Търсене в текстове за 'Имот'

да се яви. Признаците почват. Господ иде да ви помогне, призовете Го в „моето име" и ще имате радост голяма. Аз чувствам вашите болки, зная вашите нужди, защото Бог ме е поставил в положението ви. Моят дух е с вази и аз се моля за вашето преуспевание в Божията благодат. Дръжте се яко. Онзи, Който е във вази, е по-силен от духа на света, дявола и плътта. Бог е твърдина наша. Знайте, че Дяволът ще ви направи много пречки, но всичко Бог ще преобърне за ваше добро (II Посл. Тимотею 2:19). Имайте радост, братя мои, работете всичко, що ви Бог отрежда. Не се смущавайте. Всичко на своето време ще се сбъда (I Посл. Солуняном 4:17-18). Но има още време, братя мои, да работим за Славата Божия, и то с усърдие. Молете се Бог да ви даде разумение да ходите тъй, както трябва, с всяко смирение и дълготърпение, да изработвате със страх и трепет вашето спасение, защото Бог е, Който действа във вази. Духом бъдете пламенни, в Молитва усърдни, в надежда постоянни. Ние сме странници и пришълци в тоя свят. Ние не сме от него. Нашите братя и сестри в Небето ни чакат. Знайте, победа велика ще стане в света. Не сте още готови, вярата ви е слаба, затова Господ чака, и то за своите си, докато се изпълни числото. Не бойте се, около вас стоят войнствата Божии. „Онова, което обещах да ви кажа, има още време. Вие сами ще го видите." Тайните Божии не могат да се откриват. Иска се приготовление, и то велико. Пълната любов, казва Йоан, изпъжда вън всякой страх. „Ако ме любите, ще опазите
към текста >>

не забравяме Божието обещание" и други подобни по смисъл фрази. Това впечатление се подсилва и от второто изречение в писмото: „Тя е лично до всеки едного от нас". (У., № 14, 24.02.1899 г.) 60. Става дума за „Символ на вярата". От най-ранните години на Църквата символите на вярата са били живи изповеди на християнската вяра, а не просто схоластични формулировки. Такива изповеди на вярата се появяват още в Новия Завет, където например ап. Павел рецитира символ, за да напомни на Тимотей, че „Бог се яви в слава...". (I Тим, 3:16). (У., № 14, 24.02.1899 г.) 61. „Ние тука" - има предвид себе си и д-р Миркович. (У., № 14, 24.02.1899 г.) 62. За вярата в „Божието обещание" се говори в библейските текстове - Рим. 4: 13-21: „Обещанието [Божие] към Авраама ... се даде ... чрез вярата. Авраам повярва... без да слабне във вярата... а в обещанието Божие не се усъмни, но остана твърд във вярата... напълно уверен, че Той е силен да изпълни това, що е обещал". (У., № 14, 24.02.1899 г.) Източник: Епистоларни диалози - част І (1898–1900г.) Отговорите Аудио запис
към текста >>

че ти любиш Господа Исуса повече от всичко земно. ,Дом бащин е небето нам." Проси и ще ти се даде, търси и ще намериш. Сега е време за Господа да покаже и своята сила, и своята благодат. Макар и нищо да нямаме, обаче всичко владеем. Имайте радост и мир, за нищо не се смущавайте. Господ е близо, Той ще превъзмогне. Възлагайте Нему всичко. „Аз чух - казва Господ - всичко." Притч. 28:10. Пс. 108:9. Лук. 12:12; 13:13; 14:14; 15:15; 16:16. Посл. Рим. 12:12; 13:13; 14:14. Ев.Йоан. 14:14. I Тимот.3:13. Мат. 18:18; 19:19; 20:20. Поздрави на всички от мене. Ваш верен: П. К. Дънов Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.) ------------------------------------------- 25 Това писмо се публикува за първи
към текста >>

осъждаспиритическите уклони и сеанси на д-р Миркович и кръга около него,той регистрира Благотворителното дружество „Милосърдие“ със седалище в гр. Сливен. То е основано на 1 януари 1901 г. Уставът му официално е регистриран на 13 февруари 1901 г. под № 1222 в Министерство на вътрешните работи. Целта му е „да помага набедните и немощните, без разлика на вяра и народност“. Затова„дружеството ще се погрижи да открие благотворителен дом“. За завещаването на част от личните средства и имоти на д-р Миркович на това дружество ще става дума в писмата между Петър Дънов, Пеню Киров и д-р Миркович в течение на няколко години, преди д-р Миркович да си замине от този свят. Председател на благотворителното д-во е д-р Г. Миркович, подпредседател –Александър Георгиев, касиер-секретар – Иван Д. Кинарев, а съветници– Д. Х. Гендов и д-р Ил. Г. Кутев
към текста >>

по френология на френски - няма такова, което бих могъл да ви препоръчам. Ще видя, ако намеря някое ново, да е излязло наскоро, ще ви съобщя. По френология има доста много писано, но и досега няма още нещо завършено. На български ръководството е добро, но иска се повече наблюдение и сравнение върху посочените типове. А всяка опитна наука изисква чисти проверки, само така могат да се избегнат честите грешки, които стават. Това да ви не спъва, след време вие ще имате необходимото упътване как да си служите с по-достъпни методи за наблюдения. Иска се време за всичко. Природата не бърза и Небето прокарва всичко медленно, но безпогрешно. Моят поздрав на всички ви. Ваш верен П. К. Дънов Източник: Писма до първите ученици
към текста >>

5. I Книга на царете 12 гл. 6. Исайя 63 гл. 7. Притчи 21 гл. 8. Еклисиаст 7 гл. 9. Псалом 41, 51 10. Ев. Матея 3 гл. 11. Ев. Лука 4 гл. 12. I Петрово 3 гл. 13. Псалом 31 и 91 14. Ев. Марка 3 гл. 15. Галатяном 4 гл. 16. I Коринтям 10 гл. 17. Притчи 16 гл. 18. Битие 20 гл. 19. Изход 33 гл. 20. Съдии 4 гл. 21. II Книга на царете 24 гл. 22. Ев. Йоана 13 гл. 23. Ефесяном 5 гл. 24. Филипяном 2 гл. 25. Колосяном 3 гл. 26. I Солоняном 4, 5 гл. 27. I Тимотею 5 гл. 28. Евреем 10 гл. 29. Псалом 61, 71 и 81 30. Деян. Апост. 15, 16 гл. 31. Ев. Йоана 4 гл. 32. II Коринт. 10 гл. 33. II Коринт. 11 гл. 34. Ев. Матея 16 гл. 35. Ев. Лука 16 гл. 36. Ев. Марка 10 гл. 37. Притчи 7 гл. 38. Еклисиаст 12 гл. 39. Данаил 3 гл. 40. Битие 23 гл. 41. Битие 18 гл. 42. Притчи 26 гл. 43. Коринт. 7 гл. 44. Псалми 23, 47, 58 45. Псалом 21, 37, 69 46. Евреем 11 гл. 47. I поел. Йоаново 3, 5 гл. 48. I поел. Йоаново 1, 2, 3 гл. Бог да изпълни сърцата ви с всяка радост и веселие и да оплодотвори Словото Си в сърцата, а вие да пренесете Плодовете на Духа. (Свещеният подпис) Източник: Писма до първите ученици
към текста >>

през едно кръщение в Търново. Това, което придобихте, с пари не се купува. Това са редки събития в живота, които стават при особени епохи със значение. Това са велики дела Господни. Аз ги наричам възкресение. Гробовете, в които бяха затворени хиляди души от миналото, се освободиха от затвора и възлязоха в живота на Божията благост. Едни слизат, Други възлизат. Такъв е великият закон на въздигането и възраждането. Нека помни Търново Господнето посещение за свобода, че животът не е в имота, но в Любовта, да обичате ближните си. Търново не изгуби, но спечели. Мислите на образования свят сега са средоточени към него. Това е то третото Б. Царство, сега стават неговите разграничения. Не бойте се, бъдещето носи велики блага в себе си за всички. Старите дрехи ще се заменят с нови. Дребнавото ще се замени с великото и благородното. Това е ребусът, който бях ви задал да го разгадавате. Разбирате ли сега думите Бог, Борба, Посвещение? Да имате вече ясна представа. От невидимия свят ви го разгадаха в своята ясна форма. Числата сега са ясни и разбираеми с останалите пояснения. В числата имахте определена годината, месеца, деня и часа, когато ще стане казаното. Това събитие беше отбелязано отдавна в Аналите на природата. И то иде навреме. Вие опитахте сега Господа и видяхте, че е благ и че Той е в сила, посред най-тежките условия в живота, да ви избави в безопасност. Които слугуват Нему, никога няма да се посрамят. Имайте вяра жива, защото тя е носителка на живота. Научете се да се
към текста >>

говори за дейността на плътта, да се знае, че тя е винаги в борба с чистата съвест - Божият дух в нас. Казано е, че борбата ни в света е срещу греха в плътта, които заедно работят против Духа. Плътта се е омърсила и е станала противна на началото си с прихождането на първия човек, с което сатана е постигнал целта си - да прониква в нея. Считам за нужно да ти дам още едно разяснение по отношение на плътта. Като казваме „плът", далеч не трябва да разбираме физическото тяло, видимото, а тялото на чувствата, „етерното тяло", което след смъртта продължава да съществува до известно време, според духовния уровен на човека, и с което се явяват жителите отвъд гроба. 2. „Съвършено и временно отменяване на духовните закони." Казахме, че съществуват два вида закони: ниски и висши, обаче това така е наредено, че нисшият закон е поставен в кръга на по-висш, този - в трети, четвърти и т.н. Всичко е закони в закони до безконечност. И още, че нисшият закон се подчинява на по-висшия (Еклисиаст 5;8). Така се обяснява и примерът с пророк Йон, когато той се намери в корема на „голямата риба" (Йона 2;1). (Забележи добре, не кит, а „голяма риба".) И така казва писанието: „И пребиде Йона в корема на рибата три дни и три нощи". Оттук се вижда (явява), че той, материята на неговото тяло, трябваше да бъде в тия три денонощия асимилирана от стомашните действия на рибата. Обаче освен че, едно, не всяка храна е възможна да се смила в едно кратко време, още повече - человешкото тяло, но
към текста >>

януари 1917 г., вторник, на кота 1248, от запад Битоля, чрез санитарния фелдшер Шаулов) София 3.I.1917 г. Любезни М. Сотиров, Всеки ден носи нови опитности за човешката душа, за човешкото сърдце, ум и съзнание. Великия закон на живота с който Бог правилно отмеря всичко, не оставя никому дължимото. И в края всичко ще вземе правилна форма. Приливите на морето и реките всяко достигат до своите предели и после се повръщат на своите установени места. Телата в пространството следват същия закон. Господ отдава правилно. Блажен е онзи народ, онова племе, което има Божието благоволение и което ходи в Неговите пътища. Моя привет вам и на Димитра! Ваш В. (Свещеният подпис) П. К. Дънов Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том
към текста >>

Обична Паша, Най-необходимото в живота е яденето, това е въведение на видимото, ограниченото, материалното. Най-приятното в живота е музиката, това е въведение на съзнателното, мъдрото, ума, който ражда и съгражда това е света на мисълта. Най-възвишеното в живота, това е молитвата, тя е въведение на Божественото, светът на Духа. В първото въведение влизат ядението, тъй ги наричам, влизат: Въглеродните енергии, водородни, азотни и кислородни. Те са подигнали човека на сегашното негово развитие. Първите са му създали почвата, вторите му дали средствата, материалите, третите условията и четвъртите - начините и пътищата, условията за живота да го придобива. Второто въведение, музиката, дала на човека потик към мисълта, първия потик на движението, първия звук, първата дума, която донела светлината, съзнанието, образът на Любовта; третото въведение, молитвата, съединила човека с Бога, оповестила идването на Духа, възлюбления на Душата. И тъй числото 10 става ясно. Едното, Мировия човек изправен и нулата, Божественото, с която човек съединен, нараства, развива се и облагородява се. И тъй това нищото, празното според сегашния свят подига човека. Дотогава, докато Божественото седи като основа в съзнателния живот, дотогава, докато Любовта топли сърцето, душата, животът има смисъл. Тия светли лъчи на Божественото винаги да поздравяват твоите очи, да прегръщат твоето сърце, да целуват твоята душа и ти да чувствуваш, че тука е пълната чистота. Чистите по сърце, казва
към текста >>

1924 г. Любезна Е. и К. Вий и двамата ще обръщате внимание само на онова, което изтича от Бога, от Великия закон на Любовта. Да ви не плаши видимото зло и непостоянство на хората. Има нещо в света по-силно, по-мощно от всичките хорски сплетни. Бъдете и двама мъдри. Мъдрият туря страха и съмнението на работа. Само Божията Любов, която е достъпна на всички, носи Мир и радост. Гледайте да живеете в Мир с Великото в света. Разбирайте дълбоко человешката натура, защото в нея има известни слабости. Но Божият Дух ще превърне всичко за добро. Аз зная, вий се терзаете за малки работи. Нека си тече всичко по своя ред. Уповайте на Бога, гледайте зад завесата на настоящия живот. Моят привет на всички. Само Божията Любов. (Свещеният подпис) Източник: Писма до първите ученици
към текста >>

Дух. В беседите и лекциите ще намерите отлична светлина за вашия ум. Няколко правила за упражнение. Искай Любовта; търси Мъдростта; хлопай за Истината. Не преставай да работиш. Гдето е Истината, ходи там; гдето свети Мъдростта, мисли там; гдето е Любовта, живей там. Радвай се на най-малката твоя придобивка и благодари на Бога, че те е удостоил да видиш Великото на живота, скрито в малкото. Радвай се на онова в тебе, което расте и се развива и расте и зрее. Вярвай в непостижимото, вярвай в невъзможното, за да видиш тяхната реалност и тяхната постижимост. Бог е Бог на непостижимото, на невъзможното. Той е създал света затова.Ако търсим възможното, ние търсим общуването с хората; ако търсим невъзможното, непостижимото, ние търсим общуването с Бога, а това е пълният смисъл на живота. Благата на живота са реални само тогава, когато идват по пътя на невъзможното и непостижимото. И тъй, Любовта е Любов за непостижимия живот; Мъдростта е Мъдрост за непостижимата виделина; а Истината - за необятната свобода. Страданията и мъчнотиите са граници между възможното и невъзможното, между постижимото и непостижимото. Радостите и дарованията са плодове на непостижимото и невъзможното. Това е идеалът на великите души, които служат на Господа на всичката пълнота; те не търсят постижимото и възможното; за тях това е дело на миналото. Ала непостижимото и невъзможното е дело на бъдещето. За тях настоящето е Любовта, Мъдростта, Истината, животът, светлината, свободата.
към текста >>

на Всевечната Мъдрост, що всичко създаде и постави конец, връзка с Необятната Истина, що всичко в светлина огради. Постави Тя Свободата за мерило, Живота за награда и Светлината за наслада, и повика духа на човека отдалеко, постави го да се учи в този обширен свят, изправи го пред себе си: „Слушай, му проговори. Тя, чадо на Бога живаго, тебе ще дам всичко това, само да слушаш. Пази добре мерилото на Свободата, наградата на Живота и насладата на Светлината. Но човекът на видимото не постави думите на сърцето си, леност го хвана, мярката на Свободата на земята остави, жажда за познанието на добро и зло в пътя го намери, за тях той наградата на живота продаде, славата човешка го обхвана и без да мисли той, насладата на Светлината на пазаря изпрати, слугиня да стане и него да храни. Прокобни останаха думите на Истината, робството на смъртта дойде, и господар на човека стана, и накара го земята да роди; внесе то всички ограничения, свободата да гони; изгуби човекът силата си, дойде сиромашията, скръб, страдания и мъка в живота в него; уплаши се човекът - от страха, на лъжата слуга стана; потъмня умът на човека, понеже изгуби Светлината и стана скиталец по земята - той, младият син на Виделината. И плака той дълго време в своето робство, припомни си той думите на Истината и разкая се той за постъпката си и пожела да се върне в Любовта. Чу тогава той вътрешния глас на Истината в него да говори: „ВЗЕМИ МЯРКАТА НА СВОБОДАТА В РЪКАТА СИ, ПОСТАВИ НАГРАДАТА НА ЖИВОТА ВЕНЕЦ
към текста >>