НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
1.
ОКУЛТНА МЕДИЦИНА - К.П.
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.
други – да облечем в новата форма, представляваща синтез от най-различни багри. Този индивидуализъм, само в известни свои прояви, разбира се, е необходим при общия живот, за да се проявява всеки в своя естествен обзор и да се избегне опасността от подражанието, което е изправния, нестабилизиран още път на търсещия, представлява не малко зло. Да убиваме своята разумна природа, това рано или късно ще ни доведе до големи разочарования. И нашият читател много добре вижда сега, какво
единомисл
ие трябва да има между членовете на сдружението, та по един чисто вътрешен път всеки един безпогрешно да гради сградата на общия стремеж. Ние няма да премълчим фалша, че под силния товар на противоречията от една страна и от неизживения още процес на индивидуализирането (от друга), в известни членове на бр. сдружение може да възникнат противни на реда настроения (да ги владеят индивидуално-егоистични настроения). Наистина, това е временно състояние, но факт е, че докато то съществува, руши общата дисциплина и създава отрицателни обекти за останалите братя на сдружението. Пак ще напомним на нашия читател мисълта: „Високи съзнания се искат за новия живот"... Как трябва тогава да се постъпва при подобни случаи? Ний сме убедени при опит, че насилието носи отрицателни резултати, защото то действува непосредствено на личните чувства и въобще на нисшата природа, а те са силни да събудят отблъскващи сили, домогващи се до всякаква разумна преценка за правотата на известен спорен въпрос. – Търпение и
към текста >>
2.
Живите барометри – Добран
 
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
в борбата за живот, както и всички други органи на живия организъм. Вярата е духовен принцип, който се издига над нашето биологично същество с неговите инстинкти за самозапазване и пр. Във вярващите няма борба, съревнование, (но доверие, любов), защото не се поставят на една линия, на едно ниво. Така че, вярата носи утвърждение, помирение между частите на цялото. Ако всички вярват, всички са силни, няма степени, но силни във вярата. Ще имаме индивидуалност в пътя към Идеала и
единомисл
ие, единство в идеала. Всеки ще работи по собствен път в името на един всеобщ идеал. От тая последна характеристика на вярата ний виждаме, че тя е творчески принцип. Човек с вяра е взел вече едно творческо, обновяващо участие в живота, той е намерил своето място и е един скромен художник, който обича своето изкуство чисто и безкористно и се стреми да даде на хората всичко най-добро, за което е способен. Като съпоставям знанието с вярата не искам да кажа че те не са еднакво равноценни в живота. Не, съвсем не това искаме ний. Но въпросът е да запазят своето място в живота на индивида и социетета и, доколкото могат, да се допълнят. Само така би се създала всеобемна наука, която обгръща целия живот на човека и която ний наричаме окултна наука. Вяра винаги ще има, както и знание. Различието е само методологично, но същността не е в метода. Те са страни на нашия живот и няма противоречие между тях. Няма по-голяма и опасна болест от равнодушието във вярата. На всеки се пада дял да разреши сам това
към текста >>
3.
Сава Калименов (1901-1990)
 
Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
каква неприятност, първото стъпало се счупва под краката му и той вижда, че е прогнило. Махва с ръка и се връща! Преградата, поставена от една Друга Сила действа неотказно и е всякога в защита на онеправданите. Б.Николов - графика И друга съществена и добра работа е свършена в описваното междувремие, наречено от нас Епилог на Мировата Драма. Докато цял един екип от разностранни в разбиранията си братя се опитва да създаде план за издаването на книга за Учителя, четирима души, в пълно
единомисл
ие и с вътрешно ръководство изследват в пълнота учението на Учителя, подготвят и издават най-ценната, написана и досега книга за него - “Учителят”. Това са Д-р Методи Константинов, Боян Боев, Мария Тодорова и Борис Николов. Николай Дойнов си спомня: “Идеята да се издаде книга за Учителя и неговото дело се заражда в братята Боян Боев и д-р М.Константинов още когато Учителят е бил в с. Мърчаево. Тогава те отиват при Него и споделят тази своя идея, като предлагат да имат за сътрудник още един брат, като посочват и кой би бил подходящ за това. Учителят им предложил да повикат за съдтрудници Мария Тодорова и Борис Николов. Така тези четиримата, с много ценно съдействие и на Неделчо Попов, като технически ръководител, написват и издават книгата.” След прекратяване дейността на печатницата се явява период на затишие. Борис Николов е всякога на поста си, но работи в самота - доверява се на изпитани хора. Общува с онези, които работят като него - преданно и без стремеж към лична изява. Осигурява
към текста >>
4.
За фотоизложбата Езотерична металопластика на Г.Куртев
 
Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Учителя. Един брат предложил да подари ниви на братството. Когато Учителят почувствал, че братът не го дава от сърце, отказал да приеме земята. Ето това за мене е важно -Чистотата при вършене на Божията воля. Не остава нищо друго освен чрез чисти действия да изплатим кармата и да се освободим от тази изправителна планета, затвора на нашата слънчева система. 14 август 1995 Вече 4 месеца чакам отговор от Организацията за защита на изкуството. Отговор още не е дошъл. Изглеждаше нямаме
единомисл
ие по отношение на изкуството. За мене истинското изкуство е израз на най-възвишеното, което импулсира душата и е израз на идеалите и принципите на Новото човечество. Израждането на божествените форми е декадентство. Истина е, че днешното изкуство е точно изображение на сегашния морал и естетика. Изглежда за мене няма пространство в света. Никой не желае да публикува моето изкуство. Новото винаги бива отхвърлено и преследвано. И великият Учител Христос също беше отхвърлен, мъчен и разпнат.всички големи мислители са имали същата съдба. Сега какво трябва да правя? Спомням си думите на Бетховен:„Тези, които страдат да си спомнят за мене,защото и аз много съм страдал. Много пъти мислех да се самоубия, но изкуството ме спаси.“ И аз реших да се боря за Новото Човечество с любов и вяра. Друго оръжие нямам. Това е единственото оръжие, което препоръчва Христос и е разрешено от Бога. Г.Куртев 'Когато сърцето се слее с кръста, великата цел е реализирана." (последна творба) 7 септември 1995 Знаете ли,
към текста >>
5.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 49
 
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
де се разбере, че за новия строй са нужни нови хора, нужно е ново съзнание, защото те са, които ще създадат новия строй, а не обратно. Група от такива нови хора. в които вече ясно със заговорило колективното съзнание, в които се е пробудила волята за коренно преустройство и обновяване на живота върху основите на правдата, на братството и любовта, група от хора, които са готови на всички жертви (защото новото никога не се ражда без страдания и жертви), се обединяват върху основите на
единомисл
ието и на свободното братско съглашение за реализиране на новия, свободен трудов братски живот! — Ето, това е първата, основната клетка на новото общество, това е зародиша на новия социален строй, това е началото на новия живот, на новата, слънчева култура, за която говорим тук. Това е първате, най-естествена, най-разумна и най-лесно осъществима крачка към реализирането на новия социален строй тъй дълго бленуван, тъй дълго идеализиран, от толкова мечтатели на миналото и настоящето. И наистина, каква нужда имат една група идеалисти, в чиито сърца гори пламъка на любовта и самопожертването, които са готови да понесат всички несгоди, лишения и страдания, нужни за осъществяване на идеала им, каква нужда имат те от държавната власт и от богатствата на големите собственици, за да реализират своята мечта за свободен, братски, трудов живот, близко до природата? Не са нужни кой знае какави големи капитали за това, ако всеки от участниците като даде по малко все ще се получи нещо, което да послужи за
към текста >>
6.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 62
 
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
на положението в света днес, изразена с четири думи. И тя не е пресилена ни най-малко. Дезориентацията във всички области на живота е пълна. Противоречията и абсурдите изобилстват. Неискреността и лъжата в блестящи мантии са навред приети с почит и респект. По цял свят милиони духовници и миряни говорят за християнство и християнски добродетели, но думите толкова са последвани от дела, че ако днес Христос се яви в света, държавните и църковни власти, сдушени в трогателно
единомисл
ие и загриженост за правовия ред и строй в света, за добрите нрави, за вековните навици и традиции, незабавно ще го обявят за най-опасен еретик и бунтовник. По цял свят се говори за свобода и правда, а се търпят диктатори и насилия. Постоянно се пише за финансова и стопанска криза, свикват се международни конференции, а нищо не се предприема за отстранението й. Тия, които създадоха кризата в света, имат в ръцете си и силата да я отстранят, но те не ще направят това, защото носят някогашните си умове и разбирания, а на хора с други умове и разбирания не дават път. И така, не остава друго, освен да чакаме войни и революции, които да коригират световния ред на нещата. Против войната сме, защото при разрушителните и смъртоносни средства с които разполага военната техника, тя е еднакво страшна за всички участници в нея. И затова свикваме конференция след конференция, а в същото време усилено се въоръжавеме по последната дума на военната наука и техника. Надаваме вик за спасяване морала, защото
към текста >>
7.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 64
 
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
22 март тази година Ето един въпрос, който допущаме да е като принцип у Бог Отец. а и Негово желание е да живеят всички хора на земята като братя и сестри и в единодушие, защото всички съставляваме едно цяло. Този въпрос, този принцип бе изявен преди 2000 години от Христа и това бе и е Неговия идеал да се любят всички человеци и да живеят в единодушие. С една дума, да се приложи Христовия комунизъм в неговата пълнота и чистота. И какво по-хубаво от това да живеят братя в в единодушие, в
единомисл
ие за доброто. Нима две души в семейството - бащата и майката, а после и децата, не са една задруга? Нима двама съдружника, които вършат известна работа, не са една задруга? Нима няколко души, събрани да вършат нещо благородно. не са една задруга? Нима в едно село, град или една държава, жителите на които живеят разумно и в съгласие, не са една добра задруга? Нима два народа, също така. които се разбират и живеят братски, не са една голяма задруга? Но като се вгледаме в действителността, ние виждаме и в семейството, и между съдружници, и между група хора. и между села и градове, и между държави и държави, че с малки изключения, няма туй разбиране, туй живеене, туй братство, тази братска задруга, затова ядем и горчивите плодове. И ако се запитаме, защо е тъй. отговори има много, но важни са думите на нашия уважаем Учител, който изнася тия причини в една сбита форма така: липса у хората на истинска вяра в Бога и липсата на любов У същите помежду им, са главните причини за неразбиране и раздор в
към текста >>
8.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 85
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Първата задача, и свещен дълг едновременно, на ония, които с призвани да бъдат истински водачи на народа си, е да го на- учат да вземе сак съдбините си в ръцете си, да се не надява ни на червени, ни на черни, ни на сини. ни на оранжеви вълци, стремящи се към власт и плячка, а надявайки се на своите сили, на своята естествена мъдрост. да за- изгражда бъдещето си. Трудовата Братска задруга, съединението на всички сили и воли, на всичко материално и духовно, с което разполагат група
единомисл
ещи хора, е път. по който трудещият се народ от градове и села, ще изгради сам, с ръцете си и с ума си — без да го чака от комунистическа, демократическа или фашистка власт - своето велико и светло бъдеще. Братската задруга е онази истинска революция, онази дълбока, основна, коренна промяна, която преобразява едновременно цялото битие на човека — и духовния и материалния му живот, и съзнанието му, и заобикалящите го условия. Защото тя е краен резултат на един вътрешен копнеж, на един свободно и естествено извършен акт, а не на външни сили и закони. Защото тя е наше собствено дело, осмислено, решено и извършено от самите нас, а не от нашите, каквито и да били те, управници. Защото в нея всичко става естествено и свободно, а не изкуствено, насилствено да се насажда от горе. В братската задруга е изхода и спасението за тия, който дирят път из днешния хаос, и които с готови да живеят, да работят и даже да умрат за общото благо, — за братството и единството на всички хора. В Братската задруга ще
към текста >>
9.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 272
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
— както за нашето физическо отглеждане, тъй и за духовното ни израстване. Ние трябва да благодарим на всички ония, които са взели живо участие с тежките и решителни за нас минути, като са направили възможното. Ние им дължим признателност, не толкова, защото много са направили, а най-вече затова, че на време са го направили. Защото „който навреме помага, двойно помага“. За да бъдем справедливи, не бива да забравяме и всички ония, които макар и не непосредствено, но все пак са били в
единомисл
ие с нас, и мълчаливо са ни съдействали. Тях можем да наречем безименни доброжелатели, които имат също дял в това, което сега накратко именуваме: наш успех. За услугите ще благодарим, а за добрините, които ни се правят, ще се отплатим само с вечна признателност. Само които достойно оценява малкото, заслужава повече. Г. Събев РАЗЦЪФТЯВАНЕ Дебела и твърда е дрехата на Цветната пъпка. А цяла нощ трепереше. От хлад. А може би от Онова, което трепти в мъничкото й сърчице, в такт с някаква далечна Мелодия... Навън полазва предутринен хлад. Мръзне Цветната пъпка. „Нима секнаха далечните Съзвучия . . . Може би са били само съмна измама. А така беше хубаво. . .“ И заплака. От Изток през синкавия хлад се показа Слънчев Лъч. Трепна, повъртя се. После слезе низко над Цветната пъпка. Трепна и затворената радост в сърцето й. Че отвън Слънчевият Лъч похлопва по дебелата й дреха . . . Вика я . . . Ще се пукне сърцето й. Напрегна и последните си сили. И разпукнаха се дебелите покривки. Отвътре свенливо
към текста >>
10.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 287
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
А тия усилия ще създадат навика да се работи, ще активизират други сродни способности, ще пробудят към дейност спящи сили у човека, които днес или утре ще му донесат успех. Успехът принадлежи еднакво на личността и на обществото, но той всякога идва само след продължителна работа и напрегнати усилия на индивида. „Ако мислим добре, ако чувстваме добре и ако работим добре, непременно успеха ще дойде“. Успехът е плод на колективните усилия на всички ония същества, които са в
единомисл
ие с нас, т. е. с този, който работи. Ако съдействаме на другите за да успяват и им сърадваме, то и ние ще успяваме. Такъв е неписания закон на природата, че каквото желаеш на другите, придобиваш го и ти. Всеки успех се обуславя още и от количеството и качеството на душите, на който човек става изразител в даден момент или при да-ден случай. Колкото по-интензивно човек работи, толкова връзката му с напредналите същества става по-жива и поздрава; и това продължава до тогава, докато стане толкова възприемчив, че да може да възпроизвежда направо онова което му се внушава от вътре — от един по-висш и по-разумен свят. Колкото по-правилно човек възприема и колкото по-правилно изявява възприетото, толкова по-голям успех ще пожъне в живота. Г. Събев Влад Пашов АСТРОЛОГИЯ (продължение от бр. 253) От падащите домове шестият има отношение към нашето здраве и доходите, които ще имаме от други същества. Показва ни също за болестите. Дванадесетият дом показва на изпитание в живота и тайните ни врагове. А
към текста >>
11.
 
-
радиото за създаване високо национално съзнание в българския народ. За постигане на тази цел се апелира най-вече към учителството, писателите и интелигенцията, изобщо да работят за усвояване от всеки българин на чистия български език и да го изчистят от чуждици. Апелира се още и за поддържане единство между всички българи, защото само в единството на нацията е нейната сила. Всичко това е много хубаво, много необходимо и навременно. защото националното съзнание, единен роден език и
единомисл
ието са първите условия за запазването и развитието на един народ. По това две мнения няма, и би трябвало всеки, който обича себе си и своя дом да живее за своята нация от която той е част. Това е хубаво и необходимо, но то е невъзможно, ако преди това в гражданството не се събуди, най-ценното и основно качество на една нация и на отделната личност — справедливостта, честността — високо нравствено съзнание при което личността да вижда себе си в другите и в своята нация. Горните качества са ос новата върху която се гради здрава, силна и културна нация, която има смисъл да съществува и която ще бъде носител не само на национални, но и на общочовешки ценности. В природата съществуват закони, които обуславят разумните отношения между хората и когато личността или държавата наруши тези закони на справедливост и човечност, то рано или късно провидението ще иска сметка. Тъй както стана и с онеправдана България, която изчака съдбата на Провидението и си получи това, което й бе отнето. Ние мислим, че
към текста >>
НАГОРЕ