НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПИСМА И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
1.
1901_07_25 Учителя до Пеню Киров [отворена карта] (снимка на писмото)
приятел, Бъчваров, издател на сп. „Родина“, много практичен, духовит, съобразителен, разговорчив човек, който разбираше много добре интересите си. Пътуваме пеша през Стара планина за Бургас. Приятелят ми си взел велосипед със себе си и го кара бавно, а аз нося едно малко куфарче, ръчна чанта. По едно време заваля проливен дъжд и всичко се покри с вода. Пътят стана кален и Бъчваров нарами своето колело на гръб. Стигаме до р. Камчия. Тя така придошла, целия път заляла, не се вижда мостът, до четири-пет километра цялото пространство залято. Той казва: „Как ще минем,трябва да се спрем“. 3а да преминем реката, трябва да се събуем боси ида нагазим до колене във водата. Казва: „Не можем да минем, трябва да намерим някой да ни прекара, половин метър е водата над пътя, неможе да минем, ще се издавим...“ „Ще минем – рекох – по водата“. По едно време виждаме наблизо едно ханче, спряхме там. Кръчмарят,който е и бакалин едновременно, ни казва: „Трябва да се върнете, по никой начин не може да минете реката“. А пък ние трябва да вървим,не може да останем. В това време се задава един българин с хубава каруца, пъстра – спретнат човек с дебели вежди, поглежда така, като харамия. Ханджията ни казва: „Ето, отгоре иде един колар, който може да ви помогне. Конят му е много силен, колата – здрава, но той е своенравен човек, не би услужил да ви пренесе с колата си. Този човек е най-лошият. Досега никому добро не е правил!“ „Ще се опитаме“.Казвам на Бъчваров да иде при него, понеже той
към текста >>
2.
1903_04_09 Учителя до Пеню Киров
българска духовност“, е поместена статията „Тайните на Духа“, за която Петър Дънов говори в писмото си.Тази статия, като книжка на П. Дънов със заглавие „Хио-Ели-Мели-Месаил“, е отпечатана в Бургас в печатница „Велчев“ не по- късно от 1900 г., когато Николай Велчев вече се е преместил от Варна в Бургас (2 изд. – Ст. Загора, печ. „Напредък“, 1912). Подзаглавието на книжката е „Глас Божий“. Следват два реда с текст: „Така се клех.Верен ли си? С правда ще се утвърдиш.“ На самостоятелен ред е името на автор с духовен псевдоним „Еманоил“. Следва белият стих: Любовта е извор. Тя живота ражда. Нему тя вдъхва свята длъжност напред да върви, нагоре към доброто да се стреми. Това тя върши непрестанно, като нежна майка в душата человеческа тя постоянно посажда скромни малки семена на благи чувства, с благи добрини. Тази тайна който разбира, той ще своята душа да остави вечно да се полива от небесната утренна роса. А пък слънцето на живота, то ще овреме человека да озари и в душата му да повдигне и оплодотвори всички плодовити семенни истини и добрини. Това е първообразът на песента „Любовта е извор“. На първа страница на посоченото в писмото сп. „Виделина“, Г.І, кн. ІV-V (отговаряща на с. 53 от продължаващата пагинация), се появяват същите стихове. Възможно е редакторът на списанието Тодор Ив. Бъчваров да е дал поетичния облик на тези „бели“ мисли на П.Дънов, отпечатани тук, тъй като самият Т. Бъчваров списва стихове.Така стихотворението придобива следния вид: Любовта е
към текста >>
3.
1904_01_29 Учителя до Пеню Киров
ако той се окаже верен и готов с мир, с Любов, с правда да стори, което е право и добро пред Неговото лице, Господ ще го подкрепи да досвърши докрай всичко тъй, както би трябвало. Но зависи как той ще издържи този вътрешен изпит. Мен ми е забранено засега от Господа да правя каквото и да е писмено допълнение или да давам образ на завещанието, понеже с това ще се повреди делото, което Господ ми е поверил да го пазя. Може да го упътя във всичко, но той духовно трябва да бъде свободен и самостоятелен пред Господа и да се обръща за помощ към Него. Откровението ще остане временно у мен, понеже така ми е заповядано. Кажи на Д-ра да има пълно упование. Да се не бои, но да гледа с вяра на Господа. Аз ще сляза в Сливен, ако ми се заповяда. Най-после всичко трябва да стане тъй, както трябва. Ний трябва да бодърстваме, понеже Господ е с нас. Поздравлява Ви нарочно сестра Казакова. Поздравлява и Доктора и всички други братя. Ако Вам остава нещо неясно, пишете ми. Има да Ви съобщя нещо, но само кога се видим, според както е Господ отредил на своето време. Приемете моя сърдечен поздрав. Ваш верен: П. К. Дънов Източник: Епистоларни диалози - част ІІ
към текста >>
4.
1904_09_10 Учителя до Мария Казакова
1904 г. Любезна сестро М. Казакова, Писмото ви от 4-и т. получих. Радвам се да зная, че всички сте добре и че вървите напред в пътя Господен Това е най-важното. Другите неща са от второстепенен характер. Зная, че във всякой един живот има свои неприятности, но те са необходимости. Пътят за Царството Божие минава през Голгота. „И отговори един от старците, та ми рече: тези, облечените в белите дрехи, кои са и откъде са дошли? И рекох му: Господине, ти знаеш. И рече ми: те са, които идат от голямата скръб и опраха дрехите си." Нам ни е мъчно да се свикнем с тая мисъл: че когото Бог люби, него и наказва. Нам ни е мъчно да понесем малък кръст. Всяка малка спънка ний я считаме за голямо нещастие и като че ли е един лош признак от Господа. Това е една измама на плътта. Скърбите винаги носят велики Божии благословения. Земята, за да принесе плод, трябва да се разоре. Така е и с душата. Нейните целини трябва да се преобърнат на житни полета и градини. Да бяхме се свикнали да гледаме с радост, когато идват страданията, ний щяхме да видим зад тъмните облаци, че стои Господ и направлява живота ни. Мен много пъти ми е жал, когато виждам да страдат някои безполезно. Жал ми е, когато виждам някои натоварени извънмерно. Те сами можеха да оставят половината от тоя товар, а за другата половина Господ ще се погрижи. Кажете на сестра Недялкова да има търпение. Доброто, което Господ готви за нея, тя не го разбира още. Но времето ще хвърли виделина. Син й трябва да мине под дисциплина.
към текста >>
5.
1909_04_10 Учителя до д-р Дуков
един трябва да спазва основните закони в тия области. Тия нишки са двигателите на человешкия живот на земята. Те са основните тонове на живота. Времето е велик учител, то постепенно ще разясни всичките неща. Наблюдавайте, опитвайте и сравнявайте - това са първите правила, без които Истината не може да се разбере. Черпете знание и Мъдрост от всичко. Вървете полека от простите проявления на природата към сложните. Противоположностите на живота да ви не смущават, те са една необходимост в настоящия развой на природата. Контрастите са потребни за ума. Сенките се образуват от предметите при силната светлина. Облаците - от силните изпарения на влагата. Високите върхове са голи, а долините - обраснали. Но едните и другите си имат мястото на земята. Високите върхове най-рано получават светлите лъчи на Слънцето, но най-малко задържат неговата топлина. Долините най-късно получават слънчевите лъчи, но най-дълго задържат неговата топлина. Така е и с хората. Някои мязат на планински върхове, а други - на долини, но това не бива да ни се види зловидно. Всяко нещо на своето място. Високите върхове - това представлява человешкият ум, долините - това представлява человешкото сърце. Человек трябва да е благодарен на своя Създател, че Той е направил всичко в природата да съдействува за добро. Добро не от гледището на тялото, но от гледището на Душата и Духа. Светлите капки на водата биха се възмущавали, че от висотата на своето положение се стичат в калта, но това стичане е потребно за
към текста >>
6.
1911_03_21 Учителя до Стефан Тошев
добре да употребя за своите слухови органи, тогава става владетел на съкровищата на мъдростта. Ухото, това е символ на един велик Божествен принцип. При развитието на душата трябва да се урегулират двата полюса на човешкото Битие. Това са сърцето и умът. Сърцето трябва да стане чисто, а умът светъл. Само тогава животът може да добие своя вътрешен смисъл. Всички добри и лоши зародиши се гнездят в сърцето и от там започват своето нашествие в държавата на человека. Първата необходимост е преобразованието на сърцето. Добрите чувства, светлите мисли това са носители на человешкото спасение. Те са вестители на Божията благост и милост към онези, които го търсят с всичката си душа. Когато ме потърсите с всичкото си сърдце, ще ме намерите, казва пророкът. И казва Господ, ако думите ми пребъдат във вас и вие пребъдете в мен, каквото попросите, ще ви бъде. Животът е едно велико училище и всичките неща в тоя свят са принадлежности на това училище, в което служат за упътвание на учащите ся в него. И всеки, който прилежава, придобива. Може после да ви дам сведения. Ваш П. К. Дънов Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том
към текста >>
7.
1911_06_21 Учителя до Стефан Тошев
удаде случай, може да дойдете към края на този месец или пък в началото на август. Тогава можем да поговорим по-надълго върху някои въпроси, които засягат бъдещето на человешката душа. Тази мисъл ще я туря в следующата форма: Сърце без чувства, ум без мисли, дух без вяра, са като воденица без вода, кандило без масло и птица без крила. Подвизавайте се в добрия път. Бъдещето е на добрите хора. Да укрепне вашата вяра и религията за вас да стане един вътрешен опит и Бог една вътрешна необходимост за вашата душа, тъй както светлината на физическия свят е необходима потреба за окото. Ваш верен П. К. Дънов Адресът: К. Иларионов (запасен капитан) Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том
към текста >>
8.
1915_06_02 Учителя до Христо Тончев
1915 г. Люб. Хр. Тончев, Получих вашето писмо. Ний ще дадем упътване. В случай, че стане мобилизация, приятелите ще се съобразят с необходимостта на условията. Духовно ще изпълняват наряда, без да прибягват до буквата на нещата. Госпожата ви може да се ползва от вашата книжка засега. Прочетете 133 псалом и всичко ще се уреди. Има известни съвпадения в живота, които съдействуват за добро. Положителната и разумна вяра всякога дава мир и спокойствие на душата. Казано е, че онези, които Любят Господа, всичко ще им съдействува за добро. Моят привет на всички. В. В. П. К. Дънов Източник: Писма до първите ученици
към текста >>
9.
1919_05_03 Учителя до Минчо Сотиров
3 получ. 31.V. 1919 г. Микра Monsieur Le Colonel Sotiror M 3 R. J. 6e division bulgare Camp qrossetti pres de Fiorina Macedoine Secteur Postal 517 В [надпис на плика] Л. М. Сотиров, Писмата ви имаме на ръка. Завършването на добрите неща изисква време за тяхното осъществяване. За да придобие настоящия свят сегашната си физиономия са били потребни милиони векове. Търпението е велико качество на Бога. И живите хора в миниатюрна форма се стараят да подражават Нему по необходимост. Иде времето за добрите неща, за Любовта отгоре, за обичта отдолу и Духът отвътре навън и вън навътре. Така се обновява човек в тоя временен живот. Господ ще доведе всичко до добрия край. В Неговото Царство ще престанат всички противоречия. В. В. (Свещеният подпис) София 3.V.1919 Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том
към текста >>
10.
1930_11_24 Учителя до Стоянка Илиева
за упражнение. Искай Любовта; търси Мъдростта; хлопай за Истината. Не преставай да работиш. Гдето е Истината, ходи там; гдето свети Мъдростта, мисли там; гдето е Любовта, живей там. Радвай се на най-малката твоя придобивка и благодари на Бога, че те е удостоил да видиш Великото на живота, скрито в малкото. Радвай се на онова в тебе, което расте и се развива и расте и зрее. Вярвай в непостижимото, вярвай в невъзможното, за да видиш тяхната реалност и тяхната постижимост. Бог е Бог на непостижимото, на невъзможното. Той е създал света затова.Ако търсим възможното, ние търсим общуването с хората; ако търсим невъзможното, непостижимото, ние търсим общуването с Бога, а това е пълният смисъл на живота. Благата на живота са реални само тогава, когато идват по пътя на невъзможното и непостижимото. И тъй, Любовта е Любов за непостижимия живот; Мъдростта е Мъдрост за непостижимата виделина; а Истината - за необятната свобода. Страданията и мъчнотиите са граници между възможното и невъзможното, между постижимото и непостижимото. Радостите и дарованията са плодове на непостижимото и невъзможното. Това е идеалът на великите души, които служат на Господа на всичката пълнота; те не търсят постижимото и възможното; за тях това е дело на миналото. Ала непостижимото и невъзможното е дело на бъдещето. За тях настоящето е Любовта, Мъдростта, Истината, животът, светлината, свободата. Това са пътищата и методите, по които непостижимото, невъзможното дават
към текста >>
11.
1931_06_30 Учителя до Паша Тодорова (Теодорова)
на всички. Мир в който Любов цари, Светлина, в която Мъдрост обитава. Свобода, в която Истина живее. От Бога към Духа. От Духа към Душата; От Душата към ума; От ума към сърцето; От всички към човека Синът Божий Мирът на вечното благо да пребъде с вас. От седмострунната Рилска арфа. (Свещеният подпис) Бог Е единственото същество, за което може да се мисли постоянно и непрестанно, и то все в пълнота и разнообразие. Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том
към текста >>
НАГОРЕ