НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
15
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
15
:
386
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Елементи на астрологията
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Ти си син на обикновен смъртен!“ Като камък паднали тези думи в детската
душа
на Фаетон.
Той се оженил за нея и тя му родила син, сияещ като баща си, поради което му дали името Фаетон, т.е. С и я е щ. Но не бил безсмъртен като него. По цял ден Фаетон играел със своя братовчед Епаф - син на Зевс. Един ден, кой знае защо, Епаф започнал да му се присмива и му казал: „Макар да се казваш Фаетон - Лъчезарен, ти не си никакъв син на Хелиос.
Ти си син на обикновен смъртен!“ Като камък паднали тези думи в детската
душа
на Фаетон.
Разплакал се той и затичал при майка си. Тя го прегърнала и го запитала защо плаче. Хълцайки, той й разказал колко го е обидил Епаф. Вдигнала ръце Климена към Слънцето и се заклела: „О, сине мой, заклевам се в лъчезарния Хелиос, който ни вижда и чува, че той е твой баща! Нека той ме лиши от светлината си, ако не казвам самата истина! Иди при него в двореца му! Той ще те посрещне като свой син и ще потвърди думите ми!“ Успокоен от думите на майка си, Фаетон отишъл в двореца на баща си Хелиос, видял го отдалеч, седнал на златен трон, но не могъл да приближи до него, защото очите на никой смъртен не можели да издържат ослепителната му светлина. Щом Хелиос видял Фаетон, зарадвал се и сиянието около него станало още по-силно, Фаетон му разказал как Епаф всял в него съмнението, че не е негов син, и го помолил да го разсее, давайки му доказателства, че му е баща.
към текста >>
2.
Нептун
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Теологията има за цел да разбира живота и света извън триизмерния и физическия, да разбира по-висшите светове - идейните, Божествените, които имат отношение към нематериалния образ на човека, който някои наричат
Душа
, други - Звездно тяло, трети - Двойник.
Според този закон тя би трябвало да бъде на 39 Астрономически единици. Следователно тя не се подчинява на този закон, на който всички предишни Планети се подчиняват. От гледище на Астрологията това изключение е от особено важно значение за характера и естеството на нейното влияние. В отдавнашни времена се е приемало, че има две науки - Геология и Теология. Геологията е обхващала всички науки, знания и умения, които имат отношения към онова което ни заобикаля, неговото разбиране, ползата, която то ще допринесе за задоволяване на нашите нужди и улеснения за живота; изобщо всичко онова, което засяга чисто практичните въпроси.
Теологията има за цел да разбира живота и света извън триизмерния и физическия, да разбира по-висшите светове - идейните, Божествените, които имат отношение към нематериалния образ на човека, който някои наричат
Душа
, други - Звездно тяло, трети - Двойник.
Всички Планети преди Нептун със своите влияния имат отношения към първия дял науки - Геологията. А влиянието на Нептун именно поради това изключение, дава възможност за отношение и разбиране предимно на този втори дял науки - Теологията. Неговото влияние внася в живите форми и човека едно отчуждаване от порядките на заобикалящия свят, нещо по-друго, което не може да се приеме като една необходимост за практичните задачи и техните насъщно нужди. За по-пълното и ясно разбиране на влиянието на силовите течения, изтичащи от Нептун, нека посочим и други негови особености. Пътят, по който обикаля около Слънцето (неговата орбита), е почти окръжност с ексцентрицитет 0,008, което говори, че той върви ръка за ръка със Слънцето, обикаляйки около центъра на нашата галактика със скорост от 250 километра в секунда.
към текста >>
3.
Мозъчните центрове, които са извън покривката на косата
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
В случаите, когато
душата
чувствува, възхищава се и се вдъхновява от хармоничните звуци, от мелодиите и такта на дадена музикална творба, когато лицето грее от възхищение и се привежда в трепет цялото тяло на човека, този център е всякога ясно изразен.
Когато центърът на тона е много развит, тази част на челото бива изпъкнала и закръглена. Ако при едно лице центърът на реда е силно развит, то този на тона може да не личи така добре. При хората на музиката органът на тона е силно развит, особено у тези, които имат изкуството да пеят. Този център ни дава възможност да изпитваме удоволствие и да ценим мелодиите, затова той е необходим за всеки човек. Случва се челото в тази си част да не е така добре изпъкнало, но постоянството и обучението в областта на музиката развиват този център.
В случаите, когато
душата
чувствува, възхищава се и се вдъхновява от хармоничните звуци, от мелодиите и такта на дадена музикална творба, когато лицето грее от възхищение и се привежда в трепет цялото тяло на човека, този център е всякога ясно изразен.
Пойните птички ни показват, че този орган съществува не само при човека.
към текста >>
4.
Очите
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Очите са израз на човешката
Душа
, отразяват вълненията, които стават в Двойника на човека - в неговото Звездно тяло.
ОЧИТЕ Очите са най-висшето благо, дадено на човека, най-доброто и най-съвършено сетиво, което може да му достави най-много и богати впечатления. Днес няма по- велико устройство, по-велико нещо от човешкия мозък и човешките очи. Тяхното устройство и начинът, по който те реагират, са все още в процес на проучване.
Очите са израз на човешката
Душа
, отразяват вълненията, които стават в Двойника на човека - в неговото Звездно тяло.
Красивите очи с мекия си, приятен и привлекателен поглед са израз на хармонията, която цари в Звездното тяло. Такъв човек е приятен и желан във всяко общество. Красивите очи са ясни, с мек, установен и дълбок поглед. Лъчите на светлината, която излиза от тях, вървят малко нагоре. Човек с такъв поглед е уравновесен, благороден, интелигентен.
към текста >>
5.
Кожата
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Колкото кожата на ръцете е по-нежна, толкова този човек е по-възприемчив по
душа
.
Кожата на ръцете, като инструмент на творческата изява ще ни даде най-добра представа за естеството на мозъка и нервите. Колкото кожата е по-груба и дебела, толкова хората, които я притежават, са по-груби, с по-примитивен интелект и по-груба емоционална природа. Ако кожата само от вътрешната страна на дланта е сравнително твърда, това показва човек активен, динамичен, който не може да остане минута без работа. При такива хора всяка работа е достойна за уважение. При такива случаи, колкото кожата на вътрешната страна на ръката е по-тънка и еластична, толкова този човек е по-интелигентен и активен не само във физическата област, но и в интелектуалната.
Колкото кожата на ръцете е по-нежна, толкова този човек е по-възприемчив по
душа
.
Изобщо определението на кожата като нежна, тънка или гладка отговаря на също такива качества у човека. Още е израз и на голяма чувствителност и на дълга младост както на тялото така и на темперамента.
към текста >>
6.
Хълмът на Венера – този под палеца
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Ако Венериният хълм е малък по размер и слабо развит, имаме човек, у който липсва широта на
душата
му (ограничен), липсват таланти в изкуството, безсърдечен, себелюбив, с хлад в чувствата.
Такива са изобщо симпатични. Такъв Венерин хълм смекчава лошите влияния, които могат да дойдат от други белези на ръката. Много дълбоки линии върху Венериния хълм показват неблагодарност, а в по-елементарна ръка - животински наклонности. Силно набразден Венерин хълм показва силни чувства, чувствени желания, страсти. Много фини линийки на Венериния хълм показват префинени чувства, весел, разположен, приятен човек.
Ако Венериният хълм е малък по размер и слабо развит, имаме човек, у който липсва широта на
душата
му (ограничен), липсват таланти в изкуството, безсърдечен, себелюбив, с хлад в чувствата.
Ако Венериният хълм е малък по размер и слабо развит, а Юпитеровият е силно развит, то имаме човек, склонен към монашество - без полов нагон. Ако Венериният хълм е голям по размер и е мек, имаме човек с меки, отзивчиви чувства, винаги готов за помощ към другите, проявяващ нежна детска душа - нежна любов. Ако на Венериния хълм имаме триъгълник, това показва пресметливост в отношенията си и сила за въздържане. Ако имаме квадрат, показва опасност при любовни отношения по собствена вина. Ако квадратът е близо до линията на живота, имаме опасност от затвор.
към текста >>
Ако Венериният хълм е голям по размер и е мек, имаме човек с меки, отзивчиви чувства, винаги готов за помощ към другите, проявяващ нежна детска
душа
- нежна любов.
Много дълбоки линии върху Венериния хълм показват неблагодарност, а в по-елементарна ръка - животински наклонности. Силно набразден Венерин хълм показва силни чувства, чувствени желания, страсти. Много фини линийки на Венериния хълм показват префинени чувства, весел, разположен, приятен човек. Ако Венериният хълм е малък по размер и слабо развит, имаме човек, у който липсва широта на душата му (ограничен), липсват таланти в изкуството, безсърдечен, себелюбив, с хлад в чувствата. Ако Венериният хълм е малък по размер и слабо развит, а Юпитеровият е силно развит, то имаме човек, склонен към монашество - без полов нагон.
Ако Венериният хълм е голям по размер и е мек, имаме човек с меки, отзивчиви чувства, винаги готов за помощ към другите, проявяващ нежна детска
душа
- нежна любов.
Ако на Венериния хълм имаме триъгълник, това показва пресметливост в отношенията си и сила за въздържане. Ако имаме квадрат, показва опасност при любовни отношения по собствена вина. Ако квадратът е близо до линията на живота, имаме опасност от затвор. Решетка от линийки върху Венериния хълм показва голяма чувственост. Ако тази решетка е груба, показва силно влечение към полови удоволствия.
към текста >>
7.
Линиите на ръцете
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Според древните изследователи това означава опасност от
удушаване
, отравяне или зараза.
Това е, общо взето, белег за лоши черти в характера и израз на презрение към околните. Когато животната линия минава много близо до палеца, в такъв случай Плутоновият участък и Венериният хълм са тесни и малки. Това показва липса на енергия и сила за осъществяване на поставените задачи, неспособност за творческа работа, произлизащо от тесния Плутонов участък, а също така и безсърдечие, хладина, а при жените - безплодие, произлизащо от тесния Венерин хълм. Животната линия, която минава далеч от палеца, огражда голям Плутонов участък и голям Венерин хълм, което показва способност за творчество, сила и енергия, дадени от големия Плутонов участък, също и сърдечност, плодовитост, топлота в отношенията с хората, дадени от големия Венерин хълм. Когато краят на животната линия не се разклонява и завива нагоре, това е неблагоприятен признак.
Според древните изследователи това означава опасност от
удушаване
, отравяне или зараза.
Змиевидна линия на живота показва злост, лъжа, живот изпълнен с беди. Ако при това е и червена, показва авантюризъм, самохвалство. За наличието на линия, успоредна в Плутоновия участък на животната линия, вече отбелязахме. Клонки от линията на живота към Марсовия хълм показват операция, раняване, свади, спорове, неприятности. Изобщо линията на живота има отношение към практичния, материален живот на човека.
към текста >>
8.
Съдържание
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Черното слънце, Голямата катастрофа и изгубеният Рай Първата човешка раса През 2000-та година нова Вселенска катастрофа няма да има В отвъдното парите не ви вършат никаква работа
Душата
ни е извънземен скитник Окултните знания ще останат скрити за нравствено несъвършените Кои са Белите братя?
СЪДЪРЖАНИЕ И Бог създаде човека Що е Бог, кое е свръхестествено?
Черното слънце, Голямата катастрофа и изгубеният Рай Първата човешка раса През 2000-та година нова Вселенска катастрофа няма да има В отвъдното парите не ви вършат никаква работа
Душата
ни е извънземен скитник Окултните знания ще останат скрити за нравствено несъвършените Кои са Белите братя?
Исторически мистификации около богомилството Библията - свещена книга, но не съвсем Окултното невежество на политиците може да има ужасни последствия * * * Брат НИКОЛАЙ (Николай Дойнов) е един от най-видните и самобитни астролози на Бялото братство. Безценните му оригинални трудове в областта на астрологията, окултната философия, френологията, хиромантията и др. са добре познати в десетки страни по целия свят. Възгледите на този 90-годишен учен езотерик поразяват с блестящата си логика, съчетала в себе си древното мистично познание с най-новите научни открития, което я прави близка и понятна за съвременника. Животът на този лъчезарен човек е низ от възходи и падения, от преодоляване на безброй препятствия, които съдбата му отрежда като изпитания по пътя към нравственото съвършенство.
към текста >>
Въпреки всичко и днес в
душата
му няма капка озлобление - смята, че трябва просто да приемем миналото си и да го отминем, да продължим напред - към новата епоха на Водолея, която ще обедини в едно дух и материя, наука и религия, различните църкви и духовни учения.
Роден е в заможно габровско семейство през 1904 г., завършва Априловската гимназия,следва физика и математика в Софийския университет, изучава философия и естествени науки. С Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) се запознава през 1922 г. и става негов близък ученик и последовател. Успехите му като търговец на едро го превръщат в милионер, но след 1944 г. новата власт му отнема всичко - стоки, имот, пари, книги, и го изпраща за близо три години в Белене.
Въпреки всичко и днес в
душата
му няма капка озлобление - смята, че трябва просто да приемем миналото си и да го отминем, да продължим напред - към новата епоха на Водолея, която ще обедини в едно дух и материя, наука и религия, различните църкви и духовни учения.
Всяка беседа на брат Николай е призив - отворете душите си за ЛЮБОВТА, ако искате да се присъедините към новото човечество! Маруся Петринска
към текста >>
9.
В отвъдното парите не ви вършат никаква работа
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
След физическата смърт
душата
на човека напуска физическото му тяло и продължава своя живот.
В ОТВЪДНОТО ПАРИТЕ НЕ ВИ ВЪРШАТ НИКАКВА РАБОТА Хората много се вълнуват от това какво всъщност става с тях след смъртта им. Нима всичко свършва и целият жизнен опит, всички уроци, които сме научили, безвъзвратно се губят в небитието? Съгласете се, че изглежда много странно и нелогично на фона на онази фантастична прецизност и рационалност, която Създателя е вложил във всичко около нас.
След физическата смърт
душата
на човека напуска физическото му тяло и продължава своя живот.
Обикновено тя дълго време обикаля по познатите места и близките си хора. Някои души така и не успяват да се откъснат от тях, други пътешестват из целия Космос и достигат до далечни планети. Защо е така? Тук, на Земята, ако искате да направите нещо, да отидете някъде, трябва да имате пари. Но в отвъдното те не ви вършат никаква работа.
към текста >>
Ако човек не се е вслушвал приживе в тези съвети, ако не е вървял по пътя на доброто, след смъртта
душата
му няма да може да се движи до други планети и все ще обикаля около Земята, ще се опитва чрез медиумите да контактува със света на живите, защото няма да може да си позволи други забавления, няма да има сила за тях.
Там, за да отидете от едно място на друго или изобщо да направите каквото и да било, ви трябва сила, енергия. А тя не се купува с пари - с нея разполага само онзи, който във физическото си тяло е водил разумен живот и е служил на доброто. С помощта на лабораторни опити и микроскопско изследване на цветен прашец и прах от камък големият английски биолог Роберт Браун установява, че колкото едно същество е по-съвършено, толкова повече сила може да черпи то от необятния световен океан. Затова всички Световни Учители, идвали на Земята, за да напътстват човечеството към правилния Път, към ускорена еволюция, винаги са проповядвали едно и също - доброто! Да бъдеш внимателен, любезен, добър, да обичаш искрено хората и цялата природа - това не са идеалистични пожелания, а напълно рационални съвети. Колкото по-съвършен си нравствено във физическото си тяло, толкова по-свободен и силен ще бъдеш в отвъдното.
Ако човек не се е вслушвал приживе в тези съвети, ако не е вървял по пътя на доброто, след смъртта
душата
му няма да може да се движи до други планети и все ще обикаля около Земята, ще се опитва чрез медиумите да контактува със света на живите, защото няма да може да си позволи други забавления, няма да има сила за тях.
Общо взето такива - нравствено несъвършени и затова безпомощни в отвъдното - са духовете, които обичат да се представят пред живите за извънземни, за спасители на човечеството. Те напътстват, дават съвети или ултиматуми, заплашват че иде края на света, изискват подчинение и послушание, ако приживе са били поети или художници, могат да пишат стихове или да рисуват чрез ръката на живия медиум. Но помнете, това най- често са примитивни души, които изсмукват енергията на медиума, защото не могат сами да я почерпят от световния силов океан поради нравственото си несъвършенство. Не случайно след подобни контакти медиумите се чувстват толкова изтощени. Идват ли на Земята наистина извънземни представители?
към текста >>
10.
Душата ни е извънземен скитник
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
ДУШАТА
НИ Е ИЗВЪНЗЕМЕН СКИТНИК Знаете ли какво представляват всъщност 12-те планети от Слънчевата система?
ДУШАТА
НИ Е ИЗВЪНЗЕМЕН СКИТНИК Знаете ли какво представляват всъщност 12-те планети от Слънчевата система?
Това са различните школи, през които ще мине човешката душа по пътя към своето усъвършенстване. Всеки от нас се преражда хиляди пъти - на Венера, на Меркурий, на Земята... След като премине и през последната планета от Слънчевата ни система - Хано, душата отива на Слънцето, от там пък - на слънца от по-висок ранг. Например в съзвездието Лъв има едно слънце - Регулус, което е по-ярко от нашето, има не жълт, а бял цвят, температурата му е 14 000 °С (докато на нашето е само 6 000°) и се движи със скорост 600 км/час (а нашето - с 250 км/ч). Както си спомняте, великият английски биолог Роберт Браун доказа, че колкото по-съвършен е даден организъм, толкова повече енергия може да черпи от мировия силов океан. Следователно на Регулус живеят още по- съвършени същества от тези, които обитават нашето Слънце, откъдето идват на Земята Великите Учители.
към текста >>
Това са различните школи, през които ще мине човешката
душа
по пътя към своето усъвършенстване.
ДУШАТА НИ Е ИЗВЪНЗЕМЕН СКИТНИК Знаете ли какво представляват всъщност 12-те планети от Слънчевата система?
Това са различните школи, през които ще мине човешката
душа
по пътя към своето усъвършенстване.
Всеки от нас се преражда хиляди пъти - на Венера, на Меркурий, на Земята... След като премине и през последната планета от Слънчевата ни система - Хано, душата отива на Слънцето, от там пък - на слънца от по-висок ранг. Например в съзвездието Лъв има едно слънце - Регулус, което е по-ярко от нашето, има не жълт, а бял цвят, температурата му е 14 000 °С (докато на нашето е само 6 000°) и се движи със скорост 600 км/час (а нашето - с 250 км/ч). Както си спомняте, великият английски биолог Роберт Браун доказа, че колкото по-съвършен е даден организъм, толкова повече енергия може да черпи от мировия силов океан. Следователно на Регулус живеят още по- съвършени същества от тези, които обитават нашето Слънце, откъдето идват на Земята Великите Учители. Душата се ражда (създава се по-рано или по-късно от другите), но не умира, а еволюира, минавайки през всички планети.
към текста >>
Всеки от нас се преражда хиляди пъти - на Венера, на Меркурий, на Земята... След като премине и през последната планета от Слънчевата ни система - Хано,
душата
отива на Слънцето, от там пък - на слънца от по-висок ранг.
ДУШАТА НИ Е ИЗВЪНЗЕМЕН СКИТНИК Знаете ли какво представляват всъщност 12-те планети от Слънчевата система? Това са различните школи, през които ще мине човешката душа по пътя към своето усъвършенстване.
Всеки от нас се преражда хиляди пъти - на Венера, на Меркурий, на Земята... След като премине и през последната планета от Слънчевата ни система - Хано,
душата
отива на Слънцето, от там пък - на слънца от по-висок ранг.
Например в съзвездието Лъв има едно слънце - Регулус, което е по-ярко от нашето, има не жълт, а бял цвят, температурата му е 14 000 °С (докато на нашето е само 6 000°) и се движи със скорост 600 км/час (а нашето - с 250 км/ч). Както си спомняте, великият английски биолог Роберт Браун доказа, че колкото по-съвършен е даден организъм, толкова повече енергия може да черпи от мировия силов океан. Следователно на Регулус живеят още по- съвършени същества от тези, които обитават нашето Слънце, откъдето идват на Земята Великите Учители. Душата се ражда (създава се по-рано или по-късно от другите), но не умира, а еволюира, минавайки през всички планети. По какво се различава Айнщайн от представителя на някое малко африканско племе?
към текста >>
Душата
се ражда (създава се по-рано или по-късно от другите), но не умира, а еволюира, минавайки през всички планети.
Това са различните школи, през които ще мине човешката душа по пътя към своето усъвършенстване. Всеки от нас се преражда хиляди пъти - на Венера, на Меркурий, на Земята... След като премине и през последната планета от Слънчевата ни система - Хано, душата отива на Слънцето, от там пък - на слънца от по-висок ранг. Например в съзвездието Лъв има едно слънце - Регулус, което е по-ярко от нашето, има не жълт, а бял цвят, температурата му е 14 000 °С (докато на нашето е само 6 000°) и се движи със скорост 600 км/час (а нашето - с 250 км/ч). Както си спомняте, великият английски биолог Роберт Браун доказа, че колкото по-съвършен е даден организъм, толкова повече енергия може да черпи от мировия силов океан. Следователно на Регулус живеят още по- съвършени същества от тези, които обитават нашето Слънце, откъдето идват на Земята Великите Учители.
Душата
се ражда (създава се по-рано или по-късно от другите), но не умира, а еволюира, минавайки през всички планети.
По какво се различава Айнщайн от представителя на някое малко африканско племе? По това, че Айнщайн е бил много пъти на Земята и на други планети, набрал е мъдрост, а другата душа е в началото на пътя си. По-съвършените хора са просто по-стари души, по-напреднали в еволюцията си. И колкото по-напред се отива, на по-далечни планети, толкова съществата там са по-разумни, с по-могъщи сили. Обикновено 40-50 години след като е напуснала предишното си тяло, душата бива връщана отново в материалния свят с дадена звездна карта, нещо като код - какво представлява, с каква задача идва, какъв ще бъде земният й път.
към текста >>
По това, че Айнщайн е бил много пъти на Земята и на други планети, набрал е мъдрост, а другата
душа
е в началото на пътя си.
Например в съзвездието Лъв има едно слънце - Регулус, което е по-ярко от нашето, има не жълт, а бял цвят, температурата му е 14 000 °С (докато на нашето е само 6 000°) и се движи със скорост 600 км/час (а нашето - с 250 км/ч). Както си спомняте, великият английски биолог Роберт Браун доказа, че колкото по-съвършен е даден организъм, толкова повече енергия може да черпи от мировия силов океан. Следователно на Регулус живеят още по- съвършени същества от тези, които обитават нашето Слънце, откъдето идват на Земята Великите Учители. Душата се ражда (създава се по-рано или по-късно от другите), но не умира, а еволюира, минавайки през всички планети. По какво се различава Айнщайн от представителя на някое малко африканско племе?
По това, че Айнщайн е бил много пъти на Земята и на други планети, набрал е мъдрост, а другата
душа
е в началото на пътя си.
По-съвършените хора са просто по-стари души, по-напреднали в еволюцията си. И колкото по-напред се отива, на по-далечни планети, толкова съществата там са по-разумни, с по-могъщи сили. Обикновено 40-50 години след като е напуснала предишното си тяло, душата бива връщана отново в материалния свят с дадена звездна карта, нещо като код - какво представлява, с каква задача идва, какъв ще бъде земният й път. Това се определя от други, по- разумни същества (всеки от нас си има Пазител, който бди над него, защото душата все още не е толкова интелигентна, за да знае как точно да устрои живота си и какви точно способности трябва да развие при поредното си превъплъщение). Замисляли ли сте се - защо човек спи нощем?
към текста >>
Обикновено 40-50 години след като е напуснала предишното си тяло,
душата
бива връщана отново в материалния свят с дадена звездна карта, нещо като код - какво представлява, с каква задача идва, какъв ще бъде земният й път.
Душата се ражда (създава се по-рано или по-късно от другите), но не умира, а еволюира, минавайки през всички планети. По какво се различава Айнщайн от представителя на някое малко африканско племе? По това, че Айнщайн е бил много пъти на Земята и на други планети, набрал е мъдрост, а другата душа е в началото на пътя си. По-съвършените хора са просто по-стари души, по-напреднали в еволюцията си. И колкото по-напред се отива, на по-далечни планети, толкова съществата там са по-разумни, с по-могъщи сили.
Обикновено 40-50 години след като е напуснала предишното си тяло,
душата
бива връщана отново в материалния свят с дадена звездна карта, нещо като код - какво представлява, с каква задача идва, какъв ще бъде земният й път.
Това се определя от други, по- разумни същества (всеки от нас си има Пазител, който бди над него, защото душата все още не е толкова интелигентна, за да знае как точно да устрои живота си и какви точно способности трябва да развие при поредното си превъплъщение). Замисляли ли сте се - защо човек спи нощем? физическото тяло би могло да си почива и когато лежим будни. На него са му достатъчни храна и покой. Сънят е нужен на звездното ни тяло - по време на него то се отделя от материалното, в което е включено, и черпи сили от необятния миров силов океан.
към текста >>
Това се определя от други, по- разумни същества (всеки от нас си има Пазител, който бди над него, защото
душата
все още не е толкова интелигентна, за да знае как точно да устрои живота си и какви точно способности трябва да развие при поредното си превъплъщение).
По какво се различава Айнщайн от представителя на някое малко африканско племе? По това, че Айнщайн е бил много пъти на Земята и на други планети, набрал е мъдрост, а другата душа е в началото на пътя си. По-съвършените хора са просто по-стари души, по-напреднали в еволюцията си. И колкото по-напред се отива, на по-далечни планети, толкова съществата там са по-разумни, с по-могъщи сили. Обикновено 40-50 години след като е напуснала предишното си тяло, душата бива връщана отново в материалния свят с дадена звездна карта, нещо като код - какво представлява, с каква задача идва, какъв ще бъде земният й път.
Това се определя от други, по- разумни същества (всеки от нас си има Пазител, който бди над него, защото
душата
все още не е толкова интелигентна, за да знае как точно да устрои живота си и какви точно способности трябва да развие при поредното си превъплъщение).
Замисляли ли сте се - защо човек спи нощем? физическото тяло би могло да си почива и когато лежим будни. На него са му достатъчни храна и покой. Сънят е нужен на звездното ни тяло - по време на него то се отделя от материалното, в което е включено, и черпи сили от необятния миров силов океан. На сутринта, след като човек се наспи, то се връща, заредено с енергия.
към текста >>
Сигурно сте чували народа да казва „Да спи зло под камък“, или „
Душата
му е камък“.
То се нуждае от сън и тогава колкото е по-съвършено и развито, толкова повече енергия черпи от необятния миров океан. И докато тук, на Земята, на много хора им се струва, че могат да компенсират нравственото си несъвършенство с притежаването на повече пари, оказали се в Отвъдното, те разбират, че всъщност са последни бедняци, защото там е нужна само сила. А такава имаш, ако си живял добър и разумен живот. Тънал ли си в лъжа, омраза, злоба, престъпления, Оттатък нямаш сили да се придвижиш на никъде. Подобни „бедняци“, за да получат сила и да могат да задоволят най-елементарните си желания, идват да тревожат хората и да черпят от тях енергия.
Сигурно сте чували народа да казва „Да спи зло под камък“, или „
Душата
му е камък“.
Знаете от баби и дядовци, че на студен камък не се сяда, защото ще ти изсмуче силата и ще се разболееш. Това съвсем не са измислици. В камъните висшите същества затварят душите, които са толкова лоши и нисши, че нито една майка не се е съгласила да ги роди. Там, в камъка, душата бавно, в продължение на хилядолетия, събира сили от световния океан, за да се роди отново като живо същество. За това не трябва да се сяда на камък, нито да се строят къщи от него.
към текста >>
Там, в камъка,
душата
бавно, в продължение на хилядолетия, събира сили от световния океан, за да се роди отново като живо същество.
Подобни „бедняци“, за да получат сила и да могат да задоволят най-елементарните си желания, идват да тревожат хората и да черпят от тях енергия. Сигурно сте чували народа да казва „Да спи зло под камък“, или „Душата му е камък“. Знаете от баби и дядовци, че на студен камък не се сяда, защото ще ти изсмуче силата и ще се разболееш. Това съвсем не са измислици. В камъните висшите същества затварят душите, които са толкова лоши и нисши, че нито една майка не се е съгласила да ги роди.
Там, в камъка,
душата
бавно, в продължение на хилядолетия, събира сили от световния океан, за да се роди отново като живо същество.
За това не трябва да се сяда на камък, нито да се строят къщи от него. Ще попитате - наистина ли майката знае кого ражда? Да, всяка майка „вижда“ с бялото си вещество на мозъка, но то не предава информацията на сивото, така че съзнанието не знае какво става. Ако с бялото си вещество майката реши, че в душата все пак има нещо хубаво и я роди, често се случва след няколко месеца детето да умре, защото няма сили. С любовта и страданието си майката му отдава от своята и когато душата се роди следващия път, може да живее малко повече.
към текста >>
Ако с бялото си вещество майката реши, че в
душата
все пак има нещо хубаво и я роди, често се случва след няколко месеца детето да умре, защото няма сили.
В камъните висшите същества затварят душите, които са толкова лоши и нисши, че нито една майка не се е съгласила да ги роди. Там, в камъка, душата бавно, в продължение на хилядолетия, събира сили от световния океан, за да се роди отново като живо същество. За това не трябва да се сяда на камък, нито да се строят къщи от него. Ще попитате - наистина ли майката знае кого ражда? Да, всяка майка „вижда“ с бялото си вещество на мозъка, но то не предава информацията на сивото, така че съзнанието не знае какво става.
Ако с бялото си вещество майката реши, че в
душата
все пак има нещо хубаво и я роди, често се случва след няколко месеца детето да умре, защото няма сили.
С любовта и страданието си майката му отдава от своята и когато душата се роди следващия път, може да живее малко повече. А, от своя страна, разумните същества намират начин да се отплатят на майката за жертвата, която е направила. Винаги, когато човек трябва да вземе някакво решение, при него идват да му дадат съвет и Доброто, и Злото. Тези две сили в Природата - Божествената и Демоничната, постоянно работят върху живите форми и всичко около нас. Доброто винаги се стреми да покаже Истинския път, да насочи по пътя на еволюцията.
към текста >>
С любовта и страданието си майката му отдава от своята и когато
душата
се роди следващия път, може да живее малко повече.
Там, в камъка, душата бавно, в продължение на хилядолетия, събира сили от световния океан, за да се роди отново като живо същество. За това не трябва да се сяда на камък, нито да се строят къщи от него. Ще попитате - наистина ли майката знае кого ражда? Да, всяка майка „вижда“ с бялото си вещество на мозъка, но то не предава информацията на сивото, така че съзнанието не знае какво става. Ако с бялото си вещество майката реши, че в душата все пак има нещо хубаво и я роди, често се случва след няколко месеца детето да умре, защото няма сили.
С любовта и страданието си майката му отдава от своята и когато
душата
се роди следващия път, може да живее малко повече.
А, от своя страна, разумните същества намират начин да се отплатят на майката за жертвата, която е направила. Винаги, когато човек трябва да вземе някакво решение, при него идват да му дадат съвет и Доброто, и Злото. Тези две сили в Природата - Божествената и Демоничната, постоянно работят върху живите форми и всичко около нас. Доброто винаги се стреми да покаже Истинския път, да насочи по пътя на еволюцията. Ако вземеш съвет от Злото, то ще изчерпи силите ти и после ще те изхвърли на бунището.
към текста >>
11.
Кои са Белите братя?
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Трети са Братя на Истината - те носят свободата в своите мисли и чувства, онази свобода, която прави човешкия дух, ум,
душа
, сърце напълно свободни - в пълния смисъл на тази дума.
Културата, правдивостта на света се подтикват напред от тяхната могъща сила, от техния мощен дух. Бялото братство не е видимо, то не е секта, не е църква, то е нещо извън покварените условия, в които хората живеят. Братята от Бялото братство са от седем йерархии. Едни от тях принадлежат на Любовта - наричат ги Братя на Любовта. Други са Братя на Мъдростта - те принадлежат на науката и изкуството, носят знания на човечеството.
Трети са Братя на Истината - те носят свободата в своите мисли и чувства, онази свобода, която прави човешкия дух, ум,
душа
, сърце напълно свободни - в пълния смисъл на тази дума.
Други са Братя на справедливостта - те носят правда на човечеството, носят онези невидими блага, от които съвременните хора имат нужда. Други са Братя на Добродетелта, Братя на Красотата и най-после идват онези, които се наричат Йеховисти. Разбира се, това не са истинските им имена - тях аз не мога да произнеса, защото са свещени. Всички тези братя са необикновени. Всеки от тях може да вдигне на ръката си и да хвърли в пространството като гумена топка нашата Земя, защото в тях седи онова още по-мощно, на което те служат.
към текста >>
12.
Окултното невежество на политиците може да има ужасни последствия
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Въпреки страданията ми аз никога не бих допуснал в
душата
си озлоблението или желанието за мъст, защото знам, че всички плуваме в една малка лодка, като черупка в огромния Вселенски океан.
Тогава Учителя каза: „Ако в Чирпан имаше поне 10 ученици на Бялото братство, нямаше да стане земетресение.“ Тоест добрите мисли на хората, които са голяма сила, са в състояние да не позволят на антивеществото да се обедини в по-голяма маса. И обратното - озлоблението, лошите мисли и чувства са най- добрата среда за развихряне на разрушителните сили. За примери не е необходимо да се връщаме далеч в историята - спомнете си какво се случи и в Грузия, и в Армения, когато там започнаха военните конфликти... Така че ако ние, хората, искаме да няма вулкани и земетресения, да живеем в спокойна и мирна обстановка, не бива да допускаме никакви лоши мисли, чувства и постъпки. Това особено важи за онези, които управляват държавата - крайно време е те да се разбират помежду си и да решават всички въпроси чрез разумно и търпеливо, добронамерено обсъждане - без да се карат и оскърбяват, без да разделят и противопоставят хората от народа. Самият аз съм страдал много от комунистическия режим, зная, че 500-годишното турско робство е било изкупление за гоненията на богомилите, а сегашните ни страдания за отплата за това, че наред с престъпниците по време на Народния съд загинаха и хиляди невинни - само защото са били богати или интелигентни... Но този порочен кръг на престъпления и изкупление най-сетне трябва да се затвори.
Въпреки страданията ми аз никога не бих допуснал в
душата
си озлоблението или желанието за мъст, защото знам, че всички плуваме в една малка лодка, като черупка в огромния Вселенски океан.
За съжаление политиците, които сега са се събрали в Парламента, излъчват много лоша енергия и влияят несъзидателно на целия народ. Това е много опасно. Защо все още не могат да разберат, че само по пътя на Доброто може да дойде спасението на България? Нима тези уж учени хора не знаят, че красивата Витоша, надвиснала над столицата, е угаснал вулкан, който всеки момент може да се събуди от кресливите им викове! Кого ще виним тогава-Бог, съдбата, Нострадамус, Сатаната? Вината ще е само наша - на човеците.
към текста >>
13.
Кучешко царство.
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
КУЧЕШКО ЦАРСТВО Що мъка изтегли Шарко от Деко и Дана! Ту го щипнат за носа, ту с вода го полеят, ту в количка го впрегнат, ту шията с верига стегнат — ще го
удушат
! Търпя, търпя Шарко, не можа да изтрае.
КУЧЕШКО ЦАРСТВО Що мъка изтегли Шарко от Деко и Дана! Ту го щипнат за носа, ту с вода го полеят, ту в количка го впрегнат, ту шията с верига стегнат — ще го
удушат
! Търпя, търпя Шарко, не можа да изтрае.
Избяга в кучешкото царство. В кучешкото царство само кучета живеят. Дори една котка няма. Кучета ходят с чадъри. Кучета четат вестници.
към текста >>
14.
Благословените орехи.
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Тежко му било на
душата
.
— Туй е — три ореха, но те са благословени! — рекъл малкият. — Даде ми ги един турчин. Другите двама избухнали: — Все бяхме виждали прости хора, но по-глупав мъж от тебе не ще се намери по целия свят. За три ореха — три години ратай, де се е чуло и видяло такова чудо! Върни се да поискаш пари от турчина, инак да не си посмял да се върнеш в бащината къща — развикал се най-старият брат. Момчето се нажалило и тръгнало назад.
Тежко му било на
душата
.
— Аз мислех, — думало си то — че благословията е най-хубавото нещо на земята, а то какво излезе! Стигнало една чешма, навело се и се напило хубаво. Огладняло. Бръкнало в торбата си — няма троха хляб. „Я да счупя орехите, че да залъжа глада си I — помислило си гладното момче. Счупило първия орех. Тогава станало чудо.
към текста >>
До ден днешен ми е весело на
душата
.
— Води ме — продумало момичето — в бащината си къща, аз съм отредена от Бога да ти бъда невеста. Тръгнало момчето, тръгнала подире му невестата, звъннали звънците на стадото. Прибрали се в село, дигнали сватба, девет села поканили. И аз бях на сватбата. Ядох пих и се веселих.
До ден днешен ми е весело на
душата
.
Анг. Каралийчев
към текста >>
15.
Гатанки.
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
— Дисаги
Душа
няма,
душа
носи.
— Устата и езика Черно мече на огън се пече. — Котел Четирима братя под една риза живеят. — Орех Що е сладко, много сладко, а не се яде. И не може нигде никой да ти го даде — Сънят Мъртва крава, а червено мляко дава — Бъклица Ако бях нагоре вървяла, не щях скала здрава да оставя. — Вода Сираче-котаче на скут седи, та плаче — Гайда Два вола, една шия.
— Дисаги
Душа
няма,
душа
носи.
— Кораб Мъртва квачка, живи пилци. — Къща По ливади свещи горят; слънце грее — не ги топи; вятър вее — не ги гаси. — Минзухар Бяло, бяло като сняг; яде се, пък не е сняг; пие се, пък не е вода. — Мляко Без вретено жица преде; преде, преде, па гол ходи. — Паяк Нивата бяла, семето е черно: пет сеят, едно търчи.
към текста >>
16.
Цар на Мрака
 
- Николай Райнов
И разпали се мъст ужасна в
душата
на Авенира тогава, та прокле с горчиви думи Синовете на Пламъка.
И рече Иехудиил: „Тъмни са речите ти — тъмна е твоята мъдрост. Проклет — онзи, който туря пръст на жерлото! Мощен е Иехова. Неговата мисъл е чиста като сълза, но гневът Му отравя като сок на бучиниш. Кървав ужас е Неговата ярост — и клетвата Му е слънчев бич. Ние — не сме с тебе!“ И отдалечиха се седмината Синове на Пламъка: лицата им — бели и замислени, а главите им — наведени.
И разпали се мъст ужасна в
душата
на Авенира тогава, та прокле с горчиви думи Синовете на Пламъка.
И станаха думите му скорпион, а мислите му пепелянки. И докосна се после с гневна ръка до седемте сенки Авенир — до сенките на Синовете се докосна той — и сенките приеха вид на люде. Те бяха снажни и силни, а ръцете им — с мишци на исполини. И повика Авенир първия от Владиците на Гръма. Името му бе Авадон, което значи Ангел на Бездната.
към текста >>
Но погледът му бе празен и не извираше
душа
от него.
И усмихна се Сатанаил. И когато привърши създаването на Едема, взе Сатанаил от ръката на Авадона Огън, Вятър, Вода и Пръст, па ги закле със заклинанието на Пръвния Хаос — и създаде от тях Човека. Но Човекът бе недвижим и нямаше дух в него. И напразни бяха усилията на Сатанаиля да съживи Човека. Стоеше Човекът — хубав като бронзов истукан, и някак тъжно гледаха очите му.
Но погледът му бе празен и не извираше
душа
от него.
И проводи Сатанаил Авадона да иска от Саваота дух. Смили се Вишният и даде на Човека небесна душа, но дух не му даде. Защото върху Земята и Небесата на Сатанаиля духът не можеше да живее. Но закле се Адонай в седмото от Своите имена, че ще даде дух на Човека, когато мине през Бездната, Земята и Трите Небеса. Тогава оживя Човекът и даде му Сатанаил име Адам, което значи Роден от Земя, защото от пръст го бе направил.
към текста >>
Смили се Вишният и даде на Човека небесна
душа
, но дух не му даде.
Но Човекът бе недвижим и нямаше дух в него. И напразни бяха усилията на Сатанаиля да съживи Човека. Стоеше Човекът — хубав като бронзов истукан, и някак тъжно гледаха очите му. Но погледът му бе празен и не извираше душа от него. И проводи Сатанаил Авадона да иска от Саваота дух.
Смили се Вишният и даде на Човека небесна
душа
, но дух не му даде.
Защото върху Земята и Небесата на Сатанаиля духът не можеше да живее. Но закле се Адонай в седмото от Своите имена, че ще даде дух на Човека, когато мине през Бездната, Земята и Трите Небеса. Тогава оживя Човекът и даде му Сатанаил име Адам, което значи Роден от Земя, защото от пръст го бе направил. А Човекът бе самин и тъжеше. …И видя една сутрин Адам пред себе си Жена, облечена в одежди от слънце — и диадема от смарагд на челото й.
към текста >>
На лицето му се изписа непознат копнеж, тъга по нещо ново и незнание притисна
душата
му — и не погледна вече той Жената с око на пожелание.
И щом го изпи, Ева пламна, очите и станаха влажни, а взорът й се премрежи, като поглед на безумен човек. Тя не можа да сдържи своята плът — и пръв път позна, че е жена… И отдаде се тогава на Сатанаиля. Тя му се отдаде дръзко и без свян — както се отдава жена, която е познала много мъже. И когато Сатанаил я остави, тя се още гърчеше в тръпките на своята неутолена страст — и още го викаше с поглед — и още помнеше бурното безумие на мъжките ръце… А след греха Сатанаил се усети слаб и не можеше да сътвори нищо. Помрачиха се очите му — и видя Ева, че той страда.
На лицето му се изписа непознат копнеж, тъга по нещо ново и незнание притисна
душата
му — и не погледна вече той Жената с око на пожелание.
А Ева се мъчеше, че я е отхвърлил Сатанаил. Защото бе силен и погледът му беше слънце, а целувката му пареше като жив въглен. И роди Ева близнаци от него: — момчето нарече Каин, което значи Син на Желание, а момичето — Каломаин, което ще рече Дъщеря на хубост. И те бяха хубави. А когато Сатанаил помрачи душата си, та отвърна лице от Жената, нов копнеж облада сърцето му.
към текста >>
А когато Сатанаил помрачи
душата
си, та отвърна лице от Жената, нов копнеж облада сърцето му.
На лицето му се изписа непознат копнеж, тъга по нещо ново и незнание притисна душата му — и не погледна вече той Жената с око на пожелание. А Ева се мъчеше, че я е отхвърлил Сатанаил. Защото бе силен и погледът му беше слънце, а целувката му пареше като жив въглен. И роди Ева близнаци от него: — момчето нарече Каин, което значи Син на Желание, а момичето — Каломаин, което ще рече Дъщеря на хубост. И те бяха хубави.
А когато Сатанаил помрачи
душата
си, та отвърна лице от Жената, нов копнеж облада сърцето му.
И прати той втори път Авадона при Всевишния с молба да му даде лъч от Върховното Небе, за да го сложи в сърцето си. И чу го Адонай. А щом Авадон донесе лъча, Сатанаил отново просия — и вложи в сърцето си този лъч. И възкипя отново в него жад за творчество, душата му се развълнува от буря на предчувствие — и създаде той Царството на Трите Небеса. — За да се сбъдне това, що в клетва бе казал Всевишният някога: „Истина, истина ти казвам: ще дам дух на Човека, когато мине през Бездните, Земята и Трите Небеса.“ …А Ева плачеше по любовта на Сатанаиля, но не можа да я възвърне.
към текста >>
И възкипя отново в него жад за творчество,
душата
му се развълнува от буря на предчувствие — и създаде той Царството на Трите Небеса.
И те бяха хубави. А когато Сатанаил помрачи душата си, та отвърна лице от Жената, нов копнеж облада сърцето му. И прати той втори път Авадона при Всевишния с молба да му даде лъч от Върховното Небе, за да го сложи в сърцето си. И чу го Адонай. А щом Авадон донесе лъча, Сатанаил отново просия — и вложи в сърцето си този лъч.
И възкипя отново в него жад за творчество,
душата
му се развълнува от буря на предчувствие — и създаде той Царството на Трите Небеса.
— За да се сбъдне това, що в клетва бе казал Всевишният някога: „Истина, истина ти казвам: ще дам дух на Човека, когато мине през Бездните, Земята и Трите Небеса.“ …А Ева плачеше по любовта на Сатанаиля, но не можа да я възвърне. И съзря я веднъж Адам, когато се къпеше в потока на Едема. Слънцето я миеше с лъчите си, по нейната слага изгряваше свенлива радост, че я гледа мъж, а очите и пиеха светлината на росен ден. И възпали в душата му пожелание погледът на Жената, която не бе още видял гола. А Ева умееше да се смее и да прегръща — и Адам простря към нея треперливи ръце.
към текста >>
И възпали в
душата
му пожелание погледът на Жената, която не бе още видял гола.
А щом Авадон донесе лъча, Сатанаил отново просия — и вложи в сърцето си този лъч. И възкипя отново в него жад за творчество, душата му се развълнува от буря на предчувствие — и създаде той Царството на Трите Небеса. — За да се сбъдне това, що в клетва бе казал Всевишният някога: „Истина, истина ти казвам: ще дам дух на Човека, когато мине през Бездните, Земята и Трите Небеса.“ …А Ева плачеше по любовта на Сатанаиля, но не можа да я възвърне. И съзря я веднъж Адам, когато се къпеше в потока на Едема. Слънцето я миеше с лъчите си, по нейната слага изгряваше свенлива радост, че я гледа мъж, а очите и пиеха светлината на росен ден.
И възпали в
душата
му пожелание погледът на Жената, която не бе още видял гола.
А Ева умееше да се смее и да прегръща — и Адам простря към нея треперливи ръце. …Но скърбеше Ева по ласките на Сатанаиля, та не намери никъде утеха. Защото Сатанаил я гледаше дълбоко и тя виждаше цялата си душа, отразена в пламъка на неговите очи. И плачеше Ева — и всуе търсеше разтуха при Адама. Но ето, Адам я позна — и роди Ева от него син.
към текста >>
Защото Сатанаил я гледаше дълбоко и тя виждаше цялата си
душа
, отразена в пламъка на неговите очи.
И съзря я веднъж Адам, когато се къпеше в потока на Едема. Слънцето я миеше с лъчите си, по нейната слага изгряваше свенлива радост, че я гледа мъж, а очите и пиеха светлината на росен ден. И възпали в душата му пожелание погледът на Жената, която не бе още видял гола. А Ева умееше да се смее и да прегръща — и Адам простря към нея треперливи ръце. …Но скърбеше Ева по ласките на Сатанаиля, та не намери никъде утеха.
Защото Сатанаил я гледаше дълбоко и тя виждаше цялата си
душа
, отразена в пламъка на неговите очи.
И плачеше Ева — и всуе търсеше разтуха при Адама. Но ето, Адам я позна — и роди Ева от него син. И нарече го Евел, което значи Ридание. Защото в ридания го зачена и в ридания го роди.
към текста >>
17.
Каин и Евел
 
- Николай Райнов
И когато един ден Врагът на Силния говореше на Каина за онова, що има да стане, за Тайната на Седемте Бездни, за чаровете на Земята и на съкровените Кръгове под нея, за Черните Властелини на Триъгълника, за
душата
на сестра му Каломаин, за Вождовете на Гнева и за деветте Алилуийа на Божията Песен — изстъпление нападна Каина.
А плодовете му бяха едри, червени, като ябълки, и сладки. То бе Дърво на Познанието. Но Змия се виеше на седем пръстена около него, та не даваше никому да яде. И когато минаваше Сатанаил през Едема, Змията се плъзваше по стъблото, свиваше се на колело и го гледаше покорно с жълтите си очи. И приближаваше се Сатанаил, та ядеше от плодовете на дървото.
И когато един ден Врагът на Силния говореше на Каина за онова, що има да стане, за Тайната на Седемте Бездни, за чаровете на Земята и на съкровените Кръгове под нея, за Черните Властелини на Триъгълника, за
душата
на сестра му Каломаин, за Вождовете на Гнева и за деветте Алилуийа на Божията Песен — изстъпление нападна Каина.
И той прозре скритата замисъл на Иехова и на Сатанаиля, синя мълния озари пещерите на ума му — и той проумя тайния смисъл на казаното от бащата. И като съзре Сатанаил своя син — мъж по мисъл и левент по мъдрост, — даде му три плода от Дървото на Познанието, но му заръча строго — да ги скрие, та после да ги изяде насаме. Но щом изяде плода на Познанието, изпадна Каин в тежък сън — и сякаш вампир завея над него кожени крила. А Каломаин и Евел ходеха, та играеха в Едема. И стигнаха до дървото, под което спеше брат им.
към текста >>
Но щом сдъвка и глътна плода,
душата
и се размъти, тялото и отпадна — и Ева умря.
Адам, отпаднал и стар, на вечерта на своя живот, седеше пред хижата със замислен поглед. Той ги не видя. А Ева пееше в хижата. И тя се зарадва, като съзря плодовете, защото ги позна. И взе единия плод, та го изяде.
Но щом сдъвка и глътна плода,
душата
и се размъти, тялото и отпадна — и Ева умря.
Майката на Живите бе първият човек на земята, който позна Смъртта. Защото бе познала милувките на Сатанаиля и бе хапнала от плода на Забраненото Дърво. А Евел и Каломаин не знаеха това, защото не бяха там. Че насаме изяде майка им плода. И Каломаин, като не знаеше какъв е този плод, запита Евеля.
към текста >>
И мъка се роди в
душата
на Каломаин.
И Каломаин, като не знаеше какъв е този плод, запита Евеля. И каза й Евел: „Плод на вечна младост е тоя плод. Който яде от него, не ще се сбръчка вовеки лицето му и очите му не ще посърнат, нито косата му ще побелее. Ела — да го изедем!“ И Каломаин изеде плода, но на Евеля не даде. Защото се боеше.
И мъка се роди в
душата
на Каломаин.
И копнеж по волност я завладя. И мрак легна пред нея. И седем луни трая това. А когато се изчерпи седмата луна, Каломаин се изгуби. И празни бяха усилията на Каина да я намери.
към текста >>
И в разселините на жълтите скали всуе кънтеше плачът на
душата
му: „Каломаин, сестро моя! Ела при Каина, та утоли с кротка дума жаждата на сърцето му, болно без тебе!“ Но — всуе.
И мрак легна пред нея. И седем луни трая това. А когато се изчерпи седмата луна, Каломаин се изгуби. И празни бяха усилията на Каина да я намери. Напусто ходеше от долина в долина да я дири.
И в разселините на жълтите скали всуе кънтеше плачът на
душата
му: „Каломаин, сестро моя! Ела при Каина, та утоли с кротка дума жаждата на сърцето му, болно без тебе!“ Но — всуе.
Нямаше никъде Каломаин. Нямаше я в златните градини — и цветята не повтаряха песента на нейния глас. Зората изгряваше без нея — и луната не пилееше лъчи по златото на косите й. Нямаше никъде Каломаин. И посипа Каин с пепел главата си.
към текста >>
— По смъртна жена ще рукне влечението на сърцето ти — и ще потече в пот и кръв твоят живот! Клетва навлече ти върху себе си, роден в ден на клетва и в час на прокоба!“ А Каин слушаше скърбен и в
душата
му играеше мълния.
И чу го Сатанаил. Но думи на укор и слова на обвинение се откъртиха от устата му към Каина. И рече му Сатанаил: „Когато ти дадох плодовете — помниш ли? — аз казах, че за тебе ги давам, но ти ги не скри. Остави да ги вземе всеки минувач… — Та тези плодове дават смърт и безумие на оногова, който не би смогнал да ги понесе! И за това, че ти не опази дара на светинята, Каломаин ще бъде завинаги загубена за тебе.
— По смъртна жена ще рукне влечението на сърцето ти — и ще потече в пот и кръв твоят живот! Клетва навлече ти върху себе си, роден в ден на клетва и в час на прокоба!“ А Каин слушаше скърбен и в
душата
му играеше мълния.
…И сбъднаха се дума по дума речите на Сатанаиля. Цъфна клетвата като голямо отровно цвете, чийто мирис носи мъчителна смърт. И обърна се сърцето на Каина към Ада, негова сестра, другата дъщеря на Адама. Съблазни го нейната бяла гръд — и румените й бедра му сложиха окови. Измами го шумът на полите и — и миризмата на косите й пръсна безумие в кръвта му.
към текста >>
Опи се Ада, похот цъфна в
душата
й — и тя се отдаде на брата си Каин.
И взе Каин зрели овошки, смачка ги, смеси сока им и направи вино от тая смес. И когато Ада ядеше и пиеше, даде й Каин от виното. Всички го знаеха, че работи земя и събира овощия. Засмя се Ада, взе виното, та услади сърцето си с него. А измамливо бе питието наглед и сладко на вкус.
Опи се Ада, похот цъфна в
душата
й — и тя се отдаде на брата си Каин.
Обърна се оттогава сърцето и към него. И обикна Ада Каина. Защото целувката му бе пожар и прегръдките му стапяха сърцето. Но клетвата на Сатанаиля съскаше над Каина — и той скоро позна, че се е измамил. Разочарова се той от Ада, дотегнаха му милувките й — и плитка му се видя душата й.
към текста >>
Разочарова се той от Ада, дотегнаха му милувките й — и плитка му се видя
душата
й.
Опи се Ада, похот цъфна в душата й — и тя се отдаде на брата си Каин. Обърна се оттогава сърцето и към него. И обикна Ада Каина. Защото целувката му бе пожар и прегръдките му стапяха сърцето. Но клетвата на Сатанаиля съскаше над Каина — и той скоро позна, че се е измамил.
Разочарова се той от Ада, дотегнаха му милувките й — и плитка му се видя
душата
й.
И скоро разбра, че го не тегли вече към нея. Горчив бе хлябът му с Ада — и не пиеше вече разтуха сърцето му в нейните прегръдки. А напразно плачеше Ада. И всуе го молеше да се върне при нея. След време се разтвори пак сърцето на Каина, та се разпаля в него пожелание към Сета.
към текста >>
А трябваше, по Божия повеля, синовете на Човека да принесат жъртва, за да се успокои
душата
на баща им — и да наследят милостта на Вечния.
Ридаеха Евел и Сета, плачеха Лина и Ада — и безутешни бяха синовете му и синовете на неговите синове. Само на Каина бе твърдо сърцето. Че той бе ял от Дървото на Познанието. Навъсен стоеше Каин, ала не ронеше сълзи. Сухи бяха очите му, защото не рачеше да жали по смъртници и да рони плач по мъртъвци.
А трябваше, по Божия повеля, синовете на Човека да принесат жъртва, за да се успокои
душата
на баща им — и да наследят милостта на Вечния.
И огради жъртвеник Евел, та сложи животни за всесъжение пред Господа. Защото бе пастир. А Каин тури плодове от земята, която работеше. Защото бе земеделец. И угодна бе пред Саваота жъртвата на Евеля, а Каиновата не прие — заради греха, що бе сторил, когато остави Ада, жена си.
към текста >>
Защото над него още съскаше клетвата на Сатанаиля — и
душата
му трябваше да се разкъса от страст по смъртна жена.
И угодна бе пред Саваота жъртвата на Евеля, а Каиновата не прие — заради греха, що бе сторил, когато остави Ада, жена си. Смеси се димът на жъртвата Каинова с праха на земята — и пламъкът угасна. И разгневи се Каин на Господа, та в страшни слова изрече клетви към небето. И намрази Евеля, своя брат — люто го намрази поради жъртвата и още поради жена му Сета, която бе някога възлюбил, а тя не беше го обикнала. И страстно безумие разръфа сърцето на Каина — както буря раздипля тъмни небесни облаци.
Защото над него още съскаше клетвата на Сатанаиля — и
душата
му трябваше да се разкъса от страст по смъртна жена.
Черно стана пред очите му, а погледът му се премрежи от страстна мъгла. И в спомена му се ломеше сластно движение на гола женска снага, а пред погледа му играеше измамливо тяло: — цвете, змия и бяс в едно и също време. И видя Каин, че страстта е страшна. Твоите абаносови вежди се изгъват надолу плавно и широко — като два черни сърпа, хвърлени върху светлото небе. — — Сето, сестро моя: пожали ме! Слънцето мята върху пясъка своите огньове, а моите знойни стъпки Те дирят.
към текста >>
— Сето, обична моя: пожали ме! Зачернюва ми живота абаносът на Твоите коси, опива ме трандафилът на Твоите устни, заслепява ме златото на Твоята кожа — о, Сето, сестро моя! Кажи ми: — Стъпчи
душата
си за мене! — Стъпчи
душата
си! — И аз ще Те чуя.
— — Сето, сестро моя: пожали ме! Слънцето мята върху пясъка своите огньове, а моите знойни стъпки Те дирят. В Твоите движения играе смях — и страст се таи в мрака на очите Ти. — Сето, сестро моя: пожали ме! Твоите румени бедра, пълни и кръгли, ме опиват като вино — и златният мъх по снагата Ти буди шемет в моето болно сърце. — Сето, сестро моя: пожали ме! Нощта пръска по небето едри звезди, а моите парливи очи Те дирят. В Твоите думи кипи гордост — и пламък съска в звъна на гласа Ти.
— Сето, обична моя: пожали ме! Зачернюва ми живота абаносът на Твоите коси, опива ме трандафилът на Твоите устни, заслепява ме златото на Твоята кожа — о, Сето, сестро моя! Кажи ми: — Стъпчи
душата
си за мене! — Стъпчи
душата
си! — И аз ще Те чуя.
Кажи ми още: — Бога убий за мене! — В сърцето на Вечния впий нож! — И аз ще Те послушам — о, Сето, сестро моя! Ти сепна в мене заспалата любов, но си отиде — и аз останах самин. И с мене остана моята скръб — о, Сето, сестро моя! Над пожълтелите житни полета се разсипа смехът на Твоята гордост. Над тъмните вълни на замрели потоци се разкърти плачът на сърцето ми — о, Сето, сестро моя! Няма покой за мене! Няма покой за мене! И когато една сутрин, призори, Евел излизаше от шатрата, за да отиде на полето, извика го Каин при себе си — и уби го там. И отиде при Сета, жената на Евеля — и с ласки я облада. Защото Сета мислеше, че Евел е при нея.
към текста >>
Истина, истина ти казвам: сърцето ти не ще вкуси покой! — Луната ще оповестява греха ти, а звездите ще разказват за безумието ти! — От бездна към бездна ще лети твоят дух! — По върховете ще се мъчиш огън ти да стъкнеш — но бурята ще угасява пламъците му — и ще зъзне
душата
ти в мрака на Моята жестока клетва! — Върви — и никой не ще посмее да те убие: тежко е да убиеш тогова, който е убил първи път!… Върви — и във вечността ти своето проклятие ще занесеш!“ И разигра се нещо бурно в
душата
на Каина, той гневно отвърна лице от небето, но думите на клетвата бяха силни — и заковаха се в сърцето му като нажежени клинове.
А Каин рече: „Мъртвият е при мъртъвците — и неговият дял е с чакалите на пустинята; — комуто трябва — да го дири! Не ме е никой сложил страж на брата си да бъда…“ И отвърна лице от Господа. Разгневи се тогава Иехова, та слова на ужас изрече пред Каина. И закле го мир никога да не види. „Върви, сине на безумието! Върви по склона на своята проклета пътека! — И нека плодът на твоята кървава ръка окапва, преди да го вкусиш! — От връх към връх щ е води твоят път — и дните на твоята скръб не ще имат чет! Не ще те два пъти огрее слънцето на една и съща земя — и зората ще те пъди от пътека на пътека. — Кръвта на брата ти за мъст въстава — и реве към мене за отплата.
Истина, истина ти казвам: сърцето ти не ще вкуси покой! — Луната ще оповестява греха ти, а звездите ще разказват за безумието ти! — От бездна към бездна ще лети твоят дух! — По върховете ще се мъчиш огън ти да стъкнеш — но бурята ще угасява пламъците му — и ще зъзне
душата
ти в мрака на Моята жестока клетва! — Върви — и никой не ще посмее да те убие: тежко е да убиеш тогова, който е убил първи път!… Върви — и във вечността ти своето проклятие ще занесеш!“ И разигра се нещо бурно в
душата
на Каина, той гневно отвърна лице от небето, но думите на клетвата бяха силни — и заковаха се в сърцето му като нажежени клинове.
…И роди Сета от Каина син — и нарече го Хет, което значи Ужас. Роди и Ада от Каина син — и назова го Навал, което значи Безумец. А те бяха и двамината силни, защото бяха потомци на Сатанаиля. А Каин стана навъсен и страшен. И въглен гореше в сърцето му, а земята пареше петите му — и не можеше да остане в Едема.
към текста >>
18.
Три Небеса
 
- Николай Райнов
ТРИ НЕБЕСА Когато получи Сатанаил от Авадона лъча на Адонай, тури го в сърцето си — и възкипе в
душата
му изново жад за творчество.
ТРИ НЕБЕСА Когато получи Сатанаил от Авадона лъча на Адонай, тури го в сърцето си — и възкипе в
душата
му изново жад за творчество.
И създаде тогава Царството на Трите Небеса. Защото той 6fe отнел три от Седемте Небеса на Йехова, но те не бяxa още уредени и в никое от тях нямаше средец, и граници нямаше издигнати между едно и друго, и духовете, които тябваше да ги управяват, не знаеха своите длъжности. Трите Небеса бяxa до тоя миг три светли пустини, по които се гонят весело небесни вихри, както деца се гонят по полето, което нямa край. Сатанаил трябваше да ги уреди. Той създаде за седем деня това царство — и то надмина по хубост и блясък всичко създадено от ръката му.
към текста >>
Защото момите обичат танцувача и
душата
им се лепи о всяка звучна песен.
На кинор, псантер, асор и рог ги научи — и на разни други свирала. Веселба се роди в сърцата на моми и момци. Те се веселяха — и когато работят, и когато си почиват от работа. Обичаха те Иубаля, понеже той бе много сръчен в танец и всякакви игри. И вси моми от Ламнахор беснуваха от любов по Иубаля — и летеше по него през горещи нощи сластта на цял Ламнахор.
Защото момите обичат танцувача и
душата
им се лепи о всяка звучна песен.
И честит бе Иубал. Всички обичани са честити — защото не знаят, що ги чака. Те не знаят — и колко трае женската любов. *********************** ... И напусна един ден Каин Ламнахор. Защото не му се стоеше вече там.
към текста >>
19.
Каломаин
 
- Николай Райнов
Презря земя и люде — и
душата
й политна надалеч, но все не виждаше светлината, що диреше, а се луташе в тъмни пропасти.
В сърцето й се запали копнеж по безкрайни далечини. Прииска й се да обходи земята и да мине отвъд предала й, да стигне до златните тремове, дето живее Бащата на Глъбините, и там да остане. В мрачини бе Каломаин, а искаше във вечна светлина да живее. И остави тя Каина и братята си. И не помисли вече за тях.
Презря земя и люде — и
душата
й политна надалеч, но все не виждаше светлината, що диреше, а се луташе в тъмни пропасти.
И когато й се струваше, че се издига към върха, тя падаше в дъното. Тъй се скита дълго Каломаин — и сама не знаеше, дали — на яве, или — на сън. Една заран се опомни. Студено бе. Чужди места се виждаха наоколо: безплодни зъбери, стръмни пътеки, каменливи урви.
към текста >>
Скръб ослани
душата
й.
Тъй се скита дълго Каломаин — и сама не знаеше, дали — на яве, или — на сън. Една заран се опомни. Студено бе. Чужди места се виждаха наоколо: безплодни зъбери, стръмни пътеки, каменливи урви. Тежко й стана.
Скръб ослани
душата
й.
И закапаха едри жълти цветя по пътя на Каломаин В, като вървеше, чу внезапно над главата си писък на птица. Едра черна птица с дълги остри крила, долетяла отдалече, мина във висината и се изгуби. Каломаин погледна нагоре — и кракът й се плъзна. И тя падна в тъмна пропаст. Мътно бе горе, а страх и изумление — пред нея.
към текста >>
А след като доби, Каломаин се усети отведнъж здрава — и разведри се
душата
й — и светло стана пред нея.
Мътно бе горе, а страх и изумление — пред нея. И заплака от страх и скръб Каломаин — и в безбрежни мрачини се разнесе викът й, — а отзив се не чу отникъде... *********************** И в несвест падна Каломаин. А когато се опомни, ycети се болна — и роди дете. И нарече го Тимисаг, което значи Рожба на Копнеж. Защото копнееше по Бащата на Глъбините.
А след като доби, Каломаин се усети отведнъж здрава — и разведри се
душата
й — и светло стана пред нея.
Но мястото, дето стоеше, беше безизходно — и големи канари пълнexa кръгозора, а далеч над тях се къдреxa огромни черни облаци, — сякаш бездни горяха под земята и диплеха по небето тъмни кълба чад. И обгледа Каломаин край себе си пустинното мяcто — и тежка скръб сгърчи душата й — и ланитите й се свиха, сякаш бич я шибна по лицето... Защото тя мислеше не за себе си, а за своето дете Тимисаг. Мислеше: накъде да го изведе? *********************** И заплака втори път Каломаин. И чу я Бащата на Глъбините, та прати Властелина на Предала да я изведе.
към текста >>
И обгледа Каломаин край себе си пустинното мяcто — и тежка скръб сгърчи
душата
й — и ланитите й се свиха, сякаш бич я шибна по лицето... Защото тя мислеше не за себе си, а за своето дете Тимисаг.
А когато се опомни, ycети се болна — и роди дете. И нарече го Тимисаг, което значи Рожба на Копнеж. Защото копнееше по Бащата на Глъбините. А след като доби, Каломаин се усети отведнъж здрава — и разведри се душата й — и светло стана пред нея. Но мястото, дето стоеше, беше безизходно — и големи канари пълнexa кръгозора, а далеч над тях се къдреxa огромни черни облаци, — сякаш бездни горяха под земята и диплеха по небето тъмни кълба чад.
И обгледа Каломаин край себе си пустинното мяcто — и тежка скръб сгърчи
душата
й — и ланитите й се свиха, сякаш бич я шибна по лицето... Защото тя мислеше не за себе си, а за своето дете Тимисаг.
Мислеше: накъде да го изведе? *********************** И заплака втори път Каломаин. И чу я Бащата на Глъбините, та прати Властелина на Предала да я изведе. И видя Каломаин Мъж, — лицето Му — като променлив блясък на падаща звезда, а гласът Му — като глас на водопад. И носеше в ръцете си окови от желязо.
към текста >>
Изпълни се
душата
на Каломаин с радост голяма — и светло й стана, сякаш слънце бe пламнало в
душата
й.
И стигна до стълпа, наречен М а р а н А т а! — което значи: Господ иде! И спа там. И видя огнен сън. И ето — : из пламъци и звезден огън се раждаше Човек. И лицето Му бe слънце, а нозете Му — червени пламъци. И много хубав бe обликът Му — и гиздав бe на лице — приятно бe да Го гледаш.
Изпълни се
душата
на Каломаин с радост голяма — и светло й стана, сякаш слънце бe пламнало в
душата
й.
И чудно блаженство усети сърцето й, като гледаше Човека. Я като я доближи, каза й Човекът: „Аз съм Син на Бащата на Глъбините. Моето име е Христос. Не може да се стигне до Бащата, освен — чрез Сина“. *********************** Но, когато се пробуди Каломаин, край нея нямаше никой.
към текста >>
И скръб натисна
душата
й, — дълбока скръб, че Човекът се е изгубил.
И чудно блаженство усети сърцето й, като гледаше Човека. Я като я доближи, каза й Човекът: „Аз съм Син на Бащата на Глъбините. Моето име е Христос. Не може да се стигне до Бащата, освен — чрез Сина“. *********************** Но, когато се пробуди Каломаин, край нея нямаше никой.
И скръб натисна
душата
й, — дълбока скръб, че Човекът се е изгубил.
И напразно ходеше низ пустинята. Плачът й цепеше студената нощ — и будеше гласа на чакалите и лъвовете. ... А Него Го нямаше. *********************** ... И на другата нощ пак заспа там Каломаин, защото се надяваше да види отново Христа. Но не Го видя.
към текста >>
И безумен копнеж обжегна
душата
й, а сърцето й зарида в тъмнините... *********************** През деня Каломаин се замисли отново за Христа и Го видя пред себе си, като алмазно видение.
И напразно ходеше низ пустинята. Плачът й цепеше студената нощ — и будеше гласа на чакалите и лъвовете. ... А Него Го нямаше. *********************** ... И на другата нощ пак заспа там Каломаин, защото се надяваше да види отново Христа. Но не Го видя.
И безумен копнеж обжегна
душата
й, а сърцето й зарида в тъмнините... *********************** През деня Каломаин се замисли отново за Христа и Го видя пред себе си, като алмазно видение.
Но живот имаше в този образ — и навлизаше навътре Каломаин с този образ в душата си. И страстно я теглеше към Него, а по ланитите й капеха топли едри сълзи. И възнесе се духом Каломаин, а душата й се разтопи в свещено изстъпление. И видя себе си — капка в безкрайното море на Божията Светлина — и тази капка възрастна, та стана сама море. И вълни плиснаха от средеца навсякъде — и краят им се не виждаше.
към текста >>
Но живот имаше в този образ — и навлизаше навътре Каломаин с този образ в
душата
си.
Плачът й цепеше студената нощ — и будеше гласа на чакалите и лъвовете. ... А Него Го нямаше. *********************** ... И на другата нощ пак заспа там Каломаин, защото се надяваше да види отново Христа. Но не Го видя. И безумен копнеж обжегна душата й, а сърцето й зарида в тъмнините... *********************** През деня Каломаин се замисли отново за Христа и Го видя пред себе си, като алмазно видение.
Но живот имаше в този образ — и навлизаше навътре Каломаин с този образ в
душата
си.
И страстно я теглеше към Него, а по ланитите й капеха топли едри сълзи. И възнесе се духом Каломаин, а душата й се разтопи в свещено изстъпление. И видя себе си — капка в безкрайното море на Божията Светлина — и тази капка възрастна, та стана сама море. И вълни плиснаха от средеца навсякъде — и краят им се не виждаше. Защото нямаше граница ни светлината, ни нейното сияние.
към текста >>
И възнесе се духом Каломаин, а
душата
й се разтопи в свещено изстъпление.
*********************** ... И на другата нощ пак заспа там Каломаин, защото се надяваше да види отново Христа. Но не Го видя. И безумен копнеж обжегна душата й, а сърцето й зарида в тъмнините... *********************** През деня Каломаин се замисли отново за Христа и Го видя пред себе си, като алмазно видение. Но живот имаше в този образ — и навлизаше навътре Каломаин с този образ в душата си. И страстно я теглеше към Него, а по ланитите й капеха топли едри сълзи.
И възнесе се духом Каломаин, а
душата
й се разтопи в свещено изстъпление.
И видя себе си — капка в безкрайното море на Божията Светлина — и тази капка възрастна, та стана сама море. И вълни плиснаха от средеца навсякъде — и краят им се не виждаше. Защото нямаше граница ни светлината, ни нейното сияние. И слънце изгря. И Каломаин видя Христа, пристъпващ по вълните, — че иде към нея.
към текста >>
*********************** Когато я върнаха отново в Бездната, тъмна премала притисна
душата
на Тимисаг.
Погледна я Христос, па отмина. Но, щом Го съгледа — пълен със светлина — устреми се с жар Тимисаг след Него и поиска да Го стигне и да Го спре. И вятърът развяваше дрехите й, а косите й се пилeexa по раменете й. Но, когато стигна до Първото Небе, Христос изчезна изведнъж, а Тимисаг видя страж с огнен меч на прага. И позна Властелина на Предала.
*********************** Когато я върнаха отново в Бездната, тъмна премала притисна
душата
на Тимисаг.
И късаше скръб сърцето й — а стъпки от кръв лежаха по следите й върху пясъка. Тя чупеше ръце от плач. И викаше Христа. A Него Го нямаше. ... И в мълчанието на тъмната пустиня се пръскаха стоновете й — като отровни черни цветя.
към текста >>
„И всеки ден сърцето ми ловеше Слънцето, като огнен поток, който кипи и ромоли в
душата
ми: — Ти бе това Слънце.
A Него Го нямаше. ... И в мълчанието на тъмната пустиня се пръскаха стоновете й — като отровни черни цветя. *********************** „Лицето Ти е крин, цъфнал между лаври — и мирисът му е до премала сладък. „Като кротко слънце, възсиява погледът на очите Ти върху мене в спомена за първия ден, когато Те зърнах. „И животворно е диханието Ти: то пробужда сенките на син полуден и буди живот в моите мъртви сънища! „По канари и сипеи разлях своите сълзи в устрем да Те диря — и по пясъка на пустинята оставих заради Тебе своята кръв.
„И всеки ден сърцето ми ловеше Слънцето, като огнен поток, който кипи и ромоли в
душата
ми: — Ти бе това Слънце.
„И всяка нощ душата ми Те диреше по кръстопътя на всички знойни сънища — но безплодно. Защото Ти не посети ни веднъж моя плах сън!“ *********************** ... И плачеше Тимисаг, а сълзите й ставаха солени реки — и течеха низ пустинята. И отчаянието на душата й гърмеше в тези реки. А скръбта й твърдееше и се обръщаше на канара. ... Но, когато отново спомен огряваше лицето й, усмихваше се, като на сън, Тимисаг — и седмоцветна светлина озаряваше канари и пустинни върхове.
към текста >>
„И всяка нощ
душата
ми Те диреше по кръстопътя на всички знойни сънища — но безплодно.
... И в мълчанието на тъмната пустиня се пръскаха стоновете й — като отровни черни цветя. *********************** „Лицето Ти е крин, цъфнал между лаври — и мирисът му е до премала сладък. „Като кротко слънце, възсиява погледът на очите Ти върху мене в спомена за първия ден, когато Те зърнах. „И животворно е диханието Ти: то пробужда сенките на син полуден и буди живот в моите мъртви сънища! „По канари и сипеи разлях своите сълзи в устрем да Те диря — и по пясъка на пустинята оставих заради Тебе своята кръв. „И всеки ден сърцето ми ловеше Слънцето, като огнен поток, който кипи и ромоли в душата ми: — Ти бе това Слънце.
„И всяка нощ
душата
ми Те диреше по кръстопътя на всички знойни сънища — но безплодно.
Защото Ти не посети ни веднъж моя плах сън!“ *********************** ... И плачеше Тимисаг, а сълзите й ставаха солени реки — и течеха низ пустинята. И отчаянието на душата й гърмеше в тези реки. А скръбта й твърдееше и се обръщаше на канара. ... Но, когато отново спомен огряваше лицето й, усмихваше се, като на сън, Тимисаг — и седмоцветна светлина озаряваше канари и пустинни върхове. И, като светла песен, летеше нейната радост по безбрежната пустинна шир.
към текста >>
И отчаянието на
душата
й гърмеше в тези реки.
„Като кротко слънце, възсиява погледът на очите Ти върху мене в спомена за първия ден, когато Те зърнах. „И животворно е диханието Ти: то пробужда сенките на син полуден и буди живот в моите мъртви сънища! „По канари и сипеи разлях своите сълзи в устрем да Те диря — и по пясъка на пустинята оставих заради Тебе своята кръв. „И всеки ден сърцето ми ловеше Слънцето, като огнен поток, който кипи и ромоли в душата ми: — Ти бе това Слънце. „И всяка нощ душата ми Те диреше по кръстопътя на всички знойни сънища — но безплодно. Защото Ти не посети ни веднъж моя плах сън!“ *********************** ... И плачеше Тимисаг, а сълзите й ставаха солени реки — и течеха низ пустинята.
И отчаянието на
душата
й гърмеше в тези реки.
А скръбта й твърдееше и се обръщаше на канара. ... Но, когато отново спомен огряваше лицето й, усмихваше се, като на сън, Тимисаг — и седмоцветна светлина озаряваше канари и пустинни върхове. И, като светла песен, летеше нейната радост по безбрежната пустинна шир. *********************** „Като ледна луна, озарява душата ми споменът, че Ти си далек — и далек ще останеш от мене. „И Твоите стъпки са като далечна песен на гиздави моми, които омайват пътника с прелесни звукове, но крият от него своето лице, което е много по-хубаво.
към текста >>
*********************** „Като ледна луна, озарява
душата
ми споменът, че Ти си далек — и далек ще останеш от мене.
Защото Ти не посети ни веднъж моя плах сън!“ *********************** ... И плачеше Тимисаг, а сълзите й ставаха солени реки — и течеха низ пустинята. И отчаянието на душата й гърмеше в тези реки. А скръбта й твърдееше и се обръщаше на канара. ... Но, когато отново спомен огряваше лицето й, усмихваше се, като на сън, Тимисаг — и седмоцветна светлина озаряваше канари и пустинни върхове. И, като светла песен, летеше нейната радост по безбрежната пустинна шир.
*********************** „Като ледна луна, озарява
душата
ми споменът, че Ти си далек — и далек ще останеш от мене.
„И Твоите стъпки са като далечна песен на гиздави моми, които омайват пътника с прелесни звукове, но крият от него своето лице, което е много по-хубаво. „По мрачини и здрачове разсипах своя плач в устрем да Те диря — и по скалите на пустинята оставих своите стонове. „И всека сутрин тръсках виденията на тежко минала нощ, защото скръбта ми бе ридала в тези видения, — скръбта ми по Тебе бе ридала там. „И всека вечер причаквах чудото на своя живот — причаквах мига, когато Твоята сянка ще се мерне, за да пропъди моите мъки — и да пръсне светлик в мъглата на моя сън. „Така антилопата се мъчи от жад — и тръгва от сипей на сипей за вода, а пред самия извор умира от премала.
към текста >>
20.
Вавилонска кула
 
- Николай Райнов
И те говореха на
душата
ми.
Аз, Алтотас, видях много. Видях бронзово-излени, червеноцветни истукани, които са загадка. Те бяха образи на Люде, по-силни от вас; образи на Мъже, които невидимо водят света — и го водят към Бога. От тия Исполини на духа иде всичко велико, що се вестява на земята. От тях са дошли огънят, буквата, числото, колелото, жезълът, длетото и молитвата.
И те говореха на
душата
ми.
Говореха за силния, който умее да смуче щастие — и да яде болка. Та нека в мъка и с поглед към върховното щастие сградим стълп! И алени гроздове от огън нека хвърлим с щедри шъпи по небето — та стълпът да стане кула на Светлината, — а нашата воля — опора на Слънцето! Вам, синове на Сатанаиля — вам вещая това! И нашият стълп нека стане мрежа на силния — и тояга на слабия! — Аз казах!“ И когато свърши Алтотас, всички мълчеха. Защото сладко говореше той — и строго — и власт криеха думите му. И почнаха веднага да градят стълп. А когато биде сграден стълпът, възлезе Алтотас на върха.
към текста >>
Но безумие изпълни
душата
на исполините, та грях извършиха — грях, от който затрепери земята, от край до край затрепери.
…Живееха по онова време синовете на Хета — потомци на Сета и Каина. И силни бяха те. А като отиваха синовете Хетови при дъщерите на Каина, раждаха се исполини. И град основаха исполините: името му Адма. А основаха го при стълпа.
Но безумие изпълни
душата
на исполините, та грях извършиха — грях, от който затрепери земята, от край до край затрепери.
Мъртви извикваха те, бесове питаха — и в неестествено съитие влизаха с дъщерите Каинови, защото неутолима сласт пърлеше душата на исполините — и душата на жените им. И с позор зацапаха сърцето си, като изпаднаха в противоестествен грях — а върху лицето си метнаха плащаница на безсрамие. И забравиха те словата на Алтотаса, който огради стълпа, че това е стълп на Слънцето — и път на силния към Себе си. И зарида земята от свян. И разтърсиха се от гняв планини и хълмове.
към текста >>
Мъртви извикваха те, бесове питаха — и в неестествено съитие влизаха с дъщерите Каинови, защото неутолима сласт пърлеше
душата
на исполините — и
душата
на жените им.
И силни бяха те. А като отиваха синовете Хетови при дъщерите на Каина, раждаха се исполини. И град основаха исполините: името му Адма. А основаха го при стълпа. Но безумие изпълни душата на исполините, та грях извършиха — грях, от който затрепери земята, от край до край затрепери.
Мъртви извикваха те, бесове питаха — и в неестествено съитие влизаха с дъщерите Каинови, защото неутолима сласт пърлеше
душата
на исполините — и
душата
на жените им.
И с позор зацапаха сърцето си, като изпаднаха в противоестествен грях — а върху лицето си метнаха плащаница на безсрамие. И забравиха те словата на Алтотаса, който огради стълпа, че това е стълп на Слънцето — и път на силния към Себе си. И зарида земята от свян. И разтърсиха се от гняв планини и хълмове. Страшно беше.
към текста >>
21.
Мелхиседек
 
- Николай Райнов
Той знаеше изтънко
душата
на човека и виждаше до един заслоните на сърцето: от погледа му не можеше да се укрие ни грях, ни помисъл — и пред словото му трепереха всички люде.
Сякаш Мелхиседек бе израснал из земята или бе слязъл от небето. Приказваха шъпотом неговите поданици, че царят им наистина е пратен от Всевишния, че е дошъл по чуден път от звездата Вечерница, дето се е родил, за да донесе на земните люде мъдрост, която не знаят, и учение, каквото не са още от никого чули. Той бе жрец на Елохима отвеки. А крепък бе духом Мелхиседек. И възлежаваше на гърдите Господни.
Той знаеше изтънко
душата
на човека и виждаше до един заслоните на сърцето: от погледа му не можеше да се укрие ни грях, ни помисъл — и пред словото му трепереха всички люде.
Защото го знаеха, че е праведен и ведър духом. И боеха се от него, както човек се бои от светиня, до която не е достоен да се докосне. Мълвяха шъпотом, че Мелхиседек знае езика на Небесните Войнства и приказва с тях. И по-чистите виждаха, че ангели идват при него и си отиват зарадвани. Издигна се духом до звездите небесни Мелхиседек — и по следите на Слънцето тръгна.
към текста >>
Благословен — който разбира и осъществява! Като птица е волен в своя път и Всевишният го пази! Иди си с мир!“ И замина си тогава Авраам при племето — и занесе в сърцето си трепета на чудната мъдрост, а в
душата
му звънтяха словата на огнена проповед.
Та два са образите на Божия Жрец: обич и правда. И двете са — едно. От царуването иде взиране, а от взирането — сплътяване. Та два са пътищата на Божия Жрец: свобода и закон. И двете са — едно.
Благословен — който разбира и осъществява! Като птица е волен в своя път и Всевишният го пази! Иди си с мир!“ И замина си тогава Авраам при племето — и занесе в сърцето си трепета на чудната мъдрост, а в
душата
му звънтяха словата на огнена проповед.
И разказа на всички от племето що бе видял и чул. Та вредом се разсипа мълва за наставника в Тайните — и всекиго пърлеше жар да чуе Мелхиседека. И потърсиха го мнозина, но малцина смогнаха да стигнат до него. Защото измряха от буря, мълния и жад в пустинята. …И дойдоха при Мелхиседека малцината — и замолиха го да ги поучи.
към текста >>
Навътре гледай, защото
душата
е ключ на вселената — и не виждаш ли в себе си, вън от себе си не можеш видя! И събуди ли се в тебе Огнената Змия, която съска и се върти на витло — пази се да те не ухапе! — Улови я за главата и допри езика й до своя език — и гледай я в очите! Ще заспи Змията — и пробуди ли се, покорна ще ти бъде.
Бъдете такива! Но помнете, че на малцина е съдено да бъдат уловени. И щом не са, отровата на жилото им ще стане вода. И не ще умрат; защото е рано. А беда е — рано да загинеш. — Това е петото.
Навътре гледай, защото
душата
е ключ на вселената — и не виждаш ли в себе си, вън от себе си не можеш видя! И събуди ли се в тебе Огнената Змия, която съска и се върти на витло — пази се да те не ухапе! — Улови я за главата и допри езика й до своя език — и гледай я в очите! Ще заспи Змията — и пробуди ли се, покорна ще ти бъде.
— Това е шестото. Научете Великото Изкуство: много са неговите пътища! От взирането се ражда образ. С остро взиране се узнават силите: те са сенки, а сенките се не виждат по здрач. Изтръгни от себе си скрити съкровища — и стани път на Вечния! Преди да намериш Пътя, по тебе трябва да минат мнозина. С усилие се налучват пътища отвъд душата — но само тъй се постига волност.
към текста >>
С усилие се налучват пътища отвъд
душата
— но само тъй се постига волност.
Навътре гледай, защото душата е ключ на вселената — и не виждаш ли в себе си, вън от себе си не можеш видя! И събуди ли се в тебе Огнената Змия, която съска и се върти на витло — пази се да те не ухапе! — Улови я за главата и допри езика й до своя език — и гледай я в очите! Ще заспи Змията — и пробуди ли се, покорна ще ти бъде. — Това е шестото. Научете Великото Изкуство: много са неговите пътища! От взирането се ражда образ. С остро взиране се узнават силите: те са сенки, а сенките се не виждат по здрач. Изтръгни от себе си скрити съкровища — и стани път на Вечния! Преди да намериш Пътя, по тебе трябва да минат мнозина.
С усилие се налучват пътища отвъд
душата
— но само тъй се постига волност.
Вси ръждиви вериги трябва да се счупят: а кои вериги не са ръждиви? Надрастване на веригите трябва! Само тъй се стига до стъпало на пророк и посветен. Само тъй се влиза в чертозите на Оногова, Който е станал едно с другите. — Правете това, братя мои! — Това е сетното.“ И когато мъжете, които бяха дошли да чуят, чуха — посвети ги Мелхиседек в Седемте Пътя на Тайната. И кръсти ги с Дух Свети.
към текста >>
22.
Жрец на Озириса
 
- Николай Райнов
И зърна в пламъци
душата
си — светла като звезда и гневна като пожар, който лети към облаците, — сякаш се сили да погълне с огнени уста висините.
И минаха Червеното Море, та стигнаха в пустинята. И лутаха се дълги години без път, защото никой не знаеше кой път води към Бъдещето. И минаха в падания и грехове големия кервански път, па стигнаха до една висока планина. И повика Бог Моисея навръх планината — и с гръм и мълнен огън го срещна: както се среща цар през дни на бурна бран. И видя Моисей чудесата на Божието Творчество — и чу думи, които никой не е чул, — и видя мощни знамения — и позна върховни тайни.
И зърна в пламъци
душата
си — светла като звезда и гневна като пожар, който лети към облаците, — сякаш се сили да погълне с огнени уста висините.
А видя и Бога — лице с лице. …И повели Бог Моисею да вреже на камък думи от изреченията, издълбани върху златни таблици и пазени от архангели с огнен меч и сребърна броня. И изряза Моисей скрижали. И слезе на Третия Ден долу. …А Израил бе забравил и Бога и Моисея, който му говореше за Бога.
към текста >>
Че измамните провиквания на дъщерите на Моава бяха внесли буря в
душата
на Избрания Народ.
И изряза Моисей скрижали. И слезе на Третия Ден долу. …А Израил бе забравил и Бога и Моисея, който му говореше за Бога. Изваяния от мед бе излял той — и тям служеше с нечестиви песни и сластни танцове, навеяни от бесовете и от човешката похот пришъпнати. Моисею се не понравиха ни звуците, ни игрите на Избрания Народ, защото клетва на бяс ревеше в тези песни — и чарования на зли духове съскаха в тези похотливи игри.
Че измамните провиквания на дъщерите на Моава бяха внесли буря в
душата
на Избрания Народ.
И видя ги Моисей: пред Белфегор и Ащарот се диво виеха сластни танцове — голи играчки тръпнеха в премалняло движение на знойна страст. И гняв възпламени сърцето на Моисея, та удари в ярост скрижалите о канарата — и на късове ги разби. И не даде закон на Израиля. Защото сластният и лъжлив и граблив народ нямаше нужда от Божи закон, а — от златно теле и от звънтеж на жълтици и от похотливи разтухи. Но Божия клетва гонеше народа, защото бе забравил Оногова, Който му дари волност и му обеща нова земя.
към текста >>
А твоята
душа
ще полети към Мене — и ти ще оковеш Нахаш — огромната Змия на златния Едем! И ангели ще ти разкрият на Руа Елохим Аур! — И в шествията на небесни Посветени ти векове ще носиш сърмен ефод! — Защото жаркият симун на толкова пустини опърли твоето лице — и твоят орлов поглед ще потърси и отвъд смъртта пътека към небесни върхове.
— Ти цял народ поведе да измре в лъчите на Земя Обетована! В самотната страна на Мадиана ти води с Мене огнена беседа: — не трепна ли сърцето ти от страх? — Тоз, който види Бога — ще умре! Години ти безумно дириш Бога: гласът ти е разкъртил всички канари. Но ето: иде твоят сетен ден: на твоя праг Смъртта те властно чака! …Когато ти призва Израиля, преди години, ти рече на разпръснатите племена: — Поробени народи, съберете се! Мълчащият вам слово ще мълви! И те се до един стълпиха, опити от мечтата по Земя Обетована! Сепфора с плач те молеше да не отиваш, а ти й рече властна реч: — Далеко е родината ми, сестро — в пустинята влече ме стръмен път! И тя замлъкна, щом я ти погледна: че в тъмната чърта на сключените вежди мощ властна, царствена личеше. И Аз видях отпосле твоя посъх властно да дели вълните на Червеното Море. Ревниво ти упази Тайната на Бога — и свитъците на теургия ти в сноп запален изгори! Пред златните керуби на свещения кивот ще падне скоро твоят труп.
А твоята
душа
ще полети към Мене — и ти ще оковеш Нахаш — огромната Змия на златния Едем! И ангели ще ти разкрият на Руа Елохим Аур! — И в шествията на небесни Посветени ти векове ще носиш сърмен ефод! — Защото жаркият симун на толкова пустини опърли твоето лице — и твоят орлов поглед ще потърси и отвъд смъртта пътека към небесни върхове.
— Върни се при седмината избрани — и дай им новите скрижали на Господния Закон! А после — в мир дочакай своя сетен миг!“ И стоя Моисей шест деня на върха, а през всичките дни планината се разклащаше от основа. Гръм, пламъци и мълния изригваше върхът — и леден страх пълнеше пустинята наоколо, а хората чакаха в подножието с трепет своя вожд. И не смееха глава да подигнат нагоре, защото се боеха да ги не порази огненият език на гнева Божи. …И най-после, на Седмия Ден, слезе Моисей от планината — и беше пълен със сияние. Очите му грееха като морета от пламък, лицето му заслепяваше погледа, а косите му бяха огнени змии.
към текста >>
И от мравката вземете пример, а от скакалците — поука! Каква велика притча е цял свят! И тогава ще закрепнете — и в
душата
ви ще се родят звезди! — Защото на силния е земята!“ А после скръб обори Моисея, като видя седмината, които трябваше да остави сами.
Тъй дреха, дълго носена, се превръща на пробита мрежа. Хубав е светът, когато се гледа през тая мрежа. И още ви мълвя: презирайте търговиите на кумири! Не виждате ли, че светът е препълнен с изваяния — и човек не може за миг да възправи снага, защото на всеки завой някой кумир го кара да пада ничком? И не виждате ли още: Жената е погрозняла от това, че изваянието на Жената е много по-гиздаво от Нея? Сетни съвети ви давам, малки мои братя: от сърце жалете онези, които цял ден кадят благовония пред своя собствен истукан: деца са те — смешни деца, които ловят морето в шъпа… И когато видите жена да носи алабастрова съдина с многоценно масло и със скъпа украса по съдината, ако съзрете, че очите й блестят от възторг, а тя трепери от страх — да не изпусне съдината, — ударете с жезъл нейното съкровище, та го счупете на черепки! Като слона бъдете спокойни, мъдри и силни; защото — когато слонът се разгневи — от него се боят и тигри, и лъвове.
И от мравката вземете пример, а от скакалците — поука! Каква велика притча е цял свят! И тогава ще закрепнете — и в
душата
ви ще се родят звезди! — Защото на силния е земята!“ А после скръб обори Моисея, като видя седмината, които трябваше да остави сами.
Защото си спомни, че скоро ще издъхне. И рече им с треперлив глас: „Не знам, не знам кому да ви оставя, малки братя!… Оставям ви на Великото у вас: нека възрасте — и нека пази от съблазън душите ви! Гласът на Елохима обжегна моя дух: угаснал въглен е душата на Моисея… Защото — който види своя Бог, умира! …Той каза ми преди години: Снеми, безумче, своите сандали: свещена е земята, дето ще преминеш! — И ето — бос дойдох през пламъци при вас! Години в мрак ожидах огнени преображения в полите на Тавор: — и доживях до сетното преображение; плътта ще изгори, а тленното ще стане — дух. …И нека аз умра навръх на Планината — там, дето в трепет чувах Божиите стъпки! В Града на Палмите ме занесете, братя мои — аз искам Обещаната Земя да видя! …Прощавайте — настъпва моят час!… Прощавайте — настъпва моята дълга — дълга Вечер!“ И когато свърши словото към избраните, Моисей им посочи пътя към Ханаан, а сам се върна на Планината. И щом възлезе на върха, разтръбиха ангели дохождането на жреца — и мълнии обсипаха пътя му. И мина Моисей по път от пламъци.
към текста >>
И рече им с треперлив глас: „Не знам, не знам кому да ви оставя, малки братя!… Оставям ви на Великото у вас: нека възрасте — и нека пази от съблазън душите ви! Гласът на Елохима обжегна моя дух: угаснал въглен е
душата
на Моисея… Защото — който види своя Бог, умира! …Той каза ми преди години: Снеми, безумче, своите сандали: свещена е земята, дето ще преминеш! — И ето — бос дойдох през пламъци при вас! Години в мрак ожидах огнени преображения в полите на Тавор: — и доживях до сетното преображение; плътта ще изгори, а тленното ще стане — дух.
И още ви мълвя: презирайте търговиите на кумири! Не виждате ли, че светът е препълнен с изваяния — и човек не може за миг да възправи снага, защото на всеки завой някой кумир го кара да пада ничком? И не виждате ли още: Жената е погрозняла от това, че изваянието на Жената е много по-гиздаво от Нея? Сетни съвети ви давам, малки мои братя: от сърце жалете онези, които цял ден кадят благовония пред своя собствен истукан: деца са те — смешни деца, които ловят морето в шъпа… И когато видите жена да носи алабастрова съдина с многоценно масло и със скъпа украса по съдината, ако съзрете, че очите й блестят от възторг, а тя трепери от страх — да не изпусне съдината, — ударете с жезъл нейното съкровище, та го счупете на черепки! Като слона бъдете спокойни, мъдри и силни; защото — когато слонът се разгневи — от него се боят и тигри, и лъвове. И от мравката вземете пример, а от скакалците — поука! Каква велика притча е цял свят! И тогава ще закрепнете — и в душата ви ще се родят звезди! — Защото на силния е земята!“ А после скръб обори Моисея, като видя седмината, които трябваше да остави сами. Защото си спомни, че скоро ще издъхне.
И рече им с треперлив глас: „Не знам, не знам кому да ви оставя, малки братя!… Оставям ви на Великото у вас: нека възрасте — и нека пази от съблазън душите ви! Гласът на Елохима обжегна моя дух: угаснал въглен е
душата
на Моисея… Защото — който види своя Бог, умира! …Той каза ми преди години: Снеми, безумче, своите сандали: свещена е земята, дето ще преминеш! — И ето — бос дойдох през пламъци при вас! Години в мрак ожидах огнени преображения в полите на Тавор: — и доживях до сетното преображение; плътта ще изгори, а тленното ще стане — дух.
…И нека аз умра навръх на Планината — там, дето в трепет чувах Божиите стъпки! В Града на Палмите ме занесете, братя мои — аз искам Обещаната Земя да видя! …Прощавайте — настъпва моят час!… Прощавайте — настъпва моята дълга — дълга Вечер!“ И когато свърши словото към избраните, Моисей им посочи пътя към Ханаан, а сам се върна на Планината. И щом възлезе на върха, разтръбиха ангели дохождането на жреца — и мълнии обсипаха пътя му. И мина Моисей по път от пламъци. — И, застанал на върха, видя Моисей Ханаан — всичкото величие и гиздост на Ханаан. И съжали избраните, които отиваха там: „Тежко им, ако се не върнат, преди да влезат!“ И като каза това, обърна се към Слънцето, сърцето му почна да студенее — и той умря.
към текста >>
23.
Соломон и Балкиза
 
- Николай Райнов
Нека сила на крокодил добие твоята
душа
— и тъй да устоиш срещу измамите на царска власт! Мнозина е сломил собствен жезъл — и не една
душа
е ослепяла от смарагдите на собствена корона.
А Соломон взе ножа, па рече: „Нож ми даваш... Като нож, пробожда погледът на жената сърцето на мъжа. И няма покой за него. — Ти верен дар избра.“ А Балкиза му каза: „Не мислех тъй, когато избирах дара. Като нож, е остра мъдростта Соломонова — тъй съм чула аз — и, като стомана, е студено сърцето му, та никоя жена не го е пленила още с телесна хубост, нито го е опила със знойна реч. „И в ножница от крокодилска кожа сложих кинжала.
Нека сила на крокодил добие твоята
душа
— и тъй да устоиш срещу измамите на царска власт! Мнозина е сломил собствен жезъл — и не една
душа
е ослепяла от смарагдите на собствена корона.
„Чух, че било несметно твоето богатство, но не вярвах. А сега ми иде — на очите си да не вярвам. Казаха ми, че твоята мъдрост била лъчезарна и че друг по цял свят нямало като тебе. Не знам: — може да е вярно...“ Обърна се подир това Балкиза към Соломона, за да го изпита в мъдрост и тайноведство, защото и самата бе много мъдра. И каза му: „ ... Много знае Соломон — и мъдър е, както изглежда.
към текста >>
„Но вълшебникът му каза, че не ще му даде сводниче, ако си не продаде
душата
нему.
И поиска питие за обич. А каза му магът да донесе капка кръв от нея и четири — от него. „И, докле тя спеше, бодна я той, па взе капка кръв от ръката й. „А тя се събуди, но бе тъмно — и тя бе тръпна, та го не видя. „И отиде момъкът при мага с капките.
„Но вълшебникът му каза, че не ще му даде сводниче, ако си не продаде
душата
нему.
„И съгласи се момъкът, защото обичаше жената повече от душата си. „И отдели магът четвъртата капка, па я закле със заклинанията на Черния Меч — и капката стана човешка сянка — и доби сила на жив човек. „А жената изпи питието — и прилепи се сърцето й към момъка. И обикна го тя: от все сърце го обикна. „Но сянката го следеше невидимо.
към текста >>
„И съгласи се момъкът, защото обичаше жената повече от
душата
си.
А каза му магът да донесе капка кръв от нея и четири — от него. „И, докле тя спеше, бодна я той, па взе капка кръв от ръката й. „А тя се събуди, но бе тъмно — и тя бе тръпна, та го не видя. „И отиде момъкът при мага с капките. „Но вълшебникът му каза, че не ще му даде сводниче, ако си не продаде душата нему.
„И съгласи се момъкът, защото обичаше жената повече от
душата
си.
„И отдели магът четвъртата капка, па я закле със заклинанията на Черния Меч — и капката стана човешка сянка — и доби сила на жив човек. „А жената изпи питието — и прилепи се сърцето й към момъка. И обикна го тя: от все сърце го обикна. „Но сянката го следеше невидимо. И тровеше тя миговете на щастието му — и размътваше покоя на сърцето му.
към текста >>
И каза й, че от любов към нея си е продал
душата
.
И тровеше тя миговете на щастието му — и размътваше покоя на сърцето му. „И заснова замислен момъкът нагоре-надолу, отрови се сърцето му и не можеше да намери покой. И така — чак докле умря. Цял живот. „А когато втори път се роди (защото, царице на Сава, людет се раждат много пъти!) — той пак закопня по нея, та й разкри тайната на своите пътища.
И каза й, че от любов към нея си е продал
душата
.
„Уплаши се момата много, но го съжали и търсеше да му помогне. „И отиде при светец — мъж, славен по дела и чист по мисъл, та му разказа. Научи я тогава праведникът да отиде вечер в храма на планината и да пожертвува всичко за оногова, когото люби. „Послуша го момата. „И отиде на планината, па се помоли там.
към текста >>
А сърцето изгори дяволската сянка, пратена от черния магьосник, — и
душата
на момъка видя волност.
Взе Той нож, та разпра гръдта й. И, като извади сърцето й, запали го с огън от небето. „А тя умря. „И, по свещено заклинание на светлоликия Мъж, сърцето пламна с пурпурен пламък на саможертвена любов — и тръгна след момъка. „Разбра тогава момъкът, колко силна е била любовта на момата.
А сърцето изгори дяволската сянка, пратена от черния магьосник, — и
душата
на момъка видя волност.
„И, когато изново се родиха на земята момъкът и момата, запалиха се от свърхземна обич — и обичта га изгори с небесен пламък. „И сляха се в едно — и се издигнаха над облаците, а звезди украсиха главите им — и под нозете им се въртяха пламтящи вселени. „ ... От ранни младини съм чувал тази притча, царице. Но колко малко спомня тя словата на сегашния живот!“ *** И, когато млъкна Соломон, Балкиза каза. „Притчи за богове — на боговете трябват.
към текста >>
24.
Слова на Блажения
 
- Николай Райнов
Скорпион е Жената: —
душата
й е хубава като кожа на кротал, очите и отразяват мъката и радостта на цял свят, ръцете и притискат и дават отровен сън, устните и изсмукват волята на мъжа, а думите й са измамливи като видение в пустинята.
Щастието на любовта: — мрежа от звезди и верига от злато, — о, измамно видение на бедуина, който се лута към нови брегове! Аз, Соломон, пожелах утехите на любовта. И сбрах живи цветя за гиздостта женска: — девици от Елада — със строга хубост на мраморно изваяние: — моми от Сирия и Етиопия — с лице черно като абанос и с бели като бисер зъби, който се смеят и скърцат при всяка целувка: — момичета от Възток — с големи очи, премрежени под дълги черни клепачи — и с лице като слонова кост. И жени от Египет доведох — гъвкави като змии, горещи като пясък и мълчаливи като пустиня. И гледах ги — и виждах цялата хубост на света. И познах, че е суета.
Скорпион е Жената: —
душата
й е хубава като кожа на кротал, очите и отразяват мъката и радостта на цял свят, ръцете и притискат и дават отровен сън, устните и изсмукват волята на мъжа, а думите й са измамливи като видение в пустинята.
Мнозина любят, а малцина имат сила да кажат навреме: „Стига!“ Мнозина любят — и повечето дори на старини казват: „Още!“ Но те стават пред жените смешни, а пред мъжете жалки. Любовта е пролет. Ала няма година — само от пролет. Няма. И видях, че е суета. Слова на Еклесиаста, син Давидов, жрец на Йерусалим.
към текста >>
И рекох най-сетне в сърцето си: „Нека се опия от хубостта на света — от горчивата мъка на твореца — и нека бясната страст на движещия опожари
душата
ми!“ И в буйно опиянение преминах дни и нощи — в опиянение от всичко добро и зло.
Любовта е пролет. Ала няма година — само от пролет. Няма. И видях, че е суета. Слова на Еклесиаста, син Давидов, жрец на Йерусалим. Слова на Блажения.
И рекох най-сетне в сърцето си: „Нека се опия от хубостта на света — от горчивата мъка на твореца — и нека бясната страст на движещия опожари
душата
ми!“ И в буйно опиянение преминах дни и нощи — в опиянение от всичко добро и зло.
И разстлаха се пред мене пътищата на живота — и Човекът застана пред очите ми със своята скъдна утеха и мъка без дъно: мъка, с която се ражда — мъка, с която мре. И сърцето си в песни изпях и в хитро замислени притчи излях мъдростта на целия си живот. И разбрах, че е суета. Скъдна реч ще повтаря след тебе словата на твоята мъка — и негли беззъба уста ще пее псалмите на твоята млада радост… И в думите, с които се е надсмивало сърцето ти над света и над себе си, преситени от сласт бърни ще изсипват изцедъка на своите лишни пирове!… Изгрява слънце — и залязва слънце. А светът вечно стои: — от що ще се опиваш?
към текста >>
Твори с болка
душата
ти — и с горест нарежда псалми на живота.
И разстлаха се пред мене пътищата на живота — и Човекът застана пред очите ми със своята скъдна утеха и мъка без дъно: мъка, с която се ражда — мъка, с която мре. И сърцето си в песни изпях и в хитро замислени притчи излях мъдростта на целия си живот. И разбрах, че е суета. Скъдна реч ще повтаря след тебе словата на твоята мъка — и негли беззъба уста ще пее псалмите на твоята млада радост… И в думите, с които се е надсмивало сърцето ти над света и над себе си, преситени от сласт бърни ще изсипват изцедъка на своите лишни пирове!… Изгрява слънце — и залязва слънце. А светът вечно стои: — от що ще се опиваш?
Твори с болка
душата
ти — и с горест нарежда псалми на живота.
А сластни жени и сребролюбци-мъже с едно движение ще разсипят твоята песен: — от що ще се опиваш? Тласкаш към изгрев своята малка вселена — и слънце зовеш да пръсне лъчи там. А вечен мрак напада крехки дворци от замисъл и блян — и настъпи ли нощ, твоите звезди помръкват: — от що ще се опиваш? И видях, че е суета. Слова на Соломона, син Давидов, цар на Йерусалим.
към текста >>
И горчи в
душата
им, когато разберат, че са измамени.
И погледнах го. И казах в сърцето си тогава: „О, жалка разтуха за слабите! Сладост на миналото за тези, които нямат сегашно! Топла дрямка за хилавите, които не смеят да бодърствуват, защото се плашат от бъдещето! О, жалка разтуха за мухите, че са спали на гърба на слон!“ И — отминах. …А зад мене гърмеше Йерусалим с викове на тълпа, която вечно жадува за блаженства — и облажава клетниците. И видях, че е суета. Слепци са те — и всуе дирят в живота да видят своите сънища.
И горчи в
душата
им, когато разберат, че са измамени.
Защо са дирили блаженства. А блаженство няма. Слова на Еклесиаста, син Давидов, жрец на Йерусалим. Слова на Блажения. …Елате при мене, избраници на земята — чуйте думите на тогова, когото светът назова блажен! Няма блаженства — чуйте това! — няма блаженства и няма утехи, освен блаженството на мъката и утехата на самотния! Че в мъка се ражда богът — и на челото му засиява звезда.
към текста >>
25.
Даниил
 
- Николай Райнов
Звездите на небето трябва да пробудят към живот звездите на
душата
: само тъй се опознава пътят на звездите.
Знайно е: дървета хубави има — едри, снажни и гиздави. Ала само от алмуг се прави змиевиден жезъл, който извиква духове на умрели люде, на безсмъртни богове и на загинали пророци. Тоя жезъл дава мощ на мага. Не всеки ум, царю на Вавилон, е способен да познае върховната магия — както не става жезъл от всяко дърво…“ И запита после царят Данииля: „Що трябва да стори човек, за да добие силите на мага? “ А Даниил му отвърна: „Маг и властелин на съдбата става онзи, който се е съединил със Слънцето.
Звездите на небето трябва да пробудят към живот звездите на
душата
: само тъй се опознава пътят на звездите.
Човек трябва да стане смел, като лъв, но да добави чистотата и кротостта на гълъба към силата на лъва. Само тъй би устоял той на смъртта, когато го хвърлят в Пещерата на Лъвовете. Велик дар е мъдростта. Но мъдрецът не е маг. Дар, по-велик от мъдростта, дарява Бог — Единението.
към текста >>
— Недей, недей! Студена е
душата
ми, царице — любов не ще обвърже моя път!“ И стана, та излезе.
Защото сърцето му познаваше любовта и лъжата на женска милувка. А царицата, разпалена от бясна страст, горяща за милувки на тайноведец, се обви като змия около него — и прилепи топла снага до тялото му, като издаваше треперяща гръд нагоре, а главата й — отхвърлена назад — чакаше дива целувка… Но Даниил разплете втори път прегръдките й, па рече: „Прости ми дързостта, царице, но — не прегръща маг жена. За чар на змия не живее този, за когото няма на земята чар. По диви върхове и канари разхарчих мощ и младини. — За нови пътища и за скрижали нови — млъкнаха струните на сърдечния псантер.
— Недей, недей! Студена е
душата
ми, царице — любов не ще обвърже моя път!“ И стана, та излезе.
И гневна мъст замъгли ума на царицата — и каза тя на царя, че Даниил я е похитил нощем насила. И заповяда царят да хвърлят мага в тъмница и да го бият до кръв с бичове от тел. А на деветия ден прати царицата на Данииля свитък от папирус и писа му, че ще го пусне на волност, ако и каже тайната на вечна хубост — и ако я обикне. Но магът разкъса свитъка — и не отговори. И прати втори път царицата на Данииля хляб от египетска пшеница със зърна от кинамон и капка от своята кръв — хляб на магия: дано я обикне.
към текста >>
26.
Видение на Ездра
 
- Николай Райнов
Ще видят, че в
душата
им е лежало основанието на всеки блян — а тази
душа
ще им се яви суха, като угар, и безводна, като пепелище.
— Ще видят празен престола, който е плашил векове враговете си. И змии ще видят, че се увиват около златния жезъл, и прилепи — че летят под пурпурния балдахин. И по мраморните стъпала на престолния трем те реват черногриви лъвове — и ще гризат костите на цар и велможи. И ще кажат с горест устата им тогава: — Суета е светът — и суетата ражда суета! Те ще потърсят седалище в Основанието. Ала ще намерят ли основание на земята за своята надежда?
Ще видят, че в
душата
им е лежало основанието на всеки блян — а тази
душа
ще им се яви суха, като угар, и безводна, като пепелище.
Ще видят те, че са рухнали всички основания — до едно — в душата, защото пожар е изпепелил и най-крехкото, и най-здравото. И ще промълвят с тъга устата им тогава: — Суета е светът — и суетата ражда суета! Те ще подирят седалище във Величието. И ще видят жълти черепи на мъртъвци, по които расте мокра плесен и никнат дребни гъбички. И ще видят още книги от кожа и дълги свитъци от пергамент, разяждани от червеи. И ще видят още изящни мраморни стълпове — рухнали, като крехка паяжина, разсипани из дребен бял прах, станали едно с пръстта па градските стъгди.
към текста >>
Ще видят те, че са рухнали всички основания — до едно — в
душата
, защото пожар е изпепелил и най-крехкото, и най-здравото.
И змии ще видят, че се увиват около златния жезъл, и прилепи — че летят под пурпурния балдахин. И по мраморните стъпала на престолния трем те реват черногриви лъвове — и ще гризат костите на цар и велможи. И ще кажат с горест устата им тогава: — Суета е светът — и суетата ражда суета! Те ще потърсят седалище в Основанието. Ала ще намерят ли основание на земята за своята надежда? Ще видят, че в душата им е лежало основанието на всеки блян — а тази душа ще им се яви суха, като угар, и безводна, като пепелище.
Ще видят те, че са рухнали всички основания — до едно — в
душата
, защото пожар е изпепелил и най-крехкото, и най-здравото.
И ще промълвят с тъга устата им тогава: — Суета е светът — и суетата ражда суета! Те ще подирят седалище във Величието. И ще видят жълти черепи на мъртъвци, по които расте мокра плесен и никнат дребни гъбички. И ще видят още книги от кожа и дълги свитъци от пергамент, разяждани от червеи. И ще видят още изящни мраморни стълпове — рухнали, като крехка паяжина, разсипани из дребен бял прах, станали едно с пръстта па градските стъгди. И ще заридае в отчаяние душата им до мъртвото величие на племена, градове и люде — и ще видят сянката на това величие — станала едно с огромната сянка на Смъртта.
към текста >>
И ще заридае в отчаяние
душата
им до мъртвото величие на племена, градове и люде — и ще видят сянката на това величие — станала едно с огромната сянка на Смъртта.
Ще видят те, че са рухнали всички основания — до едно — в душата, защото пожар е изпепелил и най-крехкото, и най-здравото. И ще промълвят с тъга устата им тогава: — Суета е светът — и суетата ражда суета! Те ще подирят седалище във Величието. И ще видят жълти черепи на мъртъвци, по които расте мокра плесен и никнат дребни гъбички. И ще видят още книги от кожа и дълги свитъци от пергамент, разяждани от червеи. И ще видят още изящни мраморни стълпове — рухнали, като крехка паяжина, разсипани из дребен бял прах, станали едно с пръстта па градските стъгди.
И ще заридае в отчаяние
душата
им до мъртвото величие на племена, градове и люде — и ще видят сянката на това величие — станала едно с огромната сянка на Смъртта.
И ще изрекат с болка устата им тогава: — Суета е светът — и суетата ражда суета! Те ще потърсят седалище в Тържеството. И ще видят сенките на славни царе, носени на златни колесници от дванадесет бели коня. Но сенките ще им кажат: — Меч ни уби, отрова ни покоси живота, измяна разби начъртанията на славната ни десница: недей вярва това, което виждаш, защото и ние го сами не вярваме! — Ще видят после призраци на мъже и жени, обсипани с цветя, засмени, със светли лица — като небесна дъга, но призраците ще им рекат: — Това, що запали в сърцата ни Нощта, Денят го угаси! Недей вярва това, което виждаш, защото и ние го сами не вярваме! — И тези призраци ще се слеят с огромния призрак на Смъртта. И ще продумат с горчива скръб устата им тогава: Суета е светът — и суетата ражда суета! Те ще потърсят седалище във Великолепието. И ще минат отново там, дето са слушали измамния глас на бляскави копринени дипли, сладкия шъпот на скъп среброцветен висон, гордата реч на едри златни пръстени, светената молитва на прозрачни изумрудни кадилници, потайните вопли на свенливи бисерни огърлици, блудната измама на тежки рубинови накити.
към текста >>
И тази мисъл трябва да обгръща копнежите на целия му живот — и да набелязва до един греховете на
душата
му.
А обърнат ли се настрана, ще видят край себе си тъмната сянка на Смъртта. И ще проронят с безсилен стон устата им тогава: — Суета е светът — и суетата ражда суета! Те ще потърсят седалище най-сетне във Венеца. Но венец ще стане цялото Небе над тях — огромен кървав венец от многозъби пламъци — и над тях ще стане горещо, като в пещ, — и над главите им ще пламне целият въздух, а под тях Земята ще блъвне силни огньове, за да се слее Небе със Земя в кървав огнен Брак. И те ще се разтреперят — и с ридание ще изхълцат устата им тогава: — Суета е светът — и суетата ражда суета! Десет седалища има Денят: Царство, Основание, Величие, Тържество, Великолепие, Съд, Милост, Ум, Мъдрост, Венец. Десет седалища има Денят, но горко на тези, които дирят седалище в онези дни!“ „…Ето ви нова личба, братя мои, че иде Денят — Сетният Ден: през вечния покров на нещата Съдбата ще разгърне книга от снежночист пергамент — и върху белите страници ще впише всеки по една мисъл.
И тази мисъл трябва да обгръща копнежите на целия му живот — и да набелязва до един греховете на
душата
му.
И мисъл с мисъл не трябва да се схожда! Защото на изкласила нива ще се уподоби тогава светът. Наистина, светът ще бъде изкласила нива. И нощта е близо, братя мои. Иде Денят — Сетният Ден! Не Ден на Гняв — а ден на Тържество и Правда. …Аз, Ездра, бях служител на Всевишния.
към текста >>
27.
Иисус на Планината
 
- Николай Райнов
Все съм се боял да Те запитам… Но днес е до смърт смутена
душата
ми — и не мога да търпя.
Но каза им Иисус да Го почакат при подножието, а Той отиде на Планината да се помоли. …И моли се дълго Иисус — и тежки капки падаха по ланитите Му. А кървави бяха тези капки. И молеше се Иисус за Чашата и за Тирса. …А когато слезе долу, спря го Иехуда от Кериот и Му рече: „Много пъти, Господи, мисъл на съмнение е засенчвала ума ми.
Все съм се боял да Те запитам… Но днес е до смърт смутена
душата
ми — и не мога да търпя.
Последен съм аз от дванадесетмината — и пръв не съм желал да бъда: нека пръв бъде слабият! Последният винаги по кръв минава, та трябва да бъде силно сърцето му, а душата му да бъде от кремък. Не е наистина още от кремък моята душа, но съдбовният Ден е още далеч!“ А Иисус го погледна кротко, па каза: „Мъгла пада над душата ти, Иехуда… На оногова, който бяга от слънце, мъгли се раждат в душата… Кажи що ти тежи!“ И помълча малко Иехуда — а тежко бе мълчанието в този миг, — па каза: „За Бъдния Ден говори Ти днес, Рави: — слова за Бъдния Ден вестиш, а сегашния забрави Ти… Слова и скрижали за сегашния ден ни дай, а Бъдния Ден ще посрещнем сами. Видяхме чудеса от Тебе. Но кой бе жадувал за чудо — и чия душа бе дирила знамение? За чудеса не сме били гладни… Ти чудеса извърши, но забрави онова, по което ламтеше всяка душа, тръгнала след Тебе… А щом не стори него, Рави — Ти нищо не си сторил.
към текста >>
Последен съм аз от дванадесетмината — и пръв не съм желал да бъда: нека пръв бъде слабият! Последният винаги по кръв минава, та трябва да бъде силно сърцето му, а
душата
му да бъде от кремък.
…И моли се дълго Иисус — и тежки капки падаха по ланитите Му. А кървави бяха тези капки. И молеше се Иисус за Чашата и за Тирса. …А когато слезе долу, спря го Иехуда от Кериот и Му рече: „Много пъти, Господи, мисъл на съмнение е засенчвала ума ми. Все съм се боял да Те запитам… Но днес е до смърт смутена душата ми — и не мога да търпя.
Последен съм аз от дванадесетмината — и пръв не съм желал да бъда: нека пръв бъде слабият! Последният винаги по кръв минава, та трябва да бъде силно сърцето му, а
душата
му да бъде от кремък.
Не е наистина още от кремък моята душа, но съдбовният Ден е още далеч!“ А Иисус го погледна кротко, па каза: „Мъгла пада над душата ти, Иехуда… На оногова, който бяга от слънце, мъгли се раждат в душата… Кажи що ти тежи!“ И помълча малко Иехуда — а тежко бе мълчанието в този миг, — па каза: „За Бъдния Ден говори Ти днес, Рави: — слова за Бъдния Ден вестиш, а сегашния забрави Ти… Слова и скрижали за сегашния ден ни дай, а Бъдния Ден ще посрещнем сами. Видяхме чудеса от Тебе. Но кой бе жадувал за чудо — и чия душа бе дирила знамение? За чудеса не сме били гладни… Ти чудеса извърши, но забрави онова, по което ламтеше всяка душа, тръгнала след Тебе… А щом не стори него, Рави — Ти нищо не си сторил. Изцеряваше болни, Господи… Но болката издън човешкото сърце не смогна да изтръгнеш.
към текста >>
Не е наистина още от кремък моята
душа
, но съдбовният Ден е още далеч!“ А Иисус го погледна кротко, па каза: „Мъгла пада над
душата
ти, Иехуда… На оногова, който бяга от слънце, мъгли се раждат в
душата
… Кажи що ти тежи!“ И помълча малко Иехуда — а тежко бе мълчанието в този миг, — па каза: „За Бъдния Ден говори Ти днес, Рави: — слова за Бъдния Ден вестиш, а сегашния забрави Ти… Слова и скрижали за сегашния ден ни дай, а Бъдния Ден ще посрещнем сами.
А кървави бяха тези капки. И молеше се Иисус за Чашата и за Тирса. …А когато слезе долу, спря го Иехуда от Кериот и Му рече: „Много пъти, Господи, мисъл на съмнение е засенчвала ума ми. Все съм се боял да Те запитам… Но днес е до смърт смутена душата ми — и не мога да търпя. Последен съм аз от дванадесетмината — и пръв не съм желал да бъда: нека пръв бъде слабият! Последният винаги по кръв минава, та трябва да бъде силно сърцето му, а душата му да бъде от кремък.
Не е наистина още от кремък моята
душа
, но съдбовният Ден е още далеч!“ А Иисус го погледна кротко, па каза: „Мъгла пада над
душата
ти, Иехуда… На оногова, който бяга от слънце, мъгли се раждат в
душата
… Кажи що ти тежи!“ И помълча малко Иехуда — а тежко бе мълчанието в този миг, — па каза: „За Бъдния Ден говори Ти днес, Рави: — слова за Бъдния Ден вестиш, а сегашния забрави Ти… Слова и скрижали за сегашния ден ни дай, а Бъдния Ден ще посрещнем сами.
Видяхме чудеса от Тебе. Но кой бе жадувал за чудо — и чия душа бе дирила знамение? За чудеса не сме били гладни… Ти чудеса извърши, но забрави онова, по което ламтеше всяка душа, тръгнала след Тебе… А щом не стори него, Рави — Ти нищо не си сторил. Изцеряваше болни, Господи… Но болката издън човешкото сърце не смогна да изтръгнеш. Видях: глухи се изцериха… Но можа ли човекът да обърне ухо към веленията на духа?
към текста >>
Но кой бе жадувал за чудо — и чия
душа
бе дирила знамение?
…А когато слезе долу, спря го Иехуда от Кериот и Му рече: „Много пъти, Господи, мисъл на съмнение е засенчвала ума ми. Все съм се боял да Те запитам… Но днес е до смърт смутена душата ми — и не мога да търпя. Последен съм аз от дванадесетмината — и пръв не съм желал да бъда: нека пръв бъде слабият! Последният винаги по кръв минава, та трябва да бъде силно сърцето му, а душата му да бъде от кремък. Не е наистина още от кремък моята душа, но съдбовният Ден е още далеч!“ А Иисус го погледна кротко, па каза: „Мъгла пада над душата ти, Иехуда… На оногова, който бяга от слънце, мъгли се раждат в душата… Кажи що ти тежи!“ И помълча малко Иехуда — а тежко бе мълчанието в този миг, — па каза: „За Бъдния Ден говори Ти днес, Рави: — слова за Бъдния Ден вестиш, а сегашния забрави Ти… Слова и скрижали за сегашния ден ни дай, а Бъдния Ден ще посрещнем сами. Видяхме чудеса от Тебе.
Но кой бе жадувал за чудо — и чия
душа
бе дирила знамение?
За чудеса не сме били гладни… Ти чудеса извърши, но забрави онова, по което ламтеше всяка душа, тръгнала след Тебе… А щом не стори него, Рави — Ти нищо не си сторил. Изцеряваше болни, Господи… Но болката издън човешкото сърце не смогна да изтръгнеш. Видях: глухи се изцериха… Но можа ли човекът да обърне ухо към веленията на духа? Глухи добиваха слух, за да усладят ухото си с музика на разпътни свирачки. Слепи проглеждаха, за да видят игри на голи танцувачки, които преплитат сластно крака, та да уловят в мрежите си слабия.
към текста >>
За чудеса не сме били гладни… Ти чудеса извърши, но забрави онова, по което ламтеше всяка
душа
, тръгнала след Тебе… А щом не стори него, Рави — Ти нищо не си сторил.
Все съм се боял да Те запитам… Но днес е до смърт смутена душата ми — и не мога да търпя. Последен съм аз от дванадесетмината — и пръв не съм желал да бъда: нека пръв бъде слабият! Последният винаги по кръв минава, та трябва да бъде силно сърцето му, а душата му да бъде от кремък. Не е наистина още от кремък моята душа, но съдбовният Ден е още далеч!“ А Иисус го погледна кротко, па каза: „Мъгла пада над душата ти, Иехуда… На оногова, който бяга от слънце, мъгли се раждат в душата… Кажи що ти тежи!“ И помълча малко Иехуда — а тежко бе мълчанието в този миг, — па каза: „За Бъдния Ден говори Ти днес, Рави: — слова за Бъдния Ден вестиш, а сегашния забрави Ти… Слова и скрижали за сегашния ден ни дай, а Бъдния Ден ще посрещнем сами. Видяхме чудеса от Тебе. Но кой бе жадувал за чудо — и чия душа бе дирила знамение?
За чудеса не сме били гладни… Ти чудеса извърши, но забрави онова, по което ламтеше всяка
душа
, тръгнала след Тебе… А щом не стори него, Рави — Ти нищо не си сторил.
Изцеряваше болни, Господи… Но болката издън човешкото сърце не смогна да изтръгнеш. Видях: глухи се изцериха… Но можа ли човекът да обърне ухо към веленията на духа? Глухи добиваха слух, за да усладят ухото си с музика на разпътни свирачки. Слепи проглеждаха, за да видят игри на голи танцувачки, които преплитат сластно крака, та да уловят в мрежите си слабия. Прогледналите отиваха все там, дето пее сластта и вие разблудни хора човешката похот… Цериш Ти, Господи… Но щом умреш и Слънцето угасне за човека — отново ще се роди болката из сърцето, защото е пълно с язви.
към текста >>
28.
Псалом на Слънцето
 
- Николай Райнов
От него се излива на трепетни вълни вредом животът — и в кръвта Си Слънцето държи всичко живо, — както творец носи в
душата
си бъдния трепет на нечути съзвучия.
Моите немощни устни пеят псалом на Оногова, Който е Син на Безсмъртието и Баща на Живота. Може ли да пеe за Слънцето слаб език, който не е направен от пламък ? И може ли да псалмослови Вечния Извор на Живота тленен човек, чиито дни са преброени още в деня, когато е видял слънчевата светлина? Слънцето е огромно око, от което излитат, като погледи към света, пламтящи ангели. И в Него те се отново връщат, защото на земята им е тъмно и студено и тясно.
От него се излива на трепетни вълни вредом животът — и в кръвта Си Слънцето държи всичко живо, — както творец носи в
душата
си бъдния трепет на нечути съзвучия.
Д преди Него нищо не е имало. С глава на царствена птица, със зорки зеници и остър поглед се носи над вселената пламенното Сърце на света. Негови са седемдесетте и седем ключа на Тайните. Главата Му е увенчана с огнен кръг и кобра. В лявата Му ръка лежи властен жезъл, а в доената — кръст с клуп.
към текста >>
*** Царят, Неговият баща, Му каза: „Време на пълновръстие стигна, Сине Мой: потърси съпруга, за да прелееш в
душата
й пламъка на
душата
Си — и да оставиш синове, които да пазят, като стражи, алмазите на Твоето златно огнище!“ Тъй Му каза Царят, Неговият Баща.
Главата Му е увенчана с огнен кръг и кобра. В лявата Му ръка лежи властен жезъл, а в доената — кръст с клуп. Негов е Животът с вечния кръговрат от Смърт и Възраждане. И стои на челото Му знакът на Седмия Ключ — личба на Разпятие заради света и на Възкресение заради Тайнството на Живота. Велик е Небесният Властник — Той се върти над земята, като исполински златен крагуй, който ожида плячка: от Него е изтекъл светът — и в Него ще се втече.
*** Царят, Неговият баща, Му каза: „Време на пълновръстие стигна, Сине Мой: потърси съпруга, за да прелееш в
душата
й пламъка на
душата
Си — и да оставиш синове, които да пазят, като стражи, алмазите на Твоето златно огнище!“ Тъй Му каза Царят, Неговият Баща.
... И тръгна Слънцето да търси мома за Себе Си — и сърце, за да затвори в него пламъците на Своята обич. А усмивката Му се пръскаше по цял свят — и по цялата земя грееше веселбата на душата Му. Но не смогна да Си намери мома Слънцето. Защото всичко живо обичаше То с рачителна обич — и милувките на пламналите Му ръце докосваха цялата вселена. Та ето —: Той лети към земята от ранна сутрин до заник — и се спира накрай света, дето небе с море се сливат — и пригръща Земята, за да я отнесе на брачното ложе на Своето щастие.
към текста >>
А усмивката Му се пръскаше по цял свят — и по цялата земя грееше веселбата на
душата
Му.
Негов е Животът с вечния кръговрат от Смърт и Възраждане. И стои на челото Му знакът на Седмия Ключ — личба на Разпятие заради света и на Възкресение заради Тайнството на Живота. Велик е Небесният Властник — Той се върти над земята, като исполински златен крагуй, който ожида плячка: от Него е изтекъл светът — и в Него ще се втече. *** Царят, Неговият баща, Му каза: „Време на пълновръстие стигна, Сине Мой: потърси съпруга, за да прелееш в душата й пламъка на душата Си — и да оставиш синове, които да пазят, като стражи, алмазите на Твоето златно огнище!“ Тъй Му каза Царят, Неговият Баща. ... И тръгна Слънцето да търси мома за Себе Си — и сърце, за да затвори в него пламъците на Своята обич.
А усмивката Му се пръскаше по цял свят — и по цялата земя грееше веселбата на
душата
Му.
Но не смогна да Си намери мома Слънцето. Защото всичко живо обичаше То с рачителна обич — и милувките на пламналите Му ръце докосваха цялата вселена. Та ето —: Той лети към земята от ранна сутрин до заник — и се спира накрай света, дето небе с море се сливат — и пригръща Земята, за да я отнесе на брачното ложе на Своето щастие. И от неземна обич тупка сърцето Му — и се пръска на залез, та посипва цял свят с кървави лъчи: а през нощта цъфтят огнени цветя навред, където са текли светлите кървави потоци. Тъй Слънцето целува Земята — Своята Годеница.
към текста >>
През
душата
ти се преломяват всички вълни на лъчите — и в ръката ти зреe огненият клас на дълги векове живот.
Че в непобедимото сливане на Човек и Дух е Тайната на Третия Ден.—Това наричат Близнаци. Но пак се върни в себе си — и потъни в глъбините на Мълчанието: тогава ще станеш Рак, който знае вси подмоли на живота и вси скривалища на смъртта. Добий сила, правота и разпознаване в мрака — и ще се назовеш Лъв, — с царствен поглед и свитък на Тайни в устата. От твоите лапи не ще се изтръгне нищо съкровено — и ти ще делиш плячката на вси победи. Я после иде твоята върховна прослава — и Дева е твоето име.
През
душата
ти се преломяват всички вълни на лъчите — и в ръката ти зреe огненият клас на дълги векове живот.
И, за да не паднеш, трябва равновесие след победата: това е Къпони. Ти стоиш на прага между живот и смърт и твоите нозе отмерват трепета на свещения танец — танеца на душата, която пърха отвъд живота, отвъд смъртта. Я време идва да убиеш себе си, за да заживееш истински: ще ли дръзне ръката ти да стори това ? Ще трепне ли в тебе смелост — с едно движение на ножа да разделиш Вчера от Утре — и да внесеш в душата си вечното Днес — ? Направиш ли това, Скорпион ще те назоват.
към текста >>
Ти стоиш на прага между живот и смърт и твоите нозе отмерват трепета на свещения танец — танеца на
душата
, която пърха отвъд живота, отвъд смъртта.
Добий сила, правота и разпознаване в мрака — и ще се назовеш Лъв, — с царствен поглед и свитък на Тайни в устата. От твоите лапи не ще се изтръгне нищо съкровено — и ти ще делиш плячката на вси победи. Я после иде твоята върховна прослава — и Дева е твоето име. През душата ти се преломяват всички вълни на лъчите — и в ръката ти зреe огненият клас на дълги векове живот. И, за да не паднеш, трябва равновесие след победата: това е Къпони.
Ти стоиш на прага между живот и смърт и твоите нозе отмерват трепета на свещения танец — танеца на
душата
, която пърха отвъд живота, отвъд смъртта.
Я време идва да убиеш себе си, за да заживееш истински: ще ли дръзне ръката ти да стори това ? Ще трепне ли в тебе смелост — с едно движение на ножа да разделиш Вчера от Утре — и да внесеш в душата си вечното Днес — ? Направиш ли това, Скорпион ще те назоват. И тогава влизаш в Стената, що пази света — като мраморен камък взиждаш душата си, за да пази всичко живо от зло и от гибел и от вражески напади. Стрелец е твоето име.
към текста >>
Ще трепне ли в тебе смелост — с едно движение на ножа да разделиш Вчера от Утре — и да внесеш в
душата
си вечното Днес — ?
Я после иде твоята върховна прослава — и Дева е твоето име. През душата ти се преломяват всички вълни на лъчите — и в ръката ти зреe огненият клас на дълги векове живот. И, за да не паднеш, трябва равновесие след победата: това е Къпони. Ти стоиш на прага между живот и смърт и твоите нозе отмерват трепета на свещения танец — танеца на душата, която пърха отвъд живота, отвъд смъртта. Я време идва да убиеш себе си, за да заживееш истински: ще ли дръзне ръката ти да стори това ?
Ще трепне ли в тебе смелост — с едно движение на ножа да разделиш Вчера от Утре — и да внесеш в
душата
си вечното Днес — ?
Направиш ли това, Скорпион ще те назоват. И тогава влизаш в Стената, що пази света — като мраморен камък взиждаш душата си, за да пази всичко живо от зло и от гибел и от вражески напади. Стрелец е твоето име. А видиш ли опасност да налита земята, откърмила душата ти — обличаш броня на светлина, за да се биеш с облечените в мрак — и тогава твоят свещен гняв цепи с бранен вик тъмнините, — както меч разцепва череп на противник. И тогава те наричат Козирог.
към текста >>
И тогава влизаш в Стената, що пази света — като мраморен камък взиждаш
душата
си, за да пази всичко живо от зло и от гибел и от вражески напади.
И, за да не паднеш, трябва равновесие след победата: това е Къпони. Ти стоиш на прага между живот и смърт и твоите нозе отмерват трепета на свещения танец — танеца на душата, която пърха отвъд живота, отвъд смъртта. Я време идва да убиеш себе си, за да заживееш истински: ще ли дръзне ръката ти да стори това ? Ще трепне ли в тебе смелост — с едно движение на ножа да разделиш Вчера от Утре — и да внесеш в душата си вечното Днес — ? Направиш ли това, Скорпион ще те назоват.
И тогава влизаш в Стената, що пази света — като мраморен камък взиждаш
душата
си, за да пази всичко живо от зло и от гибел и от вражески напади.
Стрелец е твоето име. А видиш ли опасност да налита земята, откърмила душата ти — обличаш броня на светлина, за да се биеш с облечените в мрак — и тогава твоят свещен гняв цепи с бранен вик тъмнините, — както меч разцепва череп на противник. И тогава те наричат Козирог. Иде твоят сетен завой — : да победиш Великия Змей, който плува в огнени вълни — и дига бури — и клати земята — и пак се крие, за да го не уловят. Я ти ще прецедиш през шепата си цялото море — и ще уловиш Змея, — както се улавя бисер или коралово клонче.
към текста >>
А видиш ли опасност да налита земята, откърмила
душата
ти — обличаш броня на светлина, за да се биеш с облечените в мрак — и тогава твоят свещен гняв цепи с бранен вик тъмнините, — както меч разцепва череп на противник.
Я време идва да убиеш себе си, за да заживееш истински: ще ли дръзне ръката ти да стори това ? Ще трепне ли в тебе смелост — с едно движение на ножа да разделиш Вчера от Утре — и да внесеш в душата си вечното Днес — ? Направиш ли това, Скорпион ще те назоват. И тогава влизаш в Стената, що пази света — като мраморен камък взиждаш душата си, за да пази всичко живо от зло и от гибел и от вражески напади. Стрелец е твоето име.
А видиш ли опасност да налита земята, откърмила
душата
ти — обличаш броня на светлина, за да се биеш с облечените в мрак — и тогава твоят свещен гняв цепи с бранен вик тъмнините, — както меч разцепва череп на противник.
И тогава те наричат Козирог. Иде твоят сетен завой — : да победиш Великия Змей, който плува в огнени вълни — и дига бури — и клати земята — и пак се крие, за да го не уловят. Я ти ще прецедиш през шепата си цялото море — и ще уловиш Змея, — както се улавя бисер или коралово клонче. И Водолeй ще те назоват тогава. Твои са Двете Риби — Черната и Бялата — : ти знаеш най-страшното, което човек узнава най-подире.
към текста >>
Ти си в сърцето на Слънцето — и
душата
ти бие, като огнена жила: край тебе лети cветлината — и пламъкът е твой поглед, а лъчите са твои ръце.
Я ти ще прецедиш през шепата си цялото море — и ще уловиш Змея, — както се улавя бисер или коралово клонче. И Водолeй ще те назоват тогава. Твои са Двете Риби — Черната и Бялата — : ти знаеш най-страшното, което човек узнава най-подире. Ти носиш в ръката си вси притежания, — а две са те: Черната и Бялата Риба ги наричат. Ти знаеш да мълчиш, за да не издадеш никому Тайната; затова затваряш своя път със знака Риби.
Ти си в сърцето на Слънцето — и
душата
ти бие, като огнена жила: край тебе лети cветлината — и пламъкът е твой поглед, а лъчите са твои ръце.
*** Хвала на Слънцето! От Него закипяват световните сили — и в Него се възвръщат устремите на земя и небе. *** Хвала на Тебе, Който простираш към нас безбройни ръце от светлина! — Слава на Тебе, Боже на висините, велико огнено Сърце, Което пролива бляскавата си кръв за нас! Амин!
към текста >>
29.
Песен за Девата
 
- Николай Райнов
И мъжете, като съзерцават Нейния блясък, остават със смутени сърца, с треперливи ръце — и в
душата
им се ражда любов.
Тя погалва силния — и неговата мощ се стапя като восък на слънце. Тя поглежда майчински слабия — и той добива смелост на исполин. Всеки е пред Нея дете — и Тя е Майка на всичко живо. Тя е родила душите, които живеят на земята. Светлина Я обвива.
И мъжете, като съзерцават Нейния блясък, остават със смутени сърца, с треперливи ръце — и в
душата
им се ражда любов.
Тя е носила Вечния Човек в своето лоно — и от Нейното сърце блика обич към вселената. Всеки, който почита богинята на Обичта, почита — Нея. И детето, което се гали с топли ръце о майка си, и момъкът, който посреща с тупкащо сърце своята обична, и съпругът, който целува своята съпруга, и старецът, който милва проходилото внуче: всички тачат Нея, Зорницата. Чисто е Нейното сърце от петно — и като девствен сняг е бяла душата на Небесната Мома. Тя е съкровен трепет на всичко създадено — и диша.
към текста >>
Чисто е Нейното сърце от петно — и като девствен сняг е бяла
душата
на Небесната Мома.
Светлина Я обвива. И мъжете, като съзерцават Нейния блясък, остават със смутени сърца, с треперливи ръце — и в душата им се ражда любов. Тя е носила Вечния Човек в своето лоно — и от Нейното сърце блика обич към вселената. Всеки, който почита богинята на Обичта, почита — Нея. И детето, което се гали с топли ръце о майка си, и момъкът, който посреща с тупкащо сърце своята обична, и съпругът, който целува своята съпруга, и старецът, който милва проходилото внуче: всички тачат Нея, Зорницата.
Чисто е Нейното сърце от петно — и като девствен сняг е бяла
душата
на Небесната Мома.
Тя е съкровен трепет на всичко създадено — и диша. Тя е в цветето на пролетта, стене в жълтия лист на есента, бори се с небето в снежните зимни бури, топи се в синевината на ведро лятно небе. Ветрецът разнася Нейния шепот, а мълнията разсипва бурно блясъка на Нейните златни коси. Тя е светла мрежа, преплела света: в трепета на всеки лавров лист се дочува отглас от Нейната песен. В Нейните коси се смее пламъкът на падащи звезди — и чезне грохотът на разбити светове.
към текста >>
Нейните очи се разтварят над човека като две обърнати бездни като тъмни небеса, като опасни пропасти, надвесени над
душата
— Едната се казва Съдба.
Тя е в цветето на пролетта, стене в жълтия лист на есента, бори се с небето в снежните зимни бури, топи се в синевината на ведро лятно небе. Ветрецът разнася Нейния шепот, а мълнията разсипва бурно блясъка на Нейните златни коси. Тя е светла мрежа, преплела света: в трепета на всеки лавров лист се дочува отглас от Нейната песен. В Нейните коси се смее пламъкът на падащи звезди — и чезне грохотът на разбити светове. По Нейното чело се плъзгат кръговете на вси съзвездия — и мрак сменява светлината — и отново огнен пожар обгръща просторите, където поникват пламъци и почват да се гърчат огнени пръсти на огромна ръка.
Нейните очи се разтварят над човека като две обърнати бездни като тъмни небеса, като опасни пропасти, надвесени над
душата
— Едната се казва Съдба.
Другата — Тайна. А тяхното общо име е — Смърт или Обич. Като огромна чаша, пълна с огън, е Нейната уста: когото Тя целуне — той умира от копнеж. Защото в душата му кипват знойни желания — и той става роб — и душата му пада като плащаница, по която ще минат чужди нозе. Нейните ръце са два огнени пояса, обвити около снагата на света; те са хубави като змии и смъртоносни като прегръдка.
към текста >>
Защото в
душата
му кипват знойни желания — и той става роб — и
душата
му пада като плащаница, по която ще минат чужди нозе.
По Нейното чело се плъзгат кръговете на вси съзвездия — и мрак сменява светлината — и отново огнен пожар обгръща просторите, където поникват пламъци и почват да се гърчат огнени пръсти на огромна ръка. Нейните очи се разтварят над човека като две обърнати бездни като тъмни небеса, като опасни пропасти, надвесени над душата — Едната се казва Съдба. Другата — Тайна. А тяхното общо име е — Смърт или Обич. Като огромна чаша, пълна с огън, е Нейната уста: когото Тя целуне — той умира от копнеж.
Защото в
душата
му кипват знойни желания — и той става роб — и
душата
му пада като плащаница, по която ще минат чужди нозе.
Нейните ръце са два огнени пояса, обвити около снагата на света; те са хубави като змии и смъртоносни като прегръдка. Защото хубостта носи смърт — и отрова спи във всяка целувка. Нейните ръце се простират над душата като два бели савана, под които можеш да се забравиш, но можеш и да умреш. Тя е Властителка на вечното Тайнство, отдето се ражда Това, Що е родило света. Тя е лавър, който пуска пламнали листа, огнени клонки и мълнийни цветове.
към текста >>
Нейните ръце се простират над
душата
като два бели савана, под които можеш да се забравиш, но можеш и да умреш.
А тяхното общо име е — Смърт или Обич. Като огромна чаша, пълна с огън, е Нейната уста: когото Тя целуне — той умира от копнеж. Защото в душата му кипват знойни желания — и той става роб — и душата му пада като плащаница, по която ще минат чужди нозе. Нейните ръце са два огнени пояса, обвити около снагата на света; те са хубави като змии и смъртоносни като прегръдка. Защото хубостта носи смърт — и отрова спи във всяка целувка.
Нейните ръце се простират над
душата
като два бели савана, под които можеш да се забравиш, но можеш и да умреш.
Тя е Властителка на вечното Тайнство, отдето се ражда Това, Що е родило света. Тя е лавър, който пуска пламнали листа, огнени клонки и мълнийни цветове. Тя е светлина пред изгрев и здрач надвечер. Тя ражда черния Ден и бялата Нощ на човешката душа. Тя е страшното „Нима?
към текста >>
Тя ражда черния Ден и бялата Нощ на човешката
душа
.
Защото хубостта носи смърт — и отрова спи във всяка целувка. Нейните ръце се простират над душата като два бели савана, под които можеш да се забравиш, но можеш и да умреш. Тя е Властителка на вечното Тайнство, отдето се ражда Това, Що е родило света. Тя е лавър, който пуска пламнали листа, огнени клонки и мълнийни цветове. Тя е светлина пред изгрев и здрач надвечер.
Тя ражда черния Ден и бялата Нощ на човешката
душа
.
Тя е страшното „Нима? “ на всяка вяра — и светлото „Може би!“ на всяко отчаяние. Неин е Първият Ден. Нейна е Сетната Нощ. Тя е Обич, Притома и Мъдрост.
към текста >>
Много са песните, в които долита Нейната
душа
при нас, при смъртните.
Но за мъдреца, който е живял хиляди пъти, Нейното име е толкова сложно, че ничия уста не би могла да го изкаже напълно. …И всичко живо Я боготвори — и всичко Ней служи. Тя минава през тъмната древност на вековете — и стига през мрака на времето до нас. Тя е световната Евритмия, за която жадуват художниците — и светлата Хармония, която дирят свирачите и певците. Много са Нейните преображения.
Много са песните, в които долита Нейната
душа
при нас, при смъртните.
Ищар, Деркето, Лакшми, Анаитис, Астарта, Изида, Афродита, Венера —: Нея вредом обожават онези, що любят дълбоко и дирят в обичта или трепетен живот, или пламенна смърт. Пазителка на Девствеността. Тя има храм, дето вечно гори неугасимият Пламък на Любовта. И там отлитат душите на тръпни моми и на копнеещи мъже — и там душите пърлят своите крилца — и там душите изгарят, за да се не върнат назад. Тя е вечната клада, на която гори душата на света.
към текста >>
Тя е вечната клада, на която гори
душата
на света.
Много са песните, в които долита Нейната душа при нас, при смъртните. Ищар, Деркето, Лакшми, Анаитис, Астарта, Изида, Афродита, Венера —: Нея вредом обожават онези, що любят дълбоко и дирят в обичта или трепетен живот, или пламенна смърт. Пазителка на Девствеността. Тя има храм, дето вечно гори неугасимият Пламък на Любовта. И там отлитат душите на тръпни моми и на копнеещи мъже — и там душите пърлят своите крилца — и там душите изгарят, за да се не върнат назад.
Тя е вечната клада, на която гори
душата
на света.
За оногова, който не знае, нейното име е просто — Жена. Но за прозорливеца, който е прекарал хиляди животи, Нейното име е толкова заплетено, че ничия уста не би могла да го изкаже. …Понякога Тя е гола, съвсем гола — и вси слепеят от млечния блясък на Нейната снага. А понякога е забулена с покривало от звездна тъкан — и всуе се мъчат магите да повдигнат крайчеца на Нейното було. …И сега дори — Тя цепи край нас вълните — и върху смарагдения гребен на водите всеки може да съзре голото тяло на Хубавицата, Която се ражда от девствената пяна.
към текста >>
30.
Сватбата на Царския Син
 
- Николай Райнов
Ридания изтръгваха от
душата
скръбните звуци на песента им — и разнасяха мирис на свещена мирта н ладан.
И старци с бели коси стоеха. И пееха те мудно и замряло песни. В очите им светеше мир, а по тревожните бръчки на лицата им пълзеше опасение. Те пееха за Сватбата на Царския Син. И аз ги слушах.
Ридания изтръгваха от
душата
скръбните звуци на песента им — и разнасяха мирис на свещена мирта н ладан.
И аз ги слушах. Може сърцето да знае какво ще донесе животът. Виждах много пъти слънцето при изгрев. И гореше в него огромно Сърце, но не беше то сърце ни на бог, ни на смъртен. И кръвта ставаше лъчи — и капеше тая лъчиста кръв по земята — и никнеше вредом под нея живот.
към текста >>
31.
Дъщерята на Царя
 
- Николай Райнов
„Но — казва се в песента — не ще налучиш Пътя, ако не донесеш чаша, издълбана цяла от изумруд — и ако твоето сърце няма чиста ведрост на планински сняг.“ …А Дъщерята на Царя е хубава като серафим и очите й са горещи като палящия пясък на пустинята: разтапят всяко сърце и изгарят всяка
душа
.
За нея няма ни връст, ни старост, както за небето няма ни предел, ни край. Мнозина са дирили Дъщерята на Царя, но не всички са знаели по кой Път се отива при нея. И стар мъдрец с белоснежни коси ми разказваше за два Пътя до нейния дворец: през единия се влиза, а през другия — излиза. И седемнадесет змея, подобни на огнени орли, пазят входния Път. Пред вратата на чертога, дето спи Царкинята, — пред високата желязна врата — има червена ламя — и страшна е силата й: никоя приказка не познава толкова страшна ламя.
„Но — казва се в песента — не ще налучиш Пътя, ако не донесеш чаша, издълбана цяла от изумруд — и ако твоето сърце няма чиста ведрост на планински сняг.“ …А Дъщерята на Царя е хубава като серафим и очите й са горещи като палящия пясък на пустинята: разтапят всяко сърце и изгарят всяка
душа
.
И сърцето на оногова, когото е погледнала, тръпне — и премалява — и чезне по нея като гладен лебед. …Но — трябва да обикнеш великото страдание, що разсича живота на две и едната половина избира, — защото тъй ще намериш чашата от изумруд. И — сърцето ти да бъде чисто: да го не мъти тъмен блян, да го не тръска водопад на сласт, да го не пърли пожар на страстна мъка. Но страшни са пътеките на сърцето — и без светилник мъчно се върви. И няма дъно страданието — а до дъно трябва да се изчерпи.
към текста >>
…Живееше на Изток Цар… Но — страшни са криволиците на сърцето — и тъмни са от свод до свод — и без светилник мъчно се върви… Когато запее симун в червената пустиня, та обгори с вихрен пламък това, що е изживяно и мило — страшно е: недей ходи там!… И болка люта свива сърцето — и раздират мрака писъци на залутани бедуини: опасни са пътеките, водещи през пустинята на всяка
душа
— и няма дъно човешкото сърце и край няма неговото страдание.
И величието ти ще надминава върховете на Малтабор. Никога не ще тегне клетва над тебе. И в бездънните води на Слънцето ще се къпеш, а земята ще трепери пред тебе. „…Открито е небето за ястреба — и няма тайни за певеца“ — тъй говори песента за Дъщерята на Царя. И стар мъдрец с белоснежни коси ми разправяше омайни приказки за нея.
…Живееше на Изток Цар… Но — страшни са криволиците на сърцето — и тъмни са от свод до свод — и без светилник мъчно се върви… Когато запее симун в червената пустиня, та обгори с вихрен пламък това, що е изживяно и мило — страшно е: недей ходи там!… И болка люта свива сърцето — и раздират мрака писъци на залутани бедуини: опасни са пътеките, водещи през пустинята на всяка
душа
— и няма дъно човешкото сърце и край няма неговото страдание.
А до дъно трябва да се изпие чашата. И стар мъдрец с белоснежни коси разказваше приказка за Дъщерята на Царя. …Живееше на Изток Цар… Но — трябва да се обикне свещеното страдание, що сближава свой с тугин и кара човека да слага живота си на клада дори за непознат. А тежко е страданието — и душата се къпе в кръв — и гори в болки — и живее в огнено робство… Но — трябва да изчерпиш до дъно страданието, което води от връх към бездна и от жар към лед — защото само така ще намериш чашата от изумруд. Сила ще разпали в тебе страданието, а Царкинята люби силния, който ще я отвлече.
към текста >>
А тежко е страданието — и
душата
се къпе в кръв — и гори в болки — и живее в огнено робство… Но — трябва да изчерпиш до дъно страданието, което води от връх към бездна и от жар към лед — защото само така ще намериш чашата от изумруд.
И стар мъдрец с белоснежни коси ми разправяше омайни приказки за нея. …Живееше на Изток Цар… Но — страшни са криволиците на сърцето — и тъмни са от свод до свод — и без светилник мъчно се върви… Когато запее симун в червената пустиня, та обгори с вихрен пламък това, що е изживяно и мило — страшно е: недей ходи там!… И болка люта свива сърцето — и раздират мрака писъци на залутани бедуини: опасни са пътеките, водещи през пустинята на всяка душа — и няма дъно човешкото сърце и край няма неговото страдание. А до дъно трябва да се изпие чашата. И стар мъдрец с белоснежни коси разказваше приказка за Дъщерята на Царя. …Живееше на Изток Цар… Но — трябва да се обикне свещеното страдание, що сближава свой с тугин и кара човека да слага живота си на клада дори за непознат.
А тежко е страданието — и
душата
се къпе в кръв — и гори в болки — и живее в огнено робство… Но — трябва да изчерпиш до дъно страданието, което води от връх към бездна и от жар към лед — защото само така ще намериш чашата от изумруд.
Сила ще разпали в тебе страданието, а Царкинята люби силния, който ще я отвлече. Тя люби мощния, който работи за всички, а никой му не знае ни лика, ни името. И стар мъдрец с белоснежни коси разказваше приказка за Дъщерята на Царя. …Живееше на Изток Цар… Но в самота трябва да минеш своя Път, защото тя люби самотния — и силния, който ще я отвлече. Гърчи се душата в самота — и сърцето става още по-тъмно — и мъката — още по-дълбока.
към текста >>
Гърчи се
душата
в самота — и сърцето става още по-тъмно — и мъката — още по-дълбока.
А тежко е страданието — и душата се къпе в кръв — и гори в болки — и живее в огнено робство… Но — трябва да изчерпиш до дъно страданието, което води от връх към бездна и от жар към лед — защото само така ще намериш чашата от изумруд. Сила ще разпали в тебе страданието, а Царкинята люби силния, който ще я отвлече. Тя люби мощния, който работи за всички, а никой му не знае ни лика, ни името. И стар мъдрец с белоснежни коси разказваше приказка за Дъщерята на Царя. …Живееше на Изток Цар… Но в самота трябва да минеш своя Път, защото тя люби самотния — и силния, който ще я отвлече.
Гърчи се
душата
в самота — и сърцето става още по-тъмно — и мъката — още по-дълбока.
За всекиго ли е сладка трапеза самотата — и за колцина страданието е опиващо питие, което издига душата към най-високи върхове? …Живееше на Изток Цар… Но трябва да обикнеш великото страдание, защото само така ще намериш чашата от изумруд. …Живееше на Изток Цар…
към текста >>
За всекиго ли е сладка трапеза самотата — и за колцина страданието е опиващо питие, което издига
душата
към най-високи върхове?
Сила ще разпали в тебе страданието, а Царкинята люби силния, който ще я отвлече. Тя люби мощния, който работи за всички, а никой му не знае ни лика, ни името. И стар мъдрец с белоснежни коси разказваше приказка за Дъщерята на Царя. …Живееше на Изток Цар… Но в самота трябва да минеш своя Път, защото тя люби самотния — и силния, който ще я отвлече. Гърчи се душата в самота — и сърцето става още по-тъмно — и мъката — още по-дълбока.
За всекиго ли е сладка трапеза самотата — и за колцина страданието е опиващо питие, което издига
душата
към най-високи върхове?
…Живееше на Изток Цар… Но трябва да обикнеш великото страдание, защото само така ще намериш чашата от изумруд. …Живееше на Изток Цар…
към текста >>
32.
Книга на загадките
 
- Николай Райнов
Когато се родих, езикът ми занемя и
душата
ми слезе на земята глуха.
Синьо слънце грееше там. А сутрин зората идваше при мене, като белоснежна девойка, та ме китеше с цветя от крехки сребърни звезди — — някога, в друг свят. Някога, в друг свят, моите песни се стелеха над гори и ливади, та никнеxa призори в алмазни цветя и в тежки венчета от рубин. И тогава птиците спираха своите песни, над земята падаха едри златни пера, а заранта замираше в светли вълнообразни звукове — — някога, в друг свят. Някога, в друг свят, с мене говореше Бог — и аз чувах Неговия глас в песента на раковината, билката и звездата.
Когато се родих, езикът ми занемя и
душата
ми слезе на земята глуха.
Мой празник е споменът за онова, което бе златен ден и модра нощ — някога, в друг свят — — някога в друг свят. *** Вървя по улицата и се боя, че прахът ще запетни бялата ми дреха. Бог иска — да бъде дрехата ми чиста. Говоря с людете и се боя, че думите им ще очернят бялата ми душа. Бог иска — да бъде душата ми чиста.
към текста >>
Говоря с людете и се боя, че думите им ще очернят бялата ми
душа
.
Някога, в друг свят, с мене говореше Бог — и аз чувах Неговия глас в песента на раковината, билката и звездата. Когато се родих, езикът ми занемя и душата ми слезе на земята глуха. Мой празник е споменът за онова, което бе златен ден и модра нощ — някога, в друг свят — — някога в друг свят. *** Вървя по улицата и се боя, че прахът ще запетни бялата ми дреха. Бог иска — да бъде дрехата ми чиста.
Говоря с людете и се боя, че думите им ще очернят бялата ми
душа
.
Бог иска — да бъде душата ми чиста. Живея в градината на своите сънища и се боя, че пътеките ще останат бели и чисти. Бог иска кръв по моите пътеки и страдание в градината на моя сън. *** Ти ми повеляваш да пея. В моите песни кръвта става бистро море от светлина, плачът звъни, като ликуващ псалом, а мъката трепти, като златна радост.
към текста >>
Бог иска — да бъде
душата
ми чиста.
Когато се родих, езикът ми занемя и душата ми слезе на земята глуха. Мой празник е споменът за онова, което бе златен ден и модра нощ — някога, в друг свят — — някога в друг свят. *** Вървя по улицата и се боя, че прахът ще запетни бялата ми дреха. Бог иска — да бъде дрехата ми чиста. Говоря с людете и се боя, че думите им ще очернят бялата ми душа.
Бог иска — да бъде
душата
ми чиста.
Живея в градината на своите сънища и се боя, че пътеките ще останат бели и чисти. Бог иска кръв по моите пътеки и страдание в градината на моя сън. *** Ти ми повеляваш да пея. В моите песни кръвта става бистро море от светлина, плачът звъни, като ликуващ псалом, а мъката трепти, като златна радост. Ти говориш в песните ми безсмъртните слова на вечна замисъл и с крила докосваш душата ми.
към текста >>
Ти говориш в песните ми безсмъртните слова на вечна замисъл и с крила докосваш
душата
ми.
Бог иска — да бъде душата ми чиста. Живея в градината на своите сънища и се боя, че пътеките ще останат бели и чисти. Бог иска кръв по моите пътеки и страдание в градината на моя сън. *** Ти ми повеляваш да пея. В моите песни кръвта става бистро море от светлина, плачът звъни, като ликуващ псалом, а мъката трепти, като златна радост.
Ти говориш в песните ми безсмъртните слова на вечна замисъл и с крила докосваш
душата
ми.
Моята песен тогава отразява Твоя лик. Моят тъмен грях къпе кървави ръце в талазната светлина на словото Ти — и дрехата ми става отново бяла и бляскава. В моите песни Ти пръскаш злато от Своята Вечност. *** Твоят шепотсе плъзга по членовете ми: Ти ме будиш с топлата кръв на Своя изгрев и с лъчезарната песен на Своя ден. Пролетта звъни в душата ми с въздишките на цветните венчета и с ромона на бистрите капки: Ти ме будиш с песента на златни пчели.
към текста >>
Пролетта звъни в
душата
ми с въздишките на цветните венчета и с ромона на бистрите капки: Ти ме будиш с песента на златни пчели.
Ти говориш в песните ми безсмъртните слова на вечна замисъл и с крила докосваш душата ми. Моята песен тогава отразява Твоя лик. Моят тъмен грях къпе кървави ръце в талазната светлина на словото Ти — и дрехата ми става отново бяла и бляскава. В моите песни Ти пръскаш злато от Своята Вечност. *** Твоят шепотсе плъзга по членовете ми: Ти ме будиш с топлата кръв на Своя изгрев и с лъчезарната песен на Своя ден.
Пролетта звъни в
душата
ми с въздишките на цветните венчета и с ромона на бистрите капки: Ти ме будиш с песента на златни пчели.
*** Звънът на Твоите накити прекъсва лепета на моята песен: снеми огърлицата, короната и гривните си! Аз искам — душата Ти да стане чиста и празна, като златен рог, за да влея в глъбината й благовонния елей на песента си. *** Мълнии раздират черното небе, като огнени пръсти. Нощта снема своя шлем и прибира одеждата си. По нейните следи се сипят светли копия. Черен дъжд вали — като гневни удари посред нощ по някоя желязна врата.
към текста >>
*** Звънът на Твоите накити прекъсва лепета на моята песен: снеми огърлицата, короната и гривните си! Аз искам —
душата
Ти да стане чиста и празна, като златен рог, за да влея в глъбината й благовонния елей на песента си.
Моята песен тогава отразява Твоя лик. Моят тъмен грях къпе кървави ръце в талазната светлина на словото Ти — и дрехата ми става отново бяла и бляскава. В моите песни Ти пръскаш злато от Своята Вечност. *** Твоят шепотсе плъзга по членовете ми: Ти ме будиш с топлата кръв на Своя изгрев и с лъчезарната песен на Своя ден. Пролетта звъни в душата ми с въздишките на цветните венчета и с ромона на бистрите капки: Ти ме будиш с песента на златни пчели.
*** Звънът на Твоите накити прекъсва лепета на моята песен: снеми огърлицата, короната и гривните си! Аз искам —
душата
Ти да стане чиста и празна, като златен рог, за да влея в глъбината й благовонния елей на песента си.
*** Мълнии раздират черното небе, като огнени пръсти. Нощта снема своя шлем и прибира одеждата си. По нейните следи се сипят светли копия. Черен дъжд вали — като гневни удари посред нощ по някоя желязна врата. Ти няма къде да се укриеш.
към текста >>
Видях очите на царица Снофру: те са толкова сини, че който ги погледне,
душата
му полита и той припада от безумие.
Три неща са, Ниле три неща са от небето три пъти по-сини. Видях езерото Урми всред снежните планини: то е толкова синьо, че който се огледа в него, очите му замръзват и го налита шемет. Погледът му примира в синината и очите му виждат сините чертози на смъртта. Езерото е мнозина глътнало, а който оживее, помни до гроб дворците на смъртта, изсечени вдън морето. Три неща са, Ниле, три неща са от небето три пъти по-сини.
Видях очите на царица Снофру: те са толкова сини, че който ги погледне,
душата
му полита и той припада от безумие.
Погледът му се лута като поглед на луд човек, кръвта бие тежко в жилите му, а очите му виждат сините чертози на смъртта. Царицата е мнозина пленила, а който остане волен, до гроб копнее по сините дворци на смъртта, що бляскат в очите на царица Снофру. *** Горко ми! Моята лодка потъва. От другия бряг стигат до мене звукове на песен и звънливи пръски смях. Горко ми! Моята лодка потъва.
към текста >>
А синът заложи
душата
си.
Още го няма него. Но, дойде ли, целувката ще го убие, — Целувката на мъртвата жена. *** Притча ви казвам. — Баща и син играеха на зарове. Бащата заложи своята робиня, която синът страстно любеше.
А синът заложи
душата
си.
И — бащата надви. *** Мъдрият Ухама казваше на сина си: — Осемдесет годни живях, сине на моята плът, крехка рожбо на моето желание. Осемдесет години, а само осем неща научиха дългите пътища на младина, мъжество и старост. Едно чуй: Когато тръгнеш през море, не вземай съкровище със себе си дори ако твоето съкровище е само една жена! Ще се разбуни морето, ще залитне корабът — и жената ще се впие в твоята шия, за да я спасиш. Можеш ли я спаси, когато ти е сковала ръцете?
към текста >>
Но тъмната бездна не знае: помни това! Затуй в големите песни на ведите за жената се казва малко, а за
душата
й -нищо.
Осемдесет години, а само осем неща научиха дългите пътища на младина, мъжество и старост. Едно чуй: Когато тръгнеш през море, не вземай съкровище със себе си дори ако твоето съкровище е само една жена! Ще се разбуни морето, ще залитне корабът — и жената ще се впие в твоята шия, за да я спасиш. Можеш ли я спаси, когато ти е сковала ръцете? А няма жена, готова да умре за тебе. дори с тебе! Друго чуй: Чети свещените редове на ведите, но вниквай и в поученията на живота дори ако ти се вижда истина мълвата на мъртвата буква! Знай: отшелници са писали тези книги, а отшелник знае само половината свят, той знае небето.
Но тъмната бездна не знае: помни това! Затуй в големите песни на ведите за жената се казва малко, а за
душата
й -нищо.
Трето чуй: Когато се сживееш с жена, научи я да се покорява на твоя поглед и на ножа ти! Не й давай да търси по-властен поглед от твоя, нито по-бърз нож от ножа, що виси на твоето бедро! И ако се дори сепне у нея хубавият звяр, който не търпи вериги, та полети към чуждия шатър —да дири роб, за да го зове свой мъж, — не бой се! Не бой се, сине мой: тя сама ще дойде — да я разпориш със своя нож! Четвърто чуй: Обещае ли ти жената звезди, луна й слънце, запази за нея малък светилник! Защото ти цял живот ще живееш на тъмно под нейните звезди, луна и слънце, но поне нея недей оставя в мрачината. Виновна ли е тя, че не знае що обещава? Пето чуй: Ако ти е скъпа жената, сине мой, и ако цениш обичта си към нея — давай й по малко тайна всеки ден! Не може никоя жена без малко тайна, защото твърде много обича всяка жена тъмнината — и скритото, и онова, за което се не говори. Шесто чуй: Искаш ли, сине мой, жената да те разбере кой си — не й говори за себе си нищо! Тя ще кърти всеки ден по малко от скалата, в която е затворена душата ти, и най-подире ще те отбули цял. И така ще й бъдеш скъп, защото тя не скъпи тебе, а своите разкървавени пръсти и усилието па ноктите си.
към текста >>
Шесто чуй: Искаш ли, сине мой, жената да те разбере кой си — не й говори за себе си нищо! Тя ще кърти всеки ден по малко от скалата, в която е затворена
душата
ти, и най-подире ще те отбули цял.
дори с тебе! Друго чуй: Чети свещените редове на ведите, но вниквай и в поученията на живота дори ако ти се вижда истина мълвата на мъртвата буква! Знай: отшелници са писали тези книги, а отшелник знае само половината свят, той знае небето. Но тъмната бездна не знае: помни това! Затуй в големите песни на ведите за жената се казва малко, а за душата й -нищо. Трето чуй: Когато се сживееш с жена, научи я да се покорява на твоя поглед и на ножа ти! Не й давай да търси по-властен поглед от твоя, нито по-бърз нож от ножа, що виси на твоето бедро! И ако се дори сепне у нея хубавият звяр, който не търпи вериги, та полети към чуждия шатър —да дири роб, за да го зове свой мъж, — не бой се! Не бой се, сине мой: тя сама ще дойде — да я разпориш със своя нож! Четвърто чуй: Обещае ли ти жената звезди, луна й слънце, запази за нея малък светилник! Защото ти цял живот ще живееш на тъмно под нейните звезди, луна и слънце, но поне нея недей оставя в мрачината. Виновна ли е тя, че не знае що обещава? Пето чуй: Ако ти е скъпа жената, сине мой, и ако цениш обичта си към нея — давай й по малко тайна всеки ден! Не може никоя жена без малко тайна, защото твърде много обича всяка жена тъмнината — и скритото, и онова, за което се не говори.
Шесто чуй: Искаш ли, сине мой, жената да те разбере кой си — не й говори за себе си нищо! Тя ще кърти всеки ден по малко от скалата, в която е затворена
душата
ти, и най-подире ще те отбули цял.
И така ще й бъдеш скъп, защото тя не скъпи тебе, а своите разкървавени пръсти и усилието па ноктите си. Седмо чуй: Жената обича н тебе пъстрата багреница, славата на името ти, огъня на погледа ти, златния звън на твоята реч или спомена за някой друг, живял преди тебе. Не вярвай, сине мой, когато ти мълви, че обича душата ти, защото лъжа пълзи от устата й тогава! Слепец не може да види слънце... Осмо чуй: По-лесно е да срутиш кула от гранит, отколкото упорство на жена. Но по-лесно е да счупиш воля на жена, отколкото клонче от папирус. Не се чуди, сине мой, че само за жената ти говорих: от нея иде много добро и много зло за мъжа.
към текста >>
Не вярвай, сине мой, когато ти мълви, че обича
душата
ти, защото лъжа пълзи от устата й тогава! Слепец не може да види слънце... Осмо чуй: По-лесно е да срутиш кула от гранит, отколкото упорство на жена.
Виновна ли е тя, че не знае що обещава? Пето чуй: Ако ти е скъпа жената, сине мой, и ако цениш обичта си към нея — давай й по малко тайна всеки ден! Не може никоя жена без малко тайна, защото твърде много обича всяка жена тъмнината — и скритото, и онова, за което се не говори. Шесто чуй: Искаш ли, сине мой, жената да те разбере кой си — не й говори за себе си нищо! Тя ще кърти всеки ден по малко от скалата, в която е затворена душата ти, и най-подире ще те отбули цял. И така ще й бъдеш скъп, защото тя не скъпи тебе, а своите разкървавени пръсти и усилието па ноктите си. Седмо чуй: Жената обича н тебе пъстрата багреница, славата на името ти, огъня на погледа ти, златния звън на твоята реч или спомена за някой друг, живял преди тебе.
Не вярвай, сине мой, когато ти мълви, че обича
душата
ти, защото лъжа пълзи от устата й тогава! Слепец не може да види слънце... Осмо чуй: По-лесно е да срутиш кула от гранит, отколкото упорство на жена.
Но по-лесно е да счупиш воля на жена, отколкото клонче от папирус. Не се чуди, сине мой, че само за жената ти говорих: от нея иде много добро и много зло за мъжа. Още много ще чуеш от други за нея, но недей им яко вярва! Аз исках да ти кажа всичко, що знам; другото, що не ти казах, е лъжа... Тъй мълвеше мъдрият Ухама на сина си. И виждаше син му, че мъдро говори бащата. Неговото мълчание убеди мъдрия Ухама.
към текста >>
Защото моята обич иска безсмъртие не по сила на
душата
.
*** Опна ли струната, тя се скъсва. Защото моята песен иска звук не по сила на арфата. Запея ли, думите стават изведнъж празни. Защото моята песен иска замисъл не по сила на словото. Погледна ли жена, тя пада мъртва.
Защото моята обич иска безсмъртие не по сила на
душата
.
*** Той й запя своите песни, но тя го прекъсна и рече: „Не познавам твоите звуци. Хубави са, но ме не галят. Студени са звуците на твоите песни, като планински връх. Остави! Аз искам веселата песен на полетата и топлите звуци на града. Остави! Не познавам твоите звуци.“ Той й замълви своите приказки, но тя го пресече и каза: „Чужди ми са твоите образи.
към текста >>
Хубава е жената, любов звучи в гласа й, а
душата
й не е за вира.
Слава на залязлото слънце! *** Зелено е морето, бяла е пяната му, а водата е лишена от цвят. Кой се мами: морето ли. или ти? Синьо е небето, бели са облаците, а въздухът е лишен от цвят. Кон се мами:небето ли, или ти?
Хубава е жената, любов звучи в гласа й, а
душата
й не е за вира.
Кой се мами: жената ли, или ти? ... Душата й е лютня, на която свири мъжът, вятърът или бесът. *** Зелено е морето, бяла е пяната му, а водата е лишена от цвят. Кой се мами: — морето ли, или ти? Синьо е небето, бели са облаците, а въздухът е лишен от цвят.
към текста >>
...
Душата
й е лютня, на която свири мъжът, вятърът или бесът.
или ти? Синьо е небето, бели са облаците, а въздухът е лишен от цвят. Кон се мами:небето ли, или ти? Хубава е жената, любов звучи в гласа й, а душата й не е за вира. Кой се мами: жената ли, или ти?
...
Душата
й е лютня, на която свири мъжът, вятърът или бесът.
*** Зелено е морето, бяла е пяната му, а водата е лишена от цвят. Кой се мами: — морето ли, или ти? Синьо е небето, бели са облаците, а въздухът е лишен от цвят. Кой се мами: — небето ли, или ти? Хубава е жената, любов звучи в гласа й, а душата й не е за вяра.
към текста >>
Хубава е жената, любов звучи в гласа й, а
душата
й не е за вяра.
... Душата й е лютня, на която свири мъжът, вятърът или бесът. *** Зелено е морето, бяла е пяната му, а водата е лишена от цвят. Кой се мами: — морето ли, или ти? Синьо е небето, бели са облаците, а въздухът е лишен от цвят. Кой се мами: — небето ли, или ти?
Хубава е жената, любов звучи в гласа й, а
душата
й не е за вяра.
Кой се мами: — жената ли, или ти? ... Душата й е лютня, на която свири мъжът, вятърът, или — бесът. *** Кой ще изчерпи с шепа морето? И земята с педя кой ще измери? Три мъдреца имаше.
към текста >>
...
Душата
й е лютня, на която свири мъжът, вятърът, или — бесът.
Кой се мами: — морето ли, или ти? Синьо е небето, бели са облаците, а въздухът е лишен от цвят. Кой се мами: — небето ли, или ти? Хубава е жената, любов звучи в гласа й, а душата й не е за вяра. Кой се мами: — жената ли, или ти?
...
Душата
й е лютня, на която свири мъжът, вятърът, или — бесът.
*** Кой ще изчерпи с шепа морето? И земята с педя кой ще измери? Три мъдреца имаше. Първият бе познал книгите — и видя, че мъдростта е дълбока. И — остави.
към текста >>
*** Непрогледна е нощта без звезди, но
душата
, над която не бди жена, е по-непрогледна.
И — ослепя. Третият начена да търси себе си — и позна, че са много сложни пътеките на страст, помисъл и творчество. И — полудя. ...А и тримата са една стъпка по-близо. И върху главата на всекиго има венец от звезди.
*** Непрогледна е нощта без звезди, но
душата
, над която не бди жена, е по-непрогледна.
Студена е пустинята без слънце, но душата, в която не грее жена, е по-студена. Скръбна е гората без птици, но душата, в която не пърха жена, е по-скръбна. ... А жестока орисия са тези звезди, защото се впиват в душата, като знойни рани. Пъклена участ е това слънце, защото дълбае в душата тъмен гроб. Зловеща прокоба са тези птици, защото песента им е песен над мъртвец и крилата им пърхат над покосен живот.
към текста >>
Студена е пустинята без слънце, но
душата
, в която не грее жена, е по-студена.
Третият начена да търси себе си — и позна, че са много сложни пътеките на страст, помисъл и творчество. И — полудя. ...А и тримата са една стъпка по-близо. И върху главата на всекиго има венец от звезди. *** Непрогледна е нощта без звезди, но душата, над която не бди жена, е по-непрогледна.
Студена е пустинята без слънце, но
душата
, в която не грее жена, е по-студена.
Скръбна е гората без птици, но душата, в която не пърха жена, е по-скръбна. ... А жестока орисия са тези звезди, защото се впиват в душата, като знойни рани. Пъклена участ е това слънце, защото дълбае в душата тъмен гроб. Зловеща прокоба са тези птици, защото песента им е песен над мъртвец и крилата им пърхат над покосен живот. ... А човекът плаче и вика: — „Дайте ми тия звезди! — Дайте ми това слънце! — Дайте ми зловещата песен на тези птици!“ *** Царица Маат-Ка-Ре издъхна.
към текста >>
Скръбна е гората без птици, но
душата
, в която не пърха жена, е по-скръбна.
И — полудя. ...А и тримата са една стъпка по-близо. И върху главата на всекиго има венец от звезди. *** Непрогледна е нощта без звезди, но душата, над която не бди жена, е по-непрогледна. Студена е пустинята без слънце, но душата, в която не грее жена, е по-студена.
Скръбна е гората без птици, но
душата
, в която не пърха жена, е по-скръбна.
... А жестока орисия са тези звезди, защото се впиват в душата, като знойни рани. Пъклена участ е това слънце, защото дълбае в душата тъмен гроб. Зловеща прокоба са тези птици, защото песента им е песен над мъртвец и крилата им пърхат над покосен живот. ... А човекът плаче и вика: — „Дайте ми тия звезди! — Дайте ми това слънце! — Дайте ми зловещата песен на тези птици!“ *** Царица Маат-Ка-Ре издъхна. През нощта душата й пресече вълните на небесния Нил и се изправи, всред китна градина, пред огнения престол на Озириса.
към текста >>
... А жестока орисия са тези звезди, защото се впиват в
душата
, като знойни рани.
...А и тримата са една стъпка по-близо. И върху главата на всекиго има венец от звезди. *** Непрогледна е нощта без звезди, но душата, над която не бди жена, е по-непрогледна. Студена е пустинята без слънце, но душата, в която не грее жена, е по-студена. Скръбна е гората без птици, но душата, в която не пърха жена, е по-скръбна.
... А жестока орисия са тези звезди, защото се впиват в
душата
, като знойни рани.
Пъклена участ е това слънце, защото дълбае в душата тъмен гроб. Зловеща прокоба са тези птици, защото песента им е песен над мъртвец и крилата им пърхат над покосен живот. ... А човекът плаче и вика: — „Дайте ми тия звезди! — Дайте ми това слънце! — Дайте ми зловещата песен на тези птици!“ *** Царица Маат-Ка-Ре издъхна. През нощта душата й пресече вълните на небесния Нил и се изправи, всред китна градина, пред огнения престол на Озириса. Небесният съдник я погледна, па рече: „Не ми се виждаш светилник, годен за елея на моята милост“.
към текста >>
Пъклена участ е това слънце, защото дълбае в
душата
тъмен гроб.
И върху главата на всекиго има венец от звезди. *** Непрогледна е нощта без звезди, но душата, над която не бди жена, е по-непрогледна. Студена е пустинята без слънце, но душата, в която не грее жена, е по-студена. Скръбна е гората без птици, но душата, в която не пърха жена, е по-скръбна. ... А жестока орисия са тези звезди, защото се впиват в душата, като знойни рани.
Пъклена участ е това слънце, защото дълбае в
душата
тъмен гроб.
Зловеща прокоба са тези птици, защото песента им е песен над мъртвец и крилата им пърхат над покосен живот. ... А човекът плаче и вика: — „Дайте ми тия звезди! — Дайте ми това слънце! — Дайте ми зловещата песен на тези птици!“ *** Царица Маат-Ка-Ре издъхна. През нощта душата й пресече вълните на небесния Нил и се изправи, всред китна градина, пред огнения престол на Озириса. Небесният съдник я погледна, па рече: „Не ми се виждаш светилник, годен за елея на моята милост“. Царица Маат-Ка-Ре трепна и рече на съдника : „Слънцеок властниче, фараоне на правдата, аз греших много, но ти ми не дари дете.
към текста >>
През нощта
душата
й пресече вълните на небесния Нил и се изправи, всред китна градина, пред огнения престол на Озириса.
Скръбна е гората без птици, но душата, в която не пърха жена, е по-скръбна. ... А жестока орисия са тези звезди, защото се впиват в душата, като знойни рани. Пъклена участ е това слънце, защото дълбае в душата тъмен гроб. Зловеща прокоба са тези птици, защото песента им е песен над мъртвец и крилата им пърхат над покосен живот. ... А човекът плаче и вика: — „Дайте ми тия звезди! — Дайте ми това слънце! — Дайте ми зловещата песен на тези птици!“ *** Царица Маат-Ка-Ре издъхна.
През нощта
душата
й пресече вълните на небесния Нил и се изправи, всред китна градина, пред огнения престол на Озириса.
Небесният съдник я погледна, па рече: „Не ми се виждаш светилник, годен за елея на моята милост“. Царица Маат-Ка-Ре трепна и рече на съдника : „Слънцеок властниче, фараоне на правдата, аз греших много, но ти ми не дари дете. Да ми бе дал рожба, негли тя щеше да превърне в слънце моя мрак и моите злини — в цветя на добродетел“. Озирис тогава се засмя на женските думи, но, като помисли малко, рече на небесния лодкар: „Върни обратно царицата! Нека се изпълни жалбата й, защото от сърце пожела“. И царица Маат-Ка-Ре се сепна и събуди.
към текста >>
Ти си била мъртва до днес, а от днес нататък трябва да живееш в
душата
на своя син.
„Колко страшен сън ми се привидя!“ — рече тя тихо, па разтри клепачи и стана.— „Що ли означава тоя сън? И защо аз исках от фараона на правдата дете, когато имам син? “ Тъй си рече царицата Маат-Ка-Ре, па повика тълмача, що разгатваше сънища, и му разказа всичко. „Разбрах“, — рече старецът; — „разбрах съня ти. Тоя сън е жива истина.
Ти си била мъртва до днес, а от днес нататък трябва да живееш в
душата
на своя син.
По нещо женствено всеки мъж носи в себе си: право е. Но то е малко: повече трепет и чудо, повече кротка милувка и свян трябват на мъжката душа. Плахият трепет прави жената немощна, но пък мъжът е дързък без трепет. Чудото всажда в жената суеверие, но мъжът е жесток без вяра в какво годе чудо. Милувката обръща често жената на разпътница; защото душата й привиква и не може без милувки, но пък мъжът става без кротостта на милувките звяр или палач.
към текста >>
Но то е малко: повече трепет и чудо, повече кротка милувка и свян трябват на мъжката
душа
.
“ Тъй си рече царицата Маат-Ка-Ре, па повика тълмача, що разгатваше сънища, и му разказа всичко. „Разбрах“, — рече старецът; — „разбрах съня ти. Тоя сън е жива истина. Ти си била мъртва до днес, а от днес нататък трябва да живееш в душата на своя син. По нещо женствено всеки мъж носи в себе си: право е.
Но то е малко: повече трепет и чудо, повече кротка милувка и свян трябват на мъжката
душа
.
Плахият трепет прави жената немощна, но пък мъжът е дързък без трепет. Чудото всажда в жената суеверие, но мъжът е жесток без вяра в какво годе чудо. Милувката обръща често жената на разпътница; защото душата й привиква и не може без милувки, но пък мъжът става без кротостта на милувките звяр или палач. Свянът е най-скъп накит за жената, но в мъжката душа се всажда много мъчно: повечето мъже не знаят, що е свян. Как ще живееш в душата на сина си, царице, ако не можеш всади там кълна на върховния свян?
към текста >>
Милувката обръща често жената на разпътница; защото
душата
й привиква и не може без милувки, но пък мъжът става без кротостта на милувките звяр или палач.
Ти си била мъртва до днес, а от днес нататък трябва да живееш в душата на своя син. По нещо женствено всеки мъж носи в себе си: право е. Но то е малко: повече трепет и чудо, повече кротка милувка и свян трябват на мъжката душа. Плахият трепет прави жената немощна, но пък мъжът е дързък без трепет. Чудото всажда в жената суеверие, но мъжът е жесток без вяра в какво годе чудо.
Милувката обръща често жената на разпътница; защото
душата
й привиква и не може без милувки, но пък мъжът става без кротостта на милувките звяр или палач.
Свянът е най-скъп накит за жената, но в мъжката душа се всажда много мъчно: повечето мъже не знаят, що е свян. Как ще живееш в душата на сина си, царице, ако не можеш всади там кълна на върховния свян? “ Тогава царица Маат-Ка-Ре каза тихо: „Да. Аз съм била до сега мъртва, защото не съм живяла в душата на своето дете. Но как ще всадя, наистина, в душата на сина си зърното на свяна, когато всеки мъж е безсрамен?
към текста >>
Свянът е най-скъп накит за жената, но в мъжката
душа
се всажда много мъчно: повечето мъже не знаят, що е свян.
По нещо женствено всеки мъж носи в себе си: право е. Но то е малко: повече трепет и чудо, повече кротка милувка и свян трябват на мъжката душа. Плахият трепет прави жената немощна, но пък мъжът е дързък без трепет. Чудото всажда в жената суеверие, но мъжът е жесток без вяра в какво годе чудо. Милувката обръща често жената на разпътница; защото душата й привиква и не може без милувки, но пък мъжът става без кротостта на милувките звяр или палач.
Свянът е най-скъп накит за жената, но в мъжката
душа
се всажда много мъчно: повечето мъже не знаят, що е свян.
Как ще живееш в душата на сина си, царице, ако не можеш всади там кълна на върховния свян? “ Тогава царица Маат-Ка-Ре каза тихо: „Да. Аз съм била до сега мъртва, защото не съм живяла в душата на своето дете. Но как ще всадя, наистина, в душата на сина си зърното на свяна, когато всеки мъж е безсрамен? А нима има добродетел без свян?
към текста >>
Как ще живееш в
душата
на сина си, царице, ако не можеш всади там кълна на върховния свян?
Но то е малко: повече трепет и чудо, повече кротка милувка и свян трябват на мъжката душа. Плахият трепет прави жената немощна, но пък мъжът е дързък без трепет. Чудото всажда в жената суеверие, но мъжът е жесток без вяра в какво годе чудо. Милувката обръща често жената на разпътница; защото душата й привиква и не може без милувки, но пък мъжът става без кротостта на милувките звяр или палач. Свянът е най-скъп накит за жената, но в мъжката душа се всажда много мъчно: повечето мъже не знаят, що е свян.
Как ще живееш в
душата
на сина си, царице, ако не можеш всади там кълна на върховния свян?
“ Тогава царица Маат-Ка-Ре каза тихо: „Да. Аз съм била до сега мъртва, защото не съм живяла в душата на своето дете. Но как ще всадя, наистина, в душата на сина си зърното на свяна, когато всеки мъж е безсрамен? А нима има добродетел без свян? Та нали всяка добродетел е свенлива!“ Старият гадател прибра краищата на мантията си и тръгна да си върви, но на прага се извърна към царица Маат-Ка-Ре и шепотом й каза: „Как ще го научиш на свян ли?
към текста >>
Аз съм била до сега мъртва, защото не съм живяла в
душата
на своето дете.
Чудото всажда в жената суеверие, но мъжът е жесток без вяра в какво годе чудо. Милувката обръща често жената на разпътница; защото душата й привиква и не може без милувки, но пък мъжът става без кротостта на милувките звяр или палач. Свянът е най-скъп накит за жената, но в мъжката душа се всажда много мъчно: повечето мъже не знаят, що е свян. Как ще живееш в душата на сина си, царице, ако не можеш всади там кълна на върховния свян? “ Тогава царица Маат-Ка-Ре каза тихо: „Да.
Аз съм била до сега мъртва, защото не съм живяла в
душата
на своето дете.
Но как ще всадя, наистина, в душата на сина си зърното на свяна, когато всеки мъж е безсрамен? А нима има добродетел без свян? Та нали всяка добродетел е свенлива!“ Старият гадател прибра краищата на мантията си и тръгна да си върви, но на прага се извърна към царица Маат-Ка-Ре и шепотом й каза: „Как ще го научиш на свян ли? Като му не приказваш никога за свян...“ И в потайния шепот на тълмача царицата чу изново божествения смях на Озириса, когато я пращаше отново на земята. *** Чия ли ръка разклати листата на тамариска?
към текста >>
Но как ще всадя, наистина, в
душата
на сина си зърното на свяна, когато всеки мъж е безсрамен?
Милувката обръща често жената на разпътница; защото душата й привиква и не може без милувки, но пък мъжът става без кротостта на милувките звяр или палач. Свянът е най-скъп накит за жената, но в мъжката душа се всажда много мъчно: повечето мъже не знаят, що е свян. Как ще живееш в душата на сина си, царице, ако не можеш всади там кълна на върховния свян? “ Тогава царица Маат-Ка-Ре каза тихо: „Да. Аз съм била до сега мъртва, защото не съм живяла в душата на своето дете.
Но как ще всадя, наистина, в
душата
на сина си зърното на свяна, когато всеки мъж е безсрамен?
А нима има добродетел без свян? Та нали всяка добродетел е свенлива!“ Старият гадател прибра краищата на мантията си и тръгна да си върви, но на прага се извърна към царица Маат-Ка-Ре и шепотом й каза: „Как ще го научиш на свян ли? Като му не приказваш никога за свян...“ И в потайния шепот на тълмача царицата чу изново божествения смях на Озириса, когато я пращаше отново на земята. *** Чия ли ръка разклати листата на тамариска? — Ръката на един влюбен разклати листата на тамариска.
към текста >>
И в мига, когато разочарованият пръст посочи върху снагата Ти петно на грозота и на лицето Ти — бръчка на преструвка, Ти рухваш, като алмазна кула от сънища, която напуска
душата
, щом човек се сепне.
А Ти не си царица. От деня, когато мъжкият поглед се спря на Тебе, Ти се преобразяваш: Ти ставаш такава, каквато си сега. До тогава си била само дете, човек, песен или мечта, а от този миг ставаш Жена. И Ти начеваш да търсиш от мъжа поклонство. А Ти не си божество.
И в мига, когато разочарованият пръст посочи върху снагата Ти петно на грозота и на лицето Ти — бръчка на преструвка, Ти рухваш, като алмазна кула от сънища, която напуска
душата
, щом човек се сепне.
Защото мъжът е направил от Тебе своя лъжа — и Ти си повярвала в тая лъжа. *** Хлип! Хлип! Хлип! Чухте ли, що казват прохладните езерни струи? Хлип! Хлип! Хлип! Денят е къс, а Нощта — безкрайна : грейте замръзнали ръце на слънцето на младостта ! Пийте росата, додето чашките на цветята не са повехнали! Пейте песните на кръвта, докле кипи в жилите немирна треска! Хлип! Хлип! Хлип! Лебедите мрат, лотусите капят, светилниците гаснат, облаците се стапят. Вечерта става студена, в лодката се процежда вода, пътеката тревясва. Две капки безсмъртие ни дава Бог: две капки през цял живот.
към текста >>
Всуе трепна жалба в
душата
ти, като се разкая за своите думи.
Наистина, ти трябва да си майка ми. Но защо аз те сметнах за блудница? И чие зло наитие промени погледа ми ? — Тъй й казах аз. — Я тя ме погледна скръбно и ми рече: Не съм ти майка: аз те не познавам.
Всуе трепна жалба в
душата
ти, като се разкая за своите думи.
Ти пак ме не позна. — Тогава аз й казах: Коя си пък ти ? Разбирам, че не си ми майка. Гордост чух в гласа ти и в смеxa ти долових весела омраза. Коя си пък ти ?
към текста >>
В
душата
се склапя тежко мълчание.
Що чакаш тук, момне? — Чакам да се върне старецът, комуто подарих счупената си картунка, когато бях на двадесет години. Той ме целуна тогава и обеща на връщане да ме целуне пак. *** Вечерята навежда над полета и дъбрави своя голям съсъд с благовонно миро. Светулки се лутат над тъмните гранки.
В
душата
се склапя тежко мълчание.
Умрял ли е некой? Защо изведнъж всичко притихна ? Чии стъпки отминаха мудно и се стопиха в тъмното на гората ? Не се знае, нищо не се знае. Безшумно прелитат едри птици, черни птици.
към текста >>
Видех образ на ръце, които се протягат изпънати, с кървави жили, към кръста, на който се разпъва
душата
.
За жена. Знам мнозина такива мъртъвци. Знам мнозина такива убийци. До кога ще пърли безумие ревнивите жили? Вникнах вдън човешкото сърце, за да намеря песъчинката на най-грозното.
Видех образ на ръце, които се протягат изпънати, с кървави жили, към кръста, на който се разпъва
душата
.
... Той го уби. За жена. Знам много такива разпятия. Знам мнозина такива разпънати. До кога ще къса копнеж към кръст ревнивите стави?
към текста >>
Вникнах вдън човешката
душа
, за да намеря кремъка на най-мъчителното.
... Той го уби. За жена. Знам много такива разпятия. Знам мнозина такива разпънати. До кога ще къса копнеж към кръст ревнивите стави?
Вникнах вдън човешката
душа
, за да намеря кремъка на най-мъчителното.
Човек висеше разпнат, а две ръце, впити в него, теглеха бясно снагата му към окървавената земя. ... Той го уби. За жена. Той разкъса китките му, когато ги изтръгна от кървавите клинове. Той раздра стъпалата му, когато ги откъсна от ръждивите гвоздеи.
към текста >>
Над
душата
ми падна сянка.
До кога — тия убийства и саморазпъвания? Не е ли земята по-голяма от Жената? Не е ли детето по-велико от оная, която го е родила? Детето целува само своята майка. *** Животът се свърши.
Над
душата
ми падна сянка.
Моят кърчаг се бавно килна и разсипа. Скръбна музика се разнесе от душата ми по света: звънна и затихна. Няма вече поток, отдето бих напълнил своя кърчаг. По самотните улици на живота ми не минава вече ничия сянка. По моята река се не гърчи вече пенливият венец на изгрева.
към текста >>
Скръбна музика се разнесе от
душата
ми по света: звънна и затихна.
Не е ли детето по-велико от оная, която го е родила? Детето целува само своята майка. *** Животът се свърши. Над душата ми падна сянка. Моят кърчаг се бавно килна и разсипа.
Скръбна музика се разнесе от
душата
ми по света: звънна и затихна.
Няма вече поток, отдето бих напълнил своя кърчаг. По самотните улици на живота ми не минава вече ничия сянка. По моята река се не гърчи вече пенливият венец на изгрева. Отвъд реката непозната жена свири на арфа. Животът се свърши.
към текста >>
Аз мислех, че съм свил в небето свое гнездо; тая детинска измама ми заседна в
душата
от времето, когато ме лъжеха, че
душата
е птица, а небето - алмазна гора.
Няма вече поток, отдето бих напълнил своя кърчаг. По самотните улици на живота ми не минава вече ничия сянка. По моята река се не гърчи вече пенливият венец на изгрева. Отвъд реката непозната жена свири на арфа. Животът се свърши.
Аз мислех, че съм свил в небето свое гнездо; тая детинска измама ми заседна в
душата
от времето, когато ме лъжеха, че
душата
е птица, а небето - алмазна гора.
Сега знам, че няма ни алмазни гори, ни безплътни птици. Моите дървеса мъртвеят. Листата ми окапаха. Дните ми повехнаха. Моите дървеса протягат безсилно къси клонки, без да стигнат небето.
към текста >>
В
душата
на жрицата се гъне зелен мрак.
Този пир не е за мене. Непознат боже, върни ми земята! Лай ми отново кръвта на земните векове, що тупкаха в сърцето ми при всеки спомен за живота! Дай ми тленното безсмъртие на мига! *** Жрицата от храма на Халуле носи свилени одежди, но под тежкия слитък на гривната й дреме отрова. В разтопения въздух на небето се вият в див танец златопери птици. Над бялата каменна стълба водоскокът разсипва сребърни капки, като алмазен прах. Жрицата от храма на Халуле свлича своите одежди, но на ръката й виси още гривната, под която дреме отрова.
В
душата
на жрицата се гъне зелен мрак.
Пред нея се сплита тъмна мрежа от сенки, шепот и песни. Нозете й стъпват плавно и размерно по бялата стълба и наближават студения водоскок. Снагата й се гмурка в кипналите вълни. Жрицата от храма на Халуле се къпе и людете замръзват, като съзерцават снагата й в талазните води, но на ръката й виси още гривната, под която дреме отрова. Момата излиза от водата под стопените погледи на вси мъже и под завистливите очи на вси жени.
към текста >>
А отвън, пред храма на Халуле, мрат един по един людете, чиито отлитащ живот дава
душа
на железния изтукан.
Оттам пие и Ревнивостта. Цял свят пие отровната вода. Жрицата от храма на Халуле пада пред железното божество на Чара и отново снема одеждите си. Към студените членове на тежкото изваяние се прилепват ръцете на момата, притиска се гръдта й, трият се бедрата й. Мъртвият кумир оживява и по мрачното желязо заиграват страстни блясъци.
А отвън, пред храма на Халуле, мрат един по един людете, чиито отлитащ живот дава
душа
на железния изтукан.
*** Една мома от Мегидо пееше: „Ръцете ми са гъвкави, като вейки на портокалово дърво. Гръдта ми е над бистри водоеми огън. Мъжете се боят от хубостта ми“. Вятърът я запита: „Моме от Мегидо, сеят ли ръцете ти смърт ? Носи ли пожар прегръдката ти?
към текста >>
Людете не чуха песента на Бога и никой я не прибра в
душата
си.
Звуците гърмяха, като рев на червенокоса буря, а после песента притихваше, като бясна вълна, разбита о бели скали. Над Бога грееше голяма луна. Той се не криеше в нощта, когато свираше своята песен, и не пращаше звуците там, дето не живеят люде. Но синовете на Земята нямаха слух за небесната песен. Стройните звуци почукваха на всяко сърце, както чука морен старец, комуто не отварят вратата за подслон.
Людете не чуха песента на Бога и никой я не прибра в
душата
си.
Алмазните звукове се пръснаха, като едри златни капки, и Земята ги погълна. Аз Го видех сред морето, седнал на стръмна скала. Косите Му бяха бели, като светкавица, очите му — тъмни, като отчаяние, а ръцете Му играеха по сребърните струни на лютнята, като стъпала на мома, която танцува. Над Бога грееха едри зелени звезди. Сега той криеше своето лице от света — криеше го в светли облаци, но не пращаше и тоя път звуците по безлюдни места.
към текста >>
В света той чуваше само бучене на дълбоки морета — и в
душата
на всеки срещнат му се привиждаха потънали съкровища.
Кажи ми, наистина, Ищар: защо всеки, когото погледнеш, хвърля своя нож и снема своя венец? Богинята на Любовта и Блуда погледна мълчаливо Нергала, потопи в бистрите вълни пленителната си снага и се разтопи във водите на Тигър, като бел облак. А над гладката повърхност на реката се показаха безброй водни мехури, които гледаха Нергала, като очи на безброй мъже и жени, намерили своята гибел в измамния въртоп на Ищар. *** Той търси цял живот бисери. Тялото му се покри с водорасли, а по косата му се налепила бели звездици сол.
В света той чуваше само бучене на дълбоки морета — и в
душата
на всеки срещнат му се привиждаха потънали съкровища.
Той търси цял живот бисери. Но намери сълзи. ... Другият цял живот дири злато и сребро. Тялото му почервеня като пръст, а очите му ослепяха за живота. В ръцете си той топеше руда, за да изсмуче с пламък златната и сребърната течност от камъка.
към текста >>
А те тримата благословиха на смъртния си час праха, пепелта и сълзите, които
душата
им бе преобразила в съкровища, дирени цял живот.
— Твоят прах блести като алмаз и ние не знаем по-хубав алмаз: дай ни своето съкровище! И те го взеха. И на залеза на живота си тримата видяха, че чуждият прах е станал в ръцете им алмаз, чуждата пепел — злато, а чуждите сълзи — бисер. Когато единият умря, морето го нямо погледна и заплака по своите бисери, като ги видя в ръцете му. Когато умря другият, земята скръбно го погледна и застена по своето злато, като го видя в ръцете му. Когато умря третият, небето го тъжно погледна и зарида по своите алмази, които светеха в ръцете му като звезди.
А те тримата благословиха на смъртния си час праха, пепелта и сълзите, които
душата
им бе преобразила в съкровища, дирени цял живот.
*** Сгради си Мъдростта дом и нареди трапези — и призова людете на пир. Дойдоха мъже и жени, но си отидоха гладни. И не повториха. Сгради си Грехът дом и простря скъпи покрови върху трапезите си и — прикани людете на пир. Малцина дойдоха, защото бяxa чули, че на пир се гладува.
към текста >>
— — По далечните пясъчни хълмове се сгъстява топла безкрайна мрачина, —- като тъмно отчаяние, в което се лута
душата
от люлка до смърт: — тъй се сгъстява бездънната мрачина в пустинята — додето вижда око, додето се съвсем смрачи, додето човек умре.
Защо не дойде ти ? — — По далечните пясъчни хълмове ще блесне утре широко море от светлина, — като ясно небе, по което се плъзга слънцето на пладне: — тъй ще блесне бялата светлина в пустинята, — додето се смрачи. ... Ти ще дойдеш утре заран в моя шатър. Но ти не ми обеща това. Защо не го обеща ти ?
— — По далечните пясъчни хълмове се сгъстява топла безкрайна мрачина, —- като тъмно отчаяние, в което се лута
душата
от люлка до смърт: — тъй се сгъстява бездънната мрачина в пустинята — додето вижда око, додето се съвсем смрачи, додето човек умре.
... Ти може да не дойдеш вече в моя шатър. Защото, — когато влезеш, — мълчание ще ти зашъпне в тъмнината. Защо ли ще до- хождаш ти ? Когато влезеш, две неприклопени очи ще те погледнат — : две очи на мъртвец, които са дълго чакали някого, — моиттe две очи. — — — *** Простря се нощ над земята, — дълга, като змия, и пъстра, като опашка на паун.
към текста >>
Нямаше жива
душа
по цялата земя — от Океана до Стълповете на Слънцето.
... Ти може да не дойдеш вече в моя шатър. Защото, — когато влезеш, — мълчание ще ти зашъпне в тъмнината. Защо ли ще до- хождаш ти ? Когато влезеш, две неприклопени очи ще те погледнат — : две очи на мъртвец, които са дълго чакали някого, — моиттe две очи. — — — *** Простря се нощ над земята, — дълга, като змия, и пъстра, като опашка на паун.
Нямаше жива
душа
по цялата земя — от Океана до Стълповете на Слънцето.
И в първото страшно мълчание се свиваше от мъка земята — като змия, посипана с пламтящи въглигца. ... И дойдоха седем Вожда — да делят плячката на света. И сенките им — грамадни, морави — се простряxa върху небето и притиснаха звездите в нечовешка прегръдка. ... Когато удари първият звън, излезе от мъртвото Слънце Мъж — и лицето Му блещукаше, като пурпурна угасваща звезда. На главата Му имаше покривало от златна тъкан с шити лотуси и пламтящи езици.
към текста >>
*** Обърна поглед певецът към Планината — и рече й с кротка молба: „Дай ми, Планино, дай ми своята
душа
! Твоята
душа
е тиха — и пъстроцветна — и пълна с небе! Мене ми требва
душа
на планина, — за да изпея на света своите кротки песни, дето дреме кътчето, по което бленува всеки.
Имаше в Египет човек, който с тънка ръка извая образа на Слънцето. Изваянието остана, но — изгасна самото Слънце... И затова до днес е толкова тъмно... Седем смъртни гряха. Ала осми грях има, — по-страшен от седемте. Осми грях: мисълта. И всяка книга е обелиск на нещо, погребано в сърцето.
*** Обърна поглед певецът към Планината — и рече й с кротка молба: „Дай ми, Планино, дай ми своята
душа
! Твоята
душа
е тиха — и пъстроцветна — и пълна с небе! Мене ми требва
душа
на планина, — за да изпея на света своите кротки песни, дето дреме кътчето, по което бленува всеки.
Дай ми, Планино, — дай ми своята душа! —“ И Планината даде на певеца душата си. А певецът запя на света своите песни, — пъстри, като палави пеперуди, — тихи, като шепот на горски цветя, — замислени, като ромол на бистър поток, — ведри, като планинско небе. И людете ги чуха. И обикнаха ги. Но певецът рече на себе си: „Не знам, наистина, защо обичат моите песни.
към текста >>
Дай ми, Планино, — дай ми своята
душа
! —“ И Планината даде на певеца
душата
си.
Изваянието остана, но — изгасна самото Слънце... И затова до днес е толкова тъмно... Седем смъртни гряха. Ала осми грях има, — по-страшен от седемте. Осми грях: мисълта. И всяка книга е обелиск на нещо, погребано в сърцето. *** Обърна поглед певецът към Планината — и рече й с кротка молба: „Дай ми, Планино, дай ми своята душа! Твоята душа е тиха — и пъстроцветна — и пълна с небе! Мене ми требва душа на планина, — за да изпея на света своите кротки песни, дето дреме кътчето, по което бленува всеки.
Дай ми, Планино, — дай ми своята
душа
! —“ И Планината даде на певеца
душата
си.
А певецът запя на света своите песни, — пъстри, като палави пеперуди, — тихи, като шепот на горски цветя, — замислени, като ромол на бистър поток, — ведри, като планинско небе. И людете ги чуха. И обикнаха ги. Но певецът рече на себе си: „Не знам, наистина, защо обичат моите песни. — В тях нема буря.
към текста >>
Но моята
душа
е кротка, защото е
душа
на Планината.
И людете ги чуха. И обикнаха ги. Но певецът рече на себе си: „Не знам, наистина, защо обичат моите песни. — В тях нема буря. А хубава е само песента, в която кънти буря — и реве бесен прилив.
Но моята
душа
е кротка, защото е
душа
на Планината.
Аз нямам своя душа...“ И замисли се певецът. ... И обърна поглед към Морето — и рече му с плаха молба: „Дай ми, Море, — дай ми своята душа! Твоята душа е бурна — и пенлива — и пълна с пъстри съкровища. Мене ми требва душа на море, — за да изпея на света своите бурни песни, дето грее островът, по който бленува всеки. Дай ми, Море, — дай ми своята душа! —“ И Морето даде на певеца своята душа. А певецът запя на света своите песни, — горди, като бел гребен на бурна вълна, — гневни, като пръскане на пъстри капки, — студени, като зелена морска глъбина, — светли, като алмаза на широк морски простор.
към текста >>
Аз нямам своя
душа
...“ И замисли се певецът.
И обикнаха ги. Но певецът рече на себе си: „Не знам, наистина, защо обичат моите песни. — В тях нема буря. А хубава е само песента, в която кънти буря — и реве бесен прилив. Но моята душа е кротка, защото е душа на Планината.
Аз нямам своя
душа
...“ И замисли се певецът.
... И обърна поглед към Морето — и рече му с плаха молба: „Дай ми, Море, — дай ми своята душа! Твоята душа е бурна — и пенлива — и пълна с пъстри съкровища. Мене ми требва душа на море, — за да изпея на света своите бурни песни, дето грее островът, по който бленува всеки. Дай ми, Море, — дай ми своята душа! —“ И Морето даде на певеца своята душа. А певецът запя на света своите песни, — горди, като бел гребен на бурна вълна, — гневни, като пръскане на пъстри капки, — студени, като зелена морска глъбина, — светли, като алмаза на широк морски простор. И людете ги чуха.
към текста >>
... И обърна поглед към Морето — и рече му с плаха молба: „Дай ми, Море, — дай ми своята
душа
! Твоята
душа
е бурна — и пенлива — и пълна с пъстри съкровища.
Но певецът рече на себе си: „Не знам, наистина, защо обичат моите песни. — В тях нема буря. А хубава е само песента, в която кънти буря — и реве бесен прилив. Но моята душа е кротка, защото е душа на Планината. Аз нямам своя душа...“ И замисли се певецът.
... И обърна поглед към Морето — и рече му с плаха молба: „Дай ми, Море, — дай ми своята
душа
! Твоята
душа
е бурна — и пенлива — и пълна с пъстри съкровища.
Мене ми требва душа на море, — за да изпея на света своите бурни песни, дето грее островът, по който бленува всеки. Дай ми, Море, — дай ми своята душа! —“ И Морето даде на певеца своята душа. А певецът запя на света своите песни, — горди, като бел гребен на бурна вълна, — гневни, като пръскане на пъстри капки, — студени, като зелена морска глъбина, — светли, като алмаза на широк морски простор. И людете ги чуха. И обикнаха ги.
към текста >>
Мене ми требва
душа
на море, — за да изпея на света своите бурни песни, дето грее островът, по който бленува всеки.
— В тях нема буря. А хубава е само песента, в която кънти буря — и реве бесен прилив. Но моята душа е кротка, защото е душа на Планината. Аз нямам своя душа...“ И замисли се певецът. ... И обърна поглед към Морето — и рече му с плаха молба: „Дай ми, Море, — дай ми своята душа! Твоята душа е бурна — и пенлива — и пълна с пъстри съкровища.
Мене ми требва
душа
на море, — за да изпея на света своите бурни песни, дето грее островът, по който бленува всеки.
Дай ми, Море, — дай ми своята душа! —“ И Морето даде на певеца своята душа. А певецът запя на света своите песни, — горди, като бел гребен на бурна вълна, — гневни, като пръскане на пъстри капки, — студени, като зелена морска глъбина, — светли, като алмаза на широк морски простор. И людете ги чуха. И обикнаха ги. Яла втори път рече певецът на себе си: „Не знам, наистина, защо обичат моите песни.
към текста >>
Дай ми, Море, — дай ми своята
душа
! —“ И Морето даде на певеца своята
душа
.
А хубава е само песента, в която кънти буря — и реве бесен прилив. Но моята душа е кротка, защото е душа на Планината. Аз нямам своя душа...“ И замисли се певецът. ... И обърна поглед към Морето — и рече му с плаха молба: „Дай ми, Море, — дай ми своята душа! Твоята душа е бурна — и пенлива — и пълна с пъстри съкровища. Мене ми требва душа на море, — за да изпея на света своите бурни песни, дето грее островът, по който бленува всеки.
Дай ми, Море, — дай ми своята
душа
! —“ И Морето даде на певеца своята
душа
.
А певецът запя на света своите песни, — горди, като бел гребен на бурна вълна, — гневни, като пръскане на пъстри капки, — студени, като зелена морска глъбина, — светли, като алмаза на широк морски простор. И людете ги чуха. И обикнаха ги. Яла втори път рече певецът на себе си: „Не знам, наистина, защо обичат моите песни. — В тях няма тайна.
към текста >>
Но моята
душа
е бурна, защото е
душа
на Морето.
И людете ги чуха. И обикнаха ги. Яла втори път рече певецът на себе си: „Не знам, наистина, защо обичат моите песни. — В тях няма тайна. А хубава е само песента, в която шепне тайна — и говори съкровен копнеж.
Но моята
душа
е бурна, защото е
душа
на Морето.
Аз нямам своя душа...“ И втори път се замисли певецът. ... И обърна поглед към Жената — и рече й с тиха молба: „Дай ми — о, Жено, — дай ми своята душа! Твоята душа е тайнствена — и страстна — и пълна с копнеж. Мене ми требва душа на жена, — за да изпея на светa своите съкровени песни, дето пърха усмивката, по която бленувa всеки. Дай ми — о, Жено, — дай ми своята душа! —“ Но Жената погледна с горест певвеца — и на очите й бликнаха сълзи... Защото нямаше що да му даде. *** Като ходех по стъгдите на Птолемаида, жена срещнах пред храма на Сераписа.
към текста >>
Аз нямам своя
душа
...“ И втори път се замисли певецът.
И обикнаха ги. Яла втори път рече певецът на себе си: „Не знам, наистина, защо обичат моите песни. — В тях няма тайна. А хубава е само песента, в която шепне тайна — и говори съкровен копнеж. Но моята душа е бурна, защото е душа на Морето.
Аз нямам своя
душа
...“ И втори път се замисли певецът.
... И обърна поглед към Жената — и рече й с тиха молба: „Дай ми — о, Жено, — дай ми своята душа! Твоята душа е тайнствена — и страстна — и пълна с копнеж. Мене ми требва душа на жена, — за да изпея на светa своите съкровени песни, дето пърха усмивката, по която бленувa всеки. Дай ми — о, Жено, — дай ми своята душа! —“ Но Жената погледна с горест певвеца — и на очите й бликнаха сълзи... Защото нямаше що да му даде. *** Като ходех по стъгдите на Птолемаида, жена срещнах пред храма на Сераписа. Тя продаваше миризми.
към текста >>
... И обърна поглед към Жената — и рече й с тиха молба: „Дай ми — о, Жено, — дай ми своята
душа
! Твоята
душа
е тайнствена — и страстна — и пълна с копнеж.
Яла втори път рече певецът на себе си: „Не знам, наистина, защо обичат моите песни. — В тях няма тайна. А хубава е само песента, в която шепне тайна — и говори съкровен копнеж. Но моята душа е бурна, защото е душа на Морето. Аз нямам своя душа...“ И втори път се замисли певецът.
... И обърна поглед към Жената — и рече й с тиха молба: „Дай ми — о, Жено, — дай ми своята
душа
! Твоята
душа
е тайнствена — и страстна — и пълна с копнеж.
Мене ми требва душа на жена, — за да изпея на светa своите съкровени песни, дето пърха усмивката, по която бленувa всеки. Дай ми — о, Жено, — дай ми своята душа! —“ Но Жената погледна с горест певвеца — и на очите й бликнаха сълзи... Защото нямаше що да му даде. *** Като ходех по стъгдите на Птолемаида, жена срещнах пред храма на Сераписа. Тя продаваше миризми. В малки стъкленици и чаши от алабастър тя носеше касия, смирна, кинамон, кориандър, нард, мирсина и други благовония.
към текста >>
Мене ми требва
душа
на жена, — за да изпея на светa своите съкровени песни, дето пърха усмивката, по която бленувa всеки.
— В тях няма тайна. А хубава е само песента, в която шепне тайна — и говори съкровен копнеж. Но моята душа е бурна, защото е душа на Морето. Аз нямам своя душа...“ И втори път се замисли певецът. ... И обърна поглед към Жената — и рече й с тиха молба: „Дай ми — о, Жено, — дай ми своята душа! Твоята душа е тайнствена — и страстна — и пълна с копнеж.
Мене ми требва
душа
на жена, — за да изпея на светa своите съкровени песни, дето пърха усмивката, по която бленувa всеки.
Дай ми — о, Жено, — дай ми своята душа! —“ Но Жената погледна с горест певвеца — и на очите й бликнаха сълзи... Защото нямаше що да му даде. *** Като ходех по стъгдите на Птолемаида, жена срещнах пред храма на Сераписа. Тя продаваше миризми. В малки стъкленици и чаши от алабастър тя носеше касия, смирна, кинамон, кориандър, нард, мирсина и други благовония. И в кутии от злато и скъпа кост имаше амбра, мускус, ладан.
към текста >>
Дай ми — о, Жено, — дай ми своята
душа
! —“ Но Жената погледна с горест певвеца — и на очите й бликнаха сълзи... Защото нямаше що да му даде.
А хубава е само песента, в която шепне тайна — и говори съкровен копнеж. Но моята душа е бурна, защото е душа на Морето. Аз нямам своя душа...“ И втори път се замисли певецът. ... И обърна поглед към Жената — и рече й с тиха молба: „Дай ми — о, Жено, — дай ми своята душа! Твоята душа е тайнствена — и страстна — и пълна с копнеж. Мене ми требва душа на жена, — за да изпея на светa своите съкровени песни, дето пърха усмивката, по която бленувa всеки.
Дай ми — о, Жено, — дай ми своята
душа
! —“ Но Жената погледна с горест певвеца — и на очите й бликнаха сълзи... Защото нямаше що да му даде.
*** Като ходех по стъгдите на Птолемаида, жена срещнах пред храма на Сераписа. Тя продаваше миризми. В малки стъкленици и чаши от алабастър тя носеше касия, смирна, кинамон, кориандър, нард, мирсина и други благовония. И в кутии от злато и скъпа кост имаше амбра, мускус, ладан. бензой и различни смоли.
към текста >>
А певецът отвърна: — Не зная, о, земьо, Може би аз обичам у тебе
душата
, но ти нямаш
душа
!... А земята тъжно каза: — Не, аз имам
душа
: небето е моя
душа
... Но ти не ме обичаш: измама са твоите песни — и лъжовни ридания са твоите стихове... И отговори тогава певецът: — Наистина, о, земьо, аз обичам небето, защото небето е твоя
душа
.
Може би аз обичам у тебе снагата, но ти нямаш снага!... А небето скръбно каза: — Не, аз имам снага. Земята е моя снага... Но ти не ме обичаш: лъжа са твоите песни — и надута въздишка са твоите стихове... И отговори тогава певецът: — Наистина е, о, небе, аз обичам земята, защото земята е твоя снага. Нея възлюбих аз. ... Запита земята певеца: — Ти пееш за мене и за своята обич към мене. Що обичаш наистина в мене?
А певецът отвърна: — Не зная, о, земьо, Може би аз обичам у тебе
душата
, но ти нямаш
душа
!... А земята тъжно каза: — Не, аз имам
душа
: небето е моя
душа
... Но ти не ме обичаш: измама са твоите песни — и лъжовни ридания са твоите стихове... И отговори тогава певецът: — Наистина, о, земьо, аз обичам небето, защото небето е твоя
душа
.
Него възлюбих аз. ... Запита най-сетне жената певеца: — Ти пееш за мене и за своята обич към мене.Ти ридаеш за мене и за своята мъка по мене, Ти копнееш по мене и по всичко мое. Що обичаш наистина в мене? А певецът отвърна: — Аз обичам у тебе нощта, защото тогава небе и земя се сливат в едно. *** Прибра си слънцето лъчите — и модри сенки плъзнаха по пясъка на пустинята.
към текста >>
А другият, морен и отпаднал, едва ги следваше — и в
душата
си кълнеше меча, който се още не забива в гърдите.
И жената след него. Те се уловиха изново, та поведоха около черния железен образ гибелен танец — танеца на меча. И жената с тях. Единият виеше бясно хоро и ловко подмяташе меча, а при всяка сръчна хватка се засмиваше. И жената след него.
А другият, морен и отпаднал, едва ги следваше — и в
душата
си кълнеше меча, който се още не забива в гърдите.
И жената с него. Но ръката на единия трепна, жилата му се сгърчи и мечът се впи в гърдите му. И жената след него. А третият видя кървавата целувка на меча и впитата женска уста — и прокле мига, когато е пожелал да води опасния танец. И жената с него.
към текста >>
Влюбеният и пророкът изгарят
душата
си за онова, по което чезнат.
Някои казват, че в песента ми кипи любов, а други – че блика прокоба. В безумието на моя стих има и болка, и наслада, защото песента пърли сърцето ми от страдание, когато се ражда, а когато я пея на людете, в очите им съзирам наслада. Не, аз не знам дали съм честит. Тогава светлоликият Набу, вещател на боговете, бог на мъдростта, писмото и съдбата, рече на себе си: „Три лика на вечността видяха днес очите ми: три вечности. Но същинска вечност бе онази, която кара човека да страда, а човек не смее да я назове ни страдание, ни самотерзание.
Влюбеният и пророкът изгарят
душата
си за онова, по което чезнат.
Но само певецът изгаря душата си — за другите.“ *** Към тебе, о, земьо, съм прикован с разкалени вериги. Когато вечер слънцето залязва, то ме вика в златните прегръдки на алмазен заник. Но аз не мога, майко. Към тебе, о, земьо, съм прикован с разкалени вериги. Аз често си спомням посърналата песен на старите наведени и бъбрещи върби.
към текста >>
Но само певецът изгаря
душата
си — за другите.“ *** Към тебе, о, земьо, съм прикован с разкалени вериги.
В безумието на моя стих има и болка, и наслада, защото песента пърли сърцето ми от страдание, когато се ражда, а когато я пея на людете, в очите им съзирам наслада. Не, аз не знам дали съм честит. Тогава светлоликият Набу, вещател на боговете, бог на мъдростта, писмото и съдбата, рече на себе си: „Три лика на вечността видяха днес очите ми: три вечности. Но същинска вечност бе онази, която кара човека да страда, а човек не смее да я назове ни страдание, ни самотерзание. Влюбеният и пророкът изгарят душата си за онова, по което чезнат.
Но само певецът изгаря
душата
си — за другите.“ *** Към тебе, о, земьо, съм прикован с разкалени вериги.
Когато вечер слънцето залязва, то ме вика в златните прегръдки на алмазен заник. Но аз не мога, майко. Към тебе, о, земьо, съм прикован с разкалени вериги. Аз често си спомням посърналата песен на старите наведени и бъбрещи върби. И дългата река ми сочи като показалец безкрайните полета на нощта.
към текста >>
Сетните цветя на лятото беряxa
душа
по рътлините.
Над заспали дървета се бореха космати облаци. Жетварките пресипнало пееха. Прашният път мълчеше. Потърсих я в гората на песните: там потърсих Жената на сърцето си. Дървесата бяxa неми.
Сетните цветя на лятото беряxa
душа
по рътлините.
Глухи пропасти деляха синьо-теменужния мрак от светлата зеленина. Нямаше птици. Тъмно стана. Бесен вихър разклати гранки и стъбла. Невидими птици пръпнаха, като вихрушка.
към текста >>
— Нощта се обърна за мене в тъмница на изтезание, защото всяка звезда бе в
душата
ми разпален шип, който ми напомня за Твоя поглед.
И един властелин има, който е силен над вси съблазнители: Сърцето. Но — има съблазнител, пред когото дори Сърцето бива безсилно: — сърцето. Пази се, Сърце, от тоя съблазнител! *** Той каза: „Светът стана солено море, защото го потопиха сълзите ми. По Тебе плачех аз. — Дните на живота ми се превърнаха в стръмни каменни стъпала, защото там паднаха моите въздишки, вкаменели от скръб.
— Нощта се обърна за мене в тъмница на изтезание, защото всяка звезда бе в
душата
ми разпален шип, който ми напомня за Твоя поглед.
— Ти похити радостта ми и гордостта ми нарече позор, а сиянието ми назова мрак: Ти ме разби! “ Тогава росеше дъжд и от палмовите гранки се ронеха едри алмази. Тя каза: „Моят бог ме създаде да обръщам душите на пепел: аз не съм виновна. Не отгатна ли своята участ в погледа ми? — Откато ме обикна, светът стана бляскава планина, дето алмазни дървета клатят златни клонки и дето цъфтят цветя от рубин, сапфир и аметист. В твоето солено море живеят коралите, с които кича челото си, и бисерите, с които труфя гръдта си.
към текста >>
— Откато зачезна по мене, нощта стана празничен кораб, над който сияят пъстри светилници и в който
душата
ми пътува към Обетованата Земя на Бляна.
— Откато ме обикна, светът стана бляскава планина, дето алмазни дървета клатят златни клонки и дето цъфтят цветя от рубин, сапфир и аметист. В твоето солено море живеят коралите, с които кича челото си, и бисерите, с които труфя гръдта си. — Откато ме възлюби, дните на живота ми се превърнаха в седефена огърлица, по която се сипе смехът на гордостта ми и грее погледът на победата ми. По твоите вкаменели въздишки възлизат към мене силните на земята и ми се покланят. Всеки от тях оставя пред нозете ми своята вселена.
— Откато зачезна по мене, нощта стана празничен кораб, над който сияят пъстри светилници и в който
душата
ми пътува към Обетованата Земя на Бляна.
Твоите разранени звездни шипове са весла, що гребат по морето на победата към моята далечна страна. — Край мене се къдрят солени въздишки и кървави стонове се разбиват о кораба на щастието ми: там стенат и въздишат мнозината, които ме възлюбиха от мига, кога ти ме нарече хубава. — Аз намерих себе си в часа на твоята обич, защото ти нарече Гиздост моето тленно труфило и му даде безсмъртие, а празнината на душата ми назова Тайна и там подири крилата на своя бог. Не, аз не съм виновна: ти самин ми вложи в ръката меч и го намаза с отрова. Аз бях мъртво изваяние: в мига, когато ме погледна с обич, оживях“.
към текста >>
— Аз намерих себе си в часа на твоята обич, защото ти нарече Гиздост моето тленно труфило и му даде безсмъртие, а празнината на
душата
ми назова Тайна и там подири крилата на своя бог.
По твоите вкаменели въздишки възлизат към мене силните на земята и ми се покланят. Всеки от тях оставя пред нозете ми своята вселена. — Откато зачезна по мене, нощта стана празничен кораб, над който сияят пъстри светилници и в който душата ми пътува към Обетованата Земя на Бляна. Твоите разранени звездни шипове са весла, що гребат по морето на победата към моята далечна страна. — Край мене се къдрят солени въздишки и кървави стонове се разбиват о кораба на щастието ми: там стенат и въздишат мнозината, които ме възлюбиха от мига, кога ти ме нарече хубава.
— Аз намерих себе си в часа на твоята обич, защото ти нарече Гиздост моето тленно труфило и му даде безсмъртие, а празнината на
душата
ми назова Тайна и там подири крилата на своя бог.
Не, аз не съм виновна: ти самин ми вложи в ръката меч и го намаза с отрова. Аз бях мъртво изваяние: в мига, когато ме погледна с обич, оживях“. Тогава грееше слънце и по пясъка на пустинята падаха едри цветя от светлина. Tе стояха един срещу друг на тясната пътека, край която се възправя ледна и тайнствена Вечност. Той бе скръбен и пред него се стелеше непрогледна Нощ.
към текста >>
А тя видя, че
душата
й се свива от срам и гняв, защото Мъжът я е похитил — и се надменно обърна.
А тя бе засмяна и пред нея грееше бляскав Ден. Но когато той чу думите на Жената, сърцето му се преобрази и нозете му трепнаха, като нозе на божествен хороводец. И той се обърна. Очите му срещнаха лъчезарната светлина на златен Ден и стъпките му се понесоха по пътеката на сиянието. Тогава той забрави Жената и Сянката й.
А тя видя, че
душата
й се свива от срам и гняв, защото Мъжът я е похитил — и се надменно обърна.
Но погледът й замръзна пред уплахата от непрогледна Нощ и стъпките й гузно замряxa — като стъпки на убиец, когото чака нож. Тя викна по име Мъжа, но в светлата песен на Деня викът й се изгуби. Ничий глас й не отговори. Тогава тя се обърна и тръгна по пътеката, дето бе изчезнал той. *** Ахуни който обходи земята, ми каза един ден: „Много люде срещнах.
към текста >>
Но певците обичат
душата
си повече от всичко: те пеят за радостта от женски поглед, защото в нея сливат радостта на цял свят.
— О, колко мъже и жени — без майка! Но страх ме е, че не само моята и твоята са мъртви ... боя се, че Майката — Майката — е вече мрътва. ..“ *** Четях веднъж пред стария Харсиотеф голяматa книга на Телбека ибн Самал — Книгата за Любовта. Като у вси песни на големи певци, в книгата на певеца от Багдад имаше за жената и добри и лоши думи. На един стих старецът ме пресече и каза: — Стой! Телбек мълви добре. За жените всичко, що се казва от певците, е вярно: и най- доброто, па и най-лошото.
Но певците обичат
душата
си повече от всичко: те пеят за радостта от женски поглед, защото в нея сливат радостта на цял свят.
Пеят за болката от женска измяна, защото в страданието им се всичко стапя. Но те не пеят за жената, а за душата си: що е за певеца дъгата, да нямаше той очи? Що е — бурята, да нямаше уши? Що е женската лъжа и невеpa, да нямаше душа ? Певецът не пее за жената, а — за себе си.
към текста >>
Но те не пеят за жената, а за
душата
си: що е за певеца дъгата, да нямаше той очи?
Като у вси песни на големи певци, в книгата на певеца от Багдад имаше за жената и добри и лоши думи. На един стих старецът ме пресече и каза: — Стой! Телбек мълви добре. За жените всичко, що се казва от певците, е вярно: и най- доброто, па и най-лошото. Но певците обичат душата си повече от всичко: те пеят за радостта от женски поглед, защото в нея сливат радостта на цял свят. Пеят за болката от женска измяна, защото в страданието им се всичко стапя.
Но те не пеят за жената, а за
душата
си: що е за певеца дъгата, да нямаше той очи?
Що е — бурята, да нямаше уши? Що е женската лъжа и невеpa, да нямаше душа ? Певецът не пее за жената, а — за себе си. Знам, че се раждат понякога и певци, които изричат жестоки истини за жената: те са истинските истини. Но земята не е още родила човек, който би изрекъл цялата истина за жената: не, земята не би понесла такъв голям безсрамник... *** Царят на Арам, Гар Хадад, син Азаельов, владетел на сребърната корона, се върна от бран в далечни страни.
към текста >>
Що е женската лъжа и невеpa, да нямаше
душа
?
За жените всичко, що се казва от певците, е вярно: и най- доброто, па и най-лошото. Но певците обичат душата си повече от всичко: те пеят за радостта от женски поглед, защото в нея сливат радостта на цял свят. Пеят за болката от женска измяна, защото в страданието им се всичко стапя. Но те не пеят за жената, а за душата си: що е за певеца дъгата, да нямаше той очи? Що е — бурята, да нямаше уши?
Що е женската лъжа и невеpa, да нямаше
душа
?
Певецът не пее за жената, а — за себе си. Знам, че се раждат понякога и певци, които изричат жестоки истини за жената: те са истинските истини. Но земята не е още родила човек, който би изрекъл цялата истина за жената: не, земята не би понесла такъв голям безсрамник... *** Царят на Арам, Гар Хадад, син Азаельов, владетел на сребърната корона, се върна от бран в далечни страни. Той доведе три хиляди моми, които бешe пленил. Искаше да ги направи робини и да ги подари на царицата.
към текста >>
Каква тайна ще открие той на
душата
ми, — тайна, от която побиват човека тръпки и
душата
му се облива с багрен свян?
Още! Още ! — Целувайте, непознати моми, снагата ми, която не бe обречена пред ничий олтар! Целувайте бялото цвете, което росно повехна, за да занесе в мрака на забравата само свенливия спомен за вашите пръсти и устни! Звезди греят, може би, над моя склеп, но аз ги не виждам. Може би, край мене лъха мрак или се топи слънце, но аз го не усещам. Още! Още! — Притиснете гръд до снагата ми, намазана с благовонен елей, о, вие, непознати моми! Прошепнете на ухото ми думите, които трябва да запомня, — думите, които ще ми потрябват, за да се родя отново! Дайте ми негата на оная целувка, която кротко ще ме топли, додето стана прах! Кажете ми: що да отнеса от вас в тъмното царство, отдето не иде вест? Дайте ми топлика на сълзите си — като огърлица над моята гръд — и шемета на скръбна милувка — като нежно свилено покривало! Още! Още! — Оплачете с мене дните на моята ранна разлъка, кажете ми, що ме е чакало, ако доживеех вашата връст! Изпейте ми зрелите песни на своята любовна радост, изплачете в горчиви стихове насладата на късна скръб! Отронете над своята непозната сестра черните бисери на жалбата и страданието! Още! Още! — Тъмен ли ще бъде денят, когато го срещна? Светла ли ще бъде нощта, когато се разлъча с него ?
Каква тайна ще открие той на
душата
ми, — тайна, от която побиват човека тръпки и
душата
му се облива с багрен свян?
Да жаля ли за радостта, която съдбата ми не присъди? Да оплаквам ли насладата, която участта ми не отдели? Или е горчива тази радост, — или е отровна тая наслада, мои незнайни сестри ? Още! Още! — Вашите стъпки плуват в каменното безмълвие на моята нощ. Вие дирите нечий склеп, за да разлеете елей по урната над железния капак.
към текста >>
*** Земята ме откърми, Морето ме облече и нагизди, а Небето всели в
душата
ми своите песни.
Корабът се губи там, дето трепка далечната ивица, що дели море от небе. Тъй, както сутринта Човекът сложи крак на корабната стълба, за да мине от земята в морето, — надвечер негли ще сложи той крак върху синята стълба, що води от море — към небе. За кого гради земята своя зелен дворец? За кого везе морето своите бели шевици? Небето се смее над земя и море — и с тържество разкрехва сините двери, към които води светлата стълба на дъгата: там ще мине надвечер Човекът.
*** Земята ме откърми, Морето ме облече и нагизди, а Небето всели в
душата
ми своите песни.
Когато умра, ще върна на Земята веригите, в които ме скова, ще дам.на Морето накита на душата си, а на Небето ще пратя в дар безсмъртното, което откърмих: своята песен. Аз пях за Небето; Морето ми дари своята реч; Земята — своите образи. Но моите песни останаха посветени на Небето. Размернат реч на вълните свързваше волността на моите замисли, а ясните образи на гори, полета и пещери отнемаха тайнствената загадъчност на моите блянове. Моята небесна песен млъкна на устните ми.
към текста >>
Когато умра, ще върна на Земята веригите, в които ме скова, ще дам.на Морето накита на
душата
си, а на Небето ще пратя в дар безсмъртното, което откърмих: своята песен.
Тъй, както сутринта Човекът сложи крак на корабната стълба, за да мине от земята в морето, — надвечер негли ще сложи той крак върху синята стълба, що води от море — към небе. За кого гради земята своя зелен дворец? За кого везе морето своите бели шевици? Небето се смее над земя и море — и с тържество разкрехва сините двери, към които води светлата стълба на дъгата: там ще мине надвечер Човекът. *** Земята ме откърми, Морето ме облече и нагизди, а Небето всели в душата ми своите песни.
Когато умра, ще върна на Земята веригите, в които ме скова, ще дам.на Морето накита на
душата
си, а на Небето ще пратя в дар безсмъртното, което откърмих: своята песен.
Аз пях за Небето; Морето ми дари своята реч; Земята — своите образи. Но моите песни останаха посветени на Небето. Размернат реч на вълните свързваше волността на моите замисли, а ясните образи на гори, полета и пещери отнемаха тайнствената загадъчност на моите блянове. Моята небесна песен млъкна на устните ми. Когато умра, ще изпея безгласно песента си, защото ще върна на Морето китната реч и на Земята — пъстрите образи.
към текста >>
И моята песен ще пръхне към Небето, отдето е дошла, за да оживи стройното ми тяло и да направи моята замислена
душа
безсмъртна.
Аз пях за Небето; Морето ми дари своята реч; Земята — своите образи. Но моите песни останаха посветени на Небето. Размернат реч на вълните свързваше волността на моите замисли, а ясните образи на гори, полета и пещери отнемаха тайнствената загадъчност на моите блянове. Моята небесна песен млъкна на устните ми. Когато умра, ще изпея безгласно песента си, защото ще върна на Морето китната реч и на Земята — пъстрите образи.
И моята песен ще пръхне към Небето, отдето е дошла, за да оживи стройното ми тяло и да направи моята замислена
душа
безсмъртна.
Но — никой не ще ме чуе. *** Когато съдеха онзи Безделник, Който проповядваше да обърнеш и дясната си буза, понечат ли да те ударят по лявата, аз чух от прозорчето на своя затвор много гласове, викащи: „Бар Аба! Бар Аба да се пусне! А Иешу бар Иосифа разпънете! — “ Бар Аба е моето име. Баща ми се казваше Аба. Аз съм син на Аба. И Аба 6Я разбойник, като мене.
към текста >>
И тези окъсани люде, над чиито глави трептяxa светлите езици на Словото, ми се видяxa отведнъж далечни за
душата
ми, както е далечно слънцето за мътната яма на разкаляна улица.
Те всички говореха на непознати езици, та аз не разбирах нищо. Откъде се бяха озовали в тоя двор толкова чужденци ? Когато минаха преддверието, аз се сковах от уплаха, защото нямаше къде да се скрия. И застанах, като вкаменен, от това, що бях видял, от трепет пред чудото и от уплаха, че ще открият големия позор на моята замисъл. В онзи миг се цял разтреперих и проклех часа, когато пръв път пожелах да живея с убийство и грабеж.
И тези окъсани люде, над чиито глави трептяxa светлите езици на Словото, ми се видяxa отведнъж далечни за
душата
ми, както е далечно слънцето за мътната яма на разкаляна улица.
Те ми се видяxa недостъпни, чисти и лъчезарни. А те вървяха унесено напред, сякаш ослепели от светлина. Но Онзи, Който вървеше пред тях, ме видя и cпpя стъпките си. Той се доближи до мене и рече: „Бар Аба, клети Мой брате, що бe намислил да правиш? “ А аз, разбойникът Бар Аба, тогава паднах отново по очите си и не смеех да Го погледна, защото чух, че ми говори гласът на Разпънатия.
към текста >>
33.
21.09.1990 г. - разговор със Сава Калименов
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
Понеже бях възприел комунизма, неговите идеи дълбоко бяха залегнали в съзнанието ми, в
душата
ми и аз смятах, че от това по-важно нещо няма, че всички други работи, които имах, са странични и повърхностни.
Четири месеца строихме ж. п. линия Крумово-Преслав. Преди това бяхме изкарали 3 месеца като първи трудов набор. Съкратиха ни един месец и вместо 8, изкарахме 7 месеца. От там нататък като се върнах за мен нямаше нищо друго, освен да работя за книгоиздателството.
Понеже бях възприел комунизма, неговите идеи дълбоко бяха залегнали в съзнанието ми, в
душата
ми и аз смятах, че от това по-важно нещо няма, че всички други работи, които имах, са странични и повърхностни.
Най- важното е комунизмът. В 1923 год. отидох в София на Първи младежки събор. Моята идея беше да правим комуна. Обаче комуна не на основи на революционната тактика, а върху основа на едно християнско съзнание, въз основа на Христовото учение, въз основа на учението на Учителя Дънов.
към текста >>
Животът на човешката
душа
в другите светове.
Викаш, а не е ли това теология. А, не е, бил съм на 16 години. Бях по пътя на революционерите. В затвора бях за втори път и внесоха такава литература. Под окултизъм разбираме наука за невидимия свят.
Животът на човешката
душа
в другите светове.
Напускайки земята, продължава животът, само че в по- ефирно тяло. Тялото е пак от материя, невидима за нашите очи. Теософите отричат спиритизма като опасна работа. Които правят сеанси, не знаят кои духове се явяват. Често пъти се явяват лъжливи духове.
към текста >>
34.
Ясновидство
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
Атанасов, под заглавие „Какво има на дъното на
душата
".
Шарл Рише ясновидци, са истинския сигурен и неизчерпаеми източник на великата Окултна Наука, която се простира отвъди границите на днешната наистина позитивна, но крайно ограничена наука. Божествената Мъдрост на окултната наука, предавана от поколение на поколение в течение на много хиляди години, разкриваща ни тайните на природата, истинския строежи на вселената и човека, законите, които ги управляват, скритите минало и бъдеще, разкриваща ни невидимия свят, който ни обгръща и в който живеем, съществува и днес, бидейки достояние на тия велики Учители, които дават на човечеството това, което то заслужава, за което то е дорасло, което не би му повредило,като преждевременно. Много има вече дадено, но малцина са още тия, които са го разбрали, приели и оценили. Защото огромното болшинство от хората пред- почитат да останат слепи и тогава, когато е нужно само да отворят очите си, за да видят истинската светлина на живота и вълшебния свят, които ги заобикаля. ______________________________________________ 1) Който желае да проучи пътят за развиване на ясновидството в човека, нека прочете книгата „Път към посвещение" от немския окултист Рудолф Щайнер, издадена преди няколко години от книгоиздателство Ст.
Атанасов, под заглавие „Какво има на дъното на
душата
".
2) „Notre sixieme sens“, p. 7 — 8.
към текста >>
35.
Безсмъртие
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
В един том под заглавие „Au seuil de l’invisible“ (На прага на невидимото), професора от Дублинския университет, Сър Уйлям Барет, след като обобщава резултатите на всички научни изследвания в тая област, заявява: „Аз съм напълно убеден, че психичната наука е вече доказала по експериментален път съществуването на една нематериална, трансцедентна същност или
душа
в човека.
Така че самоличността е доказана по един сериозен и систематичен на- чин, чрез критическа проверка на изследователите.... „Лично за мене, очевидността на фактите е толкова пълна, че аз нямам повече никакво съмнение относно съществуването и запазването на живота на личността след смъртта на физическото тяло“ Вън от другите изследвания, Сър Оливър Лодж е правил много сеанси, на които се е явява неговият син Раймонд, убит през време на световната война. От него именно, той е можал да получи много доказателства, чрез съобщаване много неща из миналия им съвместен живот, които никой друг не е знаял, освен бащата и синът. Като плод на тия му именно изследвания, се яви книгата му „Раймонд, или живота след смъртта“. Дейността на Лодж, Майерс, Гърней и т. н разбира се, е продължена от други учени.
В един том под заглавие „Au seuil de l’invisible“ (На прага на невидимото), професора от Дублинския университет, Сър Уйлям Барет, след като обобщава резултатите на всички научни изследвания в тая област, заявява: „Аз съм напълно убеден, че психичната наука е вече доказала по експериментален път съществуването на една нематериална, трансцедентна същност или
душа
в човека.
Тя е установила също така съществуването на един невидим, духовен свят, населен с живи, интелигентни същества, които могат да се съобщават с нас при известни условия. Ще прибавя, че въпреки многото илюзии, симулации и др., съществува една огромна, постоянно растяща маса от доказателства, които потвърдяват едногласно преживяването от човека на смъртта и разпадането на тялото и мозъка му. По отношение на това, аз вече и най- малко не мога да се съмнявам2). Огромни изследвания в същата област е направил и ползващия се с всесветска известност френски астроном Камил Фламарион. В своите големи трудове: „La morte et son mystere“ (3 тома), „L’inconnu et les problemes psychiques“ (2 тома), „Dieu dans la nature“ (2 тома), „Les forces naturelles inconnues“ (2 тома) и „Les maisons hantees“,3) той е събрал, проучил и систематизирал стотици и хиляди дори проверени опитности из тази област, изложени в хилядите страници на горепосочените съчинения.
към текста >>
„Целта на тези изследвания е да узнаем дали човешката
душа
съществува като същност, независимо от тялото и дали тя преживява неговото разрушение.
Това са недостъпни тайни, който Бог запазва за себе си“. Винаги е имало хора, които са предпочитали невежеството пред знанието. С такъв начин на мислене и на действуване, който много пъти до сега е бил прилаган и към астрономията, ние не бихме могли да узнаем нищо. Това е разсъждаването на тези, които имат навика да не мислят сами и които предоставят на мними авторитети да държат съзнанието им в пелени“. И след като в продължение на близо 600 страници той разглежда подробно голямо число от тия тайнствени явления, засвидетелствувани, проверени и доказани от него и от много други, той казва в заключение: „Документите, представени в този том на вниманието на приятелите на истината, далеч не обгръщат общия сбор на психическите феномени, но те са достатъчни за да извлечем от тях неколко предварителни заключения.
„Целта на тези изследвания е да узнаем дали човешката
душа
съществува като същност, независимо от тялото и дали тя преживява неговото разрушение.
„Е добре! фактите, които току що изложихме, пледират почти всички, в полза на това съществуване. Хипотезата за физически, механически, физиологически влияния, не може да ги обясни. Думата душа, дух, психична същност, е по-подходяща за тия явления. Думата мозък нищо не обяснява, (стр. 566) „Може да се вижда без помощта на очите, да се чува без помощта на ушите, и то не чрез некаква хиперстезия 4) на органите на зрението и слуха, защото тези наблюдения доказват обратното, но чрез едно вътрешно, психическо, душевно чувство.
към текста >>
Думата
душа
, дух, психична същност, е по-подходяща за тия явления.
Това е разсъждаването на тези, които имат навика да не мислят сами и които предоставят на мними авторитети да държат съзнанието им в пелени“. И след като в продължение на близо 600 страници той разглежда подробно голямо число от тия тайнствени явления, засвидетелствувани, проверени и доказани от него и от много други, той казва в заключение: „Документите, представени в този том на вниманието на приятелите на истината, далеч не обгръщат общия сбор на психическите феномени, но те са достатъчни за да извлечем от тях неколко предварителни заключения. „Целта на тези изследвания е да узнаем дали човешката душа съществува като същност, независимо от тялото и дали тя преживява неговото разрушение. „Е добре! фактите, които току що изложихме, пледират почти всички, в полза на това съществуване. Хипотезата за физически, механически, физиологически влияния, не може да ги обясни.
Думата
душа
, дух, психична същност, е по-подходяща за тия явления.
Думата мозък нищо не обяснява, (стр. 566) „Може да се вижда без помощта на очите, да се чува без помощта на ушите, и то не чрез некаква хиперстезия 4) на органите на зрението и слуха, защото тези наблюдения доказват обратното, но чрез едно вътрешно, психическо, душевно чувство. „Вътрешният поглед на душата може да види не само това, което става надалеч, на значителни разстояния, но той може още да узнае предварително това, което ще стане в бъдещето. Бъдещето съществува потенциално, детерминирано от причини, които водят към определени резултати. „Позитивното наблюдение доказва съществуването на един духовен свят, също тъй реален, както е света, познат ни чрез физическите ни чувства“, (стр.
към текста >>
„Вътрешният поглед на
душата
може да види не само това, което става надалеч, на значителни разстояния, но той може още да узнае предварително това, което ще стане в бъдещето.
„Е добре! фактите, които току що изложихме, пледират почти всички, в полза на това съществуване. Хипотезата за физически, механически, физиологически влияния, не може да ги обясни. Думата душа, дух, психична същност, е по-подходяща за тия явления. Думата мозък нищо не обяснява, (стр. 566) „Може да се вижда без помощта на очите, да се чува без помощта на ушите, и то не чрез некаква хиперстезия 4) на органите на зрението и слуха, защото тези наблюдения доказват обратното, но чрез едно вътрешно, психическо, душевно чувство.
„Вътрешният поглед на
душата
може да види не само това, което става надалеч, на значителни разстояния, но той може още да узнае предварително това, което ще стане в бъдещето.
Бъдещето съществува потенциално, детерминирано от причини, които водят към определени резултати. „Позитивното наблюдение доказва съществуването на един духовен свят, също тъй реален, както е света, познат ни чрез физическите ни чувства“, (стр. 568) „Предсказанието на бъдещето е, може би, най-загадъчното явление, защото за да съществува то, би трябвало бъдещето да е предварително определено от никакви причини, които го създават. И ще забележим, че само един факт от този род, точно констатиран, би могъл да докаже тая теза. А в същност, ние имаме тук, пред очите си, не един, а стотици такива факти“, (стр.
към текста >>
Душата
съществува като реалност , независимо от тялото. 2.
„Позитивното наблюдение доказва съществуването на един духовен свят, също тъй реален, както е света, познат ни чрез физическите ни чувства“, (стр. 568) „Предсказанието на бъдещето е, може би, най-загадъчното явление, защото за да съществува то, би трябвало бъдещето да е предварително определено от никакви причини, които го създават. И ще забележим, че само един факт от този род, точно констатиран, би могъл да докаже тая теза. А в същност, ние имаме тук, пред очите си, не един, а стотици такива факти“, (стр. 574) „Известни наблюдения, известни експерименти, с правени с такава грижа да не се остави и най-малката възможност за грешка, че те носят характера на абсолютна доказаност и пълна компетентност... „И аз мисля, че съвкупността на всички изложени факти, ни води логически към следните заключения: „1.
Душата
съществува като реалност , независимо от тялото. 2.
Тя е надарена със способности, непознати още на науката. 3. Тя може да действува и да вижда през разстояние, без посредството на чувствата. 4. Бъдещето е предварително определено от причини, които водят към него. Понякога душата може да го вижда“, (стр. 576) И тъй, душата наистина съществува, като реалност, независима от тялото! Фактите доказват това.
към текста >>
Понякога
душата
може да го вижда“, (стр.
574) „Известни наблюдения, известни експерименти, с правени с такава грижа да не се остави и най-малката възможност за грешка, че те носят характера на абсолютна доказаност и пълна компетентност... „И аз мисля, че съвкупността на всички изложени факти, ни води логически към следните заключения: „1. Душата съществува като реалност , независимо от тялото. 2. Тя е надарена със способности, непознати още на науката. 3. Тя може да действува и да вижда през разстояние, без посредството на чувствата. 4. Бъдещето е предварително определено от причини, които водят към него.
Понякога
душата
може да го вижда“, (стр.
576) И тъй, душата наистина съществува, като реалност, независима от тялото! Фактите доказват това. Човек наистина е безсмъртен! Неговият живот не свършва в гроба. Човек е дух, а не тяло. Дух безсмъртен и вечен, на когото тялото е само външна дреха, инструмент, средство за проявление на физическия свет. С доказването по напълно положителен начин на ясновидството, като средство за проникване в невидимия свят, недостъпен за нашите обикновени пет чувства; с доказването по същия начин и на безсмъртието на човешкия дух, способен да действува независимо от тялото, ние имаме две огромни, със съдбоносно значение за бъдещето развитие на съвременната наука постижения, които от своя страна установяват с положителност две основни истини в окултната наука.
към текста >>
576) И тъй,
душата
наистина съществува, като реалност, независима от тялото! Фактите доказват това.
Душата съществува като реалност , независимо от тялото. 2. Тя е надарена със способности, непознати още на науката. 3. Тя може да действува и да вижда през разстояние, без посредството на чувствата. 4. Бъдещето е предварително определено от причини, които водят към него. Понякога душата може да го вижда“, (стр.
576) И тъй,
душата
наистина съществува, като реалност, независима от тялото! Фактите доказват това.
Човек наистина е безсмъртен! Неговият живот не свършва в гроба. Човек е дух, а не тяло. Дух безсмъртен и вечен, на когото тялото е само външна дреха, инструмент, средство за проявление на физическия свет. С доказването по напълно положителен начин на ясновидството, като средство за проникване в невидимия свят, недостъпен за нашите обикновени пет чувства; с доказването по същия начин и на безсмъртието на човешкия дух, способен да действува независимо от тялото, ние имаме две огромни, със съдбоносно значение за бъдещето развитие на съвременната наука постижения, които от своя страна установяват с положителност две основни истини в окултната наука. Защото, първо, чрез доказването на ясновидството, се доказва реалността на метода за изследване на окултната наука, с който тя прониква в невидимия и непознат за обикновения човек свят, доказва се, че могат да бъдат достигнати знания, да бъдат научени истини, лежащи вън от обсега на нашите пет чувства.
към текста >>
3) „Смъртта и нейната тайна“, „Непознатото и проблемите на
душата
“ „Бог в природата“, „Непознатите сили на природата“ и „Посещаваните къщи“ (от духове.) 4) Крайна чувствителност.
Защото, първо, чрез доказването на ясновидството, се доказва реалността на метода за изследване на окултната наука, с който тя прониква в невидимия и непознат за обикновения човек свят, доказва се, че могат да бъдат достигнати знания, да бъдат научени истини, лежащи вън от обсега на нашите пет чувства. И второ, чрез доказването на безсмъртието, доказва се основната истина, отнасяща се до човешкия живот, доказва се същевременно реалността на този невидим свят на душите и на скритите причини на нещата, с който окултната наука борави. След като разгледахме Tези две важни истини, които ни отварят пътя към възприемане светлината на окултизма, ние можем вече да продължим по-нататък, проучвайки основните принципи и закони, които действуват в този невидим свят, в който се крият причините на нещата. _________________________________________ 1) „Au seuil de l’invisible“, от Сър Уйлям Барег, професор от университета в Дублин. 2) „Au seuil de l’invisible“ стр. 14.
3) „Смъртта и нейната тайна“, „Непознатото и проблемите на
душата
“ „Бог в природата“, „Непознатите сили на природата“ и „Посещаваните къщи“ (от духове.) 4) Крайна чувствителност.
към текста >>
36.
Прераждане
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
С прераждането, с миналата дейност на човешката
душа
, се обясняват предразположенията и способностите на човека, с крито той се ражда, а също така не много редките случай на необясним страх от нещо, на внезапно привързване към хора, които за пръв път виждаме, на чувството че ни е познато едно место, къде- то за пръв път в този си живот отиваме и т. н.
И ако хората не бяха такива скептици, и обръщаха по-сериозно внимание на думите на децата си, те идеха да открият още много подобни доказателства. Причината, поради която именно децата най-често си спомнят своето минало, е тази, че в тях още миналото не е напълно изличено и заглушено от новите възприятия, особено когато две прераждания следват непосредствено едно след друго. Защото, според окултистите-ясновидци, спомените за миналия живот се задържат най-сигурно тогава, когато едно дете е умряло и веднага след това се е преродило, тъй като в такъв случай то се връща на земята, запазвайки същото си етерно тяло, което е носител на паметта.1) И тъй прераждането е една истина. То е един велик закон на живота, който ни дава възможност да продължим започнатото отдавна дело на нашето усъвършенствуване, връщайки се последователно много пъти във великото училище за човешкия род, каквото представлява от себе си нашата земя. С прераждането именно се обясняват много случаи от живота, които закона за наследствеността не е достатъчен да обясни.
С прераждането, с миналата дейност на човешката
душа
, се обясняват предразположенията и способностите на човека, с крито той се ражда, а също така не много редките случай на необясним страх от нещо, на внезапно привързване към хора, които за пръв път виждаме, на чувството че ни е познато едно место, къде- то за пръв път в този си живот отиваме и т. н.
С прераждането, най-сетне, си обясняваме това, че ние, с всичките ни недостатъци и добри черти, с всичките ни слабости и способности сме творци сами на себе си — като сме изградили в миналото характера, който притежаваме сега и продължаваме да го доизграждаме. И чак когато завършим това изграждане, когато изработим един възвишен, съвършен характер, развием всичките си спящи в нас способности и разчистим сметките си със земята, последната ще престане да ни привлича и ние ще се освободим от колелото на земните прераждания, за да заживеем при други условия, в други, по възвишени сватове. В това именно се състои „спасението“ на човека, което тъй-лесно мислят че постигат привържениците на официалните църкви. До тогава, обаче, много работа ни чака! ____________________________ 1) Подробности виж в книгата „Възпитанието на детето според Розенкройцерите" от Макс Хайндел, издание на книгоиздателство „Братство“.
към текста >>
37.
Карма
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
Те предвиждат и „лоши“ и „добри“ условия, и богатство и бедност, и успех и разочарования, победи и поражения, за една човешка
душа
в различните й животи, с една съвършена последователност и целесъобразност, с оглед тази
душа
да научи повече и разнообразни опитности, които са най-важните фактори за развитието и усъвършенствуването на човека.
Външните условия и възможности за проява, които ний намираме в даден живот, също така се дължат на нашата дейност в миналите ни животи. Тук му е местото да отбележим, че цялата огромна и сложна дейност на закона за Карма във връзка с човешкия живот, се направлява от едни много по-високо стоящи от човека същества, наречени в окултната литература „господари на карма“. Те именно, преди да се роди на земята един човек, съставят общ план за неговия живот, в зависимости от неговото минало, като предвиждат външните условия, личните връзки и т. н., при които той ще трябва да се прояви и които са в причинна зависимости с неговите минали животи. Те стесняват или разширяват кръга на човешката дейност, в зависимости от това, как човек се е проявил в миналото.
Те предвиждат и „лоши“ и „добри“ условия, и богатство и бедност, и успех и разочарования, победи и поражения, за една човешка
душа
в различните й животи, с една съвършена последователност и целесъобразност, с оглед тази
душа
да научи повече и разнообразни опитности, които са най-важните фактори за развитието и усъвършенствуването на човека.
Защото човек трябва да е минал през всичко, да е опитал всички пътища в многобройните си животи, да е преживял в тях много страдания, да е минал през богатство и бедност, да е заемал първо и последно място в живота, изобщо, да има една богата непосредствена опитност в живота, за да може да се развива правилно и всестранно и да се движи сигурно към съвършенство. Само .богатата и разнообразна опитност на човека, придобита под действието на закона за Карма. му дава възможност да почне да различава доброто от злото, полезното от вредното и така го затвърдява в правия път на живота. Човек се учи преди всичко, ако не и единствено, от своята опитност. Когато той направи едно зло, идва страданието, като негово неизбежно следствие и ако той продължава да върши зло, също така и страданията му ще продължават и ще се увеличават до тогава, докато неговото съзнание се пробуди да види своята грешка и да се поправи.
към текста >>
38.
Съвършено здраве
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
То е също така и в еднаква степен такъв и на
душата
, и на сърцето, и на ума.
Мислите, чувствата и постъпките на човека с до голяма степен обусловени от неговото правилно дишане, също така, както и неговото дишане е обусловено до голяма степен от неговите мисли, чувства и постъпки. Това показва, че всички тия основни прояви на нашия живот със свързани помежду си, че всички те представляват едно единство и затова се намират в едно непрекъснато взаимодействие, в едно непрекъснато взаимно влияние. Здравето е именно резултатът, функцията, равнодействуващата на всички тези сили в тяхното непрекъснато взаимодействие. То е следствие на правилното дишане, на правилното хранене, на пра- вилното мислене, чувствуване и постъпване. Здравето не е само атрибут на тялото.
То е също така и в еднаква степен такъв и на
душата
, и на сърцето, и на ума.
Само физическото здраве не е пълно здраве. То не е истинско, не е съвършено здраве. Истинското здраве представлява хармония в проявите на мислите, чувствата и постъпките на човека, извършващи се в пълно съгласие с основните и вечни закони на живота: любовта, мъдростта и истината. Здраве има само там, гдето има любов. гдето има мъдрост и гдето има истина.
към текста >>
39.
Как да дишаме
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
И така, абстрахирайте се от всичко околно, от всичко, което ви дразни, освободете се от всички болки, безпокойствия, страхове и неприятности, забравете, макар и за кратко време всичко това, като си въздействувате съзнателно с усилията на волята си, за да може
душата
ви временно да стане бела книга, върху която всемирният дух на живота да пише своето слово.
Дори и сериозни да са въпросите, които ви измъчват, дори и действителни да са опасностите, които ви заплашват и поради това грижите и безпокойствата ви да са напълно оправдани, все пак, вие сте длъжни, заради вашето собствено добро и заради най-лесното и най-бързото разрешение на тревожещите ви проблеми, да отстраните от съзнанието си, макар и временно, всички опасения и страхове, всички безпокойства, да потънете в един несмущаван от нищо вътрешен мир и да се опитате да почерпите от безграничния океан на любовта, мъдростта и истината, който ние обикновено наричаме Бог, — да почерпите сила и светлина, с помощта на които ще можете да излезете от затрудненото си положение. Това вий не можете да направите без дълбокото дишане, също така, както не можете да го направите и без съсредоточаване на мисълта си. Както едното, така и другото, са еднакво необходими. Както едното така и другото едно без друго не могат. Те са равнозначни: дълбокото дишане означава съсредоточена мисъл, съсредоточено внимание, и съсредоточената мисъл означава дълбоко дишане.
И така, абстрахирайте се от всичко околно, от всичко, което ви дразни, освободете се от всички болки, безпокойствия, страхове и неприятности, забравете, макар и за кратко време всичко това, като си въздействувате съзнателно с усилията на волята си, за да може
душата
ви временно да стане бела книга, върху която всемирният дух на живота да пише своето слово.
Станете отворен и празен съд, в който да може да се и зле е и който може да приеме творческите енергии, произтичащи от безграничния океан на космичния живот. Да дишаме дълбоко, това значи същевременно — да мислите дълбоко, то значи да влезете в прям, непосредствен контакт с тайнствените дълбини на битието, в които има лек за всека болка, подкрепа за всека слабост, възраждане за всеки упадък. Да дишате дълбоко — това не е само един физически процес. То е, в пълната смисъл на думата, един всеобхватен процес — един процес, който обгръща едновременно всички възможни прояви на вашите дух, душа и тяло, на вашите ум, сърце и воля, на всичките ваши способности. Да дишате дълбоко — това значи да подложите жадни устни към великия източник на живота и да черпите от него всичко, което е необходимо за вашето тяло, за вашата душа и за вашия дух.
към текста >>
То е, в пълната смисъл на думата, един всеобхватен процес — един процес, който обгръща едновременно всички възможни прояви на вашите дух,
душа
и тяло, на вашите ум, сърце и воля, на всичките ваши способности.
Те са равнозначни: дълбокото дишане означава съсредоточена мисъл, съсредоточено внимание, и съсредоточената мисъл означава дълбоко дишане. И така, абстрахирайте се от всичко околно, от всичко, което ви дразни, освободете се от всички болки, безпокойствия, страхове и неприятности, забравете, макар и за кратко време всичко това, като си въздействувате съзнателно с усилията на волята си, за да може душата ви временно да стане бела книга, върху която всемирният дух на живота да пише своето слово. Станете отворен и празен съд, в който да може да се и зле е и който може да приеме творческите енергии, произтичащи от безграничния океан на космичния живот. Да дишаме дълбоко, това значи същевременно — да мислите дълбоко, то значи да влезете в прям, непосредствен контакт с тайнствените дълбини на битието, в които има лек за всека болка, подкрепа за всека слабост, възраждане за всеки упадък. Да дишате дълбоко — това не е само един физически процес.
То е, в пълната смисъл на думата, един всеобхватен процес — един процес, който обгръща едновременно всички възможни прояви на вашите дух,
душа
и тяло, на вашите ум, сърце и воля, на всичките ваши способности.
Да дишате дълбоко — това значи да подложите жадни устни към великия източник на живота и да черпите от него всичко, което е необходимо за вашето тяло, за вашата душа и за вашия дух. Това е истинското дишане, за което ний говорим тук. Това е дишането, което е равносилно на ключ на живота и средство за постигане на всички идеали на вашата душа. Това е дишането, за което казахме в началото, че е по необходимо и от хляба, който ядем, защото то е път и средство за всякакви, за всички, каквито и да били те, материални и духовни постижения. Това дишане е едновременно труд, — то е най-великата и важна работа на човека на земята, то е гимнастика, за душата и за тялото, то е също така и молитва — то е най-възвишената, истинска, нелицемерна, вдъхновена и чиста молитва, за която е способен човек.
към текста >>
Да дишате дълбоко — това значи да подложите жадни устни към великия източник на живота и да черпите от него всичко, което е необходимо за вашето тяло, за вашата
душа
и за вашия дух.
И така, абстрахирайте се от всичко околно, от всичко, което ви дразни, освободете се от всички болки, безпокойствия, страхове и неприятности, забравете, макар и за кратко време всичко това, като си въздействувате съзнателно с усилията на волята си, за да може душата ви временно да стане бела книга, върху която всемирният дух на живота да пише своето слово. Станете отворен и празен съд, в който да може да се и зле е и който може да приеме творческите енергии, произтичащи от безграничния океан на космичния живот. Да дишаме дълбоко, това значи същевременно — да мислите дълбоко, то значи да влезете в прям, непосредствен контакт с тайнствените дълбини на битието, в които има лек за всека болка, подкрепа за всека слабост, възраждане за всеки упадък. Да дишате дълбоко — това не е само един физически процес. То е, в пълната смисъл на думата, един всеобхватен процес — един процес, който обгръща едновременно всички възможни прояви на вашите дух, душа и тяло, на вашите ум, сърце и воля, на всичките ваши способности.
Да дишате дълбоко — това значи да подложите жадни устни към великия източник на живота и да черпите от него всичко, което е необходимо за вашето тяло, за вашата
душа
и за вашия дух.
Това е истинското дишане, за което ний говорим тук. Това е дишането, което е равносилно на ключ на живота и средство за постигане на всички идеали на вашата душа. Това е дишането, за което казахме в началото, че е по необходимо и от хляба, който ядем, защото то е път и средство за всякакви, за всички, каквито и да били те, материални и духовни постижения. Това дишане е едновременно труд, — то е най-великата и важна работа на човека на земята, то е гимнастика, за душата и за тялото, то е също така и молитва — то е най-възвишената, истинска, нелицемерна, вдъхновена и чиста молитва, за която е способен човек. Да дишаш така — е равносилно да се молиш.
към текста >>
Това е дишането, което е равносилно на ключ на живота и средство за постигане на всички идеали на вашата
душа
.
Да дишаме дълбоко, това значи същевременно — да мислите дълбоко, то значи да влезете в прям, непосредствен контакт с тайнствените дълбини на битието, в които има лек за всека болка, подкрепа за всека слабост, възраждане за всеки упадък. Да дишате дълбоко — това не е само един физически процес. То е, в пълната смисъл на думата, един всеобхватен процес — един процес, който обгръща едновременно всички възможни прояви на вашите дух, душа и тяло, на вашите ум, сърце и воля, на всичките ваши способности. Да дишате дълбоко — това значи да подложите жадни устни към великия източник на живота и да черпите от него всичко, което е необходимо за вашето тяло, за вашата душа и за вашия дух. Това е истинското дишане, за което ний говорим тук.
Това е дишането, което е равносилно на ключ на живота и средство за постигане на всички идеали на вашата
душа
.
Това е дишането, за което казахме в началото, че е по необходимо и от хляба, който ядем, защото то е път и средство за всякакви, за всички, каквито и да били те, материални и духовни постижения. Това дишане е едновременно труд, — то е най-великата и важна работа на човека на земята, то е гимнастика, за душата и за тялото, то е също така и молитва — то е най-възвишената, истинска, нелицемерна, вдъхновена и чиста молитва, за която е способен човек. Да дишаш така — е равносилно да се молиш. То е равносилно също така да си зает с най-великата творческа работа, която съществува на земята за човека. То е свещен творчески акт, от който се ползуваш не само ти, но и всичко, което те заобикаля, защото вибрациите на този акт се разпространяват едновременно по всички страни и въздействуват на всичко, което срещат и защото придобивките, които то носи за теб, не могат да не бъдат едновременно придобивки и за всичките ти околни, а оттам и за цялото човечество.
към текста >>
Това дишане е едновременно труд, — то е най-великата и важна работа на човека на земята, то е гимнастика, за
душата
и за тялото, то е също така и молитва — то е най-възвишената, истинска, нелицемерна, вдъхновена и чиста молитва, за която е способен човек.
То е, в пълната смисъл на думата, един всеобхватен процес — един процес, който обгръща едновременно всички възможни прояви на вашите дух, душа и тяло, на вашите ум, сърце и воля, на всичките ваши способности. Да дишате дълбоко — това значи да подложите жадни устни към великия източник на живота и да черпите от него всичко, което е необходимо за вашето тяло, за вашата душа и за вашия дух. Това е истинското дишане, за което ний говорим тук. Това е дишането, което е равносилно на ключ на живота и средство за постигане на всички идеали на вашата душа. Това е дишането, за което казахме в началото, че е по необходимо и от хляба, който ядем, защото то е път и средство за всякакви, за всички, каквито и да били те, материални и духовни постижения.
Това дишане е едновременно труд, — то е най-великата и важна работа на човека на земята, то е гимнастика, за
душата
и за тялото, то е също така и молитва — то е най-възвишената, истинска, нелицемерна, вдъхновена и чиста молитва, за която е способен човек.
Да дишаш така — е равносилно да се молиш. То е равносилно също така да си зает с най-великата творческа работа, която съществува на земята за човека. То е свещен творчески акт, от който се ползуваш не само ти, но и всичко, което те заобикаля, защото вибрациите на този акт се разпространяват едновременно по всички страни и въздействуват на всичко, което срещат и защото придобивките, които то носи за теб, не могат да не бъдат едновременно придобивки и за всичките ти околни, а оттам и за цялото човечество.
към текста >>
40.
Предварителни стъпки
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
Животът на нашата индивидуалност, животът на нашата
душа
няма край и никъде в безграничната веселена няма граници, няма препятствия, които да са способни завинаги да спрат нашия устрем напред към повече съвършенство, към повече знания, към Божествена красота, величие и сила.
Щом ние сме частици от този същия безграничен, безсмъртен, неделим и всемогъщ живот, естествено, ние съдържаме в себе си, макар и в зародиш, макар и в потенциално състояние, всичките негови възможности, всичките негови свойства и атрибути. Ние всички носим в себе си, скрит дълбоко в душите ни, ключа към този велик, безграничен и безсмъртен живот, който никой, никога и с никакви средства не може да ни отнеме. Ето в що се състои величието на човека и на човешкия живот. ето в що се състои и техния истински смисъл: това, което представлява от себе си целокупният, безграничен космичен живот, е наше — то е нашето бъдеще, то е нашето наследство, което никой не може да ни отнеме. Колкото и малки, слаби, дребнави, незначителни и дори порочни да сме, — никой не може да ни отнеме великото наше наследство; вечността е наша, безграничната вселена е наша.
Животът на нашата индивидуалност, животът на нашата
душа
няма край и никъде в безграничната веселена няма граници, няма препятствия, които да са способни завинаги да спрат нашия устрем напред към повече съвършенство, към повече знания, към Божествена красота, величие и сила.
Вселената е наша по право, по неоспоримо и неотемлимо от никого и от нищо право — защото ние сме безсмъртни същества,- защото ний, по своята същина, сме души, духове, за които смъртта не съществува, а не временен сбор от физически клетки, и защото, най-после, ние сме истински деца, истински синове и дъщери на нашия небесен Баща и имаме дял във всичко, което е Негово. Кога ще поемем ний нашето наследство, това е въпрос на време. Естествено, никой не ще повери на малолетни деца богатството, което бащите им са оставили. Никой разумен баща не ще остави на разположение на невръстните си деца това, което не могат да оползотворят както трябва, т. е. пред* да са добили опитността и умението, нужни за да могат да се справят правилно с него.
към текста >>
41.
Това, което винаги можем
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
Може да имаме всичките добри желания за това, може да ги желаем с всичките сили на
душата
си, но да не можем да ги реализираме веднага.
ТОВА, КОЕТО ВИНАГИ МОЖЕМ Много неща, които бихме желали да правим, ние не можем да ги правим.
Може да имаме всичките добри желания за това, може да ги желаем с всичките сили на
душата
си, но да не можем да ги реализираме веднага.
По силата на известни вродени в нашата несъвършена човешка природа качества, безразлично дали ще ги наречем наследствени или придобити под влиянието на средата и условията, ние не можем да станем изведнъж, по силата на някакъв магически жест, такива, каквито не сме били досега. Ние можем да станем каквото поискаме, но затова е нужно време. В живота, в природата, дарува закона за еволюцията, за постепенното напредване, стъпка след стъпка, усилие след усилие, ден след ден. Ние можем да се променим, но не изведнъж. Ние може би не винаги можем да намерим тази храна, която е най-необходима и най-ценна за нашето здраве.
към текста >>
42.
Могъществото, което се крие в ранното утро
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
Опитай се да влезеш в хармонична връзка с природата, с безграничния живот, който се разкрива пред тебе, и тогава постави на разглеждане най-трудните въпроси, които измъчват твоя ум и твоята
душа
Това, което друг път е било непоносимо трудно и неразрешимо, сега е ясно, разбрано и разрешимо; това, което те спъваше, сега лесно може да се отстрани.
МОГЪЩЕСТВОТО, КОЕТО СЕ КРИЕ В РАННОТО УТРО. Ранното утро е извор на мощни сили за човека. Ако нещо в живота му клони към залез, — ако той е отчаян, обезкуражен, ако му липсва смелост и решителност, ако се страхува от бъдещето, изобщо, ако човек се нуждае от някаква морална или материална подкрепа, то той ще намери най-добре тази подкрепа в ранното утро. Стани рано, и съсредоточен в себе си, излез всред природата.
Опитай се да влезеш в хармонична връзка с природата, с безграничния живот, който се разкрива пред тебе, и тогава постави на разглеждане най-трудните въпроси, които измъчват твоя ум и твоята
душа
Това, което друг път е било непоносимо трудно и неразрешимо, сега е ясно, разбрано и разрешимо; това, което те спъваше, сега лесно може да се отстрани.
Това, което те измъчваше, сега може да се преодолее. Ти, който си затруднен, ще намериш разрешение на затрудненията си в ранното утро. Ти, който си болен, ще намериш в него своето здраве. Ти, който си в безпътица, то ще ти открие твоя прав път. Мощни сили с в действие през ранните часове на утрото.
към текста >>
43.
Сутринни гимнастики
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
Върхът, обаче, на зараждащият се нов живот на утрото, най-високото постижение едновременно на духовната и телесна култура на Новото, най-мощният източник на хармония и красота за човешкото тяло и за човешката
душа
, това е Паневритмията.
Престоялото в неподвижно положение през нощта тяло само изисква тези гимнастики — то иска повече и по-разнообразни движения, в които да вземат участие всички мускули на тялото. Нищо по-хубаво и по-полезно от гимнастиките навън, на полето, на открит въздух. Там те дават своята максимална полза, защото са придружени с дълбоки дишания на чист въздух и с опресняващото действие на утринната свежест. Затова, когато учениците на Всемирното братство излизат да правят сутрин всред природата своите разходки и гимнастики, това съвсем не е идолопоклонство, както твърдят некои, а разумно използуване законите на природата. Гимнастиките, които г правят, плавни и ритмични, са така нагласени, че да турят в действие почти всички мускули на човешкото тяло и същевременно да турят в хармония магнетичните течения на човешкото тяло, което е от съществено значение за нормалното му функциониране.
Върхът, обаче, на зараждащият се нов живот на утрото, най-високото постижение едновременно на духовната и телесна култура на Новото, най-мощният източник на хармония и красота за човешкото тяло и за човешката
душа
, това е Паневритмията.
към текста >>
44.
Паневритмия
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
Вълшебни поеми, Божествена музика, удивителни постижения в областта на художеството и на пластиката са били достояние, ако не на делото човечество, то поне на малцина из- бранници, на тия, които, преди всичко са чувствували в
душата
си жива и будна способността да разбират и ценят великото и красивото и са намирали, било поради благоприятни условия, било с геройска борба и с отчаяни усилия да си пробият свободен път към своето призвание, възможността да живеят в средата и атмосферата на този висш живот.
ПАНЕВРИТМИЯ Човечеството, от най-древните времена и до днес, е имало и има много големи постижения в различни области на науката, изкуството и приложението им в живота. Ний притежаваме велики произведения на изкуството, датиращи още от незапомнени дни.
Вълшебни поеми, Божествена музика, удивителни постижения в областта на художеството и на пластиката са били достояние, ако не на делото човечество, то поне на малцина из- бранници, на тия, които, преди всичко са чувствували в
душата
си жива и будна способността да разбират и ценят великото и красивото и са намирали, било поради благоприятни условия, било с геройска борба и с отчаяни усилия да си пробият свободен път към своето призвание, възможността да живеят в средата и атмосферата на този висш живот.
Много е постигнало човечеството и в областта на науката и техниката — всички ние се удивляваме на тия постижения, които носят все по-голямо благо на човечеството, като същевременно стават достояние на все по-големи и по-големи среди. Големи са също така, и може би най-ценни, постиженията на човечеството и в областта на чисто духовния, нравствено-религиозния живот, макар тия постижения да са били винаги, а и сега са притежание само на едно крайно ограничено малцинство хора, които по своята вътрешна чистота и по своята духовна сила стоят високо над болшинството. Голямо, ценно, велико е всичко това. Без неговото съществуване човечеството би приличало ла жалко стадо, което живее само грубо-физически живот. То осмисля, издига, прави ценен и достоен за живеене този живот.
към текста >>
И то не с наблюдение, не с гледане и слушане, а само с непосредствено участие в нея, само с пълно потопяване на
душата
и тялото ни в мощния Божествен поток от музика, поезия и пластика, който едновременно представлява тя.
Ние мислим, обаче, че, до сега, няма по-велико постижение за човечеството, няма по-свещен, божествен дар за него от това, което наричаме с една дума Паневритмия, макар в него да са вложени много неща, макар в него да са вложени всичките елементи на божественото изкуство, всичките елементи н а възвишения божествен живот. Що е Паневритмия? Трудно е да определим това. Дори е невъзможно. Паневритмията не може да се опише дори и с повече думи, с пространно изложение: тя може само да се почувствува, тя може само да се изживее.
И то не с наблюдение, не с гледане и слушане, а само с непосредствено участие в нея, само с пълно потопяване на
душата
и тялото ни в мощния Божествен поток от музика, поезия и пластика, който едновременно представлява тя.
Що е Паневритмия? Това не може да се опише. Това не може да се разбере напълно от никого, който не е взел участие в нея, който не се е превърнал за известно време в отделна бръмка от живата верига, през която протича на трепетни вълни Божествения живот. Според най-сполучливото определение, „Паневритмията е разумна обмена със силите на живата природа“. Да, тя е най-съвършеното и всестранно черпене из безграничния резервоар на Божествения живот.
към текста >>
Тя е непосредствено скачване на нашата
душа
и тяло с великия източник на всека сила и красота, с безграничния океан на съвършения живот.
Що е Паневритмия? Това не може да се опише. Това не може да се разбере напълно от никого, който не е взел участие в нея, който не се е превърнал за известно време в отделна бръмка от живата верига, през която протича на трепетни вълни Божествения живот. Според най-сполучливото определение, „Паневритмията е разумна обмена със силите на живата природа“. Да, тя е най-съвършеното и всестранно черпене из безграничния резервоар на Божествения живот.
Тя е непосредствено скачване на нашата
душа
и тяло с великия източник на всека сила и красота, с безграничния океан на съвършения живот.
И, колкото и малки, нищожни и дребнави да сме в индивидуалния си живот, ние, поне за известно време, за един или два часа, ставаме проводници на великото и възвишеното в живота — чувствуваме го как изпълва жилите ни, сърцето ни и душата ни, чувствуваме го как изпълва и прелива из цялото ни физическо и духовно същество, чувствуваме как нашето досегашно дребнаво аз се стопява и като че ли потъва в някаква бездна, и, вместо него, на повърхността на живота изплува и обзема цялото ни съзнание не- какво много по-голямо, много по-велико, много по-съвършено „аз“, което се разлива в безкрайността на живота. Преди малко бяхме едно, а сега сме нещо съвсем друго. Преди малко се губехме в живота, толкова малки бяхме, а сега целият живот е в нас. Преди малко бяхме бедни и потиснати от лишения, от физическа и духовна ограниченост, а сега сме безкрайно богати, сега целият свят ни принадлежи. Какво е станало?
към текста >>
И, колкото и малки, нищожни и дребнави да сме в индивидуалния си живот, ние, поне за известно време, за един или два часа, ставаме проводници на великото и възвишеното в живота — чувствуваме го как изпълва жилите ни, сърцето ни и
душата
ни, чувствуваме го как изпълва и прелива из цялото ни физическо и духовно същество, чувствуваме как нашето досегашно дребнаво аз се стопява и като че ли потъва в някаква бездна, и, вместо него, на повърхността на живота изплува и обзема цялото ни съзнание не- какво много по-голямо, много по-велико, много по-съвършено „аз“, което се разлива в безкрайността на живота.
Това не може да се опише. Това не може да се разбере напълно от никого, който не е взел участие в нея, който не се е превърнал за известно време в отделна бръмка от живата верига, през която протича на трепетни вълни Божествения живот. Според най-сполучливото определение, „Паневритмията е разумна обмена със силите на живата природа“. Да, тя е най-съвършеното и всестранно черпене из безграничния резервоар на Божествения живот. Тя е непосредствено скачване на нашата душа и тяло с великия източник на всека сила и красота, с безграничния океан на съвършения живот.
И, колкото и малки, нищожни и дребнави да сме в индивидуалния си живот, ние, поне за известно време, за един или два часа, ставаме проводници на великото и възвишеното в живота — чувствуваме го как изпълва жилите ни, сърцето ни и
душата
ни, чувствуваме го как изпълва и прелива из цялото ни физическо и духовно същество, чувствуваме как нашето досегашно дребнаво аз се стопява и като че ли потъва в някаква бездна, и, вместо него, на повърхността на живота изплува и обзема цялото ни съзнание не- какво много по-голямо, много по-велико, много по-съвършено „аз“, което се разлива в безкрайността на живота.
Преди малко бяхме едно, а сега сме нещо съвсем друго. Преди малко се губехме в живота, толкова малки бяхме, а сега целият живот е в нас. Преди малко бяхме бедни и потиснати от лишения, от физическа и духовна ограниченост, а сега сме безкрайно богати, сега целият свят ни принадлежи. Какво е станало? Много просто: електрическата лампа си е все същата, нейната материя и нейната конструкция не са променени ни най-малко, но преди малко тя беше тъмна, бездейна и като че ли мъртва, а сега се е превърнала в едно ослепително блестящо тяло, което излъчва по всички посоки потоци светлина.
към текста >>
И ако мъртвата и несъзнателна лампичка цяла светва при първото й съприкосновение с проводника на електрическия ток, то нима живото човешко тяло, нима съзнаващата човешка
душа
не е в състояние да се възпламени цяла и да излъчва по всички посоки духовна светлина, при свързването и с потока на Божествения живот?
Какво е станало? Много просто: електрическата лампа си е все същата, нейната материя и нейната конструкция не са променени ни най-малко, но преди малко тя беше тъмна, бездейна и като че ли мъртва, а сега се е превърнала в едно ослепително блестящо тяло, което излъчва по всички посоки потоци светлина. Какво е станало ? Обърнат е само един ключ и малката електрическа лампичка е съединена с огромната инсталация, която произвежда и през която протича мощният електрически ток. Нима човешкото тяло не е най-съвършената инсталация, която ние познаваме?
И ако мъртвата и несъзнателна лампичка цяла светва при първото й съприкосновение с проводника на електрическия ток, то нима живото човешко тяло, нима съзнаващата човешка
душа
не е в състояние да се възпламени цяла и да излъчва по всички посоки духовна светлина, при свързването и с потока на Божествения живот?
Паневритмията е ключ, чието отваряне, чието действие ни свързва именно с този безкраен и неизчерпаем ток на Божествения живот. Тя ни прави да се чувствуваме като светящи електрически лампи, защото ни съединява с потока на Божествения живот. Чрез нея ние ставаме живи носители на мощните вълни на красотата и хармонията, които трептят в нея. Всичко, до тук казано за Паневритмията, е вярно, разбира се, при едничкото условие, че ние ще вземем участие в Паневритмията като напълно отворени за струята на Божественото съдове, без да се затваряме за нейното действие чрез каквито и да било мисли на съмнение, критика, или пък чрез бронята на нечистите мисли и чувства. Колкото по-здраво се свърже с протичащия ток на Божествения живот и колкото по-голям потенциал има, толкова на по-голяма светлина ще стане проводник отделното лице.
към текста >>
45.
Отворените двери
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
както за нашето тяло, така и за нашата
душа
— за нашето умствено, духовно и физическо състояние.
Всеки трябва да прави опити ред години, за да се убеди в, тази истина“. Да използваме това, което Бог, природата, животът ни дават. Да бъдем разумни, за да не останем бедни, лишени от живот, лишени от нужната енергия. Да приемем своя дял, защото без него ние ще страдаме и ще бъдем недоволни, от живота. Да ставаме рано и да посрещаме изгрева на слънцето всред природата! Нищо друго не може да ни донесе по-голяма полза, по-голяма благодат.
както за нашето тяло, така и за нашата
душа
— за нашето умствено, духовно и физическо състояние.
Нищо друго не може по такъв магически начин. да ни обнови, да не прероди и ободри. Само, който го опита, ще може да разбере истински това. Тази наука е наука на опита, а не наука на теорията . . Има мнозина глупци, които се надсмиват над тия, които сутрин излизат да посрещат слънцето, да възприемат неговите енергии и да се обновят физически и духовно, но с това те показват само своето невежество.
към текста >>
46.
Дишането и красотата
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
Нейният вътрешен живот, мислите и чувствата, които изпълват
душата
й, сърцето й, ума й, това са главните, основните фактори, които опре- делят истинската, неподправена красота на лицето й.
Какво, в същност придобиват жените от всичките тия безбройни кремове, помади, пудри и т.н. — всемогъщи средства за разхубавяване, които по най-унизителен за женското достойнство начин се хвалят всекидневно дори и в най-сериозните вестници? Те успяват само донякъде да се маскират. А това е временно и неможе дълго да се крие. Ако жената търси истинска и естествена красота, тя ще трябва да намери друг път към нея.
Нейният вътрешен живот, мислите и чувствата, които изпълват
душата
й, сърцето й, ума й, това са главните, основните фактори, които опре- делят истинската, неподправена красота на лицето й.
И трети един фактор, който е неразривно свързан с първите два, е дишането. Дълбокото дишане ще даде много повече и много по-трайна и по-действителна красота на всека жена и на всеки човек изобщо, отколкото всичките мазилки вкупом, за които се дават милиони левове навсякъде по света. Дълбокото дишане ще ви даде истинска и здрава красота, а не повърхностна и временна. Дълбокото дишане ще ви даде едновременно и здраве и енергия да се справяте с трудностите в живота, и всичкото това без пари, без да изразходвате нито стотинка от това, което ще бъде по- полезно да се употреби за други цели. Без здраве нема красота.
към текста >>
47.
Живот за всички
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
А умът, сърцето и волята, които са ни дадени на разположение, тялото ни — този съвършен, идеален инструмент за проявление, към който ний често се отнасяме толкова небрежно, най-сетне нашата безсмъртна
душа
, която крие в себе си несметни, безценни бисери — като вземем всичко това пред вид, ние не можем да не признаем, че сме притежатели на неизчерпаеми богатства.
Това значи: ние имаме основния капитал, който ни е нужен, за да започнем и от нас се иска само разумно да работим с него и да не отлагаме никак и по никакви причини поставянето му в обръщение. Безценни богатства ни заобикалят от всички страни, богатства, с които не може да се сравни всичкото земно злато, струпано на куп. Въздухът, който дишаме, водата, която пием, слънчевата светлина, храната, която употребяваме, красотата на природата, скритото величие на живота, великите тайни, безчислените богатства, които той е запазил за нас в бъдеще — всичко това не може да бъде оценено, не може да бъде сравнено с никакви земни богатства. Защото дори малкото храна, която употребяваш, за да наситиш глада си, струва повече, отколкото цел милиард левове в злато, което не може да те нахрани. И малкото въздух, който е необходим, за да дишаш, и без който не можеш нито една минута, струва повече, отколкото дело царство.
А умът, сърцето и волята, които са ни дадени на разположение, тялото ни — този съвършен, идеален инструмент за проявление, към който ний често се отнасяме толкова небрежно, най-сетне нашата безсмъртна
душа
, която крие в себе си несметни, безценни бисери — като вземем всичко това пред вид, ние не можем да не признаем, че сме притежатели на неизчерпаеми богатства.
Ние сме богати, и то много богати, липсва ни само съзнанието за нашето богатство и умението да го турим в действие и да се ползуваме от него. Ний можем да претворим живота си. Можем да го направим красив, радостен, щастлив, пълен с духов но и материално изобилие. Бог ни е дал всичките сили, всичките условия, всичките възможности за това. От нас се иска само да разберем това, да приемем великата истина на Божественото учение като ръководна нишка в живота си и да приложим това знание и тези сили за нашето собствено добро и за доброто на всички.
към текста >>
48.
Увод
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
“ - - - - - - - - - - И не си ли имал ти минути в живота си, когато под напора на дълбоката вътрешна работа, която става в тебе, под напора на мислите, които търсят светъл изход из тъмнината на незнанието, ти да си извиквал от дъното на
душата
си: „Господи! какво съм наистина аз?
„От къде ида и къде отивам? ..." „И дали моят живот е мимолетно проблясване в тъмнината на вечността, от което не ще остане ни следа, или пък аз съм нещо, на което смъртта не може да тури край ? “ „Дали аз съм само безкрайно сложна и безкрайно изкусно наредена комбинация от материя, която се движи, чувства, мисли, люби и мрази по силата на никакви слепи, мъртви, бездушни природни закони; комбинация, която ще се разпадне в гроба и от която нищо не ще остане освен - купчина земя? “ - - - - - - - - - - „Или пък аз съм същество, което носи в себе си потайни глъбини; същество, което е било, е, и ще пребъде през всичките векове на вечността? Или в мен има никакво тайнствено, дълбоко скрито съзнание, което знае всичко, вижда всичко, всичко разбира, и което един ден ще пръсне своята изобилна светлина в моя беден ум?
“ - - - - - - - - - - И не си ли имал ти минути в живота си, когато под напора на дълбоката вътрешна работа, която става в тебе, под напора на мислите, които търсят светъл изход из тъмнината на незнанието, ти да си извиквал от дъното на
душата
си: „Господи! какво съм наистина аз?
— Прах ли съм, или — вечна искра от Твоя вечен Пламък? " Ако да, — ако твоето съзнание се е вече пробудило и ти искаш съзнателно да заемеш мястото си и да изпълня- ваш длъжността си във Всемира, разтвори тогава по-нататък тия страници и ти ще намериш отговора на въпросите си. Ако времето за твоето пробуждане е дошло, ти ще застанеш пред Истината, като че ли една завеса се е дигнала пред тебе, вътре в твоята душа. Ако наистина си готов, ти не ще се нуждаеш от доказателства, защото истината се вижда, опитва се, знае се, а не се доказва. Тя е написана вътре в твоята душа.
към текста >>
Ако времето за твоето пробуждане е дошло, ти ще застанеш пред Истината, като че ли една завеса се е дигнала пред тебе, вътре в твоята
душа
.
“ - - - - - - - - - - „Или пък аз съм същество, което носи в себе си потайни глъбини; същество, което е било, е, и ще пребъде през всичките векове на вечността? Или в мен има никакво тайнствено, дълбоко скрито съзнание, което знае всичко, вижда всичко, всичко разбира, и което един ден ще пръсне своята изобилна светлина в моя беден ум? “ - - - - - - - - - - И не си ли имал ти минути в живота си, когато под напора на дълбоката вътрешна работа, която става в тебе, под напора на мислите, които търсят светъл изход из тъмнината на незнанието, ти да си извиквал от дъното на душата си: „Господи! какво съм наистина аз? — Прах ли съм, или — вечна искра от Твоя вечен Пламък? " Ако да, — ако твоето съзнание се е вече пробудило и ти искаш съзнателно да заемеш мястото си и да изпълня- ваш длъжността си във Всемира, разтвори тогава по-нататък тия страници и ти ще намериш отговора на въпросите си.
Ако времето за твоето пробуждане е дошло, ти ще застанеш пред Истината, като че ли една завеса се е дигнала пред тебе, вътре в твоята
душа
.
Ако наистина си готов, ти не ще се нуждаеш от доказателства, защото истината се вижда, опитва се, знае се, а не се доказва. Тя е написана вътре в твоята душа. — Твоята душа знае Истината ! Затуй — доказателства не са нужни. -Нужно е само да се дигне завесата! И тези страници няма да направят нищо друго, освен тъкмо това — да дигнат завесата, която скрива истините, покоещи се в дълбините на душата ти, от твоя ум. Истината е там — търси я и намери я в душата си! .
към текста >>
Тя е написана вътре в твоята
душа
.
“ - - - - - - - - - - И не си ли имал ти минути в живота си, когато под напора на дълбоката вътрешна работа, която става в тебе, под напора на мислите, които търсят светъл изход из тъмнината на незнанието, ти да си извиквал от дъното на душата си: „Господи! какво съм наистина аз? — Прах ли съм, или — вечна искра от Твоя вечен Пламък? " Ако да, — ако твоето съзнание се е вече пробудило и ти искаш съзнателно да заемеш мястото си и да изпълня- ваш длъжността си във Всемира, разтвори тогава по-нататък тия страници и ти ще намериш отговора на въпросите си. Ако времето за твоето пробуждане е дошло, ти ще застанеш пред Истината, като че ли една завеса се е дигнала пред тебе, вътре в твоята душа. Ако наистина си готов, ти не ще се нуждаеш от доказателства, защото истината се вижда, опитва се, знае се, а не се доказва.
Тя е написана вътре в твоята
душа
.
— Твоята душа знае Истината ! Затуй — доказателства не са нужни. -Нужно е само да се дигне завесата! И тези страници няма да направят нищо друго, освен тъкмо това — да дигнат завесата, която скрива истините, покоещи се в дълбините на душата ти, от твоя ум. Истината е там — търси я и намери я в душата си! . . .
към текста >>
— Твоята
душа
знае Истината ! Затуй — доказателства не са нужни.
— Прах ли съм, или — вечна искра от Твоя вечен Пламък? " Ако да, — ако твоето съзнание се е вече пробудило и ти искаш съзнателно да заемеш мястото си и да изпълня- ваш длъжността си във Всемира, разтвори тогава по-нататък тия страници и ти ще намериш отговора на въпросите си. Ако времето за твоето пробуждане е дошло, ти ще застанеш пред Истината, като че ли една завеса се е дигнала пред тебе, вътре в твоята душа. Ако наистина си готов, ти не ще се нуждаеш от доказателства, защото истината се вижда, опитва се, знае се, а не се доказва. Тя е написана вътре в твоята душа.
— Твоята
душа
знае Истината ! Затуй — доказателства не са нужни.
-Нужно е само да се дигне завесата! И тези страници няма да направят нищо друго, освен тъкмо това — да дигнат завесата, която скрива истините, покоещи се в дълбините на душата ти, от твоя ум. Истината е там — търси я и намери я в душата си! . . .
към текста >>
-Нужно е само да се дигне завесата! И тези страници няма да направят нищо друго, освен тъкмо това — да дигнат завесата, която скрива истините, покоещи се в дълбините на
душата
ти, от твоя ум.
" Ако да, — ако твоето съзнание се е вече пробудило и ти искаш съзнателно да заемеш мястото си и да изпълня- ваш длъжността си във Всемира, разтвори тогава по-нататък тия страници и ти ще намериш отговора на въпросите си. Ако времето за твоето пробуждане е дошло, ти ще застанеш пред Истината, като че ли една завеса се е дигнала пред тебе, вътре в твоята душа. Ако наистина си готов, ти не ще се нуждаеш от доказателства, защото истината се вижда, опитва се, знае се, а не се доказва. Тя е написана вътре в твоята душа. — Твоята душа знае Истината ! Затуй — доказателства не са нужни.
-Нужно е само да се дигне завесата! И тези страници няма да направят нищо друго, освен тъкмо това — да дигнат завесата, която скрива истините, покоещи се в дълбините на
душата
ти, от твоя ум.
Истината е там — търси я и намери я в душата си! . . .
към текста >>
Истината е там — търси я и намери я в
душата
си! .
Ако времето за твоето пробуждане е дошло, ти ще застанеш пред Истината, като че ли една завеса се е дигнала пред тебе, вътре в твоята душа. Ако наистина си готов, ти не ще се нуждаеш от доказателства, защото истината се вижда, опитва се, знае се, а не се доказва. Тя е написана вътре в твоята душа. — Твоята душа знае Истината ! Затуй — доказателства не са нужни. -Нужно е само да се дигне завесата! И тези страници няма да направят нищо друго, освен тъкмо това — да дигнат завесата, която скрива истините, покоещи се в дълбините на душата ти, от твоя ум.
Истината е там — търси я и намери я в
душата
си! .
. .
към текста >>
49.
Човек
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
Успокой немирния си ум, който е свикнал да тича само подир суетата на земното, разтвори
душата
си, и, във вътрешната тишина, ти ще доловиш техния глас, тяхната песен.
Човек Дигни нагоре очите си и се опитай с един поглед да обгърнеш безкрайната звездна нощ, в която милиарди и милиарди светила като златни точки сияят далече над тебе... За какво ти говорят звездите?. . . Имаш ли слух да дочуеш техния глас?...
Успокой немирния си ум, който е свикнал да тича само подир суетата на земното, разтвори
душата
си, и, във вътрешната тишина, ти ще доловиш техния глас, тяхната песен.
Както радиоапарата долавя думите, речите, звуците, изпращани от хиляди и хиляди километри, така и ти ще доловиш тяхната песен, ще доловиш техните думи, отправени към тебе. В теб има същия този апарат, и даже много по-съвършен от радиоапарата. Твоята душа е този жив, съзнателен и неразрушим апарат. За какво ти говорят звездите? — Виж, милиарди златни точки трептят в безкрайните пространства, пращайки ти своя привет.
към текста >>
Твоята
душа
е този жив, съзнателен и неразрушим апарат.
. . Имаш ли слух да дочуеш техния глас?... Успокой немирния си ум, който е свикнал да тича само подир суетата на земното, разтвори душата си, и, във вътрешната тишина, ти ще доловиш техния глас, тяхната песен. Както радиоапарата долавя думите, речите, звуците, изпращани от хиляди и хиляди километри, така и ти ще доловиш тяхната песен, ще доловиш техните думи, отправени към тебе. В теб има същия този апарат, и даже много по-съвършен от радиоапарата.
Твоята
душа
е този жив, съзнателен и неразрушим апарат.
За какво ти говорят звездите? — Виж, милиарди златни точки трептят в безкрайните пространства, пращайки ти своя привет. Какво искат да ти кажат те? — — „Човече, колкото малък, слаб и нищожен да се мислиш, в тебе е положено едно зърно от вечността, пред което е безсилна всякаква смърт, всякакви житейски бури и несгоди. В теб живее безсмъртния Божи Дух, и Той не ще те остави завинаги да останеш в тъмнина.
към текста >>
Всички земни и небесни неща имат своето отражение, своето подобие в твоята
душа
и тяло“.
Какво искат да ти кажат те? — — „Човече, колкото малък, слаб и нищожен да се мислиш, в тебе е положено едно зърно от вечността, пред което е безсилна всякаква смърт, всякакви житейски бури и несгоди. В теб живее безсмъртния Божи Дух, и Той не ще те остави завинаги да останеш в тъмнина. — Той ще те изведе към светлината.“ „Какво нищожество е човекът“ — си казваш понякога ти, а не знаеш, че в тебе се съдържа цялата вселена... Ако би могъл само да проникнеш всецяло в дълбината, която се крие в тези думи! Ти си микрокосмоса на цялата вселена; ти си, в умален вид, цялата вселена. Всичко, което съществува в нея, съществува и в теб.
Всички земни и небесни неща имат своето отражение, своето подобие в твоята
душа
и тяло“.
* Човек представлява от себе си една малка вселена, един микрокосмос, в който няма абсолютно нищо, нито една резчица и точка, които, в извънмерно увеличен вид, да не се срещат и в голямата Вселена — Макрокосмоса и обратно. Обърни погледа си към атома — най-малката, химически неделима частица на всяко едно тяло. Ти ще видиш, че тя е миниатюра на цяла една слънчева система в тялото на Великия Небесен Човек — Вселената, в която буйния бяг на планетите около централното светило се сравнява само със същия бяг на електроните около централната ядка на атома. Всяка една клетка в нашето тяло съответствува на цяла една отделна вселена; артериите и вените ни — това са млечните пътища на Космоса — буйните небесни реки; а нашите органи и органни системи — представляват безкрайно по-големи системи във вселената, всяка от които се състои от хиляди и милиони слънчеви системи, със своите слънца, планети и млечни пътища. .. И — всяко едно съзвездие от нашата вселена си има своето място, своя орган, своя съответен център вътре в нашето тяло, с което то е свързано с една тайнствена връзка — връзката на симпатията, на подобието и която е проводника на неговото влияние върху нас.
към текста >>
50.
Прераждане
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
Ако бе така, това би значило, че всяка човешка
душа
се създава при своето раждане като получава наготово едни или други предразположения, едни или други качества, способности и наклонности.
Прераждане Мнозина мислят, че за пръв и последен път идат на земята; — че преди раждането си те не са съществували и след смъртта ще престанат да съществуват или пък живота им ще продължи в съвсем друг свят, без да имат възможност да посетят друг път нашата земя.
Ако бе така, това би значило, че всяка човешка
душа
се създава при своето раждане като получава наготово едни или други предразположения, едни или други качества, способности и наклонности.
Това вярване е пълно противоречие, пълно отрицание на Божествената Справедливост. Ний знаем, че едни хора се раждат с вродени престъпни наклонности, а други — с възвишен характер и високо морално съвършенство. Знаем, че някои хора се раждат идиоти, сакати, с най различни недостатъци, тъпи, със слаби умствени способности, с хилави тела и т. н., а други още от детинство проявяват гениални способности, имат здрави тела и всички други условия за добър живот. Знаем още че едни още от рождение са поставени в най-благоприятни материални условия, предмет на.най-нежни грижи, а други още от най-ранната си възраст са изложени на мизерия, изоставени, лишени от грижи.
към текста >>
Остава значи, или да приемем предсъществуването и прераждането на
душата
или да заявим заедно с героя на Достоевски: „Бога приемам, но света му не приемам“, не можейки да разберем, какво са виновни напр.
Нима Бог ще бъде тъй-несправедлив да обсипе едни с всичките си щедрости, да им даде материални и духовни условия, да ги надари със способности, с възвишен характер, а други да сътвори идиоти, престъпници, неспособни, и да ги постави в най- лоши материални и духовни условия? — Очевидно не, още повече като се вземе пред вид, че всеки един човек е длъжен да отговаря и отговаря за делата си както в тоя, така и в оня свят. Защото, какво е виновен родения с лоши наклонности човек, затова че той не може да победи със слабата си воля злото, ако той е създаден мимо неговата воля такъв? Или пък, каква е заслугата на добродетелния, на съвършения, щом добрите му качества са вложени в него от рождение? Явно е че да упрекваме Бога в такава несправедливост, която не отговаря даже и на човешките понятия за право и справедливост, е абсурд.
Остава значи, или да приемем предсъществуването и прераждането на
душата
или да заявим заедно с героя на Достоевски: „Бога приемам, но света му не приемам“, не можейки да разберем, какво са виновни напр.
малките деца, които не са познали още злото в живота, за страданията на които те са подложени. И ето, прераждането разсява напълно мъглата на видимите противоречия и дава ясен отговор на този и на всички подобни въпроси. Прераждането е наистина една велика, макар и отдавна забравена истина, която единствена може да ни докаже, че в живота съществува Божествена Справедливост. А ето що ни говори тая истина: Ние хората, не за пръв път идем на тази земя. Докато достигнем до сегашното състояние на своето развитие, ние много и много пъти сме идвали на земята, дето сме живели и работили в най различни условия, употребявайки дадената ни свобода за изграждане на нашето бъдеще и на нас самите.
към текста >>
51.
Беседите
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
Всичко това представлява един неизчерпаем източник на Мъдрост и Любов, един неизчерпаем източник за работа и градеж, който е достатъчен да нахрани глада на човешката
душа
.
Беседите Всичко, което Учителя говори в своите беседи пред по-широк или по-тесен кръг слушатели, се записва и после се издава в цели серии или отделни брошури. До сега има издадени на български десетина серии от публични беседи, някои от тях съдържащи повече от хиляда страници. Вън от това има издадени цяла редица отделни брошури и сборници с лекции от Окултната Школа на Бялото Братство.
Всичко това представлява един неизчерпаем източник на Мъдрост и Любов, един неизчерпаем източник за работа и градеж, който е достатъчен да нахрани глада на човешката
душа
.
Духовната храна, която се съдържа в беседите не може да бъде усвоена в един земен живот. За нейното усвояване е нужна дълга редица животи. Ето защо тя се струва така твърда и несмилаема за някои. Всички не са еднакво подготвени за нейното възприемане. Поради това, едни ще усвоят повече, други — по-малко, едни ще възприемат едно, други — друго.
към текста >>
52.
Ученикът
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
Тази
душа
, която е познала суетата на обикновения, егоистичен живот, която е недоволна и отвратена от нисшитe прояви на живота, издига своето съзнание към по-висши състояния и се устремява към висините на Духа да търси смисъла и ценността на живота.
Ученикът Писано е: „Искайте, и ще ви се даде, хлопайте и ще ви се отвори“ . . .
Тази
душа
, която е познала суетата на обикновения, егоистичен живот, която е недоволна и отвратена от нисшитe прояви на живота, издига своето съзнание към по-висши състояния и се устремява към висините на Духа да търси смисъла и ценността на живота.
По такъв начин тя намира пътя към Бялото Братство, както в невидимия мир, така и във видимия, при неговите представители тук, на земята. От този момент за нея за почва нов живот, който е изпълнен с един основен стремеж: изпълнение на волята Божия. Има различни степени на ученичество. Едни се намират в подготвителните стадии, други са вече близко до прага на истинското ученичество. Истинските окултни ученици, обаче, са твърде малко.
към текста >>
53.
Чистота
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
На нас е даден само вечния стремеж към нея, който ние непрестанно трябва да поддържаме в дълбочината на
душата
си, като свещения огън на древните весталки.
„Започне ли елементът на нечистотата да влиза в живота, смъртта веднага прави крачка напред: колкото повече се увеличава нечистотата, толкова, повече смъртта навлиза в живота.“ — Учителя. А тъй като чистотата не е някакъв предмет, който се добива веднъж за винаги, а е едно качество, което изисква постоянни грижи за неговото запазване, постоянна будност на съзнанието, то у човека трябва да съществува един постоянен, вечно подновяващ се стремеж към чистотата, едно непрекъснато бдение и отхвърляне на всичко нечисто, което влиза в съприкосновение с физическия и духовния му живот. Човек трябва да бъде един обилен извор на чисти чувства и мисли, който постоянно да блика и с това да отнася и не дава достъп на нечистите външни елементи. Абсолютната чистота, схващана в нейната пълнота и съвършенство, е достояние само на Бога. За нас, хората, тя трябва да бъде един постоянен, никога не загубващ се пред очите ни идеал.
На нас е даден само вечния стремеж към нея, който ние непрестанно трябва да поддържаме в дълбочината на
душата
си, като свещения огън на древните весталки.
към текста >>
54.
Медитация
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
Основната черта на медитацията, това е вдълбочаването в себе си, потърсване извора на истинския, реалния живот в глъбините на своята собствена
душа
.
Медитация Един от най-важните методи, които ученикът употребява в процеса на своята вътрешна работа за своето очистване и издигане, това е медитацията. Медитацията има различни форми, някои от които се приближават до молитвата, но обикновено медитацията е дълбоко размишление на сериозни теми засягащи духовния живот на човека.
Основната черта на медитацията, това е вдълбочаването в себе си, потърсване извора на истинския, реалния живот в глъбините на своята собствена
душа
.
Немислим е истински дълбок духовен живот, немислими са никакви реални и трайни успехи в този живот без практикуването на медитацията. Обикновения живот на човека със своите дребнави грижи, вълнения и преживявания обвива неговото съзнание с един тъмен облак от нисши мисли и чувства, който не допуска да проникнат до него лъчите на свърхсъзнанието, носещи светлината на висшия духовен живот. По такъв начин в огромната част от своето -будно състояние, човек фактически се намира в тъмнина, в спящо състояние по отношение на по-висшия духовен живот, той е сляп и глух за възвишените мисли и чувства, той е неспособен за възвишени преживявания, той не може да долови истината, която Духът му нашепва. Медитацията е именно това усилие, което човек прави за да разкъса облака на нисши преживявания, на дребнави мисли и чувства, който го е обгърнал и да издигне своето съзнание в една по-висша сфера. От силата и продължителността на усилието, което един човек прави, зависи и степента, до която ще се издигне неговото съзнание.
към текста >>
55.
Молитва
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
Нема по-свещен акт за човешката
душа
от този на прямото й обръщане и свързване с Бога, което може да се достигне и чрез молитвата.
Молитва Мнозина от съвременните интелигентни хора гледат на молитвата като на един предразсъдък т. е. като на едно средство, което не води към никаква цел. За съжаление, те донякъде са прави. Днес, за днес, молитвата, у болшинството хора, които си служат с нея, е така изродена, до такава степен е опразнена от вътрешно съдържание, че смело може да се каже — днес с молитвата, с малки изключения, се само проституира.
Нема по-свещен акт за човешката
душа
от този на прямото й обръщане и свързване с Бога, което може да се достигне и чрез молитвата.
Обаче, това, което обикновено се прави, е светотатство, а не молитва. Поради това ние виждаме, че днес молитвата е в упадък, тя е станала една фалшива монета, на която не отговаря никаква реална стойност. Не напразно, следователно, болшинството от интелигентните хора посрещат със смях този, който им заговори за молитвата. И наистина, да изговаря човек думи, които са отправени към Бога, без да съзнава и мисли върху това, без да влага някакво свое съдържание в тях, без да чувствува че той наистина е пред лицето на Бога — това не е ли наистина светотатство? Ами що представлява публичната екзалтация на някои религиозни среди, които с викове, стенания, със сълзи на очи, изкуствено извикани от хипнотизиращата сила на проповедника, призовават Бога, завладени и тласкани към това от чужда воля?
към текста >>
— Същото, — макар, може би, само с няколко думи, спонтанно и искрена излезли из дълбочината на
душата
му и отправени към Бога! Най-после, какво по красиво, по-възвишено и по естествено от безмълвното, полусъзнателно или безсъзнателна обръщане към Бога, с което изявява своето съществуване
душата
на безбожника дори и което е белег че връзката между човека и Бога не може никога да се разкъса! И тъй, молитвата е една велика сила, или, по-точно, процес, чрез който силата на Бога се влива в
душата
на човека и го прави способен на велики дела, на свръхчовешки постижения.
От друга страна, има ли поне един истински велик акт в света, който да не е предшествуван от молитва, в една или друга форма, съзнателна или несъзнателна? — He! Какво правеше сам Христос, за да свърже своето съзнание с Божието, да укрепи тази връзка и да устои на бурите, с които тъмните сили връхлитаха на него? — Той се молеше! . . . Какво прави всеки човек, даже и пред най-малката победа в своя духовен живот?
— Същото, — макар, може би, само с няколко думи, спонтанно и искрена излезли из дълбочината на
душата
му и отправени към Бога! Най-после, какво по красиво, по-възвишено и по естествено от безмълвното, полусъзнателно или безсъзнателна обръщане към Бога, с което изявява своето съществуване
душата
на безбожника дори и което е белег че връзката между човека и Бога не може никога да се разкъса! И тъй, молитвата е една велика сила, или, по-точно, процес, чрез който силата на Бога се влива в
душата
на човека и го прави способен на велики дела, на свръхчовешки постижения.
към текста >>
56.
Силата на вярата
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
— Не! Но човек се съмнява в тяхната истинност само затова, защото той още не се е научил да иска с всичката сила на своята
душа
, да иска разумно и да вярва, че това, което той иска, ще му се даде! Ето защо, този, който иска да успее, той трябва да бъде въоръжен с вяpa, с непоколебима вяpa, той не трябва да допуска никакво съмнение в
душата
си и тогава пътят към реализирането на неговите идеали ще бъде отворен! Той ще стане господар на действителността!
Хиляди неща, които ни се струват невъзможни, са такива и ще бъдат такива само до тогава, докато имаме слаба вяpa, докато не се научим да работим със закона на вярата. Хиляди пречки, които са поставяли като че ли непреодолими прегради пред човека със слаба вяра, са се стопявали като прах пред напора на този, който вярва. Невъзможното става възможно, бляновете стават действителност, това което ни се струва далечно и странно, като че ли в приказка, идва и застава пред самите нас, покорявайки се на магическата сила на вярата. Вътре в границите на Божествените закони, няма нищо невъзможно за човека, който поиска да го достигне и има вярата да настоява върху това си искане. — „Искайте, и ще ви се даде! Хлопайте, и ще ви се отвори!“ — казва Христос Нима е възможно това да бъде само празни думи?
— Не! Но човек се съмнява в тяхната истинност само затова, защото той още не се е научил да иска с всичката сила на своята
душа
, да иска разумно и да вярва, че това, което той иска, ще му се даде! Ето защо, този, който иска да успее, той трябва да бъде въоръжен с вяpa, с непоколебима вяpa, той не трябва да допуска никакво съмнение в
душата
си и тогава пътят към реализирането на неговите идеали ще бъде отворен! Той ще стане господар на действителността!
към текста >>
57.
Към природата!
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
И обратно, възвръщането към, Бога, съзнателното възстановяване на връзката между човешката
душа
и Него, е първата и най-важна стъпка, която води към пълно и всестранно възвръщане в лоното на, природата! Но могат ли съвременните скептически и критически настроени хора, готови всякога да критикуват всичко, което техния ум не може побере, — могат ли те да се възвърнат към Бога, преди да поставят на мястото му чрезмерно развилия се за сметка на интуицията и сърцето интелект?
Да се възвърнем към природата! — Това значи да се възвърнем преди всичко към Бога — да възстановим единството, хармонията между нас, като съставни части на Божествения Организъм, да възстановим връзката си с Първопричината на живота! . . Преди човек да се възвърне към природата в лицето на нейните външни форми — слънце, въздух, естествена храна и питие и т. н., той трябва да направи това, което е хиляди пъти по-важно: да се възвърне към нейния източник — Бога, да установи съзнателна връзка между себе си и него! Без това предварително условие, всяко друго „възвръщане“ към природата би било ефемерно, повърхностно и недостатъчно да излекува болките на човечеството. Без него, каквото и да прави, човек ще си остане откъснат лист от дървото на живота и никъде нема да намери здрава упора за себе си. Явно е, следователно, че всяко възвръщане към природата, без възвръщане към Бога е една кратковременна илюзия, която не може да трае дълго и чийто край ще донесе нови разочарования за човека.
И обратно, възвръщането към, Бога, съзнателното възстановяване на връзката между човешката
душа
и Него, е първата и най-важна стъпка, която води към пълно и всестранно възвръщане в лоното на, природата! Но могат ли съвременните скептически и критически настроени хора, готови всякога да критикуват всичко, което техния ум не може побере, — могат ли те да се възвърнат към Бога, преди да поставят на мястото му чрезмерно развилия се за сметка на интуицията и сърцето интелект?
— Естествено, — не! Защото сегашното чрезмерно развитие на ума за сметка на сърцето, на интелектуалните способности за сметка на моралните, е това голямо отклонение от природата, от естествения хармоничен развой на индивида, което прави хората слепи за духовния свят, за дълбоките истини на живота, за Бога . . . Следователно, човек трябва да смири гордостта на прекомерно, неестествено развилия се интелект, да култивира в себе си интуицията, вслушвайки се в гласа на сърцето си, което ще го заведе при Бога! .... С това човек вече става неделима част от Божествения Организъм на живота, той се свързва здраво с Цялото и Цялото се свързва с него, заживява с неговия живот и вече никакви бури и катастрофи не могат да го откъснат от там; — нищо не може да наруши покоя му, защото той е жива и неразделна част от дървото на живота.
към текста >>
58.
Съдържание
 
- Георги Радев (1900–1940)
Съдържание Съдържание Предговор Животъ за Цѣлото Основни принципи на мировата държава Държава въ държава Двата принципа Търпението — първо стѫпало на Любовьта Божествени и човѣшки идеи Четиритѣ учения Фарисей и митаръ Богъ на живитѣ Двата велики закона Мисли! Човѣшката
душа
Пробуждане на съзнанието.
Съдържание Съдържание Предговор Животъ за Цѣлото Основни принципи на мировата държава Държава въ държава Двата принципа Търпението — първо стѫпало на Любовьта Божествени и човѣшки идеи Четиритѣ учения Фарисей и митаръ Богъ на живитѣ Двата велики закона Мисли! Човѣшката
душа
Пробуждане на съзнанието.
Новиятъ човѣкъ Новораждане Великиятъ човѣкъ Ключъ на живота Има ли безработица въ Природата? Човѣшки и божествени договори Какъ се влиза въ училището на Природата Приложения Четирите съвета Ретроспективен подбор на идеята за духовно обновление върху резюмираният подбор от Словото на Учителя, на Георги Радев
към текста >>
59.
Предговор
 
- Георги Радев (1900–1940)
Надяваме се всеки да се научи на различаване в правилния за развитието и еволюцията на своята
душа
и цялото човечество избор.
Нашата планета Земя, според Учителя, принадлежи към семейството на Светещите планети. Предстои ни да проявим пълноценно Целокупния живот и да просветнем. Както знаем от Словото, първата стъпка в духовния път е научаване законите на РАЗЛИЧАВАНЕТО. Считаме, че с голяма част от методите на миналото не може да се върви напред в бъдещето. Поради това, най-първо бихме искали да изясним, да осветим следните, основно влияещи върху човешкия живот и среда – два пътя и процеса, характерни за нашия свят: По-горе споделените заключения и разяснения са с цел създаване на подтик в по-скоро органична, еволюционна посока, а не в механична, в по-скоро пътя на ученика, а не в пътя на инволюцията и грехопадението.
Надяваме се всеки да се научи на различаване в правилния за развитието и еволюцията на своята
душа
и цялото човечество избор.
Съединението в Любовта, Мъдростта и Истината правят силата. Александър Станчин август. 2012 г.
към текста >>
60.
Търпението — първо стѫпало на Любовьта
 
- Георги Радев (1900–1940)
Търпение се изисква днесъ отъ всички пробудени хора! Като
душа
човѣкъ има велико предназначение на земята.
Въ този смисълъ всички велики, гениални хора съ били все сиромаси. Де се роди Христосъ, напримѣръ? Въ златна люлка и въ царски палатъ ли? Гениалниятъ човѣкъ не се нуждае ни отъ златни люлки, ни отъ царски палати. Златната люлка, царскиятъ палатъ — това е неговиятъ мощенъ духъ, неговото будно съзнание.
Търпение се изисква днесъ отъ всички пробудени хора! Като
душа
човѣкъ има велико предназначение на земята.
Но за да се подготви да изпълни това си предназначение, трѣбва да придобие търпение! Само чрезъ търпението човѣкъ познава вѣчното въ живота, великото, което остава неизмѣнно всрѣдъ всички промѣни. Въ наши дни, когато свѣтътъ страда отъ толкова бедствия, когато хората сѫ обхванати отъ единъ духъ на безпокойство и страхъ отъ живота, когато тѣ сѫ разпокъсани отъ какви ли не вражди, човѣкъ повече отъ всѣкога трѣбва да има търпение. Търпение — да дочака хората да изпитатъ до край всички свои теории, всички свои вѣрвания, всички свои системи, всички методи, всички примамливи пътеки. Търпение, за да долови, всрѣдъ тази привидна, външна разпокѫсаностъ на нѣщата и явленията, онази вѫтрешна цѣлокупностъ, въ която сѫ свързани всички прояви на живота. Три думи сѫ само въ състояние да изразятъ тази цѣлокупностъ.
към текста >>
61.
Божествени и човѣшки идеи
 
- Георги Радев (1900–1940)
Тѣ ще бѫдатъ родени отъ
душата
на този народъ.
Държавата, обаче, не е едно малцинство. Държавата е изразъ на единъ народъ. Тя е форма, въ която животътъ и съзнанието на този народъ функциониратъ и се проявяватъ. Истинската държава трѣбва да бѫде изразъ на цѣлокупното съзнание на единъ народъ. И тогава формитѣ на държавенъ животъ, въ които туй цѣлокупно съзнание се излива, ще бѫдатъ живи, пластични, способни за прогресъ и развитие.
Тѣ ще бѫдатъ родени отъ
душата
на този народъ.
Едно трѣбва да се помни — въ цѣлокупното съзнание на единъ народъ, а не въ временнитѣ форми, които могатъ да бѫдатъ копирани и отвънъ, функциониратъ и се стремятъ къмъ проява ония първични божествени идеи, които организиратъ отвжтре неговото битие. И само ония държавници сѫ мѫдри, само ония държавници сѫ истински служители на своя народъ, които се вслушватъ не въ частнитѣ интереси на отдѣлни съсловия, организации и институти, а въ говора на цѣлокупното народно съзнание.
към текста >>
62.
Четиритѣ учения
 
- Георги Радев (1900–1940)
И защото тѣзи четири течения иматъ дълбоки психологичня корени въ
душата
на човѣка, чийто животъ се развива за сега въ този кръгъ, затова така упорито господствуватъ тѣ — непрестанно трансформирайки се — и въ обществения животъ.
Ние нѣма да разглеждаме оня сложенъ процесъ на трансформиране религиозната и политическа енергия въ разнитѣ епохи и при разнитѣ режими, нито ще обрисуваме психологичните форми, въ които тя се излива въ разнитѣ сфери на живота. Ние имаме за целъ само да отбележимъ четиритѣ кардинални точки отъ този кръгъ на превръщенията и ги нарекохме, за да бъдемъ по-конкретни и по-разбрани, съ имена взети отъ социалната сфера, клерикализъмъ, милитаризъмъ, капитализъмъ, социализъмъ. Тѣ, обаче, не съ само четири социални явления, тѣ не съ само четири идеологии, четири религии, четири школи, презъ коиго е минало чоаѣчеството. Тѣ съ и четири общи психологични форми, които действуватъ въ съзнанието на отдѣлния човѣкъ. Човѣкъ дори въ течение на 24 часа, е ту „клерикалъ“, ту „милитаристъ“, ту „капиталистъ“ и „буржуа“, ту „социалистъ“.
И защото тѣзи четири течения иматъ дълбоки психологичня корени въ
душата
на човѣка, чийто животъ се развива за сега въ този кръгъ, затова така упорито господствуватъ тѣ — непрестанно трансформирайки се — и въ обществения животъ.
Ала източникътъ имъ въ душата на човѣка е още по-дълбокъ — той се крие въ първоизвора на космичнитѣ сили. Така, въ свѣта на отраженията, клерикализъмътъ съответствува на любовьта, милитаризъмътъ — на мъдростъта, капитализъмътъ — на истината, а социализъмътъ — на правдата. Клерикализъмътъ е изопачена форма на любовьта, милитаризъмътъ е изопачена форма на мъдростъта, капитализъмътъ е изопачена форма на истината, а социализъмътъ — изопачена форма на правдата. Въ всички тия учения се прилага насилието, принудата, убийството. Тѣ всички, въ края на краищата, си служатъ съ едни и същи срѣдства и методи.
към текста >>
Ала източникътъ имъ въ
душата
на човѣка е още по-дълбокъ — той се крие въ първоизвора на космичнитѣ сили.
Ние имаме за целъ само да отбележимъ четиритѣ кардинални точки отъ този кръгъ на превръщенията и ги нарекохме, за да бъдемъ по-конкретни и по-разбрани, съ имена взети отъ социалната сфера, клерикализъмъ, милитаризъмъ, капитализъмъ, социализъмъ. Тѣ, обаче, не съ само четири социални явления, тѣ не съ само четири идеологии, четири религии, четири школи, презъ коиго е минало чоаѣчеството. Тѣ съ и четири общи психологични форми, които действуватъ въ съзнанието на отдѣлния човѣкъ. Човѣкъ дори въ течение на 24 часа, е ту „клерикалъ“, ту „милитаристъ“, ту „капиталистъ“ и „буржуа“, ту „социалистъ“. И защото тѣзи четири течения иматъ дълбоки психологичня корени въ душата на човѣка, чийто животъ се развива за сега въ този кръгъ, затова така упорито господствуватъ тѣ — непрестанно трансформирайки се — и въ обществения животъ.
Ала източникътъ имъ въ
душата
на човѣка е още по-дълбокъ — той се крие въ първоизвора на космичнитѣ сили.
Така, въ свѣта на отраженията, клерикализъмътъ съответствува на любовьта, милитаризъмътъ — на мъдростъта, капитализъмътъ — на истината, а социализъмътъ — на правдата. Клерикализъмътъ е изопачена форма на любовьта, милитаризъмътъ е изопачена форма на мъдростъта, капитализъмътъ е изопачена форма на истината, а социализъмътъ — изопачена форма на правдата. Въ всички тия учения се прилага насилието, принудата, убийството. Тѣ всички, въ края на краищата, си служатъ съ едни и същи срѣдства и методи. Фатално свързани съ омагъосания кръгъ, който се върти отъ слугитѣ на „княза на този свѣтъ“, тѣ водятъ до едни и същи резултати — борби, насилия, неправди, разрушения.
към текста >>
Бѣлата раса не изразява още стремежитѣ на
душата
.
Постъпва ли по човѣшки, човѣкъ непременно ще се прояви или като клерикалъ, или като милитаристъ, или като капиталистъ, или като социалистъ. Но ако постъпва по божествения законъ, той не може да бъде клерикалъ, той ще бъде човѣкъ на любовьта, който се интересува отъ живота въ всичкитѣ му прояви; той не може да бъде милитаристъ, а ще бъде човѣкъ на мъдростъта и ще се интересува отъ знанието и силата; той не може да бъде капиталистъ, а ще бъде човѣкъ на истината и ще работи за свободата на всички същества — той нѣма да търси само материално богатство, което е преходно, а ще търси реалното богатство на истината, което истински строи, създава нѣщата; най-после той нѣма да бъде и социалистъ, а ще бъде човѣкъ на правдата. Истинскиятъ човѣкъ е човѣкъ на любовьта, която ражда живота; на мъдростъта, която ражда знанието; на истината, която ражда свободата и опредѣля посоката, къмъ която първитѣ два принципа се движатъ; най- сетне, истинскиятъ човѣкъ е човѣкъ на правдата, която показва крайния предѣлъ на това, което можемъ да осъществимъ тукъ на земята. Този истински човѣкъ е идеалъ на бъдещата култура, която ще се изгради отъ една нова раса. Защото днешната бѣла раса не е въ състояние да разбере и приложи Любовьта въ нейната пълнота.
Бѣлата раса не изразява още стремежитѣ на
душата
.
Тя не е още раса на любовьта. Въ нея преобладава низшия, обективенъ умъ, и отчасти — висшиятъ разумъ. Насилието и разрушението съ още твърде силни у нея, и затова тя изопачи Христовото учение. Съвременнитѣ хора не съ още съединени съ нишкитѣ на Любовьта. Тѣ съ съединени само посрѣдствомъ своитѣ чувства.
към текста >>
Тази истина ще залегне въ
душата
на бѫдещето човѣчество, което ще разкѫса омагъосания кржгъ на четиритѣ надживяни учения.
Но тѣ все още не могатъ да разбератъ, каква е същината на великата Божия Любовъ, която едничка може да осмисли живота. Тѣ още не могатъ да си представятъ, каква е тази любовъ, въ която нѣма абсолютно никаква користъ, която нѣма никакъвъ личенъ обектъ. Тѣ не сѫ въ състояние да схванатъ, че безкористието е онази връзка, която подържа живота на цѣлото битие. За сега, при тази степенъ на развитие, на която земното човѣчество се намира, то не познава тази вързка въ всичката ѝ дълбочина и сила. Ала Любовьта действува, и тя постоянно утвърждава човѣка въ истината, че Богъ проявява Любовьта си къмъ всички сѫщества, безъ да очаква нѣщо отъ тѣхъ.
Тази истина ще залегне въ
душата
на бѫдещето човѣчество, което ще разкѫса омагъосания кржгъ на четиритѣ надживяни учения.
към текста >>
63.
Фарисей и митаръ
 
- Георги Радев (1900–1940)
Когато срещнемъ нѣкои хора, които стоятъ, да кажемъ по-долу отъ насъ, споредъ Христовото учение, не бива да ги осъждаме въ своята
душа
, а да извлѣчемъ урокъ, да намѣримъ причинитѣ, които съ ги довели до това положение, и ако има нѣщо отъ тѣхъ въ насъ, да го изкоренимъ.
Какво лошо има въ неговата молитва? У фарисея се забелязва една философия, която е отживѣла своя вѣкъ. Това е философията на човѣкъ, който живѣе само съ миналото, а пренебрѣгва настоящето и бъдещето, човѣкъ който се е влюбилъ като мома или момъкъ въ своя портретъ, и където ходи, само него вижда. Смѣшно е когато човѣкъ се влюби въ своя образъ! Фарисеятъ се обръща къмъ Бога, не да му помогне да изглади нѣкои грапавини отъ своя характеръ — ни най-малко — той само благодари, че не билъ като другитѣ хора: хулителъ, обирникъ, убийца, прелюбодеецъ. Именно, като книжникъ и философъ, той трѣбва да се спре върху причинитѣ, които пораждатъ хулителството, обирничеството, убийството, прелюбодейството.
Когато срещнемъ нѣкои хора, които стоятъ, да кажемъ по-долу отъ насъ, споредъ Христовото учение, не бива да ги осъждаме въ своята
душа
, а да извлѣчемъ урокъ, да намѣримъ причинитѣ, които съ ги довели до това положение, и ако има нѣщо отъ тѣхъ въ насъ, да го изкоренимъ.
Защото онзи, който е положилъ великитѣ закони въ живота, казва: „не съдете, да не бъдете съдени“. Въ тия думи има дълбокъ смисълъ, и който ги е проумѣлъ, се е домогналъ до великия законъ на човѣшкото благо. Съвременнитѣ зоолози изучаватъ животнитѣ и съ дали на свѣта много ценни работи, но никой още не е проучилъ дълбокитѣ причини, които създаватъ голѣмото разнообразие въ животинския свѣтъ. Така, защо напримѣръ нѣкои животни иматъ рога, а други не; защо нѣкои се влѣкатъ, а други ходятъ на четири крака; защо нѣкои ядатъ месо, а други пасатъ трева; защо съ лишени отъ човѣшка интелигентностъ. А за това има дълбоки и основни причини, то не е така произволно, както може нѣкой да помисли.
към текста >>
Когато фарисеятъ се молѣше, Христосъ го гледаше и му казваше: „Твоята
душа
е размътена, твоитѣ праотци не съ живѣли такъвъ чистъ животъ, както ти си въобразявашъ.
Цѣлата съвременна цивилизация почива върху възгледитѣ на фарисея —тя е фарисейска цивилизация. Тази цивилизация, дето хората се различаватъ по форма, по външностъ, по етикеция, се е родила въ далечното минало на Египетъ, Индия, Вавилонъ, Китай, Персия, Иудея, Гърция, Римъ. Тя е днесъ въ Европа облѣчена въ красива христианска мантия. Не казвамъ, че въ своитѣ основи тя е нѣщо лошо, но казвамъ, че формата всѣкога трѣбва да има въ себе си известно съдържание. Иначе формата си остава една проста черупка, въ която могатъ да живѣятъ само паразити.
Когато фарисеятъ се молѣше, Христосъ го гледаше и му казваше: „Твоята
душа
е размътена, твоитѣ праотци не съ живѣли такъвъ чистъ животъ, както ти си въобразявашъ.
Ти мислишъ, че не си като другитѣ хора, но въ миналото си билъ като тѣхъ, па и сега не си много далечъ отъ тѣхния уровенъ“. Както и да изтълкуваме този фактъ, дали споредъ учението на индускитѣ философи за превъплътяването, или споредъ учението на египетскитѣ мъдреци за трансмигрирането, или споредъ учението на кабалиститѣ и окултиститѣ за еманирането (изтичането и усъвършенствуването на духа), или споредъ съвременното учение за наследственостъта — безразлично е. Тия учения и теории съ само помагала за насъ, да си уяснимъ нѣкои нѣща по-добре, да ни станатъ явленията на човѣшкия животъ по-ясни и по-разбираеми. Обаче, принципътъ, лежашъ въ основата на всички нѣща, си остава всѣкога единъ и същъ, по който начинъ и да обясняваме и тълкуваме неговитѣ прояви. Великиятъ законъ за причинитѣ и следствията, за деянията и възмездията, никога не казва лъжа, той всѣкога говори абсолютната истина.
към текста >>
И понеже нѣма смирение въ твоята
душа
, твоята молитва не може да бѫде приета, и ти не може да бѫдешъ оправданъ.
Защото Богъ има друго мѣрило, което ви липсва. Той изисква пълна чистота въ всѣко отношение. Мнозина отъ тази фамилия не сѫ живѣли тъй, както е било угодно на истинския Богъ, чиято воля азъ изпълнявамъ“. Та затова се обръща къмъ фарисея и му казва: „Ти и себе си лъжешъ, и хората, и Бога. Много отъ твоитѣ праотци сѫ вършили престжпления, и затова ти нѣмашъ право да казвашъ: азъ не съмъ като тия.
И понеже нѣма смирение въ твоята
душа
, твоята молитва не може да бѫде приета, и ти не може да бѫдешъ оправданъ.
Вие фарисеитѣ сте изопачили Божия Законъ, като сте турили лицемѣрието отгоре му за покривало. Престанете да се представяте за такива, каквито не сте, понеже Богъ не е човѣкъ, който може да се лъже отъ външния видъ. Той гледа на вашето сърдце и споредъ него ви оценява“. Сега да се обърна къмъ другия типъ — къмъ митаря. Имате човѣкъ съ срѣденъ ръстъ, въздебеличъкъ; крака възкѫси, рѫце дебели, пръсти сѫщо въздебели и заострени, лице валчесто; стомашна система прекрасно развита — обича да похапнува повечко и да попийнува.
към текста >>
64.
Богъ на живитѣ
 
- Георги Радев (1900–1940)
Въ това единство човѣкъ ще затрепти въ своята първична сѫщина — като жива
душа
.
. . . “ хиляди вѣрвания! Въпросътъ за „св. Троица“ е толкова труденъ, че едва следъ милиони години човѣкъ ще започне да го проучава. Живиятъ човѣкъ вѣрва въ Бога на Любовьта, който живѣе въ душитѣ, и у когото душитѣ живѣятъ — въ Бога на Любовьта, въ когото всички сѫ едно. Това единство искатъ ония, които сѫ пробудени, да оживѣе въ съзнанието на всички, и тогава ще отпаднатъ ония изкуствени и преходни дѣлежи между хората.
Въ това единство човѣкъ ще затрепти въ своята първична сѫщина — като жива
душа
.
„Богъ не е Богъ на мъртвитѣ, но на живитѣ“.
към текста >>
65.
Двата велики закона
 
- Георги Радев (1900–1940)
Въ всѣки индивидъ, въ всѣка
душа
трѣбва да има тоя мощенъ стремежъ — да бъде разумна.
Ето защо, всѣки индивидъ е отговоренъ за своитѣ дѣла, все едно дали той съзнава и признава това или не. Всички индивиди образуватъ единъ великъ организъмъ, организъма на великия, космиченъ Човѣкъ. Въ този космиченъ Човѣкъ нищо не умира, но всичко се измѣня: въ него има едно непрекъснато, математично движение на живитѣ величини, които го съставятъ. Той, именно, се грижи за всички същества, които образуватъ неговия организъмъ и съхранява законитѣ на Цѣлото. Следователно, при тѣзи условия, при които живѣемъ, благото на единъ народъ, на едно общество зависи отъ индивидитѣ, които го съставятъ.
Въ всѣки индивидъ, въ всѣка
душа
трѣбва да има тоя мощенъ стремежъ — да бъде разумна.
Една отъ най-важнитѣ и мъчни задачи въ свѣта е да създаде човѣкъ своя индивидуаленъ животъ. Създаде ли се разумния човѣкъ, тогава домътъ, обществото, човѣчеството лесно могатъ да се създадатъ. Съвременнитѣ хора искатъ да преустроятъ първомъ човѣчеството, после обществото, дома и най-после човѣка. Очевидно, този пътъ е нелогиченъ, неправиленъ. И не е ли ясно: вземете видни музиканти, които владатъ своето изкуство и образувайте оркестъръ — въ най-скоро време тѣ ще ви дадатъ прекрасно изпълнение.
към текста >>
А поправянето на индивидуалния животъ е лично дѣло на всѣка
душа
.
Тѣ, които познаватъ великитѣ закони на цѣлокупния животъ, не само както той се проявява тукъ, на нашата земя, знаятъ, че човѣчеството не се оправя съ плошаденъ шумъ и голи приказки. Тѣ винаги съ твърдѣли, че всѣка единица трѣбва да разбере законитѣ на частъта и Цѣлото. Да разбере, че индивидуалниятъ животъ не е независимъ отъ живота на колективното и че следователно, не е все едно какъ човѣкъ проявява своя животъ, който едничко може да владѣе. Човѣкъ представя едно срѣдоточие на животъ, единъ възелъ, и вмѣсто да схване своитѣ задачи като отдѣлно срѣдоточие въ Цѣлото, той напуща своя центъръ и тръгва по измамни пътища да оправя другитѣ. И само вдига шумъ! Следователно, ако ние не разбираме законитѣ на разумния животъ, които регулиратъ Цѣлото, не ще можемъ да поправимъ и своя животъ.
А поправянето на индивидуалния животъ е лично дѣло на всѣка
душа
.
Нѣкои очакватъ да дойде нѣкой да ги спаси. Други твърдятъ, че тия, които били на земята още не съ спасени, но ония, които били въ „онзи свѣтъ“, били спасени. Запитала овцата: „де ми съ децата, де съ моитѣ агънца? “ „На оня свѣтъ съ, много съ добре тамъ“. Да, въ „онзи свѣтъ“ — натъпкани въ нѣчии черва.
към текста >>
66.
Човѣшката душа
 
- Георги Радев (1900–1940)
Човѣшката
душа
Животътъ на земята е подложенъ на едно постоянно ограничение.
Човѣшката
душа
Животътъ на земята е подложенъ на едно постоянно ограничение.
Човѣкъ е всячески обвързанъ отъ оня порядъкъ, който сега сѫществува на земята. Цѣлото естество на човѣка чувствува това ограничение — и тѣлото му, и сърдцето му, и умътъ му, и волята му. Дори висшитѣ, безсмъртни начала у човѣка — неговата душа и неговиятъ духъ — дотолкова сѫ ограничени въ проявитѣ си на земята, че за повечето хора тѣ дори не съществуватъ като нѣщо реално. И действително, това за повечето хора е така — божественото у тѣхъ, душата, е въ спящо състояние и само отъ време на време се пробужда, като единъ дълбокъ вѫтрешенъ потикъ, който действува периодически. Би могло да се каже, че сърдцето на човѣка, въ земния животъ, не живѣе, а робува, че умътъ му сѫщо не живѣе, а слугува.
към текста >>
Дори висшитѣ, безсмъртни начала у човѣка — неговата
душа
и неговиятъ духъ — дотолкова сѫ ограничени въ проявитѣ си на земята, че за повечето хора тѣ дори не съществуватъ като нѣщо реално.
Човѣшката душа Животътъ на земята е подложенъ на едно постоянно ограничение. Човѣкъ е всячески обвързанъ отъ оня порядъкъ, който сега сѫществува на земята. Цѣлото естество на човѣка чувствува това ограничение — и тѣлото му, и сърдцето му, и умътъ му, и волята му.
Дори висшитѣ, безсмъртни начала у човѣка — неговата
душа
и неговиятъ духъ — дотолкова сѫ ограничени въ проявитѣ си на земята, че за повечето хора тѣ дори не съществуватъ като нѣщо реално.
И действително, това за повечето хора е така — божественото у тѣхъ, душата, е въ спящо състояние и само отъ време на време се пробужда, като единъ дълбокъ вѫтрешенъ потикъ, който действува периодически. Би могло да се каже, че сърдцето на човѣка, въ земния животъ, не живѣе, а робува, че умътъ му сѫщо не живѣе, а слугува. Свободниятъ животъ на сърдцето, ума, душата и духа — това именно е „загубениятъ рай“. Защото подъ рай или небе, въ окултенъ смисълъ на думата, се подразбира свѣта на човѣшкото сърдце, умъ, душа и духъ — свѣтъ, криещъ въ себе си всички възможности за свободно и всестранно развитие на човѣка. Подъ „небе“, следователно, се разбира разумниятъ свѣтъ, въ който царува законътъ на Любовьта въ всичката му пълнота и сила.
към текста >>
И действително, това за повечето хора е така — божественото у тѣхъ,
душата
, е въ спящо състояние и само отъ време на време се пробужда, като единъ дълбокъ вѫтрешенъ потикъ, който действува периодически.
Човѣшката душа Животътъ на земята е подложенъ на едно постоянно ограничение. Човѣкъ е всячески обвързанъ отъ оня порядъкъ, който сега сѫществува на земята. Цѣлото естество на човѣка чувствува това ограничение — и тѣлото му, и сърдцето му, и умътъ му, и волята му. Дори висшитѣ, безсмъртни начала у човѣка — неговата душа и неговиятъ духъ — дотолкова сѫ ограничени въ проявитѣ си на земята, че за повечето хора тѣ дори не съществуватъ като нѣщо реално.
И действително, това за повечето хора е така — божественото у тѣхъ,
душата
, е въ спящо състояние и само отъ време на време се пробужда, като единъ дълбокъ вѫтрешенъ потикъ, който действува периодически.
Би могло да се каже, че сърдцето на човѣка, въ земния животъ, не живѣе, а робува, че умътъ му сѫщо не живѣе, а слугува. Свободниятъ животъ на сърдцето, ума, душата и духа — това именно е „загубениятъ рай“. Защото подъ рай или небе, въ окултенъ смисълъ на думата, се подразбира свѣта на човѣшкото сърдце, умъ, душа и духъ — свѣтъ, криещъ въ себе си всички възможности за свободно и всестранно развитие на човѣка. Подъ „небе“, следователно, се разбира разумниятъ свѣтъ, въ който царува законътъ на Любовьта въ всичката му пълнота и сила. А Любовьта е първичното начало, отъ което всичко произтича.
към текста >>
Свободниятъ животъ на сърдцето, ума,
душата
и духа — това именно е „загубениятъ рай“.
Човѣкъ е всячески обвързанъ отъ оня порядъкъ, който сега сѫществува на земята. Цѣлото естество на човѣка чувствува това ограничение — и тѣлото му, и сърдцето му, и умътъ му, и волята му. Дори висшитѣ, безсмъртни начала у човѣка — неговата душа и неговиятъ духъ — дотолкова сѫ ограничени въ проявитѣ си на земята, че за повечето хора тѣ дори не съществуватъ като нѣщо реално. И действително, това за повечето хора е така — божественото у тѣхъ, душата, е въ спящо състояние и само отъ време на време се пробужда, като единъ дълбокъ вѫтрешенъ потикъ, който действува периодически. Би могло да се каже, че сърдцето на човѣка, въ земния животъ, не живѣе, а робува, че умътъ му сѫщо не живѣе, а слугува.
Свободниятъ животъ на сърдцето, ума,
душата
и духа — това именно е „загубениятъ рай“.
Защото подъ рай или небе, въ окултенъ смисълъ на думата, се подразбира свѣта на човѣшкото сърдце, умъ, душа и духъ — свѣтъ, криещъ въ себе си всички възможности за свободно и всестранно развитие на човѣка. Подъ „небе“, следователно, се разбира разумниятъ свѣтъ, въ който царува законътъ на Любовьта въ всичката му пълнота и сила. А Любовьта е първичното начало, отъ което всичко произтича. Тя е съществувала преди да започне своето съществувание каквото да било въ свѣта — тя е съществувала преди всичко! Земята, въ окултенъ смисълъ на думата, е мѣсто, въ което Любовьта още не царува. Ето защо, тя е мѣсто на безредие, безначалие, егоизъмъ, дѣлежи и нескончаеми борби.
към текста >>
Защото подъ рай или небе, въ окултенъ смисълъ на думата, се подразбира свѣта на човѣшкото сърдце, умъ,
душа
и духъ — свѣтъ, криещъ въ себе си всички възможности за свободно и всестранно развитие на човѣка.
Цѣлото естество на човѣка чувствува това ограничение — и тѣлото му, и сърдцето му, и умътъ му, и волята му. Дори висшитѣ, безсмъртни начала у човѣка — неговата душа и неговиятъ духъ — дотолкова сѫ ограничени въ проявитѣ си на земята, че за повечето хора тѣ дори не съществуватъ като нѣщо реално. И действително, това за повечето хора е така — божественото у тѣхъ, душата, е въ спящо състояние и само отъ време на време се пробужда, като единъ дълбокъ вѫтрешенъ потикъ, който действува периодически. Би могло да се каже, че сърдцето на човѣка, въ земния животъ, не живѣе, а робува, че умътъ му сѫщо не живѣе, а слугува. Свободниятъ животъ на сърдцето, ума, душата и духа — това именно е „загубениятъ рай“.
Защото подъ рай или небе, въ окултенъ смисълъ на думата, се подразбира свѣта на човѣшкото сърдце, умъ,
душа
и духъ — свѣтъ, криещъ въ себе си всички възможности за свободно и всестранно развитие на човѣка.
Подъ „небе“, следователно, се разбира разумниятъ свѣтъ, въ който царува законътъ на Любовьта въ всичката му пълнота и сила. А Любовьта е първичното начало, отъ което всичко произтича. Тя е съществувала преди да започне своето съществувание каквото да било въ свѣта — тя е съществувала преди всичко! Земята, въ окултенъ смисълъ на думата, е мѣсто, въ което Любовьта още не царува. Ето защо, тя е мѣсто на безредие, безначалие, егоизъмъ, дѣлежи и нескончаеми борби. Въ този смисълъ на думата, тя е мѣсто на „безбожие“.
към текста >>
А онова начало у човѣка, което едничко може да познае Бога като Любовъ, въ нейната космична сѫщина, е
душата
.
Въ този смисълъ на думата, тя е мѣсто на „безбожие“. Защото, вънъ отъ Любовьта, Богъ остава непонятенъ за човѣка. Може да се говори за Него, може да се създаватъ религии и религиозни култове въ Негово име, може да се разисква за Неговата сѫщина, „атрибути“ и т. н. — всичко това, обаче, е безпредметно вънъ отъ Любовьта. Човѣкъ не може да познае Бога вънъ отъ Любовьта.
А онова начало у човѣка, което едничко може да познае Бога като Любовъ, въ нейната космична сѫщина, е
душата
.
Не сърдцето, не и умътъ — тѣ могатъ да иматъ само ограничени, частични познания за Бога. И когато се говори, че Богъ живѣе въ човѣка, подразбира се неговата душа. Обиталището на Бога не е човѣшкото сърдце, нито човѣшкиятъ умъ, а човѣшката душа. Истинската идея за Бога е идеята за Любовьта, която живѣе въ човѣшката душа. Тази идея не е „фамилиарно близка“, както у религиознитѣ хора, които сѫ хора предимно на сърдцето, не е и отвлѣчена, както у хората на ума.
към текста >>
И когато се говори, че Богъ живѣе въ човѣка, подразбира се неговата
душа
.
Може да се говори за Него, може да се създаватъ религии и религиозни култове въ Негово име, може да се разисква за Неговата сѫщина, „атрибути“ и т. н. — всичко това, обаче, е безпредметно вънъ отъ Любовьта. Човѣкъ не може да познае Бога вънъ отъ Любовьта. А онова начало у човѣка, което едничко може да познае Бога като Любовъ, въ нейната космична сѫщина, е душата. Не сърдцето, не и умътъ — тѣ могатъ да иматъ само ограничени, частични познания за Бога.
И когато се говори, че Богъ живѣе въ човѣка, подразбира се неговата
душа
.
Обиталището на Бога не е човѣшкото сърдце, нито човѣшкиятъ умъ, а човѣшката душа. Истинската идея за Бога е идеята за Любовьта, която живѣе въ човѣшката душа. Тази идея не е „фамилиарно близка“, както у религиознитѣ хора, които сѫ хора предимно на сърдцето, не е и отвлѣчена, както у хората на ума. Това е една свещена, жива идея, която образува онова първично ядро, около което се движи живота на душата. И за да се пробуди висшиятъ животъ на Любовьта у човѣка, трѣбва да се пробуди преди всичко неговата душа.
към текста >>
Обиталището на Бога не е човѣшкото сърдце, нито човѣшкиятъ умъ, а човѣшката
душа
.
— всичко това, обаче, е безпредметно вънъ отъ Любовьта. Човѣкъ не може да познае Бога вънъ отъ Любовьта. А онова начало у човѣка, което едничко може да познае Бога като Любовъ, въ нейната космична сѫщина, е душата. Не сърдцето, не и умътъ — тѣ могатъ да иматъ само ограничени, частични познания за Бога. И когато се говори, че Богъ живѣе въ човѣка, подразбира се неговата душа.
Обиталището на Бога не е човѣшкото сърдце, нито човѣшкиятъ умъ, а човѣшката
душа
.
Истинската идея за Бога е идеята за Любовьта, която живѣе въ човѣшката душа. Тази идея не е „фамилиарно близка“, както у религиознитѣ хора, които сѫ хора предимно на сърдцето, не е и отвлѣчена, както у хората на ума. Това е една свещена, жива идея, която образува онова първично ядро, около което се движи живота на душата. И за да се пробуди висшиятъ животъ на Любовьта у човѣка, трѣбва да се пробуди преди всичко неговата душа. Въ нея, именно, се таи центърътъ на тази първична божествена същина.
към текста >>
Истинската идея за Бога е идеята за Любовьта, която живѣе въ човѣшката
душа
.
Човѣкъ не може да познае Бога вънъ отъ Любовьта. А онова начало у човѣка, което едничко може да познае Бога като Любовъ, въ нейната космична сѫщина, е душата. Не сърдцето, не и умътъ — тѣ могатъ да иматъ само ограничени, частични познания за Бога. И когато се говори, че Богъ живѣе въ човѣка, подразбира се неговата душа. Обиталището на Бога не е човѣшкото сърдце, нито човѣшкиятъ умъ, а човѣшката душа.
Истинската идея за Бога е идеята за Любовьта, която живѣе въ човѣшката
душа
.
Тази идея не е „фамилиарно близка“, както у религиознитѣ хора, които сѫ хора предимно на сърдцето, не е и отвлѣчена, както у хората на ума. Това е една свещена, жива идея, която образува онова първично ядро, около което се движи живота на душата. И за да се пробуди висшиятъ животъ на Любовьта у човѣка, трѣбва да се пробуди преди всичко неговата душа. Въ нея, именно, се таи центърътъ на тази първична божествена същина. Велико нѣщо е човѣшката душа, за да живѣе Богъ въ нея.
към текста >>
Това е една свещена, жива идея, която образува онова първично ядро, около което се движи живота на
душата
.
Не сърдцето, не и умътъ — тѣ могатъ да иматъ само ограничени, частични познания за Бога. И когато се говори, че Богъ живѣе въ човѣка, подразбира се неговата душа. Обиталището на Бога не е човѣшкото сърдце, нито човѣшкиятъ умъ, а човѣшката душа. Истинската идея за Бога е идеята за Любовьта, която живѣе въ човѣшката душа. Тази идея не е „фамилиарно близка“, както у религиознитѣ хора, които сѫ хора предимно на сърдцето, не е и отвлѣчена, както у хората на ума.
Това е една свещена, жива идея, която образува онова първично ядро, около което се движи живота на
душата
.
И за да се пробуди висшиятъ животъ на Любовьта у човѣка, трѣбва да се пробуди преди всичко неговата душа. Въ нея, именно, се таи центърътъ на тази първична божествена същина. Велико нѣщо е човѣшката душа, за да живѣе Богъ въ нея. И наистина, тя е онова божествено начало, за което е казано: „И направи Богъ човѣка по образъ и подобие свое“. Душата на човѣка прониква неговото тѣло.
към текста >>
И за да се пробуди висшиятъ животъ на Любовьта у човѣка, трѣбва да се пробуди преди всичко неговата
душа
.
И когато се говори, че Богъ живѣе въ човѣка, подразбира се неговата душа. Обиталището на Бога не е човѣшкото сърдце, нито човѣшкиятъ умъ, а човѣшката душа. Истинската идея за Бога е идеята за Любовьта, която живѣе въ човѣшката душа. Тази идея не е „фамилиарно близка“, както у религиознитѣ хора, които сѫ хора предимно на сърдцето, не е и отвлѣчена, както у хората на ума. Това е една свещена, жива идея, която образува онова първично ядро, около което се движи живота на душата.
И за да се пробуди висшиятъ животъ на Любовьта у човѣка, трѣбва да се пробуди преди всичко неговата
душа
.
Въ нея, именно, се таи центърътъ на тази първична божествена същина. Велико нѣщо е човѣшката душа, за да живѣе Богъ въ нея. И наистина, тя е онова божествено начало, за което е казано: „И направи Богъ човѣка по образъ и подобие свое“. Душата на човѣка прониква неговото тѣло. Тя прониква сърдцето му, ума му, но е същевременно вънъ отъ тѣхъ.
към текста >>
Велико нѣщо е човѣшката
душа
, за да живѣе Богъ въ нея.
Истинската идея за Бога е идеята за Любовьта, която живѣе въ човѣшката душа. Тази идея не е „фамилиарно близка“, както у религиознитѣ хора, които сѫ хора предимно на сърдцето, не е и отвлѣчена, както у хората на ума. Това е една свещена, жива идея, която образува онова първично ядро, около което се движи живота на душата. И за да се пробуди висшиятъ животъ на Любовьта у човѣка, трѣбва да се пробуди преди всичко неговата душа. Въ нея, именно, се таи центърътъ на тази първична божествена същина.
Велико нѣщо е човѣшката
душа
, за да живѣе Богъ въ нея.
И наистина, тя е онова божествено начало, за което е казано: „И направи Богъ човѣка по образъ и подобие свое“. Душата на човѣка прониква неговото тѣло. Тя прониква сърдцето му, ума му, но е същевременно вънъ отъ тѣхъ. Тя прониква цѣлия космосъ, но е същевременно извънъ космоса. Душата е повече отъ всичко, което можемъ да си представимъ.
към текста >>
Душата
на човѣка прониква неговото тѣло.
Това е една свещена, жива идея, която образува онова първично ядро, около което се движи живота на душата. И за да се пробуди висшиятъ животъ на Любовьта у човѣка, трѣбва да се пробуди преди всичко неговата душа. Въ нея, именно, се таи центърътъ на тази първична божествена същина. Велико нѣщо е човѣшката душа, за да живѣе Богъ въ нея. И наистина, тя е онова божествено начало, за което е казано: „И направи Богъ човѣка по образъ и подобие свое“.
Душата
на човѣка прониква неговото тѣло.
Тя прониква сърдцето му, ума му, но е същевременно вънъ отъ тѣхъ. Тя прониква цѣлия космосъ, но е същевременно извънъ космоса. Душата е повече отъ всичко, което можемъ да си представимъ. Тя не може да се опише съ думи. За тази душа говори Новото учение.
към текста >>
Душата
е повече отъ всичко, което можемъ да си представимъ.
Велико нѣщо е човѣшката душа, за да живѣе Богъ въ нея. И наистина, тя е онова божествено начало, за което е казано: „И направи Богъ човѣка по образъ и подобие свое“. Душата на човѣка прониква неговото тѣло. Тя прониква сърдцето му, ума му, но е същевременно вънъ отъ тѣхъ. Тя прониква цѣлия космосъ, но е същевременно извънъ космоса.
Душата
е повече отъ всичко, което можемъ да си представимъ.
Тя не може да се опише съ думи. За тази душа говори Новото учение. На тази душа като основа ще се изгради бѫдещата култура на Любовьта. Сега, каквото и да се говори за Бога, за Любовьта, за Истината, за Мъдростъта, за висшитѣ цели на битието, за смисъла на човѣшкия животъ, все остава непонятно. Душата е, която разбира езика на тази висша действителностъ, защото сама принадлежи къмъ нея.
към текста >>
За тази
душа
говори Новото учение.
Душата на човѣка прониква неговото тѣло. Тя прониква сърдцето му, ума му, но е същевременно вънъ отъ тѣхъ. Тя прониква цѣлия космосъ, но е същевременно извънъ космоса. Душата е повече отъ всичко, което можемъ да си представимъ. Тя не може да се опише съ думи.
За тази
душа
говори Новото учение.
На тази душа като основа ще се изгради бѫдещата култура на Любовьта. Сега, каквото и да се говори за Бога, за Любовьта, за Истината, за Мъдростъта, за висшитѣ цели на битието, за смисъла на човѣшкия животъ, все остава непонятно. Душата е, която разбира езика на тази висша действителностъ, защото сама принадлежи къмъ нея. Носителка на Божията Любовъ, душата ще я реализира въ цѣлокупния животъ на човѣчеството, тя ще създаде новата култура, която ще носи девиза: „Всичко въ свѣта е за благото на всички“. Това е една малка свѣтлинка отъ учението за душата, въ която Богъ живѣе.
към текста >>
На тази
душа
като основа ще се изгради бѫдещата култура на Любовьта.
Тя прониква сърдцето му, ума му, но е същевременно вънъ отъ тѣхъ. Тя прониква цѣлия космосъ, но е същевременно извънъ космоса. Душата е повече отъ всичко, което можемъ да си представимъ. Тя не може да се опише съ думи. За тази душа говори Новото учение.
На тази
душа
като основа ще се изгради бѫдещата култура на Любовьта.
Сега, каквото и да се говори за Бога, за Любовьта, за Истината, за Мъдростъта, за висшитѣ цели на битието, за смисъла на човѣшкия животъ, все остава непонятно. Душата е, която разбира езика на тази висша действителностъ, защото сама принадлежи къмъ нея. Носителка на Божията Любовъ, душата ще я реализира въ цѣлокупния животъ на човѣчеството, тя ще създаде новата култура, която ще носи девиза: „Всичко въ свѣта е за благото на всички“. Това е една малка свѣтлинка отъ учението за душата, въ която Богъ живѣе.
към текста >>
Душата
е, която разбира езика на тази висша действителностъ, защото сама принадлежи къмъ нея.
Душата е повече отъ всичко, което можемъ да си представимъ. Тя не може да се опише съ думи. За тази душа говори Новото учение. На тази душа като основа ще се изгради бѫдещата култура на Любовьта. Сега, каквото и да се говори за Бога, за Любовьта, за Истината, за Мъдростъта, за висшитѣ цели на битието, за смисъла на човѣшкия животъ, все остава непонятно.
Душата
е, която разбира езика на тази висша действителностъ, защото сама принадлежи къмъ нея.
Носителка на Божията Любовъ, душата ще я реализира въ цѣлокупния животъ на човѣчеството, тя ще създаде новата култура, която ще носи девиза: „Всичко въ свѣта е за благото на всички“. Това е една малка свѣтлинка отъ учението за душата, въ която Богъ живѣе.
към текста >>
Носителка на Божията Любовъ,
душата
ще я реализира въ цѣлокупния животъ на човѣчеството, тя ще създаде новата култура, която ще носи девиза: „Всичко въ свѣта е за благото на всички“.
Тя не може да се опише съ думи. За тази душа говори Новото учение. На тази душа като основа ще се изгради бѫдещата култура на Любовьта. Сега, каквото и да се говори за Бога, за Любовьта, за Истината, за Мъдростъта, за висшитѣ цели на битието, за смисъла на човѣшкия животъ, все остава непонятно. Душата е, която разбира езика на тази висша действителностъ, защото сама принадлежи къмъ нея.
Носителка на Божията Любовъ,
душата
ще я реализира въ цѣлокупния животъ на човѣчеството, тя ще създаде новата култура, която ще носи девиза: „Всичко въ свѣта е за благото на всички“.
Това е една малка свѣтлинка отъ учението за душата, въ която Богъ живѣе.
към текста >>
Това е една малка свѣтлинка отъ учението за
душата
, въ която Богъ живѣе.
За тази душа говори Новото учение. На тази душа като основа ще се изгради бѫдещата култура на Любовьта. Сега, каквото и да се говори за Бога, за Любовьта, за Истината, за Мъдростъта, за висшитѣ цели на битието, за смисъла на човѣшкия животъ, все остава непонятно. Душата е, която разбира езика на тази висша действителностъ, защото сама принадлежи къмъ нея. Носителка на Божията Любовъ, душата ще я реализира въ цѣлокупния животъ на човѣчеството, тя ще създаде новата култура, която ще носи девиза: „Всичко въ свѣта е за благото на всички“.
Това е една малка свѣтлинка отъ учението за
душата
, въ която Богъ живѣе.
към текста >>
67.
Пробуждане на съзнанието. Новиятъ човѣкъ
 
- Георги Радев (1900–1940)
Музикалниятъ свѣтъ е срѣда, чрезъ която
душата
се проявява на земята.
Нищо не може да устои на тѣхнитѣ мощни трептения — ни болестъ, ни страдания, ни обезсърдчения, ни песимизъмъ, нито дори смъртъта. И затова не е алегория, когато се твърди отъ ония, които познаватъ свойствата на тази музика, че тя може болни да лѣкува и мъртви да възкресява. Съвременната музика е само предисловие на истинската музика. Последната е въ състояние да пробуди скрития животъ въ всичко — толкова е тя могѫща! Музиката – това е дихание на съзнанието. Чрезъ музиката човѣшкото съзнание диша.
Музикалниятъ свѣтъ е срѣда, чрезъ която
душата
се проявява на земята.
Безъ музика, безъ музикалната срѣда, която свѣтътъ на тоноветѣ образува, душата и духътъ на човѣка не могатъ да се проявятъ. Любовьта безъ подходяща музикална срѣда сѫщо така не може да се прояви. А любовьта, това е великата реалностъ въ живота. И когато казваме, че Любовьта не може да се прояви безъ музика, ние подразбираме оня разуменъ редъ въ проявитѣ на Природата, който въ случая се изразява по следния начинъ: музиката е срѣда на съзнанието, съзнанието е срѣда на човѣшкия умъ, а умътъ е срѣда на Любовьта. Така вървятъ нѣщата въ възходяща степенъ.
към текста >>
Безъ музика, безъ музикалната срѣда, която свѣтътъ на тоноветѣ образува,
душата
и духътъ на човѣка не могатъ да се проявятъ.
И затова не е алегория, когато се твърди отъ ония, които познаватъ свойствата на тази музика, че тя може болни да лѣкува и мъртви да възкресява. Съвременната музика е само предисловие на истинската музика. Последната е въ състояние да пробуди скрития животъ въ всичко — толкова е тя могѫща! Музиката – това е дихание на съзнанието. Чрезъ музиката човѣшкото съзнание диша. Музикалниятъ свѣтъ е срѣда, чрезъ която душата се проявява на земята.
Безъ музика, безъ музикалната срѣда, която свѣтътъ на тоноветѣ образува,
душата
и духътъ на човѣка не могатъ да се проявятъ.
Любовьта безъ подходяща музикална срѣда сѫщо така не може да се прояви. А любовьта, това е великата реалностъ въ живота. И когато казваме, че Любовьта не може да се прояви безъ музика, ние подразбираме оня разуменъ редъ въ проявитѣ на Природата, който въ случая се изразява по следния начинъ: музиката е срѣда на съзнанието, съзнанието е срѣда на човѣшкия умъ, а умътъ е срѣда на Любовьта. Така вървятъ нѣщата въ възходяща степенъ. Ето защо ние настояваме на музиката, разбрана въ високъ и широкъ смисълъ — като подготвителна срѣда на най-великата реалностъ въ свѣта, Любовьта.
към текста >>
68.
Новораждане
 
- Георги Радев (1900–1940)
Затова, защото всѫщностъ, нѣма събитие въ живота на човѣка, което да е така „актуално“, така важно и сѫществено за неговата
душа
, както новораждането.
Мислите ли, обаче, че и най-ученитѣ хора на наши дни не биха посрещнали съ сѫщото недоумение думитѣ на всѣки едного, който би имъ заговорилъ за този великъ процесъ, чрезъ който се разтварятъ за човѣка вратитѣ на Царството Божие? Живѣещи съ онѣзи представи – житейски или научни — които тѣ сѫ си създали за „раждането“, така както то се извършва въ органическия свѣтъ тѣ сигурно биха поискали подробни разяснения, логични доводи и доказателства за туй непонятно „новораждане“. Но какъ могатъ да се доказватъ нѣща, които лежатъ извънъ сферата на обикновения човѣшки опитъ? То би било все едно да говоришъ на единъ слѣпецъ за великолепието на дѫгата, за чуднитѣ ѝ краски. Ала въ такъвъ случай нѣкои биха могли да възразятъ: „Защо да се говори за нѣща, които сѫ така недостъпни за хората, които не сѫ така „актуални“?
Затова, защото всѫщностъ, нѣма събитие въ живота на човѣка, което да е така „актуално“, така важно и сѫществено за неговата
душа
, както новораждането.
Да се роди човѣкъ изново — това е едно отъ епохалнитѣ събития въ неговия животъ, едно събитие, което разкрива нова ера въ цѣлия му развой. И ако човѣкъ не се роди изново, той нѣма никога да разбере дълбокитѣ тайни на живата Природа, нито ще схване интимнитѣ си връзки съ нея. Ако не се роди човѣкъ изново, свѣтътъ, който той иска да разбере по чисто въишенъ пътъ, ще остане завинаги непонятенъ за него. Съвременнитѣ хора сѫ така заети съ своитѣ материални работи, щото мислятъ, че този животъ, който сега живѣятъ, е най-важенъ, и че свѣтътъ, въ който протича земното имъ съществувание, едва ли не е единственъ. Ала нито сегашниятъ животъ на хората е най-важенъ, нито свѣтътъ, който е разкритъ предъ тѣхъ, е единственъ.
към текста >>
69.
Великиятъ човѣкъ
 
- Георги Радев (1900–1940)
Не, той не можа да прояви дори и хилядна частъ отъ онова, което всѫщностъ бѣше, отъ любовьта и мѫдростъта, които носѣше въ
душата
си.
Той е едва невръстно дете, което още лепети, което тепърва се учи да говори на езика на музиката. Така е и въ всички други области отъ духовния животъ на земното човѣчество. Защото днесъ на земята нѣма условия за една цѣлостна проява на истински великия човѣкъ. И да слѣзе, той не може напълно да се прояви. Нима Христосъ, който бѣше истински великъ човѣкъ, можа да се прояви между хората на земята?
Не, той не можа да прояви дори и хилядна частъ отъ онова, което всѫщностъ бѣше, отъ любовьта и мѫдростъта, които носѣше въ
душата
си.
Па и никой великъ човѣкъ, никой отъ представителитѣ на великитѣ човѣци, които ние наричаме гениални хора, не е смогналъ да прояви напълно себе си на земята. Едва сега, по закона на еволюцията, се създаватъ условия за проява на великитѣ хора на земята. Тѣ тепърва ще дойдатъ всрѣдъ човѣчеството. И когато дойдатъ, нуждно е да има човѣкъ отзивчивъ умъ и отзивчиво сърдце, за да ги познае. Защото великиятъ човѣкъ самъ никога не се изявява на хората, той никога не издава своето величие, своето знание.
към текста >>
Великитѣ хора съ велики, защото обработватъ у себе си божественитѣ идеи, които съ вложени въ тѣхния духъ, въ тѣхната
душа
.
Едничкиятъ начинъ, по който може да се накара единъ великъ човѣкъ да се изяви, е любовьта. Носителъ на великата Божия мисълъ, великиятъ човѣкъ се разкрива само на ония, които го познаятъ и възлюбятъ. Тогава той повдига за малко своето седмократно було и оставя лъчи отъ неговата свѣтлина да озарятъ умоветѣ и сърдцата на ония, които съ успѣли да се приближатъ вътрешно до него. Обикновено за великитѣ хора се казва, че били ставали такива благодарение на благоприятни външни условия, или пъкъ че се били раждали такива по закона на наследственостъта. Великитѣ хора нито ставатъ, нито се раждатъ така.
Великитѣ хора съ велики, защото обработватъ у себе си божественитѣ идеи, които съ вложени въ тѣхния духъ, въ тѣхната
душа
.
Тѣзи именно божествени идеи, разработени отъ тѣхъ, ги правятъ велики. И ако попитате, какъ може човѣкъ да стане великъ, ще ви кажа следното: щомъ започнете да обработвате една божествена идея въ себе си, вие туряте вече основа за вашето величие; щомъ започнете да обработвате едно божествено чувство, вие полагате у васъ основа за величие. Останалото е въпросъ на време. За да затвърди човѣкъ въ себе си тази основа, той трѣбва да има преди всичко права мисълъ. Мислитѣ трѣбва да бѫдатъ строго опредѣлени, а не блуждаещи фантазии.
към текста >>
70.
Ключъ на живота. Единъ законъ на мировата економика
 
- Георги Радев (1900–1940)
Царъ е оня човѣкъ, въ чийто духъ и
душа
Богъ живѣе.
Ония човѣци, които Посветенитѣ наричатъ „царе и свещеници на живия Богъ“. Защото само „царетѣ“, въ оня смисълъ, въ който Посветенитѣ разбиратъ тая дума, могатъ да бѫдатъ умни, и само „свещеницитѣ на живия Богъ“ могатъ да бѫдатъ добри въ истински смисълъ на думата. Ала що означава царъ на езика на Посветени? — Царъ е оня човѣкъ, у когото Духътъ, най-великото, най-разумното управлява, така както слънцето управлява своя планетенъ свѣтъ. Царъ е оня човѣкъ, който владѣе своята „малка вселена“, който владѣе всички свои тѣла, не само физическото, и направлява тѣхнитѣ функции по законитѣ на духа.
Царъ е оня човѣкъ, въ чийто духъ и
душа
Богъ живѣе.
Царъ е оня човѣкъ, въ чийто умъ божественото знание и мѫдростъ обитаватъ. Царъ е оня човѣкъ, въ чието сърдце обитава великото благородство и чиято воля служи всѣкога на доброто. Това значи царъ, чието царство нѣма край. А свещеникъ на живия Богъ? Това е човѣкъ, чийто животъ е непрекѫснато свещенодействие, непрекѫсната служба Богу.
към текста >>
71.
Човѣшки и божествени договори. Най-новиятъ заветъ
 
- Георги Радев (1900–1940)
И появата на толкова пророци, които въ дадено време сѫ представяли въплъщение на най-високото народностно съзнание, винаги будно за заветитѣ, оставени отъ патриарситѣ на израилския народъ, не е нищо друго, освенъ вѫтрешното усилие на
душата
на този народъ да избегне сѫдбоноснитѣ отклонения, да се повърне къмъ своята основна линия директриса, по посока на която лежатъ заветнитѣ му цели.
Тия думи, изказани отъ духовнитѣ водачи на израилския народъ, изразяватъ единъ актъ на висшо народностно самосъзнание, едно ясно разбиране на историческото предопредѣление на този народъ, на неговата историческа мисия. Заветътъ, за който става речъ, е онази линия директриса, която показва главната посока, въ която се движи цѣлокупното развитие на народа въ изпълнение на неговитѣ исторически задачи. Той опредѣля онази осъ, около която се върти цѣлиятъ животъ на единъ народъ. И ако отворите страницитѣ на Стария Заветъ, ще видите, че въ него е хроникиранъ чрезъ редица исторически символи вѫтрешниятъ ходъ на развитие на израилския народъ, въ изпълнение на неговата историческа мисия. Тамъ сѫ хроникирани всички блуждания, всички колебания, всички отстѫпления и отклонения отъ главната линия директриса, очертана още отъ самото начало на историческия животъ на Израиля.
И появата на толкова пророци, които въ дадено време сѫ представяли въплъщение на най-високото народностно съзнание, винаги будно за заветитѣ, оставени отъ патриарситѣ на израилския народъ, не е нищо друго, освенъ вѫтрешното усилие на
душата
на този народъ да избегне сѫдбоноснитѣ отклонения, да се повърне къмъ своята основна линия директриса, по посока на която лежатъ заветнитѣ му цели.
Свържете пророцитѣ на Израиля като живи точки — отъ най- първитѣ времена на неговия исторически животъ до последнитѣ — и вие ще получите основната линия, по която върви развитието му. Ала за да се направи това, изисква се едно по- друго разбиране на тази дълбоко символична, езотерична книга, каквато представя Библията. Разглежда ли се тя като сборъ отъ наивни легенди, митове, откѫслечни исторически факти, тя ще си остане, наистина, книга затворена съ седемъ печата. Разбира се, нашата целъ тукъ не е да тълкуваме езотерично Библията. Искаме само да покажемъ възникването на онази най-висока форма на договоръ, която съществува въ свѣта — заветъ между Бога и човѣка.
към текста >>
Този договоръ е вѣченъ, непреривенъ процесъ, който се извършва всѣки моментъ между великия принципъ на живота и човѣшката
душа
.
Разбира се, нашата целъ тукъ не е да тълкуваме езотерично Библията. Искаме само да покажемъ възникването на онази най-висока форма на договоръ, която съществува въ свѣта — заветъ между Бога и човѣка. Всички други договори сѫ само резултатъ на тази първа и най-висока форма. И наистина, нѣма по-великъ актъ въ свѣта отъ този — да направишъ договоръ, заветъ съ Бога. Това не е времененъ актъ, подобно човѣшкитѣ договори, отъ които нищо не остава.
Този договоръ е вѣченъ, непреривенъ процесъ, който се извършва всѣки моментъ между великия принципъ на живота и човѣшката
душа
.
Той е договоръ, който вѣчно се подновява. И докато човѣкъ остава вѣренъ на този вѫтрешенъ договоръ, докато той остава вѣренъ на своя свещенъ заветъ, докато има единъ високъ идеалъ, къмъ който се стреми, той всѣкога може да се надѣва, че ще постигне своитѣ цели. Въ каквито и тежки условия да изпадне човѣкъ, на каквито и изпитания да бѫде изложенъ, издържа ли на оня вѫтрешенъ договоръ, който е сключилъ съ Бога въ дълбочината на своята душа, той въ края на краищата ще победи и ще получи онова, което му е било обещано. И когато се казва, че човѣкъ бива сѫденъ, това подразбира, че той бива подложенъ на сѫдъ заради нарушенията на оня вѫтрешенъ договоръ, който лежи въ основата на неговия съзнателенъ животъ. И тъй, договорътъ между човѣка и Бога е единъ актъ на висшо самосъзнание.
към текста >>
Въ каквито и тежки условия да изпадне човѣкъ, на каквито и изпитания да бѫде изложенъ, издържа ли на оня вѫтрешенъ договоръ, който е сключилъ съ Бога въ дълбочината на своята
душа
, той въ края на краищата ще победи и ще получи онова, което му е било обещано.
И наистина, нѣма по-великъ актъ въ свѣта отъ този — да направишъ договоръ, заветъ съ Бога. Това не е времененъ актъ, подобно човѣшкитѣ договори, отъ които нищо не остава. Този договоръ е вѣченъ, непреривенъ процесъ, който се извършва всѣки моментъ между великия принципъ на живота и човѣшката душа. Той е договоръ, който вѣчно се подновява. И докато човѣкъ остава вѣренъ на този вѫтрешенъ договоръ, докато той остава вѣренъ на своя свещенъ заветъ, докато има единъ високъ идеалъ, къмъ който се стреми, той всѣкога може да се надѣва, че ще постигне своитѣ цели.
Въ каквито и тежки условия да изпадне човѣкъ, на каквито и изпитания да бѫде изложенъ, издържа ли на оня вѫтрешенъ договоръ, който е сключилъ съ Бога въ дълбочината на своята
душа
, той въ края на краищата ще победи и ще получи онова, което му е било обещано.
И когато се казва, че човѣкъ бива сѫденъ, това подразбира, че той бива подложенъ на сѫдъ заради нарушенията на оня вѫтрешенъ договоръ, който лежи въ основата на неговия съзнателенъ животъ. И тъй, договорътъ между човѣка и Бога е единъ актъ на висшо самосъзнание. Който иска да се повдигне въ свѣта, трѣбва да има договоръ, заветъ съ великото Начало на живота. Само чрезъ този заветъ, само чрезъ това съзнателно свързване съ Великото въ живота, човѣкъ може да добие неговитѣ качества и да постигне заветнитѣ си цели. Свързва ли само човѣшки договори, които се пукатъ като сапунени мѣхури, него го очакватъ постоянни разочарования.
към текста >>
Ако човѣкъ иска да направи единъ договоръ, който да оцѣлѣе, който да пребѫде презъ вѣковетѣ, нека направи свещенъ заветъ между своята
душа
и оня великъ Изворъ, отъ който животътъ и е произтекълъ.
И когато се казва, че човѣкъ бива сѫденъ, това подразбира, че той бива подложенъ на сѫдъ заради нарушенията на оня вѫтрешенъ договоръ, който лежи въ основата на неговия съзнателенъ животъ. И тъй, договорътъ между човѣка и Бога е единъ актъ на висшо самосъзнание. Който иска да се повдигне въ свѣта, трѣбва да има договоръ, заветъ съ великото Начало на живота. Само чрезъ този заветъ, само чрезъ това съзнателно свързване съ Великото въ живота, човѣкъ може да добие неговитѣ качества и да постигне заветнитѣ си цели. Свързва ли само човѣшки договори, които се пукатъ като сапунени мѣхури, него го очакватъ постоянни разочарования.
Ако човѣкъ иска да направи единъ договоръ, който да оцѣлѣе, който да пребѫде презъ вѣковетѣ, нека направи свещенъ заветъ между своята
душа
и оня великъ Изворъ, отъ който животътъ и е произтекълъ.
При това, човѣкъ трѣбва постоянно да подновява връзката си, договора си съ Бога дълбоко въ своето съзнание. Това, което казахме за отдѣлния човѣкъ, важи и за единъ народъ. Ако иска единъ народъ да изпълни съзнателно своето историческо предназначение, той трѣбва да направи преди всичко свещенъ договоръ – заветъ съ Бога. Въ този заветъ той ще получи откровение за основната насока на своя животъ и ше се освободи отъ ония блуждания, които го отклоняватъ отъ неговитѣ задачи. Въ всѣки народъ е имало отдѣлни индивиди, които сѫ били истински носители на неговото народностно самосъзнание, които сѫ му посочвали неговото истинско историческо предназначение.
към текста >>
До тогава той е маса, която се влияе отъ чужди вѣяния, и неговата енергия се разпилява нахалостъ отъ политически дейци, които — непосветени въ историческата мисия на своя народъ — дълбоко погледнато сѫ чужди на неговата
душа
.
Това, което казахме за отдѣлния човѣкъ, важи и за единъ народъ. Ако иска единъ народъ да изпълни съзнателно своето историческо предназначение, той трѣбва да направи преди всичко свещенъ договоръ – заветъ съ Бога. Въ този заветъ той ще получи откровение за основната насока на своя животъ и ше се освободи отъ ония блуждания, които го отклоняватъ отъ неговитѣ задачи. Въ всѣки народъ е имало отдѣлни индивиди, които сѫ били истински носители на неговото народностно самосъзнание, които сѫ му посочвали неговото истинско историческо предназначение. И само когато единъ народъ се вслуша — презъ площадния шумъ на неговитѣ непросвѣтени политически деятели — въ гласа на ония, които му вещаятъ неговитѣ бѫднини, той става истински самосъзнателенъ народъ.
До тогава той е маса, която се влияе отъ чужди вѣяния, и неговата енергия се разпилява нахалостъ отъ политически дейци, които — непосветени въ историческата мисия на своя народъ — дълбоко погледнато сѫ чужди на неговата
душа
.
Сега великото Начало на Живота, което работи у всички народи, ги кани да направятъ единъ новъ договоръ, единъ новъ заветъ. Този новъ заветъ е заветътъ на божествената Любовъ, която ще свърже всички хора въ едно велико братство.
към текста >>
72.
Четирите съвета
 
- Георги Радев (1900–1940)
Ще гледате колкото може по-скоро да се съблечете, да се облечете в новите дрехи и
душата
ви тогава ще бъде в Новия Ерусалим.
Комуто каквото имате да давате, ще му го върнете и ще кажете: „Братко, аз имам да ти давам, вземи си го.“ Пък и каквото имате да си взимате, ще си го вземете, ще кажете: „Братко, върни ми това, което си ми взел.“ Всеки да си вземе своето! Туй, което е ваше, ще минете през девет реки, но ще си го вземете. Не да хванеш брата си за гушата, да го разтърсиш и да кажеш: „Давай!“ Ще го хванеш по Закона на Любовта и ще му кажеш: „Братко, дай ми моето и аз ще ти дам твоето; тогава ще започнем Новия живот, който настъпва.“ Всеки един от вас лично трябва да ликвидира сметките си през тази година, ако иска да се учи, ако иска да бъде ученик и да разбере Христовото учение в бъдеще. Някой ще каже: „Има време“ - Няма време! Мине ли тази година - изгубвате всичко. Няма време! И този Ерусалим, който вече слиза, това са новите тела, в които хората ще бъдат облечени. Символично казано: Всеки ден ще сваляте, ще събличате тези стари дрехи, тези дрипи.
Ще гледате колкото може по-скоро да се съблечете, да се облечете в новите дрехи и
душата
ви тогава ще бъде в Новия Ерусалим.
Докато не сме облечени, докато сме в затвор, при нас ще влизат стражари да ни бият. В затвор може ли да има блаженство - няма любов в затворите. Ще влизат в затворите да правят ревизия, от време на време ще те пускат навън за 5-10-15 минути, за половин час. И после пак ще влезеш в затвора. Всичко там е отмерено.
към текста >>
73.
Ретроспективен подбор на идеята за духовно обновление върху резюмираният подбор от Словото на Учителя, на Георги Радев
 
- Георги Радев (1900–1940)
Тѣ ще бѫдатъ родени отъ
душата
на този народъ.
Ето защо, днесъ повече отъ всѣкога се изисква отъ ония, които градятъ обществения животъ, будно съзнание, широко и всестранно схващане на ония проблеми, които животътъ слага за разрешаване. Тѣ трѣбва да иматъ предъ видъ не частнитѣ възгледи и интереси на отдѣлни обществени групировки, не формални изисквания на отдѣлни институции, които искатъ да запазятъ по външенъ пѫтъ своя авторитетъ и обществено положение. Тѣ трѣбва да иматъ предвидъ цѣлокупното съзнание на единъ народъ — цѣлокупното му обществено-политическо и правно съзнание, цѣлокупното му религиозно съзнание. Истинската държава трѣбва да бѫде изразъ на цѣлокупното съзнание на единъ народъ. И тогава формитѣ на държавенъ животъ, въ които туй цѣлокупно съзнание се излива, ще бѫдатъ живи, пластични, способни за прогресъ и развитие.
Тѣ ще бѫдатъ родени отъ
душата
на този народъ.
Едно трѣбва да се помни — въ цѣлокупното съзнание на единъ народъ, а не въ временнитѣ форми, които могатъ да бѫдатъ копирани и отвънъ, функциониратъ и се стремятъ къмъ проява ония първични божествени идеи, които организиратъ отвѫтре неговото битие. И само ония държавници сѫ мѫдри, само ония държавници сѫ истински служители на своя народъ, които се вслушватъ не въ частнитѣ интереси на отдѣлни съсловия, организации и институти, а въ говора на цѣлокупното народно съзнание. Въ наши дни, както и въ миналото, изпъкватъ два вида хора съ две различни разбирания: едни, които обичатъ Истината, живѣятъ далечъ отъ обикновения животъ, и тамъ се подвизаватъ; други, които създаватъ площадната философия и рѫководятъ човѣчеството съобразно съ нея. Тия, именно, площадни философи сѫ вдъхнали на хората сегашнитѣ имъ схващания за живота и свѣта. Eдно площадно схващане е, че външнитѣ условия обуславяли живота.
към текста >>
А поправянето на индивидуалния животъ е лично дѣло на всѣка
душа
.
Единъ гължбъ съ много по-малка ингелигентностъ отъ човѣшката, при много победни външни условия, е смогналъ да води единъ много по-чистъ и по-порядъченъ животъ отъ човѣка, който се смѣта създаденъ по образъ и подобие Божие. Условията на живота ние сами ги създаваме. Ала човѣкъ е по-силенъ отъ условията, защото ги е самъ създалъ. Нима оня човѣкъ, който съгражда къща и задлъжнѣва, не създава самъ своитѣ условия? Следователно, ако ние не разбираме законитѣ на разумния животъ, които регулиратъ Цѣлото, не ще можемъ да поправимъ и своя животъ.
А поправянето на индивидуалния животъ е лично дѣло на всѣка
душа
.
Нѣкои очакватъ да дойде нѣкой да ги спаси. Никога, може би, въ свѣта не сѫ се подписвали толкова много договоря, не сѫ се сключвали толкова много пактове, както въ наша дни. Ала и никога, може би, тия договори не сѫ се нарушавали така често и не сѫ се разкѫсвали така безогледно, както въ наши дни. Договорътъ, погледнатъ исторически, има самъ по себе си свещенъ произходъ. Въ свещенитѣ книги, където вѫ една символична форма е показано развитието на човѣшкото съзнание, сѫщо се говори за договори, сключени между Бога и човѣка, между Бога и неговитѣ избрани.
към текста >>
До тогава той е маса, която се влияе отъ чужди вѣяния, и неговата енергия се разпилява на халостъ отъ политически дейци, които — непосветени въ историческата мисия на своя народъ — дълбоко погледнато сѫ чужди на неговата
душа
.
Този договоръ между Бога и човѣка или единъ колективъ отъ човѣци, образуващи единъ „избранъ народъ“, се нарича въ свещенитѣ Писания съ хубавата дума „заветъ“. Ако иска единъ народъ да изпълни съзнателно своето историческо предназначение, той трѣбва да направи преди всичко свещенъ договоръ – заветъ съ Бога. Въ този заветъ той ще получи откровение за основната насока на своя животъ и ше се освободи отъ ония блуждания, които го отклоняватъ отъ неговитѣ задачи. Въ всѣки народъ е имало отдѣлни индивиди, които сѫ били истински носители на неговото народностно самосъзнание, които сѫ му посочвали неговото истинско историческо предназначение. И само когато единъ народъ се вслуша — презъ площадния шумъ на неговитѣ непросвѣтени политически деятели — въ гласа на ония, които му вещаятъ неговитѣ бѫднини, той става истински самосъзнателенъ народъ.
До тогава той е маса, която се влияе отъ чужди вѣяния, и неговата енергия се разпилява на халостъ отъ политически дейци, които — непосветени въ историческата мисия на своя народъ — дълбоко погледнато сѫ чужди на неговата
душа
.
Сега великото Начало на Живота, което работи у всички народи, ги кани да направятъ единъ новъ договоръ, единъ новъ заветъ. Този новъ заветъ е заветътъ на божествената Любовъ, която ще свърже всички хора въ едно велико братство. Васил Василев, 2012 г.
към текста >>
74.
Пеперуди
 
- Георги Радев (1900–1940)
А преди две хиляди години, великият Назарянин, когото юдеите разпънаха на кръст, живя любовта, и чрез мистерията на Голгота, вля магичната й сила в
душата
на човечеството, та го възроди за нов живот.
Интелектът прилича на търговец, който вижда наредени и отбелязани в неговия тефтер разни стоки, брои ги, пресмята техните условни стойности, превръща ги в парични еквиваленти, но отде и как са дошли тия стоки, кой се е трудил с пот на челото да ги изработи, какви сили — и природни и човешки — са вложени в суровите материали, от които те са изработени, от всичко това той ни най-малко не се интересува. Седи си и самодоволно брои, тегли и пресмята. Колко просто! И затова ние присъствуваме на известни явления в света, които будят усмивка. Ето запример, някой философ съчинява една „нова“ етична система — написва, да речем, една етика на любовта в противовес на „етиката на дълга“. Дроби, разлага, анализира, преценява понятието за любовта, мъчи се да определи етическата му цена, да установи върховната му житейска стойност.
А преди две хиляди години, великият Назарянин, когото юдеите разпънаха на кръст, живя любовта, и чрез мистерията на Голгота, вля магичната й сила в
душата
на човечеството, та го възроди за нов живот.
Той живя любовта и благодарение на него — по живите пътища на живота — тя пръсна лъчите си и в мозъците на хората, за да могат поне мисловно да се издигнат до нея, да могат да я разчепкват логически и да градят върху нейните основи своите етически системи. Живеят я и мистиците — поетите на Любовта. Тя преизпълня душата им и върши своето жизнено чудо чрез тях. И от изблика на любовта, от препълването на сърцето, те понякога изричат думи, които цъфтят в поетични образи, обличат се в символи, губят се в загадки. Но логически, „научно" мислещите люде сматрят думите им за глосолалия на психопати, за бълнуване на фантасти.
към текста >>
Тя преизпълня
душата
им и върши своето жизнено чудо чрез тях.
Ето запример, някой философ съчинява една „нова“ етична система — написва, да речем, една етика на любовта в противовес на „етиката на дълга“. Дроби, разлага, анализира, преценява понятието за любовта, мъчи се да определи етическата му цена, да установи върховната му житейска стойност. А преди две хиляди години, великият Назарянин, когото юдеите разпънаха на кръст, живя любовта, и чрез мистерията на Голгота, вля магичната й сила в душата на човечеството, та го възроди за нов живот. Той живя любовта и благодарение на него — по живите пътища на живота — тя пръсна лъчите си и в мозъците на хората, за да могат поне мисловно да се издигнат до нея, да могат да я разчепкват логически и да градят върху нейните основи своите етически системи. Живеят я и мистиците — поетите на Любовта.
Тя преизпълня
душата
им и върши своето жизнено чудо чрез тях.
И от изблика на любовта, от препълването на сърцето, те понякога изричат думи, които цъфтят в поетични образи, обличат се в символи, губят се в загадки. Но логически, „научно" мислещите люде сматрят думите им за глосолалия на психопати, за бълнуване на фантасти. Защото не са изречени и не могат да бъдат изречени на техния научен жаргон. Ала в края на краищата, кой повече знае за любовта — младата ли девойка, в чието сърце се пуква пъпката на любовта и цъфва в дивен цвят под лъчите на великото слънце на живота, или привърженикът на „етиката на любовта“, който я изучавал по книги и знае много и логически да каже за нея? В наши дни — край на една епоха — хората бягат от мъртвителния свят на интелекта, господствуващ, от една страна, в материалистичната наука, а от друга — в съвременния рационализиран строй, по две „ирационални“ посоки — по посока на интуицията и по посока на тъмния инстинкт.
към текста >>
75.
Жизненият магнетизъм и полярността на човешкото тяло
 
- Георги Радев (1900–1940)
Той е с една дума, носител на така наречената „витална
душа
", чиято дейност обуславя вегетативния живот в многосложните му прояви.
Ала както изследванията на Дюрвил показват, този агент прониква целия органически и неорганически свят. Специално в магнита се констатират два агента: 1) оня агент, който във физиката е прието да се нарича магнетизъм и 2) оня физиологичен или витален агент, който притежава аналогични свойства с .жизнената сила" (животния магнетизъм) на човешкото тяло. Според източника, от който той произлиза, Дюрвил различава: човешки („антропомагнетизъм"), животински („зоомагнетизъм") растителен, минерален магнетизъм, „електромагнетизъм", „фотомагнетизъм", „термомагнетизъм", „звуков" „химичен" и т.н. С една реч, под жизненият магнетизъм или анимизъм в цялата природа и по-особено в живите органични същества, се подразбира оня агент, който предизвиква, организира и регулира всички биологични процеси. Той е организиращото начало в живите форми, формиращото начало, което съхранява морфологичните особености, пластичното начало, което възобновява съставните части на органите при обмяната на веществата.
Той е с една дума, носител на така наречената „витална
душа
", чиято дейност обуславя вегетативния живот в многосложните му прояви.
За експериментално установяване явленията на жизнения магнетизъм едничък най-годен инструмент се е оказало досега човешкото тяло и по-специално тялото на така наречените „сензитиви." „В човешкия организъм", казва Дюрвил, – нашият обект за наблюдаване на анимистичните явления, този агент може да предизвиква действието на почти всички други агенти или да се превръща в тях. Той предизвиква механично движение под форма на привличане и отблъскване, както и увеличаване или намаляване на органичната дейност. Констатират се също така известни топлинни явления въз основа покачването или понижаването на телесната температура. Установява се освен това, че един къс стомана, чрез допиране до човешкото тяло, се намагнитва, и че този магнетизъм – колкото и слаб да е – предизвиква образуването на електричен ток, който от своя страна пък може да произведе топлина, движение, светлина и химични реакции. „Освен това, този агент притежава особени физиологично-химични свойства.
към текста >>
76.
Сънят на Небукаднецара
 
- Георги Радев (1900–1940)
Съвременните хора, чийто идеал е човекът-машина, производителен инструмент в един механизиран строй, които изгониха духа а се мъчат да изгонят и
душата
(в много книги днес ще срещнете думата „
душа
" в кавички), не могат да допуснат, че е имало и има на земята човеци-слънца.
То е писано според пулсацията на слънчевия ритъм (виж напр. книгата на проф. Hermann Beck: Der kosmische Rythmus im Markus Evangelium), сиреч, че описаните в него събития са отнесени към кръга на зодиакалните съзвездия. Присъствието на „митични" елементи в Евангелията и в Апокалипсиса, особено елементи от прочутия „слънчев мит" са навели някои и други изследователи на мисълта, че и сам Христос е може би митологична личност, а животът и делото му – вариация на слънчевия мит. Този шаблонен начин за разглеждане живота на великите човеци, които някога са ходили по лицето на земята, се е превърнал дори в мания всред някои „научни" среди.
Съвременните хора, чийто идеал е човекът-машина, производителен инструмент в един механизиран строй, които изгониха духа а се мъчат да изгонят и
душата
(в много книги днес ще срещнете думата „
душа
" в кавички), не могат да допуснат, че е имало и има на земята човеци-слънца.
Те са толкова далеч в съзнанието си от тях, че ги считат дори за митични създания, а животът им за сказание. Та казвам, макар и да е един вид анахронизъм да черпиш какво годе от Библията в нашите години на статистики, протоколи, дипломатически документи из разни „бели" „жълти", „червени" и „сини" книги, пълни с „факти", все пак ще си позволя да отворя нейните свети страници, за да почерпя нещо из книгата на пророка Даниеля. Пророк! И тази дума днес е анахронизъм. Пророци днес не може да има: и църквата и науката строго забраняват това. Зарад църквата пророци е имало до Христа.
към текста >>
Нашата култура, културата на желязото, машината, каменните въглища, бетонните колоси, културата без
душа
.[1] „Но както пръстите на нозете са отчасти от желязо, отчасти от глина, така и туй царство ще бъде отчасти силно, отчасти трошливо.
Не ви ли напомня това златния век на човешкия род, за който се загатва в древните митове и за който говори и Овидий в своите Метаморфози? Най-красивата, най-благодатна епоха, която човечеството е преживяло. Една велика култура, за която днес са останали само митологични вести. Другите части на статуята символизират все култури. Докато се дойде до последната – културата на краката, изваяни от желязо и глина : железобетон.
Нашата култура, културата на желязото, машината, каменните въглища, бетонните колоси, културата без
душа
.[1] „Но както пръстите на нозете са отчасти от желязо, отчасти от глина, така и туй царство ще бъде отчасти силно, отчасти трошливо.
А туй, дето ти видя желязо, смесено с глина, това означава, че те ще бъдат съединени, слепени в едно с човешка сила, ала не ще се съединяват помежду си, както желязото не се съединява с глина". „Твърдо като желязо,", израз, който символизира целия ни механизиран строй, който се крепи на силата, или по-скоро насилието, принудата. Есенция на нашия механичен мироглед! Съединени в едно с човешка сила желязо и трошлива глина. Механична смес, а не нещо органическо! Какво блестящо откровение за цялата ни култура. Аз само маркирам, бегло набелязвам.
към текста >>
77.
Физиогномична картина
 
- Георги Радев (1900–1940)
И при покой и при движение, тя е жив език на
душата
, тълкувател на характера на човека.
Сигурно те не са годни да играят шахмат, като ръцете на шахматиста, които виждаме възпроизведени тук (фиг. 1). Фиг. 1 Но затова пък пианото мощно зазвучава под замашната динамика на тяхната игра. (фиг. 2). Фиг. 2 Всяка жива форма - физиогномично погледнато - е израз, по закона на съответствията, на нещо душевно.
И при покой и при движение, тя е жив език на
душата
, тълкувател на характера на човека.
Нима не ви говори характерологически съвсем ясно яркият контраст, който ни се хвърля на очи, кога погледнем от една страна едрата, масивна и мускулеста фигура на българския борец Дан Колов - истински атлет на силата, а от друга - тънката, фина и силно интелектуализирана фигура на философа Бергсон? Интересно щеше да бъде да видим ръката на бореца, свита в юмрук, който пада като боздуган върху противника и ръката на Бергсон, която държи перото и пише. А още по-интересно е да видим отворените длани на техните ръце, по които са изписани цяла мрежа линии. Вещият хиролог тутакси би разчел по тях два характера, две психики и две различни съдби в живота, огрени и двете от свой род слава. Ръката на бореца, чиито мускули са се свивали и разпущали многократно от грубото напрежение на физическата сила, очевидно има и по-друг строеж и по-друга форма и по-други размери от ръката на именития философ, която непрестанно е провеждала фините нервни токове на мозъчната енергия.
към текста >>
78.
Една историческа картина
 
- Георги Радев (1900–1940)
И ако тя грее в човешкото съзнание то е, защото души като Хус, поели свещения път на жертвата, се преляха като живи струи в
Душата
на Човечеството, за да го изведат от временния живот във Вечния.
Това са представители на егоистичното съзнание, в което все още център остава животинското. ,,Папата", „църквата" - това са все символи на външния, механичен, Мойсеевски закон на слеповерието, на религиозното робство, под което все още пъшка човекът. Това е външният авторитет, който е узурпирал правата на вътрешния Христос - това е новото съзнание, в което човечеството навлиза, новата култура, в която ще бликнат изворите на Вечния Живот. И човечеството и днес пак е изправено пред страшния въпрос: да разпъне ли или приеме Христа, да изгори ли или приеме Хус - едно живо пламъче от Големия Пламък - Христос. Но види се, че днес в света има повече светлина.
И ако тя грее в човешкото съзнание то е, защото души като Хус, поели свещения път на жертвата, се преляха като живи струи в
Душата
на Човечеството, за да го изведат от временния живот във Вечния.
към текста >>
79.
Има ли днес пророци и светии?
 
- Георги Радев (1900–1940)
Ако той би се осмелил да демонстрира не радиото, не телевизията, но дори само грамофона или електрическата крушка, веднага би бил обявен за магьосник, който е продал
душата
си на дявола и би попаднал под ударите на инквизицията.
И тия води винаги са произраствали семената на пророци, мистици, чудотворци и светии, макар днес те да не растат в оградите на никоя официална църква. Все пак, ако има нищо вярно в изтъкнатото по-горе твърдение на религиозните хора за липса на люде от поменатия тип, то е по-скоро във факта, че в днешната епоха - епохата на научния прогрес и техническите завоевания - няма обективни условия в обществото за насърчаване на онази духовна дейност, която би произвела пророци, светии и чудотворци, поне такива, каквито са произвели първите времена на християнството и средновековието, когато църквата е играла първенствуваща роля в политическия живот и религията е била основа на целия тогавашен мироглед. В наши дни един пророк би бил същински анахронизъм - той би бил обявен за патологичен тип, страдащ от зрителни и слухови халюцинации, един лечител и чудотворец, дори и ако се яви под благовидната форма на магнетизатор или месмеризатор, би бил обявен от лекарите за шарлатанин, а един светия, поне в оная форма, в каквато си го представят верующите - обикновено като отшелник от типа на Иван Рилски - не би могъл да намери тихо и затулено кътче, в което да се укрие от фоторепортери. В нашите дни на масови политически движения, когато науката и техниката дават тон на целия съвременен живот, и когато научният мироглед се въздига в религия на масите, пророци и светии в средновековен стил не могат да виреят. Но я си представете, би ли могъл някой съвременен учен, да речем физик, който владее всички съвременни тайни на електричеството, да върши в папските времена безнаказано своите експерименти?
Ако той би се осмелил да демонстрира не радиото, не телевизията, но дори само грамофона или електрическата крушка, веднага би бил обявен за магьосник, който е продал
душата
си на дявола и би попаднал под ударите на инквизицията.
Историята поне потвърждава това и тя ни е завещала една нерадостна глава, която носи заглавието „Мъченици на науката". Днес „герои на нашето време" са не пророците и светиите, не чудотворците и аскетите, а учените, изобретателите, водачите на експедиции, тъй както и политическите водачи. И както днес всред цялата онази учаща се маса, от която гъмжат училища и университети, изпъкват все пак сравнително малко на брой хора, които ставате истински учени, изобретатели, политически водачи, полярни изследователи или изследователи на стратосферата, така и в миналите времена, всред цялата онази религиозна маса са изпъквали малко на брой особено одарени хора - герои на духовния подвиг. Но макар и цвете на своето време, те са имали все пак нужда от тази религиозна почва и от религиозния жизнен магнетизъм на обикновените верующи, за да цъфнат, да вържат и да узреят като плодове на една епоха. Но както и в средновековието е имало учени, които са работили повечето пъти в тайно, така и в наши дни има светии и пророци.
към текста >>
80.
Притчата за самарянина
 
- Георги Радев (1900–1940)
У хората на простата, но жива вяра, които са като децата, тази притча действува непосредствено върху
душата
.
Приведен над ранения, той разлива вино и елей на раните му и ги превързва. Неговото осле кротко е застанало отстрани. По-нататък нашето трепетно детско въображение си представя, как милостивият самарянин качва ранения на добичето си, как го завежда в страноприемницата, дето го настанява и се грижи за него. Нас ни трогва неговото топло участие в съдбата на този човек - той не само че му дава първа помощ, но го настанява на лечение и обещава пак да се върне, да го навиди, па да се наплати и на гостилничаря. Това е съдържанието на притчата.
У хората на простата, но жива вяра, които са като децата, тази притча действува непосредствено върху
душата
.
За ония пък, които разбират езика на символите, тази малка притча се превръща в цял свят от идеи. Пред вътрешния им взор се разкриват тънки съотношения, възникват широки картини на човешкия живот и развитие, изпъкват хиляди съответствия. Човек ги следи и в душата му се събужда трепетен възторг и благоговение пред великия майстор на тази притча, който е бил такъв голям художник и мъдрец, та е смогнал в тази мъничка притча да вложи такова богато съдържание. Аз няма да тълкувам тази притча - в течение на две хиляди години, кой знае колко ли тълкувания са се натрупали! Ще нахвърлям само някои и други мисли, които тя естествено събужда. Имате един човек, нападнат от разбойници, ограбен, бит и почти пребит.
към текста >>
Човек ги следи и в
душата
му се събужда трепетен възторг и благоговение пред великия майстор на тази притча, който е бил такъв голям художник и мъдрец, та е смогнал в тази мъничка притча да вложи такова богато съдържание.
Нас ни трогва неговото топло участие в съдбата на този човек - той не само че му дава първа помощ, но го настанява на лечение и обещава пак да се върне, да го навиди, па да се наплати и на гостилничаря. Това е съдържанието на притчата. У хората на простата, но жива вяра, които са като децата, тази притча действува непосредствено върху душата. За ония пък, които разбират езика на символите, тази малка притча се превръща в цял свят от идеи. Пред вътрешния им взор се разкриват тънки съотношения, възникват широки картини на човешкия живот и развитие, изпъкват хиляди съответствия.
Човек ги следи и в
душата
му се събужда трепетен възторг и благоговение пред великия майстор на тази притча, който е бил такъв голям художник и мъдрец, та е смогнал в тази мъничка притча да вложи такова богато съдържание.
Аз няма да тълкувам тази притча - в течение на две хиляди години, кой знае колко ли тълкувания са се натрупали! Ще нахвърлям само някои и други мисли, които тя естествено събужда. Имате един човек, нападнат от разбойници, ограбен, бит и почти пребит. Този човек може да бъде и аз, и ти, и всеки един, но това е изобщо голяма част от страдащото човечество. И ето - казва се в притчата - първият, който съглежда ранения, но го отминава, без да му помогне, е един свещеник. Би трябвало да се очаква, че този официален представител на религията - най-възвишеният, най-хуманен институт на земята, ще се притече на помощ на пострадалия и по съвест, и по дълъг.
към текста >>
То се интересува от човека, от
душата
.
Трябва да знае човек, каква вражда - на религиозна почва - е съществувала между юдеи и самаряни, за да долови дълбокия умисъл, с който Христос избира за носител на милосърдието един самарянин. За юдеите този самарянин е бил „еретик", едва ли не „езичник" и „идолопоклонник". Следователно, ако този самарянин, познавайки в лицето на пострадалия един юдей - пътникът е пътувал от „Иерусалим за Иерихон" - се подадеше на своята племенна омраза, на своята религиозна нетърпимост, той с още по-голямо равнодушие и дори презрение би отминал пострадалия юдей. Ала тъкмо в избора на тия контрасти: свещеник - юдей самарянин - седи дълбокият замисъл, която Христос иска да прокара, за да осветли естеството и същината на милосърдието. Това възвишено морално чувство има универсален характер - то действува вън и свръх народностни, верски и расови различия.
То се интересува от човека, от
душата
.
То не зависи от временни настроения, от преходни чувства, от ограничените понятия и схващания на интелекта. То не зависи от никакъв външен закон. Ще обърна сега внимание на друга една подробност в притчата. Милостивият самарянин си има магаре, на което е натоварил своето вино и своят елей. Той, значи, не ходи с голи ръце и не е сиромах.
към текста >>
81.
Животът и жената
 
- Георги Радев (1900–1940)
Те могат да спорят за това – имали Бог или няма Бог, има ли
душа
, или няма
душа
, има ли задгробен живот, или няма.
Животът и жената Хората могат да оспорват много неща, ала едно нещо не могат да отрекат: Живота.
Те могат да спорят за това – имали Бог или няма Бог, има ли
душа
, или няма
душа
, има ли задгробен живот, или няма.
Но за живота сам по себе си те не могат да спорят. Защото всички го чувстват, всички го съзнават и познават по онова характерно жизнено самочувствие, което те изразяват с думите „живея", „жив съм". Тук не е дума за ония научни, философски или религиозни схващания за живота. Схващанията, различни за разните хора през разните времена са едно, това жизнено самочувствие – общо в дълбоката си същина за всички същества през всички времена – съвсем друго. Дълбоко погледнато, то е неизразимо.
към текста >>
82.
Два образа
 
- Георги Радев (1900–1940)
Защото смехът за тия "свекърви" е белег на лекомислие, песните са "непристойни", а хората – съблазън! Тия "свекърви" в религиозния живот са създали всички ония заблуди за "духа" и "плътта", за "грешната юдол" – земята, като са объркали по един плачевен начин физическия свят – великият полюс на Божествения свят и тялото на човека, един разумно устроен организъм, с който
душата
си служи на земята, с "плътта" – сир.
имаме един приблизителен образец, една скица на описания по-горе тип. Ако искаме да го назовем с едно име, което е станало вече нарицателно за тоя тип жени, ще го наречем Ксантипа – прочутата Сократова жена, станала безсмъртна, не само защото името ù е тясно преплетено с живота на елинския философ, а защото негли е въплъщавала в една характерна форма тоя именно тип. Ако искаме да събудим познати житейски образи из нашата действителност, ще го наречем с думата "свекърва", която също е станала вече прозвище. Не дай Боже момата с кичурите грозде да има злочестата орис да стане снаха на някоя такава "свекърва". Тогава тя ще разбере в пълния ù смисъл, що значи тая прословута дума! Под погледа и думите на тая свекърва, които попарват като слана крехките цветя на младостта, ще заглъхне и кръшният момински смях, който е разкрехвал досега алените ù устни, за да блеснат наредените като мъниста зъби, и веселата ù песен; ще престанат за нея хора, игри, седенки.
Защото смехът за тия "свекърви" е белег на лекомислие, песните са "непристойни", а хората – съблазън! Тия "свекърви" в религиозния живот са създали всички ония заблуди за "духа" и "плътта", за "грешната юдол" – земята, като са объркали по един плачевен начин физическия свят – великият полюс на Божествения свят и тялото на човека, един разумно устроен организъм, с който
душата
си служи на земята, с "плътта" – сир.
низките животински влечения и страсти, които държат в робство човека. Навсякъде, дето е стъпвал властническият им крак, те са прокуждали песента, поезията, красотата, радостта от живота. Те са създали крайният аскетизъм, придружен с нескончаеми терзания на плътта, пости и разкаяния; те са сътворили ада, като место на вечно осъждение, на вечни мъки и страдания за "грешните души". Така, негли, те са смогнали да утолят своята лична жажда за мъчение, за мъст и наказание. Характерен у тоя тип люде, дори и в неговата по-умерена форма, е формализмът и буквоядството.
към текста >>
А ако тя е имала нещастието да преживее някои тежки разочарования в любовта, и наболялата ù
душа
търси лек за сърдечните си рани, вместо да намери в лицето на някоя от тия стари жени майка, любяща, разбираща, която да я обгърне със своята топлина, със своята обич и участие, тя с прискърбие открива съдия! Естествено е тогава, ако тя затвори сърцето си за такива съдници, ако се отвърне от тях.
Така запример жени от тоя тип обикновено зле разбират сърдечните преживявания на младите. Те се отнасят към тях така, като че ли никога не са бивали млади, като че ли не са имали подобен род преживявания и не са опазили никак в опит. Тям им липсва всякакво психологично проникновение. Наместо да вникнат в душевното състояние на една млада мома, да речем, която се е влюбила, да се помъчат да я разберат, те ще започнат да я назидават, да я морализират, да ù проповядват за чистота и целомъдрие, да ù цитират в подкрепа на думите си стихове от Писанието, изречения от някой мъдрец – в повечето случаи твърде скудно разбирани. Такава една млада мома скоро ще се почувствува в присъствието им като пред съдии.
А ако тя е имала нещастието да преживее някои тежки разочарования в любовта, и наболялата ù
душа
търси лек за сърдечните си рани, вместо да намери в лицето на някоя от тия стари жени майка, любяща, разбираща, която да я обгърне със своята топлина, със своята обич и участие, тя с прискърбие открива съдия! Естествено е тогава, ако тя затвори сърцето си за такива съдници, ако се отвърне от тях.
Защото не думи, па ако ще би и да са цитати от свещени книги, търси болният, а лек. Нему не му трябва гола проповед и морализиране, а обич, топлота, съчувствие и мъдро разбиране на душата, произтичащо от опит. Може човешката любов – говоря ненаучно – така както днес се проявява, да не е онази божествена Любов, за която говорят и към която великите Учители с такова велико търпение и мъдрост напътват готовите души. Но при всяко човешко преживяване, каквото и да е то, ние сме изправени пред един факт и трябва да се отнесем към него не с предубеждение, а конкретно, с един трезв реализъм, с едно дълбоко разбиране. няма какво да съдим един процес, който се извършва така или иначе в душата на един човек.
към текста >>
Нему не му трябва гола проповед и морализиране, а обич, топлота, съчувствие и мъдро разбиране на
душата
, произтичащо от опит.
Тям им липсва всякакво психологично проникновение. Наместо да вникнат в душевното състояние на една млада мома, да речем, която се е влюбила, да се помъчат да я разберат, те ще започнат да я назидават, да я морализират, да ù проповядват за чистота и целомъдрие, да ù цитират в подкрепа на думите си стихове от Писанието, изречения от някой мъдрец – в повечето случаи твърде скудно разбирани. Такава една млада мома скоро ще се почувствува в присъствието им като пред съдии. А ако тя е имала нещастието да преживее някои тежки разочарования в любовта, и наболялата ù душа търси лек за сърдечните си рани, вместо да намери в лицето на някоя от тия стари жени майка, любяща, разбираща, която да я обгърне със своята топлина, със своята обич и участие, тя с прискърбие открива съдия! Естествено е тогава, ако тя затвори сърцето си за такива съдници, ако се отвърне от тях. Защото не думи, па ако ще би и да са цитати от свещени книги, търси болният, а лек.
Нему не му трябва гола проповед и морализиране, а обич, топлота, съчувствие и мъдро разбиране на
душата
, произтичащо от опит.
Може човешката любов – говоря ненаучно – така както днес се проявява, да не е онази божествена Любов, за която говорят и към която великите Учители с такова велико търпение и мъдрост напътват готовите души. Но при всяко човешко преживяване, каквото и да е то, ние сме изправени пред един факт и трябва да се отнесем към него не с предубеждение, а конкретно, с един трезв реализъм, с едно дълбоко разбиране. няма какво да съдим един процес, който се извършва така или иначе в душата на един човек. Друг е въпросът, ако ние имаме нужният опит и знание, да дадем възходящ ход на този процес, да спомогнем за неговата "сублимация" – нещо което всъщност се явява цел на всяка съзнателна работа над себе си и над другите при "трансформиране съзнанието" на човека. Но това е работа и задача на истинския окултен ученик.
към текста >>
няма какво да съдим един процес, който се извършва така или иначе в
душата
на един човек.
А ако тя е имала нещастието да преживее някои тежки разочарования в любовта, и наболялата ù душа търси лек за сърдечните си рани, вместо да намери в лицето на някоя от тия стари жени майка, любяща, разбираща, която да я обгърне със своята топлина, със своята обич и участие, тя с прискърбие открива съдия! Естествено е тогава, ако тя затвори сърцето си за такива съдници, ако се отвърне от тях. Защото не думи, па ако ще би и да са цитати от свещени книги, търси болният, а лек. Нему не му трябва гола проповед и морализиране, а обич, топлота, съчувствие и мъдро разбиране на душата, произтичащо от опит. Може човешката любов – говоря ненаучно – така както днес се проявява, да не е онази божествена Любов, за която говорят и към която великите Учители с такова велико търпение и мъдрост напътват готовите души. Но при всяко човешко преживяване, каквото и да е то, ние сме изправени пред един факт и трябва да се отнесем към него не с предубеждение, а конкретно, с един трезв реализъм, с едно дълбоко разбиране.
няма какво да съдим един процес, който се извършва така или иначе в
душата
на един човек.
Друг е въпросът, ако ние имаме нужният опит и знание, да дадем възходящ ход на този процес, да спомогнем за неговата "сублимация" – нещо което всъщност се явява цел на всяка съзнателна работа над себе си и над другите при "трансформиране съзнанието" на човека. Но това е работа и задача на истинския окултен ученик. Тук се изискват дълбоки психологични познания, изисква се опит, изкуство. То не се прави с морализиране, с нескончаемо цитиране на стихове и превърнати във външни правила наставления на мъдреците. За ученика, впрочем, това не са външни правила, а формули, с които той си служи, когато оперира с тънките психични сили.
към текста >>
От това гледище, в човешките общества – светски и духовни – ще срещнеш много проповедници, наставници, морализатори, ако малко майстори на духовния живот, малко художници на тънкото изкуство за повдигане на човешката
душа
.
Друг е въпросът, ако ние имаме нужният опит и знание, да дадем възходящ ход на този процес, да спомогнем за неговата "сублимация" – нещо което всъщност се явява цел на всяка съзнателна работа над себе си и над другите при "трансформиране съзнанието" на човека. Но това е работа и задача на истинския окултен ученик. Тук се изискват дълбоки психологични познания, изисква се опит, изкуство. То не се прави с морализиране, с нескончаемо цитиране на стихове и превърнати във външни правила наставления на мъдреците. За ученика, впрочем, това не са външни правила, а формули, с които той си служи, когато оперира с тънките психични сили.
От това гледище, в човешките общества – светски и духовни – ще срещнеш много проповедници, наставници, морализатори, ако малко майстори на духовния живот, малко художници на тънкото изкуство за повдигане на човешката
душа
.
Без съмнение, един такъв майстор на душевния живот, не би отишъл да назидава, както биха сторили "свекървите", една мома като нашата гроздоберка. Защото това е една елементарна още натура, здраво чедо на земята, в чиито жили текат обилно нейните жизнени сокове. Най-високото предназначение, до което може да се издигне тая мома, е негли майчинството. И затова тя трябва да изпита трепетите на любовта, която се проявява като стремеж в сърцето – за да употребя един термин на Учителя – любов, която се стреми към центъра на земята и търси осъществяване в елементарните форми на половия и семеен живот. Знам, някои естети ще намерят, че нашата гроздоберка съвсем не е образец на красота, че има доста груби черти, които се оживяват негли само от нейния хубав смях и от интензивните трептения на нейната бликаща младост, от напрежението на елементарната стихия на живота.
към текста >>
Тези жени, у които е добре развит центърът на милосърдието в съчетание с центъра на обич към децата, или изобщо към всичко малко, безпомощно, беззащитно, са тип на състрадание и нежност – едно от качествата на
душата
.
Тия жени разбират страждущите – и млади и стари. Те особено умеят да приласкаят в своите майчински обятия младите девойки, които минават през огненото кръщение на Любовта. Техните думи са като оня балсам на милостивия самарянин, който се излива върху раните и ги лекува. Това са в истинска смисъл на думата духовни майки за по-невръстните по опит души. Тук се крие едно указание за разширяване на майчинството от чисто родова, биологична функция в социална и психологическа.
Тези жени, у които е добре развит центърът на милосърдието в съчетание с центъра на обич към децата, или изобщо към всичко малко, безпомощно, беззащитно, са тип на състрадание и нежност – едно от качествата на
душата
.
Моралното съзнание на тия жени е толкова силно, че обхваща всички противоречия и грешки на хората и ги примирява чрез магнетизма на милосърдието. Тоя тип жени-майки могат да бъдат истински съветници на младите. Милосърдни и нежни, в своята зряла възраст, те приличат на тихи летни нощи, когато небето е осеяно с блестящи звезди, а въздухът е напоен с дъха на зрелите жита, на хляба, който се ражда, и с аромата на плодовете, които зреят, налени от слънцето.
към текста >>
83.
Енергията на атома
 
- Георги Радев (1900–1940)
Те надали биха се замислили да дигнат във въздуха и цялата земя! С прискърбие трябва да се констатира, че голяма част от днешните хора, които в дълбочината на
душата
си са останали езичници, са готови да оберат „майката-земя", както с умиление я наричат техните поети, за да принесат скъпите ù дарове в жертва на Молох, така както във време на война принасят на тоя най-древен от всички човешки богове скъпоценната кръв на милиони хора и плодовете на техния труд.
каменни въглища може да развие цели 20,000,000,000,000,000 калории. От това огромно количество днес могат да се използуват едва 7,000 калории! Явно е, че ако един ден човечеството сполучи да разтвори тоя грамаден резервоар от енергия, какъвто представя материята, ако то успее да развърже интраатомната енергия, която поддържа устойчивостта и равновесието на онова, що наричаме материя, пред него ще се разкрият перспективите на необикновени постижения. Но като се има пред вид умственото и нравствено ниво на съвременното човечество, едва ли може да се каже, че тия перспективи ще бъдат светли. При тия материалистични разбирания, които хората имат за природата и човека, при тия груби схващания за живота и неговите цели, обладаването на подобни неизчерпаеми източници на енергия би било гибелно за тях. Ако те днес се разпореждат така безогледно и безотговорно с всички блага на природата, защото я смятат за бездушна, мъртва, управлявана от слепи механични закони, ако те с такова остървение пробиват земята, за да изсмучат и последната капчица петрол, ако те с такова къртичено усърдие се ровят в почвата, за да оберат нейните руди, каменни въглища, скъпоценни камъни, ако те така безпощадно използуват нейната растителност, нейните води, нейните станали прословути днес „сурови вещества" от всички природни царства – и то с главната цел да се въоръжат до зъби – какво биха сторили, ако притежаваха огромните запаси на скритата атомна енергия?
Те надали биха се замислили да дигнат във въздуха и цялата земя! С прискърбие трябва да се констатира, че голяма част от днешните хора, които в дълбочината на
душата
си са останали езичници, са готови да оберат „майката-земя", както с умиление я наричат техните поети, за да принесат скъпите ù дарове в жертва на Молох, така както във време на война принасят на тоя най-древен от всички човешки богове скъпоценната кръв на милиони хора и плодовете на техния труд.
Не мислете, че като споменавам думата Молох, си служа с нея като с метафора. Защото Молох и днес е жив и си богува. Дори той е много по-мощен отколкото в миналото. И наистина, какво представят десятките деца и юноши, принасяни от неговите някогашни жреци като кървава жертва пред страшния му истукан, в сравнение с милионите човешки жертви, които вземат днешните опустошителни войни? Днес Молох пак съществува, но така преобразен, че съвременните хора, които се отвръщат с ужас от тоя кървав езически култ на „далечното минало", не съзнават, че са пак негови служители.
към текста >>
84.
Сфера на Урана
 
- Георги Радев (1900–1940)
Понеже у него е пробудено космичното съзнание, той всъщност "живее според оня жив закон, който е написан в
душата
му".
За Ибсен най-голяма ценност в живота представя самосъзнателният и цялостен човек, пълната и закръглена индивидуалност, която се ръководи не от външните писани закони, а от вътрешните закони на своето естество. Той иска пълна свобода за тази съзнателна и самоотговорна личност, която съзнава своето призвание и иска да го следва неотклонно. Очевидно, пред погледа на норвежкия драматург се е мяркал идеалният образ на Урановия тип, който намира най-пълно въплъщение в символичния образ на Водолея. Водолей - това е човекът, който след като се е катерил, подобно козата, по планинските стръмнини и върхове на "Козирог", след като е познал самотата, ограниченията, лишенията, съмненията и борбите на Сатурн и ги е превъзмогнал чрез самоотричането, най-сетне се е добрал до извора на космичния живот, от който налива своята урна, за да излее водите ù на изжаднялото човечество. Издигнат над всички условности на временния живот, свободен от всички човешки ограничения, защото ги е превъзмогнал, той представя образ на мъдрец, "който живее без закон".
Понеже у него е пробудено космичното съзнание, той всъщност "живее според оня жив закон, който е написан в
душата
му".
(Учителят говори. Из главата за "Мъдростта"). Между този идеален тип на човек - мъдреца и глупеца, "който трябва да живее със закон и под закон", има грамадна междина. И в тази огромна междина, в която се срещат хора от различни степени на съзнание, действува Уран със своите мощни "електрически" токове. На хора с непробудено съзнание, Уран често влияе отрицателно.
към текста >>
В известен смисъл на думата, западноевропейският окултизъм е един вид археология - той изрови много съкровища на древната мъдрост, изтъкна непреходността на известни принципи, които лежат в основата на религиозния опит през всички времена, показа широтата и синтетичната мощ на възгледите за Бога, човека и вселената, които са имали древните мъдреци и посветени, разбули отчасти тайните на античните мистерии, възбуди много въпроси около видимото и "невидимо" естество на човека и света, постави в друго осветление проблема за
душата
, за безсмъртието, за развоя на човека, в когото дремят още много скрити сили.
В изкуството често се проявява особено ярко ексцентричността, която тази планета поражда у някои натури, неспособни да възприемат нормално неговите високи трептения. За да резюмирам влиянието на Уран върху човешкото естество, ще кажа следното: у различните хора тази планета действува различно - според степента на съзнанието и душевния им строеж. Колкото един човек е по-издигнат умствено и морално, колкото по-широко и по-универсално е неговото съзнание, толкова по-съзидателно действува у него тази планета на вдъхновението, дълбокото прозрение и гениалния полет на мисълта. У хора, у които висшето съзнание не е пробудено, които никога не са имали проблясъка на космичното, той или остава в латентно състояние или събужда експлозивните и разрушителни сили, събарящи всичко старо и назадничаво. По времето, когато се разнесе в света "урановата вълна", констатираме едно възраждане и на окултизма с всичките му почти течения и школи, които са съществували в миналото.
В известен смисъл на думата, западноевропейският окултизъм е един вид археология - той изрови много съкровища на древната мъдрост, изтъкна непреходността на известни принципи, които лежат в основата на религиозния опит през всички времена, показа широтата и синтетичната мощ на възгледите за Бога, човека и вселената, които са имали древните мъдреци и посветени, разбули отчасти тайните на античните мистерии, възбуди много въпроси около видимото и "невидимо" естество на човека и света, постави в друго осветление проблема за
душата
, за безсмъртието, за развоя на човека, в когото дремят още много скрити сили.
Покрай ценните познания, обаче, които имат действителна стойност и могат да послужат като капитал за едно ново духовно предприятие, той изрови и сума отживелици, сума мумифицирани заблуди и суеверия на миналото. Цялата негова археологическа работа изобщо се развива под знака на низходящия възел на Урана, който се намира в Стрелеца - знак на отвлечената философска мисъл, на религията и етиката. В низходящия възел на Урана, където се чува "последната дума" на едно минало, Уран действува пасивно. Затова в окултизма, както и в археологията, сравнителното проучване на религията и митологията, които получиха особен разцвет по същото време когато се разрасна и окултизмът, ние имаме едно възсъздаване на миналото, един синтез на ония религиозни, философски и научни ценности, които то създаде. Макар окултизмът да упражни мощно влияние върху съвременната мисъл, макар да допринесе твърде много за превъзмогване на материалистичния мироглед, макар да раздвижи материалистичната научна мисъл, макар да измени умонастроението на мнозина учени и да навлезе чрез ред проблеми в официалната наука, той все пак не може да се нарече носител на новото в света.
към текста >>
85.
ЖИВИТЕ СИЛИ НА СЛЪНЦЕТО
 
- Георги Радев (1900–1940)
А неразумните — ония, които цял живот се движат по отъпканите пътеки на всекидневието, ще останат да се препират за това — има ли Бог, няма ли Бог, има ли
душа
, няма ли
душа
, „доказано“ ли е в науката, че слънцето е извор на живот, или не е доказано.
На него се дължи оня упадък на бодростта, който настъпва подир обед, онази леност и сънливост, която хората обикновено изпитват — състояние, което привечер, у чувствителните натури, се превръща в същинска тъга — сякаш човек е изгубил нещо. Ето защо, именно, трябва да използуваме възраждащата сила на пролетта в ранните часове на зората до пладне; да използуваме двойния прилив — пролетния, на големия ден-година, и дневния — от зори до пладне. Още повече, че от слънцето сега — по думите на ония, които знаят — иде една нова вълна, една от ония божествени вълни, които се появяват периодично. Умните ще разберат и ще използуват. Като млади дръвчета, тe ще изпънат вейки на живите лъчи на слънцето, ще напъпят и ще цъфнат, за да дадат плод, плод на нов живот.
А неразумните — ония, които цял живот се движат по отъпканите пътеки на всекидневието, ще останат да се препират за това — има ли Бог, няма ли Бог, има ли
душа
, няма ли
душа
, „доказано“ ли е в науката, че слънцето е извор на живот, или не е доказано.
Ще останат, за да окапят най-сетне като сухи листи от вейките на живота и да станат тор. Хората с будно съзнание нямат време за препирни, па нямат нужда и от мъртви доказателства чиито аргументи се трупат с инструменти от метал. Не че те ги отричат, но те им служат като утвърждение за сетен път на ония истини, които дори и мъртвите инструменти долавят, а хората все още не могат долови. Разумният човек не се отнася към нещата нито с лековерие, нито с неверие, а ги опитва. И едно зрънце жив опит за него струва много повече от товар книжно знание.
към текста >>
86.
Действие първо.
 
- Велко Петрушев
Трептящият ми дух пожела да обходя безкрайните предели на Твореца, за да наситя
душата
си с тяхното разнообразие.
Блеснаха седемте цвята на дъгата. Той се понесе вихрено по дългия път на слънчевите лъчи. Златистата му къдрава коса е накитена със светещата диадема на звездите. Бялата му дреха се сле с небесния лазур. Д е в о р .
Трептящият ми дух пожела да обходя безкрайните предели на Твореца, за да наситя
душата
си с тяхното разнообразие.
Ето ме! Аз съм вече в царството на разнообразието! Каква примамлива природа! Но аз дойдох тук, като беглец, и трябва бърже да науча реалността му, да потърся оскърбената Дева и я освободя. Незабавно ще трябва да се върна в царството на светлината, докато не е настъпила тъмната нощ и ме потърсят Боговете. А сега кой ли ще ме научи на този език на разнообразието? Явление второ. Царицата на нощта се разхожда из градината на съблазните и обвива с черния си воал пътуващите слънчеви лъчи.
към текста >>
А р и я н а (Затвори очите си и настъпи тъмнина.) Отдай
душата
си на отдих под омаят а на тъмнината и заспи.
Кой ли би ме завел там? И в този миг стана нещо особено: — всички слънчеви синове се вгледаха в мен, сякаш искаха да ми кажат: „Сине на девствеността и чистотата, не бива да ходиш там“. И докато всички разискваха моето огнено желание, аз се качих върху крилата на един светъл слънчев лъч и ето ме, аз съм веч в безконечното царство на желанията. — И наистина колко е то разнообразно! А сега кой ще ме научи на езика, що цари в царството на ненаситните желания и ми даде ключовете на неговитe потайности? Вий, царице на нощта, може ли да ме отведете по пътя към оскърбената дева ?
А р и я н а (Затвори очите си и настъпи тъмнина.) Отдай
душата
си на отдих под омаят а на тъмнината и заспи.
Аз ще повикам Царя на ненаситните желания и той ще ти даде ключовете на потайните скривалища. Там ще чуеш сладката и тъжна песен на светлата Дева. Явление трето. Царицата на нощта отлетя. Буйнитe ветрове разнесоха по всички краища на царството огненото желание на Девор.
към текста >>
И тогава аз ще ти разкрия тайните сили на тази земя, които ще задоволят твоето огнено желание и наситят
душата
ти с вълшебството на разнообразието.
Какво хубаво, росно цвете! — Да, такива цветя ми трябват, за да направя забавленията си по-омайни. Ето, аз чух твоя зов и почувствувах силните струи на твоето огнено желание. Дойдох да ти бъда в услуга. Аз съм готов да изпълня всичките желания на един такъв син на девствеността и красотата, който иде от царството на лазура, от света на вечната младост. Дай сега рижката си за вечна забрава.
И тогава аз ще ти разкрия тайните сили на тази земя, които ще задоволят твоето огнено желание и наситят
душата
ти с вълшебството на разнообразието.
Д е в о р . Кой си ти, как се казваш? 3 е м о н . Аз съм 3емон — Царя на горещите желания. Обичайно е тук, в царството на вЪчните промени, всеки един да даде обещание, че няма да се страхува от различните случаи.
към текста >>
Запалена тя с огъня на страстта, внася свежест в
душата
и сладък сън в сърцето.
3 е м о н . (Изсмива се дяволито) Ето, седни на тази пейка, в тази градина, да подишаш ароматичния дъх на цветята, и отдай сърцето си на тая омая — сладострастието, за да бъдеш галено дете, приспивано върху очерователните гърди на Царицата на нощта. Ето, вземи първата чаша на обаянието и пий до насита, докато сърцето ти желае. Това е първа стъпка към рицарски подвизи и удоволствия. Ето ти още и тази ароматична билка, събрана от кървавите полета.
Запалена тя с огъня на страстта, внася свежест в
душата
и сладък сън в сърцето.
3емон налива вино и го дава на Девора. Запалва цигара и го учи как да си служи с тях. Явление четвърто. Д е в о р. Изпива първата чаша.
към текста >>
Оставете
душата
на Девора да опита жаркото вино и насити
душата
си с разнообразно удоволствие.
Главата му става тежка и всичко около него се върти. Сърцето бързо пулсира и той бълнува. Призраци от полуголи чародейки лудо танцуват около него. Д е в о р . Ах, тия призраци! Махнете се, вие зли чародейки ! И вий, Деви на съвестта, не смущавайте моето огнено желание! Идете вий, там в царството на любовта.
Оставете
душата
на Девора да опита жаркото вино и насити
душата
си с разнообразно удоволствие.
Но къде е 3емон, царят на ненаситните желания? 3емон, слава моя, ела да пием; виното е тъй сладко и аз се чувствувам тъй щастлив! Явление седмо. В този момент идва Арияна. Блудните й очи играят дяволито. Страстните й желания се разпалват и лудо разтваря горещите си обятия, и се готви да се хвърли като хищник върху своята невинна жертва.
към текста >>
87.
Действие второ.
 
- Велко Петрушев
Боговете на гърма запалиха своите факли, за да осветят безпределните пътища из вселените! Всред блясъка на светлината впи Хенан живите си светящи очи Той броди всред молнията и търси Девора! Не изпитвана скръб обхвана
душата
му, заради отсъствието на Девора.
Действие второ. Явление първо.
Боговете на гърма запалиха своите факли, за да осветят безпределните пътища из вселените! Всред блясъка на светлината впи Хенан живите си светящи очи Той броди всред молнията и търси Девора! Не изпитвана скръб обхвана
душата
му, заради отсъствието на Девора.
Прехванал упорит жезъл, той пътува из безчетните царства на битието. (Ханан облечен в дълга бела мантия, препасан със светъл пояс, върху който е окачен съд, пълен с чиста изворна вода). Х а н а н. Аз трябва да го намеря! Навярно той е дошъл тук в царството на желанията. Мрак е вече! Той се е заблудил всред тъмнината, и страшното е, да не би да е влязъл несъзнателно в градината на съблазните (Вглежда се), Тук има някаква пейка и съд до нея.
към текста >>
! О, дано не бъде! Защото ти не трябва да опетниш девствената си
душа
.
Ще трябва да проверя. (Ханан взема съда и излива от него течност и тя започва да шуми). Ето, шуми; това е отрова. О! дали и Девор е минал през тази градина на съблазните и е пил от отровите в този кърчаг? Девор, чадо мое, пътят за тази градина на ненаситните желания е път на падение и смърт! Дали и твоите девствени устни са се докоснали до този отвратителен кърчаг?
! О, дано не бъде! Защото ти не трябва да опетниш девствената си
душа
.
И с такава страшна присъда да освидетелствуваш копнежите на своето сърце. О, не, ти си син на Лазура! От тебе изтичат реки от слънчева енергия, — тя е непобедима. Ти си звезда, бленувана от векове. Твоето сияние е сила в живота! Ти си ключ на тайнствения храм и обект на вечно съзерцание. Твоят образ е тъй светъл; той никога не трябва да огасва! Очите ти са слънчева светлина: те вечно трябва да греят! А душата ти е чиста Дева, и грехът няма място в нея.
към текста >>
Твоят образ е тъй светъл; той никога не трябва да огасва! Очите ти са слънчева светлина: те вечно трябва да греят! А
душата
ти е чиста Дева, и грехът няма място в нея.
! О, дано не бъде! Защото ти не трябва да опетниш девствената си душа. И с такава страшна присъда да освидетелствуваш копнежите на своето сърце. О, не, ти си син на Лазура! От тебе изтичат реки от слънчева енергия, — тя е непобедима. Ти си звезда, бленувана от векове. Твоето сияние е сила в живота! Ти си ключ на тайнствения храм и обект на вечно съзерцание.
Твоят образ е тъй светъл; той никога не трябва да огасва! Очите ти са слънчева светлина: те вечно трябва да греят! А
душата
ти е чиста Дева, и грехът няма място в нея.
Ти си светъл лъч и нощната тъмнина не трябва да го огасва. Твоето име е Девор, син на девствената светлина и светъл ангел от небесната синева! Явление второ. В този тъй важен момент, когато душата на Ханан бе тъй дълбоко развълнувана, заради предвижданата трагедия на Девор, чу го Царят на желанията — 3емон и бързо се отзова на това място. 3 е м о н . А, какво интересно същество! Прилича на някакъв фантастичен Бог! Кой сте вие, от где идете тук?
към текста >>
В този тъй важен момент, когато
душата
на Ханан бе тъй дълбоко развълнувана, заради предвижданата трагедия на Девор, чу го Царят на желанията — 3емон и бързо се отзова на това място.
Ти си звезда, бленувана от векове. Твоето сияние е сила в живота! Ти си ключ на тайнствения храм и обект на вечно съзерцание. Твоят образ е тъй светъл; той никога не трябва да огасва! Очите ти са слънчева светлина: те вечно трябва да греят! А душата ти е чиста Дева, и грехът няма място в нея. Ти си светъл лъч и нощната тъмнина не трябва да го огасва. Твоето име е Девор, син на девствената светлина и светъл ангел от небесната синева! Явление второ.
В този тъй важен момент, когато
душата
на Ханан бе тъй дълбоко развълнувана, заради предвижданата трагедия на Девор, чу го Царят на желанията — 3емон и бързо се отзова на това място.
3 е м о н . А, какво интересно същество! Прилича на някакъв фантастичен Бог! Кой сте вие, от где идете тук? Да не би и вие да искате да ви дам от жаркото вино и ястие от диви сърни? Заповядайте, седнете. Тук е място на утеха и наслада.
към текста >>
88.
Действие трето.
 
- Велко Петрушев
Не ми се изсмивайте! Колко много копнее
душата
ми за това светло царство на свобода и правда.
Откакто го видях, в мен говорят други чувства. Той е красив, като настъпваща зора и мил, като росните цветя. Но аз ви моля, бъдете така добри и недейте повече да тровите чувствата му и изгасвате светлия му поглед. Право да ви кажа, мен ми е жал за него. Той е слънчев син; нетрябва да бъде като нас! Нека го оставим да отрезвей и, навярно, ще се осъзнае, за да се върне наново в царството на светлината.
Не ми се изсмивайте! Колко много копнее
душата
ми за това светло царство на свобода и правда.
Зарите на любовта се изливат в чудна песен, а струите на живота в безсмъртен хим. Затова искам и мене да отведе там. 3 е л б а. (изсмива се). Ха, ха, — Ти Славяна, си полудяла.
към текста >>
Мили чародейки, бъдете тъй добри, послушайте болната ми
душа
и страждущото ми сърце.
Свести се, Славяна! Ако узнае за това 3емон, за тия ти намерения, жестоко ще бъдеш наказана. А Девор, този слънчев ангел, той е и моя наслада. Ний, чародейките, ще пием страстно от чистите му устни сладък сок до омая. И ще дишаме опивният му дъх до забрава. С л а в е н а.
Мили чародейки, бъдете тъй добри, послушайте болната ми
душа
и страждущото ми сърце.
Немога, разберете, немога повече тук да живея. Аз го обичам и искам тази нощ да избягам с него, да туря край на страданията. Дано тази нощ бъде последна на скръбта ми! Не искам повече да бъда нощен шут в краката на Земона. От момента, когато видех Девора, аз непрестанно съзерцавам живите му очи: те ме отново раждат! Тук душата ми е отровена от страстите на удоволствието. В мен вече говорят други сили, акорда на моята арфа отново затрептя и пламъците на любовта пламнаха в измореното ми сърце! Явление второ В този момент влиза, Девор, пиян с оцапани и окъсани дрехи.
към текста >>
От момента, когато видех Девора, аз непрестанно съзерцавам живите му очи: те ме отново раждат! Тук
душата
ми е отровена от страстите на удоволствието.
С л а в е н а. Мили чародейки, бъдете тъй добри, послушайте болната ми душа и страждущото ми сърце. Немога, разберете, немога повече тук да живея. Аз го обичам и искам тази нощ да избягам с него, да туря край на страданията. Дано тази нощ бъде последна на скръбта ми! Не искам повече да бъда нощен шут в краката на Земона.
От момента, когато видех Девора, аз непрестанно съзерцавам живите му очи: те ме отново раждат! Тук
душата
ми е отровена от страстите на удоволствието.
В мен вече говорят други сили, акорда на моята арфа отново затрептя и пламъците на любовта пламнаха в измореното ми сърце! Явление второ В този момент влиза, Девор, пиян с оцапани и окъсани дрехи. Зелба се хвърля върху него и той пада на земята. Тя му се изсмива злорадно и го подиграва. 3 е л б а. Ха, ха, Деворе, вместо да летиш из широките слънчеви полета, ти с голяма бързина политна към земята.
към текста >>
Проклета бъди! И вместо бягство в царството на светящите, черен пепел на горящата клада е съдбата ти, а
душата
ти ненаситен вампир в преизподнята ще отведе! Явление четвърто.
Тя преди малко увещаваше Девора, да събуди съвестта си и осъзнае своя грях и да побърза, дор не е огряла още зората, да избяга в царството на светлината — и казва му още, че и тя самата ще го придружи. Знай, страшна царице, Славяна е изменница на 3емон; тя не иска повече да бъде негово удоволствие и покорен шут. Накажи я безпощадно, да гори в огнището на проклятието! А р и я н а. (Изрича страшна присъда). Ти, източна лъстителко, как си посмела да възставаш против волята на Царя на желанията и против страшната Царица на нощта?
Проклета бъди! И вместо бягство в царството на светящите, черен пепел на горящата клада е съдбата ти, а
душата
ти ненаситен вампир в преизподнята ще отведе! Явление четвърто.
Жестоката присъда сломява духа на Славяна. Тя пада на колене пред Арияна и я моли за милост, ала всичко е напразно. Потърсва спасение от изтощените сили на Девор и го моли С л а в е н а. Сине на светлината, спаси себе си и мене. Защото ти си херой, светящ принц, в чиито жили тече благородна, чиста кръв.
към текста >>
Спомни си за безсмъртния идеал, който цари в
душата
ти! И спаси мен, защото мене ще ме изгори огъня на отмъщението, а тебе огъньт на злия дух — страстите.
Жестоката присъда сломява духа на Славяна. Тя пада на колене пред Арияна и я моли за милост, ала всичко е напразно. Потърсва спасение от изтощените сили на Девор и го моли С л а в е н а. Сине на светлината, спаси себе си и мене. Защото ти си херой, светящ принц, в чиито жили тече благородна, чиста кръв.
Спомни си за безсмъртния идеал, който цари в
душата
ти! И спаси мен, защото мене ще ме изгори огъня на отмъщението, а тебе огъньт на злия дух — страстите.
А р и я н а. Бунтовнице проклета, искаш да си спасиш главата! Но това нема да бъде. Ти ей сега ще опиташ огнището проклето! Явление пето. Арияна напуща свърталището и отива при 3емон, за да даде своите нареждания. Зелба отвежда Девора из алеитe.
към текста >>
И с крепка
душа
и радостно сърце да прославя великата воля.
Затвориха се черните врата и Славяна остана сама, затворена. Тя се облегна върху вратата, правейки опит да я отвори, но тежката ключалка здраво е запостена. Тя се моли. С л а в е н а. О, велики Богове! Укрепявайте силите ми пред образа на злата воля.
И с крепка
душа
и радостно сърце да прославя великата воля.
Помогнете ми Вий в тази страшна и последна нощ! Дайте криле на душата ми, да полети към светлия простор! Явление шесто. Идва 3емон при Славяна, цял трепери от гняв. Страстни пламъци горят в него за отмъщение. 3 е м о н. Ти, която си светяща звезда на моето сърце, дивен чар на моята воля, въставаш против силния 3емон! Ти, която ме прелъсти със своята красота, когато те видях за пръв път в вълшебната градина на звездите, всред ароматичните бели цветя.
към текста >>
Помогнете ми Вий в тази страшна и последна нощ! Дайте криле на
душата
ми, да полети към светлия простор! Явление шесто.
Тя се облегна върху вратата, правейки опит да я отвори, но тежката ключалка здраво е запостена. Тя се моли. С л а в е н а. О, велики Богове! Укрепявайте силите ми пред образа на злата воля. И с крепка душа и радостно сърце да прославя великата воля.
Помогнете ми Вий в тази страшна и последна нощ! Дайте криле на
душата
ми, да полети към светлия простор! Явление шесто.
Идва 3емон при Славяна, цял трепери от гняв. Страстни пламъци горят в него за отмъщение. 3 е м о н. Ти, която си светяща звезда на моето сърце, дивен чар на моята воля, въставаш против силния 3емон! Ти, която ме прелъсти със своята красота, когато те видях за пръв път в вълшебната градина на звездите, всред ароматичните бели цветя. Аз се борих с светящия ти пазач и те откраднах, за да те направя Богиня на нощта, избраница, прелест всред моите музи на страстта.
към текста >>
Оставете ме! Аз искам да бъда свободна и, като волна птичка, да отлетя високо там, где море от светлина грее, и
душата
вечно живее! Не искам повече да бъда пленница и робиня в този свет на разврата и падението.
3 е м о н. Ти, която си светяща звезда на моето сърце, дивен чар на моята воля, въставаш против силния 3емон! Ти, която ме прелъсти със своята красота, когато те видях за пръв път в вълшебната градина на звездите, всред ароматичните бели цветя. Аз се борих с светящия ти пазач и те откраднах, за да те направя Богиня на нощта, избраница, прелест всред моите музи на страстта. А ти сега си посмела да въстанеш срещу твоя обожател! Откажи се от този размирен дух, за да те възлюби отново царицата на нощта ! С л а в е н а. (повдига глава нагоре и смело отговаря).
Оставете ме! Аз искам да бъда свободна и, като волна птичка, да отлетя високо там, где море от светлина грее, и
душата
вечно живее! Не искам повече да бъда пленница и робиня в този свет на разврата и падението.
Душата ми е отровена, умът ми се гнети, сърцето ми е жертва на бесовете. Ти, 3емоне, който си изрод, убиец, скъпо ще платиш за делата си. Ти ме измами и изнасили свежата ми душа. Ти недостойно ме завладя и опорочи рода ми, оскверни чистотата ми! Явление седмо. Гневът затъмнява всяко благородно чувство.
към текста >>
Душата
ми е отровена, умът ми се гнети, сърцето ми е жертва на бесовете.
Ти, която си светяща звезда на моето сърце, дивен чар на моята воля, въставаш против силния 3емон! Ти, която ме прелъсти със своята красота, когато те видях за пръв път в вълшебната градина на звездите, всред ароматичните бели цветя. Аз се борих с светящия ти пазач и те откраднах, за да те направя Богиня на нощта, избраница, прелест всред моите музи на страстта. А ти сега си посмела да въстанеш срещу твоя обожател! Откажи се от този размирен дух, за да те възлюби отново царицата на нощта ! С л а в е н а. (повдига глава нагоре и смело отговаря). Оставете ме! Аз искам да бъда свободна и, като волна птичка, да отлетя високо там, где море от светлина грее, и душата вечно живее! Не искам повече да бъда пленница и робиня в този свет на разврата и падението.
Душата
ми е отровена, умът ми се гнети, сърцето ми е жертва на бесовете.
Ти, 3емоне, който си изрод, убиец, скъпо ще платиш за делата си. Ти ме измами и изнасили свежата ми душа. Ти недостойно ме завладя и опорочи рода ми, оскверни чистотата ми! Явление седмо. Гневът затъмнява всяко благородно чувство. Отмъщението е резултат от тъмните дела.
към текста >>
Ти ме измами и изнасили свежата ми
душа
.
А ти сега си посмела да въстанеш срещу твоя обожател! Откажи се от този размирен дух, за да те възлюби отново царицата на нощта ! С л а в е н а. (повдига глава нагоре и смело отговаря). Оставете ме! Аз искам да бъда свободна и, като волна птичка, да отлетя високо там, где море от светлина грее, и душата вечно живее! Не искам повече да бъда пленница и робиня в този свет на разврата и падението. Душата ми е отровена, умът ми се гнети, сърцето ми е жертва на бесовете. Ти, 3емоне, който си изрод, убиец, скъпо ще платиш за делата си.
Ти ме измами и изнасили свежата ми
душа
.
Ти недостойно ме завладя и опорочи рода ми, оскверни чистотата ми! Явление седмо. Гневът затъмнява всяко благородно чувство. Отмъщението е резултат от тъмните дела. 3емон не се трогва от апела на оскърбената Дева, за съвест и право! Той реши, на всека цена, да подчини упоритостта на Славяна. Той поиска да завърже краката и ръцете й, за да я отнесе без препятствие на кладата, но тя смело го блъсва настрани: С л а в е н а.
към текста >>
А хищните вампири чакат под водите на езерото и отвеждат
душата
в страшния ад! Защо така си се смутил?
О, не! Тя трябва да живее! Но аз трябва да побързам и отида на това проклето място; може би не е още късно ! Зелба, къде се намира кладата? Казвай по бърже. З е л б а. Изсмива се злорадно. Там, при голямото езеро, гори това огнище.
А хищните вампири чакат под водите на езерото и отвеждат
душата
в страшния ад! Защо така си се смутил?
Това е в реда на нещата. Пламъците на това огнище никога не изгасват; там се подържа вечния огън на отмъщението! Ела, милий, да отидем всред алеите и заспим, унесени в сладкия сън на страститe и отдадем сърцата си на забрава. Това е наше право в този свят на удоволствията. Явление девето. Тя се уви около тялото на Девор.
към текста >>
В
душата
му за- кип желанието да предотврати всяко изстъпление върху оскърбената Дева. Завеса.
Това е наше право в този свят на удоволствията. Явление девето. Тя се уви около тялото на Девор. Той силно я блъсна и напусна тъмния вертеп. Девор се понесе с голяма бързина по направление на езерото.
В
душата
му за- кип желанието да предотврати всяко изстъпление върху оскърбената Дева. Завеса.
към текста >>
89.
Действие четвърто.
 
- Велко Петрушев
Чуй ме подпалвачо жестоки, огаси тази пещ на разврата, която осквернява
душата
и сърцето! Разруши основите на кладата и вертепа, в който тровиш Девите на чистотата! Явление второ.
Огнените езици се издигат яростно в небосвода и згряха прохладния въздух. Девор направи усилие да извика гръмогласно, но горещия въздух го задави и той едва изговори: Д е в о р. „Свобода или огън“! О! Изверг и палач ехиден, освободи Славяна; тя е невинна! Тя не трябва да гори! Защото е свещена жрица, Дева от плеадите небесни. Очите на звездите я съзерцават, а Боговете достойно уважават. Отвържи ръцете й, и освободи я от огъня на страстите си.
Чуй ме подпалвачо жестоки, огаси тази пещ на разврата, която осквернява
душата
и сърцето! Разруши основите на кладата и вертепа, в който тровиш Девите на чистотата! Явление второ.
3емон не искаше да чуе апела на Девора. Той прави последен опит да покачи Славяна на кладата. Д е в о р се хвърля всред пламъците, за да грабне Славяна, ала среща противодействие. 3 е м о н. На теб казвам, чужденецо! Недей се така смело до мен доближава, защото ти сега ще опиташ отровната ми шпага! Д е в о р.
към текста >>
Но ти, моя мила, с колесницата на зората отведи
душата
ми на високата планина! И от там тя да бленува във векове за твоето сърце и свян! Явление осмо.
Блесна стоманена шпага и прободе гърдите на Девора. Страшни болки пронизаха сърцето му. Гръмовита молния проблесна и Арияна с ужас падна в мрачния ров! И ровът я погълна! Д е в о р. Славяна, мила моя богиньо, страшна е моята участ. Аз съм ранен в сърцето и едва ли ще мога да видя слънчевите синове с хвърчащите колесници, които идат да видят славната победа над 3емон и Арияна.
Но ти, моя мила, с колесницата на зората отведи
душата
ми на високата планина! И от там тя да бленува във векове за твоето сърце и свян! Явление осмо.
Девор прави мъчителни опити да затвори очите си. Славяна коленичи, и от очите й се отронват горещи сълзи, които падат върху пребледнялото лице на Девор. Те стоплиха изстиващата му усмивка. И той отново се усмихна и казва: Д е в о р . Мила Славяна! Затрептяха на двама ни сърцата и душите ни се сляха! Такъв бе заветът на Боговете, и така стана! С л а в я н а.
към текста >>
Душата
ми е скръбна, духът ми пее жална песен.
Той позна Девора. Приближава се до него и шепне: Х а н а н. Нима той е ранен? Тъмният лъч на нощта е пронизал гърдитe му, а злият дух на сладострастието е отровил кръвта му? (Просълзен казва): Девор, чадо мое, аз те търся; дълго те чаках.
Душата
ми е скръбна, духът ми пее жална песен.
Ела, чадо мое, по-близо, за да те почувствува душата ми, и сгрееш отново сърцето ми. Явление десето. Девор отваря очи, вглежда се в Ханан и го познава. Прави опит да стане, но отново пада на земята. Д е в о р .
към текста >>
Ела, чадо мое, по-близо, за да те почувствува
душата
ми, и сгрееш отново сърцето ми.
Приближава се до него и шепне: Х а н а н. Нима той е ранен? Тъмният лъч на нощта е пронизал гърдитe му, а злият дух на сладострастието е отровил кръвта му? (Просълзен казва): Девор, чадо мое, аз те търся; дълго те чаках. Душата ми е скръбна, духът ми пее жална песен.
Ела, чадо мое, по-близо, за да те почувствува
душата
ми, и сгрееш отново сърцето ми.
Явление десето. Девор отваря очи, вглежда се в Ханан и го познава. Прави опит да стане, но отново пада на земята. Д е в о р . Великий жрецо, прости ми! Аз съгреших пред съвестта и разума.
към текста >>
Затова
душата
ми е мрачна, очите ми загасват, сърцето ми е ранено и замира.
Явление десето. Девор отваря очи, вглежда се в Ханан и го познава. Прави опит да стане, но отново пада на земята. Д е в о р . Великий жрецо, прости ми! Аз съгреших пред съвестта и разума.
Затова
душата
ми е мрачна, очите ми загасват, сърцето ми е ранено и замира.
Развратът опорочи светлите ми мечти, а жаркото вино на тъмнитe страсти огаси благороднитe ми чувства и желания. Ето ме, — Аз съм мрачен, облечен в дрехата на падението. Благий учителю, укрепи духа ми, дай мир на душата ми и спокойствие на съвестта ми! Явление единадесето. Х а н а н. Великия жрец се просълзи, и тайнствен акорд се изля от душата му! Моята любов ти прощава, моят разум те спасява.
към текста >>
Благий учителю, укрепи духа ми, дай мир на
душата
ми и спокойствие на съвестта ми! Явление единадесето.
Д е в о р . Великий жрецо, прости ми! Аз съгреших пред съвестта и разума. Затова душата ми е мрачна, очите ми загасват, сърцето ми е ранено и замира. Развратът опорочи светлите ми мечти, а жаркото вино на тъмнитe страсти огаси благороднитe ми чувства и желания. Ето ме, — Аз съм мрачен, облечен в дрехата на падението.
Благий учителю, укрепи духа ми, дай мир на
душата
ми и спокойствие на съвестта ми! Явление единадесето.
Х а н а н. Великия жрец се просълзи, и тайнствен акорд се изля от душата му! Моята любов ти прощава, моят разум те спасява. Моят дух те възкресява. Стани, чадо мое, и да вървим! Ето колесницата на слънчевите лъчи те чака! Тя ще полети към висините, лазура и царството на светлината. Там те чакат твоите братя и небесните Богове! Явление дванадесето.
към текста >>
Великия жрец се просълзи, и тайнствен акорд се изля от
душата
му! Моята любов ти прощава, моят разум те спасява.
Затова душата ми е мрачна, очите ми загасват, сърцето ми е ранено и замира. Развратът опорочи светлите ми мечти, а жаркото вино на тъмнитe страсти огаси благороднитe ми чувства и желания. Ето ме, — Аз съм мрачен, облечен в дрехата на падението. Благий учителю, укрепи духа ми, дай мир на душата ми и спокойствие на съвестта ми! Явление единадесето. Х а н а н.
Великия жрец се просълзи, и тайнствен акорд се изля от
душата
му! Моята любов ти прощава, моят разум те спасява.
Моят дух те възкресява. Стани, чадо мое, и да вървим! Ето колесницата на слънчевите лъчи те чака! Тя ще полети към висините, лазура и царството на светлината. Там те чакат твоите братя и небесните Богове! Явление дванадесето. Девор се изправя, но от раната протича кръв. Той се уплаши и пада в несъзнание.
към текста >>
90.
Епилог.
 
- Велко Петрушев
Молнията разпръсна тъмните облаци на нощта и нейния дълъг, светящ път описва историята на хаоса, що е гнетил безсмъртния Дух и вечната
Душа
.
Епилог. Кошмарната нощ скрива своите примамливи прегръдки. Чарът на страстите изгоре върху пламтящата клада и срутиха се нейните основи, падна огнището и потъна в дълбоките води на голямото езеро.
Молнията разпръсна тъмните облаци на нощта и нейния дълъг, светящ път описва историята на хаоса, що е гнетил безсмъртния Дух и вечната
Душа
.
Затрептя полъхът на светящата зорница, която обсипа с ефирния си блясък, новия ден на победата. Светящата колесница лети из пространството на двубоя! Пламъците на жреца все повече се разпространяват и обхващат целия свет на 3 е м о н а! Гори той! И се топи върху собственото си огнище. Буен ураган на северния вятър. Страшно реве и отнася в бездънен гроб праха му! А царя на смъртта заспа вечен сън и черната катафалка го отнесе по дългия път на забравата!. . .
към текста >>
91.
Когато говорим за Петър Дънов...
 
- Атанас Славов
Ако една култура съществува сама за себе си и сама себе си възвеличава, тя се
самозадушава
, не може дълго да просъществува.“ За да възвърне органичността си, българската култура трябва да интегрира обратно в себе си съзнанието за своите планетарни параметри, да включи в речника си и да мисли чрез своя духовен учител Дънов, чрез художниците Кристо и Паскен, писателите Канети, индустриалци като Добри Желазков, търговци като благодетелите братя Георгиеви, държавници като Богориди, политици като Тодор Икономов, учени като Петър Берон, лекари като Селимински, общественици като д-р Миркович - нашата тежка артилерия! Второ.
Ако актьорът е в празна зала, той не може да играе. Той трябва да твори за другите. Ако човек се смее сам той е луд, или чудак. Той трябва да се смее в обществото на други. Забележете това! Само тогава възниква смях, само тогава възниква радост.
Ако една култура съществува сама за себе си и сама себе си възвеличава, тя се
самозадушава
, не може дълго да просъществува.“ За да възвърне органичността си, българската култура трябва да интегрира обратно в себе си съзнанието за своите планетарни параметри, да включи в речника си и да мисли чрез своя духовен учител Дънов, чрез художниците Кристо и Паскен, писателите Канети, индустриалци като Добри Желазков, търговци като благодетелите братя Георгиеви, държавници като Богориди, политици като Тодор Икономов, учени като Петър Берон, лекари като Селимински, общественици като д-р Миркович - нашата тежка артилерия! Второ.
Начинът, по който виждам Дънов - безспорно най-големият проповедник, роден между българите, - е, че той е повече от проповедника в него. Син на виден православен свещеник от времето на българското възраждане през no-миналия век, възпитаник на американското методистко училище от отоманско време, завършил две теоложки и едно медицинско образование в Медисън и Бостън (САЩ), методистки пастор, лектор, учител, ясновидец, музикант, антрополог, лекар и астроном, той е повече от син на поп, повече от подготвен американски методист с три висши образования, повече от пастор, повече от учител, повече от учен. Не е ли така с всяка голяма световна личност? Така е. И все пак, когато мислим за физикът Айнщайн, знаем за неговите допуснати математически грешки и гафовете му като политик, но ги пренебрегваме.
към текста >>
92.
Глава първа: Призванието
 
- Атанас Славов
Братя и сестри от дома славянски, род на страдание, племе на раздори,
душа
и сърце на бъдещето.
Това е! На следващата година 1898 Петър Дънов издава малка брошурка под заглавието „Хио Елли Мелли Месаил.“ Духовно послание към всички хора на този свят, което представлява призив за съзнателен, разумен живот. Заявява своето присъствие този, който след време ще бъде наречен от учениците си просто „Учителят.“ През месец октомври следва публичното му призвание към българите в салона на дружество „Майка“ във Варна. То съдържа целият му младежки патос да намери път по който да изведе българина от духовното му вцепенение, и - уви! - все още младежката му недозрялост на пламенен начинаещ проповедник. Призвание към народа ми1 Български синове, на семейството славянско. Послушайте думите на небето.
Братя и сестри от дома славянски, род на страдание, племе на раздори,
душа
и сърце на бъдещето.
Живот и спасение на настоящето, носители и застъпници на мира. Синове на Царството Божие, слушайте словото: Небето ви отрежда една света длъжност в Царството на Мира, която иде и наближава в силата си, да отбележи едно велико събитие в живота на този свят: и ако се покажете верни от сега на това благородно и свято знание, което ви чака, вервайте, сам Бог на Силите ще ви увенчае със слава и величие на своя живот и ще отбележи имената ви във върховните книги на висшите светове, които спомагат в полза на вашето свето дело и велико избавление. Вас ви чака едно славно бъдеще, което иде не за да затрие и унищожи живота, но да го възкреси в неговата съвършена пълнота. В този живот са призвани да вземат участие всички избрани лица и народи, които образуват цвета на новите поколения на човешкия род. Вашето време наближава, вашият изпит се завършва.
към текста >>
Тия начала ги е определил отдавна още Бог, който се грижи за подобрението на всички негови семейства; и тия начала са всадени във вашата
душа
.
Чуйте, верността е първата стъпка при влизането в новия живот; тя е първо условие при тесните врата на приемане, тя е първия плод на любовта, който има да поднесете пред огнището на Отеческия олтар. Не остава време да се впускаме в празни разправии за миналото, което няма да ви ползва, ако не вземете пример от неговите погрешки и поуки, да изправите настоящите. Вашето възраждане има голяма нужда от чисти добродетели, които липсват сега. Сега то е повърхностно, и не коренно, временно и не съществено, което не може да принесе очакваните добри плодове. Този народ има вопиюща нужда да се ръководи и управлява от свети и благородни начала, нужни за неговото успевание.
Тия начала ги е определил отдавна още Бог, който се грижи за подобрението на всички негови семейства; и тия начала са всадени във вашата
душа
.
Във възраждането на народите, умът и сърцето требва да вървят успоредно, любовта и добродетелта взаимно, силата и разума на едно да ръководят и управляват пътя на техните добри стремления. Вън от тях, от тия условия, всичко е изгубено за тях безвъзвратно. За това е необходимо да се спрете и обмислите положението си в което се намирате, за да избегнете общото разрушение, което виси вече над главите на всички ви. Аз пристигам в тоя развратен свят, в минута важна да упражня нужното влияние, да ви отвърна от тоя пагубен път, който народите на земята са се втурнали да следват безразсъдъчно. Знайте, в случай че отхвърлите мойте благи съвети и се възпротивите на мойте Божествени диктувания, които ви давам, защото сте близки на сърцето ми; ще употребя и други мерки много по лоши, с които съм натоварен да приложа в замяна на вашето непослушание на Светлите Божи Заповеди.
към текста >>
За тоя ви лош недостатък, аз не ви отхвърлих, нито ви презрях за грубата външност, с която беше облечена вашата
душа
, но ви възлюбих напълно с благия си Дух, който се зае да проникне и намери някоя Божествена добродетел, някоя благородна черта на вашата
душа
, та да може да обработи и оплодотвори, за да принесе плод, и изобилно да създаде у вас поведение чисто, свято, и възвишено, за да ви удостои да влезете в реда на първите народи, които Бог на Силите е избрал, да извършат вечната Му и свята воля.
Когато встъпих да ви взема под своя охрана, аз предвиждах всички мъчнотии, които времето щеше да ми създаде догде ви изведа в безопасно место. Аз знаех колко препятствия, колко несполуки, щяха да ме посрещнат с вас наедно във великата борба, но Моят дух не отстъпи своето намерение. Моята любов за вас ми продиктува своето задължение, и Аз встъпих напред да ви взема под моя върховна охрана. В това отдалечено минало, вашият дух не притежаваше никаква красота, която да ме привлече - да ви обичам. Вие бяхте отвратителни на глед, и който ви погледнеше се отвръщаваше от грубото ви сърце.
За тоя ви лош недостатък, аз не ви отхвърлих, нито ви презрях за грубата външност, с която беше облечена вашата
душа
, но ви възлюбих напълно с благия си Дух, който се зае да проникне и намери някоя Божествена добродетел, някоя благородна черта на вашата
душа
, та да може да обработи и оплодотвори, за да принесе плод, и изобилно да създаде у вас поведение чисто, свято, и възвишено, за да ви удостои да влезете в реда на първите народи, които Бог на Силите е избрал, да извършат вечната Му и свята воля.
Днес вече настава да се реши главната съдба на тоя покварен свят, в който Небето иде да извърши един коренен велик преврат, и то скоро в новия век, който приближава, да отбележи нови страници по лицето на Земята. За това желая да ви подготвя защото сте останали надире поради вашите настоящи престъпления и минали народни грехове, за които безброй страдания и жертви беха нужни да пренесете до горе, догде да се измие и очисти вашата отвратителна гнусота, с която раздразнихте Бога, та отвърна лицето Си от вас и ви остави, за да познаете и се разкаете за греховете си, които разкъсваха святите връзки на Любовта Му. Но Бог се вечно не гневи, милостта Му е в род и род, благостта Му пребъдва винаги с тези които Го любят, и благословлението Му не се оттегля. Той ви ръководи през всичките тъмни времена с крепка десница, окото Му бди за вас като минавахте през опасните пътища на този свят. В това аз, вашият върховен Покровител, имаше да полагам големи усилия и жертви да изправя вашето минало, да ви възпитам и облека в хубостта на вечното, което ви е определено.
към текста >>
И всичките сили, с които разполагам, завзех се да създам във вас
душа
чиста и непорочна, с поведение божествено.
Словото ми е неоспоримо.“ Господ ви е ръководил, Той ви е жених, Който изпраща даровете си, Който ви се радва като младоженец за любовта, която сте приели с верност от Него, който е Цар на Царете и Господар на Господарите. Ето за това ида от предвечните обиталища да ви подбудя на добър и свят живот, да ви предохраня да не съгрешите изново против върховната воля на Небето, и ви отхвърли, както в миналото, когато с беззаконията си дотегнахте на Бога, и той ви остави да паднете под ръцете на вашите врагове, които дойдоха отдалеч да ви накажат за престъплението и да изпълнят волята на върховния съдия над вази. Но в тогавашното ваше падение аз ви подкрепих с любовта си, понеже не бяхте съвършено отхвърлени от лицето на Този който ви беше избрал. И в дълго вековното робство постоянно ви ръководех в пътя на търпение и смирение и ви учех да изправите живота си, да съзнаете греховете си, да се разкаете и обърнете с всичкото си сърце към Господа Вашего, с когото сте съединени с брачни връзки на чист и непорочен живот. И във всичките ви страдания и изпити аз ви подкрепих с моята ръка и ви предавах сила и мир на духа да не отпаднете съвсем духом и се изгубите в тинята на отчаянието.
И всичките сили, с които разполагам, завзех се да създам във вас
душа
чиста и непорочна, с поведение божествено.
И в края на вашия дълговековен изпит, когато Небето реши по висше усмотрение на Божия промисъл да ви избави от турското робство, аз бях първия който се яви да се застъпи, да ви освободят, като предполагах, че ще се възползвате от дадената благодат да поправите миналото. Но вие злоупотребихте с даровете на свободата. Обаче аз почнах освобождението ви, като турих в действие вейте си мощни сили да работят навсякъде за постигане и усъвършенствуване на Великата мисъл, която има да завърша в най-кратко време, което чака моята върховна заповед. Но вашите раздори, вашият новоразвратен живот, възпират святата мисъл, която имам на сърце за вашето добро и за доброто на целия род человечески. Но всичко си има своите граници, това трябва да знаете.
към текста >>
Слабата черта на
душата
ви е общото разединение и разногласие, което спъва светото дело на славянският народ, но верен съм в делото на Този Който ме е проводил.
Но вашите раздори, вашият новоразвратен живот, възпират святата мисъл, която имам на сърце за вашето добро и за доброто на целия род человечески. Но всичко си има своите граници, това трябва да знаете. През тия последни години на новопочнатия ви живот, съм ви ръководил безопасно до тая минута и съм полагал най-големите усилия да ви предпазя от много опасни злини. Въздайте хвала Богу, че аз не съм от тия, които се побеждават. Иде време и сега е, когато ще опитате силата ми и ще ме познаете, че аз съм Бог, Който се не лъже, но вие сте народ своенравен, който не съзира где се крие неговото добро.
Слабата черта на
душата
ви е общото разединение и разногласие, което спъва светото дело на славянският народ, но верен съм в делото на Този Който ме е проводил.
За Него няма препятствие, няма мъчнотия, Волята Му е воля вечна и непреклонна и все що е рекъл ще бъде. Но не във вашите дни, ако се повърнете назад, както Израилския народ в пустинята, и ще оставите костите си както тях за вашето малодушие и общо неверие. Новото поколение, което сам Бог на Силите ще повдигне, ще осъществи Неговите възнамерения, предопределения, да се изпълнят. Можете да ускорите и затрудните вървежа на вашето дело, да се вдадете на разпуснатия живот на покварените народи, и това ме прави повече да бодърствувам за вази, да не би изново да се повърнете и паднете в примката на лукавия, което ще ви костува живота. Това Ме принуди да слеза отгоре помежду ви, да се застъпя отново и премахна адската омраза с братския вам род, който е положил за вас безброй человечески жертви; то е свята Русия, на която Бог определи велико бъдеще да изпълни волята Му, за вашата слава и за славата на Неговото царство.
към текста >>
93.
Глава трета: 'Опълченска'
 
- Атанас Славов
Спорадично някои от членовете на Веригата го приютяват в Търново, Арбанаси, Сливен и пр., да разработва и пише издадените си през този период трудове за Пентаграма, или накратко „Петте стъпки за повдигане на човешката
душа
“, и една от основните си книги от началния период на живота си като всемирен учител „Заветът на цветните лъчи на светлината.“ През цялото това време, когато е във Варна например, той се настанява при сестра си и има стая за работа в Арбанаси в къщата на Елена Иларионована на ул.
Макар и бъдещото Бяло Братство на дъновистите дълги години да продължава да е приют за много млади, пък и не толкова млади, недоволници от тогавашния господстващ духовен и културен живот на България. * * * Като казваме, че Дънов се приютява в къщата на Гумнерови на ул. „Опълченска“ в София, това съвсем не значи, че той прекъсва, или намалява активността си в областите на досегашното разширяване на идеите си. Той активно продължава френологическите си изследвания и изнасянето на сказки на тази тема из страната, прави обиколки по време на които постепенно започва да изнася духовни проповеди с цялата си опитност на професионален протестантски проповедник, обогатени обаче с кълновете на бъдещите си неделни беседи на „Изгрева“. Ежегодно участва в срещите на „Веригата“, които до 1909 се провеждат във Варна, а от 1911 в Търново.
Спорадично някои от членовете на Веригата го приютяват в Търново, Арбанаси, Сливен и пр., да разработва и пише издадените си през този период трудове за Пентаграма, или накратко „Петте стъпки за повдигане на човешката
душа
“, и една от основните си книги от началния период на живота си като всемирен учител „Заветът на цветните лъчи на светлината.“ През цялото това време, когато е във Варна например, той се настанява при сестра си и има стая за работа в Арбанаси в къщата на Елена Иларионована на ул.
„Цветарска“ 28. Между другото Елена Иларионова в спомените си дава ярка илюстрация на начина, по който протича привличането и развитието на бъдещите последователи на Дънов през този период. За нея предпоставките за бъдещето й насочване към дъновизма се полагат още от първия Търновски Държавен девически пансион, в който започва образованието си през 1881 година. Там ги възпитават в религиозен дух и почти всяка седмица ги водят на църква. Обрядите и тайнствата, с които това е свързано, събуждат в нея въпросите за съществуването на Бога, за наличието на друг свят, където душата пребивава след края на физическия живот.
към текста >>
Обрядите и тайнствата, с които това е свързано, събуждат в нея въпросите за съществуването на Бога, за наличието на друг свят, където
душата
пребивава след края на физическия живот.
Спорадично някои от членовете на Веригата го приютяват в Търново, Арбанаси, Сливен и пр., да разработва и пише издадените си през този период трудове за Пентаграма, или накратко „Петте стъпки за повдигане на човешката душа“, и една от основните си книги от началния период на живота си като всемирен учител „Заветът на цветните лъчи на светлината.“ През цялото това време, когато е във Варна например, той се настанява при сестра си и има стая за работа в Арбанаси в къщата на Елена Иларионована на ул. „Цветарска“ 28. Между другото Елена Иларионова в спомените си дава ярка илюстрация на начина, по който протича привличането и развитието на бъдещите последователи на Дънов през този период. За нея предпоставките за бъдещето й насочване към дъновизма се полагат още от първия Търновски Държавен девически пансион, в който започва образованието си през 1881 година. Там ги възпитават в религиозен дух и почти всяка седмица ги водят на църква.
Обрядите и тайнствата, с които това е свързано, събуждат в нея въпросите за съществуването на Бога, за наличието на друг свят, където
душата
пребивава след края на физическия живот.
Пита се „Защо Бог“ по собствените й думи „който дава всичко, има нужда да му се запали една свещица“. Никой, нито учителите, нито служителите в църквата, не могат да й дадат отговор на това. Със завършването си на пансиона, лутането в духовните проблеми, които я вълнуват, не само не се намалява, но се изострят, тъй като няма родители и трябва да се справя сама с трудностите на следучилищния живот. Учителства в Габрово, сключва брак със съпруг на военна служба в Плевен, и когато го преместват в Търново през 1903 година, за нея идва проблясъкът на бъдещият й път в живота. По това време Дънов изнася в Търново една от сказките си по френология.
към текста >>
Не се ровичка в негативизма на недостатъците на човешката
душа
, а се обляга на позитивизма на истинския проповедник.
Учителства в Габрово, сключва брак със съпруг на военна служба в Плевен, и когато го преместват в Търново през 1903 година, за нея идва проблясъкът на бъдещият й път в живота. По това време Дънов изнася в Търново една от сказките си по френология. Иларионова присъства с брат си в читалищния салон, който я поразява с това, колко е препълнен. Дънов показва с илюстрации връзката между човешкото тяло и духовния му заряд, сочи пътищата на градежа на личността със собствените й човешки мисли, чувства, стремежи... Всички са прихласнати, и Иларионова осъзнава, че е свидетел на един непознат за нея подход към духовното! Това което я поразява и привлича неудържимо е абсолютния позитивизъм на Дънов. Той не се „бори с дявола,“ както досега са й втълпявали в главата от ученически години.
Не се ровичка в негативизма на недостатъците на човешката
душа
, а се обляга на позитивизма на истинския проповедник.
Няма неизлечима болест! според него. Няма „сатанински прегради,“ за всяка човешка душа, и когато човек разбере и се свърже с Великите закони на природата, сам ще се излекува от всичко, което го спъва. Иларионова приема всяка негова дума като велико откровение. Иска да му благодари, но не може да пробие през тълпата, която го огражда. Опитва се да го намери в града, но и това не успява.
към текста >>
Няма „сатанински прегради,“ за всяка човешка
душа
, и когато човек разбере и се свърже с Великите закони на природата, сам ще се излекува от всичко, което го спъва.
Иларионова присъства с брат си в читалищния салон, който я поразява с това, колко е препълнен. Дънов показва с илюстрации връзката между човешкото тяло и духовния му заряд, сочи пътищата на градежа на личността със собствените й човешки мисли, чувства, стремежи... Всички са прихласнати, и Иларионова осъзнава, че е свидетел на един непознат за нея подход към духовното! Това което я поразява и привлича неудържимо е абсолютния позитивизъм на Дънов. Той не се „бори с дявола,“ както досега са й втълпявали в главата от ученически години. Не се ровичка в негативизма на недостатъците на човешката душа, а се обляга на позитивизма на истинския проповедник. Няма неизлечима болест! според него.
Няма „сатанински прегради,“ за всяка човешка
душа
, и когато човек разбере и се свърже с Великите закони на природата, сам ще се излекува от всичко, което го спъва.
Иларионова приема всяка негова дума като велико откровение. Иска да му благодари, но не може да пробие през тълпата, която го огражда. Опитва се да го намери в града, но и това не успява. Така или иначе оттук нататък за нея няма връщане назад. Около нея постепенно се събира кръг от интелигенцията на града: учителят по литература и писател Васил Узунов, г-жа Кинкел, с приятелката си Саша, д-р Събева от Плевен, съученичката й Милка Досева, военият лекар доктор Таджер.
към текста >>
Ако вашата
душа
е нагласена, нотите са написа ни, великият свирач е при вас, и когато той засвири, вие ще почувствувате каква е Божествената мъдрост.
На книга може да се предадат само нейните знаци т.е. мъдростта може да се предава така, както се предава музиката по нотите. Колко музика има, мислите, в нотите написани на книга. Трябва не само нотите на книгата, но трябва и инструмент, не само инструмент, но трябва и свирач, и не само свирач, но той трябва да се вдъхнови. И тъй виждате, че влизат инструмент в инструмент, в които само Бог се изявява.
Ако вашата
душа
е нагласена, нотите са написа ни, великият свирач е при вас, и когато той засвири, вие ще почувствувате каква е Божествената мъдрост.
Вие слушате, че вашия въздух малко шумоли отвънка. Значи въздуха ви е малко немирен. Смущава се. Вашата атмосфера е малко посгъстена и влиянията са малко по-тежки, особено денем, защото има хиляди течения, които се прекръстосват от живущите хора на земята, и ако вие погледнете с яснотата на вашето око, щяхте да видите целия мир развълнуван като бурно море. И представете си, че имахте една лодка в това бурно море, тя не би стояла в покой.
към текста >>
94.
Глава пета: Баучеровото
 
- Атанас Славов
1 октомври 3 декември 1922 - Изнася в Русе лекция за правилата на окултната школа, цикъл от десет беседи за влиянието на музиката, и дава песента „Махар Бену Аба.“ 2-5 юли 1923 - Открива младежкия събор в салона на Оборище в София с беседата „Разцъфтяване на човешката
душа
.“ Изнасят свои реферати Добран Гарвалов, Георги Радев, Методи Константинов, Г.
7 юли 1922 - Архиерейският събор на Българската православна църква обявява Дънов за самоотлъчил се. 14-31 юли 1922 - Учителят прекарва с група ученици край Първото Мусаленско езеро. 26 юли 1922 - Среща с Александър Стамболийски в Чам Кория (Боровец) 19 август 1922 - Учителят открива събора на Бялото братство в Търново с беседата „Новият Живот“ в читалище „Надежда“. Опитът на свещениците да предизвикат диспут се проваля. 21 Авгст 1922 - Дава песента „Фир Фюр Фен“ в Търново.
1 октомври 3 декември 1922 - Изнася в Русе лекция за правилата на окултната школа, цикъл от десет беседи за влиянието на музиката, и дава песента „Махар Бену Аба.“ 2-5 юли 1923 - Открива младежкия събор в салона на Оборище в София с беседата „Разцъфтяване на човешката
душа
.“ Изнасят свои реферати Добран Гарвалов, Георги Радев, Методи Константинов, Г.
Томалевски, Петър Пампоров, Боян Боев, Кузман Кузманов, Паша Тодорова. 25-26 август - Провежда се екскурзия на Черни връх, където Учителят изнася беседата „Здравия ум“ пред 130 души. 9-10 септември 1923 - Учителят прави среща с 26 ръководители на групи от провинцията, на която изнася беседите „Абсолютно наймалката величина“ и „Окултният закон на противоречията.“ 11 септември 1923 - - Открива третата година на Общия окултен клас“ с беседата „Високият идеал.“ 2 април 1924 - Изнася лекцията „Разумното сърце“ пред Общия окултен клас. 6-7 юли 1924 - Открива Втория младежки събор в София с беседата „Да възлюбиш.“ 11-17 юли 1924 - На екскурзия на братството до Мусала изнася беседата „Новата азбука.“ 31 август 2 септември 1924 - Среща на ръководителите на братските групи от провинцията. 5 ноември 1924 - Учителят дава песента „В начало бе словото.“ 21 декември 1924 - Изнася неделната беседа „Миротворците“ върху 5:9 от Евангелието на Матей.
към текста >>
Катастрофалното положение на селските стопани и дребните собственици довежда до революционно настроените организации на дребните собственици, селските кооперации, евтиното финансиране на усилията на берящите
душа
селяни и занаятчии от цяла Централна и Източна Европа.
Расте неустоимият глад за рязка промяна! Кой е готов да вложи силите си в изграждането на нещо, победния завършек на което няма да види в рамките на живота си? Все по-силен става напорът за повсеместна промяна тук и сега! Вече споменахме вълната на комуните в следвоенните години: толстоистки, анархистически, комунистически ... Дъновистки, разбира се! Веднага! Сега! Без колебание! Настрана от порочността и гнилостта на обществото! (Подобно на духовно-обществената вълна, която се бе лиснала в Америка от разочаровани протестанти като Емерсон и Торо, за да се уталожи напълно по времето, когато Дънов е там). Без да се чака провлачилият се зад тях прилив на масовото съзряване на нуждата от промяна. Около Балканската и Първата световна война все по-силно расте желанието на живот и смърт да се ликвидира стопанската абсурдност на тоталното господство на едрите собственици натрупали чудовищни състояние като агенти на политическите сили, напиращи към стратегическите Балкани. Първо необуздаността на русофилите, угаждащи на руската империя, които след погванията им от Стамболовия русофобски режим, започват да се изместват от клиентите на Виенските жълти павета и железариите на австрийския индустриален колос „Майер Айзенверке, Вийн“ за железни лъвове, орли, парапети и всякакви късно-барокови джунджурии на българските новобогаташки строежи.
Катастрофалното положение на селските стопани и дребните собственици довежда до революционно настроените организации на дребните собственици, селските кооперации, евтиното финансиране на усилията на берящите
душа
селяни и занаятчии от цяла Централна и Източна Европа.
Дали са руски, или проавстрийски, антируски угодници като Стамболов все то. Когато му разцепват главата със сабя в центъра на София, той е абсолютен владетел на цели две села! Апелите на Т. Г. Влайков за даване на малко чист въздух на задушаваните дребни собственици, звучат на фона на марша на поелата властта „Оранжева гвардия“ на Стамболийски: „Ред по ред, двя по двя, къртете буци бийте гражданя!“ В речите си той нарича с ярост София „Содом и Гоморът“ на България. Това е само фонът на политическите събития. Стамболийски всъщност въвежда вместо армия Трудовата повинност, която за нула време благоустроява селско-чорбаджийска България в държава с цивилизован стопански живот.
към текста >>
Влайков за даване на малко чист въздух на
задушаваните
дребни собственици, звучат на фона на марша на поелата властта „Оранжева гвардия“ на Стамболийски: „Ред по ред, двя по двя, къртете буци бийте гражданя!“ В речите си той нарича с ярост София „Содом и Гоморът“ на България.
Около Балканската и Първата световна война все по-силно расте желанието на живот и смърт да се ликвидира стопанската абсурдност на тоталното господство на едрите собственици натрупали чудовищни състояние като агенти на политическите сили, напиращи към стратегическите Балкани. Първо необуздаността на русофилите, угаждащи на руската империя, които след погванията им от Стамболовия русофобски режим, започват да се изместват от клиентите на Виенските жълти павета и железариите на австрийския индустриален колос „Майер Айзенверке, Вийн“ за железни лъвове, орли, парапети и всякакви късно-барокови джунджурии на българските новобогаташки строежи. Катастрофалното положение на селските стопани и дребните собственици довежда до революционно настроените организации на дребните собственици, селските кооперации, евтиното финансиране на усилията на берящите душа селяни и занаятчии от цяла Централна и Източна Европа. Дали са руски, или проавстрийски, антируски угодници като Стамболов все то. Когато му разцепват главата със сабя в центъра на София, той е абсолютен владетел на цели две села! Апелите на Т. Г.
Влайков за даване на малко чист въздух на
задушаваните
дребни собственици, звучат на фона на марша на поелата властта „Оранжева гвардия“ на Стамболийски: „Ред по ред, двя по двя, къртете буци бийте гражданя!“ В речите си той нарича с ярост София „Содом и Гоморът“ на България.
Това е само фонът на политическите събития. Стамболийски всъщност въвежда вместо армия Трудовата повинност, която за нула време благоустроява селско-чорбаджийска България в държава с цивилизован стопански живот. По шосетата строени от трудоваците, местните общини, или инициативни частници садят плодни дървета, които есенно време се отстъпват на търг за бране. Стяга се пътната мрежа. И пр.
към текста >>
Как можем да познаем бял ли е еди кой си по
душа
?
Вместо модни шапки, навсякъде личаха забрадки. А у мъжете липсваха колосани яки, тези модни халки на Западната цивилизация. Голямото множество бяха облечени е бели дрехи. Внушавайки и оправдавайки идеята „Бяло братство.“ Хубаво име. Хубав символ, и лесно изразим външно, ала не тъй лесно осъществим вътрешно.
Как можем да познаем бял ли е еди кой си по
душа
?
Отчасти по носията и по думите, повече по лицето и очите, а най-вече по обноските и по идеала и делата (при условие, че са искрени). Срещнахме и двама, трима познати бивши евангелисти. Между тези сестра X. С. и една американка. И тя носеше бяла забрадка.
към текста >>
При слънчевият часовник: „Вложи истината в
душата
си и свободата, която търсиш, щея намериш“.
Тоя ред и чистота свидетелствуваха, както ми каза брат „Б,“ за присъствието не само на дисциплина, но че в тия хора имаше високо съзнание. Съзнание тъй желано и тъй рядко у нас. На разни места из лагера видях следните няколко надписа, назначени за умствена дисциплинa. При склада за провизии и хляб: „Търсете живия хляб“. Край една пътека: „Чисто сърце, Светъл ум, Диамантена воля“.
При слънчевият часовник: „Вложи истината в
душата
си и свободата, която търсиш, щея намериш“.
Мръкваше се, и аз тръгнах със своя другар да си отида. Но приятелите дъновисти ме поканиха да нощувам с тях, за да видя на другия ден упражненията им при изгрев слънце. Още по-лесно ме склониха, като узнах, че щяло да има беседа с Учителя им, когото аз никога не бях слушал в публична реч. А Петър Дънов, създател, водител и душата на това оригинално и грандиозно движение, струваше да бъде слушан, и ако е възможно, преценен. Според „Църковен вестник“ в България има 15 000 дъновисти.
към текста >>
А Петър Дънов, създател, водител и
душата
на това оригинално и грандиозно движение, струваше да бъде слушан, и ако е възможно, преценен.
Край една пътека: „Чисто сърце, Светъл ум, Диамантена воля“. При слънчевият часовник: „Вложи истината в душата си и свободата, която търсиш, щея намериш“. Мръкваше се, и аз тръгнах със своя другар да си отида. Но приятелите дъновисти ме поканиха да нощувам с тях, за да видя на другия ден упражненията им при изгрев слънце. Още по-лесно ме склониха, като узнах, че щяло да има беседа с Учителя им, когото аз никога не бях слушал в публична реч.
А Петър Дънов, създател, водител и
душата
на това оригинално и грандиозно движение, струваше да бъде слушан, и ако е възможно, преценен.
Според „Църковен вестник“ в България има 15 000 дъновисти. Според други от 40 000 нагоре. Тъй щото подир Светия Синод, г-н Дънов брои най-много последователи в България и то с авторитет какъвто Синода никога не е имал. Още почудно е, че Дънов е постигнал този си чуден патриархат и продължава да го владее, без оръжие, стражари, без шарилки и дрънкулки, без анатеми и подкупи. Светия, или магьосник, това е човек със свръх човешки постижения, през първата четвъртина на двадесети век.
към текста >>
Изненадан и трогнат от грандиозната пред мене гледка, аз напразно търсех с око оня, който е пружината и
душата
на този народ.
Сякаш че това множество стоеше със страхопочитание пред живо някое Божество в тайнствен храм. Тук личаха набожно благоговение, безупречна дисциплина и чудесен ред, на който един Соколски вожд, един параден генерал, би завидил. Редът беше тъй правилен, щото от където и да го погледне човек, виждаха се прави редици от човеци поединично отстояващи равномерно два метра един от друг. Мъжете гологлави стояха от дясно, а жените в забрадките си побеляваха лявата половина на полянката. Всички с лице на изток стояха прави, и неподвижни като статуи.
Изненадан и трогнат от грандиозната пред мене гледка, аз напразно търсех с око оня, който е пружината и
душата
на този народ.
Затова попитах тихо на английски брат „С“ къде е Дънов! - Той още не е тук отговори „С“, но е вече време да пристигне. Той идва точно на време, излизащ измежду боровете пред нас. Натам бяха обърнати в сериозен възторг всички лица. Пред нас с потайна тържественост се издигаха замъглени в утринна дрезгавина стройни борики. Над тях търпеливо блестеше Зорницата готова да избяга от ослепителния рефлектор на Аврора, когато един висок, спокоен глас наруши отпред тишината: „Благославяй, душе моя, Господа!“ Тогава се разигра една част от драматичната, невъзможна за описание сцена, която не се подава на изказване, но която може да разплаче от радостно умиление един Арахангел.
към текста >>
В миг с ръце издигнати над главите си, песента се поде от хиляди и повече гърла, с такава трогателна ревност и хармонични повторения, докато се разлюля гората и
Душата
на всеки неатрофиран духовен човек.
Натам бяха обърнати в сериозен възторг всички лица. Пред нас с потайна тържественост се издигаха замъглени в утринна дрезгавина стройни борики. Над тях търпеливо блестеше Зорницата готова да избяга от ослепителния рефлектор на Аврора, когато един висок, спокоен глас наруши отпред тишината: „Благославяй, душе моя, Господа!“ Тогава се разигра една част от драматичната, невъзможна за описание сцена, която не се подава на изказване, но която може да разплаче от радостно умиление един Арахангел. Дължимо може би на ранното утро, на горският под небето свод, обстановка на тисячогласният хор от клеветени и угрозявани (.заплашвани) лица, не зная на какво се дължи, но ефектът от изпятия псалом бе за мене несравняем освен с апокалиптичните сцени в Откровението на Йоана. Никаква тържествена литургия не може да се сравни с това тържество в неръкотворния храм в подножието на Витоша.
В миг с ръце издигнати над главите си, песента се поде от хиляди и повече гърла, с такава трогателна ревност и хармонични повторения, докато се разлюля гората и
Душата
на всеки неатрофиран духовен човек.
А думите които тъй тържествено се пееха бяха следните: „Благослови, душе моя, Господа! Не забравяй вейте му милости Не забравяй вейте му благости Не забравяй всичките му добрини Не забравяй милостта му Не забравяй благостта му; Не забравяй обичта му.“ Последните четири реда се повтаряха три пъти, първият път силно, вторият път по-тихо, третият път много тихо. След това почнаха седемтях физически упражнения, които се изразяваха с разни телесни пози и движения, с главата, ръцете и краката, но и с цялото тяло, като следваха сякаш автоматично Учителя, който стоеше пред тях и сам с чудесна ловкост за възрастта му правеше едновременно същите движения. Понякога коленичеха и ставаха, всички едновременно, с чудесен такт, хармония и в пълна тишина. А преди всичко с тези упражнения, всички заедно наизуст пееха някоя песен, изговаряха една молитва, или някое назидателно упражнение с изречение. Песните и изреченията си повтаряха част от тях трикратно.
към текста >>
Най-чудното и най-интересното у Белите братя е техният Учител Дънов основател, глава и
душа
, живот на това загадъчно и интересно движение.
А тези хорица, невероятни българи, не само че не крадат, а си правят и труд, да търсят стопаните на каквото намерят чуждо. Това не е ли ЧУДО? Честни лица, честни българи! Това е чудо и истинско благодеяние. Честният човек, казва Ангелският поет, е най-благородното създание от ръката на Бога. А човека, който посредничи да създава от крадеца честен човек, от паразита производител, от алкохолика трезвеник, от кръвника братолюбец, от бюрократа служител, е Велик обществен благодетел.
Най-чудното и най-интересното у Белите братя е техният Учител Дънов основател, глава и
душа
, живот на това загадъчно и интересно движение.
От където и да го гледаш, това е бележит човек. Един единствен с празни ръце, без приятели, без богатство, без издръжки, без звънко име, без високо положение, без обществено влияние той днес след 25-годишен проповеднически труд, се радва на постижения, на които и най-успешният му съвременник може да позавиди. Днес Дънов има и приятели, и средства, и завидно име, и е обожаемият вожд на десетки хиляди хора от всяка възраст и съсловие, като при това бъдещето му обещава несравнимо повече, защото делото му има изгледи на дълговечност и е сега в самото начало. Това е човек и нещо плюс. Дънов по всичко изглежда е от онези редки исторически личности, които поради изненадващите си постижения още приживе, стават легендарни изпърво за своите приближени, после почти за всички.
към текста >>
95.
Глава шеста: Изгрева 1927-1936
 
- Атанас Славов
8 август 1933 - Дава песента „Запали се огъня.“ През същото лято дава и песента „Химн на великата
душа
“.
Юли-август 1932 - Летен лагер на Второто езеро в Рила. Учителят държи беседите издадени в тома „Ценното из книгата на Великия живот“. 2 ноември 1932 - Изнася беседата „Любов към Бога“ пред Общия окултен клас. 4 ноември 1932 - Ново полицейско следствие. Февруари-април 1933 - Учителят изнася шест лекции върху части на човешкото тяло: „Значение на човешките удове“.
8 август 1933 - Дава песента „Запали се огъня.“ През същото лято дава и песента „Химн на великата
душа
“.
1-3 септември 1933 - Открива събора на бялото Бялото братство в София с беседата „Бъдещото верую на човечеството“. 18-19 октомври 1933 — - Дава песента „Езикът на живата природа“. Пролетта на 1934 - Дава упражнения за „Паневритмията“. Август 1934 Летен лагер на Витоша в местността „Присоите“. 19-21 август 1934 - Открива събора на братството в София с беседата „Часът на любовта“.
към текста >>
Няма да се опитвам да описвам какво чувство е това да си сгушен в скута на Бога, и
душата
ти да е пробила бяло-синьото небе над теб, и да те гали полъхът на кристалната, ярка, ледена чистота на Рила! Омръзна ми да се просълзявам.
Изкачват се откъм долината на Струма т.е. откъм Сапарево. Лагеруват на Първото езеро, което все още е на нивото на растителността, след последните борове, последните затревени площи, току под клековете, които се надигат над покритите с мъх скали. Над тях са някогашните арктически циркуси на девет алпийски езера: седемте на Еди Гьол и две в съседния циркус под връх Дамга. Естествено братята и сестрите непрекъснато извършват излети нагоре из някогашните циркуси... Няма да се опитвам да описвам пред какво се изправят! Какво съзерцават.
Няма да се опитвам да описвам какво чувство е това да си сгушен в скута на Бога, и
душата
ти да е пробила бяло-синьото небе над теб, и да те гали полъхът на кристалната, ярка, ледена чистота на Рила! Омръзна ми да се просълзявам.
На другата година август 1930, на потресаещото плато на Петото езеро, Учителят открива Планинската школа на братството с беседата „Абсолютната чистота“. По-късно той казва на група братя и сестри седнали с него на Молитвения връх над Второто езеро, вцепенени от това, което са открили: „И помнете! След време хора от цял свят ще идват да се наслаждават на тази гледка. Ще кацнат с хеликоптер от чужбина на Петото езеро.“ Кацнаха в началото на 90-те години на миналия век. От Гърция. През август 1930 година, лагерът се премества на Второто езеро.
към текста >>
96.
Глава седма: Изгрева 1936-1943
 
- Атанас Славов
Нещата явно бяха стигнали до „манастирът тесен за мойта
душа
е“ (Става дума за скандала в „Св.
— „Бутаме се, но усещам, че почват да ми омекват колената. Срам! Хората гледат. Погъделичках я тогава. Погъделичках я по пъпа - казваше. - И се предаде...“ Беше завършил Семинарията под синьо-коравия поглед на баща си, протоерей Григорий.
Нещата явно бяха стигнали до „манастирът тесен за мойта
душа
е“ (Става дума за скандала в „Св.
Седмочисленици“)... Важен е драматичния жест, а при него жестове и гейзери колкото щеш... Пренася се на Изгрева. Явно и в този период Мони безотказно проявява склонност към бурните си ментални уравнения, защото Учителят с усмивка казва: „Две черни овци си имаме на Изгрева - Гради и Симеон.“ ... Намира време да завърши консерваторията в класа на Събчо Събев, отказва назначение в Старозагорската опера и остава с семейството си на Изгрева... Слави се със съвършеното готвене на печен лук и коприва с ориз и следва фанатично три принципа: Според първия, краката на масите и столовете трябва да се режат, за да може стойката на седящия да е в пълна изправеност. Бедата беше в това, че веднаж резнати, краката никога не можеха да добият равност, килваха се, така че се налагаше ново рязване, и пак, и пак. Накрая се стигаше до полулягане в полуяпонски интериор. Вторият изискваше, всички езици на обувки да бъдат анулирани.
към текста >>
97.
Глава осма: Мърчаево
 
- Атанас Славов
От гарата на Дианабад на юг, до двореца на почитателката на Лулчев Евдокия на север, няма жива
душа
.
- Тука няма въздух и слънце! - го цитира един от братята. - Да излезем. И поемат за село Мърчаево. * * * Лятото на 1944. Направо сме на друга планета.
От гарата на Дианабад на юг, до двореца на почитателката на Лулчев Евдокия на север, няма жива
душа
.
Какъв Изгрев. Боже! Какъв Изгрев? Разказвал ми е след години композиторът Димитър Грива колко нереално е било. Разправяше го с усмивка. Млад, пълен с хумор, кипящ от енергия, опънат като тетива мъж! Бил е мобилизиран от някаква гражданска организация ли какво ли, за да се пази, доколкото може, терена на опустяла София.
към текста >>
98.
От издателя
 
- Атанас Славов
Кой говори в случая! „За тоя ви недостатък аз не ви отхвърлих, нито ви презрях за грубата същност, с която беше облечена вашата
душа
, но ви възлюбих напълно с благия си Дух, който се зае да проникне и намери някоя Божествена добродетел, някоя благородна черта във вашата
душа
, та да може да обработи и оплодотвори, за да принесе плод изобилно и да се създаде у вас поведение чисто, свято и възвишено.” Светската биография на Учителя, допринася много за изясняването на всичко това.
За голяма моя радост като издател, опита да се отрази това, аз забелязах в написаното от автора на настоящата книга. Как в отделни откъси от биографичното за Петър Дънов става видно за същото - любовта на Отеца към низвергнатите, към страдащите, към безтегловните, как Алеко обича в дълбочина Бай Ганьо въпреки грубостта му, недодялания му характер. Учителят съчетава в себе си, и Любовта на Отеца и тази на Христос. Странно нали! И двете! И като се чете светската биография още повече се изяснява това, защо е. А става видно и от самото „Призвание” излязло от ръката му.
Кой говори в случая! „За тоя ви недостатък аз не ви отхвърлих, нито ви презрях за грубата същност, с която беше облечена вашата
душа
, но ви възлюбих напълно с благия си Дух, който се зае да проникне и намери някоя Божествена добродетел, някоя благородна черта във вашата
душа
, та да може да обработи и оплодотвори, за да принесе плод изобилно и да се създаде у вас поведение чисто, свято и възвишено.” Светската биография на Учителя, допринася много за изясняването на всичко това.
Петър Дънов или Беинса Дуно! Кой е Беинса Дуно! Какво значи Беинса Дуно! Някой слязъл от високо, от същият този План, който наричаме Бог Отец. Но в същото време и Този, който започва всяка своя беседа и лекция с Новият Завет. Отецът и Спасителят се кръстосват у него. Само от беседите и лекциите му, това е трудно да се проумее. Затуй и опита да се напише светска биография на Учителя, който очевидно не е възможен за всеки писател, е благословен.
към текста >>
99.
И така ...
 
- Атанас Славов
Понеже всичко, което пречи на вкарването на това чувство да работи за държава и политици и патриарси, трябва да се унищожи, за да няма верското чувство алтернативи, да не избива встрани, всеки стар начин, всеки метод на някогашното общение с Бога, бил той молитва, бил той благоговеене към природата, бил той каквато и да е пътечка към небесното - се запушва, прекъсва се, смазват се адептите му, заличава се като диващина, като пантеизъм, езичество, варваризъм, диаболизъм, вещерство и скърцат чекръците на инквизицията в мазетата на Рим, смърдят на скара кладите на Франция, висят билкарки и народни акушерки, заковани с вериги на вълнолома на Бостонското пристанище, да им кълват очите гларусите! Накратко, машината за впрягане на верското чувство в служба на силните и алчните е така гладко смазана, така жестоко и свирепо поддържана, че - и това го подчертавам с две линии - цивилизованото човечество, Европа, е лишена от отдушник на истинска, искрена, отправена директно към Всевишния пиета и това оставя
душата
ненахранена, болна и празна.
Православни, будисти, всякакви там уж божемразци, земята на които, жените на които, стоката и нивите на които искаш да заграбиш в идиотската си алчност. Разбира се, че е лошо, и разбира се, че всеки го знае. Но точно тук е тънкостта, от която ще започнем, защото както занаятът на проституцията се превръща в същинска индустрия, както занаятът на експлоатиране на благотворителността се превръща в истинско изкуство - и разбира се, също в индустрия, така и занаятът на експлоатиране на верското чувство и вкарването му в услуга на политически и икономически цели се превръща в изпипан до най-голяма тънкост майсторлък. Сега! Превръща се в изпипан до най-голяма тънкост майсторлък, но работата е там, че - и нали с това почнахме! - верското чувство на човека е вродено и неизлечимо. Това, че попове и проповедници осигуряват на владетели и тарикати служенето на вярващите, това, че са научили как да го канализират в пусти, неверски, изгодни на царе и патриарси области, не значи, че верското чувство на обикновените хора е задоволено, нахранено, напоено. Напротив.
Понеже всичко, което пречи на вкарването на това чувство да работи за държава и политици и патриарси, трябва да се унищожи, за да няма верското чувство алтернативи, да не избива встрани, всеки стар начин, всеки метод на някогашното общение с Бога, бил той молитва, бил той благоговеене към природата, бил той каквато и да е пътечка към небесното - се запушва, прекъсва се, смазват се адептите му, заличава се като диващина, като пантеизъм, езичество, варваризъм, диаболизъм, вещерство и скърцат чекръците на инквизицията в мазетата на Рим, смърдят на скара кладите на Франция, висят билкарки и народни акушерки, заковани с вериги на вълнолома на Бостонското пристанище, да им кълват очите гларусите! Накратко, машината за впрягане на верското чувство в служба на силните и алчните е така гладко смазана, така жестоко и свирепо поддържана, че - и това го подчертавам с две линии - цивилизованото човечество, Европа, е лишена от отдушник на истинска, искрена, отправена директно към Всевишния пиета и това оставя
душата
ненахранена, болна и празна.
Сълзите в очите пред изгрева на слънцето се заменят с нарисуваните сълзи по иконите на плачещите Богородици, медитацията се измества от упояването с тамян, смирна, воня на дървеници и пушек на свещи, молитвата се изражда в зверски химни по на сто и двеста гласа, на военни хорове по площадите на столиците на Европа, концертните зали, катедралите, които събират колкото цял олимпийски стадион, за да реват всички в един глас и да свикват да стъпват в крак и подчинение. Чудно ли е тогава, че векове наред верското чувство търси отдушник, че се лута за изблик. Че се стреми да пробие, да разкърти преградите по прекия си път към Бога, че търси свободата за отлюляването на тези деликатни чувства на пиета, боготворене, любов към отвъдното и универсалното, без които се превръщаме на болни, нещастни, осакатени, генетически обременени, деформирани животни. На комунисти. Анархисти. Бръснати глави. Терористи.
към текста >>
Както точно по това време устовецът поп Константин - вече изпълнил мечтата си да стане учител, задомен, покровителстван от богаташите на деня, които се борят за строежа на църкви и училища в пребогата Варна, усеща ужасната празнота на тези политически и етнически препирни и кавги, на тези интриги и това злословене, в които няма нищо ни божествено, ни свято, и тласнат от импулса да намери Бог, се мята в една гемия в бурното Черно море да търси лек за
душата
си в Атон, загърбил пари, спокойствие, кариера, годеница, мечтаеща за щерка от него.
Както Франсис Ашбъри от оная страна на Океана в продължение на 20 години преминава 5000 мили (8047 км) на кон с Библия в едната дисага и самун хляб в другата да проповядва на висок глас под канадски дъбове и чинари, по сеновали и на открито поле, на който иска да слуша, да отворят сърцата си за Бога. Точно както от тази страна на Океана бургаският търговски посредник Пеню Киров две години обикаля България надлъж и шир да проповядва по пътни кантони и гари, по пазари и селски дворове, на който иска да слуша, да отворят сърцата си за Бога, и яде бой под път и над път от кой ли не всезнайко, дето ще ти каже, че тука трябва църква да вкара хората в крак, а не да им се мътят главите с бабини деветини за вярване там в Бога и в дрън-дрън ярина. Както - да вземем само планетарната тръпка на тази странна 1854 година. Излиза книгата на писателя Хенри Торо за това, как обръща гръб на динамичния, просветен, благоустроен, църковен Конкорд и се забива вдън горите на Уолденското езеро да построи сам една барака, дълга колкото от темето до пръстите на краката му, като се протегне, за да спи, да лови риба, да медитира, да се вслушва в гласовете на дърветата и животните и в тях да чува гласа на Бога. Да докаже, че Емерсън е прав.
Както точно по това време устовецът поп Константин - вече изпълнил мечтата си да стане учител, задомен, покровителстван от богаташите на деня, които се борят за строежа на църкви и училища в пребогата Варна, усеща ужасната празнота на тези политически и етнически препирни и кавги, на тези интриги и това злословене, в които няма нищо ни божествено, ни свято, и тласнат от импулса да намери Бог, се мята в една гемия в бурното Черно море да търси лек за
душата
си в Атон, загърбил пари, спокойствие, кариера, годеница, мечтаеща за щерка от него.
Да се освободи от вината на народа си, че е изоставил чистата си вяра. Както Гурджиев в Кавказ. Както Щайнер в Швейцария... Както учителя на бахаите в Персия... Както вдовицата на Аугустус Гарет, точно през същата тази 1854 г., хвърля цялото си имущество за подпомагане на методизма, който единствен от всички християнски деноминации по онова време не признава никаква друга мотивация, никакво друго образование или подготовка за един проповедник освен вътрешния мистичен импулс, освен стимула „да е чул зова на Бог да се впусне в проповядване в негово име“. * Така че държите в ръцете си страничка от историята на универсалния порив към Бога на човечеството. На дълго отбиваното встрани вярващо човечество от манипулациите на църквата да впрегне религиозното му чувство в преследването на светски цели.
към текста >>
100.
Глава първа: Лъкът и тетивата
 
- Атанас Славов
А това се изпречва в пътя на любовта и е трудно да се изчисти напълно от
душата
ми, за да не пречи на написването на тази история.
Взрете се в собствените си сърца за пресни прозрения, подходящи за днешния ден... Направените от хората книги са за празните часове, и трябва да се хвърлят настрана, когато може да се изправите лице в лице с природата.“ Телескопичен блик В късното средновековие в края на Дънсинанската гора някой Литъл Джон, или Биг Джон е на пост и вижда как петдесет конника на шерифа на Нотингьм водят пленник (или шпионин някакъв), който ще им покаже къде е скрита бандата, дето сега вече ще й видят сметката, и слага знак на парче плат (или пергамент) да бягат да се крият, и го промушва на върха на стрелата, която опъва на тетивата на дългия си лък, и я пуска и тя бръмва над короните на буковите дървета, и лети и лети, и пада на помпата, където е на пост Биг Бен (или Литъл Бен), и той опъва своя дълъг лък и пуска сигнала нататък, и стрелата лети, лети и пада на поляната на Литъл Сам (или Биг Са.н, или Мидъл Сам), и той опъва дългия си лък - и така след три минути белегът се забива В подножието на дъба, където е определено да се забиват съобщенията, пращани с дългите лъкове на съгледвачите, а Робин Худ (или който там е главатарят на бандата) прочита белега и дава знак на бандата, и всички прибират това- онова, каквото трябва да се прибере, и тръгват - без да бързат, защото време много, докато конницата дотрополи до сегашния им лагер - и хайде, лека-полека, преместват се на ново скришно място, а конницата на шерифа на Нотингьм и шпионинът му се чудят къде отидоха тези хора, да му се не види! - как така разбраха, че идем, нали препускахме като луди по целия път? Началото на тази история всъщност е началото на моето писане на тази история. Защото тази история е за християнски работи, за божи работи, и аз трябва да поема пътя си в тази книга, мотивиран единствено от силата на любовта. Трябва да изчистя от себе си онова, което е било в пътя на любовта ми към божите работи. Защото аз видях доброто, и даването в името на доброто, и ученето на добро там, където ме насочи най-вярващият човек, когото знам - баща ми; и това бе Американското основно училище в София, за което и учителите ми, и аз, и съучениците ми, и всичко, докоснало се до него, е обвинявано в сто смъртни гряха: в предателство, вражеско грабителство, империализъм на чужденци изедници и какво ли не.
А това се изпречва в пътя на любовта и е трудно да се изчисти напълно от
душата
ми, за да не пречи на написването на тази история.
Всъщност никога не съм имал чувството, че моите американски учители от конгрегашката мисия в България са нещо различно от мен, и те никога не са смятали, че са различни от своите ученици, и дойдоха през океана с любов - да дадат, което те имат, а ние нямаме, а ние отидохме към тях и им дадохме със същото чувство на любов това, което те не са и очаквали от нас - ученици, каквито досега не бяха имали. И когато през злобата, с която българските нацисти забраняваха тази ни любов, и злобата, с която българските комунисти забраняваха тази ни любов, моят съученик Михаил, вече на четиридесет години и световноизвестен скулптор, четвърт век след раздялата ни отиде да живее в Америка и писа на учителката ни по английски мис Дъглас - вече над осемдесетгодишна, че ето - живее в САЩ и я обича, тя му отговори с писмо, пълно с радостна изненада и, представете си! - с неговото писмо, върнато в плика с правописните му грешки, поправени с червено мастило, и сълзите му рукнаха, защото любовта преля; те - учителката и ученикът - никога не бяха се разделяли. И това е такава любов, такава любов през океани, през ужаси и време, и мъки, и десетилетия съвършено загубена надежда някога да се видят, и отчаяние, че си ограбен от миналото си... И не е това изблик на емоция от туй, че ето - някой не те е забравил, значи сладък си, сладко е! И не е това, че става дума за американски работи някакви (или каракачански). Не! Това е, че си част от това тотално взаимно привличане, тотално проникване, тотално сливане, към което не можем да не се стремим и не можем да не се жертваме за него, както не може да се изкорени в човека верското чувство - това дълбоко съзнание под всичко и над всички условия и превратности в нас, че има нещо над този тук живот и това ни тук съществование, от което сме част и което е хармонично, и което никога няма да ни изостави и ние никога няма да изоставим. И не е работата в това, че някой, който е по-голям и има, ти е дал нещо на тебе, бедния, и... колко хубаво! Голям или малък, умен или глупав, любовта е тотална сила, универсална, всепроникваща и еднакво величествена във всичките си форми.
към текста >>
Опънал лъка си в изящна огнена арка - влюбен глас, търсещ глас, молещ глас за сливане, за отпускане на тетивата, за отправяне „словото“, съобщението и депешата на живота, което стрелкащото се негово съществование носи, и колкото и първобитно да звучи гласът му,
душата
ми откликва на неговия зов и аз го разбирам и съм близо до него и словото му потича по електронната ми страница в същия изблик на търсене на читател, или магаричка - все то.
Полях бахчата, както ми казаха Спаска и Диди, докато те копаеха. Седнах до печката и отворих наколенния си компютър. Варненска печка и варненски мешови цепеници. Батерията, казах, бе поизчерпана и я включих в мрежата да се презареди. И болярският гласоподавател си пусна гласа за магаричка по вятъра.
Опънал лъка си в изящна огнена арка - влюбен глас, търсещ глас, молещ глас за сливане, за отпускане на тетивата, за отправяне „словото“, съобщението и депешата на живота, което стрелкащото се негово съществование носи, и колкото и първобитно да звучи гласът му,
душата
ми откликва на неговия зов и аз го разбирам и съм близо до него и словото му потича по електронната ми страница в същия изблик на търсене на читател, или магаричка - все то.
И това е повече от добре, защото ето това е абсолютно същият пролетен зов, който е звучал точно на този баир оня пролетен ден преди точно сто и петдесет години, когато младият Константин от Устово е пердашил към Варна и вуйчовата си бакърджийница, и насреща магарето на турчина пощръкляло се е въртяло в кръг, ревнало за любов, и турчинът се е мъчил да не се изсули на земята за едната срама пред прашасалото момче, а то пък е бързало да отмине, да не се разсмее и да яде пердаха. Но после се връща, и „Чокш чокшчокшчокш!!!...“ успява да хване синджира, дето служи за юлар, и поукротява магарето, колкото турчинът да може да скочи здрав и читав на земята и да перне дългоушника си през където трябва, за да се успокои. И да седнат на разговор под едно мешово дръвче. * Оставаха още четири часа път до Варна и почивката беше добре дошла. Вуйчото на Константин (така се казваше момчето) с удоволствие прие поканата на турчина да хапнат заедно в крайпътните дървета, дето имаше чешма с корита за поене на впряга на пътниците и два-три дънера, подпрени на камъни и одялани като седалки.
към текста >>
Две години навивки, но сега край! Бурята бе дигнала шатрата на глупостите в черните небеса на
душата
му и оттук нататък щеше да е слънце! Нямаше да си играе на шикалки.
Тук оставаме. Ей на, тук! Далече сме от Месемврия да ни знаят, празни места има в село Хадьрча; в Хадърча оставаме!“ И това беше. Останаха. Нямаше да е родното село, но това нямаше никакво значение, защото всички трябваше навсякъде, където и да е, да знаят да четат и да пишат на роден български език. Ето гърците отвориха във Варна вече две училища на свой си роден език и сега българите, където той живееше и където децата му растяха, трябваше да имат училище. Две години беше убеждавал съселяните си да го направят, но какво искаш от прости селяни сред хадърдчанските баири - уж нямало да стане, пък сигурно им се свидеха парите.
Две години навивки, но сега край! Бурята бе дигнала шатрата на глупостите в черните небеса на
душата
му и оттук нататък щеше да е слънце! Нямаше да си играе на шикалки.
Край! Сам щеше да го направи. Нека си стискат грошовете, но децата им щяха да имат училище - те какво бяха виновни за дивотията на бащите си. - Атанасе? - усети, че някой отдавна се мъчеше да привлече вниманието му, но се бе разсеял. Беше Сава Георгиевич.
към текста >>
Има пастири, носещи светлината на Божието слово, но има и попове; има храмове на Бога, които окрилят и заздравяват
душата
, но има и църковни батаци.
О, те не знаят, но той ще дигне такива огради и ще насади вътре такива църкви и училища във Варна, и къде ли не, и той не знае къде - но нищо! Сега няма да им казва, да не се изплашат от пътя, по който е тръгнал, но във всеки от тези дворове ще има камбанария - да заглушава грухтенето на ежедневието и да надвишава кривите керемидени покриви на дребните залисии и баирите там, за да се носи погледът, да лети. А този тук храм, няма какво да се преструваме - ще се казва „Св. Атанас“. Е, селяните искат да е на неговия светия. Да бъде! Тоя е само първият, другите ще видим как ще ги кръстим! Но още строежът доникъде не е стигнал, кажи го, и идва вест от Варна, че се нарежда от властите да се спре тая работа. Чорбаджи Атанас ще трябва по неравния път да стигне до истината, че реалността е малко по-друга от чистите му мечти.
Има пастири, носещи светлината на Божието слово, но има и попове; има храмове на Бога, които окрилят и заздравяват
душата
, но има и църковни батаци.
Селяните са като втрещени от тази забрана, но Атанас не е който и да е, и скоро се ориентира в кашата и разбира откъде иде всичко и как е станало. Дошли са нови времена, не е старото време на младостта му, когато православните в цялата империя са като братя с едни проблеми и едни общи цели. Не е вече онова щастие, че в Цариград при правителството най-сетне има официално признато представителство на източноправославните църкви да защитава правата им. Патриаршията вече не е майка на всички - били те гагаузи, гърци, сърби, българи, сирийци - каквито щеш! След Завярата, след добиването на независимостта на Гърция гърците сякаш са опиянени, сякаш гледат отгоре на предишните си братя, които се бяха били рамо до рамо с тях в революцията им. Ами че те са се освободили, те са силни, те са умни, къде ще се мерят с онази селска паплач, която още търпи робството?
към текста >>
Търси той - как да го кажеш - голям въздух, голямо небе, голям вятър и слънце в
душата
си.
Само преминаване от един свят в друг.“ Поп Константин е особен човек. Успява, в което е започнал досега, но не го интересува, защото най-напред правилното нещо ли е започнал, че да е доволен? Силен е. Иска отвътре да ликува, не само всички там отвън да клатят глава и да кимат и да повтарят в един глас колко е успял; и какво като е успял, като не му е хубаво. Не му стига.
Търси той - как да го кажеш - голям въздух, голямо небе, голям вятър и слънце в
душата
си.
От село е дошъл в град, голям град, хубав. Учител става. Покровител му е най-богатият човек в Хадърча, чак във Варна го признават. Около него сега се въртят турски чиновници, гръцки владици, варненски кмет, военни - поляци и арапи, доктори, развръщат се военни болници. И тоя човек му намеква, че е избрал него за зет (и каква хубава, духовна мома е избраницата му).
към текста >>
И къде на турски, де на славянски бе разбрал неразбираемата за чистата си
душа
истина.
Небето! Къде е то? Любовта към целия свят, към всички човеци, към братята во Христе тук на земята. Само кавги! И уж сме славяни, и уж си помагаме, и уж сме най- най-... А Фотий, а Филарет? Да го отвлекат шестгодишен руснаците от баща му, въпреки че не го дава, за да го възпитат като свой човек, че бил най-умното дете между гагаузите, и двадесет години да не го види майка му, ни да го чуе! Това какво е? !?... Братя християни, братя православни, братя славяни, нали!... И пустотата не го оставя и не го оставя и става така, че някъде тук в Хадърча, в няколкото му разговора с тукашните „Инат алаи“, лъскавите горди поляци, идва преломът! Като всички в село, турци и българи, и на него му беше интересно кой е този техен крал Владислав, който хем се е бил с мюсюлманите, хем са им позволили паметник да му дигнат край Варна.
И къде на турски, де на славянски бе разбрал неразбираемата за чистата си
душа
истина.
Техният крал Владислав, който бе носил както рицарите си кръста Исусов на щита си - бе нарушил божата заповед. Бе излъгал, и то в името на Бога. Бе се кръстил, бе свиквал църковни събори, бе правил литургии, като събира армията си от цяла Европа, бе тръгнал с цял обоз свещеници в името на християнския Бог да завладее Палестина. Бе искал сам Бог да благослови оръжието му, за да освободи Божи гроб. И когато бе повярвал, че има Божата подкрепа, бе тръгнал не към същия този Божи гроб, а да коли из земите на север от Балкана - де когото свари, - за да превземе най-близкото до полската си държава черноморско пристанище. Варна.
към текста >>
Душата
му изгаряше.
Бе се кръстил, бе свиквал църковни събори, бе правил литургии, като събира армията си от цяла Европа, бе тръгнал с цял обоз свещеници в името на християнския Бог да завладее Палестина. Бе искал сам Бог да благослови оръжието му, за да освободи Божи гроб. И когато бе повярвал, че има Божата подкрепа, бе тръгнал не към същия този Божи гроб, а да коли из земите на север от Балкана - де когото свари, - за да превземе най-близкото до полската си държава черноморско пристанище. Варна. Бе излъгал! И султанът, огънат от оръжието му и силата на християнските войски, повален на колене, призовал Бог за свидетел, че Владислав обещал едно нещо на християнския Бог, а направил друго; повикал султанът християнския Бог за свидетел на лъжата и тогава Бог се отвърнал от християните и не само Владислав и армията му били обезглавени, но и Варна си върнали мохамеданите, и Цариград им дал Бог да го превземат от още по-лъжливите, надути и развратни византийци. Какъв учител во Христе щеше да бъде?
Душата
му изгаряше.
Десет пъти провери историята и така, и иначе, и попита дори добрия си познат, гръцкия консул Вретос - най-големия учен тук, дето и в Италия е признат даже! А Вретос се учуди на наивността му и призна, че е вярно, голяма лъжа е бил походът на Владислав Варненчик, като имаш предвид, че е бил под сянката на кръстове връз кръстове и църковни хоругви връз хоругви, но да не се тревожел така, защото в историята имало и по- големи лъжи сред християнските църкви, и искаше да му разкаже за най- големите византийски и римски поразии, и започна с историята как българският християнски цар Калоян навръх Страстната събота заровил в окопите на разсипаната от него Варненска крепост всички бранители на града, но Константин махна с ръка и не искаше да слуша. Божичко мой, светли мой Исусе Христе, накъде отивам окаяникът аз? Само двадесет и три годишен... И мисли, но дори и не може да мисли... Майка му винаги му е казвала да се отдаде на Бога, да запази слънцето в душата си далеч от този лъжлив свят! Мила майчице моя!... * Според окултните науки родените под знака на Лъва мъже са особени хора. Раждат се и умират седемнайсетгодшнни. Детунчовци. Ако не става нещо особено в живота им, пълно със слънце, с красота, без значение какви усилия изисква - лягат и умират! И ако няма накъде - не се учудвай изобщо накъде ще избият, но ще е нещо, дето си го бива! Нея 1853 година - отвъд океана - тридесет и една годишният Джеймс Стронг от градчето Флъшинг на зарзаватчийския остров Лонг Айлънд до Ню Йорк е в същата такава криза като поп Константин.
към текста >>
Само двадесет и три годишен... И мисли, но дори и не може да мисли... Майка му винаги му е казвала да се отдаде на Бога, да запази слънцето в
душата
си далеч от този лъжлив свят! Мила майчице моя!... * Според окултните науки родените под знака на Лъва мъже са особени хора.
Бе излъгал! И султанът, огънат от оръжието му и силата на християнските войски, повален на колене, призовал Бог за свидетел, че Владислав обещал едно нещо на християнския Бог, а направил друго; повикал султанът християнския Бог за свидетел на лъжата и тогава Бог се отвърнал от християните и не само Владислав и армията му били обезглавени, но и Варна си върнали мохамеданите, и Цариград им дал Бог да го превземат от още по-лъжливите, надути и развратни византийци. Какъв учител во Христе щеше да бъде? Душата му изгаряше. Десет пъти провери историята и така, и иначе, и попита дори добрия си познат, гръцкия консул Вретос - най-големия учен тук, дето и в Италия е признат даже! А Вретос се учуди на наивността му и призна, че е вярно, голяма лъжа е бил походът на Владислав Варненчик, като имаш предвид, че е бил под сянката на кръстове връз кръстове и църковни хоругви връз хоругви, но да не се тревожел така, защото в историята имало и по- големи лъжи сред християнските църкви, и искаше да му разкаже за най- големите византийски и римски поразии, и започна с историята как българският християнски цар Калоян навръх Страстната събота заровил в окопите на разсипаната от него Варненска крепост всички бранители на града, но Константин махна с ръка и не искаше да слуша. Божичко мой, светли мой Исусе Христе, накъде отивам окаяникът аз?
Само двадесет и три годишен... И мисли, но дори и не може да мисли... Майка му винаги му е казвала да се отдаде на Бога, да запази слънцето в
душата
си далеч от този лъжлив свят! Мила майчице моя!... * Според окултните науки родените под знака на Лъва мъже са особени хора.
Раждат се и умират седемнайсетгодшнни. Детунчовци. Ако не става нещо особено в живота им, пълно със слънце, с красота, без значение какви усилия изисква - лягат и умират! И ако няма накъде - не се учудвай изобщо накъде ще избият, но ще е нещо, дето си го бива! Нея 1853 година - отвъд океана - тридесет и една годишният Джеймс Стронг от градчето Флъшинг на зарзаватчийския остров Лонг Айлънд до Ню Йорк е в същата такава криза като поп Константин. И той е едряга по дух, и той е постигнал всичко, за което всички да му завиждат. Предната година - дето се вика, брада още няма както трябва – осъществи идеята си за железопътна линия от градчето си до Ню Йорк и сега трен- четата пуфкат по нея. И днес дори пуфкат - само че не пуфкат де, че вече са електрически, но е по неговата линия, по същото трасе.
към текста >>
И дори споделя тези си мисли по време на някой и друг чай, но щом си разкрие
душата
, присъстващите започват да си прочистват гърлото с дискретни кашлички и минават на дискусия за ланшния сняг.
- на тяхното си време, на тях както Бог се е изявил. А ние, а нашето вдъхновение, кажи го век по-късно? За тяхна сметка ли ще живеем? Докога ще повтаряме едно и също, едно и също, без да си вярваме? Та не виждат ли тези хора, че младите се оттеглят от методизма, семействата си дори не следват, че науката е минала напред; обществото, правото, инженерството, стопанският живот си имат закони - кого могат да поведат тези чисти червеноврати душици на миналия век с коня си и библията си, дето нищо не знаят за философия, за инженерство, за медицина... Бог ли ще ни лекува и той ли ще строи за нас, като ни е дал медицината и инженерството сами да си се лекуваме и сами да си строим! Трябва знание, за да ни върне младите в редиците на методизма, и Бог не е против знанието, защото, каквото и да е то, то е знание, дадено от Него, и знание, което да усвоиме и разбираме до съвършенство.
И дори споделя тези си мисли по време на някой и друг чай, но щом си разкрие
душата
, присъстващите започват да си прочистват гърлото с дискретни кашлички и минават на дискусия за ланшния сняг.
А това не е добре за самочувствието на лъва. Не може да не му се обръща внимание, така както говори умни и добри, и лъчезарни неща. Не му обръщай гръб, защото ще изреве! Така се идва до съкрушителната предколедна статия на Стронг в списание „Кришчън Адвокейт“ в броя му от 22 декември 1853 година: „За Централна теологическа семинария“. За науката и религията (темата на Петър Дънов в първата му книга, след като се връща в България) - че науката и религията вървят в крак и че методизмът трябва да върви в крак или „адио бене пасати!“ - на добър му път към небитието. Сякаш небето се срива! Стронг не намекваше за слабости - назоваваше ги! Не предлагаше промени, изискваше ги! Доказваше, че неграмотни проповедници губеха половината от приелите методизма, и то най- добрите от паството си.
към текста >>
Черното море, толкоз синьо, толкоз слънчево всеки път, като поемеш на юг покрай високия варненски бряг, и толкова прелестно с рибарските колиби тук-там, с голите безкрайни плажове - толкова бели, че изглеждат сиви под слънцето, гръцките полуострови с гръцките градчета, дето видиш ли ги, и запява сърцето ти на гръцки тукашната песен: „Всяко пристанище е мъка...“ - някак го няма всичко това; не го е чувствал Константин, празна е била
душата
му.
За Бяло море. За Атон, където Константин щеше да се оттегли от тази суета на суетите, от този врясък и трясък на хаоса и да си върне единението с Бога. Историята е описана сто пъти, защото е от малкото истински български морски, ако искате - пиратски приключения. И така, качват се приятелите в платноходката на познатия си и поемат на юг към нос Емине. И разказът за това пътуване, така както го имаме от Константин, е странен разказ.
Черното море, толкоз синьо, толкоз слънчево всеки път, като поемеш на юг покрай високия варненски бряг, и толкова прелестно с рибарските колиби тук-там, с голите безкрайни плажове - толкова бели, че изглеждат сиви под слънцето, гръцките полуострови с гръцките градчета, дето видиш ли ги, и запява сърцето ти на гръцки тукашната песен: „Всяко пристанище е мъка...“ - някак го няма всичко това; не го е чувствал Константин, празна е била
душата
му.
Пътуването, както го описва, е сиво, сиво, сиво; вълни, мрачно, мъгла, ръми, буря някаква уж има, но се усеща, че не е било баш буря, а просто вълнение, както всяко вълнение, просто досада. Сиво, сиво, сиво, като че отиват не където трябва, като че не е туй пътят, който винаги е път на Черното най-синьо море в света, а друг път за друго място, дето оттук не се минава и не се е минавало, така че какво правят те по този път се питаш. Нещо е недоволен и мърмори навигаторът им - гъркът Леонис. Нещо не иска да ги кара докрай. Нещо не става дума, оставя ли ги по пътя, тръгва ли с тях след Истанбул, в Мраморно море, спират ли, не спират ли?
към текста >>
И като разглежда огромното здание, изведнъж го обхваща дълбока тъга, непоносима мъка изпитва, че всички така са се отдалечили сега от Бог, че сам той не го усеща в себе си, колкото и
душата
му да копнее за него, и се пита - защо Бог така ги е изоставил?
Димитър, а сега е джамията Касъма Джамиси. Покланят се и на излизане ги среща странен свещеник, среден на ръст, със сухо бяло лице, дълга бяла брада и светли пленителни очи. Той ги благославя, поговорват за Варна и старецът поканва Константин утре да дойде на същото място, защото иска да му поговори насаме. Другия ден, на Велика събота, Константин отива в черквата и запалва свещ там, дето е бил гробът на св. Димитър, за да се помоли (след години архимандрит Инокентий оспорва възможността да се знае къде е бил гробът, но ние предаваме разказа на самия Константин).
И като разглежда огромното здание, изведнъж го обхваща дълбока тъга, непоносима мъка изпитва, че всички така са се отдалечили сега от Бог, че сам той не го усеща в себе си, колкото и
душата
му да копнее за него, и се пита - защо Бог така ги е изоставил?
И ето че идва чудният старец и след като се здрависват, по негова молба Константин му разказва къде е тръгнал и как е решил да се покалугери в Света гора, защото е загубил чувството си за Божието присъствие. И старецът помълчава, помълчава, и Константин има истинско видение, защото се появява, както разказва след петдесет години той: „...пламен огнений на главата му и неволно ме обзеха студени тръпки по всичкото ми тяло и ме обля студена пот!...“ Старецът го похвалва за решението му да търси Бог, но му обяснява, че тази връзка не зависи от мястото, където се намира човек, а от начина на вярата в Исуса Христа. Връзката е само вътрешна, само в човека - всеки за себе си и никой и нищо не може да помогне, ако връзката не дойде отвътре. Старецът настоява да „не мисли, че всички ония, които са в Света гора, са все праведни, защото и там човек може да е най-голям грешник, както и във външния свят...“. Нататък старецът му казва, че той сам трябва да реши какво ще прави, но подчертава, че Господ, Провидението, Всемирното съзнание е, което решава кой къде да бъде изпратен, защото там, където човек е изпратен от Бог, там е мястото му и там трябва да осъзнае какво има да прави и да го направи, и само от това ще дойде спасението на душата му, като под това - ако се разбере правилно - старецът всъщност казва, че само оттам ще дойде възстановяване на връзката му с Бога, възстановяване на хармоничното единство с Бог - от вътрешното състояние на духа му, а не от промяната на външните условия.
към текста >>
Нататък старецът му казва, че той сам трябва да реши какво ще прави, но подчертава, че Господ, Провидението, Всемирното съзнание е, което решава кой къде да бъде изпратен, защото там, където човек е изпратен от Бог, там е мястото му и там трябва да осъзнае какво има да прави и да го направи, и само от това ще дойде спасението на
душата
му, като под това - ако се разбере правилно - старецът всъщност казва, че само оттам ще дойде възстановяване на връзката му с Бога, възстановяване на хармоничното единство с Бог - от вътрешното състояние на духа му, а не от промяната на външните условия.
И като разглежда огромното здание, изведнъж го обхваща дълбока тъга, непоносима мъка изпитва, че всички така са се отдалечили сега от Бог, че сам той не го усеща в себе си, колкото и душата му да копнее за него, и се пита - защо Бог така ги е изоставил? И ето че идва чудният старец и след като се здрависват, по негова молба Константин му разказва къде е тръгнал и как е решил да се покалугери в Света гора, защото е загубил чувството си за Божието присъствие. И старецът помълчава, помълчава, и Константин има истинско видение, защото се появява, както разказва след петдесет години той: „...пламен огнений на главата му и неволно ме обзеха студени тръпки по всичкото ми тяло и ме обля студена пот!...“ Старецът го похвалва за решението му да търси Бог, но му обяснява, че тази връзка не зависи от мястото, където се намира човек, а от начина на вярата в Исуса Христа. Връзката е само вътрешна, само в човека - всеки за себе си и никой и нищо не може да помогне, ако връзката не дойде отвътре. Старецът настоява да „не мисли, че всички ония, които са в Света гора, са все праведни, защото и там човек може да е най-голям грешник, както и във външния свят...“.
Нататък старецът му казва, че той сам трябва да реши какво ще прави, но подчертава, че Господ, Провидението, Всемирното съзнание е, което решава кой къде да бъде изпратен, защото там, където човек е изпратен от Бог, там е мястото му и там трябва да осъзнае какво има да прави и да го направи, и само от това ще дойде спасението на
душата
му, като под това - ако се разбере правилно - старецът всъщност казва, че само оттам ще дойде възстановяване на връзката му с Бога, възстановяване на хармоничното единство с Бог - от вътрешното състояние на духа му, а не от промяната на външните условия.
И с това става ясно, че (след много, много години ще го формулира неговият син) „при всичките условия на живота човек не трябва да губи своя мир“, своя свят, своята същност и назначението, с което е изпратен тук, на земята. Разговорът продължава и вдъхновен, и убеден в мъдростта на стареца, Константин се съгласява да остане на мястото, дето Бог му е отредил в своята Божия промисъл, и след като се помолват - според разказа на нашия корабокрушенец, - старецът му дава една бяла кърпа. Това е така нареченият в православното богослужение антиминс - кърпа с изображения, която се поставя на жертвеника в олтара на новопостроена църква при освещаването й, за да се положат върху нея светите дарове. С този антиминс, между другото, бъдещият поп Константин години наред ще осветява десетки нови църкви във варненския край. Разказът за откровението на Константин в солунската църква не завършва, преди той да получи отговор на това защо Бог е изоставил християните на неговия край под турско владичество.
към текста >>
Смъдящата му
душа
го понася на двадесет и три годишна възраст към светите места, че му липсва Бог сред тези църкви и селски семейства и училища.
Константин няма да се покалугери. Ще стане божата воля да се върне, да се ожени за щерката на чорбаджи Атанас и да им се роди син - Петър Дънов. Защото - както казва светият старец от откровението му - трябва да идеш на мястото, дето ти е определено от Божия промисъл, и трябва да търсиш искрено единението си с Него, да издигаш вярата си - което е твоето спасение, - а не да дигаш църкви, да развяваш кръстове и хоругви, да говориш големи думи и шумно да пееш химни за Него, за да измъкнеш от хорските души, които ще подведеш, силицата и волята им, за да ти помогнат в светските ти, материални домогвания. И ще остане празно и смъдящо сърцето на отец Константин до последния му ден - за спасение в единението с чистия Бог, не в нашите църкви срещу вашите църкви, не в нашите молитви срещу вашите молитви, не в нашите политики срещу вашите политики - а чистото, свято, лъчезарно слово на единия Бог, на нашия Бог, който е и вашият Бог. Странен човек е този лъвски човек Константин.
Смъдящата му
душа
го понася на двадесет и три годишна възраст към светите места, че му липсва Бог сред тези църкви и селски семейства и училища.
Но пък как да преодолее чувството си на дълг към своите, на обичните си, на утрешната си съпруга, на утрешните си деца и приятели този вечно седемнадесетгодишен сладкодумник? Връща се в Хадърча. Домът? Е, домът е омърсен от турци и татари, побегнали от руското настъпление връз Силистра. И хайде в Балчик! Но това дома ли е, свои ли са, балчиклии, колкото и да са добри хорица? Не са.
към текста >>
Чест голяма! А той - смее се в собичката си и разправя врели-некипели на младите лапета да пълни
душата
им със смях и слънце.
Под ведростта, под забавността и толерантността му Бъчваров вижда истинската му царствена Същност. „Припомням си и днес първите си впечатления от срещата ми с дядо попа. Едроръст с холеричен темперамент старец, в очите на когото още блестеше огънят на буден, господарски дух, който не е обичал „думата му да става на две“. Винаги наблюдателен, с тиха външност, той заговорваше плавно, мелодично, но със сдържан тон, като човек, който добре се владее...” По някое си време владиката Симеон ще го потърси при идването си по някакво си честване и - „...как сте го оставили така!“. Ще се скара! Такова слънце! Медал му дава, улица урежда да се кръсти на негово име (но никога не й закачат табелата).
Чест голяма! А той - смее се в собичката си и разправя врели-некипели на младите лапета да пълни
душата
им със смях и слънце.
* Само че отхвърчахме напред, а 1854 г. няма да мине без още едно подсещане, че е времето на търсене на Бога извън пробитите кратунки на духовна лен и директно лицемерие, с които от векове вече Той е поднасян на вярващите. Пак от другата страна на океана, този път в Бостън, този път от Хенри Торо. И това не е лъвският рев на Стронг срещу верската лен, не е мистичното търсене на изкупление от греха на религиозното лицемерие на Константин Дъновски. Това е едно кротко, чисто, предутринно сияние изпод сенките на широколистата гора, в което прозира претворяването в думи на порива за избавление от „светското“ в света и откриване на себе си, и в себе си - откриването на Бога.
към текста >>
новоназначеният надзирател на българските методистки мисии Флокен пише: „Голямата битка, която владееше умовете на всички българи, мина; отделянето на българите от Гръцката патриаршия, на което те гледаха като на единствено спасение за
душата
си, вече е постигнато.
1864 в Истанбул стават членове на Мезлиша Господин х. Иванов от Добрич и Петър Ишпеков от Котел. 1864 (21 май) в Русе валията Ариф паша прави първата копка по жп линията Русе-Варна, проектирана от английския инженер Хенри Баркли. 1864 (11 юли) в Хадърча се ражда синът на поп Константин Дъновски - Петър. Телескопичен блик В доклада си от 1873 г.
новоназначеният надзирател на българските методистки мисии Флокен пише: „Голямата битка, която владееше умовете на всички българи, мина; отделянето на българите от Гръцката патриаршия, на което те гледаха като на единствено спасение за
душата
си, вече е постигнато.
Начело на църквата им има български екзарх, 15 владици заемат предишните гръцки митрополии и 500 български свещеници водят службите. Много българи обаче се оплакват, че сега имат своя йерархия, но тя е различна само по езика, но не и по дух. Не идват обещаните реформи... Някои нови правила дори отдалечават службата от възможността хората да я възприемат като оелигиозно изживяване. На места Библията вместо на гръцки се чете на църковнославянски, който за повечето българи е напълно непознат като език.“ * Веднага с идването си през декември 1859 Рачински се сближава с чорбаджи Атанас. Тези руснаци някак си знаят, че още от Дибичово време вратите на българския първенец са отворени за тях.
към текста >>
И той служи всяка седмица, и
душата
му е устремена към Бога, защото е голяма победа за българина на свой си славянски език да насочи
душата
си към Бога; но защо да е на тази цена?
Георги“ е горе на самия връх на Варна, при Римската кула. А пък „Римската кула“, то са римски катакомби наоколо, където и да боднеш пръчка, и поне една дузина гагаузки къщи, че и негагаузки къщи има, дето използват катакомбите. Къща тука като се строи, не се строи място за ходене по себе си, с ,една дума, ни вкъщи като модерните къщя, ни на двора. Катакомбите вършат тази работа. И като дойдат в града чужди пътешественици да се дивят на римските кули, и археолози, и учени, и сетне, като се върнат във Флоренция и тъй нататък, взимат, че напишат спомени и непременно ще кажат: „Другаде да е, това ще е направено на музей тоз римски град, ама в тая гагаузка Варна това нещо е смрад и погребение живо!“ Особено по туй време - пролетес, като е наводнено и се затопли - каква ти служба, брате мой! Манастирът „Св.Димитър“, Евксиноград Но поп Константин такъв му бил животът; дойде време за ликуване, осъществи се голяма мечта - и идва с унижение и някакво вътрешно незадоволство, и защо ли така става, Боже мой?
И той служи всяка седмица, и
душата
му е устремена към Бога, защото е голяма победа за българина на свой си славянски език да насочи
душата
си към Бога; но защо да е на тази цена?
- И сърцето му ликува и плаче. Ще поведе хората вън оттук той. Няма да са с лице в земята, когато празнуват победа. Дадено е право от владиката, нали? И ето че през лятото нещата стават, както ги замисля: на 6 август - кажи-речи рождения му ден, но всъщност по Богородични пости, с чорбаджи-Атанасовото рамо да подбутва, с Рачински да поведе консулството, поп Константин ги дига всичките на красиво място да отпразнуват светия празник.
към текста >>
Тия българи и те взели да
душат
първите стъпки на дипломацията; ама че смешна работа! Да върви там... Да се маха.
Спаднала му е парата значи. Да върви да лази... Да лази, но балчишките пияници видяха ли, че не можаха да го пратят в Диарбекир нашия човек! Голяма работа станало, една свещ да запали в християнска българска църква. Ако ще да е католишка. А пиесата има и второ действие. Много скоро униятската работа се поразкалва и какво да правим - Демяни научава, че нещо поп Димитър го гложде сърцето, не се чувства добре в Цариград, много голям град, много шумно таквоз - и тая работа с унията не е за селски човек като него, объркал се е нещо... Брюнони се разсмива в големия стол.
Тия българи и те взели да
душат
първите стъпки на дипломацията; ама че смешна работа! Да върви там... Да се маха.
Така че през юни 1861 година ухилен до уши, след една-две вечери прегръдки и бъбрене с поп Константин и чорбаджи Атанас във Варна, ей го де е на! - поп Димитър пристига в Балчик. Гагаузите и гърците с протритите потури от столовете на кафенетата горе на главната не могат да повярват на очите си - вместо кюрдите жив да го изядат в Диарбекир, ето ти го няма и година да е минала, и пак тука ни лук ял, ни лук мирисал! За чорбаджи Атанас ви разправях какъв човек е! Какъв водач! * Нея 1861-ва година хаджи Атанас се стяга за църковния събор в Цариград, където е избран да представлява българските духовни интереси във варненския край. Вече започва строежът на българското училище и той е спокоен, че ще остави всичко наред като тръгне. На 11 март е издадено разрешение в дома на руския консул Рачински да се открие параклис - това е в наетата къща на богатия варненец Залъмоолу Коста. За строежа му са отпуснати 5000 рубли от вдовицата на княз Воронцов, същия, който през 1828 г.
към текста >>
Когато множеството започва да се разотива, поп Константин се спуска надолу към гюрултията на Ченгене пазар, но в
душата
му е тихо.
Осветява го сам гръцкият владика Порфирий - приятелят на Атанас. Присъстват всички големци на града. Руският консул Рачински стиска ръката на хадърчанския чорбаджия. Сам мютесарифинът** Ашир Бей е на празненството и той също сърдечно го поздравява. Над вратата блещи надпис на френски език: „Българско централно училище“.
Когато множеството започва да се разотива, поп Константин се спуска надолу към гюрултията на Ченгене пазар, но в
душата
му е тихо.
Мъчно му е за кривата къща на балтаджи Петко, дето в нея учеха децата, дето пееха на глас, а долу в железарницата балтаджи Петко им пригласяше де с чука, де с шмиргела, де с пилата и тупуркаше и изнасяше новите ножове, брадвите, сатърите, дзаваните вън на кепенците - а учениците пееха горе „Весели се мой народ...“ в чест на султана и после „Детенце хубаво, пиленце любаво, къде под мишница с таз малка книжчица...“. И се оля в сълзи. Щяха да я съборят къщата, балтаджи Петко като умре, че щеше да свърши родът му и после к’во? (Беше ли видял Константин, че в 1908 година наистина щяха да я съборят, да се отвори място за площад „Екзарх Йосиф“ - варненския Фердинандов „Етоал“, дето щеше да се измете циганията от нея махала и на него площад с шадраваните му с минерална вода щяха да се вливат осем улици!! Ако щеш! Осем! Беше ли видял, че една от тези осемте щяха да кръстят на него още докато е жив, и щеше да се ухили само като му кажеха за решението и пак да се просълзи, защото балтаджи Петко, балтаджи-Петковата къща - еееей! - балтаджи Петко! Как си ти? !! Беше ли видял, че 55 години още ще се върти тука из прахоляците, дето са сега на Ченгене пазар, дето нямаше и помен да остане от него; той - детето на небесата и простора?
към текста >>
НАГОРЕ