Търсене в текстове за 'Скръб'

НАЧАЛО

ПИСМА И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени резултати от текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 12 резултата в 11 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1900_01_20 Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Новораждането се предшества от голяма скръб, от голямо страдание.

2. 1901_01_27 Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Скръб или радост, все що е дошло, е добро.

3. 1904_03_03 Учителя до Мария Казакова

Възлизане нагоре и слизане надолу Има радост, има и скръб.

4. 1904_09_10 Учителя до Мария Казакова

И рече ми: те са, които идат от голямата скръб и опраха дрехите си." Нам ни е мъчно да се свикнем с тая мисъл: че когото Бог люби, него и наказва.

5. 1904_09_19 Учителя до Пеню Киров

7:13] И рече ми: „Те са, които идат от голямата скръб; и опраха дрехите си".

6. 1910_05_23 Учителя до Христо Тончев

Сега скръб изпълня сърцето ви, но един ден, когато разберете дълбоките Божии мисли и се научите напълно да се надявате нему, да го любите с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и сила, ще проумеете, че детето ви се взема, за да му дадат много по-големи удобства за неговото духовно развитие.

7. 1910_12_23 Учителя до Христо Тончев

Старайте се да благодарите на Бога за ония неща, които повидимому ви принасят скръб.

Тая скръб след време ще произведе във вас радост.

8. 1912_04_20 Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви

Гдето има скръб, има и радост, а гдето нема радост, има скръб.

9. 1917_10_27 Учителя до Паша Тодорова (Теодорова)

След всяка горчива скръб и радост Любовта със своята сила душата повдига.

10. 1918_04_00 Учителя до Георги Куртев (наряд)

В надежда радостни, в скръб търпеливи, в молитва постоянни.

11. 1935_05_23 Учителя до учениците

Прокобни останаха думите на Истината, робството на смъртта дойде, и господар на човека стана, и накара го земята да роди; внесе то всички ограничения, свободата да гони; изгуби човекът силата си, дойде сиромашията, скръб, страдания и мъка в живота в него; уплаши се човекът - от страха, на лъжата слуга стана; потъмня умът на човека, понеже изгуби Светлината и стана скиталец по земята - той, младият син на Виделината.

0.11349487304688