Търсене в текстове за 'Кал'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 62 резултата в 52 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1898_10_08 Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Бъдещото издаване на Призванието и финансирането му от д-р Миркович, който по това време е все още във Варна, вероятно е обсъждано с Учителя Петър Дънов, само се е чакал знак „от горе".
Просто направом ще ме намерят. Ваш верен: П. К. Дънов --------------------------------------------------------------- 15. Това послание е „Призвание към народа ми български". Бъдещото издаване на Призванието и финансирането му от д-р Миркович, който по това време е все още във Варна, вероятно е обсъждано с Учителя Петър Дънов, само се е чакал знак „от горе". Това проличава и в по-късното писмо на Учителя до д-р Миркович от 14.11.1898 г.: „Имам неотложна заповед от горе, която Ви и предавам да изпълните, без да се бавим... Няма вече място за двоумение". (вж. кн. „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Г. Миркович 1898-1902", София, 1999, с. 15). (У., №3, 08.10.1898 г.)
към текста >>

Стълбата е символ на извисяването и придобиването на голяма стойност, неделими от символиката на вертикалността.
„Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Г. Миркович 1898-1902", София, 1999, с. 15). (У., №3, 08.10.1898 г.) 17. В мистичните философии и системи има много стълби - Браминската стълба символизира Седемте свята; Кабалистичната стълба - седемте низши сефирота; за Стълбата на Яков се говори в Библията (Бит. 28:12); известни са още Стълбата на Митра, Стълбите на розенкройцерите и т.н. Стълбата е символ на извисяването и придобиването на голяма стойност, неделими от символиката на вертикалността. (У., №3, 08.10.1898 г.) 18. Ангелската йерархия според терминологията на Учителя Петър Дънов се състои от: 1. Ангели - Братя - носители на живота и растителността; 2. Архангели - Братя на огъня и топлината; 3. Началства - Братя на времето, състоянието и такта; 4.
към текста >>

2. 1898_11_01 Учителя до д-р Георги Миркович в Сливен (снимка на писмото)

При това забелязвам, че се развива особена вътрешна деятелност помежду духовните сили които ни заобикалят.
Ако се изисква нещо отгоре ще Ви съобщя. Засега има тишина. Стават велики приготовления във вишите светове относително до съдбата на тоя свет. Разглеждат се делата на всички человеци и се зема решение кои ще бъдат из помежду избраните и кои ще требва да се отстранят от лицето на тая земя. И щом стигне до настоящето поколение ще ни се даде сигнала, че всичко е вече близо. При това забелязвам, че се развива особена вътрешна деятелност помежду духовните сили които ни заобикалят. Действително каква чудна картина представя сега света. Ако да биха се отворили очите на света той щеше да види това което до сега никой не е подозирал. Бъдете трезви, казва провидението, защото в който ден не се надевате тогава ще стани това. Минутите на живота сега, особено при тия пълни с важност събития, са пълни и скъпоценни за всекого. Слушайте вътрешния глас който Ви подканя.
към текста >>

3. 1899_04_29 Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Така те напускат родното си място, като Сава Тихчев отваря бакалия в Русе, а Петър Тихчев става евангелски проповедник.
и искрено се радва, че хората могат да четат и разбират Словото Божие на роден език. Така постепенно зрее мисълта да преминат заедно с брат си Сава Тихчев към евангелистите методисти. Това се случва през м. август на 1881 г., когато двамата обявяват пред съселяните си, че поемат по пътя на протестантското богослужение - без ритуали, а с проповед. Реакцията на Русенския митрополит е яростна, като се стига дотам, че той насъсква съселяните на братя Тихчеви да ги прогонят от селото. Така те напускат родното си място, като Сава Тихчев отваря бакалия в Русе, а Петър Тихчев става евангелски проповедник. Активната си благовестителска работа извършва: 1882-1889 г. - в Русе и Русенско; 1890-1894 г. - в Силистра; 1895-1898 г. - в Хотанца (Русенско); 1899-1900 - помощник в Русе и Хотанца; 1901-1902 г. - Орхание (Ботевград); 1903 г.
към текста >>

4. 1899_07_12 Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Аз присъствам духом при вази и много пъти съм имал стълкновение със Сатана и неговите слуги, които ви заобикалят и се стараят да посеят семето на съмнението и да разхлабят умовете ви в живата вяра.
Поздравете д-р Миркович, ако е още в Бургас. Нарочно поздравление на брат Тодоров от мен. Господ Исус да го уякчи и благослови. Днеска писах на бр. Тихчев. Молете се за по-голяма светлина, да ви се просветят умовете, сърцата и душите. Аз присъствам духом при вази и много пъти съм имал стълкновение със Сатана и неговите слуги, които ви заобикалят и се стараят да посеят семето на съмнението и да разхлабят умовете ви в живата вяра. Но аз ви крепя чрез силата Господня и чрез Неговото свято име. Мир вам пак Ви казвам, любезни мой брате, радост на душата ми. „Благ е Господ на онези, които Го чакат, на душата, която Го търси. Добро е и да се надее някой, и тихо да очаква спасението Господне. " (Плач Иеремиев 3:25-26)
към текста >>

5. 1899_08_03 Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Когато османлиите вилнеели по тези краища, Хадърчалията плащал откуп и османските войски го заобикаляли.
94. Село Николаевка се намира на 30 км северозападно от град Варна. Разположено е на 350 м над морското равнище от двете страни на Николаевска река. Първото име на селото е Хадърча (Хадърджа). Основано е през 1823 г. от Атанас Георгиев Хадърчалията (дядо на Петър Дънов, баща на майка му Добра). Когато османлиите вилнеели по тези краища, Хадърчалията плащал откуп и османските войски го заобикаляли. Тук през 1847 г. родолюбивият селски чорбаджия Атанас на свои разноски отваря и първото българско училище във Варненска околия. Константин А. Дъновски (бащата на Петър Дънов ) е първият учител там. Около 1857 г.
към текста >>

6. 1900_03_18 Учителя до д-р Георги Миркович в Сливен (снимка на писмото)

Знаменития Паскал казва на едно место, че человеческите дела за да ги любим, требва да ги познаваме, а Божиите за да ги познаваме, требва да ги любим.
Лошите страсти и желания там ся обвили душата ни с един тъмен пласт, както първобитните води земята, тъй щото ни един светъл луч можеше да достигне до нейното лице. В такова космическо състояние се намират днес душите на хората. Те говорят за Бога с много думи, а всъщност не Го познават. И защо! Защото живеят в греховете си. Знаменития Паскал казва на едно место, че человеческите дела за да ги любим, требва да ги познаваме, а Божиите за да ги познаваме, требва да ги любим. Във всекой случай, любовта към человека требва или изисква да се предшествува от знанието, а знанието за Бога изисква да се предшествува от Любовта. Бог изисква да го любим преди да го познаваме. Ето где стои погрешката с мнозина человеци. Те искат да намерят Бога, че тогава да го любят, но това е невъзможно. “Намерен бях от тези които не ме търсеха”, казва на едно место сам Господ чрез устата на пророка.
към текста >>

Този Господ който живее в нас е толкова благ и милостив, щото се изисква както от слепия само да отвори очите си, за да види блестящото слънце и този хубав свет който ни заобикаля.
Не. Той е презрен и отритнат от целото человечество за своето неверие. Познанието на Бога го изисква вътрешния живот на душата ни. Този Бог когото търси душата ни не е далеч. “Съм ли, казва Господ на едно место, само Бог отдалеч, не съм ли Бог и от близо? ” И действително Бог има двояко присъствие: едно в небето, а другото в скършения духом по сърце за да го оживява. Този Господ който живее в нас е толкова благ и милостив, щото се изисква както от слепия само да отвори очите си, за да види блестящото слънце и този хубав свет който ни заобикаля. Този наш Господ когото търсим има свое царство, “Царството Божие”, което съдържа две основни неща: да възлюбим Господа Бога от всичкото си сърце, душа и ум и ближния си както себе си. Върху тия две начала почиват всичките пророци и закона, защото любовта е изпълнението на закона. Църквата и всевъзможните учения ся нещо привременно, които кога се изпълни времето отредено от Бога, ще се заместят най-после с Царството Божие което е крайната цел на животът ни. Имайте предвид и друго, че Земята не е месторождението на науката, нейното отечество е Небето. Тук да говорим за наука и просветителска мъдрост е нещо смешно.
към текста >>

7. 1900_05_10 Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Прах и кал хората винаги ще ни хвърлят в лицето, затова Господ да ги съди.
Най-после, ако насила са го накарали да целува кръста, това не значи нещо. Това да са нашите най-големи грехове. Ние живеем в един свят, който е покварен от грях и порок. Накъдето и да се обърнем, все нещо ще ни оплеска. Но трябва постоянно да се мием в Божията благодат и Любов. Прах и кал хората винаги ще ни хвърлят в лицето, затова Господ да ги съди. Ние не сме отговорни за нищо. Ние не живеем във времето на Мойсеевия закон, че да се плашим за всякой малък грях, който законът на плътта ни е нанесъл. Ние живеем в свободата сега на Божията благодат. Спасението, братко, не се намира нито в православието, нито в протестантството. Която църква да посещавате, все напразно.
към текста >>

8. 1900_11_08 Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Заминава за Америка, където получава степен бакалавър на изкуствата в колежа „Алегени", Пенсилвания, през 1894 г.
(У., № 49, 08.11.1900 г.) 159. Пастор Костадин Я. Пачеджиев - роден в с. Баня, Разложко на 18 януари 1865 г. Учи няколко години в Евангелското училище в Самоков. Заминава за Америка, където получава степен бакалавър на изкуствата в колежа „Алегени", Пенсилвания, през 1894 г. В семинарията „Дрю" е през учебната 1894/1895 г. Пристига в Бургас на 17.07.1898 г. и започва евангелска дейност. С известни прекъсвания работи там до края на живота си (за кратко пребивава в Карнобат, Н. Загора и Ст. Загора).
към текста >>

В самото начало на века той, заедно с Николай Велчев, обикаля региона и държи проповеди.
В семинарията „Дрю" е през учебната 1894/1895 г. Пристига в Бургас на 17.07.1898 г. и започва евангелска дейност. С известни прекъсвания работи там до края на живота си (за кратко пребивава в Карнобат, Н. Загора и Ст. Загора). В самото начало на века той, заедно с Николай Велчев, обикаля региона и държи проповеди. През 1903 г. Н. Велчев се жени за Люба - сестрата на съпругата на Пачеджиев - Йордана. В началото на ХХ в. заедно с пастор Марков от Бургас поддържат приятелски отношения с Петър Дънов. (У., № 49, 08.11.1900 г.)
към текста >>

9. 1900_12_10 Учителя до Мария Казакова

Виделината, която ни заобикаля, е необорима.
Мойсей нищо не ни казва за безсмъртието, за бъдещето на душата. Обаче Господ, който слезе в лицето на Христа, дойде да ни убеди и докаже със своя живот и възкресение, че в дома на нашия Небесен баща има много жилища, определени за нази. Има ли още място за съмнение? Не. Господ казва: „Имам много неща да ви кажа, но сега не можете да носите, но когато Той, Духът на Истината слезе да живее във вашите сърца, който Аз ще ви пратя от Отца, Той ще ви научи и припомни всичко, що съм ви казал". И тъй действията днес на Духа Божия са много по-обширни и по-силни, отколкото са били в миналото. Виделината, която ни заобикаля, е необорима. Пред нас стои истината, която ни пита: „Какво мислите за Христа? Чий син е? " Да, той е Божественият младоженец на всички души. Само в неговото обединение ний ще намерим и постигнем оная вечна цел, да влезем в обятията на Божията Любов. Не, Господ не ни е забравил, но той ни привлича с нишките на своята Любов.
към текста >>

10. 1901_02_07 Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Той ви заобикаля със силата си, бъдете радостни.
Мир ви нося от горе. Господ иска с постоянство във вярата да ходите във Неговия Дух. Ето аз днес съм пратен да ви съобщя, че неговата милост е голяма. Дерзайте! Дали вярата ни в Бога е твърда? - Господ ви призовава, ето, Той е близо сега при вази. Той ви заобикаля със силата си, бъдете радостни. Колко години има още до скончанието на века? - Не е за вази да знаете годините и времената, които Бог е положил в своите ръце. Каква ни е любовта към Него? - Любовта ви не е още съвършена, но вярвайте, тя ще бъде такава след време. Притчи - 9 глава; 8, 9, 10 стихове.
към текста >>

14 Това са двете „съобщения“ (Вест І и Вест ІІ), изписани с красивия калиграфски почерк на К. Кърджиев.
Докрая на живота си (25.11.1908 г.) М. Казакова поддържа активна кореспонденция с П. Дънов и участва във всички срещи на Веригата. 13 Както стана ясно в предходната бележка – до 2.06.1902 г. не са открити данни за кореспонденция помежду им. 14 Това са двете „съобщения“ (Вест І и Вест ІІ), изписани с красивия калиграфски почерк на К. Кърджиев. 15 Това съобщение се публикува за първи път. 16 В разговор седми (9.07.1900 г.) от „Седем Разговора със Светия Дух“четем: „Аз съм Афаил, един от служебните твои духове, и Господ ме повика и ме прати до теб да ти съобщя онова, което има да се извърши.Аз ида от Небето, от жилището Алфиола, от средоточния дом на Небесното царство, гдето всички просби и молитви от тоя свят постъпват пред Лицето Божие“. 17 Това съобщение се публикува за първи път. 18 Това име не се появява по-нататък през годините. Информация черпим само от писмо №49 на П.
към текста >>

11. 1901_07_25 Учителя до Пеню Киров [отворена карта] (снимка на писмото)

Пътят стана кален и Бъчваров нарами своето колело на гръб.
Дънов разказва следната случка от това време: „Преди години, когато идвах от Варна за пръв път в София – дотогава не бях идвал в София, –тръгваме с един приятел, Бъчваров, издател на сп. „Родина“, много практичен, духовит, съобразителен, разговорчив човек, който разбираше много добре интересите си. Пътуваме пеша през Стара планина за Бургас. Приятелят ми си взел велосипед със себе си и го кара бавно, а аз нося едно малко куфарче, ръчна чанта. По едно време заваля проливен дъжд и всичко се покри с вода. Пътят стана кален и Бъчваров нарами своето колело на гръб. Стигаме до р. Камчия. Тя така придошла, целия път заляла, не се вижда мостът, до четири-пет километра цялото пространство залято. Той казва: „Как ще минем,трябва да се спрем“. 3а да преминем реката, трябва да се събуем боси ида нагазим до колене във водата. Казва: „Не можем да минем, трябва да намерим някой да ни прекара, половин метър е водата над пътя, неможе да минем, ще се издавим...“ „Ще минем – рекох – по водата“.
към текста >>

Кръчмарят,който е и бакалин едновременно, ни казва: „Трябва да се върнете, по никой начин не може да минете реката“.
Тя така придошла, целия път заляла, не се вижда мостът, до четири-пет километра цялото пространство залято. Той казва: „Как ще минем,трябва да се спрем“. 3а да преминем реката, трябва да се събуем боси ида нагазим до колене във водата. Казва: „Не можем да минем, трябва да намерим някой да ни прекара, половин метър е водата над пътя, неможе да минем, ще се издавим...“ „Ще минем – рекох – по водата“. По едно време виждаме наблизо едно ханче, спряхме там. Кръчмарят,който е и бакалин едновременно, ни казва: „Трябва да се върнете, по никой начин не може да минете реката“. А пък ние трябва да вървим,не може да останем. В това време се задава един българин с хубава каруца, пъстра – спретнат човек с дебели вежди, поглежда така, като харамия. Ханджията ни казва: „Ето, отгоре иде един колар, който може да ви помогне. Конят му е много силен, колата – здрава, но той е своенравен човек, не би услужил да ви пренесе с колата си. Този човек е най-лошият.
към текста >>

12. 1901_08_21 Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Учи няколко години в евангелското училище в Самоков.Заминава за Америка, където получава степен „бакалавър на изкуствата“ в колежа „Алегени“, Пенсилвания, през 1894 г.
и М. Ст. Тънкови [Сведения за семейство Тънкови от „Изложение на Българското евангелско благотворително дружество в България за 1900-1901 г.“]. 45 Пастор Костадин Я. Пачеджиев – роден в с. Баня, Разложко, на 18януари 1865 г. Учи няколко години в евангелското училище в Самоков.Заминава за Америка, където получава степен „бакалавър на изкуствата“ в колежа „Алегени“, Пенсилвания, през 1894 г. През учебната 1894/1895 г. е в семинарията „Дрю“. Пристига в Бургас на17.07.1898 г. и започва евангелска дейност. С известни прекъсвания работи там до края на живота си (за кратко пребивава и в Карнобат, Н.Загора и Ст. Загора).
към текста >>

В самото начало на века заедно с Николай Велчев обикаля региона и държи проповеди.
През учебната 1894/1895 г. е в семинарията „Дрю“. Пристига в Бургас на17.07.1898 г. и започва евангелска дейност. С известни прекъсвания работи там до края на живота си (за кратко пребивава и в Карнобат, Н.Загора и Ст. Загора). В самото начало на века заедно с Николай Велчев обикаля региона и държи проповеди. В началото на ХХ в. заедно с пастор Марков от Бургас поддържа приятелски отношения с Петър Дънов. През 1903 г. Н. Велчев се жени за Люба Николова от Самоков,сестра на съпругата на Пачеджиев – Юрдана.
към текста >>

13. 1901_09_03 Учителя до Пеню Киров

Ний минахме през Нова Загора, Стара Загора, Казанлък, Калофер, Карлово и Хисарските бани.
К. Дънов В делото ще има малко мъчноти, но те ще се премахнат. Молете се усърдно. Мир вам от Господа. Същий Ний минахме през Нова Загора, Стара Загора, Казанлък, Калофер, Карлово и Хисарските бани. Всякъде Господ е уреждал пътя и ни е крепил във всички случаи да носим всичко според Неговата блага воля. Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.) ----------------------------------------------------- 47 Иван Георгиев Игнатов (1862-25.3.1937) – книжар и книгоиздател.Роден в Пазарджик. Основава издателство „Ив. Г.
към текста >>

14. 1904_02_27 Учителя до Мария Казакова

Установих се в хотел „Паскалев".
Габрово, 27. II. 1904 г. Л. с. М. Казакова, Пристигнах благополучно. Установих се в хотел „Паскалев". Ако дойдат някои писма, препратете ги. Поздравете Марийка, Юрдана и г-н Бъчваров и другите приятели. Надявам се да имате сполука с приятелската среща в петък вечерта. Ще ви помогна и аз в усилията. Със сърдечен поздрав П.
към текста >>

15. 1904_03_03 Учителя до Мария Казакова

Видяхме се с г-н Калчев.
В много неща може да се разочароваме. Нека да бъдем щастливи в нещастията си и щастието ни никой няма да отнеме. Скърбите по дух ще ни научат да разбираме по-дълбоко смисъла на живота. Сърдечен поздрав ваш верен П. К. Дънов Видяхме се с г-н Калчев. Източник: Писма до първите ученици (1889-1906г.)
към текста >>

16. 1904_03_20 Учителя до Мария Казакова

Времето чакало ний да минем.
Сега, казваше той, животът ми е харизан. А сега аз му забелязах как небето кротува и всичко е тихо. „Да. това е за вази, каза той. Небето е особено благоразположено към вази". Щом ний превалихме върха Свети Никола и се навалихме към Шипка, върховете веднага се покриха с мъгла и вятър излезе горе. Времето чакало ний да минем. Ний слязохме благополучно в Шипка, гдето си и отпочинахме и закусихме. Вечерта пристигнахме в Казанлък, гдето и преспахме. На другия ден около 10 часа се отправихме за Стара Загора, гдето пристигнахме около два. Тук се видях с някои мен познати, а така също с един наш роднина, на когото фамилията наскоро заминала за невидимия. На 17 след пладне тръгнах за това място, гдето се намирам сега.
към текста >>

17. 1904_06_22 Учителя до Пеню Киров (затворена карта)

Д-рът изпратил с Бъчваров „Зеркало на Тайните науки" да я прегледам, но Вий види се по погрешка сте я задържали с другите книги.
Той ми съобщи, че е свършил успешно. Получил от първа степен диплом по кроячеството. Той Ви поздравлява. Бъчваров мина и замина. Бави се близо седмица. Д-рът изпратил с Бъчваров „Зеркало на Тайните науки" да я прегледам, но Вий види се по погрешка сте я задържали с другите книги. Имам предвид да я прочета и [да] я препратя до Вас. Името на четвъртата книга Д-рът знае. Поздравете всички със сърдечен поздрав. П. К. Дънов Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)
към текста >>

18. 1904_09_09 Учителя до Пеню Киров

Изпратих Ви книгата „Зеркало тайных наук", но не съм чул от Вази получихте ли я.
Варна, 9 септем[врий] 1904 г. Люб. бр. Киров, Надявам се да сте добре. Изпратих Ви книгата „Зеркало тайных наук", но не съм чул от Вази получихте ли я. И другата, щом я привърша, ще Ви я пратя. Как стои работата с Мелкона? Вие как сте засега? Как е Стоянов? Завърна ли се от разходката си?
към текста >>

19. 1906_11_28 Учителя до Мария Казакова

Евреите едно време така мислеха за своя храм, но опитът ги научи, че Господ в храмове и къщи не живее, направени от камъни и кал, но в души чисти и свята.
Вий добре сторихте най-после, че взехте в съображение, че е по-добре да си излезете при стечение на особените обстоятелства и да направите едно добро и на себе си, и на Стефанка. Това трябваше така да стане, да придобиете един Божествен урок, че не са Божествените пътища человешки пътища и Неговите мисли, человешки мисли. Вий се бяхте страстно привързали в омайната Аладинова лампа и мислихте с нея да възкресите старата столица. Колко работи има да учите още. Евреите едно време така мислеха за своя храм, но опитът ги научи, че Господ в храмове и къщи не живее, направени от камъни и кал, но в души чисти и свята. Чрез тях се освещават външните неща. Ще се заселя в тях. Ето где трябва да обърнете вниманието си, дали тия храмове са очистени и измазани, и осветени, и къщите ви пригодни за живеене. Дали спазвате основните хигиенически правила. Небето е еднакво взискателно спрямо всички.
към текста >>

20. 1907_12_24 Учителя до Мария Казакова

Прекалеността всякога е вредна.
София, 24.ХІІ.1907г. Люб. С. М. Казакова, Получих писмото Ви. Всякой работник трябва да се радва на работата и да се ползува от нея. Относително Марийка, Вий сами знаете как трябва да постъпвате. Прекалеността всякога е вредна. Храната е потребна и е благословение за тялото, но кога се приема с големи размери, става вредна за него. Употребявайте Вашия разум, който Ви е даден от Бога. Напредналите духове са същества разумни. Те винаги спазват върховните закони на Небето. Те не са същества, които обичат безпорядъка, своенравието.
към текста >>

21. 1908_05_19 Учителя до Мария Казакова

Гледайте да се не окаляте, понеже знаете, че чистенето трудно става.
На преходящите неща много не се радвайте. Вниквайте във всяко нещо. Наградата е само за онзи, който устои и докрай изтърпи. Господните пътища са съвършени. Те изискват пълнота. Гледайте да се не окаляте, понеже знаете, че чистенето трудно става. В живота съвършенството е целта. Ходете в Духа, гдето има свобода. Не се придържайте за человешките ограничения. А неизправимите неща оставете на Бога, Който е силен да изправя всичко. Личният опит е по-добър от хорското предположение.
към текста >>

22. 1908_11_17 Учителя до Елена и Константин Иларионови

А да се ползува человек от тия блага, той трябва да има ум, трябва да има душа възприемчива, да задържи доброто в себе си, за да не мине то като вода по голите скали и се преобърне на порой.
С днешната поща ви изпращам книгата и надявам се да останете благодарна. Само една добра мисъл по някой път съставлява голямо богатство за една жаждующа душа. Добрите мисли, добрите желания в живота са лъчите, които го освежават и възрастяват. Те са Господните блага, които идат да осветляват пътеките на тоя материален живот, гдето скърби и страдания са съпътници на человешката душа. Те са утехата, насърчението на страдующите. А да се ползува человек от тия блага, той трябва да има ум, трябва да има душа възприемчива, да задържи доброто в себе си, за да не мине то като вода по голите скали и се преобърне на порой. Често прекрасните долини представляват человешкото смирение и трудолюбие, а планинските или голи върхове неговата гордост и надменност. Да, те са високи, величествени, но са студени и безжизнени. Но не искам от тая апология вие да вадите крайни заключения. Аналогията изобщо е вярна, но в рамките на своите логически промисли. Защото върховете и те си имат своите добри страни.
към текста >>

23. 1909_04_10 Учителя до д-р Дуков

Светлите капки на водата биха се възмущавали, че от висотата на своето положение се стичат в калта, но това стичане е потребно за погребаните семенца в пръстта.
Някои мязат на планински върхове, а други - на долини, но това не бива да ни се види зловидно. Всяко нещо на своето място. Високите върхове - това представлява человешкият ум, долините - това представлява человешкото сърце. Человек трябва да е благодарен на своя Създател, че Той е направил всичко в природата да съдействува за добро. Добро не от гледището на тялото, но от гледището на Душата и Духа. Светлите капки на водата биха се възмущавали, че от висотата на своето положение се стичат в калта, но това стичане е потребно за погребаните семенца в пръстта. Че коя капка би съжалявала, ако се намереше облечена в дрехата на цвета? Поздравете от мене всички ваши домашни, а така също и всички приятели. Ваш П. К. Дънов Източник: Писма до първите ученици (1889-1906г.)
към текста >>

24. 1909_05_15 Учителя до Елена и Константин Иларионови

За Елена моите наставления са: да диша дълбоко, да прави леки упражнения, да проектира портокалената и зелената краска в себе си, да обръща ума си нагоре, да пази да има мир в себе си, да прави поливни вани с вода, топлена на слънцето.
Казанлък, 15. V.1909 г. Люб. К. Иларионов, Получих вашето отворено писмо. За Елена моите наставления са: да диша дълбоко, да прави леки упражнения, да проектира портокалената и зелената краска в себе си, да обръща ума си нагоре, да пази да има мир в себе си, да прави поливни вани с вода, топлена на слънцето. Когато се завърна в София, ще видя как ще се сложи пътят ми. Моят поздрав на всички ви. Ваш верен: П.К.Дънов Източник: Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 1
към текста >>

25. 1909_06_10 Учителя до Елена и Константин Иларионови

Във време на мъчнотиите человек се калява.
Аз ще ви помогна да се съвземете. Гледайте да се ползувате от благовремието**. Дръжте мислите си положителни. Отхвърляйте от себе си мрачните настроения, дръжте се в съгласие с добрия живот. Черпете сила и подкрепа от този чист източник. Във време на мъчнотиите человек се калява. Но трудното е, докато се закали. Аз ще видя кога ще може да ми се отвори път да ви дода на гости. Предайте моя поздрав на всички. Поздрави Костадина, а така също и брата си. Надявам се писмото ми да Ви завари по-весела и бодра духом и телом.
към текста >>

Но трудното е, докато се закали.
Гледайте да се ползувате от благовремието**. Дръжте мислите си положителни. Отхвърляйте от себе си мрачните настроения, дръжте се в съгласие с добрия живот. Черпете сила и подкрепа от този чист източник. Във време на мъчнотиите человек се калява. Но трудното е, докато се закали. Аз ще видя кога ще може да ми се отвори път да ви дода на гости. Предайте моя поздрав на всички. Поздрави Костадина, а така също и брата си. Надявам се писмото ми да Ви завари по-весела и бодра духом и телом. С поздрав.
към текста >>

26. 1910_06_26 Учителя до д-р Дуков

Ако то иска да тръгне по широкия път на отъпкалите се минали култури, няма какво да се говори.
Христос дойде между англосаксонските народи, те Му казаха: ние няма да те разпъваме, нито ще създаваме инквизиция за Теб, ако искаш да ти бъдем полезни, ако искаш да работим за Теб, дай ни пари, плати ни добре, ний ще работим прилежно за Твоето дело. Христос иде при славяните, какво ще изберат те и какво ще поискат от Него? Ето въпросът. На миналото историята е пред нас, тя е разкрита, остава да се разкрие бъдещата. Какъв лист ще обърне славянството, това е важното. Ако то иска да тръгне по широкия път на отъпкалите се минали култури, няма какво да се говори. Ако то обаче избере тесния и прав път за създаването на нова култура, за обединението на человечеството, то има велика мисия, която трябва да изпълни драговолно с живота си. Славянството трябва да бъде носител на Любовта и мира, да се опълчи против злото. Статистиката говори, че бъдещето е на славяните. Засега няма защо да бързате. Имайте търпение, то всичко ще се уреди тъй, както е наредено от горе.
към текста >>

27. 1910_10_26 Учителя до Никола Ватев (В. Ватева)

Проектирайте си постоянно по няколко пъти на ден портокалената краска в умът си.
Всяка постъпка има своите последствия, всяка мисъл своите действия, всяко желание своите плодове. Радостта, веселието, чистотата на живота се намират само в Бога. Там всяка душа може да стане девствена. Тия неща ви се случват от вътрешно притеснение и смущение. Гледайте да имате мир в душата си. Проектирайте си постоянно по няколко пъти на ден портокалената краска в умът си. Възложете сега надеждата си на Небето. Четете 35 Псалм 5 п. 4 п. 10 п. С поздрав, ваш верен П.
към текста >>

28. 1910_12_23 Учителя до Никола Ватев (В. Ватева)

Проектирайте си постоянно по няколко пъти на ден портокалената краска в умът си.
Всяка постъпка има своите последствия, всяка мисъл своите действия, всяко желание своите плодове. Радостта, веселието, чистотата на живота се намират само в Бога. Там всяка душа може да стане девствена. Тия неща ви се случват от вътрешно притеснение и смущение. Гледайте да имате мир в душата си. Проектирайте си постоянно по няколко пъти на ден портокалената краска в умът си. Възложете сега надеждата си на Небето. Четете 35 Псалм 5 п. 4 п. 10 п. С поздрав, ваш верен П.
към текста >>

29. 1910_12_23 Учителя до Христо Тончев

По няколко пъти на ден старайте се да си представите в ума портокалената краска тъй реално, както е в природата - това ще улесни възобновлението на вашия организъм.
Смъртта ще повърне своите заграбени жертви. Вяра, вяра, пълна и непоколебима. Сега е време за работа. Идат дни светли, тържествени. Гледайте да имате мир в душата си, който е потребен за вашето здраве. По няколко пъти на ден старайте се да си представите в ума портокалената краска тъй реално, както е в природата - това ще улесни възобновлението на вашия организъм. Моят поздрав вам, на госпожата ви и на всички приятели. Ваш верен П. К. Дънов Източник: Писма до първите ученици (1889-1906г.)
към текста >>

30. 1911_01_21 Учителя до д-р Дуков

Върху всичко това аз ще ви осветля полекалека.
Тая работа е сериозна. Бъдете смели и бодри духом, но същевременно и разумни. Трябва да бъдете и справедливи. За школата, когато работите са приготвени напълно, аз ще ви съобщя. Вас имат предвид от горе. Върху всичко това аз ще ви осветля полекалека. Мир ви оставям. Ваш верен П. К. Дънов Източник: Писма до първите ученици (1889-1906г.)
към текста >>

31. 1911_05_24 Учителя до Минчо Сотиров

Дишайте дълбоко и работете над себе си с портокалената, зелената и ясно синята краски.
София 24. V. 1911 г. Люб. М. Сотиров, Получих вашето писмо от 19-того. Дишайте дълбоко и работете над себе си с портокалената, зелената и ясно синята краски. Портокалената указва добро влияние върху организма; зелената върху чувствата, а синята върху умът. При това имайте пълна и непоколебима вяра в Господа. Всичко работи за добро и от всяко нещо в животът трябва да се извади по една поука, да се уякчи сърдцето, да се възпита волята и да се облагороди умът. Дръжте се така в съгласие с Небето и Аз ще ви съдействувам. Не се поддавайте на големите влияния и внушения отвън.
към текста >>

Портокалената указва добро влияние върху организма; зелената върху чувствата, а синята върху умът.
24. V. 1911 г. Люб. М. Сотиров, Получих вашето писмо от 19-того. Дишайте дълбоко и работете над себе си с портокалената, зелената и ясно синята краски. Портокалената указва добро влияние върху организма; зелената върху чувствата, а синята върху умът. При това имайте пълна и непоколебима вяра в Господа. Всичко работи за добро и от всяко нещо в животът трябва да се извади по една поука, да се уякчи сърдцето, да се възпита волята и да се облагороди умът. Дръжте се така в съгласие с Небето и Аз ще ви съдействувам. Не се поддавайте на големите влияния и внушения отвън. Дръжте в постоянна връзка с Господа, Който работи навсякъде.
към текста >>

32. 1912_02_22 Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви

Ако във вашата река се е вмъкнала много кал от вън, това да ви не обезсърдчава - тя постепенно ще се утаи и ще стане почва за обработка.
Когато малката рекичка, като слиза от някой планински връх, е кристално чиста. Но колкото слиза по- надолу към долините и дойде да тече в поляните, тя се размъща и става негодна за пиение. Но при все това тя е полезна за градинарите. Така е животът на някои хора в този свят. Но Господ има начини, чрез които да чисти нечистото. Ако във вашата река се е вмъкнала много кал от вън, това да ви не обезсърдчава - тя постепенно ще се утаи и ще стане почва за обработка. Нека да ви радва бъдещето, което Господ е приготвил за онези, които Го любят. Любовта е потребна. Тя е майка на съществата. На земята тя е кратковременна, но в небето - дълготрайна и вечна. В своята същност тя е неизменчива, но в своите образи тя се мени, понеже повдига душите все в по-нови и нови области на живота.
към текста >>

33. 1912_10_11 Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви

Сотиров, Паскалева, Гарвалова и на всички други.
Господ ще постъпва тъй, както е Нему угодно. И каквото и да се случи с нас, всякога трябва да благодарим Нему. Всичко е за добро: и добро, и здравие, и болест, и нещастие, и злоба, и всичко друго, от какъвто характер и да ни постигне, да благодарим Господа Бога нашета, Който действува по чудни начини. Предайте моя поздрав на П. Киров, на Тодор, на г-жа Зуркова, на К. Сотиров, Паскалева, Гарвалова и на всички други. Господ ще изведе всичко на добър край. Ний работим и съдействуваме за постигание на целта. За Господа на Силите няма невъзможно и Той ще стори доброто, което е.определил. Мир на всички ви. Война на Земята, мир в Небето.
към текста >>

34. 1912_12_03 Учителя до д-р Дуков

Във всичко нека си кали волята и вярата.
1912 г. Люб. д-р Дуков, Получих писмото ви. Славка може да употреби рибено масло. Препоръчайте го. Във всичко нека си кали волята и вярата. Мъчнотиите в живота трябва да се преодолеят. Това е Волята на Небето. За възлизането се изисква по-голяма сила. За силата, която гради, се изисква повече време и усилие. Всеки може да събаря, но не всеки може да гради.
към текста >>

35. 1913_01_09 Учителя до Елена Иларионова

Нейните извори, нейните реки, планини, морета, скали, долини, камъчета, цветчета, мравинки, животинки, пчелички, бръмбарчета, пеперудки, птички, мечета, вълчета, овчици, козици, волчета и тям подобните, които носят на себе си нейните преводи.
Нека Господ всекиму да дава живот и здраве, че той сам да си превежда оригиналите и да ги пуща в обращение, че да му се радват неговите близки. Мисля, това е добро и много добро. Аз обръщам ума ви в една нова посока за размишление. Колко богатства, какви сили се крият в человешката душа. Природата постоянно прави своите преводи и ги пуща в обращение. Нейните извори, нейните реки, планини, морета, скали, долини, камъчета, цветчета, мравинки, животинки, пчелички, бръмбарчета, пеперудки, птички, мечета, вълчета, овчици, козици, волчета и тям подобните, които носят на себе си нейните преводи. За някои от тях ний се възхищаваме, а други укоряваме като не добре преведени. Едни ни произвеждат удоволствие, други ни крайно разтревожват. И ний си казваме, и това то било превод. Но не е крива тя, криви са преводачите, които не са си изпълнили добросъвестно работата. Но ще попита някой, как трябва да се преведе съдържанието на един извор?
към текста >>

36. 1913_06_12 Петко Гумнеров до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви (по идея на Учителя)

Само 10 месеци ни делят от миналогодишната среща, и сега, ако застанем един срещу друг, ще можем да разказваме и да разказваме.: за балкански съюз - чудо; за съюзно турския вой и погрома на вековна империя - чудо; за трусове и землетресения в средата на България - чудо; локализацията на дипломатически и политически сплетни - пак чудо.
Любезни Господин Стойчев, Важни времена преживяваме. И, ако има нещо, за което най-много да благодарим, то е, че сме се родили в тая „епоха – кърмачка” на велики събития, за които било писано да сме техни съвременници и зрители. А пък нам конкретно надлежи да славословим и хвалим Господаря на Силите, че ни е сподобил да се срещнем при нашето пътешествие с Тогози, Когото, колкото и да крие небето от нас, пак, ради Него, ни се дарува и благодат, и сила, и крепост. Да, да. Само 10 месеци ни делят от миналогодишната среща, и сега, ако застанем един срещу друг, ще можем да разказваме и да разказваме.: за балкански съюз - чудо; за съюзно турския вой и погрома на вековна империя - чудо; за трусове и землетресения в средата на България - чудо; локализацията на дипломатически и политически сплетни - пак чудо. И всичко чудо и чудеса. Всичко се уреди и нареди, урежда и нарежда чудесно. Ние нека искаме доказателства. Доказателствата дохождат и заминават, но ще ли ги използваме? Щем. А ако не щем, ще ни се наложи да ги използваме.
към текста >>

Моля ти се, поздрави нарочно г-н Паскалев и му кажи, че отговор на последното му писмо до мене няма да получи.
Но война - не. Не само че не се надеем вече за война, но надеем се, че месец юни, като 9-и месец от започване на настоящето усилно положение, ще донесе уреждане на работите, мир и благоволение.***** Цифрата 9 се състои на 3 места по 3 А на трите като означаваха равновесие, излиза, че това равновесие е в троен размер, равно на 9, цифра, на която вратата адови не могат да одолеят. Всичко това дава ни основание още по-яката да викнем към Господа, и на Него, и само на Него да уповае. „Което Господ прави, никой не може да развали, и което Господ гради, никой не може да разруши.” Радвам се, че ми даде слово, за да ти пиша нещо, което отдавна се каня да сторя и ми беше мъчно, че не иде възможност. Моля ти се, поздрави нарочно г-н Паскалев и му кажи, че отговор на последното му писмо до мене няма да получи. Онуй, което би трябвало да му се пише, се почти съдържа в настоящето ми писмо до Вас. С ожидание голямо чекам деня, когато Вас и всички единомисленици от Бургас ще мога да видя и прегърна. Кажи на Тошето, че и нему няма какво да пиша. Никаква още оправия няма по неговата работа. Назначения и уволнения министерството не върши.
към текста >>

37. 1913_08_01 Учителя до Др.Б.(?)

За последствията от изменението на законите на Твърдта, или тия закони, които управляват засега обикалящата ни вселена, прочети Исайя 34;4. Откр.
3. „Вечността на духовните закони." По този въпрос се знае, че има едни закони за ръководенето на видимата вселена по предопределението на Отца, или тоже известните закони. „Твърд" (Битие 1;7-8). А както изглежда, според пророчествата едни от тях ще се отменят или преобразуват, вследствие на което във вселената (според сътворенията в Битието) ще настъпи голяма катастрофа. Значи всички закони владеят дотогава, докогато е определено, след което може би не престават да съществуват, но се преобразуват в други сили. За последствията от изменението на законите на Твърдта, или тия закони, които управляват засега обикалящата ни вселена, прочети Исайя 34;4. Откр. 6; 14. Исайя 33; 14. Петр. 3;7, 10ДЗ. II Сол. 1;7-8. И тогава си представи какви изменения трябва да претърпи человечеството в живота си, за да оцелее във всички тия неща.
към текста >>

38. 1913_11_19 Учителя до Пеню Киров

Справката в календара потвърждава, че 17 декември 1913 е вторник.
(има негово писмо до К.Иларионов от 7 януари 1914 г. от София). Писмото, за което става дума, е публикувано и в книгата с извънредни беседи „Ходете във виделината“, София, Всемир, 1994, с. 104-106, но с дата 17 декемврий1913 г. и ден „вторник“, без указано местописане. Справката в календара потвърждава, че 17 декември 1913 е вторник. Пак от календара се вижда, че и 19 ноемврий 1913 г. е вторник. Затова тук представяме и двете дати. Местописането и в двата случая е Търново.В архива на Лалка Кръстева има ксерокопие от това ръкописно писмо.След графологическа съпоставка между почерците се установява, че това е препис на оригинално писмо на П. Дънов, направен от човек с почерк, близък до неговия.
към текста >>

Пак от календара се вижда, че и 19 ноемврий 1913 г.
от София). Писмото, за което става дума, е публикувано и в книгата с извънредни беседи „Ходете във виделината“, София, Всемир, 1994, с. 104-106, но с дата 17 декемврий1913 г. и ден „вторник“, без указано местописане. Справката в календара потвърждава, че 17 декември 1913 е вторник. Пак от календара се вижда, че и 19 ноемврий 1913 г. е вторник. Затова тук представяме и двете дати. Местописането и в двата случая е Търново.В архива на Лалка Кръстева има ксерокопие от това ръкописно писмо.След графологическа съпоставка между почерците се установява, че това е препис на оригинално писмо на П. Дънов, направен от човек с почерк, близък до неговия. Там датата е 18 ноември 1913 г.
към текста >>

39. 1914_02_14 Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви

Цветът, който се получи, ще бие на портокален.
Ще налеете до едно кило вода и ще ги варите от 2 до 3 часа. Житкостта, която се получи, ще я напеете в едно чисто шише и ще вземате сутрин, по обед и вечер от една до две кавени чаши наведнаж. Ще вземате на гладно сърдце. Ако водата изври много, ще доливате, тъй щото да остане до половин кило. Кат се свърши, ще си сварите пак по същия начин. Цветът, който се получи, ще бие на портокален. При другото ще си наберете копривени корени, ще ги измиете добре и от тях по същия начин ще си варите. Ще вземате по една винена чаша сутрин, по обед и вечер на гладно сърдце. Това ще правите през ден. Когато употребявате първата течност, втората нема да вземате. Трето, трябва да дишате дълбоко и да задържате въздуха в дробовете си по-длъжко.
към текста >>

40. 1915_04_03 Учителя до д-р Дуков

Да си служи тя постоянно със светлосините лъчи, светложълтите, светлозелените и портокалените.
Страхът от болестта, от духовете не върши Волята Божията. Да бъдем готови радостно да понесем драговолно онова, което Господ ни е отредил. Така са правили всички Богоугодници. Това й се дава за самоусъвършенствуване. Человек, когато има да замине, и здрав да е, пак ще си иде, щом му дойде времето. Да си служи тя постоянно със светлосините лъчи, светложълтите, светлозелените и портокалените. За да може да уякне духом и тялом. При сегашното й състояние една операция би я пратила по-скоро в оня свят. Молете се и вий по същия начин. В края на краищата победата ще дойде. Господ ще победи, Агнето ще възтържествува.
към текста >>

41. 1915_07_21 Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви

Человек се ражда да стане не по-щастлив на земята, но по-силен духом, като се кали в тая вътрешна борба.
Когато се освободил, със сълзи на очите попитал: „Господи, къде си? ” – „Тук съм”, отговорил Господ. „Но защо ме изостави? ” – „Аз не те изоставих, но се малко поотдръпнах, да видя твоето мъжество.” И Аз ти казвам: Господ иска да види твоето мъжество. Той не е далеч. Мъжество. Человек се ражда да стане не по-щастлив на земята, но по-силен духом, като се кали в тая вътрешна борба. В моя Дух противоречие не съществува. (Свещеният подпис) Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 21
към текста >>

42. 1916_11_03 Учителя до Минчо Сотиров

с Алберт Декалов)
(получено на 9 ноември 1916 г. с Алберт Декалов) София 3 ноем. 1916 г. Любезни М. Сотиров, Изненади човек може да срещне много в живота си. Те си имат своите причини.
към текста >>

43. 1917_03_26 Учителя до Минчо Сотиров

Любез. Минчо Сотиров, Бог да бъде с вас в минутите на духовното каление.
(получено на 26.03.1917 г. чрез поручик Тодоров Александър в село Лопатица) Любез. Минчо Сотиров, Бог да бъде с вас в минутите на духовното каление. Всичко е за доброто на вашата душа. Тук и горе. (Свещеният подпис) Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 25
към текста >>

44. 1917_07_23 Учителя до Минчо Сотиров

Мъчнотиите калят човешкия дух.
Люб. М. Сотиров, Получих вашето писмо. Вяра жива, упование силно - всичко ще се превърне за добро на тези, които любят Господа. Времето е велик учител. Опитността е потребна. Мъчнотиите калят човешкия дух. Господ ще свърши добре Своето дело. Бъдещето е велико и славно. Славата, която има да се открие не може да се сравни с днешните мимолетни страдания. За нас причините са ясни и последствията. Господ ще ви благослови да доизнесете докрай започнатата работа.
към текста >>

45. 1917_08_26 Учителя до Минчо Сотиров (До всички приятели)

Получено чрез фелдф.-музикален Илия Христов.
(получено на 30 септември 1917 г., неделя, село Цапари с писма от Петко Гумнеров, чрез фелдфебел музикант Илия Христов) (препис от оригинала, молив) Получено на 30.IX,1917 г., неделя в село Цапари с други писма от Петко Гумнеров. Получено чрез фелдф.-музикален Илия Христов. Този текст е добавен с молив. До всички приятели Изворите трябва да извират, реките да текат, тревите да растат, а човек да мисли, разсъждава и върши волята на Своя Небесен Баща. Неговата Любов да му бъде закон, Волята Божия, Царството Божие, Славата Божия - цел в Него самия. Много листа ще окапят, много чурупки ще се смъкнат докат душата достигне своето съвършенство.
към текста >>

46. 1917_09_02 Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви (До всички приятели)

След всяка органическа криза, душата се кали.
(няма дата в източника) Употребявайте копривените корени. Никакви инжекции да не се поставят повече на Величка. Величкиният живот е в сила сам да се грижи за себе си. Кризите не са лош признак. След всяка органическа криза, душата се кали. Имайте твърдо упование, на смелите Бог всякога помага. П.К.Дънов Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 7
към текста >>

47. 1917_09_28 Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви

Но какви милувки би искал онзи, който е прикован на кръста?
Аз желая всички да гледат на светлата страна на живота. За своите страдания аз не говоря, когато ползват другите. А съжалявам, когато страдам, че не ползвам. Колко Аз бих се радвал, ако вие туряхте всички Любовта за лозинка в живота, да внесяхте мир и съгласие навсякъде. Да, това би ме трогнало. Но какви милувки би искал онзи, който е прикован на кръста? Не трябва ли да се извадят гвоздеите? Не мислете, че това ви правя упрек. Не. Но ви говоря за една велика Божия идея. Аз се стремя да отмахна всичките упреци от живота. Нима онзи, който греши, не знае своя грях?
към текста >>

48. 1918_02_05 Писмо до приятели (Молитва)

Стойте върху непоклатимата скала на добродетелта, дръжте в ръцете си вечната правда.
5.II.1918 г. Моя поздрав вам и на приятелите. Стойте върху непоклатимата скала на добродетелта, дръжте в ръцете си вечната правда. Подкрепете сърцето си с любовта на живота. Дръжте ума си на работа под ръководството на Мъдростта и на Истината за подкрепа на духа си. Идат дни светли с всички Божии блага. Господ на мира иде да помага на своите деца. Земята и небето ще бъдат свързани с една обща хармония.
към текста >>

49. 1918_02_11 Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви (телеграма)

След всяка органическа криза, душата се кали.
(препис) Употребявайте копривените корени. Никакви инжекции да не се поставят повече на Величка. Великият живот е в сила сам да се грижи за себе си. Кризите не са лош признак. След всяка органическа криза, душата се кали. Имайте твърдо упование. На смелите Бог всякога помага. (Подпис) П. К. Дънов Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 21
към текста >>

50. 1918_09_30 Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви

Поздрав вам, на Паскалев, Щерев и всички други.
30.IX.1918 г.** Любезни К. Стойчев, Всичко върви засега добре. Приятелите да бъдат спокойни с жива вяра в бъдещето, което Бог е турил в своята власт. Мирът е пред вратата и ще е според както е отредено. Поздрав вам, на Паскалев, Щерев и всички други. Ж.К.В.О. (Жив е този, който ви обича) (Свещеният подпис) Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 7 Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 21 ** Учителят Петър Дънов е вече освободен от заточението и се е върнал в София.
към текста >>

51. 1922_01_16 Учителя до Елена и Константин Иларионови

На Калпакчиев кажи, той може да се задоми.
София, 16.01.1922 г. Любезни Костадине, Идете при брат Тончев, вземете сумата и през линията Ст.Загора донесете я тук в София. Когато дойдете, ще поговорим върху някои от спешните работи, които имат да станат. На Калпакчиев кажи, той може да се задоми. Моят поздрав на Еленка и на всички други приятели. Само Божията Любов. Подпис Източник: Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 2
към текста >>

52. 1922_02_08 Учителя до Паша Тодорова (Теодорова)

В древността един от царските синове на Адитите поискал да има свещ вечно горяща.
Понякой път тя идва от там, от гдето човек не очаква. Люби, възлюбвай вечното, безграничното, понеже то е само устойчиво и неизменно и там седи силата на душата, да е постоянно в близко общение с великия Дух на Любовта, Мъдростта и Истината. Аз желая ти да носиш Мъдростта в сърцето, в това се крие твоето благо. Ако Мъдростта обитава в теб, Любовта може да те навести, и да ти се изяви като ангел на пълната вътрешна свобода. Казва Господ, Аз ще ви се изявя, ако пребъдвате и Словото ми пребъдва във вас. В древността един от царските синове на Адитите поискал да има свещ вечно горяща. Такава му била доставена от един мъдрец, който в случая превърнал Любящата душа на една млада овчарка в такава жива свещ. Много се зарадвал синът на своята придобивка, тя внасяла със своята светлина и топлина мир и утеха на своя владетел, но когато я гледал, неговите очи се пълнели със сълзи, без да знае защо. Ти имаш сега тая свещ дадена от Бога, чети на нейната светлина, грей сърцето си на нейната топлина. Не питай защо очите ти са пълни със сълзи. Закрита е тайната на живота.
към текста >>

НАГОРЕ

0.021230936050415