НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
66
резултата в
45
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
МАГИЧЕСКАТА ПРЪЧКА - Waniel
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Знаят ония, които се занимават със
събиране
на лековити треви, че те трябва да се събират в диво състояние, защото растенията, изкуствено отгледани, губят половината от своята лечебна сила (Д-р Кант).
За да бъдат такива храни рационално използвани, те трябва да се употребяват само в известни сезони. Иначе те указват вредно влияние върху организма на човека. Това е свързано и с астрологичните влияния на известни планети, под които се намират дадени храни. И ето защо, аптекарите, когато ще употребяват известни треви за лекарства, не берат тия дроги кога да е, а само в определени дни на годината или в определена фаза от развитието на известно растение. Напр. Мечето ухо (Arctostaiiyios uva ursi), което често се употребява при бъбречните болести, се бере само през юни, юли.
Знаят ония, които се занимават със
събиране
на лековити треви, че те трябва да се събират в диво състояние, защото растенията, изкуствено отгледани, губят половината от своята лечебна сила (Д-р Кант).
Клоните и листата обикновено не се събират преди растението да е цъфнало или оплодило. Събиране на трева с корен става при цъфтенето. Цветовете се събират преди да са се разцъфтели и то ароматичните – преди изгрева, а неароматичните цветя – денем. Шишарките и пъпките се събират само напролет и пр. Всички тия примери ясно показват, че употребяването на известни треви или лекарства трябва да става при интимни условия, а не произволно.
към текста >>
Събиране
на трева с корен става при цъфтенето.
Това е свързано и с астрологичните влияния на известни планети, под които се намират дадени храни. И ето защо, аптекарите, когато ще употребяват известни треви за лекарства, не берат тия дроги кога да е, а само в определени дни на годината или в определена фаза от развитието на известно растение. Напр. Мечето ухо (Arctostaiiyios uva ursi), което често се употребява при бъбречните болести, се бере само през юни, юли. Знаят ония, които се занимават със събиране на лековити треви, че те трябва да се събират в диво състояние, защото растенията, изкуствено отгледани, губят половината от своята лечебна сила (Д-р Кант). Клоните и листата обикновено не се събират преди растението да е цъфнало или оплодило.
Събиране
на трева с корен става при цъфтенето.
Цветовете се събират преди да са се разцъфтели и то ароматичните – преди изгрева, а неароматичните цветя – денем. Шишарките и пъпките се събират само напролет и пр. Всички тия примери ясно показват, че употребяването на известни треви или лекарства трябва да става при интимни условия, а не произволно. Това има същото значение за храната. Играе роля при използването на известни храни и самият организъм, неговите особености от една страна, както и психичното разположение при яденето на известна храна.
към текста >>
2.
Новото съзнание. Закон на цялото и закон на частите – Б. Боев
 
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Съвременната математика, напр., работи с четири действия:
събиране
, изваждане, умножение и деление.
ЗАЩО ГО СЛУШАТЕ? Има два начина за разбиране на великата Истина в живота: външен и вътрешен начин. Външното разбиране определя отношенията, които съществуват между хората, между нашите ближни и между самите нас. Вътрешното разбиране определя отношенията между нас и Великото Начало на живота. Всеки човек, който няма тези отношения, той е на кривата страна.
Съвременната математика, напр., работи с четири действия:
събиране
, изваждане, умножение и деление.
Божествената математика, обаче, борави само с два от тия процеси, а именно, със събиране и умножение. Изваждането и делението пък съществуват главно във физическия живот. В тия действия няма нищо положително. Защо? - Те са отрицателни. Когато нещата се делят, те не се увеличават; и когато се изваждат, пак не се увеличават.
към текста >>
Божествената математика, обаче, борави само с два от тия процеси, а именно, със
събиране
и умножение.
Има два начина за разбиране на великата Истина в живота: външен и вътрешен начин. Външното разбиране определя отношенията, които съществуват между хората, между нашите ближни и между самите нас. Вътрешното разбиране определя отношенията между нас и Великото Начало на живота. Всеки човек, който няма тези отношения, той е на кривата страна. Съвременната математика, напр., работи с четири действия: събиране, изваждане, умножение и деление.
Божествената математика, обаче, борави само с два от тия процеси, а именно, със
събиране
и умножение.
Изваждането и делението пък съществуват главно във физическия живот. В тия действия няма нищо положително. Защо? - Те са отрицателни. Когато нещата се делят, те не се увеличават; и когато се изваждат, пак не се увеличават. В събирането и умножението има увеличение.
към текста >>
В
събирането
и умножението има увеличение.
Божествената математика, обаче, борави само с два от тия процеси, а именно, със събиране и умножение. Изваждането и делението пък съществуват главно във физическия живот. В тия действия няма нищо положително. Защо? - Те са отрицателни. Когато нещата се делят, те не се увеличават; и когато се изваждат, пак не се увеличават.
В
събирането
и умножението има увеличение.
Те са положителни методи. Много хора, каквито са съвременните апаши, си служат с давлението и изваждането. Например, апашът изважда от джоба на някой човек 1000 лева, от джоба на друг човек още 1000 лева, от трети - други неща и после ги събира. Питам: естествен ли е. този процес на събиране?
към текста >>
този процес на
събиране
?
В събирането и умножението има увеличение. Те са положителни методи. Много хора, каквито са съвременните апаши, си служат с давлението и изваждането. Например, апашът изважда от джоба на някой човек 1000 лева, от джоба на друг човек още 1000 лева, от трети - други неща и после ги събира. Питам: естествен ли е.
този процес на
събиране
?
Значи, този апаш превръща изваждането в събиране. Друг човек отделя нещо от едно място, друго - от друго място и по такъв начин умножава нещата. Но казвам: разните части от разни величини не могат нито да се събират, нито да се умножават. Вие не можете да събирате, нито да умножавате две части от различни единици, Това е несъвместим закон. Оттук ние казваме: всеки човек, който се занимава само с изграждане и деление, той принадлежи към физическия свят.
към текста >>
Значи, този апаш превръща изваждането в
събиране
.
Те са положителни методи. Много хора, каквито са съвременните апаши, си служат с давлението и изваждането. Например, апашът изважда от джоба на някой човек 1000 лева, от джоба на друг човек още 1000 лева, от трети - други неща и после ги събира. Питам: естествен ли е. този процес на събиране?
Значи, този апаш превръща изваждането в
събиране
.
Друг човек отделя нещо от едно място, друго - от друго място и по такъв начин умножава нещата. Но казвам: разните части от разни величини не могат нито да се събират, нито да се умножават. Вие не можете да събирате, нито да умножавате две части от различни единици, Това е несъвместим закон. Оттук ние казваме: всеки човек, който се занимава само с изграждане и деление, той принадлежи към физическия свят. Това е вътрешен процес, който става в хората, а не външен.
към текста >>
Ето защо, човек трябва да започне живота си с великите процеси на
събиране
и умножение.
Защо не мисли право? - Понеже се е отделил от Първичната Причина, няма тил, няма опорна точка в живота си, затова се лута навред, не може да намери своето место. Силата на човека седи във връзката му с Първичната Причина. Силният човек е здравомислещ. Докато човек само дели в живота си, дотогава той не може да расте.
Ето защо, човек трябва да започне живота си с великите процеси на
събиране
и умножение.
Казвам: всеки човек требва да има една определена Божествена идея, на която да служи. Тази идея е пробният камък в неговия живот. Тя е основата на живота му. Тази основа требва постоянно да се подобрява. Всички мъчнотии, които идват в живота на кой и да е човек, не целят нищо друго, освен да подобрят основата, върху която е поставен неговия живот.
към текста >>
3.
НОВИЯТ СВЯТ, КОЙТО СЕ РАЖДА - П. Г. ПАМПОРОВ
 
Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Те биха похарчили във форма на страх силата, нужна им за
събиране
и възприемане на елементите, чрез които могат да се развиват.
Облеклото на кремовете, на розата, на кое и да е друго цвете превъзхожда по красота, нежност на тъканта всичко, което изкуството на човека може да даде. Нашите най-фини дантели, коприни имат относителна, мъртва хубост. Те почват да отпадат и увяхват, щом се изработят. А красотата на кремовете се развива все по-великолепно до пълното й разцъфтяване. Ако кремовете със своята ограничена разумност биха се безпокоили и измъчвали от страх, дали слънцето утре ще свети, дали ще има още вода – то сигурно те биха се обърнали на потиснати и безпомощни цветя.
Те биха похарчили във форма на страх силата, нужна им за
събиране
и възприемане на елементите, чрез които могат да се развиват.
Когато едно същество се обезпокои по този начин, то става неспособно да възприеме здраве, сила и издръжливост, които му са тъй необходими. Аз подразбирам точно това, което казвам, не говоря метафори, алегории или фигуративно. Аз подразбирам, че както ограничената интелигентност на кремовете има духовната сила – наречете това както искате – неотежнена и непретоварена от това, което се отнася до утрешния ден, възприема само сили, нужни за днес, така също и човешкият дух, който е свободен от грижи и спорове, приема това, от което се нуждае. Защото нуждите на момента са единствените истински нужди. Ти се нуждаеш утре от закуска, но не ти е потребна още днес утрешната закуска.
към текста >>
4.
ГЕОМЕТРИЯ В МИСЪЛТА - GEORG NORDMANN
 
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Това упражнение изразява
събиране
в себе си и проявяване навън.
По този начин ще имаме едно общество на хора жизнерадостни, жизнеспособни и работоспособни, със светли умове, с благородни сърца, със свободни души и със силен дух - годни да станат работници строители за изграждане на новия живот на земята. По-долу даваме вътрешния смисъл на паневритмичните упражнения. Те имат и друго, по-дълбоко значение, но тук изтъкваме общодостъпното им значение. По-дълбокото им значение ще изоставим, понеже неговото разбирана подразбира по-голяма подготовка. 1. Пробуждане.
Това упражнение изразява
събиране
в себе си и проявяване навън.
Ръцете, които са върху раменете, се разтварят на страни. Значи най-първо даваме. Това е мъжкият принцип, творческото начало. Значи се започва с творческото начало. Т.е. туй, което имаме, трябва да го дадем навън.
към текста >>
5.
СФЕРА НА УРАН - Г.
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Но колкото повече човечеството се е развивало, толкова повече те са се отдръпвали от външното ръководство и в определени граници са предоставяли на човечеството да се прояви със самодейност и инициатива, така че чрез
събиране
на опитност и упражняване на силите си, да развие последните, докле постепенно се подготви за живот на свобода и творчество.
Но колкото повече то расте, толкова повече и полето на неговата самодейност се разширява. Майка му му дава все по-широко поле на дейност и самостоятелност Нещо аналогично имаме и в историята на цялото човечество. В ранното детство на човечеството племената, обществата, народите и расите не са били способни още да се развиват самостоятелно без по-големи намеса от страна на по-напреднали същества - посветените. Ето защо, даже и във външното управление на тия общества, народи и пр. са участвували последните.
Но колкото повече човечеството се е развивало, толкова повече те са се отдръпвали от външното ръководство и в определени граници са предоставяли на човечеството да се прояви със самодейност и инициатива, така че чрез
събиране
на опитност и упражняване на силите си, да развие последните, докле постепенно се подготви за живот на свобода и творчество.
Това не можеше да се постигне, ако човечеството винаги беше ръководено и в тия области, дето то можеше да прояви известна инициатива и творчество. Тия напреднали братя на човечеството, великите гении, великите души, не са се оттеглили от човечеството. Те пак му помагат непрекъснато, бдят над него, но в дадени области са му предоставили поле за свободна дейност. И днес в ръководните места на външното управление седят не посветени, а хора, взети из средата на самото общество. По този начин обществата, народите и расите опитват разни методи, събират опитности, разширява се тяхното съзнание и постепенно те узряват за възприемане на една по-дълбока мъдрост, на една по-голяма разумност, на по-голяма светлина.
към текста >>
6.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
От това отношение могат да се получат чрез просто
събиране
редица подобни деления, която отива до безкрайност.
И както можаха да сведат хармонията на тоновете до прости числени отношения, както дириха и намериха тайнствените отношения между числата, така те откриха и в златното сечение едно хармонично, приятно отношение на две отсечки. Това „божествено отношение", същност на всяка хармония, упражни грамадно влияние върху гръцкото изкуство, а по-късно и върху това на Ренесанса. Една отсечка е разделена според златното сечение, когато по-малката част се отнася към по-голямата така, както по-голямата – към цялата отсечка, следователно, към сумата на двете части. Ако разделим една отсечка от 8 см. в отношение 3:5, то това отговаря донякъде на златното сечение, тъй като 3:5 е почти равно на 5:8.
От това отношение могат да се получат чрез просто
събиране
редица подобни деления, която отива до безкрайност.
5:8 е почти равно на 8:13, последното отношение пък почти е равно на 13:21, равно на 21:34 и т.н. Йоханес Кеплер, великият немски астроном, в своята „Хармония на космоса", издадена през 1619 г., е свързал златното сечение с първичната идея за създаването. „Както бащата създава сина, последният – друг син, всеки по свое подобие, така при златното сечение, като се прибави по-голямата част към цялото, полученият сбор заема местото на цялото, а предишното цяло става по-голямата част". Бог работи с мярка и число. Когато питагорейците намериха строежа на златното сечение в пентаграма, разбулиха ли те великата тайна на Твореца, откриха ли строителния план на света, първичния закон на всяка хармония?
към текста >>
7.
ГЕОРГИ РАДЕВ - ЛИЧНОСТ И ДЕЛО - П. МАНЕВ
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
В него всички работят всичко – пишат, грижат се за печата, за администрацията, за експедицията му, за
събиране
на абонамента му.
"Житно Зърно". Тя не е малка работа. Едно голямо дело, погълнало цели 17 години! Към "Житно Зърно" Жорж има и други заслуги – те са в кръга на неговото издаване и администриране. "Житно Зърно" е едно безвъзмездно идейно дело.
В него всички работят всичко – пишат, грижат се за печата, за администрацията, за експедицията му, за
събиране
на абонамента му.
Така "Житно Зърно" е постоянна рожба на тия, които го възглавяват. Жорж беше измежду най-преданите всестранни служители на списанието. Той беше едно звено, около което се центрираха нещата. Макар "Житно Зърно" да беше неговата средищна работа, от европейската война насам Жорж направи редица преводи, а издаде и някои собствени книги. Като оставим настрана една малка книжка върху четвъртото измерение, която преведе непосредствено след голямата европейска война, други по-крупни преводи са три книги по окултни науки, именно: Хирология от Вреде,Физиогномика от – Дюрвил и Астрология – от Сефариал, почти единствени издания на библиотека „Водолей".
към текста >>
8.
ВЪРХУ ЗАКОНА ЗА КРАСОТАТА И ХАРМОНИАТА В ЧОВЕШКОТО ТЯЛО - Е.
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Разумът, това е обличане във форма на безформеното, различаване на отделностите,
събирането
им в единство и изграждането физиономията на обективния свят като цяло.
Тя е идентична със самочувствието ни за отделно същество, макар че в живота няма отделност, тъй като всичко плува във вътрешната същина, в медиума на един друг Аз, – огромен, необятен, и в съвършена пълнота. Тоя Аз е самата световна хармония, чистата прелест и съвършената музика. За нас е ясно, че вътрешният „аз" е господар на живота, но пътищата, по които той може да се изяви навън в конкретните полета на живота, са три. Те са известни на философите от памтивека и се наричат разум, чувство и воля. Разумът, който някои считат за начало и край, за алфа и омега на битието, е само една дейност на духа, при която лъч от светлина прониква в мрачното море на неизвестното и го оформя в конкретни образи.
Разумът, това е обличане във форма на безформеното, различаване на отделностите,
събирането
им в единство и изграждането физиономията на обективния свят като цяло.
И разумът има гами и спектри. Имаме низш, конкретен ум, както и абстрактно мислене, което поста в царството на идеите. Двете най-съществени деятелности на конкретния ум са анализ и синтез. Аналитичната и синтетичната мисъл създават цялата сграда на науката. Научната деятелност се състои в това, да се открие нещо, да се анализира (изследва) и да се намери причинната му връзка с цялото.
към текста >>
Тя е онова комбинативно качество на човешкото мислене, което за първи път е отделило човека от животинския свят и което качество се състои в
събирането
познати отделни части в едно.
Тя е, както споменахме, най-яркият представител на мисловна деятелност, когато ние не се интересуваме от същината на причинителите на явленията и на силите. Силата е нещо твърде абстрактно, но действията на силите съставляват цялата панорама на видимия свят, който свят съвсем погрешно някои наши съвременници наричат механичен. Най-първият опит на първобитния човек е бил из областта на механиката. В желанието си да си помогне в своя катадневен бит, човекът, дори от пещерното жилище, е взел едно дърво, един камък и си помогнал при извършването на някаква работа, с което е изобретил първата машина. Изобретателността в механиката, това е най-висшата гама на конкретния ум.
Тя е онова комбинативно качество на човешкото мислене, което за първи път е отделило човека от животинския свят и което качество се състои в
събирането
познати отделни части в едно.
В тоя смисъл на думата, сложната машина представя най-чудната рожба на човешкото конкретно мислене. Машината е най-чистият паметник на конкретна гениалност и най-висшата рожба на обективния ум. Втората клонка на мисловната дейност, това е абстрактното. Човек е надарен с качество да мисли и за невеществените неща. Никой не би могъл да даде определение на една безформена и невеществена реалност, но човешкият ум, все пак по някакъв начин мисли за нея.
към текста >>
9.
ПЪТЯТ НА ВЕЛИКАТА ИДЕЯ - АН. Х-ВА
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Дриш казва, че целта на книгата му е, тя да бъде като ръководство за тези, които искат с успех да работят в областта на парапсихологията и то както за
събиране
на факти, така и за теоретичното им обяснение.
Тук ще се занимаем с неговата „Парапсихология", която излезе в 1932 година[1]. Що е парапсихология? Самият Дриш я нарича „наука за окултните явления". Той почва своята книга с цитат от Шопенхауер: „Този, който се съмнява във фактите на животния магнетизъм и в неговото виждане чрез ясновидство, трябва да го наречем не невярващ, а невежа". (Парерга, първи том, 1850 г.).
Дриш казва, че целта на книгата му е, тя да бъде като ръководство за тези, които искат с успех да работят в областта на парапсихологията и то както за
събиране
на факти, така и за теоретичното им обяснение.
Той заявява още в началото на своята парапсихология следното: „Ако не бях убеден, че има известни верни факти в тая област, макар и не многобройни, то не бих писал тази книга". Хората мислят, казва Дриш, че са просветени, обаче често те са тъкмо противното, т.е. ограничени догматици. Мнозина мислят, че знаят, какво съществува и какво не съществува в природата, а при това мнозина от тези, които отричат някои факти, дължат своите знания на някоя вестникарска статия. Даже и да е добра тая статия, не е достатъчна Например, какво би било положението на един човек, казва Дриш, ако той се изказва върху химията само въз основа на една вестникарска статия и пренебрегва работата на химиците?
към текста >>
10.
МАГИЯТА НА КНИГАТА - N.
 
Съдържание на брой 10 Възходящият път - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Всеки вид дейност на детето: садене, поливане,
събиране
на плодовете и пр.
непременно ще роди нужда от четене и писане. Това, което детето наблюдава, трябва да се опише и върху него трябва да се прочетат по-нататъшни обяснения в приказки, в някои книжки и пр. Ето добър повод да се запознае детето с четене или писане във връзка с нуждите на неговия труд в градината. Детският труд всред природата ще породи много въпроси, които могат по естествен начин да се свържат с обучението по история, география и пр. Детският труд всред природата може да се свърже и с музиката.
Всеки вид дейност на детето: садене, поливане,
събиране
на плодовете и пр.
може да се свърже с песни. Така детският труд ще се свърже с песни за цветята, дърветата, изворите, реките, слънцето, вятъра, птичките и пр. При чертането на лехите, при подреждането на цветята и дръвчетата, при чистенето на изворите и пр., детето ще вложи художествен усет, художествено творчество. Ето как по естествен начин детският труд може да се превърне в поле за художествено творчество, за развитието на художествен усет детето. ---------------------------------------------------------- [1] Виж: „Нашите сили и как да ги развием".
към текста >>
11.
ПОДЕМ В БИОЛОГИЯТА БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Богатата редица от колони заема голямо пространство, което не позволява
събиране
на множество.
Те не ни хвърлят в размисъл по недостижимото, а ни учудват с богатството на постижимото. Те не израстват отдолу, поели път към висините, а имат определен ръст, строго и конкретно отсечен, без желание да досегне звездите. Тоя копнеж за безпределното се роди у човека по-късно и по-късно намери своето въплъщение. И друго нещо ни убеждава в това. Храмовете на древна Елада, макар и така внушителни отвън, не са предназначени за много хора.
Богатата редица от колони заема голямо пространство, което не позволява
събиране
на множество.
В центъра на тоя храм се намирало светилището, където е била поставена статуята на божеството, в чиято чест и слава е бил издигнат тоя храм. Древните елини, верни на своето чувство за красота и светлина, са съзерцавали отвън красотата на храмовете. Вътре влизали при случаи често единично, когато някой е трябвало да отправи своите молитви и да поднесе своя дар. Слънцето със светлините и сенките на земните форми участвува във всяка стъпка на тоя средиземноморски човек. Той е живял потопен в неговия блясък, но не виждал и не е търсил слънцето, а формите на земята, които то заливало със своя блясък.
към текста >>
12.
За ученикът Аверуни - Теофана Савова. Из Свещени думи на Учителя
 
Брой 2 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Тъй различни в своето същество, както
събиране
и изваждане, умножение и деление.
Ако първия человек поставен при най-благоприятните условия, не устоя в своята първа чистота и измени на Господа; и ако първата жена взета от най-чистата есенция на човешката душа се увлече от примамливите думи на змията и стори първото престъпление, сега какво очаквате от тяхното потомство? Може ли водата да се повдигне по-горе от извора си? Цярът на всичките неща трябва да се търси другаде. Роденото от плътта плът е - казва Христос, а роденото от духът- дух; то е бъдещето, в което е скрит елексира на живота, на новото възраждане, чрез възкресение и безсмъртие. Тука е потребна голяма виделина, дълбоко знание и обширна мъдрост Дресировка и възпитание са две неща съвършено различни.
Тъй различни в своето същество, както
събиране
и изваждане, умножение и деление.
Единият процес обхваща външната страна - механическата, а другият -вътрешната - органическата Който се е учил само да събира и изважда, той не е разбрал живота. Първите човеци съгрешиха там - в събирането и изваждането. Ева направи първото събиране на запретените плодове и Господ направи изваждането - изпъждането. В начало беше им казано да се умножават и разплодяват. Сега и аз искам от вас да не събирате и вадите, но да умножавате и разплодявате.
към текста >>
Първите човеци съгрешиха там - в
събирането
и изваждането.
Цярът на всичките неща трябва да се търси другаде. Роденото от плътта плът е - казва Христос, а роденото от духът- дух; то е бъдещето, в което е скрит елексира на живота, на новото възраждане, чрез възкресение и безсмъртие. Тука е потребна голяма виделина, дълбоко знание и обширна мъдрост Дресировка и възпитание са две неща съвършено различни. Тъй различни в своето същество, както събиране и изваждане, умножение и деление. Единият процес обхваща външната страна - механическата, а другият -вътрешната - органическата Който се е учил само да събира и изважда, той не е разбрал живота.
Първите човеци съгрешиха там - в
събирането
и изваждането.
Ева направи първото събиране на запретените плодове и Господ направи изваждането - изпъждането. В начало беше им казано да се умножават и разплодяват. Сега и аз искам от вас да не събирате и вадите, но да умножавате и разплодявате. Правя Ви намек за един велик духовен закон, върху който почива целия живот. Вий често отдавате всичко свое на дявола; да това е вярно само при тия отношения на живота гдето има събиране и изваждане, но не и гдето има умножение и уплодяване.
към текста >>
Ева направи първото
събиране
на запретените плодове и Господ направи изваждането - изпъждането.
Роденото от плътта плът е - казва Христос, а роденото от духът- дух; то е бъдещето, в което е скрит елексира на живота, на новото възраждане, чрез възкресение и безсмъртие. Тука е потребна голяма виделина, дълбоко знание и обширна мъдрост Дресировка и възпитание са две неща съвършено различни. Тъй различни в своето същество, както събиране и изваждане, умножение и деление. Единият процес обхваща външната страна - механическата, а другият -вътрешната - органическата Който се е учил само да събира и изважда, той не е разбрал живота. Първите човеци съгрешиха там - в събирането и изваждането.
Ева направи първото
събиране
на запретените плодове и Господ направи изваждането - изпъждането.
В начало беше им казано да се умножават и разплодяват. Сега и аз искам от вас да не събирате и вадите, но да умножавате и разплодявате. Правя Ви намек за един велик духовен закон, върху който почива целия живот. Вий често отдавате всичко свое на дявола; да това е вярно само при тия отношения на живота гдето има събиране и изваждане, но не и гдето има умножение и уплодяване. Моите думи ще ви станат ясни, ако ви цитирам думите от Писанието, гдето се казва: "делата на плътта и плодовете на духът".
към текста >>
Вий често отдавате всичко свое на дявола; да това е вярно само при тия отношения на живота гдето има
събиране
и изваждане, но не и гдето има умножение и уплодяване.
Първите човеци съгрешиха там - в събирането и изваждането. Ева направи първото събиране на запретените плодове и Господ направи изваждането - изпъждането. В начало беше им казано да се умножават и разплодяват. Сега и аз искам от вас да не събирате и вадите, но да умножавате и разплодявате. Правя Ви намек за един велик духовен закон, върху който почива целия живот.
Вий често отдавате всичко свое на дявола; да това е вярно само при тия отношения на живота гдето има
събиране
и изваждане, но не и гдето има умножение и уплодяване.
Моите думи ще ви станат ясни, ако ви цитирам думите от Писанието, гдето се казва: "делата на плътта и плодовете на духът". Дела и плодове едно и също нещо ли са? - Не. Следователно, който очаква от делата си да се повдигне той е първокласен невежа. Онова, което може да повдигне човека, то са плодовете на Духът За тия плодове е казано да се умножават и разплодяват вътре в човешката душа.
към текста >>
13.
Стоянка Илиева (1899-1981)
 
Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Във Варна той възстановява Аспаруховия вал; в Карлово предприема реставрация на родната къща на Васил Левски като изнася една трудна борба за спасяването й от разрушение; в Свищов отново той заедно с войниците си е причина да се запази кораба “Радецки”; в Стара Загора по негова идея възстановили Аязмото; в Бургас става инициатор за
събиране
на помощи за бежанците от Тракия.
Скоро се върнал в България, неудовлетворен от онова, което чуждата страна му предложила. През 1922 г. отново постъпил в армията, където служил неотклонно до своето уволнение през 1936 г. По време на военната си служба Петър Димков е обиколил много градове в България, и навсякъде е вършил родолюбиви дела. По негова лична инициатива, с помощта на войниците му били спасени много паметници на културата.
Във Варна той възстановява Аспаруховия вал; в Карлово предприема реставрация на родната къща на Васил Левски като изнася една трудна борба за спасяването й от разрушение; в Свищов отново той заедно с войниците си е причина да се запази кораба “Радецки”; в Стара Загора по негова идея възстановили Аязмото; в Бургас става инициатор за
събиране
на помощи за бежанците от Тракия.
Казаното до тук е само опит за бегъл портрет на Петър Димков. Неговата истинска същност, неговата духовна природа е била твърде разностранна за да бъде представена пълно. И все пак, основната част от нея, не е военния Димков, а лечителя Димков. В действителност Петър Димков съчетава в себе си две изключителни качества: твърдост, изразена в себедисциплина и диамантена воля, и мекота, проявена в дълбоката му хуманност и милосърдие към себеподобните. Първото качество, твърдостта, той хилядократно е доказвал във военната си практика, а второто постоянно е доразвивал и усъвършенствал през годините чрез лечителската практика, на която се е посветил с безпределна всеотдайност.
към текста >>
14.
Аида Куртева за себе си и за своите книги
 
Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
12 февруари 1996 След обяд ще има
събиране
в един салон, където ще се представи музикална и балетна програма.
Различавам гласа на Учителя по това, че е малко строг с мене. Ученикът се изпитва когато има трудности. Без съпротива лесно се работи, но умът не се развива и волята не се закалява. Г. Куртев "Учителят помага да скъсаме веригите, които ни държат здраво за земята. За да продължим по тесния път до върха, където гори Божественият огън." 26 януари 1996 Като гледам онези, които практикуват Хата Йога, не съм срещнал един от тях, да е станал нов човек, да е изменил коренно живота си и да е напътил децата си по новия път.
12 февруари 1996 След обяд ще има
събиране
в един салон, където ще се представи музикална и балетна програма.
Това се е правило с векове наред. Няма нищо ново. Няма в срещите тук никаква тенденция да се създаде нещо ново. Например,в литературата им, да се пише върху новия човек, върху новото разбиране на живота, върху новото възпитание, върху събуждане на съвестта на човека. Да се предаде Учението при тази обстановка е подвиг.
към текста >>
15.
Списание Житно зърно 1999- 2010г.
 
Списание 'Житно зърно' 1999- 2010г. - Списание 'Житно зърно' 1999- 2010г.
Като им казваме, че ще трябва да се служи безплатно, хората от групата ни чакат ние да поемаме разноските, ние да им приготвяме нещо за чая след
събирането
на групата, ние да плащаме фотокопията.
Почти всяка вечер се работи до 22 ч. Всъщност нашият живот е сведен до предаване на Новото учение. Ще се борим да издадем първо „Свещени думи на Учителя“. По въпроса как се приема Словото ти бях писал. Тук „комунитарната“ съвест не е още разбита, а само супер- егоизма.
Като им казваме, че ще трябва да се служи безплатно, хората от групата ни чакат ние да поемаме разноските, ние да им приготвяме нещо за чая след
събирането
на групата, ние да плащаме фотокопията.
Всички имат пари, няма нито един беден. Нямат никаква инициатива, нито жажда да искат да им се даде повече знание. Нито са взели решение да изменят живота си. Но, времето изисква да работим, ние не сме отговорни за резултатите. Моят двор, моята къща, моята работилница, моята градина са демонстрация, че Новото Учение е практикувано.
към текста >>
След като страдахме много от средата, която ни пречи, разбрахме, че
събирането
по групички не дава резултат.
Книгата не се прие от това ново издателство, защото не била в съгласие с тяхната линия, но я харесали. Представена е на друго издателство. Чакаме отговор. Нашето издателство "Алба" вече издаде две книжки. Лека по лека ги пръскаме.
След като страдахме много от средата, която ни пречи, разбрахме, че
събирането
по групички не дава резултат.
Единственото, което може да даде по-добър резултат, е да се печата Словото на Учителя и да се разнася. Като стигне до духовно пробудените тогава то ще даде резултат. Нищо повече. Хората от нашата групичка не са приготвени още за новото учение. Имат разни желания и добри намерения, но когато става дума за пари желанията се изпаряват.
към текста >>
16.
Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 10
 
Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
В процеса на
събиране
и отхвърляне, той не знае къде да потърси успокоение; ако той го търси само в едно единствено нещо, то това последното го свързва и запленява.
Това положение на нещата съществува в целия свят; навсякъде ще намерите туптящи сърца и способни за размишление умове. Навсякъде човек несъзнателно търси пътя за освобождение от своето тесногледство и дребновост. Края на това търсене е: свободата и вечното щастие. Той се опитва да върви по много пътища, но всеки от тях води към усложнения. Той странства от живот в живот, от олтар в олтар, от една религия в друга, обогатява се с опит, приемайки, отхвърляйки и отново приемайки — така се движи той напред към целта, която го очаква, както очаква и всички хора.
В процеса на
събиране
и отхвърляне, той не знае къде да потърси успокоение; ако той го търси само в едно единствено нещо, то това последното го свързва и запленява.
Много са тълкувателите на Истината: много и взаимно противоречиви са пътищата, вярванията, религиите и човек се забърква в тяхната сложност. Ако пред един човек не е проблеснал образа на Истината, той е подобен на пеперуда, която се удря в стъклото на прозореца в стремежа си да се освободи, да отлети в откритото небе; но да установиш своята цел не е чак толкова трудно. Тя изглежда за хората тъй далечна само затова, защото те блуждаят в тъмнината. Както грънчаря дава форма на глината, вдъхновявайки се от своето въображение, така и човек строи своя живот съгласно желанието на сърцето си. Както на глинените съдове може да се дадат красиви или грозни форми, така също и живота може да се направи красив или изопачен, в зависимост от целта, която човек си е поставил.
към текста >>
17.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 22
 
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Тази истина, даже след като е била проверена и доказана чрез спиритически и други изследвания, чрез
събиране
на безкрайна редица от факти от хора като Уйлям Крукс, Оливер Лодж, Камил Фламарион, проф.
Обаче, съвременната официална наука, която претендира че е единствения достоверен източник на знание и че пръска само светлина, не може да отговори на тия въпроси. Тя е неспособна да разреши тия загадки за съвременния човек и с това да осмисли неговия живот, да му даде правилна ориентировка в живота. Ето защо, въпреки всичкото знание, с което съвременната наука чрез училища и университети пълни главите на младежта, последната, и след излизането си от тях си остава в същата тъмнина, в същата неориентираност в живота, в която се е намирала и по-рано. Това, което съвременната официална наука не може да ни даде, но което е необходимо за осмисляне на човешкия живот на земята, ни се дава от окултизма. Окултизмът ни дава истините, за които съвременната наука се прави сляпа: Човек е безсмъртен дух, за когото физическото тяло е само една дреха, само едно оръдие за работа.
Тази истина, даже след като е била проверена и доказана чрез спиритически и други изследвания, чрез
събиране
на безкрайна редица от факти от хора като Уйлям Крукс, Оливер Лодж, Камил Фламарион, проф.
Аксаков, все пак продължава да бъде отричана от официалната наука. Прераждането е факт. И то не само за ясновидците, които имат възможност непосредствено да го проучват, но и за обикновените хора, защото има събрани цяла редица доказателства, които ясно говорят за неговото съществуване. Кармата е също един факт. И за нея има хиляди и милиони доказателства във всекидневния живот на хората.
към текста >>
18.
Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 40
 
Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Практическата работа по
събиране
на нужните средства досега, както се вижда от тази книжка, е вървяла твърде бавно, но с труд и постоянство дъждовната капка пробива и камъка.
Книгата се доставя от автора: Неделчо Бенев, учител, Габрово. Domo de Ноmano, цена 1 международен купон за отговор. Издание на Oomoto Internacia 1, rue Felix Faure, Paris 15-e, France. В тази брошурка от 14 стр. е изложена появата, развитието и сегашното състояние на идеята за постройка на международен „Дом на Човеколюбието“, който според плана си трябва да бъде огнище на есперантизма и братското обединение на народите.
Практическата работа по
събиране
на нужните средства досега, както се вижда от тази книжка, е вървяла твърде бавно, но с труд и постоянство дъждовната капка пробива и камъка.
към текста >>
19.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 67
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Нашата митология е пълна с много чудни приказки за
събиране
на меда от хиляди лековити билки.
Фабричната захар е съвършено лишена от витамини. А всеки хранителен продукт, който няма животворните витамини, е наполовина хранителен, той представлява тяло без душа, цвете без аромат, слънце без топлина. Обратно, медът съдържа всички видове витамини. На тези основни различия се дължат големите предимства на меда пред фабричната захар. За това медът е не само отлична храна, но и чародейно лечебно средство.
Нашата митология е пълна с много чудни приказки за
събиране
на меда от хиляди лековити билки.
И старите българи, без да са били запознати с витамините, цели столетия са употребявали меда като храна и като лекарство. Българите са били известни като пчелари и медът им е служил като oтлична храна. Тогаз когато една супена лъжица мед произвежда 100 калории топлина в организма, същата топлина се получава от двойно по-голямо количество фабрична захар. По хранителни си свойства един килограм мед се равнява на 3 и 1/2 кг. месо, на 12 кг.
към текста >>
20.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 90
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Трябва да имаме известни приспособления за
събиране
на светлината, и трябва да знаем тази светлина, как да я обработим.
Но ако човек знае как да се справи с нея, всичко ще може да се постигне. Тази инертна материя, за да може да я преработим, трябва да знаем, как да употребяваме светлината. Така, както са построени къщите и прозорците на хората, не може да се възприема правилно светлината. Ако наблюдаваме Природата, ще видим, че тя ни е дала известни указания в това отношение. Така например, при голямата светлина очите се свиват, а при малката се разширяват.
Трябва да имаме известни приспособления за
събиране
на светлината, и трябва да знаем тази светлина, как да я обработим.
После не само светлината, но и мислите и чувствата на хората могат да се събират, както светлината; вие мислите, че имате някакво чувство, а в същност може да сте под влиянието на чувства, които не са ваши; такива чужди чувства могат да дават насока на живота ви. Същото става и с мислите. В съвременния живот има много явления, които не могат да се обяснят със сегашните разбирания на хората. Например, на някого нему се живее. Причината на това негово състояние е някаква инертна материя вътре в организма му; тя се намира или в черния му дроб, или в стомаха му, или пък в кръвоносната му и дихателна система, или в мозъка му.
към текста >>
21.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 113
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Да не бъдем само ученици за
събиране
познание, но да бъдем творци на истинния живот.
Всички, които знаят целта на своето съществувание да не забравят, че сега е най-важния период от човешкото развитие, когато се прави световна равносметка за всичко и за всекиго. Затова да не се отдаваме на духовен сън, като пропускаме тоя важен момент на живота ни. Да преценим добре времето в което живеем и да решим да следваме пътя на нашето по бързо развитие, за да не изпуснем случаите, които ни се дават. Да се явим на страната на ония, които водят човечеството към един живот много по възвишен, благороден, изпълнян с любов, братство, служене, взаимопомощ. Този, който знае, трябва да дава и служи.
Да не бъдем само ученици за
събиране
познание, но да бъдем творци на истинния живот.
Да не казваме: какво можем да направим ние? Ако така разсъждаваме, ние не сме разбрали живота. Нима не можем да обичаме, да съчувстваме? Нима няма на кого да помогнем, кого да утешим, кого да поучим? Да не би потресаващите страдания и мизерия да са изчезнали от земята?
към текста >>
22.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 169
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Това е един признак на пропукване на кръвоносните съдове и става
събиране
на големи количества енергия по повърхността на тялото, която чака само едно външно докосване, за да избухне.
Сега проповядват морал на хората, но за да се поправи живота на хората, трябва да имаме истинското знание и методи. Не може да съществува никакъв морал вън от геометрията. Моралът върви по известни правилни линии, и когато се отклонява от тях идват нещастията. На тези линии са основани и окултните науки. Често се случват така наречените сърдечни припадъци.
Това е един признак на пропукване на кръвоносните съдове и става
събиране
на големи количества енергия по повърхността на тялото, която чака само едно външно докосване, за да избухне.
А това става, когато и навън в атмосферата има големи количества електричество, които взаимно се отблъскват и при този процес се чувства болка в сърцето. Когато, било в Земята, било в човека, действа само електрическата енергия, явява се голяма суша. Хората, в които преобладава електричеството, кожата им става груба и суха, косата също. Тогава е потребен другия процес на магнетизма, който внася мекота в човека, в мускулите и нервната система и дава възможност да се осъществяват правилно процесите. Същото е и в природата.
към текста >>
23.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 197
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Чрез последователно
събиране
на опитността.
Общо казано, човек е саморазвиваща се монада, която влиза в света да се учи и да придобие знание, да придобие безсмъртие, да си създаде безсмъртен организъм, чрез който да може свободно да се ползва от благата на космоса. Но за да дойде до това положение, човек — развиващата се монада — трябва да мине през ред последователни фази и етапи, всеки от който се отличава със специфични качества и свойства. с определено проявено поле на съзнанието. Значи, от това гледище, развитието се явява, като все по-пълно и по-пълно разширение на съзнанието, а заедно с него се явява и все по-пълно схващане за света и живота. Това разширение на съзнанието става постепенно.
Чрез последователно
събиране
на опитността.
Няма да се спирам да обяснявам механизма на развиването на съзнанието, защото това е един много сложен въпрос, но ще кажа само, че през преминаването на монадата през животинското царство, съзнанието е стигнало до фазата на тъй нареченото просто съзнание, а то се отличава с това, че животното съзнава окръжаващия го свят, но няма ясна представа за него и за своето отношение към него. Няма ясно схващане за своята индивидуалност в света. Втората фаза в развитието на монадата е самосъзнанието*), в която фаза се ражда човека като човек. Значи, човек се отличава със самосъзнание, а раждането на самосъзнанието е свързано с раждането на човешката личност и с пробуждането на човешката мисъл. Ето как говори д-р Бенк, канадски психолог за самосъзнанието: „Самосъзнанието е способност, на която се основава целия наш психически живот, отличаващ ни от висшите животни, с изключение на тази част от нашия психически живот, който ние намираме у не много хора, обладаващи космическо съзнание.
към текста >>
24.
Каталог на книгите, които доставя редакцията на вестник „Братство“ (към бр. 208)
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
В физическия свят има едно
събиране
.
В строежа на форми те вземат участие и двата принципа и в зависимост от това кой принцип взема надмощие — човек се ражда мъж или жена. Жената не е нищо друго, освен човекът, изразен в своите чувства. Целия човек не е нито в жената, нито в мъжа. Половината човек е в жената и половината в мъжа. Като съберем тези две половини, ще имаме целия човек.
В физическия свят има едно
събиране
.
В духовния свят — друго събиране. В умствения свят — трето събиране и в причинния свят има четвърто събиране. Тези събирания се различават едно от друго. Когато двама души мислят еднакво, те са съединени в умствения свят. Тогава те са като мъж и жена.
към текста >>
В духовния свят — друго
събиране
.
Жената не е нищо друго, освен човекът, изразен в своите чувства. Целия човек не е нито в жената, нито в мъжа. Половината човек е в жената и половината в мъжа. Като съберем тези две половини, ще имаме целия човек. В физическия свят има едно събиране.
В духовния свят — друго
събиране
.
В умствения свят — трето събиране и в причинния свят има четвърто събиране. Тези събирания се различават едно от друго. Когато двама души мислят еднакво, те са съединени в умствения свят. Тогава те са като мъж и жена. Когато в духовния свят двама души чувстват еднакво, те се съединяват в едно, като мъж и жена.
към текста >>
В умствения свят — трето
събиране
и в причинния свят има четвърто
събиране
.
Целия човек не е нито в жената, нито в мъжа. Половината човек е в жената и половината в мъжа. Като съберем тези две половини, ще имаме целия човек. В физическия свят има едно събиране. В духовния свят — друго събиране.
В умствения свят — трето
събиране
и в причинния свят има четвърто
събиране
.
Тези събирания се различават едно от друго. Когато двама души мислят еднакво, те са съединени в умствения свят. Тогава те са като мъж и жена. Когато в духовния свят двама души чувстват еднакво, те се съединяват в едно, като мъж и жена. Когато двама души работят заедно на физическото поле, те се съединяват пак в едно.
към текста >>
25.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 238
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Той успива волята за
събиране
духовните сили, които само в тишината на такъв изключителен миг разкриват непознати и неподозирани съкровища.
Колко е лошо това, не ние забравяме цената на тоя върховен миг на освобождение от всичко в света, защото ако можехме да го запазим в пълната му сила, нашите стъпки биха бали като стъпките на безстрашните и велики избраници, а делата ни дела на освобождение. Кои са тип мигове? Протичащият буен и стремителен поток на живота има магическа и опияняваща власт над човека. Той го насища с измамния чар на всекидневността и успива вътрешното му прозрение, чрез което човек познава какво е той и колко скъп, неоценим дар в него е вярата във възвишения му произхода. Няма по-опияняващо нещо от живота, който непрестанно гради, руши и увлича.
Той успива волята за
събиране
духовните сили, които само в тишината на такъв изключителен миг разкриват непознати и неподозирани съкровища.
Ако се взрем по-внимателно и дълбоко в живота, ще открием, че той протича между интервали на опасности — за едни по-големи, за други по-малки, които изплитат мрежата, наречена съдба. Човек е акробат, който ходи по въже, или мореплавател, който не знае кога ще налети бурята върху неговия кораб. Живота е миниран и той се движи между опасностите, спотаени до него. Да живееш истински е най-голямата наука, най-блестящата мъдрост и най-тънкото изкуство. Това изкуство го владеят само най-съвършените, които не ходят със слепи, а с отворени очи.
към текста >>
26.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 276
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Събиране
и раздаване.
-------------------- Абонамент: За България – 40 лева За странство – 80 лева Отделен брой 2 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Устойчиви връзки между народите – г. Капчицата (стих.) – Д. Антонова. Произход на вселената – Д-р Фр. Хартман Словото на Учителя.
Събиране
и раздаване.
Заробване и освобождение. (из неделната беседа – 16 април 1939 г.) Душата. Из книгата „Учителят говори“ – Георги Радев Разнообразието като елемент на човешкото развитие – Н. Неделчева Астрология. (продължение от бр.
към текста >>
Из „Учителят говори“ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ
Събиране
и раздаване.
Д-р Фр. Хартман ____________________________________ Когато чуете някого да казва: „Аз съм човек на хладния разсъдък, аз не мога да любя, не мога да се занимавам с такива дребнавости“, знайте, че този човек е глупав. Защото най-мъдрото, най великото нещо в света е Любовта. Най-мъдрото същество, за което се казва, че е Любов, люби. Онзи, който е създал световете, който е направил всичко, който всичко е изпълнил с живот, който е дал всички жертви, люби, а този пигмей, със своя „хладен разсъдък“ не можел да люби!
Из „Учителят говори“ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ
Събиране
и раздаване.
Заробване и освобождаване (из неделната беседа „Събиране и раздаване, заробване и освобождаване“– 16. IV. 1939 г.) Нашият век до голяма степен е песимистичен. Във всеки дом ще забележите този тон на песимизъм. Ако влезете в университета, и там ще забележите този.тон на песимизъм. Ако отидете между учителите, и там ще забележите този тон на песимизъм.
към текста >>
Заробване и освобождаване (из неделната беседа „
Събиране
и раздаване, заробване и освобождаване“– 16. IV.
Хартман ____________________________________ Когато чуете някого да казва: „Аз съм човек на хладния разсъдък, аз не мога да любя, не мога да се занимавам с такива дребнавости“, знайте, че този човек е глупав. Защото най-мъдрото, най великото нещо в света е Любовта. Най-мъдрото същество, за което се казва, че е Любов, люби. Онзи, който е създал световете, който е направил всичко, който всичко е изпълнил с живот, който е дал всички жертви, люби, а този пигмей, със своя „хладен разсъдък“ не можел да люби! Из „Учителят говори“ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Събиране и раздаване.
Заробване и освобождаване (из неделната беседа „
Събиране
и раздаване, заробване и освобождаване“– 16. IV.
1939 г.) Нашият век до голяма степен е песимистичен. Във всеки дом ще забележите този тон на песимизъм. Ако влезете в университета, и там ще забележите този.тон на песимизъм. Ако отидете между учителите, и там ще забележите този тон на песимизъм. Дето и да отидете, навсякъде ще забележите този песимизъм.
към текста >>
Тя казва: Не само с раздаване може да се живее, но и със
събиране
.
Жената мисли, че е много умна. Тя мисли, че като нейната философия няма друга. Тя си казва: Тази философия, която Адам създаде. няма да оправи света, но нека аз да туря своята философия. Сегашната философия на жената е второто издание на философията на мъжа.
Тя казва: Не само с раздаване може да се живее, но и със
събиране
.
Като се изпразни чувала на човека, става му леко. Когато всички животни се изредиха пред Адама, той им даде имена, раздаде всичко, каквото имаше, и после остана с празен чувал. Следователно, за да го задоволи, Господ му каза: Сега аз ще ти създам една другарка, която няма да бъде толкова разточителна, като тебе, тя ще събира. И след това имаме плодовете на двете философии. Докато човек мисли като Адама, той все ще създаде нещо.
към текста >>
27.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 290
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Затова любителите на небето ще видят през февруари и март рядка картина
събиране
на планетите в една област на небето.
Българи и българки, дайте своя принос за това хубаво дело! От всебългарският съюз „Отец Паисий“ РЕДКИ ЯВЛЕНИЯ НА ЗВЕЗДНОТО НЕБЕ 1940 г. изобилства с интересни астрономически явления. За съжаление, не всички от тях ще бъдат видими у нас. Нито пълното слънчево затъмнение на 1 септември, нито частичното на 7 април ние не ще можем да наблюдаваме, тъй като първото ще бъде видимо само в Бразилия и Южна Африка, а второто — в Тихия океан.
Затова любителите на небето ще видят през февруари и март рядка картина
събиране
на планетите в една област на небето.
Щом само залезе слънцето и се стъмни на запад. ниско над хоризонта, слабо ще заблести Меркурий, по-горе ще се появи най-ярката планета Венера, а в ляво от нея — Марс, Юпитер и Сатурн, намиращи се в съзвездието Риби. С бинокъл ще може също да се наблюдава Уран в съзвездието Овен. Тази година близо до земята ще дойдат седем късопериодични комети, видими само със силен бинокъл или телескоп. Една от тях ще се появи на 8 май.
към текста >>
28.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 292
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
В тези разговори, в тези обещания,
събиране
на конференции, ще има особени грижи.
На новата година й предстои да излюпи много яйца. И от тия яйца ще се излюпят много пилци. Голямо крякане ще бъде през тази година. Музикантите от това крякане ще напишат цели пиеси. Аз вземам тези думи в добър смисъл.
В тези разговори, в тези обещания,
събиране
на конференции, ще има особени грижи.
Всеки ще гледа да събере своите пилци в курника си, да няма нещастия. Всеки ще пази пилците си, да не дойде някоя лисица в курника, да не задигне някое от пиленцата. Всяка сутрин квачката ще става, ще гледа да ги нахрани, да не остане някое гладно. Сега аз засягам един съществен въпрос. Всички искате да бъдете щастливи.
към текста >>
29.
Всемирна летопис, год. 1, брой 01
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Помнете, че безкористните и събудени личности са нужни в настоящия момент за Шестата Под-Раса, която започва в Америка, Австралия, вероятно,
събирането
им в достатъчно количество и в нужното кратко време е могло да стане само чрез един велик всемирен конфликта.
За един идеал в най-истинския и благороден смисъл на думата, вашите съотечественици проляха своята кръв и защото дадоха и най-висшето, което имаха да дадат, те със самия тоя акт издигнаха себе си високо по стълбата на човечеството. Обикновеният човек почти няма случай за такова великолепно усилие. Вярно е, че и в обикновения жп-вот удивително и красиво самопожертвуване се проявява от отделни личности: има такива, които пожертвувани всичките си надежди и стремежи, за да услужат на някой свой слаб и болен ближен. Но и тези случаи са редки. Предполагам, че само една колосална война дава случай за един тъй великолепен и от толкова много хора едновременно направени изблик.
Помнете, че безкористните и събудени личности са нужни в настоящия момент за Шестата Под-Раса, която започва в Америка, Австралия, вероятно,
събирането
им в достатъчно количество и в нужното кратко време е могло да стане само чрез един велик всемирен конфликта.
Бъдете благодарни, че сме поне на страната на правото в тоя случай. Бъдете благодарни вие, които изпращате във войната своите обични, защото им се дава случай да напреднат чрез едно въплъщение повече, отколкото иначе биха напреднали след двадесетина съществувания. Скръб, страдания са вашият дела; но това ваше страдание е за свободата на света. И помнете, че вие, които изпращате войници, чрез това взимате своя дял в борбата и че самата скърби и мъка чрез които минавате, ви издигат, също както тяхната преданост на дълга ги издигна. Мнозина от ония, които умират ще бъдат достойни за раждане в новата Под-Раса; също ще бъдат и много от жените, които храбро изпратиха своите да отговорят на зова на отечеството.
към текста >>
30.
Всемирна летопис, год. 1, брой 02
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
При все че всички ще имат дел в
събирането
плодовете от делата им в областта на черната магия, западните ще имат една по-малка отговорност.
Не е необходимо даже да се има един много възвишен морален идеал. В последният случай вероятността е девет десети, ученикът да се развие в едно направление на честно магьосничество и безразсъдно да падне в черната магия. Но има ли някакво значение това? Черните магьосници Voodoos и Dugpas ядат, пият и са щастливи върху хекатомбите От жертвите на адските им изкуства. Също така е и с почитаемите вивисекционисти и хипнотизатори, дипломирани от медицинските факултети, с тая разлика само, че Voodoos и Dugpas са съзнателни магьосници, а вивисекционистите и хипнотизаторите са несъзнателни.
При все че всички ще имат дел в
събирането
плодовете от делата им в областта на черната магия, западните ще имат една по-малка отговорност.
Защото, повтаряме го, практикуваните в училищата хипнотизъм и вивисекция са чисто и просто магьосничество, само без познанията, които магьосниците на Изток притежават, познания, които нито един хипнотизатор не би могъл да придобие с петдесет годишен труд. Прочее, тия които са нагазили в магията, безразлично дали разбират или не природата й, и които намират, че наложените ни правила са много строги и оставят настрана Atma Vidya, нека продължават да действуват без тях. Нека да станат във всичко магьосници даже, ако би трябвало в продължение на десет прераждания да станат едни Voodoos или Dugpas. Вниманието на читателите ни ще се спре навярно върху тия, които стремително са привличани от окултизма, без да са още достатъчно разрушили в себе си егоизма и без да са разбрали още истинската природа на това, към което се стремят. Какво ще стане с тия нещастници разделени така на две от диаметрално противоположни сили?
към текста >>
Човекът, индивидуалната душа, нашето аз, его, след изминаването на известен период се ражда наново в едно тяло, което му служи за орган, инструмент за
събиране
на опити, за възприемане на това, което не може да се научи в по-висшите звездни и духовни области.
което другите вярват да са видели или научили в своите по-раншни съществувания за нас лично не може да бъде никакво доказателство. Законът Карма, за причината и последицата. учи. че всяко действие, всека мисъл влече след себе си своята неумолима последица и за човека тая последица, тази реакция, може да се прояви в сегашното му земно съществуване или в последващото. В сегашния земен живот. следователно, се създават условия за следния, а условията на сегашния живот са резултат от нашите деяния през по-раншни земни съществувания.
Човекът, индивидуалната душа, нашето аз, его, след изминаването на известен период се ражда наново в едно тяло, което му служи за орган, инструмент за
събиране
на опити, за възприемане на това, което не може да се научи в по-висшите звездни и духовни области.
Това наново раждане не бива да се идентифицира с така нареченото странствуване на душата. според което, както казват. душата на човека могла да премине в едно по-нисше същество. Няма никакво връщане назад , а има само постоянно развитие, еволюция, както виждаме това навсякъде в природата. Човекът е роден като човек и си остава човек.
към текста >>
31.
Всемирна летопис, год. 1, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
При
събиране
сведения за поета Добри П.
На сутринта щом стана, Любен разправи за случката на. баба си и на всички ни. Съобщава: Д. Димитров, аптекар в София. Интересен случай от ясновидство.
При
събиране
сведения за поета Добри П.
Чинтулов натъкнах се на един много интересен случай от ясновидство. Един от учениците на даскал Добри, почтеният сливенски търговец и виден гражданин Киро Д. Чаушов, ми разправи следния факт, който му произвел тогава, като юноша, силно впечатление. Като говорел на учениците си за сомнамбулизъм, учителят им разказал из собствения си живота долната случка: През време на ученичеството си в Одеса той живеел в една стая с един другар, с когото до късна вечер си учели и пишели уроците. От неколко деня другарят му бил много неспокоен, че нямал писмо от своите родители отдавна време.
към текста >>
32.
Всемирна летопис, год. 1, брой 09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Тя е достатъчно проста, ако погледнете на нея като на преминаване от живот в живот, като
събиране
опитност, и вън от тялото, в което опитността се събира, като асимилиране на цялото така, че да стане способност на душата.
Това, което е против божествения закон, в току-що привършения живот, в преходния свят донася един неизбежен резултат на страдания. Пречистен от това или, най-малко, след като е научил урока, че тези начини не донасят щастие, човекът преминава в онова състояние, което наричаме небесен свят.Там всичко добро, което човекът е имал в мислите и вълненията си, се променя постепенно в характера и способностите, в умствено и морално отношение. След като употреби всичката опитност, която е спечелил, и я промени в способност, идва време да се роди пак, за да спечели още. Той дохожда този път с по-развита божественост, отколкото първоначално, минава през един подобен живот,още един път събира опитност, страда в преходния свят, асимилира се пак с небесния свят, и по този начин, живот след живот, съгражда повече н повече сила, повече възможност да придобива, като се изкачва стъпка по стъпка по високата стълба, която отделя животинския човек от оня, който е станал божествен. Това е теорията на прераждането.
Тя е достатъчно проста, ако погледнете на нея като на преминаване от живот в живот, като
събиране
опитност, и вън от тялото, в което опитността се събира, като асимилиране на цялото така, че да стане способност на душата.
Ако я схващате тъй, ще забележите, че тая теория е високо справедлива. Тя не дава на никой човек предимство пред другия. Тя прави положението на всекиго зависимо, първо, от изминалото време, което е един необходим фактор, и, второ, от усилията да се живее човешки, а не животински. Трябва да помните винаги, че човекът се изкачва нагоре към божественото из животинското си състояние и че човешкият живот дълго време е една борба между две сили: едната, която работи върху душата чрез тялото, и другата, която работи върху душата чрез духа. Така, той може или да се изкачва нагоре или да се подхлъзва надолу, според силата на това или онова влияние в разните времена.
към текста >>
33.
Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Това е сигнал за
събиране
.
След малко и двете птици бързо отлетяха в противоположни направления. — Знаете ли къде отлетяха тези приятелки? — Не мога да зная. — Ще видите след малко що народ ще се събере тука. — Ето на, чувате ли кълвачът как трака с яката си човка по дърветата?
Това е сигнал за
събиране
.
Той е нашия глашатай. — И глашатая все повече и повече биеше своя барабан, като канеше населението на общо събрание. — Но, доколкото зная, кълвачът е едно честно момче, как така се е отдало на услугите на кукувицата и още и на свраката? —·Наистина, господине, кълвачът е много честна личност; аз го познавам отдавна, но той е ожесточен. По-рано беше много порядъчен, идеалист от първа степен, но откак Кукувицата успя да влезе под кожата му, не мога да кажа.
към текста >>
34.
Всемирна летопис, год. 2, брой 03
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Идеите, неразлъчни от числата, при
събирането
, делението и умножението следват движението на числата и заемат тяхната точност.
Но това е очевидно, и Курт де Жебелян, а след него и всички, които сериозно са изучвали символизма на тия карти з миналия век, за пръв път са направили това откритие. Азбуката и десетте знакове на числата — ето началото на всички науки! Прибавете към тях знаковете на четирите главни страни на небето или четирите времена на годината, и вие ще имате пълна книгата на Еноха. Но всеки знак представлява една абсолютна или, ако искате, даже съществена идея. Формата на всяка цифра и на всяка буква има своя математическа причина и йероглифическо значение.
Идеите, неразлъчни от числата, при
събирането
, делението и умножението следват движението на числата и заемат тяхната точност.
Така, книгата на Еноха е аритметика на мисълта. (Следва). Προф. Ю. Нестлер ХИРОГНОМИЯ (Продължение от кн. I — II) Малък палец означава всякога признак на търпеливост, следствие на изключителното владение от чувствата; в такъв случай, подобни деца разсъждават повече по моментни внушения, отколкото чрез разумна разсъдливост. Голям палец означава противното на това: респективните деца тогава се ръководят повече от ума си, отколкото от чувствата си.
към текста >>
35.
Всемирна летопис, год. 2, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Намиране и избиране идеи (самообразование) и прибавяне (поставяне в хармония—“ самовъзпитание“) към основната предизвиква
събиране
на материали във физическото поле — увеличаване проявата на силата на индивида. 3.
Това е универсален закон. ТЕМА ПЕТА Истината 1. Истината е единна в своя произход и само проявата й е различна, според средствата (полетата), чрез които се проявява. ТЕМА ШЕСТА Човекът 1. Всека физическа проява е конкретизирана идея. 2.
Намиране и избиране идеи (самообразование) и прибавяне (поставяне в хармония—“ самовъзпитание“) към основната предизвиква
събиране
на материали във физическото поле — увеличаване проявата на силата на индивида. 3.
Човек е тоже конкретизирана идея (проявена идея-сила), следователно, всяка част от него (орган, лице, коси и пр.) представлява проява на идеята, която той е въплътил. (Силите-способности на майката и бащата стават бъдещи възможности в семето-дете и добиват пълно развитие във възрастния индивид). Ако се подпомогне с идеи успоредни (хармонични) на основната, добиват се и нови сили, нова материализация — оттам връзката между ръцете, лицето и пр. и „характера“ т. е. изявлението на силите във физическото поле.
към текста >>
36.
Всемирна летопис, год. 2, брой 05
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Тези трептения се начеват с възбужданията, що идат отвън благодарение на чуждите мисли, които стигат до нас било чрез четенето, било чрез говора или пък чрез
събирането
с лица, които водят умствен живот.
Тъй че, при всяко мислене се произвеждат един вид трептения: тези трептения на мисълта изгонват от умственото тяло оная материя, която не може да трепти в съгласие с тях, а от друга страна, привличат оная, която се съгласува с тях. Следователно, ако мисълта е долна, тя привлича към умственото тяло по-грубата материя на умственото поле; ако пък мисълта е чиста и възвишена, тя изгонва от умственото тяло по- грубата материя и привлича към него по- тънката. Именно по този начин трептенията на мисълта. изграждат умственото тяло, и с всяко мислене ние работим за създаването на нашия умствен свят. Да видим сега, как се произвеждат трептенията на мисълта.
Тези трептения се начеват с възбужданията, що идат отвън благодарение на чуждите мисли, които стигат до нас било чрез четенето, било чрез говора или пък чрез
събирането
с лица, които водят умствен живот.
Всички тия външни трептения засягат съзнанието на индивида и извикват в него съответни трептения. Така, когато се четат съчиненията на някой гениален човек, на некоя действително велика личност, съзнанието на четеца бива засегнато от трептенията на тия мисли и претърпява, вследствие на това, известни промени, които извикват нови трептения в материята на умственото тяло. Ние виждаме, следователно, че в съприкосновение с велики идеи съзнанието на човека се променя и произвежда, поради самия факт на тия промени, трептения, които другояче не би произвело и които от своя страна изменя- ват умственото тяло. Ето, прочее, ползата, която принася четенето на добри книги, и друженето с хора, които имат чисти и възвишени мисли; тяхното съприкосновение с нас ни подобрява, ни възвишава, както това твърдят всички свещени книги. Нашите мисли са по-възвишени, когато се намираме заедно с действително велики души; ние добиваме тогава способността да отговаряме на известни идеи, които не бихме разбрали другояче; и когато сме отговорили веднъж на тия идеи, в наша власт е да ги възпроизвеждаме.
към текста >>
37.
Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Простото
събиране
, класифициране и разпределяне на материалите и фактите няма нищо общо с тая култура, чиято върховна цел е познанието на човека и Бога, единението на силата на живота с радостта на живота и триумфа на изкуството и на красотата.
Той даже вярва, че е необходимо да се срещат и се запознават разните културни сили, за да се оживотворят. Обаче, чуждата култура не трябва да бъде наложена със сила, изкуствено, а да засили индуската култура, и не толкова за да противостои на западната, колкото да успее да я приеме и асимилира, без да стане тежест или пречка, вместо да я подхрани. Ясно е, обаче, че Тагор не желае да приеме от запад, и специално от Англия, начина, по който да разбира културата, нито средствата, със които тя я създава и я разпространява. За него културата е нещо, подобно на поезията, тя е оригинална и цъфти от само себе си, в периоди на благоденствие, от сърцето на народа, и се закрепва и обогатява в един хармоничен кръг от учители и ученици, които ще я предават, като я тълкуват и украсяват, без да се отделят от обществото на своите съграждани и сънародници, на каквато и социална класа да принадлежат, като даже гледат да отворят с тях постоянни пътища за съобщение. Културата на Тагор е култура по предимство естетична и религиозна, творец на всички, радост на всички, сътрудници на всички изкуства, на всички търговии и занаяти, проникната от всички живи сили на страната и на расата, всред която цъфти.
Простото
събиране
, класифициране и разпределяне на материалите и фактите няма нищо общо с тая култура, чиято върховна цел е познанието на човека и Бога, единението на силата на живота с радостта на живота и триумфа на изкуството и на красотата.
За това в университета на Тагор не се намира нито от онова, което поробва и осакатява живота. Обаче, музиката и изкуството ще бъдат приети в него не само като украшения, а като главни предмети. Азия ще влезе в същия университет със всичките си музикални и художествени училища, с изкуствата на всички свои социални класи и на кастите си от най- разнообразните области на Индия. Обаче, изкуството ще бъде само една част, един облик, от университета на Тагор. Но икономическият живот няма да бъде изключен.
към текста >>
Единицата създава числата чрез своята функция (
събиране
, изваждане и пр.), понеже единицата съдържа в нейната същина тая функция, която е самият живот на числото.
ГЛАВА ПЪРВА За единицата Единицата е причината на числата и абсолютната основа на цялата математика. Идеята за единицата се налага на всеки човек, колкото ограничен и да е той и, така да се каже, въпреки него, понеже тая идея му е доставена най-малко от знанието за индивидуалността, сиреч от самата единица, в смисъл на отделно нещо Това знание е повече или по-малко ясно възприето и разширено, съобразно с разсъдъчната способност на всекиго. Тая идея е, безспорно, най-простата и най-общата. Знае се, че единицата се съдържа сама в себе си, според аксиомата: 1 = 1. От това следва, че единицата съдържа в самата себе си своя принцип, своето начало и своя край.
Единицата създава числата чрез своята функция (
събиране
, изваждане и пр.), понеже единицата съдържа в нейната същина тая функция, която е самият живот на числото.
Функцията е творческата самопроизволност, първичната способност, която позволява на върховната единица да ражда всичките числа чрез произвождане. Като краен израз на живота, идеята за функцията е неразделна от идеята за числото, и понеже всяко число произлиза от единицата, то и самата идея за функцията е неразделна от идеята за единицата. От факта, че единицата съдържа в самата себе си своя принцип, начало и край, тя предлага на ума съвършеният образ на безусловността, сиреч на едно същество, съществуваше чрез само себе си, вън от всяко отделно условие за съществуване или, друго яче казано, от всяка случайност, и именно поради това, единицата може да се нарече: абсолютното число. Ето защо се твърди, че единицата е, в своята вътрешна същина, абсолютно безкрайна и даже повече от безкрайна, тъй като ако тя бе крайна, как би могла де ражда редили положителни и отрицателни числителни, да расте и се намалява безкрайно или, иначе казано, да върви към безкрайно голямото и към безкрайно малкото? В заключение, единицата не е нищо друго, освен абсолютното в математиката, което толкова е биле търсено досега.
към текста >>
38.
Всемирна летопис, год. 3, брой 02
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Събирането
на волни помощи е започнато.
„Гьотеанум“ гостуваше около 7 милиона франка. Постройката беше застрахована за 31/2 милиона франка, а мебелите за 70,000 франка. Като се спаднат 900,000 франка за спасената бетонена основа, като се спадне и стойността на някои малки спасени работи, сумата, която ще се получи от застрахователното дружество, съвсем не е достатъчна за възобновяване на „Гьотеанум“. Още от сега са взети мерки за възобновяването му. Ще трябва да се събират суми от съчувственици за целта.
Събирането
на волни помощи е започнато.
При възобновяването му ще се избягва дървения материал. Но и след изгарянето „Гьотеанум“ като окултен университет съществува и продължава да функционира. Научната и художествената работа на университета продължава, като се използва оцелялото съседно помещение, което до тогава служило за дърводелско ателие. Художествена и педагогическа сбирка в Щутгарт Тя траяла от 25. до 29.
към текста >>
39.
Всемирна летопис, год. 3, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Инак, защо е тази страшно голяма работа за отбелязване, това невероятно
събиране
на клишета без употреба?
Не е ли вече време да се запитаме, де се намира наистина нашето „аз“, де обитава нашата истинска личност? Дали в малката несигурна и ненужна памет или във великата, непогрешима и непоклатима? Кое „аз“ ще изберем след смъртта си? Това ли, което е съставено от колебливите несигурни възпоминания, или другото, което ни ги представлява изцяло без прекъсвания в тяхната последователност, което не е оставило да се изгуби ни един факт, ни едно зрелище, ни едно чувство от нашето съществувание и пази в себе си азът на всички тия, които са умрели преди нас? Ако е опасно, че първата памет, тая на нашия мозък се поврежда и угасва в момента на смъртта, както от най-малката болест се повреждаше или угасваше приживе, не е ли повече от сигурно, напротив, че другата, великата, която нищо не може да повреди, никаква болест не може да смути, противостои също успешно и на страшния удар на смъртта, и няма ли голяма вероятност да я намерим непобутната от другата страна на гроба?
Инак, защо е тази страшно голяма работа за отбелязване, това невероятно
събиране
на клишета без употреба?
Защото в нормалното си съществуване ние никога ги не вадим от праха на забравата, когато няколкото ориентировъчни точки на нашето мозъчно съзнание са достатъчни да поддържат съществените линии на нашата идентичности? Позволено е да допуснем, че природата не прави нищо безполезно и тогава не трябва ли, прочее, да предположим, че тези клишета ще послужат по-късно, че те ще бъдат необходими другаде и това „другаде“ де ще бъде освен в един друг живот? Ще ни направят неоспоримата бележка, че само мозъкът е, който запазва клишетата на тая памет и че той веднъж мъртъв и — прочее. Това е възможно, но не е ли твърде чудно, че той е трябвало най-грижливо да прави това нещо, да поглъща изцяло всичките ония операции, които не го интересуват и които минута само след това като че ли забравя, без да си даде сметка за това? В всеки случай, не тоя мозък, поне такъв какъвто го разбираме обикновено, и това само по себе си е вече едно твърде силно доказателство. XII.
към текста >>
Божественият закон на равновесието, а не случаят, мотивирали въплътяването на дадено дете от тия именно родители, а това е резултати от предишно
събиране
в някой минали живот.
По някога изпитват по петдесетина в един ден, но не по-малко от десетина в седмицата. Някои от тия деца са изоставени от родителите им, а други сами са напуснали семействата си. Уверя- ват се предварително за характера и положението на всичките деца, поставени под това управление, и там се опит- ват да ги турят в особени условия, за да може по-способните от тях да станат добри граждани. За един повърхностен наблюдател, изглежда, че веднъж детето, напуснато от своите родители и поставено в „детския двор“, с това всичко се свършва. Но става съвсем иначе.
Божественият закон на равновесието, а не случаят, мотивирали въплътяването на дадено дете от тия именно родители, а това е резултати от предишно
събиране
в някой минали живот.
Тия родители са дължали на детето необходимите грижи и внимание, докато стигне на възраст, само да си служи. Осъществяването на съвършеното равновесие между тия три индивиди е дало на тях това дете, родителите го изоставят, мислейки, че така се освобождават от своята отговорност, но те се лъжат; правдата трябва да вземе и взема връх, ако не в този живот, то поне в другия. Невидимата връзка, създадена между тези същества в един минал живот, не се скъсва от това опитване на родителите, да избегнат отговорността си, тя свързва още тия три души в такива отношения, които сами ще възстановят нарушеното равновесие и ще платят данта: „Защото истина, истина зи казвам, че небето и земята ще преминат, преди само една точка от закона да премине и докато всичко не се изпълни“. Същият закон не се опровергава и във въпросите на измяната, когато се касае за чувствания или завещателни актове. Когато някой излъже в тях другиго, мисълта на жертвата му го достига и свързва заедно техните две души или духове с една връзка, която не може да се скъса докато не се въздаде пълна правда помежду им.
към текста >>
40.
Всемирна летопис, год. 3, брой 06
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
В аритметиката да се каже, че две и две пра- вят четири, не значи много нещо, освен една условност на думи, израз на едно
събиране
; чистата математика, между туй, е това, което представлява за нас достоверността.
13, ст. 11) Да си въобразяваме, в каквото и да е учение, че може да се достигне пъпна достоверност, това значи, да бъдем малко наивни: ние не сме сигурни в нищо; нашите чувства, наблюдателните ни способи, интелектът ни не са достатъчни, за да открием абсолютната реалност. И най-положителната наука има пред себе си само вероятности, които могат даже да бъдат твърде големи и равноценни на онова, което в обикновения говор се счита за достоверност. Дори и геометрията почива върху един постулат. Нищо не доказва, че няма повече от три измерения в пространството.
В аритметиката да се каже, че две и две пра- вят четири, не значи много нещо, освен една условност на думи, израз на едно
събиране
; чистата математика, между туй, е това, което представлява за нас достоверността.
Мъчно е да се дойде до там в психологията. Цялото психологическо учение в училищата и класическите съчинения трябва да се допълни и даже да се реформира. Понеже нормалните способности на душата, разбирането, разумът, волята, които са предмет на класическото учение и чиито проявления са обичайни и постоянни, не са установили едно безспорно доказателство за независимостта на душата по отношение на мозъка и достоверността на преживяването след гроба, ние ще поставим тази проблема под нова светлина, и трябва да отидем по-нататък. Преди всичко, човекът е едно мислещо същество. Мисълта е факт.
към текста >>
41.
Всемирна летопис, год. 3, брой 07
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Това води пък към осигуряване на правото на публично
събиране
и правото на изказване чрез печата (свободата на печатното слово).
Libertatum, също и Habeas Corpus (правото на личната неприкосновеност) и пр. Тия гаранции са вписани или оформени в основни или конституционни закони, по които са устроени или организирани разните съвременни държави. Но трябва да се прави разлика между личните и гражданските права на човека, между частните и обществено-политическите му права. Всичките те са предназначени да обусловят и гарантират пълната свобода на личността. Между тия права на първо място стои правото на свободно мислене или свободата на съвестта или вярата, както и правото на изказване мисълта или убеждението си на другите.
Това води пък към осигуряване на правото на публично
събиране
и правото на изказване чрез печата (свободата на печатното слово).
Без да се впущаме в обширно разглеждане на всичките тия права или „конституционни свободи“ на човека и гражданина, което е предмет на специалните съчинения по теорията на държавното право, ние ще се спрем тук, само мимоходом, върху оценката на правото на събиране, което е толкова важно за всеки свободен гражданин, за да покажем, колко зорко трябва да се пази то от всекиго от нас и да се цени от всички управници, които и да са те и където и да са те, като условие за гарантиране гражданската и политическата свобода в държавата. В своето класическо съчинение по конституционното право на Англия: „introduction to the Study of the Law of the Constitution“, авторът Dicey е отделил специална глава VII върху разяснението на това право: The right of public meeting. За илюстрация на нашите мисли по въпроса, цитираме от тая глава следните няколко реда: „Лицето А. има право да върви по улицата High Street, или да излезе на полето. Лицето В.
към текста >>
Без да се впущаме в обширно разглеждане на всичките тия права или „конституционни свободи“ на човека и гражданина, което е предмет на специалните съчинения по теорията на държавното право, ние ще се спрем тук, само мимоходом, върху оценката на правото на
събиране
, което е толкова важно за всеки свободен гражданин, за да покажем, колко зорко трябва да се пази то от всекиго от нас и да се цени от всички управници, които и да са те и където и да са те, като условие за гарантиране гражданската и политическата свобода в държавата.
Тия гаранции са вписани или оформени в основни или конституционни закони, по които са устроени или организирани разните съвременни държави. Но трябва да се прави разлика между личните и гражданските права на човека, между частните и обществено-политическите му права. Всичките те са предназначени да обусловят и гарантират пълната свобода на личността. Между тия права на първо място стои правото на свободно мислене или свободата на съвестта или вярата, както и правото на изказване мисълта или убеждението си на другите. Това води пък към осигуряване на правото на публично събиране и правото на изказване чрез печата (свободата на печатното слово).
Без да се впущаме в обширно разглеждане на всичките тия права или „конституционни свободи“ на човека и гражданина, което е предмет на специалните съчинения по теорията на държавното право, ние ще се спрем тук, само мимоходом, върху оценката на правото на
събиране
, което е толкова важно за всеки свободен гражданин, за да покажем, колко зорко трябва да се пази то от всекиго от нас и да се цени от всички управници, които и да са те и където и да са те, като условие за гарантиране гражданската и политическата свобода в държавата.
В своето класическо съчинение по конституционното право на Англия: „introduction to the Study of the Law of the Constitution“, авторът Dicey е отделил специална глава VII върху разяснението на това право: The right of public meeting. За илюстрация на нашите мисли по въпроса, цитираме от тая глава следните няколко реда: „Лицето А. има право да върви по улицата High Street, или да излезе на полето. Лицето В. има същото право.
към текста >>
Това е то, в неговата същност, правото на
събиране
за политически и други цели.
и всички техни приятели имат същото право да идат и те там. С други думи, А·, Б., С. и Д., и де- сет хиляди други, имат право да се съберат на събрание (meeting); и понеже А. има право да каже на В., че той мисли, че би трябвало да се гласува известен закон, и понеже и В. има право да каже същото на когото и да е от приятелите си, излиза, че А и още десет хиляди души с него могат да държат едно публично събрание, в което да се изкажат в полза на правителството или против него.
Това е то, в неговата същност, правото на
събиране
за политически и други цели.
Но едно събрание, един митинг, който би бил законен, не става неза- конен само по това, че той може да възбуди някаква опозиция против себе си — която сама е незаконна — и чрез това косвено да даде повод за нарушение на тишината. Да предположим напр., че „Армията на спасението“ (Salvation Army — едно религиозно общество) иска да държи събрание в Оксфорд; да предположим, че пък „Армията на Скелета“ (Skeleton Army) разгласи, че ще нападне първата и ще я разпръсне със сила. Нека предположим още че на туй отгоре, мирните граждани, които не желаят да се нарушава спокойствието на града, като се боят от смутове, подканят властта да забрани митинга на „Армията на Спасението“ или ако стане шум, да арестува членовете и на двете армии. Това искане изглежда на пръв поглед като твърде основателно, но властите не могат, законно, да отговорят на подобно искане. Че така трябва да бъде, по сега съществуващото право, става явно, щом като се помисли.
към текста >>
42.
Всемирна летопис, год. 4, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Първият опит се състои в
събиране
на астрологичните трудове — индуски, халдейски, гръцки, арабски, също и ония от епохата на възраждането — да се преведат, кондензират и допълнят.
Научните умове, които — по предразсъдък — смятаха дотогава астрологията като пустоверие на старите времена започнаха внимателно да я проучват. Те разбраха, че онези, които я практикуваха, не познаваха нейните основи и съдят за нея напрезум; те установиха освен това, че е невъзможно да се практикува тази наука, без да се схване нейната обосновка, а затова мнозина от тях се запретнаха да я проучват и подлагат на опит. Техният брой от година на година расте и понеже е необходима известна смелост, за да се изстъпи човек против онова текущо мнение, което е създадено за тази наука, те са още малко на брой, поне в Франция, където ние сме останали в тази област твърде назад в сравнение с англичани, американци и немци. Все пак техните трудове имаха за резултат редица опити за създаване на една научна астрология, сиреч по-точна и по-строга и, следов., по-пригодна към съвременния манталитет. Понеже тия опити ще имат, по всека вероятност, за резултат едно обогатяване на утрешната наука с нови глави, видя ни се, че ще бъде интересно да дадем за тях едно сбито изложение.
Първият опит се състои в
събиране
на астрологичните трудове — индуски, халдейски, гръцки, арабски, също и ония от епохата на възраждането — да се преведат, кондензират и допълнят.
Работа огромна, понеже те са многобройни. Вторият опит се състои в прилагане на статистиката в астрологичните изследвания или по-точно „в изчисления с помощта на вероятностите, почиващи върху сравняване на строго установени — непроизволни — съвпадения, сир. такива, които са извлечени от научно водени астрономични статистики“.2) „Този метод има предимството, че налага достоверността на астрологията н на кай-големите неверници, но изисква огромен труд“. „Третият опит влиза в областта ка физическите науки. Проучването на законите на земния магнетизъм позволява дв се докаже влиянието на светилата върху човечеството и да се анализират техните въздействия. (Е.
към текста >>
43.
Всемирна летопис, год. 4, брой 10
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Тази е идеята за поларизацията, едно разчупване на единството в двойствеността и след това
събиране
заедно чрез сцепление на поляризираните части, даже и през части, които запазват своята независимост.
Тия букви образуват свещената дума Аум и са свързани чрез буквата У, символът на това, което свързва даже и когато разделя, това, което на еврейски променя едно нещо от едно състояние в друго, както д’Оливе изтъква, което носи небитието в битието или, може да се каже, един център, който се разтваря и смесва двойствеността с единството. Сега, ако едно единство се поляризира, разкъсано в една двойственост, и едната му страна работи с и през другата, както е случаят с Духа и Материята (или Бог работещ в и през оная Субстанция, която Той е произвел навън от собственото си Естество), следва, че ще има едно съотношение между тъй произведените противоположности, защото иначе те никога не биха се обединили. При все че те са поляризирани и разделени, все пак, понеже са в действителност части едно на друго, те, както си е било, се очакват едно друго, и силата, която е в тях двете, ги притегля едно към друго. Така поларизацията става сцепление. Силата, която разделя, това, което е в пълнотата единство, е същата сила, която тегли една към друга противоположностите, произведени от нея, защото в двете има същата Реалност, двете са части на Едното, в действителност самото Едно, макар и да изглежда разделено.
Тази е идеята за поларизацията, едно разчупване на единството в двойствеността и след това
събиране
заедно чрез сцепление на поляризираните части, даже и през части, които запазват своята независимост.
Така поларизацията става „афинитизация“ и една Троичност се вижда във всяко проявено нещо, Причинността работеща във формативността, и онази Сила, която е в двете, ги притегля заедно и прави възможно отношението помежду им. Дали би се нарекла тази Сила „Свети Дух“ или поляризиращ, синтезираща, симпатия на Природата и Бога, това прави малко реална разликата между самите същности. И тъй, тази буква У, която се употребява, за да изрази отношението между противоположностите, т. е. „Светият Дух“ в най-дълбокия метафизичен смисъл, свързва тия противоположности, които може да се нарекат също „Баща“ и „Майка“ . Тия термини, обаче, не се нуждаят от олицетворяване.
към текста >>
44.
Всемирна летопис, год. 4, брой 2-3
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
На местоназначението той разтрошва топката на късове, очиства я от всички земни частици и камъчета, които са се полепили по нея или останали Е вътрешността й при бързото
събиране
на материала.
Той с възторг описва чудните им инстинкти! За илюстрация ще дам само неколко примера от неговите опити и наблюдения. Наблюдения над торния бръмбар (Ateuchus или Scarabaeus). Често може да се види той по полето, как търкаля топка тор (виж фигура 3). Търкаля я, додето намери удобно място и я постави в една дупка в земята.
На местоназначението той разтрошва топката на късове, очиства я от всички земни частици и камъчета, които са се полепили по нея или останали Е вътрешността й при бързото
събиране
на материала.
От очистения материал той възобновява топката. След това разтваря единия й край и снася в ямичката едно яйце и го покрива. Топката така добива крушообразна форма. Торът служи за храна на излюпената личинка. Наблюдение над паяка тарантул (виж фигура 4).
към текста >>
45.
Всемирна летопис, год. 4, брой 5
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
с философското
събиране
и намаление.
Пирамидата даде ключът на номерата, които, са въплъщение на формата: точката, върхът на пирамидата, е единството, линията, връзката между две точки, е числото 2: триъгълника — 3; квадрата — 4; пентаграмата — 5; хексаграмата — 6 и т. н. Умножавайки всяко едно число на себе си, ще се получи съответната фигура. За числата древните мъдреци имаха едно философско понятие, почти напълно загубено сега. Идеята за единството, във всичките свои прояви, караше да се смятат числата като израз на абсолютни закони. Аритметическите операции бяха пет, — с две повече от нашите, т. е.
с философското
събиране
и намаление.
Намалението се извършва чрез свеждане числата с повече цифри в една само цифра, като се събират общо цифрите. Както Ви споменах, числото се смята за тайнствен агент между духа и формата. Геометрическите фигури не са друго освен въплътени числа. Спрете се на първата фигура от таблицата и ще видите, че тя представлява от себе си един квадрат с кръста на Св. Андрей, като открива едновременно произходът на изображението на простите числа от 0 до 9.
към текста >>
НАГОРЕ