НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
13
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
13
:
667
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
8. СКРЪБТА
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
Защото само в дълбоката скръб ти търсиш с цялата си
душа
този, който те чака от векове да те поеме и отведе в своя свещен мир.
Красив е светът на скръбта, но той е още неразбран за теб. А ти си изпратен в школата на Земята, където ще минеш през този красив свят в последната фаза на твоето обучение, откъдето ще ти се предадат най-дълбоките уроци. Защото скръбта е за зрелите хора — тя е свят за високо напредналите духове. Тя е последната ти учебна стая на Земята, откъдето, след като преминеш успешно изпитите си, ще се отправиш към други светове с по-велико предназначение. На земята всеки бяга от скръбта, затова само в скръбта ти можеш да останеш наистина сам, в която самота ще разкриеш Бога.
Защото само в дълбоката скръб ти търсиш с цялата си
душа
този, който те чака от векове да те поеме и отведе в своя свещен мир.
Само в дълбоката скръб ти учиш урока на състраданието, което е проява на Бога. Бог е най-близо до скръбните. Той е най-близо до ниско падналите, защото те са разбрали дълбините на живота, където обитава Неговият Дух. Скръбта е чудна долина, в която зреят плодовете ти. Скръбта е влага и топлина, която поддържа живота на цветята в градината ти.
към текста >>
Когато береш зрели плодове на земята и
душата
ти се изпълва с радост и блаженство, знай, че си минал през долината на скръбта.
Скърби малкият извор, преди да е намерил път към светлината. Скърби и цветецът, свит в тясната твърда пъпчица, който чака слънчев лъч и топъл повей, за да прогледне. Скърби и сърцето на майка, отдалечена от своята рожба — така скърби великото вселюбящо Сърце на Твореца ни за нас, които сме се отдалечили от Него. Велика е скръбта, която иде от саможертвата за повдигането на другите; велика е скръбта, която иде от съзнанието, че не си изпълнил Волята Божия; велика е скръбта на покаянието, както и на състраданието. Най-висшият Дух, който премина пътя на Земята, изпи до дъно чашата на скръбта, но Той я освети и я превърна в радост.
Когато береш зрели плодове на земята и
душата
ти се изпълва с радост и блаженство, знай, че си минал през долината на скръбта.
Ще има скръб на Земята дотогава, докогато всичко не влезе съзнателно в общия живот, в който е вечно веселие и радост. Радостта иде от ангелите и крепи душата да понася земните скърби.
към текста >>
Радостта иде от ангелите и крепи
душата
да понася земните скърби.
Скърби и сърцето на майка, отдалечена от своята рожба — така скърби великото вселюбящо Сърце на Твореца ни за нас, които сме се отдалечили от Него. Велика е скръбта, която иде от саможертвата за повдигането на другите; велика е скръбта, която иде от съзнанието, че не си изпълнил Волята Божия; велика е скръбта на покаянието, както и на състраданието. Най-висшият Дух, който премина пътя на Земята, изпи до дъно чашата на скръбта, но Той я освети и я превърна в радост. Когато береш зрели плодове на земята и душата ти се изпълва с радост и блаженство, знай, че си минал през долината на скръбта. Ще има скръб на Земята дотогава, докогато всичко не влезе съзнателно в общия живот, в който е вечно веселие и радост.
Радостта иде от ангелите и крепи
душата
да понася земните скърби.
към текста >>
2.
12. ИНТУИЦИЯ
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
Интуицията се нарича още и гласът на Божественото в човека или гласът на
душата
.
Има хора, които трябва да слушат интуицията си. Почнат ли да умуват, те грешат, защото умът се поддава на неверни внушения, които идат от пространството като проектирани мисли от същества от по-долна, както и по-горна от неговата еволюция. А интуицията ти никога няма да те излъже. Тя е абсолютна, неподатлива и праволинейна като мощен светъл лъч. Наричат я шесто чувство и тя ще бъде характерно качество на хората от следващата шеста раса, които ще наследят земята.
Интуицията се нарича още и гласът на Божественото в човека или гласът на
душата
.
Необходимо е съзнателно да я развиваме.
към текста >>
3.
14. КРЪСТЪТ
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
Когато умът и сърцето заработят паралелно и хармонично, човек излиза от областта на противоречията и влиза в живота на
душата
— става изразител на божествената си същност.
Това е линията с най-слабо съпротивление. Когато човек се проявява на физическия свят, той среща съпротивление, защото съпротивлението е закон на материята. При съпротива той отстъпва, след което пак настъпва и това му движение към периферията и към центъра образува кривата на окръжността в дългия жизнен процес. Така че човек се движи по крива линия в проявите си. Вертикалната ос на кръста може да се вземе и за символ на електричната енергия, която се проявява чрез ума, а хоризонталната — на магнетизма, който действа в чувствата и симпатичната нервна система.
Когато умът и сърцето заработят паралелно и хармонично, човек излиза от областта на противоречията и влиза в живота на
душата
— става изразител на божествената си същност.
Умът и сърцето се срещат и примиряват само в душата.
към текста >>
Умът и сърцето се срещат и примиряват само в
душата
.
Когато човек се проявява на физическия свят, той среща съпротивление, защото съпротивлението е закон на материята. При съпротива той отстъпва, след което пак настъпва и това му движение към периферията и към центъра образува кривата на окръжността в дългия жизнен процес. Така че човек се движи по крива линия в проявите си. Вертикалната ос на кръста може да се вземе и за символ на електричната енергия, която се проявява чрез ума, а хоризонталната — на магнетизма, който действа в чувствата и симпатичната нервна система. Когато умът и сърцето заработят паралелно и хармонично, човек излиза от областта на противоречията и влиза в живота на душата — става изразител на божествената си същност.
Умът и сърцето се срещат и примиряват само в
душата
.
към текста >>
4.
17. НЕПОЗНАТИЯТ
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
И когато плачеш, сам усещаш, че невидим зрител следи твоите сълзи и те утешава, защото плачът ти спира и ти става леко на
душата
.
НЕПОЗНАТИЯТ Колко често си помисляш: "Сред този безкраен свят не съм ли малка прашинка, незабелязана от никого", но въпреки че си помисляш това, съзнаваш, че нещо те гледа и следи твоя път на земята. И когато разговаряш със себе си, не си сам, а разговаряш с този "някой" в теб, който винаги вярно ти отговаря.
И когато плачеш, сам усещаш, че невидим зрител следи твоите сълзи и те утешава, защото плачът ти спира и ти става леко на
душата
.
А когато сгрешиш в пътя си, нещо те притиска и души, нещо хлопа на затворените порти на съзнанието ти, някой знае твоята грешка. И ти в себе си пред него правиш тайната си изповед. А когато в полусън отлиташ някъде, пак се събуждаш, защото нещо в теб бди и винаги е будно. И този непознат, този, който винаги те гледа и те придружава, този вечно буден непознат разкрива бавно своето присъствие в теб, и ти закопняваш да зърнеш лицето му. Този, който те познава, очаква деня да го познаеш и ти да споделиш всичко, което те тревожи и вдъхновява, с него.
към текста >>
5.
21. ОТГОВОР
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
Попитах в
душата
си Господа в тихия среднощен час: "Господи, кажи ми нещо, което да предам на моите братя!
ОТГОВОР
Попитах в
душата
си Господа в тихия среднощен час: "Господи, кажи ми нещо, което да предам на моите братя!
" А Той ми отговори: "Чакай и мълчи; с търпение понасяй всичко; моят Дух ще победи! Краят на мрака в този измъчен свят е наближил,
към текста >>
6.
26. ВЪТРЕШНИЯТ СВЯТ
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
Той е областта на
душата
и духа ни, които тепърва ще се изучават.
И в нашия вътрешен живот ние се движим от множеството към единството, от анализа към синтеза. Велика е науката на живота. Ние едва сега започваме системно и съзнателно да я изучаваме в новата школа на божествения живот. Официалната наука постепенно се сблъсква с необясними явления, които не се поддават на изследване с известните нам средства и методи. Необяснен е вътрешният свят от никоя наука досега.
Той е областта на
душата
и духа ни, които тепърва ще се изучават.
Това е божественият живот в нас. По пътя на интуицията и вътрешните откровения ние постепенно започваме да разбираме този велик свят. И както тялото ни не може да функционира без плът и кръв, така и божественият живот не трябва да е само настроения и догадки, а да остане плът и кръв в нас, живот и сила, непрекъснат процес на вдъхновение. Науката за този божествен живот е новото в света. Под ръководството на Великите Учители и напътствията, които Духът ни дава, можем да изследваме този чуден, богат мир и да заживеем по-пълно и смислено, отколкото сме живели до днес.
към текста >>
Красив е животът на
душата
, която е излязла от недрата на Твореца.
И както тялото ни не може да функционира без плът и кръв, така и божественият живот не трябва да е само настроения и догадки, а да остане плът и кръв в нас, живот и сила, непрекъснат процес на вдъхновение. Науката за този божествен живот е новото в света. Под ръководството на Великите Учители и напътствията, които Духът ни дава, можем да изследваме този чуден, богат мир и да заживеем по-пълно и смислено, отколкото сме живели до днес. Защото в колкото по-високи светове навлиза съзнанието ни, толкова по-светли и широки хоризонти се разкриват пред нас. Необятни са възможностите на духовния живот, към който съзнателно или несъзнателно всички се стремим.
Красив е животът на
душата
, която е излязла от недрата на Твореца.
към текста >>
7.
28. ОСМИСЛЯНЕ
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
Новият човек ще има "сърце чисто като кристал, ум светъл като слънцето,
душа
обширна като вселената и дух мощен като Бога и едно с Бога", но към него се отива по пътя на самовъзпитанието чрез осмислянето на всичко в живота.
Не се ли старае влюбеният младеж да прави от сутрин до вечер това, което ще зарадва възлюбената му? Той е внимателен, нежен, послушен към нея. Това прави Любовта с нас. Любовта ни към Бога ще ни направи нови хора, хора с дълбок психичен живот, с богати сърца и умове. Тя ще осмисли живота ни.
Новият човек ще има "сърце чисто като кристал, ум светъл като слънцето,
душа
обширна като вселената и дух мощен като Бога и едно с Бога", но към него се отива по пътя на самовъзпитанието чрез осмислянето на всичко в живота.
Днес се внася ново съдържание във формите и в тази насока ни предстои голяма работа.
към текста >>
8.
30. ИНВОЛЮЦИЯ И ЕВОЛЮЦИЯ
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
Еволюцията стана необходимост, когато човешката
душа
се обви с гъста материя и умът се индивидуализира.
В идващата епоха на Духа ще реализираме словата "Дух Господен е на мен, защото ме е помазал да благовествувам на сиромасите, да лекувам съкрушените, да проповядвам за спасение на пленниците, да възвърна зрението на слепите и да освободя наранените". (Ев. Лука 4:18) Напредналите висши същества инволюират, слизат все по-ниско при нас, докато достигнат една точка, в която инволюцията им спира. Тогава те тръгват по еволюционния път на човешките души. Те помагат на хората, но и хората им помагат, като им показват обратния път нагоре след слизането им в материята.
Еволюцията стана необходимост, когато човешката
душа
се обви с гъста материя и умът се индивидуализира.
По пътя на еволюцията човечеството постепенно ще се върне в божествения свят, откъдето някога е излязло.
към текста >>
9.
32. УЧЕНИК
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
Всички предмети и явления в природата изразяват частите и функциите на човешкото тяло, на човешкия ум, сърце, воля,
душа
и дух.
Ученик на какво — на великия живот, в който е съпричастник. На Земята има много училища и школи за хората, но една нова школа се отваря днес за порасналия съзнателен човек, където той трябва да започне да учи великите закони, които управляват живота както на природата, така и неговия собствен живот. Човек е призван да стане господар на себе си, на съдбата си. Как ще владее той природата, ако не познава собствената си природа. Цялата природа е човекът, разложен на своите части.
Всички предмети и явления в природата изразяват частите и функциите на човешкото тяло, на човешкия ум, сърце, воля,
душа
и дух.
Да си ученик на живота е привилегия, която днес се дава на човека и който пост той трябва достойно да заеме. Да си ученик подразбира да имаш Учител. Учителят сам намира учениците си, а те познават Неговия глас и отиват при Него. В тази школа на живота човек ще се научи как да излезе от сферата на личния живот и да заживее за Цялото, или да влезе в космичното съзнание. Животът на ученика е низ от сложни задачи, които той трябва да разреши правилно.
към текста >>
10.
34. ЗВЕЗДИТЕ
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
И когато чуеш в сърцето си химна на звездите, ще запееш с тях и ще забравиш себе си, защото ще се слееш с Онзи, Който пее чрез тях вечната си песен и чийто пулс трепти и в твоето сърце, и ще видиш колко безкраен а светът, който е бил спотаен в
душата
ти.
Звездите светят. И чрез светлината си да станеш едно с онова семейство, в което всеки живее за другите, а те всички — за него. По твоя лъч ще минеш към звездите, за да ги познаеш и станеш едно с тях. Те светят за теб! Звезден прах си ти, събран тук, на Земята.
И когато чуеш в сърцето си химна на звездите, ще запееш с тях и ще забравиш себе си, защото ще се слееш с Онзи, Който пее чрез тях вечната си песен и чийто пулс трепти и в твоето сърце, и ще видиш колко безкраен а светът, който е бил спотаен в
душата
ти.
Звезден прах си ти! Свети!
към текста >>
11.
37. СИЛАТА
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
" Значи — постави го в пътя на духовния възход, всички сили да се насочат навътре към
душата
, която иска да се прояви, но не й дава условия.
СИЛАТА Една е силата, но тя има три проявления: механична, органична и психична. Механичните сили строят и рушат, органичните — градят и възрастват, а психичните — разширяват, одухотворяват. Някога Той каза на един: "Нито капка навън!
" Значи — постави го в пътя на духовния възход, всички сили да се насочат навътре към
душата
, която иска да се прояви, но не й дава условия.
А той пожела външно замогване и слава — и си замина скоро. Сега един сън: с локомотив изкачвам баир през джунгла с диви зверове и стигам върха. Локомотивът е механично издигане, чисто външна проява, която не засяга душата. Той бяга от лошите условия на живота по механичен път, първото стъпало на разрешаване на житейските задачи. Органичната сила действа строително в цялата жива природа.
към текста >>
Локомотивът е механично издигане, чисто външна проява, която не засяга
душата
.
Механичните сили строят и рушат, органичните — градят и възрастват, а психичните — разширяват, одухотворяват. Някога Той каза на един: "Нито капка навън! " Значи — постави го в пътя на духовния възход, всички сили да се насочат навътре към душата, която иска да се прояви, но не й дава условия. А той пожела външно замогване и слава — и си замина скоро. Сега един сън: с локомотив изкачвам баир през джунгла с диви зверове и стигам върха.
Локомотивът е механично издигане, чисто външна проява, която не засяга
душата
.
Той бяга от лошите условия на живота по механичен път, първото стъпало на разрешаване на житейските задачи. Органичната сила действа строително в цялата жива природа. Тя създава видовете и ги възраства. Тя е вътрешна сила — силата на живота, който се продължава чрез видовете и тяхното потомство. Но тя е израз на психичната сила, която я направлява.
към текста >>
12.
49. ДУШАТА
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
ДУШАТА
ДУШАТА
Душата ни съдържа всички дарби и възможности, които съществуват в света. Велика съкровищница на свещени дарове е тя, нашата тайна, скрита душа, на която не даваме възможност да се прояви. Любов е тя, милост е тя, мъдрост е тя и знае пътя на Истината, която ни отвежда към Сърцето на вселената — нашия истински дом, който отдавна сме напуснали. Тя вечно грее като пролетно слънце, топли студеното ни сърце, стопява твърдините в него и бликва като жив извор от него, когато се пробие път през пластовете, с които сме го задръстили. Като ранна чучулига се извисява тя в нас с песента си на живот и радост; като лъчист изгрев озарява същността ни и ние се виждаме чрез тази светлина.
към текста >>
Душата
ни съдържа всички дарби и възможности, които съществуват в света.
ДУШАТА
Душата
ни съдържа всички дарби и възможности, които съществуват в света.
Велика съкровищница на свещени дарове е тя, нашата тайна, скрита душа, на която не даваме възможност да се прояви. Любов е тя, милост е тя, мъдрост е тя и знае пътя на Истината, която ни отвежда към Сърцето на вселената — нашия истински дом, който отдавна сме напуснали. Тя вечно грее като пролетно слънце, топли студеното ни сърце, стопява твърдините в него и бликва като жив извор от него, когато се пробие път през пластовете, с които сме го задръстили. Като ранна чучулига се извисява тя в нас с песента си на живот и радост; като лъчист изгрев озарява същността ни и ние се виждаме чрез тази светлина. А когато човек види същността си, той ликува от неземна радост, защото пие от струите на чистия живот, който го оживотворява и вдъхновява за велики подвизи.
към текста >>
Велика съкровищница на свещени дарове е тя, нашата тайна, скрита
душа
, на която не даваме възможност да се прояви.
ДУШАТА Душата ни съдържа всички дарби и възможности, които съществуват в света.
Велика съкровищница на свещени дарове е тя, нашата тайна, скрита
душа
, на която не даваме възможност да се прояви.
Любов е тя, милост е тя, мъдрост е тя и знае пътя на Истината, която ни отвежда към Сърцето на вселената — нашия истински дом, който отдавна сме напуснали. Тя вечно грее като пролетно слънце, топли студеното ни сърце, стопява твърдините в него и бликва като жив извор от него, когато се пробие път през пластовете, с които сме го задръстили. Като ранна чучулига се извисява тя в нас с песента си на живот и радост; като лъчист изгрев озарява същността ни и ние се виждаме чрез тази светлина. А когато човек види същността си, той ликува от неземна радост, защото пие от струите на чистия живот, който го оживотворява и вдъхновява за велики подвизи. Много хора са забравили душата си — безценната същност на човека.
към текста >>
Много хора са забравили
душата
си — безценната същност на човека.
Велика съкровищница на свещени дарове е тя, нашата тайна, скрита душа, на която не даваме възможност да се прояви. Любов е тя, милост е тя, мъдрост е тя и знае пътя на Истината, която ни отвежда към Сърцето на вселената — нашия истински дом, който отдавна сме напуснали. Тя вечно грее като пролетно слънце, топли студеното ни сърце, стопява твърдините в него и бликва като жив извор от него, когато се пробие път през пластовете, с които сме го задръстили. Като ранна чучулига се извисява тя в нас с песента си на живот и радост; като лъчист изгрев озарява същността ни и ние се виждаме чрез тази светлина. А когато човек види същността си, той ликува от неземна радост, защото пие от струите на чистия живот, който го оживотворява и вдъхновява за велики подвизи.
Много хора са забравили
душата
си — безценната същност на човека.
Да направим усилия и с искрен копнеж да възродим душата си!
към текста >>
Да направим усилия и с искрен копнеж да възродим
душата
си!
Любов е тя, милост е тя, мъдрост е тя и знае пътя на Истината, която ни отвежда към Сърцето на вселената — нашия истински дом, който отдавна сме напуснали. Тя вечно грее като пролетно слънце, топли студеното ни сърце, стопява твърдините в него и бликва като жив извор от него, когато се пробие път през пластовете, с които сме го задръстили. Като ранна чучулига се извисява тя в нас с песента си на живот и радост; като лъчист изгрев озарява същността ни и ние се виждаме чрез тази светлина. А когато човек види същността си, той ликува от неземна радост, защото пие от струите на чистия живот, който го оживотворява и вдъхновява за велики подвизи. Много хора са забравили душата си — безценната същност на човека.
Да направим усилия и с искрен копнеж да възродим
душата
си!
към текста >>
13.
50. ОБРАЗИТЕ
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
Човек ще започне да диша един вид с
душата
си и ще почувства радост и светлина, каквито не е познавал досега.
Представете си какви образи биха се създали от дадени мисли или чувства, с които човек живее ежедневно. Ако им се даде химичен състав, те в повечето случаи ще бъдат една кондензирана маса със сравнително голямо тегло. Ако се представят в цветове, тоновете ще са възтъмни, неясни, без блясък. В този случай човек трябва да се заеме да разрежда гъстата маса на чувствата и мислите си, или да префинва тоновете, да ги избистря и пречиства. Разлагането на мислите и чувствата ще трае дотогава, докато се постигне тяхното първично, без примеси състояние, или с други думи, тяхната лекота, чистота и свежест.
Човек ще започне да диша един вид с
душата
си и ще почувства радост и светлина, каквито не е познавал досега.
Душевната хигиена е нужна вече на порасналия умствено човек. Освобождение от натрапени, неверни, тежки и отрицателни мисли и чувства, които го задушават и пращат преждевременно на онзи свят. Животът по начало е вечно бликащ, чист извор, но ние мътим водата му с нашите предразсъдъци и корист, с нашата неблагодарност, ненаситност и алчност. Да прочистим тръбите на живота си — ума и сърцето, за да бликне в нас радостният, вечно млад и пеещ живот, да заклокочи планинският ручей в уморените ни гърди, потискани от неверни, тежки чувства до днес. Тогава целта на нашия живот ще стане ясна, ще влезем в изгрева на живота си, в свежото пролетно утро на вечно грееща надежда и слънчевия смисъл на всичко.
към текста >>
Освобождение от натрапени, неверни, тежки и отрицателни мисли и чувства, които го
задушават
и пращат преждевременно на онзи свят.
Ако се представят в цветове, тоновете ще са възтъмни, неясни, без блясък. В този случай човек трябва да се заеме да разрежда гъстата маса на чувствата и мислите си, или да префинва тоновете, да ги избистря и пречиства. Разлагането на мислите и чувствата ще трае дотогава, докато се постигне тяхното първично, без примеси състояние, или с други думи, тяхната лекота, чистота и свежест. Човек ще започне да диша един вид с душата си и ще почувства радост и светлина, каквито не е познавал досега. Душевната хигиена е нужна вече на порасналия умствено човек.
Освобождение от натрапени, неверни, тежки и отрицателни мисли и чувства, които го
задушават
и пращат преждевременно на онзи свят.
Животът по начало е вечно бликащ, чист извор, но ние мътим водата му с нашите предразсъдъци и корист, с нашата неблагодарност, ненаситност и алчност. Да прочистим тръбите на живота си — ума и сърцето, за да бликне в нас радостният, вечно млад и пеещ живот, да заклокочи планинският ручей в уморените ни гърди, потискани от неверни, тежки чувства до днес. Тогава целта на нашия живот ще стане ясна, ще влезем в изгрева на живота си, в свежото пролетно утро на вечно грееща надежда и слънчевия смисъл на всичко. 02.03.1984 г. 07.30 ч.
към текста >>
14.
51. ТЕРЦАТА НА ЖИВОТА
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
Ще запеят бъдещите хора новата песен на радостта от живота, на слънчевото начало, внедрено във всяка човешка
душа
.
Отклонението на човека от този всемирен закон на хармонията и резонанса, го поставило в пътя на безброй противоречия и препятствия, в безброй разрушителни действия, от които днес жестоко страдаме. Да вземеш поста на управител на един народ е да станеш негова майка, която милее за него и го пази от разруха. Като пример в този век може да посочим чешкия президент Масарик. Чехите едва не са го обявили за божество, заради мъдростта и правилните форми на управление в най-бедствения момент на живота им. Музикалното образование на децата трябва да заеме първо място в живота, тъй като само законите на музиката могат да помогнат на разстроения човек в тази епоха на дисонанси и смърт.
Ще запеят бъдещите хора новата песен на радостта от живота, на слънчевото начало, внедрено във всяка човешка
душа
.
Ще бликне изворът на изобилния живот във всяко сърце, ще оживее и възкръсне свъсеният човек под тежестите на разрушения живот, на потъмнялото съзнание, обезверено сърце и обезсилена воля. Това ще бъде. Гради се новият човек. Гради се новият свят. 06.03.1984 г.
към текста >>
15.
53. ЕТО КАКВО НИ ПРЕДАДЕ БОЖИЯТ ДУХ ЧРЕЗ МИРОВИЯ УЧИТЕЛ БЕИНСАДУНО ПРЕЗ ДВАДЕСЕТИЯ ВЕК
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
Любовта като чувство се изразява чрез сърцето — седалището на
душата
.
2. Любовта като чувство. 3. Любовта като сила. 4. Любовта като принцип. Любовта като стремеж се изявява чрез тялото. Това е като коренище на Любовта с геоцентрично движение.
Любовта като чувство се изразява чрез сърцето — седалището на
душата
.
Душата, която е искра от Божествената Любов, се проявява чрез човешкото сърце. Всички приятелски, майчински чувства в най-висшата си проява са израз на душата. Любовта като сила има за седалище човешкия ум, или висшия разум. Тя се проявява като творческа сила в гениалните хора, в пионерите на новата мисъл, във вдъхновените творци и строители на духовната култура на света. Любовта като принцип е проява на духа.
към текста >>
Душата
, която е искра от Божествената Любов, се проявява чрез човешкото сърце.
3. Любовта като сила. 4. Любовта като принцип. Любовта като стремеж се изявява чрез тялото. Това е като коренище на Любовта с геоцентрично движение. Любовта като чувство се изразява чрез сърцето — седалището на душата.
Душата
, която е искра от Божествената Любов, се проявява чрез човешкото сърце.
Всички приятелски, майчински чувства в най-висшата си проява са израз на душата. Любовта като сила има за седалище човешкия ум, или висшия разум. Тя се проявява като творческа сила в гениалните хора, в пионерите на новата мисъл, във вдъхновените творци и строители на духовната култура на света. Любовта като принцип е проява на духа. Тя е най- висшето стъпало на изява, когато» субектът е станал проводник на Божествения Дух, слял се е с Него и Го изявява в живота си.
към текста >>
Всички приятелски, майчински чувства в най-висшата си проява са израз на
душата
.
4. Любовта като принцип. Любовта като стремеж се изявява чрез тялото. Това е като коренище на Любовта с геоцентрично движение. Любовта като чувство се изразява чрез сърцето — седалището на душата. Душата, която е искра от Божествената Любов, се проявява чрез човешкото сърце.
Всички приятелски, майчински чувства в най-висшата си проява са израз на
душата
.
Любовта като сила има за седалище човешкия ум, или висшия разум. Тя се проявява като творческа сила в гениалните хора, в пионерите на новата мисъл, във вдъхновените творци и строители на духовната култура на света. Любовта като принцип е проява на духа. Тя е най- висшето стъпало на изява, когато» субектът е станал проводник на Божествения Дух, слял се е с Него и Го изявява в живота си. Великите посветени, Учителите на човечеството, са изявители на Любовта като принцип в духа.
към текста >>
Когато един велик художник рисува гениална картина, той иска да каже нещо дълбоко съкровено в
душата
си на света.
Човешкото сърце става разсадник на добродетели вместо тъмно подземие, където се развъждат гризачи и отровни гадини. Повече топлина в сърцето и светлина в ума е повикът днес към духовното ни повдигане. Наистина още сме на много ниско духовно ниво и хората имат нужда от духовна светлина, от просвета за живота. Но формата не е създадена само за съдържанието й. Тя е създадена с някаква цел.
Когато един велик художник рисува гениална картина, той иска да каже нещо дълбоко съкровено в
душата
си на света.
Той иска да просвети хората, да смекчи сърцата им и да внесе мисъл в ума им. Смисълът е главната цел на битието. Като проучваме неизменната закономерност при създаването и проявлението на формите в природата, се замисляме за смисъла на всичко това. Съвършената градация на формите от по-нисши и по-неодухотворени, към по-висши и по- смислени ни кара да се замислим за смисъла на нещата. Има абсолютна логичност в проявите на природата.
към текста >>
16.
54. НА ФОКУС
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
"На фокус" е да поставим за център на живота и съзнанието си най-съществената реалност, която е невидима и неосезаема за физическия човек, но абсолютно реална за
душата
.
Новата епоха е влизането на Земята в нова област на вселената, където вибрациите й се повишават. Същото става и с нас сега. Ние чувстваме едно вътрешно напрежение, което се дължи на усилването на вибрациите както на психиката, така и на физиката ни. Ние сме в своего рода огън, който ни пречиства чрез изгаряне старото в нас. За да избегнем големите страдания, нужно е да извършим нова нагласа на съзнанието си.
"На фокус" е да поставим за център на живота и съзнанието си най-съществената реалност, която е невидима и неосезаема за физическия човек, но абсолютно реална за
душата
.
Това е нейната среда, онзи жизнен океан, в който тя съществува, както ние във въздуха. Време е съзнанието ни да се свърже с тези по- висши енергии, тези високи полета на живота, населявани от нашите старши братя, които ръководят развитието ни. Чрез медитация, чрез непрестанен стремеж към тези съзнателни ръководители ние постигаме съзнанието "на фокус", за което ни говори Учителят. Започваме да съзнаваме, че нито любовта ни е била любов, нито истината ни е била истина, а всичко живо сме подчинявали на физическия човек за повече блага и удобства в живота. Любовта ни към един човек е изключвала всички други, а истинската любов не познава граници — тя включва всички и всичко.
към текста >>
17.
56. ТРИТЕ СТЕПЕНИ НА ПОЗНАНИЕТО
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
Днес всички сме тръгнали към този нов свят, който е светът на
душата
ни.
За този процес слезе Мировият Учител при нас, да ни разкрие великите всемирни Закони на Живота и ни постави на пътя към тяхното опознаване и приложение в земния ни живот. Един е великият Път на живота, водещ към Единния, Твореца на вселената. Човекът е надарен със способността да Го познае и тръгне към Него с чисто и предано сърце като към своята истинска майка. Значи след опознаването на вещите и отношенията между всичко човек изучава причината на нещата или източника на всички творения, техните и своето отношение към първопричината, което ни отвежда към Божествения свят на принципите или реалния свят на Отца. Навлизането в законите на живота е влизането в духовния свят — четвъртото измерение, света на динамиката, която движи живота.
Днес всички сме тръгнали към този нов свят, който е светът на
душата
ни.
Новият призив на Бога е да заживеем в душата си, която е съкровищницата на Духа Му и живата искра, излязла от океана на Живата Светлина, която е Той. Душата може да се прояви само в едно пречистено сърце и един духовно озарен ум. Ето и дефиницията на Учителя за това състояние: "Мисъл без съмнение, чувство без корист, действие без петно в душата, великото, Бог. Тогава човек престава да е отделен, той е в общото, едно с Отца." (Казано на 29.12.1943 г. в беседа.)
към текста >>
Новият призив на Бога е да заживеем в
душата
си, която е съкровищницата на Духа Му и живата искра, излязла от океана на Живата Светлина, която е Той.
Един е великият Път на живота, водещ към Единния, Твореца на вселената. Човекът е надарен със способността да Го познае и тръгне към Него с чисто и предано сърце като към своята истинска майка. Значи след опознаването на вещите и отношенията между всичко човек изучава причината на нещата или източника на всички творения, техните и своето отношение към първопричината, което ни отвежда към Божествения свят на принципите или реалния свят на Отца. Навлизането в законите на живота е влизането в духовния свят — четвъртото измерение, света на динамиката, която движи живота. Днес всички сме тръгнали към този нов свят, който е светът на душата ни.
Новият призив на Бога е да заживеем в
душата
си, която е съкровищницата на Духа Му и живата искра, излязла от океана на Живата Светлина, която е Той.
Душата може да се прояви само в едно пречистено сърце и един духовно озарен ум. Ето и дефиницията на Учителя за това състояние: "Мисъл без съмнение, чувство без корист, действие без петно в душата, великото, Бог. Тогава човек престава да е отделен, той е в общото, едно с Отца." (Казано на 29.12.1943 г. в беседа.) А великата формула за познанието, което води към вечния живот, даден от Христа, гласи: "И това е живот вечен — да познаем Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, когото Си изпратил."
към текста >>
Душата
може да се прояви само в едно пречистено сърце и един духовно озарен ум.
Човекът е надарен със способността да Го познае и тръгне към Него с чисто и предано сърце като към своята истинска майка. Значи след опознаването на вещите и отношенията между всичко човек изучава причината на нещата или източника на всички творения, техните и своето отношение към първопричината, което ни отвежда към Божествения свят на принципите или реалния свят на Отца. Навлизането в законите на живота е влизането в духовния свят — четвъртото измерение, света на динамиката, която движи живота. Днес всички сме тръгнали към този нов свят, който е светът на душата ни. Новият призив на Бога е да заживеем в душата си, която е съкровищницата на Духа Му и живата искра, излязла от океана на Живата Светлина, която е Той.
Душата
може да се прояви само в едно пречистено сърце и един духовно озарен ум.
Ето и дефиницията на Учителя за това състояние: "Мисъл без съмнение, чувство без корист, действие без петно в душата, великото, Бог. Тогава човек престава да е отделен, той е в общото, едно с Отца." (Казано на 29.12.1943 г. в беседа.) А великата формула за познанието, което води към вечния живот, даден от Христа, гласи: "И това е живот вечен — да познаем Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, когото Си изпратил." 01.05.1955 г.
към текста >>
Ето и дефиницията на Учителя за това състояние: "Мисъл без съмнение, чувство без корист, действие без петно в
душата
, великото, Бог.
Значи след опознаването на вещите и отношенията между всичко човек изучава причината на нещата или източника на всички творения, техните и своето отношение към първопричината, което ни отвежда към Божествения свят на принципите или реалния свят на Отца. Навлизането в законите на живота е влизането в духовния свят — четвъртото измерение, света на динамиката, която движи живота. Днес всички сме тръгнали към този нов свят, който е светът на душата ни. Новият призив на Бога е да заживеем в душата си, която е съкровищницата на Духа Му и живата искра, излязла от океана на Живата Светлина, която е Той. Душата може да се прояви само в едно пречистено сърце и един духовно озарен ум.
Ето и дефиницията на Учителя за това състояние: "Мисъл без съмнение, чувство без корист, действие без петно в
душата
, великото, Бог.
Тогава човек престава да е отделен, той е в общото, едно с Отца." (Казано на 29.12.1943 г. в беседа.) А великата формула за познанието, което води към вечния живот, даден от Христа, гласи: "И това е живот вечен — да познаем Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, когото Си изпратил." 01.05.1955 г. 10,30 ч.
към текста >>
18.
57. ИСТИНАТА ЗА ЖИВОТА
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
Епоха след епоха духът
душата
-човек слиза на Земята и се въплъщава в материална форма.
ИСТИНАТА ЗА ЖИВОТА
Епоха след епоха духът
душата
-човек слиза на Земята и се въплъщава в материална форма.
Той се ражда и все се пита на кого принадлежи? На родителите си? Но те умират. Търси си другар, но и той умира. Ражда деца, но и те умират.
към текста >>
19.
58. НОВИЯТ ЧОВЕК
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
"Мисъл без съмнение, чувство без корист, действие без петно е
душата
, великото, Бог.
НОВИЯТ ЧОВЕК
"Мисъл без съмнение, чувство без корист, действие без петно е
душата
, великото, Бог.
Тогава човек престава да е отделен, той е в общото — Едно с Отца." Правилното проявление на ума, сърцето и волята дават израз на душата, а ръководството на душата е Духът, а Духът е проявеният Христос. Самият Христос. Човек е фокус на най-великите работи, в него всичко се пресича. Животът трябва да върви с бързината на Любовта.
към текста >>
Правилното проявление на ума, сърцето и волята дават израз на
душата
, а ръководството на
душата
е Духът, а Духът е проявеният Христос.
НОВИЯТ ЧОВЕК "Мисъл без съмнение, чувство без корист, действие без петно е душата, великото, Бог. Тогава човек престава да е отделен, той е в общото — Едно с Отца."
Правилното проявление на ума, сърцето и волята дават израз на
душата
, а ръководството на
душата
е Духът, а Духът е проявеният Христос.
Самият Христос. Човек е фокус на най-великите работи, в него всичко се пресича. Животът трябва да върви с бързината на Любовта. Любовта е плодът на Духа, а разумът е плод на плътта — обяснява последствията. Разумът се занимава с това, което е минало, с последствията на нещата.
към текста >>
20.
59. ОТДЕЛНОТО И ОБЩОТО
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
Формулата за новия човек е: "Мисъл без съмнение, чувство без корист, действие без петно; това е
душата
, Великото, Бог.
Днес Бог даде Третия завет на света — прославата на синовете Божии чрез живот, посветен Нему. Една Нова култура ще залее земята, основана на вечните принципи на Любовта, Мъдростта и Истината. Любовта дава живот, Мъдростта — светлина и знание, а Истината — свобода. "Ще познаете Истината и Истината ще ви направи свободни" — каза Христос. Човек с непробудено духовно съзнание не може да обеднява или управлява един народ, а още по-малко да го обедини с другите народи.
Формулата за новия човек е: "Мисъл без съмнение, чувство без корист, действие без петно; това е
душата
, Великото, Бог.
Тогава човек престава да е отделен, а навлиза в Общото, едно с Отца." Из "Златната книга за Истината" 15.04.1995 г.
към текста >>
21.
60. РОСНАТА КАПКА
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
Кое е това, което изпълня с удивление
душата
, която вижда сякаш себе си в този тъй малък, светъл свят?
РОСНАТА КАПКА Кое е това, което най-чисто отразява слънчевия спектър?
Кое е това, което изпълня с удивление
душата
, която вижда сякаш себе си в този тъй малък, светъл свят?
Кое краси всеки злак, лист и цвят с брилянти след тъмна нощ и освежава цялата растителна природа? — Малката росна капка — живителната чиста капка, която крепи света. Тя ни доказва, че не в големите неща се крие истината на живота. Отправена към слънцето, тя отразява само неговата жива светлина, а околният свят не я занимава. Тя пречупва слънчевия лъч и показва съдържанието му.
към текста >>
22.
62. УЧИТЕЛЯ
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
Духът на Истината осени съзнанието на готовите души през този век и работи за пробуждането на човешката
душа
, непроявена до днес, като обяви висшата истина, че е настъпило времето за разцъфтяване на човешката
душа
, която до днес е била в състояние на пъпка.
на Йоана, 15.) Чрез живота си Христос доказа силата и величието на живота, светлината, Истината и Любовта. Той каза на учениците си, че не са способни още да разберат тайните и дълбокото знание за живота, но когато умът им се развие и страданията на земята префинят чувствителността им към висшите вибрации на Любовта, те ще дойдат като готови ученици за изучаване науката на висшия смисъл на цялото Творение и озарени от Новата Светлина, с която Той ще ги посети, ще станат служители на Бога, които градят Царството Божие в себе си и света. И Христос изпълни обещанието си. Половин век Учителят на Новата Епоха — Беинса Дуно — предаваше великата наука на живота и методите за приложението на Христовите принципи, продиктувани от Бога.
Духът на Истината осени съзнанието на готовите души през този век и работи за пробуждането на човешката
душа
, непроявена до днес, като обяви висшата истина, че е настъпило времето за разцъфтяване на човешката
душа
, която до днес е била в състояние на пъпка.
Светлината на Божията Мъдрост и топлината на Божията Любов изпълниха земята и бавно навлизат в Новата епоха на една съвсем нова, слънчева култура, изработена от ангелите, която ще слезе на земята. Старата култура, основана на плътта и противоречието, си отива с нейните тъмни представители. Властта на планетата е вече в ръцете на Духовете на светлината след изтичане срока на тъмната епоха, наречена калиюга. Кредитът на силите на злото е вдигнат от земята, а цялата земна.атмосфера е изпълнена с безсмъртните идеи на Божествената мъдрост, които проникват в ума на всеки пробуждащ се човек за Истината на живота. Доброто ще управлява и светът ще се преобрази коренно.
към текста >>
23.
63. ВЪЗКРЕСЕНИЕ
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
Диханието му се носи като пролетен вятър разлистник по земята и пълни дробовете ни със свеж аромат — надежда и радост, които бяха заглъхнали в човешката
душа
.
Не ни каза кой е до последния си час. Само сродните Нему по дух Го познаха и приеха Великото Слово на Отца, което Той свали до съзнанията ни. Половин век говори Той, разкривайки Божествената Мъдрост в прости и ясни слова. Великата наука за живота и Духа е предадена на човечеството за хиляди години. Новият век на Духа Святи е роден.
Диханието му се носи като пролетен вятър разлистник по земята и пълни дробовете ни със свеж аромат — надежда и радост, които бяха заглъхнали в човешката
душа
.
Екна хармонията на мировете и на нашата опустошена от безлюбие и насилие планета. Откъсната от векове от слънчевото семейство на хармоничната галактика, потънала в космичната духовна нощ, Земята въздишаше дълбоко и бавно мъкнеше тежкото си бреме по дългия си път като кораб без пристан, постоянно блъскан от бурните вълни на неорганизирания свят, който го населява и товари. Но капитанът дойде, пое кормилото и насочи кораба по слънчевия път към висшата му цел. Слънчевият цар обгърна с царствената си плащаница малката земя и я стопли. Рукнаха безброй потоци, запели новата песен на освобождението от зимните окови.
към текста >>
И направи пътя — последните Му думи бяха: "Трябва да се проправи пътят за
душата
към Небето" — 24.12.1944 г.
На мястото на кръста, изкован в скалата, бликнаха едри, бистри водни капки. Предвещаха възкресението. Пътят до това Рождество бе трънлив и тежък. Петдесет години Учителят вървя през тресавища и джунгли. Проправяше път за тези, които трябваше да тръгнат по "възходящия път на Незнайната Любов".
И направи пътя — последните Му думи бяха: "Трябва да се проправи пътят за
душата
към Небето" — 24.12.1944 г.
Новият Завет, който Той нарече "Третият завет", ще бъде съдържанието на 7000 беседи — десетки томове съвършено Божествено Слово. Ако Христос роди човечеството чрез проливане на кръвта си от любов към него, Учителят възкреси човешките души, потънали в гробницата на космичната духовна нощ. Епоха на възкресението — епоха на Великата Любов, превърната в живот на земята. Мечтата на поетите, станала действителност.
към текста >>
24.
64. НОВИЯТ ЖИВОТ
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
Както листенцата на една розова пъпка, постепенно набъбнали, отварят външната си обвивка и започват да пият нектара на слънчевите лъчи, така порасналата
душа
в човека напира за израз днес, за да влезе в един по-обширен свят на светлина и пълнота.
НОВИЯТ ЖИВОТ Днес гъсеницата- човек се превръща в пеперуда. Храната му вече е цветният нектар — любовта на светлите духове, които управляват вселената.
Както листенцата на една розова пъпка, постепенно набъбнали, отварят външната си обвивка и започват да пият нектара на слънчевите лъчи, така порасналата
душа
в човека напира за израз днес, за да влезе в един по-обширен свят на светлина и пълнота.
Човек се отърсва от своите вековни предразсъдъци и догми, които са го държали ограничен в малкия тъмен свят на духовното невежество. Духовното слънце е изгряло и пробужда заспалите човешки съзнания от вековния им сън. Като новороден пробуденият човек започва да вижда природата и света в нова светлина. Всичко започва да му говори и да му разкрива смисъла си. Великата книга на символите се разтваря пред него и той започва да я чете с радост и възхищение.
към текста >>
Той проправи пътя на
душата
към небето — думи, изказани от Него три дни преди да напусне физическия свят (на 27 декември 1944 г.
Когато приложим този закон на Любовта, ще превърнем земята в рай. Всеки ще иска да служи на доброто като върховно мерило на Божията Любов. Днес новият живот е в зазоряването си, но процесът на пробуждането се ускорява чрез помощта на нашите по- висши братя и ние все по-силно чувстваме топлия полъх на пролетния вятър. Ще разцъфне райската градина в душите ни и ще се върнем там, откъдето някога сме излезли. Учителят бе непрестанен образец на новия живот и всички ще тръгнат по Неговите стъпки.
Той проправи пътя на
душата
към небето — думи, изказани от Него три дни преди да напусне физическия свят (на 27 декември 1944 г.
в 5,40 ч. сутринта — сряда). "На първо място поставяйте винаги Божественото и пейте, винаги пейте! " (Думи, казани същия ден.) Ето едно мото на Учителя:
към текста >>
"
Душата
си ти повдигни
в 5,40 ч. сутринта — сряда). "На първо място поставяйте винаги Божественото и пейте, винаги пейте! " (Думи, казани същия ден.) Ето едно мото на Учителя:
"
Душата
си ти повдигни
в Господа за бъдни дни! В основа чист живот положи, със сърце, пълно с Любов, ти служи! "
към текста >>
25.
65. ПЪТЯТ КЪМ БОГА
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
Съвършено е Божественото Начало в нас, в
душата
и в духа ни.
ПЪТЯТ КЪМ БОГА "Предстои ни дълъг път през пустинята на Божествения живот." В пустинята няма пиршества, няма излишъци — само същественото за съществуването ти е необходимо. А има лишения от всичко, което би те отклонило от пътя ти. Но къде е твоят компас в това безкрайно море? Той е твоята вътрешна опорна точка, силата, която идва от правилния ти стремеж към съвършенството.
Съвършено е Божественото Начало в нас, в
душата
и в духа ни.
На него можем всякога да разчитаме. То е нашата пътеводна звезда. Човек има материално тяло, но той е преди всичко душа, която живее извън триизмерния свят. Душата черпи сили от Божествения Дух и направлява съзнанието на човека. А съзнанието движи ума и сърцето, за да може човек да се прояви правилно на физическото поле.
към текста >>
Човек има материално тяло, но той е преди всичко
душа
, която живее извън триизмерния свят.
Но къде е твоят компас в това безкрайно море? Той е твоята вътрешна опорна точка, силата, която идва от правилния ти стремеж към съвършенството. Съвършено е Божественото Начало в нас, в душата и в духа ни. На него можем всякога да разчитаме. То е нашата пътеводна звезда.
Човек има материално тяло, но той е преди всичко
душа
, която живее извън триизмерния свят.
Душата черпи сили от Божествения Дух и направлява съзнанието на човека. А съзнанието движи ума и сърцето, за да може човек да се прояви правилно на физическото поле. Когато човек успее да се свърже съзнателно с душата си, последната диктува неговите мисли, чувства и постъпки. В човека настъпва едно вътрешно единство, една непрестанна хармония. В него бликва радостта, защото радостта е живот без препятствия.
към текста >>
Душата
черпи сили от Божествения Дух и направлява съзнанието на човека.
Той е твоята вътрешна опорна точка, силата, която идва от правилния ти стремеж към съвършенството. Съвършено е Божественото Начало в нас, в душата и в духа ни. На него можем всякога да разчитаме. То е нашата пътеводна звезда. Човек има материално тяло, но той е преди всичко душа, която живее извън триизмерния свят.
Душата
черпи сили от Божествения Дух и направлява съзнанието на човека.
А съзнанието движи ума и сърцето, за да може човек да се прояви правилно на физическото поле. Когато човек успее да се свърже съзнателно с душата си, последната диктува неговите мисли, чувства и постъпки. В човека настъпва едно вътрешно единство, една непрестанна хармония. В него бликва радостта, защото радостта е живот без препятствия. Това е животът на душата.
към текста >>
Когато човек успее да се свърже съзнателно с
душата
си, последната диктува неговите мисли, чувства и постъпки.
На него можем всякога да разчитаме. То е нашата пътеводна звезда. Човек има материално тяло, но той е преди всичко душа, която живее извън триизмерния свят. Душата черпи сили от Божествения Дух и направлява съзнанието на човека. А съзнанието движи ума и сърцето, за да може човек да се прояви правилно на физическото поле.
Когато човек успее да се свърже съзнателно с
душата
си, последната диктува неговите мисли, чувства и постъпки.
В човека настъпва едно вътрешно единство, една непрестанна хармония. В него бликва радостта, защото радостта е живот без препятствия. Това е животът на душата. А душата е съкровищница на духа, богата е тя, животът блика в нея. Музика е тя, светлина е тя.
към текста >>
Това е животът на
душата
.
Душата черпи сили от Божествения Дух и направлява съзнанието на човека. А съзнанието движи ума и сърцето, за да може човек да се прояви правилно на физическото поле. Когато човек успее да се свърже съзнателно с душата си, последната диктува неговите мисли, чувства и постъпки. В човека настъпва едно вътрешно единство, една непрестанна хармония. В него бликва радостта, защото радостта е живот без препятствия.
Това е животът на
душата
.
А душата е съкровищница на духа, богата е тя, животът блика в нея. Музика е тя, светлина е тя. Които се удостоят с живот в душата, стават музиканти, поети, мъдреци. Днес астралният свят е пречистен. Пречистено е и етерното тяло на земята.
към текста >>
А
душата
е съкровищница на духа, богата е тя, животът блика в нея.
А съзнанието движи ума и сърцето, за да може човек да се прояви правилно на физическото поле. Когато човек успее да се свърже съзнателно с душата си, последната диктува неговите мисли, чувства и постъпки. В човека настъпва едно вътрешно единство, една непрестанна хармония. В него бликва радостта, защото радостта е живот без препятствия. Това е животът на душата.
А
душата
е съкровищница на духа, богата е тя, животът блика в нея.
Музика е тя, светлина е тя. Които се удостоят с живот в душата, стават музиканти, поети, мъдреци. Днес астралният свят е пречистен. Пречистено е и етерното тяло на земята. В него Бог е написал Словото Си, което сега всички хора постепенно ще възприемат.
към текста >>
Които се удостоят с живот в
душата
, стават музиканти, поети, мъдреци.
В човека настъпва едно вътрешно единство, една непрестанна хармония. В него бликва радостта, защото радостта е живот без препятствия. Това е животът на душата. А душата е съкровищница на духа, богата е тя, животът блика в нея. Музика е тя, светлина е тя.
Които се удостоят с живот в
душата
, стават музиканти, поети, мъдреци.
Днес астралният свят е пречистен. Пречистено е и етерното тяло на земята. В него Бог е написал Словото Си, което сега всички хора постепенно ще възприемат. Всичко, което земята ражда, прилича на нея. Плодовете са закръглени като нея.
към текста >>
Това е неговата безсмъртна
душа
, която продължава своя живот, след като тялото увехне и стане безсилно.
В него Бог е написал Словото Си, което сега всички хора постепенно ще възприемат. Всичко, което земята ражда, прилича на нея. Плодовете са закръглени като нея. Всеки плод съдържа семе, залог за безсмъртието му. Слънцето е насочило главата на човека към себе си и е вложило своето семе в него.
Това е неговата безсмъртна
душа
, която продължава своя живот, след като тялото увехне и стане безсилно.
Душата на човека е възкръсналият Христос. Чрез душата си човек става едно с Бога. А целта на живота ни е да станем едно със Създателя си, от Когото някога сме излезли. Сега е моментът на великото завръщане. Блудният син се завръща при Баща си.
към текста >>
Душата
на човека е възкръсналият Христос.
Всичко, което земята ражда, прилича на нея. Плодовете са закръглени като нея. Всеки плод съдържа семе, залог за безсмъртието му. Слънцето е насочило главата на човека към себе си и е вложило своето семе в него. Това е неговата безсмъртна душа, която продължава своя живот, след като тялото увехне и стане безсилно.
Душата
на човека е възкръсналият Христос.
Чрез душата си човек става едно с Бога. А целта на живота ни е да станем едно със Създателя си, от Когото някога сме излезли. Сега е моментът на великото завръщане. Блудният син се завръща при Баща си. Богата трапеза е приготвил Той за тези, които, преминали пустинята на божествения живот, се завръщат у дома си.
към текста >>
Чрез
душата
си човек става едно с Бога.
Плодовете са закръглени като нея. Всеки плод съдържа семе, залог за безсмъртието му. Слънцето е насочило главата на човека към себе си и е вложило своето семе в него. Това е неговата безсмъртна душа, която продължава своя живот, след като тялото увехне и стане безсилно. Душата на човека е възкръсналият Христос.
Чрез
душата
си човек става едно с Бога.
А целта на живота ни е да станем едно със Създателя си, от Когото някога сме излезли. Сега е моментът на великото завръщане. Блудният син се завръща при Баща си. Богата трапеза е приготвил Той за тези, които, преминали пустинята на божествения живот, се завръщат у дома си. Това е историята на светлината, излязла от живото слънце, която се е опознала и осъзнала в творението човек.
към текста >>
Това е творението, което е разбрало как е станало реалност и как тази творческа сила, вложена във всяка
душа
, продължава съзнателно да твори.
А целта на живота ни е да станем едно със Създателя си, от Когото някога сме излезли. Сега е моментът на великото завръщане. Блудният син се завръща при Баща си. Богата трапеза е приготвил Той за тези, които, преминали пустинята на божествения живот, се завръщат у дома си. Това е историята на светлината, излязла от живото слънце, която се е опознала и осъзнала в творението човек.
Това е творението, което е разбрало как е станало реалност и как тази творческа сила, вложена във всяка
душа
, продължава съзнателно да твори.
Тя твори един чуден вътрешен свят в човека и преобразява цялата планета. Самосъзнатото творение е осъзнатата светлина — порасналият човек, излязъл от пределите на материалното битие. Безсмъртието е осъзнатата светлина — животът в душата. "Времето е такт на Божествената хармония, а хармонията е вътрешният смисъл на живота." Абсолютната закономерност на отношенията на всички неща във видимия и невидимия свят е хармония. Човешкото тяло е израз на тази хармония.
към текста >>
Безсмъртието е осъзнатата светлина — животът в
душата
.
Богата трапеза е приготвил Той за тези, които, преминали пустинята на божествения живот, се завръщат у дома си. Това е историята на светлината, излязла от живото слънце, която се е опознала и осъзнала в творението човек. Това е творението, което е разбрало как е станало реалност и как тази творческа сила, вложена във всяка душа, продължава съзнателно да твори. Тя твори един чуден вътрешен свят в човека и преобразява цялата планета. Самосъзнатото творение е осъзнатата светлина — порасналият човек, излязъл от пределите на материалното битие.
Безсмъртието е осъзнатата светлина — животът в
душата
.
"Времето е такт на Божествената хармония, а хармонията е вътрешният смисъл на живота." Абсолютната закономерност на отношенията на всички неща във видимия и невидимия свят е хармония. Човешкото тяло е израз на тази хармония. Всеки орган в тялото има свое значение, място и отношение към всички останали органи в тялото. А всичко е създадено в такава хармония, за да може да отрази и прояви най-пълно великото мирово съзнание, чието най-силно качество е стремежът му към проявление. Вселената е Неговото проявление и колкото по-хармонично и съвършено е създадено едно същество, толкова по-пълно може да прояви великия миров разум.
към текста >>
Любовта се проявява като стремеж в сърцето — подсъзнанието, като чувство в
душата
— съзнанието, като сила в ума — самосъзнанието, и като принцип в духа — свръхсъзнанието.
Всеки орган в тялото има свое значение, място и отношение към всички останали органи в тялото. А всичко е създадено в такава хармония, за да може да отрази и прояви най-пълно великото мирово съзнание, чието най-силно качество е стремежът му към проявление. Вселената е Неговото проявление и колкото по-хармонично и съвършено е създадено едно същество, толкова по-пълно може да прояви великия миров разум. Човекът е създаден да прояви Бога, Който може да се прояви чрез добродетелите на живота. Така главата е мъдростта и истината, сърцето е любовта, ръцете са правдата, а нозете — добродетелта.
Любовта се проявява като стремеж в сърцето — подсъзнанието, като чувство в
душата
— съзнанието, като сила в ума — самосъзнанието, и като принцип в духа — свръхсъзнанието.
Животът е плод на Любовта, а Любовта е нещо реално, тя има форма, съдържание и смисъл. Който познава Любовта, ще познае и света. Дето има Любов, има и живот, има движение, в нея всичко започва да живее. И когато е казано, че Бог е Любов, с това се определя, че ако има Любов, ще има проявление на Бога. Христос е въплъщение на Любовта.
към текста >>
Любовта е принципът на сърцето и
душата
, а вярата — на ума и духа.
Следователно у учени хора, в които няма любов, които имат знания и събират сведения, цитират от различни места, у тях движението е отвън. Хора, у които има любов, растат отвътре навън, възприемат тази храна и я обработват. Вложете в себе си мисълта: Бог е Любов в Неговото първично проявление. Разберете ли този първи принцип, ще разберете всички по-следващи принципи, не разберете ли първия принцип, нищо друго не можете да разберете. Схванете ли първия принцип, ще схванете и втория — Принципа на Мъдростта или Вярата.
Любовта е принципът на сърцето и
душата
, а вярата — на ума и духа.
Това е поляризиране. Вярата произтича от Любовта. Пренасяйте любовта си от сърцето душата, от душата в ума, от ума в духа и се съединете с Бога. Това са четири велики свята. Сърцето — това е астралният свят, душата — това е християнският рай — теософите го наричат "девакан", а любовта като сила — това е менталният свят.
към текста >>
Пренасяйте любовта си от сърцето
душата
, от
душата
в ума, от ума в духа и се съединете с Бога.
Разберете ли този първи принцип, ще разберете всички по-следващи принципи, не разберете ли първия принцип, нищо друго не можете да разберете. Схванете ли първия принцип, ще схванете и втория — Принципа на Мъдростта или Вярата. Любовта е принципът на сърцето и душата, а вярата — на ума и духа. Това е поляризиране. Вярата произтича от Любовта.
Пренасяйте любовта си от сърцето
душата
, от
душата
в ума, от ума в духа и се съединете с Бога.
Това са четири велики свята. Сърцето — това е астралният свят, душата — това е християнският рай — теософите го наричат "девакан", а любовта като сила — това е менталният свят. Любовта като принцип — това е светът на духа, т. е. Божественият свят. Като влезете в този свят, ще се качите при Бога и само там, по един опитен начин, ще можете да разрешите всички мъчнотии и ще разберете дълбоките причини за всичко, което става сега.
към текста >>
Сърцето — това е астралният свят,
душата
— това е християнският рай — теософите го наричат "девакан", а любовта като сила — това е менталният свят.
Любовта е принципът на сърцето и душата, а вярата — на ума и духа. Това е поляризиране. Вярата произтича от Любовта. Пренасяйте любовта си от сърцето душата, от душата в ума, от ума в духа и се съединете с Бога. Това са четири велики свята.
Сърцето — това е астралният свят,
душата
— това е християнският рай — теософите го наричат "девакан", а любовта като сила — това е менталният свят.
Любовта като принцип — това е светът на духа, т. е. Божественият свят. Като влезете в този свят, ще се качите при Бога и само там, по един опитен начин, ще можете да разрешите всички мъчнотии и ще разберете дълбоките причини за всичко, което става сега. Любовта е най-великата ария, симфония в света. И който може да свири и пее това, което тя е написала, той е истински човек, ангел, светия, Бог.
към текста >>
26.
Познаваме се отпреди 7000 години
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
От китката на ръката, до лакътя и от глезена на краката до коляното е светът на
душата
и от лакътя до рамото и от коляното до таза е физическия свят.
И като запееш, малко по малко да ги завладееш! — Учителю, какво трябва да бъде облеклото на окултния певец? — Облеклото на окултния певец трябва да бъде скромно, за да изпъкне лицето и да няма претрупаност и много украшения, за да не се разсейва вниманието на слушателите. Може да се показват само китките на ръцете и глезените на нозете. Китките на ръцете и глезените на нозете са светът на ума.
От китката на ръката, до лакътя и от глезена на краката до коляното е светът на
душата
и от лакътя до рамото и от коляното до таза е физическия свят.
Дрехата трябва да се дипли по формата на човешкото тяло. Може да има нещо бяло около шията. Започнахме да говорим за операта: — Артистите — каза Учителя, — са като децата. Те трудно обуздават чувствата си.
към текста >>
27.
МОЛИТВАТА
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
Човешкото сърце е храм Божий, в който храм човешкият дух е жрецът, а човешката
душа
е весталката; човешкото сърце и човешкия ум са прислужниците в храма, а ти човекът си богомолеца."
Ти не обичаш да се подчиняваш на никого. Ти с усилие се подчиняваш на баща си на майка си и на учителите си. Седнах пак на мястото си и започнах да чета някои извадки от беседите. Учителят внимателно слушаше и поглеждаше с усмивка към брат Христо. Прочетох следното: "Сине мой, дай си сърцето!
Човешкото сърце е храм Божий, в който храм човешкият дух е жрецът, а човешката
душа
е весталката; човешкото сърце и човешкия ум са прислужниците в храма, а ти човекът си богомолеца."
Искрено изказах възхищението си от красотата, поезията и образността на тези мисли. След това прочетох стиховете на една молитва, която срещнах в една от беседите: "Чуй Господи, към Тебе аз отправям мойта молитва, да се освободи моето тяло от всичките неправди, които аз съм създал.
към текста >>
28.
Концертът
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
Почувствах с
душата
си Божие присъствие в тази стая.
Аз не пожелах да вляза вътре в стаята му, защото бях обута с ботушки, но застанах на прага на вратата и внимателно я разгледах. На полилея видях да горят дванадесет сини лампи, макар че беше още светло. Върху една масичка до леглото имаше Библия. Стаята му беше широка, светла и просторна. Наредбата беше чиста и скромна.
Почувствах с
душата
си Божие присъствие в тази стая.
Тук се раждаха Словото, беседите и музиката. Учителят посочи столове да седнем и попита не искаме ли чай. "Да, Учителю, ще пия една чашка" — отговорих аз. След малко той ни поднесе горещ чай. Казах му, че преди пеене не пия нищо горещо.
към текста >>
29.
Астрологически качества на гласа
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
Те са групирани около
душата
.
Според мен високия, колоритния сопран, иде от върховете надолу и трептенията му са по-ситни. Басът е долина и трептенията му са най-едри и е магнетичен. Тенорът представлява хълмисто място, а алтът представлява поляни. Колоритният глас е слънчев глас — глас на светлите мисли на ангелите. В човека има около 40 милиарда клетки, които са живи душички.
Те са групирани около
душата
.
— Учителю, ами те музикални ли са? Тия клетчици дават ли си концерти, пеят ли? Той се засмя и каза, като посочи с пръст музикалния център на главата си: — Преди ние да запеем, те отвътре вече пеят и ние предаваме това, което те са вече изпели. — Учителю, когато Христос е бил на Земята той пеел ли е?
към текста >>
Душата
ти пее.
— Учителю, — попитах аз — как да пея песните Ви? Братя и сестри говорели на брат Христо, че остават на особено мнение по този въпрос. Учителят се усмихна: — Ти ще им кажеш: "Аз слизам от Горе, от света на ангелите". Ти добре ги изпълняваш.
Душата
ти пее.
— Учителю, кога да изнеса новите песни? — Ще им дойде времето и ще ги пееш!... Благодаря Ви Учителю! ___________________ * Съобщих вече и пак повтарям, че ще пропусна някои места от разговорите ми с Учителя.
към текста >>
30.
Акордът на лалетата
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
А от перуката тъй се
задушава
главата ми, че непрекъснато се изпотява и като сваля перуката, цялата коса отдолу е мокра и ми се явява сърбеж на главата...
– Учителю, – казах аз – много ми е трудно да играя на сцената, поради тежкия грим и мръсните перуки – от косите на умрели хора, може би. Учителя ме попита: – Какво слагате на лицето си? – Най-напред се намазва лицето с мазнина, над която се намазва дебел пласт "основен тон", с който се закриват и веждите. Отгоре вече става рисуването, червенето и пудренето.
А от перуката тъй се
задушава
главата ми, че непрекъснато се изпотява и като сваля перуката, цялата коса отдолу е мокра и ми се явява сърбеж на главата...
– Да, това е доста трудно за теб. Ти гледай с най-малко разноски да минеш там, защото Ние те пращаме временно. Ще дойде време, когато ще измислят една тънка, прозрачна маска* на лицето и върху нея ще се рисува гримът. Рекох, не може ли да играеш със своята коса? Да не слагаш перука?
към текста >>
31.
Радиоконцерт
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
— Музиката уравновесява силите в нашата
душа
.
— Учителю, тук всичко е естествено! — Нашите декори не са изкуствени както в театъра. Там има нарисувано Слънце, а това Слънце е истинско... — Учителю, понякога, когато слушаме някой концерт в града, ние се връщаме с една дълбока тъга в себе си. Тук на Изгрева е обратното, хората забравят своите мъчнотии и страдания.
— Музиката уравновесява силите в нашата
душа
.
Когато те нападнат чужди, лоши мисли, ти започни да им пееш и всичките лоши духове, колкото и да бъдат те, ще си отидат. — Учителю — каза брат Христо, — четох в една книга, че Цар Саул се е занимавал с музика. — Цар Саул обичал музиката и с нея се е лекувал. Един лош дух отвреме, на време влизал в него и песента на Давида е прогонвала лошия дух. Веднъж цар Саул посетил училището на пророците по музика и той без да иска, неусетно започнал да пее и да прави техните магически движения.
към текста >>
32.
Мечката
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
Ти пя вдъхновено с
душата
си.
След като мечката достатъчно си поигра и сестрите му дадоха нещо, мечкарят си отиде. Учителят каза: — В тази мечка виждам, че е затворен духът на един владика, който изкупува по този начин грешките си и престъпленията, конто е извършил в името Божие. След това се обърна към мен: — Концерта по Радиото излезе хубаво.
Ти пя вдъхновено с
душата
си.
Ти изпълни добре песента "Цветята цъфтяха". Почти никой от присъстващите не чу, какво ми говореше тихо Учителят. Всичките сестри и братя се изправиха и се групираха около масата, където седяхме и общо запяха братските песни. Аз не пеех, но само ги слушах. След този импровизиран концерт, Учителят ме попита:
към текста >>
33.
Новото Битие — Първи Божествен ден
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
Само
душата
може да ги чуе.
Обертоновете се явяват в един строго определен ред. — Учителю, защо най-напред прозвучава октавата, а не някой друг интервал? — Като прозвучи октавата му, обаждат се съществата от ангелския свят. Когато тонът прозвучи на физическия свят, същевременно той прозвучава и в ангелския и в Божествения свят с обертоновете си. Нашите уши не са пригодени да чуят тоновете в ангелския и Божествения свят.
Само
душата
може да ги чуе.
Там тоновете се и виждат. — Учителю, как са се образували тези обертонове? — Например, ако хвърлиш камък в спокойна вода, образуват се концентрични кръгове. Всеки кръг е един обертон. Това става и във въздуха.
към текста >>
34.
Отложената репетиция
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
Ученикът трябва да слезе ниско долу, за да спаси някоя
душа
.
При него беше брат Боев, с листове в ръце. Едва сдържайки сълзите си, разказах всичко на Учителя, гледайки го в очите. Той ги затвори, постоя известно време така и тихо ми каза: – Успокой се, тази роля ти ще я изнесеш на сцената. Те ще те облекат с трико.
Ученикът трябва да слезе ниско долу, за да спаси някоя
душа
.
Като се изцапа, после ще се измие. Останах смаяна от отговора на Учителя. Той продължи: – Няма нищо, ще пееш тази роля. Те после ще те освободят от нея.
към текста >>
35.
Словото и музиката
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
Човешкият глас е израз на човешката
душа
.
Певците в тези хорове ще пеят до седем октави. Първите певци са служели с пеенето си в храмовете и светилищата на древните окултни школи. След малка пауза, Учителят продължи: — Тоновете са отронки от мисълта на ангелите и всяка отронка, всеки тон сам пее и се настанява в подготвеното човешко гърло. В това гърло е поместен и гласовият орган, който е най-сложното проявление на човешкото битие.
Човешкият глас е израз на човешката
душа
.
По него се познава как живее човек, по начина по който пее тоновете се познава какво общуване и какви връзки има с ангелския свят. Славеите са представители на ангелския свят. Те са изпратени да пеят 10 000 години на човечеството даром. Тия духове изкупват една своя погрешка от миналото си. Преди грехопадането славеите не са се хранели с мушички и червейчета.
към текста >>
36.
Музикалната Пентаграма. Химн на Слънцето
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
"Будя. Изгрява моето Слънце в моята
душа
.
Учителят взе цигулката си и засвири една божествена мелодия. След малко запя. Ние мислено му пригласяхме. Аз записвах мелодията. Текстът бе:
"Будя. Изгрява моето Слънце в моята
душа
.
Да се слави името Божие! Будиш. Изгрява Божието Слънце в мен, в сърцето. Да дойде царството Божие! Буди. Изгрява Слънцето на моя дух. Да бъде волята Божия!
към текста >>
Да обнови нашата
душа
със своята сила.
Буди. Изгрява Слънцето на моя дух. Да бъде волята Божия! Будим. Изгрява Слънцето на нашите ангели. Да се въдвори Царството на Отца нашего на светлините. Будите. Изгрява Слънцето на великия Господ на мира в нашите души.
Да обнови нашата
душа
със своята сила.
Будят. Изгрява Слънцето на всички Слънца. На нашите духове. Да ни даде господ живот, здраве и свобода." МОЛИТВА: "Вярвам в Тебе, Господи, който си ми говорил в миналото.
към текста >>
Човек диша и с порите си и с ума си, и с мозъка си, и със сърцето си, и с волята си, и с
душата
си, и с духа си.
— Коя е причината, Учителю? — Те не се свързват със своя двойник. За да може да издържа певецът дълги мелодии, той трябва да се свърже със своя етерен двойник. Всъщност издържането зависи от етера. Птичките имат малък обем въздух, а изпяват дълги вариации без прекъсвания.
Човек диша и с порите си и с ума си, и с мозъка си, и със сърцето си, и с волята си, и с
душата
си, и с духа си.
Колкото по-високо изкачваш съзнанието си, толкова повече въздух приемаш, задържаш и изпускаш от дробовете си. Ти приемаш Божествената прана и я изпускаш в музикални тонове. Ако пееш пред публика, която ти праща лоши мисли, ти след пеенето ще се чувстваш тъжна, незадоволена, изпразнена. За това ти трябва да се ограждаш с един, два, три и повече магически кръга. Така ще се избавиш от тези влияния.
към текста >>
Средата, в която любовта се проявява е обширната, великата
душа
и мощния дух, който е едно с Бога.
— Не, то е цяло изкуство. Аз ще ти покажа няколко упражнения с формули. Когато започнеш да пееш, ще погледнеш нагоре с любов към Него, ще свържеш този център (Учителят стана и пак сложи ръката си на главата ми), със Слънцето и ще стъпиш здраво на нозете си. Енергиите от горе ще започнат правилно да текат през тялото ти. Ще отвориш устата си с любов и ще запееш с любов!
Средата, в която любовта се проявява е обширната, великата
душа
и мощния дух, който е едно с Бога.
Любовта слиза при нас чрез етерното пространство. Чрез етера ние я изявяваме на другите души. Висши същества пеят в човека и в гортана му. Не е той самия. Дръж връзката с тия същества!
към текста >>
37.
Ягодите
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
Когато те искат да те научат да пееш силно, ти им кажи: Не, окултният певец трябва да пее меко, картинно и с цялата си
душа
.
Те имат милиони крилца от светеща материя... Божественото пеене не се критикува. Който слуша с критични мисли, той нищо повече не може да чуе. Най-много ще се пазиш от тези, които идват при тебе, с цел да те критикуват. Те са от черното братство, нищо повече! Пеенето и говорът се изразяват с един и същ орган, с едни и същи струнички, затова пеенето и говорът са брат и сестра.
Когато те искат да те научат да пееш силно, ти им кажи: Не, окултният певец трябва да пее меко, картинно и с цялата си
душа
.
Първото нещо е, че те ще искат да огрубеят гласът ти, но ние няма да им позволим да постигнат това! Когато искат да ти внушат методите на черната ложа, ти ще им кажеш: "Аз съм мобилизирана в Божественото пеене и мога да пея само по правилата на Божествената музика! " — Учителю, кой е най-високият тон на Божествените гами? — Той е самият глас на Бога.
към текста >>
38.
Писмото на брат Боев
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
Ти пееше с
душата
си!
Ти спазваше точния ритъм! Над теб, около главата ти имаше светли, гениални същества. Ти изпълни нашите упражнения като окултни песни. За това нещо се иска знание! Само един майстор на пеенето може така да ги изпълни!
Ти пееше с
душата
си!
Ти отчетливо и ясно произнасяше думите, които пееш! С този глас ти си работила в светилищата и храмовете на древността. — Учителю, арията на Джилда без малко нямаше да я пея, като помислих, че ще бъде неподходяща за тукашен концерт. — Тази мелодия е духовна мелодия, думите и са с духовно съдържание. Когато пееш думите: "Скъпо име", представи си че пееш за Господа!
към текста >>
— Учителю, преди няколко години помолих Господа с всичката си
душа
да пощади и възвърне живота на едно мое близко същество, но той не чу молбата ми и това същество след няколко часа издъхна в ръцете ми.
Ти отчетливо и ясно произнасяше думите, които пееш! С този глас ти си работила в светилищата и храмовете на древността. — Учителю, арията на Джилда без малко нямаше да я пея, като помислих, че ще бъде неподходяща за тукашен концерт. — Тази мелодия е духовна мелодия, думите и са с духовно съдържание. Когато пееш думите: "Скъпо име", представи си че пееш за Господа!
— Учителю, преди няколко години помолих Господа с всичката си
душа
да пощади и възвърне живота на едно мое близко същество, но той не чу молбата ми и това същество след няколко часа издъхна в ръцете ми.
Учителях помисли малко и каза: — Бог винаги отговаря на молитвите ни, но ние никога не трябва да определяме времето и часа. За този случай дето казваш, не е трябвало да стане. Той ще те чуе в друг подобен случай. После вдъхновено ме попита:
към текста >>
39.
Новото Битие — Втори Божествен ден
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
Всеки тон си има една
душа
.
– И сега, когато певците пеят бързи технически упражнения, се получава същото. Когато времето стане по-музикално, аз ще те науча на една нова песен, с нов ритъм; тя няма да има думи и постепенно затихва, и прави впечатление, че певецът се отдалечава от сцената. Ние нищо не казахме. Учителят заговори за тембъра на гласа: – Тембърът на гласа и добре озвученият тон зависят от това, дали двойникът на певеца е в ларингса му и дали звучат всичките обертонове, от които е съставен звука.
Всеки тон си има една
душа
.
Тази душа определя, дали тонът съдържа всичките си качества. Например, дали е мажорен този тон или е минорен. – Кажете ни с пример, Учителю! – Например тонът ФА е четвърти тон в гамата ДО мажор. Вземаме пак тона ФА в гамата ФА мажор, но тук той е първи тон.
към текста >>
Тази
душа
определя, дали тонът съдържа всичките си качества.
Когато времето стане по-музикално, аз ще те науча на една нова песен, с нов ритъм; тя няма да има думи и постепенно затихва, и прави впечатление, че певецът се отдалечава от сцената. Ние нищо не казахме. Учителят заговори за тембъра на гласа: – Тембърът на гласа и добре озвученият тон зависят от това, дали двойникът на певеца е в ларингса му и дали звучат всичките обертонове, от които е съставен звука. Всеки тон си има една душа.
Тази
душа
определя, дали тонът съдържа всичките си качества.
Например, дали е мажорен този тон или е минорен. – Кажете ни с пример, Учителю! – Например тонът ФА е четвърти тон в гамата ДО мажор. Вземаме пак тона ФА в гамата ФА мажор, но тук той е първи тон. В двата случая, макар да е все ФА, той звучи различно и различно е съставен.
към текста >>
40.
Новото Битие — Трети Божествен ден
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
Никога няма да забравя тези мигове, които ще носи
душата
ми.
И дърво с плодове според вида си. И видя Бог, че всичко бе добро. И стана вечер и стана утро, трети ден." Ние тихо пригласяхме. Една небесна сила ми помагаше бързо да заучавам новите мелодии, за които, при друг случай, бих се затруднила повече.
Никога няма да забравя тези мигове, които ще носи
душата
ми.
Изпяхме няколко пъти Третия ден. Попитах: – Учителю, кога ще ги изпея пред публика? – Когато му дойде времето. Станах права и изпях Първия ден от "Битието", след което изпях Втория и Третия ден. Учителят беше радостен.
към текста >>
41.
Върнатото ограбено
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
Стана ми леко и радостно на
душата
.
Всичко ще се уреди! След време, ти се премести в друга квартира! Чак сега вече се успокоих. Брат Христо недоумяваше, че Учителят пак ме оправда. Забравих скръбта си.
Стана ми леко и радостно на
душата
.
Из пътя не ходех, а хвърчах!... Господи, благодаря Ти, че ме доведе при Учителя!
към текста >>
42.
Божествена Любов ме озари
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
2) Талантът е притежание на
душата
.
Ти не трябва да бъдеш нито много близо, нито много далече, но на точното разстояние, откъдето няма да се наруши нищо от Божественото в човека. Свещта не трябва да стои близо до огъня, защото ще се стопи. Ти трябва да спазваш известни правила: Правило 1) Ти да не угаждаш на хората. Интересувай се от мнението на Бога, не слушай мнението на хората;
2) Талантът е притежание на
душата
.
Когато душата има един принцип, тогава Бог работи в нея; 3) Когато се дойде до принципа на петте добродетели – Любов, Мъдрост, Правда, Истина, Добродетел, не прави никакви компромиси и никакви отстъпки; 4) Когато хората ти задават въпроси, никога не бързай да отговориш. Свържи се с Бога и провери първо; 5) Когато някой ти изпрати една мисъл, не бързай да се усмихнеш.
към текста >>
Когато
душата
има един принцип, тогава Бог работи в нея;
Свещта не трябва да стои близо до огъня, защото ще се стопи. Ти трябва да спазваш известни правила: Правило 1) Ти да не угаждаш на хората. Интересувай се от мнението на Бога, не слушай мнението на хората; 2) Талантът е притежание на душата.
Когато
душата
има един принцип, тогава Бог работи в нея;
3) Когато се дойде до принципа на петте добродетели – Любов, Мъдрост, Правда, Истина, Добродетел, не прави никакви компромиси и никакви отстъпки; 4) Когато хората ти задават въпроси, никога не бързай да отговориш. Свържи се с Бога и провери първо; 5) Когато някой ти изпрати една мисъл, не бързай да се усмихнеш. Първо я провери и тогава се усмихвай;
към текста >>
"Божествена Любов
душа
ми озари и изпълни сърцето ми с лъчи.
– Той трябва да замине. Малкото, което е получил, да го приложи. Той пак ще се върне. Учителят започна да свири една много красива мелодия с модулации*. И запя:
"Божествена Любов
душа
ми озари и изпълни сърцето ми с лъчи.
От дълбоки глъбини повдигна Духа ми във висини. На крилете си благословени, от Божия поглед озарени, озарени. От Божия поглед озарени. Любов ме озари, Любов ме озари, душа ми разшири, душа ми освети, духът ми укрепи и благост в мен всели, и благост в мен всели, и благост в мен всели". Учителят постепенно затихваше накрая на песента.
към текста >>
Любов ме озари, Любов ме озари,
душа
ми разшири,
душа
ми освети, духът ми укрепи и благост в мен всели, и благост в мен всели, и благост в мен всели".
И запя: "Божествена Любов душа ми озари и изпълни сърцето ми с лъчи. От дълбоки глъбини повдигна Духа ми във висини. На крилете си благословени, от Божия поглед озарени, озарени. От Божия поглед озарени.
Любов ме озари, Любов ме озари,
душа
ми разшири,
душа
ми освети, духът ми укрепи и благост в мен всели, и благост в мен всели, и благост в мен всели".
Учителят постепенно затихваше накрая на песента. Аз записах Божествената песен. Ангелите пригласяха на Учителя! Той спря да свири и каза: – Вие ще видите ли Венцислав?
към текста >>
43.
Внушението
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
Певецът трябва да познава връзката на гласовия орган с
душата
и духа.
Стоеше неподвижно и гледаше втренчено пред себе си. Театралният лекар каза, че тя е абсолютно здрава? — Внушението играе важна роля при пеенето. Това внушение може да се предаде отвън или отвътре. Отрицателното внушение и самовнушение са гибелни за гласа.
Певецът трябва да познава връзката на гласовия орган с
душата
и духа.
Певицата не е направила връзката с Бога. Отрицателните внушения идват от черната ложа. Музиката, пеенето и свиренето превръщат енергиите. Пеенето е сила, пеенето е магия. Без пеене не съществува права мисъл.
към текста >>
Певецът трябва да познава връзката на гласовия орган с
душата
и духа.
Стоеше неподвижно и гледаше втренчено пред себе си. Театралният лекар каза, че тя е абсолютно здрава? — Внушението играе важна роля при пеенето. Това внушение може да се предаде отвън или отвътре. Отрицателното внушение и самовнушение са гибелни за гласа.
Певецът трябва да познава връзката на гласовия орган с
душата
и духа.
Певицата не е направила връзката с Бога. Отрицателните внушения идват от черната ложа. Музиката, пеенето и свиренето превръщат енергиите. Пеенето е сила, пеенето е магия. Без пеене не съществува права мисъл.
към текста >>
44.
По пътя на малките съпротивления
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
– Ти, като свириш, някога ще свириш за ума си, някога ще свириш за сърцето си, а някога ще свириш за
душата
си.
Кой от композиторите в миналото е познал Божествената Любов? Ние мълчим. Учителят отговори сам на въпроса си: – Никой от тях не е познал Божествената Любов. Учителят се обърна към Венцислав и му каза:
– Ти, като свириш, някога ще свириш за ума си, някога ще свириш за сърцето си, а някога ще свириш за
душата
си.
– Ти – обърна се към мен – като пееш в операта, не възприемай техния начин. Твоята душа ще те свърже с възвишения свят, където ще чуеш песента на ангелите. В Божествения свят всички същества пеят и свирят! Вие, рекох – като гледаше ту мен, ту Венцислав – трябва да избягвате големите съпротивления в живота. Вие трябва да се движите по пътя на малките съпротивления!
към текста >>
Твоята
душа
ще те свърже с възвишения свят, където ще чуеш песента на ангелите.
Учителят отговори сам на въпроса си: – Никой от тях не е познал Божествената Любов. Учителят се обърна към Венцислав и му каза: – Ти, като свириш, някога ще свириш за ума си, някога ще свириш за сърцето си, а някога ще свириш за душата си. – Ти – обърна се към мен – като пееш в операта, не възприемай техния начин.
Твоята
душа
ще те свърже с възвишения свят, където ще чуеш песента на ангелите.
В Божествения свят всички същества пеят и свирят! Вие, рекох – като гледаше ту мен, ту Венцислав – трябва да избягвате големите съпротивления в живота. Вие трябва да се движите по пътя на малките съпротивления! Един добър пианист докосва с пръстите си клавишите на пианото така, че да предаде в тоновете влиянието на планетите, чрез всеки пръст на ръката си. Паганини е достигнал това изкуство, отчасти и Лист.
към текста >>
45.
Още малко ще пееш в света
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
– Ние трябва да оставим всяка
душа
свободно да се развива и да расте.
Още малко ще пееш в света 10.04.1943 година – Изгрева – София. След няколко дни, в Неделя, отидохме с брат Христо на беседа. Преди да влезем в салона, се качихме и целунахме ръката на Светлия Учител. Той ме погледна право в очите и каза:
– Ние трябва да оставим всяка
душа
свободно да се развива и да расте.
Никой няма право да откъсне едно цвете само за себе си. Аз казах: – Учителю, няма по-високо нещо от това, човек да люби Бога. Аз желая всички гениални и талантливи души да дойдат при Вас и да служат на Господа! След беседата с брат Христо се качихме пак при Учителя.
към текста >>
46.
Гъбите
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
Те ме
задушават
.
– Нямаш нищо! Ти си абсолютно здрава! Ти вземай преди пеене сок от портокал с много захар или мед, залят с гореща вода и отделно вземай кафе. Той ми напомни да изпълня и други две негови рецепти. – Учителю, искам по-скоро да се освободя от фалша и атмосферата в операта.
Те ме
задушават
.
Аз обичам пеенето, но не обичам задкулисния живот на артистите. – Ти какво искаш да направиш там? В операта? – Искам само да пея! Радостно ми става, като си излизам оттам, след представленията и след репетициите...
към текста >>
47.
Пеенето е психически процес
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
Пеенето е един психически процес, при който вземат участие и духът, и
душата
.
– Учителю, не съм мислила върху тези неща, но чувствам, че ги правя несъзнателно. Учителят продължи: – При пеенето се получава една борба между вдишването и издишването. Вдишването ритмично отстъпва пред напора на изпетия тон при издишването. Тази борба се изразява в централната нервна система.
Пеенето е един психически процес, при който вземат участие и духът, и
душата
.
Всичките клетки на тялото и вътрешните органи трябва да се нагласят според характера на онова, което ще пее певеца. Това ще се отрази и върху качеството на тоновете. Пеенето е творчески акт между мислите и чувствата на певеца, контролиран от неговия слух. Певецът трябва да има творческо въобръжение. Господи, Учителю, помогнете ни да виждаме само доброто в хората.
към текста >>
48.
Деветата симфония на Бетховен
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
– Често при птичките идва някоя напреднала
душа
, за да се поучи и да се изправи.
Учителят ме попита: – Те без другарчета ли останаха? – Да, Учителю, те останаха без другарчета. Те станаха "аскети по Новото Учение". Учителят се разсмя и каза:
– Често при птичките идва някоя напреднала
душа
, за да се поучи и да се изправи.
– Учителю, как е възможно, в такова малко птиченце, да влезе човешка душа? – Той ми обясни: – На един стол могат да се съберат хиляди души, а не както тук, на физическия свят – на един стол може да седне само един човек. – Ами, на върха на една игла, може ли да се събере една душа? – Тъй както се събират много микроби на върха на една игла, събират се и много души.
към текста >>
– Учителю, как е възможно, в такова малко птиченце, да влезе човешка
душа
?
– Те без другарчета ли останаха? – Да, Учителю, те останаха без другарчета. Те станаха "аскети по Новото Учение". Учителят се разсмя и каза: – Често при птичките идва някоя напреднала душа, за да се поучи и да се изправи.
– Учителю, как е възможно, в такова малко птиченце, да влезе човешка
душа
?
– Той ми обясни: – На един стол могат да се съберат хиляди души, а не както тук, на физическия свят – на един стол може да седне само един човек. – Ами, на върха на една игла, може ли да се събере една душа? – Тъй както се събират много микроби на върха на една игла, събират се и много души. Бог е отдалечил прекомерно от нас големите неща, а прекомерно е приближил малките неща.
към текста >>
– Ами, на върха на една игла, може ли да се събере една
душа
?
Учителят се разсмя и каза: – Често при птичките идва някоя напреднала душа, за да се поучи и да се изправи. – Учителю, как е възможно, в такова малко птиченце, да влезе човешка душа? – Той ми обясни: – На един стол могат да се съберат хиляди души, а не както тук, на физическия свят – на един стол може да седне само един човек.
– Ами, на върха на една игла, може ли да се събере една
душа
?
– Тъй както се събират много микроби на върха на една игла, събират се и много души. Бог е отдалечил прекомерно от нас големите неща, а прекомерно е приближил малките неща. Например Слънцето го е отдалечил, защото е много голямо. Ние виждаме само женското Слънце. Мъжкото Слънце още не сме го видяли.
към текста >>
49.
Кажи ми светли Божи лъч
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
Възхищаваме се от законите и методите, които Вие сте открили, наблюдавайки Природата и свързвайки я с човешката
душа
.
Трептенията на гласа у посветените, идейните певци, се различават по това, че в тези трептения има едни малки, микроскопически, Божествени елементи от първичната, Божествена субстанция, която действа магически върху слушателите. Терцата е построена върху примата, с един потенциал. Квартата е с два потенциала, а квинтата – с три потенциала. Брат Христо каза: – Учителю, току-що сестрата прочете книгата на брат Боян Боев, върху принципите Ви по възпитанието на децата.
Възхищаваме се от законите и методите, които Вие сте открили, наблюдавайки Природата и свързвайки я с човешката
душа
.
Ако между всичките тия деца има едно гениално дете, как ще се прояви то, щом като за него трябват по-други условия и методи за възпитанието му? Аз добавих: – Учителю, четох, че Бетховен и Моцарт са били принуждавани да свирят насила по много часове на ден. – Геният няма нужда от много работа. Геният работи в миналото си и сега трябва само да се прояви и да бере плодовете от своята работа в миналото.
към текста >>
50.
Новото Битие — Шести Божествен ден
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
Учителю, Ръководителю мой, братя от Всемирното Светло Бяло Братство, приобщете към вас
душата
ми!
"И стана вечер, и стана утро, шести ден! " От този час, всеки ден в 10 часа преди обяд, аз отивах с цигулката си, заедно с брат Христо, при светлия Учител. Преди да си тръгнем, този ден, Учителят ни поднесе половината от една великолепна торта. Цялото лято живях на Изгрева.
Учителю, Ръководителю мой, братя от Всемирното Светло Бяло Братство, приобщете към вас
душата
ми!
АМИН!
към текста >>
51.
Най-хубавата цигулка
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
Обръщат се към мен, защото се надявали, че Учителя няма да ми откаже, поради особеното му разположение към моето изкуство и към моята
душа
.
Най-хубавата цигулка 22.09.1943 год. В събота вечерта дойдоха при мен майката и бащата на братя Янкови. Казаха ми, че Любчо има покана от Софийската филхармония да изнесе "Брамс – концерт", който ще се състои след три месеца, в зала "България". Те ме помолиха да поискам от Учителя най-хубавата му цигулка (на руския княз), която Любчо много харесал.
Обръщат се към мен, защото се надявали, че Учителя няма да ми откаже, поради особеното му разположение към моето изкуство и към моята
душа
.
Откакто Любчо опита пред Учителя тази цигулка, непрестанно говореше за нея. Той много я хареса и искаше, най-малко три месеца, да свири на нея, за да свикне и тогава да се яви пред публиката. Тази сутрин брат Христо ме придружи и заедно се изкачихме до Изгрева. Семейство Янкови бяха вече дошли и ни чакаха. Ние попитахме, къде е Учителя, защото го нямаше нито горе, нито в приемната.
към текста >>
52.
Концерт със Софийската филхармония, 'Лучия ди Ламермур', бомбардировките, евакуацията
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
Така
душата
му пее.
Например в песента "Страдна душо"? Учителят каза: – Те ще се преработят, поправят и наново ще се препечатат! Например песента: "Зов на планината", първите два куплета темпото е алегро, а третият куплет става анданте. Когато певецът пее, той трябва да изрази с лицеизраза си това, което пее.
Така
душата
му пее.
Окултният певец трябва дълбоко да изживява това, което пее, думите, които произнася чрез пеенето си. Когато тонът не се разпределя правилно по кухините на лицето и черепа, имаме нарушение при пеенето. Например, ако тонът досяга в по-голямата си част гърлото, имаме "гърлен" тон, който не е хубав. Ако тонът досяга в по-голямата си част носните кухини, имаме "носов" тон, "попски" тон. Тонът трябва правилно да се разпределя в лицевите и черепните кухини!
към текста >>
53.
'Отче наш'
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
„Аз ще пазя топлината на моето сърце, която внася божиите блага в моята
душа
.
" Така ще им кажеш. След това брат Христо говори дълго време с Учителя за неща, които не ми е позволено да опиша. Учителят си затвори очите, остана известно време така и запя много тихо една късичка, много хубава песен. Аз я нотирах. Брат Христо записа думите ѝ:
„Аз ще пазя топлината на моето сърце, която внася божиите блага в моята
душа
.
Отче наш, не ни въвеждай в изкушение, не ни въвеждай в изкушение! " Учителю, кроткий, благодаря Ви не само на думи. Вашият светъл поглед, през който ме гледа цялото Небе, Вашият свещен образ ме води в моя живот по пътя на съвършенството, по пътя към Бога!
към текста >>
54.
Пентаграмата. Окултното пеене. Регистри
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
Участват духът и
душата
.
При издишване те се отпускат. Мускулчетата на глътката, на трахеята, на бронхите и на ларинкса, се активизират силно при пеенето. Гласовата функция е най-сложното проявление на Битието. Певците, педагозите и лекарите опростяват тази функция, защото те не могат да я изразят. В тази функция участва подсъзнанието, съзнанието, самосъзнанието и свръхсъзнанието на певеца.
Участват духът и
душата
.
Певецът, окултният певец, трябва да има една определена представа за тона, който той ще изпее. Той трябва да има един "модел" вътре в себе си. Тази представа се определя от духовното и музикалното развитие на певеца, и от богатството, което той носи от миналото си. Пеенето не може да се изрази нито с думи, нито с някакви представи и сравнения. Пеенето е най-сложното изкуство на ангелите.
към текста >>
55.
Чудото
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
В
душата
ми беше легнала най-голямата печал и истинско страдание...
Тази светлина, във вид на светкавица, мина през тялото ми. Видях само десницата му, че ме благослови. Тази светкавица силно ме раздруса и ... запях... Гласът ми сам си пееше, без никакво усилие от моя страна. Между второто и третото действие, дойдоха на сцената директорът Любомир Пипков и секретаря му – композитора Георги Димитров и ме поздравиха, с целуване на двете ми ръце. "Необикновено пяхте тази вечер", чувах да казват хористите и колегите от всички страни.
В
душата
ми беше легнала най-голямата печал и истинско страдание...
Учителю благи, светли, свидни Учителю, благодаря Ви! Аз Ви чувствам винаги около себе си. Виждам Ви във всеки изпят от мене тон! Вие сте моята пътеводна звезда в безкрайността. Вие светите като слънце, върху развълнуваното море на моят живот!
към текста >>
56.
МИРЪТ
 
- Борис Николов
Човек може да го изследва и анализирва с незнайните сетива на
душата
си и да придобива знание и сила.
Няма същество, което да не чувства мира и да не е послушно на неговите повеления. Заметнат със сивата гуна*, аз не се отличавах много от камъните наоколо. По тях пробягваха светлини и багри – и те имаха свой живот, говореха на свой език. Странно нещо! Животът има вкус и човек може да го опита, както опитва чистата планинска вода.
Човек може да го изследва и анализирва с незнайните сетива на
душата
си и да придобива знание и сила.
От скалите над бездната излезе зверче. То приличаше на лисица, но беше по-дребно. Зверчето се приближаваше към мене, като че не ме виждаше. Но скоро се убедих, че то ме вижда и знае за моето присъствие. От време на време се спираше и издаваше стенание, като че въздишаше.
към текста >>
57.
СЪРНИЧКАТА
 
- Борис Николов
Уединяваше се, извикваше силите на
душата
си, търсеше подкрепата на Големия Живот.
СЪРНИЧКАТА Моят приятел Мартин понякога прекарваше зимата в Мечата долина. Тъй правеше той, когато имаше да разрешава някои мъчни въпроси на живота.
Уединяваше се, извикваше силите на
душата
си, търсеше подкрепата на Големия Живот.
Прекарваше в тишина и мълчание, разговаряше с Времето и Пространството – за него те бяха живи. Искаше да чуе Тихия глас, да узнае Неговата воля, и тогава постъпваше според нея. В Мечата долина хора не идваха. Горите от клекове бяха тъй гъсти, че само мечки и глигани можеха да минават. Мартин си построи колиба от камък и клек, яка като крепост.
към текста >>
58.
МАНАСТИРЧЕТО „СВЕТИ СПАС“
 
- Борис Николов
Отворих
душата
си за Доброто и продължих пътя си.
Другото беше легнало напреко пред входа на пещерата, приближих се и го прескочих. Влязох в пещерата, налях си съдовете с вода. Когато излизах, кучето не беше на входа – двете кучета бяха насред двора, като че се съвещаваха. Човек има чудни сетива! Той може да знае има ли опасност около него или не.
Отворих
душата
си за Доброто и продължих пътя си.
Като стигнах до кучетата, по-голямото застана пред мене. Спрях се. То се изправи на задните си крака и опря предните на раменете ми. Другото куче захапа ръката ми над китката – с нея държах стомната; но то не стисна ръката. Напрежението трая минута.
към текста >>
59.
ЗЛАТНАТА ГРИВНА
 
- Борис Николов
А сега ще се прибави и тихата жалба на една човешка
душа
…
– Изгубих я, тук я изгубих! Две години вече я диря – нищо не намерих…Отиде милият, скъп спомен! Не скърбя защото беше скъпа златна гривна, с диаманти, но заради спомена, заради скъпия, мил спомен тъжа… Не можах да го опазя! Сестрата беше опряла ръце в скалата, надвесила лице над нея. Сълзите ѝ обливаха големия топъл камък, преседял тук хилядолетия, свидетел на какви ли не събития, и всички те бяха записани в него.
А сега ще се прибави и тихата жалба на една човешка
душа
…
Скитника я гледаше със съчувствие. Той отправи запитване към живото Пространство, просто и ясно: – Къде е златната гривна? По трепета, който мина през него, позна, че ще има отговор. Но какъв странен отговор беше той!
към текста >>
60.
ГОРИЛАТА
 
- Борис Николов
Какви съкровища крие човешката
душа
!
Останах учуден – как можеха тези грамадни, груби ръце да работят толкова нежни, деликатни работи! Той ги раздаваше даром на децата. Разгледахме ги заедно. Дадох му някои съвети, Горилата разцъфна – за пръв път видях усмивка на лицето му. Вие може да не сте виждали, но аз съм виждал камъкът да се усмихва и да плаче.
Какви съкровища крие човешката
душа
!
Какви нежни чувства е скрил Бог в нея. Там те растат, а у един поет се раждат образи, идеи, мисъл. Тук е силата, а там е изкуството да ѝ се даде образ. Чуден е Животът – Един, единен и неделим. Как се прелива той в безбройните форми – видими и невидими!
към текста >>
61.
НИКИФОР ЗВЪНАРЯТ
 
- Борис Николов
Той се отдаде на работата си с цялата си
душа
.
Като изживя кризата и свикна с новото си положение, Никѝфор пак се залови за работата си. Водеше го малкото кученце Пухчето: той държеше връвчицата и то го довеждаше до звънарницата. Но където и да се намираше, Никѝфор се ориентираше по гласа на манастирската чешма – насред двора имаше чешма с осем чучура обилна вода. Тя се чуваше навсякъде. По нея Никѝфор знаеше всякога къде се намира и накъде трябва да върви.
Той се отдаде на работата си с цялата си
душа
.
Измисляше все нови и нови ритми и песни. Неговият звън никога не се повтаряше, всякога беше различен. На два празника той не звънеше еднакво, всеки път измисляше нов звън – според празника, според духа на празника беше и звънът. Какво беше за Великден? Радост!
към текста >>
Той идеше непосредствено от
душата
му, от преживяването на празника.
Какво беше за Великден? Радост! А какво беше за Коледа? Тържество! Всяка неделя имаше нов звън.
Той идеше непосредствено от
душата
му, от преживяването на празника.
Отец Йероним, който служеше, разбираше този порив на душата му и макар някой път Никѝфор да се увличаше и да звънеше дълго, никога не му правеше забележка. Никѝфор пееше и в манастирската черква. Неговият дълбок бас тъй се схождаше с гласа на отец Йероним, че двата гласа се прегръщаха и изпълваха храма с благоговение – като че ли ангели Божии слизаха на Земята! Това беше повече от проповед. Те си подаваха по време на службата.
към текста >>
Отец Йероним, който служеше, разбираше този порив на
душата
му и макар някой път Никѝфор да се увличаше и да звънеше дълго, никога не му правеше забележка.
Радост! А какво беше за Коледа? Тържество! Всяка неделя имаше нов звън. Той идеше непосредствено от душата му, от преживяването на празника.
Отец Йероним, който служеше, разбираше този порив на
душата
му и макар някой път Никѝфор да се увличаше и да звънеше дълго, никога не му правеше забележка.
Никѝфор пееше и в манастирската черква. Неговият дълбок бас тъй се схождаше с гласа на отец Йероним, че двата гласа се прегръщаха и изпълваха храма с благоговение – като че ли ангели Божии слизаха на Земята! Това беше повече от проповед. Те си подаваха по време на службата. Понякога Никѝфор се позабравяше, увличаше се, отпускаше гласа си.
към текста >>
Душата
му се окриляше, добиваше сила.
Но какво беше на големите празници? Никѝфор почваше да звъни един час преди службата, за да може да пристигне навреме народът от селата. В неделни дни църквата беше препълнена. За отец Йероним това нямаше значение – той служеше винаги еднакво вдъхновено. За него молитвата и служението бяха необходимост – той дишаше чрез службата, разговаряше с Бога, предаваше Неговото благословение на человеците.
Душата
му се окриляше, добиваше сила.
Това вдъхновение се предаваше и на хората. Те излизаха просветнали, вдъхновени, обновени, готови за всяка добра постъпка. Денят завършваше с вечерната служба и Никѝфор възвестяваше това със специален звън – бавен, спокоен, той приканваше към почивка: „Завършихме работата си за деня, сега можем да си починем.“ Никѝфор се прибира – Пухчето върви напред, а той държи връвчицата и го следва. Никъде не се отбива, не се спира, с никого не разговаря и на поздрави не отговаря.
към текста >>
62.
БИТКАТА НА МОМИТЕ
 
- Борис Николов
Живот има във Вселената, и ако някой може да ни каже нещо за него, то е животът в самите нас, защото животът е Един, а човешката
душа
има чудната способност да го познава.
Скитника слезе, пи от водата и напълни чайничето. Чудесна, студена, чиста вода. Сега вече поляните не са безводни. Беше тиха, топла лятна вечер, безлунна, звездите трепкаха на небесния свод. Скитника беше оставил да позагасне огъня, за да може да ги гледа.
Живот има във Вселената, и ако някой може да ни каже нещо за него, то е животът в самите нас, защото животът е Един, а човешката
душа
има чудната способност да го познава.
Изведнъж от тъмното се чу глас и се очерта голяма фигура: „Добър вечер.“ Скитника скочи и се затича към дошлия. Беше отец Неофит. Целуна му ръка и го покани да седне. Познаваха се, много пъти се бяха срещали. Отец Неофит беше известен целител, лекуваше с билки и прости природни средства.
към текста >>
63.
ВЪВЕДЕНИЕ - СЛОВОТО НА ИСТИНАТА
 
- Константин Златев
"Туй, което задоволява
душата
, е Любовта.
ВЪВЕДЕНИЕ СЛОВОТО НА ИСТИНАТА
"Туй, което задоволява
душата
, е Любовта.
Туй, което задоволява духа, е Мъдростта. Туй, което осмисля всичко, е Истината." (Учителят Петър Дънов) Стойността на една философска система се определя до голяма степен от нейната приложимост в практиката. В това отношение Словото на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно) има малко достойни аналози.
към текста >>
Напротив, при всеки възможен случай той подчертава, че това е автентичното християнство, изчистено от несъвършенството на човешките интерпретации (натрупани в значително количество през столетията и в някои отношения
задушаващи
светлината на Първоизточника), актуализирано и заредено с мощния импулс на обновлението.
Сред целия необятен океан от идеи в безсмъртното Слово на Учителя П. Дънов се открояват четири главни направления: за Бога, света, живота и човека. Мъдрост, извираща от вечния Източник на съществуващото, осветлява всички най-важни проблеми на битието и съзнанието, на видимото и невидимото, на органичната и неорганична природа, на тленното и непреходното в тъй пъстрия калейдоскоп на творението. Както всеки истински пратеник на Божественото, Учителят П. Дънов не поставя печата на собственост върху учението, което преподава.
Напротив, при всеки възможен случай той подчертава, че това е автентичното християнство, изчистено от несъвършенството на човешките интерпретации (натрупани в значително количество през столетията и в някои отношения
задушаващи
светлината на Първоизточника), актуализирано и заредено с мощния импулс на обновлението.
Понеже епохата, в която живее и работи Учителят на Бялото братство у нас, е началото на период на грандиозна промяна. От езотерична гледна точка това е преход от 5-та към 6-та подраса на V-та коренна (окултна) раса. А именно 6-та подраса е тази, която е призвана да посади и култивира главните характеристики на бъдещата VI коренна раса. Културата на 6-та подраса, на чието изграждане Учителят П. Дънов посвещава целия си живот и дело, е култура на Любовта.
към текста >>
Учителят Петър Дънов съдейства на всяка пробудена
душа
да вникне в изконния смисъл на Христовите думи: "... Ще познаете истината и истината ще ви направи свободни" (Йоан 8:32).
А именно 6-та подраса е тази, която е призвана да посади и култивира главните характеристики на бъдещата VI коренна раса. Културата на 6-та подраса, на чието изграждане Учителят П. Дънов посвещава целия си живот и дело, е култура на Любовта. Неслучайно изписваме понятието с главна буква, тъй като не става дума за обичайното човешко разбиране за любов, а за един максимално извисен космически Принцип, който следва да бъде проектиран на всички равнища в структурата и морала на земната цивилизация. Тази колосална по мащабите си задача вече се осъществява с усилията на милиони хора и невидими разумни същества, които от зората на Времето подпомагат хода на планетарната еволюция.
Учителят Петър Дънов съдейства на всяка пробудена
душа
да вникне в изконния смисъл на Христовите думи: "... Ще познаете истината и истината ще ви направи свободни" (Йоан 8:32).
Дълбокото съдържание на неговото Слово доказва, че за земния човек единствената истина е тази, която е усвоена от съзнанието и е приложена на практика. Това е живата Истина, родена от вездесъщия Божий Ум, предадена на разумните същества и трансформирана в неделима част от тяхното мислене и поведение. Затова Учителят П. Дънов на всяка крачка съветва и настоява да изпитваме резултатите от Словото, оделотворено в ежедневието - и първо в малките неща. Тоест - сами да посадим дървото на вечната Истина, сами да го отгледаме и сами да опитаме от плодовете му.
към текста >>
64.
I. БЯЛОТО БРАТСТВО - СЪЩНОСТ, СТРУКТУРА, ИЗЯВИ В ИСТОРИЯТА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО
 
- Константин Златев
Дънов: "Небето е организирано от висши същества, от велики души (велика
душа
= "Махатма" на санскрит; бел. К.
З.) - носители на живота и растителността. Последния, десети чин ще заемат напредналите човешки души." В Словото на Учителя П. Дънов членовете на ВВБ са назовани "ангели" - термин, възприет от християнската Църква за обозначаване обитателите на невидимия, духовен свят (именно по тази причина православните богослови и църковници го наричат още и "ангелски" свят). Интересен е портретът на тези свръхразумни същества, нарисуван от Учителя П.
Дънов: "Небето е организирано от висши същества, от велики души (велика
душа
= "Махатма" на санскрит; бел. К.
З.), и затова то е велико в своите действия. Ангелите, които населяват небето, са велики души, които постоянно изпращат светлината си по целия свят. Енергията на тяхната мощна мисъл се разпределя из целия Космос и движи като една колективна сила всичко в света." Най-важните личностни характеристики на ангелите Учителят П. Дънов представя по следния начин: "Не мислете, че ангелите са някакви невеществени същества, някакви призрачни "духове". Те са същества, чиито тела са високо организирани, образувани от чиста, лъчиста материя.
към текста >>
Те внасят онази свобода, която прави човешкия дух, човешката
душа
, човешкияум и сърце свободни - свободни в пълния смисъл на думата.
Едни от тях принадлежат на Любовта и се наричат "Братя на Любовта". Други принадлежат на Мъдростта и се наричат "Братя на Мъдростта". Те поддържат науките и изкуствата и носят знание на човечеството. Трети от тях се наричат "Братя на Истината". Те внасят свобода в човешките умове и сърца.
Те внасят онази свобода, която прави човешкия дух, човешката
душа
, човешкияум и сърце свободни - свободни в пълния смисъл на думата.
Други се наричат "Братя на Справедливостта " - те носят правда на човечеството и се разпореждат с онези невидими блага, от които съвременните хора имат нужда. Пети се наричат "Братя на Добродетелта", шести -"Братя на Красотата", и най-после идват ония, които носят името "Йеховисти". Това, обаче, не са същинските имена на тези Братя. Аз не мога да ги произнеса, защото те са свещени." Комплексна структура на планетата Земя (отвътре навън):
към текста >>
65.
II. БЪЛГАРСКИЯТ ДУХОВЕН УЧИТЕЛ ПЕТЪР ДЪНОВ - ЖИЗНЕН ПЪТ
 
- Константин Златев
Ала нещо отвътре му подсказва, че трябва да извърви още дълъг път, усвоявайки познанието на своята епоха, за да го съедини с онзи небесен пламък, който вече се разгаря в
душата
му и обещава богати плодове в бъдещето.
Самият той ги е създал не самоцелно, а като част от заниманията в о снованата от него Школа. 2. Студентски години в САЩ Едва навършил 24 години, Петър Дънов е изправен на кръстопът в своя живот. Към дипломата си от Американското научно-бо- гословско училище в Свищов той притежава и свидетелство на пра- воимащ протестантски проповедник. Би могъл да остане в България и да започне служение на евангелски духовен пастир.
Ала нещо отвътре му подсказва, че трябва да извърви още дълъг път, усвоявайки познанието на своята епоха, за да го съедини с онзи небесен пламък, който вече се разгаря в
душата
му и обещава богати плодове в бъдещето.
И през август 1888 г. Петър заминава за САЩ. Тук той завършва последователно четиригодишен курс в Теологиче ската семинария на университета Дрю, Медисън, и двугодишен курс в Богословския факултет към Бостънския университет (диплом за висше богословско образование от 04.06.1894 г.). През учебната 189394 г. завършва и кратък курс по обща медицина в Медицинския факултет към Бостънския университет (удостоверение от 03.02.1894 г.).
към текста >>
Този е най-значимият плод на усилието да остане насаме със себе си и да надникне навътре в
душата
си, за да разбере кой е той, защо е тук и какво очаква Небето от него.
От този период е и втората книга на Петър Дънов - "Заветът на цветните лъчи" (ок. 1897; първото многотиражно издание е от 1912 г.), изградена върху тълкувания на библейски стихове и съдържаща - според автора - онези пасажи от Свещеното Писание, диктувани пряко от Духа. Ала най-важното събитие е от 07.03.1897 г., малко преди Петър Дънов да навърши 33 години (т.нар. "Христова възраст"). Това е моментът, в който той получава от невидимия свят просветление за мисията си на Земята.
Този е най-значимият плод на усилието да остане насаме със себе си и да надникне навътре в
душата
си, за да разбере кой е той, защо е тук и какво очаква Небето от него.
В един вълшебен миг на кристално ясно прозрение П. Дънов постига отговорите на всички тези въпроси. И на много други, не по-малко важни. Скоро след като е получил просветлението, той преживява непосредствен контакт с Божия Дух. Израз на това мистично общение става книжката под заглавие "Хио-Ели-Мели-Месаил".
към текста >>
Дънов предлага разрешение - войната и следвоенната криза водят до засилване на обществените противоречия, до мизерия и епидемии, вследствие от което се наблюдават две тенденции: а) човешката
душа
става по-чувствителна и възприемчива, в нея се пробуждат стремежи към правда и хармония; б) самото човечество, осъзнавайки нищетата на съвременната цивилизация, възприема мисълта за преодоляване на злото и изграждане на нова култура.
Разочаровани от суетата. 3. Такива, които са достигнали до неразрешими за модерната наука въпроси. В. Граблашев, спиритист и близък познат на П. Дънов, изтъква като причина за влиянието му факта, че "живее, както проповядва" и че "хипнотизирал хората". А. Томов в своя пространен анализ се спира на редица социални и политически причини и възникващите от тях глобални проблеми, на които П.
Дънов предлага разрешение - войната и следвоенната криза водят до засилване на обществените противоречия, до мизерия и епидемии, вследствие от което се наблюдават две тенденции: а) човешката
душа
става по-чувствителна и възприемчива, в нея се пробуждат стремежи към правда и хармония; б) самото човечество, осъзнавайки нищетата на съвременната цивилизация, възприема мисълта за преодоляване на злото и изграждане на нова култура.
Не е без значение и обстоятелството, че П. Дънов е проявявал определени парапсихологически способности, свидетели на които са ставали както мнозина негови последователи, така и съвсем странични хора. И все пак най-важното е, че учението на П. Дънов се отличава от останалите идейни направления в онази епоха (а и не само в нея) по своята практическа насоченост. Представителите на интелигенцията, които посещават беседите, са водени там от перспективата, която им предлага лекторът - чрез себепознание и самоусъвършенстване на всяка човешка индивидуалност да възтържествува нов ред на Земята.
към текста >>
Голямата цел, която бива преследвана с изграждането на "Изгрева", е той да бъде превърнат в "школа на братското сдружаване, в която човек да превъзмогне и завладее низшата си природа и пробуди Божествената
душа
в себе си за бъдещата работа".
Те са жадни за всичко ново и необикновено и излъчват неотразима енергия. От техните среди най-изявени са: Георги Томалевски - изтъкнат писател-есеист, физик; Георги Радев - философ; Борис Николов - естественик; д-р Методи Константинов - също философ. От началото на 20-те години на ХХ в. към тях се присъединява и Боян Боев - учил философия в Германия, след това ученик на д-р Рудолф Щайнер, родоначалника на антропософията, който в края на десетилетието започва да изпълнява функциите на личен секретар на П. Дънов. Идването на подобни хора в Братството е показател за авторитета на движението по онова време и служи като стимул за възникването на нови организационни форми.
Голямата цел, която бива преследвана с изграждането на "Изгрева", е той да бъде превърнат в "школа на братското сдружаване, в която човек да превъзмогне и завладее низшата си природа и пробуди Божествената
душа
в себе си за бъдещата работа".
Основни занимания на обитателите са трудът за общото благо и за личното самоусъвършенстване. През 1928 г. съществуват овощна градина, царевични и слънчогледови насаждения, зеленчукова градина, от които се набавят продуктите за общите трапези. През същата година е завършен и Салонът с малката стая за П. Дънов, назована "горницата" (по евангелски образец), и той се премества да живее тук от ул.
към текста >>
Дънов: "Работете между тоя народ, защото повдигането на българската
душа
влиза в Божествения план." Отпечатването се извършва в Придворната печатница.
8. Бялото братство и неговият Учител в периода между Първата и Втората световни войни През двайсетте години на миналото столетие укрепването на движението поставя на дневен ред въпроса за периодични издания, които да го представят пред лицето на обществото и да съдействат за разпространение на идеите му. Първо подобно издание е сп. "Всемирна летопис", което излиза в четири годишнини от 1919 до 1926 г. Девиз на списанието е мисълта на П.
Дънов: "Работете между тоя народ, защото повдигането на българската
душа
влиза в Божествения план." Отпечатването се извършва в Придворната печатница.
По решение на Просветителния комитет при Министерство на народната просвета списанието е препоръчано с окръжно № 30006 от 13.12.1919 г. за училищните библиотеки при всички пълни и непълни средни училища и за учебните заведения, подведомствени на окръжните училищни инспекции. Също така с предписание № 946 от 21.02.1920 г. Щабът на БНА го препоръчва за всички части, учреждения и армейски управления. Обаче органът, който единодушно е признат за представителен на ББ, е сп.
към текста >>
Ето и оценката на самия Петър Дънов за неговото учение: "Всичко онова, което съм казал, няма да загине, то ще си бъде, това са живи думи...", "Аз проповядвам едно учение за развитието на
душата
, ума и сърцето.
Той им оставя едно неоценимо съкровище на познанието, което - ако бъде приложено - помага на всеки да изпълни своето предназначение на тази планета. Учителят на ББ невидимо присъства сред нас. Той наблюдава внимателно как се изпълняват неговите свещени завети и повели. Съдейства на всеки, който искрено се стреми да следва избрания достоен път на духовно-нравствено усъвършенстване. Нещо повече, Той подготвя в отвъдния свят душите на онези, които желаят да се завърнат сред нас и да внесат своя дял в грандиозното начинание за утвърждаването на Новата Култура на VI раса.
Ето и оценката на самия Петър Дънов за неговото учение: "Всичко онова, което съм казал, няма да загине, то ще си бъде, това са живи думи...", "Аз проповядвам едно учение за развитието на
душата
, ума и сърцето.
То е учение, което носи спокойствие на сърцето, носи светлина на ума, обнова на душата и сила на духа." И тъй, Учителят на Бялото братство Петър Константинов Дънов (Беинса Дуно) си заминава от този свят на Стефановден (според новия църковен стил) в самия край на бурната и съдбоносна 1944 г., оставяйки основаното от него движение без водач и обединителен център. Скоро секва активният живот на белите братя и сестри, спират техните изяви в обществото, а процесът е довършен от "на- родно-демократичното" правителство на БКП (под прикритието на ОФ) - партията изтребителка, морален и физически убиец на цвета на българската интелигенция след Втората световна война. За придобиване на по-пълна картина за ББ от онези времена е необходимо да се знае кои и какви са неговите членове. Съхранените данни са оскъдни, но все пак създават известна представа в това отношение.
към текста >>
То е учение, което носи спокойствие на сърцето, носи светлина на ума, обнова на
душата
и сила на духа."
Учителят на ББ невидимо присъства сред нас. Той наблюдава внимателно как се изпълняват неговите свещени завети и повели. Съдейства на всеки, който искрено се стреми да следва избрания достоен път на духовно-нравствено усъвършенстване. Нещо повече, Той подготвя в отвъдния свят душите на онези, които желаят да се завърнат сред нас и да внесат своя дял в грандиозното начинание за утвърждаването на Новата Култура на VI раса. Ето и оценката на самия Петър Дънов за неговото учение: "Всичко онова, което съм казал, няма да загине, то ще си бъде, това са живи думи...", "Аз проповядвам едно учение за развитието на душата, ума и сърцето.
То е учение, което носи спокойствие на сърцето, носи светлина на ума, обнова на
душата
и сила на духа."
И тъй, Учителят на Бялото братство Петър Константинов Дънов (Беинса Дуно) си заминава от този свят на Стефановден (според новия църковен стил) в самия край на бурната и съдбоносна 1944 г., оставяйки основаното от него движение без водач и обединителен център. Скоро секва активният живот на белите братя и сестри, спират техните изяви в обществото, а процесът е довършен от "на- родно-демократичното" правителство на БКП (под прикритието на ОФ) - партията изтребителка, морален и физически убиец на цвета на българската интелигенция след Втората световна война. За придобиване на по-пълна картина за ББ от онези времена е необходимо да се знае кои и какви са неговите членове. Съхранените данни са оскъдни, но все пак създават известна представа в това отношение. От средите на писателите най-популярни последователи на П.
към текста >>
66.
III. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО В ИНТЕРПРЕТАЦИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ: ОБЩ ПРЕГЛЕД
 
- Константин Златев
"Аз проповядвам едно учение за развитието на
душата
, ума и сърцето.
III. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО В ИНТЕРПРЕТАЦИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ: ОБЩ ПРЕГЛЕД 1. Основни идеи в учението на Петър Дънов. "Новото учение"
"Аз проповядвам едно учение за развитието на
душата
, ума и сърцето.
То е учение, което носи спокойствие на сърцето, носи светлина на ума, обнова на душата и сила на духа." (Учителят П. Дънов) Българският духовен Учител П. Дънов се въплъти от един извънредно висок надматериален свят на нашата планета, за да покаже нов път за еволюцията на земното човечество. Настоящата епоха се характеризира с приключването на дълъг цикъл от проявлението на редица култури, отличаващи се със слизане, инволюционно отдалечаване от Великия Разумен Център на Космоса.
към текста >>
То е учение, което носи спокойствие на сърцето, носи светлина на ума, обнова на
душата
и сила на духа."
III. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО В ИНТЕРПРЕТАЦИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ: ОБЩ ПРЕГЛЕД 1. Основни идеи в учението на Петър Дънов. "Новото учение" "Аз проповядвам едно учение за развитието на душата, ума и сърцето.
То е учение, което носи спокойствие на сърцето, носи светлина на ума, обнова на
душата
и сила на духа."
(Учителят П. Дънов) Българският духовен Учител П. Дънов се въплъти от един извънредно висок надматериален свят на нашата планета, за да покаже нов път за еволюцията на земното човечество. Настоящата епоха се характеризира с приключването на дълъг цикъл от проявлението на редица култури, отличаващи се със слизане, инволюционно отдалечаване от Великия Разумен Център на Космоса. Този процес е достигнал крайната си точка още в историческия отрязък от време, свързан с мисията на Учителя на Учителите Xристос.
към текста >>
Процесът е толкова неустоимо красив и завладяващ, че той отеква по своему във всяка човешка
душа
.
Досега тя е била проявена частично в нашето мислене и поведение. От този момент тя се превръща в ръководно начало на обновлението. Именно Любовта е тази, която следва да организира вътрешния и външния живот и да създаде основите, структурата и надстройката на Новата Култура, в която окончателно ще победи братството между хората. Всяка епоха, в която Миров Учител идва между човеците, живее и работи сред тях, е забележителна със заряда си за пресътворение. Той, Божият Посланик, неизбежно се превръща в център, около който новите сили и идеи започват да действат; начева се изграждането на нов живот.
Процесът е толкова неустоимо красив и завладяващ, че той отеква по своему във всяка човешка
душа
.
И тогава поникват кълновете на чудното явление раждането на един нов свят. Най-същественото и във Вселената като цяло, и на Земята, в частност, е животът. Проблемът за неговата същност, изяви и форми, за неговия произход и развитие от край време е заемал водещо място в човешкото съзнание. Измежду многобройните възможности за дефинирането на феномена "живот" се налага определянето му като едно непрекъснато възходящо движение, един неспирен поток на пресъздаване и усъвършенстване. Върху фона на това колосално всемирно представление пред човешкия взор се разкриват все нови и нови сили на живата природа.
към текста >>
("Бог е дал на човека четири неща, които грижливо да пази: свобода на
душата
, сила на духа, светлина на ума и доброта на сърцето.")
Безсмъртен и прекрасен е заветът на Учителя: "Обичай съвършения път на Истината и Живота. Постави Доброто за основа на дома си, Правдата за мерило, Любовта за украшение, Мъдростта за ограда, и Истината за светило. Само тогава ще Ме познаеш и Аз ще ти се изявя." Без съмнение едно от най-важните достойнства на Новото учение е неговата практическа насоченост. ("Едно учение има смисъл, когато може да се приложи.") Ядро на това изумително по дълбочината и въздействието си Слово са взаимоотношенията между Божественото и човешкото.
("Бог е дал на човека четири неща, които грижливо да пази: свобода на
душата
, сила на духа, светлина на ума и доброта на сърцето.")
В течение на около половин век, до самото му заминаване от този свят, Учителят П. Дънов изнася между 7 и 8 000 беседи и лекции. Те могат да бъдат класифицирани по следния начин: Неделни беседи, Съборни беседи, Рилски беседи, беседи пред Общия окултен клас, беседи пред Младежкия окултен клас, Утринни слова, беседи пред сестрите, извънредни беседи, други беседи, последни Слова. Ето как самият Петър Дънов определя учението си: "Моето учение е за Живата Природа, за човека, за разумното в света и за Бога науката за Любовта." "Това, което аз казвам, няма разлика от това, което е казал Христос. Моето учение е само едно продължение.
към текста >>
Налице са паралели (освен посочените дотук) и с: индуизма (с разгледаната теза за пантеизма); Веданта и брахманизма (схващането, че отделните индивидуалности са манифестация на един вечен Дух, към Когото се стремят като крайна цел на своето съществуване); будизма (идеята, че човешките отношения трябва да бъдат приведени в хармония с универсалните закони и че основен принцип на поведението е любовта към ближния); доктрините за безсмъртието на
душата
и вече отбелязаните закони на кармата и прераждането, чиято родина е също Индия.
Те биват обитавани и от същества от по-високи степени на еволюция в сравнение с тази на човечеството разумни същества, организирани в стройна йерархия. Наред с посочените тук паралели следва да бъде отбелязана и една вътрешна връзка между концепцията на Учителя П. Дънов (която навсякъде наричаме "Учението на ББ") и идеите на розенкройцерите (средновековна духовно-мистична школа, според някои възникнала върху основата на идейното богатство на богомилството; в наши дни съществуват няколко различни клона на това движение; в Европа то е представено от два главни центъра в Германия и в Xоландия) за Божественото присъствие в природата. И така, очертахме несъмнената близост между учението на ББ, представено на българска земя от Учителя П. Дънов, и източните религиозно-философски концепции.
Налице са паралели (освен посочените дотук) и с: индуизма (с разгледаната теза за пантеизма); Веданта и брахманизма (схващането, че отделните индивидуалности са манифестация на един вечен Дух, към Когото се стремят като крайна цел на своето съществуване); будизма (идеята, че човешките отношения трябва да бъдат приведени в хармония с универсалните закони и че основен принцип на поведението е любовта към ближния); доктрините за безсмъртието на
душата
и вече отбелязаните закони на кармата и прераждането, чиято родина е също Индия.
Разглежданите теоретични съответствия би трябвало да бъдат допълнени и с паралелите между учението на П. Дънов и: питагорейството в древна Гърция (VI в. пр. Xр. преценява прераждането като възможност за пречистване и усъвършенстване, понеже душата е свързана с Бога); учението на най-великия древногръцки философ Платон (427-347 г. пр. Xр.
към текста >>
изтъква безсмъртието на
душата
, която има Божествен произход и представлява истинският човек); неоплатонизма на Плотин (205-270 г.
Разглежданите теоретични съответствия би трябвало да бъдат допълнени и с паралелите между учението на П. Дънов и: питагорейството в древна Гърция (VI в. пр. Xр. преценява прераждането като възможност за пречистване и усъвършенстване, понеже душата е свързана с Бога); учението на най-великия древногръцки философ Платон (427-347 г. пр. Xр.
изтъква безсмъртието на
душата
, която има Божествен произход и представлява истинският човек); неоплатонизма на Плотин (205-270 г.
сл. Xр. възгледът за еманация на света от Бога, Който е трансцендентно и творческо Едно); египетския херметизъм (идеята за вечното възкресение и неразривната връзка между Бог, природа и човек; принципът, че Бог обича човека и затова му прощава всичко). Могат да бъдат открити сходства между учението на ББ и други теоретични източници, които по същността си са близки до християнството: гностицизмът също окултна система, която набляга на знанието за начина, по който Божествената искра в човека ще се реинтегрира (т. е. ще се съедини отново) с източника си Бога; бележитите учители на Църквата от първите векове на християнството, представители на Александрийската богословска школа Ориген и Климент Александрийски: те разглеждат цялото Битие като одухотворена същност (елементи на хилозоизъм философско учение за универсалната одушевеност на материята и на света като цяло); според тези двама християнски богослови и мислители човешките души се пречистват и извисяват и постъпателно се завръщат към целта си Бога; в края на времената всички ще се спасят (учението на Ориген за т.нар. апокатастасис, което е било отхвърлено от християнската Църква като еретично) и старият материален свят ще изчерпи съдържанието си; център на съвършенството на човека е познанието на Бога; единственото средство за проникване в Божията Същност е Любовта.
към текста >>
Дънов и тези на Лев Толстой (идеята за познаване на Бога като Любов и вярата в безсмъртието на
душата
, както и етическата концепция за отказ от егоизма).
възгледът за еманация на света от Бога, Който е трансцендентно и творческо Едно); египетския херметизъм (идеята за вечното възкресение и неразривната връзка между Бог, природа и човек; принципът, че Бог обича човека и затова му прощава всичко). Могат да бъдат открити сходства между учението на ББ и други теоретични източници, които по същността си са близки до християнството: гностицизмът също окултна система, която набляга на знанието за начина, по който Божествената искра в човека ще се реинтегрира (т. е. ще се съедини отново) с източника си Бога; бележитите учители на Църквата от първите векове на християнството, представители на Александрийската богословска школа Ориген и Климент Александрийски: те разглеждат цялото Битие като одухотворена същност (елементи на хилозоизъм философско учение за универсалната одушевеност на материята и на света като цяло); според тези двама християнски богослови и мислители човешките души се пречистват и извисяват и постъпателно се завръщат към целта си Бога; в края на времената всички ще се спасят (учението на Ориген за т.нар. апокатастасис, което е било отхвърлено от християнската Църква като еретично) и старият материален свят ще изчерпи съдържанието си; център на съвършенството на човека е познанието на Бога; единственото средство за проникване в Божията Същност е Любовта. Не е трудно да бъдат установени някои прилики в схващанията на П.
Дънов и тези на Лев Толстой (идеята за познаване на Бога като Любов и вярата в безсмъртието на
душата
, както и етическата концепция за отказ от егоизма).
Но П. Дънов критикува разбиранията на Толстой, че държавата, науката и изкуството са пагубни, тъй като били творения на предхристиянската култура, както и неговото отношение към окултизма като към суеверие. Учителят П. Дънов оценява високо теорията за интуицията на Анри Бергсон и я приема като основна в своята гносеология (вкл. твърдението, че интуицията е едно от най-важните качества на формиращата се VI раса).
към текста >>
Учителят на ББ у нас допуска по-голям потенциал на човека, защото човешката
душа
е част от Бога, първична Божия искра.
Най-съществената разлика между схващанията на П. Дънов и християнското учение е концентрирането на вниманието на Словото на първия върху човека (допирни точки с антропософията на Р. Щайнер) и вярата, че той може със собствени сили да поеме духовно-нравственото си развитие и да установи "Царството Божие на Земятада очисти всичките си грехове, живеейки според Божия закон. Ролята на човека, в съответствие с възгледите на П. Дънов, е по-значима от това, да следва предопределението на съдбата.
Учителят на ББ у нас допуска по-голям потенциал на човека, защото човешката
душа
е част от Бога, първична Божия искра.
Когато в живота бъде приложено учението на Любовта, което е истинското Xристово учение, тогава ще настане и "Царството Божие на Земята". От позициите на християнския църковно-богословски критичен анализ теоретичната система на Учителя П. Дънов може да бъде определена като еклектическо учение, състоящо се от мирогледни принципи, насочени към подобряване живота на отделната личност и на човечеството като цяло. От друга гледна точка: практическата философия на П. Дънов, макар и пронизана от духа на ранното християнство, не е нито богословие, нито учение на Църквата.
към текста >>
А тази Истина се открива чрез природата, чрез необятността и тайните на мирозданието, чрез проявлението на Божеството във всяка фибра на световната Реалност, във всяко трептение на човешката
душа
, във всяко движение на живота.
3. Тематичен обхват на учението на Петър Дънов концепции за Бога, света, живота и човека В своята квинтесенция, в сърцевината на самата доктрина П. Дънов очертава четири основни теми, четири кръга на философско виждане, независимо от словесния изказ, а именно: същността на природата, развитието на живота, значението на знанието, присъствието на Бога. Нюансите на тези въпроси, на тези така обширни тематични кръгове докосват също една широка гама от философски, психологически, етически, медицински и естетически разсъждения, които са подчинени на главната идея пътят на човека, опосредстван от вселенските закони на кармата и прераждането, неотделима част от духовната еволюция на Космоса; път, който го отвежда при Бога. Така окултното разбиране се преплита с Евангелския идеал и се достига до извода, че Xристос безспорно най-великият Учител на човечеството има мисията да присъедини човешкия род към Истинната.
А тази Истина се открива чрез природата, чрез необятността и тайните на мирозданието, чрез проявлението на Божеството във всяка фибра на световната Реалност, във всяко трептение на човешката
душа
, във всяко движение на живота.
Природата е доказателство за това, че Бог съществува. Но природата в концепцията на П. Дънов не е само огледало на Божието битие, а е абсолютна форма на съществуване на живота, на Единния Живот. Неведнъж учениците на ББ в България запитвали своя Учител кой е онзи елемент, който прави неговото учение така примамливо. И той винаги отговарял по един и същи начин: "Свободата!
към текста >>
Щом светилникът на
душата
ти свети, ти си свободен.
Дънов подчертава, че истински свободен е този, който люби Бога. За него свободата не е произвол или пустиня с далечен, замъглен от миражи хоризонт. Тя е притежание само на най-издигнатите духове. Може да се случи външно свободният да е истински роб, а поставеният във вериги да е свободен. Условията за свободата са вътре в духа.
Щом светилникът на
душата
ти свети, ти си свободен.
Един от характерните белези на свободата така, както трябва да се разбира от духовния човек е това, че от различните хора, които срещаме в живота си, не бива да очакваме еднакви неща. Всеки човек търси по различен начин своето щастие. Повечето от нас се стремят към утвърдени от традицията ценности: да създадат семейство, да отгледат деца и да ги възпитат, да си уредят едно спокойно, безоблачно, осигурено във всичко съществуване. Само тези, които чувстват в себе си непреодолимото влечение и призвание за съвършен, съзнателен живот, протичащ далеко от шума на световната суета, само те са, които ще останат да вършат сами до края на земните си дни духовната работа. В еволюцията на отделните човешки индивидуалности има много обстоятелства, които не познаваме добре или въобще.
към текста >>
Ала ние, вярващите в Божието битие, знаем, че Онова, Което се назовава Мирова Правда, частица от която обитава всяка
душа
, един ден неизбежно ще похлопа по дверите на съвестта.
Дънов, разглежда Космоса като един колосален по мащабите си организъм, в който съществуването на галактиките, звездите и планетите, на човека, животните, растенията, минералите, молекулите, атомите и най-малките частици на веществото се направлява от едно Единно Мирово Съзнание Творческия Универсален ДУХ, Когото народите през различните епохи са назовавали по различен начин. Отрицателите на тази вездесъща Реалност, т.нар. атеисти, плащат прескъп данък на изконно невежество. Атеизмът е приемлив за хора, които се боят, че някъде в глъбините на Вселената, в духовните пространства на безкрая, стоят записани по незаличим начин техните дела, за които те трябва да отговарят. Атеизмът им носи измамно, временно успокоение.
Ала ние, вярващите в Божието битие, знаем, че Онова, Което се назовава Мирова Правда, частица от която обитава всяка
душа
, един ден неизбежно ще похлопа по дверите на съвестта.
И тогава... Учението на ББ, което е една от формите на великата наука за човека, природата и Бога, е поставено върху непоклатимия фундамент на вечните, ненакърними, всепроникващи принципи на Xристовото Слово. Това Учение датира още от преди времето на Xермес Трисмегист (Триждивеликия) в Египет, преминало е през Ведите на индуизма, през еднобожието на Мойсей, за да достигне своя безспорно най-висок връх у Иисус Xристос от Назарет. Това Учение се е стремяло винаги да освободи човешката душа от оковите на всякакво психическо робство и фанатизъм. То дава полет на мисълта към неизбродимия път на Развитието, което е вечно.
към текста >>
Това Учение се е стремяло винаги да освободи човешката
душа
от оковите на всякакво психическо робство и фанатизъм.
Атеизмът им носи измамно, временно успокоение. Ала ние, вярващите в Божието битие, знаем, че Онова, Което се назовава Мирова Правда, частица от която обитава всяка душа, един ден неизбежно ще похлопа по дверите на съвестта. И тогава... Учението на ББ, което е една от формите на великата наука за човека, природата и Бога, е поставено върху непоклатимия фундамент на вечните, ненакърними, всепроникващи принципи на Xристовото Слово. Това Учение датира още от преди времето на Xермес Трисмегист (Триждивеликия) в Египет, преминало е през Ведите на индуизма, през еднобожието на Мойсей, за да достигне своя безспорно най-висок връх у Иисус Xристос от Назарет.
Това Учение се е стремяло винаги да освободи човешката
душа
от оковите на всякакво психическо робство и фанатизъм.
То дава полет на мисълта към неизбродимия път на Развитието, което е вечно. По свой собствен, непонятен за обикновения разум начин Развитието е неотменна част дори от глъбинната, непознаваема Същност на Всевишния. Като своеобразен отклик на редица източни и западни религиозно-философски и духовно-мистични концепции учението на ББ, бидейки издържано изцяло в духа на Xристовото Слово, приема Любовта, Милостта и страданието като метод за пречистването, извисяването и усъвършенстването на човешката нетленна природа. Със сигурност може да се твърди, че няма значим проблем на Битието, на Духа и материята, който да не е бил засегнат, осветлен и разтълкуван от Учителя на ББ в нашата страна Петър Дънов. Неизчерпаемото богатство на идеи, които той щедро и съвършено безвъзмездно предлага на своите слушатели от всички възрасти, обуславя грандиозния тематичен обхват на неговото учение.
към текста >>
Впрочем отношението на всяка
душа
към Божественото бива обусловено в най-висока степен от нейната духовна зрелост.
И не на последно място дали ще осмислят ролята на Източника на това познание, както и своето отношение към Него: "Божественото трябва да се изпитва и прилага всякога. Когато един избави някого от водата и единият, и другият имат силно преживяване. Но единият изпитва едно, а другият друго. И двамата трябва да благодарят на Бога! "
Впрочем отношението на всяка
душа
към Божественото бива обусловено в най-висока степен от нейната духовна зрелост.
Последната от своя страна е в пряка зависимост от момента, в който тя е излязла, родила се е за живот от Първоизточника, както и от темповете, с които възприема, усвоява и прилага житейските уроци. По този повод Учителят П. Дънов отбелязва следното: "Всички души излизат от Бога в различни времена и отиват да се учат. Състоянието на една душа показва до каква степен се е учила. Всяка душа използва условията според своето развитие.
към текста >>
Състоянието на една
душа
показва до каква степен се е учила.
" Впрочем отношението на всяка душа към Божественото бива обусловено в най-висока степен от нейната духовна зрелост. Последната от своя страна е в пряка зависимост от момента, в който тя е излязла, родила се е за живот от Първоизточника, както и от темповете, с които възприема, усвоява и прилага житейските уроци. По този повод Учителят П. Дънов отбелязва следното: "Всички души излизат от Бога в различни времена и отиват да се учат.
Състоянието на една
душа
показва до каква степен се е учила.
Всяка душа използва условията според своето развитие. За нас е ясно де е направила погрешка." Прилагането е най-резултатно, когато бива осъществено без отлагане, т. е. точно в този момент, в който то е необходимо, наложително. Изпускането на благоприятния момент или ситуация често пъти се оказва фатално по отношение на крайните цели.
към текста >>
Всяка
душа
използва условията според своето развитие.
Впрочем отношението на всяка душа към Божественото бива обусловено в най-висока степен от нейната духовна зрелост. Последната от своя страна е в пряка зависимост от момента, в който тя е излязла, родила се е за живот от Първоизточника, както и от темповете, с които възприема, усвоява и прилага житейските уроци. По този повод Учителят П. Дънов отбелязва следното: "Всички души излизат от Бога в различни времена и отиват да се учат. Състоянието на една душа показва до каква степен се е учила.
Всяка
душа
използва условията според своето развитие.
За нас е ясно де е направила погрешка." Прилагането е най-резултатно, когато бива осъществено без отлагане, т. е. точно в този момент, в който то е необходимо, наложително. Изпускането на благоприятния момент или ситуация често пъти се оказва фатално по отношение на крайните цели. Затова Учителят П.
към текста >>
67.
Божественият Принцип на ЛЮБОВТА
 
- Константин Златев
Дънов прозира връзката на космическия принцип на Любовта с Мировата Майка или Световната
Душа
- Женската полярност на Божественото Начало в езотеричното познание.
Целият свят е построен и обгърнат от Любовта. "Любовта е майка на света. Тя е създала всички организми, всички същества. Тя е родила и слънцата. Цялото небе не е нищо друго освен изложба на Любовта." От тези думи на Учителя П.
Дънов прозира връзката на космическия принцип на Любовта с Мировата Майка или Световната
Душа
- Женската полярност на Божественото Начало в езотеричното познание.
В този ред на мисли той добавя още: "Първото нещо, основният принцип, това е Любовта - не сегашната ви любов, но Любовта, която е създала целия Космос, Любовта, от която произтичат всички живи сили в природата - всичко." 2. Любовта основа на взаимоотношенията между хората Любовта като градивен елемент съставлява дълбоката същност на човешкото естество. Тази изходна теза е потвърдена и в Словото на П. Дънов: "Любовта е качество на душата, т. е.
към текста >>
Дънов: "Любовта е качество на
душата
, т. е.
Дънов прозира връзката на космическия принцип на Любовта с Мировата Майка или Световната Душа - Женската полярност на Божественото Начало в езотеричното познание. В този ред на мисли той добавя още: "Първото нещо, основният принцип, това е Любовта - не сегашната ви любов, но Любовта, която е създала целия Космос, Любовта, от която произтичат всички живи сили в природата - всичко." 2. Любовта основа на взаимоотношенията между хората Любовта като градивен елемент съставлява дълбоката същност на човешкото естество. Тази изходна теза е потвърдена и в Словото на П.
Дънов: "Любовта е качество на
душата
, т. е.
вътрешно богатство на човека, към което той трябва да се стреми. ...Любовта е вложена в човешката душа. Достатъчно е човек само да отвори ума, сърцето и душата си за Божественото,за да изяви любовта си към всички живи същества! Човек трябва да обича, за да се прояви." В своята теоретична схема Учителят П.
към текста >>
...Любовта е вложена в човешката
душа
.
2. Любовта основа на взаимоотношенията между хората Любовта като градивен елемент съставлява дълбоката същност на човешкото естество. Тази изходна теза е потвърдена и в Словото на П. Дънов: "Любовта е качество на душата, т. е. вътрешно богатство на човека, към което той трябва да се стреми.
...Любовта е вложена в човешката
душа
.
Достатъчно е човек само да отвори ума, сърцето и душата си за Божественото,за да изяви любовта си към всички живи същества! Човек трябва да обича, за да се прояви." В своята теоретична схема Учителят П. Дънов доразвива идеята на Христос за братство между всички хора, понеже те са чеда на Небесния Отец - Бога, и всички те са равни пред Него. (В същност окултизмът и езотеричното познание отхвърлят категорично равенството в този смисъл.
към текста >>
Достатъчно е човек само да отвори ума, сърцето и
душата
си за Божественото,за да изяви любовта си към всички живи същества!
Любовта като градивен елемент съставлява дълбоката същност на човешкото естество. Тази изходна теза е потвърдена и в Словото на П. Дънов: "Любовта е качество на душата, т. е. вътрешно богатство на човека, към което той трябва да се стреми. ...Любовта е вложена в човешката душа.
Достатъчно е човек само да отвори ума, сърцето и
душата
си за Божественото,за да изяви любовта си към всички живи същества!
Човек трябва да обича, за да се прояви." В своята теоретична схема Учителят П. Дънов доразвива идеята на Христос за братство между всички хора, понеже те са чеда на Небесния Отец - Бога, и всички те са равни пред Него. (В същност окултизмът и езотеричното познание отхвърлят категорично равенството в този смисъл. И по-точно - те защитават тезата, че равенство съществува единствено по отношение на потенциала и възможностите за развитие.
към текста >>
Душата
обитава в тялото от време на време.
Божественото начало у човека - това е самият той. От тази позиция следва да изхождаме и във взаимоотношенията си с нашите ближни, понеже потенциалът на всекиго от нас произхожда от една съвършена Същност и сам я отразява в дълбините на естеството си. Затова Учителят на ББ в България казва: "Трябва да се определи понятието "човек". Той е съчетание на добродетели. Само онзи може да се нарече "човек" и да носи същинското си име, който е дал път на Любовта, Мъдростта и Истината в себе си.
Душата
обитава в тялото от време на време.
Всичкото богатство за вас е в присъствието на Бога във вашата душа." И като важно допълнение, на друго място в Словото: "Методите на Любовта са написани в човешката душа. Разтворете душата си, всеки ден прочитайте по един от методите, написани в нея, и ги прилагайте." Според Учителя П. Дънов лоши хора няма. За него лошият човек е зелен, неузрял плод; нека да го изчакаме да узрее и тогава да установим истинската му същност: "Срещнеш един човек.Не казвай, че е лош, но кажи: Този човек не е проявен още, не е проявил доброто, което образува истинската му природа.
към текста >>
Всичкото богатство за вас е в присъствието на Бога във вашата
душа
." И като важно допълнение, на друго място в Словото: "Методите на Любовта са написани в човешката
душа
.
От тази позиция следва да изхождаме и във взаимоотношенията си с нашите ближни, понеже потенциалът на всекиго от нас произхожда от една съвършена Същност и сам я отразява в дълбините на естеството си. Затова Учителят на ББ в България казва: "Трябва да се определи понятието "човек". Той е съчетание на добродетели. Само онзи може да се нарече "човек" и да носи същинското си име, който е дал път на Любовта, Мъдростта и Истината в себе си. Душата обитава в тялото от време на време.
Всичкото богатство за вас е в присъствието на Бога във вашата
душа
." И като важно допълнение, на друго място в Словото: "Методите на Любовта са написани в човешката
душа
.
Разтворете душата си, всеки ден прочитайте по един от методите, написани в нея, и ги прилагайте." Според Учителя П. Дънов лоши хора няма. За него лошият човек е зелен, неузрял плод; нека да го изчакаме да узрее и тогава да установим истинската му същност: "Срещнеш един човек.Не казвай, че е лош, но кажи: Този човек не е проявен още, не е проявил доброто, което образува истинската му природа. Всички трябва да се проявим.
към текста >>
Разтворете
душата
си, всеки ден прочитайте по един от методите, написани в нея, и ги прилагайте."
Затова Учителят на ББ в България казва: "Трябва да се определи понятието "човек". Той е съчетание на добродетели. Само онзи може да се нарече "човек" и да носи същинското си име, който е дал път на Любовта, Мъдростта и Истината в себе си. Душата обитава в тялото от време на време. Всичкото богатство за вас е в присъствието на Бога във вашата душа." И като важно допълнение, на друго място в Словото: "Методите на Любовта са написани в човешката душа.
Разтворете
душата
си, всеки ден прочитайте по един от методите, написани в нея, и ги прилагайте."
Според Учителя П. Дънов лоши хора няма. За него лошият човек е зелен, неузрял плод; нека да го изчакаме да узрее и тогава да установим истинската му същност: "Срещнеш един човек.Не казвай, че е лош, но кажи: Този човек не е проявен още, не е проявил доброто, което образува истинската му природа. Всички трябва да се проявим. Проявлението е в това, да изразим Божията Любов.
към текста >>
Щом любовта не дойде в човека, и
душата
му не присъства в него."
Според Учителя П. Дънов лоши хора няма. За него лошият човек е зелен, неузрял плод; нека да го изчакаме да узрее и тогава да установим истинската му същност: "Срещнеш един човек.Не казвай, че е лош, но кажи: Този човек не е проявен още, не е проявил доброто, което образува истинската му природа. Всички трябва да се проявим. Проявлението е в това, да изразим Божията Любов.
Щом любовта не дойде в човека, и
душата
му не присъства в него."
Без Любов няма да можем да прощаваме на всички за всичко и да обичаме дори враговете си, както ни напътства Христос. Учителят П. Дънов обогатява тези наставления на Божественото Слово, като ни уверява, че ако открием у даден човек дори една-единствена положителна черта, заради нея ние ще можем да го обикнем и така ще му помогнем да израсне в духовно-нравствено отношение. 3. Любовта фундамент на отношението на човека към Бога У всеки човек е заложено като потенциал съвършенството на Твореца-Бог.
към текста >>
"Господ живее в твоята
душа
и в твоя дух, в твоето възвишено съзнание, което носи светлина.
Учителят П. Дънов обогатява тези наставления на Божественото Слово, като ни уверява, че ако открием у даден човек дори една-единствена положителна черта, заради нея ние ще можем да го обикнем и така ще му помогнем да израсне в духовно-нравствено отношение. 3. Любовта фундамент на отношението на човека към Бога У всеки човек е заложено като потенциал съвършенството на Твореца-Бог. Наш дълг е да го изявим в цялата му красота и пълнота.
"Господ живее в твоята
душа
и в твоя дух, в твоето възвишено съзнание, което носи светлина.
Призови този Господ и тогава ще можеш да направиш нещо. Подобни сме на Бога в това, че можем да мислим, да чувстваме и да обичаме като Него" (Учителят П. Дънов). Любовта към Бога е първата и най-важна заповед в Божествения нравствен закон според Христос. Сам Бог е Любов (I Йоан 4:8,16). "И когато казваме, че Бог е Любов, подразбираме Същината, от която всичко произлиза" (Учителят П. Дънов).
към текста >>
Умът, сърцето,
душата
и духът са ни дадени от Бога.
Бог на Любовта не е само вън от нас, във Вселената, а и вътре в нас. Той е живата връзка на всичко, което е "вън" и "вътре"." Като червена нишка в учението на ББ бива утвърждавана тезата, че Любовта към Бога до най-висока степен осмисля нашия живот. В този ред на мисли Учителят П. Дънов споделя: "Бог е Любов, Разумно Начало, Което е вложило всичко в живота.
Умът, сърцето,
душата
и духът са ни дадени от Бога.
Защо да не обичаме Онзи, Който ни е дал всичко? Смисълът на живота се заключава в Любовта към Бога." Според него единствената стойностна връзка между човешката душа и Бога е именно Любовта: "Да възлюби човек Бога, това е най-славният момент в неговия живот. Аз наричам човек само онзи, който е възлюбил Бога. Моментът, в който той се е самоопределил и е възлюбил Бога, го определя като човек." Когато човешкото съзнание се издигне до степен да обикне Великото Разумно Начало на Вселената от все сърце, с цялото си същество, тогава именно личността е постигнала идеала на своята душа, вече е напълно наясно с предназначението си на тази Земя, със смисъла на своето съществувание.
към текста >>
Смисълът на живота се заключава в Любовта към Бога." Според него единствената стойностна връзка между човешката
душа
и Бога е именно Любовта: "Да възлюби човек Бога, това е най-славният момент в неговия живот.
Като червена нишка в учението на ББ бива утвърждавана тезата, че Любовта към Бога до най-висока степен осмисля нашия живот. В този ред на мисли Учителят П. Дънов споделя: "Бог е Любов, Разумно Начало, Което е вложило всичко в живота. Умът, сърцето, душата и духът са ни дадени от Бога. Защо да не обичаме Онзи, Който ни е дал всичко?
Смисълът на живота се заключава в Любовта към Бога." Според него единствената стойностна връзка между човешката
душа
и Бога е именно Любовта: "Да възлюби човек Бога, това е най-славният момент в неговия живот.
Аз наричам човек само онзи, който е възлюбил Бога. Моментът, в който той се е самоопределил и е възлюбил Бога, го определя като човек." Когато човешкото съзнание се издигне до степен да обикне Великото Разумно Начало на Вселената от все сърце, с цялото си същество, тогава именно личността е постигнала идеала на своята душа, вече е напълно наясно с предназначението си на тази Земя, със смисъла на своето съществувание. Това състояние на човека би могло да бъде определено като най-висока точка на неговото битие в света на материята. В този смисъл Любовта би трябвало да се разглежда и като определящо условие за постигане на нравствено и духовно съвършенство.
към текста >>
Когато човешкото съзнание се издигне до степен да обикне Великото Разумно Начало на Вселената от все сърце, с цялото си същество, тогава именно личността е постигнала идеала на своята
душа
, вече е напълно наясно с предназначението си на тази Земя, със смисъла на своето съществувание.
Умът, сърцето, душата и духът са ни дадени от Бога. Защо да не обичаме Онзи, Който ни е дал всичко? Смисълът на живота се заключава в Любовта към Бога." Според него единствената стойностна връзка между човешката душа и Бога е именно Любовта: "Да възлюби човек Бога, това е най-славният момент в неговия живот. Аз наричам човек само онзи, който е възлюбил Бога. Моментът, в който той се е самоопределил и е възлюбил Бога, го определя като човек."
Когато човешкото съзнание се издигне до степен да обикне Великото Разумно Начало на Вселената от все сърце, с цялото си същество, тогава именно личността е постигнала идеала на своята
душа
, вече е напълно наясно с предназначението си на тази Земя, със смисъла на своето съществувание.
Това състояние на човека би могло да бъде определено като най-висока точка на неговото битие в света на материята. В този смисъл Любовта би трябвало да се разглежда и като определящо условие за постигане на нравствено и духовно съвършенство. По този повод Учителят П. Дънов заключава: "Дошло е вече време да възстановите връзките си с Онзи, Който ви е създал, Който ви обича и мисли за вас. Единствената привилегия на човека пред животните седи в това, че му е дадена възможност да люби Бога и да изпълнява волята Му.
към текста >>
"Без Любовта не можем да проучваме човешката
душа
."
Единствената привилегия на човека пред животните седи в това, че му е дадена възможност да люби Бога и да изпълнява волята Му. ...Най-първото нещо в света е: Всички да дойдем до този закон - да обикнем Бога. Хората обичат Бога, защото Той всеки момент се жертва за тях." 4. Прояви на Любовта у човека "Крайните резултати на Любовта - това е да се опознаем."
"Без Любовта не можем да проучваме човешката
душа
."
"Любовта е единствената светлина,с която разполагаме, за да познаваме живите същества, с които сме заобиколени. За да познаваш хората в същинския смисъл на думата, трябва да ги обичаш! " (Учителят П. Дънов) Любовта мотивира човешкото същество да разкрие най-доброто от себе си.
към текста >>
Когато чувството на обич е отправено към един конкретен човек, тогава ние съзираме най-хубавото, най-извисеното, което се таи дълбоко в неговия ум, в сърцето и
душата
му.
За да познаваш хората в същинския смисъл на думата, трябва да ги обичаш! " (Учителят П. Дънов) Любовта мотивира човешкото същество да разкрие най-доброто от себе си. Тя преизпълва сърцето със светла радост и импулсира любещия да обхване в прегръдка целия свят.
Когато чувството на обич е отправено към един конкретен човек, тогава ние съзираме най-хубавото, най-извисеното, което се таи дълбоко в неговия ум, в сърцето и
душата
му.
В тази връзка Учителят П. Дънов казва: " Човек иде от един възвишен свят на Любовта, Мъдростта, дето светлината царува, от онзи светъл свят, дето свободата, братството и равенството царуват, за които хората копнеят, от онзи светъл свят, гдето хората се познават, за другите живота си полагат, с Любов се ограждат, за Бога живеят. И когато човек обича някого, обича този Божествен, възвишен свят в него." Едва ли има по-вълнуващ момент в живота на всекиго от нас от мига, в който прекрасната птица на Любовта кацне на рамото ни. Това променя всичко.
към текста >>
Идеалът е да дойде за вас този тържествен ден, да се стопли вашата
душа
и да почувствате поне за един момент какво нещо е великата Божия Любов, която може да ви разшири толкова, че да обхванете в себе си целия свят."
Той влиза в по-висока гама на живота. Светлината на това място е голяма, вследствие на което той вижда нещата ясно. Следователно светлината на Любовта осмисля както физическия свят, тъй и духовния и Божествения. Докато светлината на Любовта не огрее ума и сърцето, т. е. върха и долината, човек не може да бъде буден, поради което не вижда ясно.
Идеалът е да дойде за вас този тържествен ден, да се стопли вашата
душа
и да почувствате поне за един момент какво нещо е великата Божия Любов, която може да ви разшири толкова, че да обхванете в себе си целия свят."
В своето Слово Учителят П. Дънов формулира три основни закона на Любовта. Мащабите на тяхното универсално действие покриват цялата палитра на взаимоотношения в кръговрата на Космоса: Бог - свят - живот - човек. Първи закон: Когато обичаш Бога - всички същества те обичат. Втори закон: Когато Бог те обича - ти обичаш всички същества.
към текста >>
Истинската Любов внася разширение в човешката
душа
.
Ще изгори без остатък и един от най-яростните врагове на любовта между мъжа и жената - ревността. Божествената Любов изключва ревността: "Когаревнува човек? Когато иска да задържи нещо за себе си. Когато обичаш някого, ти го пазиш за себе си, обсебваш го. Това не е любов.
Истинската Любов внася разширение в човешката
душа
.
Щом обичаш някой човек, остави го свободен! Божествената Любов се отличава по това, че оставя човека свободен " (Учителят П. Дънов). За да съхраним Любовта, следва да й предоставим достатъчно духовно пространство, в което тя да се разгърне и да роди красивите плодове, заложени в същността й. Това изисква, освен всичко останало, и спазването на определена дистанция между субектите на Любовта. Учителят на Бб в нашата страна издига това изискване в ранг на закон за общуването: "При Любовта трябва да пазим точно определено разстояние от този, когото любим!
към текста >>
Дънов с пестеливи, но ярки щрихи: "Когато обичаш човешката
душа
, любовта непрестанно расте и разкрива все нови и нови ценности в нея.
Човекът на Любовта се отличава по това, че той никога не се разочарова. Човек никога не трябва да губи Любовта си" (Учителят П. Дънов). Едно от най-важните качества на Божествената Любов е способността й непрекъснато да нараства. Поради заряда на безграничност в себе си тя не само че не отслабва с времето, а, напротив - укрепва, усилва се и се разширява. Този процес на вътрешно разрастване е описан от Учителя П.
Дънов с пестеливи, но ярки щрихи: "Когато обичаш човешката
душа
, любовта непрестанно расте и разкрива все нови и нови ценности в нея.
Ако увеличаваш любовта си, имаш бъдеще. Ако я намаляваш, нямаш бъдеще. Любовта на човека трябва да бъде във възходяща степен, т. е. всеки ден той да има ново прозрение, ново откровение за нея. Любовта е един безграничен свят!
към текста >>
Докосването до истинската, Божествената любов няма и не може да има еквивалент сред човешките преживявания - то е неповторимо и изпълва
душата
с аромата на Вечността.
Бит. 2:7). Бог е вечен и безсмъртен. Той е създал духа на човека от същата безсмъртна субстанция, отделил е от Себе Си безброй монади (индивидуалности, духовни искри, лъчи от Неговата същност), без по никакъв начин да накърнява абсолютното Си съвършенство. Любовта е естествената среда за проявление и утвърждаване на човешкото безсмъртие. Липсата на любов, омразата е равна на духовна смърт.
Докосването до истинската, Божествената любов няма и не може да има еквивалент сред човешките преживявания - то е неповторимо и изпълва
душата
с аромата на Вечността.
Учителят П. Дънов с размаха на велик художник на Словото рисува картината на това изключително и така рядко събитие в нашия живот: "Няколко мига, преживени в Божествената Любов, струват много повече от хиляди години обикновен човешки живот, прекаран всред най-големи удоволствия и наслади." Божествената Любов е по-силна от смъртта! Пред нейния величествен трон падат на колене всички най-опасни и потайни врагове на човека, скрити надълбоко в лабиринтите на неговата душевност. Каква прекрасна царица на безсмъртието е тя!
към текста >>
И когато две души образуват едно такова устойчиво съединение чрез силата на Любовта, те образуват една двойно по-мощна и по-светла
душа
, с две съзнания.
Каква прекрасна царица на безсмъртието е тя! Ала подава ръка само на онзи, който е заслужил с житейския си подвиг да я погледне в очите. "Ако една майка има силна и непоколебима любов към децата си, смъртта не може да й ги отнеме. Не само смъртта - никоя сила в света не е в състояние да разлъчи две същества, които Любовта е съединила (курсивът мой - К. З.). Любовта образува най-устойчивите съединения в живота.
И когато две души образуват едно такова устойчиво съединение чрез силата на Любовта, те образуват една двойно по-мощна и по-светла
душа
, с две съзнания.
Тези две души, като срещнат други две души, съединени по този начин, се свързват с тях и образуват една още по-мощна душа. Четирите души се съединяват с нови четири души и образуват една още по-мощна колективна душа. Така продължава този Божествен процес на Любовта, който единствен е в състояние да образува устойчиви, неразлъчни съединения между душите. По този начин в Божествената Любов всички души се съединяват в едно цяло, така мощно, така устойчиво, че никаква сила в света не е в състояние да разкъса неразривните му връзки. В това цяло всяка душа живее в другите души и те живеят в нея.
към текста >>
Тези две души, като срещнат други две души, съединени по този начин, се свързват с тях и образуват една още по-мощна
душа
.
Ала подава ръка само на онзи, който е заслужил с житейския си подвиг да я погледне в очите. "Ако една майка има силна и непоколебима любов към децата си, смъртта не може да й ги отнеме. Не само смъртта - никоя сила в света не е в състояние да разлъчи две същества, които Любовта е съединила (курсивът мой - К. З.). Любовта образува най-устойчивите съединения в живота. И когато две души образуват едно такова устойчиво съединение чрез силата на Любовта, те образуват една двойно по-мощна и по-светла душа, с две съзнания.
Тези две души, като срещнат други две души, съединени по този начин, се свързват с тях и образуват една още по-мощна
душа
.
Четирите души се съединяват с нови четири души и образуват една още по-мощна колективна душа. Така продължава този Божествен процес на Любовта, който единствен е в състояние да образува устойчиви, неразлъчни съединения между душите. По този начин в Божествената Любов всички души се съединяват в едно цяло, така мощно, така устойчиво, че никаква сила в света не е в състояние да разкъса неразривните му връзки. В това цяло всяка душа живее в другите души и те живеят в нея. Така се осъществява единството в множеството и множеството в единството" (Учителят П. Дънов).
към текста >>
Четирите души се съединяват с нови четири души и образуват една още по-мощна колективна
душа
.
"Ако една майка има силна и непоколебима любов към децата си, смъртта не може да й ги отнеме. Не само смъртта - никоя сила в света не е в състояние да разлъчи две същества, които Любовта е съединила (курсивът мой - К. З.). Любовта образува най-устойчивите съединения в живота. И когато две души образуват едно такова устойчиво съединение чрез силата на Любовта, те образуват една двойно по-мощна и по-светла душа, с две съзнания. Тези две души, като срещнат други две души, съединени по този начин, се свързват с тях и образуват една още по-мощна душа.
Четирите души се съединяват с нови четири души и образуват една още по-мощна колективна
душа
.
Така продължава този Божествен процес на Любовта, който единствен е в състояние да образува устойчиви, неразлъчни съединения между душите. По този начин в Божествената Любов всички души се съединяват в едно цяло, така мощно, така устойчиво, че никаква сила в света не е в състояние да разкъса неразривните му връзки. В това цяло всяка душа живее в другите души и те живеят в нея. Така се осъществява единството в множеството и множеството в единството" (Учителят П. Дънов). 7. Любовта стои над всяка религия
към текста >>
В това цяло всяка
душа
живее в другите души и те живеят в нея.
И когато две души образуват едно такова устойчиво съединение чрез силата на Любовта, те образуват една двойно по-мощна и по-светла душа, с две съзнания. Тези две души, като срещнат други две души, съединени по този начин, се свързват с тях и образуват една още по-мощна душа. Четирите души се съединяват с нови четири души и образуват една още по-мощна колективна душа. Така продължава този Божествен процес на Любовта, който единствен е в състояние да образува устойчиви, неразлъчни съединения между душите. По този начин в Божествената Любов всички души се съединяват в едно цяло, така мощно, така устойчиво, че никаква сила в света не е в състояние да разкъса неразривните му връзки.
В това цяло всяка
душа
живее в другите души и те живеят в нея.
Така се осъществява единството в множеството и множеството в единството" (Учителят П. Дънов). 7. Любовта стои над всяка религия Религиите са земната, материализирана изява на Божествената Любов. Тяхната основна цел е да свържат човека с Бога, земното - с небесното, материята - с Духа. Единствената най-сигурна връзка в това отношение е Любовта.
към текста >>
Тя е първият лъч, който прониква в човешката
душа
.
А без пламъка на Божествената любов религията се разтваря в аморфната маса на суха, догматична система - схоластично обезсолена и лишена от живеца на топлотата в общението между Твореца и творението. 8. Постижения на Любовта а) връзка на човека с Цялото "Любовта към Бога дава силен тласък в живота на човека. Тя е първият и най-силен стимул за човека.
Тя е първият лъч, който прониква в човешката
душа
.
Щом дойде Любовта, тя събужда великото, славното, красивото в човешката душа. Който люби, само той има Истината в себе си. Който има Истината, той може да бъде обичан. Любовта е първото условие, при което съзнанието може да върви напред. За да могат умът и сърцето да се движат и да вървят напред, те трябва да имат подбудителна причина.
към текста >>
Щом дойде Любовта, тя събужда великото, славното, красивото в човешката
душа
.
8. Постижения на Любовта а) връзка на човека с Цялото "Любовта към Бога дава силен тласък в живота на човека. Тя е първият и най-силен стимул за човека. Тя е първият лъч, който прониква в човешката душа.
Щом дойде Любовта, тя събужда великото, славното, красивото в човешката
душа
.
Който люби, само той има Истината в себе си. Който има Истината, той може да бъде обичан. Любовта е първото условие, при което съзнанието може да върви напред. За да могат умът и сърцето да се движат и да вървят напред, те трябва да имат подбудителна причина. Тази причина е любовта." (Учителят П. Дънов)
към текста >>
Ако човек затвори вратите на
душата
и сърцето си за Любовта, той загубва тези живителни връзки, изворът на съществуването у него пресъхва и той пропада до дъното на духовната нищета - несретник, носен като откъснат от Дървото на Живота лист по всички посоки на бушуващите житейски ветрове.
Любовта е първото условие, при което съзнанието може да върви напред. За да могат умът и сърцето да се движат и да вървят напред, те трябва да имат подбудителна причина. Тази причина е любовта." (Учителят П. Дънов) Любовта е закон на всемирната хармония. Подходящо възприета и приложена, тя подпомага човека в установяването на правилни отношения с всички същества, посочва неговото неповторимо място в космическия организъм, свързва го с целокупния живот.
Ако човек затвори вратите на
душата
и сърцето си за Любовта, той загубва тези живителни връзки, изворът на съществуването у него пресъхва и той пропада до дъното на духовната нищета - несретник, носен като откъснат от Дървото на Живота лист по всички посоки на бушуващите житейски ветрове.
б) пълно самоосъществяване на човешката личност Учителят П. Дънов казва: "Пътят на Любовта е осеян с всички постижения и възможности. Възлюбете Господа с всичката си душа, дух, ум и сърце и в бъдеще ще придобиете всичко. ...За да може да свършим една работа в този свят, непременно трябва да имаме Любов.
към текста >>
Възлюбете Господа с всичката си
душа
, дух, ум и сърце и в бъдеще ще придобиете всичко.
Подходящо възприета и приложена, тя подпомага човека в установяването на правилни отношения с всички същества, посочва неговото неповторимо място в космическия организъм, свързва го с целокупния живот. Ако човек затвори вратите на душата и сърцето си за Любовта, той загубва тези живителни връзки, изворът на съществуването у него пресъхва и той пропада до дъното на духовната нищета - несретник, носен като откъснат от Дървото на Живота лист по всички посоки на бушуващите житейски ветрове. б) пълно самоосъществяване на човешката личност Учителят П. Дънов казва: "Пътят на Любовта е осеян с всички постижения и възможности.
Възлюбете Господа с всичката си
душа
, дух, ум и сърце и в бъдеще ще придобиете всичко.
...За да може да свършим една работа в този свят, непременно трябва да имаме Любов. Тя е велик фактор в сърцата на онези, които я имат. Вън от Любовта няма живот, няма никакви постижения. Без Любовта нещата са мъртви, несъзнателни, механични." След като Сам Бог е Любов (I Йоан 4:8,16), а човекът е сътворен по Божий образ и подобие, следователно най-дълбоката същност на човешкото същество също е Любовта. От нас се изисква да я открием там, в потайните кътчета на душата си, да я извикаме за живот и пълнота на проявлението и така да изградим собствения си облик под благодатната й светлина.
към текста >>
От нас се изисква да я открием там, в потайните кътчета на
душата
си, да я извикаме за живот и пълнота на проявлението и така да изградим собствения си облик под благодатната й светлина.
Възлюбете Господа с всичката си душа, дух, ум и сърце и в бъдеще ще придобиете всичко. ...За да може да свършим една работа в този свят, непременно трябва да имаме Любов. Тя е велик фактор в сърцата на онези, които я имат. Вън от Любовта няма живот, няма никакви постижения. Без Любовта нещата са мъртви, несъзнателни, механични." След като Сам Бог е Любов (I Йоан 4:8,16), а човекът е сътворен по Божий образ и подобие, следователно най-дълбоката същност на човешкото същество също е Любовта.
От нас се изисква да я открием там, в потайните кътчета на
душата
си, да я извикаме за живот и пълнота на проявлението и така да изградим собствения си облик под благодатната й светлина.
Като теоретична необходимост това не звучи толкова трудно за изпълнение. Ала практическият опит доказва, че тази вътрешна трансформация никак не е лесна. Затова и Новото учение предоставя на своите последователи цял комплект от методи и средства за усвояване постиженията на Любовта. Човешката свободна воля е тази, от която зависи как и доколко те ще бъдат използвани. Резултатите от нейната целесъобразна употреба определено си заслужават вложените усилия: "Любовта отваря на хората царските врата на Небето и земята.
към текста >>
Колкото повече
душата
изявява своята любов, толкова по-издръжлив е човешкият организъм.
Любовта е освен всичко останало извънредно важна предпоставка както за духовното, така и за физическото здраве. Нейните вибрации, които са най-високите, познати във Вселената, преобразяват и довеждат до разцъфтяване силите на ума, сърцето и волята, обновяват и телесните процеси, осигуряват дълголетие и неувяхваща младост. Затова Учителят П. Дънов съветва: "В бъдеще, който иска да живее дълго време, трябва да люби. Висшите трептения на любовта минават през тялото на онзи, който люби, и го пречистват и подмладяват.
Колкото повече
душата
изявява своята любов, толкова по-издръжлив е човешкият организъм.
Дългият живот е в зависимост от любовта на човека. Първото нещо, което любовта ще внесе, то е истинското здраве." Животът без Любов е пустиня. Никакви материални придобивки, никакви професионални успехи и кариера, никаква слава и власт не могат да заместят животворния лъч на Любовта. Една-единствена дума на искрена Любов е по-скъпа от всички богатства на света.
към текста >>
Красотата е резултат на усилията на
душата
и на духа.
Виждали ли сте лицето на човек, който изявява любовта? Лицето му свети като слънце! Човек става красив и когато обича, и когато го обичат. ...Жена, която може да извърши престъпления, изгубва своята хубост. ...Красота без Любов е мъртва.
Красотата е резултат на усилията на
душата
и на духа.
Следователно от красотата на нещата ще съдите заусилията, които душата и духът са проявили в известно направление. Колкото повече се приближава до Бога, човек става по-красив." Новият живот, в който навлиза планетарното човечество, носи със себе си и ново отношение към любовта и към същността й, и към формите и начините на нейното проявление. В тази връзка Учителят П. Дънов разкрива някои съществени зависимости: "В стария живот любовта започва с радост и свършва със скръб.
към текста >>
Следователно от красотата на нещата ще съдите заусилията, които
душата
и духът са проявили в известно направление.
Лицето му свети като слънце! Човек става красив и когато обича, и когато го обичат. ...Жена, която може да извърши престъпления, изгубва своята хубост. ...Красота без Любов е мъртва. Красотата е резултат на усилията на душата и на духа.
Следователно от красотата на нещата ще съдите заусилията, които
душата
и духът са проявили в известно направление.
Колкото повече се приближава до Бога, човек става по-красив." Новият живот, в който навлиза планетарното човечество, носи със себе си и ново отношение към любовта и към същността й, и към формите и начините на нейното проявление. В тази връзка Учителят П. Дънов разкрива някои съществени зависимости: "В стария живот любовта започва с радост и свършва със скръб. В новия живот любовта започва срадост и пребъдва в нея.... Докато живеете в Любовта, никой не може да ви отнеме радостта.
към текста >>
Тази наука носи мъдрост, блаженство и величие за човешката
душа
."
Ако бъдем беззаветно предани на Любовта, нашите усилия и вярна служба няма да останат незабелязани. Силите на невидимия свят, които неотклонно наблюдават нашето духовно-нравствено развитие, ще ни проводят Наставник, с чиято помощ да обходим и завладеем непристъпните за неосъзнатия човек бездни на нетленното богатство, скрито в Любовта: "Щом любите, Бог ще ви изпрати Учител, който да ви открие вътрешния смисъл на Любовта. Бог е говорил в миналото, говори в настоящето и ще говори в бъдещето, но само на ония, които имат Любов. Дето няма Любов, там не се чува говорът на Бога. ...Имате ли огъня на Любовта, ще се ползвате от науката на Великите Учители, на Великите Адепти и гении, които са завършили своето развитие.
Тази наука носи мъдрост, блаженство и величие за човешката
душа
."
Това е методът на жизнена изява, който помага на човешкото същество да стане по-възприемчиво към въздействията на духовните светове, към безвъзмездната подкрепа, която ни оказват на всяка крачка в нашия живот напредналите създания в Космоса. Учителят П. Дънов свързва тази теза с едно от обещанията, дадени от Иисус Христос на Неговите ученици: "Казано е в Писанието: "Когато дойде Духът на Истината, Той ще ви научи какво да правите. Като знаете това, трябва да работите тъй, че да предизвикате да дойде във вас Духът. Отворете сърцата и умовете си за Него.
към текста >>
68.
Божественият Принцип на МЪДРОСТТА
 
- Константин Златев
И в този случай контактът между земното и небесното е двустранен - Божията Мъдрост разширява и извисява човешката
душа
, а в процеса на своето израстване последната се разтваря все по-широко за благотворното въздействие на Божественото.
И ако човешкият живот не е уреден, каква е тази мисъл? Светът ще се оправи чрез мисълта (курсивът мой - К. З.)." Изложените по-горе разсъждения довеждат до извода, че всяка правилна мисъл на човека е проява на Божественото Начало у него, т. е. на Висшата Разумност във Вселената, Която се изразява чрез индивидуалното съзнание на човешката личност. Разбира се - когато това съзнание е в състояние да възприеме вибрациите на Божественото, да ги "преведе" на разбираем за човека език и да ги въплъти като реализация на физическото поле, в материалния свят.
И в този случай контактът между земното и небесното е двустранен - Божията Мъдрост разширява и извисява човешката
душа
, а в процеса на своето израстване последната се разтваря все по-широко за благотворното въздействие на Божественото.
Затова и Учителят П. Дънов е в правото си да отбележи: "Щом като Мъдростта изгрее в човешката душа, всяко нещо в ума на човека отива на своето място. Всички идеи стават ясни, определени и идват в пълна хармония. Умът на човека се отваря и той вижда, че този велик Божествен свят е красив, че в него царува хармония и ред и че когато Мъдросттауправлява, редът не се нарушава. Той вижда да сераз- крива пред неговия дух необятно поле за работа.
към текста >>
Дънов е в правото си да отбележи: "Щом като Мъдростта изгрее в човешката
душа
, всяко нещо в ума на човека отива на своето място.
Изложените по-горе разсъждения довеждат до извода, че всяка правилна мисъл на човека е проява на Божественото Начало у него, т. е. на Висшата Разумност във Вселената, Която се изразява чрез индивидуалното съзнание на човешката личност. Разбира се - когато това съзнание е в състояние да възприеме вибрациите на Божественото, да ги "преведе" на разбираем за човека език и да ги въплъти като реализация на физическото поле, в материалния свят. И в този случай контактът между земното и небесното е двустранен - Божията Мъдрост разширява и извисява човешката душа, а в процеса на своето израстване последната се разтваря все по-широко за благотворното въздействие на Божественото. Затова и Учителят П.
Дънов е в правото си да отбележи: "Щом като Мъдростта изгрее в човешката
душа
, всяко нещо в ума на човека отива на своето място.
Всички идеи стават ясни, определени и идват в пълна хармония. Умът на човека се отваря и той вижда, че този велик Божествен свят е красив, че в него царува хармония и ред и че когато Мъдросттауправлява, редът не се нарушава. Той вижда да сераз- крива пред неговия дух необятно поле за работа. И тогава той започва да гради. Защото право е - само Божията Мъдрост задоволява духа на човека (курсивът мой - К. З.).
към текста >>
Мъдрецът живее според оня жив закон, който Бог е написал в
душата
му.
Той дава най-ярка представа и за степента на духовната ни зрелост. Ето категоричното мнение на Учителя на ББ в България по този въпрос: "Мъдрецът живее без закон (курсивът мой - К. З.). Глупецът трябва да живее със закон и под закон. Ако мъдрецът живее със закон, той е нещастен. Ако глупецът живее без закон, и той е нещастен.
Мъдрецът живее според оня жив закон, който Бог е написал в
душата
му.
Той се намира извън условията на временния живот (курсивът мой - К. З.)." в) взаимодействието между Любовта и Мъдростта в Новата Култура на VI раса Както вече изтъкнахме, двата Божествени принципа на Любовта и Мъдростта действат в хармония за утвърждаването на Новата Култура на VI раса, като водещата роля принадлежи на Любовта. Конкретната задача на човека в случая е да разшири и издигне съзнанието си в такава степен и до такава висота, че да се превърне в пълноценен проводник на благотворното влияние на двата Космически принципа - и относно самостоятелното им, и относно съвместното им действие. Това изискване е формулирано по следния начин от Учителя П.
към текста >>
69.
Божественият Принцип на ИСТИНАТА
 
- Константин Златев
Истината е светът, гдето
душата
живее в своята същина." Истината е част от най-дълбокото, извечно естество на Бога.
Дънов).в) Истината като част от Божието естество Вече на два пъти подчертахме духовния факт, че Истината е неотменен елемент от Божията Същност. Както може да се очаква, най-кратко, ясно и въздействащо това е дефинирано от великия духовен Учител на България: "Истината е атрибут на Бога. Тя е израз на Божието величие. Истината е мощното в света, чрез което Бог се изявява.
Истината е светът, гдето
душата
живее в своята същина." Истината е част от най-дълбокото, извечно естество на Бога.
Същевременно тя е едно от безбройните проявления на Твореца в сътворения от Него свят. Произходът на Истината е в безграничния и безначален Отец на Вселената. Чрез своите изяви в света на формите, обаче, тя прокарва безчет линии на разграничение: между светлината и мрака, между разума и невежеството, между земното и небесното, между Духа и материята. Първото изискване по пътя на окултния ученик е да усвои различаването. И тук именно Истината е неговата незаменима помощница и водителка.
към текста >>
Дънов: "Вложи Истината в
душата
си и свободата, която търсиш, ще я придобиеш.
Най-точната мярка за него е Вечността. На всеки етап от Пътя съответства определена дълбочина на проникване в Истината, в нейното съдържание. От своя страна съдържанието на Истината представлява абсолютна ценност за всички живи същества в Космоса. Въздействието му върху съществата е комплексно и благодатно, мотивиращо и стимулиращо техния духовен ръст. Нека и по този въпрос се обърнем към Словото на Учителя П.
Дънов: "Вложи Истината в
душата
си и свободата, която търсиш, ще я придобиеш.
Възлюби Истината! И когато си тъй сиромах, че нямаш ни петак в джоба си, знай, че има нещо, което седи над всяка сиромашия. Това е Истината. Има нещо, което седи над всяко богатство. Това е Истината.
към текста >>
"Истината е първичният капитал, който е вложен в човешката
душа
."
Дънов е в правото си да отбележи: "Колкото човек идва по-близо до Бога, става по-красив. Когато човек има вдъхновение, става красив - изразява красотата на Великия. ...Когато се казва, че един човек ви обича за красотата, това е вярно, защото тя е израз на Истината. Няма по-голяма красота в света от Истината." 5. Истината елемент от изначалната човешка същност
"Истината е първичният капитал, който е вложен в човешката
душа
."
(Учителят П. Дънов) Още от сътворяването на човека Бог е вложил в неговата духовна същност безценния зародиш на Истината. Всеки човек следва да го открие у себе си и да го прояви. Как именно да го стори? - Чрез разумното си и мъдро отношение и поведение спрямо природата и другите живи същества.
към текста >>
Взаимовръзката между Истината, свободата и пробуждането на Божественото в човешката
душа
е разкрита по великолепен начин от Учителя на ББ в България: "Стремеж и копнеж на човешката
душа
е да бъде свободна.
За да добие свободата си, човек трябва да даде път на Божественото Начало в себе си. ...Който не може да възприеме Истината, е роб на условията." (Учителят П. Дънов) По пътеката на изпитанията, с цената на безчетни страдания, принасяйки в жертва всичко лично пред олтара на Общото благо, ученикът на духовното посвещение постига Истината. Тя му носи в дар свободата на самоосъществилата се духовна природа на индивидуалността.
Взаимовръзката между Истината, свободата и пробуждането на Божественото в човешката
душа
е разкрита по великолепен начин от Учителя на ББ в България: "Стремеж и копнеж на човешката
душа
е да бъде свободна.
Туй е един велик подтик, но не в обикновения човек, а у човека, у когото съзнанието се е пробудило. Свободата е един велик подтик у човека, у когото се събужда Божественото. " И на друго място в Словото: "Целият живот на човека почива на Истината, която носи свобода." Придобиването на свободата от страна на истинолюбивия означава, че за него познанието на Истината е премахнало всички ограничения. Дори и да е загубил нещо ценно и скъпо по пътя към Истината, то ще му бъде възвърнато с лихвите, ако е успял да отстои убежденията си: "Ако възлюбиш Истината, ограниченията ще се премахнат: всички ваши изгубени вещи ще се върнат, всички ваши разрушени чувства ще се върнат, всичко, каквото сте изгубили, ще се върне.
към текста >>
70.
Божественият Принцип на ПРАВДАТА
 
- Константин Златев
а) правдата - качество на човешката
душа
Като завършат работата си, ще си отидат откъдето са дошли." 3. Съдържание на понятията "правда" и "справедливост" Учителят П. Дънов излага в пълнота съдържанието на понятието "справедливост". Той казва: "Аз не говоря за тази справедливост, която като осъжда човека, взема му живота." В своите беседи и в личните си разговори Учителят на ББ в нашата страна разглежда справедливостта като проявление на висшия Божествен Промисъл и Воля във всички сфери на съществуване на Всемирния Живот.
а) правдата - качество на човешката
душа
Отново ще цитираме Учителя П. Дънов: "Правдата, това е едно качество на човешката душа. Всяка душа е родена да бъде праведна. И отначало тя е била праведна. Придобийте това качество, това наследство, което ви е дадено - да бъдете праведни." Следователно, според думите на духовния Учител, човешката душа, притежаваща като потенциал цялата пълнота на Божественото съвършенство, по природа е надарена с абсолютна правда.
към текста >>
Дънов: "Правдата, това е едно качество на човешката
душа
.
Учителят П. Дънов излага в пълнота съдържанието на понятието "справедливост". Той казва: "Аз не говоря за тази справедливост, която като осъжда човека, взема му живота." В своите беседи и в личните си разговори Учителят на ББ в нашата страна разглежда справедливостта като проявление на висшия Божествен Промисъл и Воля във всички сфери на съществуване на Всемирния Живот. а) правдата - качество на човешката душа Отново ще цитираме Учителя П.
Дънов: "Правдата, това е едно качество на човешката
душа
.
Всяка душа е родена да бъде праведна. И отначало тя е била праведна. Придобийте това качество, това наследство, което ви е дадено - да бъдете праведни." Следователно, според думите на духовния Учител, човешката душа, притежаваща като потенциал цялата пълнота на Божественото съвършенство, по природа е надарена с абсолютна правда. Но това, дали и доколко я прилага в действителността, зависи от равнището на личната духовна еволюция на конкретното човешко същество. И понеже правдата е качество на душата, законите на справедливостта са записани именно върху безсмъртните скрижали на човешкото нетленно естество.
към текста >>
Всяка
душа
е родена да бъде праведна.
Дънов излага в пълнота съдържанието на понятието "справедливост". Той казва: "Аз не говоря за тази справедливост, която като осъжда човека, взема му живота." В своите беседи и в личните си разговори Учителят на ББ в нашата страна разглежда справедливостта като проявление на висшия Божествен Промисъл и Воля във всички сфери на съществуване на Всемирния Живот. а) правдата - качество на човешката душа Отново ще цитираме Учителя П. Дънов: "Правдата, това е едно качество на човешката душа.
Всяка
душа
е родена да бъде праведна.
И отначало тя е била праведна. Придобийте това качество, това наследство, което ви е дадено - да бъдете праведни." Следователно, според думите на духовния Учител, човешката душа, притежаваща като потенциал цялата пълнота на Божественото съвършенство, по природа е надарена с абсолютна правда. Но това, дали и доколко я прилага в действителността, зависи от равнището на личната духовна еволюция на конкретното човешко същество. И понеже правдата е качество на душата, законите на справедливостта са записани именно върху безсмъртните скрижали на човешкото нетленно естество. Така душата обладава вътрешно знание за тези закони и те поставят своя отпечатък върху нейната изява в света.
към текста >>
Придобийте това качество, това наследство, което ви е дадено - да бъдете праведни." Следователно, според думите на духовния Учител, човешката
душа
, притежаваща като потенциал цялата пълнота на Божественото съвършенство, по природа е надарена с абсолютна правда.
а) правдата - качество на човешката душа Отново ще цитираме Учителя П. Дънов: "Правдата, това е едно качество на човешката душа. Всяка душа е родена да бъде праведна. И отначало тя е била праведна.
Придобийте това качество, това наследство, което ви е дадено - да бъдете праведни." Следователно, според думите на духовния Учител, човешката
душа
, притежаваща като потенциал цялата пълнота на Божественото съвършенство, по природа е надарена с абсолютна правда.
Но това, дали и доколко я прилага в действителността, зависи от равнището на личната духовна еволюция на конкретното човешко същество. И понеже правдата е качество на душата, законите на справедливостта са записани именно върху безсмъртните скрижали на човешкото нетленно естество. Така душата обладава вътрешно знание за тези закони и те поставят своя отпечатък върху нейната изява в света. б) мъдростта - основа за действия на правда и справедливост "Справедливостта е атрибут на Божествения свят" - отбелязва Учителят П. Дънов.
към текста >>
И понеже правдата е качество на
душата
, законите на справедливостта са записани именно върху безсмъртните скрижали на човешкото нетленно естество.
Дънов: "Правдата, това е едно качество на човешката душа. Всяка душа е родена да бъде праведна. И отначало тя е била праведна. Придобийте това качество, това наследство, което ви е дадено - да бъдете праведни." Следователно, според думите на духовния Учител, човешката душа, притежаваща като потенциал цялата пълнота на Божественото съвършенство, по природа е надарена с абсолютна правда. Но това, дали и доколко я прилага в действителността, зависи от равнището на личната духовна еволюция на конкретното човешко същество.
И понеже правдата е качество на
душата
, законите на справедливостта са записани именно върху безсмъртните скрижали на човешкото нетленно естество.
Така душата обладава вътрешно знание за тези закони и те поставят своя отпечатък върху нейната изява в света. б) мъдростта - основа за действия на правда и справедливост "Справедливостта е атрибут на Божествения свят" - отбелязва Учителят П. Дънов. - "За да отсъжда право, човек трябва да е мъдър, да разбира причините и последствията на нещата, да анализира всяка своя постъпка." Тези разсъждения ни водят до заключението, че разумът на свободно определящата се човешка личност, израсла до висотите на мъдростта, е най-добрият съветник при вземането на справедливи решения. 4. Принципи на правдата и справедливостта
към текста >>
Така
душата
обладава вътрешно знание за тези закони и те поставят своя отпечатък върху нейната изява в света.
Всяка душа е родена да бъде праведна. И отначало тя е била праведна. Придобийте това качество, това наследство, което ви е дадено - да бъдете праведни." Следователно, според думите на духовния Учител, човешката душа, притежаваща като потенциал цялата пълнота на Божественото съвършенство, по природа е надарена с абсолютна правда. Но това, дали и доколко я прилага в действителността, зависи от равнището на личната духовна еволюция на конкретното човешко същество. И понеже правдата е качество на душата, законите на справедливостта са записани именно върху безсмъртните скрижали на човешкото нетленно естество.
Така
душата
обладава вътрешно знание за тези закони и те поставят своя отпечатък върху нейната изява в света.
б) мъдростта - основа за действия на правда и справедливост "Справедливостта е атрибут на Божествения свят" - отбелязва Учителят П. Дънов. - "За да отсъжда право, човек трябва да е мъдър, да разбира причините и последствията на нещата, да анализира всяка своя постъпка." Тези разсъждения ни водят до заключението, че разумът на свободно определящата се човешка личност, израсла до висотите на мъдростта, е най-добрият съветник при вземането на справедливи решения. 4. Принципи на правдата и справедливостта Учителят П.
към текста >>
" Ето защо истинският праведник на земята, когато се моли, трябва да иска от Бога да му покаже някоя страдаща
душа
, за да й помогне."
Благата, които Бог дава, трябва да се оставят свободно да текат - да се ползват всички същества от тях. Това се отнася за всички видове блага." Правдата, освен всичко останало, е и най-краткият път за победа над бедността и мизерията в глобален мащаб. Но за да се стигне дотам, трябва да бъде усвоено още едно стъпало на духовната еволюция - състраданието (което неслучайно е издигнато на пиедестал в най-древната от съвременните световни религии - будизма). По този повод Учителят на ББ у нас изтъква: "Правдата трябва да се приближи в света така, че да не остане нито един беден човек, който да въздиша и да възклицава: "Няма ли Господ на този свят ?
" Ето защо истинският праведник на земята, когато се моли, трябва да иска от Бога да му покаже някоя страдаща
душа
, за да й помогне."
Тук е мястото да отбележим, че идеалът за напълно справедливо разпределение на всички блага ще бъде осъществен в близкото (от езотерична гледна точка) бъдеще - след установяването на Новата Култура на VI коренна раса по цялата планета Земя. Тази определяща характеристика от утрешния ден на човечеството е обрисувана от Учителя П. Дънов по следния начин: "Аз ям и казвам: "Слава Богу." Но същевременно това благо трябва да бъде благо за всички. Да бъде общо благото и от материален характер, и от умствен характер, и от сърдечен характер. Всички блага, които придобиват хората в бъдеще, ще бъдат общо достояние на цялото човечество.
към текста >>
Всяко същество трябва да има хигиенична къща, здраво тяло, чисто сърце, светъл ум, благородна
душа
и крепък, възвишен дух."
Там, дето има сиромашия, страдание, има ли общо благо? Дето има насилие, има ли общо право? Това са продукти на старото човечество и последиците от тях са разрушените градове и всички гробове. Това са документи, които показват, че природата не прощава на онези, които престъпват законите й. Новото човечество твърди, че на всяко същество трябва да се даде неговото място и подходяща работа.
Всяко същество трябва да има хигиенична къща, здраво тяло, чисто сърце, светъл ум, благородна
душа
и крепък, възвишен дух."
Благата, предоставяни ни така щедро от природата, следва да бъдат оставени да текат свободно, така че всички същества да се ползват безпрепятствено от тях. Никой не е в състояние да лиши от полагащите му се блага нито човека, нито даден народ. Възтържествуването на правдата е грандиозен процес за разпределение на всички Божествени блага по всички части на организма, независимо дали това е отделна личност, общество, народ или цялото човечество. Справедливостта е тази, която разпределя Божиите блага в общочовешкия организъм. Желаната от позициите на Божия план абсолютна справедливост може да бъде постигната само в светлината на Мъдростта, която съдейства за разумното, правилно разпределение на благата между всички.
към текста >>
Виждате ли доброто, то ще произведе в
душата
ви свещен трепет."
Учителят П. Дънов казва: "Дето има справедливост, там има растеж. Дето тя отсъства, няма растеж." В случая справедливостта представлява задължително стъпало към върховете на ду- ховно-нравственото съвършенство. В този дух са и думите на Учителя на ББ в нашата страна: "Ето защо, за да постигнете съвършенство, като първо стъпало на вашия живот поставете Божествената Правда, чрез която се изявява Любовта към всички същества - човеци, животни, растения. Придобиете ли това, дето и да погледнете, ще виждате само доброто.
Виждате ли доброто, то ще произведе в
душата
ви свещен трепет."
Както и при всички останали опитности и качества, които биват придобивани и усвоявани по пътеката на духовното издигане, и правдата, ако не бъде прилагана в практиката, остава без стойност. Такава е логиката на следните разсъждения на Учителя П. Дънов: "Искате ли да се развивате правилно, непременно трябва да вършите правдата. И когато трябва да извършите правдата, извършете я, ако ще би и светът да се обърне с главата надолу." б) правдата и справедливостта като условие за проявата на Любовта, Мъдростта и свободата
към текста >>
Справедливостта подобрява живота." Не на последно място - без проявената в живота правда любовта не би могла да изпълни със своята светлина човешката
душа
: "Всяка
душа
трябва да бъде праведна.
Без справедливостта не могат да се проявят правилно Любовта, Мъдростта и Свободата. Абсолютната справедливост трябва да бъде идеал за вас, за да могат всички Божествени добродетели да дойдат във вас. Справедливостта усилва дарбите и способностите на човека. Тя носи вътрешен мир и спокойствие. Когато справедливостта се прилага, престъпленията са невъзможни.
Справедливостта подобрява живота." Не на последно място - без проявената в живота правда любовта не би могла да изпълни със своята светлина човешката
душа
: "Всяка
душа
трябва да бъде праведна.
Защо ? - За да излезе от нея великата светлина. А в светлината, която изтича от Правдата, Любовта ще й се изяви. Правдата, това е основата, на която Любовта се изявява и осиява човешката душа" (Учителят П. Дънов). в) Новата Култура на VI раса ще изведе за първи път на преден план Божествената правда и справедливост на Земята
към текста >>
Правдата, това е основата, на която Любовта се изявява и осиява човешката
душа
" (Учителят П. Дънов).
Когато справедливостта се прилага, престъпленията са невъзможни. Справедливостта подобрява живота." Не на последно място - без проявената в живота правда любовта не би могла да изпълни със своята светлина човешката душа: "Всяка душа трябва да бъде праведна. Защо ? - За да излезе от нея великата светлина. А в светлината, която изтича от Правдата, Любовта ще й се изяви.
Правдата, това е основата, на която Любовта се изявява и осиява човешката
душа
" (Учителят П. Дънов).
в) Новата Култура на VI раса ще изведе за първи път на преден план Божествената правда и справедливост на Земята Учителят на ББ в България свидетелства: "Откак светът съществува, на Земята е нямало правда. Баща ви е бил справедлив, както обикновените хора." Проявяването на правдата и справедливостта е свързано и с отговорността на нашето човечество пред бъдните поколения. В това направление разсъжденията на Учителя П. Дънов носят характера на важно прозрение: "И ако ме питате защо има нужда от Правда, ще ви отговоря: "За да могат бъдещите поколения да живеят във вашата светлина." Светлината, която произтича от Правдата, е есенцията на онази светлина, която дава живот, която носи в себе си живота."
към текста >>
Затова гласът на съвестта в
душата
ни ни мотивира да потвърдим следващото заключение на българския духовен Учител: "Божествената Правда изключва всякакви почести и слава, всякакви богатства и знания заради лични облаги."
Дайте на един човек правото и той ще омекне. Същото действие оказва на растенията и водата." Факторът, който с най-мощна сила задържа човека във веригите на материята, е неговото его. Ако човек проявява правда във всичките си действия (предхождани от правата мисъл, както съветва Учителят П. Дънов), той е на път да се освободи веднъж завинаги от тази обвързаност с тленното и преходното.
Затова гласът на съвестта в
душата
ни ни мотивира да потвърдим следващото заключение на българския духовен Учител: "Божествената Правда изключва всякакви почести и слава, всякакви богатства и знания заради лични облаги."
а) Любовта не може да бъде приложена без наличието на правда и справедливост " Който иска да приложи любовта, трябва да бъде справедлив. Любовта не търпи несправедливост. И всички вие умирате от несправедливост. Любовта е закон, който носи блага на всички същества" (Учителят П. Дънов).
към текста >>
71.
Божественият Принцип на ДОБРОДЕТЕЛТА
 
- Константин Златев
Алчността да притежаваш, да назовеш нещо "мое"... Илюзията, че това те прави по-богат, по-силен, по-значим (в нечии очи или пък в собствените)... Измамното усещане за сигурност чрез притежанията... Отдели ли се
душата
от тялото, пресели ли се тя в невидимия свят - всички заблуди и илюзии блясват с цялата възможна сила на безсмислието си.
Винаги нещо не ни достига, винаги искаме повече! В това именно е и една от най-великите заблуди на човека - чувството за притежание на собственост. Тръгваме си от този свят по същия начин, както сме и дошли тук - с празни ръце! Знаем го отлично и въпреки това не преставаме да трупаме: вещи, пари, имоти, материални и нематериални, плътски и безплътни завоевания... Всичко, каквото ни хрумне! Всичко, което попада в полезрението ни - и физическото, и духовното.
Алчността да притежаваш, да назовеш нещо "мое"... Илюзията, че това те прави по-богат, по-силен, по-значим (в нечии очи или пък в собствените)... Измамното усещане за сигурност чрез притежанията... Отдели ли се
душата
от тялото, пресели ли се тя в невидимия свят - всички заблуди и илюзии блясват с цялата възможна сила на безсмислието си.
Само че вече е твърде късно за корекции. И трябва да се връщаш отново и отново в тази земна долина на мъката и изпитанията, за да научиш този толкова важен урок: има само един Собственик на всичко в света - Бог; всичко, което получаваш в живота си, е Негово притежание; Той ти го дава, за да го използваш разумно и целесъобразно; когато някой изпадне в нужда, дай му веднага потребното; винаги давай от сърце, с Любов и не чакай отплата! Няма нищо по-прекрасно на този свят от това, да споделиш с ближния дара на душата си! Тогава Бог е сред нас, в нас и ни благославя за Вечността. е) Когато даваш някому нещо, в тебе то се увеличава
към текста >>
Няма нищо по-прекрасно на този свят от това, да споделиш с ближния дара на
душата
си!
Знаем го отлично и въпреки това не преставаме да трупаме: вещи, пари, имоти, материални и нематериални, плътски и безплътни завоевания... Всичко, каквото ни хрумне! Всичко, което попада в полезрението ни - и физическото, и духовното. Алчността да притежаваш, да назовеш нещо "мое"... Илюзията, че това те прави по-богат, по-силен, по-значим (в нечии очи или пък в собствените)... Измамното усещане за сигурност чрез притежанията... Отдели ли се душата от тялото, пресели ли се тя в невидимия свят - всички заблуди и илюзии блясват с цялата възможна сила на безсмислието си. Само че вече е твърде късно за корекции. И трябва да се връщаш отново и отново в тази земна долина на мъката и изпитанията, за да научиш този толкова важен урок: има само един Собственик на всичко в света - Бог; всичко, което получаваш в живота си, е Негово притежание; Той ти го дава, за да го използваш разумно и целесъобразно; когато някой изпадне в нужда, дай му веднага потребното; винаги давай от сърце, с Любов и не чакай отплата!
Няма нищо по-прекрасно на този свят от това, да споделиш с ближния дара на
душата
си!
Тогава Бог е сред нас, в нас и ни благославя за Вечността. е) Когато даваш някому нещо, в тебе то се увеличава Учителят П. Дънов илюстрира действието на този закон с един простичък пример: "Ако дадем някому една ябълка, ще получим две. Ако дадем две, ще получим четири." Когато даваме от сърце, помагаме и на онзи, комуто даваме, и на себе си.
към текста >>
Падналият толкова ниско човек би могъл да бъде спасен от пълно морално разложение главно по два начина: или чрез решителна намеса отвън - когато в една или друга форма някой му протегне ръка и го измъкне от блатото, или ако той самият преживее разтърсващо
душата
му събитие, което да го доведе до катарзис (пречистване), преосмисляне на поведението си и пренасочване на жизнения си път.
Според езотеричното познание вътрешната настройка на личността да прави добро е нормалната. Именно тя отговаря на състоянието на физическо и психическо здраве. Отклонението или въздържането от вършене на добро говори за смущения в психо-физическото единство на човека - най-вече в хармонията на неговата душевност. А в най-тежкия вариант - при извършване на зло, можем вече да говорим за сериозни деформации в психиката на извършителя. За щастие - дори и най-дълбокото падение в нравствено отношение, водещо до рецидив на престъпните, злотворни дела, е обратимо.
Падналият толкова ниско човек би могъл да бъде спасен от пълно морално разложение главно по два начина: или чрез решителна намеса отвън - когато в една или друга форма някой му протегне ръка и го измъкне от блатото, или ако той самият преживее разтърсващо
душата
му събитие, което да го доведе до катарзис (пречистване), преосмисляне на поведението си и пренасочване на жизнения си път.
Като следствие от този закон би могло да се разгледа закономерността, че мотивираното извършване на добро е най-сполучливият метод за поддържане и разрастване кълновете на живота. В този смисъл са и разсъжденията на Учителя П. Дънов: "Доброто е основа на живота (курсивът мой - К. З.). Доброто е почва на живота и същевременно - негова храна. Само доброто може да подкрепи живота, само доброто може да го подхрани."
към текста >>
Дънов: "Господи, желая с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си
душа
и сила да изпълня Твоята блага воля, без никакво изключение!
Доброто е почва на живота и същевременно - негова храна. Само доброто може да подкрепи живота, само доброто може да го подхрани." 5. Доброто като изпълнение на Божията воля Да правим добро - това означава във всеки един момент от нашия живот да имаме готовността да изпълним волята Божия: и в малкото, и в голямото, всеотдайно, без всякакво изключение. Да си припомним следната формула на Учителя П.
Дънов: "Господи, желая с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си
душа
и сила да изпълня Твоята блага воля, без никакво изключение!
" За окултния ученик е от особена важност да разбере, че Доброто е жива сила, работеща мощно и резултатно в целия Космос. Връзката с тази сила е определяща по отношение пълноценното изживяване на собственото съществувание. Казано с други думи и от друга гледна точка: Доброто е висша форма на служение на Бога! Затова и Учителят на ББ в нашата страни ни съветва, каквото и да вършим, да го вършим така, сякаш е за Бога. По времето, когато българският духовен Учител П.
към текста >>
То няма да ти отнеме много време, но когато го вършиш, то изисква умът ти, сърцето ти, волята ти,
душата
ти и духът ти да бъдат напълно съсредоточени през ония минути, когато правиш доброто."
Един закон гласи: Когато имаш препятствия, мъчнотии в живота си, направи една жертва и те ще се отстранят. Не може да успяваш, докато не жертваш." За да допринесе за освобождаването на духовната природа на човека от земните ограничения - ограниченията на материалната действителност, - Доброто следва да бъде извършено: 1) навреме - в такъв дух са и наставленията на Учителя П. Дънов: "Доброто трябва да се направи навреме.
То няма да ти отнеме много време, но когато го вършиш, то изисква умът ти, сърцето ти, волята ти,
душата
ти и духът ти да бъдат напълно съсредоточени през ония минути, когато правиш доброто."
2) без отлагане - ето и съответната обосновка на Учителя на ББ у нас: "В доброто не трябва да има отлагане. Щом намислиш да направиш едно добро, трябва да го направиш моментално, без отлагане. Отложиш ли, моментът е пропуснат." 3) без оглед на душевното разположение - в това отношение Учителят П. Дънов ни съветва: "Не мисли при това, че трябва да правиш добро, само когато имаш добро разположение.
към текста >>
...Човек не може да прави добро, ако умът, сърцето,
душата
и духът му не са в съгласие.
...Добрият живот крие в себе си условията на вечния живот. Ако искаш да живееш дълго, ти трябва да живееш добре. ... Смисълът на човешкия живот е Доброто (курсивът мой - К. З.). ...Правдата, Любовта, Мъдростта и Истината са сили, които работят за Доброто - за да се реализира Доброто. То определя качествата на човека, както плодовете определят качествата на дървото.
...Човек не може да прави добро, ако умът, сърцето,
душата
и духът му не са в съгласие.
... Доброто е смисълът на живота. Когато престанеш да правиш добро, ти си мъртъв човек. ...Млад човек е онзи, който може да прави добро. Който не може да прави добро, е стар. Който може да прави добро, е човек на новата култура.
към текста >>
Когато това не е изолиран акт, а се превърне в потребност на
душата
, в една непресъхваща готовност да се раздаваме, творейки само Добро, тогава ние поемаме с големи, сигурни крачки по Пътя на духовно-нравственото усъвършенстване.
...Млад човек е онзи, който може да прави добро. Който не може да прави добро, е стар. Който може да прави добро, е човек на новата култура. Който не може да прави добро, е човек на старата култура." Правенето на добро е от значение първо за самия човек, който го извършва, а след това - и за другите (както бе изяснено в предишната т. 7).
Когато това не е изолиран акт, а се превърне в потребност на
душата
, в една непресъхваща готовност да се раздаваме, творейки само Добро, тогава ние поемаме с големи, сигурни крачки по Пътя на духовно-нравственото усъвършенстване.
Доказателство за това откриваме и в Словото на Учителя П. Дънов: "Без да правим добро, не можем да направим крачка напред. Доброто е силата, храната, чрез която човешката душа може да се движи и да се развива в този свят. Всяко знание, всяка мъдрост се обосновава от плодовете на тази добродетел. Затова трябва да правиш добро, ако искаш да имаш знания.
към текста >>
Доброто е силата, храната, чрез която човешката
душа
може да се движи и да се развива в този свят.
Който не може да прави добро, е човек на старата култура." Правенето на добро е от значение първо за самия човек, който го извършва, а след това - и за другите (както бе изяснено в предишната т. 7). Когато това не е изолиран акт, а се превърне в потребност на душата, в една непресъхваща готовност да се раздаваме, творейки само Добро, тогава ние поемаме с големи, сигурни крачки по Пътя на духовно-нравственото усъвършенстване. Доказателство за това откриваме и в Словото на Учителя П. Дънов: "Без да правим добро, не можем да направим крачка напред.
Доброто е силата, храната, чрез която човешката
душа
може да се движи и да се развива в този свят.
Всяко знание, всяка мъдрост се обосновава от плодовете на тази добродетел. Затова трябва да правиш добро, ако искаш да имаш знания. ...Защо трябва да бъдем добри? - За да имаме условия за съвършенство. Доброто е условие за съвършенство.
към текста >>
С други думи казано: когато в човешката
душа
се зароди великото желание да служи на Бога, тогава се явяват условията за доброто."
б) злото - плод на ограничаване; Доброто - освобождаване от ограниченията Същността на проблема и неговата обвързаност във възходяща еволюционна насока със служението на Бога са разгледани по достъпен и убедителен начин от Учителя П. Дънов: "Когато Бог се ограничава, ражда се доброто в света. Когато човек се ограничава, злото се ражда. А когато се освобождава от ограниченията, явява се доброто.
С други думи казано: когато в човешката
душа
се зароди великото желание да служи на Бога, тогава се явяват условията за доброто."
Значителна част от познанията в живота си ние придобиваме по линията на отрицателния опит, сиреч с помощта на злото. Действително - то ни ограничава, но същевременно е и наш учител. Затова и П. Дънов нарича дявола "велик учител". Той, разбира се, няма пред вид принадлежността на еманацията на злото към Великите Учители на Земята и Космоса.
към текста >>
72.
Учението на Учителя Петър Дънов за СВОБОДАТА
 
- Константин Златев
Дънов споделя: "Физическата, гражданската страна на свободата е само предговор за онази велика свобода, към която
душата
се стреми." В рамките на еволюцията на Духа в материалния свят първият импулс е насочен към постигане на свобода от ограниченията на физическата реалност, което като резултат включва и обществените (социални) и граждански свободи.
В своите беседи и лекции Учителят П. Дънов подчертава, че свободата има три отношения към човека: 1) физическо; 2) умствено и сърдечно; 3) духовно (тези три отношения ще разгледаме по-подробно в подточка "б"). И когато говорим за свободата или анализираме нейните изяви в действителността, следва да знаем точно коя от нейните разновидности имаме пред вид. б) отношение на свободата към човека - физическо: За тази разновидност на свободата Учителят П.
Дънов споделя: "Физическата, гражданската страна на свободата е само предговор за онази велика свобода, към която
душата
се стреми." В рамките на еволюцията на Духа в материалния свят първият импулс е насочен към постигане на свобода от ограниченията на физическата реалност, което като резултат включва и обществените (социални) и граждански свободи.
В този аспект заслужава внимание следното заключение на Учителя на ББ у нас: "Всички съвременни хора и народи воюват за свободата. Кой не е воювал, но въпреки това човек пак не е свободен." - сърдечно и умствено: Емоционалната и мисловната сфера на човешкото същество представлява арена, върху която без отдих се разгаря съдбоносна битка и за личната, и за колективната свобода. Само онзи, който изцяло е овладял своето естество на желанията, чувствата, емоциите и страстите (астралното тяло), както и своята мисловна дейност (умственото тяло - нисшия, конкретен ум), само той е заслужил да бъде удостоен с венеца на свободата. В противен случай той сам се обрича на ограничения и изолация, които могат да бъдат представени картинно като затвор или заточение, твърде далеч от владенията на свободната проява.
към текста >>
Любов към Бога, към ближния и към себе си, хармония с Цялото - в това седи свободата на човешката
душа
.
Ако разбираш любовта, ти си свободен. Докато не се обичате и не сте готови да се жертвате един за друг, докато си отмъщавате, не сте свободни. Някой казва: "Искам свободен да бъда." Свободен си, ако служиш на Любовта. Иначе ще бъдеш роб. Докато не изправим нашето минало, докато не възприемем Любовта, не можем да бъдем свободни.
Любов към Бога, към ближния и към себе си, хармония с Цялото - в това седи свободата на човешката
душа
.
Свободата не предшества Любовта. Ние искаме да бъдем свободни, преди да обичаме. Свободата идва като резултат на Любовта." б) с Мъдростта "Да бъде човек свободен, това значи да носи светлината, знанието на мъдростта.
към текста >>
В изпълнението на волята на Създателя човешката
душа
открива себе си - своята най-дълбока същност, разгръща силата си до мащабите на Необятното и прегръща завинаги вихъра на свободата.
Огънят живее, когато гори. Вятърът върши работата си, когато духа. Водата живее и върши работата си, когато тече. А човек е свободен, когато мисли" (Учителят П. Дънов). в) с изпълнението на Божията воля
В изпълнението на волята на Създателя човешката
душа
открива себе си - своята най-дълбока същност, разгръща силата си до мащабите на Необятното и прегръща завинаги вихъра на свободата.
Всеки, който посети гроба на Учителя П. Дънов в софийския квартал "Изгрев", би могъл да прочете върху надгробната плоча един от крилатите му девизи: "В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа". В своето Слово той неведнъж се е спирал на това взаимоотношение и го е разглеждал от позициите на вечната Мъдрост на Космоса. От гледна точка на интерпретацията му само всеотдайният и безрезервно предан служител по Пътя към Божественото е способен да завоюва мечтаната пълнота на свободата: "Кой е свободен ? Само който служи на Бога и разбира Неговите повеления.
към текста >>
Дънов в софийския квартал "Изгрев", би могъл да прочете върху надгробната плоча един от крилатите му девизи: "В изпълнението волята на Бога е силата на човешката
душа
".
Водата живее и върши работата си, когато тече. А човек е свободен, когато мисли" (Учителят П. Дънов). в) с изпълнението на Божията воля В изпълнението на волята на Създателя човешката душа открива себе си - своята най-дълбока същност, разгръща силата си до мащабите на Необятното и прегръща завинаги вихъра на свободата. Всеки, който посети гроба на Учителя П.
Дънов в софийския квартал "Изгрев", би могъл да прочете върху надгробната плоча един от крилатите му девизи: "В изпълнението волята на Бога е силата на човешката
душа
".
В своето Слово той неведнъж се е спирал на това взаимоотношение и го е разглеждал от позициите на вечната Мъдрост на Космоса. От гледна точка на интерпретацията му само всеотдайният и безрезервно предан служител по Пътя към Божественото е способен да завоюва мечтаната пълнота на свободата: "Кой е свободен ? Само който служи на Бога и разбира Неговите повеления. В какво седи свободата? Да живеем за Безграничния!
към текста >>
стремеж на
душата
да живее в безграничното.
То седи в малките работи. Например, Бог ти казва: "Иди при този отчаян човек и му кажи: "Твоите работи ще се уредят." Направи го." Изпълнението на Божията воля е характеристика на служението, което отдават на Божия план за света великите духовни Учители на човешкия род и техните най-напреднали ученици. В своята земна проява те се докосват до онази най-извисена същност на свободата, която иначе е свойствена единствено за селенията на Божественото: "Истината - това е Светлината на Божествения свят. Свободата е неговата безграничност. Ето защо, когато говорим за Божествената свобода, която произтича от Истината, подразбираме безграничност, т. е.
стремеж на
душата
да живее в безграничното.
Свободата, в пълния смисъл на думата, принадлежи на Божествения свят. Само Бог е абсолютно свободен" (Учителят П. Дънов). Когато човек разтвори своята низша, тленна природа във висшата си и нетленна природа, тогава той ще се превърне в съвършен проводник за волята и действията на Духа; тогава ще познае и истинската свобода. В това ни уверява и наставлението на Учителя П. Дънов: "Само когато живият Бог на Истината дойде да живее в човека, когато в него започне да действа Божественият Дух и сила, само тогава човек ще бъде истински свободен, само тогава той ще познава Бога и ще бъде познат от Него, само тогава ще Му служи свободно в Дух и Истина.
към текста >>
Защото в пътя на свободата се изпитва благородството на
душата
и милосърдието на човешкото сърце.
При вътрешната свобода човек сам себе си преценява. При вътрешната свобода човек сам себе си съди. Такъв е законът. При вътрешната свобода човек сам се ограничава - той самоволно се ограничава. Кога? Само когато прави добро.
Защото в пътя на свободата се изпитва благородството на
душата
и милосърдието на човешкото сърце.
Когато човек прави добро, той винаги отпървом се ограничава. А се ограничава, защото дава. Направи ли обаче доброто, той отново става свободен. Ето защо всяко нещо, което в началото ограничава човека и го лишава от свобода, а на края му възвръща свободата, е добро. А всяко нещо, което в началото дава на човека свобода, а на края му отнема свободата, е зло.
към текста >>
Дънов заключава: "Стремеж и копнеж на човешката
душа
е да бъде свободна.
Свободната воля на безчетните същества в Космоса пък е тази, която би могла да отприщи Извора на Сбъдването и да вдъхне живот на цялата красота и величие, скрити в него и очакващи мига на своето възхождане в душите на поелите вечния Път на Духа. Пробудената висша природа у човека създава най-благоприятните условия за постигане на пълна духовна свобода. Критерият на такъв човек във всичките му действия е винаги най- точен, най-справедлив, Божествен. Законите на материалното битие вече нямат власт над него. По този повод Учителят П.
Дънов заключава: "Стремеж и копнеж на човешката
душа
е да бъде свободна.
Това е един велик вътрешен подтик - не на обикновения човек, а на човека, у когото се е пробудило Божественото съзнание." 3. Закон за свободата, формулиран от Учителя П. Дънов "Всяко нещо, в което човек губи свободата си, е зло. Всяко нещо, в което човек придобива свободата си, е добро." (Учителят П. Дънов)
към текста >>
Когато почувствате свободата, тази тежест, която усещате в
душата
си, ще изчезне.
Бог иска всички същества да бъдат свободни като Него. И те трябва да бъдат свободни, защото са части от Божествения организъм." 6. Свободата като предпоставка за духовно-нравственото развитие и усъвършенстване на човека Върху фона на всичко изнесено дотук няма нищо по-естествено от това, да проследим и потенциалните възможности, които крие в себе си свободата по отношение духовно-нравственото развитие и усъвършенстване на личността. Нека отново си послужим с мъдростта на Великия Учител: "Свободата е необходима за вътрешния растеж на онзи висш идеал, към който се стремим.
Когато почувствате свободата, тази тежест, която усещате в
душата
си, ще изчезне.
Вие ще почувствате един мир, едно разширение и всички благородни заложби на вашето естество, които от хиляди години чакат благоприятни условия, ще израснат." Очевидно свободата е не само цел, но и условие за духовно-нрав- ственото развитие и усъвършенстване на човешкото същество. Импулсът за придобиване на свобода и за разкъсване на ограниченията на материалния свят задължително обуславя и постижения в областта на морала и духовното пречистване. Такава е прекрасната логика на еволюционното разгръщане. За нея ни говори и Учителят П.
към текста >>
Слънцето възсиява и всички благородни зародиши, които са заложени дълбоко в
душата
му и чакат от хиляди години да поникнат, започват да се развиват и растат.
За нея ни говори и Учителят П. Дънов: "И когато човек почувства тази свобода, всичката тежест , всичките ограничения, които го гнетят, изчезват. Той изпитва мир, простор, разширение. За неговото съзнание няма предели - той с един поглед прониква нещата. Всичкият лед под него и около него се стапя.
Слънцето възсиява и всички благородни зародиши, които са заложени дълбоко в
душата
му и чакат от хиляди години да поникнат, започват да се развиват и растат.
...Свободата е необходима за постигане на оня висш идеал, към който човек се стреми." В душата на човека се таят в латентно (непроявено) състояние всички дарби, всички Божествени зародиши, които той е призван да изпълни с живот и да прояви в тяхната неустоимо красива цялост. За да постигне подобно равнище на максималното им проявление, човек трябва да бъде свободен. А за да получи тъй нужната му свобода - както вече видяхме по-горе, - той следва да я заслужи. Веднъж завоювана, тя го подмладява, изпълва го с нови, неподозирани сили и импулси.
към текста >>
В
душата
на човека се таят в латентно (непроявено) състояние всички дарби, всички Божествени зародиши, които той е призван да изпълни с живот и да прояви в тяхната неустоимо красива цялост.
Той изпитва мир, простор, разширение. За неговото съзнание няма предели - той с един поглед прониква нещата. Всичкият лед под него и около него се стапя. Слънцето възсиява и всички благородни зародиши, които са заложени дълбоко в душата му и чакат от хиляди години да поникнат, започват да се развиват и растат. ...Свободата е необходима за постигане на оня висш идеал, към който човек се стреми."
В
душата
на човека се таят в латентно (непроявено) състояние всички дарби, всички Божествени зародиши, които той е призван да изпълни с живот и да прояви в тяхната неустоимо красива цялост.
За да постигне подобно равнище на максималното им проявление, човек трябва да бъде свободен. А за да получи тъй нужната му свобода - както вече видяхме по-горе, - той следва да я заслужи. Веднъж завоювана, тя го подмладява, изпълва го с нови, неподозирани сили и импулси. Вътре в себе си свободният духом човек обладава непоклатимо спокойствие и душевен мир. Във външните си изяви той - обратно - е преизпълнен от енергия, конструктивност и широта на действието.
към текста >>
Вложи Истината в
душата
си и свободата, която търсиш, ще я придобиеш!
Не на последно място - свободата му служи и като непогрешим критерий за различаването между Добро и зло. И това е така, понеже този реализиран в Духа човек е познал Истината (ср. Йоан 8:32). В този аспект с непомръкваща актуалност звучи и обобщението на Учителя на ББ у нас: "Искаш ли да имаш една сигурна мярка, помни: Всяко нещо, в което човек губи свободата си, е зло. Всяко нещо, в което човек придобива свободата си, е добро.
Вложи Истината в
душата
си и свободата, която търсиш, ще я придобиеш!
" 7. Свободата като отрицание на насилието и ограниченията Да си свободен означава не само да имаш възможността да упражняваш необезпокоявано свободата си. Това означава да признаваш правото и на другите да бъдат свободни. И не само в рамките на човешкото общество.
към текста >>
73.
V. КОСМОЛОГИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ И УЧЕНИЕТО МУ ЗА БОГА
 
- Константин Златев
К. З.)." Той е истинският Баща." В епохи на величествени промени, каквато преживяваме днес, Божието присъствие в човешката
душа
бива усещано по-силно от всякога.
Вие имате баща на земята. Но Бога не сте намерили. А този Баща е толкова велик, че Той не съди никого. И като се върнат при Бога Неговите Деца, Той казва: "Заколете телето, дайте му пръстен, дайте му угощение (ср. притчата за блудния син - Лука 15:11-32; бел.
К. З.)." Той е истинският Баща." В епохи на величествени промени, каквато преживяваме днес, Божието присъствие в човешката
душа
бива усещано по-силно от всякога.
Именно то мотивира личностите и огромните маси от хора да развеят гордо знамената на прогреса, който винаги на първо място е духовен, а след това - и материален. Т. е. Божията искра във всекиго от нас запалва огъня на пресътворението, който преминава триумфално от света на Духа в нашата земна действителност: "Присъствието на Бога е онова Великото, Мощното в света, което събужда човешкия ум и човешкото сърце. Човек става мощен и в него се раждат нови идеи. Ние сме сега в тази епоха!
към текста >>
Той е извън нашето съзнание и затова не може да се докаже." На друго място великият Посветен обвързва стремлението на
душата
към неспирно еволюционно развитие с отъждествяването на Божието естество с Любовта: "Туй, което образува вечния копнеж на човешката
душа
и което тя търси в хилядите форми, е Любовта - Бог.
Той предпочита да присъства и да се проявява невидим, неосезаем, недостъпен за сътворените от Него същества. Тази проява на Неговата абсолютна Воля има своето основание - желанието Му по никакъв начин да не накърнява вложената от Него в нас свобода: "Всичко, което е в нас и вън от нас, всичко, което ни заобикаля, представя фон, зад който се крие Бог като велик Художник. Той е дълбоко скрит, защото иска да ни остави свободни." Като съществен щрих от Божията същност непознаваемостта Му намира и още една оригинална трактовка в Словото на Учителя П. Дънов: "Бог не е една същина, която може да се докаже.
Той е извън нашето съзнание и затова не може да се докаже." На друго място великият Посветен обвързва стремлението на
душата
към неспирно еволюционно развитие с отъждествяването на Божието естество с Любовта: "Туй, което образува вечния копнеж на човешката
душа
и което тя търси в хилядите форми, е Любовта - Бог.
Най-великото в живота на ученика е стремежът му нагоре - към това вечно благо." В заключение ще представим интерпретацията на учението на ББ спрямо възгледа за Света Троица. Концепцията, предложена от Учителя П. Дънов в тази насока, съществено се отличава от тезата на класическото християнско богословие. Той разглежда Бога като триединство от принципите на Любовта, Мъдростта и Истината - фундаментални жалони на Битието в неговата теоретична схема.
към текста >>
Троица: "... Средата на всички същества и за
душата
- това е Бог (Отец - бел. К.
Изброените три проявления на Троичния Бог Го определят като онази висша Същност, Която е: Творец на живота - Любов, Създател на разумното в природата - Мъдрост, Създател на идеалния ред (т. нар. "мирова държава"). Бог не наказва човека, отклонил се от този ред, а подкрепя излизането му отново на правия път. На друго място Учителят П. Дънов представя друга трактовка на проблема за Св.
Троица: "... Средата на всички същества и за
душата
- това е Бог (Отец - бел. К.
З.); елементът, който носи живота в себе си - това е Христос (Бог Син - бел. К. З.), а условието, което спомага за проявяването на живота - Св. Дух." На много места в своето учение П. Дънов свързва водещите понятия (Божествени принципи) Любов, Мъдрост и Истина съответно с: живота; светлината и знанието; свободата. Третирайки проблема за троичността на Върховното Божество, той разгръща своето виждане, обогатявайки го с тези - по своеобразен начин - вторични категории, плод на проявлението на главните Космически принципи: "Троеличието на Бога се проявява в следното: Бог се изявява в света като Любов, чийто резултат е животът.
към текста >>
74.
VI. Екологическата концепция на Петър Дънов - ЖИВАТА РАЗУМНА ПРИРОДА
 
- Константин Златев
А под целокупен живот се разбира общата Мирова
Душа
, която се проявява в цялата жива природа.
Ето какво казва Учителят на ББ у нас по повод съотношението вечен - временен - целокупен живот: "Животът представя усилие на Духа да се прояви във външния свят, към периферията. Когато Духът се прояви на периферията и започне своята работа, казваме, че животът се изразява в своето елементарно състояние, като временен живот. Временният живот, обаче, е само сянка на Живота, или най-малката проекция на целокупния Живот. Вечният живот съдържа безкрайни възможности. Той носи всички условия за разумно рас- тене.
А под целокупен живот се разбира общата Мирова
Душа
, която се проявява в цялата жива природа.
Нашите души са части или удове на тази велика Душа." Божият Дух изпълва цялата Вселена. За да се изрази в Проявеното Битие, Той създава света на формите. Всички те - безбройните заселници на Космоса - са носители на Негова искра. Всяка форма говори по собствен, неповторим начин за творческата Воля на Бога.
към текста >>
Нашите души са части или удове на тази велика
Душа
."
Когато Духът се прояви на периферията и започне своята работа, казваме, че животът се изразява в своето елементарно състояние, като временен живот. Временният живот, обаче, е само сянка на Живота, или най-малката проекция на целокупния Живот. Вечният живот съдържа безкрайни възможности. Той носи всички условия за разумно рас- тене. А под целокупен живот се разбира общата Мирова Душа, която се проявява в цялата жива природа.
Нашите души са части или удове на тази велика
Душа
."
Божият Дух изпълва цялата Вселена. За да се изрази в Проявеното Битие, Той създава света на формите. Всички те - безбройните заселници на Космоса - са носители на Негова искра. Всяка форма говори по собствен, неповторим начин за творческата Воля на Бога. Същевременно всяка форма Го отразява по определен начин, т. е.
към текста >>
Този именно живот е дял на човешката
душа
.
Подвластен ли е той на свободната воля на човека? Има ли надежда да бъде постигнат от нас в обозримо бъдеще? Къде да го търсим - извън себе си или в собственото си "аз"? На някои от тези въпроси отговор дава отново учението на ББ в редакцията на Учителя П. Дънов: "Разумният живот е живот на безсмъртие, живот без страдания и мъчения.
Този именно живот е дял на човешката
душа
.
В него всичко се проявява на своето време. В този живот няма смущения, а постоянна работа." Както е известно, Учителят П. Дънов свидетелства, че истинската работа бива предшествана от две нисши нейни форми: мъчение и труд. В такъв случай понятието "работа" в неговото разбиране би следвало да се тълкува като целенасочен комплекс от действия, осмислен и подчинен на разумен стремеж и основан върху творческата същност на човека. Както вече имахме повод да изтъкнем в предидущото изложение, един от най-важните компоненти в проповедта на всеки истински духовен Учител е великата истина за Единството на живота.
към текста >>
А онова, което още не е проявено, ние наричаме идейна
душа
на Битието (курсивът мой - К. З.).
З.), вечно творчество, което се направлява от разумни закони. В тия закони забелязваме един ритъм, една периодичност, която се таи дълбоко в самата същина на Битието, в начините на неговата проява. На този космичен ритъм почиват ония два велики процеса в Живата Природа - инволюция, при която имаме едно движение от центъра към периферията, и еволюция, която представя движение на живота от периферията към центъра. В тези два процеса се създават условията, при които може да се прояви мировият живот " (Учителят П. Дънов). Разглеждайки отношението Бог - Жива Разумна Природа, Учителят на ББ у нас отбелязва: "... Ние наричаме разумна, Жива Природа онова, което е проявено.
А онова, което още не е проявено, ние наричаме идейна
душа
на Битието (курсивът мой - К. З.).
Идейното, вечното, свещеното, непроявеното - това е Бог, това е великото НАЧАЛО НА ЖИВОТА. То е свързано с проявеното. Затова някои наричат Природата тяло на Бога. Това, обаче, е само един образ. Ала мнозина дотам се увличат от този образ, та поддържат, че Природата и Бог са едно и също нещо.
към текста >>
Неговият тих глас в
душата
ни ни нашепва, че можем спокойно и свободно да гласуваме пълно доверие на вечната Майка - Природа, тъй като сме частица от нейното велико Единство.
А те казват - да й станем господари! " в) закони и методи на Живата Разумна Природа Изучаването на природата е полезно; нещо повече - то се превръща в необходимост за ученика по духовния Път. И това е така, понеже тъкмо в нея той открива законите на Живота и неизчерпаемата Мъдрост на Твореца.
Неговият тих глас в
душата
ни ни нашепва, че можем спокойно и свободно да гласуваме пълно доверие на вечната Майка - Природа, тъй като сме частица от нейното велико Единство.
Устременият по пътеката към съвършенството окултен ученик открива в нейно лице освен това и партньор и помощник във всичките си начинания. Той е готов да последва призива на нейното разумно водителство: "Неуместно е, когато някои казват, че искат да подчинят природата, да я турят под своя власт. Те трябва да знаят, че Светлите Напреднали Същества са настойници на тази жива природа" (Учителят П. Дънов). Природата следва да бъде изучавана по форма, съдържание и смисъл. Само такъв комплексен подход към разкриването на нейните тайни е в състояние да ни доведе до пълно познание за действащите в нея принципи, закони и методи.
към текста >>
Посредством Божия глас в
душата
на човека бива осъществявано т.нар.
За да достигнем, обаче, до такова пълноценно общуване, преди всичко следва да осъзнаем наличието на изначалната разумност в сътворения свят: "За да се свърже с разумните сили в природата, човек трябва да съзнава тяхното присъствие в нея." Следващата крачка е развитието на индивидуалното съзнание до висотата, позволяваща установяването и повторяе- мото възпроизвеждане на този контакт: "За да се свърже човек с разумните сили в природата, трябва да издигне своето съзнание до полето, в което те работят." 2) Божият глас у човека "Слушайте гласа на Възвишеното, което ви говори отвътре. Каквото ви каже, направете го. Ако искате да бъдете щастливи, слушайте Божия глас" (Учителят П. Дънов).
Посредством Божия глас в
душата
на човека бива осъществявано т.нар.
вътрешно ръководство на личността. Интуицията - отличително качество на бъдещата VI коренна (окултна) раса - е водещото начало в това направление на позитивен обмен между човека и природната реалност. Вътрешното ръководство е първият и незаменим помощник на човека по всички житейски пътеки. Затова Учителят на ББ в България ни съветва: "За всичко, което ви се изпречи на пътя, ще се попитате вътре в себе си, как да постъпите, и след това ще бъдете смели и решителни. Постъпвате ли съобразно с този закон, цялата Разумна Природа е с вас, всички Разумни Същества са с вас.
към текста >>
3) Раждането в човешката
душа
на идеите, спускащи се от Божествения свят
...Космичната Мъдрост ръководи и направлява хората. И всички нещастия идат от това, че те не вярват и не слушат това Вътрешно Ръководство. Човек трябва да слуша този глас на Мъдростта в себе си, за да избегне внушенията на нисшите сили. Когато се научите да слушате гласа на Мъдростта в себе си, вие сте близо до Истината и до вратата, която води към познаване на Реалността. Не се съмнявайте никога в ръководството на Мъдростта."
3) Раждането в човешката
душа
на идеите, спускащи се от Божествения свят
За нашата епоха е в сила правилото, че водещ път към Мъдростта е този на страданието. Ние страдаме от грешките си в областта на мисленето, чувствата и поведението. Страданието ни помага да заличим погрешните си мисли, възгледи и желания и да не се връщаме повече към тях. Така преживяваме цялостен катарзис (пречистване) и се отваряме за повеите от селенията на Божественото. Оттам в освободеното ни от мътилката на мрака съзнание нахлуват свежи, градивни идеи и ни повеждат по нови пътища в драмата на живота.
към текста >>
Тя представлява призив на
душа
та към Разумния свят да изпрати помощници, които да ремонтират повредената структура, да я изправят на крака и да я пуснат отново в движение.
И все изглежда недостатъчно. Какво прибавя към вече известното учението на ББ? Това учение - еманация на безсмъртната Божия Премъдрост - утвърждава, че Живата Разумна Природа не допуска никой да нарушава нейните закони. Ако възникне нарушение на тези закони, светът има за задача да проведе възстановителна процедура. Силата на възстановяването в тези случаи е именно молитвата.
Тя представлява призив на
душа
та към Разумния свят да изпрати помощници, които да ремонтират повредената структура, да я изправят на крака и да я пуснат отново в движение.
Осъществяването на цялата операция обаче не би могло да стане без проявата на човешката свободна воля. При наличието на такава - целенасочено и правилно определена - положителните резултати няма да закъснеят. Понякога дори може да станем свидетели на явление, което наричаме "чудо". За това свидетелства и Учителят П. Дънов: "Да се молиш, това значи да се самоопределиш в идеите си.
към текста >>
Пътят към събуждането на човешката
душа
минава през благодарността.
Тя върши чудеса." Относно съдържанието на молитвата Учителят на ББ у нас допълва: "Няма по-велико нещо в живота на човека от молитвата. Тя трябва да включва в себе си качествата на Любовта, на Мъдростта, на Истината, на Правдата, на Добродетелта, на милосърдието и на ред още добродетели. Молитвата не е нищо друго освен правилно произнасяне езика на Любовта." 5) Събуждане и обновяване
Пътят към събуждането на човешката
душа
минава през благодарността.
Неслучайно в новозаветните си послания ап. Павел ни препоръчва да благодарим за всичко: и за това, което ни прави щастливи, и за другото, което ни кара да изпитваме болка и да страдаме. Изворът на тази неувяхваща и непроменима от условията на живота благодарност е в дълбоката и искрена вяра. Истински вярващият човек знае, че всичко на този свят става по Божия воля или по Божие допущение и че рано или късно и най-голямата злина се превръща в добро. Затова той благодари на Небесния Отец за всичко.
към текста >>
Всемирната (Световната)
Душа
- женската полярност на Бога - прокарва мост чрез него към
душата
на всяко живо същество.
Природата притежава свой собствен език. За да бъде пълноценен в общуването си с нея, ученикът по Пътя на Духа трябва да го овладее. Той не е толкова труден, понеже е едновременно език на сърцето и на формата. В него няма букви и препинателни знаци, а само символи, природни дадености и явления и много светлина. Това е език на душата.
Всемирната (Световната)
Душа
- женската полярност на Бога - прокарва мост чрез него към
душата
на всяко живо същество.
Този универсален език е достъпен за всеки. Ето как го характеризира Учителят П. Дънов: "Природата, ако говориш на нейния език, всякога е готова да задоволи твоето желание. Щом не говориш на нейния език, тя не ти обръща внимание. Силният човек винаги може да намери своето място.
към текста >>
Всяка
душа
може да получи това, което иска.
Като казвам "силен човек", разбирам този, който знае езика на природата. Природата обича да й говориш конкретно. Ако й поискаш нещо конкретно, тя е готова да ти го даде. Целият свят е създаден за човешките души (курсивът мой - К. З.). За тях всичко е предвидено.
Всяка
душа
може да получи това, което иска.
Но трябва да знае как да го иска." Езикът на природата е един от най-важните ключове към нейните неизброими съкровища. Начинаещият по духовния Път би могъл да се съблазни от материалните измерения на неизчерпаемите природни богатства. Ала онзи, който вече е извървял част от Пътя, не дири в нея нищо преходно. Той съзира в нейното многолико и прекрасно лице Майката-Учителка, от която може да научи безценните уроци на Живота: "Понякога само като надникнеш в богатствата на природата, тя щедро ще те възнагради. Всеки, който е видял нейните богатства, се е връщал отрупан с подаръци.
към текста >>
75.
VII. Антропологически и етически идеи в учението на Петър Дънов. Здравословен начин на живот. Екология на духа
 
- Константин Златев
Както цялата мирова реалност, така и той се състои от външна - физическа, нетрайна, преходна страна, и от вътрешна - онова, което е вечно у него, неговата
душа
и дух, които са "искри" или "лъчи" от Лоното на Върховното Божество.
Този контраст на мненията поставя на дневен ред извънредно важния въпрос за успоредното протичане и взаимодействието между биологическата и духовната еволюция. Първата е само канавата, фонът, върху който се изявява втората. Духът като би- тийност предхожда материята (идеалистическият тезис на философията). Той използва нейните безчетни форми за своето проявление и в името на индивидуалното развитие и израстване на всички живи същества. В съответствие с учението на ББ човекът е участник в космическия Живот.
Както цялата мирова реалност, така и той се състои от външна - физическа, нетрайна, преходна страна, и от вътрешна - онова, което е вечно у него, неговата
душа
и дух, които са "искри" или "лъчи" от Лоното на Върховното Божество.
По този повод Учителят П. Дънов отбелязва: "Има нещо у човека, което не умира - и в този, и в онзи свят. Това, което не умира, това, което не се разлага, това, което не изчезва, то е човекът (курсивът мой - К. З.). То нито остарява, нито се подмладява. Когато говорим за човека, ние разбираме душата.
към текста >>
Когато говорим за човека, ние разбираме
душата
.
Както цялата мирова реалност, така и той се състои от външна - физическа, нетрайна, преходна страна, и от вътрешна - онова, което е вечно у него, неговата душа и дух, които са "искри" или "лъчи" от Лоното на Върховното Божество. По този повод Учителят П. Дънов отбелязва: "Има нещо у човека, което не умира - и в този, и в онзи свят. Това, което не умира, това, което не се разлага, това, което не изчезва, то е човекът (курсивът мой - К. З.). То нито остарява, нито се подмладява.
Когато говорим за човека, ние разбираме
душата
.
Ако има нещо Божествено у човека, то е светлата душа, която мисли. Отделете от човека разумната, светла душа и той става същинско животно. Той по нищо не се различава от него - яде, спи, има, с една реч, всички нужди и слабости на животното." Както вече посочихме, Бог, "като се ограничил сам в Себе Си, е създал човека". Всички същества живеят в Бога. Преди човек да се роди той е "бил в Него, както житното зрънце, преди да се посее, е било в хамбара на земеделеца".
към текста >>
Ако има нещо Божествено у човека, то е светлата
душа
, която мисли.
По този повод Учителят П. Дънов отбелязва: "Има нещо у човека, което не умира - и в този, и в онзи свят. Това, което не умира, това, което не се разлага, това, което не изчезва, то е човекът (курсивът мой - К. З.). То нито остарява, нито се подмладява. Когато говорим за човека, ние разбираме душата.
Ако има нещо Божествено у човека, то е светлата
душа
, която мисли.
Отделете от човека разумната, светла душа и той става същинско животно. Той по нищо не се различава от него - яде, спи, има, с една реч, всички нужди и слабости на животното." Както вече посочихме, Бог, "като се ограничил сам в Себе Си, е създал човека". Всички същества живеят в Бога. Преди човек да се роди той е "бил в Него, както житното зрънце, преди да се посее, е било в хамбара на земеделеца". Човек не е дошъл на земята за нищо друго, освен за да учи и да твори, като "приема и проявява Божията Любов".
към текста >>
Отделете от човека разумната, светла
душа
и той става същинско животно.
Дънов отбелязва: "Има нещо у човека, което не умира - и в този, и в онзи свят. Това, което не умира, това, което не се разлага, това, което не изчезва, то е човекът (курсивът мой - К. З.). То нито остарява, нито се подмладява. Когато говорим за човека, ние разбираме душата. Ако има нещо Божествено у човека, то е светлата душа, която мисли.
Отделете от човека разумната, светла
душа
и той става същинско животно.
Той по нищо не се различава от него - яде, спи, има, с една реч, всички нужди и слабости на животното." Както вече посочихме, Бог, "като се ограничил сам в Себе Си, е създал човека". Всички същества живеят в Бога. Преди човек да се роди той е "бил в Него, както житното зрънце, преди да се посее, е било в хамбара на земеделеца". Човек не е дошъл на земята за нищо друго, освен за да учи и да твори, като "приема и проявява Божията Любов". Венецът на творението - това е човекът, когото "Божественият Дух превърнал от песъчинка в бисер".
към текста >>
Майката и бащата само ремонтират тялото, а духът и
душата
влизат в него и го одухотворяват.
Всички същества живеят в Бога. Преди човек да се роди той е "бил в Него, както житното зрънце, преди да се посее, е било в хамбара на земеделеца". Човек не е дошъл на земята за нищо друго, освен за да учи и да твори, като "приема и проявява Божията Любов". Венецът на творението - това е човекът, когото "Божественият Дух превърнал от песъчинка в бисер". В този ред на мисли Учителят на ББ в България допълва: "Бог, Божествените сили създадоха човека.
Майката и бащата само ремонтират тялото, а духът и
душата
влизат в него и го одухотворяват.
Тялото нито е вечно, нито е абсолютно реално. Досега човек е живял в хиляди малки къщички, хиляди форми. Никой още не е видял същинската форма на човека." Истинската същност на човека е неговата душа и духът му (ср. Бит. 2:7), затова целта на съществуването му е "човешката душа да расте, а човешкият дух да достигне познанието на благодатта".
към текста >>
Истинската същност на човека е неговата
душа
и духът му (ср. Бит.
В този ред на мисли Учителят на ББ в България допълва: "Бог, Божествените сили създадоха човека. Майката и бащата само ремонтират тялото, а духът и душата влизат в него и го одухотворяват. Тялото нито е вечно, нито е абсолютно реално. Досега човек е живял в хиляди малки къщички, хиляди форми. Никой още не е видял същинската форма на човека."
Истинската същност на човека е неговата
душа
и духът му (ср. Бит.
2:7), затова целта на съществуването му е "човешката душа да расте, а човешкият дух да достигне познанието на благодатта". Растенето (израстването) на човека се заключава в това, да освободи душата си от оковите на материята, като понесе всички страдания и научи всички уроци на физическото поле. Резултатът е положителна реализация на заложеното у него безсмъртие - вечен живот в Божието благодатно присъствие и сътворчество в безкрайните предели на Космоса наред с Небесния Отец. Ето разгърнатото обяснение в тази насока на Учителя П. Дънов: " Човек е жива душа, която има всички възможности на вечния, безсмъртен живот.
към текста >>
2:7), затова целта на съществуването му е "човешката
душа
да расте, а човешкият дух да достигне познанието на благодатта".
Майката и бащата само ремонтират тялото, а духът и душата влизат в него и го одухотворяват. Тялото нито е вечно, нито е абсолютно реално. Досега човек е живял в хиляди малки къщички, хиляди форми. Никой още не е видял същинската форма на човека." Истинската същност на човека е неговата душа и духът му (ср. Бит.
2:7), затова целта на съществуването му е "човешката
душа
да расте, а човешкият дух да достигне познанието на благодатта".
Растенето (израстването) на човека се заключава в това, да освободи душата си от оковите на материята, като понесе всички страдания и научи всички уроци на физическото поле. Резултатът е положителна реализация на заложеното у него безсмъртие - вечен живот в Божието благодатно присъствие и сътворчество в безкрайните предели на Космоса наред с Небесния Отец. Ето разгърнатото обяснение в тази насока на Учителя П. Дънов: " Човек е жива душа, която има всички възможности на вечния, безсмъртен живот. Тази душа притежава всички способности, всички методи за работа вътре в себе си и тя ги влага в мозъка и въобще в цялото тяло, чрез което се проявява.
към текста >>
Растенето (израстването) на човека се заключава в това, да освободи
душата
си от оковите на материята, като понесе всички страдания и научи всички уроци на физическото поле.
Тялото нито е вечно, нито е абсолютно реално. Досега човек е живял в хиляди малки къщички, хиляди форми. Никой още не е видял същинската форма на човека." Истинската същност на човека е неговата душа и духът му (ср. Бит. 2:7), затова целта на съществуването му е "човешката душа да расте, а човешкият дух да достигне познанието на благодатта".
Растенето (израстването) на човека се заключава в това, да освободи
душата
си от оковите на материята, като понесе всички страдания и научи всички уроци на физическото поле.
Резултатът е положителна реализация на заложеното у него безсмъртие - вечен живот в Божието благодатно присъствие и сътворчество в безкрайните предели на Космоса наред с Небесния Отец. Ето разгърнатото обяснение в тази насока на Учителя П. Дънов: " Човек е жива душа, която има всички възможности на вечния, безсмъртен живот. Тази душа притежава всички способности, всички методи за работа вътре в себе си и тя ги влага в мозъка и въобще в цялото тяло, чрез което се проявява. Ето защо ние казваме: човек съдържа в себе си всички възможности на един разумен живот.
към текста >>
Дънов: " Човек е жива
душа
, която има всички възможности на вечния, безсмъртен живот.
Истинската същност на човека е неговата душа и духът му (ср. Бит. 2:7), затова целта на съществуването му е "човешката душа да расте, а човешкият дух да достигне познанието на благодатта". Растенето (израстването) на човека се заключава в това, да освободи душата си от оковите на материята, като понесе всички страдания и научи всички уроци на физическото поле. Резултатът е положителна реализация на заложеното у него безсмъртие - вечен живот в Божието благодатно присъствие и сътворчество в безкрайните предели на Космоса наред с Небесния Отец. Ето разгърнатото обяснение в тази насока на Учителя П.
Дънов: " Човек е жива
душа
, която има всички възможности на вечния, безсмъртен живот.
Тази душа притежава всички способности, всички методи за работа вътре в себе си и тя ги влага в мозъка и въобще в цялото тяло, чрез което се проявява. Ето защо ние казваме: човек съдържа в себе си всички възможности на един разумен живот. Човек съдържа в себе си всички възможности на един живот на Любовта. Човек съдържа в себе си всички възможности на един живот в Истината. Когато човек започне да осъществява всички тези възможности, той постепенно се трансформира, постепенно преминава от едно състояние в друго.
към текста >>
Тази
душа
притежава всички способности, всички методи за работа вътре в себе си и тя ги влага в мозъка и въобще в цялото тяло, чрез което се проявява.
2:7), затова целта на съществуването му е "човешката душа да расте, а човешкият дух да достигне познанието на благодатта". Растенето (израстването) на човека се заключава в това, да освободи душата си от оковите на материята, като понесе всички страдания и научи всички уроци на физическото поле. Резултатът е положителна реализация на заложеното у него безсмъртие - вечен живот в Божието благодатно присъствие и сътворчество в безкрайните предели на Космоса наред с Небесния Отец. Ето разгърнатото обяснение в тази насока на Учителя П. Дънов: " Човек е жива душа, която има всички възможности на вечния, безсмъртен живот.
Тази
душа
притежава всички способности, всички методи за работа вътре в себе си и тя ги влага в мозъка и въобще в цялото тяло, чрез което се проявява.
Ето защо ние казваме: човек съдържа в себе си всички възможности на един разумен живот. Човек съдържа в себе си всички възможности на един живот на Любовта. Човек съдържа в себе си всички възможности на един живот в Истината. Когато човек започне да осъществява всички тези възможности, той постепенно се трансформира, постепенно преминава от едно състояние в друго. Той постепенно се изкачва стъпало след стъпало: от обикновен човек той става талантлив, после гениален, след туй светия и най-после Учител."
към текста >>
Душата
е, която управлява това същество.
праведник гений светия духовен Учител На друго място в своето Слово той хвърля допълнителна светлина върху взаимоотношението между видимата (тленната) и невидимата (нетленната) природа на човека: " Човек е едновременно физическо и духовно същество.
Душата
е, която управлява това същество.
Тя е полудуховна и полуматериална "физическа материя" - това е светът на формите, необходими за проявата и битието на нещата. Духовен свят - това са онези сили, които работят за създаването на тези форми. Душата - това е условието, което подготвя съграждането на тези форми. Всяка душа трябва да има тяло, за да се прояви (курсивът мой - К. З.)." Според учението на ББ човекът е проявление на единното Битие: в него това битие разкрива своето естество.
към текста >>
Душата
- това е условието, което подготвя съграждането на тези форми.
духовен Учител На друго място в своето Слово той хвърля допълнителна светлина върху взаимоотношението между видимата (тленната) и невидимата (нетленната) природа на човека: " Човек е едновременно физическо и духовно същество. Душата е, която управлява това същество. Тя е полудуховна и полуматериална "физическа материя" - това е светът на формите, необходими за проявата и битието на нещата. Духовен свят - това са онези сили, които работят за създаването на тези форми.
Душата
- това е условието, което подготвя съграждането на тези форми.
Всяка душа трябва да има тяло, за да се прояви (курсивът мой - К. З.)." Според учението на ББ човекът е проявление на единното Битие: в него това битие разкрива своето естество. "Искате да разберете какво нещо е човекът сам по себе си. В човека всички неща на Битието се осмислят. В човека живеят и боговете" (Учителят П. Дънов).
към текста >>
Всяка
душа
трябва да има тяло, за да се прояви (курсивът мой - К. З.)."
На друго място в своето Слово той хвърля допълнителна светлина върху взаимоотношението между видимата (тленната) и невидимата (нетленната) природа на човека: " Човек е едновременно физическо и духовно същество. Душата е, която управлява това същество. Тя е полудуховна и полуматериална "физическа материя" - това е светът на формите, необходими за проявата и битието на нещата. Духовен свят - това са онези сили, които работят за създаването на тези форми. Душата - това е условието, което подготвя съграждането на тези форми.
Всяка
душа
трябва да има тяло, за да се прояви (курсивът мой - К. З.)."
Според учението на ББ човекът е проявление на единното Битие: в него това битие разкрива своето естество. "Искате да разберете какво нещо е човекът сам по себе си. В човека всички неща на Битието се осмислят. В човека живеят и боговете" (Учителят П. Дънов). Той обаче далеч не е висшето проявление на това битие.
към текста >>
Обаче, ако потърсиш във формата на човека, в духа на човека, в ума на човека, в сърцето на човека, в
душата
на човека - богат смисъл има тогава.
Ако попитате "що е човек"? - Човек е това, зад което нищо не съществува. Той е пределът на деятелността на природата. Ако вие питате зад човешкия живот какво има - нищо няма. И ако разбираш умирането в смисъл, че търсиш зад човека нещо, нищо няма да намериш.
Обаче, ако потърсиш във формата на човека, в духа на човека, в ума на човека, в сърцето на човека, в
душата
на човека - богат смисъл има тогава.
Извън човешкия дух, извън човешката душа, извън човешкия живот няма нищо." Стараейки се да проникне в тайната на своето битие, в смисъла на своето съществуване, човек неизменно отправя поглед освен навътре в себе си - в дълбините на своята природа, и навън, включително нагоре - към осияното от слънчевата светлина или обсипано от меката звездна синева небе. Там, отвъд пределите на неизвестното, неизбродимото, зовящото за вечен полет извечно пространство - селенията на безсмъртния Дух, - той търси в горестен устрем отговорите на всички изгарящи като жива жарава въпроси за величественото "Какво? ", "Как? " и "Защо? ". Търси, откакто свят светува.
към текста >>
Извън човешкия дух, извън човешката
душа
, извън човешкия живот няма нищо." Стараейки се да проникне в тайната на своето битие, в смисъла на своето съществуване, човек неизменно отправя поглед освен навътре в себе си - в дълбините на своята природа, и навън, включително нагоре - към осияното от слънчевата светлина или обсипано от меката звездна синева небе.
- Човек е това, зад което нищо не съществува. Той е пределът на деятелността на природата. Ако вие питате зад човешкия живот какво има - нищо няма. И ако разбираш умирането в смисъл, че търсиш зад човека нещо, нищо няма да намериш. Обаче, ако потърсиш във формата на човека, в духа на човека, в ума на човека, в сърцето на човека, в душата на човека - богат смисъл има тогава.
Извън човешкия дух, извън човешката
душа
, извън човешкия живот няма нищо." Стараейки се да проникне в тайната на своето битие, в смисъла на своето съществуване, човек неизменно отправя поглед освен навътре в себе си - в дълбините на своята природа, и навън, включително нагоре - към осияното от слънчевата светлина или обсипано от меката звездна синева небе.
Там, отвъд пределите на неизвестното, неизбродимото, зовящото за вечен полет извечно пространство - селенията на безсмъртния Дух, - той търси в горестен устрем отговорите на всички изгарящи като жива жарава въпроси за величественото "Какво? ", "Как? " и "Защо? ". Търси, откакто свят светува. И понякога открива отговори - бисери от блестящата броеница на космическата Божествена Премъдрост.
към текста >>
Според езотеричното познание представителите на по- нисшите царства - животни, растения и минерали, не са индивидуалности, като видове те биват направлявани от колективен разум - групова
душа
.
При човека един с друг не си приличат. Баща и син не си приличат. Всеки човек е нещо особено, специфично. Човеците са много разнообразни. При ангелите има едно външно еднообразие, а вътрешно неимоверно разнообразие." Казано с други думи: човекът е първото в йерархията на живите същества, което притежава индивидуален дух, частица обособена Божествена искра, монада.
Според езотеричното познание представителите на по- нисшите царства - животни, растения и минерали, не са индивидуалности, като видове те биват направлявани от колективен разум - групова
душа
.
" Човек се ръководи от свой личен вътрешен дух, докато животните са ръководени от техен групов дух, който работи върху тях отвън" (Учителят П. Дънов). Такъв е първоначалният замисъл на Твореца, в чието съдържание и проявления сме се устремили да прозрем извечния Смисъл на съществуващото. 2. Етика. Културата на Любовта Етическата система на Учителя П.
към текста >>
Богат човек е само оня, който има богата
душа
, богато сърце и силна воля.
Човекът сам е господар на съдбата си, сам е ковач на своето щастие или нещастие. Той е подвластен на закона за прераждането и така от един живот към друг върви по пътя на духовното усъвършенстване. В началото на ХХ век бележитият руски писател-реалист Максим Горки възкликна: "Човек - това звучи гордо! " В тази наглед простичка фраза учението на ББ влага определен смисъл, изразен по следния начин от Учителя П. Дънов: "За да се удостои човек с това име, той трябва да съдържа в себе си четири неща: той трябва да бъде богат, той трябва да бъде силен, той трябва да бъде умен, той трябва да бъде добър.
Богат човек е само оня, който има богата
душа
, богато сърце и силна воля.
Само човек, който служи на Бога, е в пълния смисъл на думата богат. Силен е само човекът на Любовта, човекът на Истината. Силният стои над всички условия. Аз не наричам силен човек оня, който убива другите. Силен човек е оня, който може да обръща своите неприятели в приятели.
към текста >>
Под характер, в дълбок смисъл на думата, се подразбира всичко разумно, което човешкият дух е написал, което дълбоко е внедрил в човешката
душа
.
Залог за осъществяването на тази програма-максимум за земното битие на хомо сапиенс е вложеният у него Божествен потенциал, измеренията на духовната му същност - проекция на Божието върховно естество. Разгръщането на този негов безсмъртен компонент на личността и сблъсъкът с изпитанията на материалната действителност каляват характера на човека и избистрят до степен на блясък цветовете на аурата му. "Най- ценното у човека - това е неговият характер. Човек непременно трябва да мине през огъня на изпитанията и само когато мине през този огън и устои на всичко, само тогава ще придобие характер ценен, устойчив, непоколебим. Само тогава ще има вечен дом, в който може да живее.
Под характер, в дълбок смисъл на думата, се подразбира всичко разумно, което човешкият дух е написал, което дълбоко е внедрил в човешката
душа
.
Характерът е едно съчетание на добродетели" (Учителят П. Дънов). Очевидно - според това мнение на българския духовен Учител - добродетелите (култивирани, укрепнали, проявяващи се във всички области на живота) са червената нишка и основният отличителен белег на човешкия характер. С тях именно той свързва петия водещ, Божествен принцип на Новото учение. Разбира се, изтъквайки тази тяхна решителна роля в изграждането на характера и облика на пробудената душа, той има пред вид преди всичко ученика по духовния Път: "Едно помнете: онази естествена сила в човека, която може да го направи мощен, е силата на неговите добродетели. Добродетелите - това са един велик капитал, около който започват да циркулират великите сили на Живата Природа.
към текста >>
Разбира се, изтъквайки тази тяхна решителна роля в изграждането на характера и облика на пробудената
душа
, той има пред вид преди всичко ученика по духовния Път: "Едно помнете: онази естествена сила в човека, която може да го направи мощен, е силата на неговите добродетели.
Само тогава ще има вечен дом, в който може да живее. Под характер, в дълбок смисъл на думата, се подразбира всичко разумно, което човешкият дух е написал, което дълбоко е внедрил в човешката душа. Характерът е едно съчетание на добродетели" (Учителят П. Дънов). Очевидно - според това мнение на българския духовен Учител - добродетелите (култивирани, укрепнали, проявяващи се във всички области на живота) са червената нишка и основният отличителен белег на човешкия характер. С тях именно той свързва петия водещ, Божествен принцип на Новото учение.
Разбира се, изтъквайки тази тяхна решителна роля в изграждането на характера и облика на пробудената
душа
, той има пред вид преди всичко ученика по духовния Път: "Едно помнете: онази естествена сила в човека, която може да го направи мощен, е силата на неговите добродетели.
Добродетелите - това са един велик капитал, около който започват да циркулират великите сили на Живата Природа. Ето защо под думата "човек" се разбира сбор от всички добродетели." Допълвайки своите разсъждения по темата, Учителят П. Дънов заявява: "... Когато се говори за човека като образ и подобие Божие, подразбира се човекът в неговата първична проява, така нареченият Космичен Човек. " Тази изходна теза дава възможност за редица интересни и ценни тълкувания. В пряка връзка с нея са и размислите на Учителя на ББ у нас относно взаимообусловеността между Учителя от земната Йерархия Иисус (според теософската класификация), предоставил доброволно за период от три години тялото си на върховното Космическо Същество Христос, за да може То да изпълни Своята мисия (според антропософското разбиране на д-р Р.
към текста >>
"Христос" - сиреч човекът, който е победил и възтържествувал над смъртта, който е възкръснал, който служи на Бога и е готов да положи
душата
си за другите - това е другата опорна точка на човека.
" Тази изходна теза дава възможност за редица интересни и ценни тълкувания. В пряка връзка с нея са и размислите на Учителя на ББ у нас относно взаимообусловеността между Учителя от земната Йерархия Иисус (според теософската класификация), предоставил доброволно за период от три години тялото си на върховното Космическо Същество Христос, за да може То да изпълни Своята мисия (според антропософското разбиране на д-р Р. Щайнер, което е в съзвучие с езотеричното). За отбелязване е спецификата, която Учителят П. Дънов придава на това решаващо за еволюцията на земното човечество взаимодействие: "Исус" - това е едната опорна точка на човека.
"Христос" - сиреч човекът, който е победил и възтържествувал над смъртта, който е възкръснал, който служи на Бога и е готов да положи
душата
си за другите - това е другата опорна точка на човека.
Човекът, като "Исус", научава дълбокия смисъл на страданията - оня Божествен процес, чрез който той изработва своя характер." Историята на човека е започнала със сътворяването му от Бога, но невинаги се е развивала при тези условия, невинаги човек е бил в земния си образ. Учителят П. Дънов подчертава, че развитието на човешката история е концентрирано в еволюцията на неговото съзнание. Механизмът на тази еволюция се състои в прераждането на душата.
към текста >>
Механизмът на тази еволюция се състои в прераждането на
душата
.
"Христос" - сиреч човекът, който е победил и възтържествувал над смъртта, който е възкръснал, който служи на Бога и е готов да положи душата си за другите - това е другата опорна точка на човека. Човекът, като "Исус", научава дълбокия смисъл на страданията - оня Божествен процес, чрез който той изработва своя характер." Историята на човека е започнала със сътворяването му от Бога, но невинаги се е развивала при тези условия, невинаги човек е бил в земния си образ. Учителят П. Дънов подчертава, че развитието на човешката история е концентрирано в еволюцията на неговото съзнание.
Механизмът на тази еволюция се състои в прераждането на
душата
.
(На този проблем ще бъде посветена отделна тема от настоящия лекционен курс.) Съзнанието на човека, от тази гледна точка, е преминало през следните стадии: "първобитно колективно съзнание" (Лемурийска - III коренна раса), начало на личното съзнание (Атлантска - IV коренна раса), "индивидуално съзнание" (Бяла или Арийска - V коренна раса, в която живеем днес и на която сме представители ние, съвременните хора от биологическата бяла раса). Следващите етапи от еволюцията на съзнанието, които човечеството следва да преодолее, са: колективно, Космическо и Божествено съзнание. Най-важният момент във философията на развитието на Учителя П. Дънов е убеждението, че сега цялата планета и човечеството навлизат в нова епоха. (Въпросът ще бъде разгледан по-подробно в понататъшното изложение, в рамките на следваща лекционна тема.
към текста >>
Новото, което иде сега, ще заздрави всяка рана на
душата
, сърцето и тялото." Той добавя и извънредно любопитна информация относно радикални промени в земния релеф, които ще съпътстват утвърждаването на Новата култура: "Сегашните континенти ще изчезнат.
Бъдещата култура ще бъде култура на сърцето или култура на обичта. От сърцето започва новата култура! Всички желания в нас, които разрушават Божественото, трябва да ги отмахнем. Те не са наши, но са остатък от една много стара култура. Колкото по-скоро ги отмахнем, толкова по-скоро ще дойдем до онова вътрешно състояние, което носи подем и мир.
Новото, което иде сега, ще заздрави всяка рана на
душата
, сърцето и тялото." Той добавя и извънредно любопитна информация относно радикални промени в земния релеф, които ще съпътстват утвърждаването на Новата култура: "Сегашните континенти ще изчезнат.
Ще се явят нови континенти. Всяка промяна, която става със Земята, става и вътре в нас. Ако успеем да създадем нови форми, ще влезем в новите условия." Един от най-съществените елементи на културата на Любовта според учението на ББ ще бъде премахването на всички ограничения. Предпоставка за тази грандиозна по мащаби промяна ще бъде съзряването на общественото съзнание, преодоляването на предразсъдъци и погрешни убеждения, които хилядолетия наред са спъвали хода на човешката еволюция.
към текста >>
Едва след като сме събрали нещо в себе си - в сърцето и
душата
, - едва тогава можем да предлагаме от своето духовно съкровище и на другите.
Началото бе положено в будизма с неговата сангха. Нейните мащаби останаха твърде ограничени, най-вече сред монашества- щите. Иде редът на всеобщата човешка планетарна комуна! За да бъде постигнато подобно равнище на хармонично между- човешко общение, всеки един от нас следва да извърви своя собствен път. Както е известно, всяка значима промяна в света, в който живеем, започва от личността, от съзнателното самоизграждане на индивида.
Едва след като сме събрали нещо в себе си - в сърцето и
душата
, - едва тогава можем да предлагаме от своето духовно съкровище и на другите.
Безрезервно и безкористно, разбира се. Иначе остават само думите. Планини или лавини от думи без покритие, без да си го преживял, да си го изстрадал и това, за което говориш, да е станало част от самия теб. И в това отношение най-бързият, най-сигурният и най-ефективният метод е този на Любовта. Тя проправя с безпогрешен усет пътища навсякъде, във всичко и между всички.
към текста >>
А това са отношенията на онези Божествени връзки, с които
душата
е одарена.
Сега на стари и млади препоръчвам Любов, която никога не престава. Тя изтича от един непрестанен извор, на който ще отворим място в сърцето си. Спасението е там. Не се старайте да обяснявате Любовта. Но всяка ваша постъпка да бъде заквасена с Любов." И на друго място в Словото му: "Между всички хора трябва да има разумни отношения.
А това са отношенията на онези Божествени връзки, с които
душата
е одарена.
Всяко нещо, което се прави без Любов, е престъпление (курсивът мой - К. З.). Трябва да се съединим помежду си! Това съединение ще донесе благата, които чакаме. Любовта изгрява в света. Досега почти никой никого не е обичал.
към текста >>
Дънов в софийския квартал "Изгрев" се чете един от най-популярните му девизи: "В изпълнението волята на Бога е силата на човешката
душа
"), в смисъл да бъде постигната хармония с великите закони, които управляват Живата Разумна Природа.
Дънов по отношение на Любовта като нравствен принцип е "служенето" - понятие, което обобщава всички дейности на човека, насочени към неговото усъвършенстване или "повдигане". Тази извънредно важна стъпка към съвършенството е задължително условие, защото Любовта се придобива, когато човек завърши духовното си развитие. С други думи, Любовта - това е едновременно условие, средство и цел на човешкия път към Бога! Като условие Любовта се използва в смисъл на Божествената творческа същност; като средство - Любовта е нравственият закон, чието спазване води човешкото същество към Небесния Отец; като цел - Любовта е вечният живот на хармония и единство, в който човек ще влезе, когато Бог- Любов заживее в него. Служенето означава да се изпълнява Божията воля (върху надгробната плоча на Учителя П.
Дънов в софийския квартал "Изгрев" се чете един от най-популярните му девизи: "В изпълнението волята на Бога е силата на човешката
душа
"), в смисъл да бъде постигната хармония с великите закони, които управляват Живата Разумна Природа.
Човек служи на себе си, на другите, на всички живи същества в света, като по такъв начин в същност служи на Бога. Служенето не е задължение към Бога, а висша изява на свободната воля на човека._В служенето на Бога са включени служенето на другите хора и на себе си. Негова основа, израз на доброволността, е убеждението, че трябва да служим на Всевишния, понеже вярваме, че "всичко сме приели от Него". Какво означава човек да служи на себе си? Това значи да работи върху себе си.
към текста >>
Има един специфичен път към развиване и освобождаване на
душата
- пътят на страданието.
Дънов: "Аз искам животът ви да бъде красив, най-първо да сте доволни от себе си. Има едно вътрешно, морално, Божествено доволство в човека и аз желая всички да имате не външни похвали, а това дълбоко, вътрешно доволство в себе си. Когато човек има това доволство, той е силен и мощен, не отпада духом. Това доволство аз наричам "вътрешна връзка", която съществува между всички възвишени същества. Сега тази връзка не е скъсана, разслабена е, но аз желая тя да се уякчи."
Има един специфичен път към развиване и освобождаване на
душата
- пътят на страданието.
Това е "първото нещо, което християнството препоръчва за пречистване на човека". Страданието означава, че човек излиза от Злото и влиза в Доброто. Земята е горестно място на страданията, защото човек е дошъл на нея да се учи. В страданията, изпитанията и паденията си човек изпитва себе си и любовта си. Преодолявайки по най-достойния начин неизбежните мъки и болезнени преживявания на земното битие, личността развива и укрепва у себе си най-ценните добродетели - фаровете за нейния по-нататъшен път към съвършенството.
към текста >>
Първият от тях изисква да не се върши насилие, защото всяка човешка
душа
трябва да бъде обичана - това е търпението.
Тя обгръща човека в един неочакван миг и показва силата на Божия Промисъл. Според Учителя П. Дънов в настоящия етап от своето духовно развитие човек е подвластен на следните седем принципа на мислене и поведение: гордост, гняв, сладострастие, леност, скъперничество, завист, лакомия. (Може би тук е мястото да припомним кои - според древната индийска езотерична мисъл - са трите порока, които личността следва да преодолее, преди да поеме изцяло по духовния Път: похот, алчност и гняв. Съвпадението с току-що изнесеното е пълно, нали?) Крайно необходимо за съвременния човек е да култивира нови принципи в отношението му към ближния.
Първият от тях изисква да не се върши насилие, защото всяка човешка
душа
трябва да бъде обичана - това е търпението.
Вторият изисква да бъдат подтиснати гневът и яростта - това е кротостта. И най-накрая - заглушаване на алчността и гордостта, което е истинското смирение. По този повод Учителят на ББ в България подчертава: "Щом влезеш в Божествената школа, плач не се позволява. Там не се позволява скръб. Не се позволява да се гневиш.
към текста >>
Спрямо Бога човек може да се издигне до положението на Син Божий, когато постигне своя идеал: "Сърце чисто като кристал, ум светъл като слънцето,
душа
обширна като Вселената, дух мощен като Бога и едно с Бога!
Така онтоло- гиче ската проблематика в теоретичната концепция на Учителя П. Дънов придобива специфична етическа оцветеност. Понеже Любовта е позната от всяко същество и тя е тази, която движи живота, която придава смисъл на съществуването, която утвърждава равновесието на духа и открива силата на творчеството. Основен закон на нравствения живот е законът за дълга. Неговата същност е, че човек не се ръководи от грижата за себе си или от егоизма, а от чувството за дълг към общността, към Цялото.
Спрямо Бога човек може да се издигне до положението на Син Божий, когато постигне своя идеал: "Сърце чисто като кристал, ум светъл като слънцето,
душа
обширна като Вселената, дух мощен като Бога и едно с Бога!
" (фундаментални качества, които следва да притежава ученикът по духовния Път). Учителят П. Дънов предлага и един сигурен метод за изпълнение на дълга към ближния, който задължително преминава през неговото (на ближния) безрезервно приемане и прерастването му в искрена любов. В същност това е правило с универсални измерения, насочено към далечната, ала постижима цел - изграждането на хармонична човешка общност върху планетата Земя: "Всеки човек има поне една Божествена черта. Като намериш тая черта, той ще ти стане приятел.
към текста >>
"Здравето е качество на човешката
душа
, на човешкия дух."
А истинско, неподправено себеотрицание можем да срещнем само у човека, прекрачващ прага на светостта. Когато веднъж запитали Учителя П. Дънов кой човек е свят, той отговорил: "Светият е онзи, който и като има пари, и като няма, пак е радостен; и като го обидят, и като го хвалят, еднакво е разположен. Светията от нищо не се смущава: и като има, и като няма, и като му се даде, и като му се вземе, не губи своя мир." 3. Здравословен начин на живот
"Здравето е качество на човешката
душа
, на човешкия дух."
"Три неща изисква Духът Божий: първото е да се храним добре; второ - да живеем добре, и трето - да мислим добре. ... Който не мисли правилно, не диша правилно, който не чувства правилно, не се храни правилно, който не постъпва правилно, не може да бъде здрав." "Всяка болест е последствие на извършени погрешки в миналото или настоящето. Болестите на нашата епоха, вместо да намаляват, се увеличават. Докога ще продължи това?
към текста >>
Според него човешкото същество представлява единство от тяло и
душа
.
"Правете всичко сразположение! " - казва Учителят П. Дънов в частен разговор с един от своите приближени ученици. Тази кратка фраза обаче притежава заряда на универсалност, включително и относно темата, която разглеждаме тук. Начална база за успешното решаване на проблемите на здравето е преди всичко становището на Учителя на ББ у нас за естеството на човека.
Според него човешкото същество представлява единство от тяло и
душа
.
Цялостният човек е съставен от груба, фина и свръх- фина субстанция. Тези три компоненти от своя страна се намират в сложни взаимоотношения помежду си, при които доминираща е най-фината съставна част, като останалите са в подчинено положение спрямо нея. И човешкото тяло, и всички организми в природата са резултат от творческата дейност на интелигентни сили и същества в необятната и мистична лаборатория на Космоса. Ето защо стъпалата на човешкото съзнание към опознаване на Истината наричаме възход към духовното, а стъпалата към по-ограничената и подчинена система назоваваме слизане към гъстата субстанция, чието опознаване - особено в медицината - е от огромно значение, тъй като телата на всички живи същества (включително човека) са изградени от интелигентността и чудодейните направляващи фактори в разумната и жива лаборатория на Разумната Природа. Според Учителя П.
към текста >>
Ако сравним здравословното състояние с вектор (насочена отсечка), то той би имал посока от духовната природа на човека към материалната му природа, от
душата
към тялото.
здравето ти ще се укрепи. Като знаеш това, не се чуди защо след като си бил здрав, заболяваш. Мнозина изразходват капитала си, без да внасят нещо в банката, и незабелязано губят здравето си" (Учителят П. Дънов). И по отношение на здравето, както на практика и за всичко останало в нашия живот, всичко започва от вътрешното състояние на личността, т. е. от нейното духовно-нравствено развитие.
Ако сравним здравословното състояние с вектор (насочена отсечка), то той би имал посока от духовната природа на човека към материалната му природа, от
душата
към тялото.
Затова Учителят на ББ у нас е в правото си да изтъкне: "Здравето е вътрешен процес (курсивът мой - К. З.). Ако организмът не е здрав отвътре, каквито и благоприятни външни условия да има, той не може да ги използва. Какво е нужно, за да бъде здрав? Да определи отношението си първо към Бога, после към своята душа и най-после към ближния си. Ако тези отношения са правилни, човек ще бъде здрав." Високият морал, добротворството, позитивната настройка към живота и хората са решаващи фактори за физическото и психическото здраве на всекиго от нас: "Доброто е външният смисъл на живота.
към текста >>
Да определи отношението си първо към Бога, после към своята
душа
и най-после към ближния си.
от нейното духовно-нравствено развитие. Ако сравним здравословното състояние с вектор (насочена отсечка), то той би имал посока от духовната природа на човека към материалната му природа, от душата към тялото. Затова Учителят на ББ у нас е в правото си да изтъкне: "Здравето е вътрешен процес (курсивът мой - К. З.). Ако организмът не е здрав отвътре, каквито и благоприятни външни условия да има, той не може да ги използва. Какво е нужно, за да бъде здрав?
Да определи отношението си първо към Бога, после към своята
душа
и най-после към ближния си.
Ако тези отношения са правилни, човек ще бъде здрав." Високият морал, добротворството, позитивната настройка към живота и хората са решаващи фактори за физическото и психическото здраве на всекиго от нас: "Доброто е външният смисъл на живота. Ти ако не си добър, не можеш да бъдеш здрав. ...Всеки може да бъде здрав. Кога? Когато дишаш правилно, когато ядеш правилно, когато се яде хубава храна, можеш да бъдеш здрав. Щом не яде правилно, човек не може да бъде здрав.
към текста >>
Те действат успокоително на
душата
, ободрително на духа.
Болният, потопен в Божията Любов, може да оздравее моментално! " Окултният ученик, освен посоченото по-горе, би следвало да притежава и значителни познания в областта на лечението, както и практически опит и умения в тази област. Негов най-близък помощник при решаването на здравословните проблеми е неизчерпаемото богатство на Живата Разумна Природа: " Ученикът трябва да разбира от природна медицина. Лечебни фактори са: храната, водата, въздухът и светлината. Слънчевите лъчи, възприети с Любов, са най-лечебният сок за тялото.
Те действат успокоително на
душата
, ободрително на духа.
Ученикът се лекува и чрез повдигане на мислите и чувствата си. Той се лекува и чрез молитва, а в някои случаи с пост и молитва" (Учителят П. Дънов). От изключително значение за здравето на човека е неговото хранене. Учението на ББ в редакцията на Учителя П. Дънов отделя извънредно внимание на този процес като основен за живота и доброто здравословно състояние на личността.
към текста >>
76.
VIII. Гносеологията на Петър Дънов
 
- Константин Златев
Неговата лаборатория е самият човек - неговото съзнание и организмът му, тялото и
душата
му.
В този си вид динамичното знание е овладяно само от най-извисените в духовно отношение хора и на първо място - от великите Учители на човечеството. Те - в качеството си на негови носители - се стремят да го предадат на своите по-малки братя и сестри на разбираем за тях език, служейки си с представите и понятията, които използва и нашият съвременник. Така "простосмъртните" правят крачка напред в осъзнаването и осмислянето на действителността, която ги заобикаля и поставя пред тях за решаване цяла поредица екзистенциални въпроси. Динамичното знание е живо. То не е плод на външния механичен опит, а се ражда като резултат от живия вътрешен опит.
Неговата лаборатория е самият човек - неговото съзнание и организмът му, тялото и
душата
му.
Теорията на познанието на Учителя П.Дънов се базира върху двойнствената природа на нещата - духовна и материална. Истинското познание е насочено към вникване в реалната, т. е. в духовната същност на обектите. Материалната форма представлява отражение на реалното съдържание, което е необходимо, за да изрази "вътрешния смисъл на самия живот". Със своите сетива човек може да познае само формалната, символната страна на реалността.
към текста >>
В духовния свят се учи
душата
.
Животът е велика школа, която стимулира събуждането на съзнанието, което практически се свежда до обогатяване на ценностите, до прилагането на един висок идеал при всички обстоятелства на съществуването, до изпълняване на изначалните християнски норми на поведение. Във връзка с това Учителят П. Дънов отбелязва следното: "Човек се учи едновременно в три училища. На земята се учи тялото. Всички клетки в организма вършат известна служба, ала едновременно с това те се учат.
В духовния свят се учи
душата
.
В Божествения се учи духът. Ето защо идеалът на човека е да разбере себе си, да разбере ангелите, които се проявяват у него като светла и чиста мисъл, да разбере най-после Бога, т. е. Любовта. Понеже човек е свързан с ангелите, които са създали мисълта, затова го наричат същество на мисълта - "манас" (от санскрит - ум, разум; бел. К. З.).
към текста >>
Казано по друг начин, първата задача на учението на ББ е да научи човека как да се храни, за да бъдат отношенията му с физическия (материалния) свят правилни и той да изгради здрав организъм, в който и чрез който да живее разумно и щастливо;
душата
му да се чувства уютно в своята телесна обвивка.
Наставленията, които Учителят на ББ в нашата страна дава на своите ученици и последователи, биват възприемани като уроци за усвояване. Този основен акцент, който изиграва решаваща роля при дефинирането на цялостното учение като окултно, бива обусловен от приведените по-горе принципи за непознаваемост на същността на явленията, както и за възможността за мистично сливане с тях по пътя на интуицията, и обхваща главните етически направления. По този начин гносеологията (теорията на познанието), разбрана и осмислена като теория на познаване и прилагане на Любовта като творческа сила в Битието, е основно направление в теоретичната система на Учителя П. Дънов. В Новото учение, както наричаме още това Слово на планетар- ното обновление, биват проучвани едновременно законите и на трите свята - физическия (който отговаря на стомашната система у човека; физическите сили и закони са създали стомашната система); духовния (който отговаря на дихателната система; това е светът на силите) и Божествения (който отговаря на главата и мисълта; това е светът на светлината и хармонията). Изследвайки съвкупно тези три свята в човека и природата, с техните закони и сили, Новото учение има за задача да научи човешката личност как да живее в настоящето на тези три реалности (които тук назоваваме "светове").
Казано по друг начин, първата задача на учението на ББ е да научи човека как да се храни, за да бъдат отношенията му с физическия (материалния) свят правилни и той да изгради здрав организъм, в който и чрез който да живее разумно и щастливо;
душата
му да се чувства уютно в своята телесна обвивка.
На второ място, това учение се стреми да научи човека как да диша правилно. Като резултат неговата кръвоносна и нервна система ще бъдат в изправност, той ще има чиста кръв и здрави нерви. От това пък следва и наличието на нормални, здрави и чисти чувства, което от своя страна определя отношенията на индивида към неговите близки и социалната среда. Това е сферата на духовния свят, където човек влиза в контакти с всички същества и затова следва да проучва законите на разумните отношения. И най-накрая, на трето място Новото учение има за задача да научи човека да мисли.
към текста >>
Възприемането на природата, познаването на нейните тайни зависят от дълбокото равновесие в
душата
на човека, от това, дали той е изпълнен с радост и кротост, от смирение и веселост, от положителна настройка към битието си.
То има за главна задача да обнови живота, да внесе в него повече разбиране, разумност и светлина, за да предпазва хората от повтарянето на старите грешки. Така че най- важният апел, лозунгът на Новото учение - учението на ББ в редакцията на Учителя П. Дънов - е: Мисли добре, храни се добре и работи добре. Водещ тезис в това Учение е правилото, че ако знанията не се прилагат, те са безполезни и подлежат на унищожение. От друга страна, ако човек запазва възхищението си от живата природа и съвкупния живот само за себе си, ако го заключва единствено във въображението си, а не го споделя с други, той става егоист и постепенно загубва духовната си енергия.
Възприемането на природата, познаването на нейните тайни зависят от дълбокото равновесие в
душата
на човека, от това, дали той е изпълнен с радост и кротост, от смирение и веселост, от положителна настройка към битието си.
Великият сюрреалист Салвадор Дали казва на едно място: "Пейзажът - това е състояние на душата." Учителят П. Дънов изказва подобна мисъл - че от душата на човека зависи да намерим или да не намерим път към опознаването на природата. Тук възниква и друг любопитен въпрос. Когато се стремим да получим знание за природата, когато се спираме и се възхищаваме от звездите и слънцето, от цветята и дърветата, от птиците и облаците, от морето и полята, защо правим това? Какво търсим да постигнем чрез това знание?
към текста >>
Великият сюрреалист Салвадор Дали казва на едно място: "Пейзажът - това е състояние на
душата
." Учителят П.
Така че най- важният апел, лозунгът на Новото учение - учението на ББ в редакцията на Учителя П. Дънов - е: Мисли добре, храни се добре и работи добре. Водещ тезис в това Учение е правилото, че ако знанията не се прилагат, те са безполезни и подлежат на унищожение. От друга страна, ако човек запазва възхищението си от живата природа и съвкупния живот само за себе си, ако го заключва единствено във въображението си, а не го споделя с други, той става егоист и постепенно загубва духовната си енергия. Възприемането на природата, познаването на нейните тайни зависят от дълбокото равновесие в душата на човека, от това, дали той е изпълнен с радост и кротост, от смирение и веселост, от положителна настройка към битието си.
Великият сюрреалист Салвадор Дали казва на едно място: "Пейзажът - това е състояние на
душата
." Учителят П.
Дънов изказва подобна мисъл - че от душата на човека зависи да намерим или да не намерим път към опознаването на природата. Тук възниква и друг любопитен въпрос. Когато се стремим да получим знание за природата, когато се спираме и се възхищаваме от звездите и слънцето, от цветята и дърветата, от птиците и облаците, от морето и полята, защо правим това? Какво търсим да постигнем чрез това знание? Както вече посочихме по-горе, знанието се основава върху постоянното.
към текста >>
Дънов изказва подобна мисъл - че от
душата
на човека зависи да намерим или да не намерим път към опознаването на природата.
Дънов - е: Мисли добре, храни се добре и работи добре. Водещ тезис в това Учение е правилото, че ако знанията не се прилагат, те са безполезни и подлежат на унищожение. От друга страна, ако човек запазва възхищението си от живата природа и съвкупния живот само за себе си, ако го заключва единствено във въображението си, а не го споделя с други, той става егоист и постепенно загубва духовната си енергия. Възприемането на природата, познаването на нейните тайни зависят от дълбокото равновесие в душата на човека, от това, дали той е изпълнен с радост и кротост, от смирение и веселост, от положителна настройка към битието си. Великият сюрреалист Салвадор Дали казва на едно място: "Пейзажът - това е състояние на душата." Учителят П.
Дънов изказва подобна мисъл - че от
душата
на човека зависи да намерим или да не намерим път към опознаването на природата.
Тук възниква и друг любопитен въпрос. Когато се стремим да получим знание за природата, когато се спираме и се възхищаваме от звездите и слънцето, от цветята и дърветата, от птиците и облаците, от морето и полята, защо правим това? Какво търсим да постигнем чрез това знание? Както вече посочихме по-горе, знанието се основава върху постоянното. Ние търсим постоянното.
към текста >>
77.
I. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ХРИСТОС
 
- Константин Златев
Дънов отбелязва: "Христос е поставил три основни положения: да възлюбиш Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си
душа
и с всичката си сила; да възлюбиш ближния си като себе си; да възлюбиш и врага си.
Идването на Христа е най-великото събитие в историята на Земята. Другите религии са само подготовка, без която хората не биха могли да разберат Христа (курсивът мой - К. З.)." За да бъде разбрано и осъзнато в пълнота Христовото благовестие и още повече - за неговото прилагане в живота, е необходима радикална вътрешна промяна у човека. Без такава личностна трансформация Словото на Спасителя не би се превърнало в начин на живот за приелия го. По този повод Учителят П.
Дънов отбелязва: "Христос е поставил три основни положения: да възлюбиш Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си
душа
и с всичката си сила; да възлюбиш ближния си като себе си; да възлюбиш и врага си.
Да възлюбиш врага - това е едно от най-трудните учения, което е дадено на хората (курсивът мой - К. З.)." Милиарди хора вече близо две хилядолетия очакват повторното идване (пришествие) на Христос. Почти всички измежду тях са убедени, че това трябва да стане в човешка форма, в телесен вид, както е било и първото Му идване сред нас. Учителят на ББ у нас е на съвсем различно мнение: "Христос живя веднъж между човеците в човешки образ. Но втори път Той няма да дойде така (курсивът мой - К. З.).
към текста >>
Вълнуваща и любопитна е картината на това взаимодействие между небесно и земно в пределите на нашия свят, нарисувана от Учителя на ББ у нас: "Христос действа в глъбините на човешката
душа
.
Тази светлина ще привлече всички около Христа като около велик център. Отварянето на човешките умове и сърца и приемането на Христа отвътре - това ще бъде повторното идване на Христа на земята." Според Учителя П. Дънов не е необходимо в съвременната епоха Христос да идва отново в плът на Земята, понеже Той се проявява непрестанно в човешката духовна природа. Пълноправният Син Божий работи без отдих в цялата Вселена. Нашата планета, обаче, представлява особен интерес за Него пред вид съдбоносния момент от нейното еволюционно развитие.
Вълнуваща и любопитна е картината на това взаимодействие между небесно и земно в пределите на нашия свят, нарисувана от Учителя на ББ у нас: "Христос действа в глъбините на човешката
душа
.
Сега Христос няма да се въплътява. Въплъщението е голямо ограничение. Христос ще дойде в душите. Христос донесе огъня на Любовта и ние сме свободни да приемем или не този огън. От Христос започна еволюцията на човечеството.
към текста >>
И като допълнение - връзката на този безценен вид познание с методите и средствата за постигане на вечен живот: "Христос донесе на Земята науката за
душата
(курсивът мой - К. З.).
К. З.). Да познаят Бога - зародишите на Духа, условията, силите и законите, на които се крепи и по които се гради този величествен ред на нещата. И Христа - разумното начало, което излиза от единия Бог, носи живот на всички същества, направлява ги и ги съхранява, като ги свързва с първичния център на всичко, което е. Христос е пътят на онова разумно движение на душите, което ги води към вечния живот в Истината" (курсивът мой - К. З.). Освен всичко останало Христос допринесе изключително много - по мнението на Учителя на ББ у нас - за издигането самопознанието на земния човек на качествено ново равнище: познание на собствената безсмъртна духовна природа.
И като допълнение - връзката на този безценен вид познание с методите и средствата за постигане на вечен живот: "Христос донесе на Земята науката за
душата
(курсивът мой - К. З.).
Той показа пътя, по който човешките души могат да познаят Бога, да добият вечния живот. Врата на този път е Любовта. Който мине през тази врата, ще излезе на онзи царски път, по който го чакат велики подвизи." Според Учителя П. Дънов най-значимото събитие в историята на нашата планета и на човечеството - идването и земната изява на Христос - е имало за цел да промени из основи манталитета на старозаветния човек, да го освободи от оковите на неговите ограничени разбирания за света и за самия себе си и да разкрие пътищата, методите и средствата за освобождението на човешката душа.
към текста >>
Дънов най-значимото събитие в историята на нашата планета и на човечеството - идването и земната изява на Христос - е имало за цел да промени из основи манталитета на старозаветния човек, да го освободи от оковите на неговите ограничени разбирания за света и за самия себе си и да разкрие пътищата, методите и средствата за освобождението на човешката
душа
.
И като допълнение - връзката на този безценен вид познание с методите и средствата за постигане на вечен живот: "Христос донесе на Земята науката за душата (курсивът мой - К. З.). Той показа пътя, по който човешките души могат да познаят Бога, да добият вечния живот. Врата на този път е Любовта. Който мине през тази врата, ще излезе на онзи царски път, по който го чакат велики подвизи." Според Учителя П.
Дънов най-значимото събитие в историята на нашата планета и на човечеството - идването и земната изява на Христос - е имало за цел да промени из основи манталитета на старозаветния човек, да го освободи от оковите на неговите ограничени разбирания за света и за самия себе си и да разкрие пътищата, методите и средствата за освобождението на човешката
душа
.
Този истински Син на Бога, за да може да се въплъти в условията на физическата действителност, според Учителя на ББ в нашата страна, е трябвало да се смали 78 милиона пъти (!): "...Не е лесно един велик дух като Христа да дойде между човеците. Те трябва да работят усилено в течение на няколко хиляди години, за да дойде Христос между тях. Не се слиза лесно на Земята. Ала със Своето слизане на Земята Христос откри нова епоха в развитието на човечеството. Той очерта пътя, по който единствено може да възлезе човешката душа към Бога" (пътя на еволюционното развитие, който е път на духовното израстване на индивидуалността, наречена "човек" - бел.
към текста >>
Той очерта пътя, по който единствено може да възлезе човешката
душа
към Бога" (пътя на еволюционното развитие, който е път на духовното израстване на индивидуалността, наречена "човек" - бел.
Дънов най-значимото събитие в историята на нашата планета и на човечеството - идването и земната изява на Христос - е имало за цел да промени из основи манталитета на старозаветния човек, да го освободи от оковите на неговите ограничени разбирания за света и за самия себе си и да разкрие пътищата, методите и средствата за освобождението на човешката душа. Този истински Син на Бога, за да може да се въплъти в условията на физическата действителност, според Учителя на ББ в нашата страна, е трябвало да се смали 78 милиона пъти (!): "...Не е лесно един велик дух като Христа да дойде между човеците. Те трябва да работят усилено в течение на няколко хиляди години, за да дойде Христос между тях. Не се слиза лесно на Земята. Ала със Своето слизане на Земята Христос откри нова епоха в развитието на човечеството.
Той очерта пътя, по който единствено може да възлезе човешката
душа
към Бога" (пътя на еволюционното развитие, който е път на духовното израстване на индивидуалността, наречена "човек" - бел.
К. З.). Независимо от самоналоженото Си колосално ограничение Той сразява "Княза на този свят" и поема ръководството на земните съдбини в Своите ръце. В същност Христос неизменно е присъствал на Земята и между хората посредством Своя велик Дух. След приключването на земната Му мисия Неговото присъствие става още по-интензивно - нещо, което Той е обещал както на учениците Си, така и на цялото човечество (ср. Мат. 28:20).
към текста >>
Затова сме в правото си да отбележим, че именно Христос е най-великият от Пратениците на Бога, слизали някога на Земята; Той е най-чистият от всички хора за всички времена, най-възвишената
Душа
, която е посещавала този свят, и най-съвършеният Дух, Който е озарил човешката мисъл с Истината за нашия път към Божественото.
Останалите все още сме в дълг към него. От друга страна, от деня на възкресението Си до днес Христос нито за миг не е преставал да работи за благото на света. След успешното приключване на Своята мисия Той се нагърби с пряко участие и надзор над еволюционното развитие на планетата Земя и човечеството. В този смисъл Той пое и функциите на Планетарен Дух, аналог на планетния Логос. И така факелът на Христовото благовестие огрява и осветява пътя на всички народи от земния глобус, на всеки отделен човек.
Затова сме в правото си да отбележим, че именно Христос е най-великият от Пратениците на Бога, слизали някога на Земята; Той е най-чистият от всички хора за всички времена, най-възвишената
Душа
, която е посещавала този свят, и най-съвършеният Дух, Който е озарил човешката мисъл с Истината за нашия път към Божественото.
Колко красота и поетичност има в следващите думи на Учителя П. Дънов, посредством които той добавя нови щрихи към портрета на Спасителя: "Христос бе сърцето на Бога и затова Той възкръсна. Божието сърце не може да умре." Когато разсъждаваме за подвига на Христос, две от Неговите качества изпъкват с особена сила: несъкрушимата Му Любов и безкористното Му служение на Божия План и на човеците. Като образец за подражание Синът Божий остава недостижим за всички епохи от историята. За всичко това Учителят П.
към текста >>
Дънов споделя следното: "За да стане Христос в
душата
ви безсмъртен и силен, трябва да дадете път на Любовта.
Колко красота и поетичност има в следващите думи на Учителя П. Дънов, посредством които той добавя нови щрихи към портрета на Спасителя: "Христос бе сърцето на Бога и затова Той възкръсна. Божието сърце не може да умре." Когато разсъждаваме за подвига на Христос, две от Неговите качества изпъкват с особена сила: несъкрушимата Му Любов и безкористното Му служение на Божия План и на човеците. Като образец за подражание Синът Божий остава недостижим за всички епохи от историята. За всичко това Учителят П.
Дънов споделя следното: "За да стане Христос в
душата
ви безсмъртен и силен, трябва да дадете път на Любовта.
Тогава ще поставите Христос на най-високото място във вас и ще осветите името Му в своето сърце. При това, ако някой пожелае да бъде близо до Христа, трябва да е научил изкуството да се смалява. От една страна, казвате, че искате да бъдете като Христа, но, от друга страна, желаете да заповядвате. Ще познае Христа този, който е научил безкористното служене и е придобил героизма да отговаря на омразата с Любов и на злото с Добро." Личният пример на Богочовека е най-яркото доказателство за стойността на благовестието Му. В каквато и житейска ситуация да изпаднем, колкото и трудна и на пръв поглед неразрешима да е тя, щом се опитаме да си представим как би постъпил Христос в този случай, ще бъдем в състояние да решим проблема си, ръководейки се от всичко, сторено от Него в земния Му живот.
към текста >>
Дънов - изисква за своето цялостно приложение съответна солидна основа, пробудена индивидуална
душа
, която да го приеме и да го осъществи на практика: "Христовото учение е дълбоко мистично.
Може да имаш много знания, но ако си горделив, ще бъдеш в положението на един от заблудените братя на Черната ложа." Мнозина си задават въпроса: "Приложимо ли е Христовото учение за всекиго от нас? Достъпно ли е за всяко човешко съзнание? " Макар че притежава универсален характер (т. е. предназначено е за всички хора и за всички времена), то - според уверението на Учителя П.
Дънов - изисква за своето цялостно приложение съответна солидна основа, пробудена индивидуална
душа
, която да го приеме и да го осъществи на практика: "Христовото учение е дълбоко мистично.
То може да се приложи само от такъв, който е истински мистик, защото когато започне да прилага Словото на Христа, ще бъде подложен на ред изкушения, които ще гледат да го отклонят и обещавайки му много блага, ще го спънат в поетия път." Съвременното човечество е призвано да доведе до край започнатото преди две хилядолетия. Естествено, това не може да стане в рамките на едно или две поколения. Нашият дълг е да използваме оптимално мощния импулс на обновление, който обгръща Земята в наши дни и носи на крилете си прекрасните образи на сбъднати многовековни човешки мечти: "Работата на Христа не е завършена. Християнството в бъдеще има да преживее своя златен век" (Учителят П. Дънов). На въпроса къде е сега Христос и в коя от многобройните църкви, съградени в Негово име, се намира Той Учителят на ББ в България отговаря: "Не търсете Христа тук или там.
към текста >>
Той е вътре във вас, във вашата
душа
" (курсивът мой - К. З.).
То може да се приложи само от такъв, който е истински мистик, защото когато започне да прилага Словото на Христа, ще бъде подложен на ред изкушения, които ще гледат да го отклонят и обещавайки му много блага, ще го спънат в поетия път." Съвременното човечество е призвано да доведе до край започнатото преди две хилядолетия. Естествено, това не може да стане в рамките на едно или две поколения. Нашият дълг е да използваме оптимално мощния импулс на обновление, който обгръща Земята в наши дни и носи на крилете си прекрасните образи на сбъднати многовековни човешки мечти: "Работата на Христа не е завършена. Християнството в бъдеще има да преживее своя златен век" (Учителят П. Дънов). На въпроса къде е сега Христос и в коя от многобройните църкви, съградени в Негово име, се намира Той Учителят на ББ в България отговаря: "Не търсете Христа тук или там.
Той е вътре във вас, във вашата
душа
" (курсивът мой - К. З.).
А когато последователите му го запитали защо Христос е избрал дванадесет ученици, Учителят П. Дънов обяснил: "Числото 12 е число на ангелите. То е числото на дванадесетте знаци на Зодиака. Дванадесетте апостоли се намираха под влиянието на дванадесетте знака на зодиакалния кръг." Той препоръчва и конкретен метод за постигане на пряка мистична връзка с Христос: "За да се свържете с Христа, четете Евангелието." Заслужава си да хвърлим поглед и от още една гледна точка върху картината на Второто Христово идване (пришествие) на Земята, нарисувана от българския духовен Учител: "Христос ще дойде на Земята по един начин, по какъвто Бог досега не се е откривал. По цялата Земя ще се въдвори мир и радост.
към текста >>
Той очерта пътя, по който единствено може да възлезе човешката
душа
към Бога.
Нека да проследим два от тях, с подчертана значимост от догматическа (вероучителна) гледна точка: 1) "Една от най-големите заблуди е да се мисли, че Христос е на небето, че седи и чака Второто пришествие, за да почне да съди живите и мъртвите. Истината е, че Христос никога не е напускал Земята (с духовното Си присъствие след Възнесението; ср. Мат. 28:20 - бел. К. З.). Спомнете си Неговите думи: "Даде Ми се всяка власт на небето и на земята." Христос е, Който е движил, движи и ще движи и "историчния", и "космичния", и "мистичния" живот на Земята и човечеството." 2) "Със Своето слизане на Земята Христос откри нова епоха в развитието на човечеството.
Той очерта пътя, по който единствено може да възлезе човешката
душа
към Бога.
И затова Той казва: "Аз съм Пътят, Истината и Животът " (Йоан 14:6 - бел. К. З.). Пътят - разбран в широк смисъл на думата - това е движението на Духа в разумното прилагане законите на природата. Животът - това е хармоничното организиране на елементите и развитие на силите в Божествената душа (на човека - бел. К. З.).
към текста >>
Животът - това е хармоничното организиране на елементите и развитие на силите в Божествената
душа
(на човека - бел.
Спомнете си Неговите думи: "Даде Ми се всяка власт на небето и на земята." Христос е, Който е движил, движи и ще движи и "историчния", и "космичния", и "мистичния" живот на Земята и човечеството." 2) "Със Своето слизане на Земята Христос откри нова епоха в развитието на човечеството. Той очерта пътя, по който единствено може да възлезе човешката душа към Бога. И затова Той казва: "Аз съм Пътят, Истината и Животът " (Йоан 14:6 - бел. К. З.). Пътят - разбран в широк смисъл на думата - това е движението на Духа в разумното прилагане законите на природата.
Животът - това е хармоничното организиране на елементите и развитие на силите в Божествената
душа
(на човека - бел.
К. З.). Истината - това е проява на Единия Бог, Който създава условия за развитие на всички живи същества. Излязъл от Божествения свят на Истината и слязъл в материалния свят, Христос свързва човешките души със света на Истината, дето се крият великите цели на всяко битие." За разлика от традиционното християнско учение и църковно- богословските възгледи, според които Иисус Христос са двете имена на една Божествена Личност, езотеричното познание прави разлика между същностите, които познаваме като "Иисус" и "Христос". Например, от гледна точка на теософията и антропософията Иисус е Учител от земната Йерархия, а Христос е велико космическо Същество, Което е използвало тялото на Иисус за период от три години, за да осъществи Своята земна мисия.
към текста >>
Иисус - това е страдащият човек на земята, човешка
душа
, която страда, която изработва спасение.
Иисус е бил човек като всички нас и по пътя на еволюционното си развитие е достигнал до ранга на велик Учител. От своя страна Христос не е от земна еволюция, а идва на нашата планета от най-високите сфери на Космоса. Нещо повече - в качеството Си на еманация (проявление, излъчване) на самата Космическа Реалност Христос въобще не подлежи на развитие като човек. Учителят П. Дънов също разграничава двете същности (двете имена, чиито носители са две отделни индивидуалности), но по специфичен начин: "Иисус Христос - двете думи означават две опорни точки.
Иисус - това е страдащият човек на земята, човешка
душа
, която страда, която изработва спасение.
Христос е човекът, който е победил, който служи на Бога, който е готов да се жертва. ...Христос е висшият Дух, висшият принцип... За някои Той е дошъл, а за някои ще дойде тепърва." Когато твърди, че Христос "за някои е дошъл, а за някои ще дойде тепърва", Учителят на ББ в България очевидно има пред вид, че много хора (назоваващи себе си "християни") са повярвали в Христос, вникнали са в Неговото учение и живеят в съгласие с него. Но има и такива, които нито вярват в Богочовека, нито са разбрали Словото Му, нито се стараят да го прилагат в живота си. Първите са тези, за които "Той е дошъл", а вторите - за тях Той "ще дойде тепърва". Интерес представлява и становището на Учителя П.
към текста >>
Христос донесе на земята науката за
душата
.
К. З.). Днес обаче всички проповедници разправят, че Христос бил дошъл на земята, за да спаси хората. Ако Христос бе спасил света по оня механичен начин, както хората го разбират, и ако те бяха действително спасени, нямаше да живеят така противно на духа на Христовото учение. Очевидно съвсем друг смисъл има идеята за спасението. То не е там, където хората го търсят, нито идва така механически, както те си мислят.
Христос донесе на земята науката за
душата
.
Той показа пътя, по който човешките души могат да познаят Бога, да добият вечния живот. Врата на този път е Любовта. Който мине през тази врата, ще излезе на онзи царски път, по който го чакат велики подвизи. Много велики души са слизали на земята преди Христа, но те не са могли да се справят с мъчната задача за повдигане на човечеството. Трябваше да слезе Христос, за да разреши тази съществена и важна задача и да покаже на хората един опитен път, по който и те да я разрешат.
към текста >>
78.
II. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ЛЮБОВТА
 
- Константин Златев
Тя е Великият закон, който изпълва всякога
душата
на ученика."
II. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ЛЮБОВТА "Любовта значи доближаване до Бога." "Любовта е духовна храна." "Велико нещо е Любовта!
Тя е Великият закон, който изпълва всякога
душата
на ученика."
(Учителят П. Дънов) 1. Общ преглед В ч. I, гл. IV, т. 1.
към текста >>
Ето как любовта - най- достъпният път за възхождане на
душата
(курсивът мой - К.
Има едно изключително важно условие, което следва да изпълним, за да влезем като победители в тази твърдина на личностното пресътворяване. Ето как го характеризира Учителят на ББ в нашата страна: "Всеки, който иска да придобие Любовта, Божествената Любов, за която говорим, трябва да извърши един вътрешен подвиг. Подвигът се състои в това - да прости на ония, които не го обичат и му причиняват пакост. Не може ли да извърши това, той трябва да знае, че още нищо не е постигнал в познаването на Любовта. Никаква наука, никакви формули не могат да му помогнат.
Ето как любовта - най- достъпният път за възхождане на
душата
(курсивът мой - К.
З.), идва, след като е възможно осъществяването на тази вътрешна победа." В нейното човешко измерение Любовта предполага предоставянето на пълна свобода на нейния обект. За жалост малцина достигат до подобна зрелост на нейното разбиране и прилагане. На помощ отново им се притича мъдростта на великия духовен Учител: "Не е лошо това, че хората се влюбват един в друг. Лошото се появява тогава, когато започват да се обсебват и да се ограничават дори до степен на истинско робство.
към текста >>
Пробуждането на човешката
душа
е немислимо без притежаването на този ключ.
За жалост малцина достигат до подобна зрелост на нейното разбиране и прилагане. На помощ отново им се притича мъдростта на великия духовен Учител: "Не е лошо това, че хората се влюбват един в друг. Лошото се появява тогава, когато започват да се обсебват и да се ограничават дори до степен на истинско робство. Остави човека, когото обичаш, сам да не пожелае да се отдели от тебе." В учението на ББ, представено от Учителя П. Дънов, е разкрит един безпогрешен ключ към постигането на Божествената Любов - кротостта.
Пробуждането на човешката
душа
е немислимо без притежаването на този ключ.
Кротостта - в светлината на Новото учение - представлява неподозирано могъща сила, която в развитие довежда до култивирането на едно вече ангелско качество - милосърдието. Кротостта черпи своята сила именно от Любовта - в качеството й на извор на целомъдрие и чистота. Целта на нашия живот - съвършенството - според българския духовен Учител е съсредоточена в закона на Любовта. Той разглежда Любовта като колективен процес: "Когато човек обича, чрез него се проявява колективната Любов на много Същества. Законът е такъв: колкото повече Същества се проявяват чрез Любовта ти, толкова тя е по-силна.
към текста >>
Излязат ли извън нея, ще се
задушат
... .Дължината на вашия живот, вашето щастие и култура зависят от тази среда на Любовта."
Каквото е водата за рибата, това е Любовта за човека. Човек живее в средата на Любовта и нищо не е в състояние да го раздели от тази Любов. Щом излезете от нея, ще умрете, ще изгубите живота си. Някои хора мислят, че могат да живеят извън Любовта. Немислимо е.
Излязат ли извън нея, ще се
задушат
... .Дължината на вашия живот, вашето щастие и култура зависят от тази среда на Любовта."
Всесилната и всеприсъстваща Божия Любов обгръща като непобедим щит всички същества. Единствената й цел е да подпомогне процеса на тяхната еволюция, на духовното им израстване. Тя ги съпътства във всички премеждия на материалното битие, калява ги в огъня на безброй битки, без които те не биха постигнали блясъка на шлифования диамант - съвършенството: "Безграничната Любов ви прекарва през всички изпитания, за да ви направи съвършени. Единственият, който ви обича и не вижда във вас зло, е Бог! Навсякъде виждаме Божието проявление." Първоначалната посока на проявление на Любовта е от Бога към съществата, в частния случай на нашата земна общност на Разума - от Него към хората.
към текста >>
Самата същност на човешката
душа
е изтъкана от порив към Любовта, което е потвърдено и в Словото на българския духовен Учител: "Всеки човек иска да бъде обичан!
А когато иска да го обича един, това е в човешкия свят. Ние трябва да снемем Божествения свят тук, долу, на земята! " (Учителят П. Дънов). Всяко живо същество се стреми към Любовта като към Извор на живот и блаженство. Нищо по-естествено няма от този извечен стремеж!
Самата същност на човешката
душа
е изтъкана от порив към Любовта, което е потвърдено и в Словото на българския духовен Учител: "Всеки човек иска да бъде обичан!
Това е Божествено. Любовта е един вътрешен копнеж на човешката душа. Човек я търси навсякъде." Понеже Любовта произлиза от най-дълбоката същност на Божието Същество, тя представлява естествено съсредоточие на безсмъртното човешко начало. И, от друга страна, протичането й по обратната връзка - сиреч от човека към всичко около него, спомага да открием по безпогрешен начин автентичното, най-истинското собствено "аз": "Любовта е център на човешкия дух. Да любим, това значи да сме намерили онзи извор, който постоянно извира в нас." А що се отнася до една от многобройните възможни интерпретации на същността на Любовта - в ракурса на нейното субстанциално проявление като естествена среда за екзистенци- ята на Божественото, Учителят П.
към текста >>
Любовта е един вътрешен копнеж на човешката
душа
.
" (Учителят П. Дънов). Всяко живо същество се стреми към Любовта като към Извор на живот и блаженство. Нищо по-естествено няма от този извечен стремеж! Самата същност на човешката душа е изтъкана от порив към Любовта, което е потвърдено и в Словото на българския духовен Учител: "Всеки човек иска да бъде обичан! Това е Божествено.
Любовта е един вътрешен копнеж на човешката
душа
.
Човек я търси навсякъде." Понеже Любовта произлиза от най-дълбоката същност на Божието Същество, тя представлява естествено съсредоточие на безсмъртното човешко начало. И, от друга страна, протичането й по обратната връзка - сиреч от човека към всичко около него, спомага да открием по безпогрешен начин автентичното, най-истинското собствено "аз": "Любовта е център на човешкия дух. Да любим, това значи да сме намерили онзи извор, който постоянно извира в нас." А що се отнася до една от многобройните възможни интерпретации на същността на Любовта - в ракурса на нейното субстанциално проявление като естествена среда за екзистенци- ята на Божественото, Учителят П. Дънов заключава: "Що е Любов? Свят, в който живее Божественият Дух.
към текста >>
Изразявайки най-адекватно и проникновено Своята същност именно чрез Любовта, Творецът обгръща с нея безсмъртната същност на Своите творения: "Любовта е докосване на Бога до човешката
душа
."
Тя осмисля живота на всички хора." Тази йерархична подредба в проявленията на Любовта е логическо отражение на духовната зрелост, съответстваща на всяко стъпало в приемането и изявяването на всемирната Любов. Относно същността на Божествената Любов, т. е. на нейното най-извисено проявление, Учителят на ББ у нас добавя крилатата фраза: "Любовта е това, което не умира! " Носителката на безсмъртие във висшите нива на своята изява сама по себе си е безсмъртна като същност. И това не може да бъде другояче поради простия факт, че истинската Любов е есенцията на самото Божие Свръхсъщество.
Изразявайки най-адекватно и проникновено Своята същност именно чрез Любовта, Творецът обгръща с нея безсмъртната същност на Своите творения: "Любовта е докосване на Бога до човешката
душа
."
В контактите между хората не бива да говорим за любовта си. Тя не може да бъде облечена в думи, не може да бъде изразена словесно. Безсмисленото или прекалено емоционално изразяване на наличието й събужда за действие сили с противоположен, разрушителен характер, за което Учителят П. Дънов предупреждава: "Когато обичате някого, не му говорете за любовта си. Който много говори за любовта си, той ще бъде поставен на изпитание, което едва може да издържи." В тясна връзка с това напътствие е и разкриването от негова страна на важен духовен закон, чието въздействие остава непознато за мнозинството от земните хора: "В Любовта има един велик закон: ако ти си позволиш да споменеш на някоя жива душа, че я обичаш, и с това я ограничиш, ти си изгубил вече всичката любов." Затова и напълно логично е към последователите на Новото учение да бъде отправен призивът: "Ще ви дам едно правило: за своята любов не говорете никога нищо.
към текста >>
Който много говори за любовта си, той ще бъде поставен на изпитание, което едва може да издържи." В тясна връзка с това напътствие е и разкриването от негова страна на важен духовен закон, чието въздействие остава непознато за мнозинството от земните хора: "В Любовта има един велик закон: ако ти си позволиш да споменеш на някоя жива
душа
, че я обичаш, и с това я ограничиш, ти си изгубил вече всичката любов." Затова и напълно логично е към последователите на Новото учение да бъде отправен призивът: "Ще ви дам едно правило: за своята любов не говорете никога нищо.
Изразявайки най-адекватно и проникновено Своята същност именно чрез Любовта, Творецът обгръща с нея безсмъртната същност на Своите творения: "Любовта е докосване на Бога до човешката душа." В контактите между хората не бива да говорим за любовта си. Тя не може да бъде облечена в думи, не може да бъде изразена словесно. Безсмисленото или прекалено емоционално изразяване на наличието й събужда за действие сили с противоположен, разрушителен характер, за което Учителят П. Дънов предупреждава: "Когато обичате някого, не му говорете за любовта си.
Който много говори за любовта си, той ще бъде поставен на изпитание, което едва може да издържи." В тясна връзка с това напътствие е и разкриването от негова страна на важен духовен закон, чието въздействие остава непознато за мнозинството от земните хора: "В Любовта има един велик закон: ако ти си позволиш да споменеш на някоя жива
душа
, че я обичаш, и с това я ограничиш, ти си изгубил вече всичката любов." Затова и напълно логично е към последователите на Новото учение да бъде отправен призивът: "Ще ви дам едно правило: за своята любов не говорете никога нищо.
...Прояви любовта си, без да казваш на човека, че го обичаш." Колкото и дълъг път да сме изминали към вникването в същността на Любовта, нейното най-дълбоко естество си остава непознаваемо. И това е така, понеже тя е сърцето на Бога! В това безкрайно и вълнуващо пътешествие - навън, към света извън нас, и навътре, в дълбините на собственото "аз" - е заключена в най-висока степен прелестта на съществуването. То осмисля нашите земни дни, поривите на душата ни, копнежите на духа, заключен в тленното материално тяло.
към текста >>
То осмисля нашите земни дни, поривите на
душата
ни, копнежите на духа, заключен в тленното материално тяло.
Който много говори за любовта си, той ще бъде поставен на изпитание, което едва може да издържи." В тясна връзка с това напътствие е и разкриването от негова страна на важен духовен закон, чието въздействие остава непознато за мнозинството от земните хора: "В Любовта има един велик закон: ако ти си позволиш да споменеш на някоя жива душа, че я обичаш, и с това я ограничиш, ти си изгубил вече всичката любов." Затова и напълно логично е към последователите на Новото учение да бъде отправен призивът: "Ще ви дам едно правило: за своята любов не говорете никога нищо. ...Прояви любовта си, без да казваш на човека, че го обичаш." Колкото и дълъг път да сме изминали към вникването в същността на Любовта, нейното най-дълбоко естество си остава непознаваемо. И това е така, понеже тя е сърцето на Бога! В това безкрайно и вълнуващо пътешествие - навън, към света извън нас, и навътре, в дълбините на собственото "аз" - е заключена в най-висока степен прелестта на съществуването.
То осмисля нашите земни дни, поривите на
душата
ни, копнежите на духа, заключен в тленното материално тяло.
По този повод Учителят П. Дънов възкликва: "Любовта ще остане неразбрана за вечни времена. В това седи красотата на живота." Всяко посещение на Любовта в нашия живот е дар Божий! Единственото, за което не си заслужава да съжаляваме, е, че сме обичали! Прегръдката на истинската, Божествената Любов е преживяване, което оставя своя незабравим отпечатък у нас за цялата Вечност.
към текста >>
Каквото благо приеме от нея, той го предава и на другите същества." Във вълшебното огледало на Любовта и най-простите неща от ежедневието се превръщат в приказка, която гали
душата
и събужда най-чистите пориви на сърцето: "Кое прави обикновените неща необикновени?
Съмнявате ли се в нея, тя се затваря за вас и нищо не дава." Според учението на ББ, предадено на българския народ от Учителя П. Дънов, в своето проявление "...Любовта е колективен, а не единичен акт. Когато човек люби, с него заедно любят всички хора, всички ангели и архангели - цялото Небе. Той се радва, понеже е станал проводник на Любовта.
Каквото благо приеме от нея, той го предава и на другите същества." Във вълшебното огледало на Любовта и най-простите неща от ежедневието се превръщат в приказка, която гали
душата
и събужда най-чистите пориви на сърцето: "Кое прави обикновените неща необикновени?
- Любовта. Докато не обичаш поне един човек, целият свят ще бъде чужд за тебе. Щом обикнеш някого, и тоя, и оня свят ти стават близки." Освен всичко останало Любовта в своите най-извисени проявления мотивира човешката личност да дава най-доброто от себе си. Усещането за полет, неповторимият по красота порив да надмогнеш всичко земно и преходно в устрема си към небесното са онзи брилянт на любовното чувство, който заблестява с неустоима прелест върху челото на любещия: "Любовта е стимул, който кара хората да мислят, чувстват и действат правилно. Каквото и да прави, човек трябва да го прави с любов.
към текста >>
Търсите ли човек да ви обича, в края на краищата ще се разочаровате и ще видите, че този, който ви е обичал, не е онзи, когото
душата
ви е очаквала." И на друго място в Словото на Учителя на ББ в България: "Противоречията произтичат от това, че искате, когато обичате някого, той да ви плати за любовта."
Затова Учителят П. Дънов споделя с разбиране: "Една среща, станала в името на Любовта, струва колкото всичкото богатство на света" (курсивът мой - К. З.). Той ни съветва да отправяме свободно Любовта си към другите хора и към всички същества, без да се надяваме на ответна реакция. Истинската Любов е в безкористието, в лишеното от очаквания себеотдаване. Да очакваш справедлива (от твоя гледна точка) отплата за това, че любиш - това е най- сигурният начин да отпиеш от горчивата чаша на разочарованието: "Обичайте хората, без да очаквате те да ви обичат.
Търсите ли човек да ви обича, в края на краищата ще се разочаровате и ще видите, че този, който ви е обичал, не е онзи, когото
душата
ви е очаквала." И на друго място в Словото на Учителя на ББ в България: "Противоречията произтичат от това, че искате, когато обичате някого, той да ви плати за любовта."
В крайна сметка именно Любовта е онази, която в най-висока степен осмисля нашия живот. В същност тя е навсякъде, но ние следва да разполагаме с нужните духовни сетива, с които да установим присъствието й, да я посрещнем и да я направим неразделна част от нашето съществувание: "Без Любовта животът няма смисъл. Без Любовта животът се разпада на своите части. Ако Любовта не влезе в човека като плод, той ще изгуби живота си. И когато хората се разочароват от живота, това се дължи на заблуждението, че те очакват животът да дойде по някакъв механически начин, да се налее отнякъде.
към текста >>
"Четири са проявите на Любовта в човека: като стремеж в сърцето, като чувство в
душата
, като сила в ума, като принцип в духа.
Не, животът не е механически процес" (Учителят П. Дънов). 2. Степени в проявлението на Любовта "Щом си в Любовта, ти вярваш и всичко е светло за тебе. По това ще познаеш, че си в света на Любовта. Там съмнение няма; усъмниш ли се, това показва, че Любовта я няма."
"Четири са проявите на Любовта в човека: като стремеж в сърцето, като чувство в
душата
, като сила в ума, като принцип в духа.
Това е целият цикъл на развитие от начало до край. Любовта като стремеж се движи към центъра на Земята. Това са корените на Любовта. Любовта като чувство се движи към Слънцето - това са клонищата. Любовта като сила се проявява само у гениите и светиите.
към текста >>
19:19) и като фундамент на отношението на човека към Бога - "заповед", която "... е най-голяма в закона" ("Възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце и с всичката си
душа
, и с всичкия си разум..." - Мат. 22:36-37).
(Учителят П. Дънов) Начинът, по който Учителят П. Дънов третира понятието "любов", бележи множество допирни точки с традиционното християнско учение. И в двете теоретични системи любовта се разглежда като принцип на Битието (ср. I Йоан 4:8,16: "Бог е любов."), като основа на взаимоотношенията между хората ("Обичай ближния си като себе си..." - Мат.
19:19) и като фундамент на отношението на човека към Бога - "заповед", която "... е най-голяма в закона" ("Възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце и с всичката си
душа
, и с всичкия си разум..." - Мат. 22:36-37).
Ала в своите търсения българският духовен Учител отива по-далеч. Той разкрива дълбини и конкретни прояви на Божествената Любов (нейната висша октава), които представляват като разсъждения и обобщения безценен принос към съкровищницата на езотеричното познание: "Четири са проявите на Любовта в човека. Тя действа като стремеж в сърцето. Като чувство в душата. Като сила в ума.
към текста >>
Като чувство в
душата
.
I Йоан 4:8,16: "Бог е любов."), като основа на взаимоотношенията между хората ("Обичай ближния си като себе си..." - Мат. 19:19) и като фундамент на отношението на човека към Бога - "заповед", която "... е най-голяма в закона" ("Възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце и с всичката си душа, и с всичкия си разум..." - Мат. 22:36-37). Ала в своите търсения българският духовен Учител отива по-далеч. Той разкрива дълбини и конкретни прояви на Божествената Любов (нейната висша октава), които представляват като разсъждения и обобщения безценен принос към съкровищницата на езотеричното познание: "Четири са проявите на Любовта в човека. Тя действа като стремеж в сърцето.
Като чувство в
душата
.
Като сила в ума. Като принцип в духа." На тези четири степени в проявлението на всемирната Любов са посветени и следващите редове. а) Любовта като стремеж В това си проявление Любовта е свързана с материалния свят и с физическото тяло на човека; тя е насочена към всички същества от противоположния пол. В началния стадий от своята индивидуална духовна еволюция човекът изразява именно тази степен на Любовта.
към текста >>
Както вече бе посочено по-горе, второто проявление на Любовта - като чувство, действа в
душата
на човека.
Преобладаващата част от нашите съвременници отговарят именно на това равнище на съзнанието. Те се прекланят пред идола на частната собственост и разглеждат жизнената си среда изключително като източник на блага за собствена изгода. Следващата мисъл на Учителя П. Дънов има пред вид това равнище на съзнанието: "Сега законът на физическото поле е такъв: хората, които са по-близко до нас, с тях ние имаме по-близки отношения, можем да им помагаме, а на другите не можем да помагаме външно, понеже са далеч, няма възможност за това." б) Любовта като чувство
Както вече бе посочено по-горе, второто проявление на Любовта - като чувство, действа в
душата
на човека.
В случая тя е свързана с астралното (емоционалното, чувственото) тяло на личността и е насочена към един единствен представител на противоположния пол. Очевидно е, че тази степен в проявата на Любовта е по-издигната от предходната. В своето разширено действие тя засяга и отношенията между приятели и въобще хора със сходни жизнени цели. Братството между хората - един вековен, дори хилядолетен идеал на земното човечество - е основана именно върху Любовта като чувство, проявена в душата. В тази си изява Любовта засяга духовното естество на личността, нейното нравствено чувство.
към текста >>
Братството между хората - един вековен, дори хилядолетен идеал на земното човечество - е основана именно върху Любовта като чувство, проявена в
душата
.
б) Любовта като чувство Както вече бе посочено по-горе, второто проявление на Любовта - като чувство, действа в душата на човека. В случая тя е свързана с астралното (емоционалното, чувственото) тяло на личността и е насочена към един единствен представител на противоположния пол. Очевидно е, че тази степен в проявата на Любовта е по-издигната от предходната. В своето разширено действие тя засяга и отношенията между приятели и въобще хора със сходни жизнени цели.
Братството между хората - един вековен, дори хилядолетен идеал на земното човечество - е основана именно върху Любовта като чувство, проявена в
душата
.
В тази си изява Любовта засяга духовното естество на личността, нейното нравствено чувство. На този етап от духовното съзряване на индивидуалността човешката чистота и устойчивост бележат значителен ръст. Важен щрих от мотивацията на този тип мислене и поведение откриваме в Словото на Учителя П. Дънов: "За някого казвате, че го обичате повече. Обичате някого повече, но ще дойде смяна, понеже ние стоим на едно място, а Божественото се движи.
към текста >>
Издига в култ благотворителността, която може да го подпомогне в постигането на най-важната му жизнена цел - спасението на
душата
.
Това проявление на Любовта съответства на манталитета на новозаветния човек. Житейските изпитания предизвикват у него предимно реакцията на съблазняване, усъмняване и разколебаване. Възгледите му достигат границата на колективното съзнание, обхващайки общия му интерес със съмишленици и съидейници. В убежденията си се колебае между вярата и безверието. Разглежда света като сцена на вечната битка между доброто и злото.
Издига в култ благотворителността, която може да го подпомогне в постигането на най-важната му жизнена цел - спасението на
душата
.
в) Любовта като сила Това проявление на Любовта е свързано с умственото (менталното) тяло на човека и е насочено към група от хора, обединени въз основа на някакъв принцип. Тази нейна изява бележи на свой ред няколко степени. При първата от тях благото, което човек желае за себе си, е готов да го предостави на всички. Тоест той го желае не само за собственото си "аз".
към текста >>
79.
III. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА БЕЗСМЪРТИЕТО НА ДУШАТА. ЕВОЛЮЦИЯ НА СЪЗНАНИЕТО
 
- Константин Златев
III. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА БЕЗСМЪРТИЕТО НА
ДУШАТА
.
III. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА БЕЗСМЪРТИЕТО НА
ДУШАТА
.
ЕВОЛЮЦИЯ НА СЪЗНАНИЕТО "Що е душата? То е човекът в своята същина, която не може да умре." "По тяло всички ще умрем, ще се стопим. Безсмъртието е качество на човешката душа, а не на човешкото тяло."
към текста >>
"Що е
душата
?
III. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА БЕЗСМЪРТИЕТО НА ДУШАТА. ЕВОЛЮЦИЯ НА СЪЗНАНИЕТО
"Що е
душата
?
То е човекът в своята същина, която не може да умре." "По тяло всички ще умрем, ще се стопим. Безсмъртието е качество на човешката душа, а не на човешкото тяло." (Учителят П. Дънов) 1. Учение за безсмъртието на душата
към текста >>
Безсмъртието е качество на човешката
душа
, а не на човешкото тяло."
III. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА БЕЗСМЪРТИЕТО НА ДУШАТА. ЕВОЛЮЦИЯ НА СЪЗНАНИЕТО "Що е душата? То е човекът в своята същина, която не може да умре." "По тяло всички ще умрем, ще се стопим.
Безсмъртието е качество на човешката
душа
, а не на човешкото тяло."
(Учителят П. Дънов) 1. Учение за безсмъртието на душата Една от водещите идеи в учението на ББ е тази за безсмъртието на човешката духовна същност, на индивидуализираното живо същество, на душата. Достатъчно важна сама по себе си, тя е неразривно свързана и с тезата за вечния живот, кореспондираща с аналогичното гледище на традиционното църковно християнство. Връзката между двете фундаментални по значението си категории (безсмъртие и вечен живот) е, както би могло да се предполага, от нетленно естество и протича по руслото на пълноводната река на Божествената Любов.
към текста >>
1. Учение за безсмъртието на
душата
"Що е душата? То е човекът в своята същина, която не може да умре." "По тяло всички ще умрем, ще се стопим. Безсмъртието е качество на човешката душа, а не на човешкото тяло." (Учителят П. Дънов)
1. Учение за безсмъртието на
душата
Една от водещите идеи в учението на ББ е тази за безсмъртието на човешката духовна същност, на индивидуализираното живо същество, на душата. Достатъчно важна сама по себе си, тя е неразривно свързана и с тезата за вечния живот, кореспондираща с аналогичното гледище на традиционното църковно християнство. Връзката между двете фундаментални по значението си категории (безсмъртие и вечен живот) е, както би могло да се предполага, от нетленно естество и протича по руслото на пълноводната река на Божествената Любов. Обобщителен образ на това взаимодействие, обуславящо като даденост и степента на духовното развитие на човека, откриваме в Словото на Учителя П. Дънов: "Който иска да намери вечния живот, живота, който произтича от Любовта, той трябва отново да се върне към Дървото на Живота.
към текста >>
Една от водещите идеи в учението на ББ е тази за безсмъртието на човешката духовна същност, на индивидуализираното живо същество, на
душата
.
То е човекът в своята същина, която не може да умре." "По тяло всички ще умрем, ще се стопим. Безсмъртието е качество на човешката душа, а не на човешкото тяло." (Учителят П. Дънов) 1. Учение за безсмъртието на душата
Една от водещите идеи в учението на ББ е тази за безсмъртието на човешката духовна същност, на индивидуализираното живо същество, на
душата
.
Достатъчно важна сама по себе си, тя е неразривно свързана и с тезата за вечния живот, кореспондираща с аналогичното гледище на традиционното църковно християнство. Връзката между двете фундаментални по значението си категории (безсмъртие и вечен живот) е, както би могло да се предполага, от нетленно естество и протича по руслото на пълноводната река на Божествената Любов. Обобщителен образ на това взаимодействие, обуславящо като даденост и степента на духовното развитие на човека, откриваме в Словото на Учителя П. Дънов: "Който иска да намери вечния живот, живота, който произтича от Любовта, той трябва отново да се върне към Дървото на Живота. Той трябва да напусне пътя на старозаветния, на новозаветния и на праведния и да поеме пътя на ученика.
към текста >>
Безсмъртието на
душата
не би могло да бъде осмислено в цялост, без да сме наясно с нейния произход.
Обобщителен образ на това взаимодействие, обуславящо като даденост и степента на духовното развитие на човека, откриваме в Словото на Учителя П. Дънов: "Който иска да намери вечния живот, живота, който произтича от Любовта, той трябва отново да се върне към Дървото на Живота. Той трябва да напусне пътя на старозаветния, на новозаветния и на праведния и да поеме пътя на ученика. Знаете думите на Христа: "Иди, продай всичко, раздай го на сиромасите и ела Ме последвай." Аз ви казвам сега: Идете и раздайте живота на старозаветните, раздайте живота на новозаветните, раздайте живота на праведните и тогава идете при вашия Учител. И той ще ви посрещне."
Безсмъртието на
душата
не би могло да бъде осмислено в цялост, без да сме наясно с нейния произход.
За последователите на учението на ББ - също както и за всички християни (както и за вярващите от другите монотеистични световни религии: юдаизъм и ислям) - човешката душа произлиза от Върховното Божество, Небесния Отец на всичко съществуващо. По този повод Учителят П. Дънов отбелязва: "Отделянето на човешката душа от Бога съставя един от най-великите моменти в Битието. Туй отделяне е известно в ангелския свят под названието "зазоряване на човешката душа"." Приведеният тук цитат недвусмислено отправя произхода на душата - както вече бе посочено - от Бога. Казано с други думи: душата има Божествен произход, тя е родена от Първоизточника на живота, Всемирния Дух, и от Него е изпратена в света, за да трупа опит, да се индивидуализира и да върви по Пътя на съвършенството.
към текста >>
За последователите на учението на ББ - също както и за всички християни (както и за вярващите от другите монотеистични световни религии: юдаизъм и ислям) - човешката
душа
произлиза от Върховното Божество, Небесния Отец на всичко съществуващо.
Дънов: "Който иска да намери вечния живот, живота, който произтича от Любовта, той трябва отново да се върне към Дървото на Живота. Той трябва да напусне пътя на старозаветния, на новозаветния и на праведния и да поеме пътя на ученика. Знаете думите на Христа: "Иди, продай всичко, раздай го на сиромасите и ела Ме последвай." Аз ви казвам сега: Идете и раздайте живота на старозаветните, раздайте живота на новозаветните, раздайте живота на праведните и тогава идете при вашия Учител. И той ще ви посрещне." Безсмъртието на душата не би могло да бъде осмислено в цялост, без да сме наясно с нейния произход.
За последователите на учението на ББ - също както и за всички християни (както и за вярващите от другите монотеистични световни религии: юдаизъм и ислям) - човешката
душа
произлиза от Върховното Божество, Небесния Отец на всичко съществуващо.
По този повод Учителят П. Дънов отбелязва: "Отделянето на човешката душа от Бога съставя един от най-великите моменти в Битието. Туй отделяне е известно в ангелския свят под названието "зазоряване на човешката душа"." Приведеният тук цитат недвусмислено отправя произхода на душата - както вече бе посочено - от Бога. Казано с други думи: душата има Божествен произход, тя е родена от Първоизточника на живота, Всемирния Дух, и от Него е изпратена в света, за да трупа опит, да се индивидуализира и да върви по Пътя на съвършенството. В езотеричното познание Бог е абсолютна Същност, Причина сам за Себе Си (cauza sui).
към текста >>
Дънов отбелязва: "Отделянето на човешката
душа
от Бога съставя един от най-великите моменти в Битието.
Знаете думите на Христа: "Иди, продай всичко, раздай го на сиромасите и ела Ме последвай." Аз ви казвам сега: Идете и раздайте живота на старозаветните, раздайте живота на новозаветните, раздайте живота на праведните и тогава идете при вашия Учител. И той ще ви посрещне." Безсмъртието на душата не би могло да бъде осмислено в цялост, без да сме наясно с нейния произход. За последователите на учението на ББ - също както и за всички християни (както и за вярващите от другите монотеистични световни религии: юдаизъм и ислям) - човешката душа произлиза от Върховното Божество, Небесния Отец на всичко съществуващо. По този повод Учителят П.
Дънов отбелязва: "Отделянето на човешката
душа
от Бога съставя един от най-великите моменти в Битието.
Туй отделяне е известно в ангелския свят под названието "зазоряване на човешката душа"." Приведеният тук цитат недвусмислено отправя произхода на душата - както вече бе посочено - от Бога. Казано с други думи: душата има Божествен произход, тя е родена от Първоизточника на живота, Всемирния Дух, и от Него е изпратена в света, за да трупа опит, да се индивидуализира и да върви по Пътя на съвършенството. В езотеричното познание Бог е абсолютна Същност, Причина сам за Себе Си (cauza sui). Отделянето на безчетните количества души от Него по никакъв начин не накърнява Неговата абсолютност. Изразът "зазоряване на човешката душа" би могъл да бъде разтълкуван като начало на пътя на душата в Космоса, в Проявеното Битие - начало на онова безкрайно любопитно приключение, което търсещите в Духа назовават еволюционно развитие на душата.
към текста >>
Туй отделяне е известно в ангелския свят под названието "зазоряване на човешката
душа
"." Приведеният тук цитат недвусмислено отправя произхода на
душа
та - както вече бе посочено - от Бога.
И той ще ви посрещне." Безсмъртието на душата не би могло да бъде осмислено в цялост, без да сме наясно с нейния произход. За последователите на учението на ББ - също както и за всички християни (както и за вярващите от другите монотеистични световни религии: юдаизъм и ислям) - човешката душа произлиза от Върховното Божество, Небесния Отец на всичко съществуващо. По този повод Учителят П. Дънов отбелязва: "Отделянето на човешката душа от Бога съставя един от най-великите моменти в Битието.
Туй отделяне е известно в ангелския свят под названието "зазоряване на човешката
душа
"." Приведеният тук цитат недвусмислено отправя произхода на
душа
та - както вече бе посочено - от Бога.
Казано с други думи: душата има Божествен произход, тя е родена от Първоизточника на живота, Всемирния Дух, и от Него е изпратена в света, за да трупа опит, да се индивидуализира и да върви по Пътя на съвършенството. В езотеричното познание Бог е абсолютна Същност, Причина сам за Себе Си (cauza sui). Отделянето на безчетните количества души от Него по никакъв начин не накърнява Неговата абсолютност. Изразът "зазоряване на човешката душа" би могъл да бъде разтълкуван като начало на пътя на душата в Космоса, в Проявеното Битие - начало на онова безкрайно любопитно приключение, което търсещите в Духа назовават еволюционно развитие на душата. То би трябвало рано или късно да я възвърне към нейната Първооснова - Бога, ала след като тя, вселенската скитница, е придобила собствен, неповторим облик и се е издигнала на такава висота, която я прави достойна да се съедини отново с Цялото, от което някога е излязла на космическото си пътешествие - съединяване, при което душата не губи своята вече утвърдена самоличност.
към текста >>
Казано с други думи:
душата
има Божествен произход, тя е родена от Първоизточника на живота, Всемирния Дух, и от Него е изпратена в света, за да трупа опит, да се индивидуализира и да върви по Пътя на съвършенството.
Безсмъртието на душата не би могло да бъде осмислено в цялост, без да сме наясно с нейния произход. За последователите на учението на ББ - също както и за всички християни (както и за вярващите от другите монотеистични световни религии: юдаизъм и ислям) - човешката душа произлиза от Върховното Божество, Небесния Отец на всичко съществуващо. По този повод Учителят П. Дънов отбелязва: "Отделянето на човешката душа от Бога съставя един от най-великите моменти в Битието. Туй отделяне е известно в ангелския свят под названието "зазоряване на човешката душа"." Приведеният тук цитат недвусмислено отправя произхода на душата - както вече бе посочено - от Бога.
Казано с други думи:
душата
има Божествен произход, тя е родена от Първоизточника на живота, Всемирния Дух, и от Него е изпратена в света, за да трупа опит, да се индивидуализира и да върви по Пътя на съвършенството.
В езотеричното познание Бог е абсолютна Същност, Причина сам за Себе Си (cauza sui). Отделянето на безчетните количества души от Него по никакъв начин не накърнява Неговата абсолютност. Изразът "зазоряване на човешката душа" би могъл да бъде разтълкуван като начало на пътя на душата в Космоса, в Проявеното Битие - начало на онова безкрайно любопитно приключение, което търсещите в Духа назовават еволюционно развитие на душата. То би трябвало рано или късно да я възвърне към нейната Първооснова - Бога, ала след като тя, вселенската скитница, е придобила собствен, неповторим облик и се е издигнала на такава висота, която я прави достойна да се съедини отново с Цялото, от което някога е излязла на космическото си пътешествие - съединяване, при което душата не губи своята вече утвърдена самоличност. Тези разсъждения са подкрепени и от друго подобно твърдение на Учителя на ББ у нас, разгръщащо и конкретизиращо темата: "Душата излиза от своя първоизточник като Божествен лъч (курсивът мой - К.
към текста >>
Изразът "зазоряване на човешката
душа
" би могъл да бъде разтълкуван като начало на пътя на
душата
в Космоса, в Проявеното Битие - начало на онова безкрайно любопитно приключение, което търсещите в Духа назовават еволюционно развитие на
душата
.
Дънов отбелязва: "Отделянето на човешката душа от Бога съставя един от най-великите моменти в Битието. Туй отделяне е известно в ангелския свят под названието "зазоряване на човешката душа"." Приведеният тук цитат недвусмислено отправя произхода на душата - както вече бе посочено - от Бога. Казано с други думи: душата има Божествен произход, тя е родена от Първоизточника на живота, Всемирния Дух, и от Него е изпратена в света, за да трупа опит, да се индивидуализира и да върви по Пътя на съвършенството. В езотеричното познание Бог е абсолютна Същност, Причина сам за Себе Си (cauza sui). Отделянето на безчетните количества души от Него по никакъв начин не накърнява Неговата абсолютност.
Изразът "зазоряване на човешката
душа
" би могъл да бъде разтълкуван като начало на пътя на
душата
в Космоса, в Проявеното Битие - начало на онова безкрайно любопитно приключение, което търсещите в Духа назовават еволюционно развитие на
душата
.
То би трябвало рано или късно да я възвърне към нейната Първооснова - Бога, ала след като тя, вселенската скитница, е придобила собствен, неповторим облик и се е издигнала на такава висота, която я прави достойна да се съедини отново с Цялото, от което някога е излязла на космическото си пътешествие - съединяване, при което душата не губи своята вече утвърдена самоличност. Тези разсъждения са подкрепени и от друго подобно твърдение на Учителя на ББ у нас, разгръщащо и конкретизиращо темата: "Душата излиза от своя първоизточник като Божествен лъч (курсивът мой - К. З.) и влиза в необятната Вселена, за да извърши работата, която й предстои. " Тези думи крият два особено важни момента: 1) характеризирането на душата като "Божествен лъч" означава, че тя притежава като потенциал цялата пълнота на Божието съвършенство; как и в какви срокове ще разгърне този потенциал зависи изцяло от свободната воля на живото същество; 2) раждането на душата от Бога не е и не би могло да бъде самоцелно; тя има своя собствена мисия в Космоса (наречена тук "работата, която й предстои"), която не може да бъде осъществена от никой друг освен от самата нея, във форма и по начини, избрани лично от нея; формата и начините на самореализацията - плод на свободния избор на въплътената душа - обуславят именно нейната индивидуализация (т. е. изграждането на вече посочения неин неповторим облик).
към текста >>
То би трябвало рано или късно да я възвърне към нейната Първооснова - Бога, ала след като тя, вселенската скитница, е придобила собствен, неповторим облик и се е издигнала на такава висота, която я прави достойна да се съедини отново с Цялото, от което някога е излязла на космическото си пътешествие - съединяване, при което
душата
не губи своята вече утвърдена самоличност.
Туй отделяне е известно в ангелския свят под названието "зазоряване на човешката душа"." Приведеният тук цитат недвусмислено отправя произхода на душата - както вече бе посочено - от Бога. Казано с други думи: душата има Божествен произход, тя е родена от Първоизточника на живота, Всемирния Дух, и от Него е изпратена в света, за да трупа опит, да се индивидуализира и да върви по Пътя на съвършенството. В езотеричното познание Бог е абсолютна Същност, Причина сам за Себе Си (cauza sui). Отделянето на безчетните количества души от Него по никакъв начин не накърнява Неговата абсолютност. Изразът "зазоряване на човешката душа" би могъл да бъде разтълкуван като начало на пътя на душата в Космоса, в Проявеното Битие - начало на онова безкрайно любопитно приключение, което търсещите в Духа назовават еволюционно развитие на душата.
То би трябвало рано или късно да я възвърне към нейната Първооснова - Бога, ала след като тя, вселенската скитница, е придобила собствен, неповторим облик и се е издигнала на такава висота, която я прави достойна да се съедини отново с Цялото, от което някога е излязла на космическото си пътешествие - съединяване, при което
душата
не губи своята вече утвърдена самоличност.
Тези разсъждения са подкрепени и от друго подобно твърдение на Учителя на ББ у нас, разгръщащо и конкретизиращо темата: "Душата излиза от своя първоизточник като Божествен лъч (курсивът мой - К. З.) и влиза в необятната Вселена, за да извърши работата, която й предстои. " Тези думи крият два особено важни момента: 1) характеризирането на душата като "Божествен лъч" означава, че тя притежава като потенциал цялата пълнота на Божието съвършенство; как и в какви срокове ще разгърне този потенциал зависи изцяло от свободната воля на живото същество; 2) раждането на душата от Бога не е и не би могло да бъде самоцелно; тя има своя собствена мисия в Космоса (наречена тук "работата, която й предстои"), която не може да бъде осъществена от никой друг освен от самата нея, във форма и по начини, избрани лично от нея; формата и начините на самореализацията - плод на свободния избор на въплътената душа - обуславят именно нейната индивидуализация (т. е. изграждането на вече посочения неин неповторим облик). Основна характеристика на душата от позициите на учението на ББ е нейната вечност.
към текста >>
Тези разсъждения са подкрепени и от друго подобно твърдение на Учителя на ББ у нас, разгръщащо и конкретизиращо темата: "
Душата
излиза от своя първоизточник като Божествен лъч (курсивът мой - К.
Казано с други думи: душата има Божествен произход, тя е родена от Първоизточника на живота, Всемирния Дух, и от Него е изпратена в света, за да трупа опит, да се индивидуализира и да върви по Пътя на съвършенството. В езотеричното познание Бог е абсолютна Същност, Причина сам за Себе Си (cauza sui). Отделянето на безчетните количества души от Него по никакъв начин не накърнява Неговата абсолютност. Изразът "зазоряване на човешката душа" би могъл да бъде разтълкуван като начало на пътя на душата в Космоса, в Проявеното Битие - начало на онова безкрайно любопитно приключение, което търсещите в Духа назовават еволюционно развитие на душата. То би трябвало рано или късно да я възвърне към нейната Първооснова - Бога, ала след като тя, вселенската скитница, е придобила собствен, неповторим облик и се е издигнала на такава висота, която я прави достойна да се съедини отново с Цялото, от което някога е излязла на космическото си пътешествие - съединяване, при което душата не губи своята вече утвърдена самоличност.
Тези разсъждения са подкрепени и от друго подобно твърдение на Учителя на ББ у нас, разгръщащо и конкретизиращо темата: "
Душата
излиза от своя първоизточник като Божествен лъч (курсивът мой - К.
З.) и влиза в необятната Вселена, за да извърши работата, която й предстои. " Тези думи крият два особено важни момента: 1) характеризирането на душата като "Божествен лъч" означава, че тя притежава като потенциал цялата пълнота на Божието съвършенство; как и в какви срокове ще разгърне този потенциал зависи изцяло от свободната воля на живото същество; 2) раждането на душата от Бога не е и не би могло да бъде самоцелно; тя има своя собствена мисия в Космоса (наречена тук "работата, която й предстои"), която не може да бъде осъществена от никой друг освен от самата нея, във форма и по начини, избрани лично от нея; формата и начините на самореализацията - плод на свободния избор на въплътената душа - обуславят именно нейната индивидуализация (т. е. изграждането на вече посочения неин неповторим облик). Основна характеристика на душата от позициите на учението на ББ е нейната вечност. Това й качество кореспондира пряко и с изследваното тук нейно безсмъртие.
към текста >>
" Тези думи крият два особено важни момента: 1) характеризирането на
душата
като "Божествен лъч" означава, че тя притежава като потенциал цялата пълнота на Божието съвършенство; как и в какви срокове ще разгърне този потенциал зависи изцяло от свободната воля на живото същество; 2) раждането на
душата
от Бога не е и не би могло да бъде самоцелно; тя има своя собствена мисия в Космоса (наречена тук "работата, която й предстои"), която не може да бъде осъществена от никой друг освен от самата нея, във форма и по начини, избрани лично от нея; формата и начините на самореализацията - плод на свободния избор на въплътената
душа
- обуславят именно нейната индивидуализация (т. е.
Отделянето на безчетните количества души от Него по никакъв начин не накърнява Неговата абсолютност. Изразът "зазоряване на човешката душа" би могъл да бъде разтълкуван като начало на пътя на душата в Космоса, в Проявеното Битие - начало на онова безкрайно любопитно приключение, което търсещите в Духа назовават еволюционно развитие на душата. То би трябвало рано или късно да я възвърне към нейната Първооснова - Бога, ала след като тя, вселенската скитница, е придобила собствен, неповторим облик и се е издигнала на такава висота, която я прави достойна да се съедини отново с Цялото, от което някога е излязла на космическото си пътешествие - съединяване, при което душата не губи своята вече утвърдена самоличност. Тези разсъждения са подкрепени и от друго подобно твърдение на Учителя на ББ у нас, разгръщащо и конкретизиращо темата: "Душата излиза от своя първоизточник като Божествен лъч (курсивът мой - К. З.) и влиза в необятната Вселена, за да извърши работата, която й предстои.
" Тези думи крият два особено важни момента: 1) характеризирането на
душата
като "Божествен лъч" означава, че тя притежава като потенциал цялата пълнота на Божието съвършенство; как и в какви срокове ще разгърне този потенциал зависи изцяло от свободната воля на живото същество; 2) раждането на
душата
от Бога не е и не би могло да бъде самоцелно; тя има своя собствена мисия в Космоса (наречена тук "работата, която й предстои"), която не може да бъде осъществена от никой друг освен от самата нея, във форма и по начини, избрани лично от нея; формата и начините на самореализацията - плод на свободния избор на въплътената
душа
- обуславят именно нейната индивидуализация (т. е.
изграждането на вече посочения неин неповторим облик). Основна характеристика на душата от позициите на учението на ББ е нейната вечност. Това й качество кореспондира пряко и с изследваното тук нейно безсмъртие. Тъй като вечността е водещо качество на Бога, би било интересно да проследим взаимовръзката между частта (душата) и Цялото (Бога) в това направление. Разглеждайки корелацията между Твореца и творението в тази му плоскост, Учителят П.
към текста >>
Основна характеристика на
душата
от позициите на учението на ББ е нейната вечност.
То би трябвало рано или късно да я възвърне към нейната Първооснова - Бога, ала след като тя, вселенската скитница, е придобила собствен, неповторим облик и се е издигнала на такава висота, която я прави достойна да се съедини отново с Цялото, от което някога е излязла на космическото си пътешествие - съединяване, при което душата не губи своята вече утвърдена самоличност. Тези разсъждения са подкрепени и от друго подобно твърдение на Учителя на ББ у нас, разгръщащо и конкретизиращо темата: "Душата излиза от своя първоизточник като Божествен лъч (курсивът мой - К. З.) и влиза в необятната Вселена, за да извърши работата, която й предстои. " Тези думи крият два особено важни момента: 1) характеризирането на душата като "Божествен лъч" означава, че тя притежава като потенциал цялата пълнота на Божието съвършенство; как и в какви срокове ще разгърне този потенциал зависи изцяло от свободната воля на живото същество; 2) раждането на душата от Бога не е и не би могло да бъде самоцелно; тя има своя собствена мисия в Космоса (наречена тук "работата, която й предстои"), която не може да бъде осъществена от никой друг освен от самата нея, във форма и по начини, избрани лично от нея; формата и начините на самореализацията - плод на свободния избор на въплътената душа - обуславят именно нейната индивидуализация (т. е. изграждането на вече посочения неин неповторим облик).
Основна характеристика на
душата
от позициите на учението на ББ е нейната вечност.
Това й качество кореспондира пряко и с изследваното тук нейно безсмъртие. Тъй като вечността е водещо качество на Бога, би било интересно да проследим взаимовръзката между частта (душата) и Цялото (Бога) в това направление. Разглеждайки корелацията между Твореца и творението в тази му плоскост, Учителят П. Дънов изтъква: "Душата е вечна. Тя е така вечна, както Бог е вечен.
към текста >>
Тъй като вечността е водещо качество на Бога, би било интересно да проследим взаимовръзката между частта (
душата
) и Цялото (Бога) в това направление.
З.) и влиза в необятната Вселена, за да извърши работата, която й предстои. " Тези думи крият два особено важни момента: 1) характеризирането на душата като "Божествен лъч" означава, че тя притежава като потенциал цялата пълнота на Божието съвършенство; как и в какви срокове ще разгърне този потенциал зависи изцяло от свободната воля на живото същество; 2) раждането на душата от Бога не е и не би могло да бъде самоцелно; тя има своя собствена мисия в Космоса (наречена тук "работата, която й предстои"), която не може да бъде осъществена от никой друг освен от самата нея, във форма и по начини, избрани лично от нея; формата и начините на самореализацията - плод на свободния избор на въплътената душа - обуславят именно нейната индивидуализация (т. е. изграждането на вече посочения неин неповторим облик). Основна характеристика на душата от позициите на учението на ББ е нейната вечност. Това й качество кореспондира пряко и с изследваното тук нейно безсмъртие.
Тъй като вечността е водещо качество на Бога, би било интересно да проследим взаимовръзката между частта (
душата
) и Цялото (Бога) в това направление.
Разглеждайки корелацията между Твореца и творението в тази му плоскост, Учителят П. Дънов изтъква: "Душата е вечна. Тя е така вечна, както Бог е вечен. Но докато Бог е абсолютно неизменен, душата непрекъснато се изменя, като по такъв начин се развива и добива нови качества." В субстанциално отношение, пред вид на факта, че е родена от Божия Дух и представлява частица, лъч, еманация (= излъчване, проявление) от Него, душата е също така неизменна и вечна, както е и самият Бог. Ала върху съвършената тъкан на нейната субстанция се отпечатват незримо и незаличимо всички култивирани от нея опитности, придобити по пътя на безбройните й въплъщения в световете на Проявеното Битие.
към текста >>
Дънов изтъква: "
Душата
е вечна.
изграждането на вече посочения неин неповторим облик). Основна характеристика на душата от позициите на учението на ББ е нейната вечност. Това й качество кореспондира пряко и с изследваното тук нейно безсмъртие. Тъй като вечността е водещо качество на Бога, би било интересно да проследим взаимовръзката между частта (душата) и Цялото (Бога) в това направление. Разглеждайки корелацията между Твореца и творението в тази му плоскост, Учителят П.
Дънов изтъква: "
Душата
е вечна.
Тя е така вечна, както Бог е вечен. Но докато Бог е абсолютно неизменен, душата непрекъснато се изменя, като по такъв начин се развива и добива нови качества." В субстанциално отношение, пред вид на факта, че е родена от Божия Дух и представлява частица, лъч, еманация (= излъчване, проявление) от Него, душата е също така неизменна и вечна, както е и самият Бог. Ала върху съвършената тъкан на нейната субстанция се отпечатват незримо и незаличимо всички култивирани от нея опитности, придобити по пътя на безбройните й въплъщения в световете на Проявеното Битие. Както вече бе посочено, това е начинът тя да изгради своя неповторим облик, чрез който да стане достойна за завръщането си в бащиното огнище - лоното на Бога- Отца. Тези размисли намират заключителната си форма в Словото на великия духовен Учител: "Човешките души живеят и се движат в Бога.
към текста >>
Но докато Бог е абсолютно неизменен,
душата
непрекъснато се изменя, като по такъв начин се развива и добива нови качества." В субстанциално отношение, пред вид на факта, че е родена от Божия Дух и представлява частица, лъч, еманация (= излъчване, проявление) от Него,
душата
е също така неизменна и вечна, както е и самият Бог.
Това й качество кореспондира пряко и с изследваното тук нейно безсмъртие. Тъй като вечността е водещо качество на Бога, би било интересно да проследим взаимовръзката между частта (душата) и Цялото (Бога) в това направление. Разглеждайки корелацията между Твореца и творението в тази му плоскост, Учителят П. Дънов изтъква: "Душата е вечна. Тя е така вечна, както Бог е вечен.
Но докато Бог е абсолютно неизменен,
душата
непрекъснато се изменя, като по такъв начин се развива и добива нови качества." В субстанциално отношение, пред вид на факта, че е родена от Божия Дух и представлява частица, лъч, еманация (= излъчване, проявление) от Него,
душата
е също така неизменна и вечна, както е и самият Бог.
Ала върху съвършената тъкан на нейната субстанция се отпечатват незримо и незаличимо всички култивирани от нея опитности, придобити по пътя на безбройните й въплъщения в световете на Проявеното Битие. Както вече бе посочено, това е начинът тя да изгради своя неповторим облик, чрез който да стане достойна за завръщането си в бащиното огнище - лоното на Бога- Отца. Тези размисли намират заключителната си форма в Словото на великия духовен Учител: "Човешките души живеят и се движат в Бога. Те съществуват у Него във вечността, макар и да са се проявили в различни моменти. Те съществуват заедно, макар и да не са излезли едновременно от Бога; живеят един и същ живот, макар и да се различават.
към текста >>
А се различават, защото всяка
душа
представя едно състояние на Божественото съзнание (курсивът мой - К. З.).
Ала върху съвършената тъкан на нейната субстанция се отпечатват незримо и незаличимо всички култивирани от нея опитности, придобити по пътя на безбройните й въплъщения в световете на Проявеното Битие. Както вече бе посочено, това е начинът тя да изгради своя неповторим облик, чрез който да стане достойна за завръщането си в бащиното огнище - лоното на Бога- Отца. Тези размисли намират заключителната си форма в Словото на великия духовен Учител: "Човешките души живеят и се движат в Бога. Те съществуват у Него във вечността, макар и да са се проявили в различни моменти. Те съществуват заедно, макар и да не са излезли едновременно от Бога; живеят един и същ живот, макар и да се различават.
А се различават, защото всяка
душа
представя едно състояние на Божественото съзнание (курсивът мой - К. З.).
Душите - това са различни състояния, в които Божественото съзнание се е проявило във времето и пространството. Затова ние казваме: Има само една велика Божествена Душа, а всички други души са само нейни прояви (курсивът мой - К. З.)." Освен всичко останало тези думи на Учителя П. Дънов ни разкриват и една извънредно важна черта на Божията творческа дейност - нейната непрекъснатост и логическа последователност. Така както творческият процес на пресътворяване във Вселената не спира нито за миг, така и от недрата на Всевишния непрестанно излизат за живот нови лъчи на проявлението Му - душите.
към текста >>
Затова ние казваме: Има само една велика Божествена
Душа
, а всички други души са само нейни прояви (курсивът мой - К.
Тези размисли намират заключителната си форма в Словото на великия духовен Учител: "Човешките души живеят и се движат в Бога. Те съществуват у Него във вечността, макар и да са се проявили в различни моменти. Те съществуват заедно, макар и да не са излезли едновременно от Бога; живеят един и същ живот, макар и да се различават. А се различават, защото всяка душа представя едно състояние на Божественото съзнание (курсивът мой - К. З.). Душите - това са различни състояния, в които Божественото съзнание се е проявило във времето и пространството.
Затова ние казваме: Има само една велика Божествена
Душа
, а всички други души са само нейни прояви (курсивът мой - К.
З.)." Освен всичко останало тези думи на Учителя П. Дънов ни разкриват и една извънредно важна черта на Божията творческа дейност - нейната непрекъснатост и логическа последователност. Така както творческият процес на пресътворяване във Вселената не спира нито за миг, така и от недрата на Всевишния непрестанно излизат за живот нови лъчи на проявлението Му - душите. И те са също толкова не- подвластни на закона на преходността, колкото и техният Небесен Родител: "Всичко може да изчезне в света, но душите - никога. Те не могат да изчезнат, защото не може да изчезне и Божествената Душа, Божественото Съзнание" (Учителят П. Дънов).
към текста >>
Те не могат да изчезнат, защото не може да изчезне и Божествената
Душа
, Божественото Съзнание" (Учителят П. Дънов).
Затова ние казваме: Има само една велика Божествена Душа, а всички други души са само нейни прояви (курсивът мой - К. З.)." Освен всичко останало тези думи на Учителя П. Дънов ни разкриват и една извънредно важна черта на Божията творческа дейност - нейната непрекъснатост и логическа последователност. Така както творческият процес на пресътворяване във Вселената не спира нито за миг, така и от недрата на Всевишния непрестанно излизат за живот нови лъчи на проявлението Му - душите. И те са също толкова не- подвластни на закона на преходността, колкото и техният Небесен Родител: "Всичко може да изчезне в света, но душите - никога.
Те не могат да изчезнат, защото не може да изчезне и Божествената
Душа
, Божественото Съзнание" (Учителят П. Дънов).
Както вече подчертахме в предидущото изложение, тезата в учението на ББ, засягаща вечността на душата, е свързана пряко с може би най-важното нейно качество - безсмъртието. В същност да си вечен означава точно това - да притежаваш безсмъртие. Доказателства за тази водеща концепция откриваме и в беседите на Учителя П. Дънов: "Под думата "душа" аз разбирам онова, което си ти, човекът - казва той. - Що е душата?
към текста >>
Както вече подчертахме в предидущото изложение, тезата в учението на ББ, засягаща вечността на
душата
, е свързана пряко с може би най-важното нейно качество - безсмъртието.
З.)." Освен всичко останало тези думи на Учителя П. Дънов ни разкриват и една извънредно важна черта на Божията творческа дейност - нейната непрекъснатост и логическа последователност. Така както творческият процес на пресътворяване във Вселената не спира нито за миг, така и от недрата на Всевишния непрестанно излизат за живот нови лъчи на проявлението Му - душите. И те са също толкова не- подвластни на закона на преходността, колкото и техният Небесен Родител: "Всичко може да изчезне в света, но душите - никога. Те не могат да изчезнат, защото не може да изчезне и Божествената Душа, Божественото Съзнание" (Учителят П. Дънов).
Както вече подчертахме в предидущото изложение, тезата в учението на ББ, засягаща вечността на
душата
, е свързана пряко с може би най-важното нейно качество - безсмъртието.
В същност да си вечен означава точно това - да притежаваш безсмъртие. Доказателства за тази водеща концепция откриваме и в беседите на Учителя П. Дънов: "Под думата "душа" аз разбирам онова, което си ти, човекът - казва той. - Що е душата? То е човекът в своята същина, която не може да умре." На друго място в теоретичната си схема той предлага и косвено свидетелство за безсмъртието на душата: "... Душата ти е всякога млада." Тоест - тя няма възраст, понеже е безсмъртна и вечна!
към текста >>
Дънов: "Под думата "
душа
" аз разбирам онова, което си ти, човекът - казва той.
И те са също толкова не- подвластни на закона на преходността, колкото и техният Небесен Родител: "Всичко може да изчезне в света, но душите - никога. Те не могат да изчезнат, защото не може да изчезне и Божествената Душа, Божественото Съзнание" (Учителят П. Дънов). Както вече подчертахме в предидущото изложение, тезата в учението на ББ, засягаща вечността на душата, е свързана пряко с може би най-важното нейно качество - безсмъртието. В същност да си вечен означава точно това - да притежаваш безсмъртие. Доказателства за тази водеща концепция откриваме и в беседите на Учителя П.
Дънов: "Под думата "
душа
" аз разбирам онова, което си ти, човекът - казва той.
- Що е душата? То е човекът в своята същина, която не може да умре." На друго място в теоретичната си схема той предлага и косвено свидетелство за безсмъртието на душата: "... Душата ти е всякога млада." Тоест - тя няма възраст, понеже е безсмъртна и вечна! Душата изразява себе си чрез формата - в случая човешкото тяло. Преходността и тленността на материалната форма нямат отношение към вечността на душата, не са в състояние да я накърнят или да я подложат на съмнение. Душата в качеството си на носител на съзнанието не познава смъртта.
към текста >>
- Що е
душата
?
Те не могат да изчезнат, защото не може да изчезне и Божествената Душа, Божественото Съзнание" (Учителят П. Дънов). Както вече подчертахме в предидущото изложение, тезата в учението на ББ, засягаща вечността на душата, е свързана пряко с може би най-важното нейно качество - безсмъртието. В същност да си вечен означава точно това - да притежаваш безсмъртие. Доказателства за тази водеща концепция откриваме и в беседите на Учителя П. Дънов: "Под думата "душа" аз разбирам онова, което си ти, човекът - казва той.
- Що е
душата
?
То е човекът в своята същина, която не може да умре." На друго място в теоретичната си схема той предлага и косвено свидетелство за безсмъртието на душата: "... Душата ти е всякога млада." Тоест - тя няма възраст, понеже е безсмъртна и вечна! Душата изразява себе си чрез формата - в случая човешкото тяло. Преходността и тленността на материалната форма нямат отношение към вечността на душата, не са в състояние да я накърнят или да я подложат на съмнение. Душата в качеството си на носител на съзнанието не познава смъртта. Затова и Учителят П.
към текста >>
То е човекът в своята същина, която не може да умре." На друго място в теоретичната си схема той предлага и косвено свидетелство за безсмъртието на
душата
: "...
Душата
ти е всякога млада." Тоест - тя няма възраст, понеже е безсмъртна и вечна!
Както вече подчертахме в предидущото изложение, тезата в учението на ББ, засягаща вечността на душата, е свързана пряко с може би най-важното нейно качество - безсмъртието. В същност да си вечен означава точно това - да притежаваш безсмъртие. Доказателства за тази водеща концепция откриваме и в беседите на Учителя П. Дънов: "Под думата "душа" аз разбирам онова, което си ти, човекът - казва той. - Що е душата?
То е човекът в своята същина, която не може да умре." На друго място в теоретичната си схема той предлага и косвено свидетелство за безсмъртието на
душата
: "...
Душата
ти е всякога млада." Тоест - тя няма възраст, понеже е безсмъртна и вечна!
Душата изразява себе си чрез формата - в случая човешкото тяло. Преходността и тленността на материалната форма нямат отношение към вечността на душата, не са в състояние да я накърнят или да я подложат на съмнение. Душата в качеството си на носител на съзнанието не познава смъртта. Затова и Учителят П. Дънов е в правото си да заключи: "Да знаем, че смърт няма.
към текста >>
Душата
изразява себе си чрез формата - в случая човешкото тяло.
В същност да си вечен означава точно това - да притежаваш безсмъртие. Доказателства за тази водеща концепция откриваме и в беседите на Учителя П. Дънов: "Под думата "душа" аз разбирам онова, което си ти, човекът - казва той. - Що е душата? То е човекът в своята същина, която не може да умре." На друго място в теоретичната си схема той предлага и косвено свидетелство за безсмъртието на душата: "... Душата ти е всякога млада." Тоест - тя няма възраст, понеже е безсмъртна и вечна!
Душата
изразява себе си чрез формата - в случая човешкото тяло.
Преходността и тленността на материалната форма нямат отношение към вечността на душата, не са в състояние да я накърнят или да я подложат на съмнение. Душата в качеството си на носител на съзнанието не познава смъртта. Затова и Учителят П. Дънов е в правото си да заключи: "Да знаем, че смърт няма. Човешката душа, човешкото съзнание не умира.
към текста >>
Преходността и тленността на материалната форма нямат отношение към вечността на
душата
, не са в състояние да я накърнят или да я подложат на съмнение.
Доказателства за тази водеща концепция откриваме и в беседите на Учителя П. Дънов: "Под думата "душа" аз разбирам онова, което си ти, човекът - казва той. - Що е душата? То е човекът в своята същина, която не може да умре." На друго място в теоретичната си схема той предлага и косвено свидетелство за безсмъртието на душата: "... Душата ти е всякога млада." Тоест - тя няма възраст, понеже е безсмъртна и вечна! Душата изразява себе си чрез формата - в случая човешкото тяло.
Преходността и тленността на материалната форма нямат отношение към вечността на
душата
, не са в състояние да я накърнят или да я подложат на съмнение.
Душата в качеството си на носител на съзнанието не познава смъртта. Затова и Учителят П. Дънов е в правото си да заключи: "Да знаем, че смърт няма. Човешката душа, човешкото съзнание не умира. Промяна на човешкото тяло става.
към текста >>
Душата
в качеството си на носител на съзнанието не познава смъртта.
Дънов: "Под думата "душа" аз разбирам онова, което си ти, човекът - казва той. - Що е душата? То е човекът в своята същина, която не може да умре." На друго място в теоретичната си схема той предлага и косвено свидетелство за безсмъртието на душата: "... Душата ти е всякога млада." Тоест - тя няма възраст, понеже е безсмъртна и вечна! Душата изразява себе си чрез формата - в случая човешкото тяло. Преходността и тленността на материалната форма нямат отношение към вечността на душата, не са в състояние да я накърнят или да я подложат на съмнение.
Душата
в качеството си на носител на съзнанието не познава смъртта.
Затова и Учителят П. Дънов е в правото си да заключи: "Да знаем, че смърт няма. Човешката душа, човешкото съзнание не умира. Промяна на човешкото тяло става. Формата се променя, но това не е съществено.
към текста >>
Човешката
душа
, човешкото съзнание не умира.
Душата изразява себе си чрез формата - в случая човешкото тяло. Преходността и тленността на материалната форма нямат отношение към вечността на душата, не са в състояние да я накърнят или да я подложат на съмнение. Душата в качеството си на носител на съзнанието не познава смъртта. Затова и Учителят П. Дънов е в правото си да заключи: "Да знаем, че смърт няма.
Човешката
душа
, човешкото съзнание не умира.
Промяна на човешкото тяло става. Формата се променя, но това не е съществено. Това е един факт, в който няма никакво изключение." И допълва на друго място в учението си: "По тяло всички ще умрем, ще се стопим. Безсмъртието е качество на човешката душа, а не на човешкото тяло." Безсмъртието е заложено като потенциал в човешкото същество още от мига на неговото сътворяване от Бога.
към текста >>
Безсмъртието е качество на човешката
душа
, а не на човешкото тяло."
Дънов е в правото си да заключи: "Да знаем, че смърт няма. Човешката душа, човешкото съзнание не умира. Промяна на човешкото тяло става. Формата се променя, но това не е съществено. Това е един факт, в който няма никакво изключение." И допълва на друго място в учението си: "По тяло всички ще умрем, ще се стопим.
Безсмъртието е качество на човешката
душа
, а не на човешкото тяло."
Безсмъртието е заложено като потенциал в човешкото същество още от мига на неговото сътворяване от Бога. В морално-етически план то обладава своя специфична обагреност, своя насоченост към идеал, единствено достоен за това, на него да бъде посветен вечният път на душата. Този идеал, разбира се, е Бог. "Безсмъртието, това е стремежът на човешката душа, идеал, към който тя се стреми и желае всякога да го осъществи" (Учителят П. Дънов). Поради Божествения произход на душата в нея е вложена цялата Вечност - не само собствената й история на съществуване и проявление, но и миналото, настоящето и дори бъдещето на цялата Вселена.
към текста >>
В морално-етически план то обладава своя специфична обагреност, своя насоченост към идеал, единствено достоен за това, на него да бъде посветен вечният път на
душата
.
Промяна на човешкото тяло става. Формата се променя, но това не е съществено. Това е един факт, в който няма никакво изключение." И допълва на друго място в учението си: "По тяло всички ще умрем, ще се стопим. Безсмъртието е качество на човешката душа, а не на човешкото тяло." Безсмъртието е заложено като потенциал в човешкото същество още от мига на неговото сътворяване от Бога.
В морално-етически план то обладава своя специфична обагреност, своя насоченост към идеал, единствено достоен за това, на него да бъде посветен вечният път на
душата
.
Този идеал, разбира се, е Бог. "Безсмъртието, това е стремежът на човешката душа, идеал, към който тя се стреми и желае всякога да го осъществи" (Учителят П. Дънов). Поради Божествения произход на душата в нея е вложена цялата Вечност - не само собствената й история на съществуване и проявление, но и миналото, настоящето и дори бъдещето на цялата Вселена. Логиката на това заявление произтича от холографския принцип - частта от Цялото го съдържа в себе си латентно (не- проявено). При определени обстоятелства то, Цялото, би могло да се изяви чрез частта.
към текста >>
"Безсмъртието, това е стремежът на човешката
душа
, идеал, към който тя се стреми и желае всякога да го осъществи" (Учителят П. Дънов).
Това е един факт, в който няма никакво изключение." И допълва на друго място в учението си: "По тяло всички ще умрем, ще се стопим. Безсмъртието е качество на човешката душа, а не на човешкото тяло." Безсмъртието е заложено като потенциал в човешкото същество още от мига на неговото сътворяване от Бога. В морално-етически план то обладава своя специфична обагреност, своя насоченост към идеал, единствено достоен за това, на него да бъде посветен вечният път на душата. Този идеал, разбира се, е Бог.
"Безсмъртието, това е стремежът на човешката
душа
, идеал, към който тя се стреми и желае всякога да го осъществи" (Учителят П. Дънов).
Поради Божествения произход на душата в нея е вложена цялата Вечност - не само собствената й история на съществуване и проявление, но и миналото, настоящето и дори бъдещето на цялата Вселена. Логиката на това заявление произтича от холографския принцип - частта от Цялото го съдържа в себе си латентно (не- проявено). При определени обстоятелства то, Цялото, би могло да се изяви чрез частта. След това важно уточнение вече сме в състояние да осмислим следните думи на Учителя на ББ в България: "... В нея (душата - бел. К. З.) са записани всички прояви на Бога, ... в нея е вложено всичко онова, което е станало преди, което става сега и което ще стане в бъдеще... Човешката душа е една свещена книга, в която Бог по един особен, непознат начин е написал развитието на цялото Битие." Духовното родство на душата с Всевишния обуславя и блясъка на нейната прелест - ярък лъч от Вечната Светлина на Космоса.
към текста >>
Поради Божествения произход на
душата
в нея е вложена цялата Вечност - не само собствената й история на съществуване и проявление, но и миналото, настоящето и дори бъдещето на цялата Вселена.
Безсмъртието е качество на човешката душа, а не на човешкото тяло." Безсмъртието е заложено като потенциал в човешкото същество още от мига на неговото сътворяване от Бога. В морално-етически план то обладава своя специфична обагреност, своя насоченост към идеал, единствено достоен за това, на него да бъде посветен вечният път на душата. Този идеал, разбира се, е Бог. "Безсмъртието, това е стремежът на човешката душа, идеал, към който тя се стреми и желае всякога да го осъществи" (Учителят П. Дънов).
Поради Божествения произход на
душата
в нея е вложена цялата Вечност - не само собствената й история на съществуване и проявление, но и миналото, настоящето и дори бъдещето на цялата Вселена.
Логиката на това заявление произтича от холографския принцип - частта от Цялото го съдържа в себе си латентно (не- проявено). При определени обстоятелства то, Цялото, би могло да се изяви чрез частта. След това важно уточнение вече сме в състояние да осмислим следните думи на Учителя на ББ в България: "... В нея (душата - бел. К. З.) са записани всички прояви на Бога, ... в нея е вложено всичко онова, което е станало преди, което става сега и което ще стане в бъдеще... Човешката душа е една свещена книга, в която Бог по един особен, непознат начин е написал развитието на цялото Битие." Духовното родство на душата с Всевишния обуславя и блясъка на нейната прелест - ярък лъч от Вечната Светлина на Космоса. И не би могло да бъде другояче, след като именно в нея Творецът е вложил целия заряд на Божественото съвършенство.
към текста >>
След това важно уточнение вече сме в състояние да осмислим следните думи на Учителя на ББ в България: "... В нея (
душата
- бел. К.
Този идеал, разбира се, е Бог. "Безсмъртието, това е стремежът на човешката душа, идеал, към който тя се стреми и желае всякога да го осъществи" (Учителят П. Дънов). Поради Божествения произход на душата в нея е вложена цялата Вечност - не само собствената й история на съществуване и проявление, но и миналото, настоящето и дори бъдещето на цялата Вселена. Логиката на това заявление произтича от холографския принцип - частта от Цялото го съдържа в себе си латентно (не- проявено). При определени обстоятелства то, Цялото, би могло да се изяви чрез частта.
След това важно уточнение вече сме в състояние да осмислим следните думи на Учителя на ББ в България: "... В нея (
душата
- бел. К.
З.) са записани всички прояви на Бога, ... в нея е вложено всичко онова, което е станало преди, което става сега и което ще стане в бъдеще... Човешката душа е една свещена книга, в която Бог по един особен, непознат начин е написал развитието на цялото Битие." Духовното родство на душата с Всевишния обуславя и блясъка на нейната прелест - ярък лъч от Вечната Светлина на Космоса. И не би могло да бъде другояче, след като именно в нея Творецът е вложил целия заряд на Божественото съвършенство. Процеса на разгръщане на Божествения потенциал в душата Учителят П. Дънов назовава "разцъфтяване на човешката душа". Благодатното следствие от това възходящо развитие разкрива истинската красота на безсмъртната душа: "А в човешката душа има такава красота, както в никое друго същество на света.
към текста >>
З.) са записани всички прояви на Бога, ... в нея е вложено всичко онова, което е станало преди, което става сега и което ще стане в бъдеще... Човешката
душа
е една свещена книга, в която Бог по един особен, непознат начин е написал развитието на цялото Битие." Духовното родство на
душата
с Всевишния обуславя и блясъка на нейната прелест - ярък лъч от Вечната Светлина на Космоса.
"Безсмъртието, това е стремежът на човешката душа, идеал, към който тя се стреми и желае всякога да го осъществи" (Учителят П. Дънов). Поради Божествения произход на душата в нея е вложена цялата Вечност - не само собствената й история на съществуване и проявление, но и миналото, настоящето и дори бъдещето на цялата Вселена. Логиката на това заявление произтича от холографския принцип - частта от Цялото го съдържа в себе си латентно (не- проявено). При определени обстоятелства то, Цялото, би могло да се изяви чрез частта. След това важно уточнение вече сме в състояние да осмислим следните думи на Учителя на ББ в България: "... В нея (душата - бел. К.
З.) са записани всички прояви на Бога, ... в нея е вложено всичко онова, което е станало преди, което става сега и което ще стане в бъдеще... Човешката
душа
е една свещена книга, в която Бог по един особен, непознат начин е написал развитието на цялото Битие." Духовното родство на
душата
с Всевишния обуславя и блясъка на нейната прелест - ярък лъч от Вечната Светлина на Космоса.
И не би могло да бъде другояче, след като именно в нея Творецът е вложил целия заряд на Божественото съвършенство. Процеса на разгръщане на Божествения потенциал в душата Учителят П. Дънов назовава "разцъфтяване на човешката душа". Благодатното следствие от това възходящо развитие разкрива истинската красота на безсмъртната душа: "А в човешката душа има такава красота, както в никое друго същество на света. Тази красота с нищо не може да се сравни.
към текста >>
Процеса на разгръщане на Божествения потенциал в
душата
Учителят П.
Логиката на това заявление произтича от холографския принцип - частта от Цялото го съдържа в себе си латентно (не- проявено). При определени обстоятелства то, Цялото, би могло да се изяви чрез частта. След това важно уточнение вече сме в състояние да осмислим следните думи на Учителя на ББ в България: "... В нея (душата - бел. К. З.) са записани всички прояви на Бога, ... в нея е вложено всичко онова, което е станало преди, което става сега и което ще стане в бъдеще... Човешката душа е една свещена книга, в която Бог по един особен, непознат начин е написал развитието на цялото Битие." Духовното родство на душата с Всевишния обуславя и блясъка на нейната прелест - ярък лъч от Вечната Светлина на Космоса. И не би могло да бъде другояче, след като именно в нея Творецът е вложил целия заряд на Божественото съвършенство.
Процеса на разгръщане на Божествения потенциал в
душата
Учителят П.
Дънов назовава "разцъфтяване на човешката душа". Благодатното следствие от това възходящо развитие разкрива истинската красота на безсмъртната душа: "А в човешката душа има такава красота, както в никое друго същество на света. Тази красота с нищо не може да се сравни. Дори когато Бог погледне формата на човешката душа, и Той се весели. Щом се разцъфти човешката душа, тогава всички ангели, всички служители на Бога ще дойдат.
към текста >>
Дънов назовава "разцъфтяване на човешката
душа
".
При определени обстоятелства то, Цялото, би могло да се изяви чрез частта. След това важно уточнение вече сме в състояние да осмислим следните думи на Учителя на ББ в България: "... В нея (душата - бел. К. З.) са записани всички прояви на Бога, ... в нея е вложено всичко онова, което е станало преди, което става сега и което ще стане в бъдеще... Човешката душа е една свещена книга, в която Бог по един особен, непознат начин е написал развитието на цялото Битие." Духовното родство на душата с Всевишния обуславя и блясъка на нейната прелест - ярък лъч от Вечната Светлина на Космоса. И не би могло да бъде другояче, след като именно в нея Творецът е вложил целия заряд на Божественото съвършенство. Процеса на разгръщане на Божествения потенциал в душата Учителят П.
Дънов назовава "разцъфтяване на човешката
душа
".
Благодатното следствие от това възходящо развитие разкрива истинската красота на безсмъртната душа: "А в човешката душа има такава красота, както в никое друго същество на света. Тази красота с нищо не може да се сравни. Дори когато Бог погледне формата на човешката душа, и Той се весели. Щом се разцъфти човешката душа, тогава всички ангели, всички служители на Бога ще дойдат. Те от незапомнени времена очакват разцъфтяването й, за да вкусят от нейния нектар.
към текста >>
Благодатното следствие от това възходящо развитие разкрива истинската красота на безсмъртната
душа
: "А в човешката душа има такава красота, както в никое друго същество на света.
След това важно уточнение вече сме в състояние да осмислим следните думи на Учителя на ББ в България: "... В нея (душата - бел. К. З.) са записани всички прояви на Бога, ... в нея е вложено всичко онова, което е станало преди, което става сега и което ще стане в бъдеще... Човешката душа е една свещена книга, в която Бог по един особен, непознат начин е написал развитието на цялото Битие." Духовното родство на душата с Всевишния обуславя и блясъка на нейната прелест - ярък лъч от Вечната Светлина на Космоса. И не би могло да бъде другояче, след като именно в нея Творецът е вложил целия заряд на Божественото съвършенство. Процеса на разгръщане на Божествения потенциал в душата Учителят П. Дънов назовава "разцъфтяване на човешката душа".
Благодатното следствие от това възходящо развитие разкрива истинската красота на безсмъртната
душа
: "А в човешката душа има такава красота, както в никое друго същество на света.
Тази красота с нищо не може да се сравни. Дори когато Бог погледне формата на човешката душа, и Той се весели. Щом се разцъфти човешката душа, тогава всички ангели, всички служители на Бога ще дойдат. Те от незапомнени времена очакват разцъфтяването й, за да вкусят от нейния нектар. А със своето идване те ще донесат новата култура, която аз наричам "култура на Любовта" (Учителят П. Дънов).
към текста >>
Дори когато Бог погледне формата на човешката
душа
, и Той се весели.
И не би могло да бъде другояче, след като именно в нея Творецът е вложил целия заряд на Божественото съвършенство. Процеса на разгръщане на Божествения потенциал в душата Учителят П. Дънов назовава "разцъфтяване на човешката душа". Благодатното следствие от това възходящо развитие разкрива истинската красота на безсмъртната душа: "А в човешката душа има такава красота, както в никое друго същество на света. Тази красота с нищо не може да се сравни.
Дори когато Бог погледне формата на човешката
душа
, и Той се весели.
Щом се разцъфти човешката душа, тогава всички ангели, всички служители на Бога ще дойдат. Те от незапомнени времена очакват разцъфтяването й, за да вкусят от нейния нектар. А със своето идване те ще донесат новата култура, която аз наричам "култура на Любовта" (Учителят П. Дънов). 2. Еволюция на съзнанието "За ученика еволюция значи да се повдигне нагоре при условията, дето душата му може да расте и се развива правилно.
към текста >>
Щом се разцъфти човешката
душа
, тогава всички ангели, всички служители на Бога ще дойдат.
Процеса на разгръщане на Божествения потенциал в душата Учителят П. Дънов назовава "разцъфтяване на човешката душа". Благодатното следствие от това възходящо развитие разкрива истинската красота на безсмъртната душа: "А в човешката душа има такава красота, както в никое друго същество на света. Тази красота с нищо не може да се сравни. Дори когато Бог погледне формата на човешката душа, и Той се весели.
Щом се разцъфти човешката
душа
, тогава всички ангели, всички служители на Бога ще дойдат.
Те от незапомнени времена очакват разцъфтяването й, за да вкусят от нейния нектар. А със своето идване те ще донесат новата култура, която аз наричам "култура на Любовта" (Учителят П. Дънов). 2. Еволюция на съзнанието "За ученика еволюция значи да се повдигне нагоре при условията, дето душата му може да расте и се развива правилно. Това е непреривен процес на пробуждане и освобождение.
към текста >>
"За ученика еволюция значи да се повдигне нагоре при условията, дето
душата
му може да расте и се развива правилно.
Дори когато Бог погледне формата на човешката душа, и Той се весели. Щом се разцъфти човешката душа, тогава всички ангели, всички служители на Бога ще дойдат. Те от незапомнени времена очакват разцъфтяването й, за да вкусят от нейния нектар. А със своето идване те ще донесат новата култура, която аз наричам "култура на Любовта" (Учителят П. Дънов). 2. Еволюция на съзнанието
"За ученика еволюция значи да се повдигне нагоре при условията, дето
душата
му може да расте и се развива правилно.
Това е непреривен процес на пробуждане и освобождение. Ученик е онзи, който съзнателно работи в това направление. Той участва в колективния ход на еволюцията." (Учителят П. Дънов) Еволюцията като процес на израстване и усъвършенстване на всички равнища в Битието може да бъде разглеждана в два основни аспекта от позициите на материалния свят: еволюция на формите (материална, биологическа и пр.) и еволюция на съзнанието (духовна). Тези две главни течения и направления на всемирната еволюция протичат успоредно и са взаимно свързани и обусловени.
към текста >>
Дънов, логично е да допълним характеристиките на
душата
(на чието безсмъртие се спряхме в т.
Еволюцията на всяко едно от тях е в съответствие с проявлението на посочения по-горе паралелизъм. Той от своя страна е израз на висшата телеология във Вселената - целесъобразността на всичко съществуващо, която пък е функция от Единството на Живота в Цялото, което наричаме Космос или Божие творение. Напредъкът по еволюционния път се реализира в две направления: 1) развитие и усъвършенстване на формите в съответствие със степента на съзнанието, което се проявява чрез тях; 2) развитие, издигане и разширяване на самото индивидуално съзнание като изява на вездесъщото, абсолютно Божествено Свръхсъзнание. Формите - вместилищата за изява на съзнанието - биват изграждани въз основа на Божия план за всяка конкретна индивидуалност или общност от същества, отчитайки редица фактори: първоначалния замисъл на Твореца; дадения еволюционен момент; кармичните обвързаности и задачи на съществото или групата същества; степента на напредък на съзнанието по пътя на индивидуализацията и усъвършенстването и т. н. Тъй като в тази подтема предстои да бъде разгледана еволюцията на съзнанието в светлината на Словото на Учителя П.
Дънов, логично е да допълним характеристиките на
душата
(на чието безсмъртие се спряхме в т.
1) с още една теза, имаща пряко отношение към изследваната тук проблематика. А именно - по своята същност душата, безсмъртната човешка природа не притежава пол. В така дългата поредица от своите изяви в материалния свят тя се превъп- лъщава ту в мъжка, ту в женска форма, изхождайки от личния избор на живото същество, от неговите кармични задачи и обуслове- ности, както и от програмата за всеки отделен живот в плът. Учителят на ББ в България дефинира душата като лъч, притежаващ свой собствен, неповторим тон, чието специфично звучене го разграничава от всички себеподобни в периода на преражданията, докато съществува звездната система, в чиито рамки е родена съответната монада. Този основен тон на душата не подлежи на изменение и не е подвластен на никакви външни въздействия.
към текста >>
А именно - по своята същност
душата
, безсмъртната човешка природа не притежава пол.
Напредъкът по еволюционния път се реализира в две направления: 1) развитие и усъвършенстване на формите в съответствие със степента на съзнанието, което се проявява чрез тях; 2) развитие, издигане и разширяване на самото индивидуално съзнание като изява на вездесъщото, абсолютно Божествено Свръхсъзнание. Формите - вместилищата за изява на съзнанието - биват изграждани въз основа на Божия план за всяка конкретна индивидуалност или общност от същества, отчитайки редица фактори: първоначалния замисъл на Твореца; дадения еволюционен момент; кармичните обвързаности и задачи на съществото или групата същества; степента на напредък на съзнанието по пътя на индивидуализацията и усъвършенстването и т. н. Тъй като в тази подтема предстои да бъде разгледана еволюцията на съзнанието в светлината на Словото на Учителя П. Дънов, логично е да допълним характеристиките на душата (на чието безсмъртие се спряхме в т. 1) с още една теза, имаща пряко отношение към изследваната тук проблематика.
А именно - по своята същност
душата
, безсмъртната човешка природа не притежава пол.
В така дългата поредица от своите изяви в материалния свят тя се превъп- лъщава ту в мъжка, ту в женска форма, изхождайки от личния избор на живото същество, от неговите кармични задачи и обуслове- ности, както и от програмата за всеки отделен живот в плът. Учителят на ББ в България дефинира душата като лъч, притежаващ свой собствен, неповторим тон, чието специфично звучене го разграничава от всички себеподобни в периода на преражданията, докато съществува звездната система, в чиито рамки е родена съответната монада. Този основен тон на душата не подлежи на изменение и не е подвластен на никакви външни въздействия. Еволюцията на душата представлява по същността си процес на пробуждане и усъвършенстване на човешката личност. Всяка една обособена индивидуалност в Проявеното Битие - независимо към кое космическо царство (област, сфера, свят) принадлежи - се намира на различно стъпало в своето развитие.
към текста >>
Учителят на ББ в България дефинира
душата
като лъч, притежаващ свой собствен, неповторим тон, чието специфично звучене го разграничава от всички себеподобни в периода на преражданията, докато съществува звездната система, в чиито рамки е родена съответната монада.
Тъй като в тази подтема предстои да бъде разгледана еволюцията на съзнанието в светлината на Словото на Учителя П. Дънов, логично е да допълним характеристиките на душата (на чието безсмъртие се спряхме в т. 1) с още една теза, имаща пряко отношение към изследваната тук проблематика. А именно - по своята същност душата, безсмъртната човешка природа не притежава пол. В така дългата поредица от своите изяви в материалния свят тя се превъп- лъщава ту в мъжка, ту в женска форма, изхождайки от личния избор на живото същество, от неговите кармични задачи и обуслове- ности, както и от програмата за всеки отделен живот в плът.
Учителят на ББ в България дефинира
душата
като лъч, притежаващ свой собствен, неповторим тон, чието специфично звучене го разграничава от всички себеподобни в периода на преражданията, докато съществува звездната система, в чиито рамки е родена съответната монада.
Този основен тон на душата не подлежи на изменение и не е подвластен на никакви външни въздействия. Еволюцията на душата представлява по същността си процес на пробуждане и усъвършенстване на човешката личност. Всяка една обособена индивидуалност в Проявеното Битие - независимо към кое космическо царство (област, сфера, свят) принадлежи - се намира на различно стъпало в своето развитие. Няма две души, монади или живи същества, които да се намират на абсолютно същото равнище на личностно развитие! Това се отнася както към индивидуалностите, принадлежащи към едно и също царство (област, сфера, свят) във Вселената, така и за онези, които принадлежат към различни царства.
към текста >>
Този основен тон на
душата
не подлежи на изменение и не е подвластен на никакви външни въздействия.
Дънов, логично е да допълним характеристиките на душата (на чието безсмъртие се спряхме в т. 1) с още една теза, имаща пряко отношение към изследваната тук проблематика. А именно - по своята същност душата, безсмъртната човешка природа не притежава пол. В така дългата поредица от своите изяви в материалния свят тя се превъп- лъщава ту в мъжка, ту в женска форма, изхождайки от личния избор на живото същество, от неговите кармични задачи и обуслове- ности, както и от програмата за всеки отделен живот в плът. Учителят на ББ в България дефинира душата като лъч, притежаващ свой собствен, неповторим тон, чието специфично звучене го разграничава от всички себеподобни в периода на преражданията, докато съществува звездната система, в чиито рамки е родена съответната монада.
Този основен тон на
душата
не подлежи на изменение и не е подвластен на никакви външни въздействия.
Еволюцията на душата представлява по същността си процес на пробуждане и усъвършенстване на човешката личност. Всяка една обособена индивидуалност в Проявеното Битие - независимо към кое космическо царство (област, сфера, свят) принадлежи - се намира на различно стъпало в своето развитие. Няма две души, монади или живи същества, които да се намират на абсолютно същото равнище на личностно развитие! Това се отнася както към индивидуалностите, принадлежащи към едно и също царство (област, сфера, свят) във Вселената, така и за онези, които принадлежат към различни царства. а) степени на съзнанието
към текста >>
Еволюцията на
душата
представлява по същността си процес на пробуждане и усъвършенстване на човешката личност.
1) с още една теза, имаща пряко отношение към изследваната тук проблематика. А именно - по своята същност душата, безсмъртната човешка природа не притежава пол. В така дългата поредица от своите изяви в материалния свят тя се превъп- лъщава ту в мъжка, ту в женска форма, изхождайки от личния избор на живото същество, от неговите кармични задачи и обуслове- ности, както и от програмата за всеки отделен живот в плът. Учителят на ББ в България дефинира душата като лъч, притежаващ свой собствен, неповторим тон, чието специфично звучене го разграничава от всички себеподобни в периода на преражданията, докато съществува звездната система, в чиито рамки е родена съответната монада. Този основен тон на душата не подлежи на изменение и не е подвластен на никакви външни въздействия.
Еволюцията на
душата
представлява по същността си процес на пробуждане и усъвършенстване на човешката личност.
Всяка една обособена индивидуалност в Проявеното Битие - независимо към кое космическо царство (област, сфера, свят) принадлежи - се намира на различно стъпало в своето развитие. Няма две души, монади или живи същества, които да се намират на абсолютно същото равнище на личностно развитие! Това се отнася както към индивидуалностите, принадлежащи към едно и също царство (област, сфера, свят) във Вселената, така и за онези, които принадлежат към различни царства. а) степени на съзнанието "И съзнанието има свои степени на развитие, както умът и сърцето.
към текста >>
"Подсъзнанието - това е
душата
, съзнанието - това е сърцето, самосъзнанието - това е умът, свръхсъзнанието - това е човешкият дух."
Това се отнася както към индивидуалностите, принадлежащи към едно и също царство (област, сфера, свят) във Вселената, така и за онези, които принадлежат към различни царства. а) степени на съзнанието "И съзнанието има свои степени на развитие, както умът и сърцето. Засега ние знаем само четири съзнания: самосъзнание, съзнание, подсъзнание и свръхсъзнание. Освен тези четири съществуват още шест степени на съзнанието, които обясняват неразрешените въпроси в живота."
"Подсъзнанието - това е
душата
, съзнанието - това е сърцето, самосъзнанието - това е умът, свръхсъзнанието - това е човешкият дух."
(Учителят П. Дънов) В своето постепенно израстване и еволюционно издигане душата преминава през различни, възходящи форми на съзнанието. Учителят П. Дънов ги нарича условно "религии", изхождайки и от обвързаността им със стремежа на душата към богопознание, и разкрива тяхното естество по следния начин: "В съвременния свят, от памтивека, съществуват четири вида религии, на които хората и до днес се кланят. Тези четири вида религии са били известни от най-стари времена, на всички стари народи.
към текста >>
В своето постепенно израстване и еволюционно издигане
душа
та преминава през различни, възходящи форми на съзнанието.
"И съзнанието има свои степени на развитие, както умът и сърцето. Засега ние знаем само четири съзнания: самосъзнание, съзнание, подсъзнание и свръхсъзнание. Освен тези четири съществуват още шест степени на съзнанието, които обясняват неразрешените въпроси в живота." "Подсъзнанието - това е душата, съзнанието - това е сърцето, самосъзнанието - това е умът, свръхсъзнанието - това е човешкият дух." (Учителят П. Дънов)
В своето постепенно израстване и еволюционно издигане
душа
та преминава през различни, възходящи форми на съзнанието.
Учителят П. Дънов ги нарича условно "религии", изхождайки и от обвързаността им със стремежа на душата към богопознание, и разкрива тяхното естество по следния начин: "В съвременния свят, от памтивека, съществуват четири вида религии, на които хората и до днес се кланят. Тези четири вида религии са били известни от най-стари времена, на всички стари народи. Първата форма на религията наричаме клерикализъм, т. е. обрядна форма: палене на свещи, на кандила, кланяне на икони, зачитане на разни образи, като триъгълник, кръг с точка в средата, пентаграм, шестограм, на някакви муски, като парченца от дрехата на някой светия, и т. н.
към текста >>
Дънов ги нарича условно "религии", изхождайки и от обвързаността им със стремежа на
душата
към богопознание, и разкрива тяхното естество по следния начин: "В съвременния свят, от памтивека, съществуват четири вида религии, на които хората и до днес се кланят.
Освен тези четири съществуват още шест степени на съзнанието, които обясняват неразрешените въпроси в живота." "Подсъзнанието - това е душата, съзнанието - това е сърцето, самосъзнанието - това е умът, свръхсъзнанието - това е човешкият дух." (Учителят П. Дънов) В своето постепенно израстване и еволюционно издигане душата преминава през различни, възходящи форми на съзнанието. Учителят П.
Дънов ги нарича условно "религии", изхождайки и от обвързаността им със стремежа на
душата
към богопознание, и разкрива тяхното естество по следния начин: "В съвременния свят, от памтивека, съществуват четири вида религии, на които хората и до днес се кланят.
Тези четири вида религии са били известни от най-стари времена, на всички стари народи. Първата форма на религията наричаме клерикализъм, т. е. обрядна форма: палене на свещи, на кандила, кланяне на икони, зачитане на разни образи, като триъгълник, кръг с точка в средата, пентаграм, шестограм, на някакви муски, като парченца от дрехата на някой светия, и т. н. Към тази религия и до днес още принадлежат маса хора. Втората форма религия наричаме милитаризъм - религия на ножа, на револвера, на насилието.
към текста >>
То служи като съединителна връзка между човека и
душата
." Както става ясно, отправната точка на самосъзнанието е тук, в света на материята.
Тази страна наричаме духовно, Божествено начало в човека. В личността влизат страсти, желания, униние, тщеславие, стремеж към богатство, към ядене, пиене и т. н. Значи, личността се стреми към външни, преходни неща, а индивидуалността - към вечни, трайни неща... Личността може да се жертва за индивидуалността, но никога не става обратното. Личността се безпокои, смущава се да не пропадне, да не изгуби нещо, а индивидуалното в човека се проявява тихо, спокойно, с вяра, че всички работи ще се наредят добре. Личността умира, а индивидуалното в човека страда.
То служи като съединителна връзка между човека и
душата
." Както става ясно, отправната точка на самосъзнанието е тук, в света на материята.
То е ангажирано предимно с решаването на земните проблеми на човека. В този смисъл следва да го разглеждаме като стъпало към една по- извисена степен на съзнанието, както постъпва и българският духовен Учител: "Самосъзнанието разрешава въпросите за прехраната. А Космическото съзнание разрешава въпроса за любовта към Бога." - Свръхсъзнание: Свръхсъзнанието е проява на висшето естество на човека, на неговата потенциално заложена Божественост, разгърната в целия блясък на съвършенството си. Затова и Учителят П.
към текста >>
По своя еволюционен път
душата
, човешката индивидуалност, преминава през различни степени на развитие, на духовно израстване.
Цялото звучи най-силно, а частите допълнят общата хармония. Факторът е Цялото, а частите - отглас и допълнение на Цялото. Стремете се да бъдете в съгласие и хармония с Цялото, да изпълните правилно своето предназначение. Всяка част трябва да работи съзнателно върху себе си, да се усъвършенства." б) посвещения
По своя еволюционен път
душата
, човешката индивидуалност, преминава през различни степени на развитие, на духовно израстване.
Езотеричното познание ги нарича посвещения. По своята същност посвещението е акт на разширяване на съзнанието, при който то (съзнанието) придобива по-дълбока степен на осмисляне и по- мащабен обхват на Истината за Бога, света, живота и човека - Истината за Битието във и извън индивидуалното "аз", както и на Истината за целите на еволюционното развитие на всички равнища. Повечето автентични духовни школи в миналото и настоящето утвърждават наличието на седем степени в еволюционното издигане на съзнанието или седем посвещения. Учението на ББ, представено от Учителя П. Дънов, не прави изключение в това отношение.
към текста >>
Преди търсещият в Духа човек да стъпи върху пътеката на посвещенията, обаче, той преживява вътрешна трансформация, която на езотеричен език се нарича пробуждане на
душата
.
По своята същност посвещението е акт на разширяване на съзнанието, при който то (съзнанието) придобива по-дълбока степен на осмисляне и по- мащабен обхват на Истината за Бога, света, живота и човека - Истината за Битието във и извън индивидуалното "аз", както и на Истината за целите на еволюционното развитие на всички равнища. Повечето автентични духовни школи в миналото и настоящето утвърждават наличието на седем степени в еволюционното издигане на съзнанието или седем посвещения. Учението на ББ, представено от Учителя П. Дънов, не прави изключение в това отношение. Учителят на ББ в нашата страна говори за следните седем посвещения в хронологичен и възходящ ред: Обръщане към Бога; Покаяние; Спасение; Възраждане; Новораждане; Посвещение (в тесния смисъл на понятието); Възкресение.
Преди търсещият в Духа човек да стъпи върху пътеката на посвещенията, обаче, той преживява вътрешна трансформация, която на езотеричен език се нарича пробуждане на
душата
.
Това предварително стъпало към стълбицата на еволюционното развитие на личността бива характеризирано от Учителя П. Дънов по следния начин: "Пробуждането на човешката душа подразбира запознаването й с Божията Любов. Само пробудената душа познава Бога. Туй е изразил Христос със стиха: "Това е живот вечен, да позная Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога" (Йоан 17:3 - бел. К. З.)." И на друго място в Словото му: "Пробуждането на човешката душа не подразбира обръщане на грешника към Бога, но освобождаване на Божественото в човека от всички криви разбирания, от всички заблуждения (курсивът мой - К.
към текста >>
Дънов по следния начин: "Пробуждането на човешката
душа
подразбира запознаването й с Божията Любов.
Учението на ББ, представено от Учителя П. Дънов, не прави изключение в това отношение. Учителят на ББ в нашата страна говори за следните седем посвещения в хронологичен и възходящ ред: Обръщане към Бога; Покаяние; Спасение; Възраждане; Новораждане; Посвещение (в тесния смисъл на понятието); Възкресение. Преди търсещият в Духа човек да стъпи върху пътеката на посвещенията, обаче, той преживява вътрешна трансформация, която на езотеричен език се нарича пробуждане на душата. Това предварително стъпало към стълбицата на еволюционното развитие на личността бива характеризирано от Учителя П.
Дънов по следния начин: "Пробуждането на човешката
душа
подразбира запознаването й с Божията Любов.
Само пробудената душа познава Бога. Туй е изразил Христос със стиха: "Това е живот вечен, да позная Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога" (Йоан 17:3 - бел. К. З.)." И на друго място в Словото му: "Пробуждането на човешката душа не подразбира обръщане на грешника към Бога, но освобождаване на Божественото в човека от всички криви разбирания, от всички заблуждения (курсивът мой - К. З.), в които е бил потопен през вечността." Макар и условно, бихме могли да сравним пробуждането на човешката душевност с прехода от инволюционно към еволюционно развитие. Подобна промяна в основното направление на живота не може да мине без сътресения.
към текста >>
Само пробудената
душа
познава Бога.
Дънов, не прави изключение в това отношение. Учителят на ББ в нашата страна говори за следните седем посвещения в хронологичен и възходящ ред: Обръщане към Бога; Покаяние; Спасение; Възраждане; Новораждане; Посвещение (в тесния смисъл на понятието); Възкресение. Преди търсещият в Духа човек да стъпи върху пътеката на посвещенията, обаче, той преживява вътрешна трансформация, която на езотеричен език се нарича пробуждане на душата. Това предварително стъпало към стълбицата на еволюционното развитие на личността бива характеризирано от Учителя П. Дънов по следния начин: "Пробуждането на човешката душа подразбира запознаването й с Божията Любов.
Само пробудената
душа
познава Бога.
Туй е изразил Христос със стиха: "Това е живот вечен, да позная Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога" (Йоан 17:3 - бел. К. З.)." И на друго място в Словото му: "Пробуждането на човешката душа не подразбира обръщане на грешника към Бога, но освобождаване на Божественото в човека от всички криви разбирания, от всички заблуждения (курсивът мой - К. З.), в които е бил потопен през вечността." Макар и условно, бихме могли да сравним пробуждането на човешката душевност с прехода от инволюционно към еволюционно развитие. Подобна промяна в основното направление на живота не може да мине без сътресения. В същото време, обаче, тя притежава и неповторимата красота на изгрева, разпръскващ обилната светлина на новия ден след дългата нощ на невежеството.
към текста >>
К. З.)." И на друго място в Словото му: "Пробуждането на човешката
душа
не подразбира обръщане на грешника към Бога, но освобождаване на Божественото в човека от всички криви разбирания, от всички заблуждения (курсивът мой - К.
Преди търсещият в Духа човек да стъпи върху пътеката на посвещенията, обаче, той преживява вътрешна трансформация, която на езотеричен език се нарича пробуждане на душата. Това предварително стъпало към стълбицата на еволюционното развитие на личността бива характеризирано от Учителя П. Дънов по следния начин: "Пробуждането на човешката душа подразбира запознаването й с Божията Любов. Само пробудената душа познава Бога. Туй е изразил Христос със стиха: "Това е живот вечен, да позная Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога" (Йоан 17:3 - бел.
К. З.)." И на друго място в Словото му: "Пробуждането на човешката
душа
не подразбира обръщане на грешника към Бога, но освобождаване на Божественото в човека от всички криви разбирания, от всички заблуждения (курсивът мой - К.
З.), в които е бил потопен през вечността." Макар и условно, бихме могли да сравним пробуждането на човешката душевност с прехода от инволюционно към еволюционно развитие. Подобна промяна в основното направление на живота не може да мине без сътресения. В същото време, обаче, тя притежава и неповторимата красота на изгрева, разпръскващ обилната светлина на новия ден след дългата нощ на невежеството. Затова и Учителят на ББ в България отбелязва: "Най-красивият момент в живота на човека е пробуждането на неговото съзнание или зазоряването на неговата душа. Който е дошъл до този момент, той е намерил магическата пръчица в своя живот." И съвсем не е важно къде и как те е заварил вятърът на промяната.
към текста >>
Затова и Учителят на ББ в България отбелязва: "Най-красивият момент в живота на човека е пробуждането на неговото съзнание или зазоряването на неговата
душа
.
Туй е изразил Христос със стиха: "Това е живот вечен, да позная Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога" (Йоан 17:3 - бел. К. З.)." И на друго място в Словото му: "Пробуждането на човешката душа не подразбира обръщане на грешника към Бога, но освобождаване на Божественото в човека от всички криви разбирания, от всички заблуждения (курсивът мой - К. З.), в които е бил потопен през вечността." Макар и условно, бихме могли да сравним пробуждането на човешката душевност с прехода от инволюционно към еволюционно развитие. Подобна промяна в основното направление на живота не може да мине без сътресения. В същото време, обаче, тя притежава и неповторимата красота на изгрева, разпръскващ обилната светлина на новия ден след дългата нощ на невежеството.
Затова и Учителят на ББ в България отбелязва: "Най-красивият момент в живота на човека е пробуждането на неговото съзнание или зазоряването на неговата
душа
.
Който е дошъл до този момент, той е намерил магическата пръчица в своя живот." И съвсем не е важно къде и как те е заварил вятърът на промяната. Тя с еднаква сила и обновителна мощ докосва сърцето на всеки, достоен да я приеме човек: "Като дойде моментът за пробуждане на съзнанието, не е важно кой на каква служба е бил. Вие може да сте или метач, или просяк, или учител, или министър - не е важно това. Божественото ще дойде и ще огрее съзнанието ви като слънце. И тогава вие ще се срещнете с ония хора, които съзнават, че пред лицето на Бога всички са еднакви."
към текста >>
И ето че пробудената вече
душа
по своя тъй дълъг път към съвършенството пристъпва към първата велика стъпка на възлизане, своето първо посвещение.
Който е дошъл до този момент, той е намерил магическата пръчица в своя живот." И съвсем не е важно къде и как те е заварил вятърът на промяната. Тя с еднаква сила и обновителна мощ докосва сърцето на всеки, достоен да я приеме човек: "Като дойде моментът за пробуждане на съзнанието, не е важно кой на каква служба е бил. Вие може да сте или метач, или просяк, или учител, или министър - не е важно това. Божественото ще дойде и ще огрее съзнанието ви като слънце. И тогава вие ще се срещнете с ония хора, които съзнават, че пред лицето на Бога всички са еднакви."
И ето че пробудената вече
душа
по своя тъй дълъг път към съвършенството пристъпва към първата велика стъпка на възлизане, своето първо посвещение.
1) Обръщане към Бога Постигането на тази степен на съзнанието не зависи от човека, тя е дар от Бога. Затова именно Учителят П. Дънов казва: "Обръщането е от Бога", и изяснява същността му по следния начин: "Обръщането означава, че трябва да очистиш ума и сърцето си от всякакъв страх, който се е наслоил върху теб от миналото." Пречистването само по себе си е свързано не само с отхвърлянето на излишното бреме на собствените слабости, недостатъци и пороци, които влачим със себе си от предишните превъплъщения, както и "придобити" в настоящото. Пречистването предполага и това, човек да си постави за изпълнение високи цели пред своето духовно израстване.
към текста >>
Тя съдържа в себе си преосмислянето на целия жизнен път - категоричното отхвърляне на остарялата ценностна система (характерна за инволюционния път на
душата
) и възприемането на нова, възходяща, еволюционна.
Постигането на тази степен на съзнанието не зависи от човека, тя е дар от Бога. Затова именно Учителят П. Дънов казва: "Обръщането е от Бога", и изяснява същността му по следния начин: "Обръщането означава, че трябва да очистиш ума и сърцето си от всякакъв страх, който се е наслоил върху теб от миналото." Пречистването само по себе си е свързано не само с отхвърлянето на излишното бреме на собствените слабости, недостатъци и пороци, които влачим със себе си от предишните превъплъщения, както и "придобити" в настоящото. Пречистването предполага и това, човек да си постави за изпълнение високи цели пред своето духовно израстване. Обръщането към Бога не може да бъде осъществено, ако личността не премине през кризата на катарзиса.
Тя съдържа в себе си преосмислянето на целия жизнен път - категоричното отхвърляне на остарялата ценностна система (характерна за инволюционния път на
душата
) и възприемането на нова, възходяща, еволюционна.
И в пречистващия огън на тази вътрешна трансформация неизбежно се ражда образът на Всевишния. В Неговото лице трескаво променящият се човек открива своя Небесен Родител, Първата Причина на всичко съществуващо, Извора на вечната Космическа Любов. Според християнския писател Тертулиан от периода на ранната Църква: "Душата на човека по природа е християнка", сиреч вярата в Бога е заложена дълбоко в недрата на нашата безсмъртна същност. От лоното на Твореца се спуска ярък животворящ лъч, докосва човешкото сърце и в него лумва със златист блясък пламъкът на пресътворението. За резултатите от това знаменателно мистично събитие Учителят на ББ у нас свидетелства: "Който има връзка с Бога, той се приближава към Великия Център на живота и затова се изпълня с Мир, със Светлина и Радост, а който няма такава връзка, той се отдалечава от този Център и живее в съмнение, в тъмнина, в обезсърчение, разочарование и т. н."
към текста >>
Според християнския писател Тертулиан от периода на ранната Църква: "
Душата
на човека по природа е християнка", сиреч вярата в Бога е заложена дълбоко в недрата на нашата безсмъртна същност.
Пречистването предполага и това, човек да си постави за изпълнение високи цели пред своето духовно израстване. Обръщането към Бога не може да бъде осъществено, ако личността не премине през кризата на катарзиса. Тя съдържа в себе си преосмислянето на целия жизнен път - категоричното отхвърляне на остарялата ценностна система (характерна за инволюционния път на душата) и възприемането на нова, възходяща, еволюционна. И в пречистващия огън на тази вътрешна трансформация неизбежно се ражда образът на Всевишния. В Неговото лице трескаво променящият се човек открива своя Небесен Родител, Първата Причина на всичко съществуващо, Извора на вечната Космическа Любов.
Според християнския писател Тертулиан от периода на ранната Църква: "
Душата
на човека по природа е християнка", сиреч вярата в Бога е заложена дълбоко в недрата на нашата безсмъртна същност.
От лоното на Твореца се спуска ярък животворящ лъч, докосва човешкото сърце и в него лумва със златист блясък пламъкът на пресътворението. За резултатите от това знаменателно мистично събитие Учителят на ББ у нас свидетелства: "Който има връзка с Бога, той се приближава към Великия Център на живота и затова се изпълня с Мир, със Светлина и Радост, а който няма такава връзка, той се отдалечава от този Център и живее в съмнение, в тъмнина, в обезсърчение, разочарование и т. н." 2) Покаяние Покаянието зависи от самия човек. За него Учителят П.
към текста >>
Именно по тази причина то бива разглеждано като хигиенизиране или почистване на
душата
.
Чрез покаянието ти молиш Бога за нов кредит и нови възможности." Извършвайки цялостна равносметка на досегашния си живот, личността изповядва прегрешенията си пред олтара на Божественото и се зарежда с нова, обновителна жизнена енергия. В него започват да израстват кълновете на нов начин на мислене и поведение. Древните мъдреци са свързвали изповедта и покаянието със своеобразно завръщане към началото, към произхода на всяка индивидуалност. По този повод Учителят на ББ в България отбелязва: "Има болести, които могат да се излекуват само чрез изповед. " От езотерична гледна точка покаянието е свързано с отстраняване на всички непотребни елементи от душевността на човека.
Именно по тази причина то бива разглеждано като хигиенизиране или почистване на
душата
.
Налице е пряка връзка между покаянието и смирението. Онзи, който не е в състояние да преодолее гордостта си, не би могъл и да се покае. Освен всичко изброено покаянието е доброволен процес. То не изисква външен посредник. Достатъчно е да отключим тайните двери на душата си и да я разкрием гола и разтворена пред всевиж- дащия взор на Небесния Отец.
към текста >>
Достатъчно е да отключим тайните двери на
душата
си и да я разкрием гола и разтворена пред всевиж- дащия взор на Небесния Отец.
Именно по тази причина то бива разглеждано като хигиенизиране или почистване на душата. Налице е пряка връзка между покаянието и смирението. Онзи, който не е в състояние да преодолее гордостта си, не би могъл и да се покае. Освен всичко изброено покаянието е доброволен процес. То не изисква външен посредник.
Достатъчно е да отключим тайните двери на
душата
си и да я разкрием гола и разтворена пред всевиж- дащия взор на Небесния Отец.
Той от Своя страна не би оставил без отклик нашето искрено разкаяние и заявената твърда готовност за поправление. С едно твърде съществено условие - обетът за вярност към Него да включва и неповтаряне на извършените до момента грешки! 3) Спасение Спасението (както и обръщането) е от Бога. Съдържанието му е съсредоточено в мистичния факт, че човешкото същество получава нов кредит от Небето и Бог го изпраща на обучение в света.
към текста >>
Петата степен в еволюционното издигане на
душата
- Новораж- дането, е от Бога.
За този вид духовна изява Учителят П Дънов споделя: "Молитвата е най- великата дейност на земята." Особено важно условие е усърдието и постоянството на ученика. Неговият молитвен подвиг може да му предостави дори власт над тъмните сили. Но макар и толкова важна, молитвата не е достатъчна сама по себе си. Нужна е и упорита работа над самия себе си, за окончателно изкореняване на всички слабости и духовни недъзи. 5) Новораждане
Петата степен в еволюционното издигане на
душата
- Новораж- дането, е от Бога.
На този етап от личностното си развитие човек се освобождава от действието на кармичния закон и се превръща в свободен дух, господар на своето съществуване. Вече никой няма и не може да има власт над него. Разбира се, не е лесно да се стигне дотук! "Новораждането се предшества от голяма скръб, голямо страдание. Това се нарича ускорена ликвидация на кармата и са родилните мъки на новия човек.
към текста >>
Дънов само с няколко точни думи: "Възкресението е състояние - минаване на
душа
та в онова същинско състояние, в което е съществувала преди да е била въплътена в материята."
Дали е на небето или на земята, в ада или в рая, за него е безразлично. Той вижда навсякъде Божието лице и се радва." От гледна точка на езотеричното познание във Възкресението духовната природа на човека открива и обладава наново своето първоначално състояние. Само че сега тя е извървяла един пълен кръг на спиралата на безкрайното всемирно Развитие и се завръща към корените си индивидуализирана, напълно пречистена, искряща от Любов, Мъдрост и Истина, притежаваща неповторим облик. Всичко това е описано като постижение от Учителя П.
Дънов само с няколко точни думи: "Възкресението е състояние - минаване на
душа
та в онова същинско състояние, в което е съществувала преди да е била въплътена в материята."
3. Новата Култура на VI раса "Иде нова епоха. Преобразуванието на света ще стане от Божествения свят. Иде нещо ново от Божествения свят. Скоро ще дойде.
към текста >>
Става една вътрешна промяна в човешката
душа
", твърди и Учителят П. Дънов.
Никой не може да свърши вместо нас работата, която Божият Промисъл е възложил на всеки конкретно! И както винаги, Промяната започва отгоре надолу. Тя съзрява в света на Духа и след това се проектира на физически план. Затова и Новата епоха предполага преди всичко разширяване на човешкото съзнание, придобиване и утвърждаване на един нов морал, което в съвкупност ще доведе и да усъвършенстване на социалните условия на живота. "В света влиза една нова сила, която действа.
Става една вътрешна промяна в човешката
душа
", твърди и Учителят П. Дънов.
Организиращата сила при изграждането на Новата култура е Любовта. Индивидуалното човешко съзнание постепенно достига характеристики, осигуряващи преминаването към колективно съзнание. Последното от своя страна е израз именно на Любовта. Духът на Времето, Който е вечният и всеприсъстващ Божий Дух, обгръща с пре сътворяващата си ласка човешките сърца и извайва в тях образа на новия човек. Вълната на обновлението залива целия свят и гради Новото навсякъде и във всичко: "Божественият Дух слиза!
към текста >>
През Новата епоха под знака на Водолея в глъбините на човешката
душа
ще се пробудят нови, непознати досега сили и качества, чрез които ще можем да установим контакт с по-фини светове и зони на Проявеното Битие.
Новият живот трябва да създаде новите форми, чрез които да се изрази. Настъпващата култура седи в това: правото за свобода да бъде достояние на всички хора. Всички народи в света са органи на Божествения организъм. И всеки орган има своето предназначение. Славяните имат предназначението да бъдат носители на новата култура на братството."
През Новата епоха под знака на Водолея в глъбините на човешката
душа
ще се пробудят нови, непознати досега сили и качества, чрез които ще можем да установим контакт с по-фини светове и зони на Проявеното Битие.
Хомо сапиенс, мислещият човек, ще разбере, че смяната на културите е само обикновена замяна на декорите във вечната житейска драма. Според Учителя П. Дънов Новата Култура ще бъде реализирана главно в следните три направления: 1) издигане ролята на жената в обществения живот, постигане на пълното й равноправие с мъжа; 2) решително отстояване на човешките права на лично и групово равнище, включително правата на малките народи и малцинствата; 3) повдигане на социално слабите обществени слоеве. Новата Култура ще донесе свобода без всякакви ограничения. Тя ще се опре върху духовния опит на Изтока, ще използва интелектуалните постижения на Запада и ще роди качествено ново интегрално познание и мироглед, една нова картина на света - универсална и изчерпателна.
към текста >>
Това за доброто на моята
душа
мога ли да направя?
Чрез своето вътрешно радио човек ще схваща неща, които ще стават на хиляди километри от него" (Учителят П. Дънов). Освен всичко останало човекът на Новата Култура ще бъде удостоен с почетното звание "ученик на Живата Разумна Природа". Той ще разбира безпогрешно нейния език и ще общува с нея както никога досега: "В природата съществува един език, аз го наричам "живият език на Битието " или живият език на нещата. По своята звучност този език е един от най-красивите. Той е писмен език, но не се пише на книга, защото книгите в природата са живи." Трите свещени правила в поведението на новия човек на VI раса са дефинирани от Учителя на ББ у нас така: "Това за Любовта към Бога мога ли да направя?
Това за доброто на моята
душа
мога ли да направя?
Това за благото на моя ближен мога ли да сторя? " Шестата раса ще стане изразител на всички ценности, събирани в недрата на Духа в течение на всички предходни раси и техните култури. В този смисъл човекът на Шестата раса ще въплъщава синтеза на всички добродетели, качества, способности и сили, характерни за предишните раси. Образът на човека от Новото време е очертан от Учителя П. Дънов със смели и мащабни щрихи: "Човек върви към постепенно усъвършенстване, поради което е минал през всички форми на живота като през школи.
към текста >>
80.
IV. РОЛЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО В СЪВРЕМЕННАТА ЕПОХА СПОРЕД СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ
 
- Константин Златев
Българският народ е назован последователно: 1) "
душа
и сърце на бъдещето"; 2) "живот и спасение на настоящето" - т. е.
Не бива да бъде пренебрегвано и участието на траките, които в много отношения са равностойни като дял, традиции и културно присъствие наред с първите два етноса - славяни и прабългари. Но Учителят П. Дънов набляга именно на славянския елемент в произхода на българите, имайки пред вид ролята, която предстои да изиграят славяните в най-съдбоносния за еволюцията на земното човечество момент. И още в първото изречение на Призванието авторът му нарича България "дом славянски", за да подчертае точно принадлежността на страната ни към настоящия могъщ еволюционен процес на плане- тарна трансформация. В началото на текста са използвани редица изрази, които недвусмислено разкриват мисията на българския народ в съвременната епоха - приемане, утвърждаване и разпространение на Новото учение, основа за победоносното установяване на Новата Култура на VI коренна раса.
Българският народ е назован последователно: 1) "
душа
и сърце на бъдещето"; 2) "живот и спасение на настоящето" - т. е.
мисията му бива преценена от Учителя П. Дънов и от Всемирното Бяло братство като изход и за България, и за света в навечерието на решителни за бъдещето на Земята събития; 3) "носители и застъпници на мира"; 4) "синове на Царството Божие" - следователно българите носят потенциала да бъдат синове Божии, но трябва да го извоюват и да го отстоят; 5) "свята длъжност в Царството на мира"; 6) "велико събитие в живота на този свят" - последните два израза са указание за прехода към VI раса на човечеството като цяло. А кои са носителите на Промяната - тези, които получават Новото учение и имат за свой свещен дълг да го предадат на всички земни събратя? - Учителят П. Дънов ги назовава "всичките избрани люде и народи, които образуват цвета на новите поколения на человеческия род".
към текста >>
Дънов посочва и една от главните слабости в манталитета на българите и славянството въобще: "Слабата черта на
душа
та ви е общото разединение и разногласие, което спъва святото дело на славянския род..." Тук става въпрос за разединение и разногласие както сред българския народ (който от гледна точка на астрологията е под знака на Козирога с доминираща планета Сатурн; затова и всички българи са индивидуалисти до мозъка на костите и всеки за всичко е на собствено мнение, винаги различно от това на другите), така и между отделните славянски народи - на политическа, икономическа, културна и стратегическа основа.
Изводът е, че славянството като етническа общност е носител на новото, което ще промени света. Но това е потенциал, който трябва да се реализира! По-нататък в текста на Призванието следва още едно свидетелство за това, че Бог е избрал славянския род за мащабно световно назначение - утвърждаването на Новата Култура на VI раса: "Правдата е вечна, Отец ми е неизменяем, делата Му са неотложни, вие сте мой народ. Господ потърси дом за Себе Си и изборът Му падна в славянското домочадие, което Небето възлюби за неговата Божествена добродетел (курсивът мой - К. З.)." Същевременно Учителят П.
Дънов посочва и една от главните слабости в манталитета на българите и славянството въобще: "Слабата черта на
душа
та ви е общото разединение и разногласие, което спъва святото дело на славянския род..." Тук става въпрос за разединение и разногласие както сред българския народ (който от гледна точка на астрологията е под знака на Козирога с доминираща планета Сатурн; затова и всички българи са индивидуалисти до мозъка на костите и всеки за всичко е на собствено мнение, винаги различно от това на другите), така и между отделните славянски народи - на политическа, икономическа, културна и стратегическа основа.
А на кого възлага най-големи надежди Учителят на ББ в България, за да бъде постигнат успех в това грандиозно начинание - утвърждаването на Новата Култура на VI раса по цялата Земя? - "...Новото поколение - казва той, - което сам Бог на Силите ще повдигне, ще осъществи Неговите възнамерения, предопределени да се изпълнят." Под "новото поколение" би следвало да разбираме напредналите души, които са се въплътили на Земята до края на отминалия вече ХХ век (тоест те са вече сред нас!) и чиято роля е да съдействат решително за триумфа на Новото учение - според едно от пророчествата на Учителя П. Дънов за събитията, които ще настъпят до края на ХХ-то столетие. В следващите редове той анализира сериозните проблеми в отношенията между Русия и България, възникнали скоро след Освобождението на страната ни от турско владичество - 1878 г., свързани с политиката на някои от българските правителства от онова време, както и с великодържавния шовинизъм и стремеж за утвърждаване на Балканския полуостров с всички възможни средства от страна на руския царизъм от онази епоха: "Това ме принуди да сляза отгоре помежду ви, да се застъпя изново, да изгладя и премахна адската омраза с братския вам род, който е положил за вас безброй человечески жертви - то е свята Русия, на която Бог е отредил велико бъдеще, да изпълни волята Му за ваша слава и славата на Неговото Царство." С тези свои думи Учителят на ББ у нас предрича, че това, което България дава днес на света - неговото духовно-културно наследство, ще бъде възприето най-пълноценно в братска нам Русия, която през ХХ! столетие навлиза в своя златен век и ще спомогне в най-висока степен за успеха на Божия план за планетата Земя.
към текста >>
81.
V. ЕЛЕМЕНТИ ОТ ИЗТОЧНИТЕ РЕЛИГИОЗНО-ФИЛОСОФСКИ КОНЦЕПЦИИ В УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ
 
- Константин Златев
Участие в изработването й вземат духът- ръководител (водачът) на подготвящия се за въплъщение човек, още по-издигнати в еволюционно отношение същества, както и самата
душа
в етапа пред ново прераждане.
Ще гледате по възможност бързо да изглаждате всичките си отношения." Неведнъж в своите беседи и в частни разговори Учителят П. Дънов е подчертавал, че ако човек не е разсякъл всички кармични възли на своето съществувание, ако има кармичен дълг дори и само към един свой ближен, той не би могъл да напусне кръга на преражданията. Затова именно той ни поучава да решаваме своевременно всички възникващи проблеми във взаимоотношенията с другите хора. Ако си представим кармичната програма за едно отделно прераждане като дърво, то неговият ствол е именно главната програма за съответния живот в плът. Тя бива изработена в невидимия свят преди човек да се превъплъти.
Участие в изработването й вземат духът- ръководител (водачът) на подготвящия се за въплъщение човек, още по-издигнати в еволюционно отношение същества, както и самата
душа
в етапа пред ново прераждане.
По-големите клони на това хипотетично дърво представляват отклонения от основната програма с по-висок процент на вероятност за реализация. Съответно - по-малките са с по-нисък процент вероятност да бъдат проведени в земния живот. Малцина успяват да осъществят кармичната си програма 100%. Обикновено цифрата е около или под 50%, при цялата условност на това определение. Само автентичните духовни Учители и най-напредналите ученици по духовния Път са потенциални изпълнители на стопроцентова реализация.
към текста >>
Прераждането е закон за усъвършенстването на човешката
душа
."
Законът на прераждането произтича от петия херметически принцип - този за ритъма, и, както вече бе изтъкнато, действа успоредно и в съчетание със закона на кармата. Принципът за ритъма обуславя цикличността на всички явления и процеси в Космоса, включително и на прераждането (превъплъщението) на индивидуалностите, сътворени от Бога. В съответствие с твърдението на Учителя П. Дънов, приведено по-горе в първия цитат към тази подтема, духовно-нравственото развитие и усъвършенстване на съществата е немислимо без наличието и функционирането на закона за прераждането. На друго място в Словото му срещаме репликата: "Законът на прераждането е закон на Христос.
Прераждането е закон за усъвършенстването на човешката
душа
."
Убеждението, че прераждането е факт, неизменно съпътстващ пътя на човека през измеренията и владенията на Духа, е съществувало от най-дълбока древност. Всички велики източни религиозно- философски учения го съдържат иманентно в теоретичната си схема. По времето на проповедническата мисия на Иисус Христос в Палестина това убеждение е било неотделима част от мирогледа на Неговите съвременници. След утвърждаването на християнството сред цивилизования свят Църквата го е отстранила механично от своето канонично учение. Това е станало през IV век, на I и II вселенски събори (проведени съответно в Никея и Цариград през 325 и 381 г.).
към текста >>
В рамките на поредицата прераждания индивидуалната въплътена
душа
на човека попада при различни социални условия, културна, семейна и професионална среда.
Със сигурност - не! Фактът, че всички хора са различни и няма дори двама измежду тях, които да са съвършено еднакви и като телесна структура, и като душевност, и като условия на живот, има само едно логично обяснение - прераждането! Различията между хората, за които говорим тук, се дължат единствено на различната степен на духовната им еволюция, достигната от всеки един от тях. Това е единственият смислен отговор на въпроса, в който християнското богословие и църковното учение се препъват, след като са изключили възгледа за прераждането от своята теоретична концепция. Това си остава изцяло за тяхна сметка, разбира се.
В рамките на поредицата прераждания индивидуалната въплътена
душа
на човека попада при различни социални условия, културна, семейна и професионална среда.
Тези най-разнообразни декори имат за цел да й съдействат да научи по най-добрия възможен начин своите уроци, предвидени за съответното прераждане. С тази цел душата периодически сменя и пола си. Езотеричното познание утвърждава тезата, че човек се преражда в един и същи пол обикновено между един или три пъти подред, в извънредно редки случаи - до седем пъти подред. Половата принадлежност предполага усвояването на специфични уроци, продиктувани от различните социални роли на мъжа и жената върху сцената на съвременната цивилизация. Относно продължителността на престоя на душата в невидимия свят между две прераждания Учителят П.
към текста >>
С тази цел
душата
периодически сменя и пола си.
Различията между хората, за които говорим тук, се дължат единствено на различната степен на духовната им еволюция, достигната от всеки един от тях. Това е единственият смислен отговор на въпроса, в който християнското богословие и църковното учение се препъват, след като са изключили възгледа за прераждането от своята теоретична концепция. Това си остава изцяло за тяхна сметка, разбира се. В рамките на поредицата прераждания индивидуалната въплътена душа на човека попада при различни социални условия, културна, семейна и професионална среда. Тези най-разнообразни декори имат за цел да й съдействат да научи по най-добрия възможен начин своите уроци, предвидени за съответното прераждане.
С тази цел
душата
периодически сменя и пола си.
Езотеричното познание утвърждава тезата, че човек се преражда в един и същи пол обикновено между един или три пъти подред, в извънредно редки случаи - до седем пъти подред. Половата принадлежност предполага усвояването на специфични уроци, продиктувани от различните социални роли на мъжа и жената върху сцената на съвременната цивилизация. Относно продължителността на престоя на душата в невидимия свят между две прераждания Учителят П. Дънов подчертава следното: "Не мислете, че тези, които заминават за онзи свят, остават за дълго време. След 45-50 години отново идват тук, на Земята.
към текста >>
Относно продължителността на престоя на
душата
в невидимия свят между две прераждания Учителят П.
В рамките на поредицата прераждания индивидуалната въплътена душа на човека попада при различни социални условия, културна, семейна и професионална среда. Тези най-разнообразни декори имат за цел да й съдействат да научи по най-добрия възможен начин своите уроци, предвидени за съответното прераждане. С тази цел душата периодически сменя и пола си. Езотеричното познание утвърждава тезата, че човек се преражда в един и същи пол обикновено между един или три пъти подред, в извънредно редки случаи - до седем пъти подред. Половата принадлежност предполага усвояването на специфични уроци, продиктувани от различните социални роли на мъжа и жената върху сцената на съвременната цивилизация.
Относно продължителността на престоя на
душата
в невидимия свят между две прераждания Учителят П.
Дънов подчертава следното: "Не мислете, че тези, които заминават за онзи свят, остават за дълго време. След 45-50 години отново идват тук, на Земята. Малките деца идват още по-бързо, след година или след 4-5 години пак са тук. Възрастните се връщат след 45-50-70 години. По-напредналите - след около 250-300 години.
към текста >>
Учението на ББ излага тезата, че прераждането на човешката
душа
е необходимо за нейната еволюция и израстване, защото по този начин разумното същество придобива нужните му опитности и култивира всички необходими знания и умения, т. е.
След 45-50 години отново идват тук, на Земята. Малките деца идват още по-бързо, след година или след 4-5 години пак са тук. Възрастните се връщат след 45-50-70 години. По-напредналите - след около 250-300 години. Най-напредналите - след 1500, а Учителите на човечеството - след 2000 години."
Учението на ББ излага тезата, че прераждането на човешката
душа
е необходимо за нейната еволюция и израстване, защото по този начин разумното същество придобива нужните му опитности и култивира всички необходими знания и умения, т. е.
така човек се научава да живее, "както Бог е постановил". Да се преродиш, според Учителя П. Дънов означава "да почнеш изново работа, която си напуснал". Или, казано по друг начин: "Прераждането е един закон, според който, щом една работа остане недовършена, дава ти се възможност да дойдеш втори път да я довършиш." По този път рано или късно бива постигната крайната цел на човешкото битие - сливане с Абсолюта, възвръщане към изходната точка на духовното развитие, но след най-високия завой на спиралата. И при задължително съхраняване на неповторимата индивидуалност, изградена от живото същество в безкрайната поредица явявания в плът сред материалния свят.
към текста >>
Имайте пред вид едно: въпросът за раждане и прераждане е въпрос за просветения човешки дух, за просветената човешка
душа
, за просветения човешки ум - това не е въпрос за обикновени умове."
Дънов отбелязва: "Много още има да учи човек! Затова той е минал и ще мине през безброй форми и степени на живот. Хората, които имат жалка представа за живота, мислят, че веднъж като се роди човек, и всичко е свършено. Не, раждането е един вечен, непрекъснат процес. Безброй пъти човек се ражда, като минава от една фаза на развитие в друга.
Имайте пред вид едно: въпросът за раждане и прераждане е въпрос за просветения човешки дух, за просветената човешка
душа
, за просветения човешки ум - това не е въпрос за обикновени умове."
В учението на ББ особен интерес представлява тезата за т.нар. "групови въплъщения". Смисълът на тази концепция е, че никой не се ражда сам за себе си, а е свързан в даденото свое прераждане с други човешки същества в съответствие с различни признаци и задачи. В този дух са и разсъжденията на Учителя П. Дънов: "Не мислете, че сте сами.
към текста >>
индивидуалната
душа
да се освободи от кармичните си задължения и да се превърне в свободен дух.
Колкото групата е по-голяма, толкова е по-разумна. Гениите са голяма група. Ако вие принадлежите на една група от 10 хиляди или от 100 хиляди души, пръснати по цялата Земя, вие сте свързани като един организъм." Именно по този начин могат да бъдат изяснени редица случаи на "разпознаване" между хора, които се срещат за първи път в дадения земен живот, но очевидно са свързани духовно в една група от невидимия свят. Що се отнася до броя на душите, които се въплъщават (прераждат) периодически на Земята, Учителят на ББ у нас посочва число, потвърдено и от други авторитетни духовни учения - 60 милиарда: "60 милиарди души са пуснати в света." Има се пред вид обстоятелството, че в орбита около нашата планета "кръжат" 60 милиарда души, които се прераждат периодично в зависимост от своята кармична програма и тенденциите на планетарното развитие. Изключителен интерес за търсещите по духовния Път представлява броят на преражданията на една материална планета като Земята, необходими, за да приключи цикълът на раждане и смърт, т. е.
индивидуалната
душа
да се освободи от кармичните си задължения и да се превърне в свободен дух.
Тази проблематика е тясно свързана и с тезата за т.нар. "сродни души". Ето какво изтъква Учителят П. Дънов в тази насока: "От всички прераждания, които според едни окултисти са 777, според други - 999, а според трети - 9999, при 12 прераждания, според зодиите, могат да се срещнат ония души, които са свързани с великата Любов (Учителят на ББ има пред вид именно сродните души в тесния смисъл на понятието - бел. К. З.)." И още: "Колко пъти човек се преражда?
към текста >>
Материалният свят, откъдето тръгваме в развитието си на път към най-фините владения на Божия Дух, е създаден от Бога, за да може човешката
душа
да се учи в него.
Сродни души в широкия смисъл са тези, които имат сходни цели в живота, сходни кармични програми, сходни идеали и/или сходна степен на еволюционно израстване. Срещите между тях на земен план са далеч по-чести, отколкото между сродните души в тесния смисъл. Обикновено измежду тях в духовния свят, преди поредното превъплъщение, бива избиран брачният партньор за конкретния земен живот. Смисълът на еволюцията според Новото учение е в това, че в крайна сметка хората ще се превърнат в ангели (най-напредналите измежду човешките души като общност ще се издигнат в свръх- природното царство на ангелите при поредната планетарна трансформация - когато Земята ще се прероди като Юпитер) и ще се върнат при "своя Отец небесен". Пътят към Бога не е директен, както човек в гордостта си се заблуждава, а минава през йерархията на световете и съществата, които ги населяват.
Материалният свят, откъдето тръгваме в развитието си на път към най-фините владения на Божия Дух, е създаден от Бога, за да може човешката
душа
да се учи в него.
Земята е това толкова важно космическо "училище". Освен нея във Вселената има още милиарди други материални планети, всяка от които предлага различни, свойствени само на нея условия за еволюцията на съществата, преминаващи през този първоначален етап от духовното си израстване. След приключването на земната фаза от еволюцията на индивидуалния дух човек може да продължи "обучението" си в астралния (чувствения, емоционалния), умствения (менталния), причинния (каузалния), интуитивния (будичния) и духовния (в тесен смисъл на понятието или атмичен, на духовната воля) свят. Тази градация на космическите сфери (зони, полета, светове) се среща в подробна интерпретация в теософската и антропософската литература. Ще приключим настоящата тема с една любопитна илюстрация.
към текста >>
82.
VI. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ХРИСТИЯНСКАТА ЦЪРКВА, ЗА ХРИСТИЯНСКИТЕ ТАЙНСТВА И ОБРЕДИ. АНГЕЛОЛОГИЯ И ДЕМОНОЛОГИЯ
 
- Константин Златев
Затова са и толкова симптоматични следните думи на Учителя на ББ у нас: "Съвременните хора казват: "Който вярва в прераждането, ще го изхвърлим от Църквата... Когато аз живея съгласно Божия закон, дали ще ме изхвърлите из Църквата или ще ме държите в нея, това не засяга
душата
ми.
За прилагането на всяка религия от своя страна бива изградена съответна институция, организирана в йерархичен порядък и почиваща върху каноните на отстояваната от нея вероизповед. В християнството тази институция се нарича "Църква". Новото учение - съвременната редакция на учението на ББ, представено от Учителя П. Дънов - не отрича правото на съществуване на християнската Църква (която в същност е раздробена на три главни изповедания - православие, римо-католицизъм и протестантство, и на повече от 2000 деноминации, в огромната си част от протестантски произход). В него е застъпена обаче тезата, че в настоящата си форма Църквата не е адекватна на обективните изменения в обществения и планетарния живот, плаща скъп данък на редица закостенели схващания и шаблони и не се вписва по подобаващ начин в социалната среда.
Затова са и толкова симптоматични следните думи на Учителя на ББ у нас: "Съвременните хора казват: "Който вярва в прераждането, ще го изхвърлим от Църквата... Когато аз живея съгласно Божия закон, дали ще ме изхвърлите из Църквата или ще ме държите в нея, това не засяга
душата
ми.
Когато аз живея при Бога, никого не мразя, старая се да обичам всички, може ли някой да ме изхвърли? Само един Бог може да ме изхвърли. Това е учението, което проповядвам. Казвам: "Деня, в който съгрешите, вие сте изпъдени из Божествената църква, из рая." Учението на П.
към текста >>
Той ги извършва механично, уверен в тяхното спасително въздействие върху
душата
му.
Такава практика съществува в работата на повечето духовни Учители с техните последователи. Причината за огромното значение, което те отдават на музиката (вокална и инструментална), е съсредоточена в доказания факт, че чрез нея хората по- лесно и непринудено възприемат духовните истини, изпълват се с положителна енергия, извисяват нетленната си природа и се превръщат в проводници на идеите, спускани от високите сфери на невидимия свят. Учителят П. Дънов обръща внимание върху обстоятелството, че когато вярващият човек преувеличава значението на външната, обредна страна на религията, той се отдалечава от нейната дълбока, духовна същност. Култовата схема на избраната от него религиозна общност се превръща за него във фетиш, в спазване на поредица правила и обредни действия, чието съдържание в по-голяма или по- малка степен е чуждо за съзнанието му.
Той ги извършва механично, уверен в тяхното спасително въздействие върху
душата
му.
В същност подобно въздействие няма и не може да има без проникновено осмисляне и разбиране на извършваното. В този смисъл Учителят на ББ в България поставя разграничителна линия между религиозен (външен) и духовен (вътрешен) живот: "Аз не препоръчвам на хората религиозен живот. Под "религиозен живот " разбирам външната страна. Религиозният живот трябва да бъде отмерен. А като говорим за духовния живот, то е същината на човека (курсивът мой - К. З.).
към текста >>
Дръжте това име дълбоко в
душата
си, ако искате да се повдигнете."
Мекота, която се крепи на материална основа, е временна. Друга мекота на сърцето се изисква от човека - мекота, основа на която е Любовта. Мнозина употребяват напразно името Божие. Две думи кажат и ще споменат това име. Не, Божието име е свещено и само онзи може да го изговаря, който върши Неговата воля.
Дръжте това име дълбоко в
душата
си, ако искате да се повдигнете."
За Учителя на ББ в нашата страна вярата е основа, фундамент, върху който човекът по духовния Път следва да гради. Следващото стъпало по този път, който води напред и нагоре, е осмислянето на вярата, т. е. превръщането й в истина. Това е личната истина на вярващия човек, който продължава да се развива в духовно-нравствено отношение, а не спира на първото стъпало на сляпата вяра. Постепенно той достига и до третата фаза на своята индивидуална еволюция в тази насока - знанието.
към текста >>
83.
VII. МУЗИКАЛНОТО ТВОРЧЕСТВО НА ПЕТЪР ДЪНОВ
 
- Константин Златев
Хармония, в която Истината внася сила - това са най-желаните неща за човешката
душа
.
Светлите мисли, благородните стремежи, добрите постъпки са израз на тази хармония в човека. Върху нея почива неговият живот, здраве и щастие. В новата раса, която иде, музиката ще дойде до своя разцвет. Хармония, в която Любовта внася живот. Хармония, в която Мъдростта внася светлина.
Хармония, в която Истината внася сила - това са най-желаните неща за човешката
душа
.
Това е бъдещото благо, което чрез идващата нова раса ще се внесе в света." "Без музика и хармония човек не може да мисли. Щом не може да мисли правилно, не може да има никакви постижения. Музиката е необходима за съзнанието и душата на човека. Тя разширява съзнанието, повдига духа, облагородява душата и помага на мисълта."
към текста >>
Музиката е необходима за съзнанието и
душата
на човека.
Хармония, в която Мъдростта внася светлина. Хармония, в която Истината внася сила - това са най-желаните неща за човешката душа. Това е бъдещото благо, което чрез идващата нова раса ще се внесе в света." "Без музика и хармония човек не може да мисли. Щом не може да мисли правилно, не може да има никакви постижения.
Музиката е необходима за съзнанието и
душата
на човека.
Тя разширява съзнанието, повдига духа, облагородява душата и помага на мисълта." "Да чувстваш - това е музика. Да постъпваш - това е музика. Да мислиш - това е музика." (Учителят П. Дънов)
към текста >>
Тя разширява съзнанието, повдига духа, облагородява
душата
и помага на мисълта."
Хармония, в която Истината внася сила - това са най-желаните неща за човешката душа. Това е бъдещото благо, което чрез идващата нова раса ще се внесе в света." "Без музика и хармония човек не може да мисли. Щом не може да мисли правилно, не може да има никакви постижения. Музиката е необходима за съзнанието и душата на човека.
Тя разширява съзнанието, повдига духа, облагородява
душата
и помага на мисълта."
"Да чувстваш - това е музика. Да постъпваш - това е музика. Да мислиш - това е музика." (Учителят П. Дънов) Музиката заема особено място в живота и дейността на Учителя Петър Дънов.
към текста >>
Когато човек пее духовни песни, трябва да отвори
душата
си към Божествения свят като цвят и да има разположението на невинно, разумно дете."
Нееднократно Учителят П. Дънов изтъква ролята на музиката като възпитателно средство. Той свързва характеристиките на натрупания житейски опит с качеството на музикалното чувство: "Онзи, който не е минал през скръбта, не може да пее хубаво. Онзи, който е минал през скръбта, добива дълбочина." На тази основа той прави и друг важен извод: "Когато някой пее по обикновен начин, той прилича на гримиран човек. Той не чувства дълбоко нещата.
Когато човек пее духовни песни, трябва да отвори
душата
си към Божествения свят като цвят и да има разположението на невинно, разумно дете."
Особено място в Словото на българския духовен Учител е отделено на съпоставката между обикновената и окултната музика. По този повод той подчертава: "Обикновената музика - тъй както се е развила технически, е подготвителна степен към окултната музика. В обикновената музика има два момента - един момент на радост, а вторият на скръб. Единият момент представя съграждане, другият - рушение. Обаче в това съграждане и разрушение няма нищо определено, няма идея, няма път.
към текста >>
Това, което пеем, трябва да го преживеем с ума, сърцето и
душата
си.
В този ракурс са и разсъжденията на великия духовен Учител: "Достатъчно е човек да се хармонизира с мисълта на Природата и пулса на нейното сърце, за да й приглася. Това значи да бъде човек в хармония с Божественото в Природата. ...За да се развивате правилно, влезте във връзка със силите на Природата, да се хармонизирате. Щом се хармонизирате, вие ще попаднете в музикалните гами на Природата." При окултното пеене от извънредна важност е резултатът.
Това, което пеем, трябва да го преживеем с ума, сърцето и
душата
си.
Тогава цялото Битие пее и взема участие заедно с нас в този акт на духовно извисяване, а в ума и сърцето ни се вливат нови космически сили и енергии. В тази връзка Учителят П. Дънов казва: "Ако твоето пеене може да подейства на скъперника и той отвори кесията си, то е окултно пеене. Ако твоята музика оздравява болния, тя е окултна, Божествена. С нея ти можеш да работиш.
към текста >>
Участват духът и
душата
.
Тези упражнения са песни на Природата. Техният ритъм носи душевно и физическо здраве. В разговор със своя последователка, оперната певица-примадона Цветана-Лиляна Табакова, българският духовен Учител изтъква: "Гласовата функция е най-сложното проявление на Битието. Певците, педагозите и лекарите опростяват тази функция, защото те не могат да я изразят. В тази функция участва подсъзнанието, съзнанието, самосъзнанието и свръхсъзнанието на певеца.
Участват духът и
душата
.
Певецът, окултният певец, трябва да има една определена представа за тона, който той ще изпее. Той трябва да има един "модел" вътре в себе си. Тази представа се определя от духовното и музикалното развитие на певеца и от богатството, което той носи от миналото си. Пеенето не може да се изрази нито с думи, нито с някакви представи и сравнения. Пеенето е най-сложното изкуство на ангелите (курсивът мой - К. З.).
към текста >>
Дънов обобщава: "Музиката, пеенето е събуждане, проявление на Любовта във вашата
душа
."
Сол - животът на сърцето, разцъфтяване, проява на красивите чувства, красотата. Ла - развитие, зреене, приемане благата на живота. Си - един узрял плод, един завършен резултат, добрият живот, благодарност. Това са степени на съзнателния живот, през които човек минава в своя възходящ път. И на края Учителят П.
Дънов обобщава: "Музиката, пеенето е събуждане, проявление на Любовта във вашата
душа
."
Така разгледани, тоновете добиват нов смисъл, изпълват се с непознато до днес съдържание. Този закон е спазен в песните, композирани от Учителя на ББ в България. Всяка от тях започва с тон, който отговаря на нейното съдържание. Езикът на седемте тона е говорът на Вечния, Който зове човешката душа, издига я към Себе Си. "Музика" Учителят П.
към текста >>
Езикът на седемте тона е говорът на Вечния, Който зове човешката
душа
, издига я към Себе Си.
И на края Учителят П. Дънов обобщава: "Музиката, пеенето е събуждане, проявление на Любовта във вашата душа." Така разгледани, тоновете добиват нов смисъл, изпълват се с непознато до днес съдържание. Този закон е спазен в песните, композирани от Учителя на ББ в България. Всяка от тях започва с тон, който отговаря на нейното съдържание.
Езикът на седемте тона е говорът на Вечния, Който зове човешката
душа
, издига я към Себе Си.
"Музика" Учителят П. Дънов нарича съзнателния живот. Според него музиката не е външен, механичен процес. Тя е преди всичко дълбоко, вътрешно преживяване, дълбок вътрешен живот. Тоновете са средство за изразяване живота на духа, те не са само глас, височина и сила - те притежават собствено съдържание и смисъл.
към текста >>
Всяка степен в тоновата редица (стълбица) отговаря на една добродетел, на едно качество на
душата
, на една способност на ума, на едно чувство на сърцето.
Всички планети имат особен тон. Всички безбройни светове пеят на разни гами. Възвишените същества и всички йерархии пеят. Без музика е изключено да бъдете щастливи. Без музика не можете да разберете християнството."
Всяка степен в тоновата редица (стълбица) отговаря на една добродетел, на едно качество на
душата
, на една способност на ума, на едно чувство на сърцето.
Да вземем верен тон, значи да проявим правилно тази добродетел. Да пеем добре, означава да живеем добре, да мислим, чувстваме и постъпваме правилно. Когато Учителят на ББ говори за преминаване от една гама в друга, той подразбира преминаването от едно състояние на съзнанието в друго, от един свят в друг. Музикалност значи хармонична проява на всички способности на ума, на всички благородни чувства на сърцето, на всички възвишени идеи на душата: "Музиката е дреха на доброто." Разумният живот се изявява по законите на музиката.
към текста >>
Музикалност значи хармонична проява на всички способности на ума, на всички благородни чувства на сърцето, на всички възвишени идеи на
душата
: "Музиката е дреха на доброто."
Без музика не можете да разберете християнството." Всяка степен в тоновата редица (стълбица) отговаря на една добродетел, на едно качество на душата, на една способност на ума, на едно чувство на сърцето. Да вземем верен тон, значи да проявим правилно тази добродетел. Да пеем добре, означава да живеем добре, да мислим, чувстваме и постъпваме правилно. Когато Учителят на ББ говори за преминаване от една гама в друга, той подразбира преминаването от едно състояние на съзнанието в друго, от един свят в друг.
Музикалност значи хармонична проява на всички способности на ума, на всички благородни чувства на сърцето, на всички възвишени идеи на
душата
: "Музиката е дреха на доброто."
Разумният живот се изявява по законите на музиката. Това е новата философия на музиката, която българският духовен Учител преподава в създадените от него езотерични Школи. Това, което хората наричат музика, поезия и наука, представлява външно отражение на Божествената музика, поезия и наука, които се долавят от човешкия ум и сърце и се изнасят навън. Според Учителя П. Дънов истинското пеене трябва да включва три елемента:
към текста >>
Музиката внася в
душата
на човека разширение, в духа - сила и мощ, в сърцето - мекота и топлина, а в ума - светлина и свобода.
3) В пеенето трябва да има надежда, че това, което се пее, може да се реализира. Задачата на музиката е поставена ясно от Учителя на ББ у нас: "Пеенето и музиката имат смисъл само тогава, когато служат за облагородяване на човека. За характера на човека се съди по неговата музикалност. Колкото по-музикален е той, толкова характерът му е по-издържан. Да бъде човек музикален, не значи да знае да свири и да пее, но да има дълбок вътрешен усет към музиката.
Музиката внася в
душата
на човека разширение, в духа - сила и мощ, в сърцето - мекота и топлина, а в ума - светлина и свобода.
...Ние се интересуваме от музиката главно от възпитателно гледище. Възпитателната страна на музиката представлява нейната научна страна." Учителят П. Дънов подчертава обективно и изключителните качества на класическата музика. Той я препоръчва настоятелно на своите последователи, като изтъква и нейните целебни достойнства за тялото и душата на човека: "Класическата музика има лечебни свойства.
към текста >>
Той я препоръчва настоятелно на своите последователи, като изтъква и нейните целебни достойнства за тялото и
душата
на човека: "Класическата музика има лечебни свойства.
Музиката внася в душата на човека разширение, в духа - сила и мощ, в сърцето - мекота и топлина, а в ума - светлина и свобода. ...Ние се интересуваме от музиката главно от възпитателно гледище. Възпитателната страна на музиката представлява нейната научна страна." Учителят П. Дънов подчертава обективно и изключителните качества на класическата музика.
Той я препоръчва настоятелно на своите последователи, като изтъква и нейните целебни достойнства за тялото и
душата
на човека: "Класическата музика има лечебни свойства.
Трябва да слушате класическа музика (курсивът мой - К. З.). Някой казва: "Не я разбирам." Няма какво да я разбираш. Като пиеш едно лекарство, разбираш ли го? Важното е да се излекуваш. Щом принася полза, добро е." От друга страна, духовната музика като цяло - независимо от нейния произход и конкретно предназначение - изпълнява мистичните функции на посредник между сферите на Космоса, обновява и възражда човешкото физическо и психическо естество: "Класическите песни, духовните песни, мантрите, които индусите имат, еврейските псалми - те са връзка за минаване от един свят в друг.
към текста >>
84.
VIII. ПАНЕВРИТМИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ
 
- Константин Златев
Тя е стройна, методично изградена съвкупност от упражнения, целящи развитието на физическото тяло, пробуждане и разширение на съзнанието, разцъфтяване на добродетелите, вложени в човешката
душа
, нравственото укрепване и израстване на личността.
(Учителят П. Дънов) Паневритмията е основен компонент в духовно-културното наследство на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно) наред с неговото Слово и музикалните му творби. Нещо повече - бихме могли да я определим като украшение и венец на цялото Учение. Тя представлява система от специфични физически упражнения с музикален съпровод, предназначени да хармонизират енергиите на човека с тези на природата. Самото понятие "Паневритмия" може да се преведе на езотеричен език като "Висш (всеобщ), пораждащ всичко космичен ритъм" (този проблем ще бъде разгледан по-подробно по-нататък в настоящото изложение).
Тя е стройна, методично изградена съвкупност от упражнения, целящи развитието на физическото тяло, пробуждане и разширение на съзнанието, разцъфтяване на добродетелите, вложени в човешката
душа
, нравственото укрепване и израстване на личността.
Паневритмията се изпълнява на открито сред природата, в естествена среда, където човешкото същество общува най-пълноценно със силите и на видимия, и на невидимия свят. Движенията са плавни, отмерени, в тях вземат участие всички части на тялото. Паневритмията се играе рано сутрин, след изгрева на слънцето, когато неговите лъчи са най-благотворни за организма. Този своеобразен космически танц е полезен за всички възрастови групи. Въздействието му е комплексно - заздравява тялото, пречиства и обновява душата.
към текста >>
Въздействието му е комплексно - заздравява тялото, пречиства и обновява
душата
.
Тя е стройна, методично изградена съвкупност от упражнения, целящи развитието на физическото тяло, пробуждане и разширение на съзнанието, разцъфтяване на добродетелите, вложени в човешката душа, нравственото укрепване и израстване на личността. Паневритмията се изпълнява на открито сред природата, в естествена среда, където човешкото същество общува най-пълноценно със силите и на видимия, и на невидимия свят. Движенията са плавни, отмерени, в тях вземат участие всички части на тялото. Паневритмията се играе рано сутрин, след изгрева на слънцето, когато неговите лъчи са най-благотворни за организма. Този своеобразен космически танц е полезен за всички възрастови групи.
Въздействието му е комплексно - заздравява тялото, пречиства и обновява
душата
.
Освен това Паневритмията притежава и естетическа стойност. Тя развива усет за ритъм и музикално чувство. Учителят П. Дънов работи върху Паневритмията в периода от 1934 до 1942 година. Това означава, че изкристализирането и окончателното оформяне на ритъма, мелодията, движенията и текстовете, както и тяхното прилагане на практика, се оказва продължителен и сложен процес.
към текста >>
В упражненията на Паневритмията има едно скрито движение, което - успоредно с тяхното изпълняване - се извършва и в човешкото съзнание, в
душата
.
Тя е във времето и пространството. После схваща движението. То е във времето. И най-после схваща Словото. То е вън от времето и пространството." По своята същност и съдържание Паневритмията би могла да бъде дефинирана още и като Мистерия от тонове, багри и движения или своеобразен Танц на светлината.
В упражненията на Паневритмията има едно скрито движение, което - успоредно с тяхното изпълняване - се извършва и в човешкото съзнание, в
душата
.
То е свързано със стремежа на душата да се издигне нагоре, към нова, по-висока степен на духовно осъзнаване, да премине през всички етапи на своето посвещение. Тези етапи (или стъпки на духовното израстване) са назовани от Учителя П. Дънов по следния начин: Обръщане към Бога; Покаяние; Спасение; Възраждане; Новораждане; Посвещение и Възкресение. Всичките седем етапа или степени на посвещение са вплетени в структурата на Паневритмията. Те са свързани с космическата реалност, в която пулсира животът на Цялото.
към текста >>
на издигането на
душата
към Божественото - се опира върху езотеричните факти, че: човешкото тяло представлява енергийна система, зад която стои светлината; зад светлината е мисълта; зад мисълта - Любовта, зад Любовта - Духът, а зад Духа - Бог.
Тези етапи (или стъпки на духовното израстване) са назовани от Учителя П. Дънов по следния начин: Обръщане към Бога; Покаяние; Спасение; Възраждане; Новораждане; Посвещение и Възкресение. Всичките седем етапа или степени на посвещение са вплетени в структурата на Паневритмията. Те са свързани с космическата реалност, в която пулсира животът на Цялото. Логиката на тази стълбица на посвещенията - т. е.
на издигането на
душата
към Божественото - се опира върху езотеричните факти, че: човешкото тяло представлява енергийна система, зад която стои светлината; зад светлината е мисълта; зад мисълта - Любовта, зад Любовта - Духът, а зад Духа - Бог.
Това в същност е категорийната скала на Битието, дадена от Учителя П. Дънов: Бог Дух Любов Мисъл
към текста >>
Тези осем упражнения символизират възраждането на човешката
душа
и са свързани с петата степен от духовното развитие, назована от Учителя П.
Техният малък цикъл носи наименованието "Лято". Посредством тази втора група упражнения човекът по духовния Път изминава следващите две стъпки от личната си еволюция - Спасение и Възраждане. Резултатът е окончателното напускане на низшите зони от астралното поле, където е изворът на съблазните в нашия живот. Третата група се състои от осем упражнения: 21) "Радостта на Земята"; 22) "Запознаване"; 23) "Хубав ден"; 24) "Колко сме доволни"; 25) "Стъпка по стъпка"; 26) "На ранина"; 27) "Дишане"; 28) "Промисъл". Те обединяват два малки цикъла - "Есен" и "Зима".
Тези осем упражнения символизират възраждането на човешката
душа
и са свързани с петата степен от духовното развитие, назована от Учителя П.
Дънов Новораждане. От този момент нататък окултният ученик, последователят на учението на ББ подчинява изцяло своя личен живот в служение на ближния, на човечеството, на Цялото. Слънчевите лъчи се изпълняват след първите 28 упражнения на Паневритмията (в тесния смисъл). Играят се също от двойки, наредени в по шест редици с лице към центъра на кръга. Музикалният съпровод е в такт 7/16, характерен за българската ръченица.
към текста >>
6) Три опорни точки: Природата, животворните лъчи на Слънцето, пробуждането на
душата
.
2) Взаимозависимостта и обвързаността между физиологическите и психическите процеси в човешката личност. 3) Съответствието между идея, мисъл и движение, което придава на всяко упражнение определен и ясен вътрешен смисъл. 4) Стремежа на съзнателния човек към съвършенство, който намира опора и подкрепа в плавния, последователен процес на изпълнение на паневритмичните упражнения. 5) Идеята за Бога - т. е. за Великия Първоизточник на космическия Живот, Висшата Разумност, Вечната Любов, - която изпълва съзнанието на участниците в завладяващия танц на Паневритмията.
6) Три опорни точки: Природата, животворните лъчи на Слънцето, пробуждането на
душата
.
Принципите на Паневритмията могат да бъдат разделени условно на две групи: херметически (фундаментални) и собствени. А. Херметически (фундаментални) принципи I. Принцип на ума (разумността) Формулировката на този принцип е: "Всичко е ум, разум." Божественото у човека, както и в целия Космос, се проявява чрез ума, чрез разумността. Затова и Учителят П.
към текста >>
Разгръщането на паневритмичните упражнения в тяхната плавна, отмерена последователност от своя страна кореспондира с и отразява етапите в еволюционното израстване на човешката
душа
.
Формулировката на принципа е: "Всичко в света има разумна причина." Всички процеси и явления в Космоса, всяка обективна реалност е предизвикана от някаква причина - както на материално, така и на надматериално, духовно равнище - и води до определени последствия. Причината, както е посочено в текстовото съдържание на принципа, неизменно е разумна. Източната мъдрост - и преди всичко индийската - извежда от този принцип универсалния закон за Кармата. Действието на принципа в рамките на Паневритмията е свързано с вътрешното единство на всички нейни упражнения. Обвързаността между тях - идейна, логическа и духовно-мистична - е именно от причинно-следствен характер.
Разгръщането на паневритмичните упражнения в тяхната плавна, отмерена последователност от своя страна кореспондира с и отразява етапите в еволюционното израстване на човешката
душа
.
По-горе вече нарекохме тези етапи "посвещения", на брой седем. В Новия Завет ап. Павел изразява същността на шестия херметически принцип с фразата: "Каквото посее човек, това и ще пожъне" (Гал. 6:7). VII. Принцип на единството и сродството Всички обективни реалности във Вселената, всички обособени единици живот, всички индивидуалности на съществуващото са сродни, от един род.
към текста >>
Отговорът е: горе е Бог, а долу - човешката
душа
, човекът, стъпил върху пътеката на духовното развитие и усъвършенстване.
"Числото две е пътят на единицата, то е утробата на числото едно. За да може силата на единицата да се раздвои, тя трябва да мине през числото две... Единицата е човешкият ум, а двойката е човешкото сърце. Числата едно и две в пространството са понятия само за Бога " (Учителят П. Дънов). По отношение на правата линия той отбелязва: "Ние определяме правата линия като първата съзнателна връзка между две разумни същества. Който не може да направи тази връзка, той се намира в един въображаем свят, следствие на което всичките му идеи претърпяват морален крах." Как да разпознаем тези две разумни същества?
Отговорът е: горе е Бог, а долу - човешката
душа
, човекът, стъпил върху пътеката на духовното развитие и усъвършенстване.
И когато в Паневритмията извършваме движения по права линия, тогава пулсира живата връзка между душата и Бога. Стига да успеем да я почувстваме... В това е съсредоточен смисълът на движението по вертикалната права. Това е моментът, в който - според думите на Учителя П. Дънов - тя би могла да се превърне в жива линия. От своя страна при движението на правата линия възниква плоскостта.
към текста >>
И когато в Паневритмията извършваме движения по права линия, тогава пулсира живата връзка между
душата
и Бога.
За да може силата на единицата да се раздвои, тя трябва да мине през числото две... Единицата е човешкият ум, а двойката е човешкото сърце. Числата едно и две в пространството са понятия само за Бога " (Учителят П. Дънов). По отношение на правата линия той отбелязва: "Ние определяме правата линия като първата съзнателна връзка между две разумни същества. Който не може да направи тази връзка, той се намира в един въображаем свят, следствие на което всичките му идеи претърпяват морален крах." Как да разпознаем тези две разумни същества? Отговорът е: горе е Бог, а долу - човешката душа, човекът, стъпил върху пътеката на духовното развитие и усъвършенстване.
И когато в Паневритмията извършваме движения по права линия, тогава пулсира живата връзка между
душата
и Бога.
Стига да успеем да я почувстваме... В това е съсредоточен смисълът на движението по вертикалната права. Това е моментът, в който - според думите на Учителя П. Дънов - тя би могла да се превърне в жива линия. От своя страна при движението на правата линия възниква плоскостта. Тя има две измерения - числото 22=4.
към текста >>
Дънов илюстрира тази идея с разгръщането на куба и нарича този процес разцъфтяване на човешката
душа
.
При движението на плоскостта се образува тяло - представител на системата от три измерения (числото 23=8). Аналогично - при движението на квадрата се образува куб. А когато се движи кубът, тогава възниква те- саракт - тяло извън нашите представи, обективна реалност от света на четирите измерения. Духовното съдържание на тесаракта е свързано с излизане от живота на земното, ограничено в материята човешко "аз" и проникване в естеството на духовната същност на човека. Учителят П.
Дънов илюстрира тази идея с разгръщането на куба и нарича този процес разцъфтяване на човешката
душа
.
При разтварянето на куба се появява кръст. Шестте куба на тесаракта се проектират в шестте квадрата на кръста. За всичко това Учителят на ББ у нас изтъква: "В първото, второто и третото измерение не съществува време и пространство, понеже съзнанието на живите същества в тях не е пробудено и те не могат да го възприемат. Обаче в четвъртото измерение, когато се прояви съзнанието на човека, съществува време и пространство. Който влезе в четвъртото измерение, той непременно ще го почувства.
към текста >>
Пентаграмът има свойството да насочва силите на
душата
в правилната посока.
Но, от друга страна, бледият светлик на утринното зазоряване вече започва да обгръща хоризонта с нежна светлина. Числото на света с четири измерения е 24=16, а шестнадесетото упражнение на Паневритмията е съответно "Изгрява слънцето". И това не е съвпадение. На последно място, при движението на тесаракта възниква фигура, чийто символ е петоъгълникът или пентаграмната звезда (числото тук е 25=32). Пентаграмът е звезда на свободата, символ на човека, който се е освободил от закона на необходимостта.
Пентаграмът има свойството да насочва силите на
душата
в правилната посока.
Той разкрива изминатия от съзнанието път в миналото, както и пътя, който му предстои да извърви в бъдещето. В Големия цикъл на Паневритмията бива изпълняван Пентаграмът на символите. От гледна точка на геометричните линии, които движенията очертават, Учителят П. Дънов ги разделя на четири вида: 1) По права линия движенията са мъжки, електрични, студени, твърди.
към текста >>
При хоризонталния кръг следва да се съобразяваме с представата, че сме стъпили в неговия център, което означава, че се намираме вътре в собствената си
душа
.
По този повод Учителят П. Дънов подчертава: "В третото измерение всичко е статично. Движението, растенето, времето са четвъртото измерение." Аурата на отделната личност - това е малкият кръг на живота. Можем да си го представим проектиран в две равнини: вертикална - защото това е положението на тялото по време на игра, и хоризонтална.
При хоризонталния кръг следва да се съобразяваме с представата, че сме стъпили в неговия център, което означава, че се намираме вътре в собствената си
душа
.
Там именно паневритмични- те движения откриват своя истински смисъл. Движенията, извършвани от участниците в малкия кръг, се проектират и в големия. По този начин всички изпълнители на Паневримията осъществяват контакт помежду си. Участниците в Паневритмията изпълняват няколко основни видове движения: по окръжността, около центъра на кръга, както и движения, свързани със завъртане на тялото около собствената му ос. Тъй като всички движения са обвързани с Големия или Малкия кръг, именно те двата - и по отделно, и в своята взаимовръзка - се явяват ключ за проникване в същността на Паневритмията.
към текста >>
Кръгът с две пресичащи се под прав ъгъл оси е символ на човешката
душа
, разпъната върху кръста на материята.
Схема на проявленията на живота в полетата (световете) на изява на съвременния човек и на инволюционния период от развитието на Духа. I четвърт от кръга е свързана с живота на физическото поле, в материалния свят; II четвърт - с живота на астралното поле; III четвърт - с живота на умственото (менталното) поле; IV четвърт - с живота на причинното (каузалното) поле.
Кръгът с две пресичащи се под прав ъгъл оси е символ на човешката
душа
, разпъната върху кръста на материята.
Когато материята - посредством четирите си елемента: земя, вода, въздух и огън - господства над духовното начало, кръгът е вписан в квадрата. Това е илюстрация за слизането на Духа в материята. Както е известно от езотеричното познание, това е периодът на инволюция. Когато духовното начало има превес над материалното, кръгът е описан около квадрата (вж. фиг. 2).
към текста >>
Душата
постепенно се освобождава от ограниченията на материалната обусловеност.
Когато материята - посредством четирите си елемента: земя, вода, въздух и огън - господства над духовното начало, кръгът е вписан в квадрата. Това е илюстрация за слизането на Духа в материята. Както е известно от езотеричното познание, това е периодът на инволюция. Когато духовното начало има превес над материалното, кръгът е описан около квадрата (вж. фиг. 2).
Душата
постепенно се освобождава от ограниченията на материалната обусловеност.
Нейната крайна цел е завръщането в Първоизточника и пълното сливане с Него при съхранена неповторима индивидуалност на живото същество. Това - от своя страна - е периодът на еволюция. Фиг. 2. Схема на еволюционния период от развитието на Духа. При разглеждането на квадрата, вписан в кръга, наблюдаваме четири пресечни точки между двете геометрични фигури.
към текста >>
Паневритмията внася живот, сила, радост и красота в човешката
душа
."
И това е неизбежно пред вид характера на третираната проблематика. Основната цел на това изследване не е толкова подчертаването на обособеността и различията между подтемите за Паневритмията, колкото стремежът към по-задълбочено проучване и излагане на съдържанието на толкова богатата в смислово и концептуално отношение главна тема. "Паневритмията е наука за приемане разумните движения на природата. При Паневритмията човек посреща и възприема Божественото, мощното, което гради Вселената, и отива да работи за великата идея на живота. Паневритмията е хармоничното творческо изявление на Божественото Начало във Вселената (курсивът мой - К. З.).
Паневритмията внася живот, сила, радост и красота в човешката
душа
."
"Трябва да се запознаете с научната страна на Паневритмията. Природата обича с най-малки усилия да добие големи постижения. В Паневритмията са впрегнати силите на ума, сърцето и волята да работят в хармония. Чрез Паневритмията ще се покаже на хората как могат да приемат силите на природата. Ние правим тия упражнения сутрин, понеже тогава има най-благоприятни условия.
към текста >>
В един съдбовен момент от своето еволюционно израстване хомо сапиенс - мислещият, разумен човек - надмогва инстинктите и поривите на своята биологическа природа и в
душата
му се заражда стремлението да даде израз на висшия живот на Духа.
Философско-езотеричният ракурс на наблюдение и проучване не може да не бъде свързан с вечния въпрос за смисъла. Според Учителя П. Дънов формата е свързана с физическия (материалния) свят, съдържанието - с духовния, а смисълът - с Божествения. Следователно с обединените усилия на философското и езотеричното познание нашата цел е да надникнем отвъд завесата на заобикалящата ни материалност (в случая - формата, външният израз на Паневритмията във времето и пространството) и да се устремим към духовното съдържание и Божествения смисъл на паневритмичните упражнения. Ако решим да навлезем в дълбините на човешкия (микрокосмоса) и всемирния (макрокосмоса) живот, ще достигнем до извода, че всяка проява на микрокосмичното битие представлява отражение или резонанс на глобалния вселенски живот, който блика навред в Космоса.
В един съдбовен момент от своето еволюционно израстване хомо сапиенс - мислещият, разумен човек - надмогва инстинктите и поривите на своята биологическа природа и в
душата
му се заражда стремлението да даде израз на висшия живот на Духа.
Един от най- фините методи за изпълване на този стремеж със съдържание е досегът с изкуството, творческата дейност на човека в тази необятна област на себеизразяването. Музика, изобразително изкуство (живопис, графика, скулптура), танцово изкуство, архитектура, опера, театър, драма и колко още красиви нюанси и варианти в храма на безсмъртните музи на негово величество Изкуството... Сред тях достойно място заема и хореографията. Тя демонстрира по безспорен начин ролята на движенията в нашето съществуване. Дори и в ежедневния ни живот всяко движение изразява някаква идея. В полето на изкуството движенията най-често се явяват синтезиран израз на дълбоки естетически и духовни идеи и преживявания.
към текста >>
Дънов: "Всяка дума, изразена музикално и с движения, внася нещо ново в човешката
душа
.
Тя е в основата на всяка позитивна реализация. Творецът е вложил в Космоса закон за връзката между музиката и движението. Именно тази връзка лежи в основата на Паневритмията. Действието на този закон обуславя съответствието между тон, движение и идея, за което вече неведнъж ставаше дума в това изложение. В този смисъл е и репликата на Учителя П.
Дънов: "Всяка дума, изразена музикално и с движения, внася нещо ново в човешката
душа
.
Когато се съчетае музиката с движения и идеи, това е една велика сила, с дълбоко психо-физично действие върху човека. Във всички гимнастически упражнения трябва да влезе музиката, за да ги облагороди." От особено значение е, че при Паневритмията самата музика не е в духа на съвременните музикални стилове, а тя притежава нещо ново в себе си. Тя е в съзвучие с по-дълбоки закони на Битието и по тази причина говори директно на възвишеното у човека, събужда го и го развива. Музиката на Паневритмията има свойството да издигне човека в онези възвишени сфери, за които той извечно е копнял.
към текста >>
Ето защо Паневритмията е в пряка връзка с пробуждането, освобождението и творчеството на човешката
душа
.
При изпълнението на паневритмичните упражнения следва да извикаме в съзнанието си тъкмо онези идеи, които съответстват на движенията. Така именно движенията се превръщат във външен израз на идеите, на които са рожба. По този начин достигаме до още едно, донякъде поетично определение на Паневритмията - мисъл, изразена чрез движения. Всяко упражнение е свързано с един процес на съзнанието. И затова всяко упражнение оказва въздействие върху определени сили на човешкото духовно начало.
Ето защо Паневритмията е в пряка връзка с пробуждането, освобождението и творчеството на човешката
душа
.
За да се улеснят двата процеса - вземане и даване, - които се извършват при паневритмичните упражнения, при тях трябва да участва пълноценно и активно съзнанието. Това е условието за целесъобразен обмен между човека и околната среда. Понеже характерът на енергиите, които изпраща и приема участникът в паневритмичния танц, зависи от будността на съзнанието, от идеята, която е завладяла изпълнителя на съответното движение. Тази е причината да нямаме право да отъждествяваме паневритмичните движения с механичното изпълняване на гимнастическите упражнения. За разлика от вторите първите се явяват дейност, в която вземат участие всички сили на човешкото естество: физически, духовни, умствени и Божествени.
към текста >>
Според най-глъбинната си същност пан- евритмичните упражнения представляват молитвен зов на
душата
- зов към Светлината, към вечното Добро, към Любовта, към из- вечната Реалност, която ние - вярващите хора - назоваваме Бог.
Когато ни налегнат тревога, обезверяване, чувство за безнадеждност, печал, отчаяние (а това се случва по-често, отколкото бихме искали, поради естеството на нашето съществуване в царството на относителността - този материален свят на болката и страданието), тези състояния подлежат на положителна трансформация с помощта именно на Паневритми- ята. Всеки, който е участвал в космичния й танц, може да го потвърди! Не на последно място - Паневритмията спомага за развиване на естетическо чувство, както и на усет за ритъм и музикално чувство. Посредством Паневритмията се подхранва и развива и социалното чувство у личността, понеже тя се изпълнява групово от много хора, обединени от обща идея и слети в единство на мисъл и движение. Именно това чувство на единение възпитава човека, събужда неговото колективно съзнание.
Според най-глъбинната си същност пан- евритмичните упражнения представляват молитвен зов на
душата
- зов към Светлината, към вечното Добро, към Любовта, към из- вечната Реалност, която ние - вярващите хора - назоваваме Бог.
Те са и свещенодействие, чрез което човек осъзнава, че същината на естеството му е музика, чистота, любов... В миговете на тяхното изпълнение усещаме в пълнота безбройните нишки, които ни свързват с Всемира. Затова и тези мигове ни носят чувство на благоговение и свещен трепет. Те внасят поезия, нежна лиричност в суровия, безпощаден ритъм на нашия така динамичен и объркан живот. Така Паневритмията съдейства за създаването на новия тип човек - човека на дейната любов. Ала Паневритмията оказва подобно благотворно въздействие не само върху участниците в нея, но и върху външния свят.
към текста >>
В тези движения са стаени пружини с магическа мощ, чрез които ще се пробудят новите творчески сили на човешката
душа
- сили, които чакат дванадесетия час на своето проявление!
Когато постигаме съответствие и хармония между движение и идея, то чрез движенията предаваме тези идеи на цялото човечество. Така изпращаме в света нови творчески сили и импулси, които съдействат за неговото обновление и прогресивно преобразувание. Всички нови идеи, подлежащи на вграждане в планетарната култура, всички животворни принципи, притежаващи силата да я обновят, да издигнат човешката общност до висотите на Новата Култура, са вътрешно присъщи на паневритмичните движения. Затова Паневритмията е такава форма, която е пригодна да изрази новите идеи и да ги предаде чрез музика, движение и слово на човешкото естество и на целокупния живот. Следователно в нейните движения са въплътени идеите, които строят и градят Новата Култура.
В тези движения са стаени пружини с магическа мощ, чрез които ще се пробудят новите творчески сили на човешката
душа
- сили, които чакат дванадесетия час на своето проявление!
Както вече бе отбелязано по-горе, Големият цикъл на Паневритмията се състои от упражненията на Паневритмията (в тесния смисъл на понятието; 28-те упражнения), Слънчеви лъчи и Пентаграм. В този ред те биват изпълнявани с малка пауза, непосредствено едно след друго. Големият цикъл е Цялото, а когато говорим за Цялото, имаме пред вид кръга - символ на Вечността, на вечното, нестихващо Развитие. Изводът е, че Големият цикъл обхваща целия кръг, а трите по-малки цикъла - определени части от него. Оттук произтича и необходимостта да разполагаме упражненията в кръга.
към текста >>
Това развитие свързваме с пътя на
душата
през четирите полета на Космоса: физическото, астралното, умственото и причинното.
Дънов: "Упражненията на Паневритмията са като преддверие за Божествения свят. Някои от движенията на Паневритмията влизат в Божествения свят, други - в духовния, трети - във физическия. Научете се да ги играете правилно." Следователно Учителят на ББ в България е разграничавал упражненията. Насоката на всичко изнесено дотук ни дава право да търсим строгата логика на Божествения закон, според който нищо не е случайно, а се подчинява на Принципа на причини и последствия. В Големия цикъл на Паневритмията се наблюдава една последователност на развитието, която започва с упражнението "Пробуждане" и завършва с "Пентаграм".
Това развитие свързваме с пътя на
душата
през четирите полета на Космоса: физическото, астралното, умственото и причинното.
И отново може да възникне въпрос: какъв смисъл има днес да се играят упражненията, за които подчертахме, че имат връзка с живота на старозаветния тип човек, при положение че човешкото съзнание вече е излязло от периода на инволюцията? На подобно запитване - макар и хипотетично - Учителят П. Дънов отговаря: "Староза- ветният живот тече във вашите жили, в дебелото черво. Вие не можете да се избавите от старозаветния живот. Следователно той носи ред противоречия в себе си, от които вие не можете да избягате." У всекиго от нас дремят като потенциал силите на този живот - неизбежна наследственост от миналото.
към текста >>
То е от значение преди всичко за развитието и обновата на организма (тялото) и психиката (
душата
, безсмъртното духовно начало).
От друга страна, планетата Земя в началото на пролетта е повече отрицателна в енергийно отношение, отколкото през другите годишни времена, и именно тогава приема най-крупно количество съзидателна енергия. Тази е причината слънчевите лъчи през пролетта да оказват най-мощно лечебно въздействие. Най-подходящите за жизнено обновление месеци (период от годината) са между 22 март и 22 юни. В този отрязък от време - три месеца - човек следва да разтвори съзнанието си, цялата си същност и с Любов да възприеме животворната сила, в която така благодатно е потопен. Както вече нееднократно бе изтъкнато, действието на Паневрит- мията върху човека е всестранно, мащабно и с могъща трансформационна сила.
То е от значение преди всичко за развитието и обновата на организма (тялото) и психиката (
душата
, безсмъртното духовно начало).
Движенията на Паневритмията не са изморителни, а представляват плод на познаването на живите сили в Разумната Природа, които се пробуждат и в човешкия организъм и дават възхитителни резултати. Тъй като паневритмичните движения са придружени от специална музика, специфична за всяко упражнение, съчетанието на играта с музиката изгражда у човека паневритмична и естетическа наслада, която повдига тонуса и създава възвишено настроение. Изпълнението на Паневритмията предлага най-висок ефект, когато е масово. Тогава участникът в нея се чувства включен в един ритмичен процес, който е сякаш продължение от ритмиката на Природата и Космоса. Пътят на човешката душа е свързан с процеса на одухотворява- не на материята.
към текста >>
Пътят на човешката
душа
е свързан с процеса на одухотворява- не на материята.
То е от значение преди всичко за развитието и обновата на организма (тялото) и психиката (душата, безсмъртното духовно начало). Движенията на Паневритмията не са изморителни, а представляват плод на познаването на живите сили в Разумната Природа, които се пробуждат и в човешкия организъм и дават възхитителни резултати. Тъй като паневритмичните движения са придружени от специална музика, специфична за всяко упражнение, съчетанието на играта с музиката изгражда у човека паневритмична и естетическа наслада, която повдига тонуса и създава възвишено настроение. Изпълнението на Паневритмията предлага най-висок ефект, когато е масово. Тогава участникът в нея се чувства включен в един ритмичен процес, който е сякаш продължение от ритмиката на Природата и Космоса.
Пътят на човешката
душа
е свързан с процеса на одухотворява- не на материята.
В своето безсмъртно произведение "Алексис Зорбас" великият гръцки писател Никос Казандзакис (предлаган четири пъти за Нобелова награда за литература; и четирите пъти удостояването му с това най-високо признание е осуетено от управляващата по онова време в Гърция военна хунта) обобщава философско-езотеричното предназначение на физическия свят в рамките на едно кратко изречение: "Материята съществува, за да се превърне в дух! " Само геният би могъл да бъде толкова лаконичен и точен... Ако се върнем към темата за Паневритмията, трябва да отбележим, че тя има своето достойно място в грандиозния процес на трансформация на материалното в духовно. Двуизмерната форма на паневритмичния кръг е уникална, понеже в нея е проектирана спиралата на Развитието - вечния процес на пресътворение на кос- мичната необятност. В същност целият свят може да бъде сравнен с една гигантска спирала, в която се вместват като градивни елементи и се развиват безброй други, по-малки спирали.
към текста >>
Като червена нишка в смисъла на Паневритмията е втъкана връзката между земното и небесното, между Духа и материята, между
душата
и тялото на изпълнителя.
Дънов: "Колелото на Паневритмията е едно малко повторение на огромното световно колело, по което протичат силите на макрокосмичния живот. То крие в себе си идеята за Божественото пробуждане на живота, за четирите годишни времена, радостта на даването и на всички ония състояния, през които минава човек в своя живот." Затова е от такава подчертана важност да вникнем в смисъла на всяко упражнение, във връзката му с Цялото, в значението на всяко движение и в неговото духовно съответствие спрямо вътрешния свят на човешкото същество. Правилното изпълнение на Паневритмията крие за участника в нея най-примамливата възможна награда: " Упражненията от Паневритмията са като преддверие за Божествения свят. Някои от упражненията от Паневритмията влизат в Божествения свят, други - в духовния, трети - във физическия. Научете се да ги играете правилно" (Учителят П. Дънов).
Като червена нишка в смисъла на Паневритмията е втъкана връзката между земното и небесното, между Духа и материята, между
душата
и тялото на изпълнителя.
Упражненията въздействат едновременно и върху телесното, и върху психическото естество на участника. Посоката на въздействие е отгоре надолу. Това е посоката на протичане на фините енергии от духовната вселена към физическата. А посоката на иницииране протичането на тези енергии е отдолу нагоре. По-точно - чрез правилното изпълнение на отделните паневритмични упражнения.
към текста >>
Така достигат до центъра на нашата звездна система, до центъра на Земята, до
душата
на всяко живо същество.
Дънов има пред вид централното Слънце на нашата галактика - Млечния път, известно в езотеричната литература с името Алфиола; бел. К. З.). Тази енергия се движи радиално през космическото пространство, като пулсира между точките на своята трансформация и по линията на кръга - окръжността на еволюционната спирала. Ангелските йерархии работят върху човешкото съзнание чрез радиуса на кръга. Чрез радиусите на 12-те силови полета те проникват в дълбочина цялата Вселена.
Така достигат до центъра на нашата звездна система, до центъра на Земята, до
душата
на всяко живо същество.
Движението на 12-те лъча три пъти към центъра и след това към периферията на паневритмичния кръг е проекция на тази животворяща пулсация. Смисълът на нашия живот тук, в царството на материята, е съсредоточен в опита да се влеем в нейния ритъм. От своя страна "Пентаграмът" синтезира в образи и картини човешката еволюция, включвайки всички нейни етапи. Външният кръг със символите: сабя, чаша, книга, свещ и жезъл, е свързан с живота на старозаветния човек. Животът на старозаветния в Паневритмията е представен от първите 10 упражнения.
към текста >>
Душата
на този етап от развитието си започва да осмисля великия План на Бога-Творец, живота - като единство, и своето място в него.
В първите 10 упражнения, динамизирайки силите и енергиите на старозаветния живот, разрушаваме първия психически блокаж в съзнанието, свързан с проявите на Любовта като стремеж на физическото поле. Животът на новозаветния е представен в Пентаграма от лъча на Истината, а в Паневритмията - с упражненията от № 11 до № 28. Животът на новозаветния се движи между полюсите на добро и зло, вяра и безверие. Чрез тези упражнения, динамизирайки силите и енергиите на новозаветния живот, разрушаваме втория психически блокаж в съзнанието, свързан с проявите на Любовта като чувство в астрал- ния свят. Животът на праведния е представен в Пентаграма от лъча на Правдата, а в Големия цикъл - от "Слънчеви лъчи".
Душата
на този етап от развитието си започва да осмисля великия План на Бога-Творец, живота - като единство, и своето място в него.
Чрез десетте движения на "Слънчеви лъчи", динамизирайки силите и енергиите на живота на праведния, разрушаваме третия психически блокаж в съзнанието, свързан с проявите на Любовта като сила в света на мисълта (умственото или ментално поле на Космоса). Животът на окултния ученик започва по лъча на Любовта в Пентаграма. Тук следовникът на ББ преминава през един от най-трудните изпити - този на Йов. От този момент нататък Йов - образ на човешката душа - не е вече праведен, а става ученик по духовния Път. Човек навлиза в шестия стадий на своето еволюционно развитие - Посвещение.
към текста >>
От този момент нататък Йов - образ на човешката
душа
- не е вече праведен, а става ученик по духовния Път.
Животът на праведния е представен в Пентаграма от лъча на Правдата, а в Големия цикъл - от "Слънчеви лъчи". Душата на този етап от развитието си започва да осмисля великия План на Бога-Творец, живота - като единство, и своето място в него. Чрез десетте движения на "Слънчеви лъчи", динамизирайки силите и енергиите на живота на праведния, разрушаваме третия психически блокаж в съзнанието, свързан с проявите на Любовта като сила в света на мисълта (умственото или ментално поле на Космоса). Животът на окултния ученик започва по лъча на Любовта в Пентаграма. Тук следовникът на ББ преминава през един от най-трудните изпити - този на Йов.
От този момент нататък Йов - образ на човешката
душа
- не е вече праведен, а става ученик по духовния Път.
Човек навлиза в шестия стадий на своето еволюционно развитие - Посвещение. По лъча на Любовта ученикът се свързва с първия период (декада) от епохата на Водолея, която настъпва с идването на Земята на слънчевите деви (ангели) от планетата Нептун - носители на универсалната Любов. Те съдействат на ученика да развие смирение и кротост. Движейки се по лъча на Мъдростта, ученикът се свързва със силите на втория период (декада) от епохата на Водолея, със синовете на Мъдростта, които ще дойдат от планетата Уран и ще поставят основите на новата духовна наука. По лъча на Мъдростта всеки пилигрим развива права, светла и логична мисъл.
към текста >>
Когато играем Паневритмия, е необходимо да насочим сетивата си към
душата
, за да открием там съвършената форма и смисъл на всяко движение.
"Каквито и да са упражненията (на Паневритмията - бел. К. З.) щом те могат да координират в човека енергиите на Земята и Слънцето, те са добри. А упражненията, които не могат да направят това, са ненужни. Когато срещнете човек, който е координиран със слънчевите и земни енергии, той прилича на цъфнал цвят, на узрял плод." (Учителят П. Дънов)
Когато играем Паневритмия, е необходимо да насочим сетивата си към
душата
, за да открием там съвършената форма и смисъл на всяко движение.
По този начин светлината в съзнанието ни ще нарасне и ще се превърне в мека, пулсираща виделина (по-високата октава на светлината в духовната вселена). За да постигнем подобна трансформация, е нужно цялото ни внимание, мислите и чувствата ни да бъдат концентрирани. Тогава именно ще успеем да осъществим връзка с онази зона на Битието, от която Паневритмията слиза сред нас. Телата ни ще се превърнат в проводници на мощните и съзидателни природни енергии и космически сили, които са закодирани с паневритмичната трансцендентна същност. Тази перспектива дава основание на Учителя П.
към текста >>
Такъв, какъвто го очакваме отдавна да се изяви; такъв, какъвто трябва да бъде: с крепък дух, широка
душа
, чисто сърце и светъл ум, устремен с цялото си същество към доброто, истинното, красивото, Божественото.
Изпълнението на Паневритмията би трябвало да събужда свещено чувство в участниците. Съзнанието им да бъде напълно съсредоточено, за да може живият паневритмичен вселенски кръг да функционира като приемател и предавател на велики, животворни сили от Космоса. Чрез комплекса от хармонични движения, под ритъма на красивата, завладяваща музика участниците влизат в контакт със свещените, кристално чисти и мощни извори на Живата Разумна Природа. И така те творят и съграждат онова светло, бляскаво и справедливо утре, което вече иде в света! И не на последно място - Паневритмията несъмнено ще съдейства за създаване на новия българин.
Такъв, какъвто го очакваме отдавна да се изяви; такъв, какъвто трябва да бъде: с крепък дух, широка
душа
, чисто сърце и светъл ум, устремен с цялото си същество към доброто, истинното, красивото, Божественото.
към текста >>
85.
IX. ОТНОШЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА И БЪЛГАРСКАТА НАУЧНО-БОГОСЛОВСКА И ФИЛОСОФСКА МИСЪЛ КЪМ ПЕТЪР ДЪНОВ И НЕГОВОТО ДУХОВН
 
- Константин Златев
От материалния живот човек минава във втория - в духовния живот, в който започва да мисли за осигуряване на
душата
си.
Формата е свързана с движението, съдържанието е свързано с интензивността, а смисълът - с разширението" ("Трите посоки", XII година, III том, София, 1933). 3) "Има три вида живот. Единия наричаме материален. В този живот човек мисли само за осигуряване. Материалистът се стреми към натрупване на богатства.
От материалния живот човек минава във втория - в духовния живот, в който започва да мисли за осигуряване на
душата
си.
Осигурен материално, той мисли, че може да се отдаде свободно на работа върху себе си, и започва да се съсредоточава, да размишлява върху отвлечени въпроси. Докато е в материалния и духовния живот, човек не е ликвидирал с егоизма. Третия, същинския живот наричам Божествен. Тук вече се свършва с егоизма. Това е живот на съвършената Божия Любов, дето човешкият ум и човешкото сърце се развиват правилно" ("Трите живота", I година, София, 1922).
към текста >>
86.
Х. МЯСТОТО НА ДУХОВНО-КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО НА ПЕТЪР ДЪНОВ В БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛНА И КУЛТУРНА СРЕДА
 
- Константин Златев
От тях като правило струи топлотата и съзидаващата мощ на вдъхновената мисъл и чувство, бликащи от чистите дълбини на една велика
душа
.
Достигнал преклонната възраст 80 години, той винаги, без изключение, се е отличавал с цветущо здраве, неизтощима енергия и динамичност на личността. Изобщо следовниците му съзират в негово лице олицетворен онзи жив идеален образ, който той изгражда в съзнанието им като цел на техните постижения в далечното бъдеще. Той никога никого не цитира - освен Евангелието. Винаги говори с вътрешната увереност на човек, който е изпитал сам и е напълно сигурен във валидността на тезата, която отстоява. В беседите и личните си разговори той никога не влага изкуствен патос.
От тях като правило струи топлотата и съзидаващата мощ на вдъхновената мисъл и чувство, бликащи от чистите дълбини на една велика
душа
.
На тази му характеристика очевидно се дължи способността му да докосва и най-нежните струни на човешката психика и да завладява сърцата на своите слушатели. Всички негови най-приближени последователи са били дарени от него и със съвет в най-мъчителните мигове на своя живот, при тежки изпитания и болести на тялото или душата, с премъдрите му наставления на духовен Пастир и Учител. За всички тях той е - без колебание в преценката - истински духовен баща, към когото те питаят чувство на трогателно благоговение и най-искрена признателност. Безпогрешният съдник - Времето, тепърва ще се произнесе окончателно за грандиозното Дело на Учителя Петър Дънов и за постигнатите от него резултати. Едно, обаче, е вече ясно днес - шест десетилетия след заминаването му от този свят на преходността: неговото Дело притежава общочовешки духовен и културен характер.
към текста >>
Всички негови най-приближени последователи са били дарени от него и със съвет в най-мъчителните мигове на своя живот, при тежки изпитания и болести на тялото или
душата
, с премъдрите му наставления на духовен Пастир и Учител.
Той никога никого не цитира - освен Евангелието. Винаги говори с вътрешната увереност на човек, който е изпитал сам и е напълно сигурен във валидността на тезата, която отстоява. В беседите и личните си разговори той никога не влага изкуствен патос. От тях като правило струи топлотата и съзидаващата мощ на вдъхновената мисъл и чувство, бликащи от чистите дълбини на една велика душа. На тази му характеристика очевидно се дължи способността му да докосва и най-нежните струни на човешката психика и да завладява сърцата на своите слушатели.
Всички негови най-приближени последователи са били дарени от него и със съвет в най-мъчителните мигове на своя живот, при тежки изпитания и болести на тялото или
душата
, с премъдрите му наставления на духовен Пастир и Учител.
За всички тях той е - без колебание в преценката - истински духовен баща, към когото те питаят чувство на трогателно благоговение и най-искрена признателност. Безпогрешният съдник - Времето, тепърва ще се произнесе окончателно за грандиозното Дело на Учителя Петър Дънов и за постигнатите от него резултати. Едно, обаче, е вече ясно днес - шест десетилетия след заминаването му от този свят на преходността: неговото Дело притежава общочовешки духовен и културен характер. То ни най-малко не би могло да бъде оценено и измерено с недозрелия аршин на тесни партийни, групови или дори национални интереси. То отдавна е събудило постоянно нарастващ интерес отвъд границите на България и обикаля победоносно и триумфално петте континента на планетата Земя.
към текста >>
И подобно на все още недостатъчно познатото и признато богомилство отпреди единадесет столетия, отхранено също от мистичната и свободолюбива
душа
на българина - дало първия съществен тласък на Ренесанса и Реформацията в уж по-цивилизованата част на Стария континент, наследството на великия български духовен Учител Петър Дънов несъмнено представлява безценен принос към съкровищницата на общочовешката духовност и култура.
Понастоящем, когато страната ни все още преминава през болезнено продължителния и труден процес на демократизация, значимостта на това свещено Дело нараства неимоверно много. В социална обстановка, белязана от циреите на корупцията и рекетьорството, на безогледната алчност и кариеризъм, на зле разбраните пазарни принципи и частнособственически интереси, на лавинообразно прогресираща бездуховност и вездесъща кичозност - епоха на чалга, мутри и мафиоти без скрупули, безлични, ала всемогъщи, - точно в тези тъй смутни и превратни времена учението на ББ, представено от Учителя П. Дънов, представлява магическо разковниче за извоюване баланса на обществените везни. И това е така, понеже то носи еволюционния импулс на живота и напредъка: личен, национален, планетарен. Гаранциите за положителните резултати от прилагането на това безсмъртно Слово са заложени в неговия чист духовен идеализъм, изпълнен със заряда на могъщото възпитателно въздействие както върху отделния човек, така и върху социалната среда като цяло.
И подобно на все още недостатъчно познатото и признато богомилство отпреди единадесет столетия, отхранено също от мистичната и свободолюбива
душа
на българина - дало първия съществен тласък на Ренесанса и Реформацията в уж по-цивилизованата част на Стария континент, наследството на великия български духовен Учител Петър Дънов несъмнено представлява безценен принос към съкровищницата на общочовешката духовност и култура.
2. Общественият отзвук В началото на разглеждането на тази подтема бихме искали да поставим един твърде важен за нейното съдържание въпрос и да се опитаме да му отговорим в светлината на целите, които сме си поставили с настоящото изложение. Въпросът е: "Що е духовно-културен феномен и как той се вписва в обществената действителност? " Без съмнение под духовно-културен феномен (от лат.
към текста >>
Дънов формулира тази вяра "ясно, разбираемо и привлекателно": "Искам да оставя у вас мисълта да бъдете винаги свободни по ум, сърце и
душа
."
Визирайки широката "социална, професионална и географска пъстрота на ББ", авторът на статията установява, че Учителят П. Дънов "е намерил онзи общ език и общ път, от които българите са се нуждаели и се нуждаят". По този път на разсъждения изкристализира и изключително стойностното заключение: "Братството не е съзаклятие или тайна ложа, то е морална общност." И на финала на очерка е поставена поантата в Делото на Учителя на ББ у нас - изграждането на човещината в съзнанието на всекиго от нас, духовно-нравственото извисяване на всяка човешка индивидуалност, издигането в ранга на обществен идеал живота за Цялото. Сиреч събирането на "плодовете на една вяра, която може да промени живота". За българския народ, живял векове в условията на робство, Учителят П.
Дънов формулира тази вяра "ясно, разбираемо и привлекателно": "Искам да оставя у вас мисълта да бъдете винаги свободни по ум, сърце и
душа
."
2) През същата 1997 г. издателство "Репортер" пуска от печат друга книга с подобно съдържание. Заглавието й е "100 най-влиятелни българи в нашата история". Нейни автори са известният наш историк проф. д-р Андрей Пантев и Борислав Гаврилов.
към текста >>
87.
XI. ЯВЛЕНИЕТО ПЕТЪР ДЪНОВ В ПАНОРАМАТА НА ЕПОХАТА НА ПРЕХОД ЗА ЗЕМНОТО ЧОВЕЧЕСТВО
 
- Константин Златев
3) Закон за прераждането (превъплъщението) на
душата
(следствие от V принцип на херметизма - за ритъма).
Седемте главни херметически принципа намират своето място и в гръбнака на Словото на Учителя П. Дънов. Окултната наука се опира на три основни постулата или закона, с чието осмисляне и прилагане биват разрешени всички противоречия в кардиналното направление на човешкото съществуване. Те са, както следва: 1) Закон за развитието. 2) Закон за причината и следствието (кармичен закон - следствие от VI принцип на херметизма, за причинността).
3) Закон за прераждането (превъплъщението) на
душата
(следствие от V принцип на херметизма - за ритъма).
В свободен разговор със свои последователи на "Изгрева" Учителят П. Дънов споделил: "Ако живеете по Божествения закон, пътищата ви ще бъдат отворени, но ако грешите, естествено ще дойдат затруднения. В света съществуват два вида порядък: единият е старият, човешкият порядък, а другият е Божественият. " Един от присъстващите го запитал: "Как ще постигнем качествата, които са потребни, за да живеем в Божествения порядък? " И получил следния отговор: "Както цигуларят постига своето майсторство - с упражнения и с постепенно приближаване към онова, което е поставено като идеал.
към текста >>
Те предлагат ярката картина на реализираната
душа
, открила Божественото у себе си и разкриваща го щедро навсякъде и във всичко.
Брадичката - с приятен контур. От цялостното му излъчване лъха духовна мощ, устойчивост, непоколебимост. Погледът му чист, благ, дълбок и предразполагащ - му придава бащинско изражение. Никой не е в състояние да открие в този поглед каквото и да било раздвоение. В очите можем да разчетем единствено любов и пълна безкористност.
Те предлагат ярката картина на реализираната
душа
, открила Божественото у себе си и разкриваща го щедро навсякъде и във всичко.
В погледа му е стаена като постоянно присъствие Истината за всичко съществуващо, както и Мъдростта на Свръхчовека. И мекотата, тъй характерна за най-извисените духом. На моменти от Учителя на ББ струи светлата радост на възвишеното небесно присъствие. В други случаи от него се излъчва раздиращо страдание, събрало в себе си като фокус болките и скърбите на целия човешки род. Каквото и да е моментното му психическо състояние, той никога не изрича упрек или осъждане, никога не упражнява насилие по какъвто и да е повод.
към текста >>
В същото време всеки около него изпитва силен копнеж да му разкрие
душата
си, да се докосне до тази тиха, но бликаща като извор Божественост и да поеме от нея толкова, колкото успее.
В погледа му е стаена като постоянно присъствие Истината за всичко съществуващо, както и Мъдростта на Свръхчовека. И мекотата, тъй характерна за най-извисените духом. На моменти от Учителя на ББ струи светлата радост на възвишеното небесно присъствие. В други случаи от него се излъчва раздиращо страдание, събрало в себе си като фокус болките и скърбите на целия човешки род. Каквото и да е моментното му психическо състояние, той никога не изрича упрек или осъждане, никога не упражнява насилие по какъвто и да е повод.
В същото време всеки около него изпитва силен копнеж да му разкрие
душата
си, да се докосне до тази тиха, но бликаща като извор Божественост и да поеме от нея толкова, колкото успее.
Походката на Учителя е лека, ефирна, динамична до края на дните му. Като правило проявява смайваща подвижност, особено будеща изненадата на околните пред вид напредналата му възраст. Стъпката му е сигурна, лека; способен е да изминава дълги разстояния без видими признаци на умора. Понякога скоростта му на движение е толкова висока, че учениците му едва смогват да го следват. Главата му е неизменно изправена - никоя житейска буря не би могла да я приведе под тежестта си.
към текста >>
И не лицето, а
душата
."
Самият той отбелязва по този повод: "Естествеността дава условия за проява на Любовта." Облеклото му винаги е чисто, спретнато, естетично. Той отдава предпочитание към свободните и широки дрехи, които предлагат простор за телесните действия. Повечето му дрехи са в светли тонове. Той заявява: "Не дрехата, но лицето трябва да изпъква.
И не лицето, а
душата
."
Гласът му е нисък, но твърде мек и приятен. Той говори тихо и като правило речта му не е придружена от риторични ефекти, но тя се разпростира надалеч като могъщо ехо от ангелски хор. Говорът му е съчетан със спокойни, плавни и хармонични движения. Те придават на Словото му яснота и изразителност, на които биха завидели и най-прочутите оратори. Обича да пее.
към текста >>
Казва: "Истинският дом на човека е в
душата
му.
Когато е нужно, обаче, проявява забележителна щедрост. Той знае кога, на кого и как да дава. Материалните блага за него са само предметно средство, с чиято помощ предава ценни уроци на своите ученици. Като притежание или обект на стремеж те нямат никаква стойност за него. Той никога и за нищо не претендира, че е негово.
Казва: "Истинският дом на човека е в
душата
му.
Той няма дом отвън." Около него винаги царува атмосфера на чистота и святост, която всеки може да усети. Учителят П. Дънов е известен като отличен събеседник. Където и да отиде, той се превръща някак неусетно в център на вниманието. Около него винаги се събират множество хора, жадуващи да чуят Словото му.
към текста >>
Все пак преобладава търсенето на път за човешката
душа
към Божественото.
Където и да отиде, той се превръща някак неусетно в център на вниманието. Около него винаги се събират множество хора, жадуващи да чуят Словото му. Разговорите с него протичат естествено, непринудено и при всякакви външни условия: по време на екскурзии и отдих, след беседите или след братските трапези. Той непрекъснато бива затрупван със спонтанно възникнали въпроси, сякаш извиращи от душите на присъстващите. Темите са безчет и обхващат живота във всичките му проявления.
Все пак преобладава търсенето на път за човешката
душа
към Божественото.
Учителят П. Дънов говори с ярки образи, убедително; умее да изказва с подкупваща простота и достъпност дори и най-трудните за разбиране неща. Това е стилът на изразяване на човек, който дълбоко е навлязъл в същността на проблемите. Той ги вижда с вътрешния си поглед, проникнал е до самата им дълбина, а не просто ги описва на слушателите. Така винаги печели тяхното доверие, готовността да го последват по пътищата, които им чертае.
към текста >>
Той говори и на ума, и на сърцето, ала най-вече на
душата
.
Учителят П. Дънов говори с ярки образи, убедително; умее да изказва с подкупваща простота и достъпност дори и най-трудните за разбиране неща. Това е стилът на изразяване на човек, който дълбоко е навлязъл в същността на проблемите. Той ги вижда с вътрешния си поглед, проникнал е до самата им дълбина, а не просто ги описва на слушателите. Така винаги печели тяхното доверие, готовността да го последват по пътищата, които им чертае.
Той говори и на ума, и на сърцето, ала най-вече на
душата
.
Нея призовава към пробуждане, за изпълнение на мисията й сред Божието творение. Словото му е изпъстрено с множество примери, легенди, приказки, анекдоти, които илюстрират изложението и го довеждат до съзнанието на аудиторията в най-лесно достъпен вид. Често си служи с езика на символите, подвластен единствено на мъдреците. Настроението на Учителя на ББ почти винаги е бодро, жизнерадостно, оптимистично. Той притежава ярко и фино чувство за хумор.
към текста >>
...В
душата
си ученикът винаги слуша говора на Бога.
Благодарността пък е израз на това, че ние оценяваме тази помощ. Тя е израз на нашите хубави чувства." Не липсват моменти, когато духовният Учител се оттегля в усамотение и в тишината на вътрешното си вглъбение се отдава на размисъл, концентрация, съзерцание и медитация. След подобна работа с Духа той се завръща сред последователите си озарен от нова светлина, изпълнен с нова вътрешна сила, с нови планове и идеи. За тези мигове на контакт с най-фините зони на Битието той споделя: "Тихото езеро отразява планинските върхове, небето, слънцето и звездите.
...В
душата
си ученикът винаги слуша говора на Бога.
Тогава страхът изчезва и у него настъпва дълбок мир. Той е свободен." Според него молитвата, размишлението, концентрацията, съзерцанието и медитацията са важни методи за духовно израстване и общуване със селенията на Божественото. Най-краткият път към Бога е обаче без съмнение Любовта - първата и най-великата заповед в Христовото благовестие. Свещени са миговете, в които Учителят П.
към текста >>
Той говори във всяка
душа
, във всяко сърце.
Според него молитвата, размишлението, концентрацията, съзерцанието и медитацията са важни методи за духовно израстване и общуване със селенията на Божественото. Най-краткият път към Бога е обаче без съмнение Любовта - първата и най-великата заповед в Христовото благовестие. Свещени са миговете, в които Учителят П. Дънов говори за Бога - Великото Разумно Начало във Вселената. Словото му става особено проникновено, той бива озарен от бликаща вътрешна светлина: "Господ, за Когото ви говоря, е жив в цялата природа, Той я прониква и организира и действа във всички същества.
Той говори във всяка
душа
, във всяко сърце.
Говоря ви за Него, с Когото съм всякога в общение - познавам Гласа Му, държа Учението Му, върша Волята Му и служа на Духа Му, а радостта ми е в Неговото Живо Слово." За своята земна мисия като Пратеник на Небето той казва: " Учителят слиза, за да изяви Любовта. Това не е външен процес. През него минават чистите струи на Любовта към всичко живо. И в какво се изразява Любовта на Учителя?
към текста >>
Както никой друг, той владее Божественото изкуство да говори на
душата
, да я гали със Словото си: "В света има разумни души, които искат да се повдигнат, да живеят съзнателно.
Те ще бъдат на новата, положителна, Божествена наука. Бъдещата наука ще бъде жива, ще работи с живи величини, ще проучва жива материя." Той не пренебрегва и важността на физическия живот в царството на материята: "Първо трябва да се разбере физическият живот и постепенно да се отива към духовния и Божествения живот." Всичко, до което се докосне великият духовен Учител, бива одухотворено, изпълнено с нов живот, с ново значение и смисъл. Когато той възлюби нещо, всички го обикват. И сякаш го откриват за първи път чрез вътрешния си взор.
Както никой друг, той владее Божественото изкуство да говори на
душата
, да я гали със Словото си: "В света има разумни души, които искат да се повдигнат, да живеят съзнателно.
За тях слизат на Земята великите Учители. На тях помагат всички любещи и светещи Души, които работят в света." Той винаги знае на кого говори. И се обръща не към телесната му обвивка, а именно към душата му. Така пробужда вътрешните му сили и го мотивира да дава най-доброто от себе си. В неговите беседи, лекции и свободни разговори са засегнати на практика всички най-важни въпроси на Битието.
към текста >>
И се обръща не към телесната му обвивка, а именно към
душата
му.
Когато той възлюби нещо, всички го обикват. И сякаш го откриват за първи път чрез вътрешния си взор. Както никой друг, той владее Божественото изкуство да говори на душата, да я гали със Словото си: "В света има разумни души, които искат да се повдигнат, да живеят съзнателно. За тях слизат на Земята великите Учители. На тях помагат всички любещи и светещи Души, които работят в света." Той винаги знае на кого говори.
И се обръща не към телесната му обвивка, а именно към
душата
му.
Така пробужда вътрешните му сили и го мотивира да дава най-доброто от себе си. В неговите беседи, лекции и свободни разговори са засегнати на практика всички най-важни въпроси на Битието. И на всички тях той е предложил достоен, изчерпателен, всеобхватен отговор. Жизненото му кредо може да бъде изразено в светлината на трите велики космически принципа със собствените му думи: "В Любовта човек се ражда, в Мъдростта се облича, а в Истината има жилище, в което живее." Учителят П.
към текста >>
Смисълът на живота е в усъвършенстването на човешката
душа
(курсивът мой - К. З.).
Така той ще изживее един добър живот и ще има всички добри условия. Като работи за Цялото, човек приема енергиите на Цялото в себе си. Ако човек не схваща дълбокия смисъл на живота, той губи кредита на разумните същества, които носят Божествения живот и му дават знания. Човек трябва да знае какъв е смисълът на живота. Той е много по-висш, отколкото си го представя.
Смисълът на живота е в усъвършенстването на човешката
душа
(курсивът мой - К. З.).
Във Вселената има около сто милиона слънца. Около всяко слънце има 12 планети. Човек трябва да обиколи всички тези слънца и планети и да живее във всяко едно от тези слънца и планети по сто милиона години. Едва тогава той ще се научи какъв е смисълът на живота в неговата дълбочина. От безлюбие към любов, от смърт към живот, от зло към добро, от безверие към вяра.
към текста >>
88.
XII. СЪВРЕМЕННО СЪСТОЯНИЕ НА БЯЛОТО БРАТСТВО В БЪЛГАРИЯ И ПО СВЕТА
 
- Константин Златев
Дънов, когото обявяват за "
душа
на движението, най- висок морален синтез" на всяка тяхна инициатива.
То е окултно движение, основано на принципите на реалното християнство." Същевременно "Оомото" организира изложба за представяне на духовните школи и движения по света. Централно място в нея заема експозицията за ББ в България. В Италия към градовете, запознати с дейността на Учителя П. Дънов и изброени по-горе, се присъединява и Удине. Там бива създадена духовна общност под название "Синове на Светлината", чиито членове споделят, че са вдъхновени от примера на българския Учител П.
Дънов, когото обявяват за "
душа
на движението, най- висок морален синтез" на всяка тяхна инициатива.
В същото време в Бразилия сп. "Reformator", орган на Бразилското спиритическо общество в Рио де Жанейро, помества статия за дейността на ББ в България, чийто автор е Габриел Гоброн. През 1932 г. на теософския конгрес в Холандия индиецът Джиду Кришнамурти (обявен за Миров Учител от Ани Безант - заместила на председателското място в Теософското общество Елена Блаватска) разпуска "Ордена на звездата" и официално се отказва от титлата си на Миров (Световен) Учител. Според някои източници в частен разговор с участници в конгреса той е споделил: "Мировият Учител е в България."
към текста >>
Идеите на Учителя Петър Дънов сами по себе си притежават могъща сила, духовен заряд и енергия, които ги правят достъпни за възприемане от всяка пробудена или пробуждаща се
душа
.
В етапа на преход към истинско демократично общество у нас, в условията на политически и религиозно-духовен плурализъм всички хора зад граница, интересуващи се от духовно-културното наследство на Учителя П. Дънов, са свободни при реализирането на тези свои интереси. Мнозина от тях посещават България, за да се запознаят на място с корените на движението, чиито идеи са придали смисъл и насока на живота им. Някои от тях, изучили в детайли свещения танц Паневритмия, вече се проявяват като инструктори и преподаватели по него в своите страни: Алисън Браун в Шотландия, Ардела Натаниел в САЩ, Жан-Луи Гобо във Франция, които вече са създали центрове за практикуването на Паневритмията на местна почва. Не бива да отминем без внимание и езотеричния факт, че за разпространение на Новото учение, родено в България, движеща сила са не само личностите и организациите, ангажирани с неговото съдържание и насоченост.
Идеите на Учителя Петър Дънов сами по себе си притежават могъща сила, духовен заряд и енергия, които ги правят достъпни за възприемане от всяка пробудена или пробуждаща се
душа
.
В резултат на това редица светли умове от Изтока и Запада са възприели по вътрешен път вибрациите на това Божествено Слово и учение, съчетано с окултни музикални произведения и Паневритмия, в качеството им на неотменим и особено важен елемент от планетарното духовно движение New Age (Нова епоха).
към текста >>
89.
XIII. ЗАКЛЮЧЕНИЕ
 
- Константин Златев
Искам да оставя у вас мисълта да бъдете свободни по ум, сърце и
душа
.
Тази констатация е в сила както за преките или писмени дискусии с Православната църква, така и за множество други случаи на подобно противостоене, включително за периода на тоталитарния комунистически режим на безбожие и мракобесие, та до наши дни - в епохата на демократично преобразуващата се България. Учителят П. Дънов е достатъчно откровен към своите ученици и последователи, за да им заяви право в очите: "Аз обичам хората, както обичам Божественото в себе си. Не е въпросът да ги направя щастливи. Земята е училище, а не място за щастие (курсивът мой - К. З.).
Искам да оставя у вас мисълта да бъдете свободни по ум, сърце и
душа
.
Единственото, което не обичам, е измамата. " Както подчертава многократно и Спасителят Иисус Христос - който има уши да слуша, нека слуша. И не само да слуша, но и да осмисля казаното. И не на последно място - да го прилага. Слушане - осмисляне - прилагане.
към текста >>
Целият човешки опит е събран като на длан в
душата
му.
Не искам да наруша и най-малката заповед, защото няма по-велико страдание от това - да се отчуждиш от Бога (курсивът мой - К. З.)." И още, на друго място в Словото му: "Необходими са безкористни хора, които са готови безкористно да служат на Бога." Силни думи, изречени от един могъщ Дух, въплътил без остатък Божията свята Воля в своя живот. Той е преминал отдавна по пътя, който днес изминават неговите следовници. Познава всички негови завои, стръмнини, хлъзгави участъци, свлачища и усойни места. Преди да стане Учител е бил ученик.
Целият човешки опит е събран като на длан в
душата
му.
Затова е способен да разбере всеки и да помогне на всеки. И не се притеснява да заяви: "Няма грешка, която да не съм опознал. Най- различни мисли, желания и чувства минават през мене, защото съм ви изслушвал, а след това е трябвало да се чистя - да не остане нито помен у мене от човешката нечистота. Всичко от света се отразява и у мене. Затова не говоря за себе си, че съм голямо величие." Естествено е действително великият да е и безподобно скромен... Но величието в Духа не означава да спестяваш на по- малките си братя и сестри някои горчиви истини.
към текста >>
Този, който служи с цялата си
душа
на Бога, е гражданин на това велико Братство на Божията Любов, на Божията Мъдрост, на Божията Истина.
Но ако аз изпълнявам Божията Воля, кой ще ме изключи? " Не бива да се заблуждаваме, че този последен въпрос притежава само риторичен характер. Той е насочен в определено направление, но - естествено - остава без отговор. Така както никой обективно мислещ човек не би бил в състояние да възрази на следното изявление: "Питат ни: "Кои сте вие ? " Ние сме едно велико Братство, което има клонове на Небето и на Земята, и в цялата Вселена.
Този, който служи с цялата си
душа
на Бога, е гражданин на това велико Братство на Божията Любов, на Божията Мъдрост, на Божията Истина.
Аз ви казвам: Станете ученици на това Братство! " Като отговор на обвиненията в сектантство той казва простичко, но с изумителна сила на въздействието: "Ние не сме секта. Ние сме Цялото, в което живеят всички секти." Пропускът за достъп до великия Учител на ББ е степента, в която хората изразяват Божията Любов: "Който няма Любов и идва при мене, той ми отнема времето, а за този, който има Любов, за него имам винаги време." За начина, по който хармонизира своята воля с тази на Бога, той свидетелства: "Христос казва: "Говори!
към текста >>
Ала благословена е онази
душа
, която го стори!
Разбира се, онзи, който ще го сее, трябва да е вещ и трябва да е добър земеделец, но и житото трябва да е доброкачествено. Но умният никога няма да сее недоброкачествено жито." 4. Оценката на Времето Една личност от ранга на Учителя Петър Дънов не може да остане незабелязана за своите съвременници. Разбира се, не бива да се очаква всички вкупом да разпознаят поредната изява на Мировия Учител, да му се поклонят в знак на смирена почит и да го последват по трънливите друми на живота.
Ала благословена е онази
душа
, която го стори!
Вековете и хилядолетията се сменят в ритъма на Вечността, прецеждат безпощадно дребното, делничното и тленното и остава да блести със сияйна красота само скъпоценният образ на непреходното. Всеки духовен Учител предлага безвъзмездно на съвременниците си скъпоценния бисер на Божествените Истини. Ала измежду човеците само пробудените и пробуждащите се души са способни да го възприемат и оценят по достойнство. Измежду тях именно се формира онзи кръг от последователи, които впоследствие съзряват за готовността да разнесат факела на Божественото учение навред по света. Някои от тях израстват в Духа по-бързо, друго - по-бавно.
към текста >>
90.
БИБЛИОГРАФИЯ
 
- Константин Златев
59. Пенов, Ст., Философия на Духа (
Душа
, тяло, Бог и свят), С., 1996.
55. Панчовски, И., Модерният човек пред живота, смъртта и безсмъртието, С., 1944. 56. Панчовски, И., Д. Киров, Християнска етика - Том I: Философия на морала, С., 1996. 57. Паскал, Б., Мисли, С., 1987. 58. Пеев, В., Бог, Вселената, човекът, С., 1992.
59. Пенов, Ст., Философия на Духа (
Душа
, тяло, Бог и свят), С., 1996.
60. Портативна визуална енциклопедия, С., 1997, изд. "Кибеа". 61. Пътеводител за духовните общности в България, С., 1998. 62. Тома Кемпийски, Подражание на Христа, С., 1997. 63. Хокинг, Ст., Кратка история на времето, С., 1993. 64. Шелер, М., Мястото на човека в Космоса, С., 1991.
към текста >>
91.
І. НЕЗАГЛЪХВАЩ ЗОВ ЗА ПЛАНЕТАРНО ОБНОВЛЕНИЕ
 
- Константин Златев
Българският народ е назован последователно: 1) „
душа
и сърце на бъдещето“; 2) „живот и спасение на настоящето“ – т.е.
„Послушайте думите на Небето“ са първите думи в текста. Какво да разбираме тук под понятието „Небе“, при това – с главна буква? По наше мнение авторът на Възванието има пред вид небесната Йерархия. Т.е. той предава послание от името на разумните същества от невидимия свят, които ръководят еволюцията на планетата Земя – извисените духовни същности от Всемирното Бяло братство (ВББ). В началото на текста са използвани редица изрази, които недвусмислено разкриват мисията на българския народ в съвременната епоха – приемане, утвърждаване и разпространение на Новото учение, основа за победоносното установяване на Новата Култура на VI коренна раса.
Българският народ е назован последователно: 1) „
душа
и сърце на бъдещето“; 2) „живот и спасение на настоящето“ – т.е.
мисията му бива преценена от Учителя П. Дънов и ВББ като изход и за България, и за света в навечерието на решителни за бъдещето на Земята събития; 3) „носители и застъпници на мира“; 4) „синове на Царството Божие“ – следователно българите носят потенциала да бъдат синове Божии, но трябва да го извоюват и да го отстоят; 5) „свята длъжност в Царството на мира“; 6) „велико събитие в живота на този свят“ – последните два израза са указание за прехода към VI раса на човечеството като цяло. Учителят П. Дънов дефинира съдържанието на Възванието като „Слово“ с главна буква „С“ (буквално той казва: „Слушайте Словото“). Очевидно Учителят на ББ в нашата страна има пред вид Словото Божие, което никога не е преставало да бъде предлагано на хората и да се влива като живоносен поток в човешките души.
към текста >>
Тия начала ги е определил отдавна още Бог, Който се грижи за подобрението на всички Негови семейства, и тия начала са всадени във вашата
душа
.
Изводът е, че славянството като етническа общност е носител на Новото, което ще промени света. Но това е потенциал, който следва да бъде реализиран! Според Учителя на ББ у нас верността е първото условие за победа на Новото учение в глобален план. По този повод той казва: „Чуйте, верността е първата стъпка при влизане в новия живот, тя е първото условие при тесните врата на приемане, тя е първият плод на любов, който има да поднесете пред огнището на Отеческий олтар.“ По-нататък авторът на Възванието се спира на необходимостта от кардинална промяна в нравствените устои на обществото: „Този народ има вопиюща нужда да се ръководи и управлява от свети и богоугодни начала, нужни за неговото успевание.
Тия начала ги е определил отдавна още Бог, Който се грижи за подобрението на всички Негови семейства, и тия начала са всадени във вашата
душа
.
Във възраждането на народите умът и сърцето трябва да вървят успоредно, любовта и добродетелта – взаимно, силата и разумът наедно да ръководят и управляват пътя на техните добри стремления. Вън от тези условия всичко е изгубено за тях безвъзвратно.“ Следователно за осъществяването на крайната цел са нужни нови обществени идеали, произтичащи от вечните Божествени принципи, вложени от Твореца в Битието още от неговото сътворение и представени на първи план в Словото на Учителя П. Дънов: Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. Ала преди да пристъпим напред, към Новото, е задължителна преоценката на стойностите: „Затова е необходимо да се спрете и обмислите положението си, в което се намирате, за да избегнете общото разрушение, което виси вече над главите на всички ви.“ В следващите редове Учителят на ББ в България прави безпощадно точен анализ на ситуацията в света: „Аз пристигам в тоя развратен свят в минута важна, да упражня нужното влияние, да ви отвърна от тоя пагубен път, който народите по земята са се втурнали да следват безразсъдно.“ Светът е потънал до най-ниската точка на инволюцията – в него царуват насилието, алчността, егоизмът, корупцията и деморализацията.
към текста >>
И с всички сили, с които разполагам, заех се да създам у вас
душа
чиста и непорочна, с поведение Божествено.
Тоест става дума за Второто пришествие (идване) на Господ Иисус Христос, за Майтрея на будизма, за Имам Махди на исляма (в неговата шиитска разновидност), сиреч – за лелеяното очакване на онзи Божий Пратеник, Аватар, Който със Словото и делата Си ще измени качествено и невъзвратимо посоката на земната еволюция. Както вече бе отбелязано по-горе, според някои източници Второто пришествие (идване) на Христос на Земята е било осъществено през изтеклия ХХ век на етерно ниво (в етерния свят – неделима част от физическия в широк смисъл). По-долу в текста на Възванието са представени и нови свидетелства за прякото участие на Учителя Беинса Дуно в историческите съдбини на българския народ: „Но в тогавашното ваше падение (османското иго – б.К.З.) аз ви подкрепих с любовта си, понеже не бяхте съвършено отхвърлени от лицето на Този, Който ви беше избрал. И в дълговечното робство постоянно ви ръководех в пътя на търпение и смирение и ви учех да изправите живота си, да съзнаете греховете си, да се разкаете и обърнете с всичкото си сърце към Господа, Бога вашего, с Когото сте съединени с брачни връзки на чист и непорочен живот. И във всичките ви страдания и изпити аз ви подкрепях с моята ръка и ви предавах сила и мощ на духа, да не отпаднете съвсем духом и се изгубите в тинята на живота и отчаянието.
И с всички сили, с които разполагам, заех се да създам у вас
душа
чиста и непорочна, с поведение Божествено.
И в края на вашия дълговечен изпит, когато Небето реши по висше усмотрение на Божията Промисъл да ви избави от тежкото робство, аз бях първият, който се явих, да се застъпя да ви освободя (курсивът мой – К.З.), като предполагах, че ще се възползвате от дадената благодат, да поправите миналото; но вие злоупотребихте с даровете на свободата.“ От изнесеното тук следва, че Учителят Беинса Дуно се е застъпил лично в духовния свят за освобождението на България от турските поробители с помощта на братска Русия. От по-нататъшния текст става ясно, че Учителят на ББ в нашата страна е упълномощен в това Възвание да говори не само от свое име, но и от името на небесната Йерархия на светлите сили, ВББ и дори от името на Бога: „... Аз не съм от тия, които се побеждават. Иде време и сега е, когато ще опитате силата Ми и ще познаете, че Аз съм Бог, Който се не лъже (курсивът мой – К.З.), но вие сте народ своенравен, който не съзира къде се крие неговото добро (курсивът мой – К.З.).“ Основен недостатък в характера на българина действително е неговото своенравие. „Аз не съм от тия, които се побеждават“, казва Учителят П. Дънов – духовната мощ на великото Същество, което познаваме с духовното име Беинса Дуно, е непобедима по отношение на злото!
към текста >>
Българският Учител на Любовта посочва и една от главните слабости в манталитета на българите и славянството въобще: „Слабата черта на
душата
ви е общото разединение и разногласие, което спъва святото дело на славянския род...“ Тук става въпрос за разединение и разногласие вътре в българския народ (който от гледна точка на астрологията е под знака на Козирога с доминираща планета Сатурн; затова и всички българи са индивидуалисти до мозъка на костите и всеки за всичко е на собствено мнение, винаги различно от това на другите), както и между отделните славянски народи – на политическа, икономическа, културна и стратегическа основа.
И в края на вашия дълговечен изпит, когато Небето реши по висше усмотрение на Божията Промисъл да ви избави от тежкото робство, аз бях първият, който се явих, да се застъпя да ви освободя (курсивът мой – К.З.), като предполагах, че ще се възползвате от дадената благодат, да поправите миналото; но вие злоупотребихте с даровете на свободата.“ От изнесеното тук следва, че Учителят Беинса Дуно се е застъпил лично в духовния свят за освобождението на България от турските поробители с помощта на братска Русия. От по-нататъшния текст става ясно, че Учителят на ББ в нашата страна е упълномощен в това Възвание да говори не само от свое име, но и от името на небесната Йерархия на светлите сили, ВББ и дори от името на Бога: „... Аз не съм от тия, които се побеждават. Иде време и сега е, когато ще опитате силата Ми и ще познаете, че Аз съм Бог, Който се не лъже (курсивът мой – К.З.), но вие сте народ своенравен, който не съзира къде се крие неговото добро (курсивът мой – К.З.).“ Основен недостатък в характера на българина действително е неговото своенравие. „Аз не съм от тия, които се побеждават“, казва Учителят П. Дънов – духовната мощ на великото Същество, което познаваме с духовното име Беинса Дуно, е непобедима по отношение на злото!
Българският Учител на Любовта посочва и една от главните слабости в манталитета на българите и славянството въобще: „Слабата черта на
душата
ви е общото разединение и разногласие, което спъва святото дело на славянския род...“ Тук става въпрос за разединение и разногласие вътре в българския народ (който от гледна точка на астрологията е под знака на Козирога с доминираща планета Сатурн; затова и всички българи са индивидуалисти до мозъка на костите и всеки за всичко е на собствено мнение, винаги различно от това на другите), както и между отделните славянски народи – на политическа, икономическа, културна и стратегическа основа.
А на кого възлага най-големи надежди Учителят П. Дънов, за да бъде постигнат успех в това грандиозно начинание – утвърждаването на Новата Култура на VI раса по цялата Земя? – „... Новото поколение, което сам Бог на Силите ще повдигне, ще осъществи Неговите възнамерения, предопределени да се изпълнят.“ Под „новото поколение“ следва да разбираме напредналите души, които следва да се въплътят до края на ХХ век (те са вече сред нас!) и да съдействат решително за триумфа на Новото учение – според едно от пророчествата на Учителя на ББ за събитията, които ще настъпят до края на изминалото столетие. Но идва ред на още едно сурово предупреждение: „Можете да ускорите и затрудните вървежа на вашето дело, ако се вдадете на разпуснатия живот на покварените народи, и това ме прави повече да бодърствам за вас, да не би изново да се повърнете и паднете в примката на лукавия, което падание ще ви коства живота.“ Ако българският народ не изпълни планетарната си мисия, която му възлага Бог чрез Своя Пратеник – Учителя Беинса Дуно, той ще натрупа много тежка национална карма, която може да доведе дори до разпадането на България като държава. „Това ме принуди да сляза отгоре помежду ви, да се застъпя изново и премахна адската омраза с братския вам род (авторът на посланието има пред вид сериозните проблеми в отношенията между Русия и България, възникнали скоро след Освобождението на страната ни от турско владичество – 1878 г., свързани с политиката на някои от българските правителства по онова време; б.К.З.), който е положил за вас безброй человечески жертви – то е свята Русия, на която Бог е отредил велико бъдеще, да изпълни волята Му за ваша слава и славата на Неговото Царство.“ Това, което България дава днес на света – духовно-културното наследство на Учителя Беинса Дуно, ще бъде възприето най-пълноценно в братска нам Русия, която през ХХI-то столетие навлиза в своя златен век и ще спомогне в най-висока степен за успеха на Божия план за Земята.
към текста >>
Дънов е изпитвал потребност да сподели вълнението си от направеното изявление със сродна по верую
душа
).
Той го преписал в тетрадка, от която по-късно направил препис и друг последовател на Учителя – Минчо Сотиров, чийто текст е използван и в настоящата разработка. Установено е, че именно този текст е най-близък до оригинала. Немаловажна е и оценката на самия Учител Беинса Дуно за разглежданото Възвание, разкрита от него в писмо до един от учениците му: „Напоследък Небето е било една стълба, по която Ангелите Божии са слизали да ми донесат благите вести отгоре на Господа“ (из писмо, датирано 08.10.1898 г., гр. Варна; нека отбележим, че датата на писмото съвпада с тази на която Възванието е представено пред аудиторията в читалище „Светлина“, гр. Варна; вероятно Учителят П.
Дънов е изпитвал потребност да сподели вълнението си от направеното изявление със сродна по верую
душа
).
В края на това изложение бихме искали да предложим едно обобщение. Сред цялото словесно многообразие, идейно богатство и духовна наситеност на Възванието като най-важни бихме могли да откроим три момента в неговото съдържание: 1) Основната характеристика на съвременната епоха – глобален преход от едно състояние на планетарното (колективното) човешко съзнание към друго, по-високо, което на езотеричен език именно наричаме изграждане на Новата Култура на VI коренна (окултна) раса. 2) Мисията на Учителя Беинса Дуно – да предаде на българския народ и на света Новото учение, което е най-актуалното и най-адекватното за сегашния космически момент от еволюцията на земното човечество. Това Слово представлява осъвремененото християнство на днешния ден, изчистено от наслагванията на човешките предразсъдъци през вековете, максимално съобразено с духовно-нравствените изисквания на нашето време.
към текста >>
92.
V. ДУХОВНИЯТ УЧИТЕЛ
 
- Константин Златев
Но освен писаното Слово на нас ни е нужен и жив, личен авторитет – една извисена в духовно-нравствен смисъл личност, чието послание да чуем, да го възприемем със сърцето и
душата
си и да го последваме.
Образите, с които се изявява, са различни.“ (Учителят Петър Дънов) 1. Духовният Учител – Пратеник на Бога: Огромната част от нас, хората, по своя път към Истината търсят авторитети, които да ги изведат до целта. Без съмнение такива са свещените писания на народите и религиите, чиято история се простира от дълбока древност до наши дни.
Но освен писаното Слово на нас ни е нужен и жив, личен авторитет – една извисена в духовно-нравствен смисъл личност, чието послание да чуем, да го възприемем със сърцето и
душата
си и да го последваме.
Личност, в чийто облик да открием съвършеното въплъщение на Божията Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. И да бъдем готови дори в огъня да се хвърлим заради нея... И не само, и не толкова заради самия човек – вдъхновен свише водач на мнозина, а заради идеята, чийто изразител е той. Такава личност е духовният Учител. В своето Слово българският духовен Учител Петър Дънов (Беинса Дуно) разкрива подробно многопластовия образ на тези извисени лидери измежду човеците. Ала за да избегне всякакво възможно заблуждение, преди всичко той уточнява кой именно стои зад плеядата духовни Учители на човечеството: „Учител в света може да бъде само Бог (курсивът мой – К.З.).
към текста >>
За да си в състояние да даваш от себе си, би трябвало да си превърнал достойното за предлагане богатство в неотделима частица от
душата
си.
Затова и премалцина са заслужили да носят с достойнство титлата „Учител“: „Какво е званието „Учител“? Ти трябва да познаваш Бога и Бог да те познава. Не можеш да бъдеш Учител, докато не познаваш Бога и Бог не те познава. Моята мисъл е мисълта на Бога“ (Учителят П. Дънов). За да достигнеш до духовното стъпало на Учител, следва да си натрупал огромен опит.
За да си в състояние да даваш от себе си, би трябвало да си превърнал достойното за предлагане богатство в неотделима частица от
душата
си.
Едва тогава можеш да протегнеш ръка и, разтваряйки дланта ў, да разкриеш блясъка на диаманта, скрит в шепата ти. И този блясък грабва погледите на жадуващите Истината: „Човек, който вече е научил всичко на земята, Бог го праща да учи другите. Като им преподава своето знание, те изпитват радост; но и онзи, който е пратен, се радва на тяхната радост.“ С една дума, радостта е взаимна. Няма нищо по-ценно и по-велико в целия Космос от взаимността! Тя е първородна дъщеря на великата Божия Любов.
към текста >>
Някои – единици – успяват да я открият... В лицето на сродна
душа
, с която споделят радост и болка... И вървят устремени заедно по Пътя... А той е безкраен и светъл – също като небесата, от които струи Любовта на Бога.
И този блясък грабва погледите на жадуващите Истината: „Човек, който вече е научил всичко на земята, Бог го праща да учи другите. Като им преподава своето знание, те изпитват радост; но и онзи, който е пратен, се радва на тяхната радост.“ С една дума, радостта е взаимна. Няма нищо по-ценно и по-велико в целия Космос от взаимността! Тя е първородна дъщеря на великата Божия Любов. Нея именно търсят цял живот човеците по своя път в живота.
Някои – единици – успяват да я открият... В лицето на сродна
душа
, с която споделят радост и болка... И вървят устремени заедно по Пътя... А той е безкраен и светъл – също като небесата, от които струи Любовта на Бога.
Единственият достоен за следване Път... И така, кой е Учителят – Пратеникът на Бога? Ще бъдем ли в състояние някога да отговорим достатъчно изчерпателно на този въпрос? А нужно ли е това? Освен познавателно значение този отговор крие ли и още неизследван потенциал на завоевание?
към текста >>
За тях няма тайни нито в света, нито в човешката
душа
.
През Него минават чистите струи на Любовта към всичко живо. Така Той иска да приближи душите към Светлината и Радостта, в които живее.“ Ала да се приближат и да заживеят в кристалното утро на душевния мир, на Божествената Светлина и Радост успяват само подготвените. Онези, които са преминали безчет сурови изпитания и са ги преодолели с чест. За останалите пътят е отворен и ги зове да опитват отново и отново. По този точно път вече са минали Учителите.
За тях няма тайни нито в света, нито в човешката
душа
.
Един от техните най-достойни Събратя рисува образа им така: „Не мислете, че Учителите не са се учили. Те са минали школите на физическия, духовен и Божествен свят и са имали откровението на целия Космос. Те познават вътрешните закони на Природата, познават устройството на света, познават устройството на човека, неговия път на развитие и великото му предназначение. Те познават ония строго определени отношения между неговия дух и душа, между неговия ум и сърце. И затова само те еднички могат истински да го ръководят по пътя на неговото развитие“ (Учителят П. Дънов).
към текста >>
Те познават ония строго определени отношения между неговия дух и
душа
, между неговия ум и сърце.
По този точно път вече са минали Учителите. За тях няма тайни нито в света, нито в човешката душа. Един от техните най-достойни Събратя рисува образа им така: „Не мислете, че Учителите не са се учили. Те са минали школите на физическия, духовен и Божествен свят и са имали откровението на целия Космос. Те познават вътрешните закони на Природата, познават устройството на света, познават устройството на човека, неговия път на развитие и великото му предназначение.
Те познават ония строго определени отношения между неговия дух и
душа
, между неговия ум и сърце.
И затова само те еднички могат истински да го ръководят по пътя на неговото развитие“ (Учителят П. Дънов). Пътят на ученичеството не е единствен. И Учителите също продължават да се учат. Но при други условия, в други области на Битието. Тъй както развитието е безкрайно, така и процесът на усвояване на нови знания няма край.
към текста >>
Учителят на дясното посвещение, Адепт на Бялото братство, „... носи със себе си три неща: свобода за
душата
, светлина за ума и чистота за сърцето“, според свидетелството на Учителя П. Дънов.
Ала той върши това не по задължение, а осъзнато, с готовност, понеже знае, че да си израснал по-високо в Духа означава не да властваш, а да поемаш по-голяма отговорност. Учителят – пратеник на Божествения свят – притежава и правото да видоизменя индивидуалната и колективната карма. В редките случаи, когато това се налага, със своята сигурна ръка той изписва няколко нови думи или изречения в Книгата на Живота. Само пълновластен Наместник на Бога може да си позволи да борави с тази най-фина и изменчива тъкан на Творението. Ала той върши всичко с пълната увереност, че втъкава нови, здрави и потребни нишки в неизчерпаемия по богатството на възможностите си, разноцветен колорит на Божия Промисъл.
Учителят на дясното посвещение, Адепт на Бялото братство, „... носи със себе си три неща: свобода за
душата
, светлина за ума и чистота за сърцето“, според свидетелството на Учителя П. Дънов.
Българският Учител на Любовта, предвестник на Новата Култура, предлага и други съществени щрихи към портрета на това забележително Същество: „Присъствието на Учителя се познава по това, че той дава живот, светлина и свобода. Защото Учител е само оня, който живее и работи по законите на Любовта, Мъдростта и Истината. Който не спазва още напълно тия закони, той е ученик. Любовта на Учителя е изпитана, тя няма защо да се изпитва. Знанието на Учителя е изпитано, то няма защо да се изпитва.
към текста >>
Дънов, – са „свобода за
душата
, светлина за ума и чистота за сърцето“.
Първата стъпка по духовната пътека изисква от кандидата за окултен ученик да развие качеството различаване: истина от неистина, светлина от мрак. Изискването включва и разпознаването на истинските и лъжливите учители. Най-точният критерий в това направление е даден от Христос в думите Му: „По плодовете им ще ги познаете! “ (Мат. 7:16). Плодовете от дейността на духовния Учител, Служител на Бялото братство, както вече бе посочено по-горе – според Учителя П.
Дънов, – са „свобода за
душата
, светлина за ума и чистота за сърцето“.
Точно обратното е при изявата на адептите от лявото посвещение: „Лъжеучителят носи със себе си робство за душата, тъмнина за ума и опорочаване на сърцето“ (Учителят П. Дънов). Българският велик Посветен не спестява суровите си, но точни слова относно отговорността, поемана от следовниците на мрака. Вездесъщата Божия справедливост въздава заслуженото за всяко действие и мисъл. Ала особено взискателна е тя, когато става въпрос за преките и косвени влияния върху човешката душа: „Ясно е тогава каква деликатна и отговорна работа е да бъдеш духовен Учител. Затова Христос се обръща към Своите ученици и им казва: „Не се наричайте учители!
към текста >>
Точно обратното е при изявата на адептите от лявото посвещение: „Лъжеучителят носи със себе си робство за
душата
, тъмнина за ума и опорочаване на сърцето“ (Учителят П. Дънов).
Изискването включва и разпознаването на истинските и лъжливите учители. Най-точният критерий в това направление е даден от Христос в думите Му: „По плодовете им ще ги познаете! “ (Мат. 7:16). Плодовете от дейността на духовния Учител, Служител на Бялото братство, както вече бе посочено по-горе – според Учителя П. Дънов, – са „свобода за душата, светлина за ума и чистота за сърцето“.
Точно обратното е при изявата на адептите от лявото посвещение: „Лъжеучителят носи със себе си робство за
душата
, тъмнина за ума и опорочаване на сърцето“ (Учителят П. Дънов).
Българският велик Посветен не спестява суровите си, но точни слова относно отговорността, поемана от следовниците на мрака. Вездесъщата Божия справедливост въздава заслуженото за всяко действие и мисъл. Ала особено взискателна е тя, когато става въпрос за преките и косвени влияния върху човешката душа: „Ясно е тогава каква деликатна и отговорна работа е да бъдеш духовен Учител. Затова Христос се обръща към Своите ученици и им казва: „Не се наричайте учители! “ Ако някой си позволи самоволно да учителства и осакати духовно някои души, ще отговаря пред великия Закон.
към текста >>
Ала особено взискателна е тя, когато става въпрос за преките и косвени влияния върху човешката
душа
: „Ясно е тогава каква деликатна и отговорна работа е да бъдеш духовен Учител.
Плодовете от дейността на духовния Учител, Служител на Бялото братство, както вече бе посочено по-горе – според Учителя П. Дънов, – са „свобода за душата, светлина за ума и чистота за сърцето“. Точно обратното е при изявата на адептите от лявото посвещение: „Лъжеучителят носи със себе си робство за душата, тъмнина за ума и опорочаване на сърцето“ (Учителят П. Дънов). Българският велик Посветен не спестява суровите си, но точни слова относно отговорността, поемана от следовниците на мрака. Вездесъщата Божия справедливост въздава заслуженото за всяко действие и мисъл.
Ала особено взискателна е тя, когато става въпрос за преките и косвени влияния върху човешката
душа
: „Ясно е тогава каква деликатна и отговорна работа е да бъдеш духовен Учител.
Затова Христос се обръща към Своите ученици и им казва: „Не се наричайте учители! “ Ако някой си позволи самоволно да учителства и осакати духовно някои души, ще отговаря пред великия Закон. Великият Закон е благ, но и справедлив. Всички самозвани учители биват хвърлени в затвор и след като излежат своето наказание, чак тогава ще поемат правия път на своето развитие. А знаете ли колко хиляди години са потребни за това?
към текста >>
Той се облича в най-хубави дрехи, носи най-скъпи украшения и накити и си слага пръстени, обсипани с брилянти.“ Както заявява същият духовен Учител на друго място в наставленията си към учениците, в облеклото не бива да изпъкват дрехите по цвят, кройка и пропорции, а лицето; и не лицето, а
душата
.
Отговорността пред Божия закон нараства успоредно с увеличаването на придобитите знания и придвижването по пътеката на посвещенията. Който е вкусил веднъж от нектара на Божественото учение и го е приел като пътеводна звезда за цялата вечност, няма право повече да греши. Толкова по-скъп данък следва да платят онези, които самоволно изкривяват Словото на безсмъртната Правда: „Като ви напомням голямата отговорност, която има един Посветен за една направена погрешка, искам да ви наведа на мисълта колко голяма отговорност поемат пък ония самозвани учители, които осакатяват човешките души“ – свидетелства отново Учителят П. Дънов. Българският Пратеник на Небето разкрива и още един съществен щрих при разпознаването на лъжеучителите, изхождайки от вниманието, което те отделят на външния си вид, т.е. на формата – за сметка на смисъла и съдържанието: „Учителят на Черното братство не познава Истината и поради това обръща внимание на външността.
Той се облича в най-хубави дрехи, носи най-скъпи украшения и накити и си слага пръстени, обсипани с брилянти.“ Както заявява същият духовен Учител на друго място в наставленията си към учениците, в облеклото не бива да изпъкват дрехите по цвят, кройка и пропорции, а лицето; и не лицето, а
душата
.
Който проявява пристрастия към външния си вид – в смисъла на изнесеното по-горе, очевидно държи да афишира външното си богатство с цел да прикрие липсата на вътрешно. 4. Учител и ученик: „Учителят е среда между Бога и ученика. А ученикът е среда между Учителя и народа, света.“ (Учителят Петър Дънов)
към текста >>
Това несъмнено е велик момент от пътя на
душата
в Космоса.
4. Учител и ученик: „Учителят е среда между Бога и ученика. А ученикът е среда между Учителя и народа, света.“ (Учителят Петър Дънов) В някое от многобройните си материални въплъщения човешкото същество достига такава степен на духовното си развитие, при която става възможен контактът между него и духовен Учител.
Това несъмнено е велик момент от пътя на
душата
в Космоса.
Въплътената индивидуалност се превръща в осъзнат ученик в земното училище. Именно „осъзнат“, защото всички ние сме ученици в тази планетарна Школа, ала огромният процент от нас не го знаят. Малцината, които са прогледнали за истината, крачат по пътеката на окултното ученичество. Техният ход, ритъмът на придвижването и уроците, предавани за усвояване и прилагане, са обект на наблюдение и контрол от страна на извисен духовен Наставник, който отдавна е минал по същия маршрут и познава отлично всичките му особености. Прочутата езотерична максима гласи: „Когато ученикът е готов, Учителят го призовава към работа и служение.“ Българският Учител на Новата Култура – Беинса Дуно, рисува тази ситуация със свои думи: „Учителят сам извиква своите ученици.
към текста >>
Затова отвътре става познаването на Учителя – в
душата
на ученика.
Поне за мнозинството от нас. И както навярно се досещате, най-точен е отговорът на един от самите Учители: „Познаването на Учителя е чисто духовен процес (курсивът мой – К.З.). Учителят не може да се яви на физическия свят като завършен акт. Той не може да дойде и като някакво външно явление в живота. Учителят идва като вътрешна, разумна проява в човека (курсивът мой – К.З.).
Затова отвътре става познаването на Учителя – в
душата
на ученика.
Мнозина възприемат известни мисли по внушение и мислят, че това е техният учител, който им говори отвътре. Има, обаче, грамадна разлика между вътрешния говор на Учителя и внушението. Внушението е един акт на насилие. Говорът на Учителя е свободен акт. И затова, когато Учителят говори отвътре, ученикът се вдъхновява“ (Учителят П. Дънов).
към текста >>
Искам да избегна това, защото познавам
душата
на българския народ и не желая да му създавам карма.
“ От Слънцето идвам и отивам към него. Под „слънце“ разбирам онзи възвишен, разумен живот. В мен всяка мисъл, всяко желание е претеглено. За мене е най-големият позор да излъжа с нещо някого. Заради мен не желая никой да страда.“ Познавайки великолепно психологическата настройка на средния човек, Учителят на Новата Култура на VI раса не рискува да го въведе и в най-малкото изкушение относно собствената си същност: „Аз не искам да знаете кой съм.
Искам да избегна това, защото познавам
душата
на българския народ и не желая да му създавам карма.
Иисус Христос се изяви на еврейския народ, но той не Го прие и си навлече карма. Ако не се разкривем, това значи, че искам да оставя народа да се развива по естествен път.“ Все пак на моменти той разгръща пестеливо завесата на великата тайна относно своето присъствие в земно тяло: „Дошъл съм на Земята да услужа на ангелските йерархии и на вас. Ако сега не успея, пак ще дойда. Ще идвам, докато не си свърша работата до съвършенство.“ На 26.08.1917 г. отбелязва пред последователите си съвсем схематично, но пределно изразително същността на учението, което проповядва: „Аз ви предавам едно учение на Христа, учение на живота, не на буквата.
към текста >>
93.
VI. ИКОНОМИКА И ДУХОВНОСТ
 
- Константин Златев
Всяко същество трябва да има хигиенична къща, здраво тяло, чисто сърце, светъл ум, благородна
душа
и крепък, възвишен дух.“
Там, дето има сиромашия, страдание, има ли общо благо? Дето има насилие, има ли общо право? Това са продукти на старото човечество и последиците от тях са разрушените градове и всички гробове. Това са документи, които показват, че природата не прощава на онези, които престъпват законите ў. Новото човечество твърди, че на всяко същество трябва да се даде неговото място и подходяща работа.
Всяко същество трябва да има хигиенична къща, здраво тяло, чисто сърце, светъл ум, благородна
душа
и крепък, възвишен дух.“
Благата, предоставяни ни така щедро от природата, следва да бъдат оставени да текат свободно, така че всички същества да се ползват безпрепятствено от тях. Никой не е в състояние да лиши от полагащите му се блага нито човека, нито даден народ. Правдата е грандиозен процес за разпределение на всички Божествени блага по всички части на организма, независимо дали това е отделна личност, общество, народ или цялото човечество. Справедливостта е тази, която разпределя Божиите блага в общочовешкия организъм. Желаната от позициите на Божия план абсолютна справедливост може да бъде постигната само в светлината на Мъдростта, която съдейства за разумното правилно разпределение на благата между всички.
към текста >>
94.
VII. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО ЗА ДУШАТА
 
- Константин Златев
VII. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО ЗА
ДУШАТА
VII. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО ЗА
ДУШАТА
1. Увод: Понятието „Бяло братство (ББ)“ като съдържание е свързано с наличието на една невидима, духовна структура от високо напреднали същества, които отдавна са приключили със земния (материалния) етап от своето развитие и като общност направляват еволюцията на целия Космос. Техни центрове и представители има във всички галактики, звездни системи и планети с проявен разумен живот във Вселената. В историята на Земята те са носителите и изпълнителите на всички идеи за напредък и усъвършенстване – индивидуално и колективно – на четирите природни царства: минерално, растително, животинско и човешко. Немалка част от най-видните представители на ББ са оставили имената си в аналите на планетата ни като велики реформатори, народни водачи, основатели на религии, на духовни школи и учения, учени, философи, хора на изкуството – въобще труженици на Духа.
към текста >>
Дънов „Новото учение“ и възприемано от него като актуализация на чистото Христово благовестие) е универсално и претърпява редакция, както вече изтъкнахме по-горе, само пред вид на конкретните исторически фактори, в настоящото изложение ще предложим концепцията на ББ за
душата
именно в светлината на теоретичното наследство на българския духовен Учител.
Всички те – и знайните, и незнайните Бели Братя, Великите Посветени на човечеството – са идвали при хората от едно място (една твърде извисена област от духовния свят) и са им посочвали пътя към Божественото, който е Път на духовно-нравственото развитие и усъвършенстване и има едничка Цел – единението с Първопричината на всичко съществуващо. Според последователите на ББ в нашата страна негов последен пратеник на нашата планета е българският духовен Учител Петър Дънов (12.07.1864-27.12.1944), известен и с духовното си име Беинса Дуно. Той именно основава духовна общност със същото название през 1900 г., която се приема за рождена дата на ББ в България. Онези, които са успели (много или малко) да надникнат зад завесата на езотеричното познание (във всяка епоха разкривано на малцина избраници, ала понастоящем достъпно за мнозина поради преходния характер на нашето време), твърдят, че членовете на ББ у нас, предвождани от своя Учител, са духовни наследници и продължители на делото на богомилите, а притежават нетленно родство и с далеч по-старата школа на Орфей. И тъй като единодушното мнение на познавачите е, че Учението на ББ (наричано от Учителя П.
Дънов „Новото учение“ и възприемано от него като актуализация на чистото Христово благовестие) е универсално и претърпява редакция, както вече изтъкнахме по-горе, само пред вид на конкретните исторически фактори, в настоящото изложение ще предложим концепцията на ББ за
душата
именно в светлината на теоретичното наследство на българския духовен Учител.
В стремежа си да се придържаме към първоизточника на интерпретираната тук проблематика ще си служим навсякъде, където е необходимо, с цитати от Словото на Учителя П. Дънов. Понеже именно степента на проникване в съдържанието и смисъла на това планетарно Учение е критерият за стойността на изследователския процес, включително и в областта на такъв фундаментален философски, богословски и антропологически феномен, какъвто е душата. 2. Произход на душата според учението на Бялото братство: „Отделянето на човешката душа от Бога съставя един от най-великите моменти в Битието. Туй отделяне е известно в ангелския свят под названието „зазоряване на човешката душа“
към текста >>
Понеже именно степента на проникване в съдържанието и смисъла на това планетарно Учение е критерият за стойността на изследователския процес, включително и в областта на такъв фундаментален философски, богословски и антропологически феномен, какъвто е
душата
.
Той именно основава духовна общност със същото название през 1900 г., която се приема за рождена дата на ББ в България. Онези, които са успели (много или малко) да надникнат зад завесата на езотеричното познание (във всяка епоха разкривано на малцина избраници, ала понастоящем достъпно за мнозина поради преходния характер на нашето време), твърдят, че членовете на ББ у нас, предвождани от своя Учител, са духовни наследници и продължители на делото на богомилите, а притежават нетленно родство и с далеч по-старата школа на Орфей. И тъй като единодушното мнение на познавачите е, че Учението на ББ (наричано от Учителя П. Дънов „Новото учение“ и възприемано от него като актуализация на чистото Христово благовестие) е универсално и претърпява редакция, както вече изтъкнахме по-горе, само пред вид на конкретните исторически фактори, в настоящото изложение ще предложим концепцията на ББ за душата именно в светлината на теоретичното наследство на българския духовен Учител. В стремежа си да се придържаме към първоизточника на интерпретираната тук проблематика ще си служим навсякъде, където е необходимо, с цитати от Словото на Учителя П. Дънов.
Понеже именно степента на проникване в съдържанието и смисъла на това планетарно Учение е критерият за стойността на изследователския процес, включително и в областта на такъв фундаментален философски, богословски и антропологически феномен, какъвто е
душата
.
2. Произход на душата според учението на Бялото братство: „Отделянето на човешката душа от Бога съставя един от най-великите моменти в Битието. Туй отделяне е известно в ангелския свят под названието „зазоряване на човешката душа“ (Учителят П. Дънов). Приведеният тук цитат недвусмислено отправя произхода на душата от Бога.
към текста >>
2. Произход на
душата
според учението на Бялото братство:
Онези, които са успели (много или малко) да надникнат зад завесата на езотеричното познание (във всяка епоха разкривано на малцина избраници, ала понастоящем достъпно за мнозина поради преходния характер на нашето време), твърдят, че членовете на ББ у нас, предвождани от своя Учител, са духовни наследници и продължители на делото на богомилите, а притежават нетленно родство и с далеч по-старата школа на Орфей. И тъй като единодушното мнение на познавачите е, че Учението на ББ (наричано от Учителя П. Дънов „Новото учение“ и възприемано от него като актуализация на чистото Христово благовестие) е универсално и претърпява редакция, както вече изтъкнахме по-горе, само пред вид на конкретните исторически фактори, в настоящото изложение ще предложим концепцията на ББ за душата именно в светлината на теоретичното наследство на българския духовен Учител. В стремежа си да се придържаме към първоизточника на интерпретираната тук проблематика ще си служим навсякъде, където е необходимо, с цитати от Словото на Учителя П. Дънов. Понеже именно степента на проникване в съдържанието и смисъла на това планетарно Учение е критерият за стойността на изследователския процес, включително и в областта на такъв фундаментален философски, богословски и антропологически феномен, какъвто е душата.
2. Произход на
душата
според учението на Бялото братство:
„Отделянето на човешката душа от Бога съставя един от най-великите моменти в Битието. Туй отделяне е известно в ангелския свят под названието „зазоряване на човешката душа“ (Учителят П. Дънов). Приведеният тук цитат недвусмислено отправя произхода на душата от Бога. Казано с други думи: душата има Божествен произход, тя е родена от Първоизточника на живота, Всемирния Дух, и от Него е изпратена в света, за да трупа опит, да се индивидуализира и да върви по Пътя на съвършенството.
към текста >>
„Отделянето на човешката
душа
от Бога съставя един от най-великите моменти в Битието.
И тъй като единодушното мнение на познавачите е, че Учението на ББ (наричано от Учителя П. Дънов „Новото учение“ и възприемано от него като актуализация на чистото Христово благовестие) е универсално и претърпява редакция, както вече изтъкнахме по-горе, само пред вид на конкретните исторически фактори, в настоящото изложение ще предложим концепцията на ББ за душата именно в светлината на теоретичното наследство на българския духовен Учител. В стремежа си да се придържаме към първоизточника на интерпретираната тук проблематика ще си служим навсякъде, където е необходимо, с цитати от Словото на Учителя П. Дънов. Понеже именно степента на проникване в съдържанието и смисъла на това планетарно Учение е критерият за стойността на изследователския процес, включително и в областта на такъв фундаментален философски, богословски и антропологически феномен, какъвто е душата. 2. Произход на душата според учението на Бялото братство:
„Отделянето на човешката
душа
от Бога съставя един от най-великите моменти в Битието.
Туй отделяне е известно в ангелския свят под названието „зазоряване на човешката душа“ (Учителят П. Дънов). Приведеният тук цитат недвусмислено отправя произхода на душата от Бога. Казано с други думи: душата има Божествен произход, тя е родена от Първоизточника на живота, Всемирния Дух, и от Него е изпратена в света, за да трупа опит, да се индивидуализира и да върви по Пътя на съвършенството. И в езотеричното познание Бог е абсолютна Същност, Причина сам за Себе си (cauza sui).
към текста >>
Туй отделяне е известно в ангелския свят под названието „зазоряване на човешката
душа
“
Дънов „Новото учение“ и възприемано от него като актуализация на чистото Христово благовестие) е универсално и претърпява редакция, както вече изтъкнахме по-горе, само пред вид на конкретните исторически фактори, в настоящото изложение ще предложим концепцията на ББ за душата именно в светлината на теоретичното наследство на българския духовен Учител. В стремежа си да се придържаме към първоизточника на интерпретираната тук проблематика ще си служим навсякъде, където е необходимо, с цитати от Словото на Учителя П. Дънов. Понеже именно степента на проникване в съдържанието и смисъла на това планетарно Учение е критерият за стойността на изследователския процес, включително и в областта на такъв фундаментален философски, богословски и антропологически феномен, какъвто е душата. 2. Произход на душата според учението на Бялото братство: „Отделянето на човешката душа от Бога съставя един от най-великите моменти в Битието.
Туй отделяне е известно в ангелския свят под названието „зазоряване на човешката
душа
“
(Учителят П. Дънов). Приведеният тук цитат недвусмислено отправя произхода на душата от Бога. Казано с други думи: душата има Божествен произход, тя е родена от Първоизточника на живота, Всемирния Дух, и от Него е изпратена в света, за да трупа опит, да се индивидуализира и да върви по Пътя на съвършенството. И в езотеричното познание Бог е абсолютна Същност, Причина сам за Себе си (cauza sui). Отделянето на безчетните количества души от Него по никакъв начин не накърнява Неговата абсолютност.
към текста >>
Приведеният тук цитат недвусмислено отправя произхода на
душата
от Бога.
Понеже именно степента на проникване в съдържанието и смисъла на това планетарно Учение е критерият за стойността на изследователския процес, включително и в областта на такъв фундаментален философски, богословски и антропологически феномен, какъвто е душата. 2. Произход на душата според учението на Бялото братство: „Отделянето на човешката душа от Бога съставя един от най-великите моменти в Битието. Туй отделяне е известно в ангелския свят под названието „зазоряване на човешката душа“ (Учителят П. Дънов).
Приведеният тук цитат недвусмислено отправя произхода на
душата
от Бога.
Казано с други думи: душата има Божествен произход, тя е родена от Първоизточника на живота, Всемирния Дух, и от Него е изпратена в света, за да трупа опит, да се индивидуализира и да върви по Пътя на съвършенството. И в езотеричното познание Бог е абсолютна Същност, Причина сам за Себе си (cauza sui). Отделянето на безчетните количества души от Него по никакъв начин не накърнява Неговата абсолютност. Изразът „зазоряване на човешката душа“ би могъл да бъде осмислен като начало на пътя на душата в Космоса, в Проявеното Битие – начало на онова безкрайно любопитно приключение, което търсещите в Духа назовават еволюционно развитие на душата. То би трябвало рано или късно да я възвърне към нейната Първооснова – Бога, ала след като тя, вселенската скитница, е придобила собствен, неповторим облик и се е издигнала на такава висота, която я прави достойна да се съедини отново с Цялото, от което някога е излязла на космическото си пътешествие – съединяване, при което душата не губи своята вече утвърдена самоличност.
към текста >>
Казано с други думи:
душата
има Божествен произход, тя е родена от Първоизточника на живота, Всемирния Дух, и от Него е изпратена в света, за да трупа опит, да се индивидуализира и да върви по Пътя на съвършенството.
2. Произход на душата според учението на Бялото братство: „Отделянето на човешката душа от Бога съставя един от най-великите моменти в Битието. Туй отделяне е известно в ангелския свят под названието „зазоряване на човешката душа“ (Учителят П. Дънов). Приведеният тук цитат недвусмислено отправя произхода на душата от Бога.
Казано с други думи:
душата
има Божествен произход, тя е родена от Първоизточника на живота, Всемирния Дух, и от Него е изпратена в света, за да трупа опит, да се индивидуализира и да върви по Пътя на съвършенството.
И в езотеричното познание Бог е абсолютна Същност, Причина сам за Себе си (cauza sui). Отделянето на безчетните количества души от Него по никакъв начин не накърнява Неговата абсолютност. Изразът „зазоряване на човешката душа“ би могъл да бъде осмислен като начало на пътя на душата в Космоса, в Проявеното Битие – начало на онова безкрайно любопитно приключение, което търсещите в Духа назовават еволюционно развитие на душата. То би трябвало рано или късно да я възвърне към нейната Първооснова – Бога, ала след като тя, вселенската скитница, е придобила собствен, неповторим облик и се е издигнала на такава висота, която я прави достойна да се съедини отново с Цялото, от което някога е излязла на космическото си пътешествие – съединяване, при което душата не губи своята вече утвърдена самоличност. Тези разсъждения са подкрепени и от друго подобно твърдение на Учителя П.
към текста >>
Изразът „зазоряване на човешката
душа
“ би могъл да бъде осмислен като начало на пътя на
душата
в Космоса, в Проявеното Битие – начало на онова безкрайно любопитно приключение, което търсещите в Духа назовават еволюционно развитие на
душата
.
(Учителят П. Дънов). Приведеният тук цитат недвусмислено отправя произхода на душата от Бога. Казано с други думи: душата има Божествен произход, тя е родена от Първоизточника на живота, Всемирния Дух, и от Него е изпратена в света, за да трупа опит, да се индивидуализира и да върви по Пътя на съвършенството. И в езотеричното познание Бог е абсолютна Същност, Причина сам за Себе си (cauza sui). Отделянето на безчетните количества души от Него по никакъв начин не накърнява Неговата абсолютност.
Изразът „зазоряване на човешката
душа
“ би могъл да бъде осмислен като начало на пътя на
душата
в Космоса, в Проявеното Битие – начало на онова безкрайно любопитно приключение, което търсещите в Духа назовават еволюционно развитие на
душата
.
То би трябвало рано или късно да я възвърне към нейната Първооснова – Бога, ала след като тя, вселенската скитница, е придобила собствен, неповторим облик и се е издигнала на такава висота, която я прави достойна да се съедини отново с Цялото, от което някога е излязла на космическото си пътешествие – съединяване, при което душата не губи своята вече утвърдена самоличност. Тези разсъждения са подкрепени и от друго подобно твърдение на Учителя П. Дънов, разгръщащо и конкретизиращо темата: „Душата излиза от своя първоизточник като Божествен лъч (курсивът мой – К.З.) и влиза в необятната Вселена, за да извърши работата, която ў предстои.“ Тези думи крият два особено важни момента: 1) характеризирането на душата като „Божествен лъч“ означава, че тя притежава като потенциал цялата пълнота на Божието съвършенство; как и в какви срокове ще разгърне този потенциал зависи изцяло от свободната воля на живото същество; 2) раждането на душата от Бога не е и не би могло да бъде самоцелно; тя има своя собствена мисия в Космоса (наречена тук „работата, която ў предстои“), която не може да бъде осъществена от никой друг освен от самата нея, във форма и по начини, избрани лично от нея; формата и начините на самореализацията – плод на свободния избор на въплътената душа – обуславят именно нейната индивидуализация (т.е.
към текста >>
То би трябвало рано или късно да я възвърне към нейната Първооснова – Бога, ала след като тя, вселенската скитница, е придобила собствен, неповторим облик и се е издигнала на такава висота, която я прави достойна да се съедини отново с Цялото, от което някога е излязла на космическото си пътешествие – съединяване, при което
душата
не губи своята вече утвърдена самоличност.
Приведеният тук цитат недвусмислено отправя произхода на душата от Бога. Казано с други думи: душата има Божествен произход, тя е родена от Първоизточника на живота, Всемирния Дух, и от Него е изпратена в света, за да трупа опит, да се индивидуализира и да върви по Пътя на съвършенството. И в езотеричното познание Бог е абсолютна Същност, Причина сам за Себе си (cauza sui). Отделянето на безчетните количества души от Него по никакъв начин не накърнява Неговата абсолютност. Изразът „зазоряване на човешката душа“ би могъл да бъде осмислен като начало на пътя на душата в Космоса, в Проявеното Битие – начало на онова безкрайно любопитно приключение, което търсещите в Духа назовават еволюционно развитие на душата.
То би трябвало рано или късно да я възвърне към нейната Първооснова – Бога, ала след като тя, вселенската скитница, е придобила собствен, неповторим облик и се е издигнала на такава висота, която я прави достойна да се съедини отново с Цялото, от което някога е излязла на космическото си пътешествие – съединяване, при което
душата
не губи своята вече утвърдена самоличност.
Тези разсъждения са подкрепени и от друго подобно твърдение на Учителя П. Дънов, разгръщащо и конкретизиращо темата: „Душата излиза от своя първоизточник като Божествен лъч (курсивът мой – К.З.) и влиза в необятната Вселена, за да извърши работата, която ў предстои.“ Тези думи крият два особено важни момента: 1) характеризирането на душата като „Божествен лъч“ означава, че тя притежава като потенциал цялата пълнота на Божието съвършенство; как и в какви срокове ще разгърне този потенциал зависи изцяло от свободната воля на живото същество; 2) раждането на душата от Бога не е и не би могло да бъде самоцелно; тя има своя собствена мисия в Космоса (наречена тук „работата, която ў предстои“), която не може да бъде осъществена от никой друг освен от самата нея, във форма и по начини, избрани лично от нея; формата и начините на самореализацията – плод на свободния избор на въплътената душа – обуславят именно нейната индивидуализация (т.е. изграждането на вече посочения неин неповторим облик).
към текста >>
Дънов, разгръщащо и конкретизиращо темата: „
Душата
излиза от своя първоизточник като Божествен лъч (курсивът мой – К.З.) и влиза в необятната Вселена, за да извърши работата, която ў предстои.“ Тези думи крият два особено важни момента:
И в езотеричното познание Бог е абсолютна Същност, Причина сам за Себе си (cauza sui). Отделянето на безчетните количества души от Него по никакъв начин не накърнява Неговата абсолютност. Изразът „зазоряване на човешката душа“ би могъл да бъде осмислен като начало на пътя на душата в Космоса, в Проявеното Битие – начало на онова безкрайно любопитно приключение, което търсещите в Духа назовават еволюционно развитие на душата. То би трябвало рано или късно да я възвърне към нейната Първооснова – Бога, ала след като тя, вселенската скитница, е придобила собствен, неповторим облик и се е издигнала на такава висота, която я прави достойна да се съедини отново с Цялото, от което някога е излязла на космическото си пътешествие – съединяване, при което душата не губи своята вече утвърдена самоличност. Тези разсъждения са подкрепени и от друго подобно твърдение на Учителя П.
Дънов, разгръщащо и конкретизиращо темата: „
Душата
излиза от своя първоизточник като Божествен лъч (курсивът мой – К.З.) и влиза в необятната Вселена, за да извърши работата, която ў предстои.“ Тези думи крият два особено важни момента:
1) характеризирането на душата като „Божествен лъч“ означава, че тя притежава като потенциал цялата пълнота на Божието съвършенство; как и в какви срокове ще разгърне този потенциал зависи изцяло от свободната воля на живото същество; 2) раждането на душата от Бога не е и не би могло да бъде самоцелно; тя има своя собствена мисия в Космоса (наречена тук „работата, която ў предстои“), която не може да бъде осъществена от никой друг освен от самата нея, във форма и по начини, избрани лично от нея; формата и начините на самореализацията – плод на свободния избор на въплътената душа – обуславят именно нейната индивидуализация (т.е. изграждането на вече посочения неин неповторим облик). Фактът, че душата е родена от Бога, очевидно не подлежи на съмнение. И все пак това заявление звучи твърде декларативно и сякаш не дава достатъчно яснота относно процеса и мястото на самото раждане.
към текста >>
1) характеризирането на
душата
като „Божествен лъч“ означава, че тя притежава като потенциал цялата пълнота на Божието съвършенство; как и в какви срокове ще разгърне този потенциал зависи изцяло от свободната воля на живото същество;
Отделянето на безчетните количества души от Него по никакъв начин не накърнява Неговата абсолютност. Изразът „зазоряване на човешката душа“ би могъл да бъде осмислен като начало на пътя на душата в Космоса, в Проявеното Битие – начало на онова безкрайно любопитно приключение, което търсещите в Духа назовават еволюционно развитие на душата. То би трябвало рано или късно да я възвърне към нейната Първооснова – Бога, ала след като тя, вселенската скитница, е придобила собствен, неповторим облик и се е издигнала на такава висота, която я прави достойна да се съедини отново с Цялото, от което някога е излязла на космическото си пътешествие – съединяване, при което душата не губи своята вече утвърдена самоличност. Тези разсъждения са подкрепени и от друго подобно твърдение на Учителя П. Дънов, разгръщащо и конкретизиращо темата: „Душата излиза от своя първоизточник като Божествен лъч (курсивът мой – К.З.) и влиза в необятната Вселена, за да извърши работата, която ў предстои.“ Тези думи крият два особено важни момента:
1) характеризирането на
душата
като „Божествен лъч“ означава, че тя притежава като потенциал цялата пълнота на Божието съвършенство; как и в какви срокове ще разгърне този потенциал зависи изцяло от свободната воля на живото същество;
2) раждането на душата от Бога не е и не би могло да бъде самоцелно; тя има своя собствена мисия в Космоса (наречена тук „работата, която ў предстои“), която не може да бъде осъществена от никой друг освен от самата нея, във форма и по начини, избрани лично от нея; формата и начините на самореализацията – плод на свободния избор на въплътената душа – обуславят именно нейната индивидуализация (т.е. изграждането на вече посочения неин неповторим облик). Фактът, че душата е родена от Бога, очевидно не подлежи на съмнение. И все пак това заявление звучи твърде декларативно и сякаш не дава достатъчно яснота относно процеса и мястото на самото раждане. И тук на помощ отново ни идва Словото на великия духовен Учител: „Душата принадлежи на висши светове, за които понятие нямаме.
към текста >>
2) раждането на
душата
от Бога не е и не би могло да бъде самоцелно; тя има своя собствена мисия в Космоса (наречена тук „работата, която ў предстои“), която не може да бъде осъществена от никой друг освен от самата нея, във форма и по начини, избрани лично от нея; формата и начините на самореализацията – плод на свободния избор на въплътената
душа
– обуславят именно нейната индивидуализация (т.е.
Изразът „зазоряване на човешката душа“ би могъл да бъде осмислен като начало на пътя на душата в Космоса, в Проявеното Битие – начало на онова безкрайно любопитно приключение, което търсещите в Духа назовават еволюционно развитие на душата. То би трябвало рано или късно да я възвърне към нейната Първооснова – Бога, ала след като тя, вселенската скитница, е придобила собствен, неповторим облик и се е издигнала на такава висота, която я прави достойна да се съедини отново с Цялото, от което някога е излязла на космическото си пътешествие – съединяване, при което душата не губи своята вече утвърдена самоличност. Тези разсъждения са подкрепени и от друго подобно твърдение на Учителя П. Дънов, разгръщащо и конкретизиращо темата: „Душата излиза от своя първоизточник като Божествен лъч (курсивът мой – К.З.) и влиза в необятната Вселена, за да извърши работата, която ў предстои.“ Тези думи крият два особено важни момента: 1) характеризирането на душата като „Божествен лъч“ означава, че тя притежава като потенциал цялата пълнота на Божието съвършенство; как и в какви срокове ще разгърне този потенциал зависи изцяло от свободната воля на живото същество;
2) раждането на
душата
от Бога не е и не би могло да бъде самоцелно; тя има своя собствена мисия в Космоса (наречена тук „работата, която ў предстои“), която не може да бъде осъществена от никой друг освен от самата нея, във форма и по начини, избрани лично от нея; формата и начините на самореализацията – плод на свободния избор на въплътената
душа
– обуславят именно нейната индивидуализация (т.е.
изграждането на вече посочения неин неповторим облик). Фактът, че душата е родена от Бога, очевидно не подлежи на съмнение. И все пак това заявление звучи твърде декларативно и сякаш не дава достатъчно яснота относно процеса и мястото на самото раждане. И тук на помощ отново ни идва Словото на великия духовен Учител: „Душата принадлежи на висши светове, за които понятие нямаме. С нищо не може да бъде премерена и видяна“ (Учителят П. Дънов).
към текста >>
Фактът, че
душата
е родена от Бога, очевидно не подлежи на съмнение.
Тези разсъждения са подкрепени и от друго подобно твърдение на Учителя П. Дънов, разгръщащо и конкретизиращо темата: „Душата излиза от своя първоизточник като Божествен лъч (курсивът мой – К.З.) и влиза в необятната Вселена, за да извърши работата, която ў предстои.“ Тези думи крият два особено важни момента: 1) характеризирането на душата като „Божествен лъч“ означава, че тя притежава като потенциал цялата пълнота на Божието съвършенство; как и в какви срокове ще разгърне този потенциал зависи изцяло от свободната воля на живото същество; 2) раждането на душата от Бога не е и не би могло да бъде самоцелно; тя има своя собствена мисия в Космоса (наречена тук „работата, която ў предстои“), която не може да бъде осъществена от никой друг освен от самата нея, във форма и по начини, избрани лично от нея; формата и начините на самореализацията – плод на свободния избор на въплътената душа – обуславят именно нейната индивидуализация (т.е. изграждането на вече посочения неин неповторим облик).
Фактът, че
душата
е родена от Бога, очевидно не подлежи на съмнение.
И все пак това заявление звучи твърде декларативно и сякаш не дава достатъчно яснота относно процеса и мястото на самото раждане. И тук на помощ отново ни идва Словото на великия духовен Учител: „Душата принадлежи на висши светове, за които понятие нямаме. С нищо не може да бъде премерена и видяна“ (Учителят П. Дънов). Този цитат предизвиква един твърде съществен въпрос във връзка с мястото на раждането на душата: дали това става в лоното на Бога, т.е. в неизповедимите и недостъпни дълбини на Неговото Същество, или при всемирното Си творческо разгръщане Божият Дух, на определен етап от това разгръщане, поражда душата като телеологическо явление, сиреч плод на целесъобразността (първичната и извечна Божествена целесъобразност).
към текста >>
И тук на помощ отново ни идва Словото на великия духовен Учител: „
Душата
принадлежи на висши светове, за които понятие нямаме.
1) характеризирането на душата като „Божествен лъч“ означава, че тя притежава като потенциал цялата пълнота на Божието съвършенство; как и в какви срокове ще разгърне този потенциал зависи изцяло от свободната воля на живото същество; 2) раждането на душата от Бога не е и не би могло да бъде самоцелно; тя има своя собствена мисия в Космоса (наречена тук „работата, която ў предстои“), която не може да бъде осъществена от никой друг освен от самата нея, във форма и по начини, избрани лично от нея; формата и начините на самореализацията – плод на свободния избор на въплътената душа – обуславят именно нейната индивидуализация (т.е. изграждането на вече посочения неин неповторим облик). Фактът, че душата е родена от Бога, очевидно не подлежи на съмнение. И все пак това заявление звучи твърде декларативно и сякаш не дава достатъчно яснота относно процеса и мястото на самото раждане.
И тук на помощ отново ни идва Словото на великия духовен Учител: „
Душата
принадлежи на висши светове, за които понятие нямаме.
С нищо не може да бъде премерена и видяна“ (Учителят П. Дънов). Този цитат предизвиква един твърде съществен въпрос във връзка с мястото на раждането на душата: дали това става в лоното на Бога, т.е. в неизповедимите и недостъпни дълбини на Неговото Същество, или при всемирното Си творческо разгръщане Божият Дух, на определен етап от това разгръщане, поражда душата като телеологическо явление, сиреч плод на целесъобразността (първичната и извечна Божествена целесъобразност). За момента не сме в състоя-ние да дадем точен отговор. Известна илюстрация на възможния отговор (ала без степен на завършеност) откриваме в следните думи на Учителя П.
към текста >>
Този цитат предизвиква един твърде съществен въпрос във връзка с мястото на раждането на
душата
: дали това става в лоното на Бога, т.е.
изграждането на вече посочения неин неповторим облик). Фактът, че душата е родена от Бога, очевидно не подлежи на съмнение. И все пак това заявление звучи твърде декларативно и сякаш не дава достатъчно яснота относно процеса и мястото на самото раждане. И тук на помощ отново ни идва Словото на великия духовен Учител: „Душата принадлежи на висши светове, за които понятие нямаме. С нищо не може да бъде премерена и видяна“ (Учителят П. Дънов).
Този цитат предизвиква един твърде съществен въпрос във връзка с мястото на раждането на
душата
: дали това става в лоното на Бога, т.е.
в неизповедимите и недостъпни дълбини на Неговото Същество, или при всемирното Си творческо разгръщане Божият Дух, на определен етап от това разгръщане, поражда душата като телеологическо явление, сиреч плод на целесъобразността (първичната и извечна Божествена целесъобразност). За момента не сме в състоя-ние да дадем точен отговор. Известна илюстрация на възможния отговор (ала без степен на завършеност) откриваме в следните думи на Учителя П. Дънов: „... Човешката душа живее извън нашия свят, в един свят с много повече измерения. Тя има само една малка проекция на земята.
към текста >>
в неизповедимите и недостъпни дълбини на Неговото Същество, или при всемирното Си творческо разгръщане Божият Дух, на определен етап от това разгръщане, поражда
душата
като телеологическо явление, сиреч плод на целесъобразността (първичната и извечна Божествена целесъобразност).
Фактът, че душата е родена от Бога, очевидно не подлежи на съмнение. И все пак това заявление звучи твърде декларативно и сякаш не дава достатъчно яснота относно процеса и мястото на самото раждане. И тук на помощ отново ни идва Словото на великия духовен Учител: „Душата принадлежи на висши светове, за които понятие нямаме. С нищо не може да бъде премерена и видяна“ (Учителят П. Дънов). Този цитат предизвиква един твърде съществен въпрос във връзка с мястото на раждането на душата: дали това става в лоното на Бога, т.е.
в неизповедимите и недостъпни дълбини на Неговото Същество, или при всемирното Си творческо разгръщане Божият Дух, на определен етап от това разгръщане, поражда
душата
като телеологическо явление, сиреч плод на целесъобразността (първичната и извечна Божествена целесъобразност).
За момента не сме в състоя-ние да дадем точен отговор. Известна илюстрация на възможния отговор (ала без степен на завършеност) откриваме в следните думи на Учителя П. Дънов: „... Човешката душа живее извън нашия свят, в един свят с много повече измерения. Тя има само една малка проекция на земята. Явява се само временно, като гостенка на ума и сърцето.“ Езотеричното учение ни разкрива истината, че колкото „по-нависоко“ (в духовен смисъл) се изкачваме от нашия материален свят към все по-фините полета на космическата необятност, толкова повече измерения има всеки следващ, по-извисен, по-издигнат в духовно отношение свят.
към текста >>
Дънов: „... Човешката
душа
живее извън нашия свят, в един свят с много повече измерения.
С нищо не може да бъде премерена и видяна“ (Учителят П. Дънов). Този цитат предизвиква един твърде съществен въпрос във връзка с мястото на раждането на душата: дали това става в лоното на Бога, т.е. в неизповедимите и недостъпни дълбини на Неговото Същество, или при всемирното Си творческо разгръщане Божият Дух, на определен етап от това разгръщане, поражда душата като телеологическо явление, сиреч плод на целесъобразността (първичната и извечна Божествена целесъобразност). За момента не сме в състоя-ние да дадем точен отговор. Известна илюстрация на възможния отговор (ала без степен на завършеност) откриваме в следните думи на Учителя П.
Дънов: „... Човешката
душа
живее извън нашия свят, в един свят с много повече измерения.
Тя има само една малка проекция на земята. Явява се само временно, като гостенка на ума и сърцето.“ Езотеричното учение ни разкрива истината, че колкото „по-нависоко“ (в духовен смисъл) се изкачваме от нашия материален свят към все по-фините полета на космическата необятност, толкова повече измерения има всеки следващ, по-извисен, по-издигнат в духовно отношение свят. От друга страна, твърде важно е твърдението, че при своята земна изява в плът (в човешко тяло) душата проявява само част от своята същност, т.е. не разкрива докрай целия си потенциал. Тази закономерност е в зависимост от конкретната програма на душата за живота в материалната вселена, който ў предстои.
към текста >>
От друга страна, твърде важно е твърдението, че при своята земна изява в плът (в човешко тяло)
душата
проявява само част от своята същност, т.е.
За момента не сме в състоя-ние да дадем точен отговор. Известна илюстрация на възможния отговор (ала без степен на завършеност) откриваме в следните думи на Учителя П. Дънов: „... Човешката душа живее извън нашия свят, в един свят с много повече измерения. Тя има само една малка проекция на земята. Явява се само временно, като гостенка на ума и сърцето.“ Езотеричното учение ни разкрива истината, че колкото „по-нависоко“ (в духовен смисъл) се изкачваме от нашия материален свят към все по-фините полета на космическата необятност, толкова повече измерения има всеки следващ, по-извисен, по-издигнат в духовно отношение свят.
От друга страна, твърде важно е твърдението, че при своята земна изява в плът (в човешко тяло)
душата
проявява само част от своята същност, т.е.
не разкрива докрай целия си потенциал. Тази закономерност е в зависимост от конкретната програма на душата за живота в материалната вселена, който ў предстои. По принцип (разбира се, винаги има изключения) на нея не ў се налага да разгръща в цялост придобитото в духа от всичките ў минали въплъщения. По-голямата част от натрупания от душата духовен потенциал – или дори целия – тя изявява само в т.нар. кардинални въплъщения (твърде редки като дял от общия ў брой въплъщения), които са от съдбоносно значение за нейното еволюционно развитие.
към текста >>
Тази закономерност е в зависимост от конкретната програма на
душата
за живота в материалната вселена, който ў предстои.
Дънов: „... Човешката душа живее извън нашия свят, в един свят с много повече измерения. Тя има само една малка проекция на земята. Явява се само временно, като гостенка на ума и сърцето.“ Езотеричното учение ни разкрива истината, че колкото „по-нависоко“ (в духовен смисъл) се изкачваме от нашия материален свят към все по-фините полета на космическата необятност, толкова повече измерения има всеки следващ, по-извисен, по-издигнат в духовно отношение свят. От друга страна, твърде важно е твърдението, че при своята земна изява в плът (в човешко тяло) душата проявява само част от своята същност, т.е. не разкрива докрай целия си потенциал.
Тази закономерност е в зависимост от конкретната програма на
душата
за живота в материалната вселена, който ў предстои.
По принцип (разбира се, винаги има изключения) на нея не ў се налага да разгръща в цялост придобитото в духа от всичките ў минали въплъщения. По-голямата част от натрупания от душата духовен потенциал – или дори целия – тя изявява само в т.нар. кардинални въплъщения (твърде редки като дял от общия ў брой въплъщения), които са от съдбоносно значение за нейното еволюционно развитие. Ето че бихме могли да поставим и въпроса за взаимоотношенията между душите след акта на раждането им от Бога. Учението на ББ отново ни предоставя адекватен отговор в лицето на българския си Пратеник Учителя П.
към текста >>
По-голямата част от натрупания от
душата
духовен потенциал – или дори целия – тя изявява само в т.нар.
Явява се само временно, като гостенка на ума и сърцето.“ Езотеричното учение ни разкрива истината, че колкото „по-нависоко“ (в духовен смисъл) се изкачваме от нашия материален свят към все по-фините полета на космическата необятност, толкова повече измерения има всеки следващ, по-извисен, по-издигнат в духовно отношение свят. От друга страна, твърде важно е твърдението, че при своята земна изява в плът (в човешко тяло) душата проявява само част от своята същност, т.е. не разкрива докрай целия си потенциал. Тази закономерност е в зависимост от конкретната програма на душата за живота в материалната вселена, който ў предстои. По принцип (разбира се, винаги има изключения) на нея не ў се налага да разгръща в цялост придобитото в духа от всичките ў минали въплъщения.
По-голямата част от натрупания от
душата
духовен потенциал – или дори целия – тя изявява само в т.нар.
кардинални въплъщения (твърде редки като дял от общия ў брой въплъщения), които са от съдбоносно значение за нейното еволюционно развитие. Ето че бихме могли да поставим и въпроса за взаимоотношенията между душите след акта на раждането им от Бога. Учението на ББ отново ни предоставя адекватен отговор в лицето на българския си Пратеник Учителя П. Дънов: „Излезли последователно от Бога, душите се намират помежду си в такива отношения, в каквито се намират тоновете един към друг. В своите отношения душите съставят хармонични групи (курсивът мой – К.З.).
към текста >>
При своето инволюционно движение (инволюция – период на низхождане на Духа в материята, при който Той изгражда света на формите; низходящо развитие на
душата
с цел овладяване уроците и опитностите на материалния свят; б.К.З.) те слизат на групи, но остават в различни по гъстота среди, защото не всички могат да преодолеят тяхната съпротива.
Ето че бихме могли да поставим и въпроса за взаимоотношенията между душите след акта на раждането им от Бога. Учението на ББ отново ни предоставя адекватен отговор в лицето на българския си Пратеник Учителя П. Дънов: „Излезли последователно от Бога, душите се намират помежду си в такива отношения, в каквито се намират тоновете един към друг. В своите отношения душите съставят хармонични групи (курсивът мой – К.З.). Те образуват отделни системи, които се движат спираловидно в безграничното пространство.
При своето инволюционно движение (инволюция – период на низхождане на Духа в материята, при който Той изгражда света на формите; низходящо развитие на
душата
с цел овладяване уроците и опитностите на материалния свят; б.К.З.) те слизат на групи, но остават в различни по гъстота среди, защото не всички могат да преодолеят тяхната съпротива.
Само част от тях достигат до най-гъстата материя. Така душите са свързани във вид на верига (курсивът мой – К.З.), която минава през различни полета. При еволюцията си (еволюция – период на завръщане на душата към нейния Първоизточник – Бога, до степен на пълно единение и при съхраняване на нейната неповторима индивидуалност; б.К.З.) душите възлизат по същия закон – различните души възлизат в различно редки среди.“ „Хармоничните групи“ са общности от души, свързани от духовно родство, съответно от аналогична степен на еволюционно израстване. Семейните и въобще роднинските отношения на всеки човек на земята са условни и преходни, обусловени от кармични задачи и потребности на конкретния момент от личната му еволюция. Тези отношения приключват с края на земния му живот.
към текста >>
При еволюцията си (еволюция – период на завръщане на
душата
към нейния Първоизточник – Бога, до степен на пълно единение и при съхраняване на нейната неповторима индивидуалност; б.К.З.) душите възлизат по същия закон – различните души възлизат в различно редки среди.“ „Хармоничните групи“ са общности от души, свързани от духовно родство, съответно от аналогична степен на еволюционно израстване.
В своите отношения душите съставят хармонични групи (курсивът мой – К.З.). Те образуват отделни системи, които се движат спираловидно в безграничното пространство. При своето инволюционно движение (инволюция – период на низхождане на Духа в материята, при който Той изгражда света на формите; низходящо развитие на душата с цел овладяване уроците и опитностите на материалния свят; б.К.З.) те слизат на групи, но остават в различни по гъстота среди, защото не всички могат да преодолеят тяхната съпротива. Само част от тях достигат до най-гъстата материя. Така душите са свързани във вид на верига (курсивът мой – К.З.), която минава през различни полета.
При еволюцията си (еволюция – период на завръщане на
душата
към нейния Първоизточник – Бога, до степен на пълно единение и при съхраняване на нейната неповторима индивидуалност; б.К.З.) душите възлизат по същия закон – различните души възлизат в различно редки среди.“ „Хармоничните групи“ са общности от души, свързани от духовно родство, съответно от аналогична степен на еволюционно израстване.
Семейните и въобще роднинските отношения на всеки човек на земята са условни и преходни, обусловени от кармични задачи и потребности на конкретния момент от личната му еволюция. Тези отношения приключват с края на земния му живот. Истинското семейство на душата е в невидимия свят – именно в средата на себеподобни, израснали приблизително до същата степен в развитието си души-посестрими (повече по въпроса – виж, например, в книгите на д-р Майкъл Нютън „Пътят на душите“ и „Следите на душите“). Учението на ББ в редакцията на Учителя П. Дънов разглежда душата като духовен, нетленен компонент (съставна част) на човешката личност (която представлява психо-физическо единство).
към текста >>
Истинското семейство на
душата
е в невидимия свят – именно в средата на себеподобни, израснали приблизително до същата степен в развитието си души-посестрими (повече по въпроса – виж, например, в книгите на д-р Майкъл Нютън „Пътят на душите“ и „Следите на душите“).
Само част от тях достигат до най-гъстата материя. Така душите са свързани във вид на верига (курсивът мой – К.З.), която минава през различни полета. При еволюцията си (еволюция – период на завръщане на душата към нейния Първоизточник – Бога, до степен на пълно единение и при съхраняване на нейната неповторима индивидуалност; б.К.З.) душите възлизат по същия закон – различните души възлизат в различно редки среди.“ „Хармоничните групи“ са общности от души, свързани от духовно родство, съответно от аналогична степен на еволюционно израстване. Семейните и въобще роднинските отношения на всеки човек на земята са условни и преходни, обусловени от кармични задачи и потребности на конкретния момент от личната му еволюция. Тези отношения приключват с края на земния му живот.
Истинското семейство на
душата
е в невидимия свят – именно в средата на себеподобни, израснали приблизително до същата степен в развитието си души-посестрими (повече по въпроса – виж, например, в книгите на д-р Майкъл Нютън „Пътят на душите“ и „Следите на душите“).
Учението на ББ в редакцията на Учителя П. Дънов разглежда душата като духовен, нетленен компонент (съставна част) на човешката личност (която представлява психо-физическо единство). Съответно тялото е материалният, физически (тленен, смъртен) компонент. В този ред на мисли е от значение да проследим разликата между душа и личност, дефинирана в Словото на българския духовен Учител: „Днес хората не познават душата – казва той. – Те не съзнават себе си като души, а като личности.
към текста >>
Дънов разглежда
душата
като духовен, нетленен компонент (съставна част) на човешката личност (която представлява психо-физическо единство).
При еволюцията си (еволюция – период на завръщане на душата към нейния Първоизточник – Бога, до степен на пълно единение и при съхраняване на нейната неповторима индивидуалност; б.К.З.) душите възлизат по същия закон – различните души възлизат в различно редки среди.“ „Хармоничните групи“ са общности от души, свързани от духовно родство, съответно от аналогична степен на еволюционно израстване. Семейните и въобще роднинските отношения на всеки човек на земята са условни и преходни, обусловени от кармични задачи и потребности на конкретния момент от личната му еволюция. Тези отношения приключват с края на земния му живот. Истинското семейство на душата е в невидимия свят – именно в средата на себеподобни, израснали приблизително до същата степен в развитието си души-посестрими (повече по въпроса – виж, например, в книгите на д-р Майкъл Нютън „Пътят на душите“ и „Следите на душите“). Учението на ББ в редакцията на Учителя П.
Дънов разглежда
душата
като духовен, нетленен компонент (съставна част) на човешката личност (която представлява психо-физическо единство).
Съответно тялото е материалният, физически (тленен, смъртен) компонент. В този ред на мисли е от значение да проследим разликата между душа и личност, дефинирана в Словото на българския духовен Учител: „Днес хората не познават душата – казва той. – Те не съзнават себе си като души, а като личности. Личността, това е физическият човек, а не истинското себе – душата (курсивът мой – К.З.). Те познават и личностите на другите, а не душите им, които са истинските им ближни.“ Анализирайки произхода на душата от Бога, стигаме до логичния извод, че в същност тя е истинският човек.
към текста >>
В този ред на мисли е от значение да проследим разликата между
душа
и личност, дефинирана в Словото на българския духовен Учител: „Днес хората не познават
душата
– казва той.
Тези отношения приключват с края на земния му живот. Истинското семейство на душата е в невидимия свят – именно в средата на себеподобни, израснали приблизително до същата степен в развитието си души-посестрими (повече по въпроса – виж, например, в книгите на д-р Майкъл Нютън „Пътят на душите“ и „Следите на душите“). Учението на ББ в редакцията на Учителя П. Дънов разглежда душата като духовен, нетленен компонент (съставна част) на човешката личност (която представлява психо-физическо единство). Съответно тялото е материалният, физически (тленен, смъртен) компонент.
В този ред на мисли е от значение да проследим разликата между
душа
и личност, дефинирана в Словото на българския духовен Учител: „Днес хората не познават
душата
– казва той.
– Те не съзнават себе си като души, а като личности. Личността, това е физическият човек, а не истинското себе – душата (курсивът мой – К.З.). Те познават и личностите на другите, а не душите им, които са истинските им ближни.“ Анализирайки произхода на душата от Бога, стигаме до логичния извод, че в същност тя е истинският човек. Материалната ў обвивка, която познаваме като физическо тяло, е преходна и служи за дреха на душата в един отделен земен живот. Самата душа в субстанциално отношение не се променя (променят се единствено качествата ў, култивирани при сблъсъка със света на формите в неговото материално изражение).
към текста >>
Личността, това е физическият човек, а не истинското себе –
душата
(курсивът мой – К.З.).
Учението на ББ в редакцията на Учителя П. Дънов разглежда душата като духовен, нетленен компонент (съставна част) на човешката личност (която представлява психо-физическо единство). Съответно тялото е материалният, физически (тленен, смъртен) компонент. В този ред на мисли е от значение да проследим разликата между душа и личност, дефинирана в Словото на българския духовен Учител: „Днес хората не познават душата – казва той. – Те не съзнават себе си като души, а като личности.
Личността, това е физическият човек, а не истинското себе –
душата
(курсивът мой – К.З.).
Те познават и личностите на другите, а не душите им, които са истинските им ближни.“ Анализирайки произхода на душата от Бога, стигаме до логичния извод, че в същност тя е истинският човек. Материалната ў обвивка, която познаваме като физическо тяло, е преходна и служи за дреха на душата в един отделен земен живот. Самата душа в субстанциално отношение не се променя (променят се единствено качествата ў, култивирани при сблъсъка със света на формите в неговото материално изражение). Тя само сменя облеклото си в зависимост от ролята, отредена ў в конкретното въплъщение въз основа на кармичните ў обусловености и програма. Същата теза, изказана по друг начин, защитава и Учителят П.
към текста >>
Те познават и личностите на другите, а не душите им, които са истинските им ближни.“ Анализирайки произхода на
душата
от Бога, стигаме до логичния извод, че в същност тя е истинският човек.
Дънов разглежда душата като духовен, нетленен компонент (съставна част) на човешката личност (която представлява психо-физическо единство). Съответно тялото е материалният, физически (тленен, смъртен) компонент. В този ред на мисли е от значение да проследим разликата между душа и личност, дефинирана в Словото на българския духовен Учител: „Днес хората не познават душата – казва той. – Те не съзнават себе си като души, а като личности. Личността, това е физическият човек, а не истинското себе – душата (курсивът мой – К.З.).
Те познават и личностите на другите, а не душите им, които са истинските им ближни.“ Анализирайки произхода на
душата
от Бога, стигаме до логичния извод, че в същност тя е истинският човек.
Материалната ў обвивка, която познаваме като физическо тяло, е преходна и служи за дреха на душата в един отделен земен живот. Самата душа в субстанциално отношение не се променя (променят се единствено качествата ў, култивирани при сблъсъка със света на формите в неговото материално изражение). Тя само сменя облеклото си в зависимост от ролята, отредена ў в конкретното въплъщение въз основа на кармичните ў обусловености и програма. Същата теза, изказана по друг начин, защитава и Учителят П. Дънов в допълнение към изнесеното по-горе: „Ако хората не вложат в съзнанието си идеята, че са живи, разумни души, ако те се съзнават все още като личности, като умове и сърца, като мъже и жени, няма нищо да постигнат.
към текста >>
Материалната ў обвивка, която познаваме като физическо тяло, е преходна и служи за дреха на
душата
в един отделен земен живот.
Съответно тялото е материалният, физически (тленен, смъртен) компонент. В този ред на мисли е от значение да проследим разликата между душа и личност, дефинирана в Словото на българския духовен Учител: „Днес хората не познават душата – казва той. – Те не съзнават себе си като души, а като личности. Личността, това е физическият човек, а не истинското себе – душата (курсивът мой – К.З.). Те познават и личностите на другите, а не душите им, които са истинските им ближни.“ Анализирайки произхода на душата от Бога, стигаме до логичния извод, че в същност тя е истинският човек.
Материалната ў обвивка, която познаваме като физическо тяло, е преходна и служи за дреха на
душата
в един отделен земен живот.
Самата душа в субстанциално отношение не се променя (променят се единствено качествата ў, култивирани при сблъсъка със света на формите в неговото материално изражение). Тя само сменя облеклото си в зависимост от ролята, отредена ў в конкретното въплъщение въз основа на кармичните ў обусловености и програма. Същата теза, изказана по друг начин, защитава и Учителят П. Дънов в допълнение към изнесеното по-горе: „Ако хората не вложат в съзнанието си идеята, че са живи, разумни души, ако те се съзнават все още като личности, като умове и сърца, като мъже и жени, няма нищо да постигнат. Всички тия форми на съзнание са вече опитани.
към текста >>
Самата
душа
в субстанциално отношение не се променя (променят се единствено качествата ў, култивирани при сблъсъка със света на формите в неговото материално изражение).
В този ред на мисли е от значение да проследим разликата между душа и личност, дефинирана в Словото на българския духовен Учител: „Днес хората не познават душата – казва той. – Те не съзнават себе си като души, а като личности. Личността, това е физическият човек, а не истинското себе – душата (курсивът мой – К.З.). Те познават и личностите на другите, а не душите им, които са истинските им ближни.“ Анализирайки произхода на душата от Бога, стигаме до логичния извод, че в същност тя е истинският човек. Материалната ў обвивка, която познаваме като физическо тяло, е преходна и служи за дреха на душата в един отделен земен живот.
Самата
душа
в субстанциално отношение не се променя (променят се единствено качествата ў, култивирани при сблъсъка със света на формите в неговото материално изражение).
Тя само сменя облеклото си в зависимост от ролята, отредена ў в конкретното въплъщение въз основа на кармичните ў обусловености и програма. Същата теза, изказана по друг начин, защитава и Учителят П. Дънов в допълнение към изнесеното по-горе: „Ако хората не вложат в съзнанието си идеята, че са живи, разумни души, ако те се съзнават все още като личности, като умове и сърца, като мъже и жени, няма нищо да постигнат. Всички тия форми на съзнание са вече опитани. Вложат ли, обаче, в съзнанието си, че са живи, разумни души, ще внесат нещо ново в живота си, ще му дадат нова насока.“ Един от златните стихове на Библията, залегнал и в основите на християнството, е, че „Бог е любов“ (І Йоан 4:8,16).
към текста >>
Изхождайки от Божествения произход на
душата
, логично е да потърсим и връзката между нея и извечната, непреходна и всеобхватна Божия Любов: „При сегашното развитие на човека няма по-високо състояние от състоянието на
душата
.
Тя само сменя облеклото си в зависимост от ролята, отредена ў в конкретното въплъщение въз основа на кармичните ў обусловености и програма. Същата теза, изказана по друг начин, защитава и Учителят П. Дънов в допълнение към изнесеното по-горе: „Ако хората не вложат в съзнанието си идеята, че са живи, разумни души, ако те се съзнават все още като личности, като умове и сърца, като мъже и жени, няма нищо да постигнат. Всички тия форми на съзнание са вече опитани. Вложат ли, обаче, в съзнанието си, че са живи, разумни души, ще внесат нещо ново в живота си, ще му дадат нова насока.“ Един от златните стихове на Библията, залегнал и в основите на християнството, е, че „Бог е любов“ (І Йоан 4:8,16).
Изхождайки от Божествения произход на
душата
, логично е да потърсим и връзката между нея и извечната, непреходна и всеобхватна Божия Любов: „При сегашното развитие на човека няма по-високо състояние от състоянието на
душата
.
То носи със себе си всички условия, всички възможности на Божествената Любов. Само в душата може Бог да се изяви в Своята пълнота. Любовта може да се изрази най-пълно само чрез душата“ (Учителят П. Дънов). От най-древни времена търсещите по духовния път, както и сериозните изследователи в областта на метафизичното, са се опитвали да си отговорят на въпроса: по какъв начин душата е проектирана в материалното тяло на човека, има ли тя свое седалище в него? Учителят на ББ в България отговаря и на този въпрос: „Душата на човека е в гърдите му, в дихателната система.
към текста >>
Само в
душата
може Бог да се изяви в Своята пълнота.
Дънов в допълнение към изнесеното по-горе: „Ако хората не вложат в съзнанието си идеята, че са живи, разумни души, ако те се съзнават все още като личности, като умове и сърца, като мъже и жени, няма нищо да постигнат. Всички тия форми на съзнание са вече опитани. Вложат ли, обаче, в съзнанието си, че са живи, разумни души, ще внесат нещо ново в живота си, ще му дадат нова насока.“ Един от златните стихове на Библията, залегнал и в основите на християнството, е, че „Бог е любов“ (І Йоан 4:8,16). Изхождайки от Божествения произход на душата, логично е да потърсим и връзката между нея и извечната, непреходна и всеобхватна Божия Любов: „При сегашното развитие на човека няма по-високо състояние от състоянието на душата. То носи със себе си всички условия, всички възможности на Божествената Любов.
Само в
душата
може Бог да се изяви в Своята пълнота.
Любовта може да се изрази най-пълно само чрез душата“ (Учителят П. Дънов). От най-древни времена търсещите по духовния път, както и сериозните изследователи в областта на метафизичното, са се опитвали да си отговорят на въпроса: по какъв начин душата е проектирана в материалното тяло на човека, има ли тя свое седалище в него? Учителят на ББ в България отговаря и на този въпрос: „Душата на човека е в гърдите му, в дихателната система. Слънчевият възел е седалище на душата.“ Според индийската религиозно-философска мисъл и конкретно – според учението на йогите, Слънчевият възел (сплит) отговаря на третата чакра (от санскрит – чакра = колело; в случая – енергиен център, концентриращ, пренасящ и насочващ духовната енергия на човешкото същество, назована Кундалини) – Манипура. Тук сякаш възниква неразрешимо противоречие.
към текста >>
Любовта може да се изрази най-пълно само чрез
душата
“ (Учителят П. Дънов).
Всички тия форми на съзнание са вече опитани. Вложат ли, обаче, в съзнанието си, че са живи, разумни души, ще внесат нещо ново в живота си, ще му дадат нова насока.“ Един от златните стихове на Библията, залегнал и в основите на християнството, е, че „Бог е любов“ (І Йоан 4:8,16). Изхождайки от Божествения произход на душата, логично е да потърсим и връзката между нея и извечната, непреходна и всеобхватна Божия Любов: „При сегашното развитие на човека няма по-високо състояние от състоянието на душата. То носи със себе си всички условия, всички възможности на Божествената Любов. Само в душата може Бог да се изяви в Своята пълнота.
Любовта може да се изрази най-пълно само чрез
душата
“ (Учителят П. Дънов).
От най-древни времена търсещите по духовния път, както и сериозните изследователи в областта на метафизичното, са се опитвали да си отговорят на въпроса: по какъв начин душата е проектирана в материалното тяло на човека, има ли тя свое седалище в него? Учителят на ББ в България отговаря и на този въпрос: „Душата на човека е в гърдите му, в дихателната система. Слънчевият възел е седалище на душата.“ Според индийската религиозно-философска мисъл и конкретно – според учението на йогите, Слънчевият възел (сплит) отговаря на третата чакра (от санскрит – чакра = колело; в случая – енергиен център, концентриращ, пренасящ и насочващ духовната енергия на човешкото същество, назована Кундалини) – Манипура. Тук сякаш възниква неразрешимо противоречие. В предидущото изложение подчертахме, че душата живее извън нашия свят, в зона на Космоса (духовния Космос!) с много повече измерения.
към текста >>
От най-древни времена търсещите по духовния път, както и сериозните изследователи в областта на метафизичното, са се опитвали да си отговорят на въпроса: по какъв начин
душата
е проектирана в материалното тяло на човека, има ли тя свое седалище в него?
Вложат ли, обаче, в съзнанието си, че са живи, разумни души, ще внесат нещо ново в живота си, ще му дадат нова насока.“ Един от златните стихове на Библията, залегнал и в основите на християнството, е, че „Бог е любов“ (І Йоан 4:8,16). Изхождайки от Божествения произход на душата, логично е да потърсим и връзката между нея и извечната, непреходна и всеобхватна Божия Любов: „При сегашното развитие на човека няма по-високо състояние от състоянието на душата. То носи със себе си всички условия, всички възможности на Божествената Любов. Само в душата може Бог да се изяви в Своята пълнота. Любовта може да се изрази най-пълно само чрез душата“ (Учителят П. Дънов).
От най-древни времена търсещите по духовния път, както и сериозните изследователи в областта на метафизичното, са се опитвали да си отговорят на въпроса: по какъв начин
душата
е проектирана в материалното тяло на човека, има ли тя свое седалище в него?
Учителят на ББ в България отговаря и на този въпрос: „Душата на човека е в гърдите му, в дихателната система. Слънчевият възел е седалище на душата.“ Според индийската религиозно-философска мисъл и конкретно – според учението на йогите, Слънчевият възел (сплит) отговаря на третата чакра (от санскрит – чакра = колело; в случая – енергиен център, концентриращ, пренасящ и насочващ духовната енергия на човешкото същество, назована Кундалини) – Манипура. Тук сякаш възниква неразрешимо противоречие. В предидущото изложение подчертахме, че душата живее извън нашия свят, в зона на Космоса (духовния Космос!) с много повече измерения. Как да съвместим това твърдение с току-що изнесената теза, че Слънчевият възел е седалище на душата.
към текста >>
Учителят на ББ в България отговаря и на този въпрос: „
Душата
на човека е в гърдите му, в дихателната система.
Изхождайки от Божествения произход на душата, логично е да потърсим и връзката между нея и извечната, непреходна и всеобхватна Божия Любов: „При сегашното развитие на човека няма по-високо състояние от състоянието на душата. То носи със себе си всички условия, всички възможности на Божествената Любов. Само в душата може Бог да се изяви в Своята пълнота. Любовта може да се изрази най-пълно само чрез душата“ (Учителят П. Дънов). От най-древни времена търсещите по духовния път, както и сериозните изследователи в областта на метафизичното, са се опитвали да си отговорят на въпроса: по какъв начин душата е проектирана в материалното тяло на човека, има ли тя свое седалище в него?
Учителят на ББ в България отговаря и на този въпрос: „
Душата
на човека е в гърдите му, в дихателната система.
Слънчевият възел е седалище на душата.“ Според индийската религиозно-философска мисъл и конкретно – според учението на йогите, Слънчевият възел (сплит) отговаря на третата чакра (от санскрит – чакра = колело; в случая – енергиен център, концентриращ, пренасящ и насочващ духовната енергия на човешкото същество, назована Кундалини) – Манипура. Тук сякаш възниква неразрешимо противоречие. В предидущото изложение подчертахме, че душата живее извън нашия свят, в зона на Космоса (духовния Космос!) с много повече измерения. Как да съвместим това твърдение с току-що изнесената теза, че Слънчевият възел е седалище на душата. В същност противоречие няма.
към текста >>
Слънчевият възел е седалище на
душата
.“ Според индийската религиозно-философска мисъл и конкретно – според учението на йогите, Слънчевият възел (сплит) отговаря на третата чакра (от санскрит – чакра = колело; в случая – енергиен център, концентриращ, пренасящ и насочващ духовната енергия на човешкото същество, назована Кундалини) – Манипура.
То носи със себе си всички условия, всички възможности на Божествената Любов. Само в душата може Бог да се изяви в Своята пълнота. Любовта може да се изрази най-пълно само чрез душата“ (Учителят П. Дънов). От най-древни времена търсещите по духовния път, както и сериозните изследователи в областта на метафизичното, са се опитвали да си отговорят на въпроса: по какъв начин душата е проектирана в материалното тяло на човека, има ли тя свое седалище в него? Учителят на ББ в България отговаря и на този въпрос: „Душата на човека е в гърдите му, в дихателната система.
Слънчевият възел е седалище на
душата
.“ Според индийската религиозно-философска мисъл и конкретно – според учението на йогите, Слънчевият възел (сплит) отговаря на третата чакра (от санскрит – чакра = колело; в случая – енергиен център, концентриращ, пренасящ и насочващ духовната енергия на човешкото същество, назована Кундалини) – Манипура.
Тук сякаш възниква неразрешимо противоречие. В предидущото изложение подчертахме, че душата живее извън нашия свят, в зона на Космоса (духовния Космос!) с много повече измерения. Как да съвместим това твърдение с току-що изнесената теза, че Слънчевият възел е седалище на душата. В същност противоречие няма. Истинската родина на душата е тази, която вече посочихме – в Божествения свят на Духа.
към текста >>
В предидущото изложение подчертахме, че
душата
живее извън нашия свят, в зона на Космоса (духовния Космос!) с много повече измерения.
Любовта може да се изрази най-пълно само чрез душата“ (Учителят П. Дънов). От най-древни времена търсещите по духовния път, както и сериозните изследователи в областта на метафизичното, са се опитвали да си отговорят на въпроса: по какъв начин душата е проектирана в материалното тяло на човека, има ли тя свое седалище в него? Учителят на ББ в България отговаря и на този въпрос: „Душата на човека е в гърдите му, в дихателната система. Слънчевият възел е седалище на душата.“ Според индийската религиозно-философска мисъл и конкретно – според учението на йогите, Слънчевият възел (сплит) отговаря на третата чакра (от санскрит – чакра = колело; в случая – енергиен център, концентриращ, пренасящ и насочващ духовната енергия на човешкото същество, назована Кундалини) – Манипура. Тук сякаш възниква неразрешимо противоречие.
В предидущото изложение подчертахме, че
душата
живее извън нашия свят, в зона на Космоса (духовния Космос!) с много повече измерения.
Как да съвместим това твърдение с току-що изнесената теза, че Слънчевият възел е седалище на душата. В същност противоречие няма. Истинската родина на душата е тази, която вече посочихме – в Божествения свят на Духа. Там е и нейният постоянен адрес. Местообитаването ў в Слънчевия възел на човека е само нейната проекция на физическото поле, мястото в тялото, където същността ў би могла да се изяви в пълнота.
към текста >>
Как да съвместим това твърдение с току-що изнесената теза, че Слънчевият възел е седалище на
душата
.
От най-древни времена търсещите по духовния път, както и сериозните изследователи в областта на метафизичното, са се опитвали да си отговорят на въпроса: по какъв начин душата е проектирана в материалното тяло на човека, има ли тя свое седалище в него? Учителят на ББ в България отговаря и на този въпрос: „Душата на човека е в гърдите му, в дихателната система. Слънчевият възел е седалище на душата.“ Според индийската религиозно-философска мисъл и конкретно – според учението на йогите, Слънчевият възел (сплит) отговаря на третата чакра (от санскрит – чакра = колело; в случая – енергиен център, концентриращ, пренасящ и насочващ духовната енергия на човешкото същество, назована Кундалини) – Манипура. Тук сякаш възниква неразрешимо противоречие. В предидущото изложение подчертахме, че душата живее извън нашия свят, в зона на Космоса (духовния Космос!) с много повече измерения.
Как да съвместим това твърдение с току-що изнесената теза, че Слънчевият възел е седалище на
душата
.
В същност противоречие няма. Истинската родина на душата е тази, която вече посочихме – в Божествения свят на Духа. Там е и нейният постоянен адрес. Местообитаването ў в Слънчевия възел на човека е само нейната проекция на физическото поле, мястото в тялото, където същността ў би могла да се изяви в пълнота. Тъй както самата душа е лъч от Божественото, така и в Слънчевия сплит диша и пулсира нейният собствен лъч, изпратен от далечната ў обител.
към текста >>
Истинската родина на
душата
е тази, която вече посочихме – в Божествения свят на Духа.
Слънчевият възел е седалище на душата.“ Според индийската религиозно-философска мисъл и конкретно – според учението на йогите, Слънчевият възел (сплит) отговаря на третата чакра (от санскрит – чакра = колело; в случая – енергиен център, концентриращ, пренасящ и насочващ духовната енергия на човешкото същество, назована Кундалини) – Манипура. Тук сякаш възниква неразрешимо противоречие. В предидущото изложение подчертахме, че душата живее извън нашия свят, в зона на Космоса (духовния Космос!) с много повече измерения. Как да съвместим това твърдение с току-що изнесената теза, че Слънчевият възел е седалище на душата. В същност противоречие няма.
Истинската родина на
душата
е тази, която вече посочихме – в Божествения свят на Духа.
Там е и нейният постоянен адрес. Местообитаването ў в Слънчевия възел на човека е само нейната проекция на физическото поле, мястото в тялото, където същността ў би могла да се изяви в пълнота. Тъй както самата душа е лъч от Божественото, така и в Слънчевия сплит диша и пулсира нейният собствен лъч, изпратен от далечната ў обител. Като първична по отношение на тялото душата участва активно в неговото изграждане и пълноценно функциониране. В този именно смисъл са и думите на Учителя П.
към текста >>
Тъй както самата
душа
е лъч от Божественото, така и в Слънчевия сплит диша и пулсира нейният собствен лъч, изпратен от далечната ў обител.
Как да съвместим това твърдение с току-що изнесената теза, че Слънчевият възел е седалище на душата. В същност противоречие няма. Истинската родина на душата е тази, която вече посочихме – в Божествения свят на Духа. Там е и нейният постоянен адрес. Местообитаването ў в Слънчевия възел на човека е само нейната проекция на физическото поле, мястото в тялото, където същността ў би могла да се изяви в пълнота.
Тъй както самата
душа
е лъч от Божественото, така и в Слънчевия сплит диша и пулсира нейният собствен лъч, изпратен от далечната ў обител.
Като първична по отношение на тялото душата участва активно в неговото изграждане и пълноценно функциониране. В този именно смисъл са и думите на Учителя П. Дънов: „Тялото е една къща на човешката душа в духовния живот; по същия закон душата трябва да влезе в тялото и да го устрои.“ И все пак – колкото и съвършено да е тялото, то не би могло да създаде цялостна представа за естеството на душата, не би могло да я изрази в пълнота: „Човешката форма не е в състояние да изрази онова, което е скрито вътре в човешката душа“ (Учителят П. Дънов). И в това положение на нещата има своя логика, която не бива да подценяваме. Понеже, както изтъква българският духовен Учител: „Душата е съществувала преди тялото.
към текста >>
Като първична по отношение на тялото
душата
участва активно в неговото изграждане и пълноценно функциониране.
В същност противоречие няма. Истинската родина на душата е тази, която вече посочихме – в Божествения свят на Духа. Там е и нейният постоянен адрес. Местообитаването ў в Слънчевия възел на човека е само нейната проекция на физическото поле, мястото в тялото, където същността ў би могла да се изяви в пълнота. Тъй както самата душа е лъч от Божественото, така и в Слънчевия сплит диша и пулсира нейният собствен лъч, изпратен от далечната ў обител.
Като първична по отношение на тялото
душата
участва активно в неговото изграждане и пълноценно функциониране.
В този именно смисъл са и думите на Учителя П. Дънов: „Тялото е една къща на човешката душа в духовния живот; по същия закон душата трябва да влезе в тялото и да го устрои.“ И все пак – колкото и съвършено да е тялото, то не би могло да създаде цялостна представа за естеството на душата, не би могло да я изрази в пълнота: „Човешката форма не е в състояние да изрази онова, което е скрито вътре в човешката душа“ (Учителят П. Дънов). И в това положение на нещата има своя логика, която не бива да подценяваме. Понеже, както изтъква българският духовен Учител: „Душата е съществувала преди тялото. Душите създават телата, но телата не могат да създадат души.“ На друго място в учението си той внася важно допълнение по темата: „Душата на човека си има особено тяло, с което може да се възнесе.
към текста >>
Дънов: „Тялото е една къща на човешката
душа
в духовния живот; по същия закон
душата
трябва да влезе в тялото и да го устрои.“ И все пак – колкото и съвършено да е тялото, то не би могло да създаде цялостна представа за естеството на
душата
, не би могло да я изрази в пълнота: „Човешката форма не е в състояние да изрази онова, което е скрито вътре в човешката
душа
“ (Учителят П. Дънов).
Там е и нейният постоянен адрес. Местообитаването ў в Слънчевия възел на човека е само нейната проекция на физическото поле, мястото в тялото, където същността ў би могла да се изяви в пълнота. Тъй както самата душа е лъч от Божественото, така и в Слънчевия сплит диша и пулсира нейният собствен лъч, изпратен от далечната ў обител. Като първична по отношение на тялото душата участва активно в неговото изграждане и пълноценно функциониране. В този именно смисъл са и думите на Учителя П.
Дънов: „Тялото е една къща на човешката
душа
в духовния живот; по същия закон
душата
трябва да влезе в тялото и да го устрои.“ И все пак – колкото и съвършено да е тялото, то не би могло да създаде цялостна представа за естеството на
душата
, не би могло да я изрази в пълнота: „Човешката форма не е в състояние да изрази онова, което е скрито вътре в човешката
душа
“ (Учителят П. Дънов).
И в това положение на нещата има своя логика, която не бива да подценяваме. Понеже, както изтъква българският духовен Учител: „Душата е съществувала преди тялото. Душите създават телата, но телата не могат да създадат души.“ На друго място в учението си той внася важно допълнение по темата: „Душата на човека си има особено тяло, с което може да се възнесе. Това тяло е толкова пластично и така добре направено, че може да става и малко, и голямо. Това тяло именно строи и физическото, и всички останали тела на човека.“ Известно е, че човек е гражданин едновременно на два свята – видимия и невидимия.
към текста >>
Понеже, както изтъква българският духовен Учител: „
Душата
е съществувала преди тялото.
Тъй както самата душа е лъч от Божественото, така и в Слънчевия сплит диша и пулсира нейният собствен лъч, изпратен от далечната ў обител. Като първична по отношение на тялото душата участва активно в неговото изграждане и пълноценно функциониране. В този именно смисъл са и думите на Учителя П. Дънов: „Тялото е една къща на човешката душа в духовния живот; по същия закон душата трябва да влезе в тялото и да го устрои.“ И все пак – колкото и съвършено да е тялото, то не би могло да създаде цялостна представа за естеството на душата, не би могло да я изрази в пълнота: „Човешката форма не е в състояние да изрази онова, което е скрито вътре в човешката душа“ (Учителят П. Дънов). И в това положение на нещата има своя логика, която не бива да подценяваме.
Понеже, както изтъква българският духовен Учител: „
Душата
е съществувала преди тялото.
Душите създават телата, но телата не могат да създадат души.“ На друго място в учението си той внася важно допълнение по темата: „Душата на човека си има особено тяло, с което може да се възнесе. Това тяло е толкова пластично и така добре направено, че може да става и малко, и голямо. Това тяло именно строи и физическото, и всички останали тела на човека.“ Известно е, че човек е гражданин едновременно на два свята – видимия и невидимия. Затова го и наричаме психо-физическо единство – единство от материален елемент (тялото) и нематериален (душата). След всичко казано дотук за взаимовръзката между тях нека предоставим думата за заключение отново на учението на ББ: „Човек е едновременно физическо и духовно същество.
към текста >>
Душите създават телата, но телата не могат да създадат души.“ На друго място в учението си той внася важно допълнение по темата: „
Душата
на човека си има особено тяло, с което може да се възнесе.
Като първична по отношение на тялото душата участва активно в неговото изграждане и пълноценно функциониране. В този именно смисъл са и думите на Учителя П. Дънов: „Тялото е една къща на човешката душа в духовния живот; по същия закон душата трябва да влезе в тялото и да го устрои.“ И все пак – колкото и съвършено да е тялото, то не би могло да създаде цялостна представа за естеството на душата, не би могло да я изрази в пълнота: „Човешката форма не е в състояние да изрази онова, което е скрито вътре в човешката душа“ (Учителят П. Дънов). И в това положение на нещата има своя логика, която не бива да подценяваме. Понеже, както изтъква българският духовен Учител: „Душата е съществувала преди тялото.
Душите създават телата, но телата не могат да създадат души.“ На друго място в учението си той внася важно допълнение по темата: „
Душата
на човека си има особено тяло, с което може да се възнесе.
Това тяло е толкова пластично и така добре направено, че може да става и малко, и голямо. Това тяло именно строи и физическото, и всички останали тела на човека.“ Известно е, че човек е гражданин едновременно на два свята – видимия и невидимия. Затова го и наричаме психо-физическо единство – единство от материален елемент (тялото) и нематериален (душата). След всичко казано дотук за взаимовръзката между тях нека предоставим думата за заключение отново на учението на ББ: „Човек е едновременно физическо и духовно същество. Душата е, която управлява това същество.
към текста >>
Затова го и наричаме психо-физическо единство – единство от материален елемент (тялото) и нематериален (
душата
).
И в това положение на нещата има своя логика, която не бива да подценяваме. Понеже, както изтъква българският духовен Учител: „Душата е съществувала преди тялото. Душите създават телата, но телата не могат да създадат души.“ На друго място в учението си той внася важно допълнение по темата: „Душата на човека си има особено тяло, с което може да се възнесе. Това тяло е толкова пластично и така добре направено, че може да става и малко, и голямо. Това тяло именно строи и физическото, и всички останали тела на човека.“ Известно е, че човек е гражданин едновременно на два свята – видимия и невидимия.
Затова го и наричаме психо-физическо единство – единство от материален елемент (тялото) и нематериален (
душата
).
След всичко казано дотук за взаимовръзката между тях нека предоставим думата за заключение отново на учението на ББ: „Човек е едновременно физическо и духовно същество. Душата е, която управлява това същество. Тя е полудуховна и полуматериална „физическа материя“ – това е светът на формите, необходими за проявата и битието на нещата. Духовен свят – това са онези сили, които работят за създаването на тези форми. Душата – това е условието, което подготвя съграждането на тези форми.
към текста >>
Душата
е, която управлява това същество.
Душите създават телата, но телата не могат да създадат души.“ На друго място в учението си той внася важно допълнение по темата: „Душата на човека си има особено тяло, с което може да се възнесе. Това тяло е толкова пластично и така добре направено, че може да става и малко, и голямо. Това тяло именно строи и физическото, и всички останали тела на човека.“ Известно е, че човек е гражданин едновременно на два свята – видимия и невидимия. Затова го и наричаме психо-физическо единство – единство от материален елемент (тялото) и нематериален (душата). След всичко казано дотук за взаимовръзката между тях нека предоставим думата за заключение отново на учението на ББ: „Човек е едновременно физическо и духовно същество.
Душата
е, която управлява това същество.
Тя е полудуховна и полуматериална „физическа материя“ – това е светът на формите, необходими за проявата и битието на нещата. Духовен свят – това са онези сили, които работят за създаването на тези форми. Душата – това е условието, което подготвя съграждането на тези форми. Всяка душа трябва да има тяло, за да се прояви“ (Учителят П. Дънов). И още нещо, което не бива да подминаваме без внимание: щом душата е истинският човек, следва ли да я свързваме с нравственото начало в поведението на личността, с моралния закон, който човек изповядва в живота си?
към текста >>
Душата
– това е условието, което подготвя съграждането на тези форми.
Затова го и наричаме психо-физическо единство – единство от материален елемент (тялото) и нематериален (душата). След всичко казано дотук за взаимовръзката между тях нека предоставим думата за заключение отново на учението на ББ: „Човек е едновременно физическо и духовно същество. Душата е, която управлява това същество. Тя е полудуховна и полуматериална „физическа материя“ – това е светът на формите, необходими за проявата и битието на нещата. Духовен свят – това са онези сили, които работят за създаването на тези форми.
Душата
– това е условието, което подготвя съграждането на тези форми.
Всяка душа трябва да има тяло, за да се прояви“ (Учителят П. Дънов). И още нещо, което не бива да подминаваме без внимание: щом душата е истинският човек, следва ли да я свързваме с нравственото начало в поведението на личността, с моралния закон, който човек изповядва в живота си? Да, така е – отговаря учението на ББ. И допълва, че в основата на този нравствен закон лежи, както може и да се очаква, великата Божия Любов. Затова и връзката между душите е връзка на Любов.
към текста >>
Всяка
душа
трябва да има тяло, за да се прояви“ (Учителят П. Дънов).
След всичко казано дотук за взаимовръзката между тях нека предоставим думата за заключение отново на учението на ББ: „Човек е едновременно физическо и духовно същество. Душата е, която управлява това същество. Тя е полудуховна и полуматериална „физическа материя“ – това е светът на формите, необходими за проявата и битието на нещата. Духовен свят – това са онези сили, които работят за създаването на тези форми. Душата – това е условието, което подготвя съграждането на тези форми.
Всяка
душа
трябва да има тяло, за да се прояви“ (Учителят П. Дънов).
И още нещо, което не бива да подминаваме без внимание: щом душата е истинският човек, следва ли да я свързваме с нравственото начало в поведението на личността, с моралния закон, който човек изповядва в живота си? Да, така е – отговаря учението на ББ. И допълва, че в основата на този нравствен закон лежи, както може и да се очаква, великата Божия Любов. Затова и връзката между душите е връзка на Любов. Най-кратко и изразително го е казал отново Учителят на ББ у нас: „Да възлюбиш душата на човека – в това се състои истинският морал.“ На него принадлежи и репликата, която поставяме като достоен финал на тази част от разглежданата тук тема: „И така, помни: Ти си душа, не тяло!
към текста >>
И още нещо, което не бива да подминаваме без внимание: щом
душата
е истинският човек, следва ли да я свързваме с нравственото начало в поведението на личността, с моралния закон, който човек изповядва в живота си?
Душата е, която управлява това същество. Тя е полудуховна и полуматериална „физическа материя“ – това е светът на формите, необходими за проявата и битието на нещата. Духовен свят – това са онези сили, които работят за създаването на тези форми. Душата – това е условието, което подготвя съграждането на тези форми. Всяка душа трябва да има тяло, за да се прояви“ (Учителят П. Дънов).
И още нещо, което не бива да подминаваме без внимание: щом
душата
е истинският човек, следва ли да я свързваме с нравственото начало в поведението на личността, с моралния закон, който човек изповядва в живота си?
Да, така е – отговаря учението на ББ. И допълва, че в основата на този нравствен закон лежи, както може и да се очаква, великата Божия Любов. Затова и връзката между душите е връзка на Любов. Най-кратко и изразително го е казал отново Учителят на ББ у нас: „Да възлюбиш душата на човека – в това се състои истинският морал.“ На него принадлежи и репликата, която поставяме като достоен финал на тази част от разглежданата тук тема: „И така, помни: Ти си душа, не тяло! Ти си душа, зачената някога в Божествения Дух, зачената в любов.
към текста >>
Най-кратко и изразително го е казал отново Учителят на ББ у нас: „Да възлюбиш
душата
на човека – в това се състои истинският морал.“ На него принадлежи и репликата, която поставяме като достоен финал на тази част от разглежданата тук тема: „И така, помни: Ти си
душа
, не тяло!
Всяка душа трябва да има тяло, за да се прояви“ (Учителят П. Дънов). И още нещо, което не бива да подминаваме без внимание: щом душата е истинският човек, следва ли да я свързваме с нравственото начало в поведението на личността, с моралния закон, който човек изповядва в живота си? Да, така е – отговаря учението на ББ. И допълва, че в основата на този нравствен закон лежи, както може и да се очаква, великата Божия Любов. Затова и връзката между душите е връзка на Любов.
Най-кратко и изразително го е казал отново Учителят на ББ у нас: „Да възлюбиш
душата
на човека – в това се състои истинският морал.“ На него принадлежи и репликата, която поставяме като достоен финал на тази част от разглежданата тук тема: „И така, помни: Ти си
душа
, не тяло!
Ти си душа, зачената някога в Божествения Дух, зачената в любов. Сега душата ти е вече пъпка, която чака да се разцъфти. Съсредоточи съзнанието си в нея, защото това е един от най-великите моменти на живота ти! Тогава ти ще се разтвориш за великото слънце, което озарява целия Божествен свят“ (Учителят П. Дънов). 3. Същност и качества на душата:
към текста >>
Ти си
душа
, зачената някога в Божествения Дух, зачената в любов.
И още нещо, което не бива да подминаваме без внимание: щом душата е истинският човек, следва ли да я свързваме с нравственото начало в поведението на личността, с моралния закон, който човек изповядва в живота си? Да, така е – отговаря учението на ББ. И допълва, че в основата на този нравствен закон лежи, както може и да се очаква, великата Божия Любов. Затова и връзката между душите е връзка на Любов. Най-кратко и изразително го е казал отново Учителят на ББ у нас: „Да възлюбиш душата на човека – в това се състои истинският морал.“ На него принадлежи и репликата, която поставяме като достоен финал на тази част от разглежданата тук тема: „И така, помни: Ти си душа, не тяло!
Ти си
душа
, зачената някога в Божествения Дух, зачената в любов.
Сега душата ти е вече пъпка, която чака да се разцъфти. Съсредоточи съзнанието си в нея, защото това е един от най-великите моменти на живота ти! Тогава ти ще се разтвориш за великото слънце, което озарява целия Божествен свят“ (Учителят П. Дънов). 3. Същност и качества на душата: Както вече навярно стана ясно, подтемите в тази разработка се преплитат и е много трудно да бъдат ясно и категорично обособени.
към текста >>
Сега
душата
ти е вече пъпка, която чака да се разцъфти.
Да, така е – отговаря учението на ББ. И допълва, че в основата на този нравствен закон лежи, както може и да се очаква, великата Божия Любов. Затова и връзката между душите е връзка на Любов. Най-кратко и изразително го е казал отново Учителят на ББ у нас: „Да възлюбиш душата на човека – в това се състои истинският морал.“ На него принадлежи и репликата, която поставяме като достоен финал на тази част от разглежданата тук тема: „И така, помни: Ти си душа, не тяло! Ти си душа, зачената някога в Божествения Дух, зачената в любов.
Сега
душата
ти е вече пъпка, която чака да се разцъфти.
Съсредоточи съзнанието си в нея, защото това е един от най-великите моменти на живота ти! Тогава ти ще се разтвориш за великото слънце, което озарява целия Божествен свят“ (Учителят П. Дънов). 3. Същност и качества на душата: Както вече навярно стана ясно, подтемите в тази разработка се преплитат и е много трудно да бъдат ясно и категорично обособени. И все пак, заради известна наложителна прегледност и в името на академичния подход, длъжни сме да се придържаме към някаква същностна и хронологическа последователност при излагането на проблематиката.
към текста >>
3. Същност и качества на
душата
:
Най-кратко и изразително го е казал отново Учителят на ББ у нас: „Да възлюбиш душата на човека – в това се състои истинският морал.“ На него принадлежи и репликата, която поставяме като достоен финал на тази част от разглежданата тук тема: „И така, помни: Ти си душа, не тяло! Ти си душа, зачената някога в Божествения Дух, зачената в любов. Сега душата ти е вече пъпка, която чака да се разцъфти. Съсредоточи съзнанието си в нея, защото това е един от най-великите моменти на живота ти! Тогава ти ще се разтвориш за великото слънце, което озарява целия Божествен свят“ (Учителят П. Дънов).
3. Същност и качества на
душата
:
Както вече навярно стана ясно, подтемите в тази разработка се преплитат и е много трудно да бъдат ясно и категорично обособени. И все пак, заради известна наложителна прегледност и в името на академичния подход, длъжни сме да се придържаме към някаква същностна и хронологическа последователност при излагането на проблематиката. Затова в рамките на настоящата подтема насочваме вниманието си главно към най-съществените елементи, разкриващи природата на душата – нейната същност и качествата ў. Основна характеристика на душата от гледището на учението на ББ е нейната вечност. Тъй като вечността е водещо качество и на Бога, интересно е да проследим взаимовръзката между частта и Цялото и в това направление.
към текста >>
Затова в рамките на настоящата подтема насочваме вниманието си главно към най-съществените елементи, разкриващи природата на
душата
– нейната същност и качествата ў.
Съсредоточи съзнанието си в нея, защото това е един от най-великите моменти на живота ти! Тогава ти ще се разтвориш за великото слънце, което озарява целия Божествен свят“ (Учителят П. Дънов). 3. Същност и качества на душата: Както вече навярно стана ясно, подтемите в тази разработка се преплитат и е много трудно да бъдат ясно и категорично обособени. И все пак, заради известна наложителна прегледност и в името на академичния подход, длъжни сме да се придържаме към някаква същностна и хронологическа последователност при излагането на проблематиката.
Затова в рамките на настоящата подтема насочваме вниманието си главно към най-съществените елементи, разкриващи природата на
душата
– нейната същност и качествата ў.
Основна характеристика на душата от гледището на учението на ББ е нейната вечност. Тъй като вечността е водещо качество и на Бога, интересно е да проследим взаимовръзката между частта и Цялото и в това направление. По този повод Учителят П. Дънов подчертава: „Душата е вечна. Тя е така вечна, както Бог е вечен.
към текста >>
Основна характеристика на
душата
от гледището на учението на ББ е нейната вечност.
Тогава ти ще се разтвориш за великото слънце, което озарява целия Божествен свят“ (Учителят П. Дънов). 3. Същност и качества на душата: Както вече навярно стана ясно, подтемите в тази разработка се преплитат и е много трудно да бъдат ясно и категорично обособени. И все пак, заради известна наложителна прегледност и в името на академичния подход, длъжни сме да се придържаме към някаква същностна и хронологическа последователност при излагането на проблематиката. Затова в рамките на настоящата подтема насочваме вниманието си главно към най-съществените елементи, разкриващи природата на душата – нейната същност и качествата ў.
Основна характеристика на
душата
от гледището на учението на ББ е нейната вечност.
Тъй като вечността е водещо качество и на Бога, интересно е да проследим взаимовръзката между частта и Цялото и в това направление. По този повод Учителят П. Дънов подчертава: „Душата е вечна. Тя е така вечна, както Бог е вечен. Но докато Бог е абсолютно неизменен, душата непрекъснато се изменя, като по такъв начин се развива и добива нови качества.“ В субстанциално отношение, пред вид на факта, че е родена от Божия Дух и представлява частица, лъч, еманация (= излъчване, проявление) от Него, душата е също така неизменна и вечна, както е и самият Бог.
към текста >>
Дънов подчертава: „
Душата
е вечна.
И все пак, заради известна наложителна прегледност и в името на академичния подход, длъжни сме да се придържаме към някаква същностна и хронологическа последователност при излагането на проблематиката. Затова в рамките на настоящата подтема насочваме вниманието си главно към най-съществените елементи, разкриващи природата на душата – нейната същност и качествата ў. Основна характеристика на душата от гледището на учението на ББ е нейната вечност. Тъй като вечността е водещо качество и на Бога, интересно е да проследим взаимовръзката между частта и Цялото и в това направление. По този повод Учителят П.
Дънов подчертава: „
Душата
е вечна.
Тя е така вечна, както Бог е вечен. Но докато Бог е абсолютно неизменен, душата непрекъснато се изменя, като по такъв начин се развива и добива нови качества.“ В субстанциално отношение, пред вид на факта, че е родена от Божия Дух и представлява частица, лъч, еманация (= излъчване, проявление) от Него, душата е също така неизменна и вечна, както е и самият Бог. Ала върху съвършената тъкан на нейната субстанция се отпечатват незримо и незаличимо всички култивирани от нея опитности, придобити по пътя на безбройните ў въплъщения в световете на Проявеното Битие. Както вече посочихме по-горе, това е начинът тя да изгради своя неповторим облик, чрез който да стане достойна за завръщането си в бащиното огнище – лоното на Бога-Отца. Тези размисли не биха били достатъчно пълни и богати откъм съдържание, ако отново не цитираме великия Миров Учител: „Човешките души живеят и се движат в Бога.
към текста >>
Но докато Бог е абсолютно неизменен,
душата
непрекъснато се изменя, като по такъв начин се развива и добива нови качества.“ В субстанциално отношение, пред вид на факта, че е родена от Божия Дух и представлява частица, лъч, еманация (= излъчване, проявление) от Него,
душата
е също така неизменна и вечна, както е и самият Бог.
Основна характеристика на душата от гледището на учението на ББ е нейната вечност. Тъй като вечността е водещо качество и на Бога, интересно е да проследим взаимовръзката между частта и Цялото и в това направление. По този повод Учителят П. Дънов подчертава: „Душата е вечна. Тя е така вечна, както Бог е вечен.
Но докато Бог е абсолютно неизменен,
душата
непрекъснато се изменя, като по такъв начин се развива и добива нови качества.“ В субстанциално отношение, пред вид на факта, че е родена от Божия Дух и представлява частица, лъч, еманация (= излъчване, проявление) от Него,
душата
е също така неизменна и вечна, както е и самият Бог.
Ала върху съвършената тъкан на нейната субстанция се отпечатват незримо и незаличимо всички култивирани от нея опитности, придобити по пътя на безбройните ў въплъщения в световете на Проявеното Битие. Както вече посочихме по-горе, това е начинът тя да изгради своя неповторим облик, чрез който да стане достойна за завръщането си в бащиното огнище – лоното на Бога-Отца. Тези размисли не биха били достатъчно пълни и богати откъм съдържание, ако отново не цитираме великия Миров Учител: „Човешките души живеят и се движат в Бога. Те съществуват у Него във вечността, макар и да са се проявили в различни моменти. Те съществуват заедно, макар и да не са излезли едновременно от Бога; живеят един и същ живот, макар и да се различават.
към текста >>
А се различават, защото всяка
душа
представя едно състояние на Божественото съзнание (курсивът мой – К.З.).
Ала върху съвършената тъкан на нейната субстанция се отпечатват незримо и незаличимо всички култивирани от нея опитности, придобити по пътя на безбройните ў въплъщения в световете на Проявеното Битие. Както вече посочихме по-горе, това е начинът тя да изгради своя неповторим облик, чрез който да стане достойна за завръщането си в бащиното огнище – лоното на Бога-Отца. Тези размисли не биха били достатъчно пълни и богати откъм съдържание, ако отново не цитираме великия Миров Учител: „Човешките души живеят и се движат в Бога. Те съществуват у Него във вечността, макар и да са се проявили в различни моменти. Те съществуват заедно, макар и да не са излезли едновременно от Бога; живеят един и същ живот, макар и да се различават.
А се различават, защото всяка
душа
представя едно състояние на Божественото съзнание (курсивът мой – К.З.).
Душите – това са различни състояния, в които Божественото съзнание се е проявило във времето и пространството. Затова ние казваме: Има само една велика Божествена Душа, а всички други души са само нейни прояви“ (курсивът мой – К.З.). Освен всичко останало тези думи на Учителя П. Дънов ни разкриват и една извънредно важна черта на Божията творческа дейност – нейната непрекъснатост и логическа последователност. Така както творческият процес на пресътворяване във Вселената не спира нито за миг, така и от недрата на Всевишния непрестанно излизат за живот нови лъчи на проявлението Му – душите.
към текста >>
Затова ние казваме: Има само една велика Божествена
Душа
, а всички други души са само нейни прояви“ (курсивът мой – К.З.).
Тези размисли не биха били достатъчно пълни и богати откъм съдържание, ако отново не цитираме великия Миров Учител: „Човешките души живеят и се движат в Бога. Те съществуват у Него във вечността, макар и да са се проявили в различни моменти. Те съществуват заедно, макар и да не са излезли едновременно от Бога; живеят един и същ живот, макар и да се различават. А се различават, защото всяка душа представя едно състояние на Божественото съзнание (курсивът мой – К.З.). Душите – това са различни състояния, в които Божественото съзнание се е проявило във времето и пространството.
Затова ние казваме: Има само една велика Божествена
Душа
, а всички други души са само нейни прояви“ (курсивът мой – К.З.).
Освен всичко останало тези думи на Учителя П. Дънов ни разкриват и една извънредно важна черта на Божията творческа дейност – нейната непрекъснатост и логическа последователност. Така както творческият процес на пресътворяване във Вселената не спира нито за миг, така и от недрата на Всевишния непрестанно излизат за живот нови лъчи на проявлението Му – душите. И те са също толкова неподвластни на закона на преходността, колкото и техният Небесен Родител: „Всичко може да изчезне в света, но душите – никога. Те не могат да изчезнат, защото не може да изчезне и Божествената Душа, Божественото Съзнание“ (Учителят П. Дънов).
към текста >>
Те не могат да изчезнат, защото не може да изчезне и Божествената
Душа
, Божественото Съзнание“ (Учителят П. Дънов).
Затова ние казваме: Има само една велика Божествена Душа, а всички други души са само нейни прояви“ (курсивът мой – К.З.). Освен всичко останало тези думи на Учителя П. Дънов ни разкриват и една извънредно важна черта на Божията творческа дейност – нейната непрекъснатост и логическа последователност. Така както творческият процес на пресътворяване във Вселената не спира нито за миг, така и от недрата на Всевишния непрестанно излизат за живот нови лъчи на проявлението Му – душите. И те са също толкова неподвластни на закона на преходността, колкото и техният Небесен Родител: „Всичко може да изчезне в света, но душите – никога.
Те не могат да изчезнат, защото не може да изчезне и Божествената
Душа
, Божественото Съзнание“ (Учителят П. Дънов).
Така изложената теза от учението на ББ е свързана пряко с едно от най-важните качества на душата – нейното безсмъртие. В същност да си вечен означава точно това – да притежаваш безсмъртие. Доказателства за тази водеща концепция откриваме и в Словото на Учителя П. Дънов: „Под думата „душа“ аз разбирам онова, което си ти, човекът – казва той. – Що е душата?
към текста >>
Така изложената теза от учението на ББ е свързана пряко с едно от най-важните качества на
душата
– нейното безсмъртие.
Освен всичко останало тези думи на Учителя П. Дънов ни разкриват и една извънредно важна черта на Божията творческа дейност – нейната непрекъснатост и логическа последователност. Така както творческият процес на пресътворяване във Вселената не спира нито за миг, така и от недрата на Всевишния непрестанно излизат за живот нови лъчи на проявлението Му – душите. И те са също толкова неподвластни на закона на преходността, колкото и техният Небесен Родител: „Всичко може да изчезне в света, но душите – никога. Те не могат да изчезнат, защото не може да изчезне и Божествената Душа, Божественото Съзнание“ (Учителят П. Дънов).
Така изложената теза от учението на ББ е свързана пряко с едно от най-важните качества на
душата
– нейното безсмъртие.
В същност да си вечен означава точно това – да притежаваш безсмъртие. Доказателства за тази водеща концепция откриваме и в Словото на Учителя П. Дънов: „Под думата „душа“ аз разбирам онова, което си ти, човекът – казва той. – Що е душата? То е човекът в своята същина, която не може да умре.“ На друго място в теоретичната си схема той предлага и косвено свидетелство за безсмъртието на душата: „... Душата ти е всякога млада.“ Тоест – тя няма възраст, понеже е безсмъртна и вечна!
към текста >>
Дънов: „Под думата „
душа
“ аз разбирам онова, което си ти, човекът – казва той.
И те са също толкова неподвластни на закона на преходността, колкото и техният Небесен Родител: „Всичко може да изчезне в света, но душите – никога. Те не могат да изчезнат, защото не може да изчезне и Божествената Душа, Божественото Съзнание“ (Учителят П. Дънов). Така изложената теза от учението на ББ е свързана пряко с едно от най-важните качества на душата – нейното безсмъртие. В същност да си вечен означава точно това – да притежаваш безсмъртие. Доказателства за тази водеща концепция откриваме и в Словото на Учителя П.
Дънов: „Под думата „
душа
“ аз разбирам онова, което си ти, човекът – казва той.
– Що е душата? То е човекът в своята същина, която не може да умре.“ На друго място в теоретичната си схема той предлага и косвено свидетелство за безсмъртието на душата: „... Душата ти е всякога млада.“ Тоест – тя няма възраст, понеже е безсмъртна и вечна! Душата изразява себе си чрез формата – в случая човешкото тяло. Преходността и тленността на материалната форма нямат отношение към вечността на душата, не са в състояние да я накърнят или да я подложат на съмнение. Душата в качеството си на носител на съзнанието не познава смъртта.
към текста >>
– Що е
душата
?
Те не могат да изчезнат, защото не може да изчезне и Божествената Душа, Божественото Съзнание“ (Учителят П. Дънов). Така изложената теза от учението на ББ е свързана пряко с едно от най-важните качества на душата – нейното безсмъртие. В същност да си вечен означава точно това – да притежаваш безсмъртие. Доказателства за тази водеща концепция откриваме и в Словото на Учителя П. Дънов: „Под думата „душа“ аз разбирам онова, което си ти, човекът – казва той.
– Що е
душата
?
То е човекът в своята същина, която не може да умре.“ На друго място в теоретичната си схема той предлага и косвено свидетелство за безсмъртието на душата: „... Душата ти е всякога млада.“ Тоест – тя няма възраст, понеже е безсмъртна и вечна! Душата изразява себе си чрез формата – в случая човешкото тяло. Преходността и тленността на материалната форма нямат отношение към вечността на душата, не са в състояние да я накърнят или да я подложат на съмнение. Душата в качеството си на носител на съзнанието не познава смъртта. Затова и Учителят П.
към текста >>
То е човекът в своята същина, която не може да умре.“ На друго място в теоретичната си схема той предлага и косвено свидетелство за безсмъртието на
душата
: „...
Душата
ти е всякога млада.“ Тоест – тя няма възраст, понеже е безсмъртна и вечна!
Така изложената теза от учението на ББ е свързана пряко с едно от най-важните качества на душата – нейното безсмъртие. В същност да си вечен означава точно това – да притежаваш безсмъртие. Доказателства за тази водеща концепция откриваме и в Словото на Учителя П. Дънов: „Под думата „душа“ аз разбирам онова, което си ти, човекът – казва той. – Що е душата?
То е човекът в своята същина, която не може да умре.“ На друго място в теоретичната си схема той предлага и косвено свидетелство за безсмъртието на
душата
: „...
Душата
ти е всякога млада.“ Тоест – тя няма възраст, понеже е безсмъртна и вечна!
Душата изразява себе си чрез формата – в случая човешкото тяло. Преходността и тленността на материалната форма нямат отношение към вечността на душата, не са в състояние да я накърнят или да я подложат на съмнение. Душата в качеството си на носител на съзнанието не познава смъртта. Затова и Учителят П. Дънов е в правото си да заключи: „Да знаем, че смърт няма.
към текста >>
Душата
изразява себе си чрез формата – в случая човешкото тяло.
В същност да си вечен означава точно това – да притежаваш безсмъртие. Доказателства за тази водеща концепция откриваме и в Словото на Учителя П. Дънов: „Под думата „душа“ аз разбирам онова, което си ти, човекът – казва той. – Що е душата? То е човекът в своята същина, която не може да умре.“ На друго място в теоретичната си схема той предлага и косвено свидетелство за безсмъртието на душата: „... Душата ти е всякога млада.“ Тоест – тя няма възраст, понеже е безсмъртна и вечна!
Душата
изразява себе си чрез формата – в случая човешкото тяло.
Преходността и тленността на материалната форма нямат отношение към вечността на душата, не са в състояние да я накърнят или да я подложат на съмнение. Душата в качеството си на носител на съзнанието не познава смъртта. Затова и Учителят П. Дънов е в правото си да заключи: „Да знаем, че смърт няма. Човешката душа, човешкото съзнание не умира.
към текста >>
Преходността и тленността на материалната форма нямат отношение към вечността на
душата
, не са в състояние да я накърнят или да я подложат на съмнение.
Доказателства за тази водеща концепция откриваме и в Словото на Учителя П. Дънов: „Под думата „душа“ аз разбирам онова, което си ти, човекът – казва той. – Що е душата? То е човекът в своята същина, която не може да умре.“ На друго място в теоретичната си схема той предлага и косвено свидетелство за безсмъртието на душата: „... Душата ти е всякога млада.“ Тоест – тя няма възраст, понеже е безсмъртна и вечна! Душата изразява себе си чрез формата – в случая човешкото тяло.
Преходността и тленността на материалната форма нямат отношение към вечността на
душата
, не са в състояние да я накърнят или да я подложат на съмнение.
Душата в качеството си на носител на съзнанието не познава смъртта. Затова и Учителят П. Дънов е в правото си да заключи: „Да знаем, че смърт няма. Човешката душа, човешкото съзнание не умира. Промяна на човешкото тяло става.
към текста >>
Душата
в качеството си на носител на съзнанието не познава смъртта.
Дънов: „Под думата „душа“ аз разбирам онова, което си ти, човекът – казва той. – Що е душата? То е човекът в своята същина, която не може да умре.“ На друго място в теоретичната си схема той предлага и косвено свидетелство за безсмъртието на душата: „... Душата ти е всякога млада.“ Тоест – тя няма възраст, понеже е безсмъртна и вечна! Душата изразява себе си чрез формата – в случая човешкото тяло. Преходността и тленността на материалната форма нямат отношение към вечността на душата, не са в състояние да я накърнят или да я подложат на съмнение.
Душата
в качеството си на носител на съзнанието не познава смъртта.
Затова и Учителят П. Дънов е в правото си да заключи: „Да знаем, че смърт няма. Човешката душа, човешкото съзнание не умира. Промяна на човешкото тяло става. Формата се променя, но това не е съществено.
към текста >>
Човешката
душа
, човешкото съзнание не умира.
Душата изразява себе си чрез формата – в случая човешкото тяло. Преходността и тленността на материалната форма нямат отношение към вечността на душата, не са в състояние да я накърнят или да я подложат на съмнение. Душата в качеството си на носител на съзнанието не познава смъртта. Затова и Учителят П. Дънов е в правото си да заключи: „Да знаем, че смърт няма.
Човешката
душа
, човешкото съзнание не умира.
Промяна на човешкото тяло става. Формата се променя, но това не е съществено. Това е един факт, в който няма никакво изключение.“ И на друго място в учението му: „По тяло всички ще умрем, ще се стопим. Безсмъртието е качество на човешката душа, а не на човешкото тяло.“ Безсмъртието е заложено като потенциал в човешкото същество още от мига на неговото сътворяване от Бога. В морално-етически план то обладава своя специфична обагреност, своя насоченост към идеал, единствено достоен за това, на него да бъде посветен вечният път на душата.
към текста >>
Безсмъртието е качество на човешката
душа
, а не на човешкото тяло.“ Безсмъртието е заложено като потенциал в човешкото същество още от мига на неговото сътворяване от Бога.
Дънов е в правото си да заключи: „Да знаем, че смърт няма. Човешката душа, човешкото съзнание не умира. Промяна на човешкото тяло става. Формата се променя, но това не е съществено. Това е един факт, в който няма никакво изключение.“ И на друго място в учението му: „По тяло всички ще умрем, ще се стопим.
Безсмъртието е качество на човешката
душа
, а не на човешкото тяло.“ Безсмъртието е заложено като потенциал в човешкото същество още от мига на неговото сътворяване от Бога.
В морално-етически план то обладава своя специфична обагреност, своя насоченост към идеал, единствено достоен за това, на него да бъде посветен вечният път на душата. Този идеал, разбира се, е Бог. „Безсмъртието, това е стремежът на човешката душа, идеал, към който тя се стреми и желае всякога да го осъществи“ (Учителят П. Дънов). Поради Божествения произход на душата в нея е вложена цялата Вечност – не само собствената ў история на съществуване и проявление, но и миналото, настоящето и дори бъдещето на цялата Вселена. Логиката на това заявление произтича от холографския принцип – частта от Цялото го съдържа в себе си латентно (непроявено).
към текста >>
В морално-етически план то обладава своя специфична обагреност, своя насоченост към идеал, единствено достоен за това, на него да бъде посветен вечният път на
душата
.
Човешката душа, човешкото съзнание не умира. Промяна на човешкото тяло става. Формата се променя, но това не е съществено. Това е един факт, в който няма никакво изключение.“ И на друго място в учението му: „По тяло всички ще умрем, ще се стопим. Безсмъртието е качество на човешката душа, а не на човешкото тяло.“ Безсмъртието е заложено като потенциал в човешкото същество още от мига на неговото сътворяване от Бога.
В морално-етически план то обладава своя специфична обагреност, своя насоченост към идеал, единствено достоен за това, на него да бъде посветен вечният път на
душата
.
Този идеал, разбира се, е Бог. „Безсмъртието, това е стремежът на човешката душа, идеал, към който тя се стреми и желае всякога да го осъществи“ (Учителят П. Дънов). Поради Божествения произход на душата в нея е вложена цялата Вечност – не само собствената ў история на съществуване и проявление, но и миналото, настоящето и дори бъдещето на цялата Вселена. Логиката на това заявление произтича от холографския принцип – частта от Цялото го съдържа в себе си латентно (непроявено). При определени обстоятелства то, Цялото, би могло да се изяви чрез частта.
към текста >>
„Безсмъртието, това е стремежът на човешката
душа
, идеал, към който тя се стреми и желае всякога да го осъществи“ (Учителят П. Дънов).
Формата се променя, но това не е съществено. Това е един факт, в който няма никакво изключение.“ И на друго място в учението му: „По тяло всички ще умрем, ще се стопим. Безсмъртието е качество на човешката душа, а не на човешкото тяло.“ Безсмъртието е заложено като потенциал в човешкото същество още от мига на неговото сътворяване от Бога. В морално-етически план то обладава своя специфична обагреност, своя насоченост към идеал, единствено достоен за това, на него да бъде посветен вечният път на душата. Този идеал, разбира се, е Бог.
„Безсмъртието, това е стремежът на човешката
душа
, идеал, към който тя се стреми и желае всякога да го осъществи“ (Учителят П. Дънов).
Поради Божествения произход на душата в нея е вложена цялата Вечност – не само собствената ў история на съществуване и проявление, но и миналото, настоящето и дори бъдещето на цялата Вселена. Логиката на това заявление произтича от холографския принцип – частта от Цялото го съдържа в себе си латентно (непроявено). При определени обстоятелства то, Цялото, би могло да се изяви чрез частта. След това важно уточнение вече сме в състояние да осмислим следните думи на Учителя П. Дънов: „... В нея (душата – б.К.З.) са записани всички прояви на Бога, ... в нея е вложено всичко онова, което е станало преди, което става сега и което ще стане в бъдеще... Човешката душа е една свещена книга, в която Бог по един особен, непознат начин е написал развитието на цялото Битие.“ Духовното родство на душата с Всевишния обуславя и блясъка на нейната прелест – ярък лъч от Вечната Светлина на Космоса.
към текста >>
Поради Божествения произход на
душата
в нея е вложена цялата Вечност – не само собствената ў история на съществуване и проявление, но и миналото, настоящето и дори бъдещето на цялата Вселена.
Това е един факт, в който няма никакво изключение.“ И на друго място в учението му: „По тяло всички ще умрем, ще се стопим. Безсмъртието е качество на човешката душа, а не на човешкото тяло.“ Безсмъртието е заложено като потенциал в човешкото същество още от мига на неговото сътворяване от Бога. В морално-етически план то обладава своя специфична обагреност, своя насоченост към идеал, единствено достоен за това, на него да бъде посветен вечният път на душата. Този идеал, разбира се, е Бог. „Безсмъртието, това е стремежът на човешката душа, идеал, към който тя се стреми и желае всякога да го осъществи“ (Учителят П. Дънов).
Поради Божествения произход на
душата
в нея е вложена цялата Вечност – не само собствената ў история на съществуване и проявление, но и миналото, настоящето и дори бъдещето на цялата Вселена.
Логиката на това заявление произтича от холографския принцип – частта от Цялото го съдържа в себе си латентно (непроявено). При определени обстоятелства то, Цялото, би могло да се изяви чрез частта. След това важно уточнение вече сме в състояние да осмислим следните думи на Учителя П. Дънов: „... В нея (душата – б.К.З.) са записани всички прояви на Бога, ... в нея е вложено всичко онова, което е станало преди, което става сега и което ще стане в бъдеще... Човешката душа е една свещена книга, в която Бог по един особен, непознат начин е написал развитието на цялото Битие.“ Духовното родство на душата с Всевишния обуславя и блясъка на нейната прелест – ярък лъч от Вечната Светлина на Космоса. И не би могло да бъде другояче, след като именно в нея Творецът е вложил целия заряд на Божественото съвършенство.
към текста >>
Дънов: „... В нея (
душата
– б.К.З.) са записани всички прояви на Бога, ... в нея е вложено всичко онова, което е станало преди, което става сега и което ще стане в бъдеще... Човешката
душа
е една свещена книга, в която Бог по един особен, непознат начин е написал развитието на цялото Битие.“ Духовното родство на
душата
с Всевишния обуславя и блясъка на нейната прелест – ярък лъч от Вечната Светлина на Космоса.
„Безсмъртието, това е стремежът на човешката душа, идеал, към който тя се стреми и желае всякога да го осъществи“ (Учителят П. Дънов). Поради Божествения произход на душата в нея е вложена цялата Вечност – не само собствената ў история на съществуване и проявление, но и миналото, настоящето и дори бъдещето на цялата Вселена. Логиката на това заявление произтича от холографския принцип – частта от Цялото го съдържа в себе си латентно (непроявено). При определени обстоятелства то, Цялото, би могло да се изяви чрез частта. След това важно уточнение вече сме в състояние да осмислим следните думи на Учителя П.
Дънов: „... В нея (
душата
– б.К.З.) са записани всички прояви на Бога, ... в нея е вложено всичко онова, което е станало преди, което става сега и което ще стане в бъдеще... Човешката
душа
е една свещена книга, в която Бог по един особен, непознат начин е написал развитието на цялото Битие.“ Духовното родство на
душата
с Всевишния обуславя и блясъка на нейната прелест – ярък лъч от Вечната Светлина на Космоса.
И не би могло да бъде другояче, след като именно в нея Творецът е вложил целия заряд на Божественото съвършенство. Процеса на разгръщане на Божествения потенциал в душата Учителят П. Дънов назовава „разцъфтяване на човешката душа“. Благодатното следствие от това възходящо развитие разкрива истинската красота на безсмъртната душа: „А в човешката душа има такава красота, както в никое друго същество на света. Тази красота с нищо не може да се сравни.
към текста >>
Процеса на разгръщане на Божествения потенциал в
душата
Учителят П.
Логиката на това заявление произтича от холографския принцип – частта от Цялото го съдържа в себе си латентно (непроявено). При определени обстоятелства то, Цялото, би могло да се изяви чрез частта. След това важно уточнение вече сме в състояние да осмислим следните думи на Учителя П. Дънов: „... В нея (душата – б.К.З.) са записани всички прояви на Бога, ... в нея е вложено всичко онова, което е станало преди, което става сега и което ще стане в бъдеще... Човешката душа е една свещена книга, в която Бог по един особен, непознат начин е написал развитието на цялото Битие.“ Духовното родство на душата с Всевишния обуславя и блясъка на нейната прелест – ярък лъч от Вечната Светлина на Космоса. И не би могло да бъде другояче, след като именно в нея Творецът е вложил целия заряд на Божественото съвършенство.
Процеса на разгръщане на Божествения потенциал в
душата
Учителят П.
Дънов назовава „разцъфтяване на човешката душа“. Благодатното следствие от това възходящо развитие разкрива истинската красота на безсмъртната душа: „А в човешката душа има такава красота, както в никое друго същество на света. Тази красота с нищо не може да се сравни. Дори когато Бог погледне формата на човешката душа, и Той се весели. Щом се разцъфти човешката душа, тогава всички ангели, всички служители на Бога ще дойдат.
към текста >>
Дънов назовава „разцъфтяване на човешката
душа
“.
При определени обстоятелства то, Цялото, би могло да се изяви чрез частта. След това важно уточнение вече сме в състояние да осмислим следните думи на Учителя П. Дънов: „... В нея (душата – б.К.З.) са записани всички прояви на Бога, ... в нея е вложено всичко онова, което е станало преди, което става сега и което ще стане в бъдеще... Човешката душа е една свещена книга, в която Бог по един особен, непознат начин е написал развитието на цялото Битие.“ Духовното родство на душата с Всевишния обуславя и блясъка на нейната прелест – ярък лъч от Вечната Светлина на Космоса. И не би могло да бъде другояче, след като именно в нея Творецът е вложил целия заряд на Божественото съвършенство. Процеса на разгръщане на Божествения потенциал в душата Учителят П.
Дънов назовава „разцъфтяване на човешката
душа
“.
Благодатното следствие от това възходящо развитие разкрива истинската красота на безсмъртната душа: „А в човешката душа има такава красота, както в никое друго същество на света. Тази красота с нищо не може да се сравни. Дори когато Бог погледне формата на човешката душа, и Той се весели. Щом се разцъфти човешката душа, тогава всички ангели, всички служители на Бога ще дойдат. Те от незапомнени времена очакват разцъфтяването ў, за да вкусят от нейния нектар.
към текста >>
Благодатното следствие от това възходящо развитие разкрива истинската красота на безсмъртната
душа
: „А в човешката
душа
има такава красота, както в никое друго същество на света.
След това важно уточнение вече сме в състояние да осмислим следните думи на Учителя П. Дънов: „... В нея (душата – б.К.З.) са записани всички прояви на Бога, ... в нея е вложено всичко онова, което е станало преди, което става сега и което ще стане в бъдеще... Човешката душа е една свещена книга, в която Бог по един особен, непознат начин е написал развитието на цялото Битие.“ Духовното родство на душата с Всевишния обуславя и блясъка на нейната прелест – ярък лъч от Вечната Светлина на Космоса. И не би могло да бъде другояче, след като именно в нея Творецът е вложил целия заряд на Божественото съвършенство. Процеса на разгръщане на Божествения потенциал в душата Учителят П. Дънов назовава „разцъфтяване на човешката душа“.
Благодатното следствие от това възходящо развитие разкрива истинската красота на безсмъртната
душа
: „А в човешката
душа
има такава красота, както в никое друго същество на света.
Тази красота с нищо не може да се сравни. Дори когато Бог погледне формата на човешката душа, и Той се весели. Щом се разцъфти човешката душа, тогава всички ангели, всички служители на Бога ще дойдат. Те от незапомнени времена очакват разцъфтяването ў, за да вкусят от нейния нектар. А със своето идване те ще донесат новата култура, която аз наричам „култура на Любовта“ (Учителят П. Дънов).
към текста >>
Дори когато Бог погледне формата на човешката
душа
, и Той се весели.
И не би могло да бъде другояче, след като именно в нея Творецът е вложил целия заряд на Божественото съвършенство. Процеса на разгръщане на Божествения потенциал в душата Учителят П. Дънов назовава „разцъфтяване на човешката душа“. Благодатното следствие от това възходящо развитие разкрива истинската красота на безсмъртната душа: „А в човешката душа има такава красота, както в никое друго същество на света. Тази красота с нищо не може да се сравни.
Дори когато Бог погледне формата на човешката
душа
, и Той се весели.
Щом се разцъфти човешката душа, тогава всички ангели, всички служители на Бога ще дойдат. Те от незапомнени времена очакват разцъфтяването ў, за да вкусят от нейния нектар. А със своето идване те ще донесат новата култура, която аз наричам „култура на Любовта“ (Учителят П. Дънов). Интерес за изследователя на разглежданата тук проблематика представлява и взаимоотношението между мисията на Иисус Христос – Спасителя на човешкия род, и земната изява на душата. Можем да очакваме, че по-големият идва сред нас, за да подаде ръка на по-малкия.
към текста >>
Щом се разцъфти човешката
душа
, тогава всички ангели, всички служители на Бога ще дойдат.
Процеса на разгръщане на Божествения потенциал в душата Учителят П. Дънов назовава „разцъфтяване на човешката душа“. Благодатното следствие от това възходящо развитие разкрива истинската красота на безсмъртната душа: „А в човешката душа има такава красота, както в никое друго същество на света. Тази красота с нищо не може да се сравни. Дори когато Бог погледне формата на човешката душа, и Той се весели.
Щом се разцъфти човешката
душа
, тогава всички ангели, всички служители на Бога ще дойдат.
Те от незапомнени времена очакват разцъфтяването ў, за да вкусят от нейния нектар. А със своето идване те ще донесат новата култура, която аз наричам „култура на Любовта“ (Учителят П. Дънов). Интерес за изследователя на разглежданата тук проблематика представлява и взаимоотношението между мисията на Иисус Христос – Спасителя на човешкия род, и земната изява на душата. Можем да очакваме, че по-големият идва сред нас, за да подаде ръка на по-малкия. Такова е и гледището, застъпено в учението на ББ и изразено от Учителя П.
към текста >>
Интерес за изследователя на разглежданата тук проблематика представлява и взаимоотношението между мисията на Иисус Христос – Спасителя на човешкия род, и земната изява на
душата
.
Тази красота с нищо не може да се сравни. Дори когато Бог погледне формата на човешката душа, и Той се весели. Щом се разцъфти човешката душа, тогава всички ангели, всички служители на Бога ще дойдат. Те от незапомнени времена очакват разцъфтяването ў, за да вкусят от нейния нектар. А със своето идване те ще донесат новата култура, която аз наричам „култура на Любовта“ (Учителят П. Дънов).
Интерес за изследователя на разглежданата тук проблематика представлява и взаимоотношението между мисията на Иисус Христос – Спасителя на човешкия род, и земната изява на
душата
.
Можем да очакваме, че по-големият идва сред нас, за да подаде ръка на по-малкия. Такова е и гледището, застъпено в учението на ББ и изразено от Учителя П. Дънов по следния начин: „Когато Христос слезе на земята, той слезе да помогне именно на човешките души. Защото всяка душа, която е слязла на земята, има една съществена задача, която сама трябва да разреши.“ Премахвайки оковите на наследствения първороден грях – най-тежкото бреме за душата в света на материята, и разкривайки пред човека светлия път на спасението, включващ Божията благодатна подкрепа и освещаването посредством Църквата (от гледна точка на християнското богословие и църковното учение), Господ Иисус Христос предоставя неповторимия шанс на личността да завоюва вечен живот в присъствието на Небесния Отец – Бога. От позициите на езотеричното познание мисията на Христос на Земята е свързана с поемането от Негова страна на съвкупния кармичен товар на земното човечество и доброволното Му натоварване с функциите на Планетарен Логос.
към текста >>
Защото всяка
душа
, която е слязла на земята, има една съществена задача, която сама трябва да разреши.“ Премахвайки оковите на наследствения първороден грях – най-тежкото бреме за
душата
в света на материята, и разкривайки пред човека светлия път на спасението, включващ Божията благодатна подкрепа и освещаването посредством Църквата (от гледна точка на християнското богословие и църковното учение), Господ Иисус Христос предоставя неповторимия шанс на личността да завоюва вечен живот в присъствието на Небесния Отец – Бога.
А със своето идване те ще донесат новата култура, която аз наричам „култура на Любовта“ (Учителят П. Дънов). Интерес за изследователя на разглежданата тук проблематика представлява и взаимоотношението между мисията на Иисус Христос – Спасителя на човешкия род, и земната изява на душата. Можем да очакваме, че по-големият идва сред нас, за да подаде ръка на по-малкия. Такова е и гледището, застъпено в учението на ББ и изразено от Учителя П. Дънов по следния начин: „Когато Христос слезе на земята, той слезе да помогне именно на човешките души.
Защото всяка
душа
, която е слязла на земята, има една съществена задача, която сама трябва да разреши.“ Премахвайки оковите на наследствения първороден грях – най-тежкото бреме за
душата
в света на материята, и разкривайки пред човека светлия път на спасението, включващ Божията благодатна подкрепа и освещаването посредством Църквата (от гледна точка на християнското богословие и църковното учение), Господ Иисус Христос предоставя неповторимия шанс на личността да завоюва вечен живот в присъствието на Небесния Отец – Бога.
От позициите на езотеричното познание мисията на Христос на Земята е свързана с поемането от Негова страна на съвкупния кармичен товар на земното човечество и доброволното Му натоварване с функциите на Планетарен Логос. Казано с други думи: след Възкресението и Възнесението Си Христос се ангажира лично и пряко с еволюцията на планетата Земя и на човешкия род. Две съществени качества на душата, с които тя разполага и борави по пътя си в Битието, са смаляването и разширяването. Има ли ограничения за едното и другото? Тези качества свойствени ли са за всяка душа или само за избрани единици?
към текста >>
Две съществени качества на
душата
, с които тя разполага и борави по пътя си в Битието, са смаляването и разширяването.
Такова е и гледището, застъпено в учението на ББ и изразено от Учителя П. Дънов по следния начин: „Когато Христос слезе на земята, той слезе да помогне именно на човешките души. Защото всяка душа, която е слязла на земята, има една съществена задача, която сама трябва да разреши.“ Премахвайки оковите на наследствения първороден грях – най-тежкото бреме за душата в света на материята, и разкривайки пред човека светлия път на спасението, включващ Божията благодатна подкрепа и освещаването посредством Църквата (от гледна точка на християнското богословие и църковното учение), Господ Иисус Христос предоставя неповторимия шанс на личността да завоюва вечен живот в присъствието на Небесния Отец – Бога. От позициите на езотеричното познание мисията на Христос на Земята е свързана с поемането от Негова страна на съвкупния кармичен товар на земното човечество и доброволното Му натоварване с функциите на Планетарен Логос. Казано с други думи: след Възкресението и Възнесението Си Христос се ангажира лично и пряко с еволюцията на планетата Земя и на човешкия род.
Две съществени качества на
душата
, с които тя разполага и борави по пътя си в Битието, са смаляването и разширяването.
Има ли ограничения за едното и другото? Тези качества свойствени ли са за всяка душа или само за избрани единици? На тези въпроси ни отговаря отново Учителят на ББ в България: „Сама по себе си всяка душа е една малка вселена, която се движи по свой път в голямата вселена. Но едно велико свойство на душата е да се смалява – да става безкрайно малка, и да се разширява – да става необятна като Вселената.“ Една от формулите, предоставена от Учителя П. Дънов на неговите последователи и отразяваща основни характеристики на търсещия по духовния Път, обогатява горната картина: „Ученикът трябва да има: сърце чисто като кристал, ум светъл като Слънцето, душа обширна като Вселената, дух мощен като Бога и едно с Бога!
към текста >>
Тези качества свойствени ли са за всяка
душа
или само за избрани единици?
Защото всяка душа, която е слязла на земята, има една съществена задача, която сама трябва да разреши.“ Премахвайки оковите на наследствения първороден грях – най-тежкото бреме за душата в света на материята, и разкривайки пред човека светлия път на спасението, включващ Божията благодатна подкрепа и освещаването посредством Църквата (от гледна точка на християнското богословие и църковното учение), Господ Иисус Христос предоставя неповторимия шанс на личността да завоюва вечен живот в присъствието на Небесния Отец – Бога. От позициите на езотеричното познание мисията на Христос на Земята е свързана с поемането от Негова страна на съвкупния кармичен товар на земното човечество и доброволното Му натоварване с функциите на Планетарен Логос. Казано с други думи: след Възкресението и Възнесението Си Христос се ангажира лично и пряко с еволюцията на планетата Земя и на човешкия род. Две съществени качества на душата, с които тя разполага и борави по пътя си в Битието, са смаляването и разширяването. Има ли ограничения за едното и другото?
Тези качества свойствени ли са за всяка
душа
или само за избрани единици?
На тези въпроси ни отговаря отново Учителят на ББ в България: „Сама по себе си всяка душа е една малка вселена, която се движи по свой път в голямата вселена. Но едно велико свойство на душата е да се смалява – да става безкрайно малка, и да се разширява – да става необятна като Вселената.“ Една от формулите, предоставена от Учителя П. Дънов на неговите последователи и отразяваща основни характеристики на търсещия по духовния Път, обогатява горната картина: „Ученикът трябва да има: сърце чисто като кристал, ум светъл като Слънцето, душа обширна като Вселената, дух мощен като Бога и едно с Бога! “ Учението на ББ в редакцията, която тук приемаме за автентична, разглежда душата като самоценност, като абсолютна ценност сама по себе си.
към текста >>
На тези въпроси ни отговаря отново Учителят на ББ в България: „Сама по себе си всяка
душа
е една малка вселена, която се движи по свой път в голямата вселена.
От позициите на езотеричното познание мисията на Христос на Земята е свързана с поемането от Негова страна на съвкупния кармичен товар на земното човечество и доброволното Му натоварване с функциите на Планетарен Логос. Казано с други думи: след Възкресението и Възнесението Си Христос се ангажира лично и пряко с еволюцията на планетата Земя и на човешкия род. Две съществени качества на душата, с които тя разполага и борави по пътя си в Битието, са смаляването и разширяването. Има ли ограничения за едното и другото? Тези качества свойствени ли са за всяка душа или само за избрани единици?
На тези въпроси ни отговаря отново Учителят на ББ в България: „Сама по себе си всяка
душа
е една малка вселена, която се движи по свой път в голямата вселена.
Но едно велико свойство на душата е да се смалява – да става безкрайно малка, и да се разширява – да става необятна като Вселената.“ Една от формулите, предоставена от Учителя П. Дънов на неговите последователи и отразяваща основни характеристики на търсещия по духовния Път, обогатява горната картина: „Ученикът трябва да има: сърце чисто като кристал, ум светъл като Слънцето, душа обширна като Вселената, дух мощен като Бога и едно с Бога! “ Учението на ББ в редакцията, която тук приемаме за автентична, разглежда душата като самоценност, като абсолютна ценност сама по себе си. И това становище притежава своята логическа обосновка в произхода на душата от Твореца на всичко съществуващо.
към текста >>
Но едно велико свойство на
душата
е да се смалява – да става безкрайно малка, и да се разширява – да става необятна като Вселената.“ Една от формулите, предоставена от Учителя П.
Казано с други думи: след Възкресението и Възнесението Си Христос се ангажира лично и пряко с еволюцията на планетата Земя и на човешкия род. Две съществени качества на душата, с които тя разполага и борави по пътя си в Битието, са смаляването и разширяването. Има ли ограничения за едното и другото? Тези качества свойствени ли са за всяка душа или само за избрани единици? На тези въпроси ни отговаря отново Учителят на ББ в България: „Сама по себе си всяка душа е една малка вселена, която се движи по свой път в голямата вселена.
Но едно велико свойство на
душата
е да се смалява – да става безкрайно малка, и да се разширява – да става необятна като Вселената.“ Една от формулите, предоставена от Учителя П.
Дънов на неговите последователи и отразяваща основни характеристики на търсещия по духовния Път, обогатява горната картина: „Ученикът трябва да има: сърце чисто като кристал, ум светъл като Слънцето, душа обширна като Вселената, дух мощен като Бога и едно с Бога! “ Учението на ББ в редакцията, която тук приемаме за автентична, разглежда душата като самоценност, като абсолютна ценност сама по себе си. И това становище притежава своята логическа обосновка в произхода на душата от Твореца на всичко съществуващо. Абсолютното съвършенство на Върховното Божество се проектира в Неговата рожба – душата, и я обгръща в неустоимото великолепие на сиянието си.
към текста >>
Дънов на неговите последователи и отразяваща основни характеристики на търсещия по духовния Път, обогатява горната картина: „Ученикът трябва да има: сърце чисто като кристал, ум светъл като Слънцето,
душа
обширна като Вселената, дух мощен като Бога и едно с Бога!
Две съществени качества на душата, с които тя разполага и борави по пътя си в Битието, са смаляването и разширяването. Има ли ограничения за едното и другото? Тези качества свойствени ли са за всяка душа или само за избрани единици? На тези въпроси ни отговаря отново Учителят на ББ в България: „Сама по себе си всяка душа е една малка вселена, която се движи по свой път в голямата вселена. Но едно велико свойство на душата е да се смалява – да става безкрайно малка, и да се разширява – да става необятна като Вселената.“ Една от формулите, предоставена от Учителя П.
Дънов на неговите последователи и отразяваща основни характеристики на търсещия по духовния Път, обогатява горната картина: „Ученикът трябва да има: сърце чисто като кристал, ум светъл като Слънцето,
душа
обширна като Вселената, дух мощен като Бога и едно с Бога!
“ Учението на ББ в редакцията, която тук приемаме за автентична, разглежда душата като самоценност, като абсолютна ценност сама по себе си. И това становище притежава своята логическа обосновка в произхода на душата от Твореца на всичко съществуващо. Абсолютното съвършенство на Върховното Божество се проектира в Неговата рожба – душата, и я обгръща в неустоимото великолепие на сиянието си. Тя от своя страна отразява могъщия блясък на Първопричината и насочва потока на собственото си излъчване за целите на индивидуалното и всемирното развитие.
към текста >>
Учението на ББ в редакцията, която тук приемаме за автентична, разглежда
душата
като самоценност, като абсолютна ценност сама по себе си.
Тези качества свойствени ли са за всяка душа или само за избрани единици? На тези въпроси ни отговаря отново Учителят на ББ в България: „Сама по себе си всяка душа е една малка вселена, която се движи по свой път в голямата вселена. Но едно велико свойство на душата е да се смалява – да става безкрайно малка, и да се разширява – да става необятна като Вселената.“ Една от формулите, предоставена от Учителя П. Дънов на неговите последователи и отразяваща основни характеристики на търсещия по духовния Път, обогатява горната картина: „Ученикът трябва да има: сърце чисто като кристал, ум светъл като Слънцето, душа обширна като Вселената, дух мощен като Бога и едно с Бога! “
Учението на ББ в редакцията, която тук приемаме за автентична, разглежда
душата
като самоценност, като абсолютна ценност сама по себе си.
И това становище притежава своята логическа обосновка в произхода на душата от Твореца на всичко съществуващо. Абсолютното съвършенство на Върховното Божество се проектира в Неговата рожба – душата, и я обгръща в неустоимото великолепие на сиянието си. Тя от своя страна отразява могъщия блясък на Първопричината и насочва потока на собственото си излъчване за целите на индивидуалното и всемирното развитие. В този дух са и следните разсъждения на Учителя П. Дънов: „Единственото нещо, което е ценно в човека, това е неговата душа.
към текста >>
И това становище притежава своята логическа обосновка в произхода на
душата
от Твореца на всичко съществуващо.
На тези въпроси ни отговаря отново Учителят на ББ в България: „Сама по себе си всяка душа е една малка вселена, която се движи по свой път в голямата вселена. Но едно велико свойство на душата е да се смалява – да става безкрайно малка, и да се разширява – да става необятна като Вселената.“ Една от формулите, предоставена от Учителя П. Дънов на неговите последователи и отразяваща основни характеристики на търсещия по духовния Път, обогатява горната картина: „Ученикът трябва да има: сърце чисто като кристал, ум светъл като Слънцето, душа обширна като Вселената, дух мощен като Бога и едно с Бога! “ Учението на ББ в редакцията, която тук приемаме за автентична, разглежда душата като самоценност, като абсолютна ценност сама по себе си.
И това становище притежава своята логическа обосновка в произхода на
душата
от Твореца на всичко съществуващо.
Абсолютното съвършенство на Върховното Божество се проектира в Неговата рожба – душата, и я обгръща в неустоимото великолепие на сиянието си. Тя от своя страна отразява могъщия блясък на Първопричината и насочва потока на собственото си излъчване за целите на индивидуалното и всемирното развитие. В този дух са и следните разсъждения на Учителя П. Дънов: „Единственото нещо, което е ценно в човека, това е неговата душа. И ако вие не обръщате внимание на вашата душа, тогава на какво ще обърнете внимание!?
към текста >>
Абсолютното съвършенство на Върховното Божество се проектира в Неговата рожба –
душата
, и я обгръща в неустоимото великолепие на сиянието си.
Но едно велико свойство на душата е да се смалява – да става безкрайно малка, и да се разширява – да става необятна като Вселената.“ Една от формулите, предоставена от Учителя П. Дънов на неговите последователи и отразяваща основни характеристики на търсещия по духовния Път, обогатява горната картина: „Ученикът трябва да има: сърце чисто като кристал, ум светъл като Слънцето, душа обширна като Вселената, дух мощен като Бога и едно с Бога! “ Учението на ББ в редакцията, която тук приемаме за автентична, разглежда душата като самоценност, като абсолютна ценност сама по себе си. И това становище притежава своята логическа обосновка в произхода на душата от Твореца на всичко съществуващо.
Абсолютното съвършенство на Върховното Божество се проектира в Неговата рожба –
душата
, и я обгръща в неустоимото великолепие на сиянието си.
Тя от своя страна отразява могъщия блясък на Първопричината и насочва потока на собственото си излъчване за целите на индивидуалното и всемирното развитие. В този дух са и следните разсъждения на Учителя П. Дънов: „Единственото нещо, което е ценно в човека, това е неговата душа. И ако вие не обръщате внимание на вашата душа, тогава на какво ще обърнете внимание!? Ако вие не познавате своята душа, как ще познавате душите на другите хора?
към текста >>
Дънов: „Единственото нещо, което е ценно в човека, това е неговата
душа
.
Учението на ББ в редакцията, която тук приемаме за автентична, разглежда душата като самоценност, като абсолютна ценност сама по себе си. И това становище притежава своята логическа обосновка в произхода на душата от Твореца на всичко съществуващо. Абсолютното съвършенство на Върховното Божество се проектира в Неговата рожба – душата, и я обгръща в неустоимото великолепие на сиянието си. Тя от своя страна отразява могъщия блясък на Първопричината и насочва потока на собственото си излъчване за целите на индивидуалното и всемирното развитие. В този дух са и следните разсъждения на Учителя П.
Дънов: „Единственото нещо, което е ценно в човека, това е неговата
душа
.
И ако вие не обръщате внимание на вашата душа, тогава на какво ще обърнете внимание!? Ако вие не познавате своята душа, как ще познавате душите на другите хора? Ако вие не можете да обичате душата си, тогава как ще можете да обичате другите хора? Кое можете да обичате в другите хора? Душата. А пък всичко друго, което обичате в човека, то е все едно да обичате дрехите му.“
към текста >>
И ако вие не обръщате внимание на вашата
душа
, тогава на какво ще обърнете внимание!?
И това становище притежава своята логическа обосновка в произхода на душата от Твореца на всичко съществуващо. Абсолютното съвършенство на Върховното Божество се проектира в Неговата рожба – душата, и я обгръща в неустоимото великолепие на сиянието си. Тя от своя страна отразява могъщия блясък на Първопричината и насочва потока на собственото си излъчване за целите на индивидуалното и всемирното развитие. В този дух са и следните разсъждения на Учителя П. Дънов: „Единственото нещо, което е ценно в човека, това е неговата душа.
И ако вие не обръщате внимание на вашата
душа
, тогава на какво ще обърнете внимание!?
Ако вие не познавате своята душа, как ще познавате душите на другите хора? Ако вие не можете да обичате душата си, тогава как ще можете да обичате другите хора? Кое можете да обичате в другите хора? Душата. А пък всичко друго, което обичате в човека, то е все едно да обичате дрехите му.“ Може би най-важното качество на душата е, че тя – в светлината на учението на ББ – е символ и носител на живота.
към текста >>
Ако вие не познавате своята
душа
, как ще познавате душите на другите хора?
Абсолютното съвършенство на Върховното Божество се проектира в Неговата рожба – душата, и я обгръща в неустоимото великолепие на сиянието си. Тя от своя страна отразява могъщия блясък на Първопричината и насочва потока на собственото си излъчване за целите на индивидуалното и всемирното развитие. В този дух са и следните разсъждения на Учителя П. Дънов: „Единственото нещо, което е ценно в човека, това е неговата душа. И ако вие не обръщате внимание на вашата душа, тогава на какво ще обърнете внимание!?
Ако вие не познавате своята
душа
, как ще познавате душите на другите хора?
Ако вие не можете да обичате душата си, тогава как ще можете да обичате другите хора? Кое можете да обичате в другите хора? Душата. А пък всичко друго, което обичате в човека, то е все едно да обичате дрехите му.“ Може би най-важното качество на душата е, че тя – в светлината на учението на ББ – е символ и носител на живота. Нещо повече, тя бива разглеждана като единствен синоним на съществуването.
към текста >>
Ако вие не можете да обичате
душата
си, тогава как ще можете да обичате другите хора?
Тя от своя страна отразява могъщия блясък на Първопричината и насочва потока на собственото си излъчване за целите на индивидуалното и всемирното развитие. В този дух са и следните разсъждения на Учителя П. Дънов: „Единственото нещо, което е ценно в човека, това е неговата душа. И ако вие не обръщате внимание на вашата душа, тогава на какво ще обърнете внимание!? Ако вие не познавате своята душа, как ще познавате душите на другите хора?
Ако вие не можете да обичате
душата
си, тогава как ще можете да обичате другите хора?
Кое можете да обичате в другите хора? Душата. А пък всичко друго, което обичате в човека, то е все едно да обичате дрехите му.“ Може би най-важното качество на душата е, че тя – в светлината на учението на ББ – е символ и носител на живота. Нещо повече, тя бива разглеждана като единствен синоним на съществуването. Сиреч наличието на душа означава наличие на живот – ни повече, ни по-малко.
към текста >>
Душата
. А пък всичко друго, което обичате в човека, то е все едно да обичате дрехите му.“
Дънов: „Единственото нещо, което е ценно в човека, това е неговата душа. И ако вие не обръщате внимание на вашата душа, тогава на какво ще обърнете внимание!? Ако вие не познавате своята душа, как ще познавате душите на другите хора? Ако вие не можете да обичате душата си, тогава как ще можете да обичате другите хора? Кое можете да обичате в другите хора?
Душата
. А пък всичко друго, което обичате в човека, то е все едно да обичате дрехите му.“
Може би най-важното качество на душата е, че тя – в светлината на учението на ББ – е символ и носител на живота. Нещо повече, тя бива разглеждана като единствен синоним на съществуването. Сиреч наличието на душа означава наличие на живот – ни повече, ни по-малко. Ето как Учителят П. Дънов излага тази взаимозависимост: „Самият човек е душата.
към текста >>
Може би най-важното качество на
душата
е, че тя – в светлината на учението на ББ – е символ и носител на живота.
И ако вие не обръщате внимание на вашата душа, тогава на какво ще обърнете внимание!? Ако вие не познавате своята душа, как ще познавате душите на другите хора? Ако вие не можете да обичате душата си, тогава как ще можете да обичате другите хора? Кое можете да обичате в другите хора? Душата. А пък всичко друго, което обичате в човека, то е все едно да обичате дрехите му.“
Може би най-важното качество на
душата
е, че тя – в светлината на учението на ББ – е символ и носител на живота.
Нещо повече, тя бива разглеждана като единствен синоним на съществуването. Сиреч наличието на душа означава наличие на живот – ни повече, ни по-малко. Ето как Учителят П. Дънов излага тази взаимозависимост: „Самият човек е душата. Някой пита има ли душа човек, или не.
към текста >>
Сиреч наличието на
душа
означава наличие на живот – ни повече, ни по-малко.
Ако вие не можете да обичате душата си, тогава как ще можете да обичате другите хора? Кое можете да обичате в другите хора? Душата. А пък всичко друго, което обичате в човека, то е все едно да обичате дрехите му.“ Може би най-важното качество на душата е, че тя – в светлината на учението на ББ – е символ и носител на живота. Нещо повече, тя бива разглеждана като единствен синоним на съществуването.
Сиреч наличието на
душа
означава наличие на живот – ни повече, ни по-малко.
Ето как Учителят П. Дънов излага тази взаимозависимост: „Самият човек е душата. Някой пита има ли душа човек, или не. Душата е, която чувства, която съзнава. Ако нямаш душа, ти не може да живееш.
към текста >>
Дънов излага тази взаимозависимост: „Самият човек е
душата
.
Душата. А пък всичко друго, което обичате в човека, то е все едно да обичате дрехите му.“ Може би най-важното качество на душата е, че тя – в светлината на учението на ББ – е символ и носител на живота. Нещо повече, тя бива разглеждана като единствен синоним на съществуването. Сиреч наличието на душа означава наличие на живот – ни повече, ни по-малко. Ето как Учителят П.
Дънов излага тази взаимозависимост: „Самият човек е
душата
.
Някой пита има ли душа човек, или не. Душата е, която чувства, която съзнава. Ако нямаш душа, ти не може да живееш. Следователно всяко същество, което има душа, живее, има живот.“ Божието присъствие у човека се изразява именно чрез душата.
към текста >>
Някой пита има ли
душа
човек, или не.
Може би най-важното качество на душата е, че тя – в светлината на учението на ББ – е символ и носител на живота. Нещо повече, тя бива разглеждана като единствен синоним на съществуването. Сиреч наличието на душа означава наличие на живот – ни повече, ни по-малко. Ето как Учителят П. Дънов излага тази взаимозависимост: „Самият човек е душата.
Някой пита има ли
душа
човек, или не.
Душата е, която чувства, която съзнава. Ако нямаш душа, ти не може да живееш. Следователно всяко същество, което има душа, живее, има живот.“ Божието присъствие у човека се изразява именно чрез душата. Ученикът по духовния Път се стреми да се превърне в съвършен проводник на Божията воля.
към текста >>
Душата
е, която чувства, която съзнава.
Нещо повече, тя бива разглеждана като единствен синоним на съществуването. Сиреч наличието на душа означава наличие на живот – ни повече, ни по-малко. Ето как Учителят П. Дънов излага тази взаимозависимост: „Самият човек е душата. Някой пита има ли душа човек, или не.
Душата
е, която чувства, която съзнава.
Ако нямаш душа, ти не може да живееш. Следователно всяко същество, което има душа, живее, има живот.“ Божието присъствие у човека се изразява именно чрез душата. Ученикът по духовния Път се стреми да се превърне в съвършен проводник на Божията воля. Чистотата на неговите мисли, чувства, думи и дела е критерият за това, до каква степен успява да превъплъти Божественото в своето ежедневие.
към текста >>
Ако нямаш
душа
, ти не може да живееш.
Сиреч наличието на душа означава наличие на живот – ни повече, ни по-малко. Ето как Учителят П. Дънов излага тази взаимозависимост: „Самият човек е душата. Някой пита има ли душа човек, или не. Душата е, която чувства, която съзнава.
Ако нямаш
душа
, ти не може да живееш.
Следователно всяко същество, което има душа, живее, има живот.“ Божието присъствие у човека се изразява именно чрез душата. Ученикът по духовния Път се стреми да се превърне в съвършен проводник на Божията воля. Чистотата на неговите мисли, чувства, думи и дела е критерият за това, до каква степен успява да превъплъти Божественото в своето ежедневие. В този ред на размисли с мистичен оттенък се връщаме към едно изявление на Учителя П.
към текста >>
Следователно всяко същество, което има
душа
, живее, има живот.“
Ето как Учителят П. Дънов излага тази взаимозависимост: „Самият човек е душата. Някой пита има ли душа човек, или не. Душата е, която чувства, която съзнава. Ако нямаш душа, ти не може да живееш.
Следователно всяко същество, което има
душа
, живее, има живот.“
Божието присъствие у човека се изразява именно чрез душата. Ученикът по духовния Път се стреми да се превърне в съвършен проводник на Божията воля. Чистотата на неговите мисли, чувства, думи и дела е критерият за това, до каква степен успява да превъплъти Божественото в своето ежедневие. В този ред на размисли с мистичен оттенък се връщаме към едно изявление на Учителя П. Дънов, в което той определя душата като мярка на Божествената мисъл.
към текста >>
Божието присъствие у човека се изразява именно чрез
душата
.
Дънов излага тази взаимозависимост: „Самият човек е душата. Някой пита има ли душа човек, или не. Душата е, която чувства, която съзнава. Ако нямаш душа, ти не може да живееш. Следователно всяко същество, което има душа, живее, има живот.“
Божието присъствие у човека се изразява именно чрез
душата
.
Ученикът по духовния Път се стреми да се превърне в съвършен проводник на Божията воля. Чистотата на неговите мисли, чувства, думи и дела е критерият за това, до каква степен успява да превъплъти Божественото в своето ежедневие. В този ред на размисли с мистичен оттенък се връщаме към едно изявление на Учителя П. Дънов, в което той определя душата като мярка на Божествената мисъл. В древността един от представителите на школата на софистите – Протагор, отива още по-далеч в своето прозрение с крилатата си фраза: „Човекът е мярка за всички неща!
към текста >>
Дънов, в което той определя
душата
като мярка на Божествената мисъл.
Следователно всяко същество, което има душа, живее, има живот.“ Божието присъствие у човека се изразява именно чрез душата. Ученикът по духовния Път се стреми да се превърне в съвършен проводник на Божията воля. Чистотата на неговите мисли, чувства, думи и дела е критерият за това, до каква степен успява да превъплъти Божественото в своето ежедневие. В този ред на размисли с мистичен оттенък се връщаме към едно изявление на Учителя П.
Дънов, в което той определя
душата
като мярка на Божествената мисъл.
В древността един от представителите на школата на софистите – Протагор, отива още по-далеч в своето прозрение с крилатата си фраза: „Човекът е мярка за всички неща! “ И отново душата е тази, която отсъжда нравствената стойност на човешките действия посредством гласа на Вечното Начало у себе си – съвестта. За да играе ролята на морален съдник, душата следва да обладава още едно качество – непорочност. Такова гледище застъпва и Учителят на ББ у нас: „Никоя сила в света не е в състояние да превърне душата във въглен. Тя за вечни времена си остава един скъпоценен камък на Небесното царство.
към текста >>
“ И отново
душата
е тази, която отсъжда нравствената стойност на човешките действия посредством гласа на Вечното Начало у себе си – съвестта.
Ученикът по духовния Път се стреми да се превърне в съвършен проводник на Божията воля. Чистотата на неговите мисли, чувства, думи и дела е критерият за това, до каква степен успява да превъплъти Божественото в своето ежедневие. В този ред на размисли с мистичен оттенък се връщаме към едно изявление на Учителя П. Дънов, в което той определя душата като мярка на Божествената мисъл. В древността един от представителите на школата на софистите – Протагор, отива още по-далеч в своето прозрение с крилатата си фраза: „Човекът е мярка за всички неща!
“ И отново
душата
е тази, която отсъжда нравствената стойност на човешките действия посредством гласа на Вечното Начало у себе си – съвестта.
За да играе ролята на морален съдник, душата следва да обладава още едно качество – непорочност. Такова гледище застъпва и Учителят на ББ у нас: „Никоя сила в света не е в състояние да превърне душата във въглен. Тя за вечни времена си остава един скъпоценен камък на Небесното царство. Тя е излязла от Божественото дихание. Туй трябва да считате като закон.
към текста >>
За да играе ролята на морален съдник,
душата
следва да обладава още едно качество – непорочност.
Чистотата на неговите мисли, чувства, думи и дела е критерият за това, до каква степен успява да превъплъти Божественото в своето ежедневие. В този ред на размисли с мистичен оттенък се връщаме към едно изявление на Учителя П. Дънов, в което той определя душата като мярка на Божествената мисъл. В древността един от представителите на школата на софистите – Протагор, отива още по-далеч в своето прозрение с крилатата си фраза: „Човекът е мярка за всички неща! “ И отново душата е тази, която отсъжда нравствената стойност на човешките действия посредством гласа на Вечното Начало у себе си – съвестта.
За да играе ролята на морален съдник,
душата
следва да обладава още едно качество – непорочност.
Такова гледище застъпва и Учителят на ББ у нас: „Никоя сила в света не е в състояние да превърне душата във въглен. Тя за вечни времена си остава един скъпоценен камък на Небесното царство. Тя е излязла от Божественото дихание. Туй трябва да считате като закон. Чистата душа не може да се опорочи, тя всякога си е чиста!
към текста >>
Такова гледище застъпва и Учителят на ББ у нас: „Никоя сила в света не е в състояние да превърне
душата
във въглен.
В този ред на размисли с мистичен оттенък се връщаме към едно изявление на Учителя П. Дънов, в което той определя душата като мярка на Божествената мисъл. В древността един от представителите на школата на софистите – Протагор, отива още по-далеч в своето прозрение с крилатата си фраза: „Човекът е мярка за всички неща! “ И отново душата е тази, която отсъжда нравствената стойност на човешките действия посредством гласа на Вечното Начало у себе си – съвестта. За да играе ролята на морален съдник, душата следва да обладава още едно качество – непорочност.
Такова гледище застъпва и Учителят на ББ у нас: „Никоя сила в света не е в състояние да превърне
душата
във въглен.
Тя за вечни времена си остава един скъпоценен камък на Небесното царство. Тя е излязла от Божественото дихание. Туй трябва да считате като закон. Чистата душа не може да се опорочи, тя всякога си е чиста! “
към текста >>
Чистата
душа
не може да се опорочи, тя всякога си е чиста!
За да играе ролята на морален съдник, душата следва да обладава още едно качество – непорочност. Такова гледище застъпва и Учителят на ББ у нас: „Никоя сила в света не е в състояние да превърне душата във въглен. Тя за вечни времена си остава един скъпоценен камък на Небесното царство. Тя е излязла от Божественото дихание. Туй трябва да считате като закон.
Чистата
душа
не може да се опорочи, тя всякога си е чиста!
“ Друго качество на душата, обект на осветляване в учението на ББ, е мекотата. Всеки от нас навярно е забелязал, че истински духовните хора (а не позьорите и фарисеите) излъчват неподправена благост и мекота. Тя струи и от погледа, и от говора, и от жестовете им. Човекът, който живее пълноценно в Духа, винаги е готов да отстъпи.
към текста >>
Друго качество на
душата
, обект на осветляване в учението на ББ, е мекотата.
Тя за вечни времена си остава един скъпоценен камък на Небесното царство. Тя е излязла от Божественото дихание. Туй трябва да считате като закон. Чистата душа не може да се опорочи, тя всякога си е чиста! “
Друго качество на
душата
, обект на осветляване в учението на ББ, е мекотата.
Всеки от нас навярно е забелязал, че истински духовните хора (а не позьорите и фарисеите) излъчват неподправена благост и мекота. Тя струи и от погледа, и от говора, и от жестовете им. Човекът, който живее пълноценно в Духа, винаги е готов да отстъпи. Той не прави компромис само с едно – своите убеждения. Ето как характеризира това качество на душата Учителят П.
към текста >>
Ето как характеризира това качество на
душата
Учителят П.
Друго качество на душата, обект на осветляване в учението на ББ, е мекотата. Всеки от нас навярно е забелязал, че истински духовните хора (а не позьорите и фарисеите) излъчват неподправена благост и мекота. Тя струи и от погледа, и от говора, и от жестовете им. Човекът, който живее пълноценно в Духа, винаги е готов да отстъпи. Той не прави компромис само с едно – своите убеждения.
Ето как характеризира това качество на
душата
Учителят П.
Дънов: „Мекотата е едно от великите качества на душата. Само душата може да бъде мека и пластична. Когато говорим за мекота на характера, имаме предвид проява на душата във физическия свят. Когато говорим за нежни чувства, имаме предвид проява на душата в астралния свят. Мекота и нежност представят едно и също качество, проявено в два различни свята.
към текста >>
Дънов: „Мекотата е едно от великите качества на
душата
.
Всеки от нас навярно е забелязал, че истински духовните хора (а не позьорите и фарисеите) излъчват неподправена благост и мекота. Тя струи и от погледа, и от говора, и от жестовете им. Човекът, който живее пълноценно в Духа, винаги е готов да отстъпи. Той не прави компромис само с едно – своите убеждения. Ето как характеризира това качество на душата Учителят П.
Дънов: „Мекотата е едно от великите качества на
душата
.
Само душата може да бъде мека и пластична. Когато говорим за мекота на характера, имаме предвид проява на душата във физическия свят. Когато говорим за нежни чувства, имаме предвид проява на душата в астралния свят. Мекота и нежност представят едно и също качество, проявено в два различни свята. Мекотата носи в себе си влага и скрита топлина.
към текста >>
Само
душата
може да бъде мека и пластична.
Тя струи и от погледа, и от говора, и от жестовете им. Човекът, който живее пълноценно в Духа, винаги е готов да отстъпи. Той не прави компромис само с едно – своите убеждения. Ето как характеризира това качество на душата Учителят П. Дънов: „Мекотата е едно от великите качества на душата.
Само
душата
може да бъде мека и пластична.
Когато говорим за мекота на характера, имаме предвид проява на душата във физическия свят. Когато говорим за нежни чувства, имаме предвид проява на душата в астралния свят. Мекота и нежност представят едно и също качество, проявено в два различни свята. Мекотата носи в себе си влага и скрита топлина. Скритата топлина носи условия за живот.
към текста >>
Когато говорим за мекота на характера, имаме предвид проява на
душата
във физическия свят.
Човекът, който живее пълноценно в Духа, винаги е готов да отстъпи. Той не прави компромис само с едно – своите убеждения. Ето как характеризира това качество на душата Учителят П. Дънов: „Мекотата е едно от великите качества на душата. Само душата може да бъде мека и пластична.
Когато говорим за мекота на характера, имаме предвид проява на
душата
във физическия свят.
Когато говорим за нежни чувства, имаме предвид проява на душата в астралния свят. Мекота и нежност представят едно и също качество, проявено в два различни свята. Мекотата носи в себе си влага и скрита топлина. Скритата топлина носи условия за живот. Когато човек изгуби мекотата си, в психическия му живот се явяват ред набраздявания: недоволство, вкисване, ожесточаване и т.н.“ В учението на ББ откриваме свидетелства за още две качества на душата: девственост („Девствеността е качество на душата.
към текста >>
Когато говорим за нежни чувства, имаме предвид проява на
душата
в астралния свят.
Той не прави компромис само с едно – своите убеждения. Ето как характеризира това качество на душата Учителят П. Дънов: „Мекотата е едно от великите качества на душата. Само душата може да бъде мека и пластична. Когато говорим за мекота на характера, имаме предвид проява на душата във физическия свят.
Когато говорим за нежни чувства, имаме предвид проява на
душата
в астралния свят.
Мекота и нежност представят едно и също качество, проявено в два различни свята. Мекотата носи в себе си влага и скрита топлина. Скритата топлина носи условия за живот. Когато човек изгуби мекотата си, в психическия му живот се явяват ред набраздявания: недоволство, вкисване, ожесточаване и т.н.“ В учението на ББ откриваме свидетелства за още две качества на душата: девственост („Девствеността е качество на душата. Тя не е нещо външно.“) и самообладание („Самообладанието е качество на душата, една висша интелигентност.“).
към текста >>
Когато човек изгуби мекотата си, в психическия му живот се явяват ред набраздявания: недоволство, вкисване, ожесточаване и т.н.“ В учението на ББ откриваме свидетелства за още две качества на
душата
: девственост („Девствеността е качество на
душата
.
Когато говорим за мекота на характера, имаме предвид проява на душата във физическия свят. Когато говорим за нежни чувства, имаме предвид проява на душата в астралния свят. Мекота и нежност представят едно и също качество, проявено в два различни свята. Мекотата носи в себе си влага и скрита топлина. Скритата топлина носи условия за живот.
Когато човек изгуби мекотата си, в психическия му живот се явяват ред набраздявания: недоволство, вкисване, ожесточаване и т.н.“ В учението на ББ откриваме свидетелства за още две качества на
душата
: девственост („Девствеността е качество на
душата
.
Тя не е нещо външно.“) и самообладание („Самообладанието е качество на душата, една висша интелигентност.“). Естествено продължение при разкриването на особеностите на душевността представлява и засвидетелстването на още две хармонични помежду си и с останалите качества, свързващи непоклатимо душата с нейния Първоизточник – Бога. Това са нежността и благостта. За тяхното наличие и за връзката им с Твореца на света говори Учителят на ББ в България: „Нежността, благостта, които притежава душата, това са качества на Бога.“ Освен изброените по-горе качества на душата, които в своята съвкупност изграждат облика на духовното начало у човека, учението на ББ възприема душата и като носителка на универсални блага.
към текста >>
Тя не е нещо външно.“) и самообладание („Самообладанието е качество на
душата
, една висша интелигентност.“).
Когато говорим за нежни чувства, имаме предвид проява на душата в астралния свят. Мекота и нежност представят едно и също качество, проявено в два различни свята. Мекотата носи в себе си влага и скрита топлина. Скритата топлина носи условия за живот. Когато човек изгуби мекотата си, в психическия му живот се явяват ред набраздявания: недоволство, вкисване, ожесточаване и т.н.“ В учението на ББ откриваме свидетелства за още две качества на душата: девственост („Девствеността е качество на душата.
Тя не е нещо външно.“) и самообладание („Самообладанието е качество на
душата
, една висша интелигентност.“).
Естествено продължение при разкриването на особеностите на душевността представлява и засвидетелстването на още две хармонични помежду си и с останалите качества, свързващи непоклатимо душата с нейния Първоизточник – Бога. Това са нежността и благостта. За тяхното наличие и за връзката им с Твореца на света говори Учителят на ББ в България: „Нежността, благостта, които притежава душата, това са качества на Бога.“ Освен изброените по-горе качества на душата, които в своята съвкупност изграждат облика на духовното начало у човека, учението на ББ възприема душата и като носителка на универсални блага. В Словото на Учителя П.
към текста >>
Естествено продължение при разкриването на особеностите на душевността представлява и засвидетелстването на още две хармонични помежду си и с останалите качества, свързващи непоклатимо
душата
с нейния Първоизточник – Бога.
Мекота и нежност представят едно и също качество, проявено в два различни свята. Мекотата носи в себе си влага и скрита топлина. Скритата топлина носи условия за живот. Когато човек изгуби мекотата си, в психическия му живот се явяват ред набраздявания: недоволство, вкисване, ожесточаване и т.н.“ В учението на ББ откриваме свидетелства за още две качества на душата: девственост („Девствеността е качество на душата. Тя не е нещо външно.“) и самообладание („Самообладанието е качество на душата, една висша интелигентност.“).
Естествено продължение при разкриването на особеностите на душевността представлява и засвидетелстването на още две хармонични помежду си и с останалите качества, свързващи непоклатимо
душата
с нейния Първоизточник – Бога.
Това са нежността и благостта. За тяхното наличие и за връзката им с Твореца на света говори Учителят на ББ в България: „Нежността, благостта, които притежава душата, това са качества на Бога.“ Освен изброените по-горе качества на душата, които в своята съвкупност изграждат облика на духовното начало у човека, учението на ББ възприема душата и като носителка на универсални блага. В Словото на Учителя П. Дънов тази нейна характеристика е осветлена, както следва: „В света всяка една душа, която е излязла от Бога, е ценна, понеже носи нещо хубаво за цялото човечество.
към текста >>
За тяхното наличие и за връзката им с Твореца на света говори Учителят на ББ в България: „Нежността, благостта, които притежава
душата
, това са качества на Бога.“
Скритата топлина носи условия за живот. Когато човек изгуби мекотата си, в психическия му живот се явяват ред набраздявания: недоволство, вкисване, ожесточаване и т.н.“ В учението на ББ откриваме свидетелства за още две качества на душата: девственост („Девствеността е качество на душата. Тя не е нещо външно.“) и самообладание („Самообладанието е качество на душата, една висша интелигентност.“). Естествено продължение при разкриването на особеностите на душевността представлява и засвидетелстването на още две хармонични помежду си и с останалите качества, свързващи непоклатимо душата с нейния Първоизточник – Бога. Това са нежността и благостта.
За тяхното наличие и за връзката им с Твореца на света говори Учителят на ББ в България: „Нежността, благостта, които притежава
душата
, това са качества на Бога.“
Освен изброените по-горе качества на душата, които в своята съвкупност изграждат облика на духовното начало у човека, учението на ББ възприема душата и като носителка на универсални блага. В Словото на Учителя П. Дънов тази нейна характеристика е осветлена, както следва: „В света всяка една душа, която е излязла от Бога, е ценна, понеже носи нещо хубаво за цялото човечество. И всеки от вас, всяка една душа, която е излязла от Бога, носи нещо хубаво за цялото човечество. Всяка една душа носи благо за цялото човечество.“ Едно подобно универсално благо, което същевременно се явява и Божествен принцип на Битието, и цел на индивидуалната еволюция на всички живи същества, е Истината.
към текста >>
Освен изброените по-горе качества на
душата
, които в своята съвкупност изграждат облика на духовното начало у човека, учението на ББ възприема
душата
и като носителка на универсални блага.
Когато човек изгуби мекотата си, в психическия му живот се явяват ред набраздявания: недоволство, вкисване, ожесточаване и т.н.“ В учението на ББ откриваме свидетелства за още две качества на душата: девственост („Девствеността е качество на душата. Тя не е нещо външно.“) и самообладание („Самообладанието е качество на душата, една висша интелигентност.“). Естествено продължение при разкриването на особеностите на душевността представлява и засвидетелстването на още две хармонични помежду си и с останалите качества, свързващи непоклатимо душата с нейния Първоизточник – Бога. Това са нежността и благостта. За тяхното наличие и за връзката им с Твореца на света говори Учителят на ББ в България: „Нежността, благостта, които притежава душата, това са качества на Бога.“
Освен изброените по-горе качества на
душата
, които в своята съвкупност изграждат облика на духовното начало у човека, учението на ББ възприема
душата
и като носителка на универсални блага.
В Словото на Учителя П. Дънов тази нейна характеристика е осветлена, както следва: „В света всяка една душа, която е излязла от Бога, е ценна, понеже носи нещо хубаво за цялото човечество. И всеки от вас, всяка една душа, която е излязла от Бога, носи нещо хубаво за цялото човечество. Всяка една душа носи благо за цялото човечество.“ Едно подобно универсално благо, което същевременно се явява и Божествен принцип на Битието, и цел на индивидуалната еволюция на всички живи същества, е Истината. Според учението на ББ душата не само е носителка на великата космическа Истина, нещо повече – тя е тъждествена с нея по един своеобразен, неповторим начин: „Истината – това представлява нашата душа, това, което е излязло от Бога.
към текста >>
Дънов тази нейна характеристика е осветлена, както следва: „В света всяка една
душа
, която е излязла от Бога, е ценна, понеже носи нещо хубаво за цялото човечество.
Естествено продължение при разкриването на особеностите на душевността представлява и засвидетелстването на още две хармонични помежду си и с останалите качества, свързващи непоклатимо душата с нейния Първоизточник – Бога. Това са нежността и благостта. За тяхното наличие и за връзката им с Твореца на света говори Учителят на ББ в България: „Нежността, благостта, които притежава душата, това са качества на Бога.“ Освен изброените по-горе качества на душата, които в своята съвкупност изграждат облика на духовното начало у човека, учението на ББ възприема душата и като носителка на универсални блага. В Словото на Учителя П.
Дънов тази нейна характеристика е осветлена, както следва: „В света всяка една
душа
, която е излязла от Бога, е ценна, понеже носи нещо хубаво за цялото човечество.
И всеки от вас, всяка една душа, която е излязла от Бога, носи нещо хубаво за цялото човечество. Всяка една душа носи благо за цялото човечество.“ Едно подобно универсално благо, което същевременно се явява и Божествен принцип на Битието, и цел на индивидуалната еволюция на всички живи същества, е Истината. Според учението на ББ душата не само е носителка на великата космическа Истина, нещо повече – тя е тъждествена с нея по един своеобразен, неповторим начин: „Истината – това представлява нашата душа, това, което е излязло от Бога. Тая Божествена частица, това, в което не можем да се изменим, него Бог обича в нас, а пък другите неща, които сме натрупали наоколо – нашите друхи, нашите къщи, нашето знание – като ги погледне Бог, Той ги възприема като забавление, като наши играчки. За Него нямат никакво значение тези играчки, Той ги оставя за наша сметка, а пък това, което Го интересува, то е душата ни“ (Учителят П. Дънов).
към текста >>
И всеки от вас, всяка една
душа
, която е излязла от Бога, носи нещо хубаво за цялото човечество.
Това са нежността и благостта. За тяхното наличие и за връзката им с Твореца на света говори Учителят на ББ в България: „Нежността, благостта, които притежава душата, това са качества на Бога.“ Освен изброените по-горе качества на душата, които в своята съвкупност изграждат облика на духовното начало у човека, учението на ББ възприема душата и като носителка на универсални блага. В Словото на Учителя П. Дънов тази нейна характеристика е осветлена, както следва: „В света всяка една душа, която е излязла от Бога, е ценна, понеже носи нещо хубаво за цялото човечество.
И всеки от вас, всяка една
душа
, която е излязла от Бога, носи нещо хубаво за цялото човечество.
Всяка една душа носи благо за цялото човечество.“ Едно подобно универсално благо, което същевременно се явява и Божествен принцип на Битието, и цел на индивидуалната еволюция на всички живи същества, е Истината. Според учението на ББ душата не само е носителка на великата космическа Истина, нещо повече – тя е тъждествена с нея по един своеобразен, неповторим начин: „Истината – това представлява нашата душа, това, което е излязло от Бога. Тая Божествена частица, това, в което не можем да се изменим, него Бог обича в нас, а пък другите неща, които сме натрупали наоколо – нашите друхи, нашите къщи, нашето знание – като ги погледне Бог, Той ги възприема като забавление, като наши играчки. За Него нямат никакво значение тези играчки, Той ги оставя за наша сметка, а пък това, което Го интересува, то е душата ни“ (Учителят П. Дънов). За разлика от тленната природа на човека душата не е подвластна на болката и страданията, така обичайни за действителността на гъстата материя, за нашия земен живот.
към текста >>
Всяка една
душа
носи благо за цялото човечество.“ Едно подобно универсално благо, което същевременно се явява и Божествен принцип на Битието, и цел на индивидуалната еволюция на всички живи същества, е Истината.
За тяхното наличие и за връзката им с Твореца на света говори Учителят на ББ в България: „Нежността, благостта, които притежава душата, това са качества на Бога.“ Освен изброените по-горе качества на душата, които в своята съвкупност изграждат облика на духовното начало у човека, учението на ББ възприема душата и като носителка на универсални блага. В Словото на Учителя П. Дънов тази нейна характеристика е осветлена, както следва: „В света всяка една душа, която е излязла от Бога, е ценна, понеже носи нещо хубаво за цялото човечество. И всеки от вас, всяка една душа, която е излязла от Бога, носи нещо хубаво за цялото човечество.
Всяка една
душа
носи благо за цялото човечество.“ Едно подобно универсално благо, което същевременно се явява и Божествен принцип на Битието, и цел на индивидуалната еволюция на всички живи същества, е Истината.
Според учението на ББ душата не само е носителка на великата космическа Истина, нещо повече – тя е тъждествена с нея по един своеобразен, неповторим начин: „Истината – това представлява нашата душа, това, което е излязло от Бога. Тая Божествена частица, това, в което не можем да се изменим, него Бог обича в нас, а пък другите неща, които сме натрупали наоколо – нашите друхи, нашите къщи, нашето знание – като ги погледне Бог, Той ги възприема като забавление, като наши играчки. За Него нямат никакво значение тези играчки, Той ги оставя за наша сметка, а пък това, което Го интересува, то е душата ни“ (Учителят П. Дънов). За разлика от тленната природа на човека душата не е подвластна на болката и страданията, така обичайни за действителността на гъстата материя, за нашия земен живот. Свободата е качество на душата, което решително я дистанцира както от неволите на преходното царство на Майя (великата илюзия на материалното битие според древната индийска мъдрост), така и от естествените ограничения, оковаващи тялото и привързващи го към земното.
към текста >>
Според учението на ББ
душата
не само е носителка на великата космическа Истина, нещо повече – тя е тъждествена с нея по един своеобразен, неповторим начин: „Истината – това представлява нашата
душа
, това, което е излязло от Бога.
Освен изброените по-горе качества на душата, които в своята съвкупност изграждат облика на духовното начало у човека, учението на ББ възприема душата и като носителка на универсални блага. В Словото на Учителя П. Дънов тази нейна характеристика е осветлена, както следва: „В света всяка една душа, която е излязла от Бога, е ценна, понеже носи нещо хубаво за цялото човечество. И всеки от вас, всяка една душа, която е излязла от Бога, носи нещо хубаво за цялото човечество. Всяка една душа носи благо за цялото човечество.“ Едно подобно универсално благо, което същевременно се явява и Божествен принцип на Битието, и цел на индивидуалната еволюция на всички живи същества, е Истината.
Според учението на ББ
душата
не само е носителка на великата космическа Истина, нещо повече – тя е тъждествена с нея по един своеобразен, неповторим начин: „Истината – това представлява нашата
душа
, това, което е излязло от Бога.
Тая Божествена частица, това, в което не можем да се изменим, него Бог обича в нас, а пък другите неща, които сме натрупали наоколо – нашите друхи, нашите къщи, нашето знание – като ги погледне Бог, Той ги възприема като забавление, като наши играчки. За Него нямат никакво значение тези играчки, Той ги оставя за наша сметка, а пък това, което Го интересува, то е душата ни“ (Учителят П. Дънов). За разлика от тленната природа на човека душата не е подвластна на болката и страданията, така обичайни за действителността на гъстата материя, за нашия земен живот. Свободата е качество на душата, което решително я дистанцира както от неволите на преходното царство на Майя (великата илюзия на материалното битие според древната индийска мъдрост), така и от естествените ограничения, оковаващи тялото и привързващи го към земното. И е нормално да бъде така, тъй като тя е безсмъртна, а физическият ў носител е смъртен.
към текста >>
За Него нямат никакво значение тези играчки, Той ги оставя за наша сметка, а пък това, което Го интересува, то е
душата
ни“ (Учителят П. Дънов).
Дънов тази нейна характеристика е осветлена, както следва: „В света всяка една душа, която е излязла от Бога, е ценна, понеже носи нещо хубаво за цялото човечество. И всеки от вас, всяка една душа, която е излязла от Бога, носи нещо хубаво за цялото човечество. Всяка една душа носи благо за цялото човечество.“ Едно подобно универсално благо, което същевременно се явява и Божествен принцип на Битието, и цел на индивидуалната еволюция на всички живи същества, е Истината. Според учението на ББ душата не само е носителка на великата космическа Истина, нещо повече – тя е тъждествена с нея по един своеобразен, неповторим начин: „Истината – това представлява нашата душа, това, което е излязло от Бога. Тая Божествена частица, това, в което не можем да се изменим, него Бог обича в нас, а пък другите неща, които сме натрупали наоколо – нашите друхи, нашите къщи, нашето знание – като ги погледне Бог, Той ги възприема като забавление, като наши играчки.
За Него нямат никакво значение тези играчки, Той ги оставя за наша сметка, а пък това, което Го интересува, то е
душата
ни“ (Учителят П. Дънов).
За разлика от тленната природа на човека душата не е подвластна на болката и страданията, така обичайни за действителността на гъстата материя, за нашия земен живот. Свободата е качество на душата, което решително я дистанцира както от неволите на преходното царство на Майя (великата илюзия на материалното битие според древната индийска мъдрост), така и от естествените ограничения, оковаващи тялото и привързващи го към земното. И е нормално да бъде така, тъй като тя е безсмъртна, а физическият ў носител е смъртен. Ето какво споделя по въпроса Учителят П. Дънов: „Сърцето може да страда, душата – никога, защото тя не е от материалния свят, тя временно е свързана с тялото.
към текста >>
За разлика от тленната природа на човека
душата
не е подвластна на болката и страданията, така обичайни за действителността на гъстата материя, за нашия земен живот.
И всеки от вас, всяка една душа, която е излязла от Бога, носи нещо хубаво за цялото човечество. Всяка една душа носи благо за цялото човечество.“ Едно подобно универсално благо, което същевременно се явява и Божествен принцип на Битието, и цел на индивидуалната еволюция на всички живи същества, е Истината. Според учението на ББ душата не само е носителка на великата космическа Истина, нещо повече – тя е тъждествена с нея по един своеобразен, неповторим начин: „Истината – това представлява нашата душа, това, което е излязло от Бога. Тая Божествена частица, това, в което не можем да се изменим, него Бог обича в нас, а пък другите неща, които сме натрупали наоколо – нашите друхи, нашите къщи, нашето знание – като ги погледне Бог, Той ги възприема като забавление, като наши играчки. За Него нямат никакво значение тези играчки, Той ги оставя за наша сметка, а пък това, което Го интересува, то е душата ни“ (Учителят П. Дънов).
За разлика от тленната природа на човека
душата
не е подвластна на болката и страданията, така обичайни за действителността на гъстата материя, за нашия земен живот.
Свободата е качество на душата, което решително я дистанцира както от неволите на преходното царство на Майя (великата илюзия на материалното битие според древната индийска мъдрост), така и от естествените ограничения, оковаващи тялото и привързващи го към земното. И е нормално да бъде така, тъй като тя е безсмъртна, а физическият ў носител е смъртен. Ето какво споделя по въпроса Учителят П. Дънов: „Сърцето може да страда, душата – никога, защото тя не е от материалния свят, тя временно е свързана с тялото. Един ден тя ще напусне тялото и ще се освободи.
към текста >>
Свободата е качество на
душата
, което решително я дистанцира както от неволите на преходното царство на Майя (великата илюзия на материалното битие според древната индийска мъдрост), така и от естествените ограничения, оковаващи тялото и привързващи го към земното.
Всяка една душа носи благо за цялото човечество.“ Едно подобно универсално благо, което същевременно се явява и Божествен принцип на Битието, и цел на индивидуалната еволюция на всички живи същества, е Истината. Според учението на ББ душата не само е носителка на великата космическа Истина, нещо повече – тя е тъждествена с нея по един своеобразен, неповторим начин: „Истината – това представлява нашата душа, това, което е излязло от Бога. Тая Божествена частица, това, в което не можем да се изменим, него Бог обича в нас, а пък другите неща, които сме натрупали наоколо – нашите друхи, нашите къщи, нашето знание – като ги погледне Бог, Той ги възприема като забавление, като наши играчки. За Него нямат никакво значение тези играчки, Той ги оставя за наша сметка, а пък това, което Го интересува, то е душата ни“ (Учителят П. Дънов). За разлика от тленната природа на човека душата не е подвластна на болката и страданията, така обичайни за действителността на гъстата материя, за нашия земен живот.
Свободата е качество на
душата
, което решително я дистанцира както от неволите на преходното царство на Майя (великата илюзия на материалното битие според древната индийска мъдрост), така и от естествените ограничения, оковаващи тялото и привързващи го към земното.
И е нормално да бъде така, тъй като тя е безсмъртна, а физическият ў носител е смъртен. Ето какво споделя по въпроса Учителят П. Дънов: „Сърцето може да страда, душата – никога, защото тя не е от материалния свят, тя временно е свързана с тялото. Един ден тя ще напусне тялото и ще се освободи. Всякога тя може да се освободи.
към текста >>
Дънов: „Сърцето може да страда,
душата
– никога, защото тя не е от материалния свят, тя временно е свързана с тялото.
За Него нямат никакво значение тези играчки, Той ги оставя за наша сметка, а пък това, което Го интересува, то е душата ни“ (Учителят П. Дънов). За разлика от тленната природа на човека душата не е подвластна на болката и страданията, така обичайни за действителността на гъстата материя, за нашия земен живот. Свободата е качество на душата, което решително я дистанцира както от неволите на преходното царство на Майя (великата илюзия на материалното битие според древната индийска мъдрост), така и от естествените ограничения, оковаващи тялото и привързващи го към земното. И е нормално да бъде така, тъй като тя е безсмъртна, а физическият ў носител е смъртен. Ето какво споделя по въпроса Учителят П.
Дънов: „Сърцето може да страда,
душата
– никога, защото тя не е от материалния свят, тя временно е свързана с тялото.
Един ден тя ще напусне тялото и ще се освободи. Всякога тя може да се освободи. Никакви затвори, никакви окови не могат да я задържат; като дойде времето, тя си заминава, свободна е.“ В заключение на тази подтема предлагаме една категориална градация, представяща йерархичната структура на носителите на съзнанието в космически мащаб. В нея на душата е отредено най-ниското, ала и особено важно място, което служи като фундамент на пирамидата на Съзнанието, чийто връх заема Абсолютът, Безначалният Бог: „Всички велики мисли и желания изтичат от извора на душата.
към текста >>
В нея на
душата
е отредено най-ниското, ала и особено важно място, което служи като фундамент на пирамидата на Съзнанието, чийто връх заема Абсолютът, Безначалният Бог: „Всички велики мисли и желания изтичат от извора на
душата
.
Дънов: „Сърцето може да страда, душата – никога, защото тя не е от материалния свят, тя временно е свързана с тялото. Един ден тя ще напусне тялото и ще се освободи. Всякога тя може да се освободи. Никакви затвори, никакви окови не могат да я задържат; като дойде времето, тя си заминава, свободна е.“ В заключение на тази подтема предлагаме една категориална градация, представяща йерархичната структура на носителите на съзнанието в космически мащаб.
В нея на
душата
е отредено най-ниското, ала и особено важно място, което служи като фундамент на пирамидата на Съзнанието, чийто връх заема Абсолютът, Безначалният Бог: „Всички велики мисли и желания изтичат от извора на
душата
.
Душата пък се пои от друг извор – човешкия дух. Човешкият дух се пои от още по-велик извор – Божия Дух. А Божият Дух се пои от най-великия извор – абсолютния, незнайния Дух на Битието, за Когото никой нищо не знае“ (Учителят П. Дънов). 4. Еволюция на душата; законите за кармата и прераждането: Логично е да започнем изследователския процес в тази му част с издирването на целта на еволюцията на душата.
към текста >>
Душата
пък се пои от друг извор – човешкия дух.
Един ден тя ще напусне тялото и ще се освободи. Всякога тя може да се освободи. Никакви затвори, никакви окови не могат да я задържат; като дойде времето, тя си заминава, свободна е.“ В заключение на тази подтема предлагаме една категориална градация, представяща йерархичната структура на носителите на съзнанието в космически мащаб. В нея на душата е отредено най-ниското, ала и особено важно място, което служи като фундамент на пирамидата на Съзнанието, чийто връх заема Абсолютът, Безначалният Бог: „Всички велики мисли и желания изтичат от извора на душата.
Душата
пък се пои от друг извор – човешкия дух.
Човешкият дух се пои от още по-велик извор – Божия Дух. А Божият Дух се пои от най-великия извор – абсолютния, незнайния Дух на Битието, за Когото никой нищо не знае“ (Учителят П. Дънов). 4. Еволюция на душата; законите за кармата и прераждането: Логично е да започнем изследователския процес в тази му част с издирването на целта на еволюцията на душата. Учителят на ББ в нашата страна дава кратък, но съдържателен отговор на този въпрос: „Човешката душа живее на Земята, за да намери пътя на безсмъртието“ (курсивът мой – К.З.).
към текста >>
4. Еволюция на
душата
; законите за кармата и прераждането:
В заключение на тази подтема предлагаме една категориална градация, представяща йерархичната структура на носителите на съзнанието в космически мащаб. В нея на душата е отредено най-ниското, ала и особено важно място, което служи като фундамент на пирамидата на Съзнанието, чийто връх заема Абсолютът, Безначалният Бог: „Всички велики мисли и желания изтичат от извора на душата. Душата пък се пои от друг извор – човешкия дух. Човешкият дух се пои от още по-велик извор – Божия Дух. А Божият Дух се пои от най-великия извор – абсолютния, незнайния Дух на Битието, за Когото никой нищо не знае“ (Учителят П. Дънов).
4. Еволюция на
душата
; законите за кармата и прераждането:
Логично е да започнем изследователския процес в тази му част с издирването на целта на еволюцията на душата. Учителят на ББ в нашата страна дава кратък, но съдържателен отговор на този въпрос: „Човешката душа живее на Земята, за да намери пътя на безсмъртието“ (курсивът мой – К.З.). Притежавайки в себе си като потенциал безсмъртието, душата следва да научи всички уроци на материалния свят, култивирайки съответни опитности и изграждайки чрез тях индивидуалния си облик, който няма аналог никъде във Вселената. В съответствие с учението на ББ в орбита около Земята има около 60 милиарда души, които периодично се въплъщават на планетата в материални тела. Всяко такова въплъщение е резултат от действието на всемирните закони на кармата и прераждането (превъплъщението).
към текста >>
Логично е да започнем изследователския процес в тази му част с издирването на целта на еволюцията на
душата
.
В нея на душата е отредено най-ниското, ала и особено важно място, което служи като фундамент на пирамидата на Съзнанието, чийто връх заема Абсолютът, Безначалният Бог: „Всички велики мисли и желания изтичат от извора на душата. Душата пък се пои от друг извор – човешкия дух. Човешкият дух се пои от още по-велик извор – Божия Дух. А Божият Дух се пои от най-великия извор – абсолютния, незнайния Дух на Битието, за Когото никой нищо не знае“ (Учителят П. Дънов). 4. Еволюция на душата; законите за кармата и прераждането:
Логично е да започнем изследователския процес в тази му част с издирването на целта на еволюцията на
душата
.
Учителят на ББ в нашата страна дава кратък, но съдържателен отговор на този въпрос: „Човешката душа живее на Земята, за да намери пътя на безсмъртието“ (курсивът мой – К.З.). Притежавайки в себе си като потенциал безсмъртието, душата следва да научи всички уроци на материалния свят, култивирайки съответни опитности и изграждайки чрез тях индивидуалния си облик, който няма аналог никъде във Вселената. В съответствие с учението на ББ в орбита около Земята има около 60 милиарда души, които периодично се въплъщават на планетата в материални тела. Всяко такова въплъщение е резултат от действието на всемирните закони на кармата и прераждането (превъплъщението). Горепосоченото число (60 млрд.) може да бъде открито и в други авторитетни източници на езотеричното познание.
към текста >>
Учителят на ББ в нашата страна дава кратък, но съдържателен отговор на този въпрос: „Човешката
душа
живее на Земята, за да намери пътя на безсмъртието“ (курсивът мой – К.З.).
Душата пък се пои от друг извор – човешкия дух. Човешкият дух се пои от още по-велик извор – Божия Дух. А Божият Дух се пои от най-великия извор – абсолютния, незнайния Дух на Битието, за Когото никой нищо не знае“ (Учителят П. Дънов). 4. Еволюция на душата; законите за кармата и прераждането: Логично е да започнем изследователския процес в тази му част с издирването на целта на еволюцията на душата.
Учителят на ББ в нашата страна дава кратък, но съдържателен отговор на този въпрос: „Човешката
душа
живее на Земята, за да намери пътя на безсмъртието“ (курсивът мой – К.З.).
Притежавайки в себе си като потенциал безсмъртието, душата следва да научи всички уроци на материалния свят, култивирайки съответни опитности и изграждайки чрез тях индивидуалния си облик, който няма аналог никъде във Вселената. В съответствие с учението на ББ в орбита около Земята има около 60 милиарда души, които периодично се въплъщават на планетата в материални тела. Всяко такова въплъщение е резултат от действието на всемирните закони на кармата и прераждането (превъплъщението). Горепосоченото число (60 млрд.) може да бъде открито и в други авторитетни източници на езотеричното познание. То е потвърдено и в Словото на Учителя П.
към текста >>
Притежавайки в себе си като потенциал безсмъртието,
душата
следва да научи всички уроци на материалния свят, култивирайки съответни опитности и изграждайки чрез тях индивидуалния си облик, който няма аналог никъде във Вселената.
Човешкият дух се пои от още по-велик извор – Божия Дух. А Божият Дух се пои от най-великия извор – абсолютния, незнайния Дух на Битието, за Когото никой нищо не знае“ (Учителят П. Дънов). 4. Еволюция на душата; законите за кармата и прераждането: Логично е да започнем изследователския процес в тази му част с издирването на целта на еволюцията на душата. Учителят на ББ в нашата страна дава кратък, но съдържателен отговор на този въпрос: „Човешката душа живее на Земята, за да намери пътя на безсмъртието“ (курсивът мой – К.З.).
Притежавайки в себе си като потенциал безсмъртието,
душата
следва да научи всички уроци на материалния свят, култивирайки съответни опитности и изграждайки чрез тях индивидуалния си облик, който няма аналог никъде във Вселената.
В съответствие с учението на ББ в орбита около Земята има около 60 милиарда души, които периодично се въплъщават на планетата в материални тела. Всяко такова въплъщение е резултат от действието на всемирните закони на кармата и прераждането (превъплъщението). Горепосоченото число (60 млрд.) може да бъде открито и в други авторитетни източници на езотеричното познание. То е потвърдено и в Словото на Учителя П. Дънов: „Всички човешки души, а те са 60 милиарда, могат да се съберат и да живеят в една черупка (понеже са безтелесни и не заемат място във физическото пространство – б.К.З.) и да бъдат щастливи.
към текста >>
Своя мисия има и всяка
душа
на „простосмъртен“ човек.
То е потвърдено и в Словото на Учителя П. Дънов: „Всички човешки души, а те са 60 милиарда, могат да се съберат и да живеят в една черупка (понеже са безтелесни и не заемат място във физическото пространство – б.К.З.) и да бъдат щастливи. Всички тези души могат да се разпръснат и да живеят в целия Космос. Те знаят законите на разширяването и на смаляването.“ Освен душите, гравитиращи около Земята, на нашата планета нерядко се въплъщават и пришълци от други материални светове, от духовната вселена, както и от Божествения свят. Представителите на последните две сфери от Битието се появяват сред нас като духовни Учители от различен ранг и с различна по мащаби мисия.
Своя мисия има и всяка
душа
на „простосмъртен“ човек.
Дали ще използваме това понятие, или пък „предназначение“, „кармична програма“ и пр. е все едно. Става дума за едно и също – това, което душата следва да изпълни по време на своя земен живот в съответствие с Божия план за нея. Ценни разсъждения и изводи в това направление ни предлага отново Словото на Учителя П. Дънов: „Всяка душа в света има своя мисия.
към текста >>
Става дума за едно и също – това, което
душата
следва да изпълни по време на своя земен живот в съответствие с Божия план за нея.
Те знаят законите на разширяването и на смаляването.“ Освен душите, гравитиращи около Земята, на нашата планета нерядко се въплъщават и пришълци от други материални светове, от духовната вселена, както и от Божествения свят. Представителите на последните две сфери от Битието се появяват сред нас като духовни Учители от различен ранг и с различна по мащаби мисия. Своя мисия има и всяка душа на „простосмъртен“ човек. Дали ще използваме това понятие, или пък „предназначение“, „кармична програма“ и пр. е все едно.
Става дума за едно и също – това, което
душата
следва да изпълни по време на своя земен живот в съответствие с Божия план за нея.
Ценни разсъждения и изводи в това направление ни предлага отново Словото на Учителя П. Дънов: „Всяка душа в света има своя мисия. Вие седите и питате защо сте се родили. Щом си роден, ти имаш една малка мисия. Всеки ден ти трябва да извършваш нещо за цялото човечество.
към текста >>
Дънов: „Всяка
душа
в света има своя мисия.
Своя мисия има и всяка душа на „простосмъртен“ човек. Дали ще използваме това понятие, или пък „предназначение“, „кармична програма“ и пр. е все едно. Става дума за едно и също – това, което душата следва да изпълни по време на своя земен живот в съответствие с Божия план за нея. Ценни разсъждения и изводи в това направление ни предлага отново Словото на Учителя П.
Дънов: „Всяка
душа
в света има своя мисия.
Вие седите и питате защо сте се родили. Щом си роден, ти имаш една малка мисия. Всеки ден ти трябва да извършваш нещо за цялото човечество. Ти си човекът, който трябва да изпратиш на човечеството една малка мисъл, едно малко чувство и да му посветиш една малка постъпка. И тази хубава постъпка навсякъде ще се разгласи.
към текста >>
То се отпечатва в цялото човечество.“ Всяка
душа
в рамките на конкретното свое земно въплъщение има строго очертан път, обусловен от степента на нейното еволюционно израстване, от кармичните ў ангажименти и от задачите за този материален живот.
Щом си роден, ти имаш една малка мисия. Всеки ден ти трябва да извършваш нещо за цялото човечество. Ти си човекът, който трябва да изпратиш на човечеството една малка мисъл, едно малко чувство и да му посветиш една малка постъпка. И тази хубава постъпка навсякъде ще се разгласи. Не само цялата земя, но и целият разумен свят ще знае, че ти си извършил едно дело, което никой не е видял.
То се отпечатва в цялото човечество.“ Всяка
душа
в рамките на конкретното свое земно въплъщение има строго очертан път, обусловен от степента на нейното еволюционно израстване, от кармичните ў ангажименти и от задачите за този материален живот.
Ако си представим кармичната програма на душата за един отделен живот на земята като огромно дърво с множество по-големи и по-малки клони, то стволът на това дърво е именно нейната основна мисия (която тя е приела за изпълнение в невидимия свят, преди да се въплъти), а клоните са отклоненията, вариантите или подпрограмите, които душата е в състояние да последва в земния си път, отчитайки наличието на нейната свещена свободна воля. Премалцина са тези, които успяват да реализират 100% от кармичната си програма в света на материята. Дори и велики духовни Учители са се проваляли в земното чистилище. Мощен е зовът на плътта и безброй са жертвите пред неговия олтар... И все пак нека се върнем към учението на ББ за повече яснота по въпроса: „Никой не може да измести душата от пътя, в който Бог я е поставил. Пътят на всяка душа е строго очертан и никой не е в сила да я измести от него.
към текста >>
Ако си представим кармичната програма на
душата
за един отделен живот на земята като огромно дърво с множество по-големи и по-малки клони, то стволът на това дърво е именно нейната основна мисия (която тя е приела за изпълнение в невидимия свят, преди да се въплъти), а клоните са отклоненията, вариантите или подпрограмите, които
душата
е в състояние да последва в земния си път, отчитайки наличието на нейната свещена свободна воля.
Всеки ден ти трябва да извършваш нещо за цялото човечество. Ти си човекът, който трябва да изпратиш на човечеството една малка мисъл, едно малко чувство и да му посветиш една малка постъпка. И тази хубава постъпка навсякъде ще се разгласи. Не само цялата земя, но и целият разумен свят ще знае, че ти си извършил едно дело, което никой не е видял. То се отпечатва в цялото човечество.“ Всяка душа в рамките на конкретното свое земно въплъщение има строго очертан път, обусловен от степента на нейното еволюционно израстване, от кармичните ў ангажименти и от задачите за този материален живот.
Ако си представим кармичната програма на
душата
за един отделен живот на земята като огромно дърво с множество по-големи и по-малки клони, то стволът на това дърво е именно нейната основна мисия (която тя е приела за изпълнение в невидимия свят, преди да се въплъти), а клоните са отклоненията, вариантите или подпрограмите, които
душата
е в състояние да последва в земния си път, отчитайки наличието на нейната свещена свободна воля.
Премалцина са тези, които успяват да реализират 100% от кармичната си програма в света на материята. Дори и велики духовни Учители са се проваляли в земното чистилище. Мощен е зовът на плътта и безброй са жертвите пред неговия олтар... И все пак нека се върнем към учението на ББ за повече яснота по въпроса: „Никой не може да измести душата от пътя, в който Бог я е поставил. Пътят на всяка душа е строго очертан и никой не е в сила да я измести от него. Когато казваме, че хората взаимно си влияят, това се отнася до техния физически път, но не и до пътя на душата.
към текста >>
Мощен е зовът на плътта и безброй са жертвите пред неговия олтар... И все пак нека се върнем към учението на ББ за повече яснота по въпроса: „Никой не може да измести
душата
от пътя, в който Бог я е поставил.
Не само цялата земя, но и целият разумен свят ще знае, че ти си извършил едно дело, което никой не е видял. То се отпечатва в цялото човечество.“ Всяка душа в рамките на конкретното свое земно въплъщение има строго очертан път, обусловен от степента на нейното еволюционно израстване, от кармичните ў ангажименти и от задачите за този материален живот. Ако си представим кармичната програма на душата за един отделен живот на земята като огромно дърво с множество по-големи и по-малки клони, то стволът на това дърво е именно нейната основна мисия (която тя е приела за изпълнение в невидимия свят, преди да се въплъти), а клоните са отклоненията, вариантите или подпрограмите, които душата е в състояние да последва в земния си път, отчитайки наличието на нейната свещена свободна воля. Премалцина са тези, които успяват да реализират 100% от кармичната си програма в света на материята. Дори и велики духовни Учители са се проваляли в земното чистилище.
Мощен е зовът на плътта и безброй са жертвите пред неговия олтар... И все пак нека се върнем към учението на ББ за повече яснота по въпроса: „Никой не може да измести
душата
от пътя, в който Бог я е поставил.
Пътят на всяка душа е строго очертан и никой не е в сила да я измести от него. Когато казваме, че хората взаимно си влияят, това се отнася до техния физически път, но не и до пътя на душата. Душите са в ръцете на Бога, а не в ръцете на ангелите или пък в човешки ръце“ (Учителят П. Дънов). Най-могъщият двигател в еволюцията на душата е приемането и прилагането от нейна страна на Словото Божие, предадено в различните му редакции на човечеството от Учителите на космическата Мъдрост. Следването на Словото и оделотворяването му в ежедневието представлява най-краткият път на душата към единението с нейния Създател.
към текста >>
Пътят на всяка
душа
е строго очертан и никой не е в сила да я измести от него.
То се отпечатва в цялото човечество.“ Всяка душа в рамките на конкретното свое земно въплъщение има строго очертан път, обусловен от степента на нейното еволюционно израстване, от кармичните ў ангажименти и от задачите за този материален живот. Ако си представим кармичната програма на душата за един отделен живот на земята като огромно дърво с множество по-големи и по-малки клони, то стволът на това дърво е именно нейната основна мисия (която тя е приела за изпълнение в невидимия свят, преди да се въплъти), а клоните са отклоненията, вариантите или подпрограмите, които душата е в състояние да последва в земния си път, отчитайки наличието на нейната свещена свободна воля. Премалцина са тези, които успяват да реализират 100% от кармичната си програма в света на материята. Дори и велики духовни Учители са се проваляли в земното чистилище. Мощен е зовът на плътта и безброй са жертвите пред неговия олтар... И все пак нека се върнем към учението на ББ за повече яснота по въпроса: „Никой не може да измести душата от пътя, в който Бог я е поставил.
Пътят на всяка
душа
е строго очертан и никой не е в сила да я измести от него.
Когато казваме, че хората взаимно си влияят, това се отнася до техния физически път, но не и до пътя на душата. Душите са в ръцете на Бога, а не в ръцете на ангелите или пък в човешки ръце“ (Учителят П. Дънов). Най-могъщият двигател в еволюцията на душата е приемането и прилагането от нейна страна на Словото Божие, предадено в различните му редакции на човечеството от Учителите на космическата Мъдрост. Следването на Словото и оделотворяването му в ежедневието представлява най-краткият път на душата към единението с нейния Създател. Нишките, по които се осъществява това изкачване към върха на Божествената пирамида, наричаме „Светлина“ и „Любов“: „В света има разумни души, които искат да се повдигнат и да живеят съзнателно.
към текста >>
Когато казваме, че хората взаимно си влияят, това се отнася до техния физически път, но не и до пътя на
душата
.
Ако си представим кармичната програма на душата за един отделен живот на земята като огромно дърво с множество по-големи и по-малки клони, то стволът на това дърво е именно нейната основна мисия (която тя е приела за изпълнение в невидимия свят, преди да се въплъти), а клоните са отклоненията, вариантите или подпрограмите, които душата е в състояние да последва в земния си път, отчитайки наличието на нейната свещена свободна воля. Премалцина са тези, които успяват да реализират 100% от кармичната си програма в света на материята. Дори и велики духовни Учители са се проваляли в земното чистилище. Мощен е зовът на плътта и безброй са жертвите пред неговия олтар... И все пак нека се върнем към учението на ББ за повече яснота по въпроса: „Никой не може да измести душата от пътя, в който Бог я е поставил. Пътят на всяка душа е строго очертан и никой не е в сила да я измести от него.
Когато казваме, че хората взаимно си влияят, това се отнася до техния физически път, но не и до пътя на
душата
.
Душите са в ръцете на Бога, а не в ръцете на ангелите или пък в човешки ръце“ (Учителят П. Дънов). Най-могъщият двигател в еволюцията на душата е приемането и прилагането от нейна страна на Словото Божие, предадено в различните му редакции на човечеството от Учителите на космическата Мъдрост. Следването на Словото и оделотворяването му в ежедневието представлява най-краткият път на душата към единението с нейния Създател. Нишките, по които се осъществява това изкачване към върха на Божествената пирамида, наричаме „Светлина“ и „Любов“: „В света има разумни души, които искат да се повдигнат и да живеят съзнателно. За тях слизат на земята великите Учители, на тях помагат и всички любящи и светещи души, които работят в света.
към текста >>
Най-могъщият двигател в еволюцията на
душата
е приемането и прилагането от нейна страна на Словото Божие, предадено в различните му редакции на човечеството от Учителите на космическата Мъдрост.
Дори и велики духовни Учители са се проваляли в земното чистилище. Мощен е зовът на плътта и безброй са жертвите пред неговия олтар... И все пак нека се върнем към учението на ББ за повече яснота по въпроса: „Никой не може да измести душата от пътя, в който Бог я е поставил. Пътят на всяка душа е строго очертан и никой не е в сила да я измести от него. Когато казваме, че хората взаимно си влияят, това се отнася до техния физически път, но не и до пътя на душата. Душите са в ръцете на Бога, а не в ръцете на ангелите или пък в човешки ръце“ (Учителят П. Дънов).
Най-могъщият двигател в еволюцията на
душата
е приемането и прилагането от нейна страна на Словото Божие, предадено в различните му редакции на човечеството от Учителите на космическата Мъдрост.
Следването на Словото и оделотворяването му в ежедневието представлява най-краткият път на душата към единението с нейния Създател. Нишките, по които се осъществява това изкачване към върха на Божествената пирамида, наричаме „Светлина“ и „Любов“: „В света има разумни души, които искат да се повдигнат и да живеят съзнателно. За тях слизат на земята великите Учители, на тях помагат и всички любящи и светещи души, които работят в света. Защото само души, които любят и които светят, могат да помагат на другите души. Те са завършили своите изпити на земята.
към текста >>
Следването на Словото и оделотворяването му в ежедневието представлява най-краткият път на
душата
към единението с нейния Създател.
Мощен е зовът на плътта и безброй са жертвите пред неговия олтар... И все пак нека се върнем към учението на ББ за повече яснота по въпроса: „Никой не може да измести душата от пътя, в който Бог я е поставил. Пътят на всяка душа е строго очертан и никой не е в сила да я измести от него. Когато казваме, че хората взаимно си влияят, това се отнася до техния физически път, но не и до пътя на душата. Душите са в ръцете на Бога, а не в ръцете на ангелите или пък в човешки ръце“ (Учителят П. Дънов). Най-могъщият двигател в еволюцията на душата е приемането и прилагането от нейна страна на Словото Божие, предадено в различните му редакции на човечеството от Учителите на космическата Мъдрост.
Следването на Словото и оделотворяването му в ежедневието представлява най-краткият път на
душата
към единението с нейния Създател.
Нишките, по които се осъществява това изкачване към върха на Божествената пирамида, наричаме „Светлина“ и „Любов“: „В света има разумни души, които искат да се повдигнат и да живеят съзнателно. За тях слизат на земята великите Учители, на тях помагат и всички любящи и светещи души, които работят в света. Защото само души, които любят и които светят, могат да помагат на другите души. Те са завършили своите изпити на земята. В тях Божественото съзнание е пробудено.
към текста >>
Както е видно от изложеното, в своите благородни усилия никоя
душа
не е сама.
Те са завършили своите изпити на земята. В тях Божественото съзнание е пробудено. Ето защо те не искат да напуснат земята (какъвто е импулсът на великите Същества, наречени „бодхисатви“ в будизма – б.К.З.). Те казват: „Сега ние ще живеем на земята при всички условия, ще живеем така, както Бог иска. Ние разбираме сега как трябва да се живее“ (Учителят П. Дънов).
Както е видно от изложеното, в своите благородни усилия никоя
душа
не е сама.
В епичната битка с изпитанията и изкушенията на гъстата материя укрепват и връзките между душите. Най-трайните и красиви взаимоотношения между тях биват изграждани, именно когато те вървят ръка за ръка по вечния Път на Духа. За тези процеси на взаимно обвързване в името на грандиозната цел – възвръщането към Първоизвора, Бога, Учителят П. Дънов изтъква следното: „За човешката душа, която иска да се повдигне, няма нищо невъзможно. Тя е силна благодарение на своята връзка с другите души, които са истинските ў ближни.“ И още: „И колкото по-голям е броят на душите, с които човешката душа е свързана, толкова тя е по-силна и по-неуязвима.
към текста >>
Дънов изтъква следното: „За човешката
душа
, която иска да се повдигне, няма нищо невъзможно.
Ние разбираме сега как трябва да се живее“ (Учителят П. Дънов). Както е видно от изложеното, в своите благородни усилия никоя душа не е сама. В епичната битка с изпитанията и изкушенията на гъстата материя укрепват и връзките между душите. Най-трайните и красиви взаимоотношения между тях биват изграждани, именно когато те вървят ръка за ръка по вечния Път на Духа. За тези процеси на взаимно обвързване в името на грандиозната цел – възвръщането към Първоизвора, Бога, Учителят П.
Дънов изтъква следното: „За човешката
душа
, която иска да се повдигне, няма нищо невъзможно.
Тя е силна благодарение на своята връзка с другите души, които са истинските ў ближни.“ И още: „И колкото по-голям е броят на душите, с които човешката душа е свързана, толкова тя е по-силна и по-неуязвима. Успехът на душата зависи от броя на душите, с които тя е свързана (курсивът мой – К.З.). Съзнанието на ония души, които взимат участие в земния живот на една душа, е постоянно съсредоточено в Любовта и затова те ў помагат безкористно и самоотвержено. Ето защо изкуството на земния живот се състои в това – докато човек е на земята, в тази малка форма, да влезе във връзка с душите на другите хора. Там е ключът на успеха.
към текста >>
Тя е силна благодарение на своята връзка с другите души, които са истинските ў ближни.“ И още: „И колкото по-голям е броят на душите, с които човешката
душа
е свързана, толкова тя е по-силна и по-неуязвима.
Както е видно от изложеното, в своите благородни усилия никоя душа не е сама. В епичната битка с изпитанията и изкушенията на гъстата материя укрепват и връзките между душите. Най-трайните и красиви взаимоотношения между тях биват изграждани, именно когато те вървят ръка за ръка по вечния Път на Духа. За тези процеси на взаимно обвързване в името на грандиозната цел – възвръщането към Първоизвора, Бога, Учителят П. Дънов изтъква следното: „За човешката душа, която иска да се повдигне, няма нищо невъзможно.
Тя е силна благодарение на своята връзка с другите души, които са истинските ў ближни.“ И още: „И колкото по-голям е броят на душите, с които човешката
душа
е свързана, толкова тя е по-силна и по-неуязвима.
Успехът на душата зависи от броя на душите, с които тя е свързана (курсивът мой – К.З.). Съзнанието на ония души, които взимат участие в земния живот на една душа, е постоянно съсредоточено в Любовта и затова те ў помагат безкористно и самоотвержено. Ето защо изкуството на земния живот се състои в това – докато човек е на земята, в тази малка форма, да влезе във връзка с душите на другите хора. Там е ключът на успеха. Дори (само – б.К.З.) една душа да ви обича, тя е в състояние да ви помогне в мъчнотиите на живота.
към текста >>
Успехът на
душата
зависи от броя на душите, с които тя е свързана (курсивът мой – К.З.).
В епичната битка с изпитанията и изкушенията на гъстата материя укрепват и връзките между душите. Най-трайните и красиви взаимоотношения между тях биват изграждани, именно когато те вървят ръка за ръка по вечния Път на Духа. За тези процеси на взаимно обвързване в името на грандиозната цел – възвръщането към Първоизвора, Бога, Учителят П. Дънов изтъква следното: „За човешката душа, която иска да се повдигне, няма нищо невъзможно. Тя е силна благодарение на своята връзка с другите души, които са истинските ў ближни.“ И още: „И колкото по-голям е броят на душите, с които човешката душа е свързана, толкова тя е по-силна и по-неуязвима.
Успехът на
душата
зависи от броя на душите, с които тя е свързана (курсивът мой – К.З.).
Съзнанието на ония души, които взимат участие в земния живот на една душа, е постоянно съсредоточено в Любовта и затова те ў помагат безкористно и самоотвержено. Ето защо изкуството на земния живот се състои в това – докато човек е на земята, в тази малка форма, да влезе във връзка с душите на другите хора. Там е ключът на успеха. Дори (само – б.К.З.) една душа да ви обича, тя е в състояние да ви помогне в мъчнотиите на живота. А когато много души насочат любовта си към един човек, той може всичко да стане – поет, художник, музикант, учен.
към текста >>
Съзнанието на ония души, които взимат участие в земния живот на една
душа
, е постоянно съсредоточено в Любовта и затова те ў помагат безкористно и самоотвержено.
Най-трайните и красиви взаимоотношения между тях биват изграждани, именно когато те вървят ръка за ръка по вечния Път на Духа. За тези процеси на взаимно обвързване в името на грандиозната цел – възвръщането към Първоизвора, Бога, Учителят П. Дънов изтъква следното: „За човешката душа, която иска да се повдигне, няма нищо невъзможно. Тя е силна благодарение на своята връзка с другите души, които са истинските ў ближни.“ И още: „И колкото по-голям е броят на душите, с които човешката душа е свързана, толкова тя е по-силна и по-неуязвима. Успехът на душата зависи от броя на душите, с които тя е свързана (курсивът мой – К.З.).
Съзнанието на ония души, които взимат участие в земния живот на една
душа
, е постоянно съсредоточено в Любовта и затова те ў помагат безкористно и самоотвержено.
Ето защо изкуството на земния живот се състои в това – докато човек е на земята, в тази малка форма, да влезе във връзка с душите на другите хора. Там е ключът на успеха. Дори (само – б.К.З.) една душа да ви обича, тя е в състояние да ви помогне в мъчнотиите на живота. А когато много души насочат любовта си към един човек, той може всичко да стане – поет, художник, музикант, учен. Велика сила е Любовта.“ Тези разсъждения ни дават основание за един важен извод: еволюцията на душата протича постъпателно и прогресивно, когато е съпроводена от взаимно подпомагане и пълноценен обмен на всички равнища.
към текста >>
Дори (само – б.К.З.) една
душа
да ви обича, тя е в състояние да ви помогне в мъчнотиите на живота.
Тя е силна благодарение на своята връзка с другите души, които са истинските ў ближни.“ И още: „И колкото по-голям е броят на душите, с които човешката душа е свързана, толкова тя е по-силна и по-неуязвима. Успехът на душата зависи от броя на душите, с които тя е свързана (курсивът мой – К.З.). Съзнанието на ония души, които взимат участие в земния живот на една душа, е постоянно съсредоточено в Любовта и затова те ў помагат безкористно и самоотвержено. Ето защо изкуството на земния живот се състои в това – докато човек е на земята, в тази малка форма, да влезе във връзка с душите на другите хора. Там е ключът на успеха.
Дори (само – б.К.З.) една
душа
да ви обича, тя е в състояние да ви помогне в мъчнотиите на живота.
А когато много души насочат любовта си към един човек, той може всичко да стане – поет, художник, музикант, учен. Велика сила е Любовта.“ Тези разсъждения ни дават основание за един важен извод: еволюцията на душата протича постъпателно и прогресивно, когато е съпроводена от взаимно подпомагане и пълноценен обмен на всички равнища. Най-съществената характеристика на този обмен е неговото енергийно естество. Може би тук е мястото да припомним един от водещите девизи на езотеричното познание: „Всичко е енергия! “ Първият, който най-сполучливо свърза този постулат на най-древната Мъдрост с рационалното знание на човечеството – традиционната форма на науката, бе геният на ХХ век Алберт Айнщайн (1879-1955) – посредством своята Обща и Специална теория на относителността.
към текста >>
Велика сила е Любовта.“ Тези разсъждения ни дават основание за един важен извод: еволюцията на
душата
протича постъпателно и прогресивно, когато е съпроводена от взаимно подпомагане и пълноценен обмен на всички равнища.
Съзнанието на ония души, които взимат участие в земния живот на една душа, е постоянно съсредоточено в Любовта и затова те ў помагат безкористно и самоотвержено. Ето защо изкуството на земния живот се състои в това – докато човек е на земята, в тази малка форма, да влезе във връзка с душите на другите хора. Там е ключът на успеха. Дори (само – б.К.З.) една душа да ви обича, тя е в състояние да ви помогне в мъчнотиите на живота. А когато много души насочат любовта си към един човек, той може всичко да стане – поет, художник, музикант, учен.
Велика сила е Любовта.“ Тези разсъждения ни дават основание за един важен извод: еволюцията на
душата
протича постъпателно и прогресивно, когато е съпроводена от взаимно подпомагане и пълноценен обмен на всички равнища.
Най-съществената характеристика на този обмен е неговото енергийно естество. Може би тук е мястото да припомним един от водещите девизи на езотеричното познание: „Всичко е енергия! “ Първият, който най-сполучливо свърза този постулат на най-древната Мъдрост с рационалното знание на човечеството – традиционната форма на науката, бе геният на ХХ век Алберт Айнщайн (1879-1955) – посредством своята Обща и Специална теория на относителността. И по-конкретно със съдържанието и интерпретацията на формулата, разкриваща взаимоотношението между материя и енергия: E=m.c2. За това, душата да бъде неотклонна и неотклонима по своя път в материалната действителност, грижата има законът за кармата (от санскрит карма = действие, въздействие).
към текста >>
За това,
душата
да бъде неотклонна и неотклонима по своя път в материалната действителност, грижата има законът за кармата (от санскрит карма = действие, въздействие).
Велика сила е Любовта.“ Тези разсъждения ни дават основание за един важен извод: еволюцията на душата протича постъпателно и прогресивно, когато е съпроводена от взаимно подпомагане и пълноценен обмен на всички равнища. Най-съществената характеристика на този обмен е неговото енергийно естество. Може би тук е мястото да припомним един от водещите девизи на езотеричното познание: „Всичко е енергия! “ Първият, който най-сполучливо свърза този постулат на най-древната Мъдрост с рационалното знание на човечеството – традиционната форма на науката, бе геният на ХХ век Алберт Айнщайн (1879-1955) – посредством своята Обща и Специална теория на относителността. И по-конкретно със съдържанието и интерпретацията на формулата, разкриваща взаимоотношението между материя и енергия: E=m.c2.
За това,
душата
да бъде неотклонна и неотклонима по своя път в материалната действителност, грижата има законът за кармата (от санскрит карма = действие, въздействие).
Никой не може да избегне неговото действие! И това е така, понеже кармичният закон притежава универсален характер. Проявлението на кармата в земното съществувание на душата е обрисувано от Учителя П. Дънов по следния начин: „Пътят на всяка душа е строго определен и никой не е в състояние да я отклони от него. Невъзможно е една душа да отклони друга от нейния път, защото Бог зорко бди над душите и направлява тяхното движение в необятната Вселена.“
към текста >>
Проявлението на кармата в земното съществувание на
душата
е обрисувано от Учителя П.
“ Първият, който най-сполучливо свърза този постулат на най-древната Мъдрост с рационалното знание на човечеството – традиционната форма на науката, бе геният на ХХ век Алберт Айнщайн (1879-1955) – посредством своята Обща и Специална теория на относителността. И по-конкретно със съдържанието и интерпретацията на формулата, разкриваща взаимоотношението между материя и енергия: E=m.c2. За това, душата да бъде неотклонна и неотклонима по своя път в материалната действителност, грижата има законът за кармата (от санскрит карма = действие, въздействие). Никой не може да избегне неговото действие! И това е така, понеже кармичният закон притежава универсален характер.
Проявлението на кармата в земното съществувание на
душата
е обрисувано от Учителя П.
Дънов по следния начин: „Пътят на всяка душа е строго определен и никой не е в състояние да я отклони от него. Невъзможно е една душа да отклони друга от нейния път, защото Бог зорко бди над душите и направлява тяхното движение в необятната Вселена.“ В служението на Бога безсмъртната човешка душа открива своето истинско предназначение в земния живот. Защото именно в изпълнението волята на Бога е силата на душата (както гласи надписът върху надгробната плоча на Учителя Петър Дънов /Беинса Дуно/ в софийския квартал „Изгрева). „... Ще служите на Бога.
към текста >>
Дънов по следния начин: „Пътят на всяка
душа
е строго определен и никой не е в състояние да я отклони от него.
И по-конкретно със съдържанието и интерпретацията на формулата, разкриваща взаимоотношението между материя и енергия: E=m.c2. За това, душата да бъде неотклонна и неотклонима по своя път в материалната действителност, грижата има законът за кармата (от санскрит карма = действие, въздействие). Никой не може да избегне неговото действие! И това е така, понеже кармичният закон притежава универсален характер. Проявлението на кармата в земното съществувание на душата е обрисувано от Учителя П.
Дънов по следния начин: „Пътят на всяка
душа
е строго определен и никой не е в състояние да я отклони от него.
Невъзможно е една душа да отклони друга от нейния път, защото Бог зорко бди над душите и направлява тяхното движение в необятната Вселена.“ В служението на Бога безсмъртната човешка душа открива своето истинско предназначение в земния живот. Защото именно в изпълнението волята на Бога е силата на душата (както гласи надписът върху надгробната плоча на Учителя Петър Дънов /Беинса Дуно/ в софийския квартал „Изгрева). „... Ще служите на Бога. Това желание ще намерите дълбоко в душата си, то е стремеж на душата“ (Учителят П. Дънов).
към текста >>
Невъзможно е една
душа
да отклони друга от нейния път, защото Бог зорко бди над душите и направлява тяхното движение в необятната Вселена.“
За това, душата да бъде неотклонна и неотклонима по своя път в материалната действителност, грижата има законът за кармата (от санскрит карма = действие, въздействие). Никой не може да избегне неговото действие! И това е така, понеже кармичният закон притежава универсален характер. Проявлението на кармата в земното съществувание на душата е обрисувано от Учителя П. Дънов по следния начин: „Пътят на всяка душа е строго определен и никой не е в състояние да я отклони от него.
Невъзможно е една
душа
да отклони друга от нейния път, защото Бог зорко бди над душите и направлява тяхното движение в необятната Вселена.“
В служението на Бога безсмъртната човешка душа открива своето истинско предназначение в земния живот. Защото именно в изпълнението волята на Бога е силата на душата (както гласи надписът върху надгробната плоча на Учителя Петър Дънов /Беинса Дуно/ в софийския квартал „Изгрева). „... Ще служите на Бога. Това желание ще намерите дълбоко в душата си, то е стремеж на душата“ (Учителят П. Дънов). В служението си на Всевишния душата изгражда най-здравите си връзки с Него.
към текста >>
В служението на Бога безсмъртната човешка
душа
открива своето истинско предназначение в земния живот.
Никой не може да избегне неговото действие! И това е така, понеже кармичният закон притежава универсален характер. Проявлението на кармата в земното съществувание на душата е обрисувано от Учителя П. Дънов по следния начин: „Пътят на всяка душа е строго определен и никой не е в състояние да я отклони от него. Невъзможно е една душа да отклони друга от нейния път, защото Бог зорко бди над душите и направлява тяхното движение в необятната Вселена.“
В служението на Бога безсмъртната човешка
душа
открива своето истинско предназначение в земния живот.
Защото именно в изпълнението волята на Бога е силата на душата (както гласи надписът върху надгробната плоча на Учителя Петър Дънов /Беинса Дуно/ в софийския квартал „Изгрева). „... Ще служите на Бога. Това желание ще намерите дълбоко в душата си, то е стремеж на душата“ (Учителят П. Дънов). В служението си на Всевишния душата изгражда най-здравите си връзки с Него. Така тя става максимално полезна не само за своята лична еволюция, но може да помага пълноценно и на другите: „Когато нашата душа е свързана с Бога, тя притежава природни сили и може да лекува раните, от които страда съвременното общество“ (Учителят П. Дънов).
към текста >>
Защото именно в изпълнението волята на Бога е силата на
душата
(както гласи надписът върху надгробната плоча на Учителя Петър Дънов /Беинса Дуно/ в софийския квартал „Изгрева).
И това е така, понеже кармичният закон притежава универсален характер. Проявлението на кармата в земното съществувание на душата е обрисувано от Учителя П. Дънов по следния начин: „Пътят на всяка душа е строго определен и никой не е в състояние да я отклони от него. Невъзможно е една душа да отклони друга от нейния път, защото Бог зорко бди над душите и направлява тяхното движение в необятната Вселена.“ В служението на Бога безсмъртната човешка душа открива своето истинско предназначение в земния живот.
Защото именно в изпълнението волята на Бога е силата на
душата
(както гласи надписът върху надгробната плоча на Учителя Петър Дънов /Беинса Дуно/ в софийския квартал „Изгрева).
„... Ще служите на Бога. Това желание ще намерите дълбоко в душата си, то е стремеж на душата“ (Учителят П. Дънов). В служението си на Всевишния душата изгражда най-здравите си връзки с Него. Така тя става максимално полезна не само за своята лична еволюция, но може да помага пълноценно и на другите: „Когато нашата душа е свързана с Бога, тя притежава природни сили и може да лекува раните, от които страда съвременното общество“ (Учителят П. Дънов). В религията съществува понятието „грях“.
към текста >>
Това желание ще намерите дълбоко в
душата
си, то е стремеж на
душата
“ (Учителят П. Дънов).
Дънов по следния начин: „Пътят на всяка душа е строго определен и никой не е в състояние да я отклони от него. Невъзможно е една душа да отклони друга от нейния път, защото Бог зорко бди над душите и направлява тяхното движение в необятната Вселена.“ В служението на Бога безсмъртната човешка душа открива своето истинско предназначение в земния живот. Защото именно в изпълнението волята на Бога е силата на душата (както гласи надписът върху надгробната плоча на Учителя Петър Дънов /Беинса Дуно/ в софийския квартал „Изгрева). „... Ще служите на Бога.
Това желание ще намерите дълбоко в
душата
си, то е стремеж на
душата
“ (Учителят П. Дънов).
В служението си на Всевишния душата изгражда най-здравите си връзки с Него. Така тя става максимално полезна не само за своята лична еволюция, но може да помага пълноценно и на другите: „Когато нашата душа е свързана с Бога, тя притежава природни сили и може да лекува раните, от които страда съвременното общество“ (Учителят П. Дънов). В религията съществува понятието „грях“. Неговото съдържание обуславя някаква форма на нарушаване на Божия закон. Низшата природа на човека, плътта и нейните желания, е тази, която най-вече предизвиква бунтовете и попълзновенията срещу нравствените повели на Твореца.
към текста >>
В служението си на Всевишния
душата
изгражда най-здравите си връзки с Него.
Невъзможно е една душа да отклони друга от нейния път, защото Бог зорко бди над душите и направлява тяхното движение в необятната Вселена.“ В служението на Бога безсмъртната човешка душа открива своето истинско предназначение в земния живот. Защото именно в изпълнението волята на Бога е силата на душата (както гласи надписът върху надгробната плоча на Учителя Петър Дънов /Беинса Дуно/ в софийския квартал „Изгрева). „... Ще служите на Бога. Това желание ще намерите дълбоко в душата си, то е стремеж на душата“ (Учителят П. Дънов).
В служението си на Всевишния
душата
изгражда най-здравите си връзки с Него.
Така тя става максимално полезна не само за своята лична еволюция, но може да помага пълноценно и на другите: „Когато нашата душа е свързана с Бога, тя притежава природни сили и може да лекува раните, от които страда съвременното общество“ (Учителят П. Дънов). В религията съществува понятието „грях“. Неговото съдържание обуславя някаква форма на нарушаване на Божия закон. Низшата природа на човека, плътта и нейните желания, е тази, която най-вече предизвиква бунтовете и попълзновенията срещу нравствените повели на Твореца. Консумирането на щенията на тленното ни естество неминуемо води до грях.
към текста >>
Така тя става максимално полезна не само за своята лична еволюция, но може да помага пълноценно и на другите: „Когато нашата
душа
е свързана с Бога, тя притежава природни сили и може да лекува раните, от които страда съвременното общество“ (Учителят П. Дънов).
В служението на Бога безсмъртната човешка душа открива своето истинско предназначение в земния живот. Защото именно в изпълнението волята на Бога е силата на душата (както гласи надписът върху надгробната плоча на Учителя Петър Дънов /Беинса Дуно/ в софийския квартал „Изгрева). „... Ще служите на Бога. Това желание ще намерите дълбоко в душата си, то е стремеж на душата“ (Учителят П. Дънов). В служението си на Всевишния душата изгражда най-здравите си връзки с Него.
Така тя става максимално полезна не само за своята лична еволюция, но може да помага пълноценно и на другите: „Когато нашата
душа
е свързана с Бога, тя притежава природни сили и може да лекува раните, от които страда съвременното общество“ (Учителят П. Дънов).
В религията съществува понятието „грях“. Неговото съдържание обуславя някаква форма на нарушаване на Божия закон. Низшата природа на човека, плътта и нейните желания, е тази, която най-вече предизвиква бунтовете и попълзновенията срещу нравствените повели на Твореца. Консумирането на щенията на тленното ни естество неминуемо води до грях. Ала той не може да засегне безсмъртното начало на личността – душата.
към текста >>
Ала той не може да засегне безсмъртното начало на личността –
душата
.
Така тя става максимално полезна не само за своята лична еволюция, но може да помага пълноценно и на другите: „Когато нашата душа е свързана с Бога, тя притежава природни сили и може да лекува раните, от които страда съвременното общество“ (Учителят П. Дънов). В религията съществува понятието „грях“. Неговото съдържание обуславя някаква форма на нарушаване на Божия закон. Низшата природа на човека, плътта и нейните желания, е тази, която най-вече предизвиква бунтовете и попълзновенията срещу нравствените повели на Твореца. Консумирането на щенията на тленното ни естество неминуемо води до грях.
Ала той не може да засегне безсмъртното начало на личността –
душата
.
От греховете на човека, в когото е въплътена, тя научава твърде важни уроци за своя път през Вселената. Тя самата, обаче, остава неподвластна на въздействието им. Заслугата за това принадлежи на нейния Божествен произход: „Не може да се опетни човешката душа! Вярвайте в това, че тялото ви може да се опетни, къщата всеки може да опетни отвън, но да опетни някой вашата душа, това е невъзможно! Това, което е излязло от Бога, не може да се опетни.
към текста >>
Заслугата за това принадлежи на нейния Божествен произход: „Не може да се опетни човешката
душа
!
Низшата природа на човека, плътта и нейните желания, е тази, която най-вече предизвиква бунтовете и попълзновенията срещу нравствените повели на Твореца. Консумирането на щенията на тленното ни естество неминуемо води до грях. Ала той не може да засегне безсмъртното начало на личността – душата. От греховете на човека, в когото е въплътена, тя научава твърде важни уроци за своя път през Вселената. Тя самата, обаче, остава неподвластна на въздействието им.
Заслугата за това принадлежи на нейния Божествен произход: „Не може да се опетни човешката
душа
!
Вярвайте в това, че тялото ви може да се опетни, къщата всеки може да опетни отвън, но да опетни някой вашата душа, това е невъзможно! Това, което е излязло от Бога, не може да се опетни. То ще се върне при Бога“ (Учителят П. Дънов). Затова нека добре си помислим, преди да направим компромис с душата си заради измамните дрънкулки и илюзорните ценности на материалната действителност: „В никакъв случай няма да жертваш висшите интереси на своята душа за благото на тоя свят! “ (Учителят П. Дънов).
към текста >>
Вярвайте в това, че тялото ви може да се опетни, къщата всеки може да опетни отвън, но да опетни някой вашата
душа
, това е невъзможно!
Консумирането на щенията на тленното ни естество неминуемо води до грях. Ала той не може да засегне безсмъртното начало на личността – душата. От греховете на човека, в когото е въплътена, тя научава твърде важни уроци за своя път през Вселената. Тя самата, обаче, остава неподвластна на въздействието им. Заслугата за това принадлежи на нейния Божествен произход: „Не може да се опетни човешката душа!
Вярвайте в това, че тялото ви може да се опетни, къщата всеки може да опетни отвън, но да опетни някой вашата
душа
, това е невъзможно!
Това, което е излязло от Бога, не може да се опетни. То ще се върне при Бога“ (Учителят П. Дънов). Затова нека добре си помислим, преди да направим компромис с душата си заради измамните дрънкулки и илюзорните ценности на материалната действителност: „В никакъв случай няма да жертваш висшите интереси на своята душа за благото на тоя свят! “ (Учителят П. Дънов). Тоест, както ни съветва и Учителят на Учителите Христос: „Бъдете в света, но не от света!
към текста >>
Затова нека добре си помислим, преди да направим компромис с
душата
си заради измамните дрънкулки и илюзорните ценности на материалната действителност: „В никакъв случай няма да жертваш висшите интереси на своята
душа
за благото на тоя свят!
Тя самата, обаче, остава неподвластна на въздействието им. Заслугата за това принадлежи на нейния Божествен произход: „Не може да се опетни човешката душа! Вярвайте в това, че тялото ви може да се опетни, къщата всеки може да опетни отвън, но да опетни някой вашата душа, това е невъзможно! Това, което е излязло от Бога, не може да се опетни. То ще се върне при Бога“ (Учителят П. Дънов).
Затова нека добре си помислим, преди да направим компромис с
душата
си заради измамните дрънкулки и илюзорните ценности на материалната действителност: „В никакъв случай няма да жертваш висшите интереси на своята
душа
за благото на тоя свят!
“ (Учителят П. Дънов). Тоест, както ни съветва и Учителят на Учителите Христос: „Бъдете в света, но не от света! “ На всички ни е известен изразът: „Очите са огледало на душата! “ И действително – за зоркия поглед на зрящия в Духа очите разкриват като на длан степента на издигнатост на съответната душа, нейните основни характеристики и качества.
към текста >>
На всички ни е известен изразът: „Очите са огледало на
душата
!
То ще се върне при Бога“ (Учителят П. Дънов). Затова нека добре си помислим, преди да направим компромис с душата си заради измамните дрънкулки и илюзорните ценности на материалната действителност: „В никакъв случай няма да жертваш висшите интереси на своята душа за благото на тоя свят! “ (Учителят П. Дънов). Тоест, както ни съветва и Учителят на Учителите Христос: „Бъдете в света, но не от света! “
На всички ни е известен изразът: „Очите са огледало на
душата
!
“ И действително – за зоркия поглед на зрящия в Духа очите разкриват като на длан степента на издигнатост на съответната душа, нейните основни характеристики и качества. Интересно е и по този въпрос да чуем мнението на великия духовен Учител: „Колкото една душа е по-развита, по-благородна, толкова и светлината на очите е по-мека. В небето няма хора с тъмни или светли коси, от тях излиза само светлина – и те по тази светлина се различават един от друг.“ Становището на този Учител за степента на съзряване (като средна величина за земното човечество) на душата е, че тя все още е в ранен стадий на своето еволюционно развитие: „Досега човешката душа е напъпвала, тя е достигнала да стане пъпка.“ Тепърва предстои пъпката да разцъфне и да даде живот на прекрасен цвят. Той от своя страна е призван да положи началото на красив и полезен за всички плод. След окончателното узряване на плода космическият Градинар – Бог, ще го откъсне и ще го постави на трапезата пред всички души.
към текста >>
“ И действително – за зоркия поглед на зрящия в Духа очите разкриват като на длан степента на издигнатост на съответната
душа
, нейните основни характеристики и качества.
Затова нека добре си помислим, преди да направим компромис с душата си заради измамните дрънкулки и илюзорните ценности на материалната действителност: „В никакъв случай няма да жертваш висшите интереси на своята душа за благото на тоя свят! “ (Учителят П. Дънов). Тоест, както ни съветва и Учителят на Учителите Христос: „Бъдете в света, но не от света! “ На всички ни е известен изразът: „Очите са огледало на душата!
“ И действително – за зоркия поглед на зрящия в Духа очите разкриват като на длан степента на издигнатост на съответната
душа
, нейните основни характеристики и качества.
Интересно е и по този въпрос да чуем мнението на великия духовен Учител: „Колкото една душа е по-развита, по-благородна, толкова и светлината на очите е по-мека. В небето няма хора с тъмни или светли коси, от тях излиза само светлина – и те по тази светлина се различават един от друг.“ Становището на този Учител за степента на съзряване (като средна величина за земното човечество) на душата е, че тя все още е в ранен стадий на своето еволюционно развитие: „Досега човешката душа е напъпвала, тя е достигнала да стане пъпка.“ Тепърва предстои пъпката да разцъфне и да даде живот на прекрасен цвят. Той от своя страна е призван да положи началото на красив и полезен за всички плод. След окончателното узряване на плода космическият Градинар – Бог, ще го откъсне и ще го постави на трапезата пред всички души. Като вечен дар пред олтара на безсмъртието и като неповторим образец за достойната награда, очакваща всяка душа, която е извървяла докрай Пътя към Божественото... Понеже, както казва на друго място Учителят П.
към текста >>
Интересно е и по този въпрос да чуем мнението на великия духовен Учител: „Колкото една
душа
е по-развита, по-благородна, толкова и светлината на очите е по-мека.
“ (Учителят П. Дънов). Тоест, както ни съветва и Учителят на Учителите Христос: „Бъдете в света, но не от света! “ На всички ни е известен изразът: „Очите са огледало на душата! “ И действително – за зоркия поглед на зрящия в Духа очите разкриват като на длан степента на издигнатост на съответната душа, нейните основни характеристики и качества.
Интересно е и по този въпрос да чуем мнението на великия духовен Учител: „Колкото една
душа
е по-развита, по-благородна, толкова и светлината на очите е по-мека.
В небето няма хора с тъмни или светли коси, от тях излиза само светлина – и те по тази светлина се различават един от друг.“ Становището на този Учител за степента на съзряване (като средна величина за земното човечество) на душата е, че тя все още е в ранен стадий на своето еволюционно развитие: „Досега човешката душа е напъпвала, тя е достигнала да стане пъпка.“ Тепърва предстои пъпката да разцъфне и да даде живот на прекрасен цвят. Той от своя страна е призван да положи началото на красив и полезен за всички плод. След окончателното узряване на плода космическият Градинар – Бог, ще го откъсне и ще го постави на трапезата пред всички души. Като вечен дар пред олтара на безсмъртието и като неповторим образец за достойната награда, очакваща всяка душа, която е извървяла докрай Пътя към Божественото... Понеже, както казва на друго място Учителят П. Дънов: „... всички възвишени същества в Божествения свят очакват с трепет разцъфтяването на човешката душа!
към текста >>
В небето няма хора с тъмни или светли коси, от тях излиза само светлина – и те по тази светлина се различават един от друг.“ Становището на този Учител за степента на съзряване (като средна величина за земното човечество) на
душата
е, че тя все още е в ранен стадий на своето еволюционно развитие: „Досега човешката
душа
е напъпвала, тя е достигнала да стане пъпка.“ Тепърва предстои пъпката да разцъфне и да даде живот на прекрасен цвят.
Тоест, както ни съветва и Учителят на Учителите Христос: „Бъдете в света, но не от света! “ На всички ни е известен изразът: „Очите са огледало на душата! “ И действително – за зоркия поглед на зрящия в Духа очите разкриват като на длан степента на издигнатост на съответната душа, нейните основни характеристики и качества. Интересно е и по този въпрос да чуем мнението на великия духовен Учител: „Колкото една душа е по-развита, по-благородна, толкова и светлината на очите е по-мека.
В небето няма хора с тъмни или светли коси, от тях излиза само светлина – и те по тази светлина се различават един от друг.“ Становището на този Учител за степента на съзряване (като средна величина за земното човечество) на
душата
е, че тя все още е в ранен стадий на своето еволюционно развитие: „Досега човешката
душа
е напъпвала, тя е достигнала да стане пъпка.“ Тепърва предстои пъпката да разцъфне и да даде живот на прекрасен цвят.
Той от своя страна е призван да положи началото на красив и полезен за всички плод. След окончателното узряване на плода космическият Градинар – Бог, ще го откъсне и ще го постави на трапезата пред всички души. Като вечен дар пред олтара на безсмъртието и като неповторим образец за достойната награда, очакваща всяка душа, която е извървяла докрай Пътя към Божественото... Понеже, както казва на друго място Учителят П. Дънов: „... всички възвишени същества в Божествения свят очакват с трепет разцъфтяването на човешката душа! “
към текста >>
Като вечен дар пред олтара на безсмъртието и като неповторим образец за достойната награда, очакваща всяка
душа
, която е извървяла докрай Пътя към Божественото... Понеже, както казва на друго място Учителят П.
“ И действително – за зоркия поглед на зрящия в Духа очите разкриват като на длан степента на издигнатост на съответната душа, нейните основни характеристики и качества. Интересно е и по този въпрос да чуем мнението на великия духовен Учител: „Колкото една душа е по-развита, по-благородна, толкова и светлината на очите е по-мека. В небето няма хора с тъмни или светли коси, от тях излиза само светлина – и те по тази светлина се различават един от друг.“ Становището на този Учител за степента на съзряване (като средна величина за земното човечество) на душата е, че тя все още е в ранен стадий на своето еволюционно развитие: „Досега човешката душа е напъпвала, тя е достигнала да стане пъпка.“ Тепърва предстои пъпката да разцъфне и да даде живот на прекрасен цвят. Той от своя страна е призван да положи началото на красив и полезен за всички плод. След окончателното узряване на плода космическият Градинар – Бог, ще го откъсне и ще го постави на трапезата пред всички души.
Като вечен дар пред олтара на безсмъртието и като неповторим образец за достойната награда, очакваща всяка
душа
, която е извървяла докрай Пътя към Божественото... Понеже, както казва на друго място Учителят П.
Дънов: „... всички възвишени същества в Божествения свят очакват с трепет разцъфтяването на човешката душа! “
към текста >>
Дънов: „... всички възвишени същества в Божествения свят очакват с трепет разцъфтяването на човешката
душа
!
Интересно е и по този въпрос да чуем мнението на великия духовен Учител: „Колкото една душа е по-развита, по-благородна, толкова и светлината на очите е по-мека. В небето няма хора с тъмни или светли коси, от тях излиза само светлина – и те по тази светлина се различават един от друг.“ Становището на този Учител за степента на съзряване (като средна величина за земното човечество) на душата е, че тя все още е в ранен стадий на своето еволюционно развитие: „Досега човешката душа е напъпвала, тя е достигнала да стане пъпка.“ Тепърва предстои пъпката да разцъфне и да даде живот на прекрасен цвят. Той от своя страна е призван да положи началото на красив и полезен за всички плод. След окончателното узряване на плода космическият Градинар – Бог, ще го откъсне и ще го постави на трапезата пред всички души. Като вечен дар пред олтара на безсмъртието и като неповторим образец за достойната награда, очакваща всяка душа, която е извървяла докрай Пътя към Божественото... Понеже, както казва на друго място Учителят П.
Дънов: „... всички възвишени същества в Божествения свят очакват с трепет разцъфтяването на човешката
душа
!
“
към текста >>
95.
VIII. ТЪРПЕНИЕТО
 
- Константин Златев
Почетно място в този букет от добродетели и бляскави доспехи на
душата
заема и търпението.
А страничните колове, за които споменава ораторът, са нашите малки човешки желания, стремежи, страсти и пориви. Твърде често те ни отклоняват от главния път в нашия живот и ни тласкат по странични, криви пътеки, някои от които водят към бездните на живота. Да се лишиш от такъв страничен кол, не е загуба, а привилегия. И по-точно – постижение по духовния Път. Централният кол в лексиката на българския духовен Учител представлява опора, изградена от специална сплав, в чийто състав влизат: Божествената Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел, желязна воля, непоклатима вяра, упование в Божия план за света и за всеки човек, дух на святост, послушание и целомъдрие.
Почетно място в този букет от добродетели и бляскави доспехи на
душата
заема и търпението.
Без него вътрешната хармония на просветлената личност не би била пълна. Понякога общуваме със събеседници, чиято словоохотливост ни отегчава. Или пък присъстваме на обществено място, където някой, завладян от изкушението на микрофона, забравя колко ценно е времето за всички нас и се впуска в предълги и излишни откровения. Нерядко мъдри глави от телевизионния екран се опитват да ни убедят в своята висока интелигентност и образованост и препускат в размишленията си в хиляди посоки. Това са случаи, когато нашето търпение бива подложено на сериозно изпитание.
към текста >>
Влюбваш се и
душата
ти полита.
Дънов ни съветва да осъществяваме своите планове по метода на малките стъпки – последователно, спокойно, равномерно, търпеливо, без излишни скокове и пренапрягане. Такава е и идеята на следващата му реплика към учениците: - Не се стреми да постигнеш всички желания изведнъж. Днес едно желание като постигнеш, всички други желания ще можеш да постигнеш. Не е трудно да се досетим, че търпението е от особено значение и в най-деликатните взаимоотношения – между мъжа и жената.
Влюбваш се и
душата
ти полита.
Търсиш всички възможни начини да изразиш обичта си. Нетърпелив си да я споделиш с всички и, разбира се, на първо място – с нейния обект. Ако той остане безразличен, изгаряш в огъня на несподелените чувства. Светът се срутва върху главата ти. Животът загубва смисъл.
към текста >>
Дънов ни връщат две хиляди години назад към един горестен риторичен въпрос на Спасителя Иисус Христос: „Защото каква полза за човека, ако придобие целия свят, а погуби
душата
си?
Като не прощаваме, забиваме тръни в Божествения Дух, Който живее в нас. И какво ще ни ползва, ако Той ни напусне? Ще ви дам метод за помирение с онзи, когото не обичате (курсивът мой – К.З.): намерете трети човек, когото той обича. Нека този човек стане посредник между вас. Тези думи на Учителя П.
Дънов ни връщат две хиляди години назад към един горестен риторичен въпрос на Спасителя Иисус Христос: „Защото каква полза за човека, ако придобие целия свят, а погуби
душата
си?
“ (Марк 8:36). В конкретния случай перифразата би могла да звучи по следния начин: „Каква е ползата, ако не простим на врага си и останем верни на ината си и нараненото си честолюбие? “ Отговорът е, че само искрената прошка може да възстанови вътрешния мир в душата ни. А той струва несравнимо повече от усилието да надмогнем себе си и да простим. Последните думи от тази Рилска беседа на Великия Посветен звучат като финален акорд на симфония, рисуваща с най-фини духовно-музикални щрихи пътя на човешката душа към Бога.
към текста >>
“ Отговорът е, че само искрената прошка може да възстанови вътрешния мир в
душата
ни.
Нека този човек стане посредник между вас. Тези думи на Учителя П. Дънов ни връщат две хиляди години назад към един горестен риторичен въпрос на Спасителя Иисус Христос: „Защото каква полза за човека, ако придобие целия свят, а погуби душата си? “ (Марк 8:36). В конкретния случай перифразата би могла да звучи по следния начин: „Каква е ползата, ако не простим на врага си и останем верни на ината си и нараненото си честолюбие?
“ Отговорът е, че само искрената прошка може да възстанови вътрешния мир в
душата
ни.
А той струва несравнимо повече от усилието да надмогнем себе си и да простим. Последните думи от тази Рилска беседа на Великия Посветен звучат като финален акорд на симфония, рисуваща с най-фини духовно-музикални щрихи пътя на човешката душа към Бога. Посланието му е: „Пречисти и извиси вътрешното, за да изваеш в лъчезарна красота и външното! “ - Когато човек не проявява Любовта и другите добродетели, известни места на лицето погрозняват.
към текста >>
Последните думи от тази Рилска беседа на Великия Посветен звучат като финален акорд на симфония, рисуваща с най-фини духовно-музикални щрихи пътя на човешката
душа
към Бога.
Дънов ни връщат две хиляди години назад към един горестен риторичен въпрос на Спасителя Иисус Христос: „Защото каква полза за човека, ако придобие целия свят, а погуби душата си? “ (Марк 8:36). В конкретния случай перифразата би могла да звучи по следния начин: „Каква е ползата, ако не простим на врага си и останем верни на ината си и нараненото си честолюбие? “ Отговорът е, че само искрената прошка може да възстанови вътрешния мир в душата ни. А той струва несравнимо повече от усилието да надмогнем себе си и да простим.
Последните думи от тази Рилска беседа на Великия Посветен звучат като финален акорд на симфония, рисуваща с най-фини духовно-музикални щрихи пътя на човешката
душа
към Бога.
Посланието му е: „Пречисти и извиси вътрешното, за да изваеш в лъчезарна красота и външното! “ - Когато човек не проявява Любовта и другите добродетели, известни места на лицето погрозняват. Отсега нататък трябва да ставате красиви.
към текста >>
96.
IX. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА СВЕТЛИНАТА
 
- Константин Златев
Светлината е форма, по която Бог изпраща живота в света.“ Човешката
душа
– като безсмъртна частица от Цялото, своя непостижим Родител – познава Бога именно като светлина: „
Душата
схваща Бога като необятна светлина без сенки.
Тайна, разкрита с няколко думи от великия Посветен на България от втората половина на ХIХ до средата на ХХ век: „Светлината произтича от живота.“ „От живота“ в случая значи от Божественото, от Първопричината на всичко съществуващо. Което намира израз и в следните негови твърдения: „И затова е казано: Бог е светлина. Бог сам по Себе Си не е светлина, ала произвежда светлината и се проявява в нея. Неговият Дух носи пълната светлина.“ И още: „Трябва да имате знание, да си служите с цветовете на светлината. Бог е светлина.
Светлината е форма, по която Бог изпраща живота в света.“ Човешката
душа
– като безсмъртна частица от Цялото, своя непостижим Родител – познава Бога именно като светлина: „
Душата
схваща Бога като необятна светлина без сенки.
Тя схваща Неговото единство в изявената светлина.“ Човекът по духовния път, който е придобил ясновидство, открива присъствието на светлината навсякъде около себе си: „За ония, които виждат, всичко в живата Природа е светлина. Всички предмети на земята, всички минерали, растения, животни, както и телата на хората, не са нищо друго освен светлина, видоизменена в своите най-разнообразни прояви.“ Светлината е еманация на дълбоката същност на всичко съществуващо. Разумните същества, които се развиват по пътеката на духовно-нравственото усъвършенстване, придобиват и изявяват все по-фини и извисени характеристики на вечната светлина. За това свидетелства и великият духовен Учител: „Степента на развитие на всички същества зависи от качеството и количеството на светлината, която те притежават.“ В поетичен стил той отправя призив към своите последователи да следват неотклонно Пътя на Светлината: „Светлина трябва да има в живота ти!
към текста >>
Тази виделина е жива и разумна и всички велики мистици, които имат тази виделина вътре със себе си, виждат един необятен свят, трептящ от най-меки, най-нежни, най-красиви цветове, които изпълват
душата
им като живи струи.“
Всяка една от тези нейни прояви притежава собствена специфика и съответства на условията и законите в конкретната зона на Битието. В тази връзка Учителят на ББ в България изтъква: „А тази светлина има много степени на проява. Затова светлината, която възприемаме във физическия свят, се различава от светлината, която озарява духовния свят, както и от светлината, която озарява Божествения свят.“ Обект на специален интерес за нас в това кратко изследване е проявлението на светлината в духовната вселена, което наричаме „виделина“. Предпоставката човешкото същество да може да я наблюдава и осмисли е наличието у него на пробудени духовни сетива: „За да може човек да възприеме и разбере духовната светлина или виделината, трябва да има духовно зрение. Тогава пред него ще се открие един величествен свят, в който виделината царува.
Тази виделина е жива и разумна и всички велики мистици, които имат тази виделина вътре със себе си, виждат един необятен свят, трептящ от най-меки, най-нежни, най-красиви цветове, които изпълват
душата
им като живи струи.“
Съпоставката между изявите на светлината във физическия и духовния свят довежда до заключението, че нашата материална действителност е проекция на духовната реалност. Това обобщение е валидно и за двете степени в проявлението на светлината: „... За ония, които виждат (ясновидците – б.К.З.), виделината е хиляди пъти по-реална от този свят. Светлината, която възприемаме на физическия свят, е само едно отражение на виделината.“ Следователно физическата светлина представлява проекция на виделината във владенията на материята. Потвърждавайки изнесеното дотук за взаимовръзката между светлината в нейното земно измерение и виделината, българският духовен Учител очертава ролята на виделината за наличието на разумност в жизнената дейност на човека, т.е. на онова, което го отличава като разумно същество: „Думите „светлина“ и „виделина“ са от един и същ корен, но светлината е отражение на виделината.
към текста >>
Не той, а Христос в него е Този, Който го води по пътеката към съвършенството: „Когато тази светлина (Христовата светлина, Христовото начало – б.К.З.) обхване една
душа
, тя вече не се колебае, не се съмнява.
Нека отново се доверим на твърдението на същия източник: „Такива човеци със „звезди“ бяха едно време апостолите. Когато Христос възкръсна, явиха се много „звезди“. Това са ония „огнени езици“, за които твърде забулено се говори в Евангелието. Тези звезди излъчиха толкова много светлина, че стана едно съединение между видимия и невидимия свят, между апостолите и разумните, светещи същества – жители на небето.“ Когато вътрешната светлина на човека бъде обгърната и възвисена от Христовата светлина, това е момент на съдбоносна промяна, на еволюционен скок, който довежда до разширяване на съзнанието в космически мащаби. От този благословен миг нататък за ученика по духовния Път вече няма връщане назад!
Не той, а Христос в него е Този, Който го води по пътеката към съвършенството: „Когато тази светлина (Христовата светлина, Христовото начало – б.К.З.) обхване една
душа
, тя вече не се колебае, не се съмнява.
Това е един от най-великите моменти, които може да преживее човек. В него се заражда и тихо и непреривно засиява едно благородно, нежно чувство. Това чувство е нежно и деликатно, но интензивно. То обладава такава вътрешна мощ и сила, че човек става непобедим.“ Вътрешната светлина е определяща не само за духовния ръст на индивидуалността, но и за нейното здравословно състояние, за физическата ў кондиция.
към текста >>
Колкото светлината е по-малка, толкова и умствената деятелност се намалява.“ Без наличието на светлина в
душата
окултният ученик не може да упражнява пълноценно различаването – първата стъпка по пътеката на самоусъвършенстването.
Ако в пътя, по който си тръгнал, твоята звезда постоянно залязва, ти си в пътя на тъмнината.“ В случай под „звезда“, която изгрява и залязва, той по всяка вероятност би трябвало да има пред вид: 1) степента на будност на съзнанието на ученика; 2) обратната връзка между окръжаващата среда и собственото битие на ученика – т.нар. „знаци на съдбата“ в езотеричното познание. Будността на съзнанието от своя страна обуславя мисловния потенциал на човека, способността му да мисли правилно (или „право“, както казва същият Учител). А пък правилната мисъл е тази, която излъчва приятна, хармонична светлина и обагря аурата на ученика в красиви багри и цветови съчетания. Мисловният процес протича нормално и конструктивно тогава, когато светлинният поток е възприет и усвоен адекватно от човека: „Който не възприема светлината правилно, не може да мисли.
Колкото светлината е по-малка, толкова и умствената деятелност се намалява.“ Без наличието на светлина в
душата
окултният ученик не може да упражнява пълноценно различаването – първата стъпка по пътеката на самоусъвършенстването.
Той не може да отличи Истината от неистината и не е в състояние да защити Божествената Правда: „Онзи ученик, който няма светлина, няма правда.“ Светлината достига до човешкото зрение в богата гама от цветове, тонове и нюанси. Всеки от тях е субект – притежател на съответна духовна информация, и всеки от тях упражнява въздействие върху определена страна или елемент на психо-физическото единство на личността: „Цветовете са форма на светлината, а светлината е носителка на Божествената храна. Ако не знаете как да сгъстявате и как да възприемате светлината, не може да сте нито много умен, нито здрав, нито благороден.“ Пълноценното усвояване и използване на даровете на светлината води ученика към жадувания бряг на духовната свобода: „Обичай светлината и свободен бъди! “
към текста >>
Тези контрасти са особено силно проявени в
душата
на окултния ученик, чиито преживявания са белязани с подчертана яркост и интензивност: „Скръбта иде вечер, а радостта – сутрин.
към проявлението на Божественото в сътворения свят: „Ученикът трябва да обича Светлината! Учителят ще му предаде Най-великото чрез Светлината! “ В живота на всеки човек има приливи и отливи. Учителят на ББ ги сравнява с кривата на синусоидата спрямо координатната система. Познанието, което великият Посветен предава на последователите си, предлага сравнението на скръбта с вечерния мрак, а на радостта – с утринната светлина.
Тези контрасти са особено силно проявени в
душата
на окултния ученик, чиито преживявания са белязани с подчертана яркост и интензивност: „Скръбта иде вечер, а радостта – сутрин.
Когато ученикът скърби, у него е вечер; когато се радва – сутрин. Влиянията на тъмнината носят скръб, а тия на Светлината – радост. Когато у него е вечер, да мисли за Бога, защото у Бога е винаги ден.“ Изпитанията каляват духа. Учителят П.
към текста >>
И когато човешката
душа
широко се отвори за нея, тя свободно влиза и пресъздава всичко по нови начини, неизвестни на съвременните хора.
Затова и посочените по-горе лъчения не могат да бъдат усвоени от него, а се отправят към други, стоящи по-високо в еволюционната стълбица планети. Един от най-съществените изводи от разглежданата тук тематика е езотеричният факт, че светлината е носител и проводник на всемирната Разумност. Тя стимулира скритите сили в представителите на всички природни царства за оптимално проявление и за реализиране на разумната програма, заложена в най-дълбоката им същност: „Може да се вземе пример от природата: изложете кое и да е цвете на Слънцето и веднага в него ще се пробуди истинското знание – то ще знае как да цъфне; изложете и кое да е плодно дърво на слънчевите лъчи и то не само ще се научи да цъфне и завърже, но ще знае и как да узрее и да приготви своята семка по най-правилен начин. Следователно по същия закон и ние, ако се изложим на Божествената светлина, ще се пробуди и у нас заспалото от хиляди години знание. Светлината не се търси, но се възприема.
И когато човешката
душа
широко се отвори за нея, тя свободно влиза и пресъздава всичко по нови начини, неизвестни на съвременните хора.
Когато тая светлина изпълни нашите умове, проникне дълбоко в нашите сърца и обгърне всестранно нашата воля, ще се въдвори мир всред всички съсловия...“ Несъмнени са лечебните свойства на слънчевата светлина. Всеки от нас по един или друг начин ги е изпитал в собствения си живот. Самият Учител П. Дънов след побоя, нанесен му през 1936 г., се е възстановявал продължително под благотворното въздействие на топлината и светлината, извиращи безспир от Слънцето.
към текста >>
97.
X. ВЯРАТА В СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ
 
- Константин Златев
А суеверията – това са неща неразбрани.“
Душата
– искра от изначалната Божия същност – носи у себе си лъч от Първообраза, полъха на Неговото присъствие.
Тогава как да си обясним все още твърде разпространеното безверие, религиозен и верови скептицизъм, преминаващи понякога в яростен и безкомпромисен атеизъм? Единствено с невежество. Учителят П. Дънов търси корените на вярата в дълбините на човешката душевност: „Вярата е озаряване от светлината на интуицията, от светлината на свръхсъзнанието. Тя има за основа опита – опита на миналото.
А суеверията – това са неща неразбрани.“
Душата
– искра от изначалната Божия същност – носи у себе си лъч от Първообраза, полъха на Неговото присъствие.
Тя не просто вярва в Него, тя знае, че Го има, че именно Той ў е дал живот и я води по пътя към съвършенството. Опитът на миналото за нея започва от мига на раждането ў от Божествената субстанция и се разгръща и обогатява при множеството ў сблъсъци с царството на материята. Това е духовен опит с неизмеримо висока стойност. Неговата светлина помага на човешкото същество да се ориентира по безбройните лъкатушни пътеки на своето битие. Истинската вяра има за свой обект една велика Реалност – Бога и Неговото проявление в света.
към текста >>
Вярвам в това, което нося в себе си: вярвам в своя ум, сърце,
душа
, дух.“
И на първо място – закона на Любовта. Според Учителя П. Дънов обект на вярата би могло да бъде и Божественото у човека. Разбира се, и дума не може да става за нарцисизъм или други опасни залитания на егото, а само и единствено за самооткровение, което разкрива проявения Бог в духовното естество на личността: „Човек трябва да вярва само в това, с което е роден. Той не трябва да вярва в купешки неща.
Вярвам в това, което нося в себе си: вярвам в своя ум, сърце,
душа
, дух.“
Чистата и искрена вяра е безсмъртната връзка между Божественото в и извън човека, доказвайки по този начин Единството на Живота и на Божието проявление в света. Осмислената и приложена в ежедневието вяра мобилизира целия физически, нравствен и духовен потенциал на човешкото същество за целите на реализирането на Божия план за него самия и за Космоса като цяло. Затова и Учителят П. Дънов я назовава „закон за възможностите“, изхождайки именно от същността ў като катализатор на градивното, съзидателно начало у човека: „Когато казваме вяра в Бога, разбираме, че Бог живее вътре в нас и заради нас. Каквото искаш, ще ти даде, ако вярваш, че Той живее в тебе.
към текста >>
Имаш сърце, имаш
душа
, те са възможности.
Каквото искаш, ще ти даде, ако вярваш, че Той живее в тебе. Ако мислиш, че Той е вън от тебе, няма да ти се обади. Казвам: не условия, а вътрешни възможности. Вярата е един закон за възможностите (курсивът мой – К.З.). Ти имаш ум, то е една възможност.
Имаш сърце, имаш
душа
, те са възможности.
Имаш дух в себе си, имаш воля, имаш сила, това са възможности. Като туриш всичките тия сили в действие, ти ще разработиш нещата отвътре, ще знаеш как да се справиш с механическите процеси на условията.“ Суеверието не е нищо друго (ако изходим от етимологията на понятието) освен суетна вяра, т.е. лъжлива вяра, заблуда. Тя е насочена не към реалностите на съществуващото, а към техните сенки.
към текста >>
Вярвай, че никога не можеш да изгубиш Ценното, което Бог е вложил в твоята
душа
преди създание мира.
На езотеричен език го наричаме „окултен ученик“. Най-често срещаната спънка по този Път е страхът. Дълбоката и осъзната по стойност и сила вяра заличава мрачните сенки на страха и съпътстващите го вътрешни колебания и съмнения. Тя подхранва увереността както в непоклатимата Божия подкрепа за вярващия, така и в собствените способности да извървиш Пътя докрай: „Имай пълна вяра в Бога! Тъй всеки вътрешен страх ще изчезне.
Вярвай, че никога не можеш да изгубиш Ценното, което Бог е вложил в твоята
душа
преди създание мира.
Тази вяра те освобождава от всеки страх, подозрение и съмнение. Тя те прави свободен и стабилен“ (Учителят П. Дънов). Непосредствен израз на дълбоката вяра е искрената молитва към Бога. Молитвеното настроение и състояние съпътства неизменно живота на окултния ученик. Неговото общуване със Създателя е белязано с мистично проникновение и пълноценна взаимност, коренящи се в пълното му доверие към волята на Небесния Отец.
към текста >>
(Под „минала вековна опитност“ Учителят на ББ има пред вид култивираното в духа – плод от множеството въплъщения на
душата
, живото същество, в материалната вселена.) Именно тогава се ражда истинската жива вяра, подхранваща корените на здравия разум, високия интелект и любещото, всеотдайно сърце: „Жива вяра – знаеш каква вяра, която създава основа за един добър ум, който да съгради основа за едно сърце, изпълнено с Любов към Бога“ (Учителят П. Дънов).
Всеки подобен контакт с действителността, в която живеем, е по-малко или повече значим изпит в посока към заздравяване на живата, действена вяра. И към хармонизирането ў със собствената умствена и емоционална сфера: „Ще упражняваш вярата. Без вяра умът се колебае. Мощна вяра ще туриш в себе си! Корените на вярата се намират в миналата вековна опитност на човека“ (Учителят П. Дънов).
(Под „минала вековна опитност“ Учителят на ББ има пред вид култивираното в духа – плод от множеството въплъщения на
душата
, живото същество, в материалната вселена.) Именно тогава се ражда истинската жива вяра, подхранваща корените на здравия разум, високия интелект и любещото, всеотдайно сърце: „Жива вяра – знаеш каква вяра, която създава основа за един добър ум, който да съгради основа за едно сърце, изпълнено с Любов към Бога“ (Учителят П. Дънов).
От особена важност е с нейна помощ да бъдат преодолявани нередките колебания и съмнения на умствено равнище, които ни съпътстват на всяка крачка по земния ни път. Сблъсъкът с гъстата материя подлага на сурово изпитание дори и най-чистата и мощна вяра. В такива случаи можем да потърсим подкрепа в молитвата или в духовното познание под формата на мантри или формули. Българският Учител на Любовта ни предлага едно подобно оръжие за душата: „Без вяра умът се колебае. Кажи в себе си: „С Господа, Който е в мен, всичко мога.
към текста >>
Българският Учител на Любовта ни предлага едно подобно оръжие за
душата
: „Без вяра умът се колебае.
Корените на вярата се намират в миналата вековна опитност на човека“ (Учителят П. Дънов). (Под „минала вековна опитност“ Учителят на ББ има пред вид култивираното в духа – плод от множеството въплъщения на душата, живото същество, в материалната вселена.) Именно тогава се ражда истинската жива вяра, подхранваща корените на здравия разум, високия интелект и любещото, всеотдайно сърце: „Жива вяра – знаеш каква вяра, която създава основа за един добър ум, който да съгради основа за едно сърце, изпълнено с Любов към Бога“ (Учителят П. Дънов). От особена важност е с нейна помощ да бъдат преодолявани нередките колебания и съмнения на умствено равнище, които ни съпътстват на всяка крачка по земния ни път. Сблъсъкът с гъстата материя подлага на сурово изпитание дори и най-чистата и мощна вяра. В такива случаи можем да потърсим подкрепа в молитвата или в духовното познание под формата на мантри или формули.
Българският Учител на Любовта ни предлага едно подобно оръжие за
душата
: „Без вяра умът се колебае.
Кажи в себе си: „С Господа, Който е в мен, всичко мога. Господ живее в мен. И в хората живее Той. Той ще помага.“ Помощта е не отвън, а отвътре.“ Казано с други думи, който чака наготово небесният свод да се разтвори и легион ангели да му се притекат на помощ, ще има да почака... Не потърсиш ли упование у самия себе си, в Божественото, съставляващо твоята най-дълбока същност, значи нищо не си разбрал от истините, в които вярваш и които изповядваш. („Аз уподобявам вярата на силна, магнетическа струя или на здраво въже, на двата му края вързани две кофи, които се спущат в кладенеца.
към текста >>
Вярвам в един Господ, Който ми даде волята.“ А с репликата си, последваща това верую, той изяснява механизма на самоосъществяването на човешкото същество, в чиято основа лежат същността и проявленията на
душата
във Вселената: „Божественото дръжте и ще издържите на всичко.
в Никея и 381 г. в Цариград) – е валиден за всички християни по Земята независимо от деноминационната им принадлежност. Той започва с думите: „Вярвам в един Бог Отец – Вседържител, Творец на небето и земята, на всичко видимо и невидимо...“ Учителят П. Дънов споделя с последователите си собствено кратко верую, обвързващо произхода на човешката духовна триада ум – сърце – воля с Божията творческа дейност: „Вярвам в един Господ, с Когото съм дошъл, Който ми даде ума. Вярвам в един Господ, Който ми даде сърцето.
Вярвам в един Господ, Който ми даде волята.“ А с репликата си, последваща това верую, той изяснява механизма на самоосъществяването на човешкото същество, в чиято основа лежат същността и проявленията на
душата
във Вселената: „Божественото дръжте и ще издържите на всичко.
Човешката душа в малка форма показва границите на Космоса. Малката човешка душа има подобие на целия Космос. Душата образува форми, без да е форма. Тя е извън времето и пространството, затова може да бъде малка и голяма. Душата се смалява, без да се смали.“
към текста >>
Човешката
душа
в малка форма показва границите на Космоса.
в Цариград) – е валиден за всички християни по Земята независимо от деноминационната им принадлежност. Той започва с думите: „Вярвам в един Бог Отец – Вседържител, Творец на небето и земята, на всичко видимо и невидимо...“ Учителят П. Дънов споделя с последователите си собствено кратко верую, обвързващо произхода на човешката духовна триада ум – сърце – воля с Божията творческа дейност: „Вярвам в един Господ, с Когото съм дошъл, Който ми даде ума. Вярвам в един Господ, Който ми даде сърцето. Вярвам в един Господ, Който ми даде волята.“ А с репликата си, последваща това верую, той изяснява механизма на самоосъществяването на човешкото същество, в чиято основа лежат същността и проявленията на душата във Вселената: „Божественото дръжте и ще издържите на всичко.
Човешката
душа
в малка форма показва границите на Космоса.
Малката човешка душа има подобие на целия Космос. Душата образува форми, без да е форма. Тя е извън времето и пространството, затова може да бъде малка и голяма. Душата се смалява, без да се смали.“ В живота на всекиго от нас има моменти, когато вярата ни е подложена на съдбоносно изпитание.
към текста >>
Малката човешка
душа
има подобие на целия Космос.
Той започва с думите: „Вярвам в един Бог Отец – Вседържител, Творец на небето и земята, на всичко видимо и невидимо...“ Учителят П. Дънов споделя с последователите си собствено кратко верую, обвързващо произхода на човешката духовна триада ум – сърце – воля с Божията творческа дейност: „Вярвам в един Господ, с Когото съм дошъл, Който ми даде ума. Вярвам в един Господ, Който ми даде сърцето. Вярвам в един Господ, Който ми даде волята.“ А с репликата си, последваща това верую, той изяснява механизма на самоосъществяването на човешкото същество, в чиято основа лежат същността и проявленията на душата във Вселената: „Божественото дръжте и ще издържите на всичко. Човешката душа в малка форма показва границите на Космоса.
Малката човешка
душа
има подобие на целия Космос.
Душата образува форми, без да е форма. Тя е извън времето и пространството, затова може да бъде малка и голяма. Душата се смалява, без да се смали.“ В живота на всекиго от нас има моменти, когато вярата ни е подложена на съдбоносно изпитание. В някои от мрачните коридори на съдбата нейният светлик започва да изтлява и лепкавият мрак на безизходицата заплашва да обгърне завинаги залуталия се в собствените си слабости, страсти и недостатъци човек.
към текста >>
Душата
образува форми, без да е форма.
Дънов споделя с последователите си собствено кратко верую, обвързващо произхода на човешката духовна триада ум – сърце – воля с Божията творческа дейност: „Вярвам в един Господ, с Когото съм дошъл, Който ми даде ума. Вярвам в един Господ, Който ми даде сърцето. Вярвам в един Господ, Който ми даде волята.“ А с репликата си, последваща това верую, той изяснява механизма на самоосъществяването на човешкото същество, в чиято основа лежат същността и проявленията на душата във Вселената: „Божественото дръжте и ще издържите на всичко. Човешката душа в малка форма показва границите на Космоса. Малката човешка душа има подобие на целия Космос.
Душата
образува форми, без да е форма.
Тя е извън времето и пространството, затова може да бъде малка и голяма. Душата се смалява, без да се смали.“ В живота на всекиго от нас има моменти, когато вярата ни е подложена на съдбоносно изпитание. В някои от мрачните коридори на съдбата нейният светлик започва да изтлява и лепкавият мрак на безизходицата заплашва да обгърне завинаги залуталия се в собствените си слабости, страсти и недостатъци човек. Тогава именно той е длъжен да издигне високо и решително факела на своята вяра.
към текста >>
Душата
се смалява, без да се смали.“
Вярвам в един Господ, Който ми даде волята.“ А с репликата си, последваща това верую, той изяснява механизма на самоосъществяването на човешкото същество, в чиято основа лежат същността и проявленията на душата във Вселената: „Божественото дръжте и ще издържите на всичко. Човешката душа в малка форма показва границите на Космоса. Малката човешка душа има подобие на целия Космос. Душата образува форми, без да е форма. Тя е извън времето и пространството, затова може да бъде малка и голяма.
Душата
се смалява, без да се смали.“
В живота на всекиго от нас има моменти, когато вярата ни е подложена на съдбоносно изпитание. В някои от мрачните коридори на съдбата нейният светлик започва да изтлява и лепкавият мрак на безизходицата заплашва да обгърне завинаги залуталия се в собствените си слабости, страсти и недостатъци човек. Тогава именно той е длъжен да издигне високо и решително факела на своята вяра. Колкото и примамлив и наглед неизбродим да е мракът, той рано или късно ще отстъпи пред животворната светлина на осмислената и оделотворена вяра: „В каквато и тъмнина да се намираш, не трябва да губиш вярата си – светлината пак ще се покаже“ (Учителят П. Дънов). И на друго място в Словото на Истината: „Казвам: вие се нуждаете от мощна, силна вяра, за да преминете благополучно пътя, по който се движите.
към текста >>
И така тържеството на дълбоката и осмислена вяра се превръща в химн на съзиданието, в благозвучна песен на човешката
душа
, възхваляваща Този, Който ў е вдъхнал живот, за да поеме на предългия път през пространства и измерения към вечната цел – Съвършенството.
Щом изгубиш вярата, знанието си заминава, богатството, здравето, всичко си заминава.“ Очевидно въздействието на вярата върху нашето физическо, емоционално и духовно здраве е пряко и недвусмислено. Ако добавим към вярата и чиста, Божествена Любов, то и интензивността на това въздействие нараства неимоверно: „Силата, която регулира нашите чувства и нашето здраве, е вярата. В каквото и положение да се намираме, щом имаме вяра, ще се измъкнем от него. И на дъното на ада да сме, вярата ще ни извади оттам. Любовта и вярата ще ни помогнат“ (Учителят П. Дънов).
И така тържеството на дълбоката и осмислена вяра се превръща в химн на съзиданието, в благозвучна песен на човешката
душа
, възхваляваща Този, Който ў е вдъхнал живот, за да поеме на предългия път през пространства и измерения към вечната цел – Съвършенството.
Понеже вярата в Бога освен всичко останало е и извечна увереност в онзи най-древен импулс на глъбинната човешка природа, който неизменно ни води към самоосъществяване в безсмъртието, вечността и единението с Абсолюта.
към текста >>
98.
XI. УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ЧИСТОТАТА
 
- Константин Златев
Това означава, че както пътят към Бога е безкраен, така и процесът на вътрешно пречистване има начало във времето (пробуждането на човешката
душа
), но няма край.
Теоретическите размишления от горното естество обаче нито отдалечават, нито омаловажават значимостта на набрания с получерен шрифт въпрос. И езотеричното познание, и Библията в лицето на приведения тук цитат ни окуражават да вярваме в постижимостта на Божествената чистота от страна на човека. А и след като той е създаден от едно съвършено Същество, обладаващо абсолютна чистота, и таи в себе си заложен целия Негов неизчерпаем потенциал, логично е да се придържаме именно към тази оптимистична теза. Съществен е обаче нюансът при дефинирането на чистотата от страна на Учителя П. Дънов. За него тя не е акт на завършеност, едно духовно постижение, което изключва по-нататъшно развитие, а, както вече бе посочено, „един постоянен процес“.
Това означава, че както пътят към Бога е безкраен, така и процесът на вътрешно пречистване има начало във времето (пробуждането на човешката
душа
), но няма край.
Подчертаваме отново – духовното пречистване. Тялото може да бъде мръсно, гладно, изнурено, дори безнадеждно болно или осакатено, но в същото време в него да живее мощен и пречистен дух. Нещо повече, понеже именно житейските изпитания каляват, пречистват и извисяват безсмъртното духовно начало, то тяхното наличие – съчетано задължително с дълбоко смирение, осмисляне и благодарност към Всевишния – за мъдрия, зрелия духом ученик на Божественото учение се явява сигурен трамплин към еволюционен скок. Скок, който съдържа в себе си заложена и кристалната чистота на неговата най-фина душевна тъкан. Никак не е лесно да си в света и да се опазиш чист.
към текста >>
Той прониква изцяло съзнанието на пречистилия
душата
си човек и го насочва по най-кратката пътека към съвършенството.
Истинската задача на кандидата за ученик, а и на онзи, който е поел по пътеката на посвещенията, е да понесе на гърба си кръста, отреден му по заслуги и възможности от Господарите на кармата, и да достигне финала на земното си приключение, без да го захвърли или дори да го изпусне за миг. Колкото и пъти да се спъне и да залитне, колкото и пъти да се сгромолясва обезсилен от тежестта на товара си, винаги да намира сили да се надигне и да продължи. Абсолютната чистота има своята цена. Нарича се предано служение в Духа и изграждане на земна проекция на Божествената Любов. Постигането на тази най-извисена степен на чистотата означава и осъществяване на непосредствена връзка с Христовия Дух.
Той прониква изцяло съзнанието на пречистилия
душата
си човек и го насочва по най-кратката пътека към съвършенството.
За този своеобразен връх в благородните усилия на окултния ученик Учителят П. Дънов казва: „... Тази чистота има връзка с Христа и само тя може да даде почва, за да дойде Христос да работи във вас.“ Христовото присъствие освен това обуславя пълната хармония между вътрешната и външната чистота – духовната и телесната. Двете са взаимно обусловени и допълващи се: „Външната и вътрешната чистота вървят заедно. Те са зависими една от друга. Щом няма външна чистота, няма условия и за вътрешна“ (Учителят П. Дънов).
към текста >>
В тоя закон изключение у нас няма – Бога ще обичаш със сърцето си, с ума си, с
душата
си, със силата си. Как?
Страданията показват, че всеки човек е взел повече от благата, отколкото му трябват.“ По пътя към абсолютната, Божествена чистота търсещият по духовния Път следва да осмисли и усвои три велики закона на Космоса. В една или друга форма те са формулирани от всички най-видни духовни Учители на човешкия род. Българският Учител на Любовта ги обяснява по следния начин: „Има три закона, на които ние по някой път се подчиняваме. Първият е: любов към Бога.
В тоя закон изключение у нас няма – Бога ще обичаш със сърцето си, с ума си, с
душата
си, със силата си. Как?
– Ти ще се научиш. Вторият закон е: ще обичаш ближния си. А третият закон: всички трябва да бъдете съвършени.“ Последователното, повсеместно и неотклонно прилагане на тези три закона в живота на ученика го довежда до навлизане в пълнотата на Христовото съзнание („пълната възраст на Христовото съвършенство“, както го характеризира ап. Павел в Еф. 4:13): „... Зарад този жив Христос ние ще приложим тия три велики закона: любов към Бога, любов към ближния и закона на съвършенството – за да бъдем чисти.“
към текста >>
Дънов.) Той е захвърлил във вечно пламтящия, но неизгарящ огън на великата Любов всичките си слабости, недостатъци и пороци и застава чист, с открита
душа
пред Божието лице: „Който люби, обиква чистотата.
Чистотата е рожба на Божествената Любов. Само потопеният в дълбините на това най-красиво и лъчезарно чувство оценява най-справедливо бисера на духовната чистота и го съхранява в най-непристъпното кътче на сърцето си. Само любещият по Божественому може да бъде абсолютно чист и да дарява от своята чистота на всички, способни да я възприемат. („Ученикът, като люби, придобива чистота. Любовта е сила, която се развива само при чистотата“ – Учителят П.
Дънов.) Той е захвърлил във вечно пламтящия, но неизгарящ огън на великата Любов всичките си слабости, недостатъци и пороци и застава чист, с открита
душа
пред Божието лице: „Който люби, обиква чистотата.
В името на Любовта целият живот на ученика трябва да бъде чист“ (Учителят П. Дънов). От друга страна, самото вътрешно пречистване на ученика е задължително условие (conditio sine qua non – условие, без което не може /лат./) за осмислянето, усвояването и приложението на Божествената Любов. Крайният резултат от този процес на личностна трансформация е постигането на всеобхватната Любов към всичко съществуващо. А придобитата в рамките на процеса чистота е същевременно най-сигурният страж пред крепостта на съвършенството, в която ученикът е превърнал живота си: „Ученикът трябва да бъде чист, за да разбира и възприема Любовта. Когато той добие Чистотата, обиква целия свят.
към текста >>
Тя е и подходящ финал на темата за чистотата в светлината на Новото учение, предадено от великия Посветен на българския народ и планетарното човечество: „В
душата
си ученикът трябва да бъде всякога чист.
За окултния ученик, последовател на ББ, е от огромно значение не само придобиването на собствена вътрешна и външна чистота. Негов дълг е да се стреми да мотивира хората, с които контактува, да вървят по същия път. И след като установи техните постижения в областта на пречистването, да ги уважава и да ги насърчава да съхранят постигнатото и да го разширяват непрестанно, с всички възможни усилия и средства. Следващата мисъл на Учителя П. Дънов илюстрира тези правила на поведението, които следва да съблюдава ученикът на ББ.
Тя е и подходящ финал на темата за чистотата в светлината на Новото учение, предадено от великия Посветен на българския народ и планетарното човечество: „В
душата
си ученикът трябва да бъде всякога чист.
В Новото учение ученикът преди всичко трябва да пази чистотата си и тая на другите.“ Един от водещите девизи в същото това Ново учение, формулиран от българския духовен Учител, гласи: „Верен, истинен, чист и благ всякога бъди! “ (ср. Откр. 19:11).
към текста >>
99.
XII. ВЪТРЕШНИЯТ МИР
 
- Константин Златев
Най-великото нещо в
душата
на ученика, това е неговият мир.
XII. ВЪТРЕШНИЯТ МИР „Мирът иде от Бога!
Най-великото нещо в
душата
на ученика, това е неговият мир.
Мирът е от Бога благословен! „Моят мир да бъде с вас.“ (Учителят Петър Дънов) Никак не е лесно да пишем за вътрешния мир – мира в душата на човека, в един свят, раздиран от противоречия, кръвопролития и ниски страсти. Свят, чиято преобладаваща масова култура стимулира най-низшите пластове от човешката природа.
към текста >>
Никак не е лесно да пишем за вътрешния мир – мира в
душата
на човека, в един свят, раздиран от противоречия, кръвопролития и ниски страсти.
„Мирът иде от Бога! Най-великото нещо в душата на ученика, това е неговият мир. Мирът е от Бога благословен! „Моят мир да бъде с вас.“ (Учителят Петър Дънов)
Никак не е лесно да пишем за вътрешния мир – мира в
душата
на човека, в един свят, раздиран от противоречия, кръвопролития и ниски страсти.
Свят, чиято преобладаваща масова култура стимулира най-низшите пластове от човешката природа. Свят, в който парите, властта и преходната слава са издигнати на пиедестал. Свят, в който хората формират ценностната си система под въздействието на една хищническо-потребителска цивилизация, загърбила отдавна повика на Божествената Истина. И все пак светът е това, което е. Не можем да го променим.
към текста >>
Не само привидно, но дълбоко в
душата
си да има мир.
И този път не е лесен, понеже поставя като изискване система от строги критерии за мислене и поведение. Ала в същото време целите му са ясни, както определени и целенасочени са и средствата за тяхното постигане. В Словото на българския велик Посветен са изложени проникновени разсъждения относно вътрешния мир и неговото култивиране и съхраняване. Завоюването му се явява отправна точка за всички останали придобивки в Духа. Същевременно то изменя съществено облика на овладелия го: „Ученикът трябва да бъде тих всякога.
Не само привидно, но дълбоко в
душата
си да има мир.
Човекът на Мира излъчва едно неземно сияние, което внася хармония в околните“ (Учителят П. Дънов). Привидността е приоритет на лицемерите, включително и на имитаторите на духовни постижения. С нея бихме могли да заблудим наивни или слепи човеци, но не и Бога. За притежаващите ясновидски способности, както и за съзиращите ауричната обвивка на човешкото същество, не може да има заблуди. Само един поглед на вътрешното им, духовно око е достатъчен, за да прецени с безпощадна точност дали мирът на наблюдавания обект е действителен или фалшив.
към текста >>
Така ни съветва Учителят на Бялото братство (ББ) в България, ненадминатият познавач на човешката
душа
.
Вашият мир струва повече, отколкото онова, което вашите мисли и чувства могат да изискват. Някой ви каже нещо или ви изобличи. Ако му кажете и вие нещо, ще си нарушите мира. Вашият мир струва повече от онова, което той е казал. Това, което той е казал, е за негова сметка“ (Учителят П. Дънов).
Така ни съветва Учителят на Бялото братство (ББ) в България, ненадминатият познавач на човешката
душа
.
Понеже знае отлично цената на всяка невъздържаност. Дори и да се разкаеш за нея, дори и твърдо да решиш да не ў позволяваш повече да те обсеби, последствията от нея остават навеки в космическата Памет. Акашовите летописи (хроники, анали, записи) съхраняват еднозначно и безпогрешно всичко, което се е случило навред във Вселената. Включително и нашите най-скрити, най-съкровени мисли и чувства... И, както казва Свещеното Писание – Библията, ще дойде ден, когато всичко скрито ще стане явно. Сигурно си заслужава да не забравяме това предупреждение.
към текста >>
Претенциозна, алчна и обсебваща, тя грабва
душата
ти и я запокитва в най-страшните бездни на Тартара, ако остане незадоволена.
За окултния ученик наличието на вътрешен мир – неговото качество и степента на присъствието му в най-дълбокото „аз“, е критерият за това, дали и доколко е проникнат от същата тази неописуемо прекрасна Любов. Тази взаимозависимост – като най-фини везни за преценка на невидимия свят – е описана от Учителя П. Дънов пестеливо, но със съвършена точност и проницателност: „Ученикът ще познае дали има Любов, ако има мир. Ако Любовта не може да даде Мир, тя не е Любов.“ Нашата човешка любов, за която така често си въобразяваме, че е изява на Божествената, никога и по никакъв начин не би могла да ни дари вътрешен мир. Точно обратното!
Претенциозна, алчна и обсебваща, тя грабва
душата
ти и я запокитва в най-страшните бездни на Тартара, ако остане незадоволена.
А и удовлетворението ў никак не е трайно. Изчерпва се по-бързо от мигане на окото. И иска още и още... Тя е дъщеря на твоето низше естество и няма как да намери покой от лъжливите дарове на материята. Длъжен си да я подчиниш на висшето си „аз“, да я трансформираш – бавно, постепенно, но неотклонно – в духовен полет, свободен от оковите на тленността. От човешкото към Божественото – това е единствената вярна посока за потомците на Адам и Ева.
към текста >>
Всяка човешка погрешка отваря рана и в Космоса, и в
душата
на извършителя.
И у съвършените има тази борба. У тях винаги духът е победител.“ Всички изтръпват. Щом и съвършените са подвластни на такива вътрешни протуберанси, какво да кажем ние, простосмъртните?! И постепенно разбират, че съвършените затова са съвършени, защото духовното у тях е надмогнало решително материалното, изпълнило го е и го е осветило, както слънчевият лъч прониква в мрачна пещера и я изпълва с живот.
Всяка човешка погрешка отваря рана и в Космоса, и в
душата
на извършителя.
Когато заради погрешката страдат и други хора, тя може да се превърне в пропаст за мнозина. Зависи от това, кой как посреща изпитанията по житейската пътека. Учителят П. Дънов разделя хората на четири категории в зависимост от равнището на съзнанието им, на духовната им еволюция: старозаветни, новозаветни, праведни и ученици. Старозаветните посрещат изпитанията с озлобяване и ожесточаване.
към текста >>
Умението да черпиш познание от собствените и чуждите грешки неминуемо ще събуди дремещата в
душата
ти Божествена Мъдрост.
Защото са придобили ново знание, нова поука, нова сила. Научили са се да извличат смисъла от всяка житейска ситуация и нищо, което се случва около тях и в тях самите, не би могло да наруши вътрешния им мир. Мъдростта на Божественото учение се е превърнала за всекиго от тях в култура на общуването и в желязна самодисциплина. Дори и светът да се срути над главите им, те ще съзрат в това изпълнението на Промисъла на Създателя, който неотклонно – и над всяко земно разбиране – води винаги към Добро. Преодолените с чест изпитания винаги ни правят по-силни.
Умението да черпиш познание от собствените и чуждите грешки неминуемо ще събуди дремещата в
душата
ти Божествена Мъдрост.
В днешния ден, край второто езеро, Учителят – Предвестник на Новата Култура, се обръща към пробудените и пробуждащите се души: „Всяка лоша мисъл огорчава съзнанието на Бога вътре в човека. Човек трябва да каже: „Бог ме е допуснал да живея и затова няма да хвърлям сянка върху Божието съзнание! “ Призовава своите последователи да бъдат неумолимо точни и справедливи в самооценката. Без нея препъването още на следващата крачка по духовния Път е неизбежно: „Учете се да разглеждате себе си обективно, без да се страхувате. Като се огледате, признайте фактите, както са.
към текста >>
100.
XIII. ЖЕНИТБАТА
 
- Константин Златев
Според езотеричното учение въплъщаващата се
душа
сменя пола си веднъж на една до три инкарнации, в изключителни случаи – до седем инкарнации.
“ – отбелязва кратко и ясно в Своя разговор със самарянката Иисус Христос (Йоан 4:24). В своята най-дълбока същност човекът също е дух. И както Бог няма пол, а се проявява в сътвореното от Него Битие чрез Своите две полярности – Мъжкото и Женското начало (или принципи), така и човешкият дух няма пол. Ала в поредицата въплъщения в материалния свят – света на формата, в името на важните уроци, които следва да научи, той приема обвивката на мъж или жена. И я сменя достатъчно често, за да усвои опитностите и поуките, които предлага проявлението в съответния пол.
Според езотеричното учение въплъщаващата се
душа
сменя пола си веднъж на една до три инкарнации, в изключителни случаи – до седем инкарнации.
Това означава, че можем да запазим пола си най-много в седем последователни прераждания. Малцина се онези измежду нас, хората, които не се интересуват от същността, целите и съдържанието на общуването между двата пола. Към тях – незаинтересуваните или невълнуващите се от проблема, които в същност са преминали този етап от личната си духовна еволюция – бихме могли да отнесем единствено великите Посветени, духовните Учители на човечеството. Те като правило не създават семейства и не оставят след себе си поколение. Макар историята да свидетелства, че и сред тях е имало такива, които са нарушили това правило: Питагор, д-р Рудолф Щайнер и др.
към текста >>
Техен партньор за вечността става Божествената искра, пробудена и разцъфнала в
душата
им.
Великите духовни Учители на човешкия род не създават семейства и не оставят поколение: 1) За да не допуснат възникването на нови кармични обвързаности (с каквито изобилства контактът между мъжа и жената). 2) Тъй като посредством децата може да бъде поставен на колене дори и велик Посветен (ако, например, бъде изправен пред избора да пожертва живота на децата си или убежденията си). 3) Самодостатъчност – живот в Бога. Пълнотата на тяхното общение с Бога и съвършеното уравновесяване и хармония между мъжкото и женското начало у тях обуславят ненужността на външен партньор от другия пол.
Техен партньор за вечността става Божествената искра, пробудена и разцъфнала в
душата
им.
Главната задача на настоящото изложение е да представи позицията на Учителя П. Дънов относно контакта между двата пола и женитбата. Когато се опитваме да тълкуваме или прилагаме наставленията на българския духовен Учител по повод общуването между мъжа и жената, следва да правим разлика между две възлови по значение понятия: - брак (женитба) – това е формална връзка между представителите на двата пола; - партньорство – неформална връзка между тях.
към текста >>
Ще се научи да люби Господа с ума си, ще се научи да люби Господа със сърцето си, ще се научи да люби Господа с цялата си
душа
и с цялата си сила.
Тази непосредствена подкрепа от Бога и Църквата им е нужна, за да живеят в съгласие, взаимна обич и благочестие, да родят и възпитат по християнски своите деца и всички заедно, семейно, да вървят задружно по пътя на спасението. А посочените по-горе думи на Учителя на ББ в нашата страна довеждат до заключението, че не е необходимо формално узаконяване на интимния контакт между двата пола. Достатъчно е, че между тях се е родила невидимата нишка на искрена любов и взаимност и че те са готови да я съхраняват и разгръщат в своя съвместен живот. Осветлявайки същността и съдържанието на женитбата, той обръща вниманието ни преди всичко върху нейната роля за осъществяването на дълбока и трайна връзка между човека като сътворено същество и неговия Създател: „Женитбата е един акт, едно отношение на човека към Бога. Във всички свои съществувания човек се учи на четири неща.
Ще се научи да люби Господа с ума си, ще се научи да люби Господа със сърцето си, ще се научи да люби Господа с цялата си
душа
и с цялата си сила.
Четири неща – като ги научиш, ще завършиш своето развитие.“ Под „сила“ в случая авторът на поучението има пред вид висшата духовна същност на човека, неговата безсмъртна природа в лицето на искрата от Божествена субстанция, вложена в него при сътворяването му от Всевишния. А смисълът на казаното е концентриран в твърдението, достигащо до нас в контекст – Любовта към Бога, изразена от всички елементи на многопластовата човешка структура, и то в максимално интензивна степен, е гаранция за постигане целите на индивидуалната еволюция. Връзката на човека с Бога обуславя неговата разумност, правилния му жизнен избор. В случая мисълта предхожда чувството и го насочва. А когато две въплътени души решат да свържат съдбите си, ролята на разумността нараства скокообразно.
към текста >>
Ако ще се свържеш с един ангел, който ще те повдигне, тя е благословение, но ако се свържеш с една паднала
душа
, която не можеш да повдигнеш, и тя те завлече в ада, това е проклятие.
... Това е заблуждение. Ще живееш и духовно, и физически; ще се ползваш от благата, но разумно.“ Тези думи на Мъдреца ни довеждат до едно изключително важно заключение: Материалното подсигуряване не трябва да предхожда духовната работа; то е следствие от нейното успешно осъществяване! На друго място в Словото си Учителят П. Дънов подчертава, че въздействието на женитбата върху човешката личност може да варира в твърде широка амплитуда между благословението и проклятието. Сиреч – между постигането на святост и блаженство в междуполовото общуване и пропадането в най-дълбоките бездни на нравствената и телесна разруха: „Женитбата е едно благословение, но и едно проклятие.
Ако ще се свържеш с един ангел, който ще те повдигне, тя е благословение, но ако се свържеш с една паднала
душа
, която не можеш да повдигнеш, и тя те завлече в ада, това е проклятие.
Женитбата Бог е предвидил, за да не ходи човек сам. Чакайте определената за вас душа и когато дойде тази душа, един нов свят ще се разкрие пред вас.“ Само върху тези четири изречения, произнесени от великия духовен Учител, биха могли да бъдат изписани томове тълкувания. Тук ще се ограничим, обаче, само с няколко реда. По-голямата изчерпателност и проникновение оставяме на желаещите да ги постигнат.
към текста >>
Чакайте определената за вас
душа
и когато дойде тази
душа
, един нов свят ще се разкрие пред вас.“
На друго място в Словото си Учителят П. Дънов подчертава, че въздействието на женитбата върху човешката личност може да варира в твърде широка амплитуда между благословението и проклятието. Сиреч – между постигането на святост и блаженство в междуполовото общуване и пропадането в най-дълбоките бездни на нравствената и телесна разруха: „Женитбата е едно благословение, но и едно проклятие. Ако ще се свържеш с един ангел, който ще те повдигне, тя е благословение, но ако се свържеш с една паднала душа, която не можеш да повдигнеш, и тя те завлече в ада, това е проклятие. Женитбата Бог е предвидил, за да не ходи човек сам.
Чакайте определената за вас
душа
и когато дойде тази
душа
, един нов свят ще се разкрие пред вас.“
Само върху тези четири изречения, произнесени от великия духовен Учител, биха могли да бъдат изписани томове тълкувания. Тук ще се ограничим, обаче, само с няколко реда. По-голямата изчерпателност и проникновение оставяме на желаещите да ги постигнат. И така, какви основни изводи сме в състояние да направим от този цитат? 1) В брака надмощие взима притежаващият по-силна воля и характер партньор.
към текста >>
Ако обаче той е ниско еволюирал индивид („паднала
душа
“ в терминологията на Учителя П.
Тук ще се ограничим, обаче, само с няколко реда. По-голямата изчерпателност и проникновение оставяме на желаещите да ги постигнат. И така, какви основни изводи сме в състояние да направим от този цитат? 1) В брака надмощие взима притежаващият по-силна воля и характер партньор. Ако той е чисто, светло, ангелско същество, би могъл да издигне съпруга или съпругата си до собствената си висота на духовно развитие.
Ако обаче той е ниско еволюирал индивид („паднала
душа
“ в терминологията на Учителя П.
Дънов), съществуват всички шансове да повлече и партньора си в ада – т.е. в блатото на човешкото падение, измъкването от което не е нито лесно, нито бързо. Понякога то отнема поредица от въплъщения в света на материята. 2) При всяка своя инкарнация душата напуска истинската си родина в духовния свят и влиза в условията на ограничения, диктувани от същността на материалната действителност. В най-интимните си дълбини тя носи усещането за загубата на една прекрасна, лъчезарна реалност, за отдалечаване от Божието присъствие.
към текста >>
2) При всяка своя инкарнация
душата
напуска истинската си родина в духовния свят и влиза в условията на ограничения, диктувани от същността на материалната действителност.
Ако той е чисто, светло, ангелско същество, би могъл да издигне съпруга или съпругата си до собствената си висота на духовно развитие. Ако обаче той е ниско еволюирал индивид („паднала душа“ в терминологията на Учителя П. Дънов), съществуват всички шансове да повлече и партньора си в ада – т.е. в блатото на човешкото падение, измъкването от което не е нито лесно, нито бързо. Понякога то отнема поредица от въплъщения в света на материята.
2) При всяка своя инкарнация
душата
напуска истинската си родина в духовния свят и влиза в условията на ограничения, диктувани от същността на материалната действителност.
В най-интимните си дълбини тя носи усещането за загубата на една прекрасна, лъчезарна реалност, за отдалечаване от Божието присъствие. Това я прави самотна. Премъдрият Промисъл на Твореца е предвидил за Неговото любимо чедо – човека, именно женитбата като шанс за преодоляване на самотата в нашия свят на преходността. Но само в случай че женитбата е хармонична! Ако ли не – тогава чувството за самотност би могло да се задълбочи до степен на пълно обезличаване и деградация на личността.
към текста >>
От нас и от свободната ни воля обаче зависи дали ще разпознаем в лицето на човека срещу себе си именно онази сродна
душа
, която Бог е определил за нас в дадения земен живот.
Но само в случай че женитбата е хармонична! Ако ли не – тогава чувството за самотност би могло да се задълбочи до степен на пълно обезличаване и деградация на личността. 3) За всеки човек на тази планета Божият план съдържа един потенциален партньор, с когото той може да създаде пълноценно, красиво, градивно партньорство, основано върху Божествената Любов. Изключение правят единствено великите духовни Учители и най-напредналите окултни ученици – по причини, които вече изтъкнахме. В кармичната програма на всекиго от нас е набелязано тази среща задължително да се състои.
От нас и от свободната ни воля обаче зависи дали ще разпознаем в лицето на човека срещу себе си именно онази сродна
душа
, която Бог е определил за нас в дадения земен живот.
Свободната воля предполага както разпознаване и установяване на хармонични взаимоотношения, така и разминаване. А то може да бъде фатално! Не за вечността, разбира се, а за конкретното въплъщение в материално тяло. Така че нека се заредим с мъдростта на търпението, както ни съветва Учителят на ББ у нас, и да бъдем постоянно будни в очакване на тази наистина изключителна по значимостта си среща. А на онези измежду нас, за които тя вече се е състояла, нека пожелаем да оползотворят целия ў благодатен, възхитително красив потенциал!
към текста >>
НАГОРЕ