НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
5
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
5
:
487
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
За чистотата
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Във всяка
душа
, в дълбочината е скрит Господ.
Те са лъжливи работи. Те не минават. После някой казва: “Много те обичам.“ Това не струва. Много пъти правят погрешка несъзнателно и като я направят, тогава я съзнават. А пък аз 15 дена преди погрешката съзнавам, че ще направя погрешка и вземам всички предпазителни мерки.
Във всяка
душа
, в дълбочината е скрит Господ.
И гледайте, като се приближавате до един човек, да служите на Господа. Защото Бог е, който страда вътре в човека. Божественият Дух е, който се моли вътре в човека и страда. Човек прави грехове, а Божественият дух вътре страда и се моли. Стремете се към чистотата.
към текста >>
Мистицизмът е стремеж на човешката
душа
към чистота.
Значи мисълта не е чиста. А като дойде чистата мисъл, ти му прощаваш и ставаш спокоен. Не те дразни нищо. Докато човек се дразни, мисълта му не е чиста. Що е мистицизъм?
Мистицизмът е стремеж на човешката
душа
към чистота.
Някой път казваш:“Неразположен съм.“ Тогава си нечист. Някой път неразположението може да се дължи на краката. Умий си краката. Или някой път неразположението се дължи на ушите. Може да има кал в тях.
към текста >>
2.
Свещените истини
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Макар и хората да спят, те приемат тази музика в
душата
си и тя остава и работи в тях.
Мислите, които ще имаме тогава, ще имат ясно очертание, контури. Изобщо казано, в камъните живеят известни сили и когато човек отиде при тях, приема от тези сили. Приема известни качества в себе си. Една сестра каза:“Цялата нощ над езерата имаше оркестър, който трая до сутринта, до изгрев слънце.“ - Тази музика, разбира се, ползува всички, които са тук.
Макар и хората да спят, те приемат тази музика в
душата
си и тя остава и работи в тях.
Скоро стигнахме до връх Мусала. Днес е 10 юли, сряда, температурата е 16 градуса над нулата. Учителя държа лекция на тема“Определени движения“. След това каза: Нека всеки си помисли тайно, както намери за добре.
към текста >>
3.
Мистични разговори
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Значи всичко да обикнеш с
душата
си, да се пречистят ума ти, сърцето ти и тялото ти, за да се види това.
За да се разкрие тази картина, трябва да имаш абсолютна чистота и да се примириш с всичко в природата: и с хората, и с всичко друго. Да нямаш ни най-малка лоша мисъл или лошо чувство към когото и да е. Абсолютно към всички да имаш хубави мисли и хубави чувства и да ти стане всичко приятно. Да няма за тебе нищо неприятно и тогава ще се яви този ангел. И природата ще ти проговори.
Значи всичко да обикнеш с
душата
си, да се пречистят ума ти, сърцето ти и тялото ти, за да се види това.
Освен през ранните утринни часове практикувайте молитва и концентрация на обед и вечер. Изучавайте Исайя, Данаила, Йеремия, Езекила и пр. И вшкте по кой начин те са добили просветление. Значи изучавайте всички пророци, големите и малките, после апостолите. Четете Евангелието на Йоана.
към текста >>
4.
Божественият свят
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Любовта доставя всичката храна на ума, сърцето и
душата
.
Тогава за човека ще има безкрайни възможности, които той не е сънувал. В Божествения свят разменната монета е следната: Ще се усмихнеш, и всичко ще имаш. В Божествения свят най-напред трябва да изпратиш любовта. Щом я изпратиш, обичта непременно идва при тебе. Щом не я изпратиш, нищо не идва.
Любовта доставя всичката храна на ума, сърцето и
душата
.
Като имаш любов, ще спечелиш нещо. Най-хубавото нещо е да обичаш. Ако обичаш някого и той те е възлюбил, ти ще оздравееш, ако си болен. Ако си бил глупав, ще поумнееш. Ако си бил лош, ще станеш добър.
към текста >>
Тогава имаш мир в ума си, в сърцето си и в
душата
си.
Ако обичаш някого и той те е възлюбил, ти ще оздравееш, ако си болен. Ако си бил глупав, ще поумнееш. Ако си бил лош, ще станеш добър. Любовта всякога изменя човешкия живот. При любовта няма лъжа.
Тогава имаш мир в ума си, в сърцето си и в
душата
си.
Любовта е мощна сила. Онзи, който те люби, нищо не иска от тебе. Той се радва, че ти дава от любовта си. Любовта и обичта са Божествени процеси. Тогава се радваш, че любиш или обичаш.
към текста >>
5.
Най-високият връх
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
В
душата
на всички хора върхът на любовта е най-висок.
Центърът на личността е назад от центъра на любовта към Бога. Центърът на личността е по-ниско от центъра на любовта към Бога. Съвестта, справедливостта и милосърдието също така са по-ниско. У някои хора центърът на твърдостта стои по-високо, отколкото върхът на любовта. Това е неестествено положение.
В
душата
на всички хора върхът на любовта е най-висок.
Най-високият връх е любовта към Бога, а любовта, която младите хора имат, е най-ниският връх. Най-ниския връх на земята е любовта между двама млади. След това на майката към детето е по-висок връх. Приятелството е още по-висок връх. В Божествения свят по-висок връх от любовта към Бога няма.
към текста >>
Ако при размишление скъсате всички връзки със земното,
душата
ви ще се вдигне нагоре.
Но той трябва да се уповава на Божията Любов. Който иска от твоята стомна, можеш да му дадеш, но едновременно ще го пратиш на извора в планината. Ти някой човек ще го обичаш, но едновременно ще го пратиш при Бога, за да приеме Божията Любов и да стане неин носител. Инак не се постига целта. Когато човек размишлява върху любовта, за да размишлява както трябва, трябва да измени цялата постановка на своето съзнание.
Ако при размишление скъсате всички връзки със земното,
душата
ви ще се вдигне нагоре.
Това трябва да стане при размишление върху любовта, върху Бога. Най-първо трябва да се тури в действие първият закон: Любовта към Бога, после любовта към ближния и най-после любовта към себе си. А сега светът е обърнат обратно: Най-първо работи за себе си, после за ближния и най-после за Бога. Това е погрешен път. Когато Христос е казал да се отречеш от баща си, от майка си, от брат си и от сестра си, това не значи да се отречеш от тях, но да не ги обичаш повече от Бога.
към текста >>
Човешката
душа
е безплодна, когато не е изпълнена с Божията Любов.
Когато ти обичаш много хора, всъщност ти обичаш само едного, само Бога. Те са прозорци, през които виждаш Бога. Чрез техните души виждаш Бога. Когато погледнеш едно същество, около което има много огледала, то ти го виждаш на много места, но то е едно. Това е Бог.
Човешката
душа
е безплодна, когато не е изпълнена с Божията Любов.
Докато Божията Любов и Духът Божий не изпълнят човешката душа, човек е странник, като чужденец на земята. (Разговорът продължава в следващото писмо) Със сърдечен братски поздрав: Ваш верен: Б. Боев Обяд на Ел Шадай, Витоша
към текста >>
Докато Божията Любов и Духът Божий не изпълнят човешката
душа
, човек е странник, като чужденец на земята.
Те са прозорци, през които виждаш Бога. Чрез техните души виждаш Бога. Когато погледнеш едно същество, около което има много огледала, то ти го виждаш на много места, но то е едно. Това е Бог. Човешката душа е безплодна, когато не е изпълнена с Божията Любов.
Докато Божията Любов и Духът Божий не изпълнят човешката
душа
, човек е странник, като чужденец на земята.
(Разговорът продължава в следващото писмо) Със сърдечен братски поздрав: Ваш верен: Б. Боев Обяд на Ел Шадай, Витоша
към текста >>
6.
Благодарността
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Три пъти благодарете на Бога за доброто, което е вложил във вашия ум, във вашето сърце и във вашата
душа
.
Дадат ти една книга, зарадвай се. Кажат ти една сладка дума, зарадвай се. А ти искаш нещо грандиозно, да ти дадат цялата земя. Какво ще я правиш? Има едно неразбиране.
Три пъти благодарете на Бога за доброто, което е вложил във вашия ум, във вашето сърце и във вашата
душа
.
Като дишаме въздуха, да казваме:“Благодаря Ти, Господи! Като ядеш, при всяка хапка да казваш:“Благодаря Ти, Господи.“ По този начин изразяваме любовта си към Бога. Човек, като стане сутрин и види, че слънцето изгрява, да се зарадва. Като чуе, че кучетата лаят, пак да се зарадва, да каже:“Иде някой гост.“ Като чуе, че птичките пеят, пак да се зарадва. Всеки ден да бъде изпълнено сърцето ни с благодарност за това, което виждаме.
към текста >>
7.
Един ден в Царството Божие
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Тази задача се състоеше в следното: един ден да прекарате в радост, в мир, в хармония, през този ден да имате небесно, ангелско състояние, да не допускате никаква тревога в
душата
си, да считате, че всичко е за добро, да имате красиво отношение към всички души.
Не е право разбиране. Радвай се на всичко, което днешният ден ти носи, и не се безпокой за утрешния ден. И той носи нещо хубаво. Работете с радост за днешния ден. Бях ви дал една задача в школата: един ден в Царството Божие.
Тази задача се състоеше в следното: един ден да прекарате в радост, в мир, в хармония, през този ден да имате небесно, ангелско състояние, да не допускате никаква тревога в
душата
си, да считате, че всичко е за добро, да имате красиво отношение към всички души.
Бъдете доволни, че Бог е направил света да се забавляваме. Някой казва: “Аз съм много търпелив, защото отстъпвам на всички.“ Казвам: Отстъпваш, защото си слаб. Но да си силен и да отстъпваш, да останеш последен. При една чешма мнозина наливат вода и един остава на опашката, налива последен. Радвай се на онова, което е станало.
към текста >>
8.
Слънце в мъглите на Рила
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
При изгрев слънце да имаш пълно съсредоточаване на съзнанието, да мислиш в това време за любовта на Бога и на ангелите към нас, да мислиш, да чувстваш и да преживееш, че изгревът на слънцето е изгрев на тяхната любов към нас и сърцето, и
душата
ти да бъдат пълни с благодарност към тях.
За да хванеш този лъч на любовта, умът ти трябва да бъде свободен от всички посторонни влияния. Ако хванеш този лъч, това е истинско посрещане на слънцето. За да придобиеш този лъч, то е цяла наука. Във всички окултни школи професорите учат своите ученици как да хванат този лъч. Бъдете готови всяка сутрин да излизате и дано хванете някой път онзи лъч на любовта.
При изгрев слънце да имаш пълно съсредоточаване на съзнанието, да мислиш в това време за любовта на Бога и на ангелите към нас, да мислиш, да чувстваш и да преживееш, че изгревът на слънцето е изгрев на тяхната любов към нас и сърцето, и
душата
ти да бъдат пълни с благодарност към тях.
Тогава ще хванеш първия лъч. Когато правим слънчеви бани, съзнанието ни трябва да бъде съсредоточено, да не мислим за странични неща. Можем да си служим със следните формули, които да изговаряме често през време на слънчевите бани: „Господи, благодаря Ти за свещената енергия на Божествения живот, който ни изпращаш заедно със слънчевите лъчи. Живо чувствувам как той прониква във всичките ми органи и навсякъде внася сила, живот и здраве.
към текста >>
9.
Три важни неща
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Ако човек не е благодарен на Бога за всичко, което му е дал, ако не носи в ума си, в сърцето си, в
душата
си и в духа си онези блага, които Бог му е дал, ако за малки мъчнотии роптае, каква е неговата любов?
Сега вие приложете това, което знаете и което е във вас. Човек е онзи, който има любов, мъдрост и сила. Той трябва да е ръководен от Духа. Много пъти вие сте водили неразумни вътрешни войни. Вие трябва да имате непоклатима вяра.
Ако човек не е благодарен на Бога за всичко, което му е дал, ако не носи в ума си, в сърцето си, в
душата
си и в духа си онези блага, които Бог му е дал, ако за малки мъчнотии роптае, каква е неговата любов?
Човек да работи за Бога. Сега трябват работници, добри работници. Хората са много несправедливи спрямо себе си. Те, като не обичат Бога, ближния и себе си, обиждат себе си. Хората вървят по известни орбити.
към текста >>
В окултната наука се знае, че както
душата
, така и небесните тела се движат едни в кръг, други имат елипсовидна орбита, трети се движат в парабола, а четвърти в хипербола.
Сега трябват работници, добри работници. Хората са много несправедливи спрямо себе си. Те, като не обичат Бога, ближния и себе си, обиждат себе си. Хората вървят по известни орбити. Да допуснем, че двама души се привличат и след това, понеже орбитите им са точно противоположни, след като се приближат, после се отдалечават и след дълъг период ще се срещнат.
В окултната наука се знае, че както
душата
, така и небесните тела се движат едни в кръг, други имат елипсовидна орбита, трети се движат в парабола, а четвърти в хипербола.
Последните са най-напреднали. Те разрешават най-мъчни задачи. Така, както се проявявате, дръжте връзка с всички напреднали души. Вие трябва да учите Божествения език на любовта. Божественият език е език на служенето, да служи човек на другите.
към текста >>
Това е успокоителното пристанище на човешката
душа
.
Първото, най-възвишеното е: Човек да живее, да освещава името Божие в себе си. Да служи на Царството Божие в себе си. Да изпълни волята Божия в себе си. Тези три неща примиряват всичко. Това ще бъде идеал за вас.
Това е успокоителното пристанище на човешката
душа
.
Осветяването на името Божие значи: да не опетняваме най-възвишеното, което е за нас, нито в мисли, нито в чувства, нито в постъпки. Трябва да пазиш като зеницата на окото си светостта на Божието име в себе си. „Има много работи, които не съм постигнала.“ Вие трябва да се радвате, че не сте ги постигнали, защото в непостижимото е радостта. То пак ще се постигне.
към текста >>
Всички семенца на любовта посейте в Божествената градина на своята
душа
.
А убиецът, ако разбира закона, ще се моли за убития, тогава убитият ще му прости. После, по закона на прераждането, убитият ще се роди като негово дете в следващото прераждане. Той ще го възпита, за да изглади кармата. „Кажете ми нещо от вас извън моите въпроси.“ Ще ви кажа три неща:
Всички семенца на любовта посейте в Божествената градина на своята
душа
.
Всички семенца на надеждата посейте в градината на своето сърце. Някои от плодовете, които се родят, давайте на ония, които имат нужда. Всеки ден размишлявайте върху едно изречение от книгата“Светът на великите души“ и от книгата“Свещени думи на Учителя“. Когато отидете в своята страна, разправете и на другите това, което знаете, и вижте как ще го приемат. Практикувайте специалните дихателни упражнения за възприемане на любовта.
към текста >>
10.
Културата на ангелите
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Един ангел е крайно внимателен, когато се събужда една
душа
.
Трябва да се радваш, че ангелът е красив, понеже неговата красота е твоята бъдеща красота. На индуски език дева значи ангел, чист. Вдъхновението на хората иде от посещението на ангелите. Ангелите се интересуват от хората по единствената причина, че Бог се интересува от тях. Обръщането на един грешник е събитие в небето и предизвиква голяма радост.
Един ангел е крайно внимателен, когато се събужда една
душа
.
Той гледа да я събуди навреме, да не закъснее нито една милионна част от секундата. Ако не я освободи навреме, ангелът ще влезе в голямо противоречие. Всеки човек си има един ангел ръководител. Ангелите държат изпита си чрез нас. Дават им задачи по отношение на хората и ако ние свършим правилно нашата работа, те са издържали добре изпита си.
към текста >>
Твоята
душа
има резултат, но на физическото поле той ще се проектира по-късно.
Ще дойдат и висши, напреднали същества да слушат, те ще видят кой е мил салона и ще го благословят. Любовта, знанието, свободата на съществата от невидимия свят е по-голяма. Значи от тях трябва да се учим. Когато искаш да чуеш нещо хубаво, сложи си телефона да схванеш хубавото на ангелския свят. Ти си насочи вътрешното радио и в този момент, ако не успееш, не се обезсърчавай.
Твоята
душа
има резултат, но на физическото поле той ще се проектира по-късно.
Ако мислиш за творенията на възвишените същества, мисли с любов за тях и постепенно ще дойде откровението. Най-първо човек трябва да живее по Бога, да изпълнява Божиите закони и тогава Бог ще го запознае с тези същества. Най-първо човек ще се запознае с бащата и после с другите същества. Този закон трябва да се пази. В бъдеще ще отивате при напредналите същества, но трябва да бъдете готови да възприемете тяхната култура.
към текста >>
11.
Цената на страданията
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Има много пътища за прочистване на човешката
душа
.
Някой обаче го ударил по челото с яйце. То се разляло по дрехите му. Той си казал:“Този съвсем ми оцапа дрехите“ и отишъл да се изчисти. И му минало желанието да се самоубие. Значи, когато човек е неразположен, идва едно страдание, което е съответно на състоянието му и това страдание ще трансформира неговото състояние.
Има много пътища за прочистване на човешката
душа
.
Един от пътищата е страданието. Страданията причиняват едно голямо благо, понеже без тях човек много ще пострада. Със страдание човек се изчиства. Тогава душата разцъфтява. За да дойде в човека по-голяма светлина, трябва тялото да мине през едно пречистване, през едно страдание.
към текста >>
Тогава
душата
разцъфтява.
Значи, когато човек е неразположен, идва едно страдание, което е съответно на състоянието му и това страдание ще трансформира неговото състояние. Има много пътища за прочистване на човешката душа. Един от пътищата е страданието. Страданията причиняват едно голямо благо, понеже без тях човек много ще пострада. Със страдание човек се изчиства.
Тогава
душата
разцъфтява.
За да дойде в човека по-голяма светлина, трябва тялото да мине през едно пречистване, през едно страдание. Така прегарят някои утайки и се каляват нервите. Страданията са огън, който пречиства. А чистотата е закон на живота. Без чистота живот не може да има.
към текста >>
12.
Когато хората страдат
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Любовта ще превърне страданията на миналото във велика симфония на
душата
, във велика хармония.
Който никога не е страдал, той не знае какво нещо е любовта. Любовта се проявява само чрез страдание. Страданието представлява път за познаване на великото, красивото, възвишеното в света. Човек хиляди години страда, за да опита един момент от любовта. Дойде ли любовта в човека, тя заличава всички страдания, мъчнотии и нещастия на вековете.
Любовта ще превърне страданията на миналото във велика симфония на
душата
, във велика хармония.
Трябва да правим разлика между мъчение и страдание. Каква е разликата между тях? При мъчението ти се ожесточаваш, роптаеш, а при страданието си благодарен, не се ожесточаваш. Законът е: Страданието повдига човека, а при мъчението той слиза по-долу, отколкото е бил. При страданията имаш съзнание, че то е за добро, а мъчението е безсмислено.
към текста >>
13.
Силата на Любовта
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Любовта е път, който води към всички постижения, за които човешката
душа
копнее.
Те са толкова благородни. Там ще стоите като слушатели, но ще кажете:“Не разбирам.“ Любовта е светлина, която излиза от Бога. Като слезе, тя преминава през тебе и в същия момент трябва да я употребиш. Всяко нещо, направено без любов, е осъдено на смърт и се разрушава.
Любовта е път, който води към всички постижения, за които човешката
душа
копнее.
Същественото е любовта главно любовта към Бога. В любовта е Бог. А там, дето е Бог, всичко може да стане. За любовта няма мъчни работи. Идва един човек при мене и ми казва:“Условията, при които живея, са лоши.“ Казвам му: При условията, при които живееш, никой не може да ти помогне, защото не се учиш.
към текста >>
14.
Последните времена
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Минахме една стръмнина, която някои братя и сестри бяха нарекли вади
душа
.
Любезни брат, Сега ще ви опиша една екскурзия на Витоша на 1 ноември 1927 г. В тези ранни години отивахме на екскурзия през Драгалевци, понеже Изгревът не беше населен. Потеглихме рано сутринта. Като минахме воденицата над селото; поехме по една височинка вдясно от реката.
Минахме една стръмнина, която някои братя и сестри бяха нарекли вади
душа
.
Над вади душа има една полянка, обрасла е висока трева, на която винаги се спирахме. Спряхме се на тази полянка, която някои бяха кръстили Зеленка. Учителя каза: Вади душа трябва да се нарича Буди душа; бивакът ще се нарича Ел Шадай, което значи Истинският свидетел. Един брат каза: “Някои от дарбите, за които говорят окултните ученици, съвременните хора откриват чрез техниката, например безжичния телеграф, телефона, радиото и пр.“
към текста >>
Над вади
душа
има една полянка, обрасла е висока трева, на която винаги се спирахме.
Сега ще ви опиша една екскурзия на Витоша на 1 ноември 1927 г. В тези ранни години отивахме на екскурзия през Драгалевци, понеже Изгревът не беше населен. Потеглихме рано сутринта. Като минахме воденицата над селото; поехме по една височинка вдясно от реката. Минахме една стръмнина, която някои братя и сестри бяха нарекли вади душа.
Над вади
душа
има една полянка, обрасла е висока трева, на която винаги се спирахме.
Спряхме се на тази полянка, която някои бяха кръстили Зеленка. Учителя каза: Вади душа трябва да се нарича Буди душа; бивакът ще се нарича Ел Шадай, което значи Истинският свидетел. Един брат каза: “Някои от дарбите, за които говорят окултните ученици, съвременните хора откриват чрез техниката, например безжичния телеграф, телефона, радиото и пр.“ Учителя каза:
към текста >>
Вади
душа
трябва да се нарича Буди
душа
; бивакът ще се нарича Ел Шадай, което значи Истинският свидетел.
Като минахме воденицата над селото; поехме по една височинка вдясно от реката. Минахме една стръмнина, която някои братя и сестри бяха нарекли вади душа. Над вади душа има една полянка, обрасла е висока трева, на която винаги се спирахме. Спряхме се на тази полянка, която някои бяха кръстили Зеленка. Учителя каза:
Вади
душа
трябва да се нарича Буди
душа
; бивакът ще се нарича Ел Шадай, което значи Истинският свидетел.
Един брат каза: “Някои от дарбите, за които говорят окултните ученици, съвременните хора откриват чрез техниката, например безжичния телеграф, телефона, радиото и пр.“ Учителя каза: Додето се изработят потребните органи в човешкия организъм, се създадоха тези апарати. Това е едно предходно състояние. Значи после самият човешки организъм ще развие тези органи за себе си.
към текста >>
Това ще бъде тайно, в
душата
му.
Първия ден, като работиш една служба, на втория друга служба. Като стигнахме на Ел Шадай, след кратка почивка изпълнихме гимнастическите упражнения. Към десет часа разговор. В разговора Учителя каза: Каквото има човек, да го посвети на Бога за слава Божия.
Това ще бъде тайно, в
душата
му.
Той да не се мени в този идеал:“Всичко е за Бога“. Изгуби ли той това, ще изгуби всичко. Когато ти спазваш Божиите закони, Той те благославя, дава ти познания, отпуска ти кредит навсякъде. Казва на хората:“Подкрепете го, това е мой служител.“ И всички хора ти се радват. Ще ви поставят на изпит.
към текста >>
Гледаш, че една
душа
страда.
Погрешките на човека за мене не съществуват. За мене съществуват само хубавите, Божествените неща, които има в него. Някой път да си вземете една хубава хурка и хубава вълна и като почнете да предете, ще видя кой от вас докъде е стигнал. А за мъжете има друго: ще ви дам плат и ще видя как ще го скроите. По кроежа ще видя на каква степен на развитие стоите.
Гледаш, че една
душа
страда.
Хубаво е да помогнеш. Но като й помогнеш, тази душа да се научи да не се връща пак в стария живот. Безсмъртието е за в бъдеще. Безсмъртното тяло сега се създава и гради. И като се съгради, ще дойдат разум ните и ще ви въведат във владение.
към текста >>
Но като й помогнеш, тази
душа
да се научи да не се връща пак в стария живот.
Някой път да си вземете една хубава хурка и хубава вълна и като почнете да предете, ще видя кой от вас докъде е стигнал. А за мъжете има друго: ще ви дам плат и ще видя как ще го скроите. По кроежа ще видя на каква степен на развитие стоите. Гледаш, че една душа страда. Хубаво е да помогнеш.
Но като й помогнеш, тази
душа
да се научи да не се връща пак в стария живот.
Безсмъртието е за в бъдеще. Безсмъртното тяло сега се създава и гради. И като се съгради, ще дойдат разум ните и ще ви въведат във владение. Докато човек служи на греха, той е роб, не е свободен. Докато човек служи на безверието, съмнението, омразата, те са го заробили.
към текста >>
15.
Новият свят
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Няма да остане нито едно красиво желание в човешката
душа
, което Бог да не задоволи, та всички да бъдат радостни и весели.
Той иде с новата мисъл. Не само да кажете, че той иде, но трябва да почнете да мислите както новия човек, а не както стария. Доброто иде, ще го видим и ще работим. „Иде“ става на „Иди“. В невидимия свят има работници, които работят, за да се разберат новите идеи.
Няма да остане нито едно красиво желание в човешката
душа
, което Бог да не задоволи, та всички да бъдат радостни и весели.
Всички ще бъдат млади, ще се движат с бързината на светлината. Лицата им ще бъдат свежи и без бръчки. Лицето на човека става все по-красиво. Значи условията и възможностите се подобряват. Всички нови течения проникват вече навсякъде - и в Индия, и в Япония проникват.
към текста >>
16.
Децата на бъдещата епоха
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Галилея това е възвишеното, разумното, Божественото в човешката
душа
.
Вече наближава пролетта на любовта. Досега е била зимата на любовта. През зимата слънцето не грее много време. Новата вест е: Идат пролетта, любовта, свободата, мъдростта, безсмъртието. „Известете на учениците на Галилея“.
Галилея това е възвишеното, разумното, Божественото в човешката
душа
.
Сега иде една обща пролет. Една обща духовна вълна, която ще засегне всички. Само че които са напреднали, ще имат повече условия за напредък, но всички ще придобият нещо. Когато се казва: Ще дойде ново небе и нова земя, се разбира следното: Под ново небе се разбира светът, който ангелите са наредили, а под нова земя се разбира светът, който хората са наредили човешкият, външен ред. Един ден ще се събудиш и ще видиш, че не си такъв човек, какъвто си бил досега, и ще кажеш: „Голям дивак съм бил досега".
към текста >>
17.
Първото възкресение
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Една
душа
, в която е пробудено съзнанието, любовта, е скъпоценен камък.
Други се занимават с доброто, злото, жертвата и пр. Който иска да научи доброто, злото, жертвата, женитбата, политиката, нека отиде да се учи в света. А който иска любовта, да дойде при нас. Един скъпоценен камък струва повече, отколкото всички други камъни. Никой няма да постави последните за украшение.
Една
душа
, в която е пробудено съзнанието, любовта, е скъпоценен камък.
Щом имате любов, вие сте скъпоценен камък и някой ангел ще ви тури на ръката си. Любовта свети. Тя издава светлина. Когато човек не свети, той е обикновен камък. Любовта е извън времето и пространството.
към текста >>
Ще даде възможност на
душата
да се изяви и тя ще се задоволи.
Ти във време и пространство констатираш любовта, но най-славното в любовта е това, което е извън времето и пространството. Ти имаш тогава съзерцание на цялото Битие. И ти виждаш Бога във всичката Негова пълнота. Любовта осмисля нещата. Тя ще осмисли живота по всички посоки, ще даде това, което човек желае.
Ще даде възможност на
душата
да се изяви и тя ще се задоволи.
Щастието ще бъде един важен израз на любовта. Щастието ще реализира не всичката програма, а само част от програмата, защото всичко не може още да се реализира. В любовта абсолютно никой не може да те измами. Това е велик закон. Ако кажете, че някой ви е измамил в любовта, това не е вярно.
към текста >>
Всички бяха в един ум, в едно сърце, една
душа
.
Не по буквата на закона трябва да се ръководи човек, а по духа на нещата. Стана време за обяд. Разговорът се прекъсна. Всички седнахме на полянката и образувахме традиционното колело. Гледката беше величествена.
Всички бяха в един ум, в едно сърце, една
душа
.
Една вътрешна връзка ни обединяваше в едно цяло. Към 2 часа следобед се събрахме около Учителя. Той каза: Когато някоя оса попадне в меда, намазват й се крилата с мед и след това тя си облизва крилата и краката, вижда, че нещо чуждо има върху себе си и иска да се освободи от него. Това, което е обичала, сега е препятствие в живота.
към текста >>
18.
Упражнения с Учителя
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Една
душа
може да живее и при най-благоприятни условия и пак да се мъчи.
Ще видите. Витоша е планина на знанието, за самоусъвършенствуване. А Мусала е планина на самоотричането. Който иска да се самоусъвършенствува в пътя па самоотричането, да отиде на Мусала, а който иска да усъвършенствува своите знания, да отиде на Витоша. Докато човек не мине през тази школа, не може да разбере живота.
Една
душа
може да живее и при най-благоприятни условия и пак да се мъчи.
Щом е един лист на дървото и ако някой му се поухили насреща и той напусне дървото, тогава остава най-хубавото положение. Сега човек трябва да дойде до възкресението. Ще бъде като ангел и после от синовете Божии. Само на Божественото може да се подчиним. На човешкото не може да се подчиняваме.
към текста >>
Целта на любовта е освобождението на човешката
душа
.
И колкото повече съзнанието ни е по-бистро, по-ярко, толкова повече това показва, че някой ни обича. Аз живея, защото има някой, който ме обича Бог. И тогава в мене се заражда желанието ми да Го търся. Аз казвам: „Зная, че има Един, Който ме обича. “ Тогава Бог ни изпитва, Той иска да види доколко отношението ни към хората е отношение към Бога.
Целта на любовта е освобождението на човешката
душа
.
А щом не става освобождение при любовта, това не е любов. Учителя (1929 г.)
към текста >>
19.
На Яворови присои
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
А можеш да умреш от
задушаване
.
Не може да мислиш право за един човек, ако не го обичаш. Някой живее между хиляди хора и казва, че живее сред вълци. Това е, защото не ги обича. Като не ги обичаш, ще ги възприемаш като вълци. Не можеш да възприемеш Божественото в тях.
А можеш да умреш от
задушаване
.
Човек не цени това, което приема: Въздух, вода, светлина, топлина. Не цени и тази сцена тези дървета, небето, планините. Те струват милиони. Где ще намериш такава сцена като сегашната? Някои проповедници, като проповядват, морализират хората.
към текста >>
20.
В райската градина
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Недостатъците на човека са булото, с което е обвита
душата
.
А като мислиш за добрите му черти, усилваш доброто в него. Силни хора са тези, които предават любовта, а слаби хора са тези, които приемат любовта. Този, който е бил слаб, после става силен и предава любовта. И после силният става слаб и приема любовта. Всяко дете в утробата на майката е обвито в було.
Недостатъците на човека са булото, с което е обвита
душата
.
Ти ще обичаш душата, а не булото. Само който обича Бога, може да Го види. Само в любовта нещата са реални. Ако ние за Бога не можем да носим всичките поругания, тогава нямаме любов към Бога. Каквото и да ти се случи, Бог те изпитва.
към текста >>
Ти ще обичаш
душата
, а не булото.
Силни хора са тези, които предават любовта, а слаби хора са тези, които приемат любовта. Този, който е бил слаб, после става силен и предава любовта. И после силният става слаб и приема любовта. Всяко дете в утробата на майката е обвито в було. Недостатъците на човека са булото, с което е обвита душата.
Ти ще обичаш
душата
, а не булото.
Само който обича Бога, може да Го види. Само в любовта нещата са реални. Ако ние за Бога не можем да носим всичките поругания, тогава нямаме любов към Бога. Каквото и да ти се случи, Бог те изпитва. Човекът на любовта е свободен човек.
към текста >>
Да считаш, че тази
душа
е излязла от Бога и да имаш уважение към нея.
Ако ние за Бога не можем да носим всичките поругания, тогава нямаме любов към Бога. Каквото и да ти се случи, Бог те изпитва. Човекът на любовта е свободен човек. Любовта е най-лесният път. Как трябва да се разбира любовта?
Да считаш, че тази
душа
е излязла от Бога и да имаш уважение към нея.
Както уважаваш Бога, така да уважаваш тази душа заради Бога, Който е в нея. Всеки апостол е принадлежал на една зодия. Йоан е бил женствен. Павел е бил марсианец. У Павел беше развита причинността, т. е.
към текста >>
Както уважаваш Бога, така да уважаваш тази
душа
заради Бога, Който е в нея.
Каквото и да ти се случи, Бог те изпитва. Човекът на любовта е свободен човек. Любовта е най-лесният път. Как трябва да се разбира любовта? Да считаш, че тази душа е излязла от Бога и да имаш уважение към нея.
Както уважаваш Бога, така да уважаваш тази
душа
заради Бога, Който е в нея.
Всеки апостол е принадлежал на една зодия. Йоан е бил женствен. Павел е бил марсианец. У Павел беше развита причинността, т. е. горната част на челото.
към текста >>
21.
Странникът и красотата на живота
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
И тогава през нощта, когато спиш,
душата
ще обработва този материал, който е получила през деня.
Казано е: „Бъдете съвършени, както Отец ваш е съвършен. “ Значи да предадем любовта такава, каквато ние сме я приели. Един брат запита: „Как можем да използваме спането за нашето духовно повдигане? “ Вечерта при лягане ще благодариш за това, което си получил през деня за ума и сърцето си.
И тогава през нощта, когато спиш,
душата
ще обработва този материал, който е получила през деня.
Изпяхме няколко песни. След това Учителя каза: Гениалните музикални гласове са извадени от Светилището. За да се създаде у българина новата музика, той трябва да стане нов човек. На огъня, на който е турен, българинът ще се разтопи.
към текста >>
Той се чуди, че скръбта му е изчезнала и казва: „Олекна ми на
душата
. “
Велик е Господ, Той задоволява хората. Ангелите някой път гледат как да задоволят един човек, изучават го, докато най-после го задоволят. Някой човек стои тъжен, скръбен. Ангелите знаят, че му липсва нещо. И те ще му занесат нещо.
Той се чуди, че скръбта му е изчезнала и казва: „Олекна ми на
душата
. “
От слънцето иде към нас и друга светлина, която човешките очи не могат да схванат. Сега човек няма още тази мрежа в окото си, за да схване тази светлина. В шестата раса ще се образува тази мрежа и човек ще вижда нови царства и нова светлина, ще развие ясновидството. Със сърдечен братски поздрав: Ваш верен Б. Боев
към текста >>
22.
Силата на Безграничния
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Тя често мени своите одежди, за да се свържем с всички страни на нейната
душа
.
Каквато и да е планината, тя е красива. Всичко, което ни говори тя, е добро. Планината, която ни посрещна със слънце, със синьо небе, с тишина е същата, която ни говори със своите ветрове, бури и гръмове. Тя само иска да ни каже разни неща. Че как ще се запознаем с нея, ако я виждаме винаги в една и съща дреха.
Тя често мени своите одежди, за да се свържем с всички страни на нейната
душа
.
Сегиз-тогиз се спирахме, за да има време отново да се скачат отделните части на линията. Тук-таме минавахме по скали, под които бучаха невидими води и се спущаха надолу от върховете. На едно място стигнахме на такава точка, че се виждаше цялата ивица надолу и нагоре. Това беше една от най-вълшебните гледки: наоколо скали, бездни, а по тях се движи нагоре една жива линия. Тая линия се извива постоянно, непрекъснато мени своите очертания и стъпка по стъпка се приближава към върха.
към текста >>
Любовта е здравословното състояние на
душата
.
Равенство има само в Любовта. За да бъдат хората равни, трябва да се обичат. Човек, който обича, не може да прави престъпление. Единствената реалност е любовта. Няма реалност извън нея.
Любовта е здравословното състояние на
душата
.
Тая любов, от която ние се боим, има един неестествен примес. Човек, който живее в реалността, никога не отпада духом. Щом си духом съвършено отпаднал, трябва да знаеш - че си извън реалността. Това, което дава възможност на човешката душа да се развива, да расте, то е Божественото, то е Любовта. Всички противоречия в живота произтичат от безлюбието.
към текста >>
Това, което дава възможност на човешката
душа
да се развива, да расте, то е Божественото, то е Любовта.
Няма реалност извън нея. Любовта е здравословното състояние на душата. Тая любов, от която ние се боим, има един неестествен примес. Човек, който живее в реалността, никога не отпада духом. Щом си духом съвършено отпаднал, трябва да знаеш - че си извън реалността.
Това, което дава възможност на човешката
душа
да се развива, да расте, то е Божественото, то е Любовта.
Всички противоречия в живота произтичат от безлюбието. Като дойде любовта, ще ти израснат крила. Като дойде любовта, болният ще стане здрав, мъртвият ще стане. Всички страдате по единствената причина, че не употребявате закона на Любовта. Единственото благо, което хората търсят, то е любовта.
към текста >>
23.
Който служи на Бога
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Ако служиш на Бога, служи Му с ум, сърце,
душа
и дух.
Да приложите любовта, това значи да служите на Бога. Като прилагаш любовта, ти вече служиш на Бога. Каквито жертви правиш, да ги правиш за Бога. Една воля има в света, която трябва да изпълниш волята на Бога. Ако не служиш, нищо не се ползуваш.
Ако служиш на Бога, служи Му с ум, сърце,
душа
и дух.
Не само да възлюбиш, но и трябва да служиш с любов. Да възлюбиш без служене, не е пълно. Ние сме в епохата на служенето. Служенето на Бога е упътване на душите, за да могат да вземат участие всички в Божествената работа. Който живее за себе си, няма любов.
към текста >>
Ако човек иска да получи възкресение, той трябва да пази следните две положения: Първото положение е всяка сутрин и всяка вечер да изпраща от своето благо, което е вложено в неговата
душа
, на всички хора.
Онзи, който е роден вътрешно, трябва да желае всичко, каквото е придобил знание, сила и богатство, да отдаде на Бога. Великото разумно начало трябва да бъде на първо място в неговото съзнание. На първо място Бог! Всеки по отношение на това, което има, е касиер на Бога. Ще ви дам едно правило: Това, което Бог прави за вас, правете и вие за хората.
Ако човек иска да получи възкресение, той трябва да пази следните две положения: Първото положение е всяка сутрин и всяка вечер да изпраща от своето благо, което е вложено в неговата
душа
, на всички хора.
Второто положение на висшата любов е да любиш хората и тогава, когато те мразят и ти вършат зло, да им служиш по цял ден, без те да знаят това. Вие сега сте строители на новото. Човек, като свърши работата на Бога, минава в по-високо положение. Божият път е най-лесният. Там има методи.
към текста >>
24.
Божествена и човешка любов
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Различни са отношенията на всяка
душа
към всички други души, но пак са, разбира се, Божествени.
Човек, който се оплаква от живота, той не обича света, нито хората го обичат. Един брат запита Учителя: „Нали вие казахте в миналата лекция, в сряда, че трябва да намерим и възстановим онези отношения, които сме имали един към друг преди излизането си от Бога. Тези отношения на душите една към друга различни ли са или не? “ Учителя каза:
Различни са отношенията на всяка
душа
към всички други души, но пак са, разбира се, Божествени.
Всички хора са излезли от Бога при различни условия, а не изведнъж. Отношенията между душите са различни, защото иначе щеше да има еднообразие. Отношенията между душите са съществували преди излизането им от Бога. Тези отношения са съществували във вечността. Тези отношения са били отношения на любовта.
към текста >>
25.
Бъди като Слънцето
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Ще Го обичаш във всички, понеже Той чрез всички се проявява: Ако обичаш само едно същество, това е вече пречка между твоята
душа
и Бога.
Като направите погрешка, ще обикнете някого. Като обичаш заека, ще го обичаш като заек, а змията ще я обичаш като змия. Когато обичаш Божественото в човека, ти си на прав път. Това, Божественото, не ще го обичаш само в едного, защото то се изявява във всички. Когато обичаш Бога само в едно същество, ти ограничаваш Бога.
Ще Го обичаш във всички, понеже Той чрез всички се проявява: Ако обичаш само едно същество, това е вече пречка между твоята
душа
и Бога.
Небето между твоята душа и Бога трябва да е чисто. Трябва да търсиш Бога във всичко, във всички да Го обичаш. Не може човек да не обича всички, понеже Бог ги е създал. Не може човек да не обича всички, защото те са излезли от Бога. Някои хора мислят, че като обичат едного, обичат Бога.
към текста >>
Небето между твоята
душа
и Бога трябва да е чисто.
Като обичаш заека, ще го обичаш като заек, а змията ще я обичаш като змия. Когато обичаш Божественото в човека, ти си на прав път. Това, Божественото, не ще го обичаш само в едного, защото то се изявява във всички. Когато обичаш Бога само в едно същество, ти ограничаваш Бога. Ще Го обичаш във всички, понеже Той чрез всички се проявява: Ако обичаш само едно същество, това е вече пречка между твоята душа и Бога.
Небето между твоята
душа
и Бога трябва да е чисто.
Трябва да търсиш Бога във всичко, във всички да Го обичаш. Не може човек да не обича всички, понеже Бог ги е създал. Не може човек да не обича всички, защото те са излезли от Бога. Някои хора мислят, че като обичат едного, обичат Бога. Обаче човек трябва да обича множеството, понеже всичко е излязло от Бога и във всички живее Бог.
към текста >>
Така, както се разглеждат нещата, заражда се интерес, Духът работи,
душата
се стимулира.
Не търси да попаднеш в събирателната любов само в една посока, само към едно същество, но да имаш разпръсквателна любов, в хиляди струи, в много направления, към много същества. Тогава е безопасно. Човек да люби като Бога. Каква е любовта на Бога? Можеш да я наречеш така: Тя е всеопростителна любов cnpямo хората.
Така, както се разглеждат нещата, заражда се интерес, Духът работи,
душата
се стимулира.
Да имаш приятелство, Божествена Любов към някого, това подтиква човека нагоре. Човек ще започне с една буква и ще премине всички букви. Всички същества ще обича. Ще разширява любовта. Когато обичате Бога във всички същества без разлика, тогава е Божията Любов.
към текста >>
26.
Да си самата Любов
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Обширна любов трябва да изпълва
душата
на човека.
Тогава Христовият дух е в тебе. Ти почваш да разбираш Христа. Тогава ти си под влиянието на съществата, които са напреднали, и те искат да те употребят, както една тръба се употребява, за да се виждат звездите. Желанието, което имаш, не е твое собствено. Висшата, идейната любов се проявява в любов към всички хора, без да подозират източника, отдето тя излиза.
Обширна любов трябва да изпълва
душата
на човека.
Ако знаете откъде идва животът ви, вие ще гледате на всички хора със свещен трепет като на души. Щом обичате хората като души, вие ще бъдете свободни и щастливи. Онзи, който обича, се отнася добре не само с хората, но и с цветята, тревите, животните и пр. Защо? Защото той знае, че любовта се грижи за тях. Тревите и цветята, които виждате, се намират под вниманието и грижите на разумни и любещи души.
към текста >>
27.
Братска вечеря
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Има една истина: Един човек, колкото и да е грешен, това засяга само личността, но не и неговата
душа
.
Обърнете внимание на новото, което днес Бог е вложил във вас. Всеки ден Той влага по нещо ново във вас. Бог, като ви е дал всичко, коя е причината, че не сте доволни? Това е от злоупотребление с Божиите блага. Всеки ден човек да размишлява върху любовта, за да добие изгубената дума и да бъде доволен.
Има една истина: Един човек, колкото и да е грешен, това засяга само личността, но не и неговата
душа
.
Душата на който и да е човек е винаги чиста и красива. В Гьозикен, като се спрях при един човек да нощувам, казах на стопанина: На теб след 2 години в еди-кой си месец и число, в петък, ще ти се случи голямо нещастие, ще си строшиш крака. Този ден да не излизаш никъде. А стопанинът ми каза: „Как ще си строша крака, аз съм здрав. “ След две години той ми писа, че това, което съм му казал, се е изпълнило. Как?
към текста >>
Душата
на който и да е човек е винаги чиста и красива.
Всеки ден Той влага по нещо ново във вас. Бог, като ви е дал всичко, коя е причината, че не сте доволни? Това е от злоупотребление с Божиите блага. Всеки ден човек да размишлява върху любовта, за да добие изгубената дума и да бъде доволен. Има една истина: Един човек, колкото и да е грешен, това засяга само личността, но не и неговата душа.
Душата
на който и да е човек е винаги чиста и красива.
В Гьозикен, като се спрях при един човек да нощувам, казах на стопанина: На теб след 2 години в еди-кой си месец и число, в петък, ще ти се случи голямо нещастие, ще си строшиш крака. Този ден да не излизаш никъде. А стопанинът ми каза: „Как ще си строша крака, аз съм здрав. “ След две години той ми писа, че това, което съм му казал, се е изпълнило. Как? В този ден, като си покривал къщата, паднал и си строшил крака.
към текста >>
28.
Методи за самовъзпитание
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Резултат имате, но той е горе, в
душата
, после ще се яви и тук.
Не трябва да допущате никакви погрешки. Един ученик, който учи, не трябва да греши дори с една запетая. Когато работиш върху една своя добродетел или за изкореняване на един свой недостатък и не виждаш резултат, то Горе вече има резултат и после ще се проектира тук, на Земята. Една сестра каза: „Ние сега работим върху себе си, но нямаме резултат.“ Учителя каза:
Резултат имате, но той е горе, в
душата
, после ще се яви и тук.
Ще дойде време, когато ще ви посрещнат с финикови вейки. Ние трябва да облагородим нашите погрешки. Киселицата може да я облагородиш. Трънката можеш да я облагородиш. Всички погрешки можеш да облагородиш.
към текста >>
29.
Красотата на живота
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Аз ще му покажа каква промяна трябва да стане в неговата
душа
, за да се свърже с Бога.
Някой път Господ те е оставил. Той е пак при тебе и като те види, че падаш, ще те хване. При слизане от планината може да има хиляди опасности от падане и пр. Изложен си на хиляди опасности, но нещо те пази. Един човек идва при мен с някаква болест, но тази болест е повод той да дойде.
Аз ще му покажа каква промяна трябва да стане в неговата
душа
, за да се свърже с Бога.
Един беден човек обикалял света, вярвал в хората, вярвал в Бога. Пристигнал в един град. Всички други, които са пристигали в този град, били посрещнати, приели ги. Той останал. Тук попитал, там попитал, казали му: „Няма място за тебе.“ Той казал: „Господи, изоставен съм от всички.
към текста >>
30.
Връзка с Бога
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Най-достъпното същество, което прониква в
душата
ни, е Бог.
Ако хубаво отразявате Божествения свят, Бог ще ви тури на хубаво място. Като мислиш за Разумния свят, то всички напреднали същества вземат участие в твоя живот. Ако ти не мислиш за Бога, не можеш да успееш в живота си. Този, който внася в нас живот, благородни мисли и чувства, това е Бог. Него трябва да държим постоянно в съзнанието си.
Най-достъпното същество, което прониква в
душата
ни, е Бог.
Единственият, който може да подкрепи нашия ум, сърце и тяло, е Бог. Ако храним към Него най-хубави мисли, най-хубави чувства и Му служим от сърце, ние ще станем възприемчиви към живота, който излиза от Него, и това ще ни подкрепи. Един от признаците на вселяването на Бога в човека е, че човек става господар на своите мисли, чувства и постъпки. Всеки ден ще се срещаш с Господа. Всяка сутрин отивайте при Бога да учите.
към текста >>
31.
В реалността на Божествения живот
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Колко е мъчно човек да има онова Божествено съзнание, да е едно с Бога, да няма никакви противоречия в
душата
си.
Идеята, която имаш в себе си, трябва да бъде толкова силна, че да отвлича вниманието ти от светските неща. Когато имаш сто хиляди лева в банката, ходиш уверено. И когато кажат, че тази банка е фалирала, тогава веднага клюмваш. Затова човек трябва да има една основна Божествена идея, с която да ходи винаги. Аз, като си изменя отношението и постъпките, и Бог ще си измени отношението към мене.
Колко е мъчно човек да има онова Божествено съзнание, да е едно с Бога, да няма никакви противоречия в
душата
си.
Има две крайности: Някой може да каже, че нищо не може да направи. По отношение на моята личност аз мога да направя малки работи, ограничен съм, но по отношение на Бога, Който живее в мене, Той може да направи всичко. Той може да направи когато иска и каквото иска. Големите работи ще оставя на Бога, Който е в мене,. Той да ги направи, и то когато иска.
към текста >>
Това е Бог, Който живее във вашата
душа
.
Бог е в храната. Бог е в светлината. Ако търсиш Бога в светлината, във въздуха, във водата, в храната, ще Го намериш. В лицето на човека да виждаш образа на Бога. Две неща ви трябват: да познавате реалността в света.
Това е Бог, Който живее във вашата
душа
.
И да пазите Неговата дума във вашия дух. И ако вие опитате тези две неща, ще забележите, че от днес нататък вашата съдба ще се измени. Единствената цел да бъде да познаваш Бога. Щом Го познаваш, ще се въдвори хармония в тебе. Щом отправя ума си към Бога, идва светлината.
към текста >>
32.
Желай непостижимото
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Отношението на Бога към човешката
душа
не може да се замени с никои други отношения.
ЖЕЛАЙ НЕПОСТИЖИМОТО Изгрев, 28 ноември 1957 г. Обични брат, Тук ще ви изложа един разговор с Учителя в местността Ел Шадай на Витоша:
Отношението на Бога към човешката
душа
не може да се замени с никои други отношения.
Ако ти дадат целия свят и ангелите ти пеят цял ден, ако ти не си опитал това, което Бог ще ти даде, ако не си опитал Божията Любов, ти ще останеш празен. Така мисли мистикът. Това е една философия. За да бъдеш в рая, ти трябва да имаш вътрешна връзка с Бога. Ако нямаш любов, ти по никой начин не можеш да бъдеш в рая.
към текста >>
Ако не обичаш Бога, ако в твоята
душа
няма любов, ти няма да знаеш какво нещо е раят.
Ако ти дадат целия свят и ангелите ти пеят цял ден, ако ти не си опитал това, което Бог ще ти даде, ако не си опитал Божията Любов, ти ще останеш празен. Така мисли мистикът. Това е една философия. За да бъдеш в рая, ти трябва да имаш вътрешна връзка с Бога. Ако нямаш любов, ти по никой начин не можеш да бъдеш в рая.
Ако не обичаш Бога, ако в твоята
душа
няма любов, ти няма да знаеш какво нещо е раят.
В дъното на ада да си, ако произнесеш името Божие, в рая ще бъдеш. Ако слизаш надолу, значи името Божие не произнасяш. Когато човек възприеме любовта и влезе да живее в Бога и Бог да живее в него, тогава в ада да живее и в света да живее, неговата душа ще има радост, постоянно ще бъде бодър и весел и каквато работа започне, ще я свърши и ще бъде доволен. Ние имаме постоянна нужда от Божията Любов, понеже, ако не сме свързани с Бога, ще умрем. Щом прекъснеш тази връзка, става ти тежко.
към текста >>
Когато човек възприеме любовта и влезе да живее в Бога и Бог да живее в него, тогава в ада да живее и в света да живее, неговата
душа
ще има радост, постоянно ще бъде бодър и весел и каквато работа започне, ще я свърши и ще бъде доволен.
За да бъдеш в рая, ти трябва да имаш вътрешна връзка с Бога. Ако нямаш любов, ти по никой начин не можеш да бъдеш в рая. Ако не обичаш Бога, ако в твоята душа няма любов, ти няма да знаеш какво нещо е раят. В дъното на ада да си, ако произнесеш името Божие, в рая ще бъдеш. Ако слизаш надолу, значи името Божие не произнасяш.
Когато човек възприеме любовта и влезе да живее в Бога и Бог да живее в него, тогава в ада да живее и в света да живее, неговата
душа
ще има радост, постоянно ще бъде бодър и весел и каквато работа започне, ще я свърши и ще бъде доволен.
Ние имаме постоянна нужда от Божията Любов, понеже, ако не сме свързани с Бога, ще умрем. Щом прекъснеш тази връзка, става ти тежко. И богат да си, казваш: „Не ми се живее.“ А щом имаш тази връзка, ти се радваш. Всеки от вас трябва да се уповава на Божественото, което е отвътре. Кое е Божественото?
към текста >>
Идеята е да се образуват онези правилни връзки, които някога са съществували между човешката
душа
и Бога.
Ако искаш да направиш сам, ти си на крив път. Човек трябва да добие връзката с Бога, за да намери онзи елемент, който му липсва - безсмъртието. Идеята за Бога, идеята да обичаш Бога трябва да се обясни, тогава човек ще разбере живота. Основният принцип във всяка една школа е: Трябва да има едно разбиране за Бога. И това да стане като мярка.
Идеята е да се образуват онези правилни връзки, които някога са съществували между човешката
душа
и Бога.
Защото тогава ще имате постижение на Земята, ще постигнете това, което искате. Това е желанието на Бога. Да постигнете това, което желае вашата душа, или казано другояче, да постигнете това, което.Бог желае. То е едно и също нещо. В това е радостта.
към текста >>
Да постигнете това, което желае вашата
душа
, или казано другояче, да постигнете това, което.Бог желае.
Основният принцип във всяка една школа е: Трябва да има едно разбиране за Бога. И това да стане като мярка. Идеята е да се образуват онези правилни връзки, които някога са съществували между човешката душа и Бога. Защото тогава ще имате постижение на Земята, ще постигнете това, което искате. Това е желанието на Бога.
Да постигнете това, което желае вашата
душа
, или казано другояче, да постигнете това, което.Бог желае.
То е едно и също нещо. В това е радостта. Щом имаш страдание, трябва да дойдеш до Божественото и един ден ще превъзмогнеш страданието. Кой ще ме въодушеви в дадения случай? Като присъствува Бог, Той ще ме въодушеви.
към текста >>
33.
Служене
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Ако турите в
душата
си да служите на Бога, животът ви ще се подобри.
Да има пълна връзка между Бога и нас. Постоянно да усещаме Неговото присъствие. И да сме готови да прилагаме и изпълняваме всичко онова, на което Той ни е научил. Да живее човек за Бога, това наричам събуждане на съзнанието. Като почне човек да работи за Бога, то добродетелите ще растат, ангелите ще дойдат да работят и ще донесат добродетелите.
Ако турите в
душата
си да служите на Бога, животът ви ще се подобри.
Божественото у вас ще се прояви и тогава каквото пожелаете, ще ви бъде. Който е служил на Бога, като завърши своята еволюция, всички неща сами ще идат при него. Ако служим от душа на Бога, Бог ще влезе в нас и ще внесе Разумното начало в нас. Като работиш за Господа, и Той работи за тебе. Ти отвън ще работиш за Него, а Той отвътре ще работи.
към текста >>
Ако служим от
душа
на Бога, Бог ще влезе в нас и ще внесе Разумното начало в нас.
Да живее човек за Бога, това наричам събуждане на съзнанието. Като почне човек да работи за Бога, то добродетелите ще растат, ангелите ще дойдат да работят и ще донесат добродетелите. Ако турите в душата си да служите на Бога, животът ви ще се подобри. Божественото у вас ще се прояви и тогава каквото пожелаете, ще ви бъде. Който е служил на Бога, като завърши своята еволюция, всички неща сами ще идат при него.
Ако служим от
душа
на Бога, Бог ще влезе в нас и ще внесе Разумното начало в нас.
Като работиш за Господа, и Той работи за тебе. Ти отвън ще работиш за Него, а Той отвътре ще работи. И тогава всичко се постига. Когато човек изпълнява волята на Бога по любов, условията на неговия живот се смекчават. Няма случай, когато условията не се смекчават.
към текста >>
Като отидеш да служиш на Бога с всичкия си ум, сърце,
душа
и сила, в тебе ще дойде едно знание, което ще внесе в тебе онова, което търсиш.
Щом не служиш на Бога, ще ти дойде нещастие до главата. Под „работа за другите“ разбирам: за Бога, Който живее в тях. Като живеем за другите, да живеем за Бога. Сега ние страдаме, понеже искаме да живеем за себе си. А пък като живеем за себе си, не можем да бъдем щастливи.
Като отидеш да служиш на Бога с всичкия си ум, сърце,
душа
и сила, в тебе ще дойде едно знание, което ще внесе в тебе онова, което търсиш.
В деня, в който ще решите да служите на Бога, Бог ще ви каже: „Всичко е заради тебе. “ Ти ще Му кажеш: „Господи, всичко е заради Тебе. “ А той ще ти каже: „И звездите, и слънцето, всичко съм създал за тебе. “ Един ученик, колкото и да иска да напредва, щом не работи за Бога, изражда се, в застой е. Той трябва да работи за Бога и тогава дарбите му ще се разцъфтят и ще му идват идеи.
към текста >>
34.
Формула от Учителя
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
(по песента на Учителя „Химн на великата
душа
“)
ФОРМУЛА ОТ УЧИТЕЛЯ
(по песента на Учителя „Химн на великата
душа
“)
Тази формула трябва да се произнася сред природата, на открито, на двора, в гората, на полето, като се гледа природата: Велик си Ти Господи! Велики са Твоите дела! Велико е името Ти над всичко! Изпращам към Тебе своята любов!
към текста >>
Като погледне на небето, слънцето, облаците, простора, дърветата, цветята, тревите и пр., човек да преживее величието на Бога, да се изпълни с благоговение към Бога за красотата, реда и хармонията, които царуват в природата и трогнат да произнесе тази формула с всичкото си сърце и
душа
.
Велики са Твоите дела! Велико е името Ти над всичко! Изпращам към Тебе своята любов! Във всичко и във всички виждам Тебе и любя Тебе! Ще Ти служа през цялата вечност!
Като погледне на небето, слънцето, облаците, простора, дърветата, цветята, тревите и пр., човек да преживее величието на Бога, да се изпълни с благоговение към Бога за красотата, реда и хармонията, които царуват в природата и трогнат да произнесе тази формула с всичкото си сърце и
душа
.
Хубаво е тази формула да се произнася всеки ден.
към текста >>
35.
Сказка
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
“ Учителя не обичаше никакво насилие върху някоя
душа
.
Неговата работа надминава обикновеното човешко разбиране. В една беседа Учителя казва: Ако аз искам да се прославя пред човеците, мога да направя това много лесно. Ще отида на един кръстопът в София и когато минава някоя погребална процесия, ще я спра и ще кажа на умрелия да стане, и тогава моето име ще гръмне по цял свят. Но аз не искам да направя това. Сега, в днешната епоха, аз искам да събера идейните души, хора пробудени.
“ Учителя не обичаше никакво насилие върху някоя
душа
.
Той не казваше: „Иди направи това! “ Например тук, на Изгрева, имаше нужда да се прекопаят някои растения. Той казваше: „Дайте една мотика на мене! “ И другите, като виждаха това, и те правеха същото. Когато трябваше да се полее градината, той пръв правеше това и другите следваха примера му.
към текста >>
36.
Слово за Учителя
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Неговият образ свети като фар в мрачната нощ на човешкото съзнание и като слънце в деня на пробуждащата се човешка
душа
.
Изминаха се цели единадесет години от деня 27 декември 1944 г. Ние и до днес продължаваме да говорим за Учителя все така възторжено и с ентусиазъм, както сме говорили в миналото; ще продължаваме да говорим с още по-голямо въодушевление и ентусиазъм, защото само бъдещето може да говори за Учителя. Бъдещето е неговото време. Образът на Учителя не потъна в дълбочината, нито се скри някъде в далечината, но изгря като мощно, ярко слънце на неговия собствен хоризонт, както и на хоризонта на всички ония човешки съзнания, които търсят истината и свободата. Ние се радваме, като виждаме как всеки ден и час делото на Учителя зрее и узрява, а образът му става все по-светъл, по-мощен, по-велик.
Неговият образ свети като фар в мрачната нощ на човешкото съзнание и като слънце в деня на пробуждащата се човешка
душа
.
Ние виждаме Учителя облечен отвътре и отвън в одеждата на живото Слово, познаваме го като въплътено Слово Божие и такъв го приемаме. Той постави Словото Божие на висок пиедестал, оттам да свети и ориентира всички ония, които са объркали своя път, както и ония, които търсят истината и свободата, мъдростта и знанието* любовта и истинския живот. Той предаде Словото с езика на любовта, и то на висока, чиста и съвършена гама. Ония, които познават Учителя и го разбират, свободно и справедливо могат да кажат: Ето човека! Ето космическия човек!
към текста >>
- Най-голямото богатство в света, най-великия дар на човешката
душа
- живия хляб, слязъл от небето, Словото Божие.
Той постави Словото Божие на висок пиедестал, оттам да свети и ориентира всички ония, които са объркали своя път, както и ония, които търсят истината и свободата, мъдростта и знанието* любовта и истинския живот. Той предаде Словото с езика на любовта, и то на висока, чиста и съвършена гама. Ония, които познават Учителя и го разбират, свободно и справедливо могат да кажат: Ето човека! Ето космическия човек! Какво донесе на човечеството Учителя?
- Най-голямото богатство в света, най-великия дар на човешката
душа
- живия хляб, слязъл от небето, Словото Божие.
Какво представя Словото Божие? - всичко, каквото човешката душа желае, всичко каквото човешката душа търси. Ако търси наука, знание, светлина, ще ги намери там; ако търси сила и живот, и това ще намери. Ако търси истина, свобода и простор, и това ще намери; ако търси методи, правила и закони за добър живот и за правил- но развитие, и това ще намери там. След като Словото Божие даде всичко на човека, най-после ще го изпита.
към текста >>
- всичко, каквото човешката
душа
желае, всичко каквото човешката
душа
търси.
Ония, които познават Учителя и го разбират, свободно и справедливо могат да кажат: Ето човека! Ето космическия човек! Какво донесе на човечеството Учителя? - Най-голямото богатство в света, най-великия дар на човешката душа - живия хляб, слязъл от небето, Словото Божие. Какво представя Словото Божие?
- всичко, каквото човешката
душа
желае, всичко каквото човешката
душа
търси.
Ако търси наука, знание, светлина, ще ги намери там; ако търси сила и живот, и това ще намери. Ако търси истина, свобода и простор, и това ще намери; ако търси методи, правила и закони за добър живот и за правил- но развитие, и това ще намери там. След като Словото Божие даде всичко на човека, най-после ще го изпита. То е пробният камък, който днес изпитва цялото човечество. То изпитва всички мъже, жени, деца, учители и ученици, управляващи и управлявани - всички са на изпит.
към текста >>
Той съчетава тези елементи в стройни системи, в живи съединения, които предлага на човечеството като методи за съзнателна и разумна работа за правилно и хармонично развитие, каквото човешката
душа
търси.
Да съм смирен, значи да съм мост, всеки да минава по моя гръб. Нито едното, нито другото искам да бъда. Но слушаме Учителя, като говори, и се превръщаме в слух и мисъл. Чуваме: „Кротък е онзи, който е организирал всички сили в себе си, който е впрегнал енергии и е станал господар на своето нисилие естество, на своето нисше начало.“ А за смирения Учителя казва: „Смирен е онзи, който е изработил такъв морален устой, такъв здрав гръбнак, че никаква земна сила не може да го огъне, нито да го пречупи.“ Пътуваме заедно с Учителевата мисъл и пред нас се нижат безброй въпроси от различен характер: притчи, разни стихове от Евангелието, развиват се разни формули, с които най-вещият математик работи. Виждаме Учителя като голям алхимик на най-новата химия, в математиката, в психологията, в живата химия - да прави различни опити, да превръща елементите един в друг, да съединява прости елементи в сложни съединения, като например от живите елементи вяра и любов образува едно съединение; от любов, мъдрост и истина образува друго съединение; от правда и добродетел - трето съединение.
Той съчетава тези елементи в стройни системи, в живи съединения, които предлага на човечеството като методи за съзнателна и разумна работа за правилно и хармонично развитие, каквото човешката
душа
търси.
Така разбираме какво значи Словото Божие. В проявите на Учителя, в неговия живот, който беше изложен пред нас като на длан, ние разбирахме всичко, що се отнася до Словото Божие. Като имахме Словото, този велик дар на човешката душа, това голямо богатство, запитваме се: Защо и до днес има толкова много страдания, толкова мъчнотии, противоречия, болести в живота? Като отговор ще си послужа с един пример от беседата на Учителя. Един беден човек, голям несретник, живял някъде накрая на града в своята малка, полусрутена колиба.
към текста >>
Като имахме Словото, този велик дар на човешката
душа
, това голямо богатство, запитваме се: Защо и до днес има толкова много страдания, толкова мъчнотии, противоречия, болести в живота?
Чуваме: „Кротък е онзи, който е организирал всички сили в себе си, който е впрегнал енергии и е станал господар на своето нисилие естество, на своето нисше начало.“ А за смирения Учителя казва: „Смирен е онзи, който е изработил такъв морален устой, такъв здрав гръбнак, че никаква земна сила не може да го огъне, нито да го пречупи.“ Пътуваме заедно с Учителевата мисъл и пред нас се нижат безброй въпроси от различен характер: притчи, разни стихове от Евангелието, развиват се разни формули, с които най-вещият математик работи. Виждаме Учителя като голям алхимик на най-новата химия, в математиката, в психологията, в живата химия - да прави различни опити, да превръща елементите един в друг, да съединява прости елементи в сложни съединения, като например от живите елементи вяра и любов образува едно съединение; от любов, мъдрост и истина образува друго съединение; от правда и добродетел - трето съединение. Той съчетава тези елементи в стройни системи, в живи съединения, които предлага на човечеството като методи за съзнателна и разумна работа за правилно и хармонично развитие, каквото човешката душа търси. Така разбираме какво значи Словото Божие. В проявите на Учителя, в неговия живот, който беше изложен пред нас като на длан, ние разбирахме всичко, що се отнася до Словото Божие.
Като имахме Словото, този велик дар на човешката
душа
, това голямо богатство, запитваме се: Защо и до днес има толкова много страдания, толкова мъчнотии, противоречия, болести в живота?
Като отговор ще си послужа с един пример от беседата на Учителя. Един беден човек, голям несретник, живял някъде накрая на града в своята малка, полусрутена колиба. Денем излизал да си търси прехраната и вечер късно се връщал у дома си. Пътят, през който минавал, водел през един голям мост. Тук той се спирал да си отдъхне от мъчнотиите и неуспехите.
към текста >>
37.
Сеятелят на Божията нива
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Затова човешката
душа
непрестанно пее своята възторжена песен за мир и любов, за знание и светлина, за истина и свобода.
слово от сестра Паша Тодорова 27 декември, 1956 година Драги братя и сестри, драги гости, От деня, когато обичният ни Учител напусна Земята, изминаха 12 интензивни години, 12 зодиака. Въпреки това словото на Учителя не престана да звучи, защото това слово се проектира върху екрана на живота, отдето ехото на самия живот го поема, отнася го до най-отдалеченото човешко ухо, до най-усамотения човек в света и тихо ни нашепва: Има музика в живота!
Затова човешката
душа
непрестанно пее своята възторжена песен за мир и любов, за знание и светлина, за истина и свобода.
Учителя донесе на света ключа на великото Слово Божие и с този ключ отключи богатата съкровищница, от която дава всекиму според стремежа, желанията и нуждата. Учителя донесе на човечеството музиката на новия живот. Той прокара път за Словото и за музиката в човешката душа, с което даде условия за пробуждане на човешкото съзнание, за разцъфтяване на човешката душа. Словото на Учителя е музика, а музиката на Учителя - Слово. Неговото Слово и музика се взаимно преплитат, и то така хармонично, че образуват еднородна, жива, безкрайна нишка, по която тече животът в своята сила и мощ, в своята чистота, истина, красота.
към текста >>
Той прокара път за Словото и за музиката в човешката
душа
, с което даде условия за пробуждане на човешкото съзнание, за разцъфтяване на човешката
душа
.
От деня, когато обичният ни Учител напусна Земята, изминаха 12 интензивни години, 12 зодиака. Въпреки това словото на Учителя не престана да звучи, защото това слово се проектира върху екрана на живота, отдето ехото на самия живот го поема, отнася го до най-отдалеченото човешко ухо, до най-усамотения човек в света и тихо ни нашепва: Има музика в живота! Затова човешката душа непрестанно пее своята възторжена песен за мир и любов, за знание и светлина, за истина и свобода. Учителя донесе на света ключа на великото Слово Божие и с този ключ отключи богатата съкровищница, от която дава всекиму според стремежа, желанията и нуждата. Учителя донесе на човечеството музиката на новия живот.
Той прокара път за Словото и за музиката в човешката
душа
, с което даде условия за пробуждане на човешкото съзнание, за разцъфтяване на човешката
душа
.
Словото на Учителя е музика, а музиката на Учителя - Слово. Неговото Слово и музика се взаимно преплитат, и то така хармонично, че образуват еднородна, жива, безкрайна нишка, по която тече животът в своята сила и мощ, в своята чистота, истина, красота. И наистина едва ли ще срещнем човек на Земята, който да е говорил толкова много за музиката, който да е пял и свирил толкова много, както Учителя. Цялото пространство, атмосферата на Земята е запълнена с вибрациите на словото, с трептенията на музиката. Трябва ли да се питаме тогава защо светът днес пее и свири толкова много?
към текста >>
38.
По стъпките на Учителя
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Това лято прочетохме „Ценното из книгата на великия живот“ и почнахме „Царският път на
душата
“.
Стараехме се да внесем тук в живота си този ритъм, който ни е оставил Учителя. Всяка сутрин редовно, при мъгла и вятър, ние се изкачвахме на Молитвения връх преди изгрев слънце. Тук чувствувахме живото присъствие на Учителя и на Светлите братя. След молитви и песни прочитахме беседа. Реши се засега да се изкарат рилските беседи.
Това лято прочетохме „Ценното из книгата на великия живот“ и почнахме „Царският път на
душата
“.
След слизане от Молитвения връх, при някое от езерата ние играехме паневритмия. Някои дни правехме паневритмията на първото езеро, за да донесем сухи дърва на бивака за нуждите на вечерния огън. Брат Димитрий Стоянов както друга година, пак уреди баня за нас. Имаше и трудови дни, през които слизахме долу, за да поправим пътя между първото и второто езеро. Всяка вечер имаше молитви при огнището, а два пъти седмично имаше вечерен огън, при който се изпълняваше литературно-музикална програма.
към текста >>
39.
Красотата на Рила
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Пази свободата на
душата
си!
И той на връщане от па- невритмия сам е носел на рамо сухо дърво за нуждите на общежитието. Скоро вече сме при второто езеро - Елбур, край което ще бъде нашият стан. След кратка почивка и построяване на палатката привечер мнозина се изкачват на Молитвения връх. Тясна пътека води към него. Върху голяма скала край пътеката са написани думите:
Пази свободата на
душата
си!
Пази доброто на сърцето си! Пази светлината на ума си! Пази силата на духа си! Един брат се зае да издълбае върху камъка с длето и чук тези думи, за да се увековечат. Този брат и на други места е издълбал върху скалите свещени изречения, например:
към текста >>
Тук човек като че ли се пробужда и съзнава себе си като
душа
, отворена да възприема говора на планината.
След това един от тях се обърна към Учителя с възторжена приветствена реч, на която Учителя отговори с няколко думи, които могат да бъдат завет към бъдещото човечество. Мястото около палатката е украсено с бели камъни. Всяка година братя и сестри, като намерят някъде красиви бели камъни, ги донасят тук, за да украсят тази полянка, гдето сме имали високоидейни разговори с Учителя. Посещаваме третото езеро - Балдер-Дару, край чийто брегове толкова пъти сме играли паневритмия с Учителя. Посещаваме и близкото езеро Близнака - четвърто по ред.
Тук човек като че ли се пробужда и съзнава себе си като
душа
, отворена да възприема говора на планината.
Тук Учителя е прекарал с французите няколко часа. Изкачваме се до петото езеро - Махабур - най-обширното от Седемте езера. Още по-нагоре е шестото езеро - Сърцето. То е най-дълбокото от Седемте езера. Още има ледени късове тук-таме по неговата повръхност и снежни преспи на единия му бряг.
към текста >>
40.
Живот, посветен на Бога
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Музиката, която излизаше изпод пръстите му, беше съвсем нова, импровизирана в момента, но проникната от мощ и сила, които повдигаха
душата
към вечното и възвишеното.
Учителя стана, понеже дойдоха и му казаха, че са дошли гости от града, които желаят да говорят с него. Той отиде в гостната стая, където ги прие. След като прие още няколко души, той се прибра горе. Всичко утихна на Изгрева. Към 10.30 часа Учителя слезе от стаята си, влезе в големия салон, седна на пианото и почна да свири.
Музиката, която излизаше изпод пръстите му, беше съвсем нова, импровизирана в момента, но проникната от мощ и сила, които повдигаха
душата
към вечното и възвишеното.
Постепенно около Учителя се събраха доста ученици. Преди всичко дойдоха доста от свободните братя и сестри-музиканти с нотни листове и почнаха да нотират това, което той свиреше. По едно време Учителя почна да пее едновременно със свиренето. Така се създаде нова песен с текст и музика. Песента се повтори много пъти от всички присъствуващи.
към текста >>
41.
Езотеричният път на ученика
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Има неща, които имат отношение към живота на Земята, други имат отношение към сърцето, трети към
душата
и четвърти - към духа.
Ти ще направиш молитва, концентрация, съзерцание, ще посееш семената и няма да се безпокоиш за по-нататък. Концентрираният човек всякога трябва да обръща ума си към Бога като извор; значи обръща ума си към това, отдето иде животът на всички хора, отдето идват благата на всички хора. Ще ви дам няколко упражнения. Най-първо ще ви дам едно упражнение за 10 дена. За 10 дена прочетете цялото Евангелие на Йоана, намерете във всяка глава най-важното положение - намерете такива положения, които да са скачени едно с друго и да идат като допълнение едно на друго.
Има неща, които имат отношение към живота на Земята, други имат отношение към сърцето, трети към
душата
и четвърти - към духа.
Друга работа през тези 10 дена ще бъде тази: да гледате, да си представите съзнанието на Христа - как е гледал на нещата. Ще си представите едно същество, чийто живот и чието съзнание е свързано с Бога, съвършено е погълнато в своя живот в изпълнение волята на Отца. Второ упражнение. Задруги 10 дена прочетете първите 10 глави от Йоана и от всяка глава си избирайте по 3 стиха за размишление. Същевременно през тези 10 дена размишлявайте върху следното: „Ако Христос беше на мое място, как бих постъпил?
към текста >>
42.
Разумната реалност
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Да живеем, да работим и да пеем за Учителя на любовта - кой с ум, кой със сърце, кой с воля, кой с
душа
и дух, а кой с всичките заедно.
Всяка сутрин при ставане от сън кажи си: Мъдростта на Духа е съградила своя дом и затова всичко в моя и общия живот е уредено и ще се уреди. След всяко ядене измивай устата и почиствай зъбите. Сладката храна дава мекота, а киселата дава активност - деятелност. Гадание - врачуване на кафе, карти, боб и пр., дава само повод, за да се пробуди интуицията и тя да заговори, а така също да се развие и ясновидството. Вложи в сърцето си милосърдието като първо условие за придобиване на любовта.
Да живеем, да работим и да пеем за Учителя на любовта - кой с ум, кой със сърце, кой с воля, кой с
душа
и дух, а кой с всичките заедно.
Когато имаш мъчноразрешими въпроси и не знаеш как са постъпиш, не бързай да ги разрешаваш, остави ги за другия ден. Вечерта преди лягане се помоли сърдечно и чакай през нощта насън да ти каже Господ как да постъпиш в дадения случай. Всяка вечер след молитвата преди лягане изговаряй формулата: Аз отивам горе да се уча, да се моля и да работя. По въпроса за женитбата Учителя каза: Не съм против женитбата, но преди да си го направил, много мисли, а след като си го направил вече, ще търпиш. Най-трудното, но най-ценното на ученика е самообладанието в мисли, чувства и постъпки.
към текста >>
43.
00 Съдържание
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Петте стъпки за повдигането на човешката
душа
Дойнов", 1989 г Съдържание * 1. Изправен с лице към началото * 2.
Петте стъпки за повдигането на човешката
душа
* 3. За антиминса * 4. Отворен дом за словото * 5.
към текста >>
44.
01 ИЗПРАВЕН С ЛИЦЕ КЪМ НАЧАЛОТО
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Влизането в Горницата остави светъл белег в
душата
ми.
Отидох и аз. Върху половината на една от стените имаше нарисуван с нежни бои Пентаграм. Разгледах символите в него, и се спрях на една от страните му, където беше образът на Христа, който ми направи силно впечатление. Виждал съм много образи на Христа, рисувани от най-различни художници, но такъв израз на възвишеното и неземното не бях срещал. От Пентаграма извираше светлина и ми говореше: "Христос иде, за да се прояви по-осезателно." На другата стена беше окачена картина от живота на Христа, наречена "Антиминс".
Влизането в Горницата остави светъл белег в
душата
ми.
към текста >>
45.
02 ПЕТТЕ СТЪПКИ ЗА ПОВДИГАНЕТО НА ЧОВЕШКАТА ДУША
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
ПЕТТЕ СТЪПКИ ЗА ПОВДИГАНЕТО НА ЧОВЕШКАТА
ДУША
[[И очите ми видяха Изгрева]]
ПЕТТЕ СТЪПКИ ЗА ПОВДИГАНЕТО НА ЧОВЕШКАТА
ДУША
Петте стъпки в повдигането на човешката душа имат връзка с петте планински върха, където на времето си са станали петте велики събития за прогреса на човечеството. Те са: Арарат, Мория, Синай с връх Хорив, Тавор и Голгота. Те са изразени символично в Пентаграма, който представлява синтезиран образ на човешка фигура с разперени встрани ръце и крака - Път към истинския живот. Пентаграмът има три кръга, които отговарят на трите категории хора в света, а именно: 1. Външният кръг отговаря на светските хора.
към текста >>
Петте стъпки в повдигането на човешката
душа
имат връзка с петте планински върха, където на времето си са станали петте велики събития за прогреса на човечеството.
[[И очите ми видяха Изгрева]] ПЕТТЕ СТЪПКИ ЗА ПОВДИГАНЕТО НА ЧОВЕШКАТА ДУША
Петте стъпки в повдигането на човешката
душа
имат връзка с петте планински върха, където на времето си са станали петте велики събития за прогреса на човечеството.
Те са: Арарат, Мория, Синай с връх Хорив, Тавор и Голгота. Те са изразени символично в Пентаграма, който представлява синтезиран образ на човешка фигура с разперени встрани ръце и крака - Път към истинския живот. Пентаграмът има три кръга, които отговарят на трите категории хора в света, а именно: 1. Външният кръг отговаря на светските хора. 2. Средният кръг, между самите линии на Пентаграма, отговаря на учениците на окултизма, които не са светски, а духовни хора.
към текста >>
И тъй, планините Арарат, Мория, Синай, Тавор и Голгота са петте стъпки на възлизането на човешката
душа
.
Краят е безсмъртието, но за да го получи, човек трябва да се отрече от себе си, т.е. да умре за света. Христос казва: "Ако не умрете за света, нямате живот вечен." Но трябва да се знае, че човек умира плътски, т.е. за всички наслади и удоволствия на светския живот, за да се роди изново. Това вече е "Възкресението от мъртвите", а то става на Голгота.
И тъй, планините Арарат, Мория, Синай, Тавор и Голгота са петте стъпки на възлизането на човешката
душа
.
Те са петте цикъла в развитието на човека, които той минава за хиляди, а може би и за милиони години, докато завърши своята земна, човешка еволюция. Това са петте посвещения, които очакват всеки окултен ученик, тръгнал по пътя на Христа и ръководен от Него. Всички, които сте чели и постоянно четете окултна литература, знаете за пътя на ученика и посвещенията. Тия пет стъпки не са указани там. Те са стъпки на един път, по който трудно се върви, защото не е път на философстване, а път на живото дело, на постоянно творчество.
към текста >>
По този начин ние ще се приближим към тях най-напред с мисълта си, после със сърцето си и най-после с цялата си
душа
.
Всички, които сте чели и постоянно четете окултна литература, знаете за пътя на ученика и посвещенията. Тия пет стъпки не са указани там. Те са стъпки на един път, по който трудно се върви, защото не е път на философстване, а път на живото дело, на постоянно творчество. Той е именно пътят на Христа. Всеки, който иска да върви по този път, се задължава в определено време от деня да мисли поне пет минути за значението на петте планини Арарат, Мория, Синай, Тавор и Голгота.
По този начин ние ще се приближим към тях най-напред с мисълта си, после със сърцето си и най-после с цялата си
душа
.
Ние ще станем едно с тях. И само тогава ще завършим нашата човешка еволюция. Еволюцията от третия кръг на Пентаграма не е човешка, а ангелска, затова за нея не се говори. Централният кръг се нарича Светая Светих. Където се събират общества с висши подтици е добре да има Пентаграм, тъй като той има най-много свещени точки от всички геометрични фигури.
към текста >>
46.
03 ЗА АНТИМИНСА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Освен в молитви за
душата
на своя род, монасите са се молили и за своя народ.
Те са го възприемали като емблема на надеждата - след погребението идва Възкресението. "Атон" значи "Изгрев" на староегипетски. Известно е, че във Светогорските манастири са живели и живеят монаси от всички православни народи българи, сърби, гърци, румънци, руси. Но по ония времена повечето били от поробените от Турската империя народи. За монах обикновено се отивало по обет на рода.
Освен в молитви за
душата
на своя род, монасите са се молили и за своя народ.
Християните се обърнали с молитва и покаяние към Господа и това молебствие приело организиран характер. В Атон се образувало малко, но здраво ядро от монаси, верни и силни във вярата. В определено време, по единично в своите отшелия и на общи срещи, те са отправяли молебствия да освободи Бог от агарянско иго поробените християнски народи. Може би и Френската революция да е оказала влияние. В Атон идвали поклонници от всички краища на света.
към текста >>
47.
07 ОТКРИВАНЕ НА ШКОЛНИТЕ КЛАСОВЕ
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Така в началото на века Учителя разгърна своята работа над човешката
душа
.
Учениците на този първи Младежки клас наброяват около 80 души, братя и сестри. Учителя допуска жените наравно с мъжете, нещо което е съвсем различно от затворените херметически школи на древността. Възрастните братя и сестри като разбраха за това събитие, поискаха и те да имат клас. Тогава Учителя откри и Общия окултен клас за вече задомените братя и сестри. Този клас можеха да посещават и младите от Специалния клас.
Така в началото на века Учителя разгърна своята работа над човешката
душа
.
към текста >>
48.
09 ЛОГОСИ НА ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Най-сетне ще мога да задоволя онази своя вечна жажда към духовното и към възвишеното." Гледах с копнеещата си
душа
този човек и виждах около Него някаква неземна синкава светлина.
Това беше ателието, на Ружа Иванович, предоставено за духовните беседи на Учителя Петър Дънов. Влизам аз в неголяма стая, на малък подиум разположени масичка и стол, а отпреде им наредени столове в няколко реда. Помещението се изпълни от хора, на подиума излезе човек с брада и дълга коса. Той прочете стих от Библията, а след това започна да говори. През цялото време слушах с голямо внимание и си казах с благоговение: "Само тук ще намеря смисъл на живота, само тук е Истината.
Най-сетне ще мога да задоволя онази своя вечна жажда към духовното и към възвишеното." Гледах с копнеещата си
душа
този човек и виждах около Него някаква неземна синкава светлина.
От този момент редовно посещавах беседите на Учителя, които се провеждаха на различни места - на улица "Кърниградска", където беше клуба на Радикалната партия; друг път в едно салонче, намиращо се на ъгъла на "Раковска" и "Граф Игнатиев". По това време бушуваше Първата световна война. Властта тогава беше разпоредила да се иска разрешение за правене на събрания от какъвто и да е характер. За своите беседи Учителя не бил взел разрешение. Навярно под натиска на владиците, властите таксуват беседите като събрания, и глобяват Учителя 25 лева.
към текста >>
Те внасят онази свобода, която прави човешкия дух, човешката
душа
, човешкия ум и човешкото сърце напълно свободни, свободни в пълния
Едни от тях принадлежат на Любовта, наричат се Братя на Любовта. Други на Мъдростта, наричат се Братя на Мъдростта, Те принадлежат на науката и изкуствата. Те носят знанието на човечеството. Трети от тях се наричат Братя на Истината. Те носят свободата в човешките умове и сърца, внасят свободата в техните мисли и чувства.
Те внасят онази свобода, която прави човешкия дух, човешката
душа
, човешкия ум и човешкото сърце напълно свободни, свободни в пълния
смисъл на думата. Други са Братя на Справедливостта, които носят Правдата на човечеството и които разполагат с онези невидими блага, от които съвременните хора имат нужда. Други се наричат Братя на Добродетелта, Братя на Красотата и най-после идват последните, които се наричат ЙЕХОВИСТИ. Това не са същинските имена на тези Братя. Аз не мога да ги произнеса, защото те са свещени.
към текста >>
49.
11 НОВАТА АТМОСФЕРА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
провинцията. Учителя откри събора с беседата "Зазоряване на човешката
душа
".
Тези братя не взеха под внимание казаното от Учителя, че ако хората така лесно можеха да се оправят, то Господ щеше само за 24 часа да оправи света. Ала скоро се опомнят, като разбират, че да се изнасят изведнъж висши философски и мистични принципи на едно съвсем неподготвено общество, е безрезултатно и си признават: "Ние бяхме самонадеяни като мислихме, че чрез едно списание можем да популяризираме идеите на Учителя всред едно неподготвено общество." През лятото на 1923 година, младите братя и сестри от Младежкия окултен клас, решиха да свикат Младежки събор. Той се състоя в новопостроения братски салон на улица "Оборище" №14. Присъстваха братя и сестри от София и
провинцията. Учителя откри събора с беседата "Зазоряване на човешката
душа
".
Беседата беше изпълнена с мисли за най-великия копнеж на човешката душа и за връзката й с Космичното начало по пътя на чистотата. На този събор се изнесоха реферати от братята и сестрите из области от науката, мистицизма и обществения живот. Рефератите бяха изнесени от братята: Кузман Кузманов, Георги Радев, Георги Томалевски, Георги Марков, Боян Боев, Методи Константинов и др. Списанието "Нов живот" до този събор беше излязло в три броя, редактирано от Георги Марков, Методи Константинов и Петър Пампоров. На събора се взе решение, вместо това списание да се издаде ново със заглавие "Житно зърно", в което да имат достъп всички братя и сестри.
към текста >>
Беседата беше изпълнена с мисли за най-великия копнеж на човешката
душа
и за връзката й с Космичното начало по пътя на чистотата.
Ала скоро се опомнят, като разбират, че да се изнасят изведнъж висши философски и мистични принципи на едно съвсем неподготвено общество, е безрезултатно и си признават: "Ние бяхме самонадеяни като мислихме, че чрез едно списание можем да популяризираме идеите на Учителя всред едно неподготвено общество." През лятото на 1923 година, младите братя и сестри от Младежкия окултен клас, решиха да свикат Младежки събор. Той се състоя в новопостроения братски салон на улица "Оборище" №14. Присъстваха братя и сестри от София и провинцията. Учителя откри събора с беседата "Зазоряване на човешката душа".
Беседата беше изпълнена с мисли за най-великия копнеж на човешката
душа
и за връзката й с Космичното начало по пътя на чистотата.
На този събор се изнесоха реферати от братята и сестрите из области от науката, мистицизма и обществения живот. Рефератите бяха изнесени от братята: Кузман Кузманов, Георги Радев, Георги Томалевски, Георги Марков, Боян Боев, Методи Константинов и др. Списанието "Нов живот" до този събор беше излязло в три броя, редактирано от Георги Марков, Методи Константинов и Петър Пампоров. На събора се взе решение, вместо това списание да се издаде ново със заглавие "Житно зърно", в което да имат достъп всички братя и сестри. То да бъде списание на Братството, изразител на всички идеи и подтици, които ни вълнуват и да бъде естествен център за изява на академичната младеж в Братството.
към текста >>
Изкачвахме този баир по една долина с голяма мъка, затова находчиви приятели го нарекоха "Бери
душа
".
Щом понечихме да се установим, всеки изпотен трябваше да се преоблече. ТРЕТО, за почивка или бивак се избират слънчеви склонове, източен или южен, добре огрени от слънцето. Когато приятелите посвикнаха с ходенето, Учителя почна да ни извежда нагоре по стръмните склонове, вляво от реката. Достигахме до поляните над горите, малко под втората лифтова станция "Бай Кръстьо", непосредствено под шосето, което днес минава за хижа "Алеко". Там беше просторно, слънчево, имаше обилна изворна вода и много дърва.
Изкачвахме този баир по една долина с голяма мъка, затова находчиви приятели го нарекоха "Бери
душа
".
А Учителя с усмивка поправяше - "Буди душа". Каквото и да беше времето в деня, определен от Учителя за екскурзия, тя не се отменяше. Дали ще вали дъжд, сняг, дали ще има вятър, мъгла, студ - това не пречеше и ние тръгвахме. Така Учителя постепенно ни приучи да не се плашим от времето, от природата, а да я обичаме във всичките й изяви. Екскурзии правехме през всички сезони на годината - пролет, лято, есен, зима.
към текста >>
А Учителя с усмивка поправяше - "Буди
душа
".
ТРЕТО, за почивка или бивак се избират слънчеви склонове, източен или южен, добре огрени от слънцето. Когато приятелите посвикнаха с ходенето, Учителя почна да ни извежда нагоре по стръмните склонове, вляво от реката. Достигахме до поляните над горите, малко под втората лифтова станция "Бай Кръстьо", непосредствено под шосето, което днес минава за хижа "Алеко". Там беше просторно, слънчево, имаше обилна изворна вода и много дърва. Изкачвахме този баир по една долина с голяма мъка, затова находчиви приятели го нарекоха "Бери душа".
А Учителя с усмивка поправяше - "Буди
душа
".
Каквото и да беше времето в деня, определен от Учителя за екскурзия, тя не се отменяше. Дали ще вали дъжд, сняг, дали ще има вятър, мъгла, студ - това не пречеше и ние тръгвахме. Така Учителя постепенно ни приучи да не се плашим от времето, от природата, а да я обичаме във всичките й изяви. Екскурзии правехме през всички сезони на годината - пролет, лято, есен, зима. Това беше школа.
към текста >>
50.
29 КОНЦЕРТ
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
По онова време често посещавах концерти, давани от знаменитости на цигулковото изкуство, но никога не чух от тях музика, която да остави такива следи в
душата
ми.
Никога дотогава не бях виждал и слушал Учителя да свири така. Дуетът продължи доста време, а след като затвориха цигулките си, Учителя започна своята беседа. На другата сряда се повтори същото. Отново зазвуча вълшебна музика. Тези два концерта оставиха в мен дълбоки следи и мисля за тях, почти всякога, когато слушам музика.
По онова време често посещавах концерти, давани от знаменитости на цигулковото изкуство, но никога не чух от тях музика, която да остави такива следи в
душата
ми.
Един ден, след като беше минало доста време от това събитие, група приятели сме се събрали около Учителя и стана въпрос за музиката. Използвах една малка пауза: "Учителю, такава музика, каквато чух от вас и Киселков на "Оборище" №14, преди да почнете лекцията си, не съм чул никога след това." Той ме погледна и ми каза: "Ти ще имаш възможност да чуеш и по-хубава музика от тази. Но този, който свиреше с мен не беше Киселков." Това ме изненада, но разбрах какво искаше да каже Учителя. Още тогава реших да намеря Киселков и да го запитам, как той е преживял този концерт и какво той ще каже за него. По това време този наш приятел се беше оттеглил от Братството, обаче много често сутрин, като отивах за работа, го срещах по една от софийските улици да носи мляко и други продукти.
към текста >>
51.
32 ДАФИНКА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Навел глава, с мъка в
душата
и с радост от избегнатото, се прибрах в стаята си.
Учителя ме беше спрял там. Иначе щях да дойда и без да питам никого щях да я натоваря на катафалката, на гробищата, и оттам право в трапа. Порядките и церемониите нито ги знаех, нито ги зачитах. Важно беше за мен задачата да се свърши бързо и без отлагане. Сега разбрах каква грешка и какви непознати за мен беди щях да допринеса за милата Дафинка.
Навел глава, с мъка в
душата
и с радост от избегнатото, се прибрах в стаята си.
През този ден бях преживял две библейски чудеса.
към текста >>
52.
44 ГОЛЯМАТА ЯГОДА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Сладкият покой, в който отекваше мистичният ромон на онова велико, могъщо и чудно по своята красота течение, наречено живот - всичко това създаваше на Изгрева обстановка, изпълнена с тиха радост на умиление, където
душата
на човека можеше да се нахрани с чисти пориви, мисли и идеи от Висшия свят.
[[Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева]] ГОЛЯМАТА ЯГОДА В късните пролетни дни на Изгрева беше особено приятно. Привечер, когато слънцето отиваше на запад и пращаше своите коси лъчи по диплите на Витоша, изгледът към нея беше чудно нежен. Носеше се въздух, наситен с аромат на билки и борова смола.
Сладкият покой, в който отекваше мистичният ромон на онова велико, могъщо и чудно по своята красота течение, наречено живот - всичко това създаваше на Изгрева обстановка, изпълнена с тиха радост на умиление, където
душата
на човека можеше да се нахрани с чисти пориви, мисли и идеи от Висшия свят.
В една такава привечер, както се разхождах, гледам Учителя да идва към мен, усмихнат и цял сияещ. Той държеше ръцете си напред със затворени една върху друга длани. Когато се доближи до мен, Той игриво си открехна дланите и аз изненадан видях там грамадна ягода, която беше току-що откъснал от засадените лехи в един кът на Изгрева. "Какво ще кажеш? " - ми каза Учителя, посочвайки с поглед ягодата.
към текста >>
53.
52 ОБСТАНОВКА В СТРАНАТА И ПРОТОКОЛИ ЗА РАЗПИТ
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Всичко това създаваше едно неземно по своята красота оживление и оставяше неизлечими спомени в
душата
на всеки посетител.
Под развалините намират смъртта си стотина души и двойно повече са ранените. След този атентат властта пристъпва с възможно най-голяма суровост към преследване на комунистите. Бесилки, избивания, мъчителни съдебни процеси, тежки присъди, затвори. Всичко това приключва докъм края на месец юни, същата година, когато политическото напрежение притихва и става възможно организирането на наш събор в Търново. Съборите в Търново, пък и всички събори, които по-късно Учителя организира на Изгрева за около десетина дни, бяха изява на най-ярък живот на Братството - беседи, песни, музика, приятни и полезни разговори, общуване с хора, близки във всяко отношение, гимнастически упражнения със съпровод на оркестър.
Всичко това създаваше едно неземно по своята красота оживление и оставяше неизлечими спомени в
душата
на всеки посетител.
Църквата, в лицето на своите владици и попове, гледаше с много лошо око на Учителя и Неговото Дело. Тя се мъчеше с всички средства да злепостави и спъне това светло дело и не изпущаше случай да подтикне и официалната власт срещу Учителя. Поддавайки се на това, властта, освен че интернира Учителя във Варна през 1917 година, по-късно още на два пъти Го вика да даде своите обяснения за провежданата от Него дейност. Ето и самите протоколи от разпитите.
към текста >>
54.
56 КОИ И КАКВИ СА БЕЛИТЕ БРАТЯ (ДЪНОВИСТИТЕ)
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Как можем позна, бял ли е еди-кой си по
душа
?
Вместо модни шапки, навсякъде личаха забрадки. А у мъжете липсваха колосаните яки, тези модни халки на западната цивилизация. Голямото множество бяха облечени в бели дрехи, внушавайки и оправдавайки идеята – Бяло Братство. Хубаво име. Хубав символ и лесно изразим външно, ала не тъй лесно осъществим вътрешно.
Как можем позна, бял ли е еди-кой си по
душа
?
Отчасти – по носията и по думите, повече от лицето и очите, а най-вече по обноските и по идеала и делата (при условие, че са искрени). Срещнахме и двама-трима познати, бивши евангелисти. Между тези –сестра Х. С. – една американка. И тя носеше бяла забрадка.
към текста >>
При склада за провизии и хляб: "Търсете живия хляб." Край една пътека: "Чисто сърце, Светъл ум, Диамантена воля." Край друга пътека: "Мисли, право мисли." При слънчевия часовник: "Вложи Истината в
душата
си и Свободата, която търсиш, ще я намериш."
Тези повече от хиляда души, от всички възрасти и класи, бяха живели денонощно тук близо седмица, а никъде нямаше ни мирис на смет, ни хвърлена помия, ни люспа или кора от плод, никъде късче хартия! Който е видял български лагер или дружина по екскурзия, само за един ден, мъчно ще повярва възможността на това, което в лагера на дъновистите е хубав факт. Тоя ред и чистота свидетелстваха, както ми каза брат Б., за присъствието не само на дисциплина, но и че у тия хора имаше високо съзнание. Съзнание тъй желано и тъй рядко у нас! На разни места из лагера видях следните няколко надписа, назначени за умствена дисциплина.
При склада за провизии и хляб: "Търсете живия хляб." Край една пътека: "Чисто сърце, Светъл ум, Диамантена воля." Край друга пътека: "Мисли, право мисли." При слънчевия часовник: "Вложи Истината в
душата
си и Свободата, която търсиш, ще я намериш."
Мръкваше се и аз тръгнах със своя другар да си отида. Но приятелите дъновисти ме поканиха да нощувам с тях, за да видя, на другия ден, упражненията им при изгрев слънце. Още по-лесно ме склониха като узнах, че щяло да има беседа от Учителя им, когото аз никога не бях слушал в публична реч. А Петър Дънов, създател, водител и душата на това оригинално и грандиозно движение, струваше си да бъде слушан и ако е възможно, преценен. Според "Църковен вестник", в България има 15 000 дъновисти.
към текста >>
А Петър Дънов, създател, водител и
душата
на това оригинално и грандиозно движение, струваше си да бъде слушан и ако е възможно, преценен.
На разни места из лагера видях следните няколко надписа, назначени за умствена дисциплина. При склада за провизии и хляб: "Търсете живия хляб." Край една пътека: "Чисто сърце, Светъл ум, Диамантена воля." Край друга пътека: "Мисли, право мисли." При слънчевия часовник: "Вложи Истината в душата си и Свободата, която търсиш, ще я намериш." Мръкваше се и аз тръгнах със своя другар да си отида. Но приятелите дъновисти ме поканиха да нощувам с тях, за да видя, на другия ден, упражненията им при изгрев слънце. Още по-лесно ме склониха като узнах, че щяло да има беседа от Учителя им, когото аз никога не бях слушал в публична реч.
А Петър Дънов, създател, водител и
душата
на това оригинално и грандиозно движение, струваше си да бъде слушан и ако е възможно, преценен.
Според "Църковен вестник", в България има 15 000 дъновисти. Според други – от 40 000 нагоре. Тъй щото, подир Светия Синод, г-н Дънов брои най-много последователи в България, и то с авторитет, какъвто Синода никога не е имал. Още по-чудното е, че Дънов е постигнал този си чуден патриархат и продължава да го владее, без оръжие, без стражари, без шарилки и дрънкулки, без анатеми и подкупи. Светия или магьосник, това е човек със свръхчовешки постижения, през първата четвъртина на двадесети век.
към текста >>
Изненадан и трогнат от грандиозната пред мен гледка, аз напразно търсех с око оня, който е пружината и
душата
на този народ.
Сякаш че това множество стоеше със страхопочитание пред живо някое Божество в тайнствен храм. Тук личаха набожно благоговение, безупречна дисциплина и чудесен ред, на които един Соколски вожд, един параден генерал би завидел. Редът беше тъй правилен, щото откъдето и да го погледне човек, виждаха се прави редици от човеци, поединично, отстоящи равномерно на два метра един от друг. Мъжете, гологлави, стояха отдясно, а жените, в забрадките си, побелявяха лявата половина на полянката. Всички с лице към изток, стояха прави, мълчаливи и неподвижни като статуи.
Изненадан и трогнат от грандиозната пред мен гледка, аз напразно търсех с око оня, който е пружината и
душата
на този народ.
Затова попитах – тихо, на английски, брат С.: "Къде е Дънов? " – "Той още не е тук, отговори С., но е вече време да пристигне". Той идва точно навреме, излизайки измежду боровете пред нас. Натам бяха обърнати в сериозен възторг всички лица. Пред нас, с потайна тържественост, се издигаха, замъглени в утринната дрезгавина, стройни борики.
към текста >>
В миг – ръце, издигнати над главите, песента се поде от хиляда и повече гърла, с такава трогателна ревност и хармонични повторения, докато се разлюля гората и
душата
на всеки, неатрофиран духовно човек.
Пред нас, с потайна тържественост, се издигаха, замъглени в утринната дрезгавина, стройни борики. Над тях търпеливо бледнееше Зорницата, готова да избяга от ослепителния рефлектор на Аврора, когато един невисок, спокоен глас наруши отпред тишината: "Благославяй, душе моя, Господа". Тогаз се разигра една част от драматичната, невъзможна за описание сцена, която не се поддава на изказване, но която може да разплаче от радостно умиление и един Архангел. Може би на ранното утро, на горския под небето свод, на тисячогласния хор от клеветени и угрозявани лица – не зная, на какво се дължи, но ефектът от изпетия псалом бе за мен несравняем, освен с апокалиптичните сцени в Откровението на Йоана! Никаква тържествена литургия не може да се сравни с това тържество, в неръкотворния храм в подножието на Витоша.
В миг – ръце, издигнати над главите, песента се поде от хиляда и повече гърла, с такава трогателна ревност и хармонични повторения, докато се разлюля гората и
душата
на всеки, неатрофиран духовно човек.
А думите, които тъй тържествено се пееха, бяха следните: Благославяй, душе моя, Господа! Не забравяй вейте Му милости. Не забравяй вейте Му благости. Не забравяй вейте Му добрини.
към текста >>
2. "Да се изпълни
Душата
ми с Божията Любов!
Песните и изреченията се повтаряха, или част от тях, трикратно. Между молитвите бяха: Господнята молитва "Отче наш" и 91 псалом, изговаряни задружно от всички. А седемте назидателни изречения, по едно пред всяко упражнение, са следните: 1. "Господи, да дойде Твоето благословение върху мен! "
2. "Да се изпълни
Душата
ми с Божията Любов!
" 3. "Да възрасте в нас Божията правда! " 4. "Да служа на Господа с всичката си душа! "
към текста >>
4. "Да служа на Господа с всичката си
душа
!
" 2. "Да се изпълни Душата ми с Божията Любов! " 3. "Да възрасте в нас Божията правда! "
4. "Да служа на Господа с всичката си
душа
!
" 5. "Да се радвам на Божиите блага! " 6. "Ще ходя в Пътя на Истината! "
към текста >>
Най-чудното и най-интересното у Белите Братя е техният Учител Дънов, основател, глава и
душа
, живот на това загадъчно и интересно движение.
Това не е ли чудо? Честни лица, честни българи! Това е чудо и истинско благодеяние. Честният човек, казва английският поет, е най-благородното създание от ръката на Бога. А човекът, който посредничи – да създава от крадеца честен човек, от паразита – производител, от алкохолика – трезвеник, от кръвника – братолюбец, от бюрократа – служител, е велик обществен благодетел.
Най-чудното и най-интересното у Белите Братя е техният Учител Дънов, основател, глава и
душа
, живот на това загадъчно и интересно движение.
Откъдето и да го гледаш, това е бележит човек. Един-единствен с празни ръце, без приятели, без богатство, без издръжки, без звънко име, без високо положение, без обществено влияние, Той днес, след 25-годишен проповеднически труд, се радва на постижения, на които и най-успешният му съвременник може да позавиди. Днес Дънов има приятели, и средства, и завидно име, и е обожаемият вожд на десетки хиляди хора, от всяка възраст и съсловия, като при това бъдещето Му обещава несравнимо повече, защото делото Му има изглед за дълговечност, а сега е в самото начало. Сигурно това е българин от рода на необикновените. Това е човек и нещо плюс.
към текста >>
Сиромашия има, защото Господ нямаме... Всичко, каквото е било вършено от древни светии и пророци, можем да извършим и ние днес... Открие ли се нейде извор, той ще се посещава от всички... Вие трябва да получавате писма от невидимия свят... Основата е Любов към Бога, със всички сили, с ум, сърце, воля и
душа
.
Злото не е нищо друго, освен неразумно използване на живота... Идолослужителят не е омразен на Бога. Той му е даже по-мил, като заблуденото дете, което с плач и мъка търси баща си – Бога... Трябва всички да сме пророци, всички да сме поети... Главната пружина в живота трябва да бъде Любовта, Любовта към Бога. Новото Учение почва с Бога и твори по закона на Любовта. Ако Бог нямаме, ще имаме друго. Репарации например имаме, защото Господ нямаме.
Сиромашия има, защото Господ нямаме... Всичко, каквото е било вършено от древни светии и пророци, можем да извършим и ние днес... Открие ли се нейде извор, той ще се посещава от всички... Вие трябва да получавате писма от невидимия свят... Основата е Любов към Бога, със всички сили, с ум, сърце, воля и
душа
.
Всички и всеки, който върши добро, той сътрудничи с нас и ние с него. И Бог се развива – еволюира. Който отрича Бога, доказва съществуването Му; защото само онова, което съществува, може да се отрича... Ние сме за Царството Божие на Земята. Целта е да разберем Бога. За да познаем Бога, трябва да го любим, а не обратното... За сегашния живот ще приказваме след 2000 години.
към текста >>
Историческо Братско движение, на което Той е родител, глава и
душа
.
Гонения от пътя Му няма да го отклонят. Смърт делото Му няма да спре. Насилствена смърт само би Го засилила и ускорила. Българинът, господин Петър Дънов, не е вече ни Петър, ни Господин; Той е Дънов – предмет на историята, за критика и за славословие. Неговото велико дело, което е като пристигаща пролет, носи пъпките на живота, началото на зората на утрешния ден.
Историческо Братско движение, на което Той е родител, глава и
душа
.
Ще се отнесе името Му над всяко българско име ,до краищата на света. България е дала досега само един друг велик реформатор, чието дело, отхвърлено у дома му, преобрази и издигна до първостепенна сила в света Германия, Англия, Америка – страните, които го възприеха и доразвиха. Ако днешната реформа вземе същия ход, същия път, тя ще има на по-висок етап подобни последици и постижения. Народ, който я приеме и доразвие, ще се издигне. Народ, който я отхвърли, ще изпадне на долно стъпало и ще лае на месечина против великите сили, т.е.
към текста >>
55.
58 РИЛА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Мир и светлина на
душата
му.
Навярно е предчувствал, че повече няма да му трябва. Набързо привърших работата си и веднага му го върнах. Лицето му сияеше от топлота и любезност, благодарих му от все сърце и се разделихме. Само няколко часа след това, с потресаваща изненада, разбрах, че е бил извикан пред вратата на свети Петра. Навярно и там е имало нужда от спешна, неотложна поправка в сложните механизми на отвъдния свят.
Мир и светлина на
душата
му.
Стане ли в лагера нужда за някаква работа или строеж на помещения, каквито правехме за склад или за кухня, се търсеше брат Гради Минчев. Тъй наречената суха зидария, без вар, цимент и пясък, каквито строителни материали там нямаше, беше специален майсторлък, който той владееше до съвършенство. Този брат - един гигант, висок, два метра и нещо, с големи ръце и крака, каквито никой друг нямаше, беше станал между другото причина за създаването на много комични истории, които на друго място ще опиша. Милият и симпатичен брат Гради, с едно присъщо само на големите майстори темпо, пристъпяше към своите задължения като строител за нуждите на Рилския бивак. Особено много допринесе и добре се прояви той, при строежа на нашия заслон кухня, който беше крайно необходим.
към текста >>
56.
60 МУЗИКАТА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
То внася висш идеал в човешката
душа
.“
Музикалният живот тук беше особено интензивен. В салона имахме хармониум и две пиана. Към музиката Учителя имаше специално отношение. В изказванията си за нея Той всякога е подчертавал ролята, която тя играе, както за развитието на отделната личност, така и за обществото и народите. И казваше Той: „Съзвучието е изявление на Божествения свят.
То внася висш идеал в човешката
душа
.“
Всички онези народи, които са дали по-голям простор за разцъфтяването на музикалната култура, са допринесли повече за възхода на човечеството. Расите се различават по степента на своята музикалност. От всички раси досега, най-музикална е бялата раса. В новата раса, която иде, музиката ще дойде до своя висш разцвет. Музиката е най-дълбоката сфера на битието.
към текста >>
Музиката, това е дихание на
душата
, чрез нея тя диша.
В човешкия свят, в света на земното човечество проявата на музиката е свързана с пробуждането на съзнанието. Макар че самосъзнанието се е проявило у хората преди триста хиляди години, музиката като творческа проява у човека, като способност, която се изразява в изкуството да се зее и да се свири, датира от неотдавна - от около три-четири хиляди години преди Христа. До това време, музиката, в сегашния смисъл на думата, не е съществувала. Така например хората от Атлантската раса не са били музикални - тъй казват посветените. Музиката, като изкуство на Ангелите, е съединителното звено между ангелския и човешкия свят.
Музиката, това е дихание на
душата
, чрез нея тя диша.
Музикалният свят е среда, чрез която душата се проявява на земята. Мощна сила се крие в музиката. И ако хората искат да се превъзпитат, ако те искат да отгледат надеждно поколение, което да стане носител на нещо красиво и възвишено, на нещо ново, те трябва да поставят в основата на възпитанието музиката в най-широк смисъл на думата. В звука и в ритъма се крият мощни сили. Всичко в природата трепти тези трептения се носят като музикални вълни.
към текста >>
Музикалният свят е среда, чрез която
душата
се проявява на земята.
Макар че самосъзнанието се е проявило у хората преди триста хиляди години, музиката като творческа проява у човека, като способност, която се изразява в изкуството да се зее и да се свири, датира от неотдавна - от около три-четири хиляди години преди Христа. До това време, музиката, в сегашния смисъл на думата, не е съществувала. Така например хората от Атлантската раса не са били музикални - тъй казват посветените. Музиката, като изкуство на Ангелите, е съединителното звено между ангелския и човешкия свят. Музиката, това е дихание на душата, чрез нея тя диша.
Музикалният свят е среда, чрез която
душата
се проявява на земята.
Мощна сила се крие в музиката. И ако хората искат да се превъзпитат, ако те искат да отгледат надеждно поколение, което да стане носител на нещо красиво и възвишено, на нещо ново, те трябва да поставят в основата на възпитанието музиката в най-широк смисъл на думата. В звука и в ритъма се крият мощни сили. Всичко в природата трепти тези трептения се носят като музикални вълни. И затова се казва, че всичко в природата е музика.
към текста >>
Всички сили на
душата
трябва да минат през музиката, за да се хармонират и уравновесят.
Всичко в природата трепти тези трептения се носят като музикални вълни. И затова се казва, че всичко в природата е музика. Музика има в течащите води, във вълнуващите се води на океана и морето, музика се носи във въздуха, във веенето на вятъра. Музика има в шумоленето на листата, чуруликането на птичките, в гласовете на животните, в ромоленето на потоците. Музиката на природата събужда музикалното чувство в човека, като го подтиква да пее и свири.
Всички сили на
душата
трябва да минат през музиката, за да се хармонират и уравновесят.
Възпитателната сила на музиката е нейната главна задача. Обикновената музика е предговор към окултната. Окултната музика мъчно се поддава на изучаване. За нея се изисква преди всичко деликатен слух и голямо съсредоточаване. Бъдещите музиканти обаче ще създадат музика, за която днешните хора не могат да имат дори и представа.
към текста >>
Музиката трябва да оставя в
душата
на човека едно радостно възходящо чувство, едно чувство на подем, на творчество.
Възпитателната сила на музиката е нейната главна задача. Обикновената музика е предговор към окултната. Окултната музика мъчно се поддава на изучаване. За нея се изисква преди всичко деликатен слух и голямо съсредоточаване. Бъдещите музиканти обаче ще създадат музика, за която днешните хора не могат да имат дори и представа.
Музиката трябва да оставя в
душата
на човека едно радостно възходящо чувство, едно чувство на подем, на творчество.
Музиката действа върху човека във всяко направление. Тя е най-правилният начин за организиране на човешката мисъл, чувства и постъпки. Както дишането е нужно за пречистване на кръвта, така и музиката е необходима за пречистване на чувствата. Между музикалното чувство на мисловната способност има известна връзка. Колкото е по-музикален човек, толкова и разсъдъчните му способности са по-силни.
към текста >>
Според една легенда, това е мелодия, благозвучие на човешката
душа
.
„Аум“ е мелодия упражнение. Текстът е само от тази думичка. Мелодията е взета от стара свещена песен. Мелодия нежна, възвишена и затрогваща. Какво точно е Аум?
Според една легенда, това е мелодия, благозвучие на човешката
душа
.
В самата легенда се казва: „Когато Бог създал Земята и я устроил, много същества искали да се заселят на нея. Но имало велик закон от Бога, според който всеки, който искал да бъде жител на Земята, трябвало да бъде облечен в одежди, които да отговарят на неговия вид, на неговия образ и най-важното - веществото, от което е направено облеклото му да звучи, както звучи мелодията на неговата душа. Смилил се Бог над тези същества и повикал един от най-мъдрите си синове - Саваот, като му възложил задачата да засели красивата Земя с всички тези негови чада, които жадували да им разреши да живеят на нея. Саваот със своите помощници дошъл на Земята и се заловил да изработи материя за всеки вид и род същества, която да звучи така, както звучат техните души. Работели неуморно, създали одежди на рибките, на птичките, на сърничките и на всички други живи твари.
към текста >>
Но имало велик закон от Бога, според който всеки, който искал да бъде жител на Земята, трябвало да бъде облечен в одежди, които да отговарят на неговия вид, на неговия образ и най-важното - веществото, от което е направено облеклото му да звучи, както звучи мелодията на неговата
душа
.
Мелодията е взета от стара свещена песен. Мелодия нежна, възвишена и затрогваща. Какво точно е Аум? Според една легенда, това е мелодия, благозвучие на човешката душа. В самата легенда се казва: „Когато Бог създал Земята и я устроил, много същества искали да се заселят на нея.
Но имало велик закон от Бога, според който всеки, който искал да бъде жител на Земята, трябвало да бъде облечен в одежди, които да отговарят на неговия вид, на неговия образ и най-важното - веществото, от което е направено облеклото му да звучи, както звучи мелодията на неговата
душа
.
Смилил се Бог над тези същества и повикал един от най-мъдрите си синове - Саваот, като му възложил задачата да засели красивата Земя с всички тези негови чада, които жадували да им разреши да живеят на нея. Саваот със своите помощници дошъл на Земята и се заловил да изработи материя за всеки вид и род същества, която да звучи така, както звучат техните души. Работели неуморно, създали одежди на рибките, на птичките, на сърничките и на всички други живи твари. И виждали как Земята ставала все по-хубава. Навсякъде се чувало радостна песен на доволство и благодарност.
към текста >>
“ Трепнал Саваот, защото голяма любов обзела
душата
му събудена от светлата молба на съществото.
И когато Саваот помислил, че всичко е направено и задоволено, седнал да си почине. Изведнъж видял пред себе си красиво, лъчезарно същество да пее в Божествено благозвучие думичката: Аум. Тази мелодия Саваот слушал в унес и не можел да й се насити. Той разбирал съдържанието й, което значело: „Аз съм човекът, необлечен, създаден по образ и подобие на Бога, жадувам и аз да имам одежда, да бъда облечен, да живея както другите в тази райска градина. Моля ви помогнете ми!
“ Трепнал Саваот, защото голяма любов обзела
душата
му събудена от светлата молба на съществото.
Радостта му от постигнатото, в която бил потопен отминала. Вече опечален се обърнал към своите помощници и с почуда ги запитал „Защо това най-красиво същество не е още облечено, за да живее на Земята? То би било най-голямото украшение, най-великата реалност в тази градина на Бога! “ Помощниците отговорили с мъка: „Колко искахме да го облечем, но от всичко изработено досега, не се намериха елементи, от които да му създадем одежда с благозвучието, което носи със себе си.“ „Така ли? “ - рекъл Саваот, обгърнат от мъка.
към текста >>
Страшна мъка свивала
душата
му, безкрайно страдание го притискало.
„Господи - простенал Той, - има ли край Твоята мъдрост, Твоето знание - не, няма! “ И разбрал колко малък и нищожен бил той пред Бога. „Дай ми, Господи, светлина да проумея и да разбера тази мъдрост и това знание, за да мога да помогна, да облека моята любима, да стане и тя жител на тази Божия градина.“ Но небето мълчало, мълчала Вселената, мълчал Бог. Навсякъде тишина. Саваот бил сам.
Страшна мъка свивала
душата
му, безкрайно страдание го притискало.
Защото Той, Великият, бил изправен пред най-голямото страдание и изпитание, които се дават на едно същество - да бъде сам и безпомощен. Сълзи закапали от очите му. Сълзи на любов и страдание, че не може да помогне на любимата Аум. Тъй унесен и потиснат, той неволно започнал да бърка в малката локвичка, която се била образувала пред него от сълзите му. Времето бавно преминавало, най-после вдигнал глава и когато поискал да изчисти пръстите си от тази кал, която била полепнала по тях, звъннал акорд, разнесла се дивна мелодия, такава каквато Аум издавала.
към текста >>
57.
61 ПАНЕВРИТМИЯ
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
6. Нейните опорни точки са: природата, изгряващото слънце, пробуждането на
душата
.
2. Зависимостта между физиологичните и психологичните процеси в човека. 3. Съответствието между идеята, мисълта, музиката и движенията. Всяко упражнение си има свой вътрешен смисъл. 4. Всички упражнения представят един непрекъснат процес на съзнанието към съвършенство. 5. Основната идея, която трябва да занимава съзнанието ни през всичкото време на изпълнението, е идеята за Бога, за великото, вечното, разумното.
6. Нейните опорни точки са: природата, изгряващото слънце, пробуждането на
душата
.
Паневритмията носи хармония и възпитание. С нея постепенно се развива мекота. В Паневритмията са впрегнати силите на ума, сърцето и волята, за да работят в хармония. Ние правим тези упражнения сутрин, понеже тогава има най-благоприятни условия. Ако държите ръцете си хлабаво във време на упражненията, тогава няма никакъв контакт със силите на природата.
към текста >>
58.
63 ЗВЕЗДНИ ВЕЧЕРИ НА ИЗГРЕВА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Астрологията, това е физиологията на човешката
душа
.
От тази именно цивилизация има следи у някои народи, при които и днес е останало уважението и почитането, боготворенето на звездите. Например сред народите на Арабския полуостров, преди да дойде Мохамед, преди Исляма още, са боготворели звездите и когато са виждали падането на метеорит, те са мислили, че пада звезда Бог. Затова Каабето, този паднал болид, се боготвори от мохамеданите, защото са приели, че е паднала звезда, дошъл е Бог. Всички древни народи със знака на звездите са означавали Бога. Великите неща са простички и техният ход естествено е подчинен на развитието на живота.
Астрологията, това е физиологията на човешката
душа
.
Трябва да изучаваме планетите и тяхното влияние, но това да става с Любов. Астрологията в никой случай не трябва да служи като средство за материална придобивка - печелене на пари или каквито и да били материални ценности. Без астрологията вие не можете да обясните отношенията между хората. Ако я изучавате механично, малко ще се ползвате от нея. Трябва да изучавате психоастрологията, т.е.
към текста >>
Когато една
душа
напусне Земята, тя прекарва около 45 години в невидимия свят, където се правят подробни изчисления, т.е.
Влиянието на Слънцето, Луната и планетите е неизбежно, защото те влияят на Земята, а от там и на човека. Всички планети и слънца във вселената представляват банки, от които човек може да извади това богатство, което в дадения случай му е потребно. От човека зависи какво богатство ще си достави и как ще го използва. Човек може да влезе в съзнателен контакт, в съзнателно отношение със Слънцето, Луната и планетите и да добие от тях това, което му е нужно. С колкото по-възвишени същества и планети е свързан човек, толкова по-възвишена и обработена е материята на неговото тяло.
Когато една
душа
напусне Земята, тя прекарва около 45 години в невидимия свят, където се правят подробни изчисления, т.е.
определят й хороскоп. Когато се реши тази задача от Разумните същества там, те я пращат на Земята да реализира своя хороскоп. Раждането на човека се обуславя от известно планетно съчетание, което Невидимия свят нарежда, а на човека предстои задачата разумно да използва тия съчетания. Човек не е господар на планетните влияния върху него, но е господар на положението да използва разумно това, което те му носят. Например, когато Венера има влияние върху някого, тя събужда у него любовта.
към текста >>
59.
83 МЪРЧАЕВО - ИЗВОРЪТ НА ДОБРОТО
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
До извора се отиваше по три стъпала, те символизираха трите принципа - Любов, Мъдрост и Истина, които извеждат човешката
душа
до великия извор на Живота.
Затова първата Му грижа беше да ги почисти, да отвори техния път и да ги разхубави. В двора на брат Темелко Учителя и приятелите с особена грижа и внимание събраха водите от няколко малки и незначителни изворчета, на които преди това семейството даже не обръщаше внимание, и от тях направи голям извор, на който му се даде името „Извора на Доброто“. В работата при устройването на този извор взеха участие приятелите, които непрекъснато идваха от най-различни краища на България, за да видят Учителя и да чуят беседите Му, изнасени в Мърчаево. „Извора на Доброто“ привличаше вниманието и стана любимо място на приятелите. Около извора се направи красива площадка с разнообразни по форма и цвят камъчета.
До извора се отиваше по три стъпала, те символизираха трите принципа - Любов, Мъдрост и Истина, които извеждат човешката
душа
до великия извор на Живота.
На източния край на двора се направи друг голям извор, който Учителя нарече „Извора на Мъдростта“. За външен вид и украса на извора също се вложи много старание. Около изворите всякога беше оживлено и се водеха приятни разговори. Водата на селото беше варовита и неприятна за пиене, а тази на изворите се оказа мека, сладка и приятна. Като се разчу това и селяните, почнаха да взимат вода за пиене от тях.
към текста >>
60.
ТЕКСТ ОТ ХЕРМЕС, СЪЗДАТЕЛ НА ЕГИПЕТСКАТА НАУКА ЗА ЗВЕЗДНИЯ МИР
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Въоръжи се със светлината на тайните в нощта и ще откриеш светлият си двойник - Небесната
душа
.
Те казват, те пеят, те движат вашите съдбини! Всяко Слънце е една мисъл на Бога и всяка Планета е един образ на тази мисъл. За да узнаете Божественото. О, души, вие с мъка слизате и се изкачвате по пътя на Седемте планети и техните Седем небеса. О, сляпо душо!
Въоръжи се със светлината на тайните в нощта и ще откриеш светлият си двойник - Небесната
душа
.
Върви след този Божествен водител и нека Той бъде твой гений. Защото у него се намира ключа на мислите ти и на бъдещите съществувания. Никоя от нашите мисли не би могла да схване Бога, нито някои език да Го определи. Познай себе си, за да разбереш Вселената и Боговете. Из "Книга на мъртвите"
към текста >>
61.
АСТРОНОМИЧНА АНАТОМИЯ НА СЛЪНЧЕВОТО СЕМЕЙСТВО
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Като камък паднали тези думи в детската
душа
на Фаетон.
"сияещ", но не безсмъртен като него. По цял ден Фаетон играел със своя братовчед Епаф, син на Зевс. Веднъж, кой знае защо, Епаф започнал да му се присмива: - Макар че се казваш Фаетон - Лъчезарен, ти не си никакъв син на Хелиос. Ти си син на обикновен смъртен!
Като камък паднали тези думи в детската
душа
на Фаетон.
Разплакал се той и се затичал при майка си. Тя го прегърнала и го запитала защо плаче. Хълцайки, той й разказал колко много го е обидил Епаф. Вдигнала ръце Климена към Слънцето и се заклела : - О, сине мой, заклевам се в лъчезарния Хелиос, който ни вижда и чува, че той е твоят баща!
към текста >>
62.
НЕПТУН
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Теологията имала за цел да изучава живота извън триизмерния, физическия свят, в по-висшите, идейни, Божествени светове, които имат отношение към нематериалния образ на човека, наричан
душа
или Звездно тяло.
Нарекли я с името на древногръцкия бог на морето Нептун. Нептун отстои от Слънцето на средно разстояние от 30 астрономически единици а, според закона на Тициус-Боде, би трябвало да бъде на 39 астрономически единици. Следователно, Планетата не се подчинява на този закон, което от гледище на астрологията, е изключително важно за характера и естеството на нейното влияние. В древността се е приемало, че има две науки - геология и теология. Геологията обхващала всички знания и умения, имащи отношение към онова, което ни заобикаля, и ползата, която ще допринесе за задоволяване и улеснение на живота.
Теологията имала за цел да изучава живота извън триизмерния, физическия свят, в по-висшите, идейни, Божествени светове, които имат отношение към нематериалния образ на човека, наричан
душа
или Звездно тяло.
Влиянието на всички планети преди Нептун има отношение предимно към първия дял науки - геологията. Влиянието на Нептун, именно поради отклонението от закона на Тициус-Боде, внася в живите форми и човека отчуждаване от порядките на заобикалящия ни свят, внася нещо по-различно, което не може да се приеме като необходимост за практичните задачи. За пълното разбиране на силовите течения на Нептун трябва да посочим и други негови особености. Орбитата му е почти точна окръжност (ексцентрицитет 0.008) и говори, че Нептун върви паралелно със Слънцето, което обикаля около центъра на нашата Галактика със средна скорост 250 километра в секунда. Нептуновата ос на въртене е наклонена с 29° 40', което има много лошо отражение, особено при низшите типове: тласка личността да се поддава на влияния от други хора.
към текста >>
63.
ВУЛКАН
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Мъдрият кентавър е пеел за величието на музиката, която възвисява човешката
душа
, за благодатта, която дава на хората мир и трудолюбие.
Стрелец е извънредно богато на небесни образувания и по посока на него се намира центърът на нашата Галактика. Саабей го е изобразил като кентавъра Хирон - най-мъдрият Учител и наставник на всички митични герои, прославил се с подвизите си срещу всеки, който причинява страдания на хората. Когато Слънцето и Вулкан е в Стрелец, при облагородените типове съществува стремеж към придобиване на знания, на материални ценности, голяма смелост при изпълнение на всяка поставена задача, поемане на отговорност за нейното изпълнение, бащинско отношение към всички, а също и известна доза хумор и артистични подробности. У по-примитивните типове съществува също стремеж към материални придобивки, но по незаконен път, заедно с фалшиво и презрително отношение към близките и околните. Затова кентавърът Хирон е получовек от кръста нагоре и държи в ръцете си опънат лък с поставена стрела, показваща постигането на всяка поставена задача; от кръста надолу Хирон е охранен полукон с опнати за тичане крака.
Мъдрият кентавър е пеел за величието на музиката, която възвисява човешката
душа
, за благодатта, която дава на хората мир и трудолюбие.
Нашето Слънце отстои спрямо центъра на Галактиката, който е невероятно струпване на Слънца с диаметър около 4 000 светлинни години, на около 30 000 светлинни години и обикаля около него за 200 милиона години със скорост 250 километра в секунда. В Козирог. Слънцето и Вулкан се намират в това съзвездие от 22 декември (когато Слънцето прави поврат и тръгва на север) до 22 януари. През този период Земята се намира най-близко до Слънцето - на 147 милиона километра, а Северното полушарие е обърнато към Слънцето и съгласно Доплеровия принцип получава с по-голяма сила жизнени течения от него. Затова родените през този период имат по-голяма жизненост и дълголетие.
към текста >>
64.
ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
се говори за мъже и жени, за моми и момци, и отношенията между тях, то пренесено в Божествения свят разбираме, че се говори за отношението между мъжкия и женския принцип, между Духа и
душата
, а в духовния свят за характера и отношението на положителните и отрицателните сили.
Но тези разкази не са случайно и произволно измислени, а са създадени от Мъдреци и Посветени, които познават закона на съответствието и знаят за известни реалности от духовния свят какви форми във физическия свят съответствуват, и в такива форми обличат известни духовни Истини, за да бъдат разбрани от хора с детско съзнание. Когато в такива приказки и разкази се говори за известни форми и отношенията между тях, когато тези разкази се отнасят към духовния свят, това вече пи говори за характера и отношението на силите, които действуват в духовния свят. А когато тези образи се отнесат към Божествения свят, това говори за характера и отношението на известни идеи и принципи, които са легнали в основата на формите. Това е един малък ключ за разкриване на вътрешния смисъл на екзотеричните текстове. Така когато в някои екзотерични текстове - разкази, приказки и пр.
се говори за мъже и жени, за моми и момци, и отношенията между тях, то пренесено в Божествения свят разбираме, че се говори за отношението между мъжкия и женския принцип, между Духа и
душата
, а в духовния свят за характера и отношението на положителните и отрицателните сили.
Защото всеки принцип се изявява чрез специфични сили, а всеки род сили създава строго определени форми с определени качества. И понеже съществува съответствие между трите свята, то като се говори за известни явления и събития във физическия свят, те трябва да се преведат какво означават в духовния и в Божествения свят. Всичко преходно, всичко физическо е символ на духовните и Божествените реалности. За пример: Когато се говори за златото в някои екзотерични текстове, пренесено в духовния свят подразбираме жизнената сила, а в Божествения свят се подразбира Духа, същината на нещата, от когото произтича животът. Планината е символ на духовния свят, на възвишеното, на Божественото, а равнината, долината е символ на физическия свят.
към текста >>
Древните Посветени и пророци говореха, че Христос иде към Земята да възстанови връзката на човешката
душа
с Бога, да спре инволюционния процес и да даде обратния импулс на възхода.
Защото по-горе определихме, че същността на езотеричното учение е да изясни вътрешните разумни причини на световните явления и живота. При инволюционния и еволюционния процеси има известно различие - докато при инволюцията човек слиза от високите планински върхове, от света на свръхсъзнанието и колкото по-надолу слиза, неговото съзнание се стеснява и ограничава; докато при еволюционния процес имаме точно обратното - започва се от най-ограниченото съзнание, което постоянно се разширява, докато се дойде до космичното съзнание. Значи, при единия процес има постепенно стесняване и намаляване на Светлината, а при другия постепенно разширяване на съзнанието и увеличаване на Светлината. Това са два диаметрално противоположни процеса и естествено е, че и законите, и процесите на познанието при тях ще бъдат различни. От тук идва известно различие между древното и християнско езотерично учение.
Древните Посветени и пророци говореха, че Христос иде към Земята да възстанови връзката на човешката
душа
с Бога, да спре инволюционния процес и да даде обратния импулс на възхода.
Древните Посветени говореха за Духа на Слънцето, който слиза към Земята да спаси човечеството от греха и да го избави от робството на тъмните сили. Значи древният езотеризъм говореше за това, което имаше да стане. И това, което те казваха, стана - Христос, Слънчевият Дух, космичното Слово дойде на Земята. И едно от езотеричните християнски Писания Евангелието на Йоана - започва така: „В началото бе Словото и Словото бе у Бога и Словото бе Бог. Всичко чрез Него стана и което е станало нищо без него не стана.
към текста >>
Дева Мария, това е човешката
душа
, която като дойде в контакт с Духа, ражда Христа, Божественото, висшето Аз, което я прави безсмъртна.
Словото, което доби конкретен израз, стана видимо, осветено за човешките души, проявено като Любов, която работи в душите и сърцата, е централен мотив на християнския езотеризъм. Това Слово, със Светлината, топлината и силата, която носи в себе си, събужда Божественото в човешките души и само се въплотява в тях. Така то прави човешките души безсмъртни. Раждането на Христа, на космичното Слово, е един от мотивите на християнския езотеризъм. Това е изразено още с легендата за раждането на Христа от Дева Мария.
Дева Мария, това е човешката
душа
, която като дойде в контакт с Духа, ражда Христа, Божественото, висшето Аз, което я прави безсмъртна.
Тази мистерия, разбира се, я има и в древния езотеризъм, предадена под различни форми, но в християнския езотеризъм е важно следното - това, което става в душата на човека, което става мистически, става и в космоса, в природата, става и на историческата сцена, става и в цялото човечество, а не само в отделни единици, както беше в древността. Христос, който се ражда в човешките души, действително се роди в Палестина. Христос се роди в човешките души и под Неговата благодатна Светлина и топлина постепенно започна да се събужда Божественото в човешките души и тогава хората започнаха да разбират, че Словото-Христос е въплотено в цялата природа и тогава цялата природа става една жива книга на проявеното Слово. Така че обект на християнския езотеризъм е животът на Христа от раждането до възкресението. И това, което е описано като исторически събития действително е станало и отговаря на известни мистични факти, станали в човешката душа и на известни космични факти, които стават в природата.
към текста >>
Тази мистерия, разбира се, я има и в древния езотеризъм, предадена под различни форми, но в християнския езотеризъм е важно следното - това, което става в
душата
на човека, което става мистически, става и в космоса, в природата, става и на историческата сцена, става и в цялото човечество, а не само в отделни единици, както беше в древността.
Това Слово, със Светлината, топлината и силата, която носи в себе си, събужда Божественото в човешките души и само се въплотява в тях. Така то прави човешките души безсмъртни. Раждането на Христа, на космичното Слово, е един от мотивите на християнския езотеризъм. Това е изразено още с легендата за раждането на Христа от Дева Мария. Дева Мария, това е човешката душа, която като дойде в контакт с Духа, ражда Христа, Божественото, висшето Аз, което я прави безсмъртна.
Тази мистерия, разбира се, я има и в древния езотеризъм, предадена под различни форми, но в християнския езотеризъм е важно следното - това, което става в
душата
на човека, което става мистически, става и в космоса, в природата, става и на историческата сцена, става и в цялото човечество, а не само в отделни единици, както беше в древността.
Христос, който се ражда в човешките души, действително се роди в Палестина. Христос се роди в човешките души и под Неговата благодатна Светлина и топлина постепенно започна да се събужда Божественото в човешките души и тогава хората започнаха да разбират, че Словото-Христос е въплотено в цялата природа и тогава цялата природа става една жива книга на проявеното Слово. Така че обект на християнския езотеризъм е животът на Христа от раждането до възкресението. И това, което е описано като исторически събития действително е станало и отговаря на известни мистични факти, станали в човешката душа и на известни космични факти, които стават в природата. Затова е казано: Това, което е долу е подобно на това, което е горе.
към текста >>
И това, което е описано като исторически събития действително е станало и отговаря на известни мистични факти, станали в човешката
душа
и на известни космични факти, които стават в природата.
Дева Мария, това е човешката душа, която като дойде в контакт с Духа, ражда Христа, Божественото, висшето Аз, което я прави безсмъртна. Тази мистерия, разбира се, я има и в древния езотеризъм, предадена под различни форми, но в християнския езотеризъм е важно следното - това, което става в душата на човека, което става мистически, става и в космоса, в природата, става и на историческата сцена, става и в цялото човечество, а не само в отделни единици, както беше в древността. Христос, който се ражда в човешките души, действително се роди в Палестина. Христос се роди в човешките души и под Неговата благодатна Светлина и топлина постепенно започна да се събужда Божественото в човешките души и тогава хората започнаха да разбират, че Словото-Христос е въплотено в цялата природа и тогава цялата природа става една жива книга на проявеното Слово. Така че обект на християнския езотеризъм е животът на Христа от раждането до възкресението.
И това, което е описано като исторически събития действително е станало и отговаря на известни мистични факти, станали в човешката
душа
и на известни космични факти, които стават в природата.
Затова е казано: Това, което е долу е подобно на това, което е горе. Раждането на Христа, поклонението на Мъдреците, гонението на Ирода, бягството в Египет, връщането от Египет, кръщението в Йордан, проявяването на Словото, т.е. посяването на Словото, разпъването на Голгота и възкресението, и най-после възнесението - ето елементите на християнския езотеризъм, които трябва правилно да се разбират. Това са исторически събития и същевременно мистични преживявания, и определени космични процеси. Това е характерното за християнския езотеризъм, че това, което става на историческата сцена, става и в човешката душа и в човечеството, става и в космоса.
към текста >>
Това е характерното за християнския езотеризъм, че това, което става на историческата сцена, става и в човешката
душа
и в човечеството, става и в космоса.
И това, което е описано като исторически събития действително е станало и отговаря на известни мистични факти, станали в човешката душа и на известни космични факти, които стават в природата. Затова е казано: Това, което е долу е подобно на това, което е горе. Раждането на Христа, поклонението на Мъдреците, гонението на Ирода, бягството в Египет, връщането от Египет, кръщението в Йордан, проявяването на Словото, т.е. посяването на Словото, разпъването на Голгота и възкресението, и най-после възнесението - ето елементите на християнския езотеризъм, които трябва правилно да се разбират. Това са исторически събития и същевременно мистични преживявания, и определени космични процеси.
Това е характерното за християнския езотеризъм, че това, което става на историческата сцена, става и в човешката
душа
и в човечеството, става и в космоса.
Християнската езотерична традиция е жива и не е престанала да съществува от времето на Христа до наши дни. В Евангелието се казва, че Мъдреците от Изток дошли в Палестина, когато се е родил Христос и Му поднесли подаръци - злато, смирна и ливан. Учителят казва: Тези Мъдреци бяха Посветени от Изток, които бяха видели звездата на Изток, която им показа, че Христос се е родил, че е слязъл на Земята. И като дошли при Христа, казва Учителят, Той им предаде езотеричното знание и те го занесоха в Индия, където и до днес го пазят в едно окултно Братство, което е център на християнския езотеризъм. Тези Мъдреци са били от централната ложа на Бялото Братство на Земята, която ръководи развитието на човечеството, и която е във връзка с ложата на Бялото Братство на Слънцето, затова те изпратиха своите пратеници - Мъдреците - да посрещнат и поднесат подаръци на Христа.
към текста >>
Защото има един окултен закон, според който всеки Посветен, колкото и велик да е той, при всяко ново въплощение трябва да премине през известна дисциплина и окултно обучение, за да подготви тялото си, за да може да стане добър проводник на неговата пробудена
душа
.
Учителят казва също, че в Египет са изнесени принципите на Божественото учение, за които ще кажа няколко думи по-късно. Интересен е фактът, за който се говори в Евангелието, че Исус като малко дете избягва с майка си и баща си в Египет. Учителят пита: Защо Исус не избяга в Сирия или Вавилон, или другаде, а избяга в Египет? Това не е случайно явление. И Учителят продължава: Каквото и да се говори за Христа, Той трябваше да отиде в Египет, за да влезе в контакт с окултната школа на Бялото Братство в Египет.
Защото има един окултен закон, според който всеки Посветен, колкото и велик да е той, при всяко ново въплощение трябва да премине през известна дисциплина и окултно обучение, за да подготви тялото си, за да може да стане добър проводник на неговата пробудена
душа
.
За тази цел той трябва да влезе в контакт с един окултен център, където така да се каже, да го събудят. Същото стана и с Исус. Това е смисълът на бягството в Египет. Той като дух имаше будно съзнание, но младото тяло трябваше да се подготви, за да стане добър проводник на този възвишен дух. А това става чрез влизане във връзка с една подходяща среда.
към текста >>
Западната езотерична наука изучава света и живота от гледището на Любовта, която е принцип, който действува от периферията към центъра и обединява Битието като един жив организъм,
душа
на който е Словото, а то в своето проявление се изразява чрез разумните и възвишени същества на Космоса.
Словото, това е проявената Реалност, проявеният Бог, Духът Божий, Който ръководи целия световен развой и Който създава всички форми, в които се изявява Реалността. Той е Великият Учител и под Неговото ръководство всички Посветени минават своите посвещения. Той е онзи Бог, Който е свързан с човека и човечеството, и Който има стремеж да проникне, да се роди и възкръсне в човешките души, за да ги направи безсмъртни. Така че западната езотерична наука проучава Духа, въплотен във формата, проучва Духа, който одухо- творява и моделира формата и от степента на одухотвореността и организираността на формата съдим за степента на проявата на Духа в нея. Западната езотерична наука изучава света и живота от гледището на еволюцията, на възхода, затова започва от видимото и отива към невидимото, започва от малкото и отива към голямото, към великото, изхожда от фактите и отива към законите и принципите.
Западната езотерична наука изучава света и живота от гледището на Любовта, която е принцип, който действува от периферията към центъра и обединява Битието като един жив организъм,
душа
на който е Словото, а то в своето проявление се изразява чрез разумните и възвишени същества на Космоса.
Най-после западната езотерична наука проучава Мъдростта от гледището на Любовта, т.е. от гледището на възхода, от гледището на цялото. Затова Учителят казва: Сега духовната наука ще се изучава от гледището на Любовта. Така че основата на западната езотерична традиция е учението за Словото, проявено в природата и в живота, проявено във всички форми на природата и живота. А това е същината и на християнския езотеризъм.
към текста >>
Тази беше задачата на инволюционния процес, да се оформи човешката личност, да се роди „Азът" в човешката
душа
, да може човек да каже „Аз".
Силите на доброто работят в рядката материя и те са, които разреждат материята. В процеса на инволюцията, на слизането, предимство имаха силите на злото, понеже що се отнася до Земния период, те постепенно сгъстяваха материята. Това беше необходимо, за да могат човешките души да се индивидуализират, да се почувствуват като отделни единици, като отделни центрове във Великото Божествено Съзнание. Понеже твърдата материя разделя нещата и ги затваря във форми с определени граници, то когато душите постепенно се озоваха във все по-гъсти и по- гъсти тела, те постепенно загубиха онова космично съзнание, което имаха, което не беше тяхно лично, но което беше съзнанието на Космичното Същество, в лоното на Което те бяха потопени. В тези твърди форми в човешките души се пробуди едно лично съзнание и човек постепенно се почувствува като отделна индивидуалност, като „Аз", отделен от другите.
Тази беше задачата на инволюционния процес, да се оформи човешката личност, да се роди „Азът" в човешката
душа
, да може човек да каже „Аз".
Но заедно с раждането на „Аза" се ражда егоизмът. Човек, почувствувал се веднъж като отделност, започва да има свои лични интереси, които противопоставя на интересите на другите и се започва борба за блага, за интереси, за слава, въобще борба за осигуряване изискванията на „Аза". От друга страна с раждането на „Аза" човек добива възможност да мисли и да се издигне над животинското царство и да се стреми към Духа и да придобие свобода, в смисъл чувствува се самостоятелно същество, с лична воля, но той може да стане истински свободен, ако следва посоката на Духа. Затова Гьоте казва във Фауст. В мене живеят две души - едната тегли нагоре, а другата надолу.
към текста >>
Стремежът на Христа, казва Учителят, е да проникне в дълбините на всяка
душа
, за да я направи безсмъртна.
Той е свободен само в този смисъл, че може да прави избор между доброто и злото, и е свободен да върви в която посока пожелае. Това е онзи момент от развитието, който е описан в Библията като ядене на забранения плод. И им се отворили очите и започнали да познават доброто и злото. Отварянето на очите в случая подразбира пробуждане на личното съзнание, раждането на „Аза". Вторият импулс за оформяне на „Аза" идва от Божествената природа на човека, от Духа, който е скрит в неговите дълбочини и отвън, от дейността на Христа, на космичното Слово, Което стана плът.
Стремежът на Христа, казва Учителят, е да проникне в дълбините на всяка
душа
, за да я направи безсмъртна.
От това влияние на Христа се раждат всички благородни импулси на „Аза", които го издигат към висините на Духа и правят душата безсмъртна. Ако не беше импулсът на Христа, „Азът" би се развил само под влияние на първия импулс и би завел човека неминуемо в бездната. Такова е било състоянието на човешкото развитие по време на слизането на Христа на Земята. Учителят казва: В човешката душа при днешното й развитие има два стремежа. Единият стремеж е към центъра на Земята, това е стремежът на корените, а другият стремеж е към центъра на Слънцето - това е стремежът на клоните.
към текста >>
От това влияние на Христа се раждат всички благородни импулси на „Аза", които го издигат към висините на Духа и правят
душата
безсмъртна.
Това е онзи момент от развитието, който е описан в Библията като ядене на забранения плод. И им се отворили очите и започнали да познават доброто и злото. Отварянето на очите в случая подразбира пробуждане на личното съзнание, раждането на „Аза". Вторият импулс за оформяне на „Аза" идва от Божествената природа на човека, от Духа, който е скрит в неговите дълбочини и отвън, от дейността на Христа, на космичното Слово, Което стана плът. Стремежът на Христа, казва Учителят, е да проникне в дълбините на всяка душа, за да я направи безсмъртна.
От това влияние на Христа се раждат всички благородни импулси на „Аза", които го издигат към висините на Духа и правят
душата
безсмъртна.
Ако не беше импулсът на Христа, „Азът" би се развил само под влияние на първия импулс и би завел човека неминуемо в бездната. Такова е било състоянието на човешкото развитие по време на слизането на Христа на Земята. Учителят казва: В човешката душа при днешното й развитие има два стремежа. Единият стремеж е към центъра на Земята, това е стремежът на корените, а другият стремеж е към центъра на Слънцето - това е стремежът на клоните. Задачата на човека е да разреши това противоречие.
към текста >>
Учителят казва: В човешката
душа
при днешното й развитие има два стремежа.
Вторият импулс за оформяне на „Аза" идва от Божествената природа на човека, от Духа, който е скрит в неговите дълбочини и отвън, от дейността на Христа, на космичното Слово, Което стана плът. Стремежът на Христа, казва Учителят, е да проникне в дълбините на всяка душа, за да я направи безсмъртна. От това влияние на Христа се раждат всички благородни импулси на „Аза", които го издигат към висините на Духа и правят душата безсмъртна. Ако не беше импулсът на Христа, „Азът" би се развил само под влияние на първия импулс и би завел човека неминуемо в бездната. Такова е било състоянието на човешкото развитие по време на слизането на Христа на Земята.
Учителят казва: В човешката
душа
при днешното й развитие има два стремежа.
Единият стремеж е към центъра на Земята, това е стремежът на корените, а другият стремеж е към центъра на Слънцето - това е стремежът на клоните. Задачата на човека е да разреши това противоречие. Докато не е роден от вода и Дух, т.е. докато не е роден от Любовта и Мъдростта, той остава в корените и не може да влезе в света на клоните, цветовете и плодовете. Ние вече не сме в корените, излязохме от тях и влизаме в света на клоните.
към текста >>
65.
ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
И едно учение, и една традиция, в които няма място за Христа, сами по себе си са осъдени на безплодие, защото Христос е, Който оплодява човешката
душа
, за да може да се роди висшето Аз, който води човека до висшето познание.
Това значи, че всички Посветени на миналото, които са имали откровения за тайните на Битието, са били вдъхновявани и ръководени от Христа, който е Върховният просветител в мистериите на Битието. Това е ясно показано в Откровението на Йоан, който в началото на своето Откровение казва: „Откровението на Исуса Христа, което Му даде Бог, за да покаже на служителите си онова, което има да стане скоро. А Христос прати та го яви чрез ангела си на своя слуга Йоан." От това се вижда, че Христос е главният вдъхновител и фактор на човешкия прогрес, на развитието на човека и човечеството. Следователно Той заема централно място в духовното ръководство на човека и човечеството. Той е онази ос, около която се движи целият човешки прогрес.
И едно учение, и една традиция, в които няма място за Христа, сами по себе си са осъдени на безплодие, защото Христос е, Който оплодява човешката
душа
, за да може да се роди висшето Аз, който води човека до висшето познание.
Висшето познание не се разкрива на обикновеното човешко аз, което трябва да превъзмогне себе си, за да даде път на Божественото, което е вложено в самия него. Стремежът на Христа е да пробуди Божественото в човешките души, да ги обърне към Бога, да ги свърже отново с Бога, както са били свързани едно време. Така че мисията на Христа е да освободи човешките души от пленничеството на тъмните сили и да ги свърже с Бога, за да ги направи безсмъртни. Затова той казва: Моето Царство не е от този свят. Казва още: Иде князът на този свят, който няма нищо общо с Мене.
към текста >>
Езотеричната традиция е
душата
, а екзотеричната традиция е тялото, а
душата
е, която дава живот на тялото, тя е, която постоянно обновява тялото и коригира неговите грешки.
За целта Ани Безант написа книга под заглавие Езотеричното християнство, а Ледбитер написа книга, озаглавена Християнско верую. Но те се помъчиха в тези книги да сведат християнството като издънка на древната Мъдрост, без да разберат Христовия импулс и новата християнска Мъдрост. Но, както и да е. Учителят казва, че стремежът на Христа е да обедини двете традиции, както и всички школи и религии, които произхождат от тях. Тук трябва да кажа, че Християнската езотерична традиция, както и въобще езотеричната традиция не е враг и не се бори срещу екзотеричната традиция, която се представя от религията, представена от различните църкви.
Езотеричната традиция е
душата
, а екзотеричната традиция е тялото, а
душата
е, която дава живот на тялото, тя е, която постоянно обновява тялото и коригира неговите грешки.
Така езотеричната традиция винаги е готова да помогне на екзотеричната традиция, да внесе нови импулси в нея, да я обнови, да й даде по-голяма Светлина и по-изобилен живот, защото тя е в съзнателна връзка с живия извор на живота и Светлината - Христос. Но екзотеричната традиция непрекъснато воюва с езотеричната традиция, като мисли, че тя иска да я измести и да й вземе местото. Това е погрешно схващане на екзотеричната традиция. Езотеричната, както и екзотеричната традиция си имат свое място и роля в развитието и възпитанието на човечеството. Докато екзотеричната традиция, представена от различните църкви е за малките деца, тя е забавачница и основно училище, то езотеричната традиция, представена от различните окултни школи, представя гимназията и университета с различните им класове, където се изучава Великата Божествена наука, върху която е изграден животът в космоса.
към текста >>
Така груповата
душа
в образа на човек създава човешкия мозък.
И със слизането си на Земята Христос даде нов импулс на Божественото в човека да се прояви и да разчупи черупката на животното, в което е облечен, и да излезе от него човешкия образ, който е роден от първоначалния Божествен импулс. Тази идея от древните мистерии е символизирана от сфинкса, който има човешка глава, тяло на бик, крака и гърди на лъв и крила на орел. Това са животински образи, присъщи на четирите вида групови души, които човек приема под влиянието на импулсите назлото. С Христовия импулс човек трябва да се освободи от това животинско влияние и да придобие първоначалния човешки образ. Тези четири животински форми, респективно сили, които стоят зад тях, оформят постепенно човешкото тяло с неговите четири главни системи: мозъчната, белодробната, сърдечно-съдовата и храносмилателната.
Така груповата
душа
в образа на човек създава човешкия мозък.
Груповата душа в образа на орел създава човешките бели дробове. Груповата душа в образа на лъв създава човешкото сърце и кръвоносната система. Груповата душа в образа на бик създава човешката храносмилателна система. Така се е оформило постепенно човешкото тяло под влияние на тези четири рода сили, които изхождат от груповата душа, през които човек е минал в процеса на своето слизане от Божествения свят към Земята. Груповата душа в образа на човек включва в себе си енергии от умствения свят.
към текста >>
Груповата
душа
в образа на орел създава човешките бели дробове.
Тази идея от древните мистерии е символизирана от сфинкса, който има човешка глава, тяло на бик, крака и гърди на лъв и крила на орел. Това са животински образи, присъщи на четирите вида групови души, които човек приема под влиянието на импулсите назлото. С Христовия импулс човек трябва да се освободи от това животинско влияние и да придобие първоначалния човешки образ. Тези четири животински форми, респективно сили, които стоят зад тях, оформят постепенно човешкото тяло с неговите четири главни системи: мозъчната, белодробната, сърдечно-съдовата и храносмилателната. Така груповата душа в образа на човек създава човешкия мозък.
Груповата
душа
в образа на орел създава човешките бели дробове.
Груповата душа в образа на лъв създава човешкото сърце и кръвоносната система. Груповата душа в образа на бик създава човешката храносмилателна система. Така се е оформило постепенно човешкото тяло под влияние на тези четири рода сили, които изхождат от груповата душа, през които човек е минал в процеса на своето слизане от Божествения свят към Земята. Груповата душа в образа на човек включва в себе си енергии от умствения свят. Груповата душа в образа на лъв включва силите на астралния свят.
към текста >>
Груповата
душа
в образа на лъв създава човешкото сърце и кръвоносната система.
Това са животински образи, присъщи на четирите вида групови души, които човек приема под влиянието на импулсите назлото. С Христовия импулс човек трябва да се освободи от това животинско влияние и да придобие първоначалния човешки образ. Тези четири животински форми, респективно сили, които стоят зад тях, оформят постепенно човешкото тяло с неговите четири главни системи: мозъчната, белодробната, сърдечно-съдовата и храносмилателната. Така груповата душа в образа на човек създава човешкия мозък. Груповата душа в образа на орел създава човешките бели дробове.
Груповата
душа
в образа на лъв създава човешкото сърце и кръвоносната система.
Груповата душа в образа на бик създава човешката храносмилателна система. Така се е оформило постепенно човешкото тяло под влияние на тези четири рода сили, които изхождат от груповата душа, през които човек е минал в процеса на своето слизане от Божествения свят към Земята. Груповата душа в образа на човек включва в себе си енергии от умствения свят. Груповата душа в образа на лъв включва силите на астралния свят. Груповата душа в образа на орел включва силите на етерния свят и груповата душа в образа на бик включва силите на физическия свят.
към текста >>
Груповата
душа
в образа на бик създава човешката храносмилателна система.
С Христовия импулс човек трябва да се освободи от това животинско влияние и да придобие първоначалния човешки образ. Тези четири животински форми, респективно сили, които стоят зад тях, оформят постепенно човешкото тяло с неговите четири главни системи: мозъчната, белодробната, сърдечно-съдовата и храносмилателната. Така груповата душа в образа на човек създава човешкия мозък. Груповата душа в образа на орел създава човешките бели дробове. Груповата душа в образа на лъв създава човешкото сърце и кръвоносната система.
Груповата
душа
в образа на бик създава човешката храносмилателна система.
Така се е оформило постепенно човешкото тяло под влияние на тези четири рода сили, които изхождат от груповата душа, през които човек е минал в процеса на своето слизане от Божествения свят към Земята. Груповата душа в образа на човек включва в себе си енергии от умствения свят. Груповата душа в образа на лъв включва силите на астралния свят. Груповата душа в образа на орел включва силите на етерния свят и груповата душа в образа на бик включва силите на физическия свят. Защото тези четири системи в човека са кристализация на тези четири свята.
към текста >>
Така се е оформило постепенно човешкото тяло под влияние на тези четири рода сили, които изхождат от груповата
душа
, през които човек е минал в процеса на своето слизане от Божествения свят към Земята.
Тези четири животински форми, респективно сили, които стоят зад тях, оформят постепенно човешкото тяло с неговите четири главни системи: мозъчната, белодробната, сърдечно-съдовата и храносмилателната. Така груповата душа в образа на човек създава човешкия мозък. Груповата душа в образа на орел създава човешките бели дробове. Груповата душа в образа на лъв създава човешкото сърце и кръвоносната система. Груповата душа в образа на бик създава човешката храносмилателна система.
Така се е оформило постепенно човешкото тяло под влияние на тези четири рода сили, които изхождат от груповата
душа
, през които човек е минал в процеса на своето слизане от Божествения свят към Земята.
Груповата душа в образа на човек включва в себе си енергии от умствения свят. Груповата душа в образа на лъв включва силите на астралния свят. Груповата душа в образа на орел включва силите на етерния свят и груповата душа в образа на бик включва силите на физическия свят. Защото тези четири системи в човека са кристализация на тези четири свята. Това е Земята, за която се казва в Писанието, че е неустроена и пуста и Духът Божий се носил над нея.
към текста >>
Груповата
душа
в образа на човек включва в себе си енергии от умствения свят.
Така груповата душа в образа на човек създава човешкия мозък. Груповата душа в образа на орел създава човешките бели дробове. Груповата душа в образа на лъв създава човешкото сърце и кръвоносната система. Груповата душа в образа на бик създава човешката храносмилателна система. Така се е оформило постепенно човешкото тяло под влияние на тези четири рода сили, които изхождат от груповата душа, през които човек е минал в процеса на своето слизане от Божествения свят към Земята.
Груповата
душа
в образа на човек включва в себе си енергии от умствения свят.
Груповата душа в образа на лъв включва силите на астралния свят. Груповата душа в образа на орел включва силите на етерния свят и груповата душа в образа на бик включва силите на физическия свят. Защото тези четири системи в човека са кристализация на тези четири свята. Това е Земята, за която се казва в Писанието, че е неустроена и пуста и Духът Божий се носил над нея. Това са четирите нисши принципа в човека, в които е вложен по един Божествен принцип като зародиш, а те са като почва, в която тези Божествени зародиши ще израстат.
към текста >>
Груповата
душа
в образа на лъв включва силите на астралния свят.
Груповата душа в образа на орел създава човешките бели дробове. Груповата душа в образа на лъв създава човешкото сърце и кръвоносната система. Груповата душа в образа на бик създава човешката храносмилателна система. Така се е оформило постепенно човешкото тяло под влияние на тези четири рода сили, които изхождат от груповата душа, през които човек е минал в процеса на своето слизане от Божествения свят към Земята. Груповата душа в образа на човек включва в себе си енергии от умствения свят.
Груповата
душа
в образа на лъв включва силите на астралния свят.
Груповата душа в образа на орел включва силите на етерния свят и груповата душа в образа на бик включва силите на физическия свят. Защото тези четири системи в човека са кристализация на тези четири свята. Това е Земята, за която се казва в Писанието, че е неустроена и пуста и Духът Божий се носил над нея. Това са четирите нисши принципа в човека, в които е вложен по един Божествен принцип като зародиш, а те са като почва, в която тези Божествени зародиши ще израстат. Така във физическия свят е вложен принципът на Истината, в етерния свят - принципът на Мъдростта, в астралния свят - принципът на Любовта, и в умствения свят - принципът на интелигентността.
към текста >>
Груповата
душа
в образа на орел включва силите на етерния свят и груповата
душа
в образа на бик включва силите на физическия свят.
Груповата душа в образа на лъв създава човешкото сърце и кръвоносната система. Груповата душа в образа на бик създава човешката храносмилателна система. Така се е оформило постепенно човешкото тяло под влияние на тези четири рода сили, които изхождат от груповата душа, през които човек е минал в процеса на своето слизане от Божествения свят към Земята. Груповата душа в образа на човек включва в себе си енергии от умствения свят. Груповата душа в образа на лъв включва силите на астралния свят.
Груповата
душа
в образа на орел включва силите на етерния свят и груповата
душа
в образа на бик включва силите на физическия свят.
Защото тези четири системи в човека са кристализация на тези четири свята. Това е Земята, за която се казва в Писанието, че е неустроена и пуста и Духът Божий се носил над нея. Това са четирите нисши принципа в човека, в които е вложен по един Божествен принцип като зародиш, а те са като почва, в която тези Божествени зародиши ще израстат. Така във физическия свят е вложен принципът на Истината, в етерния свят - принципът на Мъдростта, в астралния свят - принципът на Любовта, и в умствения свят - принципът на интелигентността. Това става по закона на полярността, като отрицателният полюс става почва, в която се посажда положителният полюс като Божествен принцип.
към текста >>
Затова Учителят казва, че едно време столицата на човешката
душа
е била симпатичната нервна система, а сега е преместена в главномозъчната система.
С това не искам да злепоставя източното предание, но само изнасям най-характерното за двете течения. Това е първата разлика между Изтока и Запада. Втората разлика е в методите на Посвещението, което е в зависимост от степента на развитие в даден момент. Главната задача на окултното обучение и развитие е да се организира астралното тяло, което е носител на страстите и инстинктите, и в което е вложен принципът на Любовта като зародиш. В миналото, когато е дадено на света източното предание, „Азът" се е проявявал главно чрез астралното тяло или съзнанието на човека е било в астралното тяло, което се изразява чрез симпатичната нервна система във физическото тяло.
Затова Учителят казва, че едно време столицата на човешката
душа
е била симпатичната нервна система, а сега е преместена в главномозъчната система.
И в онези времена, за да може един Посветен да действува върху астралното тяло на ученика, той го е поставял в магнетичен сън, изваждал е астралното тяло вън от физическото и тогава е действувал върху него с известни методи от окултната наука, за да вложи в него известни импулси, образи и сили, които да го преобразят. Това е ставало в продължение на три и половина дни, в течение на което време физическото тяло е било в транс. Тези три и половина дни отговарят на трите и половина космични периода, през които е минало световното развитие досега. И когато ученикът се събуждал, той бил вече нов човек - притежавал е космичното знание и Мъдрост, предадени му от неговия Учител на неговото астрално тяло и той ставал ясновидец и Посветен. Това е в общи черти пътят на Посвещението в древните мистерии.
към текста >>
Според западната традиция човек се състои от дух,
душа
и тяло, като духът,
душата
и тялото са троични.
И това знание, понеже иде от космичното Слово, то само по себе си носи мощни сили и стимулира скритите сили на човека, организира неговото астрално тяло и изработва неговите органи. Тук вече волята на ученика не е подчинена на волята на Учителя, а е свободна. Това е втората важна особеност на западното езотерично учение. Третата разлика е в класификацията на принципите на човешкото същество. Докато на Изток говорят за седморното деление на човека, за седем тела, западната традиция говори за троичното деление на човека.
Според западната традиция човек се състои от дух,
душа
и тяло, като духът,
душата
и тялото са троични.
По въпроса за разликата между източната и западната традиция, Едуард Шуре, авторът на Великите Посветени казва следното: „Християнският езотеризъм винаги е съществувал, при все, че римската църква никога не го е признавала." Ако искаме да стигнем до извора на Християнския езотеризъм, трябва да видим неговия първи представител в лицето на апостол Йоан, „ученика, когото Исус обичаше", вдъхновител на най-езотеричното и най- дълбокото от Евангелията. Но същинската езотерична традиция е свързана направо и без прекъсване с прочутия и мистериозен Манес, основател на манихейството, който е живял през четвърти век на брега на Ефрат в Персия. Първоначално той е бил ученик на персийските маги, но впоследствие станал християнин чрез свои лични размишления и вдъхновения и пряка връзка с Христа.
към текста >>
2) Той вярва в превъплъщението и в многобройните възходящи съществувания на човешката
душа
.
Но същинската езотерична традиция е свързана направо и без прекъсване с прочутия и мистериозен Манес, основател на манихейството, който е живял през четвърти век на брега на Ефрат в Персия. Първоначално той е бил ученик на персийските маги, но впоследствие станал християнин чрез свои лични размишления и вдъхновения и пряка връзка с Христа. Учението, което той проповядвал, се различавало в три точки от официалната доктрина на църквата. Те са следните: 1) Исус бе за него, както и за църквата, център на откровението, но Манес схващал иначе връзката на Пророка от Назарет с Божеството, или казано по-добре с Христа, арканът на планетното Слово, на което Учителят Исус бе само проводник и тълкувател.
2) Той вярва в превъплъщението и в многобройните възходящи съществувания на човешката
душа
.
3) Най-сетне това, което се нарича зло не било в неговите очи нещо абсолютно, което трябва да се унищожи, но една отклонена сила, която трябва да се възвърне в своя път, едно необходимо състояние в общата икономия на света, един стимулант на неговия ход, един квас на световната еволюция. Манес бил осъден от някакъв църковен събор и умъртвен, не се знае от кого - дали от църквата или от персийския шах. Но той имал време да обучи ученици и да ги разпрати в Палестина, в Гърция, в Италия, в Африка, в Галилея и дори в Скития и на Дунава. Неговото учение се предавало устно в течение на следващите векове, защото църквата унищожила всичко, писано от него. Под негово влияние възникнали ред Братства и ордени, които се пръснали по света.
към текста >>
Много по-верен е гръцкият образ, който сравнява
душата
с една пчела.
Тази разлика не се състои в някакъв друг възглед за вселената и нейната еволюция, но в друго разбиране на света и живота, и в други методи на окултно обучение. Щайнер определи сам отношението на западния окултист към Реалността на живота, което е диаметрално противоположно на това на източния будизъм. „Претендираха, казва той в една от най-забележителните си беседи, че теософията целяла да установи някакви догми и че се домогвала до унищожаването на тялото чрез аскетизъм. Разпространили идеята, че физическата реалност е илюзия и че трябва да бъде победена и унищожена. Това са неща, повече от преувеличени, това са теоретически грешки, опровергани от науката и практиката на истинския окултизъм.
Много по-верен е гръцкият образ, който сравнява
душата
с една пчела.
Както пчелата излиза от кошера и събира сок от цветята, за да го дестилира и да направи от него своя мед, така и душата, произлязла от Бога, прониква във физическата реалност и извлича от нея сока, за да го отнесе в лоното на Духа. Окултната наука не е наука, която иска унищожение на тялото, тя е наука, която учи как да си служим с него за по-висши цели. Онзи, който гледа един магнит, без да разбира природата му, може да каже, че това е един къс желязо под формата на подкова. Не, но ще го разбере този, който казва, че това е къс желязо, който крие в себе си сила да привлича към себе си други частици желязо. Както магнитът, така и физическата реалност, е проникната цялата от една по-висша реалност, която душата трябва да проникне, зa да я овладее."
към текста >>
Както пчелата излиза от кошера и събира сок от цветята, за да го дестилира и да направи от него своя мед, така и
душата
, произлязла от Бога, прониква във физическата реалност и извлича от нея сока, за да го отнесе в лоното на Духа.
Щайнер определи сам отношението на западния окултист към Реалността на живота, което е диаметрално противоположно на това на източния будизъм. „Претендираха, казва той в една от най-забележителните си беседи, че теософията целяла да установи някакви догми и че се домогвала до унищожаването на тялото чрез аскетизъм. Разпространили идеята, че физическата реалност е илюзия и че трябва да бъде победена и унищожена. Това са неща, повече от преувеличени, това са теоретически грешки, опровергани от науката и практиката на истинския окултизъм. Много по-верен е гръцкият образ, който сравнява душата с една пчела.
Както пчелата излиза от кошера и събира сок от цветята, за да го дестилира и да направи от него своя мед, така и
душата
, произлязла от Бога, прониква във физическата реалност и извлича от нея сока, за да го отнесе в лоното на Духа.
Окултната наука не е наука, която иска унищожение на тялото, тя е наука, която учи как да си служим с него за по-висши цели. Онзи, който гледа един магнит, без да разбира природата му, може да каже, че това е един къс желязо под формата на подкова. Не, но ще го разбере този, който казва, че това е къс желязо, който крие в себе си сила да привлича към себе си други частици желязо. Както магнитът, така и физическата реалност, е проникната цялата от една по-висша реалност, която душата трябва да проникне, зa да я овладее." След гореказаното аз идвам до разликата между източното Посвещение, което произлиза от Индия и западното Посвещение, което произлиза от Исуса Христа.
към текста >>
Както магнитът, така и физическата реалност, е проникната цялата от една по-висша реалност, която
душата
трябва да проникне, зa да я овладее."
Много по-верен е гръцкият образ, който сравнява душата с една пчела. Както пчелата излиза от кошера и събира сок от цветята, за да го дестилира и да направи от него своя мед, така и душата, произлязла от Бога, прониква във физическата реалност и извлича от нея сока, за да го отнесе в лоното на Духа. Окултната наука не е наука, която иска унищожение на тялото, тя е наука, която учи как да си служим с него за по-висши цели. Онзи, който гледа един магнит, без да разбира природата му, може да каже, че това е един къс желязо под формата на подкова. Не, но ще го разбере този, който казва, че това е къс желязо, който крие в себе си сила да привлича към себе си други частици желязо.
Както магнитът, така и физическата реалност, е проникната цялата от една по-висша реалност, която
душата
трябва да проникне, зa да я овладее."
След гореказаното аз идвам до разликата между източното Посвещение, което произлиза от Индия и западното Посвещение, което произлиза от Исуса Христа. В храмовете на Индия ученикът е бил поставен от неговия Учител в летаргичен сън в течение обикновено па три и половина дни и нощи. В една такава летаргия душата, т.е. съзнателното Аз се отделя временно от физическото тяло, придружено от етерното и астралното тяло. Впечатлителността на етерното тяло, отделено от физическото тяло, е много по-голяма, отколкото когато е преплетено с физическото.
към текста >>
В една такава летаргия
душата
, т.е.
Онзи, който гледа един магнит, без да разбира природата му, може да каже, че това е един къс желязо под формата на подкова. Не, но ще го разбере този, който казва, че това е къс желязо, който крие в себе си сила да привлича към себе си други частици желязо. Както магнитът, така и физическата реалност, е проникната цялата от една по-висша реалност, която душата трябва да проникне, зa да я овладее." След гореказаното аз идвам до разликата между източното Посвещение, което произлиза от Индия и западното Посвещение, което произлиза от Исуса Христа. В храмовете на Индия ученикът е бил поставен от неговия Учител в летаргичен сън в течение обикновено па три и половина дни и нощи.
В една такава летаргия
душата
, т.е.
съзнателното Аз се отделя временно от физическото тяло, придружено от етерното и астралното тяло. Впечатлителността на етерното тяло, отделено от физическото тяло, е много по-голяма, отколкото когато е преплетено с физическото. Бидейки така извлякъл отделно душата на ученика от неговото физическо тяло, Посветителят е предавал със силата на Мъдростта и мисълта си под формата на образи, които оставали в него до края на живота му като неизгладим отпечатък на Учителя. Когато ученикът се събуждал, той бил смятан като новороден или два пъти роден. Той наистина е придобил Мъдрост и съзнание за нови способности.
към текста >>
Бидейки така извлякъл отделно
душата
на ученика от неговото физическо тяло, Посветителят е предавал със силата на Мъдростта и мисълта си под формата на образи, които оставали в него до края на живота му като неизгладим отпечатък на Учителя.
След гореказаното аз идвам до разликата между източното Посвещение, което произлиза от Индия и западното Посвещение, което произлиза от Исуса Христа. В храмовете на Индия ученикът е бил поставен от неговия Учител в летаргичен сън в течение обикновено па три и половина дни и нощи. В една такава летаргия душата, т.е. съзнателното Аз се отделя временно от физическото тяло, придружено от етерното и астралното тяло. Впечатлителността на етерното тяло, отделено от физическото тяло, е много по-голяма, отколкото когато е преплетено с физическото.
Бидейки така извлякъл отделно
душата
на ученика от неговото физическо тяло, Посветителят е предавал със силата на Мъдростта и мисълта си под формата на образи, които оставали в него до края на живота му като неизгладим отпечатък на Учителя.
Когато ученикът се събуждал, той бил смятан като новороден или два пъти роден. Той наистина е придобил Мъдрост и съзнание за нови способности. Но той остава до края на живота си в тясна зависимост от своя Учител. Източното Посвещение, следователно, е внушение до живот. Принципът на западното Посвещение е по-широк и уважава индивидуалната оригиналност и свобода на ученика.
към текста >>
раждането на Божественото и човешката
душа
, което е едно истинско възкресение.
Той наистина е придобил Мъдрост и съзнание за нови способности. Но той остава до края на живота си в тясна зависимост от своя Учител. Източното Посвещение, следователно, е внушение до живот. Принципът на западното Посвещение е по-широк и уважава индивидуалната оригиналност и свобода на ученика. Неговата цел е същата, както и при източното Посвещение, т.е.
раждането на Божественото и човешката
душа
, което е едно истинско възкресение.
По тук Посветителят се пази да не налага, той се стреми да намери начин да постигне целта с личните усилия на ученика, чийто водач е той, и когото той само подготвя сам да намери пътя си. Учителят не е вече внушител, а Будител. На ученика, който би му поискал науката, включена в една формула или в едно внезапно откровение, той би отговорил, както Учителят Янус в Аксел Дьо Вилие от Лил Адем: „Аз не обучавам, аз пробуждам." Ето как Рудолф Щайнер се е изразил по този въпрос в една от своите беседи: „Разликата между източното и западното Посвещение се състои в това, че първото става в състояние на сън, а второто е в будно състояние.
към текста >>
Всяка Истина, която не е същевременно една жива сила, е една безплодна истина и всяка мисъл, която не достига до
душата
, защото не е пропита с чувството, е мъртва мисъл."
Такова трябва да бъде поведението на ученика пред неговия Учител при западното Посвещение. Колкото до Посветителя, неговото първо правило е, че за да бъде Учител, той трябва да бъде служител. За него е важно не да моделира ученика по своя образ, но да разкрие в него загадката. Той не иска да изфабрикува едно изкуствено цвете, но да направи да се развие една жива пъпка. Колкото до догмата, тя има стойност само като принцип за еволюцията.
Всяка Истина, която не е същевременно една жива сила, е една безплодна истина и всяка мисъл, която не достига до
душата
, защото не е пропита с чувството, е мъртва мисъл."
„Към тези две различия между източното и западното Посвещение, които имат голямо значение за възпитанието и дейността в живота, се прибавя едно трето, не по-малко сериозно. Защото то засяга бъдещето на религията на Запада - християнството. Отнася се до капиталната роля, отдавана от западната езотерична доктрина на историческата личност на Исус и до ролята на Христа в цялата човешка еволюция, роля напълно пренебрегната от основателите на теософското общество и недостатъчно осветена от техните приемници." Като най-ново проявление на източната традиция е учението на Агни-йога. С цялото си съдържание това учение потвърждава това, което казах по-рано за източната традиция.
към текста >>
Според християнския езотеризъм Христос е проявеният Бог, Който ръководи целия световен развой и се стреми да проникне в човешката
душа
, за да я направи безсмъртна.
Като излагам горните различия между представителите на източната и западната традиции, не критикувам носителите на източната традиция, но само излагам едната и другата традиция. Защото в Битието съществува великият закон на свободата и причинността, според който Бог е дал на всяко същество свобода да мисли и да действува, както намери за добре, като същевременно носи последствията на своите мисли и дела. Затова ние не критикуваме, а само излагаме едното и другото схващане и всеки е свободен да поддържа едното или другото, като носи и отговорността си пред Великия закон. Според християнския езотеризъм Христос е Първообраза, по който е създаден човек. Затова казват, че Той е Първородният Син, а ние всички сме братя на Христа.
Според християнския езотеризъм Христос е проявеният Бог, Който ръководи целия световен развой и се стреми да проникне в човешката
душа
, за да я направи безсмъртна.
Той е проява на Абсолютния Дух в нашия проявен свят. Абсолютният Дух прониква цялото Битие и неговото съзнание стои над всяко определение. То е Свръхсъзнание в най-висша степен, но съзнание ясно и будно. Между Христа като проява на Абсолютното в нашата проявена вселена и самия Абсолютен Дух има още ред йерархии над серафимите, към които висши йерархии принадлежи и Христос и те са, които приемат импулсите от Великия център, които се изявяват в нашата изявена вселена чрез проявения Бог. Те образуват Великото Всемирно Братство, което ръководи съдбините на целия Космос и на което са подчинени Бялото и Черното братства.
към текста >>
Без Христа човешката
душа
не може да намери пътя към Бога, не може да придобие безсмъртието, не може да продължи своето развитие и ще се върне към животинското царство, през което е минавала през инволюционния период.
Така че, стремежът на Христа е да проникне в човешките души и да ги направи безсмъртни. Затова Той казва: Аз и Отец Ми ще дойдем и направим жилище във вас. Това жилище е духовното тяло, което човек трябва да изгради и това духовно тяло се гради с помощта на принципа на Христа и на Отца - т.е. на Любовта и Мъдростта, които действуват заедно. С това духовно тяло човек е живял някога в Божествения свят и при съгрешаването го е изгубил, и сега с помощта на Христа трябва отново да го придобие, за да стане гражданин на Божествения свят, откъдето е излязъл.
Без Христа човешката
душа
не може да намери пътя към Бога, не може да придобие безсмъртието, не може да продължи своето развитие и ще се върне към животинското царство, през което е минавала през инволюционния период.
Затова, когато се казва в окултната наука, че мисията на нашата Земя е да развие и прояви Любовта, това подразбира, че на Земята ще слезе Христос, Божественият Дух, Който е носител на Любовта. И под влияние на Неговата Любов постепенно цялата Земя ще се проникне от силите на Любовта и ще оживее. Импулсът на Любовта е внесен още със слизането на човека на Земята, още с разделянето на половете. Но той минава през различни фази. Сега се дава импулс за духовната Любов, която ще събуди Висшето Аз в човека и ще съедини душата с Духа.
към текста >>
Сега се дава импулс за духовната Любов, която ще събуди Висшето Аз в човека и ще съедини
душата
с Духа.
Без Христа човешката душа не може да намери пътя към Бога, не може да придобие безсмъртието, не може да продължи своето развитие и ще се върне към животинското царство, през което е минавала през инволюционния период. Затова, когато се казва в окултната наука, че мисията на нашата Земя е да развие и прояви Любовта, това подразбира, че на Земята ще слезе Христос, Божественият Дух, Който е носител на Любовта. И под влияние на Неговата Любов постепенно цялата Земя ще се проникне от силите на Любовта и ще оживее. Импулсът на Любовта е внесен още със слизането на човека на Земята, още с разделянето на половете. Но той минава през различни фази.
Сега се дава импулс за духовната Любов, която ще събуди Висшето Аз в човека и ще съедини
душата
с Духа.
Без христовия импулс човек не би могъл да поеме възходящия път на своето развитие, защото развитието не е механическо, а разумен процес. Според християнския езотеризъм развитието се извършва под влияние на два принципа, които периодически се редуват. Единият принцип е този, от който произлиза злото, а другият принцип е този, от който произлиза доброто. Чрез първия принцип Бог създава нещата, а чрез втория принцип ги организира и възраства. Бог работи и с двата принципа, но пребъдва във втория принцип.
към текста >>
Затова в Християнския езотеризъм се казва, че отричането на Бога е нещастие за човешката
душа
.
Значи, злото е в корените, а доброто е в клоните, цветовете и плодовете. И когато силите на злото искат да излязат да работят в клоните, цветовете и плодовете, тогава се явява аномалия и дисхармония в живота. Любовта представлява цялото дърво. Затова Христос казва: Аз съм лозата, вие сте пръчките, а Отец Ми е земеделецът. Онези сили, които работят в корените и клоните, това са силите на Отца, които са поляризирани и са причина за растенето и развитието.
Затова в Християнския езотеризъм се казва, че отричането на Бога е нещастие за човешката
душа
.
Отричането на Христа е болезнено състояние на човешката душа. Отричането на Светия Дух е болезнено състояние на човешкия ум или по-право отсъствие на ум. Казах, че Учителят е последна проява на християнския езотеризъм и че той напълно и ясно е изнесъл християнското езотерично учение. В своите неделни беседи Учителят винаги говори върху известен стих от Евангелието или въобще от Новия завет и изнася по такъв начин разработено това, което само е загатнато в Евангелието. Той казва на едно място: Като взема един стих, не мислете, че всичко се съдържа в него.
към текста >>
Отричането на Христа е болезнено състояние на човешката
душа
.
И когато силите на злото искат да излязат да работят в клоните, цветовете и плодовете, тогава се явява аномалия и дисхармония в живота. Любовта представлява цялото дърво. Затова Христос казва: Аз съм лозата, вие сте пръчките, а Отец Ми е земеделецът. Онези сили, които работят в корените и клоните, това са силите на Отца, които са поляризирани и са причина за растенето и развитието. Затова в Християнския езотеризъм се казва, че отричането на Бога е нещастие за човешката душа.
Отричането на Христа е болезнено състояние на човешката
душа
.
Отричането на Светия Дух е болезнено състояние на човешкия ум или по-право отсъствие на ум. Казах, че Учителят е последна проява на християнския езотеризъм и че той напълно и ясно е изнесъл християнското езотерично учение. В своите неделни беседи Учителят винаги говори върху известен стих от Евангелието или въобще от Новия завет и изнася по такъв начин разработено това, което само е загатнато в Евангелието. Той казва на едно място: Като взема един стих, не мислете, че всичко се съдържа в него. То е само като прозорец, през който може да се види един широк хоризонт.
към текста >>
Която и беседа на Учителя да вземете, ще видите с каква голяма вещина той разкрива вътрешните закони и методи на живота и излага вътрешното Християнско разбиране за света и живота, за световния развой, за развитието на човешката
душа
, за Бога, за Христа, за Неговата мисия и пр.
В своите неделни беседи Учителят винаги говори върху известен стих от Евангелието или въобще от Новия завет и изнася по такъв начин разработено това, което само е загатнато в Евангелието. Той казва на едно място: Като взема един стих, не мислете, че всичко се съдържа в него. То е само като прозорец, през който може да се види един широк хоризонт. То е като малкото вълна, която като се изпреде тънко и майсторски, ще даде много прежда. Така, че в беседите на Учителя е изнесен християнския езотеризъм в най-пълна форма от досега съществуващите изложения.
Която и беседа на Учителя да вземете, ще видите с каква голяма вещина той разкрива вътрешните закони и методи на живота и излага вътрешното Християнско разбиране за света и живота, за световния развой, за развитието на човешката
душа
, за Бога, за Христа, за Неговата мисия и пр.
Учителят разкрива на много места езотеричния смисъл на много текстове както от Новия завет, така и от Стария завет. Той казва: Всичко, каквото Христос е говорил, е записано със златни букви във Великата Книга на природата и оттам Посветените черпят сведения за това, което Христос е говорил, за Неговото учение, за вътрешната страна на учението. Външните документи за тях са ценни, но не са меродавни. Те са само едно бледо отражение на това, което е било. Така, че истинският източник, откъдето Посветените черпят сведения за христовото учение, това са акашовите записки или както Учителят ги нарича Великата Книга па природата.
към текста >>
66.
ХРИСТИЯНСКИ ЕЗОТЕРИЗЪМ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Деветте блаженства са начини, методи, по които може да възприемем Божествената мисъл, която ще повдигне човешкия ум, сърце и
душа
."
То е за онези, които имат дълбоко разбиране за живота. То е за всички хора, за цялото човечество, за всички положения, за всички времена и епохи. Който се домогне до вътрешния смисъл на това учение, той ще намери в него сила да продължи своя живот и да разреши задачите си правилно. Затова в Евангелието са дадени ред методи, които човек може да използува." Такива методи представят между другото и деветте блаженства, за които Учителят казва: „Ако бихте разбрали петата глава от Матея за блаженствата, щяхте да бъдете в състояние да възприемете Божествената Светлина, която иде от невидимия свят.
Деветте блаженства са начини, методи, по които може да възприемем Божествената мисъл, която ще повдигне човешкия ум, сърце и
душа
."
Нищите духом превръщат всички материални неща в духовни блага. Кротките ще наследят Земята. За да бъде човек наследник на Земята, трябва да бъде кротък. Кротък човек е този, който не влиза в стълкновение със своите ближни и със своите приятели и с всички има добра обхода, а не само да не прави зло. Не е въпрос човек само да не прави зло, но е въпрос да прави добро.
към текста >>
Той е съградил безсмъртното тяло на Любовта в себе си, в което са обединени Духът и
душата
да живеят заедно.
В чисто физически смисъл тя носи живот, защото където няма вода, никакъв живот не може да се прояви. А в духовен смисъл тя означава онова възвишено състояние на нирвана, онова будическо, онова мистическо състояние, в което е вложен възвишения живот, в което е вложено безсмъртието. Значи, водата означава будическото състояние, будическото тяло на човека, което е тялото на Любовта, а Духът е онова разумно начало, което носи този живот. Следователно, ако човек не се издигне до онова будическо състояние, при което в него се пробужда космичното съзнание, не може да има безсмъртния живот в себе си, не може да влезе в Царството Божие. Значи, в родения от Дух и вода се пробужда будическото, космичното съзнание и той е роден от Бога, а роденият от Бога не умира.
Той е съградил безсмъртното тяло на Любовта в себе си, в което са обединени Духът и
душата
да живеят заедно.
Така че, само роденият от Дух и вода, т.е. този, в когото Духът и душата са обединени да живеят в едно тяло, ражда Висшето съзнание в себе си и се издига да живее в будическото поле, в будическото тяло, което е тяло на Любовта. Будическото поле е поле на Любовта. Следователно на мой език преведено Христос казва: Всеки, който не е роден от Любовта и Мъдростта, не може да влезе в Царството Божие. Този човек, който се роди по този начин от вода и Дух, майка му няма да живее вън от него.
към текста >>
този, в когото Духът и
душата
са обединени да живеят в едно тяло, ражда Висшето съзнание в себе си и се издига да живее в будическото поле, в будическото тяло, което е тяло на Любовта.
Значи, водата означава будическото състояние, будическото тяло на човека, което е тялото на Любовта, а Духът е онова разумно начало, което носи този живот. Следователно, ако човек не се издигне до онова будическо състояние, при което в него се пробужда космичното съзнание, не може да има безсмъртния живот в себе си, не може да влезе в Царството Божие. Значи, в родения от Дух и вода се пробужда будическото, космичното съзнание и той е роден от Бога, а роденият от Бога не умира. Той е съградил безсмъртното тяло на Любовта в себе си, в което са обединени Духът и душата да живеят заедно. Така че, само роденият от Дух и вода, т.е.
този, в когото Духът и
душата
са обединени да живеят в едно тяло, ражда Висшето съзнание в себе си и се издига да живее в будическото поле, в будическото тяло, което е тяло на Любовта.
Будическото поле е поле на Любовта. Следователно на мой език преведено Христос казва: Всеки, който не е роден от Любовта и Мъдростта, не може да влезе в Царството Божие. Този човек, който се роди по този начин от вода и Дух, майка му няма да живее вън от него. Неговата майка живее вътре в него и неговият баща живее вътре в него. Следователно той ще бъде самороден.
към текста >>
В човешката
душа
при днешното й развитие има два стремежа.
И когато се родим от вода и Дух, ние ще знаем това Свещено име, което Бог ни е дал и което сме носили първоначално, когато сме живели в Божествения свят. Тогава ще дойде това вътрешно просветление в човека и той ще е готов да направи всичко, което Бог иска от него. Той ще бъде силен, понеже цялото небе ще бъде с него. Така че, единственото нещо, което трябва да разберем, това е свещеното име, което Бог ни е дал, което ще стане когато се родим от Дух и вода, когато се родим от Любовта и Мъдростта, когато се изпълни това, за което Христос казва: Аз и Отец Ми, т.е. Любовта и Мъдростта, ще дойдем и ще направим жилище у вас.
В човешката
душа
при днешното й развитие има два стремежа.
Единият стремеж е към центъра на Земята, това е стремежът на корените. Другият стремеж е към центъра на Слънцето - това е стремежът на клоните. Задачата на човека е да разреши това противоречие. Докато не е роден от вода и Дух, човек живее в корените на живота, като се роди от вода и Дух, той излиза от корените и влиза в света на клоните, цветовете и плодовете. Ние вече не сме в корените, излязохме от тях и влязохме в света на клоните.
към текста >>
Когато змията влезе в рая и излъга Ева, в
душата
на Адам се роди ревност.
Адам значи син на Земята, значи роден от Земята. Някои го тълкуват, че Адам е направен от червена пръст. Погрешката на Адам и Ева седеше в това, че не знаеха какво нещо е Любовта. Те дойдоха за първи път на Земята и не знаеха какво нещо е Любовта. Те се оплетоха в Любовта.
Когато змията влезе в рая и излъга Ева, в
душата
на Адам се роди ревност.
Ева беше кръстена на името на Бога Йехова - Еве - Ева. Това е онази Свещена идея, която всеки човек има в душата си. Две идеи има в света - едната е Ева - Йехова, която съдържа всичко в себе си. Адам представя физическия свят. Той е носител на Духа, т.е.
към текста >>
Това е онази Свещена идея, която всеки човек има в
душата
си.
Погрешката на Адам и Ева седеше в това, че не знаеха какво нещо е Любовта. Те дойдоха за първи път на Земята и не знаеха какво нещо е Любовта. Те се оплетоха в Любовта. Когато змията влезе в рая и излъга Ева, в душата на Адам се роди ревност. Ева беше кръстена на името на Бога Йехова - Еве - Ева.
Това е онази Свещена идея, която всеки човек има в
душата
си.
Две идеи има в света - едната е Ева - Йехова, която съдържа всичко в себе си. Адам представя физическия свят. Той е носител на Духа, т.е. това, което създава нещата. Значи Адам подразбира разумната душа.
към текста >>
Значи Адам подразбира разумната
душа
.
Това е онази Свещена идея, която всеки човек има в душата си. Две идеи има в света - едната е Ева - Йехова, която съдържа всичко в себе си. Адам представя физическия свят. Той е носител на Духа, т.е. това, което създава нещата.
Значи Адам подразбира разумната
душа
.
Духът в нас, това е Адам, а душата в нас - това е Ева. Вашата душа е Ева, а вашият дух е Адам. Друго положение: вие сте умът - Адам, а вашата възлюбена Ева - това е вашето сърце. Преди да се свърже с Ева, Адам е бил женен за Духа, а щом се ожени втори път за плътта - Ева, тя му донесе всички страдания и нещастия на земята. Първоначално по естество Адам е бил двуполов - и мъжът и жената са били в него.
към текста >>
Духът в нас, това е Адам, а
душата
в нас - това е Ева.
Две идеи има в света - едната е Ева - Йехова, която съдържа всичко в себе си. Адам представя физическия свят. Той е носител на Духа, т.е. това, което създава нещата. Значи Адам подразбира разумната душа.
Духът в нас, това е Адам, а
душата
в нас - това е Ева.
Вашата душа е Ева, а вашият дух е Адам. Друго положение: вие сте умът - Адам, а вашата възлюбена Ева - това е вашето сърце. Преди да се свърже с Ева, Адам е бил женен за Духа, а щом се ожени втори път за плътта - Ева, тя му донесе всички страдания и нещастия на земята. Първоначално по естество Адам е бил двуполов - и мъжът и жената са били в него. Той не се е нуждаел нито от мъж, нито от жена.
към текста >>
Вашата
душа
е Ева, а вашият дух е Адам.
Адам представя физическия свят. Той е носител на Духа, т.е. това, което създава нещата. Значи Адам подразбира разумната душа. Духът в нас, това е Адам, а душата в нас - това е Ева.
Вашата
душа
е Ева, а вашият дух е Адам.
Друго положение: вие сте умът - Адам, а вашата възлюбена Ева - това е вашето сърце. Преди да се свърже с Ева, Адам е бил женен за Духа, а щом се ожени втори път за плътта - Ева, тя му донесе всички страдания и нещастия на земята. Първоначално по естество Адам е бил двуполов - и мъжът и жената са били в него. Той не се е нуждаел нито от мъж, нито от жена. Един ден намислил да се раздели на два полюса и да се ожени.
към текста >>
Това са двата главни фактора за развитието на човешката
душа
.
Само роденият от Бога има Любов към Бога и изпълнява Неговата Воля. Роденият от Бога расте и се развива правилно. Растенето е непреривен процес, който има отношение към Любовта към ближния. Ако Любовта на човека към ближния е правилна, и растенето му ще бъде правилно. Така че, чрез Любовта към Бога човек се ражда, а чрез Любовта към ближния той расте и се развива.
Това са двата главни фактора за развитието на човешката
душа
.
Ако не се родиш и не растеш, не можеш да се проявиш. Когато човек обикне Бога, той ще се роди, когато обикне ближния си, той ще расте и ще се развива и така неговото съзнание ще се пробуди и той ще възкръсне от мъртвите. Когато съвременните религиозни хора питат с кое тяло ще възкръснат, те не разбират въпроса. Възкресението е въпрос само на душата. То подразбира събуждане на съзнанието.
към текста >>
Възкресението е въпрос само на
душата
.
Така че, чрез Любовта към Бога човек се ражда, а чрез Любовта към ближния той расте и се развива. Това са двата главни фактора за развитието на човешката душа. Ако не се родиш и не растеш, не можеш да се проявиш. Когато човек обикне Бога, той ще се роди, когато обикне ближния си, той ще расте и ще се развива и така неговото съзнание ще се пробуди и той ще възкръсне от мъртвите. Когато съвременните религиозни хора питат с кое тяло ще възкръснат, те не разбират въпроса.
Възкресението е въпрос само на
душата
.
То подразбира събуждане на съзнанието. Не се ли пробуди съзнанието у човека, няма възкресение. Тялото, в което сега живее човек, е един гроб, в който душата е затворена. Ние ще възкръснем с онези тела, за които се говори, че са храм на Бога живаго. Това е тялото на Любовта, тялото на Мъдростта и тялото на Истината, които като зародиши съществуват в това смъртно тяло.
към текста >>
Тялото, в което сега живее човек, е един гроб, в който
душата
е затворена.
Когато човек обикне Бога, той ще се роди, когато обикне ближния си, той ще расте и ще се развива и така неговото съзнание ще се пробуди и той ще възкръсне от мъртвите. Когато съвременните религиозни хора питат с кое тяло ще възкръснат, те не разбират въпроса. Възкресението е въпрос само на душата. То подразбира събуждане на съзнанието. Не се ли пробуди съзнанието у човека, няма възкресение.
Тялото, в което сега живее човек, е един гроб, в който
душата
е затворена.
Ние ще възкръснем с онези тела, за които се говори, че са храм на Бога живаго. Това е тялото на Любовта, тялото на Мъдростта и тялото на Истината, които като зародиши съществуват в това смъртно тяло. Това тяло е само една покривка, под която се изгражда безсмъртното тяло, с което човек ще се облече при възкресението, което тяло той е изгубил при грехопадането. Онзи, който е изградил тялото на Любовта, Мъдростта и Истината, той е така одухотворил и физическото си тяло, че след смъртта той го дематериализира и превръща в духовно тяло. Защото и физическото тяло по своята същина е духовно.
към текста >>
Блудният син пък представя човешката
душа
, изпаднала под влиянието на различни страсти.
Никой човек не може да устои на страстите. И вие сега минавате през изпита на Данаила. Ще ви хвърлят в рова на лъвовете между грубите сили и ако издържите този изпит, т.е. ако се справите с грубите сили на вашата нисша природа, ще излезете от рова на лъвовете и ще влезете в Новата култура. Това означава да бъде човек господар на положението си.
Блудният син пък представя човешката
душа
, изпаднала под влиянието на различни страсти.
Бащата, за когото се говори в тази притча, представя Висшето у човека, което гради и създава. Слугите, които бащата изпратил да донесат нова дреха, когато блудния син се връща, били пет. Това са петте добродетели - Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Доброто. Духът, Великият Баща изпрати слугите си да донесат нова премяна. Да се облече човек с нова премяна, значи да се облече с ново тяло, изградено от петте Велики добродетели.
към текста >>
Вие сте първата дева - тялото, в което влизат останалите четири деви: умът, сърцето,
душата
и духът.
Такъв е случаят с Никодим, който през нощта отиде при Исуса. Да вземем притчата за петте разумни деви. Всеки от вас като чете или слуша притчата за десетте деви, употребил ли е няколко деня в размишление, за да проникне в нейния вътрешен смисъл? Достатъчно е да пожелаете искрено да разберете нещо повече от това което четете, за да ви се даде едно откровение. Само така ще разберете, че вие сте една от петте разумни деви.
Вие сте първата дева - тялото, в което влизат останалите четири деви: умът, сърцето,
душата
и духът.
Петте деви се сливат с Христа в едно цяло. Докато не се качите на висотата на своя ум и не влезете в областта на вашата душа, вие не може да разберете Христа, не може да се слеете с Него. Казва се в Евангелието, че Христос влязъл в Ерусалим, възседнал ослица. Христос не можеше да влезе пеш в Ерусалим, защото Ерусалим представя предела между физическия и духовния свят. И Христос, като дойде до границата на физическия свят, трябваше да намери отнякъде ослица и с нея да влезе в Ерусалим.
към текста >>
Докато не се качите на висотата на своя ум и не влезете в областта на вашата
душа
, вие не може да разберете Христа, не може да се слеете с Него.
Всеки от вас като чете или слуша притчата за десетте деви, употребил ли е няколко деня в размишление, за да проникне в нейния вътрешен смисъл? Достатъчно е да пожелаете искрено да разберете нещо повече от това което четете, за да ви се даде едно откровение. Само така ще разберете, че вие сте една от петте разумни деви. Вие сте първата дева - тялото, в което влизат останалите четири деви: умът, сърцето, душата и духът. Петте деви се сливат с Христа в едно цяло.
Докато не се качите на висотата на своя ум и не влезете в областта на вашата
душа
, вие не може да разберете Христа, не може да се слеете с Него.
Казва се в Евангелието, че Христос влязъл в Ерусалим, възседнал ослица. Христос не можеше да влезе пеш в Ерусалим, защото Ерусалим представя предела между физическия и духовния свят. И Христос, като дойде до границата на физическия свят, трябваше да намери отнякъде ослица и с нея да влезе в Ерусалим. За да живее на физическия свят, човек трябва да има здраво тяло, с което да си служи. Ослицата символизира човешкото тяло, учениците на Христа символизират човешката душа, а Христос символизира човешкият дух.
към текста >>
Ослицата символизира човешкото тяло, учениците на Христа символизират човешката
душа
, а Христос символизира човешкият дух.
Докато не се качите на висотата на своя ум и не влезете в областта на вашата душа, вие не може да разберете Христа, не може да се слеете с Него. Казва се в Евангелието, че Христос влязъл в Ерусалим, възседнал ослица. Христос не можеше да влезе пеш в Ерусалим, защото Ерусалим представя предела между физическия и духовния свят. И Христос, като дойде до границата на физическия свят, трябваше да намери отнякъде ослица и с нея да влезе в Ерусалим. За да живее на физическия свят, човек трябва да има здраво тяло, с което да си служи.
Ослицата символизира човешкото тяло, учениците на Христа символизират човешката
душа
, а Христос символизира човешкият дух.
Духът казва на душата: Слез от мястото, на което седиш и иди между хората да намериш едно осле, с което да отидем в Ерусалим да свършим известна работа. Най- добрият проповедник на христовото учение е оселът, т.е. човешкото тяло. Той е инструмент, чрез който се проявяват душата и Духът. Казва се някъде в Евангелието, че в онези дни на страшния съд Слънцето и Луната ще потъмнеят и звездите ще почнат да падат от небето.
към текста >>
Духът казва на
душата
: Слез от мястото, на което седиш и иди между хората да намериш едно осле, с което да отидем в Ерусалим да свършим известна работа.
Казва се в Евангелието, че Христос влязъл в Ерусалим, възседнал ослица. Христос не можеше да влезе пеш в Ерусалим, защото Ерусалим представя предела между физическия и духовния свят. И Христос, като дойде до границата на физическия свят, трябваше да намери отнякъде ослица и с нея да влезе в Ерусалим. За да живее на физическия свят, човек трябва да има здраво тяло, с което да си служи. Ослицата символизира човешкото тяло, учениците на Христа символизират човешката душа, а Христос символизира човешкият дух.
Духът казва на
душата
: Слез от мястото, на което седиш и иди между хората да намериш едно осле, с което да отидем в Ерусалим да свършим известна работа.
Най- добрият проповедник на христовото учение е оселът, т.е. човешкото тяло. Той е инструмент, чрез който се проявяват душата и Духът. Казва се някъде в Евангелието, че в онези дни на страшния съд Слънцето и Луната ще потъмнеят и звездите ще почнат да падат от небето. Слънцето, Луната и звездите са символи на нещо.
към текста >>
Той е инструмент, чрез който се проявяват
душата
и Духът.
За да живее на физическия свят, човек трябва да има здраво тяло, с което да си служи. Ослицата символизира човешкото тяло, учениците на Христа символизират човешката душа, а Христос символизира човешкият дух. Духът казва на душата: Слез от мястото, на което седиш и иди между хората да намериш едно осле, с което да отидем в Ерусалим да свършим известна работа. Най- добрият проповедник на христовото учение е оселът, т.е. човешкото тяло.
Той е инструмент, чрез който се проявяват
душата
и Духът.
Казва се някъде в Евангелието, че в онези дни на страшния съд Слънцето и Луната ще потъмнеят и звездите ще почнат да падат от небето. Слънцето, Луната и звездите са символи на нещо. Слънцето запример означава държавата, държавната власт. Когато един народ, едно племе, една раса или цялото човечество се организира в една външна сила и започне да се проявява, това се нарича слънце. И когато се казва, че слънцето ще потъмнее и ще загуби Светлината си, подразбира се държава, която губи силата си, губи властта си.
към текста >>
За този час именно е казано в Писанието: „Ще хлопате и няма да ви се отвори." Тогава ученикът ще се намери в положението на Христа, когато беше на кръста и като Него от дълбочината на
душата
ще извика: „Елои, Елои, Лама Савахтани." - Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил?
Това противоречие се нарича смърт. Това е тъмнината, за която се казва в Битието: „И тъмнината беше върху бездната." Всичко онова, което го е радвало и веселило, всичко онова, което е знаел в живота, всичко онова, в което е вярвал и на което е уповавал, всичко онова, с което е разрешавал великите задачи на живота си изчезва, и той се намира сам самичък, не знае какво да прави. В чудо се намира. И гласа на Господа не чува. И Той се скрива за него.
За този час именно е казано в Писанието: „Ще хлопате и няма да ви се отвори." Тогава ученикът ще се намери в положението на Христа, когато беше на кръста и като Него от дълбочината на
душата
ще извика: „Елои, Елои, Лама Савахтани." - Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил?
" Всеки човек трябва да бъде изоставен в този смисъл. Като говоря за изоставяне, подразбирам пробуждане на съзнанието на ученика. Само по този начин ученикът ще разбере Реалността на живота. Така че, в живота на ученика, в първия ден на неговия съзнателен живот, в първия ден на пробуждане на неговото съзнание, ще дойде онзи страшен и велик момент за ученика - безмълвието. Никаква Светлина няма да има около него и той от дълбочината на душата си, от своята опитност ще призове онзи Невидимия, Незнайния Бог на Вечността, Създателят на всичко в света.
към текста >>
Никаква Светлина няма да има около него и той от дълбочината на
душата
си, от своята опитност ще призове онзи Невидимия, Незнайния Бог на Вечността, Създателят на всичко в света.
За този час именно е казано в Писанието: „Ще хлопате и няма да ви се отвори." Тогава ученикът ще се намери в положението на Христа, когато беше на кръста и като Него от дълбочината на душата ще извика: „Елои, Елои, Лама Савахтани." - Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? " Всеки човек трябва да бъде изоставен в този смисъл. Като говоря за изоставяне, подразбирам пробуждане на съзнанието на ученика. Само по този начин ученикът ще разбере Реалността на живота. Така че, в живота на ученика, в първия ден на неговия съзнателен живот, в първия ден на пробуждане на неговото съзнание, ще дойде онзи страшен и велик момент за ученика - безмълвието.
Никаква Светлина няма да има около него и той от дълбочината на
душата
си, от своята опитност ще призове онзи Невидимия, Незнайния Бог на Вечността, Създателят на всичко в света.
Той ще го призове с всичката си душа, с всичкия си дух, с всичкия си ум и с всичкото си сърце. И ще каже: Господи, искам да Те опитам. Един си Ти, Създател на всичко. Няма друг, освен Теб. Ако ученикът може да призове Бога с тази пълнота, нейде в пространството ще блесне малка микроскопическа Светлина, която ще му причини такава голяма радост, че той изведнъж ще забрави всички скърби и страдания.
към текста >>
Той ще го призове с всичката си
душа
, с всичкия си дух, с всичкия си ум и с всичкото си сърце.
" Всеки човек трябва да бъде изоставен в този смисъл. Като говоря за изоставяне, подразбирам пробуждане на съзнанието на ученика. Само по този начин ученикът ще разбере Реалността на живота. Така че, в живота на ученика, в първия ден на неговия съзнателен живот, в първия ден на пробуждане на неговото съзнание, ще дойде онзи страшен и велик момент за ученика - безмълвието. Никаква Светлина няма да има около него и той от дълбочината на душата си, от своята опитност ще призове онзи Невидимия, Незнайния Бог на Вечността, Създателят на всичко в света.
Той ще го призове с всичката си
душа
, с всичкия си дух, с всичкия си ум и с всичкото си сърце.
И ще каже: Господи, искам да Те опитам. Един си Ти, Създател на всичко. Няма друг, освен Теб. Ако ученикът може да призове Бога с тази пълнота, нейде в пространството ще блесне малка микроскопическа Светлина, която ще му причини такава голяма радост, че той изведнъж ще забрави всички скърби и страдания. Отдалеч някъде той ще чуе гласа на Господа, гласа на своя Учител: Нали искаш да Ме познаеш, нали искаш да Ме опиташ, приготви се за работа.
към текста >>
67.
МЕЛХИСЕДЕК - ЦАР САЛИМСКИ - ЦАР НА ПРАВДА И МИР
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
3) „...Ние, които сме прибегнали, да се хванем за предлежащата надежда, която имаме като якор в
душата
, безопасен и твърд, и който влиза в най-вътрешното на завесата, дето Исус влезе за нас предтеча, като стана първосвещеник во веки по чин Мелхиседеков." (Евреем 6:19)
1) „... и Мелхиседек, цар Салимски изнесе хляб и вино; а той беше свещеник на Бога вишнаго. И благослови Авраама и рече му: Благословен Авраам от Бога вишнаго, Владетелят на небето и на земята, и благословен Бог вишний, Който предаде враговете в ръцете ти. И Авраам му даде десятък от всичко." (Битие 14:18-20) 2) „...Закле се Господ, и не ще се разкае. Ти си свещеник во век, според чина на Мелхиседека." (Псалом 110:4)
3) „...Ние, които сме прибегнали, да се хванем за предлежащата надежда, която имаме като якор в
душата
, безопасен и твърд, и който влиза в най-вътрешното на завесата, дето Исус влезе за нас предтеча, като стана първосвещеник во веки по чин Мелхиседеков." (Евреем 6:19)
4) „Защото този Мелхиседек, цар Салимски, свещеник на Бога вишнаго, който срещна Авраама, когато се връщаше от покоряването на царете и го благослови, комуто Авраам отдели и десятък от всичко, той, който първо се тълкува цар на Правда, а после и цар Салимски, сиреч цар на мир, без баща, без майка, без родословие, и няма нито начало на дни, нито край на живот, но подобен е на Сина Божий, пребъдва винаги свещеник. А вижте колко велик бе той, комуто патриарх Авраам даде десятък. И кой от левиевите синове, който приемат свещенството, имат заповед по закон да вземат десятък от народа, сиреч от братята си, ако и да са произлезли от чреслата Аврамови. Но той, който не се водеше по тяхния ред, взе десятък от Авраама и благослови този, който имаше обещанието. А без всяко противоречие по-малкото се благославя от по-голямото.
към текста >>
Следователно трябва едно възпитание, едно развитие на вътрешните сили на
душата
, че когато се срещне с възвишените същества в духовния свят, да се запали искрата на Божествения живот в
душата
на ученика.
Това е въпрос, който би поставил ленивият ученик: Не може ли без разрешаване на мъчните задачи на математиката, да стане математик? Изпитанията, на които се подлага ученикът, са като задачите, които се дават на ученика, който иска да стане математик. Без разрешаването на тези задачи не може. Без упражнения и изпитания не може, защото човек влиза в нов свят и чрез изпитанията и упражненията той се подготвя за този нов свят. Той изработва своите сетива, калява своята нервна система, за да може да издържи на напрежението на енергиите, с които влиза в контакт.
Следователно трябва едно възпитание, едно развитие на вътрешните сили на
душата
, че когато се срещне с възвишените същества в духовния свят, да се запали искрата на Божествения живот в
душата
на ученика.
До този момент духът на човека е в спящо състояние, но след като духът се пробуди, човек става ново същество. Той има вече друг поглед за света и живота. Онзи, който е придобил този живот, е развил в себе си нови органи. Той прилича на едно растение, което преди е имало само зелени листа, а сега вече редом с листата се явяват цветовете с блестящи краски. Силите, които са направили да се явят цветовете, са съществували и преди в растението, но така да се каже в спящо състояние.
към текста >>
И тогава се ражда Бог в човека, който е вече Син Божий, роден в човешката
душа
и който е заченат от скрития Бог, който прониква всичко.
Дълбокият смисъл на това е, че Бог като Любов се е пожертвал за създаването на света и всички същества, и по такъв начин Той се е ограничил в природата, която прониква отвън и отвътре във всички същества. Затова се казва още: Ние живеем, движим се и съществуваме в Него и чрез Него. И този незнаен Бог, скритият Бог, Абсолютният Дух, Бащата на света, Който прониква цялото Битие, е разкъсан така да се каже, на части, пленен и омагьосан в нещата и съществата, съществува същевременно и вън от света на сетивата, вън от съществата като една Абсолютна Същност, непознаваема, недостъпна. Има Бог, Който е скрит в природата, Който е скрит в съществата, който може да се пробуди чрез същата тази Божествена сила, която изтича от Вечния и Абсолютен Дух, и прониква както цялото Битие, така и всяко същество. Това е задачата и смисъла на Посвещението - да даде методи за събуждане на тази Божествена сила, която да събуди и възкреси този омагьосан Бог.
И тогава се ражда Бог в човека, който е вече Син Божий, роден в човешката
душа
и който е заченат от скрития Бог, който прониква всичко.
И когато човек роди Божия Син в себе си, той може да влезе във връзка с Бащата на света. Затова Учителят казва: Бог е едно Единство, което се проявява като множество. Това е задачата на всеки, който тръгва в пътя на ученика, да роди Бога в себе си, да стане един Божи Син. И тогава ще се разбере мисълта, че Христос е Първородният, най-големият брат, роден преди всичките векове. И всеки, който е пробудил Бога в себе си, идва в света като Син Божий, като Учител, под ръководството на Първородния, за да работи за повдигане на цялото човечество, за събуждането на Бога във всички души.
към текста >>
Този именно е Първородният, Който работи за събуждането на Бога в човешката
душа
.
И когато човек роди Божия Син в себе си, той може да влезе във връзка с Бащата на света. Затова Учителят казва: Бог е едно Единство, което се проявява като множество. Това е задачата на всеки, който тръгва в пътя на ученика, да роди Бога в себе си, да стане един Божи Син. И тогава ще се разбере мисълта, че Христос е Първородният, най-големият брат, роден преди всичките векове. И всеки, който е пробудил Бога в себе си, идва в света като Син Божий, като Учител, под ръководството на Първородния, за да работи за повдигане на цялото човечество, за събуждането на Бога във всички души.
Този именно е Първородният, Който работи за събуждането на Бога в човешката
душа
.
И самата тази работа е една Велика мистерия. Ще завърша този кратък очерк със следната мисъл от Учителя: „Всички древни школи са учили, че човек не може да познае живота на другите хора, докато не познае своя живот. Докато не познае Божественото в себе си, човек не може да познае Божественото и в другите хора. Докато не събуди Бога в себе си, човек не може да познае Бога в другите хора.
към текста >>
Този живот, който се проявява при събуждането на Божественото в човешката
душа
, се изявява като едно топло чувство, като едно универсално чувство, което обгръща всичко в себе си.
И самата тази работа е една Велика мистерия. Ще завърша този кратък очерк със следната мисъл от Учителя: „Всички древни школи са учили, че човек не може да познае живота на другите хора, докато не познае своя живот. Докато не познае Божественото в себе си, човек не може да познае Божественото и в другите хора. Докато не събуди Бога в себе си, човек не може да познае Бога в другите хора.
Този живот, който се проявява при събуждането на Божественото в човешката
душа
, се изявява като едно топло чувство, като едно универсално чувство, което обгръща всичко в себе си.
То е съзнанието за Всеединството в живота. В съзнанието този живот се проявява като една мека, нежна светлина, която разкрива всички тайни на Битието. Когато човек има това преживяване, когато има тази опитност, той е в контакт с Реалността и стои на Вечната Канара. Тогава той може да каже, че познава своя живот, че познава себе си и може да познае и разбере и живота на другите. Без опитност никакво познание не съществува.
към текста >>
Това ние наричаме пробуждане или разцъфтяване на човешката
душа
, когато човешката
душа
се разцъфтява като пролетен цвят под въздействието на Светлината и топлината на лъчите на Божественото слънце.
В съзнанието този живот се проявява като една мека, нежна светлина, която разкрива всички тайни на Битието. Когато човек има това преживяване, когато има тази опитност, той е в контакт с Реалността и стои на Вечната Канара. Тогава той може да каже, че познава своя живот, че познава себе си и може да познае и разбере и живота на другите. Без опитност никакво познание не съществува. Едва сега хората започват да изучават Великата мистерия на живота.
Това ние наричаме пробуждане или разцъфтяване на човешката
душа
, когато човешката
душа
се разцъфтява като пролетен цвят под въздействието на Светлината и топлината на лъчите на Божественото слънце.
Тази опитност са имали почти всички мистици и Посветени от всички времена и епохи. Това наричаме още връзка на човешката душа с Божествения Дух. От този момент за душата започва нов живот." Учителят казва още: „Господа, за Когото ви говоря, живее в цялата природа, действува във всички същества. Той говори вътре във всяка душа, във всяко сърце. Аз ви говоря за Бога, с Когото всякога съм в общение и познавам гласа Му, държа учението Му и върша Волята Му, слушам Духа Му и радостта ми е в Неговото живо Слово."
към текста >>
Това наричаме още връзка на човешката
душа
с Божествения Дух.
Тогава той може да каже, че познава своя живот, че познава себе си и може да познае и разбере и живота на другите. Без опитност никакво познание не съществува. Едва сега хората започват да изучават Великата мистерия на живота. Това ние наричаме пробуждане или разцъфтяване на човешката душа, когато човешката душа се разцъфтява като пролетен цвят под въздействието на Светлината и топлината на лъчите на Божественото слънце. Тази опитност са имали почти всички мистици и Посветени от всички времена и епохи.
Това наричаме още връзка на човешката
душа
с Божествения Дух.
От този момент за душата започва нов живот." Учителят казва още: „Господа, за Когото ви говоря, живее в цялата природа, действува във всички същества. Той говори вътре във всяка душа, във всяко сърце. Аз ви говоря за Бога, с Когото всякога съм в общение и познавам гласа Му, държа учението Му и върша Волята Му, слушам Духа Му и радостта ми е в Неговото живо Слово." В допълнение на горната мисъл Учителят казва още: „Когато придобиете съвършенството, само тогава ще разберете какво представя Любовта, Мъдростта и Истината.
към текста >>
От този момент за
душата
започва нов живот." Учителят казва още: „Господа, за Когото ви говоря, живее в цялата природа, действува във всички същества.
Без опитност никакво познание не съществува. Едва сега хората започват да изучават Великата мистерия на живота. Това ние наричаме пробуждане или разцъфтяване на човешката душа, когато човешката душа се разцъфтява като пролетен цвят под въздействието на Светлината и топлината на лъчите на Божественото слънце. Тази опитност са имали почти всички мистици и Посветени от всички времена и епохи. Това наричаме още връзка на човешката душа с Божествения Дух.
От този момент за
душата
започва нов живот." Учителят казва още: „Господа, за Когото ви говоря, живее в цялата природа, действува във всички същества.
Той говори вътре във всяка душа, във всяко сърце. Аз ви говоря за Бога, с Когото всякога съм в общение и познавам гласа Му, държа учението Му и върша Волята Му, слушам Духа Му и радостта ми е в Неговото живо Слово." В допълнение на горната мисъл Учителят казва още: „Когато придобиете съвършенството, само тогава ще разберете какво представя Любовта, Мъдростта и Истината. Който не е съвършен, не може да разбере какво представя Любовта, Мъдростта и Истината.
към текста >>
Той говори вътре във всяка
душа
, във всяко сърце.
Едва сега хората започват да изучават Великата мистерия на живота. Това ние наричаме пробуждане или разцъфтяване на човешката душа, когато човешката душа се разцъфтява като пролетен цвят под въздействието на Светлината и топлината на лъчите на Божественото слънце. Тази опитност са имали почти всички мистици и Посветени от всички времена и епохи. Това наричаме още връзка на човешката душа с Божествения Дух. От този момент за душата започва нов живот." Учителят казва още: „Господа, за Когото ви говоря, живее в цялата природа, действува във всички същества.
Той говори вътре във всяка
душа
, във всяко сърце.
Аз ви говоря за Бога, с Когото всякога съм в общение и познавам гласа Му, държа учението Му и върша Волята Му, слушам Духа Му и радостта ми е в Неговото живо Слово." В допълнение на горната мисъл Учителят казва още: „Когато придобиете съвършенството, само тогава ще разберете какво представя Любовта, Мъдростта и Истината. Който не е съвършен, не може да разбере какво представя Любовта, Мъдростта и Истината. Ако искате да станете съвършени, вие трябва да се подчините на Великия Божи закон."
към текста >>
68.
ХЕРМЕС И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Душата
е дъщеря на небето и нейното пътешествие е едно изпитание.
Все повече и повече пленявани от материята, все повече и повече упоявани от живота, те се спускат като огнен дъжд, със сладострастни тръпки минавайки през областта на скръбта, на Любовта и смъртта, и пристигайки в земния си затвор, гдето и ти самият въздишаш, задържан от огнения център на Земята, и гдето Божествения живот ти се вижда празна мечта. - Душите могат ли да умират? - попита Хермес. - Да - отговори гласът на Озирис. Много от тях загиват при фаталното си слизане.
Душата
е дъщеря на небето и нейното пътешествие е едно изпитание.
Ако при необузданото си и безразсъдно обикване на материята тя забрави произхода си, Божествената искра, която се намира в нея и която би могла да стане по-бляскава от звезда, се завръща в етерните области като атом без живот, а душата се обхваща от вихрушката на другите елементи. Учителят разглеждайки този въпрос за произхода, развитието и падането на душите, казва следното: „Допуснете, че от дадена точка излизат различни лъчи, т.е. казваме, че този център, тази точка започва да радиира. Всеки лъч представлява отделно същество. Когато тези същества влязат във връзка с външната среда, която е с различни гъстоти, с различни състояния, тогава те видоизменят своя характер.
към текста >>
Ако при необузданото си и безразсъдно обикване на материята тя забрави произхода си, Божествената искра, която се намира в нея и която би могла да стане по-бляскава от звезда, се завръща в етерните области като атом без живот, а
душата
се обхваща от вихрушката на другите елементи.
- Душите могат ли да умират? - попита Хермес. - Да - отговори гласът на Озирис. Много от тях загиват при фаталното си слизане. Душата е дъщеря на небето и нейното пътешествие е едно изпитание.
Ако при необузданото си и безразсъдно обикване на материята тя забрави произхода си, Божествената искра, която се намира в нея и която би могла да стане по-бляскава от звезда, се завръща в етерните области като атом без живот, а
душата
се обхваща от вихрушката на другите елементи.
Учителят разглеждайки този въпрос за произхода, развитието и падането на душите, казва следното: „Допуснете, че от дадена точка излизат различни лъчи, т.е. казваме, че този център, тази точка започва да радиира. Всеки лъч представлява отделно същество. Когато тези същества влязат във връзка с външната среда, която е с различни гъстоти, с различни състояния, тогава те видоизменят своя характер. Това видоизменение в характера на тези същества е причина за различието, което съществува между тях.
към текста >>
Ето имената на седемте члена на човека според египтяните: Шат - физическо тяло, анш - жизнена сила (етерно тяло), ка - астралното тяло, хати - животинската
душа
, беш или бе - разумната
душа
, шейди - духовната
душа
, ку - Божествения Дух.
Това видение съдържа в себе си вечните числа, призивните знакове и магическите ключове. Колкото повече се научиш да ги съзерцават и да ги схващаш, толкова повече ще виждаш да се увеличава простора на границите му. Също така един и същи закон управлява всички светове." Седемте гении на видението на Хермес са седемте деви на Индия, седемте Амшаспади на Персия, Великите ангели на Халдея, седемте сефироти на Кабалата и седемте архангели на християнското откровение и т.н. Числото седем съдържа в себе си седемте принципа на вселената, които се отразяват в седемте цвята на дъгата, в седемте тона на гамата и се проявяват също в строежа на човека, който по същество е троичен, но седмократен по еволюция.
Ето имената на седемте члена на човека според египтяните: Шат - физическо тяло, анш - жизнена сила (етерно тяло), ка - астралното тяло, хати - животинската
душа
, беш или бе - разумната
душа
, шейди - духовната
душа
, ку - Божествения Дух.
Този седморен строеж на човека се среща във всички езотерични традиции - в Кабалата, при Орфей и Питагор, в съвременната западна окултна наука и пр. Учителят казва: „Числото седем е мистичният диаметър на вселената." Това, което изложихме от видението на Хермес е само една част, но то е достатъчно за да ни изясни учението на Хермес за творческото Слово. Ето още една мисъл от Хермес в този дух: „Вслушай се в себе си, вгледай се в безкрайността на пространството и на времето.
към текста >>
Книгата на мъртвите ни показва, че пророческата Мъдрост виждала в него едно Божество, което могло да се намери преди всичко в човешката
душа
.
В нея се намират всякакви поучения и молитви, които са слагали в гроба на всеки покойник. Този требник трябвало да му служи за водач, когато захвърли телесната си обвивка. Най-тайните възгледи на египтяните върху Вечното и произхода на света, се намират в тази книга. Озирис е бил всеобщо признат Бог в Египет. В него се съсредоточават идеите за всички други богове.
Книгата на мъртвите ни показва, че пророческата Мъдрост виждала в него едно Божество, което могло да се намери преди всичко в човешката
душа
.
Това се установява ясно от всичко, което се казва в нея за смъртта и за умрелите. Когато тялото бъде върнато на земята, тогава вечната същност на човека се запътва към първоначално Вечното. Тя се явява пред съда на Озирис, който е заобиколен с 42-ма съдии. Съдбата на тази Вечна част зависи от това, какво ще намерят съдиите в нея. Когато душата изповядва греховете си, ако бъде призната за примирена с Вечната Справедливост, невидими сили се приближават до нея и й казват: „Озирис Н.
към текста >>
Когато
душата
изповядва греховете си, ако бъде призната за примирена с Вечната Справедливост, невидими сили се приближават до нея и й казват: „Озирис Н.
Книгата на мъртвите ни показва, че пророческата Мъдрост виждала в него едно Божество, което могло да се намери преди всичко в човешката душа. Това се установява ясно от всичко, което се казва в нея за смъртта и за умрелите. Когато тялото бъде върнато на земята, тогава вечната същност на човека се запътва към първоначално Вечното. Тя се явява пред съда на Озирис, който е заобиколен с 42-ма съдии. Съдбата на тази Вечна част зависи от това, какво ще намерят съдиите в нея.
Когато
душата
изповядва греховете си, ако бъде призната за примирена с Вечната Справедливост, невидими сили се приближават до нея и й казват: „Озирис Н.
е бил пречистен в езерото на юг от полето на Хотеб и на север от полето на Скакалците там, където боговете на зеленината се мият в четвъртия час на нощта и се пречистват в осмия час на деня с образа на сърцето на боговете, минавайки от нощта към деня." От тази мисъл се вижда, че към Вечната част на човешкото същество се отнасят като че това е Самият Озирис. Затова след името на Озирис се поставя името на покойника. Така че този, който влиза в духовната част на света, сам се означава като Озирис. И затова се срещат изрази като следните: „Аз съм Озирис Н." или „растящ под цъфтящата смоковница се намира Озирис Н." Така човек става един Озирис. Оттук следва, че съществото Озирис е най-съвършената степен на съвършенството човек.
към текста >>
Друга една мисъл е следната: „О, сляпа душо, въоръжи се със Светлината на тайните и в земните неща ще откриеш светлия си двойник, небесната
душа
.
Така че този, който влиза в духовната част на света, сам се означава като Озирис. И затова се срещат изрази като следните: „Аз съм Озирис Н." или „растящ под цъфтящата смоковница се намира Озирис Н." Така човек става един Озирис. Оттук следва, че съществото Озирис е най-съвършената степен на съвършенството човек. По такъв начин идват до идеята за космичния човек. И че човек е бог в процеса на своето изявление.
Друга една мисъл е следната: „О, сляпа душо, въоръжи се със Светлината на тайните и в земните неща ще откриеш светлия си двойник, небесната
душа
.
Върви след този този небесен водител и нека той бъде твоят гений. Защото у него се намира ключът на мислите ти и бъдещите ти съществувания." Книгата на мъртвите е имала огромно значение както за целия Египет, така и върху всички страни и народи в древността. Едуард Шуре в своята книга Великите Посветени казва: „Чужденците бяха чули да говорят жреците в техните страни за Книгата на мъртвите, за някакъв си тайнствен свитък, който туряли под главите на мумиите като предсмъртно напътствие и този Жрец беше им казвал под символическа форма задгробното пътешествие на душата, според названието на жреците на Амон Ра. Тези чужденци бяха проследили с пламтящо любопитство и с известен вътрешен трепет, смесен със съмнение, дългото пътешествие на душата след напускането на тялото.
към текста >>
Едуард Шуре в своята книга Великите Посветени казва: „Чужденците бяха чули да говорят жреците в техните страни за Книгата на мъртвите, за някакъв си тайнствен свитък, който туряли под главите на мумиите като предсмъртно напътствие и този Жрец беше им казвал под символическа форма задгробното пътешествие на
душата
, според названието на жреците на Амон Ра.
И че човек е бог в процеса на своето изявление. Друга една мисъл е следната: „О, сляпа душо, въоръжи се със Светлината на тайните и в земните неща ще откриеш светлия си двойник, небесната душа. Върви след този този небесен водител и нека той бъде твоят гений. Защото у него се намира ключът на мислите ти и бъдещите ти съществувания." Книгата на мъртвите е имала огромно значение както за целия Египет, така и върху всички страни и народи в древността.
Едуард Шуре в своята книга Великите Посветени казва: „Чужденците бяха чули да говорят жреците в техните страни за Книгата на мъртвите, за някакъв си тайнствен свитък, който туряли под главите на мумиите като предсмъртно напътствие и този Жрец беше им казвал под символическа форма задгробното пътешествие на
душата
, според названието на жреците на Амон Ра.
Тези чужденци бяха проследили с пламтящо любопитство и с известен вътрешен трепет, смесен със съмнение, дългото пътешествие на душата след напускането на тялото. Нейното изкупление в една горяща страна, пречистването на обвивките й, срещата й със злия кормчия, седнал в лодката с обърната назад глава и с добрия кормчия, който гледа направо в лице; появяването й пред 42-та съдии, оправдаването й от Тот-Хермес. Най-сетне влизането й и преобразяването й в Светлината на Озирис. От това можем да съдим за влиянието на тази книга и за целия преврат, който египетското Посвещение е извършило върху духовете със следния пасаж от Книгата на мъртвите: „Тази глава е била намерена в Хермополис, написана със изумрудни букви върху алабастрова плоча пред ръката на Бога Тот-Хермес, във времето на краля Менкара от принц Хастатез, когато той пътувал за да ревизира храмовете.
към текста >>
Тези чужденци бяха проследили с пламтящо любопитство и с известен вътрешен трепет, смесен със съмнение, дългото пътешествие на
душата
след напускането на тялото.
Друга една мисъл е следната: „О, сляпа душо, въоръжи се със Светлината на тайните и в земните неща ще откриеш светлия си двойник, небесната душа. Върви след този този небесен водител и нека той бъде твоят гений. Защото у него се намира ключът на мислите ти и бъдещите ти съществувания." Книгата на мъртвите е имала огромно значение както за целия Египет, така и върху всички страни и народи в древността. Едуард Шуре в своята книга Великите Посветени казва: „Чужденците бяха чули да говорят жреците в техните страни за Книгата на мъртвите, за някакъв си тайнствен свитък, който туряли под главите на мумиите като предсмъртно напътствие и този Жрец беше им казвал под символическа форма задгробното пътешествие на душата, според названието на жреците на Амон Ра.
Тези чужденци бяха проследили с пламтящо любопитство и с известен вътрешен трепет, смесен със съмнение, дългото пътешествие на
душата
след напускането на тялото.
Нейното изкупление в една горяща страна, пречистването на обвивките й, срещата й със злия кормчия, седнал в лодката с обърната назад глава и с добрия кормчия, който гледа направо в лице; появяването й пред 42-та съдии, оправдаването й от Тот-Хермес. Най-сетне влизането й и преобразяването й в Светлината на Озирис. От това можем да съдим за влиянието на тази книга и за целия преврат, който египетското Посвещение е извършило върху духовете със следния пасаж от Книгата на мъртвите: „Тази глава е била намерена в Хермополис, написана със изумрудни букви върху алабастрова плоча пред ръката на Бога Тот-Хермес, във времето на краля Менкара от принц Хастатез, когато той пътувал за да ревизира храмовете. В нея била записана песента на химна, пред която той останал възхитен.
към текста >>
69.
КРИШНА И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
3. „Защото ти, Владика, един си постигнал същността на обредите и знанието за
душата
, изложени във Ведите от Вечния, Непостижимия и Неизмеримия."
Тези закони и правила са предавани отначало устно, но впоследствие са записани под общо заглавие: Законите на Ману. В началото на този сборник е изложена в много сбита форма идеята за създаването на света, пораждането на Логоса (Брама) от Предвечното Същество. Преди да дам самото описание на сътворението, ще дам началото на самата книга, където Великите Мъдреци, Светите Риши, се обръщат към Ману да им изясни законите, по които да работят за организиране живота на народа. 1. „Великите Мъдреци пристъпили към Ману, който седял вглъбен в себе си и като му се поклонили по подходящ начин, се обърнали към него със следните думи: 2. „Благоволи, Божествений, открий ни точно и в съответен ред Свещените закони, по които да се ръководи живота на четирите главни и на смесените касти."
3. „Защото ти, Владика, един си постигнал същността на обредите и знанието за
душата
, изложени във Ведите от Вечния, Непостижимия и Неизмеримия."
4. „Този, властта на когото е безконечна, бидейки така запитан от тези Велики Мъдреци, отдавайки му нужното почитание им отговорил, казвайки им: „Слушайте... " и почва да им излага законите и методите на живота, като започва с учението за сътворението на света." 5. „Този свят е бил тъмнина, невидим, неопределим, недостъпен за разума, непознаваем, като че е съвършено потънал в дълбок сън." 6. „Тогава Божественият Самосъществуващ, невидим, но създаващ всичко това, великите елементи и всичко видимо, изявил се с непреодолима творческа сила, разсейвайки тъмнината." 7. „Този, разбиран само от ума, неуловим за сетивата, невидим, вечен, включващ в себе си всички създания, непостижим, просветнал по Своя Собствена Воля." 8. „Имайки намерение да произведе от Своето тяло различни същества, той отначало създал Ведите и поставил в тях Своето семе."
към текста >>
70.
ОРФЕЙ И НЕГОВОТО ДЕЛО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Но Орфей беше геният на духовна Гърция, будител на нейната Божествена
душа
.
Обожаването на Аполон било въведено от един Жрец, любител на нововъведенията, под влияние на учението за слънчевото Слово, което идваше от Египет. Тази реформация уподобява Всемирния Отец с двойното Му проявление: свръхфизическата Светлина и видимото Слънце. Но тази реформа не излязла извън светилището. Орфей обаче даде нова сила на учението за слънчевото Слово, познато под името на Аполон, съживявайки го с тайната на Дионисий. Едуард Шуре казва: Светлината на мистериите беше проникнала в Гърция и Тракия преди появяването на Орфей.
Но Орфей беше геният на духовна Гърция, будител на нейната Божествена
душа
.
Тайнственият импулс, който Орфей предаде на Гърция, се предаде от нея на цяла Европа. Нашето време не вярва вече в хубостите на живота. Ако въпреки всичко то запазва за тази хубост дълбоко възпоменание, една тайна и непреодолима надежда, това се дължи на този възвишен и вдъхновен гений, велик Посветен в тайните, прадядо на поезията и музиката, откривател на вечната Истина. Орфей е роден в Тракия от царски род и се отличавал с чудесна, пленителна външност. Тогава той е носил друго име, което преданието не ни предава.
към текста >>
Най-сетне със създаването на мистериите той оформил религиозната
душа
на отечеството си.
При връщането си Орфей отишъл в това светилище. Жреците посрещнали египетския Посветен в тайните като Спасител. С науката и ентусиазма си Орфей повлякъл след себе си по-голямата част от тракийците, преобразил напълно религията на Бакхус и обуздал вакханките, служителките на богинята Хеката. Бързо неговото влияние проникнало във всички светилища на Тракия. Той осветил царствеността на Зевс в Тракия, онази на Аполон в Делфи, където сложил основите на съдилището на анфитрионите, което станало символ на социалното единство на Гърция.
Най-сетне със създаването на мистериите той оформил религиозната
душа
на отечеството си.
Защото той слял религията на Зевс с онази на Дионисиус в една всемирна мисъл. Посвещаваните в тайните с неговите наставления се сдобиваха с чистата Светлина на възвишените Истини. И тази Светлина достигаше до народа по-умерена, но не по-малко благотворна под булото на поезията и омайните празненства. По този начин Орфей станал Първосвещеник на Тракия, Велик Жрец на олимпийския Зевс и за Посветените в тайните откривател на небесния Дионисиус, слънчевото Слово, слънчевия Дух. На върха на Свещената планина, в полите на която извира реката Ебра (сегашната Марица), е съществувал от хиляди години храм на Великото Същество, на Великия Бог.
към текста >>
Аз ще ти открия тайната на световете,
душата
на природата, същността на Бога.
В присъствието на всички жреци той излага пред своя ученик своята тайна доктрина. Той казва на ученика си: „Събери грижливо всичките си мисли, за да се издигнеш до началото на нещата, до Великата Троица, която блести в чистия етер. Изгори тялото си с огъня на мисълта си, отдели се от материята, както пламъкът се отделя от дървото, което гори. Тогава духът ти ще полети към чистия етер на Вечните Причини, както Орелът се спуска от престола на Юпитер.
Аз ще ти открия тайната на световете,
душата
на природата, същността на Бога.
Слушай най-напред великата тайна: Само едно Същество царува в Безкрайното Небе и в дълбините на Земята - Зевс гърмовержец, етерният Зевс. Той царува в дълбините на Земята и във висините на звездното Небе. Дъх на нещата, огън неугасим, мъж и жена, Един Цар, Една Власт, Един Бог, Един Велик Учител. Юпитер е Божествен съпруг и съпруга, мъж и жена, баща и майка. От техния свещен брак, от тяхната вечна сватба произлизат непрестанно огън и вода, земя и етер, нощта и деня, гордите титани, неизменните богове и плаващият зародиш на хората.
към текста >>
Защото твоят дух ще се вмъкне в пламтящата област, където Великият Творец размесва
душата
на света в чашата на живота.
Гледай с духовните си очи и ще видиш опънатата й назад глава, протегнатите й ръце и полека ще повдигнеш нейното осеяно със звезди було. Юпитер е Божествен съпруг и Божествена съпруга. Ето първата тайна. Но сега, дете на Делфи, приготви се за второто Посвещение в тайните. Трепери, плачи, наслаждавай се, обожавай.
Защото твоят дух ще се вмъкне в пламтящата област, където Великият Творец размесва
душата
на света в чашата на живота.
Като пият от тази упоителна чаша, всички същества забравят Божественото жилище и слизат в печалната и мрачна пропаст на преражданията. Зевс е Великият Творец. Дионисиус е Неговият Син, Неговото проявено Слово. Дионисиус, дух лъчезарен, жив разум, сияещ в жилището на Баща си, в двореца на неизменния етер. Един прекрасен ден, когато надвесен той съзерцава небесните простори през съзвездията, видял отразена в сияйната глъбина собствения си образ, който му протягал ръце.
към текста >>
Слънцето, звездите, Земята и Луната, всяко тяло има своя
душа
и всички са произлезли от Свещения Огън на Зевс, от Първоначалната Светлина.
Бог е един и винаги подобен Сам на Себе Си. Той царува навсякъде - и на Небето, и на Земята. Но полубоговете са безбройни и различни. Защото Божествеността е Вечна и Безкрайна. Най-велики са душите на звездите.
Слънцето, звездите, Земята и Луната, всяко тяло има своя
душа
и всички са произлезли от Свещения Огън на Зевс, от Първоначалната Светлина.
Тези велики души управляват великото творение с правилните му движения. Всяка движеща се планета повлича в етерната си сфера цели отряди от полубогове или сияещи души, които някога са били хора, и които след като са слезли по стълбата на царствата със слава, и отново са се изкачили през циклите на развитието, за да излязат най-сетне от кръга на земните поколения. Чрез тези Божествени духове Бог диша, движи се, проявява се. Те са дъхът на Неговата жива душа, лъчи на Вечния Разум. Те командват армията по-долни духове, които движат стихиите.
към текста >>
Те са дъхът на Неговата жива
душа
, лъчи на Вечния Разум.
Най-велики са душите на звездите. Слънцето, звездите, Земята и Луната, всяко тяло има своя душа и всички са произлезли от Свещения Огън на Зевс, от Първоначалната Светлина. Тези велики души управляват великото творение с правилните му движения. Всяка движеща се планета повлича в етерната си сфера цели отряди от полубогове или сияещи души, които някога са били хора, и които след като са слезли по стълбата на царствата със слава, и отново са се изкачили през циклите на развитието, за да излязат най-сетне от кръга на земните поколения. Чрез тези Божествени духове Бог диша, движи се, проявява се.
Те са дъхът на Неговата жива
душа
, лъчи на Вечния Разум.
Те командват армията по-долни духове, които движат стихиите. Те управляват световете. Отдалеко и отблизо те ни заобикалят, и макар да са безсмъртни по същество, те се обличат в постоянно изменяващи се форми според народите, времената и страните. Нечестивият, който се отрича, се бои от тях. Благочестивият човек им се покланя, без да ги познава.
към текста >>
Душата
е дъщеря на Небето.
Нечестивият, който се отрича, се бои от тях. Благочестивият човек им се покланя, без да ги познава. Посветените в тайните ги познават, привличат ги и ги виждат. Ако съм се борил, за да ги намеря, ако съм презрял смъртта, ако, както казват, съм слязъл в ада, направил съм го за да обуздая демоните на пропастта, за да поставя закрилата на боговете върху любимата си Тракия, за да се слее Земята с Безкрайното Небе и за да може Земята, очарована да чува Божествените гласове. Небесната хубост ще се въплоти в телата на жените, огънят на Зевс ще тече в кръвта на героите.
Душата
е дъщеря на Небето.
Когато душата слезе в плътта, тя продължава, макар и слабо, да получава вдъхновение отгоре. Според Фабр д'Оливие думата Тракия произхожда от финикийската дума ракхива, което значи етерно пространство или небесна твърд. И за Посветените в тайните името Тракия е имало символически смисъл и означавало: страната на чистата наука и на произтичащата от нея Свещена поезия. Тъй щото, тази дума имала за тях философски и исторически смисъл. Философски е означавала една духовна страна, място на учение и традиции, които доказват произхода на света от Божествения Разум.
към текста >>
Когато
душата
слезе в плътта, тя продължава, макар и слабо, да получава вдъхновение отгоре.
Благочестивият човек им се покланя, без да ги познава. Посветените в тайните ги познават, привличат ги и ги виждат. Ако съм се борил, за да ги намеря, ако съм презрял смъртта, ако, както казват, съм слязъл в ада, направил съм го за да обуздая демоните на пропастта, за да поставя закрилата на боговете върху любимата си Тракия, за да се слее Земята с Безкрайното Небе и за да може Земята, очарована да чува Божествените гласове. Небесната хубост ще се въплоти в телата на жените, огънят на Зевс ще тече в кръвта на героите. Душата е дъщеря на Небето.
Когато
душата
слезе в плътта, тя продължава, макар и слабо, да получава вдъхновение отгоре.
Според Фабр д'Оливие думата Тракия произхожда от финикийската дума ракхива, което значи етерно пространство или небесна твърд. И за Посветените в тайните името Тракия е имало символически смисъл и означавало: страната на чистата наука и на произтичащата от нея Свещена поезия. Тъй щото, тази дума имала за тях философски и исторически смисъл. Философски е означавала една духовна страна, място на учение и традиции, които доказват произхода на света от Божествения Разум. Исторически това име е припомняло за страната на расата, където дорийското учение и поезия, тези силни издънки на древния арийски дух, са най-напред изникнали, за да разцъфтят по-сетне в Гърция, където е светилището на Аполон.
към текста >>
Душата
на Орфей беше процепила като Божествен метеор бурното небе на раждаща се Гърция.
Орфическите писатели на Гърция приписват на Орфей следните книги: Аргонавтики, в която се описва Великото дело на Хермес. След това Деметриада - поема за майката на боговете, в която се излага една космогония, както и Свещените песни на Бакхус или Чистия дух, които се запълваха от една теогония. След това следват другите му книги - Булото или мрежата на душите, Изкуството на тайните и на обрядите, Книга за мутациите или превръщане на елементите - алхимия. Координатите или земните тайни и земетресенията, Анемосконията - науката за атмосферата, Една естествена и магическа ботаника и др. С учението си, с цялото си дело и творчество на Велик Посветен Орфей съумя да предаде на Гърция един мощен тласък към духовно развитие, което се предаде на цяла Европа.
Душата
на Орфей беше процепила като Божествен метеор бурното небе на раждаща се Гърция.
С неговото изчезване тъмнината отново го обви. Тираните на Тракия изгориха книгите му, разориха храмовете му и изгониха учениците му. Гърците също последваха примера им. Искаха да заличат паметта му и да унищожат и последните му следи. И всичко това така добре бе извършено, щото няколко века след смъртта на Орфея гърците се съмняваха в неговото съществуване.
към текста >>
71.
ПИТАГОР И НЕГОВОТО ДЕЛО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Оттам е дошла и твоята
душа
.
Там е водил научни разговори с Талес и Анаксимандър от Милет. Тези учители бяха открили пред него нови хоризонти, но никой не беше го задоволил. От ученията на различните учени и философи той е в противоречие и търси път да излезе от него чрез някаква синтеза. Всички философи бяха го насочили към изучаване на природата, но те му казаха, че природата е сляпа и неумолима. А Жреците от храма на Юнона му бяха казали: Небето и боговете са съществували преди Земята.
Оттам е дошла и твоята
душа
.
Моли боговете да й дадат възможност да се изкачи пак там. Той размишлявал в себе си за да примири тези противоречиви възгледи и нещо в него му казвало, че той трябва да придобие вътрешна свобода, за да намери разрешение на проблема. Философите бяха му казали, че в природата съществува фаталност; Жреците му бяха казали, че в света има Провидение и той чувствувал в себе си, че за да намери разрешение на това противоречие, трябва да придобие свободата си. В тези си размишления той дошъл до извода, че в синтеза на трите свята - природата, духовният свят и човека - се намира тайната на космоса, на вселената. Но кой ще му даде тази наука, която ще го доведе до този синтез?
към текста >>
Той знаел, че да действува върху тях, значи да действува върху
душата
на Гърция и да подготви и нейното бъдеще.
Той отишъл в Гърция за да продължи делото на Орфей, да възвърне на храма на Аполон предишната му сила и обаяние, и да основе някъде школа за науката и за живота. След като пристигнал в Гърция славата му се разнесла по цялата страна и всички храмове го очаквали като Учител и обновител. След като обиколил всички по-важни храмове, той се спрял в храма на Делфи, където прекарал цяла година. Там пророческото изкуство било в упадък и Питагор искал да го възвърне с първоначалната дълбочина, сила и обаяние. Той искал да просвети жреците и служителите на Аполон, да огрее ентусиазма им, да събуди тяхната енергия.
Той знаел, че да действува върху тях, значи да действува върху
душата
на Гърция и да подготви и нейното бъдеще.
В Делфи той срещнал една млада девойка с ясновидска дарба, която принадлежала към школата на аполоновите Жреци. Тя произхождала от семейство, в което длъжността на Жрец била наследствена. Тя се наричала Теоклея. Още щом го видяла, тя почувствала, че това е човекът, когото е търсила и чакала, това е нейният Учител. А и Питагор имал нужда от една подобна последователка на неговата мисъл в храма.
към текста >>
Истината е
душата
на Бога, а Неговото тяло е Светлина.
От вас зависи да дадете възможност на Гърция да блесне, от вас зависи да засияе в нея отново Светлината на Аполон. Народите биват такива, каквито ги правят техните богове. Но боговете се появяват само пред онези, които ги призовават. Какво нещо е Аполон? - Словото на Единния Бог, Който вечно се проявява в света.
Истината е
душата
на Бога, а Неговото тяло е Светлина.
Само Мъдреците, ясновидците, пророците виждат тази Светлина. Другите хора виждат само сянката на Светлината. Прославените духове, които ние наричаме герои и полубогове обитават тази Светлина, образувайки легиони, заемайки неизброими области. Ето това е същинското тяло на Аполон, на слънцето на Посветените в тайните и без неговите лъчи нищо велико не става на Земята. Както магнитът привлича желязото, също така и ние привличаме Божественото вдъхновение с мислите си, с молитвите си, с делата си.
към текста >>
Забележително е, че питагорейците са схващали
душата
като система, която е копие на системите на небето.
Като редовно занятие при тях били въведени също така и гимнастическите упражнения. Те се хранели заедно и също в това отношение се отличавали с особености. Предава се, че хлябът и медът било тяхно главно ядене, а водата - главно, дори единствено питие. По същия начин те напълно се въздържали от употребата на месни ястия и избягвали да ядат дори и боб. Главното положение в питагорейската философия е, че числото е същността на всички неща и че организацията на вселената изобщо в нейните определения е една система от числа и техните отношения.
Забележително е, че питагорейците са схващали
душата
като система, която е копие на системите на небето.
Питагорейците учили също така и за преселението на душите, за прераждането, което Питагор почерпил пак от египтяните. Според преданието, Питагор сам помнел много от своите минали прераждания. Той сам уверявал, че той знаел кой е бил по-рано и че Хермес му е дал съзнанието за неговото състояние преди раждането." Порфирий, един от неоплатониците, казва следното за философията на Питагор: „Питагор излага философията по един начин, който му позволява да изтръгне мисълта от нейните окови.
към текста >>
Чрез тези тонове, съчетани в хармонична музика,
душата
постепенно се пречиства и се слива с небесната хармония.
Учителите им казвали, че всички богове се сливат в един Бог. Това ставало за тях като ключ към космоса. Те ги учили за силите на музиката и числата. Учили ги, че числата съдържат тайните на нещата и че Бог е Всемирната хармония. Обяснявали им, че седемте Свещени тона отговарят на седемте цвята на светлината, на седемте планети, на седемте начина на съществуване.
Чрез тези тонове, съчетани в хармонична музика,
душата
постепенно се пречиства и се слива с небесната хармония.
В школата на Питагор се е държало както за пречистването на душата, така и за пречистване и чистотата на тялото и дисциплина на нравите. Побеждаването на собствените страсти е първата длъжност на Посвещаването в тайните. Онзи, който не е създал от собственото си същество една хармония, не може да отразява Божествената хармония. В Питагоровата школа денят започвал с посрещане на изгрева на Слънцето с молитви, песни и свирене на арфа, и след това гимнастика. След това имали едно специално измиване и се отправяли към храма в пълно мълчание - съсредоточени, за да се подготвят за сутрешния урок, който Питагор предавал на учениците под сянката на дърветата в градината.
към текста >>
В школата на Питагор се е държало както за пречистването на
душата
, така и за пречистване и чистотата на тялото и дисциплина на нравите.
Това ставало за тях като ключ към космоса. Те ги учили за силите на музиката и числата. Учили ги, че числата съдържат тайните на нещата и че Бог е Всемирната хармония. Обяснявали им, че седемте Свещени тона отговарят на седемте цвята на светлината, на седемте планети, на седемте начина на съществуване. Чрез тези тонове, съчетани в хармонична музика, душата постепенно се пречиства и се слива с небесната хармония.
В школата на Питагор се е държало както за пречистването на
душата
, така и за пречистване и чистотата на тялото и дисциплина на нравите.
Побеждаването на собствените страсти е първата длъжност на Посвещаването в тайните. Онзи, който не е създал от собственото си същество една хармония, не може да отразява Божествената хармония. В Питагоровата школа денят започвал с посрещане на изгрева на Слънцето с молитви, песни и свирене на арфа, и след това гимнастика. След това имали едно специално измиване и се отправяли към храма в пълно мълчание - съсредоточени, за да се подготвят за сутрешния урок, който Питагор предавал на учениците под сянката на дърветата в градината. На обед правили молитва, призовавайки героите и благосклонните гении.
към текста >>
Това е
душата
на света, първоначалната Светлина, наречена у египтяните Изида; тя съдържа същината на всички души, духовни типове на всички същества.
Щом Бог се прояви, Той става двоен - същност неразделима и вещественост разделима. Мъжки деятелен и въодушевяващ принцип и женски пасивен принцип или пластическата и въодушевена материя. Тъй щото, двойката представя съединението на Вечния мъж и на Вечната жена в Бога, двете съществени Божествени качества или способности. Вечната жена, това е природата. Но под природа не се разбира само земната природа, но и небесната природа, невидима за физическите очи.
Това е
душата
на света, първоначалната Светлина, наречена у египтяните Изида; тя съдържа същината на всички души, духовни типове на всички същества.
Тя е Вечната жена, проводник на Божествените мисли и идеи. И пълният образ на Бога не е само мъж, но мъж и жена. Вечната жена, душата на света ражда, съхранява и възобновява. Така че, Единицата представя същината на Бога, Двойката - производителната му способност. Последната поражда света - видимата проява на Бога във време и пространство.
към текста >>
Вечната жена,
душата
на света ражда, съхранява и възобновява.
Вечната жена, това е природата. Но под природа не се разбира само земната природа, но и небесната природа, невидима за физическите очи. Това е душата на света, първоначалната Светлина, наречена у египтяните Изида; тя съдържа същината на всички души, духовни типове на всички същества. Тя е Вечната жена, проводник на Божествените мисли и идеи. И пълният образ на Бога не е само мъж, но мъж и жена.
Вечната жена,
душата
на света ражда, съхранява и възобновява.
Така че, Единицата представя същината на Бога, Двойката - производителната му способност. Последната поражда света - видимата проява на Бога във време и пространство. Тъй щото, реалният свят е троен. Тъй както човек се състои от дух, душа и тяло, обединени в едно, тъй също и светът е троичен - състои се от дух, душа и тяло: Духът е Бог, душата е Вечната Светлина, а тялото е външната природа. Троичността е устроителният закон на нещата и същински ключ на живота.
към текста >>
Тъй както човек се състои от дух,
душа
и тяло, обединени в едно, тъй също и светът е троичен - състои се от дух,
душа
и тяло: Духът е Бог,
душата
е Вечната Светлина, а тялото е външната природа.
И пълният образ на Бога не е само мъж, но мъж и жена. Вечната жена, душата на света ражда, съхранява и възобновява. Така че, Единицата представя същината на Бога, Двойката - производителната му способност. Последната поражда света - видимата проява на Бога във време и пространство. Тъй щото, реалният свят е троен.
Тъй както човек се състои от дух,
душа
и тяло, обединени в едно, тъй също и светът е троичен - състои се от дух,
душа
и тяло: Духът е Бог,
душата
е Вечната Светлина, а тялото е външната природа.
Троичността е устроителният закон на нещата и същински ключ на живота. Законът на троичността действува във всички стъпала на жизнената стълба - от клетката до вселената. Душата е посредник между Духа и тялото. Един Посветен казва: Навсякъде във вселената царува числото три. Единицата е неговото начало.
към текста >>
Душата
е посредник между Духа и тялото.
Последната поражда света - видимата проява на Бога във време и пространство. Тъй щото, реалният свят е троен. Тъй както човек се състои от дух, душа и тяло, обединени в едно, тъй също и светът е троичен - състои се от дух, душа и тяло: Духът е Бог, душата е Вечната Светлина, а тялото е външната природа. Троичността е устроителният закон на нещата и същински ключ на живота. Законът на троичността действува във всички стъпала на жизнената стълба - от клетката до вселената.
Душата
е посредник между Духа и тялото.
Един Посветен казва: Навсякъде във вселената царува числото три. Единицата е неговото начало. Но тази троичност както в Бога, така и в човека се съсредоточава в единицата чрез творческата воля. Троичността се изявява в човешкото съзнание или аза и във волята, която събира всички способности на тялото, душата и Духа в живо единство. По такъв начин божествената и човешката троичност, резюмирани в единицата съставят Свещената Четворка.
към текста >>
Троичността се изявява в човешкото съзнание или аза и във волята, която събира всички способности на тялото,
душата
и Духа в живо единство.
Законът на троичността действува във всички стъпала на жизнената стълба - от клетката до вселената. Душата е посредник между Духа и тялото. Един Посветен казва: Навсякъде във вселената царува числото три. Единицата е неговото начало. Но тази троичност както в Бога, така и в човека се съсредоточава в единицата чрез творческата воля.
Троичността се изявява в човешкото съзнание или аза и във волята, която събира всички способности на тялото,
душата
и Духа в живо единство.
По такъв начин божествената и човешката троичност, резюмирани в единицата съставят Свещената Четворка. В четворката се намират не само принципите на науката, законите, които движат съществата и еволюцията им, но още и причината на различните религии и на висшето им единство. Затова в един от златните стихове на Питагор се казва: „Кълна се в Оногова, Който е начертал в сърцата на Свещената Четворка неизмерим и чист символ, източник на природата и образец на боговете." Според Питагор съществените принципи се съдържат в първите четири числа, защото събирайки и умножавайки ги намираме всички други числа. Питагор, заедно със всички Посветени, отдавал голямо значение на числата 7 и 10.
към текста >>
Числото на сетивата у човека е също пет, също и основните сили, които образуват мировата
душа
.
Според Питагор съществените принципи се съдържат в първите четири числа, защото събирайки и умножавайки ги намираме всички други числа. Питагор, заедно със всички Посветени, отдавал голямо значение на числата 7 и 10. Седем, бидейки сбор от 3 и 4 означава съединение на Божественото и човешкото, а числото 10 е образувано от сбора на първите четири числа, е напълно завършено число, защото представя всички принципи на Божеството и еволюцията на съществата. Според Плутарх питагорейците имали за Свещени числа 5 и 7. Пет е числото на планетите, известни от дълбока древност.
Числото на сетивата у човека е също пет, също и основните сили, които образуват мировата
душа
.
Седем е Свещено число, олицетворяващо съвършенството и чистотата. Във връзка с учението за числата у питагорейците Аристотел казва: „Питагорейците признават математическите норми за начало на всичко съществуващо. В числата има аналогия на всичко духовно и материално. Числата имат отношение и към музиката, тъй като цялото небе е хармония и число. Те са твърдели, че движението във вселената и частично на небесните тела е устроено и става с участието на музиката, тъй като всичко според тях е наредено от боговете според изискванията на хармонията."
към текста >>
Тук вече ученикът се запознавал с еволюцията на
душата
.
Във връзка с учението за числата у питагорейците Аристотел казва: „Питагорейците признават математическите норми за начало на всичко съществуващо. В числата има аналогия на всичко духовно и материално. Числата имат отношение и към музиката, тъй като цялото небе е хармония и число. Те са твърдели, че движението във вселената и частично на небесните тела е устроено и става с участието на музиката, тъй като всичко според тях е наредено от боговете според изискванията на хармонията." Третата степен в питагоровите Посвещения е наречена усъвършенстване.
Тук вече ученикът се запознавал с еволюцията на
душата
.
Науката за числата, която се изучава във втората степен, е предисловие към Великото Посвещение, през което минава ученикът в третата степен. В тази фаза ученикът се запознавал с езотеричната космогония и психология, които засягат най-големите тайни на живота. Тук също се изучавали материалната и духовната еволюция на света и човека, като и едното и другото са различни проявления на Бога. Питагор е знаел, че Земята се върти около оста си и заедно с другите планети се върти около Слънцето. Това беше известно на всички Посветени в древността.
към текста >>
Космогонията на видимия свят, учил Питагор, ни довежда до историята на Земята, а тази последната - към тайните на човешката
душа
, с нея ние достигаме Светилището на Светлината, тайната на тайните.
Това беше известно на всички Посветени в древността. Но когато в своите системи те поставиха Земята като център на вселената, това беше по отношение на духовната еволюция на Земята, където Земята се поставя като център на развиващия се живот, затова тя е обкръжена от духовните сфери на другите планети и под тяхно влияние се развива както духовния, така и физическия живот на Земята. Видимата вселена, небето с всичките му звезди, е една мимолетна форма на света, на творческото Слово, което е изявление на Абсолютния Дух. Понеже всяка планета е израз на мисълта на Бога, понеже тя извършва специална функция в общия организъм на системата, затова древните Посветени са нарекли планетите с имената на великите богове, които представят действуващите във вселената Божествени сили. Питагор, както всички древни Посветени, е знаел за съществуването на Атлантида и за нейната катастрофа, и за преселението на народите от Атлантида в Азия, Африка и Европа.
Космогонията на видимия свят, учил Питагор, ни довежда до историята на Земята, а тази последната - към тайните на човешката
душа
, с нея ние достигаме Светилището на Светлината, тайната на тайните.
Щом се пробуди съзнанието в душата, тя става и за самата себе си най-удивителната гледка. Но и това съзнание не е друго, освен осветената повърхност на съществото й, в което тя крие тъмни и неизмерими пропасти, в които се разкриват цели светове и цели вечности, в която се отразява цялата духовна вселена. Така Питагор минавал от физическата към духовната космогония. След еволюцията на Земята той разкривал на учениците си за еволюцията на душата и преминаването й през световете, за странствуването на душите, за прераждането на душите и т.н. Душата е частица от голямата душа на света, една искра от Божествения Дух, една Безсмъртна Единица, Тази Божествена душа слиза постепенно от висшите сфери на битието, преминавайки последователно през все по-плътни и по-плътни сфери, докато стигне до Земята.
към текста >>
Щом се пробуди съзнанието в
душата
, тя става и за самата себе си най-удивителната гледка.
Но когато в своите системи те поставиха Земята като център на вселената, това беше по отношение на духовната еволюция на Земята, където Земята се поставя като център на развиващия се живот, затова тя е обкръжена от духовните сфери на другите планети и под тяхно влияние се развива както духовния, така и физическия живот на Земята. Видимата вселена, небето с всичките му звезди, е една мимолетна форма на света, на творческото Слово, което е изявление на Абсолютния Дух. Понеже всяка планета е израз на мисълта на Бога, понеже тя извършва специална функция в общия организъм на системата, затова древните Посветени са нарекли планетите с имената на великите богове, които представят действуващите във вселената Божествени сили. Питагор, както всички древни Посветени, е знаел за съществуването на Атлантида и за нейната катастрофа, и за преселението на народите от Атлантида в Азия, Африка и Европа. Космогонията на видимия свят, учил Питагор, ни довежда до историята на Земята, а тази последната - към тайните на човешката душа, с нея ние достигаме Светилището на Светлината, тайната на тайните.
Щом се пробуди съзнанието в
душата
, тя става и за самата себе си най-удивителната гледка.
Но и това съзнание не е друго, освен осветената повърхност на съществото й, в което тя крие тъмни и неизмерими пропасти, в които се разкриват цели светове и цели вечности, в която се отразява цялата духовна вселена. Така Питагор минавал от физическата към духовната космогония. След еволюцията на Земята той разкривал на учениците си за еволюцията на душата и преминаването й през световете, за странствуването на душите, за прераждането на душите и т.н. Душата е частица от голямата душа на света, една искра от Божествения Дух, една Безсмъртна Единица, Тази Божествена душа слиза постепенно от висшите сфери на битието, преминавайки последователно през все по-плътни и по-плътни сфери, докато стигне до Земята. И от Земята душата трябва да премине обратния път на възхода, носейки със себе си опитностите, които е придобила в своите прераждания на Земята, които опитности постепенно събудили нейните Божествени сили, които са били приспани при слизането й в гъстата материя.
към текста >>
След еволюцията на Земята той разкривал на учениците си за еволюцията на
душата
и преминаването й през световете, за странствуването на душите, за прераждането на душите и т.н.
Питагор, както всички древни Посветени, е знаел за съществуването на Атлантида и за нейната катастрофа, и за преселението на народите от Атлантида в Азия, Африка и Европа. Космогонията на видимия свят, учил Питагор, ни довежда до историята на Земята, а тази последната - към тайните на човешката душа, с нея ние достигаме Светилището на Светлината, тайната на тайните. Щом се пробуди съзнанието в душата, тя става и за самата себе си най-удивителната гледка. Но и това съзнание не е друго, освен осветената повърхност на съществото й, в което тя крие тъмни и неизмерими пропасти, в които се разкриват цели светове и цели вечности, в която се отразява цялата духовна вселена. Така Питагор минавал от физическата към духовната космогония.
След еволюцията на Земята той разкривал на учениците си за еволюцията на
душата
и преминаването й през световете, за странствуването на душите, за прераждането на душите и т.н.
Душата е частица от голямата душа на света, една искра от Божествения Дух, една Безсмъртна Единица, Тази Божествена душа слиза постепенно от висшите сфери на битието, преминавайки последователно през все по-плътни и по-плътни сфери, докато стигне до Земята. И от Земята душата трябва да премине обратния път на възхода, носейки със себе си опитностите, които е придобила в своите прераждания на Земята, които опитности постепенно събудили нейните Божествени сили, които са били приспани при слизането й в гъстата материя. Така събудила Божествените си сили, душата се издига до Духа, без да губи своята индивидуалност. Тя си припомня всички минали съществувания, които й се виждат като стъпала за достигането на онова стъпало, от където тя обгръща с погледа си вселената. В такова състояние човек вече не е човек, казва Питагор, но полубог.
към текста >>
Душата
е частица от голямата
душа
на света, една искра от Божествения Дух, една Безсмъртна Единица, Тази Божествена
душа
слиза постепенно от висшите сфери на битието, преминавайки последователно през все по-плътни и по-плътни сфери, докато стигне до Земята.
Космогонията на видимия свят, учил Питагор, ни довежда до историята на Земята, а тази последната - към тайните на човешката душа, с нея ние достигаме Светилището на Светлината, тайната на тайните. Щом се пробуди съзнанието в душата, тя става и за самата себе си най-удивителната гледка. Но и това съзнание не е друго, освен осветената повърхност на съществото й, в което тя крие тъмни и неизмерими пропасти, в които се разкриват цели светове и цели вечности, в която се отразява цялата духовна вселена. Така Питагор минавал от физическата към духовната космогония. След еволюцията на Земята той разкривал на учениците си за еволюцията на душата и преминаването й през световете, за странствуването на душите, за прераждането на душите и т.н.
Душата
е частица от голямата
душа
на света, една искра от Божествения Дух, една Безсмъртна Единица, Тази Божествена
душа
слиза постепенно от висшите сфери на битието, преминавайки последователно през все по-плътни и по-плътни сфери, докато стигне до Земята.
И от Земята душата трябва да премине обратния път на възхода, носейки със себе си опитностите, които е придобила в своите прераждания на Земята, които опитности постепенно събудили нейните Божествени сили, които са били приспани при слизането й в гъстата материя. Така събудила Божествените си сили, душата се издига до Духа, без да губи своята индивидуалност. Тя си припомня всички минали съществувания, които й се виждат като стъпала за достигането на онова стъпало, от където тя обгръща с погледа си вселената. В такова състояние човек вече не е човек, казва Питагор, но полубог. Защото цялото му същество отразява Неизразимата Светлина, с която Бог пълни Безкрайността.
към текста >>
И от Земята
душата
трябва да премине обратния път на възхода, носейки със себе си опитностите, които е придобила в своите прераждания на Земята, които опитности постепенно събудили нейните Божествени сили, които са били приспани при слизането й в гъстата материя.
Щом се пробуди съзнанието в душата, тя става и за самата себе си най-удивителната гледка. Но и това съзнание не е друго, освен осветената повърхност на съществото й, в което тя крие тъмни и неизмерими пропасти, в които се разкриват цели светове и цели вечности, в която се отразява цялата духовна вселена. Така Питагор минавал от физическата към духовната космогония. След еволюцията на Земята той разкривал на учениците си за еволюцията на душата и преминаването й през световете, за странствуването на душите, за прераждането на душите и т.н. Душата е частица от голямата душа на света, една искра от Божествения Дух, една Безсмъртна Единица, Тази Божествена душа слиза постепенно от висшите сфери на битието, преминавайки последователно през все по-плътни и по-плътни сфери, докато стигне до Земята.
И от Земята
душата
трябва да премине обратния път на възхода, носейки със себе си опитностите, които е придобила в своите прераждания на Земята, които опитности постепенно събудили нейните Божествени сили, които са били приспани при слизането й в гъстата материя.
Така събудила Божествените си сили, душата се издига до Духа, без да губи своята индивидуалност. Тя си припомня всички минали съществувания, които й се виждат като стъпала за достигането на онова стъпало, от където тя обгръща с погледа си вселената. В такова състояние човек вече не е човек, казва Питагор, но полубог. Защото цялото му същество отразява Неизразимата Светлина, с която Бог пълни Безкрайността. За него да знае, значи да може.
към текста >>
Така събудила Божествените си сили,
душата
се издига до Духа, без да губи своята индивидуалност.
Но и това съзнание не е друго, освен осветената повърхност на съществото й, в което тя крие тъмни и неизмерими пропасти, в които се разкриват цели светове и цели вечности, в която се отразява цялата духовна вселена. Така Питагор минавал от физическата към духовната космогония. След еволюцията на Земята той разкривал на учениците си за еволюцията на душата и преминаването й през световете, за странствуването на душите, за прераждането на душите и т.н. Душата е частица от голямата душа на света, една искра от Божествения Дух, една Безсмъртна Единица, Тази Божествена душа слиза постепенно от висшите сфери на битието, преминавайки последователно през все по-плътни и по-плътни сфери, докато стигне до Земята. И от Земята душата трябва да премине обратния път на възхода, носейки със себе си опитностите, които е придобила в своите прераждания на Земята, които опитности постепенно събудили нейните Божествени сили, които са били приспани при слизането й в гъстата материя.
Така събудила Божествените си сили,
душата
се издига до Духа, без да губи своята индивидуалност.
Тя си припомня всички минали съществувания, които й се виждат като стъпала за достигането на онова стъпало, от където тя обгръща с погледа си вселената. В такова състояние човек вече не е човек, казва Питагор, но полубог. Защото цялото му същество отразява Неизразимата Светлина, с която Бог пълни Безкрайността. За него да знае, значи да може. Да обича, значи да създава; да съществува, значи да отразява Истината, красотата и доброто.
към текста >>
Това разкриване на вселената Посветените го наричат още самосъзерцание, защото съзерцавайки вселената,
душата
вижда себе си проявена, обективирана.
В такова състояние човек вече не е човек, казва Питагор, но полубог. Защото цялото му същество отразява Неизразимата Светлина, с която Бог пълни Безкрайността. За него да знае, значи да може. Да обича, значи да създава; да съществува, значи да отразява Истината, красотата и доброто. Така Посветеният достига до четвъртата степен на своето развитие, където пред погледа му се разкрива цялата вселена.
Това разкриване на вселената Посветените го наричат още самосъзерцание, защото съзерцавайки вселената,
душата
вижда себе си проявена, обективирана.
Защото вселената не е нищо друго, освен външно проявление на Бога. А Бог сега живее в душата, която е пробудена и цялата вселена е само едно отражение на вътрешния свят на душата, която е самият Бог. Така Посветените влизаха в контакт с възвишените същества в духовните светове, в които те познаваха проявите на Единния Бог. Така Посветените ученици бяха влезли във връзка със самата Реалност, която откриваха както в света, така и в самите себе си. Така Посветеният, минал през всички метаморфози, намира Бога в себе си и съзерцава Истината лице в лице, трябва сега да приспособи тази Истина на дело в практическия живот.
към текста >>
А Бог сега живее в
душата
, която е пробудена и цялата вселена е само едно отражение на вътрешния свят на
душата
, която е самият Бог.
За него да знае, значи да може. Да обича, значи да създава; да съществува, значи да отразява Истината, красотата и доброто. Така Посветеният достига до четвъртата степен на своето развитие, където пред погледа му се разкрива цялата вселена. Това разкриване на вселената Посветените го наричат още самосъзерцание, защото съзерцавайки вселената, душата вижда себе си проявена, обективирана. Защото вселената не е нищо друго, освен външно проявление на Бога.
А Бог сега живее в
душата
, която е пробудена и цялата вселена е само едно отражение на вътрешния свят на
душата
, която е самият Бог.
Така Посветените влизаха в контакт с възвишените същества в духовните светове, в които те познаваха проявите на Единния Бог. Така Посветените ученици бяха влезли във връзка със самата Реалност, която откриваха както в света, така и в самите себе си. Така Посветеният, минал през всички метаморфози, намира Бога в себе си и съзерцава Истината лице в лице, трябва сега да приспособи тази Истина на дело в практическия живот. За постигането на тази идея, според Питагор, се изисквало съединението на трите съвършенства: осъществяване на Истината в интелигентността, на добродетелите в душата и на чистотата в тялото. С други думи казано, тялото трябва да се поддържа в чистотата чрез хигиеничен живот.
към текста >>
За постигането на тази идея, според Питагор, се изисквало съединението на трите съвършенства: осъществяване на Истината в интелигентността, на добродетелите в
душата
и на чистотата в тялото.
Защото вселената не е нищо друго, освен външно проявление на Бога. А Бог сега живее в душата, която е пробудена и цялата вселена е само едно отражение на вътрешния свят на душата, която е самият Бог. Така Посветените влизаха в контакт с възвишените същества в духовните светове, в които те познаваха проявите на Единния Бог. Така Посветените ученици бяха влезли във връзка със самата Реалност, която откриваха както в света, така и в самите себе си. Така Посветеният, минал през всички метаморфози, намира Бога в себе си и съзерцава Истината лице в лице, трябва сега да приспособи тази Истина на дело в практическия живот.
За постигането на тази идея, според Питагор, се изисквало съединението на трите съвършенства: осъществяване на Истината в интелигентността, на добродетелите в
душата
и на чистотата в тялото.
С други думи казано, тялото трябва да се поддържа в чистотата чрез хигиеничен живот. Тази чистота не е цел, но е средство. Защото всяка невъздържаност на физическото тяло оставя своята следа в звездното тяло и сетне в самия Дух. Тъй щото, за да бъде душата чиста, трябва тялото да бъде чисто. После душата трябва да бъде добродетелна, да се изработи втора природа, която да замени първата.
към текста >>
Тъй щото, за да бъде
душата
чиста, трябва тялото да бъде чисто.
Така Посветеният, минал през всички метаморфози, намира Бога в себе си и съзерцава Истината лице в лице, трябва сега да приспособи тази Истина на дело в практическия живот. За постигането на тази идея, според Питагор, се изисквало съединението на трите съвършенства: осъществяване на Истината в интелигентността, на добродетелите в душата и на чистотата в тялото. С други думи казано, тялото трябва да се поддържа в чистотата чрез хигиеничен живот. Тази чистота не е цел, но е средство. Защото всяка невъздържаност на физическото тяло оставя своята следа в звездното тяло и сетне в самия Дух.
Тъй щото, за да бъде
душата
чиста, трябва тялото да бъде чисто.
После душата трябва да бъде добродетелна, да се изработи втора природа, която да замени първата. Това се постига чрез осветяване на душата от разума, за да се сдобие със смелост, със себеотрицание, с преданост и вяра. Най-сетне интелектът трябва да достигне до Мъдростта и по такъв начин да умее да различава във всичко доброто и злото, и да вижда Бога в най-малките от съществата, както и в целостта на световете. Достигнал до тази фаза, човек става Посветен в тайните на живота и се сдобива с нови способности и сили. Вътрешните чувства на душата се разтварят, волята става мощна творческа сила.
към текста >>
После
душата
трябва да бъде добродетелна, да се изработи втора природа, която да замени първата.
За постигането на тази идея, според Питагор, се изисквало съединението на трите съвършенства: осъществяване на Истината в интелигентността, на добродетелите в душата и на чистотата в тялото. С други думи казано, тялото трябва да се поддържа в чистотата чрез хигиеничен живот. Тази чистота не е цел, но е средство. Защото всяка невъздържаност на физическото тяло оставя своята следа в звездното тяло и сетне в самия Дух. Тъй щото, за да бъде душата чиста, трябва тялото да бъде чисто.
После
душата
трябва да бъде добродетелна, да се изработи втора природа, която да замени първата.
Това се постига чрез осветяване на душата от разума, за да се сдобие със смелост, със себеотрицание, с преданост и вяра. Най-сетне интелектът трябва да достигне до Мъдростта и по такъв начин да умее да различава във всичко доброто и злото, и да вижда Бога в най-малките от съществата, както и в целостта на световете. Достигнал до тази фаза, човек става Посветен в тайните на живота и се сдобива с нови способности и сили. Вътрешните чувства на душата се разтварят, волята става мощна творческа сила. Телесният му магнетизъм, проникнат от душата, укрепва волята, която става мощна и творческа.
към текста >>
Това се постига чрез осветяване на
душата
от разума, за да се сдобие със смелост, със себеотрицание, с преданост и вяра.
С други думи казано, тялото трябва да се поддържа в чистотата чрез хигиеничен живот. Тази чистота не е цел, но е средство. Защото всяка невъздържаност на физическото тяло оставя своята следа в звездното тяло и сетне в самия Дух. Тъй щото, за да бъде душата чиста, трябва тялото да бъде чисто. После душата трябва да бъде добродетелна, да се изработи втора природа, която да замени първата.
Това се постига чрез осветяване на
душата
от разума, за да се сдобие със смелост, със себеотрицание, с преданост и вяра.
Най-сетне интелектът трябва да достигне до Мъдростта и по такъв начин да умее да различава във всичко доброто и злото, и да вижда Бога в най-малките от съществата, както и в целостта на световете. Достигнал до тази фаза, човек става Посветен в тайните на живота и се сдобива с нови способности и сили. Вътрешните чувства на душата се разтварят, волята става мощна творческа сила. Телесният му магнетизъм, проникнат от душата, укрепва волята, която става мощна и творческа. Такъв Посветен може да лекува болни чрез възлагане на ръцете си върху тях или само с присъствието си.
към текста >>
Вътрешните чувства на
душата
се разтварят, волята става мощна творческа сила.
Тъй щото, за да бъде душата чиста, трябва тялото да бъде чисто. После душата трябва да бъде добродетелна, да се изработи втора природа, която да замени първата. Това се постига чрез осветяване на душата от разума, за да се сдобие със смелост, със себеотрицание, с преданост и вяра. Най-сетне интелектът трябва да достигне до Мъдростта и по такъв начин да умее да различава във всичко доброто и злото, и да вижда Бога в най-малките от съществата, както и в целостта на световете. Достигнал до тази фаза, човек става Посветен в тайните на живота и се сдобива с нови способности и сили.
Вътрешните чувства на
душата
се разтварят, волята става мощна творческа сила.
Телесният му магнетизъм, проникнат от душата, укрепва волята, която става мощна и творческа. Такъв Посветен може да лекува болни чрез възлагане на ръцете си върху тях или само с присъствието си. Често прониква в мисълта на хората като ги погледне само, или в будно състояние вижда събития, които ще станат и пр. Посветеният се чувствува винаги заобиколен и покровителствуван от Светли възвишени същества, които му дават сила и му помагат в изпълнение на мисията му. Питагор се оженил за една от своите ученички, от която имал двама сина и една дъщеря, които също минали през процеса на обучението, изпитанията и Посвещението и станали добри работници в разпространение идеите на Питагор.
към текста >>
Телесният му магнетизъм, проникнат от
душата
, укрепва волята, която става мощна и творческа.
После душата трябва да бъде добродетелна, да се изработи втора природа, която да замени първата. Това се постига чрез осветяване на душата от разума, за да се сдобие със смелост, със себеотрицание, с преданост и вяра. Най-сетне интелектът трябва да достигне до Мъдростта и по такъв начин да умее да различава във всичко доброто и злото, и да вижда Бога в най-малките от съществата, както и в целостта на световете. Достигнал до тази фаза, човек става Посветен в тайните на живота и се сдобива с нови способности и сили. Вътрешните чувства на душата се разтварят, волята става мощна творческа сила.
Телесният му магнетизъм, проникнат от
душата
, укрепва волята, която става мощна и творческа.
Такъв Посветен може да лекува болни чрез възлагане на ръцете си върху тях или само с присъствието си. Често прониква в мисълта на хората като ги погледне само, или в будно състояние вижда събития, които ще станат и пр. Посветеният се чувствува винаги заобиколен и покровителствуван от Светли възвишени същества, които му дават сила и му помагат в изпълнение на мисията му. Питагор се оженил за една от своите ученички, от която имал двама сина и една дъщеря, които също минали през процеса на обучението, изпитанията и Посвещението и станали добри работници в разпространение идеите на Питагор. Както казах по-рано, Питагор приемал учениците, като ги подлагал на ред изпитания.
към текста >>
72.
ПЛАТОН И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
За онзи, който познава езотеричната доктрина, Платон безсъмнено е езотерик и мистик, което най-ясно се вижда от неговия Федон или За
душата
и от Тимей.
ПЛАТОН И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ Докато Орфей и Питагор говореха с езика на мистериите, то Платон вече говори с езика на философията. Той облича във философска форма идеите на Питагор, идеите на мистериите. И Учителят казва, че след Платон до наши дни философите не са казали нищо ново, а само са преповтаряли това, което Платон е казал.
За онзи, който познава езотеричната доктрина, Платон безсъмнено е езотерик и мистик, което най-ясно се вижда от неговия Федон или За
душата
и от Тимей.
Платон е роден в Атина през 429 година преди Христа и е бил от прочут държавнически род. Той получил солидно образование от най-прочутите учители на онова време. В семейството му го наричали Аристокъл и по-късно получил името Платон от Учителя си. Той имал красива осанка, с широко чело и богата реч. На младини той се занимавал с поезия и пишел трагедии и песни.
към текста >>
Тогава като че искра блесва и запалва в
душата
една Светлина, която после сама се поддържа."
Ето една извадка от това писмо: „Мнозина са писали и може би ще пишат върху крайната цел на моята философия, но не трябва никак да се вярва на такива думи, било когато казват, че творенията ми са уж мои или на трети лица, било когато твърдят, че са ги измислили сами. По този предмет аз не съм писал нищо, а и не би ми било позволено да обнародвам нещо подобно. Такива работи не могат да се изразят с думи, както другите учения. За тях трябва продължителната близост с предмета на познанието и едно прилежно усилие, за да проникнем докрай.
Тогава като че искра блесва и запалва в
душата
една Светлина, която после сама се поддържа."
Щайнер заключава: „Тези думи биха означавали личното безсилие на писача да изкаже мисълта си с думи, ако в тях не намираме смисъла на мистериите. Предметът, върху който Платон не е писал и не е желал да пише, трябва да бъде предмет, по който всяко писане би било напразно. То трябва да бъде едно чувство, едно усещане, едно преживяване, което не може да се придобие с непосредствено съобщение, но само с едно продължително потапяне на душата и на волята в сърцето на живота. Тук става въпрос за тайното обучение, което Платон е знаел да дава на своите избраници. За тях Огънят бликвал из неговите думи, а за другите от думите му бликвали само идеи.
към текста >>
То трябва да бъде едно чувство, едно усещане, едно преживяване, което не може да се придобие с непосредствено съобщение, но само с едно продължително потапяне на
душата
и на волята в сърцето на живота.
Такива работи не могат да се изразят с думи, както другите учения. За тях трябва продължителната близост с предмета на познанието и едно прилежно усилие, за да проникнем докрай. Тогава като че искра блесва и запалва в душата една Светлина, която после сама се поддържа." Щайнер заключава: „Тези думи биха означавали личното безсилие на писача да изкаже мисълта си с думи, ако в тях не намираме смисъла на мистериите. Предметът, върху който Платон не е писал и не е желал да пише, трябва да бъде предмет, по който всяко писане би било напразно.
То трябва да бъде едно чувство, едно усещане, едно преживяване, което не може да се придобие с непосредствено съобщение, но само с едно продължително потапяне на
душата
и на волята в сърцето на живота.
Тук става въпрос за тайното обучение, което Платон е знаел да дава на своите избраници. За тях Огънят бликвал из неговите думи, а за другите от думите му бликвали само идеи. Не е безразлично по какъв начин се заемаме да четем диалозите на Платон. Тяхното действие ще бъде нищожно или голямо според духовното състояние, в което се намираме. От Платон е минавала една висша сила към неговите ученици в буквален смисъл на думата.
към текста >>
Словото му е събуждало съзвучие във висшите области на Всемирната
душа
, но тези съзвучия имали нужда от атмосферата на мистериите, за да проникнат в
душата
на неговите слушатели.
За тях Огънят бликвал из неговите думи, а за другите от думите му бликвали само идеи. Не е безразлично по какъв начин се заемаме да четем диалозите на Платон. Тяхното действие ще бъде нищожно или голямо според духовното състояние, в което се намираме. От Платон е минавала една висша сила към неговите ученици в буквален смисъл на думата. Там дето той е поучавал, е царувал Духът на мистериите.
Словото му е събуждало съзвучие във висшите области на Всемирната
душа
, но тези съзвучия имали нужда от атмосферата на мистериите, за да проникнат в
душата
на неговите слушатели.
Иначе трептението е отминало, без да бъде схванато." Платон, както вече казах, е проучил всички философи преди него и най-вече питагорейската философия. Той също е бил запознат с египетската езотерична наука. Тези две предшествуващи философии той ги взема за основа и ги излага във формата на диалози. Даже някои казват, че неговият Тимей е разширено и предадено в диалогична форма едно питагорейско съчинение.
към текста >>
За Платон
душата
е само момент от проявите на Духа и тя е безсмъртна.
Духът съдържа в себе си същественото. За да опознаем Божественото, ние трябва да го осъзнаем в себе си. А Божественото носи в себе си всичкото знание. Затова Платон казва, че човек не научава нищо ново, а само си припомня онова, което първоначално е вложено в него. По този начин познанието е осъзнаване на онова, което човек носи в духа си.
За Платон
душата
е само момент от проявите на Духа и тя е безсмъртна.
Тя ту престава да се проявява без да умира, ту започва отново да се проявява, т.е. преминава през процеса на раждането и смъртта, минава през процеса на прераждането. Според Платон Духът, който се движи от само себе си, е безсмъртен, непреходен. А онова, което получава движението си от нещо друго, е преходно. Онова, което се движи само е принцип, защото има произхода, началото си в самото себе си, а не го получава от друго нещо.
към текста >>
За Платон мисълта не е свойство на
душата
, а нейна субстанция, нейна същина, така че
душата
е самото мислене.
А онова, което получава движението си от нещо друго, е преходно. Онова, което се движи само е принцип, защото има произхода, началото си в самото себе си, а не го получава от друго нещо. Също така Духът не може да престане да се движи, защото престава да се движи онова, което е получило движението си от нещо друго. По такъв начин истинският живот на Духа в и за себе си е съзнанието за Абсолютността и свободата на самото Аз. Безсмъртното не подлежи на изменение.
За Платон мисълта не е свойство на
душата
, а нейна субстанция, нейна същина, така че
душата
е самото мислене.
А мисленето е дейност на общото, на цялото, на Бога. Според Платон душата е съществувала сама за себе си преди да живее в тялото и след това се спуска в материята, съединява се с нея, осквернява се от нея и е предопределено отново да напусне материята, преминавайки през процеса на прераждането. Във Федон или За душата Платон казва: „Както тялото, така и всичко, което се отнася до него, е пречка за стремежа към Мъдростта, което е единственото занимание на философа, тъй като сетивата не показват нещата в техния чист вид, тъй както те са сами по себе си и онова, което е истинно се познава чрез отделянето на душата от тялото. Защото справедливостта, красотата, доброто и други подобни на тях са единственото, което е истинското съществуващо, онова, на което е чужда всяка измяна и гибел.
към текста >>
Според Платон
душата
е съществувала сама за себе си преди да живее в тялото и след това се спуска в материята, съединява се с нея, осквернява се от нея и е предопределено отново да напусне материята, преминавайки през процеса на прераждането.
Също така Духът не може да престане да се движи, защото престава да се движи онова, което е получило движението си от нещо друго. По такъв начин истинският живот на Духа в и за себе си е съзнанието за Абсолютността и свободата на самото Аз. Безсмъртното не подлежи на изменение. За Платон мисълта не е свойство на душата, а нейна субстанция, нейна същина, така че душата е самото мислене. А мисленето е дейност на общото, на цялото, на Бога.
Според Платон
душата
е съществувала сама за себе си преди да живее в тялото и след това се спуска в материята, съединява се с нея, осквернява се от нея и е предопределено отново да напусне материята, преминавайки през процеса на прераждането.
Във Федон или За душата Платон казва: „Както тялото, така и всичко, което се отнася до него, е пречка за стремежа към Мъдростта, което е единственото занимание на философа, тъй като сетивата не показват нещата в техния чист вид, тъй както те са сами по себе си и онова, което е истинно се познава чрез отделянето на душата от тялото. Защото справедливостта, красотата, доброто и други подобни на тях са единственото, което е истинското съществуващо, онова, на което е чужда всяка измяна и гибел. И те се съзерцават не чрез тялото, а единствено в душата. Платон приема, че душата след напущане на тялото пребивава в една по-бляскава и по-прекрасна земя.
към текста >>
Във Федон или За
душата
Платон казва:
По такъв начин истинският живот на Духа в и за себе си е съзнанието за Абсолютността и свободата на самото Аз. Безсмъртното не подлежи на изменение. За Платон мисълта не е свойство на душата, а нейна субстанция, нейна същина, така че душата е самото мислене. А мисленето е дейност на общото, на цялото, на Бога. Според Платон душата е съществувала сама за себе си преди да живее в тялото и след това се спуска в материята, съединява се с нея, осквернява се от нея и е предопределено отново да напусне материята, преминавайки през процеса на прераждането.
Във Федон или За
душата
Платон казва:
„Както тялото, така и всичко, което се отнася до него, е пречка за стремежа към Мъдростта, което е единственото занимание на философа, тъй като сетивата не показват нещата в техния чист вид, тъй както те са сами по себе си и онова, което е истинно се познава чрез отделянето на душата от тялото. Защото справедливостта, красотата, доброто и други подобни на тях са единственото, което е истинското съществуващо, онова, на което е чужда всяка измяна и гибел. И те се съзерцават не чрез тялото, а единствено в душата. Платон приема, че душата след напущане на тялото пребивава в една по-бляскава и по-прекрасна земя. След това отново се връща на нашата Земя.
към текста >>
„Както тялото, така и всичко, което се отнася до него, е пречка за стремежа към Мъдростта, което е единственото занимание на философа, тъй като сетивата не показват нещата в техния чист вид, тъй както те са сами по себе си и онова, което е истинно се познава чрез отделянето на
душата
от тялото.
Безсмъртното не подлежи на изменение. За Платон мисълта не е свойство на душата, а нейна субстанция, нейна същина, така че душата е самото мислене. А мисленето е дейност на общото, на цялото, на Бога. Според Платон душата е съществувала сама за себе си преди да живее в тялото и след това се спуска в материята, съединява се с нея, осквернява се от нея и е предопределено отново да напусне материята, преминавайки през процеса на прераждането. Във Федон или За душата Платон казва:
„Както тялото, така и всичко, което се отнася до него, е пречка за стремежа към Мъдростта, което е единственото занимание на философа, тъй като сетивата не показват нещата в техния чист вид, тъй както те са сами по себе си и онова, което е истинно се познава чрез отделянето на
душата
от тялото.
Защото справедливостта, красотата, доброто и други подобни на тях са единственото, което е истинското съществуващо, онова, на което е чужда всяка измяна и гибел. И те се съзерцават не чрез тялото, а единствено в душата. Платон приема, че душата след напущане на тялото пребивава в една по-бляскава и по-прекрасна земя. След това отново се връща на нашата Земя. В центъра на платоновите диалози се намира личността на Сократ.
към текста >>
И те се съзерцават не чрез тялото, а единствено в
душата
.
А мисленето е дейност на общото, на цялото, на Бога. Според Платон душата е съществувала сама за себе си преди да живее в тялото и след това се спуска в материята, съединява се с нея, осквернява се от нея и е предопределено отново да напусне материята, преминавайки през процеса на прераждането. Във Федон или За душата Платон казва: „Както тялото, така и всичко, което се отнася до него, е пречка за стремежа към Мъдростта, което е единственото занимание на философа, тъй като сетивата не показват нещата в техния чист вид, тъй както те са сами по себе си и онова, което е истинно се познава чрез отделянето на душата от тялото. Защото справедливостта, красотата, доброто и други подобни на тях са единственото, което е истинското съществуващо, онова, на което е чужда всяка измяна и гибел.
И те се съзерцават не чрез тялото, а единствено в
душата
.
Платон приема, че душата след напущане на тялото пребивава в една по-бляскава и по-прекрасна земя. След това отново се връща на нашата Земя. В центъра на платоновите диалози се намира личността на Сократ. Чрез него той изяснява своето мнение върху нещата. Така, както е представен Сократ в Платоновите диалози, особено във Федон, той е една личност, посветила живота си на Истината и който се пожертвувал за Истината чрез смъртта си.
към текста >>
Платон приема, че
душата
след напущане на тялото пребивава в една по-бляскава и по-прекрасна земя.
Според Платон душата е съществувала сама за себе си преди да живее в тялото и след това се спуска в материята, съединява се с нея, осквернява се от нея и е предопределено отново да напусне материята, преминавайки през процеса на прераждането. Във Федон или За душата Платон казва: „Както тялото, така и всичко, което се отнася до него, е пречка за стремежа към Мъдростта, което е единственото занимание на философа, тъй като сетивата не показват нещата в техния чист вид, тъй както те са сами по себе си и онова, което е истинно се познава чрез отделянето на душата от тялото. Защото справедливостта, красотата, доброто и други подобни на тях са единственото, което е истинското съществуващо, онова, на което е чужда всяка измяна и гибел. И те се съзерцават не чрез тялото, а единствено в душата.
Платон приема, че
душата
след напущане на тялото пребивава в една по-бляскава и по-прекрасна земя.
След това отново се връща на нашата Земя. В центъра на платоновите диалози се намира личността на Сократ. Чрез него той изяснява своето мнение върху нещата. Така, както е представен Сократ в Платоновите диалози, особено във Федон, той е една личност, посветила живота си на Истината и който се пожертвувал за Истината чрез смъртта си. Но интересно е неговото отношение към смъртта.
към текста >>
Не смяташ ли, че грижата на подобен човек трябва да бъде насочена не към тялото, но всецяло към
душата
.
И пак във Федон Сократ казва: „Защо тези, които искат да се занимават с философия се стараят да умират и да бъдат мъртви, без другите да забележат това. Ако това е така, ще бъде странно, като сме се занимавали само с това през целия си живот и когато смъртта дойде, да се противопоставим на нея - отдавна желана и търсена." След това Сократ пита един от своите приятели: „Смяташ ли, че приляга на един философ да се безпокои за чувствените удоволствия като вкусна храна или питие, или за удоволствията на половото влечение? И вярваш ли, че такъв човек се безпокои за другите телесни нужди като хубави дрехи и обуща и други украшения? Вярваш ли, че той им отдава важност по-голяма, отколкото изисква строгата необходимост на живота?
Не смяташ ли, че грижата на подобен човек трябва да бъде насочена не към тялото, но всецяло към
душата
.
Ето прочие първият белег на философа: Повече от който и да е друг човек да освободи душата си от общността на тялото." След това Сократ казва, че общото между смъртта и стремежът към Мъдрост е това, че този стремеж отбива човека от телесните влечения и го насочва в живота на Духа. И затова философ, който цял живот се стреми да освободи душата си от влиянията на тялото, за да може да познае Истината, когато дойде смъртта той не се плаши от нея, защото той още приживе е освободил душата си от влиянието на телесните желания. Когато душата е сама в себе си, тогава тя може да намери Вечните Истини. Душата е роднина на Вечното, а не на кратковременното.
към текста >>
Ето прочие първият белег на философа: Повече от който и да е друг човек да освободи
душата
си от общността на тялото."
Ако това е така, ще бъде странно, като сме се занимавали само с това през целия си живот и когато смъртта дойде, да се противопоставим на нея - отдавна желана и търсена." След това Сократ пита един от своите приятели: „Смяташ ли, че приляга на един философ да се безпокои за чувствените удоволствия като вкусна храна или питие, или за удоволствията на половото влечение? И вярваш ли, че такъв човек се безпокои за другите телесни нужди като хубави дрехи и обуща и други украшения? Вярваш ли, че той им отдава важност по-голяма, отколкото изисква строгата необходимост на живота? Не смяташ ли, че грижата на подобен човек трябва да бъде насочена не към тялото, но всецяло към душата.
Ето прочие първият белег на философа: Повече от който и да е друг човек да освободи
душата
си от общността на тялото."
След това Сократ казва, че общото между смъртта и стремежът към Мъдрост е това, че този стремеж отбива човека от телесните влечения и го насочва в живота на Духа. И затова философ, който цял живот се стреми да освободи душата си от влиянията на тялото, за да може да познае Истината, когато дойде смъртта той не се плаши от нея, защото той още приживе е освободил душата си от влиянието на телесните желания. Когато душата е сама в себе си, тогава тя може да намери Вечните Истини. Душата е роднина на Вечното, а не на кратковременното. Душата прилича най-много на Божественото, на безсмъртното, на разумното, на единственото, на нерушимото, но вечно равно на себе си същество и прочие.
към текста >>
И затова философ, който цял живот се стреми да освободи
душата
си от влиянията на тялото, за да може да познае Истината, когато дойде смъртта той не се плаши от нея, защото той още приживе е освободил
душата
си от влиянието на телесните желания.
И вярваш ли, че такъв човек се безпокои за другите телесни нужди като хубави дрехи и обуща и други украшения? Вярваш ли, че той им отдава важност по-голяма, отколкото изисква строгата необходимост на живота? Не смяташ ли, че грижата на подобен човек трябва да бъде насочена не към тялото, но всецяло към душата. Ето прочие първият белег на философа: Повече от който и да е друг човек да освободи душата си от общността на тялото." След това Сократ казва, че общото между смъртта и стремежът към Мъдрост е това, че този стремеж отбива човека от телесните влечения и го насочва в живота на Духа.
И затова философ, който цял живот се стреми да освободи
душата
си от влиянията на тялото, за да може да познае Истината, когато дойде смъртта той не се плаши от нея, защото той още приживе е освободил
душата
си от влиянието на телесните желания.
Когато душата е сама в себе си, тогава тя може да намери Вечните Истини. Душата е роднина на Вечното, а не на кратковременното. Душата прилича най-много на Божественото, на безсмъртното, на разумното, на единственото, на нерушимото, но вечно равно на себе си същество и прочие. Ако е така, душата по своя воля отива към това, което й прилича, което е Божествено, безсмъртно и разумно. Там тя достига щастие и се освобождава от грешките, невежеството, страха, необузданите страсти и от всички други човешки злини.
към текста >>
Когато
душата
е сама в себе си, тогава тя може да намери Вечните Истини.
Вярваш ли, че той им отдава важност по-голяма, отколкото изисква строгата необходимост на живота? Не смяташ ли, че грижата на подобен човек трябва да бъде насочена не към тялото, но всецяло към душата. Ето прочие първият белег на философа: Повече от който и да е друг човек да освободи душата си от общността на тялото." След това Сократ казва, че общото между смъртта и стремежът към Мъдрост е това, че този стремеж отбива човека от телесните влечения и го насочва в живота на Духа. И затова философ, който цял живот се стреми да освободи душата си от влиянията на тялото, за да може да познае Истината, когато дойде смъртта той не се плаши от нея, защото той още приживе е освободил душата си от влиянието на телесните желания.
Когато
душата
е сама в себе си, тогава тя може да намери Вечните Истини.
Душата е роднина на Вечното, а не на кратковременното. Душата прилича най-много на Божественото, на безсмъртното, на разумното, на единственото, на нерушимото, но вечно равно на себе си същество и прочие. Ако е така, душата по своя воля отива към това, което й прилича, което е Божествено, безсмъртно и разумно. Там тя достига щастие и се освобождава от грешките, невежеството, страха, необузданите страсти и от всички други човешки злини. Там тя живее останалото време наистина с Бога, както казват Посветените."
към текста >>
Душата
е роднина на Вечното, а не на кратковременното.
Не смяташ ли, че грижата на подобен човек трябва да бъде насочена не към тялото, но всецяло към душата. Ето прочие първият белег на философа: Повече от който и да е друг човек да освободи душата си от общността на тялото." След това Сократ казва, че общото между смъртта и стремежът към Мъдрост е това, че този стремеж отбива човека от телесните влечения и го насочва в живота на Духа. И затова философ, който цял живот се стреми да освободи душата си от влиянията на тялото, за да може да познае Истината, когато дойде смъртта той не се плаши от нея, защото той още приживе е освободил душата си от влиянието на телесните желания. Когато душата е сама в себе си, тогава тя може да намери Вечните Истини.
Душата
е роднина на Вечното, а не на кратковременното.
Душата прилича най-много на Божественото, на безсмъртното, на разумното, на единственото, на нерушимото, но вечно равно на себе си същество и прочие. Ако е така, душата по своя воля отива към това, което й прилича, което е Божествено, безсмъртно и разумно. Там тя достига щастие и се освобождава от грешките, невежеството, страха, необузданите страсти и от всички други човешки злини. Там тя живее останалото време наистина с Бога, както казват Посветените." В целия разговор на Сократ с учениците, той иска да ги наведе на мисълта, че те имат в себе си една душа, която е вечна и безсмъртна и той така води разговора, че те да почувствуват и преживеят това безсмъртие на душата, а не да се убедят по логически път.
към текста >>
Душата
прилича най-много на Божественото, на безсмъртното, на разумното, на единственото, на нерушимото, но вечно равно на себе си същество и прочие.
Ето прочие първият белег на философа: Повече от който и да е друг човек да освободи душата си от общността на тялото." След това Сократ казва, че общото между смъртта и стремежът към Мъдрост е това, че този стремеж отбива човека от телесните влечения и го насочва в живота на Духа. И затова философ, който цял живот се стреми да освободи душата си от влиянията на тялото, за да може да познае Истината, когато дойде смъртта той не се плаши от нея, защото той още приживе е освободил душата си от влиянието на телесните желания. Когато душата е сама в себе си, тогава тя може да намери Вечните Истини. Душата е роднина на Вечното, а не на кратковременното.
Душата
прилича най-много на Божественото, на безсмъртното, на разумното, на единственото, на нерушимото, но вечно равно на себе си същество и прочие.
Ако е така, душата по своя воля отива към това, което й прилича, което е Божествено, безсмъртно и разумно. Там тя достига щастие и се освобождава от грешките, невежеството, страха, необузданите страсти и от всички други човешки злини. Там тя живее останалото време наистина с Бога, както казват Посветените." В целия разговор на Сократ с учениците, той иска да ги наведе на мисълта, че те имат в себе си една душа, която е вечна и безсмъртна и той така води разговора, че те да почувствуват и преживеят това безсмъртие на душата, а не да се убедят по логически път. И Платон не случайно е избрал формата на диалога, чрез която излага своите идеи.
към текста >>
Ако е така,
душата
по своя воля отива към това, което й прилича, което е Божествено, безсмъртно и разумно.
След това Сократ казва, че общото между смъртта и стремежът към Мъдрост е това, че този стремеж отбива човека от телесните влечения и го насочва в живота на Духа. И затова философ, който цял живот се стреми да освободи душата си от влиянията на тялото, за да може да познае Истината, когато дойде смъртта той не се плаши от нея, защото той още приживе е освободил душата си от влиянието на телесните желания. Когато душата е сама в себе си, тогава тя може да намери Вечните Истини. Душата е роднина на Вечното, а не на кратковременното. Душата прилича най-много на Божественото, на безсмъртното, на разумното, на единственото, на нерушимото, но вечно равно на себе си същество и прочие.
Ако е така,
душата
по своя воля отива към това, което й прилича, което е Божествено, безсмъртно и разумно.
Там тя достига щастие и се освобождава от грешките, невежеството, страха, необузданите страсти и от всички други човешки злини. Там тя живее останалото време наистина с Бога, както казват Посветените." В целия разговор на Сократ с учениците, той иска да ги наведе на мисълта, че те имат в себе си една душа, която е вечна и безсмъртна и той така води разговора, че те да почувствуват и преживеят това безсмъртие на душата, а не да се убедят по логически път. И Платон не случайно е избрал формата на диалога, чрез която излага своите идеи. Това е една форма, която е съществувала между ученика и Учителя във всички школи.
към текста >>
В целия разговор на Сократ с учениците, той иска да ги наведе на мисълта, че те имат в себе си една
душа
, която е вечна и безсмъртна и той така води разговора, че те да почувствуват и преживеят това безсмъртие на
душата
, а не да се убедят по логически път.
Душата е роднина на Вечното, а не на кратковременното. Душата прилича най-много на Божественото, на безсмъртното, на разумното, на единственото, на нерушимото, но вечно равно на себе си същество и прочие. Ако е така, душата по своя воля отива към това, което й прилича, което е Божествено, безсмъртно и разумно. Там тя достига щастие и се освобождава от грешките, невежеството, страха, необузданите страсти и от всички други човешки злини. Там тя живее останалото време наистина с Бога, както казват Посветените."
В целия разговор на Сократ с учениците, той иска да ги наведе на мисълта, че те имат в себе си една
душа
, която е вечна и безсмъртна и той така води разговора, че те да почувствуват и преживеят това безсмъртие на
душата
, а не да се убедят по логически път.
И Платон не случайно е избрал формата на диалога, чрез която излага своите идеи. Това е една форма, която е съществувала между ученика и Учителя във всички школи. Платон му е дал една литературно-философска форма, но тя има същата задача както при мистериите, да събуди у ученика чувството на безсмъртие, да го преживее и той. В Тимей той още по-ясно показва, че чрез диалозите той иска да води своите ученици по пътя на мистериите. Там той казва следното:
към текста >>
Бащата е построил вселената с тяло и
душа
.
И когато той бъде намерен, невъзможно е да го направим ясноразбираем за всички." Това ясно показва, че Платон е бил Посветен в мистериите и е водил и учениците си в този път. И учениците му са знаели какво значи тази невъзможност. Бог се проявява чрез природата и само онзи може да се приближи до него, който може да събуди Божественото в себе си. Затова не може да се направи изведнъж всички да го разберат. Там се казва още, че даже и този, който се приближи при Бога, той не се явява лично при Него.
Бащата е построил вселената с тяло и
душа
.
Отказвайки се от собствения си живот, той се е разпространил във всички неща. Най-първо Той създава елементите и ги смесва хармонично в съвършени размери. Така се ражда тялото на света. А душата на света се разстила върху него във формата на кръст. Тя е Божественото във вселената.
към текста >>
А
душата
на света се разстила върху него във формата на кръст.
Там се казва още, че даже и този, който се приближи при Бога, той не се явява лично при Него. Бащата е построил вселената с тяло и душа. Отказвайки се от собствения си живот, той се е разпространил във всички неща. Най-първо Той създава елементите и ги смесва хармонично в съвършени размери. Така се ражда тялото на света.
А
душата
на света се разстила върху него във формата на кръст.
Тя е Божественото във вселената. Тя е умряла върху кръста, за да може да съществува света. И човек може да види природата под истинското осветление само когато се помъчи да освободи душата на света, разпъната в природата. Тази душа трябва да възкръсне от смъртта. Тя трябва да бъде освободена, а това може да стане само в Посветения.
към текста >>
И човек може да види природата под истинското осветление само когато се помъчи да освободи
душата
на света, разпъната в природата.
Най-първо Той създава елементите и ги смесва хармонично в съвършени размери. Така се ражда тялото на света. А душата на света се разстила върху него във формата на кръст. Тя е Божественото във вселената. Тя е умряла върху кръста, за да може да съществува света.
И човек може да види природата под истинското осветление само когато се помъчи да освободи
душата
на света, разпъната в природата.
Тази душа трябва да възкръсне от смъртта. Тя трябва да бъде освободена, а това може да стане само в Посветения. Възкресението, освобождаването на Бога - ето истинското познание. В Тимей развитието на света върви от съвършеното към несъвършеното. Въображението си представя този развой като възходящ.
към текста >>
Тази
душа
трябва да възкръсне от смъртта.
Така се ражда тялото на света. А душата на света се разстила върху него във формата на кръст. Тя е Божественото във вселената. Тя е умряла върху кръста, за да може да съществува света. И човек може да види природата под истинското осветление само когато се помъчи да освободи душата на света, разпъната в природата.
Тази
душа
трябва да възкръсне от смъртта.
Тя трябва да бъде освободена, а това може да стане само в Посветения. Възкресението, освобождаването на Бога - ето истинското познание. В Тимей развитието на света върви от съвършеното към несъвършеното. Въображението си представя този развой като възходящ. Съществата се развиват.
към текста >>
Вярно е, че цялата вселена с всички същества е Божествена, защото е проникната от Божествената
душа
.
Съществата се развиват. Бог се развива в тях. Развитието е възкресението на Бога от гроба, в който се намира. Накрая се явява човекът. С явяването на човека на сцената излиза нещо ново.
Вярно е, че цялата вселена с всички същества е Божествена, защото е проникната от Божествената
душа
.
Но у другите същества Бог съществува в скрито състояние, докато у човека той се явява на бял свят. И Платон продължава в Тимей: „И сега ние ще си позволим да твърдим, че нашето изучаване на Великото Всичко е достигнало целта си. Ние виждаме света да се снабдява и изпълва със смъртни и безсмъртни същества и да се превръща сам в едно същество от този род, което обгръща всички видими неща, един образец на Създателя и на възприетия от сетивата Бог. Така той става най-великият, най-добрият, най-хубавият и най-съвършеният свят, произлязъл от първоначалното единство на вселената." Но този свят на единството, роден единствен, не би бил никак съвършен, ако между множеството образи, що съдържа, не се намираше и образа на самия Създател.
към текста >>
Но този образ може да бъде роден само от човешката
душа
.
Но у другите същества Бог съществува в скрито състояние, докато у човека той се явява на бял свят. И Платон продължава в Тимей: „И сега ние ще си позволим да твърдим, че нашето изучаване на Великото Всичко е достигнало целта си. Ние виждаме света да се снабдява и изпълва със смъртни и безсмъртни същества и да се превръща сам в едно същество от този род, което обгръща всички видими неща, един образец на Създателя и на възприетия от сетивата Бог. Така той става най-великият, най-добрият, най-хубавият и най-съвършеният свят, произлязъл от първоначалното единство на вселената." Но този свят на единството, роден единствен, не би бил никак съвършен, ако между множеството образи, що съдържа, не се намираше и образа на самия Създател.
Но този образ може да бъде роден само от човешката
душа
.
Бог Отец - Безкрайният Дух - е недостъпен в неизмеримата си дълбочина, обаче Синът, отблясък от Бога, който живее в душата и който е подобен на Бащата, ето Бога, когото човек може да роди. Платоновата философия може да се раздели на три дяла: Първо, спекулативна или логична философия, или диалектика. Второ, философия на природата, изложена най-вече в Тимей. Трето, философията на Духа. Философията на Платон е разпръсната във всичките му диалози, но най-цялостно е разгледана в книгата За държавата, където излага своята философия за Духа, след това в Тимей, Критин, Парменид, Федон и други.
към текста >>
Бог Отец - Безкрайният Дух - е недостъпен в неизмеримата си дълбочина, обаче Синът, отблясък от Бога, който живее в
душата
и който е подобен на Бащата, ето Бога, когото човек може да роди.
И Платон продължава в Тимей: „И сега ние ще си позволим да твърдим, че нашето изучаване на Великото Всичко е достигнало целта си. Ние виждаме света да се снабдява и изпълва със смъртни и безсмъртни същества и да се превръща сам в едно същество от този род, което обгръща всички видими неща, един образец на Създателя и на възприетия от сетивата Бог. Така той става най-великият, най-добрият, най-хубавият и най-съвършеният свят, произлязъл от първоначалното единство на вселената." Но този свят на единството, роден единствен, не би бил никак съвършен, ако между множеството образи, що съдържа, не се намираше и образа на самия Създател. Но този образ може да бъде роден само от човешката душа.
Бог Отец - Безкрайният Дух - е недостъпен в неизмеримата си дълбочина, обаче Синът, отблясък от Бога, който живее в
душата
и който е подобен на Бащата, ето Бога, когото човек може да роди.
Платоновата философия може да се раздели на три дяла: Първо, спекулативна или логична философия, или диалектика. Второ, философия на природата, изложена най-вече в Тимей. Трето, философията на Духа. Философията на Платон е разпръсната във всичките му диалози, но най-цялостно е разгледана в книгата За държавата, където излага своята философия за Духа, след това в Тимей, Критин, Парменид, Федон и други. Диалектиката се стреми да намери единството на противоположностите.
към текста >>
Тъй като Бог искал да направи света подобен на Себе Си, за да го направи Бог, Той му дал
душа
и поставил тази
душа
в средата и я разпрострял в целия свят - световна
душа
- и го обгърнал с нея и отвън.
За същността на природата или за създаването на света Платон казва: „Бог е доброто. А доброто по никакъв начин не съдържа в себе си завист, поради това Бог искал да направи света в най-голяма степен подобен на себе си. Най-напред Бог създал елементите - огън, въздух, вода и земя, от които създава видимия и осезаемия свят. Формата на света е кръговидна като най-съвършена форма, която съдържа всички други. Бог е дал на света най-подходящото движение от седемте възможни движения, а именно онова, което най-много подобява на разсъдъка и на съзнанието - кръговото движение.
Тъй като Бог искал да направи света подобен на Себе Си, за да го направи Бог, Той му дал
душа
и поставил тази
душа
в средата и я разпрострял в целия свят - световна
душа
- и го обгърнал с нея и отвън.
По този начин той създал това самозадоволяващо се и ненуждаещо се от нищо друго същество. Чрез всичко това Бог родил света като един блажен Бог. Душата е първичното, господ- ствуващото, а телесното е онова, което се подчинява. Същността на душата е устроена по следния начин: От неразделната и винаги оставаща тъждествена на себе си същност и от родената същност, която е в тялото, от двете Бог образувал една трета същност, която е нещо средно между тях и има от природата и на двете. Затова Бог направил душата нещо средно между неразделното и разделното.
към текста >>
Душата
е първичното, господ- ствуващото, а телесното е онова, което се подчинява.
Формата на света е кръговидна като най-съвършена форма, която съдържа всички други. Бог е дал на света най-подходящото движение от седемте възможни движения, а именно онова, което най-много подобява на разсъдъка и на съзнанието - кръговото движение. Тъй като Бог искал да направи света подобен на Себе Си, за да го направи Бог, Той му дал душа и поставил тази душа в средата и я разпрострял в целия свят - световна душа - и го обгърнал с нея и отвън. По този начин той създал това самозадоволяващо се и ненуждаещо се от нищо друго същество. Чрез всичко това Бог родил света като един блажен Бог.
Душата
е първичното, господ- ствуващото, а телесното е онова, което се подчинява.
Същността на душата е устроена по следния начин: От неразделната и винаги оставаща тъждествена на себе си същност и от родената същност, която е в тялото, от двете Бог образувал една трета същност, която е нещо средно между тях и има от природата и на двете. Затова Бог направил душата нещо средно между неразделното и разделното. От тези три същности Бог направил едно единно цяло. Платон казва по-нататък: Бог разрязал това цяло по дължината му на две части, наложил ги кръстовидно едно върху друго, извил краищата й, за да образуват кръг и ги обгърнал с равномерно движение, образуващи един вътрешен и един външен кръг, като външният кръг превърнал на тъждествен на Самия Себе Си, а вътрешния кръг превърнал на инобитието или разделната същност. След това отново разделил вътрешният кръг на седем кръга, три от които се движат с еднаква скорост и четири с различни скорости по между си и по отношение на трите други, ето това е системата на душата.
към текста >>
Същността на
душата
е устроена по следния начин: От неразделната и винаги оставаща тъждествена на себе си същност и от родената същност, която е в тялото, от двете Бог образувал една трета същност, която е нещо средно между тях и има от природата и на двете.
Бог е дал на света най-подходящото движение от седемте възможни движения, а именно онова, което най-много подобява на разсъдъка и на съзнанието - кръговото движение. Тъй като Бог искал да направи света подобен на Себе Си, за да го направи Бог, Той му дал душа и поставил тази душа в средата и я разпрострял в целия свят - световна душа - и го обгърнал с нея и отвън. По този начин той създал това самозадоволяващо се и ненуждаещо се от нищо друго същество. Чрез всичко това Бог родил света като един блажен Бог. Душата е първичното, господ- ствуващото, а телесното е онова, което се подчинява.
Същността на
душата
е устроена по следния начин: От неразделната и винаги оставаща тъждествена на себе си същност и от родената същност, която е в тялото, от двете Бог образувал една трета същност, която е нещо средно между тях и има от природата и на двете.
Затова Бог направил душата нещо средно между неразделното и разделното. От тези три същности Бог направил едно единно цяло. Платон казва по-нататък: Бог разрязал това цяло по дължината му на две части, наложил ги кръстовидно едно върху друго, извил краищата й, за да образуват кръг и ги обгърнал с равномерно движение, образуващи един вътрешен и един външен кръг, като външният кръг превърнал на тъждествен на Самия Себе Си, а вътрешния кръг превърнал на инобитието или разделната същност. След това отново разделил вътрешният кръг на седем кръга, три от които се движат с еднаква скорост и четири с различни скорости по между си и по отношение на трите други, ето това е системата на душата. Душата е средната същност, тя пронизва целия свят и го обгръща както отвътре, така и отвън, и се движи в самата себе си.
към текста >>
Затова Бог направил
душата
нещо средно между неразделното и разделното.
Тъй като Бог искал да направи света подобен на Себе Си, за да го направи Бог, Той му дал душа и поставил тази душа в средата и я разпрострял в целия свят - световна душа - и го обгърнал с нея и отвън. По този начин той създал това самозадоволяващо се и ненуждаещо се от нищо друго същество. Чрез всичко това Бог родил света като един блажен Бог. Душата е първичното, господ- ствуващото, а телесното е онова, което се подчинява. Същността на душата е устроена по следния начин: От неразделната и винаги оставаща тъждествена на себе си същност и от родената същност, която е в тялото, от двете Бог образувал една трета същност, която е нещо средно между тях и има от природата и на двете.
Затова Бог направил
душата
нещо средно между неразделното и разделното.
От тези три същности Бог направил едно единно цяло. Платон казва по-нататък: Бог разрязал това цяло по дължината му на две части, наложил ги кръстовидно едно върху друго, извил краищата й, за да образуват кръг и ги обгърнал с равномерно движение, образуващи един вътрешен и един външен кръг, като външният кръг превърнал на тъждествен на Самия Себе Си, а вътрешния кръг превърнал на инобитието или разделната същност. След това отново разделил вътрешният кръг на седем кръга, три от които се движат с еднаква скорост и четири с различни скорости по между си и по отношение на трите други, ето това е системата на душата. Душата е средната същност, тя пронизва целия свят и го обгръща както отвътре, така и отвън, и се движи в самата себе си. По такъв начин тя има в самата себе си Божественото основание на един непрекъснат и разумен живот.
към текста >>
След това отново разделил вътрешният кръг на седем кръга, три от които се движат с еднаква скорост и четири с различни скорости по между си и по отношение на трите други, ето това е системата на
душата
.
Душата е първичното, господ- ствуващото, а телесното е онова, което се подчинява. Същността на душата е устроена по следния начин: От неразделната и винаги оставаща тъждествена на себе си същност и от родената същност, която е в тялото, от двете Бог образувал една трета същност, която е нещо средно между тях и има от природата и на двете. Затова Бог направил душата нещо средно между неразделното и разделното. От тези три същности Бог направил едно единно цяло. Платон казва по-нататък: Бог разрязал това цяло по дължината му на две части, наложил ги кръстовидно едно върху друго, извил краищата й, за да образуват кръг и ги обгърнал с равномерно движение, образуващи един вътрешен и един външен кръг, като външният кръг превърнал на тъждествен на Самия Себе Си, а вътрешния кръг превърнал на инобитието или разделната същност.
След това отново разделил вътрешният кръг на седем кръга, три от които се движат с еднаква скорост и четири с различни скорости по между си и по отношение на трите други, ето това е системата на
душата
.
Душата е средната същност, тя пронизва целия свят и го обгръща както отвътре, така и отвън, и се движи в самата себе си. По такъв начин тя има в самата себе си Божественото основание на един непрекъснат и разумен живот. Но този така създаден свят е в Божествения свят, първообразът на който е винаги тъждествен на самия себе си. Като копие от този първичен свят възниква вторият свят, видимият, който не е напълно тъждествен на първия свят, на първата идея, на Вечното, но е създаден като един движещ се образ на Вечното. И този Вечен образ, който се движи съгласно числото е онова, което наричаме време.
към текста >>
Душата
е средната същност, тя пронизва целия свят и го обгръща както отвътре, така и отвън, и се движи в самата себе си.
Същността на душата е устроена по следния начин: От неразделната и винаги оставаща тъждествена на себе си същност и от родената същност, която е в тялото, от двете Бог образувал една трета същност, която е нещо средно между тях и има от природата и на двете. Затова Бог направил душата нещо средно между неразделното и разделното. От тези три същности Бог направил едно единно цяло. Платон казва по-нататък: Бог разрязал това цяло по дължината му на две части, наложил ги кръстовидно едно върху друго, извил краищата й, за да образуват кръг и ги обгърнал с равномерно движение, образуващи един вътрешен и един външен кръг, като външният кръг превърнал на тъждествен на Самия Себе Си, а вътрешния кръг превърнал на инобитието или разделната същност. След това отново разделил вътрешният кръг на седем кръга, три от които се движат с еднаква скорост и четири с различни скорости по между си и по отношение на трите други, ето това е системата на душата.
Душата
е средната същност, тя пронизва целия свят и го обгръща както отвътре, така и отвън, и се движи в самата себе си.
По такъв начин тя има в самата себе си Божественото основание на един непрекъснат и разумен живот. Но този така създаден свят е в Божествения свят, първообразът на който е винаги тъждествен на самия себе си. Като копие от този първичен свят възниква вторият свят, видимият, който не е напълно тъждествен на първия свят, на първата идея, на Вечното, но е създаден като един движещ се образ на Вечното. И този Вечен образ, който се движи съгласно числото е онова, което наричаме време. Истинското време е Вечно или то е настояще.
към текста >>
Създали едно безсмъртно тяло и поставили в него друг един смъртен образ на идеята за
душата
.
Платон казва, че при разглеждане на природата трябва да изучаваме две причини: необходимостта и Божественото. Необходимостта царува в нисшия, сетивния свят, а Божественото царува в идейния свят. Създател на Божественото е Самият Бог. Бог е възложил на помощниците си - възвишените същества, боговете, да създадат смъртните неща. И те, подражавайки на Божественото са създали както човека, така и всички същества, троични.
Създали едно безсмъртно тяло и поставили в него друг един смъртен образ на идеята за
душата
.
Този смъртен образ е носител на всички страсти и стремежи към удоволствие. Това е така наречената нисша или смъртна душа. (Това е звездното или астралното тяло, за което говори съвременната окултна наука.) В третата част на своята философия Платон разглежда качествата, които притежава Чистият Дух. И той го определя като съвкупност на всички добродетели.
към текста >>
Това е така наречената нисша или смъртна
душа
.
Създател на Божественото е Самият Бог. Бог е възложил на помощниците си - възвишените същества, боговете, да създадат смъртните неща. И те, подражавайки на Божественото са създали както човека, така и всички същества, троични. Създали едно безсмъртно тяло и поставили в него друг един смъртен образ на идеята за душата. Този смъртен образ е носител на всички страсти и стремежи към удоволствие.
Това е така наречената нисша или смъртна
душа
.
(Това е звездното или астралното тяло, за което говори съвременната окултна наука.) В третата част на своята философия Платон разглежда качествата, които притежава Чистият Дух. И той го определя като съвкупност на всички добродетели. Първата добродетел, която отличава Духа, е доброто. Второто нещо е Мъдростта, третото - справедливостта, четвъртото - силата.
към текста >>
Преди още ясната искра на Мъдростта - Светлината - да озари човешката
душа
, в нея трябва да се пробуди един стремеж, едно влечение, един устрем към Бога, това е Любовта.
Същият принцип на управление е провеждал и Питагор в управлението на Кротона. В различните диалози Платон разглежда различните страни от своята философия. В Пир Платон разглежда въпроса за Любовта. Тук той разглежда Любовта като вестител на Мъдростта. Ако Мъдростта е Словото (Логосът), Синът на Вечния Създател на световете, то Любовта е в материнското отношение с Логоса.
Преди още ясната искра на Мъдростта - Светлината - да озари човешката
душа
, в нея трябва да се пробуди един стремеж, едно влечение, един устрем към Бога, това е Любовта.
Човешката душа трябва да се чувствува привлечена към Вечната Светлина, която като се прояви чрез съзнанието й, донася върховното щастие. Любовта се съюзява с духа на човека, за да пробуди в душата стремеж към Вечното Начало. Любовта е първият подтик, без който човек не може да намери пътя към Мъдростта. По този въпрос и Учителят казва следното: Любовта има непреодолим стремеж към Мъдростта, а Мъдростта има стремеж да изяви Любовта. В Пир Платон дава думата на различни хора да се изкажат върху Любовта.
към текста >>
Човешката
душа
трябва да се чувствува привлечена към Вечната Светлина, която като се прояви чрез съзнанието й, донася върховното щастие.
В различните диалози Платон разглежда различните страни от своята философия. В Пир Платон разглежда въпроса за Любовта. Тук той разглежда Любовта като вестител на Мъдростта. Ако Мъдростта е Словото (Логосът), Синът на Вечния Създател на световете, то Любовта е в материнското отношение с Логоса. Преди още ясната искра на Мъдростта - Светлината - да озари човешката душа, в нея трябва да се пробуди един стремеж, едно влечение, един устрем към Бога, това е Любовта.
Човешката
душа
трябва да се чувствува привлечена към Вечната Светлина, която като се прояви чрез съзнанието й, донася върховното щастие.
Любовта се съюзява с духа на човека, за да пробуди в душата стремеж към Вечното Начало. Любовта е първият подтик, без който човек не може да намери пътя към Мъдростта. По този въпрос и Учителят казва следното: Любовта има непреодолим стремеж към Мъдростта, а Мъдростта има стремеж да изяви Любовта. В Пир Платон дава думата на различни хора да се изкажат върху Любовта. Начинът, по който те я разбират показва на каква степен на развитие се намира техният дух.
към текста >>
Любовта се съюзява с духа на човека, за да пробуди в
душата
стремеж към Вечното Начало.
В Пир Платон разглежда въпроса за Любовта. Тук той разглежда Любовта като вестител на Мъдростта. Ако Мъдростта е Словото (Логосът), Синът на Вечния Създател на световете, то Любовта е в материнското отношение с Логоса. Преди още ясната искра на Мъдростта - Светлината - да озари човешката душа, в нея трябва да се пробуди един стремеж, едно влечение, един устрем към Бога, това е Любовта. Човешката душа трябва да се чувствува привлечена към Вечната Светлина, която като се прояви чрез съзнанието й, донася върховното щастие.
Любовта се съюзява с духа на човека, за да пробуди в
душата
стремеж към Вечното Начало.
Любовта е първият подтик, без който човек не може да намери пътя към Мъдростта. По този въпрос и Учителят казва следното: Любовта има непреодолим стремеж към Мъдростта, а Мъдростта има стремеж да изяви Любовта. В Пир Платон дава думата на различни хора да се изкажат върху Любовта. Начинът, по който те я разбират показва на каква степен на развитие се намира техният дух. Любовта привлича едно същество към друго.
към текста >>
След като всички присъстващи на пира се изказват, най-после взел думата Сократ, който разглежда Любовта като връзка между човешката
душа
и Бога.
Начинът, по който те я разбират показва на каква степен на развитие се намира техният дух. Любовта привлича едно същество към друго. Разностранността, многобройността на нещата, в които Бог се е излял и разпространил, се стреми да се възвърне чрез Любовта към единството, към хармонията. Следователно, Любовта е Божественото. Но всеки може да разбере и прояви Божественото според степента на своето развитие.
След като всички присъстващи на пира се изказват, най-после взел думата Сократ, който разглежда Любовта като връзка между човешката
душа
и Бога.
Сократ като говори за Любовта не изказва своето мнение, но казва това, което „една изпълнена с Мъдрост жена" му казала за Любовта като откровение. Тази Мъдра жена е символизирана от Жрицата Диотима. Тя събудила у Сократ духовната сила на Любовта, която трябва да го води към небесната Мъдрост. С други думи тя го посветила. Тя е събудила спящите духовни сили в духа на Сократ.
към текста >>
За Платон познанието има стойност само когато обхване цялата
душа
.
Тя е събудила спящите духовни сили в духа на Сократ. Душевната сила, която събужда стремежа на човека към Божествената Мъдрост и която предшествува разцъфтяването на Мъдростта, е представена от Сократ като Мъдрата жена. Това е материнското начало, което ражда Сина Божи, Мъдростта, Логоса. Затова Платон схваща познаването на света като познаване на Истината, като религия. Той поставя познанието във връзка с това, което човек може да постигне като най- висше чрез чувствата си.
За Платон познанието има стойност само когато обхване цялата
душа
.
Тогава то е нещо повече от наука и то става същина на живота. То е вече раждане на Висшето, Божественото в човешката душа. В човека се ражда едно същество, което е много по-висше от неговата личност - това е Първоначалният, Висшият, Духовният човек. Това още един път ни показва, че това, което е учил в древните школи на мистериите, в древните окултни школи, Платон го предава в своята философия във формата на диалози. Ще завърша изложението за Платон с една мисъл, където той ясно и определено говори за мистериите и за Посвещенията.
към текста >>
То е вече раждане на Висшето, Божественото в човешката
душа
.
Това е материнското начало, което ражда Сина Божи, Мъдростта, Логоса. Затова Платон схваща познаването на света като познаване на Истината, като религия. Той поставя познанието във връзка с това, което човек може да постигне като най- висше чрез чувствата си. За Платон познанието има стойност само когато обхване цялата душа. Тогава то е нещо повече от наука и то става същина на живота.
То е вече раждане на Висшето, Божественото в човешката
душа
.
В човека се ражда едно същество, което е много по-висше от неговата личност - това е Първоначалният, Висшият, Духовният човек. Това още един път ни показва, че това, което е учил в древните школи на мистериите, в древните окултни школи, Платон го предава в своята философия във формата на диалози. Ще завърша изложението за Платон с една мисъл, където той ясно и определено говори за мистериите и за Посвещенията. Той казва: „Явно е почти, че учредителите на Посвещението не са били ни най-малко обикновени хора.
към текста >>
73.
ХЕРАКЛИТ ЕФЕСКИ И ДРУГИТЕ ГРЪЦКИ ФИЛОСОФИ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Тук ние допираме с пръст двойствеността, която живее в човека, разкъсването на неговата
душа
между временното и Вечното.
Така той се намира и открива в себе си Духа, който се корени във Вечното. Този Дух укрепва в борбата на елементите помежду им. Но този Дух трябва също и да успокои елементите. Творческата природа на човека сама се надминава. Всемирната сила е породила стълкновението и смешението и трябва сега да умири това стълкновение с Мъдростта си.
Тук ние допираме с пръст двойствеността, която живее в човека, разкъсването на неговата
душа
между временното и Вечното.
Чрез Вечното той е станал нещо съвсем определено. От това определено същество той трябва да създаде едно по-висше същество. Той е зависим и независим. Той може да вземе участие във Вечния Дух, който съзерцава само в размера на сместа, която този Дух е създал за него. Именно затова той е призван да свърже Вечното с временното.
към текста >>
Отличителната черта на човешката
душа
е, че едно преходно нещо може да действува като вечно, че то може да се увеличава или усилва, докато стане неразрушима сила.
Той е зависим и независим. Той може да вземе участие във Вечния Дух, който съзерцава само в размера на сместа, която този Дух е създал за него. Именно затова той е призван да свърже Вечното с временното. Духът действува в човека, но той действува по особен начин. Той действува чрез временното.
Отличителната черта на човешката
душа
е, че едно преходно нещо може да действува като вечно, че то може да се увеличава или усилва, докато стане неразрушима сила.
Поради това душата прилича на Бога и на червея. Затова човек държи средата между Бога и животните. Тази сила на растеж и на увеличаваща се сила е неговият духовен елемент. „Даймонът (духът) на човека е неговата съдба. Според него жизнената сила на човека далеч надхвърля неговата личност.
към текста >>
Поради това
душата
прилича на Бога и на червея.
Той може да вземе участие във Вечния Дух, който съзерцава само в размера на сместа, която този Дух е създал за него. Именно затова той е призван да свърже Вечното с временното. Духът действува в човека, но той действува по особен начин. Той действува чрез временното. Отличителната черта на човешката душа е, че едно преходно нещо може да действува като вечно, че то може да се увеличава или усилва, докато стане неразрушима сила.
Поради това
душата
прилича на Бога и на червея.
Затова човек държи средата между Бога и животните. Тази сила на растеж и на увеличаваща се сила е неговият духовен елемент. „Даймонът (духът) на човека е неговата съдба. Според него жизнената сила на човека далеч надхвърля неговата личност. Човек е носител на своя даймон и този даймон не е затворен в границите на неговата личност.
към текста >>
На този даймон, на тази Божествена
душа
, той не може повече да възлага едничката служба да изпълня земната му личност.
Човек е носител на своя даймон и този даймон не е затворен в границите на неговата личност. За него раждането и смъртта на личността са само моменти от живота на духа. Човешката личност е само една преходна форма, едно частично проявление на духа, което я засенчва и осветява. Този, който е познал своя даймон, почва да гледа отвъд себе си, напред и назад. Опитността на духовните неща, която преживява, му доказват неговата собствена Вечност.
На този даймон, на тази Божествена
душа
, той не може повече да възлага едничката служба да изпълня земната му личност.
Защото тази личност е само една от формите, чрез които този дух се показва на света. Духът не може да се затвори само в една личност. Той има силата да оживи много личности. Той е способен да преминава от една личност в друга. (Тук става въпрос за прераждането).
към текста >>
Също както човек вижда зад себе си много преживяни дни и пред себе си много дни за живеене, така и
душата
на Мъдреца вижда много животи в миналото си и много животи в бъдещето си.
Между мен и Всемирното Начало застава нещо, което ме надминава, но което не е още от същото естество, както Божеството. Моят даймон застава между него и мен. Моето днес е рожба на моето вчера. Моето утре ще бъде рожба на моето днес. Така моят живот е плод на един предшествуващ живот и ще бъде семе за един бъдещ живот.
Също както човек вижда зад себе си много преживяни дни и пред себе си много дни за живеене, така и
душата
на Мъдреца вижда много животи в миналото си и много животи в бъдещето си.
Мислите и способностите си, които съм придобил вчера, ни служат днес. Нали е така в живота? Не се ли явяват хората на небосклона на съществуването с най- различни дарби? Отде иде това различие? От нищо ли се появява?
към текста >>
Когато преминава през даден народ или раса, то се явява най- първо като една вътрешна Светлина и топлина, които стимулират народната
душа
към мисъл и творчество и към благородни чувства.
Животът на първите е смърт, а смъртта на последните е живот." Не само Хераклит, но и други гръцки философи и Мъдреци са се намирали и са творили под влияние на мистериите или сами са били Посветени в тези мистерии. Такива са били например Емпедокъл, Софокъл, Пиндар, Есхил и даже Омир и Хезиод. Гореказаното ни потвърждава мисълта на Учителя, която многократно изнесох, където се казва, че има едно Братство, което пътува в света и носи културата. Където то се установи, там се ражда и развива култура.
Когато преминава през даден народ или раса, то се явява най- първо като една вътрешна Светлина и топлина, които стимулират народната
душа
към мисъл и творчество и към благородни чувства.
И това присъствие в даден народ се изявява чрез някаква личност или плеяда от личности, които в течение на развитието на народа става център, около който се групират онези чудни души, които са довели присъствието на Братството в своята среда. По такъв начин се дава едно ново направление на мисълта и живота, и се създава нова епоха, която най-напред е в един тесен кръг, но впоследствие обхваща целия народ и цялото човечество. Учителят казва: „За днешната епоха аз съм първата прелетна птица, която иде да възвести идването на духовната пролет. След мен ще дойдат още хиляди." Орфей беше първата прелетна птичка, която възвести началото на елинската култура.
към текста >>
Неговите невидими енергии на Светлина и топлина действуват на цялата
душа
, на расата или народа, като събуждат в нея онова, което твори и създава, събуждат Божественото.
След него дойдоха още много, знайни и незнайни, които станаха носители на мисълта и идеите на Братството, което пребиваваше тогава в Гърция. Същото нещо забелязваме, когато Братството в лицето на розенкройцерите премина в Западна Европа и събуди творческата мисъл на европееца, и се почна творчество във всички области на човешката мисъл и дейност, което създаде Западно-европейската култура. Присъствието на Братството се изявява като извор сред суха местност, където животът едва-едва се проявява. Щом избликне изворът, околността се оживява, покрива се с трева, цветя, дървета и птички почват да пеят. По такъв начин се изявява присъствието на Братството в даден народ и раса.
Неговите невидими енергии на Светлина и топлина действуват на цялата
душа
, на расата или народа, като събуждат в нея онова, което твори и създава, събуждат Божественото.
Хората започват да търсят нови пътища на мисълта, на живот, на творчество и тогава се явява пратеникът на Братството сред този народ или раса, който привлича към себе си онези души, които са по-чувствителни към невидимото присъствие. В различни времена и епохи Братството действува с различни методи, по различни начини въздействува на човешките души, в зависимост от нуждите и задачите на епохата. Когато трябва да се даде подтик на науката, някой от братята се въплощава или изявява чрез учените хора на епохата. Когато трябва да се даде насока на изкуството, те се проявяват като музиканти, художници, скулптори и пр., както беше в Гърция и в Ренесанса, когато се явиха гениални художници като Леонардо да Винчи, Рафаел, Микеланджело и др., които бяха вдъхновени от Братството. Когато трябва да се даде нова насока на целокупния живот на дадено общество, явява се сред това общество някой Велик Учител или реформатор, който изнася нови принципи, които да легнат в основата на новия живот, който се зазорява на хоризонта на човешката мисъл.
към текста >>
74.
ПЛУТАРХ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
В мистериите, във всички езотерични школи, във всички времена и епохи са учили, че възприятието на Реалността зависи от състоянието на
душата
.
Написал е много философски книги под общото заглавие Морални творби, в които е изложил всички съществуващи до него време учения от най-дълбока древност. Писал е върху Изис и Озирис и египетските мистерии, върху гръцките мистерии, върху духа на Сократ, върху думата Ел в делфийския храм и т.н. Говори за различните Посвещения и често казва, че сам е бил Посветен. В следващата извадка от книгата му за думата Ел в делфийския храм се открива тайнствения смисъл на известни букви от гръцката азбука, които имат аналогия с думата Аум на индусите и с Емс на евреите. В своята книга за упадъка на оракулите Плутарх казва: „Мистериите са дали най-великите откровения върху природата на даймоните (духовете).
В мистериите, във всички езотерични школи, във всички времена и епохи са учили, че възприятието на Реалността зависи от състоянието на
душата
.
Чрез това познанието става едно вътрешно събитие на личността. Ние не можем някому да кажем разрешението на загадките на света. Ако кажем на непосветения нещо за тези загадки, това ще са празни думи, ако дадената личност не отиде срещу живото Слово с подходящо настроение. Това слово не е нищо само по себе си. То ще изчезне в безкрайността, ако не отидем срещу него със съответното чувство.
към текста >>
То ще бъде всичко за човека, ако
душата
му е в хармония с него, за да го разбере.
Това слово не е нищо само по себе си. То ще изчезне в безкрайността, ако не отидем срещу него със съответното чувство. То ще остане празна дума, ако чувството не пламне от съприкосновението с него. Да допуснем, че едно Божествено Същество се приближи към даден човек. То ще бъде или всичко за него или нищо - зависи как отива човек към него.
То ще бъде всичко за човека, ако
душата
му е в хармония с него, за да го разбере.
То ще бъде нищо, ако човек отива към него като към обикновен човек. Същината на това Божествено Същество не ще може да засегне човека, който не трепти в хармония с него. Важно е дали това Божествено Същество ще те остави такъв, какъвто си, или ще направи от тебе друг човек. Това зависи единствено от човека. Трябва едно възпитание, едно развитие на вътрешните сили на душата, да е подготвен човек, за да запали и бликне това, което един Бог може да запали и бликне от душата на човека.
към текста >>
Трябва едно възпитание, едно развитие на вътрешните сили на
душата
, да е подготвен човек, за да запали и бликне това, което един Бог може да запали и бликне от
душата
на човека.
То ще бъде всичко за човека, ако душата му е в хармония с него, за да го разбере. То ще бъде нищо, ако човек отива към него като към обикновен човек. Същината на това Божествено Същество не ще може да засегне човека, който не трепти в хармония с него. Важно е дали това Божествено Същество ще те остави такъв, какъвто си, или ще направи от тебе друг човек. Това зависи единствено от човека.
Трябва едно възпитание, едно развитие на вътрешните сили на
душата
, да е подготвен човек, за да запали и бликне това, което един Бог може да запали и бликне от
душата
на човека.
Това зависи от начина, по който човек възприема онова, което Бог му носи." Плутарх казва нещо за това вътрешно възпитание в душата, при което се развиват скритите сили и се разпалва вътрешния огън. Той ни запознава с поздрава, който Посветеният отправя към приближаващото се при него Божество: „Защото когато ние се приближаваме до светилището, Бог, като че ли за да ни поздрави, ни отправя този призив: „Познай себе си! " Това е една формула не по-малко знаменателна от обикновеното „възрадвай се", с което хората се поздравяват. Тогава ние на свой ред казваме на Бога: „Ей, Ти Си!
към текста >>
Плутарх казва нещо за това вътрешно възпитание в
душата
, при което се развиват скритите сили и се разпалва вътрешния огън.
Същината на това Божествено Същество не ще може да засегне човека, който не трепти в хармония с него. Важно е дали това Божествено Същество ще те остави такъв, какъвто си, или ще направи от тебе друг човек. Това зависи единствено от човека. Трябва едно възпитание, едно развитие на вътрешните сили на душата, да е подготвен човек, за да запали и бликне това, което един Бог може да запали и бликне от душата на човека. Това зависи от начина, по който човек възприема онова, което Бог му носи."
Плутарх казва нещо за това вътрешно възпитание в
душата
, при което се развиват скритите сили и се разпалва вътрешния огън.
Той ни запознава с поздрава, който Посветеният отправя към приближаващото се при него Божество: „Защото когато ние се приближаваме до светилището, Бог, като че ли за да ни поздрави, ни отправя този призив: „Познай себе си! " Това е една формула не по-малко знаменателна от обикновеното „възрадвай се", с което хората се поздравяват. Тогава ние на свой ред казваме на Бога: „Ей, Ти Си! " като че ли да потвърдим, че истинското, единичното наименование, което му подхожда и подхожда само Нему е, че Той Е." За нас, наистина, съществуването не е по никой начин наш дял. Всяко преходящо съществуване, поставено между раждането и умирането е само една външност, една неясна и ненадеждна представа за себе си.
към текста >>
И затова окултистите казват, че Елена е човешката
душа
, а Ел е Божественото в нея, заради което става войната в света.
Думата Ел и надписът „Познай себе си! ", които изглеждат малко несъвместими, се съгласуват до известна степен. Първото трябва да бъде изнесено с трепет и почитание към Бога, Вечността, на Когото се приписва. Надписът ни напомня, че ние сме смъртни и е за нас предупреждение за естеството и слабостта." Сричката Ел стои в началото на думата Елена, за която е станала Троянската война.
И затова окултистите казват, че Елена е човешката
душа
, а Ел е Божественото в нея, заради което става войната в света.
Тъмните сили похитяват Божественото и го вплитат в материята, а Божествените сили воюват за неговото освобождение. И затова Едуард Шуре казва, че Омировата Илиада предава в поетична форма теогонията и въобще митологията на Санхониатон от Финикия. Рим също не е останал без своите Посвещения и езотерични учения, но понеже там след духовната вълна, която премина през Елада последва отлив от духовното, затова малко сведения има за техния духовен живот. Нума Помпилий, изглежда, че ако не единственият, то поне е един от първите Посветени, който установява римската митология и който е бил Посветен в етруските мистерии. Вследствие на това, че техният живот е бил насочен почти изключително към външния свят и живот, затова и духовният живот е останал в сянка.
към текста >>
75.
ФИЛОН АЛЕКСАНДРИЙСКИ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Първото положение в процеса на това познание е, че Бог може да се съзерцава само чрез окото на
душата
, при екстаз, който той нарича възторг, възхищение, въздействие на Бога върху човешката
душа
.
В своите разсъждения той показвал на езичниците и на евреите, че християнството не било чуждо на древния свят и обяснявал, че философията на древните е подготвила почвата за християнството, в което се изявило най-пълно Божественото откровение. Климент Александрийски, който работил в същия дух казва, че философията като изследване на Истината всякога е водила към Оногова, Който е Истина. Както Законът е бил водач на евреите към Христа, така и философията е подготвила гърците за Евангелието. Основните положения във философията на Филон са следните: 1) Главното нещо е да познаем Бога, казва той.
Първото положение в процеса на това познание е, че Бог може да се съзерцава само чрез окото на
душата
, при екстаз, който той нарича възторг, възхищение, въздействие на Бога върху човешката
душа
.
За тази цел душата трябва да се издигне до чистата мисъл, където Бог е по-близо и може да бъде съзерцаван. Но душата може само да го съзерцава, да знае, че Той Е, но не може да знае какъв и какво е Той. Неговата Същина е Първичната Същина. Той се разкрива на душата като Светлина. Второто положение - копие и отблясък на Бога е Логосът, Словото, Мислещият Разум, Първородният Син, Който управлява света и го поддържа в ред.
към текста >>
За тази цел
душата
трябва да се издигне до чистата мисъл, където Бог е по-близо и може да бъде съзерцаван.
Климент Александрийски, който работил в същия дух казва, че философията като изследване на Истината всякога е водила към Оногова, Който е Истина. Както Законът е бил водач на евреите към Христа, така и философията е подготвила гърците за Евангелието. Основните положения във философията на Филон са следните: 1) Главното нещо е да познаем Бога, казва той. Първото положение в процеса на това познание е, че Бог може да се съзерцава само чрез окото на душата, при екстаз, който той нарича възторг, възхищение, въздействие на Бога върху човешката душа.
За тази цел
душата
трябва да се издигне до чистата мисъл, където Бог е по-близо и може да бъде съзерцаван.
Но душата може само да го съзерцава, да знае, че Той Е, но не може да знае какъв и какво е Той. Неговата Същина е Първичната Същина. Той се разкрива на душата като Светлина. Второто положение - копие и отблясък на Бога е Логосът, Словото, Мислещият Разум, Първородният Син, Който управлява света и го поддържа в ред. Този Логос е съвокупност на всички идеи.
към текста >>
Но
душата
може само да го съзерцава, да знае, че Той Е, но не може да знае какъв и какво е Той.
Както Законът е бил водач на евреите към Христа, така и философията е подготвила гърците за Евангелието. Основните положения във философията на Филон са следните: 1) Главното нещо е да познаем Бога, казва той. Първото положение в процеса на това познание е, че Бог може да се съзерцава само чрез окото на душата, при екстаз, който той нарича възторг, възхищение, въздействие на Бога върху човешката душа. За тази цел душата трябва да се издигне до чистата мисъл, където Бог е по-близо и може да бъде съзерцаван.
Но
душата
може само да го съзерцава, да знае, че Той Е, но не може да знае какъв и какво е Той.
Неговата Същина е Първичната Същина. Той се разкрива на душата като Светлина. Второто положение - копие и отблясък на Бога е Логосът, Словото, Мислещият Разум, Първородният Син, Който управлява света и го поддържа в ред. Този Логос е съвокупност на всички идеи. Първичната Светлина,
към текста >>
Той се разкрива на
душата
като Светлина.
1) Главното нещо е да познаем Бога, казва той. Първото положение в процеса на това познание е, че Бог може да се съзерцава само чрез окото на душата, при екстаз, който той нарича възторг, възхищение, въздействие на Бога върху човешката душа. За тази цел душата трябва да се издигне до чистата мисъл, където Бог е по-близо и може да бъде съзерцаван. Но душата може само да го съзерцава, да знае, че Той Е, но не може да знае какъв и какво е Той. Неговата Същина е Първичната Същина.
Той се разкрива на
душата
като Светлина.
Второто положение - копие и отблясък на Бога е Логосът, Словото, Мислещият Разум, Първородният Син, Който управлява света и го поддържа в ред. Този Логос е съвокупност на всички идеи. Първичната Светлина, Бог сам по Себе Си не може да бъде познат, може да се познае само Синът. Бог като Светлина обгръща и изпълва пространството на универсума.
към текста >>
76.
КЛАВДИЙ ПТОЛОМЕЙ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Когато ние разглеждаме земните и Божествените неща, то за нас кое изглежда желателно, за да има
душата
спокойствие и радост?
Както лекарят е длъжен да се запознае със страданията на болния и с неговото естество, също така и астрологът трябва да се интересува от условията на местността, от характера на човека и от други обстоятелства. доколко учението за влиянието на звездите е от полза? Аз споменах, че всяко предсказание, което черпи своите заключения от движението и естеството на звездите, е напълно възможно. Преди да кажа каква е ползата от това, трябва да установим кое ние приемаме за полезно и за коя област от живота искаме да отнесем това. Нека вземем предвид душевните блага.
Когато ние разглеждаме земните и Божествените неща, то за нас кое изглежда желателно, за да има
душата
спокойствие и радост?
Тук преди всичко важи гледището за ползата на нашия небесен живот. В това отношение нашата наука може да бъде от голяма полза. Това също важи и по отношение благата, които носят щастие. Но някои ще кажат, че нашата наука е излишна, защото има предопределение на съдбата. Обаче не е ли полезно да знаем предварително нещо и тогава да можем да работим с помощта на нашата наука, да избегнем някои неща.
към текста >>
Когато човек знае предварително някои неща за бъдещето, то
душата
му ще бъде подготвена и ще посрещне с радост това, което иде и ще го посрещне с мир.
Тук преди всичко важи гледището за ползата на нашия небесен живот. В това отношение нашата наука може да бъде от голяма полза. Това също важи и по отношение благата, които носят щастие. Но някои ще кажат, че нашата наука е излишна, защото има предопределение на съдбата. Обаче не е ли полезно да знаем предварително нещо и тогава да можем да работим с помощта на нашата наука, да избегнем някои неща.
Когато човек знае предварително някои неща за бъдещето, то
душата
му ще бъде подготвена и ще посрещне с радост това, което иде и ще го посрещне с мир.
От друга страна, когато на човек се случи нещо, определено от звездите, то не трябва да мислим, че това е неотклонно. Има някои събития, които не произтичат непосредствено от Небесните причини, тях по-лесно можем да изменим. Има някои събития, които стават поради липса на знание от страна на човека, а не поради съдбата. Някои рани, както и болести са отчасти произлезли от действието на необходимостта, но поне отчасти те могат да станат безвредни чрез противоположни помощни и лечебни средства. Събития, които произтичат от много дълбоки и важни причини са неизбежни, обаче останалите събития, които произтичат от не много дълбоки причини лесно могат да се избегнат.
към текста >>
77.
ПЛОТИН
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
То отвежда
душата
от отделните предмети към съзерцание па Едното, на Истинното, на Вечното, към размисъл върху Истината, което означава, че
душата
постига блаженство от това съзерцание.
По това време Плотин е бил на 59 години. Той написал 24 книги, след като Порфирий отишъл при него като ученик. Когато Порфирий отишъл в Сицилия, в последните години преди смъртта си Плотин написал още девет книги, с което всичко правят 54 на брой под общото заглавие Енеади. Във всичките си съчинения той развива идеите на Платон и отчасти на Аристотел, но в Светлината на това, което е научил от Амониус, в Светлината на мистериите. Главното, характерното у Плотин, е възвишеното, чистото вдъхновение в името на издигането на Духа до доброто и истинното.
То отвежда
душата
от отделните предмети към съзерцание па Едното, на Истинното, на Вечното, към размисъл върху Истината, което означава, че
душата
постига блаженство от това съзерцание.
Основният тон на неговата философия ни води към добродетелта и интелектуалното разглеждане на Вечното, на Едното, като неин източник. След това той разглежда особеното съдържание на добродетелта и пътищата за почистване на душата от страстите, от пороците и от неверните представи за злото, за съдбата, а също и от неверието и суеверието. Той посочва пътищата за придобиване на добродетелите, за развитието и пречистването на душата. Той твърди, че трябва да имаме методи за съзерцание на Бога, а не само да се казва, че трябва да съзерцаваме Бога. Той казва: „Добродетел, която е насочена към една последна, крайна цел и с Мъдрост обитава в душата, показва Бога.
към текста >>
След това той разглежда особеното съдържание на добродетелта и пътищата за почистване на
душата
от страстите, от пороците и от неверните представи за злото, за съдбата, а също и от неверието и суеверието.
Когато Порфирий отишъл в Сицилия, в последните години преди смъртта си Плотин написал още девет книги, с което всичко правят 54 на брой под общото заглавие Енеади. Във всичките си съчинения той развива идеите на Платон и отчасти на Аристотел, но в Светлината на това, което е научил от Амониус, в Светлината на мистериите. Главното, характерното у Плотин, е възвишеното, чистото вдъхновение в името на издигането на Духа до доброто и истинното. То отвежда душата от отделните предмети към съзерцание па Едното, на Истинното, на Вечното, към размисъл върху Истината, което означава, че душата постига блаженство от това съзерцание. Основният тон на неговата философия ни води към добродетелта и интелектуалното разглеждане на Вечното, на Едното, като неин източник.
След това той разглежда особеното съдържание на добродетелта и пътищата за почистване на
душата
от страстите, от пороците и от неверните представи за злото, за съдбата, а също и от неверието и суеверието.
Той посочва пътищата за придобиване на добродетелите, за развитието и пречистването на душата. Той твърди, че трябва да имаме методи за съзерцание на Бога, а не само да се казва, че трябва да съзерцаваме Бога. Той казва: „Добродетел, която е насочена към една последна, крайна цел и с Мъдрост обитава в душата, показва Бога. Душите в света са сродни на висшето, на Бога, следователно как могат да се откъснат от Него." Той застава на гледището, че трябва да се пробуди възторгът, вдъхновението от съзерцанието и съприкосновението с Бога.
към текста >>
Той посочва пътищата за придобиване на добродетелите, за развитието и пречистването на
душата
.
Във всичките си съчинения той развива идеите на Платон и отчасти на Аристотел, но в Светлината на това, което е научил от Амониус, в Светлината на мистериите. Главното, характерното у Плотин, е възвишеното, чистото вдъхновение в името на издигането на Духа до доброто и истинното. То отвежда душата от отделните предмети към съзерцание па Едното, на Истинното, на Вечното, към размисъл върху Истината, което означава, че душата постига блаженство от това съзерцание. Основният тон на неговата философия ни води към добродетелта и интелектуалното разглеждане на Вечното, на Едното, като неин източник. След това той разглежда особеното съдържание на добродетелта и пътищата за почистване на душата от страстите, от пороците и от неверните представи за злото, за съдбата, а също и от неверието и суеверието.
Той посочва пътищата за придобиване на добродетелите, за развитието и пречистването на
душата
.
Той твърди, че трябва да имаме методи за съзерцание на Бога, а не само да се казва, че трябва да съзерцаваме Бога. Той казва: „Добродетел, която е насочена към една последна, крайна цел и с Мъдрост обитава в душата, показва Бога. Душите в света са сродни на висшето, на Бога, следователно как могат да се откъснат от Него." Той застава на гледището, че трябва да се пробуди възторгът, вдъхновението от съзерцанието и съприкосновението с Бога. Душата, като се отделя от тялото, се приближава до Божеството.
към текста >>
Той казва: „Добродетел, която е насочена към една последна, крайна цел и с Мъдрост обитава в
душата
, показва Бога.
То отвежда душата от отделните предмети към съзерцание па Едното, на Истинното, на Вечното, към размисъл върху Истината, което означава, че душата постига блаженство от това съзерцание. Основният тон на неговата философия ни води към добродетелта и интелектуалното разглеждане на Вечното, на Едното, като неин източник. След това той разглежда особеното съдържание на добродетелта и пътищата за почистване на душата от страстите, от пороците и от неверните представи за злото, за съдбата, а също и от неверието и суеверието. Той посочва пътищата за придобиване на добродетелите, за развитието и пречистването на душата. Той твърди, че трябва да имаме методи за съзерцание на Бога, а не само да се казва, че трябва да съзерцаваме Бога.
Той казва: „Добродетел, която е насочена към една последна, крайна цел и с Мъдрост обитава в
душата
, показва Бога.
Душите в света са сродни на висшето, на Бога, следователно как могат да се откъснат от Него." Той застава на гледището, че трябва да се пробуди възторгът, вдъхновението от съзерцанието и съприкосновението с Бога. Душата, като се отделя от тялото, се приближава до Божеството. Плотин казва, че истинската реалност, Божественото се познава само чрез екстаз. Отделянето на душата от тялото се извършва само от чистата мисъл.
към текста >>
Душата
, като се отделя от тялото, се приближава до Божеството.
Той посочва пътищата за придобиване на добродетелите, за развитието и пречистването на душата. Той твърди, че трябва да имаме методи за съзерцание на Бога, а не само да се казва, че трябва да съзерцаваме Бога. Той казва: „Добродетел, която е насочена към една последна, крайна цел и с Мъдрост обитава в душата, показва Бога. Душите в света са сродни на висшето, на Бога, следователно как могат да се откъснат от Него." Той застава на гледището, че трябва да се пробуди възторгът, вдъхновението от съзерцанието и съприкосновението с Бога.
Душата
, като се отделя от тялото, се приближава до Божеството.
Плотин казва, че истинската реалност, Божественото се познава само чрез екстаз. Отделянето на душата от тялото се извършва само от чистата мисъл. Екстазът за него не е просто възторг, а усещане и фантазията, не е разпалване на кръвта, а излизане вън от съдържанието на сетивното съзнание. То е чистото мислене, при което душата влиза в контакт с Божеството. Плотин казва: „Често, когато се пробуждам и от тялото идвам при самия себе си, и съм вън от тялото, аз съм вътрешно при самия себе си, имам удивително съзерцание и водя Божествен живот." В тези екстази той не е бил в безсъзнание, но изпълнен с възвишени мисли и идеи, които напълно съзнавал и живее с тях и когато излезе от състоянието на екстаз.
към текста >>
Отделянето на
душата
от тялото се извършва само от чистата мисъл.
Той казва: „Добродетел, която е насочена към една последна, крайна цел и с Мъдрост обитава в душата, показва Бога. Душите в света са сродни на висшето, на Бога, следователно как могат да се откъснат от Него." Той застава на гледището, че трябва да се пробуди възторгът, вдъхновението от съзерцанието и съприкосновението с Бога. Душата, като се отделя от тялото, се приближава до Божеството. Плотин казва, че истинската реалност, Божественото се познава само чрез екстаз.
Отделянето на
душата
от тялото се извършва само от чистата мисъл.
Екстазът за него не е просто възторг, а усещане и фантазията, не е разпалване на кръвта, а излизане вън от съдържанието на сетивното съзнание. То е чистото мислене, при което душата влиза в контакт с Божеството. Плотин казва: „Често, когато се пробуждам и от тялото идвам при самия себе си, и съм вън от тялото, аз съм вътрешно при самия себе си, имам удивително съзерцание и водя Божествен живот." В тези екстази той не е бил в безсъзнание, но изпълнен с възвишени мисли и идеи, които напълно съзнавал и живее с тях и когато излезе от състоянието на екстаз. Плотин поддържа, че Абсолютната Същност, Бог, присъствува в мисленето на самосъзнанието и в него съществува като същност, или че самото мислене е Божественото. Философията на Плотин е висш идеализъм и той като всички мистици и Посветени различават три обекта, към които насочва своята мисъл, три проявления на Реалността.
към текста >>
То е чистото мислене, при което
душата
влиза в контакт с Божеството.
Той застава на гледището, че трябва да се пробуди възторгът, вдъхновението от съзерцанието и съприкосновението с Бога. Душата, като се отделя от тялото, се приближава до Божеството. Плотин казва, че истинската реалност, Божественото се познава само чрез екстаз. Отделянето на душата от тялото се извършва само от чистата мисъл. Екстазът за него не е просто възторг, а усещане и фантазията, не е разпалване на кръвта, а излизане вън от съдържанието на сетивното съзнание.
То е чистото мислене, при което
душата
влиза в контакт с Божеството.
Плотин казва: „Често, когато се пробуждам и от тялото идвам при самия себе си, и съм вън от тялото, аз съм вътрешно при самия себе си, имам удивително съзерцание и водя Божествен живот." В тези екстази той не е бил в безсъзнание, но изпълнен с възвишени мисли и идеи, които напълно съзнавал и живее с тях и когато излезе от състоянието на екстаз. Плотин поддържа, че Абсолютната Същност, Бог, присъствува в мисленето на самосъзнанието и в него съществува като същност, или че самото мислене е Божественото. Философията на Плотин е висш идеализъм и той като всички мистици и Посветени различават три обекта, към които насочва своята мисъл, три проявления на Реалността. Първото нещо е Абсолютната Същност сама по себе си. Второто нещо е Логосът, второто лице на Бога, Синът, и третото нещо е сетивният свят, външната природа.
към текста >>
Доброто е онова, към което е привързано всичко, за което жадуват всички неща и същества и го имат за принцип, от който всички се нуждаят, докато самото то не изпитва нужда, самозадоволява се и е мярка и граница на всичко, то дава от самото себе си Логоса и същността,
душата
, живота и дейността на Логоса.
Ще се спрем накратко на тези три момента от неговата философия. 1) Абсолютната Същност е основата, чистото битие, непроменливото, което е основание и причина на всяко появяващо се битие, чиято възможност е отделна от неговата действителност, а абсолютната действителност е в самото него. Той е също тъй същественото единство или единството, което е същността на всички същности. Принципът, истинното, не е в проявяващото множество на съществуванието, обикновената субстанциалност на нещата, съгласно която всяко от тях е отделна единица от другите, а по-скоро чисто и просто тяхната същност е тяхното единство. Абсолютно чистото битие е абсолютното добро.
Доброто е онова, към което е привързано всичко, за което жадуват всички неща и същества и го имат за принцип, от който всички се нуждаят, докато самото то не изпитва нужда, самозадоволява се и е мярка и граница на всичко, то дава от самото себе си Логоса и същността,
душата
, живота и дейността на Логоса.
Но самото То не е нищо от онова, чиито принцип е То. Абсолютното битие е познаваемо и остава в себе си. Абсолютното единство не позволява на нещата да се разпаднат, То е здрава връзка на единството на всичко, която прониква, събира и обединява всичко, което се намира в опасност да се разпадне, да се раздвои във вид на противоположност. Ние го наричаме Едното и Доброто. То нито е, нито е нещо, някаква единица, а е над всичко, То е центърът на универсума, Вечният ред на добродетелта и източник на Божествената Любов, около него се движи всичко и към него се насочва всичко.
към текста >>
Тя е също
душата
.
Това са идеите на Платон и те са Първообразите на сетивните неща, на сетивния свят. Това, което у Платон са идеите, тук при Плотин е творящият, пораждащ разум и интелект, който има за предмет самия себе си, мисли самия себе си. В духа на Питагор Плотин казва, че нещата като числа са в Логоса. Той казва: „Едното - числото - не е първото, напротив, единицата не е число. Първото число е двойката, но като неопределена двойственост.
Тя е също
душата
.
Числото е първото, онова, което усещането взема за биващо е по-късното." 3) Третото нещо е променливият свят, природата, в която работи Логосът и в която се извършва еволюцията на душите. Сетивният свят има в свой принцип материята, от която произлиза злото. Материята е не- биващото, което има в себе си образа на биващото. Материята е съществуване във възможност.
към текста >>
Защото цялото участвува в Божественото повдигане много повече от частите, а още повече участвува в него Световната
душа
.
Но след първото е необходимо нещо друго, а по такъв начин и най-крайното. А това е материята, която няма нищо вече от доброто, това е небходимостта на злото." Плотин казва: „Бог е присъщ на всичко и е в този свят, по който и начин да става това, така че светът участвува в Него. Ако Той е отделен от света, Той е отделен и от нас и ние не бихме могли да кажем нищо за Него и за Неговите създания. Този свят също има нещо от Него и не е напуснат, нито някога ще бъде напуснат от Него.
Защото цялото участвува в Божественото повдигане много повече от частите, а още повече участвува в него Световната
душа
.
Това доказва битието и разумността на света." Това са основните положения на Плотиновия идеализъм. Според Плотин нашата душа не принадлежи единствено на света на Логоса, където тя първоначално е била съвършена, блажена, без всякакви недостатъци. Само нейната способност да се движи, душата като живот произлиза от разсъдъчната Световна душа, а душата на усещането - от душата на сетивния свят. Така че, Плотин приема първата Световна душа като непосредствена дейност на Божествения разум.
към текста >>
Според Плотин нашата
душа
не принадлежи единствено на света на Логоса, където тя първоначално е била съвършена, блажена, без всякакви недостатъци.
Ако Той е отделен от света, Той е отделен и от нас и ние не бихме могли да кажем нищо за Него и за Неговите създания. Този свят също има нещо от Него и не е напуснат, нито някога ще бъде напуснат от Него. Защото цялото участвува в Божественото повдигане много повече от частите, а още повече участвува в него Световната душа. Това доказва битието и разумността на света." Това са основните положения на Плотиновия идеализъм.
Според Плотин нашата
душа
не принадлежи единствено на света на Логоса, където тя първоначално е била съвършена, блажена, без всякакви недостатъци.
Само нейната способност да се движи, душата като живот произлиза от разсъдъчната Световна душа, а душата на усещането - от душата на сетивния свят. Така че, Плотин приема първата Световна душа като непосредствена дейност на Божествения разум. Тя е Чистата душа, която витае над подлунната област, обитава в горното небе на неподвижните звезди. От тази душа на свой ред произтича една съвсем сетивна душа. Желанието на единичната, особената, отделената от цялото душа й дава тяло, което тя получава в горната област на небето.
към текста >>
Само нейната способност да се движи,
душата
като живот произлиза от разсъдъчната Световна
душа
, а
душата
на усещането - от
душата
на сетивния свят.
Този свят също има нещо от Него и не е напуснат, нито някога ще бъде напуснат от Него. Защото цялото участвува в Божественото повдигане много повече от частите, а още повече участвува в него Световната душа. Това доказва битието и разумността на света." Това са основните положения на Плотиновия идеализъм. Според Плотин нашата душа не принадлежи единствено на света на Логоса, където тя първоначално е била съвършена, блажена, без всякакви недостатъци.
Само нейната способност да се движи,
душата
като живот произлиза от разсъдъчната Световна
душа
, а
душата
на усещането - от
душата
на сетивния свят.
Така че, Плотин приема първата Световна душа като непосредствена дейност на Божествения разум. Тя е Чистата душа, която витае над подлунната област, обитава в горното небе на неподвижните звезди. От тази душа на свой ред произтича една съвсем сетивна душа. Желанието на единичната, особената, отделената от цялото душа й дава тяло, което тя получава в горната област на небето. С това тяло тя получава фантазия и памет.
към текста >>
Така че, Плотин приема първата Световна
душа
като непосредствена дейност на Божествения разум.
Защото цялото участвува в Божественото повдигане много повече от частите, а още повече участвува в него Световната душа. Това доказва битието и разумността на света." Това са основните положения на Плотиновия идеализъм. Според Плотин нашата душа не принадлежи единствено на света на Логоса, където тя първоначално е била съвършена, блажена, без всякакви недостатъци. Само нейната способност да се движи, душата като живот произлиза от разсъдъчната Световна душа, а душата на усещането - от душата на сетивния свят.
Така че, Плотин приема първата Световна
душа
като непосредствена дейност на Божествения разум.
Тя е Чистата душа, която витае над подлунната област, обитава в горното небе на неподвижните звезди. От тази душа на свой ред произтича една съвсем сетивна душа. Желанието на единичната, особената, отделената от цялото душа й дава тяло, което тя получава в горната област на небето. С това тяло тя получава фантазия и памет. Най-сетне тя се отправя към душата на сетивния свят и от нея получава усещане, страсти и вегетативно запазващият се живот.
към текста >>
Тя е Чистата
душа
, която витае над подлунната област, обитава в горното небе на неподвижните звезди.
Това доказва битието и разумността на света." Това са основните положения на Плотиновия идеализъм. Според Плотин нашата душа не принадлежи единствено на света на Логоса, където тя първоначално е била съвършена, блажена, без всякакви недостатъци. Само нейната способност да се движи, душата като живот произлиза от разсъдъчната Световна душа, а душата на усещането - от душата на сетивния свят. Така че, Плотин приема първата Световна душа като непосредствена дейност на Божествения разум.
Тя е Чистата
душа
, която витае над подлунната област, обитава в горното небе на неподвижните звезди.
От тази душа на свой ред произтича една съвсем сетивна душа. Желанието на единичната, особената, отделената от цялото душа й дава тяло, което тя получава в горната област на небето. С това тяло тя получава фантазия и памет. Най-сетне тя се отправя към душата на сетивния свят и от нея получава усещане, страсти и вегетативно запазващият се живот. По-конкретно това слизане на душата става по следния начин: Душата се спуща от Млечния път и от Зодиака в намиращите се по-долу кръгове на планетите и във всеки кръг получава нови способности и във всеки кръг също започва да упражнява тези сили.
към текста >>
От тази
душа
на свой ред произтича една съвсем сетивна
душа
.
Това са основните положения на Плотиновия идеализъм. Според Плотин нашата душа не принадлежи единствено на света на Логоса, където тя първоначално е била съвършена, блажена, без всякакви недостатъци. Само нейната способност да се движи, душата като живот произлиза от разсъдъчната Световна душа, а душата на усещането - от душата на сетивния свят. Така че, Плотин приема първата Световна душа като непосредствена дейност на Божествения разум. Тя е Чистата душа, която витае над подлунната област, обитава в горното небе на неподвижните звезди.
От тази
душа
на свой ред произтича една съвсем сетивна
душа
.
Желанието на единичната, особената, отделената от цялото душа й дава тяло, което тя получава в горната област на небето. С това тяло тя получава фантазия и памет. Най-сетне тя се отправя към душата на сетивния свят и от нея получава усещане, страсти и вегетативно запазващият се живот. По-конкретно това слизане на душата става по следния начин: Душата се спуща от Млечния път и от Зодиака в намиращите се по-долу кръгове на планетите и във всеки кръг получава нови способности и във всеки кръг също започва да упражнява тези сили. Най-напред в кръга на Сатурн придобива способността да прави умозаключения за нещата, да разсъждава.
към текста >>
Желанието на единичната, особената, отделената от цялото
душа
й дава тяло, което тя получава в горната област на небето.
Според Плотин нашата душа не принадлежи единствено на света на Логоса, където тя първоначално е била съвършена, блажена, без всякакви недостатъци. Само нейната способност да се движи, душата като живот произлиза от разсъдъчната Световна душа, а душата на усещането - от душата на сетивния свят. Така че, Плотин приема първата Световна душа като непосредствена дейност на Божествения разум. Тя е Чистата душа, която витае над подлунната област, обитава в горното небе на неподвижните звезди. От тази душа на свой ред произтича една съвсем сетивна душа.
Желанието на единичната, особената, отделената от цялото
душа
й дава тяло, което тя получава в горната област на небето.
С това тяло тя получава фантазия и памет. Най-сетне тя се отправя към душата на сетивния свят и от нея получава усещане, страсти и вегетативно запазващият се живот. По-конкретно това слизане на душата става по следния начин: Душата се спуща от Млечния път и от Зодиака в намиращите се по-долу кръгове на планетите и във всеки кръг получава нови способности и във всеки кръг също започва да упражнява тези сили. Най-напред в кръга на Сатурн придобива способността да прави умозаключения за нещата, да разсъждава. В кръга на Юпитер добива силите на волята, в кръга на Марс - наклонностите и влечението, в кръга на Слънцето - усещането, мнението и въображението, в кръга на Венера - влиянията, най- после в кръга на Луната - способността да ражда.
към текста >>
Най-сетне тя се отправя към
душата
на сетивния свят и от нея получава усещане, страсти и вегетативно запазващият се живот.
Така че, Плотин приема първата Световна душа като непосредствена дейност на Божествения разум. Тя е Чистата душа, която витае над подлунната област, обитава в горното небе на неподвижните звезди. От тази душа на свой ред произтича една съвсем сетивна душа. Желанието на единичната, особената, отделената от цялото душа й дава тяло, което тя получава в горната област на небето. С това тяло тя получава фантазия и памет.
Най-сетне тя се отправя към
душата
на сетивния свят и от нея получава усещане, страсти и вегетативно запазващият се живот.
По-конкретно това слизане на душата става по следния начин: Душата се спуща от Млечния път и от Зодиака в намиращите се по-долу кръгове на планетите и във всеки кръг получава нови способности и във всеки кръг също започва да упражнява тези сили. Най-напред в кръга на Сатурн придобива способността да прави умозаключения за нещата, да разсъждава. В кръга на Юпитер добива силите на волята, в кръга на Марс - наклонностите и влечението, в кръга на Слънцето - усещането, мнението и въображението, в кръга на Венера - влиянията, най- после в кръга на Луната - способността да ражда. Плотин се е занимавал и с астрология и е писал под псевдонима Манилиус. От него е известна една астрология под названието Астрономикон.
към текста >>
По-конкретно това слизане на
душата
става по следния начин:
Душата
се спуща от Млечния път и от Зодиака в намиращите се по-долу кръгове на планетите и във всеки кръг получава нови способности и във всеки кръг също започва да упражнява тези сили.
Тя е Чистата душа, която витае над подлунната област, обитава в горното небе на неподвижните звезди. От тази душа на свой ред произтича една съвсем сетивна душа. Желанието на единичната, особената, отделената от цялото душа й дава тяло, което тя получава в горната област на небето. С това тяло тя получава фантазия и памет. Най-сетне тя се отправя към душата на сетивния свят и от нея получава усещане, страсти и вегетативно запазващият се живот.
По-конкретно това слизане на
душата
става по следния начин:
Душата
се спуща от Млечния път и от Зодиака в намиращите се по-долу кръгове на планетите и във всеки кръг получава нови способности и във всеки кръг също започва да упражнява тези сили.
Най-напред в кръга на Сатурн придобива способността да прави умозаключения за нещата, да разсъждава. В кръга на Юпитер добива силите на волята, в кръга на Марс - наклонностите и влечението, в кръга на Слънцето - усещането, мнението и въображението, в кръга на Венера - влиянията, най- после в кръга на Луната - способността да ражда. Плотин се е занимавал и с астрология и е писал под псевдонима Манилиус. От него е известна една астрология под названието Астрономикон.
към текста >>
78.
ПОРФИРИЙ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Това се вижда от следната мисъл на Порфирий, изказана в книгата му За философията и оракулите, като в устата на един оракул той влага следните думи, отнасящи се до Исуса Христа: „Украсеният с Мъдрост знае, че
душата
след раздялата с тялото остава безсмъртна, а
душата
на онзи мъж (отнася се за Христа), има най-висока степен на благочестие.
Той бил добре запознат с християнството и според някои бил написал съчинения от 15 книги под заглавие Против християнството. От него са останали само откъслеци, запазени в съчиненията на християнските писатели. В това си съчинение той въстава против рационализирането на християнството и изгубването на мистичния елемент в него. Но всъщност той, както и всички неоплатоници, се намирали под силното влияние на християнството, неговия мистичен смисъл, но изглежда, че не са могли да схванат неговото историческо значение и неговия космичен произход. Те са считали Христа за един Велик Посветен, за един Велик Учител, без да са виждали в него въплотения Логос, станал плът, както го е бил схванал Дионисий Аеропагит и гностиците.
Това се вижда от следната мисъл на Порфирий, изказана в книгата му За философията и оракулите, като в устата на един оракул той влага следните думи, отнасящи се до Исуса Христа: „Украсеният с Мъдрост знае, че
душата
след раздялата с тялото остава безсмъртна, а
душата
на онзи мъж (отнася се за Христа), има най-висока степен на благочестие.
Исус Христос, казва по-нататък Порфирий, е мъж благочестив, достоен за небето. Невъзможно е да го порицае човек. Не можем да не съжаляваме за безумството на хората, почитащи го като бог. Тази благочестива и достойна за небето душа, невинно станала предмет на ослепяване за онези хора, на които от природата не е съдено да познаят Предвечния Бог." Че е бил под силното влияние на християнството се вижда и от следното писмо до жена му Марцела, която някои считат за християнка.
към текста >>
Тази благочестива и достойна за небето
душа
, невинно станала предмет на ослепяване за онези хора, на които от природата не е съдено да познаят Предвечния Бог."
Те са считали Христа за един Велик Посветен, за един Велик Учител, без да са виждали в него въплотения Логос, станал плът, както го е бил схванал Дионисий Аеропагит и гностиците. Това се вижда от следната мисъл на Порфирий, изказана в книгата му За философията и оракулите, като в устата на един оракул той влага следните думи, отнасящи се до Исуса Христа: „Украсеният с Мъдрост знае, че душата след раздялата с тялото остава безсмъртна, а душата на онзи мъж (отнася се за Христа), има най-висока степен на благочестие. Исус Христос, казва по-нататък Порфирий, е мъж благочестив, достоен за небето. Невъзможно е да го порицае човек. Не можем да не съжаляваме за безумството на хората, почитащи го като бог.
Тази благочестива и достойна за небето
душа
, невинно станала предмет на ослепяване за онези хора, на които от природата не е съдено да познаят Предвечния Бог."
Че е бил под силното влияние на християнството се вижда и от следното писмо до жена му Марцела, която някои считат за християнка. То е изпълнено с мисли, които са взети от Свещените книги на християните. Такива са например следните: „Роденото от плътта плът е. Ние се възвишаваме към Бога по пътя на вярата, надеждата и Любовта, но мъртвата вяра непроявена в дела, е безплодна. Бог е Свят, затова ние сме длъжни да бъдем святи.
към текста >>
За да спасим
душата
си, трябва да сме готови за смърт, защото по-добре да умре човек, отколкото да оскверни
душата
си с порок.
Ние се възвишаваме към Бога по пътя на вярата, надеждата и Любовта, но мъртвата вяра непроявена в дела, е безплодна. Бог е Свят, затова ние сме длъжни да бъдем святи. На Бога е угодна само такава молитва, която произлиза от чисто сърце. Невъзможно е да служим на Бога и в същото време да угаждаме на страстите. Злото не е грях само по себе си, но човек извършва грях, когато избира злото.
За да спасим
душата
си, трябва да сме готови за смърт, защото по-добре да умре човек, отколкото да оскверни
душата
си с порок.
Ние ще достигнем нашето истинско отечество само тогава, когато се освободим от нашата смъртна природа." Порфирий е написал няколко съчинения, най- капиталното от които е За въздържанието, в което той излага разбиранията си за Бога и природата на нещата, и своите разбирания и практики върху теургията, с която се е занимавал и която го е вдъхновила да напише посоченото съчинение. Други негови съчинения са Пещерата на нимфите, Биография на Плотин и Биографията на Питагор. Също е написал един Коментар върху категориите на Аристотел, който е като увод в аристотеловата логика, относно родовете, видовете, съжденията, в които се излага логиката на Аристотел в нейните главни положения. Това съчинение го направило знаменит в Средните векове, когато Аристотел е бил на голяма почит.
към текста >>
Той няма нужда от нищо, което би било извън Него, както е казано, нито даже от
душата
на света.
Това е нещо твърде разсъдъчно, формално, а своеобразно е, че по този начин у неоплатониците логиката на разсъдъка и съвсем разсъдъчно емпиричната трактовка на науката се намира съединена със съвсем спекулативната идея, а по отношение на практиката - с вярата в теургията, в чудноватото и странното." Порфирий се е занимавал и с астрология и другите области на херметичната наука. Ще предам няколко мисли от книгата му За въздържанието: „Първичният Бог е безтелесен, неподвижен и неделим. Той не е ограничен в никое място.
Той няма нужда от нищо, което би било извън Него, както е казано, нито даже от
душата
на света.
Последната има три свойства: тя има възможност сама да се движи и измежду тези движения избира най-хубавото и най-доброто, за да движи тялото на света според предписаните закони. А това тяло, лишено от душа и тази душа, безтелесна и свободна от всяка страст, се събрали заедно. Що се отнася до другите богове, до духовете на неподвижните звезди и планети, съставени от тяло и душа, на тях трябва да принасяме само неодушевени жертви. Освен това съществуват безкрайно множество невидими същества, които Платон нарича без разлика даймони (духове). Множество от тях са получили от хората особени имена и се ползуват с поклонение, равно на онова на боговете.
към текста >>
А това тяло, лишено от
душа
и тази
душа
, безтелесна и свободна от всяка страст, се събрали заедно.
Ще предам няколко мисли от книгата му За въздържанието: „Първичният Бог е безтелесен, неподвижен и неделим. Той не е ограничен в никое място. Той няма нужда от нищо, което би било извън Него, както е казано, нито даже от душата на света. Последната има три свойства: тя има възможност сама да се движи и измежду тези движения избира най-хубавото и най-доброто, за да движи тялото на света според предписаните закони.
А това тяло, лишено от
душа
и тази
душа
, безтелесна и свободна от всяка страст, се събрали заедно.
Що се отнася до другите богове, до духовете на неподвижните звезди и планети, съставени от тяло и душа, на тях трябва да принасяме само неодушевени жертви. Освен това съществуват безкрайно множество невидими същества, които Платон нарича без разлика даймони (духове). Множество от тях са получили от хората особени имена и се ползуват с поклонение, равно на онова на боговете. Съществуват и много други, които нямат имена и които се почитат с доста неясни култове в някои малки градове. Друга част от това множество разумни същества били наречени с общото име духове.
към текста >>
Що се отнася до другите богове, до духовете на неподвижните звезди и планети, съставени от тяло и
душа
, на тях трябва да принасяме само неодушевени жертви.
„Първичният Бог е безтелесен, неподвижен и неделим. Той не е ограничен в никое място. Той няма нужда от нищо, което би било извън Него, както е казано, нито даже от душата на света. Последната има три свойства: тя има възможност сама да се движи и измежду тези движения избира най-хубавото и най-доброто, за да движи тялото на света според предписаните закони. А това тяло, лишено от душа и тази душа, безтелесна и свободна от всяка страст, се събрали заедно.
Що се отнася до другите богове, до духовете на неподвижните звезди и планети, съставени от тяло и
душа
, на тях трябва да принасяме само неодушевени жертви.
Освен това съществуват безкрайно множество невидими същества, които Платон нарича без разлика даймони (духове). Множество от тях са получили от хората особени имена и се ползуват с поклонение, равно на онова на боговете. Съществуват и много други, които нямат имена и които се почитат с доста неясни култове в някои малки градове. Друга част от това множество разумни същества били наречени с общото име духове. Целият свят вярва, според общото мнение, че те се дразнят и сърдят, когато не ги зачитат и не се ползуват с постоянно поклонение и че напротив, са благоприятни и разположени, когато им правят молитви, литания, жертвоприношения и други предписани обреди.
към текста >>
Голяма част от душите, създадени от
душата
на света обитават подлунната област и те са в близък контакт с човека.
Освен това съществуват безкрайно множество невидими същества, които Платон нарича без разлика даймони (духове). Множество от тях са получили от хората особени имена и се ползуват с поклонение, равно на онова на боговете. Съществуват и много други, които нямат имена и които се почитат с доста неясни култове в някои малки градове. Друга част от това множество разумни същества били наречени с общото име духове. Целият свят вярва, според общото мнение, че те се дразнят и сърдят, когато не ги зачитат и не се ползуват с постоянно поклонение и че напротив, са благоприятни и разположени, когато им правят молитви, литания, жертвоприношения и други предписани обреди.
Голяма част от душите, създадени от
душата
на света обитават подлунната област и те са в близък контакт с човека.
Те му помагат или вредят според посоката, която е дадена на техния живот. Добри духове са онези, които действуват в полза на тези същества, над които господствуват - било че са натоварени с грижата за някои животни, било че бдят над плодовете на земята или над всички неща, пазенето на които им е поверено от природата, било че доставят дъжд, умерени ветрове, хубаво време и всичко онова, което способствува да направи благоприятни годишните времена. Те също са ни потребни за музиката и за другите науки като медицината, гимнастиката и др. Не е за вярване, че след като са ни доставили толкова големи ползи, биха се опитали да ни пакостят. В реда на добрите духове трябва да се поставят онези, които, както казва Платон, са натоварени да донасят от последните на хората предупреждения, поучения и познаване на бъдещите неща.
към текста >>
Техният дух, доколкото е телесен, подлежи на страсти, разврат и при всичко че е свързан с
душата
им за твърде дълго време, не е вечен, защото изглежда, че той постоянно изсмуква от нея нещо, с което се храни.
Всички души не господствуват над духа, който е съединен с тях. Те допускат той да ги управлява, докато бъдат обхванати от ярост и от страсти, които духове се наричат с право злотворни духове. Те са невидими и макар, че притежават противна на хората сила, но биват усещани от техните сетива, но са облечени в твърде различни тела и всички нямат една и съща форма, но имат различни облици. Формите, които обгръщат духа им, понякога се виждат , понякога са невидими. Понякога най-злите променят формата си.
Техният дух, доколкото е телесен, подлежи на страсти, разврат и при всичко че е свързан с
душата
им за твърде дълго време, не е вечен, защото изглежда, че той постоянно изсмуква от нея нещо, с което се храни.
Очевидна съразмерност има между добрите духове и техните тела. Но не съществува тази съразмерност и у злите духове, населяващи намиращото се около земята пространство. Не съществуват злини, които те да не предприемат, в зависимост от буйната и скрита природа, особено когато те не биват наблюдавани, като задържани в затвор от по-добри и по-силни от тях духове. Те си служат с насилие и често вършат нападение, понякога криейки се, а понякога действуват направо и насилствено. Така те причиняват на хората големи злини и лекарствата, които добрите духове ни доставят, не дохождат бързо, защото добрите духове действуват винаги правилно и с ред, съобразявайки се със законите на природата.
към текста >>
Но формата му, която му е дадена от
душата
на света, му придава известно устройство, откъдето и името на света - космос, което означава ред, хармония, закономерност и красота - всичко онова, което го прави хубав и приятен.
Не съществуват злини, които те да не предприемат, в зависимост от буйната и скрита природа, особено когато те не биват наблюдавани, като задържани в затвор от по-добри и по-силни от тях духове. Те си служат с насилие и често вършат нападение, понякога криейки се, а понякога действуват направо и насилствено. Така те причиняват на хората големи злини и лекарствата, които добрите духове ни доставят, не дохождат бързо, защото добрите духове действуват винаги правилно и с ред, съобразявайки се със законите на природата. Щом разбереш това, никога не ще изпадаш в заблуждение, благодарение на което хората очакват благодеяния от лошите духове и се опасяват от добрите духове." В Пещерата на нимфите Порфирий развива следната идея: Светът в своята външна страна е създаден от материята, от веществото, което по природа е тъмно и мрачно.
Но формата му, която му е дадена от
душата
на света, му придава известно устройство, откъдето и името на света - космос, което означава ред, хармония, закономерност и красота - всичко онова, което го прави хубав и приятен.
Тъй щото светът с право може да се сравни с пещера, приятна за оногова, който се намира на прага й, защото от входа формите в нея се различават, но е тъмна за всекиго, който си представя дълбоката й кухина и мислено влиза в тази сянка. По този начин външността и самият й вход са приятни, а вътрешността и дълбочините са мрачни. И персите, за да означат мистичното слизане на душите и тяхното възвръщане, наричат пещера мястото, където Жреците извършват Посвещения на своите ученици. Според Евбулас, първият Зороастър, в близките до Персия планини посветил една естествена пещера, обрасла с цветя и оросявана от извори, в чест на бога Митра, Създател и Баща на всички неща. Тъй щото пещерата представя от само себе си образа на устроения от Митра свят, в предметите, които са били поставени там на определени разстояния, представяли символите на природните стихии и степените на света.
към текста >>
79.
ЯМБЛИХ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
При появата на Архонтите, космическите и веществените движения се произвеждат в същото време и в
душата
.
Най-сетне настроенията на душите на призоваващите духове са такива, щото под влияние на появяването на боговете те възприемат най-възвишеното съвършенство и по всякакъв начин извършват добри дела, вземат участие в Божествените обичаи и се обладават от неизразима радост. При появата на архангелите те се сдобиват с чист катастас (състояние), ползуват се от духовно съзерцание и добиват неизменна сила. При появата на ангелите те стават участници в Разума, в Мъдростта и в Истината, в чистите познания и силната добродетел, и то по реда, съответен на всички тези неща. При появата на гениите от тях се възприема наклонност към произвеждане, природни желания, пълнота на дела произтичащи от съдбовността и сила за извършване на дела от този род. При появата пък на хероите присъствуващите се сдобиват пак със същите настроения, но още и със стремеж и желания, които се намират в душите, склонни към обществени отношения.
При появата на Архонтите, космическите и веществените движения се произвеждат в същото време и в
душата
.
Най-сетне, след появяването на душите се добиват желания за разплод и съответни склонности пред вид естествената грижа на телата и всичко друго, което има сродство с това. Освен това появата на боговете доставя Истина, сила и добър успех в делата и надаряване с най-големи блага. Появата на другите - съразмерно на всяка степен са и присъщите ней блага. Появата на архангелите доставя Истината, не върху всички неща, но особено върху известни неща и тази Истина не винаги се доставя, но само понякога, нито безразлично на всички и навсякъде, но по начин определен, в точно определено място и досежно известни неща. Също тъй тя не дава сила безусловно за всичко, нито винаги безразлично и навсякъде, но я дава само понякога и в определени места.
към текста >>
Оная на гениите не доставя повече блага за
душата
, но блага за тялото или такива, които засягат тялото и то само когато редът на света го позволява.
Освен това появата на боговете доставя Истина, сила и добър успех в делата и надаряване с най-големи блага. Появата на другите - съразмерно на всяка степен са и присъщите ней блага. Появата на архангелите доставя Истината, не върху всички неща, но особено върху известни неща и тази Истина не винаги се доставя, но само понякога, нито безразлично на всички и навсякъде, но по начин определен, в точно определено място и досежно известни неща. Също тъй тя не дава сила безусловно за всичко, нито винаги безразлично и навсякъде, но я дава само понякога и в определени места. Появата на ангелите, още повече отколкото появата на архангелите, описва много по-тесни кръгове при раздаване на благата.
Оная на гениите не доставя повече блага за
душата
, но блага за тялото или такива, които засягат тялото и то само когато редът на света го позволява.
Оная на хероите доставя блага от втори и трети ред и всецяло се стреми към космическото и земното управление на душите. От появата на Архонтите някои доставят космически блага и всички блага на живота, а други - по-долните - носят изобилие на веществени блага. Появата на душите доставя на зрителите всички полезни за човешкия живот неща. Така според реда, присъщ на всяка проява, полученото при нея е напълно отличително и онова, което ти питаш за появите ще получиш пълен отговор по подобаващ за това начин." По-нататък, в следващия параграф Ямблих продължава обясненията си как се извършва самото призоваване.
към текста >>
И така, Божествените Начала не се предизвикват към дейност от нашите умове, но като причини, които имат свръзка помежду си, те предшествуват последните и всички най- добри настроения на
душата
и на собствената ни чистота, но самите Божествени синтеми са главно възбудители на волята на боговете.
По-нататък, в следващия параграф Ямблих продължава обясненията си как се извършва самото призоваване. Той казва: „Теургическото единение се добива само с помощта на неизразимите обреди, чрез дела, извършени по обреден начин, достойни за боговете и надминаващи всяко схващане и чрез необяснимата сила на символите, позната само на боговете. Защото не чрез ума изпълняваме ние Свещените неща, тъй като в такъв случай това би се дължало на ума и би произхождало от него, а това не е вярно. И действително, без да схващаме това, Божествените синтеми (проводници) вършат сами своята работа и неизразимата сила на боговете, към които тези синтеми се насочват, сама познава у тях собствения си образ, но не че тази сила бива възбудена от нашия ум, защото според законите на природата онова, което съдържа, не се туря в движение от съдържаното, нито съвършеното от несъвършеното, нито цялото от частите.
И така, Божествените Начала не се предизвикват към дейност от нашите умове, но като причини, които имат свръзка помежду си, те предшествуват последните и всички най- добри настроения на
душата
и на собствената ни чистота, но самите Божествени синтеми са главно възбудители на волята на боговете.
И тъй, по този начин, боговете сами се движат и те не получават от никакво подобно същество началото на собствените си дела." От тази мисъл ясно се вижда, че Ямблих ни показва какво представлява теургията - изкуство за влизане в съзнателна връзка с различните ангелски чинове и с различни духове, като за целта си служи със специални формули, обреди и символи. Но тук трябва да забележа, че това няма нищо общо със съвременните медиумични съобщения, защото теургът знае предварително с кого иска да влезе във връзка, както знае името и чина, към който принадлежи. Такъв пример е даден в романа Занони, когато самият Занони призовава Божествения Дух, когото нарича Адонай. Ще предам някои моменти от това призоваване.
към текста >>
Някога, нощ след нощ,
душата
ти молеше да следва моя полет през метежните и светли простори на безкрая.
Светлина, подобна на сиянието на звездите се струеше през прозрачните му вени. Светлината изпущаше непрекъснати отблясъци, които изхождаха от вълните на неговата лъчезарна коса. С ръце, скръстени на гърдите, той застана на няколко разкрача от Занони. И тихият му глас кротко промълви: „Моите съвети ти бяха драги някога.
Някога, нощ след нощ,
душата
ти молеше да следва моя полет през метежните и светли простори на безкрая.
Ала сега ти сам се овърза със земята, с най-силните й вериги и привличането ти към пръстта е по-мощно, отколкото симпатията, която привличаше към твоите чародейства обитателят на звездните простори и ефира. Последния път, когато душата ти се обърна към мен, чувствата ти вече бяха смутили твоя разум и помрачили зрението ти. Още веднъж идвам аз при теб. Ала силата ти, дори само да ме призовеш пред теб, започва да бледнее в твоя дух... " И по-нататък продължава разговорът между Занони и Адонай - Синът на Светлината. От края на тази мисъл се вижда, че не е въпрос само да се произнесат известни формули и да се направят известни обряди, за да се свърже душата с някое възвишено същество, но той трябва да има сила в себе си, чрез която да може да призове този, когото иска.
към текста >>
Последния път, когато
душата
ти се обърна към мен, чувствата ти вече бяха смутили твоя разум и помрачили зрението ти.
С ръце, скръстени на гърдите, той застана на няколко разкрача от Занони. И тихият му глас кротко промълви: „Моите съвети ти бяха драги някога. Някога, нощ след нощ, душата ти молеше да следва моя полет през метежните и светли простори на безкрая. Ала сега ти сам се овърза със земята, с най-силните й вериги и привличането ти към пръстта е по-мощно, отколкото симпатията, която привличаше към твоите чародейства обитателят на звездните простори и ефира.
Последния път, когато
душата
ти се обърна към мен, чувствата ти вече бяха смутили твоя разум и помрачили зрението ти.
Още веднъж идвам аз при теб. Ала силата ти, дори само да ме призовеш пред теб, започва да бледнее в твоя дух... " И по-нататък продължава разговорът между Занони и Адонай - Синът на Светлината. От края на тази мисъл се вижда, че не е въпрос само да се произнесат известни формули и да се направят известни обряди, за да се свърже душата с някое възвишено същество, но той трябва да има сила в себе си, чрез която да може да призове този, когото иска. И един съвременен Посветен казва: „Ако вашето вътрешно аз, вашата душа се слива с външното слово, внася в него своята динамична сила - елементалната вибрация на природата - тогава вашите слова и действия ще пробудят тези духовни сили до такава степен, щото те ще почнат да отговарят на вашия призив.
към текста >>
От края на тази мисъл се вижда, че не е въпрос само да се произнесат известни формули и да се направят известни обряди, за да се свърже
душата
с някое възвишено същество, но той трябва да има сила в себе си, чрез която да може да призове този, когото иска.
Някога, нощ след нощ, душата ти молеше да следва моя полет през метежните и светли простори на безкрая. Ала сега ти сам се овърза със земята, с най-силните й вериги и привличането ти към пръстта е по-мощно, отколкото симпатията, която привличаше към твоите чародейства обитателят на звездните простори и ефира. Последния път, когато душата ти се обърна към мен, чувствата ти вече бяха смутили твоя разум и помрачили зрението ти. Още веднъж идвам аз при теб. Ала силата ти, дори само да ме призовеш пред теб, започва да бледнее в твоя дух... " И по-нататък продължава разговорът между Занони и Адонай - Синът на Светлината.
От края на тази мисъл се вижда, че не е въпрос само да се произнесат известни формули и да се направят известни обряди, за да се свърже
душата
с някое възвишено същество, но той трябва да има сила в себе си, чрез която да може да призове този, когото иска.
И един съвременен Посветен казва: „Ако вашето вътрешно аз, вашата душа се слива с външното слово, внася в него своята динамична сила - елементалната вибрация на природата - тогава вашите слова и действия ще пробудят тези духовни сили до такава степен, щото те ще почнат да отговарят на вашия призив. Когато това бъде достигнато, не по-рано, тогава вашите магически формули ще почнат да действуват в безмълвния въздух. Нищо не може да извика отговора на природата, освен само Огънят на вътрешния Дух. Менталната реализация на всяко Слово, всеки мистически жест, съединени със съзнателното значение на вашите собствени духовни сили - ето само това може да създаде истинския маг на природата."
към текста >>
„Ако вашето вътрешно аз, вашата
душа
се слива с външното слово, внася в него своята динамична сила - елементалната вибрация на природата - тогава вашите слова и действия ще пробудят тези духовни сили до такава степен, щото те ще почнат да отговарят на вашия призив.
Последния път, когато душата ти се обърна към мен, чувствата ти вече бяха смутили твоя разум и помрачили зрението ти. Още веднъж идвам аз при теб. Ала силата ти, дори само да ме призовеш пред теб, започва да бледнее в твоя дух... " И по-нататък продължава разговорът между Занони и Адонай - Синът на Светлината. От края на тази мисъл се вижда, че не е въпрос само да се произнесат известни формули и да се направят известни обряди, за да се свърже душата с някое възвишено същество, но той трябва да има сила в себе си, чрез която да може да призове този, когото иска. И един съвременен Посветен казва:
„Ако вашето вътрешно аз, вашата
душа
се слива с външното слово, внася в него своята динамична сила - елементалната вибрация на природата - тогава вашите слова и действия ще пробудят тези духовни сили до такава степен, щото те ще почнат да отговарят на вашия призив.
Когато това бъде достигнато, не по-рано, тогава вашите магически формули ще почнат да действуват в безмълвния въздух. Нищо не може да извика отговора на природата, освен само Огънят на вътрешния Дух. Менталната реализация на всяко Слово, всеки мистически жест, съединени със съзнателното значение на вашите собствени духовни сили - ето само това може да създаде истинския маг на природата." „Успехът на всякакъв род заклинания зависи от съвършената хармония между гласа и ума, съзвучието на които произвежда динамическа интонация, хармонизираща с вътрешните вибрации на душата. Веднъж произведени, такива магически, ритмически вибрации, то незабавно те се проявяват в съществуването на целия елементален свят.
към текста >>
„Успехът на всякакъв род заклинания зависи от съвършената хармония между гласа и ума, съзвучието на които произвежда динамическа интонация, хармонизираща с вътрешните вибрации на
душата
.
И един съвременен Посветен казва: „Ако вашето вътрешно аз, вашата душа се слива с външното слово, внася в него своята динамична сила - елементалната вибрация на природата - тогава вашите слова и действия ще пробудят тези духовни сили до такава степен, щото те ще почнат да отговарят на вашия призив. Когато това бъде достигнато, не по-рано, тогава вашите магически формули ще почнат да действуват в безмълвния въздух. Нищо не може да извика отговора на природата, освен само Огънят на вътрешния Дух. Менталната реализация на всяко Слово, всеки мистически жест, съединени със съзнателното значение на вашите собствени духовни сили - ето само това може да създаде истинския маг на природата."
„Успехът на всякакъв род заклинания зависи от съвършената хармония между гласа и ума, съзвучието на които произвежда динамическа интонация, хармонизираща с вътрешните вибрации на
душата
.
Веднъж произведени, такива магически, ритмически вибрации, то незабавно те се проявяват в съществуването на целия елементален свят. Следователно, правилно произнесеното слово само тогава получава значение, когато оживяващата го идея е зачената в ума и намира отклик в душата. Волята и мотивът са основата! " И Ямблих казва: „Има един душевен принцип, който седи по-високо от всяка природа и чрез който ние можем да се издигнем над всеки ред и над всяка система във вселената.
към текста >>
Следователно, правилно произнесеното слово само тогава получава значение, когато оживяващата го идея е зачената в ума и намира отклик в
душата
.
Когато това бъде достигнато, не по-рано, тогава вашите магически формули ще почнат да действуват в безмълвния въздух. Нищо не може да извика отговора на природата, освен само Огънят на вътрешния Дух. Менталната реализация на всяко Слово, всеки мистически жест, съединени със съзнателното значение на вашите собствени духовни сили - ето само това може да създаде истинския маг на природата." „Успехът на всякакъв род заклинания зависи от съвършената хармония между гласа и ума, съзвучието на които произвежда динамическа интонация, хармонизираща с вътрешните вибрации на душата. Веднъж произведени, такива магически, ритмически вибрации, то незабавно те се проявяват в съществуването на целия елементален свят.
Следователно, правилно произнесеното слово само тогава получава значение, когато оживяващата го идея е зачената в ума и намира отклик в
душата
.
Волята и мотивът са основата! " И Ямблих казва: „Има един душевен принцип, който седи по-високо от всяка природа и чрез който ние можем да се издигнем над всеки ред и над всяка система във вселената. Когато душата се извиси до същества, по-повдигнати от нея, тогава тя напълно се отделя от подчинените същества, заменя живота си заради един друг живот, и като напуща оня ред на нещата, с който е била свързана дотогава, свързва се с един друг миров ред." А Ван Хелмонт казва: „Има една екстатична или възвисяваща сила, която веднъж възбудена и сепната от някое горещо желание или от живо въображение, е способна да отведе духа към някои отсъствуващи или далечни обекти."
към текста >>
Когато
душата
се извиси до същества, по-повдигнати от нея, тогава тя напълно се отделя от подчинените същества, заменя живота си заради един друг живот, и като напуща оня ред на нещата, с който е била свързана дотогава, свързва се с един друг миров ред."
Веднъж произведени, такива магически, ритмически вибрации, то незабавно те се проявяват в съществуването на целия елементален свят. Следователно, правилно произнесеното слово само тогава получава значение, когато оживяващата го идея е зачената в ума и намира отклик в душата. Волята и мотивът са основата! " И Ямблих казва: „Има един душевен принцип, който седи по-високо от всяка природа и чрез който ние можем да се издигнем над всеки ред и над всяка система във вселената.
Когато
душата
се извиси до същества, по-повдигнати от нея, тогава тя напълно се отделя от подчинените същества, заменя живота си заради един друг живот, и като напуща оня ред на нещата, с който е била свързана дотогава, свързва се с един друг миров ред."
А Ван Хелмонт казва: „Има една екстатична или възвисяваща сила, която веднъж възбудена и сепната от някое горещо желание или от живо въображение, е способна да отведе духа към някои отсъствуващи или далечни обекти." По-нататък Ямблих говори за вдъхновението, за неговото естество и за неговите причини. Той казва: „Ти казваш, че много хора узнават бъдещето чрез Божествено вдъхновение и унес, при всичко че са будни дотолкова, щото да могат да се ползуват от сетивата си, но без да бъдат господари на себе си или поне по-малко владеещи себе си, отколкото по-напред. Аз искам да ти покажа по какви признаци се познават онези, които действително са обладани от боговете: те или напълно подчиняват живота си на волята на боговете, които ги вдъхновяват, или пък са променили човешкия си живот в Божествен, или пък постъпват в собствения си живот съобразно Волята на Бога, защото те не си служат със сетивата си и не са будни по същия начин, както онези, които напълно се ползуват от сетивата си. Също самите те не постигат знанието за бъдещето и не се движат като онези, които действуват по собствена воля.
към текста >>
Понякога Божественото присъствие е като облак, а друг път човек става участник в Божественото битие, дори е възможно обединение на всички тези вдъхновения и изстъпления, и
душата
сама се наслаждава от Него или дава възможност и на тялото да го споделя и дори и на цялото същество.
Съществуват многобройни видове на Божествено обладаване и Божествено вдъхновение, които се произвеждат по-много начини. Поради това често се случва признаците на последните да бъдат различни. Понякога боговете, от които сме вдъхновени са различни и произвеждат различно вдъхновение, а понякога различния начин на унасянията прави различно и вдъхновението. Защото или Бог ни обладава, или ние сме погълнати от Него, или пък действуваме с постъпка, обща с Неговата. Също понякога ние споделяме най- долната Божествена сила, понякога средната Му сила, а понякога най-първата от всички.
Понякога Божественото присъствие е като облак, а друг път човек става участник в Божественото битие, дори е възможно обединение на всички тези вдъхновения и изстъпления, и
душата
сама се наслаждава от Него или дава възможност и на тялото да го споделя и дори и на цялото същество.
При тези различни случаи признаците, които има вдъхновението, са различни: Движение на тялото или на някои от членовете на тялото, или пък пълно спокойствие. Хармоничен ред и танцувания и мелодични гласове, или понякога напълно противоположни. Понякога тялото изглежда нараснало или подуто, или сякаш се възнася твърде високо във въздуха, или стават действия, напълно противоположни на тези. Понякога се забелязва известна интензивност на гласа, понякога последният много се видоизменя по причина на произхождащите мълчания. Защото звуковете ту се засилват, ту отслабват според музикалното изкуство, ту става противното.
към текста >>
80.
ПРОКЪЛ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Едва от обособяването, от развитието на моментите, които са в живота, произтича Логосът, разумът, а от него
душата
.
Тя е Първичната Единица. Породеното от нея е вече определено, то е двойствеността, двойката, а третото, тройката е едно цяло - единство на определеното и неопределеното или нещо смесено. Едва то е биващото, субстанциалното, Едното-много. В това истинско съществуващо е красотата, Истината и симетрията. Истински съществуващото, излизайки вън от самото себе си, е животът.
Едва от обособяването, от развитието на моментите, които са в живота, произтича Логосът, разумът, а от него
душата
.
Прокъл казва: „Логосът е това, което връща към принципите и е границата, той усвоява принципа и образува кръг." Прокъл се различава от Плотин именно по това, че Прокъл смята, че Логосът не произтича направо от Едното. Той казва: „Относно Първото Единство всички са съгласни помежду си. Само че, според Плотин, веднага след Единството се явява мислещата природа - Логосът. Обаче по-добре постъпи неговият Учител, който го въведе в цялата Божествена Истина, ограничи това неопределено разглеждане на по- древните мислители и доведе това безредно смесване на различните редове до едно мисловно различаване и го посъветва да следва точно и да фиксира различаванията на определенията." Прокъл приема три сфери на проява, различни една от друга.
към текста >>
81.
СЪДЪРЖАНИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Учението за
душата
според Кабала 141
БРАТСТВОТО НА ЕСЕИТЕ И ТЯХНОТО УЧЕНИЕ 100 КАБАЛА 137 Учението на Кабала за човека 137 Учението на Кабала за вселената 138 Учението на Кабала за Бога 139
Учението за
душата
според Кабала 141
Душата по време на смъртта и след смъртта 146 Сефер Йецнра 152 Тридесет и двата пътя на Мъдростта 158 Петдесетте врати на разума 160 Практическа Кабала 163
към текста >>
Душата
по време на смъртта и след смъртта 146
КАБАЛА 137 Учението на Кабала за човека 137 Учението на Кабала за вселената 138 Учението на Кабала за Бога 139 Учението за душата според Кабала 141
Душата
по време на смъртта и след смъртта 146
Сефер Йецнра 152 Тридесет и двата пътя на Мъдростта 158 Петдесетте врати на разума 160 Практическа Кабала 163 Божествените имена и седемдесет и двамата гении 165
към текста >>
82.
ПЪТЯТ НА ВТОРИЯ КЛОН НА БЯЛОТО БРАТСТВО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
В течение на този клон Словото се явява като Бог вън от човешката
душа
, което говори на човека отвън и му изявява волята си, която става закон за човека.
Учителят ПЪТЯТ НА ВТОРИЯ КЛОН НА БЯЛОТО БРАТСТВО Вторият клон, казва Учителят, може да наречем палестински или есейски. Докато ученията на първия клон изхождаха от словото на Хермес и имаха за основа Мъдростта на Словото, то ученията на втория клон в тяхната екзотерична форма са изложени в Библията - Старият и Новият завет, като имат за основно начало Любовта на Словото. Този клон имаше за задача да подготви хората, които да бъдат среда за Словото, и когато Словото слезе на Земята, да приемат учението на Любовта от него и да го предадат на цялото човечество.
В течение на този клон Словото се явява като Бог вън от човешката
душа
, което говори на човека отвън и му изявява волята си, която става закон за човека.
В това отношение Библията представя една чудна книга, която ни разкрива манифестациите, проявленията на Словото в течение на човешкото развитие. Тя ни разкрива Словото като главен фактор на всеки прогрес и култура, на всяко развитие. И този клон си има своя екзотерична и езотерична страна, които в известен период от време вървят ръка за ръка, а друг път се разделят и вървят поотделно. За Библията, основа на която е Петокнижието на Мойсей, има спор кой я е написал и кога е написана. Окултната наука приема, че тя е дело на Мойсей, в която той излага окултната космогония и историята на човешкото развитие под формата на разказ.
към текста >>
83.
АВРААМ И ПРОИЗХОДА НА ЕВРЕЙСКИЯ НАРОД
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Докато у туранците още съществуваха упадъчното ясновидство като наследство от атлантско време, тези сили, които пораждаха това ясновид- ство у този народ, който се роди от смешението на известни турански племена с известни преселници, минали през Северна Африка, се насочиха навътре в тялото, навътре в
душата
на този народ и почнаха да организират както тялото, така и
душата
на хората от този народ, за да организират един физически мозък, за да може човек по пътя на мисълта, чрез мозъка, да дойде до познанието на Бога както вътре в себе си, така и вън от себе си.
Така че на север имаме туранците, на юг иранците и там. където се срещат тези две народности, пристига от Африка трета народност, която стига чак до областта на туранците. Там се получава едно смешение на преселниците, които идват от Африка, с известни турански племена. Така се образува една народност, от която се роди по-късно еврейството. Тази народност имаше нещо особено в себе си.
Докато у туранците още съществуваха упадъчното ясновидство като наследство от атлантско време, тези сили, които пораждаха това ясновид- ство у този народ, който се роди от смешението на известни турански племена с известни преселници, минали през Северна Африка, се насочиха навътре в тялото, навътре в
душата
на този народ и почнаха да организират както тялото, така и
душата
на хората от този народ, за да организират един физически мозък, за да може човек по пътя на мисълта, чрез мозъка, да дойде до познанието на Бога както вътре в себе си, така и вън от себе си.
Защото в предишни времена това познание за Бога както вътре в душата, така и вън в природата се постигаше по пътя на ясновидството. Но сега трябваше по пътя на мисълта, проявена чрез мозъка, да се дойде до познаването на Бога както в душата, така и в природата. Затова беше необходимо нова организация на човешкото тяло, за да се създаде един мозък, чрез който да се прояви мисълта на човешкия дух. Такава нова организация имаше в Авраам, който изхождаше от този народ, който се образува от смешението на двата клона. Авраам върви по линията на Ноевия син Сим.
към текста >>
Защото в предишни времена това познание за Бога както вътре в
душата
, така и вън в природата се постигаше по пътя на ясновидството.
където се срещат тези две народности, пристига от Африка трета народност, която стига чак до областта на туранците. Там се получава едно смешение на преселниците, които идват от Африка, с известни турански племена. Така се образува една народност, от която се роди по-късно еврейството. Тази народност имаше нещо особено в себе си. Докато у туранците още съществуваха упадъчното ясновидство като наследство от атлантско време, тези сили, които пораждаха това ясновид- ство у този народ, който се роди от смешението на известни турански племена с известни преселници, минали през Северна Африка, се насочиха навътре в тялото, навътре в душата на този народ и почнаха да организират както тялото, така и душата на хората от този народ, за да организират един физически мозък, за да може човек по пътя на мисълта, чрез мозъка, да дойде до познанието на Бога както вътре в себе си, така и вън от себе си.
Защото в предишни времена това познание за Бога както вътре в
душата
, така и вън в природата се постигаше по пътя на ясновидството.
Но сега трябваше по пътя на мисълта, проявена чрез мозъка, да се дойде до познаването на Бога както в душата, така и в природата. Затова беше необходимо нова организация на човешкото тяло, за да се създаде един мозък, чрез който да се прояви мисълта на човешкия дух. Такава нова организация имаше в Авраам, който изхождаше от този народ, който се образува от смешението на двата клона. Авраам върви по линията на Ноевия син Сим. Тара, бащата на Авраам, излезе из Ур халдейски.
към текста >>
Но сега трябваше по пътя на мисълта, проявена чрез мозъка, да се дойде до познаването на Бога както в
душата
, така и в природата.
Там се получава едно смешение на преселниците, които идват от Африка, с известни турански племена. Така се образува една народност, от която се роди по-късно еврейството. Тази народност имаше нещо особено в себе си. Докато у туранците още съществуваха упадъчното ясновидство като наследство от атлантско време, тези сили, които пораждаха това ясновид- ство у този народ, който се роди от смешението на известни турански племена с известни преселници, минали през Северна Африка, се насочиха навътре в тялото, навътре в душата на този народ и почнаха да организират както тялото, така и душата на хората от този народ, за да организират един физически мозък, за да може човек по пътя на мисълта, чрез мозъка, да дойде до познанието на Бога както вътре в себе си, така и вън от себе си. Защото в предишни времена това познание за Бога както вътре в душата, така и вън в природата се постигаше по пътя на ясновидството.
Но сега трябваше по пътя на мисълта, проявена чрез мозъка, да се дойде до познаването на Бога както в
душата
, така и в природата.
Затова беше необходимо нова организация на човешкото тяло, за да се създаде един мозък, чрез който да се прояви мисълта на човешкия дух. Такава нова организация имаше в Авраам, който изхождаше от този народ, който се образува от смешението на двата клона. Авраам върви по линията на Ноевия син Сим. Тара, бащата на Авраам, излезе из Ур халдейски. Той умря в Харак.
към текста >>
Така че Авраам не е бил един обикновен човек, но един Велик Посветен, който е бил минал през една съвсем нова форма на Посвещение и е бил способен по пътя на мисълта да познае Бога, както в природата, така и в човешката
душа
, Който пулсира и се проявява и чрез кръвта на поколенията.
Авраам от друга страна е символично име на един орден, на едно окултно движение, на едно окултно братство. Той е глава на една колегия от Посветени. И тази глава на ордена на неорамидите, бъдещ патриарх и родоначалник на „избрания народ" се покланя благоговейно пред Мелхиседек, представител на великия религиозен и държавен синтез на Рамовия цикъл, за да получи неговото Благословение - Посвещение. Тази е връзката, която свързва движението на абрамидите и специално Авраам с цикъла на Рама и със социалното учение на древната синархия. Това е един символ на приемственост при предаване на учението на Великото Бяло Братство, което Авраам е призван да възстанови в една нова форма на Земята чрез своето потомство.
Така че Авраам не е бил един обикновен човек, но един Велик Посветен, който е бил минал през една съвсем нова форма на Посвещение и е бил способен по пътя на мисълта да познае Бога, както в природата, така и в човешката
душа
, Който пулсира и се проявява и чрез кръвта на поколенията.
По този път на мисълта Авраам открива, че Бог, Който прониква цялата природа, живее в неговата душа, живее в неговото аз. И той казва за себе си: „Аз съм". Така Авраам открива, че Бог има свой център в неговия Аз и го чувствува в кръвта, която тече през поколенията. Легендата разказва, че Авраам е получил тази нова вътрешна организация по един особен начин. Както видяхме, той е една действителна историческа личност.
към текста >>
По този път на мисълта Авраам открива, че Бог, Който прониква цялата природа, живее в неговата
душа
, живее в неговото аз.
Той е глава на една колегия от Посветени. И тази глава на ордена на неорамидите, бъдещ патриарх и родоначалник на „избрания народ" се покланя благоговейно пред Мелхиседек, представител на великия религиозен и държавен синтез на Рамовия цикъл, за да получи неговото Благословение - Посвещение. Тази е връзката, която свързва движението на абрамидите и специално Авраам с цикъла на Рама и със социалното учение на древната синархия. Това е един символ на приемственост при предаване на учението на Великото Бяло Братство, което Авраам е призван да възстанови в една нова форма на Земята чрез своето потомство. Така че Авраам не е бил един обикновен човек, но един Велик Посветен, който е бил минал през една съвсем нова форма на Посвещение и е бил способен по пътя на мисълта да познае Бога, както в природата, така и в човешката душа, Който пулсира и се проявява и чрез кръвта на поколенията.
По този път на мисълта Авраам открива, че Бог, Който прониква цялата природа, живее в неговата
душа
, живее в неговото аз.
И той казва за себе си: „Аз съм". Така Авраам открива, че Бог има свой център в неговия Аз и го чувствува в кръвта, която тече през поколенията. Легендата разказва, че Авраам е получил тази нова вътрешна организация по един особен начин. Както видяхме, той е една действителна историческа личност. В една легенда от Талмуда се разказва, че бащата на Авраам е бил пълководец, на онази легендарна, но действителна личност, която в
към текста >>
Когато в християнското познание отделната човешка индивидуалност постига същото познание за Бога, който живее в
душата
на човека, когото древноеврейс- кото познание постига чрез вглъбяване в духа на народа, в онзи дух.
По такъв начин се стига до едно тяло, което е напълно проникнато, пропито от това, което е било вложено у Адам като първоначална заложба. Това ни е показано от евангелието на Матея, което посочва, че от Авраама до Давида има четиринадесет поколения, от Давида до вавилонското преселение четиринадесет поколения и от вавилонското преселение до Христа, четиринадесет поколения. Първоначално еврейският народ познавал Бога, изявен в духа на народа, като отделния човек се чувствувал като член на целия народ, а не като отделна индивидуалност. Затова се казва, че Бог е Бог на Авраам, на Исак, на Яков. Така евреите познавали Бога, който се изявявал в духа на народа, от който всеки отделен човек е част.
Когато в християнското познание отделната човешка индивидуалност постига същото познание за Бога, който живее в
душата
на човека, когото древноеврейс- кото познание постига чрез вглъбяване в духа на народа, в онзи дух.
който тече в кръвта на поколенията. В заключение на гореказаното можем да кажем, че чрез древноеврейския народ е развита логичната мисъл за познаване на Бога и без силата на ясновидството. Но за тази цел особеното устройство на Авраамовия организъм е трябвало да бъде предаден по-нататък по пътя на наследствеността на поколенията. Както се е водило развитието на човечеството след атлан- тско време, трябвало е да се създаде една способност в човека да замести древното ясновидство, трябвало е да се развие логичното мислене, чрез което човек да открие и познае Бога, проявен както във външния свят, така и в човешката душа. Еврейският народ е бил определен да създаде едно такова тяло, което да бъде така организирано, за да може да дойде до познанието на света и на Бога без влиянието на ясновидството.
към текста >>
Както се е водило развитието на човечеството след атлан- тско време, трябвало е да се създаде една способност в човека да замести древното ясновидство, трябвало е да се развие логичното мислене, чрез което човек да открие и познае Бога, проявен както във външния свят, така и в човешката
душа
.
Така евреите познавали Бога, който се изявявал в духа на народа, от който всеки отделен човек е част. Когато в християнското познание отделната човешка индивидуалност постига същото познание за Бога, който живее в душата на човека, когото древноеврейс- кото познание постига чрез вглъбяване в духа на народа, в онзи дух. който тече в кръвта на поколенията. В заключение на гореказаното можем да кажем, че чрез древноеврейския народ е развита логичната мисъл за познаване на Бога и без силата на ясновидството. Но за тази цел особеното устройство на Авраамовия организъм е трябвало да бъде предаден по-нататък по пътя на наследствеността на поколенията.
Както се е водило развитието на човечеството след атлан- тско време, трябвало е да се създаде една способност в човека да замести древното ясновидство, трябвало е да се развие логичното мислене, чрез което човек да открие и познае Бога, проявен както във външния свят, така и в човешката
душа
.
Еврейският народ е бил определен да създаде едно такова тяло, което да бъде така организирано, за да може да дойде до познанието на света и на Бога без влиянието на ясновидството. Тази била мисията на еврейския народ.. В лицето на родоначалника на еврейския народ, в лицето на Авраам фактически имаме една такава индивидуалност, чието тяло е било един подходящ инструмент за логическо мислене. По такъв начин Авраам сложи началото на едно познание, което се основава не на ясновидството, а върху наблюденията във външния свят. По такъв начин е сложено началото на онази култура, плодовете на която имаме сега в западноевропейската култура. Авраам сложи началото на комбинираното мислене, на математическата логика.
към текста >>
И след като познае Бога вън от себе си, той го намира в
душата
си.
По такъв начин е сложено началото на онази култура, плодовете на която имаме сега в западноевропейската култура. Авраам сложи началото на комбинираното мислене, на математическата логика. Затова той разгледа света като мярка, число и тегло, в който свят той намира изявен Бога, с Когото той е бил във връзка, в общение. В такъв случай Авраам познава Бога първо вън от себе си, изявен в природата. Когато човек проникне със своята мисъл всичко, което съществува във външния свят, изразено в число, мярка и тегло, той се доближава до познанието на Бога проявен в природата.
И след като познае Бога вън от себе си, той го намира в
душата
си.
Такъв човек беше Авраам, който по този начин сложи началото на едно ново познание за Бога и света. И това познание на Бога у Авраам беше толкова конкретно и живо, че той беше готов на всички жертви за своя Бог Той се отличавал с такава преданост, която достигала до саможертва. Това е показано в Библията с факта, на готовността на Авраама да принесе в жертва единствения си син, чрез когото трябваше да осъществи обещанието на Бога пред Авраам, че ще го направи велик народ. С това той бил готов да пожертва целия еврейски народ и всичко, което бил той самият и което трябвало да се внесе в света чрез него.
към текста >>
84.
МОЙСЕЙ И НЕГОВОТО ДЕЛО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
И понеже във втория клон със слизането на Духа на Слънцето на Земята в тялото на Исус от Назарет бил спрян инволюционният процес и бил даден импулса на възхода, в началото на който трябвало да се развие и оформи човешката мисъл, за да може да познае Словото, въплотено в цялата природа и в човешката
душа
.
Мойсей стои на изходната точка на втория импулс на Бялото Братство. Мисията на този втори клон била да подготви хората, които да приемат Божественото Слово и да го разпространят по целия свят. За тази цел най-напред бил създаден, както видяхме, еврейският народ с неговата специална организация, където при познаването на Бога не се апелира към ясновидството, но по пътя на логичната мисъл се идва до това познание. Затова и писанията на носителите на втория клон се различават от тези на носителите на първия клон. Носителите на първия клон винаги апелирали към ясновидството, когато във втория клон апелирали към мисълта.
И понеже във втория клон със слизането на Духа на Слънцето на Земята в тялото на Исус от Назарет бил спрян инволюционният процес и бил даден импулса на възхода, в началото на който трябвало да се развие и оформи човешката мисъл, за да може да познае Словото, въплотено в цялата природа и в човешката
душа
.
Началото на това познание дал още Хермес, но във втория клон то е вече по-конкретно дадено. Това било необходимо, защото Словото на Христа щяло да се разпространи между народите на петата подраса на Петата раса, която имала за задача развитието на човешкия ум. По такъв начин това, което било посято у Авраам дало своите плодове в Западна Европа. Затова и писанията на носителите на втория клон, както казах, са продукт на вглъбяване на мисълта в тайните на битието и живота, изложени в образи, взети от природата и живота. Не че в носителите на втория клон не е съществувало ясновидство, но това ясновидство било малко по- особено от древното ясновидство.
към текста >>
Той, който бил със стоманена
душа
и диамантена воля, считал изпитанията за играчка.
Това ни показва ясно, че Мойсей е бил Посветен в египетското Посвещение и е бил запознат с дълбоката Мъдрост на Египет. Той е бил посветен от майка си на храма, където е израснал. Бил е сериозен, замислен и мълчалив, затова бил наречен „мълчаливият". При говорене заеквал. Той сполучливо издържал всички изпити при Посвещение на тайните.
Той, който бил със стоманена
душа
и диамантена воля, считал изпитанията за играчка.
Бил е надарен с математически и всеобе- мащ ум, и проникнал в тайните на Свещените числа. Той се е стремял да проникне във всички тайни на египетското Посвещение. Чувствувал, че някакво тайнствено провидение бди над него и му помагало да постигне целите си. По разпореждане на фараона той бил назначен за свещен писар в храма на Озирис. Тази важна длъжност засягала символизма във всичките му форми, космогонията, астрономията и астрологията.
към текста >>
Той познавал
душата
им и предчувствувал съдбата им.
Той бил голям Мъдрец и притежавал знанието както на черната раса, така и на атлантите и на египтяните. Той имал грамадна каменна библиотека в храма. Бил покровител и учител на скитащите се из пустинята жители - ливийци, араби, семити. Всичките били пастирски племена, които се местили от едно място на друго и в които имало един смътен стремеж към Единния Вечен Бог и се отличавали с голямо упование в Елохима. Йетро бил духовен баща на тези независими племена, на тези скитници, на тези свободни хора.
Той познавал
душата
им и предчувствувал съдбата им.
Когато Хозарзив отишъл при него да му поиска убежище в името на Озирис-Елохим, той го посрещнал с отворени обятия. Библейският разказ ни казва, че Йетро имал седем дъщери, които пасли овцете му. Мойсей, като дошъл в тяхната страна, ги намерил при кладенеца и им помогнал да си напоят овцете, и те го завели при баща си, който го посрещнал много любезно и го поканил да вечеря с него. След това се казва, че той се оженил за една от дъщерите на Йетро, Сепфора, която му родила син, когото нарекъл Герсен. Това е библейската легенда, която е дълбоко символична.
към текста >>
Но разгледана по-дълбоко ще се види, че това е една много дълбока книга, която ни разкрива както еволюцията на човека и човечеството, така и образуването на Космоса и развитието на човешката
душа
.
Той е направил, така да се каже, вторият, космогоничният превод. Защото всеки един текст има най-малко три значения: историческо, космогонич- но и мистично или окултно. Първото ни разкрива във формата на легенда развитието на човечеството и света: второто ни разкрива пораждането и развитието на космоса от лоното на Бога, като космичното строителство се извършва с помощта на боговете, които са като проявление или органи на Бога и най-после мистичното или окултното ни разкрива дълбоката мистерия на битието и човека, които се разкриват само при Посвещение. Само в тази Светлина трябва да се разглежда Петокнижието на Мойсей, за да бъде правилно разбрано. Ако се вземе само буквалният превод, то действително е една детска приказка с много противоречия.
Но разгледана по-дълбоко ще се види, че това е една много дълбока книга, която ни разкрива както еволюцията на човека и човечеството, така и образуването на Космоса и развитието на човешката
душа
.
И всички малко или много Посветени в окултната наука са схващали въпроса по този начин. Маймонид, еврейски кабалист казва по този въпрос следното: „Онзи, който разкрие истинския смисъл на книгата Битие, трябва много да внимава да не го прави достояние на широката публика. Това е Истина, която всички наши Мъдреци ни повтарят, особено що се отнася до делото на шестте дни. Ако някой открие истинския смисъл сам, или с помощта на други, длъжен е да мълчи или ако говори, трябва да го направи с тъмни образи и загадки, както аз го правя, като остави на онзи, който е способен да разбере, да направи останалото." Ориген, един християнски мистик от 3-4 век казва: „Ако държим на буквата и че трябва да тълкуваме онова, което е написано в Библията, по начина на евреите и на хората от общината, само по буква, аз се червя да призная, че Бог ни е дал този закон, защото законите на човеците тогаз изглеждат по-добри от тези, които приписват на Бога." Той казва още: „Кой смислен човек ще приеме, че първият, вторият и третият ден на творението, във връзка с които се намеква за вечер и утро, когато още няма Слънце и звезди и че в първия ден няма и небе.
към текста >>
85.
Преводът на Фабр д'Оливие
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
21.И Той, Съществото на съществата, създаде потенциалното съществуване на неизчислимите количества телесности, легионите морски чудовища, в потенциалното съществуване на всяка жива
душа
, оживявана от спирално движение в етерното пространство, принципа на който върховната воля е образувала във водите, всяко по рода си.
И постави битие в етерното състояние на небесата, с тези сетивни фокуси, щото от тях да изтече интелектуална светлина на Земята. 18.3а да бъдат те символически представени в дните и нощите, и да извършват движението на разделенията между виделината и тъмнината. И видя Елохим, че това е добро. 19.И стана залез, и стана изгрев, цел и средство, край и начало, на четвъртото феноменическо проявено състояние. 20.И рече Елохим: Да произведат водите изобилен принцип на движение;червообразни живи души (нефеш) и птице- образни движения, движещи се на земята, и летящи в етерната разреденост на небесата.
21.И Той, Съществото на съществата, създаде потенциалното съществуване на неизчислимите количества телесности, легионите морски чудовища, в потенциалното съществуване на всяка жива
душа
, оживявана от спирално движение в етерното пространство, принципа на който върховната воля е образувала във водите, всяко по рода си.
И потенциалното съществуване на всяка птица с криле силни и бързи, всяка по рода й. И като разгледа тези неща, Той, Елохим видя, че бе добро. 22. И благослови тези същества и обяви им волята си, като им рече: Разплодявайте се и размножавайте се, и напълнете водите морски; и всичко летящо да се разпространи на Земята. 23.И става залез, и става изгрев, цел и средство, край и начало на петото феноменическо състояние. 24. И рече Елохим: Земята да произведе из утробата си дихание на живот по рода си, оживяване чрез прогресивни движения, четириноги и пълзящи: земна животност и стана така. 25.
към текста >>
Но що се отнася до плода на тази субстанция, която е в центъра на тази органическа окръжност, то Йехова ни рече: Никак не се хранете от нея, да не преситите с нея
душата
ви, не правете това, иначе вие неизбежно ще умрете.
Третата глава е озаглавена: „Извлечение" с подзаглавие „Проявява се великата противоположност". Ще дам няколко стиха от нея. 1.Инахаш-жар на алчните вътрешни желания, първоначалното привличане, беше влечуща страст на елементалния живот, вътрешният принцип на природата, творение на Йехова. Тази лукава страст рече на Айша, волевото свойство на Адама: Защо Йехова ви заповяда да не се храните от всяка субстанция на органическата сфера? 2.И волевото свойство Айша отговори на това огнено, алчно желание Нахаш: Ние можем без опасност да се храним от субстанциалните плодове на органическата област.
Но що се отнася до плода на тази субстанция, която е в центъра на тази органическа окръжност, то Йехова ни рече: Никак не се хранете от нея, да не преситите с нея
душата
ви, не правете това, иначе вие неизбежно ще умрете.
Тогава Нахаш, първоначалното привличане възрази: Не, това не значи, че вие неизбежно ще умрете. Четвъртата глава е озаглавена: „Деятелната множестве- ност". Единното цяло се разделя на множество. Ще дам няколко стиха от нея. И позна Адам, всемирният човек, Ева, елементалното съществуване като свое волево свойство, и тя зачена и роди Каина - силният, мощният преобразовател, който завзема, централизира и уподобява на себе си, и тя (Ева) рече: Аз образувах според моята природа интелектуален принцип от същото това вещество и по подобие на Йехова.
към текста >>
З.Но що се отнася до телесното вещество, което обладава в
душата
си еднородни принципи, съдържащи се в кръвта, такива да не употребявате за храна.
Те се ограничиха, свиха се в себе си в края на сто и петнадесетте светлинни периоди. Девета глава е озаглавена „Укрепено възстановяване" - започва се новото движение. 1 .И благослови Елохим съществуването на Hoax и съществуването на неговите еманации и каза им: Разплодете се, размножете се, напълнете земното пространство. 2.Употребявайте за храна от всичко от това, което съдържа в себе си принципи на движение и живот. Аз ви давам всичко това без изключение, също както и зелената трева.
З.Но що се отнася до телесното вещество, което обладава в
душата
си еднородни принципи, съдържащи се в кръвта, такива да не употребявате за храна.
Десета глава е озаглавена „Събирателно и образуващо могъщество". Геология. 1.Ето символическите характеристики на синовете на Hoax (Покоят на елементарната природа): Шема, Хама и Яфета и техните рожби, които произлязоха от тях след великия воден катаклизъм. 2.Произведенията, произлезли от същността, символически наречена Яфет (което означава абсолютното пространство, в което са се образували и получили развитие под действието на биологическите закони, дейс- твуващи в нашата Слънчева система), са били: елементарната субстанция на силата, силата на свойството на размножаването и еластичността, свойството на безконечната делимост и измеримост, свойството на разтегливост, движение разширяващо се, принцип на усещане и свойство да се появява под определена безстрастна форма. З.Деятелността на елементалната събирателна сила е родила скрития огън или топлината, разредяването или силата на разширението и разпространението, и плътността или причината на всемирната телесност. 4.От свойствата, които са родили разтегливостта, са произлезли: Това свойство на материята, което позволява да се прояви действие, изразявано с глаголи да върши ефирно разредяване и месене, и второ, симпатическият се движещ принцип на естествените взаимни интензивни отблъсквания и привличания.
към текста >>
86.
Учителят за „Битието'
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
според груповата си
душа
.
Бог създава в ума си мисловния образ на вселената с най-малките подробности, които мисловни образи впоследствие се проявяват в съответните материални форми. В течение на третия период Земята произвеждала тревата, растителния свят. С това е показано създаването на първообразите на етерния свят, който се изявява на Земята чрез растителното царство. След това в четвъртия период се създават Слънцето, Луната и звездите, за да служат за разделяне на деня и нощта, да служат за знамение на бъдещето, за деление на времената и да излъчват интелектуална виделина на Земята. В течение на петия период водата, въздухът и сушата се изпълват с животни според вида си, т.е.
според груповата си
душа
.
В началото на шестия период се явяват четвероногите - всяко по рода си, т.е. по груповата си душа. И най-после като венец на творението се явява човекът. В 26-ти стих се казва: „Като продължава да изявява своята воля, Елохим рече: Да направим Адама, всемирния човек, по образ и подобие наше, щото той, колективното могъщество, да прояви неограничена власт, да владее над всички същества на сушата, водата и въздуха." В 27 стих е казано още по-ясно: „И създаде Елохим потенциалното съществуване на Адам, универсалния човек, като своя сянка той го сътвори. И стана Адам колективно могъщество, универсално съществуване на мъжкия и женския принцип."
към текста >>
по груповата си
душа
.
С това е показано създаването на първообразите на етерния свят, който се изявява на Земята чрез растителното царство. След това в четвъртия период се създават Слънцето, Луната и звездите, за да служат за разделяне на деня и нощта, да служат за знамение на бъдещето, за деление на времената и да излъчват интелектуална виделина на Земята. В течение на петия период водата, въздухът и сушата се изпълват с животни според вида си, т.е. според груповата си душа. В началото на шестия период се явяват четвероногите - всяко по рода си, т.е.
по груповата си
душа
.
И най-после като венец на творението се явява човекът. В 26-ти стих се казва: „Като продължава да изявява своята воля, Елохим рече: Да направим Адама, всемирния човек, по образ и подобие наше, щото той, колективното могъщество, да прояви неограничена власт, да владее над всички същества на сушата, водата и въздуха." В 27 стих е казано още по-ясно: „И създаде Елохим потенциалното съществуване на Адам, универсалния човек, като своя сянка той го сътвори. И стана Адам колективно могъщество, универсално съществуване на мъжкия и женския принцип." В заключение на творението Бог казва, че е дал както на човека, така и на всички живи същества за храна зелената трева и плодовете. В 31-ви стих казва: „Тогава, като разгледа всички тези неща, които сътвори Той в потенциално състояние и като съществуващи пред лицето Му, Той, Съществото на съществата видя, че те на свой ред са добри." С това се подчертава, че цялото това творение на шестте дни е станало в Божия Ум -вселената с най-малките подробности, с всички сили, същества и форми е създадена в Ума на Бога, създадени са първообразите на всичко съществуващо, което впоследствие се проявява в обективни форми.
към текста >>
В седмия стих се казва: И образува Йехова-Елохим субстанцията на Адам от есенцията на най-тънките частици на адамическия елемент и вдъхна в него интелектуалното битие на есенцията (Нешама) от излъчващия се живот, и стана Адам жива, универсална
душа
.
в Ума на Бога. Така са създадени небето и земята и действу- ващите в тях закони. И казва се по-нататък, че в седмия период си почина. Във втората глава се описва как този сътворен в Ума на Бога свят постепенно се реализира най-първо в по-висшите полета и най-после се явява физическата земя с изгонения от рая Адам. В тази втора глава Бог се явява вече под името Йехова Елохим, което има своето дълбоко значение, за което няма да се спирам.
В седмия стих се казва: И образува Йехова-Елохим субстанцията на Адам от есенцията на най-тънките частици на адамическия елемент и вдъхна в него интелектуалното битие на есенцията (Нешама) от излъчващия се живот, и стана Адам жива, универсална
душа
.
Тук трябва да кажа, че според тайното учение на Мойсей, духовната природа на човека се състои от три части, които той нарича съответно Нефеш, Руах и Нешама. Това са трите елемента на човешката душа, които в съвременната окултна наука се наричат сетивна душа, разумна душа и съзнателна душа. Сетивната душа е свързана с астралното тяло; разумната душа е свързана с менталното тяло, а съзнателната душа е свързана с причинното тяло. Нефеш е сетивната душа, Руах е разумната душа, а Нешама - съзнателната душа, наричат я още Божествена душа, носител на Божествения Дух. В осмия стих на втората глава се описва създаването на Едемския рай.
към текста >>
Това са трите елемента на човешката
душа
, които в съвременната окултна наука се наричат сетивна
душа
, разумна
душа
и съзнателна
душа
.
И казва се по-нататък, че в седмия период си почина. Във втората глава се описва как този сътворен в Ума на Бога свят постепенно се реализира най-първо в по-висшите полета и най-после се явява физическата земя с изгонения от рая Адам. В тази втора глава Бог се явява вече под името Йехова Елохим, което има своето дълбоко значение, за което няма да се спирам. В седмия стих се казва: И образува Йехова-Елохим субстанцията на Адам от есенцията на най-тънките частици на адамическия елемент и вдъхна в него интелектуалното битие на есенцията (Нешама) от излъчващия се живот, и стана Адам жива, универсална душа. Тук трябва да кажа, че според тайното учение на Мойсей, духовната природа на човека се състои от три части, които той нарича съответно Нефеш, Руах и Нешама.
Това са трите елемента на човешката
душа
, които в съвременната окултна наука се наричат сетивна
душа
, разумна
душа
и съзнателна
душа
.
Сетивната душа е свързана с астралното тяло; разумната душа е свързана с менталното тяло, а съзнателната душа е свързана с причинното тяло. Нефеш е сетивната душа, Руах е разумната душа, а Нешама - съзнателната душа, наричат я още Божествена душа, носител на Божествения Дух. В осмия стих на втората глава се описва създаването на Едемския рай. В обикновения превод е казано: „И насади Господ Бог рай в Едем на изток и постави там човека, когото създаде." А в превода на Фабр д'Оливие е казано: „И начерта Йехова-Елохим границата на органическото пространство, сферата на временните чувствувания, придобита от предшествуващата вечност и постави в нея Адам, когото създаде за бъдещата вечност." Тук много ясно е показано, че Бог е начертал и определил границите на чувствения свят, които в окултната наука наричат астрален свят, придобит от предшествуващата вечност, т.е.
към текста >>
Сетивната
душа
е свързана с астралното тяло; разумната
душа
е свързана с менталното тяло, а съзнателната
душа
е свързана с причинното тяло.
Във втората глава се описва как този сътворен в Ума на Бога свят постепенно се реализира най-първо в по-висшите полета и най-после се явява физическата земя с изгонения от рая Адам. В тази втора глава Бог се явява вече под името Йехова Елохим, което има своето дълбоко значение, за което няма да се спирам. В седмия стих се казва: И образува Йехова-Елохим субстанцията на Адам от есенцията на най-тънките частици на адамическия елемент и вдъхна в него интелектуалното битие на есенцията (Нешама) от излъчващия се живот, и стана Адам жива, универсална душа. Тук трябва да кажа, че според тайното учение на Мойсей, духовната природа на човека се състои от три части, които той нарича съответно Нефеш, Руах и Нешама. Това са трите елемента на човешката душа, които в съвременната окултна наука се наричат сетивна душа, разумна душа и съзнателна душа.
Сетивната
душа
е свързана с астралното тяло; разумната
душа
е свързана с менталното тяло, а съзнателната
душа
е свързана с причинното тяло.
Нефеш е сетивната душа, Руах е разумната душа, а Нешама - съзнателната душа, наричат я още Божествена душа, носител на Божествения Дух. В осмия стих на втората глава се описва създаването на Едемския рай. В обикновения превод е казано: „И насади Господ Бог рай в Едем на изток и постави там човека, когото създаде." А в превода на Фабр д'Оливие е казано: „И начерта Йехова-Елохим границата на органическото пространство, сферата на временните чувствувания, придобита от предшествуващата вечност и постави в нея Адам, когото създаде за бъдещата вечност." Тук много ясно е показано, че Бог е начертал и определил границите на чувствения свят, които в окултната наука наричат астрален свят, придобит от предшествуващата вечност, т.е. от предшествуващия космичен период - Лунния, когато се е създало астралното тяло на човека, който период е имал за задача да организира астралния свят.
към текста >>
Нефеш е сетивната
душа
, Руах е разумната
душа
, а Нешама - съзнателната
душа
, наричат я още Божествена
душа
, носител на Божествения Дух.
В тази втора глава Бог се явява вече под името Йехова Елохим, което има своето дълбоко значение, за което няма да се спирам. В седмия стих се казва: И образува Йехова-Елохим субстанцията на Адам от есенцията на най-тънките частици на адамическия елемент и вдъхна в него интелектуалното битие на есенцията (Нешама) от излъчващия се живот, и стана Адам жива, универсална душа. Тук трябва да кажа, че според тайното учение на Мойсей, духовната природа на човека се състои от три части, които той нарича съответно Нефеш, Руах и Нешама. Това са трите елемента на човешката душа, които в съвременната окултна наука се наричат сетивна душа, разумна душа и съзнателна душа. Сетивната душа е свързана с астралното тяло; разумната душа е свързана с менталното тяло, а съзнателната душа е свързана с причинното тяло.
Нефеш е сетивната
душа
, Руах е разумната
душа
, а Нешама - съзнателната
душа
, наричат я още Божествена
душа
, носител на Божествения Дух.
В осмия стих на втората глава се описва създаването на Едемския рай. В обикновения превод е казано: „И насади Господ Бог рай в Едем на изток и постави там човека, когото създаде." А в превода на Фабр д'Оливие е казано: „И начерта Йехова-Елохим границата на органическото пространство, сферата на временните чувствувания, придобита от предшествуващата вечност и постави в нея Адам, когото създаде за бъдещата вечност." Тук много ясно е показано, че Бог е начертал и определил границите на чувствения свят, които в окултната наука наричат астрален свят, придобит от предшествуващата вечност, т.е. от предшествуващия космичен период - Лунния, когато се е създало астралното тяло на човека, който период е имал за задача да организира астралния свят. В този свят е бил поставен Адам да живее, който е бил създаден за бъдещата вечност, т.е.
към текста >>
С това става поляризирането на човека на мъжки принцип - дух и на женски принцип -
душа
, които досега са били обединени заедно.
В първата глава растенията и животните бяха създадени преди Адам, а тук, в астралния свят те са създадени след него. И тогава Бог го поставил в магнетичен сън и в обикновения превод се казва, че Бог извадил едно ребро от Адам и от него направил Ева. Това е много дълбок окултен символ. Ребрата са в средната част на тялото, част от средния човек, ограждат дробовете, където е седалището на женския принцип в човека (Ел Шадай). Изваждайки ребро, това значи изваждане на женския принцип навън от човека.
С това става поляризирането на човека на мъжки принцип - дух и на женски принцип -
душа
, които досега са били обединени заедно.
След поляризирането Мойсей употребява вече за човека имената мъж и жена, които на еврейски се наричат Айш - мъж, и Айша - жена. Фабр д'Оливие превежда този стих по следния начин: „И рече Адам, като изрази мисълта си - ето, това е истинска субстанция от моята субстанция, форма от моята форма и той я нарече Айша, деятелно волево свойство, поради разумния волев принцип Айш, от който беше извлечена субстанцията." И по-нататък се казва: „Интелектуалният човек Айш трябва да остави баща си и майка си и да се съедини със своята интелектуална другарка Айша, със своето волево свойство, та по такъв начин да станат едно същество в една форма." Айш е разумният човек, мъжкият принцип. Ето какво казва за обяснение на това Фабр д'Оливие: „Тук за пръв път се явява това име, дадено на човека, след като Йехова каза, че не е добре Адам да остане сам в уединение на своята универсалност и заради това сътвори му неговата индивидуалност - помощница, другарка, сътворена от неговата Светлина и имаща назначение да отразява неговия образ. Авторът на космогонията не произвежда името Айша от името Адам, тъй като Адам като вселенски човек, сътворен мъж и жена, не може да има другар и самата дума не е от женски род. Думата Адамах, която е от женски род, съвсем не означава вселенската жена, но изразява от себе си елементалния принцип на Адам и потенциалния, двуполовия принцип.
към текста >>
87.
Мисли от Учителя за езотеричната страна на Стария Завет
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Когато змията влезе в рая и излъга Ева, в
душата
на Адам се роди ревност."
Когато човек съгреши, те изгубиха своята чистота и трайност. Така се създадоха различните болести, от които днес хората страдат." „Погрешката на Адам и Ева се състоеше в това, че не знаеха какво нещо е Любовта. Те дойдоха за първи път на земята и не знаеха какво нещо е Любовта. Те се оплетоха в любовта.
Когато змията влезе в рая и излъга Ева, в
душата
на Адам се роди ревност."
„Ева беше кръстена на името на Бога - Йехова - Еве - Ева. Това е онази Свещена идея, която всеки човек носи в душата си." „Две идеи има в света - едната е Ева - Йехова, която съдържа всичко в себе си. Адам е символ на Духа, на това начало, което създава нещата. Адам подразбира разумната душа - духа в нас.
към текста >>
Това е онази Свещена идея, която всеки човек носи в
душата
си."
„Погрешката на Адам и Ева се състоеше в това, че не знаеха какво нещо е Любовта. Те дойдоха за първи път на земята и не знаеха какво нещо е Любовта. Те се оплетоха в любовта. Когато змията влезе в рая и излъга Ева, в душата на Адам се роди ревност." „Ева беше кръстена на името на Бога - Йехова - Еве - Ева.
Това е онази Свещена идея, която всеки човек носи в
душата
си."
„Две идеи има в света - едната е Ева - Йехова, която съдържа всичко в себе си. Адам е символ на Духа, на това начало, което създава нещата. Адам подразбира разумната душа - духа в нас. Това е Адам, а душата в нас, това е Ева. Вашата душа е Ева, а вашият дух е Адам.
към текста >>
Адам подразбира разумната
душа
- духа в нас.
Когато змията влезе в рая и излъга Ева, в душата на Адам се роди ревност." „Ева беше кръстена на името на Бога - Йехова - Еве - Ева. Това е онази Свещена идея, която всеки човек носи в душата си." „Две идеи има в света - едната е Ева - Йехова, която съдържа всичко в себе си. Адам е символ на Духа, на това начало, което създава нещата.
Адам подразбира разумната
душа
- духа в нас.
Това е Адам, а душата в нас, това е Ева. Вашата душа е Ева, а вашият дух е Адам. Друго положение: Вие сте умът, Адам, а вашата възлюбена Ева, това е вашето сърце." „Първоначално Адам по естество е бил двуполов - и мъжът, и жената са били в него. Той не се е нуждаел нито от мъж, нито от жена.
към текста >>
Това е Адам, а
душата
в нас, това е Ева.
„Ева беше кръстена на името на Бога - Йехова - Еве - Ева. Това е онази Свещена идея, която всеки човек носи в душата си." „Две идеи има в света - едната е Ева - Йехова, която съдържа всичко в себе си. Адам е символ на Духа, на това начало, което създава нещата. Адам подразбира разумната душа - духа в нас.
Това е Адам, а
душата
в нас, това е Ева.
Вашата душа е Ева, а вашият дух е Адам. Друго положение: Вие сте умът, Адам, а вашата възлюбена Ева, това е вашето сърце." „Първоначално Адам по естество е бил двуполов - и мъжът, и жената са били в него. Той не се е нуждаел нито от мъж, нито от жена. Но един ден намислил да се раздели на два полюса и да се ожени.
към текста >>
Вашата
душа
е Ева, а вашият дух е Адам.
Това е онази Свещена идея, която всеки човек носи в душата си." „Две идеи има в света - едната е Ева - Йехова, която съдържа всичко в себе си. Адам е символ на Духа, на това начало, което създава нещата. Адам подразбира разумната душа - духа в нас. Това е Адам, а душата в нас, това е Ева.
Вашата
душа
е Ева, а вашият дух е Адам.
Друго положение: Вие сте умът, Адам, а вашата възлюбена Ева, това е вашето сърце." „Първоначално Адам по естество е бил двуполов - и мъжът, и жената са били в него. Той не се е нуждаел нито от мъж, нито от жена. Но един ден намислил да се раздели на два полюса и да се ожени. Така той подписа нов договор и стана еднополов.
към текста >>
Той казва: „Като четете първата глава на Битието, в която се говори за създаването на света, там можете да видите пътя, през който човешката
душа
трябва да мине.
Когато мъжете поправят отношенията си към Бога, тогава жените ще поправят своите отношения към мъжете. Щом Адам пожела да се индивидуализира, да се почувствува свободен, тогава и Ева поиска да се освободи. Тъй стои въпросът. По-ясно по него не може да се говори, защото който е слаб, ще се съблазни." Учителят отнася първата глава на Битието към живота на ученика.
Той казва: „Като четете първата глава на Битието, в която се говори за създаването на света, там можете да видите пътя, през който човешката
душа
трябва да мине.
Този път е път на зазоряване, защото човек минава от тъмнина към светлина, от смърт към живот. Това е мистично разглеждане на въпроса." В „Пътят на ученика" Учителят казва: „Когато се пробуди съзнанието на ученика, той трябва да работи, както е писано в първа глава на Битието. Там се казва: В началото създаде Бог небето и земята. А земята беше неустроена и пуста, и тъмнина се носеше върху бездната, и Духът Божий се носеше върху водата. И рече Бог да бъде виделина, и стана виделина.
към текста >>
Никаква Светлина няма да има около него и той от дълбочината на
душата
си, от своята опитност, той ще призове Онзи Невидим, Незнаен Бог на вечността, Създателя на всичко в света.
А земята беше неустроена и пуста, и тъмнина се носеше върху бездната, и Духът Божий се носеше върху водата. И рече Бог да бъде виделина, и стана виделина. И нарече Бог виделината ден, а тъмнината - нощ. И стана вечер, стана утро, ден първи." Това е работата на ученика за първия ден, когато той влезе в новия живот, когато се пробуди неговото съзнание. Така че в живота на ученика, в първия ден на неговия съзнателен живот, в първия ден на пробуждане на неговото съзнание, ще дойде онзи страшен и велик момент за ученика - безмълвието.
Никаква Светлина няма да има около него и той от дълбочината на
душата
си, от своята опитност, той ще призове Онзи Невидим, Незнаен Бог на вечността, Създателя на всичко в света.
Той ще го призове с всичката си душа, с всичкия си дух, с всичкия си ум, с всичкото си сърце. И ще каже: Господи, искам да Те опитам. Един си Ти, Създател на всичко в света. Няма друг освен Теб. Ако ученикът може да призове Бога с тази пълнота, нейде в пространството ще блесне малка микроскопическа светлина, която ще му причини такава голяма радост, че той изведнъж ще забрави всички скърби и страдания.
към текста >>
Той ще го призове с всичката си
душа
, с всичкия си дух, с всичкия си ум, с всичкото си сърце.
И рече Бог да бъде виделина, и стана виделина. И нарече Бог виделината ден, а тъмнината - нощ. И стана вечер, стана утро, ден първи." Това е работата на ученика за първия ден, когато той влезе в новия живот, когато се пробуди неговото съзнание. Така че в живота на ученика, в първия ден на неговия съзнателен живот, в първия ден на пробуждане на неговото съзнание, ще дойде онзи страшен и велик момент за ученика - безмълвието. Никаква Светлина няма да има около него и той от дълбочината на душата си, от своята опитност, той ще призове Онзи Невидим, Незнаен Бог на вечността, Създателя на всичко в света.
Той ще го призове с всичката си
душа
, с всичкия си дух, с всичкия си ум, с всичкото си сърце.
И ще каже: Господи, искам да Те опитам. Един си Ти, Създател на всичко в света. Няма друг освен Теб. Ако ученикът може да призове Бога с тази пълнота, нейде в пространството ще блесне малка микроскопическа светлина, която ще му причини такава голяма радост, че той изведнъж ще забрави всички скърби и страдания. Отдалеч някъде той ще чуе гласа на Господа, гласа на своя Учител: Нали искаш да ме познаеш, нали искаш да ме опиташ, приготви се за работа.
към текста >>
Под виделина разбирам великият стремеж на
душата
на ученика да учи.
И стана вечер, стана утро, ден първи. Денят започва с доброто, а нощта със злото. Този смесен живот на Светлина и тъмнина, на добро и зло ще се разлъчи. От друга страна ще се яви Светлината, която носи доброто, а от друга страна ще се яви тъмнината, която носи злото в себе си. Така ученикът ще създаде първия ден в себе си.
Под виделина разбирам великият стремеж на
душата
на ученика да учи.
Той трябва да разбира законите, та като каже:Да бъде виделина, да стане виделина. Това е първият ден от живота на ученика, който ще разпростре виделината на живота и тя ще произведе и топлина, и ще стане ден първи в живота на ученика. Виделината и Светлината носят в себе си и топлина. И разлъчи Бог вода от вода - подразбира, че Бог е отделил Божествения от земния живот. Твърдта пък е границата между Божествения и човешкия живот.
към текста >>
Учителят се спира преди всичко върху мистичната страна на творението, на това, което става в човека, в неговото съзнание, в неговата
душа
в процеса на неговото развитие както исторически, така и мистически.
Погрешката на Адам пък се заключава в това. че не послуша Божия Дух в себе си. Кажат ли на някого „адамист", той трябва да знае, че му е дадена задача да освети Божия Дух в себе си. Кажат ли му "евист", той трябва да знае, че му е дадена задача да освети Името Божие в себе си." От приведените мисли на Учителя се вижда, че той повдига малко булото, което закрива тайната на творението.
Учителят се спира преди всичко върху мистичната страна на творението, на това, което става в човека, в неговото съзнание, в неговата
душа
в процеса на неговото развитие както исторически, така и мистически.
Но Учителят само загатва за нещата, без да ги обяснява напълно. Защото това са проблеми, за които още не е дошло време да бъдат разкрити на съвременното човечество, защото още не е готово. Хората още не са готови да съзерцават Истината лице в лице, защото нейната Светлина е много голяма и човешките очи и човешкото съзнание не могат да издържат на тази силна Светлина. Тази е причината, поради която както в миналото, така и днес Истината се представя забулена, като в днешно време Учителят и някои окултисти правят опит да повдигнат малко булото, което закрива реалността. Напълно се повдига булото само за Посветените, които предварително са подготвени да могат да издържат на нейните силни вибрации.
към текста >>
В следващите глави след първата, Мойсей вече описва развитието на човечеството след неговото слизане на Земята, развитието както на човешкото тяло, така и на човешката
душа
, слезли в грубата материя.
Но Учителят само загатва за нещата, без да ги обяснява напълно. Защото това са проблеми, за които още не е дошло време да бъдат разкрити на съвременното човечество, защото още не е готово. Хората още не са готови да съзерцават Истината лице в лице, защото нейната Светлина е много голяма и човешките очи и човешкото съзнание не могат да издържат на тази силна Светлина. Тази е причината, поради която както в миналото, така и днес Истината се представя забулена, като в днешно време Учителят и някои окултисти правят опит да повдигнат малко булото, което закрива реалността. Напълно се повдига булото само за Посветените, които предварително са подготвени да могат да издържат на нейните силни вибрации.
В следващите глави след първата, Мойсей вече описва развитието на човечеството след неговото слизане на Земята, развитието както на човешкото тяло, така и на човешката
душа
, слезли в грубата материя.
Целият период от времето на Каин и Авел до Ной и неговите трима синове е развитие на човешкото тяло и на човешката душа в течение на този период, който окултната наука нарича лемурийски и атлантски. Окултната наука твърди, че атлантското човечество се разврати под влияние на черните адепти и се отдаде на черната магия, която предизвика природните сили, които потопиха континентите. Потопът, за който се говори в Битието, е потъването на Атлантида, а Ной представя онази част от атлантското население, която не беше се поддала на черната магия и следваше пътя на Светлината. Затова те бяха изселени предварително от Посветените, които ръководеха развитието па човечеството. Тримата синове на Ной представят трите раси, които са се спасили от потопа: бялата, черната и жълтата, които днес населяват Земята.
към текста >>
Целият период от времето на Каин и Авел до Ной и неговите трима синове е развитие на човешкото тяло и на човешката
душа
в течение на този период, който окултната наука нарича лемурийски и атлантски.
Защото това са проблеми, за които още не е дошло време да бъдат разкрити на съвременното човечество, защото още не е готово. Хората още не са готови да съзерцават Истината лице в лице, защото нейната Светлина е много голяма и човешките очи и човешкото съзнание не могат да издържат на тази силна Светлина. Тази е причината, поради която както в миналото, така и днес Истината се представя забулена, като в днешно време Учителят и някои окултисти правят опит да повдигнат малко булото, което закрива реалността. Напълно се повдига булото само за Посветените, които предварително са подготвени да могат да издържат на нейните силни вибрации. В следващите глави след първата, Мойсей вече описва развитието на човечеството след неговото слизане на Земята, развитието както на човешкото тяло, така и на човешката душа, слезли в грубата материя.
Целият период от времето на Каин и Авел до Ной и неговите трима синове е развитие на човешкото тяло и на човешката
душа
в течение на този период, който окултната наука нарича лемурийски и атлантски.
Окултната наука твърди, че атлантското човечество се разврати под влияние на черните адепти и се отдаде на черната магия, която предизвика природните сили, които потопиха континентите. Потопът, за който се говори в Битието, е потъването на Атлантида, а Ной представя онази част от атлантското население, която не беше се поддала на черната магия и следваше пътя на Светлината. Затова те бяха изселени предварително от Посветените, които ръководеха развитието па човечеството. Тримата синове на Ной представят трите раси, които са се спасили от потопа: бялата, черната и жълтата, които днес населяват Земята. Мойсей подробно е описал цялото това развитие преди и след потопа под една забулена форма на разказ.
към текста >>
Цялата история на еврейския народ, описана в петокнижието на Мойсей представя пътя на историческото развитие на човечеството, както и мистичния път на развитие на човешката
душа
.
Мойсей подробно е описал цялото това развитие преди и след потопа под една забулена форма на разказ. От това, което дадох от Учителя, от Фабр д'Оливие, всеки сам може да си направи известен превод на това, което Мойсей е искал да каже. Това, което казах досега за делото и учението на Мойсей, е микроскопическо в сравнение с това, което се съдържа в неговите книги, които са дълбоко символични. В тях под история на еврейския народ се описват много от дълбоките тайни на окултната наука, за които още не е дошло време да се разбулват. Това показва, че Мойсей е засегнал много големи дълбочини на окултната наука, за които даже и съвременното човечество още не е готово, още по-малко еврейският народ, на когото са били дадени.
Цялата история на еврейския народ, описана в петокнижието на Мойсей представя пътя на историческото развитие на човечеството, както и мистичния път на развитие на човешката
душа
.
Учителят прави следния намек за това мистично развитие на човешката душа, изразено в историята на еврейския народ: „Днес ви говоря върху тези неща, понеже вие минавате през най-гъстата материя, през която човешкият дух може да мине. По закона, на еволюцията част от човечеството е минала през тази гъста среда, но и цялото човечество трябва да мине през нея и да излезе като евреите на другия бряг на Червеното море. Някои от вас едва сега ще се гмурнат в тази вълна. Всички трябва да минат Червеното море. След вас иде фараонът със своята войска, а напред е неизвестността, отвореното море.
към текста >>
Учителят прави следния намек за това мистично развитие на човешката
душа
, изразено в историята на еврейския народ: „Днес ви говоря върху тези неща, понеже вие минавате през най-гъстата материя, през която човешкият дух може да мине.
От това, което дадох от Учителя, от Фабр д'Оливие, всеки сам може да си направи известен превод на това, което Мойсей е искал да каже. Това, което казах досега за делото и учението на Мойсей, е микроскопическо в сравнение с това, което се съдържа в неговите книги, които са дълбоко символични. В тях под история на еврейския народ се описват много от дълбоките тайни на окултната наука, за които още не е дошло време да се разбулват. Това показва, че Мойсей е засегнал много големи дълбочини на окултната наука, за които даже и съвременното човечество още не е готово, още по-малко еврейският народ, на когото са били дадени. Цялата история на еврейския народ, описана в петокнижието на Мойсей представя пътя на историческото развитие на човечеството, както и мистичния път на развитие на човешката душа.
Учителят прави следния намек за това мистично развитие на човешката
душа
, изразено в историята на еврейския народ: „Днес ви говоря върху тези неща, понеже вие минавате през най-гъстата материя, през която човешкият дух може да мине.
По закона, на еволюцията част от човечеството е минала през тази гъста среда, но и цялото човечество трябва да мине през нея и да излезе като евреите на другия бряг на Червеното море. Някои от вас едва сега ще се гмурнат в тази вълна. Всички трябва да минат Червеното море. След вас иде фараонът със своята войска, а напред е неизвестността, отвореното море. Вие ще минете през този път и трябва да бъдете смели и решителни.
към текста >>
И най-после Ханаанската земя - това е Божественият свят, родината на
душата
.
Египет е физическият свят. откъдето човек бяга. Фараонът е князът на този свят, който иска да задържи човека тук на Земята. Червеното море е астралният свят, през който човек трябва да мине. Пустинята е умственият свят, където след като човек е слязъл от света на чувствата, постепенно придобива своята чистота.
И най-после Ханаанската земя - това е Божественият свят, родината на
душата
.
към текста >>
88.
Щайнер за „Битието'
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
По-нататък Щайнер казва: „Когато съвременният човек извика в
душата
си посредством някой от езиците, които понастоящем се употребяват, думи като „В началото Бог сътвори небето и земята", смисълът на тези думи му дава само едно твърде слабо отражение, само една слаба сянка от живота, който тези думи са извикали в
душата
на древните евреи.
Щайнер за „Битието" Сега ще изложа накратко разглеждането на Щайнер за „Битието" на Мойсей. При започване на разглеждането на Битието на Мойсей Щайнер казва: „Няма друг документ на човечеството, по отношение на който да е на лице тъй голямата възможност за отклоняване на истинския смисъл както при Битието, така и при описване на делото на седемте дни." Това значи, че тази книга е така написана, че мъчно може да се проникне в истинския й смисъл и затова обикновено се изпада в заблуждение при нейното разглеждане.
По-нататък Щайнер казва: „Когато съвременният човек извика в
душата
си посредством някой от езиците, които понастоящем се употребяват, думи като „В началото Бог сътвори небето и земята", смисълът на тези думи му дава само едно твърде слабо отражение, само една слаба сянка от живота, който тези думи са извикали в
душата
на древните евреи.
Тъй като в случая се касае по-малко за едно заместване на древните думи на този документ със съвременните думи, а се касае повече до това, да се поставим в едно състояние, при което да почувствуваме чрез ученията на духовната наука нещо от атмосферата, която прониква душата на един Посветен евреин, когато в нея се оживяваха тези слова: „Берешит бара Елохим е хашамаим вет харец". Цял свят се откривал в момента, когато тези думи разтърсваха неговата душа - пред него се откривал духовния свят, където става творението." За да разберем разглеждането на Щайнер върху Битието, трябва да се изясни основата, от която изхожда. Той изхожда от космогонията на съвременната окултна наука, която кос- могония той намира отразена в Битието на Мойсей. Според тази космогония Бог е създал света чрез ангелската йерархия.
към текста >>
Тъй като в случая се касае по-малко за едно заместване на древните думи на този документ със съвременните думи, а се касае повече до това, да се поставим в едно състояние, при което да почувствуваме чрез ученията на духовната наука нещо от атмосферата, която прониква
душата
на един Посветен евреин, когато в нея се оживяваха тези слова: „Берешит бара Елохим е хашамаим вет харец".
Щайнер за „Битието" Сега ще изложа накратко разглеждането на Щайнер за „Битието" на Мойсей. При започване на разглеждането на Битието на Мойсей Щайнер казва: „Няма друг документ на човечеството, по отношение на който да е на лице тъй голямата възможност за отклоняване на истинския смисъл както при Битието, така и при описване на делото на седемте дни." Това значи, че тази книга е така написана, че мъчно може да се проникне в истинския й смисъл и затова обикновено се изпада в заблуждение при нейното разглеждане. По-нататък Щайнер казва: „Когато съвременният човек извика в душата си посредством някой от езиците, които понастоящем се употребяват, думи като „В началото Бог сътвори небето и земята", смисълът на тези думи му дава само едно твърде слабо отражение, само една слаба сянка от живота, който тези думи са извикали в душата на древните евреи.
Тъй като в случая се касае по-малко за едно заместване на древните думи на този документ със съвременните думи, а се касае повече до това, да се поставим в едно състояние, при което да почувствуваме чрез ученията на духовната наука нещо от атмосферата, която прониква
душата
на един Посветен евреин, когато в нея се оживяваха тези слова: „Берешит бара Елохим е хашамаим вет харец".
Цял свят се откривал в момента, когато тези думи разтърсваха неговата душа - пред него се откривал духовния свят, където става творението." За да разберем разглеждането на Щайнер върху Битието, трябва да се изясни основата, от която изхожда. Той изхожда от космогонията на съвременната окултна наука, която кос- могония той намира отразена в Битието на Мойсей. Според тази космогония Бог е създал света чрез ангелската йерархия. Ангелската йерархия се състои от девет чина както следват отдолу нагоре: ангели или духове на живота; архангели или духове на огъня; началства или духове на времето; власти или духове на формата; сили или духове на движението; господства или духове на интелигентността; престоли или духове на волята; херувими или духове на Мъдростта и хармонията; и серафими или духове на Любовта.
към текста >>
Цял свят се откривал в момента, когато тези думи разтърсваха неговата
душа
- пред него се откривал духовния свят, където става творението."
Щайнер за „Битието" Сега ще изложа накратко разглеждането на Щайнер за „Битието" на Мойсей. При започване на разглеждането на Битието на Мойсей Щайнер казва: „Няма друг документ на човечеството, по отношение на който да е на лице тъй голямата възможност за отклоняване на истинския смисъл както при Битието, така и при описване на делото на седемте дни." Това значи, че тази книга е така написана, че мъчно може да се проникне в истинския й смисъл и затова обикновено се изпада в заблуждение при нейното разглеждане. По-нататък Щайнер казва: „Когато съвременният човек извика в душата си посредством някой от езиците, които понастоящем се употребяват, думи като „В началото Бог сътвори небето и земята", смисълът на тези думи му дава само едно твърде слабо отражение, само една слаба сянка от живота, който тези думи са извикали в душата на древните евреи. Тъй като в случая се касае по-малко за едно заместване на древните думи на този документ със съвременните думи, а се касае повече до това, да се поставим в едно състояние, при което да почувствуваме чрез ученията на духовната наука нещо от атмосферата, която прониква душата на един Посветен евреин, когато в нея се оживяваха тези слова: „Берешит бара Елохим е хашамаим вет харец".
Цял свят се откривал в момента, когато тези думи разтърсваха неговата
душа
- пред него се откривал духовния свят, където става творението."
За да разберем разглеждането на Щайнер върху Битието, трябва да се изясни основата, от която изхожда. Той изхожда от космогонията на съвременната окултна наука, която кос- могония той намира отразена в Битието на Мойсей. Според тази космогония Бог е създал света чрез ангелската йерархия. Ангелската йерархия се състои от девет чина както следват отдолу нагоре: ангели или духове на живота; архангели или духове на огъня; началства или духове на времето; власти или духове на формата; сили или духове на движението; господства или духове на интелигентността; престоли или духове на волята; херувими или духове на Мъдростта и хармонията; и серафими или духове на Любовта. Второто положение, от което изхожда окултната космо- гония е, че нашият настоящ свят, респективно слънчевата система, от която ние сме част, е предшествувана от една друга вселена, на която нашата се явява като превъплощение.
към текста >>
Езикът, на който е написано Битието, е образен език и при произнасянето на всяка дума, на всеки звук в
душата
на Посветения са изпъквали цели картини на творението с всички духовни същества, които са пораждали тези картини.
А духовете, които стоят над началствата, са завършили своята човешка еволюция в безкрайността на времената. Непосредствено над началствата стоят властите или духовете на формата, които в еврейския езотеризъм носят името елохими. В развитието на даден космичен период всички йерархии вземат различно участие като изпълнители на Върховната воля на Бога. В настоящия Земен период на елохимите, които са духове на формата, било възложено да поставят началото на нашия Земен период. И те са, за които се казва: „В началото боговете създадоха небето и земята." Това начало, за което става дума тук, не принадлежи на сетивния свят, а е в Божествения свят.
Езикът, на който е написано Битието, е образен език и при произнасянето на всяка дума, на всеки звук в
душата
на Посветения са изпъквали цели картини на творението с всички духовни същества, които са пораждали тези картини.
Енергиите, които са действували в процеса на творението, са излизали от тези духовни същества. Тези енергии, чрез процеса на кондензацията постепенно са се кондензирали в огън, въздух и вода, в етерните първообрази на тези елементи, които ние познаваме на Земята и които са били основата на трите предшествуващи космични периоди - Сатурн, Слънце, Луна. В началото на нашия земен период елохимите, на които било възложено да поставят началото на нашия Земен период, да очертаят границата му след преминаването на космичната нощ, която разделя Лунния период от Земния, посредством една медитация си припомнят съществуването на всички предшествуващи периоди, които послужват като зародиш, от който ще се роди настоящия Земен период. Щайнер казва: „Първата буква „бет" от думата Берешит е извиквала в съзнанието на Посветения евреин при произнасянето й едно субстанционално действие на обиталище, на една черупка, на една обвивка. „Рост", втората съгласна, е извиквала образа на духовните същности, работещи във вътрешността на тази субстанционална обвивка.
към текста >>
Втората дума е „Бара", която се превежда обикновено с думата създаде, но това създаване не е физическо, а посредством една медитация на елохимите; те извикват от дълбочината на
душата
си първообразите на Небето и Земята.
„Рост", втората съгласна, е извиквала образа на духовните същности, работещи във вътрешността на тази субстанционална обвивка. „Тит", последният звук е извиквал образа на проникващата сила, оперираща във вътрешността на творението. Така полека-лека ние достигаме до принципа, върху който почива цялото това описание. И ако ние проникнем по-надълбоко в този принцип, ние ще почувствуваме тогава нещо от духа на този еврейски език, за който съвременният човек не може да си създаде някаква идея." Този творчески процес, за който става дума тук и който е изразен в обикновения превод с думата „създаде", това създаване не е станало в сетивния свят, а в духовния свят.
Втората дума е „Бара", която се превежда обикновено с думата създаде, но това създаване не е физическо, а посредством една медитация на елохимите; те извикват от дълбочината на
душата
си първообразите на Небето и Земята.
От медитацията на елохимите се поражда една представа и едно желание. Представата еволюира все повече към това, което се проявява външно, а желанието - към една вътрешна дейност, към един вътрешен живот. Тези два комплекса ни дават двата елемента, които се явявали в душата на древния Посветен евреин, когато отеквали в сърцето му думите, които обикновено се превеждат като Небе и Земя: „Хашамаим" и „Харец". Резюмирайки гореказаното, Щайнер казва: „Да задържим пред духовния си поглед следната картина: Един елементарен живот, в недрата на който действува природата на огъня, въздуха и водата. Духовните същества са там, зад тези елементи, потопени в една вселенска медитация.
към текста >>
Тези два комплекса ни дават двата елемента, които се явявали в
душата
на древния Посветен евреин, когато отеквали в сърцето му думите, които обикновено се превеждат като Небе и Земя: „Хашамаим" и „Харец".
И ако ние проникнем по-надълбоко в този принцип, ние ще почувствуваме тогава нещо от духа на този еврейски език, за който съвременният човек не може да си създаде някаква идея." Този творчески процес, за който става дума тук и който е изразен в обикновения превод с думата „създаде", това създаване не е станало в сетивния свят, а в духовния свят. Втората дума е „Бара", която се превежда обикновено с думата създаде, но това създаване не е физическо, а посредством една медитация на елохимите; те извикват от дълбочината на душата си първообразите на Небето и Земята. От медитацията на елохимите се поражда една представа и едно желание. Представата еволюира все повече към това, което се проявява външно, а желанието - към една вътрешна дейност, към един вътрешен живот.
Тези два комплекса ни дават двата елемента, които се явявали в
душата
на древния Посветен евреин, когато отеквали в сърцето му думите, които обикновено се превеждат като Небе и Земя: „Хашамаим" и „Харец".
Резюмирайки гореказаното, Щайнер казва: „Да задържим пред духовния си поглед следната картина: Един елементарен живот, в недрата на който действува природата на огъня, въздуха и водата. Духовните същества са там, зад тези елементи, потопени в една вселенска медитация. Тяхната творческа мисъл е пронизана от една цел - създаването на човека. От тяхната мисъл се ражда първо една представа, която се манифестира, изявява се навън и един живот, който се оживява отвътре, в самия себе си. В това съединение на елементите първичните духове създават чрез тяхната мисъл външните явления едновременно с вътрешните движения на живота."
към текста >>
Тези три елемента - топлина, въздух и вода са били смесени и са образували едно тъмно тяло, в недрата на което са действували нисшите сили на
душата
на елохимите.
В това съединение на елементите първичните духове създават чрез тяхната мисъл външните явления едновременно с вътрешните движения на живота." Светът е създаден чрез постепенна кондензация на едно духовно състояние на Битието под влияние на мисълта на елохимите, което духовно състояние се кондензира в една невидима за нас вътрешна топлина, елемент, който е бил в основата на древния Сатурн. След това под влияние на мисълта на елохимите, тази топлина се кондензира последователно в газообразно състояние, което е било основата на Слънчевия период, и след това във воден елемент, който е бил основата на Лунния период. Най-после се кондензира в твърда материя, която е основа на Земния период. Това е кондензация в низходяща степен.
Тези три елемента - топлина, въздух и вода са били смесени и са образували едно тъмно тяло, в недрата на което са действували нисшите сили на
душата
на елохимите.
Това състояние е описано в Библията с израза: „И Земята беше неус- троена и пуста". На еврейски то е означено с думите: „Тоху - Ва Боху". При кондензацията на топлината в газообразно състояние във възходяща степен, се отделя Светлина, която на еврейски е означена с думата „Хашамаим", която обикновено се превежда с думата Небе. Така че при кондензацията на топлината във въздух, във възходящо направление се отделя Светлина, светлинен етер. При кондензацията на въздуха във вода, във възходяща степен се явява един още по-тънък етер, който не се схваща със сетивата.
към текста >>
В тези висши еманации при кондензацията действуват висшите сили на
душата
на елохимите.
Този по-висш етер прониква звуковия етер също така. както мисълта прониква звуковете, произнесени от нашата уста и прави от тях думи. Това. което трансформира по този начин един прост звук в дума, изпълнена със съдържание и смисъл, е този по-тънък етер от звуковия, който прониква звуковия етер и упражнява едно космично въздействие, и дава смисъл на звуковете, организиращи вселената. Това е Словото, организиращо пространството. И това Слово, смесено по този начин със звуковия етер, то е същевременно и началото на живота, това е подвижният и действуващ живот.
В тези висши еманации при кондензацията действуват висшите сили на
душата
на елохимите.
И когато в Битието се казва, че Бог е рекъл да бъде Светлина и станало Светлина, подразбира този именно процес на кондензация на топлината, при която се отделя Светлина. И след това разделяне на Светлината от тъмнината: Светлината отива нагоре, а тъмнината остава с по-гъста субстанция, която наричаме Земя. а Светлината наричаме Небе. След това в Битието се описва делото на седемте дена - как Бог в шест дни създал света с всичко в него и в седмия ден си починал. В основата си всичко това, което Библията описва в това дело на шестте дни, е едно възкресяване на онези предшествуващи състояния - Сатурновия, Слънчевия и Лунния периоди, но под един нов аспект и възобновена форма.
към текста >>
И докато виждането на цветовете, на форми представя изобщо доста точно вътрешната дейност на силите, които действуват в човешкия организъм, то гласовете изразяват най-често празнотите, които се пораждат в
душата
.
Тези две светещи кълба, които се проектират в пространството, това е зрителната сила, която се проектира в тези два образа в пространството. Това са вътрешните сили на човешките очи, които се проектират като две светещи кълба и човек би изпаднал в заблуда, ако ги вземе за проявление на външни духовни същества. Една още по-голяма грешка е тази, когато в началото на ясновидството чрез някои методи се достигне до това състояние да се чуват гласове. Да се вземат тези гласове за външни духовни реалности би било една голяма грешка, в която всеки начинаещ може да изпадне. И тук се касае за едно ехо от дейността на неговите вътрешни сили.
И докато виждането на цветовете, на форми представя изобщо доста точно вътрешната дейност на силите, които действуват в човешкия организъм, то гласовете изразяват най-често празнотите, които се пораждат в
душата
.
Най-добре е за тези, които започват да ги чуват, е да не им се доверяват. Всички тези прояви са плод на образното съзнание, което се събужда в първите стъпки на ясновидството и трябва да бъдат приемани с голяма предпазливост. Това е един вид съзнание на възприемателните органи, едно проектиране на съзнанието в пространството. В древната Луна Светлината е развила сетивните органи на човека и това, което човек е възприемал, това е именно онази дейност на собствените му органи. Той е възприемал образите, които му се струвало, че изпълват космичното пространство.
към текста >>
Ако се възприема днес живота на
душата
под тази форма, без да могат да бъдат отличени външните предмети от това отражение на вътрешната дейност, то би било нещо патологично, докато за лунното съзнание на човека то е било естествено.
Така например, той не е бил в състояние да отдели Слънцето от себе си. Това, което той чувствал, то е било развиването на неговите очи, нещо, което той е възприемал под формата на едно огромно, зрително възприятие, изпълващо цялото пространство. По такъв начин лунното съзнание на тогавашния човек имало характер на едно образно възприемане. Но възприеманите образи представяли вътрешна формация на психичния му живот. Лунният човек е бил затворен в астрала и е чувствал своя вътрешен живот като един външен факт.
Ако се възприема днес живота на
душата
под тази форма, без да могат да бъдат отличени външните предмети от това отражение на вътрешната дейност, то би било нещо патологично, докато за лунното съзнание на човека то е било естествено.
Човек е възприемал в себе си работата на съществата, които нарекохме Елохими. По-рано не само човек, но и самите йерархии нямали това съзнание, което има сегашния човек. Ангелите, които тогава са минавали през стадия на човека, не са имали съзнанието на днешния човек, но те са имали друго съзнание. Нищо в природата не се повтаря два пъти. Всеки момент в еволюцията става само веднъж, а не се повтаря вече един минал момент.
към текста >>
В
душата
на древните еврейски Мъдреци тази дума е събуждала една представа, която ние можем да изразим с понятието земен човек.
Ако Земята при формирането си се явява като едно повторение на предшествуващи космични периоди - Сатурн, Слънце и Луна - то трябва да се предполага, че човек, който е съществувал в тези предшествуващи периоди, се явява наново заедно със Земята. И така, той е съществувал и преди шестия ден. Но тогава как да разберем факта, че Битието не говори ясно за човека преди шестия ден? Битието говори за Адам и за момента на раждането на човека, и че на древния еврейски език думата Адам отговаря на нашата дума човек. Но за да разберели смисъла на тази дума, трябва да разбираме какво значи името Адам.
В
душата
на древните еврейски Мъдреци тази дума е събуждала една представа, която ние можем да изразим с понятието земен човек.
Така че човекът, за когото се говори в Битието, е земно същество. Той е венец на всичко земно, краен плод на земната еволюция. Но това, което се концентрира в плода на растението, е съществувало и по-рано в същината на растението. Ние не ще намерим човека в първите пет дена на творението ако мислим, че физическият елемент на човека се проявява преди неговата душа и дух. Физическият човек такъв, какъвто ние го виждаме върху Земята.
към текста >>
Ние не ще намерим човека в първите пет дена на творението ако мислим, че физическият елемент на човека се проявява преди неговата
душа
и дух.
Но за да разберели смисъла на тази дума, трябва да разбираме какво значи името Адам. В душата на древните еврейски Мъдреци тази дума е събуждала една представа, която ние можем да изразим с понятието земен човек. Така че човекът, за когото се говори в Битието, е земно същество. Той е венец на всичко земно, краен плод на земната еволюция. Но това, което се концентрира в плода на растението, е съществувало и по-рано в същината на растението.
Ние не ще намерим човека в първите пет дена на творението ако мислим, че физическият елемент на човека се проявява преди неговата
душа
и дух.
Физическият човек такъв, какъвто ние го виждаме върху Земята. може да се сравни с водата, която чрез охлаждане се превръща в лед. Също така. както водата се кондензира в лед, през шестия ден на творението елохимите кондензират духа и душата на човека, за да направят от това едно земно същество. И следователно, в първите дни на творението ние не намираме човека като едно физическо същество, но само като едно духовно същество, състоящо се от дух и душа.
към текста >>
както водата се кондензира в лед, през шестия ден на творението елохимите кондензират духа и
душата
на човека, за да направят от това едно земно същество.
Но това, което се концентрира в плода на растението, е съществувало и по-рано в същината на растението. Ние не ще намерим човека в първите пет дена на творението ако мислим, че физическият елемент на човека се проявява преди неговата душа и дух. Физическият човек такъв, какъвто ние го виждаме върху Земята. може да се сравни с водата, която чрез охлаждане се превръща в лед. Също така.
както водата се кондензира в лед, през шестия ден на творението елохимите кондензират духа и
душата
на човека, за да направят от това едно земно същество.
И следователно, в първите дни на творението ние не намираме човека като едно физическо същество, но само като едно духовно същество, състоящо се от дух и душа. Ако ние се поставим на гледището на Битието, в първия ден е на лице една вътрешна творческа дейност и външно манифестиране. И ние не можем да намерим там земния човек, който е съществувал само в атмосферата на Земята като душа и дух. Неговото съществуване върху Земята се подготвя от това същество, състоящо се от дух и душа. Как този зародиш е бил подготвен, когато Битието ни описва, че космичната мисъл ражда тази опозиция, за която стана въпрос - вътрешната дейност и манифестирането навън, и че духът на елохим покрива общото това нещо.
към текста >>
И следователно, в първите дни на творението ние не намираме човека като едно физическо същество, но само като едно духовно същество, състоящо се от дух и
душа
.
Ние не ще намерим човека в първите пет дена на творението ако мислим, че физическият елемент на човека се проявява преди неговата душа и дух. Физическият човек такъв, какъвто ние го виждаме върху Земята. може да се сравни с водата, която чрез охлаждане се превръща в лед. Също така. както водата се кондензира в лед, през шестия ден на творението елохимите кондензират духа и душата на човека, за да направят от това едно земно същество.
И следователно, в първите дни на творението ние не намираме човека като едно физическо същество, но само като едно духовно същество, състоящо се от дух и
душа
.
Ако ние се поставим на гледището на Битието, в първия ден е на лице една вътрешна творческа дейност и външно манифестиране. И ние не можем да намерим там земния човек, който е съществувал само в атмосферата на Земята като душа и дух. Неговото съществуване върху Земята се подготвя от това същество, състоящо се от дух и душа. Как този зародиш е бил подготвен, когато Битието ни описва, че космичната мисъл ражда тази опозиция, за която стана въпрос - вътрешната дейност и манифестирането навън, и че духът на елохим покрива общото това нещо. това, което ние наричаме в окултната наука сетивна душа, което в обикновения език се нарича сърце на човека и който днес считаме за вътрешна природа на човека.
към текста >>
И ние не можем да намерим там земния човек, който е съществувал само в атмосферата на Земята като
душа
и дух.
може да се сравни с водата, която чрез охлаждане се превръща в лед. Също така. както водата се кондензира в лед, през шестия ден на творението елохимите кондензират духа и душата на човека, за да направят от това едно земно същество. И следователно, в първите дни на творението ние не намираме човека като едно физическо същество, но само като едно духовно същество, състоящо се от дух и душа. Ако ние се поставим на гледището на Битието, в първия ден е на лице една вътрешна творческа дейност и външно манифестиране.
И ние не можем да намерим там земния човек, който е съществувал само в атмосферата на Земята като
душа
и дух.
Неговото съществуване върху Земята се подготвя от това същество, състоящо се от дух и душа. Как този зародиш е бил подготвен, когато Битието ни описва, че космичната мисъл ражда тази опозиция, за която стана въпрос - вътрешната дейност и манифестирането навън, и че духът на елохим покрива общото това нещо. това, което ние наричаме в окултната наука сетивна душа, което в обикновения език се нарича сърце на човека и който днес считаме за вътрешна природа на човека. То се подготвя, според Битието, в първия ден на творението до момента, в който се казва: Да бъде Светлина, и стана Светлина. Сетивната душа е изпълвала тогава духовната атмосфера на Земята.
към текста >>
Неговото съществуване върху Земята се подготвя от това същество, състоящо се от дух и
душа
.
Също така. както водата се кондензира в лед, през шестия ден на творението елохимите кондензират духа и душата на човека, за да направят от това едно земно същество. И следователно, в първите дни на творението ние не намираме човека като едно физическо същество, но само като едно духовно същество, състоящо се от дух и душа. Ако ние се поставим на гледището на Битието, в първия ден е на лице една вътрешна творческа дейност и външно манифестиране. И ние не можем да намерим там земния човек, който е съществувал само в атмосферата на Земята като душа и дух.
Неговото съществуване върху Земята се подготвя от това същество, състоящо се от дух и
душа
.
Как този зародиш е бил подготвен, когато Битието ни описва, че космичната мисъл ражда тази опозиция, за която стана въпрос - вътрешната дейност и манифестирането навън, и че духът на елохим покрива общото това нещо. това, което ние наричаме в окултната наука сетивна душа, което в обикновения език се нарича сърце на човека и който днес считаме за вътрешна природа на човека. То се подготвя, според Битието, в първия ден на творението до момента, в който се казва: Да бъде Светлина, и стана Светлина. Сетивната душа е изпълвала тогава духовната атмосфера на Земята. Така ние намираме сетивната душа в земната атмосфера и я поставяме на мястото, което обикновено е наречено първия ден на творението.
към текста >>
това, което ние наричаме в окултната наука сетивна
душа
, което в обикновения език се нарича сърце на човека и който днес считаме за вътрешна природа на човека.
И следователно, в първите дни на творението ние не намираме човека като едно физическо същество, но само като едно духовно същество, състоящо се от дух и душа. Ако ние се поставим на гледището на Битието, в първия ден е на лице една вътрешна творческа дейност и външно манифестиране. И ние не можем да намерим там земния човек, който е съществувал само в атмосферата на Земята като душа и дух. Неговото съществуване върху Земята се подготвя от това същество, състоящо се от дух и душа. Как този зародиш е бил подготвен, когато Битието ни описва, че космичната мисъл ражда тази опозиция, за която стана въпрос - вътрешната дейност и манифестирането навън, и че духът на елохим покрива общото това нещо.
това, което ние наричаме в окултната наука сетивна
душа
, което в обикновения език се нарича сърце на човека и който днес считаме за вътрешна природа на човека.
То се подготвя, според Битието, в първия ден на творението до момента, в който се казва: Да бъде Светлина, и стана Светлина. Сетивната душа е изпълвала тогава духовната атмосфера на Земята. Така ние намираме сетивната душа в земната атмосфера и я поставяме на мястото, което обикновено е наречено първия ден на творението. Там. където действуват елохимите и йерархиите, които ги подпомагат, ние виждаме да се формира така, както днес се образуват облаците в атмосферата, човешката духовна природа, а именно най-напред се формира това, което се нарича сетивна душа. Еволюцията продължава след това и ние ще срещнем да се появява това, което наричаме разумна душа.
към текста >>
Сетивната
душа
е изпълвала тогава духовната атмосфера на Земята.
И ние не можем да намерим там земния човек, който е съществувал само в атмосферата на Земята като душа и дух. Неговото съществуване върху Земята се подготвя от това същество, състоящо се от дух и душа. Как този зародиш е бил подготвен, когато Битието ни описва, че космичната мисъл ражда тази опозиция, за която стана въпрос - вътрешната дейност и манифестирането навън, и че духът на елохим покрива общото това нещо. това, което ние наричаме в окултната наука сетивна душа, което в обикновения език се нарича сърце на човека и който днес считаме за вътрешна природа на човека. То се подготвя, според Битието, в първия ден на творението до момента, в който се казва: Да бъде Светлина, и стана Светлина.
Сетивната
душа
е изпълвала тогава духовната атмосфера на Земята.
Така ние намираме сетивната душа в земната атмосфера и я поставяме на мястото, което обикновено е наречено първия ден на творението. Там. където действуват елохимите и йерархиите, които ги подпомагат, ние виждаме да се формира така, както днес се образуват облаците в атмосферата, човешката духовна природа, а именно най-напред се формира това, което се нарича сетивна душа. Еволюцията продължава след това и ние ще срещнем да се появява това, което наричаме разумна душа. Сетивната душа прогресира към разумната душа чрез един вид психическа кондензация, извършваща се в атмосферата на Земята през втория ден на творението. Следователно, когато звуковият етер се появява в еволюцията и когато горните водни маси се отделят от долните, човешкото същество принадлежи още към горната сфера и то е съставено от зародишите на сетивната душа и на разумната душа.
към текста >>
Така ние намираме сетивната
душа
в земната атмосфера и я поставяме на мястото, което обикновено е наречено първия ден на творението.
Неговото съществуване върху Земята се подготвя от това същество, състоящо се от дух и душа. Как този зародиш е бил подготвен, когато Битието ни описва, че космичната мисъл ражда тази опозиция, за която стана въпрос - вътрешната дейност и манифестирането навън, и че духът на елохим покрива общото това нещо. това, което ние наричаме в окултната наука сетивна душа, което в обикновения език се нарича сърце на човека и който днес считаме за вътрешна природа на човека. То се подготвя, според Битието, в първия ден на творението до момента, в който се казва: Да бъде Светлина, и стана Светлина. Сетивната душа е изпълвала тогава духовната атмосфера на Земята.
Така ние намираме сетивната
душа
в земната атмосфера и я поставяме на мястото, което обикновено е наречено първия ден на творението.
Там. където действуват елохимите и йерархиите, които ги подпомагат, ние виждаме да се формира така, както днес се образуват облаците в атмосферата, човешката духовна природа, а именно най-напред се формира това, което се нарича сетивна душа. Еволюцията продължава след това и ние ще срещнем да се появява това, което наричаме разумна душа. Сетивната душа прогресира към разумната душа чрез един вид психическа кондензация, извършваща се в атмосферата на Земята през втория ден на творението. Следователно, когато звуковият етер се появява в еволюцията и когато горните водни маси се отделят от долните, човешкото същество принадлежи още към горната сфера и то е съставено от зародишите на сетивната душа и на разумната душа. В третия ден на творението човешкото развитие достига до раждането или проявлението на съзнателната душа и в целия процес, изложен в Битието в третия ден на творението на Земята, се появява растителното царство - всяко растение според своя вид, чрез действието на жизнения етер.
към текста >>
Там. където действуват елохимите и йерархиите, които ги подпомагат, ние виждаме да се формира така, както днес се образуват облаците в атмосферата, човешката духовна природа, а именно най-напред се формира това, което се нарича сетивна
душа
.
Как този зародиш е бил подготвен, когато Битието ни описва, че космичната мисъл ражда тази опозиция, за която стана въпрос - вътрешната дейност и манифестирането навън, и че духът на елохим покрива общото това нещо. това, което ние наричаме в окултната наука сетивна душа, което в обикновения език се нарича сърце на човека и който днес считаме за вътрешна природа на човека. То се подготвя, според Битието, в първия ден на творението до момента, в който се казва: Да бъде Светлина, и стана Светлина. Сетивната душа е изпълвала тогава духовната атмосфера на Земята. Така ние намираме сетивната душа в земната атмосфера и я поставяме на мястото, което обикновено е наречено първия ден на творението.
Там. където действуват елохимите и йерархиите, които ги подпомагат, ние виждаме да се формира така, както днес се образуват облаците в атмосферата, човешката духовна природа, а именно най-напред се формира това, което се нарича сетивна
душа
.
Еволюцията продължава след това и ние ще срещнем да се появява това, което наричаме разумна душа. Сетивната душа прогресира към разумната душа чрез един вид психическа кондензация, извършваща се в атмосферата на Земята през втория ден на творението. Следователно, когато звуковият етер се появява в еволюцията и когато горните водни маси се отделят от долните, човешкото същество принадлежи още към горната сфера и то е съставено от зародишите на сетивната душа и на разумната душа. В третия ден на творението човешкото развитие достига до раждането или проявлението на съзнателната душа и в целия процес, изложен в Битието в третия ден на творението на Земята, се появява растителното царство - всяко растение според своя вид, чрез действието на жизнения етер. Така че от Земята излиза растителният живот, а отгоре в етера плува това, което нарекохме съзнателна душа, съединена със сетивната и разумната душа.
към текста >>
Еволюцията продължава след това и ние ще срещнем да се появява това, което наричаме разумна
душа
.
това, което ние наричаме в окултната наука сетивна душа, което в обикновения език се нарича сърце на човека и който днес считаме за вътрешна природа на човека. То се подготвя, според Битието, в първия ден на творението до момента, в който се казва: Да бъде Светлина, и стана Светлина. Сетивната душа е изпълвала тогава духовната атмосфера на Земята. Така ние намираме сетивната душа в земната атмосфера и я поставяме на мястото, което обикновено е наречено първия ден на творението. Там. където действуват елохимите и йерархиите, които ги подпомагат, ние виждаме да се формира така, както днес се образуват облаците в атмосферата, човешката духовна природа, а именно най-напред се формира това, което се нарича сетивна душа.
Еволюцията продължава след това и ние ще срещнем да се появява това, което наричаме разумна
душа
.
Сетивната душа прогресира към разумната душа чрез един вид психическа кондензация, извършваща се в атмосферата на Земята през втория ден на творението. Следователно, когато звуковият етер се появява в еволюцията и когато горните водни маси се отделят от долните, човешкото същество принадлежи още към горната сфера и то е съставено от зародишите на сетивната душа и на разумната душа. В третия ден на творението човешкото развитие достига до раждането или проявлението на съзнателната душа и в целия процес, изложен в Битието в третия ден на творението на Земята, се появява растителното царство - всяко растение според своя вид, чрез действието на жизнения етер. Така че от Земята излиза растителният живот, а отгоре в етера плува това, което нарекохме съзнателна душа, съединена със сетивната и разумната душа. Човек като душа и дух живее в атмосферата на Земята, в недрата на намиращите се там различни духовни същества.
към текста >>
Сетивната
душа
прогресира към разумната
душа
чрез един вид психическа кондензация, извършваща се в атмосферата на Земята през втория ден на творението.
То се подготвя, според Битието, в първия ден на творението до момента, в който се казва: Да бъде Светлина, и стана Светлина. Сетивната душа е изпълвала тогава духовната атмосфера на Земята. Така ние намираме сетивната душа в земната атмосфера и я поставяме на мястото, което обикновено е наречено първия ден на творението. Там. където действуват елохимите и йерархиите, които ги подпомагат, ние виждаме да се формира така, както днес се образуват облаците в атмосферата, човешката духовна природа, а именно най-напред се формира това, което се нарича сетивна душа. Еволюцията продължава след това и ние ще срещнем да се появява това, което наричаме разумна душа.
Сетивната
душа
прогресира към разумната
душа
чрез един вид психическа кондензация, извършваща се в атмосферата на Земята през втория ден на творението.
Следователно, когато звуковият етер се появява в еволюцията и когато горните водни маси се отделят от долните, човешкото същество принадлежи още към горната сфера и то е съставено от зародишите на сетивната душа и на разумната душа. В третия ден на творението човешкото развитие достига до раждането или проявлението на съзнателната душа и в целия процес, изложен в Битието в третия ден на творението на Земята, се появява растителното царство - всяко растение според своя вид, чрез действието на жизнения етер. Така че от Земята излиза растителният живот, а отгоре в етера плува това, което нарекохме съзнателна душа, съединена със сетивната и разумната душа. Човек като душа и дух живее в атмосферата на Земята, в недрата на намиращите се там различни духовни същества. Той още няма независимо съществуване.
към текста >>
Следователно, когато звуковият етер се появява в еволюцията и когато горните водни маси се отделят от долните, човешкото същество принадлежи още към горната сфера и то е съставено от зародишите на сетивната
душа
и на разумната
душа
.
Сетивната душа е изпълвала тогава духовната атмосфера на Земята. Така ние намираме сетивната душа в земната атмосфера и я поставяме на мястото, което обикновено е наречено първия ден на творението. Там. където действуват елохимите и йерархиите, които ги подпомагат, ние виждаме да се формира така, както днес се образуват облаците в атмосферата, човешката духовна природа, а именно най-напред се формира това, което се нарича сетивна душа. Еволюцията продължава след това и ние ще срещнем да се появява това, което наричаме разумна душа. Сетивната душа прогресира към разумната душа чрез един вид психическа кондензация, извършваща се в атмосферата на Земята през втория ден на творението.
Следователно, когато звуковият етер се появява в еволюцията и когато горните водни маси се отделят от долните, човешкото същество принадлежи още към горната сфера и то е съставено от зародишите на сетивната
душа
и на разумната
душа
.
В третия ден на творението човешкото развитие достига до раждането или проявлението на съзнателната душа и в целия процес, изложен в Битието в третия ден на творението на Земята, се появява растителното царство - всяко растение според своя вид, чрез действието на жизнения етер. Така че от Земята излиза растителният живот, а отгоре в етера плува това, което нарекохме съзнателна душа, съединена със сетивната и разумната душа. Човек като душа и дух живее в атмосферата на Земята, в недрата на намиращите се там различни духовни същества. Той още няма независимо съществуване. Ние можем да си го представим като един орган вътре в елохимите, архангелите и т.н.
към текста >>
В третия ден на творението човешкото развитие достига до раждането или проявлението на съзнателната
душа
и в целия процес, изложен в Битието в третия ден на творението на Земята, се появява растителното царство - всяко растение според своя вид, чрез действието на жизнения етер.
Така ние намираме сетивната душа в земната атмосфера и я поставяме на мястото, което обикновено е наречено първия ден на творението. Там. където действуват елохимите и йерархиите, които ги подпомагат, ние виждаме да се формира така, както днес се образуват облаците в атмосферата, човешката духовна природа, а именно най-напред се формира това, което се нарича сетивна душа. Еволюцията продължава след това и ние ще срещнем да се появява това, което наричаме разумна душа. Сетивната душа прогресира към разумната душа чрез един вид психическа кондензация, извършваща се в атмосферата на Земята през втория ден на творението. Следователно, когато звуковият етер се появява в еволюцията и когато горните водни маси се отделят от долните, човешкото същество принадлежи още към горната сфера и то е съставено от зародишите на сетивната душа и на разумната душа.
В третия ден на творението човешкото развитие достига до раждането или проявлението на съзнателната
душа
и в целия процес, изложен в Битието в третия ден на творението на Земята, се появява растителното царство - всяко растение според своя вид, чрез действието на жизнения етер.
Така че от Земята излиза растителният живот, а отгоре в етера плува това, което нарекохме съзнателна душа, съединена със сетивната и разумната душа. Човек като душа и дух живее в атмосферата на Земята, в недрата на намиращите се там различни духовни същества. Той още няма независимо съществуване. Ние можем да си го представим като един орган вътре в елохимите, архангелите и т.н. - духовните същества, в недрата на които той живее като една част от техния организъм.
към текста >>
Така че от Земята излиза растителният живот, а отгоре в етера плува това, което нарекохме съзнателна
душа
, съединена със сетивната и разумната
душа
.
Там. където действуват елохимите и йерархиите, които ги подпомагат, ние виждаме да се формира така, както днес се образуват облаците в атмосферата, човешката духовна природа, а именно най-напред се формира това, което се нарича сетивна душа. Еволюцията продължава след това и ние ще срещнем да се появява това, което наричаме разумна душа. Сетивната душа прогресира към разумната душа чрез един вид психическа кондензация, извършваща се в атмосферата на Земята през втория ден на творението. Следователно, когато звуковият етер се появява в еволюцията и когато горните водни маси се отделят от долните, човешкото същество принадлежи още към горната сфера и то е съставено от зародишите на сетивната душа и на разумната душа. В третия ден на творението човешкото развитие достига до раждането или проявлението на съзнателната душа и в целия процес, изложен в Битието в третия ден на творението на Земята, се появява растителното царство - всяко растение според своя вид, чрез действието на жизнения етер.
Така че от Земята излиза растителният живот, а отгоре в етера плува това, което нарекохме съзнателна
душа
, съединена със сетивната и разумната
душа
.
Човек като душа и дух живее в атмосферата на Земята, в недрата на намиращите се там различни духовни същества. Той още няма независимо съществуване. Ние можем да си го представим като един орган вътре в елохимите, архангелите и т.н. - духовните същества, в недрата на които той живее като една част от техния организъм. Ето защо естествено е в Битието да се говори само за тези духовни същности, а не и за човека до шестия ден на творението.
към текста >>
Човек като
душа
и дух живее в атмосферата на Земята, в недрата на намиращите се там различни духовни същества.
Еволюцията продължава след това и ние ще срещнем да се появява това, което наричаме разумна душа. Сетивната душа прогресира към разумната душа чрез един вид психическа кондензация, извършваща се в атмосферата на Земята през втория ден на творението. Следователно, когато звуковият етер се появява в еволюцията и когато горните водни маси се отделят от долните, човешкото същество принадлежи още към горната сфера и то е съставено от зародишите на сетивната душа и на разумната душа. В третия ден на творението човешкото развитие достига до раждането или проявлението на съзнателната душа и в целия процес, изложен в Битието в третия ден на творението на Земята, се появява растителното царство - всяко растение според своя вид, чрез действието на жизнения етер. Така че от Земята излиза растителният живот, а отгоре в етера плува това, което нарекохме съзнателна душа, съединена със сетивната и разумната душа.
Човек като
душа
и дух живее в атмосферата на Земята, в недрата на намиращите се там различни духовни същества.
Той още няма независимо съществуване. Ние можем да си го представим като един орган вътре в елохимите, архангелите и т.н. - духовните същества, в недрата на които той живее като една част от техния организъм. Ето защо естествено е в Битието да се говори само за тези духовни същности, а не и за човека до шестия ден на творението. Самите тези духовни същества през това време на земната еволюция вече са развили индивидуалности.
към текста >>
Това същество, състоящо се от
душа
и дух, е трябвало полека-ле- ка да се облече в една телесна форма.
- духовните същества, в недрата на които той живее като една част от техния организъм. Ето защо естествено е в Битието да се говори само за тези духовни същности, а не и за човека до шестия ден на творението. Самите тези духовни същества през това време на земната еволюция вече са развили индивидуалности. И да се описва тяхното предназначение е все едно да се описва това на човешкия зародиш. Но за да може един човек да обитава реално Земята, трябвало е да стане прогресивно кондензиране на неговото същество.
Това същество, състоящо се от
душа
и дух, е трябвало полека-ле- ка да се облече в една телесна форма.
Ние имаме прочее това, което в края на третия ден на творението се описва в Библията, едно човешко същество, съставено от трите части на душата - сетивната, разумната и съзнателната душа. Но всичко това е трябвало да вземе едно сетивно облекло. В недрата на тази духовна сфера човек е трябвало най-напред да облече едно астрално тяло. Това е станало в третия ден на творението. В настоящия момент от развитието на човека ние намираме астралното тяло, отделено от физическото през време на съня.
към текста >>
Ние имаме прочее това, което в края на третия ден на творението се описва в Библията, едно човешко същество, съставено от трите части на
душата
- сетивната, разумната и съзнателната
душа
.
Ето защо естествено е в Битието да се говори само за тези духовни същности, а не и за човека до шестия ден на творението. Самите тези духовни същества през това време на земната еволюция вече са развили индивидуалности. И да се описва тяхното предназначение е все едно да се описва това на човешкия зародиш. Но за да може един човек да обитава реално Земята, трябвало е да стане прогресивно кондензиране на неговото същество. Това същество, състоящо се от душа и дух, е трябвало полека-ле- ка да се облече в една телесна форма.
Ние имаме прочее това, което в края на третия ден на творението се описва в Библията, едно човешко същество, съставено от трите части на
душата
- сетивната, разумната и съзнателната
душа
.
Но всичко това е трябвало да вземе едно сетивно облекло. В недрата на тази духовна сфера човек е трябвало най-напред да облече едно астрално тяло. Това е станало в третия ден на творението. В настоящия момент от развитието на човека ние намираме астралното тяло, отделено от физическото през време на съня. През време на сън астралното тяло излиза спираловидно от физическото и със своите токове се разпростира в цялата Слънчева система, и черпи сили от всички планетни йерархии, за да може с тези сили да обнови физическото тяло като се върне.
към текста >>
И когато ние казваме, че през четвъртия ден на творението човешкото същество, състоящо се от дух и
душа
, се облича в едно астрално тяло, изтъкано от астрални сили, и подчинено на астралните закони, то е, понеже в четвъртия ден звездите развиват своята дейност в атмосферата на Земята.
В настоящия момент от развитието на човека ние намираме астралното тяло, отделено от физическото през време на съня. През време на сън астралното тяло излиза спираловидно от физическото и със своите токове се разпростира в цялата Слънчева система, и черпи сили от всички планетни йерархии, за да може с тези сили да обнови физическото тяло като се върне. Затова астралното тяло е наречено "астрално или звездно" от средновековните окултисти - розенкройцерите. От това следва, че силите, които формират това тяло идват от звездния свят. Трябвало е значи, тези звезди вече да съществуват.
И когато ние казваме, че през четвъртия ден на творението човешкото същество, състоящо се от дух и
душа
, се облича в едно астрално тяло, изтъкано от астрални сили, и подчинено на астралните закони, то е, понеже в четвъртия ден звездите развиват своята дейност в атмосферата на Земята.
Това именно казва Битието, когато проследява как в четвъртия ден на творението астралното тяло на човека се формира според своите закони. Битието описва вярно това обличане в астрално тяло, с което човек е живял в духовната и астрална атмосфера на Земята, в дейността на този звезден свят, който се доближава непосредствено до нашата Земя. Разказът на Битието съдържа дълбок смисъл, който е в пълно съгласие с това, което ни разкрива сега окултната наука. Разбира се за времето, за което говори Битието, астралното тяло не е било още такова, каквото е у съвременния човек през време на съня. В следващата епоха, тази която Битието описва като ден пети на творението, ние трябва да очакваме да видим една нова кондензация на човека.
към текста >>
защото тяхната
душа
и техният дух - груповата
душа
на животинските раси е слязла върху Земята преди да е достигната онази зрялост, която изисква човешката форма.
В петия ден на творението земните условия още не бяха готови да дадат подходяща форма на човешкото същество от етерния свят. То е трябвало да почака в етерната сфера, за да премине еволюцията, която не му предлага още условия за земен живот. Ако той не беше почакал в етерната сфера, докато се създадат подходящи условия, той е трябвало да се облече в една животинска форма. Ако животните са станали това. което са те днес, то е.
защото тяхната
душа
и техният дух - груповата
душа
на животинските раси е слязла върху Земята преди да е достигната онази зрялост, която изисква човешката форма.
Затова човек е трябвало да почака в етерния свят. А тези души, които слязоха преждевременно на Земята, се облякоха със животински форми и станаха животни. В петия ден на творението Земята е била изпълнена с въздух и вода. В тези условия човек още не е можел да си образува едно земно тяло. Животинските същности, груповите души на животните, които са слезли тогава, са били същества от въздух и вода.
към текста >>
Човек не би могъл да разбере собствения си произход дотогава, докато се отказва да разбере, че той най-напред се е появил под формата на
душа
и дух, после под астрална форма, след това в етерна форма и че физическото състояние най- първо се явява в топлинната форма, а след това идва въздушната форма, и най-после се явява формата от твърда материя.
Това подразбира, че тогава той е добил тяло, състоящо се от месо и кости. Значи, човек се явява на Земята в едно тяло от топлина. Тази форма се явява, когато елохимите казват: Да създадем човека. Една по-голяма кондензация е станала след шестия ден на творението. Тя се е състояла в този елемент, който му вдъхнаха елохимите, които вдъхнаха в ноздрите на човека дихание на живота.
Човек не би могъл да разбере собствения си произход дотогава, докато се отказва да разбере, че той най-напред се е появил под формата на
душа
и дух, после под астрална форма, след това в етерна форма и че физическото състояние най- първо се явява в топлинната форма, а след това идва въздушната форма, и най-после се явява формата от твърда материя.
И когато се казва, че Йехова-Елохим вдъхнал на човека жизнено дихание, ние трябва да си представим, за да разберем произхода на човека, че физическият човек първоначално е бил създаден от топлина и въздух, а не от месо и кости. От тънкото се ражда по-плътното, а не от по-плътното - по- тънкото. Твърде трудно е за съвременния човек да мисли така, но това е Истината. Така ще се разбере мисълта, предадена в различните религиозни предания, че човек е слязъл на Земята от атмосферата, от един по-висок свят. Когато Библията, след като ни описва дните на творението, ни говори за това.
към текста >>
според своята групова
душа
, които са съществували в астралното и етерното състояние на астралното тяло на Земята.
Всичко е било обвито в мъгли, придвижвани от всякакъв вид пари, пяна и кипеж на разни елементи. Много от елементите, които днес са твърди, са били в тези времена още в състояние на изпарение, проникващи атмосферата. В течение на дълга част от Атлантския период тези мъгливи маси са обвивали Земята. И когато в Битието се говори, че в третия ден са се явили растенията, не трябва да си представяме сегашните растения, но груповите души на растенията. Затова там е казано: Всяко растение се явява според своя вид, т.е.
според своята групова
душа
, които са съществували в астралното и етерното състояние на астралното тяло на Земята.
Писанието, което ни се дава за третия ден, появата на растителното царство не може да се схване с нашите физически сетива, а само с ясновидство. От лемурийско време до началото на Атлантския период мъглите в атмосферата на Земята постепенно се разредяват. Атмосферата все повече и повече се просветлява и това. което по-рано е било етерно, се превръща в едно състояние, приближаващо се до това. което Ние днес познаваме.
към текста >>
Но физическото тяло, необходимо за изразяване на
душата
, се появява по-късно.
Човекът, за когото се казва: Нека да създадем човека по образ и подобие, е едновременно и мъж, и жена. Разделянето на половете става по-късно, към края на Лемурийската епоха. При това разделяне мъжкото физическо тяло се оживотворя- ва от женското етерно тяло, а женското физическо тяло се ожи- вотворява от мъжко етерно тяло. Както видяхме, трите души на човека - сетивната, разумната и съзнателната, са формирани през първите дни на творението. Те са били създадени тогава в техния зародиш.
Но физическото тяло, необходимо за изразяване на
душата
, се появява по-късно.
Значи, първо се заражда духовният елемент, който впоследствие се облича в астрален елемент. Същият след това постепенно се кондензира в етерен и физически. И едва тогава Духът идва да се отпечата в материята, т.е. да получи форма на жизнено дихание. Значи зародишът, който Йехова-Елохим вложи в човешкото същество, е бил предварително формиран в недрата на елохимите.
към текста >>
Древноеврейските изрази: нефеш, руах и нешама не са нищо друго, освен трите аспекта на
душата
, за които говори окултната наука.
И едва тогава Духът идва да се отпечата в материята, т.е. да получи форма на жизнено дихание. Значи зародишът, който Йехова-Елохим вложи в човешкото същество, е бил предварително формиран в недрата на елохимите. Този зародиш, който иде отгоре, впоследствие се съединява с телесната природа, която от своя страна е била моделирана по-късно. И поради факта, че Духът, който на еврейски се нарича Нешама, е бил отпечатан в материята, е станало възможно да слезе в човека онова, което можем да наречем принцип на Аза.
Древноеврейските изрази: нефеш, руах и нешама не са нищо друго, освен трите аспекта на
душата
, за които говори окултната наука.
Нефеш съответствува на сетивната душа, руах съответствува на разумната душа и не- шама - на съзнателната душа. Това, което наричаме шести ден на творението, съответс- твува на Лемурийската епоха, в която ние намираме човека като едно същество мъжко-женско. Седмият ден, денят на почивката се разбира в смисъла, че елохимите, след като създали човека и условията за неговото развитие, и вложили в него разумните сили, които да работят за неговото развитие, се пооттеглят малко и се занимават със своята собствена еволюция. Човекът, създаден от елохимите, е мъжко-женско същество, което живее още в етерния свят. Но човекът, в когото се разделят половете, е вече физически човек и определя края на Лемурийската епоха и началото на Атлантската.
към текста >>
Нефеш съответствува на сетивната
душа
, руах съответствува на разумната
душа
и не- шама - на съзнателната
душа
.
да получи форма на жизнено дихание. Значи зародишът, който Йехова-Елохим вложи в човешкото същество, е бил предварително формиран в недрата на елохимите. Този зародиш, който иде отгоре, впоследствие се съединява с телесната природа, която от своя страна е била моделирана по-късно. И поради факта, че Духът, който на еврейски се нарича Нешама, е бил отпечатан в материята, е станало възможно да слезе в човека онова, което можем да наречем принцип на Аза. Древноеврейските изрази: нефеш, руах и нешама не са нищо друго, освен трите аспекта на душата, за които говори окултната наука.
Нефеш съответствува на сетивната
душа
, руах съответствува на разумната
душа
и не- шама - на съзнателната
душа
.
Това, което наричаме шести ден на творението, съответс- твува на Лемурийската епоха, в която ние намираме човека като едно същество мъжко-женско. Седмият ден, денят на почивката се разбира в смисъла, че елохимите, след като създали човека и условията за неговото развитие, и вложили в него разумните сили, които да работят за неговото развитие, се пооттеглят малко и се занимават със своята собствена еволюция. Човекът, създаден от елохимите, е мъжко-женско същество, което живее още в етерния свят. Но човекът, в когото се разделят половете, е вече физически човек и определя края на Лемурийската епоха и началото на Атлантската. В европейските преводи на Битие думата Елохим е преведена с думата Бог, а Йехова-Елохим - с думата Вечният Бог.
към текста >>
И задачата на окултната наука е да посочи отново истинския смисъл на Библията и да направи да се зароди по този начин дълбокото впечатление, което трябва да проникне в
душата
ни, когато изучаваме това, което от най-древни времена ни се предлага под един тъй грандиозен аспект.
В европейските преводи на Битие думата Елохим е преведена с думата Бог, а Йехова-Елохим - с думата Вечният Бог. Човекът, създаден от Йехова-Елохим е потомък на човека, създаден от Елохим. Човекът на Йехова- Елохим е земният човек, а човекът на Елохим - небесният човек. Ще завърша това изложение със следните няколко мисли от Щайнер: „Така че Битието и цялата Библия ни описват реални факти, както ги съзерцава един високо напреднал ясновидец.
И задачата на окултната наука е да посочи отново истинския смисъл на Библията и да направи да се зароди по този начин дълбокото впечатление, което трябва да проникне в
душата
ни, когато изучаваме това, което от най-древни времена ни се предлага под един тъй грандиозен аспект.
При тълкуването на Библията трябва да се дава ясна сметка за това, че даже в първите векове на християнството още не е съществувал библейски текст, който да е бил съставен, както текстът, който ние днес четем. Най-напред в еврейския език не е имало гласни букви, а след това е трябвало да се въведе разделение между думите и едва по-късно е направен превод, в който са поставени гласните и препинателните знаци. Трябва да си дадем сметка също така, че Библията е резултат на едно древно ясновидско изследване. Фактите, които ни се описват в Библията, са били възприети първоначално чрез ясновидско изследване. Ако се върнем първоначално към нашата Земя, ще дойдел; до епохата, описана от Библията, която представя духовната фаза на земното развитие и е очертана в седемте дни на творението.
към текста >>
89.
БРАТСТВОТО НА ЕСЕИТЕ И ТЯХНОТО УЧЕНИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Филон твърди, че „у тях нямало желание да имат смъртно потомство, те имали безсмъртни плодове, зараждащи се само в чистата
душа
, оплодотворена от Божествените лъчи, изхождащи от Отца."
За членове на обществото се приемат само зрели хора, които не се увличат от плътски страсти, а се наслаждават на истинската свобода. Животът им е много щастлив. Те са обкръжени с уважение, произхождащо по-скоро от добродетелното лично призвание, отколкото от роднинските връзки." „Есеите избягвали браковете, но възпитавали като собствени деца много сираци и изоставени деца. В общината никой не се раждал, но в нея не е имало недостиг от население."
Филон твърди, че „у тях нямало желание да имат смъртно потомство, те имали безсмъртни плодове, зараждащи се само в чистата
душа
, оплодотворена от Божествените лъчи, изхождащи от Отца."
Тази мисъл показва, че те са знаели Великата Основна Истина, че Божественият Дух - Христос, се въплотява само в чистите сърца. Плиний, говорейки за общината на есеите, разположена на брега на Мъртво море, ги нарича „чудо на света" и твърди, че това е едно племе, което продължава своето съществуване в течение на хилядолетия без жени и деца. Филон ги нарича светии и казва, че те били Посветени във всички тайни на древните мистерии. Техните идеи и схващания са били сходни с идеите на всички древни езотерични общества. Целер в своята история на философията говори за голямото сходство на есеите с пи- тагорейците не само по отношение на техния живот, но и по тяхното учение.
към текста >>
Затова есеите казвали: когато човек иска да се издигне до този дух, който постави началото на еврейския народ и да го познае в неговата чистота, той трябва да мине през определено развитие, чрез което се пречиства всичко онова, което от Авраам насам е било проникнало човешката
душа
.
Но за да може да стане това, било необходимо влиянието на едно духовно-Бо- жествено Същество. Едно Божествено Същество, вложило така да се каже, в организма на Авраам зародиш на една нова организация на физическите тела, чрез която е било възможно едно ново ясновидство. Този зародиш се е предал на всички бъдещи поколения, които произлезли от Авраам. Есеите познавали тази тайна от живота на Авраам и си казвали: Това, което всъщност можа да образува еврейския народ, за да може да стане носител на Христовата мисия, бе произведено чрез онова тайнствено същество, което може да бъде намерено само когато човек се издигне нагоре в редицата поколения до Авраам, у когото тази заложба бе внедрена, за да действува след това чрез кръвта като един вид дух в народа. Ако искаме да разберем тази тайна, ние трябва да се издигнем до този дух,, който всади тази заложба в Авраам.
Затова есеите казвали: когато човек иска да се издигне до този дух, който постави началото на еврейския народ и да го познае в неговата чистота, той трябва да мине през определено развитие, чрез което се пречиства всичко онова, което от Авраам насам е било проникнало човешката
душа
.
А това същество можем да го видим само в духовния свят. И според възгледа на есеите всеки човек, който е живял до тогава, е имал в себе си всичко, което е проникнало от минали времена в човешката душа като нечистота, която размътва свободния поглед към духовното същество, вложило в Авраам споменатата заложба. Затова душата на всеки есеец е трябвало да .се пречисти от всичко онова, което е било проникнало в човешката душа и което е размътвало, така да се каже погледа, насочен към онова същество, което е живеело в кръвта на поколенията. Едва тогава това същество може да бъде видяно добре. Всички пречиствания на душата, всички упражнения на есеите били насочени към това, да освободят душата от наследените през поколенията влияния, от наследените белези, които могат да размътят погледа на душата, за да влезе във връзка със Съществото, което е вдъхновявало Авраам.
към текста >>
И според възгледа на есеите всеки човек, който е живял до тогава, е имал в себе си всичко, което е проникнало от минали времена в човешката
душа
като нечистота, която размътва свободния поглед към духовното същество, вложило в Авраам споменатата заложба.
Този зародиш се е предал на всички бъдещи поколения, които произлезли от Авраам. Есеите познавали тази тайна от живота на Авраам и си казвали: Това, което всъщност можа да образува еврейския народ, за да може да стане носител на Христовата мисия, бе произведено чрез онова тайнствено същество, което може да бъде намерено само когато човек се издигне нагоре в редицата поколения до Авраам, у когото тази заложба бе внедрена, за да действува след това чрез кръвта като един вид дух в народа. Ако искаме да разберем тази тайна, ние трябва да се издигнем до този дух,, който всади тази заложба в Авраам. Затова есеите казвали: когато човек иска да се издигне до този дух, който постави началото на еврейския народ и да го познае в неговата чистота, той трябва да мине през определено развитие, чрез което се пречиства всичко онова, което от Авраам насам е било проникнало човешката душа. А това същество можем да го видим само в духовния свят.
И според възгледа на есеите всеки човек, който е живял до тогава, е имал в себе си всичко, което е проникнало от минали времена в човешката
душа
като нечистота, която размътва свободния поглед към духовното същество, вложило в Авраам споменатата заложба.
Затова душата на всеки есеец е трябвало да .се пречисти от всичко онова, което е било проникнало в човешката душа и което е размътвало, така да се каже погледа, насочен към онова същество, което е живеело в кръвта на поколенията. Едва тогава това същество може да бъде видяно добре. Всички пречиствания на душата, всички упражнения на есеите били насочени към това, да освободят душата от наследените през поколенията влияния, от наследените белези, които могат да размътят погледа на душата, за да влезе във връзка със Съществото, което е вдъхновявало Авраам. Защото човек няма в себе си само своята най-вътрешна ду- шевно-духовна същност, но той е така да се каже размътил, нацапал тази същност в себе си чрез наследствени белези. Според духовната наука съществува един закон, който есеите познавали чрез ясновидско изследване и който прилагали в живота си.
към текста >>
Затова
душата
на всеки есеец е трябвало да .се пречисти от всичко онова, което е било проникнало в човешката
душа
и което е размътвало, така да се каже погледа, насочен към онова същество, което е живеело в кръвта на поколенията.
Есеите познавали тази тайна от живота на Авраам и си казвали: Това, което всъщност можа да образува еврейския народ, за да може да стане носител на Христовата мисия, бе произведено чрез онова тайнствено същество, което може да бъде намерено само когато човек се издигне нагоре в редицата поколения до Авраам, у когото тази заложба бе внедрена, за да действува след това чрез кръвта като един вид дух в народа. Ако искаме да разберем тази тайна, ние трябва да се издигнем до този дух,, който всади тази заложба в Авраам. Затова есеите казвали: когато човек иска да се издигне до този дух, който постави началото на еврейския народ и да го познае в неговата чистота, той трябва да мине през определено развитие, чрез което се пречиства всичко онова, което от Авраам насам е било проникнало човешката душа. А това същество можем да го видим само в духовния свят. И според възгледа на есеите всеки човек, който е живял до тогава, е имал в себе си всичко, което е проникнало от минали времена в човешката душа като нечистота, която размътва свободния поглед към духовното същество, вложило в Авраам споменатата заложба.
Затова
душата
на всеки есеец е трябвало да .се пречисти от всичко онова, което е било проникнало в човешката
душа
и което е размътвало, така да се каже погледа, насочен към онова същество, което е живеело в кръвта на поколенията.
Едва тогава това същество може да бъде видяно добре. Всички пречиствания на душата, всички упражнения на есеите били насочени към това, да освободят душата от наследените през поколенията влияния, от наследените белези, които могат да размътят погледа на душата, за да влезе във връзка със Съществото, което е вдъхновявало Авраам. Защото човек няма в себе си само своята най-вътрешна ду- шевно-духовна същност, но той е така да се каже размътил, нацапал тази същност в себе си чрез наследствени белези. Според духовната наука съществува един закон, който есеите познавали чрез ясновидско изследване и който прилагали в живота си. Този закон гласи, че действието на наследствеността престава едва тогава, когато човек се издигне през 42 степени в редиците на прадедите.
към текста >>
Всички пречиствания на
душата
, всички упражнения на есеите били насочени към това, да освободят
душата
от наследените през поколенията влияния, от наследените белези, които могат да размътят погледа на
душата
, за да влезе във връзка със Съществото, което е вдъхновявало Авраам.
Затова есеите казвали: когато човек иска да се издигне до този дух, който постави началото на еврейския народ и да го познае в неговата чистота, той трябва да мине през определено развитие, чрез което се пречиства всичко онова, което от Авраам насам е било проникнало човешката душа. А това същество можем да го видим само в духовния свят. И според възгледа на есеите всеки човек, който е живял до тогава, е имал в себе си всичко, което е проникнало от минали времена в човешката душа като нечистота, която размътва свободния поглед към духовното същество, вложило в Авраам споменатата заложба. Затова душата на всеки есеец е трябвало да .се пречисти от всичко онова, което е било проникнало в човешката душа и което е размътвало, така да се каже погледа, насочен към онова същество, което е живеело в кръвта на поколенията. Едва тогава това същество може да бъде видяно добре.
Всички пречиствания на
душата
, всички упражнения на есеите били насочени към това, да освободят
душата
от наследените през поколенията влияния, от наследените белези, които могат да размътят погледа на
душата
, за да влезе във връзка със Съществото, което е вдъхновявало Авраам.
Защото човек няма в себе си само своята най-вътрешна ду- шевно-духовна същност, но той е така да се каже размътил, нацапал тази същност в себе си чрез наследствени белези. Според духовната наука съществува един закон, който есеите познавали чрез ясновидско изследване и който прилагали в живота си. Този закон гласи, че действието на наследствеността престава едва тогава, когато човек се издигне през 42 степени в редиците на прадедите. Едва тогава той е изхвърлил от своята душа всичко, което е наследил в течение на поколенията, когато се издига през тези 42 степени в редиците на прадедите. Едва тогава той е изхвърлил от своята душа всичко, което е наследил в течение на поколенията, когато се издига през тези 42 степени.
към текста >>
Едва тогава той е изхвърлил от своята
душа
всичко, което е наследил в течение на поколенията, когато се издига през тези 42 степени в редиците на прадедите.
Едва тогава това същество може да бъде видяно добре. Всички пречиствания на душата, всички упражнения на есеите били насочени към това, да освободят душата от наследените през поколенията влияния, от наследените белези, които могат да размътят погледа на душата, за да влезе във връзка със Съществото, което е вдъхновявало Авраам. Защото човек няма в себе си само своята най-вътрешна ду- шевно-духовна същност, но той е така да се каже размътил, нацапал тази същност в себе си чрез наследствени белези. Според духовната наука съществува един закон, който есеите познавали чрез ясновидско изследване и който прилагали в живота си. Този закон гласи, че действието на наследствеността престава едва тогава, когато човек се издигне през 42 степени в редиците на прадедите.
Едва тогава той е изхвърлил от своята
душа
всичко, което е наследил в течение на поколенията, когато се издига през тези 42 степени в редиците на прадедите.
Едва тогава той е изхвърлил от своята душа всичко, което е наследил в течение на поколенията, когато се издига през тези 42 степени. А това значи, че човек наследява нещо от баща си и майка си, нещо от дядо си и баба си и т.н. Колкото повече се издигал човек в редиците на прадедите си, толкова той има все по-малко в себе си от онова, което се е породило като оцапване на вътрешната му същност чрез наследствеността. И тогава той вече няма нищо от всичко това в себе си, когато се е издигнал нагоре през 42 поколения. Тогава се изгубва влиянието на наследствеността.
към текста >>
Едва тогава той е изхвърлил от своята
душа
всичко, което е наследил в течение на поколенията, когато се издига през тези 42 степени.
Всички пречиствания на душата, всички упражнения на есеите били насочени към това, да освободят душата от наследените през поколенията влияния, от наследените белези, които могат да размътят погледа на душата, за да влезе във връзка със Съществото, което е вдъхновявало Авраам. Защото човек няма в себе си само своята най-вътрешна ду- шевно-духовна същност, но той е така да се каже размътил, нацапал тази същност в себе си чрез наследствени белези. Според духовната наука съществува един закон, който есеите познавали чрез ясновидско изследване и който прилагали в живота си. Този закон гласи, че действието на наследствеността престава едва тогава, когато човек се издигне през 42 степени в редиците на прадедите. Едва тогава той е изхвърлил от своята душа всичко, което е наследил в течение на поколенията, когато се издига през тези 42 степени в редиците на прадедите.
Едва тогава той е изхвърлил от своята
душа
всичко, което е наследил в течение на поколенията, когато се издига през тези 42 степени.
А това значи, че човек наследява нещо от баща си и майка си, нещо от дядо си и баба си и т.н. Колкото повече се издигал човек в редиците на прадедите си, толкова той има все по-малко в себе си от онова, което се е породило като оцапване на вътрешната му същност чрез наследствеността. И тогава той вече няма нищо от всичко това в себе си, когато се е издигнал нагоре през 42 поколения. Тогава се изгубва влиянието на наследствеността. Ето защо пречистването на есеите било насочено към това, да изхвърлят чрез преработване, чрез вътрешни упражнения всичко онова от своята вътрешност, което е проникнало в душата като нечистота в течение на 42 поколения.
към текста >>
Ето защо пречистването на есеите било насочено към това, да изхвърлят чрез преработване, чрез вътрешни упражнения всичко онова от своята вътрешност, което е проникнало в
душата
като нечистота в течение на 42 поколения.
Едва тогава той е изхвърлил от своята душа всичко, което е наследил в течение на поколенията, когато се издига през тези 42 степени. А това значи, че човек наследява нещо от баща си и майка си, нещо от дядо си и баба си и т.н. Колкото повече се издигал човек в редиците на прадедите си, толкова той има все по-малко в себе си от онова, което се е породило като оцапване на вътрешната му същност чрез наследствеността. И тогава той вече няма нищо от всичко това в себе си, когато се е издигнал нагоре през 42 поколения. Тогава се изгубва влиянието на наследствеността.
Ето защо пречистването на есеите било насочено към това, да изхвърлят чрез преработване, чрез вътрешни упражнения всичко онова от своята вътрешност, което е проникнало в
душата
като нечистота в течение на 42 поколения.
Ето защо всеки есеец е трябвало да мине през трудни вътрешни упражнения, през един труден мистичен път. Тези упражнения му позволявали, минавайки през 42 степени, да пречисти своята душа. Това били 42 степени, през които трябвало да мине есеецът вътрешно. Тогава той е знаел вече, че се е освободил от всички влияния на физическия свят, от всичко онова, което е било създадено като нечистота в неговото вътрешно същество. Така минавайки през 42 степени, есеецът се е издигал така високо, че чувствувал в своята най-вътрешна същност, централната ядка на своето същество, сродно с Божествено- духовния принцип.
към текста >>
Тези упражнения му позволявали, минавайки през 42 степени, да пречисти своята
душа
.
Колкото повече се издигал човек в редиците на прадедите си, толкова той има все по-малко в себе си от онова, което се е породило като оцапване на вътрешната му същност чрез наследствеността. И тогава той вече няма нищо от всичко това в себе си, когато се е издигнал нагоре през 42 поколения. Тогава се изгубва влиянието на наследствеността. Ето защо пречистването на есеите било насочено към това, да изхвърлят чрез преработване, чрез вътрешни упражнения всичко онова от своята вътрешност, което е проникнало в душата като нечистота в течение на 42 поколения. Ето защо всеки есеец е трябвало да мине през трудни вътрешни упражнения, през един труден мистичен път.
Тези упражнения му позволявали, минавайки през 42 степени, да пречисти своята
душа
.
Това били 42 степени, през които трябвало да мине есеецът вътрешно. Тогава той е знаел вече, че се е освободил от всички влияния на физическия свят, от всичко онова, което е било създадено като нечистота в неговото вътрешно същество. Така минавайки през 42 степени, есеецът се е издигал така високо, че чувствувал в своята най-вътрешна същност, централната ядка на своето същество, сродно с Божествено- духовния принцип. Ето защо есеецът си казвал: Аз се издигам нагоре до Бога, който е моята цел, като преминавам през тези 42 степени. Така есеецът е имал едно добро разбиране затова, как човек може да се издигне до едно Божествено Същество, което още не е слязло на Земята.
към текста >>
Когато човек слиза в своята вътрешност - физическото и етерното тяло - той е изложен на опасността да бъде завладян от всички сили на неговата собствена вътрешност, от желанията, страстите и всичко онова, което се намира на дъното на
душата
, на което човек обикновено не обръща внимание и което даже не предчувствува.
Следователно, това тяло се пада вече в началото на 43-тото поколение. Същественото у есеите било това, че те се научавали да възприемат всички сили, които произхождали от 42-те поколения. Те са знаели да отклоняват своя поглед от външния свят и са се потопявали в собствените си физическо и етерно тяло, и там са виждали това, което е живяло в смисъла на тайната на шест пъти по седем, т.е. на 42-те поколения. Есеите също са знаели, че човек освен че може да се потопи в собственото си физическо и етерно тяло, може да се издигне със своя живот, да влезе в Космоса, когато иска да познае какви тайни стоят в основата на целия Космос.
Когато човек слиза в своята вътрешност - физическото и етерното тяло - той е изложен на опасността да бъде завладян от всички сили на неговата собствена вътрешност, от желанията, страстите и всичко онова, което се намира на дъното на
душата
, на което човек обикновено не обръща внимание и което даже не предчувствува.
Затова той обикновено е възпрепятствуван от външното възпитание, за да може да познае тези сили. При събуждането си от сън човек навлиза в своето физическо и етерно тяло, но тогава той няма възможност да бъде завладян от страстите и желанията, защото неговият поглед веднага се отклонява от външния свят. И така, докато при слизането в собствената си вътрешност има опасност човек да бъде, така да се каже, завладян от най-нисшите инстинкти и най-егоистичните сили на неговата собствена природа, съществува друга една опасност, когато той изживява, изпитва така нареченото „разширение на собственото си същество в целия Космос". Тази опасност може да бъде най-точно характеризирана, като кажем: който изживява този момент, когато заспивайки не потъва в безсъзнание, а запазва своето съзнание така, че в своето астрално тяло има свое Аз, той има един инструмент, с който възприема духовния свят. За него съществува опасността, която се изразява в духовно ослепяване подобно на това, когато човек е силно ослепен като гледа направо силните слънчеви лъчи.
към текста >>
Така че есеите, подобно на всички окултни школи и братства на миналото са знаели, че онзи, който е минал през 77 степени на развитие, е очистил
душата
си от всичко, което човечеството е приело от земното съществуване.
Когато стигне до 12 пъти по 7, той се намира вече в духовната област. Това е било пътят, който есеите са практикували. По този начин астралното тяло и Азът трябва да минат през 12 пъти по 7, съответно през 11 пъти по 7 степени, за да достигнат до Божественото. Когато Божественото иска да слезе и да направи един човешки Аз пригоден за обитаване. То трябва също така да слезе през 1 1 пъти по 7 степени.
Така че есеите, подобно на всички окултни школи и братства на миналото са знаели, че онзи, който е минал през 77 степени на развитие, е очистил
душата
си от всичко, което човечеството е приело от земното съществуване.
То е достигнало онова състояние, което днес е възможно само когато човек се освобождава от тялото и може да живее в астралното тяло и Аза. Тогава той може да се разлее над всичко, от което самата земя е възникнала, над окръжаващата вселена, над цялата окръжаваща космична система. Тогава той ще стигне до Божествения Дух. Учителят изразява тази идея по следния начин: „Дойдете ли до Божественото в човека, не питайте какво е то. Някой казва, че иска да се изяви, да покаже кой е, какъв е, да разкрие целия си живот.
към текста >>
Но през тези 42 степени те са минавали през тежки изпитания, за да пречистят както
душата
, така и тялото си.
Есеите знаеха стотина години преди слизането на Христа, че Той иде към Земята да се въплоти. Те знаеха също, че един Велик Посветен от миналото, Заратустра, ще се въплоти в едно еврейско тяло, подготвено през 42 поколения, от Авраам до Исус. Също и халдейските Посветени, магите от Изток, както са описани в Евангелието знаеха, че Заратустра се готви за ново въплощение, за да стане проводник на Христа. Есеите, като се издигаха 42 степени нагоре, се свързваха и със Заратустра, и с Христа, и знаеха за великото събитие, което предстои да стане на Земята, за което подготвяха избрани хора, които да послужат като среда, която да посрещне Великия Божествен Дух. Както вече казах, есеите са се издигали през 42 степени, докато влязат във връзка с Божествения Дух.
Но през тези 42 степени те са минавали през тежки изпитания, за да пречистят както
душата
, така и тялото си.
Всъщност обаче това. което се практикувало в общината на есеите, като упражнения за пречистване на душата, е продължение на едно окултно обучение, което е съществувало от древни времена в юдейството. В юдейството още от времето на Мойсей е съществувало това, което се е наричало „назиреат" или „назирейст- во". То се е състояло в това, че отделни хора прилагали върху себе си напълно определени методи за развитие на душата и тялото. Те прилагали един метод, който се състоял в определена диета, която е полезна и днес, когато човек иска да напредне по-бързо в развитието на своята душа, отколкото това е възможно при обикновения начин на хранене.
към текста >>
което се практикувало в общината на есеите, като упражнения за пречистване на
душата
, е продължение на едно окултно обучение, което е съществувало от древни времена в юдейството.
Също и халдейските Посветени, магите от Изток, както са описани в Евангелието знаеха, че Заратустра се готви за ново въплощение, за да стане проводник на Христа. Есеите, като се издигаха 42 степени нагоре, се свързваха и със Заратустра, и с Христа, и знаеха за великото събитие, което предстои да стане на Земята, за което подготвяха избрани хора, които да послужат като среда, която да посрещне Великия Божествен Дух. Както вече казах, есеите са се издигали през 42 степени, докато влязат във връзка с Божествения Дух. Но през тези 42 степени те са минавали през тежки изпитания, за да пречистят както душата, така и тялото си. Всъщност обаче това.
което се практикувало в общината на есеите, като упражнения за пречистване на
душата
, е продължение на едно окултно обучение, което е съществувало от древни времена в юдейството.
В юдейството още от времето на Мойсей е съществувало това, което се е наричало „назиреат" или „назирейст- во". То се е състояло в това, че отделни хора прилагали върху себе си напълно определени методи за развитие на душата и тялото. Те прилагали един метод, който се състоял в определена диета, която е полезна и днес, когато човек иска да напредне по-бързо в развитието на своята душа, отколкото това е възможно при обикновения начин на хранене. В прилагането на тази диета те се въздържали напълно от месоядство и алкохолни напитки. С това те създавали в себе си възможност за определено олекотяване, защото в действителност ме- соядството пречи на духовния стремеж на човека.
към текста >>
То се е състояло в това, че отделни хора прилагали върху себе си напълно определени методи за развитие на
душата
и тялото.
Както вече казах, есеите са се издигали през 42 степени, докато влязат във връзка с Божествения Дух. Но през тези 42 степени те са минавали през тежки изпитания, за да пречистят както душата, така и тялото си. Всъщност обаче това. което се практикувало в общината на есеите, като упражнения за пречистване на душата, е продължение на едно окултно обучение, което е съществувало от древни времена в юдейството. В юдейството още от времето на Мойсей е съществувало това, което се е наричало „назиреат" или „назирейст- во".
То се е състояло в това, че отделни хора прилагали върху себе си напълно определени методи за развитие на
душата
и тялото.
Те прилагали един метод, който се състоял в определена диета, която е полезна и днес, когато човек иска да напредне по-бързо в развитието на своята душа, отколкото това е възможно при обикновения начин на хранене. В прилагането на тази диета те се въздържали напълно от месоядство и алкохолни напитки. С това те създавали в себе си възможност за определено олекотяване, защото в действителност ме- соядството пречи на духовния стремеж на човека. Истината е тази, че чрез въздържанието от месо цялото човешко същество придобйва по-голяма лекота. Човек може да стане по- устойчив в своята душа и да прояви по-голяма сила в преодоляването на онези противодействия, които идват от физическото, етерното и астралното тела, когато той изостави месото.
към текста >>
Те прилагали един метод, който се състоял в определена диета, която е полезна и днес, когато човек иска да напредне по-бързо в развитието на своята
душа
, отколкото това е възможно при обикновения начин на хранене.
Но през тези 42 степени те са минавали през тежки изпитания, за да пречистят както душата, така и тялото си. Всъщност обаче това. което се практикувало в общината на есеите, като упражнения за пречистване на душата, е продължение на едно окултно обучение, което е съществувало от древни времена в юдейството. В юдейството още от времето на Мойсей е съществувало това, което се е наричало „назиреат" или „назирейст- во". То се е състояло в това, че отделни хора прилагали върху себе си напълно определени методи за развитие на душата и тялото.
Те прилагали един метод, който се състоял в определена диета, която е полезна и днес, когато човек иска да напредне по-бързо в развитието на своята
душа
, отколкото това е възможно при обикновения начин на хранене.
В прилагането на тази диета те се въздържали напълно от месоядство и алкохолни напитки. С това те създавали в себе си възможност за определено олекотяване, защото в действителност ме- соядството пречи на духовния стремеж на човека. Истината е тази, че чрез въздържанието от месо цялото човешко същество придобйва по-голяма лекота. Човек може да стане по- устойчив в своята душа и да прояви по-голяма сила в преодоляването на онези противодействия, които идват от физическото, етерното и астралното тела, когато той изостави месото. Тогава той става по-издръжлив, естествено той постига това не само чрез факта, че се въздържа от месо, а преди всичко чрез това, че става по-силен в своята душа.
към текста >>
Човек може да стане по- устойчив в своята
душа
и да прояви по-голяма сила в преодоляването на онези противодействия, които идват от физическото, етерното и астралното тела, когато той изостави месото.
То се е състояло в това, че отделни хора прилагали върху себе си напълно определени методи за развитие на душата и тялото. Те прилагали един метод, който се състоял в определена диета, която е полезна и днес, когато човек иска да напредне по-бързо в развитието на своята душа, отколкото това е възможно при обикновения начин на хранене. В прилагането на тази диета те се въздържали напълно от месоядство и алкохолни напитки. С това те създавали в себе си възможност за определено олекотяване, защото в действителност ме- соядството пречи на духовния стремеж на човека. Истината е тази, че чрез въздържанието от месо цялото човешко същество придобйва по-голяма лекота.
Човек може да стане по- устойчив в своята
душа
и да прояви по-голяма сила в преодоляването на онези противодействия, които идват от физическото, етерното и астралното тела, когато той изостави месото.
Тогава той става по-издръжлив, естествено той постига това не само чрез факта, че се въздържа от месо, а преди всичко чрез това, че става по-силен в своята душа. Когато човек само се въздържа от месо, той изменя своето физическо тяло. И ако тогава не е на лице това, което трябва да бъде направено от страна на душата, която да проникне тялото със своите импулси, то въздържанието от месо не довежда до някакви особени резултати. Следователно, това назирейство е съществувало между евреите, но есеите го продължавали под една много строга форма, що се отнася до предписанието, но те прибавили към него и съвършено друго нещо. Както казах, те особено строго са практикували въздържание от месо, защото чрез това се е постигало сравнително по-бързо това, че те се научавали да разширяват своята памет и да се издигат в своите видения до 42 поколения назад.
към текста >>
Тогава той става по-издръжлив, естествено той постига това не само чрез факта, че се въздържа от месо, а преди всичко чрез това, че става по-силен в своята
душа
.
Те прилагали един метод, който се състоял в определена диета, която е полезна и днес, когато човек иска да напредне по-бързо в развитието на своята душа, отколкото това е възможно при обикновения начин на хранене. В прилагането на тази диета те се въздържали напълно от месоядство и алкохолни напитки. С това те създавали в себе си възможност за определено олекотяване, защото в действителност ме- соядството пречи на духовния стремеж на човека. Истината е тази, че чрез въздържанието от месо цялото човешко същество придобйва по-голяма лекота. Човек може да стане по- устойчив в своята душа и да прояви по-голяма сила в преодоляването на онези противодействия, които идват от физическото, етерното и астралното тела, когато той изостави месото.
Тогава той става по-издръжлив, естествено той постига това не само чрез факта, че се въздържа от месо, а преди всичко чрез това, че става по-силен в своята
душа
.
Когато човек само се въздържа от месо, той изменя своето физическо тяло. И ако тогава не е на лице това, което трябва да бъде направено от страна на душата, която да проникне тялото със своите импулси, то въздържанието от месо не довежда до някакви особени резултати. Следователно, това назирейство е съществувало между евреите, но есеите го продължавали под една много строга форма, що се отнася до предписанието, но те прибавили към него и съвършено друго нещо. Както казах, те особено строго са практикували въздържание от месо, защото чрез това се е постигало сравнително по-бързо това, че те се научавали да разширяват своята памет и да се издигат в своите видения до 42 поколения назад. Така те се научавали да четат в книгата на природата или в така наречените Акашови записи.
към текста >>
И ако тогава не е на лице това, което трябва да бъде направено от страна на
душата
, която да проникне тялото със своите импулси, то въздържанието от месо не довежда до някакви особени резултати.
С това те създавали в себе си възможност за определено олекотяване, защото в действителност ме- соядството пречи на духовния стремеж на човека. Истината е тази, че чрез въздържанието от месо цялото човешко същество придобйва по-голяма лекота. Човек може да стане по- устойчив в своята душа и да прояви по-голяма сила в преодоляването на онези противодействия, които идват от физическото, етерното и астралното тела, когато той изостави месото. Тогава той става по-издръжлив, естествено той постига това не само чрез факта, че се въздържа от месо, а преди всичко чрез това, че става по-силен в своята душа. Когато човек само се въздържа от месо, той изменя своето физическо тяло.
И ако тогава не е на лице това, което трябва да бъде направено от страна на
душата
, която да проникне тялото със своите импулси, то въздържанието от месо не довежда до някакви особени резултати.
Следователно, това назирейство е съществувало между евреите, но есеите го продължавали под една много строга форма, що се отнася до предписанието, но те прибавили към него и съвършено друго нещо. Както казах, те особено строго са практикували въздържание от месо, защото чрез това се е постигало сравнително по-бързо това, че те се научавали да разширяват своята памет и да се издигат в своите видения до 42 поколения назад. Така те се научавали да четат в книгата на природата или в така наречените Акашови записи. Те ставали това, което може да се нарече една основна пъпка на един клон, една пъпка на едно дърво, на едно растение, която преминава през много поколения. Така че те не са били отделени от общото дърво на човечеството, те чувствували нишката, която ги свързва с останалото човечество.
към текста >>
Но не към Мъдростта, която може да се постигне в обикновената наука, в обикновеното външно знание, а в онова знание, което се добива в процеса на страданията и тежките изживявания на
душата
, и което не може да се добие в едно прераждане, а в течение на много прераждания и то пак само отчасти се добива.
Когато човек проникне в етерната сфера, той има чувството, че като е преминал през първите 14 степени и е издържал на нападките на астралното тяло, е преодолял най- трудното и сега навлиза в светлата сфера на етерното тяло, чиито сили не е могъл да поквари така много. Това, което човек среща тук, в древноеврейското окултно учение е било назовано с три имена, които много трудно могат да се преведат на съвременните езици: Гедулах, Тиферет и Гебурах, които общо казано, изразяват величието, добротата и красотата на силите и съществата, които действуват чрез етерното тяло. Така че, при слизането си в етерното тяло човек се свързва със съществата, които се изразяват чрез тия три качества. През следващите 14 степени човек слиза в своето физическо тяло. Когато човек се потопява в своето физическо тяло, гой идва в допир със същества, цялата същност на които се състои в това, което човек може да добие в малък размер, когато се стреми към Мъдростта.
Но не към Мъдростта, която може да се постигне в обикновената наука, в обикновеното външно знание, а в онова знание, което се добива в процеса на страданията и тежките изживявания на
душата
, и което не може да се добие в едно прераждане, а в течение на много прераждания и то пак само отчасти се добива.
Защото само докато човек преброди всички възможности на живота, той може да стигне до пълно притежание на тази Мъдрост. Качествата на тези същества на Мъдростта древноеврейско- то окултно учение, което е било най-добре запазено у есеите, нарича със следните имена: Хокма - което днес се превежда с думата Мъдрост. Прониквайки по-дълбоко в своето физическо тяло. човек среща сили, които са свързани със същества още по-напреднали, които сияят чрез тази Мъдрост, която носят в себе си. Това качество е изразено в древноеврейс- кото окултно учение с думата Бина.
към текста >>
Това не са само думи, но Той вложи много сили в човешкото и земното развитие, които имаха силата да обновят човешкия живот, да направят човешката
душа
безсмъртна и гражданка на небесното Царство.
Фактът, че Исус и апостолите са били от есейски среди не показва, че учението на Великия Учител Христос е напълно идентично с учението на есеите. Учението на есеите се включва в учението на Христа, но християнството не се изчерпва с него. То е много по-всеобемащо и по-велико. Защото силата и значението на християнството не се дължи на някои учения, които са били общи с тези на есеите и на други школи, но силата на християнството се дължи на онази духовна Божествена сила. която Христос вложи в своите слова, с която укрепи човешкия Аз да може при проникване във висшите светове да запази своята будност и също така спря ин- волюционния процес, който рискуваше да спъне човешкото развитие и даде импулс на възхода.
Това не са само думи, но Той вложи много сили в човешкото и земното развитие, които имаха силата да обновят човешкия живот, да направят човешката
душа
безсмъртна и гражданка на небесното Царство.
Ако християнството беше идентично с учението на есеите. нямаше нужда да слиза Христос. Това го знаеха и самите есеи. Те бяха само почвата, върху която израсна християнството. Християнството е Божественото учение, което под различни форми е съпътствувало човечеството в пътя на неговото развитие.
към текста >>
Но с всяко учение, което се дава на човечеството, се внасят нови сили в човешкото развитие, дават се нови импулси за развитие на човешката
душа
.
Под християнство в тесен смисъл на думата разбираме учението, което сам Христос донесе на земята, като слезе в тялото на Исус от Назарет. И противоречие между християнството в широк смисъл на думата и християнството в тесен смисъл на думата няма. Те са двете страни на една и съща реалност. Затова в учението на Христа, дадено преди две хиляди години, ние не трябва да търсим само някакви нови учения, които да ги няма в предишните времена. Много от ученията на християнството ги има и в предишните учения, защото идват от един източник - Божествения Дух.
Но с всяко учение, което се дава на човечеството, се внасят нови сили в човешкото развитие, дават се нови импулси за развитие на човешката
душа
.
Така и с учението, дадено преди две хиляди години, се внесоха в развитието нови сили, които не бяха дадени по-рано. По-рано Учителите говореха за Любовта, но тя не беше влязла като сила в човешкото развитие. Със слизането си на земята Христос именно тури в деиствие Любовта като една космическа сила. която да обедини както психичния живот на човека, така да обедини и човечеството като едно цяло. С това се даде импулса на възхода.
към текста >>
И той говорел за Любовта и състраданието, но не е в говоренето, а в онази сила, която се излива от този, който говори към
душата
.
В това е силата и същината на християнството, донесено преди две хиляди години. Тези сили се вляха в земното развитие от факта на смъртта и възкресението, през които Христос премина. Никой от Учителите на миналото не е минал през този процес. За Буда се казва, че стигнал до преображението - да може да се преобрази и да свети като Христос при преображението. Но той не възкръсна след своята смърт.
И той говорел за Любовта и състраданието, но не е в говоренето, а в онази сила, която се излива от този, който говори към
душата
.
Така че същността на християнството не е в някакви нови учения, които то донесе, но във внасянето на силата на Любовта в живота на земята и на силите на човешката душа. Затова Учителят казва: „Християнството не е някаква философия, но е живот." И сам Христос казва: „Аз дадох преизобилно живот на онези, които го нямат." Той не казва, че им е дал някаква нова философия, а им е дал живот, а този живот носи виделината в себе си. която носи истинското знание. Със силата на Любовта, в която Христос живееше, Той мина през смъртта и я победи - възкръсна. Най-пълен и кратък израз на християнството е даден в първата глава на евангелието на Йоан.
към текста >>
Така че същността на християнството не е в някакви нови учения, които то донесе, но във внасянето на силата на Любовта в живота на земята и на силите на човешката
душа
.
Тези сили се вляха в земното развитие от факта на смъртта и възкресението, през които Христос премина. Никой от Учителите на миналото не е минал през този процес. За Буда се казва, че стигнал до преображението - да може да се преобрази и да свети като Христос при преображението. Но той не възкръсна след своята смърт. И той говорел за Любовта и състраданието, но не е в говоренето, а в онази сила, която се излива от този, който говори към душата.
Така че същността на християнството не е в някакви нови учения, които то донесе, но във внасянето на силата на Любовта в живота на земята и на силите на човешката
душа
.
Затова Учителят казва: „Християнството не е някаква философия, но е живот." И сам Христос казва: „Аз дадох преизобилно живот на онези, които го нямат." Той не казва, че им е дал някаква нова философия, а им е дал живот, а този живот носи виделината в себе си. която носи истинското знание. Със силата на Любовта, в която Христос живееше, Той мина през смъртта и я победи - възкръсна. Най-пълен и кратък израз на християнството е даден в първата глава на евангелието на Йоан. Ще предам част от нея без коментар: „В началото бе Словото, и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог.
към текста >>
Тук става въпрос за приемането на Христа, на христовата сила в
душата
, която ще преобрази и ще роди Христос в нас.
За същината на християнството е важно, че онези, които го приеха, даде им власт да бъдат чада Божии, сиреч на тези, които вярват в Неговото Име, които от Бога се родиха. Значи истински християнин е онзи, който е роден от Бога. А родените от Бога са тези, които са приели Христа в себе си и Той им дава власт да бъдат чада Божии. Те са онези, които вярват в Неговото Име. Днес целият християнски свят вярва в името на Христа, но тук не става въпрос за тази вяра.
Тук става въпрос за приемането на Христа, на христовата сила в
душата
, която ще преобрази и ще роди Христос в нас.
Това е същината на християнството, а не в някои учения, които се предават и в други доктрини. Затова не трябва да се съблазняваме, когато сравняваме учението на есеите и християнството и намираме много аналогични положения. Такива неща ще намерим не само между християнството и есеите, но и между християнството и ред други учения, например будизма, бра- манизма и пр. Но това, което е същината на християнството, то е силата на Любовта, която Христос внася в човешката душа и я оплодява, за да може да роди Сина Божи в себе си, за да стане човек Син Божи, да приеме Христа в себе си. Които са родили Христа в себе си, те са, които вярват в Неговото Име, което е Великото Божествено Име, с което Христос е познат на небето и между съвършените същества.
към текста >>
Но това, което е същината на християнството, то е силата на Любовта, която Христос внася в човешката
душа
и я оплодява, за да може да роди Сина Божи в себе си, за да стане човек Син Божи, да приеме Христа в себе си.
Днес целият християнски свят вярва в името на Христа, но тук не става въпрос за тази вяра. Тук става въпрос за приемането на Христа, на христовата сила в душата, която ще преобрази и ще роди Христос в нас. Това е същината на християнството, а не в някои учения, които се предават и в други доктрини. Затова не трябва да се съблазняваме, когато сравняваме учението на есеите и християнството и намираме много аналогични положения. Такива неща ще намерим не само между християнството и есеите, но и между християнството и ред други учения, например будизма, бра- манизма и пр.
Но това, което е същината на християнството, то е силата на Любовта, която Христос внася в човешката
душа
и я оплодява, за да може да роди Сина Божи в себе си, за да стане човек Син Божи, да приеме Христа в себе си.
Които са родили Христа в себе си, те са, които вярват в Неговото Име, което е Великото Божествено Име, с което Христос е познат на небето и между съвършените същества. Това Име се разкрива на онези, които приемат Христа в себе си. То е Великото Божествено Име, върху което е съграден светът и животът, и което съдържа в себе си всички принципи на Божественото учение. Повече за християнството ще кажа по-нататък, когато ще разгледам християнството като окултно учение.
към текста >>
90.
КАБАЛА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Учението за
душата
според Кабала
КАБАЛА Древноеврейското окултно учение Учението на Кабала за човека Учението на Кабала за вселената Учението на Кабала за Бога
Учението за
душата
според Кабала
Душата по време на смъртта и след смъртта Сефер Йецнра Тридесет и двата пътя на Мъдростта Петдесетте врати на разума Практическа Кабала
към текста >>
Душата
по време на смъртта и след смъртта
Древноеврейското окултно учение Учението на Кабала за човека Учението на Кабала за вселената Учението на Кабала за Бога Учението за душата според Кабала
Душата
по време на смъртта и след смъртта
Сефер Йецнра Тридесет и двата пътя на Мъдростта Петдесетте врати на разума Практическа Кабала Божествените имена и седемдесет и двамата гении 165
към текста >>
91.
Учението на Кабала за човека
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
2. Субстанция висша, Божествената искра -
душата
според ученията на всички идеалисти и спиритуалисти, или Духът под терминологията на окултистите, която е наречена Нешама.
Учението на Кабала за човека Кабала учи, че човекът представя от само себе си също такъв свят, както и вселената, откъдето той е получил името микрокосмос, в противовес на макрокосмоса - вселената. Според Кабала човек се състои от три главни части: 1.Субстанция нисша, непредставляваща материално тяло, но начало, определящо материалното тяло, което е наречено Нефеш.
2. Субстанция висша, Божествената искра -
душата
според ученията на всички идеалисти и спиритуалисти, или Духът под терминологията на окултистите, която е наречена Нешама.
3. Тези два принципа са толкова разнородни по отношение един към друг, щото не могат да дойдат във взаимно сношение без едно трето начало, представящо тяхна съставна част и служещо за съединение между тях. Това трето начало, посредникът между двете първи, учените го наричат живот, философите го наричат ум, а окултистите го наричат душа. Това начало е наречено Руах. Тези три начала съответству- ват приблизително на това, което съвременните учени наричат тяло, живот и воля. Според Кабала човек излиза от Бога и се възвръща към Него.
към текста >>
Това трето начало, посредникът между двете първи, учените го наричат живот, философите го наричат ум, а окултистите го наричат
душа
.
Кабала учи, че човекът представя от само себе си също такъв свят, както и вселената, откъдето той е получил името микрокосмос, в противовес на макрокосмоса - вселената. Според Кабала човек се състои от три главни части: 1.Субстанция нисша, непредставляваща материално тяло, но начало, определящо материалното тяло, което е наречено Нефеш. 2. Субстанция висша, Божествената искра - душата според ученията на всички идеалисти и спиритуалисти, или Духът под терминологията на окултистите, която е наречена Нешама. 3. Тези два принципа са толкова разнородни по отношение един към друг, щото не могат да дойдат във взаимно сношение без едно трето начало, представящо тяхна съставна част и служещо за съединение между тях.
Това трето начало, посредникът между двете първи, учените го наричат живот, философите го наричат ум, а окултистите го наричат
душа
.
Това начало е наречено Руах. Тези три начала съответству- ват приблизително на това, което съвременните учени наричат тяло, живот и воля. Според Кабала човек излиза от Бога и се възвръща към Него. Но в тази еволюция има три главни фази: излизане от Бога, слизане в света и връщане към Бога. Според Кабала човек първоначално е еманирал от Бога във вид на чист дух по образ Божи, състоящ се от воля (Хокма) и ум (Бина). т.е.
към текста >>
92.
Учението на Кабала за вселената
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Следователно, вселената е съставена, както и човекът, от Дух,
душа
и тяло.
Практическата Кабала съдържа учението за тези невидими същества, които възприемат и предават живота във вселената. Кабалистите се стремят да въздействуват на тези същества по известни методи. Според Кабала вътре в течението на Светлината, която представя живота на вселената, се намира тайнствен флуид, независим от всички творения на природата, подобно на това, както нервната сила в човека е независима от кръвните клетки. Този флуид произтича непосредствено от Бога или по-вярно казано, той съставя тялото на Бога. Това е Духът на вселената.
Следователно, вселената е съставена, както и човекът, от Дух,
душа
и тяло.
1.Тялото на вселената е представено от слънцата и планетите и от всичко в тях намиращо се. 2. Душата представя живота на вселената, който е потокът на Светлината, къпеща небесните тела и съдържаща активните сили на природата - ангелите. 3. Духът на вселената се изразява чрез волята, управляваща и проникваща навсякъде посредством неосезаемия за физическите сетива флуид, наречен от окултистите всемирен магнетизъм, а от кабалистите - аура. Това е златото на алхимиците, причина на всемирното притегляне или Любовта на звездите. И вселената, както и човекът, преминава периодически през процеса на инволюцията и еволюцията и трябва в края на краищата да се възвърне към своето първоначално състояние.
към текста >>
2.
Душата
представя живота на вселената, който е потокът на Светлината, къпеща небесните тела и съдържаща активните сили на природата - ангелите.
Според Кабала вътре в течението на Светлината, която представя живота на вселената, се намира тайнствен флуид, независим от всички творения на природата, подобно на това, както нервната сила в човека е независима от кръвните клетки. Този флуид произтича непосредствено от Бога или по-вярно казано, той съставя тялото на Бога. Това е Духът на вселената. Следователно, вселената е съставена, както и човекът, от Дух, душа и тяло. 1.Тялото на вселената е представено от слънцата и планетите и от всичко в тях намиращо се.
2.
Душата
представя живота на вселената, който е потокът на Светлината, къпеща небесните тела и съдържаща активните сили на природата - ангелите.
3. Духът на вселената се изразява чрез волята, управляваща и проникваща навсякъде посредством неосезаемия за физическите сетива флуид, наречен от окултистите всемирен магнетизъм, а от кабалистите - аура. Това е златото на алхимиците, причина на всемирното притегляне или Любовта на звездите. И вселената, както и човекът, преминава периодически през процеса на инволюцията и еволюцията и трябва в края на краищата да се възвърне към своето първоначално състояние.
към текста >>
93.
Учението на Кабала за Бога
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Както видяхме, вселената и човекът се състоят от тяло,
душа
и дух, а източник на тези три начала е Бог.
създавайки принципа на действителността, с това създава своето вечно безсмъртие - това е Троицата. Троицата представя прототип на всички естествени закони. Това е безусловна научна формула и като основен принцип на религията се намира във всички религии. Кабала свързва Троицата с първите три сефирота: Кетер, или Корона, Хокма или Мъдрост и Бина - Разум. Това са трите принципа - Любов, Мъдрост и Истина, за които говори Учителят.
Както видяхме, вселената и човекът се състоят от тяло,
душа
и дух, а източник на тези три начала е Бог.
Следователно Троицата - състояща се от Кетер, Хокма и Бина - представят Бога в Неговото проявление. Резюмирайки гореказаното, можем да кажем: Бога не можем да Го постигнем и познаем в Неговото същество, но е познаваем в своите проявления. Вселената представя Неговото тяло, Адам-Ева представя Неговата душа, а сам Бог в двойна поляризация представя своя Дух. Духът на Бога се проявява чрез трите първи сефироти - Кетер, Хокма и Бина (Любов, Мъдрост и Истина). Душата на Бога се изразява в Адам-Ева, в цялото човечество, във всички разумни същества.
към текста >>
Вселената представя Неговото тяло, Адам-Ева представя Неговата
душа
, а сам Бог в двойна поляризация представя своя Дух.
Кабала свързва Троицата с първите три сефирота: Кетер, или Корона, Хокма или Мъдрост и Бина - Разум. Това са трите принципа - Любов, Мъдрост и Истина, за които говори Учителят. Както видяхме, вселената и човекът се състоят от тяло, душа и дух, а източник на тези три начала е Бог. Следователно Троицата - състояща се от Кетер, Хокма и Бина - представят Бога в Неговото проявление. Резюмирайки гореказаното, можем да кажем: Бога не можем да Го постигнем и познаем в Неговото същество, но е познаваем в своите проявления.
Вселената представя Неговото тяло, Адам-Ева представя Неговата
душа
, а сам Бог в двойна поляризация представя своя Дух.
Духът на Бога се проявява чрез трите първи сефироти - Кетер, Хокма и Бина (Любов, Мъдрост и Истина). Душата на Бога се изразява в Адам-Ева, в цялото човечество, във всички разумни същества. А тялото на Бога представя живата природа. Тези три принципа на Бога са троично изразени в единицата и образуват десетте сефирота или по-правилно, изображението на десетте сефирота представя развитието на трите първоначални принципа на Бога с всички Негови свойства. Така че Бог, човек и вселена се състоят от три подразделения, но при разглеждане на всички техни свойства, те се явяват съставени от по десет части, или другояче казано, представят троици, развити в седморки (септенер): три плюс седем е равно на десет, което дава числото десет.
към текста >>
Душата
на Бога се изразява в Адам-Ева, в цялото човечество, във всички разумни същества.
Както видяхме, вселената и човекът се състоят от тяло, душа и дух, а източник на тези три начала е Бог. Следователно Троицата - състояща се от Кетер, Хокма и Бина - представят Бога в Неговото проявление. Резюмирайки гореказаното, можем да кажем: Бога не можем да Го постигнем и познаем в Неговото същество, но е познаваем в своите проявления. Вселената представя Неговото тяло, Адам-Ева представя Неговата душа, а сам Бог в двойна поляризация представя своя Дух. Духът на Бога се проявява чрез трите първи сефироти - Кетер, Хокма и Бина (Любов, Мъдрост и Истина).
Душата
на Бога се изразява в Адам-Ева, в цялото човечество, във всички разумни същества.
А тялото на Бога представя живата природа. Тези три принципа на Бога са троично изразени в единицата и образуват десетте сефирота или по-правилно, изображението на десетте сефирота представя развитието на трите първоначални принципа на Бога с всички Негови свойства. Така че Бог, човек и вселена се състоят от три подразделения, но при разглеждане на всички техни свойства, те се явяват съставени от по десет части, или другояче казано, представят троици, развити в седморки (септенер): три плюс седем е равно на десет, което дава числото десет. Десетте сефирота могат да бъдат разглеждани от различни гледища: 1. Те могат да бъдат изучавани като представящи Бога, човека и вселената, т.е.
към текста >>
Духът,
душата
и тялото на Бога.
А тялото на Бога представя живата природа. Тези три принципа на Бога са троично изразени в единицата и образуват десетте сефирота или по-правилно, изображението на десетте сефирота представя развитието на трите първоначални принципа на Бога с всички Негови свойства. Така че Бог, човек и вселена се състоят от три подразделения, но при разглеждане на всички техни свойства, те се явяват съставени от по десет части, или другояче казано, представят троици, развити в седморки (септенер): три плюс седем е равно на десет, което дава числото десет. Десетте сефирота могат да бъдат разглеждани от различни гледища: 1. Те могат да бъдат изучавани като представящи Бога, човека и вселената, т.е.
Духът,
душата
и тялото на Бога.
2. Като развитие на едно от посочените три велики начала. Папюс прави следния паралел между еврейската и индуската Кабала: Сефироти според .....................Числа................... Сефироти според еврейската Кабала .......................................................индусите ---------------------------------------------------------------------------------------------
към текста >>
94.
Учението за душата според Кабала
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Учението за
душата
според Кабала
Учението за
душата
според Кабала
Както видяхме, човек се състои от три части: тяло, душа и дух. Те се различават помежду си. както конкретното, частното и главното, така че едното се явява отражение на другото и всяко от тях съдържа в себе си това троично деление. Първата основна част. тялото, включва в себе си три подразделения: тяло.
към текста >>
Както видяхме, човек се състои от три части: тяло,
душа
и дух.
Учението за душата според Кабала
Както видяхме, човек се състои от три части: тяло,
душа
и дух.
Те се различават помежду си. както конкретното, частното и главното, така че едното се явява отражение на другото и всяко от тях съдържа в себе си това троично деление. Първата основна част. тялото, включва в себе си три подразделения: тяло. форма (етерен двойник) и принцип на живота, който носи в Кабала названието Нефеш.
към текста >>
Втората част,
душата
, седалището на волята, представяща човешката личност, също така включва в себе си три подразделения и се нарича Руах.
Те се различават помежду си. както конкретното, частното и главното, така че едното се явява отражение на другото и всяко от тях съдържа в себе си това троично деление. Първата основна част. тялото, включва в себе си три подразделения: тяло. форма (етерен двойник) и принцип на живота, който носи в Кабала названието Нефеш.
Втората част,
душата
, седалището на волята, представяща човешката личност, също така включва в себе си три подразделения и се нарича Руах.
Третата част на човешкото същество, духът, в своето тройно проявление се нарича в Кабала Нешама. Тези три основни части на човека не са напълно отделени една от друга. Напротив, те постепенно преминават една в друга, както цветовете на спектъра, които се явяват като включени един в друг. Започвайки от тялото (Нефеш) и минавайки през Руах (душата) и стигнем до най-висшия елемент Нешама (Духът) преминаваме през всички градации, както когато преминаваме от Светлина към тъмнина или от тъмнина към Светлина. Свръх това, благодарение на вътрешното съединение, при сливането на една част с друга, числото 9 се губи в единицата, за да образува човека - телесният дух, съединяващ в себе си двата свята.
към текста >>
Започвайки от тялото (Нефеш) и минавайки през Руах (
душата
) и стигнем до най-висшия елемент Нешама (Духът) преминаваме през всички градации, както когато преминаваме от Светлина към тъмнина или от тъмнина към Светлина.
форма (етерен двойник) и принцип на живота, който носи в Кабала названието Нефеш. Втората част, душата, седалището на волята, представяща човешката личност, също така включва в себе си три подразделения и се нарича Руах. Третата част на човешкото същество, духът, в своето тройно проявление се нарича в Кабала Нешама. Тези три основни части на човека не са напълно отделени една от друга. Напротив, те постепенно преминават една в друга, както цветовете на спектъра, които се явяват като включени един в друг.
Започвайки от тялото (Нефеш) и минавайки през Руах (
душата
) и стигнем до най-висшия елемент Нешама (Духът) преминаваме през всички градации, както когато преминаваме от Светлина към тъмнина или от тъмнина към Светлина.
Свръх това, благодарение на вътрешното съединение, при сливането на една част с друга, числото 9 се губи в единицата, за да образува човека - телесният дух, съединяващ в себе си двата свята. Да разгледаме сега по-подробно тези три части в човешкото същество. Нефеш представя най-нисшата част на човешкото същество и в нея господства пасивна чувствителност към външния свят. Нефеш се намира в непосредствено сношение с външния свят и само чрез влиянието на този свят тя произвежда жизнените функции. Същевременно тя въздейства на външния свят благодарение на собствените творчески способности, отделяйки от себе си нови жизнени сили и възвръща постоянно това, което получава.
към текста >>
Второто начало на човешкото същество - Руах,
душата
, по-малко отколкото Нефеш е чувствителна към влиянията на външния свят.
Същевременно тя въздейства на външния свят благодарение на собствените творчески способности, отделяйки от себе си нови жизнени сили и възвръща постоянно това, което получава. Този конкретен елемент съставя едно неразделно цяло, пълно в себе си, и в своето човешко същество намира своето пълно външно изражение. Разгледана като едно неразделно цяло, тази конкретна част съдържа също три елемента, представящи конкретното, частното и главното, или другояче казано: вещество изпълняващо, сила изпълняваща и принцип. Представяйки едновременно органи, чрез които и посредством които вътрешното духовно действува и се проявява по външен начин, тези три елемента, следователно, стават все по-вътрешни и висши, при което всяко съдържа в себе си различни степени. Трите сили на Нефеш, за които става дума, са разположени и действуват по начин, който ще представи и изясни посредством трите подразделения на Руах.
Второто начало на човешкото същество - Руах,
душата
, по-малко отколкото Нефеш е чувствителна към влиянията на външния свят.
Пасивността и деятелността се намират в нея в еднаква пропорция. Това второ човешко начало се колебае между активност и пасивност, или между вътрешното и външното. Начинът на живот на всяко същество зависи изключително от степента на неговата връзка с природата и от по-голямата или по-малката интензивна активност или пасивност, явявайки се резултат от тази връзка тогава, когато самосъзнанието е пропорционално на тази активност. Руах е съставена от сили, явяващи се като основа на обективно материално същество, ползувайки се от свойството да се отличава от другите части като самостоятелна личност, разполагаща със самата себе си, проявявайки се свободно и самоволно навън. Тази душа, представяща седалище и орган на Духа, се явява освен това като образ на целия човек.
към текста >>
Тази
душа
, представяща седалище и орган на Духа, се явява освен това като образ на целия човек.
Второто начало на човешкото същество - Руах, душата, по-малко отколкото Нефеш е чувствителна към влиянията на външния свят. Пасивността и деятелността се намират в нея в еднаква пропорция. Това второ човешко начало се колебае между активност и пасивност, или между вътрешното и външното. Начинът на живот на всяко същество зависи изключително от степента на неговата връзка с природата и от по-голямата или по-малката интензивна активност или пасивност, явявайки се резултат от тази връзка тогава, когато самосъзнанието е пропорционално на тази активност. Руах е съставена от сили, явяващи се като основа на обективно материално същество, ползувайки се от свойството да се отличава от другите части като самостоятелна личност, разполагаща със самата себе си, проявявайки се свободно и самоволно навън.
Тази
душа
, представяща седалище и орган на Духа, се явява освен това като образ на целия човек.
Подобно на Нефеш, тя се състои от три динамически елемента, намиращи се помежду си в отношение както конкретното, частното и главното или като материя, на която действува силата, самата сила и принципът. По такъв начин в Руах са представени както Нефеш, така и Нешама. В същото време както Руах, така и Нефеш, както казахме, съдържат в себе си по три динамически елемента. Тези последните на свой ред имат три съответствия с външния свят, което ясно се вижда при сравняването на микрокосмоса с макрокосмоса. Всяка част на човешкото същество живее свой собствен живот в съответстващата му мирова среда, с която е свързана, дава и получава посредством сетивата и специалните вътрешни органи.
към текста >>
Следователно външният свят чрез тялото въздействува на
душата
и тя от своя страна въздейст- вува на тялото и оттам на външния свят.
Всяка част на човешкото същество живее свой собствен живот в съответстващата му мирова среда, с която е свързана, дава и получава посредством сетивата и специалните вътрешни органи. Освен това, Руах по причина на включения в него конкретен елемент, трябва да се съобщава с конкретното, намиращо се по-ниско от него, като в същото време главната негова част поражда в него стремеж към по-висшето, намиращо се над него. Нефеш не би могъл да се сношава с Руах, ако нямаше с него общо свойство, тъй като и Руах не би бил в състояние да се съобщава с Нефеш и Нешама. ако между тях нямаше известно с родство. Руах. следователно, представя връзката между конкретното, материалното и главното или духовното, съединявайки в човека вътрешния, умствения свят с външния свят, като едновременно се явява поддръжка и местожителство на човешката личност.
Следователно външният свят чрез тялото въздействува на
душата
и тя от своя страна въздейст- вува на тялото и оттам на външния свят.
От друга страна душата се намира под въздействието и влиянието на Духа, но и тя му въздействува със своите състояния. Третата основна част на човешкото същество е Нешама, което може да се преведе с думата Дух. Духът живее собствен живот в духовния свят, с който се намира в постоянна връзка. Духът се намира в двояко сношение чрез своя троен състав: надолу, настрани и нагоре, така че в него се образуват в две противоположни направления тройно направление на течението. Нешама е същество вътрешно, едновременно пасивно и активно, с което Нефеш, със своето тяло и жизнения принцип и Руах със силите, съставят един външен облик.
към текста >>
От друга страна
душата
се намира под въздействието и влиянието на Духа, но и тя му въздействува със своите състояния.
Освен това, Руах по причина на включения в него конкретен елемент, трябва да се съобщава с конкретното, намиращо се по-ниско от него, като в същото време главната негова част поражда в него стремеж към по-висшето, намиращо се над него. Нефеш не би могъл да се сношава с Руах, ако нямаше с него общо свойство, тъй като и Руах не би бил в състояние да се съобщава с Нефеш и Нешама. ако между тях нямаше известно с родство. Руах. следователно, представя връзката между конкретното, материалното и главното или духовното, съединявайки в човека вътрешния, умствения свят с външния свят, като едновременно се явява поддръжка и местожителство на човешката личност. Следователно външният свят чрез тялото въздействува на душата и тя от своя страна въздейст- вува на тялото и оттам на външния свят.
От друга страна
душата
се намира под въздействието и влиянието на Духа, но и тя му въздействува със своите състояния.
Третата основна част на човешкото същество е Нешама, което може да се преведе с думата Дух. Духът живее собствен живот в духовния свят, с който се намира в постоянна връзка. Духът се намира в двояко сношение чрез своя троен състав: надолу, настрани и нагоре, така че в него се образуват в две противоположни направления тройно направление на течението. Нешама е същество вътрешно, едновременно пасивно и активно, с което Нефеш, със своето тяло и жизнения принцип и Руах със силите, съставят един външен облик. Това, което е количествено в Нефеш и качествено в Руах, изхожда от чистия, идеалния Дух - Нешама.
към текста >>
По такъв начин човешкото същество се състои от девет члена: тялото е троично,
душата
е троична и Духът е троичен.
Неговата същност се състои в познаване на вътрешните висши умствени сили. служещи за основа на проявеното същество и затова е непостижимо за Руах и Нефеш и не може да бъде под знака на висшата част на Духа, която специално наричаме Нешама. Третото подразделение е деветият, най-висшият елемент на човешкото същество и се нарича от Кабала Йехида, т.е. „единицата сама за себе си". Неговото свойство се заключава в познаването на основното, Абсолютното Единство и Абсолютното Първоначално ЕДНО.
По такъв начин човешкото същество се състои от девет члена: тялото е троично,
душата
е троична и Духът е троичен.
Душата има, без съмнение, собствено съществуване, но в същото време тя е неспособна да достигне независимо развитие без участието на телесния живот (Нефеш); същото може да се каже и за Нешама. От друга страна Руах се намира в двояко отношение с Нефеш. Под негово влияние той се проявява навън, за да може свободно да действува. По такъв начин конкретният, телесен живот участвува в развитието на душата. Същото става и с Духа по отношение на душата, както тялото по отношение на душата.
към текста >>
Душата
има, без съмнение, собствено съществуване, но в същото време тя е неспособна да достигне независимо развитие без участието на телесния живот (Нефеш); същото може да се каже и за Нешама.
служещи за основа на проявеното същество и затова е непостижимо за Руах и Нефеш и не може да бъде под знака на висшата част на Духа, която специално наричаме Нешама. Третото подразделение е деветият, най-висшият елемент на човешкото същество и се нарича от Кабала Йехида, т.е. „единицата сама за себе си". Неговото свойство се заключава в познаването на основното, Абсолютното Единство и Абсолютното Първоначално ЕДНО. По такъв начин човешкото същество се състои от девет члена: тялото е троично, душата е троична и Духът е троичен.
Душата
има, без съмнение, собствено съществуване, но в същото време тя е неспособна да достигне независимо развитие без участието на телесния живот (Нефеш); същото може да се каже и за Нешама.
От друга страна Руах се намира в двояко отношение с Нефеш. Под негово влияние той се проявява навън, за да може свободно да действува. По такъв начин конкретният, телесен живот участвува в развитието на душата. Същото става и с Духа по отношение на душата, както тялото по отношение на душата. Чрез Руах Духът се намира в двояко отношение с Нефеш.
към текста >>
По такъв начин конкретният, телесен живот участвува в развитието на
душата
.
Неговото свойство се заключава в познаването на основното, Абсолютното Единство и Абсолютното Първоначално ЕДНО. По такъв начин човешкото същество се състои от девет члена: тялото е троично, душата е троична и Духът е троичен. Душата има, без съмнение, собствено съществуване, но в същото време тя е неспособна да достигне независимо развитие без участието на телесния живот (Нефеш); същото може да се каже и за Нешама. От друга страна Руах се намира в двояко отношение с Нефеш. Под негово влияние той се проявява навън, за да може свободно да действува.
По такъв начин конкретният, телесен живот участвува в развитието на
душата
.
Същото става и с Духа по отношение на душата, както тялото по отношение на душата. Чрез Руах Духът се намира в двояко отношение с Нефеш. Във всеки случай Нешама е сам източник на всички свои действия, докато действията на Руах и Нефеш се стимулират от Нешама. По същия начин Нешама се намира в двойно отношение с Божественото, тъй като неговата жизнена деятелност, сама по себе си е възвание към Бога за поддръжка и за доставяне на всичко необходимо за неговото съществуване. Така че Духът или Нешама, а чрез него Руах и Нефеш черпи своя живот от Божествения, Вечния Източник.
към текста >>
Същото става и с Духа по отношение на
душата
, както тялото по отношение на
душата
.
По такъв начин човешкото същество се състои от девет члена: тялото е троично, душата е троична и Духът е троичен. Душата има, без съмнение, собствено съществуване, но в същото време тя е неспособна да достигне независимо развитие без участието на телесния живот (Нефеш); същото може да се каже и за Нешама. От друга страна Руах се намира в двояко отношение с Нефеш. Под негово влияние той се проявява навън, за да може свободно да действува. По такъв начин конкретният, телесен живот участвува в развитието на душата.
Същото става и с Духа по отношение на
душата
, както тялото по отношение на
душата
.
Чрез Руах Духът се намира в двояко отношение с Нефеш. Във всеки случай Нешама е сам източник на всички свои действия, докато действията на Руах и Нефеш се стимулират от Нешама. По същия начин Нешама се намира в двойно отношение с Божественото, тъй като неговата жизнена деятелност, сама по себе си е възвание към Бога за поддръжка и за доставяне на всичко необходимо за неговото съществуване. Така че Духът или Нешама, а чрез него Руах и Нефеш черпи своя живот от Божествения, Вечния Източник. Божественото непрекъснато прониква в Нешама и неговата сфера, за да достави както на него, така също и на Руах и на Нефеш живот и съществувание във времето.
към текста >>
95.
Душата по време на смъртта и след смъртта
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Душата
по време на смъртта и след смъртта
Душата
по време на смъртта и след смъртта
Според Кабала, смъртта на човека представя само преминаване в нова форма на съществувание. Човек е призван да се върне окончателно в лоното на Бога, но такова съединение е невъзможно при настоящите условия, вследствие на грубите материални обвивки на неговото тяло. Това състояние, както и всичко духовно в човека, трябва да се подложи на неизбежно пречистване, за да достигне степента на най-висока духовност, която е необходима за новия живот. Кабала различава два вида причини, които довеждат смъртта. Първата се състои в това, че Божественото постепенно намалява или рязко прекъсва своето постоянно вливане в Нешама и Руах и по такъв начин Нефеш губи силата, посредством която се оживява материалното тяло, вследствие на което настъпва смъртта.
към текста >>
Раздялата на Руах с тялото е твърде тежка, защото Руах или живата
душа
се намира между висшата духовна безконечна област (Нешама) и нисшите телесни области (Нефеш), клонейки ту към едното, ту към другото.
И човек може дълго време още да живее без присъствието на Нешама. Преди момента на смъртта съставът на умиращия се увеличава с една допълнителна част на най-висшите части на Руах, поради което човек вижда това, което е било скрито от неговите очи през време на живота. Често неговото зрение прониква далече в пространството и той може да види своите покойни родители и приятели. Когато настъпи критичният момент, Руах, която преди това е прониквала всички части на тялото, започва да го напуска, от което настават конвулсивни агонии, често много силни. След това цялата духовна същност на човека преминава в сърцето и се скрива от злите духове, които се нахвърлят на тялото, подобно на това, както ястребът се нахвърля върху скрития в своето гнездо гълъб.
Раздялата на Руах с тялото е твърде тежка, защото Руах или живата
душа
се намира между висшата духовна безконечна област (Нешама) и нисшите телесни области (Нефеш), клонейки ту към едното, ту към другото.
Руах, бидейки орган на волята, съставя човешката личност. Неговото седалище е сърцето, което представя корена на живота. Тази е централната точка, която съединява мозъка с черния дроб и тъй като в този орган жизнената деятелност се явява първа при зараждането, то в него също така се и завършва. По такъв начин, в момента на смъртта, Руах изчезва, според Талмуда, с последната вдишка из устата на умиращия. Талмуда различава 903 рода смърт, повече или по-малко мъчителни.
към текста >>
Той представя телесният живот и
душата
на еле- менталния живот на човека, имаща свое седалище в черния дроб.
По такъв начин, в момента на смъртта, Руах изчезва, според Талмуда, с последната вдишка из устата на умиращия. Талмуда различава 903 рода смърт, повече или по-малко мъчителни. Най-леката от всички той нарича „целувка", а най- мъчителна счита тази, при която умиращият чувствува, като че из неговото гърло измъкват космата катерица. След като Руах се отдели от тялото, човек ни се струва мъртъв. Това обаче е привидно, защото Нефеш още се намира в него.
Той представя телесният живот и
душата
на еле- менталния живот на човека, имаща свое седалище в черния дроб.
Нефеш, бидейки най-нисша духовна сила, притежава още голямо духовно сродство или притегляне към тялото. Това начало се отделя последно, тъй като то първо се присъединява към тялото. Между това, не много след отделянето на Руах, лошите духове, наречени по еврейски мазикими, овладяват трупа. Тяхното нападение, в съединение с разложението на тялото, заставят Нефеш да се отдели от тялото. Той още дълго време остава около трупа, оплаквайки своята загуба и само след пълното разложение на тялото се издига в надземните сфери.
към текста >>
Ето защо всеки свят има за всяко начало на човека свой рай (ган-едем), свой нахар-ди-нур (място за пречистване на
душата
) и своя геена - място за наказание.
Това се отнася до всички родове видения: ангели, душите на умрелите или нисшите духове. Тогава ние виждаме не самия целем, а само неговото изображение, съставено от фините пари на нашия външен свят, способни мигновено да се разсеят. Както животът на земята е разнообразен, също така е разнообразен и животът в другите светове. Колкото повече човек е нарушавал Божествените закони, толкова повече му предстои да понесе наказания и очищения. Зохар казва: „Красотата на целемите на благочестивия човек зависи от добрите дела, извършени на земята." „Грехът осквернява целем на Нефеш." Лурия пояснява: „У благочестивия човек целемите са чисти и светли, у грешните те са мътни и тъмни."
Ето защо всеки свят има за всяко начало на човека свой рай (ган-едем), свой нахар-ди-нур (място за пречистване на
душата
) и своя геена - място за наказание.
към текста >>
96.
Сефер Йецира
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
„Тези 22 букви Той (Бог) начертал, дал им форма, значение и влияние и от тяхното различно съчетание Той създал
душата
на всичко това, което е било създадено и което ще бъде създадено.
„Двадесет и двете букви са съставени от три букви-май- кп - алеф. мем и шин: седем двойни и дванадесет прости. Трите букви-майки - А. М и Ш - представят въздуха, водата и огъня. Водата - М - е няма, огънят - Ш - свирещ, съскащ, въздухът е посредник между двете, като действие на закона установяващ равновесие между заслугата и вината."
„Тези 22 букви Той (Бог) начертал, дал им форма, значение и влияние и от тяхното различно съчетание Той създал
душата
на всичко това, което е било създадено и което ще бъде създадено.
Посредством тях Йах, Предвечният Саваот, Бог израилев, Бог вечно жив, Господар на всичко живущо, Велик и Чист, Пребиваващ във вечността, Името на Когото е Свято, е създал света." Четвъртата глава е посветена на подробното развитие на аналогичните съотношения между трите букви-майки и триединството. Тя завършва с разглеждането на техните комбинации. Тази глава започва със следната мисъл: „Три майки - алеф, мем и шин.
към текста >>
97.
Петдесетте врати на разума
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
23 - вдъхване на живот и
душа
.
17 - насекоми и гадове. 18 - риби, 19 - птици, 20 - създаване на четириногите, всички със свои свойства. Третият клас е посветен на човека: 21 - създаване на човека. 22 - пръстта на земята, веществото.
23 - вдъхване на живот и
душа
.
24 - тайната на Адам и Ева. 25- човек - цял микрокосмос. 26 - пет външни могъщества. 27 - петте вътрешни сили. 28 - човешкото небе.
към текста >>
98.
Практическа Кабала
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Това влияние се достига по пътя на потопяване на
душата
в благоговейно съзерцание на Свещените Имена.
В гематрията лежи ключът към ономантичната система в астрологията. Друг важен отрасъл на практическата Кабала е така наречената пневматика. Тази част на Кабала изисква пълно очистване и просветление на човешкия дух, стремеж към сливане с Бога. Човек става обиталище на Божествените сили и жив орган, чрез който тези сили по мистичен път се предават на света. Такъв човек навсякъде помага за преуспяване на доброто и победа над злото.
Това влияние се достига по пътя на потопяване на
душата
в благоговейно съзерцание на Свещените Имена.
Защото тези Имена са израз на Божествени сили. А великият окултен закон гласи: подобното се притегля от подобното. Във всяко практическо действие трябва да имаме твърда опора в Бога, казват кабалистите, и вътрешно направление на душата. Който с твърда, непоколебима вяра произнася Свещените Имена или стихове от Библията, в които се срещат тези Имена, той може всичко да постигне. При това Имената, съобразно с целта, се съединяват и се произнасят по различни начини.
към текста >>
Във всяко практическо действие трябва да имаме твърда опора в Бога, казват кабалистите, и вътрешно направление на
душата
.
Човек става обиталище на Божествените сили и жив орган, чрез който тези сили по мистичен път се предават на света. Такъв човек навсякъде помага за преуспяване на доброто и победа над злото. Това влияние се достига по пътя на потопяване на душата в благоговейно съзерцание на Свещените Имена. Защото тези Имена са израз на Божествени сили. А великият окултен закон гласи: подобното се притегля от подобното.
Във всяко практическо действие трябва да имаме твърда опора в Бога, казват кабалистите, и вътрешно направление на
душата
.
Който с твърда, непоколебима вяра произнася Свещените Имена или стихове от Библията, в които се срещат тези Имена, той може всичко да постигне. При това Имената, съобразно с целта, се съединяват и се произнасят по различни начини. За тази цел е достатъчно да се произнесат Имената на седемте велики и могъщи духове, стоящи пред трона на Всевишния или 72-та гении, управляващи сферата на проявения свят. Малцина притежават тайната на Великото и Страшно Име и умеят да го произнасят. Тези имена, начертани по особени синтетични закони, образуват тези прочути талисмани, на които се приписва чудотворна сила.
към текста >>
99.
Божествените имена и седемдесет и двамата гении
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Употребява се против душевни мъки и разпознаване на измамниците, като се произнасят Божествените Имена и псалом 6, стих 5: „Обърни се, Господи, избави
душата
ми, спаси ме заради Твоята милост."
Третият гений е наречен Ситаел, на когото отговаря Божественото Име Шонтакре, което значи Бог надежда на всички създания. Управлява от 11 -ти до 15-ти градус на зодиака. Употребява се против превратностите на съдбата, като се произнасят Божествените Имена и псалом 91, стих 2: „Аз казвам за Господа, Ти Си прибежище мое, крепост моя, Бог мой, на когото се надея." Четвъртият гений е наречен Елимиах, който отговаря на Божественото има Алах, което значи Бог тайни. Управлява от 16-ти до 20-ти градус на зодиака.
Употребява се против душевни мъки и разпознаване на измамниците, като се произнасят Божествените Имена и псалом 6, стих 5: „Обърни се, Господи, избави
душата
ми, спаси ме заради Твоята милост."
Петият гений е наречен Махазиах, който отговаря на Божественото Име Техут, което значи Бог спасител. Управлява от 21-ви до 25-ти градус на зодиака. Употребява се за да живее човек в мир с всички, като се произнасят Божествените Имена и псалом 34, 4 стих: „Потърсих Господа и Той ме послуша и от всички опасности ме избави." Шестият гений е наречен Делахел, който отговаря на Божественото Име Абид, което значи Бог възхваляем. Управлява от 26-ти до 30-ти градус на зодиака.
към текста >>
Употребява се против врагове на религията, за обръщане на народите в християнството с произнасяне на Божествените Имена и пса- лом 120, втори стих: „Господи, избави
душата
ми от лъжливи устни и от измамлив език."
Деветнадесетият гений е наречен Леувиах, което съответства на Божественото Име Божи, което значи Бог помилващ грешните. Управлява от 91 -ви до 95-ти градус на зодиака. Употребява се за изпросване на милостта Божия, като се произнасят Божествените Имена и псалом 40, първи стих: „С надежда очаквах Господа; и Той се преклони към мене и послуша вика ми." Двадесетият гений е наречен Пахалиах, което съответства на Божественото Име Тиос, което значи Бог изкупител. Управлява от 96-ти до 100-ят градус на зодиака.
Употребява се против врагове на религията, за обръщане на народите в християнството с произнасяне на Божествените Имена и пса- лом 120, втори стих: „Господи, избави
душата
ми от лъжливи устни и от измамлив език."
Двадесет и първият гений е наречен Нелкаел, което съответства на Божественото Име Буек, което значи Бог един и неразделен. Управлява от 101-ви до 105-ти градус на зодиака. Употребява се против клеветниците и за отстранение на злите духове с произнасяне на Божествените Имена и на пса- лом 30, 18 стих: „Аз на Тебе възлагам надеждата си, о Господи, и казах аз:Ти си Бог мой, в твоите ръце е съдбата ми." Двадесет и вторият гений е наречен Йеиаиел, което съответства на Божественото Име Гоод, което значи дясната страна на Бога. Управлява от 106-ти до 110-ти градус на зодиака.
към текста >>
Употребява се против нечестие и врагове на религията, за избавление на себе си от врагове видими и невидими, като се произнасят Божествените Имена и псалом 54, 4 стих: „Ето, Бог ми помага, Господ е от ония, които подкрепят
душата
ми."
Употребява се против немощ и гръм, запазва от пожари, като се произнесат Божествените Имена и псалом 71, 12 стих: „Боже, не се отдалечавай от мене. Боже мой, побързай да ми помогнеш." Двадесет и деветият гений е наречен Рейиел. съответстващ на Божественото Име Зими, което значи Бог бърз помощник. Управлява от 141-ви до 145-ти градус на зодиака.
Употребява се против нечестие и врагове на религията, за избавление на себе си от врагове видими и невидими, като се произнасят Божествените Имена и псалом 54, 4 стих: „Ето, Бог ми помага, Господ е от ония, които подкрепят
душата
ми."
Тридесетият гений е наречен Ормаел, което съответства на Божественото Име Тура, което значи Бог търпелив. Управлява от 146-ти до 150-ти градус на зодиака. Употребява се против печал, безнадеждност и за усилване на търпението, като се произнасят Божествените Имена и псалом 71, стих 5: „Защо Ти, Господи, Иеове, си моя надежда, на тебе съм уповавал в младостта си." Тридесет и първият гений е наречен Лекабел и съответства на Божественото Име Телци, което значи Бог вдъхновяващ. Управлява от 151-ви до 155-ти градус на зодиака.
към текста >>
Употребява се за смекчаване на гнева, като се произнасят Божествените Имена и псалом 130, 5 стих: „Надявам се на Господа, надява се
душата
ми и на Неговото Слово аз уповавам."
Тридесет и третият гений е наречен Иехюиах, съответстващ на Божественото Име Агад, което значи Бог всезнающ. Управлява от 161 -ви до 165-ти градус на зодиака. Употребява се за обезвреждане на изменниците, като се произнасят Божествените Имена и псалом 33, 11 стих: „Господ знае помилванията на хората, макар че те са суетни." Тридесет и четвъртият гений е наречен Лехахиах, което съответства на Божественото Име Ауаб. Управлява от 166-тп до 170-ти градус.
Употребява се за смекчаване на гнева, като се произнасят Божествените Имена и псалом 130, 5 стих: „Надявам се на Господа, надява се
душата
ми и на Неговото Слово аз уповавам."
Тридесет и петият гений е наречен Кемакиах, което съответства на Божественото Име Ануп, което значи Бог даващ радост. Управлява от 171 -ви до 175-ти градус на зодиака. Употребява се за придобиване разположението на тези. които сме обидили, като се произнасят молитви с Божествените Имена и се назовава лицето, и се чете псалом 110, първи стих: „Любя Господа, защото послуша гласа ми и молбите ми." Тридесет и шестият гений е наречен Манадел, съответстващ на Божественото Име Алла, което значи Бог обожаем.
към текста >>
Употребява се с произнасяне на Божествените Имена и псалом 88, 15 стих: „Защо, Господи, отхвърляш
душата
ми, защо криеш лицето си от мене?
Тридесет и деветият гений е наречен Рехаел, съответстващ на Божественото Име Гоот, което значи Бог приемащ грешниците. Управлява от 191 -ви до 195-ти градус на зодиака. Употребява се за лечение на болести, дава здраве и благоденствие, като се произнасят Божествените Имена и се чете псалом 30, 11 стих: „Послушай, Господи, и смили се над мене; Господи, бъди ми помощник." Четиридесетият гений е наречен Йейазел, което съответства на Божественото Име Гоед, което значи Бог радващ се. Управлява от 196-ти до 200-ят градус на зодиака.
Употребява се с произнасяне на Божествените Имена и псалом 88, 15 стих: „Защо, Господи, отхвърляш
душата
ми, защо криеш лицето си от мене?
" Този псалом има чудни свойства. Служи за освобождаване на пленници, утеснения и избавяне от врагове. Помага книгоиздателството и печата, хората на науката и артистите. Четиридесет и първият гений е наречен Хахахел, съответства на Божественото Име Гуди, което значи Бог в три лица. Управлява от 201 -ви до 205-ти градус на зодиака.
към текста >>
Употребява се против нечестивите и клеветниците, като се произнасят Божествените Имена и псалом 120, втори стих: „Господи, избави
душата
ми от лъжливи устни и от измамлив език."
" Този псалом има чудни свойства. Служи за освобождаване на пленници, утеснения и избавяне от врагове. Помага книгоиздателството и печата, хората на науката и артистите. Четиридесет и първият гений е наречен Хахахел, съответства на Божественото Име Гуди, което значи Бог в три лица. Управлява от 201 -ви до 205-ти градус на зодиака.
Употребява се против нечестивите и клеветниците, като се произнасят Божествените Имена и псалом 120, втори стих: „Господи, избави
душата
ми от лъжливи устни и от измамлив език."
Четиридесет и вторият гений е наречен Микаел, което съответства на Божественото Име Виюд, което значи свойство на Бога, дом Божи, подобие Божие. Управлява от 206-ти до 210-ти градус на зодиака. Употребява се за безопасно пътуване и разкриване на заговори, като се произнасят Божествените Имена и псалом 121,7 стих: „Господ ще те пази от всяко зло, ще пази душата ти." Четиридесет и третият гений е наречен Вевалиях, съответстващ на Божественото Име Солу, което значи покровител. Управлява от 211 -ти до 215-ти градуса на зодиака.
към текста >>
Употребява се за безопасно пътуване и разкриване на заговори, като се произнасят Божествените Имена и псалом 121,7 стих: „Господ ще те пази от всяко зло, ще пази
душата
ти."
Четиридесет и първият гений е наречен Хахахел, съответства на Божественото Име Гуди, което значи Бог в три лица. Управлява от 201 -ви до 205-ти градус на зодиака. Употребява се против нечестивите и клеветниците, като се произнасят Божествените Имена и псалом 120, втори стих: „Господи, избави душата ми от лъжливи устни и от измамлив език." Четиридесет и вторият гений е наречен Микаел, което съответства на Божественото Име Виюд, което значи свойство на Бога, дом Божи, подобие Божие. Управлява от 206-ти до 210-ти градус на зодиака.
Употребява се за безопасно пътуване и разкриване на заговори, като се произнасят Божествените Имена и псалом 121,7 стих: „Господ ще те пази от всяко зло, ще пази
душата
ти."
Четиридесет и третият гений е наречен Вевалиях, съответстващ на Божественото Име Солу, което значи покровител. Управлява от 211 -ти до 215-ти градуса на зодиака. Употребява се за унищожение на враговете и освобождение от робство, като се произнасят Божествените Имена и псалом 88, 13 стих: „Но аз към Тебе, Господи, извиках и на ранина молитвата ми Те превари." Четиридесет и четвъртият гений е наречен Йелахиах. съответстващ на Божественото Име Боза.
към текста >>
Употребява се за възвисяване на
душата
, за да й се разкрият тайните на Мъдростта, като се произнасят Божествените Имена и пса- лом 104, 31 стих: „Да пребъде във веки славата Господня, да се весели Господ в своите дела."
Петдесетият гений е наречен Даниел, което съответства на Божественото Име Пола, което значи Бог на милосърдие, ангел на изповед. Управлява от 246-ти до 250-ти градус на зодиака. Употребява се за измолване на Божието милосърдие и получаване утешение, като се произнасят Божествените Имена и псалом 103, 8 стих: „Милосърд е благ Господ, дъл- готърпелив и многомилостив." Петдесет и първият гений е наречен Хахасиах, което отговаря на Божественото Име Била, което значи Бог съкровен. Управлява от 251 -ви до 255-ти градус на зодиака.
Употребява се за възвисяване на
душата
, за да й се разкрият тайните на Мъдростта, като се произнасят Божествените Имена и пса- лом 104, 31 стих: „Да пребъде във веки славата Господня, да се весели Господ в своите дела."
Петдесет и вторият гений е наречен Имамиах, което съответства на Божественото Име Абаг, което значи Бог възвишаващ се над всички неща. Управлява от 256-ти до 260-ти градус на зодиака. Употребява се за разстройване силите на враговете и тяхното унищожение, като се произнасят Божествените Имена и псалом 7, стих 18: „Аз ще прославям Господа и Неговата правда и ще възпявам името на Всевишния Господ." Петдесет и третият гений е наречен Нанаел, което съответства на Божественото Име Обра, което значи Бог укротя- ващ гордостта. Управлява от 261-ви до 266-ти градус на зодиака.
към текста >>
Господи, защото ме болят костите, също и
душата
ми е твърде смутена.
Петдесет и седмият гений е наречен Немамиах, което съответства на Божественото Име Попа, което значи Бог достохвален. Управлява от 281-ви до 285-ти градус на зодиака. Употребява се за преуспяване във всички неща и освобождение на пленниците, като се произнасят Божествените Имена и псалом 115, 17 стих: „Бойте се от Господа, уповавайте на Господа, Той ще ви бъде помощ и щит." Петдесет и осмият гений е наречен Йеиелел, което съответства на Божественото Име Пара, което значи Бог способстващ за произрастване. Употребява се против скърби и излекуване на болести, преди всичко болести на очите, като се произнасят Божествените Имена и псалом 61,4 стих: „Изцели ме.
Господи, защото ме болят костите, също и
душата
ми е твърде смутена.
Но Ти, Господи, докога." Петдесет и деветият гений е наречен Харахел, съответстващ на Божественото Име Елла, което значи Бог всезнающ. Управлява от 291 -ви до 295-ти градус на зодиака. Употребява се против женско безплодие и прави децата покорни на родителите, като се произнасят Божествените Имена и пса- лом 113, 3 стих: „От изгрев слънце до залез прославям името Господне." Шестдесетият гений е наречен Мицраел, което съответства на Божественото Име Гена, което значи Бог поддържащ угнетените.
към текста >>
100.
ЕВРЕИСКИТЕ ПРОРОЦИ и тяхната окултно-мистична наука
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Както влагата, светлината и топлината на Слънцето са необходими за развиване на зародишите на различните растения, така и светлината и топлината, които Белите братя носят, са необходими за развиване на добродетелите и способностите, вложени в човешката
душа
.
Глава на това Братство е Христос." Ако проследим историческото развитие на човечеството ще видим, че културите се местят от едно място на друго. Съвременните историци обясняват това по различен начин, но то се дължи на преместването на учениците на Бялото Братство от едно място на друго. Това движение на Бялото Братство не е случайно и произволно, а следва един вътрешен план за развитие на човечеството. Белите братя носят онези духовни сили и енергии, които са необходими за развиване на зародишите, които са вложени в човешките души.
Както влагата, светлината и топлината на Слънцето са необходими за развиване на зародишите на различните растения, така и светлината и топлината, които Белите братя носят, са необходими за развиване на добродетелите и способностите, вложени в човешката
душа
.
Така че истинският фактор за историческият прогрес и създаването на културите са Белите братя, които присъстват между даден народ невидимо, като се изявяват чрез хората от народа в който са, било като се въплотят някои от тях като учители на народа, а други се вселяват или пък вдъхновяват по-будните между хората със своята Светлина. Със своето присъствие в даден народ и епоха, те носят една невидима светлина и топлина, които са израз на тяхната Любов и Мъдрост и са необходими за развиване на дарбите, способностите и добродетелите. Същите са основа на всяка култура и прогрес. В Гърция те се изявиха чрез ред философски школи, а в Палестина се изявиха чрез пророците. Когато преминаха в Западна Европа, те стимулираха изкуството и науката.
към текста >>
Ормузд и Ариман работят един срещу друг и тяхната дейност се отразява и в човешката
душа
.
Той е говорил за духовните причини, които са създали както космоса, така и човеците. Но когато говори за духовните същества от Космоса, той ги разделя на две категории - същества на Светлината, които обобщава с името Ормузд - Бог на доброто и Светлината и Ариман - Бог на тъмнината и злото. Те работят в цялата вселена едни срещу други. Според неговото учение човек е вплетен в целия космичен процес. Човек е изтъкан от космичната дейност на тези два вида същества.
Ормузд и Ариман работят един срещу друг и тяхната дейност се отразява и в човешката
душа
.
Понеже тези сили се борят помежду си. затова и в човешката душа има борба. Значи животът на човешката душа е отражение на космичния живот. Затова това, което Зороастър изнася, е космично учение, но той още не говори за собствените вътрешни сили на човешката душа. които постепенно се събуждат под влияние на кос- мичните сили.
към текста >>
затова и в човешката
душа
има борба.
Те работят в цялата вселена едни срещу други. Според неговото учение човек е вплетен в целия космичен процес. Човек е изтъкан от космичната дейност на тези два вида същества. Ормузд и Ариман работят един срещу друг и тяхната дейност се отразява и в човешката душа. Понеже тези сили се борят помежду си.
затова и в човешката
душа
има борба.
Значи животът на човешката душа е отражение на космичния живот. Затова това, което Зороастър изнася, е космично учение, но той още не говори за собствените вътрешни сили на човешката душа. които постепенно се събуждат под влияние на кос- мичните сили. Когато се говори за добро и за зло в това учение, с това се подразбира от една страна превъзходните полезни действия, а от друга страна - вредните действия, които стоят едни срещу други в космоса и които се проявяват също и в човека. Моралният светоглед още не се разглежда в това учение.
към текста >>
Значи животът на човешката
душа
е отражение на космичния живот.
Според неговото учение човек е вплетен в целия космичен процес. Човек е изтъкан от космичната дейност на тези два вида същества. Ормузд и Ариман работят един срещу друг и тяхната дейност се отразява и в човешката душа. Понеже тези сили се борят помежду си. затова и в човешката душа има борба.
Значи животът на човешката
душа
е отражение на космичния живот.
Затова това, което Зороастър изнася, е космично учение, но той още не говори за собствените вътрешни сили на човешката душа. които постепенно се събуждат под влияние на кос- мичните сили. Когато се говори за добро и за зло в това учение, с това се подразбира от една страна превъзходните полезни действия, а от друга страна - вредните действия, които стоят едни срещу други в космоса и които се проявяват също и в човека. Моралният светоглед още не се разглежда в това учение. В това учение се говори за духовните същества, които управляват сетивния свят, за всички добри и светли сили и за всички зли и тъмни сили, които действат в света.
към текста >>
Затова това, което Зороастър изнася, е космично учение, но той още не говори за собствените вътрешни сили на човешката
душа
.
Човек е изтъкан от космичната дейност на тези два вида същества. Ормузд и Ариман работят един срещу друг и тяхната дейност се отразява и в човешката душа. Понеже тези сили се борят помежду си. затова и в човешката душа има борба. Значи животът на човешката душа е отражение на космичния живот.
Затова това, което Зороастър изнася, е космично учение, но той още не говори за собствените вътрешни сили на човешката
душа
.
които постепенно се събуждат под влияние на кос- мичните сили. Когато се говори за добро и за зло в това учение, с това се подразбира от една страна превъзходните полезни действия, а от друга страна - вредните действия, които стоят едни срещу други в космоса и които се проявяват също и в човека. Моралният светоглед още не се разглежда в това учение. В това учение се говори за духовните същества, които управляват сетивния свят, за всички добри и светли сили и за всички зли и тъмни сили, които действат в света. Човек се чувствува вплетен в тези сили.
към текста >>
Обаче същинският морал, в който човек участвува със своята
душа
, не се чувства още в тези времена, както това стана по-късно.
които постепенно се събуждат под влияние на кос- мичните сили. Когато се говори за добро и за зло в това учение, с това се подразбира от една страна превъзходните полезни действия, а от друга страна - вредните действия, които стоят едни срещу други в космоса и които се проявяват също и в човека. Моралният светоглед още не се разглежда в това учение. В това учение се говори за духовните същества, които управляват сетивния свят, за всички добри и светли сили и за всички зли и тъмни сили, които действат в света. Човек се чувствува вплетен в тези сили.
Обаче същинският морал, в който човек участвува със своята
душа
, не се чувства още в тези времена, както това стана по-късно.
Човек тогава е разглеждан като вплетен в една мирова система, която още не е била проникната от морално свойство. Така че, учението на Зороастър се отличава с тази особеност, че то отправя погледа си навън към Космоса. Ето защо еврейското учение образува едно чудесно допълнение към това космологично учение, като в това, което се разкрива отвън то внася моралния елемент, което дава въздюжност да се разберат понятието вина - човешко провинение. Преди да се внесе този морален елемент, за един лош човек се е казвало, че той е обсебен от злите сили. Възвестяването на закона за десетте Божии заповеди дава възможност да се прави разлика между хората, които спазват този закон и които не го спазват.
към текста >>
Но за да стигне до това състояние, било възможно само чрез озарение отвън, а не се раждал в собствената
душа
на човека.
По такъв начин се явява понятието за вина, за човешко престъпление. Още в рая бил даден този закон на първите човеци и те го нарушили, от където дойде и тяхното грехопадане. Същият закон беше даден и на евреите. Така че, моралният закон е бил даден на еврейския народ отвън, както другите откровения върху царствата на природата. Древният еврейски народ живеел така, че той носил в себе си това, което можем да наречем послушание и подчинение на закона.
Но за да стигне до това състояние, било възможно само чрез озарение отвън, а не се раждал в собствената
душа
на човека.
За еврейския народ не било възможно да роди закона из собственото си сърце, затова той му бил даден отвън чрез Мойсей в десетте Божии заповеди. Обаче, делото на Мойсей е трябвало да бъде продължено, за да донесе подходящи плодове. Ето защо всред еврейския народ е трябвало да се явят личности като пророците, които приемали своите откровения направо от Бога, които да настояват пред еврейския народ за изпълнение на Божия закон. Един от най-забележителните пророци е пророк Илия и той е бил един от най-ревностните застъпници всред еврейския народ на това, което е било въведено от Мойсей. Характерното за Илия, както и за другите пророци е това, че отношението между тяхното тяло, между тяхната въплотена личност и техния дух е особена.
към текста >>
НАГОРЕ