НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
2
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
2
:
420
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
64) Поразрови малко около него
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Щом отидете на Небето, ще ви пратят на Земята, за да спасите една грешна
душа
.
Мъчно е, че страда, но след страданието идва едно голямо благо. Никога не може да дойде най-великото благо, ако нямаш страдание. И Христос никога не щеше да има това влияние върху хората, ако нямаше страдание. Сега не могат да Го разпънат. Според езотеричното учение от всички положения, в които човек се намира, дори и в най-скромното да е, това, което минава и което изживява, е важното.
Щом отидете на Небето, ще ви пратят на Земята, за да спасите една грешна
душа
.
Двадесет години ще работите върху нея, за да я обърнете. И ако я спасите, печелите и вие, и тя. Разбира се, след като си свършите работата, има угощение. Една сестра възкликна: „Колко сме доволни от днешния ден! “ Учителя каза по повод на екскурзиите до Витоша:
към текста >>
2.
70) Ръководен от Любовта и Мъдростта
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Някой път хората се оплакват от изгубване на онова разположение, което са имали, и тогава в тяхната
душа
се заражда или антипатия, или вътрешно ожесточение.
Духовната група трябва да бъде придружена с вътрешна разумност. Разумността всякога се определя от противодействията. Щом почнем да работим в материалния свят, ще срещнете съпротивление, понеже материята е инертна и част от вашата енергия се губи; ще се натъкнете на това вътрешно противоречие. Онези от вас, които влизат в Духовния свят, ще се натъкнат на друга една опасна страна, понеже вие ускорявате вашето развитие и във вас преждевременно ще изпъкнат някои противоречия. Щом изпъкнат, вие трябва да бъдете в състояние да се справите с тях.
Някой път хората се оплакват от изгубване на онова разположение, което са имали, и тогава в тяхната
душа
се заражда или антипатия, или вътрешно ожесточение.
Религията събужда висшите духовни сили и с тях човек не може да си играе. За да могат да се използват тези сили, човек трябва да бъде внимателен. Човек трябва да бъде една среда, през която Божествените сили да минават без никакво съпротивление. Има ли съпротивление, тогава се образува вътрешна реакция в ума и чувствата и човек влиза в противоречие със себе си. Не е работата само за един ден да имате отлично настроение, това не е още духовно състояние.
към текста >>
3.
73) Спирайте се върху общите принципи
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Това, казано на обикновен език, е следното: когато хората и Ангелите не могат да помогнат на една
душа
и тя казва: „Свърши се тази работа“, тогава се явява Божественото и ти казва: „Не бой се!
Значи не може да оцените кой е истинският човек, когото чакате. И най-после се обезсърчите и казвате: „Той няма да дойде“. И ето, той идва, потупа те по гърба, погледне те и се усмихне. Когато ти си се обезсърчил, той е дошъл. Значи Божественото ще се яви в края на всички мъчнотии.
Това, казано на обикновен език, е следното: когато хората и Ангелите не могат да помогнат на една
душа
и тя казва: „Свърши се тази работа“, тогава се явява Божественото и ти казва: „Не бой се!
Има още един изключителен случай, не е всичко изгубено“. Не може всичко да се изгуби. Тъй щото и при най-големите мъчнотии, когато няма никакъв изгоден път, ще знаете, че има още един изключителен случай, който никога не съгрешава. Човешките мрежи и ангелските може да не те хванат, ти все отиваш надолу, обаче има една мрежа, в която няма изключение. Ти ще паднеш в тази мрежа, ще те хванат и ще те извадят навън.
към текста >>
4.
77) Усилени обертонове
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Звуците под пръстите Му се разнесоха тържествено и плавно, като говореха за един свят на красота и хармония, за една висша реалност, по която бленува човешката
душа
.
УСИЛЕНИ ОБЕРТОНОВЕ Беше към 10 ч. и Учителя седна пред пианото в големия салон.
Звуците под пръстите Му се разнесоха тържествено и плавно, като говореха за един свят на красота и хармония, за една висша реалност, по която бленува човешката
душа
.
Постепенно около Него се събраха доста братя и сестри, които, слушайки, се вглъбиха в себе си. И когато Учителя спря, никой не искаше да наруши създадената свещена атмосфера, но Той ни подкани да изпеем песните „Цветята цъфтяха“ и „Бершид Ба“, а след това каза: Който пее, се подмладява, а който не пее, остарява. Ако можеш да накараш един болен да пее, ще оздравее лесно. Пеенето е мощно средство.
към текста >>
Това много рядко се случва –
душата
се е събудила и тогава българинът разсъждава: „Това пиене е непотребно“.
Трябва да се научите и да говорите музикално. Станете ли музикални, почвате да мислите и правилно. Ако се разсърдите, представете си, че свирите на пиано, и размърдвайте пръсти; така ще се успокоите. В бъдеще музиката ще бъде възпитателно средство, за да уравновеси човешкия дух. Има такъв цигулар, който щом засвири в кръчмата, българинът отмества чашата настрана и слуша.
Това много рядко се случва –
душата
се е събудила и тогава българинът разсъждава: „Това пиене е непотребно“.
Музиката и поезията са най-хубави пътища за въз¬приемане на Божествените мисли. Като ви говоря за Любовта, вие трябва да научите нейната песен. Думата „Любов“ има своята песен, своите движения. Всяка ду¬ма, изказана музикално и придружена с хармонични движе¬ния, е в състояние да внесе тласък в човешката душа. Затова, като се изговаря формула, трябва умът, чувството и постъпките да участват едновременно.
към текста >>
Всяка ду¬ма, изказана музикално и придружена с хармонични движе¬ния, е в състояние да внесе тласък в човешката
душа
.
Има такъв цигулар, който щом засвири в кръчмата, българинът отмества чашата настрана и слуша. Това много рядко се случва – душата се е събудила и тогава българинът разсъждава: „Това пиене е непотребно“. Музиката и поезията са най-хубави пътища за въз¬приемане на Божествените мисли. Като ви говоря за Любовта, вие трябва да научите нейната песен. Думата „Любов“ има своята песен, своите движения.
Всяка ду¬ма, изказана музикално и придружена с хармонични движе¬ния, е в състояние да внесе тласък в човешката
душа
.
Затова, като се изговаря формула, трябва умът, чувството и постъпките да участват едновременно. Формулата е силна, когато се изпее и е придружена с движение. Ако бихте развили таланта на пеенето, ще повлияете и на лошите хора. Музиката съединява хората и премахва грубите елементи. Музиката във физическия свят организира нещата.
към текста >>
5.
80) Щастието, многократно и непреривно
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Целта на Любовта е освобождение на човешката
душа
.
Аз казвам: „Зная, че има Един, който ме обича“. Когато Бог ни изпитва, Той иска да види доколко отношенията ни към хората е отношение към Бога и доколко отношението ни към самите нас е отношение към Бога. Вълкът е временно вълк. Той не е толкова жесток, виж колко обича своите деца. Вие виждате един лош човек, но това е само временно; онова, което трябва да се прояви в този лош човек, е Божественото съзнание.
Целта на Любовта е освобождение на човешката
душа
.
А щом не става освобождение при Любовта, то не е Любов и значи, че има противоречие. Щом Любовта не се прилага за освобождение, тогава тя има обратни резултати. Щом дойде Любовта, отначало могат да ти дойдат и болести, и други страдания. Не се плаши, тя те чисти. Явява се борба и в тази борба се явяват болести.
към текста >>
6.
Книгата
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Акордиране на човешката
душа
- т.3 Category: Боян Боев (1883 – 1963)
Акордиране на човешката
душа
- т.3 Category: Боян Боев (1883 – 1963)
към текста >>
7.
1) Ангел хранител
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Съществата горе мислят как да избавят човешката
душа
– това е Любов.
В Любовта всичко е красиво. В Любовта няма никакви противоречия. Един ден, когато се развият хората, те ще обуздаят всички инстинкти, които съществуват в разните животни, и ще разберат в какво стои Любовта. Любов е, когато помагаш. Щом не помагаш, това не е Любов.
Съществата горе мислят как да избавят човешката
душа
– това е Любов.
А човешките души ценят тази Любов на Съществата – това е обич. Вие считате, че някой ви обича повече, а друг – по-малко. Това е привидно. Тази печка тук гори и казваме, че ни обича. Но можем ли да кажем, че другите печки, които също горят, не ни обичат?
към текста >>
8.
4) Бурята иде, но Бог не е в бурята
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Душата
на човека не е все още в тялото.
Страданията ще обърнат хората към Бога. Различни страдания ще дойдат, дори няма да ни хваща сън, няма да остане страдание, което човечеството да не изпита. И парите, и богатството – нищо няма да ни ползва при тези страдания. Както например онзи разбойник, който ограбил богатия в парахода, но хвърлил парите, щом капитанът съобщил, че потъват. Макар днес да има големи страдания и кризи, те са благоприятни в друго отношение – усилва се духовното търсене, събуждат се душите и търсят Бога.
Душата
на човека не е все още в тялото.
Тя е извън тялото и сегиз-тогиз изпраща някоя възвишена, светла идея в обикновеното човешко съзнание. А когато човек стане готов, душата ще се прояви чрез тялото, ще се изяви във физическия свят – именно това време наближава. Братята и сестрите, за да могат да се подготвят за тези събития, за да устоят, за да издържат изпитанията, трябва да имат следното предвид: главното е връзката с Бога! Ликвидирайте с всички отрицателни отношения към хората, простете на всички. Прошка с всекиго!
към текста >>
А когато човек стане готов,
душата
ще се прояви чрез тялото, ще се изяви във физическия свят – именно това време наближава.
И парите, и богатството – нищо няма да ни ползва при тези страдания. Както например онзи разбойник, който ограбил богатия в парахода, но хвърлил парите, щом капитанът съобщил, че потъват. Макар днес да има големи страдания и кризи, те са благоприятни в друго отношение – усилва се духовното търсене, събуждат се душите и търсят Бога. Душата на човека не е все още в тялото. Тя е извън тялото и сегиз-тогиз изпраща някоя възвишена, светла идея в обикновеното човешко съзнание.
А когато човек стане готов,
душата
ще се прояви чрез тялото, ще се изяви във физическия свят – именно това време наближава.
Братята и сестрите, за да могат да се подготвят за тези събития, за да устоят, за да издържат изпитанията, трябва да имат следното предвид: главното е връзката с Бога! Ликвидирайте с всички отрицателни отношения към хората, простете на всички. Прошка с всекиго! Всеки да прощава на брата си и да има пълно разкаяние за своите сторени дела. Бог чака това!
към текста >>
Имайте придобивки в
душата
, понеже само това ще занесете, като идете горе.
И тогава човек ще бъде ограден и запазен. Сега е епохата, когато Господ почва да се проявява в нас и ни чака работа за Него. Да не се допуща страх. Гледайте да придобиете духовно богатство, за да бъдете силни духом. Силните духом ще издържат.
Имайте придобивки в
душата
, понеже само това ще занесете, като идете горе.
За съжаление хората приличат на син, който взема пари от баща си и отива право в кръчмата, за да ги изпие. В света иде огън, ще засегне и вас, но нека всеки да тури на престол в сърцето си Бога и всичко друго – на второ място. Някои от бялата раса ще изостанат, за да си поправят живота, и няма да влязат в Шестата раса. Лошите хора ядат и пият на гърба на другите, те няма да докарат до никакво бъдеще човечеството и затова им се отнема властта. Сега всичко е в ръцете на Светлите същества.
към текста >>
9.
6) В съня на Навуходоносор
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
При тези страдания ще се отличи духовният човек, който е с отворена
душа
, който има открито лице и излъчва нещо от себе си.
Камъкът е хвърлен от Всемирното Бяло Братство. Един брат попита дали хората на Шестата раса ще приличат по форма на сегашната. Конят ще бъде същият, а ездачът – друг. Народите не могат да влязат в Шестата раса, преди да ликвидират със своята карма. И днешните страдания са ликвидация на натрупаната карма, за да се приготвят за новия живот, който иде на Земята.
При тези страдания ще се отличи духовният човек, който е с отворена
душа
, който има открито лице и излъчва нещо от себе си.
Писанието казва: „Лозето ще се вземе от тези, които го работеха, и ще се даде на други.“ Това значи, че лозето ще се вземе от бялата раса и ще се даде на Шестата. И бялата раса ще се научи да слугува на Шестата, която ще има връзка с другите раси и ще ги организира. Човекът на Шестата раса, като влезе в бялата, не ще е от нея, защото ще е от светещите, но негова главна задача ще бъде да работи за духовното сплотяване. Един брат попита: След колко века ще се въдвори Шестата раса? Шестата раса сега се въдворява, но сме все още в самото начало на този процес и ще мине доста време само защото хората сами се спъват и не искат да се освободят от старото.
към текста >>
10.
7) В хармония със законите на Живата природа
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
В друго отношение, чрез екскурзии в планините, ние се поставяме в една духовно по-чиста атмосфера и там
душата
се чувства приповдигната и освободена от всичко дребнаво.
Всякога енергиите в планините не са разпределени равномерно – те се намират в някакво взаимоотношение с планинските области и имат тяхното влияние. Освен това трябва да се знае в какво състояние са енергиите в здравия и в болния човешки организъм. Човек може да възстанови здравето си в съответния пояс на планината. Днешната официална наука твърди, че планинският въздух причинява оживена обмяна на веществата в тялото поради своята характерна разреденост и още, че той е полезен поради чистотата си. Но това е само външната страна на въпроса, а има и по-дълбока страна, която окултизмът изучава.
В друго отношение, чрез екскурзии в планините, ние се поставяме в една духовно по-чиста атмосфера и там
душата
се чувства приповдигната и освободена от всичко дребнаво.
В планините има свещени места, където може да се направи успешно излъчване. Въобще там можем с повече лекота да се издигнем на крилете на своята мисъл. Важно е да разберем как при едно разумно живеене всички енергии, с които е проникната Природата, могат да станат реален фактор за нашия духовен растеж. Изкачването на подходящи местности в планината може да измени нашата инертност във възходяща активност. Хубаво е да се раздвижим, да поставим на опитна почва нашите намерения, но непременно да се облегнем на правилния подход към естеството – дух и материя.
към текста >>
Музиката не трябва да се разглежда като развлечение, а като средство за събуждане на висшите заложби у човешката
душа
.
Важно е да разберем как при едно разумно живеене всички енергии, с които е проникната Природата, могат да станат реален фактор за нашия духовен растеж. Изкачването на подходящи местности в планината може да измени нашата инертност във възходяща активност. Хубаво е да се раздвижим, да поставим на опитна почва нашите намерения, но непременно да се облегнем на правилния подход към естеството – дух и материя. 3. Музиката Музиката сега е едва в началото си, тя е още в предговора си.
Музиката не трябва да се разглежда като развлечение, а като средство за събуждане на висшите заложби у човешката
душа
.
Всеки звук съответства на вълни с определен брой трептения в секунда. Има и по-бързи музикални вибрации, които нашето ухо не долавя, но това не значи, че те не съществуват. Ние не можем да ги възприемем, защото нямаме апарат, нагоден за това. Земната музика е интуитивно долавяне на хармонията на сферите, която изпълва висшите светове. Д-р Рудолф Щайнер казва: „Музиката свързва Небето със Земята.“
към текста >>
Музиката и
душата
имат едно и също Отечество.
Ние не можем да ги възприемем, защото нямаме апарат, нагоден за това. Земната музика е интуитивно долавяне на хармонията на сферите, която изпълва висшите светове. Д-р Рудолф Щайнер казва: „Музиката свързва Небето със Земята.“ Всъщност цялата Природа е проникната от музика. Всичко в Природата е ритмично.
Музиката и
душата
имат едно и също Отечество.
Именно затова музиката може да изрази вътрешния език на душата – тя е нейният говор. Музиката и душата са сродни. Възвишената музика събужда възвишеното в човешката душа. Тя раздвижва висшите душевни сили, защото събужда копнеж към чистото и прекрасното. Музиката свързва душата със света на хармонията и оказва голямо влияние върху растежа ѝ.
към текста >>
Именно затова музиката може да изрази вътрешния език на
душата
– тя е нейният говор.
Земната музика е интуитивно долавяне на хармонията на сферите, която изпълва висшите светове. Д-р Рудолф Щайнер казва: „Музиката свързва Небето със Земята.“ Всъщност цялата Природа е проникната от музика. Всичко в Природата е ритмично. Музиката и душата имат едно и също Отечество.
Именно затова музиката може да изрази вътрешния език на
душата
– тя е нейният говор.
Музиката и душата са сродни. Възвишената музика събужда възвишеното в човешката душа. Тя раздвижва висшите душевни сили, защото събужда копнеж към чистото и прекрасното. Музиката свързва душата със света на хармонията и оказва голямо влияние върху растежа ѝ. В свободното Валдорфско училище още от първи клас изучават музикален инструмент.
към текста >>
Музиката и
душата
са сродни.
Д-р Рудолф Щайнер казва: „Музиката свързва Небето със Земята.“ Всъщност цялата Природа е проникната от музика. Всичко в Природата е ритмично. Музиката и душата имат едно и също Отечество. Именно затова музиката може да изрази вътрешния език на душата – тя е нейният говор.
Музиката и
душата
са сродни.
Възвишената музика събужда възвишеното в човешката душа. Тя раздвижва висшите душевни сили, защото събужда копнеж към чистото и прекрасното. Музиката свързва душата със света на хармонията и оказва голямо влияние върху растежа ѝ. В свободното Валдорфско училище още от първи клас изучават музикален инструмент. Има музиканти, които работят в направление на мистичната музика.
към текста >>
Възвишената музика събужда възвишеното в човешката
душа
.
Всъщност цялата Природа е проникната от музика. Всичко в Природата е ритмично. Музиката и душата имат едно и също Отечество. Именно затова музиката може да изрази вътрешния език на душата – тя е нейният говор. Музиката и душата са сродни.
Възвишената музика събужда възвишеното в човешката
душа
.
Тя раздвижва висшите душевни сили, защото събужда копнеж към чистото и прекрасното. Музиката свързва душата със света на хармонията и оказва голямо влияние върху растежа ѝ. В свободното Валдорфско училище още от първи клас изучават музикален инструмент. Има музиканти, които работят в направление на мистичната музика. Тя носи мир и хармония.
към текста >>
Музиката свързва
душата
със света на хармонията и оказва голямо влияние върху растежа ѝ.
Музиката и душата имат едно и също Отечество. Именно затова музиката може да изрази вътрешния език на душата – тя е нейният говор. Музиката и душата са сродни. Възвишената музика събужда възвишеното в човешката душа. Тя раздвижва висшите душевни сили, защото събужда копнеж към чистото и прекрасното.
Музиката свързва
душата
със света на хармонията и оказва голямо влияние върху растежа ѝ.
В свободното Валдорфско училище още от първи клас изучават музикален инструмент. Има музиканти, които работят в направление на мистичната музика. Тя носи мир и хармония. Всяко съзнателно свързване със света на музиката развива душата и оздравява тялото.
към текста >>
Всяко съзнателно свързване със света на музиката развива
душата
и оздравява тялото.
Тя раздвижва висшите душевни сили, защото събужда копнеж към чистото и прекрасното. Музиката свързва душата със света на хармонията и оказва голямо влияние върху растежа ѝ. В свободното Валдорфско училище още от първи клас изучават музикален инструмент. Има музиканти, които работят в направление на мистичната музика. Тя носи мир и хармония.
Всяко съзнателно свързване със света на музиката развива
душата
и оздравява тялото.
към текста >>
11.
8) Век на връзване на злото и освобождение на доброто
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Ако човек не е благодарен на Бога, ако не носи в ума, в сърцето, в
душата
и в Духа си онези блага, които Бог му е дал, ако за малки мъчнотии роптае, каква е неговата Любов?
Светът ще мине през едно голямо пресяване, ще мине през огън. Светът сега е в съдба. Това е век на връзване на злото и освобождение на доброто. Хората са много несправедливи спрямо себе си. Те като не обичат Бог, ближния си и себе си, обиждат себе си.
Ако човек не е благодарен на Бога, ако не носи в ума, в сърцето, в
душата
и в Духа си онези блага, които Бог му е дал, ако за малки мъчнотии роптае, каква е неговата Любов?
Нека сега човек да работи върху себе си. На Бога днес трябват работници, добри работници.
към текста >>
12.
15) Голямото Eвангелие
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
В Стария Завет е казано: „Да възлюбиш Бога с всичкия си ум, сърце,
душа
и сила, и ближния си като себе си.“ Христос казва: „Върху тези два закона почива всичко.“ Ние нямаме Любов към себе си, ние сме несправедливи към себе си.
Сега хората нямат срам и страх от греха. И ако имаха Любов, не щяха да воюват. Но навсякъде – и в Япония, и в Италия, и във Франция, има наши приятели, съпричастници на идеите на Бялото Братство. Бог е говорил и в Стария Завет, и в Новия Завет, и сега говори. Каквото е говорил, трябва да го приложим.
В Стария Завет е казано: „Да възлюбиш Бога с всичкия си ум, сърце,
душа
и сила, и ближния си като себе си.“ Христос казва: „Върху тези два закона почива всичко.“ Ние нямаме Любов към себе си, ние сме несправедливи към себе си.
Ако имахме Любов към себе си, не щяхме да грешим. Не слушаме Бога и затова страдаме. И себе си не обичаме, понеже грешим, така че не изпълняваме закона. Въпрос: Когато някой стане член на Братството, има ли задължения? Не, определя се по свобода.
към текста >>
13.
17) Да давате разумно
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Тези вътрешни борби, които преживявате през тези дни, са от духовете, които се борят за човешката
душа
.
„Истинските поклонници на Бога са тези, които Му се кланят с Дух и Истина.“ „Да не се смущава сърцето ви, нито да се устрашава. Вярвайте в Бога и в Мене вярвайте.“ Казвайте: „Да бъде Волята Божия. Бог ще победи.“
Тези вътрешни борби, които преживявате през тези дни, са от духовете, които се борят за човешката
душа
.
С тези мъки и съмнения, които имате, вие изпитвате състоянието на ада. Същите духове, които са ви мъчили, са идвали вчера да ви изкушават. Два вида духове – светли и тъмни, се борят за човешката душа: едните се борят за спасението ѝ, а другите – да я грабнат. И с Йов се е случило същото. Тези, които са го изкушавали чрез приятелите му, са били тъмните.
към текста >>
Два вида духове – светли и тъмни, се борят за човешката
душа
: едните се борят за спасението ѝ, а другите – да я грабнат.
Казвайте: „Да бъде Волята Божия. Бог ще победи.“ Тези вътрешни борби, които преживявате през тези дни, са от духовете, които се борят за човешката душа. С тези мъки и съмнения, които имате, вие изпитвате състоянието на ада. Същите духове, които са ви мъчили, са идвали вчера да ви изкушават.
Два вида духове – светли и тъмни, се борят за човешката
душа
: едните се борят за спасението ѝ, а другите – да я грабнат.
И с Йов се е случило същото. Тези, които са го изкушавали чрез приятелите му, са били тъмните. Зарадвайте се на това състояние на скръб, което изпитвате сега. Чрез Вашето страдание Вие вадите души от ада – това е Ваша привилегия. Когато изговаряте формулите, които Ви дадох, за да се ограждате, прекарайте мислено от дясно към ляво един светъл хоризонтален кръг около кръста си и друг – от ляво към дясно, третият кръг спуснете вертикално отгоре и пред Вас, да мине зад Вас и да се затвори над Вас.
към текста >>
14.
18) Да се изучат свещените книги
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
В
душата
е онзи светъл връх, но кога ще си го спомните в земния сън?
ДА СЕ ИЗУЧАТ СВЕЩЕНИТЕ КНИГИ Сестра К. даде братски обяд в дома на сестра Я., на който се повдигнаха някои въпроси. Записах няколко реда от мислите на Учителя: Вие сте забравили онова Божествено състояние, което сте преживели преди десет хиляди години.
В
душата
е онзи светъл връх, но кога ще си го спомните в земния сън?
Днес хората са заровени в материята и от Горното небе, като ги разравят, по някой път чуват шум. Преди грехопадението Земята е била величествена и красива. Тя пак ще придобие своя първообраз и вие ще бъдете свидетели – всичко ще видите. Най-красивото място за живеене е Слънцето. Там климатът е равномерен, смекчен.
към текста >>
15.
20) Движение в хипербола
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Вие търсете сродната
душа
.
ДВИЖЕНИЕ В ХИПЕРБОЛА След връщането ни от Седемте рилски езера Учителя прие една сестра от чужбина.
Вие търсете сродната
душа
.
Защото като се срещнат сродни души, те си предават и приемат нещо една от друга и чрез тях става естествено предаване на Божествените неща. Обработвайте онова, което сте възприела, и онова, което имате в себе си. Разработвайте опитността, която идва. Да допуснем, че в камината гори огън. Ако усилите този огън два пъти повече, отколкото трябва, какво ще придобиете?
към текста >>
Това е успокоителното пристанище за човешката
душа
.
Три неща има важни, три неща има най-велики, които човек трябва да пази: Човек да живее, за да освещава Името Божие в себе си. Човек да служи на Царството Божие в себе си. Човек да изпълни Волята Божия в себе си. Тези три неща примиряват и нека да бъдат идеал за Вас.
Това е успокоителното пристанище за човешката
душа
.
Освещаването на Името Божие означава да не опетняваме възвишеното, което е в нас – нито в мисли, нито в чувства, нито в постъпки. Трябва да пазите като зеницата на окото си светостта на Името Божие в себе си. Значи да има нещо във Вас, което никога да не се опетнява. Реплика: Има много работи, които не съм постигнала. Вие трябва да се радвате, че не сте ги постигнали, защото в непостижимото е радостта.
към текста >>
Всички семенца на Любовта посейте в Божествената градина на своята
душа
.
И въпреки това един користолюбив и един щедър човек ще могат да живеят заедно. Користолюбивият се привлича от щедрия, понеже ще иска от него. Хората се преплитат, за да изгладят характерите си. Реплика: Кажете ми нещо, без да Ви задавам въпроси. Ще ви кажа три неща.
Всички семенца на Любовта посейте в Божествената градина на своята
душа
.
Всички семенца на вярата, на знанието, посейте в градината на своя ум. Всички семенца на надеждата посейте в градината на своето сърце. И някои от плодовете, които се родят, давайте на онези, които имат нужда. Всеки ден размишлявайте върху едно изречение от книгата „Светът на Великите Души“ и от книгата „Свещени думи на Учителя“, когато излезе от печат на френски. Приберете ли се при своите близки, разкажете им за духовните си опитности тук и вижте как ще го приемат.
към текста >>
16.
21) Десет милиона слънца
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Ако известни души останат назад и станат неспособни да се повдигнат, тогава иде една напреднала
душа
, която се жертва за тях и те се повдигат.
Това, което сега е предвестник на Царството Божие, е свободата. На Земята ще има навсякъде свобода. Едно време душите се развращаваха от Астралния свят, понеже там беше робство. Астралният свят е вече освободен от греха, сега борбата е тук, на Земята. След това силите на тъмнината ще отстъпят от Земята и ще слязат още по-долу.
Ако известни души останат назад и станат неспособни да се повдигнат, тогава иде една напреднала
душа
, която се жертва за тях и те се повдигат.
Работа има за всички. Като дойде Любовта да работи, не можеш да се противиш вече. Христос се бори да освободи човечеството от властта на тъмните сили. На едно място Той каза: „Иде сега князът на този свят и той няма нищо общо с Мене.“ Всички онези, които са работили за нас, ще им се отплатим.
към текста >>
17.
22) Дишането и познанията, които Учителя дава за него
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
В Свещеното писание, Битие 2:7, това е загатнато така: „И създаде Господ Бог човека от земна пръст, и вдъхна в ноздрите му дихание за живот, и стана човекът жива
душа
.“
Значи между храненето, дишането и мисленето има известно отношение. Каквито са процесите на храненето и дишането, такъв ще бъде и процесът на мисленето. Силата на човека не седи само в приемането на физическа храна – за да бъде силен, той трябва да знае и как да използва въздуха, който диша.“ За да изучим дишането във всичката му дълбочина, трябва да отбележим, че въздухът се прониква не само от прана, но и от психични сили и мисловни вълни. Мислите от по-нисш характер се предават чрез въздуха, а духовните мисли – чрез етерните вълни, които изпълват въздуха, докато някои възвишени мисли се пренасят чрез още по-фини среди в пространството; следователно въздухът е проникнат от Божествената мисъл, но само този може да я приеме, чиито трептения са в хармония с нейните.
В Свещеното писание, Битие 2:7, това е загатнато така: „И създаде Господ Бог човека от земна пръст, и вдъхна в ноздрите му дихание за живот, и стана човекът жива
душа
.“
Чрез дълбоко и ритмично дишане вътрешният живот на човека става интензивен и хармоничен. Така се дава ход на дълбинното, което живее в ядката на човешката душа. Из нейните глъбини бликва извор от жизнени струи, които реорганизират материята на тялото и то напълно се преобразява – правят го устойчиво към болести, в него се влива мощна вълна на здраве и сила. Хармоничното дишане съдейства за развитието на дарби и заложби по следните причини: първо, чрез него се развива нервната система и се активизират мозъчните центрове; второ, човек се свързва с висшите психични сили, които проникват въздушната среда. Чрез дишане Божественото естество на човека се опомня и разкрива богатства, стаени в душевната обител.
към текста >>
Така се дава ход на дълбинното, което живее в ядката на човешката
душа
.
Силата на човека не седи само в приемането на физическа храна – за да бъде силен, той трябва да знае и как да използва въздуха, който диша.“ За да изучим дишането във всичката му дълбочина, трябва да отбележим, че въздухът се прониква не само от прана, но и от психични сили и мисловни вълни. Мислите от по-нисш характер се предават чрез въздуха, а духовните мисли – чрез етерните вълни, които изпълват въздуха, докато някои възвишени мисли се пренасят чрез още по-фини среди в пространството; следователно въздухът е проникнат от Божествената мисъл, но само този може да я приеме, чиито трептения са в хармония с нейните. В Свещеното писание, Битие 2:7, това е загатнато така: „И създаде Господ Бог човека от земна пръст, и вдъхна в ноздрите му дихание за живот, и стана човекът жива душа.“ Чрез дълбоко и ритмично дишане вътрешният живот на човека става интензивен и хармоничен.
Така се дава ход на дълбинното, което живее в ядката на човешката
душа
.
Из нейните глъбини бликва извор от жизнени струи, които реорганизират материята на тялото и то напълно се преобразява – правят го устойчиво към болести, в него се влива мощна вълна на здраве и сила. Хармоничното дишане съдейства за развитието на дарби и заложби по следните причини: първо, чрез него се развива нервната система и се активизират мозъчните центрове; второ, човек се свързва с висшите психични сили, които проникват въздушната среда. Чрез дишане Божественото естество на човека се опомня и разкрива богатства, стаени в душевната обител. III. Характеристика на дълбокото дишане За съжаление съвременните хора дишат плитко и бързо.
към текста >>
За да направите точна разлика между тези два вида мисли, вие трябва да познавате Божествените мисли в онова чисто състояние, в което докосват човешката
душа
.
За действителното прилагане на принципите на дишането се изисква известна философска подготовка и богат вътрешен опит. При дишането е необходимо съсредоточаване, да присъства в съзнанието Божествената мисъл – Учителя я нарича опорна точка. За необходимостта от психична активност при дишането Учителя се изразява в „Опити“, лекция от томчето „Добрите навици“, така: „За да приложите който и да е от методите на дишането, вие трябва да имате в себе си поне една опорна точка. Когато сте в трудно положение, задайте си въпроса дали вие сте опорна точка на Божествената мисъл или каква е разликата между Божествената и човешката мисъл. Божествената мисъл се отличава по своята интензивност, широчина, дължина и съдържание.
За да направите точна разлика между тези два вида мисли, вие трябва да познавате Божествените мисли в онова чисто състояние, в което докосват човешката
душа
.
Да възприемете една Божествена мисъл – това означава да се изкачите на най-високия планински връх и оттам да я прозрете. Ако в ума ви влезе една Божествена мисъл, през целия ви живот тя ще бъде светлина за душата ви. Мощно нещо е Божественото и който живее с Него, той всякога е силен.“ Изобщо, при дишането приемаме толкова повече Божествени блага, колкото повече в своето съзнание сме в хармония с цялото Битие. А висшият израз на хармонията е Любовта.
към текста >>
Ако в ума ви влезе една Божествена мисъл, през целия ви живот тя ще бъде светлина за
душата
ви.
За необходимостта от психична активност при дишането Учителя се изразява в „Опити“, лекция от томчето „Добрите навици“, така: „За да приложите който и да е от методите на дишането, вие трябва да имате в себе си поне една опорна точка. Когато сте в трудно положение, задайте си въпроса дали вие сте опорна точка на Божествената мисъл или каква е разликата между Божествената и човешката мисъл. Божествената мисъл се отличава по своята интензивност, широчина, дължина и съдържание. За да направите точна разлика между тези два вида мисли, вие трябва да познавате Божествените мисли в онова чисто състояние, в което докосват човешката душа. Да възприемете една Божествена мисъл – това означава да се изкачите на най-високия планински връх и оттам да я прозрете.
Ако в ума ви влезе една Божествена мисъл, през целия ви живот тя ще бъде светлина за
душата
ви.
Мощно нещо е Божественото и който живее с Него, той всякога е силен.“ Изобщо, при дишането приемаме толкова повече Божествени блага, колкото повече в своето съзнание сме в хармония с цялото Битие. А висшият израз на хармонията е Любовта. Ето защо, когато нашето съзнание при дишането е изпълнено с Любов, ние ще имаме постижения. По този въпрос използваме следния цитат от лекцията „Предназначението на дихателната система“, МОК, година втора: „Дишането е двоен процес: физиологичен и психологичен.
към текста >>
Ако спазваме психологичните условия, ще сме в съзвучие с разумните сили на Природата и ще влезем в досег с тях – в такъв случай
душата
се отваря към великото, което иде от Божествения свят.
Разгневите ли се малко, цялата хармония в организма се нарушава, а тогава и дишането не става правилно.“ Въздухът е израз на Любовта на космичните сили, които стоят зад всички видими явления. Разумното начало в света дава като дар за нашето повдигане въздуха. Дишането е свещенодействие, диалог между човека и Бога. Усвояването на правилното дишане е от голямо значение за събуждането на вътрешния човек – човека на състраданието, милостта и жертвата, брата на всички същества.
Ако спазваме психологичните условия, ще сме в съзвучие с разумните сили на Природата и ще влезем в досег с тях – в такъв случай
душата
се отваря към великото, което иде от Божествения свят.
За да възприемем осезателно изложените идеи, можем да ги облечем в словесна форма и да ги изговаряме мислено при вдишване, задържане и издишване. Ритъмът на дишането – свиването на междуребрените мускули, диафрагмата и белите дробове – се дирижира от ритъма, който съществува в етерното тяло. А ритъмът на етерното тяло е във връзка с космичния ритъм, с пулсацията на Всемирното Сърце. Етерното тяло чрез нервната система на човека поддържа и дирижира ритъма на дишането. Ето защо с положителните състояния на своите мисли и чувства всеки сам влияе върху етерното си тяло и неговия ритъм, а така се стига и до доброто дишане – дълбоко, бавно и ритмично.
към текста >>
XXII. Дишане и възходящ път на
душата
Преди да се срещнеш с някого, поеми няколко вдишки. Преди момента за проява на волята направи предварително няколко дълбоки вдишки, за да вложиш по-голяма и по-благородна сила в постъпките си.“ (“Законите на дишането“ от книгата „Божествен и човешки свят“) XXI. Дишане и развитие на дарбите Дълбокото, ритмично дишане съдейства за пробуждане и развитие на дарбите, поставя ги в по-голяма активност по следните причини: първо, чрез правилно дишане се развива човешката нервна система и се засилва активността на мозъчните центрове; второ, при правилно дишане човек се свързва с висшите психични сили, които проникват въздуха, и те стимулират развитието на духовните сили на човешкото естество.
XXII. Дишане и възходящ път на
душата
От всичко, споменато дотук, се разбира, че между дишането и мирогледа има връзка. Ето какво казва Учителя по този въпрос: „У мнозина от вас белият дроб не функционира правилно и вследствие на това не можете да имате правилни възгледи за живота.“ (“Трансформиране на енергиите“, МОК, 1928 г., 33-та лекция) „Религиозните и научни разбирания на човека и всичко друго зависи от дишането.“
към текста >>
При дишане участието на мисълта е необходимо, за да разцъфти
душата
във всичката си красота и пълнота, за да стане приемница на Божествената Любов.
Тази енергия минава през носа на човека и обновява и облагородява нервната му система. Бъдете внимателни към въздуха, който влиза през носа ви, защото това посочва пътя на човека към Божествената мисъл. Чрез дишането човек става възприемчив към Божествената мисъл, а тя като влезе в него, ще внесе нещо ново в мисълта му, ще му даде подтик, ще го преобрази. Дишането и Божествената Любов При правилно дишане се дава възможност Любовта и Божественото да проговорят в човека.
При дишане участието на мисълта е необходимо, за да разцъфти
душата
във всичката си красота и пълнота, за да стане приемница на Божествената Любов.
Когато човек възприема едно благо съзнателно и с благодарност, то Любовта почва да действа в него. А тази Любов е възходяща и разширява човека. Да се възприема въздуха с благодарност и със съзнание, че всичко в Природата е потопено в Любовта на Безграничния, създава благоприятни условия за проявлението на Божествената Любов у човека. XXIII. Дишане и молитва Човек трябва да започва деня си с дихателни упражнения, които ще му донесат обнова, пречистване и издигане на съзнанието.
към текста >>
18.
24) Достатъчна е една запалена свещ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Човек трябва да живее за Бога – това е вече освещаване на личността, индивидуалността,
душата
и Духа.
Онези, които вървят по този път, трябва да имат голяма стабилност – силата е там. Трябва да се зароди такова съзнание – без страх. Който дойде при теб, да е готов да те нагости, защото Божественото учение е такова – всеки, който се приближава до теб, се запалва, и това е преимуществото. Колкото и да се мъчат да изгасят Божественото, не могат. Приготвят се условия и отвън, и отвътре за Божественото.
Човек трябва да живее за Бога – това е вече освещаване на личността, индивидуалността,
душата
и Духа.
Тогава те добиват своята ценност. Някои казват личност. Личността ще добие ценност, ще се освети по този начин. Всички неща ще могат да се оценят – силата е там. Трябва да се работи.
към текста >>
Като станете сутрин, трябва да отидете при Бога, после ще опитате ума си, сърцето си,
душата
си и духа си.
Който няма вяра, е безсилен, изчерпва се. Прииждане трябва да има от Горе, от Духа. Хората търсят Христа, Който е живял преди две хиляди години. А Христовият Дух и сега действа. Трябва да се разбира Христос сега, както работи в света.
Като станете сутрин, трябва да отидете при Бога, после ще опитате ума си, сърцето си,
душата
си и духа си.
Сега ще гледате да уякнете, ще се мобилизирате. Работете върху себе си, върху своето просветление. То като дойде, човек трябва да дава, да работи.
към текста >>
19.
25) Думата „човещина“
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Това е един равностранен триъгълник – трябва да се изучава най-първо тялото, после сърцето и човешкия ум, които да влязат в хармония с Божествения свят, с
душата
.
Сега човечеството е минало десетгодишна възраст и е влязло в юношеството си и трябва да се изучават новите тежнения, новите условия. Щом детинството е минало, нека да запази хубавото от него, а от детинщините да се откаже. А сега продължават да говорят стари истини. Да оставят настрана как са живели деди и прадеди, а думата човещина да влезе в света. Трябва да се даде едно ново социално и духовно направление, което да включва съвкупността на живота и нуждите на живота, на човешкото сърце и на човешкия ум.
Това е един равностранен триъгълник – трябва да се изучава най-първо тялото, после сърцето и човешкия ум, които да влязат в хармония с Божествения свят, с
душата
.
Без разбиране нуждите на тялото, сърцето и ума, не е възможно щастие. Учителя се обърна към общественика: Вие може да напишете брошура, подходяща за обществениците. Като затварят и избиват, това не е управление. В България убиха Стамболов25, в Сърбия – краля.
към текста >>
20.
26) Една реалност
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Като вземеш думите му: „Да възлюбиш Бога с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си
душа
и всичката си сила, и ближния като себе си“ – това е Моисей.
Навсякъде работят и от двете ложи, смесени са. Най-лесното нещо е да служиш, а най-мъчното е да грешиш. Като гледам усърдието, с което работи един банкер над баланса в банката или един лозар, който прекопава лозето си, казвам: „Тези хора работят така усърдно за съвсем дребно нещо, а пък аз, който имам един висок идеал, колко усърдие проявявам? “ Един проповедник трябва да е минал школата на земеделеца, на търговеца, на лекаря, на банкера, за да добие опитност, че като дойде време да проповядва, да е готов. Еврейският пророк Моисей, който е един от Учителите, е бил говедар.
Като вземеш думите му: „Да възлюбиш Бога с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си
душа
и всичката си сила, и ближния като себе си“ – това е Моисей.
Всичко друго, дадено от него, е за деца, понеже евреите не бяха готови. Някой си искал да изпита своя приятел колко е издръжлив. Дегизирал се, въоръжил се с револвер и го причакал. Като вързал приятеля си, му викнал: „Ти си нехранимайко, знаеш ли какво престъпление си направил? “ Хокал го, хокал и най-сетне му се открил кой е.
към текста >>
21.
27) Епоха на обнова
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Няма да остане нито едно красиво желание в човешката
душа
, което Бог да не задоволи, и тогава всинца ще бъдат радостни и весели.
Писанието казва: „Ще им дам проповедници и работници по сърцето Си.“ Какво са мислили в миналото, нашите почитания, но днес, като дойдат и светиите, и пророците, трябва да се учат наново. Новият човек иде в света с нова мисъл. Доброто слиза – ще го видим и ще идем да работим. „Иде“ става на „Иди! “ От Невидимия свят има работници, които работят, за да се разберат и възприемат новите идеи.
Няма да остане нито едно красиво желание в човешката
душа
, което Бог да не задоволи, и тогава всинца ще бъдат радостни и весели.
Ще бъдат млади, с лица свежи и без бръчки, ще се движат с бързината на светлината. Щом лицето на човека става все по-красиво, значи условията и възможностите се подобряват. Всички нови течения вече проникват навсякъде – и в Индия, и в Япония. Които приемат тези идеи, са приготвени не от сега, а от памтивека. Те са напреднали души, те имат усет и схващат идеите, които идат от другия свят.
към текста >>
22.
29) Завета на цветните лъчи на светлината
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Допълнение: Когато Учителя е раздавал „Завета на цветните лъчи на светлината“ (първоначално само на ръководителите), е искал специални обещания, нещо като клетва, да пазят Завета, да работят духовно, да го носят със себе си винаги, да не го дават в случайни и чужди ръце, и когато наближи време за заминаване отвъд, да дадат тази книжка на предана и обичаща
душа
.
2. Портокалената краска — при разклатено здраве. 3. Жълтата краска – при недоразумения, спорове. 4. Синята краска – при религиозни недоразумения. Синята краска е на Истината. Забележка: Преди да започнете упражнението, ако имате някое недоразумение, прочетете първо розовата краска.
Допълнение: Когато Учителя е раздавал „Завета на цветните лъчи на светлината“ (първоначално само на ръководителите), е искал специални обещания, нещо като клетва, да пазят Завета, да работят духовно, да го носят със себе си винаги, да не го дават в случайни и чужди ръце, и когато наближи време за заминаване отвъд, да дадат тази книжка на предана и обичаща
душа
.
към текста >>
23.
30) И най-малката грубост я препятства
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Тя ще нагости твоя ум със светли мисли, сърцето ти – с топли чувства, а на
душата
ти ще даде простор и свобода.
Всеки човек си има свои духове, които му помагат. Те са служебни духове и имат връзка от миналото с човека. Да поддържаме Божествения порядък в себе си, защото извън Бога всичко се руши и не е трайно. Само Божията Любов знае да плаща. Тя ще те покани в хубава градина, ще те нагости с плодове, които няма да забравиш през вековете.
Тя ще нагости твоя ум със светли мисли, сърцето ти – с топли чувства, а на
душата
ти ще даде простор и свобода.
А грехът прилича на наводнение, което завлича всичко в тинята. В Новата култура няма да има хора, които да завиждат, понеже всичко ще имат. Хората ще повярват в новото. Глухите ще чуят, слепите ще прогледнат. Възвишеното убеждение, което има човек, му се дава от Божествения свят като подарък.
към текста >>
24.
34) Какво учение имате
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Ако имате това съзнание, ще получите смирение в
душата
си.
Ние не говорим за опивателни средства, а за същинската храна, която подкрепя живота. Кривото стои в това, че всеки търси своето лично щастие. Христос казва: „Много имам да ви говоря, но сега не можете да носите.“ И днес заявяват, че това, което говоря, го няма в Евангелието, а пьк там е подчертано, че има още много неща да се изрекат. И именно защото го няма в Евангелието, затова и се казва. Имайте понятие за онзи непреривен процес, в който Бог се проявява.
Ако имате това съзнание, ще получите смирение в
душата
си.
Учителите не са в стьлкновение един с друг, а работят заедно. Важно е не само това, което Бог е говорил едно време, но и това, което днес изявява. Трябва да слушаме гласа Божий, Който сега говори в нас. Христос каза толкова много работи! Защо не записаха всичко, което изрече?
към текста >>
Като се пробуди
душата
, на какви работи е способна!
На Изгрева има братя и сестри, които идват отвън и правят нежелателни работи: те не са за тук, а са дошли. Веднъж един ми каза: „Как търпиш всичко това? Постегни тези хора! “ Отвърнах му: „Бог търпи бодили, тръни. И аз ще потърпя, присаждам ги.“ Новото учение е опасно, понеже за него няма граници – то руши всички прегради.
Като се пробуди
душата
, на какви работи е способна!
И нищо не може да я спре. На Изгрева няма нужда всички да са светии, но важното е да имат стремеж да вървят еднакво нагоре към планината. Мисълта трябва да се впрегне като мощна сила, за да бъде проводник на Божественото. Някога богомилите влязоха в ненужна борба с българските боляри и се оцапаха. Като влезем в пряка борба с лошите хора и им кажем „разбойник“ и пр., те хвърлят кал и ти хвърляш и така човек се цапа.
към текста >>
25.
38) Когато пътищата на човека са благоугодни на Бога
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
За в бъдеще ще ви се покажат някои работи, но трябва да имате мир в
душата
си.
Когато се ликвидира една спънка, образува се утайка и е мъчно, докато се изхвърли и докато се избистри съзнанието. Не че ще се освободите отведнъж, обаче когато кармата се развива, то само по себе си ще се ликвидира с нея. С нея се ликвидира, като се отстранят всички утайки в съзнанието и остане там само чистото Учение. Когато се говори за Божествената Любов, това е един метод, чрез който хората се освобождават от миналите препятствия на живота. Любовта е най-естественият път, по който човек може да се освободи.
За в бъдеще ще ви се покажат някои работи, но трябва да имате мир в
душата
си.
Реплика: Между мен и домашните ми няма хармония. Във времето на Христа нали бе казано, че неприятелите на човека ще бъдат домашните му. Отпърво хората, които живеят с вас, няма да ви разберат. Те не трябва да знаят нищо за онзи процес, който става във вас. Връзката между вас и мен съществува, вие може да я чувствате или не, това е друг въпрос.
към текста >>
26.
40) Който разбира времето, той е маг
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Душата
в човека схваща това, но човекът на плътта вдига шум.
И когато дойде това съзнание, тогава няма да има страдания. Скръбта винаги иде в резултат на допуснато престъпление. Щом дойде страданието, трябва да знаеш, че си в пещта и се печеш. Опечеш ли се, изваждат те. Като направиш погрешка, пак те турят в пещта и те пекат.
Душата
в човека схваща това, но човекът на плътта вдига шум.
Като страдаш, нещо в теб ти казва: „Ще се оправи тази работа“, но ти не знаеш как ще се оправи. И наистина се оправя и виждаш по кой начин се е оправила. Някой път, без да има причини, скърбиш, защото друг страда и ти преживяваш неговото страдание. Например при болки в малкия пръст на крака страдат и другите органи. Също такава връзка има и между хората, защото всички хора са като органи в един колективен организъм.
към текста >>
В Слънчевата система Земята е най-ниското положение, в което
душата
може да слезе.
И грешникът като спи, те му проповядват, говорят му и му показват образи, и като стане сутрин, има една промяна в съзнанието му. Една сестра каза: Сънувах, че проповядвам. Това е хубаво. Това показва, че се пробужда съзнанието Ви. Ако вечерно време не занимават хората в Невидимия свят, за да ги поучават, докато спят, то на Земята не би се живяло.
В Слънчевата система Земята е най-ниското положение, в което
душата
може да слезе.
Ние сме отговорни не за погрешките, а защо не ги изправяме, както ученикът е отговорен защо не учи, за да поправи получената двойка. Един богат търговец на кожи, по време на сън, като отишъл в Невидимия свят, се видял в чудо – притискали го крави със съблечени кожи и мучали. Като се събудил, раздал всичкото си богатство, после, като отишъл пак в Невидимия свят, видял в съня си животните, облечени в кожа. Каквото е за животните, такова е и за хората. Ако някой цар или министър избие хиляди хора, то те в Невидимия свят ще се явят пред него, ще го наобиколят и ще плачат.
към текста >>
27.
41) Космичната пролет
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
В душите ще се родят нови образи, които ще намерят израз във всички видове изкуства, които ще дадат ясен израз на фините трепети и прозрения на събуждащата се човешка
душа
.
Както семенцата, заровени в студената земя, се събуждат под благотворните слънчеви лъчи, така и душите, поради влизане на Слънчевата система в нови области на космичното пространство, ще изявят по-фините и мистични страни на своето естество. Процесът на единението, който се долавя, че работи в съзнанието на човечеството, все повече ще завладява душите. Не могат да се отрекат известни признаци и в социалния живот – стремеж към обединяване и взаимопомощ. Симптомите на Космичната пролет се долавят и в науката, която изследва духовни явления и навлиза в допирни точки с окултната наука. Новото, което иде, ще донесе освобождение на човешкия дух, за да може той да прояви със замах творческите си сили и заложби, които крие в себе си.
В душите ще се родят нови образи, които ще намерят израз във всички видове изкуства, които ще дадат ясен израз на фините трепети и прозрения на събуждащата се човешка
душа
.
Новият човек с вътрешния си усет ще долавя живота на Природата и ще влезе в контакт с разумното, което работи в нея. За него цветята, птиците, дърветата, скалите ще представляват един разумен свят, с който той може да влезе в общение. Човечеството ще има прозрение за магическата сила на Космичната Любов. В този дух вече една светлина озарява колективното съзнание на човечеството. Войните ще престанат, защото народите ще разберат, че е по-добре да приложат справедливостта в международните отношения, отколкото чрез неправда да сеят семената на бъдещи войни.
към текста >>
Това ще даде възможност хората да развият талантите и заложбите, вложени в
душата
им.
Войните ще престанат, защото народите ще разберат, че е по-добре да приложат справедливостта в международните отношения, отколкото чрез неправда да сеят семената на бъдещи войни. Международното съперничество и конкуренцията ще се заменят с международно сътрудничество. По-силните народи ще помагат на по-слабите. Ще има побратимяване на народите, те ще осъзнаят, че образуват заедно едно голямо семейство. В живота ще бъдат приложени братството, Любовта, взаимопомощта и ще се постигне благоденствие и благополучие, каквито никога не е имало досега на Земята.
Това ще даде възможност хората да развият талантите и заложбите, вложени в
душата
им.
Икономическият въпрос няма да съществува като спънка за никого, защото ще бъде разрешен с голямо просветление и Любов и всеки ще има нужда да работи за материални блага само няколко часа на ден, а останалото време ще бъде употребено за нуждите на Духа. Това ще се отрази и върху външния облик на цялата Природа: в бъдеще и тя ще еволюира – Космичната пролет ще я пробуди към творчество. Всред трясъка на днешните събития нека с радост гледаме на светлото бъдеще, което иде на Земята и което ще донесе културата на Космичната пролет, културата на пробудените човешки души. Тогава човечеството ще придобие прозрение за вечните закони, които царуват във Великата мирова държава. Ще се приеме основният закон на Великата мирова държава – законът на Любовта, служенето, който е написан с незаличими букви в глъбините на всяка човешка душа.
към текста >>
Ще се приеме основният закон на Великата мирова държава – законът на Любовта, служенето, който е написан с незаличими букви в глъбините на всяка човешка
душа
.
Това ще даде възможност хората да развият талантите и заложбите, вложени в душата им. Икономическият въпрос няма да съществува като спънка за никого, защото ще бъде разрешен с голямо просветление и Любов и всеки ще има нужда да работи за материални блага само няколко часа на ден, а останалото време ще бъде употребено за нуждите на Духа. Това ще се отрази и върху външния облик на цялата Природа: в бъдеще и тя ще еволюира – Космичната пролет ще я пробуди към творчество. Всред трясъка на днешните събития нека с радост гледаме на светлото бъдеще, което иде на Земята и което ще донесе културата на Космичната пролет, културата на пробудените човешки души. Тогава човечеството ще придобие прозрение за вечните закони, които царуват във Великата мирова държава.
Ще се приеме основният закон на Великата мирова държава – законът на Любовта, служенето, който е написан с незаличими букви в глъбините на всяка човешка
душа
.
Човек ще изучи Разумната Природа и нейните методи за дейност, които са предметно учение за него, и така той ще се учи постепенно да постъпва така, както постъпват разумните сили, които крепят живота в целия Всемир. Човекът трябва да приеме нейните методи, средства, мотиви и цели и да ги направи свои. С разпукването на Космичната пролет човек става съзнателен гражданин на Мировата държава, съзнателен съработник на разумните сили, които работят безкористно със самоотричане, вдъхновени от Любов и милосърдие за общото благо. Пробуденият човек живо съзнава и възприема основния принцип, който крепи Мировата държава – по-горният служи на по-долния. Тогава ще се реализира свещеният копнеж на човешката душа.
към текста >>
Тогава ще се реализира свещеният копнеж на човешката
душа
.
Ще се приеме основният закон на Великата мирова държава – законът на Любовта, служенето, който е написан с незаличими букви в глъбините на всяка човешка душа. Човек ще изучи Разумната Природа и нейните методи за дейност, които са предметно учение за него, и така той ще се учи постепенно да постъпва така, както постъпват разумните сили, които крепят живота в целия Всемир. Човекът трябва да приеме нейните методи, средства, мотиви и цели и да ги направи свои. С разпукването на Космичната пролет човек става съзнателен гражданин на Мировата държава, съзнателен съработник на разумните сили, които работят безкористно със самоотричане, вдъхновени от Любов и милосърдие за общото благо. Пробуденият човек живо съзнава и възприема основния принцип, който крепи Мировата държава – по-горният служи на по-долния.
Тогава ще се реализира свещеният копнеж на човешката
душа
.
И близко е това време, понеже сме пред прага на един велик момент – разцъфтяването на човешката душа.
към текста >>
И близко е това време, понеже сме пред прага на един велик момент – разцъфтяването на човешката
душа
.
Човек ще изучи Разумната Природа и нейните методи за дейност, които са предметно учение за него, и така той ще се учи постепенно да постъпва така, както постъпват разумните сили, които крепят живота в целия Всемир. Човекът трябва да приеме нейните методи, средства, мотиви и цели и да ги направи свои. С разпукването на Космичната пролет човек става съзнателен гражданин на Мировата държава, съзнателен съработник на разумните сили, които работят безкористно със самоотричане, вдъхновени от Любов и милосърдие за общото благо. Пробуденият човек живо съзнава и възприема основния принцип, който крепи Мировата държава – по-горният служи на по-долния. Тогава ще се реализира свещеният копнеж на човешката душа.
И близко е това време, понеже сме пред прага на един велик момент – разцъфтяването на човешката
душа
.
към текста >>
28.
43) Методът на цветните лъчи на светлината
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Защото основните работи в Библията са скрити в Природата и в нашата
душа
, която е едно Божествено съкровище.
Ние често плачем за някой, че е умрял, но ако се изпитаме по-основно, ще видим, че ние сме плакали не защото той си е отишъл, но защото неговото съществуване ни е доставяло удоволствие. Удоволствието е, за което плачем. Написаните стихове от Библията са лъчите на Светлината и ние ще я използваме. Ще започнем от ума към тялото. Това е Христовият закон и Духът ще ви каже и открие по-дълбоките работи в живота, които не се казват, а се дават непосредствено чрез Него.
Защото основните работи в Библията са скрити в Природата и в нашата
душа
, която е едно Божествено съкровище.
И повтарям: животът сам по себе си е прост, поради което можем да го придобием. Всички трябва да отворим прозореца на нашата душа, та да може да влезе Светлина и да я озари. Тъкмо тия работи Христос иска да урегулира, тази именно схема от цветните лъчи ще ви направи свободни. Някои от вас са богати на червена краска, но при други тя липсва. Червената краска е емблема на Любовта, която има известни вибрации.
към текста >>
Всички трябва да отворим прозореца на нашата
душа
, та да може да влезе Светлина и да я озари.
Написаните стихове от Библията са лъчите на Светлината и ние ще я използваме. Ще започнем от ума към тялото. Това е Христовият закон и Духът ще ви каже и открие по-дълбоките работи в живота, които не се казват, а се дават непосредствено чрез Него. Защото основните работи в Библията са скрити в Природата и в нашата душа, която е едно Божествено съкровище. И повтарям: животът сам по себе си е прост, поради което можем да го придобием.
Всички трябва да отворим прозореца на нашата
душа
, та да може да влезе Светлина и да я озари.
Тъкмо тия работи Христос иска да урегулира, тази именно схема от цветните лъчи ще ви направи свободни. Някои от вас са богати на червена краска, но при други тя липсва. Червената краска е емблема на Любовта, която има известни вибрации. Върху Любовта се градят всичките краски, защото, от една страна, тя действа положително, а от друга страна, влиянията Ă са негативни. Щом Христос е с нас, не бива да ни е страх.
към текста >>
Душата
и сърцето са един цвят; умът е атмосфера на сърцето и затова Господ казва: „Дай Ми сърцето си.“ Когато видите една краска, не бива да се образува критическо положение: „Без тази краска не може ли?
Затова не трябва да мислим, че тоя свят е лош; напротив, по отношение на Бог всичко е добро. А по отношение на нас, които се стремим да се усъвършенстваме, има лошо и добро. Но ние не бива да правим компромис със злото и доброто, а следва да бъдем или на страната на доброто, или на страната на злото. По отношение на Бога тия два принципа – зло и добро – ще се примирят, но как ще стане – това е велика тайна, за която никой нищо не знае. Всяка една краска съдържа в себе си една велика тема и затова аз искам да разберете духа на нещата.
Душата
и сърцето са един цвят; умът е атмосфера на сърцето и затова Господ казва: „Дай Ми сърцето си.“ Когато видите една краска, не бива да се образува критическо положение: „Без тази краска не може ли?
“ За да бьдем щастливи, трябва да сме съзнателни и благодарни, защото всичко върви по известни закони, та няма да има никакво противоречие. На физическото поле небето представя свръхсъзнанието, земята – съзнанието, морето – подсъзнанието. Когато влезете в съгласие с всички тези стихове, у вас ще се образува нова Сила и ще започнете да ги прилагате; разбира се, тези, които можете, защото има стихове за крас¬ки, за които някои от вас не са готови. Аз ще ви дам отделни наставления, кой ден на коя краска съответства, та да знаете в кой ден до каква да прибягвате, за да се упражнявате: понеделник – зелена, вторник – червена, сряда – жълта, четвъртък – синя, петък – розова или ясносиня, събота – виолетова, неделя – портокалена. При помагане на други хора пак може да си служите с краските.
към текста >>
с портокалената и зелената краска, последната от които е
Душата
.
Засяга ли се някой религиозен въпрос, ще употребим всички стихове за синята краска, които се отнасят до Истината и тогава Духът на Истината ще хвърли светлина върху умовете, та да не спорят. Когато вие не изпълнявате Волята Божия, заемате негативно положение, тъй като Добродетелта и Правдата са само на Земята, а в Небето няма никакви спорове. Следователно, ако вие тия два принципа ги внасяте в Небето, внасяте една анархия, защото там само Добродетел и Прав¬да царуват. Щом изменяте вашите чувства, менят се и вашите намерения. Вие ще имате работа на Земята само с Добродетелта и Правдата, т.е.
с портокалената и зелената краска, последната от които е
Душата
.
Най-хубави и естествени краските са в дъгата, затова я наблюдавайте. Там ще намерите петте основни краски. Може да си набавите даже и призми, та когато денят е хубав, върху бял фон да прекарвате дъгата. По такъв начин ще я наблюдавате, изучавате и запомняте и ще усвоите петте основни краски. Ако преди започване на упражнението имате неразположение, четете стиховете на розовата краска.
към текста >>
29.
44) Митологията от окултно гледище
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Тези увлекателни разкази, често пъти най-фантастични, са пропити с вътрешна правда и въздействат на съзнанието и
душата
по единствената причина, че изразяват една висша реалност.
Средищата, чрез които Светлите същества и гениите на човечеството действат, са окултните школи. Такива просветителни центрове на висша наука, философия, изкуство и Божествена мъдрост е имало във всички култури. Например при духовния разцвет на Египет е съществувала Херметическата окултна школа, а в Гърция и Тракия – Орфическата, и т.н. В тези духовни огнища – източници на знание и просветление, са действали с възпитателни методи, които са били така точно съобразени, че да отговарят на степента на развитието на съответната култура. Един от начините е бил разказването на митове и легенди, в които природните и Божествени закони са били облечени в художествена и символична форма.
Тези увлекателни разкази, често пъти най-фантастични, са пропити с вътрешна правда и въздействат на съзнанието и
душата
по единствената причина, че изразяват една висша реалност.
И естествено, човечеството в своето детинство не е било все още готово да схване тази висша реалност чрез пълна философска система и да я обоснове в научна и логична форма, но е било в състояние да приема предоставените красиви символи, които са въздействали върху неговото въображение, естетическо чувство и подсъзнание. И тези символи раждали в народната душа сили, които действали в подсъзнанието и чрез една духовна алхимия са се претворявали в добродетели, във висши морални чувства и в един вътрешен подсъзнателен усет за природните и Божествени закони. Древните митологични разкази доказват, че няма философска идея, няма мистични принципи и закони, макар и трудно разбираеми, които да не могат да се облекат в митологични образи, достъпни за народната душа. Един психологичен закон гласи, че това, което една култура или раса усвои през детинството си в символична форма, после, когато израсне, именно чрез това познание става способна да разбере същите истини, но вече в научна и логична форма. Затова символите, които окултните центрове на миналото са използвали в митовете и легендите, пръскани като семена из народа, са били отлично средство за повдигане културата на съзнанието.
към текста >>
И тези символи раждали в народната
душа
сили, които действали в подсъзнанието и чрез една духовна алхимия са се претворявали в добродетели, във висши морални чувства и в един вътрешен подсъзнателен усет за природните и Божествени закони.
Например при духовния разцвет на Египет е съществувала Херметическата окултна школа, а в Гърция и Тракия – Орфическата, и т.н. В тези духовни огнища – източници на знание и просветление, са действали с възпитателни методи, които са били така точно съобразени, че да отговарят на степента на развитието на съответната култура. Един от начините е бил разказването на митове и легенди, в които природните и Божествени закони са били облечени в художествена и символична форма. Тези увлекателни разкази, често пъти най-фантастични, са пропити с вътрешна правда и въздействат на съзнанието и душата по единствената причина, че изразяват една висша реалност. И естествено, човечеството в своето детинство не е било все още готово да схване тази висша реалност чрез пълна философска система и да я обоснове в научна и логична форма, но е било в състояние да приема предоставените красиви символи, които са въздействали върху неговото въображение, естетическо чувство и подсъзнание.
И тези символи раждали в народната
душа
сили, които действали в подсъзнанието и чрез една духовна алхимия са се претворявали в добродетели, във висши морални чувства и в един вътрешен подсъзнателен усет за природните и Божествени закони.
Древните митологични разкази доказват, че няма философска идея, няма мистични принципи и закони, макар и трудно разбираеми, които да не могат да се облекат в митологични образи, достъпни за народната душа. Един психологичен закон гласи, че това, което една култура или раса усвои през детинството си в символична форма, после, когато израсне, именно чрез това познание става способна да разбере същите истини, но вече в научна и логична форма. Затова символите, които окултните центрове на миналото са използвали в митовете и легендите, пръскани като семена из народа, са били отлично средство за повдигане културата на съзнанието. Нека да надникнем в гръцката митология и да вземем за пример легендата за Тезей – атически герой, създател на единството на атинската държава, и Ариадна – дъщеря на критския цар Минос. Тезей извършва много подвизи в своя живот.
към текста >>
Древните митологични разкази доказват, че няма философска идея, няма мистични принципи и закони, макар и трудно разбираеми, които да не могат да се облекат в митологични образи, достъпни за народната
душа
.
В тези духовни огнища – източници на знание и просветление, са действали с възпитателни методи, които са били така точно съобразени, че да отговарят на степента на развитието на съответната култура. Един от начините е бил разказването на митове и легенди, в които природните и Божествени закони са били облечени в художествена и символична форма. Тези увлекателни разкази, често пъти най-фантастични, са пропити с вътрешна правда и въздействат на съзнанието и душата по единствената причина, че изразяват една висша реалност. И естествено, човечеството в своето детинство не е било все още готово да схване тази висша реалност чрез пълна философска система и да я обоснове в научна и логична форма, но е било в състояние да приема предоставените красиви символи, които са въздействали върху неговото въображение, естетическо чувство и подсъзнание. И тези символи раждали в народната душа сили, които действали в подсъзнанието и чрез една духовна алхимия са се претворявали в добродетели, във висши морални чувства и в един вътрешен подсъзнателен усет за природните и Божествени закони.
Древните митологични разкази доказват, че няма философска идея, няма мистични принципи и закони, макар и трудно разбираеми, които да не могат да се облекат в митологични образи, достъпни за народната
душа
.
Един психологичен закон гласи, че това, което една култура или раса усвои през детинството си в символична форма, после, когато израсне, именно чрез това познание става способна да разбере същите истини, но вече в научна и логична форма. Затова символите, които окултните центрове на миналото са използвали в митовете и легендите, пръскани като семена из народа, са били отлично средство за повдигане културата на съзнанието. Нека да надникнем в гръцката митология и да вземем за пример легендата за Тезей – атически герой, създател на единството на атинската държава, и Ариадна – дъщеря на критския цар Минос. Тезей извършва много подвизи в своя живот. Един от тях е отпътуването му за Крит заедно с отредените за кръвна дан на Минотавъра атински юноши и девойки, и когато единствено той надвива чудовището и спасява техния живот, след това успешно напуска преплетените пътеки на Лабиринта, тъй като от любов царската дъщеря Ариадна се сеща как да му помогне – дава му кълбо вълнена прежда.
към текста >>
Препятствията и мъчнотиите, които Язон среща по пътя си за Колхида, са изпитанията на човешката
душа
в пътя на своето ученичество.
Но царският престол му е отнет, т.е. човекът така е потънал в гъстата материя, че не разполага с Божествените си сили. Златното руно е притегателно – то представлява висшето естество на човека и е условие за възвръщане на престола. Освен това символизира победата над това, което разумът смята за невъзможно. Ценните съвети, които Язон получава от додонския говорещ дъб и после от статуята, приготвена от клона на същото дърво, са илюстрация на подкрепата, която човек получава от Невидимия свят и от разумните сили на Природата в еволюционния си път.
Препятствията и мъчнотиите, които Язон среща по пътя си за Колхида, са изпитанията на човешката
душа
в пътя на своето ученичество.
Всяко изпитание е задача, която човек трябва да разреши, а чрез нейното преодоляване той пробужда нови сили в себе си и се приближава до желаната цел. Змеят, или нисшата природа, героично победен, се превръща в символ на действително отърсване. Така човек може да достигне до златното руно, което обединява два символа – този на невинността, изобразен от руното на овена, и този на славата, изобразен от златото. Интересни са и многобройните легенди за Херкулес48 (Херакъл) – най-храбрият герой от гръцката митология, идеал за мъжка доблест. Богинята Хера подлага Херкулес на унижение, като го праща на служба при Евристей, цар на Микена, под чиято заповед той извършва прочутите дванадесет подвига и така получава свободата си.
към текста >>
Тези периодически завръщания на Персефона, освен че бележат природния цикъл на сезонна промяна, са и загатване за пътя на еволюцията на човешката
душа
– нейните прераждания.
Ябълките са пазени от вечно виждащия стоок дракон Ладон, но Херкулес с хитрост кара гиганта Атлас да му ги откъсне, докато той поема за малко на раменете си небесния свод. Да продължим с абстрактните знаци, които служат като основни белези на идеите, изложени в гръцката митология. Деметра – богинята на плодородието, има дъщеря от Зевс на име Персефона, която, докато бере цветя на една ливада, е грабната от Аид – царя на подземния мрак. Деметра се втурва да търси дъщеря си с два факела, които запалва от вулкана Етна. На десетия ден я намира, но Персефона вече е вкусила няколко нарови зърна – символ на неразривността на брака, и тогава се споразумяват тя да прекарва едната половина от годината в дома на Аид, през което на Земята настъпва студ и мраз, а през останалото време, когато е при майка си, всичко в Природата цъфти и зрее.
Тези периодически завръщания на Персефона, освен че бележат природния цикъл на сезонна промяна, са и загатване за пътя на еволюцията на човешката
душа
– нейните прераждания.
Както разбираме, древногръцката митология е проникната от дълбоки окултни истини. Например реката Лета50, намираща се в подземното царство, при която идват сенките на умрелите да пият и да забравят миналото си, е умел израз за гъстото було, което се хвърля върху миналите опитности на човека при всяко негово превъплъщение. Чрез легендата за циклопите48 – еднооки гиганти, синове на Уран и Гея, се насочва вниманието към третото око, с което са си служили прадедите на днешното човечество. В мита за Ахилес – тесалийски герой, се разказва, че когато е бил малко дете, майка му Тетида – морска богиня, го потапя във водите на река Стикс52, за да стане безсмъртен, обаче петата, за която го държи, остава суха. Така у Ахил една малка част продължава да бъде смъртна – петата, мястото, където той е уязвим.
към текста >>
Чрез тази легенда се загатва на народната
душа
, че културата, до която са стигнали, има известни постижения, но има все още и нещо, което ще бъде донесено в бъдеще чрез идването на Христа.
Например реката Лета50, намираща се в подземното царство, при която идват сенките на умрелите да пият и да забравят миналото си, е умел израз за гъстото було, което се хвърля върху миналите опитности на човека при всяко негово превъплъщение. Чрез легендата за циклопите48 – еднооки гиганти, синове на Уран и Гея, се насочва вниманието към третото око, с което са си служили прадедите на днешното човечество. В мита за Ахилес – тесалийски герой, се разказва, че когато е бил малко дете, майка му Тетида – морска богиня, го потапя във водите на река Стикс52, за да стане безсмъртен, обаче петата, за която го държи, остава суха. Така у Ахил една малка част продължава да бъде смъртна – петата, мястото, където той е уязвим. В окултната наука петата, и изобщо нозете, са символ на добродетелите, а те са проява на Любовта.
Чрез тази легенда се загатва на народната
душа
, че културата, до която са стигнали, има известни постижения, но има все още и нещо, което ще бъде донесено в бъдеще чрез идването на Христа.
И наистина, по-късно Христос, по време на Тайната вечеря, умива тъкмо нозете на своите ученици, т.е. това, което у Ахилес – представителя на гръцката култура, е уязвимо. С непреходност и правдивост са пропити и митологиите на други култури. Нека вземем за пример легендата за Зигфрид от германската митология. Както Ахилес е представител на гръцката култура преди вливането на Христовия импулс, така и Зигфрид – на германската.
към текста >>
Всякога един специален окултен прочит в тази необятна територия, маркираща границите на подсъзнанието и свръхсъзнанието, ще хвърля светлина върху проблемите на живота и на еволюционнното развитие на човешката
душа
.
Също така той може да си послужи и с красиви символи от произведенията на писатели, които с вдъхновение и вътрешно прозрение са облекли в художествена символична дреха възвишени Истини – например с красивия символ на синьото цвете в романа на Новалис или с легендата за синята птица от Метерлинк, и т.н. Бих могъл да спомена, че е подходящо да се използват и символичните разкази, срещани в беседите на Учителя. Например легендите за цар Зензибо (4-та беседа от 5-а серия), за доктор Фурио (пак там), за Иверций (12-а беседа от 5-а серия), за Самсун Ели (в 11-а беседа от 6-а серия), за Муса-Бентам (23-а беседа от 7-а серия), за Анунцио и Салвий (13-а беседа от 7-а серия), за Саваот-Амон-Ра (18-а беседа от 8-а серия) и т.н. От гореизложеното се вижда, че епическата и митологическа традиция е неотменима като средство, което има специално значение за развитието на човечеството. И че християнството със своята дълбока символика и с моралните си ценности доразвива посоките и идеите при символичната обрисовка.
Всякога един специален окултен прочит в тази необятна територия, маркираща границите на подсъзнанието и свръхсъзнанието, ще хвърля светлина върху проблемите на живота и на еволюционнното развитие на човешката
душа
.
към текста >>
30.
46) Мъдреците от изток
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Тялото трябва да стане храм на човешката
душа
, която е от друго светло и ефирно естество.
Дали е изнесена само една историческа хроника? Не, позовавайки се на окултните закони, се съзира едно дълбоко указание за начина, по който постепенно са били подготвяни условията за физическата пътека на Христа, или Месията. Всички тези поколения, от чието потомство се е получило физическото тяло на Исус, са еволюирали и през вековете са образували специална родова верига, за да бъде възможна изявата на очакваното Божествено същество, каквото е Христос – същество извън човешкия кръг, което не може да си послужи с каквото и да е физическо тяло, така както и геният на един Бетовен или Шилер не може да се прояви чрез тялото на някой австралийски абориген. Когато става въпрос за човешка физика, от една страна, важи формата на черепа, кубатурата на мозъка и на мозъчните центрове, а от друга страна – самият строеж на материята, нейните трептения, на които може да отговаря, за да възприема и предава, защото характеристиката ѝ трябва да бъде изключително чувствителна и възприемчива към фини трептения, които слизат от Божествения свят. И една от причините, които можем да изтъкнем за ограничеността на съвременния човек, е несъвършенството на неговата форма.
Тялото трябва да стане храм на човешката
душа
, която е от друго светло и ефирно естество.
Тя има много по-големи знания, сили, способности и дарби, но в това несъвършено физическо тяло не може да ги прояви. А точно тази проява е въпрос на бъдните векове, когато човек ще еволюира в своето развитие. Всички поколения, предшестващи Христа и изброени в Евангелията на Матея и Лука, са били ръководени от същества, които са подготвяли идването на Месията. За пример би могла да послужи и историята на Рут в Стария Завет, която ражда син на име Овид, а той става дядо на Давид, който улучва с прашка великана Голиат. Поколенията, които идват, не са случайни: приготвени са, за да се даде път на едно тяло, което трябва да бъде чисто, префинено и чувствително.
към текста >>
Този евангелски разказ за поклонението пред Христа е белег, че разумните сили в Природата са се обединили за Христовата кауза, за реализирането на мисията Му – възкресението на човешката
душа
и влизането ѝ в изобилния живот.
Под хълма Сион, под града на живия Бог и под Небесния Ерусалим се разбира именно онзи Разумен център, който работи с духовни средства в Природата. Със споменаването на десетки хиляди тържествуващи ангели и на събора на първородните се има предвид членовете на Всемирното Бяло Братство. Те стоят над човешката раса и отдавна – в други, минали вселени, са завършили своето човешко развитие, а сега ръководят строителните процеси в Природата чрез своята духовна същност. Духовете на усъвършенствуваните праведници са същества от сегашната човешка раса, които са завършили човешката си еволюция и вече помагат във великата творческа работа на Всемирното Бяло Братство. С израза Исуса, Посредник на Нов завет се очертава Неговата мисия във връзка с възхода на човешката раса, докато с по-долния израз – поръсената кръв, която говори по-добри неща от Авеловата, се подразбира жертвата, която Христос прави от Любов в името на изобилния живот на човечеството.
Този евангелски разказ за поклонението пред Христа е белег, че разумните сили в Природата са се обединили за Христовата кауза, за реализирането на мисията Му – възкресението на човешката
душа
и влизането ѝ в изобилния живот.
към текста >>
31.
52) Ново направление на труда
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
При човешката деятелност е необходимо всички сили на
душата
да бъдат активни.
НОВО НАПРАВЛЕНИЕ НА ТРУДА56 1. Активното състояние Външната активност, която днес бележат хората, все още не е тьрсената – част от душевната им сила остава непроявена.
При човешката деятелност е необходимо всички сили на
душата
да бъдат активни.
Нека да се има предвид, че душата стои по-горе от личността, но само чрез едно активно състояние на духа ще се даде път на възвишеното. И наистина, в живота ни има моменти на вътрешно озарение, на подем и радост, когато обичаме всички и изпитваме желание да се пожертваме – тогава именно се проявява вътрешното ни естество. Задоволявайки единствено целите на личността си, ние живеем един ограничен живот; щом нашите дела не излизат из дълбокия извор на духовното ни естество, то тогава все още не живеем или все още Човекът не е проявен на Земята. Животът ще се изяви в своята пълнота само тогава, когато има творческо присъствие на Човека. „Ние се приготовляваме да живеем – казва Учителя, – но когато чрез своите постъпки човек черпи из вътрешния извор на своята природа, тогава той се проявява, твори и цялостният човек е раздвижен.“ Трудът раздвижва издълбоко силите на човешката душа.
към текста >>
Нека да се има предвид, че
душата
стои по-горе от личността, но само чрез едно активно състояние на духа ще се даде път на възвишеното.
НОВО НАПРАВЛЕНИЕ НА ТРУДА56 1. Активното състояние Външната активност, която днес бележат хората, все още не е тьрсената – част от душевната им сила остава непроявена. При човешката деятелност е необходимо всички сили на душата да бъдат активни.
Нека да се има предвид, че
душата
стои по-горе от личността, но само чрез едно активно състояние на духа ще се даде път на възвишеното.
И наистина, в живота ни има моменти на вътрешно озарение, на подем и радост, когато обичаме всички и изпитваме желание да се пожертваме – тогава именно се проявява вътрешното ни естество. Задоволявайки единствено целите на личността си, ние живеем един ограничен живот; щом нашите дела не излизат из дълбокия извор на духовното ни естество, то тогава все още не живеем или все още Човекът не е проявен на Земята. Животът ще се изяви в своята пълнота само тогава, когато има творческо присъствие на Човека. „Ние се приготовляваме да живеем – казва Учителя, – но когато чрез своите постъпки човек черпи из вътрешния извор на своята природа, тогава той се проявява, твори и цялостният човек е раздвижен.“ Трудът раздвижва издълбоко силите на човешката душа. Ала при днешните форми на дейност човек не проявява своята индивидуалност, той не твори, защото импулсът му не иде от глъбините на душата, а отвън.
към текста >>
„Ние се приготовляваме да живеем – казва Учителя, – но когато чрез своите постъпки човек черпи из вътрешния извор на своята природа, тогава той се проявява, твори и цялостният човек е раздвижен.“ Трудът раздвижва издълбоко силите на човешката
душа
.
При човешката деятелност е необходимо всички сили на душата да бъдат активни. Нека да се има предвид, че душата стои по-горе от личността, но само чрез едно активно състояние на духа ще се даде път на възвишеното. И наистина, в живота ни има моменти на вътрешно озарение, на подем и радост, когато обичаме всички и изпитваме желание да се пожертваме – тогава именно се проявява вътрешното ни естество. Задоволявайки единствено целите на личността си, ние живеем един ограничен живот; щом нашите дела не излизат из дълбокия извор на духовното ни естество, то тогава все още не живеем или все още Човекът не е проявен на Земята. Животът ще се изяви в своята пълнота само тогава, когато има творческо присъствие на Човека.
„Ние се приготовляваме да живеем – казва Учителя, – но когато чрез своите постъпки човек черпи из вътрешния извор на своята природа, тогава той се проявява, твори и цялостният човек е раздвижен.“ Трудът раздвижва издълбоко силите на човешката
душа
.
Ала при днешните форми на дейност човек не проявява своята индивидуалност, той не твори, защото импулсът му не иде от глъбините на душата, а отвън. Именно затова днешната култура води до обезличаване. Човекът не проявява своята Божествена природа и по този начин става деморализация в него. Дейността на човека не бива да служи само за физическо укрепване или само за придобиване на известни познания и сръчности, или само за реализация на продуктите на труда, но тя трябва да бъде подходящ случай за изявление на Целия човек и за проява на онзи безмерно красив свят, който живее в него. Щом вътрешните заложби се изявят при човешката дейност, тогава трудът ще се одухотвори.
към текста >>
Ала при днешните форми на дейност човек не проявява своята индивидуалност, той не твори, защото импулсът му не иде от глъбините на
душата
, а отвън.
Нека да се има предвид, че душата стои по-горе от личността, но само чрез едно активно състояние на духа ще се даде път на възвишеното. И наистина, в живота ни има моменти на вътрешно озарение, на подем и радост, когато обичаме всички и изпитваме желание да се пожертваме – тогава именно се проявява вътрешното ни естество. Задоволявайки единствено целите на личността си, ние живеем един ограничен живот; щом нашите дела не излизат из дълбокия извор на духовното ни естество, то тогава все още не живеем или все още Човекът не е проявен на Земята. Животът ще се изяви в своята пълнота само тогава, когато има творческо присъствие на Човека. „Ние се приготовляваме да живеем – казва Учителя, – но когато чрез своите постъпки човек черпи из вътрешния извор на своята природа, тогава той се проявява, твори и цялостният човек е раздвижен.“ Трудът раздвижва издълбоко силите на човешката душа.
Ала при днешните форми на дейност човек не проявява своята индивидуалност, той не твори, защото импулсът му не иде от глъбините на
душата
, а отвън.
Именно затова днешната култура води до обезличаване. Човекът не проявява своята Божествена природа и по този начин става деморализация в него. Дейността на човека не бива да служи само за физическо укрепване или само за придобиване на известни познания и сръчности, или само за реализация на продуктите на труда, но тя трябва да бъде подходящ случай за изявление на Целия човек и за проява на онзи безмерно красив свят, който живее в него. Щом вътрешните заложби се изявят при човешката дейност, тогава трудът ще се одухотвори. А една от целите на окултизма е човек да влее духовен елемент в своята трудова дейност.
към текста >>
Това, което човек влага от
душата
си в труда, му дава стойност и е без значение неговият вид – дали е физически, научен, философски, религиозен или художествен: стойността на труда се измерва с този душевен показател.
Дейността на човека не бива да служи само за физическо укрепване или само за придобиване на известни познания и сръчности, или само за реализация на продуктите на труда, но тя трябва да бъде подходящ случай за изявление на Целия човек и за проява на онзи безмерно красив свят, който живее в него. Щом вътрешните заложби се изявят при човешката дейност, тогава трудът ще се одухотвори. А една от целите на окултизма е човек да влее духовен елемент в своята трудова дейност. 2. Кое дава стойност на труда Мъчението става чрез насилие,трудът служи на дълга, а работата се върши винаги от Любов.
Това, което човек влага от
душата
си в труда, му дава стойност и е без значение неговият вид – дали е физически, научен, философски, религиозен или художествен: стойността на труда се измерва с този душевен показател.
Каквато и да е работата, човек се облагородява именно от вътрешния плам, който влага в нея. Чрез Любовта се издига цената на всяка постъпка. Преди всичко е важно дали проявената дейност е плод на любовен акт. Това се отнася абсолютно еднакво за всеки вид. 3. Живот и смърт
към текста >>
Всяка една работа, чийто импулс е любовен, носи радост и тогава животът тече изобилно, настъпва вътрешен подем,
душата
добива криле, идат вдъхновяващи идеи, човек влиза в по-горните полета на съзнание и ще предизвика индивидуално и колективно благословение.
3. Живот и смърт Смъртта е най-малката степен на живот. Когато човек се съмнява или мрази, той е мрачен и недоволен именно защото пропуска през себе си по-малко живот. А когато има положителни мисли и чувства, той е радостен, защото животът тече през него изобилно. Оттук може да се направи извод, че според полето на съзнанието, в което се намираме, ние се приближаваме или към живота, или към смъртта.
Всяка една работа, чийто импулс е любовен, носи радост и тогава животът тече изобилно, настъпва вътрешен подем,
душата
добива криле, идат вдъхновяващи идеи, човек влиза в по-горните полета на съзнание и ще предизвика индивидуално и колективно благословение.
Защо всяка дейност, в която е вложена Любовта, е извор на радост? Защото тогава човек изявява красивия свят, съсредоточен в него, и така се проявява изобилният живот. Когато се работи с Любов, тогава участието е цялостно, защото душата се проявява, а радостта иде от обстоятелството, че е направен контакт с едно по-висше поле; по този начин се проявява най-ценното, складирано у човешката природа. При едно правилно разбиране за проявата на труда той е приятен и красив и носи удовлетвореност. Щастието е в служенето на Бога.
към текста >>
Когато се работи с Любов, тогава участието е цялостно, защото
душата
се проявява, а радостта иде от обстоятелството, че е направен контакт с едно по-висше поле; по този начин се проявява най-ценното, складирано у човешката природа.
А когато има положителни мисли и чувства, той е радостен, защото животът тече през него изобилно. Оттук може да се направи извод, че според полето на съзнанието, в което се намираме, ние се приближаваме или към живота, или към смъртта. Всяка една работа, чийто импулс е любовен, носи радост и тогава животът тече изобилно, настъпва вътрешен подем, душата добива криле, идат вдъхновяващи идеи, човек влиза в по-горните полета на съзнание и ще предизвика индивидуално и колективно благословение. Защо всяка дейност, в която е вложена Любовта, е извор на радост? Защото тогава човек изявява красивия свят, съсредоточен в него, и така се проявява изобилният живот.
Когато се работи с Любов, тогава участието е цялостно, защото
душата
се проявява, а радостта иде от обстоятелството, че е направен контакт с едно по-висше поле; по този начин се проявява най-ценното, складирано у човешката природа.
При едно правилно разбиране за проявата на труда той е приятен и красив и носи удовлетвореност. Щастието е в служенето на Бога. 4. Един природен закон – условие за разцъфтяване на душата, за събуждане на талантите и дарбите Сега във вас трябва да се роди ново съзнание – всяко ваше действие да бъде акт на Любовта. И всичко да бъде така, като че го вършите само за Бога.
към текста >>
4. Един природен закон – условие за разцъфтяване на
душата
, за събуждане на талантите и дарбите
Защо всяка дейност, в която е вложена Любовта, е извор на радост? Защото тогава човек изявява красивия свят, съсредоточен в него, и така се проявява изобилният живот. Когато се работи с Любов, тогава участието е цялостно, защото душата се проявява, а радостта иде от обстоятелството, че е направен контакт с едно по-висше поле; по този начин се проявява най-ценното, складирано у човешката природа. При едно правилно разбиране за проявата на труда той е приятен и красив и носи удовлетвореност. Щастието е в служенето на Бога.
4. Един природен закон – условие за разцъфтяване на
душата
, за събуждане на талантите и дарбите
Сега във вас трябва да се роди ново съзнание – всяко ваше действие да бъде акт на Любовта. И всичко да бъде така, като че го вършите само за Бога. И колкото повече давате, толкова повече ще дойде отгоре. Да се работи за другите – за Бога, е важно условие, при което разцъфтява душата и се събуждат всички нейни дарби. Когато човек работи за другите безкористно, без да очаква лична полза, тогава той работи за Бога.
към текста >>
Да се работи за другите – за Бога, е важно условие, при което разцъфтява
душата
и се събуждат всички нейни дарби.
Щастието е в служенето на Бога. 4. Един природен закон – условие за разцъфтяване на душата, за събуждане на талантите и дарбите Сега във вас трябва да се роди ново съзнание – всяко ваше действие да бъде акт на Любовта. И всичко да бъде така, като че го вършите само за Бога. И колкото повече давате, толкова повече ще дойде отгоре.
Да се работи за другите – за Бога, е важно условие, при което разцъфтява
душата
и се събуждат всички нейни дарби.
Когато човек работи за другите безкористно, без да очаква лична полза, тогава той работи за Бога. В такъв случай всички условия му съдействат и той привлича положителните сили на Природата, които го тласкат напред. При такова стечение на силите се проектират идеи за творчество и с вътрешна подкрепа се осъществяват нови художествени постижения. Но ако поетът или проповедникът работят за пари, те губят от таланта си и не могат да достигнат върховете на творческата пълнота. Разумното начало, което лежи в основата на Битието, се проявява чрез всеки акт, в който е вложена Любовта.
към текста >>
И когато културата на мъчението и тази на труда се превърнат в култура на работата, ще има условия да се реализират дълбоките възможности, скрити в човешката
душа
.
С неговото проявление пустинята се превръща в цветущ оазис. Това се отнася и за всички други сфери на човешката дейност. У всеки човек – и у най-посредствения наглед, се крият таланти, които сам той не подозира. Възвишеното живее и работи у всеки, затова човек има безгранични възможности. Но за да се пробудят спящите сили в човека, трябва благоприятна среда и това е средата на Любовта.
И когато културата на мъчението и тази на труда се превърнат в култура на работата, ще има условия да се реализират дълбоките възможности, скрити в човешката
душа
.
Всяка душа има свой особен тон – всеки би могъл да извърши нещо, което никой друг не би могъл. Това, ценното, което носим, трябва да проявим в живота си, и то ще съдейства както на нашата индивидуалност, така и на колективното развитие на човечеството. Ако имаме знания и ги даваме на околните от Любов, то ще се наредят условия да получим още по-големи; същото важи и за всички други области на живота. 5. Друг природен закон – вложете Любов В една работа, ако искате да сполучите, вложете Божествена мисъл.
към текста >>
Всяка
душа
има свой особен тон – всеки би могъл да извърши нещо, което никой друг не би могъл.
Това се отнася и за всички други сфери на човешката дейност. У всеки човек – и у най-посредствения наглед, се крият таланти, които сам той не подозира. Възвишеното живее и работи у всеки, затова човек има безгранични възможности. Но за да се пробудят спящите сили в човека, трябва благоприятна среда и това е средата на Любовта. И когато културата на мъчението и тази на труда се превърнат в култура на работата, ще има условия да се реализират дълбоките възможности, скрити в човешката душа.
Всяка
душа
има свой особен тон – всеки би могъл да извърши нещо, което никой друг не би могъл.
Това, ценното, което носим, трябва да проявим в живота си, и то ще съдейства както на нашата индивидуалност, така и на колективното развитие на човечеството. Ако имаме знания и ги даваме на околните от Любов, то ще се наредят условия да получим още по-големи; същото важи и за всички други области на живота. 5. Друг природен закон – вложете Любов В една работа, ако искате да сполучите, вложете Божествена мисъл. Ако ученикът влага в знанието си Любовта, то това знание ще бъде за него благословение.
към текста >>
Когато това ново разбиране за труда се приложи във всички области на живота, тогава атмосферата, в която живеем, ще се изпълни с поезия и тя ще бъде благоприятна за събуждане на
душата
.
Слушателите му ще бъдат преобразени, тъй като всяка постъпка, извършена от Любов, има вълшебно действие или силата да преобразява. При такова разбиране за труда, каквото и да подхване човек, то ще донесе благодат за всички. Тук може да се изтъкне и едно друго обстоятелство – сътворяване на атмосферата. В този аспект Учителя изтъква, че в бъдеще училищата ще се съграждат от най-добрите майстори, но добри не само по техника и изкуство, но и по сърце. И ако едно училище е построено от Любов, тогава то ще има атмосфера, подходяща за събуждане на красивото в душите на децата, и те ще чувстват присъствието на нещо невидимо, но пълно с красота.
Когато това ново разбиране за труда се приложи във всички области на живота, тогава атмосферата, в която живеем, ще се изпълни с поезия и тя ще бъде благоприятна за събуждане на
душата
.
6. Великата задача, която трябва да се разреши на Земята Аз ще дойда на нивата ви да работя, а оттам ще вляза в дома ви да помогна нещо и нищо няма да искам – даром ще работя. Такова разбиране ще се наложи, когато станем хора от друго естество. Всъщност всичко ни е дадено даром, защото това, което получаваме от Небето, е изявление на Любовта на Съществата. Ако имаме старо разбиране за труда, ние сме в противоречие с великата действителност, която ни заобикаля.
към текста >>
Да може
душата
постепенно да се изявява – това е най-красивото.
А онзи, който се придържа към старото разбиране за труда, той не може да дава. И както при застоялата вода, от която не блика живот, става разлагане, така и при него се развиват психически отрови. Има едно мерило за преценка кога сме в хармония със законите на Природата. Този, който носи в себе си старото разбиране за живота и труда, е мрачен, недоволен, изпълнен със съмнения и тревоги, ала този, който живее за Бога, е изпълнен с радост и прилича на съд, от който животът прелива; затова всеки, който е в съприкосновение с него, се ободрява и се изпълва с вяра. 7. В хармония с Великата действителност, която ни заобикаля
Да може
душата
постепенно да се изявява – това е най-красивото.
Сноп слънчеви лъчи проникват през листата и позлатяват лицето ви. Те са куриери, които ви носят писма от един висш свят на разумни сили и са израз на Любов. Че слънчевите лъчи не са само механичен израз на физико-химични процеси, се разбира по интуиция и чрез задълбочено изучаване на правдоподобни изяви на Духа. Механичното е само обвивката, в която се крие самото съдържание; същото е и със слънчевата светлина – ние трябва да правим прочит на нейните послания. Природата не е плод на механични сили, но на разумни, които стоят зад първите, и при нейното изучаване се констатира, че тя не е мъртва, а жива.
към текста >>
Заложбите на
душата
трябва да се изявят навън.
Да делим работата на духовна и недуховна, това значи да късаме живота, за което ние нямаме право, тъй като той е един. И ако разграничаваме работата на духовна и недуховна, тогава се наслоява едно вътрешно противоречие, едно раздвояване, което е пречка за правилното развитие. Всъщност при новото разбиране за труда, целият живот става духовна работа. 8. Труд и духовна красота Сега почваме да пренасяме онзи свят в този свят – материалите от онзи свят ги пренасяме в този свят.
Заложбите на
душата
трябва да се изявят навън.
При новото разбиране за труда духовната красота намира външен израз – тогава човек сваля от Невидимия свят прекрасното и го въплътява във физическия свят. И на това, духовното, на което човек дава израз във физическия свят, не може да се намери нищо друго равноценно, с което то да бъде обменено. В чашата вода, поднесена с любов, е вложено нещо, което не може да бъде закупено с пари. Чрез новия вид труд се сваля Божественият свят във физическия – в една постъпка, направена от любов, присъства Бог. Радостта, която чувстваме при такава постъпка, и резултатите, които тя допринася, говорят за това.
към текста >>
Да положим
душата
си за приятеля си струва повече, отколкото всичкото злато на света.
При новото разбиране за труда духовната красота намира външен израз – тогава човек сваля от Невидимия свят прекрасното и го въплътява във физическия свят. И на това, духовното, на което човек дава израз във физическия свят, не може да се намери нищо друго равноценно, с което то да бъде обменено. В чашата вода, поднесена с любов, е вложено нещо, което не може да бъде закупено с пари. Чрез новия вид труд се сваля Божественият свят във физическия – в една постъпка, направена от любов, присъства Бог. Радостта, която чувстваме при такава постъпка, и резултатите, които тя допринася, говорят за това.
Да положим
душата
си за приятеля си струва повече, отколкото всичкото злато на света.
Така, както творецът създава своето художествено произведение, в което заживява част от собствената му душа, същото е и с всяка човешка постъпка, която е извършена от любов. Всяка такава постъпка е толкова свещена, колкото трудът на този творец. Този, който работи при новото разбиране за труда, той е вече творец. Да си представим една жена, която от сутрин до вечер шие ризи за един търговец. Нейната работа е еднообразна и тя изпитва апатия, като счита шиенето за тежко бреме.
към текста >>
Така, както творецът създава своето художествено произведение, в което заживява част от собствената му
душа
, същото е и с всяка човешка постъпка, която е извършена от любов.
И на това, духовното, на което човек дава израз във физическия свят, не може да се намери нищо друго равноценно, с което то да бъде обменено. В чашата вода, поднесена с любов, е вложено нещо, което не може да бъде закупено с пари. Чрез новия вид труд се сваля Божественият свят във физическия – в една постъпка, направена от любов, присъства Бог. Радостта, която чувстваме при такава постъпка, и резултатите, които тя допринася, говорят за това. Да положим душата си за приятеля си струва повече, отколкото всичкото злато на света.
Така, както творецът създава своето художествено произведение, в което заживява част от собствената му
душа
, същото е и с всяка човешка постъпка, която е извършена от любов.
Всяка такава постъпка е толкова свещена, колкото трудът на този творец. Този, който работи при новото разбиране за труда, той е вече творец. Да си представим една жена, която от сутрин до вечер шие ризи за един търговец. Нейната работа е еднообразна и тя изпитва апатия, като счита шиенето за тежко бреме. Освен това тя получава нищожна надница и не намира никакъв интерес в своята делнична работа.
към текста >>
Това идело отвътре, от поривите на неговата
душа
, които хвърляли истинска светлина върху съзнанието му.
Един човек се обличал твърде разкошно и винаги по последна мода. Той посещавал елитно общество, външно изглеждал всякога весел и приятелите му го считали за напълно щастлив. Но когато оставал съвсем сам, той плачел и намирал живота си за безсмислен и празен, даже искал да се самоубие. После, в отредения час, той пак се втурвал в тази шумна и суетна въртележка, само за да забрави поне за малко пустинята, в която живеел. Откъде идвало това чувство, че е нещастен и неудовлетворен?
Това идело отвътре, от поривите на неговата
душа
, които хвърляли истинска светлина върху съзнанието му.
Душата, с нейните копнежи и глад за духовност, се проявява у всички хора, във всички социални среди. Някои се заблуждават, че така наречените широки маси не чувстват душата, че са увлечени само от външни интереси и че техният душевен мир е повърхностен. Всъщност далеч не е така. Няма човек, който да не жадува за красивия мир на душата, който да не я дири у другите и който да не очаква мига на просветление. При старото разбиране за труда животът е неестествен, тъй като се пречи да се прояви вътрешният мир, но в това отношение новото разбиране за труда е в хармония с човешката природа, понеже дава възможност за реална и плодотворна проява.
към текста >>
Душата
, с нейните копнежи и глад за духовност, се проявява у всички хора, във всички социални среди.
Той посещавал елитно общество, външно изглеждал всякога весел и приятелите му го считали за напълно щастлив. Но когато оставал съвсем сам, той плачел и намирал живота си за безсмислен и празен, даже искал да се самоубие. После, в отредения час, той пак се втурвал в тази шумна и суетна въртележка, само за да забрави поне за малко пустинята, в която живеел. Откъде идвало това чувство, че е нещастен и неудовлетворен? Това идело отвътре, от поривите на неговата душа, които хвърляли истинска светлина върху съзнанието му.
Душата
, с нейните копнежи и глад за духовност, се проявява у всички хора, във всички социални среди.
Някои се заблуждават, че така наречените широки маси не чувстват душата, че са увлечени само от външни интереси и че техният душевен мир е повърхностен. Всъщност далеч не е така. Няма човек, който да не жадува за красивия мир на душата, който да не я дири у другите и който да не очаква мига на просветление. При старото разбиране за труда животът е неестествен, тъй като се пречи да се прояви вътрешният мир, но в това отношение новото разбиране за труда е в хармония с човешката природа, понеже дава възможност за реална и плодотворна проява. 10. Път към интензивен вътрешен живот
към текста >>
Някои се заблуждават, че така наречените широки маси не чувстват
душата
, че са увлечени само от външни интереси и че техният душевен мир е повърхностен.
Но когато оставал съвсем сам, той плачел и намирал живота си за безсмислен и празен, даже искал да се самоубие. После, в отредения час, той пак се втурвал в тази шумна и суетна въртележка, само за да забрави поне за малко пустинята, в която живеел. Откъде идвало това чувство, че е нещастен и неудовлетворен? Това идело отвътре, от поривите на неговата душа, които хвърляли истинска светлина върху съзнанието му. Душата, с нейните копнежи и глад за духовност, се проявява у всички хора, във всички социални среди.
Някои се заблуждават, че така наречените широки маси не чувстват
душата
, че са увлечени само от външни интереси и че техният душевен мир е повърхностен.
Всъщност далеч не е така. Няма човек, който да не жадува за красивия мир на душата, който да не я дири у другите и който да не очаква мига на просветление. При старото разбиране за труда животът е неестествен, тъй като се пречи да се прояви вътрешният мир, но в това отношение новото разбиране за труда е в хармония с човешката природа, понеже дава възможност за реална и плодотворна проява. 10. Път към интензивен вътрешен живот Където се изявява Първото Начало, то винаги носи нещо ново със себе си.
към текста >>
Няма човек, който да не жадува за красивия мир на
душата
, който да не я дири у другите и който да не очаква мига на просветление.
Откъде идвало това чувство, че е нещастен и неудовлетворен? Това идело отвътре, от поривите на неговата душа, които хвърляли истинска светлина върху съзнанието му. Душата, с нейните копнежи и глад за духовност, се проявява у всички хора, във всички социални среди. Някои се заблуждават, че така наречените широки маси не чувстват душата, че са увлечени само от външни интереси и че техният душевен мир е повърхностен. Всъщност далеч не е така.
Няма човек, който да не жадува за красивия мир на
душата
, който да не я дири у другите и който да не очаква мига на просветление.
При старото разбиране за труда животът е неестествен, тъй като се пречи да се прояви вътрешният мир, но в това отношение новото разбиране за труда е в хармония с човешката природа, понеже дава възможност за реална и плодотворна проява. 10. Път към интензивен вътрешен живот Където се изявява Първото Начало, то винаги носи нещо ново със себе си. Познание за Първото Начало в света човек добива дотолкова, доколкото го проявява чрез своята дейност. При новото разбиране за труда това става възможно, защото тогава човешкото съзнание работи в едно по-високо поле и преживява такова състояние на радост и вдъхновение, каквото по-рано не е констатирало.
към текста >>
Всяка утрин, всеки ден, всеки сън му носят нови откровения, пред съзнанието му се разлистват нови страници от човешката
душа
, разпукват се нови пъпки на живота, за уханието на които не е знаел досега.
При новото разбиране за труда човек вече прилага някои от природните закони и ги проверявя на практика. И тогава той, който по-рано не е познавал себе си, се обръща към себепознанието. Тогава той, който по-рано не е познавал ближните си, изпитва любов към тях и е готов за самопожертвование. При новото разбиране за труда животът на човека става интензивен, той е в допир с живата опитност, достига ядката на известни закони в Природата, които не би могъл да овладее по никакъв друг начин. Този, който работи при новото разбиране за труда, влиза в закона на вечното обновяване.
Всяка утрин, всеки ден, всеки сън му носят нови откровения, пред съзнанието му се разлистват нови страници от човешката
душа
, разпукват се нови пъпки на живота, за уханието на които не е знаел досега.
Всъщност будно съзнание и интензивен живот има само този, който е в контакт с вълната на живота и е придобил обнова. Но ако е бил пасивен спрямо нея, тя е минала и заминала покрай него. Този въпрос има и трета страна – Природата дава своите блага само на тези, които работят в хармония с нейните закони. Между човека и всички явления на Космоса има непрестанно взаимодействие. Влезем ли в хармонични връзки с нея, тя изменя своето отношение към нас и отваря своята съкровищница.
към текста >>
Обичате ли Бога, Той ще бъде вътрешен стимул и вие ще дадете израз на
душата
си.
Нека докоснем още една страна на въпроса. При новото разбиране за труда Природата ще измени своето отношение към нас. Учителя казва, че Любовта е най-дълбоката сила, която може да действа в Природата, и още, че Природата отговаря на безкористната Любов. Имайки предвид това, могат да се поставят основи на едно ново земеделие и на едно ново образование. 11. Някои страни на новия живот
Обичате ли Бога, Той ще бъде вътрешен стимул и вие ще дадете израз на
душата
си.
Новото разбиране за труда – това е пробуждане на душата. Когато почнем да работим от Любов, Великото в света присъства и донася благословение. Това е привилегия и за най-слабия човек – вложил ли е в труда си Любов, той става проводник на Великото в света. Необходими са изследвания върху психологията на труда. Когато се работи само за себе си, като че ли работещият е изоставен и откъснат от Целокупния живот – той изпитва безпокойство и тревога.
към текста >>
Новото разбиране за труда – това е пробуждане на
душата
.
При новото разбиране за труда Природата ще измени своето отношение към нас. Учителя казва, че Любовта е най-дълбоката сила, която може да действа в Природата, и още, че Природата отговаря на безкористната Любов. Имайки предвид това, могат да се поставят основи на едно ново земеделие и на едно ново образование. 11. Някои страни на новия живот Обичате ли Бога, Той ще бъде вътрешен стимул и вие ще дадете израз на душата си.
Новото разбиране за труда – това е пробуждане на
душата
.
Когато почнем да работим от Любов, Великото в света присъства и донася благословение. Това е привилегия и за най-слабия човек – вложил ли е в труда си Любов, той става проводник на Великото в света. Необходими са изследвания върху психологията на труда. Когато се работи само за себе си, като че ли работещият е изоставен и откъснат от Целокупния живот – той изпитва безпокойство и тревога. А при новото разбиране за труда всички тези усещания се заменят с мир, радост, вдъхновение и доверие в разумните сили, които го подкрепят.
към текста >>
Когато правиш някому нещо от любов, ти му принасяш не само продуктите от труда, който си вложил, но и нещо ценно от
душата
си, а това повдига и двамата.
Новото разбиране за труда е един добър начин за трансформиране на недъзите. Като положи такъв вид труд, човек е проявител на един висш живот, който ще проникне и до физическото му тяло, ще го укрепи, ще повдигне физическите му сили, ще го подмлади и болестите ще изчезнат. Този, който мисли само за себе си, понеже се заключва и се затваря за течението на живота, което иде отгоре, остарява преждевременно, а онзи, който работи от любов, се подмладява. Където Слънцето прониква, там всички вредни условия изчезват и се внасят добрите условия. Също така човек трансформира душевните си енергии, когато е проводник на високи духовни сили.
Когато правиш някому нещо от любов, ти му принасяш не само продуктите от труда, който си вложил, но и нещо ценно от
душата
си, а това повдига и двамата.
12. Външни и вътрешни връзки Когато обичаме, Бог обича чрез нас. Когато ни обичат, обичат Бога в нас. Днес, при старото разбиране на труда, всеки се намира в пустинята, която е създал със собствената си самота. За днес се отнася този цитат: „Гласът на едного, който вика в пустинята“; понеже връзките между хората не са вътрешни, затова всеки се чувства изолиран.
към текста >>
Вярно, че днес има колективен живот, но създадените връзки не засягат вътрешния живот на
душата
.
12. Външни и вътрешни връзки Когато обичаме, Бог обича чрез нас. Когато ни обичат, обичат Бога в нас. Днес, при старото разбиране на труда, всеки се намира в пустинята, която е създал със собствената си самота. За днес се отнася този цитат: „Гласът на едного, който вика в пустинята“; понеже връзките между хората не са вътрешни, затова всеки се чувства изолиран.
Вярно, че днес има колективен живот, но създадените връзки не засягат вътрешния живот на
душата
.
Те са външни връзки. Ето защо необходимо е ново разбиране за труда, за да излезем от тази пустиня. Единение, вътрешна връзка има между хората само при новото разбиране на труда и така един механичен конгломерат ще се превърне в едно хармонично цяло. Когато няколко души са се събрали да извършат заедно известна работа въз основа само на материалните отношения помежду си, без участието на душата, тогава връзките им са временни. След свършването на общата им дейност възможно е да изгубят напълно връзките си.
към текста >>
Когато няколко души са се събрали да извършат заедно известна работа въз основа само на материалните отношения помежду си, без участието на
душата
, тогава връзките им са временни.
За днес се отнася този цитат: „Гласът на едного, който вика в пустинята“; понеже връзките между хората не са вътрешни, затова всеки се чувства изолиран. Вярно, че днес има колективен живот, но създадените връзки не засягат вътрешния живот на душата. Те са външни връзки. Ето защо необходимо е ново разбиране за труда, за да излезем от тази пустиня. Единение, вътрешна връзка има между хората само при новото разбиране на труда и така един механичен конгломерат ще се превърне в едно хармонично цяло.
Когато няколко души са се събрали да извършат заедно известна работа въз основа само на материалните отношения помежду си, без участието на
душата
, тогава връзките им са временни.
След свършването на общата им дейност възможно е да изгубят напълно връзките си. Но когато хората вършат нещо при новото разбиране за труда, тогава се образуват трайни вътрешни връзки. Един клон, като е свързан с дървото, той е свързан и с всички останали клони. „Като си свързан със Слънцето чрез един лъч – казва Учителя, – посредством този лъч ти се свързваш с всички други лъчи, които излизат от центъра.“ Като си свързан с Първата Причина, ти се свързваш с всички души, имаш вече вътрешна връзка с тях. Ето защо отношенията ни към другите ще бъдат правилни, когато изработим правилни отношения към Великото, Разумното, а то живее и работи във всички същества.
към текста >>
И доброто не е усилие единствено на вашата
душа
, а е резултат на цялото Небе.
Даже привързването на едно пречупено стъбълце е израз на нашите отношения към Първата Причина в света. Новото разбиране за труда не е нещо друго, освен израз на нашето отношение към Бога. Всъщност по този начин трудът се превръща в служене на Първото Начало. 13. Най-важният фактор в еволюцията Гениалността е колективно усилие на всички същества, които са завършили земното си развитие.
И доброто не е усилие единствено на вашата
душа
, а е резултат на цялото Небе.
И с мисълта си ние даваме ход на Мъдростта на Цялото. За да може да се разбере Природата, тя трябва да се изследва по форма, съдържание и смисъл. За този, който изучава нещата по форма, един къс метал е само това, което вижда с физическите си очи, но за този, който изучава и съдържанието, този къс метал е нещо много повече – той е център на едно динамично вибрационно поле на сили, които се разпространяват наоколо; те са строителни сили и са във връзка с всички съзидателни Космични сили. Например сензитивният човек вижда всички органи на живите форми, че са проникнати и окръжени от одичната светлина, която представлява строителните им сили. Окултизмът отива по-далеч и изучава смисъла, т.е.
към текста >>
Например колко дълбоко действа на
душата
съзерцанието на слънчевия изгрев, възхищението от красотата и чудната игра на краските, от тяхната бърза и неочаквана промяна, но това е само възприемане на формата.
За този, който изучава нещата по форма, един къс метал е само това, което вижда с физическите си очи, но за този, който изучава и съдържанието, този къс метал е нещо много повече – той е център на едно динамично вибрационно поле на сили, които се разпространяват наоколо; те са строителни сили и са във връзка с всички съзидателни Космични сили. Например сензитивният човек вижда всички органи на живите форми, че са проникнати и окръжени от одичната светлина, която представлява строителните им сили. Окултизмът отива по-далеч и изучава смисъла, т.е. разумното, което дава целесъобразност на силите, които организират формите. Ако изучим Природата от това тройно гледище, какви дълбоки мисли, чувства и стремежи ще събуди тя у нас.
Например колко дълбоко действа на
душата
съзерцанието на слънчевия изгрев, възхищението от красотата и чудната игра на краските, от тяхната бърза и неочаквана промяна, но това е само възприемане на формата.
За да се дойде до съдържанието, тогава трябва да се изучи и взаимодействието между строителните сили на Земята и Слънцето. Природата, освен физична страна, има и духовна, и трябва да се изучи съответствието между тези две страни, т.е. да се разбере на кои физични явления кои точно духовни сили съответстват. Зад формата и съдържанието стоят разумните сили и тяхното изучаване означава разбиране на Природата по смисъл. При такъв задълбочен поглед всичко около нас ще ни се яви в нов вид, с една неподозирана от нас красота.
към текста >>
Човешката
душа
е проекция на Първичната Причина.
От мъчение и труд човек ще се издигне до работа. Работата, това ново направление на труда за нас, всъщност лежи в основата на Космичния живот. Този начин на дейност не е нещо необикновено, напротив – то е нормалното, естественото в живота на Вселената и е влизане в хармония със законите, лежащи в основите на цялото Битие. Когато Любовта стане импулс на труда, нашата дейност ще бъде в хармония с живота на Вселената и на тези разумни сили, които регулират целия живот. Този нов начин на дейност иде по законите на развитието, защото еволюцията е проява на силите, заложени в монадата.
Човешката
душа
е проекция на Първичната Причина.
И еволюцията се състои в прогресиращата степен на проявата на Божественото чрез нас. 14. Новият начин на дейност разширява съзнанието Трябва да събудим свръхсъзнанието у нас. Съществува закон: когато отидем при по-долните, по-горните ще дойдат при нас. Когато човек премине от мъчение и труд към работа, той вече в дейността си се приближава до Светлите същества.
към текста >>
Когато човек се издигне от мъчението и труда до работата, то у него вече се проявява не личността, но нещо по-горно от личността, а именно
душата
– Божественото.
Учителя казва: „Когато човек мисли нещо положително или отрицателно, той влиза във връзка с всички същества, които имат подобна мисъл. Например, ако имаш съмнение, влизаш във връзка с всички сьщества, които се съмняват, но ако имаш вяра – свързваш се с вярващите.“ Влизането на човека в общение с всички добри хора и напреднали същества, въз основа на този закон, му дава сила и представлява тил, вътрешна опора. За излюпването на яйцето е необходима известна топлина. Също така, за да могат да се събудят у човека вътрешните, душевните органи на свръхсъзнателния живот, трябва подходяща среда. А такава среда е този дух на служене.
Когато човек се издигне от мъчението и труда до работата, то у него вече се проявява не личността, но нещо по-горно от личността, а именно
душата
– Божественото.
Всъщност днес в много редки случаи душата се проявява. Това, което се гневи, безпокои, съмнява – това е личността. Но в момента, когато се прояви душата, се чувства мир, радост, подем. Понякога тези преживявания траят само една секунда, но дават на човека реално понятие за красотата на свръхсъзнателния живот и за силата, която той придава. При новото направление на труда човек, изявявайки душата си, едновременно с това навлиза в свръхсъзнателния живот.
към текста >>
Всъщност днес в много редки случаи
душата
се проявява.
Например, ако имаш съмнение, влизаш във връзка с всички сьщества, които се съмняват, но ако имаш вяра – свързваш се с вярващите.“ Влизането на човека в общение с всички добри хора и напреднали същества, въз основа на този закон, му дава сила и представлява тил, вътрешна опора. За излюпването на яйцето е необходима известна топлина. Също така, за да могат да се събудят у човека вътрешните, душевните органи на свръхсъзнателния живот, трябва подходяща среда. А такава среда е този дух на служене. Когато човек се издигне от мъчението и труда до работата, то у него вече се проявява не личността, но нещо по-горно от личността, а именно душата – Божественото.
Всъщност днес в много редки случаи
душата
се проявява.
Това, което се гневи, безпокои, съмнява – това е личността. Но в момента, когато се прояви душата, се чувства мир, радост, подем. Понякога тези преживявания траят само една секунда, но дават на човека реално понятие за красотата на свръхсъзнателния живот и за силата, която той придава. При новото направление на труда човек, изявявайки душата си, едновременно с това навлиза в свръхсъзнателния живот. Един материалист не може да обясни източника на радостта при себеотрицателната дейност.
към текста >>
Но в момента, когато се прояви
душата
, се чувства мир, радост, подем.
Също така, за да могат да се събудят у човека вътрешните, душевните органи на свръхсъзнателния живот, трябва подходяща среда. А такава среда е този дух на служене. Когато човек се издигне от мъчението и труда до работата, то у него вече се проявява не личността, но нещо по-горно от личността, а именно душата – Божественото. Всъщност днес в много редки случаи душата се проявява. Това, което се гневи, безпокои, съмнява – това е личността.
Но в момента, когато се прояви
душата
, се чувства мир, радост, подем.
Понякога тези преживявания траят само една секунда, но дават на човека реално понятие за красотата на свръхсъзнателния живот и за силата, която той придава. При новото направление на труда човек, изявявайки душата си, едновременно с това навлиза в свръхсъзнателния живот. Един материалист не може да обясни източника на радостта при себеотрицателната дейност. Тази радост е един критерий, че човек се намира в правия път, чрез който се свързва с Реалното в света. Когато считаш нещо за свое, ти си още в стария живот, но когато си изпълнен с мисълта, че всичко е на Бога, тогава си свободен.
към текста >>
При новото направление на труда човек, изявявайки
душата
си, едновременно с това навлиза в свръхсъзнателния живот.
Когато човек се издигне от мъчението и труда до работата, то у него вече се проявява не личността, но нещо по-горно от личността, а именно душата – Божественото. Всъщност днес в много редки случаи душата се проявява. Това, което се гневи, безпокои, съмнява – това е личността. Но в момента, когато се прояви душата, се чувства мир, радост, подем. Понякога тези преживявания траят само една секунда, но дават на човека реално понятие за красотата на свръхсъзнателния живот и за силата, която той придава.
При новото направление на труда човек, изявявайки
душата
си, едновременно с това навлиза в свръхсъзнателния живот.
Един материалист не може да обясни източника на радостта при себеотрицателната дейност. Тази радост е един критерий, че човек се намира в правия път, чрез който се свързва с Реалното в света. Когато считаш нещо за свое, ти си още в стария живот, но когато си изпълнен с мисълта, че всичко е на Бога, тогава си свободен. Защо старият начин на дейност прави човека роб на труда, а новото направление на труда го освобождава? При новия начин на дейност човек проявява Разумното в себе си, а то е самият човек – ето защо тогава той е свободен, т.е.
към текста >>
32.
53) Новораждане
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Като се новороди, човек става гражданин на цялото човечество, всички хора са близки на
душата
му.
Ти ще бъдеш един носител на Божественото. Кой от вас е свободен? Министри, учители, стражари – те не са свободни. Не ги оставят да правят това, което е Божествено. А Бог ги е оставил да бъдат свободни.
Като се новороди, човек става гражданин на цялото човечество, всички хора са близки на
душата
му.
В политиката трябва абсолютно безкористие. Един политик трябва да се ръководи от една по-висша политика – политиката на Невидимия свят. Търпението на Невидимия свят е голямо, но в края на краищата те вземат мерки. Какво стана с Римската империя? Светските политикани гледат близките цели и не гледат далечните резултати.
към текста >>
33.
54) Новото съзнание. Закон на цялото и закон на частите
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Като страдаме, Природата ни възпитава и по този начин човешката
душа
научава великия урок за единството на Живота.
Разумната Природа възпитава душите по един мъдър начин и ги води към развитие. Ако се причини страдание на което и да е същество, нарушава се законът на единството. Този, който греши, живее в закона на частите – той сам се изолира от известни сили на живота. Поради това именно ще мине през страдание. И така чрез собствената си Голгота ще разбере, че всичко, което причинява на другите, го е сторил на себе си.
Като страдаме, Природата ни възпитава и по този начин човешката
душа
научава великия урок за единството на Живота.
Човек се убеждава, че ако удари някого, всъщност удря самия себе си. Човекът, който живее в закона на Цялото, т.е. в Мировата Любов, ще разбира езика на всички същества, а и той самият ще бъде разбран. Където и да ходи, такъв човек ще разнася една вътрешна светлина, мир, хармония, радост и живот. При него отчаяните ще се утешат и ще се изпълнят с надежда и вяра, болният ще оздравее, лошият ще се преобрази – у него ще се появи желание да прояви добротата си, а звярът ще седне кротко при нозете му.
към текста >>
Такъв човек влиза във връзка със Свещения олтар, който се намира в
душата
на всекиго, и той е уверен, че огънят, който е разпален там, е неугасим.
Човек се убеждава, че ако удари някого, всъщност удря самия себе си. Човекът, който живее в закона на Цялото, т.е. в Мировата Любов, ще разбира езика на всички същества, а и той самият ще бъде разбран. Където и да ходи, такъв човек ще разнася една вътрешна светлина, мир, хармония, радост и живот. При него отчаяните ще се утешат и ще се изпълнят с надежда и вяра, болният ще оздравее, лошият ще се преобрази – у него ще се появи желание да прояви добротата си, а звярът ще седне кротко при нозете му.
Такъв човек влиза във връзка със Свещения олтар, който се намира в
душата
на всекиго, и той е уверен, че огънят, който е разпален там, е неугасим.
Защо детето е привързано към майка си и тича към нея с радост? – Защото то чувства, че майка му е едно същество, което мисли за неговото щастие и му желае доброто. По същия начин всеки обича да се сближава с този, който живее в закона на Цялото. За такъв човек да стори път на една мравка или да я спаси от капката, която ще я удави, е толкова важно, колкото и да направи някое велико дело за човечеството, защото той има ясното мировъзрение да преценява другите същества от гледището на Първичната Причина. Такъв човек изпитва радост, когато някой се издигне или прояви хармоничните си способности, или направи откритие.
към текста >>
В
душата
на всекиго растат странни цветя, които може би все още не са разцъфтели в целия си блясък; в същата обител извира кристално чист извор, който може би все още не си е проправил път, за да протекат животворните му струи навън към другите.
А този, който живее живота на Цялото, се радва, че някой е нарисувал с голям талант такава ценна картина и че друг някой я притежава. 3. Схващане за Единството Животът на Цялото е живот на частите и животът на частите е живот на Цялото. Божественото, което работи в нас, работи и във всички останали хора. Вечното, Красивото, което е вътре в нас, се намира и в хранилницата на всички души.
В
душата
на всекиго растат странни цветя, които може би все още не са разцъфтели в целия си блясък; в същата обител извира кристално чист извор, който може би все още не си е проправил път, за да протекат животворните му струи навън към другите.
Разумното, което действа в нас, е сродно с Разумното, което действа и във всяко цвете и твар. Именно затова този, който живее в закона на Цялото, вижда навред Единния живот, така невероятно проявен в неизброими форми. Този, който почувства своите извечни връзки с Цялото, почва да работи и от живот на мъчение и труд се издига до живота на работата. Който живее в илюзията на несъпричастността, търси своята слава, а който живее в Закона на Цялото, търси Божията слава. Почнеш ли да работиш за славата на Бога, т.е.
към текста >>
Той ще почувства, че не е само личност, а че в
душата
си носи онази частица, която всякога прощава и обича, която непрестанно е готова да се жертва и да се учи – това е Бог, който работи отвътре.
Всяко познание в края на краищата не е нищо друго освен познание за Бога. Учителя казва: „Всъщност има само едно знание – знанието за Бога, и то е два вида: есенциално и потенциално.“ От една страна, ние познаваме Бога чрез собствените си преживявания на Любовта, Мъдростта и Истината: чрез нашата проявена светла мисъл, възвишено чувство и добродетелна постъпка. Бог ни се разкрива отвътре, защото добродетелите са изявление на Божественото в човека. От друга страна, изучавайки кристалите, звездите, моретата, планините, ние чувстваме пулсацията на Единния Живот; като обичаме Бога по този начин, ние научаваме какъв е Неговият план. Преди всичко човек сам ще се увери, че в него има нещо красиво – Божествено.
Той ще почувства, че не е само личност, а че в
душата
си носи онази частица, която всякога прощава и обича, която непрестанно е готова да се жертва и да се учи – това е Бог, който работи отвътре.
Сами ще открием, че в нас е заложена доброта, която трябва да проявим – това е Божественото. В това отношение Учителя ни насочва: „Няма да казвате ще стана добър, а ще казвате ще проявя своята доброта.“ Има смисъл човек да повярва на това, което работи вътре, в глъбините на неговата природа. Като се увери в духовния свят, с който е изпълнен отвътре, и като се облегне на Господа, който носи в себе си, той ще измени съвършено отношението си към всички други. И като мисли за ближните си, той ще достига до Божественото, което ги изпьлва; чак тогава ще се появят истинските връзки и хората ще се опознаят.
към текста >>
34.
55) Новото ще дойде по един естествен начин
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Има известни възгледи, които са необходими и хранят
душата
.
НОВОТО ЩЕ ДОЙДЕ ПО ЕДИН ЕСТЕСТВЕН НАЧИН Един общественик беше приет от Учителя. Той пожела да посещава лекциите и помоли Учителя да му определи в кои дни да присъства – дали в сряда, или в петък. Ще зависи от Вашето свободно време. Ще гледате на лекциите така, както гледате на храната.
Има известни възгледи, които са необходими и хранят
душата
.
Вие ме питахте как да прогресираме в обществения живот. Ако нямаме помощ от Божествения свят, нищо не се постига. Ако сегашните държавници разбираха Божествения закон, щяха да успеят. Те не успяват, понеже нямат съдействието на Божествения свят. Като не изпълнят известни мероприятия, които да осъществяват целите на живота, тогава идва анархията.
към текста >>
35.
56) Нужда от работници
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Като обръщаш един човек към Бога, недей го прави привърженик на една или друга църква или общество, а само посади Божественото семенце в
душата
му и се отдръпни.
Някой човек схваща погрешно нещата и казва, че като застарее, тогава ще работи за Бога, но как, когато тогава не ще бъде способен. Трябва да работи, докато не е уредил своите работи. Уреди ли ги, няма да може да работи. Човек трябва да сее свещеното семе навсякъде: където иде, да остави следа. Безспирно трябва да се сее, а на много хора кармата не им позволява да работят за Бога – грижат се за ниви, къщи, имоти, за служби, жена, дъщери и синове и пр.
Като обръщаш един човек към Бога, недей го прави привърженик на една или друга църква или общество, а само посади Божественото семенце в
душата
му и се отдръпни.
После се върни втори път, за да го полееш, и си замини. Във вестникарските статии, при които обществото се запознава с нашите идеи, да се избягва всеки догматизъм. Мисълта да бъде свободна и изложението да бъде безпогрешно и ясно, да не се създава впечатление, че се защитава това или онова. Да се използват по-меки думи, в кряскането не седи силата. И този, който пише статията, да не изглежда като дълбоко заинтересован и пристрастен, но като един зрител.
към текста >>
Днес
душата
ми е радостна и съм весел.
“ Така не се започва. Първо, той трябва да има една лична придобивка, тъй като е страдал доста досега. Българинът, щом вземе да чете, почва да мисли. И по-добре е да го накараш да чете, отколкото да му говориш. Наскоро един свещеник ми писа: „Бях се отчаял, животът ми се бе обезсмислил напълно, но откакто почнах да чета Вашите беседи, моят живот отново се осмисли.
Днес
душата
ми е радостна и съм весел.
Имам ли право да изнасям бисерите от Вашите беседи пред моите слушатели? “ Отговорих му: „Работете за Бога и за себе си не мислете. Като говорите за себе си, имате страдания, а като говорите за Бога – радост. Говорете и работете за Бога! “ Как трябва да се работи за Бога?
към текста >>
36.
57) Обикновеното е условие за необикновеното
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
душата
има изпитания, за да се види как ще се справи.
То е отношение на човека към Бога. Когато гледаш хората през очите на Бога, тогава имаш право мнение за тях. Ще гледаш на хората, както Господ гледа. Някои хора имат слабости. Това не са грехове, а изпитания, т.е.
душата
има изпитания, за да се види как ще се справи.
Тя се възпитава, за да не я засяга грехът. Ръководи я един Висш Дух. И към тази душа, макар и наглед грешна, Бог гледа благосклонно. Щом човек се разкае, грехът му се стопява и той се пречиства. Не трябва да се говори на човека за погрешките му.
към текста >>
И към тази
душа
, макар и наглед грешна, Бог гледа благосклонно.
Някои хора имат слабости. Това не са грехове, а изпитания, т.е. душата има изпитания, за да се види как ще се справи. Тя се възпитава, за да не я засяга грехът. Ръководи я един Висш Дух.
И към тази
душа
, макар и наглед грешна, Бог гледа благосклонно.
Щом човек се разкае, грехът му се стопява и той се пречиства. Не трябва да се говори на човека за погрешките му. Когато те обиди някой, ти пак запази най-добри чувства към него. Ако те обиди намясто, ще кажеш, че има право, а ако не те обиди намясто, ще си кажеш, че не разсъждава право. Лошият човек, като ти прави зло, ти го обикни – това ще го запали и той също ще те обикне и ще престане да ти прави зло.
към текста >>
37.
58) Общение с Христа
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Христос действа вътре в глъбините на човешката
душа
.
ОБЩЕНИЕ С ХРИСТА В частен разговор с един брат Учителя каза : От Христа почва еволюцията. Той донесе огъня на Любовта и ние сме свободни да го приемем, или не.
Христос действа вътре в глъбините на човешката
душа
.
Въплътяването е голямо ограничение и Христос сега не ще се въплътява, а ще се вселява, Той ще дойде в душите. Като дойде Христос, ще си турим най-хубавите дрехи и понеже все още Го няма, затова ходим с парцалите. Реален е този Христос, който днес се проявава в човека, но все още не живее напълно в него. Павел казва: „Ако Христос бе живял в хората, те щяха да бъдат други.“ Христос учи хората отвътре и сега се приготовлява да живее в тях. Той казва: „Хлопам.“ И ако някой отвори, ще влезе.
към текста >>
38.
59) Обяснителни бележки
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Пресътворява търсенията на руската
душа
в знаменитите си романи „Унижените и оскърбените”, „Престъпление и наказание”, „Идиот”, „Братя Карамазови” и др.
71. Статията е публикувана в сп. „Житно зърно“, 1928 г., кн. 2, стр. 46. 72. Фьодор Достоевски (1821–1881) – велик руски писател с демократични възгледи. Житейската му съдба е белязана с много трудности и противоречия: болен е от епилепсия, преминава през затвора и каторгата, докато накрая получава признание и е избран за член на Петербургската академия на науките.
Пресътворява търсенията на руската
душа
в знаменитите си романи „Унижените и оскърбените”, „Престъпление и наказание”, „Идиот”, „Братя Карамазови” и др.
73. Статията е публикувана в сп „Житно зърно“, 1941 г., кн. 3, стр. 88. 74. Статията е публикувана в брошура, издадена през 1938 г. 75. Франц Месмер (1734–1815) – немски лекар, открил и практически използвал човешките флуиди, които той нарича животински магнетизъм. Считат го за баща на съвременната хипноза, като изследва използването на хипнотичното състояние за лечебни цели.
към текста >>
39.
63) Паневритмия
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Второ, понеже движенията на Паневритмията са в хармония с космичния ритъм, който привежда в активност Целокупния Живот, те активират всички спящи сили на човешката
душа
и ги пробуждат към дейност.
Те са в хармония с творчес¬кия космичен ритъм, който гради и организира Целокупната Природа, и затова имат мощно действие. Движенията в Паневритмията не са произволни и когато се изпълняват дадените от Учителя упражнения, става хармонизиране с цялото Битие, така човек получава нещо ценно. Действието на паневритмичните движения е трояко. Първо, те са акумулатори, чрез които човек се свързва с градивните сили на Природата и ги приема. Те съдействат за неговото развитие, защото са животворни.
Второ, понеже движенията на Паневритмията са в хармония с космичния ритъм, който привежда в активност Целокупния Живот, те активират всички спящи сили на човешката
душа
и ги пробуждат към дейност.
Трето, паневритмичните движения са от такъв характер, че чрез тях човек изпраща идейни мисли и сили в света и по този начин той се претворява и променя. Нека да разгледаме първото въздействие на Паневритмията. Нейните движения не служат само за упражнение на мускулите, за изпълване на белите дробове с повече въздух и прочее, но и за образуване на хармоничната връзка между Живата Природа и човека. Енергиите в Природата са поляризрани. Един малък пример са двата полюса на магнита или положителното и отрицателно електричество, или коренът и стьблото у растенията и т.н.
към текста >>
Чрез правенето на паневритмичните движения съзнанието ни едновременно е концентрирано върху тях и върху определени идеи, така чрез този език ние изразяваме външно вътрешния живот – живота на
душата
.
Има безброй съответствия в Природата, но нека изброим само тези, които главно ни интересуват в случая: тон, форма, движение, цвят, число и идея. На закона за съответствието между тези прояви в Природата се основава и окултната архитектура; на същото съответствие се основава и Паневритмията. С други думи казано, Паневритмията е сьчетание между тон, форма, движение, цвят, число и идея. И само когато има такова съответствие, движенията ще са с мощно, магично действие и ще бъдат вече носители на светли идеи. Благодарение на съответствието между движение и идеи, движенията стават въплътена идея и проникват самия изпълнител, като внасят обнова и живот.
Чрез правенето на паневритмичните движения съзнанието ни едновременно е концентрирано върху тях и върху определени идеи, така чрез този език ние изразяваме външно вътрешния живот – живота на
душата
.
Има движение на Доброто, на Милосърдието, на Справедливостта, а и Любовта си има свои линии на движение. Няма добродетел, която да не може да се изрази, и човек трябва да прави опити веднъж, дваж, десет, сто пъти и прочее, додето намери кои линии на движения отговарят на дадена добродетел. На такава основа е изградена и Паневритмията, която е проникната от музикалната мисъл на Учителя. Известно е, че в мозъка има двигателни, моторни центрове. И за съзнателните движения центровете са в главния мозък.
към текста >>
Има нужда от духовни средища, чрез които Божественото да възлиза, да разбуди
душата
на света, да го обнови и да внесе Новата култура на Духа.
Напротив, всяко движение има мощно действие върху нервната система и върху целокупния духовен живот. Ако човек направи едно фалшиво движение, ненормално или отрицателно, то съответният мозъчен центьр ще получи неправилно развитие, което ще се отрази както върху здравословното състояние на органа, който този центьр дирижира, така и върху духовните способности и дарби на човека. По всички изнесени дотук причини чрез Паневритмията, освен че се постига духовен подем и развитие на възвишени мисли и чувства, които облагородяват характера, но се влива и здраве, и сила във всички телесни органи. Ето защо Паневритмията подмладява. Паневритмията е свещенодействие, чрез нея се творят духовни ценности, за да се влеят в общочовешката култура.
Има нужда от духовни средища, чрез които Божественото да възлиза, да разбуди
душата
на света, да го обнови и да внесе Новата култура на Духа.
Паневритмията е пригодена да изрази новите идеи и да ги предаде чрез музика, движения и думи, пробуждащи Божественото в човешкото естество. Паневритмията не е обикновен танц – в нейните движения са въплътени идеите, които днес строят и градят Новата култура. В нейните движения са скрити пружини с магическа мощ, чрез които ще се задействат творческите сили на човешката душа – сили, които чакат своето развитие. Всемирното Бяло Братство внася Новото в света не само чрез мисъл, чувства и постъпки, но и чрез движения. Та нали и вятърът, като духа, размърдва листата и с това улеснява движението на растителните сокове?
към текста >>
В нейните движения са скрити пружини с магическа мощ, чрез които ще се задействат творческите сили на човешката
душа
– сили, които чакат своето развитие.
Ето защо Паневритмията подмладява. Паневритмията е свещенодействие, чрез нея се творят духовни ценности, за да се влеят в общочовешката култура. Има нужда от духовни средища, чрез които Божественото да възлиза, да разбуди душата на света, да го обнови и да внесе Новата култура на Духа. Паневритмията е пригодена да изрази новите идеи и да ги предаде чрез музика, движения и думи, пробуждащи Божественото в човешкото естество. Паневритмията не е обикновен танц – в нейните движения са въплътени идеите, които днес строят и градят Новата култура.
В нейните движения са скрити пружини с магическа мощ, чрез които ще се задействат творческите сили на човешката
душа
– сили, които чакат своето развитие.
Всемирното Бяло Братство внася Новото в света не само чрез мисъл, чувства и постъпки, но и чрез движения. Та нали и вятърът, като духа, размърдва листата и с това улеснява движението на растителните сокове? Движенията на Паневритмията имат вътрешна сила и духовно влияние върху човечеството. Всяко място, където се правят паневритмични упражнения, става център за изпращане на светли идеи в света. На 22 март ние отваряме една нова красива страница в живота на Изгрева.
към текста >>
И когато напролет съзрем как растенията напъпват и цъфтят, то в човешката ни
душа
трябва да се роди една дълбока вът¬решна радост, един усет, че наближава денят на нейното освобождение.
Този факт е от извънредно голяма важност, за да се оцени значението на изгрева. При изгрев слънце човешкият организъм е най-възприемчив към слънчевите енергии, в тези часове всякога има повече прана или жизнена енергия, отколкото на обед, и тогава живият организъм поглъща най-много положителни енергии (прана). Земята в началото на пролетта е повече отрицателна и затова именно приема най-интензивно. Ето защо от всички годишни времена през пролетта слънчевите лъчи действат изключително лечебно. Благотворното влияние на Слънцето започва от 22 март – тогава Земята работи по-творчески, и дните до 22 юни са подходящи за обнова.
И когато напролет съзрем как растенията напъпват и цъфтят, то в човешката ни
душа
трябва да се роди една дълбока вът¬решна радост, един усет, че наближава денят на нейното освобождение.
Човек трябва да се отзове с обич към тая животворна сила, която го обгръща, и да приеме нейното благотворно влияние за освежаване на своите мисли, чувства и сили.“ Паневритмичните упражнения се основават на космичните закони за контакт на човека с енергиите на Природата и за използването им за нейния духовен растеж. Всяко нещо трябва да се движи – това е природен закон и когато движенията са разумни, човек придобива достатъчно. При паневритмичните упражнения той влиза в обмяна с живите сили на Природата, но ако не прокара своята мисьл и воля през ръцете, краката, мускулите и прочее, не би могьл да се ползва. Може да се каже, че човешкото същество е един жив радиоапарат, който приема и предава едновременно, а и движенията при Паневритмията са от такъв характер, че човек е способен да черпи изобилно сили от безграничния резервоар на Природата и с това да повдигне своите мисли, чувства и постъпки, а от друга страна, да праща в света творчески импулси и идеи, които ще съдействат за неговата обнова и преобразяване.
към текста >>
Основната идея, с която трябва да се занимава съзнанието по време на изпълняването Ă, е идеята за Бога, за Вечния Разум, за Живата Природа, за изгряващото Слънце и за пробуждането на
душата
.
Паневритмичните упражнения се основават на космичните закони за контакт на човека с енергиите на Природата и за използването им за нейния духовен растеж. Всяко нещо трябва да се движи – това е природен закон и когато движенията са разумни, човек придобива достатъчно. При паневритмичните упражнения той влиза в обмяна с живите сили на Природата, но ако не прокара своята мисьл и воля през ръцете, краката, мускулите и прочее, не би могьл да се ползва. Може да се каже, че човешкото същество е един жив радиоапарат, който приема и предава едновременно, а и движенията при Паневритмията са от такъв характер, че човек е способен да черпи изобилно сили от безграничния резервоар на Природата и с това да повдигне своите мисли, чувства и постъпки, а от друга страна, да праща в света творчески импулси и идеи, които ще съдействат за неговата обнова и преобразяване. Паневритмията се основава на взаимодействието между Природата и човека, на зависимостта между физиологичните и психологични процеси в човека и на съответствието между идея, мисъл, музика и движение.
Основната идея, с която трябва да се занимава съзнанието по време на изпълняването Ă, е идеята за Бога, за Вечния Разум, за Живата Природа, за изгряващото Слънце и за пробуждането на
душата
.
Тези упражнения са високо идейни и събуждат в човека качества, които изграждат основата на Новата култура. А тя е култура на жертвата, на даването и на самоотричането в името на ближните. Всичките 28 паневритмични упражнения представят един непрекъснат процес на съзнанието кьм съвършенство и си имат свой вътрешен смисъл. По-долу се изяснява вътрешният смисъл на всяко едно от тях, като се изтъква само общодостъпното им значение, докато сакралното не ще споменем, понеже разбирането му изисква по-голяма подготовка. 1. Пробуждане: Това упражнение изразява процеса на събиране и процеса на проявяване навън.
към текста >>
Човек надраства рамките на ограничения си личен живот и влиза в широката област на Целокупния живот – това е начало на проявлението на човешката
душа
.
това, което имаме, трябва да го отдадем. При следващите движения прибираме отново ръцете и докосваме с пръсти рамената, което означава възприемателен процес, приемаме от Природата даровете, които ни дава – това е женският принцип, възприемащото начало. Тези две състояния се сменят. Пръстите са антени, през които се отпращат енергии, а междините между тях са възприемателните антени. Това упражнение се нарича „Пробуждане“, понеже когато у човека се роди идеята за даване на това, що е възприел, то това е вече ярък признак за пробуждане на съзнанието му.
Човек надраства рамките на ограничения си личен живот и влиза в широката област на Целокупния живот – това е начало на проявлението на човешката
душа
.
Човешката душа трябва да се пробуди и да прояви своята неземна красота. 2. Примирение: Тези плавни криви линии, които се извършват с ръцете пред слънчевия възел и настрани, и пак обратно, са магнетични линии, линии на мекота и на примирение. Тези движения възпитават в дух на смиреност и се укрепва съзнанието, че всичко, каквото се случва, ще се превърне на добро. Чрез това упражнение човек примирява своите противоречия и тези отвън. 3. Даване: Движенията на ръцете напред и прибирането им към гърдите означават правилната обмяна между вътрешния и външния свят, между човек и Природа.
към текста >>
Човешката
душа
трябва да се пробуди и да прояви своята неземна красота.
При следващите движения прибираме отново ръцете и докосваме с пръсти рамената, което означава възприемателен процес, приемаме от Природата даровете, които ни дава – това е женският принцип, възприемащото начало. Тези две състояния се сменят. Пръстите са антени, през които се отпращат енергии, а междините между тях са възприемателните антени. Това упражнение се нарича „Пробуждане“, понеже когато у човека се роди идеята за даване на това, що е възприел, то това е вече ярък признак за пробуждане на съзнанието му. Човек надраства рамките на ограничения си личен живот и влиза в широката област на Целокупния живот – това е начало на проявлението на човешката душа.
Човешката
душа
трябва да се пробуди и да прояви своята неземна красота.
2. Примирение: Тези плавни криви линии, които се извършват с ръцете пред слънчевия възел и настрани, и пак обратно, са магнетични линии, линии на мекота и на примирение. Тези движения възпитават в дух на смиреност и се укрепва съзнанието, че всичко, каквото се случва, ще се превърне на добро. Чрез това упражнение човек примирява своите противоречия и тези отвън. 3. Даване: Движенията на ръцете напред и прибирането им към гърдите означават правилната обмяна между вътрешния и външния свят, между човек и Природа. Една от духовните задачи на човека е всичко, което приема от Природата, да го обработи и да го раздаде.
към текста >>
С тези движения се събужда копнежът на
душата
към изкачване на високия идеал.
Нали и в обикновения вървеж, когато кракът се отлепва от земята, е възлизане, и когато той отново стъпва, е слизане. Това упражнение улеснява човека да разбере вечния път на Живота и да има правилно отношение към него и към посоката. 5. Дигане: Двете ръце се вдигат едновременно нагоре, след което се снемат и насочват назад. Вдигането на ръцете символизира приемане на Новото, изгряващото, що иде от Божествения свят, а поставянето ръцете надолу и назад – щом си приел новото, старото ще туриш отзад. Нали и лодката се движи напред чрез вдигане на лопатите и движението им назад?
С тези движения се събужда копнежът на
душата
към изкачване на високия идеал.
6. Отваряне: С дясната ръка и после с лявата се правят дъгообразни движения пред тялото. Упражнението е за разрешаване на известни противоречия при мисленето и при чувстването. Движението с дясната ръка означава разрешаване на противоречията в мислите, а движението с лявата ръка – на тия в чувствата. С ръцете си човек изпраща известни енергии, които премахват препятствията. Това е зов за преодоляване на пречките от светлия път на душата, за да може тя да осъществи своя възход.
към текста >>
Това е зов за преодоляване на пречките от светлия път на
душата
, за да може тя да осъществи своя възход.
С тези движения се събужда копнежът на душата към изкачване на високия идеал. 6. Отваряне: С дясната ръка и после с лявата се правят дъгообразни движения пред тялото. Упражнението е за разрешаване на известни противоречия при мисленето и при чувстването. Движението с дясната ръка означава разрешаване на противоречията в мислите, а движението с лявата ръка – на тия в чувствата. С ръцете си човек изпраща известни енергии, които премахват препятствията.
Това е зов за преодоляване на пречките от светлия път на
душата
, за да може тя да осъществи своя възход.
Местенето на ръката от гърдите навън е отваряне, а връщането Ă в първоначалното положение е затваряне. За да влезеш в Природата, трябва да отвориш, а като влезеш, трябва да затвориш, т.е. трябва да не се мисли за онова, което вече си загърбил, трябва да забравиш старото. Вратата на миналото трябва да се затвори и вратата на бъдещето да се отвори. Това, което отваря, е настоящето.
към текста >>
С тези движения се обрисува радостта на
душата
, която е добила освобождение.
И още: излез от тъмните подземия на безлюбието и влез в радостта на Любовта. Чрез това упражнение този импулс се праща и в света, за да работи в съзнанието на колективното съзнание и по този начин то да се подготви за Новата култура на свободните души. 8. Пляскане: Това е тържество на Свободата. Пляскането с ръце означава, че човек се е освободил от всички неестествени, стеснителни връзки, от кармичните връзки: Свободата вече е придобита. Както вълните, които пляскат на брега, показват, че са достигнали до границата и са свободни вече да се разпиляват.
С тези движения се обрисува радостта на
душата
, която е добила освобождение.
Това е и радостта на пеперудата, която е излетяла из пашкула, и радостта на тревицата, която е показала своя стрък над тъмната студена земя. 9. Чистене: Ръцете се събират пред устата и се движат настрани с леко духане. Духането е Словото, а движението на ръцете встрани – посяването на Словото. Упражнението дава израз на процеса на възприемане на Словото и неговото посяване. Разумното Слово, което се дава чрез езика, трябва да се посее.
към текста >>
40.
64) Пентаграмът
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Пентаграмът, така както е даден от Учителя, със символичните знаци, с имената на добродетелите и с мисълта „В изпълнението Волята на Бога е силата на човешката
душа
“, вписана от вътрешната страна на окръжността, е нов и бележи отварянето на Школата.
ПЕНТАГРАМЪТ Пентаграмът е окултен символ, съществуващ от дълбока древност в школите на Бялото Братство.
Пентаграмът, така както е даден от Учителя, със символичните знаци, с имената на добродетелите и с мисълта „В изпълнението Волята на Бога е силата на човешката
душа
“, вписана от вътрешната страна на окръжността, е нов и бележи отварянето на Школата.
През 1898 г. Учителя получава този духовен знак чрез вътрешно откровение и прави необходимите записки в тефтерчето си. За по-голяма яснота ще изложим някои от обясненията за Пентаграма, изнесени по време на Търновския събор, състоял се през 1914 г., когато присъстващите получават и по един отпечатан Пентаграм. Като разгледаме Пентаграма, забелязваме, че той до известна степен отговаря на човешкото тяло: ако се разкрачим и поставим ръце настрани, получава се фигурата пентаграм. В Пентаграма – символ на Школата, са изписани пет думи: Любов, Мъдрост, Истина, Правда, Добродетел.
към текста >>
Най-първо ще изложим Пентаграма като Път за еволюция на човешката
душа
, а след това – като начин, по който можем да си служим с него.
В широк смисъл на думата се разбира всички добродетели, всички нравствени качества и съвършенства; в тесен смисъл – добри дела и добротворство или правене на добро; а в още по-тесен смисъл на думата безсъмнено е служенето на Бога. Който служи на Бога, той е добродетелен: той има добродетел в себе си. В Пентаграма са изписани три букви: В, У, Ж, които означават „Великото училище на живота“. С други думи, Пентаграмът излага картинно Великото училище на живота, в което сме поставени. А числата 1, 2, 3, 4, 5, които са вписани в Пентаграма, са числата на добродетелите.
Най-първо ще изложим Пентаграма като Път за еволюция на човешката
душа
, а след това – като начин, по който можем да си служим с него.
Човек, когато е все още млада душа, която тепърва добива опитност в живота, извървява външния кръг на Пентаграма. Символите от външния кръг на посвещение – сабя, чаша, книга, свещ и жезъл – са вън от петолъчката. В началото на своето развитие човек почва с насилие, служи си със сила, правилно или неправилно, и това е сабята. Като действа с насилие и неправда, тогава по закона на кармата той минава и през страдания, т.е. ще отпие от горчивата чаша на страданието – именно затова чашата е последствие на сабята.
към текста >>
Човек, когато е все още млада
душа
, която тепърва добива опитност в живота, извървява външния кръг на Пентаграма.
Който служи на Бога, той е добродетелен: той има добродетел в себе си. В Пентаграма са изписани три букви: В, У, Ж, които означават „Великото училище на живота“. С други думи, Пентаграмът излага картинно Великото училище на живота, в което сме поставени. А числата 1, 2, 3, 4, 5, които са вписани в Пентаграма, са числата на добродетелите. Най-първо ще изложим Пентаграма като Път за еволюция на човешката душа, а след това – като начин, по който можем да си служим с него.
Човек, когато е все още млада
душа
, която тепърва добива опитност в живота, извървява външния кръг на Пентаграма.
Символите от външния кръг на посвещение – сабя, чаша, книга, свещ и жезъл – са вън от петолъчката. В началото на своето развитие човек почва с насилие, служи си със сила, правилно или неправилно, и това е сабята. Като действа с насилие и неправда, тогава по закона на кармата той минава и през страдания, т.е. ще отпие от горчивата чаша на страданието – именно затова чашата е последствие на сабята. Страданията учат и човек дохожда до книгата, а щом се захване за нея, просвещава се, добива светлина и става по-разумен.
към текста >>
Затова казваме, че Пентаграмът показва Пътя на развитието на човешката
душа
или Великото училище, през което човек трябва да мине, за да добие съвършенство.
Двете змии олицетворяват борбата на човека с неговата низша природа. Побеждава висшата природа, човек надвива злото в себе си и минава през кръста. Под кръст се разбира пълно самоотричане. Този, който не гледа своите лични интереси, а се стреми да работи само за Бога, той се слива с Божественото и завършва своята еволюция. Щом постигне пьлно самоотричане и пьлно единение с Бога, човек завършва напълно своето развитие, настава Вечният ден.
Затова казваме, че Пентаграмът показва Пътя на развитието на човешката
душа
или Великото училище, през което човек трябва да мине, за да добие съвършенство.
Трябва да се има предвид динамичната сила, излизаща от Пентаграма, и да се знае как да се употреби. Веднъж, намирайки се на улица „Опълченска“ 66, Учителя се обърна със следните думи към няколко души от нас, които носеха златен Пентаграм над дрехите си: Вие носите Пентаграма, обаче това е идолопоклонство.Защо го носите като украшение? Трябва да знаете, че от него излиза динамична сила! Пентаграмът е извор на светлина, всеки ясновидец ще види как излизат от него лъчи по всички посоки.
към текста >>
В окръжност около Пентаграма е вписано изречението „В изпълнението Волята на Бога е силата на човешката
душа
.“ При окултната наука окръжността е символ на благоприятните Божествени условия, значи кръгът е Божественото, в което човек живее.
Всяко място с Пентаграм е оградено, неговите силни вибрации ограждат от лоши влияния и тъмни същества не могат да припарят там. Когато Пентаграмът е с върха нагоре, той е правилно поставен. И никога не бива да се поставя с вьрха надолу.Един наш брат от Казанлък направи в двора си каменни стъпала с перила. По перилата постави пентаграми от цимент с вьрха надолу. Съдбата му се обърна, той напусна Братството, пропиля къщата и всичко загуби.
В окръжност около Пентаграма е вписано изречението „В изпълнението Волята на Бога е силата на човешката
душа
.“ При окултната наука окръжността е символ на благоприятните Божествени условия, значи кръгът е Божественото, в което човек живее.
Благодарение на това той има благоприятни условия да се развива и да сигне до съвършенство. Потопен в Бога – това е кръгът. Пентаграмът трябва да се постави в рамка и под стъкло и да се окачи не в коя и да е стая, но в специална, уединена – там, кьдето идат рядко чужди хора и където се произнася молитва. И там не бива да се говорят лоши неща, понеже излиза сила от Пентаграма и ако тя срещне противодействието на някоя обратна сила, става катастрофа. Ако там, където има Пентаграм, се твори и мисли лошо и се вършат лоши постъпки, тогава той действа разрушително, защото се смесват два вида влияния – положително и отрицателно.
към текста >>
Когато човек се намира пред Пентаграма и се моли, нека да съзерцава изречението „В изпълнението Волята на Бога е силата на човешката
душа
“.
Благодарение на това той има благоприятни условия да се развива и да сигне до съвършенство. Потопен в Бога – това е кръгът. Пентаграмът трябва да се постави в рамка и под стъкло и да се окачи не в коя и да е стая, но в специална, уединена – там, кьдето идат рядко чужди хора и където се произнася молитва. И там не бива да се говорят лоши неща, понеже излиза сила от Пентаграма и ако тя срещне противодействието на някоя обратна сила, става катастрофа. Ако там, където има Пентаграм, се твори и мисли лошо и се вършат лоши постъпки, тогава той действа разрушително, защото се смесват два вида влияния – положително и отрицателно.
Когато човек се намира пред Пентаграма и се моли, нека да съзерцава изречението „В изпълнението Волята на Бога е силата на човешката
душа
“.
После да си представи мислено, че в този кръг има още два. В средния кръг да се съсредоточи над мисълта: „Бог толкова възлюби света, че даде Своя Син Единороднаго, за да не погине всеки, който вярва в Него, но да има живот вечен.“ А в третия, най-вътрешния кръг, да впише все така мислено изречението: „Търсете първом Царството Божие и Неговата правда и всичко друго ще ви се приложи.“ Когато човек се моли и си представя тези три изречения, тогава Пентаграмът има по-голяма сила. При случай на нужда и във време на опасност човек може да направи следното: да образува около себе си Пентаграм. Отначало ще го направи мислено, после ще го изпише с ръка и накрая да си послужи с трите изречения, които споменах. Препятствията, които има, ще се разпръснат.
към текста >>
41.
65) Писма
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Вие може да говорите на следната тема: „Благото, което носят разумните страдания за човешката
душа
“.
Една сестра от чужбина писа, че е поканена да държи беседа в един затвор на 31 декември, срещу Нова година, и тя попита Учителя за тема. Той отговори следното: Страдание без ожесточение е правият път. И ако има ожесточение и после пак страдание, тогава не ще има омекотяване, а втвърдяване. Страданието е процес на омекотяване и точно това трябва да се изясни.
Вие може да говорите на следната тема: „Благото, което носят разумните страдания за човешката
душа
“.
Именно страданието е Божествен език, с който Небето говори на тези, които се отклоняват от правия път; страданието е език, който показва, че сме в една дисхармонична среда. ПИСМО № 5 Същата сестра сподели, че е държала сказката по дадената тема пред затворниците и че е имала голям успех. Сега бе поканена да говори пред политически затворници и тя отново попита Учителя каква да бъде темата. Той й отговори:
към текста >>
Страданието е подобно на изораването на една нива, то подготвя онзи процес, който създава възможност да се посее нещо хубаво в човешката
душа
, а пък плодът е възнаграждението за работата, която сме свършили.
Пътят на ученика е като на зазоряване. Трябва да се върви от светлина към светлина – следвайте този път. Страданието в света служи за пречистване, за избелване. С него могат да се оценят радостите, които ще дойдат. Без скръбта радостта ще остане неоценена.
Страданието е подобно на изораването на една нива, то подготвя онзи процес, който създава възможност да се посее нещо хубаво в човешката
душа
, а пък плодът е възнаграждението за работата, която сме свършили.
ПИСМО № 7 Италианецът К. попита Учителя за езотеричната страна на Евангелието. Учителя отговори: Трябва да се знае, че в живота има единство.
към текста >>
Един италианец от Рим писа, че в
душата
му има зазоряване и че иска да получи Висша Мъдрост, Дух на Истина, Светлина и Любов.
Нека човек да работи за хармонизиране на своята воля с Божествената. Евангелието на Йоана е за хармонизиране на човешката воля с Божията воля, то е Евангелие на Любовта. Именно това е мистичната страна в Евангелието на Йоана. Засега това, ала хубаво е да четете и книгата „Светът на Великите Души“, според упътванията към нея. ПИСМО № 8
Един италианец от Рим писа, че в
душата
му има зазоряване и че иска да получи Висша Мъдрост, Дух на Истина, Светлина и Любов.
Той се интересуваше кое е новото, което иде, и по какъв начин ще дойде. Учителя отговори така: Вие вървите по правия път. Щом чувствате зазоряване, вървете напред и не се спирайте. Духът на Истината, на Светлината, на Любовта, на Висшата Мъдрост ще дойдат във Вас постепенно и по вътрешен начин, а не по механичен.
към текста >>
42.
66) План за повдигане на човечеството
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Все още славянската
душа
не е намерила вратата, през която да влезе Божественото учение с повече пълнота.
Дух на самопожертвование има у славянина; в славянството има проявление на Бога. Бог извиква славяните, за да съдействат за Царството Божие на Земята. Славяните са определени от Бога да бъдат носители на една нова идея. Мисълта създава известни форми. Ако погледнем носа на славянина, той е все още къс – това показва, че трябва да учи.
Все още славянската
душа
не е намерила вратата, през която да влезе Божественото учение с повече пълнота.
Германците, англичаните и французите са назначени като учители на славяните. Че славяните имат голямо значение, се вижда от това, че Бог им е дал обширна земя – 21 млн. кв. км, и от север я е запазил с естествена граница – Северният ледовит океан. Това не е нацизъм, нито шовинизъм, понеже мисията на славянството не е расова, а общочовешка. У славяните се развива Любов към Бога.
към текста >>
Руският дух, руската музика, литература, изкуство, философия, руската
душа
проникна и оплоди западната култура, също така и русите взеха нещо от Запада, стана духовен обмен.
Но няма друг народ, у когото да е развито толкова силно религиозното чувство, както у русите, затова той е и така мек. Русите си остават в душите религиозни. Религиозното чувство, както и да се менят формите, не може да се изкорени – нищо не е в състояние да го изкорени от човека. В сравнение с всички други народи и раси у русите, изобщо у славяните, най-много е развито чувството на Любов към Бога и затова тяхното предназначение е да дадат тласък за Нова култура в света. Не са случайни тези страдания и изпитания, не е случайно, дето руски емигранти отидоха навсякъде в Европа – това беше нужно.
Руският дух, руската музика, литература, изкуство, философия, руската
душа
проникна и оплоди западната култура, също така и русите взеха нещо от Запада, стана духовен обмен.
Славянството е девствена почва на бялата раса. Това, което евреите не можаха да разрешат, славяните ще го разрешат. Каспийско море е аналогично на Мъртво море. Както в Мъртво море се влива река Йордан, така и в Каспийско море – река Волга. Сьветска Русия представлява женският елемент в най-твърдата форма.
към текста >>
43.
72) Посади Божествената семка
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Например срещаш някой човек, който е готов, можеш да го подбудиш само с няколко думи – ти посади Божествената семка в него и не се тревожи какво ще стане по-нататьк с нея, понеже щом си посял нещо в една
душа
, то вече възвишените същества от Невидимия свят имат възможност да работят върху
душата
и да възрастят посятото.
А пък ако сте Горе, е по-мъчно, защото ще трябва да търсите тукашни хора, които да станат ваши проводници. А не всеки е годен за проводник и не винаги, когато намерите такъв, той ще слуша и изпълнява това, за което го пращате. Днес са точно определени душите, които ще се събудят и които ще влязат в Новата епоха. И именно те ще трябва да се намерят. Те лесно се познават и тук, на Земята, нашата работа за Бога е много лесна.
Например срещаш някой човек, който е готов, можеш да го подбудиш само с няколко думи – ти посади Божествената семка в него и не се тревожи какво ще стане по-нататьк с нея, понеже щом си посял нещо в една
душа
, то вече възвишените същества от Невидимия свят имат възможност да работят върху
душата
и да възрастят посятото.
Астралният свят е вече очистен от низшите духове – вързани са те и затова са безсилни. Ето защо не изпитвайте страх. То е все едно да се въртят около вас лъвове, тигри, вълци. Нахвърлят се, но нищо не могат да направят, понеже са вързани и безсилни.
към текста >>
44.
75) Пробен камък
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Любовта доставя всичката храна, която желаят умът, сърцето и
душата
.
И сега трябва да се върнем в закона на Любовта, за да станем безсмъртни. Тогава ще можем да се сгъстяваме и да се разредяваме, ще можем да се пренасяме, където искаме и при каквито и условия да се намираме, ще се приспособим към тях. Най-хубавият порядък е Божественият, при който за човека ще има безкрайни възможности, дори и такива, които не е сънувал. В Божествения свят разменната монета е Любовта – усмихнеш ли се, всичко ще имаш. В Божествения свят, щом изпратиш Любов, обичта непременно идва при теб.
Любовта доставя всичката храна, която желаят умът, сърцето и
душата
.
И като имаш Любов, ще спечелиш много. Най-хубавото нещо е да обичаш. Като обикнеш някого, а и той също те е възлюбил, ако си болен, ще оздравееш, или ако си глупав, ще поумнееш, или ако си лош, ще станеш добър. Любовта всякога изменя човешкия живот. И обичта – също.
към текста >>
При Любовта няма лъжа – тогава имаш мир в ума, в сърцето и в
душата
си.
Най-хубавото нещо е да обичаш. Като обикнеш някого, а и той също те е възлюбил, ако си болен, ще оздравееш, или ако си глупав, ще поумнееш, или ако си лош, ще станеш добър. Любовта всякога изменя човешкия живот. И обичта – също. Щом някой те възлюби, ти ставаш щедър, готов си да даваш.
При Любовта няма лъжа – тогава имаш мир в ума, в сърцето и в
душата
си.
Обичта е едно отражение на Любовта, тя е обработеният материал. Любовта е мощна, силна и онзи, който те люби, нищо не иска от теб, а се радва, че ти дава от Любовта си. При Любовта и обичта нищо не се иска. Те са Божествени процеси и тогава се радваш, че любиш или обичаш. Любовта никога не е малка, но формата, през която се проявява, е малка.
към текста >>
Сърцето и умът са функции на
душата
, нейни помощници.
Който разбира, живее. Който разбира, работи. Христос казва: „Отец Ми работи и Аз работя.“ Колкото мисълта е по-светла, толкова е по-разумна. Колкото сърцето е по-топло, толкова е по-благородно.
Сърцето и умът са функции на
душата
, нейни помощници.
Движиш краката си – опитваш доброто. Движиш ръцете си – опитваш справедливостта. Слушаш – търсиш Мъдростта. Гледаш – търсиш Истината. Учителя продължи да говори:
към текста >>
45.
78) Професор Ханс Дриш и науката парапсихология
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Дриш нарича този разумен принцип в организма ентелехия или
душа
.
От тези статии се вижда ясно как фактите на най-новата биология водят към витализма. Може да се направи обобщението, че днес биологията въз основа на най-новите си изследвания изоставя постепенно биомеханизма, защото натрупаните факти в нея не могат да се обяснят от механично гледище. Немалко допринесе за сформирането на новите постановки – за обяснение на жизнените процеси от гледището на витализма – и проф. X. Дриш с капиталното си съчинение „Философия на органичното“. Еволюцията не може да се обясни чрез теорията за случайността, предложена от Дарвин, но чрез действието на един разумен принцип, чието присъствие в организма трябва да приемем въз основа на натрупаните факти.
Дриш нарича този разумен принцип в организма ентелехия или
душа
.
Този разумен принцип се изявява във филогенията на организмите. Действието му се вижда ясно при разглеждане процеса на регенерацията, при разглеждане на опитите, правени върху ранни зародишни фази на организмите. Дриш подробно е разгледал тези въпроси в гореспоменатата книга „Философия на органичното“. Витализмът преодолява механичното разбиране на живота и води към приемане на духовното или разумното, действащо в цялата Природа. Ето защо от това гледище витализмът може да се вземе като мост, който съединява днешната официална наука с парапсихологията.
към текста >>
Въз основа на новите факти на парапсихологията се приема
душата
като самостоятелно същество.
Витализмът преодолява механичното разбиране на живота и води към приемане на духовното или разумното, действащо в цялата Природа. Ето защо от това гледище витализмът може да се вземе като мост, който съединява днешната официална наука с парапсихологията. Именно тази роля на витализма Дриш развива и обосновава подробно и книгата си „Парапсихология“. В обособен дял на тази книга Дриш изтьква, че фактите, установени при изследване на парапсихичните процеси, ни подготвят да приемем, че освен материалния свят има и един друг свят, който може да се нарече душевен или Невидим свят. В този именно душевен свят се извършват процесите на телепатията и ясновидството.
Въз основа на новите факти на парапсихологията се приема
душата
като самостоятелно същество.
Изследванията на парапсихичните явления водят към постановката, че физическото тяло е обитавано от душа. Съществен е този дял от парапсихологията, в който Дриш говори за екскурзии на човешката душа. Под „екскурзии“ той разбира излизане на душата при някои случаи, когато тялото изгубва съзнание и в същото време съзнанието или разумното в човека се изявява вън от тялото чрез душата. Това например се наблюдава при упойка във време на операция. Когато оперираният е под действието на упойката и тялото му е безчувствено за операционния нож, той може да види лекарските манипулации и след това да ги разкаже вярно, с всички подробности.
към текста >>
Изследванията на парапсихичните явления водят към постановката, че физическото тяло е обитавано от
душа
.
Ето защо от това гледище витализмът може да се вземе като мост, който съединява днешната официална наука с парапсихологията. Именно тази роля на витализма Дриш развива и обосновава подробно и книгата си „Парапсихология“. В обособен дял на тази книга Дриш изтьква, че фактите, установени при изследване на парапсихичните процеси, ни подготвят да приемем, че освен материалния свят има и един друг свят, който може да се нарече душевен или Невидим свят. В този именно душевен свят се извършват процесите на телепатията и ясновидството. Въз основа на новите факти на парапсихологията се приема душата като самостоятелно същество.
Изследванията на парапсихичните явления водят към постановката, че физическото тяло е обитавано от
душа
.
Съществен е този дял от парапсихологията, в който Дриш говори за екскурзии на човешката душа. Под „екскурзии“ той разбира излизане на душата при някои случаи, когато тялото изгубва съзнание и в същото време съзнанието или разумното в човека се изявява вън от тялото чрез душата. Това например се наблюдава при упойка във време на операция. Когато оперираният е под действието на упойката и тялото му е безчувствено за операционния нож, той може да види лекарските манипулации и след това да ги разкаже вярно, с всички подробности. Това е типичен случай за отделяне на душата от тялото.
към текста >>
Съществен е този дял от парапсихологията, в който Дриш говори за екскурзии на човешката
душа
.
Именно тази роля на витализма Дриш развива и обосновава подробно и книгата си „Парапсихология“. В обособен дял на тази книга Дриш изтьква, че фактите, установени при изследване на парапсихичните процеси, ни подготвят да приемем, че освен материалния свят има и един друг свят, който може да се нарече душевен или Невидим свят. В този именно душевен свят се извършват процесите на телепатията и ясновидството. Въз основа на новите факти на парапсихологията се приема душата като самостоятелно същество. Изследванията на парапсихичните явления водят към постановката, че физическото тяло е обитавано от душа.
Съществен е този дял от парапсихологията, в който Дриш говори за екскурзии на човешката
душа
.
Под „екскурзии“ той разбира излизане на душата при някои случаи, когато тялото изгубва съзнание и в същото време съзнанието или разумното в човека се изявява вън от тялото чрез душата. Това например се наблюдава при упойка във време на операция. Когато оперираният е под действието на упойката и тялото му е безчувствено за операционния нож, той може да види лекарските манипулации и след това да ги разкаже вярно, с всички подробности. Това е типичен случай за отделяне на душата от тялото. Но този факт се приема само от този, който отхвърля психофизическия паралелизъм и приема душата като самостоятелно същество, освен тялото.
към текста >>
Под „екскурзии“ той разбира излизане на
душата
при някои случаи, когато тялото изгубва съзнание и в същото време съзнанието или разумното в човека се изявява вън от тялото чрез
душата
.
В обособен дял на тази книга Дриш изтьква, че фактите, установени при изследване на парапсихичните процеси, ни подготвят да приемем, че освен материалния свят има и един друг свят, който може да се нарече душевен или Невидим свят. В този именно душевен свят се извършват процесите на телепатията и ясновидството. Въз основа на новите факти на парапсихологията се приема душата като самостоятелно същество. Изследванията на парапсихичните явления водят към постановката, че физическото тяло е обитавано от душа. Съществен е този дял от парапсихологията, в който Дриш говори за екскурзии на човешката душа.
Под „екскурзии“ той разбира излизане на
душата
при някои случаи, когато тялото изгубва съзнание и в същото време съзнанието или разумното в човека се изявява вън от тялото чрез
душата
.
Това например се наблюдава при упойка във време на операция. Когато оперираният е под действието на упойката и тялото му е безчувствено за операционния нож, той може да види лекарските манипулации и след това да ги разкаже вярно, с всички подробности. Това е типичен случай за отделяне на душата от тялото. Но този факт се приема само от този, който отхвърля психофизическия паралелизъм и приема душата като самостоятелно същество, освен тялото. Щом се възприема излъчването на душата, т.е.
към текста >>
Това е типичен случай за отделяне на
душата
от тялото.
Изследванията на парапсихичните явления водят към постановката, че физическото тяло е обитавано от душа. Съществен е този дял от парапсихологията, в който Дриш говори за екскурзии на човешката душа. Под „екскурзии“ той разбира излизане на душата при някои случаи, когато тялото изгубва съзнание и в същото време съзнанието или разумното в човека се изявява вън от тялото чрез душата. Това например се наблюдава при упойка във време на операция. Когато оперираният е под действието на упойката и тялото му е безчувствено за операционния нож, той може да види лекарските манипулации и след това да ги разкаже вярно, с всички подробности.
Това е типичен случай за отделяне на
душата
от тялото.
Но този факт се приема само от този, който отхвърля психофизическия паралелизъм и приема душата като самостоятелно същество, освен тялото. Щом се възприема излъчването на душата, т.е. нейното отделяне от тялото, при което съзнанието се запазва, то трябва също да се приеме и че за да има психични процеси, не са необходими известни физиологични процеси в човешката нервна система. Съществуването на душата след смъртта Дриш нарича монадизъм. В полза на монадизма Дриш привежда два факта от изследователя Матисен.
към текста >>
Но този факт се приема само от този, който отхвърля психофизическия паралелизъм и приема
душата
като самостоятелно същество, освен тялото.
Съществен е този дял от парапсихологията, в който Дриш говори за екскурзии на човешката душа. Под „екскурзии“ той разбира излизане на душата при някои случаи, когато тялото изгубва съзнание и в същото време съзнанието или разумното в човека се изявява вън от тялото чрез душата. Това например се наблюдава при упойка във време на операция. Когато оперираният е под действието на упойката и тялото му е безчувствено за операционния нож, той може да види лекарските манипулации и след това да ги разкаже вярно, с всички подробности. Това е типичен случай за отделяне на душата от тялото.
Но този факт се приема само от този, който отхвърля психофизическия паралелизъм и приема
душата
като самостоятелно същество, освен тялото.
Щом се възприема излъчването на душата, т.е. нейното отделяне от тялото, при което съзнанието се запазва, то трябва също да се приеме и че за да има психични процеси, не са необходими известни физиологични процеси в човешката нервна система. Съществуването на душата след смъртта Дриш нарича монадизъм. В полза на монадизма Дриш привежда два факта от изследователя Матисен. Първият случай е тъй наречената кръстосана кореспонденция, която се състои в следното: на няколко метагнома, живеещи в местности, далеч една от друга, се дават откъслечни съобщения – отделни цитати от стихотворението на един поет, които поотделно са неразбираеми, но като се съберат, се получава едно цяло, което има смисъл.
към текста >>
Щом се възприема излъчването на
душата
, т.е.
Под „екскурзии“ той разбира излизане на душата при някои случаи, когато тялото изгубва съзнание и в същото време съзнанието или разумното в човека се изявява вън от тялото чрез душата. Това например се наблюдава при упойка във време на операция. Когато оперираният е под действието на упойката и тялото му е безчувствено за операционния нож, той може да види лекарските манипулации и след това да ги разкаже вярно, с всички подробности. Това е типичен случай за отделяне на душата от тялото. Но този факт се приема само от този, който отхвърля психофизическия паралелизъм и приема душата като самостоятелно същество, освен тялото.
Щом се възприема излъчването на
душата
, т.е.
нейното отделяне от тялото, при което съзнанието се запазва, то трябва също да се приеме и че за да има психични процеси, не са необходими известни физиологични процеси в човешката нервна система. Съществуването на душата след смъртта Дриш нарича монадизъм. В полза на монадизма Дриш привежда два факта от изследователя Матисен. Първият случай е тъй наречената кръстосана кореспонденция, която се състои в следното: на няколко метагнома, живеещи в местности, далеч една от друга, се дават откъслечни съобщения – отделни цитати от стихотворението на един поет, които поотделно са неразбираеми, но като се съберат, се получава едно цяло, което има смисъл. И всеки метагном сам безпогрешно сформира стихотворението и посочва поета; тези съобщения са дадени от едно и също лице, заминало в отвъдното.
към текста >>
Съществуването на
душата
след смъртта Дриш нарича монадизъм.
Когато оперираният е под действието на упойката и тялото му е безчувствено за операционния нож, той може да види лекарските манипулации и след това да ги разкаже вярно, с всички подробности. Това е типичен случай за отделяне на душата от тялото. Но този факт се приема само от този, който отхвърля психофизическия паралелизъм и приема душата като самостоятелно същество, освен тялото. Щом се възприема излъчването на душата, т.е. нейното отделяне от тялото, при което съзнанието се запазва, то трябва също да се приеме и че за да има психични процеси, не са необходими известни физиологични процеси в човешката нервна система.
Съществуването на
душата
след смъртта Дриш нарича монадизъм.
В полза на монадизма Дриш привежда два факта от изследователя Матисен. Първият случай е тъй наречената кръстосана кореспонденция, която се състои в следното: на няколко метагнома, живеещи в местности, далеч една от друга, се дават откъслечни съобщения – отделни цитати от стихотворението на един поет, които поотделно са неразбираеми, но като се съберат, се получава едно цяло, което има смисъл. И всеки метагном сам безпогрешно сформира стихотворението и посочва поета; тези съобщения са дадени от едно и също лице, заминало в отвъдното. Друг случай е паранормалното цитиране на места из дадени книги. В този случай заминалият отвъд съобщава чрез метагнома местонахождението на библиотеката, после рафта с дадена книга, посочва определена нейна страница с пасажа, който разглежда съответен въпрос.
към текста >>
46.
79) Работа в света
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Обръщането на една
душа
към Бога е много нещо.
Ще посадиш лозе, ще събереш гроздето и когато го раздаваш, чак тогава ще проповядваш; няма да проповядваш, преди да си раздал нещо. Ще напишеш на човека едно изречение от книгата „Светът на Великите Души“ и ще му кажеш: „Ако знаеш как да прочетеш и как да произнесеш тези думи, от тях зависи твоето бъдещо щастие.“ Той ще прочете текста и ако не го е разбрал, ще тръгне да те търси, понеже ще е заинтригуван; след време ще се срещнете и вече заедно ще разсъждавате какво се подразбира под тези думи. Не да събудим и да обърнем всички хора – това е работа на бъдещето, а сега да обърнем тези, които са готови. Защото има хора, които се нажежават, но после изгасват, а нам ни трябват хора, които горят и не изгарят. Не е важно количеството, а качеството на хората, които ще се обърнат към Бога.
Обръщането на една
душа
към Бога е много нещо.
Една от сестрите попита Учителя защо много хора не възприемат Учението на Бялото Братство. Ще го възприемат тези, които са готови от векове, другите ще чакат нова вълна. Ако сега се мъчим да ги обръщаме, то е трудна работа и губене на време. Трябва да се намерят пробудените души. На градинаря му трябват земя и плодни дървета, на каменаря – скални отломки, също така и работникът на Божията нива трябва да намери готовите души.
към текста >>
Като намериш готова
душа
, ще кажеш: „Тръгни!
Много трябва да се работи, за да се разпръснат заблужденията на хората и когато се пробудят душите им, трябва навреме да им се даде необходимата храна. Като се събудят, трапезата да бъде приготвена, за да ядат. Има много готови души. И специално за тези, които сега се пробуждат, трябва да се направи нещо като буквар, ръководство с подходящи школни беседи, които постепенно да ги въведат в окултното познание, а това ще им даде вътрешно разширение и свобода. В Новото учение няма време за спор.
Като намериш готова
душа
, ще кажеш: „Тръгни!
“, и без да убеждаваш, който е готов, ще разбере всичко и за прераждане, и за вегетарианство, и за всичко останало. А като не е готов, не иска, тогава не спори, но ще му кажеш: „Карай, както си знаеш, и то е хубаво.“ Ще работите върху тези, които са пред прага на събуждането, а другите остават за следващата епоха. В Писанието е казано: „Първото възкресение“, значи изпърво всички няма да възкръснат. Важно е готовите души да не изгубят условията и за да не изостанат назад, трябва да се поканят. Христос нали повика учениците Си?
към текста >>
47.
81) Разговор с пловдивските семинаристи
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Тя може да даде подтик на човешкия ум, сьрце, воля и
душа
.
Разумността дава смисъла на живота, справедливостта – съдържанието на живота, а доброто – външната форма на живота. Без тези неща никакъв живот в света не може да се прояви, а ако се прояви, ще бъде нещастен. Или другояче казано: в света трябва да се прояви новото. Новото, което очакват младите, е Любовта. Единствената сила, която може да оправи света, е Любовта.
Тя може да даде подтик на човешкия ум, сьрце, воля и
душа
.
Светът не може да се оправи по никой друг начин. Любов, която не дава подтик на човешкия ум, сърце, воля и душа, не е Любов. Там, където няма разумност, справедливост и доброта, няма и никакъв Господ. Там, където са справедливостта, разумността и добротата, там е Господ. Новото е, когато всичко цъфти, връзва, зрее, пее и работи.
към текста >>
Любов, която не дава подтик на човешкия ум, сърце, воля и
душа
, не е Любов.
Или другояче казано: в света трябва да се прояви новото. Новото, което очакват младите, е Любовта. Единствената сила, която може да оправи света, е Любовта. Тя може да даде подтик на човешкия ум, сьрце, воля и душа. Светът не може да се оправи по никой друг начин.
Любов, която не дава подтик на човешкия ум, сърце, воля и
душа
, не е Любов.
Там, където няма разумност, справедливост и доброта, няма и никакъв Господ. Там, където са справедливостта, разумността и добротата, там е Господ. Новото е, когато всичко цъфти, връзва, зрее, пее и работи. Сега минаваме от един стар порядък на живота в нов. Старият порядък е тъмен, а новият – светъл.
към текста >>
Сега нека да грее Слънцето във вашия ум, сърце и
душа
и да ви подбужда Любовта.
Сега минаваме от един стар порядък на живота в нов. Старият порядък е тъмен, а новият – светъл. В новия порядък няма да има обезсърчени хора и ще има възможности за всички. Светът е толкова хубав! Когато Слънцето грее, няма какво да се обезсърчаваме.
Сега нека да грее Слънцето във вашия ум, сърце и
душа
и да ви подбужда Любовта.
Не че чак сега трябва да ви се даде Любовта, защото поначало ние в нея живеем и се движим, но сме приспали за дълго време сьзнанието си и сме се занимавали с други странични работи. Когато човек се занимава с непотребни работи, умът му потъмнява и той не знае как да направи крачката си. Всеки от нас трябва да почита Божественото във всички останали и да съзнава, че То живее във всекиго. И когато хората почнат да почитат Божественото в човешкия ум, в човешката доброта и справедливост, то това е новото, на което трябва да уповаваме. Новото верую е да имате Любов.
към текста >>
Душата
е нещо полуматериално и полудуховно.
Смъртта е там, дето има съзнание, но нищо не можеш да направиш. И умрелият човек има съзнание, но не може да се мръдне. Вие мислите, че когато човек умре, не чува. Не, той ви чува, като му говорите, но не може да се прояви. Човекът не е това, което виждате – това е дълбока наука, която вие трябва да изучавате.
Душата
е нещо полуматериално и полудуховно.
И да говоря повече, не ще можете да познаете лесно тези неща, без да ги изучите. Вечерно време вие сънувате, че се разхождате, нали? Питам: къде се намирате? Помнете, че не искам да ви говоря за това, което не е, а искам да ви говоря за онова, което е. Ще ви приведа един прост пример, за да се види кое остава у човека.
към текста >>
Вие не може да помогнете на света, докато не изгрее вашата
душа
.
Това е заблуждение, защото има повече добри хора, отколкото лоши. Да изпълняваш Волята Божия – това значи да познаваш Истината. За да въдвориш Царството Божие и Неговата Правда, трябва да познаваш Мъдростта, Знанието. Да осветиш Името Божие, значи да бъдеш носител на Божията Любов. Всеки, който се отклони от Божия план, ще пропадне.
Вие не може да помогнете на света, докато не изгрее вашата
душа
.
Казано е, че човек е създаден по образ и подобие Божие. Вие сте в процес на образуване на този човек. Вие имате всички възможности, вложени във вас, обаче не ги познавате. Трябва да се работи между хората в света. Като ги срещнете, кажете им по някоя дума за новото, което иде.
към текста >>
48.
83) Разумност в Природата и в човека
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
И всякога, когато човек влезе в контакт със сакралните сили на Природата, в него се дава ход на развитие на заложбите, спящи в
душата
му.
2. Разширение на съзнанието Докато културата е така рязко потънала в материята, отношенията на хората към Природата са механични и те я изучават само по форма. Но при задълбочено търсене на Истината може да се влезе в общение с вътрешния ѝ живот. В една от лекциите си Учителя изтъкна пред нас, че изучаването само на материалната страна на Природата, без нейната напълно реална духовна страна, причинява огрубяване на характера. Разбира се, изучаването на материалната страна на Природата в никакъв случай не бива да се пренебрегва, но то е необходимо да се придружи с проучване и на духовната ѝ страна.
И всякога, когато човек влезе в контакт със сакралните сили на Природата, в него се дава ход на развитие на заложбите, спящи в
душата
му.
Ето защо за правилното развитие на индивида и човечеството е необходимо едно ново отношение към Природата – целенасочено интимно свързване с вътрешния ѝ живот. Тогава съзнанието се разширява и започва да работи в по-високо поле и в такъв случай и в най-обикновените наглед природни явления ще видим нещо красиво и пълно със смисъл. Защо растението събужда у нас чувства? Дали това е само под влияние на естетичната форма? И защо на тази голяма палитра от видове растения ние откликваме с разнообразни вътрешни настроения?
към текста >>
За да образува човек контакт с живия импулс на Природата, той трябва да отвори
душата
си и да съзнава присъствието на светли сили.
Дали това е само под влияние на естетичната форма? И защо на тази голяма палитра от видове растения ние откликваме с разнообразни вътрешни настроения? Това се дължи на взаимодействието между етерните и висшите строителни сили на растението и тези на човешкия организъм. По този път човек е в състояние да влиза в общение с вътрешния живот на растението, който е също така психичен. Общението с живите части на Природата е духовна необходимост.
За да образува човек контакт с живия импулс на Природата, той трябва да отвори
душата
си и да съзнава присъствието на светли сили.
Това обяснява защо при нашите чисто механични виждания се свързваме тъй малко с духовния потенциал на Природата. Когато отношението ни към Природата е чисто механично, то тя стои пред нас напълно заключена. Ако мислим, че тя се изчерпва само с механични явления и закони, ние затваряме душата си и съзнанието си за живите и разумни природни сили. С тези погрешни схващания на природните закони сами правим душата си предварително недостъпна за възвишените сили, които ни заобикалят. А когато отидем сред Природата със съзнание, че нейните форми са външно изявление на разумните сили, които работят в лабораторията ѝ, тогава се създават благоприятни условия за влизане в контакт с тях.
към текста >>
Ако мислим, че тя се изчерпва само с механични явления и закони, ние затваряме
душата
си и съзнанието си за живите и разумни природни сили.
По този път човек е в състояние да влиза в общение с вътрешния живот на растението, който е също така психичен. Общението с живите части на Природата е духовна необходимост. За да образува човек контакт с живия импулс на Природата, той трябва да отвори душата си и да съзнава присъствието на светли сили. Това обяснява защо при нашите чисто механични виждания се свързваме тъй малко с духовния потенциал на Природата. Когато отношението ни към Природата е чисто механично, то тя стои пред нас напълно заключена.
Ако мислим, че тя се изчерпва само с механични явления и закони, ние затваряме
душата
си и съзнанието си за живите и разумни природни сили.
С тези погрешни схващания на природните закони сами правим душата си предварително недостъпна за възвишените сили, които ни заобикалят. А когато отидем сред Природата със съзнание, че нейните форми са външно изявление на разумните сили, които работят в лабораторията ѝ, тогава се създават благоприятни условия за влизане в контакт с тях. И ако отидем при цветята и дърветата с такова съзнание, то ние ще влезем в общение с разумните сили, които работят в тях, и това ще ни повдигне. Същият закон има приложение не само по отношение на растенията, но и по отношение на слънчевите лъчи. За да се свържем с духовната същност на слънчевата светлина, трябва да съзнаваме, че тя е изявление на Разумността.
към текста >>
С тези погрешни схващания на природните закони сами правим
душата
си предварително недостъпна за възвишените сили, които ни заобикалят.
Общението с живите части на Природата е духовна необходимост. За да образува човек контакт с живия импулс на Природата, той трябва да отвори душата си и да съзнава присъствието на светли сили. Това обяснява защо при нашите чисто механични виждания се свързваме тъй малко с духовния потенциал на Природата. Когато отношението ни към Природата е чисто механично, то тя стои пред нас напълно заключена. Ако мислим, че тя се изчерпва само с механични явления и закони, ние затваряме душата си и съзнанието си за живите и разумни природни сили.
С тези погрешни схващания на природните закони сами правим
душата
си предварително недостъпна за възвишените сили, които ни заобикалят.
А когато отидем сред Природата със съзнание, че нейните форми са външно изявление на разумните сили, които работят в лабораторията ѝ, тогава се създават благоприятни условия за влизане в контакт с тях. И ако отидем при цветята и дърветата с такова съзнание, то ние ще влезем в общение с разумните сили, които работят в тях, и това ще ни повдигне. Същият закон има приложение не само по отношение на растенията, но и по отношение на слънчевите лъчи. За да се свържем с духовната същност на слънчевата светлина, трябва да съзнаваме, че тя е изявление на Разумността. Тогава ще се озовем в благоприятните условия да сме в единение със Слънчевите същества и именно тогава ще почерпим от слънчевата светлина сили, които инак не бихме могли да получим.
към текста >>
И след като отидем сред Природата с
душа
, изпълнена от Любов, Вяра, Мир, Радост и Благодарност, и повдигнем съзнанието си до това поле, в което действат Възвишените сили, то тогава ще почерпим благодат от нея и ще имаме ново разбиране за пълнотата на живота и за слънчевите лъчи.
Будно съзнание е необходимо и при храненето, защото то не е чисто механичен процес, нито храната е само нещо материално – освен физикохимични сили тя има и духовно съдържание; ако отчитаме това, ще влезем в контакт с вътрешната ѝ сила. След споменатото дотук нека изтъкнем следния закон: за да се свържем с известни духовни сили в Природата, трябва да се издигнем в своето съзнание до това поле, в което те действат, или по друг начин казано, да можем да се нагласим да приемаме вълни със същата честота, каквито се изпращат от Светлите същества. В Природата работят духовни сили от възвишен характер. Светли същества от йерархия, далечна в своята еволюция от тази на човечеството, са проводник, чрез който се проявяват Божествените сили. Природата, която наблюдаваме около нас, е завеса, спусната пред лабораторията, в която работят тези съзнателни същества.
И след като отидем сред Природата с
душа
, изпълнена от Любов, Вяра, Мир, Радост и Благодарност, и повдигнем съзнанието си до това поле, в което действат Възвишените сили, то тогава ще почерпим благодат от нея и ще имаме ново разбиране за пълнотата на живота и за слънчевите лъчи.
Човек влиза в контакт с живите сили около себе си, с които съзнанието му се намира в хармония. Същото важи и за отношенията между хората. Ако схващаме, че отсрещният нам човек живее само със съзнание и самосъзнание, то ще влезем с него във външни, механични отношения. Обаче ако се проникваме от мисълта, че във всяко човешко същество, даже и у падналия грешник, живее и свръхсъзнанието, то тогава ще можем да влезем в съприкосновение с благородното – душата и духа. Ако имаме духовно разбиране към частите на Природата, то ние ще бъдем свързани с вътрешния ѝ живот.
към текста >>
Обаче ако се проникваме от мисълта, че във всяко човешко същество, даже и у падналия грешник, живее и свръхсъзнанието, то тогава ще можем да влезем в съприкосновение с благородното –
душата
и духа.
Природата, която наблюдаваме около нас, е завеса, спусната пред лабораторията, в която работят тези съзнателни същества. И след като отидем сред Природата с душа, изпълнена от Любов, Вяра, Мир, Радост и Благодарност, и повдигнем съзнанието си до това поле, в което действат Възвишените сили, то тогава ще почерпим благодат от нея и ще имаме ново разбиране за пълнотата на живота и за слънчевите лъчи. Човек влиза в контакт с живите сили около себе си, с които съзнанието му се намира в хармония. Същото важи и за отношенията между хората. Ако схващаме, че отсрещният нам човек живее само със съзнание и самосъзнание, то ще влезем с него във външни, механични отношения.
Обаче ако се проникваме от мисълта, че във всяко човешко същество, даже и у падналия грешник, живее и свръхсъзнанието, то тогава ще можем да влезем в съприкосновение с благородното –
душата
и духа.
Ако имаме духовно разбиране към частите на Природата, то ние ще бъдем свързани с вътрешния ѝ живот. Щом създадем интимни връзки с тези живи части, те ще ни проговорят. Една възвишена хармония – изявление на тяхното естество, се разлива наоколо им. И когато човек се яви пред тях със свещено чувство, той непременно ще долови чрез интуицията си хармонията и музиката – съдържанието на идеите, с които говорят живите съставни части на Природата. Всякога съзерцанието на Природата ражда в човека идеи.
към текста >>
Първо тя се долавя интуитивно, а когато човек възприеме слънчевата светлина с
душата
си, у него ще се родят нови идеи, целият товар, който носи на раменете си, ще се снеме и той ще има импулс за дейност.
Една възвишена хармония – изявление на тяхното естество, се разлива наоколо им. И когато човек се яви пред тях със свещено чувство, той непременно ще долови чрез интуицията си хармонията и музиката – съдържанието на идеите, с които говорят живите съставни части на Природата. Всякога съзерцанието на Природата ражда в човека идеи. Природата е извор на идеи. Всъщност светлината е проникната от музика и хармония и точно такава субстанция изпълва цялата Природа.
Първо тя се долавя интуитивно, а когато човек възприеме слънчевата светлина с
душата
си, у него ще се родят нови идеи, целият товар, който носи на раменете си, ще се снеме и той ще има импулс за дейност.
Слънчевите лъчи всякога говорят и идеите, които са ни разкрили вчера, няма да ги повторят днес. Разумната Природа всеки ден донася нови откровения и ако човек е чист и с будно съзнание, то вътрешният му живот ще се изгражда само чрез нови познания. За да се раздвижат спящите сили на душата, трябва да се съзерцават природните красоти като изявление на разумни сили. Така вътрешните дарби се развиват и се събуждат силите на душата. Тук ще цитирам следните думи на Учителя: „Към формите на Природата новият човек ще има ново отношение, защото той няма да ги мисли за плод на механични сили, но ще ги възприема като изявление на разумни сили, които работят в Природата.
към текста >>
За да се раздвижат спящите сили на
душата
, трябва да се съзерцават природните красоти като изявление на разумни сили.
Природата е извор на идеи. Всъщност светлината е проникната от музика и хармония и точно такава субстанция изпълва цялата Природа. Първо тя се долавя интуитивно, а когато човек възприеме слънчевата светлина с душата си, у него ще се родят нови идеи, целият товар, който носи на раменете си, ще се снеме и той ще има импулс за дейност. Слънчевите лъчи всякога говорят и идеите, които са ни разкрили вчера, няма да ги повторят днес. Разумната Природа всеки ден донася нови откровения и ако човек е чист и с будно съзнание, то вътрешният му живот ще се изгражда само чрез нови познания.
За да се раздвижат спящите сили на
душата
, трябва да се съзерцават природните красоти като изявление на разумни сили.
Така вътрешните дарби се развиват и се събуждат силите на душата. Тук ще цитирам следните думи на Учителя: „Към формите на Природата новият човек ще има ново отношение, защото той няма да ги мисли за плод на механични сили, но ще ги възприема като изявление на разумни сили, които работят в Природата. Природата разполага със свои художници, творящи нейната неповторимост. Когато гледаме на природните красоти по духовен начин, в нас се събуждат дълбоки вътрешни сили. На тези, които са обременени, и на онези, които са песимисти, бих препоръчал да наблюдават живота на пеперудата, да видят нейната красота и стадиите ѝ на развитие.
към текста >>
Така вътрешните дарби се развиват и се събуждат силите на
душата
.
Всъщност светлината е проникната от музика и хармония и точно такава субстанция изпълва цялата Природа. Първо тя се долавя интуитивно, а когато човек възприеме слънчевата светлина с душата си, у него ще се родят нови идеи, целият товар, който носи на раменете си, ще се снеме и той ще има импулс за дейност. Слънчевите лъчи всякога говорят и идеите, които са ни разкрили вчера, няма да ги повторят днес. Разумната Природа всеки ден донася нови откровения и ако човек е чист и с будно съзнание, то вътрешният му живот ще се изгражда само чрез нови познания. За да се раздвижат спящите сили на душата, трябва да се съзерцават природните красоти като изявление на разумни сили.
Така вътрешните дарби се развиват и се събуждат силите на
душата
.
Тук ще цитирам следните думи на Учителя: „Към формите на Природата новият човек ще има ново отношение, защото той няма да ги мисли за плод на механични сили, но ще ги възприема като изявление на разумни сили, които работят в Природата. Природата разполага със свои художници, творящи нейната неповторимост. Когато гледаме на природните красоти по духовен начин, в нас се събуждат дълбоки вътрешни сили. На тези, които са обременени, и на онези, които са песимисти, бих препоръчал да наблюдават живота на пеперудата, да видят нейната красота и стадиите ѝ на развитие. Когато посадиш едно семенце, чакаш много години, за да видиш резултата – порасналото дърво; също така и пеперудата е едно семенце и трябва да се почака следващата фаза, за да се разбере нейното естество.
към текста >>
Човешката
душа
е космос.
Необходимо е още в ранна възраст да се дойде до интуитивно долавяне на разумното, което работи зад видимите форми на Природата. Преподавателите не могат да дадат на учениците си това, което сами нямат. Колкото и увлекателно да приказват, могат да дадат само от онова, което имат проявено в себе си. Ето защо сами те трябва да имат ново отношение към Природата, трябва сами те да го преживеят, за да могат да въведат своите ученици в свещения храм на Природата. 3. Разумното в човека
Човешката
душа
е космос.
Човешката душа е океан. Ние още не сме познали себе си, не сме се познали и един друг. Това нещо, което ние не знаем, сме самите ние. Няма живот извън живота на Първото начало. Първоосновата е Разумното начало и всъщност еволюцията е негова постъпателно нарастваща проява.
към текста >>
Човешката
душа
е океан.
Преподавателите не могат да дадат на учениците си това, което сами нямат. Колкото и увлекателно да приказват, могат да дадат само от онова, което имат проявено в себе си. Ето защо сами те трябва да имат ново отношение към Природата, трябва сами те да го преживеят, за да могат да въведат своите ученици в свещения храм на Природата. 3. Разумното в човека Човешката душа е космос.
Човешката
душа
е океан.
Ние още не сме познали себе си, не сме се познали и един друг. Това нещо, което ние не знаем, сме самите ние. Няма живот извън живота на Първото начало. Първоосновата е Разумното начало и всъщност еволюцията е негова постъпателно нарастваща проява. Колкото едно Царство е на по-висока степен на развитие, толкова повече ще прояви вложената Истина в себе си.
към текста >>
стихотворението „Бор“ от Иван Вазов), това иде от
душата
– тя нашепва за всички възможности, които се крият в нейната обител.
Един свещен храм се крие във всеки едного и там гори един пламък, неугасим и сред най-големите житейски бури. И копнежът към красивото, чистото, свещеното, иде отвътре, макар само в някои моменти на пробуждане. За такъв пример може да ни послужи Свидригайлов, един от героите на романа „Престъпление и наказание“ от Достоевски72. Него, който е морално покварен и живее развратно и безидейно, в един момент го обхваща неудовлетвореност и пустота и той започва да изпитва духовен копнеж. Когато човек пожелае да заживее за красивото и доброто, когато закопнее за света на Истината (вж.
стихотворението „Бор“ от Иван Вазов), това иде от
душата
– тя нашепва за всички възможности, които се крият в нейната обител.
Всеки човек може да изживее свещения миг, когато душата – Божествената семка, се проявява от вътре на вън и донася сила, радост, вяра, чистота, светлина, мир, Любов. При това положение човек съзнава себе си като същество, което обича, прощава и се жертва, обхванат е от необикновено вдъхновение и приема новите идеи – и тогава той изживява връзките си с Целокупния живот на Битието и установява, че околните са му твърде близки и мили като братя, възприема ги като сродни души. Защо, когато в нас се прояви Божественото, иде радостта? Защото оковите се сгромолясват и човек възприема естеството си свободно, осмисля единството на Живота и отново блясва онази неразривна връзка между душите. И в най-големите противоречия, през които минаваме, ако се вслушваме във вътрешния глас, ще усетим радост и вяра.
към текста >>
Всеки човек може да изживее свещения миг, когато
душата
– Божествената семка, се проявява от вътре на вън и донася сила, радост, вяра, чистота, светлина, мир, Любов.
И копнежът към красивото, чистото, свещеното, иде отвътре, макар само в някои моменти на пробуждане. За такъв пример може да ни послужи Свидригайлов, един от героите на романа „Престъпление и наказание“ от Достоевски72. Него, който е морално покварен и живее развратно и безидейно, в един момент го обхваща неудовлетвореност и пустота и той започва да изпитва духовен копнеж. Когато човек пожелае да заживее за красивото и доброто, когато закопнее за света на Истината (вж. стихотворението „Бор“ от Иван Вазов), това иде от душата – тя нашепва за всички възможности, които се крият в нейната обител.
Всеки човек може да изживее свещения миг, когато
душата
– Божествената семка, се проявява от вътре на вън и донася сила, радост, вяра, чистота, светлина, мир, Любов.
При това положение човек съзнава себе си като същество, което обича, прощава и се жертва, обхванат е от необикновено вдъхновение и приема новите идеи – и тогава той изживява връзките си с Целокупния живот на Битието и установява, че околните са му твърде близки и мили като братя, възприема ги като сродни души. Защо, когато в нас се прояви Божественото, иде радостта? Защото оковите се сгромолясват и човек възприема естеството си свободно, осмисля единството на Живота и отново блясва онази неразривна връзка между душите. И в най-големите противоречия, през които минаваме, ако се вслушваме във вътрешния глас, ще усетим радост и вяра. Учителя казва: „Постоянно ни идат светли мисли, благи чувства, благородни стремежи.
към текста >>
Новото отношение един към друг ще събуди силите и дарбите на
душата
.
Прочетеш им от нея макар и един лист, макар един ред – ти си вече в съприкосновение с Великото в света и това е то – откровението. Новата култура носи отношения на Любов към всички същества. И когато човек прозре красивото в душите, отношенията ще престанат да бъдат механични – тогава ще се възстанови истинската и трайна връзка между душите. Временните, плитки връзки лесно отпадат. Някой ще отбележи, че еди-кой си има някакви слабости; да, така е, докато той е в период на развитие – после следват други фази.
Новото отношение един към друг ще събуди силите и дарбите на
душата
.
Животът на личността е безплоден. Когато са разслабени връзките в колективния живот, тогава дарбите, които крие душата, остават непроявени, нещо повече – противоречивите постановки спрямо Целокупния живот водят към израждане. За съжаление съвременното механизиране на живота в някои отношения води към отслабване на естествените връзки между хората. Но е време да се научим да виждаме Красивото във всички същества – тогава човешкото съзнание ще почне да работи в по-високо поле, където има условия за духовна култура.
към текста >>
Когато са разслабени връзките в колективния живот, тогава дарбите, които крие
душата
, остават непроявени, нещо повече – противоречивите постановки спрямо Целокупния живот водят към израждане.
И когато човек прозре красивото в душите, отношенията ще престанат да бъдат механични – тогава ще се възстанови истинската и трайна връзка между душите. Временните, плитки връзки лесно отпадат. Някой ще отбележи, че еди-кой си има някакви слабости; да, така е, докато той е в период на развитие – после следват други фази. Новото отношение един към друг ще събуди силите и дарбите на душата. Животът на личността е безплоден.
Когато са разслабени връзките в колективния живот, тогава дарбите, които крие
душата
, остават непроявени, нещо повече – противоречивите постановки спрямо Целокупния живот водят към израждане.
За съжаление съвременното механизиране на живота в някои отношения води към отслабване на естествените връзки между хората. Но е време да се научим да виждаме Красивото във всички същества – тогава човешкото съзнание ще почне да работи в по-високо поле, където има условия за духовна култура.
към текста >>
49.
86) С жива вяра
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Душата
ще се пробуди, ще се развие вътрешното Ă зрение.
Въпрос: Занимавате ли се със социалния въпрос? Първо трябва да се възстанови правото на всеки, естественото право. Въпрос: Мислите ли, че духовното движение в съвременния свят, както това движение в България, така и движението на Кришнамурти29, на Рудолф Щайнер30 и други, ще имат голямо влияние в света, или че те са малки изключения, които ще изчезнат? Няма да изчезнат, а ще играят важна роля. Човечеството отива към една духовна епоха и това е един естествен процес в развитието му.
Душата
ще се пробуди, ще се развие вътрешното Ă зрение.
За да стане това, трябва да има правилен строеж на цялата глава. И всички стари форми ще си отидат, защото са остарели. Окултните движения в света се делят на три раздела: едни вървят по пътя на Любовта, други – по пътя на Мъдростта, и трети – по пътя на Истината. Школата на Бялото Братство съединява трите пътя в едно. Аз съм в духовна връзка с всички мистични движения в света, но не искам да вляза в механична връзка с тях.
към текста >>
50.
90) Силата се дава на добрите
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
“ Галилея – това е възвишеното, разумното, Божественото в човешката
душа
.
Братът попита: Тази вълна занапред ли има да идва, или е вече дошла? Сега вълната се подема, но не е дошла още в същинската си сила, затова можем да кажем, че тя иде. Който се е въплътил на Земята, трябва да използва тези хубави условия за живот и да не отлага. Новата вест е: „Иде пролетта, Любовта, свободата, Мъдростта, безсмъртието. Известете на учениците в Галилея!
“ Галилея – това е възвишеното, разумното, Божественото в човешката
душа
.
Сега иде една обща пролет, една обща духовна вълна, която ще засегне всички. Когато се казва: „Ще дойде Ново небе и Нова земя“, под ново небе се подразбира светът, който ангелите са наредили, а пък под нова земя – човешкият порядък. Един ден ще се събудиш и ще видиш, че не си такъв, какъвто си бил досега, и ще си кажеш, че си бил голям дивак. Това време наближава, има още десетина години, и всеки ден ще представлява много години. Сега е една епоха, когато нещата са кондензирани.
към текста >>
51.
92) Словото ще даде живот
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
А когато посятото поникне чрез Божествените сили на човешката
душа
и даде добрия плод, това вече е Божественият процес.
Нека си послужим с една аналогия. На земеделеца е нужна земя, която е едно от условията за плодородие. И след като изнесе житото от хамбара и го засее – второто условие, той ще разчита на процес, който е Божествен: възрастването на посятото чрез Слънце, влага, топлина и вложените в семето сили. Същото е и по отношение на работата между хората – те са изорана земя, в която каквото се засее, такова ще израсте. Ето защо в нивата трябва да се вложи нещо хубаво, което да принесе добър плод, а това съответства на запознаването на народа с новите идеи.
А когато посятото поникне чрез Божествените сили на човешката
душа
и даде добрия плод, това вече е Божественият процес.
Някой път хората искат да приложат Божествения закон за постигане на човешки цели и това е погрешно. Ако хората могат да научат какво нещо е Любовта и могат да я приложат, тя ще оправи всичко, понеже е единствената сила в света, която преобръща от основи живота ни. Тя е, която ще научи хората как да работят безкористно. Майката, която обича детето си, работи добре за него. Всички, които обичат, работят добре, и обратното – всички, които не обичат, не работят добре.
към текста >>
Даде ли се светлина на този народ, и онова, което е насъбрано в
душата
му, само ще се организира.
Хората са минали през мъчението, излезли са от него и сега навлизат в труда. И щом излязат от областта на труда, ще влязат в областта на работата, на разумната дейност – тогава ще бъдат свободни. Новите идеи трябва да се представят пред хората, а те, както ги разберат, така да ги приемат. Това е естествен процес, като храненето – и най-малките знаят как да се хранят. На хората им стига да им се даде здрава храна и да се оставят да разберат новото така, както те са способни.
Даде ли се светлина на този народ, и онова, което е насъбрано в
душата
му, само ще се организира.
Какво трябва да правиш с една свещ – ще Ă проповядваш ли, че трябва да свети? Не, ще я запалиш и ще я оставиш – тя знае как да гори. От теб се иска само едно – да я запалиш. И българският народ ще го запалиш да свети и гори така, както той знае. Като дойде Любовта, тя на момента задоволява всички нужди – умствени, духовни и физически – и дава подтик за работа.
към текста >>
Някои българи не съзнават, че животните имат
душа
.
А при Любовта се осмислят нещата. У славяните егоизмът е по-смекчен и Любовта ще вземе надмощие. Сега Любовта слугува на силата, но в бъдеще силата ще слугува на Любовта. Веднъж изтъкнах на един свещеник, че Божествените икони са по-важни, отколкото човешките, и му казах, за да ме чуе: „Вие всякога защитавате вашите икони в църквата, но това са човешки икони. Божествените икони са хората и те се търкалят по пътя.“
Някои българи не съзнават, че животните имат
душа
.
Когато българинът бие вола си, не го възпирам, защото ще заяви: „Аз съм тук господарят! “ И затова, като се приближа и погаля малко вола, казвам на стопанина: „Отлична порода е този вол. С този добитък ти си късметлия, всичко ще ти върви добре.“ При тези думи той почва да гледа с добро око на вола. Той не осъзнава, че в това животно има разумно същество, което е дошло да му помага. Това животно не е така глупаво, както си мисли човек.
към текста >>
Така е и с едно учение, което не може да даде мир на човешката
душа
– има дим вътре в него.
Има и много други недъзи, които трябва да се отстранят – ще дойде време, когато хората ще престанат да употребяват въглища, нефт и да секат горите, защото ще свалят атмосферното електричество от горните атмосферни слоеве и ще могат да го употребят. При едно Духовно учение важен е плодът – животът, който ще се внесе чрез него. Божественото живее там, където всичко друго замира. Божествено Учение е това, което ще влезе, за да даде живот на хората. Една къща е добра за обитаване, когато коминът Ă тегли отлично, ала когато тя се изпълва с дим, тогава очите се дразнят.
Така е и с едно учение, което не може да даде мир на човешката
душа
– има дим вътре в него.
По възможност трябва да има най-малко дим. Някои хора са останали назад в своето организиране, а за други малко се изисква, за да приемат новите идеи. За вторите Христос казва: „Вам е дадено.“ Не бива да се проповядва с насилие, а едно учение трябва да се опита, да се сравни и човек да се самоопредели за него. Едно учение трябва да има приложение за ума, сърцето и тялото. Линиите и строежът на тялото показват каква е вътрешната култура.
към текста >>
52.
93) Слушат моя глас
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Душата
на човека е неговата църква, а Духът е свещеникът, който служи.
Не всеки човек, който носи расо, е свещеник. Когато свещеникът не е на мястото си, то други го заместват. В селата, когато се загуби някое говедо, отиват при някоя баба гледачка. Ясновидецът трябва да поучава хората и да ги упътва към Бога. Той трябва да посочи кармичните грешки на човека, който се е допитал до него, и така да го насърчи, че той да измени напълно своя живот и съзнанието му да просветне.
Душата
на човека е неговата църква, а Духът е свещеникът, който служи.
Умът и сърцето са прислужници. Пътят, по който ще отидете към Бога, е да влезете в тази църква-душа, където Духът е свещеник, а умът и сърцето прислужват. Христос казва: „Онези, които се затварят и не искат да чуят Словото, те не са от Моите овци. Моите овци слушат Моя глас.“ Най-първо човек трябва да има разположението на едно дете, да учи, да има чистота. Разумното дете е емблема на кротост, смирение, чистота и е готово да учи.
към текста >>
Пътят, по който ще отидете към Бога, е да влезете в тази църква-
душа
, където Духът е свещеник, а умът и сърцето прислужват.
В селата, когато се загуби някое говедо, отиват при някоя баба гледачка. Ясновидецът трябва да поучава хората и да ги упътва към Бога. Той трябва да посочи кармичните грешки на човека, който се е допитал до него, и така да го насърчи, че той да измени напълно своя живот и съзнанието му да просветне. Душата на човека е неговата църква, а Духът е свещеникът, който служи. Умът и сърцето са прислужници.
Пътят, по който ще отидете към Бога, е да влезете в тази църква-
душа
, където Духът е свещеник, а умът и сърцето прислужват.
Христос казва: „Онези, които се затварят и не искат да чуят Словото, те не са от Моите овци. Моите овци слушат Моя глас.“ Най-първо човек трябва да има разположението на едно дете, да учи, да има чистота. Разумното дете е емблема на кротост, смирение, чистота и е готово да учи. Човек, като стане дете, се намира в Царството Божие, и като престане да е дете, не е в Царството Божие.
към текста >>
53.
95) Смени съдбата си
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Едната
душа
е плътска, тя държи всичко лошо в себе си: омраза, злоба, егоизъм; черна е като въглен.
Техните мисли могат да го смутят: те го държат в ума си като длъжник и това го обезсилва, затова е хубаво да не се вземат пари назаем. Тези, на които има да дава, го държат като слаб, безпомощен човек и смятат, че може да ги излъже. Така му внушават постоянно ту едно, ту друго отрицателно състояние, затова от първа необходимост е да се освободи от дълговете си. За да не загубите свободата на мисълта си, никога не четете автор, който има отрицателни мисли, а проучвайте онзи автор, който има положителни схващания за живота и изтъква светли идеи. Човек има две души.
Едната
душа
е плътска, тя държи всичко лошо в себе си: омраза, злоба, егоизъм; черна е като въглен.
А другата душа е светла като Слънцето. Тези две души имат връзка помежду си и са винаги в борба. Както се казва: борба между Духа и плътта. Тази, която надвива, проявява своите качества. Като говорим лошо, проявява се черната душа; като говорим добро, дава се ход на бялата душа.
към текста >>
А другата
душа
е светла като Слънцето.
Тези, на които има да дава, го държат като слаб, безпомощен човек и смятат, че може да ги излъже. Така му внушават постоянно ту едно, ту друго отрицателно състояние, затова от първа необходимост е да се освободи от дълговете си. За да не загубите свободата на мисълта си, никога не четете автор, който има отрицателни мисли, а проучвайте онзи автор, който има положителни схващания за живота и изтъква светли идеи. Човек има две души. Едната душа е плътска, тя държи всичко лошо в себе си: омраза, злоба, егоизъм; черна е като въглен.
А другата
душа
е светла като Слънцето.
Тези две души имат връзка помежду си и са винаги в борба. Както се казва: борба между Духа и плътта. Тази, която надвива, проявява своите качества. Като говорим лошо, проявява се черната душа; като говорим добро, дава се ход на бялата душа. Трябва да има една вътрешна връзка между всички души, които са събудени.
към текста >>
Като говорим лошо, проявява се черната
душа
; като говорим добро, дава се ход на бялата
душа
.
Едната душа е плътска, тя държи всичко лошо в себе си: омраза, злоба, егоизъм; черна е като въглен. А другата душа е светла като Слънцето. Тези две души имат връзка помежду си и са винаги в борба. Както се казва: борба между Духа и плътта. Тази, която надвива, проявява своите качества.
Като говорим лошо, проявява се черната
душа
; като говорим добро, дава се ход на бялата
душа
.
Трябва да има една вътрешна връзка между всички души, които са събудени. За съжаление лошите хора се обединяват повече, отколкото добрите. У човека трябва да се събуди съзнание за вътрешна връзка между добрите и непрестанно да я уякчава. Това се реализира чрез чистене на съзнанието, което не става механически, а с чистене на мислите и желанията. Щом има вътрешна връзка, лесно стават връзките и отвън.
към текста >>
54.
97) Съобразяването с природните закони и здравето
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
В „Право ходене“, лекция 32-ра на ООК, Учителя подчертава: „Ако човек не може да преобрази своето тяло, което е резултат на неговата
душа
, как ще може да работи с по-висшите сили?
Учителя изтъква: „Правата мисъл е здравословна.“ (“Въздухът и мисълта“, ООК, лекция от 20.12.1933 г.) Хармоничните, възвишени мисли водят към обнова и подмладяване. „Като наблюдавам лицето и походката на някои млади, виждам, че преждевременно са остарели. Който не живее правилно, натрупва известни киселини, отрови и утайки в организма си, които предизвикват болести. Докато е на Земята, човек трябва да мисли, да чувства, да се движи, да диша дълбоко и да работи. Рече ли, че не се нуждае от много мисъл, той вече е дал път на склерозата в себе си.“ (“Хигиенични правила „ из книгата „Святото място“) Трябва да изучим законите и методите за пълно преобразяване на своето тяло.
В „Право ходене“, лекция 32-ра на ООК, Учителя подчертава: „Ако човек не може да преобрази своето тяло, което е резултат на неговата
душа
, как ще може да работи с по-висшите сили?
“ II. Условия и възможности за здравето Немският писател Сурия в романа си „Модерни розенкройцери“ дава следния пример: един болен, който напразно бил обиколил доста знаменити лекари, като последна надежда опитал лечение и при един лекар окултист, живеещ в Далмация. Той го прегледал и му припомнил, че преди няколко години по неправеден, недостоен начин е отнел средствата на една вдовица в Германия и тя останала с децата си на улицата. Тази погрешка имала вътрешна връзка със заболяването му.
към текста >>
Душата
е седалище на неизчерпаеми сили, само че те трябва да се извикат към дейност.
При страх и тревоги то протича неправилно, което се отразява физиологически върху сьрдечния мускул, даже влияе и върху неговия анатомичен строеж. И затова при лечение на сърцето преди всичко е необходимо да се премахнат психичните причини. Аналогична идея се съдържа и в следните думи на Учителя: „Не могат да бъдат гърдите ви здрави, ако не сте добри. Ние не говорим тук само за един живот от 100-120 години, но за 100-200-500 поколения. Ако те не са живели с добри чувства, ще се получи поколение със слаби гърди.“ (лекция от 11.03.1942 г.)
Душата
е седалище на неизчерпаеми сили, само че те трябва да се извикат към дейност.
Ще приведа няколко примера, от които се вижда какви душевни сили притежава човек. Обикновено не си служим с тях, защото са в спящо състояние, обаче в някои извънредни случаи те се пробуждат към действие. Учителя ни бе разказал за един стар свещеник от Варна, който се чувствал безпомощен, лежал и дори нямал сили да се поразходи из двора си, но по време на Общоевропейската война78 при бомбардировка той скочил на крака и не разбрал как се озовал няколко километра извън града, носейки една голяма тиква под мишница. Учителя ни бе привел един друг пример за двама парализирани, които били на лечение в една бразилска болница. Когато една боа се вмъкнала в стаята им, и двамата скокнали през прозореца и хукнали да бягат презглава.
към текста >>
Тя е връзката на човешката
душа
с Първичната причина на нещата.
На научен език ги наричат микроби. Христос казва, че освобождаването от тях може да стане само с пост и молитва. Микробите са подобни на войска, която напада града и го разрушава. Една силна войска може за една нощ да разруши града. За тях Христос казва: „Този род не може да излезе навън освен с пост и молитва.“ Какво представлява молитвата?
Тя е връзката на човешката
душа
с Първичната причина на нещата.
А пък постът подразбира отнемане храната на войската и щом я лишите от храна, тя се принуждава да отстъпи.“ (вж. „Делата Божии“, стр. 60-61) Външният и вътрешният метод трябва да се съчетаят, но как да стане това? „Чумата, от която хората се плашат – изтъква Учителя в една от беседите – се лекува с гореща вода. Болният трябва да се отдели от здравите и на всеки час да му се дава по чаша гореща вода – така серумът на кръвта, който е послужил за храна на микробите, се разредява и те постепенно престават размножаването си.
към текста >>
Оздравяващият има прозрение за Божествените основи на Битието, изпитва благодарност за слънчевия лъч, за вдишката въздух, за гледката на синьото небе – във всичко вижда присъствието на Божественото и
душата
му се изпълва с възторг и музика.
Тези прояви ни откриват един нов свят.“ Под молитва тук се разбира методът за повишаване на трептенията. Общо казано, вътрешният метод се състои в пробуждането на скритите сили на духа чрез душевен подем, чрез вътрешно озарение. Болният идва до едно състояние на мир и радост, на всеобемна Любов и светлина – до състояние на хармония и красота. Той всичко люби и на всичко се радва – това именно е молитвеното състояние, което лекува.
Оздравяващият има прозрение за Божествените основи на Битието, изпитва благодарност за слънчевия лъч, за вдишката въздух, за гледката на синьото небе – във всичко вижда присъствието на Божественото и
душата
му се изпълва с възторг и музика.
Той успешно възвръща здравето си, понеже се свързва с неизчерпаемите извори на живот, привлича ги и те реорганизират материята на организма му. Това е едно състояние, в което човек трябва да се освободи от всички излишни безпокойства и да дойде до състояние на обнова, чистота и вяра; именно тогава ще бъде възприемчив към вълната на Божествения живот, който непрестанно се изявява. Трептенията му така се повишават, че никакви трептения на болестта, бавни и с дълги вълни, не могат вече да съществуват в него. Те биват отстранени така, както отхвръква сабята от ръката на човек, приближил я до струята на водопад, падащ от 100 м височина. IV. Регулаторът на електромагнитните течения в човешкия организъм
към текста >>
При хармонизиране трептенията на човешката
душа
с трептенията на Всемирното Творческо Същество се образува връзка с космичното всеединство и тогава човек може да разчита на подкрепа от висшите духовни полета.
Например космичните лъчи имат много по-голям брой трептения в секунда и най-къси вълни, но още по-къси са мисловните вьлни. Според своя характер мисловните вълни коренно се различават една от друга; например ако сравним една обикновена и една възвишена мисъл, ще видим, че пьрвата има сравнително малък брой трептения в секунда и дълги вълни, докато при възвишената мисъл е обратно. Как се обяснява обновителното действие на висшите психични състояния върху организма? – При висшите психични състояния човек се издига до състояние, сходно с висшите творчески сили в Природата и ги привлича към себе си. Природата разполага с всички видове сили, но ние претегляме към себе си този вид сили, които съответстват на нашето състояние.
При хармонизиране трептенията на човешката
душа
с трептенията на Всемирното Творческо Същество се образува връзка с космичното всеединство и тогава човек може да разчита на подкрепа от висшите духовни полета.
Това е областта на един вече осъзнат мистицизъм: силата на молитвата зависи от Любовта, от Мира и от силното творческо въодушевление да отдадеш сили за делото на Бога. Скоростта на трептенията на вярата надминава всички големи скорости, познати от физиката. Трептенията на Божествената мисъл стоят над всички други трептения, които са само техни вариации или отражения. Достатъчно е болният да възбуди в себе си трептенията на вярата, които ще се свържат с трептения от висшите духовни полета – така ще привлекат енергиите им и те ще реорганизират материята на физическото му тяло. Ето защо Христос пита болния: „Вярваш ли?
към текста >>
Ако нашето съзнание е повдигнато, тогава струните на
душата
ни ще затрептят в отговор само на влияния от висшите светове, защото ще сме отзивчиви към тях.
При лоши мисли и чувства около човешкото същество се образува астрална обвивка, или по-точно черупка, в която то е затворено и изпада в състояние на изолация, което не позволява да възприема животворните сили, идващи към Земята, и това лишение от прилив на космична енергия създава предразположение към болестни състояния. Учителя посочва: „Цели семейства и цели раси са изчезвали от лицето на Земята по причина на някоя омраза.“ Приповдигането на съзнанието, проявата на възвишеност усилва възприемчивостта. В случая за пример могат да послужат хора, които имат начални симптоми на ясновидство и са с голям обхват на възприемчивост на вълните; ако те проявят нетърпение, гняв, омраза или обезсърчение, за известно време изгубват прозрението и сензитивността си, следователно намалява се силата на тяхната възприемчивост. По същите причини тези хора с развито ясновидство или шесто чувство се молят и размишляват, за да станат по-възприемчиви към фините енергии, изпълващи пространствата на познати и непознати светове. От закона на Хелмхолц следва, че ние със своите мисли и чувства сами определяме към кои влияния ще сме отзивчиви и кои ще привлечем към себе си.
Ако нашето съзнание е повдигнато, тогава струните на
душата
ни ще затрептят в отговор само на влияния от висшите светове, защото ще сме отзивчиви към тях.
Кое ни прави най-възприемчиви към животворните сили, които идат към Земята? – Разбира се, че Любовта, защото тя ни акордира с висшите светове. Учителя казва: „При болест издигни се нагоре до известно място и тя ще изчезне. На болния ще кажа да усили любовта си с два градуса и той ще оздравее. Иначе ще се забави оздравяването му.“ Любовта е висш израз на хармонията, при нея човек е клонче, заловено за Великото космично дърво и соковете от ствола се втичат, за да внасят живот.
към текста >>
55.
98) Същинският човек
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
В човешката
душа
Бог е вложил всички заложби, следователно трябва да се подпомага
душата
, за да прояви Божественото.
Хората на Новото учение всинца трябва да бъдат богати и съвършено безстрашни. Ние като живеем между хората, те да не намират голяма разлика между тях и нас, а да чувстват, че има едно духовно влияние, което ги прави абсолютно свободни. Сега някои философи ни забавляват, като казват, че като умреш и се преродиш втори път, ще се поправиш. Ти сега не си я втасал, че втори път ще я втасаш. Там е кривото разбиране.
В човешката
душа
Бог е вложил всички заложби, следователно трябва да се подпомага
душата
, за да прояви Божественото.
На душата не Ă липсва нищо, само че трябва да се създадат условия, за да се развие. Там е спасението. Там е свободата. Тя си носи дарбите. Всички могат да живеят този хубав живот, защото всички са богати, но не знаят това.
към текста >>
На
душата
не Ă липсва нищо, само че трябва да се създадат условия, за да се развие.
Ние като живеем между хората, те да не намират голяма разлика между тях и нас, а да чувстват, че има едно духовно влияние, което ги прави абсолютно свободни. Сега някои философи ни забавляват, като казват, че като умреш и се преродиш втори път, ще се поправиш. Ти сега не си я втасал, че втори път ще я втасаш. Там е кривото разбиране. В човешката душа Бог е вложил всички заложби, следователно трябва да се подпомага душата, за да прояви Божественото.
На
душата
не Ă липсва нищо, само че трябва да се създадат условия, за да се развие.
Там е спасението. Там е свободата. Тя си носи дарбите. Всички могат да живеят този хубав живот, защото всички са богати, но не знаят това. Как ще ме спъва мен грехът, като върша Волята Божия!
към текста >>
56.
100) Хигиена в три направления
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Веднъж една сестра от чужбина ме попита кога влиза
душата
на детето в тялото.
Правете това проучване през свободното си време и не споменавайте причината за вашия интерес. Вие ще изберете един човек, върху когото ще работите, и забележете до коя степен можете да му бъдете полезни и доколко вашето слово може да му въздейства. Трябва да намерите най-подходяща форма да изнесете на света това, което знаете. Има закон: като учи човек хората, учи и себе си. Вие трябва да разбирате състоянията на хората и техните нужди.
Веднъж една сестра от чужбина ме попита кога влиза
душата
на детето в тялото.
Тя бе правила шест пъти аборт, и това все от незнание и вътрешен мрак, а сега вече искаше да изкупи този си грях. Отговорих Ă, че душата на детето влиза в тялото при раждането, когато поеме въздух. Казано е: „Бог вдъхна в ноздрите му дихание на живот и стана човек, жива душа.“ Обърнах Ă внимание още, че изкупването от този грях може да стане, като се обръщат души към Бога – така ние ги раждаме духовно. Както е казал и апостол Павел: „Аз ви родих.“ Това е най-бързият начин за ликвидиране на тази карма. Но трябва да се знае какво разбираме под „обръщане към Бога“.
към текста >>
Отговорих Ă, че
душата
на детето влиза в тялото при раждането, когато поеме въздух.
Трябва да намерите най-подходяща форма да изнесете на света това, което знаете. Има закон: като учи човек хората, учи и себе си. Вие трябва да разбирате състоянията на хората и техните нужди. Веднъж една сестра от чужбина ме попита кога влиза душата на детето в тялото. Тя бе правила шест пъти аборт, и това все от незнание и вътрешен мрак, а сега вече искаше да изкупи този си грях.
Отговорих Ă, че
душата
на детето влиза в тялото при раждането, когато поеме въздух.
Казано е: „Бог вдъхна в ноздрите му дихание на живот и стана човек, жива душа.“ Обърнах Ă внимание още, че изкупването от този грях може да стане, като се обръщат души към Бога – така ние ги раждаме духовно. Както е казал и апостол Павел: „Аз ви родих.“ Това е най-бързият начин за ликвидиране на тази карма. Но трябва да се знае какво разбираме под „обръщане към Бога“. Обърнат към Бога е онзи, който не само вече почва да вярва в Бога, но и се захваща на духовна работа – и той почва да обръща души към Бога. Разбира се, Бог е, който обръща, а човек е само проводник на Бога.
към текста >>
Казано е: „Бог вдъхна в ноздрите му дихание на живот и стана човек, жива
душа
.“ Обърнах Ă внимание още, че изкупването от този грях може да стане, като се обръщат души към Бога – така ние ги раждаме духовно.
Има закон: като учи човек хората, учи и себе си. Вие трябва да разбирате състоянията на хората и техните нужди. Веднъж една сестра от чужбина ме попита кога влиза душата на детето в тялото. Тя бе правила шест пъти аборт, и това все от незнание и вътрешен мрак, а сега вече искаше да изкупи този си грях. Отговорих Ă, че душата на детето влиза в тялото при раждането, когато поеме въздух.
Казано е: „Бог вдъхна в ноздрите му дихание на живот и стана човек, жива
душа
.“ Обърнах Ă внимание още, че изкупването от този грях може да стане, като се обръщат души към Бога – така ние ги раждаме духовно.
Както е казал и апостол Павел: „Аз ви родих.“ Това е най-бързият начин за ликвидиране на тази карма. Но трябва да се знае какво разбираме под „обръщане към Бога“. Обърнат към Бога е онзи, който не само вече почва да вярва в Бога, но и се захваща на духовна работа – и той почва да обръща души към Бога. Разбира се, Бог е, който обръща, а човек е само проводник на Бога. И убийството кармически се ликвидира с обръщане на души към Бога.
към текста >>
57.
101) Четири ценности
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Ценността на човешкия ум, сърце,
душа
и дух – това е Човекът.
Всички религии в света трябва да се обединят. Те учат идеите за Бога, а при това изпадат в разногласия. Защо братята в едно семейство се стълкновяват? Но човешкият порядък е временен и той е само спомагателно средство. Човек има четири ценности.
Ценността на човешкия ум, сърце,
душа
и дух – това е Човекът.
Хората не разбират живота, като отказват душата и духа, а приемат донякъде ума и сърцето. Жадния с какво ще го задоволиш? – С вода. Гладния с какво ще го задоволиш? – С хляб.
към текста >>
Хората не разбират живота, като отказват
душата
и духа, а приемат донякъде ума и сърцето.
Те учат идеите за Бога, а при това изпадат в разногласия. Защо братята в едно семейство се стълкновяват? Но човешкият порядък е временен и той е само спомагателно средство. Човек има четири ценности. Ценността на човешкия ум, сърце, душа и дух – това е Човекът.
Хората не разбират живота, като отказват
душата
и духа, а приемат донякъде ума и сърцето.
Жадния с какво ще го задоволиш? – С вода. Гладния с какво ще го задоволиш? – С хляб. Значи всеки трябва да има хляб, вода, въздух и светлина.
към текста >>
58.
103) Щастието
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Човек не би могъл да бъде щастлив, докато не познае Духа,
Душата
, ума, сърцето и тялото си.
Нещастие е, когато търсим индивидуално щастие. Да обичаш Бога, в това е щастието. Бог е навсякъде, живее във всички същества. Криво е да търсим щастие там, където не е. Трябва да покажем на хората къде е щастието – да обичаме Бога и ближните си.
Човек не би могъл да бъде щастлив, докато не познае Духа,
Душата
, ума, сърцето и тялото си.
Хората се заблуждават, като мислят, че могат да бъдат щастливи в злото или в доброто. Щастието е в Любовта. Вечното благо е в Любовта, при Любовта ние сме в градина, където има зрели плодове и изворите текат, там няма смърт и разлюбване. Човек трябва да бъде смел. Някои се грижат какво ще кажат хората.
към текста >>
59.
104) Ще се вдигнем малко по-високо
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Любовта е подтик в живота, Мъдростта е подтик в човешкия ум, а Истината е подтик в човешката
душа
.
Разрешението на социалния въпрос е в Любовта. Не обяснявай какво нещо е Любовта, тя сама себе си обяснява. Как ще ти обясня, че захарта е сладка. Стига да я опиташ и ще узнаеш. Ние говорим за един порядък, който ще има съвсем друга основа.
Любовта е подтик в живота, Мъдростта е подтик в човешкия ум, а Истината е подтик в човешката
душа
.
Истината има отношение към физическия свят, към Земята. Гладен си и ти давам хляб; внасянето на справедливостта в живота – това е израз на Истината. Ако ние следвахме Божия път, щяхме да се ползваме от слънчевата светлина, от въздуха. Те съдържат мощни енергии, които остават неизползвани, понеже не сме възприемчиви към тях. Върху Земята ще има един нов пласт.
към текста >>
60.
Изгрев 12.IХ.1950 г.
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Това лято прочетохме „Ценното” из книгата на „Великия живот” и почнахме „Царския път на
душата
”.
Стараехме се да внесем в живота си този ритъм, който ни е оставил Учителя. Всяка сутрин редовно, при мъгла и вятър, ние се изкачваме на Молитвения връх пред изгрев слънце. Тука чувствахме живо присъствието на Учителя и на Светлите братя. След молитви и песни прочитахме по една беседа. Реши се засега да се изкарат „Рилските беседи”.
Това лято прочетохме „Ценното” из книгата на „Великия живот” и почнахме „Царския път на
душата
”.
След слизане от Молитвения връх при някое от езерата ние играехме паневритмия. В някои дни ние правехме паневритмията на първото езеро, за да донесем сухи дърва на бивака за кухнята и за вечерния огън. Брат Димитрий (Стоянов) както друга година пак уреди баня за нас. Имаше и трудови дни, през които слизахме долу, за да поправим пътя между първото и второто езеро. Всяка вечер имаше вечер на молитва при огнището, а два пъти седмично имаше вечерен огън, по време на който се изпълняваше литературно-музикална програма.
към текста >>
61.
Изгрев, 20.IХ.1960 г.
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
„Пази свободата на
душата
си!
И той на връщане от паневритмията сам е носил на рамо сухо дърво за нуждите на общежитието. Скоро сме вече при второто езеро Ел-Бур, край което ще бъде нашият стан. След кратка почивка и постройка на палатката, привечер мнозина се изкачват на Молитвения връх. Тясна пътека води към него. Върху голяма скала край пътеката се написани думите:
„Пази свободата на
душата
си!
Пази доброто на сърцето си! Пази светлината на ума си! Пази силата на духа си! " Един брат се зае да издълбае върху камъка с длето и чук тези думи, за да се увековечат.
към текста >>
Тук човек като че ли се пробужда и съзнава себе си като
душа
, отворена да възприема говора на планината.
След това един от тях се обърна към Учителя с възторжена приветствена реч, на която Учителя отговори с няколко думи, които могат да бъдат завет за бъдещото човечество. Мястото около палатката е украсено с бели камъни. Всяка година братя и сестри като намерят някъде красиви бели камъни ги донасят тук, за да украсят тази поляна, гдето сме имали високи идейни разговори с Учителя. Посещаваме третото езеро Валдер-Деру, край чиито брегове толкова пъти сме играли паневритмия с Учителя. Посещаваме и близкото езеро Близнака - четвърто по ред.
Тук човек като че ли се пробужда и съзнава себе си като
душа
, отворена да възприема говора на планината.
Тук Учителя е прекарал с французите няколко часа. Изкачваме се до петото езеро - Махабур - най-обширното от Седемте езера. Още има ледени късове тук-там по неговата повърхност и снежни преспи на единия му бряг. Още по-нагоре е шестото езеро - Сърцето. То е най-дълбокото от Седемте езера.
към текста >>
62.
10.ХI.1950 г. Изгрев
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Възлюбете Господа с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си
душа
, дух и сила, за да се освободите от болести, несгоди и противоречие в живота.
Отива ли при Бога със свещено чувство човек, скърбите и страданията му моментално ще изчезнат и той ще преживее дълбока вътрешна радост, вътрешен мир. При това положение човек се чувства силен, смел, всичко може да направи. Отдалечи ли се от Бога, пак става слаб. Работете съзнателно върху себе си да приемете новата култура. Новата култура иска от човека едно: да намери Бога.
Възлюбете Господа с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си
душа
, дух и сила, за да се освободите от болести, несгоди и противоречие в живота.
СИЛАТА НА ЛЮБОВТА НА ЧОВЕКА СЕ ОПРЕДЕЛЯ ОТ ЛЮБОВТА МУ КЪМ БОГА. Каквито са отношенията на човека към Бога, такива ще бъдат и отношенията на хората към него. Знаете ли какво велико предприятие е Любовта? - Който е придобил Любовта, той се нагърбва със здачата да събужда заспали и да възкресява умрели. Който е придобил Любовта, той трябва да ходи по планини и гори, да съживява изсъхнали дървета, да чисти пресъхнали извори и отново да възвръща водата им.
към текста >>
Достатъчно е човек да възприеме в
душата
си Бога с любов и да почувства тази Любов, за да победи смъртта.
Който е придобил Любовта, той трябва да ходи по планини и гори, да съживява изсъхнали дървета, да чисти пресъхнали извори и отново да възвръща водата им. Дето мине Любовта всичко трябва да оживее и възкръсне. Любовта е това, което превръща горчивото в сладко, омразата в любов, сиромашията в богатство, невежеството в знание, грехът в добродетел, неправдата в правда, грешникът в светия. Когато говорим за Любовта в човека ние подразбираме присъствието на Бога. Влезе ли Любовта в човека, той има всичко на разположение.
Достатъчно е човек да възприеме в
душата
си Бога с любов и да почувства тази Любов, за да победи смъртта.
Усъмни ли се в Любовта, смъртта взема надмощие над него и той умира. Спасението на хората е в мисълта. Като мисли право, човек едновременно люби. Като мисли и люби, човек има всичко на разположение. Живееш ли в Любовта за какъвто плод мислиш, такъв ще имаш.
към текста >>
Искате ли работите ви да вървят добре, всяка сутрин, като ставате от сън, турете ръцете на горната част на главата и кажете: „Господи, искам да Ти служа с всичкото си сърце, ум,
душа
и дух.”
Ще дойде ден, когато хората ще се съобщават със своите близки, заминали за другия свят. Те ще знаят последните новини от другия свят. Засега съобщенията с невидимия свят не са усъвършенствани, вследствие на което тамошните жители мълчат. Онзи, на когото сърцето е милостиво, е кандидат за новата раса. Мекотата на сърцето е един от признаците на хората от шестата раса.
Искате ли работите ви да вървят добре, всяка сутрин, като ставате от сън, турете ръцете на горната част на главата и кажете: „Господи, искам да Ти служа с всичкото си сърце, ум,
душа
и дух.”
Пожелавам ви всичко хубаво и светло. Със сърдечен братски поздрав: Ваш верен Б. Боев
към текста >>
63.
12.I.1951 г. Изгрев
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Музиката, която излизаше от пръстите му, беше съвсем нова, импровизирана в момента, но проникната от мощ и сила, които повдигаха
душата
към вечното и възвишеното.
Учителя стана, понеже дойдоха и му казаха, че са дошли гости от града, които желаят да говорят с него. Учителя отиде в гостната стая и прие гостите. След като прие още няколко души, Учителя се прибра горе. Всичко утихна на Изгрева. Към 10.30 часа Учителя слезе от стаята си, влезе в големия салон, седна на пианото и почна да свири.
Музиката, която излизаше от пръстите му, беше съвсем нова, импровизирана в момента, но проникната от мощ и сила, които повдигаха
душата
към вечното и възвишеното.
Постепенно се събраха около Учителя доста ученици. Преди всичко дойдоха доста от свободните братя и сестри музиканти с нотни листове и почнаха да нотират това, което Учителя свиреше. Той по едно време започна да пее едновременно със свиренето. Така се създаде нова песен с текст и музика. Песента се повтори много пъти от всички присъстващи.
към текста >>
64.
7.II.1951 г. Изгрев
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Когато ученикът обича учителя си, последният е готов да отвори
душата
си за него, да му даде от своето богатство, от своето знание.
Само Божията Любов може да освободи човека от това бреме. Когато се обичат хората, които живеят на земята, чрез тях те обичат съществата, които живеят на другите планети. Постави в ума си мисълта: „Аз трябва да живея, както ангелът живее. Аз трябва да живея като ангел, да познавам Божията воля. Направо да приемам Божията мисъл и да я предавам на света.”
Когато ученикът обича учителя си, последният е готов да отвори
душата
си за него, да му даде от своето богатство, от своето знание.
Така постъпват нашите напреднали братя спрямо нас. Те са готови повече да дават, да ни помагат, ако и от наша страна има разположение към тях. Когато искате да придобиете щастието, вие трябва да влезете във връзка с напредналите същества, които да ви помагат. Един ден ще ви се дадат условия да развиете вашата гениалност, да разработите вложените във вас способности и добродетели. За всяка душа ще дойдат добри условия.
към текста >>
За всяка
душа
ще дойдат добри условия.
Когато ученикът обича учителя си, последният е готов да отвори душата си за него, да му даде от своето богатство, от своето знание. Така постъпват нашите напреднали братя спрямо нас. Те са готови повече да дават, да ни помагат, ако и от наша страна има разположение към тях. Когато искате да придобиете щастието, вие трябва да влезете във връзка с напредналите същества, които да ви помагат. Един ден ще ви се дадат условия да развиете вашата гениалност, да разработите вложените във вас способности и добродетели.
За всяка
душа
ще дойдат добри условия.
Сегашният строй не може да послужи за основа на новия живот. Вие живеете в епоха, когато новият Адам се създава. И всички ще го видите. Той иде вече в света. Кога ще бъде това?
към текста >>
65.
20.II.1952 г. София
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
След това обмяна на няколко думи с Учителя, по-къс или по-дълъг разговор и връщане в хижата с едно свещено, благоговейно състояние на
душата
, която е прозряла за няколко мига величието на Бога.
Тя е на открито място и от нея се откриват широки хоризонти. Изгревите бяха разнообразни. При първия изгрев, посрещнат на Меча поляна, на изток имаше чуден танц на мъглите. Понякога слънчевите лъчи пробиваха по някой отвор в тях и позлатяваха мъглите с най-чудни краски, от жълта до червено-виолетова с всички оттенъци. Тайна молитва, молитви и песни в тази чудно красива обстановка.
След това обмяна на няколко думи с Учителя, по-къс или по-дълъг разговор и връщане в хижата с едно свещено, благоговейно състояние на
душата
, която е прозряла за няколко мига величието на Бога.
И целият ден впечатлението от Изгрева и впечатлението от Мечата поляна изпълваше душите ни с особена светлина и образуваше основния тон на нашето душевно разположение през целия ден. По телефона от Черни връх узнаха, че Учителя е на хижата с група братя и сестри. И ето на другия ден пристигна от върха наблюдателят на Черни връх Гошо със сърдечен поздрав от майка си - баба Мария, и с един грамаден домашен хляб. Гошо много се зарадва, че влезе пак във връзка с Учителя, когото дълбоко обичаше и уважаваше. Спомените на Гошо от няколкодневния престой на Учителя преди 5 ÷ 6 години бяха незаличими и дълбоки.
към текста >>
Той е вътре във вашата
душа
.
Любовта, която скоро изгаря, е човешка. Любовта, която не изгаря и постепенно се увеличава, е Божествена. Всеки, който отслабва в живота на Любовта, върви в човешки път. Когато повярвате в Божественото, силни сте. Не търсете Христа вън от вас.
Той е вътре във вашата
душа
.
Когато Бог почне да работи вътре във вас, Той ще ви покаже как трябва да обичате. Тогава Любовта ви ще бъде свещена. Пробуди ли се Божественото в човека, само то ще бъде в състояние да го освободи. Само когато човек работи за Бога, той може да вижда Божието лице и душата му да се зарадва.” Ето някои от разговорите с Учителя: „Когато разрешавате кой ви обича и кой не ви обича, вие сте в кладенеца.
към текста >>
Само когато човек работи за Бога, той може да вижда Божието лице и
душата
му да се зарадва.”
Не търсете Христа вън от вас. Той е вътре във вашата душа. Когато Бог почне да работи вътре във вас, Той ще ви покаже как трябва да обичате. Тогава Любовта ви ще бъде свещена. Пробуди ли се Божественото в човека, само то ще бъде в състояние да го освободи.
Само когато човек работи за Бога, той може да вижда Божието лице и
душата
му да се зарадва.”
Ето някои от разговорите с Учителя: „Когато разрешавате кой ви обича и кой не ви обича, вие сте в кладенеца. Кажи: „Той не е заради мене.” Вие всички се усещате, че няма кой да ви обича. Вие обичайте. Хората казват: в бъдеще, като се преродим.
към текста >>
Човешката
душа
не може да бъде излъгана.
Онзи, който иска да излъже другите хора, лъже себе си. Ти сам ще видиш дали е вярно или не. И тогава ще се произнесеш, но сега ще вярваш. Ами ако си изгубя времето? Има нещо в човека, което му нашепва.
Човешката
душа
не може да бъде излъгана.
Казвам: който работи за Бога, той е свободен. Но всеки казва, че работи за Бога. А пък това трябва да се разбира вътрешно. Понеже хората смесват човешката любов с Божествената, затова идват разочарованията. Има същества, чието съзнание е по-висше.
към текста >>
66.
3 април 1952 г. Изгрев
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Тя може да даде импулс на човешкия ум, сърце, воля и
душа
.
Без тези неща никакъв живот в света не може да се прояви. И какъвто и живот да се прояви, е нещастен. Или другояче казано - в света трябва новото. Новото, което очакват младите, е Любовта. Единствената сила, която може да оправи света, е Любовта.
Тя може да даде импулс на човешкия ум, сърце, воля и
душа
.
Светът не може да се оправи по никакъв друг начин. Любов, която не дава импулс на човешкия ум, сърце, воля, душа, това не е любов. Там, дето няма разумност, справедливост и доброта, никакъв Господ няма. Там, дето са справедливостта, разумността и добротата, там е Господ. Новото е, когато всичко цъфти, всичко зрее, всичко пее и всичко работи.
към текста >>
Любов, която не дава импулс на човешкия ум, сърце, воля,
душа
, това не е любов.
Или другояче казано - в света трябва новото. Новото, което очакват младите, е Любовта. Единствената сила, която може да оправи света, е Любовта. Тя може да даде импулс на човешкия ум, сърце, воля и душа. Светът не може да се оправи по никакъв друг начин.
Любов, която не дава импулс на човешкия ум, сърце, воля,
душа
, това не е любов.
Там, дето няма разумност, справедливост и доброта, никакъв Господ няма. Там, дето са справедливостта, разумността и добротата, там е Господ. Новото е, когато всичко цъфти, всичко зрее, всичко пее и всичко работи. Сега минаваме от един стар порядък на нещата в новия порядък. Старият порядък е тъмен, а новият е светъл.
към текста >>
Сега нека да грее слънцето във вашия ум, сърце и
душа
.
Сега минаваме от един стар порядък на нещата в новия порядък. Старият порядък е тъмен, а новият е светъл. В новия порядък няма да има обезсърчени хора в света, ще има възможности за всички. Светът е толкова хубав! Няма за какво да се обезсърчаваме.
Сега нека да грее слънцето във вашия ум, сърце и
душа
.
Любовта да ви подбужда. Не че сега не трябва да ви се дава Любовта. В нея живеем и се движим. Ние сме спали дълго време и сме се занимавали с други работи. Значи, когато човек се занимава с непотребни работи, умът е тъмен и не знае какво да направи.
към текста >>
Душата
е нещо полуматериално и полудуховно.
Не, той слуша, вие му говорите, но той не може да се прояви. Това е дълбока наука. Вие трябва да я изучавате. Човек не е това, което виждате. И да ви говоря повече по това, вие не можете да познаете така лесно тия неща без да учите.
Душата
е нещо полуматериално и полудуховно.
Вземете един прост пример. Вие вечерно време сънувате, че се разхождате. Помнете, че аз не искам да ви говоря това, което не е. Искам да ви говоря за това, което е. Ще ви приведа един пример за да се види кое остава от човека.
към текста >>
67.
10. VI. 1952 г. Изгрев
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
След това Учителя каза: „Човешката
душа
е безплодна, когато не е изпълнена с Божията Любов.
Учителя се настани в стаята на Гошо и майка му, а всички останали в съседната обща стая за туристи. На другия ден всички станахме рано и се упътихме към Резньовете - два върха на разстояние около 20 минути от Черни връх. Имаше гъста мъгла. Гъста завеса от мъгла скриваше всичко от погледа ни. Тук прекарахме известно време в размишление и молитва.
След това Учителя каза: „Човешката
душа
е безплодна, когато не е изпълнена с Божията Любов.
Докато Божията Любов и Божият Дух не изпълнят човешката душа, човек е като странник, чужденец на тази земя. Той прилича на един гладник и обикаля един хубав обяд. Ще благодарим за днешния ден, ще благодарим за Божествения Дух, тогава всичко става. И тогава всичко, каквото мислим, чувстваме и вършим, се благославя. Всичко, каквото правите - ядете ли, пиете ли, лягате ли, ставате ли - каквото правите, правете го за Слава Божия.
към текста >>
Докато Божията Любов и Божият Дух не изпълнят човешката
душа
, човек е като странник, чужденец на тази земя.
На другия ден всички станахме рано и се упътихме към Резньовете - два върха на разстояние около 20 минути от Черни връх. Имаше гъста мъгла. Гъста завеса от мъгла скриваше всичко от погледа ни. Тук прекарахме известно време в размишление и молитва. След това Учителя каза: „Човешката душа е безплодна, когато не е изпълнена с Божията Любов.
Докато Божията Любов и Божият Дух не изпълнят човешката
душа
, човек е като странник, чужденец на тази земя.
Той прилича на един гладник и обикаля един хубав обяд. Ще благодарим за днешния ден, ще благодарим за Божествения Дух, тогава всичко става. И тогава всичко, каквото мислим, чувстваме и вършим, се благославя. Всичко, каквото правите - ядете ли, пиете ли, лягате ли, ставате ли - каквото правите, правете го за Слава Божия. Първо, ще ви посети Ангел, и второ, да се весели Духът във вас.
към текста >>
68.
Изгрев, 7.ХI.1952 г.
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Молитвата е един вътрешен личен метод на
душата
.
ЛЮБОВ ИМА, НО КАНАЛИЗАЦИЯТА Е СЛАБА. Сега трябват хора, които да бъдат проводници, през които да се изяви Божията Любов. Един брат попита: „Кой е начинът, по който човек може да стане проводник на Любовта? ” Учителя каза: „Да мисли човек за Бога, да се моли тайно. Това е средство, за да се прояви Любовта.
Молитвата е един вътрешен личен метод на
душата
.
Трябва да се изучават беседите. Не е в четенето само. Но човек, каквото чете, да го прилага, да прави опити, защото без опит нищо не може да се постигне. Иначе ще има суха схоластика. Някой казва: „Така казва Христос.” Но Христос каквото казва и го прави.
към текста >>
Става преливане от една
душа
в друга.
Реките се сливат, бреговете преливат. И двата процеса едновременно вървят. Това съществува и в природата, и между съществата. Това сливане и преливане става между човека и Бога, между човека и човека. Там, дето няма сливане и преливане, там няма никакъв растеж.
Става преливане от една
душа
в друга.
Това сливане и преливане може да стане само между две души, между които има Любов. Същото е и за нашите отношения към Бога. За да има сливане и преливане между нас и Бога трябва да имаме Любов към бога. Иначе можем да си мислим с часове без Любов към Бога. И тогава няма да има резултат, понеже няма да има сливане и преливане между нас и Бога.
към текста >>
69.
25.ХI.1952 г. Изгрев
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Има едно вътрешно разбиране на Бога, което всеки носи в
душата
си.
Човек, когато иска, всякога може да намери време. КАТО СТАНЕТЕ СУТРИНТА, ОТДЕЛЕТЕ 15 МИНУТИ - ПОЛОВИН ЧАС ЗА БОГА: ЗА МОЛИТВА, РАЗМИШЛЕНИЕ, ЧЕТЕНЕ И ПР. По-рано ставайте, за да има време за това. Това е една обнова. Най-първо трябва да повярваме, че в Любовта стои нашето безсмъртие, да се събуди в тебе онзи чаровен момент - да знаеш какво нещо е Любовта.
Има едно вътрешно разбиране на Бога, което всеки носи в
душата
си.
Дръжте се за това вътрешно разбиране на Бога. Какви трябва да бъдат нашите отношения към Бога, който ни обича? И ние трябва да го обичаме. Обичта ражда обич. И ако ние се научим да обичаме Този, Който първи ни обича, то по естествен път ще дойде и Любовта ни към другите.
към текста >>
Някой човек може да е скържав, но като отиде при оня, който има тази радост, веднага
душата
му се прелива с Любов.
Аз казвам: радостната вест е тази, че онзи, който ви обича, е жив. Има една светска радост. Тя не важи за мен. Има една радост, която е достъпна за всички същества. Тя е пълна само с благост.
Някой човек може да е скържав, но като отиде при оня, който има тази радост, веднага
душата
му се прелива с Любов.
Душата на онзи, който има тази радост, е като слънце. Който иска да върви в Божествения път, трябва да употребява новите методи в живота си. И ако иска да получи възкресение, той трябва да пази следните две положения на Висшата любов. 1. Всяка сутрин и всяка вечер да изпраща от своето благо, което е вложено в неговата душа, на всички хора. 2. Да любиш хората и тогава, когато те мразят и ти вършат зло, да им слугуваш по цял ден, без да знаят те това.
към текста >>
Душата
на онзи, който има тази радост, е като слънце.
Има една светска радост. Тя не важи за мен. Има една радост, която е достъпна за всички същества. Тя е пълна само с благост. Някой човек може да е скържав, но като отиде при оня, който има тази радост, веднага душата му се прелива с Любов.
Душата
на онзи, който има тази радост, е като слънце.
Който иска да върви в Божествения път, трябва да употребява новите методи в живота си. И ако иска да получи възкресение, той трябва да пази следните две положения на Висшата любов. 1. Всяка сутрин и всяка вечер да изпраща от своето благо, което е вложено в неговата душа, на всички хора. 2. Да любиш хората и тогава, когато те мразят и ти вършат зло, да им слугуваш по цял ден, без да знаят те това. Това подразбира Христос под думите: „Служете на Бога!
към текста >>
1. Всяка сутрин и всяка вечер да изпраща от своето благо, което е вложено в неговата
душа
, на всички хора.
Тя е пълна само с благост. Някой човек може да е скържав, но като отиде при оня, който има тази радост, веднага душата му се прелива с Любов. Душата на онзи, който има тази радост, е като слънце. Който иска да върви в Божествения път, трябва да употребява новите методи в живота си. И ако иска да получи възкресение, той трябва да пази следните две положения на Висшата любов.
1. Всяка сутрин и всяка вечер да изпраща от своето благо, което е вложено в неговата
душа
, на всички хора.
2. Да любиш хората и тогава, когато те мразят и ти вършат зло, да им слугуваш по цял ден, без да знаят те това. Това подразбира Христос под думите: „Служете на Бога! ” Аз сега ви приготовлявам. И ЩЕ ДОЙДЕ ВРЕМЕ, И ЩЕ ДРАСНА ЕДНА КИБРИТЕНА КЛЕЧКА, И ЩЕ ВИ ЗАПАЛЯ.
към текста >>
70.
Изгрев, 19.I.1953 г.
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
И настанал мир и радост в
душата
му.
ВСЕКИ ЕДИН ОТ БРАТЯТА И СЕСТРИТЕ ТРЯБВА ДА ИЗДЪРЖИ В ИЗПИТИТЕ, КОГАТО ДОЙДЕ. Трябва да се вземе предвид Йов. Когато той бил връхлетян от изпитания, той отначало видял грозните духове, но после видял далеч светлите духове. Значи по-близкото около него било мрачно. Тогава той разбрал, че всичко, което става, е за добро.
И настанал мир и радост в
душата
му.
Докато човек търси погрешките вън от себе си, той никога не може да ги намери. Човек да почне от себе си. Изпитите на разните хора са различни. Няма двама души, които да имат еднакви изпити. Ако ти дадат външни радости, ще ти дадат вътрешни мъчнотии.
към текста >>
71.
7.II.1953 г. Изгрев
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Душата
ти да бъде в непрекъснат стремеж към Бога!
„Някои ученици не са още в школата. Че аз не съм ги поставил още на изпит! Някой иска първото място. Има една задача, която той не може да разреши. Пръв е онзи, който може да извърши Божията работа, а последен е онзи, който не я е извършил.
Душата
ти да бъде в непрекъснат стремеж към Бога!
КОЙ Е УЧЕНИК? - УЧЕНИК Е ВСЕКИ, КОЙТО ВЪРШИ САМО ВОЛЯТА БОЖИЯ, т. е. НЕ ЖИВЕЕ ЗА СЕБЕ СИ. УЧЕНИК Е ВСЕКИ, КОЙТО СЛУЖИ НА БОГА БЕЗЗАВЕТНО. Трите пътя - на Любовта, Мъдростта и Истината, влизат едновременно в учението на Бялото Братство.
към текста >>
Учителя каза: „Вие като работите върху себе си, то има резултат, но резултатът е горе, в
душата
и после ще се проектира на земята.
ТОЗИ, ПОСЛЕДНИЯТ НАЧИН СТАВА, КОГАТО ЧОВЕК ПОПРАВЯ ВСЯКА СВОЯ ПОГРЕШКА МОМЕНТАЛНО. Щом си съгрешил, иди при Бога, нищо повече. Всички трябва да вярвате, че е дошло времето хората да бъдат изразители на Божественото. Една сестра попита: „Ние работим сега върху себе си, но нямаме резултат. Молим се, но не получаваме.”
Учителя каза: „Вие като работите върху себе си, то има резултат, но резултатът е горе, в
душата
и после ще се проектира на земята.
Ще дойде време, когато ще ви посрещнат с финикови вейки. Това са вашите добри мисли, желания и постъпки към околните. Съвременната наука има възможност да превърне въглерода в диамант. Трябва голямо налягане и висока температура. Греховете, които имате, това са въглени.
към текста >>
72.
Съвременната младеж и задачите на епохата.
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Или можем да я сравним с онзи слънчев изгрев в човешкия живот, за който копнее човешката
душа
след дългата нощ.
Инсталациите в техния ум и сърце са вече готови. Остава да се пусне електричният ток, за да просветнат. И този електричен ток ще дойде от кваса на любовта, която младото поколение ще внесе в обществото. Или този нов елемент на любовта, който излезлите от новото училище ще внесат в обществото, прилича на онзи развигор - топлият пролетен вятър - който развива, разлиства горите. Или можем да дадем друго сравнение: любовта, която възпитаниците на новото училище ще внесат в обществото, прилича на онзи напоителен, благословен дъжд, който дълго е бил очакван от изжаднялата, напукана земя и от засъхналите цветенца, треви и дървета.
Или можем да я сравним с онзи слънчев изгрев в човешкия живот, за който копнее човешката
душа
след дългата нощ.
Новият тип човек, който днешното училище трябва да създаде, ще внесе в съвременния живот оная живителна влага, която превръща безплодните пустинни пясъци в красиви цветни и плодни градини. Той ще внесе в живота оная топлина, която ще стопи ледовете и снеговете на дългата зима в човешките души. Така ще се подготви пролетната култура, която ще донесе велики постижения. Тя ще се отличава със следното: взаимното съперничество ще се замени с взаимно сътрудничество; конкуренцията ще се замени с взаимопомощ и солидарност. В основите на новата култура ще легнат разумността, справедливостта и добротата.
към текста >>
Защото любовта живее в глъбините на човешката
душа
и образува нейната божествена същина.
Той ще внесе в живота оная топлина, която ще стопи ледовете и снеговете на дългата зима в човешките души. Така ще се подготви пролетната култура, която ще донесе велики постижения. Тя ще се отличава със следното: взаимното съперничество ще се замени с взаимно сътрудничество; конкуренцията ще се замени с взаимопомощ и солидарност. В основите на новата култура ще легнат разумността, справедливостта и добротата. Новото училище може да направи това, може да създаде новия тип човек. Защо?
Защото любовта живее в глъбините на човешката
душа
и образува нейната божествена същина.
Ето защо човек е добър по своята природа. Жан Жак Русо казва: „Всичко, което излиза от ръцете на природата е добро.” В глъбините на човешката душа живеят любовта, добротата и чистотата. Ето защо, тая мисия на днешното училище не значи, че то ще внесе един нов чужд елемент в човека, но ще употреби онези разумни, целесъобразни методи на живата, разумна природа, чрез които да се изяви доброто, което живее в човешката душа и което чака с векове своето изявление. Любовта, това е скритото добро в човешката душа, което трябва да се изяви. Мисията на днешното училище, на младото поколение се вижда много ясно и в драмата „Слепите” от Метерлинк.
към текста >>
Жан Жак Русо казва: „Всичко, което излиза от ръцете на природата е добро.” В глъбините на човешката
душа
живеят любовта, добротата и чистотата.
Тя ще се отличава със следното: взаимното съперничество ще се замени с взаимно сътрудничество; конкуренцията ще се замени с взаимопомощ и солидарност. В основите на новата култура ще легнат разумността, справедливостта и добротата. Новото училище може да направи това, може да създаде новия тип човек. Защо? Защото любовта живее в глъбините на човешката душа и образува нейната божествена същина. Ето защо човек е добър по своята природа.
Жан Жак Русо казва: „Всичко, което излиза от ръцете на природата е добро.” В глъбините на човешката
душа
живеят любовта, добротата и чистотата.
Ето защо, тая мисия на днешното училище не значи, че то ще внесе един нов чужд елемент в човека, но ще употреби онези разумни, целесъобразни методи на живата, разумна природа, чрез които да се изяви доброто, което живее в човешката душа и което чака с векове своето изявление. Любовта, това е скритото добро в човешката душа, което трябва да се изяви. Мисията на днешното училище, на младото поколение се вижда много ясно и в драмата „Слепите” от Метерлинк. В тази драма се описва животът на слепите, захвърлени на един остров, който е обиколен от вълните на океана. Никой от тях не вижда освен детето на една от слепите жени.
към текста >>
Ето защо, тая мисия на днешното училище не значи, че то ще внесе един нов чужд елемент в човека, но ще употреби онези разумни, целесъобразни методи на живата, разумна природа, чрез които да се изяви доброто, което живее в човешката
душа
и което чака с векове своето изявление.
В основите на новата култура ще легнат разумността, справедливостта и добротата. Новото училище може да направи това, може да създаде новия тип човек. Защо? Защото любовта живее в глъбините на човешката душа и образува нейната божествена същина. Ето защо човек е добър по своята природа. Жан Жак Русо казва: „Всичко, което излиза от ръцете на природата е добро.” В глъбините на човешката душа живеят любовта, добротата и чистотата.
Ето защо, тая мисия на днешното училище не значи, че то ще внесе един нов чужд елемент в човека, но ще употреби онези разумни, целесъобразни методи на живата, разумна природа, чрез които да се изяви доброто, което живее в човешката
душа
и което чака с векове своето изявление.
Любовта, това е скритото добро в човешката душа, което трябва да се изяви. Мисията на днешното училище, на младото поколение се вижда много ясно и в драмата „Слепите” от Метерлинк. В тази драма се описва животът на слепите, захвърлени на един остров, който е обиколен от вълните на океана. Никой от тях не вижда освен детето на една от слепите жени. И надеждата на всички слепи е в това дете, понеже само то вижда!
към текста >>
Любовта, това е скритото добро в човешката
душа
, което трябва да се изяви.
Новото училище може да направи това, може да създаде новия тип човек. Защо? Защото любовта живее в глъбините на човешката душа и образува нейната божествена същина. Ето защо човек е добър по своята природа. Жан Жак Русо казва: „Всичко, което излиза от ръцете на природата е добро.” В глъбините на човешката душа живеят любовта, добротата и чистотата. Ето защо, тая мисия на днешното училище не значи, че то ще внесе един нов чужд елемент в човека, но ще употреби онези разумни, целесъобразни методи на живата, разумна природа, чрез които да се изяви доброто, което живее в човешката душа и което чака с векове своето изявление.
Любовта, това е скритото добро в човешката
душа
, което трябва да се изяви.
Мисията на днешното училище, на младото поколение се вижда много ясно и в драмата „Слепите” от Метерлинк. В тази драма се описва животът на слепите, захвърлени на един остров, който е обиколен от вълните на океана. Никой от тях не вижда освен детето на една от слепите жени. И надеждата на всички слепи е в това дете, понеже само то вижда! Новият тип човек, откърмен от новото училище, ще внесе в човечеството един нов елемент - това е духът на жертвата, самоотричането, духът на дейната любов.
към текста >>
Защото само свободните и силни души могат да бъдат строители на нови пътища; защото свободата е свещеният стремеж на всяка
душа
, висшето благо, което прави човека истински човек.
И надеждата на всички слепи е в това дете, понеже само то вижда! Новият тип човек, откърмен от новото училище, ще внесе в човечеството един нов елемент - това е духът на жертвата, самоотричането, духът на дейната любов. И този дух, който той ще внесе в живота, ще закваси цялото общество, както с малко квас всичкото тесто се заквасва! Защо в новото училище основният принцип е свободата? За да се създадат в училището души, които обичат свободата, души независими, свободни, силни, смели и решителни.
Защото само свободните и силни души могат да бъдат строители на нови пътища; защото свободата е свещеният стремеж на всяка
душа
, висшето благо, което прави човека истински човек.
Защо в новото училище опитът е основен принцип? За да излезе от новото училище едно поколение не с мъртви знания, натрупани механично, без никаква връзка с живота, но с живото опитано знание, което съдържа и методите за приложение в живота. Защо в новото училище ще се практикува трудовият принцип? За да се създадат хора активни, на действието, хора трезви, разумни, които разбират живота, имат воля да преодолеят всички пречки в пътя на предначертаната си цел. Това ново училище няма да създаде Рудиновци, които само теоретизират, умуват, но не са хора на делото и творчеството в живота.
към текста >>
Тя може да даде подтик на човешкия ум, сърце, воля и
душа
.
Тук ще изложа няколко думи, казани от Учителя на младите: „В света трябва да дойде новото. Младите копнеят за нещо идеално и възвишено, което да се реализира на земята. Новото, което очакват младите е любовта! Единствената сила, която може да оправи света, е любовта.
Тя може да даде подтик на човешкия ум, сърце, воля и
душа
.
Любов, която не може да им даде потик, не е любов. Светът не може да се оправи по никой друг начин! Смисълът на живота е в любовта. Когато хората се обичат, това е Божественото в света! Ако имате любов, никога няма да се обезсърчавате и всичко, каквото желаете, ще го постигнете; и дето минете, пътят ви ще бъде отворен.
към текста >>
Днес се намираме пред момента на разцъфтяване на човешката
душа
- най-великото и необикновено събитие в живота.
Няма какво да се обезсърчаваме! Докато слънцето грее, няма защо да се обезсърчаваме. Любовта създава новите отношения между хората: всеки да почита Божественото във всички хора. Всеки да съзнава, че Божественото живее във всеки човек. И когато хората почнат да почитат Божественото в човешкия ум, в човешката справедливост и в човешката доброта, това е новото, на което трябва да се уповаваме в бъдеще.
Днес се намираме пред момента на разцъфтяване на човешката
душа
- най-великото и необикновено събитие в живота.
Човек ще възприеме първия лъч на любовта. Душите още не са цъфнали. Постепенно всички души ще се разцъфтят - едни по-рано, други по-късно. Сега трябва да се говори на хората за Зазоряването и пробуждането на човешкото съзнание, за приемане първия лъч на любовта. Тия души, които жадват за светлина, ще цъфнат и ще завържат.
към текста >>
Вие, младите, пазете идеала на вашата
душа
и към него се стремете.
Ако всички българи се обичат, тогава сме сплотени. Ако всички българи приемат вълната на мировата любов, която иде, те са от новите хора. Пожелавам ви да бъдете винаги чисти и светли! Човек без чистота в живота всичко изгубва и каквото пожелае, не може да го постигне. Чисти ли сте обаче в мисли, чувства и действия, ще бъдете силни и каквото пожелаете, ще го придобиете.
Вие, младите, пазете идеала на вашата
душа
и към него се стремете.
Да бъдете чисти и светли! Пожелавам ви да бъдете узрели плодове. Най-хубавото, което Великото Разумно Начало е вложило във вас, да се прояви. Бъдете верни на онова, което То е вложило във вас! Ако ме попитате: „Какво трябва да правим?
към текста >>
Нека да грее слънцето във вашия ум, във вашето сърце и във вашата
душа
.
Пожелавам ви да бъдете узрели плодове. Най-хубавото, което Великото Разумно Начало е вложило във вас, да се прояви. Бъдете верни на онова, което То е вложило във вас! Ако ме попитате: „Какво трябва да правим? ” ще ви кажа: дишайте любов!
Нека да грее слънцето във вашия ум, във вашето сърце и във вашата
душа
.
Любовта да ви подбужда към дейност! ”
към текста >>
73.
БЛИЗКИ ПЕРСПЕКТИВИ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
За да се подготвят учителите за тия нови принципи и методи, те трябва да се преподават в учителските институти.Те не трябва да дават само външна педагогична подготовка на бъдещия учител, но там трябва да се формира
душата
на новия учител, да се запали живият огън в неговото сърце, да се формира новият човек на дейната любов.
В това направление някои учители са почнали вече да работят. Още в 1919 г. учителят Пенко К. Пенков от Габрово е държал реферат в редовното събрание на Габровското околийско учителско дружество „Неофит Рилски” върху тия нови педагогически идеи. Той е турил начало в това направление.
За да се подготвят учителите за тия нови принципи и методи, те трябва да се преподават в учителските институти.Те не трябва да дават само външна педагогична подготовка на бъдещия учител, но там трябва да се формира
душата
на новия учител, да се запали живият огън в неговото сърце, да се формира новият човек на дейната любов.
Понеже принципите и методите на новата педагогика са нужни не само на бъдещия учител, но и на всички други, те трябва да се преподават не само в учителските институти, но и във всички средни училища - някои избрани части от нея. Науката за образованието е нужна, казва Учителят, не само за учителите, но и за всички хора, защото целият живот е училище - поле за обучение и възпитание. Учителят, който иска да схване стойността на известни педагогически принципи и методи, може да избере най-лесния път - опитът. Може да приложи някои от тия принципи и методи и ще съди по резултата. Учителят и при днешните условия, до колкото му позволява сегашната училищна програма, може да прави известни опити.
към текста >>
74.
Утрешният ден
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Ценното, красивото, възвишеното в
душата
на учителя - неговите дарби, способности и добродетели по този начин ще се преливат у децата.
Когато учителят няма резултат при някой свой метод, той трябва да се коригира. Децата в това отношение са най-добрият коректор на учителя. Той трябва да черпи поука от тези корекции, да се поправя, да твори, да открива нови методи. Учителят и ученикът трябва да дойдат чрез любовта в интимен досег - досег на умове, сърца и души. Така става взаимна обмяна между тях - преливане на душите им.
Ценното, красивото, възвишеното в
душата
на учителя - неговите дарби, способности и добродетели по този начин ще се преливат у децата.
Учителят казва: „Любовта не е проповед. Тя е контакт на душите. Тя се предава от душа на душа. Тя е живият огън, който се предава от човек на човек. Колкото се може по-малко морализиране, а повече да се предава на децата този живият огън!
към текста >>
Тя се предава от
душа
на
душа
.
Учителят и ученикът трябва да дойдат чрез любовта в интимен досег - досег на умове, сърца и души. Така става взаимна обмяна между тях - преливане на душите им. Ценното, красивото, възвишеното в душата на учителя - неговите дарби, способности и добродетели по този начин ще се преливат у децата. Учителят казва: „Любовта не е проповед. Тя е контакт на душите.
Тя се предава от
душа
на
душа
.
Тя е живият огън, който се предава от човек на човек. Колкото се може по-малко морализиране, а повече да се предава на децата този живият огън! И учителят получава нещо ценно от децата.” Чистото, благородното, активността и невинността на детската природа ще се прелива в учителя. Ето защо лицата, които са във вътрешно общение с децата запазват в себе си нещо детско, младенческо и идейно. Както казва Кершенщайнер, любовта на учителя към децата не е нещо химерично, а една реална сила, чрез която той дарява децата с най-ценното, най-скъпото от своята душа.
към текста >>
Както казва Кершенщайнер, любовта на учителя към децата не е нещо химерично, а една реална сила, чрез която той дарява децата с най-ценното, най-скъпото от своята
душа
.
Тя се предава от душа на душа. Тя е живият огън, който се предава от човек на човек. Колкото се може по-малко морализиране, а повече да се предава на децата този живият огън! И учителят получава нещо ценно от децата.” Чистото, благородното, активността и невинността на детската природа ще се прелива в учителя. Ето защо лицата, които са във вътрешно общение с децата запазват в себе си нещо детско, младенческо и идейно.
Както казва Кершенщайнер, любовта на учителя към децата не е нещо химерично, а една реална сила, чрез която той дарява децата с най-ценното, най-скъпото от своята
душа
.
И под чара на този дар всички детски сили и заложби се разцъфтяват. Досегът и преливането на душите им е именно главният избор на вдъхновението, което непрекъснато трябва да царува в училището. Б. Марков казва: „При общуването между учителя и детето любовта е необходимият златен мост между душите, за да се прелее образователното духовно-нравствено съдържание.” Ето защо личността на учителя играе една от най-важните роли в образователния процес.* Учителят държи децата в своето съзнание и непрекъснато ги потопява в струите на своята любов.
към текста >>
Какво голямо разочарование настава в
душата
му, когато този образ бъде помрачен!
Видяхме, че подражателността у децата е доста силна. Макар тя да е най-силна през първия образователен период - до седмата година - но тя все пак си остава като мощна сила и през втория и третия периоди. За да се използва тя за образователни цели, учителят трябва да бъде достоен образец, който да сияе като слънце в детския живот, както се изразява Стела Русчева. Кл. Скопаков казва: „Образът на учителя в детското въображение трябва да сияе с ореола на висше съвършенство. Детето трябва нему да подражава, към него да се стреми.
Какво голямо разочарование настава в
душата
му, когато този образ бъде помрачен!
” Ученикът се възпитава най-добре, като види около себе си реално въплъщение на идеалното, съвършеното. Ето защо, учителят трябва да представи на детето такъв идеален тип, който със своето присъствие учи детето много повече, отколкото безброй морализирания. По този въпрос Стела Русчева казва: „Само в първоначалното училище учителите са могли да вникнат в детската душа; те са истински ваятели на детските души и живеят в най-голяма духовна връзка с учениците си. Тази връзка се поразхалтва в прогимназията и съвсем отслабва в гимназията. Трябва да забележим, че за това не са виновни учителите, а несъвършената образователна система.
към текста >>
По този въпрос Стела Русчева казва: „Само в първоначалното училище учителите са могли да вникнат в детската
душа
; те са истински ваятели на детските души и живеят в най-голяма духовна връзка с учениците си.
Скопаков казва: „Образът на учителя в детското въображение трябва да сияе с ореола на висше съвършенство. Детето трябва нему да подражава, към него да се стреми. Какво голямо разочарование настава в душата му, когато този образ бъде помрачен! ” Ученикът се възпитава най-добре, като види около себе си реално въплъщение на идеалното, съвършеното. Ето защо, учителят трябва да представи на детето такъв идеален тип, който със своето присъствие учи детето много повече, отколкото безброй морализирания.
По този въпрос Стела Русчева казва: „Само в първоначалното училище учителите са могли да вникнат в детската
душа
; те са истински ваятели на детските души и живеят в най-голяма духовна връзка с учениците си.
Тази връзка се поразхалтва в прогимназията и съвсем отслабва в гимназията. Трябва да забележим, че за това не са виновни учителите, а несъвършената образователна система. Ученикът свършва гимназията и учителите му са били чужди, както и той на тях.” В отношенията между учител и ученици трябва да царува интимност, топлота и духовна връзка. В основното училище това ще направи любовта, а в средното училище освен любовта се прибавя и друг фактор: влизане на учителя в досег със света на идейните търсения, копнежи и идеали на младежа. Учителството, казва Учителят, е една от най-възвишените професии на земята.
към текста >>
” Учителят му казва: „Не напущайте учителството за материални цели, ако пазите интересите на своята
душа
!
Ученикът свършва гимназията и учителите му са били чужди, както и той на тях.” В отношенията между учител и ученици трябва да царува интимност, топлота и духовна връзка. В основното училище това ще направи любовта, а в средното училище освен любовта се прибавя и друг фактор: влизане на учителя в досег със света на идейните търсения, копнежи и идеали на младежа. Учителството, казва Учителят, е една от най-възвишените професии на земята. За да се види, колко високо той цени учителството, ще дадем пример. Един учител попита Учителя: „Да напусна ли училището, за да избера по-добра професия от материално гледище?
” Учителят му казва: „Не напущайте учителството за материални цели, ако пазите интересите на своята
душа
!
” Разбира се, учителят трябва да има солидна педагогическа подготовка, мироглед, стремеж към съвършенство и идеал. Този стремеж, този идеал, за който живее, ще влеят своя огън в детските души, независимо от думите, които говори. Кои лица са най-подходящи за учители? Кои трябва да следват за учители?
към текста >>
75.
Другарски час Детски клуб
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Тогава се формира младежката
душа
.
Освен класните реферати, които са във връзка с учебния материал, ще има и извънкласни, общи реферати. Последните могат да се организират и ръководят от детския клуб. Общи реферати до известна степен могат да имат значение и в основното училище, но те ще играят изключително важна роля в средното училище. Там те ще се издигнат като мощно образователно средство. Общите реферати са една необходимост за средното училище, защото средношколският период е тъкмо периодът, в който се събуждат нови духовни сили у юношата и трябва да се определи направлението, в което те ще се насочат.
Тогава се формира младежката
душа
.
Тя трябва да е потопена в света на идейния живот. Тия реферати из областта на физиката, химията, биологията, историята, географията, психологията, социологията, стопанските науки, техниката, хигиената, популярната медицина и пр. ще помогнат; покрай класната образователна работа за оформяване характера на юношата, за неговото ориентиране по много съвременни въпроси, които вълнуват човешкия дух. Те ще помогнат да излезе от училището една будна, дейна, интелигенция, която утре със своя идеализъм ще чертае светлите бъднини на човечеството. Така другарският час ще спомогне за развиване социалното чувство, за събуждане дух на творчество и инициатива, за развитие на художествен вкус, за добиване научни или литературни познания и за внасяне по-голямо разнообразие и радост в живота на детето.
към текста >>
76.
ЧИСТОТА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
При честите детски излети на планината ще им се говори за обновителното й действие върху тялото и
душата
, за значението на ултравиолетовите лъчи и на другите енергии, с които тя е богата.
Например, онзи който има желание да си отмъсти, като се изкачи на планината, е готов да прости. Ако е бил неразположен, горе на планината се изменя неговото състояние. Там на планината проговорва по-ясно възвишената човешка природа; човек там по-ясно чува вътрешния глас, който му казва да живее за великото и красивото, за една възвишена идея. При своите чести излизания сред природата детето ще научи практически хигиеничните правила, които трябва да се спазват при разходките и излетите. Такива трябва да се правят във всички степени училища от детската градина до гимназията включително, при което характерът и постиженията им ще зависят от възрастта.
При честите детски излети на планината ще им се говори за обновителното й действие върху тялото и
душата
, за значението на ултравиолетовите лъчи и на другите енергии, с които тя е богата.
Чрез честите излети децата и младежите трябва да свикнат на интимен досег с природата, трябва тъй да обикнат планината, че да й останат верни през целия си живот. При излети децата могат да правят малки опити за черпене енергия от природата. Един хубав метод е следният: ще се намери някой мощен, здрав дъб или бряст в гората; детето ще си опре гърба и главата на дървото и ще прекара така известно време. По този начин детето ще почерпи от оная слънчева енергия, която е складирана в дървото. Друг метод: детето като минава през една гора, вървейки може да си допре дясната ръка о четиридесет дървета, за да почерпи по същия начин слънчева енергия от тях.
към текста >>
77.
Мисията на майката
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Физиономията е огледало на
душата
.
Възпитанието на детето почва от периода на бременността. Този период е от голяма важност, понеже тогава се изграждат формата и строежът на детското тяло.Тогава е важна средата, в която живее майката: нейните мисли, чувства, постъпки и пр. Не е безразлично, какви настроения, какви мисли има тя през този период. Мисълта е сила. В това се убеждаваме всеки ден.
Физиономията е огледало на
душата
.
Истинският психолог би могъл да прочете естеството на мислите, с които е живял човек, по неговата физиономия. Но мислите, чувствата и настроенията влияят не само върху лицето, но изобщо върху цялото тяло. Жената в периода на бременността чрез храната си, чрез мислите и чувствата си ще влияе върху младенеца и то както върху неговото тяло, тъй и върху характера му. Учителят казва: „Чрез храната си майката определя бъдещето на детето. През време на бременността си жената трябва да бъде поставена при най-благоприятни условия - тя трябва да се храни правилно, с чиста храна, при добро хармонично разположение на духа; никога да не вечеря късно преди лягане.
към текста >>
Любовта и нежността са слънчевите лъчи, в които трябва да се къпе детската
душа
, ако искаме тя да се разцъфти.
През първия период предимно физичната обстановка на детето има възпитателно въздействие върху него. Но тук не се касае само за влиянието на светлината, температурата, храната, въздуха, облеклото и пр. Един пример за обяснение: когато детето види едно действие, което е израз на нежност или грубост, това оформя мозъка му по съответен начин и тогава детето добива предразположение да върши подобни действия, когато порасне. Във втория образователен период /от 7 до 14 г./ детето мисли, чувства и действа така, както мислят, чувстват и действат тия, към които то благоговее. От горното следва, от каква голяма важност е, щото лицата около детето, особено през първия и втория периоди, да са пропити с голяма любов и нежност, както спрямо него, така и изобщо спрямо всички.
Любовта и нежността са слънчевите лъчи, в които трябва да се къпе детската
душа
, ако искаме тя да се разцъфти.
Но у кого ще се намери най-голяма нежност спрямо детето? Учителят казва по това: „Никой не може да замести нежността на майката. Децата, които живеят в пансиони, не могат да намерят в околната среда нежността на майката и затова стават по-груби. Семейството е важен институт. Всички други институти него трябва да имат за модел.
към текста >>
Идеята, че има една
душа
, която го разбира, познава и обича, му дава неземна сила и в скръбните дни го утешава.
Детето е къпано постоянно от лъчите на майчината любов. Майката трябва да използва мощното оръжие, което природата е дала в нейните ръце - любовта като образователен фактор. Когато човек съзнава, че има един, който го обича, той е силен, той може да стане и гениален. Гениалните хора са били обичани с една велика любов. Не само в детска възраст, но и после, когато детето порасне, идеята за любовта на майката го крепи и окуражава.
Идеята, че има една
душа
, която го разбира, познава и обича, му дава неземна сила и в скръбните дни го утешава.
Колко е важно човек да съзнава, че има един, който го разбира и познава. Разумната природа е дала на всеки човек това условие в лицето на майката. По безкористие майчината любов стои най-високо. Днес хорските сърца са заобиколени с ледени стени. Хората си говорят, но не се познават.
към текста >>
Само когато погледнете някого през очите на любовта, тогава от вашата
душа
излиза една светлина, която ще го освети и в нея ще го видите красив.
Колко е важно човек да съзнава, че има един, който го разбира и познава. Разумната природа е дала на всеки човек това условие в лицето на майката. По безкористие майчината любов стои най-високо. Днес хорските сърца са заобиколени с ледени стени. Хората си говорят, но не се познават.
Само когато погледнете някого през очите на любовта, тогава от вашата
душа
излиза една светлина, която ще го освети и в нея ще го видите красив.
Това прави майката. Ето зашо, тя познава доброто, красивото у детето по-добре, отколкото кой да е друг. Детските сили тъй възрастват и крепнат, потопени в майчината любов, както цветята се разцъфтяват от действието на слънчевите лъчи. Каквото и да направи синът, майката има доверие в него. И туй нейно доверие е оня жизнен еликсир, който храни неговия ум, сърце и воля, и те се развиват правилно.
към текста >>
Става едно преливане между
душата
на майката и
душата
на детето.”
Учителят казва: „Майката е извора и туй, което извира в нея, то се влива в детето. Божественото, което е в нея, тя му го предава. Обмяната между майката и детето не е само външна, но и вътрешна. Майката играе голяма роля не само в материалния свят, но и в света на мислите и чувствата. Тя не само създава формата, но влага в нея съдържание и смисъл.
Става едно преливане между
душата
на майката и
душата
на детето.”
Детето може да е далеч от майка си - може би в друга страна. Това не пречи на духовния досег между тях, това не пречи на любовта. Действието на последната не знае преграда. Майката крепи детето с любовта си, пази го, вдъхновява го през пространството. През пространството със своята любов тя работи върху ума, сърцето и волята му.
към текста >>
78.
Предназначението на музиката и Паневритмията в образованието
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Музикалният свят е среда, чрез която
душата
се проявява на земята.
Тя трансформира умствените му енергии. Като пее човек, строят се неговият ум и сърце. Музиката пресъздава и човешката воля. Оттук можем да оценим грамадното значение на музиката. Учителят казва: „Музиката - това е дишане на съзнанието.
Музикалният свят е среда, чрез която
душата
се проявява на земята.
Любовта без подходяща музикална среда не може да се прояви. А любовта - това е великата реалност на живота.” От горното се вижда, че музиката е важен фактор за изграждане на човешкия характер. Тя дава възходящо направление на човешките енергии. Учителят казва: „Движението на енергиите в човека става понякога във възходящо направление, а по някога - в низходящо.
към текста >>
Всички сили на човешката
душа
трябва да се свържат с музиката, за да се разцъфтят.
При органичното пеене, а още повече при психичното, магичното действие и чарът се дължат между другото на усилването на обертоновете.” Добрият живот е музика. Правилната човешка мисъл е истинска музика. Музиката може да помогне на човека, за да възприеме възвишените мисли. Само музиката може да даде път на човека за възприемане на доброто.
Всички сили на човешката
душа
трябва да се свържат с музиката, за да се разцъфтят.
Тя е правилният начин за развитие и усъвършенстване на човешката душа. Без музика човек не може да се повдигне. Понеже музиката внася и събужда живот в целокупния организъм, то тя събужда висшите мозъчни центрове, влива енергии в тях и затова тя се издига и като мощно средство за развитието, разцъфтяването на всички дарби. Има връзка между музиката и всички дарби. За да развие каква да е дарба, човек едновременно трябва да работи и в музиката - да е музикален.
към текста >>
Тя е правилният начин за развитие и усъвършенстване на човешката
душа
.
Добрият живот е музика. Правилната човешка мисъл е истинска музика. Музиката може да помогне на човека, за да възприеме възвишените мисли. Само музиката може да даде път на човека за възприемане на доброто. Всички сили на човешката душа трябва да се свържат с музиката, за да се разцъфтят.
Тя е правилният начин за развитие и усъвършенстване на човешката
душа
.
Без музика човек не може да се повдигне. Понеже музиката внася и събужда живот в целокупния организъм, то тя събужда висшите мозъчни центрове, влива енергии в тях и затова тя се издига и като мощно средство за развитието, разцъфтяването на всички дарби. Има връзка между музиката и всички дарби. За да развие каква да е дарба, човек едновременно трябва да работи и в музиката - да е музикален. „Човек не може да стане истински учен, ако не е музикален.
към текста >>
А музикалното чувство постепенно премахва тия тревоги, уравновесява
душата
, внася в нея хармония и слънчево състояние.
Някой човек е разсеян и губи паметта си, понеже у него не е развито музикалното чувство. Тревогите, безпокойствата и пр. са причина за отслабване на паметта. Съвременният свят е пълен с такива тревоги. Те се срещат на всяка стъпка.
А музикалното чувство постепенно премахва тия тревоги, уравновесява
душата
, внася в нея хармония и слънчево състояние.
Тогава умът е спокоен и паметта - по-силна. Понеже музиката дава възходящо направление на всички душевни сили, затова можем да кажем, че тя помага да се прояви възвишеното, божественото в човека. Там, дето музиката е проникнала, хората са по-благородни, имат и по-правилни черепи. Музикалният живот на човека не може да не се отрази и върху тялото му. Когато човек пее добре, той живее в света на музиката, а животът в света на музиката извайва нови черти на лицето му.
към текста >>
Музиката представя хармонията на разумната природа и възвишения свят, който образува същината на човешката
душа
.
Тя е начин за подмладяване. Ако човек почне да пее всеки ден, ще се подмлади. Всичко красиво в света е свързано с музиката. Разумната природа е вечна хармония. Външният израз на тая хармония е музиката.
Музиката представя хармонията на разумната природа и възвишения свят, който образува същината на човешката
душа
.
Като се говори за музиката, подразбира се проявлението на човешката душа. Музиката е един от великите методи за тониране, трансформиране на човешките състояния. Човек трябва да пее, за да се тонира, т.е. да измени своите отрицателни състояния в положителни. Престане ли да пее, той отслабва.
към текста >>
Като се говори за музиката, подразбира се проявлението на човешката
душа
.
Ако човек почне да пее всеки ден, ще се подмлади. Всичко красиво в света е свързано с музиката. Разумната природа е вечна хармония. Външният израз на тая хармония е музиката. Музиката представя хармонията на разумната природа и възвишения свят, който образува същината на човешката душа.
Като се говори за музиката, подразбира се проявлението на човешката
душа
.
Музиката е един от великите методи за тониране, трансформиране на човешките състояния. Човек трябва да пее, за да се тонира, т.е. да измени своите отрицателни състояния в положителни. Престане ли да пее, той отслабва. По този начин музиката може да служи като средство за превръщане на енергиите в човека.
към текста >>
„Под музикалност аз разбирам вътрешния стремеж на
душата
към възвишеното.
Който пее, става проводник на великото в света. Музиката е най-добрият проводник на божественото. Можем да я наречем изкуство за разпалване на божествения огън в човека. И като го разпали, човек може да постигне всичко. Музикалното състояние е бъдещото състояние на хората.
„Под музикалност аз разбирам вътрешния стремеж на
душата
към възвишеното.
Музиката е врата, през която човек трябва да мине, за да му се отворят всички възможности.” Музиката е начало на всяка култура, на всяко развитие в природата. Тя е проводник на истинския живот. „С музика човек може да реализира до известна степен нещата, които желае. Това, за което човек пее, то може да се реализира.”
към текста >>
Всички сили на
душата
трябва да минат през музиката, за да се хармонизират и уравновесят.
Ако продължават да си служат със старите методи за образование, нищо няма да постигнат. Ако хората искат да превъзпитат, да отгледат надеждно поколение, което да стане носител на нещо красиво и възвишено, на нещо ново, те трябва да поставят в основата на образованието музиката. Ако хората прилагаха музиката като един от най-разумните методи за работа, те нямаше да губят толкова време и енергия за постигане на такива малки резултати. И ако те постигат тъй трудно нещата, това показва, че още не работят музикално. Музиката трябва да се счита като първостепенен образователен фактор за облагородяване на човешкия характер.
Всички сили на
душата
трябва да минат през музиката, за да се хармонизират и уравновесят.
Музиката трябва да се прилага като метод за проектиране на мислите, чувствата и желанията от нисшия свят към висшия, за да се подхранят зародишите на новите чувства и способности, които дремят в човешката душа. Някои от висшите чувства на душата могат да се пробудят само чрез музиката.” В днешното училище музиката не се прилага като образователно средство. Наистина, в днешното училище учат пеене, запознават детето с нотите, но музиката не е употребена като образователен метод. Видяхме по-горе, че музиката укрепява здравето, развива ума, чувствата и волята, усилва паметта, изгражда характера, събужда божественото у човека - любовта, милосърдието и пр.
към текста >>
Музиката трябва да се прилага като метод за проектиране на мислите, чувствата и желанията от нисшия свят към висшия, за да се подхранят зародишите на новите чувства и способности, които дремят в човешката
душа
.
Ако хората искат да превъзпитат, да отгледат надеждно поколение, което да стане носител на нещо красиво и възвишено, на нещо ново, те трябва да поставят в основата на образованието музиката. Ако хората прилагаха музиката като един от най-разумните методи за работа, те нямаше да губят толкова време и енергия за постигане на такива малки резултати. И ако те постигат тъй трудно нещата, това показва, че още не работят музикално. Музиката трябва да се счита като първостепенен образователен фактор за облагородяване на човешкия характер. Всички сили на душата трябва да минат през музиката, за да се хармонизират и уравновесят.
Музиката трябва да се прилага като метод за проектиране на мислите, чувствата и желанията от нисшия свят към висшия, за да се подхранят зародишите на новите чувства и способности, които дремят в човешката
душа
.
Някои от висшите чувства на душата могат да се пробудят само чрез музиката.” В днешното училище музиката не се прилага като образователно средство. Наистина, в днешното училище учат пеене, запознават детето с нотите, но музиката не е употребена като образователен метод. Видяхме по-горе, че музиката укрепява здравето, развива ума, чувствата и волята, усилва паметта, изгражда характера, събужда божественото у човека - любовта, милосърдието и пр. Досега музиката не е била употребена за постигане на горните цели.
към текста >>
Някои от висшите чувства на
душата
могат да се пробудят само чрез музиката.”
Ако хората прилагаха музиката като един от най-разумните методи за работа, те нямаше да губят толкова време и енергия за постигане на такива малки резултати. И ако те постигат тъй трудно нещата, това показва, че още не работят музикално. Музиката трябва да се счита като първостепенен образователен фактор за облагородяване на човешкия характер. Всички сили на душата трябва да минат през музиката, за да се хармонизират и уравновесят. Музиката трябва да се прилага като метод за проектиране на мислите, чувствата и желанията от нисшия свят към висшия, за да се подхранят зародишите на новите чувства и способности, които дремят в човешката душа.
Някои от висшите чувства на
душата
могат да се пробудят само чрез музиката.”
В днешното училище музиката не се прилага като образователно средство. Наистина, в днешното училище учат пеене, запознават детето с нотите, но музиката не е употребена като образователен метод. Видяхме по-горе, че музиката укрепява здравето, развива ума, чувствата и волята, усилва паметта, изгражда характера, събужда божественото у човека - любовта, милосърдието и пр. Досега музиката не е била употребена за постигане на горните цели. Но за да може музиката да постигне тези обширни и жизнени задачи, трябва да се измени коренно мястото, което тя заема в днешната училищна програма.
към текста >>
Движенията трябва да бъдат от такъв характер, че да свързват детето с живата природа и да събуждат творческите сили на детската
душа
- Божественото.
Хубаво е някои песни да се съчетаят с движения. Тогава те по-дълбоко действат върху детето. Учителят казва: „Като се съчетае песента с движения, тя оживява.” Учителят е дал движения за много песни, например за „Добър ден”, „Аз мога да любя” и пр. И в днешното училище се практикуват песни с движения, но в много случаи тия движения са неестествени, неорганизирани и помагат само за почивка, но в тях не винаги има творчество. При съчетанието на песни с движения трябва да се изхожда от познанието на известни закони.
Движенията трябва да бъдат от такъв характер, че да свързват детето с живата природа и да събуждат творческите сили на детската
душа
- Божественото.
Че музикалната култура, която се дава днес в училището, не е достатъчна, се вижда и от думите на проф. Андрей Стоянов: „У нас рядко ще срещнете младежи, които могат да изпеят нещо в хор прилично. Учениците ни напущат гимназията не само лишени от елементарно музикално чувство, но дори и от слух.. Ала как може да се иска от тях нещо повече, когато никой не се е погрижил да им даде необходимия минимум музикална култура? ” Като се увеличат часовете по пеене в училището, като се свърже музиката с детския труд в природата и всички учебни предмети и като се подготвят учители за новите широки образователни задачи на музиката, за които се спомена по-горе, училището ще изкарва ученици с истинска музикална култура, с развит музикален слух, укрепени физически, с музикални мисли и чувства и готови да работят за една висока идея.
към текста >>
Нови кътове на
душата
, които досега са били спящи, ще се пробудят към дейност.
И на всички ще каже: „Сега тепърва почва вашият живот, истинският ви живот - живот в светлина, свобода и братство. Създайте ми по един палат в своите умове и сърца и аз ще се заселя да живея завинаги във вас, защото идва вече моето царство - културата на пролетта! ” Всеки, който може да чете по симптомите на днешния живот, долавя, че новото иде. Човечеството ще направи важна стъпка в своя възход към слънчеви върхове, към нови постижения и завоевания във великата стълба на развитието.
Нови кътове на
душата
, които досега са били спящи, ще се пробудят към дейност.
Нови идеи, които досега са били недостъпни за него, ще влязат в досег с неговото съзнание. Това пробуждане на човечеството за по-изобилен, по-богат живот, тая нова предстояща епоха трябва да намери своята външна форма, чрез която да се изрази. Този неин външен израз е именно паневритмитията. Що е паневритмия? Ранно пролетно утро.
към текста >>
Само тогава те будят физичните и психични сили на човека, само тогава имат онова обновително действие и внасят радост, сила, здраве, нови идеи и подтици в неговата
душа
.
Къде са тия закони? Те са писани, те са скрити в цялата природа. Това показва, че има известни закони, по които музиката може да се превърне в движения. Тези закони се намират в цялата природа. И ако искаме ритмичните движения да имат онова действие, което би трябвало да имат, те не трябва да са произволни, а трябва да са взети, извлечени из самата разумна природа.
Само тогава те будят физичните и психични сили на човека, само тогава имат онова обновително действие и внасят радост, сила, здраве, нови идеи и подтици в неговата
душа
.
Именно на това се основава паневритмията. Тия ритмични движения, чиято музика и движения са дадени от Учителя, отговарят на известни закони в природата. Малкото дете, като превръща чутата музика в ритмични движения, то в своето подсъзнание знае, че има един закон за връзката между музиката и движението. Именно тази връзка лежи в основата на паневритмията. Ако наблюдаваме един човек, намиращ се в известно психично състояние, например радост, ще видим, че той несъзнателно прави известни жестове, известни движения с ръце, крака и с цялото си тяло.
към текста >>
Учителят казва: „Всяка дума, изразена музикално и с движения, внася нещо ново в човешката
душа
.
Той се преобразява. На що се дължи тази разлика? Само на това, че при втория случай песента е била придружена с движения. Съчетанието на музиката с движенията усилва действието. Това действие се усилва още повече, когато се съчетае с нови елементи: идеи, форма и пр.
Учителят казва: „Всяка дума, изразена музикално и с движения, внася нещо ново в човешката
душа
.
Когато се съчетае музиката с движения и идеи, това е една велика сила, с дълбоко психофизично действие върху човека.” Във всички гимнастични упражнения трябва да влезе музиката, за да ги облагороди. Паневритмичните упражнения се изпълняват сутрин, на чист въздух. Самата обстановка, досегът с природата в утринния час, когато тя се събужда, има вече своето обновително и освежително действие върху човека. От друга страна, тия упражнения са тъй разнообразни, че всички органи и мускули взимат участие: краката, ръцете, шията, кръста, гърдите и пр.
към текста >>
През целия ден ще имат крила, ще чувстват разширение на
душата
си, полет на духа си, защото са възприели неоценими богатства от свещените извори на природата.
И това трябва да стане, това е необходимо, за да се даде нов тласък на образователното дело. Паневритмичните упражнения, понеже в тях са съчетани движение, музика и идеи, ще събудят детето, юношата и младежа за възвишените идеи на новото, ще го подготвят за културата на любовта, за служене на другите, на народа и човечеството. Тия упражнения трябва да почват в училището от 22 март - началото на пролетта - защото тогава всички творчески сили на природата са в своя възход. Правят се сутринта, понеже тогава има най-благоприятни условия в природата -всичко в нея е в подем. Всяка сутрин учениците от града или селото ще излизат сред красивата природа и на една обширна поляна ще правят тия упражнения при звуците на оркестъра и след това обновени, освежени, укрепени телесно, с нов живот, влян в организма и вдъхновени от възвишени мисли и благородни подтици, ще почнат своите учебни занятия.
През целия ден ще имат крила, ще чувстват разширение на
душата
си, полет на духа си, защото са възприели неоценими богатства от свещените извори на природата.
В българската народна душа се крият велики творчески сили, които още не са събудени и не са използвани. Много прояви в нашия културен живот говорят за туй. Паневритмията, заедно с музиката, са един от начините за събуждането и разцъфтяването на творческите сили на народа. И тогава българският народ ще стане способен да влее в общочовешката съкровищница богатствата на своя дух, новите културни ценности, които ще създаде. Ето думите на Учителя, казани пред група народни учители: „В съвременното възпитание трябва да се въведат тия ритмични упражениния.
към текста >>
В българската народна
душа
се крият велики творчески сили, които още не са събудени и не са използвани.
Паневритмичните упражнения, понеже в тях са съчетани движение, музика и идеи, ще събудят детето, юношата и младежа за възвишените идеи на новото, ще го подготвят за културата на любовта, за служене на другите, на народа и човечеството. Тия упражнения трябва да почват в училището от 22 март - началото на пролетта - защото тогава всички творчески сили на природата са в своя възход. Правят се сутринта, понеже тогава има най-благоприятни условия в природата -всичко в нея е в подем. Всяка сутрин учениците от града или селото ще излизат сред красивата природа и на една обширна поляна ще правят тия упражнения при звуците на оркестъра и след това обновени, освежени, укрепени телесно, с нов живот, влян в организма и вдъхновени от възвишени мисли и благородни подтици, ще почнат своите учебни занятия. През целия ден ще имат крила, ще чувстват разширение на душата си, полет на духа си, защото са възприели неоценими богатства от свещените извори на природата.
В българската народна
душа
се крият велики творчески сили, които още не са събудени и не са използвани.
Много прояви в нашия културен живот говорят за туй. Паневритмията, заедно с музиката, са един от начините за събуждането и разцъфтяването на творческите сили на народа. И тогава българският народ ще стане способен да влее в общочовешката съкровищница богатствата на своя дух, новите културни ценности, които ще създаде. Ето думите на Учителя, казани пред група народни учители: „В съвременното възпитание трябва да се въведат тия ритмични упражениния. Има движения разумни.
към текста >>
Паневритмията ще помогне за създаване на новия българин - с крепък дух, широка
душа
, чисто сърце и светъл ум, насочен към доброто, истинното и красивото.
Станаха по-добри. Коренно се измениха. Проявиха се много добри страни в характера им. По-рано се караха, обиждаха се, бяха нервни и сега всичко това изчезна. Промениха се обноските им в дома и в училището.”
Паневритмията ще помогне за създаване на новия българин - с крепък дух, широка
душа
, чисто сърце и светъл ум, насочен към доброто, истинното и красивото.
към текста >>
79.
МЕТОДИЧНИ И ДРУГИ ВЪПРОСИ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Подобно на дъжда и стремежът на младежа да живее за една висша цел пречиства
душата
от всичко долно, ниско и развива в нея всички добродетели.
Интересът към отделните науки трябва да бъде подклаждан в средното училище чрез идейния живот в училището. Това отговаря на характера на този период. Ако през този период няма висш идеен живот, няма стремеж да се живее за висок идеал, няма копнеж да се работи за един живот на красота и хармония, тогава има опасност душевните сили на ученика да се развият в криво направление. Дъждът нали пречиства въздуха от прах, микроби и пр.? Колко приятно се диша въздухът след дъжд!
Подобно на дъжда и стремежът на младежа да живее за една висша цел пречиства
душата
от всичко долно, ниско и развива в нея всички добродетели.
Както снегът се стопява от слънцето, така чрез идейния живот се пречиства душата на средношколника. По този начин чрез идеализма младежът се запазва от поквара, от отрицателното влияние на улицата, на лоши другари, от алкохолизъм и пр. В училището, в което кипи идеен живот, няма нужда от наказание за постъпките на ученика, понеже такива няма да има. За да се даде поле за дейност на юношата и за да се оползотворят енергииите му, за да се развият и социалните чувства у него, трябва да се насърчат гимназиалните дружества: въздържателно, вегетарианско, туристическо, есперантско, Червен кръст и пр. Освен в класовете, реферати се четат и в дружествата.
към текста >>
Както снегът се стопява от слънцето, така чрез идейния живот се пречиства
душата
на средношколника.
Това отговаря на характера на този период. Ако през този период няма висш идеен живот, няма стремеж да се живее за висок идеал, няма копнеж да се работи за един живот на красота и хармония, тогава има опасност душевните сили на ученика да се развият в криво направление. Дъждът нали пречиства въздуха от прах, микроби и пр.? Колко приятно се диша въздухът след дъжд! Подобно на дъжда и стремежът на младежа да живее за една висша цел пречиства душата от всичко долно, ниско и развива в нея всички добродетели.
Както снегът се стопява от слънцето, така чрез идейния живот се пречиства
душата
на средношколника.
По този начин чрез идеализма младежът се запазва от поквара, от отрицателното влияние на улицата, на лоши другари, от алкохолизъм и пр. В училището, в което кипи идеен живот, няма нужда от наказание за постъпките на ученика, понеже такива няма да има. За да се даде поле за дейност на юношата и за да се оползотворят енергииите му, за да се развият и социалните чувства у него, трябва да се насърчат гимназиалните дружества: въздържателно, вегетарианско, туристическо, есперантско, Червен кръст и пр. Освен в класовете, реферати се четат и в дружествата. Тези дружества, освен просветна работа развиват и практична дейност.
към текста >>
Учителят не трябва да се грижи само да предаде материала, но трябва да внесе в
душата
на ученика и един обединителен елемент, който е нужен за оформянето на една цялостна личност.
За да се даде поле за дейност на юношата и за да се оползотворят енергииите му, за да се развият и социалните чувства у него, трябва да се насърчат гимназиалните дружества: въздържателно, вегетарианско, туристическо, есперантско, Червен кръст и пр. Освен в класовете, реферати се четат и в дружествата. Тези дружества, освен просветна работа развиват и практична дейност. През гимназиалния период връзката между учителя и ученика ще бъде на идейна основа. Любовта помежду им ще бъде на такава основа.
Учителят не трябва да се грижи само да предаде материала, но трябва да внесе в
душата
на ученика и един обединителен елемент, който е нужен за оформянето на една цялостна личност.
Той не трябва да засегне само ума на ученика, но и неговото сърце, неговата душа. Учителят трябва да установи досег с душата на ученика, а той ще влезе в досег с нея чрез влизане в допир с неговите идейни търсения. Той трябва да помогне, за да отговори ученикът през този период на въпросите, които го вълнуват и за събуждане у последния идеалистични подбуди към дейност. Трудовият принцип ще се приложи в средното училище в няколко вида: преди всичко като лабораторна работа и с рефератите. Но и през гимназиалния период ученикът трябва да е в интимно общение с природата чрез труд в градината или на полето, съобразно с времето, с което разполага.
към текста >>
Той не трябва да засегне само ума на ученика, но и неговото сърце, неговата
душа
.
Освен в класовете, реферати се четат и в дружествата. Тези дружества, освен просветна работа развиват и практична дейност. През гимназиалния период връзката между учителя и ученика ще бъде на идейна основа. Любовта помежду им ще бъде на такава основа. Учителят не трябва да се грижи само да предаде материала, но трябва да внесе в душата на ученика и един обединителен елемент, който е нужен за оформянето на една цялостна личност.
Той не трябва да засегне само ума на ученика, но и неговото сърце, неговата
душа
.
Учителят трябва да установи досег с душата на ученика, а той ще влезе в досег с нея чрез влизане в допир с неговите идейни търсения. Той трябва да помогне, за да отговори ученикът през този период на въпросите, които го вълнуват и за събуждане у последния идеалистични подбуди към дейност. Трудовият принцип ще се приложи в средното училище в няколко вида: преди всичко като лабораторна работа и с рефератите. Но и през гимназиалния период ученикът трябва да е в интимно общение с природата чрез труд в градината или на полето, съобразно с времето, с което разполага. Този труд може да стане също изходна точка за запознаване с някои научни въпроси, а от друга страна чрез него ученикът трябва да извърши една общополезна работа.
към текста >>
Учителят трябва да установи досег с
душата
на ученика, а той ще влезе в досег с нея чрез влизане в допир с неговите идейни търсения.
Тези дружества, освен просветна работа развиват и практична дейност. През гимназиалния период връзката между учителя и ученика ще бъде на идейна основа. Любовта помежду им ще бъде на такава основа. Учителят не трябва да се грижи само да предаде материала, но трябва да внесе в душата на ученика и един обединителен елемент, който е нужен за оформянето на една цялостна личност. Той не трябва да засегне само ума на ученика, но и неговото сърце, неговата душа.
Учителят трябва да установи досег с
душата
на ученика, а той ще влезе в досег с нея чрез влизане в допир с неговите идейни търсения.
Той трябва да помогне, за да отговори ученикът през този период на въпросите, които го вълнуват и за събуждане у последния идеалистични подбуди към дейност. Трудовият принцип ще се приложи в средното училище в няколко вида: преди всичко като лабораторна работа и с рефератите. Но и през гимназиалния период ученикът трябва да е в интимно общение с природата чрез труд в градината или на полето, съобразно с времето, с което разполага. Този труд може да стане също изходна точка за запознаване с някои научни въпроси, а от друга страна чрез него ученикът трябва да извърши една общополезна работа. Идеализмът на младежа, идейният му живот не трябва да бъде приготовление за бъдещето, но той в настоящия момент трябва да живее за тия идеали, които го вдъхновяват.
към текста >>
80.
Интересни прояви в живота на растенията и животните
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
В това отношение трябва да се проучат „Ентомологически възпоминания” от Фабр, „Животът на термитите” от Метерлинк, „Животът на пчелите” и „
Душата
на цветята” от същия и пр.
Интересни прояви в живота на растенията и животните Особен и характерен е животът на насекомите.
В това отношение трябва да се проучат „Ентомологически възпоминания” от Фабр, „Животът на термитите” от Метерлинк, „Животът на пчелите” и „
Душата
на цветята” от същия и пр.
Чрез тези изучавания ще се види разумността, която работи в организмите. Влиянието на зрителните и слухови усещания върху физиологичните процеси Тук са интересни опитите на Пултон върху гъсениците на пеперудата Rumia crataegata. Върху неговите опити по-големи подробности могат да се намерят в книгата на Cuenot „La genese des especes animals”, 1911. После са интересни опитите на Пшибрам и учениците му върху рибите.
към текста >>
Идейният живот в средните училища ще допринесе за разцъфтяването на дейната любов в младежката
душа
, което както казахме, е главната мисия на днешното училище.
Тия произведения действат силно, понеже в тях вечните истини са облечени във високо-художествена форма, те са конкретни - въплътени са в образи и действия. Да си представим учениците от горен гимназиален клас, който в няколко часа разглежда идеята, например на драмата „Синята птица” от Метерлинк. Какъв тласък към идеен живот ще роди това у тях! Всяка седмица трябва да има и общи ученически реферати върху научни, литературни, философски, стопански, здравни и други въпроси. Това е необходимо за поддържане идейния живот в средното училище.
Идейният живот в средните училища ще допринесе за разцъфтяването на дейната любов в младежката
душа
, което както казахме, е главната мисия на днешното училище.
[1] Учителят е против хипнотизма като лечебно или възпитателно средство и то по две причини: 1. Чрез хипнотизма се върши насилие върху волята на хипнотизирания, значи, отнема му се най-ценното, което дава достойнство на неговата личност, а именно, волята. А Учителят е против всеки метод, при който се употребява насилие. От друга страна, поради насилието върху волята на хипнотизирания и особено ако това продължава систематично, най-сетне последният ще добие слаба воля, т.е. ще се лиши от най-висшето, което дава самостоятелност на човека.
към текста >>
81.
ЗА ИДЕЙНИЯ ЖИВОТ В СРЕДНИТЕ УЧИЛИЩА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Следователно, запознаването с най-новите постижения в науката не само че не е нещо чуждо на младежката
душа
, но напротив, то е удовлетворение именно на нуждата, която тя чувства, - една нужда на младежката природа, нужда, която произтича от характера на периода, през който минава младежът.
С тяхното познаване той по-лесно ще се ориентира в днешното състояние на науката и по-лесно ще може да си образува мироглед. Защото един научен мироглед трябва да има за основа известни факти. Че наистина това е и най-голямото желание на юношата и младежа, е ясно за всички, които са влизали в досег с гимназиалната младеж. Това личи много ясно и от въпросите, които са задали на Цвятко Петков ученици от софийските гимназии. Главните техни въпроси са: различни обяснения на живота, цел на битието и на човека в частност; за това, което лежи в основата на Битието; идеален живот; идейна насока; културен път и пр.
Следователно, запознаването с най-новите постижения в науката не само че не е нещо чуждо на младежката
душа
, но напротив, то е удовлетворение именно на нуждата, която тя чувства, - една нужда на младежката природа, нужда, която произтича от характера на периода, през който минава младежът.
Именно, разглеждането на тия нови факти в науката ще запълни една празнота, която констатирал осмокласникът в своя лист, връчен на Цвятко Петков. Основният образователен принцип трябва да бъде свободно възпитание. Трябва да се спазва и тук, в средните училища, както и в основното училище, правилото: заниманието на ученика с известни въпроси да не бъде натрапено отвън, но да иде от вътрешния интерес на ученика, от вътрешни подбуди. Във всяка гимназия учениците от горните класове се вълнуват от въпроси, подобни на тия, които са били зададени на Цвятко Петков. Те ще бъдат поставени като един проблем за разрешение.
към текста >>
Тъй че въпросите, които възникват в
душата
на юношата, ще бъдат изходна точка за образователна работа.
Трябва да се спазва и тук, в средните училища, както и в основното училище, правилото: заниманието на ученика с известни въпроси да не бъде натрапено отвън, но да иде от вътрешния интерес на ученика, от вътрешни подбуди. Във всяка гимназия учениците от горните класове се вълнуват от въпроси, подобни на тия, които са били зададени на Цвятко Петков. Те ще бъдат поставени като един проблем за разрешение. Те ще бъдат подтик за търсене, за наблюдение, проучване на новите научни изследвания. И тогава запознаването с новите факти в науката ще дойде като отговор на въпросите, които вълнуват юношата.
Тъй че въпросите, които възникват в
душата
на юношата, ще бъдат изходна точка за образователна работа.
И тогава самите ученици ще пожелаят да проучат най-новите факти, които ще ги улеснят в отговора на възникналите въпроси. По-долу ще спомена само няколко от новите научни факти, които могат да се изучат в средните училища във връзка с останалия материал на съответните учебни предмети и то по горния метод. Хубаво е тия факти да бъдат предимно из областта на природните науки: физика, химия, биология и др. Електромагнитна скала на трептенията
към текста >>
82.
ТРАГЕДИЯТА В ДЕТСКАТА ДУША. ДУШАТА НА СРЕДНОШКОЛСКАТА МЛАДЕЖ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
ТРАГЕДИЯТА В ДЕТСКАТА
ДУША
.
ТРАГЕДИЯТА В ДЕТСКАТА
ДУША
.
ДУШАТА НА СРЕДНОШКОЛСКАТА МЛАДЕЖ Интересен разговор имах наскоро с една седмокласничка. Когато стана дума за мироглед, за живото разбиране, тя каза: „Не вярвам в духовните основи на битието. Схващам, че човек е само тялото и че човек като умре, всичко с него е свършено. Според мен, реален, действителен е само материалният свят със своите сили и закони.”
към текста >>
ДУШАТА
НА СРЕДНОШКОЛСКАТА МЛАДЕЖ
ТРАГЕДИЯТА В ДЕТСКАТА ДУША.
ДУШАТА
НА СРЕДНОШКОЛСКАТА МЛАДЕЖ
Интересен разговор имах наскоро с една седмокласничка. Когато стана дума за мироглед, за живото разбиране, тя каза: „Не вярвам в духовните основи на битието. Схващам, че човек е само тялото и че човек като умре, всичко с него е свършено. Според мен, реален, действителен е само материалният свят със своите сили и закони.” Запитах я как е дошла до това разбиране.
към текста >>
Тия думи, казани от една ученичка в пълния разцвет на своите сили, ясно илюстрират голямата вътрешна криза, оная трагедия, която преживява
душата
на гимназиста.
И наистина, не намирате ли, че това, което става днес, ще стане и утре, и по-после, и векове? Не разбирате ли, че ние само по себе си сме нищожества, които живеят и умират, без да знаят. Защо е всичко това, защо е това нескончаемо вървене на машината - Вселена, какво се цели и какво най-после ще излезе! ”- Сп. „Ученическа мисъл” 1919 год., I год., 5 кн.
Тия думи, казани от една ученичка в пълния разцвет на своите сили, ясно илюстрират голямата вътрешна криза, оная трагедия, която преживява
душата
на гимназиста.
Трогателен беше разговорът ми с една шестокласничка от провинцията. Тя каза така: - Има голямо противоречие между вярата и науката. Ние учим в геологията за възникването на растенията, животните и човека в течение на геологичните ери и то един от друг. Това е в грубо противоречие с вярата.
към текста >>
Аз вътрешно интуитивно чувствам,
душата
ми подсказва, че светът има духовни основи, че има една Велика Разумност в основата на цялата природа.
Трогателен беше разговорът ми с една шестокласничка от провинцията. Тя каза така: - Има голямо противоречие между вярата и науката. Ние учим в геологията за възникването на растенията, животните и човека в течение на геологичните ери и то един от друг. Това е в грубо противоречие с вярата.
Аз вътрешно интуитивно чувствам,
душата
ми подсказва, че светът има духовни основи, че има една Велика Разумност в основата на цялата природа.
Обаче фактите на естествените науки ни учат друго. И тогава в мене настава едно раздвоение, чието разрешение не мога да намеря. Даже имах спор с една моя съученичка. Тя ми каза, че е убедена материалистка. Аз й казах, че чувствам духовните основи на битието.
към текста >>
То приема с чисто сърце и отворена
душа
всичко това, което родителите му говорят за бога, за човешката
душа
и пр.
Аз вътрешно пак останах с убеждението, че битието има духовни основи, но бях безсилна да отговоря. Имал съм подобни разговори и с много други гимназисти от разни градове на страната. От горните примери се вижда, че младежът през гимназиалния период преживява вътрешна криза. Нека разгледаме по-подробно нейния характер и причини. Детето в ранните си години има вяра.
То приема с чисто сърце и отворена
душа
всичко това, което родителите му говорят за бога, за човешката
душа
и пр.
То самото преди лягане се моли на „Дядо Боже” да даде здраве и щастие на тате, мама и на всички хора. В първоначалното училище и в прогимназията детето учи вероучение. То добива известни познания по Вехтия и Новия завет. В трети клас на прогимназията в естествената история то учи за Кант - Лапласовата теория, за геологичните ери и пр., но то още не може да се отнесе критически към нещата и затова още не се опитва да търси противоречие между вярата и естествените науки. То преминава в гимназията със своята стара вяра, без да го вълнуват подобни въпроси.
към текста >>
Трагедията в
душата
му почва, но това е още началото.
То добива известни познания по Вехтия и Новия завет. В трети клас на прогимназията в естествената история то учи за Кант - Лапласовата теория, за геологичните ери и пр., но то още не може да се отнесе критически към нещата и затова още не се опитва да търси противоречие между вярата и естествените науки. То преминава в гимназията със своята стара вяра, без да го вълнуват подобни въпроси. В такова настроение изкарва, може би, четвърти и пети клас, но премине ли в шести клас, у него почва да се заражда известно съмнение в твърдостта на вярата. У него се заражда известно раздвоение.
Трагедията в
душата
му почва, но това е още началото.
Тя се усилва в 7 и 8 класове. В душата си младежът преживява особено трагични моменти. Колкото повече той се запознава с природните науки - химия, физика, геология, биология, астрономия и пр.- толкова повече вижда противоречието между това, което е учил по-рано, и това, което учи сега. Той се запознава с фактите на физиката, химията, физиологията, сравнителната анатомия и пр., вижда пропастта между науката и своята дотогавашна вяра. И понеже не може да хвърли мост между тях, става материалист.
към текста >>
В
душата
си младежът преживява особено трагични моменти.
То преминава в гимназията със своята стара вяра, без да го вълнуват подобни въпроси. В такова настроение изкарва, може би, четвърти и пети клас, но премине ли в шести клас, у него почва да се заражда известно съмнение в твърдостта на вярата. У него се заражда известно раздвоение. Трагедията в душата му почва, но това е още началото. Тя се усилва в 7 и 8 класове.
В
душата
си младежът преживява особено трагични моменти.
Колкото повече той се запознава с природните науки - химия, физика, геология, биология, астрономия и пр.- толкова повече вижда противоречието между това, което е учил по-рано, и това, което учи сега. Той се запознава с фактите на физиката, химията, физиологията, сравнителната анатомия и пр., вижда пропастта между науката и своята дотогавашна вяра. И понеже не може да хвърли мост между тях, става материалист. Нека проследим разсъжденията, които го навеждат към материализма. Той си казва така:
към текста >>
Учили са детето по-рано, че човешката
душа
е неразрушима, вечна, обаче сега в естествените науки ученикът не учи нищо такова.
Материалистът би могъл да каже: „Каква голяма разлика между този начин на образуване на слънчевата система и библейския разказ за сътворението на света в шест дни! ” От друга страна еволюционната теория учи, че видовете са произлезли един от друг чрез постепенно усъвършенстване. Материалистът ще каже: „Къде остава тогава разказът, че всички видове са произлезли в днешния си вид от ръцете на Твореца? ”
Учили са детето по-рано, че човешката
душа
е неразрушима, вечна, обаче сега в естествените науки ученикът не учи нищо такова.
В такова неопределено положение, люшкан между два мирогледа, той живее известно време, но най-сетне едната страна побеждава - може би още в VI кл., а може би и в VII или VIII. Значи най-сетне има известен изход от сражението между двата мирогледа в душата му. И няма нужда да казваме, чия е победата: победата е на научния мироглед над вярата. Горните примери са само няколко, но те могат да се увеличат. Те показват, кой е онзи ход на разсъждение, по който средношколникът идва до материализма.
към текста >>
Значи най-сетне има известен изход от сражението между двата мирогледа в
душата
му.
От друга страна еволюционната теория учи, че видовете са произлезли един от друг чрез постепенно усъвършенстване. Материалистът ще каже: „Къде остава тогава разказът, че всички видове са произлезли в днешния си вид от ръцете на Твореца? ” Учили са детето по-рано, че човешката душа е неразрушима, вечна, обаче сега в естествените науки ученикът не учи нищо такова. В такова неопределено положение, люшкан между два мирогледа, той живее известно време, но най-сетне едната страна побеждава - може би още в VI кл., а може би и в VII или VIII.
Значи най-сетне има известен изход от сражението между двата мирогледа в
душата
му.
И няма нужда да казваме, чия е победата: победата е на научния мироглед над вярата. Горните примери са само няколко, но те могат да се увеличат. Те показват, кой е онзи ход на разсъждение, по който средношколникът идва до материализма. Той води идеен живот, търси смисъла на живота, душата му копнее за мироглед и не може да остане в противоречие. Когато се натъкне на такова, когато дойде до раздвоение, той избира фактите на естествените науки и идва до материализма, защото тези науки се опират на фактите и опита, на апарати, на машини, на работа с епруветката и ретортата, с микроскопа, опират се на наблюдението на земните пластове, на изучаването на вкаменелостите и пр.
към текста >>
Той води идеен живот, търси смисъла на живота,
душата
му копнее за мироглед и не може да остане в противоречие.
В такова неопределено положение, люшкан между два мирогледа, той живее известно време, но най-сетне едната страна побеждава - може би още в VI кл., а може би и в VII или VIII. Значи най-сетне има известен изход от сражението между двата мирогледа в душата му. И няма нужда да казваме, чия е победата: победата е на научния мироглед над вярата. Горните примери са само няколко, но те могат да се увеличат. Те показват, кой е онзи ход на разсъждение, по който средношколникът идва до материализма.
Той води идеен живот, търси смисъла на живота,
душата
му копнее за мироглед и не може да остане в противоречие.
Когато се натъкне на такова, когато дойде до раздвоение, той избира фактите на естествените науки и идва до материализма, защото тези науки се опират на фактите и опита, на апарати, на машини, на работа с епруветката и ретортата, с микроскопа, опират се на наблюдението на земните пластове, на изучаването на вкаменелостите и пр. и всичко това е тъй реално, осезателно и пълно с доказателна сила! Особено ярко изпъква противоречието, което наглед съществува между духовния и естествонаучния мироглед, в книгата на Арнолд Додел „Мойсей или Дарвин? ” Всеки ученик, който горе-долу има по-идеен живот, е преживял през гимназиалния период една вътрешна борба между вярата и науката.
към текста >>
Той предлага човек да има двойно книговодство в
душата
си - едно за научните въпроси, а друго за въпросите на вярата.
Дали да се ограничат в нещо естествените науки в гимназията? По никой начин. Те са много важни и необходими за разбирането на природата, на живота. Те са от голяма ценност за формиране характера на младежа. В краен случай, най-многото, което може да се постигне по този начин, е да се препоръча на учениците „двойното книговодство” на Вагнер.
Той предлага човек да има двойно книговодство в
душата
си - едно за научните въпроси, а друго за въпросите на вярата.
Към първите той да се отнася строго критически, а към вторите - със сляпа вяра, без да обръща внимание да бъде вярата му в хармония с ума и знанията му. Но това „двойно книговодство” е най-лошото, най-опасното, което можем да искаме. Тогава ще получим раздвоени, безсилни характери. Но това не е и възможно в днешния век. Разрешението на въпроса разглеждаме в следващата глава.
към текста >>
83.
Трети образователен Период Гимназия
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Той си задава въпроса, по кой начин може да се реализира в живота онзи възвишен свят на идеали, който той чувства, че живее в
душата
му.
А това е необходимо. Ученикът, който свършва гимназия, трябва да е изработил чрез собствени усилия един мироглед. Гимназиалният период е борба за мироглед. Всеки от трите образователни периода събужда у детето към дейност особени страни и сили на неговата природа. Характерното за третия образователен период е, че младежът тогава търси отговор на своите идейни търсения.
Той си задава въпроса, по кой начин може да се реализира в живота онзи възвишен свят на идеали, който той чувства, че живее в
душата
му.
На всички подобни въпроси и копнежи той трябва да намери отговор през този период. Любен П. Абаджиев казва: „Щастие е за обществото, че категориите младежи несамостоятелни и без инициатива съставляват малък процент. Мнозинството, въпреки всички изпитания и колебания, на които е подложен техният дух, чувстват своята пробуждаща се личност и съзнателно се мъчат да й предадат едно реално външно проявление. Тия младежи постоянно и упорито се стремят към създаване на един строен и завършен цялостен мироглед.”[2]
към текста >>
Юношеската възраст е период, през който даже посредствени личности се издигат над средното равнище, а най-добрите юноши от всичката си
душа
се стремят към недосегаеми висини.
Рядко са ония добри юноши, които не са полагали Анибалова клетва да унищожат злото и неправдата и да преобразят света на началата на справедливостта. В оная възраст много увлича философията. Пробуждането на нравственото чувство и търсенето смисъла на живота дава особена цена на тая наука, от която юношата очаква осветляване на всички тъмни за него въпроси. Всеки духовен образ на юношата е съвсем друг, отколкото онзи на детето и на възрастния. Мечтанията и разхвърляността на юношата огорчават възрастните.
Юношеската възраст е период, през който даже посредствени личности се издигат над средното равнище, а най-добрите юноши от всичката си
душа
се стремят към недосегаеми висини.
Възпитателят трябва да улесни да се развържат всички добри сили на юношеската душа, да поддържа юношата в самостойните търсения на нови пътища, да го подтиква винаги напред, като не му дава да се поддаде на подчиняващото влияние на вулгарната среда, на ниските стремежи на собствената природа или на гласа на отчаянието.”[4] Проф. Кацаров така говори за идеализма през третия период: „Идеализмът като устрем към идеалното, към бъдещето е присъщ на юношеството, както и бунтарството, въставане против традицията. В своя идеал юношата не се задоволява само да подражава, както това е у децата, а търси предметът - даже когато несъзнателно подражава - да оправдае и мотивира своя идеал. Върху идеалите на юношите влияе силно и преживяваният исторически, културен и политически момент, на чиито герои най-много подражават.”[5] Любен Абаджиев ето как разглежда идеализма на юношата: „Младежта има свой собствен духовен и физиологичен мир, значително различен от този на възрастните.
към текста >>
Възпитателят трябва да улесни да се развържат всички добри сили на юношеската
душа
, да поддържа юношата в самостойните търсения на нови пътища, да го подтиква винаги напред, като не му дава да се поддаде на подчиняващото влияние на вулгарната среда, на ниските стремежи на собствената природа или на гласа на отчаянието.”[4]
В оная възраст много увлича философията. Пробуждането на нравственото чувство и търсенето смисъла на живота дава особена цена на тая наука, от която юношата очаква осветляване на всички тъмни за него въпроси. Всеки духовен образ на юношата е съвсем друг, отколкото онзи на детето и на възрастния. Мечтанията и разхвърляността на юношата огорчават възрастните. Юношеската възраст е период, през който даже посредствени личности се издигат над средното равнище, а най-добрите юноши от всичката си душа се стремят към недосегаеми висини.
Възпитателят трябва да улесни да се развържат всички добри сили на юношеската
душа
, да поддържа юношата в самостойните търсения на нови пътища, да го подтиква винаги напред, като не му дава да се поддаде на подчиняващото влияние на вулгарната среда, на ниските стремежи на собствената природа или на гласа на отчаянието.”[4]
Проф. Кацаров така говори за идеализма през третия период: „Идеализмът като устрем към идеалното, към бъдещето е присъщ на юношеството, както и бунтарството, въставане против традицията. В своя идеал юношата не се задоволява само да подражава, както това е у децата, а търси предметът - даже когато несъзнателно подражава - да оправдае и мотивира своя идеал. Върху идеалите на юношите влияе силно и преживяваният исторически, културен и политически момент, на чиито герои най-много подражават.”[5] Любен Абаджиев ето как разглежда идеализма на юношата: „Младежта има свой собствен духовен и физиологичен мир, значително различен от този на възрастните. Необходими са много умения и такт, за да може да се проникне в духовния мир на младежта.
към текста >>
В
душата
на младежта е вложен спонтанният стремеж, които я тласка винаги напред и нагоре.
Проф. Кацаров така говори за идеализма през третия период: „Идеализмът като устрем към идеалното, към бъдещето е присъщ на юношеството, както и бунтарството, въставане против традицията. В своя идеал юношата не се задоволява само да подражава, както това е у децата, а търси предметът - даже когато несъзнателно подражава - да оправдае и мотивира своя идеал. Върху идеалите на юношите влияе силно и преживяваният исторически, културен и политически момент, на чиито герои най-много подражават.”[5] Любен Абаджиев ето как разглежда идеализма на юношата: „Младежта има свой собствен духовен и физиологичен мир, значително различен от този на възрастните. Необходими са много умения и такт, за да може да се проникне в духовния мир на младежта.
В
душата
на младежта е вложен спонтанният стремеж, които я тласка винаги напред и нагоре.
Всеки младеж обладава в дъното на душата си нещо Фаустовско - Брандонско. Подобно на Фауст той иска да обгърне и опознае изведнъж цялата вселена. Нищо не го задоволява. Постоянно търси, интересува се от всичко; затова е вечно неспокоен. Подобно на Ибсеновите герои погледът му е непрестанно отправен към висините.
към текста >>
Всеки младеж обладава в дъното на
душата
си нещо Фаустовско - Брандонско.
В своя идеал юношата не се задоволява само да подражава, както това е у децата, а търси предметът - даже когато несъзнателно подражава - да оправдае и мотивира своя идеал. Върху идеалите на юношите влияе силно и преживяваният исторически, културен и политически момент, на чиито герои най-много подражават.”[5] Любен Абаджиев ето как разглежда идеализма на юношата: „Младежта има свой собствен духовен и физиологичен мир, значително различен от този на възрастните. Необходими са много умения и такт, за да може да се проникне в духовния мир на младежта. В душата на младежта е вложен спонтанният стремеж, които я тласка винаги напред и нагоре.
Всеки младеж обладава в дъното на
душата
си нещо Фаустовско - Брандонско.
Подобно на Фауст той иска да обгърне и опознае изведнъж цялата вселена. Нищо не го задоволява. Постоянно търси, интересува се от всичко; затова е вечно неспокоен. Подобно на Ибсеновите герои погледът му е непрестанно отправен към висините. Ясно е, че този период от живота на човека – младенчеството - е период на едно непознато дотогава вътрешно лутане и търсене.
към текста >>
В младежката
душа
има много красота, много светлина и много благородни чувства.”[6]
Постоянно търси, интересува се от всичко; затова е вечно неспокоен. Подобно на Ибсеновите герои погледът му е непрестанно отправен към висините. Ясно е, че този период от живота на човека – младенчеството - е период на едно непознато дотогава вътрешно лутане и търсене. Смелият полет на мисълта, голямата решителност и изобилието на широки планове през тая възраст откриват един богат духовен живот, една неизчерпаема морална и интелектуална сила. Целта на възпитанието би трябвало да бъде насочена към това: да се открие тая сила и да и се даде правилна насока.
В младежката
душа
има много красота, много светлина и много благородни чувства.”[6]
През този период младежта бленува за един свят на красота, светлина и хармония. Това е защото във всеки човек живее и работи една възвишена природа - Божественото. През този период по-ясно се чува гласа му. Колко е красиво, че през този период човек има копнеж да работи за човечеството, за другите, за всички. Тогава небето е по-близо до земята!
към текста >>
Младежът през този период проявява най-възвишеното, което се крие в човешката
душа
.
За нас е важно, че идеалистичният период съвпада почти с гимназиалния. Това е важно обстоятелство. Това показва, че възпитателят през този период има вече особено благоприятно условие за образователно въздействие. И тогава към какво трябва да се сведе неговата задача през този период? Не му остава нищо друго освен да насърчи, да подхрани този идеен кипеж у младежа и същевременно да отстрани всички неблагоприятни условия.
Младежът през този период проявява най-възвишеното, което се крие в човешката
душа
.
Именно това трябва да се използва от възпитателят. Образователната работа през този период трябва да бъде насочена главно към следното: идеализмът през този период да бъде най-добре и най-правилно проявен. Ако този период се пропусне, много е загубено. Образованието през гимназиалния период трябва да бъде в този дух на идеализма. Училището трябва да изкарва борци, работници за благото на обществото и човечеството.
към текста >>
Юношата трябва да се възпитава по такъв начин, че той да разбере с всичката си
душа
, че само работенето за общочовешкото благо дава висш смисъл на човешкия живот.
Именно това трябва да се използва от възпитателят. Образователната работа през този период трябва да бъде насочена главно към следното: идеализмът през този период да бъде най-добре и най-правилно проявен. Ако този период се пропусне, много е загубено. Образованието през гимназиалния период трябва да бъде в този дух на идеализма. Училището трябва да изкарва борци, работници за благото на обществото и човечеството.
Юношата трябва да се възпитава по такъв начин, че той да разбере с всичката си
душа
, че само работенето за общочовешкото благо дава висш смисъл на човешкия живот.
Трябва да се подкрепи желанието му да даде по-високо съдържание на своя живот. Ако през гимназиалния период възпитателят разбира и крепи младежа в неговите идейни търсения, то по естествен начин у последния ще се събуди такова настроение, което е изразено в следния откъс. „Строи се здание. Гледам го. То се издига.
към текста >>
Това, което чувства Вера Баранцева, чувства го всяка човешка
душа
през своето детинство и юношество, но по-после фалшивото възпитание заглушава вътрешния глас, стремежа да живее за красивото и доброто.
И когато отишла на гарата за влака, който щял да я отнесе до далечния Сибир, нейната другарка, която я изпратила до гарата, се разплакала, като живо си представяла съдбата, която очаква това прелестно, младо същество. - За мен ли плачеш? - продумала Вера с ясна усмивка. Ах, ако би ти знаела, колко аз напротив съжалявам всички вас, които оставате тук. Това били последните й думи преди тръгването на влака.
Това, което чувства Вера Баранцева, чувства го всяка човешка
душа
през своето детинство и юношество, но по-после фалшивото възпитание заглушава вътрешния глас, стремежа да живее за красивото и доброто.
С всички сили трябва да подпомогнем учениците да си изработят свети цели, за които са готови да живеят и да работят. Чрез правилно образование през този период у тях ще се развие не само идеализмът, но и силно борческа воля, която утре няма да се сломи пред първите пречки на живота. С каква цел трябва да се възпитава детето в дух на идеализъм? Някой, може би, ще отговори, имайки предвид гореказаното: „Детето трябва да се възпитава в духа на идеализма с едничката цел да бъде полезно на околните.” Този отговор не е пълен и не е ясен.
към текста >>
През този период непременно общочовешките интереси трябва да завладеят
душата
на ученика.
Обаче само по-дълбоките изучавания на въпроса са в състояние да хвърлят по-голяма светлина върху него. Работата на гимназиалния учител е много важна, не по-малко важна от тая на първоначалния. През този период Божественото у младежа заговорва с по-силен глас. Тогава у него порастват крилата на духовния полет. Никой път не трябва да се подрязват тия крила, не трябва да се спира полетът на духа на ученика.
През този период непременно общочовешките интереси трябва да завладеят
душата
на ученика.
Много е опасно да убием в училище у младежа всяка наченка към идеалното, всяко негово желание да стане борец за идеал. Когато се работи с младежта, не трябва да се извършва насилие върху свободата й. Идеализмът, който естествено се заражда през този период и който е зов на вечното, безсмъртното в човешката душа, не трябва да се остави да заглъхне, а да се насърчи, за да се оформи и разцъфти с всичката си красота. На този идеализъм възпитателят трябва да даде разумно съдействие, че младежът през целия си живот да му остане верен. Днес обикновено няма околна среда, която да разбере младежа и да го насърчи.
към текста >>
Идеализмът, който естествено се заражда през този период и който е зов на вечното, безсмъртното в човешката
душа
, не трябва да се остави да заглъхне, а да се насърчи, за да се оформи и разцъфти с всичката си красота.
Тогава у него порастват крилата на духовния полет. Никой път не трябва да се подрязват тия крила, не трябва да се спира полетът на духа на ученика. През този период непременно общочовешките интереси трябва да завладеят душата на ученика. Много е опасно да убием в училище у младежа всяка наченка към идеалното, всяко негово желание да стане борец за идеал. Когато се работи с младежта, не трябва да се извършва насилие върху свободата й.
Идеализмът, който естествено се заражда през този период и който е зов на вечното, безсмъртното в човешката
душа
, не трябва да се остави да заглъхне, а да се насърчи, за да се оформи и разцъфти с всичката си красота.
На този идеализъм възпитателят трябва да даде разумно съдействие, че младежът през целия си живот да му остане верен. Днес обикновено няма околна среда, която да разбере младежа и да го насърчи. Околните не знаят силите, които работят в младежката душа и не знаят, как да им дадат храна по най-целесъобразен начин. Възпитателят трябва тъй правилно и целесъобразно да подхрани идеализма на младежа през третия период, че той да му остане верен и след училищния живот - през целия си живот. Това трябва да бъде именно целта на възпитателя.
към текста >>
Околните не знаят силите, които работят в младежката
душа
и не знаят, как да им дадат храна по най-целесъобразен начин.
Много е опасно да убием в училище у младежа всяка наченка към идеалното, всяко негово желание да стане борец за идеал. Когато се работи с младежта, не трябва да се извършва насилие върху свободата й. Идеализмът, който естествено се заражда през този период и който е зов на вечното, безсмъртното в човешката душа, не трябва да се остави да заглъхне, а да се насърчи, за да се оформи и разцъфти с всичката си красота. На този идеализъм възпитателят трябва да даде разумно съдействие, че младежът през целия си живот да му остане верен. Днес обикновено няма околна среда, която да разбере младежа и да го насърчи.
Околните не знаят силите, които работят в младежката
душа
и не знаят, как да им дадат храна по най-целесъобразен начин.
Възпитателят трябва тъй правилно и целесъобразно да подхрани идеализма на младежа през третия период, че той да му остане верен и след училищния живот - през целия си живот. Това трябва да бъде именно целта на възпитателя. Лесно е човек да бъде идеалист, през идеалистичния период. Това явление срещаме навсякъде. Но колко често срещаме следната картина: той с влизането си в живота да изневери на своите идеали и да тръгне по широкия път.
към текста >>
Любомир Абаджиев казва: „Ако в тази критическа възраст младежът не намери подкрепа, трепетите и смущенията на неговата нежна
душа
могат да се изострят до болезненост и да доведат до неочаквани и нежелани резултати.
Една от причините е, че гимназията не му е помогнала, за да дойде до един обоснован мироглед - мироглед, който да отговаря на реалното познаване на природата. Ако не се подпомогне младежа през този период да изработи мироглед, ако не се подхрани идеализма му, той може би ще прояви идеализма, ще прояви известни искри на живот, но има опасност неговият идеализъм да угасне още във време на училищния живот, а още повече, когато излезе вън от училището, след изминаването на идеалистичния период - след 21 година. Ако никой не разбира юношата през третия период, ако не му се даде никаква подкрепа, ако живее в неподходяща образователна среда, постепенно могат да се подрежат крилата на неговия идеализъм. Тежкият валяк на живота на колко души е подрязвал тия крила! Мнозина възпитатели са склонни да считат за най-добри тия ученици, които са апатични към всички идеи и идеали, които са пасивни във всяко отношение.
Любомир Абаджиев казва: „Ако в тази критическа възраст младежът не намери подкрепа, трепетите и смущенията на неговата нежна
душа
могат да се изострят до болезненост и да доведат до неочаквани и нежелани резултати.
Не са редки случаите, когато на младите се внушава, че те трябва да жертват напълно своите току-що породили се разбирания по разни житейски въпроси, да пречупят волята си или да потъпчат най-съкровените си вътрешни психични преживявания и стремежи, ако искат да си осигурят успех в живота. И вследствие на това безграничният младежки идеализъм почва да се разбива от суровата и безпощадна действителност. Вътрешният духовен кипеж престава. Младежът става тих, спокоен, послушен, изпълнителен. Някои родители и възпитатели си въобразяват, че в лицето на такива младежи са постигнали идеала на възпитанието.
към текста >>
Днешното училище не дава отговор на въпросите, които вълнуват младежката
душа
.
Авторът безпощадно рисува празнотата, безсъдържателността, плиткостта на своите герои. Той е реалист - не рисува фантастични, преувеличени картини. Типовете, които той рисува са плод на днешната действителност. Известен дял в това отношение има животът; известен дял има и училището. В днешното училище ние нахранваме само паметта и ума на ученика, а нуждите на душевния му живот, нуждите на неговия дух остават незадоволени.
Днешното училище не дава отговор на въпросите, които вълнуват младежката
душа
.
Днешното училище не дава висок полет на неговия дух. Ученикът при излизане в живота, ако остане само с това, което му дава днешното училище, няма компас в живота. За да насърчим, за да подхраним идеализма на младежа не е достатъчно само да му говорим, че трябва да върви в пътя на идеализма. Ако само му казваме постоянно: „Стани идеалист”, няма да постигнем много нещо, както няма да го направим умен, ако само му казваме: „Стани умен.” Русо казва: „Постоянството и твърдостта, както и другите добродетели, трябва да се изучават през детинството, но ние учим децата на тях, не като ги запознаваме с имената им, а когато ги оставим да ги опитат, без да им ги именуваме.”[11] За да се види, какви интензивни идейни търсения има в юношата през третия образователен период, ще приведем следните примери, дадени от Цвятко Петков:
към текста >>
Душата
на ученика през този период трябва да бъде насочена към високи планински върхове.
Имат ли животните разсъдък или се ръководят само от инстинкта? Що е това инстинкт? Цел на битието изобщо и на човека особено. До 14-а година чрез специални методи се подхранва стремежът на детето към доброто, възвишеното и красивото. А след 14-а година, поради развитието на логичното мислене, възпитателят трябва да подпомогне юношата научно и съзнателно да си изработи идеали и път на дейност.
Душата
на ученика през този период трябва да бъде насочена към високи планински върхове.
Той трябва да се възпита като работник за една нова култура. У него трябва да се развие ясно съзнание за старото и новото. Но пита се как у младежа през този период трябва да се подхранва този идеализъм? Самият характер на третия период определя начина за това. Понеже той е период на логичното мислене, то младежът трябва да обоснове своя идеал върху научно разработен материал.
към текста >>
За този период важи следното педагогическо правило: всичко, преживяно през този период, трябва да се свърже с умствения живот, с логичното мислене, за да има единство в
душата
на ученика.
Но пита се как у младежа през този период трябва да се подхранва този идеализъм? Самият характер на третия период определя начина за това. Понеже той е период на логичното мислене, то младежът трябва да обоснове своя идеал върху научно разработен материал. Неговият морал трябва да бъде обоснован върху научен мироглед. Всичко, което младежът изработва, строи в себе си, трябва да се свърже с умствената дейност.
За този период важи следното педагогическо правило: всичко, преживяно през този период, трябва да се свърже с умствения живот, с логичното мислене, за да има единство в
душата
на ученика.
Никакви морализирания и натрапвания през този период не помагат за насаждане на идеализма. Идеализмът на ученика трябва да е последствие на мирогледа. Учителят казва: „Идеализмът трябва да бъде съграден върху канара. На младите трябва да разясним дълбоките закони, защо трябва да се живее свободно и духовно, а не другояче.” Някой би могъл да каже „Младежът е още малък, рано е да се занимава с изработване мироглед, с идеали и пр.
към текста >>
И тогава последният ще изгуби връзката с
душата
на младежа, а в такъв случай всяка образователна дейност е невъзможна.
На младите трябва да разясним дълбоките закони, защо трябва да се живее свободно и духовно, а не другояче.” Някой би могъл да каже „Младежът е още малък, рано е да се занимава с изработване мироглед, с идеали и пр. По-после, когато порасне, нека да мисли за това.” Който говори така, той не разбира младежката природа. На това ще се отговори следното: Ако не се подхрани идеализмът у младежа през третия период и не се подкрепи в изработването на мирогледа, с това се пренебрегва характерът на този период, и тогава идват лошите последствия. Какви? Понеже младежът поради естеството на периода чувства нужда да живее за една висока идея и то идея намерена след умствена, научна работа, то ако се попречи и не се насърчи към това, той пак ще работи в това направление, само че тайно от възпитателя.
И тогава последният ще изгуби връзката с
душата
на младежа, а в такъв случай всяка образователна дейност е невъзможна.
Поради развитието на логичното мислене и на идеализма, идейният живот през този период е нужен за правилното духовно развитие на юношата. Че наистина идейният живот през този период е необходим като насъщна храна, се вижда от следното: Ако не дадете възможност на ученика да живее идеен живот в училището през този период, то той без ваше знание, скришом от вас, пак ще се заинтересува от разни идеи, от разни философски, морални, научни и художествени проблеми и ще им търси отговор, обаче колко е по-полезно училището да съдейства на този идеен живот! Една от причините, поради които у младежа заглъхват всички красиви наченки на идеализма, е оня дух на кариеризъм, в който го насърчават околните. Колко е жалко, ако го насърчаваме да следва, само за да си създаде кариера, за да се осигури, жалко е за този младеж, който е възпитан в този дух. Той е загубил един много важен период от своя живот - период, който има решаващо значение за цялата му по-нататъшна съдба.
към текста >>
84.
МЕТОДИЧНИ ВЪПРОСИ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Разнообразната работа на детето сред природата, досегът му с различни явления в природата какви разнообразни въпроси може да породи в детската
душа
!
После въпрос за значението на въздуха в човешкия живот; чист и нечист въздух, влажен и сух въздух, влажни и сухи жилища и пр. Значението на светлината за човешкия живот, за здравето; жилища с добро и лошо осветление и пр. Използване на слънчевата светлина за лекуване. Действието на светлината и въздуха по високите планини. Първи помощи при нещастни случаи и пр.
Разнообразната работа на детето сред природата, досегът му с различни явления в природата какви разнообразни въпроси може да породи в детската
душа
!
Ето изходната точка за заниманието с разните учебни предмети. И понеже тия въпроси живо го интересуват, детето ще бъде активно при проучаването и разрешаването им. Целият клас съвместно с учителя ще участва при разрешението на възникналите въпроси във връзка с работата на детето. Във връзка с възникналите въпроси и във връзка с разните учебни предмети могат да се приготвят въз основа на детските наблюдения и опити и въз основа на проучената литература по въпроса къси реферати от учениците. За да участват всички ученици в обмяната на мисли след реферата, хубаво е всички да проучат литературата върху въпроса.
към текста >>
85.
МЕТОД НА СЪПОСТАВЯНЕ ИЛИ УПОДОБЯВАНЕ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
В такива моменти учителят влиза във връзка с детето, и методите, художествените образи, които изпъкват в съзнанието на учителя по време на учебната работа са резултат от взаимодействието между
душата
на възпитателя и
душата
на възпитаника.
„С голяма любов прилагам метода на съпоставянето или уподоблението. Считам го за един от най-важните методи, които трябва да се прилагат в първоначалото училище. В моята практика аз всекидневно прибягвам до него, но не механически. Но в момент на преподаване, когато работя с децата при дадена обстановка, този метод намира спонтанно своето приложение. Разбира се, влизам в клас предварително приготвена, с план на методичната единица; но онова, което се дава във време на учебната работа в класа в присъствието на децата, надминава моето очакване.
В такива моменти учителят влиза във връзка с детето, и методите, художествените образи, които изпъкват в съзнанието на учителя по време на учебната работа са резултат от взаимодействието между
душата
на възпитателя и
душата
на възпитаника.
Методът на съпоставянето не може да се схване и приложи механично. Учителят трябва да има цялостен мироглед. Най-ценното в работата на учителя е това, което не може да се каже. То е скрито в душата на учителя. То е в онова любовно отношение, което има към децата и към всичко в природата, и онова отношение на художник, което има към всичко, що става около него.
към текста >>
То е скрито в
душата
на учителя.
Разбира се, влизам в клас предварително приготвена, с план на методичната единица; но онова, което се дава във време на учебната работа в класа в присъствието на децата, надминава моето очакване. В такива моменти учителят влиза във връзка с детето, и методите, художествените образи, които изпъкват в съзнанието на учителя по време на учебната работа са резултат от взаимодействието между душата на възпитателя и душата на възпитаника. Методът на съпоставянето не може да се схване и приложи механично. Учителят трябва да има цялостен мироглед. Най-ценното в работата на учителя е това, което не може да се каже.
То е скрито в
душата
на учителя.
То е в онова любовно отношение, което има към децата и към всичко в природата, и онова отношение на художник, което има към всичко, що става около него. Цялата природа ще се представи оживотворена. Децата да почувстват, че цветята имат любовно отношение към тях; че те се радват, когато детето прояви внимание към тях, когато им услужи, като ги полива, наторява, разкопава около тях и пр. Те му говорят. Бялото цвете му говори: Бъди чисто като мен.
към текста >>
Ако се пропусне вторият период, после духовните и моралните закони по-мъчно ще бъдат разбрани от него, по-мъчно ще станат живи сили в неговата
душа
!
За да бъдат разбираеми за детето духовните и морални принципи и закони, те ще му се изложат не в научна логична форма, а във вид на художествени символи и алегории. Някой би могъл да каже: „Не може ли и не трябва ли да се отложи запознаването на детето с тия духовни и морални принципи и закони за по-после, когато то ще има развито логично мислене? ” Не, ако това се пропусне през втория период, много е загубено, и пропуснатото после мъчно може да се навакса. Запознаването на детето с висшите духовни и морални закони под формата на символи и алегории е необходимо въз основа на следния психичен закон: Ако детето усвои известни духовни или морални принципи и закони под формата на символи, алегории, притчи, приказки и пр., изобщо във вид на образи и картини, то тези образи ще работят в неговото подсъзнание и след време то ще стане способно да усвои същите принципи и закони в научна форма.
Ако се пропусне вторият период, после духовните и моралните закони по-мъчно ще бъдат разбрани от него, по-мъчно ще станат живи сили в неговата
душа
!
Великите възпитатели на човечеството не са ли действали по същия начин в миналото? Кое прави възможно, щото висшите духовни принципи и закони да могат да се излагат под форма на символи и алегории? Гьоте казва: „Всичко преходно е само символ.” Значи материалните явления могат да се вземат като символи на духовните закони. Същата идея е изразена и в херметичната философия така: „Всичко, каквото има горе, има го и долу.” Учителят казва: „Външният свят е сбор от символи, чрез които трябва да се изучава вътрешният свят.” Има съответствие между материалните явления и духовните и морални принципи и закони. Можем да разглеждаме първите като алегории на последните.
към текста >>
И ако символите са правдиви, те ще имат дълбоко действие върху детската
душа
.
Това може да се използва при възпитанието. Това е един от методите за събуждането на детското духовно естество. Учителят трябва да намери символи, алегории, приказки за съответствието между външните и вътрешните явления. И тия съответствия не трябва да бъдат произволни, а реални, истинни, т.е трябва да отговарят на съответствията, които съществуват в природата. Природните явления трябва да се употребят като символи на висши истини.
И ако символите са правдиви, те ще имат дълбоко действие върху детската
душа
.
Учителят може да намери готови примери в литературата, но може и сам да твори такива. Какво грамадно поле за творчество има учителят в неизчерпаемото богатство и разнообразие на природата! По този начин ще се изхожда от физичното, нагледното, конкретното, близкото до детето явление и от него то ще се издигне до разбиране на духовните и морални закони. Някой би могъл да каже: „Ние нямаме право да всаждаме нашето верую, нашия мироглед на детето.” Но тия идеи, които то трябва да усвои, са в хармония с природата му и са писани в неговия дух. От друга страна, това са факти и закони в природата, и ние просто го запознаваме с тях.
към текста >>
Това обстоятелство може да се използва, за да се прокара аналогия между ягодовите листа и човешката
душа
.
Не правете така, за да не би сполети моята съдба, за да не се отклоните от правилното развитие като мене.” Като примери учителят може да вземе и други паразитни растения, например паразитните салепи, които се срещат в нашите гори, водоводеца и др. Тия растения са безхлорофилни по същата причина. Ягода /Fragaria vesca/ Листата са сложни и са съставени от три еднакво големи листчета.
Това обстоятелство може да се използва, за да се прокара аналогия между ягодовите листа и човешката
душа
.
За да се направи преводът, учителят пак може да използва една приказка, в която ягодата говори на едно дете. Те водят дълъг разговор, и накрая ягодата казва на детето: „Обърна ли внимание, че трите ми листчета са еднакво големи? Прави като мен, за да имаш успех в живота. Вземи пример от мен. Както аз имам еднакво големи листчета, тъй и ти трябва да бъдеш еднакво умен, добър и работлив.”
към текста >>
86.
Трудът - изходна точка при обучението по всички други учебни предмети Детският труд сред природата трябва да стане център, около който щ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Музиката озонира психиката, обединява
душата
, повишава духа, динамизира волята.
Песните за първоначалното училище са предметни и интуитивни. За детето всичко в природата е живо, то го одухотворява. Учениците пееха много и винаги на групи, по класове и цялото училище. За създаване на весело настроение, за премахване умората, досадата, за илюстрация и вживяване ние пеехме. Пеехме в началото, в средата и в края на урока, часа или деня, според случая и нуждата.
Музиката озонира психиката, обединява
душата
, повишава духа, динамизира волята.
Тя е неразделна при обучението в училището-живот. В природата всичко живее, движи се и пее. Пеем и ние. Пеем и маршируваме, пеем и играем, пеем и работим, пеем и рисуваме, съчиняваме и пеем. За задълбочаване на детската самоинициатива и обединяване на между класните сили и способности на учениците създадохме ученически стенен-художествен вестник.
към текста >>
Оплетня се убедихме в следното: Чрез работата на децата сред природата, нейната красота по естествен начин въздейства на детето и облагородява
душата
му.
Училищните инспектори от областта след инспекторската конференция също посетиха Ребърково, за да видят постигнатото в училището. Министерството на народната просвета и Врачанската областна училищна инспекция знаят горното и го оцениха чрез удостояване с похвали и награди. Извършеното в миниатюра при горните условия може да се пресъздаде в широк мащаб. От нашия опит в с. Ребърково и в с.
Оплетня се убедихме в следното: Чрез работата на децата сред природата, нейната красота по естествен начин въздейства на детето и облагородява
душата
му.
Това облекчава до голяма степен задачата на възпитателя. Нека поведем и приучим децата да облагородяват дивачките и храстите в полето и гората, да залесят голите хълмове и поройни места. И тогава като отклик ще се облагородят тръните и дивачките в детската душа, и ние ще създадем рай отвън и отвътре.” Първоначалната учителка Р.Г, която се е стараела да приложи някои от педагогическите идеи на Учителя, ето как е възпитавала децата за едно ново, по-интимно, по-вътрешно отношение към природата: „Гледах да развия у децата любов към дърветата, да се роди у тях желание да им помагат. Насадихме с децата една овощна градина с 80 -100 плодни дръвчета, като им напомних, че както те идат от къщи нахранени, така трябва да поливат и дърветата.
към текста >>
И тогава като отклик ще се облагородят тръните и дивачките в детската
душа
, и ние ще създадем рай отвън и отвътре.”
От нашия опит в с. Ребърково и в с. Оплетня се убедихме в следното: Чрез работата на децата сред природата, нейната красота по естествен начин въздейства на детето и облагородява душата му. Това облекчава до голяма степен задачата на възпитателя. Нека поведем и приучим децата да облагородяват дивачките и храстите в полето и гората, да залесят голите хълмове и поройни места.
И тогава като отклик ще се облагородят тръните и дивачките в детската
душа
, и ние ще създадем рай отвън и отвътре.”
Първоначалната учителка Р.Г, която се е стараела да приложи някои от педагогическите идеи на Учителя, ето как е възпитавала децата за едно ново, по-интимно, по-вътрешно отношение към природата: „Гледах да развия у децата любов към дърветата, да се роди у тях желание да им помагат. Насадихме с децата една овощна градина с 80 -100 плодни дръвчета, като им напомних, че както те идат от къщи нахранени, така трябва да поливат и дърветата. Казвах им: „Напоихте ли вашите дървета? Те са вашите деца. Вие ги отглеждате Когато вие се храните в къщи, трябва да си спомняте, че имате приятели, за които трябва да мислите.” Те поливаха дърветата.
към текста >>
И учех ги, че и дърветата имат
душа
.
Както в човека има известна сила, тъй и в цветето. Щом то расте, значи живее. То има и чувствителност, както и ние чувстваме нещата. Кой чувства? Живият човек!
И учех ги, че и дърветата имат
душа
.
Тъй ги учех и за животните. На екскурзия постепенно ги научих да не късат цветята. Имаха си цветна градина в училището. Поливахме цветята, но не ги късахме. Казвах им: „Това цвете дали ще се радва на нас?
към текста >>
87.
Ново отношение към природата
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Морис Метерлинк в книгата си „
Душата
на цветята” говори за разумността, която прониква растенията.
Ще кажете, че това е инстинкт, че това е природа. Разумността не е инстинкт.” Поетичните души с дълбока интуиция чувстват този вътрешен живот на природата. Те го долавят зад света на формите. Например, това може да се види в романа „Глупецът” от Келерман.
Морис Метерлинк в книгата си „
Душата
на цветята” говори за разумността, която прониква растенията.
Той я е доловил чрез множество наблюдения върху разни растения и казва така: „Искам само да напомня за някои факти, които отдавна са известни на всички ботаници. Не съм направил никакво ново откритие, и моята скромна роля се изчерпва с някои прости наблюдения. Разбира се, съвсем нямам намерение да дам всички доказателства за душата на цветята. Тия доказателства са безбройни и се срещат постоянно, особено у цветята, у които най-силно е изразен стремежът към духа и светлината. Няма нито едно от тях, което да не притежава ум и изобретателност.
към текста >>
Разбира се, съвсем нямам намерение да дам всички доказателства за
душата
на цветята.
Те го долавят зад света на формите. Например, това може да се види в романа „Глупецът” от Келерман. Морис Метерлинк в книгата си „Душата на цветята” говори за разумността, която прониква растенията. Той я е доловил чрез множество наблюдения върху разни растения и казва така: „Искам само да напомня за някои факти, които отдавна са известни на всички ботаници. Не съм направил никакво ново откритие, и моята скромна роля се изчерпва с някои прости наблюдения.
Разбира се, съвсем нямам намерение да дам всички доказателства за
душата
на цветята.
Тия доказателства са безбройни и се срещат постоянно, особено у цветята, у които най-силно е изразен стремежът към духа и светлината. Няма нито едно от тях, което да не притежава ум и изобретателност. Всички те се стараят да постигнат своите задачи. Те прибягват към комбинации, механизми, които често са изпреварили изобретенията и познанията на човека в областта на механиката, балистиката, хвърченето и пр. Нека си припомним за крилатите семена на клена, за скачащите семена на растението Ecbalium и хиляди други неочаквани механизми, които ни поставят в учудване, защото можем да кажем, че няма почти ни един вид семе, което да не е измислило някакъв начин, за да се отдалечи от сянката на майка си.
към текста >>
Може да се напише дебела книга за
душата
на цветята, както е написана за ума на животните.
Нека спомена и за растението паячна къклица Nigella arbensis. Цветовете му са нежносини, красиви, както някои цветчета по старите картини. Тичинките са много по-ниски от муцунките на пестиците. В един определен момент, когато окапят венечните листа, петте пестици се навеждат със симетрични движения на пет страни и се допират до тичинките, за да вземат прашец от тях. Тук виждаме изобилно това, на което не си се надявал.
Може да се напише дебела книга за
душата
на цветята, както е написана за ума на животните.
Никога няма да забравя примера с едно великолепно стогодишно лаврово дърво. По неговото измъчено и болезнено извито стъбло беше написана драмата на неговия труден и упорит живот. Една птица или вятърът - господари на неговата съдба - бяха донесли семенцето на една скала, която отвесно се спущаше надолу. Там беше поникнало дървото, 200 метра над планинската вода, недостъпно и самотно, сред нажежени, безплодни скали. В първо време то бе изпратило своите слепи корени за дълго и мъчително търсене на вода и почва.
към текста >>
Общението на детето с природата, вливането на изобилния й живот в детския организъм и в детската
душа
ще направи детето жизнерадостно, жизнеспособно, работоспособно, със стремеж към възвишеното и красивото.
Обаче това е напразно, понеже в организма има нещо по-висше от механичните процеси. * * * Чрез приложението на трудовия принцип в училището детето ще влезе в общение със силите на живата природа. По този начин ще стане една обмяна между тях. Тя ще внесе в детето нови сили, нов живот, разцъфтяване на всичките му сили и заложби.
Общението на детето с природата, вливането на изобилния й живот в детския организъм и в детската
душа
ще направи детето жизнерадостно, жизнеспособно, работоспособно, със стремеж към възвишеното и красивото.
Но за да стане това, нужно е ново отношение към природата. По този въпрос Учителят казва: „Мнозина нямат методи, как да изучават природата. Те я изучават много механически. Механичното изучаване на природата, без да разбира човек вътрешната, духовната й страна, го огрубява.” Защо детето огрубява, когато влиза в общение само с материалната страна на природата? Защото се засягат само известни сили на душата, а по-дълбоките й сили остават незасегнати.
към текста >>
Защото се засягат само известни сили на
душата
, а по-дълбоките й сили остават незасегнати.
Общението на детето с природата, вливането на изобилния й живот в детския организъм и в детската душа ще направи детето жизнерадостно, жизнеспособно, работоспособно, със стремеж към възвишеното и красивото. Но за да стане това, нужно е ново отношение към природата. По този въпрос Учителят казва: „Мнозина нямат методи, как да изучават природата. Те я изучават много механически. Механичното изучаване на природата, без да разбира човек вътрешната, духовната й страна, го огрубява.” Защо детето огрубява, когато влиза в общение само с материалната страна на природата?
Защото се засягат само известни сили на
душата
, а по-дълбоките й сили остават незасегнати.
Когато детето отглежда ябълкови дръвчета като мъртви форми, силите у него заглъхват. Със съвсем други, по-дълбоки и по-живи мисли, чувства и желания ще работи детето с едно дърво или цвете, когато знае, че то е живо същество, което е отзивчиво на неговата любов. Тогава неговата дейност ще има истинско образователно значение. Само тогава е възможна истинска обмяна между него и природата. И само тогава дейността му ще действа дълбоко обновително върху него.
към текста >>
събуждат красивото в човешката
душа
.
Един велик живот минава през всички форми в природата. И той учи и възпитава много повече, отколкото хиляди морализирания. Общуването на детето с цветята, изворите, плодовете, ще внесе много повече у него, отколкото всекидневните морализирания. Цветята и плодовете възпитават детето не само със своята красива форма и своите краски, но и чрез общението на детето с онзи велик живот, който минава през тях и през всички други форми. Чистотата, хармонията, силите, които работят в цветята в плодовете и пр.
събуждат красивото в човешката
душа
.
Следните думи на Прентис Мълфорд много добре характеризират този нов дух, това ново отношение към природата: „Ние дишаме това, което се излъчва непрекъснато от дърветата, от скалите, от птичките, от всяка форма на безкрайното. Това изцерява и възобновява! То е нещо повече от въздух! Някаква психическа сила, която блика от живота на всемира. Щастлив е онзи, който чувства жива, силна и дълбока обич към дърветата, птичките и другите животни, който ги чувства сродни със себе си и знае, че и те в замяна на неговата обич му подаряват нещо много ценно.
към текста >>
Индивидуалната
душа
се слива с мировата
душа
, защото в такива моменти в
душата
вземат надмощие чувствата на безконечното, великото.
Целта ми беше постигната. Самовдълбочаването бе настъпило! Не е въпрос само за развиване на детското въображение, не и само за вдъхване обич към природата. Трябва да се извикат на живот чувства, за които ние нямаме думи. Такова настроение е далеч от възторга, радостта и възхищението.
Индивидуалната
душа
се слива с мировата
душа
, защото в такива моменти в
душата
вземат надмощие чувствата на безконечното, великото.
Душата се стреми да схване вътрешния живот на вселената. Това е най-грандиозното съзерцание, каквото може да има човешката душа. Това е то най-висшата точка на самосъзнанието и само-вдълбочаването. Само този вътрешен живот е спасил великите люде от дребнавото, делничното и вулгарното. И кой ще ни открие пътя, що води до тия съкровища, заровени някъде на незнаен остров сред безграничния душевен океан!
към текста >>
Душата
се стреми да схване вътрешния живот на вселената.
Самовдълбочаването бе настъпило! Не е въпрос само за развиване на детското въображение, не и само за вдъхване обич към природата. Трябва да се извикат на живот чувства, за които ние нямаме думи. Такова настроение е далеч от възторга, радостта и възхищението. Индивидуалната душа се слива с мировата душа, защото в такива моменти в душата вземат надмощие чувствата на безконечното, великото.
Душата
се стреми да схване вътрешния живот на вселената.
Това е най-грандиозното съзерцание, каквото може да има човешката душа. Това е то най-висшата точка на самосъзнанието и само-вдълбочаването. Само този вътрешен живот е спасил великите люде от дребнавото, делничното и вулгарното. И кой ще ни открие пътя, що води до тия съкровища, заровени някъде на незнаен остров сред безграничния душевен океан! Кой ще ни каже онова могъщо средство, което ще ни раздвижи!
към текста >>
Това е най-грандиозното съзерцание, каквото може да има човешката
душа
.
Не е въпрос само за развиване на детското въображение, не и само за вдъхване обич към природата. Трябва да се извикат на живот чувства, за които ние нямаме думи. Такова настроение е далеч от възторга, радостта и възхищението. Индивидуалната душа се слива с мировата душа, защото в такива моменти в душата вземат надмощие чувствата на безконечното, великото. Душата се стреми да схване вътрешния живот на вселената.
Това е най-грандиозното съзерцание, каквото може да има човешката
душа
.
Това е то най-висшата точка на самосъзнанието и само-вдълбочаването. Само този вътрешен живот е спасил великите люде от дребнавото, делничното и вулгарното. И кой ще ни открие пътя, що води до тия съкровища, заровени някъде на незнаен остров сред безграничния душевен океан! Кой ще ни каже онова могъщо средство, което ще ни раздвижи! Никой друг, освен природата - най-великата художничка!
към текста >>
Никакъв страх, че детската
душа
е неспособна, незряла за това.
Това е то най-висшата точка на самосъзнанието и само-вдълбочаването. Само този вътрешен живот е спасил великите люде от дребнавото, делничното и вулгарното. И кой ще ни открие пътя, що води до тия съкровища, заровени някъде на незнаен остров сред безграничния душевен океан! Кой ще ни каже онова могъщо средство, което ще ни раздвижи! Никой друг, освен природата - най-великата художничка!
Никакъв страх, че детската
душа
е неспособна, незряла за това.
Идете сред природата да поседите и да погледате. И тогава ще видите и ще чуете неща, каквито не са достигнали до вашата душа; тогава дръвчетата ще ви протегнат ръцете си, листата ще ви шепнат, цветята ще ви се усмихват, грамадните канари мълчаливо ще би призовават; тогава ще почувствате цялата Вселена в себе си и себе си във вселената. И ще се отвори тогава една малка пътечка към душевната съкровищница. Само едно нещо не забравяйте: Ако вие сами не сте така съзерцавали и не можете да преживеете това състояние, не се опитвайте да го предавате на децата. Всичко е напразно.
към текста >>
И тогава ще видите и ще чуете неща, каквито не са достигнали до вашата
душа
; тогава дръвчетата ще ви протегнат ръцете си, листата ще ви шепнат, цветята ще ви се усмихват, грамадните канари мълчаливо ще би призовават; тогава ще почувствате цялата Вселена в себе си и себе си във вселената.
И кой ще ни открие пътя, що води до тия съкровища, заровени някъде на незнаен остров сред безграничния душевен океан! Кой ще ни каже онова могъщо средство, което ще ни раздвижи! Никой друг, освен природата - най-великата художничка! Никакъв страх, че детската душа е неспособна, незряла за това. Идете сред природата да поседите и да погледате.
И тогава ще видите и ще чуете неща, каквито не са достигнали до вашата
душа
; тогава дръвчетата ще ви протегнат ръцете си, листата ще ви шепнат, цветята ще ви се усмихват, грамадните канари мълчаливо ще би призовават; тогава ще почувствате цялата Вселена в себе си и себе си във вселената.
И ще се отвори тогава една малка пътечка към душевната съкровищница. Само едно нещо не забравяйте: Ако вие сами не сте така съзерцавали и не можете да преживеете това състояние, не се опитвайте да го предавате на децата. Всичко е напразно. Дълго мислете, вещо се подгответе и тогава се решете на първия опит. Аз пак ще повторя: Идете погледайте!
към текста >>
88.
Работата на детето в цветната, зеленчукова и овощна градини и в околната природа.
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
В детската
душа
ще стане трансформиране на енергиите.
Разбира се, вещият учител може да улесни раждането на тия чувства в децата. Но всичко трябва да става по собствен почин на децата, за да вложи детето творчество, самодейност. И в украсяването на извора детето трябва да се остави свободно да прояви самодейност. От детето, което очисти един извор с такива подбуди, може да се очаква после много. Ще се сее във физическото и ще се жъне в духовното!
В детската
душа
ще стане трансформиране на енергиите.
Делата, които то прави във физическия свят, ще се превърнат в духовни сила. По този начин у детето ще се развие естетичен вкус, дух на активност и инициатива. Когато учителят прави разходки и излети с децата, трябва да има винаги за обект някаква дейност на децата, някоя работа, от която да има реална полза, очевидна за децата; разумността на тая работа да е ясна и за малките деца от само себе си. Тая дейност трябва да произтича по естествен начин от условията на момента, от дадената обстановка, и хубаво е да се пристъпи към нея по почин, по вътрешна подбуда на самите деца. Мнозина практикуват излетите без работа в обективния свят.
към текста >>
И после ще правите превод на този процес за разбиране някои процеси, които стават в детската
душа
.”
Голямо възпитателно значение може да има това за подрастващото поколение. Учителят казва: „Малките деца ще посаждат семенцата на ябълката и на други плодни дървета, ще ги поливат и ще видят резултата.” „Ще дадете на детето една семка и ще го подбудите да я посее. То ще я посее и после ще полива поникналото растение. След това ще му дадете една ябълка и ще му кажете, как впоследствие от тази семка ще се развие също такъв плод. Ще ходите често с детето да наглеждате, как расте и се развива дръвчето.
И после ще правите превод на този процес за разбиране някои процеси, които стават в детската
душа
.”
Посаждане овощни дървета край пътищата и по околните склонове. Детето ще посажда плодни дървета не само в училищната градина, но и по околните хълмове и склонове, дето позволяват условията. То ще ги посажда и от двете страни на пътищата. Посадените край обществените пътища плодни дръвчета ще се отглеждат и поливат от специални групи ученици, а в някои случаи могат да помагат и младежки кооперативни и читалищни групи. Учениците могат да помогнат и при засаждането на тъй наречените комплектни овощни градини из цялата околност на града и селото.
към текста >>
89.
ТРУДЪТ КАТО ОБРАЗОВАТЕЛЕН ФАКТОР В лоното на живата природа
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
В погледа на детето, израснало в лоното на живата природа, ще има животът и радостта на слънчевите лъчи; то ще има в характера си нещо от щедростта на плодните дървета; ще има в
душата
си музиката на поточето и симфонията на гората.
Тя е най-великият педагог. Тя е пълна с велика любов към своите деца. Нейните методи са най-разумни, най-целесъобразни. Детето сред природата ще учи нейните методи и нейния език. Тя ще влее в него нови сили, подем и възторг, за да го научи да запази в себе си до края на живота си нейната младост и свежест.
В погледа на детето, израснало в лоното на живата природа, ще има животът и радостта на слънчевите лъчи; то ще има в характера си нещо от щедростта на плодните дървета; ще има в
душата
си музиката на поточето и симфонията на гората.
Така то ще расте като син на майката природа, ще расте в една среда на радост и светлина. Детето трябва да живее в една радостна среда, радостта трябва да бъде за него един велик възпитател, защото при нея се разцъфтяват и крепнат силите на тялото, ума, сърцето и волята; при нея се запазват вътрешното равновесие и хармония; при нея се развива любовта. Така детето в тази радостна, красива обстановка ще крепне, ще се разцъфтят силите му и то ще се чувства едно с камъните, птичките, езерата, изворите, планините, хората и звездите. То ще чувства единството на живота. Така ще се развие у него един светъл ум, едно любвеобвилно сърце, пълно с дейна любов и дух на служене и на труд.
към текста >>
Птичките ще го учат да бъде музикално като тях, а пеперудата ще го научи да облича ума, сърцето и
душата
си в красивите дрехи на любовта и мъдростта.
Камъните ще го научат да бъде твърд в своите убеждения, в своята воля и характер при постигането на своите цели. Планинският връх ще го научи да даде висок полет на своя дух. Слънчевите лъчи ще го учат да пръска навсякъде живот и любов. Те ще го учат да прониква навсякъде със своята любов, както те преминават и през най-малката пукнатина, която намират, за да внесат своя живот. Ябълката, крушата, сливата ще го учат да живее за другите, да радва другите с плодовете на своя труд.
Птичките ще го учат да бъде музикално като тях, а пеперудата ще го научи да облича ума, сърцето и
душата
си в красивите дрехи на любовта и мъдростта.
Орелът ще го учи духът му да лети към висините, към възвишеното и вечното. Дърветата ще го учат на търпение, а цветята ще го научат да пръска като тях наоколо благоуханието на красиви мисли, чувства, добродетели и на своята любов. Нека детето да мине през едно златно детство, пълно със слънце, музика, движение и радост. И така ще израстне едно ново поколение, което ще донесе на земята Великата слънчева култура на хармония и братство - култура, за която копнее човешката душа. Що е творчески труд
към текста >>
И така ще израстне едно ново поколение, което ще донесе на земята Великата слънчева култура на хармония и братство - култура, за която копнее човешката
душа
.
Ябълката, крушата, сливата ще го учат да живее за другите, да радва другите с плодовете на своя труд. Птичките ще го учат да бъде музикално като тях, а пеперудата ще го научи да облича ума, сърцето и душата си в красивите дрехи на любовта и мъдростта. Орелът ще го учи духът му да лети към висините, към възвишеното и вечното. Дърветата ще го учат на търпение, а цветята ще го научат да пръска като тях наоколо благоуханието на красиви мисли, чувства, добродетели и на своята любов. Нека детето да мине през едно златно детство, пълно със слънце, музика, движение и радост.
И така ще израстне едно ново поколение, което ще донесе на земята Великата слънчева култура на хармония и братство - култура, за която копнее човешката
душа
.
Що е творчески труд Голяма радост изпитва човек, когато твори. Това може да се наблюдава навсякъде в живота. Иполит Тен[1] казва, че картина, нарисувана с най-големи подробности, не ни се харесва. Той споменава за една картина на Денер в Лувърския музей.
към текста >>
Единственото нещо, което му дава цена, е туй, което човек влага в него от
душата
си.
Тогава трудът ще носи красотата и отблясъка на един висш свят. Така трудът ще се одухотвори. А целта е, той да се одухотвори, т.е да се влее в него духовен елемент. Видът на труда - бил той физически, научен, философски, художествен и пр. - не дава стойност на труда.
Единственото нещо, което му дава цена, е туй, което човек влага в него от
душата
си.
Всяка дейност трябва да бъде един любовен акт. Всеки вид дейност чрез любовта става нещо духовно. Така всяка постъпка става ценна. И най-малката наглед постъпка по този начин добива вътрешна красота, представя възвишен акт за проява на човешката душа. Само при тия нови форми на труда човек ще добие своята свобода.
към текста >>
И най-малката наглед постъпка по този начин добива вътрешна красота, представя възвишен акт за проява на човешката
душа
.
- не дава стойност на труда. Единственото нещо, което му дава цена, е туй, което човек влага в него от душата си. Всяка дейност трябва да бъде един любовен акт. Всеки вид дейност чрез любовта става нещо духовно. Така всяка постъпка става ценна.
И най-малката наглед постъпка по този начин добива вътрешна красота, представя възвишен акт за проява на човешката
душа
.
Само при тия нови форми на труда човек ще добие своята свобода. Тогава трудът ще бъде творчество. Всяка работа, чийто подтик е любовта, носи радост. Тогава животът става по-изобилен, идват идеи, идва подем. Човек чрез този вид труд се издига на една по-висока степен на съзнание.
към текста >>
Ето защо, когато културата на мъчението и труда се превърне в култура на „работата”, ще има условия да се проявят заложбите, които се крият в човешката
душа
.
Тогава животът става по-изобилен, идват идеи, идва подем. Човек чрез този вид труд се издига на една по-висока степен на съзнание. В човек се крият много спящи таланти и дарби. За да се проявят, трябва благоприятна среда. Такава среда е дейната любов.
Ето защо, когато културата на мъчението и труда се превърне в култура на „работата”, ще има условия да се проявят заложбите, които се крият в човешката
душа
.
* * * Пита се, по кой начин детската дейност може да се издигне и да стане свободен, творчески, любовен акт? Това може да стане по няколко начина: а/ Трудът трябва да има за подбуда детската любознателност. Детето се интересува от всичко, пита за всичко.
към текста >>
Ако искат да направят детето без
душа
, тогава нека то почне от малък с машина.” Такова преждевременно занимание убива ценни сили у него.
Нека да е по-близо до природата. Центровете на мозъка са наредени спиралообразно. Като се работи по посочения начин, няма да има голямо напрежение на мисълта. Защото много мислене - това е изхарчване на много енергия, а детето не разполага с толкова енергия в мозъка си.” „Ако децата почнат от начало с машини, те ще станат бездушни.
Ако искат да направят детето без
душа
, тогава нека то почне от малък с машина.” Такова преждевременно занимание убива ценни сили у него.
Някои защитници на трудовия принцип искат да направят изходна точка на обучението ръчния труд: дърводелство, книговезство, тъкачество и пр. За да подсладят тази работа, те казват, че детето разбира се, отначало ще почне с игра и след това ще премине към труд. Обаче такъв труд не подхожда на детската природа при такава ранна възраст. Тия които искат детето от ранна възраст да почне с машинен труд, и то от малко да стане „малък индустриалец”, между другото разсъждават така: „Детето трябва да се свърже с днешния живот, а понеже той е епоха на силен индустриализъм, то непременно детето трябва да разбира този последния.” Но подхожда ли това на детската природа? До 14-та година благотворно действа върху детето и събужда спящите му сили само това, в което има живот, например, цветята, дърветата и пр.
към текста >>
Даже простото съзерцание на едно цвете не внася ли в
душата
светлина, идеи и хармония?
Щастливи минути ще достави този начин на възпитание! Животът на детето ще тече в една атмосфера на красота и поезия. То ще се научи да се възпитава от всичко околно, ще се учи да намира и в най-скромната тревица и в най-дребното цветенце висша красота и въплъщение на висша идея. А по-рано то ги е отминавало. И/ Общението с енергиите на разумната природа действа образователно и в друго отношение в нея действат разумни сили, с които детето влиза в общение, и по такъв начин общуването с природата съдейства на развитието на душевния живот у детето, събужда в него нови идеи, нова светлина, нови подтици, внася мир и хармония във вътрешния му живот.
Даже простото съзерцание на едно цвете не внася ли в
душата
светлина, идеи и хармония?
Учителят казва: „Чрез садене и поливане плодни дървета, чрез чистене извори и пр. у детето ще се събудят висши подтици. Но тая работа не трябва да е механична. Ако е механична, тя не дава никакъв подтик. Всяко растение, всеки плод, с който човек се занимава, внася у него известни качества.
към текста >>
Природата там се явява като мъртва, само като сбор от материални явления, и това загрубява
душата
, убива нещо ценно в нея.
М/ Някои ще кажат, че възпитанието и обучението сред природата се практикува от някои училища. Вярно е, че в много трудови училища се практикува и полска работа, обаче това, което се практикува там, е далеч от нашата идея и то ето защо: 1. В много трудови училища в Европа и Америка полската работа се практикува наред със занаятчийския и машинен труд. Но това е в противоречие с детската природа. 2. Има училища, в които главната детска работа е полската, обаче тя е външна, механична, не е одухотворена, и тогава тя няма онова образователно значение.
Природата там се явява като мъртва, само като сбор от материални явления, и това загрубява
душата
, убива нещо ценно в нея.
Трябва да се надрасне материалистичната психика. Детето не трябва да вижда само формите, но трябва да ги надрасне. Трудът трябва да се одухотвори. Не е достатъчно само да се каже, че детето трябва да работи в природата. Важно е, как то възприема нещата.
към текста >>
90.
ХУДОЖЕСТВЕНИЯТ ЕЛЕМЕНТ ТРЯБВА ДА ПРОНИКВА ЦЯЛОТО ОБУЧЕНИЕ И ВЪЗПИТАНИЕ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Светът на красотата е сроден със силите, които се крият в глъбините на човешката
душа
.
ХУДОЖЕСТВЕНИЯТ ЕЛЕМЕНТ ТРЯБВА ДА ПРОНИКВА ЦЯЛОТО ОБУЧЕНИЕ И ВЪЗПИТАНИЕ Нашият копнеж за един свят на красота показва, че в душите ни има нещо сродно с него.
Светът на красотата е сроден със силите, които се крият в глъбините на човешката
душа
.
Чрез изкуството човекът се свързва с висшите сфери на Духа. Познато е определението: „Изкуството е познание на истината под образа на прекрасното.” Изкуството е един от пътищата, чрез които се свързваме с Първичната Причина. Ето защо художественият елемент е духовен по естеството си. Изкуството освобождава, понеже събужда възвишеното у човека. През втория период се събуждат и развиват естетичните чувства у детето.
към текста >>
91.
Втори образователен период Основно училище ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Това има грозни последици за нежните цветя, които се развиват в
душата
му.
От българската история има също много примери Св.Св. Кирил и Методи, Св. Климент, патриарх Евтимий, отец Паисий, Раковски, Неофит Бозвели, Любен Каравелов, Христо Ботев, Васил Левски и пр. През този период не трябва да се прави нищо пред детето, което пречи за проявата на благоговението у него. Пред него не трябва да се хулят, осмиват, одумват или критикуват други лица.
Това има грозни последици за нежните цветя, които се развиват в
душата
му.
Това ще прилича на сланата, която попарва нежни растения. Колко се греши в това отношение! Учителят казва: „Да осмеете нещо и да мислите, че по този обратен път ще можете да морализирате хората, това не е възпитание. Това не е божествен метод на възпитание.” Той казва още по този въпрос: „Да се занимавате с недъзите на хората, това е зараза, която разрушава организма.” Но някой би казал: „Ако у детето се развие чувството на благоговение, не убиваме ли с това личността у него?
към текста >>
Силите на благоговението са лъчи, под чието влияние поникват най-красивите цветя в детската
душа
.
Но някой би казал: „Ако у детето се развие чувството на благоговение, не убиваме ли с това личността у него? Не го ли правим несамостойно, зависимо, подчинено на други личности? Не го ли правим само техен спътник? Не събуждаме ли у него по такъв начин робски чувства, които ще се отразят върху целия му живот? ” Напротив, онзи който има щастието да благоговее през тази възраст, после ще стане една самостойна, свободна личност.
Силите на благоговението са лъчи, под чието влияние поникват най-красивите цветя в детската
душа
.
* * * През този период не трябва да се развива изкуствено логичното мислене. Това би било пресилено, преждевременно. Разбира се, ако искаме да развием логичното мислене у детето през този период, ще направим голям напредък в това отношение и тогава ще се радваме, че то е постигнало много нещо. Но после горчиво ще се разкайваме, понеже преждевременно развитото дете после ще остане с увяхнали душевни сили - то ще стане апатично, с посредствени умствени способности.
към текста >>
92.
Първи образователен период. Предучилищна възраст
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
2. Посятите през този период семенца в детското тяло и
душа
възрастват и дават своите плодове по-късно.
Ето защо първият период определя до голяма степен цялото бъдеще на човека. Правилно развитото тяло е от голяма важност не само от здравословно гледище, но и за духовното развитие на човека. Човешкият дух има нужда от добре устроено тяло, за да може да прояви силите, които крие в себе си. Когато автомобилът е добре направен, шофьорът може да си служи с него. Когато цигулката е добре направена, музикантът може да свири на нея.
2. Посятите през този период семенца в детското тяло и
душа
възрастват и дават своите плодове по-късно.
Някои навици, способности, дарби, които се явяват на 30-40-60-годишна възраст, се дължат на това, което е посято в детското тяло и душа през първия период - от раждането до седмата година. През първия период се развива предимно волята, понеже тя има известна връзка с човешкото тяло. Коя е най-характерната черта, която можем да използваме във възпитателно отношение през този период? Това е подражателността. Тя е най-силна през това време През втория период тя продължава да съществува и е пак доста силна, и след това постепенно почва да отслабва, макар че продължава да действа през целия човешки живот.
към текста >>
Някои навици, способности, дарби, които се явяват на 30-40-60-годишна възраст, се дължат на това, което е посято в детското тяло и
душа
през първия период - от раждането до седмата година.
Правилно развитото тяло е от голяма важност не само от здравословно гледище, но и за духовното развитие на човека. Човешкият дух има нужда от добре устроено тяло, за да може да прояви силите, които крие в себе си. Когато автомобилът е добре направен, шофьорът може да си служи с него. Когато цигулката е добре направена, музикантът може да свири на нея. 2. Посятите през този период семенца в детското тяло и душа възрастват и дават своите плодове по-късно.
Някои навици, способности, дарби, които се явяват на 30-40-60-годишна възраст, се дължат на това, което е посято в детското тяло и
душа
през първия период - от раждането до седмата година.
През първия период се развива предимно волята, понеже тя има известна връзка с човешкото тяло. Коя е най-характерната черта, която можем да използваме във възпитателно отношение през този период? Това е подражателността. Тя е най-силна през това време През втория период тя продължава да съществува и е пак доста силна, и след това постепенно почва да отслабва, макар че продължава да действа през целия човешки живот. Обстоятелството, че подражателността е най-силна през първия период, трябва да се използва от околните на детето - родители и възпитатели.
към текста >>
Бащата й казва пред сина си: „Кажи му, че ме няма вкъщи.””[1] В мозъка и
душата
на детето вече е отпечатана постъпката на бащата.
Същото се отнася и за точността и реда. Родителите трябва да имат голям ред вкъщи. Всичко трябва да е наредено и чисто. Всяко безредие покварява характера на децата и ги прави предразположени към песимизъм. Ще дам друг пример: „Слугинята казва на бащата, че някой чука на вратата и пита за него.
Бащата й казва пред сина си: „Кажи му, че ме няма вкъщи.””[1] В мозъка и
душата
на детето вече е отпечатана постъпката на бащата.
Там тя е оставила трайни следа. Тези следи ще дадат своите последствия в пълнота, когато то порасне. То ще стане на 30-40 и повече години, и тогава ще се прояви това, което е отпечатано в мозъка и душата му през детинството. Тогава ще има предразположение към лъжа. От друга страна, чрез тази лъжа на бащата рухва доверието между родителите и детето.
към текста >>
То ще стане на 30-40 и повече години, и тогава ще се прояви това, което е отпечатано в мозъка и
душата
му през детинството.
Всяко безредие покварява характера на децата и ги прави предразположени към песимизъм. Ще дам друг пример: „Слугинята казва на бащата, че някой чука на вратата и пита за него. Бащата й казва пред сина си: „Кажи му, че ме няма вкъщи.””[1] В мозъка и душата на детето вече е отпечатана постъпката на бащата. Там тя е оставила трайни следа. Тези следи ще дадат своите последствия в пълнота, когато то порасне.
То ще стане на 30-40 и повече години, и тогава ще се прояви това, което е отпечатано в мозъка и
душата
му през детинството.
Тогава ще има предразположение към лъжа. От друга страна, чрез тази лъжа на бащата рухва доверието между родителите и детето. И ако хората искат да изследват, защо този човек е склонен към лъжа, трябва да изучат детинството му и ще видят, че той е слушал тогава често лъжи около себе си. В това отношение е важен не само първият период, но и вторият. Друг пример: Детето е направило известна простъпка.
към текста >>
б/ Мозъкът и
душата
на детето получават такива следи, че когато то възмъжее, ще прави същото, което, е правил баща му или майка му спрямо него, т.е ще придобие предразположение към гняв, нагрубяване и пр.
И ако хората искат да изследват, защо този човек е склонен към лъжа, трябва да изучат детинството му и ще видят, че той е слушал тогава често лъжи около себе си. В това отношение е важен не само първият период, но и вторият. Друг пример: Детето е направило известна простъпка. Ако му се гневят и го нагрубяват за това, то ще му се причини двойна вреда: а/ Не се постига крайната цел, именно, детето да се научи да не повтаря тази простъпка.
б/ Мозъкът и
душата
на детето получават такива следи, че когато то възмъжее, ще прави същото, което, е правил баща му или майка му спрямо него, т.е ще придобие предразположение към гняв, нагрубяване и пр.
От този пример някой може да помисли, че е важно да проявяваме любов и други добродетели само спрямо самото дете, като е съвсем безразлично, как се отнасяме към другите хора в негово присъствие. Всъщност, второто влияе толкова върху детето, колкото и първото. Следователно, никаква нелюбовна или друга лоша постъпка не само спрямо детето, но и пред детето. Например, родителите могат да бъдат много любезни към 5-годишното си дете. Обаче, каква полза от това, ако те пред него се карат на слугата и го нагрубяват.
към текста >>
Този, който е виждал любов около себе си през детинството си, приема в себе си - в тялото и
душата
си известни предразположения, и като порасне, ще проявява тая любов към другите И така, чрез любовта, която царува в детската среда се посаждат в детската
душа
красиви семенца, които детето ще прояви после като любов.
Доколкото е възможно, рисувайте хората пред него като герои и героини. Най-силните и най-добрите характери са ония, които щом се запознаят с някого, съзират най-хубавите черти в характера му. Детската градина ни дава безброй пояснения, как може да се развие този вид характер.” Детето, което е прекарало през първия период на своя живот в една атмосфера на любов, която проявяват околните, ще се развива правилно. То като порасне, ще има сърцето на идеалиста.
Този, който е виждал любов около себе си през детинството си, приема в себе си - в тялото и
душата
си известни предразположения, и като порасне, ще проявява тая любов към другите И така, чрез любовта, която царува в детската среда се посаждат в детската
душа
красиви семенца, които детето ще прояви после като любов.
Посяват се в детинството, и в по-късна възраст посятото цъфти и връзва. У децата през първия период трябва да се развие дух на служене. Това може да стане както в дома, така и в детската градина. В детската градина като важна работа през този период трябва да се счита упражнението в развитието на сетивата: зрение, слух, осезание и пр. В детската градина трудовият принцип може да се въведе в най-лека форма и то като работа сред природата: в градината, на полето, в гората и пр.
към текста >>
93.
Навременност
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Ако не е посято нищо в
душата
му през първите три периода, то в старостта ще дойде залез, отслабване на духовните му сили.
За по-нататъшните периоди след 21 години Учителят казва следното: „От 21 години нататък тия фази се повтарят, но разбира се с друг оттенък и с все по-нови постижения и с нови придобивки на познания.” Поради преповтарянето на тия периоди и след 21 години, макар и с малко по-друг характер, то каквото посеем в детето през първите 7 години, после дава своите плодове, и предимно в съответния следващ период. Опитностите, преживяванията, придобивките на детето, юношата и младежа от раждането до 21 година определят в голяма степен цялото му бъдеще. Ще вземем един пример: нека кажем, че детето в първите три периода на своя живот е преживяло възвишени идеи, любов, възторг от идеала, естетични чувства и пр. Всичко това ще определи, какъв ще бъде той в следващите периоди, до дълбока старост. Ако е събрал през първите три периода богата, красива опитност, ценни преживявания, то те постепенно ще възрастнат, ще се разцъфтят в него и ще го доведат в зрялата възраст и в старостта до вътрешно просветление, мъдрост, духовност, велика любов.
Ако не е посято нищо в
душата
му през първите три периода, то в старостта ще дойде залез, отслабване на духовните му сили.
Това се отнася даже и до здравето. Който през първите три периода е имал положителни, прави мисли, чувства, желания и действия, той дава условия и възможност за здраво тяло в зряла и напреднала възраст. А който е имал отрицателни, криви мисли, чувства, желания и постъпки през първите три периода, той посява в себе си сили, които в бъдеще, в зряла и напреднала възраст, ще се проявят като предразположение към болест. За педагогиката от значение са първите три периода. Тяхното познаване е необходимо.
към текста >>
94.
Свобода
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Това е нужно, за да възрастват красивите заложби в детската
душа
.
При любовта страхът естествено се явява, но в съвсем друг вид: детето ще се бои, да не би да изгуби любовта на учителя си. Освен любовта има и други фактори, от които произтичат дисциплината и редът. Такъв фактор е и благоговението. Между учител и ученик не трябва да има стена, учителят трябва да е близък на ученика. В същото време последният да храни безгранично уважение и благоговение към учителя.
Това е нужно, за да възрастват красивите заложби в детската
душа
.
Онзи, който иска да направи учителя почти излишен и да го замести с книгите и мъртвите пособия, той не разбира тия закони. Свободата е възможна още при самодейността и труда. Те също така създават една естествена дисциплина. В средните училища се явява и друг фактор, който прави възможна свободата и създава дисциплината. Това е идейният живот.
към текста >>
95.
Създаването на новия тип човек - човекът на дейната любов – мисия на днешното училище
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Има много причини за песимизма, но най-характерни за днешната епоха са: пустотата на материалистичния мироглед, отделността, самотността на човешката
душа
.
Това разединение ражда пустота. Последната говори, че липсва нещо. Изгубено е съзнанието за великата истина на всеединството. Днешният живот е в разрез с тая истина. Това е една от причините за песимизма в Европа през 19 век.
Има много причини за песимизма, но най-характерни за днешната епоха са: пустотата на материалистичния мироглед, отделността, самотността на човешката
душа
.
Песимизмът расте заедно с намаляването на любовта и с растежа на егоизма, студенината на хората, с усилването на индивидуализма. Ето извадки из разказа „Самотата” от Ги дьо Мопасан: „От всички тайни на човешкия живот има една, която аз постигнах: най-големите мъки на нашето съществуване произтичат от това, че ние вечно сме сами и всички наши усилия, всичките ни постижения са насочени към това; да избягаме от това уединение. Ето и те, тези влюбени двойки на пейките под откритото небе се стараят подобно на нас, подобно на всички твари, макар и за момент, да прекъснат своята самотност. Но те си остават самотни.
към текста >>
„Понякога в нощната тъмнина, когато животинското и краските в света са като мъртви,
душата
се събужда в нас с вик на неизразимо страдание.
Ние взаимно се любим, простираме един към друг ръце, и при все това, не можем да достигнем до пълно сливане. Мъчителната потребност на съюз ни гложди, но всички наши усилия остават безплодни. Всички излияния - безполезни, обятията - безсилни, ласките - напразни.” Това се вижда и от статията на И. Горбунов - Посадов „Единното вечно”[1]:
„Понякога в нощната тъмнина, когато животинското и краските в света са като мъртви,
душата
се събужда в нас с вик на неизразимо страдание.
Всичката мъгла, която я обвиваше, изведнъж се разпръсква пред нея и човек забелязва вече блещукането на вечната светлина, на вечната любов, из които е излязъл. И сълзи на неизказано щастие се търкулват по лицето му, както в детските години. Очите му се разкриват отново за живота на целия свят, за всички, и с тези очи на любовта той вижда сега отново през тъмнината на нощта всички закрити досега за него души. Той ги вижда такива, какъвто е той, откъснати един от друг, безкрайно самотни, с безпределна тъга в мрака на нощта. Той вижда задавяните бури, сърца, от които капе скръб, неизказаното страдание на самотата, на вечното разединение.
към текста >>
Защото майката не е вложила един висок идеал в
душата
на своето дете.
Не е ли по-хубаво да имаме една жива роза, отколкото една увяхнала? Аз гледам, как този Петранчо си играе с пръчица и обрусва главичките на цветята. Майка му казва: Браво, браво! Утре то ще я изхвърли на улицата да трепери. Този Петранчо по два пъти на ден ще бие майка си и баща си и ще има каже: Не ви познавам.
Защото майката не е вложила един висок идеал в
душата
на своето дете.
Майката трябваше да му каже Разумната природа е направила цветята да им се радваме, без да ги късаме. Така трябва майките да възпитават децата си в бъдеще, ако искат децата им да имат морал.” 6. Учениците работят обща работа - заедно се грижат за своите деца: цветята, зеленчуците и дърветата; заедно ги садят, поливат, разкопават, заедно берат плодовете. Общите интереси ги обединяват. Общата любов към растенията и към работата ги обединява, свързва ги в едно.
към текста >>
За да се полива нежното цветенце на любовта в детската
душа
, трябва да свързваме детето предимно с красивата и положителната страна на нещата.
Хубаво е чрез приказки, разкази и пр. учителят да събуди тая идея у децата, и те по своя подбуда да почнат практикуването й. 12. Не трябва да се практикуват игри, чрез които се развиват жестокост, грубост и пр. Например, има една такава игра, която действа отрицателно: децата са наредени около заек и му говорят много работи. Около тях обикаля ловец, който най-после гръмва и убива заека.
За да се полива нежното цветенце на любовта в детската
душа
, трябва да свързваме детето предимно с красивата и положителната страна на нещата.
Учителят А П. разказва следното от своята практика: ”Някога си в нашата педагогическа литература се пишеше за баба Цоцолана. Тя се рисуваше в смешен вид: грозна, недъгава, прегърбена и пр. Когато се разказва на децата за баба Цоцолана, те се смеят подигравателно. Но утре, като видят една баба на улицата, пак ще й се смеят, ще я подиграват, ще я нарекат баба Цоцолана.” Ето защо, на децата трябва да се дава винаги положителна храна за ума, сърцето и волята.
към текста >>
При такава любов висшата детска природа ще бъде активна и по закона на Хелмхолц ще приведе в активност най-възвишените области в
душата
на учителя.
Той може да се използва за обяснение на някои факти във възпитателната област. От този закон става ясно, колко важна е хармонията между душите на учител и ученик. Ако музикантът, който дава концерт, има публика, която го обича, той ще получи вдъхновение от нея. Това е вярно и за ораторите и учителите. Ако учителят работи с ученици, които го обичат, ще получи вдъхновение от тях.
При такава любов висшата детска природа ще бъде активна и по закона на Хелмхолц ще приведе в активност най-възвишените области в
душата
на учителя.
Така ще се получи онзи възторг, онова вдъхновение, с което той ще работи. И обратното е вярно: любовта, повдигнатото състояние на учителя във време на час, пак по закона на Хелмхолц, ще събуди най-нежните, най-възвишените струни на детската душа. Значи, не е важна само външната хармония в класа, само външната учтивост на учителя. При липсата на тая хармония и любов пресича се вдъхновението на учителя и в същото време, като че ли са отрязани крилата на детската душа. Когато учителят влиза в клас с повдигнато разположение на духа, с възвишени мисли и чувства, бидейки във връзка със свещените извори на живота, той може по закона на Хелмхолц да причини затрептяване на най-висшите страни на детската душа.
към текста >>
И обратното е вярно: любовта, повдигнатото състояние на учителя във време на час, пак по закона на Хелмхолц, ще събуди най-нежните, най-възвишените струни на детската
душа
.
Ако музикантът, който дава концерт, има публика, която го обича, той ще получи вдъхновение от нея. Това е вярно и за ораторите и учителите. Ако учителят работи с ученици, които го обичат, ще получи вдъхновение от тях. При такава любов висшата детска природа ще бъде активна и по закона на Хелмхолц ще приведе в активност най-възвишените области в душата на учителя. Така ще се получи онзи възторг, онова вдъхновение, с което той ще работи.
И обратното е вярно: любовта, повдигнатото състояние на учителя във време на час, пак по закона на Хелмхолц, ще събуди най-нежните, най-възвишените струни на детската
душа
.
Значи, не е важна само външната хармония в класа, само външната учтивост на учителя. При липсата на тая хармония и любов пресича се вдъхновението на учителя и в същото време, като че ли са отрязани крилата на детската душа. Когато учителят влиза в клас с повдигнато разположение на духа, с възвишени мисли и чувства, бидейки във връзка със свещените извори на живота, той може по закона на Хелмхолц да причини затрептяване на най-висшите страни на детската душа. Ето защо учителят с любовта си извиква на живот любовта у децата. Със своето милосърдие събужда тяхното милосърдие; със своята чистота и идеализъм събужда чистота и идеализъм у тях и пр.
към текста >>
При липсата на тая хармония и любов пресича се вдъхновението на учителя и в същото време, като че ли са отрязани крилата на детската
душа
.
Ако учителят работи с ученици, които го обичат, ще получи вдъхновение от тях. При такава любов висшата детска природа ще бъде активна и по закона на Хелмхолц ще приведе в активност най-възвишените области в душата на учителя. Така ще се получи онзи възторг, онова вдъхновение, с което той ще работи. И обратното е вярно: любовта, повдигнатото състояние на учителя във време на час, пак по закона на Хелмхолц, ще събуди най-нежните, най-възвишените струни на детската душа. Значи, не е важна само външната хармония в класа, само външната учтивост на учителя.
При липсата на тая хармония и любов пресича се вдъхновението на учителя и в същото време, като че ли са отрязани крилата на детската
душа
.
Когато учителят влиза в клас с повдигнато разположение на духа, с възвишени мисли и чувства, бидейки във връзка със свещените извори на живота, той може по закона на Хелмхолц да причини затрептяване на най-висшите страни на детската душа. Ето защо учителят с любовта си извиква на живот любовта у децата. Със своето милосърдие събужда тяхното милосърдие; със своята чистота и идеализъм събужда чистота и идеализъм у тях и пр. В случая тук учителят не толкова предава на детето, но по закона на Хелмхолц събужда съответната му природа. Ако учителят влезе в клас с раздвоени мисли, например с мисълта, че има да пише едно писмо, че има среща след обед и пр.
към текста >>
Когато учителят влиза в клас с повдигнато разположение на духа, с възвишени мисли и чувства, бидейки във връзка със свещените извори на живота, той може по закона на Хелмхолц да причини затрептяване на най-висшите страни на детската
душа
.
При такава любов висшата детска природа ще бъде активна и по закона на Хелмхолц ще приведе в активност най-възвишените области в душата на учителя. Така ще се получи онзи възторг, онова вдъхновение, с което той ще работи. И обратното е вярно: любовта, повдигнатото състояние на учителя във време на час, пак по закона на Хелмхолц, ще събуди най-нежните, най-възвишените струни на детската душа. Значи, не е важна само външната хармония в класа, само външната учтивост на учителя. При липсата на тая хармония и любов пресича се вдъхновението на учителя и в същото време, като че ли са отрязани крилата на детската душа.
Когато учителят влиза в клас с повдигнато разположение на духа, с възвишени мисли и чувства, бидейки във връзка със свещените извори на живота, той може по закона на Хелмхолц да причини затрептяване на най-висшите страни на детската
душа
.
Ето защо учителят с любовта си извиква на живот любовта у децата. Със своето милосърдие събужда тяхното милосърдие; със своята чистота и идеализъм събужда чистота и идеализъм у тях и пр. В случая тук учителят не толкова предава на детето, но по закона на Хелмхолц събужда съответната му природа. Ако учителят влезе в клас с раздвоени мисли, например с мисълта, че има да пише едно писмо, че има среща след обед и пр. тогава по закона на Хелмхолц ще станат активни по-нисши, по-обикновени детски психични сили, а Божествените кътове на детската душа ще останат незасегнати, пасивни, независимо от думите, които учителят ще произнесе.
към текста >>
тогава по закона на Хелмхолц ще станат активни по-нисши, по-обикновени детски психични сили, а Божествените кътове на детската
душа
ще останат незасегнати, пасивни, независимо от думите, които учителят ще произнесе.
Когато учителят влиза в клас с повдигнато разположение на духа, с възвишени мисли и чувства, бидейки във връзка със свещените извори на живота, той може по закона на Хелмхолц да причини затрептяване на най-висшите страни на детската душа. Ето защо учителят с любовта си извиква на живот любовта у децата. Със своето милосърдие събужда тяхното милосърдие; със своята чистота и идеализъм събужда чистота и идеализъм у тях и пр. В случая тук учителят не толкова предава на детето, но по закона на Хелмхолц събужда съответната му природа. Ако учителят влезе в клас с раздвоени мисли, например с мисълта, че има да пише едно писмо, че има среща след обед и пр.
тогава по закона на Хелмхолц ще станат активни по-нисши, по-обикновени детски психични сили, а Божествените кътове на детската
душа
ще останат незасегнати, пасивни, независимо от думите, които учителят ще произнесе.
Ако той е влязъл в клас с отрицателни мисли и чувства, ако е влязъл ненагласен, ще предизвика това същото състояние у децата въз основа на същия закон. Ако е влязъл в клас със своите тревоги, безпокойствие, смущение, ако е влязъл неразположен духом, ще събуди у децата също такова неразположение. Ако влезе в музикално състояние, ще създаде музикална атмосфера, при която може да се твори. Законът е: Никой не може да събуди у другите хора това, което няма в себе си. Това е първият закон, който следва от закона на Хелмхолц.
към текста >>
96.
Любовта като образователен фактор
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
За да стане това, трябва да има досег между
душата
на учителя и
душата
на ученика.
Любовта като образователен фактор „Ако любовта би се приложила като образователен метод, резултатите щяха да бъдат коренно различни от тия, които имаме сега! ” Учителят При образователният процес има преливане на живот между учителя и ученика.
За да стане това, трябва да има досег между
душата
на учителя и
душата
на ученика.
А този досег е възможен само при любовта! Изходна точка на любовта е доверието. Учителят казва: „Първа стъпка на всяко възпитание е доверието на учителя към ученика.” Доверието тук се разбира в по-широк смисъл - доверие не само в смисъл, че детето няма да злоупотреби с това или онова, което му се поверява, но доверие в божествените сили, които работят в него, доверие в добрите заложби, които то крие в себе си. Това доверие произтича от увереността, че във всяка детска душа има един олтар, в който гори вечният пламък на любовта. Именно това доверие е ключът на цялата педагогика.
към текста >>
Това доверие произтича от увереността, че във всяка детска
душа
има един олтар, в който гори вечният пламък на любовта.
При образователният процес има преливане на живот между учителя и ученика. За да стане това, трябва да има досег между душата на учителя и душата на ученика. А този досег е възможен само при любовта! Изходна точка на любовта е доверието. Учителят казва: „Първа стъпка на всяко възпитание е доверието на учителя към ученика.” Доверието тук се разбира в по-широк смисъл - доверие не само в смисъл, че детето няма да злоупотреби с това или онова, което му се поверява, но доверие в божествените сили, които работят в него, доверие в добрите заложби, които то крие в себе си.
Това доверие произтича от увереността, че във всяка детска
душа
има един олтар, в който гори вечният пламък на любовта.
Именно това доверие е ключът на цялата педагогика. От това доверие Учителят ще черпи подтик и вдъхновение за своята дейност. И тогава цялата му педагогическа работа ще бъде планомерна дейност за постигане на една ясно съзнавана цел. Учителят пояснява това така: „Великата наука на възпитанието седи в това, да намерите доброто у детето и него да извикате към проява. Да виждате лошото у него, това всеки може.”
към текста >>
Това доверие ще ни изпълни с благоговение към доброто, което се крие в детската
душа
и което се разкрива като ново откровение пред нас.
И тогава цялата му педагогическа работа ще бъде планомерна дейност за постигане на една ясно съзнавана цел. Учителят пояснява това така: „Великата наука на възпитанието седи в това, да намерите доброто у детето и него да извикате към проява. Да виждате лошото у него, това всеки може.” Това доверие към ученика ще роди любовта към него. Когато съзнаваме, че в един човек се крие един красив свят, нещо ценно, ние не можем да не го обикнем.
Това доверие ще ни изпълни с благоговение към доброто, което се крие в детската
душа
и което се разкрива като ново откровение пред нас.
Така ще дойдем до разбиране и на истинската свобода. Ще ценим свободата на ученика. Защото не можете да насилвате тогова, в когото имате доверие. Каквито и слабости да проявява детето, ще знаете, че у него има заложено нещо непокварено и чисто, което в края на краищата ще победи всички препятствия и ще се прояви във всичкия си блясък, понеже никой не може да препречи пътя на мощното течение на Божествения живот, който блика отвътре навън. Ако учителят няма това доверие към ученика, той още при първата несполука ще се обезсърчи, но ако устои, радостта му ще бъде безгранична.
към текста >>
Но то не обича света с главата на възрастния, с нашата користна, практична, сметкаджийска и заръчана любов, а обича чисто ангелски, беззаветно, с цялата си
душа
.
Ти обичаш ли ме още? ” Най-естествено е детето да проявява любовта. Ако то не е покварено още от малко от неестествения пример и възпитание, то обича всички, във всички има доверие. Илия Енчев казва[1]: „Благодарение на това, че всеки от нас минава през периода на детството, всеки има щастието да прекара едно време на чиста радост и безпределна любов към всички и всичко.” Виолино Примо казва: „Детето обича своя баща, обича своите братчета и сестричета, обича своите другарчета, обича и животните, обича цветята, полянките, горичките, обича вадичките и рекичките, детето обича всичко.
Но то не обича света с главата на възрастния, с нашата користна, практична, сметкаджийска и заръчана любов, а обича чисто ангелски, беззаветно, с цялата си
душа
.
У детето говори чистата, свята, Божествена природа.”[2] Учителят казва: „Когато учителят люби ученика, последният винаги ще учи неговият предмет. Ако учителят не обича, ученикът не учи толкова неговия предмет. Някой може да каже: Има някои ученици естествено лениви. На това можем да отговорим: Вие не сте ги обикнали още!
към текста >>
Кл. Скопаков цитира думите на един свой познат: „Една усмивка е осветила
душата
ми, усмивката на моята учителка, която ме спечели за училището.
Мислете, че то е добро, разумно, и ще видите, че след известно време то ще се поправи.” Любовта води към хармония и ред. В нейната светлина всяко немирство и леност изчезват от само себе си. Онова, което външните мерки като наказание и пр. не могат да постигнат, сега става най-лесното нещо.
Кл. Скопаков цитира думите на един свой познат: „Една усмивка е осветила
душата
ми, усмивката на моята учителка, която ме спечели за училището.
Тя ми се усмихна, когато нас първокласниците ни разпределиха на паралелки. Тази усмивка остави в душата ми неизгладими впечатления.”[3] Първоначалният учител П. разказва от своята практика: В моето отделение насърчавам палавия, тежкия, слабия ученик, като му казвам, че е способен, добър, послушен и същевременно му поверявам да извършва някои работи с които да ми помага и които показват, че имам любов и доверие към него. Например, възлагам му да извършва прегледа на учениците.
към текста >>
Тази усмивка остави в
душата
ми неизгладими впечатления.”[3]
В нейната светлина всяко немирство и леност изчезват от само себе си. Онова, което външните мерки като наказание и пр. не могат да постигнат, сега става най-лесното нещо. Кл. Скопаков цитира думите на един свой познат: „Една усмивка е осветила душата ми, усмивката на моята учителка, която ме спечели за училището. Тя ми се усмихна, когато нас първокласниците ни разпределиха на паралелки.
Тази усмивка остави в
душата
ми неизгладими впечатления.”[3]
Първоначалният учител П. разказва от своята практика: В моето отделение насърчавам палавия, тежкия, слабия ученик, като му казвам, че е способен, добър, послушен и същевременно му поверявам да извършва някои работи с които да ми помага и които показват, че имам любов и доверие към него. Например, възлагам му да извършва прегледа на учениците. При гимнастика той ги строява. В училище той е хигиенист; грижи се за реда в класната стая и пр.
към текста >>
97.
Основни образователни принципи
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
„Две велики неща има в света, които дават подтик на човешката
душа
: да знаете, че ви обичат, и да знаете, че обичате”.
Не можете да намерите по-добра работа от тази да служите на любовта. Това е най-голямото щастие - да служите от любов! ” „Единствената сила, която може да ни научи как да живеем, е любовта”. ”Любовта е родила най-хубавите идеи, най-благородните чувства, най-великите дела и най-великите хора.”
„Две велики неща има в света, които дават подтик на човешката
душа
: да знаете, че ви обичат, и да знаете, че обичате”.
„Пред нас седи едно велико бъдеще: тепърва има да учите какво нещо е любовта”. „Безлюбието е сляпо. Щом някой не вижда, той е без любов. Аз ви говоря за любовта за да прогледнете. Любовта е, която отваря очите.
към текста >>
Любовта произтича от виждане великото в човешката
душа
и във всички същества.
Аз ви говоря за любовта за да прогледнете. Любовта е, която отваря очите. И тогава ще видите хубостта на Божествения живот около себе си. Тя е най-разбраният, най-лесният и най-естественият път, по който човек може да се домогне до живота.” Учителят
Любовта произтича от виждане великото в човешката
душа
и във всички същества.
Любовта е в прозрението на Красивото и Чистото, което се крие в светилището на човешката душа. Ето защо, чрез любовта човек влиза в реалния живот, а без нея той е още в живота на илюзиите и преходното. Учителят казва: „За да познаете някого, трябва да го обичате”. Само като гледаме някого през очите на любовта, можем да видим зад живота на личността свещения олтар, възвишения храм на чистота и святост в глъбините на неговата душа! Тогава го познаваме.
към текста >>
Любовта е в прозрението на Красивото и Чистото, което се крие в светилището на човешката
душа
.
Любовта е, която отваря очите. И тогава ще видите хубостта на Божествения живот около себе си. Тя е най-разбраният, най-лесният и най-естественият път, по който човек може да се домогне до живота.” Учителят Любовта произтича от виждане великото в човешката душа и във всички същества.
Любовта е в прозрението на Красивото и Чистото, което се крие в светилището на човешката
душа
.
Ето защо, чрез любовта човек влиза в реалния живот, а без нея той е още в живота на илюзиите и преходното. Учителят казва: „За да познаете някого, трябва да го обичате”. Само като гледаме някого през очите на любовта, можем да видим зад живота на личността свещения олтар, възвишения храм на чистота и святост в глъбините на неговата душа! Тогава го познаваме. Ако виждаме у човека само обикновените черти, навици и склонности на личността, още не го познаваме.
към текста >>
Само като гледаме някого през очите на любовта, можем да видим зад живота на личността свещения олтар, възвишения храм на чистота и святост в глъбините на неговата
душа
!
Учителят Любовта произтича от виждане великото в човешката душа и във всички същества. Любовта е в прозрението на Красивото и Чистото, което се крие в светилището на човешката душа. Ето защо, чрез любовта човек влиза в реалния живот, а без нея той е още в живота на илюзиите и преходното. Учителят казва: „За да познаете някого, трябва да го обичате”.
Само като гледаме някого през очите на любовта, можем да видим зад живота на личността свещения олтар, възвишения храм на чистота и святост в глъбините на неговата
душа
!
Тогава го познаваме. Ако виждаме у човека само обикновените черти, навици и склонности на личността, още не го познаваме. Учителят казва още: „Невъзможно е да любите един човек, докато не цените душата му. Да ценим човешката душа - това значи да виждаме у нея Божия образ. И когато човекът стане способен да вижда Великото Разумно Начало навсякъде, тогава може да люби всички хора.
към текста >>
Учителят казва още: „Невъзможно е да любите един човек, докато не цените
душата
му.
Ето защо, чрез любовта човек влиза в реалния живот, а без нея той е още в живота на илюзиите и преходното. Учителят казва: „За да познаете някого, трябва да го обичате”. Само като гледаме някого през очите на любовта, можем да видим зад живота на личността свещения олтар, възвишения храм на чистота и святост в глъбините на неговата душа! Тогава го познаваме. Ако виждаме у човека само обикновените черти, навици и склонности на личността, още не го познаваме.
Учителят казва още: „Невъзможно е да любите един човек, докато не цените
душата
му.
Да ценим човешката душа - това значи да виждаме у нея Божия образ. И когато човекът стане способен да вижда Великото Разумно Начало навсякъде, тогава може да люби всички хора. Тогава и в малките бръмбарчета вижда великия живот, който тече през тях и ги обича”. “Сега ако ви попитат защо трябва да обичате, ще отговорите: Човекът трябва да обича, за да вижда Божественото навсякъде. Не го ли вижда навсякъде, той няма живот в себе си.
към текста >>
Да ценим човешката
душа
- това значи да виждаме у нея Божия образ.
Учителят казва: „За да познаете някого, трябва да го обичате”. Само като гледаме някого през очите на любовта, можем да видим зад живота на личността свещения олтар, възвишения храм на чистота и святост в глъбините на неговата душа! Тогава го познаваме. Ако виждаме у човека само обикновените черти, навици и склонности на личността, още не го познаваме. Учителят казва още: „Невъзможно е да любите един човек, докато не цените душата му.
Да ценим човешката
душа
- това значи да виждаме у нея Божия образ.
И когато човекът стане способен да вижда Великото Разумно Начало навсякъде, тогава може да люби всички хора. Тогава и в малките бръмбарчета вижда великия живот, който тече през тях и ги обича”. “Сега ако ви попитат защо трябва да обичате, ще отговорите: Човекът трябва да обича, за да вижда Божественото навсякъде. Не го ли вижда навсякъде, той няма живот в себе си. Дайте път на любовта в себе си, за да се влее струята на Великия живот във вас.
към текста >>
Тя е Божественото, красивото, което работи във всяка
душа
.
Не го ли вижда навсякъде, той няма живот в себе си. Дайте път на любовта в себе си, за да се влее струята на Великия живот във вас. Без любовта животът няма смисъл.” При любовта очите ни се отварят и ставаме способни да виждаме у тия, които обичаме, това, което друг никой не вижда. Какви нови отношения ще има между нас, когато станем способни да виждаме у хората и във всички същества свещената книга!
Тя е Божественото, красивото, което работи във всяка
душа
.
Когато човек прочете от нея макар и един лист, една страница, един ред, той е вече в досег с Великото в света. Новият ред носи нови отношения към всички същества. Само когато човек стане способен да вижда красивото в душите, тогава отношенията ще престанат да бъдат механични, а ще бъдат връзки между душите. А тия връзки са истински и трайни. Другите връзки са временни, плитки, те лесно отпадат.
към текста >>
В естеството на човешката
душа
е да люби.
Нали когато са свързани с връзките на любовта? „Любовта е най-красивото отношение, което човек може да има. Не можете да направите по-красиво и по-умно нещо от това да любите! ” Когато човек люби, проявява истинската си природа.
В естеството на човешката
душа
е да люби.
Ето защо Учителят казва: „Ние, които сме дошли на земята, всички трябва да се проявим. Проявлението е в това, да изявим любовта. Величието на човешкия живот е в любовта.” „Велико, красиво нещо е човешката душа! Да се прояви тя, това значи да се вдигне надгробната плоча, която я е затискала от хиляди години и да се събуди от дълбокия сън. Това значи да даде път на любовта!
към текста >>
Величието на човешкия живот е в любовта.” „Велико, красиво нещо е човешката
душа
!
” Когато човек люби, проявява истинската си природа. В естеството на човешката душа е да люби. Ето защо Учителят казва: „Ние, които сме дошли на земята, всички трябва да се проявим. Проявлението е в това, да изявим любовта.
Величието на човешкия живот е в любовта.” „Велико, красиво нещо е човешката
душа
!
Да се прояви тя, това значи да се вдигне надгробната плоча, която я е затискала от хиляди години и да се събуди от дълбокия сън. Това значи да даде път на любовта! ” Чрез любовта влизаме във връзка с една велика реалност. Дето е любовта, там е великото разумно начало в света.
към текста >>
Човешката
душа
е книга, в която Безграничният е писал нещо.
Тя ни пита, искаме ли да бъдем безсмъртни. Любовта, само любовта е в състояние да помогне на нашия ум да разберем Бога”. „Кой е начинът, по който можете да се свържете с Великото Разумно Начало в света? Единственият път към това е любовта! Който люби, само той може да Го познае.” „Всяко същество е прозорец, през който виждате Разумното, което работи в природата.
Човешката
душа
е книга, в която Безграничният е писал нещо.
Когато срещнете един човек, прочетете това, което Той е писал в него. Да обичате някого, това значи всеки ден да се оглеждате в огледалото. Защото като обичате хората, вие се оглеждате в тях. Божественото - Вечната Красота - което работи във вас, работи и в тях”. Учителят казва: „Когато обичате някого, образува се връзка, между вас и Великото Разумно Начало в света.
към текста >>
При нея човешката
душа
се разцъфтява, както едно ябълково дърво, изложено на животворните слънчеви лъчи.
Божественото - Вечната Красота - което работи във вас, работи и в тях”. Учителят казва: „Когато обичате някого, образува се връзка, между вас и Великото Разумно Начало в света. Онзи, когото обичате, ви довежда в досег с това Начало, и вие ще му благодарите и ще кажете: Благодаря Ти за точката, на която мога да се опра, за да Те позная. Ония, които искат да бъдат учители, трябва да приложат тоя метод”. Затова любовта има мощно действие.
При нея човешката
душа
се разцъфтява, както едно ябълково дърво, изложено на животворните слънчеви лъчи.
Любовта представя тия слънчеви лъчи, в които човек трябва да се къпе постоянно. „Ябълковата семка ти казва: Посей ме, и ще видиш, какво ще излезе от мен. Тая семка говори за възможностите на ябълката. Както за семката благоприятната почва е условие, за да се изявят скритите й възможности, по същия начин и любовта представя тая среда, в която красивото у човека може да се изяви и възрастне.” При любовта присъства цялото битие, целият разумен свят.
към текста >>
Любовта събужда силите и дарбите на
душата
.Това е, защото тя свързва човека с целокупния живот.
Както за семката благоприятната почва е условие, за да се изявят скритите й възможности, по същия начин и любовта представя тая среда, в която красивото у човека може да се изяви и възрастне.” При любовта присъства цялото битие, целият разумен свят. Тя е колективно дело. Ето защо, при нея човекът прилича на клонче, заловено за космичното дърво, и соковете минават през него. Затова човекът на любовта получава сили от цялото битие и се развива правилно.
Любовта събужда силите и дарбите на
душата
.Това е, защото тя свързва човека с целокупния живот.
Учителят казва: „Колкото повече ви обичат, толкова повече дарби ще имате. Всеки човек, когото обичате, е радостен. Като обичате някого, той и вие ще се разцъфтите и ще дадете плод! ” Личният живот, когато са разхлабени връзките с колективния живот, е безплоден.
към текста >>
Тогава дарбите на
душата
остават непроявени.
Учителят казва: „Колкото повече ви обичат, толкова повече дарби ще имате. Всеки човек, когото обичате, е радостен. Като обичате някого, той и вие ще се разцъфтите и ще дадете плод! ” Личният живот, когато са разхлабени връзките с колективния живот, е безплоден.
Тогава дарбите на
душата
остават непроявени.
Всяко разхлабване на тия връзки води към израждане. Днешното механизиране на живота води към такова разхлабване. Учителят сравнява любовта с вадата, която полива градината. Той казва: „Ако любовта бъде обект на вашето сърце, бие ще се развивате правилно. Без нея няма успех.
към текста >>
Водата представя живота, който излиза от любовта, а градината - това е човешката
душа
.” „Когато любовта посети човека, той се превръща в градина, в която всичко започва да расте, да се развива и да цъфти: у него се събужда стремеж, разсъдителност, нежност, благоговение, мекота и пр.
Учителят сравнява любовта с вадата, която полива градината. Той казва: „Ако любовта бъде обект на вашето сърце, бие ще се развивате правилно. Без нея няма успех. Какво ще стане с градината ви, ако нямате вода? Всички цветя, зеленчуци и плодни дръвчета ще изсъхнат.
Водата представя живота, който излиза от любовта, а градината - това е човешката
душа
.” „Когато любовта посети човека, той се превръща в градина, в която всичко започва да расте, да се развива и да цъфти: у него се събужда стремеж, разсъдителност, нежност, благоговение, мекота и пр.
Само любовта дава условия, за да се проявят всички велики добродетели. Без любовта добродетели не може да има.” Любовта е създала всичко в света. Всичко е потопено в нея. Тя движи всичко към слънчеви върхове.
към текста >>
Достатъчно е една
душа
да Ви обича, за да бъдете подкрепени при мъчнотиите във вашия живот.
Тя е великият принцип, който стимулира Духа и го подбужда да прояви своите възможности.” Тия резултати на любовта има както този, който обича, тъй и оня, когото обичат. Учителят казва: „Като обичате някого, вие го повдигате, помагате му. Той става гениален. Когато обичате едно дете, то се оправя.
Достатъчно е една
душа
да Ви обича, за да бъдете подкрепени при мъчнотиите във вашия живот.
Представете си тогава, какво може да стане от човека, ако не една душа, а безброй души насочат любовта си към него! Такъв човек може да стане и поет и музикант, и певец и художник, и учен. Каквото пожелае, може да стане! ” „Любовта носи живот, светлина и свобода”, казва Учителят.
към текста >>
Представете си тогава, какво може да стане от човека, ако не една
душа
, а безброй души насочат любовта си към него!
Тия резултати на любовта има както този, който обича, тъй и оня, когото обичат. Учителят казва: „Като обичате някого, вие го повдигате, помагате му. Той става гениален. Когато обичате едно дете, то се оправя. Достатъчно е една душа да Ви обича, за да бъдете подкрепени при мъчнотиите във вашия живот.
Представете си тогава, какво може да стане от човека, ако не една
душа
, а безброй души насочат любовта си към него!
Такъв човек може да стане и поет и музикант, и певец и художник, и учен. Каквото пожелае, може да стане! ” „Любовта носи живот, светлина и свобода”, казва Учителят. Какво значи: „Любовта носи живот”.
към текста >>
Когато се казва, че любовта носи живот, подразбира се, че тя дава условия, за да се прояви всичко красиво и възвишено, вложено в човешката
душа
.
„Любовта носи живот, светлина и свобода”, казва Учителят. Какво значи: „Любовта носи живот”. Преди всичко, какво се разбира под думата живот? Не може да се даде никакво точно определение на понятието живот, понеже то е нещо, което трябва да се преживее, но може да се даде само едно приблизително определение: животът е проявата, функционирането на силите, заложбите, вложени в монадата. И колкото силите и заложбите са проявени в по-голяма степен, толкова животът е по-интензивен, по-изобилен.
Когато се казва, че любовта носи живот, подразбира се, че тя дава условия, за да се прояви всичко красиво и възвишено, вложено в човешката
душа
.
Любовта преобразява всичко, до което се докосне. Тя претворява, пречиства, просветлява, прави лошия добър, дава мекота, търпение, вяра. Тя организира нещата. Превръща скръбта в радост. Дава вдъхновение към изкуства, към наука, към всичко.
към текста >>
Когато обичате, през вас минава потокът на живота и полива с живите си струи тревите, цветята и дърветата в градината на вашата
душа
.
Тя претворява, пречиства, просветлява, прави лошия добър, дава мекота, търпение, вяра. Тя организира нещата. Превръща скръбта в радост. Дава вдъхновение към изкуства, към наука, към всичко. Тя дава крила.
Когато обичате, през вас минава потокът на живота и полива с живите си струи тревите, цветята и дърветата в градината на вашата
душа
.
И у онзи, когото обичате, те израстват с всичкото си великолепие. При любовта човек влиза в досег с живота, и това носи разцвет и подем. Учителят казва: „Всички хора искат да бъдат обичани. Защо? За да получат нещо от плодовете, които зреят при любовта. Вътрешната нужда на човека да бъде обичан показва, че той търси живота.
към текста >>
Тя е причина за вечното обновяване на човешката
душа
.”
Любовта към някой човек или към знанието ще подбуди човека да учи. Любовта ще го подтикне да прави усилия, за да причини радост или да задоволи някоя нужда на този, когото обича. Животът, вдъхновението, които се вливат в човека чрез любовта, имат силата да организират целия психофизически човек - неговите мисли, чувства, воля и тяло и да внесат в тях подем и разцвет. Любовта просветлява ума, повдига чувствата, усилва волята. „Любовта е великият процес, който усилва светлината на човешкия ум, топлината на човешкото сърце и силата на човешкото тяло.
Тя е причина за вечното обновяване на човешката
душа
.”
„Любовта е най-деликатната храна, която се доставя на човешкия ум, сърце, душа и дух. Без любовта не може да им се достави храна. Човешкото сърце събира енергия, а умът я обработва. Това, което става в сърцето, винаги подкрепя човешкия ум. Ако човешкото сърце не изпраща кръв към мозъка, то последният спира своята дейност.” „Любовта е това, което ни ориентира в живота.
към текста >>
„Любовта е най-деликатната храна, която се доставя на човешкия ум, сърце,
душа
и дух.
Любовта ще го подтикне да прави усилия, за да причини радост или да задоволи някоя нужда на този, когото обича. Животът, вдъхновението, които се вливат в човека чрез любовта, имат силата да организират целия психофизически човек - неговите мисли, чувства, воля и тяло и да внесат в тях подем и разцвет. Любовта просветлява ума, повдига чувствата, усилва волята. „Любовта е великият процес, който усилва светлината на човешкия ум, топлината на човешкото сърце и силата на човешкото тяло. Тя е причина за вечното обновяване на човешката душа.”
„Любовта е най-деликатната храна, която се доставя на човешкия ум, сърце,
душа
и дух.
Без любовта не може да им се достави храна. Човешкото сърце събира енергия, а умът я обработва. Това, което става в сърцето, винаги подкрепя човешкия ум. Ако човешкото сърце не изпраща кръв към мозъка, то последният спира своята дейност.” „Любовта е това, което ни ориентира в живота. Тя е това, което ориентира ума, сърцето и волята ни и ни учи, как да живеем.
към текста >>
Да любиш, това значи да изградиш в
душата
си храм, в който да обитава Безграничния.”
Това, което става в сърцето, винаги подкрепя човешкия ум. Ако човешкото сърце не изпраща кръв към мозъка, то последният спира своята дейност.” „Любовта е това, което ни ориентира в живота. Тя е това, което ориентира ума, сърцето и волята ни и ни учи, как да живеем. Тя ни ориентира да мислим добре, да чувстваме добре и да постъпваме добре.” „Да любиш, това е начало на новия живот, това е поставяне първия камък на Божествената сграда.
Да любиш, това значи да изградиш в
душата
си храм, в който да обитава Безграничния.”
Любовта дава устой и сила на волята; затова тя изключва страха. Човекът на любовта има сила, която не отстъпва пред никакво насилие. Любовта е врата, през която се влиза в царството на знанието и истината. Без любовта не можем да придобием мъдростта и да разберем истината. Любовта е най-разумното нещо.
към текста >>
„Никой не може да нападне и да изкуси онзи, в чиято
душа
има любов.
Тя превръща неприятеля в приятел. Тя укротява животните. Григорий Петров разказва, как звероукротителят Буров е владеел тайната да укротява зверовете. Тайната на неговия успех се криела в ласкавото и доброто обхождане с животните при обучението им. Той никога не вземал камшик в ръка.
„Никой не може да нападне и да изкуси онзи, в чиято
душа
има любов.
Който има любов, той е абсолютно неуязвим. И животните даже познават любовта. Те изпитват пред нея свещен трепет, който ги кара да отстъпват. Няма същество, което като обикнете, да не разбере любовта ви и да не ви обикне.” Любовта премахва всички препятствия и прегради, разрешава всички противоречия.
към текста >>
98.
Детската природа
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Този велик познавач на потайните глъбини на човешката
душа
, чрез своята интуиция имал вярно разбиране на педагогическите проблеми.
Лигтхарт ги развел из цялото училище и на разбран език им дал разяснения върху своята метода, като използвал учебни помагала, модели, картини, детските ръкоделия и училищната градина; никаква неприлична и излишна дума не попречила на работата му. Той спечелил един кръг от малки приятели, които дълго още го посещавали. „Децата инстинктивно усещат”, казва Петерсен, „дали чувствата към тях са истински. От чистотата и откровеността на нашите схващания към децата зависи силата ни над тях.” Ще приведа един разказ из романа „Идиот” от Достоевски.
Този велик познавач на потайните глъбини на човешката
душа
, чрез своята интуиция имал вярно разбиране на педагогическите проблеми.
Той е схванал, че в детската природа има нещо възвишено. В неговите произведения има много места, важни за педагогиката. Ето накратко този разказ: Княз Мишкин, главното лице в романа „Идиот”, се лекува в едно швейцарско село. Там прекарва четири години.
към текста >>
Значи, във всяка човешка
душа
, и в най-ниско падналия човек има една божествена струна, която в някои случаи може да затрепти.
Отначало той вижда в лицето на тия крадци и убийци закоравяли престъпници, развалени до мозъка на костите си и непоправими. Той, като добър психолог, изучава тяхния характер. Колкото повече ги изучава, толкова повече вижда, че това са хора като него, в които доброто, възвишеното не е изгаснало, но само е заглъхнало временно. Той описва трогателни моменти, когато един закоравял разбойник се трогва от невинността, от доброто - трогва се до сълзи. Например, когато един разбойник погалва едно дете или когато донасят в затвора ранен орел.
Значи, във всяка човешка
душа
, и в най-ниско падналия човек има една божествена струна, която в някои случаи може да затрепти.
Горните примери можем да увеличим, колкото си искаме. А и всеки учител може да приведе много подобни примери из своята практика. Ученици, наглед похабени, развалени, непоправими по поведение и успех, се преобразяват, ако се отнесем към тях с доверие и любов, ако открием у тях таланти и ги насърчим да проявят творчество в областта на своя талант. Такъв пример привежда Йорд ан Стоянов*. Един негов ученик Николай идва без желание в училище и всичко му омръзва.
към текста >>
Когато човек желае да живее за доброто, когато копнее за един по-красив свят, това иде от висшата
душа
.
В тържествени, празнични минути човек чувства крила, мощ, готовност да живее за възвишеното и вечното. Това са прояви на ония свещени кътове на духа, които образуват светая - светих на човешката природа. Тогава човек започва да познава себе си. Изречението: „Познай себе си” значи човек да познае възвишеното в себе си. Тоя копнеж у всеки човек макар и само в известни минути на пробуждане – копнеж към красивото, святото и чистото иде отвътре.
Когато човек желае да живее за доброто, когато копнее за един по-красив свят, това иде от висшата
душа
.
Тя ни шепне за всички възможности които се крият в нея. Ние още не познаваме онова същество, което живее в светилището на храма. Външната личност е само бледо отражение на висшата душа, която е изтъкана от светлина и чистота. Даже само когато един неин лъч докосне човешкото лице, то добива неземна красота. Винаги вдъхновението и просветлението идат от вътрешното светилище на храма.
към текста >>
Външната личност е само бледо отражение на висшата
душа
, която е изтъкана от светлина и чистота.
Изречението: „Познай себе си” значи човек да познае възвишеното в себе си. Тоя копнеж у всеки човек макар и само в известни минути на пробуждане – копнеж към красивото, святото и чистото иде отвътре. Когато човек желае да живее за доброто, когато копнее за един по-красив свят, това иде от висшата душа. Тя ни шепне за всички възможности които се крият в нея. Ние още не познаваме онова същество, което живее в светилището на храма.
Външната личност е само бледо отражение на висшата
душа
, която е изтъкана от светлина и чистота.
Даже само когато един неин лъч докосне човешкото лице, то добива неземна красота. Винаги вдъхновението и просветлението идат от вътрешното светилище на храма. Във всеки човек живее една божествена искра. В една легенда се разказва, че архангел Михаил веднъж гледал съсредоточено къс мрамор. Попитали го, защо прави това?
към текста >>
Учителят казва: „Човешката
душа
е космос.
Във всеки човек живее една божествена искра. В една легенда се разказва, че архангел Михаил веднъж гледал съсредоточено къс мрамор. Попитали го, защо прави това? Той отговорил: „Вътре в камъка е затворен един ангел! ”
Учителят казва: „Човешката
душа
е космос.
Тя е океан. Ние още не сме познали себе си. Не сме се познали и едни други. Това нещо, което ние не знаем, това сме самите ние.” „Когато срещнете някой ваш приятел, прочетете поне един лист от неговата свещена книга.” „Дали човек е млад, розрастек или стар, Божественото в него не се изменя. Ценният камък е всякога ценен.
към текста >>
Душата
е скъпоценен камък в човека.
Ние още не сме познали себе си. Не сме се познали и едни други. Това нещо, което ние не знаем, това сме самите ние.” „Когато срещнете някой ваш приятел, прочетете поне един лист от неговата свещена книга.” „Дали човек е млад, розрастек или стар, Божественото в него не се изменя. Ценният камък е всякога ценен. Дето и да го намерите, в чисто или нечисто място, той не губи свойствата си.
Душата
е скъпоценен камък в човека.
В нея се крият условията за неговото развитие. Чрез нея човек се свързва с божественото съзнание и започва съзнателно да работи за Цялото! ” „Що се отнася до човешката душа, имайте предвид следното: Никоя сила в света не е в състояние да превърне душата във въглен. Тя за вечни времена си остава един скъпоценен камък. Тя е излязла от Божественото дихание.
към текста >>
” „Що се отнася до човешката
душа
, имайте предвид следното: Никоя сила в света не е в състояние да превърне
душата
във въглен.
Ценният камък е всякога ценен. Дето и да го намерите, в чисто или нечисто място, той не губи свойствата си. Душата е скъпоценен камък в човека. В нея се крият условията за неговото развитие. Чрез нея човек се свързва с божественото съзнание и започва съзнателно да работи за Цялото!
” „Що се отнася до човешката
душа
, имайте предвид следното: Никоя сила в света не е в състояние да превърне
душата
във въглен.
Тя за вечни времена си остава един скъпоценен камък. Тя е излязла от Божественото дихание. Това трябва да считате като закон.” ”3наете ли, колко е нежна човешката душа? В нея няма абсолютно никаква грубост. А нежността, благостта, които тя притежава, това са качества на Безграничния.”
към текста >>
Това трябва да считате като закон.” ”3наете ли, колко е нежна човешката
душа
?
В нея се крият условията за неговото развитие. Чрез нея човек се свързва с божественото съзнание и започва съзнателно да работи за Цялото! ” „Що се отнася до човешката душа, имайте предвид следното: Никоя сила в света не е в състояние да превърне душата във въглен. Тя за вечни времена си остава един скъпоценен камък. Тя е излязла от Божественото дихание.
Това трябва да считате като закон.” ”3наете ли, колко е нежна човешката
душа
?
В нея няма абсолютно никаква грубост. А нежността, благостта, които тя притежава, това са качества на Безграничния.” Едвин Бьоме казва: „Човек по природа е божествен. Божественото действа при душевното развитие като духовна сила. И както дървото развива листа и цветове под влиянието на слънчевата светлина, така и човешката душа се развива под влиянието на тая Божествена сила вътре в нея.
към текста >>
И както дървото развива листа и цветове под влиянието на слънчевата светлина, така и човешката
душа
се развива под влиянието на тая Божествена сила вътре в нея.
Това трябва да считате като закон.” ”3наете ли, колко е нежна човешката душа? В нея няма абсолютно никаква грубост. А нежността, благостта, които тя притежава, това са качества на Безграничния.” Едвин Бьоме казва: „Човек по природа е божествен. Божественото действа при душевното развитие като духовна сила.
И както дървото развива листа и цветове под влиянието на слънчевата светлина, така и човешката
душа
се развива под влиянието на тая Божествена сила вътре в нея.
Тя е постоянно огряна от тая Божествена сила, за да се осъществи мировият Божествен план.” Чистотата на планинските върхове и езера, красотата на пролетните цветя, свободният полет на орела в сините небесни простори, музиката на звездните светове живеят в глъбините на човешката природа. Всички велики мъдреци, философи и поети с интуиция са говорили за възвишеното, което живее в човека и което може да бъде събудено. Това е основната идея на множество дълбоки литературни произведения. Ето Метерлинк, пророкът на новото време, с ясновидски чар рисува мистичните глъбини на душата.
към текста >>
Ето Метерлинк, пророкът на новото време, с ясновидски чар рисува мистичните глъбини на
душата
.
И както дървото развива листа и цветове под влиянието на слънчевата светлина, така и човешката душа се развива под влиянието на тая Божествена сила вътре в нея. Тя е постоянно огряна от тая Божествена сила, за да се осъществи мировият Божествен план.” Чистотата на планинските върхове и езера, красотата на пролетните цветя, свободният полет на орела в сините небесни простори, музиката на звездните светове живеят в глъбините на човешката природа. Всички велики мъдреци, философи и поети с интуиция са говорили за възвишеното, което живее в човека и което може да бъде събудено. Това е основната идея на множество дълбоки литературни произведения.
Ето Метерлинк, пророкът на новото време, с ясновидски чар рисува мистичните глъбини на
душата
.
Той говори за „погребания храм” в човешката душа, който трябва да се разкрие с всичката си красота. „Погребаният храм” - това е самият човек, защото у него има нещо ценно, което е погребано в гъстата материя, но което трябва да се прояви и ще се прояви. Метерлинк говори за „слепите”, които хранят надежда в едничкото дете, което вижда. Той говори за седемте принцеси, за които е дошло време да бъдат освободени. Говори за „Синята птица”.
към текста >>
Той говори за „погребания храм” в човешката
душа
, който трябва да се разкрие с всичката си красота.
Тя е постоянно огряна от тая Божествена сила, за да се осъществи мировият Божествен план.” Чистотата на планинските върхове и езера, красотата на пролетните цветя, свободният полет на орела в сините небесни простори, музиката на звездните светове живеят в глъбините на човешката природа. Всички велики мъдреци, философи и поети с интуиция са говорили за възвишеното, което живее в човека и което може да бъде събудено. Това е основната идея на множество дълбоки литературни произведения. Ето Метерлинк, пророкът на новото време, с ясновидски чар рисува мистичните глъбини на душата.
Той говори за „погребания храм” в човешката
душа
, който трябва да се разкрие с всичката си красота.
„Погребаният храм” - това е самият човек, защото у него има нещо ценно, което е погребано в гъстата материя, но което трябва да се прояви и ще се прояви. Метерлинк говори за „слепите”, които хранят надежда в едничкото дете, което вижда. Той говори за седемте принцеси, за които е дошло време да бъдат освободени. Говори за „Синята птица”. Героите на драмата „Синята птица” са две деца, които тръгват да търсят синята птица.
към текста >>
Възвишеното, което лежи дълбоко в човешката
душа
, трябва да се проява.
Това възвишеното, Божественото не го ли виждаме проявено в живота на хиляди хора около нас? Всеки ден не усеща ли човек неговия шепот повече или по-малко, по-слабо или по-силно? Соловьов казва: „Нашето съзнание, нашият дух е по-дълбок, отколкото обикновените ни преживявания. Човек е повече от това, което се вижда и проявява външно. Човек е Божественото.” Същата мисъл е изказана и от Шилер.
Възвишеното, което лежи дълбоко в човешката
душа
, трябва да се проява.
Това става в течение на развитието. Последното има за цел проявата на Божественото, на спящите сили, които се крият в човешката душа и в цялата природа. Това е смисълът на човешката история. Той е в постепенното проявяване на възвишеното начало, което е заложено в човешката душа. Учителят казва: „Ние сме още в началото на нашето развитие.
към текста >>
Последното има за цел проявата на Божественото, на спящите сили, които се крият в човешката
душа
и в цялата природа.
Соловьов казва: „Нашето съзнание, нашият дух е по-дълбок, отколкото обикновените ни преживявания. Човек е повече от това, което се вижда и проявява външно. Човек е Божественото.” Същата мисъл е изказана и от Шилер. Възвишеното, което лежи дълбоко в човешката душа, трябва да се проява. Това става в течение на развитието.
Последното има за цел проявата на Божественото, на спящите сили, които се крият в човешката
душа
и в цялата природа.
Това е смисълът на човешката история. Той е в постепенното проявяване на възвишеното начало, което е заложено в човешката душа. Учителят казва: „Ние сме още в началото на нашето развитие. У човека се крие нещо по-възвишено и по-благородно.” „Велика е човешката душа, но тя още не се е проявила. Днес тя приготвя условията за своето проявление.
към текста >>
Той е в постепенното проявяване на възвишеното начало, което е заложено в човешката
душа
.
Човек е Божественото.” Същата мисъл е изказана и от Шилер. Възвишеното, което лежи дълбоко в човешката душа, трябва да се проява. Това става в течение на развитието. Последното има за цел проявата на Божественото, на спящите сили, които се крият в човешката душа и в цялата природа. Това е смисълът на човешката история.
Той е в постепенното проявяване на възвишеното начало, което е заложено в човешката
душа
.
Учителят казва: „Ние сме още в началото на нашето развитие. У човека се крие нещо по-възвишено и по-благородно.” „Велика е човешката душа, но тя още не се е проявила. Днес тя приготвя условията за своето проявление. Сегашният човек, не е готов още да прояви душата си. Докато човек не даде път на Божественото Начало в себе си, тя не може да се прояви.”
към текста >>
У човека се крие нещо по-възвишено и по-благородно.” „Велика е човешката
душа
, но тя още не се е проявила.
Това става в течение на развитието. Последното има за цел проявата на Божественото, на спящите сили, които се крият в човешката душа и в цялата природа. Това е смисълът на човешката история. Той е в постепенното проявяване на възвишеното начало, което е заложено в човешката душа. Учителят казва: „Ние сме още в началото на нашето развитие.
У човека се крие нещо по-възвишено и по-благородно.” „Велика е човешката
душа
, но тя още не се е проявила.
Днес тя приготвя условията за своето проявление. Сегашният човек, не е готов още да прояви душата си. Докато човек не даде път на Божественото Начало в себе си, тя не може да се прояви.” В днешната епоха след развитието на ума започват да се развиват по-дълбоките сили на душата. Всички, които имат по-дълбоко прозрение казват, че днес душата се пробужда.
към текста >>
Сегашният човек, не е готов още да прояви
душата
си.
Това е смисълът на човешката история. Той е в постепенното проявяване на възвишеното начало, което е заложено в човешката душа. Учителят казва: „Ние сме още в началото на нашето развитие. У човека се крие нещо по-възвишено и по-благородно.” „Велика е човешката душа, но тя още не се е проявила. Днес тя приготвя условията за своето проявление.
Сегашният човек, не е готов още да прояви
душата
си.
Докато човек не даде път на Божественото Начало в себе си, тя не може да се прояви.” В днешната епоха след развитието на ума започват да се развиват по-дълбоките сили на душата. Всички, които имат по-дълбоко прозрение казват, че днес душата се пробужда. Това може да се долови и по много факти в днешния живот. Интуитивните способности на душата се проявяват все повече и повече.
към текста >>
В днешната епоха след развитието на ума започват да се развиват по-дълбоките сили на
душата
.
Учителят казва: „Ние сме още в началото на нашето развитие. У човека се крие нещо по-възвишено и по-благородно.” „Велика е човешката душа, но тя още не се е проявила. Днес тя приготвя условията за своето проявление. Сегашният човек, не е готов още да прояви душата си. Докато човек не даде път на Божественото Начало в себе си, тя не може да се прояви.”
В днешната епоха след развитието на ума започват да се развиват по-дълбоките сили на
душата
.
Всички, които имат по-дълбоко прозрение казват, че днес душата се пробужда. Това може да се долови и по много факти в днешния живот. Интуитивните способности на душата се проявяват все повече и повече. Даже и в „Съкровището на смирените” от Метерлинк има специална глава „Пробуждане на душата”. Една духовна вълна се издига днес в съвременната култура.
към текста >>
Всички, които имат по-дълбоко прозрение казват, че днес
душата
се пробужда.
У човека се крие нещо по-възвишено и по-благородно.” „Велика е човешката душа, но тя още не се е проявила. Днес тя приготвя условията за своето проявление. Сегашният човек, не е готов още да прояви душата си. Докато човек не даде път на Божественото Начало в себе си, тя не може да се прояви.” В днешната епоха след развитието на ума започват да се развиват по-дълбоките сили на душата.
Всички, които имат по-дълбоко прозрение казват, че днес
душата
се пробужда.
Това може да се долови и по много факти в днешния живот. Интуитивните способности на душата се проявяват все повече и повече. Даже и в „Съкровището на смирените” от Метерлинк има специална глава „Пробуждане на душата”. Една духовна вълна се издига днес в съвременната култура. Тая вълна можем да наречем пробуждане на душата.
към текста >>
Интуитивните способности на
душата
се проявяват все повече и повече.
Сегашният човек, не е готов още да прояви душата си. Докато човек не даде път на Божественото Начало в себе си, тя не може да се прояви.” В днешната епоха след развитието на ума започват да се развиват по-дълбоките сили на душата. Всички, които имат по-дълбоко прозрение казват, че днес душата се пробужда. Това може да се долови и по много факти в днешния живот.
Интуитивните способности на
душата
се проявяват все повече и повече.
Даже и в „Съкровището на смирените” от Метерлинк има специална глава „Пробуждане на душата”. Една духовна вълна се издига днес в съвременната култура. Тая вълна можем да наречем пробуждане на душата. Вечно младото, красивото и чистото в човешката душа отново проговаря и ще поведе човечеството със себе си. Това, което човек е имал в празнични минути на своя живот - минути на подем, доброта, прощение, любов - това иде сега да влее светлите си струи в живота и да поеме ръководството и строителството.
към текста >>
Даже и в „Съкровището на смирените” от Метерлинк има специална глава „Пробуждане на
душата
”.
Докато човек не даде път на Божественото Начало в себе си, тя не може да се прояви.” В днешната епоха след развитието на ума започват да се развиват по-дълбоките сили на душата. Всички, които имат по-дълбоко прозрение казват, че днес душата се пробужда. Това може да се долови и по много факти в днешния живот. Интуитивните способности на душата се проявяват все повече и повече.
Даже и в „Съкровището на смирените” от Метерлинк има специална глава „Пробуждане на
душата
”.
Една духовна вълна се издига днес в съвременната култура. Тая вълна можем да наречем пробуждане на душата. Вечно младото, красивото и чистото в човешката душа отново проговаря и ще поведе човечеството със себе си. Това, което човек е имал в празнични минути на своя живот - минути на подем, доброта, прощение, любов - това иде сега да влее светлите си струи в живота и да поеме ръководството и строителството. Това се нарича разцъфтяване на човешката душа.
към текста >>
Тая вълна можем да наречем пробуждане на
душата
.
Всички, които имат по-дълбоко прозрение казват, че днес душата се пробужда. Това може да се долови и по много факти в днешния живот. Интуитивните способности на душата се проявяват все повече и повече. Даже и в „Съкровището на смирените” от Метерлинк има специална глава „Пробуждане на душата”. Една духовна вълна се издига днес в съвременната култура.
Тая вълна можем да наречем пробуждане на
душата
.
Вечно младото, красивото и чистото в човешката душа отново проговаря и ще поведе човечеството със себе си. Това, което човек е имал в празнични минути на своя живот - минути на подем, доброта, прощение, любов - това иде сега да влее светлите си струи в живота и да поеме ръководството и строителството. Това се нарича разцъфтяване на човешката душа. Да си представим диамант обвит с черна кора, това е именно детската природа. Черната кора представят разните наследени или придобити черти, навици, подтици, склонности и пр., обаче в глъбините на детската природа живее нещо възвишено, свещено, Божествено!
към текста >>
Вечно младото, красивото и чистото в човешката
душа
отново проговаря и ще поведе човечеството със себе си.
Това може да се долови и по много факти в днешния живот. Интуитивните способности на душата се проявяват все повече и повече. Даже и в „Съкровището на смирените” от Метерлинк има специална глава „Пробуждане на душата”. Една духовна вълна се издига днес в съвременната култура. Тая вълна можем да наречем пробуждане на душата.
Вечно младото, красивото и чистото в човешката
душа
отново проговаря и ще поведе човечеството със себе си.
Това, което човек е имал в празнични минути на своя живот - минути на подем, доброта, прощение, любов - това иде сега да влее светлите си струи в живота и да поеме ръководството и строителството. Това се нарича разцъфтяване на човешката душа. Да си представим диамант обвит с черна кора, това е именно детската природа. Черната кора представят разните наследени или придобити черти, навици, подтици, склонности и пр., обаче в глъбините на детската природа живее нещо възвишено, свещено, Божествено! Познанието на тая истина е основата и ключът на всяка педагогика.
към текста >>
Това се нарича разцъфтяване на човешката
душа
.
Даже и в „Съкровището на смирените” от Метерлинк има специална глава „Пробуждане на душата”. Една духовна вълна се издига днес в съвременната култура. Тая вълна можем да наречем пробуждане на душата. Вечно младото, красивото и чистото в човешката душа отново проговаря и ще поведе човечеството със себе си. Това, което човек е имал в празнични минути на своя живот - минути на подем, доброта, прощение, любов - това иде сега да влее светлите си струи в живота и да поеме ръководството и строителството.
Това се нарича разцъфтяване на човешката
душа
.
Да си представим диамант обвит с черна кора, това е именно детската природа. Черната кора представят разните наследени или придобити черти, навици, подтици, склонности и пр., обаче в глъбините на детската природа живее нещо възвишено, свещено, Божествено! Познанието на тая истина е основата и ключът на всяка педагогика. И това познание определя характера на всички педагогически принципи и методи, които трябва да се приложат. Педагогиката трябва да изхожда от възвишените заложби на човешката душа.
към текста >>
Педагогиката трябва да изхожда от възвишените заложби на човешката
душа
.
Това се нарича разцъфтяване на човешката душа. Да си представим диамант обвит с черна кора, това е именно детската природа. Черната кора представят разните наследени или придобити черти, навици, подтици, склонности и пр., обаче в глъбините на детската природа живее нещо възвишено, свещено, Божествено! Познанието на тая истина е основата и ключът на всяка педагогика. И това познание определя характера на всички педагогически принципи и методи, които трябва да се приложат.
Педагогиката трябва да изхожда от възвишените заложби на човешката
душа
.
Божественото у детето, което е истинската, висшата му природа, е главният фактор, който действа отвътре. Това трябва да се има предвид при възпитанието и обучението. Възпитателят трябва да има разбирания за красивото и чистото, за доброто, за оня свещен кът, който се крие в човешката душа. Учителят казва: „Децата са емблема на чистота. Те представят живот, който иде от по - високо място.” „Казват, че трябва да се изучи детската душа, но в душата не вярват.
към текста >>
Възпитателят трябва да има разбирания за красивото и чистото, за доброто, за оня свещен кът, който се крие в човешката
душа
.
Познанието на тая истина е основата и ключът на всяка педагогика. И това познание определя характера на всички педагогически принципи и методи, които трябва да се приложат. Педагогиката трябва да изхожда от възвишените заложби на човешката душа. Божественото у детето, което е истинската, висшата му природа, е главният фактор, който действа отвътре. Това трябва да се има предвид при възпитанието и обучението.
Възпитателят трябва да има разбирания за красивото и чистото, за доброто, за оня свещен кът, който се крие в човешката
душа
.
Учителят казва: „Децата са емблема на чистота. Те представят живот, който иде от по - високо място.” „Казват, че трябва да се изучи детската душа, но в душата не вярват. И когато попитат: „Какво е душата? ” те отговарят: Това е сбор, някакъв сбор. Но този сбор има ли единство?
към текста >>
Те представят живот, който иде от по - високо място.” „Казват, че трябва да се изучи детската
душа
, но в
душата
не вярват.
Педагогиката трябва да изхожда от възвишените заложби на човешката душа. Божественото у детето, което е истинската, висшата му природа, е главният фактор, който действа отвътре. Това трябва да се има предвид при възпитанието и обучението. Възпитателят трябва да има разбирания за красивото и чистото, за доброто, за оня свещен кът, който се крие в човешката душа. Учителят казва: „Децата са емблема на чистота.
Те представят живот, който иде от по - високо място.” „Казват, че трябва да се изучи детската
душа
, но в
душата
не вярват.
И когато попитат: „Какво е душата? ” те отговарят: Това е сбор, някакъв сбор. Но този сбор има ли единство? ” Човекът в потенциално състояние има непроявени сили. Той е много повече от това, което проявява.
към текста >>
И когато попитат: „Какво е
душата
?
Божественото у детето, което е истинската, висшата му природа, е главният фактор, който действа отвътре. Това трябва да се има предвид при възпитанието и обучението. Възпитателят трябва да има разбирания за красивото и чистото, за доброто, за оня свещен кът, който се крие в човешката душа. Учителят казва: „Децата са емблема на чистота. Те представят живот, който иде от по - високо място.” „Казват, че трябва да се изучи детската душа, но в душата не вярват.
И когато попитат: „Какво е
душата
?
” те отговарят: Това е сбор, някакъв сбор. Но този сбор има ли единство? ” Човекът в потенциално състояние има непроявени сили. Той е много повече от това, което проявява. Учителят казва: „Всички хора са даровити потенциално.
към текста >>
Не мислете, че във вашата
душа
нещата тепърва ще се създават.
Учителят казва: „Всички хора са даровити потенциално. Всички хора трябва да са даровити кинетически. Не мислете, че сега трябва да придобиете доброто. То е вложено във вас. Изискват се само благоприятни условия, за да се прояви.
Не мислете, че във вашата
душа
нещата тепърва ще се създават.
Не, у вас има много заспали чувства. Човешката душа е богата и чака условия, за да се развие. Тъй че възпитателят няма какво да влива нещо ново у детето, а само ще даде благоприятни условия, да се прояви с всичката си красота доброто, което е вложено в детето. Има психолози които казват, че децата са крадливи, злобни, отмъстителни, егоисти и пр. Тия качества са на повърхността на детското естество, но в глъбините му живее възвишеното, чистото и святото.
към текста >>
Човешката
душа
е богата и чака условия, за да се развие.
Не мислете, че сега трябва да придобиете доброто. То е вложено във вас. Изискват се само благоприятни условия, за да се прояви. Не мислете, че във вашата душа нещата тепърва ще се създават. Не, у вас има много заспали чувства.
Човешката
душа
е богата и чака условия, за да се развие.
Тъй че възпитателят няма какво да влива нещо ново у детето, а само ще даде благоприятни условия, да се прояви с всичката си красота доброто, което е вложено в детето. Има психолози които казват, че децата са крадливи, злобни, отмъстителни, егоисти и пр. Тия качества са на повърхността на детското естество, но в глъбините му живее възвишеното, чистото и святото. И както слънчевите лъчи стопяват ледовете и снеговете, така и подходящите педагогически методи могат да превърнат тия наследени или придобити отрицателни склонности и навици, за да се изяви чистото и доброто на детската природа. Кои са тия методи, това ще видим по-нататък.
към текста >>
99.
УЧИТЕЛЯТ ЗА ОБРАЗОВАНИЕТО
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
на човешката
душа
.
Педагогическите идеи на Учителя не са мисли само на един теоретик, а на един мъдрец, който обладава опита на вековете и дълбоко познава глъбините
на човешката
душа
.
Тези идеи, събрани и систематизирани, ще хвърлят светлина в умовете на всички скромни ратници, които работят в полето
към текста >>
Всички тия проблеми се съдържат в трите принципа, които Учителят неуморно и дълготърпеливо провъзгласява в България от няколко десетилетия: „Любов към Вечното Начало, което е създало вселената, за да бъдем проводници на Неговата любов, обич към ближния, за да проявим най-красивите отношения, на трето място, любов към самия себе си - любов към Вечното Начало, което работи в човека, за да се прояви Божествената мъдрост в ума, топлината на Божествената любов в сърцето и силата на Божествената истина в
душата
, която единствено носи истинската свобода.”
В живата природа разрушението и творчеството са два процеса, които винаги вървят заедно и помагат за прогреса и усъвършенстването на индивидите, обществата, народите и човечеството. Тези две сили - разрушението и творчеството се направляват от принципите на всемирния живот. Както подчертахме и по-горе, след разрушителния процес се открива широко, плодоносно поле за истинска, резултатна и творческа работа. Ето защо на новото човечество, което се ражда в света на новата ера, трябва да се даде един духовен мироглед, който да бъде одухотворен от великото мистично начало, носещо в себе си безсмъртието истинското сътрудничество между индивидите, семействата, обществата и народите. На второ място, светлината на науката ще бъде проникната от Божествената мъдрост, която осмисля живота и открива възможностите на разумната свобода, за която тъй много се говори в междудържавните отношения.
Всички тия проблеми се съдържат в трите принципа, които Учителят неуморно и дълготърпеливо провъзгласява в България от няколко десетилетия: „Любов към Вечното Начало, което е създало вселената, за да бъдем проводници на Неговата любов, обич към ближния, за да проявим най-красивите отношения, на трето място, любов към самия себе си - любов към Вечното Начало, което работи в човека, за да се прояви Божествената мъдрост в ума, топлината на Божествената любов в сърцето и силата на Божествената истина в
душата
, която единствено носи истинската свобода.”
Тия три принципа, които геометрически се символизират чрез равностранния триъгълник, трябва да се разработят в един философски мироглед, който ще бъде ръководното начало в света на новата ера. Това Велико Начало, което направлява живота и хармонията в природата, е било не само в миналото предмет на философията, но и днес занимава големите умове на Запад. Така, именитият немски учен Макс Планк в своята статия „Науката и нейните граници” казва: „Ние през целия си живот се виждаме подхвърлени на една по-висша Сила, чиято същност никога не ще можем да изследваме от гледището на точната наука, която обаче, никога не остава игнорирана от оня, който размишлява върху тези проблеми.” „Във всеки случай, на човека не остава нищо друго, освен да устоява търпеливо и храбро в своята житейска борба и да се прекланя пред волята на по-висшата сила, която управлява над него. Защото една справедлива претенция за щастие, успех и благоденствие в живота не е отказана никому от нас.
към текста >>
Педагогическите идеи на Учителя не са мисли само на един теоретик, а на един мъдрец, който обладава опита на вековете и дълбоко познава глъбините на човешката
душа
.
Изобщо, българският дух крие дълбоко в своята природа потенциала на един висш устрем към реформаторство. Този дух в настоящата епоха на преобразование трябва да бъде събуден и отправен по пътя на новите изисквания. Не се съмняваме, че българският народ, който както казахме, сега навлиза в своята златна епоха, ще даде както в миналото, така и сега, своите духовни ценности и усилия, за да изпълни достойно духовната си мисия в историята. Авторът на настоящия труд „Учителят за образованието” е извършил една ценна работа със събирането на всички живи зрънца по отношение на образованието, които се съхраняват в хилядите беседи на Учителя. Действително, тия живи зрънца, посяти в полето на образованието, не за дълго време биха дали своя богат и сочен плод.
Педагогическите идеи на Учителя не са мисли само на един теоретик, а на един мъдрец, който обладава опита на вековете и дълбоко познава глъбините на човешката
душа
.
Тия идеи, събрани и систематизирани, ще хвърлят светлина в умовете на всички скромни ратници, които работят в полето на образованието. Действително, образованието като дейност, която е насочена към облагородяване на детската душа, ще успее да създаде хора на новия свят, на новата ера, която идва да внесе всички необходими преобразования за извеждането на човечеството от настоящите противоречия и за влизането в пътя на истинския прогрес и духовно културно усъвършенстване. Новата ера, за която сега всички мислят и говорят, ера, която ще даде своя отпечатък както в социалните, стопанските, така и в духовно-културните отношения, налага един нов мироглед в разбиранията на всички хора. Това може да се постигне единствено чрез образованието, което трябва да бъде насочено специално към крехките души на младите поколения. Сега епохата е толкова динамична, че няма място за умувания.
към текста >>
Действително, образованието като дейност, която е насочена към облагородяване на детската
душа
, ще успее да създаде хора на новия свят, на новата ера, която идва да внесе всички необходими преобразования за извеждането на човечеството от настоящите противоречия и за влизането в пътя на истинския прогрес и духовно културно усъвършенстване.
Не се съмняваме, че българският народ, който както казахме, сега навлиза в своята златна епоха, ще даде както в миналото, така и сега, своите духовни ценности и усилия, за да изпълни достойно духовната си мисия в историята. Авторът на настоящия труд „Учителят за образованието” е извършил една ценна работа със събирането на всички живи зрънца по отношение на образованието, които се съхраняват в хилядите беседи на Учителя. Действително, тия живи зрънца, посяти в полето на образованието, не за дълго време биха дали своя богат и сочен плод. Педагогическите идеи на Учителя не са мисли само на един теоретик, а на един мъдрец, който обладава опита на вековете и дълбоко познава глъбините на човешката душа. Тия идеи, събрани и систематизирани, ще хвърлят светлина в умовете на всички скромни ратници, които работят в полето на образованието.
Действително, образованието като дейност, която е насочена към облагородяване на детската
душа
, ще успее да създаде хора на новия свят, на новата ера, която идва да внесе всички необходими преобразования за извеждането на човечеството от настоящите противоречия и за влизането в пътя на истинския прогрес и духовно културно усъвършенстване.
Новата ера, за която сега всички мислят и говорят, ера, която ще даде своя отпечатък както в социалните, стопанските, така и в духовно-културните отношения, налага един нов мироглед в разбиранията на всички хора. Това може да се постигне единствено чрез образованието, което трябва да бъде насочено специално към крехките души на младите поколения. Сега епохата е толкова динамична, че няма място за умувания. Историята красноречиво говори, че за създаването на една нова обществена система се изисква идеализмът на младите, идеализъм, който да граничи с възторга на Божественото себеотрицание. В това отношение, на първо място се изисква една непобедима вяра в новото, което иде, от друга страна - един активен, волев интерес да се въдвори социалната справедливост и разумното сътрудничество между хората.
към текста >>
100.
01. Доброто разположение
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Например днес ти си мрачен по причина, която не е толкова съществена - че времето било лошо, кално, и на твоята
душа
става мрачно.
Доброто разположение Да знае човек да бъде винаги добре разположен е велика наука. Трябва да се знаят начините за задържането на доброто разположение.
Например днес ти си мрачен по причина, която не е толкова съществена - че времето било лошо, кално, и на твоята
душа
става мрачно.
За това нямаш основание. Дъждът е необходим за природата, за нивите на земеделеца. В природата всичко е за добро. Ти може да си неразположен по други причини. Някой те обиди, каже ти, че си невежа.
към текста >>
Закон: Доброто разположение е естествено състояние на човешката
душа
.
Първият орган, който бива нападнат от тези разрушителни сили, е черният дроб. След това бива засегнато сърцето, нервната система и пр. Доброто разположение привлича към човека жизнени сили от природата. Тайната, магията, ключът на доброто здраве на човека е доброто разположение. Това не е едно голословно твърдение, но това е един закон за извличане здравословни енергии из природата.
Закон: Доброто разположение е естествено състояние на човешката
душа
.
Има една велика истина, че когато човекът е слязъл от Бога, преди инволюцията, той се е намирал в една неземна вътрешна хармония, мир и радост. И когато е дошъл на земята, слязъл в тази гъста материя, постепенно изгубил небесното състояние. Човек на земята не проявява своята Божествена душа, освен в редки моменти. Съзнанието на съвременния човек се казва съзнание на личността. Когато човек прояви своята душа, своето Божествено естество, той се намира в едно празнично, блажено състояние.
към текста >>
Човек на земята не проявява своята Божествена
душа
, освен в редки моменти.
Тайната, магията, ключът на доброто здраве на човека е доброто разположение. Това не е едно голословно твърдение, но това е един закон за извличане здравословни енергии из природата. Закон: Доброто разположение е естествено състояние на човешката душа. Има една велика истина, че когато човекът е слязъл от Бога, преди инволюцията, той се е намирал в една неземна вътрешна хармония, мир и радост. И когато е дошъл на земята, слязъл в тази гъста материя, постепенно изгубил небесното състояние.
Човек на земята не проявява своята Божествена
душа
, освен в редки моменти.
Съзнанието на съвременния човек се казва съзнание на личността. Когато човек прояви своята душа, своето Божествено естество, той се намира в едно празнично, блажено състояние. Имаше една сестра, която боледуваше от две-три години и тази пролет си замина. Напоследък беше много отслабнала и веднъж на беседа падна в несвяст. Някои от братята я изнесоха и след беседа аз я посетих в дома й.
към текста >>
Когато човек прояви своята
душа
, своето Божествено естество, той се намира в едно празнично, блажено състояние.
Закон: Доброто разположение е естествено състояние на човешката душа. Има една велика истина, че когато човекът е слязъл от Бога, преди инволюцията, той се е намирал в една неземна вътрешна хармония, мир и радост. И когато е дошъл на земята, слязъл в тази гъста материя, постепенно изгубил небесното състояние. Човек на земята не проявява своята Божествена душа, освен в редки моменти. Съзнанието на съвременния човек се казва съзнание на личността.
Когато човек прояви своята
душа
, своето Божествено естество, той се намира в едно празнично, блажено състояние.
Имаше една сестра, която боледуваше от две-три години и тази пролет си замина. Напоследък беше много отслабнала и веднъж на беседа падна в несвяст. Някои от братята я изнесоха и след беседа аз я посетих в дома й. Тя ми каза следното: „Когато бях припаднала, аз се намирах в едно неземно състояние - нещо велико, Божествено изпълваше моето съзнание. След като ме свестиха, пак се почувствувах недобре." Нейната душа е била излъчена вън от физическото тяло.
към текста >>
След като ме свестиха, пак се почувствувах недобре." Нейната
душа
е била излъчена вън от физическото тяло.
Когато човек прояви своята душа, своето Божествено естество, той се намира в едно празнично, блажено състояние. Имаше една сестра, която боледуваше от две-три години и тази пролет си замина. Напоследък беше много отслабнала и веднъж на беседа падна в несвяст. Някои от братята я изнесоха и след беседа аз я посетих в дома й. Тя ми каза следното: „Когато бях припаднала, аз се намирах в едно неземно състояние - нещо велико, Божествено изпълваше моето съзнание.
След като ме свестиха, пак се почувствувах недобре." Нейната
душа
е била излъчена вън от физическото тяло.
Понякога, когато ти имаш добро разположение, радостен си, имаш крила, вътрешна хармония, светлина на съзнанието, много ти е леко - това е посещение на Божественото естество. Това може да бъде посещение на Бога или на някой ангел. Защо след като направиш някоя лоша постъпка, се чувствуваш много мрачно разположен? Когато нарушаваш Божествения морал, тогава Бог и ангелите се отдалечават от тебе. Тогава ти приличаш на човек, излязъл на полето, където слънцето грее, светло и красиво е около теб.
към текста >>
Имаш ли мир в
душата
си, Бог е в тебе.
Така ти ще бъдеш винаги разположен. Учителят казва по този въпрос: „Истински ученик е този, който не одумва никого. За никого не говори лошо." За да запазиш твоето добро разположение, гледай на неприятностите в живота от едно по-висше гледище. За това има и една друга тайна - да имаш винаги връзка с невидимия, възвишения свят, вяра и упование в Бога. Доброто разположение показва присъствието на Бога в тебе.
Имаш ли мир в
душата
си, Бог е в тебе.
Мирът е качество на Бога. Христос казва: „Моят мир ви давам." Доброто разположение произлиза от любовта. Ако има в тебе безлюбие, не може да има в теб добро разположение. Доброто разположение е плод на любовта. За трансформиране на лошото състояние в добро можеш да използуваш силата на молитвата, любовта и музиката.
към текста >>
НАГОРЕ