НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПИСМА И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
10
резултата в
5
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
1899_10_30 Учителя до П.Киров (снимка на писмото)
Кирил и Методий" и предизвиква гнева на Православната
църква
в Бургас. К.
Велчев има пет деца. Той е автор на шест брошури на евангелска тематика, издадени в периода 1904-1930 г., като 5 от тях са отпечатани в неговата печатница. През 1901 г. застава зад отпечатването на едно „Отворено писмо до Бургаския архиерейски наместник - протоерея К. Христов". Това писмо се раздава безплатно на Великден пред черквата „Св.
Кирил и Методий" и предизвиква гнева на Православната
църква
в Бургас. К.
Христов се принуждава на свой ред да издаде брошурата „Идолопоклонство ли е? ", с която авторът обвинява протестантската общност, че отлъчва хората от православната вяра. Този спор продължава и през 1904 г., когато излиза брошурата „Ти победи", без посочен автор. К. Христов отговаря също с брошура - „Грях ли е да се молим на Бога за ближния? ", в която обвинява Тодор Стоименов като предполагаем неин автор и иска уволнението му като служител в Бургаския окръжен съд.
към текста >>
Велчев, съпругата му Люба и децата му остават предани членове на
евангелската
черква в Бургас.
През 1906 г. Н. Велчев започва да строи къща, на първия етаж на която през юли 1908 г. открива собствена модерна печатница с оборудване от Виена. В дома на брат му Димитър (днес на мястото на хотел „България") двамата откриват книжарница „Пеликан", в която всичко потребно може да се намери на най-добро вносно качество. До края на живота си Н. В.
Велчев, съпругата му Люба и децата му остават предани членове на
евангелската
черква в Бургас.
(У., № 25, 30.10.1899 г.)
към текста >>
2.
1901_08_21 Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)
Вечерта в неделя държах в Ев [ангелската]
църква
.
Ний пристигнахме около полунощ. Разстоянието е 38 км от Сливен до Нова Загора. Утре, ако сме добре, ще се отправя с трена за Стара Загора. В Сливен прекарахме много добре. Държахме реч в салона „Зора", имаше доста публика.
Вечерта в неделя държах в Ев [ангелската]
църква
.
Д-рът е доста добре. Ходихме заедно с него да гледаме градината му. На доста добро място е. В неделя на обяд бях на Д-ра на гости, приеха ме въобще всички добре. Има да Ви пиша други неща, но за тях по-после.
към текста >>
Активен член на бургаската
евангелска
общност.
Същий Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.) --------------------- 44 Стефан Ж. Тънков от Шумен, преселил се в Бургас.
Активен член на бургаската
евангелска
общност.
Заедно с К. Паунов, Т. Костов и др.около 1896 г. полагат основата на евангелската дейност в Бургас.Събират се с арменците на съвместни евангелски служби. Семейството му се състои от г-жа С. Ст.
към текста >>
полагат основата на
евангелската
дейност в Бургас.Събират се с арменците на съвместни евангелски служби.
Тънков от Шумен, преселил се в Бургас. Активен член на бургаската евангелска общност. Заедно с К. Паунов, Т. Костов и др.около 1896 г.
полагат основата на
евангелската
дейност в Бургас.Събират се с арменците на съвместни евангелски служби.
Семейството му се състои от г-жа С. Ст. Тънкова, дъщерите Ю. Ст. и Л. Ст. Тънкови и синовете Жеко Ст. и М. Ст.
към текста >>
и започва
евангелска
дейност.
Баня, Разложко, на 18януари 1865 г. Учи няколко години в евангелското училище в Самоков.Заминава за Америка, където получава степен „бакалавър на изкуствата“ в колежа „Алегени“, Пенсилвания, през 1894 г. През учебната 1894/1895 г. е в семинарията „Дрю“. Пристига в Бургас на17.07.1898 г.
и започва
евангелска
дейност.
С известни прекъсвания работи там до края на живота си (за кратко пребивава и в Карнобат, Н.Загора и Ст. Загора). В самото начало на века заедно с Николай Велчев обикаля региона и държи проповеди. В началото на ХХ в. заедно с пастор Марков от Бургас поддържа приятелски отношения с Петър Дънов. През 1903 г. Н.
към текста >>
3.
1901_09_03 Учителя до Пеню Киров
Иван Игнатов е активен член на
евангелската
църква
в София.
Игнатов“ през 1890г. в София. В периода 1893-1908 г. мести издателството и книжарницата в Пловдив, след което отново се връща в София. След Първата световна война издателството се поема от синовете му под името „Игнатови издания“.
Иван Игнатов е активен член на
евангелската
църква
в София.
към текста >>
4.
1901_12_05 Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)
59 Г-н Хад.[жи] Димитров, член на
евангелската
църква
в Бургас.
Призовавайте Господа и не бойте се. Така говори Дух Святий. Колко са благи и неизмерими пътищата на Нашия Небесен Отец. Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.) -------------------------------
59 Г-н Хад.[жи] Димитров, член на
евангелската
църква
в Бургас.
Брат му – хаджи Стефан поп Хаджидимитров, е трето дете на поп хаджи Димитър Хаджикостов и хаджи Пенка Повивкова, роден в Сливен през 1853 г. и починал в Бургас от туберкулоза на 2.5.1907 г. По професия е бил шивач на офицерски дрехи.
към текста >>
5.
1904_01_05 Учителя до Пеню Киров
100 с.; „Опасност“, сказка, Свищов, [1901], 24 с.;„Ръководство за добиване спиритически явления“, София, 1907, 24 с.;„Спиритически чудеса или доказателства за задгробния живот“,София, 1906, 223 с.; „Философията на живота според Розенкройцерското учение, или Тайните на живота в Христовото учение“, София, 1912, 192 с.; Сказка, Казанлък, Баптистка
евангелска
църква
, 1901. (Вж.
– септ. 1910. Автор е на книгите: „Зло! От какво страдаме и где е церът? “,Свищов, 1901. 16 с.; „Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов“,София, 1922.
100 с.; „Опасност“, сказка, Свищов, [1901], 24 с.;„Ръководство за добиване спиритически явления“, София, 1907, 24 с.;„Спиритически чудеса или доказателства за задгробния живот“,София, 1906, 223 с.; „Философията на живота според Розенкройцерското учение, или Тайните на живота в Христовото учение“, София, 1912, 192 с.; Сказка, Казанлък, Баптистка
евангелска
църква
, 1901. (Вж.
РБК, №29641); „Нечестивият оправдан“, проповед.Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, № 49097) Преводач е на книгите: Инглез, Изабела „Тайната на живота,или Свързани души“, [Роман], София, 1919, 173 с.; Лумис, Е. У.„Практически окултизъм“, София, 1919, 120 с.; Алексис „Изкуството за хипнотизиране“, София, 1907, 33 с.; Браун, П. „Могуществото на душата или как да бъдеш господар на своята съдба“, София, 1908, 40с.; Браун, П.
към текста >>
РБК, №29641); „Нечестивият оправдан“, проповед.Казанлък, Баптистка
евангелска
църква
, 1901. (Вж.
Автор е на книгите: „Зло! От какво страдаме и где е церът? “,Свищов, 1901. 16 с.; „Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов“,София, 1922. 100 с.; „Опасност“, сказка, Свищов, [1901], 24 с.;„Ръководство за добиване спиритически явления“, София, 1907, 24 с.;„Спиритически чудеса или доказателства за задгробния живот“,София, 1906, 223 с.; „Философията на живота според Розенкройцерското учение, или Тайните на живота в Христовото учение“, София, 1912, 192 с.; Сказка, Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж.
РБК, №29641); „Нечестивият оправдан“, проповед.Казанлък, Баптистка
евангелска
църква
, 1901. (Вж.
РБК, № 49097) Преводач е на книгите: Инглез, Изабела „Тайната на живота,или Свързани души“, [Роман], София, 1919, 173 с.; Лумис, Е. У.„Практически окултизъм“, София, 1919, 120 с.; Алексис „Изкуството за хипнотизиране“, София, 1907, 33 с.; Браун, П. „Могуществото на душата или как да бъдеш господар на своята съдба“, София, 1908, 40с.; Браун, П. „Откъслеци от тайната наука, или Магнетическо лекуване“, София, 1908, 32 с.; Браун, П.
към текста >>
НАГОРЕ