НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
1.
ОСНОВНАТА ПРОЯВА НА ЖИВОТА - Д.Г.
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.
което еднакво се схваща от всички. Една величествена симфония, написана в мажорна тоналност и в темпо maestoso не може да не буди във всички слушатели чувство на възторг и да не засегне в тях самочувствието и самоувереността, макар тия реакции в различните натури да бъдат различни по сила и нюанси. Един траурен марш не може да радва никого, ако и да бъде различна тъгата и болката, която ще възбуди в отделните слушатели и един жив и подвижен мотив не може да не внесе оживление и
жизнерадо
ст във всеки, който го слуша. И там именно е цената на музикалните произведения, че те дават рамките на проявата, определят фона, на който трябва да се разиграят, сцените, различни при отделните слушатели, но всички еднакви по своята развръзка; те определят насоката и характера на чувствата, които ще се събудят и на евентуалните мисли, които биха могли да виреят при средата, която им се предлага. И тогава истинската музика е действително свалена, както казват някои, от света на ангелите, дето тя им служи за говор, когато буди в човека висши, благородни чувства и пориви, оформя в него високи и чисти стремежи и дава условия да се зародят и развият велики и гениални мисли, целящи още по-велики и благородни постижения. До известна степен музиката на Бах, Бетховен, Тартини и др. класици е такава. Тя събужда у слушателите наистина благородни чувства и им дава възможност да изживеят наистина светли моменти, когато грубото, низшето в човека замлъкне, а заговорва висшето. Тяхната музика окриля
към текста >>
2.
ЕЗИКЪТ НА ЗВЕЗДНИТЕ НЕБЕСА - H. P. Burgoyne
 
Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.
тон, който се възприема от слуховия нерв. Трептенията на отделните тонове се съчетават в друга комбинация по-голяма, по-сложна, с общи характерни вибрации. Тия комбинации носят името гами според общия дух на вибрационната постановка носят различни имена: минорна, мажорна и пр. И всяко музикално творение носи вибрациите на съответната гама, което от своя страна се отразяват върху настроението. Например мажорните гами винаги носят в себе си едно повишение на настроението, една
жизнерадо
стност, докато миньорните гами навяват тъга, меланхолия и мечти. Самите гами могат да носят свои още по-типични особености във вибрационно отношение. Тия особености се изразяват с такта. Едно парче в мажорна гама може да е дадено в такт на марш или хороводна песен или на обикновена еротична песен. По отношение на такта също може да се кажа и за миньорните гами. От друга страна, една композиция, например, изпълнена от една духова военна музика дава един определен ефект, когато същата композиция изпълнена от една флейта или цигулка дава съвършено друг ефект и обратното, една нежна, елегична музикална работа може да създаде великолепно настроение, ако се изпълни само от флейтата и цигулката и много би загубила от своята красота, ако се изпълни от една духова музика. Така че, едно музикално творение представлява една твърде сложна комбинация от разнообразни трептения, но намиращи се в правилно математическо отношение по между си. По тоя начин всяко музикално парче се явява носител на свои
към текста >>
3.
КЪМ БОГОПОЗНАНИЕ - Д. Стоянов
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
обяснение на механизма на посочените явления. В природата и човека съществува стремеж за равновесие. По-силният индивид упражнява винаги едно по-малко или по-голямо влияние, известна власт тъй да се каже, върху по-слабия индивид и последният най-често е по-щастлив тогава, намирайки се под закрилата на по-силния. Детето се чувствува най-добре в прегръдките на своята майка, жената с радост приема закрилата на своя по-мощен другар, болният се чувствува по-добре в присъствието на здрав
жизнерадо
стен лекар, който му вдъхва вяра в живота и в скорошно оздравяване. И ако ние се вгледаме по-дълбоко в живота, ще се уверим скоро, че всички ония явления, които дотогава отдавахме на простия случай, всъщност са плод на несъзнателно въздействие, което индивидите оказват един върху друг. Казваме въздействие, а самото то не е друго, освен следствието, последицата от действието е една сила. Ние казваме, че щом едно тяло привлича железни частици, никел, кобалт и след това ги отблъсква, че то е наелектризирано, ако тялото задържа частиците казваме, че то е магнит и т.н. и в гореприведените примери следва да търсим причината, силата що произвежда тези явления. Немският физик Fr. Feerhow, цитирайки френския учен H. Durwllle, определя тази сила като един принцип, който управлява всички функции на тялото, като възбужда и регулира неговите физиологични прояви. Това е организиращата сила на тялото, която е причината за стойността на неговата морфологична структура, както и на възобновяването на неговите
към текста >>
4.
Нестинарските игри - Добран
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.
тях е било идеал) искрено признават, че въпреки всичко, най-хубавите дни и години на техния живот си остават през тяхното детинство и ученичество. Животът на всички хора днес, външно поне, протича приблизително по един и същи начин. Детинство с неговите радости и буйност, възмъжаване, отричане, детинската наивност, житейски борби, малки или големи успехи и разочарования и най-сетне неизбежния за всички край. Всички се раждат, работят и умират и малцина са ония, които с доволство и
жизнерадо
ст изпълняват своето призвание и дълг до край. Мнозина, след дълги вътрешни борби, се примиряват с безликата ежедневна действителност. И остава една от малкото чисти радости на техния живот, светлия спомен за някогашното детинство Кое прави детинството, ученичеството един от най-красивите периоди в живота на човека? На този въпрос отговарят различно. Той е послужил и като сюжет на много художествени произведения, защото живо отеква в отзивчивите души на художници и поети. Ние мислим, че интимното, задушевното, това което ни затрогва от детинството, е непринуденото проявление на съзнанието за собственото несъвършенство — нещо, което ние като възрастни сме заглушили у себе си, но което дълбоко в нашето естество си съществува. Възрастният човек е самостоятелен, съвършен по отношение на външния и практичен живот, но по отношение на по-общите въпроси на живота и на възможното съвършенство, той си остава едно голямо дете. Днес за мерило на силата и съвършенството се вземат възрастта и общественото
към текста >>
5.
ЗЕМЛЕТРЕСЕНИЯТА И ТЯХНОТО ПРЕДСКАЗВАНЕ - Л. Лулчев
 
Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
у един автор, че някои млади единбургски художници украсили стените на болницата с картини доброволно, даром, от любов км болните. И с право авторът забелязва, че тези картини ще стоят по-горе от картините, предназначени за продажба. И, наистина, така е, защото при първия случай се черпи вдъхновение от един възвишен извор. В тяхната постъпка няма ли красота, каквато имат нарисуваните от тях картини? В тази болница непременно атмосферата ще бъде по-чиста и болните ще се чувствуват по-
жизнерадо
стни, по-повдигнати. В тая болница, осен външната, ще има и друга, невидима красота, вложено нещо от душите на тези художници. По този начин, чрез новото разбиране на труда, ние ще внесем една невидима атмосфера на красота, която ще прониква средата, в която работим. Кой вид труд отговаря на човешката природа? „Как ще любим Бога? Има известни благородни мисли, колкото да са малки, има известни Божествени мисли в нас, които постоянно се явяват във всяко същество. Те идат и в растенията, и в животните, и в човека. Праведникът, в когото тези Божествени мисли се явяват, хваща ги и ги култивира. А друг чака някое грандиозно явление в своя живот. Те са грешници. А разумният увеличава в себе си най-хубавото, най-красивото. Всеки един от вас има тези спонтанни мисли. И ако вие се спрете в своето страдание, в своето нещастие, ще видите, че тези Божествени мисли идат. Да любим Бога, значи да долавяме тези Божествени мисли, които ни идат отвътре и да ги последваме. Те постоянно бликат отвътре.” Учителят
към текста >>
6.
НАЙ СКЪПОЦЕННИЯТ ДАР - А.Т.
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
обикновеното, вашият страх да се издигнете над окръжающите, вашият страх от всичко и от всички. И всичко, що принадлежи към нисшото аз (личността), трябва да си върви. Тогава и само тогава ще се прояви съкровената, висшата същина (Божественото). Работете и не се отчайвайте! Дори и най-големият безумец ще стане оръдие в ръцете на Великия Майстор, който иска да изрази славата си във всяко създание. Побързайте с вървежа на своето развитие.! Тогава ще ускорите идването на моята
жизнерадо
стна безстрашлива раса! Според положителната религия, за да вървят работите на човека добре и в материалния, и в духовния, и в Божествения свят, той трябва да бъде свързан с космичния човек,
към текста >>
7.
СТРОЕЖЪТ НА ЧОВЕКА СПОРЕД КАБАЛИСТИТЕ - АЛБЕРТ КАЛЕВ
 
Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
вдъхновеният водител днес на есперантското движение, наследникът на Д-р Заменхоф, пламенният оратор в Женевския университет, който безспирно работи за тържеството на мира, за свещена хармония между народите, за разпространение на есперанто. Бях чел неговите книги – „Животът на Заменхоф” и бях почувствал живия огън на неговото слово. Голяма бе моята радост, когато можах лично да се запозная, да поговоря с него, да ме облъхне нещо от неговия оптимизъм, от неговата вечна усмивка и
жизнерадо
ст. Като че ли в неговото лице – аз се свързах със световното есперантско движение. Още повече, че аз пътувах за Южна Франция – между миротворците – по негова покана. И мислех си: ето, това е новият живот, това са зидарите на новия мир, светлите братя, които носят новите идеи за общочовешка хармония, за всеобщ мир между народите, за правда и ново възпитание. Посетих институт Ж. Ж. Русо, срещнах се с проф. Pierre Bovet – също есперантист, бях на гости и в класа на една учителка, където ми бе оказано трогателно гостоприемство – учениците и ученичките ми подариха картини като привет до България и българските ученици и ученички. Институтът Ж. Ж. Русо – верен на принципите на Русо – е международен институт за ново възпитание – ето, това е новият свят, който се ражда в умовете на хиляди студенти от всички краища на земята. Поклоних се в музея на Русо – на неговия светъл дух, който в Емил е обезсмъртил поривите за нови,, светли бъднини на природосъобразно, разумно, свободно възпитание, Пак в Женева
към текста >>
8.
КНИГОПИС
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
форми и догми винаги са спъвали и спъват напредъка и така ще бъде до умирането им. Голямата, съвършена правда и великата истина човек не може да постигне без морал, без сила и честност. Затова Петър Дънов има особена практика да осветлява задачата, която е турил пред себе си. Той не всява измислици и неверни работи, но учи със своя личен пример. С примерния си живот той осветява пътя на човечеството, да го издигне до нивото на духовния живот, който дава веднага здраве, сила и
жизнерадо
ст на човечеството и развива вложените у човека дарби и сили, които в края на краищата водят към социална хармония. Той иска да освободи човека, преди да бъде осъден. Той иска да го осветли, да го оправи в живота. Той проповядва: новият човек ще бъде носител на светлината. Основите на учението са в духа на Христовото учение. Дънов иска да възстанови Христовото учение в истинския смисъл, както първите християни са го проповядвали. Животът на Петър Дънов е в хармония с учението му. Вече 70-годишен, казват за него, че е млад и се радва на добро здраве. Учениците му казват, че той понякога не говори много, но всякога дълбоко се чувстват думите, мислите му и духовните му възгледи, затова той царува над техните сърца. С голямо внимание се следи движението на Бялото Братство отблизо и далеч, в България и оттатък границата. И днес от това движение се интересуват от много страни и места. На немски (Das hohe Ideal) на английски (The great Law) и в изданията на есперанто са вложени мислите на Дънов. В
към текста >>
9.
УСЛОВИЯ НА ЖИВОТ И ЗДРАВЕ В ОРГАНИЗМА - АМРИ
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
приливи на кръвта, разни стомашни възпаления, вътрешни и външни разстройства на сърцето, хемороиди и въобще болести, свързани с действията на кръвта и пълнокръвието. Умереността в храненето и растителната храна, а също и физически упражнения, е най-добрият режим за сангвиниците. Гласът на сангвиниците е ясен, бърз и шумен, движенията бързи и леки, ако не са много пълни; походката е благородна и уверена, главата държат високо – въобще жестовете са израз на доволство. Един особен
жизнерадо
стен ритъм лъха от тях. Учителят дава следната формула за сангвиничния темперамент той е въздухообразен темперамент, тия хора имат свойството да се разширяват силно. В техните мисли, чувства и действия има силно разширение, тe са експанзивни, всякога преувеличават нещата. Най-малката радост в тях се силно изживява, но скоро настава смяна – хора подобни на времето. Ще ги видиш радостни, скръбни, след това – гръмотевици, прах. Всичко се сменя бързо. (Следва) *) Вж. Дюрвил – Четене характера, темперамента и болестните предразположения по лицето – Библ. „Водолей" – 1928. **) П. Дънов – Темпераментите – лекция – 1924 г
към текста >>
10.
ЖИВОТ И УСЛОВИЯ ЗА ЗДРАВЕ - АМРИ
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
в живота изобщо, а също и големи заговорници и революционери. Лошите условия често съпътствуват този темперамент, негли rо и го създават у мнозина. Тия хора страдат от нервни болести, ипохондрии и разни мании, разни трески, запеци, камъни, жълтеница, гангрени, проказа и трудно се лекуват. Трябва да употребяват храна, която да разреди кръвта им и да внесе влага в тялото, да избятват самотността, да ходят по слънце, да правят топли бани, да си поспиват повечко и да слушат
жизнерадо
стна и приятна музика. Гласът е нисък, пресеклив и сдавен, изразява тъга и чувственост. Движенията са резки, походката е важна, лека и замислена, с наведена надолу глава. А ето каква е формулата на Учителя за меланхоличния, който за него е идентичен с умствения темперамент: Преобладаващо влияние – нервната система – кислородът. В този темперамент има огън, тия хора са в постоянни вътрешни безпокойства; вътрешните процеси не стават правилно в тях, затова се образува повече топлина. Липсва достатъчно азот, който да регулира горенето. Азотът не спира живота, но регулира горенето; той не дава възможност да се проява животът изведнъж, за да не се изтощи бързо. Меланхолията се явява у хора, които имат чрезмерни желания, които често не могат да се осъществят. Крайно меланхоличните хора са крайно амбициозни. Нервен темперамент. Сухо и слабо, стройно, тяло, изразително и подвижно лице. Цвят на кожата бял до жълтеникав, суха и мека кожа; коса – светла, рядко тъмна или черна. Мускулатура – тънка, но
към текста >>
11.
ХИРОСОФИЯ И ПСИХОАНАЛИЗА-ЕРНС ИСБЕРНЕР-ХАЛДАНЕ, ОТ НЕМСКИ П. МАНЕВ
 
Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
бузи. Челото е добре развито и излеко издуто. Очите са изразителни и доста изпъкнали; погледът е топъл, радостен. Нос – твърде голям и дълъг, винаги вгънат изразително под челото и повече или по-малко извит надолу на върха. Уста – средно голяма, правилна. Изобщо физиогномически тези хора правят добро и приятно впечатление. В движенията и жестовете са грациозни. Обикновено те ходят с глава излеко насочена назад или наведена наляво. Гласът е силен, звучен и ясен. Тия хора биват
жизнерадо
стни, услужливи и с богато въображение. Те са добри оратори, ентусиасти, бързи и подвижни в всичко. Те са още откровени, лакоми, завистливи, свадливи (много характерно за добрите петли), а понякога арогантни. Йоханес Порта казва, че хората белязани от типа петел са склонни към всичките удоволствия на любовта. Според Редфилд този тип е много характерен за испанците. Котка. У този тип лицето е сравнително малко, възкръгло, със закръглено ръбести форми. Носът е малък и малко чип. Уста – правилна, с тънки устни, сякаш разкъсани. Брадичка – възостра. Уши – малки. Очите – са най-вече шарени, с жив, любопитно-загадъчен и бърз поглед. Гласът е писклив до болезненост, но продължителен – подобно на мяукане. Хората от този тип биват доста умни, обаче мързеливи и лакоми. В движенията са грациозни, леки, но шумни. Те са хора рядко, можещи да понасят другите, лесно се дразнят и са завистливи, затова и агресивни – нападателни. Този тип се среща повече у жените, отколкото у мъжете. Порта казва за такива жени,
към текста >>
12.
РЪКАТА НА ЖЕНАТА - Д-Р Г. ЛОМЕР
 
Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
основното поделение на Нutег’а за натюрепит, като всеки тип третира малко по-другояче, отколкото самия Хутер. На всеки случай, Реters дава едно много пълно и много хубаво разглеждане на всеки отделен натюрел. Все пак той приема само 10 типа, като основни. По голямата част от неговите 10 типа съвпадат с натюрелите на Хутер. Тези са 10-те основни натюрели на Peters: 1. Елементарният човек (примитивен тип), 2. Хранителният човек (вегетативен или стомашен тип), 3. Хранителният и
жизнерадо
стният човек (сочен, пълен с живот тип) 4. Силният човек (гръдно-туловищен тип), 5. Деловият човек (моторният тип, мъжки натюрел), 6. Чистият чувствителен човек (сензитивен, женски натюрел), 7. Мозъчният или духовен човек (идеалистичен, етичен или естетичен натюрел), 8. Дисхармоничният човек (комплицираните нервни типове), 9. Средният тип човек (индиферентният тип на масата), 10. Хармоничният човек. Като много интересни трябва да се споменат и трите основни типа създадени въз основа на телесния строеж от берлинския професор медик и характеролог Kretschmer. Той установява следните три основни типа: пикничен, атлетичен и шизоиден тип. Под пикничен тип, Кречмер разбира низките набити хора с търговски ум и удоволствена натура. Под атлетичен тип, схваща високо развитите, физически силни, здрави хора. Този тип включва доста качества присъщи на двата крайни - той е предразположен и към фантастичния живот, но може да бъде и енергичен и делови. Под шизоиден тип, Кречмер разбира онзи тип хора, които
към текста >>
13.
НОВИ ПЪТИЩА ПРИ ОТГЛЕЖДАНЕ НА РАСТЕНИЯТА - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
тесногръда, непристъпна, кокетна и изкуствена, особено когато ръката е много твърда. Жени със силно развита повърхност на ръката, конически пръсти и малък палец са силно възприемчиви за езика на огнената любов, те следват по-малко здравия разсъдък, отколкото словесното убеждение и направеното впечатление. Малки, гладки, изящни ръце с добре отбелязани стави (възли) и хубав цвят, сведочат за тънък усет и жизненост. „Любовта с тях", казва един английски автор, „трябва да бъде весела (
жизнерадо
стна), понеже радостта е тяхна основна същност.“ Нежни, гладко заострени пръсти с малък палец, тясна еластична повърхнина на ръката, са израз повече на господството на сърцето, отколкото на духа или на разсъдъка. Те не се грижат за твърдата (тежката) действителност на живота и присъщите им задължения. Биват ли, обаче, пръстите много остри и ръцете в своята цялост много тънки, това трябва да послужи като предпазител за всеки, който би искал да се доближи до тях. Тези ръце таят в себе си едно безсърдечно чувство, което желае само себе си и вследствие на дълбок егоизъм никога не жертва себе си, но винаги другите. Рядко се среща у жените елементарната ръка. Любов и майчинство, които са истинските обязаности на жената, са области, представящи една известна степен на развитие. Тъкмо тук се показва особено ясно вътрешната връзка между функция и форма. Винаги ще бъде подчинен мъжът с една елементарна ръка, на жена си, която изпълнява своето определение, чийто знак носи на своите ръце. Защото майката,
към текста >>
14.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ-МЪДРОСТТА. ЗА МУЗИКАТА
 
Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
ще се упътят да влязат в общение с психичния, вътрешния живот на растението! Това ще внесе живот, радост, обнова, светлина, нови идеи в детската душа! Ето един красив начин за събуждане на всички негови спящи сили, заложби, таланти, на всичко благородно и божествено у него! Обаче този начин за отглеждане на растенията действува дълбоко обновително и на възрастния. Ако е мислил, че животът няма смисъл, сега той ще добие за него красив дълбок смисъл; ако е бил песимист, ще стане
жизнерадо
стен, ще желае да се учи, да расте, да работи за един велик идеал. Изобщо този с начин подмладява човека? Защо? Защото това е метод за свързване с космичния живот и приемането му. Изобщо новото учение, „живата наука“ се стреми да внесе нови идеи, нови методи във всички области на живота, да посочи нови пътища, по които трябва да тръгне човечеството, за да излезе от пустинния живот на механизацията и да влезе в красивия живот на творчеството и радостта. В миналата книжка посочих новите пътища на туризма. Сега тук се посочват новите пътища при отглеждане на растенията. Но това може да се приложи и за всички други области на живота. Няма област, в която новото учение да не внесе един нов елемент, един нов квас, пълен с живот, който квас е в състояние да даде мощен тласък на развитието. Новите хоризонти, които посочва новото учение, са достъпни на опит. Нека всеки да ги опита и по плодовете да прецени важността им. --------------------- *Най-последниг изследвания на Л. Колиско - именно за калая и
към текста >>
15.
Цветя от нашата градина - Георги Тахчиев
 
Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
възвишения, средногорския Братия. Краските на изток се менят всеки миг. По едно време птиците почват да пят около нас. Какво иска да ни каже шумният им концерт? Че близък е изгрева! И наистина, не се изминава даже и една минута и слънцето ни поздравява с първия си лъч. Как птиците са чувствителни към онези животворни енергии, които идат от изток при изгрев! Изгревът е толкоз красив, че днес през целия ден се носи той пред умствения ми взор и влива в мен нещо светло, топло,
жизнерадо
стно! Изгряващото слънце, синьото небе, чистият въздух, далечният хоризонт, ветрецът - всичко това не те ли кара да се чувствуваш извън ограниченията, да се чувствуваш свободен! Чувствуваш нов полет на мисълта си! Нови идеи, нови подтици нахлуват в тебе! Да си представим, че някой е бил сляп и за пръв път вижда слънцето и изгрева! Това ще бъде епохално преживяване за него! Душата, чрез преживяването на изгрева, не се ли учи да разбира красотата на същия процес, преживян вътрешно? Погледни планинския склон пролетно време преди разлистване на дърветата! Ще видиш над повърхнината му синкаво-морав въздух! Това се дължи на натрупаната изобилна прана! Толкоз много прана приижда през пролетта! По-после тая краска изчезва. Приближаваме се до кипящите вече чайници. Време е вече за гимнастични упражнения! Нареждаме се в два кръга на близката полянка. В средата застава оркестърът. Под нас гърмят буйните пролетни води на реката. Почваме плавни красиви движения под ритъма на музиката. Тя е създадена от
към текста >>
16.
ПРЕВЪЗМОГВАНЕ НА АВТОМАТИЧНОТО - Г.
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
това. Най-обикновени хора, които трябва да прехвърлят за мост една греда над някоя буйна планинска река, ще се пазят да турят някоя гнила греда или проядено от чревоточина дърво. Опитът ги е научил, че това е несъвместимо с здравия разум. Просто - очевидно е! Друг очевиден факт. Заболее ли кой да е орган от човешкото тяло, целият организъм страда. Всичко в тялото трябва да бъде в ред, всички органи и системи трябва да функционират правилно, за да бъде човек здрав,
жизнерадо
стен и работоспособен. Е добре, ако това е вярно за машината, ако е вярно за организма, защо да не е вярно за обществото, за държавата - както и да се схващат те: като механизми, според най-плитко виждащите, или като организми, според ония, които имат по-дълбок и по просветен поглед. Явно е, че не е все едно кои стоят начело на управлението, кои ръководят съдбините на един народ, не е все едно какви са чиновниците, които вземат участие в целия административен апарат, какви са учителите, свещениците, съдиите, адвокатите, лекарите, търговците, военните. Ако всички те - чрез една най-повърхностна аналогия - се схванат като части на един сложен държавен апарат, трябва да отговарят на най-елементарните условия - да бъдат годни, от добър "материал", да бъдат целесъобразно подготвени за специална работа и да бъдат на место поставени. А какво ще рече това, преведено на друг език? Всички функционери на една държава - и преди всичко управниците - трябва да бъдат честни и неподкупни, да имат съответното
към текста >>
17.
РЪЦЕТЕ НА МАДАМ КЮРИ И ТОМА ЕДИСОН
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Такива очи имат отпуснати клепки. те говорят за една слабост на духа, угасналост на волята и една духовна заспалост и безинтересност. Само едно светло, умно, подвижно, светещо око взима участие във всичко. Силата на окото се таи отчасти в закръглеността и опнатостта на месната част над горната клепка - между веждите и горните клепки. Колкото месото е повече, толкова повече изчезва горната клепка. Окото придобива светкавичен и огнен поглед. Тук се познават деловите хора, вътрешно
жизнерадо
стни, външно енергични, делови. Колкото е по-малко месото, горната клепка остава повече видима. Погледът е по-малко енергичен, пасивен и мечтателен. Силата на окото се увеличава от веждите и тяхната форма. За тях, обаче, ние сме се спирали подробно в страниците на списанието в минали годишнини. Не по-малко значение имат и миглите (техните) на клепките. Клепки без мигли правят погледа празен. Обикновено тъмните и дълги мигли са тия. които придават сила, красота и привлекателност на окото. Светлите или безцветните мигли правят окото не само безцветно, но и безсилно и безчувствено. Цветът и блясъкът на кожата на лицето придават твърде много на погледа на човека. Богатство или бедност на чувствата се чете в светещата сила на кожата. Безцветната, воднисто-стъкловидната, пергаментна суха кожа, говорят за голяма бедност на душата, за загаснали чувства. Тъмната, черна кожа на южните народи, говори за един земен, елементарен вид на чувствата. Между тези два цвята се намира розовата, чиста и светела
към текста >>
18.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ - ЧЕТИРИТЕ НЕЩА
 
Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
не ги задържат задълго, нито ги обработват и организират вътрешно. С вродена симпатия и алтруизъм, те се трогват от страданията на хората, съчувствуват на техните нужди, но само за дадения момент и повърхностно. Лесно дават обещания, но лесно ги и забравят. Затова сангвиникът трябва да го държиш да изпълни обещанието си още в момента. Изпуснеш ли го - той ще забрави! Сангвиниците изобщо са хора повече на добрите намерения, отколкото на добрите постъпки. Оптимизъм, веселие,
жизнерадо
ст, инстинктивна симпатия и алтруизъм - това са красивите черти на този темперамент. Но и тук, както и при добрите черти на лимфатиците, трябва да се прави разлика между спонтанни и моментни прояви на един темперамент и трайни черти на един характер, който съзнателно черпи сокове за проява на своите добродетели от биологичните извори на темпераментите. Възтъмно-жълтата кожа на холерика го издава отдалеч. А също и неговият обикновено висок ръст, едрата му кост, мършавото му, но мускулесто и ъгловато лице. Жлъчката, която се е разляла под тъмната му кожа, е оцветила дори и ябълките на очите, намрежени с червени жилки. Енергията на холерика личи във всичко - и в ъглестите форми, и в издадения нос и брада, и в стиснатите устни. Особено осезателно се чувствува тя, кога холерикът ви стисне ръката - ръкостискането на неговата суха, гореща и твърда ръка е понякога премного енергично! А когато я свие в юмрук или я протегне в повелителен жест, сините вени особено ясно изпъкват по тъмната му и доста
към текста >>
19.
ИЗГРЕВ. ИЗВОР-СТИХОТВОРЕНИЯ - Д. АНТОНОВА
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
ЖИВОТ Жизнерадостта. Кой човек ви харесва най-много? Може би замисленият, мълчаливият човек да има много привлекателни черти, ала никой не би желал да бъде постоянно кисел като холерика, или пък кашкав като флегматика. От всички хора, най- приятен е
жизнерадо
стния човек. Той има магнетична сила да привлича. В него скоро се претапя всякакво зло, неговото разположение на духа се предава и на най угнетения. Той повдига всички ония, с които идва в допир. Жизнерадостта е вътрешен пулс за тялото и душата. Жизнерадостта е признак на живот. Тя не е плитка проява на ненаситни чувства, на лакомство и суетност. Това не е
жизнерадо
ст! Жизнерадостта има дълбоки корени. Тя е израз на онази дълбока връзка с ритъма в целокупната природа. Жизнерадостният, в него всичко е пластично, от погледа му струи сила и живот. Всеки мускул на лицето му трепка неуловимо, чертите на лицето му са хармонични - той е красив човек. Ти трептиш, ти си във връзка с всичко трептящо в природата, музика изпълва твоята същина, здраве се лее из твоето тяло, когато
жизнерадо
стта обитава в твоя дом. Погледнете пролет на цялата природа, там кипи здраве и живот. Това е пулсът на
жизнерадо
стта! Не виждаме ли ние този пулс на
жизнерадо
стта да се изразява и в малките снежинки през зимата, и в звездното небе при ясни нощи! Живейте в
жизнерадо
ст! Това е една мярка. Вие ще знаете, че живеете, че сте свързани с цялата природа. Вие ще бъдете здрави, силни, разумни. Жизнерадостта произтича от правата мисъл - тя е пластична,
към текста >>
20.
Списанието PDF
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
бр. Божествени и човешки идеи Слизане и възлизане на народите – Боян Боев Едно сравнение – Г. Народ и творчество – Д-р Е. Р. Коен Радиоестезията – инж. Р. Н. Ръцете на Оливер Лодж и Хенрих Форд Учителят говори – Учителят Из „Живото Слово” Чудната семка – притчи и приказки Из нашия живот – Б. Боев – При езерото „Балдер-Дару” Здраве, Сила и Живот – Жизнерадостта и вдъхновението Изгрев. Извор (стихотворения) – Д. Антонова Листопад (стихотворения) – Ст. Загадъчни явления – Милкан Вести и Книгопис Le Maitre parle: L`Esprit
към текста >>
21.
РЪЦЕТЕ НА ИГНАЦ ПАДАРЕВСКИ И РАМЗЕЙ МАКДОНАЛД
 
Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
дълбочина, една нова струя, и тогава тя може много да съдейства за изграждането на новия човек! На туризма трябва да се даде особена важност в гимназията, но не като развлечение или само за физическо укрепяване. във време на екскурзиите трябва да се изучава всичко и да може да се дойде до вътрешния живот, скрит зад външните форми. За събуждане на красивите заложби на човешката природа ще съдействува и въвеждането на паневритмията в гимназиите. Чрез нея не само се влива сила, живот,
жизнерадо
ст, но се събужда и всичко благородно и възвишено в човека. Мощно действие тук имат преди всичко самите движения, които отговарят на известни закони, написани в цялата природа; но тук голямо действие има и музиката, която ги придружава. Както изтъква Освалд Шпенглер и много други изследователи, славянството се намира в началото на своя подем. И мисията, която предстои на славянството, е велика. Ней предстои да влее една нова духовна струя в общочовешката култура и тая нова струя ще издигне принципа на любовта и жертвата! Всички по-напреднали души на човечеството, елитът на човечеството, ще почнат да се раждат в славянската раса. И там трябва да се дадат най-благоприятните условия, за да могат да проявят ценните заложби, с които идат! За да може и този народ, като член на славянското семейство да изпълни своята важна мисия, трябва особено внимание да се обърне на подрастващото поколение, и да се направи всичко възможно за вливане на интензивен идеен живот в гимназиите. Трябва да се създадат
към текста >>
22.
ГЕОМЕТРИЯ В МИСЪЛТА - GEORG NORDMANN
 
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
мощен тласък, чрез който да се влеят нови жизнени струи в културата. Това може да стори паневритмията. Чрез нея обществата, народите, расите ще се подмладят, ще се освежат, ще се калят физически и духовно за ново творчество. Чрез нея ще се пробудят към дейност нови спящи сили и заложби на човешкото естество. Нека тя да проникне във всички градове и села. Нека на всякъде будните души да работят за нейното прокарване в живота на обществото. По този начин ще имаме едно общество на хора
жизнерадо
стни, жизнеспособни и работоспособни, със светли умове, с благородни сърца, със свободни души и със силен дух - годни да станат работници строители за изграждане на новия живот на земята. По-долу даваме вътрешния смисъл на паневритмичните упражнения. Те имат и друго, по-дълбоко значение, но тук изтъкваме общодостъпното им значение. По-дълбокото им значение ще изоставим, понеже неговото разбирана подразбира по-голяма подготовка. 1. Пробуждане. Това упражнение изразява събиране в себе си и проявяване навън. Ръцете, които са върху раменете, се разтварят на страни. Значи най-първо даваме. Това е мъжкият принцип, творческото начало. Значи се започва с творческото начало. Т.е. туй, което имаме, трябва да го дадем навън. След туй ръцете отново прибираме на раменете. Значи отново възприемаме от природата туй, което тя ще ни даде. Това е женският принцип, възприемащото начало. Тия два състояния се сменят. Когато ръцете са проточат навън, те изпращат и приемат енергии. Пръстите са антени, през които се
към текста >>
23.
ЗДРАВЕ И ВЪТРЕШЕН ЖИВОТ - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
благодат. Имате едно първично, непревзето, без прищевки отношение към една първична нужда – хляба. И му давате своята истинска цена. А какъв сладък, отморителен сън бихте спали след подобна разкошна трапеза! Вашите възобновени сили ще ви подскажат за цената и нуждата на онзи сън, който не е предшествуван от нищо болно. Вие наблюдавате една пеперуда, която волно, красиво лети от цвят на цвят. Наблюдавате много такива пъстри пеперуди. Следите бръмченето на някоя пчела, работлива и
жизнерадо
стна или пък бързо прехвърчи бръмбар с бляскави крила пред вас. И вас ви обхване същия пролетен копнеж по красивото. И вас ви обхване същия трепет към работа и
жизнерадо
ст. И у вас се събуди трепета на онази любов, която раздвижва всичко. Вие изживявате непосредствено любовта, давате ù правилна оценка, схващате нуждата от нея и разбирате, че тя – любовта е, която дава живот. Колко много случаи, малки случаи, които ние често пренебрегваме, ни заставят да се вмисляме върху нашия собствен живот, върху всичко, което ни обкръжава. И във вниманието, което ние отдаваме на тези малки мисли, ние чувствуваме и изживяваме непосредствено красотата, цената, значението и смисъла на мисленето, на правилното мислене, което произлиза от непосредствения допир на човека с първичните нужди и ценности в живота, също така първично и непринудено изживени. Излишно е да се дават формули и дефиниции след горните мисли и картини, що е ценност. За нас то е онова първично изживяване на нещата, което дава здраве, радост,
към текста >>
24.
АСТРОЛОГИЯТА В ОГЛЕДАЛОТО НА ГЪОТЕВОТО ТВОРЧЕСТВО - GEORG NORDMANN
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Представете си, че някоя жена, като тази на фиг. 2, зърне отнякъде младата мома, изобразена на фиг. 1. Зърне я тъкмо в този хубав миг – застанала на синора на лозето, дало обилен плод, натоварена с благото бреме на лозата: едри, сочни гроздове, Младата мома се е весело засмяла и
жизнерадо
стната ù усмивка се е разляла широко по здравото ù, сочно като грозд лице. Кому се усмихва тя? На хубавия есенен ден ли – един от ония тихи и слънчеви есенни дни, с лазурно небе, в които, както казва един северен писател, "всички годишни времена си дават среща?" Или, може би, на своите дружки в съседните лозя, които берат грозде, кръшно се смеят и огласят простора с песента си? А може би да се усмихва на своя възлюблен, който ù изпраща привет от претоварения с лозов плод кораб, що скърца по прашния ,друм? Все едно здрава,
жизнерадо
стна, бликаща от живот и сила, присъщи на младостта, метнала на яки рамене кобилица с едри гроздове, обилно налени със слънчев сок, тя сама е сякаш една бликаща струя на живота. И тъкмо в този миг я зърва някоя жена, като изобразената на фиг. 2. Мислите ли, че тая суха жена, с угаснала жизненост, ще се възрадва на тази мома, на нейния волен,
жизнерадо
стен смях, на нейната цъфтяща младост? Едва ли. Тия зли очи, с остър поглед, тоя изгърбен в средата, дълъг нос, с корава линия – властнически и активен, издаващ преодоляващото влияние на интелекта и волята, тия безсочни, стиснати устни, изтънени в една суха черта, тая костелива брада и тоя мършав врат – белег на
към текста >>
25.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ-РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ПРИ РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА-БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
пластове се предизвиква движение на въздуха, а също и изпарение на водата Топлината, която харчи слънцето за изпарение на водата и издигането ù като пари, се появява в механичната енергия, която извършва водата при падане, при движение на колела, воденици и други. Слънчевата светлина е поощрител на жизнените явления, тя влияе и върху психичното състояние и създава повишена жизненост и самочувствие. Безслънчевите дни създават мрачно настроение, а изпълнените със слънце – весело и
жизнерадо
стно. Така действува светлината и върху най-малките растения и животни. Ако, например, поставим във вода сладководната хидра под умерена слънчева светлина и сетне на тъмно, и наблюдаваме, ще забележим, как тя се свива в тъмнина. Слънчевата светлина действува убийствено на микробите. Дето не влиза слънце, влиза болестта, защото слънцето пречиства въздуха, успокоява нервите, като ускорява дишането и усилва обмяната на веществата и газовете, кръвообращението се ускорява, увеличава се числото на кръвните телца, пулсът се ускорява, появява се усилено потоотделяне и спадане на теглото. Оттук се вижда значението на слънце лечението (хелиотерапията). Слънчевите бани са полезни против обща слабост на организъма, лимфатизъм, болестите на обмяната на веществата, скрофулоза, местни туберкулозни поражения, неврастения. Те са вредни, дори опасни, при остри форми на туберкулозата и кръвотечението. Но и когато са полезни, слънчевите бани изискват известна метода на приложение. Иначе, те са повече вредни и
към текста >>
26.
НЯКОИ МИСЛИ ЗА СЪНЯ - СВЕТОСЛАВ П.
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
познаваме в твоята красота и в твоята страхотност. Познаваме те като принцип, като условие на прибирането навътре, на вътрешната работа. Познаваме те като причина, която събужда сили и импулси в нашите души, в нашия живот. в нашия земен път ти си ни често необходима. Ние сега те изпращаме с радост и със скръб. Зима! Еднакво ние се радваме, че си отиваш. Еднакво ние скърбим за теб – за твоята углъбеност, тишина и творчески импулси. Ние те изпращаме с радост, защото чувствуваме пулса на
жизнерадо
стта и освобождението, което внася в нас настъпващата пролет. Зима – на добър час! – ние пак ще се срещнем в пътя на живота, защото си негова неизбежна страна. ПРОЛЕТ Аз те възпявам всякога, когато в душата ми цъфне радостта. Ти си радост, защото носиш освобождение на всичко. Ти си истинска красота, защото разцъфтяваш всичко по земята и внасяш разнообразие навсякъде. Ти си любов, защото събуждаш във всичко копнеж към слънцето и живота. В много дни на безразличие и тегота, със смисъл запълваш душата ни, о пролет. Дъхът на твоите утрини, този свеж дъх, изпълнен с цветен аромат, повдига нашия дух. Всичко се освобождава напролет. Тежката снежна и ледена броня изчезва постепенно под засилващите се всеки ден лъчи на слънцето. Земята, нашата здрава майка, почва да диша свободно и с тежък ритъм. Виждали сте как сутрин напролет се дигат пари от нея. Това е освобождение. Това е оплождане от слънчевите лъчи. Това е тежкият, но жизнен дъх на земята. И от този бавен, тежък дъх се ражда животът, разцъфтява
към текста >>
27.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
нездравословни условия, при които е поставен, главно поради навика, който той си е създал: да ляга рано и да отива из полето в първите часове на деня. "Изгревът трябва да те завари на нивата със сърпа в ръка", казва селякът и в този дух възпитава поколението си. Днес "културният" човек си е създал неправилни понятия и навици. Силните творчески натури, през които големият живот, прогрес и култура протичат, имат естествения навик да стават рано. И те са първите, които се радват на
жизнерадо
стната капка роса, която блясва като диамант в чашката на ранобудното цвете. Първите, които приемат поздрава на първия, преизпълнен с живот лъч на изгряващото слънце! Не е достатъчно, обаче, само ранното лягане и ранното ставане, макар че то е едно от първите условия. Как ще изпратиш деня и как ще посрещнеш утрото, е също от грамадно значение. И то е един от първите фактори, които определят качеството на съня. Всички ние, съзнателно или не, служим на великия живот, който върши своето безсмъртно дело, служейки си с нас и чрез нас, независимо от това, дали ние желаем или не. Денът с всичкото си грамадно богатство, с цялата си разливаща се благодат, принадлежи на Онзи Неизречения, който е създал и напътва живота. Делото, което вършим ние през деня, колкото и незначително да е то, е Негово дело, Негово проявление. И благодатната нощ и сънят, които Той ни дава, са пак Негова награда за стореното през деня. Тогава не е ли от голямо значение, какво е отношението на човека към деня и нощта, и към
към текста >>
28.
ЗАГАДЪЧНИ УСЛОВИЯ
 
Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
СТЪПКИ, О ПРОЛЕТ! Дишаш с пълни гърди. Дишаш леко, леко. Сякаш хвърчиш и дишаш. При ранни зори, когато слънцето изгрева, ти дишаш с пълни гърди. И ритъмът, пулсът на нещо велико те завладява. Душата ти се изпълва с любов, която слиза върху земята, която завладява всичко по нея. Небето благославя. То праща своите блага върху земята. То идва по-близо до нея. Пролът иде! Това е пролетта, която носи благото на
жизнерадо
стта, на обновата, на свободата. Тя идва от въздуха, от небето, от слънцето. Тя живее във въздуха, тя витае във въздуха. От въздуха се вселява в сърцето, в тялото, в душата. И в душата се събужда вдъхновението, което поддържа свежестта, сочността на живота. Вдъхновението е израз на пролетта в човешката душа. То е процес на разцъфтяване, на зазоряване. То е високо религиозно отношение към всичко. Отношение пропито с добро, със слънчева светлина и топлина. Вдъхновението е слънце на живота. Израз на пролетната радост. Израз на потока жизненост, който се излива по земята. Вдъхновението е живот. Без вдъхновение животът е пустош, угнетение на духа. Вдъхновението е пролът в живота. Всичко никне, цъфти и зрее под неговите лъчи. Когато вдъхновението изчезне, настава зима в живота на човека. Умира всичко. Пулсът, душата, пролетната
жизнерадо
ст, това е вдъхновението в живота. С него всичко се претворява, извисява, върви напред. Когато пролетта настъпи на земята, човешката душа го изживява като вдъхновение, сърцето като любовен трепет, който се явява като широк импулс към
към текста >>
29.
СТИХОВЕ - S. И Д. АНТОНОВА
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
минзухар. Люляците са готови вече всеки миг да се разлистят. Млада трева покрива полянката. Свежият ù зелен цвят вдъхва в душата чувство на радост в очакване на великото тържество на силите на живота над силите на смъртта. Привечер група лекари са пред стаята на Учителя. Те отдавна са слушали за него, но след прочитането на „Новият ден" интересът им е засилен. Нови въпроси е събудила тая книжка в тях. Придружава ги един от Братството, техен добър приятел. Всички са млади,
жизнерадо
стни, идейни, жадни за творчество, за дейност. Интересуват се не само от своята специалност, но и от всички обществени въпроси. След обичайните поздрави в кабинета на Учителя, един от тях пръв подкачи разговор със следните думи: – Когато прочетох „Новият ден", спомних си за моето детинство и юношество. Светли красиви картини се нанизаха пред вътрешния ми взор. Като че ли отново се докоснах до красивия свят, в който живеех тогава! Когато я четях, като че ли нещо красиво, скъпо, неизмеримо ценно, което дълбоко и сега живее в глъбините на моята душа, ме облъхна със своята свежест, чистота и светлина! Когато бях малък, мислех, че всички хора са добри и затова имах към всички лице усмихнато, доверчиво и светло; имах непринудени отношения към всички. Мекотата и нежността на душата ми се изявяваха в моята усмивка, в моя поглед, в моите слова и жестове спрямо всички! Когато завърших образованието си, още продължавах да вярвам, че доброто живее във всички. Но когато постъпих на работа, влязох в допир с
към текста >>
30.
ГЕОРГИ РАДЕВ - ЛИЧНОСТ И ДЕЛО - П. МАНЕВ
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
беше важно делото, услугата, която ще направиш на някого, уроците, които ще преподадеш, да му помогнат, да му услужат. Много, много пъти сме прекарвали в колективна работа заедно. С песни сме я завършвали всякога. И след като се създаде добро разположение на духа, ти ни заливаше със смях с твоето хумористично – саркастично представяне на света, на проявите му, на дадени типове хора. Ти се разтваряше тогава, в тия часове на благоразположение, и се разливаше в потоци от благородна
жизнерадо
ст. Тия мигове ще останат в нас като най-хубавите спомени от твоя личен живот. Ти напусна земята. Такава бе волята Божия! Да бъде благословено делото ти, приятелю наш! Светъл да бъде пътят ти в света на отвъдното. Благословен да бъде твоят творчески
към текста >>
31.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - ВИТОШКИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
изобщо загадъчни хора; дисхарм. – Слабоволни натури, маниаци, истерични хора, морфинисти, съзаклятници, измамници, шарлатани, престъпници. Психологичните значения на планетите по М. Хайндел и др. Слънце харм. – Великодушие, благородство, творчество, артистични дарби, организаторски талант, идеализъм, възвишени стремежи, покровителство, щедрост, достойнство, авторитетност, честност, вярност, истинолюбие, откровеност, воля, солидност, деловитост, смелост, решителност, самоувереност,
жизнерадо
ст, независимост, сериозност, спокойствие, енергия; дисхарм. – Липса на всякаква амбиция, небрежност, самонадеяност, бомбастичност, тщеславие, страхливост, надменност, гняв, властолюбие, себелюбие, деспотичност. Луна харм. – Майчинска любов, градивни способности, мистични склонности, разсъдливост, доброта, религиозно чувство, магнетичност, въображение, чувствителност, възприемчивост, съзерцателност, кротост, мек, тих характер, скромност, приспособяване, общителност, обич към домашното удобство, но и към пътуванията, романтичност, послушност; дисхарм. – Мечтателност, подражание, свенливост, равнодушие, болезнена чувствителност, меланхоличност, нерешителност, колебливост, безпокойство, боязливост, суеверие, непостоянство, детински характер, суетност, страхливост, недеятелност, небрежност, наивност, капризност, фантастичност, сервилност, необмисленост, безхарактерност. Меркурий харм. – Интелигентност, остроумие, находчивост, прозорлияост, писателски дарби, ораторски способности, логика, финост,
към текста >>
32.
НЕЩО ВЪРХУ МИСТИЦИЗМА В НЕМСКАТА ПОЕЗИЯ
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
съобщение – тренове, трамваи, автомобили, особено авиация; електрически инсталации. Нептун – Места за окултни занимания, клубове на морфинисти и пр., болници, лудници. Кратка характеристика на планетите Според Барле, Кльоклер, Г. Радев, Синдбад – Д-р Вайс и др. Слънце – Първична сила, жизнена енергия, топлина; блясък, слава, мощ, организация; Човешкият дух, индивидуалност, воля, творчество, изкуство, истиннолюбие, великодушие, идеализъм, щедрост, чистота, смелост, деловитост,
жизнерадо
ст, гордост, властолюбие, деспотизъм. Луна – Ритмични процеси, растителна сила, плодородие, наследственост, формуващ принцип; Промени, пътувания, популярност, общественост, болести на лимфатичната система; Душата, човешката личност, майчински чувства, разсъдливост, въображение, пасивният женски принцип, възприемчивост, мекота, религиозност, медиумичност, скромност, свенливост, колебливост, приспособяване, подражание, романтика, равнодушие, флегматичност, боязливост, меланхолия, капризност. Меркурий – Движение, съобщителни и транспортни средства – пъти-ща, телеграфи, телефони, книги, вестници, документи, кореспонденция ; Размяна, посредничество, търговия, пропаганда, връзки, нервни болести; Практически ум, интелигентност, литература, критика, прозорливост, пъргавост, сръчност, хитрост, капризност, любопитство, повърхностност, непостоянство, демагогия, измама. Венера – „Малкото щастие" – Хармония, ритъм, цъфтеж, красота; Удоволствия, лукс, връзки, венерически болести; Любов, милосърдие, доброта,
към текста >>
33.
ПРОБЛЕМЪТ ЗА ВОЛЯТА У УЧИТЕЛЯ - Д-Р ЕЛ. Р. К.
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
немощта на изолираното човешко аз, ние ще се превърнем от господари над слабите в техни приятели и от играчки в ръцете на съдбата — в съзнателни работници и предани слуги на Великото. Ще трябва да се оправдае с нещо изразходваната за нас енергия, а това оправдание се състои в това, да превръщаме омразата в обич, безверието в упование, отчаянието в кураж и невежеството в знание за великия и грандиозен свят, в който пребиваваме. Херберт Касон, който е написал хубавата книга „Успех и
жизнерадо
ст", една книга с практически съвети за живота, казва на едно място следното: „Ние трябва да правим за децата си това, с което сме задължени към тия, които някога са го правили към нас". Това изречение, написано някак като практическа максима за отношенията ни в обикновения ни катадневен живот, крие мъдростта, която изразява отношението между отделния индивид и силите на космоса. Колкото е смешна самомнителността на едно дете, което казва, че като порасне, ще стане интелигентен човек, без помощта на своите родители, без напътствията на учителите си, без любовта на добрите хора и организираната общност, толкова е смешна самомнителността на всеки от нас, който изговаря думичката аз с особен патос, забравил истинската стойност на нашити изолирани от общото сили. Ако всеки господар, владетел, военно-началник, учен или богат знаеха това през всички моменти на живота си, тогава животът на цялото би потекъл в чудна хармония, прилична на оная, която протича в невидимите пътища на вселенския живот.
към текста >>
34.
КОСМИЧНАТА ПРОЛЕТ БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Младият човек през пролетта е идеалист, пожертвувателен. Лотото, горещината прави хората по-пасивни. Ала младият е пак деен. Вие ще срещнете тогава млади хора да ходят из горите, из сенчестите места да четат книги, да правят слънчеви бани, да се къпят из реки и езера, да вършат земеделска работа, с една дума да използуват на своето време обновителните сили на лятото, на слънчевите лъчи. Само младите използуват най-разумно благата на природата през лятото. С това те поддържат своята
жизнерадо
ст, здраве и душевна бодрост. През есента младият човек е романтик, той пише любовни писма пълни с тъга и пропити с полъха на „мировата скръб". Есен е, тя внушава, тя създава в човека по-голяма глъбина, по-дълбоко чувство към природата и живота. Тогава зреят плодовете, цъфтят последните цветя, листата на дърветата променят в пъстри багри своя зелен цвят. Накрай, след като минат през пъстротата, листата стават жълти, златни. Те добиват цвета на мъдростта. Това е един символ — есента е символ на зрелостта, на мъдростта. Младите са чутки към тия повеи на есента. И те го изразяват в песни пълни със скръб и размисъл, в повик за справедливост между хората, в идейна борба. Младите не са мъдри, ала есента ги прави чутки към мъдростта. Те я изразяват в своя стремеж към социална правда, към издигане колективното съзнание. Младият никога не е безразличен към промените в живота, в природата, към промените на времето дори. Зимата му действува също по свой начин, но все така активно както всички останали
към текста >>
35.
ОЩЕ НЯКОЛКО ОСОБЕНОСТИ НА НОСТРАДАМУСОВАТА СИСТЕМА - П. М.
 
Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
живот трябва да бъде насочен в унисон с тая творческа сила, за да възприеме благотворното й влияние. Ако човек не се движи в хармония с тая природна сила и направи отклонение, ще имаме противни резултати. Ще имаме заболявания, психични и физиологични разстройства. За да ни бъдат по-ясни горните мисли, нека спрем за момент вниманието си върху психичното състояние на един художник или поет в момент на вдъхновение. Характерното в случая у тях е едно повишено настроение. Те са
жизнерадо
стни, енергични, доволни, като че ли целият свят е техен, като че ли нищо не помрачава техния живот. Те се вдъхновяват от идеи и мисли, отнасящи се за всички хора, те искат да кажат на хората всичко, каквото знаят за живота, за да им бъдат полезни и да им покажат красивото в него. Това става с тях, защото са докоснали творческите сили на природата. В тях любовта се проявява. Да вземем противоположни примери на тези. Да разгледаме психическото състояние на един човек, който е извършил престъпление. Извършил е кражба или е измамил никого и го е ограбил. Неговото състояние е съвсем друго от това на един творчески настроен художник или поет. Той изживява един постоянен страх да не бъде заловен, да не бъде наказан. Поради това се страхува, укрива, бяга и в стремежа си да бъде укрит, той извършва и други престъпления. Неговото съзнание е тъмно, потиснато, душата му е неспокойна. За него всеки нов ден е лош ден, защото той трябва да се пази от преследванията на властта. У него няма спокойствие и мир.
към текста >>
36.
DU MAITRE IL NOUS VIENT UNE NOUVELLE CULTURE
 
Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
пак са представени трима души. Цялата картина е огрята изобилно от слънчеви лъчи, цялата е пропита от слънце. Тази картина чрез своите краски изразява радостта на земята, че е дала плод, радостта и на човека, който го събира. Тя излага в 10 картини Охрид и доста картини с цветя. Всичките са в горния стил. * Иван Тричков е майстор на светлината, въздуха и простора. Този път той излага 57 картини от Белоградчик, Врачанския Балкан и Рила. Онзи, който съзерцава картините му, се изпълва с
жизнерадо
ст, с надежда, с вяра в това, което животът носи. Ако скръбният посети изложбата му, ще се обнадежди. При съзерцание на картините му като че ли човек влиза в друг един свят. Природата в картините на Тричков става храм, в който човек чувствува присъствието на Бога, на Великото и Неизразимото. При съзерцанието на неговите картини човек чувствува, че зад материалните форми в природата стои Разумното, Духовното Начало, което твори и гради. При картините на Тричков природата става за нас олтар, гдето трябва да се свещенодействува, гдето трябва да се мълчи, гдето човек може да говори само шепнешком и гдето човек трябва да се моли! Формите, представени в картините на Тричков, като че ли са души, които излагат пред нас своя вътрешен свят. Например, картината „Белоградчишки скали", позлатени от слънчевите лъчи, изразява слънчевото състояние на душата, когато тя на всичко гледа с усмивка, радост и вяра. Картината „Вечер край Белоградчишките скали" представя планини в по-тъмни краски. Тук като че ли
към текста >>
37.
Първият ден на пролетта - Б. Боев
 
Брой 2 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
би добил за паневритмичните упражнения един страничен наблюдател, е следното: Кръг от хора, наредени по двама, изпълняващи ритмични движения с музикален съпровод на малка група музиканти в центъра. Ако този наблюдател е музикант, той би определил музиката като
жизнерадо
стна и мелодична. А ако той, освен това има познания по астрология, би видял в този жив кръг с център, астрологичния знак на Слънцето. Това представлява Паневритмията гледана отстрани. За нея, участниците в кръга биха допълнили, че тя е най-успокояващото, най-хармонизиращото средство за тялото и за душата. Всяко едно от 28-те упражнения на този животворен цикъл е съставено от движения, съответстващи на творческите сили в природата. Влезеш ли в живия кръг на Паневритмията, чуеш ли нейната музика и задвижиш ли тялото си в нейния ритъм - това вече не е обикновения живот. По този начин ти навлизаш в живота на радостта, на вдъхновението, на творчеството, ти се усещаш част от Разумната Природа. Така се чувстват участниците. Това усещане у тях продължава и когато се премине към втория цикъл упражнения наречени Слънчеви лъчи. При тях участниците се подреждат в редица по шест двойки с лица обърнати към центъра. Редиците, изобразяват слънчевите лъчи и са 12 на брой. Движенията се съпровождат от витална музика в такта на българската ръченица - танц, изнесен от древните светилища. В движенията на лъчите - по права линия, и в кръг, почти само краката взимат участие. Особените стъпки имат своя символика. Ръцете
към текста >>
38.
ФРАНЦИЯ. Дъх от Всемирната хармония - Я. Менцлова
 
Брой 2 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
прави чрез Паневритмията с природните животворни енергии помага в тялото му да настъпят оздравителни процеси за онези органи, които се нуждаят от това. С разнообразните движения на Паневритмията в човешкия организъм се внася нов ред, нов ритъм, който подпомага дейността на всички органи. Няма орган в човешкото тяло, който да не усеща благотворно- то въздействие на тези упражнения. Те създават един общ подем в клетките, активизират ги, и следствие на това човек се чувства бодър,
жизнерадо
стен и подмладен. Паневритмията е метод, човек да влезе в една светла зона на живителна активност, от която да почерпи сили и енергии за по-добър живот. РОЛЯТА НА ГИМНАСТИЧЕСКИТЕ УПРАЖНЕНИЯ В ЖИВОТА Сега аз ще ви говоря за неща, които ще ви бъдат полезни. Човек се нуждае от много неща. Много въпроси са важни за него. Въпросът за яденето е важен, за дишането също е важен, за гимнастическите упражнения е също така много важен. Всичко в живота зависи от гимнастическите упражнения. Ако ти не си гимнастик в живота си, ти не си човек. Не е въпрос само до външните упражнения, но ако ти не знаеш как да движиш мозъка, сърцето и волята си, ти нищо не можеш да постигнеш. Навсякъде по света сега правят гимнастически упражнения, обаче, те нямат една научна основа - което намалява тях- ната стойност. Има упражнения, които събират, акумулират енергията, а има движения, които разпръсват енергията. Има движения, които са здравословни; има движения, които са болезнени. Виждали сте, как болният се упражнява. Ако
към текста >>
39.
Боян Боев (1883-1963)
 
Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
вдъхновеният водител днес на есперантското движение, наследникът на Д-р Заменхов, пламенният оратор в Женевския университет, който безспирно работи за тържеството на мира, за свещена хармония между народите, за разпространение на есперанто. Бях чел неговите книги - “Животът на Заменхоф” и бях почувствал живия огън на неговото слово. Голяма бе моята радост, когато можах лично да се запозная, да поговоря с него, да ме облъхне нещо от неговия оптимизъм, от неговата вечна усмивка и
жизнерадо
ст. Като че ли в неговото лице - аз се свързах със световното есперантско движение. Още повече, че аз пътувах за Южна Франция - между миротворците - по негова покана. И мислех си: ето, това е новият живот, това са зидарите на новия мир, светлите братя, които носят новите идеи за общочовешка хармония, за всеобщ мир между народите, за правда и ново възпитание. Посетих институт Ж. Ж. Русо, срещнах се с проф. Pierre Bovet - също есперан- тист, бях на гости и в класа на една учителка, където ми бе оказано трогателно гостоприемство - учениците и ученичките ми подариха картини като привет до България и българските ученици и ученички. Институтът Ж. Ж. Русо - е международен институт за ново възпитание - ето, това е новият свят, който се ражда в умовете на хиляди студенти от всички краища на земята. Поклоних се в музея на Русо - на неговия светъл дух, който в “Емил” е обезсмъртил поривите за нови, светли бъднини на природосъобразно, разумно, свободно възпитание. Пак в Женева по това време се случи
към текста >>
40.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 18
 
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
иначе при изгрев и до пладне, иначе след обед и при залез. Преди изгрев, тънките трепети на зората носят енергия, тоято влияе най вече на мозъка и главната нервна система. Ето защо за всички ония, които страдат от нервни болести като неврастения и др. ранните часове при пукване на зората са най-благоприятни за лекуване. При изгрев, енергията на слънцето влияе на дихателната и кръвоносна система. Тя упражнява психическо влияние върху нашите чувства. Внася разширение и бодрост,
жизнерадо
ст. Колкото приближаваме към пладне, слънчевата енергия слиза към стомаха и упражнява влияние по специално върху храносмилателната система. След пладне настъпва отлив на слънчевата енергия, започва едно обратно течение от центъра на земята към центъра на слънцето и на него се дължи оня упадък на бодростта, който настъпва подир обед, онази леност и сънливост, която хората обикновено чувстват, със състояние което привечер у чувствителните натури, се превръща в същинска тъга — сякаш човек е загубил нещо - - - Ето защо именно трябва да използваме възраждащата сила на пролетта в ранните часове на зората до пладне: да използваме двойния прилив - пролетния на големия ден-година и дневния — от зори до пладне. Още повече че от слънцето сега — по думите на ония, които знаят — иде една нова вълна, една от ония божествени вълни, които се появяват периодично. Умните ще разберат и ще използват. Като млади дръвчета те ще изпънат вейки към живите лъчи на слънцето, ще напъпят и ще цъфнат, за да дадат плод,
към текста >>
41.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 23
 
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
от Луй Куне. Цена 12 лева. Доставя се от същото книгоиздателство. Цивилизацията и пътят на гениите, от Борис Марковенски. Цена 40 лв. Доставя се от автора Б. Марковенски — гр. Перник. На слънце (Предговор към книгата със същото заглавие) Животът на личността, семейството и обществото става из ден в ден по-труден. Затова не е без значение да се посочи общодостъпен път към облекчаване на съществуванието — път, който намалява грижите за прехраната, укрепява здравето и усилва
жизнерадо
стта ни. Това е пътя към слънцето, към източника на живота ни. Който еднаж е изпитал удивителното въздействие на сутринните слънчеви лъчи, знае как плавно функционират органите и как бодро и опреснено се чувства тялото след това. Слънцето вдъхва живот, усилва обмяната на веществата, укрепва нервите, подобрява горивния процес в организма и благоприятства изхвърлянето на отпадъците, които обременяват кръвта. Придадената ни от слънцето топлина не минава неизползувана през нас, а продължава да действува в тялото. превръща се в сива. Според новите прозрения на науката, телесният ни живот е електро-химичен процес, а самото тяло — електрическа машина. То се чувства добре само когато го обилно облива електрически ток. Последният обаче се заражда в кръвните и лимфните електролити, в солния разтвор на кръвта, който запазва нормалния си състав под въздействието на слънчевите лъчи. Преди вярваха, че тялото е само калорична машина, която извлича калориите си (топлинните единици) oт тлъстините, белтъчните
към текста >>
42.
Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 28
 
Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
грешки, да надвие много свои недостатъци и слабости, да се издигне над всяка тъмнина и ограничение, да придобие Божествената Любов и Божествената Мъдрост, за да стане достоен съработник на Бога в издигането на целокупния живот. Той знае най-после, че Бог никога не ще остави своите деца да погинат в незнание и тъмнина, че техните страдания са само временни, че след злото иде доброто, че тъмнината е само сянка на светлината, тук, на земята, и затова е винаги оптимист, винаги бодър,
жизнерадо
стен, с пълна вяра в доброто и в неговата победа, даже и когато е подложен на най-тежките изпитания. Този, който има светлината на Божествената Мъдрост, е неуязвим за безверието, съмнението, отчаянието, страха; той е непоколебим. безстрашен, спокоен за бъдещето, той върви в пътя на живота обгърнат в светлина, той здраво стъпва — защото вижда къде стъпва — и знае накъде отива. Такъв е резултата от познаването на Божествената Мъдрост — окултното знание — за живота на човека! Истината! — От взаимодействието на тези два принципа — Божествената Любов и Божествената Мъдрост се ражда Истината. Тя е Божествената Светлина, която осветлява живота. И тя се получава само тогава, когато се съберат и двете. Поотделно, — само Любовта и само Мъдростта не могат да дадат пълната Божествена Истина. А истината е, която ще ни освободи: Как? — Ще приложите Любовта, ще приложите и Мъдростта, и тогава чак „ще познаете Истината, и Истината ще ви направи свободни“! Живота ви ще бъде пълен със светлина, а в светлината
към текста >>
43.
Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 45
 
Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
освободите от мислите на хилядите поколения, които криво са мислили; също трябва да се освободите и от вашите криви мисли от през вековете. Напр. обичате да се карате — един астролог ще ви каже че сте под влиянието на Марс. Имате друг човек с достойнство — той е под влиянието на Юпитер. Имате някой, който обича жените и удоволствията — той е под Венера. Друг е търговец — той е под Меркурий; има някой които само фантазират — те са под влиянието на Луната; има други пък които са весели
жизнерадо
стни, бодри — те са под влиянието на слънцето. Има други мрачни, песимисти, затворени в себе си — те са под Сатурна. Когато говорим за тези планети, разбираме ред космични енергии, които работят като творчески сили за строежа на формите и, проявявайки се чрез формата, създават качествата. Трябва да разбирате законите, по които действат тези енергии, за да можете да се ползвате. Ако сте под влиянието на слънчевата енергия, тя създава здраве, жизненост и пр. Ако разбирате законите на Юпитера, ще дадете потик на благородството. Ако се насъбере чрезмерно от която и да е енергия и ако не знаете как да я употребите, тя ще роди ред отрицателни състояния, ще ви създаде ред неприятности. Различните тези енергии взаимно се регулират. Всички енергии трябва да бъдат хармонично разпределени. Всички планети действат различно върху черепа. Напр. Марс прави главата широка при ушите. Юпитер дава възвишение на задната част на главата — развива личните чувства и пр. Всички трябва да имате съзнанието, че сте
към текста >>
44.
Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 46
 
Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
за висшата правда, която царува в света. В „Ангели" се въздига селянина, човека на труда, който е чист, непокварен, с дълбоки заложби, които чакат своето разработване, човек който общува през целия си живот с природата: в интимни връзки е с живота не слънчевите лъчи, цветята, птичките, потоците и планините. Каква дълбока идея в преносен и буквален смисъл е скрита в стихотворението „Ябълка"! Изобщо казано, стихотворенията на Олга Славчева в тази нова сбирка вливат а читателя
жизнерадо
ст, вяра в чистото, в светлината, в правдата и будят у него стремеж да бъде по-добър, по-любвеобилен. Тая сбирка ражда в човека нови идеи, нови импулси. У читателя на тези стихове се събужда дълбоко вътрешно разбиране на великия смисъл на живота: тези стихове му помагат да почувства че животът е изтъкан от радост, светлина и красота. С една дума тези стихове са в духа на новото. Днес човечеството за да тръгне по пътя на освобождението, има нужда от нова поезия, нова живопис, нова музика, които ще изразят идеалите и копнежите на новия човек, който се ражда на земята. Б. Б-в (Боян Боев) Паневропа и обединението на Южните Славяни, цена 10 лв. Доставя се от автора: Д-р Н. Ханджиев, Окръжния съд, Бургас. В тази книга авторът тегли паралел между идеята за Паневропа и тази за обединението на южните славяни. Като ни припомня, че „всяко голямо историческо събитие е представлявало в своето начало една утопия", той приема идеята за Паневропа, а също така и тази за Балканската Федерация, с уговорката, че
към текста >>
45.
Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 47
 
Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
величествения фар на небето — слънцето. Когато слънцето изгрява всичко се пробужда от нощния сън. Когато то усили през Пролетта своята светлина и топлина, оживяват животни, запяват птички, цъфват нежни цветя и разнасят аромат и красота. Вред всичко диша радост и закипява буен живот. Лишеното от милувките на слънчевите лъчи творение линее и загива. Ето, нежната лилия увяхва и губи аромата си, ако бъде поставена в тъмна изба; човекът, затворен в мрачните стаи на някой затвор губи сили и
жизнерадо
ст, побледнява и радостта отлитва, подобно прелетна птичка през есен … Кой не е жадували през мъгливата есен да зърне красивия лик на слънцето? Кой не е мечтал всред мразовитите бурни, зимни дни и нощи. за топлите лъчи на пролетното слънце? Кой не познава значението на светлината, когато залутан всред някой лес, в нощта търси да найде пътя? Колко много ний дължим на светлината на слънцето. Затуй, и великият немски поет Гьоте и при смъртния си час пак се провикнал: „Светлина, повече светлина!“. Наистина какъв печален би бил животът без светлина. Това само слепите, тези които са имали горчивата участ да изгубят зрението си, знаят. Това е за външната светлина на слънцето. Без нея не би бил възможен физическия живот. Но, братя мои, освен тази външна светлина има и друга — вътрешна, духовна светлина; освен туй физическо слънце, има и друго — духовно слънце, чиято светлина просветлява съзнанието и показва истинския път на духовното развитие, истинските методи и начини за индивидуално и социално
към текста >>
46.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 89
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
повече! А животът си тече и си налага своето. Не е известен нито един случай в историята, когато жадуващият взор на клетото човечество да е съзирал некаква спасителна истина и то да не е простирало ръце към нея — въпреки критицизма на „разумните хора“, въпреки воя на ретроградите. Защото самата култура, която носи отровата и задухате, сама се стреми към отдушник. Касае се за живот или смърт: да бъде ли човек хилав, болен мрачен, бухал .... да бъде здрав, свеж, бодър, крепък, весел,
жизнерадо
стен, па макар и да е страшен от прозвището „сектантин“. Обикнете слънцето не заради някакъв „Бог“. който е скрит в него и по който могат да се водят хитроумни теоложки спорове, а заради неговата .целебна. даруваща живот и здраве енергия. Д-р Стефан ПОКАНА за записване абонати за книгата „НАУКА ЗА ДИШАНЕТО“ практическо ръководство за всички от италианския писател окултист АЛЕНДОН. Няма по-важно нещо за живота на хората от дишането. И няма друго по-велико, по-мощно средство за излекуване, за възраждане на човека, за изпълването му със сила и живот, от правилното дишане. Учителят казва, че ако само хората биха се научили правилно да дишат, то целият им живот корено би се променил. Дишането крие в себе си велика сила, защото чрез него ние поемаме не само въздух за пречистване на кръвта, но и жизнена енергия (прана) за обновяване на целия ни организъм. Правилното дишане възражда човека, като го изпълва с жизнена енергия. Като има предвид голямото значение на правилното дишане, редакцията на в-к
към текста >>
47.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 94
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
космичен прах с относително тегло 0’66 — 0’67. Норденшелд счита че върху земята ежегодно пада такъв прах не по-малко от 10 милиона тона, наелектризиран с положително електричество. А като се има пред вид общата плоскост на нашето тяло, изложено на слънчевите лъчи, които тласкат една положителна наелектризирана маса космични прашинки с относит. тегло 0.5 с по-голяма сила заран и по-малка вечер, то напълно понятно ще ни стане, защо утринните лъчи на слънцето ни носят бодрост, веселие,
жизнерадо
ст, като ни наелектризирват по-силно, а вечерните — тъга, меланхолия и отпадък. Освен това, докато преходът от заран до вечер към нощ става незабелязано и последователно, то утринният лъч ни удря, след като цяла нощ ние сме били лишени от неговото благотворно влияние. Ето защо, хората от дълбока древност са забелязали, че по-благотворно е да посрещат слънцето заран при изгрея, нежели вечер при залез. Словото на Учителя Защо са изпратени хората на земята В нашия век на краен индивидуализъм, има толкова философии, колкото и хора. Но има само една правилна философия, обоснована върху дълбокото и всестранно познаване на човека, природата и живота. Правилната философия се отличава по това, че когато човек живее според нея, животът му е оправен и всички задачи са разрешими. А всяка философия, която не може да изясни и разреши противоречията в живота на човека, е крива философия; тя може само да спъва човека, но никога не може да му бъде полезна. Правилната философия ни дава една ясна представа за
към текста >>
48.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 102
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
това да откърми в себе си чувството на отвращение и погнуса от всяко насилие, престъпление и порочност. Защото от наблюдение се знае, че трайно е само онова чувство, което майката, подхранвайки го в себе си. го е вложила и в детето. Всичко това, от казаното до тук. бе относно грижите за детето преди неговото раждане. Това е само начало на възпитанието. Детето се ражда. То става вече по-самостоен индивид. Но влиянието на майката не е намаляло. Когато майката е спокойна,весела и
жизнерадо
стна и кърми детето, то и детето отразява тия качества на бодрост и веселие, и съня му бива тих и спокоен. И обратно, когато майката е гневна, ядосана и пр. и кърми детето, то става плачливо и неспокойно, вследствие остри стомашни болки, причинени от отровеното мляко на гневната майка или кърмачка. Престъпление е спрямо утрешния ден, спрямо бъдещето на човечеството всяко дразнене и оскърбление на жената — майка, която вече носи плода в утробата си, защото, както вече казахме, всичко, което майката преживява, се вгражда както във формиращите се вече нервна, мозъчна и пр. системи, тъй и в неговата психика и детето безпомощно носи този недъг през цел живот. Много важно е за майката, както през бременния, тъй и след бременния период, как бива тя третирана от своя другар, дали като жена или вече само като майка и сестра. За правилното разрешение на горните въпроси ще допринесе много, както възпитанието на родителите, тъй и тяхната духовна култура. Докато физическото здраве на човека зависи преди
към текста >>
49.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 118
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Безсмъртие в плътта. Голяма част от нашите читатели познават Прентис Мълфорд от отделните статии, които са се появявали в периодичния окултен печат преди излизането на тази книга. Тук те имат възможност да се запознаят по-подробно е неговата дълбока, енергична и стимулираща читателя мисъл Както показват и заглавията на отделните глави, тук всичко се движи в кръга на практичното, близкото, всекидневното, с което сме винаги в съприкосновение от което винаги имаме нужда. Тази здрава
жизнерадо
стна, импулсираща философия на живота на американския окултист е много нужна за българина, който често изпада в песимизъм. Ние препоръчваме книгата на Прентис Мълфорд на всички. Доставя се от редакцията в-к
към текста >>
50.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 119
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Това е заблуждение, защото схващанията и разбиранията на човека са в зависимост от степента на неговото развитие. Детето и възрастния нямат еднаква представа и разбиране за живота. Там където няма прогрес, това показва че живота го няма там, а е останала само една мъртва форма. И за да живеете, трябва да прогресирате. Всеки ден трябва да става една промяна във вас. Всеки ден трябва да възприемате по една нова идея в ума си, за да става обнова на енергиите ви, което вече ще ви носи
жизнерадо
ст и правилни разбирания за живота. Само по този път на прогреса, като разбирате отношението между причините и последствията, можете да дойдете един ден до вратата на щастието. Сега хората чакат щастието им да дойде отвън, механически. Отвън до известна степен ще дойде нещо, но същественото трябва да излезе отвътре. Хората в статическото положение, в което са изпаднали, са дошли до механичното разбиране и това разбиране е проникнало в целия им живот - и във възпитанието, и в религията, и в обществения живот, и навсякъде. Но в механистичното разбиране вие не можете да имате ясна представа за отношението между причина и следствие, следователно - не можете да имате и правилен живот. Религиозните хора сега искат по механичен начин да убедят света, че има Бог. Бог е същина, която не се доказва. Най-напред Бог не е отвън. Може да се доказва онова, което Бог е създал - това е наука. Но да се докаже съществуването на Бога като един предмет вън от нас, както искат съвременните хора, по този начин не
към текста >>
51.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 127
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
от огнището на космичния живот — Слънцето. 1. Да започнем с първата проява т. е. с използването на жизнената сила на Слънцето. Главният апарат за възприемане и преработване на жизнената сила с нашият „Plexus Solaris“ или слънчевият възел; той се намира под диафрагмата, малко надясно. Слънчевият възел — това е акумулатор и разпределител на жизнената енергия в нашия организъм. От състоянието на този център зависи нашето физическо състояние, нашето самочувствие, нашето здраве, нашата
жизнерадо
ст. Всеки от вас, невярно, е забелязал, че в присъствието на някой човек вие ставате по-весели, живота ви се вижда по-лек, че той носи със себе си оживление и радост; това е защото неговия слънчев възел е изпълнен с животодаващата сила на Слънцето и я излъчва на другите; обратно, има хора, които действат угнетително, предизвикват скука, с тях е тежко да се говори, с тях се изморяваме; у тези тежки хора слънчевият възел се намира в лошо състояние; те не само че не излъчват слънчева сила, но, обратно, безсъзнателно вземат такава от вас; за тези хора е извънредно нужно да развиват своя слънчев възел. Ний можем да развиваме слънчевия си възел чрез съзнателно всмукване в него на слънчевите лъчи. Това всмукване на слънчевите лъчи става посредством дишането: чрез дишането ний получаваме най-големия приток на жизнена сила и без този приток на жизнени сили ний не бихме могли да живеем повече от няколко минути. Поради това трябва да обърнем особено внимание на нашето дишане. Днешният човек диша
към текста >>
52.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 131
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
тя става. Като се молите на Бога трябва да му говорите на Божествения език, за да бъдат чути молитвите ви. И светиите с години бръщолевят като деца пред Господа, докато се научат на Божествения език. Светия е само онзи, който носи Бога в себе си, който е готов на всички жертви, който е готов да помага на човечеството. Светия е онзи, в душата на когото не прониква никакво съмнение. Светия е онзи, който гледа със светло око на всичко. Лицето на светията не е жълто и изпито, а е светло и
жизнерадо
стно. Светията всякога ще те намери, когато си в трудно положение и ще ти свети. Той ще ти покаже пътя и пак ще си отиде по работа. Светиите са тълкуватели на Божия закон. Те учат хората как да говорят. Те са учители на човечеството - учат го на Божествения език. Най-първо ще ви научат на Божествената азбука, после ще ви учат да сричате и най-накрая ще произнасяте цели думи, докато се научите да говорите. Когато се научите да говорите на Божествения език, каквото кажете, ще стане. Ще кажете, че това не е научно. Има неща в живота, които не могат да се обяснят от гледището на съвременната наука, защото тя не разполага с онези изтънчени сетива, за да схване дълбоките потайни процеси в живота. Това не е упрек на науката. Учените хора са изнесли отлични работи, хубави работи, но аз намирам, че тези факти, които не са изнесли, трябва да се съчетаят, да се свържат в едно цяло, за да може да се изясни историята на човешкото развитие. Хората сега ги занимава предимно земния живот, но за този живот,
към текста >>
53.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 180
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
из реалния живот. В. Пловдив На 31 декември 1935 год., приятелите въздържатели от З-те ложи в Пловдив и младежката организация „Ведри небеса“, вегетарианци толстоисти и тия от „Всемирното братство“, имахме обща среща и забава по случай настъпващата 1936 год., в салона на прогимназията „Карнеги“. Още в 9 часа салона беше препълнен, защото имаше и поканени гости. Много от присъстващи стояха и прави. Правеше радостно впечатление присъствието на много млади въздържатели,
жизнерадо
стни и ентусиазирани. В 9 ч. и половина брата Кузман Събев, правист, един от добрите и ревностни въздържатели от ложата „Нов човек“ произнесе приветствена реч с мисли и изрази за въздържанието като първа стъпка за възраждане на човека и към разумния живот, и с пожелание всички присъстващи да станат въздържатели. След това започна първия музикален номер, от така наречените „народни музиканти“ от село Козарско, Пещерско. Те бяxa баща, който свири на кларнет, един голям син — на китара и един малък — на цигулка. Именуват се семейство Щерови. Прави радостно впечатление, че цялото семейство от 5 души са музиканти и дългогодишни въздържатели и вегетарианци. Те свирят доста задоволително, особено по-младия син, на цигулка. След това се изпълниха и всички номера от програмата — декламации, хуморески, песни, повечето в духа на въздържанието. Радостното бе, че всеки се чувстваше в една приятна атмосфера, гдето беше свободен и весел. При настъпването на Новата година, брата Слав Пушкаров от „Ведри
към текста >>
54.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 181
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
бъдеш извор на светлина за целия свят.“ Тези думи, като че ли се шепнеха на моите уши, когато се събуждах; аз ги повтарях още и още и си припомнях точно всяка дума. Но тия слова бяха за мене твърде общи и без особено значение; когато ги чух за пръв път, аз си представлявах че ще ги разбере, но сега те звучаха в моите уши както биха могли да звучат всред един празник мъдрите думи не жреца в ухото на танцуващите. * * * Аз бях дете, когато тези думи ми 6txa казани, едно младо момче, пълно с
жизнерадо
ст, но слабо поради своето незнание. През годините на моето израстване, апелът на царицата на Лотоса към моята душа се отрази слабо и без особено влияние в мен и като че ли заглъхна в скритите области на моето съзнание. Нейните думи бяха за мен като песента на жреца за малкото дете, което чува само музиката в нея. Обаче аз не ги забравих. Моят живот беше обречен на хора, които ме държаха в робство физически и духовно; тежки вериги спъваха моята душа. Докато моето тяло се подчиняваше пасивно на заповедите на своите господари, аз бях роб, обаче знаех, че свободата съществува под отвореното небе! Но макар че се подчинявах сляпо и посвещавах всичките си сили в служба, на лошите изисквания на опозорения храм, в моето сърце аз твърдо пазех спомена за величествената царица, и нейните думи бяха написани в моята душа с огнени букви, които не умираха. Когато станах възрастен, моята душа беше пълна с отвращение, но тези думи, които светеха като звезда в душата ми, пръскаха чудна светлина в моя беден
към текста >>
55.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 184
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
слънчевата светлина. От това виждаме, че, ако би било възможно да живеем при отворени прозорци, при открито облекло за въздуха и слънцето, тогава бихме били в непреривна връзка с живата природа, гдето постоянно има течение, живот. слънце. Когато реката тече тя чисти коритото си, а, когато е застояла, тя буренясва, вмирисва се. Ние сме затворили една малка „локвичка“ от тая природа в нашите къщи и сме се наврели в тях, както жабите в локвите и искаме да сме здрави, свежи, силни, и
жизнерадо
стни. Не, това е не естествено. За да стане това, ние трябва да влезем всред реката на живота, живата природа. Ние трябва да нагласим нашия живот в хармония с живата природа, защото обратното е невъзможно. Живата природа си има своите строги, жизнени закони, по които тя се развива. Тя няма да измени своите закони, нито за хатъра на отделен човек, или на цялото човечество. Ако те не се съобразят с нея, тя ще ги помете, ще ги заличи от лицето си, тъй както слънцето изпарява миазмите и ги преработва и дава като чист благодатен дъжд. Ако вие влезете в едно хоро, което се върти в дясно, вие не можете да се въртите в играта в ляво. Ако влезете в един хор, който пее известна мелодия, вие не можете да я пеете своеобразно, както би ви скимнало. Така и природата пее живота по едни строги, неумолими и справедливи закони. Тя казва не всички свои разумни същества: „Ще пеете живота по гамата, на която аз го пея, както аз ви свиря“. Това е условието, за да живеете в моя дом, наречен Природа“. Историята на
към текста >>
56.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 186
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
дава да вкусваме със двойна сила радостта от възкресението ти във пролетта. Да бъде днес любов, живот и свята воля! Да бъде пълен божи ден, да бъде пролет! Радиозо. Прана или жизнена сила Жизнената сила се намира във всички форми на живота. Без жизнена сила недопустимо е съществуването на живот. Тя протича във всички форми и дава живот, сила и потик за растеж и развитие. Когато е намалена в известен организъм, той е в упадък и линее. А когато е увеличена, организма е в цветущо състояние,
жизнерадо
стен и способен за работа. Тогава той е годен проводник на възвишеното, което всяка душа се стреми да прояви. Щом жизнената сила напусне физическата форма, настъпва смърт. Значи, смъртта не е нищо друго освен състоянието на тялото, напуснато от силите, които го оживотворяват. Жизнената сила е една част само от човешкото проявление. Тя не е материя, а енергия или силата която се употребява от душата в нейната материална проява. Тя именно оживотворява материята. Когато жизнената сила изобилства в природата, живота в нея закипява — растенията се развиват, насекоми и животни се раздвижват, а човек, свързан със силите на живата природа, се възражда и чувства импулсиран и годен за нова творческа дейност. Окултната философия учи, че живота съществува във всички форми — във всеки атом, но различно се проявява. От това ние можем да разберем, че жизнената сила се немира навсякъде. Пролетно време, след равноденствието. от когато се смята, че времето се стопля, на земята приижда голямо количество жизнена
към текста >>
57.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 189
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
ви пожелавам петдесет на сто да забогатеете с добродетели и знание, пожелавам ви да имате петдесет на сто повишение във всички области на вашия живот. Из беседата „ Отец ме люби“ - 22. III. 1936 г. КОПНЕЖИ Да сея и поливам Най-хубави цветя — Градинка да си имам Бе моята мечта. Безгрижно да живея, Да дишам аромат — И волно ла си пея Кат птичка в’ тоя свят. Говорят си цветята Вълшебен свой език И будят във душата Копнеж красив, велик: Невинност, дружба, верност, Любов и чистота! — И
жизнерадо
ст, нежност И сила в’слабостта! А розата неспирно За щастие шепти И прави все по-силно Сърцето да тупти! * * * Сънувах принц всемощен Как с’дигнато чело Върви под зрака нощен На звездното небо. Видел едно сияние Далеч на север той По него във мечтание Живота губи свой. Остава юг — цветята, Де всичко растне, зрей, — Отива към земята Де вечно сняг владей. Върви из път страхотен През бездни, върхове, — Замислен и самотен Без мисъл да се спре. Но облаци покриха Лазурний небосвод; — Мъгли се там явиха Пред смелия му ход. И всред пустиня ледна, Всред гъстата мъгла, Той сила сбра последна В’борба със буря зла. Но падна в борбата Затрупа го снега! — Смути се мен душата От болка и тъга. — Една върховна воля Изпитах в’тоя час: — На Бога да се моля Усърдно почнах аз. И слънце да изгрее, Аз молих се, плаках, — С’лъчи му да се слея Всецяло пожелах! Аз исках да проникна В’онези там страни — Кат светлина да бликна През облаци, мъгли: Да пръскаме тъмата Да стапяме снега И радост по земята Да носим с’Пролетта!
към текста >>
58.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 209
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
ни е тегнел. Но най-често ние обичаме, насядали около нея, тя де ни разказва кога и как е видяла за първи път Учителя и как и кого е получила тоя дар — да има връзка с невидимия свят, за да може да казва и предсказва това, което ние, обикновените, не можем. Тогава тя започва, а ние слушаме това, което ни говори . . . — Чеда, чеда. обръща се тя често към нас, какво сте видели вие? Аз 34 години съм била болна от тумор. Какви болки е било, какви страдания. Като момиче бях весела,
жизнерадо
стна — всички ме обичаха. Това беше още преди освобождението на България. Ожених се. И от тогава почнаха страданията ми, едно след друго. Мъжът ми, Бог светлина да му дава, беше учител; после съдия следовател. Аз още с първото дете заболях след раждането му, от тумор в корема. И какви болки е било, никому Господ да не дава подобно нещо. Децата се раждаха едно след друго, а аз все болна. Мъжът ме води на най-специалисти лекари тук и в чужбина — но никой не можеше да ми помогне без операция, а аз за операция не се решавах. И тъй, ден и нощ страдах. Извън вратата не можех да излезе. Вятър да ме не лъхне, дъжд да не ме навали. Все в къщи. Едничката ми радост в живота бяха децата ми, които ме много обичаха, които ме обичат и до днес. Но докато ги изгледам, колко мъка е било. Дете да се окъпе, пелени да се операт — след всяка по-тежка работа лежах, превиваща се от болки с дни. . . Помня, беше ми се родило третото дете. През нощта, на третия ден от раждането му, сънувам че дойде при леглото ми един
към текста >>
59.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 213
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
близо до София в красива, живописна местност. Далеко се вижда планината Витоша понякога обвита в лека бела мъгла. С своя мистически образ тя напомня човеку за възхода и стремежа да се издигне с цялото си същество високо към светлината, към слънцето. Далеко от светския шум и световна суета, колонията „Изгрев“ - представя от себе си царство на мира и радостта. Плодови дървета, цветя и рози украсяват белите къщички на учениците — братя и сестри, богати и бедни. Те всички са здрави,
жизнерадо
стни и весели. Те живеят по братски, доволни с това, което имат и което си споделят взаимно. После дивна, зелена, кръгообразна полянка, около която растат и хубавеят плодови дървета със своите плодове — ябълки, кайсии, сливи, круши и грозде. На тази полянка сутрин рано Учителят и учениците правят ритмически упражнения (паневритмия) под звуците на неземна музика в изпълнение на братя цигулари. Животът в братството ни даваше дивна духовна храна от сутринта до вечерта. Обширно знание, превъзходна музика на разни инструменти и дълбоко мистически, старинни песни изпълняха и украсяваха живота ни. В юли отидохме в планините. О, Великий Боже, какви изгледи се откриваха пред нашите погледи; върхове високи до 3,000 м. кристално чисти езера и многочислени извори и реки се лееха и течаха от едно езеро в друго. Върховете на планините още бяха покрити със сняг и така нареченото езеро „Сърце“ беше още в лед, а в долината цъфтяха дивни цветя и летяха някакви особени сини пеперудки, също като в приказките.
към текста >>
60.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 228
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
пациентът трябва да умее да разтвори душата си за тая музика, да й даде възможност, тя да му въздейства от вътре и от там да даде своето отражение върху съответната част на тялото. Като основно правило, обаче, което трябва да се спазва от всеки болен, е той да си пее вътрешно, дори и в момент на тежка криза; да си тананика некоя любима мелодия и с това той ще създаде и подържа едно благоприятно условие за въздействие на музиката върху него. Когато човек е болен и си пее, подържа едно
жизнерадо
стно и оптимистично настроение, което ще въздейства извънредно благотворно при процеса на лекуването и заздравяването. Музиката е космично явление, проява на един принцип, който лежи в основата на живота. Хармонията е нейно първо качество. А здравето у човека е преди всичко хармония и равновесие на неговите психически и физически сили. Музиката, като носителка на хармония, може да се използва за възстановяване и на хармонията в живота на човешкия организъм. За да се използва, обаче, тя като лечебно средство, необходимо е да се познава добре от една страна същината на музиката, силите, които носи със себе си отделният тон и възможностите за тяхното използване като въздействие, и от друга — природата на човешкия организъм и реакцията, която се събужда в отделните му части при определени тонови съчетания. Има музика, която успокоява нервите, но има и такава, която ги дразни и разстройва; има музика, която кара човека да диша дълбоко, спокойно и плавно и с това благоприятства за лекуване на
към текста >>
61.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 233
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
които разяждат организма. Рентгеновите лъчи ни дават възможност да изследваме причините на най-разнообразните човешки недъзи, като буквално „надзъртаме“, във вътрешността на пялото. Радиевите къси вълни, малко още изследвани, също тъй се прилагат за медицински цели. Из в. „Мир“ Как се руши здравето Когато видях силно вдлъбнатите стъкла на очите на сина на моя приятел P., когато видях жабешкото изражение на погледа му, аз се много зачудих: Р. е съвършено здрав човек,
жизнерадо
стен никога не е боледувал от сериозно страдание, всички органи му работят безпогрешно. Макар и вече наближил четиридесет и пет, той не е слагал нито веднъж очила. Жена му. г-жа Б., е също здрава жена, със здрави, отлично работещи органи, не познаваща очила. — Знае се, казах си аз, че късогледството, до голяма степен, е наследствена особеност. Човек просто наследява от родителите си една намалена чувствителност на зрителния си апарат и, каквото и да прави, заставен е още от ранна възраст да се съветва с очния лекар. Но тук синът на това семейство да бъде късоглед — не мога да си обясня само с наследствеността. Навярно виновна е тая претрупана учебна програма, която кара учениците да се взират по цял ден в книгите, която не им оставя свободно време да излизат на чист въздух, на широка гледка, която просто заставя и най-здравите очи, с течение на времето, да стават късогледи. Така мислих в себе си, докато видях две положения, които ми обясниха всичко. Отидох у приятеля ми Р. вечер. Семейството
към текста >>
62.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 255
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
на специалните малки нервни клетки под кората на мозъка, поради което се явява и продължителен сън! Такива повече спят и са по-подвижни. Нормалното спане, от малко количество пикочна и млечна киселина, е приятно, радостно, полезно. А когато дойдем до едно положение на духовна издигнатост, гдето кръвта става алкалична и с алено-розово-златист цвят, там пикочната и млечната киселина са до минимум. — Такъв човек, както споменахме, се задоволява с малко сън. Той е много по-
жизнерадо
стен от нас. Ето защо, тия, които употребяват повече белтъци, трябва да пият повече топла вода, от една страна за разредяване на кръвта, от друга — за разширение на кръвоносните съдове и капилярите. С това движението на кръвта става по-лесно и се отвличат и отровите. Главното е, че чрез топлата вода се внасят повече магнетични енергии в организма, и с това се омекотява нашият характер. По този начин ние уравновесяваме електромагнитите течения в нас, което е от голямо значение. Зъболекар: М. Стоицев _________________________________ *) Птомаини и левкомаини (гр.) – органични азотисти съединения, които се образуват при гниене на животински трупове и на растения. В. Пашов (13) АСТРОЛОГИЯТА КАТО УВОД В ХЕРМЕТИЧНАТА НАУКА И ФИЛОСОФИЯ Част I. Както видяхме, и самият строеж на небесните тела е такъв, че всяко небесно тяло се образува и съществува под въздействието на два принципа с диаметрално противоположни стремежи. И там, където се уравновесяват тези два принципа, ние виждаме небесно тяло. Тези
към текста >>
63.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 269
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
ръководи цялото човечество. Този брат иде сега в света да помогне на всички страдащи. Пригответе се да посрещнете този брат и да се запознаете с него. Да посрещнете своя голям брат, това значи да съедините на едно място физическия, духовния и Божествения светове. Из беседата държана от Учителя на 31. XII. 1938г. 12 ч. вечерта, София — Изгрев ПРОЛЕТНА СРЕЩА (Кратка сценка, изпълнявана от две деца, подходящи за братски вечеринки на 22 март) Първо момиче (Здраво, спретнато, весело и
жизнерадо
стно се връща от полето сутрин рано.) Второто момиче (унило, болнаво, запитва първото момиче със слаб глас) — Сестричко малка, где си ходила тъй ранко? Първо момиче: — Не знаеш ли? Аз ходя веч на изгрева! Слънцето посрещам и бодра се усещам. Гимнастики играя. Това е като в рая: там чудна музика ни свири, танцуваме кат ангели във райските градини, с усмивка греят там лицата със радост пълна е душата. И ето: Разширих си гърдите, зарумених страните, калих си краката и ободрих главата. Второ момиче: Ха-ха-ха! . . . Чудно! Че и книжка пък носиш! Тя ли те научи тъй рано да ставаш, и тъй надалеко на изгрев да ходиш? Първо момиче: Разбира се, разбира! Че само този знае, който чете и учи и после проверява, и щом е то полезно Второ момиче: Но ти си много чудна! Кат мене малка ти си, кога стана тъй умна? Ако от тази книжка ти черпиш толкоз мъдрост прочети и мен нещо, и аз да се науча! Първо момиче: Добре, добре, сестричко! С радост ще направя всичко, което за доброто служи. Я сега
към текста >>
64.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 277
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Зевс у гърците е баща на боговете и върховен управител на света, Бог на справедливостта, благостта и милосърдието. И в астрологията се счита като най-големия благодетел на човечеството. Отговаря на тъмно-синия цвят и на тона „ла”. Тъмносиният цвят произвежда твърдост, решителност, устойчивост, широта и спокойствие. В нечист вид, непостоянство. Юпитер е топъл, умерен, жизнен, весел, щедър, плодоносен. Юпитеровата енергия се разпространява тихо и спотайно, величествено, и носи широта,
жизнерадо
ст, великодушие, щедрост във всички области на живота. Юпитер носи щастие, благословение и успех в живота. Той излива любов и светлина към всички окръжаващи. У когото тази планета е силна в хороскопа, той никога ме губи и не пропада в живота. И затова астрологията го нарича „големият благодетел”. И всичкото благословение в природата и живота иде чрез Юпитера. А Венера наричат в астрологията „малкият благодетел”, както Сатурн наричат „голямото зло” - Сатаната, Ариман, а Марс – „Малкото зло” дявола, Люцифер. В човека Юпитер представя благородната амбиция и въобще идеалните наклонности. В мозъка, заедно със Слънцето, управлява висшите морални чувства — религиозното чувство, милосърдието, щедростта и пр. Създава способността за различаване на правото и кривото и за схващане истината. Религиите в света са под Юпитерово покровителство. Щом се подчинят по-нисшите наклонности у човека, той развива в него едно по-висше съзнание и създава условия за интуиция и вдъхновение. В тялото управлява
към текста >>
65.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 280
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
и пиене, разрушителността, изтребителността, чувствеността, жизненост, борчество, безстрашие, изпълнителност и пр. Това са силите, които разширяват главата и имат връзка с дихателната система. Това е областта на човешката воля. 4. Слънцето - управлява главно тези органи и центрове, качествата, на които са свързани с висшата природа на човека. Това са висшите морални чувства - милосърдие, благосклонност, щедрост, человеколюбие, вяра, надежда, чувство на собствено достойнство, нежност,
жизнерадо
ст, интуиция и пр. Заемат горната предна част на темето, която отпред граничи с челото. 5. Венера - управлява качествата, деятелността, на които се изявява като дружелюбност, веселост, кокетство, любовни влечения. Управлява също и центровете, които правят хората социални и се стремят да си създадат приятно общество. Тя управлява две области от мозъка - полуинтелектуалните чувства, и изпълнителните и творчески способности —тук спадат чувството за идеалното, възвишеното, грандиозното, веселост, духовитост, сръчност и пр. и заема страничните предни лобове на черепа между Марс и Сатурн, от една страна, и Юпитер и Слънце от друга. Отпред граничат с челото. Втората област от мозъка, където владее Венера, спада в областта на социалните и домашни чувства - тук спадат чувството за приятелство, общителност, любовни влечения и пр. и се намират в задната част на главата. 6. Меркурий. Управлява обективния ум, който се проявява чрез ред центрове и способности, локализирани в долната и средна част на челото
към текста >>
66.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 284
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
и проявлението на човека в известна област или сфера на живота. Така например, ако в мига на раждането на изток изгрява знака Овен и заедно с него изгрява Юпитер или Слънцето, тази констелация ще определи физическата структура, характера, темперамента и предразположенията на човека. Защото, както ще видим, първият дом има отношение към външната форма, характера и темперамента. А както видяхме, Слънцето, Юпитер и Овен и трите са огнени, енергични, импулсивни, то този човек ще бъде
жизнерадо
стен, с изобилна енергия, импулсивен, със силна воля и здрав организъм. Но ако на изток изгрява знака Козирог със Сатурн, ще имаме съвсем друг тип, с друга конструкция и темперамент. Противоположно на първия, той ще притежава слаба жизненост, не добра конструкция, и един меланхоличен, студен темперамент. Ако в мига на раждането на някое дете Слънцето и Юпитер са били не на изгрева, но са били на зенита, както казват астролозите, на меридиана, или както го наричат още медиум цели (М.С.), тогаз вече те ще имат съвсем друго влияние. Тук вече, те ще влияят и определят неговото обществено положение, неговата среда, ще определят неговите възможности за издигане в живота. Те ще ни покажат, че този човек ще достигне до високо обществено положение, ще добие известност, чест, слава. Така че, различните знаци и планети, поставени в различните домове на хората, ще имат различни влияния според естеството на дома. Но където и да е известна планета и знак, те ще дадат такова разрешение на проблемите на
към текста >>
67.
 
-
е дадена за да разреши задачата си добре. Не е ли внимателен, кара ли като пиян шофьор той ще се намери насред пътя с катурната кола без да може да стигне на определеното място. За да запази тялото си здраво и да го закали, човек трябва да се просвети и спазва здравните правила. Най-важни закони за здравето са: а) Правата мисъл. Мисъл натоварена с тревоги и безпокойства, разстройва нервната система и разклаща здравето на човека. Правата мисъл, веселото настроение прави човека
жизнерадо
стен и му носи половин здраве. б) Дишането. Дишането е един от най важните процеси на човешкия живот. То е първата и най-важна храна за човека. Без дишане човек не може нито момент. Той постоянно диша. Но за да има човек чиста кръв, той трябва да диша дълбоко, да поема повече кислород. Чрез дишането човек може да постигне много. Той се ободрява, събужда мисълта си и чувствата си. При това човек трябва да диша чист въздух. Една разходка на чист въздух придружена с дълбоко и ритмично дишане е истинска почивка, истински празник за тялото. Човек трябва да право по-чести такива празници и гощавки на тялото си. Освен това той трябва да избира онова време, когато въздуха е по-чист, по-свеж, когато жизнената сила (Прана) е в изобилие. Най-доброто време за това е ранната сутрин, когато птичките с дивно чуруликане огласят природата и когато росата като брилянти отразява в себе си великият двигател на живота, слънцето. в) Храната. От голямо значение е храната, горивото което се поставя в мотора на
към текста >>
68.
 
-
в тях, ще ги повдигне и облагороди, и същевременно ще направи дишането си правилно. Дишането в случая ще има двойно действие: от една страна то непосредствено ще укрепи белия дроб, а от друга страна дишането ще трансформира неговия психичен живот, ще обнови неговите чувства, ще внесе хармония в тях, а чрез това ще се действа за отстранение на основните причини на болестта. Дишането указва голямо влияние върху чувствата; правилното дишане внася топлина в чувствата, внася повече
жизнерадо
ст в тях. Дълбокото дишане възвисява мисълта От друга страна, белият дроб има връзка и с човешката мисъл. Че наистина има такава връзка, се вижда между другото и от историята на развитието на човешкия ум. Знае се, че в атлантската или четвърта раса човек е бил неразвит умствено. Тогава и въздухът не е бил така чист, както сега. Той е бил проникнат от водни пари. Когато земното кълбо почнало постепенно да изстива, тези водни пари почнали да се сгъстяват и да падат на земята; въздухът се пречистил от тях. Тогава за пръв път се явява чистото синьо небе, свободно от мъгли. Това става към края на атлантската епоха. Пречистването на атмосферата от мъглите и явяването на чистия въздух е свързано с развитието на ума. Това съвпадение по време не е случайно. Има известна връзка между тия две явления. Дишането зависи от мисълта, а и мисълта зависи от дишането. Правилната мисъл дава условия за правилно дишане и обратно. Между тях има взаимодействие. За влиянието на правилните мисли и чувства върху
към текста >>
69.
Всемирна летопис, год. 1, брой 01
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Така, един художник, талантлив живописец или скулптор, който се увлича от хубавите форми и линии, обикновено ще пише и хубави букви. Хора, които са навикнали на ред и точност, ще проявят това си качество и във формата на писането. Всички букви ще бъдат ясно, просто и пълно написани; препинателните знакове на место поставени, полето на хартията правилно разпределено, началото и края на писмото правилно написани и пр. В писмото ще се отрази и пестеливостта или разточителността. Весели и
жизнерадо
стни хора пишат изправени букви, натъжените и страдали дълго, безнадеждните, пишат полегати букви и редове. Разбира се, че не всичките качества на характера се забелязват веднага в ръкописа; в некои случаи това се по- стига чрез комбинации и заключения по аналогия. Картината на писането се създава, следователно, чрез представите, произтичащи от нашето мислене, чувствуване и воля и от следващите от тях движения. При това върху представите могат да влияят и остатъците от по-раншни впечатления, усещания и чувствувания, а също така не без значение са тук и промените в големия мозък вследствие на приспособлението, наследствеността, възпитанието и самовъзпитанието. Така напр. в писането на едно семейство, чиито предшественици и прадеди са се отличавали с благородство в мисленето и деянията си, ще се забележат признаците на тези качества, както и обратно. Въз основа на тези начала за отражението на вътрешния душевен мир и характера на индивида в негова ръкопис, и особено в подписа, ние имаме
към текста >>
70.
Всемирна летопис, год. 1, брой 02
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
срещу течението на живота! И огън пламна и изгори сърцето му!.. И жажда го връхлети и изсуши душата му! . . И ужас, беди, неволи и страдания го постигнаха и смутиха духа му. И потече от всяко влакно на тялото му кървав пот. . . Ала привикна духа му към напастите на бедите и неволите. И кали се той в борбата, и стана по-твърд от стоманата, по-смел от желанията и по-силен от страстите и ги подчини на себе си. И пламъкът изгори старото сърце у него, а на мястото му поникна ново, младо,
жизнерадо
стно. И жаждата изсуши душата му, що беше гладна за наслади, удоволствие и тщеславие. И стана тя чиста като кристала, невинна като младенеца, възвишена като Бога! . . . А в сърцето му поникна и израсна разкошното дърво на истината, правдата и любовта. И отрупа се то с богати и изобилни плодове, и нахрани се от тях измъчената му страдна душа. И се обрадва цялото му естество! И разбра той, колко е сладко да се храни човек от плодовете на добродетелта! И зарадва се душата му, когато видя, че плодовете на съвършенството започват да зреят у нея! . . . * И плува той дълги години срещу буйните вълни на реката на живота. И често пъти черен мрак го обгръщаше и заграждаше от всички страни. И ставаше тогава пред него всичко тъмно, мрачно, задушно: очите се отказваха да гледат, краката не щяха да слушат, ръцете отпадаха, като че да бяха пребити, и силата на живота, сякаш че го напущаше навеки. И в тези велики часове на изпитание, духът на съмнението със своя зловещ глас грозно го измъчваше. Змия - демон
към текста >>
71.
Всемирна летопис, год. 1, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
оживително и лечебно върху организмите. Това оживително действие на Отингеровите плочки се обяснява така: чрез златния състав „етерното тяло на слънцето“ се поставя в пряка връзка с „етерното тяло на човека“ и така се докарва едно висше пулсиране в човека. Обратно пък действат златото и медта заедно върху интелектуалното или духовното в човека и правят последния все по-възприемчив към по-високи и най-висши влияния на живота, подпомагайки му да постигне здрав мироглед, а с това и
жизнерадо
ст и удоволствие в работата. Апаратът на Отингер е едно гениално откритие, ползата от което е безсъмнена. Наблюденията и опитите са доказали това. Отровните змии в медицината, козметиката и кухнята. Както гущерите, така и отровните змии са играли едно време важна роля в медицината. Така, употреблението на усойницата (Viper) като лечебно средство се среща още във времето на Хипократ. Кожата на усойницата се е смятала като най-сигурно лечебно средство за всякакъв вид кожни болести, екземи. Архиген считало месото на усойницата за главно средство против проказата. Лайбмедикът на император Август, Муза, употребявал същото средство против лоши циреи. Особено много е употребявано тогава месото на усойницата като съставна част на едно универсално лечебно средство, известно под името теряк. И много други лечебни средства са употребявани в най-старите времена против всички възможни болести. Като универсални средства против отравяне са считани главно три маджуна: митридатиум, теряк и мушамата на Виго
към текста >>
72.
Всемирна летопис, год. 1, брой 05
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
да липсва и събуждане на вкус към архитектурните стилни форми, към пластичните образи, към красотата на линиите и рисунките, към хармонията на боите. При не благоприятни условия този план ще трябва да се приложи в по-опростен вид, но все пак няма да има право този възпитател, който казва, че при неблагоприятни условия не е възможно да се направи нищо в това направление. С най-прости средства може да се постигне много нещо, ако възпитателят разбира от работата си. Любов към живота,
жизнерадо
ст, настойчивост в почнатата работа, — всичко това дохожда от правилното развитие на вкуса към хубавото, художественото. И колко ще се облагородят и украсят отношенията на хората един към друг чрез естетичната култура! Видехме, че нравственото чувство също се култивира през този период чрез идеални авторитети и други средства. Това чувство се укрепява още по-здраво, когато чрез развития естетичен вкус доброто се възприема като красиво, а лошото като грозно. Умът, т. е. чистата мислителна способност, оперирането с отвлечени понятия, трябва да се остави съвсем на страна през тази възраст (до половата зрелост). Той трябва да зрее от само себе си в периода, когато душата възприема в символи и живи образи живота и природните тайни. Покрай другите душевни преживявания в периода между седмата година и половата зрелост постепенно ще крепне и мислителната способност. И тя така ще се укрепи, че след половата зрелост човек ще стане способен да си образува напълно самостоятелно свое мнение по житейските и
към текста >>
73.
Всемирна летопис, год. 1, брой 07
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Тя поддържа жизнената дейност на нашите органи. С колкото повече прана е снабден един орган, толкоз той е по-здрав и неподатлив на болести. Даже и болният орган, ако се напои с прана, ще оздравее много лесно. Чрез дълбокото дишане, и особено ако то става по правилата, които посочва окултизмът, човек може да поеме много прана в себе си, която ще очисти, ще укрепи неговата нервна система, дихателната и всички други органи. Човек ще почувства в себе си прилив на здраве, на мъдрост, на
жизнерадо
ст. Дълбокото дишане е толкоз важно, че с него могат да се излекуват много болести. Същата тази енергия прана може да се погълне в голямо количество и чрез слънчевите бани. Слаби деца чрез слънчеви бани могат за кратко време да се укрепят. Обучението в днешното училище става главно в класната стая, между четирите стени. Учениците стоят неподвижни на едно и също место, като заковани. В това отношение училището може да се сравни с казармата, също така и със затвора В такъв случай училището става место, дето детето се похабява физически, дето линеят нежните детски тела. А те тъй се нуждаят от въздух, от слънце, От простор, от движение! Трябва да се възвърнем към природата! По много науки, а особено по естествознание и сродните науки, обучението трябва да става на открито, всред самите недра на природата. В бъдещето училище част от своето време ученикът ще прекара на работа в училищната градина или другаде. И този труд покрай другото свое възпитателно влияние, ще действа за физическото му
към текста >>
74.
Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
назад и 41/4 дни наглед е неподвижен. Той стои около една година в един и същ зодиачен знак. Една силна позиция на Юпитера, напр. в асцендента или М. С., или един добър аспект на Юпитера със слънцето и луната, или с владетеля на асцендентите, или най после един добър аспект от с и , значително ще подобри един силно афлектиран хоро- скоп. Доброто може да ни застави да го чакаме известно време, — при едно силно влияние на Юпитера, обаче, то най-после ще дойде. За това Юпитеровия тип е
жизнерадо
стен, пълен с надежда и оптимизъм, — той има доверие в своята добра звезда, и употребявайки тоя израз, той обикновено не разбира неговото същинско значение. Юпитер прави родения под неговия знак човек доброжелателен, приятен, справедлив, обществен и внимателен; но ако при това се получат силни афлектации, или ако той стои в знак, който не хармонира с природата му, тогава го прави горделив, тщеславен, самолюбив, високомерен и лицемерен, и преимуществата на Юпитеровото влияние се изменят в наклонност да се върви по общото течение и за лесно сприятеляване с всекиго. На Юпитеровия тип е присъщо желанието да е весел и да импонира. Богът Юпитер се представлява в митологията различно: седящ на престол със светкавица в лесната ръка, жезъл в лявата — и с диадема на главата. Орелът е най-любимата му птица. Зевс се изобразява и седящ на дървен стол с петел на полата, като символ на събуждащото се утро. Под Сатурн се говореше по-обширно за Зевса, като бог (вж. год. I. кн. X от списанието). (Следва)
към текста >>
75.
Всемирна летопис, год. 2, брой 03
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
се очаква една или друга особеност, по некога наклонност, или характерна особеност, върху които родения не обича много да говори, защото за самия него те са една гатанка. При аспект със Слънцето, Луната или Меркурий, може да се очаква малка искра на гениалност, обаче, както споменах, само във високо развитите хора. Върху низките типове, Нептун има хаотично или перверзно влияние. Vilhelm Voigt (Кепеник) имал , и в в 12 и , , (също в 12). В асцендентите дава големи сини очи и едно много
жизнерадо
стно лице. Психометрията, ясновидството и телепатията са особености, които идват под тая планета. Нептун не е причинител на зло; но тъй като малцина могат да отговорят на доброто му влияние, от мнозина се счита за такъв. В хороскопите на двамата окултисти Д-р Р. Щайнер и Ч. В. Ледбитър имаме два примера на силно и хармонично Нептуново влияние. Първият има в 5 в Риби, а вторият и в 10 в Водолей. При първия влиянието е особено силно върху менталната, а при втория — върху астралната област. Нептун се различава от всички други планети по това, че неговата луна обикаля около планетата в съвсем противоположно направление на онова на другите луни. Това е интересно за изучване в езотерическата астрология. Нептун е най-добър във водния знак, особено в Писцес (Риби). Той остава в един зодиачен знак около 13 години. Както Венера се нарича планета на любовта, така по-високата му октава Нептун може да се нарече планета на по-висшата, всемирната човешка любов. Много художници, попаднали твърде много под
към текста >>
76.
Всемирна летопис, год. 2, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
чувствата да се проявят също правилно, ние всякога трябва да се вдъхновяваме от всички благородни пориви и стремежи в живота, да се храним скромно и храната ни да бъде най-полезната във всеки случай. Когато казаните пирамидални клетки, както и клетките на целия мозък, са нормални и действуват правилно, то главата и лицето ни добиват най- правилна форма, крайнините ни добиват външна симетричност, дробовете и стомахът ни действуват добре, човек се намира в прекрасно състояние на духа,
жизнерадо
стен и готов да се пожертвува за другите. Защото само добрият и разумният човек в пълен смисъл може да се самопожертвува, а неразумния окръжаващите сили го жертвуват. Тъй става сега с хората на земята: окръжаващата природа жертвува хората, т.е. отнема живота им. Никоя научна теория досега не е дала някакъв модус или едно правилно разрешение на въпроса за избавление от това зло. Хората от хиляди години страдат и умират, развиват се в тях най- ужасни болести, приключения и измъчвания, но и до сега ние не можем да си дадем отчет за същинските причини, а просто се залъгваме само с думите: „тъй искал Господ", както казват простите хора, или „тъй създал Господ света", както казват учените и религиозните хора, или „това е необходимо зло в природата", както уверяват рационалистите, а материалистите твърдят: „това е просто една илюзия". Да, „илюзия", но доста осезателна, от която всички плачат. Така нашето положение се уподобява на онова на един проповедник, който поддържал, че няма никаква нужда от
към текста >>
77.
Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
които наследствено не притежават чувствена наклонност, естествено, не е нужно, даже никак не трябва да се изпълняват поменатите изправителни средства, тъй като напразно би се намалила жизнената сила, която и без това е малко в такива деца. Обаче, от всичките пороци, които се пораждат в ранната младост на детето, изпъква чувствеността, която много пъти не бива забелязвана на време, и после в годините на половото узряване, тя се проявява като извратеност, която е сломила толкова много
жизнерадо
стни хора като влачат за дълги години последиците й. Колко желателно е тогава за всички здравомислещи родители и възпитатели да намерят в гаданието по ръката това средство, което да им открие наклонностите към тези неестествени и нездрави влечения в най-ранното детинство, и с това да им даде възможност да подготвят едно разумно лекуване и надзираване над малкия грешник. Като по-нататъшен главен белег за чувствена наклонност покрай казаното вече е да се види, дали нокътната фаланга на палеца е къса, а втората — слабо развита; тези две особености показват безгрижност, недостиг на моралност и логично мислене. Ако при това още и краищата на пръстите са остри и гладки, то това усилва повече поменатите наклонности, понеже, както вече наистина знаем, тази форма на пръстите принадлежи на тъй наречената „сластолюбива ръка“, притежателят на която се отдава на всяка цена на чувствените си инстинкти. Заедно с чувствеността върви обикновено и лъжата, която трябва да се вземе, като чувствеността, за една от
към текста >>
78.
Всемирна летопис, год. 2, брой 10
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
бръшляни, черни воали, черни танци, срутени храмове… Явно е, че тия две души, когато вдъхновението им е внушило тяхната поезия, са преживявали две различни състояния, едно на друго противоположни. Но при все това, техният духовен мир не се изчерпва напълно с такива мисли и чувства! и Олга Славчева не веднъж е била жертва на тъжни настроения, само че те като че ли се поглъщат от ония снопове лъчи, които бърже ги сменяват, както и Мара Белчева ни дава, макар и много малко, такива
жизнерадо
стни стихове, които, като лъчи от ново слънце, весело пронизват мрачната й атмосфера. Като съдим по тия признаци, мъчно може да се заключи, че животът на първата представлява само един радостен химн на ранна пролет, а на втората — един тъмен, надгробен кипарис. По-скоро сме склонни да приемем, че леко хвърчащата птичка има нужда от по-философско вдълбочение в превратностите на живота, а потъмнялата жрица на разрушения храм — от по-светла вяра в радостите на тоя живот. И в желанието си да изоставим и забравим екцесите на двете авторки, които не хармонират с божествената правда и с възвишената любов, в храма на която всички трябва самоотвержено да служим, ние ще цитираме тук неколко най-хубави бисери от двете сбирки като доказателство на тоя трогателен
жизнерадо
стен лиризъм, който бихме желали и двете те да задържат и развият. Из „Сутринни лъчи“: 1. Два ангела нежни с криле белоснежни по небо летят... * Из светли селения те пеят хваления и Бога зоват. * Мир вечен, вечна красота, о, нека, Боже,
към текста >>
79.
Всемирна летопис, год. 3, брой 01
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
се намери само вътре в нас; не го ли намерим там, никъде не ще го намерим“. Мирът не е в низките желания и страсти, а само в привеждане тези желания и страсти в съгласие със законите на духа. „Да бъдем едно с Бога значи да имаме мир“. Чрез детската простота и чрез живо съзнаване своето единство с Бога човек завладява висшата радост и съвършения мир. Аз имам един приятел, който беше нервно болен и който в кратко време се излекува напълно, чрез съзнание единството си с Бога, и сега е
жизнерадо
стен — радва се на живота и разнася радост на всички около него. Когато човек достигне хармония и мир, той се чувства защитен от всичко и никакъв страх няма достъп при него (Псал. 91,10; Йов—5,23). Дивите животни, както и кучето, не правят никакво зло на такъв човек, който стои пред тях абсолютно безстрашен. Но щом се уплаши, те веднага почувстват това и се нахвърлят, окуражени, върху него. Така че, когато напълно познаем нашето единство с висшата сила, малките случайности, които по-преди са ни измъчвали, вече не ни безпокоят Освен туй, хората не могат да ни лъжат вече, защото те са като отворена книга пред нас, всичките техни мотиви са ясни за нас. Също така и ние преставаме да се преструваме и да се държим нависоко. Лошите приказки и дела на приятели и неприятели не могат да нарушават нашия мир и да ни безпокоят, и ние винаги, каквото и да се случи, оставаме спокойни и невъзмутими. „Нещата, които ни са причинявали грижи, страдания и скръб, тогава не ще имат вече никаква сила, защото
към текста >>
80.
Всемирна летопис, год. 3, брой 06
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
обича да го ласкаят и да ласкае другите. Не се бои от противоположни мнения и, понеже логиката е за него закон, той променя своето мнение, щом се убеди, че се е заблуждавал. Той не се занимава с хората, които упорито защищават някой предразсъдък. За него не важи, че мнозинството казвало тъй или иначе. „Гласовете трябва да се избират, а не да се броят“, казва пословицата. Той е против всяко несъвършенство, винаги решителен и смел, но не и краен. Благоволение ръководи неговите мисли,
жизнерадо
ст — неговите отношения, но и смелост — неговата воля. Вследствие на това, даже и противниците му го уважават. Той никога не се занимава с дребнавости, избягва безполезните спорове и разговори и се предава на сериозен умствен и физически труд. Той също така не употребява особени средства, за да блесне пред другите; неговите способности сами се налагат и възбуждат вниманието на хората, неговата независимост и трудолюбието му сами за себе си говорят най- красноречиво. Днес рядко се срещат такива хора, верни на себе си и самостоятелни в своето поведение. Но това още повече им придава ценност. Прекалената откровеност е вредна. „Великите мъже на историята бяха мълчаливи. „ Неизразените мисли принадлежат на човека, а изразените мисли — не. Който много говори, доказва, че не придава голямо значение на думите си, иначе той не би ги пилял подобно на човек, който не цени златото и го разхвърля наоколо си. Мненията на такъв човек малко се ценят. Зрелият човек, напротив, знае какво говори и защо, и затова
към текста >>
81.
Всемирна летопис, год. 4, брой 01
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
природа, се постигат преките учебни цели по един разумен начин и още на много други работи, които ще бъдат от полза за детето в по-нататъшния му живот. Валдорфски дух — без наказания. Преди всичко, не трябва да се накърнява жизнената сила на детето. Наказанията могат да съсипят детето. Те не съществуват. Чрез тях учителят се вкочанява, а ученикът става неврастеничен.Това запазва валдорфският дух. Този дух свети в очите на всички. Бихме желали да има повече такива очи, пълни с
жизнерадо
ст и благоговение. Тогаз бъдещето няма да бъде така тъмно. (Следва). Б. Боев. _______________________________ 1) Главата: „Човекопознанието, като основа на педагогиката и дидактиката“ е изложена по бележките на Д-р Валтер Щайн. а останалите глави по бележките на Алберт Стефен. Началото на главата: „Свободно Валдорфско училище“ е увод от Алберт Стефен. 2) Бел. прев. За предметната система привеждам още следните думи на Д-р Щайнер, казани от него на други места, и някои изявления на валдорфски учители : „Чрез предметната система се постига следното : детето с всичката си сила може да се отдаде на един предмет и това по-добре води към целта. Главните предмети преподава класния учител, и те са винаги първите два предобедни часа. Те са в неговите ръце. Обаче, има някои предмети, които трябва да се преподават от по-специално подготвени учители: такива са: чуждите езици, музика, гимнастика, евритмия, ръчните занятия и пр. В горните класове класната система не е възможна и за главните предмети: там е
към текста >>
82.
Всемирна летопис, год. 4, брой 06
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
интуиция е поставила Гогол в такова особено състояние на духа, което впоследствие се отрази върху по-нататъшната му съдба, чийто жестоки удари го сломиха. В онези времена на царящо невежество, на непроницаем мрак и тирания, не само от страха на официалните руски порядки, но и от самото общество, Гогол изживя своите страдания без да бъде разбран. Ако Гогол би имал друга светлина на разбиране значението на човешката личност, той би излязъл на повърхността на житейския океан добър и
жизнерадо
стен, незасегнат от злобата на господстващата рутина, нито от искрените, но неоснователни, негодувания на такива благородни мъже, като Белински НАУКА ЗА ДИШАНЕТО от Суоми Абедананда1) Науката „йога“ в различните си отрасли се стреми да разкрие тайните на живота и смъртта. Някои от предните мислители на запад започват да разбират важността на тая чудна наука и да обясняват с нейната помощ проблемата на съществуването. Но съвременните физиолози, анатоми, биолози и медици са още съвсем неуверени относително правилните пътища към разрешението на тия проблеми, и, колкото повече те пишат и изследват, толкова повече съмнения се явяват в техните умове. В течение на последните петдесет години разнообразните издирвания в различните области на науката — във физиката, химията, физиологията, биологията — като че ли са довели до заключението, че животът, сам по себе си, не съществува, че ония явления, които ние наричаме живот, са резултат на физическите и механическите процеси в органическата природа, и че
към текста >>
НАГОРЕ