НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
12
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
12
:
307
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ОБЯД В ДЕНЯ НА РАЗУМНОТО СЪРЦЕ
 
- Теофана Савова
Настана едно необикновено оживление, както се случва между добри приятели, когато
душата
се радва.
Всички възкликнаха изненадани, а Учителя се усмихна и продължи: - Хората не са нищо друго освен фабрики, които обработват грубия, суровия материал и така обработен, го изпращат в други светове като градивен материал. Съзнателно или несъзнателно човек работи на земята за съграждането на един по-висок свят от физическия. Една сестра заяви съвсем откровено: - А на мен такава мисъл никога през ума ми не е минавала!
Настана едно необикновено оживление, както се случва между добри приятели, когато
душата
се радва.
Мнозина искаха да изкажат мнението си по въпроса и от различни страни почти едновременно се чуха гласове. Един каза: - Ние мислим, че сме дошли на земята, за да бъдем щастливи! Друг допълни: - Да се женим, да ядем и да пием и да имаме къщи, ниви и ливади!
към текста >>
Музиката е най-добрата храна за
душата
.
- Правете упражнения, рекох — упражненията за очите. Ако не ги знаете, сестрите ще ви ги кажат. На когото очите са отслабнали, да яде леща. И измивайте ги с топла вода. Накрая дойде време и да изпеем някоя песен.
Музиката е най-добрата храна за
душата
.
Ние пеехме ежедневно по най-различни поводи. Учителя ни съветваше не само да пеем, но и да свирим поне на един музикален инструмент. Самият той свиреше чудесно на цигулка и чрез музиката отваряше път за новата култура в живота. Мелодиите, които ни даваше, бяха музикални упражнения, необходими за духовното ни развитие. И сега той остана с нас, докато изпеем и последната песен.
към текста >>
2.
ДЕНЯТ НА ВОЛЯТА
 
- Теофана Савова
Свещен трепет обзема
душата
при срещата й със светлината, която идва от необятния космос.
Здрачът избледняваше, дрезгавината предвещаваше близкия изгрев на слънцето и ние ускорихме ход, за да стигнем по-скоро горе, при чистите планински поляни, където срещите със светлината на новия ден са най-вълнуващи. Пристигнахме навреме, за да видим един великолепен изгрев. Слънцето показа за миг своя вестител и изпрати първия си лъч, който избликна от брилянтен фокус. После огненият му диск се издигна като пламтяща жарава и заля с обилна светлина тревите, горските цветя, птиците, хълмовете и планините пред нас. След това бавно потегли по небесния си път.
Свещен трепет обзема
душата
при срещата й със светлината, която идва от необятния космос.
Тогава някъде отвъд долавяш зрящата виделина на вечността. Тревите около нас се раздвижиха и шепотът на листата в близката гора стана по-осезаем. Ние поехме отново по планинския път, който тук пресичаше сипеи под сяката на букови младеняци и лески. Учителя спря, отправи поглед в далечината на изток и каза: „ Светлината, която идва до нас сега, пътува с 300 000 километра в секунда.
към текста >>
Всяка песен трябва да се яви като израз на преживяното в
душата
.
- Изпейте „Давай, давай". Цигуларят подхвана мелодията и в простора над Ел Шадай се понесе призивът: „Давай, давай! " След като изпяхме песента, Учителя каза: - Всяка песен трябва да се преживее дълбоко, за да има въздействие.
Всяка песен трябва да се яви като израз на преживяното в
душата
.
Например, за да пеете, както трябва песента „Давай, давай", трябва да имате желание да давате. Една девойка, студентка в музикалната академия, която силно желаеше да развие своя глас, запита: - Учителю, как певецът може да подобри и запази гласа си? - За да има добър глас, човек не трябва да допуща в себе си никакви низши, отрицателни мисли, чувства и постъпки. Въпросите ставаха все по-интересни:
към текста >>
3.
БЕЛИ ГОСТИ
 
- Теофана Савова
„Великото в живота, това е пробуждането на човешката
душа
.
Много радост носят те. Питам се: с какво да се отплатя на белите снежинки? - Да им прочета нещо от отворената книга пред мене? Но искам и свидетели да има, да чуе и друг някой. Нека свидетел ми бъдеш ти, Мери!
„Великото в живота, това е пробуждането на човешката
душа
.
От Божествено гледище душата може да се уподоби на пъпка, която очаква своето разпукване. Пробуждането на човешката душа подразбира запознаването й с Божията Любов. Само пробудената душа познава Бога. Само пробудената душа познава качествата на Божията Любов. Туй е изразил Христос със стиха: „ Това е живот вечен, да позная Тебе, Единнаго, Истиннаго Богаи От този стих стават ясни думите Христови: „Иди, продай всичко и ела да ме последваш."
към текста >>
От Божествено гледище
душата
може да се уподоби на пъпка, която очаква своето разпукване.
Питам се: с какво да се отплатя на белите снежинки? - Да им прочета нещо от отворената книга пред мене? Но искам и свидетели да има, да чуе и друг някой. Нека свидетел ми бъдеш ти, Мери! „Великото в живота, това е пробуждането на човешката душа.
От Божествено гледище
душата
може да се уподоби на пъпка, която очаква своето разпукване.
Пробуждането на човешката душа подразбира запознаването й с Божията Любов. Само пробудената душа познава Бога. Само пробудената душа познава качествата на Божията Любов. Туй е изразил Христос със стиха: „ Това е живот вечен, да позная Тебе, Единнаго, Истиннаго Богаи От този стих стават ясни думите Христови: „Иди, продай всичко и ела да ме последваш." Пробуждането на човешката душа е велико явление в битието.
към текста >>
Пробуждането на човешката
душа
подразбира запознаването й с Божията Любов.
- Да им прочета нещо от отворената книга пред мене? Но искам и свидетели да има, да чуе и друг някой. Нека свидетел ми бъдеш ти, Мери! „Великото в живота, това е пробуждането на човешката душа. От Божествено гледище душата може да се уподоби на пъпка, която очаква своето разпукване.
Пробуждането на човешката
душа
подразбира запознаването й с Божията Любов.
Само пробудената душа познава Бога. Само пробудената душа познава качествата на Божията Любов. Туй е изразил Христос със стиха: „ Това е живот вечен, да позная Тебе, Единнаго, Истиннаго Богаи От този стих стават ясни думите Христови: „Иди, продай всичко и ела да ме последваш." Пробуждането на човешката душа е велико явление в битието. То не е произволен процес.
към текста >>
Само пробудената
душа
познава Бога.
Но искам и свидетели да има, да чуе и друг някой. Нека свидетел ми бъдеш ти, Мери! „Великото в живота, това е пробуждането на човешката душа. От Божествено гледище душата може да се уподоби на пъпка, която очаква своето разпукване. Пробуждането на човешката душа подразбира запознаването й с Божията Любов.
Само пробудената
душа
познава Бога.
Само пробудената душа познава качествата на Божията Любов. Туй е изразил Христос със стиха: „ Това е живот вечен, да позная Тебе, Единнаго, Истиннаго Богаи От този стих стават ясни думите Христови: „Иди, продай всичко и ела да ме последваш." Пробуждането на човешката душа е велико явление в битието. То не е произволен процес. Както раждането на детето е велико събитие в дома, така и пробуждането на човешката душа е велико събитие е Божествения свят.
към текста >>
Само пробудената
душа
познава качествата на Божията Любов.
Нека свидетел ми бъдеш ти, Мери! „Великото в живота, това е пробуждането на човешката душа. От Божествено гледище душата може да се уподоби на пъпка, която очаква своето разпукване. Пробуждането на човешката душа подразбира запознаването й с Божията Любов. Само пробудената душа познава Бога.
Само пробудената
душа
познава качествата на Божията Любов.
Туй е изразил Христос със стиха: „ Това е живот вечен, да позная Тебе, Единнаго, Истиннаго Богаи От този стих стават ясни думите Христови: „Иди, продай всичко и ела да ме последваш." Пробуждането на човешката душа е велико явление в битието. То не е произволен процес. Както раждането на детето е велико събитие в дома, така и пробуждането на човешката душа е велико събитие е Божествения свят. Всички ангели, всички възвишени същества се радват на това събитие.
към текста >>
Пробуждането на човешката
душа
е велико явление в битието.
От Божествено гледище душата може да се уподоби на пъпка, която очаква своето разпукване. Пробуждането на човешката душа подразбира запознаването й с Божията Любов. Само пробудената душа познава Бога. Само пробудената душа познава качествата на Божията Любов. Туй е изразил Христос със стиха: „ Това е живот вечен, да позная Тебе, Единнаго, Истиннаго Богаи От този стих стават ясни думите Христови: „Иди, продай всичко и ела да ме последваш."
Пробуждането на човешката
душа
е велико явление в битието.
То не е произволен процес. Както раждането на детето е велико събитие в дома, така и пробуждането на човешката душа е велико събитие е Божествения свят. Всички ангели, всички възвишени същества се радват на това събитие. Пробуждането на човешката душа не подразбира обръщане на грешника към Бога, но освобождаването на Божественото в човека." Достатъчно ли ви е, снежинки?
към текста >>
Както раждането на детето е велико събитие в дома, така и пробуждането на човешката
душа
е велико събитие е Божествения свят.
Само пробудената душа познава Бога. Само пробудената душа познава качествата на Божията Любов. Туй е изразил Христос със стиха: „ Това е живот вечен, да позная Тебе, Единнаго, Истиннаго Богаи От този стих стават ясни думите Христови: „Иди, продай всичко и ела да ме последваш." Пробуждането на човешката душа е велико явление в битието. То не е произволен процес.
Както раждането на детето е велико събитие в дома, така и пробуждането на човешката
душа
е велико събитие е Божествения свят.
Всички ангели, всички възвишени същества се радват на това събитие. Пробуждането на човешката душа не подразбира обръщане на грешника към Бога, но освобождаването на Божественото в човека." Достатъчно ли ви е, снежинки? Мери, ти какво ще кажеш? Поздрави на буля Катинка и Викторий от всички нас!
към текста >>
Пробуждането на човешката
душа
не подразбира обръщане на грешника към Бога, но освобождаването на Божественото в човека."
Туй е изразил Христос със стиха: „ Това е живот вечен, да позная Тебе, Единнаго, Истиннаго Богаи От този стих стават ясни думите Христови: „Иди, продай всичко и ела да ме последваш." Пробуждането на човешката душа е велико явление в битието. То не е произволен процес. Както раждането на детето е велико събитие в дома, така и пробуждането на човешката душа е велико събитие е Божествения свят. Всички ангели, всички възвишени същества се радват на това събитие.
Пробуждането на човешката
душа
не подразбира обръщане на грешника към Бога, но освобождаването на Божественото в човека."
Достатъчно ли ви е, снежинки? Мери, ти какво ще кажеш? Поздрави на буля Катинка и Викторий от всички нас! Бъди весела! Теофана
към текста >>
4.
ЗАГАДЪЧНИ СЛУЧКИ
 
- Теофана Савова
Сега той беше дошъл в Братството, за да възстанови мира и радостта в
душата
си.
В един от тези ранни часове един младеж излезе от дома си и с бързи стъпки се отправи на изток - към новия квартал зад Борисовата градина. Току-що завършил образованието си в университета, той беше дошъл на „Изгрева", за да намери отговора на много въпроси, които го вълнуваха. Самонадеян, но искрен във всяко отношение, той се чувстваше щастлив и вярваше в своя личен успех, но виждаше, че около него страдат много хора и това помрачаваше неговото щастие и радостта от личния му успех. И искаше да намери отговор на въпроса: защо има толкова много страдания в живота. Като не намираше задоволителен отговор, бе започнал да се съмнява във святостта на живота.
Сега той беше дошъл в Братството, за да възстанови мира и радостта в
душата
си.
Когато влезе в салона, Учителя вече говореше: „Като виждал страданията на хората, един английски лорд си задал за цел да направи опит, да види коя е причината за страданията им. Опитът му се състоял в следното. Той дал едно обявление във вестниците, че прощава дълговете на всички свои длъжници, които възлизали на 500 души. Същевременно той определил деня и часа, кагато искал да се срещне с тях в дома си.
към текста >>
Минали години, но колкото и да се залисвал в различни дейности, той не успявал да забрави онези преживявания, които осенили духа и
душата
му в новото учение.
А новото учение изисква от всички да придобият вяра и да следват пътя на Любовта без никакво колебание, без никакво съмнение." Близо до хората Един ученик от духовната школа се оженил, без да потърси съвет от учителя си. Скоро след женитбата той започнал да страда за свободата, която толкова много обичал, но загубил, и за битието си на ученик, което изисква ежедневна духовна работа. За да избегне мислите, които го измъчвали, той работил за семейството си от сутрин до вечер.
Минали години, но колкото и да се залисвал в различни дейности, той не успявал да забрави онези преживявания, които осенили духа и
душата
му в новото учение.
И един ден решил отново да потърси Учителя. Когато отишъл на „Изгрева" и влязъл в дома на Братството, сърцето му трепнало. В този момент Учителя бил на катедрата и говорел. Салонът бил пълен със слушатели. Обстановката, всичко онова, което толкова много обичал и ценял и за което жадувал през изминалите години, било в тази зала и между тези хора.
към текста >>
5.
МЪДРОСТТА И СИЛАТА НА СЛОВОТО
 
- Теофана Савова
Ученикът на Новото Учение трябва да има сърце чисто като кристал, ум светъл като Слънцето,
душа
благородна, обширна като цялата вселена и дух мощен като Бога и едно с Бога.
на Слънцето благата вест." Делата Божии „Аз имам едно мнение за Бога - всичко, което Бог върши в мене, е добро. Всички Божии работи са съвършени. Новото Учение има за цел да изправи погрешките на старото, да изправя и допълня сегашното знание и да изведе човека в истинското, безграничното знание.
Ученикът на Новото Учение трябва да има сърце чисто като кристал, ум светъл като Слънцето,
душа
благородна, обширна като цялата вселена и дух мощен като Бога и едно с Бога.
Дойде една мъчнотия в сърцето ти, Извади правилото за сърцето си и кажи: Като ученик аз трябва да имам Сърце чисто като кристал, Без никаква нечистотия. Дойде мъчнотия в ума ти, кажи: Аз трябва да имам ум светъл като Слънцето, Без никаква тъмнина. Дойде мъчнотия в душата ти, кажи:
към текста >>
Дойде мъчнотия в
душата
ти, кажи:
Ученикът на Новото Учение трябва да има сърце чисто като кристал, ум светъл като Слънцето, душа благородна, обширна като цялата вселена и дух мощен като Бога и едно с Бога. Дойде една мъчнотия в сърцето ти, Извади правилото за сърцето си и кажи: Като ученик аз трябва да имам Сърце чисто като кристал, Без никаква нечистотия. Дойде мъчнотия в ума ти, кажи: Аз трябва да имам ум светъл като Слънцето, Без никаква тъмнина.
Дойде мъчнотия в
душата
ти, кажи:
аз трябва да имам душа благородна, обширна като цялата вселена, без никакви дребнавости. И най-после, дойде ли мъчнотия в духа ти, кажи: Аз трябва да имам дух мощен като Бога и едно с Бога. Всеки ден, като се намираш в затруднение, извади според случая съответното правило и го произнеси по няколко пъти на ден. Няма по-хубаво, по-красиво нещо от това, да живее човек с Бога."
към текста >>
аз трябва да имам
душа
благородна, обширна като цялата вселена, без никакви дребнавости.
Дойде една мъчнотия в сърцето ти, Извади правилото за сърцето си и кажи: Като ученик аз трябва да имам Сърце чисто като кристал, Без никаква нечистотия. Дойде мъчнотия в ума ти, кажи: Аз трябва да имам ум светъл като Слънцето, Без никаква тъмнина. Дойде мъчнотия в душата ти, кажи:
аз трябва да имам
душа
благородна, обширна като цялата вселена, без никакви дребнавости.
И най-после, дойде ли мъчнотия в духа ти, кажи: Аз трябва да имам дух мощен като Бога и едно с Бога. Всеки ден, като се намираш в затруднение, извади според случая съответното правило и го произнеси по няколко пъти на ден. Няма по-хубаво, по-красиво нещо от това, да живее човек с Бога." *
към текста >>
носи Учителя благ за
душата
."
* Солта на живота „Хлябът свещен, солта на живота, мирът на Духа, светлина и просвета, слово на мъдрост и истина свята
носи Учителя благ за
душата
."
„Христос, в своята реч на гората1 започна с деветте блаженства. Блаженствата, за които той говори, имат отношение към друг свят; те не се отнасят към земния живот. За земните хора Христос казва: „Вие сте солта". Аз вземам да говоря за солта, защото на земята живот без сол не може да съществува. Физическият свят е свят на солта, а не на светлината, която пък е свят на ангелите.
към текста >>
6.
РАЗБИРАНЕ НА СЛОВОТО
 
- Теофана Савова
Душа
— Под думата „
душа
" ние приемаме онзи безсмъртен принцип в човека, който едновременно е вплетен и в самата природа на човека.
Казвам: Умът на човека трябва да бъде слуга на доброто; парите трябва да бъдат слуга на доброто. Не мислете, че доброто се върши с пари. Всичко външно в света може да спомогне на доброто, което вие трябва да изнесете, но всъщност всичко ще извършат вашият ум, вашето сърце и вашата воля. Парите ви, знанието ви, това са само спомагателни средства. Ако мислите тъй, ще може да се самовъзпитате.
Душа
— Под думата „
душа
" ние приемаме онзи безсмъртен принцип в човека, който едновременно е вплетен и в самата природа на човека.
Всеки човек има такава душа. Вие може хиляди пъти да я отказвате, вие може хиляди пъти да умирате, но тя не умира. Вие може да страдате, но тя не се плаши от страдания. Дух - Духът е великото, възвишеното в живота, което замисля вътрешния живот, което поставя всичко в права посока, което туря в контакт човека с всички живи, разумни същества, повдига го и го обезсмъртява. Това, което прониква цялото пространство, или онази първична материя, която носи в себе си чистия, девствения, неопетнения живот.
към текста >>
Всеки човек има такава
душа
.
Не мислете, че доброто се върши с пари. Всичко външно в света може да спомогне на доброто, което вие трябва да изнесете, но всъщност всичко ще извършат вашият ум, вашето сърце и вашата воля. Парите ви, знанието ви, това са само спомагателни средства. Ако мислите тъй, ще може да се самовъзпитате. Душа — Под думата „душа" ние приемаме онзи безсмъртен принцип в човека, който едновременно е вплетен и в самата природа на човека.
Всеки човек има такава
душа
.
Вие може хиляди пъти да я отказвате, вие може хиляди пъти да умирате, но тя не умира. Вие може да страдате, но тя не се плаши от страдания. Дух - Духът е великото, възвишеното в живота, което замисля вътрешния живот, което поставя всичко в права посока, което туря в контакт човека с всички живи, разумни същества, повдига го и го обезсмъртява. Това, което прониква цялото пространство, или онази първична материя, която носи в себе си чистия, девствения, неопетнения живот. Елементи — Малките първични проявления на енергията ние наричаме елементи.
към текста >>
Идеята за Бога е течение, което поддържа живота на човешката
душа
.
Любовта е почва, в която ти можеш да живееш и да използуват всички нейни сокове. Само там ще разбереш първата степен на Любовта, която се проявява във физическия свят. Като дойде възрастта, ще се прояви Любовта във втората фаза и ти ще започнеш да изучаваш външните отношения в света. Земният живот е една велика симфония, създадена от най-великите Богове, и сега тя се туря на сцената, за да се изпълни и чуе от всички. Идейни неща са тези, които са достояние на всички еднакво.
Идеята за Бога е течение, което поддържа живота на човешката
душа
.
Следователно не отбивайте това течение от неговия път, колкото малко да е то. Истината, това е най-високото нещо в разумния човешки живот. Карма - Кармата е закон, създаден от самия човек, вследствие отклонението на човешкия дух от орбитата на неговия път. Любов - Единствената реалност, чрез която духът се проявява в цялото Битие. Образува обща връзка между всички същества, обединява всичко.
към текста >>
Има отношение към човешкия дух и човешката
душа
.
Образува обща връзка между всички същества, обединява всичко. Тя съдържа в себе си най-съвършените неща от незапомнени времена на миналото. Майка — Аз вземам думата „майка" не в смисъл на европейската майка, но като емблема на Любовта, като онова първично начало, което не умира, като онова градиво, което влиза в първичния живот. Милост, милосърдие - В него човек дава от себе си онова, каето е научил и опитал. Ако е добро за него, той знае, че то ще бъде добро и за другите.
Има отношение към човешкия дух и човешката
душа
.
Мистикът разбира живота с всичките противоречия в него. Той знае, че всичко, което се случва в живота на човека, е все за негово добро. Морал - Подразбира еднакви отношения към всички живи същества. Мъжът и жената - Слънцето, което грее отгоре и дава условия на зрънцето да расте, е мъжът. Следователно зрънцето трябва да се бои да не се лиши от светлината, да престане да расте.
към текста >>
Благодарение на молитвата
душата
си доставя вътрешната духовна храна, от която се нуждае.
"Христос им отговори: „ Когато дойде Духът на Истината, той ще ви научи." Те не знаеха да се молят, но имаха образец на истинска молитва в лицето на Христа." * „Красиво нещо е молитвата! Няма по-красиво нещо от нея, от общението с Бога. Благодарение на молитвата човек става проводник на възвишените сили и благодатните средства, чрез които се крепи целият човешки род.
Благодарение на молитвата
душата
си доставя вътрешната духовна храна, от която се нуждае.
Благодарение на молитвата тя се обкичва с хиляди благоуханни цветове." * В молитвата вие ще укрепнете. Да се молите, това е най-високото и благородно занимание, което може да се върши в този свят. Само така се повдига и облагородява човешкото сърце.
към текста >>
Не говоря за външната страна на молитвата, в която взема участие само езикът, но за оная молитва, в която се изразява съзнателният стремеж на
душата
към Бога — висшата Любов."
Благодарение на молитвата тя се обкичва с хиляди благоуханни цветове." * В молитвата вие ще укрепнете. Да се молите, това е най-високото и благородно занимание, което може да се върши в този свят. Само така се повдига и облагородява човешкото сърце.
Не говоря за външната страна на молитвата, в която взема участие само езикът, но за оная молитва, в която се изразява съзнателният стремеж на
душата
към Бога — висшата Любов."
* „За да покаже, че обича, човек трябва да учи. Който се учи, той има любов. Който не се учи, той няма никаква любов. Пробният камък на любовта е учението."
към текста >>
7.
1. ПРЕДГОВОР
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Това е своеобразен изпит, през който минава всяка
душа
след напускане на физическото си тяло.
Когато макар и за малко сме озарени от тази Виделина и решим да слушаме вътрешното ни ръководство, като пожелаем да изправим живота си, ние даваме свобода на Бога да се прояви в нас. За да ни пречисти, Бог ни прекарва през съответни разумни страдания, за да могат да се отворят умовете ни да разберем Неговата Блага Воля, да се върнем в правия път на Доброто и Любовта, които Той още при създаването ни е вложил в нашите души. Когато живеем по човешкото знание и разбиране, не се съобразяваме с природните закони, слизаме надолу до един разпуснат живот на удоволствия, алчност и егоизъм, който ни отдалечава от Бога. Тогава той ни оставя свободни, сами да се натъкнем на последствията от този неразумен живот и да си извадим съответните поуки. Накрая при свършването на краткия човешки живот, след идването на Ангела на смъртта човек се среща с Бога — този благ Принцип на Любовта, и Му дава отчет за изминатия земен път.
Това е своеобразен изпит, през който минава всяка
душа
след напускане на физическото си тяло.
Земята е училище, велика школа за придобиване на качества и добродетели и за разрешаване на трудните задачи на живота, които много пъти сме отлагали в миналите си прераждания. Бог не само при смъртта посещава човешката душа, но Той постоянно се изявява във всеки индивид, като говори тихо и меко на неговото съзнание. Малцина долавят Този глас и получават Неговото благословение. Повечето хора, заети със своите безкрайни и многообразни желания и грижи, не Го чуват и не Го разбират. Онзи велик Принцип на живота има всички начини и методи да промени бързо нашия неразумен живот, както това е ставало някога в предшестващите ни четири раси, които са изчезнали почти напълно, заедно с континентите, населявани от тях.
към текста >>
Бог не само при смъртта посещава човешката
душа
, но Той постоянно се изявява във всеки индивид, като говори тихо и меко на неговото съзнание.
Когато живеем по човешкото знание и разбиране, не се съобразяваме с природните закони, слизаме надолу до един разпуснат живот на удоволствия, алчност и егоизъм, който ни отдалечава от Бога. Тогава той ни оставя свободни, сами да се натъкнем на последствията от този неразумен живот и да си извадим съответните поуки. Накрая при свършването на краткия човешки живот, след идването на Ангела на смъртта човек се среща с Бога — този благ Принцип на Любовта, и Му дава отчет за изминатия земен път. Това е своеобразен изпит, през който минава всяка душа след напускане на физическото си тяло. Земята е училище, велика школа за придобиване на качества и добродетели и за разрешаване на трудните задачи на живота, които много пъти сме отлагали в миналите си прераждания.
Бог не само при смъртта посещава човешката
душа
, но Той постоянно се изявява във всеки индивид, като говори тихо и меко на неговото съзнание.
Малцина долавят Този глас и получават Неговото благословение. Повечето хора, заети със своите безкрайни и многообразни желания и грижи, не Го чуват и не Го разбират. Онзи велик Принцип на живота има всички начини и методи да промени бързо нашия неразумен живот, както това е ставало някога в предшестващите ни четири раси, които са изчезнали почти напълно, заедно с континентите, населявани от тях. Желанието на Бога е всички промени да стават съобразно пробуждане съзнанието на човечеството със свобода, съзнателно и с любов. Неговата неизменна грижа за жителите на Земята се забелязва, когато при завършването на една епоха от две хиляди години човешко развитие, започва нова.
към текста >>
В изложените в книгата случки будният ум на читателя може да намери много отговори на изникнали в съзнанието въпроси и да намери онова, за което
душата
му копнее и приеме най-подходящото за своето развитие.
Случките, изнесени в книгата, са ми разказвани и съм ги стенографирал в продължение на повече от 20 години и понеже не са плод на непосредствени наблюдения, може да се явят някои неточности или разлики от това, което някои приятели са записали в своите лични спомени. Навсякъде съм търсил факта, истината, като съм сравнявал изнесени случки от няколко източника. Провел съм много разговори с Борис Николов, Мария Тодорова, Гавраил Величков, Влад Пашов, Стамат Михайлов, Петър Филипов, Ангел Гунев, Георги Куртев, Гради Колев, Темелко Стефанов, Петър Киров, Йорданка Жекова, Йотка Младенова, Мария Златева и много други братя и сестри, взели дейно участие в братския живот по време на физическото пребиваване на Учителя в България. В някои случаи, за да няма повторение, съм ползвал като справочник томовете на Вергилий Кръстев „Изгревът на Бялото братство пее и свири, учи и живее" и му изказвам своята благодарност за голямата работа, която върши в братството. Дълго време след заминаването на Учителя от този свят учените на човечеството ще пишат и говорят за този Светъл Дух, посетил Земята, докато проучат идеите му и започнат да ги прилагат.Тогава те ще го намерят в Словото му и ще го познаят.
В изложените в книгата случки будният ум на читателя може да намери много отговори на изникнали в съзнанието въпроси и да намери онова, за което
душата
му копнее и приеме най-подходящото за своето развитие.
Бог е отворил широко вратите за новия живот и очаква будните човешки души да дойдат, приемат, проучат и приложат Неговото Велико Слово. То е живот, сила, знание и светлина, която ще изведе човечеството от тъмната нощ на егоизма, безлюбието и последните борби за надмощие към света на хармонията, Братството, Любовта и единомислието — залог на една велика духовна култура. Нека всяка душа приеме от тази светлина, това, което й е определено, и се подготви да влезе като добър работник в новата шеста раса на Любовта, която идва вече в света. Авторът
към текста >>
Нека всяка
душа
приеме от тази светлина, това, което й е определено, и се подготви да влезе като добър работник в новата шеста раса на Любовта, която идва вече в света.
В някои случаи, за да няма повторение, съм ползвал като справочник томовете на Вергилий Кръстев „Изгревът на Бялото братство пее и свири, учи и живее" и му изказвам своята благодарност за голямата работа, която върши в братството. Дълго време след заминаването на Учителя от този свят учените на човечеството ще пишат и говорят за този Светъл Дух, посетил Земята, докато проучат идеите му и започнат да ги прилагат.Тогава те ще го намерят в Словото му и ще го познаят. В изложените в книгата случки будният ум на читателя може да намери много отговори на изникнали в съзнанието въпроси и да намери онова, за което душата му копнее и приеме най-подходящото за своето развитие. Бог е отворил широко вратите за новия живот и очаква будните човешки души да дойдат, приемат, проучат и приложат Неговото Велико Слово. То е живот, сила, знание и светлина, която ще изведе човечеството от тъмната нощ на егоизма, безлюбието и последните борби за надмощие към света на хармонията, Братството, Любовта и единомислието — залог на една велика духовна култура.
Нека всяка
душа
приеме от тази светлина, това, което й е определено, и се подготви да влезе като добър работник в новата шеста раса на Любовта, която идва вече в света.
Авторът
към текста >>
8.
2. ДУХОВНИ УСЛОВИЯ В БЪЛГАРИЯ ПРЕДИ ИДВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Душата
минава през съответни стъпала и сама свободно си избира на кого да служи.
Това, което ми показвате, такива ще бъдат человеците (по образ) след 2000 години, но само при условие да вървят по Божествения път и да изпълняват Словото на Великия Учител. Това са земни същества в етерни тела, които ръководят определени групи хора." (64) Вечните закони са много строги и неспазването им води до страдание. При идването си на Земята човек прекарва живота си под ръководството на Учителя, с когото се е свързал. Много мъчно може да се дойде до Христа и до Бога, ако нямаме техните качества и велика любов.
Душата
минава през съответни стъпала и сама свободно си избира на кого да служи.
Една сестра от Бялото братство чете книгите на Бабаджи и силно се впечатлява от опитностите и живота му. Често тя мисли за него и понякога го вижда насън. След известно време се разболява от рак и се обръща с гореща молба към Учителя Петър Дънов да иска неговата помощ. Обаче на вдъхновената й молитва не се отзовава той, а във видение й се явява образът на Бабаджи, с когото тя се е свързала несъзнателно, и по този начин прекъсва връзката си с Великия Учител. Бабаджи не може да й помогне и тя си заминава от този свят.
към текста >>
Това Велико Космично Слънце наричам „
Душа
на вселената" (Алфиола).
От нея има и по-велика култура на Мъдростта, център на която е Сириус, мечтата на човечеството за едно далечно бъдеще. „Даже нашата Слънчева система не е в състояние да разреши всички въпроси. — Защо? — Тя е част от друга система, в която има милиони слънца като нашето. Ако нашето Слънце е само уд от тая всемирна система с милиони слънца, какво може да разреши един малък уд от Великия Божествен организъм?
Това Велико Космично Слънце наричам „
Душа
на вселената" (Алфиола).
Силата му е сто милиона пъти по-голяма от тая на нашето Слънце. Нашето Слънце иждивява само за Земята енергия, равна на тая, която развиват 545 милиарда машини, всяка от които развива по 400 конски сили. Изчислете колко струва енергията, която Слънцето изпраща на Земята." (26, с. 109) „ Сириус е 100 хиляди пъти по-голям от Слънцето и със своята култура направлява нашата галактика. Ако най-ученият професор на Земята, който познава цялото знание и всичките науки, отиде на Слънцето, той ще бъде малко дете на няколко месеца.
към текста >>
9.
3. ЖИЗНЕН ПЪТ И РАБОТА НА УЧИТЕЛЯ ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ВЕРИГАТА ПРЕЗ 1900 Г.
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Тя представлява настолна книга за всяка будна
душа
, която желае да се усъвършенства, да се свърже с природа та и разбере пътищата, по които трябва да се развива.
Този аспект дава тласък за развиване на духовните науки като: хиромантия, френология, графология, физиогномия, астрология и розенкройцерство. Голям подем получава спиритизмът в Америка и Европа, както и теософското общество, от което по-късно се създава орденът „Звездата на Изтока". Животът на Петър Дънов след завръщането му в България е изпълнен с активна духовна вътрешна и външна дейност, за да намери готовите души, които Бог му е определил за работа, да се свърже с тях и да образува центрове на нов духовен живот. В 1896 г. излиза от печат неговата богословска дисертация — книгата „Наука и възпитание".
Тя представлява настолна книга за всяка будна
душа
, която желае да се усъвършенства, да се свърже с природа та и разбере пътищата, по които трябва да се развива.
Следващата година се издава във Варна книгата „Хио, Ели, Мели, Месаил (Гласът Божий) или „Ла Елохим Хахарец". Това е „Тайната на Духа", казана за пътя на Беинса Дуно на Земята. „Бъдете готови да услужите на всяко добро и благо дело, понеже това е волята на Отца вашего, който е горе на небето..." (2, с.1) „Защо търсите Господа там, отгдето няма да дойде? Ето — той е пред вази, чака да го познаете." (2, с. 7) „Ето, Господ стои пред вас, той е благ, кротък и смирен по сърце, но скоро ще се облече в одеждата на Бога святаго." (2, с.
към текста >>
10.
4. ДУХОВНА ДЕЙНОСТ НА УЧИТЕЛЯ С ВЕРИГАТА В БЪЛГАРИЯ ОТ 1900 ГОДИНА ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ШКОЛАТА ПРЕЗ 1922 г.
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Душа
и тяло на тия събрания е господин Дънов, който с присъствието си насочва и респектира дейността на Веригата.
Той раздава картината на Пентаграма на всички членове на Веригата, за да работят с нея и върху нея. По-късно за картината на Пентаграма приятелите са дали по една жълтица. Първите години Веригата развива усилена дейност. Събират се вечерно време около една елипсовидна маса и провеждат сеанси под ръководството на доктор Миркович и Пеньо Киров в присъствието на Петър Дънов, който е седял в средата на масата. Викат различни духове, за да им кажат някои интересуващи ги неща и придобият точно знание за миналото.
Душа
и тяло на тия събрания е господин Дънов, който с присъствието си насочва и респектира дейността на Веригата.
Той дава формули, задачи и начини за работа за постигане на духовно сближаване с невидимите същества. Всички във Веригата са сензитивни и чувствуват осезателно силните вибрации на Петър Дънов. Но съмнението, това основно качество на Сатурн, присъщо на българите, дълго време съпътства нашите първи приятели. При едно вечерно събрание около масата му задават въпроса кой е той. Тогава господин Дънов, както са го наричали до 1915 г„ им казва: „Заключете вратата и проверете дали е заключена." Те заключват вратата и проверяват.
към текста >>
Аз съм Господ, който се проявява чрез неговата
душа
.
На събирането на Веригата във Варна на 14 август 1906 г., по желание на присъстващите, се явява заминалият си доктор Миркович и говори чрез Учителя. Някой пита доктора дали се е явил на медиумите в Сливен и Търново. Когато той отговаря, че не е посещавал тамошните медиуми, сеансът се прекратява и тогава става спречкване между приятелите. Един от тях казва: „Има думата господин Дънов", който по време на разправията мълчи. Изведнъж лицето му се изменя, светва и той строго казва: „Тук няма никакъв Дънов.
Аз съм Господ, който се проявява чрез неговата
душа
.
Вие забравяте, че мястото, където се намирате, е свято. Засрамете се." Всички изтръпват на местата си и спорът престава веднага. През този период Петър Дънов обикаля България и прави френологически изследвания на българите. Той посещава всеки град, село и паланка, от единия до другия край на България. И най-лошите кучета не го лаят, а стопаните се чудят какъв е този човек.
към текста >>
Бог оставя всеки ученик сам да се справи с този труден въпрос, стоящ пред
душата
му — съмнението.
Този ден, който иде, да ви се открия в моята пълна слава, искам да е ден на радост, а не ден на скръб. Ден, посветен Богу моему. Аз съм Елохил, Ангел на завета Господен." (1, с. 13) За всички Петър Дънов е един учен човек. Дълго време той работи върху умовете на първите си ученици, за да им отвори сетивата и да отстрани от тяхното съзнание основния им дефект — съмнението.
Бог оставя всеки ученик сам да се справи с този труден въпрос, стоящ пред
душата
му — съмнението.
Почти на всички събори задават на Учителя въпроса кой е той. Отговаря им: „Този, който се съмнява, е сляп. В моята душа досега не се е повдигало съмнение за нещата. За мен не съществува никакво противоречие в света. Аз не ви срещам за първи път и вярата обаче е за децата." (3, с.
към текста >>
В моята
душа
досега не се е повдигало съмнение за нещата.
За всички Петър Дънов е един учен човек. Дълго време той работи върху умовете на първите си ученици, за да им отвори сетивата и да отстрани от тяхното съзнание основния им дефект — съмнението. Бог оставя всеки ученик сам да се справи с този труден въпрос, стоящ пред душата му — съмнението. Почти на всички събори задават на Учителя въпроса кой е той. Отговаря им: „Този, който се съмнява, е сляп.
В моята
душа
досега не се е повдигало съмнение за нещата.
За мен не съществува никакво противоречие в света. Аз не ви срещам за първи път и вярата обаче е за децата." (3, с. 123 — 1914 г.) „Аз не искам да знаете кой съм. Аз не искам да бъда известен, защото, ако искам да стана известен, ще отворя очите на двама слепи и те ще разправят кой съм. Добре. Да ви явя кой съм.
към текста >>
Аз избягвам това, познавам
душата
на българския народ и не искам да му създавам карма.
123 — 1914 г.) „Аз не искам да знаете кой съм. Аз не искам да бъда известен, защото, ако искам да стана известен, ще отворя очите на двама слепи и те ще разправят кой съм. Добре. Да ви явя кой съм. Но ако се повдигне едно гонение, колко души от вас ще изтърпите? Затова аз не искам да ви турям на плъзгава почва.
Аз избягвам това, познавам
душата
на българския народ и не искам да му създавам карма.
Исус Христос се изяви на еврейския народ, но те не го приеха и си навлякоха карма. Сегашните мъчнотии, които ми създавате, са цвете, защото в миналото са били по-големи." (3, с. 31 — 1909 г.) Когато се занимавате с мен, не е важно кой съм и какъв съм. По този въпрос ще се разговаряме, когато се видим на небето. Можеш ли да познаеш един водолаз в костюма му?
към текста >>
Вашата
душа
отлично ме познава.
Сегашните мъчнотии, които ми създавате, са цвете, защото в миналото са били по-големи." (3, с. 31 — 1909 г.) Когато се занимавате с мен, не е важно кой съм и какъв съм. По този въпрос ще се разговаряме, когато се видим на небето. Можеш ли да познаеш един водолаз в костюма му? Но вие сега, не че не ме познавате, познавате ме, но сте забравили.
Вашата
душа
отлично ме познава.
Ще си спомните, бъдещето е напред." (3, с. 137 — 1914 г.) „Когато ви говоря аз, в мен не трябва да разбирате един човек, който е със слабости и има своите дребнавости, а трябва да имате предвид, че Господ е, Който ви говори и Който иска вашето повдигане... Тия неща, които сега ви се дават, в хиляди години веднъж се дават, и затова трябва да ги пазите." (3, с. 6 — 1910 г.) Господ беше между нас, с нас и смирено работеше за пробуждане на съзнанието ни и приготвяше условията за идването на новия живот на Земята, въздигането на шестата подраса на петата раса в славянството и идването на шестата раса. В Евангелието на Йоана, гл.
към текста >>
4. „Да се възцарят Любовта, Мъдростта и Истината на 1>ога във всичката своя пълнота в моята
душа
." (три пъти)
Тази молитва, изпълнявана от тесен кръг приятели, според думите на брат Цочо Диков, се състои в следното: всички застават на колене, поставят ръцете на гърдите си и казват: 1. „Искам да се прояви онова, което е вложено в моята духовна натура. Ще направя всичко, което моето сърце може да направи." (три пъти ) 2. Ръцете от долната част на лицето се движат към хилядолистника на главата, като си представяме изгряващото Слънце, и казваме: „Милостиви, Святи, Благи Господи, покажи ни виделината на Твоето лице, за да изпълним Твоята поля на Земята." (три пъти) 3. Ръцете на гърдите: „Да подчини Бог всяко низше действие и нас на Духа на Истината и Духът на Истината да се всели в нас." (три пъти)
4. „Да се възцарят Любовта, Мъдростта и Истината на 1>ога във всичката своя пълнота в моята
душа
." (три пъти)
5. Ръцете на сърцето и разтваряне настрани, като се казва: „Така да отворим сърцата си на Господа, Който е сега между пас. Да се прослави Неговото име. Амин." (три пъти) При постоянните бдения и молитви по време на срещите и горницата и олтара, Учителя се открива на почти всички братя и сестри като Христос и Бог, но строго им забранява да споделят своите опитности, за да не дават храна на църквата и свещениците да го атакуват и злословят по негов адрес. Някои, които нарушават дискретността на Веригата, веднага са хванати от строгите закони на Природата с малка или по-голяма болест.
към текста >>
11.
5.3 Заселване на Изгрева
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Когато четеш едно стихотворение на един ангел, то може да премахне всичките мъчнотии от
душата
ти." (5, с.
Те са повече от 35 милиона. Представете си какъв ще бъде речникът на Божествения език, който има 35 милиона букви! Какво могат да постигнат съвременните хора, които от гледището на една азбука от 32 букви, като българската, или от 22 букви, като еврейската, искат да приведат нещата към общ знаменател? " (19, с. 25) „Аз съм се мъчил по някой път да преведа ангелския език на земния език и от толкова време не съм успял да го преведа тъй, щото да се съвпадат ударенията и римите — не се отдава.
Когато четеш едно стихотворение на един ангел, то може да премахне всичките мъчнотии от
душата
ти." (5, с.
26) Учителя отлично се справя с тази мъчна задача — да преведе Божествените Закони на подготвения, но още недоразвит български език. Всяка дума в беседите му е поставена на своето място и така писана и прочетена, тя ни свързва с онзи Велик Дух, който е дал Словото — с Бога. „Не изопачавайте истината! Не изопачавайте и моите думи! Не лъжете в мое име, не позволявам това.
към текста >>
12.
5.5 Вътрешният живот на Учителя
 
- Светозар Няголов ( -2013)
25) „Аз съм ви написал на дланта си, възлюбил съм ви в
душата
си и съм ви въздигнал в Духа си." (64) Колко струва подписът на Бога?
„Тази любов аз я нося от памтивека. Тази любов е съществувала преди този и онзи свят. Преди да беше този свят, аз бях — нищо повече." (6, с. 17, б.
25) „Аз съм ви написал на дланта си, възлюбил съм ви в
душата
си и съм ви въздигнал в Духа си." (64) Колко струва подписът на Бога?
Толкова, колкото цялата Вселена. Значи, Бог ни е дал цялата Вселена на разположение да я проучваме, обхождаме и разглеждаме, като изучаваме законите, по които е построена. При разговор със Стоянка Илиева и Гаврил Величков Учителя казва: „Ще знаете, че аз съм навсякъде. Като ви говоря в клас, вие сте издигнати на деветото небе. Аз говоря неща, които ухо не е чуло, и ви показвам това, което око не е видяло." Всяка вечер Учителя обхожда с астралното си тяло бараките на братята и сестрите от Изгрева, наблюдава техния живот и внася в душите им вдъхновение и импулс за работа.
към текста >>
Глава на твоето слово е истината." Трябва всяка
душа
да бъде проникната от Духа на Истината, от положителното в живота, в което е скрита тя.
Друг път няма да се занимавам с вас. И да искам да ви срещна, не мога. Други ще се занимават с вас. Законът на Любовта е строг и взискателен." (27, с. 312) По повод на третия бацил в живота — лъжата, Духът на Истината казва: „На времето, преди 2000 години, Христос дойде да научи човечеството да не лъже, аз ще ви науча да не ви лъжат.
Глава на твоето слово е истината." Трябва всяка
душа
да бъде проникната от Духа на Истината, от положителното в живота, в което е скрита тя.
към текста >>
13.
5.7 Посещаване на Витоша с Учителя
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Това място Учителя нарича Буди
душа
, а полянката над него — Зеленика.
Посещаване на Витоша с Учителя Освен активната дейност в школата Учителя започва системно да.извежда приятелите сред природата, за да ги запознае с нейните принципи и закони, да ги кали и подготви да не се плашат от лошото време. Още след свършване на Първата световна война Учителя посещава Витоша с малка група приятели, като минава през Драгалевци. Първоначално той излиза сам, проучва терена и търси най-подходящите места за духовна работа. Минава източно от Драгалевския манастир, по стръмния баир, по който сега се движи лифтът.
Това място Учителя нарича Буди
душа
, а полянката над него — Зеленика.
Борис Николов разказва как е бил открит лагерът Ел Шадай — бивакът на Витоша. През 1922 година в един мъ^в и студен зимен ден, в сняг до колене, Учителя извежда една малка група на полянката Зеленика. Времето е студено и падналата мъгла не позволява да се вижда природата наоколо. Учителя им казва: „Ще отидем още малко по-нататък." Той тръгва напред и прави пъртина в снега, макар че е най-възрастният. Превежда ги през едно дере и стигат до полянка с купчина камъни на нея.
към текста >>
14.
5.14 1939 година — най-благоприятните духовни условия за българите
 
- Светозар Няголов ( -2013)
" „Моята
душа
постоянно търси Господа и това е насъщна нужда за нея.
Аз се излъчвам и отивам при командирите на ескадрилата и им внушавам да не избиват хората, да не пускат бомби върху жилищата им. В същото време по фронтовете си заминават хиляди хора и те отправят молитвата си към Бога. Молитвите на всички заминаващи минават през мен. Затова съм толкова сериозен." Често пъти, като се движи по планината и при среща с приятели, Учителя тихо си казва: „Господи, колко велико и колко разумно си направил света." Брат Галилей, който почти винаги е около него и чува молитвите му, го пита: „Защо толкова често се обръщате към Господа?
" „Моята
душа
постоянно търси Господа и това е насъщна нужда за нея.
На всички ония, които се обръщат с молба към Господа, аз долавям молитвите им, защото те преминават през мен." На поляната на Изгрева при разговор между Галилей и Учителя идва духът на Христо Ботев и се обръща към Учителя: „Разбрах, че ти си най-големият тук, на Земята, и всичко зависи от тебе. Пусни ме да се родя в България и да помагам за освобождаването й от новото робство, в което е попаднала." Учителя го пита: „С какви методи ще работиш? " Ботев веднага отговоря: „С ножа и пистолета, разбира се." Учителя му казва: „Това е стар метод. Измисли някакъв друг метод за работа, ела и ми го кажи, и ако го одобря, ще те пусна пак на Земята."
към текста >>
15.
5.16 Завръщане на Учителя в София
 
- Светозар Няголов ( -2013)
I, държана на 6 декември 1944 г., се говори за преминаването на тъмната зона от заминалите, където крадци ограбват всяка
душа
, Учителя отбелязва: „Сега гледам, всички сте се престорили, играете някаква роля, като актьори, представяте се, че не можете да ходите.
Учителя е болен на легло. Обслужва го доктор Дафина Кьорчева. Учителя й казва: „Аз, който съм помогнал на толкова много хора и съм ги излекувал, мислиш ли, че и на себе си не мога да помогна? " В беседата „Мога да постигна" от томчето „Заветът на любовта", т.
I, държана на 6 декември 1944 г., се говори за преминаването на тъмната зона от заминалите, където крадци ограбват всяка
душа
, Учителя отбелязва: „Сега гледам, всички сте се престорили, играете някаква роля, като актьори, представяте се, че не можете да ходите.
Дойде някой и пита „Де е Учителя? " Чудно нещо, де е Учителя? И аз търся път." Тук той явно казва, че се готви за другия свят, но никой от братята и сестрите не иска да приеме и повярва това. При Учителя идва Васил Бандерски, който има ясновидство, и казва на някои наши братя и сестри, че Учителя ще напусне физическото си тяло. Учителя го приема в стаята си и Бандарски му казва: „Учителю, Вие ще напуснете физическия свят, пожелайте ни нещо хубаво за нашия живот напред." Учителя отговаря: „Пожелавам ви хубави страдания." Бандерски, недоволен от отговора му, промълвява: „Господи, ние и без това имаме толкова много страдания, а и вие ни пожелавате още.
към текста >>
Блажени са онези души, които използват правилно това време за постигане на хармония в Братството и живота и придобиване на ценни опитности на
душата
при свършване на работата, определена от Бога.
без 15 минути напуска този свят. Вестта за заминаването на Учителя се разнася мълниеносно по целия Изгрев. Веднага идва баба Мария Минчева, затваря очите на Учителя и го преоблича. Събират се много братя и сестри, облечени в бели и розови рокли и пеят през сълзи братски песни. Преди заминаването си Учителя казва: „Аз съм дошъл за 120 години на Земята." Мълчи малко и добавя: „Ако си замина на 80 години, останалите 40 години ги оставям за братството." Да, това беше времето, което измина много бързо.
Блажени са онези души, които използват правилно това време за постигане на хармония в Братството и живота и придобиване на ценни опитности на
душата
при свършване на работата, определена от Бога.
След заминаването на Учителя всички се чудят къде да бъде положено тялото му. Боян Боев веднага се сеща, че Учителя е говорил по този въпрос. Изважда тетрадките със стенограмите си, започва да ги прелиства и намира един разговор, в който Учителя казва: „Ето едно добро място за почивка." На това място в градината Учителя често ходи, сяда на стол, наблюдава Витоша и природата и се пече на слънце. Братята веднага искат разрешение от властта да положат тялото на Учителя на това място. Управниците категорично отказват.
към текста >>
Всяка
душа
е една нота във великата музика на живота, заема своето определено място и звучи в консонанс с всички ноти около нея.
И всеки може да се развърже, след като си изпълни задачата, за която е доведен в тази школа. Моите ученици не са тук, на Изгрева, те са в света и те населяват от началото до края цялата Вселена. Те са тези, които движат живота на слънцата и живота на Вселената." След заминаването на Учителя имахме богата възможност да видим и опитаме проявите на някои от живеещите на Изгрева при последвалите борби в братството. Всички души, които Учителя е призовал в школата, имат точно определено място в братския живот и определена функция, която всеки индивидуално трябва да изпълни.
Всяка
душа
е една нота във великата музика на живота, заема своето определено място и звучи в консонанс с всички ноти около нея.
Това е една велика симфония, която се изнася тук, на Земята, повече от 40 години, дирижирана от най-вещия диригент. И след заминаването на Учителя симфонията продължава да се изпълнява, но вече главно в своите минорни гами. Всички, които се привличат от този велик магнит на Любовта, живеят и работят с него, коренно променят съзнанието, разбиранията и живота си.
към текста >>
16.
5.9 Отношението на властта към Учителя и неговото преследване
 
- Светозар Няголов ( -2013)
В Чирпан и в Пловдив нямаше да остане нито една жива
душа
.
вечерта, беше определено да стане среднощ, но това, което можахме да направим ние, беше да го ускорим, да стане 2-3 часа по-рано, за да се избегнат по-големите нещастия. Добрите хора в България предотвратиха големите нещастия. Ако имаше повече добри хора, те съвсем щяха да спрат земетресението." (15, с. 15) Учителя, който винаги помага на българите, взима много сериозни мерки и казва: „Благодарете, че Бог намали нещастието на България на една стотна от това, което беше предвидено да дойде. Ако то беше дошло с такава сила, с каквото беше определено, щеше да помете всички хора.
В Чирпан и в Пловдив нямаше да остане нито една жива
душа
.
И всички села наоколо щяха да бъдат унищожени. Но Господ каза: „Засега тия хора нека се стреснат малко, те са още болни, не могат да издържат големи нещастия." (15, с. 16)
към текста >>
17.
6.4 Случки на Учителя с отделни личности по разкази на ученици от Школата
 
- Светозар Няголов ( -2013)
По-хубаво нищо не пускай, за да не лъжеш и цапаш
душата
си."
Този комунист иска да говори насаме с Учителя, но колкото пъти се доближава до него, той е заобиколен от много хора. Един ден е около Учителя, братята и сестрите си отиват един по един и той остава сам с него. Той му казва: „Кажи нещо за мене, което никой не знае, а само аз го знам." Учителя го поглежда с дълбок изпитателен поглед, от който той се разтърсва из основи и се свива. Казва му, че ще стане добър писател и ще излезе от това трудно положение. „Когато се храниш в кухнята и нямаш пари, не пускай тенекийки.
По-хубаво нищо не пускай, за да не лъжеш и цапаш
душата
си."
Жена има две деца и живее добре с мъжа си, но при трудни материални условия. Мъжът й е комунист и постоянно го преследват и уволняват от работа. Решава да отиде в Америка да спечели пари. Скоро се създават условия да реализира желанието си. Там се запознава с друга жена, за която се оженва.
към текста >>
18.
6.5 Лекуване на хора
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Мария благодари в
душата
си за случилото се и отива на Витоша към местността Присоите.
Купува най-скъпото месо и казва желанието си. Той отговаря: „Добре, аз ще си сготвя". Взима месото, прави пълнежи, подготвя една тава и казва, че като се върне ще го опече. В работата му става лошо, получава дизентерия и три дни лежи в болницата. Приготвеното месо го изяждат котките.
Мария благодари в
душата
си за случилото се и отива на Витоша към местността Присоите.
Към средата на пътя започва да и ухае един особен, силен аромат, който я придружава дълго време. Вдъхновява се, започва да пее братски песни, олеква й на душата и разбира, че Учителя е с нея. Скоро присъствието и аромата изчезват. Тъй като е Тома неверен — си казва: „Учителю, покажи ми, че наистина ти си бил с мене, тъй като не те виждам". На Присоите Иван Антонов казва на групата от приятели, които са около него: „Сега ще дойде една душа, която Учителя я придружава по пътя".
към текста >>
Вдъхновява се, започва да пее братски песни, олеква й на
душата
и разбира, че Учителя е с нея.
Взима месото, прави пълнежи, подготвя една тава и казва, че като се върне ще го опече. В работата му става лошо, получава дизентерия и три дни лежи в болницата. Приготвеното месо го изяждат котките. Мария благодари в душата си за случилото се и отива на Витоша към местността Присоите. Към средата на пътя започва да и ухае един особен, силен аромат, който я придружава дълго време.
Вдъхновява се, започва да пее братски песни, олеква й на
душата
и разбира, че Учителя е с нея.
Скоро присъствието и аромата изчезват. Тъй като е Тома неверен — си казва: „Учителю, покажи ми, че наистина ти си бил с мене, тъй като не те виждам". На Присоите Иван Антонов казва на групата от приятели, които са около него: „Сега ще дойде една душа, която Учителя я придружава по пътя". Мария пристига при тях и всички я поглеждат и ахват. Тя се смущава и сяда до Влад Пашов.
към текста >>
На Присоите Иван Антонов казва на групата от приятели, които са около него: „Сега ще дойде една
душа
, която Учителя я придружава по пътя".
Мария благодари в душата си за случилото се и отива на Витоша към местността Присоите. Към средата на пътя започва да и ухае един особен, силен аромат, който я придружава дълго време. Вдъхновява се, започва да пее братски песни, олеква й на душата и разбира, че Учителя е с нея. Скоро присъствието и аромата изчезват. Тъй като е Тома неверен — си казва: „Учителю, покажи ми, че наистина ти си бил с мене, тъй като не те виждам".
На Присоите Иван Антонов казва на групата от приятели, които са около него: „Сега ще дойде една
душа
, която Учителя я придружава по пътя".
Мария пристига при тях и всички я поглеждат и ахват. Тя се смущава и сяда до Влад Пашов. Пита го защо така са ахнали братята и сестрите и той й съобщава предсказанието на Иван Антонов, че този, който идва сега е придружен от Учителя, това е тя. Доктор Иван Жеков чува в една беседа, че треската се лекува със заливане на болния с кофа студена вода внезапно, без да е предупреден. При него идва болен от треска да иска помощ и той прилага метода на Учителя — залива го със студена вода.
към текста >>
Учителя говори за една
душа
, която се явява при него и страда неутешимо.
Сънят му продължава около 4 часа. Като става, камъчето изпада и кризата му минава. По време на дълбокия сън той вижда Учителя над себе си, който му прави масаж на коремната област в посока на отделителната система, за да може да премине и излезе камъкът от него. Така братът оздравява и кризата не се повтаря повече. В началото на войната, когато германците нахлуват в Белгия, Учителя в беседата си изнася случай за един убит белгиец, който не е записан от стенографките.
Учителя говори за една
душа
, която се явява при него и страда неутешимо.
Тя непрекъснато се моли на Бога да й помогне, понеже върху тялото й пада бомба и го разкъсва на части. Горещата й молитва я отвежда при Учителя, който в това време изнася своята беседа. Учителя я пита: „Защо плачеш? " Пострадалият младеж отговаря: „Господи, кажи ми какво става с мен? Къде ми е тялото?
към текста >>
Тогава
душата
на този младеж ляга върху частите и започва още по-неутешимо на плаче.
" Пострадалият младеж отговаря: „Господи, кажи ми какво става с мен? Къде ми е тялото? " Учителя му обяснява: „Тялото ти е тук, долу, пръснато от бомбата, която падна върху тебе." Младежът пита: „Ами к^тио ще правя сега без тяло? " „Аз ще накарам да съберат частите на тялото ти" — му отговаря Учителя. Скоро идват санитари и събират частите на едно място.
Тогава
душата
на този младеж ляга върху частите и започва още по-неутешимо на плаче.
Учителя се обръща към него и му казва: „Това тяло не може повече да те ползва." „Ами аз какво да правя без тяло? Помогни ми. Каквото искаш, ще изпълня и ще съм ти вечно благодарен." Учителя му отговаря: „За да ти помогна, искам да ми дадеш едно обещание, но ще знаеш, че това обещание го даваш като пред Господа." Младежът промълвява: „Кажи, Господи, какво искаш от мене? " Учителя пита: „Ти нали не обичаш войната — бомбите? " „Да Господи, това е, което ненавиждам най-много на Земята." „Тогава обещай ми, когато дойдеш пак на Земята във физическо тяло, никога да не воюваш и никого да не убиваш." „Обещавам, Господи." „Тогава ела с мене." Завежда го в една градинка в град Амстердам, където двама млади — момче и момиче, седят на една пейка и си приказват.
към текста >>
19.
7.1 Георги Миркович
 
- Светозар Няголов ( -2013)
От 1902 г., по нареждане на своя ръководител, той започва да издава списание „Виделина", в което разглежда въпросите за човека и неговата
душа
.
В него се казва, че в България ще се роди и работи един Вожд на Божествения Промисъл, който ще изпълни Божествения план към българите и славянството, на които Бог е определил да са зачатък на шестата раса и носители на новия живот в света. Доктор Миркович се среща с този Вожд — Учителя Петър Дънов, но понеже той е облечен в дрехата на смирението, докторът не го познава. Познава го чак преди заминаването си от Земята. Доктор Миркович издава спиритическо списание „Нова светлина" от 1891 г. до 1895 г., в което разкрива тайните на спиритизма, ясновидството и духовните явления от невидимия свят.
От 1902 г., по нареждане на своя ръководител, той започва да издава списание „Виделина", в което разглежда въпросите за човека и неговата
душа
.
В лицето на господин Дънов вижда един интелигентен човек, запознат отлично със спиритическите въпроси и много добър събеседник. В общуването си с него и с постоянната си кореспонденция открива една дълбочина на мисълта му и някои особени прояви, които пробуждат в съзнанието му въпроса: „Кой е господин Дънов? " Въпреки многото факти, които доктор Миркович забелязва в постоянната си работа с веригата и господин Дънов, не може да си отговори на зададения въпрос. След свършване на срещата в 1905 г.
към текста >>
„Съжалявам, че на двама братя казах кога ще си заминат и те се уплашиха и усложниха своето заминаване, че трябваше и аз да се намесвам и оправям пътя им." Понеже човешката
душа
има много видими и невидими врагове, моментът на раждането и заминаването се пази в абсолютна тайна и за него знае само Бог.
Прави няколко паси с дясната си ръка и го освобождава от неподвижното му състояние. Доктор Миркович отваря очи и го вижда. Петър Дънов го пита: „Позна ли ме кой съм? " Докторът усмихнато отговаря: „Познах те, Господи." След това си заминава спокойно. Учителя отчита, че не трябва да се откриват тайните на природата.
„Съжалявам, че на двама братя казах кога ще си заминат и те се уплашиха и усложниха своето заминаване, че трябваше и аз да се намесвам и оправям пътя им." Понеже човешката
душа
има много видими и невидими врагове, моментът на раждането и заминаването се пази в абсолютна тайна и за него знае само Бог.
Това е велик момент в душата на брат Георги Миркович да познае Бога тук, на Земята, и да му благодари за всичко от сърце. Доктор Миркович е с всестранна култура, добър публицист и отличен спиритист. Има много опитности в живота, главно на физическото поле. Високото мнение, което има за дарбите и способностите си, го карат да смята, че един възрастен човек като него, с богат житейски опит има много по-големи знания, отколкото младия Дънов. Миркович не познава добре духовния живот, в който земните години не са меродавна мярка за развитието на душите.
към текста >>
Това е велик момент в
душата
на брат Георги Миркович да познае Бога тук, на Земята, и да му благодари за всичко от сърце.
Доктор Миркович отваря очи и го вижда. Петър Дънов го пита: „Позна ли ме кой съм? " Докторът усмихнато отговаря: „Познах те, Господи." След това си заминава спокойно. Учителя отчита, че не трябва да се откриват тайните на природата. „Съжалявам, че на двама братя казах кога ще си заминат и те се уплашиха и усложниха своето заминаване, че трябваше и аз да се намесвам и оправям пътя им." Понеже човешката душа има много видими и невидими врагове, моментът на раждането и заминаването се пази в абсолютна тайна и за него знае само Бог.
Това е велик момент в
душата
на брат Георги Миркович да познае Бога тук, на Земята, и да му благодари за всичко от сърце.
Доктор Миркович е с всестранна култура, добър публицист и отличен спиритист. Има много опитности в живота, главно на физическото поле. Високото мнение, което има за дарбите и способностите си, го карат да смята, че един възрастен човек като него, с богат житейски опит има много по-големи знания, отколкото младия Дънов. Миркович не познава добре духовния живот, в който земните години не са меродавна мярка за развитието на душите. Когато господин Дънов му предсказва датата на заминаването му, той попада в непозната зона и получава стрес, който прекъсва съзнанието му.
към текста >>
20.
7.3 Пеньо Киров
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Бог оставя всеки ученик да се справи сам с този труден въпрос, стоящ пред
душата
му.
За една от срещите на веригата във Варна Пеньо Киров и Петър Дънов тръгват заедно пеш от Бургас и когато минават през река Камчия, Дънов го умива в реката и го кръщава с вода. Брат Пеньо вижда в лицето на Петър Дънов млад учен човек, с големи познания по всички въпроси, голяма вътрешна дълбочина, но не може да го познае кой е. Участва активно във всички събори до 1915 г., пише статии по духовни въпроси, провежда много разговори и поддържа редовно кореспонденция с Дънов. За всички членове на веригата Петър Дънов е един учен човек. Дълго време той работи върху умовете на първите си ученици, за да им отвори очите — да виждат и да отстрани от тяхното съзнание основния им дефект — съмнението.
Бог оставя всеки ученик да се справи сам с този труден въпрос, стоящ пред
душата
му.
Пеньо Киров познава вътрешно Учителя, отваря душата си за него и приема неговото благословение. Изпълнява точно всичко, което Учителя му нарежда. Среща много трудности и мъчнотии с братята и сестрите в Бургас, примирява всички възникнали противоречия и изтърпява всичко заради Господа. През 1918 г. се разболява.
към текста >>
Пеньо Киров познава вътрешно Учителя, отваря
душата
си за него и приема неговото благословение.
Брат Пеньо вижда в лицето на Петър Дънов млад учен човек, с големи познания по всички въпроси, голяма вътрешна дълбочина, но не може да го познае кой е. Участва активно във всички събори до 1915 г., пише статии по духовни въпроси, провежда много разговори и поддържа редовно кореспонденция с Дънов. За всички членове на веригата Петър Дънов е един учен човек. Дълго време той работи върху умовете на първите си ученици, за да им отвори очите — да виждат и да отстрани от тяхното съзнание основния им дефект — съмнението. Бог оставя всеки ученик да се справи сам с този труден въпрос, стоящ пред душата му.
Пеньо Киров познава вътрешно Учителя, отваря
душата
си за него и приема неговото благословение.
Изпълнява точно всичко, което Учителя му нарежда. Среща много трудности и мъчнотии с братята и сестрите в Бургас, примирява всички възникнали противоречия и изтърпява всичко заради Господа. През 1918 г. се разболява. Вика от фронта Георги Куртев и Боян Боев да го посетят.
към текста >>
21.
7.22 Ради Танчев
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Учителя разкрива, че Ради е прероденият Патриарх Евтимий, а сега е
душа
в почивка, т. е.
Ради Танчев Друг, който участва дейно в братската работа на Изгрева, е Ради Танчев. Като младеж той става борец и е много здрав. Запознава се с учението и Учителя. Оставя семейството си и идва да живее на Изгрева, като пожелава да обработва братската градина.
Учителя разкрива, че Ради е прероденият Патриарх Евтимий, а сега е
душа
в почивка, т. е.
дошъл е с празна стомничка при Учителя, за да я напълни със знания за новия живот и в бъдеще да проповядва. Главната му задача е да снабдява кухнята с продукти, някои от които изкарва от градината. В нея работи непрекъснато и почти никой не му помага. Много пъти Учителя взима мотика и отива да копае при него. Тогава и приятелите се сещат и набързо прекопават градината.
към текста >>
22.
7.32 Милка Переклиева
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Милка Переклиева е една светла
душа
, която свърза своя личен живот с братския.
Тя съхранява много от вещите му. Учителя й се явява във видение и казва, че е време да си замине от този свят. Тя пожелава да остане още няколко години на Земята. Пак проявява непослушание. Разболява се много тежко от паркинсон, четири години е на легло и преминава през големи мъчения.
Милка Переклиева е една светла
душа
, която свърза своя личен живот с братския.
Тя няколко пъти не слуша Учителя и последствията са много тежки. Доста самостоятелна е и иска нещата да станат така, както тя ги разбира. Велико нещо е човек да приеме и приложи онова, което Бог иска от него. Да бъде винаги Волята Божия, а не нашата! Щом се движим по Божиите пътища, нашият живот винаги ще успява.
към текста >>
23.
7.34 Катя Грива
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Катя с голямо вдъхновение и благодарност си спомня за най-важната част от живота си — присъствието около Учителя на Изгрева и неговото слънчево влияние върху чувствителната й
душа
.
Ще я пратим да работи като учителка в провинцията." Катя идва на себе си и скоро я назначават учителка по музика в Трън, където се пенсионира. Като пенсионерка тя живее в един блок към гара Искър и често се тревожи за своя Димитър Грива. От тревогите и трудния живот й излиза бучка на гърдата. При направения медицински преглед лекарите й предлагат да направят операция. Тя категорично отказва, като иска да си замине, без да нарушава целостта на тялото си — това, което Учителя съветва в Словото си.
Катя с голямо вдъхновение и благодарност си спомня за най-важната част от живота си — присъствието около Учителя на Изгрева и неговото слънчево влияние върху чувствителната й
душа
.
„Всичко, каквото преживях в Италия, в Рим, в академията „Санта Чечилия" и в Пловдив, е смет пред великия живот, който прекарах при Учителя на Изгрева." Катя си заминава с просветено съзнание и благодарност от Земята.
към текста >>
24.
7.37 Донка Димитрова
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Олеква й на
душата
, успокоява се, оглежда се наоколо и разбира, че никой не я гледа и не й се присмива.
Както държи беседата си, Учителя казва: „Една сестра решила да не ме види кой съм и си турила ръцете пред очите. Като тръгваше от къщи и заключваше вратата, тя си каза: „Господи Исусе Христе, дали е добре да отида там, където ще ме води моята съседка? " Донка се разплаква. Учителя продължава: „Тази сестра, която е дошла сега, много пъти е поливала цветята си и сега пак ги полива." Той я поглежда и започва да разказва целия й живот с всичките несрети, неволи и страдания. Донка продължава да плаче, учудена откъде този човек знае тия подробности за живота й.
Олеква й на
душата
, успокоява се, оглежда се наоколо и разбира, че никой не я гледа и не й се присмива.
Беседата свършва, всички запяват песен и казват една молитва. Донка се изпълва с радост, топлина и не й се става. Всички стават и излизат навън. Съседката я пита: „Хареса ли ти беседата, Донке? " Тя отговаря: „Кажи ми — този човек да не е ангел или самият Бог?
към текста >>
" „Това е Учителя Дънов, който е ясновидец, чете мислите на присъстващите и отговаря на техните мислени въпроси." От този ден Донка редовно посещава беседите,
душата
й се изпълва с радост и тя лесно се справя с мъчнотиите.
Беседата свършва, всички запяват песен и казват една молитва. Донка се изпълва с радост, топлина и не й се става. Всички стават и излизат навън. Съседката я пита: „Хареса ли ти беседата, Донке? " Тя отговаря: „Кажи ми — този човек да не е ангел или самият Бог?
" „Това е Учителя Дънов, който е ясновидец, чете мислите на присъстващите и отговаря на техните мислени въпроси." От този ден Донка редовно посещава беседите,
душата
й се изпълва с радост и тя лесно се справя с мъчнотиите.
Големите страдания, през които минава, предизвикват остри болки в стомаха й. Тя пак се оплаква на съседката си, която й предлага да отидат при Учителя, който е лекар, тя да го пита за болната си майка, а Донка — за стомаха си. Отиват на Изгрева, качват се по стълбата за горницата и почукват на вратата. Учителя излиза на площадката, целуват му ръка и без да го питат, дава съвет за лекуване на болната майка. След това започва да гледа над главата на Донка и казва: „Сутрин, обед и вечер да пиеш гореща вода за излекуване на стомаха си." Тя чака Учителя да й даде някакво лекарство, но той дава вид, че разговорът е свършен, и се прибира в стаята си.
към текста >>
25.
7.40 Гавраил Величков
 
- Светозар Няголов ( -2013)
На Изгрева при разговор Учителя казва: „Когато се прояви благодатта, тогава кармата изчезва и
душата
се изчиства от всичките си наслоявания.
Той споделя това с Учителя, който му казва: „Малко ли ти е да си цигулар на класа? Твоето ухо е така разширено и отворено горе, че ако излезеш оттук, мъчно ще се върнеш пак. Както винаги Галилей слуша Учителя и се включва още по-активно в музикалния живот на братството. Той заявява, че неговият истински живот започва с намирането на Учителя и продължава с работата му върху неговата музика и Словото. Той записва много от спомените, преживени с Учителя, и отдава всичките си сили за преуспяване на делото Божие на Земята.
На Изгрева при разговор Учителя казва: „Когато се прояви благодатта, тогава кармата изчезва и
душата
се изчиства от всичките си наслоявания.
Така по благодат единият от разбойниците до Христа на кръста, който се разкая, отиде заедно с Него на небето." Галилей му казва, че облазява апостолите, които са, според него, много по-напреднали от нас и по-добре поставени духовно, докато ние нищо не представляваме. Учителя го изглежда сериозно и му казва: „Ако смятате, че няма разлика между положението на апостолите и сегашното ваше положение, това значи да отхвърляте съществуването на еволюцията. Вие сега сте няколко пъти по-напреднали, по-будни за възприемане на новото, отколкото тях. На вечеря заедно с Учителя Галилей говори вдъхновено за Христовите ученици: „Всички ние се възхищаваме от образите на апостолите, от живота им и като се огледаме, ние виждаме, че между нас няма още такива." Учителя му отговаря: „Да, вие не сте като апостолите, но вашето съзнание е много по-високо издигнато от тяхното. Вие стоите много по-високо от тях в разбиранията си."
към текста >>
Учителя му казва, че няма връзка с тази
душа
и той е свободен вътрешно.
Така Учителя ги избавя от смъртна опасност. По едно време Гавраил харесва една сестра и се опитва да се приближи до нея, но тя тактично се отдалечава. След известно време тя се приближава до него, а той се отдръпва. Това разминаване се повтаря няколко пъти. Галилей отива при Учителя и му разказва това свое преживяване.
Учителя му казва, че няма връзка с тази
душа
и той е свободен вътрешно.
„Аз съм този, който влизам ту в тебе, ту в нея." Значи, любовта, връзките, привличането между душите се дължи на присъствието на Бога в хората. Докато Бог е в тях, те проявяват любовта според степента на своето развитие. Не виждат недъзите и погрешките си и се обичат. Така, чрез любовта, Бог примирява и най-големите врагове. Щом Бог излезе от нас, и любовта ни напуска и ние мислим, че сме се излъгали в любовта си.
към текста >>
26.
7.42 Мария Тодорова
 
- Светозар Няголов ( -2013)
В момента на заминаването на Мария до нейното тяло се докосва една бяла светлина и
душата
й отлита нагоре.
Борис е в затвора, а на Изгрева борбата продължава непрекъснато. Мария постоянно работи духовно с молитви и музика за освобождаването на Борис. Всеки месец на 27-о число тя прави вечеря в чест на заминаването на Учителя, на която кани различни близки приятели да присъстват и правят връзка с този велик Дух на Любовта. Този наряд продължава до нейното заминаване. Един ден Учителя е на посещение в нейния дом и казва: „Кажи си едно твое желание." Мария отговаря: „Когато си заминавам от този свят, искам вие да ме вземете и отведете, Учителю." Учителя отговаря: „Добре." Той винаги изпълнява своите обещания.
В момента на заминаването на Мария до нейното тяло се докосва една бяла светлина и
душата
й отлита нагоре.
Няколко дена преди да си замине в разговор с мен тя каза: „Светозаре, тези връзки, тези братски отношения, които имаме, са от векове за векове. В който свят и да се намираме, ние пак ще сме приятели, ще си помагаме и ще се обичаме." Да, връзките ни с Учителя и приятелите ни са завинаги. За тях Учителя казва: „Отсега нататък между мен и вас няма да има раздяла."
към текста >>
27.
7.53 Димитрина Антонова
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Тя е тиха, скромна, мълчалива, но работи с
душа
и сърце.
Учителя веднага й обръща внимание и започва с усмивка да разговаря с нея. Значи, той е внушил на Мария Христова да услужи на Димитрина в този труден за нея момент, а тя отхвърля Божието благословение. Димитрина остава да живее на Изгрева, завършва висшето си образование, започва да работи, пише стихове и разкази. Написва много стихотворения за деца, които издава в отделни книжки. Включва се в Младежкия окултен клас и активно участва в братските мероприятия.
Тя е тиха, скромна, мълчалива, но работи с
душа
и сърце.
Влюбва се в Асен Арнаудов и от големия изблик на своите чувства му написва стихотворението „Нишки" — за невидимите връзки, които свързват душите. Асен получава писмото й и остава като замаян до вечерта. Взима арфата и цяла нощ по текста на полученото стихотворение пише симфония. Сутринта отива с арфата си при Учителя и му изсвирва произведението си. Учителя му казва, че трябва да работи още и той години наред усъвършенства тази симфония.
към текста >>
28.
7.57 Пантелей Карапетров
 
- Светозар Няголов ( -2013)
На другата сутрин, като минава покрай салона, Учителя го вика с лявата си ръка, а в другата държи един буркан със сладко и лъжица, подава му ги и казва: „Идете в гората и си похапнете сладко, колкото искате." Учителя е крайно чувствителен и схваща състоянията, през които минава всяка
душа
.
Като наблюдава колко е сериозен Учителя на беседите, той не смее да се приближи до него. Когато започват да правят бараките на Изгрева, Учителя е постоянно при строежите, усмихнат и разположен. Пантелей се престрашава един ден и му казва: „Учителю, аз искам да си сменя занаята." Учителя изведнъж става много сериозен, поглежда го строго и му казва: „Христос беше дърводелец, а ти какъв искаш да бъдеш? Дърводелството е един от най-хубавите занаяти." След този разговор Пантелей остава дърводелец до края на живота си. Като правят бараките на Изгрева, на Пантелей често му се дояжда нещо сладко, но на Изгрева няма никой познат, от когото да си поиска.
На другата сутрин, като минава покрай салона, Учителя го вика с лявата си ръка, а в другата държи един буркан със сладко и лъжица, подава му ги и казва: „Идете в гората и си похапнете сладко, колкото искате." Учителя е крайно чувствителен и схваща състоянията, през които минава всяка
душа
.
Отгатва желанието на Пантелей и веднага го задоволява с широта и свобода. За него няма маловажни желания и постъпки, а всичко облича в красивата дреха на Любовта, носителка на живота. Пантелей остава да живее на Изгрева и след заминаването на Учителя, заедно с другарката си Петранка активно участва в трудния братски живот. Той е паркетчия и работи в „Софстрой". След пенсионирането си живее известно време и си заминава на 19 март 1990 г.
към текста >>
29.
7.65 Васил Радев
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Тя работи заедно с Учителя и тогава той разбира каква
душа
има тя.
Купува му фланелки и долно бельо. Гледа го като свое дете. Васил има силен дух и внася импулс в младежите и те стават последователи на новото. В Димитровград групата се разраства и сега продължава своята дейност. По време на сън Васил редовно среща в невидимия свят жената, която му прави предсказанието.
Тя работи заедно с Учителя и тогава той разбира каква
душа
има тя.
Като преподавател той обикаля много градове и села. Накрая отива в Момчилград, където си прави къща, и там се пенсионира. Сприятелява се с попа, който му става добър приятел. Една вечер го вижда, че целият свети, и му казва: „Разбрах те от кои си." Васил го запознава с идеите на Учителя и му дава редовно да чете беседи. При проведените обиски на властта за изземане на беседите от последователите на Учителя, попът му помага много, като скрива всичките беседи в дома си.
към текста >>
Той махва с пръчката три пъти на мястото, където висяло въжето, казва някаква формула и освобождава
душата
.
Вуйчо от рода на Естирка, на име Недко, обича много да пие и веднъж го намират обесен в дома му. Неговите близки започват да се подозират един друг и да се обвиняват за неговата неестествена смърт. Естирка разказва случая на Васил и двамата отиват в къщата на заминалия. Васил обяснява на роднините му, че той сам се е обесил — когато е бил много пиян, е сложил въжето на врата си. Понеже обесеният често ги безпокои, тропа, явява им се насън и иска някои неща, Васил взима една пръчка и двамата с Естирка отиват в стаята, където се е обесил.
Той махва с пръчката три пъти на мястото, където висяло въжето, казва някаква формула и освобождава
душата
.
От този ден заминалият престава да ги безпокои. Момчилград, където Васил се настанява да живее, е място с много силно турско влияние и голямо количество отрицателни духове. По едно време той се разболява тежко и извиква Естирка да го гледа и да му помага. Когато влиза в дома му, отварят се вътрешните й очи. Тя вижда стотици черни духове с чалми, които прескачат през оградата и прозорците и влизат в стаята на Васил, като казват: „Сега ще се справим с този Васил." Тогава Естирка казва три пъти формулата: „В името на Христа, вън, вън, вън!
към текста >>
Тогава Васил й казва, че ще си замине, и Учителя ще дойде да вземе
душата
му да я заведе в другия свят.
Една седмица след тази акция кръстът над главата му се сменя с една жълта линия, която се простира от главата до краката му, и той оздравява. В Момчилград стават разправии в семейството им за къщата, в която живеят. Васил получава инсулт и влиза в болница, където Естирка го гледа 50 дена. Тя постоянно го разтрива, понеже тялото го боли навсякъде. Вижда над главата му една дъга, която след няколко дена се сменя с втора, наполовина по големина от първата.
Тогава Васил й казва, че ще си замине, и Учителя ще дойде да вземе
душата
му да я заведе в другия свят.
В момента, преди да си замине, Естирка вижда образа на Учителя над него и на дясната ръка, пръстите събрани над предната част над главата му, откъдето той изтегля нещо нагоре. Това е неговата душа. Васил изхърква и си заминава на 11 ноември 1995 г. Той живя за делото на Учителя и навсякъде пропагандира и разнася Словото му за будните души. Отлично изпълнява задачата си в този живот.
към текста >>
Това е неговата
душа
.
Васил получава инсулт и влиза в болница, където Естирка го гледа 50 дена. Тя постоянно го разтрива, понеже тялото го боли навсякъде. Вижда над главата му една дъга, която след няколко дена се сменя с втора, наполовина по големина от първата. Тогава Васил й казва, че ще си замине, и Учителя ще дойде да вземе душата му да я заведе в другия свят. В момента, преди да си замине, Естирка вижда образа на Учителя над него и на дясната ръка, пръстите събрани над предната част над главата му, откъдето той изтегля нещо нагоре.
Това е неговата
душа
.
Васил изхърква и си заминава на 11 ноември 1995 г. Той живя за делото на Учителя и навсякъде пропагандира и разнася Словото му за будните души. Отлично изпълнява задачата си в този живот. Три месеца след заминаването си се явява в сън на Естирка и я кани да отиде на мястото, където пребивава. Повежда я към един висок, светъл връх.
към текста >>
30.
7.68 Темелко Гьорев и Симеон Костов
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Още с идването си в Мърчаево пожелава от сърце и
душа
да пробуди хората му за новия живот и постоянно се моли за това.
Съветват се и решават да създадат въздържателно дружество, срещу което се обявява кръчмарят, който по този начин ще загуби своите постоянни клиенти. Това дружество просъществува късо време и приятелите започват пак здраво да пият. През 1924 г. в селото идва нова начална учителка на име Елена Хаджигригорова. Тя е сестра от Младежкия клас на Учителя и от Класа на добродетелите.
Още с идването си в Мърчаево пожелава от сърце и
душа
да пробуди хората му за новия живот и постоянно се моли за това.
Квартирата й е в дома на Симеон Костов. Скоро той забелязва, че новата учителка е малко особена. След свършване на училище тя бързо се прибира и затваря в стаята си, където чете някакви книги. В неделя става много рано и отива в София, а когато се връща вечерта, е много радостна, разположена и усмихната. Това нейно поведение заинтригува Симеон.
към текста >>
31.
7.70 Велин Темелков
 
- Светозар Няголов ( -2013)
На
душата
му олеква и положението му се подобрява.
Той се надига, сяда на леглото и пак ляга. Минава още малко време и чува за трети път гласа. Той скача, като си мисли, че и да счупи главата си, трябва да стане. Сяда на леглото и опира краката си на земята. През заключената врата в стаята му влиза Учителя, облян в бяла светлина в целия си ръст, поглежда на изток и излиза през прозореца навън.
На
душата
му олеква и положението му се подобрява.
Ляга и заспива. Сутринта отиваме при него и той разказва за видението. Аз му казвам, че Учителя лично е дошъл при него, за да му продължи живота. След няколко дена той е напълно здрав. През пролетта, когато времето се затопли, заедно с него и група приятели от Мърчаево правим екскурзия до връх Острец.
към текста >>
32.
7.71 Петър Киров
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Учителя влиза в положението на всяка
душа
.
Там попада на друга изненада. В гората го заобикалят няколко ловджийски кучета и ловци, които си казват помежду си: „Сигурно е направил някакво престъпление и иска да се беси в гората." Петър продължава през гората, сутринта рано пристига на Изгрева и застава на полянката при кошерите. След малко на полянката до него идва Учителя, много сериозен и строг, поглежда на изток, стои известно време и се прибира пак в стаята си. След беседата Учителя вика Йорданка Жекова и й нарежда да каже на Петър Киров да започнат да се събират сутрин в Мърчаево. Тогава ръководител на групата става Владо Вазягин и започват беседите в неговия дом до идването на Учителя в Мърчаево.
Учителя влиза в положението на всяка
душа
.
Той вижда големите мъчнотии, на които се натъква Петър при придвижването му от Мърчаево до Изгрева, които ще се увеличат още повече с настъпващата зима, затова нарежда да образуват братска група в селото и там да четат беседи. През 1925 година, след беседа в салона на ул. „Оборище" N° 14 Петър Киров провежда дълъг разговор с Учителя, който се интересува подробно от Мърчаево — за пътя до там, дали е добър, какви са хората и условията за провеждане на братски живот в това село. Учителя от много далеч проучва условията за бъдещото си пребиваване определено в плана на небето. По време на престоя на Учителя в Мърчаево в дома на Петър отиват да живеят Балтова, Неделчо Попов, Мариус и Кинчето Попови, Димитрина Захариева, Елена Вълчанова.
към текста >>
33.
7.83 Мария Шопова
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Мария благодари в
душата
си за случилото се и отива на Витоша към местността Присоите.
Купува най-скъпото месо и казва желанието си. Той отговаря: „Добре, аз ще си сготвя". Взима месото, прави пълнежи, подготвя една тава и казва, че като се върне ще го опече. В работата му става лошо, получава дизентерия и три дни лежи в болницата. Приготвеното месо го изяждат котките.
Мария благодари в
душата
си за случилото се и отива на Витоша към местността Присоите.
Към средата на пътя започва да и ухае един особен, силен аромат, който я придружава дълго време. Вдъхновява се, започва да пее братски песни, олеква й на душата и разбира, че Учителя е с нея. Скоро присъствието и аромата изчезват. Тъй като е Тома неверен — си казва: „Учителю, покажи ми, че наистина ти си бил с мене, тъй като не те виждам". На Присоите Иван Антонов казва на групата от приятели, които са около него: „Сега ще дойде една душа, която Учителя я придружава по пътя".
към текста >>
Вдъхновява се, започва да пее братски песни, олеква й на
душата
и разбира, че Учителя е с нея.
Взима месото, прави пълнежи, подготвя една тава и казва, че като се върне ще го опече. В работата му става лошо, получава дизентерия и три дни лежи в болницата. Приготвеното месо го изяждат котките. Мария благодари в душата си за случилото се и отива на Витоша към местността Присоите. Към средата на пътя започва да и ухае един особен, силен аромат, който я придружава дълго време.
Вдъхновява се, започва да пее братски песни, олеква й на
душата
и разбира, че Учителя е с нея.
Скоро присъствието и аромата изчезват. Тъй като е Тома неверен — си казва: „Учителю, покажи ми, че наистина ти си бил с мене, тъй като не те виждам". На Присоите Иван Антонов казва на групата от приятели, които са около него: „Сега ще дойде една душа, която Учителя я придружава по пътя". Мария пристига при тях и всички я поглеждат и ахват. Тя се смущава и сяда до Влад Пашов.
към текста >>
На Присоите Иван Антонов казва на групата от приятели, които са около него: „Сега ще дойде една
душа
, която Учителя я придружава по пътя".
Мария благодари в душата си за случилото се и отива на Витоша към местността Присоите. Към средата на пътя започва да и ухае един особен, силен аромат, който я придружава дълго време. Вдъхновява се, започва да пее братски песни, олеква й на душата и разбира, че Учителя е с нея. Скоро присъствието и аромата изчезват. Тъй като е Тома неверен — си казва: „Учителю, покажи ми, че наистина ти си бил с мене, тъй като не те виждам".
На Присоите Иван Антонов казва на групата от приятели, които са около него: „Сега ще дойде една
душа
, която Учителя я придружава по пътя".
Мария пристига при тях и всички я поглеждат и ахват. Тя се смущава и сяда до Влад Пашов. Пита го защо така са ахнали братята и сестрите и той й съобщава предсказанието на Иван Антонов, че този, който идва сега е придружен от Учителя, това е тя. (От 6.5 Лекуване на хора)
към текста >>
34.
8.1 Краят - ликвидацията на века
 
- Светозар Няголов ( -2013)
И всеки, който има любов в
душата
си, ще има мир в себе си, няма да се смущава от условията, но ще се намира под великия Божий Промисъл." (15, с.
Дните на този изпит са изброени. Още малко време остава, докато дойде изпитната комисия." (41, с. 317) „Днес провидението поставя цялото човечество, цялата съвременна култура на изпити. Ние сме в последната фаза на тази култура. Всички народи, всички хора, у които съзнанието е пробудено, са поставени на един вътрешен духовен изпит.
И всеки, който има любов в
душата
си, ще има мир в себе си, няма да се смущава от условията, но ще се намира под великия Божий Промисъл." (15, с.
20 — б. 1) „Това, което добрите хора вършат в света, то е за благото на цялото човечество. Този е начинът, по който човечеството може да се избави от голямата катастрофа, която виси над главата му, както и над цялата Земя." (18, с. 117) „Живейте по новия начин, за да имате нови резултати. Живейте добре на Земята, за да бъдете добре и на небето.
към текста >>
Човек ще вземе със себе си само красивото, възвишеното, което е вложено в неговата
душа
.
То е обхванало човешкото сърце." (19, с. 172) „Обаче Бог е решил да подложи човечеството на голямо пречистване, да не остане в света нито един лъжец и крадец. Единственото спасение за тях е покаянието. Те трябва да се обърнат към Бога и да искат повече светлина, да видят погрешките си и да ги изправят." (23, с. 52) „Вратата на Новата епоха се отваря вече и душите на хората трябва да се разширят.
Човек ще вземе със себе си само красивото, възвишеното, което е вложено в неговата
душа
.
Нима мъдрецът не носи навсякъде своята мъдрост, своите добродетели? И тъй, всички трябва да знаят, че за лошите хора в света настъпва черен период, т. е. катастрофи. Времето, което сега иде, ще им покаже, че те са изгубили добрите условия и няма да намерят това, което търсят. Който не разбира моите думи, той мисли, че светът ще се разруши, ще изчезне.
към текста >>
35.
8.2 Методи за оправяне на човечеството
 
- Светозар Няголов ( -2013)
294) За да облагороди ума си, за да прояви своята любов, човек трябва да има една свещена идея в себе си или да даде път на Божественото начало в
душата
си.
„Следователно, обикновеният човек никога не може да оправи света. Защо? Защото температурата му е едва 100 градуса. За да се оправят нещата, светът се нуждае от гениални учители, гениални свещеници, гениални майки и бащи, които живеят за Бога, а не за себе си. На първо място те имат предвид благото на другите хора, а после своето. Ако днес се яви един гениален човек в света, веднага ще го турят в затвор, ще го обвинят, че е носител на злото, че иде да руши." (21, с.
294) За да облагороди ума си, за да прояви своята любов, човек трябва да има една свещена идея в себе си или да даде път на Божественото начало в
душата
си.
За да даде ход на Божественото начало в себе си, човек трябва да гледа на всички хора като на свои приятели, както Бог гледа на тях." (21, с. 295) „Няма какво да критикувате света и да искате да го оправите. Достатъчно е всеки един от вас да оправи себе си. Вие, като изправите себе си, ще подействате на много други да се оправят, понеже един човек не е сам, а колектив от 100 000 — 300 000, пък и повече души, с които е свързан. Понякога ставате лоши, а не подозирате колко още души повличате със себе си." (68, с. 39)
към текста >>
Това е задача на човешката
душа
." (21, с. 102)
Всеки трябва да се облече с нови дрехи и така да влезе в новата култура. Той трябва да има някаква опитност за това какво представя Първата Причина и как действа в света." (21, с. 62) „Какви трябва да бъдат новите социални възгледи и закони? Новите възгледи изискват нови хора, които са готови да се откажат от насилието, от лъжата, от лицемерието, от користолюбието. Щом се освободят от тия отрицателни прояви, хората ще пожелаят естествено да приложат Божиите закони в света.
Това е задача на човешката
душа
." (21, с. 102)
„И тъй, търсете новото. Търсете новия живот. За да влезете в този живот, вие трябва да намирате във всеки човек по една добра черта, заради която да го обичате. Умният човек трябва да обича всички хора, без те да подозират за това." (54, с. 85) „Да помогнеш на човека, когато се намира в нужда, без да му кажеш една дума, без да дадеш вид, че го обичаш, в това седи новото в света." (54, с.85)
към текста >>
36.
8.3 Новата епоха и идването на Шестата раса
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Завърши ли човек развитието си на Земята, живата природа, която владее всички слънца и системи, ще го вдигне на крилата си и ще го занесе в друга система, на друго някое слънце, дето ще може да постигне всички блага и богатства, каквито
душата
му желае.
„Ще дойде ден, когато човек ще стане господар на Земята и ще каже: „Дошло е вече Царството Божие." Тогава хората ще бъдат истински братя помежду си, ще живеят в пълно разбирателство и любов. Всичко старо, всичко отрицателно ще изчезне и ще се замести с новото и положителното." (21, с. 155) „Първата и най-важна задача на съвременния човек не седи в придобиване на богатство и щастие. Тази задача е последна. Той ще я постигне само след като завърши своето развитие на Земята.
Завърши ли човек развитието си на Земята, живата природа, която владее всички слънца и системи, ще го вдигне на крилата си и ще го занесе в друга система, на друго някое слънце, дето ще може да постигне всички блага и богатства, каквито
душата
му желае.
Той ще се храни там само с плодове. Осмели ли се да убие най-малката мушица, отново ще се намери на Земята." (8, с. 8 — б. 7) „От две хиляди години насам Христос царува и на небето, и на Земята. Това, че много народи очакват Христа втори път да дойде на Земята, показва, че старият ред и порядък в света ще се замести с нов.
към текста >>
Това е идеалът на човешката
душа
." (10, с. 23)
Бъдещето е векът на човешкото сърце. Енергията, която ще излиза от човешкото сърце, ще осветлява и отоплява света. Божествената Правда, която иде сега в света, тя ще стопли човешките сърца. Само така можете да се повдигнете. Само така можете да постигнете истинското знание.
Това е идеалът на човешката
душа
." (10, с. 23)
„Приятно е на човека да срещне хора, на които главите, лицата и сърцата светят. Това значи култура! Аз бих желал и вие така да светите. Щом светите, няма да имате нужда от никаква лампа. Такива братя и сестри, такава публика, на които главите, очите, ушите, устата, сърцата и мозъците светят, са всякога добре дошли.
към текста >>
Който обича, неговата любов трябва да внесе Божествен елемент в
душата
на своя любим или любима.
Тогава всички ще бъдат млади. Стари хора между вас няма да има. Хората на новата култура няма да остаряват. Щом някой стане на 120 години, той ще извика приятелите си, ще им даде угощение и ще каже: „Аз заминавам." В новата култура няма да има никакви гробища." (14, с. 198) „Човекът на шестата раса, ако е момък, трябва да подигне момата; ако е мома, трябва да подигне момъка.
Който обича, неговата любов трябва да внесе Божествен елемент в
душата
на своя любим или любима.
Който иска да бъде щастлив, трябва да обича по всичките правила на Любовта. Да обичаме и да ни обичат, това е задачата на новата култура." (15, с. 22 — б. 6) „Наистина съвременната наука разрешава един велик въпрос — социалния, но разрешението на този въпрос е в ръцете на най-благородните хора — хората на шестата раса. И в сегашната наука има едно ядро от учени, които работят върху разрешаването на този въпрос, но и техните ученици трябва да го подемат." (15, с.
към текста >>
37.
9. БИБЛИОГРАФИЯ
 
- Светозар Няголов ( -2013)
53. Царският път на
душата
— 1935 г.
— 1921 г. София 49. Новият живот — 1947 г. София 50. Беседи, обяснения и упътвания 1922 г. 51. Свещеният огън „Просветен комитет" София 52. Пътят на ученика — София
53. Царският път на
душата
— 1935 г.
„Задруга" София 54. Да им дам живот — 1936 г. София 55. Двигатели в живота — 1938 г София 56. Божествен и човешки свят — 1940 г. „Литопечат" София
към текста >>
38.
ПЕНТАГРАМЪТ И РАЗВИТИЕТО НА ПЕТАТА ЧОВЕШКА РАСА
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Учителя събира Синархическата верига, състояща се от дванадесетте ръководители на Братствата в България, и им дава едно кратко тълкуване за Пентаграма и на петте стъпки, по които минава човешката
душа
в своето развитие и повдигане.
обяснява нещата до Четвъртата раса. От него е останала Питагоровата теорема за триъгълника. По-късно в еврейското царство се издига голям мъдрец, осенен от Божията мъдрост - цар Соломон, който владее магическите сили на природата и може да връзва духовете. Той прилага в науката окултните знаци: точката, линията, равностранния триъгълник, квадрата, Пентаграма, който се отнася до човешкия живот в Петата раса, и Шестограмът - съставен от два преплетени триъгълника - Соломоновия знак, отнасящ се до макрокосмоса и развитието на Шестата раса. През 1910 г.
Учителя събира Синархическата верига, състояща се от дванадесетте ръководители на Братствата в България, и им дава едно кратко тълкуване за Пентаграма и на петте стъпки, по които минава човешката
душа
в своето развитие и повдигане.
Това развитие е свързано с петте планински върха, на които са станали пет велики събития - жизнени условия за развитието на човечеството. Това са върховете : Арарат, Мория, Хорив от Синайската планина, Тавор и Голгота. Бог решава да накаже развратеното човечество и допуска да стане потоп на Земята. По това време на Земята живее един Божий човек на име Енох, който точно изпълнява Божиите заповеди и ходи в пътя, определен му от Бога. Понеже е бил много праведен и добър, невидимият свят го взима за повече от един месец в ангелския свят - в Школата на Бялото Братство, където му откриват, че на Земята ще стане потоп, и го връщат да подготви условията за запазване живота на Земята.
към текста >>
Това е първият връх на спасение, през който
душата
минава.
Така Бог спасява човечеството от пълно унищожение. Той се разкайва и решава повече да не прави потоп на Земята. „И рече Бог : Поставям дъгата си в облака, и тя ще бъде белег на завета между Мене и Земята." /13-и стих, 9-а глава, Битие/
Това е първият връх на спасение, през който
душата
минава.
Един от потомците на Ной е Аврам, който става родоначалник на човечеството. Дълго време жена му Сара няма деца и му позволява да придобие син от нейната робиня Агар. Дават му името Исмаил. Агар и синът й Исмаил минават през големи страдания, по време на които Бог казва на майката, че синът й има велико бъдеще. Исмаил става родоначалник на арабския народ.
към текста >>
Бог решава да изпита
душата
на Аврам - доколко тя е послушна.
Агар и синът й Исмаил минават през големи страдания, по време на които Бог казва на майката, че синът й има велико бъдеще. Исмаил става родоначалник на арабския народ. По-късно, на стари години, с помощта на Бога Сара ражда син на име Исак, който става родоначалник на еврейския народ. Така евреите и арабите произлизат от един баща - Аврам, и са братски народи, но и досега воюват жестоко помежду си. По това време човечеството е в своето бебешко развитие.
Бог решава да изпита
душата
на Аврам - доколко тя е послушна.
Той нарежда на Аврам да вземе единородния си син Исак, да отиде на планината Мория и там да го принесе в жертва на Него. Аврам слуша и точно изпълнява всичко, което Бог му нарежда. Запалват огън на върха и синът му го пита - коя ще е жертвата, която ще принесат на Бога, понеже няма никакво животно около тях. Аврам отговаря, че Бог има грижа за всичко. Когато той изважда ножа си и иска да убие и принесе в жертва единородния си син, ангел извиква от небето и му казва да не простира ръката си върху момчето, защото разбира, че Аврам се бои от Бога.
към текста >>
Това е вторият връх, през който човешката
душа
минава, за да се научи да жертва всичко за своя велик Баща - за своя Бог.
Той повдига очите си и вижда един овен, заплетен в храстите, и го принася в жертва вместо сина си. След това изгражда олтар на това място и го нарича Иеова Ире - Бог ще промисли за всичко. Ангелът втори път му казва, че семето му ще се умножи като звездите и пясъка край морето, че в неговото име ще се благословят всичките народи по Земята. Така Аврам става приятел Божий и наставник на цялото човечество. Тогава Бог му се явява и казва, че от този момент нататък няма да се нарича Аврам, а Авраам, което показва, че Бог го повдига една степен по-нагоре в духовното му развитие.
Това е вторият връх, през който човешката
душа
минава, за да се научи да жертва всичко за своя велик Баща - за своя Бог.
По времето на Мойсей човечеството израства и става на пет духовни години. Мойсей извежда еврейския народ в пустинята и го спасява от египетското робство. По нареждане на Бога той се качва на върха Хорив на Синайската планина, където Бог му дава Десетте Божии заповеди, написани на каменни плочи, и Мойсей ги занася на евреите. От Божието присъствие той свети целият като слънце и се налага да си сложи маска на лицето, за да могат евреите да го гледат и слушат. Това е третият връх за човешката душа, през който тя минава, за да възприеме и започне да прилага Божиите закони в живота.
към текста >>
Това е третият връх за човешката
душа
, през който тя минава, за да възприеме и започне да прилага Божиите закони в живота.
Това е вторият връх, през който човешката душа минава, за да се научи да жертва всичко за своя велик Баща - за своя Бог. По времето на Мойсей човечеството израства и става на пет духовни години. Мойсей извежда еврейския народ в пустинята и го спасява от египетското робство. По нареждане на Бога той се качва на върха Хорив на Синайската планина, където Бог му дава Десетте Божии заповеди, написани на каменни плочи, и Мойсей ги занася на евреите. От Божието присъствие той свети целият като слънце и се налага да си сложи маска на лицето, за да могат евреите да го гледат и слушат.
Това е третият връх за човешката
душа
, през който тя минава, за да възприеме и започне да прилага Божиите закони в живота.
При идването на Сина Божий - Христос, на Земята преди 2000 години човечеството е вече на 10 духовни години, с много силни чувства и започва своя пубертет. Като се прибавят големият фанатизъм на фарисеите и садукеите и техният критичен ум - всичко това довежда нещата дотам, че те не познават Божия пратеник, дошъл да ги повдигне, и го осъждат на разпъване. Един ден Христос взема със себе си Петър, Йоан и брат му Яков и ги извежда на връх Тавор, висок 561 м., на 10 километра от Назарет, и се преобразява пред тях. Той става светъл като Слънцето - такъв, какъвто учениците Му никога не са го виждали. Един облак го засенва :
към текста >>
Това е четвъртият връх в развитието на човешката
душа
, на който тя прави пряка връзка с Бога и решава да работи за новия Велик живот, определен да дойде в бъдеще на Земята.
Христос, за да може да живее между хората, да ги лекува и им проповядва, е намалил силата на своите вибрации 78 милиона пъти. Когато се качва на Тавор, той повишава вибрациите си, светва и при Него идват Мойсей и Илия и провеждат дълъг разговор за развитието на човечеството и идването на новия живот на Земята, в което искат и те да вземат участие. Тримата придружаващи го ученици падат на земята и заспиват. Христос ги побутва с ръка, те се събуждат и виждат, че Той е сам и без силната светлина, която излъчваше дотогава. Желанието на Моисей и Илия отправено към Христа се реализира по времето на Учителя Беинса Дуно, според когото живеещият на "Изгрева" брат Иван Антонов е прероденият пророк Илия.
Това е четвъртият връх в развитието на човешката
душа
, на който тя прави пряка връзка с Бога и решава да работи за новия Велик живот, определен да дойде в бъдеще на Земята.
Когато Христос казва на учениците си, че Той е живият хляб и истинското питие и те трябва да ядат плътта му и пият кръвта му, те не разбират, че това се отнася до Словото, което Той постоянно им изнася, съблазняват се и казват; „ Тежка е тази дума за нас и ние не можем да я понесем." 72 -ма от учениците му го напускат и отиват в света. Когато Христос пита останалите при него дванадесет ученици защо не го напускат, те му отговарят: „Къде да отидем? Ти имаш думи на живот. "Христос обяснява на апостолите, че тази фанатична кръв, която евреите носят, не може да се промени, освен ако Той не пролее своята кръв и част от нея да влезе в еврейската и така да се промени тяхното съзнание. Тогава Синът Божий, на когото се дава всяка власт на Земята и Небето, допуска да бъде разпънат на кръст, да стане жертва за благото на цялото човечество.
към текста >>
Това е петият връх, през който човешката
душа
минава - Голгота, едно планинско възвишение, близо до Йерусалим, на което евреите разпъват на кръст своите престъпници.
Когато Христос казва на учениците си, че Той е живият хляб и истинското питие и те трябва да ядат плътта му и пият кръвта му, те не разбират, че това се отнася до Словото, което Той постоянно им изнася, съблазняват се и казват; „ Тежка е тази дума за нас и ние не можем да я понесем." 72 -ма от учениците му го напускат и отиват в света. Когато Христос пита останалите при него дванадесет ученици защо не го напускат, те му отговарят: „Къде да отидем? Ти имаш думи на живот. "Христос обяснява на апостолите, че тази фанатична кръв, която евреите носят, не може да се промени, освен ако Той не пролее своята кръв и част от нея да влезе в еврейската и така да се промени тяхното съзнание. Тогава Синът Божий, на когото се дава всяка власт на Земята и Небето, допуска да бъде разпънат на кръст, да стане жертва за благото на цялото човечество.
Това е петият връх, през който човешката
душа
минава - Голгота, едно планинско възвишение, близо до Йерусалим, на което евреите разпъват на кръст своите престъпници.
Тук душата научава да се жертва за благото на цялото човечество. Учителя казва: „Христос никога не е разпъван. На Голгота евреите не разпънаха Христос, но в неговото тяло се всели грешният Адам и него разпънаха." Така пробудените души, минали през тези пет върха на изпитания, се подготвят за великата работа, която предстои на човечеството при идването на новия живот на Земята и създаването на шестата - Светеща раса, и Третата култура - на Любовта. Петте върха на човешкото развитие са и петте върха на Пентаграма.
към текста >>
Тук
душата
научава да се жертва за благото на цялото човечество.
Когато Христос пита останалите при него дванадесет ученици защо не го напускат, те му отговарят: „Къде да отидем? Ти имаш думи на живот. "Христос обяснява на апостолите, че тази фанатична кръв, която евреите носят, не може да се промени, освен ако Той не пролее своята кръв и част от нея да влезе в еврейската и така да се промени тяхното съзнание. Тогава Синът Божий, на когото се дава всяка власт на Земята и Небето, допуска да бъде разпънат на кръст, да стане жертва за благото на цялото човечество. Това е петият връх, през който човешката душа минава - Голгота, едно планинско възвишение, близо до Йерусалим, на което евреите разпъват на кръст своите престъпници.
Тук
душата
научава да се жертва за благото на цялото човечество.
Учителя казва: „Христос никога не е разпъван. На Голгота евреите не разпънаха Христос, но в неговото тяло се всели грешният Адам и него разпънаха." Така пробудените души, минали през тези пет върха на изпитания, се подготвят за великата работа, която предстои на човечеството при идването на новия живот на Земята и създаването на шестата - Светеща раса, и Третата култура - на Любовта. Петте върха на човешкото развитие са и петте върха на Пентаграма. Повдигането на човечеството започва с първия връх на човешкото развитие - върха на Добродетелта - (4), в планината Арарат, висока 5311 м, където спира Ноевият ковчег и продължава човешкото развитие при създадените нови условия на земята.
към текста >>
Добродетелта е силата на човешката
душа
." (3 пъти)
Голгота е върхът на Истината (1), с който човек в страданията си винаги прави връзка с Бога. С използването на силите, които изтичат от тези пет върха, човек може да развие своите чакри, дарби и способности за дълбок, осмислен духовен живот. Като насочва напред първия връх на добродетелта (Арарат) (4) - той може да си пробие път навсякъде в живота и постепенно да се повдигне и премине през седемте нива на добродетелта и стигне до Любовта, проявена в пълнота на Земята. Държим с дясната ръка лъча на Любовта, а с лявата този на Правдата и казваме: „В изпълнението волята на Бога чрез
Добродетелта е силата на човешката
душа
." (3 пъти)
Така доброто, което сме намислили, ще се реализира в най-кратко време и ние ще станем служители на доброто и приятели на ангелската йерархия на Силите - съществата на доброто, които управляват жлъчката. Българинът в общочовешкия организъм е жлъчката и само доброто може да го издигне, за да заеме челното място на Земята, което Бог му е определил. Използването силите на втория връх от човешкото развитие - този на Любовта, става като хванем с дясната си ръка върха на Истината, а с лявата - Добродетелта и кажем: „В изпълнението волята на Бога чрез Любовта е силата на човешката душа."(3 пъти)
към текста >>
чрез Любовта е силата на човешката
душа
."(3 пъти)
Добродетелта е силата на човешката душа." (3 пъти) Така доброто, което сме намислили, ще се реализира в най-кратко време и ние ще станем служители на доброто и приятели на ангелската йерархия на Силите - съществата на доброто, които управляват жлъчката. Българинът в общочовешкия организъм е жлъчката и само доброто може да го издигне, за да заеме челното място на Земята, което Бог му е определил. Използването силите на втория връх от човешкото развитие - този на Любовта, става като хванем с дясната си ръка върха на Истината, а с лявата - Добродетелта и кажем: „В изпълнението волята на Бога
чрез Любовта е силата на човешката
душа
."(3 пъти)
Това е върхът на жертвата - Мория (2). Жертвата е първото условие за проявата и развитието на Любовта. Постепенно с прилагането на Любовта ние ще преминем през 7" те нейни нива и ще се доближим до най-високата ангелска йерархия, която пряко ръководи живота на всеки човек - Сера- фимите или „Братята на Любовта", или „Духове на Божия венец". Тогава душите ни ще се слеят с Бога и ние ще станем Негови любими деца, ще развием ясновидството. Третият връх в човешкото развитие е върхът на Мъдростта (Синайската планина) (3).
към текста >>
чрез Мъдростта е силата на човешката
душа
." (3 пъти)
Постепенно с прилагането на Любовта ние ще преминем през 7" те нейни нива и ще се доближим до най-високата ангелска йерархия, която пряко ръководи живота на всеки човек - Сера- фимите или „Братята на Любовта", или „Духове на Божия венец". Тогава душите ни ще се слеят с Бога и ние ще станем Негови любими деца, ще развием ясновидството. Третият връх в човешкото развитие е върхът на Мъдростта (Синайската планина) (3). С дясната ръка хващаме върха на Правдата, а с лявата върха на Истината и казваме, като насочваме Мъдростта напред: „В изпълнението волята на Бога
чрез Мъдростта е силата на човешката
душа
." (3 пъти)
По този начин, като работим усилено с ума си ние можем да постигнем известни дарби и изправим някои свои недъзи. Работейки постоянно ние ще преминем през 7-те нива на Мъдростта и ще се приближим до йерархията на Херувимите, които управляват дробовете на хората - значи Мъдростта на Земята може да се постигне само с дълбоко дишане. Бог е във въздуха и чрез Него той влиза в нашето тяло и ни придава от своята Мъдрост. Човешкото тяло е съставено от три триъгълника, обърнати с върха надолу, и един - носа, обърнат с върха нагоре. Главата е широка горе и триъгълна към брадата.
към текста >>
Следователно, носът е представител на Божественото в нашето тяло и затова, когато Бог създаде човека от пръст, вдъхна живо дихание през носа му и той стана жива
душа
.
Бог е във въздуха и чрез Него той влиза в нашето тяло и ни придава от своята Мъдрост. Човешкото тяло е съставено от три триъгълника, обърнати с върха надолу, и един - носа, обърнат с върха нагоре. Главата е широка горе и триъгълна към брадата. Раменете са широки и се стесняват към кръста. От кръста към краката е третият триъгълник с върха надолу.
Следователно, носът е представител на Божественото в нашето тяло и затова, когато Бог създаде човека от пръст, вдъхна живо дихание през носа му и той стана жива
душа
.
Учителя е дал най- правилните методи за дишане с любов, чрез които може да се развие Божествената Мъдрост, за разлика от методите на йогите и други подобни методи, дошли до нас от първите раси. Най-хубавият проводник за разпространяване на Божествените идеи и новото учение е въздухът. Мъдростта в човека е правопропорционална на неговите възможности да възприема и използва напълно праната, която така обилно му поднася въздухът. Така се придобива голяма физическа сила и всестранни духовни способности - непреривна връзка с Бога. Когато хората решат да служат и изпълняват Волята Божия, Бог премахва кармата им и им дава най-хубави условия за развитие.
към текста >>
чрез Правдата е силата на човешката
душа
."(3 пъти)
Когато хората решат да служат и изпълняват Волята Божия, Бог премахва кармата им и им дава най-хубави условия за развитие. Карма има само за тия, които не слушат Бога - не изпълняват Неговата воля. Четвъртият връх в нашето развитие е Правдата (върхът Тавор) (5), където Христос повишава Своите намалени 78 милиона пъти вибрации и става светъл като Слънцето. Насочваме върха на Правдата напред, хващаме с дясната ръка върха на Добродетелта, а с лявата върха на Мъдростта и казваме: „В изпълнението Волята на Бога
чрез Правдата е силата на човешката
душа
."(3 пъти)
При усилена и сериозна работа ние може да преминем през седемте нива на Правдата и да се свържем с ангелската йерархия на Началствата, наречени Същества на „Божествената правда и свобода в света". Те управляват далака в човека и той се разстройва и увеличава, когато човек наруши принципа на Правдата в себе си. Началствата носят абсолютната Божия Правда, която ще стопли и загрее хората, ще стопи всичките недоразумения и премахне всяка неправда в живота ни. Правдата, изявена на Земята е предвестник на шестата раса. Петият връх на Истината (Голгота) е най-мистично- то и най-високото духовно място в Христовото време.
към текста >>
чрез Истината е силата на човешката
душа
."(3 пъти)
Правдата, изявена на Земята е предвестник на шестата раса. Петият връх на Истината (Голгота) е най-мистично- то и най-високото духовно място в Христовото време. Насочваме върха на Истината напред. Хващаме с дясната си ръка върха на Мъдростта, а с лявата върха на Любовта u казваме: „В изпълнението волята на Бога
чрез Истината е силата на човешката
душа
."(3 пъти)
Така ние получаваме Троицата - числото 123, проявения Бог на Земята в своята пълнота. Ако можем да преминем през седемте полета на Бог Отец, Бог Син и Бог Дух = Истината, чрез усилена духовна работа ние ще се слеем с Бога и ще станем едно с Него. Истината е Бог в своето съвършенство и абсолютна свобода на Духа. Любовта говори с всичките същества, дори и с най-мал- ките буболечки. Мъдростта говори с планетите, а Истината говори само със Слънцата.
към текста >>
Надписът и в двата пентаграма е : „ В изпълнението волята на Бога е силата на човешката
душа
" като думата „Бога" е в средата на зенита, разделена от върха на Истината.
Сега обаче той е изхвърлен от руската и българската азбука като ненужен, в резултат на което животът на тия два народа се влошава. Учителя казва, че животът на българите се стимулира духовно от използването на този знак и се насочва към принципите на Божествения живот. Ако българите го премахнат от своята азбука, те ще закъсат много - ще станат груби материалисти, лишени от животворната слънчева светлина, и ще се загубят като държава. Окото на Мъдростта е вписано в равностранен триъгълник, а не в кръг, както в черно-белия Пентаграм. Отгоре над цветната дъга, която обкръжава в кръг Пентаграма, има три молещи се ангели, насочени към Учителя, а отдолу - пет малки, чисти Божествени деца.
Надписът и в двата пентаграма е : „ В изпълнението волята на Бога е силата на човешката
душа
" като думата „Бога" е в средата на зенита, разделена от върха на Истината.
„ Учителя ни показа най-голямата и единствена по рода си Пентаграма, която принадлежи на Братството, рисувана с бледи цветни бои и с всичките й символи, релефно изрисувани. На горния връх е образът на Учителя. Няма болест, която да не може да се излекува пред тази картина. Това е оригиналът. Този образ да бъде постоянно в ума ви."
към текста >>
Ние означаваме Добродетелта с белия цвят, Правдата - със зеления цвят (това е материалния свят), Любовта - с розовия цвят (това е астралният свят, а в по- висшите му проявления той се губи,
душата
се губи в полето на Нирвана), Истината - със синия цвят, или висшето ментално поле, и Мъдростта - с жълтия цвят.
Вие излизате от тъмнината, не сте още в светлината. Туй е тъмнината, в която всички се движат. Този е третият път надясно, под свещения подпис на Духа - пътят към съвършенството, той е новата епоха, новият живот. А тази глава (на Христос в черно-белия Пентаграм) показва сегашното състояние на хората, на учениците, които То следват. Туй е пътят.
Ние означаваме Добродетелта с белия цвят, Правдата - със зеления цвят (това е материалния свят), Любовта - с розовия цвят (това е астралният свят, а в по- висшите му проявления той се губи,
душата
се губи в полето на Нирвана), Истината - със синия цвят, или висшето ментално поле, и Мъдростта - с жълтия цвят.
Добродетелта - белият цвят, Правдата - зеленият, Любовта- розовият, Мъдростта - жълтият и Истината - синият. Тия цветове, тия добродетели ще ги носите в умовете си, ще ги опитвате и ще се ползвате." /Обяснения и упътвания, 1922 г., 252 стр./ Служителите на църквата научават за цветната картина на Пентаграма с образа на Учителя отгоре и подемат злостна кампания, като критикуват в пресата Учителя, че е направил приживе икона със своя образ. През 1925 г.
към текста >>
След изгонването на Адам и Ева от рая Адам се отказва да ражда повече и оставя тази функция на Ева, тъй както Бог им нарежда, когато ги изгонва от рая: „ Жената да ражда в мъки, а мъжът - с пот на челото да изкарва прехраната." Бог задоволява желанието на хората да създават форми като Него u блял в
душата
на жената непреривен стремеж да роди и отгледа едно дете на Земята.
Когато пожелават да станат като Бога и ядат от плода на забраненото дърво, черният адепт им взема красивите мантии и влага в телата им полова и отделителна система, чрез които ги държи в подчинение и послушание. Тогава те виждат, че са голи, и се крият от Бога, който ги търси. Половите органи са тясно свързани с главния мозък, с хилядолистника. Всяко неразумно използване на половата енергия намалява умствените сили и човек става слуга на Луцифер - забравя Бога. Започва да мисли не с главния Божествен мозък, а с малкия - свързан с низшите желания.
След изгонването на Адам и Ева от рая Адам се отказва да ражда повече и оставя тази функция на Ева, тъй както Бог им нарежда, когато ги изгонва от рая: „ Жената да ражда в мъки, а мъжът - с пот на челото да изкарва прехраната." Бог задоволява желанието на хората да създават форми като Него u блял в
душата
на жената непреривен стремеж да роди и отгледа едно дете на Земята.
Всъщност Бог създава детето, а жената е само едно условие то да дойде. Неразумната постъпка на Адам и Ева предизвиква зараза в рая и Бог, за да го запази, изгонва носителите й навън, като поставя пред вратата му един ангел с огнен меч да пази и не допусне хората да влезат отново в рая, да ядат от дървото на Живота и станат безсмъртни. Понеже жената е по-стар дух от мъжа и с по-съвършено тяло, Бог й дава най-важната задача в живота - да отглежда и възпитава децата. Ако дадат на един мъж да гледа едно малко дете, той може да издържи на тази работа най-много един месец, ще го зареже, като каже, че не може повече да се разправя с такова плачливо и своенравно дете, а майката отглежда децата с любов и се грижи за тях през целия си живот. Всеки полов акт представлява обръщане на Пентаграма с върха надолу - отиване на съществото до центъра на ада.
към текста >>
Всички добродетели в Пентаграма представляват пътя, през който човешката
душа
трябва да мине.
От върха 2 движението отива към върха 4 - Мъдростта, повторно отиване към Бога, но вече конкретно проявен в обществото. От върха 4 движението отива към върха 3 - Истината. Тройката е неутрално число, което показва отношението към самия себе си. Числото 3 е домът, отношението на човека към неговите приятели, близки, но не и към народа и външните хора. Най-после движението слиза към числото 5 - Правдата.
Всички добродетели в Пентаграма представляват пътя, през който човешката
душа
трябва да мине.
Това е синтез на програмата в пътя на ученика. Пентаграмът има три основни части - външен кръг, вътрешен кръг и център, надписи и букви. Ще ги разгледаме последователно в черно-бялия Пентаграм, който показва развоя на християнството отпреди 2000 г. досега.
към текста >>
39.
I. ВЪНШЕН КРЪГ
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Когато човек започне своето развитие като млада
душа
и добива опитности, той извървява външния кръг на Пентаграма, където са картините на сабята, чашата, книгата, светилника и жезъла.
I. ВЪНШЕН КРЪГ Външният кръг, в който е вписан Пентаграмът, представлява светът, опитностите, земното училище. Самият кръг е символ на безкрайност и казва, че това, което не можеш да постигнеш в един живот, в безкрайността ще го постигнеш.
Когато човек започне своето развитие като млада
душа
и добива опитности, той извървява външния кръг на Пентаграма, където са картините на сабята, чашата, книгата, светилника и жезъла.
Те са извън фигурата и са символ на силите в природата - неин език. 1. Сабята При подвига в живота развитието ще трябва да започне със сабята, която представлява силата. Сабята показва, че всеки човек може да бъде силен, но силният човек може да извърши някога престъпление. Като неопитна душа човек си служи с насилието.
към текста >>
Като неопитна
душа
човек си служи с насилието.
Когато човек започне своето развитие като млада душа и добива опитности, той извървява външния кръг на Пентаграма, където са картините на сабята, чашата, книгата, светилника и жезъла. Те са извън фигурата и са символ на силите в природата - неин език. 1. Сабята При подвига в живота развитието ще трябва да започне със сабята, която представлява силата. Сабята показва, че всеки човек може да бъде силен, но силният човек може да извърши някога престъпление.
Като неопитна
душа
човек си служи с насилието.
Той мисли, че всичко му е позволено и може да прави всичко каквото пожелае, без да мисли за последствията. Сабята е символ на Марс и отговаря на езика на човека. Тя е символ на силата и Словото на младежките енергии у човека. Затова Учителя препоръчва всеки ученик да носи по едно малко ножче, което да го свързва със силите на Словото. Сабята трябва да бъде винаги в хоризонтално положение, за да служи на мира и хармонията, а не вдигната нагоре.
към текста >>
Така се пробужда неговата
душа
и започва постепенно да разбира, че насилието и неправдата не са правилни методи, с които човек може да си служи.
Тя е символ на силата и Словото на младежките енергии у човека. Затова Учителя препоръчва всеки ученик да носи по едно малко ножче, което да го свързва със силите на Словото. Сабята трябва да бъде винаги в хоризонтално положение, за да служи на мира и хармонията, а не вдигната нагоре. 2. Чашата Като върши насилие, човек ще си научи урока рано или късно, понеже законът е : „Насилието ражда насилие." По силата на кармичния закон човек минава през страданието - това е горчивата чаша, която трябва да изпие.
Така се пробужда неговата
душа
и започва постепенно да разбира, че насилието и неправдата не са правилни методи, с които човек може да си служи.
Страданията му напомнят, че е сгрешил и се е отклонил от Божествения закон. Невсякога човек може да разбере каузалността в живота : от каква причина - грях, произтича дадено страдание. Но когато си замине от този свят, във филма на живота, който му се прожектира, той ясно разбира и осъзнава грешките си, като пожелава да слезе отново на Земята и да не си причинява повече страдания чрез неразумни постъпки. Страданието е велик път за придобиване на ценни опитности и метод за постигане на непреривна връзка с Бога. Това са родилните мъки, чрез които човек трябва да одухотвори материята в себе си и да роди една нова идея.
към текста >>
40.
II ВЪТРЕШНИЯТ КРЪГ
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Вътрешният кръг на Пентаграма представлява пътят на
душата
през петте картини, които са поставени на линията на съответните добродетели: Към Истината - удобна стълба с врата, към Правдата - Христовият Дух, към Любовта - стръмен път, водещ към тясна врата, към Мъдростта - Окото, което вижда всичко, към Добродетелта - Дървото на Живота.
II ВЪТРЕШНИЯТ КРЪГ
Вътрешният кръг на Пентаграма представлява пътят на
душата
през петте картини, които са поставени на линията на съответните добродетели: Към Истината - удобна стълба с врата, към Правдата - Христовият Дух, към Любовта - стръмен път, водещ към тясна врата, към Мъдростта - Окото, което вижда всичко, към Добродетелта - Дървото на Живота.
След изминаването на външния кръг човек е все още недоволен и душата му търси по-дълбок смисъл в живота. Започва да работи съзнателно върху себе си, за своето повдигане и усъвършенстване. Става ученик на Великото Училище на Живота. Досега външният живот е оказвал своето влияние върху него без активното участие на неговото съзнание, а сега той поема еволюцията си в свои ръце. Това е влизане в Божествената Школа.
към текста >>
След изминаването на външния кръг човек е все още недоволен и
душата
му търси по-дълбок смисъл в живота.
II ВЪТРЕШНИЯТ КРЪГ Вътрешният кръг на Пентаграма представлява пътят на душата през петте картини, които са поставени на линията на съответните добродетели: Към Истината - удобна стълба с врата, към Правдата - Христовият Дух, към Любовта - стръмен път, водещ към тясна врата, към Мъдростта - Окото, което вижда всичко, към Добродетелта - Дървото на Живота.
След изминаването на външния кръг човек е все още недоволен и
душата
му търси по-дълбок смисъл в живота.
Започва да работи съзнателно върху себе си, за своето повдигане и усъвършенстване. Става ученик на Великото Училище на Живота. Досега външният живот е оказвал своето влияние върху него без активното участие на неговото съзнание, а сега той поема еволюцията си в свои ръце. Това е влизане в Божествената Школа. Той започва съзнателно да подхранва изработването на Божествените добродетели, които характеризират съвършения човек, който минава през пет стъпки на самоусъвършенстване.
към текста >>
Ако ученикът мине покрай едно страдащо същество и в неговата
душа
се яви желание да му помогне, но в последния момент се откаже от това добро и реши да продължи пътя и си отиде - той не издържа изпита.
След външния кръг идва ново положение за ученика - да влезе през вратата на Добродетелта, откъдето ще започне посвещението. С влизането на човека в пътя на ученика започват и изпитанията. Изпитите отначало са по-леки и в зависимост от възможността да ги издържа. Всичко се дава според силите му и ученикът върви по удобна стълба, което показва, че изпитите са леки, но необходими. Ако при някоя неприятност - малка или голяма, или при някоя мъчнотия или препятствие човек губи кураж, своя вътрешен мир, изгубва самообладание и отпада духом - той е пропаднал на изпита.
Ако ученикът мине покрай едно страдащо същество и в неговата
душа
се яви желание да му помогне, но в последния момент се откаже от това добро и реши да продължи пътя и си отиде - той не издържа изпита.
Като се събуди нощем и в него се яви желание да се помоли, но си каже : „Студено ми е, уморен съм", и не стане, той не издържа изпита. В тази фаза от развитието на ученика започва зазоряването на Истината -1. Това е началото на познаване на Бога - Бог е Истина. В ученика се ражда подтик да върви в Божия път, да изпълнява Господните закони и волята Божия. 2-ра картина:
към текста >>
Много векове
душата
на ученика търси да срещне своя Учител, да го познае и да влезе в неговата школа да учи.
То ще се усъвършенства и ще достигне до висока степен на развитие. Всяко същество, което слиза на Земята, има известен кредит, то има право на благоприятни условия за своето развитие. Никой няма право да му отнеме тези условия. Ученикът прави първите стъпки в това направление, докато в бъдеще разбере правдата в нейната дълбочина и велика същина. В цветния Пентаграм на върха е изобразен Учителя с разтворени ръце, които благославят всички.
Много векове
душата
на ученика търси да срещне своя Учител, да го познае и да влезе в неговата школа да учи.
Той става ученик на Всемирното Бяло Братство, глава на което е Христос. З-а картина: СТРЪМЕН ПЪТ, ВОДЕЩ ДО ТЯСНА ВРАТА (Любовта /5—>2/- по розовия лъч) Като мине строгия закон на Правдата, човек върви по стръмен път и стига до тясна врата - много по-тясна от първата, през която трябва да мине.
към текста >>
Така ученикът преминава по лъчите на добродетелите, през тези пет картини на Пентаграма, изрисува го в
душата
си и осмисля формулата - Заповедта на Учителя, с която завършва книгата „Завета на цветните лъчи":
Най-високата точка в живота, до която човек може да достигне - това е служенето на Бога. Ученикът е озарен от тази идея и започва беззаветно да Му служи. Проявата на Любовта в живота е - служене на Бога. Най-високата форма в служенето на Бога е : да показваш на другите хора пътя към Него, да помагаш в пробуждането на съзнанието им, за да Го познаят - да си лекар на човешките души. Смята се, че действително човек е спечелен за Бога, ако и той от своя страна започне да печели души за Него.
Така ученикът преминава по лъчите на добродетелите, през тези пет картини на Пентаграма, изрисува го в
душата
си и осмисля формулата - Заповедта на Учителя, с която завършва книгата „Завета на цветните лъчи":
„Обичай съвършения път на Истината и Живота. Постави Доброто за основа на дома си, Правдата за мерило, Любовта за украшение, Мъдростта за ограда и
към текста >>
41.
Ill ЦЕНТЪРЪТ НА ПЕНТАГРАМА
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Отвореният полукръг представлява
душата
, която идва при заминаващия човек и взема всичките добродетели, които той е изработил чрез ума - Меркурий (знакът, образуван от полукръга, кръга и кръста отдолу), сърцето - Венера (знакът, който е под полукръга), волята - Земята (знакът над змиите с кръга и кръста над него), и предава тялото на змиите - отрицателната ложа, която има задача да го разглоби.
Човек, овладял Любовта, Мъдростта, Правдата и Добродетелта, стига до най-високия връх - Истината (да познае Бога) - най-мъчния и най-строг път, където ще разсъждава за дълбоките Божествени наредби, за кармата и вътрешната страна на живота. Ученикът минава в центъра на Пентаграма - Божествения център, където пътят пак е илюстриран с картини: две преплетени змии, кръг, кръст и отворен нагоре полукръг. Тук той отново минава през пет изпита. Очертани от петте планети, с които той е неразривно свързан на Земята. Това са Луната, Меркурий, Венера, Земята и подземното царство.
Отвореният полукръг представлява
душата
, която идва при заминаващия човек и взема всичките добродетели, които той е изработил чрез ума - Меркурий (знакът, образуван от полукръга, кръга и кръста отдолу), сърцето - Венера (знакът, който е под полукръга), волята - Земята (знакът над змиите с кръга и кръста над него), и предава тялото на змиите - отрицателната ложа, която има задача да го разглоби.
Това е един дълъг процес, който за духовно издигнатия човек продължава най-много до 40-ия ден от смъртта, през което време той приключва всички сметки със Земята. Ако заминалият човек е престъпник - убиец, тялото му мирише много тежко и душата остава в него в продължение на 20 или 30 години и изживява ужаса от разлагането на тялото. Когато се освободи от този ад и пожелае пак да дойде на Земята, за да изправи грешките си, и ако някой я накара да извърши отново убийство или друго престъпление, тя му казва : „ Ти бил ли си 20 - 30 години в земята, да те ядят червеите, да чувстваш изгниването на тялото си и неимоверно да страдаш? За нищо на света не желая да гния втори път в земята." Така природата учи хората да не правят повече престъпления, когато идват на Земята. Минаването през центъра на Пентаграма е път на пълно самоотричане - отдаване на Божието дело, служене на Бога и на човечеството.
към текста >>
Ако заминалият човек е престъпник - убиец, тялото му мирише много тежко и
душата
остава в него в продължение на 20 или 30 години и изживява ужаса от разлагането на тялото.
Тук той отново минава през пет изпита. Очертани от петте планети, с които той е неразривно свързан на Земята. Това са Луната, Меркурий, Венера, Земята и подземното царство. Отвореният полукръг представлява душата, която идва при заминаващия човек и взема всичките добродетели, които той е изработил чрез ума - Меркурий (знакът, образуван от полукръга, кръга и кръста отдолу), сърцето - Венера (знакът, който е под полукръга), волята - Земята (знакът над змиите с кръга и кръста над него), и предава тялото на змиите - отрицателната ложа, която има задача да го разглоби. Това е един дълъг процес, който за духовно издигнатия човек продължава най-много до 40-ия ден от смъртта, през което време той приключва всички сметки със Земята.
Ако заминалият човек е престъпник - убиец, тялото му мирише много тежко и
душата
остава в него в продължение на 20 или 30 години и изживява ужаса от разлагането на тялото.
Когато се освободи от този ад и пожелае пак да дойде на Земята, за да изправи грешките си, и ако някой я накара да извърши отново убийство или друго престъпление, тя му казва : „ Ти бил ли си 20 - 30 години в земята, да те ядят червеите, да чувстваш изгниването на тялото си и неимоверно да страдаш? За нищо на света не желая да гния втори път в земята." Така природата учи хората да не правят повече престъпления, когато идват на Земята. Минаването през центъра на Пентаграма е път на пълно самоотричане - отдаване на Божието дело, служене на Бога и на човечеството. Тук човек достига до висшите прояви на Любовта. В тази фаза на развитие ученикът минава най-страшните и тежки изпити.
към текста >>
При заминаването на човека Бог идва при него и разговаря с
душата
му.
В тази фаза на развитие ученикът минава най-страшните и тежки изпити. За да познае Бога, той минава през смъртта, при която Бог идва и разговаря с него. Хората умират, за да се справят с животинското състояние в себе си и да се отворят в тях крановете на Любовта, Мъдростта и Истината. Това означава да умре човек за дребнавостите в живота и да се пробудят чакрите на ума, сърцето и волята. Има много същества, които са стигнали до този изпит и са успели да се върнат от тунела, като са преживели тъй наречената клинична смърт, в която развиват своите фини духовни способности и като се събудят, започват да се проявяват като големи ясновидци, лечители и екстрасенси, които имат пряка връзка със своя ръководител и много същества от невидимия свят.
При заминаването на човека Бог идва при него и разговаря с
душата
му.
Той го пита: „ Къде си ходил, защо имаш толкова много рани и защо си толкова закъсал? " Бог успокоява душата и подготвя пътя й. Тогава в зависимост от начина на живот идва или архангел Михаил, или лукавият дух, за да вземе душата и я отведе там - на мястото, което заминалият сам си е определил със своя разумен или неразумен живот. Когато Мойсей заминава от този свят, за неговата душа идват Сатаната и архангел Михаил. Архангел Михаил не се бори със Сатаната, но казва: „Бог да ти запрети да му вземеш душата." Бог нарежда и Михаил отвежда душата на Мойсей в Божествения свят, макар че тя принадлежи и на дявола, понеже Мойсей е убил човек.
към текста >>
" Бог успокоява
душата
и подготвя пътя й.
Хората умират, за да се справят с животинското състояние в себе си и да се отворят в тях крановете на Любовта, Мъдростта и Истината. Това означава да умре човек за дребнавостите в живота и да се пробудят чакрите на ума, сърцето и волята. Има много същества, които са стигнали до този изпит и са успели да се върнат от тунела, като са преживели тъй наречената клинична смърт, в която развиват своите фини духовни способности и като се събудят, започват да се проявяват като големи ясновидци, лечители и екстрасенси, които имат пряка връзка със своя ръководител и много същества от невидимия свят. При заминаването на човека Бог идва при него и разговаря с душата му. Той го пита: „ Къде си ходил, защо имаш толкова много рани и защо си толкова закъсал?
" Бог успокоява
душата
и подготвя пътя й.
Тогава в зависимост от начина на живот идва или архангел Михаил, или лукавият дух, за да вземе душата и я отведе там - на мястото, което заминалият сам си е определил със своя разумен или неразумен живот. Когато Мойсей заминава от този свят, за неговата душа идват Сатаната и архангел Михаил. Архангел Михаил не се бори със Сатаната, но казва: „Бог да ти запрети да му вземеш душата." Бог нарежда и Михаил отвежда душата на Мойсей в Божествения свят, макар че тя принадлежи и на дявола, понеже Мойсей е убил човек. След заминаването си душата на човека вижда филма на живота от момента на заминаването до момента на раждането и се подготвя да премине през тъмната зона, в която низшите същества ограбват душите, и ако няма съдействието на Бога и Братството, тя може да пропадне на този изпит - да се отчае и да не премине тунела. Даже Учителя, преди да си замине от този свят, в една от бeceдите си от томчето „Завета на Любовта", като говори за тъмната зона, казва: „ И аз търся път, за да премина." Затова, докато траят 40-те дена от заминаването на някой наш близък, ние трябва да се молим за него усърдно всеки ден - сутрин, обед и вечер, за да може лесно да оправи сметките си в живота, да премине тунела и да продължи работата си в една от школите на Бялото Братсво в невидимия свят.
към текста >>
Тогава в зависимост от начина на живот идва или архангел Михаил, или лукавият дух, за да вземе
душата
и я отведе там - на мястото, което заминалият сам си е определил със своя разумен или неразумен живот.
Това означава да умре човек за дребнавостите в живота и да се пробудят чакрите на ума, сърцето и волята. Има много същества, които са стигнали до този изпит и са успели да се върнат от тунела, като са преживели тъй наречената клинична смърт, в която развиват своите фини духовни способности и като се събудят, започват да се проявяват като големи ясновидци, лечители и екстрасенси, които имат пряка връзка със своя ръководител и много същества от невидимия свят. При заминаването на човека Бог идва при него и разговаря с душата му. Той го пита: „ Къде си ходил, защо имаш толкова много рани и защо си толкова закъсал? " Бог успокоява душата и подготвя пътя й.
Тогава в зависимост от начина на живот идва или архангел Михаил, или лукавият дух, за да вземе
душата
и я отведе там - на мястото, което заминалият сам си е определил със своя разумен или неразумен живот.
Когато Мойсей заминава от този свят, за неговата душа идват Сатаната и архангел Михаил. Архангел Михаил не се бори със Сатаната, но казва: „Бог да ти запрети да му вземеш душата." Бог нарежда и Михаил отвежда душата на Мойсей в Божествения свят, макар че тя принадлежи и на дявола, понеже Мойсей е убил човек. След заминаването си душата на човека вижда филма на живота от момента на заминаването до момента на раждането и се подготвя да премине през тъмната зона, в която низшите същества ограбват душите, и ако няма съдействието на Бога и Братството, тя може да пропадне на този изпит - да се отчае и да не премине тунела. Даже Учителя, преди да си замине от този свят, в една от бeceдите си от томчето „Завета на Любовта", като говори за тъмната зона, казва: „ И аз търся път, за да премина." Затова, докато траят 40-те дена от заминаването на някой наш близък, ние трябва да се молим за него усърдно всеки ден - сутрин, обед и вечер, за да може лесно да оправи сметките си в живота, да премине тунела и да продължи работата си в една от школите на Бялото Братсво в невидимия свят. Обикновено някой от братята - Боян Боев или Учителя, посрещат душата на заминалия окултен ученик от Школата в тунела и я извеждат на светлина.
към текста >>
Когато Мойсей заминава от този свят, за неговата
душа
идват Сатаната и архангел Михаил.
Има много същества, които са стигнали до този изпит и са успели да се върнат от тунела, като са преживели тъй наречената клинична смърт, в която развиват своите фини духовни способности и като се събудят, започват да се проявяват като големи ясновидци, лечители и екстрасенси, които имат пряка връзка със своя ръководител и много същества от невидимия свят. При заминаването на човека Бог идва при него и разговаря с душата му. Той го пита: „ Къде си ходил, защо имаш толкова много рани и защо си толкова закъсал? " Бог успокоява душата и подготвя пътя й. Тогава в зависимост от начина на живот идва или архангел Михаил, или лукавият дух, за да вземе душата и я отведе там - на мястото, което заминалият сам си е определил със своя разумен или неразумен живот.
Когато Мойсей заминава от този свят, за неговата
душа
идват Сатаната и архангел Михаил.
Архангел Михаил не се бори със Сатаната, но казва: „Бог да ти запрети да му вземеш душата." Бог нарежда и Михаил отвежда душата на Мойсей в Божествения свят, макар че тя принадлежи и на дявола, понеже Мойсей е убил човек. След заминаването си душата на човека вижда филма на живота от момента на заминаването до момента на раждането и се подготвя да премине през тъмната зона, в която низшите същества ограбват душите, и ако няма съдействието на Бога и Братството, тя може да пропадне на този изпит - да се отчае и да не премине тунела. Даже Учителя, преди да си замине от този свят, в една от бeceдите си от томчето „Завета на Любовта", като говори за тъмната зона, казва: „ И аз търся път, за да премина." Затова, докато траят 40-те дена от заминаването на някой наш близък, ние трябва да се молим за него усърдно всеки ден - сутрин, обед и вечер, за да може лесно да оправи сметките си в живота, да премине тунела и да продължи работата си в една от школите на Бялото Братсво в невидимия свят. Обикновено някой от братята - Боян Боев или Учителя, посрещат душата на заминалия окултен ученик от Школата в тунела и я извеждат на светлина. Учителя казва за дядо Благо - Стоян Русев, който е прероденият Климент Охридски, че го обича много, и в неделята след заминаването му държи две беседи - запалва две свещи, и така дава зелена улица на душата му да замине направо от Земята за Света на Светлините, без да бъде засегнат от митарството на смъртта и земните закони.
към текста >>
Архангел Михаил не се бори със Сатаната, но казва: „Бог да ти запрети да му вземеш
душата
." Бог нарежда и Михаил отвежда
душата
на Мойсей в Божествения свят, макар че тя принадлежи и на дявола, понеже Мойсей е убил човек.
При заминаването на човека Бог идва при него и разговаря с душата му. Той го пита: „ Къде си ходил, защо имаш толкова много рани и защо си толкова закъсал? " Бог успокоява душата и подготвя пътя й. Тогава в зависимост от начина на живот идва или архангел Михаил, или лукавият дух, за да вземе душата и я отведе там - на мястото, което заминалият сам си е определил със своя разумен или неразумен живот. Когато Мойсей заминава от този свят, за неговата душа идват Сатаната и архангел Михаил.
Архангел Михаил не се бори със Сатаната, но казва: „Бог да ти запрети да му вземеш
душата
." Бог нарежда и Михаил отвежда
душата
на Мойсей в Божествения свят, макар че тя принадлежи и на дявола, понеже Мойсей е убил човек.
След заминаването си душата на човека вижда филма на живота от момента на заминаването до момента на раждането и се подготвя да премине през тъмната зона, в която низшите същества ограбват душите, и ако няма съдействието на Бога и Братството, тя може да пропадне на този изпит - да се отчае и да не премине тунела. Даже Учителя, преди да си замине от този свят, в една от бeceдите си от томчето „Завета на Любовта", като говори за тъмната зона, казва: „ И аз търся път, за да премина." Затова, докато траят 40-те дена от заминаването на някой наш близък, ние трябва да се молим за него усърдно всеки ден - сутрин, обед и вечер, за да може лесно да оправи сметките си в живота, да премине тунела и да продължи работата си в една от школите на Бялото Братсво в невидимия свят. Обикновено някой от братята - Боян Боев или Учителя, посрещат душата на заминалия окултен ученик от Школата в тунела и я извеждат на светлина. Учителя казва за дядо Благо - Стоян Русев, който е прероденият Климент Охридски, че го обича много, и в неделята след заминаването му държи две беседи - запалва две свещи, и така дава зелена улица на душата му да замине направо от Земята за Света на Светлините, без да бъде засегнат от митарството на смъртта и земните закони. „Той е завършил еволюцията си, затова няма повече да се преражда на Земята."
към текста >>
След заминаването си
душата
на човека вижда филма на живота от момента на заминаването до момента на раждането и се подготвя да премине през тъмната зона, в която низшите същества ограбват душите, и ако няма съдействието на Бога и Братството, тя може да пропадне на този изпит - да се отчае и да не премине тунела.
Той го пита: „ Къде си ходил, защо имаш толкова много рани и защо си толкова закъсал? " Бог успокоява душата и подготвя пътя й. Тогава в зависимост от начина на живот идва или архангел Михаил, или лукавият дух, за да вземе душата и я отведе там - на мястото, което заминалият сам си е определил със своя разумен или неразумен живот. Когато Мойсей заминава от този свят, за неговата душа идват Сатаната и архангел Михаил. Архангел Михаил не се бори със Сатаната, но казва: „Бог да ти запрети да му вземеш душата." Бог нарежда и Михаил отвежда душата на Мойсей в Божествения свят, макар че тя принадлежи и на дявола, понеже Мойсей е убил човек.
След заминаването си
душата
на човека вижда филма на живота от момента на заминаването до момента на раждането и се подготвя да премине през тъмната зона, в която низшите същества ограбват душите, и ако няма съдействието на Бога и Братството, тя може да пропадне на този изпит - да се отчае и да не премине тунела.
Даже Учителя, преди да си замине от този свят, в една от бeceдите си от томчето „Завета на Любовта", като говори за тъмната зона, казва: „ И аз търся път, за да премина." Затова, докато траят 40-те дена от заминаването на някой наш близък, ние трябва да се молим за него усърдно всеки ден - сутрин, обед и вечер, за да може лесно да оправи сметките си в живота, да премине тунела и да продължи работата си в една от школите на Бялото Братсво в невидимия свят. Обикновено някой от братята - Боян Боев или Учителя, посрещат душата на заминалия окултен ученик от Школата в тунела и я извеждат на светлина. Учителя казва за дядо Благо - Стоян Русев, който е прероденият Климент Охридски, че го обича много, и в неделята след заминаването му държи две беседи - запалва две свещи, и така дава зелена улица на душата му да замине направо от Земята за Света на Светлините, без да бъде засегнат от митарството на смъртта и земните закони. „Той е завършил еволюцията си, затова няма повече да се преражда на Земята." При друг случай Учителя вика един възрастен брат - ръководител, и го моли да направи едно добро вместо него, понеже е много зает.
към текста >>
Обикновено някой от братята - Боян Боев или Учителя, посрещат
душата
на заминалия окултен ученик от Школата в тунела и я извеждат на светлина.
Тогава в зависимост от начина на живот идва или архангел Михаил, или лукавият дух, за да вземе душата и я отведе там - на мястото, което заминалият сам си е определил със своя разумен или неразумен живот. Когато Мойсей заминава от този свят, за неговата душа идват Сатаната и архангел Михаил. Архангел Михаил не се бори със Сатаната, но казва: „Бог да ти запрети да му вземеш душата." Бог нарежда и Михаил отвежда душата на Мойсей в Божествения свят, макар че тя принадлежи и на дявола, понеже Мойсей е убил човек. След заминаването си душата на човека вижда филма на живота от момента на заминаването до момента на раждането и се подготвя да премине през тъмната зона, в която низшите същества ограбват душите, и ако няма съдействието на Бога и Братството, тя може да пропадне на този изпит - да се отчае и да не премине тунела. Даже Учителя, преди да си замине от този свят, в една от бeceдите си от томчето „Завета на Любовта", като говори за тъмната зона, казва: „ И аз търся път, за да премина." Затова, докато траят 40-те дена от заминаването на някой наш близък, ние трябва да се молим за него усърдно всеки ден - сутрин, обед и вечер, за да може лесно да оправи сметките си в живота, да премине тунела и да продължи работата си в една от школите на Бялото Братсво в невидимия свят.
Обикновено някой от братята - Боян Боев или Учителя, посрещат
душата
на заминалия окултен ученик от Школата в тунела и я извеждат на светлина.
Учителя казва за дядо Благо - Стоян Русев, който е прероденият Климент Охридски, че го обича много, и в неделята след заминаването му държи две беседи - запалва две свещи, и така дава зелена улица на душата му да замине направо от Земята за Света на Светлините, без да бъде засегнат от митарството на смъртта и земните закони. „Той е завършил еволюцията си, затова няма повече да се преражда на Земята." При друг случай Учителя вика един възрастен брат - ръководител, и го моли да направи едно добро вместо него, понеже е много зает. Братът го пита: „Учителю, дали ще мога да направя това добро? " Учителя му нарежда да отиде на централните гробища.
към текста >>
Учителя казва за дядо Благо - Стоян Русев, който е прероденият Климент Охридски, че го обича много, и в неделята след заминаването му държи две беседи - запалва две свещи, и така дава зелена улица на
душата
му да замине направо от Земята за Света на Светлините, без да бъде засегнат от митарството на смъртта и земните закони.
Когато Мойсей заминава от този свят, за неговата душа идват Сатаната и архангел Михаил. Архангел Михаил не се бори със Сатаната, но казва: „Бог да ти запрети да му вземеш душата." Бог нарежда и Михаил отвежда душата на Мойсей в Божествения свят, макар че тя принадлежи и на дявола, понеже Мойсей е убил човек. След заминаването си душата на човека вижда филма на живота от момента на заминаването до момента на раждането и се подготвя да премине през тъмната зона, в която низшите същества ограбват душите, и ако няма съдействието на Бога и Братството, тя може да пропадне на този изпит - да се отчае и да не премине тунела. Даже Учителя, преди да си замине от този свят, в една от бeceдите си от томчето „Завета на Любовта", като говори за тъмната зона, казва: „ И аз търся път, за да премина." Затова, докато траят 40-те дена от заминаването на някой наш близък, ние трябва да се молим за него усърдно всеки ден - сутрин, обед и вечер, за да може лесно да оправи сметките си в живота, да премине тунела и да продължи работата си в една от школите на Бялото Братсво в невидимия свят. Обикновено някой от братята - Боян Боев или Учителя, посрещат душата на заминалия окултен ученик от Школата в тунела и я извеждат на светлина.
Учителя казва за дядо Благо - Стоян Русев, който е прероденият Климент Охридски, че го обича много, и в неделята след заминаването му държи две беседи - запалва две свещи, и така дава зелена улица на
душата
му да замине направо от Земята за Света на Светлините, без да бъде засегнат от митарството на смъртта и земните закони.
„Той е завършил еволюцията си, затова няма повече да се преражда на Земята." При друг случай Учителя вика един възрастен брат - ръководител, и го моли да направи едно добро вместо него, понеже е много зает. Братът го пита: „Учителю, дали ще мога да направя това добро? " Учителя му нарежда да отиде на централните гробища. Той бавно, с бастунче в ръка, отива в Орландовци.
към текста >>
Тя ще го чака там, седнала на гроба, и когато дойдат ангелите за
душата
й - да й даде зелена улица направо за Света на Светлините.
При друг случай Учителя вика един възрастен брат - ръководител, и го моли да направи едно добро вместо него, понеже е много зает. Братът го пита: „Учителю, дали ще мога да направя това добро? " Учителя му нарежда да отиде на централните гробища. Той бавно, с бастунче в ръка, отива в Орландовци. Когато влиза през главната врата на гробището, чува ясно гласа на Учителя, който му нарежда да отиде при гроба на една току-що заминала си сестра.
Тя ще го чака там, седнала на гроба, и когато дойдат ангелите за
душата
й - да й даде зелена улица направо за Света на Светлините.
Братът изпълнява точно поръчението на Учителя и душата на тази сестра отива в определеното от Него място. Когато си заминава един обикновен човек, душата му излиза през устата, а при духовните хора - тя излиза от центъра на Мъдростта - на главата над челото, като светлина. При много случаи Учителя идва лично и взима душите на наши заминаващи братя и сестри. Веднъж след едно посещение в дома на сестра Мария Тодорова Учителя й предлага да каже едно свое съкровено желание, което той ще изпълни. Тя му отговаря: ,,Учителю, искам, когато си замина, Вие да ме посрещнете." Учителя й отговаря: „Добре." Той винаги изпълнява обещанията си.
към текста >>
Братът изпълнява точно поръчението на Учителя и
душата
на тази сестра отива в определеното от Него място.
Братът го пита: „Учителю, дали ще мога да направя това добро? " Учителя му нарежда да отиде на централните гробища. Той бавно, с бастунче в ръка, отива в Орландовци. Когато влиза през главната врата на гробището, чува ясно гласа на Учителя, който му нарежда да отиде при гроба на една току-що заминала си сестра. Тя ще го чака там, седнала на гроба, и когато дойдат ангелите за душата й - да й даде зелена улица направо за Света на Светлините.
Братът изпълнява точно поръчението на Учителя и
душата
на тази сестра отива в определеното от Него място.
Когато си заминава един обикновен човек, душата му излиза през устата, а при духовните хора - тя излиза от центъра на Мъдростта - на главата над челото, като светлина. При много случаи Учителя идва лично и взима душите на наши заминаващи братя и сестри. Веднъж след едно посещение в дома на сестра Мария Тодорова Учителя й предлага да каже едно свое съкровено желание, което той ще изпълни. Тя му отговаря: ,,Учителю, искам, когато си замина, Вие да ме посрещнете." Учителя й отговаря: „Добре." Той винаги изпълнява обещанията си. Когато тя си заминава, присъстващият брат Борис Николов вижда една голяма светлина над главата й, която изтегля душата й и тя отлита нагоре.
към текста >>
Когато си заминава един обикновен човек,
душата
му излиза през устата, а при духовните хора - тя излиза от центъра на Мъдростта - на главата над челото, като светлина.
" Учителя му нарежда да отиде на централните гробища. Той бавно, с бастунче в ръка, отива в Орландовци. Когато влиза през главната врата на гробището, чува ясно гласа на Учителя, който му нарежда да отиде при гроба на една току-що заминала си сестра. Тя ще го чака там, седнала на гроба, и когато дойдат ангелите за душата й - да й даде зелена улица направо за Света на Светлините. Братът изпълнява точно поръчението на Учителя и душата на тази сестра отива в определеното от Него място.
Когато си заминава един обикновен човек,
душата
му излиза през устата, а при духовните хора - тя излиза от центъра на Мъдростта - на главата над челото, като светлина.
При много случаи Учителя идва лично и взима душите на наши заминаващи братя и сестри. Веднъж след едно посещение в дома на сестра Мария Тодорова Учителя й предлага да каже едно свое съкровено желание, което той ще изпълни. Тя му отговаря: ,,Учителю, искам, когато си замина, Вие да ме посрещнете." Учителя й отговаря: „Добре." Той винаги изпълнява обещанията си. Когато тя си заминава, присъстващият брат Борис Николов вижда една голяма светлина над главата й, която изтегля душата й и тя отлита нагоре. Подобно е заминаването и на брат Боян Боев, а при заминаването на Васил Радев сестрата, която присъства на неговата смърт - вижда образа и ръката на Учителя, която изтегля душата му от предната част на главата.
към текста >>
Когато тя си заминава, присъстващият брат Борис Николов вижда една голяма светлина над главата й, която изтегля
душата
й и тя отлита нагоре.
Братът изпълнява точно поръчението на Учителя и душата на тази сестра отива в определеното от Него място. Когато си заминава един обикновен човек, душата му излиза през устата, а при духовните хора - тя излиза от центъра на Мъдростта - на главата над челото, като светлина. При много случаи Учителя идва лично и взима душите на наши заминаващи братя и сестри. Веднъж след едно посещение в дома на сестра Мария Тодорова Учителя й предлага да каже едно свое съкровено желание, което той ще изпълни. Тя му отговаря: ,,Учителю, искам, когато си замина, Вие да ме посрещнете." Учителя й отговаря: „Добре." Той винаги изпълнява обещанията си.
Когато тя си заминава, присъстващият брат Борис Николов вижда една голяма светлина над главата й, която изтегля
душата
й и тя отлита нагоре.
Подобно е заминаването и на брат Боян Боев, а при заминаването на Васил Радев сестрата, която присъства на неговата смърт - вижда образа и ръката на Учителя, която изтегля душата му от предната част на главата. Змията е противникът - врагът, когото трябва да възлюбите, за да победите. Двете преплетени змии показват, че ученикът се бори със своята низша природа - злото у себе си, побеждава го с Мъдростта и преминава през Кръста - пълното самоотричане. Това е изпитът на Голгота - победа над низшата природа и личния живот. След това ученикът минава през тъмната зона, оставен сам на себе си.
към текста >>
Подобно е заминаването и на брат Боян Боев, а при заминаването на Васил Радев сестрата, която присъства на неговата смърт - вижда образа и ръката на Учителя, която изтегля
душата
му от предната част на главата.
Когато си заминава един обикновен човек, душата му излиза през устата, а при духовните хора - тя излиза от центъра на Мъдростта - на главата над челото, като светлина. При много случаи Учителя идва лично и взима душите на наши заминаващи братя и сестри. Веднъж след едно посещение в дома на сестра Мария Тодорова Учителя й предлага да каже едно свое съкровено желание, което той ще изпълни. Тя му отговаря: ,,Учителю, искам, когато си замина, Вие да ме посрещнете." Учителя й отговаря: „Добре." Той винаги изпълнява обещанията си. Когато тя си заминава, присъстващият брат Борис Николов вижда една голяма светлина над главата й, която изтегля душата й и тя отлита нагоре.
Подобно е заминаването и на брат Боян Боев, а при заминаването на Васил Радев сестрата, която присъства на неговата смърт - вижда образа и ръката на Учителя, която изтегля
душата
му от предната част на главата.
Змията е противникът - врагът, когото трябва да възлюбите, за да победите. Двете преплетени змии показват, че ученикът се бори със своята низша природа - злото у себе си, побеждава го с Мъдростта и преминава през Кръста - пълното самоотричане. Това е изпитът на Голгота - победа над низшата природа и личния живот. След това ученикът минава през тъмната зона, оставен сам на себе си. Той се смята, че е напуснат и изоставен от всички приятели, забравя копнежите и стремежите, които са го вълнували дотогава.
към текста >>
Филмът се прожектира непрекъснато дотогава, докато
душата
осъзнае погрешките си и реши да ги изправи.
Връзката с Бога разрешава правилно всички най-трудни задачи, появили се в развитието на човека. Когато човек премине през тунела и отиде при приятелите си на светлина, мъчнотиите му не се свършват. Веднага прожектират филма на живота му, за да види и осъзнае погрешките, които е направил в живота си. Когато известни светии преминават в духовния свят, ангелите дават съобщение и с хиляди се събират да гледат филма на неговия живот. Учителя отбелязва, че "много светии и учени са се гърчили пред филма на своя скрит вътрешен живот".
Филмът се прожектира непрекъснато дотогава, докато
душата
осъзнае погрешките си и реши да ги изправи.
Пред заминалия застава една комисия от ангели, които най-строго го съдят за всяка направена погрешка. Заминалият се моли на Бога и ако молитвата му се чуе, идва Учителя и променя съдбата му, като го изпраща да учи в някоя от школите на Бялото Братство дисциплината, която желае. Значи велико нещо е човек да има благоволението на Учителя в невидимия свят, където всички същества изпълняват волята Му. Много пъти в хилядите наши инкарнации ние сме държали тези изпити, стигали сме донякъде и в следващото прераждане пак сме ги повтаряли и продължавали оттам, докъдето сме стигнали. Много пъти сме връщани отначало.
към текста >>
„В ИЗПЪЛНЕНИЕТО ВОЛЯТА НА БОГА Е СИЛАТА НА ЧОВЕШКА ТА
ДУША
."
Числото (5) е при върха на Правдата, където е ясно зеленият цвят, който влияе на жлъчката,черния дроб и ръцете. Ако човек наруши строгия закон на Правдата, заболяват тези органи. Петте върха на Пентаграма постоянно излъчват енергии и за тези сили няма ограничения. През тези 5 върха човек може да влезе в пътя, ако иска да служи на Бога. Първото правило за това е написано в кръг около Пентаграма:
„В ИЗПЪЛНЕНИЕТО ВОЛЯТА НА БОГА Е СИЛАТА НА ЧОВЕШКА ТА
ДУША
."
Тези думи са много важни и произнесени съсредоточено, имат мощно въздействие. Според окултната наука кръгът означава благоприятните условия, в които е поставено едно същество. Животът на човека (в пътя на неговата еволюция, протичащ в Пентаграма) е обиколен от този кръг - от непрекъсната дъга заедно с формулата, което показва,че в усъвършенствуване- то си човек е поставен при благоприятни условия. Божественият промисъл и напредналите същества му помагат и го крепят. Ученикът, тръгнал по пътя, винаги ще чувства подкрепата на невидимия свят, който го измъква от всички безизходни положения.
към текста >>
Пентаграмът е пътят на човека към Божественото, пътят на неговата
душа
за развитието и усъвършенстването й.
Животът на човека (в пътя на неговата еволюция, протичащ в Пентаграма) е обиколен от този кръг - от непрекъсната дъга заедно с формулата, което показва,че в усъвършенствуване- то си човек е поставен при благоприятни условия. Божественият промисъл и напредналите същества му помагат и го крепят. Ученикът, тръгнал по пътя, винаги ще чувства подкрепата на невидимия свят, който го измъква от всички безизходни положения. Кръгът (дъгата) заедно с тази важна, написана около Пентаграма формула е любящата ръка Божия, която превръща всяко зло на добро. Това е мантра, с помощта на която човек лесно извървява външния кръг на Пентаграма и влиза в Школата на Учителя.
Пентаграмът е пътят на човека към Божественото, пътят на неговата
душа
за развитието и усъвършенстването й.
Възприела вече петте добродетели, Божественият Дух ще й изпраща хармонично енергии, които ще се изливат през петте върха и ще повдигат и укрепват падналите грешни души, като ги насочват в пътя на ученика. Когато петте принципа живеят в човека, той се слива с Божествения свят и става една съзнателна монада, която знае вече да работи за еволюцията с пълно съзнание и дълбоко знание на Божествените закони. Която добродетел иска да изрази най-силно, ученикът поставя Пентаграма хоризонтално и насочва напред съответния ъгъл. Пентаграмът оживява и енергиите му протичат през тази добродетел с голяма сила. Тогава привеждаме и формулата в съответния за случая вид:
към текста >>
„В изпълнението волята на Бога чрез Любовта е силата на човешката
душа
." /3 пъти/
Възприела вече петте добродетели, Божественият Дух ще й изпраща хармонично енергии, които ще се изливат през петте върха и ще повдигат и укрепват падналите грешни души, като ги насочват в пътя на ученика. Когато петте принципа живеят в човека, той се слива с Божествения свят и става една съзнателна монада, която знае вече да работи за еволюцията с пълно съзнание и дълбоко знание на Божествените закони. Която добродетел иска да изрази най-силно, ученикът поставя Пентаграма хоризонтално и насочва напред съответния ъгъл. Пентаграмът оживява и енергиите му протичат през тази добродетел с голяма сила. Тогава привеждаме и формулата в съответния за случая вид:
„В изпълнението волята на Бога чрез Любовта е силата на човешката
душа
." /3 пъти/
„В изпълнението волята на Бога чрез Мъдростта е силата на човешката душа." /3 пъти/ „В изпълнението волята на Бога чрез Истината е силата на човешката душа." /3 пъти/ „В изпълнието волята на Бога чрез Правдата е силата на човешката душа." /3 пъти/ „В изпълнието волята на Бога чрез Добродетелта е силата на човешката душа." /3 пъти/ Когато се борим за постигане на доброто и искаме да победим известна мъчнотия чрез Истината, ще насочим върха на Истината напред.
към текста >>
„В изпълнението волята на Бога чрез Мъдростта е силата на човешката
душа
." /3 пъти/
Когато петте принципа живеят в човека, той се слива с Божествения свят и става една съзнателна монада, която знае вече да работи за еволюцията с пълно съзнание и дълбоко знание на Божествените закони. Която добродетел иска да изрази най-силно, ученикът поставя Пентаграма хоризонтално и насочва напред съответния ъгъл. Пентаграмът оживява и енергиите му протичат през тази добродетел с голяма сила. Тогава привеждаме и формулата в съответния за случая вид: „В изпълнението волята на Бога чрез Любовта е силата на човешката душа." /3 пъти/
„В изпълнението волята на Бога чрез Мъдростта е силата на човешката
душа
." /3 пъти/
„В изпълнението волята на Бога чрез Истината е силата на човешката душа." /3 пъти/ „В изпълнието волята на Бога чрез Правдата е силата на човешката душа." /3 пъти/ „В изпълнието волята на Бога чрез Добродетелта е силата на човешката душа." /3 пъти/ Когато се борим за постигане на доброто и искаме да победим известна мъчнотия чрез Истината, ще насочим върха на Истината напред. Искаме ли да оправим нещо в себе си, тогава ще насочим върха на Мъдростта напред и ще работим с ума си.
към текста >>
„В изпълнението волята на Бога чрез Истината е силата на човешката
душа
." /3 пъти/
Която добродетел иска да изрази най-силно, ученикът поставя Пентаграма хоризонтално и насочва напред съответния ъгъл. Пентаграмът оживява и енергиите му протичат през тази добродетел с голяма сила. Тогава привеждаме и формулата в съответния за случая вид: „В изпълнението волята на Бога чрез Любовта е силата на човешката душа." /3 пъти/ „В изпълнението волята на Бога чрез Мъдростта е силата на човешката душа." /3 пъти/
„В изпълнението волята на Бога чрез Истината е силата на човешката
душа
." /3 пъти/
„В изпълнието волята на Бога чрез Правдата е силата на човешката душа." /3 пъти/ „В изпълнието волята на Бога чрез Добродетелта е силата на човешката душа." /3 пъти/ Когато се борим за постигане на доброто и искаме да победим известна мъчнотия чрез Истината, ще насочим върха на Истината напред. Искаме ли да оправим нещо в себе си, тогава ще насочим върха на Мъдростта напред и ще работим с ума си. Според случая, ще направим същото и с другите върхове и добродетели.
към текста >>
„В изпълнието волята на Бога чрез Правдата е силата на човешката
душа
." /3 пъти/
Пентаграмът оживява и енергиите му протичат през тази добродетел с голяма сила. Тогава привеждаме и формулата в съответния за случая вид: „В изпълнението волята на Бога чрез Любовта е силата на човешката душа." /3 пъти/ „В изпълнението волята на Бога чрез Мъдростта е силата на човешката душа." /3 пъти/ „В изпълнението волята на Бога чрез Истината е силата на човешката душа." /3 пъти/
„В изпълнието волята на Бога чрез Правдата е силата на човешката
душа
." /3 пъти/
„В изпълнието волята на Бога чрез Добродетелта е силата на човешката душа." /3 пъти/ Когато се борим за постигане на доброто и искаме да победим известна мъчнотия чрез Истината, ще насочим върха на Истината напред. Искаме ли да оправим нещо в себе си, тогава ще насочим върха на Мъдростта напред и ще работим с ума си. Според случая, ще направим същото и с другите върхове и добродетели. Когато човек се намира в опасност, нека си представи, че държи Пентаграма пред себе си, като с дясната ръка хваща върха на Правдата, а с лявата - върха на Истината, и насочва върха на Мъдростта напред към обекта, който го заплашва, казвайки:
към текста >>
„В изпълнието волята на Бога чрез Добродетелта е силата на човешката
душа
." /3 пъти/
Тогава привеждаме и формулата в съответния за случая вид: „В изпълнението волята на Бога чрез Любовта е силата на човешката душа." /3 пъти/ „В изпълнението волята на Бога чрез Мъдростта е силата на човешката душа." /3 пъти/ „В изпълнението волята на Бога чрез Истината е силата на човешката душа." /3 пъти/ „В изпълнието волята на Бога чрез Правдата е силата на човешката душа." /3 пъти/
„В изпълнието волята на Бога чрез Добродетелта е силата на човешката
душа
." /3 пъти/
Когато се борим за постигане на доброто и искаме да победим известна мъчнотия чрез Истината, ще насочим върха на Истината напред. Искаме ли да оправим нещо в себе си, тогава ще насочим върха на Мъдростта напред и ще работим с ума си. Според случая, ще направим същото и с другите върхове и добродетели. Когато човек се намира в опасност, нека си представи, че държи Пентаграма пред себе си, като с дясната ръка хваща върха на Правдата, а с лявата - върха на Истината, и насочва върха на Мъдростта напред към обекта, който го заплашва, казвайки: „ В името на Господа Исуса Христа,
към текста >>
Когато човек иска да познае Бога и да се слее с Него, той напуща физическата си форма - къщата, дадена му от Бога, и тогава
душата
му трябва да каже:
щото даде Сина Своего Единородного, за да не погине всеки, който вярва в него, но да има живот вечен." /16 стих, 3 глава от Йоана/ Този стих в Пентаграма е невидим, но е абсолютно необходим в пътя на ученика.
Когато човек иска да познае Бога и да се слее с Него, той напуща физическата си форма - къщата, дадена му от Бога, и тогава
душата
му трябва да каже:
„Отивам да търся Царството Божие и Неговата Правда." Братята, които го изпращат на гробищата, трябва да кажат на душата му да излезе от тялото преди заравянето, за да не влезе заедно с него в гроба. Казва се 3 пъти на душата му: „Не влизай в гроба." Това е пътят на ученика в центъра на Пентаграма - Божествения център (Светая Светих), където е написано:
към текста >>
Братята, които го изпращат на гробищата, трябва да кажат на
душата
му да излезе от тялото преди заравянето, за да не влезе заедно с него в гроба.
но да има живот вечен." /16 стих, 3 глава от Йоана/ Този стих в Пентаграма е невидим, но е абсолютно необходим в пътя на ученика. Когато човек иска да познае Бога и да се слее с Него, той напуща физическата си форма - къщата, дадена му от Бога, и тогава душата му трябва да каже: „Отивам да търся Царството Божие и Неговата Правда."
Братята, които го изпращат на гробищата, трябва да кажат на
душата
му да излезе от тялото преди заравянето, за да не влезе заедно с него в гроба.
Казва се 3 пъти на душата му: „Не влизай в гроба." Това е пътят на ученика в центъра на Пентаграма - Божествения център (Светая Светих), където е написано: „Търсете първо Царството Божие и Неговата Правда и всичко друго ще ви се приложи."
към текста >>
Казва се 3 пъти на
душата
му:
/16 стих, 3 глава от Йоана/ Този стих в Пентаграма е невидим, но е абсолютно необходим в пътя на ученика. Когато човек иска да познае Бога и да се слее с Него, той напуща физическата си форма - къщата, дадена му от Бога, и тогава душата му трябва да каже: „Отивам да търся Царството Божие и Неговата Правда." Братята, които го изпращат на гробищата, трябва да кажат на душата му да излезе от тялото преди заравянето, за да не влезе заедно с него в гроба.
Казва се 3 пъти на
душата
му:
„Не влизай в гроба." Това е пътят на ученика в центъра на Пентаграма - Божествения център (Светая Светих), където е написано: „Търсете първо Царството Божие и Неговата Правда и всичко друго ще ви се приложи." Това е третата и най-мистичната формула в Пентаграма, която също е невидима.
към текста >>
Пентаграмът е една сложна математическа и магическа формула - пътят на човешката
душа
към Бога, излязла от робството и оковите на греха и животинската природа.
„Не влизай в гроба." Това е пътят на ученика в центъра на Пентаграма - Божествения център (Светая Светих), където е написано: „Търсете първо Царството Божие и Неговата Правда и всичко друго ще ви се приложи." Това е третата и най-мистичната формула в Пентаграма, която също е невидима.
Пентаграмът е една сложна математическа и магическа формула - пътят на човешката
душа
към Бога, излязла от робството и оковите на греха и животинската природа.
Знае ли човек как да си служи с тази формула, той ще опита великите Божествени сили, които изтичат от нея. Пентаграмът е велико Божие благословение, дадено ни от Учителя в тази трудна епоха. С неговите сили да можем да преодолеем всичките си мъчнотии и трудности и да влезем във виделината на духовния свят, където Учителя ни е приготвил място, за да продължим нашата свещена работа, започната на Земята. Символично, ако някой получи писмо от духовно същество или види насън една точка, която се отнася до някой човек от физическия свят, това показва, че този човек има елементарно егоистично съзнание и мисли само за себе си. Ако символът е права линия, тогава самосъзнанието е развито - този човек мисли освен за себе си, но и за своя най-близък приятел.
към текста >>
Ако види числата 1,5,2, 3, 4, този човек изминава вътрешния кръг на Пентаграма, като започва от Истината, на- чертава го в
душата
си и го завършва с Добродетелта - става ученик в Школата на Учителя - на Бялото Братство.
Получената фигура е геометричното определение за Бялото Братство - къща с покрив, неуязвима за външните отрицателни влияния. Над главата на семейството са Любовта, Мъдростта и Истината, или числото 123. Ако вид и числата 4, 2,1, 3,5, това показва, че този човек извървява пътя на външния кръг на Пентаграма. Понеже се движи обратно на околоосното движение на Земята, по часовниковата стрелка, този човек среща много спънки и често се увлича от посторонния живот на чувствата и желанията си - от външните красиви форми на физическия свят. Той започва пътя си с ъгъла на Добродетелта и го завършва с ъгъла на Правдата.
Ако види числата 1,5,2, 3, 4, този човек изминава вътрешния кръг на Пентаграма, като започва от Истината, на- чертава го в
душата
си и го завършва с Добродетелта - става ученик в Школата на Учителя - на Бялото Братство.
Ако символът е кръг - това е Божественият свят, или животът в центъра на Пентаграма - Божественият център, където при преминаването на изпитанията цялото съзнание на ученика се отправя към Бога и с Неговата помощ постига съвършенство, възкресение, безсмъртие и вечен живот и става едно с Бога - крайната цел на човешкото развитие. София 5 май 1991 г.
към текста >>
42.
2. Мусала!
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Чрез порите диша
душата
.
„Понеже всички центрове в природата се менят всеки час, човек трябва да бъде винаги буден, готов на поста си, като капитан на своя параход, всеки ден да прави нови изчисления, всеки ден да се приготовлява за нови условия." (По Бога направени", стр. 34) „Сутрин, когато наблюдавате изгрева на слънцето, а вечер звездите, пак трябва да бъдем внимателни (стават много промени в природата). Такива промени стават не само на Земята, но и в атмосферата - във въздуха." („По Бога направени", стр. 33) Учителя ни учи, че най-важната задача при всяка екскурзия е да се изпотим, като изхвърлим по този начин всички отрови от организма си, т.е. да отпушим седемте милиона пори на кожата, запушени от отрови и мърсотии, които има в града.
Чрез порите диша
душата
.
По този начин - като се изпотяваме, ние облекчаваме отделителната си система и помагаме на бъбреците си в непосилната им работа. Така ще избегнем много болестни състояния на бъбреците. Това правило се изпълняваше много точно от учениците, понеже във всяка екскурзия двама-трима по-здрави братя носеха на гърбовете си самовари, които имат отдолу малка печка, която гори и водата се затопля и завира. Отгоре на самовара има свирка, която при завирането на водата започва да свири. Братът сваля самовара и всички заедно с Учителя си наливат гореща вода в чаши и пият.
към текста >>
(„Царският път на
душата
", стр. 63)
Във време на почивка ще придобивате енергия. Колкото по-високо се качвате, по- бавно ще вървите. По този начин ще се приспособите към силите на природата и ще ги използвате правилно. Иначе те ще ви противодействат... Следователно като се качвате по планинските върхове, мислете за службата, която те изпълняват в природата, за да се свържете с разумността в нея. Всяка планина, всеки връх, всяко езеро има свое велико предназначение.
(„Царският път на
душата
", стр. 63)
„Като се качвате на планината, случва се някой да падне между камъните. Не бързайте да го вдигнете. Ако той пожелае да му помогнете, това е друго нещо. Обаче не иска ли помощта ви, оставете го сам да стане. Някога аз си правя опити, нарочно се спъна правя специално упражнение.
към текста >>
Това влияние се отразява върху мислите и чувствата на човека." („Царският път на
душата
", стр. 61)
Човек може да намери красивото и великото в света само по високите места... Животът по високите върхове е живот на истинска музика и поезия. Само оттам човек може да възприеме нещо възвишено и велико. Гениалните музиканти са възприемали музиката от високите места и после я сваляли в низините между хората." („Божествен и човешки свят", стр. 34) „Всеки планински връх отразява светлината по особен начин. Отразената по този начин светлина влияе благотворно върху хората, върху всички живи същества.
Това влияние се отразява върху мислите и чувствата на човека." („Царският път на
душата
", стр. 61)
Учителя препоръчва, когато се качваме по високите върхове, да ходим концентрирано и вътрешно вглъбени с една силна мисъл, отправена към задачата в нашата екскурзия, за да облекчим пътя си. Планината е велика школа, в която ние придобиваме много ценни качества: търпение, самообладание, издръжливост, усилване вярата и любовта към Бога. Всяко изкачване е един велик урок за пробуждане на нашето свръхсъзнание. „Сега вие сте дошли на планината да научите великите Божии закони. Много неща са научили хората, но още много имат да учат." („Лъчи на живота", стр. 191)
към текста >>
Някои линии са от миналото, други - от настоящето, а трети - сега се чертаят; те са линии на бъдещето." („Царският път на
душата
", стр. 61)
Ние сме на такава височина, дето черната ложа е безсилна, тя не може нищо да направи, навсякъде ще си пробием път." („За слава божия", стр. 13) Брат Боян Боев бил на легло, много болен - кракът му имал възпаление и не можел да се движи, но постоянно мислел за планините и Мусала. При един разговор той казал: „Знаеш какво, щом си замина от този свят, първата ми работа е да отида и посетя Мусала. Сега, с това магаре - с това болно тяло, не мога да отида физически, но с духовното веднага ще я посетя и ще се поклоня на Бога, който обитава там." „Като сте дошли на планината, изучавайте линиите на огъванията, да видите тяхната красота.
Някои линии са от миналото, други - от настоящето, а трети - сега се чертаят; те са линии на бъдещето." („Царският път на
душата
", стр. 61)
Хубаво е човек да мине през западния венец на Мусаленска- та подкова: Маркуджиците, Незнайния връх, Алековия връх, Безименния и Мусала. Пътят е най-труден при Алековия връх, но проходим. Много красив е Източният венец на подковата: Малка Мусала през Трионите, Иречек, Дено със Сфинкса и Средния чукар. Най-забележителният от всички тези върхове в духовно отношение е Незнайният връх (АБ-БА). В първите години много наши приятели са го посещавали и са спали на него.
към текста >>
" Ще се обърнете на север и ще произнесете формулата: „Да се възцари Божията Истина в живота ни и да изчезне всяко робство от
душата
ни!
Всички екскурзии, направени до връх Мусала, са придружени винаги със сериозна духовна работа - молитви и упражнения. В беседата „За слава Божия", държана от Учителя на 11 юли 1926 г., той дава следното упражнение: „Сега ще направим едно упражнение. Ще се разпределите надалеч, на разстояние най-малко 1 метър един от друг. Ще се обърнете на юг и ще произнесете формулата: „Да се възцари Добродетелта и да се разпръснат всички лоши мисли в света! " Ще се обърнете на изток и ще произнесете формулата: „Да се възцари Божията Правда в света и да изчезне всяка неправда в живота ни!
" Ще се обърнете на север и ще произнесете формулата: „Да се възцари Божията Истина в живота ни и да изчезне всяко робство от
душата
ни!
" Ще се обърнете на запад и ще произнесете формулата: „Да се възцари Божията Мъдрост във всичките прояви на живота ни и да изчезне злото от нашия път! " Ще се обърнете пак на изток и ще произнесете формулата: „Да царува Господ и да се слави господ във всичката Своя Любов, Мъдрост и Истина! " „Да се възцари Господ в Своята Любов, в Своята Мъдрост, в Своята Истина! " „И да свършим всичко за славата Божия на Земята! " „Амин!
към текста >>
Това беше предсказание за мъчнотиите, които
душата
на сестра ми имаше да мине в бъдещия си живот.
Обядвахме и тръгнахме обратно от хижа „Грънчар" за Мусала. Слънцето силно печеше. На пътя, по който вървяхме, видях една голяма пепелянка, върху която сестра ми (тя вървеше пред мен) щеше да стъпи. Мигновено направих връзка и й казах: „Прескочи я! " Тя я прескочи и понеже слънцето блестеше от зенита право в очите й, змията не я забеляза и не я ухапа.
Това беше предсказание за мъчнотиите, които
душата
на сестра ми имаше да мине в бъдещия си живот.
През 1956 г. аз и брат ми Любомир тръгнахме за Мусала. На 11 юли по обяд стигнахме до заслона при езерото Окото. Времето беше много горещо u слънцето пареше. Докато се хранехме, от север задуха студен вятър.
към текста >>
43.
4. Седемте езера
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Тяхната омайна гледка, чистота и красота оставят в
душата
на всеки посетител дълбоки следи.
Следобед обаче той се разтопява, става мокър и започва да се затъва. Когато Ганка Бончева беше хижарка на х. „Седемте езера", няколко души - Гита Стратева, Ярмила Менцелова, аз и др., я посетихме през май. Сутринта рано по твърдия сняг минахме покрай Седемте езера и от връх Дамга отидохме на Мальовица и следобед се върнахме пак на хижата. По време на късото лято човек може най-добре да се наслади на красотите на този феномен на природата.
Тяхната омайна гледка, чистота и красота оставят в
душата
на всеки посетител дълбоки следи.
Всеки, който веднъж е минал през този земен рай, желае и втори път да го посети. Ние цяла година носим спомените си от хубавите си преживявания там и с нетърпение чакаме времето, за да направим ново посещение на съществата. Всичко на Седемте езера е специфично, своеобразно, неповторимо и говори със своя разбираем език за величието на нашия Творец и милионите светли същества, които са участвали в изграждането на този неръкотворен дом за учене и възпитание на хората. Учителя, който не е посещавал с физическото си тяло тези места, отлично ги познава. След многобройните излети до връх Мусала през 1928 г.
към текста >>
Свързано е с висшата област на астралния свят и представлява старото седалище на
душата
„plexus solaris" - слънчевият възел.
Елбур е разположен на 2184 метра (Учителя казва, че е 2230 метра), надморска височина. Има площ 35 дка, но е най-плиткото, почти кръгло езеро, с дълбочина 2,5 метра. Отвсякъде заобиколено с пътеки и по повърхността му цъфтят много бели лилии. Туристите го наричат Рибното езеро. Третото езеро се нарича Балдер Дару, което преведено, означава „Онзи, който дава благата".
Свързано е с висшата област на астралния свят и представлява старото седалище на
душата
„plexus solaris" - слънчевият възел.
Разположено е западно от второто езеро на 2216 метра надморска височина. То има 3 разклона и се нарича от туристите Трилистника. Дълбочината му е 6,5 метра. За разлика от другите 6 езера то изтича от две места: на изток - с голям отток към второто езеро, и на северозапад - с малък към р. Джерман. На места бреговата линя се губи поради разлети поточета, които създават мочури.
към текста >>
Всеки може да възприеме тези мисли, но той трябва да бъде отворена
душа
със силна вяра, без съмнение и подозрение." („Благословена между жените", стр. 58)
Това значи: да мислим, да чувстваме и да работим като Бога." („Любов към Бога", стр. 151) „Мнозина от вас са дошли тук неразположени, отпаднали духом, понеже мислите, че Бог не ви обича, не мисли и не се интересува от вас. Това е голямо заблуждение, голяма самоизмама. В любовта на Бога няма никакво изключение." („Любов към Бога", стр. 239) „Ние сме дошли на това високо планинско място (езерата), на този чист въздух, за да възприемем свещените мисли от Него.
Всеки може да възприеме тези мисли, но той трябва да бъде отворена
душа
със силна вяра, без съмнение и подозрение." („Благословена между жените", стр. 58)
„Сега вие сте дошли на планината, но и говедарят извел говедата си нависоко. Това може да ви послужи като предметно учение, да се замислите малко върху физическия си живот, да го издигнете по-високо, отколкото е сега." („Отворени форми", стр. 175) Ние сме дошли тук, на височина 2230 метра (второто езеро), за да се освободим малко от своите обикновени мисли, както и тия на останалите хора. В ниските места, дето живеят много хора и животни, въздухът е пълен с обикновени, с низши мисли, от които трябва да се освободим... От няколко дена насам работниците от невидимия свят туриха в ход своите чистачки: бури, ветрове, дъжд, сняг, депресии. По този начин те пречистиха въздуха на далечно разстояние.
към текста >>
Щом се обхождате добре, щом цените нещата, грехът и злото ще изчезнат от вас." („Царският път на
душата
", стр. 124)
„Сега ние се намираме при една благоприятна обстановка, при чист въздух, на голяма височина, от дето слизат идеите, които само тук можем да възприемем... Колкото по-високо е издигнат човек, толкова по-фина материя може да възприема. От материята, която човек възприема, зависи неговото състояние и разположение." („Езикът на любовта", стр. 58) „Ние сме дошли на планината по Божие благоволение и се ползваме от въздуха, от водата, от светлината заради доброто в нас. Тогава дайте ход на доброто в себе си, изявете го навън. Без това велико благословение ние не бихме могли един ден да останем на планината.
Щом се обхождате добре, щом цените нещата, грехът и злото ще изчезнат от вас." („Царският път на
душата
", стр. 124)
„Като сте дошли на планината, задачата Ви е да се опознаете отблизо, да сте готови едни на други да си помагате. Кой какво казал, каква погрешка направил, не го съдете. Ако не можете да се помолите за него и не можете да му дадете един добър съвет, поне не го критикувайте. По този начин само се създават здрави приятелски отношения." („Закон на доброто", стр. 357) „Сега, като сте дошли на планината, стремете се да създавате помежду си красиви отношения.
към текста >>
Придобиете ли тези неща, вие ще бъдете човек на новото, на Любовта." („Царският път на
душата
", стр. 125)
Всяка, правилна или неправилна обхода се пише. Каквото правите на Земята, пише се на небето. Живейте добре, за да бъде животът ви написан със светли букви на небето." („Двигател в живота", стр. 141) „Обхождайте се добре към ближните си, към всички растения и животни, към цялата природа. Ценете всичко, което ви обикаля.
Придобиете ли тези неща, вие ще бъдете човек на новото, на Любовта." („Царският път на
душата
", стр. 125)
„Любящият е съвършен човек. Той постоянно дава от себе си, както планината." („Отворени форми", стр. 189) „Когато са свободни, хората живеят в пълна хармония и любов. Дето и да отидат, в планината или в градовете, навсякъде виждат работата на Великия Божий Дух. В нареждането на камъните, във водите, които извират, във ветровете - навсякъде те виждат Божия пръст.
към текста >>
Едно трябва да знаете: само онзи получава от природата онова, за което е дошъл, който изпълнява закона на даването." („Царският път на
душата
", стр. 149)
Този връх е забележителен по това, че в старо време харамиите се качвали на него u оттам наблюдавали пътниците, за да ги обират. Има смисъл да се качиш на един връх, но ако можеш да се помолиш там, да оставиш нещо добро от себе си." („Отворени форми", стр. 177) „Сега за пример сте дошли на планината да получите нещо от нея: да се обновите, да си починете, да трансформирате състоянията си. Искате да ви се даде нещо - право е това. Но давате ли и вие?...
Едно трябва да знаете: само онзи получава от природата онова, за което е дошъл, който изпълнява закона на даването." („Царският път на
душата
", стр. 149)
„Ако ние излизаме сутрин да се помолим на Бога и мислим само да вземем нещо, а не и да дадем, при слизането от височината кафеджията ще ни хване и ще каже: „Платете сега! " Студът, който имате днес, не е нищо друго освен този кафеджия, който казва: платете сега! " („Нашето място, стр. 11) „Както и да е ,дали още сега ще платите, или не, за всички е важно да освободите съзнанието си от ненужния товар." („Нашето място", стр. 16) „Сега, като ви излагам на вятъра и говоря, вие ще кажете: „Учителя ни изпитва доколко можем да издържим на вятъра." Казвам: ако аз изпитвам вас, и мене изпитвам... И тъй, първото нещо, за което излизаме сутрин рано, е да се освободим от ненужния багаж." („Нашето място", стр. 14)
към текста >>
„Господи, измий ръцете ми, измий лицето ми, измий нозете им, очисти сърцето ми, избели
душата
ми, за да съм чист и свят пред Тебе.
Числото 6 е на Венера - на Любовта. Мислено си казваме: „В името на Любовта аз изхвърлям всичките си неправди и болести във водите на Чистотата и така очиствам тялото си. Очиствам ума и сърцето си от всичкия ненужен багаж, който ми тежи." Учителя дава подобни упражнения за измиване и на петото езеро Махабур. Събуваме се боси, нагазваме във водите на езерото и започваме да се мием, като казваме:
„Господи, измий ръцете ми, измий лицето ми, измий нозете им, очисти сърцето ми, избели
душата
ми, за да съм чист и свят пред Тебе.
Благословен си ти, Господи, Боже мой" - 3 пъти След това се навеждаме и плискаме с двете си ръце 6 пъти водата навътре в езерото: Учителя дава и второ упражнение: 1. Измиваме нозете си и казваме: „Чистотата носи живот" - 3 пъти; 2. Измиваме главата си и казваме: „Божията светлина да озари лицата ни" - 3 пъти.
към текста >>
Учителя обръща голямо внимание и на самообразованието на всяка
душа
, намирането на съответните книги и за четене и изваждане на поуки и закони за приложение в живота.
„Ако вън духа силен вятър, колкото клечки запалиш, всички ще изгаснат, без да накладеш огън. Затова ще намериш някое закътано място, дето няма вятър, и там ще запалиш огън Щом се разгори огънят, може да го изнесеш вън - при силния вятър. Огънят ще гори, вятърът ще го раздухва и ти ще свършиш работата си. Значи, не е достатъчно човек само да се качва и да слиза, но да свърши някаква работа, т.е. да придобие енергия за ума, за сърцето, за тялото си." (Отворени форми", стр. 182)
Учителя обръща голямо внимание и на самообразованието на всяка
душа
, намирането на съответните книги и за четене и изваждане на поуки и закони за приложение в живота.
„Един важен въпрос, който трябва да се разгледа, е въпросът за четивата, които ви се дават всеки ден. От всяко четиво човек трябва да извади поне едно основно правило или един основен закон, понеже между него и това, което той е прочел, има известна връзка." („Нашето място", стр. 41) „Като сте дошли на планината, ползвайте се от нейните блага. За пример - ако ви боли стомах, сварете си малко равнец. Против кашлица, сварете си малко синя тинтява и пийте от тази вода.
към текста >>
Не е въпрос да се плашите, но всеки трябва да живее, както живеят на небето." („Царският път на
душата
", стр. 45)
Планината крие в себе си всички условия за лекуване и придобиване на знания... За да не се простудява, човек трябва да пази топлината на тялото си. Между външната температура и температурата на тялото трябва да има равновесие. Ако тия температури са резки, човек лесно се простудява." („Закони на доброто", стр. 379) „Направете днес следния опит: постарайте се да прекарате този ден спокойно, тихо, да се пазите от гняв, от спор. Прекарайте този ден така, че на никого да не кипне млякото - на ваш език казано... Не е лесно да се прекара цял ден в хармония: в обхода, в поглед, в думи, в мисли, в чувства и в постъпки.
Не е въпрос да се плашите, но всеки трябва да живее, както живеят на небето." („Царският път на
душата
", стр. 45)
„Планината търпи само ония хора, които живеят хармонично. Не живеят ли хармонично, тя изпраща дъжд, вятър, гръм, светкавици и ги заставя да слязат долу. Планината не търпи никакво недоволство. Недоволен е само онзи, който не разбира Божите пътища. („Двигатели в живота", стр.
към текста >>
Иначе, те ще се откажат от вас." („Царският път на
душата
", стр. 123)
Говориха ни по въпроса на хигиената от гледището на абсолютната чистота. („Определени движения", стр. 252) „И тъй, като ходите по планинските върхове, пазете чистота. Това е най-простият израз, с който можете да покажете, че цените това, което разумната природа е създала. По този начин вие ще се свържете с напредналите същества в невидимия свят, които ще ви помагат.
Иначе, те ще се откажат от вас." („Царският път на
душата
", стр. 123)
„И тъй, като искате да се ползвате от благата на природата, всеки ден трябва да си миете краката до коленете, и то поне по три пъти: Сутрин се мийте с топла вода, на обяд можете да се измивате в езерото и вечерта - пак с топла вода. Мийте си краката и не се страхувайте." („Любов към Бога", стр. 113) „Сега искам да обърна внимание на баните, които правите в езерата. Ако искате да направите студена баня, потопете се във водата и бързо излезте вън. Не стойте много време в студената вода.
към текста >>
Такова трябва да бъде небето на вашата
душа
.
Те показват, че има нещо в човека, което трябва да се изчисти. Кой ще му помогне? Вятърът. Той духа днес зад гърба ви, с което ви подканва да вървите напред, без да мислите за земята. Изобщо небето е чисто, с приятен син цвят. Погледнете ли към него, вие изпитвате радост.
Такова трябва да бъде небето на вашата
душа
.
То трябва да бъде огряно от Любовта. За да постигнете това, стремете се да обичате хората ,без да очаквате те да ви обичат." („Езикът на любовта", стр. 14) „Вятърът, който духа сега, е продължение на снощния. Всички опитаха силата му. Той разтури палатките ви, не ви остави да спите.
към текста >>
Те носят велики блага за човешката
душа
." („Лъчи на живота", стр. 223)
Няма защо да се оплаквате. Това са нежни целувки, които крият в себе си известно благословение. Без тях няма растене, няма живот. Слабият ветрец, който сега полъхва, също така носи своята любов. Той ви завива със своята мека магнетична дреха... Мъглата, влагата, чистият въздух, в който сте потопени днес, не могат да се сравнят с най-топлия слънчев ден.
Те носят велики блага за човешката
душа
." („Лъчи на живота", стр. 223)
„Днес вече сте свободни от мъглата. Тя ви арестува цели шест дена. Аз намирам, че любовта на водните капки в мъглата е още много егоистична. Такава любов уморява хората." („Лъчи на живота“, стр. 248) „Сега, като гледате мъглите пред вас, вие си казвате: защо дойдоха тези мъгли да ни попречат да видим изгряването на слънцето?
към текста >>
Всяка светла мисъл или всяко възвишено чувство, които човек е преживял в този момент, ще внесат радост в
душата
му, понеже няма сила в света, която може да се противопостави на Божественото." („Лъчи на живота", стр. 238)
То е умно, защото кара хората да мислят. То е добро, защото болни лекува. То е велика книга на Божествения свят. Сутрин, като излиза да посреща слънцето, човек може да определи за себе си и как ще прекара деня. През деня човек ще мине онова, за което съзнанието му се е пробудило в момента на изгряване на слънцето.
Всяка светла мисъл или всяко възвишено чувство, които човек е преживял в този момент, ще внесат радост в
душата
му, понеже няма сила в света, която може да се противопостави на Божественото." („Лъчи на живота", стр. 238)
„Сега при изгрева на слънцето някои станаха прави, а други продължиха да седат на местата си, докато аз не станах. Първите станаха прави по свое разбиране, а останалите - по подражание... Следователно, когато слънцето изгрява и гледам на него като на запалена свещ, аз няма да стана. Защо? Защото аз седя по-високо от тази свещ. Обаче, ако зад свещта, зад слънцето виждам Бога, който държи в ръката си тази запалена свещ, аз непременно ще стана. И тъй, когато се намираш пpeд Великото, стани прав.
към текста >>
Калинините върхове са отворена книга, по които може да се чете всичко, което Божият Дух е писал." („Царският път на
душата
", стр. 122)
Наричат ги Калинини, защото някога си живяла една работна, спретната мома Калина, която постоянно чепкала, прела и тъкала вълна. Като нямало пазар за нейната вълна, тя я разстилала на тези места, от което впоследствие се образували Калинините върхове. Двете езера, пък наречени Карагьол, са двете очи на Калина, които всъщност не са черни, но светли, почти сини. На тъмно изглеждат черни, а на слънце са бели, до синкави. Канарите, които обикалят тези езера, им придават тъмен цвят.
Калинините върхове са отворена книга, по които може да се чете всичко, което Божият Дух е писал." („Царският път на
душата
", стр. 122)
Голямо щастие е за всички братя и сестри, които са посещавали Рила с Учителя. Той е бил винаги баща, майка, брат, сестра, благ, мил и отзивчив към мъчнотиите на всеки един. Мълчаливо участва във всички мероприятия и понякога дава тихи съвети за свършване на някоя работа. С мисъл и поглед той насочваше работата в нейното най-правилно русло. Първата грижа на Учителя бе да създаде нормални битови условия за правилното лагеруване на братята и сестрите.
към текста >>
Тогава той проявява онова, което Бог първоначално е вложил в неговата
душа
.
За връх върху големия камък Учителя посочва да се постави един по-малък камък, който има естествена конична спираловидна форма. Така завършва работата по спиралата. Тогава Учителя казва: „Север символизира Истината. Истината е крайната цел на човешката еволюция. Тя сваля всички окови и човек влиза в Свободата.
Тогава той проявява онова, което Бог първоначално е вложил в неговата
душа
.
Големите камъни ще се вдигнат от пътя ви. Големите мъчнотии се дигнаха снощи. Има закон в природата: „Каквото правим долу, е направено горе, направено вътре в нас, в света на нашите мисли и чувства. Всичко, каквото правите тук, има отражение и в социалния живот. Всичко, каквото правим тук, има отражение във всеобщия живот." („Разговори при 7-те езера", стр.
към текста >>
„Щом е дошъл тук, той трябва да поеме грижата за още трима души: да им плати билета за автомобила или за трена и през всичкото време да се грижи за храната им, както за себе си... Вън от близките си всеки трябва да се погрижи за още трима." („Царският път на
душата
", стр. 149)
Не по-малко интензивни и хармонични са и дните, прекарани на езерата след заминаването на Учителя след 1944 г. Всяко посещение, даже и всеки ден на езерата оставят своите красиви картини в нашето съзнание. При един разговор Учителя казва, че истинска екскурзия е тази, при която всеки да доведе по трима бедни братя или сестpи, дa плати пътя им дo Рила и обратно и разноските по прехраната им. Такава екскурзия на езерата е благословена. Учителя се грижеше за всички, които работеха в лагера, а нямаха достатъчно средства, да им се дава безплатен обяд.
„Щом е дошъл тук, той трябва да поеме грижата за още трима души: да им плати билета за автомобила или за трена и през всичкото време да се грижи за храната им, както за себе си... Вън от близките си всеки трябва да се погрижи за още трима." („Царският път на
душата
", стр. 149)
Един беден брат от провинцията имал силно желание да посети лагера на Рила. Помолил се на Учителя да му съдейства за това желание. Едва успял да събере пари само за път. За храна взел една торбичка с жито и решил, когато братята и сестрите седнат за обяд да се хранят, той да се скрие в клековете и там ще яде сурово жито. Братът пристигнал от провинцията на езерата и там го настаняват в една палатка.
към текста >>
Свободата в живота дава най-хубавите условия за правилното проявяване на доброто, скрито във всяка човешка
душа
.
Накрая, като отчетох средствата, се оказа, че сумите, дошли у мен, са 2 пъти повече от тези, които бях изразходвал. Аз ги внесох в София в братската каса. За тази моя проява се научи сестра Астрид Мюлер, която на следващата година ми даде една сума за Рила. С нея ние плащахме половината от парите за конете и увеличихме продуктите. Съборът протече при много хубаво време и добра организация.
Свободата в живота дава най-хубавите условия за правилното проявяване на доброто, скрито във всяка човешка
душа
.
Следващата година отидох с 2 палатки, едната за спане, а другата за продуктите, които бях закупил. Вътрешно ми се каза да тръгна на 8 август и да се върна на 21 август. До тази дата на Рила валял непрекъснато дъжд, Йоанна Стратева казала: Кога ще дойде Светозар, за да се оправи времето. На 8 август, когато се качвахме на езерата, имаше облаци, но до вечерта те се пръснаха и времето стана слънчево и топло. Започнахме пак да готвим в кухнята.
към текста >>
44.
5. Витоша
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Обаче те са много чувствителни и щом
подушат
опасност, бързо изчезват в гората.
На Малкия Купен има пещера, В която вероятно зимно време мечките преспиват своя зимен сън. Друг път през пролетта, пак в долината на Бели извор, ни срещна едно голямо стадо от диви свине. Най-отпред вървеше най-малкото прасе, а отзад един голям шопар. Минаха вляво покрай нас, на 2 метра, и като ни задминаха, завиха нагоре в планината по посока на Присоите. Много пъти сме виждали диви петли - глухари, които са много красиви и сутрин кукуригат.
Обаче те са много чувствителни и щом
подушат
опасност, бързо изчезват в гората.
Над нас са летели семейства орли, които писукат особено и учат малките си как да летят. От Големия Купен се вижда Рила като на длан, а слънцето изгрява някъде по-отдолу, от Стара планина. По-късно до Купена построиха студентската хижа. Там сме прекарвали с палатка по една седмица. Имахме столова с пейки и огнище, направени от камъни, която при дъжд покривахме с голям найлон и там прекарвахме целия ден.
към текста >>
45.
Душата на Македония
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Душата
на Македония - Томалевски - 1927.
Душата
на Македония - Томалевски - 1927.
Category: Георги Томалевски (1897-1988)
към текста >>
46.
БЕЛЕЖКИ ЗА ЧИТАТЕЛЯ
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Твърдо и неизменно вярвам, че ще настъпят дни, когато изгладнялото и с опустошена
душа
човечество ще потърси и духовна храна.
БЕЛЕЖКИ ЗА ЧИТАТЕЛЯ Изпълнени с любов към своя Учител, предани и трудолюбиви ученици на Бялото Братство в България събраха някои материали за неговия живот, с което ми помогнаха да напиша настоящата книга. Всичко казано в нея за рода, за необикновения път на учителевия баща - родолюбивия възрожденски свещеник Константин Дъновски, както за детството, юношеството, образованието и пътя на неговия син Петър Дънов, когото ние назоваваме с духовното му име Беинса Дуно - Учителят на Бялото Братство в България, а също за някои основни принципи на учението му не е достатъчно, за да се разбере неговото учение. Затова към казаното прибавяме неголемия раздел „Разговори с Учителя" и раздела, озаглавен „Мисли за любовта и закони".
Твърдо и неизменно вярвам, че ще настъпят дни, когато изгладнялото и с опустошена
душа
човечество ще потърси и духовна храна.
Тогава, когато ще е отминала отчасти врявата на една разгневена философия, учението на Беинса Дуно – най-съвършеното и най-приложимото в живота тълкуване на Христовото Слово, ще се яви като обилен благодатен извор, от водата на който ще утолят жаждата си всички, които търсят смисъл и утеха в своя живот. Беседите на Учителя ще бъдат първите пшеничени хлябове и първите освежителни глътки вода. Считам за необходимо да кажа на читателя още нещо. Макар че някъде в текста съм споменал с няколко думи за начина, по който Учителят изнасяше своите беседи, ще засегна този въпрос още сега. Учителят не правеше риторическо изкуство.
към текста >>
Тяхната пробудена
душа
ще разбере истината без усилие.
При тях той често отговаряше на въпроси, които са му били задавани от някои ученици или граждани, потърсили от него съвет за свои неразрешени въпроси. Тях той не обясняваше открито, но ги вмъкваше по един особен начин в словото си. Често той хвърляше светлина и върху събития, които вълнуваха обществото, или пък деликатно оправяше пътищата на такива, които, понаучили нещо от Божественото учение, прибързваха да се считат за наставници и учители. Преизобилното богатство, което остави Учителят Беинса Дуно може и трябва да се предава по начин, който ще позволи на хората да го разберат. Ако трябва да се въведат в учението обикновени, малко образовани хора, на тях ще се приказва на езика на всекидневието - простичко и чистосърдечно.
Тяхната пробудена
душа
ще разбере истината без усилие.
Ако се говори на учени люде, стига този, който говори, да разбира тяхната наука, той ще облече словото си в друга дреха, независимо от това, че словото е същото, за което приказвахме с неучените лица. Ако говорим на французи, ще говорим на френски език, на немците - на немски, на китайците - на китайски, стига да не променим символа и мъдростта на животворното слово и да не го представим за свое. И евангелистите говориха по различен начин, но и у четиримата се ражда образа на неповторимия Божествен пратеник, роден във Витлеем. Като се осмелявам да поема деликатната отговорност да напиша тази книга, която на места има жанра на белетристика, на строга историческа автентичност, а другаде - неизбежно на философско есе, добавям, че тя не е предназначена само и предимно за учениците на Бялото Братство, които години наред са живели с Учителя, слушали са беседите му, които считам относително най-автентичния извор, а и за външни люде, незапознати с учението, а само дочули за него от уличната мълва или прочели тук-там някоя несериозна и закачлива приумица. Моята цел като автор на настоящата книга е да открия на четеца основните азбучни истини за учението на Бялото Братство в България и да създам в душите на духовно пробудените люде желание да се приближат до една рядко богата духовна съкровищница.
към текста >>
47.
УВОДНИ ДУМИ
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Ето защо учението на Христа е не само най-святото, но и най-безопасното, тъй като то е оградено с щита на смирението, през който не могат да проникнат най-върлите врагове на възхода на
душата
- гордостта и жестокосърдечието.
Идването на този най-велик между Учителите стана при една външно неблагоприятна констелация на звездния свят за човечеството и за Неговата земна съдба. Не е случайно хрумване това да се празнува раждането на Христа в края на месец декември, когато слънцето се намира в най-ниската точка на еклиптиката и когато за северното полушарие на земята, което е предимно най-благоприятната почва за Неговото Слово, дните са най-къси, а нощите - най-дълги. Преди Христа древните учители са давали на своите ученици правила за живота, учили са ги да познават вечните закони на природата, разяснявали са смисъла от появата на човека и необходимостта от неговия развой. Всичко това се давало в тайни школи, където учениците преминавали период на подготовка, различни упражнения, за да достигнат посвещение. Христовото учение, за разлика от това на древните учители, донесе на човека не само знание, което често подхранва и гордостта, но то му посочи един нов път - път на саможертва, любов и милост, а милостта е първото дете на любовта.
Ето защо учението на Христа е не само най-святото, но и най-безопасното, тъй като то е оградено с щита на смирението, през който не могат да проникнат най-върлите врагове на възхода на
душата
- гордостта и жестокосърдечието.
Ако другите учители, които имат човешко родословие, представляват различни еманации на Великия Космичен Дух, Христос, няма човешки генезис, а е вселяване в тялото на Исуса, Велик Космичен Дух, идещ от Бога направо, от Неговото любящо сърце. Христос е първият, единственият и неповторимият учител на човешкия род, за който Създателят на всичко видимо и невидимо казва: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото благоволих". Макар, че в християнската доктрина се говори за благодат, за съвършенство на човешкото „аз" - монадата не се получава като незаслужен дар, а се придобива така, както детето научава буквите, за да стане господар на писмото, или както един музикант овладява своя инструмент, или изкуството да пее. Благодатта е нещо много по-дълбоко и обстойно, за което тук не ще говорим. Както начинаещият цигулар, пианист или какъвто и да е музикант не може да научи всички особености на музикалното изкуство заедно с всичките изисквания на избрания инструмент, така и тези, които тръгват съзнателно по нагорния и често каменлив път на себеусъвършенствуването, не могат сами да овладеят великото изкуство и имат нужда от учител.
към текста >>
48.
Родопското село Устово
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
И когато мълчи в безбурните дни, наметната с огромни борови гори като с тъмнозелена гуня, или в нощите, когато над гигантската й снага преминават звездните стада, пробуден някакъв слух в
душата
на човека долавя нейния говор, въздишката й заедно с едва дочут и отронен някъде звън на нощуващо стадо.
Ето още една етимологическа версия, която по своя символизъм не би била далече от първото тълкувание. Пролетта трябваше да настъпи, но далечните върхове на планината, както и горният край на хълма, по който са накацали проглушените къщички на село Устово, още бяха заметнати с бялата покривка на зимата. В здрача на едва пробуждащите се дни се виждаше как тук-там светкат малките квадратни очички на ония къщурки, в които стопаните са вече будни. На някои места пушат и комините и в безветреното утро възлязват към небето сини струйки дим. Родопа е тайнствена планина.
И когато мълчи в безбурните дни, наметната с огромни борови гори като с тъмнозелена гуня, или в нощите, когато над гигантската й снага преминават звездните стада, пробуден някакъв слух в
душата
на човека долавя нейния говор, въздишката й заедно с едва дочут и отронен някъде звън на нощуващо стадо.
Тези шумове, това дихание заедно с кроткия напевен звън идват от вечно будната, никога не затворила очи и в робското време душа на българския народ. Константин Дъновски е роден в Устово, понастоящем квартал на гр. Смолян. Къщата, където прекарва детството си, е кацнала на една чука от южния склон на височините, които ограждат Устово от север. За да стигнете до нея, трябва да минете покрай църквата Св. Богородица, да заобиколите училището и да се отправите по малката уличка, която е толкова тясна, че е почти невъзможно да се достигне старата къща, където се е родил Константин Дъновски.
към текста >>
Тези шумове, това дихание заедно с кроткия напевен звън идват от вечно будната, никога не затворила очи и в робското време
душа
на българския народ.
Пролетта трябваше да настъпи, но далечните върхове на планината, както и горният край на хълма, по който са накацали проглушените къщички на село Устово, още бяха заметнати с бялата покривка на зимата. В здрача на едва пробуждащите се дни се виждаше как тук-там светкат малките квадратни очички на ония къщурки, в които стопаните са вече будни. На някои места пушат и комините и в безветреното утро възлязват към небето сини струйки дим. Родопа е тайнствена планина. И когато мълчи в безбурните дни, наметната с огромни борови гори като с тъмнозелена гуня, или в нощите, когато над гигантската й снага преминават звездните стада, пробуден някакъв слух в душата на човека долавя нейния говор, въздишката й заедно с едва дочут и отронен някъде звън на нощуващо стадо.
Тези шумове, това дихание заедно с кроткия напевен звън идват от вечно будната, никога не затворила очи и в робското време
душа
на българския народ.
Константин Дъновски е роден в Устово, понастоящем квартал на гр. Смолян. Къщата, където прекарва детството си, е кацнала на една чука от южния склон на височините, които ограждат Устово от север. За да стигнете до нея, трябва да минете покрай църквата Св. Богородица, да заобиколите училището и да се отправите по малката уличка, която е толкова тясна, че е почти невъзможно да се достигне старата къща, където се е родил Константин Дъновски. Тя е разрушена, като от нея са запазени само каменните й основи, върху които е надстроен нов етаж.
към текста >>
А има и места с дълбока тишина, в която нечут глас говори на
душата
.
Край на героичната отбрана на българската църковна независимост е бил поставен със съсичането на последния български епископ Висарион Смолянски6. Тези бележки привеждаме за характеристика на патриотичната среда, в която се ражда и израства юношата Константин Дъновски. Природата в Устово е чудесна. На могъщата Родопа са дадени всички красоти на Божието творение. Огромни планински масиви, вековни гори и шум на обилни води.
А има и места с дълбока тишина, в която нечут глас говори на
душата
.
Намереше ли малко свободно време между катадневната си работа, Константин ходеше из гората, чуваше провикванията на бързо прелитащите птици, унисаше се в говора на потока. В такива часове на размисъл още повече се усилваше у него жаждата да направи живота си смислен и да го подари за някое добро дело. Раздвиженото национално самочувствие в скоро време приема форма на едно спонтанно народно противопоставяне срещу робската действителност. В кратко време разрастващият се протест на българския народ намира свои изразители, които го повеждат към революционен бунт и въоръжено въстание. Различните форми на потисничество стават причина да се обособят два революционни фронта - единият, насочен срещу султанския деспотизъм и спахийско-феодалната система на отоманските турци, който се изразява във въоръжената борба, и другият фронт, въставащ срещу гръцката цариградска патриаршия и народностното потискане на българщината.
към текста >>
49.
От Устово до Варна. Четиримата младежи
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Впечатлителната
душа
на Константин Дъновски свързва в съзнанието си картината на молебена за избавлението от природната стихия с дългоочакваното от векове освобождение на българския народ от отоманско иго и фанариотското опекунство.
* Още със стъпването си на варненска земя младият Константин Дъновски е поразен от покъртителна картина: Варненското дървено пристанищно скеле и всички сгради в близост до морския бряг били разрушени от току-що стихналата буря, незапомнена по своята сила. Първият му контакт с варненци той направил като присъствуващ на благодарствения молебен, извършен на табията „Йени дуня" („Нов свят") срещу сегашния вълнолом. Неотразимо впечатление при пристигането му във Варна - пише в своите спомени Константин Дъновски1, му е направила всенародната и задушевна благодарност от българи, турци, гърци и гагаузи, отправена към небето за избавлението от морската стихия. Ураганът е бил толкова силен, че морските вълни с ярост са се хвърляли през крепостната порта „Скеля капусу" и са помели много съоръжения и постройки.
Впечатлителната
душа
на Константин Дъновски свързва в съзнанието си картината на молебена за избавлението от природната стихия с дългоочакваното от векове освобождение на българския народ от отоманско иго и фанариотското опекунство.
В избавлението от бурята той вижда символа за освобождението на своя народ и с оптимизъм чертае светлото бъдеще за културно-просветна работа и служба на своя народ. Гръцкият елемент във Варна по това време е бил слаб, по-слаб дори от българския, който също е бил малоброен. Но с течение на времето и при активното сътрудничество на гагаузите, той се засилвал, за да се превърне в настъпваща елинистична сила за потискане на българщината и натрапване на гръцкото влияние. В 1847 г., когато Константин Дъновски идва във Варна, името българин почти не се е чувало, националният въпрос не се е поставял и не е ставало дума за национални различия, при все че гръцкото възраждане е започнало да оказва вече и тук своето влияние. Всичко това става причина, щото пробуждането на българския националистичен дух във Варненско да започне по-късно от всякъде другаде.
към текста >>
50.
Изпитанието. Бурята.
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Константин, който заедно с другарите си по време на престоя в Цариград бе успял да обходи много кътчета и да научи доста неща, разбра какви са намеренията на търговците и мисионерите и макар че имаше възможност да влезе във връзка с тях, никак не се съблазни от немалкото изгледи за успех, защото носеше в
душата
си непроменената и здраво утвърдена воля да се отдалечи от блазнещата суета на живота в големите градове и да отиде в манастир.
Срещат се в Цариград люде, които са побегнали от родината, защото ги е подгонила властта за непокорство или пък затуй, че са отказали да дадат аба или шаек за аскера. В този град, където се срещат разни народности и вери, срещат се и пропагандисти на разни верски мисии, едно, за да проучат отблизо вярно ли е това, което се говори за живота на поробените от Баязид народи, а от друга страна, да проповядват и печелят съмишленици за разни учения и църкви. През 1840 г. по препоръка на българина Н. Дорев турското правителство се съгласило да изпрати в Лондон и Бирмингам на издръжка от евангелски мисионери няколко българчета от Самоков да се учат и да специализират в областта на металната индустрия.
Константин, който заедно с другарите си по време на престоя в Цариград бе успял да обходи много кътчета и да научи доста неща, разбра какви са намеренията на търговците и мисионерите и макар че имаше възможност да влезе във връзка с тях, никак не се съблазни от немалкото изгледи за успех, защото носеше в
душата
си непроменената и здраво утвърдена воля да се отдалечи от блазнещата суета на живота в големите градове и да отиде в манастир.
След като разгледаха града и някои от неговите забележителности една сутрин те напуснаха гостоприемницата и като успяха да съгласят Леонис да продължи пътя, тъй като без него трудно биха се промъкнали през Мраморното море и Дарданелите, те тръгнаха, все така прикривани между голям брой рибарски платноходи и лодки. Леонис, разбира се, турна в джоба още някоя и друга жълтичка, защото си мислеше, че в Солун ще направи някоя изгодна сделка. От пристан на пристан с гръцкия и турския език гемиджията напредваше и вече платното на гемията се ветрееше из Бялото море. Макар че при напредналата вече пролет се очакваха повече вълнения, и Бялото море ги прие дружелюбно. Те заплуваха на юг, а после на запад към главната цел - Халкидика, където младите хора си мислеха, че ще заживеят привидно спокойния, но пълен с вътрешни подвизи живот на монашеството.
към текста >>
51.
Необикновената среща в църквата „Свети Димитрий'
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Сега ви моля да ми помогнете да сторя туй, което съм намислил и не само ради спасението на моята
душа
, но и за народа наш български - поробен и вързан с вериги.
Мълчаливо тържество изпълни душите им. Със свещено смирение пристъпи Константин в полутъмното пространство към олтаря, пред който бе поставено разпятието, тъй като според установения ред тази вечер службата се наричаше погребение Христово. Тук-таме в дълбочината блещукаха кандилцата. Младежите приближиха до пангаря1, купиха си по една свещица и ги запалиха на свещника пред разпятието. - Господи, Исусе Христе, Богородице майчице, и ти, свети Димитре, благодаря ви за това, че ми подарихте живот.
Сега ви моля да ми помогнете да сторя туй, което съм намислил и не само ради спасението на моята
душа
, но и за народа наш български - поробен и вързан с вериги.
За този народ и за Христовата вяра искам да подаря живота си като служител в някой от манастирите на Света Гора. Затова и дойдох тук. Може би така ще измоля милост за мене и за братята наши не саде в Устово и родната наша Родопа, но и за цялата българска земя и людете по нея, които протягат ръце към вас, незащитени от никого и само затова, че сме се родили българи. Тишината на храма поглъщаше този шепот на Константин и сякаш ставаше все по-дълбока. На Константин се струваше, че някъде в този полумрак едно ухо слуша неговата молитва и разумява добре думите му.
към текста >>
Тръгнаха си, в
душата
на Константин остана нещо като малък
Старецът отново се взря и сега по-внимателно с чистите си светнали във въодушевление очи в лицето на Константина - устовския родопчанин, и рече: - Млади момко, имам желание да се видя с тебе утре на това място и по същото време. Желая да те попитам нещо и сам да ти кажа няколко думи. Ще дойдеш ли? - Как не, отче, ще дойда с всяко благодарение за тази покана.
Тръгнаха си, в
душата
на Константин остана нещо като малък
смут след този разговор. Но този смут не му донесе уплаха за някаква опасност, но едно вълнуващо, дори радостно предчувствие. Защо тъкмо към него се обърна този стар човек с пленителните си очи? Какво видя у него? А тримата останали младежи дори и не заприказваха за това.
към текста >>
- изрече тихо и с мек глас старият свещеник, а този глас внесе нещо като полъхване на пролетен ветрец в
душата
му.
Така увлечен в разглеждане украсата на прочутата църква, както и в своите размишления, Константин долови, че вдясно от мястото, където беше застанал, се отвори една от страничните врати на олтаря. Той погледна натам. Към него приближаваше старецът. Той стъпваше така леко, като че не вървеше по земята и дългото му расо докосваше мраморната настилка на храма. - Бог да ти помага, синко!
- изрече тихо и с мек глас старият свещеник, а този глас внесе нещо като полъхване на пролетен ветрец в
душата
му.
- Благодаря ти, свети отче - отвърна със смирено почитание Константин и целуна десницата му. - Бог чу твоето молене - продължи старецът със същия кротък гласец, но сега в името на любовта Христова кажи ми точно откъде си и защо искаш да идеш в Света гора? Развълнуван от тази среща, Константин вдигна глава и се вгледа в чудните очи на стария човек, присъствието на когото той чувстваше едва ли не като знамение в този чужд град. - В Света гора отивам, защото реших да стана монах, отче. Какво друго мога да сторя на този свят сред людските греховни дела и сред нашата тежка робия?
към текста >>
- Ти наистина си избрал добрата част за тебе, но спасението на
душата
ти не зависи от мястото, където се намираш, но от вярата към Христа - Господа.
Напусна го спокойното изчакване, което имаше дотогава и в очите му заблестя пламък. Движенията му станаха по-енергични, по-властни, но с онова, което най-много порази младежа, бе едно светло сияние над главата, което просветна за миг и изчезна. Константин не можеше да съобрази дали това е действително или сън. Студени тръпки и непознат свещен страх пропълзя в снагата му и пот ороси неговото чело. - Обични сине - започна старецът.
- Ти наистина си избрал добрата част за тебе, но спасението на
душата
ти не зависи от мястото, където се намираш, но от вярата към Христа - Господа.
Не е отредено за тебе да станеш монах. Казах ти, че твоята мисъл е благочестива, намеренията ти - чисти и пълни с обич към нашия Създател и към народа, от който ти идеш, но пътят ти е друг. Той е белязан преди да дойдеш на тази земя. Константин слушаше като захласнат тези необикновени думи, които го поразяваха. Та нали, за да служи на Господа, той тръгна към Атон?
към текста >>
Ако е потребно, и
душата
си да положим за евангелието.
След две-три минути мълчание Константин разбра от внимателния поглед на стария свещеник, че той чака неговия отговор. Тогава родопчанинът каза: - Не съм против Волята Божия, която е свята. - Не е достатъчно това, което ми рече. За да угодим Богу, необходимо е да се подвизаваме със силна вяра и в мисли и в молитви до последния си дъх.
Ако е потребно, и
душата
си да положим за евангелието.
Ако пък някой желае да принесе много плод, трябва да има съвършена преданост към Бога както Авраам, който без колебание искаше да принесе своя син като жертва, или пък като свети апостол Павел, който прие да бъде анатема от Христа за спасение на своите братя. Без такава самоотверженост не можем да се надеем, че Бог ще яви своята милост и помощ особено сега, когато всичките сили адови желаят да потъпчат православието и славянството. Но нека морето се вълнува. Докато на кормилото е Христос, корабът му няма да потъне. Наново настъпи мълчание.
към текста >>
52.
Към нова съдба. Чорбаджи Атанас Георгиев
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Тези монаси са отивали там поради даден от родителите им обет, че ще пратят първородния си син служител на Бога, който ще се моли освен за спасението на своята
душа
, но и за своя народ.
Атон е първият и единствен Бог на Египет. Дори имало е фараон, който се наричал Ехнатон. Константин свърза прочетеното във Варна върху пергамента, донесен от Тодор, с онова, което му разказа старецът, и с това, което прочете върху самия Антиминс. Истината е, че в манастирите на Халкидика живеят българи, сърби, гърци, румъни и руси. Повечето от тях са синове на поробения от турците народ.
Тези монаси са отивали там поради даден от родителите им обет, че ще пратят първородния си син служител на Бога, който ще се моли освен за спасението на своята
душа
, но и за своя народ.
В Атон ставало и организирано молебствие. Монасите се събирали тайно, като се молели за освобождението на християнските народи от агарянско иго. Немалко е било и теглото на тези монаси, тъй като на няколко пъти манастирите са били ограбвани и опожарявани от турците. Константин разбра, че Антиминсът се предава от ръка на ръка на верни и изпитани люде и почувствува гордост и благодарност към Бога, че съдбата го удостои да има и той до сърцето си този свещен знак и символ. При един разговор с човек, когото срещна в гостоприремницата, отиващ за Атон, той разбра и това, че някои монаси от манастира били изпращани да събират помощи.
към текста >>
И турците не ме закачат, защото на тях не съм сторил зло, но може ли да е спокойна
душата
ми, като гледам как тънем в мрак и как отпада и народността, и вярата?
Паметен човек си ти и ми се струва добре ще разбереш това, което ще ти кажа. Ти не ме познаваш, но няма да сгрешиш, ако приемеш моя съвет. И аз съм с тия люде, които са много загрижени за нашите работи, за народните, искам да кажа. Имам си имот - земя и дом. Мога да преживея добре живота си.
И турците не ме закачат, защото на тях не съм сторил зло, но може ли да е спокойна
душата
ми, като гледам как тънем в мрак и как отпада и народността, и вярата?
Върху народността е стъпил турският крак, а върху нашата вяра - тукашният гръцки патрика. Поспря за минутка човекът - поразмисли се и някак с благ тон продължи. - Да не мислиш, че съм тръгнал по търговия, за печалба. Не такава мисъл ме доведе в Цариград. На тебе мога да ти доверя всичко.
към текста >>
53.
Село Хатърджа
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Неговият покровител беше
душа
и двигател на българщината в този край.
И друго нещо удивляваше младия човек. Той не можеше да си обясни голямата разпоредителност, с която чорбаджи Атанас вършеше многобройните и всякакви по вид работи. Той се разпореждаше по земеделските грижи, даваше съвети на чобаните и слугите за добитъка, пращаше работници по различни места с най-различни поръчения, като помагаше къде какво трябва да се върши. Между тези работи при него идваха хора - първенци от селото, с които приказваше или открито, или насаме, като ги викаше в горницата на големия си дом. Константин разбра, че тука кипи живот.
Неговият покровител беше
душа
и двигател на българщината в този край.
Той бе превърнал доста села от Варненската околия в пламтящи от родолюбие огнища - много по-будни и много по-решителни в своите действия от хората в град Варна. Докато в големия град имаше апатия, дори заспиване, което добре се използуваше от гръцкото духовенство, често в съюз с администрацията, по селата главите на хората бяха по-изправени и вниманието по-будно. Сега за Константин стана ясно, че всичко това се е движело от едно командно място - къщата на чорбаджи Атанас в Хатърджа, а кормчията бил самият той. По сведения от свещеник Константин Дъновски1 семейството на Атанас Георгиев чорбаджи е от македонски произход. Баща му Георги е бил родом от Призренско2, откъдето през третата четвъртина на 18 век, заедно с други свои съселяни се преселва в село Голица, Несебърско.
към текста >>
54.
Свещеник Константин Дъновски и гърците
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Имаше дом и близки, започна народна и мечтана от него работа и за другар в живота си щеше да има кротката, свенлива и предана
душа
Добра, с която скоро щеше да се венчае.
Там децата на родолюбивото село щяха да изучават кирилицата, да четат редове от псалтиря и да смятат отначало до десет, а после и до сто. Там ще слушат разказите на младия даскал Константин Дъновски, който така увлекателно знае да разказва за миналото на нашия народ, за славата на царе, войска и писменост. Третото, макар и затворено в дома на чорбаджи Атанас събитие ще се приеме добре от много хора. Бащата беше сгодил дъщеря си Добра за Константин и беше получил съгласието на двамата варненски свещеници да дойдат и да извършат полагаемата се церемония. Константин Дъновски беше вече стъпил на свои нозе.
Имаше дом и близки, започна народна и мечтана от него работа и за другар в живота си щеше да има кротката, свенлива и предана
душа
Добра, с която скоро щеше да се венчае.
* Не мина и цяла година от изграждането на църквата-училище, будното село Хатърджа първо последва решението на Цариградските българи да се отделят от патриаршията. Главен помощник и дясна ръка на Атанас Георгиев стана Константин Дъновски - неговият зет, който е вече учител и свещеник в селото. За голяма радост на чорбаджи Атанаса и на всички в селото младият Константин се оказа още по-ревностен и по-делови и от своя тъст. На няколко пъти той ходи във Варна, срещна се там с близките люде от рода на вуйко си Йоргаки, намери по-събудени българи и сформира в града българска училищна община, след което и там бе открито първото българско училище.
към текста >>
Гръцките и турските власти искали да
задушат
всяка подобна проява още в самия й зародиш.
Той прие това назначение с оглед на свои замисли. Това му положение го улесняваше да бъде по-близо до варненци, на които той искаше да премахне вродената им мудност и нерешителност. Често при литургията той си позволяваше да произнася някои ектения на славянски, а дори имаше случай, когато той прочиташе на църковно-славянски и евангелието. Гръцката администрация знаела за възраждането и подема на българския дух по другите български земи, но не могла да допусне, че и в гр. Варна, който се считал за сигурен и безспорен гръцки център, ще започне да се заражда същият опасен за гърцизма процес.
Гръцките и турските власти искали да
задушат
всяка подобна проява още в самия й зародиш.
Това принудило свещеник Константин Дъновски да напусне активната си черковнослужителска дейност в храм „Света Богородица" и да се прехвърли като служител във Варненската митрополия. Разбира се, това е станало само благодарение на големите симпатии и благоволение на гръцкия владика Порфирий. Раздвижване на тягостната атмосфера над българите във Варна и Варненско се почувствува след идването във Варна като руски вицеконсул на Александър Викторович Рачински. Александър В. Рачински пристига във Варна през декември 1859 г.
към текста >>
55.
Момчето Петър
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Още тогава в ранните години на детството в
душата
на това необикновено умно и чувствително момче се изправяше противоречието между вярата в Бога и фанатизма на хората, които искат да присвоят правото да призовават неговата милост поради причини, които още тогава му се струваха съвсем неоснователни.
Бащата често биваше викан във Варна да дава отговор за делата си не само пред църковни големци, но често и пред властите, тъй като подстрекателствата и интригите срещу него бяха от всякакво естество. Момчето, което бе вече навършило шест години, разбираше, че вярата в Бога е нещо много сериозно и изисква от страна на човека много твърдост, безстрашие и постоянство, за да я опази непокътната от посегателството на чужди ръце. Но нали Бог е един на небето? Защо гръцките свещеници и владици забраняват на българите да се молят на своя език? Та нима Бог не разбира молитвата, на какъвто и език да бъде произнесена.
Още тогава в ранните години на детството в
душата
на това необикновено умно и чувствително момче се изправяше противоречието между вярата в Бога и фанатизма на хората, които искат да присвоят правото да призовават неговата милост поради причини, които още тогава му се струваха съвсем неоснователни.
Националната вражда, която нахлува и във вярата, беше още непозната на малкото момче. То я разбра малко по-късно и тя стана предмет на неговата размисъл, за да открие още твърде рано нейното безсмислие особено в Божиите дела. Малкият Петър често даваше доказателства на близките си, че знае да мисли и то необикновено дълбоко за малкото си години. Ако наблюдателността на домашните му не беше така много поглъщана от всекидневните грижи и работи, те биха видяли много странни и изненадващи прояви. Малко по-късно, когато момчето стъпи в юношеската възраст, то показа особена чувствителност и способност да вниква във всичко, което става наоколо.
към текста >>
Тази игра-закачка се практикувала често и нападнатата жертва бивала изваждана над водата, когато вече почвала да буйства, което било признак, че се
задушава
.
Още тогава той полага основите на своя мироглед. Животът му следователно се отличава доста много от живота и постъпките на неговите другари и съученици. Все пак той дружи с момчетата, има внимателно и разумно отношение към тях и понякога ги изненадва с качества, каквито не подозират, че притежава. Разказват за една игра в морето, когато Петър със своите другарчета отишъл да се къпят. Немирните момчета, които всякога виждали своя съученик сериозен и замислен, решили да се пошегуват с него и във време на къпането няколко от тях се нахвърлили върху него и натиснали главата му под водата.
Тази игра-закачка се практикувала често и нападнатата жертва бивала изваждана над водата, когато вече почвала да буйства, което било признак, че се
задушава
.
Този път варненските немирници не усетили, че приятелят им Петър се съпротивлява. За това те го държали под водата много повече от обикновено. Уплашени, че другарят им може да се удави, те бързо го извадили, но останали крайно изненадани, когато той се появил с такава усмивка на лицето, която искала да каже: „Още колко време аз бих могъл да стоя под водата! Защо се уплашихте? "
към текста >>
56.
Отново в България
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Раждането на новото столетие Учителят посреща с приготвен в
душата
си Божествен план и с нови сили за делото, което го очаква.
Познавайки добре структурата на „светлинните светове", с други думи - духовната светлина, Учителят даде едно ново откровение за връзката между физическата светлина и онази вътрешна светлина, която е първо заменена с богатата и прекрасна дума в българския език виделина. Както за Христа ние получаваме елементи от вдъхновеното слово на евангелистите и от посланията на апостолите, така и за всички учители ние научаваме по нещо съществено от различни апокрифи, останали за тях. Пак през същата 1897 г. някакъв свещеник, който се интересувал малко повече от другите служители на църквата и търсел по-дълбокото разумяване на евангелското слово, успял да вземе по някакъв неизвестен за нас начин един ръкопис на Учителя и издал малка брошура, която озаглавил „Тайните на духа", или „Хио-Ели-Мели-Месаил - глас Божи", като думите Хио-Ели-Мели-Месаил е взел от място, което не е известно на пишещия тези редове. Настъпват четири години, които Учителят преживява в пълно уединение, а вероятно в себевглъбяване, неминуемо за тези, които се раждат на някоя планета с мисия да донесат нови истини на потъващите в духовна тъма човешки същества.
Раждането на новото столетие Учителят посреща с приготвен в
душата
си Божествен план и с нови сили за делото, което го очаква.
Той съзерцава природата, вниква дълбоко в законите на физическия свят, долавя с безпогрешен усет закономерностите на явленията и се ориентира напълно в тайните на планетата Земя, която разкрива пред будния му взор това, което таи от другите. Това потъване в чудесата на природния живот и тайната, която носи всеки в своята душа, го подтиква да напише и издаде книгата „Науката и възпитанието". Чрез тази книга Учителят иска да даде на все още изостаналия в научно отношение български народ някои истини от науката, които той свързва с истините на тайната наука. Тази книга изигра на времето си голяма роля. В своето уединение и съсредоточеност той получава някакво необикновено вдъхновение, което възстановява на лист под заглавието „Седем разговори с отвъдния свят", което остава като четиво за най-предани и доверени ученици.
към текста >>
Това потъване в чудесата на природния живот и тайната, която носи всеки в своята
душа
, го подтиква да напише и издаде книгата „Науката и възпитанието".
Пак през същата 1897 г. някакъв свещеник, който се интересувал малко повече от другите служители на църквата и търсел по-дълбокото разумяване на евангелското слово, успял да вземе по някакъв неизвестен за нас начин един ръкопис на Учителя и издал малка брошура, която озаглавил „Тайните на духа", или „Хио-Ели-Мели-Месаил - глас Божи", като думите Хио-Ели-Мели-Месаил е взел от място, което не е известно на пишещия тези редове. Настъпват четири години, които Учителят преживява в пълно уединение, а вероятно в себевглъбяване, неминуемо за тези, които се раждат на някоя планета с мисия да донесат нови истини на потъващите в духовна тъма човешки същества. Раждането на новото столетие Учителят посреща с приготвен в душата си Божествен план и с нови сили за делото, което го очаква. Той съзерцава природата, вниква дълбоко в законите на физическия свят, долавя с безпогрешен усет закономерностите на явленията и се ориентира напълно в тайните на планетата Земя, която разкрива пред будния му взор това, което таи от другите.
Това потъване в чудесата на природния живот и тайната, която носи всеки в своята
душа
, го подтиква да напише и издаде книгата „Науката и възпитанието".
Чрез тази книга Учителят иска да даде на все още изостаналия в научно отношение български народ някои истини от науката, които той свързва с истините на тайната наука. Тази книга изигра на времето си голяма роля. В своето уединение и съсредоточеност той получава някакво необикновено вдъхновение, което възстановява на лист под заглавието „Седем разговори с отвъдния свят", което остава като четиво за най-предани и доверени ученици. Такъв период е бил необходим. Този период на вътрешната ориентировка е преминал за Учителя на различни места в България.
към текста >>
57.
Времето около първия събор на Братството
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Град Бургас е вече център на духовен живот, тъй като там се подвизават просветени люде, които с жажда търсят отговор на вечните въпроси за невидимия свят, за смъртта и безсмъртието на
душата
.
Момчето страда за училището, тъй като е възлюбило четенето и писането, но е принудено да остане при баща си в работилницата. Но както всяко нещо, така и съдбата на Тодорчо е променлива. Така се стичат обстоятелствата, че младежът, влизайки в осемнадесетата си година, постъпва като писар в Пазарджиклийската община. Това е работа, която му приляга повече и той я върши с по-голямо удоволствие от това, което е вършил в кожарската работилница. Така изминават три години и когато юношата става двадесет и една годишен, заминава за Бургас, където успява да постъпи като секретар в Бургаския окръжен съд.
Град Бургас е вече център на духовен живот, тъй като там се подвизават просветени люде, които с жажда търсят отговор на вечните въпроси за невидимия свят, за смъртта и безсмъртието на
душата
.
Образувано е общество, в което влизат доктор Миркович, Пеню Киров, Сотир Щерев, Цанев, Паскалев, Стойчев, Илия Зурков, Велчев, Гарвалов, Апостолидис, Димитър Македонски и хаджи Стоянка Галчева. Те всички са запознати с Учителя, който бавно ги извежда от неясната, малко мъглява и смайваща, а понякога и опасно илюзорна атмосфера на спиритизма, за да ги поведе по пътя на ученичеството, където има яснота, наука, закони и благородно усилие за изграждане на добродетелен живот, в който няма сектантство, суеверие и фанатизъм. Тодор Стоименов влиза в този духовен кръг и се запознава с Учителя, тръгва по начертания вече път и не се отделя от него до края на живота си. * До дните на първия събор е изминат значителен път.
към текста >>
58.
Пътят до Варна. Съборът. Изненадата.
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Това трябва да се разбира така: Щом една
душа
страда, тези страдания се отразяват и у Бога, поради което Бог се заема да помогне на тази
душа
.
„Пътят на ученичеството, който е път на развитие, има слизане и възлизане. Целта на този път е да се постигне истината, а истината - това е всичката мъдрост, всичкото знание, което човек получава чрез страданията в живота. Ученикът трябва да знае, че ако няма слизане и страдание, няма да има възлизане. Който не може да слиза, не може да се усъвършенствува и да расте. Когато човек страда, същевременно страда и Бог.
Това трябва да се разбира така: Щом една
душа
страда, тези страдания се отразяват и у Бога, поради което Бог се заема да помогне на тази
душа
.
За да влезете в Царството Божие, трябва да станете като децата. Така е казал Христос. Без това човек не би могъл от време на време да надникне в тоя рай, но и да стане постоянен негов жител. То е все едно човек да иде на гости в една чужда държава, без обаче да е станал неин поданик. За да станете поданик на небето, трябва да се родите от Духа.
към текста >>
Смирението е качество на
душата
, а мекушавостта е страх.
Всички останали са ученици. Затова е казано: „Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат. Гордостта е духовна болест. Горделивият търси своето право там, където то не съществува.“ - Има - казва Учителят в една от съборните беседи - голяма разлика между смирение и мекушавост.
Смирението е качество на
душата
, а мекушавостта е страх.
А на друго място пояснява: „В пътя на ученика се явяват различни състояния. Когато е в добро настроение, той е под влиянието на небето, а лошото настроение показва, че той е изпаднал под влиянието на черната ложа. Тази ложа му дава такива черни и мрачни мисли, каквито човешкият ум не може да произведе.“ На едно от събранията, състояло се на 16 август 1909 г., Учителят дал на присъствуващите 24 души следните три закона:
към текста >>
1. Люби Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичката си
душа
, с всичкия си ум и с всичката си сила.
А на друго място пояснява: „В пътя на ученика се явяват различни състояния. Когато е в добро настроение, той е под влиянието на небето, а лошото настроение показва, че той е изпаднал под влиянието на черната ложа. Тази ложа му дава такива черни и мрачни мисли, каквито човешкият ум не може да произведе.“ На едно от събранията, състояло се на 16 август 1909 г., Учителят дал на присъствуващите 24 души следните три закона:
1. Люби Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичката си
душа
, с всичкия си ум и с всичката си сила.
В Него ще намериш твоето здраве, твоето блаженство. 2. Люби ближния си като себе си. Така ще намериш основите на твоето повдигане. 3. Бъди съвършен, както е Отец твой съвършен. Така ще намериш връзките на вечния живот - извора на всички блага.
към текста >>
Всичко един ден ще изчезне, ще останат само твоята
душа
и Бог.
„Тревогите и смущенията на тоя живот са сенки, привидения, които нямат никаква реалност. Затова е много важно да овладеете изкуството да променяте своите мисли, от което ще се промени настроението. А щом умееш да промениш настроението си, ще промениш своята мисъл.“ На друго място в беседите е казано: „Не яж от адамовото дърво, а опитай плодовете от дървото на живота. Това дърво е Христос.
Всичко един ден ще изчезне, ще останат само твоята
душа
и Бог.
Бог те чака на небето. Той те призовава със своето обещание.“ В утринната беседа на 18 август Учителят между другото казва: „В живота ще дойдат мъчнотии. Те могат да бъдат във физическото, в астралното или в умственото тяло. Ученикът трябва да побеждава тези мъчнотии, защото неприятели на нашата душа има в трите полета.“
към текста >>
Ученикът трябва да побеждава тези мъчнотии, защото неприятели на нашата
душа
има в трите полета.“
Всичко един ден ще изчезне, ще останат само твоята душа и Бог. Бог те чака на небето. Той те призовава със своето обещание.“ В утринната беседа на 18 август Учителят между другото казва: „В живота ще дойдат мъчнотии. Те могат да бъдат във физическото, в астралното или в умственото тяло.
Ученикът трябва да побеждава тези мъчнотии, защото неприятели на нашата
душа
има в трите полета.“
„Да призоваваме Господа и да не обръщаме внимание на ония шепнения, които идат от черната ложа. Онзи, който люби Господа, не може да бъде спънат от ничия сила в развитието му. Господ е единственият, който е най-близо до нас. Той е на небето, на земята и вътре в самите нас.“ Една от интересните мисли на Учителя тази година е следната: „Най-напредналите духове между славянството са светите братя Кирил и Методий и цар Борис покръстителят.“ Учителят е загатнал, че Свети Иван Рилски се явил втори път в плът пак в България.
към текста >>
59.
Годините от 1909 до 1915
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Здравето има отношение към тялото, щастието към
душата
, а блаженството към духа.
За да обърнете към Бога един горделив човек, потребно е да го свалите от високото му място в долината на смирението.“ По-нататък Учителят казва: „Сиромашията и болестите са символи. Богатството и здравето са също символи. Грешникът прилича на вълк. Колкото повече го храниш, толкова повече той хапе и става зъл.“ „Грехът е онази сила в природата, която демагнетизира атомите.
Здравето има отношение към тялото, щастието към
душата
, а блаженството към духа.
В плътта, в света и в дявола трябва да търсим своя враг.“ „Не се заемайте да се борите с плътта, с греха и с дявола. Единственото, което можете да направите вместо да се борите, е да поставите на лошата мисъл и изкушението една добра мисъл. Намразиш ли някого, ти без дори да съзнаваш това, му изпращаш лоши мисли. В такъв случай събери се с приятел, поведението на който е диаметрално противоположно с живота и поведението на оня, който си намразил.
към текста >>
60.
За словото на Учителя и за някои принципи на учението
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Колкото церемониал може да има в случая, когато майката отваря нощвите и дава на гладното дете чист пшеничен хляб, толкова церемониал имаше в беседите, от които хората си отиваха, наситили своя глад и напълнили
душата
с една чиста, необяснима и на вид безпричинна радост.
В начина, по който Учителят държеше своите беседи, се виждаше неговата забележителна скромност и непринуденост. Когато се появяваше на подиума и седнеше при масата, постлана с бяла покривка, учениците чувствуваха, че при тях е дошъл техният баща, който носи със себе си прекрасни зрели, животодайни плодове. Всеки от слушателите чувствуваше, че той има съкровеното желание да прелее нещо ценно, скъпо и неповторимо в душите на тези, които го слушат, а не да демонстрира своето знание, а още по-малко да покаже някакво ораторско изкуство. За това тези прекрасни срещи с хората той не нарече нито речи, нито проповеди, нито поучения. Той им даде най-хубавото, най-естественото име - беседи.
Колкото церемониал може да има в случая, когато майката отваря нощвите и дава на гладното дете чист пшеничен хляб, толкова церемониал имаше в беседите, от които хората си отиваха, наситили своя глад и напълнили
душата
с една чиста, необяснима и на вид безпричинна радост.
Тази е причината, че един случайно попаднал на тези беседи слушател или четец, може да остане малко изненадан от това, че той няма да намери в тях клишетата на професионалните оратори, че една реч или каквото и да е изложение трябва непременно да бъде сковано в неминуемите и скучни уводи, изложения и заключения. Такъв слушател може да бъде дори малко шокиран от това, че мисълта понякога отскача от нишката на поетата посока, но учениците знаеха защо става това. Та не отскача ли така мисълта на бащата, който седнал при наредената софра със своята челяд, зърне с очи оня от синовете си, който не само че не е изпълнил поръчението на баща си, но е направил някаква пакост? Не се ли изненадват другите синове и дъщери, когато бащата, без да споменава име, почне да разказва, че имало някъде един непослушник, който бързо забравя това, което му е поръчано, но прави обратното? Той не само наранил себе си със своето немирство, но причинил вреда и на другите.
към текста >>
Тези истински и невидими чудеса бяха разбрани от такива, за които приобщаването към Божественото учение е било такава жизнена потреба за
душата
им, както за умирающия от жажда пустинен обитател е съдът, в който му се поднася чиста изворна вода.
Защото ако би издала тръбата неопределен глас, кой би се приготвил за бой? Така и вие, ако не дадете с езика си вразумителни речи, как ще се познае това, което говорите? “ (Първо Коринтяном 14/6-9) Чудесата, които запомниха не любопитните люде, а неговите ученици, са вътрешни чудеса, разбираеми за тези, които са се освободили от вкус към „сензациите на окултната наука“, разпространявана от популярни разказвачи на „необикновени неща“ и вестникарски новинари.
Тези истински и невидими чудеса бяха разбрани от такива, за които приобщаването към Божественото учение е било такава жизнена потреба за
душата
им, както за умирающия от жажда пустинен обитател е съдът, в който му се поднася чиста изворна вода.
Когато става дума за чудеса, чрез които някои хора се приобщават към идеите за съществуванието на Бога, тогава трябва да добавим, че тези хора, които са станали верующи поради „чудесното и необикновеното“, имат малка заслуга и нищожна полза от тази вяра. Ако трябва да се дирят само свръхфизични феномени и свръхес тествени състояния, ние бихме могли да се обърнем и към науката. Не бива да си мислим, че на хората, които се занимават с наука, не им е идвала на ум мисълта да открият скритите причини на някое необикновено явление и да направят такъв експеримент, който да изглежда като чудо. Техните опити нямат, разбира се, нравственопоучителен характер, но те са полезни за някои духовни хора, които трябва да разберат, че необикновеното ново не ни приобщава към Твореца и че те не ще ни отведат до дверите на световните тайни. Тук винаги очакваха появяването на Учителя с надеждата да получат съвет, помощ или отговор на вълнуващи въпроси
към текста >>
Дори обикновените, така наречени светски хора, знаят каква е разликата, когато прочетат едно стихотворение и когато го чуят на някой рецитал от гениален артист, който освен другите елементи, влага в думите нещо от своята жива
душа
.
И защото Учителят на Бялото Братство бе положил основите на своето учение върху Словото на Христа, и който няколко пъти, макар много внимателно повдигна крайчеца на триизмерната завеса, не показа всичко онова, което можеше и знаеше. Ние сигурно толкова можехме да понесем. Той ни поучаваше на добродетели, на висока духовна нравственост, защото това е повече от всяко „чудо“, повече от всяка магия. Когато Учителят поднасяше на хората истината за живота и чертаеше пътищата за развитието, тези истини биваха възприемани от слушателите му така, както се възприема хляба, който ни храни, без да се прави химически анализ на съдържанието му. Тайната на въздействието беше в това, че думите, които той казваше, бяха написани с могъща сила.
Дори обикновените, така наречени светски хора, знаят каква е разликата, когато прочетат едно стихотворение и когато го чуят на някой рецитал от гениален артист, който освен другите елементи, влага в думите нещо от своята жива
душа
.
Ето защо такива сензационалисти, които търсят доказателство за Бога в свръхестествените явления и спиритическите сеанси, във виденията и факирските чудеса, когато се приближат до учението на Бялото Братство казват: „Тези неща ми са познати, кажете ми нещо необикновено“. Да се научиш да мислиш, да се научиш да се храниш и спиш, да научиш да превъзмогваш себе си и да превръщаш отрицателните мисли в положителни, да работиш за прогонване от себе си себичността, егоизма, страха и суеверието, за някои фантасти на духовна почва са „познати“ неща. Това познанство прилича на туй, когато гладен човек се запознава с храната - с хляба и с плодовете, като ги гледа през дебелите стъкла на някоя витрина. Хлябът трябва да се възприема от гладния, водата от жадния, въздухът трябва да се диша, ароматът на цветята да се усети от обонянието, а Христовото учение, върху което е изградено и словото на Учителя, трябва да стане всекиминутна практика на живота. Напразно търсят окултни сили тези, които не са изградили в себе си духовно нравствения човек, докато животът не ги е опитал със своите огньове, докато, както казва Учителят, „те не са хвърлили коравите и остри камъни на своята себичност в горящата пещ“ варницата, за да се получи от тях бяла вар, с която ще избелят живота си“.
към текста >>
61.
Да звучиш добре
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Така и за смисъла на живота запитват такива, които са духовно бедни и никога с
душата
си не са почувствували величието на жизнения процес, който се извършва край тях.
Когато чуете някоя дума от непознат език, вие сте в пълно незнание, но когато научите значението й, тогава тя носи определен смисъл Така стои въпросът и за смисъла на живота. Да питаш какъв е смисълът на живота, е все едно да питаш какъв е смисълът на музиката. За един музикант този въпрос не съществува, тъй като той живее непрекъснато в нейната претворяваща сила. Такъв въпрос може да зададе невежа, който никога не е усетил очарователната сила на тоновете.
Така и за смисъла на живота запитват такива, които са духовно бедни и никога с
душата
си не са почувствували величието на жизнения процес, който се извършва край тях.
Такива хора изживяват всичко механически. Те гледат на явленията само отвън и никога не се запитват за двигателя на тези явления както и за тяхната закономерност. Когато гледаме увити в пликче струните на една цигулка и поставени във витрината на магазина, ние не познаваме тяхната стойност. Но ако тези струни са опънати върху цигулката на гениалния цигулар и ако върху тях той изпълни творението на друг гениален композитор, тогава чак ще разберем тяхната цена. Така ние гледаме на неизявения божествен живот, скрит във всяко сътворено нещо.
към текста >>
62.
Беседа за силите
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Истински богат е този, който не разчита на своето богатство, а истински сиромах е този, който е осиромашал в своята
душа
.
Кой беден, като се е борил със съдбата си, с станал богат? И кой богат, събрал богатството си с насилие, е станал щастлив? Бедността отвън е отрицателно, неблагоприятно и трудно поносимо положение, но отвътре е положително. Тя крие много богатства. Богатството отвън е положително, благоприятно, но крие често пъти големи вътрешни опасности.
Истински богат е този, който не разчита на своето богатство, а истински сиромах е този, който е осиромашал в своята
душа
.
Полезно знание притежава такъв, който умее да си служи разумно със силите на природата. Съвременната техника е поставила много от тези сили в служба на човека, но все още човекът не е техен господар. Той би станал такъв, ако паралелно с използуването на лоста и механиката, би изработил и лоста на своя духовен живот. Моралният гръбнак на всеки човек е оня лост, с който той повдига и понася тежестите на живота. За разбирането на всички тези неща е необходима подготовка.
към текста >>
63.
За живата природа
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Молитвата е апел на
душата
към разумния свят да изпрати майстори, които да поправят дефектите на нашата „инсталация“.
Редно ли е тогава такава „философска система“ да стане ръководно и задължително начало за всички хора? Живата разумна природа не позволява никому да нарушава нейните закони. Щом е истина това, че всичко, което се съдържа във вселената, го има и у човека, тогава направляващата сила, която бди за изпълнение на законите в „големия свят“, ще бди и за правилното им изпълнение в „малкия свят“. Яви ли се някакво нарушение на тези закони, задачата на човека е да ги възстанови. Възстановителната сила в такъв случай се явява молитвата.
Молитвата е апел на
душата
към разумния свят да изпрати майстори, които да поправят дефектите на нашата „инсталация“.
Не се ли поправят тези дефекти, появяват се болестите. Щом понякога боледувате, не питайте за причината, но проверете състоянието на вашите мисли и чувства. Как може човек да бъде добре, щом таи в себе си отрицателни мисли и чувства. Те са като ръждата, която яде желязото. Но, аз да съм добре!
към текста >>
64.
Теменужките
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Понесъл в себе си радостта на човек, намерил своя път в живота и нахранил
душата
си със зрънца от Божественото знание, М. 3.
Хората, които идваха при него, не бяха събрани от стъгдите с агитационни речи. Те сами го намираха така, както жадният пътник в зноя на летния ден търси и намира чешмата с планинската вода или самия извор в дебрите на планината. Един показателен пример за това е разговорът на брат М. 3. възторжен и предан брат, с Учителя. Това стана на Изгрева през един хубав ден през лятото.
Понесъл в себе си радостта на човек, намерил своя път в живота и нахранил
душата
си със зрънца от Божественото знание, М. 3.
почукал на вратата на скромната приемна стая на Учителя. - Какво те вълнува сега? - запитал Учителят своя посетител след недълго мълчание. - Учителю, - започнал М. 3. - желая да ида в провинцията да върша работа.
към текста >>
Ако ти срещнеш една
душа
, която търси, кажи й две думи - запали в нея свещеното пламъче и я остави.
Ето така, както теменужките ще работим. Нашите светли мисли, благородните ни чувства и полезните безкористни дела са като аромата на теменужките. - Този ли е единственият метод? - запитал М. 3. - Има и други методи.
Ако ти срещнеш една
душа
, която търси, кажи й две думи - запали в нея свещеното пламъче и я остави.
- Не е ли това много малко? - Не е малко, дори е много, защото тази душа е свързана с други души, които също ще се просветят. Такъв е законът. - Чудесно е това, Учителю! - възкликнал М. 3.
към текста >>
- Не е малко, дори е много, защото тази
душа
е свързана с други души, които също ще се просветят.
- Този ли е единственият метод? - запитал М. 3. - Има и други методи. Ако ти срещнеш една душа, която търси, кажи й две думи - запали в нея свещеното пламъче и я остави. - Не е ли това много малко?
- Не е малко, дори е много, защото тази
душа
е свързана с други души, които също ще се просветят.
Такъв е законът. - Чудесно е това, Учителю! - възкликнал М. 3. Учителят го гледал с усмивка и бащинска любов. Когато М. 3.
към текста >>
се връщал с преизпълнена от ликуване
душа
, той повтарял полугласно:
Такъв е законът. - Чудесно е това, Учителю! - възкликнал М. 3. Учителят го гледал с усмивка и бащинска любов. Когато М. 3.
се връщал с преизпълнена от ликуване
душа
, той повтарял полугласно:
- Като цветята, като теменужките, скрити зад храстите, които изпълват въздуха с аромат!
към текста >>
65.
Някои основни истини
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Има два момента, които са много важни в живота на земята: първият момент е пробуждане на човешката
душа
и вторият е разцъфтяването на човешката
душа
, когато е вече изграден хармоничният човек - равностранният триъгълник на любовта, мъдростта и истината.
Не винаги нещата стават според мислите и желанията на хората. И затова каквото и да се случи, човек трябва да съдействува за изпълнението на този план. Новият човек носи в себе си осъществен един велик космически синтез. Той не е човек, който има само сърце и чувства, не е такъв, който има само сух аналитичен разум, не е безволев и мекушав. Една от големите задачи на учителите, които слизат на земята, е да помогнат на хората да осъществят в себе си такъв космически синтез.
Има два момента, които са много важни в живота на земята: първият момент е пробуждане на човешката
душа
и вторият е разцъфтяването на човешката
душа
, когато е вече изграден хармоничният човек - равностранният триъгълник на любовта, мъдростта и истината.
Учителят на Бялото Братство в България имаше да се справя с един онаследен духовен поглед на душите, въплътени в тази страна, намиращи се под консервативния пазител на старото - Сатурн, господар на съзвездието Козирог. На тази земя, на която Учителят изяви своето учение, старият сатурнов консерватизъм и по-рано е бил пречка за осъществяване учението на Орфей, както и по-късно на богомилството, което трябваше да емигрира от своята родина. * В своите беседи, а много често и в частни разговори с любознателни и запознати с математиката лица, Учителят изнасяше много истини на Божествената наука с примери и постулати от математиката. В много беседи, особено в младежкия клас, той говореше за математиката като за символична наука, която в своите аксиоми крие основните истини за живота и разкрива както по аналитичен, така и по геометричен път много тайни.
към текста >>
Това се отнася и за бащата, защото родителите са тези, които създават телесната организация за духовния развой на монадата
душа
.
Това са външни неща, с които майчината любов не се съобразява. В Божествената същност всички люде са еднакви и майката както никой друг със своята интуиция вижда в своето дете това, което ничии други очи не могат да видят. Любовта в нея гледа и преценява най-вярно, защото знае това, което никои друг не знае. За да се създадат благоприятни условия за детското развитие и за да може жената в тоя свят да стане истински съсъд на мировата обич, Учителят казва: „Жената още от малка трябва да живее чист и възвишен живот“. Това е необходимо, за да се предаде на детето едно добре организирано тяло, правилно развити нервна система и всички органи.
Това се отнася и за бащата, защото родителите са тези, които създават телесната организация за духовния развой на монадата
душа
.
Възпитанието на децата трябва да започне от периода на бременността. Животът на майката, нейните мисли, чувства, постъпки и настроения се отпечатват в развиващия се зародиш. Мисълта е сила. Един истински психолог може да прочете естеството на мислите, с които живее човек. Те се отпечатват на неговата физиономия.
към текста >>
66.
Един ден от летуването на рилските езера
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Здравето тук укрепва,
душата
се вдъхновява, а духът политва, за да достигне творческите извори на битието.
Това е един малък каменен площад, огладен в далечни времена от буйните води и ледените отломъци. Където и да погледнеш от това стъпало, окото ще се зарадва на неописуемата красота, каквато може да предложи само една висока планина. Окото веднага бива грабнато от мълчаливото очарование на циркуса, издълбан от упоритото длето на ледници., когато над нашето полукълбо е царувал страшен мраз. За тези времена ни напомнят късовете снежни преспи, които плуват по бистрите и сладки води на езерата. Здрава, чиста, хармонична и наситена с чиста мисъл и светлина е атмосферата на тези рилски езера.
Здравето тук укрепва,
душата
се вдъхновява, а духът политва, за да достигне творческите извори на битието.
Невидимите архитекти с непостижимо естетическо умение са подредили един неръкотворен храм с просторни салони за лекции, с акустични зали за вдъхновено пеене, с поляни за паневритмия и с един каменен великан - Молитвения връх, откъдето всяка сутрин учениците очакват с благоговение раждането на деня заедно с милувката на първия слънчев лъч. Панорамата, която се открива от този каменен престол, е величествена. Далеко пред погледа се простира широка и просторна долина, спокойно притихнала между могъщи склонове, обрасли с елегантната и нежна красота на борови гори. По-далеко напред към хоризонта се редуват една след друга планински вериги и възвишения, които скромно са заели места около величествената Рила. Случва се след редица дни, през които светлината щедро раздава великолепието на своите багри, да дойдат дни, когато плътна завеса от мъгла скрива сътворения свят.
към текста >>
Новото, което се ражда в
душата
на човека, след като е изслушал беседата на Учителя, може да бъде едно малко добро, втъкано в обикновеното ежедневие, може да бъде просветление на неизяснени проблеми, може да е някаква творческа идея или героичен импулс.
Обикновено съзерцанието при изгревните минути е потопено в пълно мълчание. След като се покаже първият слънчев лъч, над изгряващия връх се понася шепота на молитва, а след това и тиха песен. Словото на Учителя винаги е предхождано от прочит на стихове или цяла глава от Свещеното писание. Следва след това беседата, изслушана с дълбоко мълчание и напрегнат интерес. Думите, изречени с магнетичния тембър от спокойния глас на Учителя, милват и оставят трайна, незаличима следа в душите на тези, които са дошли да се учат.
Новото, което се ражда в
душата
на човека, след като е изслушал беседата на Учителя, може да бъде едно малко добро, втъкано в обикновеното ежедневие, може да бъде просветление на неизяснени проблеми, може да е някаква творческа идея или героичен импулс.
Когато отзвучи и последната дума от беседата, всички изправени на крака изпяват заключителната песен, произнасят молитвена та формула и един по един слизат по каменистата пътека, за да продължат програмата на лагерния живот. Езерото на съзерцанието Изиграването на първите шест гимнастически упражнения се последва от подкрепителна почивка, след която при добро време се образува по-голям или по-малък кръг от двойки, които чакат да прозвучи музиката на Паневритмията. Често Паневритмията се изиграва на тревистите поляни до езерото Балдер-Дару или край езерото Махабур. Немалко пъти тази игра се извършва над приветливото Езеро на чистотата.
към текста >>
67.
Музиката
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Не всички, които бяха край Учителя, но предимно музикантите и тези, по-чувствителни натури, които имат пробудено ухо и
душа
за музикалното изкуство, научиха от него какво да дирят и какво да оценяват в едно музикално изпълнение.
След темата за Божествената любов той е говорил най-много за музиката. Учителят препоръчваше на своите ученици да пеят и свирят на някакъв инструмент. Нещо повече - той поучаваше да се живее музикално. Имаше нещо забележително и неповторимо в начина, по който той самият свиреше на своята цигулка. Лъкът леко побягваше по струните и там, при това докосване, се раждаха мелодии, които макар тихи, носеха вълнуваща мощ.
Не всички, които бяха край Учителя, но предимно музикантите и тези, по-чувствителни натури, които имат пробудено ухо и
душа
за музикалното изкуство, научиха от него какво да дирят и какво да оценяват в едно музикално изпълнение.
Има свирци, а най-често певци, които искат да спечелят признание и известност като големи изпълнители с ефекти при пението, които вместо да повдигнат нивото на музикалното чувство у слушателите, те го принизяват. Някои от тях, надарени със силен гласов материал, пущат в ход всичките си възможности и просто заглушават ушите на слушателите. Това, което наричаме сила на гласа, качество, зависещо от големината на амплитудата на звуковата вълна, не носи най-ценното и най-завладяващото в гласа. Това е само една физическа стойност, която е богатство, което като всяко друго богатство трябва да бъде културно и разумно употребено. Учителят често говореше за певците.
към текста >>
„Ако човек свири и пее като музикант, който дава концерт, той трябва да изгони от съзнанието си слушателите и да свири или пее заради самата музика и заради своята
душа
.
Някои от тях, надарени със силен гласов материал, пущат в ход всичките си възможности и просто заглушават ушите на слушателите. Това, което наричаме сила на гласа, качество, зависещо от големината на амплитудата на звуковата вълна, не носи най-ценното и най-завладяващото в гласа. Това е само една физическа стойност, която е богатство, което като всяко друго богатство трябва да бъде културно и разумно употребено. Учителят често говореше за певците. Веднъж той каза:
„Ако човек свири и пее като музикант, който дава концерт, той трябва да изгони от съзнанието си слушателите и да свири или пее заради самата музика и заради своята
душа
.
Хората нека да слушат, но изпълнителят да пее за себе си. Това не е егоизъм. Да пееш за себе си - това значи да пееш за Божественото, което е вътре в тебе. В такъв случай твоята музика по незнайни пътища се превръща в изява на любов. Певците трябва да се стремят към тихо пеене.
към текста >>
Дори не само в тембъра като физическа стойност на гласа, зависеща от броя и вида на придружаващите основния тон обертонове, но в нещо друго, което не се анализира във физическата лаборатория, а в
душата
на слушателя.
При тихото пеене се привличат същества от по-висока категория и с по-висока духовна култура.“ Разбира се, много голям дар за даден певец е и гласовият регистър. С него може да се покажат редки ефекти, но и той не е това, което затрогва. Той - регистърът, както и силата на гласа може само да ни учудват, но не и да ни развълнуват. Най-ценното качество на гласа от духовно гледище се крие в неговия тембър.
Дори не само в тембъра като физическа стойност на гласа, зависеща от броя и вида на придружаващите основния тон обертонове, но в нещо друго, което не се анализира във физическата лаборатория, а в
душата
на слушателя.
Ние нямаме термин за него, но всеки го чувствува и го мери със степента на вълнението и вътрешната красота, която усеща при слушането на певеца. Кой знае дали високата музикална култура, дали вътрешният душевен, мисловен и емоционален строй не се предават към гласа с особени неуловими трепети, но тъкмо това, неуловимото, е, което затрогва, разплаква, въодушевява. В своето свирене Учителят ни показваше тъкмо този елемент на музиката и затова ние не причислявахме неговото изпълнение към изпълнението на редица виртуози изпълнители, които бяхме слушали, но всички ясно съзнавахме, че тези музиканти на изпълнителския подиум, които имат всичко друго, не притежават това, което в пълнота ни показваше Учителят на своята цигулка. Учителят изпълняваше една своя композиция, която бе наречена „Българска идилия“. Тя имаше такова звучение и такъв психологически ефект над слушателите, че никой от тях няма да я забрави през целия си живот.
към текста >>
Характерно за песните в първата част е, че те носят белезите на началните стъпки на ученичеството, когато човешката
душа
търси утеха във всеотдайното упование на небесната милост.
Ние твърдо вярвахме, че тези песнички, а особено ония, които Учителят нарече окултни упражнения, един ден ще станат извор на вдъхновение на бъдещи музиканти, за да се създаде новата окултна музика. Създаването на Учителевите песни ние считахме като явление, при което по непознати нам пътища на духовен алхимизъм идеите се превръщат в музика. Това е причината, че всяка отделна песен упражнява строго определено въздействие върху слушателите. В един специално издаден сборник са дадени много песни, които могат да се отделят в две части. В първата част има песни от Учителя, но има и такива, сътворени от ученици по негови мотиви.
Характерно за песните в първата част е, че те носят белезите на началните стъпки на ученичеството, когато човешката
душа
търси утеха във всеотдайното упование на небесната милост.
Упражненията във втората част, наречена „Окултни упражнения“, имат вградено в себе си нещо ново, неизвестно на сегашната музика - един строеж в мелодията и музикалната архитектоника, които бележат нов вид вътрешна сила и дълбочина. Това не са обикновени песни, а мелодии, които не свършват със словото, тъй като между словото и музиката има връзка и е възможно да се стигне до еднозначност. В окултната школа на миналото музиката не е заемала най-предно място. На земята още нямаме напълно окултна музика. Тя сега се появява.
към текста >>
Има доста разточени, тук-таме сладникави мелодии, напомнящи песните на градска романтика, но с поучителен и някак сладостно прошепнат текст - песни, подходящи за въздържателни компании, за уютни разговори и вечери, но те са на астрономическо разстояние от песните на Учителя, наситени с мистичен, понякога със строг, дори и категоричен призив към
душата
бродница, други пък с дълбока, сякаш космическа тъга, но не и със сладникавото самодоволство на ония песнички, които припомнят на пеещия, че е вече спасен и вече нищо друго не му остава, освен да се наслаждава на собствената си заслуга за това „спасение“.
Учителят се радваше на всеки творчески подтик и приемаше с внимание всяко нещо, което му се поднасяше. По този начин се появиха редица литературни и музикални творби, както и творби от изобразителното изкуство. Някои от тях имат съмнителна, а други доста приемлива и от гледище на една сериозна преценка стойност. Най-много от тези произведения на братя и сестри са песни. Те съдържат приемливи текстове и доста приятни мелодии, които обаче нямат нищо общо с окултната музика, за която се говори в беседите.
Има доста разточени, тук-таме сладникави мелодии, напомнящи песните на градска романтика, но с поучителен и някак сладостно прошепнат текст - песни, подходящи за въздържателни компании, за уютни разговори и вечери, но те са на астрономическо разстояние от песните на Учителя, наситени с мистичен, понякога със строг, дори и категоричен призив към
душата
бродница, други пък с дълбока, сякаш космическа тъга, но не и със сладникавото самодоволство на ония песнички, които припомнят на пеещия, че е вече спасен и вече нищо друго не му остава, освен да се наслаждава на собствената си заслуга за това „спасение“.
И разкази, и стихове, и картини се появиха, между които едно прецизно око би избрало тия от тях, които се броят върху пръстите на една ръка. Тези произведения никой не отрича, но те - и песните, и литературните творби, и картините - трябва да носят името на своя автор, за да не се смесват с това, което е дело на Учителя и което се е родило в процеса на работа в окултната школа. Вярно е, че Учителят нееднократно е заявявал, че не иска да го цитират буквално и фанатично, но всяко нещо, което не е цитат от беседите, поставен в кавички, трябва да носи и наименованието на своя жанр. Може да е „извадка“, може да е свободно резюме, може да е стихотворение от А. Б., разказ от В.
към текста >>
68.
Учителят за музиката
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Когато човек пее с цялото си сърце, ум и
душа
, тогава заедно с него пеят и други същества.
Думите на Учителя за музиката настройваха музикално не само слушателите, но и всичко наоколо. - Ще дойдат нови музикални гении - продължи Учителят след кратка пауза. - Те ще донесат на човечеството нова музика. В шестата раса ще се даде нов музикален тласък. Тогава някои пробудени души ще чуят хора на ангелите, който се състои от сто четиридесет и четири хиляди гласове.
Когато човек пее с цялото си сърце, ум и
душа
, тогава заедно с него пеят и други същества.
- Кои от нашите песни имат най-силно въздействие? - запита винаги любопитният брат Боев. - Всички, но действието им е различно. Например песента „Благославяй, душе моя, Господа“ действува лечебно. С песента „Венир Бенир“ се отстраняват съществата, които пречат на развитието, а песента „Аум“ е дума на Духа.
към текста >>
Ако пеем с цялата си
душа
, ще повикаме духовете на музиката, които носят обновление.
„Седемте тона на музиката са седем стъпала, по които мъдростта води човека в пътя на неговия възход, тъй като най-гениалният израз на разумността е пак музика. „Окултната музика служи на великата истина. Чрез музиката истината може да се влее в човешкия ум, защото онова, което не може да се изрази с думи, може да се каже чрез музиката.“ „Чрез пеене или свирене ще внесем хармония в себе си. Тогава ще привличаме ония сили на природата, които хармонират с нас.
Ако пеем с цялата си
душа
, ще повикаме духовете на музиката, които носят обновление.
Тогава според степента на съвършенството на нашето изпълнение и според вдъхновението, което имаме, ще настъпят и съответни промени в нашето съзнание.“ „Музиката е съединителното звено между ангелския и човешкия свят. Тя е език на духовете. Те познават нейния език. Ако искате да призовете някой дух и да общувате с него, така че той да ви разбере, това може да стане само ако пеете или свирите.“
към текста >>
69.
Цигулката
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Композитори и музикални изпълнители наричаха неговото творчество „патетичен химн на човешката
душа
“.
Ние заварихме Учителя като беловлас цигулар, който свиреше пред своите ученици. Често, затворен в малката си стаичка, той свиреше и насаме, сякаш даваше концерт на невидими слушатели. Контактът му с един висш свят на музиката беше вън от всяко съмнение. Музикалните ноти и музикалните мотиви, песни и упражнения, които изсвирваше, бяха съвсем оригинални, необикновени и носеха в себе си духовна сила. Това можеше да се установи от нотното писмо, което показваше, от появата на мотиви, дошли за пръв път в музиката на земята.
Композитори и музикални изпълнители наричаха неговото творчество „патетичен химн на човешката
душа
“.
Музикалният език, на който Учителят разказваше, бе много характерен и чист. Макар да имаше и далекоизточни напеви, все пак той бе нещо съвсем различно и ново. Той изпълняваше с академична изисканост и онези места, където имаше класическо звучене, а българската песен - весела и тъжна, най-често подчинена на неправилни тактове и сплетени лъкови легати, той изпълняваше с такава лека подвижност и пъргавина, сякаш чувахме някой известен български гъдулар. Цигулката като музикален инструмент за него беше едно от съвършените неща, които човекът е смогнал да направи. Често той се взираше в грандиозните извивки - ефовете, при които отлитаха тоновете, отразени веднъж от овала на инструмента.
към текста >>
Той бе изграден от тонове и с такова богато съдържание, което може да разчете само
душата
на слушателя.
С леко докосване на лъка прозвучаха няколко квинти, провери нагласата на струните и засвири. Изпълнението и съдържанието на тази песен не подлежи на нотен запис. Темпото на места бе бурно и пасажите летяха бързо един след друг, поради което петолинията останаха празни. Всички само слушаха. Бяхме въведени в необикновен музикален свят.
Той бе изграден от тонове и с такова богато съдържание, което може да разчете само
душата
на слушателя.
Изпълнението беше прецизно, богато с красота и звучност. В границите на три октави Учителят разказа живота на една безсмъртна душа, преминала през битие, изпъстрено с драматизъм, на места с романтика, а другаде с размисъл. „Блудният син“ споделяше своя живот с езика на тоновете. Доловихме конфликти, противоречия, а някъде и успокоението, което дават светлите надежди, където животът е изтъкан от светлина и любов. Нежните пориви на едно любящо сърце доловихме в едно едва чуто пианисимо, напомнящо шепот.
към текста >>
В границите на три октави Учителят разказа живота на една безсмъртна
душа
, преминала през битие, изпъстрено с драматизъм, на места с романтика, а другаде с размисъл.
Темпото на места бе бурно и пасажите летяха бързо един след друг, поради което петолинията останаха празни. Всички само слушаха. Бяхме въведени в необикновен музикален свят. Той бе изграден от тонове и с такова богато съдържание, което може да разчете само душата на слушателя. Изпълнението беше прецизно, богато с красота и звучност.
В границите на три октави Учителят разказа живота на една безсмъртна
душа
, преминала през битие, изпъстрено с драматизъм, на места с романтика, а другаде с размисъл.
„Блудният син“ споделяше своя живот с езика на тоновете. Доловихме конфликти, противоречия, а някъде и успокоението, което дават светлите надежди, където животът е изтъкан от светлина и любов. Нежните пориви на едно любящо сърце доловихме в едно едва чуто пианисимо, напомнящо шепот. Това сърце търсеше мир в голямата арена на живота, лишено от любов и съчувствие, и където това сърце е още съвсем непознато. В разложените акорди, наситени с динамика и мощ и разгърнати във възходяща хармонична линия, ние усетихме как висшата воля подава ръка на скиталеца, ръководи неговата съдба от свят в свят и дава уверения на неговия дух за успешното завършване на започнатата драма.
към текста >>
70.
Паневритмия
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
С тях се въздействува да покълнат и да израснат вложените положителни семенца в
душата
на човека.
Те са спокойни, лишени от стихийността на опияняващите и подчертани емоции, прости с великата простота на всички полезни и прекрасни неща. Играят се на ранина в часовете на пробуждащия се живот, когато из световното сърце с пълни шепи се излива великият дар на Божията Любов. Колелото на Паневритмията е едно малко преповторение на огромното световно колело, по което протичат силите на макрокосмичния живот. В игрите са открити всички положителни състояния, през които преминава човешкият живот. С играта в тези ранни часове всеки може да дойде в резонанс с протичащите благодатни сили на живата природа.
С тях се въздействува да покълнат и да израснат вложените положителни семенца в
душата
на човека.
„В красивия свещен час - казва Учителят, - когато цялата природа тръпне от радост, се образува живият кръг на Паневритмията. В ранното утро в разцъфналата природа почват ритмичните упражнения, в които се осъществяват седемте основни принципа на Божествения Живот.“ Ето как херметизмът ги дефинира: Първият принцип е разумността. Той гласи, че всичко в света е разум.
към текста >>
2. Тъй като движенията в Паневритмията са в хармония с космическия ритъм, те пробуждат спящи сили в човешката
душа
.
При играта, която е най-ефектна, когато е масова, човек се чувствува включен в един ритмичен процес, който е сякаш продължение от ритмиката на природата и космоса. За това въздействие на играта върху човека в послесловието е казано и следното, което цитираме: „Действието на паневритмичните упражнения е трояко: 1. Те акумулират в човешкия организъм съграждащите сили на природата и съдействуват на развитието му. Тези сили са животворни.
2. Тъй като движенията в Паневритмията са в хармония с космическия ритъм, те пробуждат спящи сили в човешката
душа
.
3. Чрез игрите в паневритмията се изпращат сили, мисли и идеи в света, които продължават да работят в положителен смисъл.“ Много вероятно е някои незапознати със скритите явления на целокупния живот да помислят: Какво ли е пък значението на такава игра за живота на цялото? Такова нещо могат да твърдят хора, които живеят все още в измамата на „отделността“, без да са проумяли, че всичко, което става в този свят, се отразява на общия живот, че човешките мисли, чувства и постъпки изпълват едно ирационално пространство, наречено духовно поле, което понякога е така отровено от отрицателните мисли, желания и постъпки на хората, че е необходимо едно „озониране“, за да е възможен по-нататъшен живот и относителна хармония в него. Може да се види странно твърдението, но доказан факт е, че хармонията, любовта и оптимистичните мисли в един дом определят до голяма степен и здравословното състояние на живущите в него. Учителят ръководи изпълнението на свещения танц
към текста >>
Учениците на Бялото Братство се множат, макар че основното схващане в окултната наука, което напълно се покрива със схващанията на учениците на Братството е, че ученик на Божествената наука става такъв, на който е вече дошло времето да пробуди
душата
си от вековния сън, такъв, който е минал през различните опитности в своя минал и сегашен живот и който се е убедил сам, без пропаганди и насилие, че това е единственият път за неговото развитие и единственият светоглед, който премахва основните противоречия, измъчващи хората на тоя свят.
Паневритмия в субалпийския пояс на Рила при Седемте езера Това с причината, че формите на движенията при Паневритмията, които са съобразени с някои периоди от ритъма на космичния живот, се считат като силно въздействуващи в положителен смисъл върху човешкия организъм и психика. Ние бихме привели тук всичко това, което е писано за Паневритмията в послесловието на нотното издание, но това макар и крайно полезно и оригинално, не е подходящо за настоящата книга, където ние запознаваме читателя в едри линии с най-характерните неща из живота на Братството. Настоящата глава ще заключим със следното изречение: Паневритмията е такава игра, формите на която са пригодни да изразят чрез музика, движение и думи новите идеи за живота, които съставляват учението на Учителя на Бялото Братство и да ги предадат както на отделния човек, така и на живота за цялото.
Учениците на Бялото Братство се множат, макар че основното схващане в окултната наука, което напълно се покрива със схващанията на учениците на Братството е, че ученик на Божествената наука става такъв, на който е вече дошло времето да пробуди
душата
си от вековния сън, такъв, който е минал през различните опитности в своя минал и сегашен живот и който се е убедил сам, без пропаганди и насилие, че това е единственият път за неговото развитие и единственият светоглед, който премахва основните противоречия, измъчващи хората на тоя свят.
Няма нито един въпрос, нито един проблем от науката и изкуството, върху който Учителят да не се е изказвал и да не е дал в разбираема форма основните ценни и напътствени мисли, които служат като сигурни пътеки към още по-сигурни истини. Ако хората от различните специалности се заловят и преровят стотиците томове беседи, ще намерят всеки за своята специалност оригинални и неповторими указания. Той говореше за медицина, за естествознание, за астрономия, астрология, педагогика, а най-много за музика. Ние нямаме възможност да дадем всичко, което би интересувало любознателния човек на нашето време. Това ще направят други хора, които ще имат на ръка всичкото богатство на Учителевото слово и които ще потърсят нови пътища за много неразрешени проблеми в живота и науката.
към текста >>
71.
Проблемът за здравето
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Според Учителя човекът е едновременно и тяло, и
душа
.
Настоящите страници са написани за онези хора, независимо от кой слой на човешкото общество изхождат, за които зрението е нещо повече от елементарната оптика. Зрението, в което липсва радиарна мощ, не може да е ползотворно в проучването на биологичните проблеми. Зрение, което спира и застива при материалните станции на битието, не може да види вечно живото в живота и величието на космоса. Както премахването на смущенията в работата на една машина изисква познаването на строителните планове на механизма, така премахването на смущенията на един организъм изисква познаването на неговото устройство и функция. Ето защо всяка медицинска практика е във връзка с определена медицинска теория, както и със специфични концепции в тази област.
Според Учителя човекът е едновременно и тяло, и
душа
.
Той е следователно съставен от груба, фина и свръхфина субстанция, а тези три състояния стоят в определени сложни и взаимозависими отношения, при които доминираща е най-фината компонента, като останалите са в подчинено положение спрямо нея. Мисълта на Учителя за взаимоотношенията на материя, душа и дух ще изразим със следното сравнение: да си представим, че човек се намира в едно превозно средство - автомобил, самолет или кораб. Той си служи с него, пътува. Първата система представлява типично материално-механическата организация. Втората е разумът - емоциите, които направляват колата, а третата - това е идеята, направляващата компонента, поради която е предприето това пътуване.
към текста >>
Мисълта на Учителя за взаимоотношенията на материя,
душа
и дух ще изразим със следното сравнение: да си представим, че човек се намира в едно превозно средство - автомобил, самолет или кораб.
Зрение, което спира и застива при материалните станции на битието, не може да види вечно живото в живота и величието на космоса. Както премахването на смущенията в работата на една машина изисква познаването на строителните планове на механизма, така премахването на смущенията на един организъм изисква познаването на неговото устройство и функция. Ето защо всяка медицинска практика е във връзка с определена медицинска теория, както и със специфични концепции в тази област. Според Учителя човекът е едновременно и тяло, и душа. Той е следователно съставен от груба, фина и свръхфина субстанция, а тези три състояния стоят в определени сложни и взаимозависими отношения, при които доминираща е най-фината компонента, като останалите са в подчинено положение спрямо нея.
Мисълта на Учителя за взаимоотношенията на материя,
душа
и дух ще изразим със следното сравнение: да си представим, че човек се намира в едно превозно средство - автомобил, самолет или кораб.
Той си служи с него, пътува. Първата система представлява типично материално-механическата организация. Втората е разумът - емоциите, които направляват колата, а третата - това е идеята, направляващата компонента, поради която е предприето това пътуване. Ако вникнем в този пример без предубеждение, ще разберем, че нито без духа, нито без разума и волята на човека, нито без върховната и изначална идея превозното средство би имало някакво значение и съществуванието - никакъв смисъл. Машината не може да се самоизгражда.
към текста >>
Моята
душа
беше изпълнена с нещо прекрасно, велико.
- запита Учителят. - О, Учителю! Никакви болки, никакви болки! - едва успях да му кажа, защото бях изпълнен с радостно вълнение. Тръгнах си здрав, обновен, радостен.
Моята
душа
беше изпълнена с нещо прекрасно, велико.
То не беше само благодарност. То беше нещо, за което аз не можех да измисля дума. Дали професор Павлов, който има голяма заслуга, че подчерта и доказа значението на висшата нервна деятелност, е виждал в тази, последната орган - пособие на душевния живот, или само един по-възвишен автомат с генерални регулаторни функции, ние не знаем това. От обилния материал, оставен от Учителя, ние имаме обаче ясното указание, че както централната нервна система, така и други органи изпълняват и самостоятелни, и подчинени роли. Поради това техните функции не могат да бъдат абсолютизирани.
към текста >>
72.
Някои основни философски категории в светлината на учението на Бялото Братство
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Учителят на Бялото Братство сведе най-висшите принципи на личната и обществена нравственост и етика до прости и общодостъпни мотивировки, които лежат в дълбините на всяка човешка
душа
и които чакат да бъдат събудени.
Те не са имали възможност да вкусят от онази духовна храна, която създава идеали и копнеж за съзнателен и разумен живот. Възрастните се възмущават от това, осъждат ги, изказват екстравагантности по вестниците и екраните, без да им дойде на ум, че те и всички ние, по-възрастните, носим известна доза вина. Новото учение, което представя свободна, лишена от ритуали и шаблони доктрина, изявява свободно с философска задълбоченост и дори с експериментален опит безсмъртното и всепобеждаващо Христово Слово. Учението на Бялото Братство е едновременно вяра и наука и висш нравствен идеал. То е същевременно практика във всекидневието, която се стреми да върне на човека покрусените надежди, безмилостно атакувани от една философия, която проповядва „нищото“ като начало и „нищото“ като край.
Учителят на Бялото Братство сведе най-висшите принципи на личната и обществена нравственост и етика до прости и общодостъпни мотивировки, които лежат в дълбините на всяка човешка
душа
и които чакат да бъдат събудени.
Хората с пробудени вече за духовен живот души, както се споменава по-горе, могат да бъдат от всяка националност, религия и класа. Който приема Божествената любов за основен закон в живота, той е вече във великата армия на светлината. Тази любов разрешава всички противоречия в личния, обществения и международния живот. Учението на Бялото Братство, дадено в тази форма от Учителя Беинса Дуно, счита космоса като един огромен организъм, в който животът на свръхгалактиката, на слънчевите планетни системи, на човека, животните, растенията, минералите, атомите, молекулите, безкрайно малките частици на веществото се направляват от едно Мирово Съзнание - Творчески Универсален Дух, който различните народи през различните времена са назовавали по различен начин. Невежеството, а най-често полуинтелигентността, сдружени с низшите инстинкти на животинското начало у човека, отричат тази интелигентност, създавайки една безнадеждна доктрина за живота, а вярващите в нея приемат името „атеист“.
към текста >>
Атеизмът носи едно измамно, временно успокоение, но трябва да се знае, че онова, което се нарича мирова правда, частица от която има във всяка човешка
душа
, един ден ще похлопа върху вратите на съвестта.
Който приема Божествената любов за основен закон в живота, той е вече във великата армия на светлината. Тази любов разрешава всички противоречия в личния, обществения и международния живот. Учението на Бялото Братство, дадено в тази форма от Учителя Беинса Дуно, счита космоса като един огромен организъм, в който животът на свръхгалактиката, на слънчевите планетни системи, на човека, животните, растенията, минералите, атомите, молекулите, безкрайно малките частици на веществото се направляват от едно Мирово Съзнание - Творчески Универсален Дух, който различните народи през различните времена са назовавали по различен начин. Невежеството, а най-често полуинтелигентността, сдружени с низшите инстинкти на животинското начало у човека, отричат тази интелигентност, създавайки една безнадеждна доктрина за живота, а вярващите в нея приемат името „атеист“. Атеизмът е приемлив за такива хора, които се боят, че някъде в глъбините на вселената - в духовните светове, стоят записани техните дела, за които ще трябва да отговарят.
Атеизмът носи едно измамно, временно успокоение, но трябва да се знае, че онова, което се нарича мирова правда, частица от която има във всяка човешка
душа
, един ден ще похлопа върху вратите на съвестта.
Съвременният материализъм обаче започва да става недостатъчен за по-високите изисквания на напредналите хора. Парапсихологията, телепатията, установената дарба за ясновидство у много индивиди разкрехват врати към много светове, към други измерения и към една нова геометрия, където нашите триизмерни координати са недостатъчни да изяснят редица феномени. Налага се едно разширение на диапазона на всички възприятия, за да се покаже една нова, неподозирана красота на един свят, който нито започва тук, нито свършва тук. Учението на Бялото Братство, което е една от формите на Великата наука за човека, природата и Бога, е поставено, както се казва, на вечните неотминаващи и най-върховни принципи на Христовото учение. То датира още преди времето на Хермеса в Египет, преминало е през Ведите на индуизма, през еднобожието на Мойсей, за да достигне най-високите върхове у Христа Исуса от Назарет.
към текста >>
Това учение се е стремяло всякога, а и сега има тоя основен стремеж да освободи човешката
душа
от веригите на всякакво робство и фанатизъм.
Съвременният материализъм обаче започва да става недостатъчен за по-високите изисквания на напредналите хора. Парапсихологията, телепатията, установената дарба за ясновидство у много индивиди разкрехват врати към много светове, към други измерения и към една нова геометрия, където нашите триизмерни координати са недостатъчни да изяснят редица феномени. Налага се едно разширение на диапазона на всички възприятия, за да се покаже една нова, неподозирана красота на един свят, който нито започва тук, нито свършва тук. Учението на Бялото Братство, което е една от формите на Великата наука за човека, природата и Бога, е поставено, както се казва, на вечните неотминаващи и най-върховни принципи на Христовото учение. То датира още преди времето на Хермеса в Египет, преминало е през Ведите на индуизма, през еднобожието на Мойсей, за да достигне най-високите върхове у Христа Исуса от Назарет.
Това учение се е стремяло всякога, а и сега има тоя основен стремеж да освободи човешката
душа
от веригите на всякакво робство и фанатизъм.
То дава полет на мисълта към безкрайния път на развитието, което е вечно. Като отклик от редица други източници и западни учения, учението на Бялото Братство, бидейки в духа на Христовото Слово, приема любовта, милостта и най-после страданието като метод за издигането, избистрянето и задълбочаването на човешката душа. В света са съществували и съществуват различни „маги“, които проповядват силата, могъществото, победата като атрибути на човешкия дух. Учителят, който знае в какви неуловими деликатни форми се крие човешката гордост, успешно прикрита в някое псевдомогъщество, казва: „Онзи, който е научил великото изкуство на страданията, е като виртуозът, който е научил изкуството на свиренето. До безсмъртието не може да се стигне без изкуството на Божествената цигулка - без изкуството да се страда.“
към текста >>
Като отклик от редица други източници и западни учения, учението на Бялото Братство, бидейки в духа на Христовото Слово, приема любовта, милостта и най-после страданието като метод за издигането, избистрянето и задълбочаването на човешката
душа
.
Налага се едно разширение на диапазона на всички възприятия, за да се покаже една нова, неподозирана красота на един свят, който нито започва тук, нито свършва тук. Учението на Бялото Братство, което е една от формите на Великата наука за човека, природата и Бога, е поставено, както се казва, на вечните неотминаващи и най-върховни принципи на Христовото учение. То датира още преди времето на Хермеса в Египет, преминало е през Ведите на индуизма, през еднобожието на Мойсей, за да достигне най-високите върхове у Христа Исуса от Назарет. Това учение се е стремяло всякога, а и сега има тоя основен стремеж да освободи човешката душа от веригите на всякакво робство и фанатизъм. То дава полет на мисълта към безкрайния път на развитието, което е вечно.
Като отклик от редица други източници и западни учения, учението на Бялото Братство, бидейки в духа на Христовото Слово, приема любовта, милостта и най-после страданието като метод за издигането, избистрянето и задълбочаването на човешката
душа
.
В света са съществували и съществуват различни „маги“, които проповядват силата, могъществото, победата като атрибути на човешкия дух. Учителят, който знае в какви неуловими деликатни форми се крие човешката гордост, успешно прикрита в някое псевдомогъщество, казва: „Онзи, който е научил великото изкуство на страданията, е като виртуозът, който е научил изкуството на свиренето. До безсмъртието не може да се стигне без изкуството на Божествената цигулка - без изкуството да се страда.“ Бялото Братство, което се роди в България, има свои приятели по много краища на нашето земно кълбо. Ония наши братя и сестри по цялата земя, душите на които са пробудени от измамния вековен сън и носят жажда за вечните истини, ще намерят в Учението на Учителя отговор на много от въпросите, които вълнуват както отделните хора, така и народите в нашето бурно, неспокойно и търсещо мир и светли хоризонти време.
към текста >>
73.
Учителят за Христа
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
,,Христос е поставил три основни положения: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си
душа
и с всичката си сила, да възлюбиш ближния си като себе си и да възлюбиш и врага си.“ Да възлюбиш врага, това е едно от най-тежките учения, което е дадено на хората.“
Най-малко след един век ще дойде.“ Хората се лъжат. Христос е в света. Всяка сутрин, когато изгрява слънцето, Той излиза заедно с него и гледа света. Това, гдето казват, че Христос е на небето и записва имената на тези, които грешат, е наивно и детско разбиране.“ За да се разбере и приложи Христовото учение, трябва дълбоко вътрешно просветление.
,,Христос е поставил три основни положения: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си
душа
и с всичката си сила, да възлюбиш ближния си като себе си и да възлюбиш и врага си.“ Да възлюбиш врага, това е едно от най-тежките учения, което е дадено на хората.“
В текста на Евангелието има места, които не бива да се разбират буквално. За да се изяви истината, потребно е едно по-задълбочено анализиране на този текст. За тези, които очакват да видят Христа в човешка форма, в една от беседите е казано: „Христос живя веднъж между човеците в човешки образ. Но втори път Той няма да дойде така.
към текста >>
Когато трябва да дадем характеристика на Христа, потребно е да знаем, че Той е един от най-великите пратеници, които са слизали на земята, най-чистият от всички хора, най-възвишената
душа
, която е посещавала този свят и най-великият дух, който е озарявал човешката мисъл.
Те се разговориха с Христа. Той им предаде великата мъдрост и знание, което се пази прецизно от индусите. Нито англичаните, нито американците, нито французите, нито кой и да е друг народ могат да пазят свещени тайни. Само индусите запазиха това велико свещено учение. И преди Христа в Индия имаше наука за вселената и за човека, но това, което дойде в Индия, донесено от мъдреците, е нещо по-ново, което освежи и осмисли тяхната духовна наука.“
Когато трябва да дадем характеристика на Христа, потребно е да знаем, че Той е един от най-великите пратеници, които са слизали на земята, най-чистият от всички хора, най-възвишената
душа
, която е посещавала този свят и най-великият дух, който е озарявал човешката мисъл.
В някои религии се казва, че трябва да подражаваме на Христа. Това е добро като дума, но Учителят казва, че тези, които искат да бъдат като Христа, трябва да минат през такива напрежения, че от тях се изисква абсолютна чистота на сърцето и абсолютна светлина на Ума. Когато двама хора имат общ живот, те най-добре ще преминат живота си, ако са обикнали поотделно Христа. Нямат ли те тази обич към Великия Учител, те не са познали любовта и затова трудно могат да се понасят и помежду си. Относно това, дали ние познаваме напълно учението на Христа, казано е:
към текста >>
„За да стане Христос в
душата
ви безсмъртен и силен, трябва да дадете път на любовта.
Но въпреки това всичко, което е говорил Христос, е написано. След две хиляди години, когато пак дойдете на земята, ще разберете какво е учил Той. Тогава чак хората ще имат една истинска култура, ще познават и ще живеят по учението на Христа. Тогава Христос ще дойде в светлина и чистота.“ На друго място Учителят казва:
„За да стане Христос в
душата
ви безсмъртен и силен, трябва да дадете път на любовта.
Тогава ще поставите Христа на най-високото място във вас и ще осветите името Му в своето сърце. При това, ако някой пожелае да бъде близо до Христа, трябва да е научил изкуството да се смалява. От една страна, казвате, че искате да бъдете като Христа, но от друга страна, желаете да заповядвате. Ще познае Христа този, който е научил безкористното служене и е придобил героизма да отговаря на омразата с любов и на злото - с добро.“ Дали всеки може да приложи Христовото учение?
към текста >>
На едно място в Евангелието се казва: „Син человечески няма къде глава да подслони.“ На друго място Той казва: „Скръбна е
душата
ми до смърт.“ Христос беше облечен в плът, на която са присъщи физическите страдания, но същевременно Той съзнаваше, че Висша Воля Го бе изпратила на земята да извърши една велика работа.“
Той трябваше съвсем по земному да изживее своята трагедия. Прав е бил великият художник Рембранд, който в една своя картина, правена по време на ранното му творчество, намерена доста късно в северна Франция, е нарисувал едно знаменито разпятие, на което лицето на Христа показва най-мъчителните страдания. По този въпрос в една беседа срещаме: „Мнозина запитват: Христос страдаше ли физически? Да, Той изпита много физически страдания.
На едно място в Евангелието се казва: „Син человечески няма къде глава да подслони.“ На друго място Той казва: „Скръбна е
душата
ми до смърт.“ Христос беше облечен в плът, на която са присъщи физическите страдания, но същевременно Той съзнаваше, че Висша Воля Го бе изпратила на земята да извърши една велика работа.“
На въпроса къде е Христос и в коя от черквите, съградени в Негово име, се намира Той, Учителят отговаря: „Не търсете Христа тук или там. Той е вътре във вас, във вашата душа.“ „Като символ Христос е наречен в Евангелието с думите: лоза, жив хляб, врата, пастир, а като син человечески с думите Учител и Наставник.“ А на въпроса защо Христос избра 12 ученика, Учителят отговаря:
към текста >>
Той е вътре във вас, във вашата
душа
.“
„Мнозина запитват: Христос страдаше ли физически? Да, Той изпита много физически страдания. На едно място в Евангелието се казва: „Син человечески няма къде глава да подслони.“ На друго място Той казва: „Скръбна е душата ми до смърт.“ Христос беше облечен в плът, на която са присъщи физическите страдания, но същевременно Той съзнаваше, че Висша Воля Го бе изпратила на земята да извърши една велика работа.“ На въпроса къде е Христос и в коя от черквите, съградени в Негово име, се намира Той, Учителят отговаря: „Не търсете Христа тук или там.
Той е вътре във вас, във вашата
душа
.“
„Като символ Христос е наречен в Евангелието с думите: лоза, жив хляб, врата, пастир, а като син человечески с думите Учител и Наставник.“ А на въпроса защо Христос избра 12 ученика, Учителят отговаря: „Числото 12 е число на ангелите. То е числото на дванадесетте знаци на зодиака. Дванадесетте апостоли се намираха под влиянието на дванадесетте знаци на зодиакалния кръг.“
към текста >>
74.
Учителят за себе си
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Искам да оставя у вас мисълта да бъдете свободни по ум, сърце и
душа
.
Когато дойде Господарят, ще ни пита: „Прекопахте ли добре лозето? “ Сега тези хора лентяйстват, не обработват лозето, а само делят чуканите. Аз обичам хората, както обичам Божественото в себе си. Не е въпроса да ги направя щастливи. Земята е училище, а не място за щастие.
Искам да оставя у вас мисълта да бъдете свободни по ум, сърце и
душа
.
Единственото, което не обичам, е измамата. Светите старци мислят какво ще стане с мене като умра непокаян. Ако трябва да се покая, ще се обърна направо към Господа. Друго покаяние не зная. Ще кажа: „Господи, Ти ме изпрати на земята да проповядвам.
към текста >>
Този, който служи с цялата си
душа
на Бога, е гражданин на това Велико Братство на Божията Любов, на Божията Мъдрост и на Божията Истина.
Как ще се изключа? Само ако наруша Божия Закон. Но ако аз изпълнявам Божията Воля, кой ще ме изключи? Питат ни: Кои сте вие? Ние сме едно велико братство, което има клонове на небето и на земята - на цялата вселена.
Този, който служи с цялата си
душа
на Бога, е гражданин на това Велико Братство на Божията Любов, на Божията Мъдрост и на Божията Истина.
Аз ви казвам: Станете ученици на това братство. Невидимият свят е видим за мене. Той може да бъде видим и за вас. Той е дори по-реален от видимия - разумен свят, в който живеят разумни, възвишени същества. Който няма любов и идва при мене, той ми отнема времето, а за този, който има любов, за него имам винаги време.
към текста >>
75.
Защо Учителят отказа амвона в Ямбол и участието си в Теософската ложа?
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
В своето слово по един чудесен, неповторим начин Учителят говори за ония пътища, по които човешката
душа
трябва да се движи към своя възход.
Поради това свое уверение те уведомили ръководителите на някои от европейските теософски ложи, от които получили разрешение да привлекат Учителя в редицата на своите „добри работници“. Председателят на теософската ложа в България не закъснял да поиска среща с Учителя, в която да го уведоми за добрите възможности, които му предлага организираното теософско общество и големите успехи, които го очакват както в нашата страна, така и в чужбина. На устроената среща се разменят мисли и наново се чува доброто мнение и високата оценка за публичната дейност на Учителя в духа и стила на теософските идеи. С голямо внимание Учителят изслушал поднесената покана за работа в полето на теософията, пожелал на ложата успех, но се отказал да стане сътрудник. Дълги години след тази среща в редица разговори с Учителя, както и от самите негови беседи стават ясни принципите на започнатото от него дело и онези съществени неща, които отделят учението му както от църквата, така и от теософията и източния йогизъм.
В своето слово по един чудесен, неповторим начин Учителят говори за ония пътища, по които човешката
душа
трябва да се движи към своя възход.
В това слово проличава особената езотерика, която поставя на централно място Христос и евангелското слово. Учението на Бялото Братство е учение, което поставя на първо място действената любов към ближния и любовта към Бога. Учителят категорично заявява, че Хермес, Рама, Кришна, Зороастър, Буда и други учители са човешки души, които чрез много прераждания и упорита работа върху себе си са напреднали в своето развитие, че тяхната мисия е била да подготвят човешките души за идването на Христа, а Христос не е човек. Той не върви в тази еволюция, по която са минали и другите учители. Христос е дошъл направо от Божествения свят.
към текста >>
Появяването на Учителя стана в едно време, когато предстои пробуждане на човешката
душа
.
Когато след това си позволих да го запитам има ли на земята въплътен учител, той отвърна: „В България.“ По повод на горното потребно е да се кажат няколко думи за това как малката страна България е удостоена между толкова страни на Балканския полуостров и в Европа да бъде посетена от един учител. Трябва да се знае, че тази страна е била три пъти център на окултно-мистични движения. Първият път във времето на Орфей в древността, вторият път преди около хиляда години, когато се развило богомилството, и сега, когато Учителят Беинса Дуно донесе учението на Бялото Братство. „Ако българите приложат това учение в живота си - каза Учителят, - ще идват хора от всички страни на света и ще се възхищават на духовната култура на българския народ.“
Появяването на Учителя стана в едно време, когато предстои пробуждане на човешката
душа
.
Има много признаци за това не само тук, но и по целия свят. С това“ ние не твърдим, че учениците на Бялото Братство са някакъв показателен пример за постигнато съвършенство. Те са обикновени хора, които следват един установен път, учат се, мъчат се да преодоляват препятствията, които самият процес на ученичество поставя пред тях и както всички хора понякога имат и погрешни стъпки. Христовото и Учителевото Слово изискват смирение, за да не се получи неправилният извод за учението и за Учителя по ръста, до който са стигнали неговите ученици. За непрекъснатата дейност на Учителя, за неговото забележително трудолюбие, като не поменаваме за ред неща, родени като негова инициатива, ще кажем, че в едно полустолетие - в непълни петдесет години, Учителят е изнесъл около седем хиляди беседи.
към текста >>
76.
Един разговор с Т. П. и приказка за ледения дворец
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
За всички ученици и външни посетители беше ясно, че очарованието, което Учителят събуждаше в
душата
на своя събеседник, идваше направо от неговото присъствие.
Ако Ледбитър вижда Христа само в потира на причастието, това е много малко. Тези думи на Учителя съдържат широкия диапазон, на който той разполага своите възгледи за света и живота. Така той вижда и разбира Христа. Христос за него е въплътеният универсален дух, който участвува в изграждането на живота както на човека, така и на цялата природа. За Учителя Христос е най-пълната, най-великата и най-универсалната изява на Бога във всички полета на битието.
За всички ученици и външни посетители беше ясно, че очарованието, което Учителят събуждаше в
душата
на своя събеседник, идваше направо от неговото присъствие.
То се струеше като флуидедин невидим поток от сила и увереност, който лекува човека от неразположението и улеснява в преодоляване на трудностите и противоречията. Този поток действува както действуват силовите полета. Потопен в това въздействие, човек получава увереността, че в обширното и разбунтувано море, където царува недоверие и където думите на хората са най-често декор - прикритие на измамата, тук пред тебе стои човек, на когото можеш да кажеш всичко и който умее да ти разкрива с разбираеми думи хилядократно изпитаните истини. С Учителя можеше да се приказва съвсем непринудено и за най-обикновените случки в живота. Винаги беше интересно и полезно това, как той от най-баналните неща във всекидневието можеше да извади мъдра поука и да я внуши на събеседника си като спонтанно изказана сентенция.
към текста >>
Тези пък посетители, които отиваха при него със затворени врати и прозорци на
душата
си и с намерение да го наблюдават, за да напишат някоя нелепост в жълтият печат, усещаха как той се затваряше и се превръщаше на огледало, в което те виждаха собствената си душевна пустота.
Един само контакт с Учителя беше достатъчен, за да се разбере, че не е обикновен човек. Учениците усещаха най-добре това, а непосветените в духовното знание усещаха необикновеното като особен чар на неговия натюрел. Онези, които го следваха, намираха радостта на духовното израстване Така усетен - като човек с богата неизчерпаема душевност и сила, като познавач на всички човешки състояния, гениалният художник Борис Георгиев го нарисува със затворени очи, вглъбен в себе си, озарен с вътрешна светлина. Дори и за слабо чувствителните хора той се явяваше като светлина, на която ще може да четат трудното писмо на живота.
Тези пък посетители, които отиваха при него със затворени врати и прозорци на
душата
си и с намерение да го наблюдават, за да напишат някоя нелепост в жълтият печат, усещаха как той се затваряше и се превръщаше на огледало, в което те виждаха собствената си душевна пустота.
Ако е потребно да се дадат за него и някои външни белези, може да се кажат следните думи: Учителят имаше ръст съвсем малко над средния. Тялото му, пропорционално развито и в съответствие на отделните части, които по всяка вероятност отговаряха на отношението в златното сечение на живота геометрия, беше винаги изправено. Със спокойна, елегантна и красива походка, с движения, винаги хармонични и изящни, той, който имаше бели коси и брада, правеше впечатление на запазен млад човек. Макар да беше завършил осемдесетях години, той не загуби до края на земния си живот този свой вид. Учителят Беинса Дуно имаше мек, топъл, но вълнуващ поглед.
към текста >>
Учителят познаваше глъбините на човешката
душа
.
Макар да беше завършил осемдесетях години, той не загуби до края на земния си живот този свой вид. Учителят Беинса Дуно имаше мек, топъл, но вълнуващ поглед. Светлината на очите му проникваше дълбоко в събеседника. Този светлик носеше мир и успокоение. Но когато в своята беседа засягаше лъжата и коварството в живота на нашата съвременност, когато се докосваше до кощунствените думи срещу великото и святото в битието, тогава меката светлина се превръщаше в светкавица, излязла из облака на благороден Божествен гняв.
Учителят познаваше глъбините на човешката
душа
.
Веднага знаеше и нивото, до което е израснал всеки, който идваше при него и съобразно с това, което виждаха духовните му очи, той постъпваше спрямо хората, без да нарушава тяхната свобода и без да хвърля върху тях сянката на своя авторитет. Прилагайки винаги заветите на Христа, Който казва: „Аз не дойдох за праведните, но грешните да призова за покаяние“. Учителят беше по-внимателен към онези, които, уплетени в миражите на многоликия грях, търсеха освобождение. Всичко в този живот за него беше една по-голяма или по-малка частичка от развитието и той умееше всички дребни на вид неща да осветлява и да разяснява със своята мъдрост.
към текста >>
77.
Още за духовния образ на Беинса Дуно
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Те са закон за развитието, закон за причини и последствия (кармичен закон) и закон за прераждането на
душата
.
Учението на Бялото Братство притежава своя специфика между различните варианти на Божествената наука. Ние споменахме за нея още в началото. Тя се състои в това, че Учителят положи основанието на великото знание за Бога, творението и живота върху Христовия принцип, като замени на много места думата „ум“ в Хермесовата философия с думата „любов“. Но все пак, ако трябва да очертаем в общи линии основните принципи и постулати на учението на Бялото Братство, трябва да приемем, че те в общи линии не се отличават от учението на Херметизма, от което учение като вариант се създадоха както Питагоровата школа, Юдеизмът, който представя най-ярката крепост на еднобожието, и арийските учения на изтока, изразени най-ярко в древната индуска философия. Три основни постулати лежат в окултната наука, наречени три основни закони, които премахват всички противоречия в генералните линии на човешкия живот.
Те са закон за развитието, закон за причини и последствия (кармичен закон) и закон за прераждането на
душата
.
За да илюстрираме тази еднаквост в разбиранията на основните закони между теософската доктрина и Бялото Братство, ще приведем един кратък откъс от разговор с Учителя, в който са засегнати въпроси от същността на „аза“. Един от посетителите на „Изгрева“ се обърна към Учителя и му разказа следното: - Преди една седмица, след като се наобядвах, лягам да си почина. Преди още да заспя в някакъв полусън разбрах, че аз съм в стаята, но гледам тялото си на леглото. Разбрах, че аз съм по-голям от тялото, а някой зад мен, когото не виждам, ми каза: „Това си ти“.
към текста >>
78.
Необикновени прояви
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
В
душата
на абитуриентката настанало голямо противоречие и безпокойство.
Тя трябваше да замине за Търново на другия ден - в неделя, тъй като изпитът щял да се състои в понеделник. Учителят я изслушал най-спокойно и доволен от нейния успех, казал, че не е необходимо тя да заминава в неделята, а може да остане още един ден при своите близки. - Но, Учителю, как мога да остана в неделя, когато в понеделник рано в осем часа започва изпитът? Ако не отида, то значи да загубя годината. - Може да останеш и утре при вашите - добавил съвсем спокойно Учителят и си продължил работата.
В
душата
на абитуриентката настанало голямо противоречие и безпокойство.
Как така да остане? Нали губи изпита? От една страна, тя иска да изпълни препоръката на Учителя, но от друга - започва да я измъчва мисълта, че само заради един предмет губи годината и остава назад от своите другари. Накрая привързаността и вярата в Учителя надделяла и тя останала в София. Когато в понеделник късно след пладне тя пристигнала в Търново и търсела начин да измоли да бъде изпитана извънредно, в гимназията й казали да не се безпокои, защото зрелостният изпит бил анулиран, поради някаква нередовност.
към текста >>
79.
Из дневника на сестра Е. И.
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
На този свят всякога и навсякъде се намират люде, които живеят в непрестанна тревога около неразрешения въпрос за безсмъртието на
душата
.
Из дневника на сестра Е. И.
На този свят всякога и навсякъде се намират люде, които живеят в непрестанна тревога около неразрешения въпрос за безсмъртието на
душата
.
Има натури, духовното развитие на които е доста изостанало. Те живеят своето биологично битие и дори да имат някаква култура, все още не са се доближили до вечния парещ въпрос за смъртта и безсмъртието. За тях дните се редуват безбурно и без никакви конфликти. Животът, разбира се, и на тях сервира всевъзможни задачи, но те ги решават с подръчните конвенционални методи и най-често така, както повеляват интересите им. Други натури обаче живеят по-трудно, защото дълбоко в тяхното съзнание се е пробудил един неспокоен огън, който трепти, пари от време на време душата им и държи тяхната размисъл будна и напрегната.
към текста >>
Други натури обаче живеят по-трудно, защото дълбоко в тяхното съзнание се е пробудил един неспокоен огън, който трепти, пари от време на време
душата
им и държи тяхната размисъл будна и напрегната.
На този свят всякога и навсякъде се намират люде, които живеят в непрестанна тревога около неразрешения въпрос за безсмъртието на душата. Има натури, духовното развитие на които е доста изостанало. Те живеят своето биологично битие и дори да имат някаква култура, все още не са се доближили до вечния парещ въпрос за смъртта и безсмъртието. За тях дните се редуват безбурно и без никакви конфликти. Животът, разбира се, и на тях сервира всевъзможни задачи, но те ги решават с подръчните конвенционални методи и най-често така, както повеляват интересите им.
Други натури обаче живеят по-трудно, защото дълбоко в тяхното съзнание се е пробудил един неспокоен огън, който трепти, пари от време на време
душата
им и държи тяхната размисъл будна и напрегната.
Те не са доволни от това, че всичко изглежда като голямо безсмислие, тъй като настъпват дни, когато и богатството, и славата, и целият живот рухват пред името на смъртта. Някои от тези натури, които имат по-слаба съпротивителна сила, падат по-бързо, отчайват се и завършват печално своя живот. Третата категория мислящи същества с по-активен натюрел стават вечно търсещи, неспокойни, но упорити в желанието си да стигнат до една точка от своето размишление и в своя емоционален свят, където ще престане колебанието и ще настъпи относителното спокойствие по хамлетовския въпрос: „Да бъда или да не бъда? “ От дневниците и автобиографичните бележки на някои братя и сестри - ученици на Учителя, ясно проличават тези, принадлежащи към третия тип хора, които не са стихнали в своето неспокойно дирене, докато не са докосвали мига, когато при среща с Учителя са изчезвали техните терзаещи ги противоречия.
към текста >>
Тя не могла да отговори на този въпрос, а и служителите в храма не били в състояние да утвърдят в
душата
й една несъмнена вяра.
В гимназията ги възпитавали в религиозен дух. Всяка неделя ги водели в църква. Обрядите и религиозната тържественост на православното богослужение събуждали у нея чувство на благоговение, но основният въпрос все оставал открит. Тя считала за недостатъчно това, че ще запали една свещица, която след няколко минути ще угасне. Какво значи този акт пред лицето на това Велико Същество?
Тя не могла да отговори на този въпрос, а и служителите в храма не били в състояние да утвърдят в
душата
й една несъмнена вяра.
Един ден сестра Е. И., чийто дневник сега прелистваме, запитала учителката си по психология госпожа Благоева, дали човешката душа е безсмъртна. Учителката я потупала по рамото, усмихнала се учудено и рекла: „Дете, никой философ досега не е могъл да каже какво нещо е душата.“ По-нататък младата девойка престанала да задава въпроси. Така, живеейки със своята неразрешена енигма, тя завършила гимназията през 1896 г., простила се с другарките си, с хубавите незабравими дни на ученичеството и след няколко години станала начална учителка в Габрово.
към текста >>
И., чийто дневник сега прелистваме, запитала учителката си по психология госпожа Благоева, дали човешката
душа
е безсмъртна.
Обрядите и религиозната тържественост на православното богослужение събуждали у нея чувство на благоговение, но основният въпрос все оставал открит. Тя считала за недостатъчно това, че ще запали една свещица, която след няколко минути ще угасне. Какво значи този акт пред лицето на това Велико Същество? Тя не могла да отговори на този въпрос, а и служителите в храма не били в състояние да утвърдят в душата й една несъмнена вяра. Един ден сестра Е.
И., чийто дневник сега прелистваме, запитала учителката си по психология госпожа Благоева, дали човешката
душа
е безсмъртна.
Учителката я потупала по рамото, усмихнала се учудено и рекла: „Дете, никой философ досега не е могъл да каже какво нещо е душата.“ По-нататък младата девойка престанала да задава въпроси. Така, живеейки със своята неразрешена енигма, тя завършила гимназията през 1896 г., простила се с другарките си, с хубавите незабравими дни на ученичеството и след няколко години станала начална учителка в Габрово. Две години след това тя се и задомила. През 1905 г.
към текста >>
Учителката я потупала по рамото, усмихнала се учудено и рекла: „Дете, никой философ досега не е могъл да каже какво нещо е
душата
.“
Тя считала за недостатъчно това, че ще запали една свещица, която след няколко минути ще угасне. Какво значи този акт пред лицето на това Велико Същество? Тя не могла да отговори на този въпрос, а и служителите в храма не били в състояние да утвърдят в душата й една несъмнена вяра. Един ден сестра Е. И., чийто дневник сега прелистваме, запитала учителката си по психология госпожа Благоева, дали човешката душа е безсмъртна.
Учителката я потупала по рамото, усмихнала се учудено и рекла: „Дете, никой философ досега не е могъл да каже какво нещо е
душата
.“
По-нататък младата девойка престанала да задава въпроси. Така, живеейки със своята неразрешена енигма, тя завършила гимназията през 1896 г., простила се с другарките си, с хубавите незабравими дни на ученичеството и след няколко години станала начална учителка в Габрово. Две години след това тя се и задомила. През 1905 г. в Търново дошъл Учителят.
към текста >>
Това съответствие между човека „отвън“ и човека „отвътре“ направило силно впечатление на чувствителната и все още жадуваща
душа
на сестра Е. И.
Две години след това тя се и задомила. През 1905 г. в Търново дошъл Учителят. Там той изнесъл няколко сказки по френология. При препълнен училищен салон Учителят с помощта на карти е доказвал правотата на окултната наука и давал убедителни доказателства за това, че строежът на човешкото тяло, формата на черепа, не са нещо произволно, но зависимо както от миналото на родовете, на които е потомък изследваният човек, така и от неговия психически строеж - от неговите мисли и наклонности, и обратното морфологията на физическото тяло - предимно главата и израза на лицето, който е предмет на друга част от окултната наука, дава указания за основните черти и склонностите на индивида.
Това съответствие между човека „отвън“ и човека „отвътре“ направило силно впечатление на чувствителната и все още жадуваща
душа
на сестра Е. И.
и тя видяла в тази сказка по френология началото на отговора на вълнуващия я въпрос. Учителят предприел в Търново една серия от своите френологически измервания, които съставят един интересен и активен период от работата му по изучаване особеностите на българския народ, сред който той е дошъл на работа. Сестра Е. И. още при първата сказка пожелала да благодари на Учителя за светлината, която вече озарила нейното съзнание, тъй като сказката била ако не врата, то поне пролука към един необикновен свят, където без друго чака отговорът на смущаващият я въпрос. Когато след няколко месеца Учителят се явил отново в Търново, сестра Е. И.
към текста >>
80.
Из спомените на сестра М. П.
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Тишината на нощта и на близката гора успокояваше
душата
ми и отнемаше от мене всяка умора.
Пред нея сковаха малка дървена масичка и също такава малка пейка. Никога не бях спала в такава обстановка. Палатката, бидейки бяла, струваше ми се, че е ладия, с която плавам по някакво море. Вечерникът танцуваше из дърветата и от време на време лекичко полюшваше платната на моята бяла ладия. Чудесно беше!
Тишината на нощта и на близката гора успокояваше
душата
ми и отнемаше от мене всяка умора.
Първата нощ преди да си легна, когато завързвах връзките при входа на палатката, трепнах, защото видях, че напреко беше легнало голямо куче - вълча порода. Миг след това ми стана смешно. Как е намерило точно това място пред палатката ми, сякаш да ме пази помислих аз. Легнах си спокойно. На утринта кучето го нямаше.
към текста >>
Душата
ми беше сякаш опиянена от тишината на нощта, в която едва се долавяше тайнствения й шепот.
Как е намерило точно това място пред палатката ми, сякаш да ме пази помислих аз. Легнах си спокойно. На утринта кучето го нямаше. Бодра и отморена отидох на работа. Вечер бързах да се прибера в моята „ладийка“, дълго седях на пейката пред палатката и наблюдавах звездите.
Душата
ми беше сякаш опиянена от тишината на нощта, в която едва се долавяше тайнствения й шепот.
Когато вечерницата скланяше доста на запад, влизах в палатката да си легна. Завръзвайки връзките на входа, аз винаги виждах същото голямо куче, легнало напреко пред него. Странно съвпадение и през толкова много нощи! Случайно ли бе това? Цял месец, докато аз спях в палатката, кучето идваше вечер, лягаше пред входа, а сутринта, когато отварях палатката си, него го нямаше.
към текста >>
81.
Как намерих пътя до него (Разказ по неписан спомен на сестра Василка Иванова)
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Да бъда строга и настойчива не ми позволяваше едно вгнездено в
душата
ми уважение.
Аз считах появяването й в нашия дом като изключителен дар и особено внимание на небето, което ме удостоява с отличие, което едва ли заслужавам. На другите деца - още две дъщери и единствен син, аз гледах като на добри, но по-обикновени създания. На тях и по-често се скарвах, а дори ги изобличавах, когато считах, че грешат. Към Ани не можех да постъпвам така. Още като беше съвсем малко дете, аз се чувствах пред нея виновна за всяко станало нещо.
Да бъда строга и настойчива не ми позволяваше едно вгнездено в
душата
ми уважение.
Когато веднъж, нервирана от много неразбории край мен, аз й викнах с по-раздразнен и малко разгневен глас, аз изпитах тежко недоволство от себе си. Стори ми се, че през нейните дълбоки и кротки очи надничаше някой по-голям, мъдър и непогрешим. Тогава взех да се самоизобличавам и дори се ядосах, че така се респектирам от това същество, което аз съм родила. Времето бе подгонило здравата своята колесница. Децата растяха, а по моите коси се появяваха бели нишки.
към текста >>
Тогава поради някаква неясна причина
душата
ми се изпълни с едно необикновено тържество, в което имаше и неземна радост и мрачно земно страдание.
Това, което едничко ме свързваше с нея, беше моята стигнала до обожаване любов и онзи необясним свещен страх какво ще стане с нея. Веднъж, когато бях останала самичка в къщи, аз застанах при прозореца, отправих поглед към небето и се провикнах с глас: - Господи! Открий ми тайната, поради която ми изпрати това дете и защо така безмерната ми обич е потопена в страх за него? Кой ми го повери да го вардя като украса, осеяна със скъпоценни камъни и дали не ще ми го поискат обратно?
Тогава поради някаква неясна причина
душата
ми се изпълни с едно необикновено тържество, в което имаше и неземна радост и мрачно земно страдание.
Някакъв далечен глас, който звучеше и в самата мен, повтаряше думата съдба, съдба! * Един ден ми домъчня да седя у дома. Взех две от децата си - Лили и момчето ми Христо, и реших да ги заведа на гости при мой роднина, който имаше ресторант към „Дианабат“. Исках момчето ми да подиша чист въздух.
към текста >>
В
душата
ми имаше празник.
Обърнах се към младежа и някак доверчиво му казах: „Води ме, където желаеш! “ Тръгнахме. Бодро се понесе белият кон по пътя и аз се почувствувах като фея от някое вълшебно сказание, а слънцето така светеше, толкова беше лъчезарен този ден и този сън!... Когато се събудих, изпитвах само съжаление, че свърши той, че видението изчезна.
В
душата
ми имаше празник.
Радост бе изпълнила тази душа. Аз силно пожелах да видя какво ще стане по-нататък и за щастие отново заспах. Сънят продължи. Намерих се в една малка бяла стая, някъде зад боровата гора. Бях облечена в зимни дрехи.
към текста >>
Радост бе изпълнила тази
душа
.
„Води ме, където желаеш! “ Тръгнахме. Бодро се понесе белият кон по пътя и аз се почувствувах като фея от някое вълшебно сказание, а слънцето така светеше, толкова беше лъчезарен този ден и този сън!... Когато се събудих, изпитвах само съжаление, че свърши той, че видението изчезна. В душата ми имаше празник.
Радост бе изпълнила тази
душа
.
Аз силно пожелах да видя какво ще стане по-нататък и за щастие отново заспах. Сънят продължи. Намерих се в една малка бяла стая, някъде зад боровата гора. Бях облечена в зимни дрехи. Навън бе навалял бял сняг.
към текста >>
Отново в
душата
ми се загнезди необяснимият дълбоко скрит в
душата
ми страх за любимото ми дете Ани.
Аз много се засрамих пред Учителя от тези твои думи, но той се обърна към теб и каза: „Вземи я вече със себе си. Тя е здрава.“ Отидохме си в къщи. Аз чувствувах, че с мене се извърши нещо много важно за моя живот.
Отново в
душата
ми се загнезди необяснимият дълбоко скрит в
душата
ми страх за любимото ми дете Ани.
Какво ли значи този сън? Не е ли някакво предзнаменование? Аз бях чувала много неща за Учителя Беинса Дуно, но какво значеше това, че той я взе със себе си и я отнесе, облечена като за венчило? Не тогава, но по-късно научих, че има непроменими неща, които стоят отбелязани във вечната житейска книга и които чакат своето неминуемо сбъдновение. Дали не се е отворила вече страницата, където е отбелязана съдбата на моята Ани?
към текста >>
Тя ме
задушаваше
и аз избухнах в отчаяно ридание.
Когато изминаха четиридесет дни от най-нещастния ми ден в живота, аз се запътих с помощта на мои познати към онази бяла къща, към същата бяла стая, за която ми говори Ани. Учителят ме покани учтиво да седна на един удобен сламен фотьойл, върху който бе поставена тъкана възглавничка. Седнах във фотьойла, а той седна насреща. Гледах го и мълчах, а и той дълго не продума нищо. Отведнъж усетих, че ме обладава дълбока скръб.
Тя ме
задушаваше
и аз избухнах в отчаяно ридание.
Учителят Беинса продължаваше да мълчи, но аз разбрах, че той чакаше да отмине моя плач. След като се наплаках горко, аз го погледнах и кой знае защо горко се усмихнах. Той ме погледна и върху лицето му имаше също една лека усмивка. - Учителю, - запитах аз вече малко окуражена - защо моята мила, най-добра и най-обичана Ани трябваше да умре? Аз дойдох като по някаква нейна повеля да ви разкажа едно нейно съновидение, как тя заболя и как най-после на Петровден замина от този свят.
към текста >>
Както са незнайни пътищата и делата Господни, така е тайна и необозрима и човешката
душа
.
- започнах да говоря на себе си. - Какво голямо изпитание и колко невъобразимо голям героизъм се иска от мен, защото това изпитание и тази скръб ще трябва да ги нося цял живот. Каква е утехата, която ми даде мъдрият Учител? Каза ми, че тя е жива и никога не ще изчезне, както не изчезна захарта, която се превърна на сладчина. Той ми препоръча да започна да уча цигулка, за да не проклинам Господа...
Както са незнайни пътищата и делата Господни, така е тайна и необозрима и човешката
душа
.
Аз никога не можех да допусна и дори да си представя, че с мен ще се случат такива неща, на каквито станах способна след голямото нещастие, което ме сполетя. На тази земя ние сме роби на навици и традиции. Както за радостта, така и за скръбта ние имаме установени изразни форми. Когато скърбим, облечем се в черни дрехи, затваряме се в себе си, отвръщаме очи от света и отбягваме както да слушаме, така и да се занимаваме с музика. Ние не знаем кое е по-добро за тези, които са минали в отвъдния свят.
към текста >>
Различни са пътищата към пробуждане на човешката
душа
.
Минаха години. Аз вече не можех да живея без словото на Учителя и без утехата и смисъла, който намирах в учението на Бялото Братство. Това, дето казват, че времето премахва скръбта, е невярно. Скръбта си остава. Това, което прави времето, е, че то те прави годен да понасяш и дори да обикнеш тази скръб, а и нещо още по-чудно - да повярваш, че е било крайно необходимо и неизбежно да промениш из основи порядъка на своя живот.
Различни са пътищата към пробуждане на човешката
душа
.
Един от тези пътища е страданието. [1] Дебел вълнен килим (б. р.).
към текста >>
82.
За окултната школа и за декември 1944 година
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Тук разликата беше само в туй, че нежният трепет на гласа, изтръгнат на струните на арфата, на която свиреше един от нашите братя, не ни разказваше, както би разказвал на други люде за печалната безнадеждност и безсмислие на земния живот, а донасяше в нашия слух ехото на един свят, където всичко е светлина и където безсмъртието на човешката
душа
е така ясно и така необходимо, както за нас е необходима светлината, за да виждаме света около нас.
На 27 декември 1944 г. от гърдите му се изтръгна последната въздишка, а на 28 - на другия ден, той лежеше в салона заспал в своето последно ложе, прегърнал Библията в ръка. Една арфа разливаше в салона дълбоки, горестни мелодии, а наоколо някои от учениците тихо плачеха. Ние стояхме дълбоко изненадани, потънали още повече в тайната на смъртта. Щом Учителят легна в своя саркофаг и напусна този свят, ясно става какво е земята и колко кратко е пребиваването на нея.
Тук разликата беше само в туй, че нежният трепет на гласа, изтръгнат на струните на арфата, на която свиреше един от нашите братя, не ни разказваше, както би разказвал на други люде за печалната безнадеждност и безсмислие на земния живот, а донасяше в нашия слух ехото на един свят, където всичко е светлина и където безсмъртието на човешката
душа
е така ясно и така необходимо, както за нас е необходима светлината, за да виждаме света около нас.
Земята, покрита с белия ложник на декемврийския ден, взе това, което е нейно и остави свободен величествения сияещ дух на Учителя Беинса Дуно, който донесе Божествената и духовната Любов, Мъдрост и Истина. * На учениците на Бялото Братство стана известно, че посредством едно телеграфическо съобщение от Москва, Георги Димитров, къщата на когото беше в непосредствено съседство с жилището на Учителя на улица „Опълченска“ 66, разрешил Учителя да бъде погребан на Изгрева. Доколкото бяхме осведомени, Министерският съвет в едно свое заседание, протоколът на което според друго съобщение е бил подписан от тогавашния председател на министерския съвет Антон Югов, даде нареждане да се изпълни това разрешение и Учителят бе погребан на Изгрева, където и досега неговият гроб се пази в образцов порядък. Там няма никакви украси.
към текста >>
„В изпълнение Волята на Бога е силата на човешката
душа
.“
* На учениците на Бялото Братство стана известно, че посредством едно телеграфическо съобщение от Москва, Георги Димитров, къщата на когото беше в непосредствено съседство с жилището на Учителя на улица „Опълченска“ 66, разрешил Учителя да бъде погребан на Изгрева. Доколкото бяхме осведомени, Министерският съвет в едно свое заседание, протоколът на което според друго съобщение е бил подписан от тогавашния председател на министерския съвет Антон Югов, даде нареждане да се изпълни това разрешение и Учителят бе погребан на Изгрева, където и досега неговият гроб се пази в образцов порядък. Там няма никакви украси. Пентаграмата на поставената там неголяма кръгла мраморна плоча носи само един надпис:
„В изпълнение Волята на Бога е силата на човешката
душа
.“
към текста >>
83.
Разговори с Учителя. Разговор първи
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Хората трудно могат да се сродят с мислите, че страданията са потребни за еволюцията на
душата
и че те са, които извършват най-полезната от духовно гледище съзидателна работа.
Ученикът: Като се размисля за това, което ми се струва, че го зная, и го сравня с въпросите, които си поставям и не мога да разреша, тогава ми става ясно, че това, което не зная, е огромна планина, а това, което си мисля поне че ми е познато, е някакво мъничко камъче като просено зърно. За пример аз не зная защо понякога страдам и защо и хората страдат, а радостите са толкова малки и така краткотрайни. Учителят: Тъй като вие споменахте за радост и скръб, нека ви кажа, че тези състояния не са постоянни, а сменящи се. Човек преминава от едното в другото състояние по закона за ритмичността, без да познава този закон, а хората страдат, защото си мислят, че този свят е създаден само за удоволствия. Всеки си мисли, че всички хора освен него са добре и че Бог спрямо него е несправедливо жесток.
Хората трудно могат да се сродят с мислите, че страданията са потребни за еволюцията на
душата
и че те са, които извършват най-полезната от духовно гледище съзидателна работа.
Настъпи за известно време непродължително мълчание. Една напълно пробудена душа и едно друго зрение, които имат вътрешните очи, би могла да долови и да види възходящия и светъл поток на мисълта, която Учителят отправяше към невидимите светове, но жадният ученик бързаше. Той не искаше да пропусне нито минута от времето, което протичаше така наблизо до мъдрия Учител и обмисляше как да заговори за някои от ония въпроси, които го вълнуваха. Ученикът: Вярно ли е твърдението, че всички промени, които стават в душевното състояние на един човек, се отразяват и на физическото му състояние? И ако е така, тогава и съвременната медицина би трябвало да търси причините на всички болести в нарушеното равновесие в някоя от надфизичните области като например чувствената (астралната) или мисловната (менталната) област на човека.
към текста >>
Една напълно пробудена
душа
и едно друго зрение, които имат вътрешните очи, би могла да долови и да види възходящия и светъл поток на мисълта, която Учителят отправяше към невидимите светове, но жадният ученик бързаше.
Учителят: Тъй като вие споменахте за радост и скръб, нека ви кажа, че тези състояния не са постоянни, а сменящи се. Човек преминава от едното в другото състояние по закона за ритмичността, без да познава този закон, а хората страдат, защото си мислят, че този свят е създаден само за удоволствия. Всеки си мисли, че всички хора освен него са добре и че Бог спрямо него е несправедливо жесток. Хората трудно могат да се сродят с мислите, че страданията са потребни за еволюцията на душата и че те са, които извършват най-полезната от духовно гледище съзидателна работа. Настъпи за известно време непродължително мълчание.
Една напълно пробудена
душа
и едно друго зрение, които имат вътрешните очи, би могла да долови и да види възходящия и светъл поток на мисълта, която Учителят отправяше към невидимите светове, но жадният ученик бързаше.
Той не искаше да пропусне нито минута от времето, което протичаше така наблизо до мъдрия Учител и обмисляше как да заговори за някои от ония въпроси, които го вълнуваха. Ученикът: Вярно ли е твърдението, че всички промени, които стават в душевното състояние на един човек, се отразяват и на физическото му състояние? И ако е така, тогава и съвременната медицина би трябвало да търси причините на всички болести в нарушеното равновесие в някоя от надфизичните области като например чувствената (астралната) или мисловната (менталната) област на човека. Учителят: По-внимателните наблюдатели - лекари или психолози, са забелязали връзката между едното и другото и вече няма спор по това, че душевното влияе на физическото, но това за някои е все още само твърдение, което макар и вярно, все още не е така очевидно, както е за тези, които имат отворени духовно зрящи очи. Посветените в процесите, които стават в отвъд материалния свят, знаят, че едно нарушение на хармонията в силовото поле, което обвива тялото на човека, винаги се придружава от едно нарушение във функциите на организма.
към текста >>
84.
Разговори с Учителя. Разговор трети
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Добре е да се знае, че търпението, което можем да наречем елексир на
душата
, се постига трудно, защото то изисква както воля, така и жертва.
Може да го споходи скръб, плач, страдание и дори унижения, но те трябва да се понасят. Как ще постъпи един обикновен човек е друг въпрос, но ученикът в такива случаи трябва да каже: Днес аз страдам и скърбя, унижен съм, но това показва, че съм дежурен. Поставен съм на пост да повдигна с рамото си малко от мъката на човешкия род. Утре може да ме сменят и друг ще дойде на моето място. Само който може така да рече и така да постъпи, е ученик.
Добре е да се знае, че търпението, което можем да наречем елексир на
душата
, се постига трудно, защото то изисква както воля, така и жертва.
Ученикът: Много често се запитвам докъде стига възможността на човека да опознае не само природата, но и човешката душа. С други думи каква част от Великото знание за Бога, природата и човека би могла да стане достояние на човешкия разум? Учителят: Степента на знанията, които човек може да получи в своя живот на земята, зависи от много неща. Има хора, за които не е достъпно дори това знание, което поначало е достъпно за всеки обикновен човек. Те не могат да го възприемат, защото не са се постарали да развият своя ум и са изостанали в своето развитие.
към текста >>
Ученикът: Много често се запитвам докъде стига възможността на човека да опознае не само природата, но и човешката
душа
.
Как ще постъпи един обикновен човек е друг въпрос, но ученикът в такива случаи трябва да каже: Днес аз страдам и скърбя, унижен съм, но това показва, че съм дежурен. Поставен съм на пост да повдигна с рамото си малко от мъката на човешкия род. Утре може да ме сменят и друг ще дойде на моето място. Само който може така да рече и така да постъпи, е ученик. Добре е да се знае, че търпението, което можем да наречем елексир на душата, се постига трудно, защото то изисква както воля, така и жертва.
Ученикът: Много често се запитвам докъде стига възможността на човека да опознае не само природата, но и човешката
душа
.
С други думи каква част от Великото знание за Бога, природата и човека би могла да стане достояние на човешкия разум? Учителят: Степента на знанията, които човек може да получи в своя живот на земята, зависи от много неща. Има хора, за които не е достъпно дори това знание, което поначало е достъпно за всеки обикновен човек. Те не могат да го възприемат, защото не са се постарали да развият своя ум и са изостанали в своето развитие. Една от главните причини за тази изостаналост е това, че те не притежават онази вътрешна чистота, която е необходима за развитието на ума.
към текста >>
Знанието, което днешните хора имат за света, за природата и живота, знанието за
душата
и безсмъртието й, са съвсем повърхностни.
Учителят: Степента на знанията, които човек може да получи в своя живот на земята, зависи от много неща. Има хора, за които не е достъпно дори това знание, което поначало е достъпно за всеки обикновен човек. Те не могат да го възприемат, защото не са се постарали да развият своя ум и са изостанали в своето развитие. Една от главните причини за тази изостаналост е това, че те не притежават онази вътрешна чистота, която е необходима за развитието на ума. Колкото да ви се види чудно, но трябва да знаете, че за развитието на ума е потребна вътрешна чистота в мисли, в чувства, в намерения и постъпки.
Знанието, което днешните хора имат за света, за природата и живота, знанието за
душата
и безсмъртието й, са съвсем повърхностни.
Те дори не са никакви знания, а повечето догадки. В такова положение се намират и голяма част от вярващите религиозни хора, а и много от тези, които се наричат окултисти. Ако запитам някого от тези „знаещите“ преди колко време са излезли от своя Божествен дом, ще кажат, че това е неизвестно. А колко от тях имат известия от баща си, от майка си, те вместо отговор ще повдигнат рамене. Единственото, което ще отговорят, е, че вярват в Господа.
към текста >>
Учителят: Направо отговарям -
душата
?
Не се обезсърчавайте от тези думи, но не губете мярка за това, което е изобщо човекът на земята. Ученикът: Като е така, ще си позволя да Ви запитам, Учителю, кое е най-ценното у човека? Ние знаем, че всеки човек има ум, чувства и воля. Но все пак над тях има нещо друго, защото не всеки ум е съвършен, не всички чувства са кристално чисти, не всяка воля е добротворна. Кое е това, което стои над тях?
Учителят: Направо отговарям -
душата
?
Има сили в този свят, които могат да превърнат въглена в диамант и диаманта във въглен. Такова алхимично превръщане е рядко, но на физическия свят - възможно. Но що се отнася до човешката душа, имайте предвид, че никоя сила в света не може да превърне душата, която е най-съвършеният диамант, във въглен. Душата остава за вечни времена един скъпоценен камък на небесното царство, защото душата е произлязла от Божественото дихание. Това считайте за неотменим закон.
към текста >>
Но що се отнася до човешката
душа
, имайте предвид, че никоя сила в света не може да превърне
душата
, която е най-съвършеният диамант, във въглен.
Но все пак над тях има нещо друго, защото не всеки ум е съвършен, не всички чувства са кристално чисти, не всяка воля е добротворна. Кое е това, което стои над тях? Учителят: Направо отговарям - душата? Има сили в този свят, които могат да превърнат въглена в диамант и диаманта във въглен. Такова алхимично превръщане е рядко, но на физическия свят - възможно.
Но що се отнася до човешката
душа
, имайте предвид, че никоя сила в света не може да превърне
душата
, която е най-съвършеният диамант, във въглен.
Душата остава за вечни времена един скъпоценен камък на небесното царство, защото душата е произлязла от Божественото дихание. Това считайте за неотменим закон. При това не забравяйте, че душата не може да се опорочи. Тя е всякога чиста. Това ви казвам, за да не се обезсърчавате.
към текста >>
Душата
остава за вечни времена един скъпоценен камък на небесното царство, защото
душата
е произлязла от Божественото дихание.
Кое е това, което стои над тях? Учителят: Направо отговарям - душата? Има сили в този свят, които могат да превърнат въглена в диамант и диаманта във въглен. Такова алхимично превръщане е рядко, но на физическия свят - възможно. Но що се отнася до човешката душа, имайте предвид, че никоя сила в света не може да превърне душата, която е най-съвършеният диамант, във въглен.
Душата
остава за вечни времена един скъпоценен камък на небесното царство, защото
душата
е произлязла от Божественото дихание.
Това считайте за неотменим закон. При това не забравяйте, че душата не може да се опорочи. Тя е всякога чиста. Това ви казвам, за да не се обезсърчавате. Щом дойде у вас някакво противоречие, кажете: Моята душа е чиста!
към текста >>
При това не забравяйте, че
душата
не може да се опорочи.
Има сили в този свят, които могат да превърнат въглена в диамант и диаманта във въглен. Такова алхимично превръщане е рядко, но на физическия свят - възможно. Но що се отнася до човешката душа, имайте предвид, че никоя сила в света не може да превърне душата, която е най-съвършеният диамант, във въглен. Душата остава за вечни времена един скъпоценен камък на небесното царство, защото душата е произлязла от Божественото дихание. Това считайте за неотменим закон.
При това не забравяйте, че
душата
не може да се опорочи.
Тя е всякога чиста. Това ви казвам, за да не се обезсърчавате. Щом дойде у вас някакво противоречие, кажете: Моята душа е чиста! Аз може да съм се окалял временно, но душата ми е чиста. Някога човек постъпва разумно, някога неразумно.
към текста >>
Щом дойде у вас някакво противоречие, кажете: Моята
душа
е чиста!
Душата остава за вечни времена един скъпоценен камък на небесното царство, защото душата е произлязла от Божественото дихание. Това считайте за неотменим закон. При това не забравяйте, че душата не може да се опорочи. Тя е всякога чиста. Това ви казвам, за да не се обезсърчавате.
Щом дойде у вас някакво противоречие, кажете: Моята
душа
е чиста!
Аз може да съм се окалял временно, но душата ми е чиста. Някога човек постъпва разумно, някога неразумно. Това обаче не се отнася до душата му.
към текста >>
Аз може да съм се окалял временно, но
душата
ми е чиста.
Това считайте за неотменим закон. При това не забравяйте, че душата не може да се опорочи. Тя е всякога чиста. Това ви казвам, за да не се обезсърчавате. Щом дойде у вас някакво противоречие, кажете: Моята душа е чиста!
Аз може да съм се окалял временно, но
душата
ми е чиста.
Някога човек постъпва разумно, някога неразумно. Това обаче не се отнася до душата му.
към текста >>
Това обаче не се отнася до
душата
му.
Тя е всякога чиста. Това ви казвам, за да не се обезсърчавате. Щом дойде у вас някакво противоречие, кажете: Моята душа е чиста! Аз може да съм се окалял временно, но душата ми е чиста. Някога човек постъпва разумно, някога неразумно.
Това обаче не се отнася до
душата
му.
към текста >>
85.
Разговори с Учителя. Разговор четвърти
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Зачитайте святостта на човешката
душа
и който се освободи от посочения преди минутка недостатък, той вече „живее по Бога“.
А без това чувство трудно се създава благороден човек. Забелязвам, че такова нещо има и у вас учениците на Божественото учение. Откажете се да се съединявате с този родов атавизъм. Във връзка с този недъг е и привичката да се изнася навън всичко онова, което се доверява като на приятел. Такъв, който изнася интимните неща на приятелите си, сам ще спъне своя живот.
Зачитайте святостта на човешката
душа
и който се освободи от посочения преди минутка недостатък, той вече „живее по Бога“.
Ако искате да узнаете една от най-прекрасните добродетели в живота си, внимавайте добре в това, което ще ви кажа: ако имате един приятел, постарайте се да откриете у него една добра черта. Дори когато си спомняте за него, пак си спомнете за тази хубава страна на неговия характер и я дръжте в ума си. Този ваш приятел ще ви обикне още повече, защото по невидим път вие му пращате хубави влияния. Ако не мислите за хубавите черти в характера му, между него и вас ще се яви едно хладно и пусто пространство. Вън от този закон не могат да съществуват правилни отношения между хората.
към текста >>
Скръбта и радостта са необходими за растенето на човешката
душа
.
Омиротворяването, хармонията е разумен творчески процес. Само много умни, любящи люде, които изразходват голяма вътрешна енергия, могат да донесат мира. Ако човек няма мир в себе си, той не може да го възстанови отвън. Така трябва да се разбират думите на Христа, Който каза: „Моя мир ви давам! “
Скръбта и радостта са необходими за растенето на човешката
душа
.
Скръбта идва от земята, а радостта - от Слънцето. Доброто обаче се изявява на земята. Щом скърбите, земните енергии преобладават у вас. Небето допуска скръбта и страданията. Те не унищожават човека, а внасят у него мекота и добрина.
към текста >>
Между тези хора се срещат такива, у които възниква желание да
задушат
и да убият светлите стремежи на
душата
му.
Затова разумната творческа природа работи понякога с тези земни енергии. Чрез тях човек научава закона за трансформирането им. Ученикът: Какво следва да правим, когато не сме в състояние да се справим с упоритата и недоброжелателна воля на тези, които ни заобикалят. Нали нашето време не е време на отшелничество? Учителят: Ученикът, влязъл в Божествената школа, често преживява големи бури, тъй като той е заобиколен с хора, които имат най-често противоположни възгледи на неговите.
Между тези хора се срещат такива, у които възниква желание да
задушат
и да убият светлите стремежи на
душата
му.
„Ти си глупав, странен и ненужен за обществото с твоите възгледи“ - ще му кажат те. Ако ученикът се поддаде на тези техни влияния и внушения, ще помрачи и ще убие вярата си в Бога. Нещо повече. Може да настъпи ден, когато ученикът може да бъде изгонен от обществото. Ако няма къде да отиде, той ще се отчая и ще размишлява да се самоубие или ще се отдаде на разврат.
към текста >>
86.
Разговори с Учителя. Разговор пети
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
То значи едно пристанище за възхождащата
душа
, тъй като ние сме още в „потопа“ и затова трябва да намерим планината, където ще се спасим от бушуващите води.
Ученикът, който повеждаше разговорите, зададе въпрос. Ученикът: Дали еволюцията на човека, тръгнал съзнателно в духовния път, е произволен процес за всекиго или има етапи, които е задължително да се постигнат и преминат? Учителят: Развитието на всяка монада е процес индивидуален, но въпреки това ще трябва да се стигне до етапи, които по-рано или по-късно ще трябва да се изживеят. Тези етапи или степени на развитието отговарят на известни символни образи както в отделните религии, така и в библейските и евангелските разкази. Най-напред всеки ще стигне до своя „Арарат“.
То значи едно пристанище за възхождащата
душа
, тъй като ние сме още в „потопа“ и затова трябва да намерим планината, където ще се спасим от бушуващите води.
Следващият етап е планината „Мориа“, където ще пренесем жертвата на Бога. На трето място идва „Синай“, а там е даден Божият закон, който всеки трябва да научи. Четвъртата фаза е планината „Тавор“, където стана преображението на Господа. И ние трябва да се преобразим - да се родим отново в дух и истина. Това е новият човек, преобразен от великото посвещение.
към текста >>
87.
Разговори с Учителя. Разговор осми
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Мъдростта се извлича от знанията и проблясва само в една пробудена
душа
!
Мъдростта е нещо повече от знанието, което хората придобиват в живота. В знанието има и грешки, и заблуждения. Съществуват противоречиви и отричащи се една с друга теории, но мъдростта е една и неизменна. Тя е над теорията и хипотезите. Те може да се нарекат стъпала към Мъдростта, която е над всяко знание.
Мъдростта се извлича от знанията и проблясва само в една пробудена
душа
!
Същата абсолютна и безкрайна чистота, липса на каквито и да е ограничения притежава Истината. Истината ражда свободата, но в свободата, която имат човеците на тази земя, съществуват и ограничения. В Истината няма никакви ограничения! Тогава бихме могли да си зададем следните въпроси: Можем ли да живеем без любов? Можем, но без любов животът ни ще бъде пълен със страдания.
към текста >>
88.
Разговори с Учителя. Разговор девети
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Той търси последователи, за да извърши своето мрачно дело, а истинският спасител на човешката
душа
никога не говори за обществото, никога не създаде организация, а каза: „Дойдох да прибера своите“, а на друго място казва: „Не вие Мене, но аз вас избрах“.
Принудителният им „нов ред“ не внася в тоя дом никакъв нов живот, а само объркване и хаос. Търпеливият организира себе си, а нетърпеливият - обществото. Всички тирани, които историята е отбелязала в страниците си, се явяват като носители на идеи за „ново човечество“, за някакъв „нов ред“ и за „окончателно оправяне на света“. Срещнете ли човек, който никога не е признал, че е сгрешил, човек, който не се е вгледал в нито една черта на своя характер, а непрекъснато коригира човешкото общество, бягайте от него. Мрачният дух, когото Творецът изгони от небето, сега е приел формата на организатор и спасител на света.
Той търси последователи, за да извърши своето мрачно дело, а истинският спасител на човешката
душа
никога не говори за обществото, никога не създаде организация, а каза: „Дойдох да прибера своите“, а на друго място казва: „Не вие Мене, но аз вас избрах“.
Хората могат и бива да се сдружават, за да си помагат при извършването на ред неща от земен материален характер. Те могат да построят задружно голяма сграда, едно шосе, едно пристанище. Те могат да се сдружават и да улесняват живота си, но никога да не отнемат свободата един другиму. Но ако такова общество е построено по закона на принудата, то няма да успее. Търпеливите, които са и мъдри, знаят това.
към текста >>
89.
Разговори с Учителя. Разговор единадесети
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
То е вложено от Бога в
душата
на човека.
Всеки трябва да го намери в себе си. То е в неговата същност, която остава като основа в живота му. И ако всичко у човека се влияе и се мени, това зърно, тази неугасваща светлинка остава непроменена. Тази светла точка в съзнанието не се влияе нито от страданията, нито от славата, нито пък от гнева или от блясъка на златото. Това неизменно начало не се придобива.
То е вложено от Бога в
душата
на човека.
Ученикът: Знанията, които ни дава съвременната наука, макар и много интересни и доста обширни, не са в състояние да пи помогнат в някои трудни моменти. Защо още няма в тази наука онова, с което можем да отстраним песимизма, отчаянието и неверието? Учителят: Науката, която сега се изучава в университетите, с подготовка за една друга велика наука на бъдещето. Сегашната наука представлява тухличките, които ще влязат в изграждането на онова здание, което ще представлява бъдещата наука. Знанията, които човечеството получава в продължение на един човешки живот, макар той да е и едно столетие, ще се поставят в един котел да се сварят и синтезират.
към текста >>
Но за храната на
душата
все още няма такава грижа, както грижата за стомаха.
Знанията, които човечеството получава в продължение на един човешки живот, макар той да е и едно столетие, ще се поставят в един котел да се сварят и синтезират. Количеството есенция, получена като синтез от тези знания, ще може да се събере в едно мускалче не по-голямо от тези, в които се поставя гюлово масло. Фазата, в която се развива съвременният живот, е фаза на осигуряване яденето и пиенето. Разбира се, че не е възможно да се живее без ядене, но лошото е, че освен за него, не се полагат никакви други грижи. Селянинът казва: Ще изорем, ще посеем, ще ожънем нивите, ще напълним хамбарите и ще се осигурим.
Но за храната на
душата
все още няма такава грижа, както грижата за стомаха.
Да поживеем - казват хората. Но това „да поживеем“ е само закона на храненето. А какво следва след това „поживяване“, никой не задава и никой не отговаря на този въпрос. Ученикът: Дали така бързо протича животът в другите светове, както протича той на земята? Учителят: В духовната наука се твърди, че това, което душата преживява на земята през милиони години, може да се премине в една година, а целият земен живот на един човек в духовния свят може да се изживее в едно мигновение.
към текста >>
Учителят: В духовната наука се твърди, че това, което
душата
преживява на земята през милиони години, може да се премине в една година, а целият земен живот на един човек в духовния свят може да се изживее в едно мигновение.
Но за храната на душата все още няма такава грижа, както грижата за стомаха. Да поживеем - казват хората. Но това „да поживеем“ е само закона на храненето. А какво следва след това „поживяване“, никой не задава и никой не отговаря на този въпрос. Ученикът: Дали така бързо протича животът в другите светове, както протича той на земята?
Учителят: В духовната наука се твърди, че това, което
душата
преживява на земята през милиони години, може да се премине в една година, а целият земен живот на един човек в духовния свят може да се изживее в едно мигновение.
Този свят, в който са възможни тези неща, е свят, вън от времето и пространството. В духовния свят мерните единици са съвсем други. Всичко това, което говорим, ще изглежда невероятно за човека, незапознат с духовните въпроси. За хората на нашето време е невъзможно да мислят извън времето и пространството. Ученикът: Коя е причината съвременните хора в една все още значителна част да се отнасят с недоверие към истините, които се изявяват в окултната наука?
към текста >>
90.
Разговори с Учителя. Разговор дванадесети
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Учителят: Това би било така, както казваш, но в човешката
душа
живее един често несъзнателен подтик, който пази душите на много хора от пълно потъване в бездната на материята и в измамната сянка на илюзиите.
При този разговор ученикът много сполучливо задаваше въпросите, с което разговорът се превърна в цяла беседа, като за разлика от другите беседи тази беше прекъсвана с въпроси, около които се създадоха отделните пасажи. Ученикът: Вие казахте, че е потребно всеки да намери своя истински път. Това е така, щом го казвате, но хората търсят само материално благополучие? Щом е така, щом като личните интереси ръководят човека, тогава не е ли ясно, че живеем в епоха, когато е спънат духовният развой? Учителят погледна напред, където между клоните и боровете при източната страна на изгревската поляна трептяха като огромни бели звезди пролуките, през които надничаше доста извисеното вече слънце, и заговори спокойно:
Учителят: Това би било така, както казваш, но в човешката
душа
живее един често несъзнателен подтик, който пази душите на много хора от пълно потъване в бездната на материята и в измамната сянка на илюзиите.
Всички от групата очакваха с голямо внимание да чуят изясненията, които Учителят щеше да даде. - Колкото и да се стараят хората да убедят себе си и другите продължи той, - че смисълът на живота се крие единствено в материалното благополучие, те не могат да скрият дори пред собственото си самонаблюдение, че най-голямото в целия им живот е бил някакъв по-рано или по-късно осъзнат подтик. За да стане човек последовател на някакво учение, доктрина, философия, подтикът е дошъл отвътре. Нека проверят себе си тези, които са убедени материалиста, за да разберат, че не е само литературата, която са прочели, не само външните въздействия, които са получили, са причина да поемат този път. Решителният момент да тръгнат в една или друга посока е дошъл отвътре.
към текста >>
Имало е случаи, когато душите на някои починали са наблюдавали с неудоволствие излишните и суетни почести, както и пресилената надгробна реч, произнесена над мъртвия труп, защото разбрали огромната разлика между този шумен церемониал и истинското състояние на
душата
.
Волът не трябва да е доволен от своите рога, конят - от своите копита. Как например изглежда за човека доволството на едно прасе? То е унизително, дори отвратително доволство. Така за други по-високи светове изглежда нашето състояние в гъстата материя, така изглежда нашата алчност и нашата похотливост за един поглед отвисоко, за един поглед от световете на напредналите същества. Когато човек напусне този свят, тогава чак ще види ясно състоянието, в което се е намирал на земята.
Имало е случаи, когато душите на някои починали са наблюдавали с неудоволствие излишните и суетни почести, както и пресилената надгробна реч, произнесена над мъртвия труп, защото разбрали огромната разлика между този шумен церемониал и истинското състояние на
душата
.
В Свещеното писание се казва на едно място: „Пълен с благодат и истина“. Човек все трябва да е пълен с нещо. С какво? Някои ще кажат със знание, със сила, с известност или богатство. Как изглежда човекът, пълен само със знание?
към текста >>
Това е човек без
душа
- горделив и хладен.
Човек все трябва да е пълен с нещо. С какво? Някои ще кажат със знание, със сила, с известност или богатство. Как изглежда човекът, пълен само със знание? Той прилича на енциклопедия, на справочна книга или на библиотечен шкаф.
Това е човек без
душа
- горделив и хладен.
Човекът, пълен само със сила ще прилича на бомба, която всеки момент може да експлодира. Пълен ли с само с богатство, заради което хората ще му оказват лицемерно почитание, той ще представлява едно нищо, облечено в преходно и смешно великолепие. Тогава какво значи да си пълен с благодат и истина? То означава да си създал вътрешна връзка с Бога. А какво повече човек може да пожелае?
към текста >>
Той винаги се притичва на помощ към оня, който Го е призовал с всичката си
душа
, сърце и ум.
В това отношение трябва да бъдем абсолютни и да не се самоизмамваме. Тези народи, които са служили на друг Бог, който ги е учил да вършат престъпления, а не на оня Бог, Когото Христос наричаше моя Отец, не може да се нарекат християнски. Христовото учение е още в зародиш в съзнанието на хората. То още не е приложено. Бог, за Когото ни говори Христос, Той никога не е променил Своето отношение към човека.
Той винаги се притичва на помощ към оня, който Го е призовал с всичката си
душа
, сърце и ум.
Той ще му изпрати утешител. Под утешител ние разбираме светящия човек. Когато ни посети такъв човек, всичко става ясно и разбрано. Противоречията изчезват и ние заживяваме в хармонията на Всемира. Чуете ли някой да казва, че е тъмно в съзнанието му, ще знаете, че светящият човек го е напуснал.
към текста >>
Ако вие сте в близост с един от тези Божи служители, в съзнанието ви не ще проникне отрицателна мисъл, чувствата ви ще бъдат от много виеш порядък и от
душата
ви ще изчезне всякакъв страх.
Под утешител ние разбираме светящия човек. Когато ни посети такъв човек, всичко става ясно и разбрано. Противоречията изчезват и ние заживяваме в хармонията на Всемира. Чуете ли някой да казва, че е тъмно в съзнанието му, ще знаете, че светящият човек го е напуснал. Страшна е тъмнината, когато отсъствува човекът, който носи светлина.
Ако вие сте в близост с един от тези Божи служители, в съзнанието ви не ще проникне отрицателна мисъл, чувствата ви ще бъдат от много виеш порядък и от
душата
ви ще изчезне всякакъв страх.
И друго нещо трябва да научите. Често в Писанието се споменава думата благодат. Под това понятие трябва да имате правилно разбиране. Благодатта не е за ленивците, които чакат всичко да падне наготово в ръцете им. Небето и да е определило нещо, което трябва да получите, вие трябва да направите усилие, за да го извоювате по заслуга.
към текста >>
91.
Мисли за любовта
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Тя има неизмерими граници, обхваща вселената, преминава през всички светове, тържествува в човешката
душа
и се изразява като първична воля за битие.
Любовта е движила развитието на всички изобразителни изкуства, както и на музиката. Развитието на човечеството като цяло и това на отделния индивид се извършва заради една любов. Любовта обаче, за която се говори в тази книга, не е същата, която ние хората сведохме до баналните й форми на нашето всекидневие. Светлината, в която ни се представя тя за първи път тук. осветява живота по нов начин.
Тя има неизмерими граници, обхваща вселената, преминава през всички светове, тържествува в човешката
душа
и се изразява като първична воля за битие.
към текста >>
92.
Любовта, която трябва да познаем
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Ето как Любовта - най-достъпният път за възхождане на
душата
, идва, след като е възможно осъществяването на тази вътрешна победа.
Вие помните онова място, където Христос - въплътената в човешки образ Божествена любов, каза: „Аз Съм Пътя, Истината и Живота“. Всеки, който иска да придобие любовта - Божествената Любов, за която говорим, трябва да извърши един вътрешен подвиг. Подвигът се състои в това да прости на ония, които не Го обичат и Му причиняват пакости. Не може ли да извърши този доста труден, но спасителен героизъм, той трябва да знае, че още нищо не е постигнал в познаването на Любовта. Никаква наука, никаква магия, никаква школа, никакви заклинания и формули не могат да му помогнат.
Ето как Любовта - най-достъпният път за възхождане на
душата
, идва, след като е възможно осъществяването на тази вътрешна победа.
Понякога чуваме да се казва: Оня, който ме обичаше, не ме обича вече. Такова нещо е непонятно за Божествената любов. Тя никого не отминава. Ако има такова явление, Любовта, която си е отишла, не е любовта, за която говорим тук. Не казвайте, че няма какво да обичате.
към текста >>
Всъщност любовта би трябвало да бъде постоянното състояние на човешката
душа
, но хората са се намесили грубо със своите себични чувства и са се опитали да коригират нещо от свещените закони на природата.
Но в тези думи е скрито едно заблуждение, тъй като любовта не може да бъде нито „първа“, нито „втора“. Ако някой говори за първата си любов, това ще рече, че е имал и втора. А щом е имал втора, той не е имал и първа. Любовта е една и неделима. Тя е вечна.
Всъщност любовта би трябвало да бъде постоянното състояние на човешката
душа
, но хората са се намесили грубо със своите себични чувства и са се опитали да коригират нещо от свещените закони на природата.
Любовта, за която приказваме тук, ще бъде потребна на всеки човек да премине от царството на смъртта в царството на безсмъртието. Прекосявайки този океан, корабът, с който ще пътуваме, неминуемо ще се люлее, но любовта ще ни даде сили и устойчивост да разрешим задачата. Хората не подозират, нито пък могат да си представят как ще изглежда земята, ако всички люде биха залюбили Бога. Няма да се намери рай, който би съперничил с една такава земя. За Бога не мога да дам никакво определение, говори Учителят, освен следните слова: Любов без промяна, знание без погрешки, свобода без ограничения.
към текста >>
93.
Закони
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Пояснение: Щом човек е наясно по големите въпроси за Бога, за развитието, за съдбата и за безсмъртието на
душата
, всички останали по-дребни въпроси, които възникват от неразбирането на големия въпрос, се разрешават от само себе си.
Ако животните се самоизяждат, това за човека е най-страшното престъпление. Като имаме предвид всичко това, може да си представим как изглежда за висшите същества животът на нашата планета. Някои хора казват, че и да убият някого, ще изкупят постъпката си с други „благородни“ дела. Не, законът е категоричен: животът с нищо не се изкупува. 11. Закон: Изплати ли човек големия си дълг, той ще изплати и малките си дългове.
Пояснение: Щом човек е наясно по големите въпроси за Бога, за развитието, за съдбата и за безсмъртието на
душата
, всички останали по-дребни въпроси, които възникват от неразбирането на големия въпрос, се разрешават от само себе си.
12. Закон: Човек не може да се учи, докато не обича нещо или някого. Пояснение: На този свят не може да се извърши нищо добро и полезно, без човек да има импулс и вдъхновение. Най-често великите творения са се появявали на земята като резултат на една голяма любов. 13. Закон: Не е позволено на човека да измъчва тялото си. Пояснение: Йогизмът с дал доста солидни знания на човеците.
към текста >>
Благодарният е разтворил
душата
си като цвят, който получава любовта на слънцето.
Ако нещо е решено да се извърши, а извършването се отлага, отлагат се и следващите след него мисловни процеси. В приемането на новите идеи съществува известен порядък. 21. Закон: Само благодарният подлежи на развитие. Пояснение: Благодарността е много ценно качество. Благодарният предизвиква щедростта и благоговението на всекиго.
Благодарният е разтворил
душата
си като цвят, който получава любовта на слънцето.
На благодарния всеки помага. Благодарният най-добре се учи и най-бързо расте. 22. Закон: За всяко добро дело се изисква една малка жертва. Пояснение: Ние нямаме друга мярка, с която бихме могли да измерим добрината на хората, освен големината на жертвата, която те правят, когато искат да ни сторят някакво добро. Ако мислиш, че можеш да направиш някому нещо добро, без да жертвуваш нещо от себе си, ти не си на прав път.
към текста >>
Човекът не може да бъде завладян, защото носи жива безсмъртна
душа
.
Не може робска психика да бъде жител на безкрайното и свободно царство на Духа. Свободният човек не бива да бъде роб и на своите деца. Да обичаш и да си готов да направиш всяка жертва е едно, а да си роб е друго. 25. Закон: Никой никого не може да владее. Пояснение: Може да владееш земи, държавни богатства и цели континенти и всичко, което е земно и материално, но една привидно скромна и незначителна човешка единица ти не може да владееш.
Човекът не може да бъде завладян, защото носи жива безсмъртна
душа
.
26. Закон: Човек не може да стане богат, ако не е щедър. Пояснение: Има една скрита причина, която прави хората да припечелват богатство. Не става дума за онова забогатяване чрез насилие и грабеж, нито чрез коварни хитрини, а за придобиване богатство чрез щедрост. Това е окултен закон.
към текста >>
Пояснение: Прераждането на
душата
или вечното съществувание на нашето безсмъртно начало, е необходимост, за да се убедим, че живеем в един разумен свят, тъй като, ако живеем само един живот, много малко нещо научаваме.
Тщестлавният е пуснал в сърцето си не Божествения дух на смирението, а един легион суети. 28. Закон: Не говори много, за да те разберат. Пояснение: Ако говориш на хората много, те загубват способността да те разбират. Не се изхабявай с много говорене и не пресищай хората с думи, които вече не могат да влезат в съзнанието им. 29. Закон: Един човешки живот е недостатъчен, за да извършим цялата си работа.
Пояснение: Прераждането на
душата
или вечното съществувание на нашето безсмъртно начало, е необходимост, за да се убедим, че живеем в един разумен свят, тъй като, ако живеем само един живот, много малко нещо научаваме.
Съществуването ни е безсмислено, а дори и оскърбително. Бог няма да създаде един свят толкова сложен и толкова хармоничен заради безсмисленото ни съществувание. Неизбродна и неуловима е Неговата премъдрост! 30. Закон: Има три вида хора: глупави, умни и мъдри. Глупавият непрекъснато се занимава с миналото, умният се стреми да прочете в бъдещето, а мъдрият живее и нарежда настоящето.
към текста >>
94.
Едно писмо на Учителя
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Много листа ще окапят, много черупки ще се смъкнат, докато
душата
достигне своето съвършенство.
Ето и самото писмо: До всички приятели, Изворите трябва да извират, реките да текат, а човекът да мисли, разсъждава и върши волята на своя Небесен Баща. Неговата Воля да му бъде закон. Волята Божия, Словото Божие - цел в него самия.
Много листа ще окапят, много черупки ще се смъкнат, докато
душата
достигне своето съвършенство.
Господ да ви упътва и води със Своя Дух. Да ви показва вътре във вас, що е доброто и правото пред Него самия. Аз ви предадох едно учение на Христа, учение на живота, не на буквата. Учение не на сектантство, а учение на мъдрост и любов, което може да обнови целокупния живот. Господ, за Когото ви говоря, е жив в цялата природа, действува във всички същества.
към текста >>
95.
СЪДЪРЖАНИЕ
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
СЪДЪРЖАНИЕУвод Учителят на хармонията Простор Материята Светлината Хармонията Реалност Скръбта Образи Върховете Мисълта Интуиция Жената Кръстът Изходният път (Учителят)Гамата Непознатият Природа Растеж Сърдечен зов Отговор Живият ключ Напътствие Приложението Благодарността Вътрешният свят Стремежът Осмисляне Раждане и самораждане (Новораждане) Инволюция и еволюция Светлина и сенки Ученик Мир Звездите Ежедневието Самовъзпитание Силата Симфония Пластичност Преходът Животът Строеж Поляризиране Освобождение Растене Скеле Величие Родна земя
Душата
Образите Терцата на живота Идеята за Бога Ето какво ни предаде Божият дух чрез мировия Учител Беинса Дуно през двадесетия век На фокус Каква е реалността Трите степени на познанието Истината за живота Новият човек Отделното и общото Росната капка Третият завет Учителя Възкресение Новият живот Пътят към Бога Петте фази
СЪДЪРЖАНИЕУвод Учителят на хармонията Простор Материята Светлината Хармонията Реалност Скръбта Образи Върховете Мисълта Интуиция Жената Кръстът Изходният път (Учителят)Гамата Непознатият Природа Растеж Сърдечен зов Отговор Живият ключ Напътствие Приложението Благодарността Вътрешният свят Стремежът Осмисляне Раждане и самораждане (Новораждане) Инволюция и еволюция Светлина и сенки Ученик Мир Звездите Ежедневието Самовъзпитание Силата Симфония Пластичност Преходът Животът Строеж Поляризиране Освобождение Растене Скеле Величие Родна земя
Душата
Образите Терцата на живота Идеята за Бога Ето какво ни предаде Божият дух чрез мировия Учител Беинса Дуно през двадесетия век На фокус Каква е реалността Трите степени на познанието Истината за живота Новият човек Отделното и общото Росната капка Третият завет Учителя Възкресение Новият живот Пътят към Бога Петте фази
към текста >>
96.
1. УВОД
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
Когато действаш по пътя на Любовта, ти се чувстваш доволен, леко ти е на
душата
, готов си на всякакви жертви и услуги.
"Любовта е Любов за светлината на ума." Само чрез ума ще съзнаем какво е Любовта, а това е вече знание. Силна светлина — голямо Знание. Усилвай светлината си! "Един път ще опиташ Любовта заради свободата на Истината й — и това ще бъде за вечността."
Когато действаш по пътя на Любовта, ти се чувстваш доволен, леко ти е на
душата
, готов си на всякакви жертви и услуги.
Това е Истината — да проявиш Любовта като права линия — божествен подтик, красиво чувство и постъпка, в хармония с Любовта. Това е да добиеш вътрешна свобода, защото само когато съзнаеш Истината и я приложиш, ти се освобождаваш и растеш. Това е пътят към съвършенство, към сливане по дух с Бога на Любовта.
към текста >>
97.
2. УЧИТЕЛЯТ НА ХАРМОНИЯТА
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
Той кани всички на голямата вечеря на Агнето, когато Духът се венчава със Своята Невеста — човешката
душа
!
Кредитът на злото свърши. Силата на доброто е взела връх, заемайки всички важни постове. Бог днес е много близко до нас! Той самият поставя ред в света. Това е Неговото време.
Той кани всички на голямата вечеря на Агнето, когато Духът се венчава със Своята Невеста — човешката
душа
!
Свети Йоан казва в Откровението си (19:6-10): "Нека бъдем радостни и весели и да отдадем почести на Бога, че женитбата на Агнеца наближава и Неговата Невеста е вече готова! " Третата епоха е време на прослава на Синовете Божии. "Да прославиш Бога, значи да си едно с Него." (Беинса Дуно)
към текста >>
Това е епоха, когато човешката
душа
разцъфтява и проявява богатствата, които Бог е вложил в нея в началото.
Човешкото съзнание бе родено от Христос и навлезе във великия свят на светлината. Това беше Втората епоха — на Сина. Но Божият Син се издигна след разпъването на кръста и Третата епоха е епоха на Неговото възкресение. Възкресението е време на радост и веселие, време на велик живот, когато човешкото съзнание ще навлезе в своята божествена слава — света на пълната божествена светлина — и тогава човечеството ще постигне единство с Бога. Време, когато човек ще срещне своя Баща в небесата чрез навлизане в Рая — неговия първи дом.
Това е епоха, когато човешката
душа
разцъфтява и проявява богатствата, които Бог е вложил в нея в началото.
Невестата в Откровението е човешката душа, която днес се венчава с Младоженеца — Светия Дух. Голямата епоха на божествената Женитба започна! Човешкото съзнание навлиза в ангелското царство чрез пробудената душа. Ние срещнахме Духа на Христос, Който ни упътваше в течение на почти половин столетие — много по-дълго време, отколкото през първата Му мисия. Духът на Истината обясни Христос и Неговото цялостно Учение, като ни каза нещата, които ще станат.
към текста >>
Невестата в Откровението е човешката
душа
, която днес се венчава с Младоженеца — Светия Дух.
Това беше Втората епоха — на Сина. Но Божият Син се издигна след разпъването на кръста и Третата епоха е епоха на Неговото възкресение. Възкресението е време на радост и веселие, време на велик живот, когато човешкото съзнание ще навлезе в своята божествена слава — света на пълната божествена светлина — и тогава човечеството ще постигне единство с Бога. Време, когато човек ще срещне своя Баща в небесата чрез навлизане в Рая — неговия първи дом. Това е епоха, когато човешката душа разцъфтява и проявява богатствата, които Бог е вложил в нея в началото.
Невестата в Откровението е човешката
душа
, която днес се венчава с Младоженеца — Светия Дух.
Голямата епоха на божествената Женитба започна! Човешкото съзнание навлиза в ангелското царство чрез пробудената душа. Ние срещнахме Духа на Христос, Който ни упътваше в течение на почти половин столетие — много по-дълго време, отколкото през първата Му мисия. Духът на Истината обясни Христос и Неговото цялостно Учение, като ни каза нещата, които ще станат. Той ни говори много за епохата, в която навлизаме — идването на шестата раса и големите трансформации, които ще станат на тази планета — с нея самата и с всички нейни жители.
към текста >>
Човешкото съзнание навлиза в ангелското царство чрез пробудената
душа
.
Възкресението е време на радост и веселие, време на велик живот, когато човешкото съзнание ще навлезе в своята божествена слава — света на пълната божествена светлина — и тогава човечеството ще постигне единство с Бога. Време, когато човек ще срещне своя Баща в небесата чрез навлизане в Рая — неговия първи дом. Това е епоха, когато човешката душа разцъфтява и проявява богатствата, които Бог е вложил в нея в началото. Невестата в Откровението е човешката душа, която днес се венчава с Младоженеца — Светия Дух. Голямата епоха на божествената Женитба започна!
Човешкото съзнание навлиза в ангелското царство чрез пробудената
душа
.
Ние срещнахме Духа на Христос, Който ни упътваше в течение на почти половин столетие — много по-дълго време, отколкото през първата Му мисия. Духът на Истината обясни Христос и Неговото цялостно Учение, като ни каза нещата, които ще станат. Той ни говори много за епохата, в която навлизаме — идването на шестата раса и големите трансформации, които ще станат на тази планета — с нея самата и с всички нейни жители. Той ни разкри значението на възкресението и ни каза, че ние ще се повдигнем през тази епоха — дори още сега. Ще станем едно с Бога, както Христос е станал едно с Него.
към текста >>
98.
3. ПРОСТОР
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
Но
душата
ни го познава, тя е негова рожба и носи дълбоко в себе си спомена за него.
ПРОСТОР В нашите душни, тесни килии ние копнеем за простор. Загубили сетивата, с които някога ставахме едно с небето на вечността, загубили образа на върховната неизменна красота, ние протягаме ръце да хванем отново великото наследство на живота и въздишаме, защото то ни се струва неуловимо, загубено завинаги, незримо. Душите ни въздишат и копнеят за простор. Той е незрим за земните ни очи, неосезаем за душните ни килии, дори непонятен за ума ни, който следва логичния път на мисълта.
Но
душата
ни го познава, тя е негова рожба и носи дълбоко в себе си спомена за него.
И в мигове, когато умореното тяло и ум застанат като в присъница на прага на великия простор, душата ни изпраща повей от този свят, в който тя живее, за да освежи уморения човек. И той, обновен и обнадежден от незнайното присъствие, тръгва отново по дългия си тесен и възходен път да търси това, което за миг е вдъхнал. Царството на вечния дух е простор за душата. Тя в него живее, движи се и съществува. Това тъй далечно за ума ни царство е реалният свят на душата, където тя черпи сили, извисява криле за безкраен полет, който само там тя може да осъществи.
към текста >>
И в мигове, когато умореното тяло и ум застанат като в присъница на прага на великия простор,
душата
ни изпраща повей от този свят, в който тя живее, за да освежи уморения човек.
В нашите душни, тесни килии ние копнеем за простор. Загубили сетивата, с които някога ставахме едно с небето на вечността, загубили образа на върховната неизменна красота, ние протягаме ръце да хванем отново великото наследство на живота и въздишаме, защото то ни се струва неуловимо, загубено завинаги, незримо. Душите ни въздишат и копнеят за простор. Той е незрим за земните ни очи, неосезаем за душните ни килии, дори непонятен за ума ни, който следва логичния път на мисълта. Но душата ни го познава, тя е негова рожба и носи дълбоко в себе си спомена за него.
И в мигове, когато умореното тяло и ум застанат като в присъница на прага на великия простор,
душата
ни изпраща повей от този свят, в който тя живее, за да освежи уморения човек.
И той, обновен и обнадежден от незнайното присъствие, тръгва отново по дългия си тесен и възходен път да търси това, което за миг е вдъхнал. Царството на вечния дух е простор за душата. Тя в него живее, движи се и съществува. Това тъй далечно за ума ни царство е реалният свят на душата, където тя черпи сили, извисява криле за безкраен полет, който само там тя може да осъществи. Този простор на духа я отвежда до най- светлите девствени недра на Твореца, до онзи вечен мир, откъдето тя някога е излязла и за който непрестанно копнее.
към текста >>
Царството на вечния дух е простор за
душата
.
Душите ни въздишат и копнеят за простор. Той е незрим за земните ни очи, неосезаем за душните ни килии, дори непонятен за ума ни, който следва логичния път на мисълта. Но душата ни го познава, тя е негова рожба и носи дълбоко в себе си спомена за него. И в мигове, когато умореното тяло и ум застанат като в присъница на прага на великия простор, душата ни изпраща повей от този свят, в който тя живее, за да освежи уморения човек. И той, обновен и обнадежден от незнайното присъствие, тръгва отново по дългия си тесен и възходен път да търси това, което за миг е вдъхнал.
Царството на вечния дух е простор за
душата
.
Тя в него живее, движи се и съществува. Това тъй далечно за ума ни царство е реалният свят на душата, където тя черпи сили, извисява криле за безкраен полет, който само там тя може да осъществи. Този простор на духа я отвежда до най- светлите девствени недра на Твореца, до онзи вечен мир, откъдето тя някога е излязла и за който непрестанно копнее. Духът е простор за душата, както любимият е простор за сърцето и живота на любимата. Духът простира светлото си крило да прегърне своята възлюбена, която намира покой и щастие само в него.
към текста >>
Това тъй далечно за ума ни царство е реалният свят на
душата
, където тя черпи сили, извисява криле за безкраен полет, който само там тя може да осъществи.
Но душата ни го познава, тя е негова рожба и носи дълбоко в себе си спомена за него. И в мигове, когато умореното тяло и ум застанат като в присъница на прага на великия простор, душата ни изпраща повей от този свят, в който тя живее, за да освежи уморения човек. И той, обновен и обнадежден от незнайното присъствие, тръгва отново по дългия си тесен и възходен път да търси това, което за миг е вдъхнал. Царството на вечния дух е простор за душата. Тя в него живее, движи се и съществува.
Това тъй далечно за ума ни царство е реалният свят на
душата
, където тя черпи сили, извисява криле за безкраен полет, който само там тя може да осъществи.
Този простор на духа я отвежда до най- светлите девствени недра на Твореца, до онзи вечен мир, откъдето тя някога е излязла и за който непрестанно копнее. Духът е простор за душата, както любимият е простор за сърцето и живота на любимата. Духът простира светлото си крило да прегърне своята възлюбена, която намира покой и щастие само в него.
към текста >>
Духът е простор за
душата
, както любимият е простор за сърцето и живота на любимата.
И той, обновен и обнадежден от незнайното присъствие, тръгва отново по дългия си тесен и възходен път да търси това, което за миг е вдъхнал. Царството на вечния дух е простор за душата. Тя в него живее, движи се и съществува. Това тъй далечно за ума ни царство е реалният свят на душата, където тя черпи сили, извисява криле за безкраен полет, който само там тя може да осъществи. Този простор на духа я отвежда до най- светлите девствени недра на Твореца, до онзи вечен мир, откъдето тя някога е излязла и за който непрестанно копнее.
Духът е простор за
душата
, както любимият е простор за сърцето и живота на любимата.
Духът простира светлото си крило да прегърне своята възлюбена, която намира покой и щастие само в него.
към текста >>
99.
5. СВЕТЛИНАТА
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
Душата
ти е светъл лъч, мислите ти са светлина, формата ти е материализирана мисъл, която е светлина, чувствата ти са светлина — милиарди, безбройни форми на светлината, която ги е създала.
СВЕТЛИНАТА Първата мисъл на Твореца бе светъл лъч, който даде вечната форма на един проявен живот. И всичкият живот на небето и земята е лъчи на творческата мисъл на вселената — всичко е светлина.
Душата
ти е светъл лъч, мислите ти са светлина, формата ти е материализирана мисъл, която е светлина, чувствата ти са светлина — милиарди, безбройни форми на светлината, която ги е създала.
Най-мощното във вселената е светлината. Нейният удар е благословение и живот — тя удря планетите и ги движи и оживява, тя се усилва и планетите се превръщат в слънца. Нейното движение е неуловимо, защото тя в миг е навсякъде — тя е Вечната Мисъл на Бога, която е сътворила и поддържа вселената; тя е вихреният полет на духа- светлина към недрата на творческия огнен океан, от който е излязъл. Тя е лицето на Божията Мъдрост. Великият Човек е светлина.
към текста >>
100.
6. ХАРМОНИЯТА
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
А настройката, това са великите добродетели, които влагаш в сърцето, ума, волята и
душата
си.
Какво може да каже хармонията на дисонантния инструмент? — Настрой всички струни в себе си, съчетай ги хармонично, за да доловиш хармонията на Бога. Може ли велик музикант да свири на ненастроен инструмент? Как ще вибрират струните йод пръстите му в такъв случай? Недоволството и всички отрицателни състояния се дължат на ненастроения инструмент.
А настройката, това са великите добродетели, които влагаш в сърцето, ума, волята и
душата
си.
Вечните принципи на Любовта, Мъдростта и Истината — трите прояви на Бога — раждат всички добродетели. Ти трябва да ги съдържаш в себе си, щом си се родил човек, защото истинското определение на човека е, че той е "сбор от добродетели, които го правят винаги щастлив и вечно жив". Всичко е въпрос на съзнателно активизиране на силите в теб. Динамизирай непрестанно и неуморно доброто в себе си и то ще изхвърли навън всички нереални обвивки и присадки на злото, което е сянка на реалния свят. Динамизирай в себе си Любовта и тя ще те възроди и влее безсмъртния живот в сърцето ти.
към текста >>
НАГОРЕ