НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
11
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
11
:
270
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ЧОВЕКЪТ И НЕГОВОТО ОСВОБОЖДЕНИЕ
 
- Методи Константинов (1902-1979)
Според модерната психология, човешката
душа
е психичен ансамбъл на емоционалното, интелектуалното и волевото съзнания на човека.
Само ще се опитаме да ги осветлим като необходими етапи в еволюцията на човешкото съзнание през течение на вековете. Учителят ни учи, че Свободата е израз и резултат на Истината. Истината е хармония, магично равновесие между двата принципа: Любовта и Мъдростта. Какво означава това? Трите фундаментални принципа на Универса - Любов, Мъдрост, Истина - са директно свързани с 3-те координати на човешката психика.
Според модерната психология, човешката
душа
е психичен ансамбъл на емоционалното, интелектуалното и волевото съзнания на човека.
Любовта като принцип се отнася към емоционалното съзнание или, както казва Учителят, към сърцето на Човека. Различните религии в историята на човечеството са Школи, създадени с цел усъвършенстване на сетивното съзнание на Човека. Ученията на тези религии са въздействали върху моралната природа на индивидите, обществата и народите. Те са събудили качества и добродетели, намиращи се в латентно състояние, дълбоко зарити в човешката природа. Религията като институция е изиграла своята роля, нейните методи и догми нямат вече никакво основание за съществуване.
към текста >>
Човешката
душа
не се нуждае повече от посредници.
Различните религии в историята на човечеството са Школи, създадени с цел усъвършенстване на сетивното съзнание на Човека. Ученията на тези религии са въздействали върху моралната природа на индивидите, обществата и народите. Те са събудили качества и добродетели, намиращи се в латентно състояние, дълбоко зарити в човешката природа. Религията като институция е изиграла своята роля, нейните методи и догми нямат вече никакво основание за съществуване. Нещастията и изпитанията, през които Човек е преминал, са събудили моралните му качества и са оформили неговата емоционална природа.
Човешката
душа
не се нуждае повече от посредници.
Тя трябва да установи директен контакт с духовно-мистичния свят, който е свързан с Принципа на Любовта. За възникване на тази интимна връзка с мистичния свят, догмите и йерархиите на религията съвсем не са необходими. Учителят ни дава най-точната дефиниция на понятието Мистика. Мистиката е един обект, към който се стреми човешката душа: това е Чистотата. Чистотата открива пътя, който води към Висшия Космичен Център, вечното отечество, от където води началото си човешката душа.
към текста >>
Мистиката е един обект, към който се стреми човешката
душа
: това е
Нещастията и изпитанията, през които Човек е преминал, са събудили моралните му качества и са оформили неговата емоционална природа. Човешката душа не се нуждае повече от посредници. Тя трябва да установи директен контакт с духовно-мистичния свят, който е свързан с Принципа на Любовта. За възникване на тази интимна връзка с мистичния свят, догмите и йерархиите на религията съвсем не са необходими. Учителят ни дава най-точната дефиниция на понятието Мистика.
Мистиката е един обект, към който се стреми човешката
душа
: това е
Чистотата. Чистотата открива пътя, който води към Висшия Космичен Център, вечното отечество, от където води началото си човешката душа. Чистотата, като съвършен израз на чувствителната природа на човешката душа, е едно от най-важните условия за придобиване на Свободата. Втората координата на човешката психика е интелектуалното съзнание. Тази втора същност на духовната природа на човека е свързана с Обективния Свят, изследван от човешкия интелект. През течение на вековете, различни Школи и Университети са били центрове, необходими за събуждане и усъвършенстване на интелектуалните човешки способности.
към текста >>
Чистотата. Чистотата открива пътя, който води към Висшия Космичен Център, вечното отечество, от където води началото си човешката
душа
.
Човешката душа не се нуждае повече от посредници. Тя трябва да установи директен контакт с духовно-мистичния свят, който е свързан с Принципа на Любовта. За възникване на тази интимна връзка с мистичния свят, догмите и йерархиите на религията съвсем не са необходими. Учителят ни дава най-точната дефиниция на понятието Мистика. Мистиката е един обект, към който се стреми човешката душа: това е
Чистотата. Чистотата открива пътя, който води към Висшия Космичен Център, вечното отечество, от където води началото си човешката
душа
.
Чистотата, като съвършен израз на чувствителната природа на човешката душа, е едно от най-важните условия за придобиване на Свободата. Втората координата на човешката психика е интелектуалното съзнание. Тази втора същност на духовната природа на човека е свързана с Обективния Свят, изследван от човешкия интелект. През течение на вековете, различни Школи и Университети са били центрове, необходими за събуждане и усъвършенстване на интелектуалните човешки способности. Интелектът ще доведе Човека пред прага на Мъдростта.
към текста >>
Чистотата, като съвършен израз на чувствителната природа на човешката
душа
, е едно от най-важните условия за придобиване на Свободата.
Тя трябва да установи директен контакт с духовно-мистичния свят, който е свързан с Принципа на Любовта. За възникване на тази интимна връзка с мистичния свят, догмите и йерархиите на религията съвсем не са необходими. Учителят ни дава най-точната дефиниция на понятието Мистика. Мистиката е един обект, към който се стреми човешката душа: това е Чистотата. Чистотата открива пътя, който води към Висшия Космичен Център, вечното отечество, от където води началото си човешката душа.
Чистотата, като съвършен израз на чувствителната природа на човешката
душа
, е едно от най-важните условия за придобиване на Свободата.
Втората координата на човешката психика е интелектуалното съзнание. Тази втора същност на духовната природа на човека е свързана с Обективния Свят, изследван от човешкия интелект. През течение на вековете, различни Школи и Университети са били центрове, необходими за събуждане и усъвършенстване на интелектуалните човешки способности. Интелектът ще доведе Човека пред прага на Мъдростта. Третата координата на човешката психика е волевото съзнание.
към текста >>
Първият - Безсмъртието на
душата
.
В наше време, когато Бялата раса е стигнала до известна граница на развитието си, човечеството изживява последните години от тъмния период на Кали Юга[1]. Човечеството е преминало през многобройни войни и революции. Сега то трябва да извърви пътя под знака на търпението, себевладеенето и постоянството, за да бъде доведено до прага на СВОБОДАТА, която се разкрива от принципа на ИСТИНАТА. Свободата, като краен израз на Истината, е свързана с други три важни съвременни проблеми. Те са поставени пред човечеството, за да намери то нов метод за тяхното разрешение.
Първият - Безсмъртието на
душата
.
Вторият - Законът за Причините и Последствията, наричан от древните Закон за Наградата или Карма. Третият - международната политическа, социална и икономическа кризи. В светлината на тези три принципа - ЛЮБОВ, МЪДРОСТ и ИСТИНА, пряко свързани с психиката на човека - ще изучаваме Космичния мироглед. Тези жизнени проблеми, които човечеството трябва да разреши, нс могат да се изчерпят в космичната им цялост. Човешката мисъл ще открие нов път в непрекъснатата и безкрайна космична спирала на човешката еволюция.
към текста >>
И нашата слънчева система е подготвителен период за влизане на човешката
душа
във висшите области на Космоса.
Третият - международната политическа, социална и икономическа кризи. В светлината на тези три принципа - ЛЮБОВ, МЪДРОСТ и ИСТИНА, пряко свързани с психиката на човека - ще изучаваме Космичния мироглед. Тези жизнени проблеми, които човечеството трябва да разреши, нс могат да се изчерпят в космичната им цялост. Човешката мисъл ще открие нов път в непрекъснатата и безкрайна космична спирала на човешката еволюция. Нашата малка планета е само един етап в Слънчевата система.
И нашата слънчева система е подготвителен период за влизане на човешката
душа
във висшите области на Космоса.
Ето защо Учителят казва: „Животът е една загадка. Дори съществуването на Великите Посветени си остава тайна. Това е НЕПОЗНАТОТО!
към текста >>
2.
ПОЛЮСИТЕ НА ЖИВОТА
 
- Методи Константинов (1902-1979)
Основата на материалистичното разбиране за живота е, че понятията дух и
душа
са само резултат на функционална изява на мозъка; и всички психични явления не са нищо повече освен проявления на биологични и физиологични процеси на мозъка и са детерминирани и протичат във времето и пространството.
В изследванията си те достигнаха до нови данни, засягащи същността на материята. Легендата, че атомът е неделим, беше развенчана чрез разкриване на сложната му структура. Мечтата на алхимиците от всички времена - превръщането на материята - стана реалност за модерната химия. От друга страна, идеалистичните философски течения се занимават предимно с проблемите на мисловните процеси и е идеята за „духа", която противопоставят на „материята". Ако направим критичен преглед на тези две основни философски течения, ще достигнем до следните изводи:
Основата на материалистичното разбиране за живота е, че понятията дух и
душа
са само резултат на функционална изява на мозъка; и всички психични явления не са нищо повече освен проявления на биологични и физиологични процеси на мозъка и са детерминирани и протичат във времето и пространството.
Идеалистичното разбиране за живота се основава върху идеята, че духът е първичен, че той е източникът, от който се изгражда материята. Според тази концепция материята, бидейки вторична даденост, е подчинена на духа и според Закона за Причинността се проявява във времето и пространството. Духът с напълно свободен и независим от материята и е извън зависимостта на времето и пространството. Материалистичните философски доктрини се основават на схващането, че всичко в природата е закономерно и изключват случайността. Те приемат, че съзнанието е продукт от еволюцията на материята.
към текста >>
3.
ЕДИНСТВО НА ПОЗНАНИЕТО
 
- Методи Константинов (1902-1979)
Щом като материята не изчезва, абсурд е това да стане със съзнанието,
душата
да се унищожи."
Учителят говори: „Позитивизмът смята, че реално е само материалното. Това е най-голямата грешка и заблуда: истинско извращение е да се твърди, че човек е само материално същество и изчезва след смъртта си. Нищо в природата не изчезва. Има само трансформация. Защо тогава съзнанието да изчезва?
Щом като материята не изчезва, абсурд е това да стане със съзнанието,
душата
да се унищожи."
Школите на Идеализма и Материализма, от най-дълбока древност, подготвиха човешкото съзнание за разбиране на Еволюцията и за контактите му с Космичното Начало. Космичната Стълба на Реалността хвърля мост между Материализма и Идеализма. Тяхната противоположност дава импулс на творческите процеси на Живота.
към текста >>
4.
СВОБОДНА ЛИ Е ЧОВЕШКАТА ВОЛЯ?
 
- Методи Константинов (1902-1979)
В Пътя на Слънчевата спирала човешката
душа
се учи да чете и разбира хелиоцентричната функционална връзка между нещата и явленията, г.е.
", „Защо? " и „Накъде? ". Тези проблеми, изследвани през призмата на вярата или чрез законите на логиката, са останали без отговор. Според Учителя на земята се учи азбуката на живота. Това е старото геоцентрично разбиране, светът на формите.
В Пътя на Слънчевата спирала човешката
душа
се учи да чете и разбира хелиоцентричната функционална връзка между нещата и явленията, г.е.
навлиза в тяхното съдържание. В Пътя на Космичната Спирала човешкият дух ще развие Космичният мироглед, чрез който ще започне да разбира смисъла на живота. Затова геоцентричното схващане на света позволява изследването единствено на материалните форми, докато космичната концепция за света разкрива тайните на живота. Тези три свята - на формите, съдържанието и смисъла - Учителят нарече съответно: материален, субстанциален и есенциален Това са сложни уравнения с много неизвестни, които чакат своето разрешение в безкрайния път на Космичната Спирала..
към текста >>
5.
Глава първа - ТРИТЕ ПЪТЯ
 
- Методи Константинов (1902-1979)
Човешката
душа
- Космичен лъч
Пътят на вярата Стъпалата на живота Степени на човешкото съзнание Живот за Цялото Космичното Единение
Човешката
душа
- Космичен лъч
към текста >>
6.
ШЕСТВИЕТО НА ЕПОХИТЕ
 
- Методи Константинов (1902-1979)
Всяка
душа
си има свой път.
Съществуват и други светове, и с по-висши измерения. Природата е израз на света на Принципите, който чрез Законите на Живата Разумна Природа, създава формите на нещата и явленията на материалния свят. Мирогледът на Новата епоха има своите предпоставки, които създават днешния кипеж в народите за независимост. Човечеството постепенно ще реализира идеята за свободата. Не можем да накараме хората да вървят така, както ние искаме.
Всяка
душа
си има свой път.
Пътят на Вярата, Пътят на Логиката и Пътят на Утвърждението по безкрайната Космична спирала са главните проблеми, чието разрешение винаги е занимавало човечеството. Атлантската раса ни е оставила едно от най-крупните съчинения на философа-мъдрец Лао-Дзъ[1] „Тао Те Кинг". Големите мислители и философи, принадлежащи на Бялата Раса, са търсили разрешението на тези задачи в рамките на индийската, персийската, египетско-халдейската, гръко-римската и западноевропейската култури, но и до днес не са успели да дадат правилни отговори. Съгласно законите на Живата Разумна Природа, всяка раса се създава от тази култура на предходната, която съответства на нейното число. Така V-та поредна - Бялата Раса - е създадена от V-та култура на IV-та (Атлантската Раса).
към текста >>
7.
СТЪПАЛАТА НА ЖИВОТА
 
- Методи Константинов (1902-1979)
Учителят представи Стъпалата на човешкия прогрес, по които непрестанно се изкачва и усъвършенства човешката
душа
:
СТЪПАЛАТА НА ЖИВОТА
Учителят представи Стъпалата на човешкия прогрес, по които непрестанно се изкачва и усъвършенства човешката
душа
:
1) В основата на материализма се намира смъртта. 2) В основата на религията се намира материализма. 3) В основата на Духовния свят се намира религията. 4) В основата на Космичния свят се намира Духовния свят. Първото стъпало
към текста >>
По този начин човешката
душа
ще достигне до схващанията на Астрокосмичния синтез, който е свързан с четвъртото стъпало от Стълбата на Живота:
Тези суеверия и предразсъдъци нямат нищо общо с живите етични истини, предадени на човечеството от неговите Духовни Водачи. Новият Космичен мироглед на Учителя насочва човешката воля към творчески постижения в полето на науката, изкуството, философията на живота. Вдъхновяващият източник за това съзидание се намира на третото стъпало - директния контакт с Духовния свят. Четвърто стъпало Пътят на вярата (свързан със сърцето на човека) и пътят на логиката (свързан с човешкия ум) се явяват като необходими предпоставки за Великото Космично утвърждение в душите на Синовете на Истината - Синовете Божии.
По този начин човешката
душа
ще достигне до схващанията на Астрокосмичния синтез, който е свързан с четвъртото стъпало от Стълбата на Живота:
В основата на Космичния свят се намира Духовният. Утвърждаването или самоопределението на човешката душа отрича религиозното сектантство, на което липсват научни основи, както и псевдонаучните хипотези, изградени върху конкретния човешки ум на ограничените учени-спекуланти. Религията, по пътя на вярата, но под гнета на страха и греха; и науката, подложена на студените закони на логиката, но в мъглявината на съмненията, не могат поотделно да изведат човешката душа по пътя на Истината. Необходимо е да се осъществи вътрешна връзка между трите психични координати на човешката природа: емоции, интелект и воля. Тази хармония ще отведе човешката душа до Космичния мироглед, визиращ Живота за Цялото, който ще бъде изграден в Културата на Водолея по един безспорен и безусловен начин.
към текста >>
Утвърждаването или самоопределението на човешката
душа
отрича религиозното сектантство, на което липсват научни основи, както и псевдонаучните хипотези, изградени върху конкретния човешки ум на ограничените учени-спекуланти.
Вдъхновяващият източник за това съзидание се намира на третото стъпало - директния контакт с Духовния свят. Четвърто стъпало Пътят на вярата (свързан със сърцето на човека) и пътят на логиката (свързан с човешкия ум) се явяват като необходими предпоставки за Великото Космично утвърждение в душите на Синовете на Истината - Синовете Божии. По този начин човешката душа ще достигне до схващанията на Астрокосмичния синтез, който е свързан с четвъртото стъпало от Стълбата на Живота: В основата на Космичния свят се намира Духовният.
Утвърждаването или самоопределението на човешката
душа
отрича религиозното сектантство, на което липсват научни основи, както и псевдонаучните хипотези, изградени върху конкретния човешки ум на ограничените учени-спекуланти.
Религията, по пътя на вярата, но под гнета на страха и греха; и науката, подложена на студените закони на логиката, но в мъглявината на съмненията, не могат поотделно да изведат човешката душа по пътя на Истината. Необходимо е да се осъществи вътрешна връзка между трите психични координати на човешката природа: емоции, интелект и воля. Тази хармония ще отведе човешката душа до Космичния мироглед, визиращ Живота за Цялото, който ще бъде изграден в Културата на Водолея по един безспорен и безусловен начин.
към текста >>
Религията, по пътя на вярата, но под гнета на страха и греха; и науката, подложена на студените закони на логиката, но в мъглявината на съмненията, не могат поотделно да изведат човешката
душа
по пътя на Истината.
Четвърто стъпало Пътят на вярата (свързан със сърцето на човека) и пътят на логиката (свързан с човешкия ум) се явяват като необходими предпоставки за Великото Космично утвърждение в душите на Синовете на Истината - Синовете Божии. По този начин човешката душа ще достигне до схващанията на Астрокосмичния синтез, който е свързан с четвъртото стъпало от Стълбата на Живота: В основата на Космичния свят се намира Духовният. Утвърждаването или самоопределението на човешката душа отрича религиозното сектантство, на което липсват научни основи, както и псевдонаучните хипотези, изградени върху конкретния човешки ум на ограничените учени-спекуланти.
Религията, по пътя на вярата, но под гнета на страха и греха; и науката, подложена на студените закони на логиката, но в мъглявината на съмненията, не могат поотделно да изведат човешката
душа
по пътя на Истината.
Необходимо е да се осъществи вътрешна връзка между трите психични координати на човешката природа: емоции, интелект и воля. Тази хармония ще отведе човешката душа до Космичния мироглед, визиращ Живота за Цялото, който ще бъде изграден в Културата на Водолея по един безспорен и безусловен начин.
към текста >>
Тази хармония ще отведе човешката
душа
до Космичния мироглед, визиращ Живота за Цялото, който ще бъде изграден в Културата на Водолея по един безспорен и безусловен начин.
По този начин човешката душа ще достигне до схващанията на Астрокосмичния синтез, който е свързан с четвъртото стъпало от Стълбата на Живота: В основата на Космичния свят се намира Духовният. Утвърждаването или самоопределението на човешката душа отрича религиозното сектантство, на което липсват научни основи, както и псевдонаучните хипотези, изградени върху конкретния човешки ум на ограничените учени-спекуланти. Религията, по пътя на вярата, но под гнета на страха и греха; и науката, подложена на студените закони на логиката, но в мъглявината на съмненията, не могат поотделно да изведат човешката душа по пътя на Истината. Необходимо е да се осъществи вътрешна връзка между трите психични координати на човешката природа: емоции, интелект и воля.
Тази хармония ще отведе човешката
душа
до Космичния мироглед, визиращ Живота за Цялото, който ще бъде изграден в Културата на Водолея по един безспорен и безусловен начин.
към текста >>
8.
СТЕПЕНИТЕ НА РАЗШИРЯВАНЕ НА СЪЗНАНИЕТО
 
- Методи Константинов (1902-1979)
В първата част на настоящия труд споменахме за най простата дефиниция, която Учителят ни дава за понятието „мистика": „Копнежът на човешката
душа
към чистота".
СТЕПЕНИТЕ НА РАЗШИРЯВАНЕ НА СЪЗНАНИЕТО
В първата част на настоящия труд споменахме за най простата дефиниция, която Учителят ни дава за понятието „мистика": „Копнежът на човешката
душа
към чистота".
За възприемане на по-нататъшните постулати на Космичния мироглед, читателят трябва да се опита да вникне в смисъла на това определение. Това би открехнало завесата към дълбоката вътрешна природа на човешката душа и би обяснило интимния й стремеж към чистотата на нейното първоначално състояние. Душата трябва да се въздигне и да излезе извън кръга на всички вторични наслоявания: личностни, семейни, национални, расови и общочовешки. Това са обвивките, които в хода на еволюцията на душата през течението на вековете, се преобразуват и отпадат. Те отговарят на степени на съзнанието, които се използват през различни периоди на духовната, културната и материалната история на човечеството.
към текста >>
Това би открехнало завесата към дълбоката вътрешна природа на човешката
душа
и би обяснило интимния й стремеж към чистотата на нейното първоначално състояние.
СТЕПЕНИТЕ НА РАЗШИРЯВАНЕ НА СЪЗНАНИЕТО В първата част на настоящия труд споменахме за най простата дефиниция, която Учителят ни дава за понятието „мистика": „Копнежът на човешката душа към чистота". За възприемане на по-нататъшните постулати на Космичния мироглед, читателят трябва да се опита да вникне в смисъла на това определение.
Това би открехнало завесата към дълбоката вътрешна природа на човешката
душа
и би обяснило интимния й стремеж към чистотата на нейното първоначално състояние.
Душата трябва да се въздигне и да излезе извън кръга на всички вторични наслоявания: личностни, семейни, национални, расови и общочовешки. Това са обвивките, които в хода на еволюцията на душата през течението на вековете, се преобразуват и отпадат. Те отговарят на степени на съзнанието, които се използват през различни периоди на духовната, културната и материалната история на човечеството. Учителят представя йерархията за развитие на човешкото съзнание в следния вид: 1. Ако човек се движи единствено в орбитата на своята временна личност, т.е.
към текста >>
Душата
трябва да се въздигне и да излезе извън кръга на всички вторични наслоявания: личностни, семейни, национални, расови и общочовешки.
СТЕПЕНИТЕ НА РАЗШИРЯВАНЕ НА СЪЗНАНИЕТО В първата част на настоящия труд споменахме за най простата дефиниция, която Учителят ни дава за понятието „мистика": „Копнежът на човешката душа към чистота". За възприемане на по-нататъшните постулати на Космичния мироглед, читателят трябва да се опита да вникне в смисъла на това определение. Това би открехнало завесата към дълбоката вътрешна природа на човешката душа и би обяснило интимния й стремеж към чистотата на нейното първоначално състояние.
Душата
трябва да се въздигне и да излезе извън кръга на всички вторични наслоявания: личностни, семейни, национални, расови и общочовешки.
Това са обвивките, които в хода на еволюцията на душата през течението на вековете, се преобразуват и отпадат. Те отговарят на степени на съзнанието, които се използват през различни периоди на духовната, културната и материалната история на човечеството. Учителят представя йерархията за развитие на човешкото съзнание в следния вид: 1. Ако човек се движи единствено в орбитата на своята временна личност, т.е. според изискванията на своето егоцентрично съзнание, той ще потъне в областта на небитието.
към текста >>
Това са обвивките, които в хода на еволюцията на
душата
през течението на вековете, се преобразуват и отпадат.
СТЕПЕНИТЕ НА РАЗШИРЯВАНЕ НА СЪЗНАНИЕТО В първата част на настоящия труд споменахме за най простата дефиниция, която Учителят ни дава за понятието „мистика": „Копнежът на човешката душа към чистота". За възприемане на по-нататъшните постулати на Космичния мироглед, читателят трябва да се опита да вникне в смисъла на това определение. Това би открехнало завесата към дълбоката вътрешна природа на човешката душа и би обяснило интимния й стремеж към чистотата на нейното първоначално състояние. Душата трябва да се въздигне и да излезе извън кръга на всички вторични наслоявания: личностни, семейни, национални, расови и общочовешки.
Това са обвивките, които в хода на еволюцията на
душата
през течението на вековете, се преобразуват и отпадат.
Те отговарят на степени на съзнанието, които се използват през различни периоди на духовната, културната и материалната история на човечеството. Учителят представя йерархията за развитие на човешкото съзнание в следния вид: 1. Ако човек се движи единствено в орбитата на своята временна личност, т.е. според изискванията на своето егоцентрично съзнание, той ще потъне в областта на небитието. 2. Ако човек се ограничи единствено в задълженията на семейния, родовия и обществения живот, той също следва стъпките на смъртта.
към текста >>
6. Когато човешката
душа
живее със звездния ритъм за Цялото, за Великото Космично Начало, тя излиза от орбитата на смъртта и се възвръща към Центъра на Първоизвора на Живота.
3. Схващанията и идеалите на националната принадлежност, изразявани от ограничения шовинизъм, също водят човека към царството на смъртта. 4. Ако човек живее единствено в сферата на расовите разбирания, на общочовешките стремежи и възгледи, той също е обречен на небитието. 5. В своите заключения Учителят е още по- категоричен. Той твърди, че дори човек да живее само за ангелите, т.е. за творческите йерархии в Живата Разумна Природа или за боговете, които създават системите на философските убеждения, също го очаква неизбежно смъртта.
6. Когато човешката
душа
живее със звездния ритъм за Цялото, за Великото Космично Начало, тя излиза от орбитата на смъртта и се възвръща към Центъра на Първоизвора на Живота.
Този център с абсолютен, вечен и безкраен. Това е светът на Принципите: Любов, Мъдрост и Истина.
към текста >>
9.
ЖИВОТ ЗА ЦЯЛОТО
 
- Методи Константинов (1902-1979)
Новият човек на Космичното единение ще въдвори в своята
душа
висша хармония между своето топло сърце и светъл ум.
Човечеството и народите са насочени в своята еволюция по един път, водещ към нови изисквания и идеологична ориентация. Този нов път на живота ще помогне на хората на вярата да се освободят от вековното внушение на страха и греха. Човешкото сърце няма повече да се бои. По този начин, освободено от своите вековни кошмари, то ще установи интимен контакт е дълбоките и вечни извори на Мировата Любов, която е единственият източник на живота. Хората на логиката, по пътя на ума, ще излязат от мъглите на съмнението, за да бъдат озарени от светлината на Космичната Мъдрост.
Новият човек на Космичното единение ще въдвори в своята
душа
висша хармония между своето топло сърце и светъл ум.
Това магично равновесие ще събуди скритите сили на Божествената Воля в човешката душа. Тя ще стане съзнателен съработник при осъществяване на творческите възможности на Великото Космично Начало. Науката и религията се освобождават от магичния кръг на геоцентричните концепции и навлизат в света на хелиоцентричните концепции. Човечеството навлиза в един нов свят, в който няма да търси причините за фактите и явленията в земен план, а в този на Слънчевата система. Но, дори и в тези нови рамки е невъзможно да се разрешат научните проблеми, чиято причинна връзка се крие в Космичния свят.
към текста >>
Това магично равновесие ще събуди скритите сили на Божествената Воля в човешката
душа
.
Този нов път на живота ще помогне на хората на вярата да се освободят от вековното внушение на страха и греха. Човешкото сърце няма повече да се бои. По този начин, освободено от своите вековни кошмари, то ще установи интимен контакт е дълбоките и вечни извори на Мировата Любов, която е единственият източник на живота. Хората на логиката, по пътя на ума, ще излязат от мъглите на съмнението, за да бъдат озарени от светлината на Космичната Мъдрост. Новият човек на Космичното единение ще въдвори в своята душа висша хармония между своето топло сърце и светъл ум.
Това магично равновесие ще събуди скритите сили на Божествената Воля в човешката
душа
.
Тя ще стане съзнателен съработник при осъществяване на творческите възможности на Великото Космично Начало. Науката и религията се освобождават от магичния кръг на геоцентричните концепции и навлизат в света на хелиоцентричните концепции. Човечеството навлиза в един нов свят, в който няма да търси причините за фактите и явленията в земен план, а в този на Слънчевата система. Но, дори и в тези нови рамки е невъзможно да се разрешат научните проблеми, чиято причинна връзка се крие в Космичния свят. Телескопът ни позволи да открием, че съществуват стотици милиони галактики като нашата.
към текста >>
Премахването на тази анатема е белег за силата на Новото, което открива пред човешката
душа
пътя към Живота за Цялото.
А днес водачите на Апостолическата и Римска Църква твърдят, че Светите Писания са разкрили вече своите тайни; както и голям брой учени - че Науката е достигнала своята кулминационна точка. В това няма нищо вярно: множеството религиозни концепции са в процес на склерозиране. Това са сектански разбирания: да считат, че дават последната дума на историята и че са единствената врата към Истината. В XX в. сме свидетели на преодоляване схизмата, която съществува между Католическата и Източноправославната Църкви.
Премахването на тази анатема е белег за силата на Новото, което открива пред човешката
душа
пътя към Живота за Цялото.
Що се отнася до науката, тя се занимава само със задвижване на машината, и е преминаване към друга скорост. А същността на енергията е все още забулена със загадъчност. Какво остава за окултните ученици? Те считат всички тези твърдения за „последната дума" за фанатизъм и заблуждение. Така имаме необходимите условия да навлезем в света на новия Космичен мироглед, който, по пътя на свободата, ни разкрива колосални възможности.
към текста >>
10.
СИНОВЕТЕ НА КОСМИЧНОТО ЕДИНЕНИЕ
 
- Методи Константинов (1902-1979)
По същия начин, за да достигне Висшето Космично Знание, човешката
душа
трябва да ускори степента на вибрациите на мисълта, да префини вибрациите на чувствата и да активизира волевите сили.
Вече има представители на Шестата раса, които надхвърлят тривиалните човешки възможности. На тях може да се разчита при всички условия. Съществува паралел между физическото освобождение и психическото развитие. Астронавтиката показва, как чрез увеличаване скоростта на движение, се преодоляват силовите планетни полета. Увеличавайки още скоростта, могат да се прекрачат границите и на Слънчевата система, за да се навлезе в Космичното пространство.
По същия начин, за да достигне Висшето Космично Знание, човешката
душа
трябва да ускори степента на вибрациите на мисълта, да префини вибрациите на чувствата и да активизира волевите сили.
Колкото повече съзнанието се разширява и възвисява, толкова повече „тегловността" се намалява. В това именно се състои силата на Новия Космичен мироглед, който освобождава заробените човешки души. Затова Учителят казва, че това учение ще създаде истински гении в областта на науката, изкуството и в цялото творчество на живота. Всички заблуждения на миналото, които сковават човешкото съзнание, трябва да бъдат разрушени. Това е необходимо, защото при проникване в невидимия свят, душата трябва да излезе от ограничения кръг на своите вторични наслоявания и да направи връзка с радиациите на висшите сфери.
към текста >>
Това е необходимо, защото при проникване в невидимия свят,
душата
трябва да излезе от ограничения кръг на своите вторични наслоявания и да направи връзка с радиациите на висшите сфери.
По същия начин, за да достигне Висшето Космично Знание, човешката душа трябва да ускори степента на вибрациите на мисълта, да префини вибрациите на чувствата и да активизира волевите сили. Колкото повече съзнанието се разширява и възвисява, толкова повече „тегловността" се намалява. В това именно се състои силата на Новия Космичен мироглед, който освобождава заробените човешки души. Затова Учителят казва, че това учение ще създаде истински гении в областта на науката, изкуството и в цялото творчество на живота. Всички заблуждения на миналото, които сковават човешкото съзнание, трябва да бъдат разрушени.
Това е необходимо, защото при проникване в невидимия свят,
душата
трябва да излезе от ограничения кръг на своите вторични наслоявания и да направи връзка с радиациите на висшите сфери.
Оттам тя ще почерпи нови енергии и ще осмисли новото си идване тук на Земята. В Школата на Учителя се прави рязко разграничение между индивидуалност и личност. Личността, която е свързана с дадена историческа ситуация, губи своя характер пред обширния свят на индивидуалността, която е еманация на Великото Космично Начало. Преди да напусне физичното си тяло, Учителят даде на своите ученици един завет, който става един от главните стимули на Повия мироглед. Той каза:
към текста >>
Този мироглед ще извърши алхимична трансформация: ще установи висша координация между топлото човешко сърце и светлия човешки ум, за да се стигне до онова Велико Космично Единение, което осмисля живота на
душата
.
„Без страх и без тъмнина! " Страхът се отнася до емоционалната природа на човека - до човешкото сърце, което се възпитаваше в пелените на религията. Тъмнината (невежеството) се отнася до интелектуалното съзнание на човека - до обективния свят, който е проява на човешкия ум. Човек трябва да задържа светлината (да съхранява знанието), за да не нарушава законите на Живата Разумна Природа.
Този мироглед ще извърши алхимична трансформация: ще установи висша координация между топлото човешко сърце и светлия човешки ум, за да се стигне до онова Велико Космично Единение, което осмисля живота на
душата
.
Тази координация Учителят илюстрира така: топлото човешко сърце представлява Слънчевата Дева; светлият човешки ум изразява Синът на Мъдростта. Стигнали до хармонично съгласие, те ще навлязат в света на Космичното Единение, където се изразява Божествената Воля от Синовете на Силата, Волята и Истината. Емоционалната природа на човека, одухотворена от силата на Слънчевата Дева, притежава чистота, кротост и целомъдрие.
към текста >>
11.
ЧОВЕШКАТА ДУША: КОСМИЧЕН ЛЪЧ
 
- Методи Константинов (1902-1979)
ЧОВЕШКАТА
ДУША
: КОСМИЧЕН ЛЪЧ
ЧОВЕШКАТА
ДУША
: КОСМИЧЕН ЛЪЧ
Душата е един космичен лъч. Той има два полюса. Единият е ( + ) и (—), а другият: (-) и ( + ). Когато се реализира първият полюс, душата се въплътява в мъжка форма, а при втория - приема женска форма. Тези форми са двата аспекта на една и съща реалност.
към текста >>
Душата
е един космичен лъч.
ЧОВЕШКАТА ДУША: КОСМИЧЕН ЛЪЧ
Душата
е един космичен лъч.
Той има два полюса. Единият е ( + ) и (—), а другият: (-) и ( + ). Когато се реализира първият полюс, душата се въплътява в мъжка форма, а при втория - приема женска форма. Тези форми са двата аспекта на една и съща реалност. Това е Космичната Цялост, изразена чрез жителите на Космичното Единение.
към текста >>
Когато се реализира първият полюс,
душата
се въплътява в мъжка форма, а при втория - приема женска форма.
ЧОВЕШКАТА ДУША: КОСМИЧЕН ЛЪЧ Душата е един космичен лъч. Той има два полюса. Единият е ( + ) и (—), а другият: (-) и ( + ).
Когато се реализира първият полюс,
душата
се въплътява в мъжка форма, а при втория - приема женска форма.
Тези форми са двата аспекта на една и съща реалност. Това е Космичната Цялост, изразена чрез жителите на Космичното Единение. Нашата главна задача в живота е да установим интимен контакт е Вечното Космично Начало. Трябва да знаем, че вечна е нашата индивидуалност, а не временната ни личност, която взема ту мъжка форма, ту женска форма, тъй като човешката душа не е нито мъжка, нито женска. Животът на личността е едно заблуждение.
към текста >>
Трябва да знаем, че вечна е нашата индивидуалност, а не временната ни личност, която взема ту мъжка форма, ту женска форма, тъй като човешката
душа
не е нито мъжка, нито женска.
Единият е ( + ) и (—), а другият: (-) и ( + ). Когато се реализира първият полюс, душата се въплътява в мъжка форма, а при втория - приема женска форма. Тези форми са двата аспекта на една и съща реалност. Това е Космичната Цялост, изразена чрез жителите на Космичното Единение. Нашата главна задача в живота е да установим интимен контакт е Вечното Космично Начало.
Трябва да знаем, че вечна е нашата индивидуалност, а не временната ни личност, която взема ту мъжка форма, ту женска форма, тъй като човешката
душа
не е нито мъжка, нито женска.
Животът на личността е едно заблуждение. Това е един трагизъм на съвременната култура - чрез илюзорната светлина на личността да се манипулират цели народи. Индивидуалността съдържа в самата себе си космичната пълнота, т.е. чисто сърце, светъл ум и диамантена воля. Този космичен акорд ще разкрие света на Истината, която носи Свобода.
към текста >>
12.
ЖИВОТЪТ - ЗАГАДКА
 
- Методи Константинов (1902-1979)
Пулсациите на Живота могат да бъдат схванати само по пътя на висшата хармония на човешката
душа
.
Затова най- красноречиво говори издигнатата формула в световната политика: мирно съвместно съжителство под знака на двете идеологии. Тези две противоположни идеологии могат да съществуват и да се развиват единствено в непрекъснатите процеси и прояви на Живота. Затова Учителят нарече Живота за Цялото „движение без реакция" Както казахме преди, Животът като загадка на Незнайното, като проява на Първата причина, не може да бъде обхванат в неговата цялост, следвайки единствено пътя на вярата. Също така не е възможно да се обясни неговата същност единствено чрез законите на логиката, по пътя на науката.
Пулсациите на Живота могат да бъдат схванати само по пътя на висшата хармония на човешката
душа
.
Това Космично Единение се изразява чрез тройния акорд между топлото сърце, светлия ум и диамантената воля на човешкия дух. Учителят нарече топлото сърце Слънчева Дева, Човешкият разум - Син на Мъдростта, а диамантената човешка воля - Син Божи, Дух на Силата и Красотата. Този висш акорд между емоционалната, интелектуалната и волевата природа на човека ще прозвучи през Епохата на Водолея, която ще създаде необходимите външни условия за проява на скритите способности на човека. Тези психични и космични комплекси ще се проявят напълно чрез новата шеста раса - расата на Светещите Синове Божии. Според Учителя, Слънчевата система е влязла в силовите електромагнитни полета на зодиакалния знак Водолей още през 1914г.[1] Всеки знак заема по 30° от зодиакалния кръг и има трайност 2160 години.
към текста >>
13.
ПРОБЛЕМА ЗА СВОБОДАТА
 
- Методи Константинов (1902-1979)
към която
душата
се стреми.
Всички съвременни хора и народи воюват за свободата, но това засяга единствено физическата и гражданската страна на въпроса. Тази свобода не може да ни бъде идеал и смисъл в живота. Това е само предговор към онази висша Свобода,
към която
душата
се стреми.
Коя душа не се е борила за свобода, без при това да бъде свободна? Ако тази свобода е действително истинска, то защо досега не е постигната, след като от памти века човек е воювал?
към текста >>
Коя
душа
не се е борила за свобода,
но това засяга единствено физическата и гражданската страна на въпроса. Тази свобода не може да ни бъде идеал и смисъл в живота. Това е само предговор към онази висша Свобода, към която душата се стреми.
Коя
душа
не се е борила за свобода,
без при това да бъде свободна? Ако тази свобода е действително истинска, то защо досега не е постигната, след като от памти века човек е воювал? Един народ е освобождавал друг;
към текста >>
14.
ПЪРВА МАКСИМА НА СВОБОДАТА
 
- Методи Константинов (1902-1979)
През време на Третото посвещение, човекът ще преодолее всички догми и канони, всички външни религиозни обреди и ритуали, които спират възторжения полет на човешкото сърце към светлите хоризонти на възродената човешка
душа
.
Човек трябва да е в синхрон с пулса на Живота за Цялото. Това може да се реализира само тогава, когато той заживее със своята индивидуалност, която е в непосредствена връзка е Космичния Принцип. При Второто посвещение умът се измъква от мъглите на съмнението, което произтича от ограничения свят на сетивните възприятия и на конкретната мисъл. Това означава, че човек трябва да събуди в себе си висшата причинна мисъл, която е единственото средство за проникване в метапсихичните светове. Последните осветляват и изясняват процесите на живота, не само като закономерност и целесъобразност, но и като висша корелация между минало, настояще и бъдеще[3].
През време на Третото посвещение, човекът ще преодолее всички догми и канони, всички външни религиозни обреди и ритуали, които спират възторжения полет на човешкото сърце към светлите хоризонти на възродената човешка
душа
.
При това посвещение човек ще се издигне над обществените предразсъдъци и условности, които действат по пътя на насилието. Учителят е категоричен по този въпрос: „Всички същества и народи са отговорни за своите действия пред Космичното Начало. В света има една обща власт,
към текста >>
Чрез тези три посвещения човешката
душа
трябва да се възроди, да излезе от света на Старозаветните, Новозаветните и Праведните, за да навлезе в безкрайния Път на Ученика.
а има само граждани, служители и избраници. Няма да остане нито един народ в света, който да не знае, че съществува една правова Държава, в която живеят интелигентни и разумни хора, които мислят различно от сегашните „културни хора".
Чрез тези три посвещения човешката
душа
трябва да се възроди, да излезе от света на Старозаветните, Новозаветните и Праведните, за да навлезе в безкрайния Път на Ученика.
Учителят желае човек да се завърне в своята първична космична чистота. Той определя: „Насилието се отнася към Старозаветния свят на тъмнината. Правото има отношение към Новозаветната епоха, към културата на съблазните.
към текста >>
15.
ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА
 
- Методи Константинов (1902-1979)
Затова Христос казва: „Полагам
душата
си за Бога".
Над закопа за самосъхранение стои нещо по-велико това е жертвата за човечеството. Животинското царство съществува под знака на борбата - „правото на силния". Човешкото царство започва е Пътя на Дълга и оттам преминава в „Пътя на Жертвата". Тази жертва понякога е принудителна, но когато е съзнателна, няма по-велика постъпка от пея в човешкия свят. Посветените живеят в душите па хората.
Затова Христос казва: „Полагам
душата
си за Бога".
Жертвата фигурира във всички произведения на литературата, драмата и музиката. Тя е копнеж на човешката душа; източник на вдъхновение и творчество. Общото, което я характеризира в изкуството и науката е онзи вечен подтик, който е свързан с Живота за Цялото. Само той може да бъде цел и заслужава жертвата на еволюиращото човечество. Чистота може да притежава само посветеният.
към текста >>
Тя е копнеж на човешката
душа
; източник на вдъхновение и творчество.
Човешкото царство започва е Пътя на Дълга и оттам преминава в „Пътя на Жертвата". Тази жертва понякога е принудителна, но когато е съзнателна, няма по-велика постъпка от пея в човешкия свят. Посветените живеят в душите па хората. Затова Христос казва: „Полагам душата си за Бога". Жертвата фигурира във всички произведения на литературата, драмата и музиката.
Тя е копнеж на човешката
душа
; източник на вдъхновение и творчество.
Общото, което я характеризира в изкуството и науката е онзи вечен подтик, който е свързан с Живота за Цялото. Само той може да бъде цел и заслужава жертвата на еволюиращото човечество. Чистота може да притежава само посветеният. Чистота без обич не може да съществува. Що се отнася до целомъдрието, то означава правилно отношение към Великото Космично Начало, а не както го схващаше схоластичният аскетизъм на средновековието.
към текста >>
По този начин човечеството ще излезе от света на относителността и човешката
душа
ще влезе във връзка с Първата Причина на живота.
Както вече казахме, през духовно-мистичния период на Водолея, ще се изявят Слънчевите Деви. Те няма да бъдат облечени в тоги на жрици, нито в черковни одежди, а в най-фината и лъчиста дреха - дрехата на чистотата и кротостта. Те ще бъдат символ на първичната простота, проникната от флуидите на Всемирната Любов. В тяхното присъствие уморените и изтерзани от бурите на живота души ще намерят истинска утеха. Тези светли лъчезарни Деви на Кротостта и на чистата Светлина ще покажат Пътя към Живота за Цялото.
По този начин човечеството ще излезе от света на относителността и човешката
душа
ще влезе във връзка с Първата Причина на живота.
към текста >>
16.
ВТОРАТА МАКСИМА НА СВОБОДАТА
 
- Методи Константинов (1902-1979)
„Веднага щом Мъдростта изгрее в човешката
душа
,
Ясно е, че Справедливостта, като разумен акт, може да се прояви в своята пълнота само под знака на Мъдростта, която управлява законите на Живата Разумна Природа. Единствено тя ще разреши всички лични, семейни, обществени, национални и расови противоречия. А те няма да бъдат разрешени, докато човечеството не достигне до Втората Максима на Свободата. През втория деканат от Епохата на Водолея науката, чрез Синовете на Мъдростта, ще позволи да се разрешат тези морални, философски и социални проблеми. Учителят ясно обрисува какъв ще бъде този нов свят без насилие, под знака на Мъдростта:
„Веднага щом Мъдростта изгрее в човешката
душа
,
всяко нещо отива на своето място в човешката мисъл. Всички идеи стават ясни и определени, в пълна хармония с Космичния ритъм на живота. Умът ще се проясни и човек ще прозре, че този Космичен свят е съвършен и красив,
към текста >>
Христос показа на човешката
душа
как чрез четвъртото посвещение да скъса две фатални вериги.
За такова висше вдъхновение са необходими три главни качества: смирение, знание и светлина. Светлината носи знание, пряко свързано със Света на Мъдростта, а познанието е предпоставка за великото смирение. Тази Втора максима на Свободата се отнася към Четвъртото посвещение, свързано с Новозаветния свят: освобождаване от веригите на чувствеността и гнева.
Христос показа на човешката
душа
как чрез четвъртото посвещение да скъса две фатални вериги.
Едната от тях е на чувствеността и на изкушенията на плътта. Втората верига е тази на гнева и отмъщението. Христос реши този труден проблем, произнасяйки две формули, които станаха завет за човечеството: Първата (в Гетсиманската градина): „Да къде Волята Ти", а втората (на кръста): „Прости че, те не знаят какво правят!
към текста >>
17.
ТРЕТАТА МАКСИМА НА СВОБОДАТА (Зло и Грях)
 
- Методи Константинов (1902-1979)
той няма да получи мир в
душата
си.
ТРЕТАТА МАКСИМА НА СВОБОДАТА гласи: Ако човек не признае, че Злото е една Космична сила,
той няма да получи мир в
душата
си.
Тази максима е една от най-трудните за разбиране. Тя се отнася към принципа на Истината. Този свят - на Истината, на Волята, на човешките реализации - Учителят нарече материален свят. Душите, които ще слязат от Плутон през третия деканат на Водолея, ще донесат нови разбирания за живота. Те ще поставят ясни разграничения между понятията Зло и Грях.
към текста >>
Те ще бъдат потопени в света на Утвърждението, свързано е Петото посвещение на човешката
душа
- с Възкресението.
За тази реализация са необходими три мощни качества: търпение, постоянство и самообладание. „Истината ще ви направи свободни! " - гласи Христовата мъдрост. Тази висша идея ще бъде осъществена с появата на споменатите души, които ще бъдат блестящи. В тях ще цари Космичното единение: магичната хармония между топлото човешко сърце, светлия човешки ум и диамантената човешка воля.
Те ще бъдат потопени в света на Утвърждението, свързано е Петото посвещение на човешката
душа
- с Възкресението.
Тази форма на посвещение ни поставя върху Пътя на вечната спирала - света на Безсмъртието. Само в светлината на безсмъртието на човешката душа ще се даде абсолютно и независимо разрешение на личните, семейните, обществените, народните, расовите и общочовешките проблеми, които вълнуват нашето съвремие.
към текста >>
Само в светлината на безсмъртието на човешката
душа
ще се даде абсолютно и независимо разрешение на личните, семейните, обществените, народните, расовите и общочовешките проблеми, които вълнуват нашето съвремие.
Тази висша идея ще бъде осъществена с появата на споменатите души, които ще бъдат блестящи. В тях ще цари Космичното единение: магичната хармония между топлото човешко сърце, светлия човешки ум и диамантената човешка воля. Те ще бъдат потопени в света на Утвърждението, свързано е Петото посвещение на човешката душа - с Възкресението. Тази форма на посвещение ни поставя върху Пътя на вечната спирала - света на Безсмъртието.
Само в светлината на безсмъртието на човешката
душа
ще се даде абсолютно и независимо разрешение на личните, семейните, обществените, народните, расовите и общочовешките проблеми, които вълнуват нашето съвремие.
към текста >>
18.
КОСМИЧНИЯТ МИРОГЛЕД
 
- Методи Константинов (1902-1979)
Новото, което внася Учителят чрез своето Слово, което ще се разработи в Шестата раса, е за събуждането и за спасението на божественото в човешката
душа
.
Върховното Братство, което направлява съдбините на народите и човечеството, държи ключовете на знанията и на двете ложи. Затова в Писанието се казва, че Христос има ключовете на ада, тоест ключовете и на Злото, и на Доброто. Много от религиите и от окултните школи на миналото са всявали страх и боязън в душите от Божественото Начало. Това са прийоми за държане на душите в духовно робство. Други школи, обратно, са искали да събудят почит и уважение към Космичното Начало, но както първите, така и вторите са схващали Божественото като нещо външно, персонално, обективно.
Новото, което внася Учителят чрез своето Слово, което ще се разработи в Шестата раса, е за събуждането и за спасението на божественото в човешката
душа
.
Тя трябва да бъде в интимна връзка с Божественото Начало. Идеята че Бог наказва, е изопачение на теолозите, което внася страх в душите. Изпълнението на Кармата е поверено на интелигентните служители от школата на Лявото Посвещение. Учителят казва: „Когато детето краде ябълки, господарят го налага.
към текста >>
Величието на Божественото Начало е, че не предоставя целият дълг да бъде изплатен наведнъж, а постепенно, като при това изплащане, човешката
душа
събира опитности и учи своите житейски уроци.
а само един временен служител на тази градина." Следователно Кармичният закон почива на една относителна база. Много от книгите на теософите и други окултни школи разглеждат тези големи житейски проблеми. За да изясним Кармичния закон, ще кажем още няколко думи. Човекът, който сам се оплита в Закона за причини и последствия, е длъжен да изплати последствията от своето отклонение от законите на Живата Разумна Природа.
Величието на Божественото Начало е, че не предоставя целият дълг да бъде изплатен наведнъж, а постепенно, като при това изплащане, човешката
душа
събира опитности и учи своите житейски уроци.
Злото идва, за да се изправи човек и да направи интимна връзка с Божественото Начало. Човешката индивидуалност е проява на Космичния лъч, който е излязъл да работи в една слънчева система. Всички души, които вземат участие в тази слънчева система, имат свои специфични електромагнитни ключове. Затова Учителят казва: "Никога не се стремете да промените един или друг човек.
към текста >>
Шестата раса ще хармонизира
душата
, в която ще зазвучи висшият акорд между топлото пречистено човешко сърце, светлия човешки ум и диамантената воля.
Науката смята, че е разкрила тайните на безкрайно малкото. В микроскопичността на ембриото - зародиша на човека - можем да видим как се развиват фазите, през които е минал човешкият индивид. Ние нямаме представа за движенията в безкрайно малкото. Бързината на времето и просторът на пространството са относителни величини. Лемурийската раса е развила чувствената природа на човека; Жълтата раса - конкретния ум; Бялата раса - абстрактния ум.
Шестата раса ще хармонизира
душата
, в която ще зазвучи висшият акорд между топлото пречистено човешко сърце, светлия човешки ум и диамантената воля.
Ще се открият широки перспективи за творчество. За изпълнение на тези големи задачи природата създава за изграждането на всяка раса нов континент, в който струпва необходимите души и конструктивни материали. Новият континент ще бъде между Сибир и Аляска. Той ще съедини мистичният дух на „Славянството" с практичния дух на Америка. Докато човек не изучи Висшите максими на Свободата, не може да схване тази велика идея - „Живот за Цялото"; докато не ги приложи, не може да влезе във връзка е Космичния ритъм на живота и да бъде съработник на Учителя.
към текста >>
При него ще бъдем обединени от онази висша сила, която съществува в нашата
душа
.
Тя се отнася към Петата раса. Новата линия, която ще очертае пътя на новата раса, ще започне от основата на палеца, ще премине през Линията на живота, през Умствената и Сърдечната и ще достигне до основата на Меркуриевия пръст.(Виж фиг. на следващата страница.) Новият Космичен мироглед, който Учителят завеща на човечеството, ще бъде далеч от конкретна религия, обрядност, сектантство. Силата му се крие в това, че той е универсален.
При него ще бъдем обединени от онази висша сила, която съществува в нашата
душа
.
Тогава ще се възцари траен мир в царството на нашите души. Ето защо Учителят декларира: „В света има само едно учение, което може да подобри условията на живот на индивидите и на обществото. Това е Учението на Разумния живот,
към текста >>
19.
Трета глава - БЕЗСМЪРТИЕТО НА ЧОВЕШКАТА ДУША
 
- Методи Константинов (1902-1979)
БЕЗСМЪРТИЕТО НА ЧОВЕШКАТА
ДУША
Глава трета
БЕЗСМЪРТИЕТО НА ЧОВЕШКАТА
ДУША
Законът за причини и последствия Прераждането. Пътят към съвършенството Личност и Индивидуалност Метапсихични изследвания Прераждането
към текста >>
20.
БЕЗСМЪРТИЕТО НА ЧОВЕШКАТА ДУША - Личност и Индивидуалност
 
- Методи Константинов (1902-1979)
БЕЗСМЪРТИЕТО НА ЧОВЕШКАТА
ДУША
Трета глава
БЕЗСМЪРТИЕТО НА ЧОВЕШКАТА
ДУША
Законът за причини и последствия Прераждането. Пътят към съвършенството Въпросите, които човешкото съзнание си поставя с най-голяма острота в моменти на големи изпитания или в периоди на откровение и вдъхновение, са винаги едни и същи: - Откъде идва човекът?
към текста >>
Тези три въпроса вълнуват човешката
душа
от най-дълбока древност.
Пътят към съвършенството Въпросите, които човешкото съзнание си поставя с най-голяма острота в моменти на големи изпитания или в периоди на откровение и вдъхновение, са винаги едни и същи: - Откъде идва човекът? - Какво представлява той по своята природа? - Накъде отива той?
Тези три въпроса вълнуват човешката
душа
от най-дълбока древност.
Религията, науката и философията имат противоречиви схващания по тези въпроси. От друга страна, те са непосредствено свързани с проблемите за: Безсмъртието на човешката душа; Законът за Причини и Последствия; превъплътяването на душата и Пътя към усъвършенстването. Преди да пристъпим към разглеждането на тези въпроси, ще спрем вниманието си върху съдържанието на понятията „личност" и „индивидуалност". Това е важна предпоставка за правилното ориентиране по поставените проблеми. Проблемът за безсмъртието на човешката душа, приведен към понятията личност и индивидуалност, е занимавал не само религиозните среди, но също така и научната, и философската мисъл.
към текста >>
От друга страна, те са непосредствено свързани с проблемите за: Безсмъртието на човешката
душа
; Законът за Причини и Последствия; превъплътяването на
душата
и Пътя към усъвършенстването.
- Откъде идва човекът? - Какво представлява той по своята природа? - Накъде отива той? Тези три въпроса вълнуват човешката душа от най-дълбока древност. Религията, науката и философията имат противоречиви схващания по тези въпроси.
От друга страна, те са непосредствено свързани с проблемите за: Безсмъртието на човешката
душа
; Законът за Причини и Последствия; превъплътяването на
душата
и Пътя към усъвършенстването.
Преди да пристъпим към разглеждането на тези въпроси, ще спрем вниманието си върху съдържанието на понятията „личност" и „индивидуалност". Това е важна предпоставка за правилното ориентиране по поставените проблеми. Проблемът за безсмъртието на човешката душа, приведен към понятията личност и индивидуалност, е занимавал не само религиозните среди, но също така и научната, и философската мисъл. Дискусията между представителите на окултизма, на модерната психология и на религията е чисто теоретична, главно по отношение на самата терминология. Без да влизаме в спор, приемаме като аксиома, че не личността е безсмъртна, а индивидуалността, която е първоначалният Космичен лъч.
към текста >>
Проблемът за безсмъртието на човешката
душа
, приведен към понятията личност и индивидуалност, е занимавал не само религиозните среди, но също така и научната, и философската мисъл.
Тези три въпроса вълнуват човешката душа от най-дълбока древност. Религията, науката и философията имат противоречиви схващания по тези въпроси. От друга страна, те са непосредствено свързани с проблемите за: Безсмъртието на човешката душа; Законът за Причини и Последствия; превъплътяването на душата и Пътя към усъвършенстването. Преди да пристъпим към разглеждането на тези въпроси, ще спрем вниманието си върху съдържанието на понятията „личност" и „индивидуалност". Това е важна предпоставка за правилното ориентиране по поставените проблеми.
Проблемът за безсмъртието на човешката
душа
, приведен към понятията личност и индивидуалност, е занимавал не само религиозните среди, но също така и научната, и философската мисъл.
Дискусията между представителите на окултизма, на модерната психология и на религията е чисто теоретична, главно по отношение на самата терминология. Без да влизаме в спор, приемаме като аксиома, че не личността е безсмъртна, а индивидуалността, която е първоначалният Космичен лъч. Според Учителя и езотеричната наука, когато се създава една Слънчева система, душите, които ще участват в нейното съществуване като космични лъчи, притежават свои специфични електромагнитни ключове. С други думи, душите притежават свой периметър за възможно развитие. Този енергетичен код на душите е отразен в психофизиологичния заряд на Човека.
към текста >>
Въпросът за безсмъртието на човешката
душа
е универсален.
И така, личността е конкретно въплъщение на индивидуалността във време и пространство - малък фрагмент, който отразява само частично индивидуалността. Темпераментът, както и тембърът на гласа, е свързан с психо- динамичното съдържание на индивидуалността, докато характерът е психофизиологична изява на личността. С пълно право философът Лайбниц подчертава, че чрез личността индивидуалността претърпява метаморфоза, но не и метапсихоза. Няма да се занимаваме повече с формулирането на тези две понятия -личност и индивидуалност - като предоставяме на религията, науката и философията да продължават тяхната дискусия, тъй като считаме, че тези дебати засягат по-скоро тяхната терминология. Налагаше се накратко да изложим съдържанието им, за да можем да ги различаваме и да обясним по-ясно въпросите, свързани с превъплъщението и Закона за Причини и Последствия.
Въпросът за безсмъртието на човешката
душа
е универсален.
Този проблем е искра за вдъхновението на поета; уравнение с много неизвестни за учения; загадка за философа и вечен блян за обикновения човек. Тези, които отричат безсмъртието на душата, считат, че са постигнали разрешаването на този проблем като приемат, че материята е първична, и че тя е създала съзнанието като вторичен продукт в хода на нейната еволюция. Това е една догма, която оковава човешката мисъл, както тази на ограниченото религиозно съзнание с идеите му за вечния огън на Ада и статичното блаженство на Рая. Християнската теология застъпва схващането, че човекът след своята смърт, в деня на Страшния Съд, ще възкръсне в своето физично тяло като личност. За хората на науката, тази концепция ие е свързана с реалността и е неприемлива.
към текста >>
Тези, които отричат безсмъртието на
душата
, считат, че са постигнали разрешаването на този проблем като приемат, че материята е първична, и че тя е създала съзнанието като вторичен продукт в хода на нейната еволюция.
С пълно право философът Лайбниц подчертава, че чрез личността индивидуалността претърпява метаморфоза, но не и метапсихоза. Няма да се занимаваме повече с формулирането на тези две понятия -личност и индивидуалност - като предоставяме на религията, науката и философията да продължават тяхната дискусия, тъй като считаме, че тези дебати засягат по-скоро тяхната терминология. Налагаше се накратко да изложим съдържанието им, за да можем да ги различаваме и да обясним по-ясно въпросите, свързани с превъплъщението и Закона за Причини и Последствия. Въпросът за безсмъртието на човешката душа е универсален. Този проблем е искра за вдъхновението на поета; уравнение с много неизвестни за учения; загадка за философа и вечен блян за обикновения човек.
Тези, които отричат безсмъртието на
душата
, считат, че са постигнали разрешаването на този проблем като приемат, че материята е първична, и че тя е създала съзнанието като вторичен продукт в хода на нейната еволюция.
Това е една догма, която оковава човешката мисъл, както тази на ограниченото религиозно съзнание с идеите му за вечния огън на Ада и статичното блаженство на Рая. Християнската теология застъпва схващането, че човекът след своята смърт, в деня на Страшния Съд, ще възкръсне в своето физично тяло като личност. За хората на науката, тази концепция ие е свързана с реалността и е неприемлива. За един окултист, тези твърдения са също много наивни. Те могат да задоволяват само тези, които се намират в забавачницата на живота.
към текста >>
За разумния човек няма по-голяма трагедия от мисълта, че
душата
е дадена само за един живот.
Християнската теология застъпва схващането, че човекът след своята смърт, в деня на Страшния Съд, ще възкръсне в своето физично тяло като личност. За хората на науката, тази концепция ие е свързана с реалността и е неприемлива. За един окултист, тези твърдения са също много наивни. Те могат да задоволяват само тези, които се намират в забавачницата на живота. За този, който се стреми да открие големите тайни на Творението, това са само интелектуални примамки, които постепенно, постепенно ще избледнеят от съзнанието на хората в светлината на новите научни открития.
За разумния човек няма по-голяма трагедия от мисълта, че
душата
е дадена само за един живот.
Той съзнава своето съществуване и за него е неприемливо, че никога преди не е съществувал и че след смъртта неговото съзнание ще изчезне завинаги. Това е трагедия на трагедиите. И най-големите учени и гении на човечеството се отчайват при мисълта, че животът ще продължи да съществува, а тяхната душа ще изчезне завинаги. Смъртта е разрушение и изчезване само на личността, която се движи между двата полюса: раждане и смърт. Тези въпроси са многократно разглеждани в световната литература и философия.
към текста >>
И най-големите учени и гении на човечеството се отчайват при мисълта, че животът ще продължи да съществува, а тяхната
душа
ще изчезне завинаги.
Те могат да задоволяват само тези, които се намират в забавачницата на живота. За този, който се стреми да открие големите тайни на Творението, това са само интелектуални примамки, които постепенно, постепенно ще избледнеят от съзнанието на хората в светлината на новите научни открития. За разумния човек няма по-голяма трагедия от мисълта, че душата е дадена само за един живот. Той съзнава своето съществуване и за него е неприемливо, че никога преди не е съществувал и че след смъртта неговото съзнание ще изчезне завинаги. Това е трагедия на трагедиите.
И най-големите учени и гении на човечеството се отчайват при мисълта, че животът ще продължи да съществува, а тяхната
душа
ще изчезне завинаги.
Смъртта е разрушение и изчезване само на личността, която се движи между двата полюса: раждане и смърт. Тези въпроси са многократно разглеждани в световната литература и философия. Какво величие има в Битието! След като е създал планети, слънца, галактики, човека и всички условия за развитието на живота, Творецът се е скрил от хорските очи. Поради това някои хора отричат съществуването му, а други вярват в Него.
към текста >>
Безсмъртието на
душата
е вълнувало човешкото съзнание от най- дълбока древност.
Тези въпроси са многократно разглеждани в световната литература и философия. Какво величие има в Битието! След като е създал планети, слънца, галактики, човека и всички условия за развитието на живота, Творецът се е скрил от хорските очи. Поради това някои хора отричат съществуването му, а други вярват в Него. Това е един от принципните въпроси, който е занимавал човешката мисъл през изминалите хилядолетия.
Безсмъртието на
душата
е вълнувало човешкото съзнание от най- дълбока древност.
Това е един велик проблем, който се намира в процес на развитие не само от векове, но и за векове. Този сложен проблем не може да се разреши априорно, защото това разрешение е вложено непосредствено в еволюцията на живота. Можем да направим следната аналогия: ученикът започва да изучава първо аритметика, после алгебра, докато влезе в университета, за да изучава висша математика и аналитична геометрия. Така работят през вековете Великите посветени с човешките души, като ги въвеждат (посвещават) първо в елементарните неща и ги подготвят постепенно за Големите мистерии. Христос, един от Великите посветени на нашата планета, даде ярък пример на смирение пред висшите проблеми на живота.
към текста >>
Тази инквизиция на
душата
е отречена от Космичното съзнание и няма бъдеще в Новата епоха.
Сам Той не е казвал, че е последната дума на историята, както в последствие теолозите изопачиха Неговата първична идеология. Напротив, Той подчерта, че след Него ще дойдат други, които ще правят по-големи чудеса. Не е ли това пророчество едно висшо смирение пред Незнайното, Абсолютното Космично Начало? Тази смиреност ще стане мощен импулс за човешкия гений, да се стреми напред към Мъдростта на Твореца, за да открие разрешението на великите тайни на живота. Това е Вечният дух, непобедимият устрем на младостта към творчество и динамизъм, противоположност на остарялата религиозна догма, спираща чрез суеверието и фанатизма хода на историята.
Тази инквизиция на
душата
е отречена от Космичното съзнание и няма бъдеще в Новата епоха.
Съвременната ултрамодерна психология, парапсихологията и психотрониката са навлезли в една интересна област на проучвания - в света на метапсихичните процеси. Психотрониката може да изследва радиациите, излъчвани от минералите, растенията, хората, планетите, слънцата и галактиките. Внушението, телепатията, левитацията и други явления показват, че съзнанието излиза от тесния кръг на геоцентричната концепция и търси по-просторни измерения. В нашата съвременност на всички явления, които досега бяха сюжети на приказки и легенди, ще се даде едно по-реално тълкуване, по-достъпно за схващане от човешкото съзнание. Днес фактите в метапсихичните проучвания, които до скоро бяха за някои само дяволски съблазни, а за други - прояви на шарлатани, са обективно доказани и чакат своята правилна и достъпна за съзнанието на хората интерпретация.
към текста >>
Чрез психоанализата модерната аналитична психология ни улеснява до известна степен в интерпретацията на големия проблем за безсмъртието на
душата
.
Днес фактите в метапсихичните проучвания, които до скоро бяха за някои само дяволски съблазни, а за други - прояви на шарлатани, са обективно доказани и чакат своята правилна и достъпна за съзнанието на хората интерпретация. При все това още не всичко е казано и ние знаем твърде малко за същността на психиката. Това е една от главните задачи, която съвременната наука се стреми да доведе докрай. Трябва да се признае, че ние сме ограничени в нашите изследвания.[1] Неоспоримо е, че все още не сме намерили причинната връзка и взаимоотношения с множество явления на нашата Слънчева система и нашата Галактика. Не бива да се възгордяваме и самозалъгваме, че можем да дадем пълното разрешение на тези проблеми, а да имаме смирението на Великите посветени, които предпочитат да благоговеят и мълчат пред Великата тайна.
Чрез психоанализата модерната аналитична психология ни улеснява до известна степен в интерпретацията на големия проблем за безсмъртието на
душата
.
Чрез изучаване на подсъзнанието, което хроникира целия съзнателен и несъзнателен живот на човека, тя пи помага да се доближим до идеята за безсмъртието па човешката душа. Затова Учителят изтъква: „Всичко може да изчезне в света, но душата - никога. Не може да изчезне отломка от Космичното Съзнание." Преди да пристъпим към разглеждане на въпросите около Закона за Причини и Последствия, Кармата и прераждането, налага се да хвърлим светлина върху съдържанието на понятията подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание.
към текста >>
Чрез изучаване на подсъзнанието, което хроникира целия съзнателен и несъзнателен живот на човека, тя пи помага да се доближим до идеята за безсмъртието па човешката
душа
.
При все това още не всичко е казано и ние знаем твърде малко за същността на психиката. Това е една от главните задачи, която съвременната наука се стреми да доведе докрай. Трябва да се признае, че ние сме ограничени в нашите изследвания.[1] Неоспоримо е, че все още не сме намерили причинната връзка и взаимоотношения с множество явления на нашата Слънчева система и нашата Галактика. Не бива да се възгордяваме и самозалъгваме, че можем да дадем пълното разрешение на тези проблеми, а да имаме смирението на Великите посветени, които предпочитат да благоговеят и мълчат пред Великата тайна. Чрез психоанализата модерната аналитична психология ни улеснява до известна степен в интерпретацията на големия проблем за безсмъртието на душата.
Чрез изучаване на подсъзнанието, което хроникира целия съзнателен и несъзнателен живот на човека, тя пи помага да се доближим до идеята за безсмъртието па човешката
душа
.
Затова Учителят изтъква: „Всичко може да изчезне в света, но душата - никога. Не може да изчезне отломка от Космичното Съзнание." Преди да пристъпим към разглеждане на въпросите около Закона за Причини и Последствия, Кармата и прераждането, налага се да хвърлим светлина върху съдържанието на понятията подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. С тези четири категории оперира съвременната психология.
към текста >>
„Всичко може да изчезне в света, но
душата
- никога.
Трябва да се признае, че ние сме ограничени в нашите изследвания.[1] Неоспоримо е, че все още не сме намерили причинната връзка и взаимоотношения с множество явления на нашата Слънчева система и нашата Галактика. Не бива да се възгордяваме и самозалъгваме, че можем да дадем пълното разрешение на тези проблеми, а да имаме смирението на Великите посветени, които предпочитат да благоговеят и мълчат пред Великата тайна. Чрез психоанализата модерната аналитична психология ни улеснява до известна степен в интерпретацията на големия проблем за безсмъртието на душата. Чрез изучаване на подсъзнанието, което хроникира целия съзнателен и несъзнателен живот на човека, тя пи помага да се доближим до идеята за безсмъртието па човешката душа. Затова Учителят изтъква:
„Всичко може да изчезне в света, но
душата
- никога.
Не може да изчезне отломка от Космичното Съзнание." Преди да пристъпим към разглеждане на въпросите около Закона за Причини и Последствия, Кармата и прераждането, налага се да хвърлим светлина върху съдържанието на понятията подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. С тези четири категории оперира съвременната психология. Учителят класира тези съзнания така: подсъзнанието съответства на душата;
към текста >>
подсъзнанието съответства на
душата
;
„Всичко може да изчезне в света, но душата - никога. Не може да изчезне отломка от Космичното Съзнание." Преди да пристъпим към разглеждане на въпросите около Закона за Причини и Последствия, Кармата и прераждането, налага се да хвърлим светлина върху съдържанието на понятията подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. С тези четири категории оперира съвременната психология. Учителят класира тези съзнания така:
подсъзнанието съответства на
душата
;
съзнанието - на емоционалната природа - сърцето; самосъзнанието - на интелектуалната природа - ума; свръхсъзнанието - на човешкия дух. Модерната психология с помощта на психотрониката е констатирала, че подсъзнанието регистрира всичко: всяко действие, всяко чувство, всяка мисъл и околните явления в живота се фиксират в тази универсална памет. Установено е е положителност, че нищо не се изпуска от погледа, от електромагнитната лента на подсъзнанието.
към текста >>
Ето защо ние казваме, че „всичко може да изчезне от света, освен
душата
".
съст.) Лао Дзъ, в своята книга „Тао Те Кинг", изразява тази идея. И други учители на китайския народ са учили, че човек се състои от три части: „Кун" със седалище в корема; „Линг" със седалище в гърдите и „Хюон" - в главата. Първите две са ги смятали смъртни, преходни, и само третата - „Хюон" е притежавала искрата на безсмъртието. По-после в Индия започват да изтъкват идеята за прераждането. Но най-вече тя е била развита от езотеричните учения на египтяните.
Ето защо ние казваме, че „всичко може да изчезне от света, освен
душата
".
Тя не може да бъде унищожена, понеже това би означавало да се мисли, че Космичният свят би могъл да изчезне, увличайки със себе си Космичната душа, Космичното съзнание. Въпросът за безсмъртието, който човекът си поставя от векове, и до днес си остава една пареща актуалност. Ние можем да твърдим, че този въпрос не може да намери априорно едно решение, защото еволюцията на живота го носи в себе си и го разгръща частично в даден отсек от време и пространство. Подсъзнанието и свръхсъзнанието са две категории на съзнанието, които са вечни и които човешката душа отнася със себе си в другия свят. Подсъзнанието, както казахме по-горе, е архивът, в който се съхранява хрониката на предишните превъплъщения на човека.
към текста >>
Тя не може да бъде унищожена, понеже това би означавало да се мисли, че Космичният свят би могъл да изчезне, увличайки със себе си Космичната
душа
, Космичното съзнание.
И други учители на китайския народ са учили, че човек се състои от три части: „Кун" със седалище в корема; „Линг" със седалище в гърдите и „Хюон" - в главата. Първите две са ги смятали смъртни, преходни, и само третата - „Хюон" е притежавала искрата на безсмъртието. По-после в Индия започват да изтъкват идеята за прераждането. Но най-вече тя е била развита от езотеричните учения на египтяните. Ето защо ние казваме, че „всичко може да изчезне от света, освен душата".
Тя не може да бъде унищожена, понеже това би означавало да се мисли, че Космичният свят би могъл да изчезне, увличайки със себе си Космичната
душа
, Космичното съзнание.
Въпросът за безсмъртието, който човекът си поставя от векове, и до днес си остава една пареща актуалност. Ние можем да твърдим, че този въпрос не може да намери априорно едно решение, защото еволюцията на живота го носи в себе си и го разгръща частично в даден отсек от време и пространство. Подсъзнанието и свръхсъзнанието са две категории на съзнанието, които са вечни и които човешката душа отнася със себе си в другия свят. Подсъзнанието, както казахме по-горе, е архивът, в който се съхранява хрониката на предишните превъплъщения на човека. При особени състояния на съзнанието, което психолозите наричат Регресия, могат да се възвърнат архаичнопримитивнитс душевни настроения и преживявания.
към текста >>
Подсъзнанието и свръхсъзнанието са две категории на съзнанието, които са вечни и които човешката
душа
отнася със себе си в другия свят.
Но най-вече тя е била развита от езотеричните учения на египтяните. Ето защо ние казваме, че „всичко може да изчезне от света, освен душата". Тя не може да бъде унищожена, понеже това би означавало да се мисли, че Космичният свят би могъл да изчезне, увличайки със себе си Космичната душа, Космичното съзнание. Въпросът за безсмъртието, който човекът си поставя от векове, и до днес си остава една пареща актуалност. Ние можем да твърдим, че този въпрос не може да намери априорно едно решение, защото еволюцията на живота го носи в себе си и го разгръща частично в даден отсек от време и пространство.
Подсъзнанието и свръхсъзнанието са две категории на съзнанието, които са вечни и които човешката
душа
отнася със себе си в другия свят.
Подсъзнанието, както казахме по-горе, е архивът, в който се съхранява хрониката на предишните превъплъщения на човека. При особени състояния на съзнанието, което психолозите наричат Регресия, могат да се възвърнат архаичнопримитивнитс душевни настроения и преживявания. Тук е ключът, чрез който, по пътя на внушението, могат ретроградно да се възстановят, като на лента, емоционалните и мисловните процеси на човешкия живот. Подсъзнанието представлява семе, в което са заложени всички способности, придобити в миналото. Когато това семе е посято, съзнанието се представя като корен, самосъзнанието - като стъбло, а свръхсъзнанието - като цвят и плод.
към текста >>
21.
ПРЕРАЖДАНЕТО
 
- Методи Константинов (1902-1979)
При напускане на своята личност (физическото тяло), директно свързана със самосъзнанието и съзнанието,
душата
запазва единствено хроникираните опитности в подсъзнанието, свързани с психичния живот в даденото прераждане.
ПРЕРАЖДАНЕТО
При напускане на своята личност (физическото тяло), директно свързана със самосъзнанието и съзнанието,
душата
запазва единствено хроникираните опитности в подсъзнанието, свързани с психичния живот в даденото прераждане.
В момента на смъртта човек загубва физическото си тяло е етерния двойник, който е възпирал деструктивните процеси в неговата материя. След това човек губи и съзнанието за своята личност - съзнание, свързано с емоционалната му природа, както и самосъзнанието - свързано с неговата конкретна мисъл. По този начин човек приключва със съответното прераждане, за да запази от него единствено придобитите опитности. Тези опитности ще бъдат ретроградно асимилирани в невидимия свят в лабораториите на подсъзнанието. По този начин се извършва нещо като дестилация и извлечената есенция се прибавя към основния капитал от емоционални качества, интелектуални способности и волеви сили на индивида.
към текста >>
Тази печалба към основния капитал на
душата
, чрез посредничеството на подсъзнанието и свръхсъзнанието, се пуска в действие в следващото прераждане, когато индивидуалността ще продължи своето развитие е този нов капитал.
В момента на смъртта човек загубва физическото си тяло е етерния двойник, който е възпирал деструктивните процеси в неговата материя. След това човек губи и съзнанието за своята личност - съзнание, свързано с емоционалната му природа, както и самосъзнанието - свързано с неговата конкретна мисъл. По този начин човек приключва със съответното прераждане, за да запази от него единствено придобитите опитности. Тези опитности ще бъдат ретроградно асимилирани в невидимия свят в лабораториите на подсъзнанието. По този начин се извършва нещо като дестилация и извлечената есенция се прибавя към основния капитал от емоционални качества, интелектуални способности и волеви сили на индивида.
Тази печалба към основния капитал на
душата
, чрез посредничеството на подсъзнанието и свръхсъзнанието, се пуска в действие в следващото прераждане, когато индивидуалността ще продължи своето развитие е този нов капитал.
В резюме ще кажем, че по време на физическия живот личността се изразява чрез съзнанието и съмосъзнанието. След като е изиграла своята роля, тази обвивка се разлага и изчезва, но индивидуалността продължава своето съществувание чрез подсъзнанието и свръхсъзнанието. Така съзнанието и самосъзнанието се проявяват еднократно в триизмерния свят на времето и пространството, докато подсъзнанието и свръхсъзнанието живеят под знака на вечността. Първите две съзнания се намират в света на относителността, на вечните промени, на непрестанните приливи и отливи, на деня и нощта. Материалната и духовната култура на човечеството еволюира през все по-фини области, където вибрациите са по-високи.
към текста >>
Така например, в миналото периодът между две последователни прераждания, в който
душата
стои в отвъдния свят, е бил е много по-голяма продължителност.
Така съзнанието и самосъзнанието се проявяват еднократно в триизмерния свят на времето и пространството, докато подсъзнанието и свръхсъзнанието живеят под знака на вечността. Първите две съзнания се намират в света на относителността, на вечните промени, на непрестанните приливи и отливи, на деня и нощта. Материалната и духовната култура на човечеството еволюира през все по-фини области, където вибрациите са по-високи. Затова времето и пространството на циклите се съкращават. Този прогрес е отражение на ускорените процеси в метапсихичния свят.
Така например, в миналото периодът между две последователни прераждания, в който
душата
стои в отвъдния свят, е бил е много по-голяма продължителност.
Понастоящем, както изтъква Учителят, той е съкратен на 45 години. Така че ускоряването на еволюцията скъсява сроковете за превъплътяването. Тези проблеми са предмет на изучаване от Психотрониката. Понастоящем както на Запад, така и на Изток са създадени голям брой специализирани институти, където, е помощта на модерна апаратура, се провеждат метапсихични изследвания. Модерната психология в своите изводи достигна до реалността на подсъзнанието, но от идеята за свръхсъзнание е все още далеч.
към текста >>
22.
РЕЗОЛЮЦИЯ НА КАРМАТА
 
- Методи Константинов (1902-1979)
Тя символизира основният капитал на човешката
душа
, който може да не се проявява напълно в момента.
Съзнанието и самосъзнанието, които я представят в дадено прераждане, са нещо преходно, но придобитата чрез тях опитност остава като есенция, необходима на подсъзнанието и свръхсъзнанието. Тази есенция е съкровищница, тя дава кредита за банката, която спонсорира живота. Индивидуалността, която е безсмъртна, оперира с тези два полюса - подсъзнанието и свръхсъзнанието. Те са двата безсмъртни елемента, необходими й при създаване на личностите, чрез които тя се явява в различни периоди в историята на народите и човечеството. Най-характерният белег на индивидуалността е отразен в човешката глава.
Тя символизира основният капитал на човешката
душа
, който може да не се проявява напълно в момента.
Затова, много пъти наблюдаваме хора с добре оформени глави, без да имат някакви особени постижения в даденото прераждане. Това се обяснява с факта, че когато човек слиза на земята чрез дадена личност, той има за задача да разреши само малка част от своята карма. Тази задача е в унисон с кармата на околния исторически свят. Личността представлява само една малка отсечка от траекторията на човешката душа, в която са заложени неподозирани космични възможности. Затова още в древността Великият Посветен Платон е казал, че тялото е затвор за човешката душа.
към текста >>
Личността представлява само една малка отсечка от траекторията на човешката
душа
, в която са заложени неподозирани космични възможности.
Най-характерният белег на индивидуалността е отразен в човешката глава. Тя символизира основният капитал на човешката душа, който може да не се проявява напълно в момента. Затова, много пъти наблюдаваме хора с добре оформени глави, без да имат някакви особени постижения в даденото прераждане. Това се обяснява с факта, че когато човек слиза на земята чрез дадена личност, той има за задача да разреши само малка част от своята карма. Тази задача е в унисон с кармата на околния исторически свят.
Личността представлява само една малка отсечка от траекторията на човешката
душа
, в която са заложени неподозирани космични възможности.
Затова още в древността Великият Посветен Платон е казал, че тялото е затвор за човешката душа. При неотменимия за всяка личност край - умирането - виждаме колко спокоен е мъртвият, не се интересува от нищо, защото душата му се е освободила от земния затвор. Индивидуалността - този Космичен лъч - е центърът, който създава личности през вековете. На Земята има ден и нощ, но в подсъзнанието и свръхсъзнанието няма нито ден, нито нощ. Слънцето изгрява и залязва, защото ние живеем в един относителен свят.
към текста >>
Затова още в древността Великият Посветен Платон е казал, че тялото е затвор за човешката
душа
.
Тя символизира основният капитал на човешката душа, който може да не се проявява напълно в момента. Затова, много пъти наблюдаваме хора с добре оформени глави, без да имат някакви особени постижения в даденото прераждане. Това се обяснява с факта, че когато човек слиза на земята чрез дадена личност, той има за задача да разреши само малка част от своята карма. Тази задача е в унисон с кармата на околния исторически свят. Личността представлява само една малка отсечка от траекторията на човешката душа, в която са заложени неподозирани космични възможности.
Затова още в древността Великият Посветен Платон е казал, че тялото е затвор за човешката
душа
.
При неотменимия за всяка личност край - умирането - виждаме колко спокоен е мъртвият, не се интересува от нищо, защото душата му се е освободила от земния затвор. Индивидуалността - този Космичен лъч - е центърът, който създава личности през вековете. На Земята има ден и нощ, но в подсъзнанието и свръхсъзнанието няма нито ден, нито нощ. Слънцето изгрява и залязва, защото ние живеем в един относителен свят. Тялото може да умре, но съзнанието е безсмъртно.
към текста >>
При неотменимия за всяка личност край - умирането - виждаме колко спокоен е мъртвият, не се интересува от нищо, защото
душата
му се е освободила от земния затвор.
Затова, много пъти наблюдаваме хора с добре оформени глави, без да имат някакви особени постижения в даденото прераждане. Това се обяснява с факта, че когато човек слиза на земята чрез дадена личност, той има за задача да разреши само малка част от своята карма. Тази задача е в унисон с кармата на околния исторически свят. Личността представлява само една малка отсечка от траекторията на човешката душа, в която са заложени неподозирани космични възможности. Затова още в древността Великият Посветен Платон е казал, че тялото е затвор за човешката душа.
При неотменимия за всяка личност край - умирането - виждаме колко спокоен е мъртвият, не се интересува от нищо, защото
душата
му се е освободила от земния затвор.
Индивидуалността - този Космичен лъч - е центърът, който създава личности през вековете. На Земята има ден и нощ, но в подсъзнанието и свръхсъзнанието няма нито ден, нито нощ. Слънцето изгрява и залязва, защото ние живеем в един относителен свят. Тялото може да умре, но съзнанието е безсмъртно. Както звуковите вълни могат да се превърнат в електромагнитни на магнитофонна лента и после отново да се превърнат в звукови, така и човекът от грубите земни вибрации преминава в по-фините на астралния свят, на което хората казват умиране.
към текста >>
Идването на земята на човешката
душа
зависи от кармата.
На Земята има ден и нощ, но в подсъзнанието и свръхсъзнанието няма нито ден, нито нощ. Слънцето изгрява и залязва, защото ние живеем в един относителен свят. Тялото може да умре, но съзнанието е безсмъртно. Както звуковите вълни могат да се превърнат в електромагнитни на магнитофонна лента и после отново да се превърнат в звукови, така и човекът от грубите земни вибрации преминава в по-фините на астралния свят, на което хората казват умиране. После от тези вълни човешкото съзнание може отново да се материализира на земята.
Идването на земята на човешката
душа
зависи от кармата.
Тя е отразена в проблемите, които има в околното обкръжение: семейство, общество, народ, раса. Кармата зависи от делата на човека, които са израз на неговата воля. Понеже носи искрата на Космичното, човешката воля е създадена свободна, но с известни предпоставки. В природата има императивни неща. Например в закономерността по отношение на природните сезони се дава възможност за проява на човешката свободна воля.
към текста >>
Характерно е, че когато за известна
душа
не са благоприятни условията в даден народ, ако отиде в друг народ и се срещне с тези души, с които е свързана отпреди, чрез тяхната любов животът й ще се разгърне в по-благоприятни линии.
Духът, създал тези безбройни и безкрайни светове, нито се обижда, нито се налага върху решенията на човешката воля. Там е величието на Божественото, което е създало Вселената: да остави човека сам, без принуда, да избере Пътя на Доброто и да закопнее да се завърне в своята истинска Родина. Това е тайната на свободата на човешката воля. Душите идват на вълни от невидимите светове. Тези вълни се разпределят съразмерно по различните народи.
Характерно е, че когато за известна
душа
не са благоприятни условията в даден народ, ако отиде в друг народ и се срещне с тези души, с които е свързана отпреди, чрез тяхната любов животът й ще се разгърне в по-благоприятни линии.
Трябва да имаме правилно разбиране за ПЪТЯ НА СЪВЪРШЕНСТВОТО. По него човек не може повече да се движи в мъглите на метафизиката, която поддържаше старата философия. Човек не трябва да си въобразява, че науката и окултизмът са достигнали до крайния предел на своите възможности. Знанието е резултат на дълго трупан опит. Животът е като космически кораб, който контактува не само с планетите, но и със слънцето и с други звездни системи.
към текста >>
23.
ВЪЗХОДЯЩИЯТ ПЪТ
 
- Методи Константинов (1902-1979)
Така
душата
, в своя безкраен път на развитие, минава през всички народи.
ВЪЗХОДЯЩИЯТ ПЪТ Цялото човечество, в хода на своето развитие, прогресира по възходящ Път, който следва витките на безкрайна космична спирала. Народите са центрове, в които душите култивират в себе си емоционални качества, интелектуални способности и волеви сили.
Така
душата
, в своя безкраен път на развитие, минава през всички народи.
В Живата разумна Природа има периоди, които изглеждат регресивни, но това е само перспективен ефект, който се отнася към формите на нещата и събитията. Човечеството като Цяло, като една крупна космична индивидуалност, е подчинено на големи циклични промени, които водят до дълбоки материални и духовни преобразования. Земята, в качеството си на космично тяло, преминава през различни трансформации. Тя е един вид театрална сцена, върху която се поставят декорите на големи драми, чиито главни герои са различните човешки раси. Тези драми се разиграват под действието на опитни режисьори.
към текста >>
24.
НОВИЯТ КОСМИЧЕН МИРОГЛЕД
 
- Методи Константинов (1902-1979)
Той е самата универсалност, защото отговаря на вечния копнеж на човешката
душа
към Свобода и съвършенство.
Това е именно пътят към вечността и съвършенството. И този Път няма нито начало, нито край." Идеалът за съвършенство, което старите религии и интелектуални школи на миналото са рисували в рамките на своето ограничено геоцентрично съзнание, е статичен и неприложим за сложната динамика на днешния ден. Нашите представи са бедни, за да можем да си представим добре с какво богатство разполагаме и какво бъдеще открива пред нас Космичният мироглед на Небесния пратеник - Учителя. Този мироглед не е нещо статично.
Той е самата универсалност, защото отговаря на вечния копнеж на човешката
душа
към Свобода и съвършенство.
Великите идеи в този мироглед - за безсмъртието на душата, за прераждането, Законът за Кармата, Пътят към съвършенство - ще помогнат на човека да се измъкне от капаните на песимизма и временните удоволствия и ще му разкрият светли и трайни перспективи. Религиозните, философските и социалните схващания на нашата съвременност, както и антагонизмът между класите в обществото, започват да отстъпват място на Космичния мироглед. Една нова вълна дава тласък на живота; вълна на ново, космично разбиране навлиза в съзнанието на човека, в обществата, в народите, вълна на по-висша хуманност, по-възвишена етика. Това ново разбиране ще преобрази човека. Низшите и егоистични инстинкти ще бъдат облагородени отначало с присадки на Колективното съзнание, а после - на Космичното съзнание.
към текста >>
Великите идеи в този мироглед - за безсмъртието на
душата
, за прераждането, Законът за Кармата, Пътят към съвършенство - ще помогнат на човека да се измъкне от капаните на песимизма и временните удоволствия и ще му разкрият светли и трайни перспективи.
И този Път няма нито начало, нито край." Идеалът за съвършенство, което старите религии и интелектуални школи на миналото са рисували в рамките на своето ограничено геоцентрично съзнание, е статичен и неприложим за сложната динамика на днешния ден. Нашите представи са бедни, за да можем да си представим добре с какво богатство разполагаме и какво бъдеще открива пред нас Космичният мироглед на Небесния пратеник - Учителя. Този мироглед не е нещо статично. Той е самата универсалност, защото отговаря на вечния копнеж на човешката душа към Свобода и съвършенство.
Великите идеи в този мироглед - за безсмъртието на
душата
, за прераждането, Законът за Кармата, Пътят към съвършенство - ще помогнат на човека да се измъкне от капаните на песимизма и временните удоволствия и ще му разкрият светли и трайни перспективи.
Религиозните, философските и социалните схващания на нашата съвременност, както и антагонизмът между класите в обществото, започват да отстъпват място на Космичния мироглед. Една нова вълна дава тласък на живота; вълна на ново, космично разбиране навлиза в съзнанието на човека, в обществата, в народите, вълна на по-висша хуманност, по-възвишена етика. Това ново разбиране ще преобрази човека. Низшите и егоистични инстинкти ще бъдат облагородени отначало с присадки на Колективното съзнание, а после - на Космичното съзнание. Това обуздаване на низшата природа и на земните желания на човека, не може да бъде наложено по насилствен път, чрез принуда, както правеха религиите и различни институции в миналото.
към текста >>
25.
САКРАЛНОТО ПОРЪЧЕНИЕ
 
- Методи Константинов (1902-1979)
В продължение на 3 часа, сбито и есенциално, Учителят описва бъдещия развой на света и на човешката
душа
.
САКРАЛНОТО ПОРЪЧЕНИЕ Частният учител се занимава с индивидуалното развитие на няколко ученика, за които е поел ангажимент; груповият учител решава комплексните проблеми на общността, която оглавява; докато Мировият Учител, имащ за задача да постави основите на Нова раса и Ново съзнание, трябва преди това да освободи човека от веригите, които го спъват в неговото развитие. Когато, работещият в министерството д-р М. Константинов, потресен от неправдите на комунистическото правителство след 9.09.1944 г., се оплаква на Учителя: „Тези хора не са представители на Новия Свят на Справедливост, за който ни говорите...", Той го прекъсва: „Не критикувай Методий! Слушай внимателно как ще се развият световете, защото ще пишеш книга за това..."
В продължение на 3 часа, сбито и есенциално, Учителят описва бъдещия развой на света и на човешката
душа
.
Съвременното човечество е изправено пред три кардинални проблема, без чието решаване не може да се издигне до Ново съзнание и да създаде Нова раса. Тези проблеми са свързани биологично, исторически и космично с човешката същина. Първият основен проблем е икономически. Той е от физическия свят и докато не се разреши, ще тегли човешкото съзнание надолу към Земята. Неговото радикално решение може да се търси единствено на световен терен.
към текста >>
26.
ХАРАКТЕРИСТИКА И ПРИЧИНИ ЗА СЪВРЕМЕННАТА КРИЗА
 
- Методи Константинов (1902-1979)
А това подхранва бунт в
душата
на хората и създава конфликтни предпоставки.
Само така би могла да бъде премахната безработицата, недостатъчния трудов доход, слабата консумация, а от там и кризата в пласирането. Защото, при наличната неорганизираност на световния пазар, при безскрупулната конкуренция между националните стопански предприятия и техните обединения, борбата се изостря и води до сътресения и до прибягване към саморазправа. И социолозите посочваха, че ако това положение на неправда, безизходица и конфликтност в отношенията остане, някои от по-бедните и лишени от възможности народи ще потърсят пътя на агресията, за да променят това несправедливо състояние на нещата. И всичко това ставаше на фона на една обърканост и безперспективност: докато милиони недояждаха и се бунтуваха, едрите производствени единици ограничаваха земеделското и индустриалното производство и ликвидираха непродадените стоки, за да запазят съществуващите цени и печалби. Така милиони хора оставаха извън производството и без средства за консумация.
А това подхранва бунт в
душата
на хората и създава конфликтни предпоставки.
Подобно на лодка само с едно весло, която се върти в кръг, капиталистическата система, опирайки се само върху технико- производствената си мощ и забавяйки социалния напредък, попадна във водовъртеж, вместо да напредва. И това състояние в международните отношения доведе фатално до световни войни, последната от които показа, че могат да бъдат използвани и средства за масови поражения, носещи апокалиптични страдания на народите и поставящи в опасност и целия живот върху планетата.
към текста >>
27.
ФАЗАТА НА СПРАВЕДЛИВОСТТА
 
- Методи Константинов (1902-1979)
светъл ум, благородна
душа
и възвишен дух."
че природата не прощава на онези, които престъпват законите й. Новото човечество твърди, че на всяко същество трябва да се даде неговото място и подходяща работа. То трябва да има хигиенична къща,здраво тяло, чисто сърце,
светъл ум, благородна
душа
и възвишен дух."
Стопанските блага трябва да се движат в обществения организъм, както кръвта в човешкия организъм. За пръв път в историята на човечеството, Справедливостта ще стане ръководно начало в стопанските отношения, в социалните връзки и в международните схващания. Единствено великата идея за Правда и Справедливост е най- подходящият метод за трайно и правилно уреждане на стопанските процеси и на отношенията в международен мащаб. Само по този начин народите ще се освободят от игото на стопанската зависимост и от опеката от страна на големите народи и политически креации.
към текста >>
28.
ТРУД И РАБОТА
 
- Методи Константинов (1902-1979)
Дълбоко заложените потенциалности на човешката
душа
се разкриват постепенно в историческите процеси.
ТРУД И РАБОТА Както се изтъкна, насилието е белег на старозаветния свят на робството и безправието. Трудът, необходимостта да се упражнява деятелност в задоволяването на поминъчните нужди, има отношение към правото, към новозаветния свят, където обаче съществуват класови привилегии. Справедливостта, Правдата, визира хора с нови схващания, които ще преобразуват света и които ще разрешат проблема, поставен от историята премахване на съществуващия антагонизъм между труда и капитала. След гореизтъкнатите три фази, ще настъпи най-възвишената фаза - фазата на работата.
Дълбоко заложените потенциалности на човешката
душа
се разкриват постепенно в историческите процеси.
Нашата съвременност се намира пред прага на една нова епоха, която ще даде своя отпечатък не само върху стопанските отношения, но и върху духовната култура на човечеството. Тези преобразования могат да дойдат само по пътя на духовното и културно разбирателство между народите. Мъдрецът утвърждава: „... международният мир осигурява най-големите придобивки на културата.
към текста >>
29.
БЕЗДИМНАТА КУЛТУРА
 
- Методи Константинов (1902-1979)
за който копнее човешката
душа
.
са също така един голям дом, едно голямо семейство. По същия начин, когато всеки внася в общия живот най-хубавото от себе си; когато хората съзнаят, че трябва да работят за Цялото, тогава ще дойде на земята новият велик живот,
за който копнее човешката
душа
.
Така човекът ще влезе в хармония с Цялото. А най-пълен израз на тази хармония е Любовта. Тя иде днес като строителка на Новата култура." Според космичната биология, налице е тясна връзка между живота на расите, народите, обществата и индивидите. Дълбоките стопански и социални процеси на обществото са в корелация със същите процеси в народите и индивидите.
към текста >>
30.
Глава втора - МЪЖЪТ И ЖЕНАТА
 
- Методи Константинов (1902-1979)
Зазоряване на човешката
душа
Поляризация в човешкия мозък Третото око Мъжът и жената в Шестата култура Мъжът и жената - фази на развитие Ерозия на брака
Зазоряване на човешката
душа
Мъжът и жената - епохални аспекти
към текста >>
31.
ТРЕТОТО ОКО
 
- Методи Константинов (1902-1979)
„летящо око на
душата
" или вътрешното слънце на човека".
Седалището й се намира над и отзад хипофизата. Тя е дълга около 12 мм и широка 3 мм, с конусообразна форма и червеникав цвят. Не случайно, в древността, в светилищата за посвещение, са я наричали „третото око". За нея Учителят се изразява така: „В средата на човешкия мозък се намира тъй нареченото
„летящо око на
душата
" или вътрешното слънце на човека".
Ако това слънце не грее в човека, нищо не става от него. То играе роля на трансформатор в човешкия организъм, но има и други функции. Когато външната енергия прониква в мозъка на човека, този възел — окото на душата - я препраща по целия мозък.
към текста >>
този възел — окото на
душата
- я препраща по целия мозък.
„летящо око на душата" или вътрешното слънце на човека". Ако това слънце не грее в човека, нищо не става от него. То играе роля на трансформатор в човешкия организъм, но има и други функции. Когато външната енергия прониква в мозъка на човека,
този възел — окото на
душата
- я препраща по целия мозък.
В мозъка има и друг трансформатор, който препраща слънчевата енергия по цялото тяло. Човешкият мозък, в своето развитие, има цяла история. Веществото, от което се е образувал човешкият мозък се е събирало в течение на милиони години". Още от дълбока древност посветените са знаели, че ролята на пинеалната жлеза е да контролира и направлява нормалните функции на останалите жлези с вътрешна секреция.
към текста >>
Тя е център, от който се излъчват основните стимули на човешката
душа
.
Тя действа много активно в редица физиологически направления. Направлява нормалното развитие на пуберитета на индивидите от двата пола; въздейства върху оформлението на мозъка; регулира пигментацията на кожата и адаптирането й към слънчевата светлина и общо върху целия организъм. Съвременната наука пристъпва с голям интерес към разкриването на био-физиологичното въздействие на секрециите на тази жлеза върху органите и системите при човешкото развитие. Както споменахме, в триизмерния емпиричен свят, хипофизата представлява антена на човешката личност при нейната биологична поляризация на физическия свят. Пинеалната жлеза, от своя страна, е антена на човешката индивидуалност, на Космичното единение, което хармонизира плюса и минуса, Мъжкото и Женското начала.
Тя е център, от който се излъчват основните стимули на човешката
душа
.
Явява се като физиологичен арбитър и психичен катализатор на тоталното развитие на човешката индивидуалност. Трябва да се има предвид, че проявите върху земята са относителни. Видът на пола на физическия свят е подчинен на законите на относителността: мъжествеността и женствеността в света на формите са относителни. Абсолютността е само в Космичното единение, там няма поляризация. 11ред-хипофизата се намира под влияние на планетата Уран[1].
към текста >>
мълчанието, в което
душата
черпи знание и сила по пътя на откровението.
Нептун е женствен, носи знак минус. Той разкрива необхватните простори на въображението, на интуицията, на висшия мистицизъм, на психометричното, на нежността и красотата, на магнетичното; емблема е на майчинското чувство, съхраняващо живота. Пинеалната жлеза се намира под влиянието на планетата Плутон. В своето естество той съчетава плюсът и минусът, студът и топлината, мъжкото и женското начала. Тук е заложен центърът на Космичното равновесие, което носи най-висшите сили, търпението, постоянството и.
мълчанието, в което
душата
черпи знание и сила по пътя на откровението.
Вярата, която почива върху догмата, както и логиката, която търси връзка между понятията по пътя на отрицанието, не са в състояние да разкрият загадките на реалността, света на Космичното Единство. Само по пътя на откровението, по пътя на Космичното Съзнание, се разкрива смисълът на живота. Мощните вибрации на планетата Плутон, която носи в себе си смъртта, разрушението на старото, на отживялото, но същевременно и духа на обновлението, на творчеството, са от естество да активизират човешката същност и това става чрез пинеалната жлеза. Плутон носи всепояждащия огън, изгарящ всичко тленно и преходно, носи и дух па освобождение. Само чрез неговата енергия се разрешава борбата между низшата и висшата природа в човека.
към текста >>
32.
МЪЖЪТ И ЖЕНАТА В ШЕСТАТА КУЛТУРА
 
- Методи Константинов (1902-1979)
Без да влизаме в подробности, ще подчертаем само, че в пътя на еволюцията околната среда е само едно условие за развитие и изява на скритите биопсихични потенциалности на човешката
душа
.
В своите изводи и двете направления се движат в тесните граници на едно геоцентрично мислене, което не може да отговори на редица въпроси относно наследствеността. Преди всичко, понятието „околна среда" не трябва да се разглежда биологически и социологически в ограничения свят на нашата планета. В пътя на слънчевата спирала, Земята не е нещо откъснато, а е подложена на сложни електромагнитни влияния, идващи от Космичното пространство. Тези звездни влияния не бива да се изключват от факторите, които съставляват „околната среда". При това може да се приеме, че тази околна среда активизира наследствения потенциал в съответните вериги на така наречените „гени".
Без да влизаме в подробности, ще подчертаем само, че в пътя на еволюцията околната среда е само едно условие за развитие и изява на скритите биопсихични потенциалности на човешката
душа
.
При тази нова постановка, обществените отношения и семейството ще минат в нова фаза, където, според Учителя: „ ...ще изчезнат всички борби и недоразумения[/left] и преди всичко борбата, която се води между мъже и жени за взаимно завладяване. Понякога мъжът се бори с жена си и иска да я владее.
към текста >>
Без да излизаме от границите на нашата тема, ще изтъкнем, че съществува дълбок паралелизъм между метапсихичните възможности на човешката
душа
и външните звездни условия, които създават възможности за нейното развитие.
Мирогледът на тази епоха ще измени неговия икономически и социален облик. Това ще даде дълбоки отражения върху отношенията между мъжа и жената. В основите на Новия свят ще залегнат нови отношения. Съвременната наука се е добрала до огромен фактически материал относно анатомичното, биофизиологичното и отчасти до психичното естество на човека. Но цялото това научно изследване, в своето философско обяснение, почива до голяма степен върху схващането на една геоцентрична причинност.
Без да излизаме от границите на нашата тема, ще изтъкнем, че съществува дълбок паралелизъм между метапсихичните възможности на човешката
душа
и външните звездни условия, които създават възможности за нейното развитие.
Само едно космично виждане за Живота като Единство, би могло да намери диагонала между научните схващания на „преформацията" и „епигенезиса" по отношение на наследствеността. Проникването на научната мисъл в света на ядрените частици, посредством електронния микроскоп, както и в необятните звездни простори, чрез радиотелескопа и ракетните сонди, трябва по необходимост да върви в унисон с метапсихичните изследвания. В това се заключава философско-мистичното схващане на Космичния синтез. Само чрез него е възможно антропологията да се домогне до генезиса на човешкия мозък, който се е развил в епохите на различните човешки раси.
към текста >>
33.
ФАЗИ НА РАЗВИТИЕ НА МЪЖА И ЖЕНАТА
 
- Методи Константинов (1902-1979)
В нашата съвременност в човешката
душа
се активизира и осъзнава светът на подсъзнанието, което е хранилище на универсалната памет.
ФАЗИ НА РАЗВИТИЕ НА МЪЖА И ЖЕНАТА Според традицията, мъжът и жената преминават биологически през различните сфери на планетите.[1] Тези фази визират по-скоро старата епоха, в която е доминирало едно геоцентрично съзнание.
В нашата съвременност в човешката
душа
се активизира и осъзнава светът на подсъзнанието, което е хранилище на универсалната памет.
Говорихме, че там са хроникирани всички информации от общочовешки, расов, народен, обществен, родов и семеен характер. Личността в дадено прераждане използва само една безкрайно малка част от тези световни авоари. Тя преминава физиологически и психически през различни електромагнитни сфери на влияние на светилата и на планетите. На същите фази и процеси са подложени и епохите, и техните културни периоди. Понастоящем петата (т.нар.
към текста >>
34.
ЕРОЗИЯ НА БРАКА
 
- Методи Константинов (1902-1979)
По този начин и двата принципа ще излязат от веригите на ревността, която опожарява
душата
им.
Този Нов мироглед, налагащ се от Епохата на Водолея, има сериозно отражение в отношенията между половете. Жената, нямаща друг път, трябва да насочи цялото си внимание към духовния образ на Слънчевата Дева, а мъжът трябва да насочи своя творчески устрем към високите творчески идеали на Сина на Мъдростта. Жената трябва да обича всички жени, като части от голямата Космична Жена - Слънчевата Дева - носеща елементите на едно висше целомъдрие и то не само по форма, а като най-висше отношение към Първата Причина - Любов към Космичното Начало. Мъжът трябва също да се хармонизира с всички мъже, които са проекции от големия Космичен Ум - Сина на Мъдростта. Той трябва да обладава важното качество - великодушие - което означава да снеме шлема и копието на Марс, които е развявал в продължение на хилядолетия.
По този начин и двата принципа ще излязат от веригите на ревността, която опожарява
душата
им.
Само така идейно пресъздадени, Мъжът и Жената ще могат да влязат в интимен допир със Света на Великите Души на Истината, които притежават необходимото благородство и знание за извеждане на човешките души в света на Космичното Единение. През какви нови форми ще премине бракът, като социологическа категория и като правна институция, това ще покаже животът на бъдещето. Новият мироглед е непротиворечив по отношение на разбирането, че Животът и Свободата са две понятия синоними. Никой няма право да спира мощните струи на живота, иначе хората, обществата, народите или човечеството биха били в разрез с могъщата творческа сила на Свободата.
към текста >>
35.
„ЗАЗОРЯВАНЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША '
 
- Методи Константинов (1902-1979)
„ЗАЗОРЯВАНЕ НА ЧОВЕШКАТА
ДУША
"
Тези идеологични стимули Учителят характеризира с израза:
„ЗАЗОРЯВАНЕ НА ЧОВЕШКАТА
ДУША
"
Това означава: Жената да направи разумна връзка с Духовния свят на Слънчевата Дева, а Мъжът - с високите идеали на Сипа на Мъдростта. Според Учителя, душите слизат в Земното Училище колективно, на групи, разпределяйки се съобразно кармичните си връзки в различните народи. В нашата съвременност, чрез големия технически прогрес, времето се съкращава. Душите правят срещи с други нации. Международната обстановка ще претърпи коренно изменение.
към текста >>
36.
ЕПОХАЛНИ АСПЕКТИ
 
- Методи Константинов (1902-1979)
Това е хармоничната човешка
душа
.
В този свят на насилие между Мъжа и Жената, според Учителя, трябва да настъпи промяна - той да бъде заместен с една втора фаза, в която двата кръга да бъдат поставени така, че техните центрове да се намират реципрочно в съответните им периферии: Тази схема изобразява Света на Сродните Души. Това решение на проблема ще дойде през времето на Шестата култура на бялата раса. Чрез тази магическа геометрична формула се изразява хармоничното отношение между Слънчевата Дева и Сина на Мъдростта. [Третата фаза на човешката индивидуалност се изразява чрез равностранен триъгълник.
Това е хармоничната човешка
душа
.
Трите страни съответстват на: Любовта - Света на Слънчевата Дева; Мъдростта - Света на Сина на Мъдростта и Истината - Света на Великите Души.[2] Чрез този акорд на ума, сърцето и волята се изразява хармонията на Първата Причина, на висшата идея - Живот за Цялото.
към текста >>
При Космичното единение човешката
душа
ще почувства безсмъртния пулс на Битието и с още по-голямо вдъхновение ще върви по безкрайната спирала на Съвършенството.
Тази фаза, на философско-мистичен език, означава Духовен брак, Космично единение. Това в никой случай не означава, че животът спира до тук. Като органична даденост, той има милиони изяви не само върху нашата планета, а и в Слънчевата система; и във всички галактики. Учителят казва, че и за най-великите учители животът остава една тайна. Светът на Безкрайното, на Незнайното, се разкрива постепенно пред нестихващия устрем на човешкия гений.
При Космичното единение човешката
душа
ще почувства безсмъртния пулс на Битието и с още по-голямо вдъхновение ще върви по безкрайната спирала на Съвършенството.
Само при Космичното единение човешката душа ще започне да разбира смисъла на гносеологичната спирала на Учението, което Учителят даде за разработване в Новата епоха на Водолея. Душата постепенно ще вникне в смисъла на Материалния свят - където се осъществяват фактите и явленията; на Субстанциалния свят, който излъчва енергиите и на Есенциалния свят, който дава идеите и смисъла на реалността. Това е великата цел на Слънчевата Дева, на Сина на Мъдростта и на Великите Души на Истината. --------------------- [1] Тези въпроси са развити в кн.
към текста >>
Само при Космичното единение човешката
душа
ще започне да разбира смисъла на гносеологичната спирала на Учението, което Учителят даде за разработване в Новата епоха на Водолея.
Това в никой случай не означава, че животът спира до тук. Като органична даденост, той има милиони изяви не само върху нашата планета, а и в Слънчевата система; и във всички галактики. Учителят казва, че и за най-великите учители животът остава една тайна. Светът на Безкрайното, на Незнайното, се разкрива постепенно пред нестихващия устрем на човешкия гений. При Космичното единение човешката душа ще почувства безсмъртния пулс на Битието и с още по-голямо вдъхновение ще върви по безкрайната спирала на Съвършенството.
Само при Космичното единение човешката
душа
ще започне да разбира смисъла на гносеологичната спирала на Учението, което Учителят даде за разработване в Новата епоха на Водолея.
Душата постепенно ще вникне в смисъла на Материалния свят - където се осъществяват фактите и явленията; на Субстанциалния свят, който излъчва енергиите и на Есенциалния свят, който дава идеите и смисъла на реалността. Това е великата цел на Слънчевата Дева, на Сина на Мъдростта и на Великите Души на Истината. --------------------- [1] Тези въпроси са развити в кн. „Любов и еволюция", Хр.
към текста >>
Душата
постепенно ще вникне в смисъла на Материалния свят - където се осъществяват фактите и явленията; на Субстанциалния свят, който излъчва енергиите и на Есенциалния свят, който дава идеите и смисъла на реалността.
Като органична даденост, той има милиони изяви не само върху нашата планета, а и в Слънчевата система; и във всички галактики. Учителят казва, че и за най-великите учители животът остава една тайна. Светът на Безкрайното, на Незнайното, се разкрива постепенно пред нестихващия устрем на човешкия гений. При Космичното единение човешката душа ще почувства безсмъртния пулс на Битието и с още по-голямо вдъхновение ще върви по безкрайната спирала на Съвършенството. Само при Космичното единение човешката душа ще започне да разбира смисъла на гносеологичната спирала на Учението, което Учителят даде за разработване в Новата епоха на Водолея.
Душата
постепенно ще вникне в смисъла на Материалния свят - където се осъществяват фактите и явленията; на Субстанциалния свят, който излъчва енергиите и на Есенциалния свят, който дава идеите и смисъла на реалността.
Това е великата цел на Слънчевата Дева, на Сина на Мъдростта и на Великите Души на Истината. --------------------- [1] Тези въпроси са развити в кн. „Любов и еволюция", Хр. Маджаров, Вн.1998, Лекция 9 - „Епохалният танц на любовната енергия".
към текста >>
37.
Рибарската мрежа на Черната ложа
 
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
В
душата
на тия младежи, които така се обичаха и дружно живееха, имаше
Те показаха, че имат голяма обич между си. Един приятел ми казваше: "Те имат голяма обич един към друг". "Аз ще ги опитам и ще видите, че туй нещо е привидно".
В
душата
на тия младежи, които така се обичаха и дружно живееха, имаше
желание за влияние един на друг. Всичките братя ги считаха светии и ги кръстиха "светии Кирил и Методи". Казваха: спасението на България иде вече - светии Кирил и Методи, но като ги поставихме на изпит, дойде един
към текста >>
задушавах
се и цялото ми същество трепереше отвътре и отвън.
Но за Бялото Братство тези методи са забранени и жестоко се наказва човек, когато си служи с тях. Започнах да разбирам, че съм хваната в мрежа и почнах да се мятам като риба, извадена на брега - не ми достигаше въздух,
задушавах
се и цялото ми същество трепереше отвътре и отвън.
Аз бях на събора в Търново, във вилата на лозето - помагах за нейното разтребване и почистване. Ежедневно през нея минаваха много хора и трябваше да се поддържа чистота и порядък. Учителят дойде при мене и започна да ми
към текста >>
защото само човешката
душа
живее в свят на чистота и само в тази чистота
И Учителят търпеше всйчко това и помагаше на всеки, който търсеше помощта Му - освобождаваше душите ни, за да бъдат свободни за Словото, което Той даваше. Словото на Учителя може да влезне в чист човек, защото има отношение към чистотата у човека,
защото само човешката
душа
живее в свят на чистота и само в тази чистота
Словото на Учителя може да пребъдва.
към текста >>
38.
Женитбата на Михаил Иванов и Кръстю Христов за света
 
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
човешкото сърце и човешката
душа
с Бога.
А Учителят беше казал на всички: "За света никога не се женете, абсолютно никога, ако се жени някой, за Бога да се ожени." ("Беседи - обяснения и упътвания", Търново, 1922 год., стр. 270) Та това е символичната страна на един закон - че човек трябва да държи връзка с онези вътрешни сили, които свързват човешкия ум,
човешкото сърце и човешката
душа
с Бога.
Това са връзки на Мировата Любов, която идва от Бога и на Космичната Обич, чрез която човек се приближава към Бога. Това как става ли? "В изпълнението Волята на Бога е
към текста >>
силата на човешката
Душа
." Това е законът на ученика в неговия Път.
Това са връзки на Мировата Любов, която идва от Бога и на Космичната Обич, чрез която човек се приближава към Бога. Това как става ли? "В изпълнението Волята на Бога е
силата на човешката
Душа
." Това е законът на ученика в неговия Път.
към текста >>
39.
Самозванецът
 
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
човешката
душа
, на човешкия дух.
последователи тук, в България. "Обични Михаил, Моите добри пожелания за добрата работа, която вършите за Царството Божие в тоя голям град. Изучавайте усърдно: ценностите на човешкото сърце, на човешкия ум, на
човешката
душа
, на човешкия дух.
Това е Човекът. Има три порядъка в природата: Идеален, Реален и Материален. В Идеалния порядък влизат: Бог, Природа, Человек. В Реалния:
към текста >>
40.
МИХАИЛ ИВАНОВ
 
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
една
душа
пред лицето на Бога, то трябва да кажем, че най-добре е да проче-
мръсните си ръце. Това беше един урок за чистотата. За външната чистота и за вътрешната чистота у човека. Ако трябва да говорим, какво представлява
една
душа
пред лицето на Бога, то трябва да кажем, че най-добре е да проче-
тете за това в Словото на Учителя.
към текста >>
41.
Михаил Иванов
 
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
Всяка
душа
да има правото да влезе в непосредствен контакт с Космичното начало.
Той е тяхна играчка, той е в техните ръце, той не е свободен, защото е потопен в тази среда. Там няма нищо творческо. Когато говорим за тези неща ние не искаме да остане проказата на една религиозна лъжа. За пръв път Учителят дойде в България и откри пътя на Космичното начало. Да няма никакви посредници между човека и Бога.
Всяка
душа
да има правото да влезе в непосредствен контакт с Космичното начало.
Докато не разбере, че Бог е всичко, докато човек не разбере да вижда в себе си Божественото и да прави разлика между своята личност и индивидуалност, той не може да направи контакт с Божественото начало в себе си. Черната ложа прави обратното. Между човека и Бога тя слага ритуалите, йерархията, папите и мнимите самозвани учители. Днес Черната ложа се опитва да направи същото с Учението на Учителя. Търси да постави идол между човека и Словото на Учителя.
към текста >>
42.
ИСТИНСКИЯТ УЧИТЕЛ НЕ СЕ ПОДМЕНЯ
 
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
Не ми е удобно и не желая да говоря... Въпросът към Истината и за Бога и за Истината е личен въпрос за всяка една
душа
.
Това беше главната му цел - да го признае не като ученик, а като учител. Бил казал, че за Бялото Братство имало не знам си колко златни лева. Той казал, че щом не ме приемат, значи тези златни лева той ще ги вземе. Моля ти се. Въобще не е за разправяне, право да ти кажа.
Не ми е удобно и не желая да говоря... Въпросът към Истината и за Бога и за Истината е личен въпрос за всяка една
душа
.
Нека всеки да си разрешава въпроса. Изпитание, изкушение... Или си имал едно дълбоко разбиране какво значи Учителя или ще го търсиш на кого прилича. И на когото прилича ще тътриш подир него. Това на нищо не прилича. Тъжно е, че се намериха корени в софийското братство.
към текста >>
43.
„СРОДНАТА ДУША' ОПРЕДЕЛЕНА ОТ СЪДБАТА
 
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
„СРОДНАТА
ДУША
" ОПРЕДЕЛЕНА ОТ СЪДБАТА
„СРОДНАТА
ДУША
" ОПРЕДЕЛЕНА ОТ СЪДБАТА
Като студентка по музика, аз не изпущах нито един концерт, уреден от „Кремона", музикална къща, която канеше най-прочутите музиканти и артисти от чужбина да концертират в София. На всеки концерт, аз бях обезпокоена от фиксираните погледи на един мъж средна възраст, с прошарени коси, тъмна кожа и заострен нос. За да избегна неговите погледи, аз трябваше да сменям местата си. /Това бе лесно, аз бях винаги правостояща/. Но дали със закъснение, той винаги успяваше да ме изнамери.
към текста >>
Неговата обич към мене е като към
душа
, определена от „съдбата", аз съм неговата единствена сродна
душа
.
До толкова се увлякох, че даже го поканих да ни посети у дома, добавяйки че майка ми много обича да разисква на различни философски теми. Михаил нерядко оставаше при нас на вечеря, придружена с оживени разговори. Така полека аз се сближих с него. Той ме убеждаваше, че нашата обич датира от много пререждания, даже ми донеси романа „Занони" да илюстрира подобна платонична любов. Михаил като Занони води чист живот необходим за неговите духовни стремежи - не е позволявал физическа близост, някоя целувка, да не се говори за женитба.
Неговата обич към мене е като към
душа
, определена от „съдбата", аз съм неговата единствена сродна
душа
.
Разбира се, аз всичко това го взех за вярно и си позволих да се влюбя в него напълно. Ден и нощ му изпращах най-чисти мисли и чувства и благословения с любов.
към текста >>
44.
ИСТИНСКИЯТ УЧИТЕЛ И НЕОБИКНОВЕНАТА ЛЪЖА
 
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
Също вярвах на неговите уверения, че аз съм „единствената, определена от съдбата"
душа
.
Този ден бе изключителен за мене. Благословен ден! В този ден аз имах една рядко, чисто духовна опитност /откровение/ да почувствам присъствието на Божествения Дух в Учителя. След тази визита моята връзка с Михаил продължи. Аз му вярвах безусловно на всичко, което той казва, че е най-добрия ученик и най-близък до Учителя.
Също вярвах на неговите уверения, че аз съм „единствената, определена от съдбата"
душа
.
Обаче, една нощ сънувам, че Михаил има и друга „единствена душа". Аз бях запомнила ясно нейната фигура и чертите на лицето и. Отивам в неделя на беседа и какво да видя, Михаил придружава тази същата сестра, която видях на сън. Изпитах ужас! Как може най-добрият ученик на Учителя да лъже?
към текста >>
Обаче, една нощ сънувам, че Михаил има и друга „единствена
душа
".
Благословен ден! В този ден аз имах една рядко, чисто духовна опитност /откровение/ да почувствам присъствието на Божествения Дух в Учителя. След тази визита моята връзка с Михаил продължи. Аз му вярвах безусловно на всичко, което той казва, че е най-добрия ученик и най-близък до Учителя. Също вярвах на неговите уверения, че аз съм „единствената, определена от съдбата" душа.
Обаче, една нощ сънувам, че Михаил има и друга „единствена
душа
".
Аз бях запомнила ясно нейната фигура и чертите на лицето и. Отивам в неделя на беседа и какво да видя, Михаил придружава тази същата сестра, която видях на сън. Изпитах ужас! Как може най-добрият ученик на Учителя да лъже? Горчиви съмнения ме обзеха - как е възможно?
към текста >>
45.
ОПОРОЧЕНИЕТО НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ
 
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
Моля Бога, моята
душа
никога да не те срещне".
След завършване на сказката излезнах вън. Скоро и Михаил дойде при мене със самочувствие на голям учител. Аз обаче имах чувството, как Михаил умело хваща чудно хубавите души в своите мрежи. Обърнах се към Михаила и казвам: „Ти можеш да бъдеш за мене каквото искаш, но никога мой Учител. Аз имам своя Учител!
Моля Бога, моята
душа
никога да не те срещне".
Разгневен Михаил си обърна гърба и си отиде. Аз бях вече освободена! Край на кармата! На следващата неделя Михаил говори един час против мене на своите съмишленици. Създаде една атмосфера толкова нагорещена, че те бяха готови да ме разкъсат.
към текста >>
46.
МИХАИЛ ИВАНОВ
 
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
Ако те са се заблудили в своя път да отидат при един фалшив учител, това всъщност е техния път, защото ако те в действителност в тяхната
душа
дълбоко търсят Истината, те могат да я намерят.
В тези книги трябва да знаете, с томове, няма почти нито една дума за Учителя Петър Дънов - Беинса Дуно. Може би само в началото когато той е заминал за Франция споменавал нещо за своя си Учител. В биографията си го казва, че неговият Учител е в България и че това е Петър Дънов. Но по-нататък той се обявява за всемиров учител и всъщност цялото му творчество и всичко, което прави, прави го за своя си слава, а не за славата на Небето и на този велик Пратеник на Небето Беинса Дуно, който физически се изяви в тялото на Учителя Петър Дънов и работи в България, на българска реч, чрез българска реч създаде Словото Божие. Често пъти ми се е случвало да срещна някои от неговите последователи на Михаил и никога не съм влизала в спор, защото всеки си има път и да си върви в неговия път.
Ако те са се заблудили в своя път да отидат при един фалшив учител, това всъщност е техния път, защото ако те в действителност в тяхната
душа
дълбоко търсят Истината, те могат да я намерят.
Затова аз всъщност никога не съм критикувала. Веднъж ми се случи в един автобус бях седнала и една жена до мене отвори една книга, взе да чете и аз забелязах, че тя е от Михаил. Обърнах се само и казах: "А, Михаил! Вие знаете ли от къде идва? Той идва от България и всъщност Неговия Учител е в България.
към текста >>
47.
01 Влизането ми в Братството
 
- Радка Левордашка (1920-2014)
На сбогуване д-р Давидова каза: „Дойдохме за малко, а то минаха часове.“ Тръгнахме през гората към спирката на трамвая, Давидова бе забелязала с какво учудване наблюдавах през цялото време Никола Антов и затова каза: „Той просто имаше нужда да си разкрие
душата
пред някого.
После извадих разрешително да се четат беседи при Симеон Симеонов, при Иван А. Михайлов и в Мърчаево, без да ни безпокоят. Нашите хора, които живееха на Изгрева, всички бяха настанени в жилища, никой не остана на улицата. Това, сестра, ви го казвам, за да знаете и разказвате. Ние си отиваме, вие оставате да продължите делото.“
На сбогуване д-р Давидова каза: „Дойдохме за малко, а то минаха часове.“ Тръгнахме през гората към спирката на трамвая, Давидова бе забелязала с какво учудване наблюдавах през цялото време Никола Антов и затова каза: „Той просто имаше нужда да си разкрие
душата
пред някого.
Учителя е знаел какво голямо дело ще извърши злото куче за Братството, затова не му е правел никакви забележки, въпреки оплакванията на някои от братята.“ Съвсем скоро след нашата среща Никола Антов наистина излезе от бараката и се нанесе в апартамента. Не мога да кажа с точност колко време живя там, защото, когато се запознах с дъщеря му Мария след две години, той си бе заминал. Мария бе предала всички книги с беседи на Учителя, които имаше в дома на баща ѝ, на братята в Мърчаево, където се премести Школата. От тези книги се четеше там, като ходехме на молитва.
към текста >>
48.
02 Срещата ми с Йорданка Жекова
 
- Радка Левордашка (1920-2014)
Като тръгнах, пак се сетих да го попитам кой е и как се казва, обърнах се, него го няма, погледнах към моста – няма жива
душа
, погледнах към улицата – и там няма никого.
Като свърши беседата, бързах да изляза, трябваше да се прибера и да отида на училище, затова се запътих направо към портата. Като излязох на улицата, човекът, с когото дойдох рано сутринта, ме чакаше отвън и каза: „Хайде да минем пак през гората, че няма много време, трябва да ходите на работа.“ Говореше с мене така, сякаш сме говорили много пъти. През цялото време, докато вървяхме заедно, той ми говореше за беседата, за силата на това учение и колко навреме е дошло в България. Изказа за младите хора такива ценни мисли, че аз, увлечена в думите му, не можех да го прекъсна и да го попитам кой е той и как се казва. Пристигнахме много бързо до моста, той ми каза: „Довиждане и сама не ходете, винаги гледайте да сте с някого, а сега бързайте да се приготвите, за да хванете рейса за селото.“ Сбогувах се и му благодарих за компанията.
Като тръгнах, пак се сетих да го попитам кой е и как се казва, обърнах се, него го няма, погледнах към моста – няма жива
душа
, погледнах към улицата – и там няма никого.
Кой беше той? Боже мой! Постоях малко и наистина се забързах за вкъщи. Преобух си обувките, взех си чантата, също и кутийката, в която си бях сложила храна да закуся. Тръгнах за рейса и точно като пристигнах на спирката, рейсът дойде.
към текста >>
49.
05 Срещата ми с брат Борис Николов и съпругата му Мария
 
- Радка Левордашка (1920-2014)
Към обяд пристигнахме пред „Вади
душа
“ (така му казваха на мястото), там пак седнахме и хапнахме, мина повече от половин час.
Пристигнахме на Вада сутринта с камион, който тръгваше от Изгрева. Кончетата чакаха на хижата, натоварихме си раниците и конярът потегли напред. Ние позакусихме, само нашата група, и тръгнахме. Мъжете и по-младите от нас тръгнаха веднага. Вървяхме много бавно – с цел да не се изморяваме и да пазим силите си.
Към обяд пристигнахме пред „Вади
душа
“ (така му казваха на мястото), там пак седнахме и хапнахме, мина повече от половин час.
Лиляна Табакова през цялото време ни занимаваше, като разказваше невероятни неща. И другите сестри казваха по нещо, но техните разкази не ми се запечатаха в главата, както това, което каза Лиляна. Аз и сестра Софийка изкачихме „Вади душа“ направо, а повечето минаха по серпантините, затова трябваше да чакаме останалите дълго време. Докато ги чакахме, тя ми каза няколко вегетариански рецепти, някои от които правя и досега. Една от тези рецепти е кюфтета от орехи – всички ги обичат и не се различават от месните по вкус и цвят.
към текста >>
Аз и сестра Софийка изкачихме „Вади
душа
“ направо, а повечето минаха по серпантините, затова трябваше да чакаме останалите дълго време.
Мъжете и по-младите от нас тръгнаха веднага. Вървяхме много бавно – с цел да не се изморяваме и да пазим силите си. Към обяд пристигнахме пред „Вади душа“ (така му казваха на мястото), там пак седнахме и хапнахме, мина повече от половин час. Лиляна Табакова през цялото време ни занимаваше, като разказваше невероятни неща. И другите сестри казваха по нещо, но техните разкази не ми се запечатаха в главата, както това, което каза Лиляна.
Аз и сестра Софийка изкачихме „Вади
душа
“ направо, а повечето минаха по серпантините, затова трябваше да чакаме останалите дълго време.
Докато ги чакахме, тя ми каза няколко вегетариански рецепти, някои от които правя и досега. Една от тези рецепти е кюфтета от орехи – всички ги обичат и не се различават от месните по вкус и цвят. Казвала съм на много наши сестри рецептата за тези кюфтета и някои от тях ги првят. Събрахме се отново пак всички и след известно време направихме още една почивка седнали, тогава Табакова се изправи и се обърна към мен: „Ела, сестра, да ти покажа великана-вкаменения. Виж му главата, тялото, веригата, с която е опасан.
към текста >>
Двете вървяхме до „Вади
душа
“, конярът ни настигна с едно конче, натоварено с празни сандъци, но то върви по серпантините.
Попитах я: „Весе, кога ще тръгваме? До Вада бързо ще слезем, но до София как ще стигнем? “. – „Лесна работа! “ – отговори тя. Ето Веса какъв номер ми погоди.
Двете вървяхме до „Вади
душа
“, конярът ни настигна с едно конче, натоварено с празни сандъци, но то върви по серпантините.
Изведнъж нещо изтопурка, кончето със сандъците изцвили, конярът му викна и то се успокои, нищо вече не се чуваше. Веса каза: „Ти чакай тук, аз ще отида да видя какво стана с коня и ще дойда.“ Седях аз на един камък и чаках, но тя не идва, започнах да викам: „Весо, обади се, къде си? – никой не се обажда. Тръгнах бързо надолу, слязох и гледам младежи и девойки изнесли грамофон, свирят и пеят. Отидох при тях и ги попитах: „Да сте виждали една жена?
към текста >>
50.
68. Срещата ми с брат Методи Шивачев на хижа „Мусала“
 
- Радка Левордашка (1920-2014)
Учителя ми каза, когато бяхме в Боровец: „Качи се на Мусала, защото една
душа
трепти за тебе!
Разбрах, че синът му е тука." Нестор ми отговори: „Щом като питаш толкова за него, може пък да го видиш! " Само след половин час видях Методи Шивачев и съпругата му Ричка, че излизат от голямата хижа и идват към нас. Като ги видях, хукнах веднага надолу да ги посрещна. Целунах ръка на брат Методи, прегърнах и Ричка - щастлива, че ги виждам. Брат Методи се обърна към съпругата си и каза: „Е, видя ли защо трябваше да дойдем?
Учителя ми каза, когато бяхме в Боровец: „Качи се на Мусала, защото една
душа
трепти за тебе!
" - Ето я душата, която трепти за нас! " После той се обърна към мен и ме попита: „Утре ще се качваш ли на върха? ". - „Не, ще остана с вас, искам да разговаряме." - „Утре сутринта, след закуска ще дойда при теб и ще поговорим за Учителя." - „С радост ще ви очаквам." Рано на другата сутрин сестрите, с които бях в една стая, тръгнаха към върха, а аз останах да чакам срещата с брат Методи. Той дойде сам, посрещнах го и попитах защо не е със съпругата си, обясни ми, че се чувствала изморена и пожелала да си почине.
към текста >>
" - Ето я
душата
, която трепти за нас!
" Само след половин час видях Методи Шивачев и съпругата му Ричка, че излизат от голямата хижа и идват към нас. Като ги видях, хукнах веднага надолу да ги посрещна. Целунах ръка на брат Методи, прегърнах и Ричка - щастлива, че ги виждам. Брат Методи се обърна към съпругата си и каза: „Е, видя ли защо трябваше да дойдем? Учителя ми каза, когато бяхме в Боровец: „Качи се на Мусала, защото една душа трепти за тебе!
" - Ето я
душата
, която трепти за нас!
" После той се обърна към мен и ме попита: „Утре ще се качваш ли на върха? ". - „Не, ще остана с вас, искам да разговаряме." - „Утре сутринта, след закуска ще дойда при теб и ще поговорим за Учителя." - „С радост ще ви очаквам." Рано на другата сутрин сестрите, с които бях в една стая, тръгнаха към върха, а аз останах да чакам срещата с брат Методи. Той дойде сам, посрещнах го и попитах защо не е със съпругата си, обясни ми, че се чувствала изморена и пожелала да си почине. Седнахме в стаята и той започна да ми разказва как е намерил Учителя: „Аз ходех няколко пъти при толстоистите, когато бях студент, но там се плащаше по един лев на лектора и нали бяхме бедни студенти, левчетата ни бяха ценни, затова не можех да отивам редовно там.
към текста >>
51.
72. За вселяването
 
- Радка Левордашка (1920-2014)
В Русия вселиха в Горбачов напреднала
душа
.
Аз в началото съм описала как намерих Учителя и Школата и съм споменала за баба Марийка, тя доживя до 1980 година. Брат Томалевски ми даде следния отговор: „Това, за което ме питате, беше събитие от голям мащаб. През 1975 година от невидимия свят свалиха много напреднали души, които вселиха в хора, които управляват държавите или са на високи постове. Вселиха напредналите души за по три, четири, пет, шест и седем години, с които се направи Перестройката. Всяка от тези души изпълни своята задача, след което се оттегли в невидимия свят.
В Русия вселиха в Горбачов напреднала
душа
.
Той беше млад, много начетен, но не му беше лесна задачата. В България вселиха напреднала душа в Людмила Живкова. Тя се интересуваше от индийската окултна наука и от учението на Учителя Петър Дънов. Людмила не се щадеше, постоянно беше в движение, от самолетите не слизаше, никой не можеше да я спре. Отгоре й казваха къде какво да говори.
към текста >>
В България вселиха напреднала
душа
в Людмила Живкова.
През 1975 година от невидимия свят свалиха много напреднали души, които вселиха в хора, които управляват държавите или са на високи постове. Вселиха напредналите души за по три, четири, пет, шест и седем години, с които се направи Перестройката. Всяка от тези души изпълни своята задача, след което се оттегли в невидимия свят. В Русия вселиха в Горбачов напреднала душа. Той беше млад, много начетен, но не му беше лесна задачата.
В България вселиха напреднала
душа
в Людмила Живкова.
Тя се интересуваше от индийската окултна наука и от учението на Учителя Петър Дънов. Людмила не се щадеше, постоянно беше в движение, от самолетите не слизаше, никой не можеше да я спре. Отгоре й казваха къде какво да говори. Като направиха Перестройката, духовете се оттеглиха, но в някои хора останаха и още са тук (1980 година). Това си е работа на Небето, но важното е, че Перестройката стана по мирен начин, не стана Трета световна война, в която можеха да загинат хиляди невинни хора, не се допуснаха нови кръвопролития.
към текста >>
52.
78. Годишният отчет
 
- Радка Левордашка (1920-2014)
Отговорих й: „Има и такива случаи, но зависи дали със силна вяра е искането, трябва да му се помолиш с цялото си сърце и
душа
, миличко!
Вечер, като си отидат нашите хора от градината, пристигали много руски семейства и седели там до късно. Някои от сестрите, които са разговаряли с тях, им казали, че за каквото и да се помолиш на Учителя, ако е от сърце, ще го получиш. Един ден аз поседнах около половин час на пейка в градината да си отпочина, една възрастна сестра дойде при мен и ми каза: „Сестра, искам да ти кажа нещо, една млада, много хубава рускиня ме попита: „Вярно ли е, че като се помолиш на вашия Учител за нещо, което много желаеш, ще ти се сбъдне? ". - Казах й: „Зависи какво желаеш, ако искаш да ти напълни чантата с пари, сигурно не ще го направи, но ако се помолиш за здраве - и то от сърце, - ще ти помогне, но зависи от вас как ще го поискате." - „Ами, ако поискам да имам бебе? ". - попита младата жена.
Отговорих й: „Има и такива случаи, но зависи дали със силна вяра е искането, трябва да му се помолиш с цялото си сърце и
душа
, миличко!
" След един месец същата рускиня пак дойде и седна до мен, аз бях я забравила. Извади една кутия бонбони и ме черпи: „Това е за вас, вие сте ме забравили, но аз не съм. Направих това, което ми казахте, и сега ще си имам бебе! " - „Иди благодари на Учителя и не го разказвай" - посъветвах я аз. „Много хубаво си й казала, сестра" - добавих след разказа й.
към текста >>
53.
ПРЕДГОВОР
 
- Теофана Савова
Струва ми се, че никой не успя да влезе в онова свещено вътрешно пространство, в онази цветна градина на Изгрева, който носеше Теофана в
душата
си.
А също и плодни дървета. Така българите ще живеят в благоденствие и ще са пример за другите народи. Земята ни ще бъде като плодна градина." И така се вживяваше в красивия образ на плодната градина, че трябваше да замълчи, за да го изживее, потънала в мечтите си. Накрая сестра Теофана винаги предлага нещо сладко. Аз си тръгвам и, разделяйки се с тази загадъчна жена, долавям в съзнанието си много въпроси, на които тепърва трябва да търся задоволителния отговор.
Струва ми се, че никой не успя да влезе в онова свещено вътрешно пространство, в онази цветна градина на Изгрева, който носеше Теофана в
душата
си.
Сърцето й обаче спечели Катя Стайкова, една много мила и сърдечна нейна съседка. Един ден ме заведоха при леля Катя. Сестра Теофана бе вече напуснала този свят. В дома се чувстваше някаква празнота. Нямаше я Фани.
към текста >>
Чрез нея обикнах още повече българската
душа
, защото, родена и израснала в Балкана, тя я олицетворяваше.
Тези разговори върнаха светлото присъствие в апартамента над нас, което бе скъпо както на леля Катя, така и на мен. И неусетно между нас се установи хубаво приятелство. С каква любов говореше тя за Фани. Ведра и обичлива приятелка, добра с всички. Милата леля Катя!
Чрез нея обикнах още повече българската
душа
, защото, родена и израснала в Балкана, тя я олицетворяваше.
Беше мило, но и тъжно, тъй като я виждах да страда от мъчителна коксартроза, която въпреки всичките грижи прогресивно я обездвижваше. Колкото и да страдаше, тя запази приветливия си характер. Обичта й към Теофана, която чувстваше до себе си, я крепеше. Беше се грижи-
към текста >>
" Аз, който търсех да наследя нещо ценно в духовния план на живота, осъзнах доколко тази
душа
се бе извисила - Катя с голямото сърце.
Беше се грижи- ла за нея с всеотдайност, особено през последните й земни дни. И естествено в нея Фани бе видяла истинския си наследник. Един ден съвсем спонтанно, както става между добри приятели, Катя ми каза: „Извинявай, защото аз знаех, че Фани искаше да остави всичко на теб!
" Аз, който търсех да наследя нещо ценно в духовния план на живота, осъзнах доколко тази
душа
се бе извисила - Катя с голямото сърце.
Тя и в духовен план бе достойната наследница на сестра Теофана. Няколко месеца преди Катя да си замине, бяхме отново при нея. Тя каза: „Имам нещо много скъпо за теб." После се обърна към дъщеря си: „Мими, иди да го донесеш." Мими излезе за миг и се завърна с огромен дневник, върху твърдата корица на който с позлатени букви бе написано: „Летопис". И ми завещаха летописа на Изгрева. Почивай в мир лельо Катя.
към текста >>
54.
СЪБОРЪТ ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО, 1922 г.
 
- Теофана Савова
Опитът всеки един от вас ще направи вътре в себе си, ще го направи и ще знае, че Бог е вътре в сърцето му, в
душата
му, в ума и духа му и наблюдава, притегля всички наши помисли, желания и действия.
„Ние ще направим един опит за цяла една година, доброволно и по Любов. Той ще бъде следующия: Ще се задължите абсолютно да се подчинявате на всичко онова, което Господ ще каже през тази година. През една година доброволно, абсолютно ще се подчините на всичко, каквото ви се каже, без да се изменява Волята Божия в нищо; който от вас е готов. Искам един опит да направим. Без лъжа.
Опитът всеки един от вас ще направи вътре в себе си, ще го направи и ще знае, че Бог е вътре в сърцето му, в
душата
му, в ума и духа му и наблюдава, притегля всички наши помисли, желания и действия.
Нашият девиз е вече: Ние ще служим на Бога! Ние ще служим на този Господ, Който в началото ни е дал живота, в началото на Неговата Любов. Туй начало е сега. То е вечно начало, което няма край.
към текста >>
И тази Любов носи светлина за
душата
.
Работа, която започва и свършва, е работа без Любов. Ние отричаме всички неща, които се свършват. И тъй, ние ще мислим за вечното Начало. Това Начало е Любовта, която никога не се мени - нито се променя, нито се изменя. Бог е Любов.
И тази Любов носи светлина за
душата
.
И в тази светлина зреят всички плодове на живота. Сега ние ще коленичим в размишление и всеки един от вас да обмисли готов ли е да направи малкия опит за една година. Да извърши абсолютно всичко, каквото Господ изисква от него. И всеки един от вас ще даде обещание, не насила, а по Любов. За една година отсега нататък ще има задачи, които всеки от вас трябва
към текста >>
След това Учителя ни поздрави от името на Белите Братя и каза, че тези, които изпълнят вярно обещанието си, ще почувствуват в
душата
си небивал мир, който ще бъде като една творческа енергия вътре в душите.
направихме тогава. Беше много красиво. Слънцето се приготовляваше за изгрев и ние, наредени в прави редици един зад друг, започнахме. Беше много хубаво. Всичко беше хубаво в този и в следващите няколко дена.
След това Учителя ни поздрави от името на Белите Братя и каза, че тези, които изпълнят вярно обещанието си, ще почувствуват в
душата
си небивал мир, който ще бъде като една творческа енергия вътре в душите.
Мир на ума, сила на сърцето и волята. - „Воля на какво? " - запита Учителя и отговори: „Воля на Любовта ще имате. Воля да любите. Човек, който люби, той има воля.
към текста >>
„Хората от новото учение не се женят"- повторих в
душата
си.
Аз вече знаех, че хората на новото учение са вегетарианци. Това вече опитвах. Но един ден тя ме изненада: „Знаеш ли, каза, че хората на новото учение не се женят. И Учителя на събора беше категоричен. Разбира се, това се отнася само до учениците." Отворих си очите повече, да разбера думите на сестра си.
„Хората от новото учение не се женят"- повторих в
душата
си.
И нещо радостно, незнайно и дълбоко проникна в мен. Само в това да се състоеше новото учение, аз вече го разбрах и приех. - „Не се женят." Новата учебна година извика сестра ми в училище и ние с брат ми останахме в София. Какво ставаше на "66", ние вече знаехме, какво говореше Учителя, ние
към текста >>
55.
1923 г., ИЗГРЕВ
 
- Теофана Савова
При работа на физическото поле, при работа на умствения или сърдечен свят, дълбоко в своята
душа
той е при своя Учител и работи неуморно.
Затова още преди 2000 години е казано от Христа: „Сине Мой, дай ми сърцето си! " Ученикът значи дава сърцето си на Учителя. А това не е дума, не е жест или пожелание. Това е процес, това е работа. При всяка работа ученикът развива и своята воля.
При работа на физическото поле, при работа на умствения или сърдечен свят, дълбоко в своята
душа
той е при своя Учител и работи неуморно.
Затова казвам: Работа! Много работа!
към текста >>
56.
МИСИЯТА НА УЧИТЕЛЯ
 
- Теофана Савова
Единственото прочие, което остава сега, то е чисто духовното развитие, усъвършенствуването, силата на човешката
душа
.
Това е вътрешното им развитие: най-първо, съвременните народи трябва да определят в какво да вярват и към какво да се стремят. Те са опитали вече материалната сила, опитали са богатството, опитали са удоволствията, с една реч, всичко, което може да се вкуси на физическото поле, те са го опитали. Няма храна, от която да не са вкусили, няма плод, който да не са яли, няма удоволствие, което да не са преживяли. А законът в природата е, че тя не търпи еднообразни повторения. Тя обича разнообразието в прогресивна и възходяща степен.
Единственото прочие, което остава сега, то е чисто духовното развитие, усъвършенствуването, силата на човешката
душа
.
Най-възвишените и благородни чувства се намират още в латентно състояние и те трябва да се завладеят. Всички народи, общества и индивиди, всички системи, каквито и да са те, трябва да се насочат само към тая област. Ако съвременните народи не вземат тая насока, те ще бъдат заставени за това чрез изтощаване на тяхната нервна система, ще станат всички неврастеници и така ще бъдат принудени, щат не щат, да напуснат старите понятия и стремежи и да тръгнат в новия път." Знае Учителя какво предстои на човека и затова помага. (Първа лекция на Младежкия окултен клас, държана от Учителя на 24 февруари 1922 г.)
към текста >>
57.
С ПОГЛЕД КЪМ ИЗГРЕВА
 
- Теофана Савова
Те долавят истината в
душата
си и голямата светлина, която облива пътя, в който ги води Учителя.
Ще прости ли прахът на светлината, че така безмилостно го открива? И започват хули, клевети, и издигат стена между търсещите Истината и тези, които са я вече намерили. Сега при Учителя могат да отидат само смелите и чутките. - Смелите, които не се плашат от общественото мнение, и чутките, за които няма външна преграда, както няма и външно разбиране.
Те долавят истината в
душата
си и голямата светлина, която облива пътя, в който ги води Учителя.
Това са скромно облечени мъже и жени с гладки прически и без грим, които впечатляват със своите мис- лещи и знаещи физиономии, със запалените си лампички. Защото тези хора светят! Да му мислят прахът и носителите, и покровителите на праха. Малките лампички стават все повече и по-смели.
към текста >>
Гледат очите и се радват, дишат дробовете и се радват, а
душата
се моли, и благодари.
Да му мислят прахът и носителите, и покровителите на праха. Малките лампички стават все повече и по-смели. Те стават в твърде ранен час и поемат пътя към слънчева поляна, отначало по дългите софийски улици, а после през свежата като утрото борова гора. Витоша ги погалва със своя порозовял връх, преди да се обърнат към изтока. А той - жива приказка!
Гледат очите и се радват, дишат дробовете и се радват, а
душата
се моли, и благодари.
Нямаше живот за нея досега. Старият живот задоволяваше само очите; да разгледат художествените изложби из града и толкова. Нима в обикновения живот хората виждат красотите на природата? Само хората на изкуството виждат проникновено в природата. Обикновените хора могат само да я гледат през
към текста >>
А
душата
?
очите на художниците. Щастливи се смятаха тези, които имаха достъп до тях. Досега животът задоволяваше частично дробовете. Дишаше се само в къщи, по улиците и в кафенетата. Нима някой се досещаше, че градините са и за тях?
А
душата
?
Кой се досеща за тази царска дъщеря и кой създава условия за нея? Но Учителя е дошъл за нея. Той обича тази дъщеря на Бога и е дошъл да я освободи от робство. И сега, при изгрева на слънцето тя се моли, радва се и благодари. Тя дочаква целувката на първия слънчев лъч и с целувка му отговаря.
към текста >>
В какво ли превръща тази целувка
душата
- прекрасната и любима дъщеря на Бога, и в какво ли ще превърнат те всички заедно земята?
Той обича тази дъщеря на Бога и е дошъл да я освободи от робство. И сега, при изгрева на слънцето тя се моли, радва се и благодари. Тя дочаква целувката на първия слънчев лъч и с целувка му отговаря. Росните капки в този момент получават целувката на първия слънчев лъч и с целувка му отговарят. И се превръщат в скъпоценни камъни, блестят с разноцветни багри и превръщат полето в съкровищница.
В какво ли превръща тази целувка
душата
- прекрасната и любима дъщеря на Бога, и в какво ли ще превърнат те всички заедно земята?
А Учителя беше дошъл да я освободи. Той постепенно разбиваше твърдата черупка, в която беше затворена, и с трепет очакваше момента на нейното новораждане. Изгревът започваше да се раздвижва. В началото се построи палатка, после малка къщичка, че втора, че трета! А ние пишехме в тетрадките.
към текста >>
58.
МЛАДЕЖКИ СЪБОР (2, 3, 4 и 5 юли 1923 г.)
 
- Теофана Савова
Пръв говори Учителя върху „Разцъфтяване на човешката
душа
".
И сега чакат Учителя. И той пристига. Мил, елегантен и търпелив. Изпя се песента „Благославяй, душе моя, Господа". Прочете се „Добрата молитва".
Пръв говори Учителя върху „Разцъфтяване на човешката
душа
".
Той започна с думите: „Отделянето на човешката душа от Бога съставлява един от най-великите моменти на Битието. Туй отделяне в ангелския свят е известно под името „зазоряване на живота", а в света на хората е едно дихание на Бога. Защото във всяка една вдишка и издишка на Бога се зараждат разумните души. При всяка издишка се зараждат световете, а при всяка вдишка световете се поглъщат вътре, душите влизат в материалния свят. И тъй, при всяка една Божествена издишка или при излизането на една душа от своя първоизточник, тя излиза под права линия като един Божествен лъч, влиза в обширния космос или в обширната вселена на своята еранда, или на своята предназначена работа, която й е дадена да я завърши."
към текста >>
Той започна с думите: „Отделянето на човешката
душа
от Бога съставлява един от най-великите моменти на Битието.
И той пристига. Мил, елегантен и търпелив. Изпя се песента „Благославяй, душе моя, Господа". Прочете се „Добрата молитва". Пръв говори Учителя върху „Разцъфтяване на човешката душа".
Той започна с думите: „Отделянето на човешката
душа
от Бога съставлява един от най-великите моменти на Битието.
Туй отделяне в ангелския свят е известно под името „зазоряване на живота", а в света на хората е едно дихание на Бога. Защото във всяка една вдишка и издишка на Бога се зараждат разумните души. При всяка издишка се зараждат световете, а при всяка вдишка световете се поглъщат вътре, душите влизат в материалния свят. И тъй, при всяка една Божествена издишка или при излизането на една душа от своя първоизточник, тя излиза под права линия като един Божествен лъч, влиза в обширния космос или в обширната вселена на своята еранда, или на своята предназначена работа, която й е дадена да я завърши." Учителя продължи: „Сега вие, които сте събрани тука, усещате тоя вътрешен, Божествен импулс, като един неопределен стремеж.
към текста >>
И тъй, при всяка една Божествена издишка или при излизането на една
душа
от своя първоизточник, тя излиза под права линия като един Божествен лъч, влиза в обширния космос или в обширната вселена на своята еранда, или на своята предназначена работа, която й е дадена да я завърши."
Пръв говори Учителя върху „Разцъфтяване на човешката душа". Той започна с думите: „Отделянето на човешката душа от Бога съставлява един от най-великите моменти на Битието. Туй отделяне в ангелския свят е известно под името „зазоряване на живота", а в света на хората е едно дихание на Бога. Защото във всяка една вдишка и издишка на Бога се зараждат разумните души. При всяка издишка се зараждат световете, а при всяка вдишка световете се поглъщат вътре, душите влизат в материалния свят.
И тъй, при всяка една Божествена издишка или при излизането на една
душа
от своя първоизточник, тя излиза под права линия като един Божествен лъч, влиза в обширния космос или в обширната вселена на своята еранда, или на своята предназначена работа, която й е дадена да я завърши."
Учителя продължи: „Сега вие, които сте събрани тука, усещате тоя вътрешен, Божествен импулс, като един неопределен стремеж. Това съвременните хора наричат „младини". Ама знаете ли накъде трябва да бъде посоката на младостта? Тази посока вие ще я намерите в растенията. Съвременните хора са изгубили посоката па младините.
към текста >>
И след като разказва Учителя един мит, с който показва какво благородство се иска от ученика, особено силно набляга на мисълта, че човек е жива
душа
и че
Това е линия, която определя всичките посоки на битието. Да бъде човек млад, то е равносилно на това да знае пътя си. Да бъде човек млад, това значи да носи в себе си най-възвишеното, най-благородното. Христос е казал: „Блажени децата, на такива е Царството Божие". На младите, на непокварените, на тези, които нито вляво са отишли, нито вдясно."
И след като разказва Учителя един мит, с който показва какво благородство се иска от ученика, особено силно набляга на мисълта, че човек е жива
душа
и че
само ако вложи в съзнанието си: „ние сме живи и разумни души", ще внесе нещо ново в живота си и ще му дадат една нова насока. Много хубави и ценни думи изказа на този събор Учителя, като пожелава на всички да се считат като ученици на Великото Всемирно Бяло Братство, за което се приготовляват, и да бъдат герои. „Без страх и без тъмнина или с Любов и светлина - туй наричам аз герои." Изпяхме хубавата песен „Сине мой" и след около 15 минути започна рефератът на брат Гарвалов - „Ученичество". Братът изказа ценни мисли за работата, която предстои на ученика - разсъждения и анализи върху ценни мисли на Учителя, които сведе до следните точки:
към текста >>
59.
РЕФЕРАТ ОТ БРАТ ГЕОРГИ РАДЕВ
 
- Теофана Савова
Духът иде и тропа на всяка
душа
, а най-вече върху душите на младите.
Джуджев, Г. Марков. П. Пампоров много ентусиазирано каза: „Ние сме на парахода в океана и той гори! Предстоят ни два пътя: или да хвърлим всичкия си товар, да скочим от парахода и който може да плува, да се спаси, или да останем на парахода и да изгорим. Време е да се спасяваме!
Духът иде и тропа на всяка
душа
, а най-вече върху душите на младите.
Няма време за отлагане. Трябва да пристъпим към работа, към опити." След това се изказаха С. Симеонов, Г. Тахчиев, П.Георгиев и разискванията се преустановиха.
към текста >>
Учителя поглежда отново в
душата
и сърцето на своите ученици, погалва ги с бащински поглед и продължава:
Всички хора, които са направени от лед, ще се стопят. На вода ще станат, нищо повече! Извори ще станат, пък от тия извори ще потекат рекички, водата от рекичките ще превърнем на пара, а парата на електричество, в смисъл на Любов. Що от това, че някой е преминал от едно състояние в друго? "
Учителя поглежда отново в
душата
и сърцето на своите ученици, погалва ги с бащински поглед и продължава:
„После вие искате да образувате комуни, но се страхувате, че няма средства. Вие може да образувате комуни, а аз ще ви предоставя един начин за образуване на сигурен фонд. Колко души сте тук? - Около 200 души. Значи всеки от вас не може ли да спести по 300 лева през годината?
към текста >>
развитие на човешката
душа
.
Вие извършихте една велика служба заради нас и сега може да живеете между нас! " И тогава в лицето на една скръб и омраза вие ще видите лицето на една ваша сестра." И като заключение на прекрасните думи, които Учителя каза в навечерието на днешния богат и съдържателен ден, той подчерта: „Тъй ще гледате на нещата, само когато Божествената Любов проникне, обхване и изпълни вашите сърца." Хубавите песни „Изгрява вече ден тържествен" и „Ще се развеселя" прозвучаха като обещание и като насърчение на ученика при поемането по Новия път на
развитие на човешката
душа
.
Часът беше 19. Ентусиазирани, в размисъл, тълкуване и приложение, всички си разотидохме по домовете, за да се приготвим за следния ден.
към текста >>
60.
Вторник, 3 юли
 
- Теофана Савова
В природата има нов начин, по който
душата
може да се усъвършенствува.
Рязко и положително - съвършените хора нямат нужда от женитба! Само думата женитба няма да я разбирате в нейния буквален смисъл. Всеки, който се жени, трябва да има за цел, син му да бъде съвършен. Следователно той трябва да вложи в него най-възвишените свои идеи и синът да бъде израз на своя баща, дъщерята трябва да бъде израз на своята майка, на нейния най-съвършен идеал, божествен идеал и тогава ще престане старият начин на превъплътяване.
В природата има нов начин, по който
душата
може да се усъвършенствува.
Тъй че има и друг начин за самоусъвършенствуване, но не се самозаблуждавайте, не мислете, че само така може. Има други, по-съвършени методи. Ако тия методи не са приложени досега за нас, то погрешката е наша, не е на природата, ние сме виновни. Този метод е готов, но понеже ние не сме готови да възприемем по-идеален метод и не може да го разберем, затова хората са останали толкова назад. Преди 2000 години Христос е учил така: „Ако не се родите изново от дух и вода, не може да видите царството Божие.
към текста >>
Ти, каквото пишеш, трябва да вложиш
душата
си, да вложиш своята мисъл, своето сърце, своята воля, да изкажеш истината.
С тази наука, която Бог е вложил, изпълниха ли те своята задача като учени хора? Всяка наука има своя отговорност. Ще кажете: „Опасна работа е." Да, опасна работа е. Като дойде Бялото Братство, то ще отмери всичко справедливо. Всеки трябва да знае какво нещо е право.
Ти, каквото пишеш, трябва да вложиш
душата
си, да вложиш своята мисъл, своето сърце, своята воля, да изкажеш истината.
Изкажи тази истина просто, с душата си, а не да я забулиш. Напишеш едно стихотворение за едно изворче, за едно цвете, ти трябва да преживееш живота на този извор, живота на това цвете. Не мислете, че тия извори са безжизнени. Те са живи, те страдат. Тия извори, тия цветя са живи, в тях има такъв един морален стремеж, какъвто едва ли долавят съвременните хора.
към текста >>
Изкажи тази истина просто, с
душата
си, а не да я забулиш.
Всяка наука има своя отговорност. Ще кажете: „Опасна работа е." Да, опасна работа е. Като дойде Бялото Братство, то ще отмери всичко справедливо. Всеки трябва да знае какво нещо е право. Ти, каквото пишеш, трябва да вложиш душата си, да вложиш своята мисъл, своето сърце, своята воля, да изкажеш истината.
Изкажи тази истина просто, с
душата
си, а не да я забулиш.
Напишеш едно стихотворение за едно изворче, за едно цвете, ти трябва да преживееш живота на този извор, живота на това цвете. Не мислете, че тия извори са безжизнени. Те са живи, те страдат. Тия извори, тия цветя са живи, в тях има такъв един морален стремеж, какъвто едва ли долавят съвременните хора. Сега за пример искаме да докажем защо съществува материализмът?
към текста >>
Махна с ръката си, извадя
душата
из тялото му, простра го на легло, извадя неговия двойник, питам го: Как е сега, има ли друг живот или не?
Има си причини. Как да го оборим? Мен ми трябват само пет минути да оборя един материалист. Ето как ще го оборя. Той дойде при мене, седне на стола тук, започне да аргументира има ли душевен живот или няма.
Махна с ръката си, извадя
душата
из тялото му, простра го на легло, извадя неговия двойник, питам го: Как е сега, има ли друг живот или не?
Още упорствува. Махна с ръка, извадя и астралното му тяло. Той вижда трима. Още се съмнява. Извадя и менталното му тяло, станат четирима.
към текста >>
А ние имаме такива книги, в които
душата
не е взела участие.
Колко грехове имат музикантите! Едни от тия благородни изкуства, като музиката, като художеството, колко грехове имат! Свещениците, които са си играли с мстериите, колко лъжи имат! Всичко туй ще се разбули, ще се очисти и ще имаме една Божествена наука, в която няма абсолютно никаква лъжа. Има ли в една книга вложени и петте добродетели, тогава вие не се бойте.
А ние имаме такива книги, в които
душата
не е взела участие.
Някъде са взели участие само сърцето и ума; после, у други са взели участие волята и сърцето; някъде сърцето не е взело участие. Възвишеното и благородното у човека трябва да вземе участие! Вие сте млади, искате да пишете. Аз ви давам насока, но трябва да вземете правия път, а този е пътят. Може да пишете всички, може да учите всички, може да свирите, може да рисувате, но това, което правите, да бъде чисто, то е правият път.
към текста >>
Има такава перспектива на
душата
.
Няма желания, няма мисъл, в каквото и да е направление да пожелае или да помисли човек, и да не стане. Не в един живот, но в цялата вечност. Човек има време и условия всичко, каквото пожелае, всичко, каквото дойде до сърцето, до ума му, всичко туй да го постигне. Туй е великата истина. В цялата вечност имате всичката възможност да опитате всичко, каквото помислите, почувствате и пожелаете.
Има такава перспектива на
душата
.
За тази перспектива може да жертвувате всичко. Не в един живот, но в целокупността на цялото битие ще ви се дадат възможности да опитате всичко. И туй е красивото в живота, че имаме възможност за постигане всичко онова, за което копнее душата, ума, сърцето и волята. Всичко туй един ден ще може да се реализира. Тогава ще кажем: Разбираме сега, че животът ни има смисъл, има смисъл и цел, има и радост в живота ни.
към текста >>
И туй е красивото в живота, че имаме възможност за постигане всичко онова, за което копнее
душата
, ума, сърцето и волята.
Туй е великата истина. В цялата вечност имате всичката възможност да опитате всичко, каквото помислите, почувствате и пожелаете. Има такава перспектива на душата. За тази перспектива може да жертвувате всичко. Не в един живот, но в целокупността на цялото битие ще ви се дадат възможности да опитате всичко.
И туй е красивото в живота, че имаме възможност за постигане всичко онова, за което копнее
душата
, ума, сърцето и волята.
Всичко туй един ден ще може да се реализира. Тогава ще кажем: Разбираме сега, че животът ни има смисъл, има смисъл и цел, има и радост в живота ни. Тъй щото тази мисъл трябва да залегне като основа у нас. Тя ще ви повдигне и тогава няма да се усещате като странници, но ще усещате, че има нещо във вашата душа. И за това ние работим, а не за настоящето, нито за бъдещето.
към текста >>
Тя ще ви повдигне и тогава няма да се усещате като странници, но ще усещате, че има нещо във вашата
душа
.
Не в един живот, но в целокупността на цялото битие ще ви се дадат възможности да опитате всичко. И туй е красивото в живота, че имаме възможност за постигане всичко онова, за което копнее душата, ума, сърцето и волята. Всичко туй един ден ще може да се реализира. Тогава ще кажем: Разбираме сега, че животът ни има смисъл, има смисъл и цел, има и радост в живота ни. Тъй щото тази мисъл трябва да залегне като основа у нас.
Тя ще ви повдигне и тогава няма да се усещате като странници, но ще усещате, че има нещо във вашата
душа
.
И за това ние работим, а не за настоящето, нито за бъдещето. Сега това е противоречие, нали? Ние работим за Божественото настояще, а не за човешкото бъдеще. Само по този начин душата ще може да се освободи от робството, което сега прекарва." Своите скъпоценни думи Учителя изказа с голямо увлечение, е голяма любов и голяма вяра.
към текста >>
Само по този начин
душата
ще може да се освободи от робството, което сега прекарва."
Тъй щото тази мисъл трябва да залегне като основа у нас. Тя ще ви повдигне и тогава няма да се усещате като странници, но ще усещате, че има нещо във вашата душа. И за това ние работим, а не за настоящето, нито за бъдещето. Сега това е противоречие, нали? Ние работим за Божественото настояще, а не за човешкото бъдеще.
Само по този начин
душата
ще може да се освободи от робството, което сега прекарва."
Своите скъпоценни думи Учителя изказа с голямо увлечение, е голяма любов и голяма вяра. Той отговаряше на всички младежки пориви и увлечения, насърчаваше едни, коригираше други и преследваше, както всякога, една и съща цел - освобождението на човека и човешката душа. А слушателите оправяха своята мисъл, коригираха своите чувства и се питаха дали са в някаква земна школа или наистина са във великата Божествена школа, пред лицето на Великия Учител, когото са чакали и търсили от векове? - Да, те са пред лицето на великия Учител, когото са търсили през всички векове. Техните души говорят това.
към текста >>
Той отговаряше на всички младежки пориви и увлечения, насърчаваше едни, коригираше други и преследваше, както всякога, една и съща цел - освобождението на човека и човешката
душа
.
И за това ние работим, а не за настоящето, нито за бъдещето. Сега това е противоречие, нали? Ние работим за Божественото настояще, а не за човешкото бъдеще. Само по този начин душата ще може да се освободи от робството, което сега прекарва." Своите скъпоценни думи Учителя изказа с голямо увлечение, е голяма любов и голяма вяра.
Той отговаряше на всички младежки пориви и увлечения, насърчаваше едни, коригираше други и преследваше, както всякога, една и съща цел - освобождението на човека и човешката
душа
.
А слушателите оправяха своята мисъл, коригираха своите чувства и се питаха дали са в някаква земна школа или наистина са във великата Божествена школа, пред лицето на Великия Учител, когото са чакали и търсили от векове? - Да, те са пред лицето на великия Учител, когото са търсили през всички векове. Техните души говорят това. И дават израз на своите нови чувства и нови отношения с песента „Бог е Любов". С „Добрата молитва" завършва вторият ден от първия младежки събор.
към текста >>
61.
1924 г.
 
- Теофана Савова
Сестрата се заслушва в цигулката,
душата
й запява и тя започва да подвижва ръце, започва да се повдига и докато Учителя завърши свиренето, тя е седнала вече.
Когато звъни на вратата и слугинята му отваря, тя го поканва и в момента изтичва при сестрата, нейната господарка, и казва съвсем зачудена: „Госпожо, дойде един човек, същински дядо Господ! " Учителя влиза при сестрата и след като се осведомява за болестта, запитва: „Има ли тука цигулка? " Те му донасят цигулка, той я нагласява и почва да свири своя музикален образ - „Благославяй, душе моя, Господа".
Сестрата се заслушва в цигулката,
душата
й запява и тя започва да подвижва ръце, започва да се повдига и докато Учителя завърши свиренето, тя е седнала вече.
- „Съвсем съм здрава" - казала тогава, станала, облякла се и с радост голяма и с радостта на своя дом, прислужвала на Учителя. * През лятото на Изгрева става все по-оживено. Все още сме на палатки, но има и малки къщички. Вода си носим от разсадника.
към текста >>
62.
СЪБОРЪТ ВЪ ВЕЛИКО ТЪРНОВО 1925 г.
 
- Теофана Савова
Там ще получи търсеното знание, копнежът на
душата
и за там се приготовлява специално.
Тази година ще имаме събор в Търново. * За събор винаги се тръгва с голям ентусиазъм. С големи приготовления. Всеки знае, че там ще срещне Учителя, ще срещне своите сестри и братя от векове.
Там ще получи търсеното знание, копнежът на
душата
и за там се приготовлява специално.
За там приготовлява ума си, да може да разбере Словото на Учителя, за там приготовлява сърцето си, да може да обича чисто и безкористно, за там приготовлява и своето тяло да бъде чисто. Защото „Новото вино се налива в нови мехове" - казва Христос. Всеки се приготовлява да бъде нов, за да приеме новото. Сърцата са тупкали не ден, не два, не пет. Сега сме в Търново!
към текста >>
63.
27 август, четвъртък
 
- Теофана Савова
душата
си - чрез топлината,
5. Молитвата на Духа - на Царството. 6. Отче наш. Лозинка: „Царството Божие не е в слово, но в сила". Едно правило: Пази ума си чрез светлината,
душата
си - чрез топлината,
а тялото си - чрез чистотата! Само съвършеният живот дава чистотата. Само съвършената Любов дава топлината. Само Духът носи пълната светлина. Сега, като отидете вкъщи, напишете си следното нещо:
към текста >>
топлина за сърцето и
душата
,
Само съвършеният живот дава чистотата. Само съвършената Любов дава топлината. Само Духът носи пълната светлина. Сега, като отидете вкъщи, напишете си следното нещо: Светлина за ума,
топлина за сърцето и
душата
,
чистота за тялото и клетките. Гледайте да приложите тия правила. Тези работи се забравят, защото вие не ги повтаряте, а се занимавате с обикновени работи. Гимнастически упражнения.
към текста >>
64.
28 август, петък
 
- Теофана Савова
Когато човек изказва този стих и го почувствува близък в
душата
си, той ще го покани у дома си.
В такъв случай вие се намирате в следното положение. Минавате покрай някоя ваша сестра, с която не сте запознати и не я поздравявате, а само я поглеждате, да видите какъв е изразът й, и си заминавате. Когато минете покрай някоя ваша приятелка, която обичате, спирате се при нея, хванете се за ръце, разговаряте се, казвате: „Ела с мен у дома! От дълго време те очаквах! " Така е и с братята.
Когато човек изказва този стих и го почувствува близък в
душата
си, той ще го покани у дома си.
Този стих е жив, ще ви дойде на гости. Често запитвате как можете да бъдете чисти. Вие търсите един начин да бъдете чисти. Значи ще намерите Мъдростта, която е отгоре и тя ще внесе чистотата. После можеш да бъдеш мирен човек.
към текста >>
Любовта, това е най-малката, но и най-великата работа, която ние можем да вършим; тя е едно чувство, което прониква дълобоко в
душата
и се проявява навън.
Милосърдието ти е слабо. Мъдростта като дойде, ще внесе милосърдие, добри плодове. На всички ви липсва безпристрастие. Всички сте със страсти. Мъдростта ще внесе безпристрастие и нелицемерие.
Любовта, това е най-малката, но и най-великата работа, която ние можем да вършим; тя е едно чувство, което прониква дълобоко в
душата
и се проявява навън.
То струва милиони." „Едно от качествата на Любовта е следното: когото погледне Любовта, възкресява го." Гимнастически упражнения. Беседа в 7 часа сутринта.
към текста >>
65.
17 март, сряда, 7, 30 часа вечерта
 
- Теофана Савова
И затова всички отиват с обич при Учителя, слушат го с обич и сърцата им се изпълват с радост и душите е надежда, че най-после дойде Човекът, който дава живот, който показва правия път за развитието на всяка
душа
, който помага и който възкресява.
Хубава беседа. Учителя говори, учи, рисува. Той рисува великата картина на бъдещия, на новия човек. Във всяка беседа, във всяка лекция той вае великия образ, рисува великата картина, ражда новия човек. И го рисува във всички, вая го във всички и го ражда във всички.
И затова всички отиват с обич при Учителя, слушат го с обич и сърцата им се изпълват с радост и душите е надежда, че най-после дойде Човекът, който дава живот, който показва правия път за развитието на всяка
душа
, който помага и който възкресява.
И колко е внимателен великият Учител към човека и човешката душа. Той работи постоянно, неуморен е в повдигането, оправянето и подпомагането, но трябва и учениците да работят, и затова малки теми той задава при всяка лекция. Та това е работа. Малки наистина, но великият познава материала, върху който работи, и дава по малко. Да, малко.
към текста >>
И колко е внимателен великият Учител към човека и човешката
душа
.
Учителя говори, учи, рисува. Той рисува великата картина на бъдещия, на новия човек. Във всяка беседа, във всяка лекция той вае великия образ, рисува великата картина, ражда новия човек. И го рисува във всички, вая го във всички и го ражда във всички. И затова всички отиват с обич при Учителя, слушат го с обич и сърцата им се изпълват с радост и душите е надежда, че най-после дойде Човекът, който дава живот, който показва правия път за развитието на всяка душа, който помага и който възкресява.
И колко е внимателен великият Учител към човека и човешката
душа
.
Той работи постоянно, неуморен е в повдигането, оправянето и подпомагането, но трябва и учениците да работят, и затова малки теми той задава при всяка лекция. Та това е работа. Малки наистина, но великият познава материала, върху който работи, и дава по малко. Да, малко. Една тема.
към текста >>
Той иска да постигне новия човек, когото Учителя рисува пред неговите очи, когото вая в неговото сърце и който е вече копнеж на неговата
душа
.
Първо човек ще си помисли, после ще напише, а по време на клас - ще прочете. После ще се съберат отделните теми и една група от ученички и ученици ще развият темата въз основа на отделните развити теми и пак ще се прочетат в клас. Това е малка работа наистина, но с какъв интерес се следи, доколко отделната тема е влязла като част в общата. И събира усърдно ученикът знания, мисли, моли се.
Той иска да постигне новия човек, когото Учителя рисува пред неговите очи, когото вая в неговото сърце и който е вече копнеж на неговата
душа
.
Но понякога записва в тетрадката: „Днес не съм доволен от себе си" и се умъчнява от някоя неразрешена задача, но Учителя дава постоянно съответни упражнения за тониране, и той се отправя към тях е вяра, тонира се и отново започва работа. А какви задачи задава животът постоянно на ученика! Учениците на Учителя не са само ученици в училище. Те са ученици навсякъде. Техният Учител е навсякъде.
към текста >>
66.
21 март 1926 г., неделя, 7, 30 часа вечерта
 
- Теофана Савова
Буквата „а" съдържа условия за израстване на зародишите, вложени в човешката
душа
, както и за тяхното изразяване.
Тази сила се движи във възходяща посока. Буквата „и" в сричката „ти" представя безкрайно движение на силите. Значи истината съдържа в себе си сили, които непрестанно се проявяват. Буквата „с" в думата истина означава закон на промени. Буквата „н" означава закон на примиряване с противоречията на живота.
Буквата „а" съдържа условия за израстване на зародишите, вложени в човешката
душа
, както и за тяхното изразяване.
И тъй, за да разбере истината, човек трябва да отвори прозорците на ума и на съзнанието си, да я възприеме и разработи. Щом е дошъл на земята, човек има какво да учи. Той постепенно ще върви от нисши към висши области на науката. В българския език думата „истина" започва с буквата „и", във френския - с буквата „у", в английския с „I". Значи, когато се стреми към истината, българинът започва с безконечното; англича-
към текста >>
Такива зародиши съществуват и в човешката
душа
.
Значи всяка наука има известно отношение към физическия, духовния, даже към Божествения живот на човека, за да му даде условия да се прояви. За пример преди хиляди години на земята са съществували известни зародиши, които са се развивали добре, понеже тогавашните условия са били благоприятни за тях. Днес обаче те не съществуват, т. е. не могат да се проявят и развият, понеже условията не са благоприятни. Днес те са в латентно, почиващо състояние, но ако се поставят в благоприятни условия, те могат да проявят живот.
Такива зародиши съществуват и в човешката
душа
.
Те чакат време и условия за своето развитие. Ако попаднат при добри условия, те започват да се развиват и да проявяват живот. Ето защо от човека зависи да развие ли своите дарби и способности, които като зародиш се крият в него, или за дълго време още да си остане в същото състояние. Науката, в широк смисъл на думата, има за цел да приготви благоприятни условия за човека, при които да се проявят силите на ума, сърцето и волята му. За да създаде тези условия в себе си, човек трябва постоянно да упражнява ума, сърцето и волята си, да им доставя нужния материал, с който да ги подхранва. За
към текста >>
67.
22 март
 
- Теофана Савова
„Отче наш" зашепва
душата
.
- Слънцето! - обажда се друг. Поглеждаш към Учителя и отправяш поглед към изгрева, а сърцето ти се радва, радва. - Молитва! - казва тихо Учителя.
„Отче наш" зашепва
душата
.
И така любовно, топло и съсредоточено всички се молят с Господнята молитва. Няколко още песни и молитви доизказват копнежа на душите, задоволят ги и после всички се отправят към поляната, където с гимнастически упражнения завършваме празника. Веднага около Учителя се образува кръг, група от хора, които искат да го попитат нещо, да го погледат още и той да ги погледне. Те търсят отговор на вътрешно зададен въпрос, одобрение за разрешен проблем. Всички искат.
към текста >>
Те са качества на
душата
.
В един хубав слънчев ден дойде учител от София със своя клас, с ученичките и учениците си. Интересува се, иска да чуе нещо от Учителя. Насядаха младите хора на поляната и Учителя им заговори: „На вас, младите, ще кажа: Потребна ви е чистота. Чистотата и светлината не са нещо външно, те са вътрешни качества на човека.
Те са качества на
душата
.
Ако искате да имате успех в живота си, всякога трябва да бъдете чисти, т. е. да имате чисти мисли, чисти чувства и чисти действия. Така разбирам аз чистотата в широк смисъл на думата. Вие, като млади, приложете следното правило в живота си: пазете ума си чрез светлината, сърцето и душата си - чрез топлината, а тялото си - чрез чистотата! Чистотата е израз на съвършения живот.
към текста >>
Вие, като млади, приложете следното правило в живота си: пазете ума си чрез светлината, сърцето и
душата
си - чрез топлината, а тялото си - чрез чистотата!
Чистотата и светлината не са нещо външно, те са вътрешни качества на човека. Те са качества на душата. Ако искате да имате успех в живота си, всякога трябва да бъдете чисти, т. е. да имате чисти мисли, чисти чувства и чисти действия. Така разбирам аз чистотата в широк смисъл на думата.
Вие, като млади, приложете следното правило в живота си: пазете ума си чрез светлината, сърцето и
душата
си - чрез топлината, а тялото си - чрез чистотата!
Чистотата е израз на съвършения живот. Това е закон. Само съвършеният живот може да бъде чист. Само съвършената Любов дава топлина. Само Духът носи пълната светлина.
към текста >>
Всичко това съставлява хигиена на
душата
.
Само Духът носи пълната светлина. И тъй, там, дето се забелязва известна нечистота, животът не е съвършен. Следователно този живот трябва да прогресира, да се развива. И там, дето има повече горещина, отколкото топлина, там Любовта не е съвършена. Това е диагноза, която определя съотношенията на ума, сърцето и тялото.
Всичко това съставлява хигиена на
душата
.
Човек не трябва да се раздвоява в своите мисли, в своите чувства, в своите действия. Това подразбира, че човек не трябва да се раздвоява в своето съзнание. Той трябва да има една свещена идея в живота си! Човек, който мисли, че ще живее вечно, той е разумен, гениален човек. Та казвам, всички вие сте се родили, за да живеете, затова трябва да се стремите към онези закони, които създават вечния живот.
към текста >>
Учителя обгръща с милувка малките си слушатели и продължава пак: „Вие, младите, пазете идеала на великата
душа
и към него се стремете - чисти и светли!
Тази обща чистота на клетките е чистота и на цялото тяло. Чистотата е резултат на едно вътрешно усилие на духа. Всяко нещо, което не може да се оцапа, което не може да се опетни, е чистота. Под „светлината" аз не разбирам само външната, физическата светлина, но и всяка клетка у вас да лъчеизпуска навън светлина. Всяко нещо, което може да се изгаси, не е светлина, а всяко нещо, което не може да се изгаси, е светлина."
Учителя обгръща с милувка малките си слушатели и продължава пак: „Вие, младите, пазете идеала на великата
душа
и към него се стремете - чисти и светли!
Дойде ли чистотата, човек всякога ще бъде здрав. Дойде ли умът, човек всякога ще има светлина." И добавя пак: „Знание без светлина остава неразбрано." Здраве без чистота е непостижимо. Имате ли чистота, вие сте богати.
към текста >>
Когато човек пее свещени песни, той трябва да отвори
душата
си като цвят пред светлината, да заеме положението и състоянието на чисто и безгрижно дете, без страх от окръжаващите.
Думата „вехади" значи започване на една работа.Източен мотив. Откъс от една свещена песен. 25. „Аумен" - музикален образ, даден от Учителяна 2 декември 1925 г., Общ окултен клас, г. V, 3 лекция. Това упражнение човек ще пази свещено в себе си.
Когато човек пее свещени песни, той трябва да отвори
душата
си като цвят пред светлината, да заеме положението и състоянието на чисто и безгрижно дете, без страх от окръжаващите.
Дойде ли човек до такова състояние, той ще се слее със същества от разумния свят и само така ще разбере, какво нещо е музика, какво нещо е пеене и какво - наука.Тази песен е сложена в една от най-красивите и силни гами.„Аум" е дума на Духа. Изпее ли се тази дума от Неговия език, Той ще ви чуе и помогне, защото разбира и знае нуждите ви. 26. „Във мрак, тъмнота" - на 3 март 1926 г., Общ окултен клас, г. V, 16 лекция. 27. „Мисли, право мисли" - този музикален образ е даден от Учителя на 6 юни 1926 г.
към текста >>
Душата
се радва.
в Младежкия окултен клас, г. V, 30 лекция.Силата на човека седи в свещените, в правите мисли, които той храни в себе си по отношение на живота. Да, много и прекрасни образи е дал Учителя в областта на музиката и има какво да се учи. А как тонират и лекуват, как повдигат духа! Те действуват на всеки, който ги чуе за първи път!
Душата
се радва.
А скъпоценни сълзи проливат очите. От радост, от умиление душата намира своята среда, търсена от векове. Благодарим, Учителю, за всичкото благо, което ни даде чрез музиката! * При голям интерес в новия ни живот незабелязано изминава времето.
към текста >>
От радост, от умиление
душата
намира своята среда, търсена от векове.
Да, много и прекрасни образи е дал Учителя в областта на музиката и има какво да се учи. А как тонират и лекуват, как повдигат духа! Те действуват на всеки, който ги чуе за първи път! Душата се радва. А скъпоценни сълзи проливат очите.
От радост, от умиление
душата
намира своята среда, търсена от векове.
Благодарим, Учителю, за всичкото благо, което ни даде чрез музиката! * При голям интерес в новия ни живот незабелязано изминава времето. Пред приготовления сме за нов събор - съборът през 1926 г. В броеницата от празници той ще бъде новият ни празник с присъствието на Учителя.Но той ще бъде не в Търново и на лозето, а в София, на Изгрева.
към текста >>
68.
ГИМНАСТИЧЕСКИ УПРАЖНЕНИЯ
 
- Теофана Савова
Господи, да дойде Твоето благословение върху моята
душа
(мен).
И то, както следва: с десния, с левия и пак с десния крак. Завършване: Д - левият крак се прибира при десния. Е - ръцете се спущат свободно встрани. Мисълта, която придружава упражнението, е:
Господи, да дойде Твоето благословение върху моята
душа
(мен).
II упражнение. Положение на тялото - естествено. Образите А, Б, В, Г, Д, Е, Ж - от по 6 секунди. Ход на движението: А - ръцете с кръгово движение встрани, нагоре, допрени пръсти.
към текста >>
Ще служа на Господа с всичката си
душа
.
А - прибиране на левият крак при десния. Б - отнасяне на ръцете хоризонтално напред с длани надолу. В - разтваряне на ръцете широко встрани. Г - свободно отпущане на ръцете. Мисълта, която придружава упражнението, е:
Ще служа на Господа с всичката си
душа
.
V упражнение. Положение на тялото - естествено. Образи: А - 6 секунди, Б - 7 положения от по 6 секунди, В, Г, Д, Е, Ж - от по 6 секунди. Ход на движението: А - ръцете е широко кръгово движение встрани, на раменете*
към текста >>
Четвъртото упражнение представлява пътя, по който
душата
върви.
То служи за развиване на силата. Така се огражда човек. Второто упражнение представлява проявление на битието във взаимните отношения, които съществуват между елементите. То изразява всички химически реакции, които се извършват във физическия и в духовния свят. Третото упражнение представлява отделните енергии, методи, начини, чрез които природата действува.
Четвъртото упражнение представлява пътя, по който
душата
върви.
Когато усетите, че пътят ви е изкривен, направете това упражнение и ще се почувствате по-добре. Ще дойдете в първото положение. Закон е, че колкото повече се усилва действието, толкова повече се усилва противодействието. Ако вървиш наляво и надясно, но всякога нагоре, това показва, че ти вървиш във възходяща степен, душата ти се развива. Но ако вървиш надясно, наляво и надясно, но надолу, това показва, че вървиш в низходяща степен, постепенно падаш.
към текста >>
Ако вървиш наляво и надясно, но всякога нагоре, това показва, че ти вървиш във възходяща степен,
душата
ти се развива.
Третото упражнение представлява отделните енергии, методи, начини, чрез които природата действува. Четвъртото упражнение представлява пътя, по който душата върви. Когато усетите, че пътят ви е изкривен, направете това упражнение и ще се почувствате по-добре. Ще дойдете в първото положение. Закон е, че колкото повече се усилва действието, толкова повече се усилва противодействието.
Ако вървиш наляво и надясно, но всякога нагоре, това показва, че ти вървиш във възходяща степен,
душата
ти се развива.
Но ако вървиш надясно, наляво и надясно, но надолу, това показва, че вървиш в низходяща степен, постепенно падаш. Щом вървиш нагоре, ще знаеш, че пътят ти е определен, затова не трябва да се спъваш от условията на живота. И всички противоречия, които срещате в живота, трябва да ги минете. Знайте, че те не са спънка в живота ви, но условие за вашето развитие. За петото и за шестото упражнение няма да дам никакви обяснения.
към текста >>
69.
СЪБОР В СОФИЯ
 
- Теофана Савова
Как можем позна бяла ли е на еди-кого си
душата
?
У жените липсваха къси рокли, рязани коси, деколтирани гърди, напудрени и боядисани лица. Вместо модни шалове, всякъде личаха бели пребрадки- А у много мъже липсваха колосани яки - тези модни халки на западната цивилизация. Голямо множество бяха облечени в бели дрехи, внушавайки и оправдавайки идеята Бяло Братство. Хубаво име. Хубав символ и лесно изразим външно, ала не тъй лесно осъществим вътрешно.
Как можем позна бяла ли е на еди-кого си
душата
?
Отчасти по носията и по думите; повече по лицето и по очите; а най-вече по обноските и по делата (при условие, че са искрени). Срещнахме и двама-трима познати, бивши евангелисти. Между тях сестра X. С. - една американка. И тя носеше бяла пребрадка.
към текста >>
А Петър Дънов, създател, водител и
душа
на това оригинално и грандиозно движение, струваше си да бъде слушан и ако е възможно преценен.
Този ред и чистота свидетелствуваха, както ми казваше брат Б., за присъствието не само на дисциплина, но че в тия хора имаше и високо съзнание. Съзнание тъй желано и тъй рядко у нас. Мръкваше се и аз тръгнах със своя другар да си ида. Но приятелите дъновисти ме поканиха да пренощувам с тях, та да видя на другия ден упражненията им при изгрев слънце. Още по-лесно ме склониха, като узнах, че щяло да има и беседа от Учителя, когото аз никога не бях слушал в публична реч.
А Петър Дънов, създател, водител и
душа
на това оригинално и грандиозно движение, струваше си да бъде слушан и ако е възможно преценен.
Аз ще се опитам да предам впечатленията си за него по-после. А сега ще кажа само следното. Най-първо го съгледах пред една от трапезите, около пет метра от мястото, където аз стоях. Дънов заемаше тихо, не демонстративно своя авторитетен трон. Той седеше върху бяла възглавница на бяло столче (изнесени на момента из някоя палатка - бел.на сестра Теофана), докато ние всички седяхме на тревата или на постлани черджета.
към текста >>
за тебе жадува
душата
ми,
Такъв човек не заслужава ли да се посети и изслуша? * Молитвено тържество преди изгрев слънце. „Господи Боже, ти си Бог мой, Тебе търся от ранни зори;
за тебе жадува
душата
ми,
за тебе чезне плътта ми в земя пуста, суха и безводна." (Пс. 62) Моите любезни гостоприемници бяха запасен полковник Б. и инженер С.; наричаха ги в това общество брат Б.
към текста >>
Изненадан и трогнат от грандиозната пред мене гледка, аз напразно търсих с око оня, който е пружина и
душа
на тоя народ.
Сякаш че това множество стоеше със страхопочитание пред някое живо божество в тайнствен някакъв си храм. Тук личаха набожно благоговение, безупречна дисциплина и чуден ред, на които един соколски вожд, един народен генерал, би завидял. Редът беше тъй правилен, щото отдето и да погледне човек, виждаха се прави редици от човеци, поединично отстоящи, равномерно на два метра един от друг. Мъжете гологлави стоят отдясно, а жените с пребрадки си поделяха лявата половина на поляната. Всички с лице към изток стояха прави, неподвижни и безмълвни като статуи.
Изненадан и трогнат от грандиозната пред мене гледка, аз напразно търсих с око оня, който е пружина и
душа
на тоя народ.
Затова попитах тихо, на английски брат С.: - Къде е господин Дънов? - Той още не е тук, отговори господин С., но е вече време да пристигне. Той идва точно навреме, излизащ измежду боровете пред нас. Натам именно бяха обърнати в сериозен взор всички лица.
към текста >>
В миг, с ръце издигнати над главите си, песента се поде от 1000 гърла с такава трогателна ревност и хармонични повторения, докато се разлюля гората и
душата
на всеки неатрофиран духовно човек.
(когото нека наречем повторителя) гръмогласно, за да се чуе от цялата фаланга, повтори произнесените от Учителя думи: - Благославяй, душе моя, Господа! Тогаз се разигра една част от драматичната, невъзможна за описване сцена, която се не подава на изказване, но която може да разплаче от радостно умиление един архангел. Дължим, може би, на ранното утро, на горската обстановка под небесния свод, на тисящогласният хор от клеветени и угрозявани люде - не зная на какво се дължи, но ефектът на изпетия псалом бе за мене несравним, освен с апокалиптичните сцени в Откровението на Йоана. Никаква тържествена литургия не може да се сравни за минута с това тържество в неръкотворния храм в подножието на Витоша.
В миг, с ръце издигнати над главите си, песента се поде от 1000 гърла с такава трогателна ревност и хармонични повторения, докато се разлюля гората и
душата
на всеки неатрофиран духовно човек.
А думите, които тържествено се пееха, бяха следните: „Благославяй, душо моя, Господа! Не забравяй всичките Му милости, Не забравяй всичките Му благости, Не забравяй всичките Му добрини!
към текста >>
2. Да се изпълни
душата
ми с Божията Любов!
След това започнаха седемте физически упражнения, които се изразяваха с разни телесни пози и движения: с главата, ръцете, краката, но и е цялото тяло, като следваха сякаш автоматично Учителя, който стоеше пред тях и с чудесна ловкост за възрастта му, правеше едновременно същите движения... А преди всяко от тия телесни упражнения всички заедно наизуст пееха някоя песен, изговаряха една молитва или някое назидателно изречение. Песните и изреченията или част от тях се повтаряха трикратно. Между молитвите бяха Господнята молитва „Отче наш" и 91 псалом, изговаряни задружно от всички. А седемте назидателни изречения, по едно пред всяко упражнение, са следните: 1. Господи, да дойде Твоето благословение върху мен!
2. Да се изпълни
душата
ми с Божията Любов!
3. Да възрастне в мен Божията Правда! 4. Ще служа Господу с всичката си душа! 5. Ще се радвам на Божиите блага! 6. Ще ходя в пътя на Истината! 7. Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!
към текста >>
4. Ще служа Господу с всичката си
душа
!
Между молитвите бяха Господнята молитва „Отче наш" и 91 псалом, изговаряни задружно от всички. А седемте назидателни изречения, по едно пред всяко упражнение, са следните: 1. Господи, да дойде Твоето благословение върху мен! 2. Да се изпълни душата ми с Божията Любов! 3. Да възрастне в мен Божията Правда!
4. Ще служа Господу с всичката си
душа
!
5. Ще се радвам на Божиите блага! 6. Ще ходя в пътя на Истината! 7. Верен, истинен, чист и благ всякога бъди! (мото). Тъкмо тогава, след шестото упражнение, се зададе слънцето.
към текста >>
70.
УЧИТЕЛЯ
 
- Теофана Савова
Най-чудното и най-интересното у белите братя е техният Учител Дънов - основател, глава,
душа
и живот на това загадъчно и интересно движение.
А България - както еврейството по отношение на Исуса - продължава да клейми и да се срамува от великия си роден реформатор поп Богомил. Господа български историци и патриоти, поп Богомил трябва да се възкреси от забвението. Той трябва един ден да има паметник, по-висок от тоя на цар Освободителя. Защото поп Богомил, тоя наш Ян Хус, изгорен върху кладата на византийските клевети, е чест и слава на българското име. *
Най-чудното и най-интересното у белите братя е техният Учител Дънов - основател, глава,
душа
и живот на това загадъчно и интересно движение.
Откъдето и да го гледаш, това е бележит човек. Един-единствен, с празни ръце, без земни приятели и богатства, той днес, след 25 години труд, се радва на постижения, на които най-ученият му съвременик може да позавиди. Днес той има и приятели, и завидно име, и е обожаемият вожд на десетки хиляди души от всяка възраст и съсловие. И при това бъдещето му обещава несравнимо повече, защото делото му има някои изгледи на дълговечност и даже сега, в самото си начало. Сигурно това е българин от рода на необикновените, а може би и от рода на великите.
към текста >>
71.
ЛЮБОВ КЪМ БОГА
 
- Теофана Савова
То внася мир, радост и светлина в
душата
на човека и тогава той разрешава правилно всички въпроси в живота си, при което в него се заражда едно възходяще чувство и сила за работа, без да се спъва от своите външни и вътрешни изпитания.
Другите неща, които имаме в живота си - грижи, смущения, противоречия и тем подобни, не могат да се разрешат, ако нямаме онази вътрешна интензивна връзка, която човек трябва да има с Първото начало на живота. Аз употребявам думата „Първо начало на живота" наместо думата Бог, защото от дълго употребяване хората са я изопачили. Често хората мислят за Бога като за нещо физическо. Всъщност Бог е Първоно начало, което осмисля живота. Няма по-красив момент за човека от този, да почувствува за една минута поне присъствието на това Първо начало в себе си.
То внася мир, радост и светлина в
душата
на човека и тогава той разрешава правилно всички въпроси в живота си, при което в него се заражда едно възходяще чувство и сила за работа, без да се спъва от своите външни и вътрешни изпитания.
Та казвам: Божията Любов е Любов, която преодолява всички мъчнотии. Само Божията Любов няма дефекти. Любов, която се помрачава, не е любов; любов, която отслабва, не е любов. Това са само афекти, чувства. Това, което остава едно и също при всички условия в живота на човека, бил той богат или сиромах, силен или слаб, здрав или болен, е Божествена Любов.
към текста >>
Да искаш, значи
душата
ти да е пълна е желание да учиш.
Тогава сърцето на господаря му се отваря и му дава храна. Някой казва: „Човек не трябва да иска." Не, едно от качествата на великия живот, към който се стреми човек, е искането. Значи човек трябва да иска. Аз не говоря за просията. Да проси човек, това е нахалство.
Да искаш, значи
душата
ти да е пълна е желание да учиш.
Ти можеш да искаш само от приятели; ти можеш да искаш само от баща си и майка си. От неприятеля си можеш да искаш, само ако си попаднал в плен, да ти подари живота. Затова казва Христос: Хлопайте и ще ви се отвори; търсете и ще намерите; искайте и ще ви се даде! " Това изисква разумният начин на живеене. Вие трябва да разбирате правилно какво значи да се молиш и какво - да искаш.
към текста >>
Когато говоря за лекуването, подразбирам, че човешката
душа
трябва да се очисти от онези наслоявания, утайки на греха и като се изчисти от него, минава във втората фаза.
И тъй, първата фаза в живота на хората, докато са грешници, е да се молят. Щом отношенията на хората към Бога станат правилни, те са вече праведни, влизат във втората фаза на живота и тогава те ще искат. За тия хора Господ казва: „Преди вие да искате, аз ще отговоря на всичките ваши желания". Аз ви желая да завършите с първата фаза на вашия живот - с молитвата, с моленето, и да започнете е втората фаза - да искате. Докато човек греши, молитвата е необходима за него като средство за лекуване.
Когато говоря за лекуването, подразбирам, че човешката
душа
трябва да се очисти от онези наслоявания, утайки на греха и като се изчисти от него, минава във втората фаза.
Та сега вие ще искате, а като завършите с искането, ще дойде нещо по-хубаво. Какво ще бъде това нещо? Идната година, като видя, дали очите ви са отворени или не, ще ви кажа какво ще бъде това, което е по-хубаво от искането. През тази година искам от вас три неща: да хлопате, да търсите и да искате. Не искам нито един от вас само да се моли.
към текста >>
72.
22 март 1928 г
 
- Теофана Савова
Когато говорим за сърцето, подразбираме
душата
, тъй както се проявява на земята.
Между тия пътища има абсолютно съгласие. Храната, която възприемате по пътя на вашия ум, трябва да слезе във вашето сърце и после във вашата воля. Ако храната върви по пътя на вашата воля, после трябва да се качи в сърцето и оттам в ума. Отдето и да възприемете храната, два пътя я чакат: тя ще върви или по низходящ, или по възходящ път. Когато говорим за Божествената мисъл, подразбираме човешката глава.
Когато говорим за сърцето, подразбираме
душата
, тъй както се проявява на земята.
Когато говорим за волята, подразбираме физическия човек, т. е. законите, които съществуват във физическия свят. Ние не можем да изменим тия закони. Когато хората казват, че физическият живот е несъвместим с духовния, това е тяхно специфично разбиране. Между физическия и духовния свят няма разединение, те са в абсолютно съгласие.
към текста >>
Дайте ход, дайте възможност на всяко благородно чувство в човешката
душа
да се развива.
Той е цялото, затова се проявява между ангелите и между хората като части на цялото. Любовта започва с хората. В това отношение хората са началото, а ангелите са краят на Божията Любов. Бог е средоточие на Любовта. Всеки, който не започва с човешката любов, той не може да разбере ангелската.
Дайте ход, дайте възможност на всяко благородно чувство в човешката
душа
да се развива.
Този е естественият път, по който може да се върви в Божествения свят. Любовта има много форми, чрез които може да се проявява, но кой докъдето е дошъл в Любовта, да отвори сърцето си свободно, както той разбира, за да развие хубавото, красивото в себе си. Само така ще се избавите от много неприятности, от много болести. Причината на болестите у хората се дължи на подпушване на чувствата, на въздържане в проявлението на Любовта. Всички болести в света като ревматизъм, ишиас и ред други, са в резултат на подпушване в чувствата.
към текста >>
73.
20 април 1928 г., петък
 
- Теофана Савова
Само защото е с нас и защото ни гледа, радост изпълва сърцето и полита
душата
.
- Да, Учителю, мога, - отговорих смутен и зарадван. Взех инструменти и тръгнахме. Разчистихме около коритцето на чешмата. Пролетните дъждове всякога развалят украсата. Колко сила ни дава Учителя, когато работим.
Само защото е с нас и защото ни гледа, радост изпълва сърцето и полита
душата
.
А и обича да се шегува. С какво майсторство ни развеселява." Братът не съжаляваше, че е затворил книгите. Той знаеше, че тъкмо по време на изпита Учителя ще му помогне. Ще му изпрати светлина и сила, всичко прочетено ще му стане ясно и той ще отговори спокойно и уверено на зададените въпроси.
към текста >>
74.
НА ВРЪХ МУСАЛА
 
- Теофана Савова
„Всеки човек разполага с ум, сърце, воля,
душа
и дух, с ред дарби и способности, които трябва да развива.
Учителя е същевремнно и ученик, най-редовният, най-преданият и най-изпълнителният ученик. Тук са изнесени лекциите на общия окултен клас: „Акустика на съзнанието", „Без прегради", „Какво са разбрали? " и ред още лекции и беседи е прекрасна мисъл и много, много знания. Ние слушахме думите на Учителя:
„Всеки човек разполага с ум, сърце, воля,
душа
и дух, с ред дарби и способности, които трябва да развива.
Има ли тия неща в себе си, той е богат. От усилията, които ще направи за развиване на дарбите и способностите си, зависи неговото бъдеще благо." „Всички на работа! Кой където е седнал, под него има заровено голямо богатство. Стани, вдигни камъка, на който си седнал, и започни да копаеш.
към текста >>
75.
ВРЪЗКА С БОГА
 
- Теофана Савова
Числото 12 е идеал на човешката
душа
за един разумен, мъдър живот.
Време е Учителя да говори. Той каза: „Сега ще прочета 6 глава от Евангелието на Матея, а за новата 1929 година всеки сам да си прочете 21. Като размените местата на числата 2 и 1, ще получите числото 12. Какво означава числото 12?
Числото 12 е идеал на човешката
душа
за един разумен, мъдър живот.
Числото 21 е израз на великата любов, която осмисля нещата, която носи безсмъртие. Годината 1929 показва две важни неща за човека. Първо, тя определя пътя, по който човек трябва да върви. Кой е този път? - Божественият.
към текста >>
Истинска, положителна наука е тази, която създава условия за проява на живота, която е за подобрение на живота; истинска наука е тази, която внася в
душата
на човека Любов, Мъдрост, Истина и Правда.
Човек трябва да бъде учен, но каква наука трябва да владее? Каква наука има в лисиците. Каква наука има във вълците, змиите? Или каква наука е тази, науката за задушливите газове? Всичко това не е наука.
Истинска, положителна наука е тази, която създава условия за проява на живота, която е за подобрение на живота; истинска наука е тази, която внася в
душата
на човека Любов, Мъдрост, Истина и Правда.
Каква наука има в това, дето Мойсей хвърли плочите, на които били написани Божиите заповеди? Каква наука има в това, да знаят хората, че Мойсей изгори златното теле, на което евреите се кланяли. Той турил праха от изгореното теле във вода и накарал евреите да я изпият. Какво означава това? Истинската наука не седи в знанието на тези факти, но в разбирането на дълбокия смисъл на тези факти.
към текста >>
Докато човек има златно теле, което държи като идеал на своята
душа
, той не може да познае Бога.
Той турил праха от изгореното теле във вода и накарал евреите да я изпият. Какво означава това? Истинската наука не седи в знанието на тези факти, но в разбирането на дълбокия смисъл на тези факти. С тази постъпка Мойсей е искал да каже на евреите, че човек може да познае Бога само след като изпие, след като съвършено изгуби своето злато, т. е. своето богатство и осиромашее.
Докато човек има златно теле, което държи като идеал на своята
душа
, той не може да познае Бога.
Затова, който има пари, трябва да ги изяде и изпие, докато най-после каже: Наживях се вече. След това той ще започне да се учи, да се моли, да търси Бога. При сегашното положение, в което човек се намира, той посвещава цели 16 години, докато свърши университета, а след това търси начин как да осигури живота си. Днес повечето мъже и жени се женят, нареждат си работите, деца се раждат и си отиват, но при все това работите им остават неуредени. Покажете един човек в света, на когото работите да са напълно уредени!
към текста >>
В човешката
душа
се крие Божественото съзнание, което, за да намери човек и да му иска помощ, в него трябва да утихне всяка буря, всеки шум, да изчезне всяка завист, злоба, всяко съмнение, маловерие и т. н.
Ако знаете да Му говорите, няма да остане желание, което да не ви се изпълни. Когато желанията ви не се изпълняват, това показва, че вие искате помощ от вашите генерали, облечени хубаво, с външен блясък. Тия генерали нямат нищо в себе си, те не могат да ви помогнат - и те са бедни като вас. Та казвам: Тази година ще се научите да различавате господаря от слугите, царя от неговите генерали. Това значи човек да познава себе си.
В човешката
душа
се крие Божественото съзнание, което, за да намери човек и да му иска помощ, в него трябва да утихне всяка буря, всеки шум, да изчезне всяка завист, злоба, всяко съмнение, маловерие и т. н.
Изчезне ли всичко това от човека, той се поставя в положението на едно разумно дете, което чува и разбира тихия глас на Бога в себе си. Пророк Илия беше смел човек, изкла 400 души, след което трябваше да прекара 40-дневен пост в планината, да изкупи греховете си. Тука обаче той можа да чуе Божия глас. Бог му се яви по три начина: в бурята, в огъня и в тихия глас. От бурята и от огъня той се уплаши и избяга, но като чу тихия глас, закри лицето си и позна Бога.
към текста >>
76.
24 часа
 
- Теофана Савова
А по него няма жива
душа
.
* Сутрин ставам в 4 часа и излизам от дома, за да присъствувам на лекциите на Учителя, които започват в 5 часа. Моят баща се безпокои и има защо. Градът, заснежен и студен, в този ранен час е съвсем безлюден. А аз минавам по шосето през боровата гора.
А по него няма жива
душа
.
След като сестра ми се завърна у дома, баща ми се успокои. Сега нямаше да бъда сама по пътя към Изгрева през боровата гора. С дните моята сестра позабрави тревогите си и тъгата й по децата и училището попремина. Но тя разбра, че няма да я върнат на служба. Изненадата беше голяма и тя я преживя доста силно, та от това дори и сърцето й се разстрои.
към текста >>
77.
ЖИВОТЪТ
 
- Теофана Савова
„ От
душата
излизат мисли, възвишени и светли".
ЖИВОТЪТ 1930 г. „Понеже аз живея и вие ще живеете".
„ От
душата
излизат мисли, възвишени и светли".
Годината 1930 започна с много любов, с радост и песен. Между хубавите и изненадващи със своето разнообразие лекции, беседи, излети, разговори и упражнения, ние вече имахме и нашето преживяване от Рила, специално от седемте прекрасни езера. Очаквахме лятото и мечтаехме да поемем каменистата пътека през Скакавица, която води към езерата. Нашият богат живот не ни позволяваше да почувстваме зимните студени дни. Всичко виждахме през очите на планинаря и копнеехме за Рила, за прекрасните седем езера.
към текста >>
78.
ПРИ „РЪЦЕТЕ, КОИТО ДАВАТ'
 
- Теофана Савова
Ти пръв докосна, озари и внесе топлина в заледената ми
душа
.
Затова и камъчето малко и адепта ти сторваха път. Ти ме пробуди и насърчи, ти ме повдигна. Името Ти е Любов. * Обичам Те, о, първи лъч на Любовта!
Ти пръв докосна, озари и внесе топлина в заледената ми
душа
.
Ти вля в мен еликсира на живота и посади в душата ми три чудодейни семенца, от които отгледа най-ценната украса в моята градина - цветя на мир и радост, на Любов, наука и работа. И днес, когато съм при тях, когато изпитвам наслада, от което и да е от тях, аз издигам благодарствено ръце към Тебе, о, първи лъч на Любовта! Ти ме научи на великото изкуство да обичам! За тебе ми говорят и камъчето, и разноцветните пеперудки, цветята и звездите. Всичко, до което се докосва погледът, е израз на великата Божия Любов.
към текста >>
Ти вля в мен еликсира на живота и посади в
душата
ми три чудодейни семенца, от които отгледа най-ценната украса в моята градина - цветя на мир и радост, на Любов, наука и работа.
Ти ме пробуди и насърчи, ти ме повдигна. Името Ти е Любов. * Обичам Те, о, първи лъч на Любовта! Ти пръв докосна, озари и внесе топлина в заледената ми душа.
Ти вля в мен еликсира на живота и посади в
душата
ми три чудодейни семенца, от които отгледа най-ценната украса в моята градина - цветя на мир и радост, на Любов, наука и работа.
И днес, когато съм при тях, когато изпитвам наслада, от което и да е от тях, аз издигам благодарствено ръце към Тебе, о, първи лъч на Любовта! Ти ме научи на великото изкуство да обичам! За тебе ми говорят и камъчето, и разноцветните пеперудки, цветята и звездите. Всичко, до което се докосва погледът, е израз на великата Божия Любов. Тя ми показва красотата на живота и открива простор за моята душа!
към текста >>
Тя ми показва красотата на живота и открива простор за моята
душа
!
Ти вля в мен еликсира на живота и посади в душата ми три чудодейни семенца, от които отгледа най-ценната украса в моята градина - цветя на мир и радост, на Любов, наука и работа. И днес, когато съм при тях, когато изпитвам наслада, от което и да е от тях, аз издигам благодарствено ръце към Тебе, о, първи лъч на Любовта! Ти ме научи на великото изкуство да обичам! За тебе ми говорят и камъчето, и разноцветните пеперудки, цветята и звездите. Всичко, до което се докосва погледът, е израз на великата Божия Любов.
Тя ми показва красотата на живота и открива простор за моята
душа
!
На Любовта, като благодарствена песен към Господа, откликва любовта в моята душа. 21 септември Първо Утринно Слово на Учителя в неделя, 5 часа, София - Изгрев.
към текста >>
На Любовта, като благодарствена песен към Господа, откликва любовта в моята
душа
.
И днес, когато съм при тях, когато изпитвам наслада, от което и да е от тях, аз издигам благодарствено ръце към Тебе, о, първи лъч на Любовта! Ти ме научи на великото изкуство да обичам! За тебе ми говорят и камъчето, и разноцветните пеперудки, цветята и звездите. Всичко, до което се докосва погледът, е израз на великата Божия Любов. Тя ми показва красотата на живота и открива простор за моята душа!
На Любовта, като благодарствена песен към Господа, откликва любовта в моята
душа
.
21 септември Първо Утринно Слово на Учителя в неделя, 5 часа, София - Изгрев.
към текста >>
79.
ПОСТИЖЕНИЯТА
 
- Теофана Савова
Свободата на човешката
душа
не се придобива лесно.
Моят приятел Кръстю Тулешков се сгоди. Бдете, мой Учителю, над неговия път! 3 юли, между 9 и 10 часа преди обед Велико възкресение. Свободата на човека не се извоюва лесно.
Свободата на човешката
душа
не се придобива лесно.
* Из „Заветът на лъчите на светлината" - събрал и наредил Учителя. Прочели ли сте вие това писание? „Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла: от Господа биде това, и чудесно е в очите ни ". *
към текста >>
80.
И ДНЕС
 
- Теофана Савова
да се радва
душата
ми.
В Любовта е животът, В Мъдростта е светлината, В Истината е свободата. * Да се весели духът ми и
да се радва
душата
ми.
1932 г. (Година на майката на времето) Низ от празници краси нашия живот. Настъпи Новата година. След радостния празник вечерта дойде едно прекрасно утро.
към текста >>
Присъствието на Учителя в реалността на нашия живот е силно, като реалността на безсмъртието, в което
душата
е свободна.
Настъпи Новата година. След радостния празник вечерта дойде едно прекрасно утро. В големия салон пред катедрата е оживено. Учителя и учениците около него се любуват на една картина, която радва окото с живите багри и нюансите им в природата. Радостта е пълна.
Присъствието на Учителя в реалността на нашия живот е силно, като реалността на безсмъртието, в което
душата
е свободна.
Наближава 9 часа. Някой предложи утринна закуска на открито. Салонът бързо се опразва. Вън се поставят красиво наредени маси с изобилен кипящ чай. При изобилието на трапезата, с много радост и песни, празникът ни продължи до обяд.
към текста >>
Жадната
душа
не се насища на красотата.
Някой предложи утринна закуска на открито. Салонът бързо се опразва. Вън се поставят красиво наредени маси с изобилен кипящ чай. При изобилието на трапезата, с много радост и песни, празникът ни продължи до обяд. След обяд на същия ден
Жадната
душа
не се насища на красотата.
Тя я търси непрестанно. Не показва ли това, че душата копнее за своя дом? В 3 часа група сестри отново потърсихме Учителя. Намерихме го в „парахода" с друга група братя и сестри. Дали обстановката тук е празнична или празничното настроение се дължи на присъствието на Учителя?
към текста >>
Не показва ли това, че
душата
копнее за своя дом?
Вън се поставят красиво наредени маси с изобилен кипящ чай. При изобилието на трапезата, с много радост и песни, празникът ни продължи до обяд. След обяд на същия ден Жадната душа не се насища на красотата. Тя я търси непрестанно.
Не показва ли това, че
душата
копнее за своя дом?
В 3 часа група сестри отново потърсихме Учителя. Намерихме го в „парахода" с друга група братя и сестри. Дали обстановката тук е празнична или празничното настроение се дължи на присъствието на Учителя? Всеки би могъл да надникне и в един такъв момент да провери това сам. *
към текста >>
Божественото слово блика от извора и изпълва с Любов всяка
душа
, окриля умовете и прави живота прекрасен и мил.
След няколко минути пристигнаха двама братя с цигулките си. Решили бяха да дадат концерт на Учителя. Техният концерт завърши с обща песен. В тази хубава обстановка днес се роди новата ни песен „ Сила, живот, здраве". Беседите са все по-интересни, все по-ценни и по-богати.
Божественото слово блика от извора и изпълва с Любов всяка
душа
, окриля умовете и прави живота прекрасен и мил.
А аз съм тъжна! Наистина очудващо е, че човек не познава своето естество! Редуват се празници, все по-прекрасни, слънчеви и богати. Идват ни гости, посещават ни нови хора, жадни да видят Учителя, да чуят Словото му и да наситят умовете и сърцата си със светлина и вяра за живот. Защото Учителя и Словото носят живот.
към текста >>
С магията на Словото той внася в
душата
му добродетели, извайва го пред удивените ни очи, влива ново знание и сила във всеки негов уд и във всяка негова клетка.
Редуват се празници, все по-прекрасни, слънчеви и богати. Идват ни гости, посещават ни нови хора, жадни да видят Учителя, да чуят Словото му и да наситят умовете и сърцата си със светлина и вяра за живот. Защото Учителя и Словото носят живот. Затова и първите отпечатани беседи са озаглавени „Сила и живот". Учителя рисува и оживотворява новия човек, мислещ и любещ, трудолюбив и добър.
С магията на Словото той внася в
душата
му добродетели, извайва го пред удивените ни очи, влива ново знание и сила във всеки негов уд и във всяка негова клетка.
И затова, когато новият човек стъпи здраво на земята и се роди за небесните селения, ще благодари, че Бог е работил върху него чрез ръцете на Велик Майстор. През двадесетия век сред нас дойде Учителя, Благословен светия на Бога, да работи за идването на новата култура на Любовта, за една епоха, когато на земята ще живеят хора от нов тип и ще се нарекат синове Божии. 7 януари Нова песен: „Сила, живот, здраве"
към текста >>
Всеки път, когато човек види Учителя, отглас на нещо далечно, познато само на
душата
, ще трепне в него.
* Учителя всеки ден е нов. Затова и в негово присъствие животът всеки ден ни носи нещо ново. И не само всеки ден, но и всеки час стават осезаеми промени. Той е нов и всяка минута.
Всеки път, когато човек види Учителя, отглас на нещо далечно, познато само на
душата
, ще трепне в него.
Завладява го новото, изненадващо хубавото, което той е приготвил. Когато е нова музика, тя пленява и възторгва всички слушатели. Особено силно е преживяването в свещените дни. Първият ден на пролетта... Не може да се опише опиянението от музиката, не може с думи да се изкаже радостта от упражнението.
към текста >>
Защо на този велик празник, защо на тази велика сватба трябваше да нося в сърцето и
душата
си толкова скръб!
И нека Твоята бащинска грижа превърне скръбта му в радост и страданието му в благодарност. Нека Ти бъде най-добър ученик, доверено лице и съработник във Великото Твое дело на земята и на небето. Дай сила и на нас, на всички в нашия прекрасен и обичан дом и превърни голямото ни страдание в успех за нас и за Великото Ти дело. Амин. *
Защо на този велик празник, защо на тази велика сватба трябваше да нося в сърцето и
душата
си толкова скръб!
Но Вие казахте, Учителю, „когато кокошката се пече на скарата по-хубава става беседата". Аз съм вече на скарата. Нека! Да бъде Твоята воля, Господи. Учителю благи! Сега съм вече безрезервно предадена, в Твоите ръце съм.
към текста >>
81.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ
 
- Теофана Савова
Радваме се повече за това, че нашата българска песен, тъжна в своята безизходност като затворената българска
душа
, излезе от затворения кръг, в който досега се е движила.
Българската рапсодия заинимава умове и сърца. Току-що тя получи това име. Преди ден родена, тя вече се радва на име. А нашите български сърца трептят, радваме се. Радваме се не толкова за това, че българската музика се обогати с още едно парче.
Радваме се повече за това, че нашата българска песен, тъжна в своята безизходност като затворената българска
душа
, излезе от затворения кръг, в който досега се е движила.
При това тя направи тази решителна стъпка не с някой хороводен мотив, но с музика, която разширява душата и буди мисълта. Радваме се, защото сме българи, защото познаваме добре българската душа. Като пленена птичка тази душа се блъска о стените на клетката, пада и става, докато се примири. А сега Българската рапсодия разбива покрива на тази клетка, дава свобода на душата. *
към текста >>
При това тя направи тази решителна стъпка не с някой хороводен мотив, но с музика, която разширява
душата
и буди мисълта.
Току-що тя получи това име. Преди ден родена, тя вече се радва на име. А нашите български сърца трептят, радваме се. Радваме се не толкова за това, че българската музика се обогати с още едно парче. Радваме се повече за това, че нашата българска песен, тъжна в своята безизходност като затворената българска душа, излезе от затворения кръг, в който досега се е движила.
При това тя направи тази решителна стъпка не с някой хороводен мотив, но с музика, която разширява
душата
и буди мисълта.
Радваме се, защото сме българи, защото познаваме добре българската душа. Като пленена птичка тази душа се блъска о стените на клетката, пада и става, докато се примири. А сега Българската рапсодия разбива покрива на тази клетка, дава свобода на душата. * Първият тъжен мотив на рапсодията рисува уморената от лутане българска душа.
към текста >>
Радваме се, защото сме българи, защото познаваме добре българската
душа
.
Преди ден родена, тя вече се радва на име. А нашите български сърца трептят, радваме се. Радваме се не толкова за това, че българската музика се обогати с още едно парче. Радваме се повече за това, че нашата българска песен, тъжна в своята безизходност като затворената българска душа, излезе от затворения кръг, в който досега се е движила. При това тя направи тази решителна стъпка не с някой хороводен мотив, но с музика, която разширява душата и буди мисълта.
Радваме се, защото сме българи, защото познаваме добре българската
душа
.
Като пленена птичка тази душа се блъска о стените на клетката, пада и става, докато се примири. А сега Българската рапсодия разбива покрива на тази клетка, дава свобода на душата. * Първият тъжен мотив на рапсодията рисува уморената от лутане българска душа. Във втория мотив едно желание за свобода внушава надежда.
към текста >>
Като пленена птичка тази
душа
се блъска о стените на клетката, пада и става, докато се примири.
А нашите български сърца трептят, радваме се. Радваме се не толкова за това, че българската музика се обогати с още едно парче. Радваме се повече за това, че нашата българска песен, тъжна в своята безизходност като затворената българска душа, излезе от затворения кръг, в който досега се е движила. При това тя направи тази решителна стъпка не с някой хороводен мотив, но с музика, която разширява душата и буди мисълта. Радваме се, защото сме българи, защото познаваме добре българската душа.
Като пленена птичка тази
душа
се блъска о стените на клетката, пада и става, докато се примири.
А сега Българската рапсодия разбива покрива на тази клетка, дава свобода на душата. * Първият тъжен мотив на рапсодията рисува уморената от лутане българска душа. Във втория мотив едно желание за свобода внушава надежда. Душата го приема и полетява.
към текста >>
А сега Българската рапсодия разбива покрива на тази клетка, дава свобода на
душата
.
Радваме се не толкова за това, че българската музика се обогати с още едно парче. Радваме се повече за това, че нашата българска песен, тъжна в своята безизходност като затворената българска душа, излезе от затворения кръг, в който досега се е движила. При това тя направи тази решителна стъпка не с някой хороводен мотив, но с музика, която разширява душата и буди мисълта. Радваме се, защото сме българи, защото познаваме добре българската душа. Като пленена птичка тази душа се блъска о стените на клетката, пада и става, докато се примири.
А сега Българската рапсодия разбива покрива на тази клетка, дава свобода на
душата
.
* Първият тъжен мотив на рапсодията рисува уморената от лутане българска душа. Във втория мотив едно желание за свобода внушава надежда. Душата го приема и полетява. Но съмнение, скръб и традиция я спират.
към текста >>
Първият тъжен мотив на рапсодията рисува уморената от лутане българска
душа
.
При това тя направи тази решителна стъпка не с някой хороводен мотив, но с музика, която разширява душата и буди мисълта. Радваме се, защото сме българи, защото познаваме добре българската душа. Като пленена птичка тази душа се блъска о стените на клетката, пада и става, докато се примири. А сега Българската рапсодия разбива покрива на тази клетка, дава свобода на душата. *
Първият тъжен мотив на рапсодията рисува уморената от лутане българска
душа
.
Във втория мотив едно желание за свобода внушава надежда. Душата го приема и полетява. Но съмнение, скръб и традиция я спират. Водовъртежът е неминуем. За първи път тук практичната философия на българина се заменя с метафизична.
към текста >>
Душата
го приема и полетява.
Като пленена птичка тази душа се блъска о стените на клетката, пада и става, докато се примири. А сега Българската рапсодия разбива покрива на тази клетка, дава свобода на душата. * Първият тъжен мотив на рапсодията рисува уморената от лутане българска душа. Във втория мотив едно желание за свобода внушава надежда.
Душата
го приема и полетява.
Но съмнение, скръб и традиция я спират. Водовъртежът е неминуем. За първи път тук практичната философия на българина се заменя с метафизична. Той повдига мисълта си, приема реалността на живота и радостен, и весел, като се опира на мощните й крила, полетява към нови висини. Разрешението на загадката на затворената в кръга на външната безизходност съдба на българина, което дойде с нова музикална творба, отвори път за решение на заплетената съдба на българската душа, на всяка затворена човешка душа.
към текста >>
Разрешението на загадката на затворената в кръга на външната безизходност съдба на българина, което дойде с нова музикална творба, отвори път за решение на заплетената съдба на българската
душа
, на всяка затворена човешка
душа
.
Душата го приема и полетява. Но съмнение, скръб и традиция я спират. Водовъртежът е неминуем. За първи път тук практичната философия на българина се заменя с метафизична. Той повдига мисълта си, приема реалността на живота и радостен, и весел, като се опира на мощните й крила, полетява към нови висини.
Разрешението на загадката на затворената в кръга на външната безизходност съдба на българина, което дойде с нова музикална творба, отвори път за решение на заплетената съдба на българската
душа
, на всяка затворена човешка
душа
.
И ние се радваме. Учителя е при нас. Той работи за нас и чрез нас - за за всяка човешка душа. Благодарим ти, Учителю благ! 9 юли
към текста >>
Той работи за нас и чрез нас - за за всяка човешка
душа
.
За първи път тук практичната философия на българина се заменя с метафизична. Той повдига мисълта си, приема реалността на живота и радостен, и весел, като се опира на мощните й крила, полетява към нови висини. Разрешението на загадката на затворената в кръга на външната безизходност съдба на българина, което дойде с нова музикална творба, отвори път за решение на заплетената съдба на българската душа, на всяка затворена човешка душа. И ние се радваме. Учителя е при нас.
Той работи за нас и чрез нас - за за всяка човешка
душа
.
Благодарим ти, Учителю благ! 9 юли Неделна беседа на Учителя. Атмосферата в салона е лека и приятна. Словото се излива от извора и внася в умовете и сърцата новите идеи.
към текста >>
„Химн на великата
душа
" - даден през лятото върху текст от 10 март, 10,30 часа вечерта.
Когато констатирате, че имате знание, сила, красота, не се спирайте там. Има зад тях по-големи знания, сила и красота." По-важни събития: Паневритмия, общ обед и концерт. * „Всичко в живота е постижимо" - песен, дадена през лятото.
„Химн на великата
душа
" - даден през лятото върху текст от 10 март, 10,30 часа вечерта.
към текста >>
82.
Беинса Дуно!
 
- Теофана Савова
Но не се хроникират празниците на
душата
...
Разкри го на тези, които имат уши и слушат, и виждат, и разумяват. За всички други то остана обикновен псевдоним. За мен то разкри Учителя в неговото величие и пълнота - Човекът, който дава живот - Беинса Дуно. За първи път аз почувствувах този извор! - Изворът, който носи живот!
Но не се хроникират празниците на
душата
...
Неделя, 4,30 часа сутринта Всички сме на крак и точно в 5 часа сме в салона. След обща молитва и песен Учителя изнесе неделно утринно слово. Едно от най-хубавите. Утринното слово се отличава от беседите в 10 часа.
към текста >>
Ще се насити ли от тази дума или поглед, ако не се е нахранила
душата
му от беседите?
След кратките разговори с някои брата и сестри и след поздрава - целуване на ръка, към 8 часа Учителя тръгва от поляната. Но той няма да я премине тъй бързо, както може да се допусне. На всяка стъпка го спират усмихнати очи, радващи се или скръбни души? Всеки пита, иска и търси нещо от Учителя. - Още една дума да чуе.
Ще се насити ли от тази дума или поглед, ако не се е нахранила
душата
му от беседите?
Няма насищане от красотата на Божественото Слово. Как му се ще на човека да остане завинаги в неговата светлина. Най-после скръбните и радостните очи успяват да спрат Учителя пред входа на неговата стая. Те носят няколко въпроса и намират отговора. Към 9 часа Учителя закусва.
към текста >>
83.
СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ
 
- Теофана Савова
За смелия, свободен - формулата магическа, с която той едно е със своя ум, сърце,
душа
и Дух, едно със себе си, със своя дом - ом!
Велика загадка! Ти, радост за всеки, който те разбира. Страдание за този, който не те разбира! Ти, равновесие в природата и противоречие голямо. За малкия, затворника - килията си ти!
За смелия, свободен - формулата магическа, с която той едно е със своя ум, сърце,
душа
и Дух, едно със себе си, със своя дом - ом!
С векове се лутах аз из твоя дом. И блъсках си главата в твоите стени. Разбрах: не се подвижваш ти със силата на моята глава. Тогаз подкупих те - ударих и подвижих те със моето сърце. А - баща, Дух;
към текста >>
В - майка,
душа
;
С векове се лутах аз из твоя дом. И блъсках си главата в твоите стени. Разбрах: не се подвижваш ти със силата на моята глава. Тогаз подкупих те - ударих и подвижих те със моето сърце. А - баща, Дух;
В - майка,
душа
;
С - дъщеря, сърце; Д - син, ум; О - дом, ом. 22 декември След лекция
към текста >>
84.
ПРИ УЧИТЕЛЯ
 
- Теофана Савова
Тези преживявания оставят незаличими следи в
душата
.
Или пък, когато се качва по стълбата! Не веднъж съм го виждала да се качва. Виждала съм го не веднъж и из градината. Но понякога е изключително хубаво! Да видиш линия, светлина и изящество!
Тези преживявания оставят незаличими следи в
душата
.
Бъди благословен, Учителю ! * През тези години ние, двете сестри Мара и Теофана, сме почти постоянно при Учителя. Ние първи възприехме упражненията. Наскоро след това дойде и Катя Грива.
към текста >>
85.
ЖИВОТЪТ НА ОТШЕЛНИКА
 
- Теофана Савова
що
душата
ми търсеше.
28 май 1934 г. Четох всички стари книги, които не дадоха разрешение на живота. Опитах всички блага на света, но в тях нямаше това,
що
душата
ми търсеше.
Напуснах живота, в пустинята отидох, в глъбините планински, между скалите. Минаха се години в пустинята - сърцето ми понесе несретите на живота.
към текста >>
Но в
душата
ми блестеше
Напуснах живота, в пустинята отидох, в глъбините планински, между скалите. Минаха се години в пустинята - сърцето ми понесе несретите на живота.
Но в
душата
ми блестеше
малка още светлинка - тихият глас на моята душа се чуваше отвътре. В мен Духа заработи. Той разправяше за своето минало:
към текста >>
тихият глас на моята
душа
в глъбините планински, между скалите. Минаха се години в пустинята - сърцето ми понесе несретите на живота. Но в душата ми блестеше малка още светлинка -
тихият глас на моята
душа
се чуваше отвътре. В мен Духа заработи. Той разправяше за своето минало: Ставах рано преди зората, чаках слънцето на живота
към текста >>
86.
СКИЦА НА ДВАНАДЕСЕТТЕ ИЗМЕРЕНИЯ
 
- Теофана Савова
Б.) в светлина] в топлина} в пълнота +
Душа
;
{[(К. Б.) в светлина] в топлина} * Десеторник - {[(К. Б.) в светлина] в топлина} в пълнота; Единадесеторник - {[(К.
Б.) в светлина] в топлина} в пълнота +
Душа
;
Дванадесеторник - {[(К. Б.) в светлина] в топлина} в пълнота +Дух.
към текста >>
87.
НАЙ ЖЕЛАНИТЕ БЛАГОСЛОВЕНИЯ
 
- Теофана Савова
Вие го обичате заради Любовта, която е в неговата
душа
.
Ако Го види, той ще умре. Той може да види само гърба ми". Значи без Любовта никой не може да види лицето на Бога. И ако вашето сърце не е изпълнено с Любов, ако вашият ум не е изпълнен със светлина и ако вашето тяло не е изпълнено с оная сила на здраве, вие не можете да бъдете обичани от хората. Когато вие обичате някого, вие го обичате за нещо си.
Вие го обичате заради Любовта, която е в неговата
душа
.
За оная светлина, която е в неговия ум, и за ония сили, които са отвътре в неговото тяло. Силата - това е Пътят, Светлината - това е Истината. А Любовта, това е животът вътре. То е Божествената Любов, към която се стремите. Та казвам: Най-първо вие ще се стремите към благата, които Бог ви дава, да напишете нещо хубаво.
към текста >>
88.
ОБЕКТИВНИ СУБЕКТИВНИ РАЗСЪЖДЕНИЯ
 
- Теофана Савова
Пази свободата на
душата
си.
11 август, 10 часа сутринта Щом едно ловджийско куче само с обонянието си може да намери господаря си, да определи точно посоката на неговото движение, колко повече чрез светлината на своя ум човек може да познае Господа и да проследи пътя на Неговото движение. Лесно е човек да намери Този, в Когото живее и Който живее в него. 13 август, 5 часа сутринта. За да имате успех в живота си, приложете следните четири правила:
Пази свободата на
душата
си.
Пази силата на духа си. Пази светлината на ума си. Пази доброто на сърцето си. * Поздравете вашата душа с благите думи на свободата.
към текста >>
Поздравете вашата
душа
с благите думи на свободата.
Пази свободата на душата си. Пази силата на духа си. Пази светлината на ума си. Пази доброто на сърцето си. *
Поздравете вашата
душа
с благите думи на свободата.
Поздравете вашия дух с благите думи на силата. Поздравете вашия ум с благите думи на светлината. Поздравете вашето сърце с благите думи на доброто. 22 август, 5 часа сутринта Сега препоръчвам ви следното: Вярвайте в доброто на вашето сърце както и в доброто на другите хора.
към текста >>
Вярвайте в свободата на вашата
душа
както и в свободата , която е в душите на другите хора.
Поздравете вашия ум с благите думи на светлината. Поздравете вашето сърце с благите думи на доброто. 22 август, 5 часа сутринта Сега препоръчвам ви следното: Вярвайте в доброто на вашето сърце както и в доброто на другите хора. Вярвайте в светлината на вашия ум както и в светлината, която е в умовете на другите хора.
Вярвайте в свободата на вашата
душа
както и в свободата , която е в душите на другите хора.
Вярвайте в силата на вашия дух както и в силата на духа, който е в другите хора. 22 август, 10 часа сутринта Сега на вас пожелавам да бъдете млади като Любовта, възрастни като Мъдростта и чисти като Истината. Христос е човекът на изобилната сила. Христос е човекът на изобилната вяра.
към текста >>
89.
ЛЮБИ И ОБИЧАЙ
 
- Теофана Савова
Не само външно трябва да пеем, но музиката трябва да съществува и в нашия ум, сърце, дух и
душа
.
ЛЮБИ И ОБИЧАЙ (Извадки от лекцията) 8 април
Не само външно трябва да пеем, но музиката трябва да съществува и в нашия ум, сърце, дух и
душа
.
Музиката е най-добрата козметика. Ако пеете, лицето ви ще се преобрази и ще стане красиво. Щом не си музикален в мисли, и в сърцето си ще имаш тревоги. Щом си музикален, ще имаш мир. Казвате: „Тежко ми е на сърцето." Тежко ти е на сърцето, защото не си музикален.
към текста >>
90.
ИЗ РАЗГОВОРИТЕ С УЧИТЕЛЯ
 
- Теофана Савова
А пък в тая Божествена светлина е скрита една Божествена
душа
, която ще ти благодари.
Един брат запита: „Кое е основното качество на Любовта? " Учителя каза: Да желаете доброто на другите толкова, колкото на себе си.Ти не искаш да се помириш с някого. Но представи си, че този, с когото не искаш да се помириш, ще стане пръв министър на България. Да се родиш значи да хванеш Божествената светлина и да я задържиш за себе си.
А пък в тая Божествена светлина е скрита една Божествена
душа
, която ще ти благодари.
Ако вие слугувате на Бога, какво има да се плашите? Бог е неизменяем. Всички сме осигурени. Преди да направиш нещо, не говори за него. След като го направиш, да го знаят, като го видят.
към текста >>
Любовта е единственото нещо, което задоволява човешката
душа
.
Тя е първият елемент за здравословното състояние. Ако не приемеш най-малкия елемент на Божествената любов, не можеш да бъдеш здрав. Божествената любов ще те освободи от болестите, от сиромашията, от невежеството. Любовта издържа на всички изпити. Единствената сила, която издържа, както и да я изпитваш, е любовта.
Любовта е единственото нещо, което задоволява човешката
душа
.
Когато живееш в любовта, каквото пожелаеш, то идва. В бъдеще напредналите същества ще се проявяват чрез хората. В любовта няма „ще". При нея, като помислиш, всичко имаш. Щом се молиш и не се дава, тогава нямаш любов.
към текста >>
Никога не допущай между своята
душа
и Бога друг.
При нея, като помислиш, всичко имаш. Щом се молиш и не се дава, тогава нямаш любов. При любовта, щом се молиш, се дава. То ще бъде най-малкото нещо, но то ще донесе най-голямото. Щом между Бога и тебе има друго същество, любовта не идва.
Никога не допущай между своята
душа
и Бога друг.
Само един има право да бъде между тебе и Бога. Христос казва: „Дето са събрани двама или трима, там съм Аз" Ти не можеш да живееш добре, ако не си възприел любовта.Когато те посети един от светлите духове, той образува мир в тебе. Ти имаш мир, че всичко ще се свърши добре. Искай с любов, търси с любов и вземи с любов!
към текста >>
91.
УЧИТЕЛЯ ЗА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ
 
- Теофана Савова
Досега вие сте излизали от
душата
си, но като българи трябва да влезете вече в
душата
си, да не въздишате повече.
Сега стана българин. Значи той е вече в рая. Който влезе в рая всичко взима без война, по приятелски начин. Сега аз ви проповядвам върху вярата. Вярвайте в онова, което Бог е вложил във вас.
Досега вие сте излизали от
душата
си, но като българи трябва да влезете вече в
душата
си, да не въздишате повече.
Душата е раят на човека. Всеки, който е вън от душата си и въздиша, той е и вън от рая. Който е престанал да въздиша, той е в рая. Който въздиша е Израил; който не въздиша, е българин. *
към текста >>
Душата
е раят на човека.
Значи той е вече в рая. Който влезе в рая всичко взима без война, по приятелски начин. Сега аз ви проповядвам върху вярата. Вярвайте в онова, което Бог е вложил във вас. Досега вие сте излизали от душата си, но като българи трябва да влезете вече в душата си, да не въздишате повече.
Душата
е раят на човека.
Всеки, който е вън от душата си и въздиша, той е и вън от рая. Който е престанал да въздиша, той е в рая. Който въздиша е Израил; който не въздиша, е българин. * Щастието на човека седи в това да стане българин.
към текста >>
Всеки, който е вън от
душата
си и въздиша, той е и вън от рая.
Който влезе в рая всичко взима без война, по приятелски начин. Сега аз ви проповядвам върху вярата. Вярвайте в онова, което Бог е вложил във вас. Досега вие сте излизали от душата си, но като българи трябва да влезете вече в душата си, да не въздишате повече. Душата е раят на човека.
Всеки, който е вън от
душата
си и въздиша, той е и вън от рая.
Който е престанал да въздиша, той е в рая. Който въздиша е Израил; който не въздиша, е българин. * Щастието на човека седи в това да стане българин. Днес всички сте в Израил.
към текста >>
92.
ДНЕВНИК НА ИЗВЪНРЕДНИ ДУХОВНИ СЪБИТИЯ
 
- Теофана Савова
Мото през седмицата: Топлина на сърцето, светлина на ума, нежност на
душата
и сила на духа.
10 септември Любовта разкрива Бога в нас. 15 октомври Само Божията Любов е Любов. 22 октомври
Мото през седмицата: Топлина на сърцето, светлина на ума, нежност на
душата
и сила на духа.
* Мото: „Любовта ражда доброто. -Доброто носи живот, светлина и свобода за наши те души." 26 октомври
към текста >>
Под мома разбирам човешката
душа
.
Проявената Божия Любов, Проявената Божия Мъдрост носят пълния живот. 28 май Ние сме проявената Любов на нашия небесен Баща. Така да бъде! 2 май
Под мома разбирам човешката
душа
.
Под момък разбирам човешкия дух. 15 август: Неделя - възкресение, ден за освобождение; Понеделник - ден за освещаване на този ден; Вторник - ден за рабата;
към текста >>
Бог е вложил всичко в моята
душа
.
Сряда - ден за наука; Четвъртък - ден за връзка с Бога; Петък - ден на Любовта; Събота - ден за почивка. (при огъня, Рила)
Бог е вложил всичко в моята
душа
.
Аз искам да изпълня волята Божия. Аз искам да изпълня Божия план, каквото Бог е намислил заради мене. Да бъде волята Божия! Аз ще работя тъй, както Бог е определил. Мото:
към текста >>
93.
ДНИТЕ НА СЕДМИЦАТА
 
- Теофана Савова
Считай втория ден ден на твоята
душа
, ден, в който Любовта се е проявила.
ДНИТЕ НА СЕДМИЦАТА „Считай първия ден ден на твоя Дух, ден, в който светлината се е проявила.
Считай втория ден ден на твоята
душа
, ден, в който Любовта се е проявила.
Считай третия ден ден на твоя ум, ден, в който знанието се е изявило. Считай четвъртия ден ден на твоето сърце, ден, в който съзнателният живот се е проявил. Считай петия ден ден на твоята воля, ден на твоите сили, които са дошли да ти помагат. Считай шестия ден ден на Вечното Слово, което те е озарило и поставило господар на твоята съдба. Считай седмия ден ден на Бога, Вечното Начало на всичко, ден на природата, от която всичко трябва да се учи, ден на твоята почивка, когато служиш на всички добродетели."
към текста >>
94.
ЖИВОТ С УЧИТЕЛЯ
 
- Теофана Савова
Копнежът на всяка човешка
душа
е да срещне своя Учител.
Защото Слънцето не чака, а върви неизменно по своя път. Групата излезе от гората и се отби вдясно, където се откри изглед към поляната. Друга, по-голяма група, вече бе пристигнала тук. Навсякъде имаше цветя, окъпани в брилянтена роса. Някои от хората целунаха ръка на Учителя, другите останаха смирено встрани.
Копнежът на всяка човешка
душа
е да срещне своя Учител.
Когато го намери, застанала пред него смирена и щастлива, тя е удивена от обаянието, което гой излъчва. Сърцето тръпне от възторг, докоснато от Любовта на един велик дух. Всички са обърнали лице на изток в очакване на изгрева. Абсолютна тишина предшества раждането на новия ден. Слънцето наистина ги „почака".
към текста >>
- издигна се като в дитирамб зовът на
душата
в небесния простор.
Слънчевият диск бавно се издигна над хоризонта и показа цялото си великолепие. Това събитие, избликът на светлината, която носи радост и живот, бе ознаменувано с песен. - Молитва! - каза тихо Учителя. - Отче наш!
- издигна се като в дитирамб зовът на
душата
в небесния простор.
Тихо и съсредоточено те се помолиха с Господнята молитва. Около Учителя е оживено, блика спонтанна радост. Природата е притихнала, всичко наоколо изразява жив интерес към изгрева на деня. - Къде бяхте вчера? - обърна се Учителя към един брат.
към текста >>
Докато се приберат вкъщи, последиците от неприятната случка загубваха вече своята тежест, а недоразуменията се превръщаха в интересно преживяване и оставяха в
душата
само облекчение и радост.
След като напълно си изля мъката, жената си тръгна обнадеждена с ведро и весело сърце. Онези, които отиваха за помощ или за съвет при Учителя, не получаваха само морална подкрепа под формата на мъдри слова. Те приемаха и една Божествена енергия, която тонира и укрепва духа. В много случаи проблемите в дома намираха едно естествено, а понякога и съвсем неочаквано решение. Божествената енергия, която излъчваше Учителя, вдъхновяваше отпадналите духом, укрепваше здравето на слабите и лекуваше болните.
Докато се приберат вкъщи, последиците от неприятната случка загубваха вече своята тежест, а недоразуменията се превръщаха в интересно преживяване и оставяха в
душата
само облекчение и радост.
Всеки получаваше дар от една сила, осезаема като посланието на пролетните лъчи на слънцето или полъха на аромати от разцъфнала цветна леха през май. * Обедът е готов, трапезата вече е сложена. В трапезарията цари оживление. Приятно е в топлата атмосфера на близост и доверие.
към текста >>
95.
ДА ПОЗНАЕШ УЧИТЕЛЯ
 
- Теофана Савова
Само в
душата
си можем бегло да схванем неговите възможности, да се докоснем до духовната му същност.
ДА ПОЗНАЕШ УЧИТЕЛЯ Какво може да се каже за един велик Учител. Много може да се каже, но то ще бъде само капка в океана - частица от онова, което е той в действителност.
Само в
душата
си можем бегло да схванем неговите възможности, да се докоснем до духовната му същност.
Но всичко това трудно може да се изрази словесно, да се поддаде на описание. Учителя може само да се съзерцава и да се обича със синовна обич. Сега, когато той е пред нас, ние се удивляваме на неговите обширни знания, вървим по стъпките му и слушаме словото му, но все още малко знаем за него. И само като го съзерцаваме по-дълго, започваме да разбираме и да ценим онова, което Бог ни дава чрез него. В словото му е казано:
към текста >>
„Един глас, който вълнува
душата
; една усмивка, която разкрива в дълбочината на очите извора на свещените и скъпоценни сълзи на съвършената Любов; един поглед, който задължава всяко същество да му разкрие сърцето си; и сила, която внушава респект и му създава власт, която го издига на онова високо положение, на което може само той да стои."
Една силно вярваща сетра ми каза: - Само да го видя и ще ми мине. И така, всеки по своему, ние откриваме необикновените възможности на Учителя. Така познаваме, че той е нашият Учител. За него е казано:
„Един глас, който вълнува
душата
; една усмивка, която разкрива в дълбочината на очите извора на свещените и скъпоценни сълзи на съвършената Любов; един поглед, който задължава всяко същество да му разкрие сърцето си; и сила, която внушава респект и му създава власт, която го издига на онова високо положение, на което може само той да стои."
Затова нашите души постоянно се вълнуват, а очите ни се просълзяват пред съвършенството на твоята любов. Наричат те Великия гост. Защото не си обикновен жител на Земята. Не всеки ще види, че ти се отличаваш от нас по всичко. Умът ти е в абсолютна хармония със святата мъдрост, обходата ти се нарича Божествена любов, а погледът ти - факел на истината.
към текста >>
96.
ВРАТАТА НА ЛЮБОВТА
 
- Теофана Савова
Наверно в този час някоя
душа
бе отправила гореща молитва към Всевишния.
- „Защо не спи - се питаше една звезда над „Изгрева" - вече минава полунощ! " Към един часа Учителя взе цигулката си, засвири и тихо запя - вълнуващо и завладяващо. Като пееше, той произнасяше странни думи на непознат език, които звездата се опитваше да разбере. Нещо се беше случило.
Наверно в този час някоя
душа
бе отправила гореща молитва към Всевишния.
Дали бе отговорил на зова на тази душа и чрез силата на музиката бе изпратил своето послание, за да я облекчи и насърчи? След известно време той положи внимателно цигулката в калъфа, покри я с копринена тъкан и я постави под масата. „Защо я сложи под масата? " - отново се учуди звездата. Да се отговори на този въпрос не е никак трудно - в стаята на Учителя няма друго по-добро място за цигулката.
към текста >>
Дали бе отговорил на зова на тази
душа
и чрез силата на музиката бе изпратил своето послание, за да я облекчи и насърчи?
" Към един часа Учителя взе цигулката си, засвири и тихо запя - вълнуващо и завладяващо. Като пееше, той произнасяше странни думи на непознат език, които звездата се опитваше да разбере. Нещо се беше случило. Наверно в този час някоя душа бе отправила гореща молитва към Всевишния.
Дали бе отговорил на зова на тази
душа
и чрез силата на музиката бе изпратил своето послание, за да я облекчи и насърчи?
След известно време той положи внимателно цигулката в калъфа, покри я с копринена тъкан и я постави под масата. „Защо я сложи под масата? " - отново се учуди звездата. Да се отговори на този въпрос не е никак трудно - в стаята на Учителя няма друго по-добро място за цигулката. Има две маси, но едната, където бяха поставени библия и няколко тома беседи, очевидно бе свещено място с особено предназначение.
към текста >>
Една приятна мелодия се разнесе в утринта като зефир, който докосва нежно
душата
.
Това той направи шест пъти, което изпълни още шест пъти с бавно и леко издишване, като че ли ръцете поемат въздуха от устата и го отнасят встрани. Накрая, изправен отново, с широко отворени ръце встрани той направи кръг нагоре, събра ги над главата и ги свали успоредно на тялото. Това той направи с пожелание да се осъществи проектирания мир между человеците. Хората се раздвижиха и само след няколко минути се наредиха в кръг, който зае периферията на поляната. Близо до центъра остана Учителя, а в самия център на кръга се организира малък оркестър от музиканти.
Една приятна мелодия се разнесе в утринта като зефир, който докосва нежно
душата
.
Учителя отвори ръце от раменете встрани, прибра ги отново и се понесе плавно по меката трева. Целият кръг го последва, като се завъртя напред в пълна хармония с ритъма на музиката. Оркестрантите свиреха с вдъхновение, мелодията се развиваше и извисяваше все повече в тон с духа и смисъла на красивите ритмични движения. При изпълнението на „Слънчеви лъчи" и особено когато настъпи тържественият финал на „Пентаграма", чувството за единство и хармония достигна апогея си. Играещите бяха покорени от усещането за свобода и радост, от съзнанието за единството с универсалния космичен ритъм и вечния творчески процес на живота.
към текста >>
Тогава моята
душа
се успокои и сега, където и да съм, в каквото и състояние и да съм, чувствам неговото ръководство, неговата помощ и утеха.
Легна си за малко, но после пак стана, чете, размишлява и даже посвири на цигулката си. При този начин на живот, странен и необясним за нас, той бе винаги деен, работеше непрекъснато, вършеше всичко с голяма съсредоточеност и присъстваше навсякъде. При разговор, в който споделяхме опитности и впечатления като ученици в духовната школа, една сестра сподели с мен: „Още не познавах добре Учението, когато почувствах нужда мислено да задавам въпроси на Учителя. Започнах да получавам отговори на въпросите си и разбрах, че той е моят Учител, че винаги е бил и ще бъде.
Тогава моята
душа
се успокои и сега, където и да съм, в каквото и състояние и да съм, чувствам неговото ръководство, неговата помощ и утеха.
И живея спокойно, като дете под бащина закрила." Един брат от Италия в писмо до Учителя казва: „Учителю, получих една картичка с образа на светия, който винаги се отзоваваше на моята молитва. Каква беше моята изненада, когато узнах, че този светия е жив, че живее в България, в София, живее в един квартал, който се нарича „Изгрев". И аз ще бъда много доволен, ако мога да дойда от моята страна, от Италия, и да видя този тъй ценен от моята душа светия." Учителя не се ласкаеше от благодарностите и похвалите, които получаваше, затова и не желаеше да ги знае. Понякога просто се скриваше зад скромния образ на лечителя.
към текста >>
И аз ще бъда много доволен, ако мога да дойда от моята страна, от Италия, и да видя този тъй ценен от моята
душа
светия."
„Още не познавах добре Учението, когато почувствах нужда мислено да задавам въпроси на Учителя. Започнах да получавам отговори на въпросите си и разбрах, че той е моят Учител, че винаги е бил и ще бъде. Тогава моята душа се успокои и сега, където и да съм, в каквото и състояние и да съм, чувствам неговото ръководство, неговата помощ и утеха. И живея спокойно, като дете под бащина закрила." Един брат от Италия в писмо до Учителя казва: „Учителю, получих една картичка с образа на светия, който винаги се отзоваваше на моята молитва. Каква беше моята изненада, когато узнах, че този светия е жив, че живее в България, в София, живее в един квартал, който се нарича „Изгрев".
И аз ще бъда много доволен, ако мога да дойда от моята страна, от Италия, и да видя този тъй ценен от моята
душа
светия."
Учителя не се ласкаеше от благодарностите и похвалите, които получаваше, затова и не желаеше да ги знае. Понякога просто се скриваше зад скромния образ на лечителя. Ако някой е болен, ако например го боли гърлото, вместо лекарство препоръчваше болният да отиде за вода до близкия извор или на екскурзия до Витоша. Където и да е отишъл, на планината или до близкия извор, из пътя болният се е освободил от болестта си. Като се завърне на „Изгрева", обновен и забравил болежките си, човекът ще му благодари сърдечно както за чудесната екскурзия, така и за отново намереното здраве.
към текста >>
Природа и космос влизаха в хармония с човешкия дух, говореха на
душата
с езика на любовта.
В такъв случай Учителя казваше само две думи: „Няма нищо." * Учителя бе излязъл от стаята си на балкона и наблюдаваше звездите, които тряптяха на небосклона и се отразяваха в глъбините на погледа му. По-ярка от всички планети и звезди в този час Венера блестеше като брилянт в утринното небе. Озарението идваше отвисоко.
Природа и космос влизаха в хармония с човешкия дух, говореха на
душата
с езика на любовта.
Малцина тук се догаждаха, че той знае безпределните пътища на светлината, по които само великият дух се изявява. Той влезе отново в стаята, наметна пелерината си и излезе в двора. В този тъй ранен час на поляната беше безлюдно, а в дървените домове и из градините все още цареще покоят на късната нощ. Лампата в приемната светна и освети цветната леха и близкото пространство пред дома.
към текста >>
97.
1935 ГОДИНА
 
- Теофана Савова
Присъствието на разумните сили, на светлите духове, които творят в природата, изпълва
душата
със свещен трепет.
Нервната система на учениците трябва да бъде в хармония със силите на природата. През пролетта приливната вълна на електричество и магнетизъм от Слънцето е най-мощна и има най-благоприятно въздействие върху човешкия организъм. Затова от март до юни, като следваме примера на пчелите, които събират нектар от цветята, за да се запасят с храна за през зимата, ние се зареждаме с енергия, за да сме здрави през цялата година. Днес отново сме на Витоша. Планината се обновява, облича нова премяна.
Присъствието на разумните сили, на светлите духове, които творят в природата, изпълва
душата
със свещен трепет.
Всички се готвят за празника на природата. Тревите по поляните се надигат, изправят стъблата си и стягат празничните си одежди. Приливът на живот е накарал малката буболечица да тръгне нагоре по стъблото и отвисоко да излети в простора, за да търси нови светове. Всички живи същества, заедно с природните духове около нас, ни канят да честваме в планината празника на пролетта. 22 март
към текста >>
Душата
на ученика е като чувствителна антена - тя приема отдалече и разбира посланията на Учителя.
и станах човек! " Дошла е девицата, за да изчисти сърцата ни. Тук е и момъкът, за да просвети умовете ни! Тихо свири и тихо пее Учителя, но учениците му са възприемчиви.
Душата
на ученика е като чувствителна антена - тя приема отдалече и разбира посланията на Учителя.
17 април Роялът Докараха ни роял - доста прашен и неакордиран, но готов да ни послужи. - Предметно учение - каза Учителя, като го видя. Подразбира се, че ще има работа за музикантите - да го почистят, т. е.
към текста >>
98.
ИЗГРЕВЧАНИ
 
- Теофана Савова
Душата
ти се освобождава в простора пред теб и благодари ведно с върховете в далечината и с всеки цвят в градината за всичко, което й се дава.
В друг случай пък отговаря: „Ще бъде, ще го направим! " И бърза с цигулка в ръка към поляната. Слънцето още не е изгряло, но върховете на Витоша са поруменели от първите му поздрави. Поляната е осеяна с ароматни треви, окъпани в роса. Когато си на поляната за изгрева на слънцето, дишаш с леки гърди свежия въздух и се радваш на красотата на утрото.
Душата
ти се освобождава в простора пред теб и благодари ведно с върховете в далечината и с всеки цвят в градината за всичко, което й се дава.
Брат Симеон засвирва любим мотив. Хората се раздвижват и едни се нареждат в кръга на паневритмията, а други заемат своето място в оркестъра. Накрая раздвижването отзвучава заедно с настройването на инструментите. Величественият песнопой на живия кръг започва с великолепното изпълнение на оркестъра, което те извисява нагоре и все по-нагоре. Невидими вълни подхващат играчите и ги отнасят в един просторен свят на изобилна светлина и хармония.
към текста >>
Тогава попитах в
душата
си Учителя какво да направя и разбрах, че трябва да отида на Витоша.
Стефанка се усмихна и, като отправи поглед към синьото небе с бели облачета над Витоша, каза: - Колко ми се ще да съм сега на Витоша! Тази пролет все още не съм била на планина, а миналата година по това време бях направила вече три изкачвания. А имах трудно поносими болки в крака. Бях на легло и опитвах различни лечения, но кракът продължаваше да ме боли.
Тогава попитах в
душата
си Учителя какво да направя и разбрах, че трябва да отида на Витоша.
Тръгнах, без повече да се колебая, но можах да отида само до гората над село Драгалевци. На втория ден се изкачих по-горе и на третия успях да отида до Ел Шадай. Радостта ми беше голяма - чувствах се прекрасно и бързо забравих болките в крака. Аз я слушах, очарована от пролетния пейзаж, зареяла поглед към полите на Витоша и към чезнещата в далечната белота на снега по високите върхове. Неусетно се пренесох на Ел Шадай и видях поляната и Учителя между нас, мистерията и красотата на нашия живот.
към текста >>
99.
УРОЦИИ ИЗПИТИ
 
- Теофана Савова
Когато един ученик прояви не много добра обхода към близките си, дълбоко в
душата
си той ще схване как е трябвало да постъпи, за да не ги наскърби.
Той е усърден в учението, взискателен и прилежен в работата си. Ако е ученик или студент, ще учи заради Господа. Ако пък изпълнява вече някаква служба в живота, няма да чака да го подканват, а добросъвестно ще изпълнява задълженията си. От Словото той е почерпил вдъхновение да учи, да работи и твори. Учителя казва на учениците си: „ Дойде ли до идеята за Бога, човек трябва да си го представи като място, отдето излиза най-чистият и възвишен живот, най-чистият морал, най-високата мъдрост, най-великото знание, най-възвишените добродетели." Сега ученикът е получил вече мярката, чрез която да мери делата си, чистотата на своите чувства и благородството на мислите си, от които зависят отношенията му с окръжаващите; така ще изпита своите знания и способности.
Когато един ученик прояви не много добра обхода към близките си, дълбоко в
душата
си той ще схване как е трябвало да постъпи, за да не ги наскърби.
Той няма да се възгордява поради способностите и силите си, защото знае, че те са му дадени от Бога единствено, за да върши добрини, да бъде служител на Любовта. Ученикът няма да се отклони от пътя на добродетелите, но ще ги укрепва и развива, защото има същата мярка и за тях, - че са му дадени от Бога, за да служи на Любовта. Ако се почувствува угнетен, изоставен и необичан, ще чуе гласа на Учителя: ,,И тъй, иска ли да запази своята сила и мощ, да се ползува от доверието на всички разумни същества, човек трябва да даде ход на Божественото в себе си. За да се прояви Божественото, човек трябва да бъде изоставен от всички хора, да не вижда светъл лъч в живота си. При това положение той ще чуе тихия глас на Бога в себе си, който му казва: „Не бой се, върви напред.
към текста >>
Ти не си сам в живота." Понякога тревога ще натежи в
душата
, когато липсват цел и смисъл в живота.
Той няма да се възгордява поради способностите и силите си, защото знае, че те са му дадени от Бога единствено, за да върши добрини, да бъде служител на Любовта. Ученикът няма да се отклони от пътя на добродетелите, но ще ги укрепва и развива, защото има същата мярка и за тях, - че са му дадени от Бога, за да служи на Любовта. Ако се почувствува угнетен, изоставен и необичан, ще чуе гласа на Учителя: ,,И тъй, иска ли да запази своята сила и мощ, да се ползува от доверието на всички разумни същества, човек трябва да даде ход на Божественото в себе си. За да се прояви Божественото, човек трябва да бъде изоставен от всички хора, да не вижда светъл лъч в живота си. При това положение той ще чуе тихия глас на Бога в себе си, който му казва: „Не бой се, върви напред.
Ти не си сам в живота." Понякога тревога ще натежи в
душата
, когато липсват цел и смисъл в живота.
Но часът е десет и Учителя вече започва своята неделна беседа. Ученикът се заслушва и постепенно се успокоява. Словото внася нови сили и бодрост в духа му. Дали така му се струва или наистина Учителя отговаря на въпроса, който го измъчва. Но тук вече няма съмнение, защото всичко му се казва пределно ясно, покорява го със силата на дълбокия смисъл.
към текста >>
Трудно му е да бъде ученик, да изпълнява Божиите повеления, да има мир в
душата
си.
Изненадан и смутен, занаятчията не знае как да благодари на Учителя. А той го поглежда и благо му се усмихва. * Някой е скътал повечко пари, натрупал е богатство и размишлява върху стиха, в който е казано: „По скоро камила ще мине през иглени уши, отколкото богатият да влезе в Царството Божие." Какво да прави? - Нима може да отнесе богатството си в онзи свят.
Трудно му е да бъде ученик, да изпълнява Божиите повеления, да има мир в
душата
си.
Защото Учителя е казал: „ Колкото и да говорите на богатия за Бога, докато касата му е пълна, той е готов да вярва в Бога, да го признава. Изпразни ли се касата му, той изгубва вярата си." * Един ученик прави ограда и се сърди на съседа си, че е навлязал няколко сантиметра в неговия двор. Работата може да стигне и до съд.
към текста >>
" - пожелава тя в
душата
си.
Наблизо се разхождат хора. Някои от тях са любопитни, но има и невъзпитани. Сестрата чува смях и подигравки по неин адрес. "Богомолка! " - казва някой. „Господи, дай им светлина!
" - пожелава тя в
душата
си.
Сърцето й страда от грубите изрази на хората, които пренебрегват Учението и нехайно отминават възможността да подобрят и осмислят живота си. Тя знае, че им липсва светлина, за да видят истината, прощава им и въпреки всичко ги обича. * Любов към ближния, търпение, благост, смирение, въздържание, милосърдие и преди всичко вяра в Бога - това са основни християнски добродетели. Който ги притежава, в Учението намира необходимите условия за духовно израстване.
към текста >>
100.
ДЕНЯТ НА ЗНАНИЕТО
 
- Теофана Савова
„Изгрева" очакваше едно голямо събитие - пробуждането на човешката
душа
за красотата и силата на първия слънчев лъч.
След като получи необходимата му информация, той отново влезе в стаята. Звездата видя всичко това и отдалече го поздрави. Сега тя знаеше, че до края но нощта няма повече да види силуета му зад стъклата на прозореца. Междувременно в една дървена къщурка наблизо се появи светлина. После нови светлини пламнаха тук и там, раздвижиха и мобилизираха обитателите на домовете.
„Изгрева" очакваше едно голямо събитие - пробуждането на човешката
душа
за красотата и силата на първия слънчев лъч.
Стъпките по двора зачестиха, чуха се тихи гласове. После лампите изпълниха с изобилна светлина големия салон на „Изгрева". И много скоро към салона започнаха да прииждат хора - мъже и жени, някой от тях по-заможни, което се виждаше от облеклото им. Салонът се изпълни и присъстващите започнаха да пеят. Мелодията на „Духът Божи", призивът Бог да изпълни човешките души с любов се издигна към небосвода.
към текста >>
Те поглъщаха жадно всяка негова дума - изправен пред тях духът говореше на
душата
.
„Изпейте една песен! " Тихо, но с дълбок отзвук в душите, прозвуча песента "Махар Бену Аба". Учителя прочете една глава от Евангелието, след което започна словото си. Топлината в гласа му, здравият смисъл на думите и силата на идеите пренесоха слушателите в един далечен, но реален свят, който те не познаваха.
Те поглъщаха жадно всяка негова дума - изправен пред тях духът говореше на
душата
.
Небесният Отец бе излъчил от селенията си един светъл дух, един голям светия, облякъл го бе в човешка форма, за да приемат хората Любовта Му. „Звездата на Изгрева" знаеше това и в този миг се почувства безкрайно щастлива и благодарна за мисията, която изпълняваше на Земята. След беседата хората се раздвижиха. Учителя бе станал и чакаше. След малко той се обърна към близкостоящия брат Симеон и каза:
към текста >>
В хода на "Паневритмията" силите на играещите постепенно се координираха; умът, сърцето, волята,
душата
и духът на човека влизаха в хармония.
Живият кръг образува една възходяща спирала, която непрестанно се върти. След първите движения темпото се усилва. Когато стигнаха до упражнението „Примирение", играещите вече бяха готови да полетят; то е едно преходно състояние, при което крилата се отварят. При „Евера" те вече се движеха леко над земята. Заредиха се все по-интересни и още по-разнообразни упражнения, придружени от музика, която стимулира деятелността и процесите за постигане на реален резултат.
В хода на "Паневритмията" силите на играещите постепенно се координираха; умът, сърцето, волята,
душата
и духът на човека влизаха в хармония.
Във всяко упражнение има развитие на една идея, ход на реализиране на идеята и резултат. Резултатът пък създава възможности за развитие и е база за нови постижения. Паневритмичните упражнения завършиха с мотото: „Да пребъде Божият мир и да изгрее Божията радост и Божието веселие в нашите души." Живата огърлица от хора се движи в кръг с център, който символизира Божествената хармония, на която душата спонтанно откликва. Всяко звено в този кръг е претърпяло чудно преображение. Изпълнените с радост ученици, повече от петстотин души, се отправят към центъра на кръга, за да целунат ръка на Учителя.
към текста >>
Паневритмичните упражнения завършиха с мотото: „Да пребъде Божият мир и да изгрее Божията радост и Божието веселие в нашите души." Живата огърлица от хора се движи в кръг с център, който символизира Божествената хармония, на която
душата
спонтанно откликва.
При „Евера" те вече се движеха леко над земята. Заредиха се все по-интересни и още по-разнообразни упражнения, придружени от музика, която стимулира деятелността и процесите за постигане на реален резултат. В хода на "Паневритмията" силите на играещите постепенно се координираха; умът, сърцето, волята, душата и духът на човека влизаха в хармония. Във всяко упражнение има развитие на една идея, ход на реализиране на идеята и резултат. Резултатът пък създава възможности за развитие и е база за нови постижения.
Паневритмичните упражнения завършиха с мотото: „Да пребъде Божият мир и да изгрее Божията радост и Божието веселие в нашите души." Живата огърлица от хора се движи в кръг с център, който символизира Божествената хармония, на която
душата
спонтанно откликва.
Всяко звено в този кръг е претърпяло чудно преображение. Изпълнените с радост ученици, повече от петстотин души, се отправят към центъра на кръга, за да целунат ръка на Учителя. Един след друг те целуват ръката на духовния си баща и чрез този жест на благодарност и смирение благодарят на Бога за благата, които са получили. Учителя бе казал: „Не на мен, а на Бога се молете", което означава, че трябва да се благодари на Онзи, който всичко е сътворил и предвидил, за да запази във вечността творенията си. Защото, където любовта царува, всичко се превръща в добро, там няма условия дори за случайно изтървана зла помисъл.
към текста >>
Тя е естествен отклик на
душата
, когато след продължителни страдания смирена се завръща при своя Баща и Той, като я приема, й дава свято благословение.
Изпълнените с радост ученици, повече от петстотин души, се отправят към центъра на кръга, за да целунат ръка на Учителя. Един след друг те целуват ръката на духовния си баща и чрез този жест на благодарност и смирение благодарят на Бога за благата, които са получили. Учителя бе казал: „Не на мен, а на Бога се молете", което означава, че трябва да се благодари на Онзи, който всичко е сътворил и предвидил, за да запази във вечността творенията си. Защото, където любовта царува, всичко се превръща в добро, там няма условия дори за случайно изтървана зла помисъл. Благодарността е велика добродетел.
Тя е естествен отклик на
душата
, когато след продължителни страдания смирена се завръща при своя Баща и Той, като я приема, й дава свято благословение.
Хората около Учителя приличаха на цветя, които след знойна суша, освежени от благодатен дъжd и вече с изправени стъбла, се готвят да разцъфтят. Цветът е най-тихата и деликатна благодарност, образ и глас на ангелите небесни. Така и човешката душа, когато благодари на Бога след изживяна радост или страдание, разцъфтява и разкрива Божествената си красота. Без бързане и суетня много скоро хората се разпръснаха, за да се приберат по домовете си и да се подготвят за ежедневните си задачи. Някои ученици съпроводиха Учителя до входа на салона.
към текста >>
Така и човешката
душа
, когато благодари на Бога след изживяна радост или страдание, разцъфтява и разкрива Божествената си красота.
Защото, където любовта царува, всичко се превръща в добро, там няма условия дори за случайно изтървана зла помисъл. Благодарността е велика добродетел. Тя е естествен отклик на душата, когато след продължителни страдания смирена се завръща при своя Баща и Той, като я приема, й дава свято благословение. Хората около Учителя приличаха на цветя, които след знойна суша, освежени от благодатен дъжd и вече с изправени стъбла, се готвят да разцъфтят. Цветът е най-тихата и деликатна благодарност, образ и глас на ангелите небесни.
Така и човешката
душа
, когато благодари на Бога след изживяна радост или страдание, разцъфтява и разкрива Божествената си красота.
Без бързане и суетня много скоро хората се разпръснаха, за да се приберат по домовете си и да се подготвят за ежедневните си задачи. Някои ученици съпроводиха Учителя до входа на салона. Там две сестри му донесоха закуска с чай, след което се оттеглиха. Обикновено Учителя закусва сам. Тогава той е силно съсредоточен, сякаш мисълта му работи някъде.
към текста >>
Координирането представя онази канализация, която трябва да се прекара в човешката
душа
, за да може всеки подтик да преминава през нея и да дава ход на общото развитие на силите в човешкия организъм. "
Георги Радев замълча и погледна въпросително към отворената тетрадка на сестрата, която в този момент я разлистваше с особено внимание. - Ето, и това съм записала. Ако желаете, ще ви го прочета. И без да дочака подкана, тя зачете: „Координирането е основен закон, който всеки трябва да знае.
Координирането представя онази канализация, която трябва да се прекара в човешката
душа
, за да може всеки подтик да преминава през нея и да дава ход на общото развитие на силите в човешкия организъм. "
Докато този оживен разговор вълнуваше душите, в много други домове на „Изгрева" хората закусваха, понякога и в по-идилична обстановка. Почти навсякъде обаче закуската не беше най-същественото, а Словото, което бе раздвижило духовете. И както винаги, докато едни се приготвяха вече за втората беседа, други разговаряха пред салона или водеха разговори по поляната. Преди да настане десет часа, Учителят се появи, както обикновено любезно усмихнат и елегантен. Много скоро той бе заобиколен с внимание.
към текста >>
НАГОРЕ