НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПИСМА И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
8
резултата в
6
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
1899_01_04 Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)
Заповедта от горе не е дошла още, понеже лукавият има
пръста
си в много неща.
Желая да зная как се поминувате. Пишете ми нещо за д-р Миркович. Бил ли е скоро в Бургас? А тъй също и за вази лично. Аз има[м] да ви съобщя нещо си, но ще трябва да почакате още малко.
Заповедта от горе не е дошла още, понеже лукавият има
пръста
си в много неща.
Пазете се, братя, да не изпаднете в изкушение, обаче Господ ще ви пази в името Си — това е даденото обещание. Помощта е близо, не бойте се. Поздрави другия приятел. Стойте верни. Все, що ви се дава да работите, работете с усърдие и ще приемете благословение от горе.
към текста >>
2.
1900_07_10 Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)
Тук сега виждам, че работи Божият
пръст
.
Нови пазар, 10. VII. 1900 г. Люб. бр. Киров, Днес получих вашето писмо и бързам да ви отговоря.
Тук сега виждам, че работи Божият
пръст
.
Мене от 10 -15 дена вече как ме чакат и викат мои сродници в Шумен да ида да ги посетя, да престоя с тях няколко време, но един вътрешен глас ме възпре да сторя това, което ми каза, че Бог е отворил за мене пътя за Варна и там трябва да ида след няколко време неотложно да сторя волята на Господа. Когато ми се съобщи това, аз се почудих, понеже не виждах никаква възможна причина, и при това не бях осветлен още от Духа Божий. Аз се молих няколко пъти на Господа да ми яви да не би само да се мамя или някой лош дух да ме лъже да оставя другото поканване, но отговорът беше същият, че Господ за там ме вика и че трябва да чакам, защото Господ ще ми обясни причината. След това Господ чрез Духа Си ми заповяда да пиша това, което имаше да ми каже. И след това в седем разговора ми изложи всичко, което засега трябва да знаем как стои Неговата Воля спрямо всинца ни.
към текста >>
3.
1904_01_05 Учителя до Пеню Киров
Второто упражнение136, което ще вземете, е следующето: ще седнете тъй, както в първото, към изток, с ръцете на коленете, и ще повдигнете дясната си ръка и ще запушите дясната си ноздра с правия
пръст
и ще почнете да поемате въздуха си през лявата, същевременно като броите до осем.
Вярвам да сте преминали добре и Господ, нашият добър приятел и ръководител, да Ви е укрепявал и уякчавал постоянно. Това аз зная, защото ми беше казано, че ще пристигнете благополучно и ще имате благословение Отгоре за утеха и насърчение. Господ приготовлява пътя и ще уреди всичко, за да действа за добро. Имайте тихо упование. Поздравете всички наши приятели, познати на Господа, и Бог да ви пази всинца ви в Святото Си име.
Второто упражнение136, което ще вземете, е следующето: ще седнете тъй, както в първото, към изток, с ръцете на коленете, и ще повдигнете дясната си ръка и ще запушите дясната си ноздра с правия
пръст
и ще почнете да поемате въздуха си през лявата, същевременно като броите до осем.
После ще отпушите дясната си ноздра и ще сложите дясната си ръка на коляното, и ще повдигнете лявата, и с правия пръст ще запушите лявата ноздра и почнете полека да отпущате въздуха си, като броите пак до осем и повтаряте думата ЕЮМ [АУМ]137 и думите: "Дарството Ти да се възстанови помежду ни, Господи Святий". Това ще правиш три пъти на ден, сутрин, по обяд и вечер, по пет минути за всяко. Аз ще се побавя още за няколко време тук. Ако се усещаш разположен, пиши ми как сте духом и как преминахте. Евтим Златев138 се сгоди преди няколко време.
към текста >>
После ще отпушите дясната си ноздра и ще сложите дясната си ръка на коляното, и ще повдигнете лявата, и с правия
пръст
ще запушите лявата ноздра и почнете полека да отпущате въздуха си, като броите пак до осем и повтаряте думата ЕЮМ [АУМ]137 и думите: "Дарството Ти да се възстанови помежду ни, Господи Святий".
Това аз зная, защото ми беше казано, че ще пристигнете благополучно и ще имате благословение Отгоре за утеха и насърчение. Господ приготовлява пътя и ще уреди всичко, за да действа за добро. Имайте тихо упование. Поздравете всички наши приятели, познати на Господа, и Бог да ви пази всинца ви в Святото Си име. Второто упражнение136, което ще вземете, е следующето: ще седнете тъй, както в първото, към изток, с ръцете на коленете, и ще повдигнете дясната си ръка и ще запушите дясната си ноздра с правия пръст и ще почнете да поемате въздуха си през лявата, същевременно като броите до осем.
После ще отпушите дясната си ноздра и ще сложите дясната си ръка на коляното, и ще повдигнете лявата, и с правия
пръст
ще запушите лявата ноздра и почнете полека да отпущате въздуха си, като броите пак до осем и повтаряте думата ЕЮМ [АУМ]137 и думите: "Дарството Ти да се възстанови помежду ни, Господи Святий".
Това ще правиш три пъти на ден, сутрин, по обяд и вечер, по пет минути за всяко. Аз ще се побавя още за няколко време тук. Ако се усещаш разположен, пиши ми как сте духом и как преминахте. Евтим Златев138 се сгоди преди няколко време. Кани и мен на годежа.
към текста >>
4.
1909_04_10 Учителя до д-р Дуков
Светлите капки на водата биха се възмущавали, че от висотата на своето положение се стичат в калта, но това стичане е потребно за погребаните семенца в
пръстта
.
Някои мязат на планински върхове, а други - на долини, но това не бива да ни се види зловидно. Всяко нещо на своето място. Високите върхове - това представлява человешкият ум, долините - това представлява человешкото сърце. Человек трябва да е благодарен на своя Създател, че Той е направил всичко в природата да съдействува за добро. Добро не от гледището на тялото, но от гледището на Душата и Духа.
Светлите капки на водата биха се възмущавали, че от висотата на своето положение се стичат в калта, но това стичане е потребно за погребаните семенца в
пръстта
.
Че коя капка би съжалявала, ако се намереше облечена в дрехата на цвета? Поздравете от мене всички ваши домашни, а така също и всички приятели. Ваш П. К. Дънов Източник: Писма до първите ученици (1889-1906г.)
към текста >>
5.
1910_12_07 Учителя до Елена и Константин Иларионови
С тоя деликатен стрък то възприема живота на Слънцето в себе си и само излиза изпод земята да се усмихне на животворящото Слънце, да му каже: аз те познавам, когато чух твоя зов от горе, аз пръснах своята черупка, пробих тънкия пласт на
пръстта
и се озовах, да те видя и да ти се радвам.
Не, ето защо в съвременния живот малцина живеят. Думата „живот" има значение в себе си. Това е живот вечен, да познаят Тебе, Истинаго Бога. Под думата „познавам" аз разбирам да се всели Господ в нас. Когато житеното семе, което е заровено в земята и ограничено в своята черупка, която съответствува на человешкия егоизъм, почувствува слънчевата топлина и светлина, то разпръсва своята черупка и си показва нежната главица.
С тоя деликатен стрък то възприема живота на Слънцето в себе си и само излиза изпод земята да се усмихне на животворящото Слънце, да му каже: аз те познавам, когато чух твоя зов от горе, аз пръснах своята черупка, пробих тънкия пласт на
пръстта
и се озовах, да те видя и да ти се радвам.
Аз ти благодаря, ти ме събуди, ти ме освободи, ти ме извади от мрака и ме доведе в чудната твоя светлина, да се радвам на тоя свят, който гледам пред себе си. Ето, аз ще порасна, ще цъфна, ще завържа, ще дам плод за человека, ще вляза в неговата кръв, ще стигна в неговия мозък, ще се преобърна на една добра мисъл, на едно добро желание и ще ида после наново да помагам на обременените, на обезсърчените, да им предам моята опитност, ще им кажа как се избавих, как ме ти изведе изпод земята, как се ти грижи за мен. Ето, аз съм носител на твоята светлина за всички, които са в тъмнина. И ако едно житно зърно може толкова много да стори, не е ли то добър пример за тия, които стоят още в своята черупка и търпят гнета на пръстта от горе си, не е ли време и за тях да последват тоя пример. Да, но те се плашат.
към текста >>
И ако едно житно зърно може толкова много да стори, не е ли то добър пример за тия, които стоят още в своята черупка и търпят гнета на
пръстта
от горе си, не е ли време и за тях да последват тоя пример.
Когато житеното семе, което е заровено в земята и ограничено в своята черупка, която съответствува на человешкия егоизъм, почувствува слънчевата топлина и светлина, то разпръсва своята черупка и си показва нежната главица. С тоя деликатен стрък то възприема живота на Слънцето в себе си и само излиза изпод земята да се усмихне на животворящото Слънце, да му каже: аз те познавам, когато чух твоя зов от горе, аз пръснах своята черупка, пробих тънкия пласт на пръстта и се озовах, да те видя и да ти се радвам. Аз ти благодаря, ти ме събуди, ти ме освободи, ти ме извади от мрака и ме доведе в чудната твоя светлина, да се радвам на тоя свят, който гледам пред себе си. Ето, аз ще порасна, ще цъфна, ще завържа, ще дам плод за человека, ще вляза в неговата кръв, ще стигна в неговия мозък, ще се преобърна на една добра мисъл, на едно добро желание и ще ида после наново да помагам на обременените, на обезсърчените, да им предам моята опитност, ще им кажа как се избавих, как ме ти изведе изпод земята, как се ти грижи за мен. Ето, аз съм носител на твоята светлина за всички, които са в тъмнина.
И ако едно житно зърно може толкова много да стори, не е ли то добър пример за тия, които стоят още в своята черупка и търпят гнета на
пръстта
от горе си, не е ли време и за тях да последват тоя пример.
Да, но те се плашат. Те разправят за небивали опасности отвънка и стоят скрити в своята черупка. Дяволът, светът, страданията, немотията, сиромашията, обществото ги плаши. Страхът е, докато человек е отдолу, когато излезе от горе над лицето на земята, види слънчевите лъчи, всичкият тоя вътрешен мираж ще изчезне. Напред и нагоре, това е спасението.
към текста >>
6.
1918_09_27 Учителя до Елена и Константин Иларионови
Във всичко, което става сега, гледайте
пръста
на Господа.
София, 27. IX. 1918 г. Обична Е.
Във всичко, което става сега, гледайте
пръста
на Господа.
То е за добро. Божиите пътища не приличат на человешките. Мирът вече е близо. Бъдещето е велико. Чистота и святост е потребна.
към текста >>
НАГОРЕ