НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
117
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ЗА СВОБОДАТА - Г.Т.
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Научи ли се човек вещо да борави с него, природата ще му се разкрива все по-дълбоко и по-дълбоко, щом в него трепне свещеният трепет на
благоговение
пред нейната върховна разумност.
Но виждащите и ведящите казват, че растителното царство е един едничък жив организъм, че отделните растения са свързани помежду си с органични връзки, че те са само отделни форми, които възникват в едно огромно море от жива, разумна енергия, което непрестанно се мени под ритъма на живота. Но нашите сетива виждат само разкъсани едно от друго мънички сечения от единното... Странни или не, твърденията на поменатите окултни науки –намират своето фактично оправдание. Данните, които те ни дават, подлежат на непрекъсната проверка. И макар че нам са недостъпни засега на това стъпало на развой дълбоките основи на тия науки, за достигането на които са необходими висши способности, ние можем уверено да пристъпим към тяхното проучване на чисто опитна база и да се задоволим само с фактическа проверка. Ключ на тези науки е закона на съответствията.
Научи ли се човек вещо да борави с него, природата ще му се разкрива все по-дълбоко и по-дълбоко, щом в него трепне свещеният трепет на
благоговение
пред нейната върховна разумност.
И както проницателното око на математиката схваща вътрешния динамизъм на физичните процеси и ни дава едно по-друго откровение за света от това на сетивата, така и законът на съответствията, който се покои на окултната хармония за числата, ни дава едно по-пълно и по-дълбоко откровение за вселената. В неговата светлина всичко оживява и започва да говори – и отвесните бръчки между очите на онова чело и сключените електрически настръхнали вежди на оня човек и опърничавата коса на другия и мекият, пластичен поглед на този. Лицето с всичките си линии и ъгли се превръща в жива геометрия и числата ни разкриват съотношения, които сами за себе си говорят... Тези науки тепърва започват да растат. Те са били някога едри клонести дървета, които сега са изчезнали, ала семената им са се опазили и днес никнат тук-там в разработената почва на нечии мозъци. Те излизат из приказните одежди на мита и иносказанието и встъпват в нова фаза на развой.
към текста >>
2.
ПРИКАЗКИТЕ НА АБЕН ЕЛ ХАСАД - Х.К.
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
И той възприе от него
благоговейното
прекланяне пред формата, пред нейната видима същина.
Изкуството там е път към съвършенство. III Когато западът се сблъска в своето изкуство с изтока и видя неговото творчество, той отначало го отхвърли с горделив жест - защото го не разбра! Западният мироглед считаше природата за откровение, което носи своята завършеност и пълнота и трябва да се възприеме и изрази чрез външните чувства. Той величаеше външния художествен усет, що ни въвежда в природата и нейните явления и изрази своята сила чрез мощната техника на западното право предаване хармонията на формите - тяхната симетричност - техните подробности. Западът беше наследникът на класическото Елинско изкуство.
И той възприе от него
благоговейното
прекланяне пред формата, пред нейната видима същина.
На елинското изкуство се облегна и изкуството на Рим. А от неговите майстори се роди туй, което християнството даде отначало, а в последствие - в средните векове доби името Романтизъм. По-късно прерафаелитите поискаха да свържат античната красота с тая на християнският романтизъм. А тая стъпка на запада роди новото. Яви се епохата (ако може да носи това име) на Свинбърн, Петер, Шелли, Бодлер, Едгар По.
към текста >>
3.
Воля за радост - Бо Ин Ра
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.
И паднах аз в
благоговение
и казах: Кой си Ти Великий, за да те славословим?
Пъновете стояха обезобразени като черепи на бранно поле и рекох си с тъга: Ето красивото как стана безобразно, ето великото, как стана нищожно. Кой ще даде сега живота на мъртвия? Тогава се обърнах на страна и видях. На мястото на сразените се повдигаха млади дръвчета и зеленика ласкаеше окото; повдигаха се горди чашки на цветове и заляха въздуха в благоухание. От слънцето се разтвориха и други пъстри цветя, прилетяха пчели, пиха мед от тях и буболечици замърдаха из тревата.
И паднах аз в
благоговение
и казах: Кой си Ти Великий, за да те славословим?
Кой си Ти, в Когото се държи слънцето, всяка мушица, без Когото елхата не би сътворила своите игли. Кой си, Ти да принесем Тебе сърцата си. Кой си, да отдадем Тебе своята воля? Аз съм в гората. Шуми се Ето прилетя пчела, бръмбар запълзя, прибягна катеричка и надникна из клоните.
към текста >>
Тогава се поклоних до земята в
благоговение
.
Ще сразят леca – дивата красота, ще убият птиците му и неговите зверове, но ще зазеленее нов лес, нови птици ще запяват, нови зверове ще го заселят. Ето умира старецът, но редом с безобразният череп, тихо блещука живота на младенеца. Ще залезе слънцето, ново ще засияе. Ще оживее красотата, и истината, и благото... Отново хвърлих взор във великия лес. Там видях написано: Живот.
Тогава се поклоних до земята в
благоговение
.
Превод от руски.
към текста >>
4.
ХРАНАТА КАТО ФАКТОР ЗА ЖИВОТА - Добран
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Когато
благоговееш
пред една безкористна постъпка, ти си в контакт с Бога, понеже божественото в теб е заговорило, то е активно в тебе.
Това е връзката с Бога. Ти дотолкоз си във връзка с Бога, доколкото проявяваш някои от неговите добродетели. Щом си във връзка с Него, Неговите сили почват да се вливат в душата ти. Бог е източник на висшата красота, висшата истина, висшето добро и пр. Когато проявиш милосърдие, любов, когато се стремиш да живееш за нещо високо, когато се трогваш от невинността на детето, ти си в контакт с Бога.
Когато
благоговееш
пред една безкористна постъпка, ти си в контакт с Бога, понеже божественото в теб е заговорило, то е активно в тебе.
Злото е нещо отрицателно. Тъмнината е отсъствие на светлина, а злото е отдалечаване от божественото. Така че и този, който се мисли за нерелигиозен, всъщност пак проявява религиозност... Но друго е, разбира се, съзнателно да издигнеш душата си към извора на Красотата, Доброто и Истината. Начало на вътрешния живот Една от първите стъпки в това отношение е чувството на благодарност. Но това чувство на благодарност трябва да бъде малко по-широко, отколкото го разбират.
към текста >>
Друго едно чувство, което ученикът трябва да развие у себе си – това е
благоговението
.
Това е връзката с Бога. Религиозен живот има този, който има абсолютно доверие в любовта и мъдростта на Бога. Това се нарича на мистичен език „вяра", която е нещо различно от „вярата" в обикновения говор. Това не значи фатализъм, не значи отпускане на ръцете. Ти ще бъдеш най-активен, но пак ще имаш абсолютно доверие в любовта и мъдростта на Бога.
Друго едно чувство, което ученикът трябва да развие у себе си – това е
благоговението
.
В хората трябва да търси добри черти, достойни за благоговение. Защо споменавам за благоговението? Когато благоговеем към някого, ние се свързваме с него. И това чувство трябва да се развие чрез възпитанието и то непременно във втория период – периода на развитието на етерното тяло. Днешните педагози малко внимание обръщат на тези работи.
към текста >>
В хората трябва да търси добри черти, достойни за
благоговение
.
Религиозен живот има този, който има абсолютно доверие в любовта и мъдростта на Бога. Това се нарича на мистичен език „вяра", която е нещо различно от „вярата" в обикновения говор. Това не значи фатализъм, не значи отпускане на ръцете. Ти ще бъдеш най-активен, но пак ще имаш абсолютно доверие в любовта и мъдростта на Бога. Друго едно чувство, което ученикът трябва да развие у себе си – това е благоговението.
В хората трябва да търси добри черти, достойни за
благоговение
.
Защо споменавам за благоговението? Когато благоговеем към някого, ние се свързваме с него. И това чувство трябва да се развие чрез възпитанието и то непременно във втория период – периода на развитието на етерното тяло. Днешните педагози малко внимание обръщат на тези работи. Те не обръщат внимание на онези нежни цветенца в детската душа и те заглъхват.
към текста >>
Защо споменавам за
благоговението
?
Това се нарича на мистичен език „вяра", която е нещо различно от „вярата" в обикновения говор. Това не значи фатализъм, не значи отпускане на ръцете. Ти ще бъдеш най-активен, но пак ще имаш абсолютно доверие в любовта и мъдростта на Бога. Друго едно чувство, което ученикът трябва да развие у себе си – това е благоговението. В хората трябва да търси добри черти, достойни за благоговение.
Защо споменавам за
благоговението
?
Когато благоговеем към някого, ние се свързваме с него. И това чувство трябва да се развие чрез възпитанието и то непременно във втория период – периода на развитието на етерното тяло. Днешните педагози малко внимание обръщат на тези работи. Те не обръщат внимание на онези нежни цветенца в детската душа и те заглъхват. А какви творчески сили се събуждат в детската душа, която е преживяла благоговението през втория възпитателен период!
към текста >>
Когато
благоговеем
към някого, ние се свързваме с него.
Това не значи фатализъм, не значи отпускане на ръцете. Ти ще бъдеш най-активен, но пак ще имаш абсолютно доверие в любовта и мъдростта на Бога. Друго едно чувство, което ученикът трябва да развие у себе си – това е благоговението. В хората трябва да търси добри черти, достойни за благоговение. Защо споменавам за благоговението?
Когато
благоговеем
към някого, ние се свързваме с него.
И това чувство трябва да се развие чрез възпитанието и то непременно във втория период – периода на развитието на етерното тяло. Днешните педагози малко внимание обръщат на тези работи. Те не обръщат внимание на онези нежни цветенца в детската душа и те заглъхват. А какви творчески сили се събуждат в детската душа, която е преживяла благоговението през втория възпитателен период! Днешната педагогика не нае законите на детското развитие, не знае дълбоките сили, дремещи в детската душа и начина на тяхното събуждане.
към текста >>
А какви творчески сили се събуждат в детската душа, която е преживяла
благоговението
през втория възпитателен период!
Защо споменавам за благоговението? Когато благоговеем към някого, ние се свързваме с него. И това чувство трябва да се развие чрез възпитанието и то непременно във втория период – периода на развитието на етерното тяло. Днешните педагози малко внимание обръщат на тези работи. Те не обръщат внимание на онези нежни цветенца в детската душа и те заглъхват.
А какви творчески сили се събуждат в детската душа, която е преживяла
благоговението
през втория възпитателен период!
Днешната педагогика не нае законите на детското развитие, не знае дълбоките сили, дремещи в детската душа и начина на тяхното събуждане. Който чувствува любов и благодарност към Бога, той вече знае молитвата. Защото те влизат в основата ù. Молитвата не е искане от Бога на воденици, къщи, ниви, ливади, лозя, градини, гори и пр. Значение на Молитвата „Най-великото в света е молитвата.
към текста >>
5.
ВЕСТИ
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
В него са затворени най-голямото
благоговение
, най-дълбокия размисъл.
Мълчанието е стихията, с която се отпразнува най-великия час, когато Вечният слиза и слага по тая свещена земя своите леки стъпки. То крие в себе си най-величавите минути на севера. Когато в другите страни Вечният мине през девствените гори, тогава трепват стволовете на вековните букаци и леко свеждат своите устремени вършини. Ручеят закипява по-звънливо и скрит славей в храстите разлива бляскавите диамантени трели на своята благодарствена песен. Тука върховният велик час на Неговото появяване се отпразнува с едно мълчание, което няма равно на себе си.
В него са затворени най-голямото
благоговение
, най-дълбокия размисъл.
В неговата стихия се ражда нещо, което отнасят в душата си ония, които са синове на тая земя. Северна земя, твоят чар като светъл трепет долита на крилете на някой час от моето време и донася поздравите и ведрият взор на трите златокоси сестри. Часове на съзерцание, редки, златни минути на отдих, идвайте по-често на безшумните криле на сънищата или на крилете на белите, безшумни птици – гостенки на моята душа. Минути на отдих, когато погледът се откъсва от калта, която сътворяваме ние с грешките на нашето незнание, прилетете над гъмтежа на земната борба и пришъпнете на душите на всички будни хора за чистата далечна страна, където живеят и отиват най-смелите, които в многократната борба са закалили своя меч в звънтящо, живо слово. Заведете за миг душата на човека в царството на великото мълчание, където звездите описват на околовръст своя денонощен път и където се дочуват изказани с неземни слова мислите на Вечния Творец - колко малки, колко незначителни ще се покажат тогава тия неща, за които очите ни се напълват със злоба и за които даваме на халост най-скъпия си дар – душата.
към текста >>
6.
Едната религия
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Хората събрани на площадите в нямо
благоговение
се възнасяли с душата си към вечната светлина.
А сега, всеки лесно я различавал от цели три крачки. Нямало и никакво съмнение, че след няколко милиона години, небето ще засияе с ярки огньове и на земята ще настъпи царството на вечната лъчезарната светлина. Всички търпеливо очаквали блаженото време и с надежда за него умирали. Така дълги години текъл живота на хората, тих и без бурен и стоплял се той от кратка вяра в далечните звезди. Веднъж звездите на небето горели особено ярко.
Хората събрани на площадите в нямо
благоговение
се възнасяли с душата си към вечната светлина.
Изведнъж из тълпата се раздал глас. – Братя! Колко светло и чудно е там във високите небесни равнини! А у нас тук колко е мрачно и влажно1 В томление е моята душа, няма в нея живот и воля във вечната тъмнина. Какво от това, че след милиони години животът на нашите далечни потомци ще се озари от непрогледна светлина?
към текста >>
7.
Вести и книжнина
 
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Ще изпее духовни, свещени песни дълбоко, съсредоточено,
благоговейно
- ще настрои душата си за молитва и тогава от неговите уста протича проповедта.
След тъжните песни - иде игривата и лека ръченица, която увлича българина във веселба. Той забравя тъгата си, за да даде простор на широкото, веселото да се прояви в него. И ако това е за българина от робството, какво би трябвало да бъде за съвременника? – В старите (също и днес) източни храмове музиката е била първата работа, първата молитва. Източния свещеник в Египет, Сирия, Индия, Япония, почва свещенодействието с песен.
Ще изпее духовни, свещени песни дълбоко, съсредоточено,
благоговейно
- ще настрои душата си за молитва и тогава от неговите уста протича проповедта.
И в нашата черква пеят. Но пеят чуждо - гръцко. Това проточено „и" в края на думите не е българско. Ние имаме скъсяване, отсичане на звука. И в някои народни песни се среща ,,и"-то.
към текста >>
8.
Уводни думи към окултната биология. Нови насоки в биологията - Б. Боев
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
В тия моменти, вие знаете, ние, иначе силните, се отдръпваме,
благоговеем
или мълчим.
Всеки е зает. И като че ли не се виждат нито началото, нито краят на тая работа, на това обикновено занятие, което ние наричаме живот. Дали ежедневният живот изчерпва възможностите на живота въобще, както сме свикнали да мислим? Решително не! - Защото има моменти, макар и редки, които загатват за съществуванието и на една по-висша действителност, на един по-висш живот - които ни навеждат на горните съждения... Угризената съвест на разкаяния, силата на таланти и гения, чистотата на детето, загадката на мъртвеца, величието на природата, красотата на звездното небе, това са положения и моменти, които не се поддават на обяснение с обикновения човешки ум.
В тия моменти, вие знаете, ние, иначе силните, се отдръпваме,
благоговеем
или мълчим.
Това са, аз бих ги нарекъл - ирационални моменти в живота на човека... Днес животът от една страна става все по-обикновен и по-безличен, но от друга - тия моменти зачестяват или най-малкото стават по-очебийни Това се дължи не само на тъй наречената „морална криза” но и на дълбоките промени, които настъпват в колективната психология на днешния човек - вследствие общите културно исторически дислокации. Търсейки рационално обяснение на тия зачестили ирационални моменти, ние неизбежно стигаме до по-общи и наглед метафизични състояния, реалното съдържание на които, казват някои, могли да се намерят в езотеричната философия на изтока Но на изток днес ни водят не само моралните, религиозни и философски противоречия на запада, но и специалните науки. Учението за темпераментите и митовете на хората и взаимодействието между тялото и душата, в някои отношения изглежда е било по-добре познато на древните. Така наречената експериментална психология изнесе интересни работи и данни, но със своите безкрайни таблици и изчисления не задълбочи много уясняването за същината на душата. На запад това се вече чувствува и признава... Опитите на Райхенбах и така наречените „сензтиви'' - прилаганите в днешната медицина внушения, както и въздействието на цветните лъчи, загадъчното влияние на луната, а косвено може би и на други небесни тела върху нашия земен живот и ред специални проблеми, които ние тук, нямаме възможност дори да изброим, ни връщат към езотеризма на изтока.
към текста >>
9.
Заровените таланти
 
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
И всяка нощ тия жреци на небето, пред които
благоговее
всеки простосмъртен, отправят своите тръби и спектроскопи, разтварят стари алманаси, звездни карти, четат пергаменти, -тълкуват и търсят да намерят има ли такава комета, чиято орбита да съвпада с положението на видимата звезда. Уви!
Или пък това е някоя комета, която ще се сблъска със земята и ще докара свършека на света, или най-малко някои войни и бедствия за човечеството? И ето, по всички лица се изписва страх, загриженост. А астрономите известяват, че звездата все се увеличава и скоро ще стане видима и за просто око. И астрономите и непросветените в небесната наука - всички се тревожат пред неизвестността: дали това е нова звезда, знамение за раждането на един Спасител на човечеството, който ще му донесе една велика Истина? Или това е някоя злокобна комета, която иде да помете земята или да я потопи в кърви и невъобразими страдания?
И всяка нощ тия жреци на небето, пред които
благоговее
всеки простосмъртен, отправят своите тръби и спектроскопи, разтварят стари алманаси, звездни карти, четат пергаменти, -тълкуват и търсят да намерят има ли такава комета, чиято орбита да съвпада с положението на видимата звезда. Уви!
- усилията са напразни! Минават дни, но звездата стои неподвижно на небето, само светлината ù расте. а и спектроскопическите изследвания показват отсъствие на въглерода, който е характерен за кометите, а установяват присъствието на онези химически елементи, които са характерни за всяко Слънце. Страхът на тези жреци на божията наука става още по-голям. Значи на земята не идат бедствия, не иде някой върл демон, но изгрява едно Слънце - иде един Спасител на човечеството... А какво ще стане с тях?
към текста >>
10.
И, НАИСТИНА, ТОЙ СТАНА ЦАР - Н. Д.
 
Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Аз ставам, снимам си калпака, оставям тоягата на земята, изправям се с
благоговение
и пришепвам: Господи!
Седя пред колибата си. Ослушвам се в шумоленето на дърветата... Шуми планината, благоухае гората, смола капе от дърветата... Ах, чувате ли Го? Шумоли! Върховете на дърветата се навеждат, те се покланят... не, поздравляват... Тържествен час настава, свят момент е! Тръпки ме побиват... Сам Бог е това!...
Аз ставам, снимам си калпака, оставям тоягата на земята, изправям се с
благоговение
и пришепвам: Господи!
Онемявам... Аз Го виждам, аз чувам Неговите думи, протягам ръка към Него, стоя вкован. Бог минава през планината и говори на дърветата... Шумоли планината, благоухае гората, смола капе от дърветата... Всичко това аз го виждам, аз го чувам... стоя настрана... Господи? Велики Господи!... В планината, в планината! Какво ли няма там?
към текста >>
11.
ТИХИЯТ ГЛАС - G. Normann
 
Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Аз го погледнах с радост и
благоговение
.
Там чаках, привел колено до земята. Никога не видях вече такава нощ! С леки, едва дочути стъпки при мене приближи войн. Той беше цял облят в светлина. Божествените му очи гледаха с всичката благост, с всичката сила и любов на света.
Аз го погледнах с радост и
благоговение
.
Това бе Той, вечният ми спътник, невидимият в земните ми дни. Той ме запаса с меч, сложи ръце на раменете ми и кротко ме целуна по челото. В минутата на мълчание, която преживях с него, научи ме на хиляди неща. О, колко трябва да направя, за да изпълня неговото кротко поръчение! От тоя ден морето стана моя друм.
към текста >>
12.
НАЧАЛО НА НОВОТО - Г. Драганов
 
Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Тогаз ти с
благоговение
ще се приближаваш до всяка човешка душа, защото тя е изявление на това Великото.
Всичко красиво в нас иде от това Великото, Разумното, което прониква цялото битие. То е тъй близко до нас! Когато човек схване своето отношение към това Великото, тогаз той е вече от пробудените. Ти ще обичаш това великото и Неговото присъствие, ще виждаш навсякъде около себе си. И в тревата, и в цветята, и в дърветата, и в мушичките, и в изворите, и навсякъде ти ще обичаш Бога, Който работи в тях.
Тогаз ти с
благоговение
ще се приближаваш до всяка човешка душа, защото тя е изявление на това Великото.
„Корените на тая душа са извън времето и пространството" казва Учителят. В глъбините ù обитава един красив свят, дето растат най-чудни цветя. И тогаз всеки твой акт, ще бъде изявление на твоето отношение към Първото Начало, Великото в света. Когато човек има старото разбиране на труда, „търговците на глоби" и „среброменителите" са в храма. Освен външно значение, този евангелски разказ има и вътрешно, мистично значение.
към текста >>
13.
ЗА УЧЕНИЧЕСТВОТО
 
Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
И в тях трябва да има само любов - да бъдат подчинени на великия закон на Любовта, движени с най-
благоговейни
чувства; така ние ще изменим коренно отношенията си един км друг и всеки ще се чувствува свободен и волен в своето проявление пълно с любов и чистота.
Новото няма да дойде от небето. То се ражда на земята и тук, именно, трябва да израсте - в нашите души и сърца. Новата култура ще се изгради от онези отношения, които съществуват помежду ни, от онази свобода и любов, които имаме км близките си. Началото на новото ще почне от нашия дом. В него трябва да цъфне свободата, да обгърне нашите отношения - да бъдат прями, искрени и чисти.
И в тях трябва да има само любов - да бъдат подчинени на великия закон на Любовта, движени с най-
благоговейни
чувства; така ние ще изменим коренно отношенията си един км друг и всеки ще се чувствува свободен и волен в своето проявление пълно с любов и чистота.
Изменим ли нашия живот в семейството си, той ще измени и отношенията в съседния дом, а по-нататък ще измени и целия народ. Така са работили и всички водители на народни и духовни движения и то за създаването на нови отношения в духа на техните идеи, най-първо върху своите хора. Те са настоявали, бдели, работили усърдно, докато получат известен резултат, а след това и разпространението на своето учение. Началото на новото трябва да почне от нашите отношения, ако искаме да се изгради една нова култура. А искаме, или не, новото си идва, въпреки нашите желания и разбирания.
към текста >>
14.
Физиогномия
 
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Нищо чудно няма в този факт, защото ние можем да потвърдим днес, че голямото Арийско преселение, излязло от древна Индия, разпростряло се в Северна Азия, е проникнало по-късно и в Европа и се е простряло дори до страната на Галите, дето индуските вярвания, предания и философия са се разпространили чрез устно предаване на приказки и
благоговейно
са се запазили в Друидическите семейства[1].
Мисълта, която току що даваме, е ясно изразена в следната триада, посочваща, че всека личност живее вечно разделена от Бога, Който, живеейки във всички същества, ни най-малко не ги поглъща, а напротив се различава от тях в своята същина както го добре изразява А. Пикте: „Във вечния кръг Сенжан, Бог остава завинаги безконечен и неподвижен, обаче в кръга Гвинфид Той прониква със своя Дух всички свои творения, обгръща ги в една обща връзка от любов и хармония, след като ги е подкрепил да се освободят от връзките на Абред". Ето една последна триада, която по един най-ясен начин обяснява казаното по-горе. Три са необходимостите на Бога: да бъде безконечен, сам по себе си, да бъде ограничен по отношение ограниченото, да бъде в унисон с всеки стадий на съществата в кръга Гвинфид. Ясно се вижда от всичко казано дотук, че Друидическата Доктрина произхожда от индуската, като я копира почти текстуално в основните си черти.
Нищо чудно няма в този факт, защото ние можем да потвърдим днес, че голямото Арийско преселение, излязло от древна Индия, разпростряло се в Северна Азия, е проникнало по-късно и в Европа и се е простряло дори до страната на Галите, дето индуските вярвания, предания и философия са се разпространили чрез устно предаване на приказки и
благоговейно
са се запазили в Друидическите семейства[1].
Уместно е, обаче, да се добави тук, че множество археолози приемат днес, че Келтската раса е минала от Европейския Запад към Азиатския Изток, както поменахме това по-рано. Голямото преселение, за което стана дума, се е извършило по-късно. Виж „La doctrine esoterique". Превел Ив. Цонев --------------------------------------- [1] Виж „La doctrine esoterique".
към текста >>
15.
Съдържание на 6-7 бр.
 
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
В тая книга се разглеждат гнева, съвестта, изкуството,
благоговението
от окултно гледище.
Списание, редактирано от професор Варми Йог в Париж, 16, rue. Mardeau 3. Абонамент за странство 35 фр. Това списание разглежда болестите преди всичко в свръзка с по-дълбоките енергии на човешкия организъм (праната). Тоя отдел от окултната медицина се нарича пранотерапия, „Metamorphosen des Seelenlebens" от Д-р Щайнер.
В тая книга се разглеждат гнева, съвестта, изкуството,
благоговението
от окултно гледище.
Между другото в две глави разглежда въпроса за свръхфизичния произход на изкуството и за връзката между ангелската йерархия и света на тоновете. „Die Qrund elemente der Eurythmie" (Основни елементи на евритмията), от Анна Мария Дубах-Донат. Авторката е видна деятелка в евритмичното дело За изучаването на евритмията тая книга е необходима заедно с двата курса по евритмия, издадени от окултния университет „Гьотеанум". „PIaneten-Einflüsse ", от Д-р Георг Вилхелм Мааг, издание на издателство West Ost-VerIag в Konstanza. Тая книга разглежда важни въпроси от окултно гледище.
към текста >>
16.
Бунтът на синовете Божи - П. Г. Пампоров
 
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Чертите на лицето му със своите хармонично съчетани форми, дълбокият му проницателен поглед, крепката му стойка вдъхнаха едно чувство на
благоговение
у Оронций чувство, което никога дотогава не беше изпитвал.
Но всичко това далеч не беше в състояние да го задоволи; той беше недоволен, чувствуваше една празнота, една тягост, като че ли нещо иска да го задуши. Една сутрин Оронций беше станал по-рано, отколкото си беше предписал. Времето беше великолепно: топло, свежо, пролетно утро. В него, без да знае защо, се зароди едно желание за разходка. Когато излезе вън от града по направление към изток, обърна се и зад себе си видя един с особена външност човек.
Чертите на лицето му със своите хармонично съчетани форми, дълбокият му проницателен поглед, крепката му стойка вдъхнаха едно чувство на
благоговение
у Оронций чувство, което никога дотогава не беше изпитвал.
Между тях по най-естествен начин се начена разговор от най обикновените.. Разговорът незабелязано премина към отвлеченото, където непознатият така увлекателно говореше, с такъв похват, така убедително, както може да говори само човек, който е проверил и изпитал всичко това. Оронций стоеше учуден: той мълчеше и слушаше; никога не бяха му говорени такива неща. Не само това, но никога не можеше да си представи, че един човек можеше да знае толкова и такива странни неща. Изгря слънцето, дигна се доста високо, а разговорът все продължаваше; времето минаваше съвсем незабелязано. Най-после странникът се спря и завърши с думите: – Ние трябва да се разделим.
към текста >>
17.
Практически окултизъм – А. Бертоли
 
Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
И тогаз изгрев и залез, всяко мръкване и съмване не ни ли трогват, не ни ли изпълват с дълбоко чувство на
благоговение
към тези същества, чието съзнание е далеч над нашето по широтата си!
Спущането на пламтящото кълбо под хоризонта пак ни наумява за тези разумни сили, които регулират така природните процеси, за да доставят нам и другите природни царства условия, годни за развитие, за проява на божествените заложби, скрити в нас! Те чертаят планове, които реализират в течение на милиони години! Те знаят, че в хората има нещо ценно, което ще преодолее всички спънки и ще се прояви в края на краищата. И те работят от любов към това красивото, което се крие в човека макар и още да не е проявено. Те са въодушевени от това, което ще стане с човека.
И тогаз изгрев и залез, всяко мръкване и съмване не ни ли трогват, не ни ли изпълват с дълбоко чувство на
благоговение
към тези същества, чието съзнание е далеч над нашето по широтата си!
Всяко едно явление около нас осезателно ни наумява за неизменната любов, която те изливат върху нас. При такова разбиране ще чувствуваме будността на тези преизпълнени с любов сърца. Тогаз накъдето и да се обърнем, всичко ни наумява за възвишения мир, в който те работят! При такова разбиране съмването, мръкването, изгревът, залезът и пр, не са вече механични процеси, а любовни, духовни процеси, Тези явления тогаз стават за нас повод да издигнем мисълта си до това поле, в което работят тези същества на любовта и разумността. Любовта и разумността проникват цялата природа.
към текста >>
18.
ИЗ МОЙТЕ СПОМЕНИ - СЕДИР
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Ангели и Богове с
благоговеен
трепет само го произнасят... Невидимо е това превелико и непостижимо слънце, но чистата душа го постига и чувствува навред: във висшите духове и същества, в себе си, във слънцата и световете, във всяка любов, истина, святост, хармония и красота.
Но който повече от това не вижда и не постига, далеч е той още от истинската светлина. Защото той само извора вижда, но не и океана, откъдето тоя извор иде и където отива... Неизброими са слънцата - извори на живот, светлина и красота, ученици мои - неизброими са като морския пясък. Но през всички тях грее, свети и твори чудесата на битието само единното и истинското слънце на живота — непостижимо в своето величие и красота. Това е слънцето на Всемогъщия Дух, от когото изтича всяка сила и мощ, всяко съзнание, всеки живот. Това е слънцето на Превеликата Мъдрост, що управлява всичко; на свещената Правда, на свещената Красота... Неговото истинско име няма да назова... Свещено е това име.
Ангели и Богове с
благоговеен
трепет само го произнасят... Невидимо е това превелико и непостижимо слънце, но чистата душа го постига и чувствува навред: във висшите духове и същества, в себе си, във слънцата и световете, във всяка любов, истина, святост, хармония и красота.
Във всеки живот... Родна нему е чистата божествена душа; искра е тя от неговия свещен огън; жива клетка е тя от неговото пресвето тяло. Блажени са, които ходят в светлината на това слънце и се приближават към него. Защото те растат в мир и радост. Защото те са растящи извори на неговата любов и мъдрост, Разцъфтяващи слънца на неговата светост и красота. Нищо не е по-велико и прекрасно от изгряването на това слънце в неизброимите души!
към текста >>
19.
ВЕСТИ
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
" И тогава тези, които веселейки се и пирувайки, са тъпкали живота на цветята, и тези музиканти, които с лоша музика са веселили пируващите и са възбуждали у тях лоши страсти, и тези художници, които са създали лоши картини - всички ще замълчат в страх и от съзнание, че не с любов и
благоговение
са се отнесли към великите Дарове на своя Баща, а са ги употребили за зло; това съзнание ще изгаси всички огънчета в сърцата им и в душата им ще стане тъмно и безмълвно като в бездна.
Всяка нота със своята отделна хармония, като жив цвят ще бъде част от много по-широк акорд. И ще зазвучат тогава стройни, прекрасни гирлянди и венци от музикални фрази; те ще се залеят, като живо цяло, като жива симфония на любов и красота, която, изразявайки живата природа и настроението в душата на човека, ще стане идеална част на неизразимо по-великолепните, благоуханни букети, гирлянди и венци, окръжаващи престола на Бога-Творец и живите им гласове вярно ще разкажат на Него, Вечния и Справедливия Баща за щастието, за скръбта, за любовта на хората, за гордите победители и за мъчениците. Те ще разкажат също и за тези музиканти, артисти и ученици, малки и големи, които със своята любов са съумели да създадат от всяка нота живо, благоуханно, красноречиво цвете. А всички стъпкани, погубени и мъртви цветя ще мълчат и мълчанието им ще обвини човека. И тогава Бащата ще каже на човека: „Защо ти си убил и стъпкал моите дарове?
" И тогава тези, които веселейки се и пирувайки, са тъпкали живота на цветята, и тези музиканти, които с лоша музика са веселили пируващите и са възбуждали у тях лоши страсти, и тези художници, които са създали лоши картини - всички ще замълчат в страх и от съзнание, че не с любов и
благоговение
са се отнесли към великите Дарове на своя Баща, а са ги употребили за зло; това съзнание ще изгаси всички огънчета в сърцата им и в душата им ще стане тъмно и безмълвно като в бездна.
И дълго ще царува в нея мрак, докато сълзи на разкаяние не оросят тази пустиня, за да се запали в нея нова светлина, за да зазвучи и зацъфти нов живот...
към текста >>
20.
ЮНДОЛА - МАРА БЕЛЧЕВА
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
С открити сърца и
благоговеен
трепет пристъпете към Неговата Божествена книга - Великата Природа.
На тях говори великият Божи Дух чрез всяко живо слово на свещената Божия книга. Радвайте се, защото сте от призованите! Защото сам Предвечният ви призовава. Чисти като планински кристал да бъдат душите ви, чисти да бъдат мислите ви, желанията ви!... Да се разпали в сърцата ви жаждата към неизмеримите височини на вечните истини и свещени красоти.
С открити сърца и
благоговеен
трепет пристъпете към Неговата Божествена книга - Великата Природа.
И ще заговори тя тогава на вашите души като любяща майка; Ще ви заговори понятно, вдъхновено, Чрез всеки листец, чрез всяка капчица роса, чрез всеки цветец... Чрез безмълвието на просторите и грохота на бурите, Чрез невидимите за окото прашинки и великата неизмерима безкрайност... Радвайте се и благославяйте Вселюбящия, защото на вас се даде най-великото благо. Да растете в постижение на божествената Мъдрост, Истина и Красота, Да намерите Вечния и да Го познаете. Радвайте се и благославяйте, защото цяла вечност ви е дадена, за да дораснете до най-великите тайни на великата Божия книга; За да намерите и познаете Всемогъщия - Цяла вечност на живот, творчество, познание ви е отредена; На възмогване и постижение! От знание в знание ще се възземат душите ви, от мощ в по-голяма мощ, от красота в по-велика красота' Все по-високо и по-високо ще се издигате вие във висините, дето пребивава вашият истински Отец. Все по-високо и по високо царството на светлината, на мира и блаженството; В царството на свещената и вечна красота!
към текста >>
21.
ПРОЗРЕНИЯ
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Душата ми се препълва с
благоговение
сред тишината на настъпилата нощ.
"Не тъгувай" - казват те - "Утре отново ще видиш слънцето". Аз събувам своите обувки, защото по тях има прах от преминалия ден, влизам в своя дом и запалвам светил ни кът. От градината долитат сетните въздишки от заспиващите цветя, напоени с аромат. Пред мене е голямата книгата на мъдреците и аз се разговарям с това, що те са написали преведи векове. Велика е Мъдростта, велики са тайните на света!
Душата ми се препълва с
благоговение
сред тишината на настъпилата нощ.
Аз поглеждам небето, опасано с пояс от звезди. Едно безмълвно тържество има на небето. Там виждам с очите си това, което няма в книгата на мъдреците. Със сърцето си го виждам. Сърцето пее тих псалом за Вечния - Последният псалом на отминалия ден.
към текста >>
22.
Хелиодът
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Кабир рече: „Когато я познае, неведомият става мъдър и мъдрият става безмълвен от мълчаливо
благоговение
".
Само тоя, който е върху тоя път, е достигнал отвъд предалите на скръбта. Вълшебна е тая страна и никое достойнство не може да я заслужи. Мъдрецът я само вижда ; мъдрецът само пее за нея. Това е върховното слово; но как да изрека вълшебната му същина? Оня, който веднъж е вкусил от нея, той знае радостта която тя дарява.
Кабир рече: „Когато я познае, неведомият става мъдър и мъдрият става безмълвен от мълчаливо
благоговение
".
Пилигримът е напълно опиянен. Мъдростта и отречението му са съвършени. Той вкусва от чашата на вдъхновенията и на стремежите на любовта. Там цялото небе се изпълня с радост. * * * Светлината на слънцето, на луната, и на звездите блести с блясък несравним: мелодията на любовта възлиза все по-високо и по-високо и ритъмът на чистата любов удря такта.
към текста >>
23.
СЪБУДЕТЕ СЕ, ДЕЦА НА СВЕТЛИНАТА! - ПРОДЪЛЖЕНИЕ
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
НА СВЕЩЕНАТА ПЛАНИНА (Из книгата: Раби бен Аор) Ето що говори Благословеният Раби бен Аор за Единия и Вечния на Свещената Планина, при езерата наречени „Очи на прозрението", в подножието на най-високия връх „Бога-зрящ", където бяха дошли с него най-напредналите и най-достойните между неговите ученици: „О, братя мои, за най-святото и непостижимото искам да ви говоря .... За Превеликото, що от всички страни ни гледа с неизброими тайнствени очи; Що ни облъхва от безкрайнините със своето свято дихание; Що ни обгръща със своя мир на най-светла радост, хармония и красота; Що пламти в свещения огън на нашите души, блика в най-светите им трепети и с невидими всемощни ръце ни подема към висините на свещената истина и върховна красота... За него разтворете душите си, о братя; към него ги устремете, преизпълнени с най-топла благодарност, с най-свята любов и свещен
благоговеен
трепет... О, ученици мои, най-непостижимия, най-недостъпния е Той!
А. Т.
НА СВЕЩЕНАТА ПЛАНИНА (Из книгата: Раби бен Аор) Ето що говори Благословеният Раби бен Аор за Единия и Вечния на Свещената Планина, при езерата наречени „Очи на прозрението", в подножието на най-високия връх „Бога-зрящ", където бяха дошли с него най-напредналите и най-достойните между неговите ученици: „О, братя мои, за най-святото и непостижимото искам да ви говоря .... За Превеликото, що от всички страни ни гледа с неизброими тайнствени очи; Що ни облъхва от безкрайнините със своето свято дихание; Що ни обгръща със своя мир на най-светла радост, хармония и красота; Що пламти в свещения огън на нашите души, блика в най-светите им трепети и с невидими всемощни ръце ни подема към висините на свещената истина и върховна красота... За него разтворете душите си, о братя; към него ги устремете, преизпълнени с най-топла благодарност, с най-свята любов и свещен
благоговеен
трепет... О, ученици мои, най-непостижимия, най-недостъпния е Той!
Великата тайна на тайните е Той! Недосегаемия и за най-светлите богове са тайнствените висини на Битието, където Той едничък пребивава! Няма очи, които да са видели Неговото истинско лице; нито уши, които да са чули Неговото истинско име. Защото Той, що дава име и форма на всеки живот, сам е над всичко, що ограничава - над всяко име, над всяка форма. И все пак многолик е Той и многоименен е Той, Защото зад всяка форма и зад всяко име е Той; Защото никоя форма сама не може да обгърне самотата на великата мощ, хармония и красота на Неговия живот и никое име не може да я изкаже!
към текста >>
24.
СТИХОВЕ - МАРА БЕЛЧЕВА
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Обич, състрадание,
благоговение
към живота - това са основните чувства, които преживяваме, когато четем тези чудесни разкази, които могат да трогнат и учени и прости, и големи и малки.
Колкото едно чувство е по благородно, колкото езикът е по-ясен и достъпен, колкото силата на преживяването е по-голяма - а това зависи от мирогледа и искреността на автора, толкова худож. творение е по-ценно. В това отношение разказите на Юрд. Ковачев могат да заемат едно от първите места в бълг. литература и да бъдат гордост на нац. творчество.
Обич, състрадание,
благоговение
към живота - това са основните чувства, които преживяваме, когато четем тези чудесни разкази, които могат да трогнат и учени и прости, и големи и малки.
Ценното в разказите на Юрд. Ковачав е и това, че той търси красивото, доброто, възвишеното и го намира във всички области на обикновения живот. И тези разкази наистина са искри, живи искри, които запалват Божествения огън ни любов към всичко живо и се разгарят в пламъци. Най-горещо препоръчваме разкази „Искри", които могат да се сравняват с най-хубавите из световната литература и пожелаваме на автора да ни дарява по-често с нови искри. 13. Земята в кърви - драматично видение от Гео Крънзов.
към текста >>
25.
ЕДИН НЕПОЗНАТ - СЕДИР
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
А когато мислите за него, чисти да бъдат душите Ви като ведри небеса и трепетно
благоговение
да преизпълня вашите сърца.
А. Т. I СВЕЩЕНИЯТ ОГЪН НА ЖИВОТА. (Из книгата: „Раби бен Аор") Помнете, че има думи, които трябва да се произнасят с най-свята чистота в душата и други - които никога не трябва да се произнасят - тъй святи са те. Това са имената на светата същина, в която сам Той – Предвечният, се проявява. Тъй, не говорете никога за свещения огън на живота!
А когато мислите за него, чисти да бъдат душите Ви като ведри небеса и трепетно
благоговение
да преизпълня вашите сърца.
Защото нищо не е по-свято от тоя свещен огън! Защото той е самото всепроникващо и всеоживяващо дихание на Единния и Предвечния. Защото това е сам Той, о братя мои - светлината на всяка светлина, живота на всеки живот, красотата на всяка красота! Той е, що свети през неизброимите слънца на безкрая. Той е, що сияе през неизброимите души на человеци, ангели и божества.
към текста >>
26.
ГОЛЯМАТА СВЕТОВНА КРИЗА - А. ТОМОВ
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Известно ви е, че от век на век вечната лампа се предава чрез
благоговйните
ръце на тайните работници на Отца, стремейки се към завършване делото на Христа.
Той наставляваше твърде малко, а даваше само кратки указания на скромните и чистосърдечни търсители. Той нямаше едно съгласувано доктринално учение, но с течение на времето, идеите, без видима свръзка, които тоя или онзи от учениците търпеливо сбираше, в края на краищата се организираха в едно цяло, съобразно духовните, особености, нуждите и частните занятия на всекиго едного. Той поучаваше отделните лица и им даваше изобщо всичко необходимо, за да могат те да съградят разбиране на живота, но той никога не изложи една обща синтеза на Знанието. Дейността го занимаваше много повече. „Човекът, казваше той, който обикне своя ближен, както себе си, ще знае всичко." Един пълен реализъм, в който самите абстракции стават факти, в който всички минути на трайността и всички разстояния стават настоящи, - ето какъв образ вземаше видимият и невидимият свят за нашия мистик, утвърден в неизмеримата, но жива Целокупност, за която екстазите на Светиите ни донасят няколко бързи светкавици; тоя Божи приятел разнасяше непрестанно върху нещата и върху създанията възродителните семена на Духа.
Известно ви е, че от век на век вечната лампа се предава чрез
благоговйните
ръце на тайните работници на Отца, стремейки се към завършване делото на Христа.
А Тоя, последният, владетел на всяко величие, господар на всички създания, се е поставил по-долу от всички временни величия. Беден откъм богатство, беден откъм слава, беден откъм приятели, Той даде на хората всичко, включително до своята Майка и от дъното на това съвършено лишение от всичко, тръгна да победи свята. Моят приятел беше „подобен на едного от нас" и който реализираше пред общественото мнение най-безцветната форма на лишението - посредствеността. Такова беше за нашето деветнадесето столетие чудесното изобретение на Божественото милосърдие, понеже тая посредственост ще служи в Последния Ден за извинение на тия, които не са съгледали Светлината, тъй като лампата била много проста на вид; такава беше остроумната стратегия на божествената Мъдрост, да се укрива от любопитството на изопачените, благодарение на незначителността на човешката форма, чрез която тя въздействуваше. Накрая, още една дума.
към текста >>
27.
ХРИСТИЯНСТВО И ИКОНОМИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ - А. ТОМОВ
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Отстъпете всички с
благоговение
пред нейния стремеж навън към свобода и себепроява!
Днешният живот не е осмислен, понеже е механизиран. Защо всички се чувстват днес нещастни, защо изпитват вътрешно недоволство, скръб за нещо незнайно, копнеж към нещо, което даже и сами не могат да определят? Това е онзи дълбокият стремеж на душата да се освободи, да се прояви, да излезе от тъмницата, в която я е поставил механизираният живот! Тя иска да хвърли оковите си и да се изяви със своята красота, със своята божественост! Дайте й път да се прояви!
Отстъпете всички с
благоговение
пред нейния стремеж навън към свобода и себепроява!
Човек трябва да влезе в живота на радостта! Той е толкоз близък до него! Стига да последва зова на душата си, която отвътре му говори да излезе от живота на гъсеницата и да влезе в живота на пеперудата! Днес всички, – и тези, които работят, и тези, за които работят, – са роби на механизирания живот. Всички са във вериги: едни видими, а други – невидими.
към текста >>
28.
КНИГОПИС
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Първото, което ще направите, е да вдъхнете благоуханието им, да
благоговеете
пред тяхната прелест и после може би ще ги определяте и класифицирате, но тя вече изпълни своята мисия: да ви даде красотата си в своите багри, своята любов в уханието си.
Струва ми се, че ви чувам да питате: дали сестра Магдалина е ученичка на Учителя? Нима го познава? Кой е Учителят? Аз на свой ред ви питам: дали, когато вие се приближите до една розова градина и дойдете в екстаз от багрите, прелестта и благоуханието на нейните рози, дали, казвам, вие се запитвате на кое семейство принадлежат тия рози, кое е тяхното име? Сигурно, че не.
Първото, което ще направите, е да вдъхнете благоуханието им, да
благоговеете
пред тяхната прелест и после може би ще ги определяте и класифицирате, но тя вече изпълни своята мисия: да ви даде красотата си в своите багри, своята любов в уханието си.
Красотата влиза през сърцето. Така аз поднасям Учителя. Формата, която представлява красотата – е красота чиста и спокойна. Предлагам ви в думите му, уханието на неговата разляна любов – осъществена. Най-искрено ви казвам: Аз искам да представя една градина от рози от голямата божествена градина, в която има безчет рози, от която градина днес е попаднала една роза в моите ръце.
към текста >>
29.
ПЛАНИНАТА МЕ ПОЗНАВА - ЕДЕЛВАЙС
 
Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
трябва да ни изпълнят с уважение и
благоговение
към това учение.
* * * Преди да кажем няколко думи за същността и мисията на богомилството, трябва да споменем за онази голяма промяна в отношението на учения свят спрямо него. Богомилството на времето си имаше много противници, което винаги става, когато се появи една вълна, която иска да внесе нещо ново в живота; тогаз крепителите на старото реагират. И всички досегашни източници за богомилството бяха повечето от противници, поради което по-рано царуваше едно съвсем криво схващане за него. Но откак обективната историческа наука се зае с изследването на богомилството, се дойде до съвсем друго заключение. Сведенията, които ни дават историците за богомилите.
трябва да ни изпълнят с уважение и
благоговение
към това учение.
В най-тъмната част на средните векове (10 век), когато цяла Европа била заспала в дълбок сън на тъмнина и невежество, те първи са издигнали факела на едно учение за свобода, братски живот, за премахване на неправдите, за издигането на човешката личност и нареждане на човешкия живот на разумни основи. Те издигнаха лозунги, някои от които чак сега се подемат и много от тях още не са приложени, а ще се приложат в бъдеще. Богомилите разпространиха своето учение в Гърция, Сърбия, Италия (Ломбардия), Франция и пр. и навсякъде занесоха лъчите на своите идеи. И тези нови идеи дадоха своите плодове: в 14-15 век се яви ренесансът (хуманизмът), който откърми всички напредничави идеи.
към текста >>
30.
СЪЮЗЪТ НЕОБХОДИМАТА ПОМОЩ ОТ НОВИЯ ДУХ
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Чувство на дълбоко
благоговение
: тримата мъдреци всеки със своя дар, отиват да се поклонят на детето.
А „движещата се звезда" е един точен път, един разумен процес със свое начало: изгрева на звездата в един определен момент и място, с определена посока и свой зенит: заставане точно в определено време в точно определено място: „пещерата във Витлеем". Един напълно определен процес, точен, прецизен, с определени елементи по пространство и време. Той води точно право към целта, в самата точка. Води безпогрешно. Забележете и чувството, което съпровожда пътуването по пътя на звездата.
Чувство на дълбоко
благоговение
: тримата мъдреци всеки със своя дар, отиват да се поклонят на детето.
Аз няма повече да се докосвам до тая трепетна тайна: който може да съзерцава геометричната линия на тоя път, той ще определи всичките ù съществени свойства, типични точки, характерни закривления, и ще ги преведе в качества и добродетели. Този път, достигнал целта, не се връща назад: само веднъж минава през „Иерусалим", „Ирод", за да хвърли светлина с велика щедрост върху един тъмен пункт – „времето" на онова събитие, чието „място" е само приблизително и общо указано в „Книгата на пророка". Но не се връща назад към „Ирод", а следва друг път към „вътрешния Изток". Вестта за „Звездата", която предвещава раждането на новия цар – на една нова, велика идея и заминаването на мъдреците, хвърля Ирод, „а с него и цял Иерусалим", в голям смут. Иерусалим, това е израз на цял един строй – политико-социален и икономически, със своите религиозни и научни системи и теории.
към текста >>
31.
VALUABLE THOUGHTS FROM THE BOOK OF THE GREAT LIFE
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
„Посвещение на Певеца” е една сбирка от песни, изпети от една нежна душа, тръгнала по следите на Неведомия Певец, който внася живот и веселие,
благоговение
и мощ в дирене на загадката, що крие Той в себе си – загадка, държаща в себе си доброто, красотата и любовта към всичко.
Книгопис Посвещение на Певеца от Мария Радева. Тя е стара наша позната. За тия, които я познават, книгата ù, тази хубава сбирка стихове, не е изненада. Радева в глъбините на душата си остана вярна на онзи дух, който вдъхна в нея Нетленното.
„Посвещение на Певеца” е една сбирка от песни, изпети от една нежна душа, тръгнала по следите на Неведомия Певец, който внася живот и веселие,
благоговение
и мощ в дирене на загадката, що крие Той в себе си – загадка, държаща в себе си доброто, красотата и любовта към всичко.
У Радева няма сантименталност, тя дири зад формите на нещата друго нещо – това, що носи вечна радост и смисъл. Нея не я задоволява нищо земно, но тя копнее по неговата претворяване. Стихът ù се лее, писан е предимно в класична форма. Римите са естествени, само рядко на места се чувствува, че е дирила дума за римуване; езикът е богат откъм думи и образи. Нейните богати образи и картини не са застояли – те са живи, те представят една жива кинетика, която въздействува пряко, досущ така както човек би ги почувствувал, когато изживява всичко непосредствено.
към текста >>
32.
ТЕМПЕРАМЕНТИ - Д-Р ЕЛИ РАФАЙЛОВА
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Благоговението
им към съвершените било безгранично.
Много от тях били изпратени на кладата. Казахме по-рано, че богомилите се деляли на 3 кръга: съвершени, верующи и слушатели. Верующите се приемали в кръга на съвершените след издържането на много изпити. Понеже животът на съвершените бил строг, опростен, то броят им бил ограничен. А пък броят на верующите бил много по-голям.
Благоговението
им към съвершените било безгранично.
Верующите можели да се женят, да притежават частни богатства, да ходят на война, да се хранят, с каквото искат и пр. Те не са били минали през посвещение. Писателят Сакони казва, че в цяла Европа е имало към 1250 година около 4,000 съвършени, мъже и жени. Преди това броят им бил по-голям. Този брой намалявал след кръстоносните походи срещу албигойците и чрез изгарянията от италианската и френската инквизиции.
към текста >>
33.
СВИДЕТЕЛИТЕ - НОВИ МЕРКИ ЗА ХАРАКТЕРА - ЕЛИ
 
Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Никога може би светлината не говори така понятно всред съзерцателната тишина на годишното зазоряване и никога може би разумът не се вслушва с по-свещено
благоговение
в светлите вдъхновения на пробудената душа, която си спомня за своята космична родина.
В такъв елмазено-чист ден, когато се носи тишината на синия и бел цвят, изгревът на слънцето и неговото шествие по кристално-чистото небе представя изгрев, сутрин и пладне на деня в ранните зори на годината. Слънцето грее, топлината му се засилва, светлината се пречупва меко през синия ефир, сияе по заледените върхове и хвърля меки сенки по оснежените склонове. Топло е и все пак чувствуваш свежата бодрост на зората. Годината е още в своите зори: по небето на годината още греят съзвездията, на нейния изток бавно се стапят звездите в сипващата се годишна зора, а дневният кръг се завърта по зазоряващото се небе на годината със своят изгрев, със своето слънчево утро, със своята пладне. Такива елмазени дни, прекарани на планината, са незабравими.
Никога може би светлината не говори така понятно всред съзерцателната тишина на годишното зазоряване и никога може би разумът не се вслушва с по-свещено
благоговение
в светлите вдъхновения на пробудената душа, която си спомня за своята космична родина.
Слънчев ден в зорите на годината ! 12 часа полунощ в деня на зимното слънцестояние: 21 декември. Тогава съвпадат две полунощни вълни – полунощната вълна на деня и полунощната вълна на годината. Миг на най-голямата дълбочина. Полярен студ.
към текста >>
34.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ-МЪДРОСТТА. ЗА МУЗИКАТА
 
Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Там, дето се проявява любовта, имаме един свещен момент, пред който ангелите горе се спират и
благоговеят
, за да присътствуват на проявата на Бога.
Ако отиде при лош, последният ще се преобрази и ще прояви добрината си. Ако обичаш некого, ще събудиш всичко красиво, божествено в него; както се разтваря цветната пъпка, ще се разтвори душата на последния. Защо това? Защото чрез любовта се проявява Бог! Когато обичаш некого, все едно, че той е цвете, и то е милвано от слънчевите лъчи, от слънчевата топлина и светлина, поливано е от живителната влага и има всички условия да се разцъфти и да завърже.
Там, дето се проявява любовта, имаме един свещен момент, пред който ангелите горе се спират и
благоговеят
, за да присътствуват на проявата на Бога.
Там дето се проявява любовта, цялото небе се проявява. Това важи, както когато проявяваме любов към хората, така и когато я проявяваме към всички други същества, напр. растенията. Когато проявяваме любов към растенията, те чувствуват това, и нашата любов намира отзвук в тях. С множество опити може да се докаже, че нашите мисли, чувства и действия се отразяват върху растението и психически се възприемат от него. Нека да отгледаме едно цвете или едно плодно дърво или една нива с любов и ще видим разликата от стария начин на отглеждане.
към текста >>
35.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ-ЕДНА ПРОЛЕТНА УТРИН НА ИЗГРЕВА- ЕЛИ
 
Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Когато дойдем до този свещен закон, всички трябва да имаме
благоговеен
трепет пред него.
За да се изяви Любовта във физическия свят, непременно трябва да има правда. Няма ли правда, всички сладки думи са празни. Трябва ни абсолютната Божия правда, онази правда, която да се приложи еднакво спрямо всички без никакво изключение. Която има предвид не само хората, но и всички живи същества, от най-малкото до най-голямото. Според великата Правда, законът трябва да бъде еднакъв за всички – и спрямо вола и спрямо човека, и спрямо простия и спрямо обикновения гражданин и спрямо царя.
Когато дойдем до този свещен закон, всички трябва да имаме
благоговеен
трепет пред него.
И когато простият направи погрешка, и когато царят направи погрешка, тя си е все погрешка пред закона на Правдата. Правдата е отношения на души. Дойде ли тя, ще се изяви онова уважение, онова почитание, което трябва да имат всички човеци един към друг. Тогава няма да гледаме с презрение никого, а ще бъдем свещени един за друг. Ето защо, за да постигнете съвършенство, като първо стъпало на вашия живот, поставете божествената Правда, в която се изявява любовта към всички същества: човеци, животни, растения.
към текста >>
36.
ЕМАНУИЛ СВЕДЕНБОРГ
 
Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
В дивно единозвучие се понася тиха, но тържествена песен от много уста; силен трепет обхваща всички; ти
благоговееш
пред нещо велико.
В дъното има една китна борова горичка. Пред нея са се насъбрали много хора и с мистичен трепет, унесени в дълбоко мълчание, очакват нещо велико да стане. На изток се менят бърже цветовете на небесния хоризонт. Пурпурно червеният цвят се заменя с оранжев, оранжево-златист, светло-жълт, а въздухът трепти в един нежно гълъбов цвят. Тази цветна феерия се допълня от дивната симфония на пеещите птички и от стройните фигури на потъналите в дълбоко мълчание хора.
В дивно единозвучие се понася тиха, но тържествена песен от много уста; силен трепет обхваща всички; ти
благоговееш
пред нещо велико.
– Става голяма претворба в природата, голяма претворба става и в твоята душа. Зареждат се песен след песен. След това в ненадмината евритмика и интонация на гласа се изливат в тих хор мощни слова на благодарност и молитва. Въздухът се изпълня с невидима мощ, чувствува се присъствието на светли невидими създания. Тук се молят сърца, молят се копнеещи за възход души, молят се хора с непринудени, непредубедени и светли умове!
към текста >>
37.
Молитвата По Учителя - Д. Атанасова
 
Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Когато вечерно време погледнеш звездите, когато денем погледнеш зазоряването и изгрева, планините, реките, цветята, камъните, ще се изпълниш с чувство на
благоговение
пред работата на тези велики души, на Всемирното Братство.
Когато той работи, Те ще бъдат с него. И радостта, която ще усеща в такава дейност, ще показва, че той е вече във вътрешна връзка с тези напреднали същества, че възприема част от тяхната радост. Защото всяка постъпка, чийто импулс е любовта, изпълва човека с пълнотата на живота, с радост, с крила, с нови сили, с нова светлина, с нови идеи и откровения. Законът е: когато ти отидеш да помагаш на по-слабите, по-малките, то по-горните тогаз ще дойдат да помагат на тебе! В момента, когато човек вътрешно дойде до съзнание, че трябва да работи за другите, за Цялото, той влиза вече в съвсем нова фаза на развитие, пред него се отварят неподозирани дотогаз хоризонти.
Когато вечерно време погледнеш звездите, когато денем погледнеш зазоряването и изгрева, планините, реките, цветята, камъните, ще се изпълниш с чувство на
благоговение
пред работата на тези велики души, на Всемирното Братство.
Значи, зад всичката тази картина седи любовната дейност на тези същества! И ако погледнем на нещата с такова съзнание и разбиране, с каква поезия се изпълва всичко, което виждаме около нас! Когато видим звездния мир, ще знаем, че всичко това говори за присъствието на това Всемирно Братство на Любовта, на жертвата. Когато видим слънчевия изгрев, пак ще помислим за тях! Когато усетим шума на дъждовните капки по листата на дърветата или когато затрещи бурята със светкавици и гръмотевици, пак ще видим в това проява от великата им дейност в лабораторията на природата!
към текста >>
38.
Цветя от нашата градина - Георги Тахчиев
 
Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Благоговейно
събираме и отстраняваме от полянката всички останки от обяда: късчета от хартии и пр.
Така не се ли зазорява у нас чувството на братство, което ще бъде отличителната черта на новия човек? Обедът е свършен! Тук всички извори всички цветя, всяка тревица, всяко камъче са потопени в една атмосфера на чистота и светлина! Чистотата им позволява да бъдат в общение със Светлите Същества и да виждат лицето на Бога! Колко и ние искаме да не накърним чистотата на това светилище, на този храм!
Благоговейно
събираме и отстраняваме от полянката всички останки от обяда: късчета от хартии и пр.
Всички вие тук: цветенца, тревички, скали, извори, поточета, това е скромна дан на любовта ни към вас! Минава се малко време. Нека сега да отидем да поправим пътя при един поток, който се разлива на едно място и образува мочурища. Всички работят радостни. Да, работата за другите е извор на истинската радост!
към текста >>
39.
ОКУЛТНИТЕ ЕЛЕМЕНТИ В СВЕТОВНАТА ЛИТЕРАТУРА-Д-Р Е .Р. КОЕН
 
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Като се има предвид това, чрез музиката могат да се предизвикат различни емоции -
благоговение
, самоотверженост, милосърдие, надежда вяра, любов и т.н.
Неравните тактове в песните на Учителя се явяват, като такова временно деление, върху което спокойно се изгражда своеобразната им интонация. На пръв поглед неговата музика ни се представя като такава, която не е в съгласие със съвременните разбирания, но ако се вмислим по-дълбоко и прибегнем към един по-проникновен музикален анализ, ще се домогнем До ония живи източници, вложени в естеството на новия човек, от които се струи тази музика в нова форма и нов ритъм. Един друг белег. Известно е, че когато една композиция се състои от съчетание на най-нежно вибриращи тонове, тя действува на висшата човешка природа, събуждайки възвишени стремежи. Когато това се разбере, както го разбира опитният окултист, могат да се подбират трептения, съобразно с резултатите, които те произвеждат.
Като се има предвид това, чрез музиката могат да се предизвикат различни емоции -
благоговение
, самоотверженост, милосърдие, надежда вяра, любов и т.н.
По такъв начин, музиката може да служи на висшите форми на духовния живот, а може да служи не по-малко и на медицината, педагогията и т.н. Ето магичната страна на музиката, към която трябва да се насочат усилията на музикалните творци. В това отношение музиката на Учителя съдържа ценни елементи, които, вярно доловени, могат да се използуват за изграждане на истинската музика на бъдещето - магичната музика на Любовта Ас. А
към текста >>
40.
ЗДРАВЕ, СИЛА И ЖИВОТ- ЖИЗНЕРАДОСТТА И ВДЪХНОВЕНИЕТО
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Когато се докоснеш до тия свещени кътове на душата, ти се изпълваш с
благоговение
и свещен трепет.
И в сиянието на тая светлина ти виждаш в тях нещо повече, отколкото друг път - ти почваш да ги познаваш! Ти си ги познавал до сега повече външно! Само тогаз познаваш един човек, когато доловиш красивия олтар в глъбините на неговото естество! И тогаз, в минути на прозрение, в чертите на лицето и в проблясъка на очите му, ти виждаш красотата на ангела, който гради и строи отвътре, за да приготви бъдната форма, с която ще се изяви. И когато познаеш човешката душа, ти си познал Безграничния, ти си в кръга на посветените!
Когато се докоснеш до тия свещени кътове на душата, ти се изпълваш с
благоговение
и свещен трепет.
Ти си пред нещо неземно и велико, ти си пред лицето на Безграничния! Ти мълчиш и чувствуваш вечните устои на битието и красотата на Реалното зад булото на преходното! Един лъч на Абсолютното те е озарил и ти си близо до свещената тайна! В красивите минути на тия движения ти искаш да простиш на всички, ти искаш да се жертвуваш. Всичко наоколо ти се явява в нов вид и ти говори по нов начин.
към текста >>
41.
ЛИСТОПАД - СТИХОТВОРЕНИЯ-СТ.
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
С
благоговение
оттегля се нощта.
Д. Антонова ИЗГРЕВ На царствения връх е царствената среща на тъмнината със светлината. Мълчат и двете, потопени в смирение пред Бога. Който казва: Владейте в мир, любов и красота! Да бъде ден !
С
благоговение
оттегля се нощта.
Един поклон пред първата усмивка на деня и веч потъва. А слънцето изпраща я с привет, и пламва към земята с радостна усмивка за нов и светъл ден. Като опната за песен струна е земята, трепти в прозрачната мелодия при срещата с лъчите. Затихват дървесата, птички се смълчават. И в ням поклон се свеждат цветицата.
към текста >>
42.
ИНВОЛЮЦИЯ И ЕВОЛЮЦИЯ- БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Човек ги следи и в душата му се събужда трепетен възторг и
благоговение
пред великия майстор на тази притча, който е бил такъв голям художник и мъдрец, та е смогнал в тази мъничка притча да вложи такова богато съдържание.
Нас ни трогва неговото топло участие в съдбата на този човек - той не само че му дава първа помощ, но го настанява на лечение и обещава пак да се върне, да го навиди, па да се наплати и на гостилничаря. Това е съдържанието на притчата. У хората на простата, но жива вяра, които са като децата, тази притча действува непосредствено върху душата. За ония пък, които разбират езика на символите, тази малка притча се превръща в цял свят от идеи. Пред вътрешния им взор се разкриват тънки съотношения, възникват широки картини на човешкия живот и развитие, изпъкват хиляди съответствия.
Човек ги следи и в душата му се събужда трепетен възторг и
благоговение
пред великия майстор на тази притча, който е бил такъв голям художник и мъдрец, та е смогнал в тази мъничка притча да вложи такова богато съдържание.
Аз няма да тълкувам тази притча - в течение на две хиляди години, кой знае колко ли тълкувания са се натрупали! Ще нахвърлям само някои и други мисли, които тя естествено събужда. Имате един човек, нападнат от разбойници, ограбен, бит и почти пребит. Този човек може да бъде и аз, и ти, и всеки един, но това е изобщо голяма част от страдащото човечество. И ето - казва се в притчата - първият, който съглежда ранения, но го отминава, без да му помогне, е един свещеник.
към текста >>
43.
РЪЦЕТЕ НА МАКСИМ ГОРКИ И ГЕН. ЕРИХ ЛУДЕНДОРФ
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
У него, покрай развитието на онези мозъчни центрове и лицеви части, които виждаме на фигура 2, се явява силно развит и центъра на
благоговението
, любовта към Бога.
Да допуснем, обаче, че поменатата ос дойде в напрежение не от накърнено честолюбие, а от амбицията да се постигне нещо както е запример у състезателите, всред които този тип често се среща. Тогава твърдостта им дава издръжливост, упоритост устойчивост в напрежения и тренировки, личните чувства поддържат честолюбието в напрегнато състояние, наблюдателният ум работи зорко, развитите челюсти, които говорят за една изпълнителна, яка воля, която действува с инстинктивен автоматизъм, издават коравина и упорно усилие. Цялата фигура говори за съсредоточеност в една определена посока, към една определена цел за един поривист устрем напред, за твърдото решение да с преодолее съпротивата, да се проправи път, да се достигне целта. Наблюдавайте състезателите при спортни състезания и вие ще видите характерните външни прояви на онова силово напрежение което настъпва у тия люде по посока на тази, основна за тях, структурна ос. Няма да се спирам върху разновидностите на този тип, които зависят от развитието на други мозъчни фактори, но не мога да отмина мълком един странен вариетет, който се среща понякога в религиозни среди, именно типа на религиозния фанатик.
У него, покрай развитието на онези мозъчни центрове и лицеви части, които виждаме на фигура 2, се явява силно развит и центъра на
благоговението
, любовта към Бога.
Непросветен, тесногръд и едностранчив ум, който схваща само външните, материални форми, фанатикът е сляпо привързан към външните знаци и обреди на един култ. Упорит и твърд, лишен от мекотата на милостта и човещината, лишен от истинска обич към ближния (неразвита предно-горна част на главата), той е готов да стане мъченик за своето верую, но е готов същевременно и други да подложи на мъчение - всички ония, които не са съгласни с неговото верую, които той счита за „еретици". Импулсивен, с инстинктивна воля, той може да увлече със своята енергия известни индиферентни типове, които са построени приблизително по схемата на фиг. 1, но в по-нисша гама - безразличните ония, сиви типове, които се срещат всред широките маси. Говорейки за този непривлекателен тип, ще кажа, че пред погледа на съзерцателя той се явява символичен образ на всички остарели, вкостенели в своя догматизъм, религии.
към текста >>
44.
ЗДРАВЕ СИЛА И ЖИВОТ
 
Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Благоговейно
чувство за святостта на тия места ни изпълва.
Ето полянката край езерото. Тук сме правили паневритмични упражнения. Ето пътеката, по която отивахме за дърва в изгорялата гора. Ето водопада, който се спуща отгоре. Колко всичко е познато, близо и сродно!
Благоговейно
чувство за святостта на тия места ни изпълва.
Ние сме вече от няколко дни на стан край второто езеро „Елбур". Палатката на Учителя е край самото езеро. Какъв красив символ е голямата скала край нея! Всички вие, върхове и езера, всеки ден ни разкривате нови страници от свещената книга, която пазите. Всеки ден вие ни говорите по нов начин.
към текста >>
45.
ДВИЖЕНИЕ РЕКОРД И МИСЪЛ-Д-Р ЕЛ-Р. КОЕН
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
А пък и този вид подготовка има голямо значение, понеже тоя, който е слушал с
благоговение
, с безгранична любов за Онзи Великия, който ще дойде и ще донесе силите за възхода, той вече е подготвен да разбере по-после и самия Христа, когато дойде.
Затова всички други религии трябва да се разглеждат като подготвителни стъпала за идеите на Христа. И по друг начин се подготвяли условията за идването на Христа. Някои мислят, че само в мозаизма - в книгите на Стария завет - се загатва за идването на Христа. Обаче се знае, че още в атлантско време, - хиляди години преди Христа - в окултните школи са били подготвяни учениците за това най-велико събитие в земната история - идването на Христа, който не е обикновен основател на религия, но носи със себе си нещо съвсем ново, от което зависи цялата бъдеща посока на човешкото развитие, и чрез което след слизането се дават възможности, условия и сили за възлизане. В Атлантида Посветените са говорили на своите ученици за Онзи Великия, който има да дойде и са подготвяли по този начин съзнанието им за Него.
А пък и този вид подготовка има голямо значение, понеже тоя, който е слушал с
благоговение
, с безгранична любов за Онзи Великия, който ще дойде и ще донесе силите за възхода, той вече е подготвен да разбере по-после и самия Христа, когато дойде.
И тия, които Го приеха при Неговото идване и играха голяма роля за разпространението на християнството - апостолите, първите мъченици и пр. - те не са случайни хора. Те са били взети именно от редовете на тия, които са били подготвяни в течение на много по¬коления и са имали по този начин една вътрешна връзка с Него много по-рано преди Неговото идване. Третият начин за подготовка на благоприятни условия за Неговото идване е бил подготвяне условията за физическото Му тяло. Някой може да запита: „Защо с такова голямо внимание и с такива големи подробности се излага в Евангелието на Матея и Лука родословието на Христа?
към текста >>
46.
АСТРОЛОГИЧЕСКИ ЕЛЕМЕНТИ - П. М-В
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Между тези вестители са предимно религията и любовта...
Благоговение
към Божественото и внимание към онези моменти, в които лъчът на едно небесно свидетелство и омиротворяване проблясва в нашите души, е най-благодатното, което човек може да има за себе си и за тези, които обича".
Оста, около която се кръжи животът и творчеството на Новалис, е религията. Проникновен тълкувател и възторжен поклонник на християнската религия, той пише своите "Духовни песни", гдето образите на Христа и Дева Мария се явяват като висше въплъщаване на Божествената любов, носеща благодат за всички страдащи. За Новалис религията не е в черковните догми и във външния церемониал; тя е едно вътрешно изживяване, тя е жива сила в живота на човека, който приобщил се с Божественото в себе си, долавя диханието на Бога във всичко съществуващо. Неговите "религиозни фрагменти" изобилствуват с ценни мисли в духа на такава една религия. "Има цветя в този свят, които водят своето начало от свръхземни сфери, които не виреят при този климат и са пророци и вестители на един по-добър живот.
Между тези вестители са предимно религията и любовта...
Благоговение
към Божественото и внимание към онези моменти, в които лъчът на едно небесно свидетелство и омиротворяване проблясва в нашите души, е най-благодатното, което човек може да има за себе си и за тези, които обича".
"Чрез религията човеците ще станат едно." "Щастливи са онези хора, които навсякъде долавят и намират Бога - тези хора са истински религиозни. "Който потърси Бога, той ще го намери навсякъде". "Целият наш живот е едно Богослужение. "Всичко добро в света е една непосредствена проява на Бога. Във всеки човек може да се изяви Бог." "Една истинска богобоязлива душа вижда навсякъде Божи пръст и винаги отдава внимание на Неговите знаци и Воля".
към текста >>
47.
СЪВРЕМЕННАТА МЕДИЦИНА ЗА СЛЪНЦЕТО-Д-Р С. КОШКОВ
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Колко много говорите вие на оня, който се приближи при вас с отворена душа, с мистично чувство, с
благоговение
и чистота!
Колко се различават дивият мак с яркочервената си краска от теменугата с нежно виолетова краска. Как ясно това говори за особения вътрешен мир на всяко едно от тях! Погледнете лайкучката с нейните светли краски и я сравнете с тъмните цветове на бляна или попадийката, и ще видите, че те живеят в два различни свята. Вие, изявители на един красив свят, каква висша поезия внасяте в живота! Вашето съществуване показва, че има един свят на чистота, че има една висша реалност, на която сте пратеници.
Колко много говорите вие на оня, който се приближи при вас с отворена душа, с мистично чувство, с
благоговение
и чистота!
И колко сте близки вие до оня мир, от който иде човешката душа! И затова тя ви разбира! На оня, който разбира вашия език, вие разправяте за великите тайни на битието, за мировата любов, която е създала всичко, за неземната музика, която изпълва небесата, под чийто ритъм се движат слънцата и която гради и твори хилядите форми около нас! Вие разпространявате около вас една атмосфера на святост! Не може да направи престъпление оня, който ви обича!
към текста >>
48.
ЛУНАТА В ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ГРАДИНАРСТВОТО - Г.
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Как тогава цялата природа ще ти даде подтик за вдъхновение и
благоговение
!
Нека най-малката тревичка, росната капка, шумът на потока ти напомнят за тях, за чистотата, в която те живеят. Когато видиш разнообагрени цветя, мисли за разумните сили, които са работили над чудните им форми. Когато вятърът гали косите ти, мисли за напредналите Същества, които работят в цялата природа; мисли за техния възвишен свят на красота и хармония за безграничния! Когато облаците се движат по небето, мисли за тях. Когато погледнеш звездите, мисли за тях!
Как тогава цялата природа ще ти даде подтик за вдъхновение и
благоговение
!
Най-малкото явление в природата ще ти напомня тогаз за една висша реалност, която стои зад формите. Тогава ти чувствуваш, че си в храм. Чувствуваш, че чрез всички видими форми ти си в допир с един свят на святост и милосърдие, на мекота и нежност, на благосклонност и отзивчивост. И тогава схващаш целия живот като свещенодействие, понеже всичко, което съществува, се крепи чрез дейността на напредналите Същества. Мислейки за тях, ти вече правиш връзка с тях и силите им протичат през теб.
към текста >>
49.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ . РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Б. БОЕВ
 
Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Сравнително дребен почерк имат и истински набожните хора, които изпитват смирение и
благоговение
пред величието на Бога.
С други думи, дребният почерк - подразбираме почерк близък до "нормалния*: - 3 мм., а не прекалено ситният почерк - не винаги изразява понижено самочувство и слабо проявено самосъзнание. В много случаи, обаче, това е действително така: дребният почерк, наистина, означава у някои хора или слаб жизнен импулс, или липса на силни амбиции, на силни идейни стремежи. Но в много случаи средно-големият почерк показва съзнателно ограничаване на личността и нейния стремеж към проява, както това често бива у мнозина учени, философи и пр. Изправени пред обективната действителност, която търпеливо изследват и изучават, те съзнателно "се смаляват", съзнателно отстраняват своята личност и своите амбиции. Този почерк е признак у тях на една трезва натура, познаваща своите граници, с обективен и реалистичен поглед за живота и света.
Сравнително дребен почерк имат и истински набожните хора, които изпитват смирение и
благоговение
пред величието на Бога.
Обратното е вярно за религиозните ентусиасти и мечтатели. Ясно е, следователно, че най-общо казано, дребният почерк произлиза или от слабо лично самочувство или от съзнателно понижаване на последното. И тук, обаче, както и при едрия почерк се явяват много разновидности, които зависят от съчетанието с други признаци. От дребния почерк на скъперника, на тесногръдия и ограничен еснаф, през дребния почерк на трезвия, непретенциозен, реалистично настроен делови човек, до средно-едрия почерк на учения, на културно-зрелия човек, на изследователя, на скромния и смирен човек, има цяла низа от разновидности. Разглеждайки общо признака големина на почерка, ние не ще се спираме на тия разновидности, защото това неминуемо ще ни отведе в областта на графологичните "резултанти".
към текста >>
50.
КОГАТО БЯХ МЛАДЕНЕЦ - G. NORDMANN
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Кой е този Мелхиседек, пред когото и патриархът Аврам
благоговейно
се прекланя, за да получи благословение, чрез символите на общение между членовете на Билото Братство – виното и хляба– и комуто той дава десятък от всичко?
След победата, която Аврам нанася над Ходолгомора и неговите съюзници, при възвръщането си той бива посрещнат в дола Сави („който е дол царски"), освен от Содомския цар, още и от Мелхиседек, цар Салимски, който е останал неутрален във войната между двете коалиции. Ето съответното место от Битие: И Мелхиседек, цар Салимски, изнесе хляб и вино. А той беше свещеник на Бога Вишнаго. И благослови го и рече: Благословен Аврам от Бога Вишнаго, Владетеля на небето и земята, и благословен Бог Вишний, който предаде враговете ти в ръката ти. И Авраам му даде десятък отвсичко.
Кой е този Мелхиседек, пред когото и патриархът Аврам
благоговейно
се прекланя, за да получи благословение, чрез символите на общение между членовете на Билото Братство – виното и хляба– и комуто той дава десятък от всичко?
Отворете седма глава от Павловото послание към Евреи, за да получите поне едно общо очертание на величествения образ на Мелхиседека, може би най-загадъчния и величав библейски образ. Ето няколко стихове от тази глава. „Защото този Мелхиседек, цар Салимски. свещеник на Бога Вишнаго – той. който се тълкува първо цар на Правда, а после и цар Салимски, сиреч цар на Мир – без баща, без майка, без родословие, който няма нито начало на дни, нито край на живот, но уподобен на Сина Божия, пребъдва винаги свещеник.
към текста >>
51.
ЖИВОТЪТ НА СТАРОЗАВЕТНИТЕ - ПРОДЪЛЖЕНИЕ - Г.
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Съгласни сме, че за всичко това трябва да се говори не само с уважение, но и с
благоговение
.
В християнската религия, запример, често ще чуете да се преповтарят едни и същи неща. Така, от хиляди години се говори: „Да повярваме в Господа Исуса, да повярваме, че Той е Син Божи, че е бил изпратен на земята да изкупи с кръвта си греховете на хората, да ги спаси". Много добре, вярваме във всичко това. Но какво се придобива от всички тия вярвания? Религиозните хора ще възразят, може би, че не се отнасяме с достатъчно уважение към религията, към Бога.
Съгласни сме, че за всичко това трябва да се говори не само с уважение, но и с
благоговение
.
Но все пак питаме, когато един човек не живее съобразно с живота, проявява ли той уважение към Великото? Защото по-велико уважение от това да живееш добре, няма. По за предпочитане е човек да умее да живее добре, отколкото да говори с уважение за Спасител, с когото няма никаква жива връзка, и за Бог, който е „горе на небето". Ще приведем един пример, за да илюстрираме, кои хора са само верующи, и кои живеят живота съобразно с неговите закони. Един персиец, проповедник на мохамеданството в Персия, в скоро време добил много последователи.
към текста >>
52.
СТИГА ВЕЧЕ ВОЙНА! ДАЙТЕ МИР НА СВЕТА! - ЕЛИ
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
И тази глава на ордена на Неорамидите, бъдещ патриарх и родоначалник на един „избран народ", се прекланя
благоговейно
пред Мелхиседека, представител на великия религиозен и държавен синтез на Рамовия цикъл, за да получи неговото благословение („посвещение").
Именно Аврам е, (името му съдържа изцяло иерограмата „Рама"), комуто е възложена тази мисия. Струва ми се, не е излишно да спомена, че от езотерично гледище, човекът Аврам се явява въплъщение на един космичен принцип – специфичен принцип на социалната организация, чието начало започва от създаването на един род, и след като мине по сложните плетища на диференциация и подбор, завършва с една напълно организирана социална общност. Аврам, от друга страна, е символичното име на един орден. на едно окултно движение. Той е глава на една колегия от посветени.
И тази глава на ордена на Неорамидите, бъдещ патриарх и родоначалник на един „избран народ", се прекланя
благоговейно
пред Мелхиседека, представител на великия религиозен и държавен синтез на Рамовия цикъл, за да получи неговото благословение („посвещение").
Ето връзката, що свързва движението на Абрамидите, и специално Аврам, с цикъла на Рама и със социалното учение на древната Синархия. Това е един символ на приемственост при предаване Учението на Великото Всемирно Братство, което Аврам е призван да възстанови в една нова форма на земята, чрез своето потомство – чрез един народ, който се ражда из неговите чресла. Чрез тия бегли вести, които окултната история, така както е предадена в Мисията на Евреите, ни дава, става ясно това, което личи с прозрачна яснота и в самия символичен текст на Библията: че всички нови религии, всички нови култури, с тяхната многосложност, възникват чрез мощния дух на някой велик посветен, на някой представител на Великото Всемирно Братство, което е движело, движи и ще движи еволюцията на земното човечество. Аврам, патриархът на „избрания народ", бащата на „верующите", е именно такъв посветен и такъв представител на Великото Всемирно Братство. Затова, макар и животът му да се излива във формите на вехтозаветния живот, макар да създава едно поколение, в което този живот се диференцира във възходящо и низходящо направление, той стои над него.
към текста >>
53.
ПРИРОДА И МАШИНА - СТРЕЛЕЦ
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Когато животът дойде, ние трябва да
благоговеем
пред него.
Като се говори по този начин, някои може да помислят, че се насърчава злото в света и че хората се развращават. Лошият живот е, който развращава хора. Добрият живот облагородява хората. Лошият живот не може да съдим. И добрия живот не може да съдим.
Когато животът дойде, ние трябва да
благоговеем
пред него.
Не може да кажем: Защо животът е лош? Ние с благоговение трябва да седим пред живота, който се проявява като добър и като лош. Като дойде животът, ще си затворим устата и нищо няма да говорим. Когато попитали един от великите учени на Египет, какво нещо е злото, той само си стиснал устата. По този въпрос и най-мъдрите хора мълчат.
към текста >>
Ние с
благогове
ние трябва да седим пред живота, който се проявява като добър и като лош.
Добрият живот облагородява хората. Лошият живот не може да съдим. И добрия живот не може да съдим. Когато животът дойде, ние трябва да благоговеем пред него. Не може да кажем: Защо животът е лош?
Ние с
благогове
ние трябва да седим пред живота, който се проявява като добър и като лош.
Като дойде животът, ще си затворим устата и нищо няма да говорим. Когато попитали един от великите учени на Египет, какво нещо е злото, той само си стиснал устата. По този въпрос и най-мъдрите хора мълчат. Често хората казват, че дяволът ги мъчи. Никакъв дявол не ги мъчи.
към текста >>
54.
DU MAITRE: LE BIEN ET LE MAL DANS LA VIE
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
„Школско звънче" вниква в душата на учителя и ни го представя живо със своите копнежи, идеали, с своя борчески дух и с своя възторг и
благоговение
пред новото в живота.
Развитието на този усет у детето е важна точка при възпитанието. Много поколения учители са израснали и откърмени с неговите идеи и са ги вложили в своята практика. „В зората на освобождението" никога няма да изгуби своята ценност. Тя е рудница, богата с идеи. Всяка глава на тая книга чертае новите пътища на педагогиката.
„Школско звънче" вниква в душата на учителя и ни го представя живо със своите копнежи, идеали, с своя борчески дух и с своя възторг и
благоговение
пред новото в живота.
От него има и други трудове и множество статии., пръснати в списанията. Неговата дейност оставя светла диря в българската култура. I. „Ново послание на слънцето", от група ученици на Всемирното Братство II. Най-разумният и най-високо моралният живот за човека" от Михаил Стоицев. С предговор от Душан Богосавлевич.
към текста >>
55.
ТАЙНАТА НА НОСТРАДАМУС - П. М-В
 
Съдържание на 8 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Тая идея трябва да буди в нас при дишането свещен трепет,
благоговение
; благодарност и любов към Великата Разумност.
И тия сили изтичат от любовта на Световното Сърце. Ние сме потопени в тая любов. Цялата природа е изложба, на разумността и любовта. Също и въздухът е израз на любовта на тези космични сили, които стоят зад всички видими явления. Разумното Начало в света ни дава като любовен дар за нашето повдигане въздуха с всички ценни сили, които го проникват.
Тая идея трябва да буди в нас при дишането свещен трепет,
благоговение
; благодарност и любов към Великата Разумност.
Това е дишане с любов! При дишането трябва да съзнаваме, че въздухът е израз на любовта на Великата Мирова Майка към нейните деца. Световното Сърце е приготвило всички възможности за своите деца и с нежна и любеща ръка ги води към сияйните простори на светлината, свободата и радостта. Когато тая идея живо изпълва съзнанието ни при дишането — това е дишане с любов. Тогава дишането става свещенодействие.
към текста >>
56.
ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА. СТРЕЛЕЦ - СТРЕЛЕЦ
 
Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Планината те дарява, ако отидеш в чистите й сфери със свето
благоговение
.
Когато твоята и нейната душа дойдат в съзвучие, рухват всички прегради между вас, ти и тя ставате едно. Тогава ти се потопяваш в изобилния й живот и в един миг научаваш това, що се учи за хилядолетия. А висшият израз на съзвучието е Любовта. Планината ти проговорва, ако отидеш при нея с любов. Ако я обичаш, тя те обсипва със своите дарове, понеже тогава душата ти е отворена, за да ги приеме.
Планината те дарява, ако отидеш в чистите й сфери със свето
благоговение
.
Каква тишина изпълва нейните долини и върхове! В нея по-лесно можеш да чуеш това, що ти говори Великият в светилището на твоята душа. А живеейки всред шума на обикновените тревоги и безпокойства, ти не можеш да чуеш тихия глас на планината. За да ти проговори тя, иди при нея с трепетно очакване; душата ти да е пълна с доверие към нея; да си уверен, че планината е приготвила много нещо за тебе и че тя има всичкото желание и благоразположение да ти го даде. Когато навлезеш в нейното приказно царство, считай душата й близка до себе си; съзнавай, че тя те познава и че можеш да й повериш най светите си копнежи и блянове.
към текста >>
57.
МИНАЛАТА СВЕТОВНА ВОЙНА СПОРЕД НОСТРАДАМУС - П. М-В
 
Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Тяхното
благоговейно
преклонение пред силата на Вечно Творящия ги озарява с висше просветление за Вечната Непреходна Истина.
В. В. "МАГИЧЕСКИЯТ ИДЕАЛИЗЪМ" У НЕМСКИТЕ РОМАНТИЦИ В своя универсален интерес към проявите на творческия дух, немските романтици се очертават като носители на едно ново светоотношение: те обичат нескончаемото многообразие на живота, съзерцават в мистичен унес пъстрото шествие на всички царства и на тяхното прозрение се открива тайната на Вечно-Единното.
Тяхното
благоговейно
преклонение пред силата на Вечно Творящия ги озарява с висше просветление за Вечната Непреходна Истина.
Ето защо и техният творчески гений далеч надхвърля границите на чисто литературната художественост, за да се изяви в едно странно единство от научно-философска размисъл и поетично съзерцание, облъхнати от магията на мистичната преживелица. Зад всяка видимост те долавят пулса на Вездесъщия. И словото за тях се превръща в жива сила, която внедрява в сърцата Праистината, чиято светлина озарява само Избраници. Прегърнали с възторг философията на своя мислител Фихте, който дръзва да признае като Единствено съществуващо нашето творческо "Аз" – а външния свят за негово отражение, повярвали вдъхновено в учението на Шелинг, който твърди, че в развитието на вселенския дух, човекът е онзи момент, в който отделната монада за първи път се самоосъзнава като духовно същество, те възвестяват скрижалите на "Магическия идеализъм": човекът, като свободно творческо съзнание, може да възвърне волята към нейната метафизична прасъщина, така че тя да стане онзи предоминиращ фактор, на чиято магия материята да бъде безусловно подчинена. Пълно и конкретно протълкуване на "Магическия идеализъм" представят едноименните фрагменти от пророка на немските романтици, – Новалис: "Ние ще разберем света, когато разберем сами себе си, защото ние и той сме корелативни половини.
към текста >>
58.
DU MAITRE - VERS UN MONDE NOUVEAU
 
Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Молитвата може да бъде "гореща и
благоговейна
" без обреди, в които не е останало днес никакво съдържание.
Страданията сами идат. Тях трябва да посрещне човек с разум, да ги разбере и приеме с вътрешна радост и твърдост. Тогава само могат да го ползуват и се превърнат за него в добро. На стр. 109 се говори за обредите и молитвата.
Молитвата може да бъде "гореща и
благоговейна
" без обреди, в които не е останало днес никакво съдържание.
В послеписът са изказани няколко разкошни и верни мисли: за Бога и за пътя, по който можем да достигнем до Него – "топлата и сърдечна молитва, възвисяването на духа и себеотрицанието; за човека, чийто дух (истинската му същност) е по свободен, колкото влиянието на материята става по-малко"; за Библията, чийто "Бож. промисъл е дълбоко скрит за очите на обикновения читател, формалиста и догматика". "Библията има своя душа, своя дух, които могат да се открият чрез ключа, който дава Кабалата", която е една прастара издънка на великото и вечно окултно или Божествено знание (не "че окултизмът е получил своето начало от Кабалата" стр. 124). Както авторите на разгледаната Кабала са имали, вярваме, най-чистите и добрите намерения да просветят хората, за които е била предназначена и да им помогнат за духовно издигане в тия тежки времена, също така и ние сме се ръководили само от любов към Истината, когато направихме горните бележки и посочихме само някои несъобразности, които идват в противоречие с чистото, Божествено учение на Кабалата. Ние вярваме, че те ще се възползуват с радост от тези указания.
към текста >>
59.
ЕЗОТЕРИЧНИ СХВАЩАНИЯ ЗА МУЗИКАТА В ДРЕВНОСТТА И ДНЕС - К. ИК.
 
Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Ето защо, Учителят препоръчва при посрещане на слънчевия изгрев или при излагане на слънчевата светлина през другото време на деня, да сме в едно повдигнато състояние на съзнанието, да сме изпълнени с любов, благодарност,
благоговение
, с мисъл за Безграничния, да сме в един вид молитвено състояние и тогава слънчевият лъч ще ни предаде своите най-ценни и най-скъпи дарове, ще ни изпълни с изобилен живот, с нови идеи, вдъхновение, ще внесе коренна обнова както в ь нашия организъм, тъй и в света на нашите мисли, чувства и воля.
И ако ние с повдигнато състояние на съзнанието възприемаме слънчевата светлина, ще влезем в контакт с тая музика, тя ще внесе своя ритъм в нашия организъм и ще повдигне между другото и неговото здравно състояние. Да си представим, че присъствуваме на слънчев изгрев или се излагаме на слънчевите лъчи през другото време на деня. Всеки слънчев лъч носи идеите на един възвишен, разумен свят. Ние се свързваме само с тия енергии на слънчевата светлина, с които сме в съзвучие по закона на Хелмхолц. Ако възприемем слънчевите лъчи при обикновено състояние на съзнанието, ние ще влезем във връзка предимно с механическите енергии на светлината.
Ето защо, Учителят препоръчва при посрещане на слънчевия изгрев или при излагане на слънчевата светлина през другото време на деня, да сме в едно повдигнато състояние на съзнанието, да сме изпълнени с любов, благодарност,
благоговение
, с мисъл за Безграничния, да сме в един вид молитвено състояние и тогава слънчевият лъч ще ни предаде своите най-ценни и най-скъпи дарове, ще ни изпълни с изобилен живот, с нови идеи, вдъхновение, ще внесе коренна обнова както в ь нашия организъм, тъй и в света на нашите мисли, чувства и воля.
Ето защо, Учителят казва: "Оня, който посреща слънчевия изгрев цяла година по този новия начин, той не само че ще бъде с укрепено физическо здраве, но и с развити духовни способности, с интензивен душевен живот, със събудени дарби и заложби! "
към текста >>
60.
ВЪЗМОЖНОСТИ И ГРАНИЦИ НА МУЗИКАТА - К. ИК.
 
Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Това доверие ще причини и друго: то ще ни изпълни с
благоговение
пред доброто, което се крие в детската душа и което се разкрива като ново откровение пред нас.
Тогава цялата му педагогична работа ще бъде планомерна дейност за постигане на една ясно съзнавана цел. Учителят пояснява това така: „Великата наука на възпитанието седи в това, да намериш доброто у детето и него да извикаш към проява. Да виждаш лошото у него, това всеки може". Това доверие към ученика ще роди любовта към него. Когато съзнаваме, че в един човек се крие един красив свят, нещо ценно, ние не можем да не го обикнем.
Това доверие ще причини и друго: то ще ни изпълни с
благоговение
пред доброто, което се крие в детската душа и което се разкрива като ново откровение пред нас.
Така ще дойдем до разбирането и на истинската свобода. Ние ще ценим свободата на ученика, защото не можеш да насилваш тогова, в когото имаш доверие. Каквито и слабости да проявява детето, ти ще знаеш, че у него има заложено нещо непокварено и чисто, което в края на краищата ще победи всички препятствия и ще се прояви във всичкия си блясък, понеже никой не може да заприщи пътя на мощното течение на Божествения живот, който блъска отвътре навън. Ако учителят няма това доверие в ученика, той още при първата несполука ще се обезсърчи, но ако устои, радостта му ще бъде безгранична. Доверието на учителя се състои и в друго нещо: доверието му в силата на любовта да преобразява.
към текста >>
61.
КЪМ ВИСШ ОБЩЕСТВЕН ПОРЯДЪК - Е.
 
Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Затова, гледайте с
благоговение
на душата си като жилище на Бога, на ума си — като на свещен олтар и на сърцето си — като на свещена стая.
Следователно, отвори широко сърцето си, да влезе Божествената топлина в него, да изпиташ Божествената радост и веселие. Отвори ума си широко, да влезе Божествената светлина в него, за да изправиш пътя си. Отвори широко душата си, да влезе Божествената сила в нея, да те направи смел и решителен. Топлината, светлината и силата, това е Бог, Когото търсите. Той живее в нашите умове, сърца и души.
Затова, гледайте с
благоговение
на душата си като жилище на Бога, на ума си — като на свещен олтар и на сърцето си — като на свещена стая.
Така ще добиете сила и мъдрост и ще разберете, че болестите, страданията, сиромашията представят едни от проявите на Бога. С тях Той ви хваща с ръцете си и изпитва любовта ви. Вие се сърдите, недоволни сте, защото не знаете, че чрез тях ви посочват нов път към любовта. Благодарете за това. Досега недоволството и неблагодарността са били господари в човешкия живот; отсега нататък, те ще станат слуги, а доволството и благодарността — господари.
към текста >>
62.
ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ПО ДОБЪР ЖИВОТ - Г. ДРАГАНОВ
 
Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
През втория образователен период — период на първоначалното училище и прогимназията — лицата, които са в детската среда, трябва да са образцови, че да събуждат у детето чувство на
благоговение
спрямо тях.
Това развива любовта у детето. Ето защо, околните на детето не трябва да имат никакви действия, които противоречат на любовта, безразлично, дали тези отрицателни прояви са спрямо детето или спрямо други в негово присъствие. И в двата случая действието е еднакво. С това се туря голяма спънка за детското развитие. Това правило важи и за следващите образователни периоди. 3.
През втория образователен период — период на първоначалното училище и прогимназията — лицата, които са в детската среда, трябва да са образцови, че да събуждат у детето чувство на
благоговение
спрямо тях.
Благоговението води към любовта. 4. Трудовият принцип трябва да бъде изходна точка на цялото обучение и възпитание, и то труд всред природата, — отглеждане цветя, зеленчуци, плодни дървета и пр. Този детски труд няма да бъде механичен. Детето ще ги отглежда с любов. Посаждането или поливането на едно цвете е практикуване на любовта, особено когато детето изхожда от съзнанието, че това са разумни същества, които са отзивчиви на неговата любов, че те я разбират и тя намира отглас в тях.
към текста >>
Благоговението
води към любовта. 4.
Ето защо, околните на детето не трябва да имат никакви действия, които противоречат на любовта, безразлично, дали тези отрицателни прояви са спрямо детето или спрямо други в негово присъствие. И в двата случая действието е еднакво. С това се туря голяма спънка за детското развитие. Това правило важи и за следващите образователни периоди. 3. През втория образователен период — период на първоначалното училище и прогимназията — лицата, които са в детската среда, трябва да са образцови, че да събуждат у детето чувство на благоговение спрямо тях.
Благоговението
води към любовта. 4.
Трудовият принцип трябва да бъде изходна точка на цялото обучение и възпитание, и то труд всред природата, — отглеждане цветя, зеленчуци, плодни дървета и пр. Този детски труд няма да бъде механичен. Детето ще ги отглежда с любов. Посаждането или поливането на едно цвете е практикуване на любовта, особено когато детето изхожда от съзнанието, че това са разумни същества, които са отзивчиви на неговата любов, че те я разбират и тя намира отглас в тях. Също така, когато детето чисти пътека в гората или извор от любов към извора и към хората и животните, които ще се ползуват от него, това е също практикуване на любовта.
към текста >>
63.
РЕЛИГИОЗНАТА МИСЪЛ И ДУХОВНИЯТ ЖИВОТ - НАЙ ВАЖНИТЕ ФАКТОРИ В ЖИВОТА ДНЕС И УТРЕ - Е.
 
Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Такъв фактор е и
благоговението
.
Затова съществуването на свободата е възможно само при една атмосфера на любовта. Новата педагогика е за една дисциплина, за един ред, който произтича от любовта. Учителят казва: „Истинска дисциплина е тая, която изхожда от любовта". При любовта страхът естествено се явява, но в съвсем друг вид: детето ще се бои, да не би да изгуби любовта на учителя си. Освен любовта има и други фактори, от които произтичат дисциплината и редът.
Такъв фактор е и
благоговението
.
Между учител и ученик не трябва да има стена, учителят трябва да е близък на ученика. В същото време последният да храни безгранично уважение и благоговение към учителя. Това е нужно, за да възрастват красивите заложби в детската душа. Онзи, който иска да направи учителя почти излишен и да го замести с книгите и мъртвите пособия, той не разбира тия закони. Свободата е възможна още при самодейността и труда.
към текста >>
В същото време последният да храни безгранично уважение и
благоговение
към учителя.
Учителят казва: „Истинска дисциплина е тая, която изхожда от любовта". При любовта страхът естествено се явява, но в съвсем друг вид: детето ще се бои, да не би да изгуби любовта на учителя си. Освен любовта има и други фактори, от които произтичат дисциплината и редът. Такъв фактор е и благоговението. Между учител и ученик не трябва да има стена, учителят трябва да е близък на ученика.
В същото време последният да храни безгранично уважение и
благоговение
към учителя.
Това е нужно, за да възрастват красивите заложби в детската душа. Онзи, който иска да направи учителя почти излишен и да го замести с книгите и мъртвите пособия, той не разбира тия закони. Свободата е възможна още при самодейността и труда. Те също така създават една естествена дисциплина. В средните училища се явява и друг фактор, който прави възможна свободата и създава дисциплината.
към текста >>
64.
ВЯРА В ЖИВОТА - Д-Р МЕД. ИЛ. СТР.
 
Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Към тази разумност ние изразяваме чувства на
благоговение
и се стремим не да я умилостивим, но да бъдем в хармония с нея.
И той почва да обожествява тия сили и все пак не само от страх, но и поради добитата опитност и знание за смисъла на дадена природна стихия в момента. Обожествяването на природните стихии не е резултат само на страха Взаимоотношението между проявите на човека и човешките маси и природните стихии днес вече е обект на научни изследвания. Това не са фантазии и суеверия вече, а установени факти. Всяка проява в природата, носи печата на целесъобразността, следователно тя е обусловена от разумни причини. В нашето отношение към природата и нейната проява, не страхът е основен камък, но познанието ни за разумността, която движи всичко.
Към тази разумност ние изразяваме чувства на
благоговение
и се стремим не да я умилостивим, но да бъдем в хармония с нея.
Защото само хармонията с разумността, а следователно и силите в природата, ни дава смислен живот и блага. Айнщайн, един от големите мислители на днешното време, много правилно е разграничил, че съществуващите големи религиозни учения, не са религии на страха, но те са социални форми на живот. Те са свързани с обширни социални законодателства. Основата на всички тия законодателства, без съмнение е върховната Истина, Бог. В името на Бога, хората, обществата трябва да живеят един по-добър и по-съвършен живот.
към текста >>
65.
ЗА ИЗОБРАЗИТЕЛНИТЕ ИЗКУСТВА - G.N.
 
Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Е го защо, трябва да погледнем с
благоговение
и на най-малката проява на живот, гдето и да е — в едноклетъчното животно, във водораслото, тревичката, дървото, в бозайника.
Случаи от втори род можем да цитираме със стотици из областта на експерименталната биология. От това следва, че регулацията не може да се обясни по механичен начин чрез естествен подбор. Регулативната способност, която се среща при случаите, които често се повтарят в естествения живот на организма, и тая, която действува при случаите, които никога не се срещат в естествения живот на организма, са от един и същ характер. Следователно, регулативната спосо5ност на организма е една основна черта на живото вещество. Тя изключва всяко механично обяснение и води към коренна обнова в нашит схващания на силите, които действуват в организма.
Е го защо, трябва да погледнем с
благоговение
и на най-малката проява на живот, гдето и да е — в едноклетъчното животно, във водораслото, тревичката, дървото, в бозайника.
На всякъде действува една велика разумност, която прониква цялата природа. От фактите на регулацията в организма следва, че той не е машина. Биомеханизмът не може да обясни тия най-нови биологични факти. Той е безсилен да обясни жизнените явления. Според него организмът е седалище на физикохимични сили, които изключват действието на всеки разумен принцип.
към текста >>
Той
благоговее
пред най-малката проява на жизнените процеси, понеже те са изявление на Великото Разумно Начало, което лежи в глъбините на Битието.
По този начин всичко в природата е сродно, близко до човека. Тя е разумна. Това ново отношение към природата внася нова поезия в живота. Това е един нов елемент за човешкото щастие. При това ново отношение към природата човек със свещен трепет пристъпва към нейния храм.
Той
благоговее
пред най-малката проява на жизнените процеси, понеже те са изявление на Великото Разумно Начало, което лежи в глъбините на Битието.
Тогава човек чувствува своето единство с природата и разбира ясно, че в основите на живота лежи духовното начало. Това разбиране води към спиритуализъм, към духовен мироглед. Ето как чрез биологията можем да дойдем до една дълбока философия, до нов мироглед. А мирогледът е основа на всяка култура. В началото на всяка култура има един мироглед, една нова идея за живота, за природата.
към текста >>
66.
СТИХОВЕ - ХАИС ТОМА
 
Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
И когато той прогледнал, те го благословили и казали: .Доколкото човекът ще мисли за истината и ще обича светлината й, доколкото ще спира погледа си върху красотата и порядъка в природата и вселената и ги пази, дотолкова ще бъдат здрави и красиви очите му и дотолкова светлината ще му разкрива същността, целта и смисъла на живота му." След ангелите на истината при новото творение пристъпили ангелите от звездите на мъдростта и с
благоговение
зачакали, какво ще им каже Господ.
Тогава Господ казал и на тях: „Правдата ще бъде градящата, творческата сила на човешкия живот. Затова вие направете ръце на човека и го научете всичките му дела да бъдат праведни. Защото само в праведните му дела ще положа неговото дълголетие и неговите сили за творчество". И ангелите от звездите на правдата направили ръцете на човека, благословили го и казали: „Доколкото човекът ще мисли за правдата, ще обича законите й и сам ще бъде праведен в делата си, дотолкова ще бъдат здрави и красиви ръцете му, и дотолкова ще има дълголетие и творчески сили в живота си*, След направата на човешките ръце, при новото творение дошли ангелите от звездите на истината и попитали Господа, какво ще трябва те да направят. Тогава Господ погледнал с мил поглед ангелите на истината, най-красивите Му творения и казал: „Понеже в истината е скрит смисълът на живота, върховната цел на битието и светлината, която разкрива същността на всичко съществуващо, затова вие направете очи на човека и го научите да вижда единството, разумността, величието, порядъка и красотата на света, който съм направил и който ще направя." И ангелите от звездите на истината направили очите на човека.
И когато той прогледнал, те го благословили и казали: .Доколкото човекът ще мисли за истината и ще обича светлината й, доколкото ще спира погледа си върху красотата и порядъка в природата и вселената и ги пази, дотолкова ще бъдат здрави и красиви очите му и дотолкова светлината ще му разкрива същността, целта и смисъла на живота му." След ангелите на истината при новото творение пристъпили ангелите от звездите на мъдростта и с
благоговение
зачакали, какво ще им каже Господ.
Тогава Господ казал на тях: „Понеже словото на мъдростта разкрива вечните начала и законите, върху които е построена, движи се и съществува вселената, които начала и закони човекът безконечно ще изучава, затова вие направете уши на човека и го научете да слуша и да проумява словото на небесната премъдрост, която е семе на всяко знание и постижение на всеки стремеж." И ангелите от звездите на мъдростта направили ушите на човека. И когато той вече можел да чува, те го благословили и казали: „Доколкото ще слушаш словото на мъдростта, доколкото ще обичаш това слово, ще размишляваш върху него и ще го прилагаш в живота и делата си, дотолкова ще бъдат здрави и красиви ушите ти и добър слухът ти и дотолкова ще имаш постижения на стремежа си." Най-после, при новото творение дошли ангелите от звездите На любовта и с тържествени песнопъния се спрели пред него, готови да направят, каквото трябва. Тогава Господ ги погледнал и с блага усмивка им казал: „Понеже Любовта е езикът, с който Аз говоря на всичките си творения и слушам само тези, които Ми говорят с езика на любовта, затова вие направете уста на човека и го научете всякога да говори със словото на любовта". И ангелите от звездите на любовта направили устата на човека. И когато той вече можел да говори, те го благословили и казали: „Доколкото ще мислиш за любовта, ще я приемаш и ще я изявяваш, доколкото ще говориш с езика и словото на любовта, дотолкова ще бъде здрава и красива устата ти, дотолкова ще бъдат слушани и изпълнявани молитвите и копнежите ти от Господа и дотолкова ще се разбираш с всички други същества".
към текста >>
67.
УЛТРАЗВУКОВИ ВЪЛНИ И ПРИЛОЖЕНИЕТО ИМ - ИНЖ. Р. НИКОЛОВ
 
Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Най-дребната и наглед обикновена работа, ако е подбудена от любовта, се издига до една висота и красота, пред която трябва да
благоговеем
.
И тогава всяка човешка постъпка добива едно величие, в което е Бог! Днес искат да улеснят човешкия труд, да го направят по-лек, да подобрят хигиеничните условия на труда, да намалят работните часове, да увеличат почивките и пр. Всичко това е необходимо и целесъобразно, но не е достатъчно. Въпросът трябва да се разгледа от едно по-дълбоко психологично гледище. Не е важно само, какво ще направи човек, но са важни и неговите подбуди.
Най-дребната и наглед обикновена работа, ако е подбудена от любовта, се издига до една висота и красота, пред която трябва да
благоговеем
.
Ако човек измете един двор със сърце, пълно с любов към тия, които живеят там, неговата дейност е по-велика от дейността на онзи, които пише дебели книги или работи друга работа, подбуден от личен интерес — за слава, власт и пр. Когато човек извърши и най-малкия любовен акт, той сваля небесния живот на земята. Това е едничкият път към щастие, към красота, към вливане на нова поезия в живота. Това е едничкият път към радостта на творчеството и свободата. Онзи, който е направил и най-малката работа със сърце, стоплено и вдъхновено от любовта, той внася в човешката култура нов подтик, нов елемент.
към текста >>
68.
СТИХОВЕ - БЕЛМОРЕН, ДИМ. АНТОНОВА
 
Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
истината, затова ние се удивляваме и
благоговеем
пред хората на истината; те са за нас, както е слънчевият лъч в килията на затворника.
Г. Тахчиев ЛЪЧИ Няма по-голяма мъдрост от тази да кажеш истината. Достатъчно е да говориш истината, за да бъдеш мъдрец. Понеже малцина са хората, които познават същината на нещата, т.е.
истината, затова ние се удивляваме и
благоговеем
пред хората на истината; те са за нас, както е слънчевият лъч в килията на затворника.
Който само се възхищава на чуждото постижение, той още не може да се нарече реалист. Реалист е онзи, който прави всички усилия и жертви да постигне всичко онова идеално и красиво, да постигне любовта, доброто и истината, от които той се възхищава, когато ги види вън от себе си. Вместо да се бориш със своя неприятел и да губиш време и сили, прости му от сърце, и ти ще усетиш в себе си радост и разширение; ако не преживееш това радостно състояние, ти още не си простил и сладките плодове на прощението още не си вкусил. Когато ти нанасят най-голямата щета и се колебаеш да простиш или да се защитиш, спри се и се запитай, щетата, която ти нанасят, по-голяма ли е от тази, която Христос претърпя. Ако не е по-голяма, постъпи като Христа.
към текста >>
69.
КЪМ СЪРЦЕТО НА СВЕТА - N.
 
Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Отиваме горе, за да слеем душите си с Вечното, Свещеното и Великото в живота, за да разберем по-добре любовта, да почувствуваме по-добре светостта и красотата на живота, в който сме потопени; да се научим да
благоговеем
пред най-малката проява на вечно младата природа!
Часовете текат с голяма бързина и все нови картини се изнизват пред нас. Всякога Витоша се явява нова за нас, говори ни на нов език, разкрива ни нови страни на разнообразния си живот. При всяко посещение в нейното чаровно царство получаваме нови откровения, нови проблясъци. Отиваме с любов към планината, с дълбок копнеж да се потопим в чистите й сфери, за да получим нещо красиво и възвишено в душите си. Отиваме горе, за да влезем в досег със свещените извори на живота, с Божествените и чисти обиталища на планината.
Отиваме горе, за да слеем душите си с Вечното, Свещеното и Великото в живота, за да разберем по-добре любовта, да почувствуваме по-добре светостта и красотата на живота, в който сме потопени; да се научим да
благоговеем
пред най-малката проява на вечно младата природа!
Отиваме горе, за ла се учим, и обогатени, окрилени, просветлени, да слезем долу на работа! Отиваме горе, за да четем във великата книга на живота, да четем във всяка тревичка, във вейки извор, камък, в радостния ромол на потока и песента на птичките това, което тя, разумната природа, ни говори. Отиваме горе, за да почувствуваме, че животът е любов, радост и хармония. Там горе се учим да разбираме езика на планината. Тя ни казва: — Радвам се, че отново сте посетили моите светли селения.
към текста >>
А истински религиозният има
благоговение
, уважение и любов към всеки човек, към всяко същество.
У мнозина вече постепенно се развива шестото чувство, чрез което ще се разшири кръгозорът им. При хилядите си измервания, които правих в своите обиколки в България, срещнах една доста напреднала ясновидка. Видях, че центърът на съвестта е развит на главата й, но центърът на религиозното чувство не е добре развит. Казах й: „Ти си много справедлива, но не и религиозна". Тя минава за религиозна, но не е такава, понеже критикува, говори за недостатъците на другите.
А истински религиозният има
благоговение
, уважение и любов към всеки човек, към всяко същество.
Той всички обича и във всички вижда нещо хубаво и добро. Ако тя беше религиозна, щеше да бъде гениална и светица. — Защо някои имат страх от бъдещето? — Има много причини за това. Ето една от тях: Някои хора в миналите си пререждания са живели до възраст 15, 20, 30, 80, 120 години.
към текста >>
70.
СЕГАШНАТА ЕПОХА И ОКУЛТИСТИТЕ - ЕЛИСАВЕТА КИДАЛОВА
 
Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Когато учителят в класа критикува някои деца, у другите се убива
благоговейното
чувство.
Едно от важните условия, което трябва да се спазва, за да не се попречи на горното, е следното: Детският живот трябва да протича при такива условия, че никое дете да не счита другите деца или другите хора по-долни от себе си. Учителят може да направи много нещо в това отношение със своя пример. Ако той унижава някои деца пред класа, ако ги подиграва, осмива и пр., то с това вече неволно събужда у другите деца презрение към тия деца. А това убива вече в човешката душа нежните цветя на любовта; пресъхват божествените извори, които протичат през нея. Когато учителят проявява уважение, доверие и към най-недаровитите, към най-немирните деца, той поощрява и другите деца към това.
Когато учителят в класа критикува някои деца, у другите се убива
благоговейното
чувство.
А това чувство е майка на религиозното чувство и на любовта. Техният център на главата е един и същ: най-горната част на главата. Само това дете, което може да благоговее, може да люби. Ето защо, учителят никога не трябва да насърчава в клас критиката, осмиването. Когато някое дете се опитва да критикува и осмива другите, веднага учителят да изтъкне някои ценни красиви техни черти.
към текста >>
Само това дете, което може да
благоговее
, може да люби.
А това убива вече в човешката душа нежните цветя на любовта; пресъхват божествените извори, които протичат през нея. Когато учителят проявява уважение, доверие и към най-недаровитите, към най-немирните деца, той поощрява и другите деца към това. Когато учителят в класа критикува някои деца, у другите се убива благоговейното чувство. А това чувство е майка на религиозното чувство и на любовта. Техният център на главата е един и същ: най-горната част на главата.
Само това дете, което може да
благоговее
, може да люби.
Ето защо, учителят никога не трябва да насърчава в клас критиката, осмиването. Когато някое дете се опитва да критикува и осмива другите, веднага учителят да изтъкне някои ценни красиви техни черти. Любовта ражда любов и към знанието. Когато децата проявяват любвеобилност, да не се безпокоим за тяхното поведение и успех. Алхимичната магична сила на любовта ще претвори, пресъздаде, преорганизира отрицателните им черти.
към текста >>
71.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Б. БОЕВ
 
Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Всички велики люде в разговори или писания всякога са се изказвали с възторжена любов,
благоговение
и благопочитание за своите родители.
И майките и бащите са били с природно надарени умове, имали са вродена надежда и вяра към Бога, отличавали са се с висока нравственост, справедливост, благородство, великодушие, нежни обноски, человеколюбие, свободолюбие, имали са високо идейни стремежи, съзнание за дълг и отговорност спрямо Бога, човечеството и обществото, стремели са се винаги към добротворство имали са голяма и постоянна взаимна съпружеска любов, обич впи са много децата си и със своя безупречен добродетелен живот са бивали добър пример за децата си във всяко отношение. Запример, такива са били: майката и бащата на Йоан Кръстител, пророк Самуил, на Толстой, Достоевски, Пушкин, Гогол, Тургенеа, Вл. Соловьов, Шилер, Гьоте, Чайковски, Бетовен, Падаревски, Дворжак, Бах, Григ, Едисон, Хр. Ботев, В. Левски и много други творци в областта на науката, изкуствата, философията, техниката и обществени дейци.
Всички велики люде в разговори или писания всякога са се изказвали с възторжена любов,
благоговение
и благопочитание за своите родители.
А особено много са обожавали майките си, на които са посвещавали най-хубавите страници от творенията си, където са обрисували светлите и величави духовни образи и големите добродетели на тези майки. Следователно, за да проявява някой човек в живота си гениални дарби и способности, възвишени замисли, стремежи и идеали, високи нравствени и добродетелни качества, благородни и общополезни дела, да има съзнание за дълг и отговорност пред Бога, човечеството и обществото, необходимо е той да бъде роден с такива заложби. А раждането на такива люде може да става само от майки с природно даровити умове, със силна вяра и надежда в Бога и голяма любов към Него, с високо нравствени и добродетелни качества и силно любещи децата си. Същите добродетели и качества трябва да притежават и бащите. Гениалните люде, които са ставали бащи, никога не са давали гениално поколение по простата причина, че не са имали жени със съответните на себе си качества, стремежи и идеали.
към текста >>
72.
DU MAITRE IL NOUS VIENT UNE NOUVELLE CULTURE
 
Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Едната от тях представя един вид молитвеното,
благоговейното
настроение на човека в ранен утринен час пред великите творчески сили на природата.
Дрехите са в хармония с основната идея: тъмносиня рокля, обшита горе с небесносини звезди и с наметнат бял шарф, бродиран с рози. Всичко това символизира вътрешния душевен свят. Синият цвят в случая изразява стремежа на човешката душа към вечното, непреходното, абсолютното. И в другите си портрети тя е работила в този дух. Представила е три картини жетва, които са от различен характер.
Едната от тях представя един вид молитвеното,
благоговейното
настроение на човека в ранен утринен час пред великите творчески сили на природата.
Едната жетварка държи сърп, а зад нея стар мъж и стара жена, но всички в молитвено състояние. Зад тях се очертават виолетово-сини планини. Тук виждаме, как художничката чрез краските на фона допълва и усилва основната идея на картината, понеже виолетовата и синя краски говорят за мистично, религиозно състояние. Другата картина жетва представя съвсем друга идея. Тук пак са представени трима души.
към текста >>
73.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ВИТОША - Б. БОЕВ
 
Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.
Както слънцето оживотворява с лъчите си всички живи същества, също така у човека
благоговението
му оживотворява всичките му чувства.
Чувствувам съвестта си чиста от критика, укор. И ето, настъпва момент на себепознание, момент на свръхпознание. Чувствувам, как настъпва момент на обич, момент на любов към себеподобния. Чувствувам още, че съзнанието ми се разширява, че се слива с Всемира. Тъй става пробуждането на човешката душа, в която Бог живее.
Както слънцето оживотворява с лъчите си всички живи същества, също така у човека
благоговението
му оживотворява всичките му чувства.
А чувствата за тялото са същото нещо, както хранителните сокове са за тялото. Такъв човек влиза в контакт с всемирния дух, и загадките на миросъздаването започват да му се разкриват. Всред мълчанието се откриват отвсякъде — и от цветята, от животните, от деянията ни — тайни, които никога не са подозирани. 4. Приливи и отливи Има умствени и астрални приливи и отливи. Приливите на мислите и чувствата в човека стават по известни закони.
към текста >>
74.
СТИХОВЕ - БЕЛОМОРЕН, S.,B.C.H.
 
Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.
— Блажен е онзи, който пази образа Му в сърцето си, – каза с безкрайно
благоговение
верният служител, – който се надява и уповава на Него и живота на когото е изпълнен с безкрайна благодарност.
Като утоли глада си, друмникът отправи своята благодарност към Милостивия и към добрия овчар и продължи пътя си. Когато овчарят се събуди и погледна празните блюда, сърцето му се изпълни с неизказана радост. — Аз не Те видях, шепнеше той с безкрайно смирение, но нали си бил близо до мене! Колко Те обичам, Пазителю мой! — Не разумявам всичко това, помогни ми да го разбера, замоли се малкото ангелче.
— Блажен е онзи, който пази образа Му в сърцето си, – каза с безкрайно
благоговение
верният служител, – който се надява и уповава на Него и живота на когото е изпълнен с безкрайна благодарност.
Ти забрави, че Отец е дълготърпелив. Той ще премахне заблужденията от живота на човеците, защото е казал, че не ще остане ни една плът да Го не познава. Пред небесните порти младият служител видя да го очакват много от неговите събратя. — Разправяй, разправяй, замолиха му се те; ти трябва да си видял чудни неща. * * * ПОЕМИ I Другарки мои, безбрежен океан е светът и аз бях недобър плувец в него, защото желанията ми бяха много и техните повели насочваха моя живот.
към текста >>
75.
ПЪРВАТА СТЪПКА
 
Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Учениците
благоговеят
, а Учителят свещенодействува на тези специални среши, изпълнени със символични ритуали, особени знаци, срещи с отвъдното и дълбоки откровения на Духа.
Поставя се началото на периодични годишни срещи, в ко- ито учениците и невидимо присъствуващите Бели Братя образуват една Верига от души, готови да служат за изявление на Словото. Годишните срещи на Веригата започват от 1900г. и се провеждат през месец август, когато космическите духовни енергии са много благоприятни за духовна работа. В разстояние на няколко дни атмосферата там е пълна със свещен трепет. Духовният свят реално присъсвува в съзнанието на всички.
Учениците
благоговеят
, а Учителят свещенодействува на тези специални среши, изпълнени със символични ритуали, особени знаци, срещи с отвъдното и дълбоки откровения на Духа.
Словото през тези дни се очаква от душите на присъствуващите като жив хляб, който не само засища, но и пробужда. Годишните среши на Веригата символизират онзикълн, който малкото семе, намерило благоприятна почва, пуска към светлината. То взема една посока и се движи, и вече не е семе, а растение. През първите десет години на нашия век, когато духовната работа на Учителя с учениците не е изсквала постоянна духовна близост, той е имал възможност да пътува много из страната с конкретна цел - да прави своите френологични наблюдения върху българина. През тези години той е проучвал неговия духовен потенциал и е търсил да разбере има ли българина изработени центрове в главата си за възприемане на едно Висше знание, чиито вибрации са много по-силни от тези на досегашните му разбирания.
към текста >>
76.
ИЗ ЕТО ЧОВЕКЪТ
 
Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
В дните на тези срещи учениците са
благоговеели
пред дълбоките откровения на Духа и реално са усещали присъствието на духовния свят.
ГОДИШНИ СРЕЩИ НА ВЕРИГАТА НАЧАЛНИ СЛОВА Първите срещи на Учителя с учениците са създали една Жива Верига от души, която е благоприятствувала изявлението на Словото.
В дните на тези срещи учениците са
благоговеели
пред дълбоките откровения на Духа и реално са усещали присъствието на духовния свят.
АВГУСТ 1909, Велико Търново Какво се подразбира под думата "верига"? - Това означава, че ние се движим във веригата на Божествената Любов, както се казва и в Библията:"... привлякох ви с нишките на любовта." Тази верига, в която сме свързани, и която опасва цялата земя върви отгоре надолу и във всичките народи не действува еднакво. Ние трябва да образуваме една по-добра почва, за да дойдат в България, да се преродят по-добри духове, защото целта на Веригата е да подготви почвата, тора, та като дойдат по-добрите духове да помогнем за тяхното въплъщение. АВГУСТ 1910, Велико Търново Вие всинца сега тук, сте били в онази тълпа, която преди 2000 години искаше разпятието Христово, и сте викали ведно с нея: "Разпни Го! Разпни Го!
към текста >>
77.
ИДЕАЛЪТ НА ЧОВЕКА
 
Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
- С
благоговение
.
Без подготовка не може да се изучава Великото знание на живота. За да придобиете обикновеното знание на живота, вие плащате известни такси, а Божественото знание не се откупва и с най-големите такси. Срещу това знание ще заложиш ума и сърцето си, а с волята ще работиш, за да ги откупиш. Затова в Писанието е казано: "Сине мой, дай ми сърцето си." Бог иска сърцето на човека не като залог, а като връзка, чрез която да расте и да се разбива. Как ще пристъпи ученикът в Божествената школа?
- С
благоговение
.
То е вътрешно качество на душата. За да следва с успех, той трябва да прояви всичкото благородство на ума и на сърцето си и върху него да гради своето бъдеще щастие, своя бъдещ живот. Ще кажете: Не може ли без тези знания? Всеки трябва да мине през Божествената школа и да я свърши. Само че някои са влезли без да съзнават, а други съзнателно са влезли в училището.
към текста >>
78.
КНИГИ
 
Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Те са, които изпълват душата с
благоговение
пред Великото.
Мнозина от слушателите на Учителя в миналото са се спъвали в тази обикновена човешка логика, очаквайки Словото да се движи в посока, която те предвиждат. Но в живота на Духа цари Законът на Свободата, за който човек още няма истинска представа. И наистина, можеш ли да променяш по своя воля картините в природата? Можеш ли да очакваш, че в планината ще видиш нещо, което предварително си проектирал във въображението си? В планината най-привлекателното е това, че често погледът ти бива пленяван от красотата и разнообразието на природните картини.
Те са, които изпълват душата с
благоговение
пред Великото.
Така е и в Словото! Всяка беседа на Учителя образно представлява една екскурзия в красива планинска местност, където всеки един от слушателите вижда, и запомня само онова, което неговата душа цени и търси. За някого цветята, със своите багри и разнообразни форми са извор на знания, за друг далечен връх е желаната цел, за трети кристалните води на езерото са повод за най-дълбок размисъл. Всъщност, човек не може да види изведнъж всичко. Той трябва да върви, да наблюдава, да изучава, да размишлява.
към текста >>
79.
За Пентаграма
 
Брой 2 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Някой път човек направи някакво движение, с което причинява
благоговение
в другите хора.
Тя е проектирана вече. После, ако ви намеря изправни, бих ви обяснил какво означава туй движение; ако не ви намеря изправни, няма да ви обяснявам това движение. Аз наричам туй движение едно от свещените движения. У човека има много движения, които са свещени. Тези движения човек проявява при особени случаи.
Някой път човек направи някакво движение, с което причинява
благоговение
в другите хора.
Тези движения са особени и се случват много рядко. За- това аз ги наричам “свещени движения у човека. Някой казва за някого: Този човек ми изпрати веднъж един ангелски поглед. Но един път беше то! Някой път си помръдне само ръката.
към текста >>
80.
Основни закони - Учителят
 
Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Щом изгубиш пътя си и искаш да го намериш, спомни си за доброто, за любовта, за правдата, за истината и за мъдростта.. Спомниш ли си за доброто, ти си при вратата на този път; спомниш ли си за любовта, ти си в самия път; спомниш ли си за правдата, ти пътуваш вече с
благоговейни
крачки, за да извървиш този път; спомниш ли си за истината, ти ще бъдеш свободен в пътя; спомниш ли си за мъдростта, ти ще имаш знанието, което пътят съдържа в себе си.
- вървете в пътя на живота. - Кой е този път? Отговарям: пътят на живота е пътят, в който доброто царува; пътят на живота е път, в който любовта царува; път на живота е път в който правдата царува; пътят на живота е път, в който истината царува; пътят на живота е път, в който мъдростта царува. И тъй, който иска да влезе в Цapcтвoтo Божие, той трябва да върви в този път. Той е пътят, в който върви всяка душа и всеки дух.
Щом изгубиш пътя си и искаш да го намериш, спомни си за доброто, за любовта, за правдата, за истината и за мъдростта.. Спомниш ли си за доброто, ти си при вратата на този път; спомниш ли си за любовта, ти си в самия път; спомниш ли си за правдата, ти пътуваш вече с
благоговейни
крачки, за да извървиш този път; спомниш ли си за истината, ти ще бъдеш свободен в пътя; спомниш ли си за мъдростта, ти ще имаш знанието, което пътят съдържа в себе си.
Следователно, иска ли човек да намери този път, той трябва да направи едно малко усилие. Кое е най- малкото усилие? Най-малкото усилие, което човек може да направи, е да драсне една клечка кибрит. От драсването на тази клечка зависи, ще имате ли светлина, или не.От най-малкото усилие ще се яви светлина. Как да драсна клечката?
към текста >>
81.
Зовът на новото - Учителят
 
Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Откликнала на онзи вътрешен зов на Новото, тя е изминала един дълъг Път нагоре по стъпалата на еволюцията, приложила е основните закони на живота, и сега с
благоговение
и благодарност заема своето място в Храма, за да чуе последната, най-велика проповед на Светлината: "Обичай, свети, служи!
В ХРАМА НА ЛЮБОВТА, МЪДРОСТТА И ИСТИНАТА Да бъде достойна да се върне в своята светла родина, в Храма на Любовта, Мъдростта и Истината - това е въжделението на всяка душа, слязла на Земята.
Откликнала на онзи вътрешен зов на Новото, тя е изминала един дълъг Път нагоре по стъпалата на еволюцията, приложила е основните закони на живота, и сега с
благоговение
и благодарност заема своето място в Храма, за да чуе последната, най-велика проповед на Светлината: "Обичай, свети, служи!
" ОСНОВНИ ЗАКОНИ Царството Божие е за онези, които искат да изучават основните закони на живота и да ги прилагат. Първият основен закон подразбира приложение на Истината. Царството Божие не търпи никаква измама, от какъвто и да е характер. Що се отнася до лъжата, тя е изключена от Царството Божие. Вторият закон е приложението на Мъдростта и на знанието.
към текста >>
82.
Брой 1-2 -1994г.
 
Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Откликнала на онзи вътрешен зов на Новото, тя е изминала един дълъг Път нагоре по стъпалата на еволюцията, приложила е основните закони на живота, и сега с
благоговение
и благодарност заема своето място в Храма, за да чуе последната, най-велика проповед на Светлината: "Обичай, свети, служи!
В ХРАМА НА ЛЮБОВТА, МЪДРОСТТА И ИСТИНАТА Да бъде достойна да се върне в своята светла родина, в Храма на Любовта, Мъдростта и Истината - това е въжделението на всяка душа, слязла на Земята.
Откликнала на онзи вътрешен зов на Новото, тя е изминала един дълъг Път нагоре по стъпалата на еволюцията, приложила е основните закони на живота, и сега с
благоговение
и благодарност заема своето място в Храма, за да чуе последната, най-велика проповед на Светлината: "Обичай, свети, служи!
" ЗОВЪТ НА НОВОТО Всяка епоха носи със себе си нещо ново, което преустройва земята, дава й нов вид, ново направление. Нов живот трябва да се приложи на земята. Ако новото не се приложи животът ще си остане такъв, какъвто е бил досега. Новият живот обаче ще измени формите, като внесе в тях Божествена красота и сила. ... Днес всички хора се нуждаят от нови разбирания, които да внесат в тях вътрешна свобода на действие.
към текста >>
83.
БРАТ ПО УБЕЖДЕНИЕ - Учителят
 
Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
С липса на
благоговение
, по човешки начин, с човешки похвати не може да се влезе в общение с духовния свят.
И по този начин ние влизаме в мистично общение с природата, с нейния вътрешен живот, който е живот на тези напреднали Същества, в тях да виждаме изявление на Бога. Друг начин за влизане във връзка с Напредналите Същества е четенето на Евангелието, четене Деянията на апостолите и на други хубави свещени книги. За Напредналите Същества Писанието казва: Те са служебни Духове, които са пратени да служат на тези, които ще наследят Царството Божие. Когато на Йоана се яви ангел, той падна на земята, остана без сила и се поклони. А ангелът му каза: Не на мене да се поклониш, а на Бога.
С липса на
благоговение
, по човешки начин, с човешки похвати не може да се влезе в общение с духовния свят.
За влизане в общение с невидимия свят човек трябва да проучава опитностите на хората, които са минали по този път. Човек като проучава тяхната опитност,постепенно ще се събуди и сам ще добие опитност. Човек трябва да работи и опитността ще дойде. Христос е казал: “Чакайте в Ерусалим, докато дойде Духът.” Човек за да влезе в общение с висшите Същества, трябва да е чист. А за да стане такъв, той трябва да се моли.
към текста >>
84.
БРАТЪТ НА НАЙ-МАЛКИТЕ - Учителят
 
Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Вглъбени жени стоят около него и с тихо
благоговение
и нежни ръце му услужват с умиление и страхопочитание.
Аз ще се опитам да предам впечатленията си за него по-после. А сега ще кажа само следното: Аз най- първо го съгледах пред една от трапезите, около пет метра откъдето аз седях. Дънов заемаше тихо, не демонстративно своя авторитетен трон. Той седеше върху бяла възглавница на бяло столче, а ние всички седяхме на трева или на постлани черджета. Макар безгласен, той беше съсредоточие на всички погледи и внимание.
Вглъбени жени стоят около него и с тихо
благоговение
и нежни ръце му услужват с умиление и страхопочитание.
Те не искат да знаят кой ги гледа и какво мисли за тях. Те смятат това не труд, а висока и свещена привилегия. Мъже и жени говорят за Учителя с преданост и вяра, и гледат на него като властна сила, свръхчовешка и свръхземна. По негова заповед и позволение, или заради него, половината от Белите братя и сестри биха отишли на мъченичество, като първите християни, и биха отишли с песни. Всички за всичко се допитват до него.
към текста >>
И като го питат и се сбогуват с него,
благоговейно
му целуват десницата.
Те не искат да знаят кой ги гледа и какво мисли за тях. Те смятат това не труд, а висока и свещена привилегия. Мъже и жени говорят за Учителя с преданост и вяра, и гледат на него като властна сила, свръхчовешка и свръхземна. По негова заповед и позволение, или заради него, половината от Белите братя и сестри биха отишли на мъченичество, като първите християни, и биха отишли с песни. Всички за всичко се допитват до него.
И като го питат и се сбогуват с него,
благоговейно
му целуват десницата.
Според “Църковен вестник” в България има 15000 дъновисти. Според други, от 40000 нагоре. Тъй щото, след Св.Синод, г-н Дънов брои най-много последователи в България. И то с авторитет, какъвто Синода никога не е имал. Оше по-чудно е, че Дънов е постигнал този си чуден патриархат и продължава да го владее, без оръжие и стражари, без шарилки и дрънкалки, без анатеми и подкупи.
към текста >>
Тук личаха набожно
благоговение
, безупречна дисциплина и чуден ред, на които един соколски вожд, един параден генерал би завидял.
Когато малко след 4.30 часа стигнахме голямата сред лагера поляна, аз бях изненадан от неочаквана гледка. Може би по-право е да кажа, че моите изненади започнаха засилено да се нижат. Там ние заварихме може би до 500 мъже и жени, а други едновременно с нас прииждаха на групи и тихичко заемаха местата си в стройни редове. Още в пръв поглед три неща ме изненадаха, най-малко три: че толкоз хора бяха самоволно там толкоз рано, че всички стояха и продължаваха да се образуват стройни геометрично правилни редове и то без никакъв видим или гласен разпоредител, е че там владееше невъобразима за такова множество, пълна, тайнствена тишина. Сякаш, че това множество стоеше със страхопочитание пред живо някое божество в тайнствен някакъв си храм.
Тук личаха набожно
благоговение
, безупречна дисциплина и чуден ред, на които един соколски вожд, един параден генерал би завидял.
Редът беше тъй правилен, щото отдето и да погледне човек, виждаха се прави редици от човеци, поединично стоящи, равномерно на два метра един от друг. Мъжете гологлави, стояха отдясно, а жените в пребрадките си побеляваха лявата половина на полянката. Всички с лице към изток, стояха прави, неподвижни и безмълвни като статуи. Две са отличителните черти на Белите братя: лоялна, беззаветна преданост, заедно с благоговейно доверие към Учителя им, и братски, любезни обноски помежду им. Първото, по своята голяма сила, изненадва.
към текста >>
Две са отличителните черти на Белите братя: лоялна, беззаветна преданост, заедно с
благоговейно
доверие към Учителя им, и братски, любезни обноски помежду им.
Сякаш, че това множество стоеше със страхопочитание пред живо някое божество в тайнствен някакъв си храм. Тук личаха набожно благоговение, безупречна дисциплина и чуден ред, на които един соколски вожд, един параден генерал би завидял. Редът беше тъй правилен, щото отдето и да погледне човек, виждаха се прави редици от човеци, поединично стоящи, равномерно на два метра един от друг. Мъжете гологлави, стояха отдясно, а жените в пребрадките си побеляваха лявата половина на полянката. Всички с лице към изток, стояха прави, неподвижни и безмълвни като статуи.
Две са отличителните черти на Белите братя: лоялна, беззаветна преданост, заедно с
благоговейно
доверие към Учителя им, и братски, любезни обноски помежду им.
Първото, по своята голяма сила, изненадва. Второто, по своята морална хубост, плени. Гибон и всички историци свидетелстват, че това бяха отличителните качества на първите християни и че тези именно качества им дадоха победата над всякакви неприятели от тогавашния свят и култура. Културният било елин или рилмянин, гледаше на тях отвисоко, с презрение или насмешка. Ала общолюдието, изморено от себеубийствените ежби и омрази, при вида на християните, казваше: - Я вижте, как се любят помежду си!
към текста >>
85.
Петър Димков (1886-1981)
 
Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
” Стефка Делкинова ни описва една богата страна от духовната същност на баща си: “В продължение на 50 години от своя живот Марин Камбуров изпя 233 песни, в които възпява Любовта, Мъдростта, Доброто, смирено прекланя глава и
благоговее
пред своя Учител и величието на Твореца.
Той отначало бил скептично настроен към Учителя. Казвал: “На г-н Дънов искам да задам само два кардинални въпроса.” Когато Учителят дошъл отново в Стара Загора го повикали, за да се срещне с него. Слави излязъл доста умърлушен от стаята, където разговаряли насаме с Учителя. Скоро след това честно споделил: “Ние в сравнение със знанията на г-н Дънов къде сме?! ” За Камбурови Учителят е казал: “Те са стар богомилски род!
” Стефка Делкинова ни описва една богата страна от духовната същност на баща си: “В продължение на 50 години от своя живот Марин Камбуров изпя 233 песни, в които възпява Любовта, Мъдростта, Доброто, смирено прекланя глава и
благоговее
пред своя Учител и величието на Твореца.
Той никога не е имал работно бюро и кабинет. Песните му са родени сред природата по време на работа или почивка. Текст и мелодия бликват спонтанно и в повечето случаи заживяват без корекции. При една от срещите на двамата братя Петър и Марин Камбурови с Учителя, много години преди да се събуди в него музата на творческо вдъхновение, Учителят казва: “Той, Марин, рекох, има силна музикална памет.” И наистина Марин Камбуров помни и пее възторжено до края на живота си всичките песни изпратени на земята чрез неговия дух от световете на светлината.” Всички, които живяха близо до Марин Камбуров бяха впечатлени от неговия благ характер, от миролюбието му, от принципността, от високото съзнание, което той проявяваше в живота. Той виждаше света по особен начин, гледаше го с очите на пробуден за цялостта на живота човек.
към текста >>
86.
Георги Томалевски (1897-1988)
 
Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Тя знаеше кой е Духът, Който й предаде Новото Битие, и всякога
благоговееше
пред Неговата възвишена природа.
Но Лиляна Табакова е скромен човек, тя не мечтае да покори световните сцени, а е доволна, че учи в Окултната школа на Учителя музиката, която той сам й преподава. Наред с ангажимента си в Операта, Лиляна Табакова изнася самостоятелни концерти и на Изгрева, за Учителя и за всички живущи там. А на 27 август 1943 г изнася своя програма пред Учителя в концерт, организиран с участието на братята Венцислав и Любомир Янкови, чести гости на Учителя по това време. След заминаването на Учителя продължава да служи на изкуството с чистота и святост. Тя е един от учениците на Учителя, за когото можем да кажем че не смеси никога човешкото с Божественото.
Тя знаеше кой е Духът, Който й предаде Новото Битие, и всякога
благоговееше
пред Неговата възвишена природа.
Никога не отстъпи от идеите си. Уволнението, веднага след 9 септември 1944, което е предизвикано от идеалистически- те й убеждения, не я сломява. Тя е верна на своето вътрешно убеждение. И когато, скоро след това среща Любомир Пипков в Докторската градинка, той се покланя пред нея, целува й ръка и казва: “Лиляна, искам да те поздравя, ти издържа изпита си като човек! Ученик на своя Учител, ученик, готов да учи денонощно, ученик, готов да приложи и най- маловажното изискване на своя Учител - това бе Лиляна Табакова на сцената на живота.
към текста >>
87.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 13
 
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Из гърдите ми се навдига чувство на
благоговение
и благодарност.
Да, това е моята ръка и моята глава, но аз, самият аз къде съм? Аз се загубих в тъмнината! Аз загубих моята душа! Едно звезда целува челото ми. Лъчът на безкрайно далечна звезда, изпратен преди векове, хвръкнал неизмеримото пространство, помилва кротко моя поглед!
Из гърдите ми се навдига чувство на
благоговение
и благодарност.
Колко неизразимо нищожен съм аз пред нея — изглеждаща тъй малка, макар че е майка на вселена! Тя ми показва кротко светла пътека и замълчава! Аз не разбирам нейното мълчание. Като стъпка от нейния лъч в гърдите ми остава малка, тиха радост. Един глас, за когото не зная от къде иде, ми шепне: „Ето пътят към твоята душа!
към текста >>
88.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 21
 
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
С
благоговейно
, молитвено настроение стоя, като във величествен храм пред свещенодействие.
Ранобудни птички с надпреварване кършат и майсторски извиват ясни гласове. Сякаш събрали се на пир, упиват се от еликсира на проляното утро и на особен език изказват благодарност и приветствие към зората на новия ден. Лазурна светлина приижда бавно и тържествено. По ясното небе няколко позлатени облачета отразяват чуден блясък. Червена пурпурна заря се явява на пламналия изток.
С
благоговейно
, молитвено настроение стоя, като във величествен храм пред свещенодействие.
На позлатения изток се явява чиста, сребърна заря. Блесна първия лъч на слънцето и прониза просторите. Околните хълмове се усмихват в разкошната си премяна. Слънчевата сила и топлина приижда на вълни, буди и възражда. Чрез безбройните си лъчи слънцето сипе горещи поздрави, целува и милва всичко, що среща.
към текста >>
89.
Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 30
 
Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Така също ако хората биха знали какво носи Бог, то биха направили всичко да Го познаят и да се свържат с Него И биха произнасяли Неговото име с
благоговение
.
Най-опасни са онези недостатъци, които не ги виждаме и истински добродетели са тези които не ги виждаме т. е. когато правим доброто, да е нещо естествено, неусетно, както дишането и биенето на сърцето. Ние сме призвани за едно по-голямо щастие от това към което се стремим. Както никой не се стеснява днес да произнесе думата слънце, така иде време когато ще се произнася думата Бог, но с много по-голямо значение. Ако хората биха достатъчно оценили силата и значението на слънцето, то винаги биха стояли изложени на неговите лъчи и биха били здрави.
Така също ако хората биха знали какво носи Бог, то биха направили всичко да Го познаят и да се свържат с Него И биха произнасяли Неговото име с
благоговение
.
Г. Тахчиев. Книжнина Житно Зърно, Месечно списание, кн. 1, год. VI. Годишен абонамент 80 лв. Адрес: ул.
към текста >>
90.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 89
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Кой религиозен обред, коя церемония и тържество може да изпълни душата ни с такова
благоговение
?
Кой гениален музикант може да подражава с успех на свещената музика, която чуткото ухо долавя в мълчанието на предутринта? А сладките песни на птичките, невнятия шепот на тихия ветрец, ромола на поточето, шепота на гората? Коя човешка драма може да се мери по дълбочина, величие и сила с тая. която всяко утро Бог представя, чупейки веригите на тъмнината, и разливайки навред потоци светлина? Кой проповедник, кой оратор може да ни даде онова чисто чувство, оня чист потик към възвишеното, красивото, светото?
Кой религиозен обред, коя церемония и тържество може да изпълни душата ни с такова
благоговение
?
Нищо. нищо човешко не може да се сравни с издигащата, пречистващата. обновяваща и възраждаща ни сила на утринното тържество — свещенодействие в истинския необятен храм на Бога — Природата. Нищо. което човешки ум може да измисли и което човешка ръка може да направи, не може поне малко да наподоби величието на истинския Божи Храм и на утринната Божествена Мистерия, която се извършва в него и в която вземат участие велики светли духове, ангели и хора. цветя, треви и всичко съществуващо. И когато човек дойде и с отворена душа пие от тоя извор на светлината, — неочаквано бремето му ще олекне, живота ще му се етери друг, пречките и трудностите, които той среща на пътя си, ще приемат други вид — няма вече да му се видят тъй страшни, тъй непреодолими.
към текста >>
91.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 91
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Хорът от птички се слива с тържественото
благоговение
на всички дървета, цветя и същества.
Все повече и повече изток се зачервява. И слънцето, като огнено кълбо изплава из равнината и бавно се издига по небето. Езерото го отразява тъй красиво. Всеки миг слънцето става все по-пламтящо, а в езерото, от дъното до повърхността, този пламък е тъй дивен! Велик, незнаен художник, всеки момент рисува с огнено перо най-великата картина, която изразява красотата на природата, красотата на Духа!
Хорът от птички се слива с тържественото
благоговение
на всички дървета, цветя и същества.
И тук, както в България, както и по целия свят, слънцето праща своята светлина и топлина, носи живот на всички; и тук въздухът вее и всички дишат аромата на цветята: и тук водата тече и всички пият; и тука живота расте и цъфти, и всички ядат хляб. Една светлина, един въздух дишаме, една вода пием, един хляб ядем, а защо да не живеем братски — като синове на един Баща? Можем! Така говореше слънцето днес. Така пееше вятъра и водата на езерото, така мълвеше хляба.
към текста >>
92.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 102
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Да се подхранват ония чувства на
благоговение
пред красотата и доброто, на почит и зачитане всички права и свободи, на воля, вяра и възторг пред благородните потици и стремления.
И така, отрицателните състояния или изживявания дават своя еднороден резултат. Ето защо, вероятно знаейки колко е много важно и от какво съдбоносно значение е за бъдещето на детето всяко преживяване на майката, затова старите гърци са хранели особена почит към жената-майка. „Жената през време на бременността е била на особена почит и внимание. Правено е всичко възможно, за да се запази душевния мир на майката, като са се стараели да й доставят приятни изживявания било чрез поезия или музика, било чрез галерия от картини на автори със световна известност и тям подобни, а най-главно чрез музика“. Чрез всички тия и подобни средства се е целило не само да се достави приятно изживяване на майката, а още и да се събудят ония финни трепети, които са присъщи на чувствителната душа на жената-майка.
Да се подхранват ония чувства на
благоговение
пред красотата и доброто, на почит и зачитане всички права и свободи, на воля, вяра и възторг пред благородните потици и стремления.
Майката паралелно с всичко това да откърми в себе си чувството на отвращение и погнуса от всяко насилие, престъпление и порочност. Защото от наблюдение се знае, че трайно е само онова чувство, което майката, подхранвайки го в себе си. го е вложила и в детето. Всичко това, от казаното до тук. бе относно грижите за детето преди неговото раждане.
към текста >>
93.
Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 165
 
Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Опомняйки се чрез страданието, тя търси подкрепата на Духа — изкупителя, който е вътре в нас, и, в безграничната жертва, достига своя апотеоз и разлива
благоговение
върху цялото човечество.
Нежно обгърната от чародейните ръце на вечно влюбена дява и съпруга, тихо крача и съзерцавам техните — на нея и на слънцето — рожби, плод не великия им брак: дървеса, билки, цветя, птици, мъхести скали ... Докосвам копринения блясък на горски листа и цветя и тръпна от тоя досег с живите материи, изтъкани в глъбините на великата природна утроба, оплодена от Слънцето. До вдъхновен слух достига възторжения химн на техните деца, тържествения химн на претворените земя и слънце. Д. Кошева Мейбъл Колинс БЕЛИЯТ ЛОТОС* ПРЕДГОВОР Следващото изложение съдържа една история, която е била разказвана през всички времена и във всички народи. Това е трагедията на душата. Привлечена от Желанието, елемента, който има надмощие в нисшата природа на човека, тя пада в греха.
Опомняйки се чрез страданието, тя търси подкрепата на Духа — изкупителя, който е вътре в нас, и, в безграничната жертва, достига своя апотеоз и разлива
благоговение
върху цялото човечество.
ПРОЛОГ Преди всичко, аз бях сам. Сам всред едно голямо множество. Едно изолирано същество всред една обединена тълпа. И аз бях сам, защото, всред всички тия хора, мои братя, които знаеха, аз бях единствения, който едновременно знаеше и учеше. Аз поучавах верните при портите на храма, защото бях заставен да правя това от силата, която обитаваше в светилището.
към текста >>
Ще те съзерцават и пред миловидността ти ще
благоговеят
.
Не знаеш хубост и красота. Никого не си обичал и никой те не е обичал. В моите ръце, обаче, скоро ще се промениш, облагородиш. Ще ти дам човешки образ, девствен израз, майчин поглед. Мнозина пред тебе ще се спират, красотата ти да гледат.
Ще те съзерцават и пред миловидността ти ще
благоговеят
.
След година време казаното от Ваятеля се осъществило. Изваял той от блока великолепна статуя: майка с детенце на ръце, в ангелска премяна. А красива, нежна, деликатна и с поглед толкова мил и любещ, щото пленявал всеки, който знаел да гледа. Когато я поставили на пиедестал и открили пред публиката, множество минувачи се спирали пред нея за дълги часове. Гледали я, възхищавали се, славили художника-ваятел и от негата й — нега в себе си садили.
към текста >>
94.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 172
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Да
благоговеете
пред всичко: пред тревицата, пред цветето, пред птичката, животното, пред човека.
Откажете се, откажете се завинаги от мисълта и вярата, че по тия пътища ще достигнете щастието. Там достигате само нещастието, чийто истински лик е скрит под маската на щастието. Съвсем други е пътя на щастието. Това е пътя на Любовта. Любов към всички хора и същества, любов към всичко живо — любов към природата и всемира, любов към Бога.
Да
благоговеете
пред всичко: пред тревицата, пред цветето, пред птичката, животното, пред човека.
Всичко да обичате и на всичко да се радвате. Всякога да обичате и да се радвате. Да потънете в море от обич и радост. Ето къде е щастието! Откажете се от своите гибелни пътища и тръгнете по пътя на Любовта, за да достигнете щастието.
към текста >>
95.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 186
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Химнът се носеше от всеки кораб в завладяващи звуци и аз можах да видя дори в тъмнината какво ставаше — народът падна на колене, но всички мълчаха; те слушаха и
благоговееха
докато гласовете на жреците се издигаха към небесата.
Елате всички и се преклонете пред великия цар на живота — Слънцето! Излезте всички на ранина за да приемете неговия дар и му въздайте хвала в молитви и песни! Да бъде благословено вечно живото слънце — извора но живота! Светослав Мейбъл Колинз (20) БЕЛИЯТ ЛОТОС (продължение от брой 152) Докато се движехме по реката, внезапно мълчанието бе прекъснато от една тържествена песен. Тя идваше от жреците, които гребяха.
Химнът се носеше от всеки кораб в завладяващи звуци и аз можах да видя дори в тъмнината какво ставаше — народът падна на колене, но всички мълчаха; те слушаха и
благоговееха
докато гласовете на жреците се издигаха към небесата.
Когато песента спря, настана едно непрекъсвано от нищо мълчание в продължение на няколко минути. Народът оставаше неподвижен, на колене, мълчалив. Но внезапно всички се простряха на земята, и аз можах да дочуя въздишката, продължителното дихание на почтителния страх, който идваше от тълпата. Жреците отново нададоха мелодични тържествуващи звуци и думите, които произнасяха, със силен и висок глас, бяха тези: „Богинята е с нас! Прострете се, хора, и благоговейте!
към текста >>
Прострете се, хора, и
благоговейте
!
Химнът се носеше от всеки кораб в завладяващи звуци и аз можах да видя дори в тъмнината какво ставаше — народът падна на колене, но всички мълчаха; те слушаха и благоговееха докато гласовете на жреците се издигаха към небесата. Когато песента спря, настана едно непрекъсвано от нищо мълчание в продължение на няколко минути. Народът оставаше неподвижен, на колене, мълчалив. Но внезапно всички се простряха на земята, и аз можах да дочуя въздишката, продължителното дихание на почтителния страх, който идваше от тълпата. Жреците отново нададоха мелодични тържествуващи звуци и думите, които произнасяха, със силен и висок глас, бяха тези: „Богинята е с нас!
Прострете се, хора, и
благоговейте
!
“ В този момент фигурата, която стоеше между мене и жреца Агмад, се обърна към мен и се усмихна. „Сега, мой избрани служителю, каза тя, аз искам твоята помощ. Аз съм ти платила предварително, за да не можеш да се колебаеш. Но не се страхувай никак. Ти ще бъдеш възнаграден още, повторно.
към текста >>
96.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 190
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Аз виждах как те бяха следвали един след друг, пазейки
благоговейно
Светия Светих, от първия ден.
Но тези не бяха коленичили, те бяха прави, спирайки върху мен дълбоките си погледи, изразяващи милост и любов. Няколко от тях бяха величествени и силни старци; други бяха млади и високи, със свежи и сияещи лице. Аз огледах около себе си с почтителен страх, треперейки от надежда и радост. Разбрах, без някой до ми каже нито дума, какво беше това Братство. Това бяха моите предшественици, жреците на светилището, ясновидците, избраните слуги на Царицата на Лотоса.
Аз виждах как те бяха следвали един след друг, пазейки
благоговейно
Светия Светих, от първия ден.
в който тя е била издълбана в голямата скала, на която се опираше храма. „Готов ли си да учиш? “ ми каза един от тях, чийто глас ми се стори да излиза от далечината не вековете, отдавна вече забравени. „Готов съм“, казах аз и коленичих на пода, в центъра но този странен, свещен кръг. Тялото ми се привеждаше, но духът ми като че ли летеше високо.
към текста >>
97.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 202
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ето защо, ако случайно попадне в нашата страна през време на зреене на гроздето, влизайки в едно обкичено с грозде лозе, чужденецът изпада в удивление, възхищение,
благоговение
, в него се явяват чувства, като че ли се намира пред една вълшебна картина.
което ви е необходимо, за да можете да градите в живота си и да служите съзнателно на Бога. Из беседата, държана от Учителя в София, на 12 април 1936 год. ГРОЗДЕ И ВИНО Би трябвало да живее човек някъде на север, гдето не се ражда нашия благодатен плод, гроздето, за да може напълно да оцени неговото значение и необикновената щедрост на природата към нас. За окото на чужденеца, идващ от север, България, със своите плодове, и преди всичко със своето грозде, е райска градина, за която той може само да мечтае. Такава благодат, такава великолепна картина, каквато представляват нашите обкичени с грозде лозя, той нито е виждал, нито може да види в своята страна.
Ето защо, ако случайно попадне в нашата страна през време на зреене на гроздето, влизайки в едно обкичено с грозде лозе, чужденецът изпада в удивление, възхищение,
благоговение
, в него се явяват чувства, като че ли се намира пред една вълшебна картина.
За него, в неговата страна, това е недостижимо благо. Нека това сравнение ни помогне, за да можем да оценим напълно това, което ний имаме. Наистина, нашето грозде е една несравнима благодат. Едва ли има друг плод, който може да се мери с него по своето благодатно въздействие върху човешкия организъм, по своята хранителност, по своя вкус и по своята красота. Ний, българите, все още не ценим както трябва гроздето.
към текста >>
98.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 204
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Царят се поклони с
благоговение
.
Той стана и обърна лице към приближаващия се цар. Очите на царя се срещнаха с неговите очи. Това бяха две светли очи, които излъчват обич и благост. Царят веднага усети в сърцето си топлина и радост, сякаш слънце грейна в душата му. — Ето Учителя — каза младият човек.
Царят се поклони с
благоговение
.
После продума с развълнуван глас: — Искам да ми обясните вашата наука . . . Случайно минах край вашето училище . . . — Седнете — покани Учителя.
към текста >>
99.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 213
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Душите ни
благоговеят
пред Новото, Божественото, което ни поднася своите чудни дарове и плодове: Дара на вярата, светостта и въздържанието!
Волята ви възрастна в Истината и разбрахте смисъла на страданието! Велика е Божията Милост и Любов към нас! Ние сме пред Извора на живота! Пред нас е Пролетта, Любовта и Радостта! Ние мислим, четем, говорим, учим и пием радостни, доволни и щастливи, чувствайки тайнствената сила на Пролетта!
Душите ни
благоговеят
пред Новото, Божественото, което ни поднася своите чудни дарове и плодове: Дара на вярата, светостта и въздържанието!
Дара на признателността и благодарността! Плода на Любовта и благото на Мира! Радостта на Божието търпение и милосърдие! Братство, истина, свобода и светлина! О, разбирате ли, че всички тия блага са приготвени за нас, хората?
към текста >>
100.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 215
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ной-после болния се успокоява, повдига глава и гледайки я с очи пълни с
благоговение
прошепва: — Аз ще живея!
казва му тихо тя. Сякаш тая дума прониква в самата му душа, той хваща подадената й ръка с двете си останали кожа и кости ръце и изведнъж нещо в гърдите му се разтапя, нервите не издържат, той захлупва глава над ръцете й и горчиво плаче. О! тя никога през живота си не е виждала мъж да плаче и то тъй особено. Полека в гърдите й се вдига вълна от болка за тоя човек, който тъй много е страдал и едри бисерни сълзи затрептяват по клепките й. В голямата стая е тихо като в храм.
Ной-после болния се успокоява, повдига глава и гледайки я с очи пълни с
благоговение
прошепва: — Аз ще живея!
— Да, казва му тя, затова дойдох, да ви кажа че ще оздравеете. — Аз го знаех вече. Още щом ви видях, щом пристъпихте към мене, аз разбрах, че вие ми носите живота . . . — Аз само ви казвам, но друг го праща .
към текста >>
НАГОРЕ