Търсене в текстове за 'Теле'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени резултати от текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

1. 1898_12_23 Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

им, казва Господ, да се не съобразяват с тоя свят, но във всичко да излагат нуждите си пред Мене и Аз ще им помогна и [ще] ги науча що да вършат. Няма да бъдете изкушени повече, отколкото можете да носите. Ето, Моите служители и вестители са при вази и готови да сторят Моята блага воля. Те са ваши братя, които се сподвизават с Моя дух за вашето спасение и избавление. Слушайте гласа Ми, който ви говори. Ето, Аз съм ваш Господ. Напоследък приех писмо от Козлов, той е още в Кайро. Телесно здрав, духом се бори, не може още да победи на[д] себе си. Но Господ е силен да извърши всичко, което нам не достига. Молете се за него. Аз ще му пиша, щом ми се даде най- удобния случай. Ще видя какво може да се направи за неговото добро. Той ми съобщи, че е имал едно малко съобщение. Вярвам да е писал и на вази. Сега желая да зная как се поменувате духовно. Успявате ли? Ходете, братя, с вяра. Този свят е лукав и разтленен, но ще трябва да понесем всичко с търпение, докато дойде определеното време, което не е вече далече, но близо. В Новия век трябва да чакаме изпълнението на всичките обещания, даде[ни] от началото чрез всички раби и угодници Божии. Подвизавайте се усърдно и знайте, че неприятел имаме в пътя си, който чрез лукавство гледа да ни измами и отдалечи от Истината Божия. Но Господ е жив и силен. Няма по-силен от Него. Той е наша канара и спасение, на Когото можем да се доверим, и Той ще ни изведе в безопасно място. Приемете най-после и моите братски поздрави, аз, който се
към текста >>

2. 1899_05_06 Учителя до Пеню Киров (отворена карта)

1899 г.* (отворена карта)78 Д-р Миркович с днешния параход по един наш приятел79 Ви изпраща една връзка от 100 книжки80 до тяхната кантора81. Д-рът мисли, че ще можете да се разправите с тях. Надявам се да сте добре и да сте приели моето писмо. При това надявам се да сте приели и някоя благодат от горе. Днешният ден е забележителен във всяко отношение, особено в неговото духовно съдържание. Аз съм много добре. Бодър и як духом. Готов за всяка работа. Бог се вече прославлява и ние не сме далече от вратата на Неговото царство. Приемете нашите поздравления. Ваш верен: П. К. Дънов .................... * Писмото е без обръщение. 78. Писмото се публикува за първи път. (У., №20, 06.05.1899 г.) 79. Не става ясно кой е този приятел. (У., №20, 06.05.1899 г.) 80. По всяка вероятност става дума за най-новата издадена от д-р Миркович книга „Вечните истини от духа на Виктор Хюго. Диктувани и приети буквално от Казимир Моте". (Казимир Моте, Сливен, д-во Милосърдие: Друж. Печ. Труд, 1899. 128, IX с. 80 ст.) Книгата предизвиква изключителен обществен дебат. (У., №20, 6 май 1899 г.) 81. Кантората е на дружеството „Русчо Вълков Миркович и Сие", където акционери са Русчо Вълков Миркович, брат на д-р Миркович, самият д-р Георги Вълков Миркович и наследниците на Русчо. Тя е създадена в Бургас през 1888 г. като клон на основното дружество с централа в Цариград. Предметът на дейност е търговия с български и европейски стоки. Управител е Георги Д. Жечков, чийто син Димитър Жечков е един от
към текста >>

3. 1900_03_18 Учителя до д-р Георги Миркович в Сливен (снимка на писмото)

благост, в Неговата милост да изповедаме пред Него тайните си грехове и да Му кажим: Отче, съгреших пред Небето и пред Тебе, прости, моля се, мойте грехове и ме облечи в твоята правда и святост и ме покрий с благостта си и милостта си, за да хода с всичкото незлобие на сърцето си пред тебе и да ти служа с всичката си душа. И усещал ли си ти некога тази вътрешна радост, този вътрешен мир, който превъзхожда всичко? Да си близо при този който е и извора на животът? Ето през какъв телескоп аз гледам на нещата. Господ ми е говорил и аз зная, че Неговото Свидетелство е вярно. Вратата, пътят и истината е Той. Това е то наука Истината: положението Ви ще се поправи тогава, когато изпълните Неговата заповед. Ваш искрен приятел: П. К. Дънов 18 мар.[т] 1900 [П. П.] Тази книга, за която ми говори, ако можеш да ми доставиш адреса на английски, ще бъде много добре. Източник: Писма на Учителя до д-р Георги Миркович
към текста >>

4. 1900_04_01 Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

апр[ил] 1900 г Люб. бр. Киров, Отвореното писмо и телеграмата ти приех. Аз ще дойда идущата седмица във Варна. Преди всичко моля да ми съобщите бързате ли да се връщате в Бургас, защото сте пристигнали по-рано, отколкото аз мислех. Зная от опит, че е мъчно да се чака. Аз имам някои малки спънки, които чакам Господ да отмахне. Може да се огорчавате духом, като ще трябва като Павла в Атина да чакате. [Деян. 17:15-16] Но Божиите пътища са особени във всичко. Обаче ако се отегчавате и имате намерение да се върнете за Великден в Бургас, то в такъв случай, ако ви е позволено от Господа, елате до Нови пазар, като си [в]земете билет до Каспичан. Стига да зная деня и с кой трен тръгвате. Но ако мислите да престоите във Варна, то по-добре не си правете труд, защото аз или в петък вечер, или в събота сутринта ще тръгна. Мир вам от Господа, с братско поздравление. Ваш верен: П. К. Дънов Източник: Епистоларни диалози - част І (1898–1900г.) ...................... * Неделя, 9 април 1900 г., е
към текста >>

5. 1900_06_27 Учителя до д-р Георги Миркович в Сливен (снимка на писмото)

27, Нови Пазар Писмо от Петър Дънов до д-р Георги Миркович в Сливен Нови Пазар 27 иуний 1900 Любез.[ний] д-р Миркович. Последното Ви писмо от 12 того получих и се радвам, че прекарвате добре с приятелите в Бургас, и при това има съгласие, мир и любов помежду ви. Това е повече желателно от всичко. Времето което остава е скъпоценно и се надевам, че ще го употребите по един Богоугоден начин за доброто и благото на Вашата душа. Да Ви не мами нищо друго, нещата земат един край и то положителен и съвършен. Ако само человеците разбираха своето вечно добро, какво не биха сторили да го придобият, но то е утаено от техните очи заради неверието и развалата на сърцето им. Горко на тоя свет. Но такава е волята Божия: всичко трябва да се изпита и пречисти. Вярвай ми, Бог ви е събрал за да уякчи и укрепи вашата вера и да отмахне всеко съмнение и всеко колебание от вашето сърце и да ви даде по-пълно разумение на Неговата свята воля. Аз зная колко пъти сте бивали заобиколени от княза на тъмнината и подмамвани и лъстени по един или друг начин, но аз съм се молил за Вас да ви се даде благодат да устоите верен докрай и най-после Господ да възтържествува във Вашето сърце. Аз Ви казвам като на приятел: Вашия живот е заобиколен с големи опасности, по пътят Ви има големи мъчнотии с които требва да се борите. Вий ще срещнете заклети неприятели на Вашата душа с които ще влезете в борба. Оръжията с които требва да се браните ся тези: Требва да сте опасани с истината на Господа през чреслата,
към текста >>

6. 1900_07_18 Учителя (телеграма) до Пеню Киров (снимка на писмото)

Н. пазар,18 юлий 1900 г., 5.30 ч. в[ечерта] Приета в Бургас, 18 юлий 1900 г., 6. 20 ч. в[ечерта] Бургас [за] Пеню Киров Отговорете: Ще тръгнат ли тази седмица. Дънов Източник: Епистоларни диалози - част І (1898–1900г.) ...................... 131. Тази телеграма се публикува за първи път. (У., № 42, 18.07.1900
към текста >>

7. 1900_08_06 Учителя (телеграма) до Пеню Киров

6 август 1900 г. Приета в Бургас 6 август 1900 г. [бел. на П. К.] Бургас [до] Д-р Миркович Свободен да напусне135. Поздрав. Дънов ................... 134. Телеграмата се публикува за първи път. (У., № 43, 06.08.1900 г.) 135. Тази телеграма е отговор на П. Дънов на телеграма от 5 август 1900 г. с въпрос, отнасящ се за П.Киров, изпратена от името на д-р Миркович по молба на Т. Стоименов (вж. П.К., №40, 15.08.1900 г.). (У., №43, 06.08.1900
към текста >>

8. 1900_09_01 Учителя до Пеню Киров

септемврий 1900 г.147 Л. бр. Киров, Съобщете ми нещо относително г-н Козлов. Пише ли ви той защо е отишъл в Париж? Казва ли ви за колко време ще се бави? Д-рът замина ли за Сливен? Извършихте ли това, за което бях ви писал? Надявам се да сте добре и да бодърствате за доброто. Нека у вази да царува умът Христов. Всичко изпитвайте и доброто дръжте. Как е Тодор? Има някои и други въпроси, на които ще ви дам един положителен отговор, но засега ще трябва да потърпите. Няма съмнение, че за бъдеще има да се появяват и други. На мен ми се даде едно съобщение от числата 63 и 66 и още не съм имал време да го разчленя. Изискват се математически изчисления. Пишете ми нещо важно ако има за Д-ра и бр. Тодора, а тъй също и за вази. Аз не съм писал още на Козлова, понеже не ми е останало време. Поздрави от мене Николая. Приемете моето искрено поздравление. Ваш верен: П. К. Дънов Източник: Епистоларни диалози - част І (1898–1900г.) ................. 147. Липсва оригиналът. Поместеното писмо е взето от книгата: Дънов, Петър. „Писма до първите ученици", София, 1999 г., с. 59. (У., № 46, 01.09.1900
към текста >>

9. 1900_12_10 Учителя до Мария Казакова

е?" Да, той е Божественият младоженец на всички души. Само в неговото обединение ний ще намерим и постигнем оная вечна цел, да влезем в обятията на Божията Любов. Не, Господ не ни е забравил, но той ни привлича с нишките на своята Любов. Той говори нам ясно и небето е свидетел. Тая небесна Истина ние можем да проверим, да опитаме и приемем по различни начини; то ще зависи от духовната чистота на душата. Може: чрез видение, чрез внушение, чрез вдъхновение. Може да я приемем по един съзнателен начин или безсъзнателен. Думата „внушение", то е средство, по което една мисъл може да ни се предаде. Внушението може да дойде по един съзнателен път или по един несъзнателен. В това няма нищо чудно. Внушението е един метод за съобщение много по-еластичен, отколкото нашата физическа реч. Запример, по-голямата част от нашите днешни познания ний сме ги приели по внушение. Що е четенето, ако не е едно леко и приятно внушение. Внушението е от няколко степени: първо в кръга на нашата воля, когато иде по съгласие, и вън от кръга на нашата воля, когато прониква несъзнателно. Висшите и нисши духове си служат постоянно с тоя метод, понеже е по-подходящ на нашия ум. Една мисъл може да премине от един източник в други посредством силата на ума, стига умовете да се намират в еднаква степен на подготовка. Но тъй като всички умове не са еднакво развити както помежду нас, тъй и помежду духовете, става прочие нужда една мисъл да мине през много среди, докато земе формата най-подходяща за нас, от което
към текста >>

10. 1901_02_07 Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

на Господа Нашего - Исуса Христа. Ваш: [К.] Кърджиев18 . Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.) ---------------------------------------------------------- 10 Вж. писмо №49 от 8.11.1900 г., „Епистоларни диалози“, част І, с.226-228 11 Младият приятел е К. Кърджиев, а двете съобщения са приложени в края на писмото. 12 Това е Мария Казакова – родена през 1852 г. в гр. Сливен. Завършва средно образование в Американския колеж в Стара Загора. Омъжва се за образован и влиятелен човек от гр. Тулча (дн. Румъния), който умира рано. След смъртта на мъжа си М. Казакова заминава за Русия,където завършва висше образование (вероятно педагогическо). След завръщането си в България живее в Търново и работи като учителка, а към края на живота си – като помощник-директор външнотърговската девическа гимназия. Занимава се активно със спиритизъм. От края на 1900 г. започва кореспонденция с П. Дънов.Първото писмо до П. Дънов носи дата 1.12.1900 г., а той отговаряна 10.12.1900 г. След това чак до 2.06.1902 г. няма данни за кореспонденция помежду им. През май 1902 г. М. Казакова се среща лично с П. Дънов в Търново. През 1903 г. участва в годишната срещана Веригата във Варна – (14-17 август), където е избрана за касиер. Докрая на живота си (25.11.1908 г.) М. Казакова поддържа активна кореспонденция с П. Дънов и участва във всички срещи на Веригата. 13 Както стана ясно в предходната бележка – до 2.06.1902 г. не са открити данни за кореспонденция помежду им. 14 Това са двете
към текста >>

11. 1901_03_25 Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

година. Под натиска на православната църква, която от години осъждаспиритическите уклони и сеанси на д-р Миркович и кръга около него,той регистрира Благотворителното дружество „Милосърдие“ със седалище в гр. Сливен. То е основано на 1 януари 1901 г. Уставът му официално е регистриран на 13 февруари 1901 г. под № 1222 в Министерство на вътрешните работи. Целта му е „да помага набедните и немощните, без разлика на вяра и народност“. Затова„дружеството ще се погрижи да открие благотворителен дом“. За завещаването на част от личните средства и имоти на д-р Миркович на това дружество ще става дума в писмата между Петър Дънов, Пеню Киров и д-р Миркович в течение на няколко години, преди д-р Миркович да си замине от този свят. Председател на благотворителното д-во е д-р Г. Миркович, подпредседател –Александър Георгиев, касиер-секретар – Иван Д. Кинарев, а съветници– Д. Х. Гендов и д-р Ил. Г. Кутев
към текста >>

12. 1901_07_25 Учителя до Пеню Киров [отворена карта] (снимка на писмото)

25 юлий 1901 г. Л. б. Пеню Телеграмата Ви получих. Мисля да препътувам по сухо39. Засега се приготовлявам за пътя. Около края на тая седмица ще пристигна40. С поздрав към всички ви. Ваш: П. К. Дънов Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.) ----------------------------- 39 Пътуването по сухо е през Стара планина и р. Камчия, която по това време е преляла. П. Дънов е заедно с Тодор И. Бъчваров, който го следва по време на цялата обиколка до София. В утринното слово,държано на 30 май 1943 г., и в още редица свои беседи П. Дънов разказва следната случка от това време: „Преди години, когато идвах от Варна за пръв път в София – дотогава не бях идвал в София, –тръгваме с един приятел, Бъчваров, издател на сп. „Родина“, много практичен, духовит, съобразителен, разговорчив човек, който разбираше много добре интересите си. Пътуваме пеша през Стара планина за Бургас. Приятелят ми си взел велосипед със себе си и го кара бавно, а аз нося едно малко куфарче, ръчна чанта. По едно време заваля проливен дъжд и всичко се покри с вода. Пътят стана кален и Бъчваров нарами своето колело на гръб. Стигаме до р. Камчия. Тя така придошла, целия път заляла, не се вижда мостът, до четири-пет километра цялото пространство залято. Той казва: „Как ще минем,трябва да се спрем“. 3а да преминем реката, трябва да се събуем боси ида нагазим до колене във водата. Казва: „Не можем да минем, трябва да намерим някой да ни прекара, половин метър е водата над пътя, неможе да
към текста >>

13. 1903_04_09 Учителя до Пеню Киров

българска духовност“, е поместена статията „Тайните на Духа“, за която Петър Дънов говори в писмото си.Тази статия, като книжка на П. Дънов със заглавие „Хио-Ели-Мели-Месаил“, е отпечатана в Бургас в печатница „Велчев“ не по- късно от 1900 г., когато Николай Велчев вече се е преместил от Варна в Бургас (2 изд. – Ст. Загора, печ. „Напредък“, 1912). Подзаглавието на книжката е „Глас Божий“. Следват два реда с текст: „Така се клех.Верен ли си? С правда ще се утвърдиш.“ На самостоятелен ред е името на автор с духовен псевдоним „Еманоил“. Следва белият стих: Любовта е извор. Тя живота ражда. Нему тя вдъхва свята длъжност напред да върви, нагоре към доброто да се стреми. Това тя върши непрестанно, като нежна майка в душата человеческа тя постоянно посажда скромни малки семена на благи чувства, с благи добрини. Тази тайна който разбира, той ще своята душа да остави вечно да се полива от небесната утренна роса. А пък слънцето на живота, то ще овреме человека да озари и в душата му да повдигне и оплодотвори всички плодовити семенни истини и добрини. Това е първообразът на песента „Любовта е извор“. На първа страница на посоченото в писмото сп. „Виделина“, Г.І, кн. ІV-V (отговаряща на с. 53 от продължаващата пагинация), се появяват същите стихове. Възможно е редакторът на списанието Тодор Ив. Бъчваров да е дал поетичния облик на тези „бели“ мисли на П.Дънов, отпечатани тук, тъй като самият Т. Бъчваров списва стихове.Така стихотворението придобива следния вид: Любовта е
към текста >>

14. 1903_04_16 Учителя до Пеню Киров

живот, че по някои несъзнателни погрешки ние считаме действието на нашата воля за Божия и от това се пораждат изкушения и неприятности. С вашите раздори помежду ви давате място на Лукавия да ми причинява вреди и ставате всинца вие причина да се спъва делото, което Господ ни е възложил Отгоре111. Не че аз нямам сила да отхвърля от себе си тия лоши влияния, но ви щадя. Кажи на всички приятели да се посвестят, другояче е вредно както за вашето духовно благо, така и за вашето веществено и телесно. Да не изкушавате Господа с поведението си. Вие сте всички свободни. Господ ви е дал тая свобода. Защо се подлагате изново на робството? Ако сте разединени, как мислите да имате успех и благословение? И ако Любовта не ви свързва, как мислите да угодите на Бога? Не мислете, че с многото си ходение на църква и многото си молитви ще ви се даде нещо. Църквата е вътре в душата, там трябва да слугувате на Господа. В този ваш храм трябва да принасяте жертви и хваления. Слаби сте още. Вас ви влече външното. Ако е Господ помежду ви, няма ли да уреди всичко? Но не, вие сте Го огорчили с поведението си, като се теглите насам и нататък. Вие всинца искате да бъде вашата воля. И всякой настоява на своето. Какво казва 13 гл. от I Кор.? Ами 5 гл. от Матея? Съжалявам, че вие, без да искате и без да съзнавате, че като се спорите и състезавате един с друг, [на] мене вредите повече. Но няма нищо. Аз ще понеса и това. Най-после Господ ще ви изправи, ще ви свести, ще ви утеши, ще ви благослови. Разсъдете и
към текста >>

15. 1903_09_06 Учителя до Мария Казакова

1903 г. Любезна сестро М. Казакова, Надявам се писмото ми да ви намери бодра и весела духом. Мен ме радва обстоятелството, че сте имали добър прием и приятно пътуване. Бележките ви четох със задоволство. Абоба представлява в много неща интересно място за който разбира. Може да се извади много поучителен материал за миналото на България. Срутените палати показват устойчивостта на человешките дела. Останките от черепите свидетелствуват за степента на умственото и духовно развитие. Аз съм разглеждал някои от тия черепи, върху тях е написана строгата съдба. Животът е бил разпуснат и затова славното му минало се е заличило. И право забелязвате, че всичко тук се мени. Само Духът, Добрият Дух остава вечен и неизменяем. И колко добре е казано в Словото, делата им ще ходят след тях. Зидайте се на дом неръкотворен, на свещенство свято, казва Господ. Не е тук целта на живота. Този свят е училище, наредено за нашето възпитание. И слушайте що казва Духът Господен: „Защото видимият свят в главните си черти е създаден по прилика на духовния. Редът, порядъкът са заети от горе. Естеството в съвкупността си е олицетворение на невидимия мир. Природата изразява живота и действията на всички твари и създания, които Бог е създал. Тия наредби, тая велика сцена, тия действия на видимия свят са въздигнати за вашето обучение, които сте определени да наследите небето. За вази Бог създаде всичко това, за да ви привлече по-близо при Себе Си. И всичко вкупом служи като спомагало за по-горното и
към текста >>

16. 1904_01_29 Учителя до Пеню Киров

той се окаже верен и готов с мир, с Любов, с правда да стори, което е право и добро пред Неговото лице, Господ ще го подкрепи да досвърши докрай всичко тъй, както би трябвало. Но зависи как той ще издържи този вътрешен изпит. Мен ми е забранено засега от Господа да правя каквото и да е писмено допълнение или да давам образ на завещанието, понеже с това ще се повреди делото, което Господ ми е поверил да го пазя. Може да го упътя във всичко, но той духовно трябва да бъде свободен и самостоятелен пред Господа и да се обръща за помощ към Него. Откровението ще остане временно у мен, понеже така ми е заповядано. Кажи на Д-ра да има пълно упование. Да се не бои, но да гледа с вяра на Господа. Аз ще сляза в Сливен, ако ми се заповяда. Най-после всичко трябва да стане тъй, както трябва. Ний трябва да бодърстваме, понеже Господ е с нас. Поздравлява Ви нарочно сестра Казакова. Поздравлява и Доктора и всички други братя. Ако Вам остава нещо неясно, пишете ми. Има да Ви съобщя нещо, но само кога се видим, според както е Господ отредил на своето време. Приемете моя сърдечен поздрав. Ваш верен: П. К. Дънов Източник: Епистоларни диалози - част ІІ
към текста >>

17. 1904_06_02 Учителя до Пеню Киров

тия думи: „Ей, Господи, всичко, което Ти отреждаш, е добро". Зло или добро, стига Ти да бъдеш с мен. При другото, помни, че всички хора имат своите слабости, че много пъти те могат да ни нанесат някои огорчения, без да искат и без да го съзнават. Зная, да прощаваме обидите е трудно. Но вечната благост го изисква. „Прости нашите дългове, както и ний прощаваме на нашите длъжници." И сега, както Господ нарежда пътя ти, постъпвай съгласно. Избягвай крайностите. Аз исках да ти дам един осезателен урок, за да се повдигне душевният ти мир, за да не мислиш, че няма кой да ви съчувства и да влиза във вашето положение. Зная, Господ е винаги верен и Неговата Любов е неизменна. Стойте непоколебим, за да познаете от опит Божиите милости и добрини. Ний всичко можем да сторим за вас. Само дръжте се близо до Него, обичайте Го, любете Го, защото това е нашата радост. Ний не дирим нищо за себе си. Поздравете брат Тодор и Арнаудов и дома му. Поздравете и Ерифили. За другите неща времето ще ги оправи постепенно. Според както се наредят нещата Отгоре, така ще да и постъпиш. Ако има някои неща, може да ми пишете. Адресът ми е: № 244, ул. „Дунав", III уч. Бъдете бодър и весел духом. Гледайте на бъдещето нанапред с окото на вярата и което Провидението Ви отрежда, работете го без колебание. Нека всяка работа се върши за Господа. Животът тогава има смисъл. „Радвай се, мало стадо, Отец ви е благоволил да ви даде Царство." Със сърдечен поздрав. Ваш верен: П. К. Дънов Източник: Епистоларни диалози -
към текста >>

18. 1904_12_29 Учителя до Пеню Киров

1904 г. Люб. бр. Киров, Писмото Ви получих. Прочетох внимателно всичко. Мен ми е ясно онова вътрешно духовно положение, но то не е частично, то е общо за целия този народ. Но в Бога измяна няма. Той е верен на Своите обещания. Желая Вий да бъдете духом спокоен, твърд и решителен. Да те не обезпокоява поведението на приятелите. Аз съм взел мерки. Остави ги сами да се повдигнат на своите крака, които им са дадени. Небето е будно, то не може да бъде излъгано. Възлагайте своите надежди на Господа, Вашия добър приятел. Любете Го, защото Той е достоен за тази Любов. Той е, Който Ви крепи, Той е, Който Ви повдига и ви ръководи. Бог преобръща всичките мъчнотии и препятствия в тоя живот да работят за добро. Пътят на развитието е път на повдигание и трябва да мине по всичките негови стъпала. Това е неизбежно. Мен ме радва това, че Вий прониквате по-дълбоко в живота. Бъдете радостен и весел, това е потребно за бодрия дух. Любовта изисква тия неща. Животът е ясен и отчетлив. Каквото Провидението е отредило, каквото Бог иска, това е и най-доброто. А ний трябва да бъдем пример във всичко. Да оставим миналото, нека служи за пример на бъдещето. Съвършенството не се постига без погрешки и усилия. Да бъдем благодарни, че Бог е велик, благ, милостив и благоутробен. Той е [с]низходителен и винаги се старае да ни упътва и помага в трудния път. Вий знаете това. Вий сте опитали Негова Промисъл. Работите със сила не стават. Бъдещето носи по-добри неща. Да бъдем в постоянно сношение с
към текста >>

19. 1907_02_15 Учителя до Мария Казакова

Всякой, който се съмнява в мен, потъва в морето тъй, както Петър потъваше. Нима Аз не съм същий всякога? Искам да бъдете умни и истинолюбиви. Любовта към Бога трябва да е пълна и съвършена, и неопетнена. Вий сте повикани да се учите и ако приемете Божественото учение като деца, блажени сте. Божиите пътища трябва да се изпълняват и поучават. Ако вас по пътя ви стряска всяко куче, като залае, то как мислите да вървите? Нима и от дребните паличета трябва да бягате. Направете ума си положителен. Почнете да проучавате своето семейство. Уповавайте и Духът ще извърши за вас всичко. За в бъдеще трябва да знаете, когато ви поставят на длъжност, по лице да не гледате и по человешки да не съдите, защото Господ мрази лицеприятието и лицеугод-ничеството. Вий няма защо да се възмущавате от постъпките на другите. Има кой да оправя. Не съдете, да не бъдете съдени. Когато двама хора се карат помежду си, вижте напред каква е причината. Не искам вий да ставате жертва на дяволски интриги. И който от вас не иска да разбере тая истина, ще му се проговори с друг език, на който думите ще разберете... Вас ви е заблудил онзи, който всички заблуждава, че сте изгубили своята енергия и своите чувства. Ето една лъжа. Человек и ще работи, и ще си почива. Ако ме слушате, всичко ще се възвърне. Сега благодарете на Бога за всичките добрини, които ви е дал, защото от Него всичко, което иде, е добро. Любовта прави жертви и не търси своето, радва се на всичко. П. К. Дънов Източник: Писма до първите ученици
към текста >>

20. 1907_04_14 Учителя до Елена и Константин Иларионови (Телеграма)

г. Да се отвори на 31-того. Плик, адресиран до Костадин Иларионов: Веригата ще се срещне във Варна на 14 Август. Очаквам ви. Подпис Източник: Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том
към текста >>

21. 1907_04_14 Учителя до Елена и Константин Иларионови (Телеграма)

1907 г. Надявам се да сте весели всички. П.К.Дънов Източник: Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том
към текста >>

22. 1907_07_23 Учителя до Пеню Киров

видим225. Надявам се да сте се срещнали с Граблашов в Бургас. Няма съмнение, Вие сте добре. Слугувайте Господу в душата си вярно и не бойте се. Когото Господ благославя, той благословен ще бъде. Моят поздрав на Т[одор] и М[елкон]. Ваш верен: П. К. Дънов Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.) ------------------------------------------------- 224 Вероятно П. Дънов пита П. Киров, за да знае дали Мелкон е подготвен да присъства на предстоящия събор, но получава отрицателен отговор. М. Партомян за първи път е допуснат на събор през 1909 г. 225 Предстоящият събор е във Варна – от 15.08. до 19.08.1907
към текста >>

23. 1911_02_18 Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви (картичка)

Учителя Петър Дънов до Величка Стойчева от 6.11.1911 г. (адрес: Г-н К. Стойчев, чиновник в т. п. [телеграфопощенска] станция Бургас) Търново 6.ХІ.1911 Любезна Госпожа В. Стойчева, Получих писмото ти. В тия неща се изисква силна вяра. На всекиму от Небето се дава според неговата вяра. Брат ви трябва да се научи да търпи, да вярва, да уповава, да е готов на всяка жертва. Ако може да изпълни Волята на Господа, Аз ще му помогна. Предайте моя поздрав на всички мои приятели. Ваш верен П. К. Дънов Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том
към текста >>

24. 1911_11_06 Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви

Учителя Петър Дънов до Величка Стойчева от 6.11.1911 г. (адрес: Г-н К. Стойчев, чиновник в т. п. [телеграфопощенска] станция Бургас) Търново 6.ХІ.1911 Любезна Госпожа В. Стойчева, Получих писмото ти. В тия неща се изисква силна вяра. На всекиму от Небето се дава според неговата вяра. Брат ви трябва да се научи да търпи, да вярва, да уповава, да е готов на всяка жертва. Ако може да изпълни Волята на Господа, Аз ще му помогна. Предайте моя поздрав на всички мои приятели. Ваш верен П. К. Дънов Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 7 Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том
към текста >>

25. 1912_03_23 Учителя до Елена и Константин Иларионови (Телеграма)

Получих писмото Ви. МОЖЕТЕ. Моят поздрав. Аз ще тръгна скоро от София. П.К.Дънов Ч. В. X.** Да Възкръсне Господ в сърцето ви, да просветне в ума ви, да се прослави в живота ви! Дънов Телеграма Източник: Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 1 --------------------------------------------------------------------------- **Ч.В.Х. — Честито Възкресение Христово (Бел.
към текста >>

26. 1913_03_20 Учителя до Елена и Константин Иларионови

нещо е Адът. Нали това е стихия на развързани елементи от человека. Зрелището отдалеч за зрителите е било величествено, давало е храна на человешката мисъл да види като какво може да направи человек в своите действия. Человекът, това същество колективно, може да направи много неща. Вий сега сте зрител и участник при ликвидирането сметките на миналото. Турция плаща за своите неправди, а България прилага закона на Божествените права. Мойсей никога не се шегува. Той е строг и взискателен. Според него „око за око, зъб за зъб". От всичко това трябва да се вади опитността, че само онзи, който живее съобразно с Божествените закони в природата (...). Няма случай в Историята, гдето народ, опровинил се в неправда, да не е платил скъпо. Едно време на това място бяха българите, гдето сега са турците. Те платиха скъпо. Сега Господ ги помилва и Той плаща на техните неприятели. Радвай се, че ти си в оная струя на живота, която носи тоя народ нагоре към доброто, към духовната свобода на Духа. Ти си видял и знаеш сега що е человек, колко струва на бойното поле. Той отлетява като цвят, остава след него само неговото добро и зло, което е вършил. Само когато всеки извърши своя дълг тъй, както го разбира, може да се благослови. Най-после Одринският дявол се върза и силите на тъмнината отстъпиха, така ще се вържат и другите и ще настане ред и правда на земята. Турция упорствува и не иска да се учи, но ще й се даде да разбере, че Правдата е закон в живота и тоя закон е неумолим в своите
към текста >>

27. 1914_01_07 Учителя до Елена и Константин Иларионови

1914 г. Люб. И. К. И. Аз пристигнах в София благополучно. Трима приятели ме посрещнаха. Вашата телеграма и тя пристигна навреме. Вашата работа тук потръгна напред. И ще се уреди с помощта от горе. Сега, както ви казах, когато бях в Търново, Вяра, Воля, Интелигентност, Търпение и Надежда. Това препоръчвам не само на вас, но и на всички приятели. Аз ще ви съдействувам. Великият и Славният Баща на Небето не забравя нито едно от своите деца. Той ще изведе всички в победа и ще превърне противоположните неща в добро. Аз пак ще ви посетя. Животът във всичките свои прояви е едно благо от Бога. Временните неща са една подготовка за нещо по-добро в бъдещето. Имелата, която е изпратена оттук, ще я закачите. Може да вземете малко от нея за себе си, да си посварявате за освежаване ти и Е. Само да я не варите много начесто. Питате ме как е там времето. (...) Сега на работа и Той ще благослови. Ваш верен П. К. Дънов Източник: Писма до първите ученици
към текста >>

28. 1914_02_06 Учителя до Христо Тончев

знаят. Бъдещето е в ръцете на Господа, Който регулира съдбините на народите. Какво иде и какво има да стане - това е скрито от очите на света. За онези, които живеят добре, това бъдеще е светло, а за тия, които живеят зле, е мрачно и не може да бъде другояче. Вън от това едно дърво трябва да има не само външен изглед, но и плодове. Един организъм трябва да има не само огромна маса вещество, но то трябва да е организирано, но не само трябва да е организирано, но то трябва да има съзнателен живот, но не само живот, тоя живот трябва да роди велики мисли, но не само мисли, тия мисли трябва да са носителки на силна воля, Божествена. Когато хората почнат да проумяват това, тяхното бъдеще ще бъде велико и светло. Желая Божествената Любов да роди във вас всички: Божествения живот, Божествената Воля и така да сте съпричастници на това бъдеще. Вяра, воля, интелигентност, търпение, надежда. Това са съотношенията на съзнателния живот. Виделината трябва да дойде първом отвътре и тогава да се появи отвънка. Поздрав на всички. М.Б. Н. В. П. К. Дънов Източник: Писма до първите ученици
към текста >>

29. 1916_11_05 Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви (снимка на писмото)

Любезни К. Стойчев, Получих вашата телеграма. При сегашните условия трябва жива вяра. Вярата е, която дава живот. Всеки трябва да върши Волята Божия и то добре. Мъдростта, която е отгоре първо е чиста, после мирна. На земята при сегашните порядки човек не може да му върви по мед и масло. Страдания ще ги има и то изобилно. Величка знае пътя, да върви по него, както се изисква от всякого, който следва Христа. Павел едно време и той се оплакваше от много работи и вследствие мъчнотиите отвън и отвътре се обезпокоявал. Когато страда тялото, това не е човека, когато страда сърдцето това не е човекът, когато се безпокои умът, това не е човекът, това са променчивите неща в човешкото естество. Човекът това е Божествената душа, която живее свързана със своя Дух. Тя стои над всички тревоги и безпокойствия отгоре. Когато светът се вълнува и тревожи, тя гледа тихо и спокойно на бурното и развълнувано море. Нека се вълнува морето, нека се безпокои светът, сега е новото време. А верующата душа да върви спокойно по своя път на развитието. Моя привет вам и на Величка. Всичко ще се уреди за добро. П.К.Дънов (Свещеният подпис) За много работи не мога да пиша сега. Когато се свърши войната, тогава. Аз съм много занят с извънредно голяма работа, предстоят много работи да реша и да уредя. И трябва добре да свърша Моята работа. Всеки сега работи. Това е Волята Божия. Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 7 Писмо от Учителя Пеmьр Дънов до К нvо Стойvев от
към текста >>

30. 1916_11_29 Учителя до д-р Дуков

1916 г. Любез. д-р Дуков, Получих телеграмата ви. Всеки, който е дошъл на земята, трябва и обратно да се върне в другия свят при своите си. Блажени от нине, които заминат в Господа, те ще си починат от своите (...). Но са по-близо, отколкото когато са били на земята. Затова именно, когато някой си замине, става ни по-мил, понеже духовно го виждаме по-добре. Вашите домашни да се утешат. Дядо ви е добре. Да гледат да го не спъват, той ще може по-добре да прояви своята енергия от другия свят. Понеже Христос вече слиза от горните светове, то от тоя свят трябва да се изпрати една много голяма делегация от всичките народи да го посрещнат. Дядо ви замина като делегат от вашия дом. Блажени, които посрещат Христа. Сега е време да се вика: осана, Благословен, Който иде в Името Господне, осана, Царят на човечеството, който иде да вземе своето Царство и да въдвори ред. Моят привет вам, на домашните ви и на всички приятели в Казанлък. Бъдете благословени от Отца всички, които вършите Неговата свещена Воля. (Свещеният подпис) Източник: Писма до първите ученици
към текста >>

31. 1917_06_10 Учителя до Минчо Сотиров

10 юли 1917 Люб. М. Сотиров, Получих вашето писмо. Делото, което Господ е започнал, Той ще го досвърши добре. Бъдещето ще го докаже тази велика Истина. Сегашното положение е временно. Това е едно настроение преходно. Има хора, които не разбират Божиите пътища. Те наместо да съдействуват спъват доброто дело. Но това са човеци непосветени във великите тайни на живота. Вярвам да си наблюдавал месечното затъмнение на четвъртого. То бе много интересно. Уповай, бъди твърд и решителен във вяра, възлагай всичко на Великия Господ; вътрешно възлагай всичко Нему и дух на молитва и Той ще превърне всичко за добро. Аз ще ви съдействувам да минете благополучно. Господ е на всяко място. Той ръководи съдбините на всички народи. Няма съмнение ще минете един малък изпит, но той е за добро. Сега вече Господ воюва и Той ще досвърши добре, тъй както Той от векове е наредил. Вяра, упование. Това е спасението на всяка душа. Живота сега почва за добрите и прави. За тях и смъртта е живот. Моя привет! Ваш Верен (Свещеният подпис) П. К. Дънов Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том
към текста >>

32. 1917_09_02 Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви (До всички приятели)

всички, които вървят в пътя Христов. Правия път на Божествената Любов. Път на вътрешна душевна свобода, път на Новия живот и възкресението. Във всяка вътрешна доброта Божия, във всяка радост и веселие придобивайте Божественото знание и Го съхранявайте в сърдцата си чрез Любовта Христова. Желая всички да станете умни и съвършени в Господа ида бъдете всички с един ум и едно сърдце целомъдрени във всичката пълнота. Мир на всички ви от Господа. Ваш верен П.К.Дънов (Свещеният подпис) Телеграма (няма дата в източника) Употребявайте копривените корени. Никакви инжекции да не се поставят повече на Величка. Величкиният живот е в сила сам да се грижи за себе си. Кризите не са лош признак. След всяка органическа криза, душата се кали. Имайте твърдо упование, на смелите Бог всякога помага. П.К.Дънов Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том
към текста >>

33. 1917_09_28 Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви

върша”, казва Христос, „ти сега не разбираш, но после ще проумееш.” На децата често постъпките на майките им се виждат странни, когато не им изпълнят волята в нещо. Така и постъпките на Учителя се виждат някой път странни. Всички хора живи имат тази опитност. Страданията в живота раждат опитността, а опитността ражда условията, при които Вярата, Надеждата и Любовта растат. Аз гледам онова, което върша, да е угодно на Бога. Мнозина мислят, че аз ги наскърбявам, обиждам ги, невнимателен съм към тях. Но това е само временно тъй. Аз и спрямо себе си съм същия. Върша това, което е добро, което е право, което е чисто и любообилно, което има смисъл и е Истина. Аз оставям Господа Бога Моего в мен Сам да говори, не се трудя да Му стана преводчик. Аз зная, че Той знае. Аз зная, че в Него нема промена, че Той е всякога верен и любящ и истинен. Аз се пазя да Го не огорча. В това седи моята страност на болните. Аз помагам, страждующите утешавам, а здравите турям на работа. И за всяка услуга сторена благодаря им. Аз желая всички да гледат на светлата страна на живота. За своите страдания аз не говоря, когато ползват другите. А съжалявам, когато страдам, че не ползвам. Колко Аз бих се радвал, ако вие туряхте всички Любовта за лозинка в живота, да внесяхте мир и съгласие навсякъде. Да, това би ме трогнало. Но какви милувки би искал онзи, който е прикован на кръста? Не трябва ли да се извадят гвоздеите? Не мислете, че това ви правя упрек. Не. Но ви говоря за една велика Божия идея.
към текста >>

34. 1917_10_09 Учителя до Минчо Сотиров (снимка на писмото)

за добро. Трябва голямо търпение. Вий действувайте за вашето подобрение. Аз ще ви съдействувам. Често човек от свойте близки пострадва повече, отколкото от чуждите. "И неприятели човеку казва Христос ще му бъдат домашните." Но това е карма, съдба от миналото. С много страдания човек трябва да изкупи грешките на миналия си живот. Но добър е Господ. Той взема участие в нашия подвиг. Той ще доизкара Своето дело. Сегашните културни народи ще вземат поука за в бъдеще. Бъдете смел и решителен винаги. Войната е към своя край. Когато се изминат 42 месеца - 1260 дни, трите деня и половина, войната ще се свърши. Вий се намирате при последното действие на тази драма от четири акта. Най-после Господ Бог Мой ще упражни Своето влияние и Своята сила. Управляющите в България са слепи, те не знаят откъде иде тяхното спасение и тяхната помощ. Те не разбират великия закон, че народите това са само сечива в ръцете на Бога. Те не разбират защо един народ е силен, а друг слаб. Не е грубата сила, която управлява света и туря ред и порядък навсякъде. Това е разумната воля съчетана със силата и справедливостта. Но всяко време носи своя отпечатък. В тази страна често най-добрите и полезни хора за самия народ се преследват и притесняват. "Аз съм решил да туря край на това." - Така говори Господ Бог Мой и българите ще познаят, че има жив Бог, Който не гледа на лице, но на сърдце. Господ да благослови всички добри труженици, които работят за доброто на човечеството и за доброто на своите близки. И
към текста >>

35. 1918_02_11 Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви (телеграма)

Петър Дънов от 11.2.1918 г. Варна 11.ІІ.1918 г. (препис) Употребявайте копривените корени. Никакви инжекции да не се поставят повече на Величка. Великият живот е в сила сам да се грижи за себе си. Кризите не са лош признак. След всяка органическа криза, душата се кали. Имайте твърдо упование. На смелите Бог всякога помага. (Подпис) П. К. Дънов Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том
към текста >>

36. 1923_05_11 Учителя до Минчо Сотиров

май 1923 г., Бургас - след завръщането му от Варна, делегат, учредителен събор) Любезни М. Сотиров, Повече светлина в пътя, който води към Бога. Вяра непрестанна, ширина и свобода на душата. Надявам се да сте добре. Мъдрост и знание е потребно за ученика, за да може да върви успешно в своя път. Често ще се явяват спънки, които трябва да се преодоляват. Предайте моя поздрав на всички приятели, братя и ученици на Школата! Моя Мир да пребъде с вас всички ви, които вървите в пътя на Истината и Любовта! Само Божията Любов (Свещеният подпис) 11 .V.1923 г. Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том
към текста >>

37. 1923_08_27 Учителя до Паша Тодорова (Теодорова)

кръстили человек, когато той е обърнал своите очи към Истината, когато тя е станала обект на неговата мисъл и неговия стремеж. Животът е приятен само когато Истината присъствува, когато Любовта действува и Мъдростта се проявява. Само в проявената Божия Любов се осмисля живота и в проявената Божия Истина се реализират неговите крайни цели, крайни настоящи цели. защото от чисто философско гледище само настоящето е реално, тъй както в химията само започнатите реакции са реални. Висшият съзнателен живот само чрез Любовта може да се добие и човек трябва да мине през тридесет пет милиона градуса, за да стане почвата му пригодна за насаждането семената на този живот, т.е. заложените мисли, чувства, идеи в човешката душа. Моя мир да бъде с теб. (Свещеният подпис) Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 13 --------------------------------------------------------- [1] пипам, докосвам,
към текста >>

38. 1923_12_11 Учителя до Елена и Константин Иларионови

1923 г. Л. Е. К. Във време на изпитание човек трябва да бъде твърд, решителен, с вяра пълна, умен и мъдър във всичките свои постъпки. Любовта винаги носи изобилие. К. трябва да бъде внимателен. Да спазва разумните правила на Божествения живот. В сърцето си човек да е винаги в единение с Бога, без пропукване на съзнанието си. Всичко ще се уреди, само пазете разумното. Само Божията Любов е Любов. (Свещеният подпис) Източник: Писма до първите ученици
към текста >>

39. 1924_01_01 Учителя до Минчо Сотиров (телеграма)

ДО МИНЧО СОТИРОВ 1 януари 1924 г., София (получена на 2 януари 1924 г., 8 ч. сутринта, Бургас) Телеграма № 169 Бургас, Минчо Сотиров - зап. полковник Приета на ... 1.I.1924 г., София 232 15 1 12 Любовта изявява Бога светлина на безсмъртния живот. Братски привет! Дънов Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том
към текста >>

40. 1924_08_19 Учителя до Елена и Константин Иларионови

1924 г. Любезна Е. Ще ходите с вяра жива в Господа на Любовта. Всичко съдействува за добро. Само человек да има търпение да издържа. Четете беседите, прилагайте онова, което е казано в тях, и Бог ще благослови плода на негова Дух. К. да бъде твърд и решителен, смел, с вяра и надежда, да се не плаши. Да използува слънчевите лъчи. Да си пече гръбначния стълб постоянно. Съборът тази година ще се прекара духовно39. Това, което Бог вложи в сърцата ви. Н.Л.К.Б.Л. (Свещеният подпис) Източник: Писма до първите ученици (1889-1906г.) ------------------------------------------------ 39. През 1923 г. църковни служители организират подписка сред търновското гражданство, което дава повод на правителството на Стамболийски да забрани събора. През 1924 г. събор не се е състоял. Последният събор в Търново е от 23 до 29 август 1925
към текста >>

НАГОРЕ

0.083230972290039