НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
23
резултата в
15
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Вести
 
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Народът казва още, че
свинята
събира ли боклука, чакай голяма зима.
Всички тия примери, които прдставляват една малка част от онова, което може да се събере по въпроса, представляват голям интерес и важен материал за по-нататъшни наблюдения. Дотук разглеждахме явленията, които се случват непосредствено пръв самата атмосферна промяна, или в близко време преди нея. Но изглежда да има известни знаци и за познаване на по-дълговременни атмосферни състояния. За по-голяма пълнота, аз ще преведа някои от тях: ранна зима трябва да се очаква, когато на лисицата рано е израсла и се е загладила козината, или заекът от червено сив, рано е избелял. Лоша зима може да се очаква, ако лалугерите яко запушват дупките си.
Народът казва още, че
свинята
събира ли боклука, чакай голяма зима.
Ако шумата на тополите опада по-рано на долните клони, то тогава зима ще има отначало, а ако почнат да опадат откъм върха, тежка зима ще има към края. Ако шумата на гората почне да червенее откъм върха, зимата ще има дълбоки снегове. Ако зимата е без сняг, лятото ще е сухо. Ако през лятото се явят мишки (поганци), суеци и пр., зимата ще бъде много „лоша". Суха пролет се очаква, ако мишките от нивите, си правят гнездата под кладните и купите.
към текста >>
2.
Молитвата на най-чистия човек по сърце
 
Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Грешник съм; деди, прадеди и аз човеци не станахме; ям, пия, но съм станал като
свиня
; прости ми, че не мога да използувам благата които Си ми дал".
Има религия, но в нея той е поставил образа на добрия Бог, а не своя. Всякога вярва, че този Добър Господ ще го изведе на видело. Има повече вяра в Него, отколкото в себе си. Има правилна философия; не се сравнява с по-ниско стоящите от него крадци и вагабонти, а казва: „Господи, като гледам Тебе, ангелите, светиите, какво съм аз? Трябва да се повдигна, трябва да бъда като Тебе.
Грешник съм; деди, прадеди и аз човеци не станахме; ям, пия, но съм станал като
свиня
; прости ми, че не мога да използувам благата които Си ми дал".
И какво казва Христос? Този човек, който съзнава грешките си, има един възвишен идеал, един ден той ще надмине фарисея. Как може да бъде това? Богатите хора се уповават само на своите ренти или доходи, нищо не работят, а само бистрят политиката, обществения живот. Други, които стават сутрин рано, работят по 10 часа на ден, имат несполука след несполука в живота, но постоянствуват и след години придобиват знания и стават видни хора.
към текста >>
3.
ХИРОСОФИЯ И ПСИХОАНАЛИЗА-ЕРНС ИСБЕРНЕР-ХАЛДАНЕ, ОТ НЕМСКИ П. МАНЕВ
 
Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Още Аристотел се е произнесъл за хора от този тип, че са много досетливи и изобретателни.
Свиня
.
Те биват още много изобретателни, фини и с крайно ласкателен език. Любова казва за тях, че имат хиляди източници, за да се лансират и могат да забогатеят там, където други умират от глад. Те избягват шума и скандалите и за да победят, те са сладкодумни и хитри в интригите си. Те никога не нападат отпред, на лице. Счита се, че имат всичките качества и всичките недостатъци на големи куртизани.
Още Аристотел се е произнесъл за хора от този тип, че са много досетливи и изобретателни.
Свиня
.
От най-стари времена до днес този тип се счита за един от най-ненавистните. Характерното у хората, белязани от този тип е продълговатото, дебело, четвъртито долу лице, с месести, издути и извити устни. Носът е с ръбест, четвъртит връх. Големите и неправилни уши се явяват тук като признак на голяма вулгарност. Челото е малко и стеснено на горната част.
към текста >>
За типа Глиган се счита, че има малко по-добри качества от
свинята
, обаче и той си остава същия груб егоист и образец на ужасен гняв.
Шията е къса и месеста. В движенията и жестовете има нещо долно, низко. Тези хора са големи доносници, лицемери, суетни, мръсни и по тяло и по душа. Техният говор е груб и мръсен. По отношение на лакомията и дивотията им те изобщо нямат подобни.
За типа Глиган се счита, че има малко по-добри качества от
свинята
, обаче и той си остава същия груб егоист и образец на ужасен гняв.
Редфилд дава, че типът свиня много често се среща в Китай или дори е характерен за китайците. Змия. Този тип бележи хора с повече или по-малко крушообразно лице и глава изобщо. Челото бива конусовидно. Кожата обикновено е с тъмен цвят и бива набръчкана. Очите биват кръгли, или много изпъкнали, или малки и впити; погледът е съсредоточен и остър, прорязващ.
към текста >>
Редфилд дава, че типът
свиня
много често се среща в Китай или дори е характерен за китайците. Змия.
В движенията и жестовете има нещо долно, низко. Тези хора са големи доносници, лицемери, суетни, мръсни и по тяло и по душа. Техният говор е груб и мръсен. По отношение на лакомията и дивотията им те изобщо нямат подобни. За типа Глиган се счита, че има малко по-добри качества от свинята, обаче и той си остава същия груб егоист и образец на ужасен гняв.
Редфилд дава, че типът
свиня
много често се среща в Китай или дори е характерен за китайците. Змия.
Този тип бележи хора с повече или по-малко крушообразно лице и глава изобщо. Челото бива конусовидно. Кожата обикновено е с тъмен цвят и бива набръчкана. Очите биват кръгли, или много изпъкнали, или малки и впити; погледът е съсредоточен и остър, прорязващ. Нос – дълъг, дебел със сплескани крила.
към текста >>
4.
РЪКАТА НА ЖЕНАТА - Д-Р Г. ЛОМЕР
 
Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
От животинското царство спадащи към хранителния натюрел се дават - кравата,
свинята
, слонът, гъската, шаранът.
2), представя типове хора с нисък ръст, масивни (месести) и широки. Те имат широко лице, с широки месести бузи, къс череп, низко до средно чело, къс и дебел врат, къси и дебели крака и ръце и силно развита долна част на тялото. Те са хора с развито туловище и стомах. Това са същества, които служат предимно на благоутробието - Те са по-малко подвижни. От растителното царство като много типични се превеждат аналогии на хранителния и почивен натюрел следните растения: зеле, картофи, цвекло, ряпа, моркови, тиква, салати и маруля.
От животинското царство спадащи към хранителния натюрел се дават - кравата,
свинята
, слонът, гъската, шаранът.
Това са все същества, които служат главно за храна. Първичният делови и двигателен натюрел (фиг. 3) бележи типове с дълго лице и твърди, рязко очертани форми, бузите са мършави, сухи. Долна част на тялото също продълговата. Продълговати са също и черепът, вратът, туловището и крайниците.
към текста >>
5.
ОТЗИВИ ВЕСТИ И КНИГОПИС
 
Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
И
свинята
има освен своето низко грухтене, едно високо пискане в своето тоново богатство.
Тапирите, които имат глас като свирнята на свирка, спряха да пасат при първите тонове на флейтата и се ослушаха с голямо напрежение. Променяхме ли ние мястото си, те постоянно обръщаха главата в онази посока, откъдето идваха тоновете. Едно от животните редовно изреваваше, когато спираше музиката. Също така действуваха звуците на флейтата и върху дивите свини. Щом засвиреше инструмента, те спираха да ядат и се заслушваха.
И
свинята
има освен своето низко грухтене, едно високо пискане в своето тоново богатство.
Много интересни бяха нашите опити с едно Масайско магаре. При засвирването на флейтата то силно зарева, наду ноздри и дойде с радостни скокове при нас до оградната мрежа. Спря музиката и пазачът подкани магарето на другия край на оградата. То се завтече при него. Едва, обаче, почна наново нашата флейта, магарето в галоп, ревящо от радост пристигна при нас.
към текста >>
6.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 192
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Апостол Петър много добре се изказва в своето Второ послание за такива: „Кучето се върна на бълвоча си, а окъпалата
свиня
да се каля в тинята.“ Други пък отиват и до други крайности - ще изрекат нелепости, ще направят нещо некрасиво и като им се забележи и с най-деликатна нежност и любов, те веднага отговарят: „Аз нарочно правя така, да те опитам как ще постъпиш, като си в духовния път.“ Такива не знаят, че се явяват вече и ортаци на тъмните сили!
Нам ни е срам да описваме случаи на жени, които спъват своите другари мъже, и мъже, които тормозят своите другарки в духовния път! Това показва, че такива души са далеч от духовното. Не е ли низост, не е ли подлост от една душа, която е обещала да върви по пътя на Бога, а като си е постигнала целта - оженила се е, изменя и тормози своя другар или другарка? Там, в широкия път, гдето настъпва гибел за душата. Срам, позор за човека на ХХ-ия век, особено за тия, които са били пробудени и се отказват от духовния път!
Апостол Петър много добре се изказва в своето Второ послание за такива: „Кучето се върна на бълвоча си, а окъпалата
свиня
да се каля в тинята.“ Други пък отиват и до други крайности - ще изрекат нелепости, ще направят нещо некрасиво и като им се забележи и с най-деликатна нежност и любов, те веднага отговарят: „Аз нарочно правя така, да те опитам как ще постъпиш, като си в духовния път.“ Такива не знаят, че се явяват вече и ортаци на тъмните сили!
Ако така се градеше разумният живот, тежко и горко! Ето защо думите на Учителя по този въпрос са бисери: „Ако вие не започнете в живота си само с положителните неща, само с доброто, вие се спъвате и сте далеч от истинското духовно.“ А това значи, при проявите си в живота с хората, за основа да имаме пак любовта, мъдростта, истината, правдата и добродетелите, с които се гради положителното. В някои пък семейства, които не са пробудени духовно, когато единият се пробуди в духовния път, другият се безпокои, спъва първия, тормози го, защото можело да се побърка умствено, да се занемари домът и пр. Това не почива на истината. Христовото учение е балсам за всяка човешка душа!
към текста >>
7.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 197
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Така, воловете, обикновено тихи и спокойни, при наближаването на дъжд тичат и скачат; подобно нещо се случва и със
свинята
, защото, с увеличението на влагата във въздуха, кожата й се разпуска.
— О колко бих била щастлива тогава! — И ще бъдете, казвам й, защото по друг път ще тръгне живота ви и ще се затвори един кръг, почнал от преди хиляди години. — Това не разбирам. — Ще дойде ден и него ще разберете! Любомир ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Предсказване на времето от животните Като наблюдава внимателно животните, човек може да съди по техните движения за промените, които ще настъпят в атмосферата.
Така, воловете, обикновено тихи и спокойни, при наближаването на дъжд тичат и скачат; подобно нещо се случва и със
свинята
, защото, с увеличението на влагата във въздуха, кожата й се разпуска.
Преди дъжда, мравката става безпокойна, кръстосва около мравуняка, като запушва някои входове. Насекомите се изкачват по дърветата. През лятото, когато наближава буря, раците напущат своите скривалище. Листната жаба се катери по дърветата и изпуска силни крясъци, които предсказват дъжд. Паяците, ако времето застрашава да се развали, заздравяват и прикрепят по-здраво краищата на паяжината.
към текста >>
8.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 222
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Той дава на
свинята
желъди, не страдащия — добро, а не търсещия — знания.
Търси само необходимото. Преви възможното за днес. Учи се на покорство, до като е слаб, но стане ли силен, той става закрилник на слабите. Благоразумният дава всекиму според нуждите и готовността. Той не хвърля ценното в калта, или, както се казва: не хвърля бисерите на свинете, защото не могат да ги оценят.
Той дава на
свинята
желъди, не страдащия — добро, а не търсещия — знания.
Така ако постъпваме, сигурно ще се избавим от много излишни усложнения в живота, ще съкратим времето и ще спестим много от силите си и енергиите си. за да ги впрегнем там, където повече ще можем да бъдем полезни. С право можем да кажем, че благоразумието е един добър метод за поведението ни в живота. Нека благоразумието ни стане неделим другар и съветник. Тогава ще има по-малко грешки и ексцентричности.
към текста >>
9.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 273
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
В слабия човек няма определен устойчив морал и затова той казва: „Както и да е, ще се прекара този живот.“ Нима може да се нарече живот този на
свинята
, турена в кочината, на която господарят носи храна 3—4 пъти на ден?
Нарушили сте една от малките заповеди и ще бъдете най-малък в Царството Божие. Ще ме запитате — Ами какво да правим ние, които сме изяли толкова агънца? — Ще бъдете най-малки в Царството Божие. — Няма ли поне едно — няма. Под думата „малък“ се разбира слаб човек, който се подава на всякакви изкушения, на всякакви влияния.
В слабия човек няма определен устойчив морал и затова той казва: „Както и да е, ще се прекара този живот.“ Нима може да се нарече живот този на
свинята
, турена в кочината, на която господарят носи храна 3—4 пъти на ден?
Тя мисли, че от нейния господар по-добър няма и от нейния живот по-хубав няма. Всички страдания в света са резултат на лоши пожелания, защото пораждат лоши мисли, а лошите мисли зле влияят на нашия мозък, на нашето сърце и се отразяват изобщо вредно върху организма ни. В такива случаи лекарите се произнасят, че е станало някакво отравяне на кръвта. Това е право, храната, която приемаме, определя качеството на всички наши действия. Човек не може да живее без желания, но той трябва да знае дали това, което желае, е добро за него, за неговите близки, за народа му, за цялото човечество и тогава да пожелава.
към текста >>
10.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 295
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Старият свещеник продължи пътя си, извади помръзналия си юмрук изпод широкия си ръкав, заудря се по челото, думайки: — Ама че съм
свиня
, голяма
свиня
съм.
Моля ти се, прости ми! Бог нека ти прости, Мустафа! Върни се, иди си! Аз сам ще продължа. Турчинът се качи на кобилата си и посрамен запрепуска към селото.
Старият свещеник продължи пътя си, извади помръзналия си юмрук изпод широкия си ръкав, заудря се по челото, думайки: — Ама че съм
свиня
, голяма
свиня
съм.
Да ме простиш, света Богородице, Майчице, и ти св. Никола, и ти св. Георги, и вие св 40 мъченици! Не тръгнах ли с Ваше име! Не ме ли подкрепихте вие със светаго Духа?
към текста >>
11.
Всемирна летопис
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Сравнителна физиогномия (с 12 илюстрации на животински прототипи на човека : гъска, лъв, лисица, мечка,
свиня
, магаре и разни видове кучета).
Значението на благоговението и III. Любовта — най-важен възпитателен фактор —- Новото училище — братско общежитие. Статия от Боян Боев (продължение . от кн. V.). 6.
Сравнителна физиогномия (с 12 илюстрации на животински прототипи на човека : гъска, лъв, лисица, мечка,
свиня
, магаре и разни видове кучета).
Статия от Самуел Р. Уелс (прев. от английски). Продължение от год. I. 7.
към текста >>
12.
Всемирна летопис, год. 1, брой 02
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Допуснато, е от всички, че някои хора приличат на
свиня
, макар и да не се намира често физиогномическо изражение тъй силно, както в картината, която даваме.
От това може да се заключи, че той е груб, неделян, неделикатен — едва ли джентълмен — но той може да има и добрите си качества, да бъде добър член на обществото. Някой може да бъде мечест и пак да се търпи. Древните изглежда да са зачитали мечката, поне женската мечка, защото не е необикновено латинското име Ursula, което значи мечка от женски род. Приличния на мечка човек е груб, неловък, не стегнат, безпокоен — ходи назад и напред без определена цел, като мечка в клетка — и когато говори няма култивирания благ акцент, а говори грубо и гърлено. Понякога срещаме такива лица — по-често, когато пътуваме на параход — и сме внимателни да не сме „твърде близо до тях“.
Допуснато, е от всички, че някои хора приличат на
свиня
, макар и да не се намира често физиогномическо изражение тъй силно, както в картината, която даваме.
Свинята е себелюбиво, придобивателно и в най-долен смисъл любознателно животно. Човекът, който прилича на свинята, е лаком, обоготворява стомаха си, и негостоприемно изпъжда не само чуждия, но и своите си, защото колкото й да е изобилна трапезата му, той има достатъчно само за себе си. „Какво прасе е той! “ Сигурно, себелюбието е естествено и е наследено от всички, а благостта е по-често резултат от култура. Ако децата не бяха учени да бъдат щедри и да споделят с другите каквото имат, щеше да има много повече себелюбие в света, отколкото сега.
към текста >>
Свинята
е себелюбиво, придобивателно и в най-долен смисъл любознателно животно.
Някой може да бъде мечест и пак да се търпи. Древните изглежда да са зачитали мечката, поне женската мечка, защото не е необикновено латинското име Ursula, което значи мечка от женски род. Приличния на мечка човек е груб, неловък, не стегнат, безпокоен — ходи назад и напред без определена цел, като мечка в клетка — и когато говори няма култивирания благ акцент, а говори грубо и гърлено. Понякога срещаме такива лица — по-често, когато пътуваме на параход — и сме внимателни да не сме „твърде близо до тях“. Допуснато, е от всички, че някои хора приличат на свиня, макар и да не се намира често физиогномическо изражение тъй силно, както в картината, която даваме.
Свинята
е себелюбиво, придобивателно и в най-долен смисъл любознателно животно.
Човекът, който прилича на свинята, е лаком, обоготворява стомаха си, и негостоприемно изпъжда не само чуждия, но и своите си, защото колкото й да е изобилна трапезата му, той има достатъчно само за себе си. „Какво прасе е той! “ Сигурно, себелюбието е естествено и е наследено от всички, а благостта е по-често резултат от култура. Ако децата не бяха учени да бъдат щедри и да споделят с другите каквото имат, щеше да има много повече себелюбие в света, отколкото сега. Малцина са, ако има такива, които не са себелюбиви и упорити, без други подбудители в това направление.
към текста >>
Човекът, който прилича на
свинята
, е лаком, обоготворява стомаха си, и негостоприемно изпъжда не само чуждия, но и своите си, защото колкото й да е изобилна трапезата му, той има достатъчно само за себе си.
Древните изглежда да са зачитали мечката, поне женската мечка, защото не е необикновено латинското име Ursula, което значи мечка от женски род. Приличния на мечка човек е груб, неловък, не стегнат, безпокоен — ходи назад и напред без определена цел, като мечка в клетка — и когато говори няма култивирания благ акцент, а говори грубо и гърлено. Понякога срещаме такива лица — по-често, когато пътуваме на параход — и сме внимателни да не сме „твърде близо до тях“. Допуснато, е от всички, че някои хора приличат на свиня, макар и да не се намира често физиогномическо изражение тъй силно, както в картината, която даваме. Свинята е себелюбиво, придобивателно и в най-долен смисъл любознателно животно.
Човекът, който прилича на
свинята
, е лаком, обоготворява стомаха си, и негостоприемно изпъжда не само чуждия, но и своите си, защото колкото й да е изобилна трапезата му, той има достатъчно само за себе си.
„Какво прасе е той! “ Сигурно, себелюбието е естествено и е наследено от всички, а благостта е по-често резултат от култура. Ако децата не бяха учени да бъдат щедри и да споделят с другите каквото имат, щеше да има много повече себелюбие в света, отколкото сега. Малцина са, ако има такива, които не са себелюбиви и упорити, без други подбудители в това направление. Четем в една от Шекспировите безсмъртни комедии за известна личност, която високо се оплаквала, че нямало присъствуващ репортер да му изпише един осел!
към текста >>
13.
Всемирна летопис, год. 1, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Сиамските лекари употребяват против ухапано от змия следната рецепта: „късче от челюст на дива
свиня
и едно такова от челюст на домашна
свиня
, късче от паунова кост, опашка от риба и глава от отровна змия“.
В Индия месото на змията очиларка се счита за лечебно средство против туберкулозата. Според един индийски учен, това средство причинявало ускорение на пулса, разпространявало топлина по цялата повърхнина на тялото, ускорявало дейността на отделителните (секреционни) органи, подпомагало действията на други лечебни средства против холера, епилепсия и нервно разстройство. Някои индийски племена от месото на очиларката Naja bungarus приготвяли с дървено масло едно лекарство за предпазване от отровата на змиите. За тази цел събирали отровните жлези, отровните зъби, небцето и жлъчката от змията. В съчинението „Materia med са of the Hindus“ от Дут се споменува за един препарат от отровата на очиларка, като средство против ухапано от отровната змия и против силна треска.
Сиамските лекари употребяват против ухапано от змия следната рецепта: „късче от челюст на дива
свиня
и едно такова от челюст на домашна
свиня
, късче от паунова кост, опашка от риба и глава от отровна змия“.
Хотентотите изкискват отровата от жлезите на отровна змия и я изпиват, за да се предпазят за в бъдеще от ухапването на отровни змии. В Мозамбик се ваксинират със змийска отрова. В Бразилия се употребява отровата от кресливата змия (Crotalus horridus), като сигурно средство против ревматизъм. Отровата от змиите е употребявана още от старите скити за намазване върховете на стрелите. Употребявали я и ловците на тигри.
към текста >>
14.
Всемирна летопис, год. 3, брой 10
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Сравнителна физиогномия (с 12 илюстрации на животински прототипи на човека : гъска, лъв, лисица, мечка,
свиня
, магаре и разни видове кучета).
Значението на благоговението и III. Любовта — най-важен възпитателен фактор —- Новото училище — братско общежитие. Статия от Боян Боев (продължение . от кн. V.). 6.
Сравнителна физиогномия (с 12 илюстрации на животински прототипи на човека : гъска, лъв, лисица, мечка,
свиня
, магаре и разни видове кучета).
Статия от Самуел Р. Уелс (прев. от английски). Продължение от год. I. 7.
към текста >>
Изглежда общоприето, че някои хора приличат на „свини“, но толкова силна прилика във физиогномическия израз, колкото е показаната във фигурите („
свиня
“ и „свински тип“), не всякога може да се очертае.
Може да заключим, че това е малко грубо, невъзпитано и странно, но той едва ли е един благороден човек, все пак може да има своите добри качества и може да бъде полезен член на обществото. Някой може да прилича на мечка и все пак да няма качествата на мечка. Изглежда, че старите са имали голяма почит към мечката или поне към женските мечки, защото ние имаме латинското име Ursula, което често се среща и значи женска мечка. Човекът, приличен на мечка, е груб, тежък, странен, неуморен, ходи нагоре-надолу без видим предлог, като някоя мечка в клетка — и когато говори, това прави повече с грухтене или ръмжене, отколкото с благ и културен акцент. По някога ние срещаме хора, най-често на палубата на някой параход, който старателно избягват да се доближават до другите.
Изглежда общоприето, че някои хора приличат на „свини“, но толкова силна прилика във физиогномическия израз, колкото е показаната във фигурите („
свиня
“ и „свински тип“), не всякога може да се очертае.
Свинята е себелюбива, алчна и, в известен смисъл, нахално животно. Човекът подобен на свиня, е ненаситен, обожава корема си, негостоприемно изпъжда не само чуждите хора, но дори и своите сродници, защото, при все че обикновено трапезата му е богато снабдена с всичко, той държи това само за себе си. „Какво прасе е тези човек! “ казваме някога. Тъй, вярно!
към текста >>
Свинята
е себелюбива, алчна и, в известен смисъл, нахално животно.
Някой може да прилича на мечка и все пак да няма качествата на мечка. Изглежда, че старите са имали голяма почит към мечката или поне към женските мечки, защото ние имаме латинското име Ursula, което често се среща и значи женска мечка. Човекът, приличен на мечка, е груб, тежък, странен, неуморен, ходи нагоре-надолу без видим предлог, като някоя мечка в клетка — и когато говори, това прави повече с грухтене или ръмжене, отколкото с благ и културен акцент. По някога ние срещаме хора, най-често на палубата на някой параход, който старателно избягват да се доближават до другите. Изглежда общоприето, че някои хора приличат на „свини“, но толкова силна прилика във физиогномическия израз, колкото е показаната във фигурите („свиня“ и „свински тип“), не всякога може да се очертае.
Свинята
е себелюбива, алчна и, в известен смисъл, нахално животно.
Човекът подобен на свиня, е ненаситен, обожава корема си, негостоприемно изпъжда не само чуждите хора, но дори и своите сродници, защото, при все че обикновено трапезата му е богато снабдена с всичко, той държи това само за себе си. „Какво прасе е тези човек! “ казваме някога. Тъй, вярно! Себелюбието е естествено и всякога наследствено, докато с добротата е, в повечето случаи, резултат от културата.
към текста >>
Човекът подобен на
свиня
, е ненаситен, обожава корема си, негостоприемно изпъжда не само чуждите хора, но дори и своите сродници, защото, при все че обикновено трапезата му е богато снабдена с всичко, той държи това само за себе си.
Изглежда, че старите са имали голяма почит към мечката или поне към женските мечки, защото ние имаме латинското име Ursula, което често се среща и значи женска мечка. Човекът, приличен на мечка, е груб, тежък, странен, неуморен, ходи нагоре-надолу без видим предлог, като някоя мечка в клетка — и когато говори, това прави повече с грухтене или ръмжене, отколкото с благ и културен акцент. По някога ние срещаме хора, най-често на палубата на някой параход, който старателно избягват да се доближават до другите. Изглежда общоприето, че някои хора приличат на „свини“, но толкова силна прилика във физиогномическия израз, колкото е показаната във фигурите („свиня“ и „свински тип“), не всякога може да се очертае. Свинята е себелюбива, алчна и, в известен смисъл, нахално животно.
Човекът подобен на
свиня
, е ненаситен, обожава корема си, негостоприемно изпъжда не само чуждите хора, но дори и своите сродници, защото, при все че обикновено трапезата му е богато снабдена с всичко, той държи това само за себе си.
„Какво прасе е тези човек! “ казваме някога. Тъй, вярно! Себелюбието е естествено и всякога наследствено, докато с добротата е, в повечето случаи, резултат от културата. Ако децата не бяха научени да бъдат щедри и да делят, щеше да има много повече себелюбие в света, отколкото сега.
към текста >>
Ето защо ние можем да вземем до някъде характера на гъската, лисицата, лъва, мечката,
свинята
или магарето, или пък да обърнем внимание на човешките качества, според това, с кого дружим — с хилавото, хитрото, силното, нечистото или упоритото или пък с разни други зверове, птици и влечуги.
Наблюдавайте я когато яде. Тя няма да вземе една, честно оценена хапка от ястието, но гризе ли гризе с ония малки зъби, поставени в оная фуниеобразна челюст. Ние сме сигурни, че тя се увърта около полицата в къщи дебнейки тук-таме, като казва, че няма добър апетит за ядене. А в отговор на въпроса: „как може да се помогне в такива случаи? “ - ние трябва да установим, че нашите тела, мозъци и лица взимат формата си вследствие на културата, която приемаме и в онова състояние на умственото ни развитие, в което се намираме.
Ето защо ние можем да вземем до някъде характера на гъската, лисицата, лъва, мечката,
свинята
или магарето, или пък да обърнем внимание на човешките качества, според това, с кого дружим — с хилавото, хитрото, силното, нечистото или упоритото или пък с разни други зверове, птици и влечуги.
(Превод от английски). ________________________________________________________________________ 1) Из книгата му: „Нова Физиогномия“. Вж. редица статии от същия в 1-та годишнина на Всемирна Летопис (кн. II и след.). ПРАВОСЪДИЕТО И ОКУЛТНИТЕ НАУКИ Какво трябва да знае юристът от окултизма 1) Системата на съвременното материално и процесуално право е фалшива в самата си основа и затова не дава никакви благотворни резултати за моралното и духовно повдигане на индивида и обществото.
към текста >>
15.
Всемирна летопис, год. 4, брой 09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Така еврейската дума за
свиня
, хозар, представлява известни природни сили, съединени в отделното животно.
Може да се даде една илюстрация на тази идея. Когато се съединят известни вибрации, възниква картина на една идея в „умственото око“ или в атмосферата. Тая картина е видима от Пророка, който помага да се образуват букви, за да представляват звукове. Той наименува трептящата картина съобразно с ефекта върху ума. Това име тогава се употребява, за да опише предмета или идеята, която тя в същност представлява.
Така еврейската дума за
свиня
, хозар, представлява известни природни сили, съединени в отделното животно.
Думата, която е употребена, за да опише животното, отговаря на същия принцип, т. е. буквите на думата представляват тия сили. Има,за пример, в природата една сила, на напрежение, елементарното „коренно“желание, което поддържа даже най-низшето живо същество да съществува, една сила, която разрешава да се вземе това, което може, от най-низшия тип на елементарното напрежение. Това е изразено чрез един звук, който представлява такава идея и е символизирана от една буква, която представлява в замяна самия звук, буквата X, произнасяна на еврейски като шотландската дума лок, едно гърлено, също като гръцкото X или испанското X, произношението на което е гърленото X, както в прочутото съчинение „Дон Кихот“. Гърлената буква се употребява да изрази низшата елементарна природа на всичко и доказателството, че тя действително представлява такова усилие, може да се добие абсолютно като се произнасят буквите, които образуват думата, т. е.
към текста >>
НАГОРЕ