НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
16
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
16
:
156
резултата в
34
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Глава втора: Ученикът и учителите му
 
- Атанас Славов
И ей ги зададоха се с двете каруци поп Иван Бакърджиев, Петър Атанасов, Курти Добрев, Слави Стоянов и Добри Бацов; затупаха премръзнали крака, додето старецът издърпа тежката врата и им се ухили с липсващия зъб: - Буйрум! Хайде, пуйчетата ми! Хайде да видим донесли ли сте ми хадърчанска баница, че и аз
душа
храня.
По закона. И ей го е Константин, дърт мъж вече, ама се промъкваше с почерпки при приятеля си Ибрахим - пазача на крепостната порта, дето й викат на разговорен език „Ибрахим капусу“ на негово име, и уговориха през нощта той тайно да отвори на каруцарите, дето ще дойдат с каруци от Хадърча да донесат църковни утвари, икони и каквото трябва от хадърчанската църква да наредят както му е ред. И ей ги на среднощ двамата, пък то студ! Варненски лош студ, снегът измиташе на коси на коси из сухата трева извън портата и те чакаха край мангалчето в караулната и се грееха - Константин и старият Ибрахим. Стоплил бе чай едно канче старецът, ама на отеца не му се пиеше - само се чудеше на себе си, дърт мъж с деца - защо сърцето му тупаше като на хлапе! Нямаше ли да се наиграе, че да улегне. А Ибрахим се хилеше - той не се бе наиграл, че попът ли?
И ей ги зададоха се с двете каруци поп Иван Бакърджиев, Петър Атанасов, Курти Добрев, Слави Стоянов и Добри Бацов; затупаха премръзнали крака, додето старецът издърпа тежката врата и им се ухили с липсващия зъб: - Буйрум! Хайде, пуйчетата ми! Хайде да видим донесли ли сте ми хадърчанска баница, че и аз
душа
храня.
Поп Иван погледна Константин и се чудеше нещо, и Константин трябваше да обясни, защото Иван не беше варненец и не знаеше за какво става дума. Посочи горе над портата изчуканите изтънко-изтънко арабски букви в елипсовидния каменен щит: - Така пише горе, от самия Айни стихове: „Всеки, който влиза и излиза през тези порти, да чете следующия надпис: „Тези порти на пуйките са направени с помощта на Всевишния.“ А Ибрахим умираше да се смее; малко трябва да е взел-дал старецът, си мислеше Иван, като го гледаше изпод гуглата: - Аз пазаческата си дума няма да наруша заради вас бре, хайванчетата ми. Портата се казва Пипи-капу - „врата на пуйките“ и нали затова ви пущам - защото сте пуяци! И умираше да се смее! Вкараха колите. Затвориха вратата. Взема баницата Ибрахим, сръбнаха по глътка чай да подпечатат приятелството и той подаде на всеки по едно парче, и за него - стария турчин - остана само едно.
към текста >>
От 1830 година той започва да живее с жена си в Ню Йорк и ходи на методистката църква на Мълбъри стрийт, където има доста спорове, преди да бъде приет, защото един от пасторите се чуди дали не е грях да му дава лъжливи надежди, че като ходи на църква, ще си спаси
душата
.
И веднага му идва първото откритие, което му носи неувяхваща слава. Цялата работа произлиза от факта, че просто не можел да се побере в кожата си от яд поради това, че като гонел чардата си към града, говедата губели живо тегло и това са били загубени пари, така че му идва наум да слага на определени интервали по пътя за Ню Йорк близачници на сол и преди последната нощ определя спирка на един извор до самия говежди пазар. Полуделите от жажда животни смучат вода, всяко едно средно по двайсет и пет литра над нормалното си тегло, и купувачите на сутринта му плащат изпитата вода на цената на говеждото месо. В бизнеса, благодарение на откритието на Дрю, влиза нов термин - „надута с вода стока“, „надути с вода акции“. Нататък вие го смятайте! След време господин Дрю купува кораби и бие Вандербилд в изграждането на рейсове по Хъдзън, след което пък се хвърля в транспорта със закупуването на железопътната линия за езерото Ейри с един-едничък подписан от него чек на стойност 1 500 000 долара.
От 1830 година той започва да живее с жена си в Ню Йорк и ходи на методистката църква на Мълбъри стрийт, където има доста спорове, преди да бъде приет, защото един от пасторите се чуди дали не е грях да му дава лъжливи надежди, че като ходи на църква, ще си спаси
душата
.
Самият Дрю не е сигурен в тази работа и по едно време се оплаква на пастор Паркър, че го е страх, че душата му е загубена в тази финансова джунгла, но не може да се откъсне от начина, по който си върти бизнеса. Угризения на съвестта или не - върхът на кариерата му е скандалът на века, който задръства всички вестници навремето. Всъщност семинарията вече е отворена, когато Дрю се съюзява с най-ужасните манипулатори в историята на Уолстрийт - Джей Голд и Джим Фиск. Целта им е да смажат Вандербилд, който още се мъчи да си върне контрола над железницата за Ейри. Съдът официално е забранил на Дрю да издава повече акции за фирмата на Ейри, но заедно с партньорите си той тайно отпечатва още 100 000 дяла и ги пуска за разпродажба точно когато Вандербилд е наредил на брокерите си да купят каквото могат.
към текста >>
Самият Дрю не е сигурен в тази работа и по едно време се оплаква на пастор Паркър, че го е страх, че
душата
му е загубена в тази финансова джунгла, но не може да се откъсне от начина, по който си върти бизнеса.
Цялата работа произлиза от факта, че просто не можел да се побере в кожата си от яд поради това, че като гонел чардата си към града, говедата губели живо тегло и това са били загубени пари, така че му идва наум да слага на определени интервали по пътя за Ню Йорк близачници на сол и преди последната нощ определя спирка на един извор до самия говежди пазар. Полуделите от жажда животни смучат вода, всяко едно средно по двайсет и пет литра над нормалното си тегло, и купувачите на сутринта му плащат изпитата вода на цената на говеждото месо. В бизнеса, благодарение на откритието на Дрю, влиза нов термин - „надута с вода стока“, „надути с вода акции“. Нататък вие го смятайте! След време господин Дрю купува кораби и бие Вандербилд в изграждането на рейсове по Хъдзън, след което пък се хвърля в транспорта със закупуването на железопътната линия за езерото Ейри с един-едничък подписан от него чек на стойност 1 500 000 долара. От 1830 година той започва да живее с жена си в Ню Йорк и ходи на методистката църква на Мълбъри стрийт, където има доста спорове, преди да бъде приет, защото един от пасторите се чуди дали не е грях да му дава лъжливи надежди, че като ходи на църква, ще си спаси душата.
Самият Дрю не е сигурен в тази работа и по едно време се оплаква на пастор Паркър, че го е страх, че
душата
му е загубена в тази финансова джунгла, но не може да се откъсне от начина, по който си върти бизнеса.
Угризения на съвестта или не - върхът на кариерата му е скандалът на века, който задръства всички вестници навремето. Всъщност семинарията вече е отворена, когато Дрю се съюзява с най-ужасните манипулатори в историята на Уолстрийт - Джей Голд и Джим Фиск. Целта им е да смажат Вандербилд, който още се мъчи да си върне контрола над железницата за Ейри. Съдът официално е забранил на Дрю да издава повече акции за фирмата на Ейри, но заедно с партньорите си той тайно отпечатва още 100 000 дяла и ги пуска за разпродажба точно когато Вандербилд е наредил на брокерите си да купят каквото могат. Твърде мудни да загреят какво става, брокерите на Вандербилд изкупуват всичко и Дрю, Фиск и Голд прибират седем милиона долара в брой за един ден срещу една бяла хартия.
към текста >>
Работата на Уилям е на юг, но не само в работата е въпросът, защото и
душата
му е на юг, а сърцето на Аби е на север.
Нюйоркските акули се нахвърлят върху Гибънс, той се бори като лъв за правата си и най-сетне в 1824 година спечелва всички дела. Радостта му е кратка за жалост, тъй като умира скоро след това. Тридесет и две годишният му син Уилям наследява всичко, но и това не донася на никого много щастие. Женен е за севернячката Абигейл Луиз Тейнър от Кънектикът и колкото и богати да са, и колкото и разкошно да живеят в къщата си на Гринуич стрийт в Манхатън - не върви! Истинското богатство на Уилям идва от Юга. Там са плантациите от по десет хиляди декара за ориз и памук, там са петстотинте му негри на стойност - само негрите - от половин милион долара.
Работата на Уилям е на юг, но не само в работата е въпросът, защото и
душата
му е на юг, а сърцето на Аби е на север.
Тъжно е. Тъжни са и двамата. И така, по време на една мълчалива разходка с карета попадат на дивна вековна гора. Трева. Тишина. И гласове на птици, които правят тишината още по-магическа.
към текста >>
Есен е и аз ритам шумата в дъбовата гора на университета; нарочно не вървя по алеите, а през шумата, защото златото на дъбовата шума прави
душата
ти свободна и съзерцателна.
След като завършва Дрю и отива в Бостън да защити теоложката си теза и да следва медицина, Петър Дънов попада на една от тези статии на учителя си в сп. „Методистки преглед“от 1892: „Доктрината на панславизма“. (Тази статия, между другото, се цитира в методистката литература на САЩ повече от десетилетие след отпечатването й.) С нея именно Дънов навлиза в бурната дискусия от това време за Русия и славянството, поведена от бостънското списание „Атлантик мънтли“. За да развие с течение на годините една от тезите си за бъдещето на човечеството - че чрез страданията и жертвите на славянството ще се роди нова човешка раса, ще дойде нова цивилизация. И така - да видим как стои работата с българските студенти в семинарията на Дрю.
Есен е и аз ритам шумата в дъбовата гора на университета; нарочно не вървя по алеите, а през шумата, защото златото на дъбовата шума прави
душата
ти свободна и съзерцателна.
А аз искам да ми е свободно и да провидя повече, отколкото ще видят очите ми. В Архива на библиотеката трябва да срещна нейната директорка д-р Джийн Шьонталер и като говорим за нея с уредници и библиотекари в канцеларията и уреждаме срещата, всички треперят и мене също ме хваща страх да не ме отпрати. Само че, ооо, не! Тя е голяма жена - няма да кажа огромна, за да не би да прочете тези думи и«да си каже: „Тоя пък!“ Голяма. Поглежда ме един път само право в очите, сяда си на стола зад масата и аз виждам, че вече все едно че сме разговаряли петдесет пъти, че се познаваме, че ме познава, че сме обядвали заедно... Честно старче - виждам какво прочита погледът й в мен, - живо, няма да си седне на мястото, кой знае какво иска да изчовърка. Архивът тук се пази всъщност за такива човъркала като него, дето никой не знае кога какво ще изчовъркат, така че добре! - Какво мога да направя за вас?
към текста >>
Душата
й.
Само че, ооо, не! Тя е голяма жена - няма да кажа огромна, за да не би да прочете тези думи и«да си каже: „Тоя пък!“ Голяма. Поглежда ме един път само право в очите, сяда си на стола зад масата и аз виждам, че вече все едно че сме разговаряли петдесет пъти, че се познаваме, че ме познава, че сме обядвали заедно... Честно старче - виждам какво прочита погледът й в мен, - живо, няма да си седне на мястото, кой знае какво иска да изчовърка. Архивът тук се пази всъщност за такива човъркала като него, дето никой не знае кога какво ще изчовъркат, така че добре! - Какво мога да направя за вас? - пита. Не се усмихват ни устата, ни очите й, но е усмихната.
Душата
й.
Обяснявам й: българи, учили в Дрю, със специален интерес към специалния нередовен студент отпреди сто и повече години Петър Дънов. И преди да успея да трясна няколко от плоските си шеги за каквото ми падне наум - тя самата изплющява няколко. На тема: защо не търся някого отпреди триста години. Сама взима връзката ключове. Сама отключва полутъмната архивна стая и влиза с мен да ми даде каквото искам.
към текста >>
Така че той не споменава Славейков и Вазов, Шишков и Стамболов не защото не ги знае, а защото в мащаба, в който гледа, в планетарната перспектива на световната литература, в ракурсите, с които си служи, и едните, и другите са си колеги на Коста Кочанков, и едните и другите са на етажа на: Сливен, Сливен град епичен град епичен, град кирпичен... Знаят го и останалите му връстници всъщност, но си кривят
душата
, защото българският обществен живот още не се води от съгласуването на творческите сили на развити и зрели личности, а от сформирането на - вие го наричайте литературни котерии, аз ще го кажа направо - глутници.
Оттук нататък ще минат 60 години живот за Петър и над четири хиляди записани негови проповеди, беседи, лекции. Ясно се виждат там неговите литературни ценности. Никъде няма да доловите Вазов да е турен по-горе от Шишков или Пенчо Славейков по-горе от Вазов - и то не защото литературата не е негова област. Напротив! Точно обратното! След като завършва за каквото е отишъл в семинарията Дрю след няколко години, т.е. да получи американски лиценз за пастор, Петър остава още две години специално да изучава литература и теория на литературата със забележителния литератор доктор Крукс, както и обща история с доктор Юфам.
Така че той не споменава Славейков и Вазов, Шишков и Стамболов не защото не ги знае, а защото в мащаба, в който гледа, в планетарната перспектива на световната литература, в ракурсите, с които си служи, и едните, и другите са си колеги на Коста Кочанков, и едните и другите са на етажа на: Сливен, Сливен град епичен град епичен, град кирпичен... Знаят го и останалите му връстници всъщност, но си кривят
душата
, защото българският обществен живот още не се води от съгласуването на творческите сили на развити и зрели личности, а от сформирането на - вие го наричайте литературни котерии, аз ще го кажа направо - глутници.
Петър от дете вижда тази чиновническа пошлост и - може би понеже е свидетел на трагедията и проблемите на баща си - остава над нея. В беседите си цитира Достоевски, цитира Толстой. Като познавач. Коментира американската литература. Говори за конкретни музиканти.
към текста >>
2.
Глава трета: Колежанинът
 
- Атанас Славов
Освен това, както синът му има проблеми с това да нарича бялото черно само защото натам върви вълната, така и Константин е такъв и това си качество синът му взима именно от него; и когато българското паство се оказва, че е премахнало гръцките попове само за да може да не плаща грошовете, дължими на църквата за църковни служби, и когато православните попове стават по-тесногръди и фанатични от едновремешните гръцки попове и по-алчни - чудно ли е, че
душата
му се изпразва и че се дръпва настрана и се уединява, и се скрива в Нови пазар да служи там вече доста стар, само да е далеч от любимия си изпортен град?
Но - назад към нашия проблем. Единственото, което остава не съвсем ясно при това положение, е как възрожденецът поп Константин, който близо петдесет години тласка напред българската православна църква, дава сина си на протестантско училище. Отговорът на този въпрос не е прост, но не е важен, въпреки че го поставям, защото е очевидно, че българският читател ще си го зададе независимо по какви причини. Всъщност вероятно не е той само, който го е „дал“ или не. Толерантен, какъвто е бил цял живот, поп Константин е и достатъчно мъдър да остави сина си - който след завършването на варненската реалка безспорно е по-просветен от него - сам да вземе решението си.
Освен това, както синът му има проблеми с това да нарича бялото черно само защото натам върви вълната, така и Константин е такъв и това си качество синът му взима именно от него; и когато българското паство се оказва, че е премахнало гръцките попове само за да може да не плаща грошовете, дължими на църквата за църковни служби, и когато православните попове стават по-тесногръди и фанатични от едновремешните гръцки попове и по-алчни - чудно ли е, че
душата
му се изпразва и че се дръпва настрана и се уединява, и се скрива в Нови пазар да служи там вече доста стар, само да е далеч от любимия си изпортен град?
Съвсем не, ако видим какво пише за него в цариградския вестник „Македония“ Г. С. Раковски при първото му оттегляне: „Попитах за предишния им църковен предстоятел отца поп Константина, къде е и защо го няма. Казаха ми, че бил в с. Хадърча, празен и отстранен, защото били го удариш... Мене ми много докривя затова, защото никога не ми се щеше да чуя таквозинещо за този българин, който аз познавах от напред за родолюбив мъж...“ Не, не е чудно, че поп Константин се оттегля, и че ще търси нещо, от което да струи светлина и чистота, а не пушек на свещи само, миризма на тамян и броене на стотинки - нещо, което е било сладостта на първите шестдесет години от живота му. И не е чудно, че е бил достатъчно голям, дори когато вече се е съсухрял около себе си, да пусне сина си сам да търси пътя, от който може да дойде светлината вече за него - по-младия.
към текста >>
Площадът на някогашното „Чифте кафене“, Свищов Тези безкрайни лакардии около подпряните с керемидки килнати масички на градските кафенета, колкото и празни по същество, изострят въображението на тукашните отдалечени от родните си къщи пансионери, и вглъбената
душа
на Петър намира в свищовските му две години огромна храна за фокусирането си, разкриват му се все по-широки и по- далечни перспективи за бъдещето.
Това е всъщност първият град, там всъщност е най-южната точка на завоя на Дунав - ясно се вижда. И като са го разрушили варварите, дигнал се е градът малко по на запад, по-близко до защитната римска кула над църквата „Св. Богородица“ - днешната най-висока точка над реката. И него като разрушават - хайде пак по на запад. И всеки път като се изнесе и отново се засели градът, нови махали се дигат на запад и все по на запад, докато вече целият град, кажи-речи, е минал оттатък римската кула.
Площадът на някогашното „Чифте кафене“, Свищов Тези безкрайни лакардии около подпряните с керемидки килнати масички на градските кафенета, колкото и празни по същество, изострят въображението на тукашните отдалечени от родните си къщи пансионери, и вглъбената
душа
на Петър намира в свищовските му две години огромна храна за фокусирането си, разкриват му се все по-широки и по- далечни перспективи за бъдещето.
В по-трезви минути Петър и неговите съученици разговарят и по предметите, които изучават. Младият варненец ги сравнява с това, което е учил в реалката, и сега Томов и Икономов се оказва, че им преподават неща, за които във Варна не е ставало и дума! Първо, английският език - разбира се - в изучаването на който има пръст и Чалис. Ами учебниците им? Тези невероятни, точно очертани, някак нежни и добри рисунки на нежни и добри деца, жени, мъже, животни, растения. Ще кажеш наивни малко - вярно! И са - извинявайте! - ама са за малки деца учебниците им по английски език, защото там английски нали го учат като деца, не като мустакати дангалаци като тукашните.
към текста >>
Алеко млад още губи цялото това златно свое семейство: баща, майка, сестри; той е адски нещастен млад човек, защото е роден в коприна и сребро, и кристал, и така е отгледан, а е загубил всичко, което е обичал и го е обичало, преди да са укрепнали мускулите на
душата
му.
Алеко обича бай Ганю, защото е като сляпо животно, но няма да подвие врат и да склони глава-дори да разбира колко мизерни са познанията му за живота. Много пъти този задръстен, силен човек сам ще се надсмива над себе си, но няма да се разколебае! Алеко обича неизчерпаемата му енергия, тъмния му стремеж да изпълзи от дупката на собствения си исторически мрак и да е хубав и чист, и добре облечен, и да знае как да яде и да държи вилицата, когато седне да яде заедно с хората, там, където е „чисто и светло“ (както казва Хемингуей), и те да разговарят с него като с истински човек. Алеко трепери разнищен до костния си мозък от непреклонната си вяра, че това рано или късно ще стане; и господин Ганю ще положи огромните си лапи на ленената покривка да си почиват най-сетне, и те - ръцете му - няма да са грозни. Каква само вяра е вярата на Алеко в бай Ганю, и каква любов е любовта на този българин, който така добре знае, че яснотата, с която вижда, ще го разкъса на парчета. Да ви подсетя тук.
Алеко млад още губи цялото това златно свое семейство: баща, майка, сестри; той е адски нещастен млад човек, защото е роден в коприна и сребро, и кристал, и така е отгледан, а е загубил всичко, което е обичал и го е обичало, преди да са укрепнали мускулите на
душата
му.
И когато приятелят му Ст. Бешков се мъчи да го утеши с едно писмо, той му отвръща: „Добре, ще се казвам вече Щастливеца!“ Загубил онова, което е било негово и обично, Алеко се научава да обича това, което вижда - всичко, което вижда - животът такъв, какъвто е, българинът такъв, какъвто е. Бай Ганю. Помислете си какво преклонение е Алековото пред този образ - бай Ганю влиза в света и няма да се върне; влиза не като измамник. Розовото му масло е добро розово масло.
към текста >>
И като седнеш там, и като заброиш зърната на броеницата, и като ти донесат кафето, дето три пъти си е играл кафеджията да го дига и да го сваля над пясъка връз печката, в който е било заровено джезвенцето, за да дигне истински гъст каймак, и като се загледаш над тази сребърна лъснала пустота над Дунава, и като заспуска леките си кърмъзени пердета залеза над западната врата на света, за да успокои
душата
ти и да ти даде да се доближиш до Твореца си и да се приготвиш за сън, за мириса на пускащите влагата си фунийки в горната махала, зюмбюлите, гюловете, и като запотъва
душата
ти, трябва да оставиш в нея открехната една тясна цепнатина само и да чакаш без думи оттам да се вмъкне като последна твоя мисъл, преди да заседнеш в пълната си медитация, четирийсе и шестия стих на „Паяка“ от Корана: „Това, което е дадено на нас, е дадено и на вас; нашият Бог и вашият Бог са един, и на него се кланяме.“ И тогава гледането ти на тази красота магически се превръща в съзерцание на Божието величие, и ти провиждаш. Виждаш.
Точно техни имоти купили ръководителите на мисията преди местните вестници да успеят да ги заръфат, и върху тях построили евангелската църква, пансиона и училището. Но докато турците се изтеглят, минава време. Докато се изнесат напълно, в кафенетата им полека-лека почват да се примъкват по-беднички хора, защото тежките мюсюлмани са се изтеглили първи, и броениците там вече не са бисерни, и дори не са кехлибарени, а стъклени - какво да правим! Но гледката горе, гледката от Чифте кафене си остава такава гледка, каквато само мюсюлманина, и то от старите мюсюлмани, за които не можеш да кажеш „каквито българите, таквиз им турците“ - само истинският последовател на Мохамед може да забележи такова чудо, да осъзнае красотата му и да усвои и насели място, от което да му се наслаждава. Защото ви казах, че да гледаш е едно, и всеки гледа. Но да виждаш е по-друго.
И като седнеш там, и като заброиш зърната на броеницата, и като ти донесат кафето, дето три пъти си е играл кафеджията да го дига и да го сваля над пясъка връз печката, в който е било заровено джезвенцето, за да дигне истински гъст каймак, и като се загледаш над тази сребърна лъснала пустота над Дунава, и като заспуска леките си кърмъзени пердета залеза над западната врата на света, за да успокои
душата
ти и да ти даде да се доближиш до Твореца си и да се приготвиш за сън, за мириса на пускащите влагата си фунийки в горната махала, зюмбюлите, гюловете, и като запотъва
душата
ти, трябва да оставиш в нея открехната една тясна цепнатина само и да чакаш без думи оттам да се вмъкне като последна твоя мисъл, преди да заседнеш в пълната си медитация, четирийсе и шестия стих на „Паяка“ от Корана: „Това, което е дадено на нас, е дадено и на вас; нашият Бог и вашият Бог са един, и на него се кланяме.“ И тогава гледането ти на тази красота магически се превръща в съзерцание на Божието величие, и ти провиждаш. Виждаш.
Обикновено този е мигът, в който вдигаш филджанчето и сърбаш звучно (макар и тихичко) глътката кафе да чуе вечерта, че си провидял... и въздишаш блажено след глътката, и посягаш, и хапваш локума на клечка от чинийката пред себе си, защото трябва да се върнеш тук долу - не трябва да се прекалява. Атестат на Петър Дънов за завършване на Богословското училище, Свищов Има десетки свищовски скици от това време, които се примъкват на опразнените от тежките турци столове. Сетне малко по малко започват да идват и други свищовлии. Тук, по времето на Петровото учене, се случва да хапнат по локумче и учениците от методисткото духовно училище и да чуят какво имат да кажат местните философи: Точо, Мавруди Гойо... Чешити, но чешити ли само наистина? Може би - донякъде - залутани души като тези, за които пишем, дето никога не успяват да разберат защо не могат да лъжат себе си, защо не им се говорят неверни неща, защо виждат всичко толкова ясно, че не им се скача в боричкането за чиновнически места, и хапането, и дращенето, и наместването с рамена и къч по-напред в глутницата.
към текста >>
Кой да води верското чувство на човека, дето издърпаш ли корена му от
душата
на човека, няма човек.
С Точо понякога. И е горе на кулата, и обикаля около нея из бъзаците и гледа изгорелите от стар пожар черчевета на прозорците, и отдолу откъм часовника и чаршията вече са взели да пият еснафите, защото идва глъчка, надвечер е, едно дете вика: „Тате, тате, върни се, моля ти се, обичам те!“ И мъж гълчи, и жена вика пискливо и плаче, и детето повтаря: „Тате, върни се...“ И е девети юни 1887 - два дни преди да им дадат дипломите - и той чака да ги извикат, да им ги дадат. И не е надвечер, а рано преди разсъмване, и калето и бъзаците тънат в мъгла, но той се качва на стената и гледа - едва се виждат върбите като тънка тъмна ивичка край румънския бряг - другото е сива непрозрима маса - нищо че е ясно къде долу е реката, къде горе-долу е той, къде завива тя и къде е брегът на Преображенската махала, и къде светлее небето. И Точо казва - до него е седнал на камъните, гладко обръснат както винаги, с едрата букла на челото, с широки рибарски гащи - и пак не е ясно кога ходи за риба тоз човек, и дали просто не ходи по цял ден да се шляе и да приказва: - Така е! - казва. - Църквата е борба за сила.
Кой да води верското чувство на човека, дето издърпаш ли корена му от
душата
на човека, няма човек.
Дали ще са католици (като нашата тук папищашка църква), или православни, или гърци, ако е православна църквата, или гагаузи, или дали от джамията ще водят хората за носа, за това е борбата. Важно е проповедта, евангелието е важно, защото то е божието слово, най-първата и най-чистата проповед. А те - това го турят на второ място - те кадят, отвари варят, одежди шият, свети мощи, кокали мъкнат, берии взимат, заплати... Дали ще ми дадат заплата или не, какво ме интересува, ако вярвам? И излиза, че не е Точо, а е сам, и че сам си говори наум. „Не е важно това, важно е вярвам ли.
към текста >>
Ако се моля...“ И взрян така - мъглата пълни
душата
му; и взрян, мъглата тънее, свети отвътре, вдига се.
Ще се дигне ш мъглата и за мен да Го видя? Или цялата работа е точно в това, което учим, и ако съм го научил, ще ми дадат свидетелството като сляза долу в училище. Но работата може би е точно във вярата. Да знаем, че е там в сърцето ни и без окото да Го види, без да съгрешаваме като Тома Неверни. Да е в сърцето ни с цялата ни вяра, без да Го видим с външното си око! Но и защо да н« Го видя, ако е там, ако изчакам.
Ако се моля...“ И взрян така - мъглата пълни
душата
му; и взрян, мъглата тънее, свети отвътре, вдига се.
Островът, брегът отсреща, слънцето в гърба му се усеща - топи се тя - и грандиозният завой на реката се ширва до края на света, и ниският румънски бряг се очертава, и възвишеният бряг зад дупката в краката му откъм българската страна изплува зад останалата част на града. И грандиозният мир на Бога, духът му, който е и тялото му, се въздига във видимото му поле, расте, разстила се. „Боже, с този свят твой, дето ми го даваш, и с него ми даваш това, което искам от Теб; с него, с красотата на света си, влизаш в мен, през очите ми и в душата ми влизаш...“ ______________________________ * Сега го виждаш, сега не го виждаш.
към текста >>
„Боже, с този свят твой, дето ми го даваш, и с него ми даваш това, което искам от Теб; с него, с красотата на света си, влизаш в мен, през очите ми и в
душата
ми влизаш...“ ______________________________ * Сега го виждаш, сега не го виждаш.
Да знаем, че е там в сърцето ни и без окото да Го види, без да съгрешаваме като Тома Неверни. Да е в сърцето ни с цялата ни вяра, без да Го видим с външното си око! Но и защо да н« Го видя, ако е там, ако изчакам. Ако се моля...“ И взрян така - мъглата пълни душата му; и взрян, мъглата тънее, свети отвътре, вдига се. Островът, брегът отсреща, слънцето в гърба му се усеща - топи се тя - и грандиозният завой на реката се ширва до края на света, и ниският румънски бряг се очертава, и възвишеният бряг зад дупката в краката му откъм българската страна изплува зад останалата част на града. И грандиозният мир на Бога, духът му, който е и тялото му, се въздига във видимото му поле, расте, разстила се.
„Боже, с този свят твой, дето ми го даваш, и с него ми даваш това, което искам от Теб; с него, с красотата на света си, влизаш в мен, през очите ми и в
душата
ми влизаш...“ ______________________________ * Сега го виждаш, сега не го виждаш.
към текста >>
3.
Глава четвърта: Семинаристът
 
- Атанас Славов
И не блести в
душата
ти кристала на веселия смях, а духа и вее нищото на неосмисленото пространство.
Но друго ни интересува нас. Така или иначе в тази първа класа на богат свищовлия, родният градски бит, старото детско ежедневие на кристалните чаши в столовата, на водния простор на Дунава като открит път към света, а не преграда за орящите волове - не се губят при каквото и да било пътуване, а само го съпътстват. И в Чикаго Алеко си остава в своето си слънчево, свищовско „ха-ха-хи-хи!“ Той си е пак сред своите и на баща си байганювски интерпреньори, великосветски студенти, турски гюбеци, парижки и кючукпарижки фльорци, арменски сарафи и ... самочувствието на лесно празнещия се, но винаги пълен с колкото трябва туна-вилаети джоб. С Петър Дънов не е така. Плоските голи баири на Хадърча, които ти крещят от люлката още: „Това е нищо! Тук е нищо, ние не сме света, тук нас никакви ни няма за нищо!“ - това е то! Ако си се пръкнал там, ти си просто от „прелелите отпадъци на отвъдния бряг“, ти си в безтегловност.
И не блести в
душата
ти кристала на веселия смях, а духа и вее нищото на неосмисленото пространство.
Не си от пътниците в първа класа. Изринеш ли се оттук, не носиш със себе си бита си, разлита се плявата на детството ти и политаш гол и без посока, безцелен като комета нощем, безтегловен като доган по икиндия над Сините камъни. Вероятно пътуването на двадесет и четиригодишния Дънов през океана по-точно може да се възстанови по спомените на друг негов връстник - Георги Чакалов. Чакалов не е като Алеко от Свищов, където Дънов също учи, но затова пък точно като Дънов е учил в протестантското училище. В Самоков.
към текста >>
Също от малък град, също мисионерски възпитаник с познание на английски, точно по същото време и той тръгнал на учение в Щатите, че там, в малкия град, на малката чаршия нищо не пълни
душата
.
Не си от пътниците в първа класа. Изринеш ли се оттук, не носиш със себе си бита си, разлита се плявата на детството ти и политаш гол и без посока, безцелен като комета нощем, безтегловен като доган по икиндия над Сините камъни. Вероятно пътуването на двадесет и четиригодишния Дънов през океана по-точно може да се възстанови по спомените на друг негов връстник - Георги Чакалов. Чакалов не е като Алеко от Свищов, където Дънов също учи, но затова пък точно като Дънов е учил в протестантското училище. В Самоков.
Също от малък град, също мисионерски възпитаник с познание на английски, точно по същото време и той тръгнал на учение в Щатите, че там, в малкия град, на малката чаршия нищо не пълни
душата
.
Но колкото и малка да е тази чаршия, баща му има дюкян на нея и Георги е стъпил на по-устойчива и трайна почва. Зашиват му в колана двайсетте наполеона (част от които си е спечелил сам) и поема. Втора класа в дунавския кораб, дето се въргаля, увит в ямурлука си, където свари. Във влака през Германия е четвърта класа; обикновени товарни вагони, вятърът хлуе през дъските, няма пейки, няма клозет, всеки си седи на бохчите, а къде клечи - един Господ знае. Както казва Георги - „за пръв път изпитвах такова нещо и - thank you! - за последен!“ „Лердам“ от Амстердам е бракуван презокеански кораб.
към текста >>
Не беше слуга на камъка и кръста отгоре му, но на
душата
и духа на човека; той не се мъчеше да дърпа назад който и да беше решил да върви нататък, но се стремеше да го следва и да му помага в стъпките, които предприема, тъй като хората бяха неговото царство, не църковния двор.
Емигрантите в Америка имат нужда от духовно наставничество от страна на някой, който ги познава, каза той. Колко различно беше това от традицията у дома! Т.е. дори търговците, които се връщаха в България от Запад, ги караха да ходят на църква, да ги пречистяват от католическата чума - както казваха. Сякаш всичко извън православната църква бе мръсно - дори да беше християнско. А ето че униатският свещеник се придържаше към паството си, не към църквата си.
Не беше слуга на камъка и кръста отгоре му, но на
душата
и духа на човека; той не се мъчеше да дърпа назад който и да беше решил да върви нататък, но се стремеше да го следва и да му помага в стъпките, които предприема, тъй като хората бяха неговото царство, не църковния двор.
Толкова много още щеше да има да се учи! * February 8, 1996. New York ...Тази сутрин три пъти надух сирената на парахода, с който Дънов днес ще навлезе във горния залив на Ню Йорк, но нещо не ми се пише, така че докато цялата тълпа от емигранти и опърпани пътници пристъпва от крак на крак на горната палуба, както са се наблъскали рамо до рамо, и докато ниските се надигат да надзърнат над рамената на високите, и бащите дигат децата на раменете си, въпреки че ще им отмалеят раменете, докато нещо се види, и понеже има още половин час поне, докато горният залив зине пред тях като огромно вътрешно море с островите си и Статуята на свободата; с буквално хилядите си параходи, платноходи и платноходки, шлепове, с веригите на фериботите с цели улици вътре от претъпкани каруци, жепе вагони, хора, добитък, плуващи кранове за разтоварване и какво ли не, и докато зад тях се врежат в хоризонта двайсе-трийсеетажните сгради на Манхатън с готическите си кули отгоре, уви! - още няколко години няма да има истински небостъргачи - има време да позяпам през прозореца над Авеню Си, дето са живели по онова време българските емигранти, да поприказвам наум с приятели, да им кажа как ми е домъчняло за тях, но и как не ми се ходи в Българиая защото, ако се държа за тази книга сега и пердаша напред, дай Боже, да е наред. ... Но сега ми е празно отвътре. Двата бряга след половин час ще се съединят, ще свърши пътят, който Дънов е могъл да начертае за себе си дотук, и пред него ще остане светлата пустота, която той ще трябва да запълни както и колкото му стига умът, и това е голям антиклимакс, голям катарзис, и за него ще е просто... просто възбуда, защото той е решил, че ще е само две лесни години в семинарията на Дрю с Делчев, но аз знам, че няма да са две лесни, а ще са седем мъчни, търсещи, едва сега истински тежки години, с много лутане, и лутане, и все същата бяла, необятна, ослепителна пустота пред него... Къде да бързам? Това не е краят на пътя; това, кажи го, не е началото дори... И си правя кафе.
към текста >>
Стегнатата
душа
се развързваше, развиваше, отваряше се и в очите едно след друго влизаха шарените сенки, гладките стволове на тукашните дъбови дървета, които пердашеха право нагоре, а не разстилаха клони като дъбовете в Европа.
Градчето изглеждаше малко, но на жепе линия, която дневно имаше пет редовни влака до Ню Йорк. Дюкяни - колкото щеш! Свършиха бързо, а и Петър припираше да се връщат, за да види, да разгледа, да обиколи; вече четвърти-пети ден бе тука, без да знае къде е! Само величието на Мийд Хол го бе поразило първата вечер и след това - тичане под дъбовете, без да може да се огледа! По негово настояване минаха по уж по-пряката пътека, която използваха студентите. Всъщност на обитателите на семинарията просто не им се ходеше по шосето, когато през леса беше такава красота. Тръгваше се някъде близо до жепе линията и от главната улица направо се изкачваше стръмното да се влезе в гората, вместо да се завие по шосето и да се набива чакълът поне половин час. Беше дивно.
Стегнатата
душа
се развързваше, развиваше, отваряше се и в очите едно след друго влизаха шарените сенки, гладките стволове на тукашните дъбови дървета, които пердашеха право нагоре, а не разстилаха клони като дъбовете в Европа.
И тойу подритнеш тук и там по някое миналогодишно жълто листо. По това време гората, която принадлежеше на Дрю, беше деветдесет и няколко акра, или около двеста и осемдесет декара. И всичко това Петър беше решил да го прошари този следобед, каквото ще да става. Както вървяха на запад и слънцето пращаше прозрачните си златни фунии от светлина през клоните срещу тях, най-напред се провидя дъсчена конюшня с няколко пристройки наоколо. От.двора й вече имаше хубава отъпкана алея и започваше самият парк на семинарията.
към текста >>
Човек убежище! Човекът, от когото Петър е имал нужда, за да започне да отваря
душата
си и тя да започне да се разлиства.
Сам е темел човек, може да се облегнеш на него.“ Историята е добра, защото показва двете най-характерни черти на професора по практическа теология. Първо, никой никога, ни ученици, ни неговите колеги, не го нарича Юфам. За всички той е или „Сам“ или „Чичо Сам“. Това си спомнят всички, които са били близки с него: че характерът му просто те предразполага към непосредствена, интимна, човешка връзка. С това върви и хуморът му, суровата му нужда нещата да правят смисъл, проникновената му мъдрост, съчетана с пиперлии примери и някаква едва ли не домашна атмосфера около всичко духовно и съществено важно.
Човек убежище! Човекът, от когото Петър е имал нужда, за да започне да отваря
душата
си и тя да започне да се разлиства.
Повечето спомени за Юфам са свързани с обичта му към шегите. И това е толкова по-очарователно поради факта, че на пръв поглед не личи. Единствен от всички учители тук той носи твърда пасторска бяла права яка и козята му брадичка и дългият му прав нос стърчат предизвикателно. Да, но дълбоките му очи се смеят под рунтавите вежди и на устата му потръпва вечна усмивка. Повтаря нови вицове, разказва стари вицове в час, но в устата му те не са стари, защото ги кара да блеснат с интелектуалните искри на словото си.
към текста >>
Толерантен, с отворено съзнание, прогресивен, макар и фундаменталист в духа на проповедите си, Милей кара всеки свой аргумент да сияе и да разтърсва
душата
.
Това, че този, който му отваря света, е чичо Сам, не значи, че Петър Дънов няма какво да получи и от другите си учители. Той научава много като теория от другия шегаджия от преподавателския тим - доктор Джон Милей. Вероятно по тази причина и на него му викат „чичо Джон“. Само че шегите на Милей никога не са в клас. В клас той е проникновен анализатор.
Толерантен, с отворено съзнание, прогресивен, макар и фундаменталист в духа на проповедите си, Милей кара всеки свой аргумент да сияе и да разтърсва
душата
.
Това е времето на теологическите дискусии, когато се смята, че колкото и остри да са - те са от полза, и не се иска извинение за разпалените думи, които са произнесени от амвона. Милей дълбае, проверява фактите, критично преосмисля старите интерпретации на словото и смята, че без това не може. Така че ако подклаждането на вярата е основното в проповедта за него, критическият процес при анализа на текстовете също е задължителен, защото анализите са от хората и искат непрекъснато подобряване и осъвременяване. Религиозното чувство е основното - но не може и без човешкия разум, тъй като моралното съзнание не е достатъчно, за да се достигне до теологичната истина. Така според Милей теологията никога не трябва да остарява, да става догматична, променливият слой в нея винаги трябва да върви към по-добро.
към текста >>
Но сега Милей му открехва вратата да разбере защо така го вълнува природата, защо лъчи от нея така силно
душата
му.
С изграждането на личностното в човека обаче се издига на по-високо ниво онова, което е посадено в човека - а именно Божественото, което е вложено в него. Има едно всемирно съзнание сякаш. Едно всемирно съзнание, което ни се разкрива в природата, спонтанно, и като растем като личности, в нас всъщност расте семето, посадено в Исус, и като растем като личности, ние се доближаваме към Бога, ние се сливаме с Всемирното съзнание. Но теорията не е силата на Петър. По-късно това, че не е негова сила, може и да го накара да иска да навлезе в нея, да проникне там по-дълбоко, за да закръгли образованието си както трябва.
Но сега Милей му открехва вратата да разбере защо така го вълнува природата, защо лъчи от нея така силно
душата
му.
И ще го придружава понякога заедно с другите в разходките му из гората на Дрю или по-далече, макар и мълчалив и някак встрани. Петър е бил дълго интелектуално самотен и сега за пръв път получава отговори за въпросите, които е крил в душата си. Отговорите са добре дошли, разбира се, но дългата самота си е дълга самота и има нужда от близост, от човешка топлота. Чичо Сам затова му е по-скъп. По човешки.
към текста >>
Петър е бил дълго интелектуално самотен и сега за пръв път получава отговори за въпросите, които е крил в
душата
си.
Едно всемирно съзнание, което ни се разкрива в природата, спонтанно, и като растем като личности, в нас всъщност расте семето, посадено в Исус, и като растем като личности, ние се доближаваме към Бога, ние се сливаме с Всемирното съзнание. Но теорията не е силата на Петър. По-късно това, че не е негова сила, може и да го накара да иска да навлезе в нея, да проникне там по-дълбоко, за да закръгли образованието си както трябва. Но сега Милей му открехва вратата да разбере защо така го вълнува природата, защо лъчи от нея така силно душата му. И ще го придружава понякога заедно с другите в разходките му из гората на Дрю или по-далече, макар и мълчалив и някак встрани.
Петър е бил дълго интелектуално самотен и сега за пръв път получава отговори за въпросите, които е крил в
душата
си.
Отговорите са добре дошли, разбира се, но дългата самота си е дълга самота и има нужда от близост, от човешка топлота. Чичо Сам затова му е по-скъп. По човешки. И като става дума за човешка близост - другият му любимец е доктор Джордж Крукс. Човек, който навсякъде се вре, всичко прави, участва навсякъде - стълб на методистката църква, но не като „чичо“, а като стара леля, като приветлив барман, като... - всъщност с това голо топ- често теме, с това бръснато лице, декорирано отстрани само с чифт огромни бакенбарди, с големите торбички под очите и юпитерианския приятелски поглед над отпуснатото валчесто тяло - та той е направо герой от романите на Чарлз Дикенс.
към текста >>
Там, където е сърцето му обаче, там, където е мистичният прилив на знанието, което го прави духовника и учителя какъвто е, ще открием в поразителната му способност да наблюдава, да съзерцава, да умее да отваря
душата
си и да медитира.
Това, господин президент, смятам, че значително ще допринесе за прочуването на тази библиотека, която вече притежава толкова много, което е уникално и непостижимо като богатство.“ Как щеше всичко това да стане част от неговото знание, от образованието му? * Науката, това да заковеш истината за най-сложните неща на стената на знанието, винаги е имала огромна притегателна сила за Петър след идването му в Дрю. Това е било нова, всъщност непозната досега страница в образованието му. Години наред след връщането му в България ние ще го виждаме да подхваща различни начинания в областта на свързването на мистичното с точните знания и той ще ги следва с невероятно постоянство: наука, образование и вяра; цветове и тяхната мистична символика; анатомия, антропология и френелогия; астрономия и астрология. Всичко това е съзнателно усилие у него да проникне в една важна сфера, която смята, че е добре да се овладее.
Там, където е сърцето му обаче, там, където е мистичният прилив на знанието, което го прави духовника и учителя какъвто е, ще открием в поразителната му способност да наблюдава, да съзерцава, да умее да отваря
душата
си и да медитира.
Природата за него е стоте му научни библиотеки, хилядите му антични ръкописи - стари с милиони и милиони години; по-стари от човека. В Дрю има толкова много неща за съзерцаване, за които не е и помислял, толкова много неща, от които черпят вдъхновение дори учителите му (особено чичо Сам и чичо Джон, разбира се), които окуражават семинаристите за подобно съзерцание, че може безрезервно да се каже, че медитацията сред великолепното обкръжение на Дрю е втората, но не по-маловажна част от неговото образование тук. Разбира се, ако искаме да надникнем в тази страна на нещата, сегашния пейзаж, сегашното обкръжение - колкото и живописно и внушително, дори старите снимки, - няма да имаме представа какво се е виждало през очите на придружителите на Юфам, Милей и Стронг в леса, така млади и така впечатлителни. Няма, защото ще видим само това, което са външните очертания на източника на вдъхновението. А в медитиращото съзнание влизат не само очертанията, а и перцепцията, първичната интерпретация, духът на сетивно възприетото според културата на времето, според стила на съзерцаването, според тезауруса на текста на божественото в природата.
към текста >>
Но преди да стигнем до библиотеката, докторът спря, отдръпна се от алеята и с широк жест на цялата си дясна ръка от рамото до пръстите, като че ли се мъчеше да помете цялата семинария и земите й и да ги струпа точно пред нас, той възкликна от дъното на
душата
си: „Ето ти го! Това буково дърво! Има ли някъде по света каквото и да било живо създание, което да е по-красиво?
Разбира се, рамо до рамо с любимия си чичо Сам. Можем да я видим в описанието на професор Къртис от онези дни, изпратено до някого си. В едно поетично послание: „Първия път, когато видях гората на Дрю, доктор Юфам, който щедро ме развеждаше, изведнъж каза: „Искаш ли да видиш най-прелестното нещо, което имаме тук? “ И без да чака отговор, тръгна към библиотеката. Тази посока някак ме накара да мисля, че ме води да видя някоя рядка книга, стар ръкопис или исторически портрет.
Но преди да стигнем до библиотеката, докторът спря, отдръпна се от алеята и с широк жест на цялата си дясна ръка от рамото до пръстите, като че ли се мъчеше да помете цялата семинария и земите й и да ги струпа точно пред нас, той възкликна от дъното на
душата
си: „Ето ти го! Това буково дърво! Има ли някъде по света каквото и да било живо създание, което да е по-красиво?
“... Пред очите ми остава сцената на този рай от дървета: „Гората на Дрю.“ Не смея да опиша картината, но ето ти едно мъничко късче само: група бели брези и поръсени със снежец смърчове стоят изправени срещу източното небе. Декемврийската сутрин е може би десет минути преди изгрева. Оттук, където стоя, от време на време долавям през върховете на дърветата на североизток озарени петна по далечните ниски хълмове. Точно на изток има дълги, леещи се лъчи светлина - нито правилни, нито красиви - просто мътни червени окраски и сини цветове; толкова тъмни, че едва ли не изглеждат мрачни. Върховете на брезите първи откликват на зората и много скоро перата им, увиснали и леко разлюлени, светят като нишки сребърен филигран.
към текста >>
... Настръхва ти не косата, а кожата на
душата
! Всеки път... Щом усетя Духа... Да се размърдва в сърцето ми... Аз плача... „И всичките дървета в Твоите поля, Господи, пляскат ръце“ - както каза Исая - в черния железен ритъм на негърския химн.
Така че сега ще прехвърлим фокуса на вниманието си през река Хъдзън в Манхатън. * Това вече е съвсем друга работа! Ритъмът е друг; не на методистката академичност, но - макар и мисиите на Дрю в Манхатън да са методистки - ритъмът на работещите в тях е ритъмът на химните на негрите баптисти! Ритъмът на дишането. На спящия дървар. На родилката при раждането. Every time I... Feel the spirit... Moving through my heart... I cryyyyyy.
... Настръхва ти не косата, а кожата на
душата
! Всеки път... Щом усетя Духа... Да се размърдва в сърцето ми... Аз плача... „И всичките дървета в Твоите поля, Господи, пляскат ръце“ - както каза Исая - в черния железен ритъм на негърския химн.
Автоматнчна камера 1891 (15 април) в Сливен д-р Миркович започва да издава окулрюто списание „Нова светлина“. 1891 (от юли нататък) в. „Ню Йорк Таймс“ започва разпалена дискусия по строителството и цялостната подготовка на Световното изложение в Чикаго (посветено на 400-годишнината от откриването на Америка-1892), на което ще има и български павилион. 1891 (юли) във Филаделфия, Пенсилвания, пристига Георги Чакалов от Саут Джърси инститют с диплома по гръцки и латински и постъпва в медицинския факултет на Филаделфийския университет. 1891 в Камден, Ню Джърси, Уолт Уитман публикува Goodbye my Fancy! („Довиждане, Душице моя!“).
към текста >>
Чайковски дирижира, побелял, красив, сияен, строен, с младежко саксонско телосложение и нежно къдрави коси и брада (да не казваме женствени!) - и нещо става в сърцето му, нещо заплаква от щастие и когато след два часа Петър стъпва на тротоара на великолепно осветената петдесет и седма улица - стъпва един младеж, който до края на живота си ще бъде сигурен,-че бъдещето принадлежи на славянството, водено от Руската I
душа
.
Най-голямата му награда от към човек си остава в далечното минало; тя идва още през 1876 година, когато Толстой стои до него при премиерата на „Първия му струнен квартет" и плаче. А това е отдавна, отдавна минало и той е много, много тъжен и самотен. ...Отзвукът е невъобразим. Чисто музикалното майсторство далече надраства вълнението от светското значение на събитието. Петър Дънов, който е виждал отрупани с декорации руски княжески и графски, и генералски величия под златния кошер на медалите си да водят бъдещия български княз за ръката, преди да го сгромолясат има-няма след пет години, тук се среща с божествената чистота на руския дух - най-романтичната музика на романтичния век, най-поразителната оркестровка на един гений - „Третата сюита“.
Чайковски дирижира, побелял, красив, сияен, строен, с младежко саксонско телосложение и нежно къдрави коси и брада (да не казваме женствени!) - и нещо става в сърцето му, нещо заплаква от щастие и когато след два часа Петър стъпва на тротоара на великолепно осветената петдесет и седма улица - стъпва един младеж, който до края на живота си ще бъде сигурен,-че бъдещето принадлежи на славянството, водено от Руската I
душа
.
Не забравяйте, че това не е емоционален порив. Ню Йорк е град на I музиката. По това време - на световната музика, и Петър - със своето Е специално отношение към нея - ходи на концерти и слуша. Тук по няколко пъти в седмица има представления Германската оперна трупа - с репертоар от класическите европейски опери. Десетки театри.
към текста >>
* Освен - си каза той, когато се прибираше на другия ден в Дрю, - освен вместо да диша
душата
на дъбовете, да се хване с две ръце, да изтръгне всяка дарба, спусната отгоре и спяща в
душата
му, и да се хвърли, да се гмурне в първоизточника, в науката на Америка, в духовните водачи и словото им.
Къде щеше да бъде, когато дойде време да каже: „Довиждане - и ура! Душице моя!“? С тази мисъл напусна Филаделфия. После - пак Уитман! Какво бе това, толкова много да имаш дадено, толкова много да имаш като съгражданина на Георги, и нищо да не сториш, само да гледаш как геният ти изтича от тебе и да го оставиш да тече, докато нищо не остане... Сила и мъжественост! Но и арогантно пренебрежение към това, което ти е дадено... Като че ли е дадено на тебе само и с тебе трябва да умре - това послание на върха на стрелата, пратена от ръката на Провидението в бялото небе над Америка. Още, още, още е трябвало да направи той освен да вика срещу небостъргачите на Америка, толкова много му е било дадено! И сърцето му се свиваше. Нямаше да може да овладее този свят.
* Освен - си каза той, когато се прибираше на другия ден в Дрю, - освен вместо да диша
душата
на дъбовете, да се хване с две ръце, да изтръгне всяка дарба, спусната отгоре и спяща в
душата
му, и да се хвърли, да се гмурне в първоизточника, в науката на Америка, в духовните водачи и словото им.
В Бостън. С всички сили, с всичко, което има! При гърмящите имена на Теологическия факултет на Бостънския университет! И колкото повече мислеше, толкова повече му се струваше, че май така трябваше да бъде: ако отидеше в България, трябваше да отиде с всичко, на което е способен. Ако останеше в Америка, нямаше да остане като надарен втора ръка пастор, а един от тях, от първите... Не можеше да седне на стола и това тука в него, дето го усещаше и не знаеше какво е, да остане неразвито, неоплодено, ненасадено да поникне. * ______________________________________ * Основи на всеобщата теория на относителността 2 В някои издания на Библията е Псалом 90. (б.ред.) 3 Редакцията е на автора.
към текста >>
4.
Глава пета: Ученият
 
- Атанас Славов
Нямаше смисъл това усилие в област, в която няма какво повече да се каже, но как да отклони една искрена
душа
, която искаше да направи точно каквото е предназначението на науката, към която се стреми.
Така нравеха всички. Петър обаче бе упорит. Искаше сам да разчепка проблема в работата си и сам да научи нещо. Таунсенд замълча, гледа го, мисли и накрая реши, че няма как - този странен българин очевидно беше искрен. Искаше да се опита да напише сериозен труд, искаше наистина да изследва нещо, което не знаеше.
Нямаше смисъл това усилие в област, в която няма какво повече да се каже, но как да отклони една искрена
душа
, която искаше да направи точно каквото е предназначението на науката, към която се стреми.
И се съгласи. Темата, която му възложи, беше „Миграцията на германските племена и тяхното приемане на християнството“. Посочи му литературата, която имаше по въпроса в институтската библиотека, и му стисна ръката. На добър час! И така Петър пое дълбоко дъх, усмихна се в себе си на малкото духче, което взе по детски радостно да подскача в сърцето му, и тръгна да си нарежда стаята с мисълта за тетрадки, моливчета, гуми, листи за чернова... Оооо! Имаше време и щеше да е чудно. Имаше време и докато изчовъркаше книгите и напишеше тезата, щеше да научи сто още неща, дето ще са за цял живот! Близо две години.
към текста >>
Идеята е, че в субективния поток на преживените опитности, в начина, по който си усетил, видял, възприел всичко, с което си се сблъскал и е останало в тебе и е минало през сърцето и
душата
ти, за да създаде там радост, отврата, задоволство, идеал за подражаване, идея за търсене на път и нова възможност за изживяване на сходни обстоятелства по нов начин, т.е.
От юг от Ню Йорк навлизаха новите издания на интелектуалните водачи на Теософското общество, окултна литература, езотерична литература. Започна като гръм от ясно небе дискусия за мястото на Русия и нейната съдба, нейната връзка с Америка и идеите на панславизма. И сред това - в библиотеката на Института и в Бостънската цитадела на знанието, Обществената библиотека на площада „Купли“, Петър Дънов четеше за германски варварски племена, за духа на славяните, за Природата и Бога като две лица на едно и също нещо и за създаването в личностното на собствената реалност като същност, и на собствената ценност като достойнство, върховен образец за което е Исус. Колкото и претоварен, той търсеше природата на Нова Англия, разширяваше разходките си с приятели, напипваше опора в българите състуденти от други университети и в скритите в горите комуни на трансценденталистите; и се мъчеше да пише... * Когато започва дискусията около персоналисткия уклон на някои теоретици на методистката църква от това време, не е лесно да се разбере откъде идва той. По традиция персоналистката философия се свързва с Декартовото „Мисля, следователно съществувам“.
Идеята е, че в субективния поток на преживените опитности, в начина, по който си усетил, видял, възприел всичко, с което си се сблъскал и е останало в тебе и е минало през сърцето и
душата
ти, за да създаде там радост, отврата, задоволство, идеал за подражаване, идея за търсене на път и нова възможност за изживяване на сходни обстоятелства по нов начин, т.е.
във вътрешното ти изживяване на живота ти се ражда и истинската реалност като реалност. Не в сетивните възприятия и сигнали, идващи от очите и ушите и другите ти сетива, защото, без да се вградят в личностното, те не са нищо, те са „шарена гайда писана, със мъниста низана“, която нищо не значи и не е. С една дума, личността ти отвътре е това, което създава реалността. Личността, която господства над живота ти като реалност (или вечната ти същност, която се проявява в изживените ти опитности) и личността, която господства над чувството ти за достойнство (или морално-етичната ти същност, която се проявява в отзвука ти и оценката ти на твоите опитности). Бостънската обществена библиотека За много мислители, независимо от влияния и традиции, и школи на философията в техните култури, замислянето над проблемите на духовното, божественото, същността на познанието водят в края на краищата до този ключов възел на персоналистката идея: реалността в целия неин ред и хармония или дисхармония се вижда от нас като цялостно мироздание само чрез вътрешната степен на развитие на нашата иманентна същност и нашата морално-етическа оценка на преживяното.
към текста >>
Но, уви! - може би има нещо вярно в персонализма, защото умът не стои на едно място, не научава една гаванка със знание и да заспи, а зобе всяко ново нещо, меле го, изгражда отношение към него, подрежда го в ядрото на
душата
и търси, и търси, и търси сливане с Всемирното съзнание напред ли, нагоре ли, накъде - не е ясно! - но че няма да спре на едно място - това е ясно като бял ден.
Реалността е едно всемирно съзнание което живее във всяка личност, и всяка личност отразява част от него като взаимопроникване с цялото. У Милей - както споменахме - дори материализирането на Бог в човека, в сина, в Исус, без да се променя персоната на Бога, въплътен в човека, започва да свързва реалността по нов начин, модифицира се от неговото вживяване в Исус като ново виждане. Не много приятна картина за едва добралия се до семинарията простоват бъдещ пастор или за ограничения стар остарял пастор, който иска да го оставят на мира, да знае, че горе на небето на трон, скован от добър дърводелец, от чист махагон стои Бог, англосаксонец със сини очи и бяла брада, сангвиничен по темперамент - т.е. със здрава розова кожа на лицето, умен, справедлив, загрижен за тези, които са добри и са си чели Библията, и техен верен покровител. И той - пасторът - само да изпълнява, което е научил с добросъвестен труд и четене в семинарията, и да учи другите на всички тези неща, и да си получава скромното пасторско възнаграждение, ограден с уважение и почит.
Но, уви! - може би има нещо вярно в персонализма, защото умът не стои на едно място, не научава една гаванка със знание и да заспи, а зобе всяко ново нещо, меле го, изгражда отношение към него, подрежда го в ядрото на
душата
и търси, и търси, и търси сливане с Всемирното съзнание напред ли, нагоре ли, накъде - не е ясно! - но че няма да спре на едно място - това е ясно като бял ден.
Тази логика на разсъжденията, разбира се, не е привилегия на християнството. Тя е логика на философската мисъл и съзерцание и е неизбежна за философията, била тя в църквата или вън от нея. Ще я видите в индуския теист на дванадесети век Рамануя, ще я видите във великия немски математик от 17 век Готфрид Лайбниц, ще я видите в консервативния англо-ирландски теолог Джордж Бъркли през осемнадесети век, ще я видите в мистика интуитивист Анри Бергсон през деветнадесети век. Ще я видите като огромна, съвсем непредвидена вълна в уж най- консервативната от всички деноминации на протестантската църква зад океана - методизма. В края на деветнадесети век! В Бостън! В училите в Германия при завършилия медицина метафизик Херман Лоце преподаватели на Петър Дънов.
към текста >>
Когато прочете статията, той още повече се убеди, че колкото и блестящ да бе анализът на най-високо развитите умове на Запада, те едва ли можеха да вникнат до глъбините на славянската
душа
, докато за него - даже без да бе станал още завършен учен - тя бе ясна като бял ден: и красива, и чиста, и добронамерена, колкото и изостанала.
Може би това бе чисто и просто повей на умора или дори на леност! В края на учебната година през пролетта на 1893 г. в „Атлантик Мънтли“ му попадна социално-философската статия на Шалер за европейските селяни в емиграция. Беше свързана с дискусията в Бостън дали да не се спре този приток на емигранти, за които пуританското мислене на бостънци бе очаквало да се претопят веднага щом видят тук добрите устои на успешния обществен живот и - уви! - бе се оказало, че те не се претопяват така лесно, след като стотици години им е било отнемано естественото право за самоинициатива. Авторът умно правеше сравнение с бедните фермери на американския юг от началото на века и с освободените негри през миналите едно-две десетилетия и стигаше до консервативни заключения, че не може да се очаква изостаналите източноевропейски селяни бързо да догонят високия стандарт на тукашните социални отношения и не трябва да се очаква това да стане само заради произволно съчинената теза на пуританската идеология, че всички се раждат равни. Петър не можеше да се съгласи с песимистичните изводи на автора, но не това бе важното.
Когато прочете статията, той още повече се убеди, че колкото и блестящ да бе анализът на най-високо развитите умове на Запада, те едва ли можеха да вникнат до глъбините на славянската
душа
, докато за него - даже без да бе станал още завършен учен - тя бе ясна като бял ден: и красива, и чиста, и добронамерена, колкото и изостанала.
Той искрено вярваше в заключението си, без да подозира, че бе попаднал в клопката на отдалечаването от онова, което бе оставил зад гърба си и с което не бе контактувал вече пет години; не знаеше още простия закон, че раздялата замъглява лошите аспекти в това, с което си се разделил, като по този начин положителните страни, за които си спомняш, изглеждат по-ярки и по-достойни отпреди. Просто четеше новите пътеписи на Хепгуд от Русия в хода на годината - за паспортите, за полицията, за пощите, за дачите и богаташите, и християнския възкресенски порив на граф Лев Николаевич Толстой, и - колкото и странно да бе - възприе положителното в идеите на Толстой не другаде, а в Бостън. * През годината Петър трудно намираше пролуки между лекциите, работата и четенето в библиотеката на института или публичната библиотека. Усиленото задълбочаване в книгите обаче го увличаше, имаше много да догонва, имаше много празнини в знанията му и той се радваше, че може да ги запълва. С навлизането в руската и славянската тематика обаче покрай пътеписите на Изабел Хепгуд започна да се обажда неудовлетворение.
към текста >>
Има всичко, от което една търсеща
душа
има нужда.
Две години преди смъртта на Олкотови той вече я подарява на Антикварното дружество, и историческия музей на Конкорд е реалност. Тук именно може да се видят лични вещи на Торо, парчета от дъските на злополучната му барака, които негови обожатели са превърнали в реликви: перодръжки, ножове за разрязване на книги с името му, сувенирни кутии с надписи, че дървото е взето от бараката край Уолдън, някои писма, бележки, дреболии. И препис на списъка на книгите му, които се пазят в дома на Емерсън, както и списък на Емерсъновата библиотека, съставен от Елен. Книгите на Емерсън са наистина книги от библиотеката на американски философ от края на миналия век. Интересът е към духовното, мъдростта на Индия, забравените поетически ценности на Изтока, късните европейски трансценденталисти и мистици.
Има всичко, от което една търсеща
душа
има нужда.
Подръка в кабинета му е всичката персийска поезия, която може да се намери по негово време: „Гюлестан“ и „Бостан“ на Саади, друг по- ранен превод на „Гюлестан“. Хафиз от Шираз. След това идва индийската класика: Веданта, Сакя Буда, Риг Веда Санхита, Сарма, Сборника с ориенталска поезия на Алгери, Синкхая Карикад, Бхашая, един том Коментарии върху „Бхагават Гита“, Индийско законодателство, Калисада и пр. Следват три тома турски максими. Класиката е представена от Есхил, Омир и Епиктет.
към текста >>
5.
I. Пробуждане на колективното съзнание или идеята за Цялото и неговите части
 
- Георги Христов
Човешката
душа
, човешкото съзнание не умира.
Това трябва да бъде общият принцип - Любовта. И като се срещнем всички, да се познаем, че сме братя. Тогава ще имаме други знания, друга наука и тези прегради, които са днес между нас, ще изчезнат. И ще започне един нов живот, който ще внесе мир и радост: мир - вътре в умовете, радост - вътре в сърцата, и сила - в човешката воля. Време е сега, когато всички ние трябва да живеем в това колективно съзнание на човечеството, да знаем, че смърт няма.
Човешката
душа
, човешкото съзнание не умира.
Промяна на човешкото тяло става, формата се е променила, но това не е съществено. Човек променява много тела, много органи, но той, като душа, която се развива, като съзнание в Природата, не се губи. Това е един факт, в който няма никакво изключение. Проверете Истината и ще видите. Следователно, аз ви казвам: проверете Истината, която е вложена вътре във вас, потърсете вашия идеал в себе си, в душите си.
към текста >>
Човек променява много тела, много органи, но той, като
душа
, която се развива, като съзнание в Природата, не се губи.
Тогава ще имаме други знания, друга наука и тези прегради, които са днес между нас, ще изчезнат. И ще започне един нов живот, който ще внесе мир и радост: мир - вътре в умовете, радост - вътре в сърцата, и сила - в човешката воля. Време е сега, когато всички ние трябва да живеем в това колективно съзнание на човечеството, да знаем, че смърт няма. Човешката душа, човешкото съзнание не умира. Промяна на човешкото тяло става, формата се е променила, но това не е съществено.
Човек променява много тела, много органи, но той, като
душа
, която се развива, като съзнание в Природата, не се губи.
Това е един факт, в който няма никакво изключение. Проверете Истината и ще видите. Следователно, аз ви казвам: проверете Истината, която е вложена вътре във вас, потърсете вашия идеал в себе си, в душите си. Този идеал няма да го намерите навънка. Той е вложен в душите ви, той е вложен в мозъците ви, той е вложен във вашите тела, тъй както енергията е вложена в семето, а семето е вложено в земята.
към текста >>
А за да бъдеш брат или сестра, трябва пък да имаш
душа
на брат и сестра.
Предупреждавам ви като ученици, защото в Новото учение лицемерие и благоволение няма - ученикът трябва да учи. Ти можеш да бъдеш богат, можеш да бъдеш всичко, но ако не учиш, не можеш да имаш никакъв успех. А за да бъдеш приятел, трябва да имаш сърце, т.е. приятеля си трябва да обичаш. Само така може да бъдеш приятел.
А за да бъдеш брат или сестра, трябва пък да имаш
душа
на брат и сестра.
Старайте се всички. Всички имате възможност - и млади, и стари. Всеки, който изпълнява Божия Закон, е млад, а който не го изпълнява, е стар. Всеки, който изпълнява Божия Закон, е умен, а който не го изпълнява, е глупав. Всеки, който служи на Бога, който служи на Любовта, е добър човек, а който не служи на Любовта, е лош човек.
към текста >>
Като срещнеш някого, някой свой брат например, не го критикувай в
душата
си, а се старай да намериш някоя добра черта в него и чрез Божествения дух да го подпомогнеш, защото твоето повдигане е и негово, както и неговото падане е и твое.
Когато ние извършим известна постъпка, тогава усещаме действието на този вътрешен закон. Когато всички същества са били в хармония с нас, усещаме вътрешна радост, а когато направим някоя глупост, усещаме тъга. Това показва, че тази наша постъпка е ненавременна; тя може да е правилна, но не е в съгласие с разумните сили. Всяко наше движение, всяка наша мисъл, всяко наше чувстване трябва да бъде в съгласие с целокупния Божествен закон на всички същества, които са в колективното съзнание. Според друг закон, в колективното съзнание хората колективно трябва взаимно да си помагат.
Като срещнеш някого, някой свой брат например, не го критикувай в
душата
си, а се старай да намериш някоя добра черта в него и чрез Божествения дух да го подпомогнеш, защото твоето повдигане е и негово, както и неговото падане е и твое.
Той ще падне в едно отношение, ти в друго. Аз мога да ви обясня този закон. От него произлизат много нещастия - когато един прави грешка в едно отношение, друг прави грешка в друго отношение. Един като направи добро в едно отношение, друг ще направи добро в друго отношение. Защото както доброто, така и злото е общо за всички нас.
към текста >>
6.
1.5. Съвет на хармонията
 
- Георги Христов
След това ще изговорите втората мисъл: „И като се прослави Господ тъй, както е писал в Своята книга, да се прояви Неговата любов в моята
душа
и в
душата
на всички мои братя.“ Тези добри мисли ще изпращате само сутрин.
Няма защо да се спъваме под старото небе и старата земя, които си заминават. • За вас, които присъствате тук, ще има едно правило: като станете сутрин, ще изпратите някому една хармонична мисъл. Ако не знаете какво да кажете, ще кажете: „Да се прослави Господ тъй, както е писал в Своята Книга.“ На следващия ден ще кажете същото. Всяка сутрин през цялата година, щом ви дойде някоя красива мисъл за някой ваш брат, кажете я. Ако нямате такава мисъл в ума си, кажете: „Да се прослави Името Божие тъй, както е писал в своята книга.“ И всеки от вас ще изпрати през тази година 365 такива мисли, за да се прослави Живият Господ.
След това ще изговорите втората мисъл: „И като се прослави Господ тъй, както е писал в Своята книга, да се прояви Неговата любов в моята
душа
и в
душата
на всички мои братя.“ Тези добри мисли ще изпращате само сутрин.
Ще започнете от днес и никакво отлагане! От сутрин до обед може да изпълнявате закона. Като изпращаме така всяка сутрин по една мисъл, ние ще успеем да премахнем много болезнени състояния. И ако сега все още между нас има някои неврастеници, някои с главоболие, с болки в стомаха, с неразположение, с изпращането на такива мисли по този начин ще установим хармонията. Тогава ще ядем сладко, ще мислим хармонично, ще работим сладко. Навсякъде все сладко ще бъде.
към текста >>
7.
1.7. Общи правила и препоръки за четирите съвета
 
- Георги Христов
Всичко ще използвате като средство за реализиране на онези велики мисли и желания, които Бог е вложил в
душата
ви.
Приложете го, пък и вашият ум ще създаде нещо. Туй правило ще създаде малки правилца и като ги приложите в живота, ще се създаде много нещо. Когато се съберем през следващата година, вие ще ми разправите за някои неща, които и мене ще радват. • През тази година няма да обръщате внимание на това какво си мислят другите за вас, а какво вие мислите за другите. Ще започнете с първото, с най-важното - да слушате и възприемате всички велики мисли, ще четете хубави книги, ще слушате съветите на ваши приятели.
Всичко ще използвате като средство за реализиране на онези велики мисли и желания, които Бог е вложил в
душата
ви.
И аз бих желал всеки от вас, като дойде догодина, да донесе един хубав плод от своята умствена градина, от своята сърдечна градина, от градината на своята душа, на своята воля. Като донесете по един такъв хубав плод, ние ще ви посрещнем и ще кажем: „Добре дошли, ученици на Любовта!“ И тези плодове ще покажат степента на вашето развитие. Тогава ние ще ги изложим и тук, на Земята, и в другия свят, и всеки от вас ще приеме своята награда. Каква ще бъде тази награда? Наградата ще бъде това, че Истината ще ви озари и освети, и вие ще ходите в пътя на Истината.
към текста >>
И аз бих желал всеки от вас, като дойде догодина, да донесе един хубав плод от своята умствена градина, от своята сърдечна градина, от градината на своята
душа
, на своята воля.
Туй правило ще създаде малки правилца и като ги приложите в живота, ще се създаде много нещо. Когато се съберем през следващата година, вие ще ми разправите за някои неща, които и мене ще радват. • През тази година няма да обръщате внимание на това какво си мислят другите за вас, а какво вие мислите за другите. Ще започнете с първото, с най-важното - да слушате и възприемате всички велики мисли, ще четете хубави книги, ще слушате съветите на ваши приятели. Всичко ще използвате като средство за реализиране на онези велики мисли и желания, които Бог е вложил в душата ви.
И аз бих желал всеки от вас, като дойде догодина, да донесе един хубав плод от своята умствена градина, от своята сърдечна градина, от градината на своята
душа
, на своята воля.
Като донесете по един такъв хубав плод, ние ще ви посрещнем и ще кажем: „Добре дошли, ученици на Любовта!“ И тези плодове ще покажат степента на вашето развитие. Тогава ние ще ги изложим и тук, на Земята, и в другия свят, и всеки от вас ще приеме своята награда. Каква ще бъде тази награда? Наградата ще бъде това, че Истината ще ви озари и освети, и вие ще ходите в пътя на Истината. • В Природата има един велик закон, според който всички душевни сили в човека се развиват правилно и последователно.
към текста >>
8.
1.9. Основни опасности при работата на съветите
 
- Георги Христов
Знанието зависи от пробуждането на Божествените способности, които имате в
душата
си.
Те идват тук да придобият знания, да станат учители, а после да им плащат. Затова и проповядват. Ако аз стана учител, за да ми плащат, целта ми е материална; ако аз стана учител, за да имам влияние, целта ми е материална. Но ако моята цел е чиста, ако искам да подобря живота на тези хора и душите им да се повдигнат за Славата Божия и да оставят своите стари стремежи на заден план, целта ми е чисто Божествена. • Друго заблуждение, което се явява и между младите, и между старите, е кой от тях знае повече.
Знанието зависи от пробуждането на Божествените способности, които имате в
душата
си.
Те трябва да се пробудят и чрез тях ние ще изучаваме света по един обективен начин. Ние трябва навсякъде да изучаваме света обективно, но като нямаме такова обективно схващане, спираме се и се питаме дали еди-кой си човек говори Истината, или не. За мен този въпрос е решен. Аз ще ви дам един метод да познавате дали даден човек говори Истината, или не. И вас, когато говорите, също ще ви познаят дали говорите Истината.
към текста >>
Вие навлизате в една свещена област, където умът ви трябва да бъде свещен, сърцето ви трябва да бъде свещено, волята ви трябва да бъде свещена,
душата
ви трябва да бъде свещена.
В Бялото Братство никой няма право да дава сърцето си под наем, да служи то другимо като примка, за да върши с него престъпления, както и сам да използва сърцето си за престъпни цели. Тези неща трябва да ги пазите като правила. Законите са абсолютно неизменяеми, никому не се прощава. Този, който ги престъпи, ще изпие кармичната чаша до дъно и ще му се прости чак тогава, когато научи урока си. Казвам ви това, за да ви предпазя.
Вие навлизате в една свещена област, където умът ви трябва да бъде свещен, сърцето ви трябва да бъде свещено, волята ви трябва да бъде свещена,
душата
ви трябва да бъде свещена.
И духът ви трябва да бъде жертва на Живия Бог. Тогава ще бъдете ученици на Бялото Братство. Ще се пазите, ще затворите умовете си за злото. По никакъв начин няма да давате ума си под аренда, под наем. Умът ви, сърцето ви, волята и душата ви ще бъдат посветени на Господа.
към текста >>
Умът ви, сърцето ви, волята и
душата
ви ще бъдат посветени на Господа.
Вие навлизате в една свещена област, където умът ви трябва да бъде свещен, сърцето ви трябва да бъде свещено, волята ви трябва да бъде свещена, душата ви трябва да бъде свещена. И духът ви трябва да бъде жертва на Живия Бог. Тогава ще бъдете ученици на Бялото Братство. Ще се пазите, ще затворите умовете си за злото. По никакъв начин няма да давате ума си под аренда, под наем.
Умът ви, сърцето ви, волята и
душата
ви ще бъдат посветени на Господа.
Туй е девизът на учениците на Бялото Братство. Който постъпва така, той е добре дошъл и на него ще отворим вратата, а който не постъпва така, ще намери вратата затворена. Той ще остане на едно място и ще му са нужни 150 прераждания, за да се освободи от там.
към текста >>
9.
2.1. Събуждане на дарбите и способностите на всеки чрез работата в четирите съвета
 
- Георги Христов
Искам всички да се подмладите и по ум, и по сърце, и по
душа
, и по дух, та и старият на 100 години да подскача като теле.
Тогава този, който е умен, ще си каже: „За да ме разбере този брат, аз трябва да сляза там, където е той.“ Или той трябва да се качи при теб. Аз виждам, че някои от вас могат да разсъждават като философи, а други - не. Някои от вас са активни на физическото поле и могат да свършат грамадна, отлична работа, а други не са активни - не могат да свършат толкова много работа. Та всички тези енергии, които имаме, ще ги оставим да действат по Божествен път. Няма да изменяме Божествения път по никакъв начин.
Искам всички да се подмладите и по ум, и по сърце, и по
душа
, и по дух, та и старият на 100 години да подскача като теле.
А туй, че той бил такъв- онакъв - това не е философия. Между вас да няма критика - оставете я навън! Когато някой дойде да си покаже способностите, да си покаже изкуството, ако е музикант, ще му дам цигулката си и ще му кажа: „Изсвири ми едно парче от Шопен.“ Аз ще го слушам може ли хубаво да свири. Ако свири хубаво, ще кажа: „Хубаво свириш!“ Ако не свири хубаво, ще кажа: „Еди-коя си част не свириш добре. Изсвири нещо от Бетховен.“ Дойде някой художник - ще му дам четките си. Ако рисува добре, ще му кажа: „Хайде, нарисувай нещо, идеите ти са добри.“ Но когато някой не знае да свири, не знае да чете, не знае да рисува, да пише, а казва, че има много идеи, питам: „Какво от това, къде са те?
към текста >>
10.
2.3. Действие на физическия съвет – чрез тялото и волята
 
- Георги Христов
Душата
не може да се прояви в едно хилаво тяло.
Следователно в ръцете си трябва винаги да имате една топлинка. Ако я нямате в ръцете си, ще си създадете мисълта да придобиете тази топлинка. Вие ще си я създадете мислено, като си казвате: „В мен има една малка дисхармония, но ще я поправя.“ Това показва, че сте съгрешили в Любовта. Щом стомахът ви не действа правилно, значи че сте съгрешили в Любовта, в нейното първо проявление: яли сте повече или по-малко. Сега за всички ни е необходимо едно физическо развитие.
Душата
не може да се прояви в едно хилаво тяло.
Я си представете, че ние имаме само едни кости, едни жили, и очите ни се движат в такова едно тяло! Каква красота ще има това тяло? Представете си само! Някои казват: „Не трябва да бъдем много дебели.“ Ами ако бъдем много сухи? Едното и другото са крайности. Значи трябва да имаме красиви тела, в които да се проявява Божествената енергия. Лицата ни трябва да бъдат красиви, пластични, за да могат да изразяват всички наши чувства и движения.
към текста >>
11.
2.4. Действие на духовния съвет – чрез сърцето и чувствата
 
- Георги Христов
Щом го изнесете, ще поплачете малко, но после ще се утешите и на
душата
ви ще олекне.
Понякога чувствате, че не може да се проявите, усещате тук, под лъжичката, една топка. Някой казва: „Изгубих Любовта си.“ Не, ти не си изгубил Любовта си, а астралното ти тяло е в анормално състояние. Причината за туй анормално състояние е следната: когато в ума ви се загнезди мисълта, че някой приятел, когото сте обичали, ви е причинил огорчение, изгубвате всяко доверие към него, този приятел оставя в астралното ви тяло нещо като отрова, която постоянно ви измъчва. Вие трябва да изнесете този мъртвец от себе си, от къщи. Ще извикате всички приятели и ще го опеете.
Щом го изнесете, ще поплачете малко, но после ще се утешите и на
душата
ви ще олекне.
И тъй, учениците на Бялото Братство трябва да се освободят от тези мъртви образи. Казвате: „Той крайно ме обиди!“ С това ти вече си имаш един мъртвец, когото трябва да изхвърлиш навън. Колкото повече го държиш в себе си, толкова повече той ще почне да се разлага, да смърди. Ако го задържиш, ти ще страдаш. Не мисли, че ако задържиш един мъртвец в себе си, ти ще напакостиш някому.
към текста >>
12.
2.5. Действие на просветния съвет - чрез ума и мисълта
 
- Георги Христов
По-рано е било обратното, затуй трябва сега да поставите на първо място Божията Любов като принцип и да се подчините на всички нейни внушения и пориви във вашата
душа
, като изгладите по възможност всички противоречия, които се създават умствено между вашите братя и вас самите.
Няма повече слизане надолу. Като сте падали, сега ще поемете пътя на възлизането ви към Бога. Пътят на слизането е Пътят на Мъдростта, а пътят на възлизането е Пътят на Любовта. Затова новата фаза, новата еволюция, е фаза на Любовта. Пътят на Мъдростта е свършен - той ще бъде в помощ на Любовта.
По-рано е било обратното, затуй трябва сега да поставите на първо място Божията Любов като принцип и да се подчините на всички нейни внушения и пориви във вашата
душа
, като изгладите по възможност всички противоречия, които се създават умствено между вашите братя и вас самите.
към текста >>
13.
Сутринта, 15 юни [сряда] 1921, Саран бей [ар. Септември]
 
- Георги Христов
I Правило (Свидетелство) Вярвам от сърце и
душа
в Единия вечен и истинен и благ Бог на живота, Който е говорил.
Дребните работи са от съвета на човеците - там ангелите не се месят. Тая верига ще служи като станция на Бялото Братство и тогава ще минават в света, иначе търсят други пътища. Връзката на веригата е вътрешна, а не механическа. Щом влезем в Синархията, там жив и умрял няма. Умрелият, като се оттегли в невидимият свят, става невидим.
I Правило (Свидетелство) Вярвам от сърце и
душа
в Единия вечен и истинен и благ Бог на живота, Който е говорил.
II Правило (Свидетелство) Вярвам в Единия Господ Спасител, Който ми говори сега. III Правило (Свидетелство) Вярвам в Единия вечен и благ Дух, Който изработва спасението на всички. IV Правило (Свидетелство) Вярвам в Господа Исуса Христа - едничкия приятел и брат на всички. V Правило (Свидетелство) Да се изпълни Волята на Единния, Истинния и праведен Бог без колебание. VI Правило (Свидетелство) Да се възцари хармонията на пълното единство между нас.
към текста >>
Духовният живот е едно правилно развитие на
душата
.
ако произведе дисхармония - от Черното братство. Ония, които обичат да критикуват, са лицемери. Дръжте ги вън и не им помагайте. Когато искате да направите някому добро - той да не знае. Младият като дойде в Школата, трябва да има смирението да мине по всичките стъпала.
Духовният живот е едно правилно развитие на
душата
.
Най-важното нещо в Синархията е послушанието. Преди да си дадеш мнението, трябва да опиташ. Винаги да се има предвид Второ послание към Солуняните, 2-ра глава. Светът не трябва да знае где е Христос, а вие го знаете. ____________________________________________ 8 Гем (разг.) - юзда.
към текста >>
14.
31 август [сряда] 1921 год. - Търново
 
- Георги Христов
Синархическата верига има шест вътрешни правила, които трябва да усвоим: 1-во правило ще се изрича три пъти: Вярвам от сърце и
душа
в Единния Вечен Истинен и Благ Бог на живота, Който е говорил; 2-ро правило: Вярвам в Единия Господ Спасител, Който ни говори сега; 3-то правило: Вярвам в Единия Вечен и Благ Дух, Който е изработил спасението на всички; 4-то правило: Вярвам в Господа Исуса Христа - едничкия приятел и брат на всички; 5-то правило: Да се изпълни Волята на Единния, Истинен и Праведен Бог без Колебание; 6-то правило: Да се възцари Хармонията на пълното единство между нас.
Мото: Синархическата верига има три основни закона: I. Любовта - Божествения свят на Господа Нашего Исуса Христа, там дето съществува: Абсолютна Истина Абсолютна Любов Абсолютна Мъдрост Абсолютна Добродетел Абсолютна Правда Там, гдето е всичко в Мир, Ред и Хармония. II. Вярата - Ангелският свят. Там, откъдето се управляват всички държави на физическото поле и се създават всички нареждания, закони, духовенството и откъдето се отделят доброто и злото. III. Надеждата - Материалният свят, в който живеем и се движим, дето се разглеждат всички сметки по вземане и даване и където се отглеждат сирачета и вдовици.
Синархическата верига има шест вътрешни правила, които трябва да усвоим: 1-во правило ще се изрича три пъти: Вярвам от сърце и
душа
в Единния Вечен Истинен и Благ Бог на живота, Който е говорил; 2-ро правило: Вярвам в Единия Господ Спасител, Който ни говори сега; 3-то правило: Вярвам в Единия Вечен и Благ Дух, Който е изработил спасението на всички; 4-то правило: Вярвам в Господа Исуса Христа - едничкия приятел и брат на всички; 5-то правило: Да се изпълни Волята на Единния, Истинен и Праведен Бог без Колебание; 6-то правило: Да се възцари Хармонията на пълното единство между нас.
Следва общия наряд и като свърши, изговаря се следюущият метод: „В името на Божията Любов и Мъдрост, в която живеем и се движим, и със силата на Божието Слово - духа се ...ффф, като се изговори - „да се разпърнат враговете ни“. _________________________________________ 14 Всъщност 5023:7 = 717, 57142857, т.е. остатъкът е приблизително 6. 15 Санкционирам - за по-висша инстанция - давам санкция, утвърждавам, одобрявам решение, наредба. 16 Липсва 1-ят - вероятно това е Никола Ватев.
към текста >>
15.
7:30 ч., 24 юни [събота], 1922 г. - София
 
- Георги Христов
никаква сила не представляват за
душата
.
Първото положение се обуславя от слънчевата енергия; II. Второто - от растителното - от техните пъпки. Същото положение е и в религиозно отношение. Набира се потенциална енергия, след това дохожда Духът и обработва. Вънкашните неща - богатството и пр.
никаква сила не представляват за
душата
.
Този външен материал, като се разработи, развива лошата сила. Мъчнотиите са необходими, за да се развие душевната енергия. Външните нужди заставят човека да извади своите богатства. Организацията трябва да има връзка със съзнанието. Вътрешният живот ни освобождава от външни задължения.
към текста >>
16.
17:30 ч., 27 март [вторник], 1923 г. - София
 
- Георги Христов
Всички братя са една Божествена
душа
, трябва да имате правилни отношения, да имате Любов, да култивирате гостоприемството.
Никакво съмнение, ние вършим Волята Божия за благото на всички. Всичко сами да си вършим и къщите си сами трябва да градим, не да я опсуват външни зидари. Също и житото си сами да сеем, защото чуждите колко пъти псуват воловете и пр. при посяването. У нас почитанието не трябва да бъде на материална нога.
Всички братя са една Божествена
душа
, трябва да имате правилни отношения, да имате Любов, да култивирате гостоприемството.
Тогава ще имате Божието благословение. Ще приложите Божествените принципи. По- младите гледат вас какво правите. Копират от вас, внимателни бъдете! Ако при нас дойде някой и иска да му уредим работите и той трябва да уреди нашите. Това е принципът - един за всички и всички за един.
към текста >>
17.
2. Статия втора
 
- Георги Христов
Ако главният мозък няма достатъчно власт, за да стори това или пък не желае, то нозете се отказват да му се подчиняват, човекът пада и умира от
задушаване
.
Но ако на главния мозък скимне да лиши стомаха от храна, то последният почва да вика: „аз съм гладен, заповядай на членовете на тялото да ми дадат необходимата храна“. Ако главният мозък упорства, то стомахът причинява разрушаването на целия организъм, а следователно, и на самия главен мозък - човекът умира от глад. Докато белият дроб диша свободно, в организма циркулира животворна, т.е. енергична, силна кръв. Но ако главният мозък откаже да докарва в движение белия дроб или пък го постави в нездрава среда, то тоя дроб показва на мозъка с измъчването си, какви са нуждите му, което може да се изрази със следните думи: „дай ми чист въздух, ако искаш да ти доставям енергия за организма“.
Ако главният мозък няма достатъчно власт, за да стори това или пък не желае, то нозете се отказват да му се подчиняват, човекът пада и умира от
задушаване
.
Ние бихме могли да изтъкнем още няколко примера, но и тези, които дадохме, считаме за достатъчни да илюстрират действието на трите главни принципа: икономията, силата и властта в човешкия организъм. Нека се опитаме сега да намерим същите основни начала в човешкото общество. Всичките богатства на страната, заедно със средствата на материалното благосъстояние - земеделието, промишлеността и търговията - съставляват храносмилателната система на страната или основата на нейната икономия (храненето). Войската на страната, заедно с нейното правителство, представляват гърдите на страната, т.е. органът на нейната сила.
към текста >>
Сега едва, след толкова потоци кърви, се опитват да създадат едно общество от народи-братя, но колко спънки се явиха, с цел да се осуети тази спасителна за човечеството идея! Отвсякъде народите-разбойници или както ги наричат с нежност „империалисти“, се нахвърлиха върху тая идея и полагат всички усилия да я
задушат
в зародиша й, защото тя пречи на техните грабителства.
Ясно е от това, което току-що изложихме, че главното откритие на Сент-Ив д'Алвейдър е закономерността, която той установява в просветно-възпитателната, юридическата и икономическа функция на народа. А закономерността в законодателната, съдебната и изпълнителната функции на правителството е известна още от старите времена, защото е наследена от езическите народи, но и тя ще бъде разяснена пак съобразно с физиологическия закон. Главният въпрос, прочее, разгледан основно от Сент-Ив д'Алвейдър, е: научното установяване на закона, който управлява органическия живот на народа, а също така и взаимните отношения на различните народи и раси. Един и същ закон управлява всичките прояви на живота и достатъчен е само един бегъл поглед, хвърлен върху взаимните отношения на европейските народи, за да се види релефно тяхната противоестественост. Ясно е, че и отделните хора, ако биха установили помежду си такива отношения, каквито имаше досега между държавите, биха били постоянно затваряни, защото за образец на тия взаимни отношения служи разбойникът, който е всякога въоръжен до зъби, готов да се нахвърли сам или в съюз с други, подобни на него, върху най-слабия и да го обере! Това бяха и са още държавите.
Сега едва, след толкова потоци кърви, се опитват да създадат едно общество от народи-братя, но колко спънки се явиха, с цел да се осуети тази спасителна за човечеството идея! Отвсякъде народите-разбойници или както ги наричат с нежност „империалисти“, се нахвърлиха върху тая идея и полагат всички усилия да я
задушат
в зародиша й, защото тя пречи на техните грабителства.
Но тя рано или късно ще се наложи. И ученият окултист Сент-Ив д'Алвейдър е прав, като се обръща към всички народи с думите: „Променявайте, колкото искате, царете, кралете и правителствата си, но с това само ще влошавате положението си. Страданията ви произтичат не от формата на вашето управление, а от закона, който лежи в основата и. Турете природния закон за основа на вашето управление, и бляскаво бъдеще ще се открие за вас и за потомството ви“.
към текста >>
18.
3. Статия трета
 
- Георги Христов
При все туй, индивидуалното и морално влияние на Исуса Христа е толкова голямо и толкова много е проникнато от божествена сила, че даже като се е ограничавало само с пречистването и оправянето
душата
и съвестта на отделните лица, можеха да се постигнат големи успехи.
И той бил избрал ония свещени книги, в които е била сбито изложена цялата свещена мъдрост, старателно маскирана с всякакъв вид символи и басни. За да постигне именно тая си цел, Мойсей е основал израилската теокрация, издънки на която се явяват: християнството, от една страна, и мохамеданството от друга. Християнските народи никога не са имали теократическо управление, нито в чиста, нито в смесена форма, понеже още от V век християнството се е разделило на няколко църкви, които съперничили помежду си, с явно демократически тенденции. Това обстоятелство е принудило християнските народи да опитат различни форми на управление, като почнали от монархията и свършили с републиката, но не са могли да учредят теокрацията, защото необходимото условие за това се явява единството на църквата, обучението, възпитанието, посвещението и избора на най-достойните във всичките християнски народи, а именно това тяхно единство липсва в тях и не може да го има при сегашния строй. Да се постигне това единство е възможно само като се уважават всички вярвания и се изясняват общите им основи, но това не направиха нито вселенските събори през първите векове на християнството, нито поместните събори, които станаха след разделянето на църквите, без да говорим за папството, което, поради изключителното си политическо положение, можеше да играе само партийна сектантска роля в християнството, която няма никаква прилика с истинския теократически авторитет.
При все туй, индивидуалното и морално влияние на Исуса Христа е толкова голямо и толкова много е проникнато от божествена сила, че даже като се е ограничавало само с пречистването и оправянето
душата
и съвестта на отделните лица, можеха да се постигнат големи успехи.
Църквата, която е разделена на много враждебни помежду си секти, е безсилна да влияе върху държавните учреждения на Европа, но, при все това, духът на християнството, който се проявява в общественото мнение, всява в народите на Европа непреодолимо отвращение както към веригите на демагога, така и към козните на тирана, и прави невъзможни за християнските народи и абсолютната република, и чистата монархия и всяка друга чиста политическа форма на управление. Но това, което е невъзможно за християнските народи, е възможно за другите. Африканските и особено азиатските народи, които изповядват исляма, до когато Цариград остане в ръцете на турците, представляват всички условия за учредяването на чистата монархия. Нека не се мисли, че усъвършенстваните оръдия и най-новите способи за водене на войната принадлежали изключително на европейските народи. Всичко това може прекрасно да се приложи и към азиатците и африканците, и не само в редовната война по европейски образец, но и за масово нахлуване, което е свойствено на тия народи.
към текста >>
19.
4. Идеално и осъществимо управление
 
- Георги Христов
Физическо тяло,
душа
и дух - това е троичноста в устройството на човешкото същество.
От всичко това е ясно, че в противовес на съвременната политическа социология, която е плод на априорни метафизически теории, ние изтъкваме важността на окултната социология, която единствено ни дава най-точни знания за идеалното устройство на обществото, народа и човечеството. Истинската социална държава трябва да бъде основана върху стриктното съблюдение на биологическия принцип, а следователно на физиологическия закон, който управлява живота на човека, разгледан като жива социална клетка. Самият човек е един колективитет от физически клетки и духовни способности, които са свързани помежду си, живеят хармонично, като едните образуват различните органи на човешкото тяло, а другите - духовния мир на индивида. Известният французки окултист Папюс (псевдоним на д-р Жерар Анкос 1865-1916 г.) ето как излага психологическото устройство на човека в едно свое, неотдавна излязло, съчинение84: „Според всичките науки, човекът е една синтетизирана троичност в едно прекрасно единство. Човекът, както твърдят старите мъдреци на античния Египет, както са поддържали особено кабалистите и херметическите философи, както заявява и апостол Повел, е троен и един, образ и подобие на Твореца, на божествения Христос, чиято човешка форма изразява закона.
Физическо тяло,
душа
и дух - това е троичноста в устройството на човешкото същество.
Човекът е истинският Малък Свят, Микрокосмосът, като възпроизвежда в себе си всичките закони на вселената. И Клод де Сен-Мартен (17431803 г.) има право като казва, че всякога трябва да си обясняваме природата чрез човека, а не човека чрез природата. Земята, върху която се намираме, има дванадесет движения, три от които са най-важни: 1. Обръщане около себе си, в едно денонощие (24 часа), което може да се счита като едно лично движение, придружено от един спътник - месечината; 2. Обръщане около слънцето, в една година (365 дни и нещо).
към текста >>
20.
VI. Георги Радев - Братско общежитие (Комуналният братски живот)
 
- Георги Христов
То ще създаде онази мека атмосфера, в която може да се дочака зазоряването на човешката
душа
, така, както на ранина човек притихнал ожида изгрева на слънцето.
Постигнатото дава: Освобождаване от ония стопански, обществени и нравствени ограничения, които спъват свободния растеж на човека. Човек престава да зависи от писания човешки закон, и се подчинява на оня вътрешен закон, който е вложен в сърцето му и написан в ума му. Изтръгва се от робството на изкуствените човешки условия, и се поставя в ония естествени условия, които му дава живата природа. В братското общежитие човек може съзнателно и свободно да изпълнява своя свещен дълг - сам да си вади хляба. Братското общежитие е мястото, където човек може будно да премине от това стъпало на съзнание към по-горно.
То ще създаде онази мека атмосфера, в която може да се дочака зазоряването на човешката
душа
, така, както на ранина човек притихнал ожида изгрева на слънцето.
За ученика - братското общежитие е вътрешна школа. Като в алхимична реторта, тук стават онези дълбоки превръщения, в които се раждат вътрешни ценности - качествата на ученика. Явно е, че братското общежитие е не само външен проблем, а и вътрешен. Жив организъм е то. Законите на човешкия организъм - най-пълно осъществената комуна - са и негови закони.
към текста >>
Време е да се спасяваме! Сега Духът иде, и тропа на всяка
душа
, а най-вече върху душите на младите.
Когато съзнанието се движи по елипса, в която има два фокуса; единият представя неговата личност, другият представя Бога; 3. Когато той влезе в съзнанието на ученичеството, започва да се движи в кръг около един център, който е неговият Учител. П. Пампоров. Ние сме на парахода в океана, и той гори. Предстоят ни два пътя: или да хвърлим всичкия си товар, да скочим от парахода, и който може да плува, да се спаси, или да останем на парахода и да изгорим.
Време е да се спасяваме! Сега Духът иде, и тропа на всяка
душа
, а най-вече върху душите на младите.
Няма време за отлагане. Трябва да пристъпим към работа, към опити! С. Симеонов. Този събор е повече за опознаване и изказване мнения върху въпроси назрели и готови за приложение. Особено усилено трябва да се заработи върху комуните. Г. Тахчиев.
към текста >>
21.
VII. Борис Николов - мисли за комуните
 
- Георги Христов
Три неща за комуните: Когато срещнеш
душа
, която страда, изпрати и една хубава мисъл.
За временно може да се допусне, но за постоянно - не! 3. При всяка грешка, при всеки неуспех, при всяко несъвършенство кажи: „Начало“. Ново усилие на човешкия дух - още една крачка напред. 4. Човек трябва да прави усилие, да държи съзнанието си по-високо от околната среда, за да не го смъкне тя до своето ниво. Човек трябва да държи връзка с Бога, тогаз всички условия ще може да използва. 5.
Три неща за комуните: Когато срещнеш
душа
, която страда, изпрати и една хубава мисъл.
Когато се молиш, отправи една свещена мисъл към Бога право нагоре. В живота трябва да има една основна работа. Когато се приближаваш към някоя душа, вживявай се в онова, което тя прави и преживявай това с нея. 6. Не е достатъчно само един стремеж за комуна. Трябват различни методи, за да се реализира този стремеж.
към текста >>
Когато се приближаваш към някоя
душа
, вживявай се в онова, което тя прави и преживявай това с нея.
Човек трябва да прави усилие, да държи съзнанието си по-високо от околната среда, за да не го смъкне тя до своето ниво. Човек трябва да държи връзка с Бога, тогаз всички условия ще може да използва. 5. Три неща за комуните: Когато срещнеш душа, която страда, изпрати и една хубава мисъл. Когато се молиш, отправи една свещена мисъл към Бога право нагоре. В живота трябва да има една основна работа.
Когато се приближаваш към някоя
душа
, вживявай се в онова, което тя прави и преживявай това с нея.
6. Не е достатъчно само един стремеж за комуна. Трябват различни методи, за да се реализира този стремеж. Живота трябва да се превърне в Школа, за да се изработят добрите навици. Всичко това трябва да върви последователно.
към текста >>
22.
Начален акорд - сформиране на ачларската комуна в края на март 1922 г
 
- Георги Христов
Радост трепти в
душата
.
Майка знаеше, че ние сме „сериозни и честни деца“ и не се опита да ме разубеждава. Влакът ни пристигна на гара Карнобат. Пролет е. Небето е дълбоко и току-що окъпано. Бели облачета бавно се носят по лазурния му свод.
Радост трепти в
душата
.
Сякаш сме птички, излезли от кафез. За нашата комуна в Ачларе94 - село в карнобатска околия - най-общо може да се каже следното. Ачларе е богата плодородна шир, в която царуват мир, свобода и тишина. Стоиш сред полето, загледан в дългите равни бразди. Чуваш удари на мотика.
към текста >>
23.
Как най-общо протичаха неделните и работните дни в комуната
 
- Георги Христов
Не зная дали във всеки човешки живот настъпва такова време, през което един безбурен, мълчалив възторг изпълва
душата
, но в моя живот въпреки всичко, което преминах, настъпиха такива дни и нощи.
Ръцете си усещам много силни. Леко повдигам снопите и ги качвам на колата. Тръгваме. Колелата скърцат, люлее се високият товар и, легнал върху снопите като във вълшебна люлка, аз гледам в дълбоката синевина и си мисля колко прекрасен ще стане някога животът на хората. Вечерта върху морната жълта светлина на газената лампа отбелязвам нещо в моя дневник. Върху първата страница на тази малка смачкана тетрадка има надпис: „Братска комуна в село Ачларе.“ Прелиствам този дневник, чета: „Дните и нощите идват и си отиват тихо и спокойно над Ачларе.
Не зная дали във всеки човешки живот настъпва такова време, през което един безбурен, мълчалив възторг изпълва
душата
, но в моя живот въпреки всичко, което преминах, настъпиха такива дни и нощи.
Аз зная, че те са ми подарени от една много щедра ръка заради голямата любов, която приех в душата си. Аз зная, че тази любов съществува. За нея Кирил ми каза на планината, а Учителя непрестанно говореше за любовта в своите беседи. И по-рано обичах света и природата, но тогава не знаех, че всичко около мен има очи, уши и жива душа. Сега аз виждам навсякъде само него - безкрайния Вечен Дух на битието.
към текста >>
Аз зная, че те са ми подарени от една много щедра ръка заради голямата любов, която приех в
душата
си.
Леко повдигам снопите и ги качвам на колата. Тръгваме. Колелата скърцат, люлее се високият товар и, легнал върху снопите като във вълшебна люлка, аз гледам в дълбоката синевина и си мисля колко прекрасен ще стане някога животът на хората. Вечерта върху морната жълта светлина на газената лампа отбелязвам нещо в моя дневник. Върху първата страница на тази малка смачкана тетрадка има надпис: „Братска комуна в село Ачларе.“ Прелиствам този дневник, чета: „Дните и нощите идват и си отиват тихо и спокойно над Ачларе. Не зная дали във всеки човешки живот настъпва такова време, през което един безбурен, мълчалив възторг изпълва душата, но в моя живот въпреки всичко, което преминах, настъпиха такива дни и нощи.
Аз зная, че те са ми подарени от една много щедра ръка заради голямата любов, която приех в
душата
си.
Аз зная, че тази любов съществува. За нея Кирил ми каза на планината, а Учителя непрестанно говореше за любовта в своите беседи. И по-рано обичах света и природата, но тогава не знаех, че всичко около мен има очи, уши и жива душа. Сега аз виждам навсякъде само него - безкрайния Вечен Дух на битието. Той е могъщ и величав, но същевременно нежен като утринното полъхване на ветреца, но най-вече любящ.
към текста >>
И по-рано обичах света и природата, но тогава не знаех, че всичко около мен има очи, уши и жива
душа
.
Върху първата страница на тази малка смачкана тетрадка има надпис: „Братска комуна в село Ачларе.“ Прелиствам този дневник, чета: „Дните и нощите идват и си отиват тихо и спокойно над Ачларе. Не зная дали във всеки човешки живот настъпва такова време, през което един безбурен, мълчалив възторг изпълва душата, но в моя живот въпреки всичко, което преминах, настъпиха такива дни и нощи. Аз зная, че те са ми подарени от една много щедра ръка заради голямата любов, която приех в душата си. Аз зная, че тази любов съществува. За нея Кирил ми каза на планината, а Учителя непрестанно говореше за любовта в своите беседи.
И по-рано обичах света и природата, но тогава не знаех, че всичко около мен има очи, уши и жива
душа
.
Сега аз виждам навсякъде само него - безкрайния Вечен Дух на битието. Той е могъщ и величав, но същевременно нежен като утринното полъхване на ветреца, но най-вече любящ. Виждам го в бездънната синевина на небето, в стадата бели облачета, подкарани от небесния пастир, или в празника на нощта, когато звездите пишат съдбините на света. Гласа му чувам в отчетливия звън на пълните класове и в приказките на щурчето, започнати сякаш още от първите дни на творението. Чудесни дни! Кога синята метличина ме е гледана така измежду синорите и кога друг път моето сърце е ликувало?
към текста >>
Моят взор го търси, очаква го моята жадна
душа
.
Той е като лъкатушна черта, сякаш огромна ръка го е написала с креда. Извива се този път край ниви, ливади, рътлини и слогове и се губи в далечното ширине. „Кой ли ще дойде по този път? ” - питам се аз. Никого не очаквам, но съм уверен, че някой непременно ще дойде по него.
Моят взор го търси, очаква го моята жадна
душа
.
Може би по този път дойде и радостта на днешния ден. Върху широкото Ачларско поле от небето слиза една ласка, която докосва и мен. Сякаш това е топлата длан на моята майка. Кой изпраща тази обич на света? Настъпило е зрялото лято.
към текста >>
В
душата
му остава омраза и мъст.
Понякога дори се опитва да хитрува, но ние го улавяме и го изобличаваме кротко. Той се засрамва от това и бавно напредва. Не е лесно да откъснеш един човек от навиците му. Откъснеш ли го насила, той се ожесточава. Мисли, че си му взел всичко.
В
душата
му остава омраза и мъст.
Направиш ли така, че сам да отрече лошите неща, тогава той няма ожесточение и не се готви за отмъщение срещу похитителите на неговите ценности. С какво ние постигнахме успех пред бай Жечо? С нашата обич към земята му и със своето безкористие. За да пробудиш една човешка душа, трябва да направиш жертва.“ Ето други страници от моя дневник. „Ачларе, април.
към текста >>
За да пробудиш една човешка
душа
, трябва да направиш жертва.“ Ето други страници от моя дневник.
Мисли, че си му взел всичко. В душата му остава омраза и мъст. Направиш ли така, че сам да отрече лошите неща, тогава той няма ожесточение и не се готви за отмъщение срещу похитителите на неговите ценности. С какво ние постигнахме успех пред бай Жечо? С нашата обич към земята му и със своето безкористие.
За да пробудиш една човешка
душа
, трябва да направиш жертва.“ Ето други страници от моя дневник.
„Ачларе, април. Работен ден Утрините имат влага, която се усеща по кожата, макар, че тази кожа е закалена вече месец от непрестанна работа на полето. Дните са светли празници, а пощите са като някакви храмовни тайнства под купола на огромния небесен свят. Една струна в мен, пробудена неотдавна, пее, без някой да я докосва с ръка. Мотиките звънкат в нашите ръце.
към текста >>
За сметка на тия закоравели длани в
душата
се раждат вълшебни мелодии.
Дните са светли празници, а пощите са като някакви храмовни тайнства под купола на огромния небесен свят. Една струна в мен, пробудена неотдавна, пее, без някой да я докосва с ръка. Мотиките звънкат в нашите ръце. Дланите из ден в ден загрубяват. По тях има вече корави слинове95.
За сметка на тия закоравели длани в
душата
се раждат вълшебни мелодии.
Толкова е ясно всичко наоколо, че гласът на птичките ми се струва като познат говор. Земята, тази черна мъченица и родителка, тази непресъхваща благодатна майка, почва да говори. Сега ми става ясно защо селянинът обича земята. Има един могъщ съюз между тях. Той разбира земята и знае да разговаря с нея.
към текста >>
24.
Христо Койчев
 
- Георги Христов
Как тя може да отиде там, това е тайна на Христовата кротка и безбурна
душа
.
Той е малко разхвърлян. Не зная защо казвам „малко“. Може би защото така е по- прилично. Вие ще решите. Ако едната му обувка се намира в сайванта, другата може да бъде търсена или в празното каче за туршия или на библиотечния рафт.
Как тя може да отиде там, това е тайна на Христовата кротка и безбурна
душа
.
Неведнъж Борис казваше насмешливо, че е необходимо първо да закусим, за да не изстине чаят, а после ще предприемем търсенето на нещо, което е минало през Христовите ръце. Христо е мечтателна натура. Около него има винаги тишина и доброта. Ето сега например Христо е на полето. Дошло е време за почивка и той е седнал под една дива круша, която му прави приятна сянка.
към текста >>
25.
Бай Жечо Вълков
 
- Георги Христов
Разбирам аз
душата
ти, брате селянино.
Ех, земя, земя! - мисля си. - Какво не правиш ти с хората! Учиш ги на нещо, но не зная точно на какво. Обикват те, по някога и кръвта си проливат за тебе, напояват те с нея и пак те обичат. Ето и тази усмивка, с която ме хвали този мил селяк, е пак заради тебе. Той иска с тази похвала да ме накара още по-упорито и по- сръчно да пожъна захванатия чакъм.
Разбирам аз
душата
ти, брате селянино.
Какво имаш ти повече от тази земя! Гледам, Жечо се подсмива. Милият! Той се радва, че има жътвари, на които няма да плати, а довечера ще им поднесе киселото мляко, добре разредено, готово да се сърба с големите супени лъжици.“ Ачларе. Летен работен ден. Сега, преди прибирането на новата реколта, когато брашното е на свършване, Жечо прави едно оригинално нововъведение. За да не останем съвсем без запас от пшеница, той изпрати на воденицата да смелят два чувала ечемик.
към текста >>
26.
Коста (Константин Константинов)
 
- Георги Христов
Едно снизходително примирение покрива всички грапавини, които без друго терзаят чувствителната му
душа
.
Гласът му е най-приятен в ансамбъла на нашите мъжки гласове. Този глас аз всякога различавам между всички останали по неговия кадифен, мек тембър и, преситен с някаква чувствителност, която иде не от земните недра, но от много по-високи светове. През цялото време в Ачларе аз съм си мислил за това, колко е чужд Коста на тази селска обстановка, на тази мизерия. Докато ние по някакъв начин, макар и насилвайки себе си, се сродихме с нея, Коста й остана чужд до край. Той обаче имаше силно подчертано другарско и братско съзнание, за да не покаже никога това.
Едно снизходително примирение покрива всички грапавини, които без друго терзаят чувствителната му
душа
.
И Коста носи от сандалите, които приготовлява Борис с няколко замаха, и неговите гащи са дрипави като нашите, и неговата брада е избуяла по лицето му. Всеки момент аз си мисля, че това е маскировка, зад която се крие един истински благородник, дошъл тук да подчертае с този подвиг на отричането от света своята привързаност към идеите, които го вълнуват. Тъкмо поради тези свои качества, Коста Константинов внушава доверие към добрия изход от тоя опит за превръщане на нашите идеи в практика. Как мога да забравя ония минути на отмора между високите ароматни стъбла на слънчогледовата нива, когато ние приказваме, унесени във виденията на един нов свят, на едно човешко общество, връзките между отделните членове на което са връзки на взаимопомощ, а законът е любов. Коста е бивш анархист и затова носи в нашите идеи оная компонента на благородна решителност, която характеризира кропоткиновците110.
към текста >>
27.
Георги Томалевски
 
- Георги Христов
Има дни и нощи, когато в
душата
ми въстават съмнения, дали така трябва да бъде всичко, което правим.
Имаше нещо, за което те дори ни обикваха. В Ачларската комуна аз жънех, връзвах снопи, месех хляб, когато дойдеше моето дежурство, борех се с телето и се радвах на добри физически сили. Научих се да се пера, но не можах да се науча да не късам дрехите, когато ги извивах. Те пукаха и, когато ги просвах на въжето или на дървото да съхнат, по тях имаше дълги цепнатини. Може би това даваше кураж на Христо да се приближава до мене и, както си жъна, да откъсне от спуснатата ми риза цял ремък за превръзка на порязания си пръст.
Има дни и нощи, когато в
душата
ми въстават съмнения, дали така трябва да бъде всичко, което правим.
Има особено нощи, когато след усилената работа не мога да спя. Помня тия нощи. Тогава ние с Кръстю спяхме навън в двора. Той на своята тясна скамейка, аз на една стара изхвърлена врата, върху която метвах една черга. Когато на небето имаше пълна луна, ние по-трудно заспивахме.
към текста >>
След като си легнем, дълго още звучи в
душата
ми песента.
- Това са небесните татви, което ще рече различни гами от невидимия свят. Вятърът отнася шепота на Христо. Щастливо обстоятелство е това, че всички комунари от братската ачларска комуна са музикални и са при това добри певци. Вечерно време ние попяваме пак така многогласно както някога в нашите събрания у Коста. Песента тържествено се излива вън в тишината на настъпилата вечер и тя ни възвръща в един хубав спокоен свят, като заедно с това възвръща бодростта след морната работа.
След като си легнем, дълго още звучи в
душата
ми песента.
Заспивам, като че небесната люлка отново ме залюлява. 30 май - пеш 70 км от Ачларе до морето Вървим по мекия път през полето. Отначало нашите ризи се белеят из угарите, а после сред разлюлените златисти класове на нивите. Тук можеш да си мислиш и да съзерцаваш каквото искаш, никой няма да ти попречи. Приятелите са далече напред из браздите.
към текста >>
Ние знаем колко трудно се преустройва една закостеняла в собствеността човешка
душа
.
Над земята трепти мараня. Дочуват се познатите провиквания на щурците. Над широката равнина, над невисоките ридове, върху жълтеникавата ивица на пътя летният ден се чувства като топла милувка. Ние крачим с мисълта, че сме оставили зад гърба си тежък, но хубав труд. Малката горчивина от постъпката на Жечо изчезва.
Ние знаем колко трудно се преустройва една закостеняла в собствеността човешка
душа
.
Разбрахме колко е трудно за един селянин по време на работа, макар и не най- важната, да даде конете си за пренасянето на болен човек. Обути сме в сандалите, които ни направи Борис, защото единствените сандали, които ни купи Жечо от карнобатския панаир, са във вързопите ни. Тях не бива да разваляме. С тях ще се явим на събора в Търново. В Карнобат се отбиваме при наши близки приятели.
към текста >>
28.
2. Борис Николов - спомени на един комунар от с. Ачларе
 
- Георги Христов
Ние мислехме, че там ще можем да работим, да се учим, да се занимаваме с изкуство и да бъдем заедно, да споделяме трепетите на
душата
си и с общи усилия да изградим новия си живот.
И ние приехме условията. Туй за което трябваше да работим в мината в Перник, че да спечелим пари, че да купуваме стопанство, то тук сега при нас идваше наготово пред краката ни - инвентар, жилище, имот. Идеята ни се задвижи и ние потеглихме с попътен вятър. Пристигане в село Ачларе Уговорихме отиването си в село Ачларе осем души, все млади, здрави хора и напуснахме университета. Надигнахме книги, инструменти, взехме каквито дрехи имахме и се отправихме за там.
Ние мислехме, че там ще можем да работим, да се учим, да се занимаваме с изкуство и да бъдем заедно, да споделяме трепетите на
душата
си и с общи усилия да изградим новия си живот.
Така смятахме тогава. А сега като разказвам се усмихвам на нашата наивност и на големият ни младежки жар. На гарата в гр. Карнобат ни чакаше Жечо с колата, теглена от кончетата. Ръмеше дъжд, хладен, пролетен и се смрачаваше.
към текста >>
Тя си изплакваше
душата
по мен, че съм зарязал учението, че съм се върнал в България и съм тръгнал на село да ставам селянин и комунар.
А панталонът му е дълъг и се влачи и обира лайната на говедата. Да заплачеш от жалост. Аз си замълчах. Чак тогава разбрах какво значи обичта на майката. Не след дълго получих писмо от майка ми.
Тя си изплакваше
душата
по мен, че съм зарязал учението, че съм се върнал в България и съм тръгнал на село да ставам селянин и комунар.
Чак сега успях да преживея нейното състояние и да разбера нейната болка след като видях нейните панталони, които бяха ушити за студента, че с тях се чистеше обора и говеждите изпражнения. Какво съответствие на горест и тъга. Какво значи говорът на невидимия свят с образи и форми и постъпки. Така мамините студентски панталони станаха комунарски, после се скъсаха и пропаднаха като панталони. Това беше образът на студента, който не завърши в Австрия и образ на комуната, която се провали като опит.
към текста >>
29.
1. Георги Томалевски – Русенската комуна, юли-август 1923 г.
 
- Георги Христов
Ние вярваме в безсмъртието на
душата
, във вечния път на всемира, и че един човешки живот е едно кратко престояване в един от малките оазиси на това безкрайно пътешествие.
От една страна, те, а от друга - анархистите с фанатизма за безвластието, с утопичната постановка на въпроса за уредбата на бъдещето общество. Ние трябва да виждаме добре и да коригираме в себе си техните недостатъци. За нас в идеите няма недостатъци, а има винаги недостатъчност на сили у човека да ги осъществява истински. На анархистите трябва да казваме, че насилието разрушава човека, а на толстоистите да обясняваме, че не бива да се отричат техниката и напредъкът. Човекът, казваме ние, трябва да си служи с придобивките на цивилизацията, но да ги употреби за по- възвишени цели от тези, които днес той има на земята.
Ние вярваме в безсмъртието на
душата
, във вечния път на всемира, и че един човешки живот е едно кратко престояване в един от малките оазиси на това безкрайно пътешествие.
Ние сме най- убедителни и най-несъкрушими в доводите си, но нашите идеи могат да намерят място само в едно пробудено съзнание. Учителя Беинса Дуно даде едно от най- прекрасните тълкувания на Христовото учение. Потвърждение на кои идеи е това безкрайно небе? Защо е създадена тази могъща, величествена и чаровна вселена? “ Обичайната работа в русенската комуна „И тук има харман.
към текста >>
149 Всичките три беседи от Учителя и докладите на учениците от Първия младежки събор, наименуван „Разцъфтяване на човешката
душа
“ са издадени по-късно същата година.
А трябваше да се жъне. А чакаше и харманът“ (Изгревът, т. 2). 148 На 22 юли 1923 г. Паша Тодорова със сигурност вече е в Русе, тъй като на същата дата в Класа на добродетелите тя пише за добродетелта „великодушие“ от Русе. От архива на Класа разбираме, че тя остава най-рано до 22 август 1923 г., тъй като тогава пише за добродетелите „чистосърдечие“ и „искреност“ (Клас на добродетелите).
149 Всичките три беседи от Учителя и докладите на учениците от Първия младежки събор, наименуван „Разцъфтяване на човешката
душа
“ са издадени по-късно същата година.
към текста >>
30.
Един ден на Изгрева
 
- Георги Христов
Без такова интуитивно прозрение в самата човешка
душа
не е възможно ръководството на душите.
Изкачи се на катедрата и почне неделното Слово, което беше една хубава дълга беседа, където засягаше въпросите на живота, разглеждаше ги от всички страни, осветяваше ги, отговаряше на мълчаливите запитвания на слушателите. С чудно интуитивно прозрение той долавяше какви въпроси вълнуваха учениците. В своите беседи той отговаряше именно на тези въпроси. Ние оставахме учудени някой път как нашите най-дълбоки, интимни въпроси Учителя долавяше и отговаряше в беседата. Така ни водеше и учеше.
Без такова интуитивно прозрение в самата човешка
душа
не е възможно ръководството на душите.
Значи този, който ръководи, трябва да има безпогрешно интуитивно чувство. И не само това, но той трябва да осветлява със светлината, която посочва техния път. След неделната беседа имаше почивка, разговори и следваха общите обеди. Храната се приготвяше скромничко, обикновено едно ядене, но достатъчно, можеш да си сипеш два пъти, ако си още гладен. Тези обеди осигуряваха храната на всички хора, които живееха на Изгрева, но и на външни хора, които разбраха, че могат да си хапнат без пари.
към текста >>
31.
Учението за Ложата на Бодхисатвите и въпросът за Бодхисатвата в XX век
 
- Филип Филипов
В тази статия ще си позволим, вдъхновени от легендата за търсещия Парсифал, с питаща
душа
да задаваме въпроси и да изваем от нашия аз очакващата форма на Светия Потир.1 И така, ето два въпроса, който ще образуват крайъгълния камък на тази статия: Как е организирана Бялата ложа от Учители на човечеството и каква е нейната дейност в наши дни?
Учението за Ложата на Бодхисатвите и въпросът за Бодхисатвата в XX век Опит за съвременен прочит и представяне на нови идеи Импулсът да осмислим собствената си същност е онова рекурсивно завихряне, което ни превръща в азови същества. Ако древните гърци са ни завещали крилатата фраза: Познай себе си, то Парсифал е втъкал в нашите души въпроса: Каква е тайната на Граала. Две хиляди години след Поврата на времената и почти век, след като антропософията прониза европейската култура, стремежът към себепознание не е угаснал, а се е превърнал в духовна наука.
В тази статия ще си позволим, вдъхновени от легендата за търсещия Парсифал, с питаща
душа
да задаваме въпроси и да изваем от нашия аз очакващата форма на Светия Потир.1 И така, ето два въпроса, който ще образуват крайъгълния камък на тази статия: Как е организирана Бялата ложа от Учители на човечеството и каква е нейната дейност в наши дни?
Каква е структурата на човешкия Аз? Това всъщност са все въпроси за азовостта, но съответно в макро-космичен и микрокосмичен аспект. Христос Исус и Неговата жертвена дейно от са самата същно от на Макрокосмичната азовост2, която по степенно и все повече става азовост на цялото човечество. Както човешкото същество има свой Аз, така и самото човечество оформя един цялостен организъм*, който намира своя организиращ център в Аз-а на Космоса3. Познаем ли структурата на човешкия Аз, ще придобием представа за същността и дейността на Бялата ложа.
към текста >>
Центърът на човешкия Аз е самата искра Божия, дарена от Макрокосмичния Аз - Христос6, а периферията на Аз-а се структурира и образува по подобие на дванадесетичния Зодиак: три базови тенденции (Съзнаваща
душа
, Разсъдъчна
душа
и Сетивна
душа
), всяка с по четири вътрешни функции7.
И обратно: изследваме ли работата на Христовите посланици - Учителите на човечеството, ще познаем в дълбочина и собствената си същност. Ако съзерцаваме структурата на човешкия Аз чрез методите на Духовната наука, можем да открием една двойна дванадесетичност*. Дванадесетте сетива, описани подробно от Рудолф Щайнер4, са връзката на човешкия Аз с външното, обективното и макрокосмичното5. От друга страна, самата интимна, вътрешна структура на Аз-а като микрокосмос е също дванадесетична. Тя може да бъде представена чрез идеята център-периферия.
Центърът на човешкия Аз е самата искра Божия, дарена от Макрокосмичния Аз - Христос6, а периферията на Аз-а се структурира и образува по подобие на дванадесетичния Зодиак: три базови тенденции (Съзнаваща
душа
, Разсъдъчна
душа
и Сетивна
душа
), всяка с по четири вътрешни функции7.
Външната сетивна дванадесетичност е периферията, имаща за център вътрешния микрокосмос на Аз-а, който, на свой ред, също има периферия от дванадесет иманентни функции и свой център - Христос. Но човешкият Аз е плод и проекция на макрокосмичния, общочовешки Аз. Има ли подобна организация Космическият Аз на човечеството и ако има, какво говори Духовната наука по този въпрос? Според изнесените от Рудолф Щайнер данни8 ясно се разбира, че има Ложа от дванадесет Учители9, отдавна изминали пътя, по който човечеството тепърва ще минава. За тези Учители на човечеството се знае, че динамично седем от тях постоянно са въплътени във физическия план, а останалите пет са в Духовния свят.
към текста >>
В поредица лекции Рудолф Щайнер говори и за Бодхисатва Аполон, проявил се чрез Орфей, който има специална мисия за развитие на човешката
душа
чрез музика.16 Според Елизабет Фрееде17 и според архитектурната имагинация, вложена от Рудолф Щайнер в интериора на малкия купол на първия Гьотеанум, може да се твърди, че шест от Бодхисатвите се проявяват преди Мистерията на Голгота и шест - след нея.18 И така, можем да очертаем следната идея*: Бялата ложа от Учителите на човечеството е едно единство.
В момента един от тях има специална мисия на Земята и трябва да стане първия Просветлен, първия Буда след Христос. Пет хиляди години, след като е поел тиарата на Мъдростта, тиарата на Светия Дух от Гаутама Буда, той ще направи решителната крачка от степента Бодхисатва към степента Буда, като прониже живота и културата на човечество с една могъща морална сила, произлизаща от Христовите Сила и Живот.14 Рудолф Щайнер говори конкретно за няколко Бодхисатви (или Бодхисатваси). Скитианус, Заратустра, Гаутама15 са работили върху човечеството с последователни мисии и са преминали от степен Бодхисатва в степен Буда. Вече се каза, че в момента над човечеството работи Бодхисатвата, който пое мисията да бъде пратеник на Светия Дух на Земята след Гаутама. Неговата мисия започва приблизително шестотин години преди Обрата на времената.
В поредица лекции Рудолф Щайнер говори и за Бодхисатва Аполон, проявил се чрез Орфей, който има специална мисия за развитие на човешката
душа
чрез музика.16 Според Елизабет Фрееде17 и според архитектурната имагинация, вложена от Рудолф Щайнер в интериора на малкия купол на първия Гьотеанум, може да се твърди, че шест от Бодхисатвите се проявяват преди Мистерията на Голгота и шест - след нея.18 И така, можем да очертаем следната идея*: Бялата ложа от Учителите на човечеството е едно единство.
Този единен духовен организъм е подобен по структура на човешкия Аз, защото тази Ложа е по същество самият принцип на азовостга на човечеството19. Така Цялото проектира своя модел фрактално в своите части, като оформя т.нар. златна (слънчева) пропорция. С други думи, принципът на макрокосмичната азовост, самият Аз на човечеството има подобна структура, както Аз-ът на човека. Ако човешкият Аз има двойна дванадесетичност в себе си, изразена в дванадесетте сетива и дванадесетте вътрешни душевни функции, то Аз-ът на човечеството има двойна дванадесетичност, изразена съответно в Ложата на дванадесетте Учители - Махатми и Ложата на дванадесетте Велики Учители - Бодхисатви.
към текста >>
Съкровеният център в Аз-а на човечеството е Натановата
душа20
, която е отделена и спасена от луциферичното изкушение по време на Лемурия.
златна (слънчева) пропорция. С други думи, принципът на макрокосмичната азовост, самият Аз на човечеството има подобна структура, както Аз-ът на човека. Ако човешкият Аз има двойна дванадесетичност в себе си, изразена в дванадесетте сетива и дванадесетте вътрешни душевни функции, то Аз-ът на човечеството има двойна дванадесетичност, изразена съответно в Ложата на дванадесетте Учители - Махатми и Ложата на дванадесетте Велики Учители - Бодхисатви. Аз-ът на човека има свой съкровен център, който има пряка връзка с Христовото същество. Какъв е аналогът на този център в Аз-а на човечеството?
Съкровеният център в Аз-а на човечеството е Натановата
душа20
, която е отделена и спасена от луциферичното изкушение по време на Лемурия.
Тя е сродната душа на цялото човечество, сродната душа на първичния Адам. Прониквайки я, Христос извърши Своите жертвени дела в името на спасението и повдигането на човешката раса. Когато говорим за Ложата на Бодхисатвите, ние можем да я съзерцаваме като съкровена част от Аз-а на човечеството - един по-вътрешен организъм в Бялата ложа. Ложата на Бодхисатвите е самата Душа на човечеството - живият зодиак, който обгражда и повдига човешката йерархия, зодиак, проникнат от Светия Дух21 и центриран около жертвеното дело на Христос чрез сродната душа на първичния Адам. Душата на Натановия Исус и дванадесетте Бодхисатви са едно цяло по същия начин, както центърът и периферията на кръга са неделими.
към текста >>
Тя е сродната
душа
на цялото човечество, сродната
душа
на първичния Адам.
С други думи, принципът на макрокосмичната азовост, самият Аз на човечеството има подобна структура, както Аз-ът на човека. Ако човешкият Аз има двойна дванадесетичност в себе си, изразена в дванадесетте сетива и дванадесетте вътрешни душевни функции, то Аз-ът на човечеството има двойна дванадесетичност, изразена съответно в Ложата на дванадесетте Учители - Махатми и Ложата на дванадесетте Велики Учители - Бодхисатви. Аз-ът на човека има свой съкровен център, който има пряка връзка с Христовото същество. Какъв е аналогът на този център в Аз-а на човечеството? Съкровеният център в Аз-а на човечеството е Натановата душа20, която е отделена и спасена от луциферичното изкушение по време на Лемурия.
Тя е сродната
душа
на цялото човечество, сродната
душа
на първичния Адам.
Прониквайки я, Христос извърши Своите жертвени дела в името на спасението и повдигането на човешката раса. Когато говорим за Ложата на Бодхисатвите, ние можем да я съзерцаваме като съкровена част от Аз-а на човечеството - един по-вътрешен организъм в Бялата ложа. Ложата на Бодхисатвите е самата Душа на човечеството - живият зодиак, който обгражда и повдига човешката йерархия, зодиак, проникнат от Светия Дух21 и центриран около жертвеното дело на Христос чрез сродната душа на първичния Адам. Душата на Натановия Исус и дванадесетте Бодхисатви са едно цяло по същия начин, както центърът и периферията на кръга са неделими. Тук трябва да се спомене, че би било груба грешка да се уеднаквява Ложата на дванадесетте Учители - Махатми (Учителя Исус, Кутхуми, Мория, Иларион, Християн Розенкройц и т.н.)22 с Ложата на дванадесетте Бодхисатви (Скитианус, Заратустра, Гаутама, Аполон, Майтрея и т.н.).23 Ако се прави подобна грешка, то е все едно да се твърди, че дванадесетте сетива и дванадесетте вътрешни функции на Аз-а на човека са едно и също нещо, което е крайно неправилно.
към текста >>
Ложата на Бодхисатвите е самата
Душа
на човечеството - живият зодиак, който обгражда и повдига човешката йерархия, зодиак, проникнат от Светия Дух21 и центриран около жертвеното дело на Христос чрез сродната
душа
на първичния Адам.
Какъв е аналогът на този център в Аз-а на човечеството? Съкровеният център в Аз-а на човечеството е Натановата душа20, която е отделена и спасена от луциферичното изкушение по време на Лемурия. Тя е сродната душа на цялото човечество, сродната душа на първичния Адам. Прониквайки я, Христос извърши Своите жертвени дела в името на спасението и повдигането на човешката раса. Когато говорим за Ложата на Бодхисатвите, ние можем да я съзерцаваме като съкровена част от Аз-а на човечеството - един по-вътрешен организъм в Бялата ложа.
Ложата на Бодхисатвите е самата
Душа
на човечеството - живият зодиак, който обгражда и повдига човешката йерархия, зодиак, проникнат от Светия Дух21 и центриран около жертвеното дело на Христос чрез сродната
душа
на първичния Адам.
Душата на Натановия Исус и дванадесетте Бодхисатви са едно цяло по същия начин, както центърът и периферията на кръга са неделими. Тук трябва да се спомене, че би било груба грешка да се уеднаквява Ложата на дванадесетте Учители - Махатми (Учителя Исус, Кутхуми, Мория, Иларион, Християн Розенкройц и т.н.)22 с Ложата на дванадесетте Бодхисатви (Скитианус, Заратустра, Гаутама, Аполон, Майтрея и т.н.).23 Ако се прави подобна грешка, то е все едно да се твърди, че дванадесетте сетива и дванадесетте вътрешни функции на Аз-а на човека са едно и също нещо, което е крайно неправилно. Може да се каже, че първоизточникът на подобна неправилна концепция се намира в интерпретацията на Хела Визбергер (Hella Wiesberger, GA 264), която приема, че Учителят Исус (Учителят Заратустра) е Бодхисатвата, който е завършил своята мисия и се е издигнал в Буда преди мисията на Гаутама Буда. По този начин тя слага знак за равенство между ранговете учители (Учител-Махатма, Бодхисатва и Буда) в смисъл, че те всички са Учители на Човечеството. Но така Хела Визбергер пропуска факта, че тези Учители са от различно ниво на развитие и техните рангове не би трябвало да се уеднаквяват.24 Разглеждайки въпроса за същността на съществото Бодхисатва, може да се изпадне в друго специфично заблуждение, произлизащо от източната гледна точка, която не акцентира на развитието на човешкия Аз.
към текста >>
Душата
на Натановия Исус и дванадесетте Бодхисатви са едно цяло по същия начин, както центърът и периферията на кръга са неделими.
Съкровеният център в Аз-а на човечеството е Натановата душа20, която е отделена и спасена от луциферичното изкушение по време на Лемурия. Тя е сродната душа на цялото човечество, сродната душа на първичния Адам. Прониквайки я, Христос извърши Своите жертвени дела в името на спасението и повдигането на човешката раса. Когато говорим за Ложата на Бодхисатвите, ние можем да я съзерцаваме като съкровена част от Аз-а на човечеството - един по-вътрешен организъм в Бялата ложа. Ложата на Бодхисатвите е самата Душа на човечеството - живият зодиак, който обгражда и повдига човешката йерархия, зодиак, проникнат от Светия Дух21 и центриран около жертвеното дело на Христос чрез сродната душа на първичния Адам.
Душата
на Натановия Исус и дванадесетте Бодхисатви са едно цяло по същия начин, както центърът и периферията на кръга са неделими.
Тук трябва да се спомене, че би било груба грешка да се уеднаквява Ложата на дванадесетте Учители - Махатми (Учителя Исус, Кутхуми, Мория, Иларион, Християн Розенкройц и т.н.)22 с Ложата на дванадесетте Бодхисатви (Скитианус, Заратустра, Гаутама, Аполон, Майтрея и т.н.).23 Ако се прави подобна грешка, то е все едно да се твърди, че дванадесетте сетива и дванадесетте вътрешни функции на Аз-а на човека са едно и също нещо, което е крайно неправилно. Може да се каже, че първоизточникът на подобна неправилна концепция се намира в интерпретацията на Хела Визбергер (Hella Wiesberger, GA 264), която приема, че Учителят Исус (Учителят Заратустра) е Бодхисатвата, който е завършил своята мисия и се е издигнал в Буда преди мисията на Гаутама Буда. По този начин тя слага знак за равенство между ранговете учители (Учител-Махатма, Бодхисатва и Буда) в смисъл, че те всички са Учители на Човечеството. Но така Хела Визбергер пропуска факта, че тези Учители са от различно ниво на развитие и техните рангове не би трябвало да се уеднаквяват.24 Разглеждайки въпроса за същността на съществото Бодхисатва, може да се изпадне в друго специфично заблуждение, произлизащо от източната гледна точка, която не акцентира на развитието на човешкия Аз. Така, базирайки се на интерпретации върху GA 110 (17.04.1909), се слага знак за равенство и еднаквост между съществото Бодхисатва и съществото Архангел.
към текста >>
От решаването на тази кардинална задача пряко зависи правилното разбиране и реализиране на Етерното пришествие на Христос в
душата
на търсещия Истината.
пр. Хр. дарява на човечеството „Мъдростта, произтичаща от Състраданието и Любовта". Той навлиза в Света, наречен Нирвана, но едновременно с това дарява тиарата на Светия Дух на следващия Бодхисатва. Приблизително сто години преди въплъщението на Слънчевия Логос на Земята Бодхисатва Майтрея е вече исторически известен чрез своята проява посредством водача на есеите Йешуа бен Пандира. Рудолф Щайнер уточнява в книгата „Езотерично християнство" (GA 130) и по-специално в своята лекция от 4.11.1911: „Бодхисатва Майтрея, който в миналото, сто години преди Христа, беше въплътен като [инкорпориран в индивидуалността на] Йешуа бен Пандира, като един вестител, като един проповедник на Христа във физическо тяло, той, който оттогава насам се е прераждал почти всеки сто години, е въплътен също и сега и ще бъде истинският проповедник на Христа в етерна дреха, в Етерно тяло, както някога беше предвестник на [физическата изява на] Христос." Може да се каже, че изричайки тези думи, Рудолф Щайнер поставя неформално една практическа задача пред всеки истински ученик, тръгнал по пътеките на Духовната наука Антропософия.
От решаването на тази кардинална задача пряко зависи правилното разбиране и реализиране на Етерното пришествие на Христос в
душата
на търсещия Истината.
Това е така, защото Бодхисатва Майтрея, проявил себе си през първата половина на XX век, е имал специално отношение към разгърналата се Христова мисия в Астралния свят по същото време. За това отношение Рудолф Щайнер намеква с думите: „Той е въплътен също и сега и ще бъде истинският проповедник на Христос в етерна дреха." Всеки буден изследовател на езотеричното християнство би следвало да обърне специално внимание на тези пророчески думи на Рудолф Щайнер, ако наистина търси искрено и с цялата си душа познавателен път към Второто етерно пришествие на Христос. Щом като Бодхисатва Майтрея е подготвящият своята мисия „най-велик Учител, който се е явил, за да изясни на хората Христовото събитие в неговия пълен обхват" и щом като той „е въплътен също и сега", то за антропософа, търсещ озарението на Христовото етерно пришествие, е най-естествено да си зададе въпроса: Как мога да се докосна до учението на физически проявения в XX век Бодхисатва Майтрея, защото то ще даде жизнено необходимата ми гледна точка към съвременната изява на Христос? Това по същество е третият краеъгълен въпрос в този труд и ние ще се опитаме да представим тук един съвсем конкретен негов отговор. И така, поради ред окултни, етични и социални причини Рудолф Щайнер не е могъл директно да посочи индивидуалността, чрез която се е проявил Бодхисатва Майтрея.
към текста >>
За това отношение Рудолф Щайнер намеква с думите: „Той е въплътен също и сега и ще бъде истинският проповедник на Христос в етерна дреха." Всеки буден изследовател на езотеричното християнство би следвало да обърне специално внимание на тези пророчески думи на Рудолф Щайнер, ако наистина търси искрено и с цялата си
душа
познавателен път към Второто етерно пришествие на Христос.
Той навлиза в Света, наречен Нирвана, но едновременно с това дарява тиарата на Светия Дух на следващия Бодхисатва. Приблизително сто години преди въплъщението на Слънчевия Логос на Земята Бодхисатва Майтрея е вече исторически известен чрез своята проява посредством водача на есеите Йешуа бен Пандира. Рудолф Щайнер уточнява в книгата „Езотерично християнство" (GA 130) и по-специално в своята лекция от 4.11.1911: „Бодхисатва Майтрея, който в миналото, сто години преди Христа, беше въплътен като [инкорпориран в индивидуалността на] Йешуа бен Пандира, като един вестител, като един проповедник на Христа във физическо тяло, той, който оттогава насам се е прераждал почти всеки сто години, е въплътен също и сега и ще бъде истинският проповедник на Христа в етерна дреха, в Етерно тяло, както някога беше предвестник на [физическата изява на] Христос." Може да се каже, че изричайки тези думи, Рудолф Щайнер поставя неформално една практическа задача пред всеки истински ученик, тръгнал по пътеките на Духовната наука Антропософия. От решаването на тази кардинална задача пряко зависи правилното разбиране и реализиране на Етерното пришествие на Христос в душата на търсещия Истината. Това е така, защото Бодхисатва Майтрея, проявил себе си през първата половина на XX век, е имал специално отношение към разгърналата се Христова мисия в Астралния свят по същото време.
За това отношение Рудолф Щайнер намеква с думите: „Той е въплътен също и сега и ще бъде истинският проповедник на Христос в етерна дреха." Всеки буден изследовател на езотеричното християнство би следвало да обърне специално внимание на тези пророчески думи на Рудолф Щайнер, ако наистина търси искрено и с цялата си
душа
познавателен път към Второто етерно пришествие на Христос.
Щом като Бодхисатва Майтрея е подготвящият своята мисия „най-велик Учител, който се е явил, за да изясни на хората Христовото събитие в неговия пълен обхват" и щом като той „е въплътен също и сега", то за антропософа, търсещ озарението на Христовото етерно пришествие, е най-естествено да си зададе въпроса: Как мога да се докосна до учението на физически проявения в XX век Бодхисатва Майтрея, защото то ще даде жизнено необходимата ми гледна точка към съвременната изява на Христос? Това по същество е третият краеъгълен въпрос в този труд и ние ще се опитаме да представим тук един съвсем конкретен негов отговор. И така, поради ред окултни, етични и социални причини Рудолф Щайнер не е могъл директно да посочи индивидуалността, чрез която се е проявил Бодхисатва Майтрея. Но от друга страна, посредством многобройните ясновидски откровения, знаци и напътствия от окултната история на човечеството и някои, така да се каже, духовно-научни теореми, Рудолф Щайнер сякаш е щрихирал образа на Христовия пратеник, оставяйки на нас да довършим тази духовно-историческа картина и по този начин да направим първи стъпки в езотеричното християнство. Според нас чрез този метод по същество е дадена една нова Граалова задача, която се състои в търсенето и откриването на Словото на Бодхисатва Майтрея -посланика на Светия Дух в XX век.
към текста >>
Всъщност Рудолф Щайнер с истинска Михаелична мъдрост създава свободните условия за едно духовно-научно Граалово търсене и езотерико-християнско мистично израстване на всички онези, които дръзнат да изпълнят неговия завет, тръгвайки с искрена
душа
да търсят Бодхисатвата на XX век.
Те много лесно биха се изкушили отграндиозните описания. Много лесно може да се стигне до пагубната за антропософията ситуация, в която потоци от стотици „поклоници" (изпратени от едно директно обявление) да се стекат към новия Божи пратеник - това би довело до престъпване на законите на езотеричния живот. Истинските духовни лидери на човечеството, които се явяват само смирени ученици на Христос Исус, винаги са предпазвали себе си и своите съратници от едно неправилно обожествяване. За да не се случи то, обикновено трябва да изминат приблизително сто години, за да се разбере и осмисли правилно даден духовен импулс. Рудолф Щайнер се съобразява с тази закономерност и провиждайки проявлението на един друг духовен лидер в първата половина на XX век, прави всичко възможно да предпази себе си, своите последователи, а и визирания духовен лидер и неговите евентуални последователи от отровната гордост на неправилното обожествяване.
Всъщност Рудолф Щайнер с истинска Михаелична мъдрост създава свободните условия за едно духовно-научно Граалово търсене и езотерико-християнско мистично израстване на всички онези, които дръзнат да изпълнят неговия завет, тръгвайки с искрена
душа
да търсят Бодхисатвата на XX век.
И така, вече можем да навлезем в задълбочено обсъждане на нашата нова теза. В началото нека си припомним един от може би най-важните знаци, даден ни от Рудолф Щайнер (4.11.1911): бодхисатва Майтрея... евъплътен също и сега и ще бъде истинският проповедник на Христа в етерна дреха". Ние утвърждаваме, че изказвайки тези думи, Рудолф ГЦайнер е бил не просто в ясно съзнание, но в космическо разширено съзнание на един истински Посветен, който обхваща с мисълта си развитието на цялото човечество. При това той е говорил самата конкретна истина и когато е казвал името Бодхисатва Майтрея, не е разбирал своята собствена индивидуалност. С други думи, Рудолф Щайнер всъщност е обявил конкретно, че успоредно с него в първите няколко десетилетия на XX век се проявява друг Христов пратеник, от когото извира мощен езотерико-християнски импулс, насочен в служба на Етерното пришествие на Христос.
към текста >>
Работят ли тези духовни течения със съвременна и правилна методология, съобразена с необходимата свобода и окултна хигиена в настоящата епоха на Съзнаващата
душа
?
Благодарение на това допускане, ние можем да намерим реален духовно-научен метод за откриване на истината за Бодхисатвата на нашето време. Така стигаме до логически обоснования извод, че ако трябва да търсим Словото и Учението на Бодхисатвата в XX век, няма да го намерим изразено със слаба лекторска дейност, няколко книги и още по-малко духовни методи, а би трябвало да е широко социално разгърнато, с мощни лекторски изяви, които буквално да се превръщат в проповед за настоящата дейност на Духа Христов. То би трябвало да се разгръща в стотици книги (поне по подобие на лекторската дейност на Рудолф Щайнер) и да излага богата езотерико-християнска методология, основана на типичните за древността духовни традиции, изявени чрез братски начин на живот. И така, стъпвайки на тази опорна точка за нашите размишления, можем да продължим напред, като поставим други също елементарни въпроси: Колко саразличните духовни течения в Европа в първата половина на XX век, кои са те и какви са техните характерни черти? Имат ли нещо общо с езотеричното християнство?
Работят ли тези духовни течения със съвременна и правилна методология, съобразена с необходимата свобода и окултна хигиена в настоящата епоха на Съзнаващата
душа
?
Безспорно Антропософското общество е един от най-важните фактори в духовното развитие на човечеството по принцип, но по вече обяснени причини не е възможно физически проявеният Бодхисатва да се търси сред него. Теософският импулс, тръгващ още от Блаватска и развит по-късно от Ледбитер и Ани Безант, явно използва медиумична методология, която влиза в разрез със свободното и духовно-хигиеничното развитие на съвременния човек и явно няма нищо общо със същинското езотерично християнство. Освен това този импулс се противопоставя открито на идеите, изразени от Рудолф Щайнер по въпросите за Бодхисатвата на XX век, чрез дейността си около личността на Кришнамурти. Други, подобни на току-що визирания импулс, са направлението Агни Йога и материалите, изнесени от Алис Бейли. Книгите, писани от Патос и Елифас Леви, нямат нищо общо с идеята за Бодхисатвата.
към текста >>
Христос е най-великото Същество.80 Няма и в Космоса вън, и в мистичните дълбочини на
душата
вътре по-пълно изявление на Любовта от онова, което ние олицетворяваме в Христа.
В този смисъл той е Глава на Великото Всемирно Братство. ...И когато ние говорим за Великото Всемирно Братство, подразбираме онази йерархия от Разумни същества, които са завършили своята еволюция милиони и милиарди години преди хората и сега направляват целия Космос. Според степента на знание и развитие и според службата, която изпълняват, тези Същества са наредени в една йерархична стълба...: Серафими, Херувими, Престоли, Господства, Сили, Власти, Началства, Архангели, Ангели и напредналите човешки души... Всички вкупом представят Великия космичен човек.78 Христос... е едно Божествено космично същество. Божествено същество, което иде от Централното слънце на Вселената, около което нашето Слънце се върти и за двадесет милиона години извършва един кръг79. От това Вселенско слънце иде Христос.
Христос е най-великото Същество.80 Няма и в Космоса вън, и в мистичните дълбочини на
душата
вътре по-пълно изявление на Любовта от онова, което ние олицетворяваме в Христа.
...Днес хората делят Христа на „истеричен", „космичен", „мистичен" и т.н. Ала Христос сам по Себе Си е един и неделим. Има само един Христос - Живият Христос, който е изявление на Бога, изявление на Любовта. Христос - това е Бог, който се разкрива на света. ...И когато аз говоря за Христа, считам Го не като отвлечен принцип, а като реално въплъщение на Любовта.81 2.
към текста >>
Възложете
душата
си на Господа и Той ще ви даде, както никой друг не може да ви даде.
Ще станат две велики неща: първо, ще почне вселяването на Христовия Дух в човека, разбира се отначало в готовите души. Когато ти изпитваш в себе си едно хубаво, безкористно чувство, проявяваш милосърдие, любов, милост, това показва, че Христовият Дух те е озарил и започва да работи в теб. И апостол Павел нали казва на едно място: „Не аз живея, а Христовият Дух се е вселил в мен. "82 Христос ще дойде, това е безспорно; и скоро ще дойде... Под думата Второ пришествие не бива да се разбира свършекът на света, а то е Второто идване на Христа.83 Христос е близо на физическото поле и Той присъства тази година. ...Христос е пред нас и между нас, та искам да си отворите сърцата пред Него.
Възложете
душата
си на Господа и Той ще ви даде, както никой друг не може да ви даде.
В продължение на всяка една година ние трябва да употребим Името Божие като Сила и Той ще ни бъде страж. ...Христос иде, за да примири човечеството с Бялото Светло Братство, Братството на Светлините.84 Аз искам на първо място да имате вътрешно спокойствие, защото ние в сегашното време сме свидетели на велико събитие, което е настъпило на Земята и което от хиляди години се е очаквало. В древността са говорили за него мъдри човеци, пророците; за него говорят и днешните гадатели, очаквали сте го и вие. Всички са говорили за идването на Христа и аз няма да ви го описвам, защото вие сами ще го видите... Страх не бива да имате. Страхът ще обърне вниманието ви в противоположно направление, а Христос, към когото се обръщате, носи със Себе Си Божествена Правда, Божествена Любов, Мъдрост, Истина, с които ще озари света и ще тури ред и порядък... В тази епоха, която настава, Христос ще ви даде място, за да Му служите, и вие ще бъдете доволни от тази работа, която ще ви даде... Войната, която става сега, става между светлата и тъмната страна на Астралния свят.
към текста >>
Ако очаквате идването на Спасителя, отворете
душата
си, там ще се роди Той.
Това не е идея. Какво печели детето, ако цял ден го носите на ръце? Крив е възгледът на хората, дето очакват Христос да се роди отново, като малко дете. Христос се е родил и се ражда в сърцата и в душите на хората. Днес Христос не може да се роди от жена.
Ако очаквате идването на Спасителя, отворете
душата
си, там ще се роди Той.
При това Христос се ражда едновременно в много души. Когато Христос се роди в твоята душа, ти ще бъдеш полезен както за себе си, така и за окръжаващите. Това е Възкресение, това значи пробуждане на човешката душа. Когато Христос живее в душите на хората, всички ще оживеят, ще станат и ще си подадат ръка като братя.86 4. От данните, които предоставя Рудолф Щайнер, се знае, че изявата на Бодхисатва Майтрея няма да е известна до навършването на 50-55 години от човешката индивидуалност, която е неин конкретен физически носител.
към текста >>
Когато Христос се роди в твоята
душа
, ти ще бъдеш полезен както за себе си, така и за окръжаващите.
Крив е възгледът на хората, дето очакват Христос да се роди отново, като малко дете. Христос се е родил и се ражда в сърцата и в душите на хората. Днес Христос не може да се роди от жена. Ако очаквате идването на Спасителя, отворете душата си, там ще се роди Той. При това Христос се ражда едновременно в много души.
Когато Христос се роди в твоята
душа
, ти ще бъдеш полезен както за себе си, така и за окръжаващите.
Това е Възкресение, това значи пробуждане на човешката душа. Когато Христос живее в душите на хората, всички ще оживеят, ще станат и ще си подадат ръка като братя.86 4. От данните, които предоставя Рудолф Щайнер, се знае, че изявата на Бодхисатва Майтрея няма да е известна до навършването на 50-55 години от човешката индивидуалност, която е неин конкретен физически носител. Проявил ли е широко социално своята мисия Петър Дънов преди своята 30-33-годишна възраст, или не? Има ли данни за вселяване, инкорпорация или рязка трансформация на съзнанието на човека Петър Дънов?
към текста >>
Това е Възкресение, това значи пробуждане на човешката
душа
.
Христос се е родил и се ражда в сърцата и в душите на хората. Днес Христос не може да се роди от жена. Ако очаквате идването на Спасителя, отворете душата си, там ще се роди Той. При това Христос се ражда едновременно в много души. Когато Христос се роди в твоята душа, ти ще бъдеш полезен както за себе си, така и за окръжаващите.
Това е Възкресение, това значи пробуждане на човешката
душа
.
Когато Христос живее в душите на хората, всички ще оживеят, ще станат и ще си подадат ръка като братя.86 4. От данните, които предоставя Рудолф Щайнер, се знае, че изявата на Бодхисатва Майтрея няма да е известна до навършването на 50-55 години от човешката индивидуалност, която е неин конкретен физически носител. Проявил ли е широко социално своята мисия Петър Дънов преди своята 30-33-годишна възраст, или не? Има ли данни за вселяване, инкорпорация или рязка трансформация на съзнанието на човека Петър Дънов? Има ли Петър Дънов свой конкретен физически учител, който да му предаде по веригата учител-ученик някаква духовна традиция, или напротив, той разгръща своята дейност изцяло самостоятелно?
към текста >>
Въпросът за преобразяването на човека Петър Дънов в Учителя Беинса Дуно е един от фундаменталните въпроси в духовната традиция на Бялото Братство в България, защото той характеризира самите устои на това Учение и едновременно с това е и ключът за еволюцията на човешката
душа
- ключ на саможертва, безкрайно смирение и неизразима Любов.
Когато Христос живее в душите на хората, всички ще оживеят, ще станат и ще си подадат ръка като братя.86 4. От данните, които предоставя Рудолф Щайнер, се знае, че изявата на Бодхисатва Майтрея няма да е известна до навършването на 50-55 години от човешката индивидуалност, която е неин конкретен физически носител. Проявил ли е широко социално своята мисия Петър Дънов преди своята 30-33-годишна възраст, или не? Има ли данни за вселяване, инкорпорация или рязка трансформация на съзнанието на човека Петър Дънов? Има ли Петър Дънов свой конкретен физически учител, който да му предаде по веригата учител-ученик някаква духовна традиция, или напротив, той разгръща своята дейност изцяло самостоятелно?
Въпросът за преобразяването на човека Петър Дънов в Учителя Беинса Дуно е един от фундаменталните въпроси в духовната традиция на Бялото Братство в България, защото той характеризира самите устои на това Учение и едновременно с това е и ключът за еволюцията на човешката
душа
- ключ на саможертва, безкрайно смирение и неизразима Любов.
Всеки задълбочен изследовател на езотеризма в България знае, че около 33-та година на Петър Дънов в съзнанието му е настъпила мистична жертва. Тази трансформация на индивидуалността на будния син на възрожденския български род Дънови протича на няколко етапа, като пронизва и завинаги променя живота му. Ако дотогава Петър Дънов се е стремял към усамотение и усилена работа върху себе си, то след неговата 33-годишна възраст се разгръща мащабна лекторска и духовно-организаторска дейност, която има за цел излъчването на един мощен езотеричен импулс. Ето какво е описал Боян Боев, един от неговите най-близки ученици, присъствал на множество разговори между последователи и Учителя Беинса Дуно: Една сестра беше приета от Учителя и Той и каза: „Аз съм вселен и това стана на 19 март 1897г. Тогава получих мисия от Небето.
към текста >>
Известен е като човекът, който е бил толкова близко до Учителя Петър Дънов, че е можел да записва много негови лични разговори с последователи; освен това е съставител на едни от най-важните книги за Учението (Учителя, Акордиране на човешката
душа
, Изворът на Доброто и др.) и след заминаването на Учителя участва в организационния съвет на Общество Бяло Братство.
От друга страна, човек, който е добре запознат с антропософските идеи, веднага забелязва троичното отношение в горния цитат за Мойсеевото, Христовото и учението на Беинса Дуно, което може да се интерпретира като конкретно изказване на Посланика на Светия Дух на Земята. 6. Има ли данни за конкретно отношение на Рудолф Щайнер към дейността на Петър Дънов и съответно какво е отношението на Учителя Беинса Дуно към Рудолф Щайнер? От конкретни изказвания на Рудолф Щайнер знаем, че е имало духовна връзка между него и Бодхисатвата на XX век. В някои мемоари на най-близки последователи на Учителя Беинса Дуно присъстват и някои допълнителни подробности. Интересен е фактът как Боян Боев намира учението на Беинса Дуно.
Известен е като човекът, който е бил толкова близко до Учителя Петър Дънов, че е можел да записва много негови лични разговори с последователи; освен това е съставител на едни от най-важните книги за Учението (Учителя, Акордиране на човешката
душа
, Изворът на Доброто и др.) и след заминаването на Учителя участва в организационния съвет на Общество Бяло Братство.
Боян Боев бил студент по естествени науки в Мюнхен и веднъж посетил лекционен цикъл на Рудолф Щайнер. При един личен разговор, от който са запазени спомени и стенографски бележки, Щайнер запитал Боев откъде идва. На отговорът му, че е българин, създателят на антропософията му казал, че България е много важна страна и го упътил да се върне и да намери Петър Дънов. След този съдбоносен разговор Боев изпълнил съвета и по-късно станал един от най-ревностните последователи на Учителя Беинса Дуно. Когато споменът за тази случка е разказан на Паша Тодорова, една от трите стенографки, работеща по записването на Словото на Учителя Петър Дънов, тя го запитала: „Вие, Учителю, познавате ли Рудолф Щайнер?
към текста >>
На практика всяка беседа или лекция на Учителя Беинса Дуно не е само едно понятийно-разсъдъчно предизвикателство, а преди всичко е един морален лъч от Христова Виделина, насочен към езотерико-ученическата съзнаваща
душа
- една микровселена на Второто етерно пришествие на Христос в човешката
душа
, вселена, в която може да се навлезе само ако се подходи със свещено отношение и сериозна езотерична подготовка в Михаеличната наука на съвремието.
Това не е случайно избран метод. Той има за цел да съчетае всички опитности - от най-малките, изявени в ежедневието, до най-грандиозните и преобразяващи завинаги преживявания, до които може да се докосне духовно устременият човек. Учителя Беинса Дуно се изявява в своето Слово като любяща майка, която учи своето дете-ученик чрез метода на съзнателното подреждане на мозайка или пъзел - голям брой разноцветни и с различна форма парченца трябва да се съчетаят в единна и цялостна картина. Когато се постигне целта и например една беседа (обикновено посветена на неимоверната дълбочина на някой евангелски стих, нагледно демонстриран от Учителя Петър Дънов) съзнателно се подложи на подробен анализ и езотеричен синтез, самата работа по подреждането, осъзнаването, размишлението, медитативното съзерцаване и вдълбочаването в Словото има необикновен, катарзисно пречистващ, трансформиращ ефект върху вътрешните духовни структури на изследователя. И това е по същество един пряк контакт и пришествие на Христовия Дух в азовото пространство на ученика.
На практика всяка беседа или лекция на Учителя Беинса Дуно не е само едно понятийно-разсъдъчно предизвикателство, а преди всичко е един морален лъч от Христова Виделина, насочен към езотерико-ученическата съзнаваща
душа
- една микровселена на Второто етерно пришествие на Христос в човешката
душа
, вселена, в която може да се навлезе само ако се подходи със свещено отношение и сериозна езотерична подготовка в Михаеличната наука на съвремието.
И точно тук се разгръща дълбоката вътрешна връзка между двете истински школи на езотеричното християнство, изявили се в XX век: ако човек има сериозна антропософска подготовка, той много по-цялостно и в дълбочина навлиза в преобразяващата в Христов смисъл същност на Словото на Учителя Беинса Дуно. От друга страна, ако духовният ученик дълго време е практикувал и разгръщал Христовите добродетели с помощта на Словото на Учителя Беинса Дуно, той много по-естествено и интензивно възприема, преживява и прилага идеите на разгърнатата от Великия Посветен Рудолф Щайнер антропософия. Ако в Западната езотерична школа могат да се намерят фундаменталните Михаелични елементи на езотеризма, то в Източната школа на езотеричното християнство могат да се съзерцават сложните съединения и живи тъкани, оформени от тези елементи, съчетани в един евангелски контекст. По този начин се преодолява и побеждава ариманичната акция срещу развитието на Михаелизма в европейските културни условия, като се създава, както Учителя Беинса Дуно изтъква, една Божествена наука, която има два свои главни дяла - езотерико-познавателен и морално-практически. Именно този мощен методологически синтез между двата базови дяла на съвременните духовно-научни търсения на двата клона на езотеричното християнство може да спаси и центрира в правилна посока новопридобитата от човечеството Виделина на Михаеличната мъдрост.
към текста >>
Двете школи на съвременното езотерично християнство и по-специално - двата словесни потока на техните водачи не си противоречат, а напротив, те са в неизразимо и могъщо единство, което служи на една единствена и свещена цел - Второто пришествие на Христос в
душата
на човека, в
Душата
на човечеството.
И точно тук се разгръща дълбоката вътрешна връзка между двете истински школи на езотеричното християнство, изявили се в XX век: ако човек има сериозна антропософска подготовка, той много по-цялостно и в дълбочина навлиза в преобразяващата в Христов смисъл същност на Словото на Учителя Беинса Дуно. От друга страна, ако духовният ученик дълго време е практикувал и разгръщал Христовите добродетели с помощта на Словото на Учителя Беинса Дуно, той много по-естествено и интензивно възприема, преживява и прилага идеите на разгърнатата от Великия Посветен Рудолф Щайнер антропософия. Ако в Западната езотерична школа могат да се намерят фундаменталните Михаелични елементи на езотеризма, то в Източната школа на езотеричното християнство могат да се съзерцават сложните съединения и живи тъкани, оформени от тези елементи, съчетани в един евангелски контекст. По този начин се преодолява и побеждава ариманичната акция срещу развитието на Михаелизма в европейските културни условия, като се създава, както Учителя Беинса Дуно изтъква, една Божествена наука, която има два свои главни дяла - езотерико-познавателен и морално-практически. Именно този мощен методологически синтез между двата базови дяла на съвременните духовно-научни търсения на двата клона на езотеричното християнство може да спаси и центрира в правилна посока новопридобитата от човечеството Виделина на Михаеличната мъдрост.
Двете школи на съвременното езотерично християнство и по-специално - двата словесни потока на техните водачи не си противоречат, а напротив, те са в неизразимо и могъщо единство, което служи на една единствена и свещена цел - Второто пришествие на Христос в
душата
на човека, в
Душата
на човечеството.
Това естествено отношение между двете езотерико-християнски традиции на XX век има и дълбоки исторически корени. Според Учителя Беинса Дуно Великите посветени на човечеството, Великите Учители и пратеници на Всемирното Бяло Братство са оформили в процеса на своята работа през вековете три клона на Езотеричната школа на Бялото Братство96. Първият клон се нарича египетски: той се проявил през Египет, после - в Персия и Гърция и има за цел да подготви духовните условия в Бялата раса за идващото християнство. Вторият клон може да се нарече палестински: той произлиза от египетския, разгръща се при есеите в Палестина, през християнската епоха отива в Рим, Англия и Германия и има за цел да внесе християнството в света и да го разпространи. Третият клон можем да се нарече богомилски: тръгвайки от Египет, той отива в Индия, от там - към Персия, Сирия, Арабия, Мала Азия и славянска България; този клон има за цел да реализира Божествено учение, т.е.
към текста >>
Те се стремели към пречистване на
душата
, тялото и кръвта чрез ред духовни практики, включително и чрез въздържание от месоядство и алкохолни питиета.
Съществуват съвсем конкретни данни, пряко свързани с живота на Учителя Петър Дънов, за величествена мистерия, протекла през 1936 г. и пряко свързана с Новата жертва на Христовото същество в етерни условия и Неговото Второ пришествие. Изглежда протича един вид проекция на Новата Голгота върху Бодхисатвата на XX век, защото той е в постоянна съзерцателна връзка с Христовия Дух. Събитията още веднъж доказват недвусмислено величествения ясновидски поглед на Рудолф Щайнер. 7.3. От информацията изнесената от Рудолф Щайнер, се знае, че Учителят проявил се чрез Йешуа бен Пандира, е бил един от водачите на братята есеи - братята терапевти.
Те се стремели към пречистване на
душата
, тялото и кръвта чрез ред духовни практики, включително и чрез въздържание от месоядство и алкохолни питиета.
Така не само са постигали лична духовна хигиена, но и са овладявали лечебното изкуство до съвършенство. Рудолф Щайнер изтъква, че новото проявление на този Учител ще донесе едно обновено есейство, насочено вече към конкретната изява на Етерния Христос.99 Естествено е да се предположи, че някои характерни черти на есейското учение отново ще струят в дейността на Бодхисатвата на XX век. И това е наистина така: Учителя Петър Дънов е известен като лечител и е излекувал хиляди хора. Описани са и няколко случаи, които са били интерпретирани като възкресения от неговите последователи, но това не се афишира или рекламира, защото Учителя изтъква, че това би довело до изместване и възпрепятстване на неговата мисия. Това потвърждава изказаната от Рудолф Щайнер идея, че Бодхисатвата няма да прокламира себе си.100 Друг не по-слаб знак е една от духовните традиции, приложена естествено от Бялото Братство в България.
към текста >>
Цялото Учение на Бодхисатвата на Доброто, цялата методология на Учителя Беинса Дуно възпитава плодоносно преобразяваш в ученическата
душа
чрез Мъдростта на Осемстепенния път (правилно мнение, правилно съждение, правилно слово, правилно дело и т.н.) в преливащата и неудържима сила на Любовта, чрез капките Христова кръв в Светата чаша.
Само ученикът на езотерико-християнската школа обаче насочва своята съзнателна дейност към овладяването на привичките, навиците, втората природа на човека - т.нар. характер. Съзнателното хармонизиране на характера и навиците всъщност е съзнателно хармонизиране и овладяване на Етерното тяло, което довежда до разгръщането на втория принцип на Духа в нас - Дух-Жиеот. Оказва се, както и предсказва Рудолф Щайнер, че Бодхисатвата на XX век - Учителя Петър Дънов -акцентира в създадената от него Езотерична школа главно върху тази дейност. Едни от най-първите цели, поставени пред ученика на Бялото Братство, са насочени към съзнателно овладяване на всички онези функции на втората природа (подходи при мислене, чувстване и действие; процеси в съзнанието при хранене, дишане, спане и пр.) и цялостното им пронизване от Христовото присъствие. Поставят се задачи за придобиване на добри навици, благороден и балансиран характер, изпълнен с Христовите добродетели.
Цялото Учение на Бодхисатвата на Доброто, цялата методология на Учителя Беинса Дуно възпитава плодоносно преобразяваш в ученическата
душа
чрез Мъдростта на Осемстепенния път (правилно мнение, правилно съждение, правилно слово, правилно дело и т.н.) в преливащата и неудържима сила на Любовта, чрез капките Христова кръв в Светата чаша.
Ако сто години преди Новата ера Бодхисатвата проповядваше и работеше за физическото проявление на Христос, то сега той проповядва и работи с конкретна методология за Етерното пришествие на Христос в душата, характера и ежедневието на ученика на езотеричната Христова школа. Когато ученикът овладява съзнателно своето Етерно тяло, той всъщност практически се подготвя за контакт и съзерцаваш на Второто пришествие на Христос в етерен образ. Ако чрез Йешуа бен Пандира Бодхисатвата работи в миналото за физически проявените тяло и кръв Христови, то сега Учителя Беинса Дуно ни учи чрез съкровени Граалови мистерии как Христовите Сила и Живот да станат наши плът и кръв. Защото след приблизително три хиляди години Майтрея Буда ще потърси хората, които живеят според следното убеждение: „Не само моята глава разбира Мъдростта на осемстепенния път, аз притежавам не само Учението и Мъдростта на Любовта, но и моето сърце е изпълнено с живата субстанция на Любовта, която прелива и се устремява към целия свят."101 Ако Гаутама Буда донесе Учението за Любовта и Състраданието, то Учителя Беинса Дуно идва, за да даде Учението за практическия живот в Христовата Любов: „Аз нося в ума си идеята за благото на цялото човечество. Аз мисля не само за благото на цялото човечество, но и за благото на животните и растенията.
към текста >>
Ако сто години преди Новата ера Бодхисатвата проповядваше и работеше за физическото проявление на Христос, то сега той проповядва и работи с конкретна методология за Етерното пришествие на Христос в
душата
, характера и ежедневието на ученика на езотеричната Христова школа.
Съзнателното хармонизиране на характера и навиците всъщност е съзнателно хармонизиране и овладяване на Етерното тяло, което довежда до разгръщането на втория принцип на Духа в нас - Дух-Жиеот. Оказва се, както и предсказва Рудолф Щайнер, че Бодхисатвата на XX век - Учителя Петър Дънов -акцентира в създадената от него Езотерична школа главно върху тази дейност. Едни от най-първите цели, поставени пред ученика на Бялото Братство, са насочени към съзнателно овладяване на всички онези функции на втората природа (подходи при мислене, чувстване и действие; процеси в съзнанието при хранене, дишане, спане и пр.) и цялостното им пронизване от Христовото присъствие. Поставят се задачи за придобиване на добри навици, благороден и балансиран характер, изпълнен с Христовите добродетели. Цялото Учение на Бодхисатвата на Доброто, цялата методология на Учителя Беинса Дуно възпитава плодоносно преобразяваш в ученическата душа чрез Мъдростта на Осемстепенния път (правилно мнение, правилно съждение, правилно слово, правилно дело и т.н.) в преливащата и неудържима сила на Любовта, чрез капките Христова кръв в Светата чаша.
Ако сто години преди Новата ера Бодхисатвата проповядваше и работеше за физическото проявление на Христос, то сега той проповядва и работи с конкретна методология за Етерното пришествие на Христос в
душата
, характера и ежедневието на ученика на езотеричната Христова школа.
Когато ученикът овладява съзнателно своето Етерно тяло, той всъщност практически се подготвя за контакт и съзерцаваш на Второто пришествие на Христос в етерен образ. Ако чрез Йешуа бен Пандира Бодхисатвата работи в миналото за физически проявените тяло и кръв Христови, то сега Учителя Беинса Дуно ни учи чрез съкровени Граалови мистерии как Христовите Сила и Живот да станат наши плът и кръв. Защото след приблизително три хиляди години Майтрея Буда ще потърси хората, които живеят според следното убеждение: „Не само моята глава разбира Мъдростта на осемстепенния път, аз притежавам не само Учението и Мъдростта на Любовта, но и моето сърце е изпълнено с живата субстанция на Любовта, която прелива и се устремява към целия свят."101 Ако Гаутама Буда донесе Учението за Любовта и Състраданието, то Учителя Беинса Дуно идва, за да даде Учението за практическия живот в Христовата Любов: „Аз нося в ума си идеята за благото на цялото човечество. Аз мисля не само за благото на цялото човечество, но и за благото на животните и растенията. Пожелавам на всички същества да живеят в Любовта и да придобиват Добродетели.
към текста >>
Зная, че Бог живее във всяка
душа
, и искам в тяхното съзнание да не остане нито една крива мисъл.
Когато ученикът овладява съзнателно своето Етерно тяло, той всъщност практически се подготвя за контакт и съзерцаваш на Второто пришествие на Христос в етерен образ. Ако чрез Йешуа бен Пандира Бодхисатвата работи в миналото за физически проявените тяло и кръв Христови, то сега Учителя Беинса Дуно ни учи чрез съкровени Граалови мистерии как Христовите Сила и Живот да станат наши плът и кръв. Защото след приблизително три хиляди години Майтрея Буда ще потърси хората, които живеят според следното убеждение: „Не само моята глава разбира Мъдростта на осемстепенния път, аз притежавам не само Учението и Мъдростта на Любовта, но и моето сърце е изпълнено с живата субстанция на Любовта, която прелива и се устремява към целия свят."101 Ако Гаутама Буда донесе Учението за Любовта и Състраданието, то Учителя Беинса Дуно идва, за да даде Учението за практическия живот в Христовата Любов: „Аз нося в ума си идеята за благото на цялото човечество. Аз мисля не само за благото на цялото човечество, но и за благото на животните и растенията. Пожелавам на всички същества да живеят в Любовта и да придобиват Добродетели.
Зная, че Бог живее във всяка
душа
, и искам в тяхното съзнание да не остане нито една крива мисъл.
Аз дойдох да науча хората да живеят в Любовта."102 7.5. Свещената цел, за която работи Учителя Беинса Дуно, се постига с най-разнообразни методи на езотеричното християнство, но един от най-важните сред тях е музикалният подход на Учителя Петър Дънов. Няма друг Духовен учител в XX век, който да е разгърнал своята проява чрез такава богата музикална дейност и работа. Той дарява на човечеството около сто музикални произведения, които смирено нарича окултни музикални упражнения. Това не е случаен факт, а важен детайл от съвременната активна работа на Бялата ложа.
към текста >>
Аз-ът на човечеството, Христос, чрез Своите свята органи на Мъдростта, дванадесетте Бодхисатви, най-интензивно работа за образуването на Съзнаващата
душа
в човека.
Аз дойдох да науча хората да живеят в Любовта."102 7.5. Свещената цел, за която работи Учителя Беинса Дуно, се постига с най-разнообразни методи на езотеричното християнство, но един от най-важните сред тях е музикалният подход на Учителя Петър Дънов. Няма друг Духовен учител в XX век, който да е разгърнал своята проява чрез такава богата музикална дейност и работа. Той дарява на човечеството около сто музикални произведения, които смирено нарича окултни музикални упражнения. Това не е случаен факт, а важен детайл от съвременната активна работа на Бялата ложа.
Аз-ът на човечеството, Христос, чрез Своите свята органи на Мъдростта, дванадесетте Бодхисатви, най-интензивно работа за образуването на Съзнаващата
душа
в човека.
Както знаем от Рудолф Щайнер, душата се развива преди всичко чрез окултната мощ на музиката - чрез този метод е работил Бодхисатва Аполон, проявил се чрез Орфей в тракийските области на Балканския полуостров. Той е облъчвал хората чрез своята музика, за да се разгърне в тях Разсъдъчно-логическия аспект на душите им. Почти три хиляди и петстотин години след изявата на индивидуалната мисия на Бодхисатва Аполон отново на Балканския полуостров се проявява нов импулс, излъчен от Ложата на Бодхисатвите отново чрез музикален подход. Този път Бодхисатва Майтрея работа чрез своите оригинални музикални цигулкови произведения и песни, проявени вече в условията на една езотерико-християнска школа. И ако дейността на Бодхисатва Аполон е била методологически насочена преди всичко към Разсъдьчната душа с цел да се подготвят дневно-будните мисловни способности на човечеството, за да приеме то правилно импулса на предстоящото физическо проявление на Христовия Дух, то работата на Бодхисатва Майтрея, проявил се чрез Петър Дънов в първата половина на XX век, е отново музикално-методологически центрирана, но този път вече към Съзнаващата душа.
към текста >>
Както знаем от Рудолф Щайнер,
душата
се развива преди всичко чрез окултната мощ на музиката - чрез този метод е работил Бодхисатва Аполон, проявил се чрез Орфей в тракийските области на Балканския полуостров.
Свещената цел, за която работи Учителя Беинса Дуно, се постига с най-разнообразни методи на езотеричното християнство, но един от най-важните сред тях е музикалният подход на Учителя Петър Дънов. Няма друг Духовен учител в XX век, който да е разгърнал своята проява чрез такава богата музикална дейност и работа. Той дарява на човечеството около сто музикални произведения, които смирено нарича окултни музикални упражнения. Това не е случаен факт, а важен детайл от съвременната активна работа на Бялата ложа. Аз-ът на човечеството, Христос, чрез Своите свята органи на Мъдростта, дванадесетте Бодхисатви, най-интензивно работа за образуването на Съзнаващата душа в човека.
Както знаем от Рудолф Щайнер,
душата
се развива преди всичко чрез окултната мощ на музиката - чрез този метод е работил Бодхисатва Аполон, проявил се чрез Орфей в тракийските области на Балканския полуостров.
Той е облъчвал хората чрез своята музика, за да се разгърне в тях Разсъдъчно-логическия аспект на душите им. Почти три хиляди и петстотин години след изявата на индивидуалната мисия на Бодхисатва Аполон отново на Балканския полуостров се проявява нов импулс, излъчен от Ложата на Бодхисатвите отново чрез музикален подход. Този път Бодхисатва Майтрея работа чрез своите оригинални музикални цигулкови произведения и песни, проявени вече в условията на една езотерико-християнска школа. И ако дейността на Бодхисатва Аполон е била методологически насочена преди всичко към Разсъдьчната душа с цел да се подготвят дневно-будните мисловни способности на човечеството, за да приеме то правилно импулса на предстоящото физическо проявление на Христовия Дух, то работата на Бодхисатва Майтрея, проявил се чрез Петър Дънов в първата половина на XX век, е отново музикално-методологически центрирана, но този път вече към Съзнаващата душа. Новата цел е конкретната реализация на Второто етерно пришествие на Христос в микрокосмоса на човешкото същество. 7.6.
към текста >>
И ако дейността на Бодхисатва Аполон е била методологически насочена преди всичко към Разсъдьчната
душа
с цел да се подготвят дневно-будните мисловни способности на човечеството, за да приеме то правилно импулса на предстоящото физическо проявление на Христовия Дух, то работата на Бодхисатва Майтрея, проявил се чрез Петър Дънов в първата половина на XX век, е отново музикално-методологически центрирана, но този път вече към Съзнаващата
душа
.
Аз-ът на човечеството, Христос, чрез Своите свята органи на Мъдростта, дванадесетте Бодхисатви, най-интензивно работа за образуването на Съзнаващата душа в човека. Както знаем от Рудолф Щайнер, душата се развива преди всичко чрез окултната мощ на музиката - чрез този метод е работил Бодхисатва Аполон, проявил се чрез Орфей в тракийските области на Балканския полуостров. Той е облъчвал хората чрез своята музика, за да се разгърне в тях Разсъдъчно-логическия аспект на душите им. Почти три хиляди и петстотин години след изявата на индивидуалната мисия на Бодхисатва Аполон отново на Балканския полуостров се проявява нов импулс, излъчен от Ложата на Бодхисатвите отново чрез музикален подход. Този път Бодхисатва Майтрея работа чрез своите оригинални музикални цигулкови произведения и песни, проявени вече в условията на една езотерико-християнска школа.
И ако дейността на Бодхисатва Аполон е била методологически насочена преди всичко към Разсъдьчната
душа
с цел да се подготвят дневно-будните мисловни способности на човечеството, за да приеме то правилно импулса на предстоящото физическо проявление на Христовия Дух, то работата на Бодхисатва Майтрея, проявил се чрез Петър Дънов в първата половина на XX век, е отново музикално-методологически центрирана, но този път вече към Съзнаващата
душа
.
Новата цел е конкретната реализация на Второто етерно пришествие на Христос в микрокосмоса на човешкото същество. 7.6. От изворите на Духовната наука знаем, че Бодхисатва Майтрея ще реализира своята мисия и ще стане Буда Майтрея в кулминацията на Шестата, Славянската културна епоха. Това косвено ни насочи и ни позволи да открием импулса на Бодхисатвата на XX век в една славянска страна с богата езотерична култура. Освен това, според собствените думи на Бодхисатвата, неговата „мисия е във връзка с новия път на славянството и с идването на Шестата раса." Всичко това ни дава основание да мислим, че специфичните характеристики на славянството и Шестата раса могат да бъдат опорни точки за по-дълбокото разбиране на дейността на Бодхисатвата на XX век. Според Рудолф Щайнер източноевропейският човек и конкретно славянинът продължава да има възможност за получаване на етерно-сетивни импулси от Живата разумна природа и това го прави твърде различен от западния тип.
към текста >>
Ако в мисията на Гаутама Буда не се е включвало развитието на цялостната Съзнаваща
душа
, а само на част от нея - етиката на Любовта и Състраданието105, то Учението на Учителя Беинса Дуно е преди всичко учение за Пътя на един нов тип човек - човека, живеещ с ясната съзнателна идея, че се учи във Великото училище на Живота.
Западният езотеричен ученик живее и възприема духовното познание в една най-често силно урбанизирана обстановка и трудно би излязъл да търси Мъдростта на Посветените сред самата Жива природа. Обратно, източният езотеричен ученик ежегодно преживява Христовата школа сред мистичната обстановка на Седемте рилски езера, които живописно рисуват и конкретно символизират седморните структури на Битието и човека. Този подход на Учителя Петър Дънов, от една страна, работи за еволюцията на Етерното тяло, но от друга, чрез силите на последното се развива един нов тип съзнание - Колективното съзнание на братята и сестрите в Христа. Чрез методологията на живот в братски общества душите могат конкретно да опитват и прилагат живота на първите християни, вдъхновени от Христовите Сила и Живот. Така те се подготвят да станат зародиша на Шестата корена раса и като живи съзнателни клетки да оформят тялото и душевния организъм на Етерния Христос. 7.7.
Ако в мисията на Гаутама Буда не се е включвало развитието на цялостната Съзнаваща
душа
, а само на част от нея - етиката на Любовта и Състраданието105, то Учението на Учителя Беинса Дуно е преди всичко учение за Пътя на един нов тип човек - човека, живеещ с ясната съзнателна идея, че се учи във Великото училище на Живота.
Това е човекът Ученик. Този термин не е нищо друго, а един вид езотерична аналогия или синоним на понятието Съзнаваща душа. Разбирайки този паралел, можем да осъзнаем един друг факт от дейността на Бодхисатвата на XX век: според всеки непредубеден изследовател на Учението на Учителя Петър Дънов може да се каже, че не е известен друг Учител, който да е говорил толкова детайлно и последователно, толкова грандиозно и цялостно за принципа на Божествената Любов. Едновременно с това Учителя Беинса Дуно изтъква, че хилядите лекции и беседи, изнесени на тази тема, са само встъпление във Великата Божествена наука за Любовта. Това, от една страна, е поради реалността, че Христос е принципът на Любовта и разбирайки Любовта, ние ще разберем настоящата и извечна дейност на Христовия Дух.
към текста >>
Този термин не е нищо друго, а един вид езотерична аналогия или синоним на понятието Съзнаваща
душа
.
Този подход на Учителя Петър Дънов, от една страна, работи за еволюцията на Етерното тяло, но от друга, чрез силите на последното се развива един нов тип съзнание - Колективното съзнание на братята и сестрите в Христа. Чрез методологията на живот в братски общества душите могат конкретно да опитват и прилагат живота на първите християни, вдъхновени от Христовите Сила и Живот. Така те се подготвят да станат зародиша на Шестата корена раса и като живи съзнателни клетки да оформят тялото и душевния организъм на Етерния Христос. 7.7. Ако в мисията на Гаутама Буда не се е включвало развитието на цялостната Съзнаваща душа, а само на част от нея - етиката на Любовта и Състраданието105, то Учението на Учителя Беинса Дуно е преди всичко учение за Пътя на един нов тип човек - човека, живеещ с ясната съзнателна идея, че се учи във Великото училище на Живота. Това е човекът Ученик.
Този термин не е нищо друго, а един вид езотерична аналогия или синоним на понятието Съзнаваща
душа
.
Разбирайки този паралел, можем да осъзнаем един друг факт от дейността на Бодхисатвата на XX век: според всеки непредубеден изследовател на Учението на Учителя Петър Дънов може да се каже, че не е известен друг Учител, който да е говорил толкова детайлно и последователно, толкова грандиозно и цялостно за принципа на Божествената Любов. Едновременно с това Учителя Беинса Дуно изтъква, че хилядите лекции и беседи, изнесени на тази тема, са само встъпление във Великата Божествена наука за Любовта. Това, от една страна, е поради реалността, че Христос е принципът на Любовта и разбирайки Любовта, ние ще разберем настоящата и извечна дейност на Христовия Дух. Но от друга страна, именно днес, в епохата на Съзнаващата душа, се проявява един макрокосмичен импулс, идващ от Братята на Любовта - Серафими. Освен като най-висш принцип сред Ангелските йерархии, те се явяват едновременно и макрокосмичен принцип на Съзнаващата душа в душевно-космическия организъм106 на Небесния Христос - Великия космичен човек.
към текста >>
Но от друга страна, именно днес, в епохата на Съзнаващата
душа
, се проявява един макрокосмичен импулс, идващ от Братята на Любовта - Серафими.
Това е човекът Ученик. Този термин не е нищо друго, а един вид езотерична аналогия или синоним на понятието Съзнаваща душа. Разбирайки този паралел, можем да осъзнаем един друг факт от дейността на Бодхисатвата на XX век: според всеки непредубеден изследовател на Учението на Учителя Петър Дънов може да се каже, че не е известен друг Учител, който да е говорил толкова детайлно и последователно, толкова грандиозно и цялостно за принципа на Божествената Любов. Едновременно с това Учителя Беинса Дуно изтъква, че хилядите лекции и беседи, изнесени на тази тема, са само встъпление във Великата Божествена наука за Любовта. Това, от една страна, е поради реалността, че Христос е принципът на Любовта и разбирайки Любовта, ние ще разберем настоящата и извечна дейност на Христовия Дух.
Но от друга страна, именно днес, в епохата на Съзнаващата
душа
, се проявява един макрокосмичен импулс, идващ от Братята на Любовта - Серафими.
Освен като най-висш принцип сред Ангелските йерархии, те се явяват едновременно и макрокосмичен принцип на Съзнаващата душа в душевно-космическия организъм106 на Небесния Христос - Великия космичен човек. Именно с цел резонанс със Съществата на Мировата Любов, които организират социалния живот на слънчевите системи в нашата Галактика, посланикът на Святия Дух съдейства за зазоряването и разгръщането на една Нова епоха - Епохата на съзнателно-душевния ученик на Божествената Любов, което по същество е самата микрокосмична същина на Второто пришествие на Христовото същество. И точно тук искаме да изтъкнем една нова гледна точка*. Известно е, че Бодхисатвите са дълбоко вътрешно свързани с Йерархиите на Архангелите и Силите107. От друга страна се знае, че мисията на Бодхисатва Майтрея започва от епохата на Разсъдъчната душа, ще завърши в епохата на пророческото развитие на Духът-Себе, а в настоящето тя протича в епохата на Съзнаващата душа.
към текста >>
Освен като най-висш принцип сред Ангелските йерархии, те се явяват едновременно и макрокосмичен принцип на Съзнаващата
душа
в душевно-космическия организъм106 на Небесния Христос - Великия космичен човек.
Този термин не е нищо друго, а един вид езотерична аналогия или синоним на понятието Съзнаваща душа. Разбирайки този паралел, можем да осъзнаем един друг факт от дейността на Бодхисатвата на XX век: според всеки непредубеден изследовател на Учението на Учителя Петър Дънов може да се каже, че не е известен друг Учител, който да е говорил толкова детайлно и последователно, толкова грандиозно и цялостно за принципа на Божествената Любов. Едновременно с това Учителя Беинса Дуно изтъква, че хилядите лекции и беседи, изнесени на тази тема, са само встъпление във Великата Божествена наука за Любовта. Това, от една страна, е поради реалността, че Христос е принципът на Любовта и разбирайки Любовта, ние ще разберем настоящата и извечна дейност на Христовия Дух. Но от друга страна, именно днес, в епохата на Съзнаващата душа, се проявява един макрокосмичен импулс, идващ от Братята на Любовта - Серафими.
Освен като най-висш принцип сред Ангелските йерархии, те се явяват едновременно и макрокосмичен принцип на Съзнаващата
душа
в душевно-космическия организъм106 на Небесния Христос - Великия космичен човек.
Именно с цел резонанс със Съществата на Мировата Любов, които организират социалния живот на слънчевите системи в нашата Галактика, посланикът на Святия Дух съдейства за зазоряването и разгръщането на една Нова епоха - Епохата на съзнателно-душевния ученик на Божествената Любов, което по същество е самата микрокосмична същина на Второто пришествие на Христовото същество. И точно тук искаме да изтъкнем една нова гледна точка*. Известно е, че Бодхисатвите са дълбоко вътрешно свързани с Йерархиите на Архангелите и Силите107. От друга страна се знае, че мисията на Бодхисатва Майтрея започва от епохата на Разсъдъчната душа, ще завърши в епохата на пророческото развитие на Духът-Себе, а в настоящето тя протича в епохата на Съзнаващата душа. Поради тази причина може да се направи връзката, че мисията на Бодхисатвата на XX век ще е обхваната, а и ще е носител на любящия Серафимов пламък на Аз-а на Космоса - Христос.108 Разумната Природа е вложила редица ключове на Мъдростта в самото устройство на човека.
към текста >>
От друга страна се знае, че мисията на Бодхисатва Майтрея започва от епохата на Разсъдъчната
душа
, ще завърши в епохата на пророческото развитие на Духът-Себе, а в настоящето тя протича в епохата на Съзнаващата
душа
.
Но от друга страна, именно днес, в епохата на Съзнаващата душа, се проявява един макрокосмичен импулс, идващ от Братята на Любовта - Серафими. Освен като най-висш принцип сред Ангелските йерархии, те се явяват едновременно и макрокосмичен принцип на Съзнаващата душа в душевно-космическия организъм106 на Небесния Христос - Великия космичен човек. Именно с цел резонанс със Съществата на Мировата Любов, които организират социалния живот на слънчевите системи в нашата Галактика, посланикът на Святия Дух съдейства за зазоряването и разгръщането на една Нова епоха - Епохата на съзнателно-душевния ученик на Божествената Любов, което по същество е самата микрокосмична същина на Второто пришествие на Христовото същество. И точно тук искаме да изтъкнем една нова гледна точка*. Известно е, че Бодхисатвите са дълбоко вътрешно свързани с Йерархиите на Архангелите и Силите107.
От друга страна се знае, че мисията на Бодхисатва Майтрея започва от епохата на Разсъдъчната
душа
, ще завърши в епохата на пророческото развитие на Духът-Себе, а в настоящето тя протича в епохата на Съзнаващата
душа
.
Поради тази причина може да се направи връзката, че мисията на Бодхисатвата на XX век ще е обхваната, а и ще е носител на любящия Серафимов пламък на Аз-а на Космоса - Христос.108 Разумната Природа е вложила редица ключове на Мъдростта в самото устройство на човека. Например, за да може един наблюдател да различава триизмерни обекти в разстояние и дълбочина, е необходимо бинокулярно зрение, т.е. едновременно и синхронизирано наблюдение от две различни гледни точки. Прилагайки именно този метод в нашите духовно-научни търсения за мисията на Бодхисатвата в XX век, ние можем да разберем обемно и в дълбочина ключови детайли от настоящите духовни условия. Само синхронизирайки Михаелично гледните точки на двата импулса на съвременното езотерично християнство, можем да се докоснем реално до Второто пришествие на Христовото същество.
към текста >>
Той е оформен от пет лъча, върху които са изписани петте Божествени принципа -Любов, Мъдрост, Истина, Правда, Добродетел - и кръг, обграждащ лъчите, по който е изписана мистичната формула: „В изпълнението волята на Бога е силата на човешката
душа
." Имагинацията, представляваща Пентаграм с връх, насочен нагоре, е дадена първо като черно-бяла графика през 1910 г.
Само синхронизирайки Михаелично гледните точки на двата импулса на съвременното езотерично християнство, можем да се докоснем реално до Второто пришествие на Христовото същество. Една от най-важните допълнителни идеи, получена чрез такъв подход, е, че дейността на Бодхисатва Майтрея няма да е насочена само към проповед за новото проявление на Христос, но заедно с това ще е и методология за реализацията на Второто пришествие в азовото пространство на ученика, и то в условията на един братски колективен живот. Нещо повече - дълбоко осъзнатата от духовно-научна гледна точка практическа работа с методологията на Бодхисатвата на XX век е не нещо друго, а самото ставане на Етерното пришествие на Христос, самото езотерико-християнско посвещение на Новата епоха. Ето защо, както мореплавателите, които определят своето точно местоположение в пространството и времето чрез три ярки звезди от небосвода, така и ние ще се опитаме прецизно и конкретно да покажем същественото място на Учението и методологията на Учителя Беинса Дуно в общочовешката духовна култура чрез три сияещи в Христова Виделина метода, дадени от Бодхисатвата на XX век: Пентаграм, Завета на цветните лъчи на Светлината, Паневритмия. 7.8. Пентаграмът е символът на Учението на Учителя Петър Дънов.
Той е оформен от пет лъча, върху които са изписани петте Божествени принципа -Любов, Мъдрост, Истина, Правда, Добродетел - и кръг, обграждащ лъчите, по който е изписана мистичната формула: „В изпълнението волята на Бога е силата на човешката
душа
." Имагинацията, представляваща Пентаграм с връх, насочен нагоре, е дадена първо като черно-бяла графика през 1910 г.
(обърнете внимание, че това е и началото на периода, в които според Сергей Прокофиев е протичало най-силно духовното влияние наБодхисатваМайтрея върху Рудолф Щайнер чрез инспирация), а после - и като изключително живописна цветна картина в годината, когато се открива Христовата езотерична школа на Земята, 1922 г. Пентаграмът съдържа и допълнителна богата символика, която най-общо може да се каже, че представлява описание на Пътя на ученика в Христовата езотерична школа. Тази имагинация, символизираща самата същина на Учението на Учителя Беинса Дуно, всъщност е един от най-силните знаци, че именно той е Бодхисатвата на XX век. Ще изброим съвсем накратко само някои от доводите ни по този въпрос: (i) Християнизираната еврейска кабалистична традиция, пряко свързана с Есейското братство, изписва и вписва името Иешуа (ГШГР), като производно от четирибуквеното Име на Бога (ГПГР), във формата на Пентаграма. Именно онзи, който се прояви чрез Иешуа бен Пандира и който служи на Иешуа от Назарет, се прояви в XX век и постави за знак на своето обновено Учение Пентаграма.
към текста >>
(iii) Бодхисатвата, който се е проявил в XX век, за да служи на Второто етерно пришествие на Христос, поставя Пентаграма като мистичен знак-път пред Съзнаващата ученическа
душа
, защото Пентаграмът със своите пет лъча всъщност символизира петата, настояща, жертва на Христовия Дух чрез Натановата
Душа
в името на човечеството.
Тази имагинация, символизираща самата същина на Учението на Учителя Беинса Дуно, всъщност е един от най-силните знаци, че именно той е Бодхисатвата на XX век. Ще изброим съвсем накратко само някои от доводите ни по този въпрос: (i) Християнизираната еврейска кабалистична традиция, пряко свързана с Есейското братство, изписва и вписва името Иешуа (ГШГР), като производно от четирибуквеното Име на Бога (ГПГР), във формата на Пентаграма. Именно онзи, който се прояви чрез Иешуа бен Пандира и който служи на Иешуа от Назарет, се прояви в XX век и постави за знак на своето обновено Учение Пентаграма. (ii) Пентаграмът е знак за проявата на Архангелската йерархия, защото в космическата сфера на планетата Венера (докъдето се проявяват Архангелите) се изписва знакът Пентаграм, породен от самото движение на Венера спрямо Земята, Слънцето и неподвижните звезди. Знаем, че един Бодхисатва е интимно свързан с дейността на Архангелите; естествено е Бодхисатвата на XX век да символизира това космическо и йерархическо отношение чрез дадената от него имагинация-символ - Пентаграм.
(iii) Бодхисатвата, който се е проявил в XX век, за да служи на Второто етерно пришествие на Христос, поставя Пентаграма като мистичен знак-път пред Съзнаващата ученическа
душа
, защото Пентаграмът със своите пет лъча всъщност символизира петата, настояща, жертва на Христовия Дух чрез Натановата
Душа
в името на човечеството.
(iv) От антропософията е известна необходимостта да се оформи един вид защитен скелет в Етерното тяло на ученика, за да бъде предпазен от дисхармоничните влияния на нисшите същества от духовните светове. Този скелет на Етерното тяло придобива форма на Пентаграм. Бодхисатвата на XX век облъчва създадената от него езотерична школа с могъща имагинация във формата на Пентаграм, не само защото желае да защити и предпази своите последователи, но и защото желае да стимулира еволюцията и развитието на Етерното тяло с цел ученикът да се подготви за наставащото Етерно пришествие на Христос. (v) Също от антропософията е известно, че Пентаграмът е символ на дейността на третия принцип от Троицата - Светия Дух. Бодхисатвата на XX век е посланик на Светия Дух на Земята; ето защо той има правото да изрази своето ново проявление чрез Пентаграм.
към текста >>
дарява на човечеството универсален метод за облагородяване с добродетели на
душата
и Етерното тяло чрез размишление и медитация върху специално светлинно-цветово подбрани текстове от Книгата Господня - Библията.
Бодхисатвата на XX век облъчва създадената от него езотерична школа с могъща имагинация във формата на Пентаграм, не само защото желае да защити и предпази своите последователи, но и защото желае да стимулира еволюцията и развитието на Етерното тяло с цел ученикът да се подготви за наставащото Етерно пришествие на Христос. (v) Също от антропософията е известно, че Пентаграмът е символ на дейността на третия принцип от Троицата - Светия Дух. Бодхисатвата на XX век е посланик на Светия Дух на Земята; ето защо той има правото да изрази своето ново проявление чрез Пентаграм. Можемда направим изво да, чепратеникътна Ложата наБодхисатвите през XX век - Учителя Беинса Дуно обновява формата на Пентаграма и го превръща в основен метод на своята съвременна Езотерико-християнска Школа. 7.9. Завета на цветните лъчи на Светлината е методът, който Учителя Беинса Дуно лично получава от Христос, преминавайки критично изпитание.109 Той постига нова степен на посвещение в Христос и през 1912 г.
дарява на човечеството универсален метод за облагородяване с добродетели на
душата
и Етерното тяло чрез размишление и медитация върху специално светлинно-цветово подбрани текстове от Книгата Господня - Библията.
Словото на Бога, записано през вековете в юдео-християнската Свещена книга, има свой спектрален код. Именно Бодхисатвата, който конкретно написа книгата, пронизала по-късно смислово Евангелието от Матея110, сега работи за реализацията на сияещото в мека духовна виделина Етерно пришествие и ни разкрива как посредством багрите на дъгата (външните етерни форми) и душевните добродетели (вътрешното етерно съдържание и силови потоци) се проявяват самите Възвишени творци на Светлината - Духовете на Огъня и Светлина.111 Учителя Петър Дънов ни учи, че различните видове външна светлина са само дрехи на духовни принципи - Същества (Духът на Любовта, Духът на Живота, Духът на Светостта, Духът на Мъдростта, Духът на Вечността, Духът на Истината, Духът на Силата и т.н./ От тях извират добродетели, жизнено необходими в настоящето за ученика, тръгнал по стъпките на възкръсналия Господ. Излъчвайки този нов Христов метод през 1912 г. (в периода, в които според Сергей Прокофиев е протичало най-силно духовното влияние на Бодхисатва Майтрея върху Рудолф Щайнер чрез инспирация)112, Учителя Беинса Дуно казва: „Аз искам да образуваме силна вълна от седемте цвята, защото Христос е близо до физическото поле. И Той присъства тази година на събора.
към текста >>
Първата част с нейните двадесет и осем упражнения описва плавния, разширяващ се преход, който извършва човешката
душа
след смъртта си - от Земно-лунната сфера до Сатурновата сфера, като трябва да се има предвид, че всяка от тези сфери има свой физичен, етерен, астрален и идеен план.
Във втората част, носеща името Слънчеви лъчи, е заложена една окултна гледна точка към седемте културни епохи на настоящата Следатлантска епоха, а в третата част - Пентаграм - е демонстрирана славата и величието на Шестата голяма епоха, епоха на активна работа за проява на Христовите добродетели. Това е т.нар. времеви ключ към Паневритмията. (ii) Ако се приложи един друг езотеричен ключ, подробно обяснен от Рудолф Щайнер - т.нар. пространствен ключ, в трите части на Паневритмията могат да се съзерцават трите пространствени области на Космоса от геоцентрична гледна точка.
Първата част с нейните двадесет и осем упражнения описва плавния, разширяващ се преход, който извършва човешката
душа
след смъртта си - от Земно-лунната сфера до Сатурновата сфера, като трябва да се има предвид, че всяка от тези сфери има свой физичен, етерен, астрален и идеен план.
Срещата на все повече разширяващата се в космичните простори душа с дванадесетте извора на Христовата макрокосмична мъдрост, т.е. с дванадесетте Херувима, обградили нашата Слънчева система, може красиво да се преживее чрез втората част на Паневритмията - Слънчеви лъчи. А навлизането на душата сред необятните звездни простори на нашата галактика Млечен път може да се преживее чрез третата част на Паневритмията - Пентаграм. Ако в този момент Паневритмията се наблюдава отгоре, може да се видят движения, които почти буквално наподобяват спираловидните движения на ръкавите на нашата галактика Млечен път и движенията, породени от социалния живот на звездните системи с техните собствени, локални Ангелски йерархии. На практика духовно търсещият, които играе Паневритмия, чрез този конкретен смислов ключ съзнателно инициира в себе си един вид космическо разширение на съзнанието.
към текста >>
Срещата на все повече разширяващата се в космичните простори
душа
с дванадесетте извора на Христовата макрокосмична мъдрост, т.е.
Това е т.нар. времеви ключ към Паневритмията. (ii) Ако се приложи един друг езотеричен ключ, подробно обяснен от Рудолф Щайнер - т.нар. пространствен ключ, в трите части на Паневритмията могат да се съзерцават трите пространствени области на Космоса от геоцентрична гледна точка. Първата част с нейните двадесет и осем упражнения описва плавния, разширяващ се преход, който извършва човешката душа след смъртта си - от Земно-лунната сфера до Сатурновата сфера, като трябва да се има предвид, че всяка от тези сфери има свой физичен, етерен, астрален и идеен план.
Срещата на все повече разширяващата се в космичните простори
душа
с дванадесетте извора на Христовата макрокосмична мъдрост, т.е.
с дванадесетте Херувима, обградили нашата Слънчева система, може красиво да се преживее чрез втората част на Паневритмията - Слънчеви лъчи. А навлизането на душата сред необятните звездни простори на нашата галактика Млечен път може да се преживее чрез третата част на Паневритмията - Пентаграм. Ако в този момент Паневритмията се наблюдава отгоре, може да се видят движения, които почти буквално наподобяват спираловидните движения на ръкавите на нашата галактика Млечен път и движенията, породени от социалния живот на звездните системи с техните собствени, локални Ангелски йерархии. На практика духовно търсещият, които играе Паневритмия, чрез този конкретен смислов ключ съзнателно инициира в себе си един вид космическо разширение на съзнанието. По този начин душата придобива една полезна подготовка за процесите, които настъпват едва след смъртта - процеси описани подробно в трудовете на Рудолф Щайнер.
към текста >>
А навлизането на
душата
сред необятните звездни простори на нашата галактика Млечен път може да се преживее чрез третата част на Паневритмията - Пентаграм.
(ii) Ако се приложи един друг езотеричен ключ, подробно обяснен от Рудолф Щайнер - т.нар. пространствен ключ, в трите части на Паневритмията могат да се съзерцават трите пространствени области на Космоса от геоцентрична гледна точка. Първата част с нейните двадесет и осем упражнения описва плавния, разширяващ се преход, който извършва човешката душа след смъртта си - от Земно-лунната сфера до Сатурновата сфера, като трябва да се има предвид, че всяка от тези сфери има свой физичен, етерен, астрален и идеен план. Срещата на все повече разширяващата се в космичните простори душа с дванадесетте извора на Христовата макрокосмична мъдрост, т.е. с дванадесетте Херувима, обградили нашата Слънчева система, може красиво да се преживее чрез втората част на Паневритмията - Слънчеви лъчи.
А навлизането на
душата
сред необятните звездни простори на нашата галактика Млечен път може да се преживее чрез третата част на Паневритмията - Пентаграм.
Ако в този момент Паневритмията се наблюдава отгоре, може да се видят движения, които почти буквално наподобяват спираловидните движения на ръкавите на нашата галактика Млечен път и движенията, породени от социалния живот на звездните системи с техните собствени, локални Ангелски йерархии. На практика духовно търсещият, които играе Паневритмия, чрез този конкретен смислов ключ съзнателно инициира в себе си един вид космическо разширение на съзнанието. По този начин душата придобива една полезна подготовка за процесите, които настъпват едва след смъртта - процеси описани подробно в трудовете на Рудолф Щайнер. Ето защо Паневритмията може да се нарече социално-космогонично явление, разгърнало се в условията на съвременното езотерично християнство. (iii) Паневритмията може да се съзерцава не само от макрокосмична гледна точка.
към текста >>
По този начин
душата
придобива една полезна подготовка за процесите, които настъпват едва след смъртта - процеси описани подробно в трудовете на Рудолф Щайнер.
Срещата на все повече разширяващата се в космичните простори душа с дванадесетте извора на Христовата макрокосмична мъдрост, т.е. с дванадесетте Херувима, обградили нашата Слънчева система, може красиво да се преживее чрез втората част на Паневритмията - Слънчеви лъчи. А навлизането на душата сред необятните звездни простори на нашата галактика Млечен път може да се преживее чрез третата част на Паневритмията - Пентаграм. Ако в този момент Паневритмията се наблюдава отгоре, може да се видят движения, които почти буквално наподобяват спираловидните движения на ръкавите на нашата галактика Млечен път и движенията, породени от социалния живот на звездните системи с техните собствени, локални Ангелски йерархии. На практика духовно търсещият, които играе Паневритмия, чрез този конкретен смислов ключ съзнателно инициира в себе си един вид космическо разширение на съзнанието.
По този начин
душата
придобива една полезна подготовка за процесите, които настъпват едва след смъртта - процеси описани подробно в трудовете на Рудолф Щайнер.
Ето защо Паневритмията може да се нарече социално-космогонично явление, разгърнало се в условията на съвременното езотерично християнство. (iii) Паневритмията може да се съзерцава не само от макрокосмична гледна точка. Към нея може да се подходи и от микрокосмична, дори от физиологична гледна точка. Чрез трите части на Паневритмията могат да се съзерцават трите структурни нива в човека: волева област на крайниците, ритмична област и глава. Ако се използват окултните описания, които Рудолф Щайнер дава за процесите на образуване на гръбначния и главния мозък, може да се достигне и до реалността, че Първата част на Паневритмията с нейните двадесет и осем упражнения е пряко свързана с описаните от него двадесет и осем (плюс три) двойки нервни пътища, излизащи от гръбначния мозък.119 В дванадесетте лъча на втората част на Паневритмията може да се съзерцават дванадесетте двойки нервни пътища на черепно-мозъчната нервна система.
към текста >>
И както цялостният организъм на човешкото тяло се използва от Аз-а на човека, за да се прояви съвкупността от добродетели на неговата
душа
, така след първите две, така да се каже, физиологични части на Паневритмията следва третата част Пентаграм, която демонстрира сумарното действие на петте етерни силови потоци, разгръщащи се като пет принципа: Истина, Правда, Любов, Мъдрост и Добродетел.
Ето защо Паневритмията може да се нарече социално-космогонично явление, разгърнало се в условията на съвременното езотерично християнство. (iii) Паневритмията може да се съзерцава не само от макрокосмична гледна точка. Към нея може да се подходи и от микрокосмична, дори от физиологична гледна точка. Чрез трите части на Паневритмията могат да се съзерцават трите структурни нива в човека: волева област на крайниците, ритмична област и глава. Ако се използват окултните описания, които Рудолф Щайнер дава за процесите на образуване на гръбначния и главния мозък, може да се достигне и до реалността, че Първата част на Паневритмията с нейните двадесет и осем упражнения е пряко свързана с описаните от него двадесет и осем (плюс три) двойки нервни пътища, излизащи от гръбначния мозък.119 В дванадесетте лъча на втората част на Паневритмията може да се съзерцават дванадесетте двойки нервни пътища на черепно-мозъчната нервна система.
И както цялостният организъм на човешкото тяло се използва от Аз-а на човека, за да се прояви съвкупността от добродетели на неговата
душа
, така след първите две, така да се каже, физиологични части на Паневритмията следва третата част Пентаграм, която демонстрира сумарното действие на петте етерни силови потоци, разгръщащи се като пет принципа: Истина, Правда, Любов, Мъдрост и Добродетел.
Ето защо може да се каже, че чрез Паневритмията духовният изследовател може да навлезе в свещените мистерии на своя физиологически микрокосмос. Нещо повече, чрез Паневритмията може да се постигне едно интимно преживяване на космофизиологичната структура на Великия космичен човек - Христос. (iv) Ако човек се запознае задълбочено и систематично с описанията, които в редица свои лекции Рудолф Щайнер дава за духовните светове (по-специално в книгата Теософия), ще може да оформи един друг смислов ключ в своето съзнание - ключ, разкриващ структурата на Битието. От антропософията е известно, че освен физическият, има и астрален план, който Рудолф Щайнер нарича още Свят на душите; освен това има Свят на духовете и още по-висш Свят на Провидението, който е известен още с името План Будхи. Физическият свят има седморна структура (земна, водна и въздушна стихии, топлинен, светлинен, химичен и жизнен етер).
към текста >>
Няма и в Космоса навън, и вътре в мистичните дълбочини на
душата
по-пълно изявление на Любовта от онова, което ние олицетворяваме в Христа.
Всеки, който желае може, да помогне на тази инициатива. До този момент приблизително десет процента (около 400 беседи и лекции), предимно встъпителните неделни проповеди от поредицата Сила и Живот и първите школски годишнини на Младежкия и Общ окултен клас, са вече преведени на английски и са свободно достъпни в своите предфинални файлове. Достъпът до преводите е възможен на интернет адреса на официалния сайт на Общество Бяло Братство - България: http://www.BeinsaDouno.org http://www.PeterDeunov.com http://www.EsotericChristianity.com Директният и пряк достъп до английските преводи е: http://www.BeinsaDouno.org/translations.htm Също така са налични и свободно достъпни няколко десетки преводи на руски, немски, френски, испански, полски, словашки и гръцки. В момента се подготвя за печат и английски превод на основополагащата панорамна книга „Учителя", която е съставена и издадена от най-близките ученици на Учителя Петър Дънов. Ще завършим тази шава с два оригинални цитата от Словото на Учителя Беинса Дуно на тема Второ пришествие на Христос, като поздравяваме със светъл братски поздрав в Христа всеки антропософ, искрено търсещ Словото и мистериите на Бодхисатва Майтрея! Живият Христос е изявление на Бога, изявление на Любовта.
Няма и в Космоса навън, и вътре в мистичните дълбочини на
душата
по-пълно изявление на Любовта от онова, което ние олицетворяваме в Христа.
Христос със Своето идване на Земята искаше да даде образ на Божията Любов. Той не можеше да я изкаже с думи. Не само до Христа, но и след Христа нямаше човек с по-голяма Любов от Неговата. Това искаше Христос - да изрази Божията Любов и да я донесе на Земята. Христос внесе Любовта в света.
към текста >>
Любовта като един велик принцип трябва да се изяви в човешката
душа
и само тогава можем да се съединим с Христа.
Христос сега работи. Подтикът на Христа постепенно ще прониква в човека и ще поеме ръководството при по-нататъшното развитие на човечеството. Сега ние се намираме още в началото на това. В бъдеще християнството - но не външното, официално християнство, но мистичното, езотеричното християнство - ще бъде мирова религия за цялото човечество. Христос ще се постави в центъра на Новата култура.
Любовта като един велик принцип трябва да се изяви в човешката
душа
и само тогава можем да се съединим с Христа.
Едно се иска от всички хора - да се свържат с Христа. Свържете ли се с Него, Той ще бъде с вас до скончанието на века. Той е врата, която води човека от преходното към непреходното, от видимото към невидимото, от омразата към Любовта. Когато почувствате Неговата Любов, земният ви живот ще се осмисли. Тогава умът ви ще просветне, вие ще придобиете Светлината на Новия живот и ще почнете да разбирате.
към текста >>
Това се прави единствено в името на Михаеличната свобода и научния подход към духовността в съвременните условия в епохата на Съзнаващата
душа
.
Той носи Любов, Мъдрост, Знание, Свобода. Светлината на Христа пронизва навсякъде! Бележки 1. Още в самото начало е необходимо да опишем използваните духовно-научни методи, с които са получени и разработени настоящите идеи: (i) изследване и мащабно търсене в езотеричните текстове; (ii) духовно-научно анализиране и съпоставяне на натрупаните данни; (iii) оформяне на обобщаващи тези и теореми; (iv) прилагане на принципа на съответствието и аналогията в условията на свободни имагинативни размишления; кулминация на този процес е възприемане на инспиративни мисли и идеи от качествено ново естество (не става въпрос за имагинативно и инспиративно съзнание от най-чист вид, а за първи стъпки в тази посока); (v) разсъждение, обсъждане и проверка на новооткритите данни в група, както и изнасяне на лекции и подготвяне на семинари и дискусии в по-широк кръг по разработени теми и идеи; (vi) причинно-следствено наблюдение на живота в новосъздадената духовно-научна атмосфера; (vii) насочено наблюдение дали новите разработки служат на центриращия Христов принцип, или на полярните луциферични ариманични влияния и дали новите разработки служат на Михаилично космополитните цели за постигането на единна и цялостна общочовешка духовност, центрирана в езотеричното християнство. За да бъде настоящата глава максимално прецизна и точна, при изнасянето на дадена информация, имаща свой източник в някой антропософски труд, се посочва каталожен номер и дата на лекция в книгата. Когато се изнася нова теза, получена след интензивна работа с гореописаните методи, се използва знакът [*] като индекс.
Това се прави единствено в името на Михаеличната свобода и научния подход към духовността в съвременните условия в епохата на Съзнаващата
душа
.
Екипът, разработил настоящите идеи, по никакъв начин не желае да ги натрапва на читателя с антропософски интереси, а напротив, смирено се надява те да бъдат разгледани като опит за свободно и индивидуално навлизане в широките пространства на духовно-научния океан на съвременното езотерично християнство. 2. Виж GA 130, бележки от сказка, изнесена на 28.11.1911, Щутгарт. 3. Виж GA 93а, 27.10.1905. 4. Виж на много места в GA 45 („Антропософия. Фрагмент от 1910 година", Дорнах, 1970) и по-специално стр.
към текста >>
Беседа „Пробуждане на човешката
душа
", в „Поучаваше ги", неделни беседи, 1923 г. 87.
ISBN 954-8139-10-3. 84. Протоколи от годишната среща на Веригата на Бялото Братство, Велико Търново, 15-18.08.1912. ISBN 954-8139-10-3. 85. Протоколи от годишната среща на Веригата на Бялото Братство, Велико Търново, 10.08.1914. ISBN 954-8139-10-3. 86.
Беседа „Пробуждане на човешката
душа
", в „Поучаваше ги", неделни беседи, 1923 г. 87.
Из книгата „Акордиране на човешката душа", том I, глава „Път на Учителя". ISBN 954-744-001-2. 88. Виж G4 730, 21.09.1911. 89. Виж мемоари на Борис Николов, един от най-близките ученици на Учителя Петър Дънов, в „Изгревът на Бялото Братство", ИК „Житен клас", София,1995, том 3, стр. 77-79, ISBN 954-90041-2-0 - том III. 90.
към текста >>
Из книгата „Акордиране на човешката
душа
", том I, глава „Път на Учителя".
Протоколи от годишната среща на Веригата на Бялото Братство, Велико Търново, 15-18.08.1912. ISBN 954-8139-10-3. 85. Протоколи от годишната среща на Веригата на Бялото Братство, Велико Търново, 10.08.1914. ISBN 954-8139-10-3. 86. Беседа „Пробуждане на човешката душа", в „Поучаваше ги", неделни беседи, 1923 г. 87.
Из книгата „Акордиране на човешката
душа
", том I, глава „Път на Учителя".
ISBN 954-744-001-2. 88. Виж G4 730, 21.09.1911. 89. Виж мемоари на Борис Николов, един от най-близките ученици на Учителя Петър Дънов, в „Изгревът на Бялото Братство", ИК „Житен клас", София,1995, том 3, стр. 77-79, ISBN 954-90041-2-0 - том III. 90. Из разговор с Учителя Беинса Дуно в дома на Лазар Котев на 8.08.1920 г., публикуван в спомените и стенографските записки на Борис Николов, един от най-близките ученици на Учителя. 91.
към текста >>
32.
Словото на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) като проява на Бодхисатва Майтрея
 
- Филип Филипов
А Михаил е военоначалникът, Гавраил - вестителят." Няколко реда по-долу може да се прочете: „Тук няма никакъв Дънов, а Аз, Господ, който се проявявам чрез неговата
душа
." При исторически паралел между разглеждания от нас подпериод и съответния му по време период от дейността на Р.
Вторият подпериод условно може да бъде наречен начало на мистерията на Етерния Христос. Обществото, учредено през 1897 г., започва да се именува Синархическа верига и да провежда ежегодно през август свои срещи във Варна. В протоколите от годишната среща на Веригата през 1906 г. се говори за три празни стола в стаята за събрания, предназначени затри свръхсетивни същества1 По техен повод протоколчикът записва следното: „Тия трима Приятели носят името Все, а Учителя Беинса Дуно пояснява: „Вce значи Емануил, т.е. Господ с нас и между нас, който ни учи; Той е Великият Учител и Спасител.
А Михаил е военоначалникът, Гавраил - вестителят." Няколко реда по-долу може да се прочете: „Тук няма никакъв Дънов, а Аз, Господ, който се проявявам чрез неговата
душа
." При исторически паралел между разглеждания от нас подпериод и съответния му по време период от дейността на Р.
Щайнер могат да се открият редица съответствия. Безспорно най-съществен е историческият факт, че на 5 декември 1907 г. Р. Щайнер за първи път разкрива в свой лекционен цикъл космическата мистерия на Архангел Михаил като Слънчев лик на Христос, водач на Небесната интелигенция и Дух на Времето на нашата епоха, датираща от 1879 г. През май 1907 г. Щайнер се отделя от Теософското общество, а на 1 юни 1907 г.
към текста >>
И затова жилището на
душата
са белите дробове.
Щайнер за първи път разкрива в свой лекционен цикъл космическата мистерия на Архангел Михаил като Слънчев лик на Христос, водач на Небесната интелигенция и Дух на Времето на нашата епоха, датираща от 1879 г. През май 1907 г. Щайнер се отделя от Теософското общество, а на 1 юни 1907 г. обявява разделянето на Езотеричната школа на Западна и Източна. През същата тази година в протоколите на годишната среща на Веригата от 16 август Учителя Беинса Дуно съобщава: „Днес ще сформираме Веригата в Астралния свят..."11 В протоколите от годишната среща през следващата, 1908 г., може да се прочете: „Христос беше, който вдъхна Дух в устата на човека, на Адам.
И затова жилището на
душата
са белите дробове.
Между тия дробове е сърцето, гдето е седалището на душата..." (11 август)12. През 1909 г. началото на мистерията на Етерния Христос като че ли достига своя апогей. На годишната среща на Веригата Учителя Беинса Дуно показва на присъстващите малък двуостър меч, езотеричен символ на пълното Аз-ово съзнание, донесено от Христос, и изговаря знаменателна фраза: ,Да едната страна на камата е нарисуван човешкият знак, а от другата - знакът на Веригата. Това е Силата Господня, с този нож обсаждаме Варна" (16 август)13 На 13 юни следващата година в Християния Р.
към текста >>
Между тия дробове е сърцето, гдето е седалището на
душата
..." (11 август)12.
През май 1907 г. Щайнер се отделя от Теософското общество, а на 1 юни 1907 г. обявява разделянето на Езотеричната школа на Западна и Източна. През същата тази година в протоколите на годишната среща на Веригата от 16 август Учителя Беинса Дуно съобщава: „Днес ще сформираме Веригата в Астралния свят..."11 В протоколите от годишната среща през следващата, 1908 г., може да се прочете: „Христос беше, който вдъхна Дух в устата на човека, на Адам. И затова жилището на душата са белите дробове.
Между тия дробове е сърцето, гдето е седалището на
душата
..." (11 август)12.
През 1909 г. началото на мистерията на Етерния Христос като че ли достига своя апогей. На годишната среща на Веригата Учителя Беинса Дуно показва на присъстващите малък двуостър меч, езотеричен символ на пълното Аз-ово съзнание, донесено от Христос, и изговаря знаменателна фраза: ,Да едната страна на камата е нарисуван човешкият знак, а от другата - знакът на Веригата. Това е Силата Господня, с този нож обсаждаме Варна" (16 август)13 На 13 юни следващата година в Християния Р. Щайнер открито обявява, че тъкмо отминалата 1909 г.
към текста >>
Познавам
душата
на българския народ и не искам да му създавам карма" (19 август)14 Период 1910-1916.
По-нататък в протоколите от историческата 1909 г. могат да се прочетат реплики, изказани по повод личността на Учителя Беинса Дуно: „Не искам да знаете кой именно съм аз; желанието ми е други да говорят за това, не искам да бъда известен. Ако искам това, ще отворя очите на двама човека и те ще разкажат кой съм. Но ако се повдигне едно гонение, колко души от вас ще изтърпите? Затова не искам да ви поставям на плъзгава почва, избягвам това.
Познавам
душата
на българския народ и не искам да му създавам карма" (19 август)14 Период 1910-1916.
Третият подпериод в историческото разгръщане на нашата теза може да бъде наречен условно период на преживяване на Етерния Христос. Настъпват драматични размествания във времето и пространството: дейността на Учителя Беинса Дуно напуска Варна и се съсредоточава във Велико Търново - града, който той нарича сърце на България. Може би затова в Словото му започват да звучат директни образни внушения за живия Христос. На годишната среща на Веригата в Търново през 1911 г. той казва думи, в които по неповторим начин е формулиран методът Сине мой, дай ми сърцето си: „Дайте правилен отговор, защото сега Господ ви говори.
към текста >>
Това е Христос... Когато ви говори Христос, вие ще усещате това нещо откъм лъжичката, близо до сърцето и идващо отвътре на вашата
душа
... Всеки ден се съсредоточавайте по известен въпрос, четете Евангелието и мислете за Христа... Като се въодушевите от всичко това, Христос ще започне да се вселява във вас" (13 август).18 Период 1917-1923.
Сега аз ви оставям този Човек: ще Го приемете ли, или разпиете, ще Го пуснете ли, или ще кажете: ,Де Го искаме" - този е въпросът, който трябва да решите. Ако кажете: „Пуснете Го, той е наш Господ", вие сте разрешили въпроса и ще дойде благословението."17 Същата година, на срещата на Веригата в Търново, Учителя Беинса Дуно възвестява: „Христос сега слиза от Божествения свят към нас... Вие сега искате да видите Христа, но мнозина от вас са Го виждали, дори са Го виждали много пъти, но почти винаги са казвали: „Може да не е Той, може да е друг"... Христос е тук и аз бих желал да са отворени вашите очи" (10 август). „Необходимо е да изговаряме Името на Исуса Христа за нас и за другите, защото това Име предизвиква онези Принципи във Вселената, които творят... С произнасянето Му съзнателно и с благоговение повикваме деветте Ангелски чина да работят всички заедно." (11 август). „Как да намерим Христа? Ами това тихо шепнене, което често пъти имате, какво е?
Това е Христос... Когато ви говори Христос, вие ще усещате това нещо откъм лъжичката, близо до сърцето и идващо отвътре на вашата
душа
... Всеки ден се съсредоточавайте по известен въпрос, четете Евангелието и мислете за Христа... Като се въодушевите от всичко това, Христос ще започне да се вселява във вас" (13 август).18 Период 1917-1923.
Четвъртият подпериод от историческия анализ може условно да бъде наречен период на Школата на Бодхисатва Майтрея. През 1917 г. правителството интернира Учителя Беинса Дуно във Варна под предлог, че учението му разколебава бойния дух на българските войници по фронтовете на Първата световна война. По-нататък анализът ни се разгръща в следвоенните години и е непосредствено свързан с прииждането на ново поколение от ученици, родени в последната декада на XIX и първите години на XX век. Синархическата верига вече се нарича Всемирно Бяло Братство.
към текста >>
В него с величествен мащаб се описва пътя от Съзнателната
душа
към Духа-Себе, т.е.
Овладяването на двата горни етера, които според антропософската наука са върнати на човечеството чрез Христовата жертва на Голгота, на практика извеждат съвременното съзнание на качествено нов еволюционен етап. Западноевропейската християнска традиция го нарича ученичество, а Учителя Беинса Дуно - Път на ученика. През 1926 г. се появяват първите постройки на селището Изгрев край София, където Учителя Беинса Дуно центрира дейността на езотеричната си школа. На следващата, 1927 г., там прозвучава знаменитият цикъл от съборни беседи, озаглавени Пътят на Ученика.
В него с величествен мащаб се описва пътя от Съзнателната
душа
към Духа-Себе, т.е.
към Тялото на Любовта: „Ние разделяме хората на четири категории: старозаветни, новозаветни, праведни и ученици... Старозаветният живот тече във вашите вени и в дебелото черво... Новозаветният живот тече във вашите бели дробове, простира се и във вашата симпатикова нервна система, в слънчевия възел. Животът на праведния обхваща долните пластове на мозъка, а животът, който обуславя Пътя на ученика, тече във висшите слоеве на мозъка..." (19 август).21 В четирите категории хора лесно могат да бъдат открити аналогии с основни термини от антропософската наука: на старозаветните хора, в които функционира принципът на Любовта, явно съответства онази организация, която Р. ГЦайнер нарича Сетивна душа; на новозаветните хора, в които функционира принципът на Светлината, съответства Разсъдъчната душа; на праведните, в които функционира принципът на Мира, съответства Съзнаващата душа, в чиято епоха самите ние днес живеем; на учениците, в които функционира принципът на Радостта, съответства Духът-Себе или т.нар. Тяло на Любовта. На 23 октомври 1929 г.
към текста >>
ГЦайнер нарича Сетивна
душа
; на новозаветните хора, в които функционира принципът на Светлината, съответства Разсъдъчната
душа
; на праведните, в които функционира принципът на Мира, съответства Съзнаващата
душа
, в чиято епоха самите ние днес живеем; на учениците, в които функционира принципът на Радостта, съответства Духът-Себе или т.нар.
се появяват първите постройки на селището Изгрев край София, където Учителя Беинса Дуно центрира дейността на езотеричната си школа. На следващата, 1927 г., там прозвучава знаменитият цикъл от съборни беседи, озаглавени Пътят на Ученика. В него с величествен мащаб се описва пътя от Съзнателната душа към Духа-Себе, т.е. към Тялото на Любовта: „Ние разделяме хората на четири категории: старозаветни, новозаветни, праведни и ученици... Старозаветният живот тече във вашите вени и в дебелото черво... Новозаветният живот тече във вашите бели дробове, простира се и във вашата симпатикова нервна система, в слънчевия възел. Животът на праведния обхваща долните пластове на мозъка, а животът, който обуславя Пътя на ученика, тече във висшите слоеве на мозъка..." (19 август).21 В четирите категории хора лесно могат да бъдат открити аналогии с основни термини от антропософската наука: на старозаветните хора, в които функционира принципът на Любовта, явно съответства онази организация, която Р.
ГЦайнер нарича Сетивна
душа
; на новозаветните хора, в които функционира принципът на Светлината, съответства Разсъдъчната
душа
; на праведните, в които функционира принципът на Мира, съответства Съзнаващата
душа
, в чиято епоха самите ние днес живеем; на учениците, в които функционира принципът на Радостта, съответства Духът-Себе или т.нар.
Тяло на Любовта. На 23 октомври 1929 г. Учителя Беинса Дуно изнася пред Общия окултен клас лекцията Център на Живота: ,Довек не може да измени посоката на своя живот, ако не разбира законите на своите мисли и желания. Човек не може да трансформира една своя мисъл в благородно желание или едно свое желание - в светла мисъл, ако няма един център или една свещена идея, към които да се стреми... Кой може да бъде център на човешките мисли и желания? - Христос.
към текста >>
Явно се налага той да бъде познат с гносеологичните възможности на съвременната културна епоха, която антропософската наука определя като епоха на Съзнаващата
душа
.
Щайнер: „Не аз, а Христос в мен." В един друг разговор за Христос Учителя Беинса Дуно внася кардинална промяна: „За учениците този стих трябва да се измени. Хубаво е в този стих да се изостави частичката не и той да гласи така: „Аз се уча от Христа, уча се от това, което Той върши в мен."25 Историческото разгръщане на нашата теза, според която Словото на Учителя Беинса Дуно може да се разглежда като проява на Бодхисатвата на XX век, оформя няколко дискусионни проблема. Преди всичко се налага заключението, че персоналното посочване на Бодхисатва Майтрея е актуална съвременна необходимост. Най-силният довод е, че антропософската наука го определя като най-пълен и достоверен източник на духовно-научни и методологични знания за най-значителното събитие на съвремието ни -мистерията на Етерния Христос. По редица причини антропософската наука не посочва персонално кой е Бодхисатва Майтрея.
Явно се налага той да бъде познат с гносеологичните възможности на съвременната културна епоха, която антропософската наука определя като епоха на Съзнаващата
душа
.
Необходимо е обаче да се направи едно детайлно разграничение. Антропософската наука разглежда проблема чрез имагинашвно и инспирагивно съзнание, нейният гносеологичен подход е позитивистичен, поради което тя разпознава Бодхисатва Майтрея и описва неговите характеристики и мисия. Съвсем различно е състоянието на съзнанието при съвременния човек: той разглежда проблема с възможностите на Съзнаващата душа, неговият гносеологичен подход е мисленето, поради което той преживява Словото на Бодхисатва Майтрея единствено в тъканта на своето мислене. Следователно може да се каже, че в антропософската наука Бодхисатва Майтрея се разпознава, а в Съзнаващата душа той се преживява. С други думи, подходът към нашата теза безусловно изисква строго разграничение меязду термините разпознаване и преживяване.
към текста >>
Съвсем различно е състоянието на съзнанието при съвременния човек: той разглежда проблема с възможностите на Съзнаващата
душа
, неговият гносеологичен подход е мисленето, поради което той преживява Словото на Бодхисатва Майтрея единствено в тъканта на своето мислене.
Най-силният довод е, че антропософската наука го определя като най-пълен и достоверен източник на духовно-научни и методологични знания за най-значителното събитие на съвремието ни -мистерията на Етерния Христос. По редица причини антропософската наука не посочва персонално кой е Бодхисатва Майтрея. Явно се налага той да бъде познат с гносеологичните възможности на съвременната културна епоха, която антропософската наука определя като епоха на Съзнаващата душа. Необходимо е обаче да се направи едно детайлно разграничение. Антропософската наука разглежда проблема чрез имагинашвно и инспирагивно съзнание, нейният гносеологичен подход е позитивистичен, поради което тя разпознава Бодхисатва Майтрея и описва неговите характеристики и мисия.
Съвсем различно е състоянието на съзнанието при съвременния човек: той разглежда проблема с възможностите на Съзнаващата
душа
, неговият гносеологичен подход е мисленето, поради което той преживява Словото на Бодхисатва Майтрея единствено в тъканта на своето мислене.
Следователно може да се каже, че в антропософската наука Бодхисатва Майтрея се разпознава, а в Съзнаващата душа той се преживява. С други думи, подходът към нашата теза безусловно изисква строго разграничение меязду термините разпознаване и преживяване. Както многократно беше посочено дотук, за антропософската наука главната отличителна черта на Бодхисатва Майтрея е мистерията на Етерния Христос, а Аз-ът на Бодхисатвата, т.е. неговото Слово е микрокосмично преживяване на Христос. От друга страна, антропософията твърди, че най-истинска представа за тайната на Аз-а може да ни бъде внушена преди всичко чрез евангелската фраза: „В началото бе Словото".
към текста >>
Следователно може да се каже, че в антропософската наука Бодхисатва Майтрея се разпознава, а в Съзнаващата
душа
той се преживява.
По редица причини антропософската наука не посочва персонално кой е Бодхисатва Майтрея. Явно се налага той да бъде познат с гносеологичните възможности на съвременната културна епоха, която антропософската наука определя като епоха на Съзнаващата душа. Необходимо е обаче да се направи едно детайлно разграничение. Антропософската наука разглежда проблема чрез имагинашвно и инспирагивно съзнание, нейният гносеологичен подход е позитивистичен, поради което тя разпознава Бодхисатва Майтрея и описва неговите характеристики и мисия. Съвсем различно е състоянието на съзнанието при съвременния човек: той разглежда проблема с възможностите на Съзнаващата душа, неговият гносеологичен подход е мисленето, поради което той преживява Словото на Бодхисатва Майтрея единствено в тъканта на своето мислене.
Следователно може да се каже, че в антропософската наука Бодхисатва Майтрея се разпознава, а в Съзнаващата
душа
той се преживява.
С други думи, подходът към нашата теза безусловно изисква строго разграничение меязду термините разпознаване и преживяване. Както многократно беше посочено дотук, за антропософската наука главната отличителна черта на Бодхисатва Майтрея е мистерията на Етерния Христос, а Аз-ът на Бодхисатвата, т.е. неговото Слово е микрокосмично преживяване на Христос. От друга страна, антропософията твърди, че най-истинска представа за тайната на Аз-а може да ни бъде внушена преди всичко чрез евангелската фраза: „В началото бе Словото". Следователно единствено за антропософската наука мисията на Бодхисатва Майтрея се разпознава имагинашвно и инспирагивно като възвестяване на Етерното пришествие на Христос.
към текста >>
Съзнаващата
душа
обаче не притежава способност да разграничи Етерното пришествие от Аз-а на Бодхисатвата и ги преживява като едно и също нещо, т.е.
С други думи, подходът към нашата теза безусловно изисква строго разграничение меязду термините разпознаване и преживяване. Както многократно беше посочено дотук, за антропософската наука главната отличителна черта на Бодхисатва Майтрея е мистерията на Етерния Христос, а Аз-ът на Бодхисатвата, т.е. неговото Слово е микрокосмично преживяване на Христос. От друга страна, антропософията твърди, че най-истинска представа за тайната на Аз-а може да ни бъде внушена преди всичко чрез евангелската фраза: „В началото бе Словото". Следователно единствено за антропософската наука мисията на Бодхисатва Майтрея се разпознава имагинашвно и инспирагивно като възвестяване на Етерното пришествие на Христос.
Съзнаващата
душа
обаче не притежава способност да разграничи Етерното пришествие от Аз-а на Бодхисатвата и ги преживява като едно и също нещо, т.е.
като Слово на Бодхисатва Майтрея. Идентичността на Етерния Христос със Словото на Бодхисатвата на XX век може би е първият ключов извод, който се налага при анализа на нашата теза. По-нататък е необходимо да се повтори, че и антропософската наука, и Словото на Бодхисатва Майтрея се случват в епохата на Съзнаващата душа, т.е. те са адресирани към гносеологичните възможности на Съзнаващата душа в съвременния човек. Олук неизбежно се налага следното твърдение: само на антропософската наука е присъщо да оповестява Етерното пришествие на Христос като събитие, докато на Словото на Бодхисатва Майтрея е присъщо да бъде преживявано от Съзнаващата душа по такъв начин, че самото то да генерира в нея това етерно събитие.
към текста >>
По-нататък е необходимо да се повтори, че и антропософската наука, и Словото на Бодхисатва Майтрея се случват в епохата на Съзнаващата
душа
, т.е.
От друга страна, антропософията твърди, че най-истинска представа за тайната на Аз-а може да ни бъде внушена преди всичко чрез евангелската фраза: „В началото бе Словото". Следователно единствено за антропософската наука мисията на Бодхисатва Майтрея се разпознава имагинашвно и инспирагивно като възвестяване на Етерното пришествие на Христос. Съзнаващата душа обаче не притежава способност да разграничи Етерното пришествие от Аз-а на Бодхисатвата и ги преживява като едно и също нещо, т.е. като Слово на Бодхисатва Майтрея. Идентичността на Етерния Христос със Словото на Бодхисатвата на XX век може би е първият ключов извод, който се налага при анализа на нашата теза.
По-нататък е необходимо да се повтори, че и антропософската наука, и Словото на Бодхисатва Майтрея се случват в епохата на Съзнаващата
душа
, т.е.
те са адресирани към гносеологичните възможности на Съзнаващата душа в съвременния човек. Олук неизбежно се налага следното твърдение: само на антропософската наука е присъщо да оповестява Етерното пришествие на Христос като събитие, докато на Словото на Бодхисатва Майтрея е присъщо да бъде преживявано от Съзнаващата душа по такъв начин, че самото то да генерира в нея това етерно събитие. Способността на Бодхисатвата на XX век със Словото си сам да създава етерно преживяване на Христос в слушателите си е вторият ключов извод в анализа на нашата теза. С други думи, Съзнаващата душа днес преживява Словото на Бодхисатва Майтрея и тъканта на самото това преживяване е идентична с преживяването на Етерния Христос. Подхождайки към Словото аналитично, веднага прави впечатление, че на Учителя Беинса Дуно са присъщи език, стил и семантичност, предназначени не да оповестяват факти от духовната наука (както е основно в лекциите на Р.
към текста >>
те са адресирани към гносеологичните възможности на Съзнаващата
душа
в съвременния човек.
Следователно единствено за антропософската наука мисията на Бодхисатва Майтрея се разпознава имагинашвно и инспирагивно като възвестяване на Етерното пришествие на Христос. Съзнаващата душа обаче не притежава способност да разграничи Етерното пришествие от Аз-а на Бодхисатвата и ги преживява като едно и също нещо, т.е. като Слово на Бодхисатва Майтрея. Идентичността на Етерния Христос със Словото на Бодхисатвата на XX век може би е първият ключов извод, който се налага при анализа на нашата теза. По-нататък е необходимо да се повтори, че и антропософската наука, и Словото на Бодхисатва Майтрея се случват в епохата на Съзнаващата душа, т.е.
те са адресирани към гносеологичните възможности на Съзнаващата
душа
в съвременния човек.
Олук неизбежно се налага следното твърдение: само на антропософската наука е присъщо да оповестява Етерното пришествие на Христос като събитие, докато на Словото на Бодхисатва Майтрея е присъщо да бъде преживявано от Съзнаващата душа по такъв начин, че самото то да генерира в нея това етерно събитие. Способността на Бодхисатвата на XX век със Словото си сам да създава етерно преживяване на Христос в слушателите си е вторият ключов извод в анализа на нашата теза. С други думи, Съзнаващата душа днес преживява Словото на Бодхисатва Майтрея и тъканта на самото това преживяване е идентична с преживяването на Етерния Христос. Подхождайки към Словото аналитично, веднага прави впечатление, че на Учителя Беинса Дуно са присъщи език, стил и семантичност, предназначени не да оповестяват факти от духовната наука (както е основно в лекциите на Р. Щайнер), а да бъдат преживявани в тъканта на мисленето на Съзнаващата душа като Етерно пришествие на Христос.
към текста >>
Олук неизбежно се налага следното твърдение: само на антропософската наука е присъщо да оповестява Етерното пришествие на Христос като събитие, докато на Словото на Бодхисатва Майтрея е присъщо да бъде преживявано от Съзнаващата
душа
по такъв начин, че самото то да генерира в нея това етерно събитие.
Съзнаващата душа обаче не притежава способност да разграничи Етерното пришествие от Аз-а на Бодхисатвата и ги преживява като едно и също нещо, т.е. като Слово на Бодхисатва Майтрея. Идентичността на Етерния Христос със Словото на Бодхисатвата на XX век може би е първият ключов извод, който се налага при анализа на нашата теза. По-нататък е необходимо да се повтори, че и антропософската наука, и Словото на Бодхисатва Майтрея се случват в епохата на Съзнаващата душа, т.е. те са адресирани към гносеологичните възможности на Съзнаващата душа в съвременния човек.
Олук неизбежно се налага следното твърдение: само на антропософската наука е присъщо да оповестява Етерното пришествие на Христос като събитие, докато на Словото на Бодхисатва Майтрея е присъщо да бъде преживявано от Съзнаващата
душа
по такъв начин, че самото то да генерира в нея това етерно събитие.
Способността на Бодхисатвата на XX век със Словото си сам да създава етерно преживяване на Христос в слушателите си е вторият ключов извод в анализа на нашата теза. С други думи, Съзнаващата душа днес преживява Словото на Бодхисатва Майтрея и тъканта на самото това преживяване е идентична с преживяването на Етерния Христос. Подхождайки към Словото аналитично, веднага прави впечатление, че на Учителя Беинса Дуно са присъщи език, стил и семантичност, предназначени не да оповестяват факти от духовната наука (както е основно в лекциите на Р. Щайнер), а да бъдат преживявани в тъканта на мисленето на Съзнаващата душа като Етерно пришествие на Христос. Следователно познаваемостта на Словото на Учителя Беинса Дуно е по-близка до съвременното възприемане на музиката, отколкото до възприемането на другите видове изкуства или науки.
към текста >>
С други думи, Съзнаващата
душа
днес преживява Словото на Бодхисатва Майтрея и тъканта на самото това преживяване е идентична с преживяването на Етерния Христос.
Идентичността на Етерния Христос със Словото на Бодхисатвата на XX век може би е първият ключов извод, който се налага при анализа на нашата теза. По-нататък е необходимо да се повтори, че и антропософската наука, и Словото на Бодхисатва Майтрея се случват в епохата на Съзнаващата душа, т.е. те са адресирани към гносеологичните възможности на Съзнаващата душа в съвременния човек. Олук неизбежно се налага следното твърдение: само на антропософската наука е присъщо да оповестява Етерното пришествие на Христос като събитие, докато на Словото на Бодхисатва Майтрея е присъщо да бъде преживявано от Съзнаващата душа по такъв начин, че самото то да генерира в нея това етерно събитие. Способността на Бодхисатвата на XX век със Словото си сам да създава етерно преживяване на Христос в слушателите си е вторият ключов извод в анализа на нашата теза.
С други думи, Съзнаващата
душа
днес преживява Словото на Бодхисатва Майтрея и тъканта на самото това преживяване е идентична с преживяването на Етерния Христос.
Подхождайки към Словото аналитично, веднага прави впечатление, че на Учителя Беинса Дуно са присъщи език, стил и семантичност, предназначени не да оповестяват факти от духовната наука (както е основно в лекциите на Р. Щайнер), а да бъдат преживявани в тъканта на мисленето на Съзнаващата душа като Етерно пришествие на Христос. Следователно познаваемостта на Словото на Учителя Беинса Дуно е по-близка до съвременното възприемане на музиката, отколкото до възприемането на другите видове изкуства или науки. Този вид гносеология може да бъде наречена музикално преживяване в Съзнаващата душа. Нейна психологична основа е използваният от нас метод Сине мой, дай ми сърцето си.
към текста >>
Щайнер), а да бъдат преживявани в тъканта на мисленето на Съзнаващата
душа
като Етерно пришествие на Христос.
те са адресирани към гносеологичните възможности на Съзнаващата душа в съвременния човек. Олук неизбежно се налага следното твърдение: само на антропософската наука е присъщо да оповестява Етерното пришествие на Христос като събитие, докато на Словото на Бодхисатва Майтрея е присъщо да бъде преживявано от Съзнаващата душа по такъв начин, че самото то да генерира в нея това етерно събитие. Способността на Бодхисатвата на XX век със Словото си сам да създава етерно преживяване на Христос в слушателите си е вторият ключов извод в анализа на нашата теза. С други думи, Съзнаващата душа днес преживява Словото на Бодхисатва Майтрея и тъканта на самото това преживяване е идентична с преживяването на Етерния Христос. Подхождайки към Словото аналитично, веднага прави впечатление, че на Учителя Беинса Дуно са присъщи език, стил и семантичност, предназначени не да оповестяват факти от духовната наука (както е основно в лекциите на Р.
Щайнер), а да бъдат преживявани в тъканта на мисленето на Съзнаващата
душа
като Етерно пришествие на Христос.
Следователно познаваемостта на Словото на Учителя Беинса Дуно е по-близка до съвременното възприемане на музиката, отколкото до възприемането на другите видове изкуства или науки. Този вид гносеология може да бъде наречена музикално преживяване в Съзнаващата душа. Нейна психологична основа е използваният от нас метод Сине мой, дай ми сърцето си. На музиката ii липсва представност и понятийност, с които съвременното съзнание оперира. Антропософията твърди, че такова, лишено от представи и понятия, съзнание е било характерно за много древните състояния в неговата еволюция.
към текста >>
Този вид гносеология може да бъде наречена музикално преживяване в Съзнаващата
душа
.
Способността на Бодхисатвата на XX век със Словото си сам да създава етерно преживяване на Христос в слушателите си е вторият ключов извод в анализа на нашата теза. С други думи, Съзнаващата душа днес преживява Словото на Бодхисатва Майтрея и тъканта на самото това преживяване е идентична с преживяването на Етерния Христос. Подхождайки към Словото аналитично, веднага прави впечатление, че на Учителя Беинса Дуно са присъщи език, стил и семантичност, предназначени не да оповестяват факти от духовната наука (както е основно в лекциите на Р. Щайнер), а да бъдат преживявани в тъканта на мисленето на Съзнаващата душа като Етерно пришествие на Христос. Следователно познаваемостта на Словото на Учителя Беинса Дуно е по-близка до съвременното възприемане на музиката, отколкото до възприемането на другите видове изкуства или науки.
Този вид гносеология може да бъде наречена музикално преживяване в Съзнаващата
душа
.
Нейна психологична основа е използваният от нас метод Сине мой, дай ми сърцето си. На музиката ii липсва представност и понятийност, с които съвременното съзнание оперира. Антропософията твърди, че такова, лишено от представи и понятия, съзнание е било характерно за много древните състояния в неговата еволюция. Според исторически данни от духовната наука, музиката е дадена в епохата на Сетивната душа, за да се преживява от зараждащата се Разсъдъчна душа така, че да генерира в нея сили на Съзнаващата душа. Аналогично на музиката Словото на Учителя Беинса Дуно използва остарели на пръв поглед езикови и семантични форми, присъщи по-скоро на Разсъдъчната душа, но се преживява от Съзнателната душа по такъв начин, че да генерира в нея Етерно пришествие на Христос.
към текста >>
Според исторически данни от духовната наука, музиката е дадена в епохата на Сетивната
душа
, за да се преживява от зараждащата се Разсъдъчна
душа
така, че да генерира в нея сили на Съзнаващата
душа
.
Следователно познаваемостта на Словото на Учителя Беинса Дуно е по-близка до съвременното възприемане на музиката, отколкото до възприемането на другите видове изкуства или науки. Този вид гносеология може да бъде наречена музикално преживяване в Съзнаващата душа. Нейна психологична основа е използваният от нас метод Сине мой, дай ми сърцето си. На музиката ii липсва представност и понятийност, с които съвременното съзнание оперира. Антропософията твърди, че такова, лишено от представи и понятия, съзнание е било характерно за много древните състояния в неговата еволюция.
Според исторически данни от духовната наука, музиката е дадена в епохата на Сетивната
душа
, за да се преживява от зараждащата се Разсъдъчна
душа
така, че да генерира в нея сили на Съзнаващата
душа
.
Аналогично на музиката Словото на Учителя Беинса Дуно използва остарели на пръв поглед езикови и семантични форми, присъщи по-скоро на Разсъдъчната душа, но се преживява от Съзнателната душа по такъв начин, че да генерира в нея Етерно пришествие на Христос. По този начин можем да формулираме третия ключов извод на нашия анализ: за да генерира в Съзнателната душа Етерно пришествие на Христос, Словото на Бодхисатва Майтрея има структура и функция, идентични не с интелектуалното, а с музикалното преживяване. Тук се налага да обсъдим в по-големи детайли нашите съвременни гносеологични възможности. Според антропософската наука, когато Съзнаващата душа строи представи и понятия в своето мислене, тя напуска музикалното, защото в мисленето етерният тон засенчва сам себе си посредством говорен звук, т.е. днешните наши представи и понятия от ежедневието са сгъстени, уплътнени етерни тонове.
към текста >>
Аналогично на музиката Словото на Учителя Беинса Дуно използва остарели на пръв поглед езикови и семантични форми, присъщи по-скоро на Разсъдъчната
душа
, но се преживява от Съзнателната
душа
по такъв начин, че да генерира в нея Етерно пришествие на Христос.
Този вид гносеология може да бъде наречена музикално преживяване в Съзнаващата душа. Нейна психологична основа е използваният от нас метод Сине мой, дай ми сърцето си. На музиката ii липсва представност и понятийност, с които съвременното съзнание оперира. Антропософията твърди, че такова, лишено от представи и понятия, съзнание е било характерно за много древните състояния в неговата еволюция. Според исторически данни от духовната наука, музиката е дадена в епохата на Сетивната душа, за да се преживява от зараждащата се Разсъдъчна душа така, че да генерира в нея сили на Съзнаващата душа.
Аналогично на музиката Словото на Учителя Беинса Дуно използва остарели на пръв поглед езикови и семантични форми, присъщи по-скоро на Разсъдъчната
душа
, но се преживява от Съзнателната
душа
по такъв начин, че да генерира в нея Етерно пришествие на Христос.
По този начин можем да формулираме третия ключов извод на нашия анализ: за да генерира в Съзнателната душа Етерно пришествие на Христос, Словото на Бодхисатва Майтрея има структура и функция, идентични не с интелектуалното, а с музикалното преживяване. Тук се налага да обсъдим в по-големи детайли нашите съвременни гносеологични възможности. Според антропософската наука, когато Съзнаващата душа строи представи и понятия в своето мислене, тя напуска музикалното, защото в мисленето етерният тон засенчва сам себе си посредством говорен звук, т.е. днешните наши представи и понятия от ежедневието са сгъстени, уплътнени етерни тонове. От друга страна обаче, Съзнаващата душа днес лесно може да възприема в мисленето си ясни представи и понятия за свръхсетивните светове, получени от антропософската наука.
към текста >>
По този начин можем да формулираме третия ключов извод на нашия анализ: за да генерира в Съзнателната
душа
Етерно пришествие на Христос, Словото на Бодхисатва Майтрея има структура и функция, идентични не с интелектуалното, а с музикалното преживяване.
Нейна психологична основа е използваният от нас метод Сине мой, дай ми сърцето си. На музиката ii липсва представност и понятийност, с които съвременното съзнание оперира. Антропософията твърди, че такова, лишено от представи и понятия, съзнание е било характерно за много древните състояния в неговата еволюция. Според исторически данни от духовната наука, музиката е дадена в епохата на Сетивната душа, за да се преживява от зараждащата се Разсъдъчна душа така, че да генерира в нея сили на Съзнаващата душа. Аналогично на музиката Словото на Учителя Беинса Дуно използва остарели на пръв поглед езикови и семантични форми, присъщи по-скоро на Разсъдъчната душа, но се преживява от Съзнателната душа по такъв начин, че да генерира в нея Етерно пришествие на Христос.
По този начин можем да формулираме третия ключов извод на нашия анализ: за да генерира в Съзнателната
душа
Етерно пришествие на Христос, Словото на Бодхисатва Майтрея има структура и функция, идентични не с интелектуалното, а с музикалното преживяване.
Тук се налага да обсъдим в по-големи детайли нашите съвременни гносеологични възможности. Според антропософската наука, когато Съзнаващата душа строи представи и понятия в своето мислене, тя напуска музикалното, защото в мисленето етерният тон засенчва сам себе си посредством говорен звук, т.е. днешните наши представи и понятия от ежедневието са сгъстени, уплътнени етерни тонове. От друга страна обаче, Съзнаващата душа днес лесно може да възприема в мисленето си ясни представи и понятия за свръхсетивните светове, получени от антропософската наука. По всичко изглежда, че чрез антропософията Съзнаващата душа лесно си „спомня" и възстановява в тъканта на мисленето си архетипни представи и понятия от онова, което Р.
към текста >>
Според антропософската наука, когато Съзнаващата
душа
строи представи и понятия в своето мислене, тя напуска музикалното, защото в мисленето етерният тон засенчва сам себе си посредством говорен звук, т.е.
Антропософията твърди, че такова, лишено от представи и понятия, съзнание е било характерно за много древните състояния в неговата еволюция. Според исторически данни от духовната наука, музиката е дадена в епохата на Сетивната душа, за да се преживява от зараждащата се Разсъдъчна душа така, че да генерира в нея сили на Съзнаващата душа. Аналогично на музиката Словото на Учителя Беинса Дуно използва остарели на пръв поглед езикови и семантични форми, присъщи по-скоро на Разсъдъчната душа, но се преживява от Съзнателната душа по такъв начин, че да генерира в нея Етерно пришествие на Христос. По този начин можем да формулираме третия ключов извод на нашия анализ: за да генерира в Съзнателната душа Етерно пришествие на Христос, Словото на Бодхисатва Майтрея има структура и функция, идентични не с интелектуалното, а с музикалното преживяване. Тук се налага да обсъдим в по-големи детайли нашите съвременни гносеологични възможности.
Според антропософската наука, когато Съзнаващата
душа
строи представи и понятия в своето мислене, тя напуска музикалното, защото в мисленето етерният тон засенчва сам себе си посредством говорен звук, т.е.
днешните наши представи и понятия от ежедневието са сгъстени, уплътнени етерни тонове. От друга страна обаче, Съзнаващата душа днес лесно може да възприема в мисленето си ясни представи и понятия за свръхсетивните светове, получени от антропософската наука. По всичко изглежда, че чрез антропософията Съзнаващата душа лесно си „спомня" и възстановява в тъканта на мисленето си архетипни представи и понятия от онова, което Р. Щайнер нарича Михаелова небесна интелигенция. Следователно не е трудно да се направи следният извод: наситената с Михаелова интелигентност Съзнаваща душа може съзнателно и свободно да пронизва всеки детайл от семантиката и методите в Словото на Бодхисатва Майтрея.
към текста >>
От друга страна обаче, Съзнаващата
душа
днес лесно може да възприема в мисленето си ясни представи и понятия за свръхсетивните светове, получени от антропософската наука.
Аналогично на музиката Словото на Учителя Беинса Дуно използва остарели на пръв поглед езикови и семантични форми, присъщи по-скоро на Разсъдъчната душа, но се преживява от Съзнателната душа по такъв начин, че да генерира в нея Етерно пришествие на Христос. По този начин можем да формулираме третия ключов извод на нашия анализ: за да генерира в Съзнателната душа Етерно пришествие на Христос, Словото на Бодхисатва Майтрея има структура и функция, идентични не с интелектуалното, а с музикалното преживяване. Тук се налага да обсъдим в по-големи детайли нашите съвременни гносеологични възможности. Според антропософската наука, когато Съзнаващата душа строи представи и понятия в своето мислене, тя напуска музикалното, защото в мисленето етерният тон засенчва сам себе си посредством говорен звук, т.е. днешните наши представи и понятия от ежедневието са сгъстени, уплътнени етерни тонове.
От друга страна обаче, Съзнаващата
душа
днес лесно може да възприема в мисленето си ясни представи и понятия за свръхсетивните светове, получени от антропософската наука.
По всичко изглежда, че чрез антропософията Съзнаващата душа лесно си „спомня" и възстановява в тъканта на мисленето си архетипни представи и понятия от онова, което Р. Щайнер нарича Михаелова небесна интелигенция. Следователно не е трудно да се направи следният извод: наситената с Михаелова интелигентност Съзнаваща душа може съзнателно и свободно да пронизва всеки детайл от семантиката и методите в Словото на Бодхисатва Майтрея. Тук дискусията на проблема би могла да завърши с четвърти ключов извод: Словото на Бодхисатва Майтрея може да бъде най-пълноценно преживявано в тъканта именно на такова съвременно мислене, което предварително е школувано с представи и понятия, постигнати не със съвременни, а с бъдещи степени на съзнание, т.е. с имагинативна и инспиративна степен на съзнание, използвано от антропософската наука.
към текста >>
По всичко изглежда, че чрез антропософията Съзнаващата
душа
лесно си „спомня" и възстановява в тъканта на мисленето си архетипни представи и понятия от онова, което Р.
По този начин можем да формулираме третия ключов извод на нашия анализ: за да генерира в Съзнателната душа Етерно пришествие на Христос, Словото на Бодхисатва Майтрея има структура и функция, идентични не с интелектуалното, а с музикалното преживяване. Тук се налага да обсъдим в по-големи детайли нашите съвременни гносеологични възможности. Според антропософската наука, когато Съзнаващата душа строи представи и понятия в своето мислене, тя напуска музикалното, защото в мисленето етерният тон засенчва сам себе си посредством говорен звук, т.е. днешните наши представи и понятия от ежедневието са сгъстени, уплътнени етерни тонове. От друга страна обаче, Съзнаващата душа днес лесно може да възприема в мисленето си ясни представи и понятия за свръхсетивните светове, получени от антропософската наука.
По всичко изглежда, че чрез антропософията Съзнаващата
душа
лесно си „спомня" и възстановява в тъканта на мисленето си архетипни представи и понятия от онова, което Р.
Щайнер нарича Михаелова небесна интелигенция. Следователно не е трудно да се направи следният извод: наситената с Михаелова интелигентност Съзнаваща душа може съзнателно и свободно да пронизва всеки детайл от семантиката и методите в Словото на Бодхисатва Майтрея. Тук дискусията на проблема би могла да завърши с четвърти ключов извод: Словото на Бодхисатва Майтрея може да бъде най-пълноценно преживявано в тъканта именно на такова съвременно мислене, което предварително е школувано с представи и понятия, постигнати не със съвременни, а с бъдещи степени на съзнание, т.е. с имагинативна и инспиративна степен на съзнание, използвано от антропософската наука. След всичко, казано дотук, можем да направим следните обобщения: I.
към текста >>
Следователно не е трудно да се направи следният извод: наситената с Михаелова интелигентност Съзнаваща
душа
може съзнателно и свободно да пронизва всеки детайл от семантиката и методите в Словото на Бодхисатва Майтрея.
Според антропософската наука, когато Съзнаващата душа строи представи и понятия в своето мислене, тя напуска музикалното, защото в мисленето етерният тон засенчва сам себе си посредством говорен звук, т.е. днешните наши представи и понятия от ежедневието са сгъстени, уплътнени етерни тонове. От друга страна обаче, Съзнаващата душа днес лесно може да възприема в мисленето си ясни представи и понятия за свръхсетивните светове, получени от антропософската наука. По всичко изглежда, че чрез антропософията Съзнаващата душа лесно си „спомня" и възстановява в тъканта на мисленето си архетипни представи и понятия от онова, което Р. Щайнер нарича Михаелова небесна интелигенция.
Следователно не е трудно да се направи следният извод: наситената с Михаелова интелигентност Съзнаваща
душа
може съзнателно и свободно да пронизва всеки детайл от семантиката и методите в Словото на Бодхисатва Майтрея.
Тук дискусията на проблема би могла да завърши с четвърти ключов извод: Словото на Бодхисатва Майтрея може да бъде най-пълноценно преживявано в тъканта именно на такова съвременно мислене, което предварително е школувано с представи и понятия, постигнати не със съвременни, а с бъдещи степени на съзнание, т.е. с имагинативна и инспиративна степен на съзнание, използвано от антропософската наука. След всичко, казано дотук, можем да направим следните обобщения: I. Посочването на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) като Бодхисатва Майтрея формира строго определена гледна точка към делото и Словото му. II. Словото и методите, дадени от него, могат да бъдат възприемани и прилагани като свръхсетивно събитие - Етерно откровение на Христос в астралния план. III.
към текста >>
Възприемането и прилагането на Словото на Учителя Беинса Дуно като музикално преживяване е закономерен еволюционен етап в епохата на Съзнаващата
душа
- преход от сетивно-разсъдъчно към съзнателно-имагинативно разбиране на Христос и Ложата на Бодхисатвите. IV.
Тук дискусията на проблема би могла да завърши с четвърти ключов извод: Словото на Бодхисатва Майтрея може да бъде най-пълноценно преживявано в тъканта именно на такова съвременно мислене, което предварително е школувано с представи и понятия, постигнати не със съвременни, а с бъдещи степени на съзнание, т.е. с имагинативна и инспиративна степен на съзнание, използвано от антропософската наука. След всичко, казано дотук, можем да направим следните обобщения: I. Посочването на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) като Бодхисатва Майтрея формира строго определена гледна точка към делото и Словото му. II. Словото и методите, дадени от него, могат да бъдат възприемани и прилагани като свръхсетивно събитие - Етерно откровение на Христос в астралния план. III.
Възприемането и прилагането на Словото на Учителя Беинса Дуно като музикално преживяване е закономерен еволюционен етап в епохата на Съзнаващата
душа
- преход от сетивно-разсъдъчно към съзнателно-имагинативно разбиране на Христос и Ложата на Бодхисатвите. IV.
Посочването на Словото на Учителя Беинса Дуно като проповедник на Етерния Христос е историческо събитие, свързано с нашия XXI век, което духовно подпомага мисията на Бодхисатва Майтрея, изчиствайки я от окултни фалшификации и ненаучни спекулации, и на практика представлява синтез на антропософската доктрина и учението на Всемирното Бяло Братство. Бележки 1. Виж стр. 9-15 на настоящата книга. 2. Виж стр.
към текста >>
Акордиране на човешката
душа
, т.
Виж бележка 17. 21. Пак там. 22. Пак там. 23. Учителя Петър Дънов. Паневритмия. Издателство „Бяло Братство", София, 2004 24.
Акордиране на човешката
душа
, т.
3. Съст. Б. Боев. Издателство „Бяло Братство", София, 2001 25. Пак там.
към текста >>
33.
Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) - живот и дело (1864 - 1944)
 
- Филип Филипов
Централна макро- и микрокосмична категория е Любовта, която функционира в различните аспекти на човешкото битие като стремеж (в емоционалната сфера или сърцето), чувство (в
душата
), сила (в идейната сфера на Аз-а или ума) и принцип (в духа).
напуска физическия свят. Тялото му е положено на Изгрева. Идейна и методологическа доктрина Различните аспекти в учението на Учителя Беинса Дуно са изложени и развити в около 4 000 негови проповеди, говорени и стенографирани в периода 1914-1944 г. Публикувани са в няколко многотомни поредици: лекции пред Общ окултен клас, лекции пред Специален окултен клас, неделни беседи, съборни беседи, утринни слова и др. Главни категории в учението са Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел, схващани като атрибути на историческия, космическия и мистичния Христос.
Централна макро- и микрокосмична категория е Любовта, която функционира в различните аспекти на човешкото битие като стремеж (в емоционалната сфера или сърцето), чувство (в
душата
), сила (в идейната сфера на Аз-а или ума) и принцип (в духа).
Основен космогоничен възглед е т.нар. Велико Всемирно Братство. То се описва като организъм, съставен от еволюиралите човешки души (ложи на Великите посветени и техни ученици) и деветте йерархии от свръхсетивни същества (ангели, архангели, начала, власти, сили, господства, престоли, херувими и серафими). Според Учителя Беинса Дуно върховен ръководител на Великото Всемирно Братство е Христос. Историята на световната култура се разглежда като проекция на космически ритъм, структуриран от глобални периоди и подпериоди.
към текста >>
Преходът към последния се схваща като съвкупност от школски езотерични методи, целящи преобразуване на представно-понятийното съзнание в образно (имагинативно), и се обозначава с термина разцъфтяване на човешката
душа
.
Телец (древноегипетска). Овен (гръко-римска). Риби (западноевропейска ),Водолей(славянска)и др. В тях човешкото съзнание се проявява и еволюира през степени на колективно, индивидуално, висше колективно и космическо. Психологичен аспект на човешкото развитие според Учителя Беинса Дуно е последователната трансформация през четири културологични архетипи: старозаветен, новозаветен, праведен и ученик.
Преходът към последния се схваща като съвкупност от школски езотерични методи, целящи преобразуване на представно-понятийното съзнание в образно (имагинативно), и се обозначава с термина разцъфтяване на човешката
душа
.
Според Учителя Беинса Дуно езотеричният ученик трайно свързва съзнанието си с Христос, непрекъснато Го преживява в своята мисловна, емоционална и волева сфера, и постоянно се учи от това, което Той върши в него. По този начин съзнанието на ученика, и специално неговото етерно тяло, естествено се приема за обект и субект на т.нар. Второ пришествие на Христос. Основни методи за духовна работа в Школата на Всемирното Бяло Братство са: Слово - чрез работата със Словото на Учителя Петър Дънов, ученикът разгръща съзнанието си и пробужда положителни, творчески енергии, които изграждат качествата на Новия човек от епохата на Водолея. Музика - като постоянен спътник на Словото, тя предхожда и заключава всяка беседа или лекция.
към текста >>
еволюционно развитие на тези науки; към тях не трябва да се подхожда обективистично и позитивистично, а трябва да служат за развитие на добродетели в човешката
душа
и да помагат за раждане и познание на Вътрешния Христос.
Учителя Беинса Дуно провежда френологични изследвания върху избрани представители от българския народ. По-късно част от резултатите са изложени в неговите неделни проповеди, а с откриване на Езотеричната школа на Всемирното Бяло Братство (1922) се демонстрира цялостният му подход към окултните науки за себе-познание - астрология, хиромантия, физиогномия, френология, кабала и др. Неговата оригинална методология в тази област включва следните основни принципи: • Учителя Беинса Дуно дава импулс на окултния ученик сам да изучава традицията на дадена окултна наука, коригирайки и насочвайки учебния процес и изследователските търсения. • Той забранява използването на окултните науки за критика. • Дава импулс за т.нар.
еволюционно развитие на тези науки; към тях не трябва да се подхожда обективистично и позитивистично, а трябва да служат за развитие на добродетели в човешката
душа
и да помагат за раждане и познание на Вътрешния Христос.
Музикално творчество Петър Дънов учи музика и цигулка през 80-те години на XIX век. През първата декада на XX век Учителя Беинса Дуно започва да композира по библейски и свои текстове песни, наричани по-късно братски песни, а от 1922 г. дава в двата окултни класа на своята Школа песни и мелодии, които нарича окултни музикални упражнения. Според него те са метод за работа на езотеричния ученик и са предназначени да тонизират и хармонизират неговите психични процеси. Някои от текстовете на музикалните упражнени са на свещен протоезик, който Учителя Беинса Дуно нарича ватански и го дефинира като първичен език на човечеството.
към текста >>
Онисабуро Дегучи, водач на японското духовно движение Оомото, споделя: „Аз съм един мъдрец, Учителят е в България." Алфред Лемоние, професор от Тулузкия университет, Франция, при посещението си в България се обръща към Учителя Беинса Дуно с думите: „Ние дойдохме да Ви благодарим от всичката си
душа
и всички си дух, също така и да Ви искаме нови благословения, съвети, пример, физическа, морална и интелектуална сила, за да можем по-добре да служим на Цялото." След 1925 г.
Според Павел Бирюков, биограф на Лев Н. Толстой, великият руски мислител и писател непосредствено преди смъртта си (1910) напуска Ясна Поляна с желание да отпътува за България и да се срещне с Учителя Петър Дънов. Кардинал Джузепе Ронкали, посланик на Ватикана ив България преди Втората световна война, по-късно избран за папа Йоан XXIII, казва: „В днешната епоха най-големият философ, който живее на земята, е Петър Дънов." По повод смъртта на Алберт Айнщайн (1955) Френското национално радио излъчва предаване с негови изказвания, между които е и следното: „Целият свят се прекланя пред мен, а аз се прекланям пред Учителя Петър Дънов от България." Рудолф Щайнер, основател на Антропософията, в разговор с Боян Боев (Мюнхен, 1910), един от най-приближените ученици на Учителя Беинса Дуно, казва: „На славянството е определено велика мисия. То, и в частност България, ще допринесе много за духовното повдигане на човечеството. Върнете се в България, там има мощно духовно движение, начело на което стои велик духовен Посветен." Парамаханса Йогананда, посещавайки Гърция и запитан за намеренията му относно основаване на ашрам в България, заявява: „Аз съм дотук, там действа Духът на Истината." Джуди Кришнамурти, лидер на Теософското движение, отхвърля идеята да бъде провъзгласен за Майтрея и Христос и споделя пред участници в световен теософски конгрес в Холандия, че Мировият учител е в България.
Онисабуро Дегучи, водач на японското духовно движение Оомото, споделя: „Аз съм един мъдрец, Учителят е в България." Алфред Лемоние, професор от Тулузкия университет, Франция, при посещението си в България се обръща към Учителя Беинса Дуно с думите: „Ние дойдохме да Ви благодарим от всичката си
душа
и всички си дух, също така и да Ви искаме нови благословения, съвети, пример, физическа, морална и интелектуална сила, за да можем по-добре да служим на Цялото." След 1925 г.
учението на Учителя Петър Дънов придобива световна популярност чрез редица публикации във вестници, списания и книги. В Италия Алдо Лавини публикува в сп. „II Messagero della salute" (1927) обширна биография и проучване за дейността на Учителя Петър Дънов. Излизащият в Палермо вестник „Alpha", орган на Сдружението за психически експериментални науки, нарича Учителя Петър Дънов мистичен апостол на християнството в своята пълнота и величие. В Локарно издателство „Yoga" подготвя и издава девет избрани беседи в превод на поетесата Мара Белчева и уводни думи на проф.
към текста >>
От друга страна, неговата езотерично-християнска доктрина се основава на принципите на причинно-следствената зависимост и прераждане (закон за реинкарнация и карма) с цел усъвършенстване и повдигане на човешката
душа
все по-близо до Христовото съвършенство - принципи, противоречащи на официалната църковна догматика.
След демократичните промени в България стотици духовно-търсещи от цялата планета посещават ежегодния събор край Седемте рилски езера, за да участват в Школата на Планината, създадена от Учителя Беинса Дуно, и да изпълняват свещения танц Паневритмия заедно с хиляди духовни братя и сестри. Отношение на Православната църква към Учителя Беинса Дуно Петър Дънов е потомък на възрожденци със значителен принос в борбата за църковна независимост. Във второто десетилетие след освобождението на България от османска власт той основава Общество за повдигане религиозния дух на българския народ (1897), в което членуват изтъкнати дейци за национално религиозно самоопределение. Но архиереите на Българската православна църква не приемат неговите реформаторски идеи за връщане към принципите на ранното християнство. Според него духовенството трябва да работи безплатно и безкористно, прехранвайки се от духовната си работа сред народа.
От друга страна, неговата езотерично-християнска доктрина се основава на принципите на причинно-следствената зависимост и прераждане (закон за реинкарнация и карма) с цел усъвършенстване и повдигане на човешката
душа
все по-близо до Христовото съвършенство - принципи, противоречащи на официалната църковна догматика.
Такъв е и моралният принцип на вегетарианството, заложен в социалния живот на Всемирното Бяло Братство. През второто десетилетие на XX век Българската православна църква предприема преки или косвени, открити или тайни опити за дискредитиране дейността на Учителя Петър Дънов. Главно обвинение срещу него е, че се идентифицира с Христос, въпреки недвусмисленото му изказване от 8 август 1920 г.: „Не търсете Христа на физическото поле; не Го търсете и в един човек, защото Той е във всички хора. Само че там, където се проявява Христос, ще видите интензивна Светлина. Христос е един и много.
към текста >>
Учителя Беинса Дуно, Акордиране на човешката
душа
, том I, II и III.
Георги Радев, Учителят говори, ИК Алфадар, София, 1998 3. Учителя Беинса Дуно, Завета на цветните лъчи на Светлината, ИК Бяло Братство, София, 2004 4. Учителя Беинса Дуно, Паневритмия, ИК Бяло Братство, София, 2005 5. Учителя Петър Дънов, Изворът на Доброто, ИК Роял 77, Варна, 1992 6. Учителя Беинса Дуно, Разговори при Седемте рилски езера, Кралица Маб, София, 1993 7.
Учителя Беинса Дуно, Акордиране на човешката
душа
, том I, II и III.
ИК Бяло Братство, София, 2002 8. Учителя във Варна, Документална хроника, ИК Бяло Братство, София, 1999 9. Учителя Петър Дънов, Той иде, ИК Бяло Братство, София, 2004 10. Учителя Петър Дънов, Разумното сърце, Поредица Българска класика, том 59. ИК Захарий Стоянов, София, 2003 11.
към текста >>
34.
Библиография
 
- Филип Филипов
Новикова (1998), ISBN 5-87991-010-5 Учителя Беинса Дуно, Учителят говори, Съставител Георги Радев, ИК Алфадар, София (1998), ISBN 954-8785-17-Х Учителя Беинса Дуно, Доброто разположение, Съставител Боян Боев, ИК Бяло Братство (2001), ISBN 954-744-026-8 Учителя Беинса Дуно, Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново, ИК Алфиола (1995), ISBN 954-8139-10-3 Учителя Беинса Дуно, Поучаваше ги, Стара книга (1923), ISBN N/A Учителя Беинса Дуно, Акордиране на човешката
душа
, ИК Бяло Братство (2001), ISBN 954-744-001-2 Учителя Беинса Дуно, Изгревът на Бялото Братство - Том III, ИК Житен клас (1995), ISBN 954-90041-2-0 Учителя Беинса Дуно, Изгревът на Бялото Братство - Том IV, ИК Житен клас (1995), ISBN 954-90041-4-7 Учителя Беинса Дуно, Разговори при Седемте рилски езера, ИК Кралица Маб (1993), ISBN 954-478-11-3 Учителя Беинса Дуно, Завета на цветните лъчи на Светлината, ИК Бяло Братство (2004), ISBN 954-744-042-Х Учителя Петър Дънов, Изгревът на Бялото Братство - Том I, ИК Житен клас (1993), ISBN 954-799-183-3 Учителя Петър Дънов, Разумното сърце, ИК Захарий Стоянов (2003), ISBN 954-739431-2 Учителя Петър Дънов, Великата Майка, ИК Колор Принт (2006), ISBN 978-954-744-068-5 Учителя Петър Дънов, Паневритмия, ИК Бяло Братство (2004), ISBN 954-744-044-6 Учителя Петър Дънов, Изворът на Доброто, ИК Роял 77 (1992), ISBN 954-8005-04-2 Учителя Петър Дънов, Той иде, ИК Бяло Братство (2004), ISBN 954-744-046-2 Adolf Arenson, Rudolf Steiner und der Bodhisatttva des 20.Jahrhunderts, Freiburg 1980, ISBN N/A Fernand Niel, Albigeois et Cathares, Presses Universitaires de France, ISBN: 2-13044-434-2 GA45, Anthroposophy: (AFragment), Steiner Books (April 1996), ISBN: 0-88010-401-5 GA 93a, Foundations ofEsotericism - Notes of an esoteric course of 31 lectures Berlin 26 Sep.
Боев, М. Тодорова, Б. Николов, Учителя, ИК Бяло Братство, София (2005), ISBN 954-744-050-0 Милка Кралева, Учителят Петър Дънов. Живот и учение, ИК Кибеа София (2001), ISBN 954-474-264-6 С. Прокофиев, Восток е сеете Запада, Н.И.
Новикова (1998), ISBN 5-87991-010-5 Учителя Беинса Дуно, Учителят говори, Съставител Георги Радев, ИК Алфадар, София (1998), ISBN 954-8785-17-Х Учителя Беинса Дуно, Доброто разположение, Съставител Боян Боев, ИК Бяло Братство (2001), ISBN 954-744-026-8 Учителя Беинса Дуно, Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново, ИК Алфиола (1995), ISBN 954-8139-10-3 Учителя Беинса Дуно, Поучаваше ги, Стара книга (1923), ISBN N/A Учителя Беинса Дуно, Акордиране на човешката
душа
, ИК Бяло Братство (2001), ISBN 954-744-001-2 Учителя Беинса Дуно, Изгревът на Бялото Братство - Том III, ИК Житен клас (1995), ISBN 954-90041-2-0 Учителя Беинса Дуно, Изгревът на Бялото Братство - Том IV, ИК Житен клас (1995), ISBN 954-90041-4-7 Учителя Беинса Дуно, Разговори при Седемте рилски езера, ИК Кралица Маб (1993), ISBN 954-478-11-3 Учителя Беинса Дуно, Завета на цветните лъчи на Светлината, ИК Бяло Братство (2004), ISBN 954-744-042-Х Учителя Петър Дънов, Изгревът на Бялото Братство - Том I, ИК Житен клас (1993), ISBN 954-799-183-3 Учителя Петър Дънов, Разумното сърце, ИК Захарий Стоянов (2003), ISBN 954-739431-2 Учителя Петър Дънов, Великата Майка, ИК Колор Принт (2006), ISBN 978-954-744-068-5 Учителя Петър Дънов, Паневритмия, ИК Бяло Братство (2004), ISBN 954-744-044-6 Учителя Петър Дънов, Изворът на Доброто, ИК Роял 77 (1992), ISBN 954-8005-04-2 Учителя Петър Дънов, Той иде, ИК Бяло Братство (2004), ISBN 954-744-046-2 Adolf Arenson, Rudolf Steiner und der Bodhisatttva des 20.Jahrhunderts, Freiburg 1980, ISBN N/A Fernand Niel, Albigeois et Cathares, Presses Universitaires de France, ISBN: 2-13044-434-2 GA45, Anthroposophy: (AFragment), Steiner Books (April 1996), ISBN: 0-88010-401-5 GA 93a, Foundations ofEsotericism - Notes of an esoteric course of 31 lectures Berlin 26 Sep.
- 5 Nov. 1905, Rudolf Steiner Press (June 1983), ISBN: 0-85440-383-3 GA 101, jMythen undSagen Okkulte Zeichen undSymbole, Verlags (August 1992), ISBN: 3-7274-1010-8 GA 102, The Influence of Spiritual Beings uponMan, Anthroposophic Press (January 1961), ASIN: B0007EKP90 GA 106, EgyptianMyths andMysteries, Steiner Books (June 1987), ISBN: 0-88010-198-9 GA 107, Deed of Christ and the Opposing Spiritual Powers, Rudolph Steiner Pr. (June 1954), ISBN: 0-91992-402-6 GA 110, Spiritual Hierarchies and their Reflection in the Physical World, The - Zodiac, Planets, Cosmos, Rudolf Steiner Press (October 1995), ISBN: 0-88010-061-3 GA113, East in the Light of the West, Garber (April 1986), ISBN: 0-89345-056-1 GA 114, According to Luke, The Gospel of Compassion and Love Revealed, Steiner Books (July 2001), ISBN: 0-88010-488-0 GA 116, Christ Impulse and the Development of the Ego Consciousness, Kessinger Publishing (March 2003), ISBN: 0-76614-752-5 GA 117, The ego; The Godwithin; and The God ofexternal revelation, Anthroposophic Press (January 1910), ASIN: B000891ZZW GA 118, The Reappearance of Christ in the Etheric, Steiner Books (August 2003), ISBN: 0-88010-519-4 GA 122, Genesis - Secrets of Creation, Rudolf Steiner Press (September 2002), ISBN: 0-185584-102-9 GA Wi, According toMatthew, Steiner Books (September 2003), ISBN: 0-88010-504-6 109 GA130, Esoteric Christianity and the Mission ofChristianRosenkreutz, Rudolf Steiner Press (September 2000), ISBN: 1-85584-083-9 GA 131, From Jesus to Christ, Rudolf Steiner Press (May 2005), ISBN: 0-185584-195-9 GA 136, Spiritual Beings in the Heavenly Bodies and the Kingdoms of Nature, Steiner Books (October 1992), ISBN: 0-88010-367-1 GA 140, Okkulte Untersuchungen iiber das Leben zwischen Tod und neuer Geburt., Verlags (August 2003), ISBN: 3-7274-1400-6 GA 170, The Riddle of Humanity, Rudolf Steiner Press (1990), ISBN: 1-85584-105-3 GA 237, Karmic Relationships, Vol. Ill, Rudolf Steiner Press (June 1977), ISBN: 0-85440-313-2 GA 264, From the History and Contents of the First Section of the Esoteric School 1904-1914, Anthroposophic Press (June 1998), ISBN 0-88010-434-1 GA265, "Freemasonry" and Ritual Work. The Misraim Service Texts and Documents from the Cognitive-Cultic., Steiner Books (December 2006), ISBN: 0-88010-612-3 GA 266/1, Esoteric Lessons 1904-1909 Vol.
към текста >>
НАГОРЕ