. Тези упражнения са практикувани във всички Школи за Посвещение. Те се различават само в следното: В твърде старите Школи те са имали най-вече за цел да култивират силите на мисълта.
По-после, с постепенното доближаване до времето на Християнството, се е търсило на първо място развиване на емотивните сили на
душата
.
Най-после, с идването на сцената на културата на Западна Европа, са се стремили преди всичко към развиване на волята, която е резултат, произведение от дейността на ума и сърцето. Школите тук са се стремили към хармонично развитие на ума, сърцето и волята, като се наблягало на волята, чрез която се прилага в живота това, което умът и сърцето са постигнали. Това са Розенкройцерските Школи, защото това изисква съвременното състояние на развитието на човечеството. И затова Учителя, говорейки за различните видове методи за работа на Ученика, казва: "Има три вида методи, с които са работили в Окултните Школи - методи на волята, методи на ума и методи на сърцето. В различни епохи са работили с различни методи.
към текста >>
Фигурата на Агнето посред четирите животни съответства в античното Посвещение на петата групова
душа
.
И когато те напуснат физическото тяло, то би се разрушило, ако Божествените същества, които са ги създали първоначално, не влизаха във физическото тяло, да го пазят от разрушаване. Физическото и етерното тела, оставени сами на себе си, както е случаят по време на сън, могат да водят само вегетативен живот. Затова през време на сън човек е несъзнателен, както е несъзнателно и растението, което е съставено само от физическо и етерно тяло. В това време Азът и астралното тяло са в духовния свят, които също се намират в състояние на несъзнание, понеже у непосветения човек астралното тяло не възприема никакви впечатления, защото няма органи за това. След като посветеният вижда четирите животни и дъгата на Зодиака, който ги обкръжава, той вижда един подобен на Сина Человечески, опасан със златен пояс, нозете Му като разтопен метал, косите Му бели като вълна, бляскав огнен меч излиза от устата Му и Той държи в ръцете Си седемте звезди (планети): Сатурн, Юпитер, Марс, Слънце, Венера, Меркурий и Луната.
Фигурата на Агнето посред четирите животни съответства в античното Посвещение на петата групова
душа
.
Тя е, която трябва да дойде. Тя е съществувала само в зародишно състояние в древните времена и ще се прояви в истинския си вид по-късно, под името Син Человечески, Който управлява звездите. Този процес на Посвещение, който скицирах много накратко по-горе, е представен в Апокалипсиса по следния начин: "Откровение от Исуса Христа, което Му даде Бог, за да покаже на слугите Си онова, което има да стане скоро; а Христос прати та го яви чрез ангела Си на Своя слуга Йоан... В Господния ден бях в изстъпление чрез Духа; и чух зад себе си силен глас като от тръба, който казваше: Каквото виждаш, напиши го на книга и прати го до седемте Църкви: до Ефес, до Смирна, до Бергам, до Тиатир, до Сардис, до Филаделфия и до Лаодикия. И обърнах се да видя Този, Който ми проговори; и като се обърнах, видях седем златни светилника; и всред светилниците видях Един, Който приличаше на Човешкия Син, облечен в дълга дреха и препасан около гърдите със златен пояс; а главата и косата Му бяха бели като бяла вълна, като сняг, и очите Му, като огнен пламък; и нозете Му приличаха на лъскава мед, като в пещ пречистена; а гласът Му беше като глас на много води; и имаше в десницата Си седем звезди; и от устата Му излизаше меч, остър и от двете страни; и лицето Му светеше, както свети Слънцето в силата си.
към текста >>
96.
3. Послание до Пергамската Църква -Третата културна епоха
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Тук се отнася до една цивилизация, осъществена предимно на физическото поле, като се е работило с астралните сили, вложени в човешката
душа
.
Който има ухо, нека слуша, що говори Духът към Църквите. На тогова, койго победи, ще дам от скритата манна; и ще му дам и бяло камъче, и на камъчето ново име написано, което никой не познава, освен оня, който го получава."/2;12-17/. Мечът, който излиза из устата, показва, че в тази епоха са работили със силите на Словото, с магията. Силите на тази епоха са били едно изострено слово, един меч с две острия. Такова е било словото на Хермес, на духовните маги, слово, чрез което се прониква в силите на Природата и на Вселената и се разчита езика на звездите.
Тук се отнася до една цивилизация, осъществена предимно на физическото поле, като се е работило с астралните сили, вложени в човешката
душа
.
В тези древни времена тези сили наистина са се показвали като двуостър меч. Мъдростта, науката, които те са давали, е била наистина на границата на бялата и черната магия, между това, което извежда до спасение или води към погибел. Ето защо се казва, че там, където живеят представителите на тази епоха, се намира тронът на Сатаната, което е символ на всичко, което може да отклони човека от правия път на неговото развитие. А доктрината на Валаама не е нищо друго, освен черната магия. Но на този, който победи, се казва в Посланието, ще дам от скритата манна.
към текста >>
97.
6. Послание към Филаделфийската Църква - Шестата културна епоха
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Ние ще можем тогава да затворим вратата на
душата
си и никой не би могъл да я отвори без наше съгласие.
Шестото Послание е отправено към Филаделфийската Църква, която символизира Шестата културна епоха, която ще дойде след нашата. Филаделфия значи братска любов, която е целта и съдържанието на Шестата културна епоха. Тази културна епоха се приготовлява още отсега, макар че принадлежи на бъдещето. Сега се посяват семената, които ще дадат плод в бъдеще. В тази културна епоха в човека ще се събуди една по-висша индивидуалност, така щото никаква външна сила не ще има влияние над неговата воля, ако самата тя не го желае.
Ние ще можем тогава да затворим вратата на
душата
си и никой не би могъл да я отвори без наше съгласие.
Ние ще я отворим и никоя противна сила не би могла да я затвори. Това показва, че човек притежава ключа, с който само той ще може да работи. Апокалипсисът го нарича Ключ на Давида. Ето защо Този, Който вдъхновява шестото Послание, казва, че притежава Ключа на Давида. Тази епоха е характеризирана по следния начин в Апокалипсиса: "До Ангела на Филаделфийската Църква пиши: Така казва Светият, Истинският, у Когото е Давидовият ключ; Който отваря и никой не ще може да затвори; и затваря и никой не ще може да отвори." /3;7/.
към текста >>
98.
IV. КРАТКИ СВЕДЕНИЯ ЗА ИСТОРИЧЕСКОТО РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
За да се отговори на този въпрос, ще кажа, че, според Окултната наука, трябва да правим разлика между развитието на една раса и развитието на
душата
.
Това се случва в Лемурия, където тези, които са постигнали целта, поставена от Духовното Ръководство на човечеството, цветът на Лемурия, образува Атлантската раса, Атлантската цивилизация, в течение на която се образуват човешките раси, които днес населяват Земята. Останалите отпадат, така да се каже, от развитието и вместо да прогресират, те регресират. Същото се случва е в Атлантида, където тези, които постигат целта, поставена на Атлантското развитие, образуват, както видяхме, зародиша на Петата коренна раса, която се развива в течение на седем културни епохи, както и Атлантската. Също така и в течение на развитието на Петата раса всички няма да постигнат целта, поставена от Духовното Ръководство на човечеството, и ще отпаднат, а само една малка част ще постигне целта и тя ще образува ядрото, от което ще се развие Шестата коренна раса. Тук може да се зададе въпроса, какво става с душите, които живеят в расите и народите, които отпадат от еволюцията?
За да се отговори на този въпрос, ще кажа, че, според Окултната наука, трябва да правим разлика между развитието на една раса и развитието на
душата
.
Никоя душа не е осъдена да остане в известна раса. Една раса може да изостане назад, един народ може да отпадне от развитието, да остане назад в развитието си, но душите са независими от расите и могат да напредват, задминавайки расите. Една раса в своето развитие постепенно се изражда и се замества от друга, която е по-приспособима към новите изисквания на еволюцията. Това наблюдаваме в течение на цялото историческо развитие на културите на Петата коренна раса. Но душите не са приковани към дадена раса.
към текста >>
Никоя
душа
не е осъдена да остане в известна раса.
Останалите отпадат, така да се каже, от развитието и вместо да прогресират, те регресират. Същото се случва е в Атлантида, където тези, които постигат целта, поставена на Атлантското развитие, образуват, както видяхме, зародиша на Петата коренна раса, която се развива в течение на седем културни епохи, както и Атлантската. Също така и в течение на развитието на Петата раса всички няма да постигнат целта, поставена от Духовното Ръководство на човечеството, и ще отпаднат, а само една малка част ще постигне целта и тя ще образува ядрото, от което ще се развие Шестата коренна раса. Тук може да се зададе въпроса, какво става с душите, които живеят в расите и народите, които отпадат от еволюцията? За да се отговори на този въпрос, ще кажа, че, според Окултната наука, трябва да правим разлика между развитието на една раса и развитието на душата.
Никоя
душа
не е осъдена да остане в известна раса.
Една раса може да изостане назад, един народ може да отпадне от развитието, да остане назад в развитието си, но душите са независими от расите и могат да напредват, задминавайки расите. Една раса в своето развитие постепенно се изражда и се замества от друга, която е по-приспособима към новите изисквания на еволюцията. Това наблюдаваме в течение на цялото историческо развитие на културите на Петата коренна раса. Но душите не са приковани към дадена раса. Щом телата на дадена раса не им дават условия, отговарящи на тяхната степен на развитие, те напущат тази раса и минават в друга, по-напреднала, която им дава условие за развитие и прогрес.
към текста >>
Но една
душа
, която е придобила само дефектите, отрицателните страни на расата си, в която няма никакъв духовен прогрес, се задържа в тази раса по силата на собствената си тежест.
Една раса може да изостане назад, един народ може да отпадне от развитието, да остане назад в развитието си, но душите са независими от расите и могат да напредват, задминавайки расите. Една раса в своето развитие постепенно се изражда и се замества от друга, която е по-приспособима към новите изисквания на еволюцията. Това наблюдаваме в течение на цялото историческо развитие на културите на Петата коренна раса. Но душите не са приковани към дадена раса. Щом телата на дадена раса не им дават условия, отговарящи на тяхната степен на развитие, те напущат тази раса и минават в друга, по-напреднала, която им дава условие за развитие и прогрес.
Но една
душа
, която е придобила само дефектите, отрицателните страни на расата си, в която няма никакъв духовен прогрес, се задържа в тази раса по силата на собствената си тежест.
Тя ще се преражда още много пъти в тази раса. Такива души упражняват върху тялото на расата едно влияние, което забавя развитието на расата. Човек напредва в пътя на своето развитие, когато следва Пътя, начертан от Великите Водачи и Учители на човечеството, които му сочат целта, която има да постигне. Ако един човек отблъсне своя Водач, който му посочва Пътя на прогреса, той остава назад от своята раса, не може да напредва и да я задмине. Такъв човек остава пленник на своята раса.
към текста >>
Така че никоя
душа
не е закрепена в една раса без нейна вина.
Човек напредва в пътя на своето развитие, когато следва Пътя, начертан от Великите Водачи и Учители на човечеството, които му сочат целта, която има да постигне. Ако един човек отблъсне своя Водач, който му посочва Пътя на прогреса, той остава назад от своята раса, не може да напредва и да я задмине. Такъв човек остава пленник на своята раса. Той ще бъде осъден да се връща в нея безспирно. Този закон ни е показан от легендата за скитника евреин Ахасферус, който е принуден да се връща винаги в същата раса, защото навремето е отблъснал Христа, Великия Водач на човечеството.
Така че никоя
душа
не е закрепена в една раса без нейна вина.
Никоя душа не ще бъде задължена да остане в един организъм на равнището на нашата епоха, ако тази душа не заслужава това. По силата на този закон, душите от епохата на Войната на всички против всички, от края на нашата Пета раса, които се вслушват в гласа на своите Духовни Ръководители, ще могат да преживеят голямата катастрофа на Войната на всички против всички, и ще се появят в нови тела, твърде различаващи се от сегашните, както сегашните се различават от телата на атлантците. След Войната на всички против всички човек ще бъде съвсем различен от сегашния човек. В наши дни човек може да храни лоши мисли и чувства без никой да знае това, също и добри мисли и чувства. Физиономията не всякога издава това.
към текста >>
Никоя
душа
не ще бъде задължена да остане в един организъм на равнището на нашата епоха, ако тази
душа
не заслужава това.
Ако един човек отблъсне своя Водач, който му посочва Пътя на прогреса, той остава назад от своята раса, не може да напредва и да я задмине. Такъв човек остава пленник на своята раса. Той ще бъде осъден да се връща в нея безспирно. Този закон ни е показан от легендата за скитника евреин Ахасферус, който е принуден да се връща винаги в същата раса, защото навремето е отблъснал Христа, Великия Водач на човечеството. Така че никоя душа не е закрепена в една раса без нейна вина.
Никоя
душа
не ще бъде задължена да остане в един организъм на равнището на нашата епоха, ако тази
душа
не заслужава това.
По силата на този закон, душите от епохата на Войната на всички против всички, от края на нашата Пета раса, които се вслушват в гласа на своите Духовни Ръководители, ще могат да преживеят голямата катастрофа на Войната на всички против всички, и ще се появят в нови тела, твърде различаващи се от сегашните, както сегашните се различават от телата на атлантците. След Войната на всички против всички човек ще бъде съвсем различен от сегашния човек. В наши дни човек може да храни лоши мисли и чувства без никой да знае това, също и добри мисли и чувства. Физиономията не всякога издава това. Но няма да бъде така в следващата Шеста коренна раса.
към текста >>
Тогава човек ще отразява цялата си
душа
, такава каквато е, върху челото, лицето и цялата си фигура.
По силата на този закон, душите от епохата на Войната на всички против всички, от края на нашата Пета раса, които се вслушват в гласа на своите Духовни Ръководители, ще могат да преживеят голямата катастрофа на Войната на всички против всички, и ще се появят в нови тела, твърде различаващи се от сегашните, както сегашните се различават от телата на атлантците. След Войната на всички против всички човек ще бъде съвсем различен от сегашния човек. В наши дни човек може да храни лоши мисли и чувства без никой да знае това, също и добри мисли и чувства. Физиономията не всякога издава това. Но няма да бъде така в следващата Шеста коренна раса.
Тогава човек ще отразява цялата си
душа
, такава каквато е, върху челото, лицето и цялата си фигура.
Там ще бъде написано дали е добър или зъл. Цялото му тяло ще носи печата на неговото вътрешно естество. Тогава човечеството ще бъде разделено на две групи - тези, които са се вслушвали в гласа на своите Духовни Водачи и са облагородили душите и сърцата си и са просветили умовете си. Техният възвишен духовен живот ще бъде отпечатан върху физиономията им, подчертан в техните жестове и във всяко тяхно движение. Другите - отвърнали се от духовния живот, представени от Лаодикийеката Църква, ни топли, ни студени, отдадени само на материалния живот и нямайки никакви духовни интереси, ще отпаднат от еволюцията и ще останат в закъснелите в развитието си тела.
към текста >>
Така всичко, което е било скрито в човешката
душа
, постепенно ще се покаже един ден на тяхното лице.
И всичко, каквото са преживели душите в течение на тези епохи, не е изгубено, а е запечатано дълбоко в тях. В Шестия голям период, в Шестата коренна раса, също ще има седем културни епохи. И това, което душите са придобили в древна Индия, в Първата културна епоха на Петата раса, ще се чете върху техните лица през Първата културна епоха на Шестата раса. Във Втората културна епоха на Шестата раса ще изпъкне това, което душите са придобили в течение на Втората културна епоха на Петата раса и т.н. И всички, които живеят в настоящата епоха, според това, което придобиват днес, всичко това, което учат било в Окултната Школа, било в светските училища, ще изпъкне, ще се напише на техните лица в Петата културна епоха на Шестата раса.
Така всичко, което е било скрито в човешката
душа
, постепенно ще се покаже един ден на тяхното лице.
Душите, които са отговорили на апела, който Христос провъзгласява от епоха на епоха, тези души ще продължат да се развиват и напредват. Те ще получават даровете, които провъзгласяват седемте Послания, и тези дарове ще бъдат вложени в тях в продължение на седемте културни епохи на Петата раса. Така всяка епоха отпечатва своя отпечатък върху тези души, това са седемте Печата, под които е скрито това, което душите са научили и придобили в течение на седемте културни епохи на Петата раса. Тези Печати ще бъдат отворени в течение на Шестата раса, т.е. това, което е било гравирано, отпечатано вътре в душата, ще бъде проявено навън, ще стане външно.
към текста >>
това, което е било гравирано, отпечатано вътре в
душата
, ще бъде проявено навън, ще стане външно.
Така всичко, което е било скрито в човешката душа, постепенно ще се покаже един ден на тяхното лице. Душите, които са отговорили на апела, който Христос провъзгласява от епоха на епоха, тези души ще продължат да се развиват и напредват. Те ще получават даровете, които провъзгласяват седемте Послания, и тези дарове ще бъдат вложени в тях в продължение на седемте културни епохи на Петата раса. Така всяка епоха отпечатва своя отпечатък върху тези души, това са седемте Печата, под които е скрито това, което душите са научили и придобили в течение на седемте културни епохи на Петата раса. Тези Печати ще бъдат отворени в течение на Шестата раса, т.е.
това, което е било гравирано, отпечатано вътре в
душата
, ще бъде проявено навън, ще стане външно.
И Принципът, Силата, която ще води хората в процеса на това разцъфтяване на истинската природа на тези цивилизации, ние можем да познаем неговата същност в Христа. Христовата сила отваря Печатите. Такива са някои от вътрешните закони на човешкото развитие. Ако хората познаваха тези закони, щяха да си изяснят много неща от историческото развитие на човечеството, които сега остават скрити. Само когато познаваме тези вътрешни закони, можем да разберем правилно развитието на човека и човечеството и ще можем да имаме една истинска историческа наука.
към текста >>
99.
VI. КНИГАТА СЪС СЕДЕМТЕ ПЕЧАТА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Тази Книга, напечатана в човешката
душа
, ще бъде разпечатана само в течение Шестата раса.
Старият Завет съдържа архивата, предназначена да установи родословия, които се създават по кръв. А първото Евангелие дава също така поредица на родословията. Книгата означава това, което пази поредица от събития, в същия смисъл като хроника или история. Книгата, спомената в Апокалипсиса, това е една Книга на Живота, написана в случая за цялото човечество. Даровете на всяка епоха се съхраняват в нея.
Тази Книга, напечатана в човешката
душа
, ще бъде разпечатана само в течение Шестата раса.
Също както хрониката на едно потекло регистрира приноса на поколенията, също така и в тази Книга, която е човешката душа, се пазят благата, които са придобити в течение на поколенията, само че в случая, това са духовни блага. Така че, в случая Книгата представя човешката душа, която минава в своето развитие през различни културни епохи. Във всяка култура душата придобива някаква опитност, добива известно знание, което не се губи, не изчезва, а остава в подсъзнанието. То не остава в полето на будното съзнание и душата не го съзнава при дадено въплъщение, но то е скрито в подсъзнанието. Това скриване на опитностите и знанието в подсъзнанието е символизирано с Печатите, които запечатват Книгата.
към текста >>
Също както хрониката на едно потекло регистрира приноса на поколенията, също така и в тази Книга, която е човешката
душа
, се пазят благата, които са придобити в течение на поколенията, само че в случая, това са духовни блага.
А първото Евангелие дава също така поредица на родословията. Книгата означава това, което пази поредица от събития, в същия смисъл като хроника или история. Книгата, спомената в Апокалипсиса, това е една Книга на Живота, написана в случая за цялото човечество. Даровете на всяка епоха се съхраняват в нея. Тази Книга, напечатана в човешката душа, ще бъде разпечатана само в течение Шестата раса.
Също както хрониката на едно потекло регистрира приноса на поколенията, също така и в тази Книга, която е човешката
душа
, се пазят благата, които са придобити в течение на поколенията, само че в случая, това са духовни блага.
Така че, в случая Книгата представя човешката душа, която минава в своето развитие през различни културни епохи. Във всяка култура душата придобива някаква опитност, добива известно знание, което не се губи, не изчезва, а остава в подсъзнанието. То не остава в полето на будното съзнание и душата не го съзнава при дадено въплъщение, но то е скрито в подсъзнанието. Това скриване на опитностите и знанието в подсъзнанието е символизирано с Печатите, които запечатват Книгата. Казано е, че Книгата е написана отвътре, а отвън е запечатана със 7 Печата.
към текста >>
Така че, в случая Книгата представя човешката
душа
, която минава в своето развитие през различни културни епохи.
Книгата означава това, което пази поредица от събития, в същия смисъл като хроника или история. Книгата, спомената в Апокалипсиса, това е една Книга на Живота, написана в случая за цялото човечество. Даровете на всяка епоха се съхраняват в нея. Тази Книга, напечатана в човешката душа, ще бъде разпечатана само в течение Шестата раса. Също както хрониката на едно потекло регистрира приноса на поколенията, също така и в тази Книга, която е човешката душа, се пазят благата, които са придобити в течение на поколенията, само че в случая, това са духовни блага.
Така че, в случая Книгата представя човешката
душа
, която минава в своето развитие през различни културни епохи.
Във всяка култура душата придобива някаква опитност, добива известно знание, което не се губи, не изчезва, а остава в подсъзнанието. То не остава в полето на будното съзнание и душата не го съзнава при дадено въплъщение, но то е скрито в подсъзнанието. Това скриване на опитностите и знанието в подсъзнанието е символизирано с Печатите, които запечатват Книгата. Казано е, че Книгата е написана отвътре, а отвън е запечатана със 7 Печата. Кои са тези Печати?
към текста >>
Във всяка култура
душата
придобива някаква опитност, добива известно знание, което не се губи, не изчезва, а остава в подсъзнанието.
Книгата, спомената в Апокалипсиса, това е една Книга на Живота, написана в случая за цялото човечество. Даровете на всяка епоха се съхраняват в нея. Тази Книга, напечатана в човешката душа, ще бъде разпечатана само в течение Шестата раса. Също както хрониката на едно потекло регистрира приноса на поколенията, също така и в тази Книга, която е човешката душа, се пазят благата, които са придобити в течение на поколенията, само че в случая, това са духовни блага. Така че, в случая Книгата представя човешката душа, която минава в своето развитие през различни културни епохи.
Във всяка култура
душата
придобива някаква опитност, добива известно знание, което не се губи, не изчезва, а остава в подсъзнанието.
То не остава в полето на будното съзнание и душата не го съзнава при дадено въплъщение, но то е скрито в подсъзнанието. Това скриване на опитностите и знанието в подсъзнанието е символизирано с Печатите, които запечатват Книгата. Казано е, че Книгата е написана отвътре, а отвън е запечатана със 7 Печата. Кои са тези Печати? Във всяка културна епоха душата придобива специфични опитности и знание, които потъват в подсъзнанието - запечатват се.
към текста >>
То не остава в полето на будното съзнание и
душата
не го съзнава при дадено въплъщение, но то е скрито в подсъзнанието.
Даровете на всяка епоха се съхраняват в нея. Тази Книга, напечатана в човешката душа, ще бъде разпечатана само в течение Шестата раса. Също както хрониката на едно потекло регистрира приноса на поколенията, също така и в тази Книга, която е човешката душа, се пазят благата, които са придобити в течение на поколенията, само че в случая, това са духовни блага. Така че, в случая Книгата представя човешката душа, която минава в своето развитие през различни културни епохи. Във всяка култура душата придобива някаква опитност, добива известно знание, което не се губи, не изчезва, а остава в подсъзнанието.
То не остава в полето на будното съзнание и
душата
не го съзнава при дадено въплъщение, но то е скрито в подсъзнанието.
Това скриване на опитностите и знанието в подсъзнанието е символизирано с Печатите, които запечатват Книгата. Казано е, че Книгата е написана отвътре, а отвън е запечатана със 7 Печата. Кои са тези Печати? Във всяка културна епоха душата придобива специфични опитности и знание, които потъват в подсъзнанието - запечатват се. Понеже културните епохи, през които минава развитието на нашата Пета раса, са, както видяхме, седем, те отговарят на 7-те Печата.
към текста >>
Във всяка културна епоха
душата
придобива специфични опитности и знание, които потъват в подсъзнанието - запечатват се.
Във всяка култура душата придобива някаква опитност, добива известно знание, което не се губи, не изчезва, а остава в подсъзнанието. То не остава в полето на будното съзнание и душата не го съзнава при дадено въплъщение, но то е скрито в подсъзнанието. Това скриване на опитностите и знанието в подсъзнанието е символизирано с Печатите, които запечатват Книгата. Казано е, че Книгата е написана отвътре, а отвън е запечатана със 7 Печата. Кои са тези Печати?
Във всяка културна епоха
душата
придобива специфични опитности и знание, които потъват в подсъзнанието - запечатват се.
Понеже културните епохи, през които минава развитието на нашата Пета раса, са, както видяхме, седем, те отговарят на 7-те Печата. Това, което душата, в своето развитие през 7-те културни епохи на нашата Пета раса, е придобила, е скрито в подсъзнанието и е запечатано там. При днешната степен на развитие на човечеството вътрешният живот не може напълно да се отрази на физиономията; особено това, което остава скрито в подсъзнанието, остава запечатано. Затова можем да видим хора с лоши прояви, които имат едно хубаво лице, поне привидно. И обратно - хора добри, интелигентни с обикновени, така да се каже, сбутани лица.
към текста >>
Това, което
душата
, в своето развитие през 7-те културни епохи на нашата Пета раса, е придобила, е скрито в подсъзнанието и е запечатано там.
Това скриване на опитностите и знанието в подсъзнанието е символизирано с Печатите, които запечатват Книгата. Казано е, че Книгата е написана отвътре, а отвън е запечатана със 7 Печата. Кои са тези Печати? Във всяка културна епоха душата придобива специфични опитности и знание, които потъват в подсъзнанието - запечатват се. Понеже културните епохи, през които минава развитието на нашата Пета раса, са, както видяхме, седем, те отговарят на 7-те Печата.
Това, което
душата
, в своето развитие през 7-те културни епохи на нашата Пета раса, е придобила, е скрито в подсъзнанието и е запечатано там.
При днешната степен на развитие на човечеството вътрешният живот не може напълно да се отрази на физиономията; особено това, което остава скрито в подсъзнанието, остава запечатано. Затова можем да видим хора с лоши прояви, които имат едно хубаво лице, поне привидно. И обратно - хора добри, интелигентни с обикновени, така да се каже, сбутани лица. Но това няма да бъде така в бъдеще, когато ще се изяви животът на подсъзнанието. Както нашата Пета раса има седем културни епохи, така и следващата Шеста раса ще има 7 културни епохи.
към текста >>
В Първата културна епоха на Шестата раса това преживяване ще излезе в полето на съзнанието и човек ще бъде победител на материята, благодарение на това, което той е асимилирал от отпечатаното в
душата
му през време на Първата културна епоха на нашата раса, т.е.
В течение на тези културни епохи на Шестата раса ще се разпечатат последователно 7-те Печата. Това, което е придобито в течение на 7-те културни епохи на Петата раса, ще излезе в полето на съзнанието и ще се отрази върху физиономията. Това ще стане последователно, като това, което е придобито в Първата културна епоха на Петата раса, ще се разкрие в Първата културна епоха на Шестата раса. Това, което е придобито във Втората културна епоха на Петата раса, ще бъде разкрито във Втората културна епоха на Шестата раса и т.н. А видяхме, че в Древна Индия човек е живял в едно душевно състояние, което го е ориентирало към духовния живот, отклонявайки го от физическия живот.
В Първата културна епоха на Шестата раса това преживяване ще излезе в полето на съзнанието и човек ще бъде победител на материята, благодарение на това, което той е асимилирал от отпечатаното в
душата
му през време на Първата културна епоха на нашата раса, т.е.
културата на Древна Индия. Тогава човек ще бъде победител, както е казано в Апокалипсиса. Втората културна епоха на нашата раса, тази на Древна Персия, е имала за цел да придобие господство над материята. Това завоевание, символизирано от меча, който ще представя във Втората епоха на Шестата раса инструмент за властване над външния свят. Това, което човек е придобил в течение на Египетско-Халдейската културна епоха, когато той се е отдавал на измерване и притегляне по определени правила, ще се покаже в Третата културна епоха на Шестата раса.
към текста >>
Така ще бъде разкрито последователно всичко, което е вложено в
душата
от миналото.
В Четвъртата културна епоха на Шестата раса тези, които са придобили безсмъртие, те са господари на живота и смъртта и те ще прогресират. А тези, които не са го добили, които не са приели духовния импулс, те са обречени на смърт, ще паднат, ще останат назад в развитието си, ще отпаднат от човешката еволюция. В Петата културна епоха на Шестата раса ще се разкрие това, което човечеството е придобило в течение на Петата културна епоха на нашата Пета раса. Това, което ние придобиваме сега в Окултните Школи, и това въобще, което се придобива в течение на културното развитие на нашата епоха, ще даде своя плод в Петата културна епоха на Шестата раса. Всичко, което мислим, чувстваме и преживяваме, ще бъде написано на лицата ни.
Така ще бъде разкрито последователно всичко, което е вложено в
душата
от миналото.
Символа на коня, който се явява при отваряне на Печатите, отговаря на ума, на интелигентността. Принципът и силата, която ще направи всички минали опитности да се разцъфтят, да се асимилират от човешката душа и да се изявят като сили, оформящи човешкото лице и човешкото тяло, е Христовият импулс, Христовото Същество. Христовата сила ще отвори Печатите. Затова е казано в Апокалипсиса, че Агнето е достойно да отвори Книгата със 7-те Печата. Тази Книга, както видяхме, това е човешката душа с нейното подсъзнание, където са запечатани всички минали нейни опитности.
към текста >>
Принципът и силата, която ще направи всички минали опитности да се разцъфтят, да се асимилират от човешката
душа
и да се изявят като сили, оформящи човешкото лице и човешкото тяло, е Христовият импулс, Христовото Същество.
В Петата културна епоха на Шестата раса ще се разкрие това, което човечеството е придобило в течение на Петата културна епоха на нашата Пета раса. Това, което ние придобиваме сега в Окултните Школи, и това въобще, което се придобива в течение на културното развитие на нашата епоха, ще даде своя плод в Петата културна епоха на Шестата раса. Всичко, което мислим, чувстваме и преживяваме, ще бъде написано на лицата ни. Така ще бъде разкрито последователно всичко, което е вложено в душата от миналото. Символа на коня, който се явява при отваряне на Печатите, отговаря на ума, на интелигентността.
Принципът и силата, която ще направи всички минали опитности да се разцъфтят, да се асимилират от човешката
душа
и да се изявят като сили, оформящи човешкото лице и човешкото тяло, е Христовият импулс, Христовото Същество.
Христовата сила ще отвори Печатите. Затова е казано в Апокалипсиса, че Агнето е достойно да отвори Книгата със 7-те Печата. Тази Книга, както видяхме, това е човешката душа с нейното подсъзнание, където са запечатани всички минали нейни опитности. И благодарение на Христа, на Христовия импулс, всичко това, скрито в подсъзнанието, ще се асимилира и ще изпъкне в полето на съзнанието и ще се отпечата върху лицето и тялото.
към текста >>
Тази Книга, както видяхме, това е човешката
душа
с нейното подсъзнание, където са запечатани всички минали нейни опитности.
Така ще бъде разкрито последователно всичко, което е вложено в душата от миналото. Символа на коня, който се явява при отваряне на Печатите, отговаря на ума, на интелигентността. Принципът и силата, която ще направи всички минали опитности да се разцъфтят, да се асимилират от човешката душа и да се изявят като сили, оформящи човешкото лице и човешкото тяло, е Христовият импулс, Христовото Същество. Христовата сила ще отвори Печатите. Затова е казано в Апокалипсиса, че Агнето е достойно да отвори Книгата със 7-те Печата.
Тази Книга, както видяхме, това е човешката
душа
с нейното подсъзнание, където са запечатани всички минали нейни опитности.
И благодарение на Христа, на Христовия импулс, всичко това, скрито в подсъзнанието, ще се асимилира и ще изпъкне в полето на съзнанието и ще се отпечата върху лицето и тялото.
към текста >>
100.
VII. ОТВАРЯНЕТО НА СЕДЕМТЕ ПЕЧАТА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Дотук като символ беше използван конят, за да определи напредъка в развитието на човешката
душа
.
И видях, и ето блед кон и името на яздещия на него беше Смърт, и адът вървеше подире му; и даде му се власт над четвъртата част от Земята да умъртвява с меч, с глад, с мор и със земните зверове." /6;7-8/. Бледият кон символизира тук всички онези, които не са приели Христовия импулс на Любовта, представя всичко онова, което ще отпадне от човешката еволюция и онези, които спадат към расата на злите. Тези, които ще отпаднат, се явяват при отварянето на четвъртия Печат, който отговаря на Четвъртата културна епоха на Петата раса, когато се дава Христовия импулс. Но тези, които са приели импулса на Христа, импулса на Любовта, те ще вземат участие в духовния живот, те ще образуват Четвъртата културна епоха на Шестата раса и ще бъдат господари на Смъртта. Те са превърнали ума в Мъдрост.
Дотук като символ беше използван конят, за да определи напредъка в развитието на човешката
душа
.
Отсега нататък развитието не може да бъде символизирано от коня. Потребен е нов символ. За означаването на онези, които са приели импулса на Христа, на Онзи, Който има 7-те Духове Божии и 7-те Звезди, се използва символът тези, които носят бели дрехи, т.е. бяло облекло, символ на безсмъртието, на духовния живот. След това се казва как ще бъде изявено всичко това, което е добро и как ще падне всичко онова, което е зло.
към текста >>
Всички, които са получили в
душата
си Христовия импулс, ще вземат участие в създаването на това ново братско общество на базата на Любовта.
И тази тенденция, както върви развитието сега, все повече се увеличава и в бъдеще ще стигне до там, че човек ще се обезличи и ще изгуби своята индивидуалност. Единственото средство за спасение от това положение е хората да приемат Христовия импулс, да приемат Любовта, която ще одухотвори целокупния живот. Онези, които сa развили в себе си духовен живот, те принадлежат към онези, които носят Печата на Бога. Те ще дойдат от всички народи и ще бъдат облечени в бели дрехи в Шестата раса. В тази далечна епоха, когато ще се прояви Божията Любов, ще се създадат братски отношения между хората и народите.
Всички, които са получили в
душата
си Христовия импулс, ще вземат участие в създаването на това ново братско общество на базата на Любовта.
Тези хора ще се явят още в Шестата културна епоха на Петата раса и оттам ще образуват една братска общност, която ще преживее Войната на всички против всички и ще влезе в Новата раса. Те ще бъдат гонени, ще имат неприятели, но те ще поставят началото на Шестата раса, расата на Любовта и Доброто. Петият Печат. При отварянето на петия Печат се казва: "И когато отвори петия Печат, видях под олтара душите на ония, които са заклани за Божието Слово, което опазиха. И те викаха с висок глас, казвайки: Докога, Господарю Свети и Истинни, не ще съдиш; и въздадеш на живеещите на Земята за нашата кръв?
към текста >>
Така че, Книгата, която държи Седящият на Престола, представя човешката
душа
, а 7-те Печата са това, което
душата
е придобила в течение на 7-те културни епохи на Петата раса, което е запечатано дълбоко в подсъзнанието.
И по-долу се казва, че това са онези, които идват от голямата скръб и са опрали дрехите си и са ги избелили с кръвта на Агнето. И затова са пред Престола на Бога и Му служат денем и нощем в Неговия Храм. И Седящият на Престола ще изпрати скинията Си върху тях и няма да огладнеят вече, нито да ожаднеят, нито ще ги удари Слънцето, нито някой пек. Защото Агнето, което е пред средата на Престола, ще им бъде Пастир, и ще ги заведе при извор от Жива Вода и Бог ще обърше всяка сълза от очите им. Това са тези, които са приели духовния импулс в течение на Петата раса и по-конкретно в Шестата културна епоха на Петата раса и това, което са посели тогава, се разкрива в Шестата културна епоха на Шестата раса.
Така че, Книгата, която държи Седящият на Престола, представя човешката
душа
, а 7-те Печата са това, което
душата
е придобила в течение на 7-те културни епохи на Петата раса, което е запечатано дълбоко в подсъзнанието.
В течение на Шестата раса, в нейните 7 културни епохи, тези Печати последователно ще се разпечатват в съответните културни епохи с помощта на Христовата Сила - Любовта. Това е Тайната на седемте Печата. За седмия печат е казано: "И когато отвори седмия Печат, настана мълчание на Небето около за половин час. И видях, че на седемте Ангели, които стоят пред Бога, се дадоха 7 Тръби." /8; 1-2/.
към текста >>
НАГОРЕ