НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
219
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ЕЗИКЪТ НА ПРИРОДАТА - Г.Р.
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Но тук
започва
и странното, новото, трудното в окултизма за съвременниците.
Но общопризнато е, че тия 5 сетива не могат да обхванат цялата действителност. Много неща остават скрити за тях. Човешкото познание зависи от съвършенството на апаратите, с които си служи. И окултизмът твърди, че у човека има в латентно състояние и други сетива, които ако се развият, той ще може да схване това, което не може да се схване с обикновените 5 сетива. Окултизмът се явява, следователно, не като някакво умозрително построение, а просто като продължение на обикновеното опитно изследване.
Но тук
започва
и странното, новото, трудното в окултизма за съвременниците.
Защото развитието на поменатите сетива зависи от целокупното развитие и „съвършенството на човека". А изразът „съвършенство на човека" е свързан с ред метафизични и нравствени понятия и норми, които се схващат различно от съвременната религиозна, етична и научна мисъл. За окултизма и морала може да говорим другаде. Тук ще кажем, че „съвършенството на човека“ в окултния смисъл предполага един строг вътрешен морал и една строга вътрешна дисциплина, които включват в себе си някои от сегашните нравствени понятия. За окултиста моралът не е някакво авторитетно предписание, което сляпо трябва да се следва и неизбежно поведение от неговото вътрешно отношение и връзка с околните.
към текста >>
Изучаването на окултизма при съвременните условия
започва
от две страни: теоретична, т.е.
Окултизмът предполага едно висше нравствено съвършенство, което съпоставено с днешната действителност, може да се стори само като далечен идеал. Реализирането на това висше нравствено съвършенство включва в себе си развитието на поменатите способности. Те са негово естествено последствие, негов резултати – Както се вижда, крайните домогвания на окултизма не могат да бъдат днес еднакво постижими за всички. Но за всички окултизмът може да бъде полезен. На всекиго той може да помогне да се издигне поне една стъпка по-горе в своето развитие.
Изучаването на окултизма при съвременните условия
започва
от две страни: теоретична, т.е.
схващане на общите му основни твърдения и практично приложение на изводите от тия твърдения в живота. И първото необходимо условие за окултното развитие на днешния човек е да се направи живота му по-прост и по- естествен. В тая насока вече мнозина работят. Преди да стане човек духовен в окултния смисъл на думата, трябва да стане естествен. И тая естественост трябва да започне от най-малките, от най-близките и бихме казали дори чисто материалните работи на ежедневния живот: храна, сън, труд, почивка и пр.
към текста >>
2.
ЗА СВОБОДАТА - Г.Т.
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Или кога видим корените на някое дърво изпоизкривени и гърчави, ние знаем, че сума пречки е трябвало да превъзмогнат те в коравата и гъста
почва
.
Тя изписва и по човека – точно и подробно – образа на онова, което той мисли, чувствува и върши. И както когато четем някоя книга, ние не виждаме самата мисъл, не чуваме и звучно изказана реч, а разчитаме само ония символи, с които думите са изразени и все пак разбираме, така и когато четем живата книга на човешкото лице. Стига да можем да разчитаме писмената на природата, ние ще знаем какво крие този човек в себе си. А това ще ни избави от опасността да съдим на презумица за хора и неща, ще ни избави и от склонността едно да надценяваме, а друго да подценяваме. Па и няма нищо чудно в разчитане на белезите – нали когато видим нейде изровено корито знаем, че вода е текла?
Или кога видим корените на някое дърво изпоизкривени и гърчави, ние знаем, че сума пречки е трябвало да превъзмогнат те в коравата и гъста
почва
.
Па и не ни трябва да отиваме много надалеч, за да видим, че природата пише нашия живот по нас. Достатъчно е да наблюдаваме как тя бразди бръчка подир бръчка по човешкото лице от млада възраст до старини. Или вижте жилестата едра ръка на ковача, който всеки ден върти чук. Защо е наедряла? Защото към нея постоянно прелива повече кръв и я храни.
към текста >>
В неговата светлина всичко оживява и
започва
да говори – и отвесните бръчки между очите на онова чело и сключените електрически настръхнали вежди на оня човек и опърничавата коса на другия и мекият, пластичен поглед на този.
Данните, които те ни дават, подлежат на непрекъсната проверка. И макар че нам са недостъпни засега на това стъпало на развой дълбоките основи на тия науки, за достигането на които са необходими висши способности, ние можем уверено да пристъпим към тяхното проучване на чисто опитна база и да се задоволим само с фактическа проверка. Ключ на тези науки е закона на съответствията. Научи ли се човек вещо да борави с него, природата ще му се разкрива все по-дълбоко и по-дълбоко, щом в него трепне свещеният трепет на благоговение пред нейната върховна разумност. И както проницателното око на математиката схваща вътрешния динамизъм на физичните процеси и ни дава едно по-друго откровение за света от това на сетивата, така и законът на съответствията, който се покои на окултната хармония за числата, ни дава едно по-пълно и по-дълбоко откровение за вселената.
В неговата светлина всичко оживява и
започва
да говори – и отвесните бръчки между очите на онова чело и сключените електрически настръхнали вежди на оня човек и опърничавата коса на другия и мекият, пластичен поглед на този.
Лицето с всичките си линии и ъгли се превръща в жива геометрия и числата ни разкриват съотношения, които сами за себе си говорят... Тези науки тепърва започват да растат. Те са били някога едри клонести дървета, които сега са изчезнали, ала семената им са се опазили и днес никнат тук-там в разработената почва на нечии мозъци. Те излизат из приказните одежди на мита и иносказанието и встъпват в нова фаза на развой. Наистина езикът им звучи още странно за непривикналото ухо, мъчен е за проумяване и само хора с тънък ум, дълбока интуиция и богат вътрешен опит могат вещо да го разбират.
към текста >>
Лицето с всичките си линии и ъгли се превръща в жива геометрия и числата ни разкриват съотношения, които сами за себе си говорят... Тези науки тепърва
започват
да растат.
И макар че нам са недостъпни засега на това стъпало на развой дълбоките основи на тия науки, за достигането на които са необходими висши способности, ние можем уверено да пристъпим към тяхното проучване на чисто опитна база и да се задоволим само с фактическа проверка. Ключ на тези науки е закона на съответствията. Научи ли се човек вещо да борави с него, природата ще му се разкрива все по-дълбоко и по-дълбоко, щом в него трепне свещеният трепет на благоговение пред нейната върховна разумност. И както проницателното око на математиката схваща вътрешния динамизъм на физичните процеси и ни дава едно по-друго откровение за света от това на сетивата, така и законът на съответствията, който се покои на окултната хармония за числата, ни дава едно по-пълно и по-дълбоко откровение за вселената. В неговата светлина всичко оживява и започва да говори – и отвесните бръчки между очите на онова чело и сключените електрически настръхнали вежди на оня човек и опърничавата коса на другия и мекият, пластичен поглед на този.
Лицето с всичките си линии и ъгли се превръща в жива геометрия и числата ни разкриват съотношения, които сами за себе си говорят... Тези науки тепърва
започват
да растат.
Те са били някога едри клонести дървета, които сега са изчезнали, ала семената им са се опазили и днес никнат тук-там в разработената почва на нечии мозъци. Те излизат из приказните одежди на мита и иносказанието и встъпват в нова фаза на развой. Наистина езикът им звучи още странно за непривикналото ухо, мъчен е за проумяване и само хора с тънък ум, дълбока интуиция и богат вътрешен опит могат вещо да го разбират.
към текста >>
Те са били някога едри клонести дървета, които сега са изчезнали, ала семената им са се опазили и днес никнат тук-там в разработената
почва
на нечии мозъци.
Ключ на тези науки е закона на съответствията. Научи ли се човек вещо да борави с него, природата ще му се разкрива все по-дълбоко и по-дълбоко, щом в него трепне свещеният трепет на благоговение пред нейната върховна разумност. И както проницателното око на математиката схваща вътрешния динамизъм на физичните процеси и ни дава едно по-друго откровение за света от това на сетивата, така и законът на съответствията, който се покои на окултната хармония за числата, ни дава едно по-пълно и по-дълбоко откровение за вселената. В неговата светлина всичко оживява и започва да говори – и отвесните бръчки между очите на онова чело и сключените електрически настръхнали вежди на оня човек и опърничавата коса на другия и мекият, пластичен поглед на този. Лицето с всичките си линии и ъгли се превръща в жива геометрия и числата ни разкриват съотношения, които сами за себе си говорят... Тези науки тепърва започват да растат.
Те са били някога едри клонести дървета, които сега са изчезнали, ала семената им са се опазили и днес никнат тук-там в разработената
почва
на нечии мозъци.
Те излизат из приказните одежди на мита и иносказанието и встъпват в нова фаза на развой. Наистина езикът им звучи още странно за непривикналото ухо, мъчен е за проумяване и само хора с тънък ум, дълбока интуиция и богат вътрешен опит могат вещо да го разбират.
към текста >>
3.
ПСИХОФИЗИОЛОГИЧНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА МУЗИКАТА ВЪРХУ ЧОВЕКА - К.И.
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Кому са потребни песните на дълго робство когато тихия напев на свободата
започва
да се чува!
Няма опит, който да не е възнаграден, няма усилие, което да не вкуси плода, когато то е насочено вътре в самите нас, защото първата крачка към свободата е себевъзпитанието и всички, които вървят по този път, предвкусват за себе си нейното приближаване. Оня, който е разбрал свободата, който е разбрал величието и силата на доброто в живота, когато срещне окаян друмник да се лута в мрачината на своето незнание, натоварен с тежкото тегло на лъжливото великолепие, не ще го отмине или с удар отстрани, а ще го хване кротко за ръка и ще му каже: Кому са потребни златото и накитите на миналото време? Защо се луташ с този товар да търсиш загасващото бледо светило на изминалите дни, когато на изток ще възлезе ново слънце, което залива вече с предвестно сияние света. Хвърли одеждата на твоето лъжливо величие, извезана с окраски, що мамят чуждия взор. Облечи чистата, бяла риза на честен труженик и иди та се приближи при своите.
Кому са потребни песните на дълго робство когато тихия напев на свободата
започва
да се чува!
Хвърли веригите и нека твоите ръце бъдат свободни. С тях ще вдигнеш своята окаяна сестра от тинята на изминалата черна нощ, ще стискаш ралото на твоята нива, ще сочиш лазура на чистото небе, където свободни птички летят, отнасяйки във висинето своята волна песен... Кому са желани воплите на робството, когато има други слова, друга песен – песента на свободата. Едно е необходимо да каже на себе си човек: „Ти не ще вършиш насилие, защото искаш да познаеш свободата" – и да го изпълни.
към текста >>
4.
ЕДЕЛВАЙС - R.O.D`ot
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Такова сърце стояло в лед няколко дни и след това поставено в специален апарат (на Лангендорф), дето в аортата се пъхва стъклена тръба, съединена със стъкленица, пълна с течността на Лок (съставена от слаб разтвор от готварска сол, сода, калиев хлорид и захар и наситен тоя разтвор с кислород) при температура, равна на вътрешната телесна температура,
почва
да се храни от този разтвор и след известно време
почва
да пулсира с ритъм, който бавно се засилва, докато стигне нормалното биене на здраво сърце.
И по такъв начин, в тялото на човека са се диференцирали различни тъкани, като костна, хрущялна, мускулна, нервна и пр. При това не всички тъкани еднакво бързо умират. Установи се, че най-бързо загиват нервните клетки, а най-бавно костните. По-нататъшните изследвания установиха, че не само парче от известна тъкан може да живее известно време самостойно, но даже и цели органи, отделени от тялото, дълго време още могат да проявяват признаци на самостоен живот. Опитът е направен с отрязано сърце на току-що умряло млекопитаещо или човек.
Такова сърце стояло в лед няколко дни и след това поставено в специален апарат (на Лангендорф), дето в аортата се пъхва стъклена тръба, съединена със стъкленица, пълна с течността на Лок (съставена от слаб разтвор от готварска сол, сода, калиев хлорид и захар и наситен тоя разтвор с кислород) при температура, равна на вътрешната телесна температура,
почва
да се храни от този разтвор и след известно време
почва
да пулсира с ритъм, който бавно се засилва, докато стигне нормалното биене на здраво сърце.
Освен това, всеки мускул, изолиран вън от човешкото тяло и раздразнен механически, химически или електрически, дълго време още проявява живот. Същото явление показват и нервите. Ако съпоставим всички тия факти с фактите, когато човек умира при най-слабо нараняване на сърцето или при удар в мозъка, или стомаха, черния дроб или, най-после, когато боднем с върха на иглата само центъра на дишането в продълговатия мозък, нам става ясно, като че животът е „разлят" във всички органи поотделно и в цялото тяло изобщо. И понеже както тялото, тъй и органите са съставени от клетки, то новите изучавания се отправиха към изследване на клетката. Оказа се, че всяка клетка се състои от ядро и протоплазма, но нито ядрото може да съществува без протоплазма, нито протоплазмата без ядро.
към текста >>
Светлинните явления
започват
при трептения от 450 до 750 трилиона в секунда.
Следващите гами остават тайна за човешката чувствителност. Физиците намират, че тук е областта на електричните вълни, които добре се схващат от апаратите на безжичния телеграф, т.е. Херцовите вълни. Изобщо, тая област до 34 милиарда трептения спада към електричеството. А между 34 милиарда и 35 трилиона спадат вълните на една съвсем неизвестна област.
Светлинните явления
започват
при трептения от 450 до 750 трилиона в секунда.
В тоя интервал от трептения се намират всички цветове и нюанси на спектъра. Отсам червения цвят тия явления дават топлина и се схващат от осезателното ни чувство. Значи топлината, това са трептения около 400 трилиона в секунда. Оттатък моравия цвят се намира химическата енергия, която се схваща от фотографическата пластинка. Това са трептения около един квадрилион Над тая област един огромен интервал от трептения остава неизвестен засега.
към текста >>
Едва над 288 квадрилиона трептения,
почват
рентгеновите лъчи и свършват към два кентилиона.
В тоя интервал от трептения се намират всички цветове и нюанси на спектъра. Отсам червения цвят тия явления дават топлина и се схващат от осезателното ни чувство. Значи топлината, това са трептения около 400 трилиона в секунда. Оттатък моравия цвят се намира химическата енергия, която се схваща от фотографическата пластинка. Това са трептения около един квадрилион Над тая област един огромен интервал от трептения остава неизвестен засега.
Едва над 288 квадрилиона трептения,
почват
рентгеновите лъчи и свършват към два кентилиона.
А рентгеновите лъчи са съставени от електрони. И тъй ние виждаме, как простата механична енергия (движението на пръчката) минава в звук, електричество, топлина, светлина, химическа енергия и най-после електроните на рентгеновите лъчи. Оттук нататък следват йоните, атомите, молекулите, албумините, клетките и т.н. Днес науката загуби границите не само между „живата" и „мъртва" материя, но и между материята и енергията. Оказа се, че всичко е движение.
към текста >>
Ако се счука ситно и се смеси с гъсто дървено масло и се постави капка от сместа във вода, то капката
почва
да се движи като амеба – оживява.
От друга страна знае се, че клетката при делението си дава само клетки от рода на майчината клетка. Аналогията показа, че подобно явление се намира и у „мъртвата" материя. Напр. ако в разтвор от сяра поставим пирамидни кристалчета пак от сяра, цялата разтворена маса изкристализира изключително в пирамиди; ако поставим пък призми – изкристализира изключително в призми. Нисшите едноклетъчни организми имат едно особено движение (чрез псевдоподи, лъжекрачка), наречено амебовидно движение. Опитите на Bütschli показаха, че и в мъртвата материя може се намери аналогично явление.
Ако се счука ситно и се смеси с гъсто дървено масло и се постави капка от сместа във вода, то капката
почва
да се движи като амеба – оживява.
Даже храненето успяха да наподобят. Взеха хлороформена капка във вода (тя наподобява амебата) и я поставиха в контакт с едно стъклено влакно, намазано с шелак. Веднага влакното се поема по същия начин от капката, както амебата поема храната си и когато шелакът се разтвори в хлороформа, оголеното стъклено влакно бива изхвърлено по същия начин, както една амеба изхвърля целулозната покривка на погълнатото и изсмукано водорасло. Има още много аналогии, които подриват рязката граница между жива и мъртва материя. И така се анализираха основните елементи на живота,, като се започна от чистата енергия и се мина през йонното състояние на материята, после през атомите, молекулите, докато се стигна до организмите – най-нисшата форма на които се явява клетката.
към текста >>
Поройните дъждове разтварят една част от тоя прах, а друга свличат към долините, дето богатата с тия соли вода тори
почвата
, храни растенията и пои животните.
Но внимателното проучване на тия вързани за вечни времена молекули установява, че и те, макар и бавно, се движат, освобождавайки се по един удивителен начин. Без подробности ще упомена само ония фактори от физиката и геологията, които най-съществено спомагат за разрушаване на тия скали. Касае се за дневните и вечерните температурни разлики в планините, които дават разпукване на скалите; на второ място влагата, която замръзва в тия пукнатини през есенните и зимни дни, също така спомага за рушене на скалите. Най-после мъховете и те имат свой дял в това рушене. По тоя начин високите планини се снишават, а грамадните скали се обръщат на пясък и прах.
Поройните дъждове разтварят една част от тоя прах, а друга свличат към долините, дето богатата с тия соли вода тори
почвата
, храни растенията и пои животните.
И действително, растенията пък и животните съдържат в тялото си много неорганични елементи и съединения между които S, Р, Cl, Bг, Si, K, Nа, Li, Fе, Mg, Са, Bа, Al, Аs, Си, Аg, и най-важните С, Н, О и N. По отношение на съединенията аз ще приведа за пример процентното съдържание на ръжената слама. Калиеви и натриеви соли има 18.65% Калиеви и магнезиеви соли има 1б.52% има 64.4 % И тъй силициевите съединения, които съставляват най-големия процент на скалите са най-голяма необходимост за растенията. Значи молекулите на скалите имат път към растенията. От растителната елементарна клетка до висшите растения се протака една огромна стълба от всевъзможни видове растения, които колкото повече се движат възходящо, толкова повече усложняват своята конструкция.
към текста >>
5.
ИМПРЕСИЯ - Едидия
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Аз те държа за ръка и макар, че светилника
започва
да мъждее от суровата влага, ще пазя неговата светлинка.
Днес, след дълга и студена зима, по високите български върхове пак заблестяха самотните цветове на Еделвайса. Дано тоя път слънцето огрее всичките върхове (на не много високите български планини) и ги окичи с разкошни венци от Еделвайс. ROD`ot Не бой се, дете, кога слизаш надолу. Що, от тъмнината ли се плашиш? Не бой се и не трепери.
Аз те държа за ръка и макар, че светилника
започва
да мъждее от суровата влага, ще пазя неговата светлинка.
Дръж ме само здраво за ръка. Ти се вайкаш и се плашиш, че там долу те очаква смърт? Не дете, слизал съм низ тез пътеки не веднъж и знам, че стигнем ли до дъното, ще ни се отвори пак изходен път нагоре. Само – недей се вайка и недей плака. Ти се оплакваш, че светлината едва блещука, че ту блесне, ту изчезне, а?
към текста >>
Пред тебе
започва
да се развиделява.
Ти се навеждаш и вземаш нещо. Ами аз? Видиш ли защо ти беше макар и бледен, пламъка на моя светилник? Нещо радостно трепна в тебе. Пръв радостен трепет.
Пред тебе
започва
да се развиделява.
Познаваш ли този елмаз? Някога, спомняш ли си, ти го беше небрежно разсипал от твоята огърлица. А без него не-можеш да се върнеш при баща си. Ти сещаш, нещо леко да те подига. То са крилата на радостта.
към текста >>
6.
ИЗ „ШЕПОТА НА ДУШАТА” – Рабиндранат Тагор
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Умът наново
започва
своя ден – спокоен и силен. О!
Но те са тъмен отблясък, и тяхната глъбина крие страдания. Понякога отпущам веслата и оставям лодката да се подеме в тия потоци. Моят ум тогава спира всред шеметния ход на живота и стреснат пита за нея... Той я дири – тук и там, дири дето я няма. Дърпа се назад, той дири опори, но нея я няма.... И той страхлив, угнетен увисва между земя и небо. Но ето, аз пак хващам здраво веслата; затрепква тялото на моята лодка и тя пори наново сините небесни вълни.
Умът наново
започва
своя ден – спокоен и силен. О!
той сега не пита за нея къде е, коя е и какво е Тя. Защото Тя е с него. Тя – Истината на Живота. И той безуморно работи както малката пчела. А лодката се носи далеч, далеч по безбрежните световни океани към желан бряг на родна страна... На изток се отмахват тънки завеси.
към текста >>
7.
Списанието
 
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Тогава нам ще стане ясно защо в историята, всякога, когато силата в нейната слепота, е искала да разруши великия закон на ритъма, е
започвала
своето самоунищожение.
Материализмът има тая съществена отлика, че измерва конечните неща, защото и той самият е конечен. Всичките вражди, всичките жестокости свирепствували в историята на човечеството, са плод на стесненото, конечно схващане на живота, че за собственото свое благо, трябва да пожертвуваш благото на ближния си. Гордостта на силата винаги иде ще ни препятствува да открием истинския смисъл на нашия живот. Тя не ще ни посочи оня желан бряг на мира, който се намира отвъд езерото на пролятата човешка кръв. Когато вникнем по-дълбоко, за да проумеем що е силата, ще видим само това, че срещу нейния принцип внезапно въстава един друг, незнаен принцип, който запира нейния ход.
Тогава нам ще стане ясно защо в историята, всякога, когато силата в нейната слепота, е искала да разруши великия закон на ритъма, е
започвала
своето самоунищожение.
Тогава ще проумеем, защо човеците и до днешен ден замислят и строят кулата на Вавилон. Силата, със своя принцип, не може да бъде нито най-ценната, нито най-високата истина, защото тя дръзва да се опълчи срещу царуващия ритъм, а там тя намира своята смърт. Себеограничението, себеконтролът са вратата, която води към доброто. Това добро не е затворено нито в размера, нито в множеството, нито в друго някое средство на силата. Оня, който е разбрал това, не се срамува от скромното си облекло.
към текста >>
8.
ВОЛЯ ЗА ЖИВОТ - Г.
 
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.
У него
почва
да се събужда нещо „забравен" и дълбоко.
Тя постигна това, като насочи неговото внимание изключително върху материалните форми и отношения. Това е и дълбоката вътрешна причина за създаването на днешното ограничено светоразбиране. Но потокът на еволюцията е неспирен Постигат се едни задачи, други се откриват. Днешният човек, потънал волно и неволно в материята, захваща да се сепва. Защото още дълъг път го чака.
У него
почва
да се събужда нещо „забравен" и дълбоко.
И външните признаци на това са новите духовни движения, за които особено характерен е създадения и растящ интерес към древния изток. В него мнозина, недоволни от официалната духовна ограниченост на запада, намират нещо твърде близко и сродно. Но днешният човек има определен начин на мислене и изследване. Той иска да обоснове своя духовен мироглед не само исторически (т.е. с вътрешната връзка и последователност на големите религии и култури), а и практически.
към текста >>
9.
ВЛИЯНИЕТО НА СЛЪНЧЕВАТА СВЕТЛИНА - Д.Г.
 
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Когато житното зърно страда в земята и се бори с
почвата
, за да поникне навън на божието слънце, това са естествени страдания, наложени от вътрешното естество на живота.
Живо ли е едно дърво или не, лесно се познава: ако пролет напъпи и се разлисти, ако расте, ако се „движи", живо е; ако не мръдва нищо в него – мъртво е. На земята, движението е един признак на живота – без то да е самия живот. Болката и насладата, скръбта и радостта, между които се люлее животът, са постоянни негови спътници и тях ги знае всяко живо същество. Гладът и храната, като едно благо за живота – пак всеки живот ги познава. И няма по-естествено искане от искането на всяко живо същество: да му се дадат условия и простор да расте, „да се движи" по ония естествени линии, които вътрешните закони на живота му очертават; да не му се причинява неестествена болка, която би спънала правилния му растеж.
Когато житното зърно страда в земята и се бори с
почвата
, за да поникне навън на божието слънце, това са естествени страдания, наложени от вътрешното естество на живота.
Но когато човек отиде и олющи сочната кора на младата фиданка, или ошмули вейките й от току що избуялите листенца – това са неестествени страдания, защото са ненужни. Най-после, всяко същество иска да не му се отнема необходимото за живота, неговата насъщна храна. Това са прости истини, които всеки, който живее, знае. Ето защо всяка жива душа казва: „Дайте ми воля да раста, не ме ограничавайте и не обирайте безмилостно плодовете, които узряват по вейките на моя живот. Оставете ме свободно да ги употребя така, както животът ме учи – за свое благо и за благото на моите ближни".
към текста >>
10.
АСТРОЛОГИЯ. ПЛАНЕТНИ ВЛИЯНИЯ – Г.
 
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Същата грозота намираме и у тия животни, които живеят дълбоко в
почвата
.
Тя е у някои дотолкова голяма, че заема почти половината тяло. Останалата част може да се счита като стомах. Затова естествениците считат, че това са животни чието тяло се състои само от уста и стомах. Такава грозота се констатира и у нощните животни на сушата. Аз на зная дали има човек, който да изпитва естетическа наслада, когато гледа един бухал, една кукумявка или един дългоух прилеп.
Същата грозота намираме и у тия животни, които живеят дълбоко в
почвата
.
От вида на една къртица всеки почти усеща едно неприятно чувство. Съпоставете всичката тая грозота със симпатичността, която вдъхва овцата, величествеността на лъва, и красотата на американските колибри. Ще се види дълбоката разлика, която съществува в красотата на формите, между ония деца на тъмнината и ония същества, които живеят в обилност от слънчева светлина и дишат въздуха на небесните висини. У животните, както и хората, по тяхната външна форма може да се съди за техния характер. Всички обитатели на нощта, заедно със своята грозота, носят и един характер, отличаващ се с една голяма хищност, грабливост и лакомство.
към текста >>
При такива затъмнения петлите
почват
да пеят, но пойните птици млъкват.
Вземете лъва, макар и граблив, но в неговия характер има нещо благородно. Записани са за него много благородни подвизи. Подлост у лъва никой още не е констатирал. Има изобщо много наблюдения, които показват, че има дълбока разлика в характерите на животните, пък и на хората, които живеят в близък контакт със слънчевите лъчи, и ония които рядко или никак нямат отношение с тая светлина. Във връзка със светлината, аз желая да посоча и ония факти, които са наблюдавани при слънчеви затъмнения.
При такива затъмнения петлите
почват
да пеят, но пойните птици млъкват.
Ако такова затъмнение свари птицата по време на хвъркане, тя пада на земята или се блъска в зданията. Прилепите и бухалите излизат от гнездата си. На 4-ти април 1912 г, е наблюдавано влиянието на слънчевото затъмнението в парижката зоологическа градина. Оказало се, че антилопите, газелите и елените първи почувствували затъмнението и налягали по земята. Маймуните здраво се заловили една за друга, пчелите побързали да се приберат и пр.
към текста >>
11.
ЗА ПРАВИЛНИЯ МЕТОД В ПЕДАГОГИЧЕСКАТА ПРАКТИКА - Х.
 
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Новото – за някои –
започва
с учението на астрологията, че влияят върху живота на земята и човека не само слънцето и луната, а и останалите планети от слънчевата система.
Той може да не знае тяхното астрологично основание, ала опитното им оправдание той отлично знае. Но на това ние няма да се спираме надълго и широко: на запад има сума писано по този въпрос. Едно във всеки случай е ясно: че слънцето и луната влияят мощно върху живота на земята и върху ония същества, които я населяват. Дотук наистина няма нищо ново. Това са отдавна установени научни факти.
Новото – за някои –
започва
с учението на астрологията, че влияят върху живота на земята и човека не само слънцето и луната, а и останалите планети от слънчевата система.
Стъпим ли върху почвата на динамичната теория на трептенията и вълнообразните движения, ние идваме до едно чисто научно обяснение на планетните влияния. Наистина знайно е, че всички планети, които еднакво са обгърнати от мощната слънчева радиация, създават свои силови полета, които вън от общите си свойства, носят специфични, индивидуални особености. Тези полета непрекъснато се менят, в зависимост от положението на планетите в пространството (във физическия смисъл на думата пространство, не е геометричен), в зависимост от техните съотношения и създават онова огромно море от планетни течения, в което се развива живота на системата. Това сложно силово поле се мени всеки миг и астрологията изучава тъкмо тия постоянни променливи трептежни състояния на нашето пространство. Положението на планетите относно земята като център (координатната система не важи), техните взаимни конфигурации са ония астрономични фактори, които обуславят енергетичното състояние на пространството, което обкръжава земята.
към текста >>
Стъпим ли върху
почвата
на динамичната теория на трептенията и вълнообразните движения, ние идваме до едно чисто научно обяснение на планетните влияния.
Но на това ние няма да се спираме надълго и широко: на запад има сума писано по този въпрос. Едно във всеки случай е ясно: че слънцето и луната влияят мощно върху живота на земята и върху ония същества, които я населяват. Дотук наистина няма нищо ново. Това са отдавна установени научни факти. Новото – за някои – започва с учението на астрологията, че влияят върху живота на земята и човека не само слънцето и луната, а и останалите планети от слънчевата система.
Стъпим ли върху
почвата
на динамичната теория на трептенията и вълнообразните движения, ние идваме до едно чисто научно обяснение на планетните влияния.
Наистина знайно е, че всички планети, които еднакво са обгърнати от мощната слънчева радиация, създават свои силови полета, които вън от общите си свойства, носят специфични, индивидуални особености. Тези полета непрекъснато се менят, в зависимост от положението на планетите в пространството (във физическия смисъл на думата пространство, не е геометричен), в зависимост от техните съотношения и създават онова огромно море от планетни течения, в което се развива живота на системата. Това сложно силово поле се мени всеки миг и астрологията изучава тъкмо тия постоянни променливи трептежни състояния на нашето пространство. Положението на планетите относно земята като център (координатната система не важи), техните взаимни конфигурации са ония астрономични фактори, които обуславят енергетичното състояние на пространството, което обкръжава земята. Това, което обикновено се нарича земен магнетизъм, всъщност една още твърде малко позната съвкупност от енергии, подлежи на непрекъснати промени, които се отразяват върху целокупния живот на земята и на съществата, що я обитават.
към текста >>
Днес се лекува кога да е, операции се правят кога да е, всичко се
започва
все наслуки.
И наистина кой от нас, като види един навит часовник, чиито стрелки с такава планомерна точност ни показват времето, не знае, че нечия разумна ръка го е навила? Слънцето, луната и планетите – това са големите показалци на времената, в астрологичния смисъл на думата. Ето защо всички мъдреци твърдят, че има време за всяко нещо, сир., че всяко нещо трябва да се извърши при онези естествени, благоприятни за него условия. Така астрологията наистина се явява ключ на всички окултни науки. И истинските окултисти от всички времена не вършат нещата, когато им скимне, както върши днешния човек.
Днес се лекува кога да е, операции се правят кога да е, всичко се
започва
все наслуки.
И да се не чудим, че понякога не успяваме: то е, защото излизаме да сеем на сняг, или се греем на лунни лъчи, вместо на слънце. А ако на някои хора им върви, то е защото, астрологически погледнато, те инстинктивно се подчиняват на планетните течения, които у тях действуват в дадения миг хармонично. Следователно не е все едно кога се ражда човек, кога поема той първата вдишка като независимо от живота на майката същество. В този миг то приема оня мигновен отпечатък на мировото трептение, който определя главните линии на неговата съдба, на неговия път в живота. И астрологията определя общите условия, материални и духовни, всред които индивида се ражда и проследява в бъдещето ония благоприятни или неблагоприятни фази, в които неговият живот ще минава в своето развитие.
към текста >>
Астрологията – в своята практична част – е поставена на строга научна
почва
и си служи с ония методи, с които си служат всички други науки.
Индивидуалната воля тя не отрича. Не отрича .съществуването и на други фактори. Накратко астрологията учи, че слънцето, луната и планетите упражняват чрез съвкупността на своите трептения, влияние върху една определена част от сложното човешко естество. Самите планетни влияния, законите, които ги регулират и границите, в който те се проявяват, подлежат на опитно изследване. И онези, които твърдят, че астрологията била някаква пустоверна останка от старината и че не почивала на опитни факти, повтарят робски овързани за чужда мисъл една стара, отдавна овехтяла песен.
Астрологията – в своята практична част – е поставена на строга научна
почва
и си служи с ония методи, с които си служат всички други науки.
Данните на астрологичното издирване са строго математични: дата и място на раждането, сиреч изчисляване положението на слънцето, луната и планетите по еклиптиката за дадено място и време на земното кълбо. Самата техника на астрологията е строго математична. Астрологичното изследване е един вид математичен психологически анализ, въз основа на ония астрални съответствия, които представят основата на нейните закони. Психологичната интуиция е необходим елемент за едно истинско астрологично издирване. То е едно необходимо качество на истинския астролог.
към текста >>
12.
ВЕЛИКИЯТ СМИСЪЛ - Г.Т.
 
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Ние трябва да го посеем на добра
почва
т.е.
Майката, която люби своето дете, трябва да го научи да не къса цветята, защото ги боли; да не лови птичките, а да им дава трошиците, които са останали от трапезата; да не бие животните. Детето не трябва да мисли никога, че другите му са длъжни да му дават и да го оценяват. То трябва да се на учи да полива цветята. Майката трябва да научи детето си да служи, а не да му служат. Детето е зародиш, семенце на един бъдещ живот.
Ние трябва да го посеем на добра
почва
т.е.
да го научим да слуша гласа на истината в себе си Когато го научим на това, ние ще го изпратим на училище и то знае тогава как да използва знанията, които получава там. Сега младежите свършват гимназия и университет и не знаят защо учат. Някой учи да стане – доктор, други инженер, дипломат, министър, адвокат и т.н., но, като свършат нито един от тях не е доволен от живота, пък и от учението си. Всекиму липсва по нещо. Всеки чувства, че нещо е пропуснал да научи.
към текста >>
13.
ОКУЛТНА МЕДИЦИНА - К.П.
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Те почнаха даже да признават, че пътят към истинското познание
почва
със себепознанието.
Но след тая дълбоко материалистична нощ, за човешкия дух наново се разсипва зората на Вечната Светлина. И тя иде пак от оня източник, който е давал всичкия блясък на Индия и Египет, на Гърция и Рим. Тая светлина иде от Божествените Учители, които преди много милиони години са минали пътя, по който ние сега вървим. И те търпеливо направляват с могъщите сили на своя дух бавният напредък на всеки човек и на всеки народ. Под тяхното ръководство в учените днес наново се възвръща интересът към душата, защото те признаха истинността на древната мъдрост, че „човешката душа е ключ за разбиране на Вселената".
Те почнаха даже да признават, че пътят към истинското познание
почва
със себепознанието.
Че пътят към властта над природни стихии и над хора, почва с властта над себе си. Учените пак се връщат към миналото, а няма да е много, ако кажем, че един Бергсон възкресява идеализма на Платон, а Айнщайн – всичко онова, което са твърдели средновековните алхимици за материята и нейните превръщания... Земята, като една от многото школи на живота, никога не е оставала без учители. Днес, обаче, тя има най-много такива от всеки път, защото на човечеството предстои да мине в по-горен клас на своето развитие. И всеки, който може да чуе техния глас и да разбере тяхното слово, ще добие светлината на истинското знание – ще стане нещо повече от човека.
към текста >>
Че пътят към властта над природни стихии и над хора,
почва
с властта над себе си.
И тя иде пак от оня източник, който е давал всичкия блясък на Индия и Египет, на Гърция и Рим. Тая светлина иде от Божествените Учители, които преди много милиони години са минали пътя, по който ние сега вървим. И те търпеливо направляват с могъщите сили на своя дух бавният напредък на всеки човек и на всеки народ. Под тяхното ръководство в учените днес наново се възвръща интересът към душата, защото те признаха истинността на древната мъдрост, че „човешката душа е ключ за разбиране на Вселената". Те почнаха даже да признават, че пътят към истинското познание почва със себепознанието.
Че пътят към властта над природни стихии и над хора,
почва
с властта над себе си.
Учените пак се връщат към миналото, а няма да е много, ако кажем, че един Бергсон възкресява идеализма на Платон, а Айнщайн – всичко онова, което са твърдели средновековните алхимици за материята и нейните превръщания... Земята, като една от многото школи на живота, никога не е оставала без учители. Днес, обаче, тя има най-много такива от всеки път, защото на човечеството предстои да мине в по-горен клас на своето развитие. И всеки, който може да чуе техния глас и да разбере тяхното слово, ще добие светлината на истинското знание – ще стане нещо повече от човека.
към текста >>
14.
ТРИ ЖИВОТОРАЗБИРАНИЯ - П.Г.П.
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Когато обаче тоя център започне да се развива чрезмерно и вземе надмощие над другите, тогава се поражда едно отрицателно състояние: човек
започва
да пълнее прекомерно, става малко подвижен.
От страна на нервната система на него отговаря тъй нареченото „слънчево сплитане" (plexus solaris) – образование на симпатичната нервна система. От страна пък на психиката – инстинктивния живот на човека – инстинктите. Астрологически той е свързан с Луната, която също управлява лимфатичната система. Ненормалното функциониране на тоя център причинява в психическия живот на човека редица отрицателни състояния: тегота, неразположение, раздразнителност и пр. Благоприятното напротив, дава едно приятно усещане, също чувството на здраве, енергичност, желание за работа и пр.
Когато обаче тоя център започне да се развива чрезмерно и вземе надмощие над другите, тогава се поражда едно отрицателно състояние: човек
започва
да пълнее прекомерно, става малко подвижен.
Психическите процесии – чувствуване, мислене и пр. текат бавно, мудно. Интелектуалните способности отслабват. Единствените въпроси които вълнуват един подобен човек са: охолен живот, добра храна, благоприятна обстановка и пр. Изобщо, пълно понижаване на всички психически и физиологически процеси.
към текста >>
Всички дотогавашни дисхармонии, грижи, страдания
започват
да му се струват само като случайности в живота, незаслужаващи внимание.
От страна на нервната система, тук според неврогенната теория, се намира един главен център от нервна клетка, който заедно с други второстепенни поддържат автономната сърдечна дейност. Разгледано от психическо гледище, сърцето представлява физическата база на астралното тяло. Ето защо неговата дейност е свързана непосредствено с чувствата в човека. Всеки момент, който поставя тоя център в благоприятно състояние, поражда цяла промяна в психическия живот. Веднага човек почувства една особена лекота, едно вътрешно разширение.
Всички дотогавашни дисхармонии, грижи, страдания
започват
да му се струват само като случайности в живота, незаслужаващи внимание.
Самият живот изпъква в него с една нова красота. В тоя момент той е примирен с всички, готов да обича и се жертвува за всяко същество. Поражда се един дълбок стремеж към нещо възвишено, това обаче е само едно минутно преживяване, което при сегашния човек се явява само при изключителни условия. Неблагоприятното състояние на поменатия център поражда тъкмо противоположно състояние: една непреодолима тъга сега владее в човека. Сърцето като че ли се свива болезнено.
към текста >>
Но те
започват
да се чувствуват особено силно от окултните ученици, които често изпадат заедно в тях.
Сърцето като че ли се свива болезнено. Човек се чувствува самотен, изоставен от всички, ни една приятна дула, ни едно топло чувство - навсякъде студ. Като че всичко хубаво и красиво е изчезнало и целият свят се е потопил в неизразима скръб. Навсякъде само отчаяние, въздишки... това е друго психично състояние, в което съвременния човек често изпада. Изобщо, тия две състояния могат да бъдат преживени в по-слаба или по-силна форма от всекиго.
Но те
започват
да се чувствуват особено силно от окултните ученици, които често изпадат заедно в тях.
Регулирането на сърдечния център в обикновения човек става независимо от неговата воля. Но все пак неговото състояние се намира в тясна зависимост от чувствата, които той подържа в себе си. Всички благородни и възвишени чувства му действуват благоприятно. И обратно: всички отрицателни чувства като гняв, егоизъм и пр. - вредно.
към текста >>
15.
Идващият ден - Г.Т.
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Не, той дори трепери да му не умъртвят хляба със своите мъртви анализи, а го изяжда и не след дълго усеща как живота на хляба се прелива в него и
започва
да работи.
Те не са отвлечени, а живи. И това е един от основните белези на това учение – че неговите елементи, закони и принципи са живи, защото могат да се опитат. Това което твърдя тук, твърдя го за ония, които искат да опитат и които са сити на дòкази, пустословия и убеждавания. Че живота не се доказва, а се изпитва. Мигар гладният чака първом да му докажат, че хлябът е хляб, да направят пред него химически анализ на елементите които съдържа?
Не, той дори трепери да му не умъртвят хляба със своите мъртви анализи, а го изяжда и не след дълго усеща как живота на хляба се прелива в него и
започва
да работи.
Ето, аз не излагам някаква „система", някакви „догми" на това учение. Светът гъмжи от догми и системи. Говоря само за ония дълбоки белези в него, които могат се постигна опитно, кога човек се опита да го заживее. И който иска да го проучи, нека се приближи към него с живо сърце и свой ум, освободен от разни „възгледи" и „системи". Нима оня, който се запретва да учи теория на музиката не изучава – като оставя настрана всички „възгледи" най-напред нейните основни елементи после тоновите съчетания, законите на хармонията, контрапункта.
към текста >>
Първият закон, с който
започва
животът, е любовта" (из „Христа разпети" 5-а серия беседи на Дънов").
– „Повярвай в Господа Исуса Христа и ще бъдеш спасен ти и дома ти". Повярвай? Трябва да имаш начини за да повярваш. Трябва да стане в теб един вътрешен преврат. Не можеш да повярваш, докато нямаш любов! Първото нещо е любовта!
Първият закон, с който
започва
животът, е любовта" (из „Христа разпети" 5-а серия беседи на Дънов").
Ние хората днес сме изгубили своята основа и затова сме в неизвестност — не знаем ни откъде сме, ни защо сме, ни какво сме. А трябва да турим тази основа, за да се осмисли живота ни. „Щом турим тази основа, тогава ще имаме условия да проучваме дълбочината на битието, дълбочината на небесата, на звездите, на далечните светове, на другите същества, които са минали нагоре по тази йерархия. Но ние в тази забавачница (Земята) трябва да минем курса си и добре да го минем". (Царството Божие — 5-а серия беседи).
към текста >>
16.
За братското сдружаване - К.
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Сега
започваме
да асоциираме възприеманите от нас в ритмичен порядък тонове с цветове, форми, състояния, чувства и идеи, ритмусът на който е сроден са тоя, на когото в момента сме подчинени.
Следете прииждането на пролетта и нейното постепенно изявление. Вие ще схванете оня живия ритмус, чрез който тя завладява гори, полета, балкани: ще усетите и вътре в себе си свежест, бодрост, ведрина, нещо ново – вашия дял от пролетта – и то напира отвътре и сякаш ще му се да се разтвори, да цъфне – така, както напират отвътре натрупаните енергии в назряла пролетна пъпка И този ритмус отвътре побеждава и донася своето: нов живот, експанзивност, здраве, творчество. Та не е ли този същият ритмус, който кара човека да стои захласнат с часове пред зазоряващия се изток и с трепет на душата си да изживява всички ония дивни композиции на бои, сменящи се всеки миг, за да създават все нови и нови комбинации. Ритмусът, движението на цветовете е който ни завладява. На това всеобщо проявление на този закон в природата вън от нас и в нашата собствена природа се дължи обстоятелството, че музиката ни кара да реагираме отвътре на нейните импулси отвън и понеже нам не са чужди нейните трептения, скоро и ние се подчиняваме на нейния ритмус, ритмусът вътре в нас се изравнява или най-малко иде в едно хармонично отношение с тоя, който ни въздейства отвън и ние разбираме тогава музиката.
Сега
започваме
да асоциираме възприеманите от нас в ритмичен порядък тонове с цветове, форми, състояния, чувства и идеи, ритмусът на който е сроден са тоя, на когото в момента сме подчинени.
______________________ Дойдем ли да разглеждаме ритмуса по-конкретно в музиката, тук го дефинират обикновено така: Смяната на тоновите трайности, или с други думи казано движението на музикалните тонове и тяхното редуване по време. Освен това някои от редицата тонове се акцентуват периодически правилно или неправилно и определят това, което в музиката се нарича такт. Запример в двувременните тактове акцентуват се времената през едно, като акцентуването е в началото на такта В тривременните – акцентуват се времената през две, като в началото на такта стои пак акцентуваното време, и т.н. докато стигнем до сложните тактове, дето акцентите се редуват при една по-сложна периодичност. Запример при 7/16 такт акцентуват се 1°, 3° и 5° време или 1°, 4° и 6° време (В показаните по-долу примери отбелязаните с ъгълче ноти са акцентуваните времена).
към текста >>
И някои музиканти твърдят, че работата е, която в своята нужда от ритмична правилност при нейното извършване и за да облекчи работника, е създала музиката, или по-право казано, тя е накарала човека да създаде музиката, за да си служи с нея преди всичко като с помощно средство при работата си, а после, когато тя се е развила в мелодично отношение —
започва
да му донася и наслада.
Наблюдавайте коситба и за късо време вие ще схванете общия ритмус, такта, който управлява замаха на всеки работник и той е така правилен и строго отмерен, че и на вас, които гледате отстрани, ви донася една приятност, лекота, разведряване. А ако запитате онзи, който е вършил тази работа, ще ви каже, че така, в такта на правилния ритмус по-леко се работи и по-бавно се изморява. Вслушайте се в ударите на ковачите и там ща схванете ритмуса на работата. Всеки по инстинкт, от вродена опитност се старае да вложи ритмуса в своята работа, за да се облекчи в нея. Защото наистина той е регулатор на енергиите и ободряващ фактор.
И някои музиканти твърдят, че работата е, която в своята нужда от ритмична правилност при нейното извършване и за да облекчи работника, е създала музиката, или по-право казано, тя е накарала човека да създаде музиката, за да си служи с нея преди всичко като с помощно средство при работата си, а после, когато тя се е развила в мелодично отношение —
започва
да му донася и наслада.
Ритмус и мелодия — това са две обширни области на музиката, които могат да послужат като богат източник за наблюдение и изследване и настоящата статия — скромен опит за разглеждането им от психологическо гледище — няма претенциите, освен да подбуди читателя към себенаблюдение и изследване на сложните психически процеси, които се развиват при възприемането на една музикална композиция. Осветени със светлината на съзнателния поглед, тия процеси добиват конкретно определена форма и тяхното развитие разкрива на човека много истини, и дарява много радости на искрено търсещите по-дълбоките основания на онова, което става вътре в него и около него.
към текста >>
17.
ОКУЛТНА МЕДИЦИНА - К.П.
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Оттук
започва
контрола върху старите светове на чувствата и мислите във всеки един от братята от сдружението.
... И слушали сме един мъдрец да казва: „Чувала със 75 кг. ще вземе да пренесе най-силният, а този от 25 кг – най-слабият. И това ще трябва да стане без роптание. Високи съзнания се искат за този живот". Специално този въпрос е много ясен на онези, които са работили обща работа – задружно и ще се изясни само на онези, които лично го проверят.
Оттук
започва
контрола върху старите светове на чувствата и мислите във всеки един от братята от сдружението.
Пред всеки един от тях изпъкват добрите и лошите страни на различните им темпераменти. Плюс това физическата работа обикновено носи едно малко изпразване на вътрешния потенциал и ето пред нас е психологичното състояние на един от братята няколко мига след първия ентусиазъм. И ние ще си позволим да изтъкнем своето заключение: Докато духовният елемент преобладаваше във всеки едного от братята, вътрешните противоречия и физически трудности не се забелязваха. И този ентусиазъм не би бил такъв, ако неговото ръководство поемеше един светъл ум; в този случай той би дал много сили и духовни стремежи, толкова необходими за по-сетнешната работа в сдружението. С това ние нямаме ни най-малкото (намерение) да представим този нов живот за толкова страшен.
към текста >>
„Високи съзнания се искат за този живот" и ние вярваме, че всеки в когото тази идея
започва
да работи, съзнава напълно сериозността, а не „страшното" в този живот.
Плюс това физическата работа обикновено носи едно малко изпразване на вътрешния потенциал и ето пред нас е психологичното състояние на един от братята няколко мига след първия ентусиазъм. И ние ще си позволим да изтъкнем своето заключение: Докато духовният елемент преобладаваше във всеки едного от братята, вътрешните противоречия и физически трудности не се забелязваха. И този ентусиазъм не би бил такъв, ако неговото ръководство поемеше един светъл ум; в този случай той би дал много сили и духовни стремежи, толкова необходими за по-сетнешната работа в сдружението. С това ние нямаме ни най-малкото (намерение) да представим този нов живот за толкова страшен. Не, ние искаме конкретно и ясно да се изнесат първите факти, които се налагат на всеки, опитващ се да изнесе опита на братското сдружение и донякъде да изтъкнем важността и истинността на мисълта.
„Високи съзнания се искат за този живот" и ние вярваме, че всеки в когото тази идея
започва
да работи, съзнава напълно сериозността, а не „страшното" в този живот.
Истинността на тези наши мисли, основани на близкия опит, ние можахме да проверим и в други няколко комуни в България, а най-добре от дългогодишните опити за реализиране на комуна през миналото столетие от интелигентния руснак Николай Фрей. Опитите си е правил в Америка и ние с учудване констатираме еднаквостта на законите, действуващи в положителна и отрицателна насока, вътре във всяко сдружение, вън от време и национално чувство, религиозни убеждения и др. Опитите на Николай Фрей са ценни за нас, защото те изтикват добрите и лошите страни на известна приложена комунална форма (за опитите на Фрей ние употребяваме думата, „комуна",тъй като истинската идея за братството и сдружение на братя за него е била още чужда), грешките произлезли от известен начин на прилагане законите на вътрешното растене, значението на слуховия елемент при напредването на школата в комуната и др. – Факти из живота на сдруженията, които налагат корекция в разбиранията на всеки работник за тяхното реализиране. Ние ще предадем в няколко книжки съкратено историята на тези комуни, които ще ни дадат освен знанието, за което говорихме по-горе, но и един жив образ за освежаване на мислите в нашата теоретична беседа.
към текста >>
(печатането
почва
от 5 книжка).
Истинността на тези наши мисли, основани на близкия опит, ние можахме да проверим и в други няколко комуни в България, а най-добре от дългогодишните опити за реализиране на комуна през миналото столетие от интелигентния руснак Николай Фрей. Опитите си е правил в Америка и ние с учудване констатираме еднаквостта на законите, действуващи в положителна и отрицателна насока, вътре във всяко сдружение, вън от време и национално чувство, религиозни убеждения и др. Опитите на Николай Фрей са ценни за нас, защото те изтикват добрите и лошите страни на известна приложена комунална форма (за опитите на Фрей ние употребяваме думата, „комуна",тъй като истинската идея за братството и сдружение на братя за него е била още чужда), грешките произлезли от известен начин на прилагане законите на вътрешното растене, значението на слуховия елемент при напредването на школата в комуната и др. – Факти из живота на сдруженията, които налагат корекция в разбиранията на всеки работник за тяхното реализиране. Ние ще предадем в няколко книжки съкратено историята на тези комуни, които ще ни дадат освен знанието, за което говорихме по-горе, но и един жив образ за освежаване на мислите в нашата теоретична беседа.
(печатането
почва
от 5 книжка).
И тъй, от описаното по-горе отрицателно психологическо състояние на брат от сдружението, може да се излезе, като се приложи правилно следният метод, посочен ни от окултната наука: Да се трансформира съзнателно едно лошо разположение към близкия си в добро. Слабости и недостатъци във всеки човек има и като че ли повечето от тях изтичат из света на неговия личен живот. Пита се ученика от бр. сдружения има ли такива? Та нали тъкмо за тях тай съедини силите си в бр.
към текста >>
И ако Нашите читатели биха се интересували от тези въпроси и проучеха комуните и общежитията, те биха събрали достатъчно материал от естество да ги убеди, колко голямо зло се крие вътре в тези несъгласия, които
почват
да се пълнят пред унилия вече образ на сдружението или общежитието тъкмо тогава, когато започне взаимно охлаждане.
сдружение, имайки предвид новия вид борба с непознати вътрешни светове. Към нашия въпрос: по една или друга причина в нас се натрапва, въпреки нашето желание и воля, някакъв недостатък от характера на приятеля ни. Оставим ли този недостатък да завладее ума ни, той става център на хиляди отрицателни мисли и краят е много тежък – ако не е омраза, то пълно отдалечаване един от друг. А на какво би заприличало бр. сдружение, ако всеки от братята не постъпеше като ученик и не приложеше методи за трансформиране на това състояние?
И ако Нашите читатели биха се интересували от тези въпроси и проучеха комуните и общежитията, те биха събрали достатъчно материал от естество да ги убеди, колко голямо зло се крие вътре в тези несъгласия, които
почват
да се пълнят пред унилия вече образ на сдружението или общежитието тъкмо тогава, когато започне взаимно охлаждане.
Уважение, нежност, искреност, необходими отношения във всяко свежо братско сдружение почват да изчезват и да се заменят с обратните на тях отрицателни качества. И... толкова скъпото вече дете на нашите комунари пред нас е вече труд. Нашите читатели ще намерят в историята на Фреевите комуни прекрасна илюстрация на изтъкнатите по-горе мисли. Разбира се, опитът ще бъде повторен, потретен и т.н. и ние сме далеч от мисълта, че би настъпило разочарование.
към текста >>
Уважение, нежност, искреност, необходими отношения във всяко свежо братско сдружение
почват
да изчезват и да се заменят с обратните на тях отрицателни качества.
Към нашия въпрос: по една или друга причина в нас се натрапва, въпреки нашето желание и воля, някакъв недостатък от характера на приятеля ни. Оставим ли този недостатък да завладее ума ни, той става център на хиляди отрицателни мисли и краят е много тежък – ако не е омраза, то пълно отдалечаване един от друг. А на какво би заприличало бр. сдружение, ако всеки от братята не постъпеше като ученик и не приложеше методи за трансформиране на това състояние? И ако Нашите читатели биха се интересували от тези въпроси и проучеха комуните и общежитията, те биха събрали достатъчно материал от естество да ги убеди, колко голямо зло се крие вътре в тези несъгласия, които почват да се пълнят пред унилия вече образ на сдружението или общежитието тъкмо тогава, когато започне взаимно охлаждане.
Уважение, нежност, искреност, необходими отношения във всяко свежо братско сдружение
почват
да изчезват и да се заменят с обратните на тях отрицателни качества.
И... толкова скъпото вече дете на нашите комунари пред нас е вече труд. Нашите читатели ще намерят в историята на Фреевите комуни прекрасна илюстрация на изтъкнатите по-горе мисли. Разбира се, опитът ще бъде повторен, потретен и т.н. и ние сме далеч от мисълта, че би настъпило разочарование. Там, където за основа на вътрешния стремеж за реализиране на бр.
към текста >>
Може би тази бъдеща форма на прехрана ще ни изложи на обществена „критика", може би ще произведе даже в самите нас противотечения, изтичащи от старите консервативни елементи, които още носим – ние знаем, че всяка нова работа се
започва
трудно и че за изграждането на всяка нова форма на живот, жертви от всякакъв вид са необходими.
От друга страна, нашата цел не е да превърнем сдружението в селско земеделско стопанство, гдето работниците обикновено стават роби на тежките условия. Нашата идея е за развитието на едно всестранно образование в областта на науката и изкуството. Пита се тогава: Как ще бъде разрешен въпросът за прехраната? – Да теоретизирам този въпрос, не значи още да говорим истината, понеже последния не е още разрешен практически, затова ние ще го оставим да отговори за него бъдещето. Трудно е наистина.
Може би тази бъдеща форма на прехрана ще ни изложи на обществена „критика", може би ще произведе даже в самите нас противотечения, изтичащи от старите консервативни елементи, които още носим – ние знаем, че всяка нова работа се
започва
трудно и че за изграждането на всяка нова форма на живот, жертви от всякакъв вид са необходими.
Според нас земеделските общежития или трябва да бъдат временни, т.е. през известен сезон на годината, или пък земеделският труд да бъде едно от редицата занятия, необходими за създаването на едно завършено стопанство. В такова едно стопанство всички нужди ще бъдат удовлетворявани от личната работа на братята от сдружението. Тази централизирана комуна е, разбира се, една по-далечна цел, защото ние смятаме, че за нея ще бъдат необходими изпитани и изживели описаните по-горе процеси, ученици. Един друг разрушител на целостта на сдружението е голямата физ. работа.
към текста >>
И
почва
да се бори с тях, т.е.
А ние мислим, че само резултатите от работата, извършена с желание, са ценни за този, който я върши. Обратното може да даде само външни облаги. Като хвърлим един общ поглед на изказаните дотук мисли, в нас остава убеждението че в този нов живот има само мъчнотии и пречки за преодоляване. И нашия читател може би да е изживял преждевременно онова състояние, в което изпада всеки почти член на сдружението в момента, когато му бъде открит вътрешният фронт. Изведнъж той се намира обграден от много недостатъци, за които преди, в отделния живот, не е дори подозирал.
И
почва
да се бори с тях, т.е.
да се насилва и понеже те са по-силни от неговата механическа воля, в него започва да се ражда мисълта: – Дали не отивам на зло? – И ето явява се страха от новия път. И пак си спомням думите на мъдреца: „Не се плашете. Вие сте наторена нива, в която плевелите растат тъй бърже, както и житото". И в това изречение стои всъщност окултният метод за превъзмогване на страха от тежестите на новия живот.
към текста >>
да се насилва и понеже те са по-силни от неговата механическа воля, в него
започва
да се ражда мисълта: – Дали не отивам на зло?
Обратното може да даде само външни облаги. Като хвърлим един общ поглед на изказаните дотук мисли, в нас остава убеждението че в този нов живот има само мъчнотии и пречки за преодоляване. И нашия читател може би да е изживял преждевременно онова състояние, в което изпада всеки почти член на сдружението в момента, когато му бъде открит вътрешният фронт. Изведнъж той се намира обграден от много недостатъци, за които преди, в отделния живот, не е дори подозирал. И почва да се бори с тях, т.е.
да се насилва и понеже те са по-силни от неговата механическа воля, в него
започва
да се ражда мисълта: – Дали не отивам на зло?
– И ето явява се страха от новия път. И пак си спомням думите на мъдреца: „Не се плашете. Вие сте наторена нива, в която плевелите растат тъй бърже, както и житото". И в това изречение стои всъщност окултният метод за превъзмогване на страха от тежестите на новия живот. Понеже ние си зададохме още от началото задачата да изложим това, което се налага на първо време на всеки начеващ опита на бр.
към текста >>
18.
Псалом - Р. Соловьов
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.
В едно уплашено състояние човек изгубва съзнателния контрол, над себе си и
започва
да действува напълно инстинктивно без да мисли.
Кои са докторите на тия болести, какъв е развоят на самия болезнен процес – това е предмет на днешната медицина. За тях тя е писана много и за това няма да се спирам на тоя въпрос. За нас е важно да отбележим само факта, че по аналогия на физическите болести съществуват и психически. Един психически недъг или порок не е нищо друго, освен едно болезнено състояние на душата, взета в обикновен смисъл на думата. Например, вземете страха.
В едно уплашено състояние човек изгубва съзнателния контрол, над себе си и
започва
да действува напълно инстинктивно без да мисли.
А какво показва това? Нищо друго освен, че волята в дадения случай се е парализирала също така, както може да се парализира един нерв. И следователно съзнанието е безсилно да окаже своето въздействие. – Ако по пътя на аналогията отидем по-нататък, ще видим, че подобно на физическите бацили, причинители на различните сегашни болести, съществуват и такива в по-горните светове. Така например френските окултисти: Папюс, Станислав де Уайт и др.
към текста >>
В това време усетите как във вас
започва
да се заражда едно слабо чувство на обезсърчение То
започва
все повече и повече да се засилва.
Всички отрицателни мисли, чувства и пр. водят към дисхармония в по-висшите ни тела и като резултат се явяват всички психични болезнени състояния. В това отношение ние ще трябва да погледнем на мислите и чувствата не само като на физиологически процеси или пък една фикция, но като на реални и живи същини, които имат свой живот и свое развитие. Че това е така показва ежедневната ни опитност. Напр. намирате се в едно добро разположение, весел сте, разговаряте.
В това време усетите как във вас
започва
да се заражда едно слабо чувство на обезсърчение То
започва
все повече и повече да се засилва.
Правите опит да се освободите от него, но всичко е напразно. Чувството все расте и расте. Най-после цялото ви настроение се изменя. Радостта и въодушевлението изчезват. Вие ставате тъжен, мрачен.
към текста >>
Отношенията на мислите и чувствата към нас са аналогични на зародиша към
почвата
.
Страдате, мъчите се без да знаете защо. Минава обаче известно време и всичко изчезва, като че ли нищо не се е случвало. Вие сам се чудите: обективните условия са останали все едни и същи, а сте изживели цял психически процес без да виждате неговите причини. Причината не е никъде другаде, освен в това първоначално чувство – то е живо, реално. По същия начин ние можем да бъдем завладени от една мисъл, желание и пр.
Отношенията на мислите и чувствата към нас са аналогични на зародиша към
почвата
.
Една мисъл или чувство, това е един зародиш, който търси почва да се развие. И човек може да му я даде. При това в сегашното си развитие човек дава условия да се проявят както зародишите на положителното, така и на отрицателното. Самият процес на развитие е аналогичен на растенията: пущане корени и стебло т.е., поляризиране, цъфтене и даване плод. Плодът е най-сигурният критерий за качеството на една мисъл или чувство.
към текста >>
Една мисъл или чувство, това е един зародиш, който търси
почва
да се развие.
Минава обаче известно време и всичко изчезва, като че ли нищо не се е случвало. Вие сам се чудите: обективните условия са останали все едни и същи, а сте изживели цял психически процес без да виждате неговите причини. Причината не е никъде другаде, освен в това първоначално чувство – то е живо, реално. По същия начин ние можем да бъдем завладени от една мисъл, желание и пр. Отношенията на мислите и чувствата към нас са аналогични на зародиша към почвата.
Една мисъл или чувство, това е един зародиш, който търси
почва
да се развие.
И човек може да му я даде. При това в сегашното си развитие човек дава условия да се проявят както зародишите на положителното, така и на отрицателното. Самият процес на развитие е аналогичен на растенията: пущане корени и стебло т.е., поляризиране, цъфтене и даване плод. Плодът е най-сигурният критерий за качеството на една мисъл или чувство. Възвишените чувства и мисли са подобни на нежните и красиви цветя, (а) нисшите – на плевелите и паразитните растения.
към текста >>
19.
Влиянието на цветните лъчи - Добран
 
Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Та вместо да се препират хората за правотата на своите убеждения, нека по-добре ги посеят в
почвата
на живота.
И това което той напише, е само мост, по който той върви и по който ние можем да минем, за да влезем в неговото отвъд. И колко са смешни хорските спорове за смисъла на еди кое си изречение, на еди-коя си дума, изказана от някой автор. Те погребват живия човек с неговите преживявания под купчина мъртви и ненужни препирни и после пеят песнопения над неговия гроб. Препирните са излишни – за каквото и да е – защото опитът, където действуват живите сили на природата, ще даде истинско разрешение на всички въпроси. Плодът разрешава въпроса за доброто качество на едно семе и за разумността на метода по който е бил отгледан.
Та вместо да се препират хората за правотата на своите убеждения, нека по-добре ги посеят в
почвата
на живота.
Плодът ще покаже тяхната вътрешна стойност И разумният човек, който е разбрал ненужността на всяка препирня, се домогва да възрасти плод. На никого не пречи да отглежда и той плодове, макар методите му да са различни от неговите. Нали, кога узреят плодовете, ще излезе всичко наяве?
към текста >>
20.
Дух, сила и материя
 
Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Съвременната наука едвам сега
почва
да изучава значението и влиянието на цветните лъчи, когато древните народи са имали доста големи познания в тая област.
Дори много важни данни и напътствия сегашната наука е почерпила от народната опитност. Изучаванията показват, че древните народи са имали култура, която в някои отношения е стояла много по високо от нашата. Те са знаели неща, които съвременната наука тепърва ще открива. Има много факти вече, които говорят, че някогашните учени са знаели много закони на природата и са имали големи познания. Същото нещо ние констатираме и за светлината.
Съвременната наука едвам сега
почва
да изучава значението и влиянието на цветните лъчи, когато древните народи са имали доста големи познания в тая област.
Действително, сегашната наука успя по много остроумен начин да открие, че светлината е вълнообразно движение, на което успя даже да изчисли дължината на вълните и бързината на разпространението, успя дори да разложи слънчевия лъч на седем спектрални цвята и пр., но всичко това обхваща само външната страна. Основния елемент, който светлинния лъч носи, учените още не са открили, а такъв елемент всеки цветен лъч носи. Сегашните ботаници много добре знаят, че растенията при асимилацията си поглъщат червените и оранжеви лъчи, а най малко – зелените. Защо? И единния и другия цвят не представляват ли само вълнообразно движение, чиито вълни се различават само по дължина и количество? Тук именно се корени специфичното, което носят червените лъчи, сините, жълтите и пр.
към текста >>
Хора поставени в синя светлина за известно време,
почват
да не обичат много физическия труд, а стават склонни към умствена дейност, мечтатели към „неземни блянове" и религиозен екстаз.
И затова той препоръчва, пък и сам е правел опити с успех, синия цвят при възпаления, треска, нахлуване кръв в главата, нервност. Същото препоръчва и д-р Babitt. д-р Ponga, за когото споменах малко по-горе, е приложил тоя начин на лечение върху душевно болни като поставял буйно болни в сини стаи, където скоро се успокоявали и укротявали. Женевският зъбен лекар Ревард е открил, че сините лъчи имат и анестезиращо действие (упойват центъра на болката). Той карал своите пациенти да гледат една синя електрическа лампа известно време и след това пристъпвал към своите зъбни операции без болните да усещат никаква болка.
Хора поставени в синя светлина за известно време,
почват
да не обичат много физическия труд, а стават склонни към умствена дейност, мечтатели към „неземни блянове" и религиозен екстаз.
Ингалезе също приема, че сините лъчи имат влияние върху умствената дейност. Той счита, че тоя цвят има отношение към литературните и музикални творби. Дори определя синьото – индиго, като цвят, спомагащ при музикалните проучвания, а ясно-синият цвят – при литературните работи. Трябва да се подчертае терапевтичното значение на сините лъчи и от друга гледна точка. Действувайки успокоително върху нервната система на един болен, дава се възможност на организма да се справи по-лесно с болестния процес в него и ще се улесни по тоя начин приложението и на други терапевтични указания, които евентуално биха били предприети.
към текста >>
Относно жълтия цвят, данните
почват
да стават още по-оскъдни.
Ингалезе също приема, че сините лъчи имат влияние върху умствената дейност. Той счита, че тоя цвят има отношение към литературните и музикални творби. Дори определя синьото – индиго, като цвят, спомагащ при музикалните проучвания, а ясно-синият цвят – при литературните работи. Трябва да се подчертае терапевтичното значение на сините лъчи и от друга гледна точка. Действувайки успокоително върху нервната система на един болен, дава се възможност на организма да се справи по-лесно с болестния процес в него и ще се улесни по тоя начин приложението и на други терапевтични указания, които евентуално биха били предприети.
Относно жълтия цвят, данните
почват
да стават още по-оскъдни.
Неговото влияние се отнася да един орган, по-малко удобен за експерименти. Но все пак от онова, което се знае, може да се заключи за неговото извънредно укрепително действие върху централната нервна система. по-специално върху големия мозък. Той дава отлични резултати при една умствена слабост и немощ. Ето точните думи на Ganser: „Жълтото стъкло ми действа успокоително и аз често го употребявам при учене стихове, исторически дати и пр., при което всичко що четях и гледах през това стъкло заучавах много по-бърже".
към текста >>
В терапевтично отношение виолетовите лъчи имат значение за заболяванията на бацилна
почва
, особено за туберкулозата и рака.
Това има не само символично, но и психологично значение. Характерно е да се отбележи, че някога с морави дрехи са били намятани каещите се и грешниците. У някои народи (германския, в Песен на Нибелунгите) виолетовият цвят се счита като цвят на траура. Същото се среща и другаде. Всичко това ясно подчертава духовния елемент, който този цвят носи в себе си.
В терапевтично отношение виолетовите лъчи имат значение за заболяванията на бацилна
почва
, особено за туберкулозата и рака.
Бацилите не могат дълго да изтрайват на тая светлина. Счита се, че моравата светлина успешно може да се употреби при много нервни страдания. Д-р Babitt отбелязва случаи на бързо изцеляване (само в една нощ) с тая светлина. Освен едноцветни лъчи в много случаи се употребява и комбинирано осветление. Напр. опитите на Ganser установяват, че главоболието минава след двучасово осветление със сини и зелени лъчи.
към текста >>
21.
В ЛУННОТО СИЯНИЕ - стихотворение
 
Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Резултатът от по-нататъшното им действие е ясен: в нея
започват
да се развиват един след други все нови пороци.
Условията, при които е поставена сега да се развива, са наистина доста груби и неблагоприятни. Навсякъде тя среща пречки, дисхармонии и т.н. Всичко това обаче не е случайно или пък незаслужено. Смисълът на тия неблагоприятни условия е да я направи силна, защото силата може да се придобие само там, гдето има съпротивление. Но не винаги тя може да направи това и в такива случаи попада под действието на отрицателните сили на природата.
Резултатът от по-нататъшното им действие е ясен: в нея
започват
да се развиват един след други все нови пороци.
Процесът е аналогичен с физическите болести: всяка болест създава условия за поява на нова. – Така човешката душа тръгва по един низходящ път, който все по-вече я отдалечава от нейния Първоизточник – Бога. Тя неминуемо навлиза в все по-нисшите степени на живота. Материята става все по-гъста, ограниченията – все по-големи, страданията – по-силни. Като че ли бавно, но сигурно потъва в една безкрайна бездна, в която ще изчезне завинаги... Но не, тя не е загубена, не е изоставена.
към текста >>
22.
ЛЕГЕНДА - Г. Т.
 
Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Започваме
работа след обяда.
По-бавно и все по-бавно се чуват ударите и един след друг спират. Обяд... Отиваме в житната нива. Навсякъде тишина обгръща полето. Прибрало се е всичко на сянка. Обядваме и почиваме.
Започваме
работа след обяда.
Хладният морски мирлин настъпва бавно на вълни. Слънцето бавно върви своята дъга и почва вече своя превал. Орачите започват да се прибират към село. По далечните хълмове стадата пъплят в напевен звън. Ние спираме работа, обличаме се, нарамваме мотиките.
към текста >>
Слънцето бавно върви своята дъга и
почва
вече своя превал.
Навсякъде тишина обгръща полето. Прибрало се е всичко на сянка. Обядваме и почиваме. Започваме работа след обяда. Хладният морски мирлин настъпва бавно на вълни.
Слънцето бавно върви своята дъга и
почва
вече своя превал.
Орачите започват да се прибират към село. По далечните хълмове стадата пъплят в напевен звън. Ние спираме работа, обличаме се, нарамваме мотиките. Много слаба сянка е заличала по лицата ни от умора, но все пак ние сме бодри и весели. По двама вървим из извиващия път.
към текста >>
Орачите
започват
да се прибират към село.
Прибрало се е всичко на сянка. Обядваме и почиваме. Започваме работа след обяда. Хладният морски мирлин настъпва бавно на вълни. Слънцето бавно върви своята дъга и почва вече своя превал.
Орачите
започват
да се прибират към село.
По далечните хълмове стадата пъплят в напевен звън. Ние спираме работа, обличаме се, нарамваме мотиките. Много слаба сянка е заличала по лицата ни от умора, но все пак ние сме бодри и весели. По двама вървим из извиващия път. В селото е шум и глъчка.
към текста >>
23.
НАУКА И МЕТАФИЗИКА - Ст. К-в
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Новото като че ли
започва
да прониква бавно и незабелязано във всички най-разнообразни и най-тънки разклонения на живота.
Новите хора на изкуството, артистите (музиканти, поети, художници) в противовес на днешните, ще водят един по-многостранен и по-интензивен вътрешен живот. Те ще се стремят към едно – чрез тонове бои, думи и всички технически средства на днешното изкуство, да изразяват обективната красота и хармония в света Защото наистина има мнозина, които само през красотата виждат величието на Бога и тръгват по пътя към Него. Накратко – от казаното до тук. Новото по своето естество не се подава на точно определение. То е може би много просто, както са прости всички велики истини, но до вярното разбиране на които, при днешните заплетени условия, се искат усилия и широка култура.
Новото като че ли
започва
да прониква бавно и незабелязано във всички най-разнообразни и най-тънки разклонения на живота.
И едно може би е нужно – доколкото нашата интуиция ни го открива – да му съдействуваме. * * * Схващането на новото и неговото приложение е тясно свързано с въпроса за нашия вътрешен и външен живот – въпрос, който често се е повдигал и който подлежи на изяснение не само сега, а и занапред. Външният си живот ние взаимно познаваме, по своя вътрешен живот Всеки познава сам най-добре. В нашия вътрешен живот ние имаме неща общи, които ни сближават, но има и неща, които ни различават. Това положение е естествено.
към текста >>
Неговото приемане и приложение не е само даден момент, след който настъпва един равен, еднообразен живот (както е в някои религиозни общества), а тъкмо от тоя момент
започва
цяла верига от въпроси, съмнения, разочарования, възторзи – неща малко много познати на всички от нашия мъничък опит на ученици.
В нашия вътрешен живот ние имаме неща общи, които ни сближават, но има и неща, които ни различават. Това положение е естествено. Всеки от нас сам знае, че от мига, в който е тръгнал в новия път, чувствува едно непрекъснато вътрешно разширение и растеж, и че всеки от ден на ден се убеждава, че вътрешният живот, който е и същественото в нас, не може, па и не е нужно да се изнася навън с думи. Тук трябва, обаче, да отбележим, че често натрупването на много въпроси или бързината, с която искаме да ги разрешим или изявим навън, могат да причинят смущения в нашия живот. Трябва да признаем, че бързото и широко приложение на новото учение, не е така лесно, както понякога ни се струва.
Неговото приемане и приложение не е само даден момент, след който настъпва един равен, еднообразен живот (както е в някои религиозни общества), а тъкмо от тоя момент
започва
цяла верига от въпроси, съмнения, разочарования, възторзи – неща малко много познати на всички от нашия мъничък опит на ученици.
Как, прочее, можем да направим едно общо разграничение между вътрешния ни и външен живот. Новото учение има преди всичко една окултно-мистична основа, която ние познаваме теоретически от западноевропейската окултна литература – и на тая същата основа почива до голяма степен нашия вътрешен живот. Но новото учение има и една външна страна, има приложение – което трябва да стане при днешните диференцирани културни и обществени условия. Ние сме до известна степен отраснали и възпитани в духа на преобладаващото днес, ограничено материалистично разбиране на живота. Но същевременно дълбоко у нас ние чувствуваме да се пробужда нещо ново, което иска да преодолее тия граници, ново, което засега често намираме отразено в мистичната литература на изтока.
към текста >>
24.
ВЛИЯНИЕТО НА МУЗИКАТА - Добран
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Областта на метафизиката пък
почва
от там, дето свършва областта на науката.
Наука и метафизика Сборът от всички факти, установени по пътя на опита и наблюдението и запълнени с логическите изводи от тях, съставляват науката. А методите на науката, опитът и наблюдението – са средство за познание, чиито възможности са включени в нашите сетива, които и определят границите на науката.
Областта на метафизиката пък
почва
от там, дето свършва областта на науката.
Докато науката се занимава с положителното, непосредствено установеното, предмет на метафизиката е отвлеченото, нематериалното, което не се поддава на научно изследване. Докато науката борави с несъмнени истини, които могат да имат полезно практическо приложение в живота и да послужат за основа на нови истини, метафизиката борави с умувания, които нямат реална основа и, като така, отдалечават човека от материалната реалност и го отвличат в духовния мир на абстракциите. Такива са днешните разбирания за науката и метафизиката и върху тия разбирания се гради познанието. Болшинството от учените старателно избягват да се занимават с метафизика и използват скъпото си време само за изучаване физичната реалност, включена в човешките пет сетива. Но горното определение на науката, ако е вярно в първата си част, невярно е във втората – не всички възможности и средства на познанието са и могат да бъдат включени само в 5-те ни физически сетива в тяхната настояща форма и степен на развитие.
към текста >>
25.
БЯЛОТО БРАТСТВО - Бо Ин Ра
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Вълната на живота, която
почва
от детето, издига се до човека и завършва при стареца, за да започна да се издига отново от детето.
Тя ту се приближава към слънцето, ту се отдалечава. Приливите и отливите на морето са също ритмично движение. Четирите годишни времена не са ли ритмични движения? Подобно явление намираме във всички организми. Това е ритъмът на живота.
Вълната на живота, която
почва
от детето, издига се до човека и завършва при стареца, за да започна да се издига отново от детето.
Биенето на сърцето у човека представлява също едно правилно, ритмично движение. Дишането също. Храненето и то е ритмичен процес. Сънят, движението на краката при ходенето, изобщо навсякъде, където можем да намерим периодичност в движението, има ритъм. Звукът и светлината са също ритмични движения на въздушни или етерни частици.
към текста >>
Почти всеки може да забележи как човек подсъзнателно
почва
да чука с крак, когато слуша особено някоя хороводна песен или марш, повтаряйки с това такта на музиката.
Едни се повтарят бързо, други след големи интервали от време. Там, където ритъмът се наруши, иде смъртта. Когато сърцето на човека престане да бие правилно, ритмично, дните на такъв човек са преброени. Има още много примери, които говорят, че ритмусът лежи в основата на природата и на всяко живо същество. И така си обясняваме онова силно влечение и подсъзнателно подражание на такта от страна на животните, дори човека, по отношение на музиката.
Почти всеки може да забележи как човек подсъзнателно
почва
да чука с крак, когато слуша особено някоя хороводна песен или марш, повтаряйки с това такта на музиката.
Има красиви описания за ония ритмични движения на игрите на пражките соколи или нашите юнаци, дори простият ход на добре обучени войници, които възбуждат в нас естетична наслада. Слушали ли сте нощем при пълна тишина ритъма на часовника? Има моменти, когато тоя красив монотонен ритъм се отразява в човешката душа като един красиво изживян момент. Поетите често се вслушват в тоя тик так, който понякога дава тъй хубави настроения. Ритъмът от окултна гледна точка играе грамадна роля.
към текста >>
Статуята пее сутрин при изгрев, защото тогава температурата е ниска, камъкът се свива, сгъстеният и изстуден въздух
почва
да излиза през пукнатините и пее.
разпукало статуята на две, едната половина паднала и се разрушила. Римският император Септимий Север (211 г. сл.Р.Хр.) реставрирал статуята, но тя престанала да звучи. Но неотдавна тя отново започнала да звучи, при изгрев слънце. Обясненията на това са стесненията на пукнатините по статуята, които стават следствие голямата разлика на температурата.
Статуята пее сутрин при изгрев, защото тогава температурата е ниска, камъкът се свива, сгъстеният и изстуден въздух
почва
да излиза през пукнатините и пее.
Така пеят и египетските палати в Кариак, които наполеоновата експедиция там добре е чула. И тук механизмът на пеенето на „мъртвата" природа е същият, както у човека. През теснината минава въздух с известен напор и се получава звук. Същият закон се отнася и до духовите инструменти и човешкия глас. По-нататък за музикалността в растителното царство можем да кажем твърде малко по простата причина, че там наблюденията и изследванията са твърде оскъдни.
към текста >>
Gretrsa разказва за друг паяк, който по жичката на паяжината си слизал върху пианото му всякога, когато той
почвал
да свири.
От насекомите е известна голямата музикалност на паяка. Известна е историята за затворника Peliisson и неговия любим паяк, който се е качвал, много близо върху самата цигулка за да слуша свиренето на затворника. Палачът обаче го съгледал веднъж и го смачкал брутално. Подобна история се е случило и с детето-артист Berthom, когато е било в затвора. Там е имало за единствен слушател – един паяк.
Gretrsa разказва за друг паяк, който по жичката на паяжината си слизал върху пианото му всякога, когато той
почвал
да свири.
В 1886 г. в Брюксел в салона на „Голямата хармония" през април и май, когато Рубенщайн е дал своите три прочути концерта, се е случил следният факт. Още в началото на първия концерт на естрадата всички видели един голям и страшен паяк да се разполага върху пианото. Щом почвали да ръкопляскат животното се скривало в пукнатините на пода. Този факт се е повтарял и на други концерти .
към текста >>
Щом
почвали
да ръкопляскат животното се скривало в пукнатините на пода.
Там е имало за единствен слушател – един паяк. Gretrsa разказва за друг паяк, който по жичката на паяжината си слизал върху пианото му всякога, когато той почвал да свири. В 1886 г. в Брюксел в салона на „Голямата хармония" през април и май, когато Рубенщайн е дал своите три прочути концерта, се е случил следният факт. Още в началото на първия концерт на естрадата всички видели един голям и страшен паяк да се разполага върху пианото.
Щом
почвали
да ръкопляскат животното се скривало в пукнатините на пода.
Този факт се е повтарял и на други концерти . Даже гущерите се оказват силно музикални. Фетис в своята „История на музиката пише за един музикант, който свирейки в градината си, събрал наоколо си до 50 гущера. В Индия факирите с музиката успяват да измъкнат змиите от дупките им. Шатобриан разказва за един случай в Горна Канада (през 1796 г.), където един канадец от племето Онанта-пес със своята флейта успял да отстрани един опасен кротал, който попаднал в лагера му.
към текста >>
26.
БОЖЕСТВЕНОТО УЧЕНИЕ - П. Г. Пампоров
 
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Душата на човека слиза в материалните светове също така, както един растителен зародиш слиза в
почвата
.
Изследванията в това направление показват, че развитието на живота се ръководи от точно установени природни закони. За да може например един организъм да функционира правилно, нему са необходими определено количество топлина, светлина, влага и пр. И колкото отправленията (изходното начало) на един организъм са по-хармонични с тия закони, толкова неговото развитие става по-правилно. И обратното е също вярно. Ако се обърнем към развитието на човешката душа ще видим пълна аналогия.
Душата на човека слиза в материалните светове също така, както един растителен зародиш слиза в
почвата
.
Нейното развитие се ръководи от също такива природни закони, както и зародиша, само че тук става вече въпрос за една по висша проява – а, именно за така нар. морални закони. Погледнато по тоя начин на морала, той добива един съвършено нов образ. Тук вече не става въпрос за лични схващания, мнения и т.н., а за точно определени обективни закони, чиито изучаване върви по същия път на експеримента и наблюдението, по какъвто път върви и изучаването в биологията. От друга страна моралът се слива със самия живот.
към текста >>
27.
Бележки по повод статията „Астрология и медицина”
 
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Теософите твърдят, че зачатъкът на музиката се намира в Атлантида, а може би в Лемурия, но това е една по скоро хипотетична за сега
почва
.
Каква ще бъде бъдещата музикална култура вече може да се предчувствува. Музиката вероятно ще стане една от най-мощните сили, която ще може да се използува за доброто и благото на света. Данните, с които разполагаме за силата на музиката от досегашните изследвания, потвърждават това. Векове са минали, но до нас са стигнали само имената на Орфей, Паганини, Моцарт, Бетховен... Трудно се раждат велики музиканти. Интересни са някои важни данни за първите прояви на музикалното чувство у човека.
Теософите твърдят, че зачатъкът на музиката се намира в Атлантида, а може би в Лемурия, но това е една по скоро хипотетична за сега
почва
.
Първичните прояви на музиката се намират още в прехода между човека и животното. И действително, най-опростотворена музика, с най-примитивни музикални прояви намираме в австралийските негри, фуегинците от Огнена земя, африканските негри и пр. Докато у животните ние можехме да говорим само за музикални прояви, у тия нисши човешки раси намираме зачатъци от всички изкуства, с всичките елементи на естетиката. Ритмичното чувство вече се проявява до висша степен не само в техните танци и игри, но и в примитивните песни и музикални инструменти Характерно е да се отбележи, че не е намерено нито едно диво племе, у което да липсват музикални прояви. Те се изразяват в най-нисшите племена като песни, придружаващи игрите им.
към текста >>
Даже ако наблюдаваме малките деца, те пеят много по-рано от времето, когато
почват
да говорят.
В малките олтари на всички храмове е имало особени певци. Според Климент Александрийски, при религиозните процесии, лицето което откривало шествието е било един певец, носещ някакъв музикален символ. По отношение на Индия и другите древни страни, нещо особено, нещо типично, не може да се каже. Ако се хвърли един общ поглед върху първоначалната проява на музикалната естетика ще се констатира, че такава естетика е съществувала у всички човешки раси, племена в всички времена. Дори някои считат, че първоначалния говор е бил или вик или пеене.
Даже ако наблюдаваме малките деца, те пеят много по-рано от времето, когато
почват
да говорят.
Изобщо, в човека ние намираме една музикална основа, втъкана в неговата природа. Къде се намират първите музикални зачатъци, ние не знаем. Знаем само, че почти у всички същества има пряко или косвено проявление на музикалното чувство. От окултна гледна точка, тая музикална проява на всички същества е просто израз на оная музикална основа, върху която е изградена цялата природа, музикалните закони, на която важат за всички същества. И колкото едно същество е по-интелигентно, толкова тая музикална проява се изявява в една по възвишена форма.
към текста >>
Оказало се, че работниците
почват
своята деятелност по-рано от мислителите, а именно към 22 год., докато мислителите чак към 26 год.
Ето защо, ние считаме, че у всички същества има музикално чувство, само че у едни в потенциално състояние, а у други вече в проявление. Разбира се, че в първия случай предстои една успешна и систематична работа и то може би съвсем недостатъчна за един период от 50-60 годишна дейност, за да се постигне един голям резултат. Музикалните прояви на някои твърде малки деца ясно показва, че те просто са родени музиканти, чието школуване е станало в миналото. За да изтъкна по-ясно музикалната проява на съвременния свят, аз ще си послужа с статистиката на Нюман Дорленд върху четиристотин „знаменитости" от разни отрасли на мисълта. Тия „знаменитости" са били разделени на две категории: работници и мислители Към работещите са били отнесени химици, физици, изследователи, изобретатели, медици, артисти и военни, а към мислителите: богословите, философите, астрономите, математиците, политиците и пр.
Оказало се, че работниците
почват
своята деятелност по-рано от мислителите, а именно към 22 год., докато мислителите чак към 26 год.
От тия работници най-рано проявяват своя гений композиторите – средно към 17 годишна възраст, артистите към 18 год., а философите – в 27 годишна възраст Най-късно се проявяват сатирици и хумористи (към 32 год. ). По отношение ранното музикално проявление на някои композитори имаме просто невероятни данни: Моцарт, например, още когато е бил на три години е взимал уроци по пиано, заедно с своята сестра Мария. На четири години е свирил вече минуети и съчинявал малки песни, на пет излизал пред публиката и почнал да композира, на осем – свирил пред английското кралско семейство, правил опит да напише симфония и издал своето трето събрание от сонати и написал „Бог е нашето прибежище" – хорал за четири гласа, на десет години правил опит за оратория, на единадесет – съчинил операта La finta Semplice, на четиринайсета – музиката за операта „Miridate Re di Ponto" и пр. Бетховен на четири години насила е бил накаран да учи пиано, на единадесет години е свирил вече в театралния оркестър и чак на двадесетата си година той написва свое съчинение. Вагнер на 17 години е издал своето първо съчинение и увертюра, а на двадесетата се изпълнява неговата първа симфония.
към текста >>
И ако има нещо радостно в тия тъжни времена, то е именно фактът, че хората
почват
да обичат музиката.
От окултна гледна точка, без да отричаме някои основания на биологическия закон за наследствеността, можем да уясним фактите с простите положения, че великите музиканти идат на света и се формират не в утробата на тяхната майка, а много преди това. Познавам неколцина цигани с висока виртуозност на цигулка. Недавна аз имах случай да слушам такъв циганин, който с една удивителна виртуозност свиреше съвършено хубаво и по изпълнение и по тон на гъдулка. А познавам и много интелигентни хора съвършено бездарни в това направление. Но общо взето, светът става от ден на ден по-музикален.
И ако има нещо радостно в тия тъжни времена, то е именно фактът, че хората
почват
да обичат музиката.
Недавна в Берлин устроиха небивали тържества на Шаляпин. Тия тържества са напомняли много за миналите векове, вековете на гръцките олимпиади. И днес, както тогава, пътешествията на великите музиканти представляват тържествени шествия и международни празненства. Макар да се види парадоксално, факт е, че на някои хора не само, че музиката не прави никакво впечатление, но напротив дразни ги, и те не могат да я търпят. Такива личности се срещат доста из обикновените хора.
към текста >>
Значението и силата на музиката едва сега
започват
да се разбират в истинския им смисъл.
Особено минорните парчета им се харесват. Разбира се, че те най-много обичат и най се радват на големия тъпан на военните музики... Те обаче, съвсем на разбират от сонатите на Бетховен, рапсодиите на Лист, оперите на Вагнер; тия нежни вибрации никак не могат да засегнат още грубата сетивна постановка на негърската душа. Музиката не е завършила своя ход. Музикалните прояви на човека не са стигнали своя апогей. Напротив, в туй отношение ние сме в началото още.
Значението и силата на музиката едва сега
започват
да се разбират в истинския им смисъл.
Казват, че музиката била езикът на ангелите, че когато Бог изпращал ангели да възвестяват на хората Великата Любов между всички същества, хората не ги разбрали, защото им говорели с език на музика и хармония, а хората още не могли да разбират тоя език. И словата на пратениците останали неразбрани. Затова Бог решил да праща своите по-малки ангели, великите музиканти, да научат хората да пеят, да свирят, да ги научат на музика, - езика на ангелите, вестителите на Великата Любов. Така говори легендата за музиката и ангелите .
към текста >>
28.
Списанието PDF
 
Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Това, което може да се направи обаче, мислим че е по-голяма взаимна толерантност, сближение и опознаване и то не на
почвата
на различията, а на онова, което е общо за всички.
И в България, трябва да констатираме отрадния факт, са застъпени почти всички нови идейни движения. Но и у нас, както и навсякъде, настъпващото ново среща отчаяната съпротива на старото, което се проявява ту чрез държавата, ту чрез черквата. Ние сме изтъквали и друг път, че по-ефикасно е не противодействието и борбата със злото, а съдействието и подкрепата на доброто. Но и в единия и в другия случай, и общите и местните условия, налагат една задружна и координирана работа на всички ратници за новото. Да се говори за пълно обединение и сливане на всички нови разбирания е очевидно абсурд.
Това, което може да се направи обаче, мислим че е по-голяма взаимна толерантност, сближение и опознаване и то не на
почвата
на различията, а на онова, което е общо за всички.
В тоя дух се получи и в редакцията един „Позив за свободно сдружение на духовните течения", подписан от известни наши и чужди общественици и ратници за Новото. По липса на място, тук предаваме само края на позива, който съдържа пет по-конкретни предложения. 1. Уреждат се в София и в други градове и села, където се образуват клонове от Свободното сдружение на духовните течения, клубове за непосредствено сближение на представителите на различните духовни и религиозни течения и за общение, при което реда на събранията в тези клубове се набелязва по следния начин: в началото сказка, реферат или беседа от представител на някое определено течение; след сказката – въпроси от публиката и отговори от сказчика, като се изключват всякакви спорове; в заключителната част – изпълнение на произведения от всесветското религиозно изкуство (художествено четене, музика, пение). При това не се предрешава въпросът за събрания от друг тип, който може да бъде предложен било от сдружението изцяло, било от организаторите на събранието от тази или онази отделна група. 2. Уреждане религиозно-философска библиотека за членовете на сдружението, с отдели по всички области на религията и въобще на духовното знание. 3.
към текста >>
29.
ЕЗИКЪТ НА ЗВЕЗДНИТЕ НЕБЕСА - H. P. Burgoyne
 
Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Арфата е полезна при истерията, а флейтата против досадните страсти и
започващата
туберкулоза.
И с това се обяснява влиянието, което оказва музиката върху всички тия движения на човека. Той дори твърди, че всеки звук има точно определено физиологическо значение за организма на човека. Д-р Гордони Ароста намира, че всеки инструмент, независимо от музикалното творение, което се свири, има също така определено влияние, особено в терапевтично отношение. Той е проучил това влияние и дава следната характеристика за различните инструменти, разгледани в терапевтично отношение: цигулката, казва той, помага на ипохондриците и на меланхолиците. Контрабасът оказва чудесно влияние при нервна отпадналост, а така също и при флегматичните състояния.
Арфата е полезна при истерията, а флейтата против досадните страсти и
започващата
туберкулоза.
Кларнетът действува против нервните безсилия. Английският рог успокоява яростта. Ловджийската тръба действува много добре против лудостта от преследване. Барабанът може да се употреби при нервните заболявания, особено ония на гръбначния мозък, които докарват двигателни разстройства. Фойхтерслебен цитира един английски лекар, който дава следните данни за влиянието на различните инструменти върху косата.
към текста >>
30.
ЗА ЖИВОТО ПОЗНАНИЕ - Г.
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Но там пък, където то е попаднало в средата на хора непредубедени, е повдигало със своите малки наглед статийки редица въпроси и спорове от всички почти области на науката и живота – факт, който показва, че засегнатите проблеми и посочените им от окултно гледище разрешения
започват
да стават жизнена необходимост за днешния мислещ човек.
КЪМ НАШИТЕ ЧЕТЦИ В първата книжка от настоящата година на „Житно зърно" бяхме започнали печатането на някои общи бележки за окултизма. Впоследствие обаче, намерихме за по-целесъобразно да ги доразвием по-нататък, като чрез другите статии ще се подготвят и по-добри условия за това. Приключвайки първата година на списанието обаче, ние считаме за важно да споделим някои общи мисли с нашите четци. От писмените и устни отзиви, които сме получили досега, обективно може да се констатира следното: Списанието още не си е пробило широк път, едно, защото не му е правена голяма външна реклама и второ, защото въпросите, които третира, са малко трудни за повърхностния интерес на нашата ежедневна действителност.
Но там пък, където то е попаднало в средата на хора непредубедени, е повдигало със своите малки наглед статийки редица въпроси и спорове от всички почти области на науката и живота – факт, който показва, че засегнатите проблеми и посочените им от окултно гледище разрешения
започват
да стават жизнена необходимост за днешния мислещ човек.
Мнозина, извървели всички пътища на ограничения материализъм и останали неудовлетворени от него, чувстват вече вътрешна потребност от нещо по-възвишено, нещо което по-всестранно да ги задоволява. У тях дълбоко захваща да се изгражда вярата, че то съществува, но трудността, особено при днешните условия, седи в методите, в пътищата към него. Мнозина чувстват, че е добре и може да се живее и по друг начин, но в тия свои въжделения те срещат студената съпротива на днешната действителност, в която често се смята едва ли не за безумие да се говори за безкористие, любов към ближния и т.н. Още повече, че тия и подобни идеи са дискредитирани от ония, които се смятат за тяхно официално въплъщение – от една страна и от друга – разпространеното схващане, че меродавната по всички въпроси днешна наука е доказала, че човек дълбоко по природа е егоист и да се отива срещу този егоизъм е едва ли не противоестествено. При наличността на подобни схващания голяма част от съществуващите днес идейни и религиозни движения се крепят само или на традицията, или на авторитета, или най-сетне на крайно практичната задача, която са си поставили.
към текста >>
31.
ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ В ПРИРОДАТА — АНИМИЗЪМ - А. de K.
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Те окапват като сухи листи и стават тор в
почвата
на човешкото съзнание, за да остане семето, плода, а в това семе е събран опитът на години живот.
Човек може да придобие колкото ще книжно знание, може да прочете колкото ще книги и писания – и явни и окултни – той ще бъде пак толкова далеч от истината, колкото и преди. Една мъничка, ала собствена негова преживелица, която докарва в жив трепет цялото му естество, струва много повече от куп книжни познания. Не че те са непотребни – те са тъй нужни, както е нужна оранта и торенето на една нива. Да твърди човек, че те са ненужни, ще рече да отрича ползата от листата и цветовете за едно дърво, което е дало вече своя плод. Но както листата и цветовете имат относително значение – както те окапват след като дървото върже плод – смисълът на неговия живот – така е и с обикновените познания.
Те окапват като сухи листи и стават тор в
почвата
на човешкото съзнание, за да остане семето, плода, а в това семе е събран опитът на години живот.
Живото познание – това са сенки. Обикновеното познание е само сенки. Кой човек или кое живо същество не знае що е жажда, глад. Поменете само тия думи – и в съзнанието на човека оживява цял свят от образи и преживявания. Поменете пред гладния думата хляб и цялото му същество ще дойде в жив трепет.
към текста >>
Всичко това – книги, религиозни и философски системи, светилища – са само подготовка, необходими външни условия,
почва
за онова живо семе, което никне вътре в нас, за да порасне и върже плод.
Живите постигания – това са мигове на докосване с реалното. И колкото повече такива мигове е преживял човек, толкова е по-просветлен. За да стане човек ученик – не на тая или оная религиозна или философска школа – а на живата природа, трябва да е преживял известна сума от такива мигове. И само това е нужно – нищо друго: ни външно знание, ни богатство, ни високо звание и сан, ни принадлежност на тази или онази религия. Ето защо живото познание не е в никоя книга – явна или скрита - в никой храм или светилище, в никоя Индия или Египет.
Всичко това – книги, религиозни и философски системи, светилища – са само подготовка, необходими външни условия,
почва
за онова живо семе, което никне вътре в нас, за да порасне и върже плод.
към текста >>
32.
КЪМ БОГОПОЗНАНИЕ - Д. Стоянов
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
От физиката знаем, че една е енергията в природата и само благодарение различието в силата и броя на трептенията в секунда различаваме топлина, светлина, електричество, магнетизъм По-нататък заключаваме, че от известно число трептения нагоре пак до известна граница имаме трептенията на чувствата, категоризирани по силата и броя им в секунда, а после от нова граница по тази стълба
започват
пък тези на мисълта.
те все пак съществуват и чакат своето обяснение, защото ние знаем, че няма в природата действие без причина, нито явление без да е резултат на една сила. И тук „способност за подражание" не е (нищо друго), освен последицата на една сила, която все още убягва на изследователя. Интересно е и така нареченото явление „мислено предаване", което се състои в следното: Срещате ваш добър приятел и както става между приятели, веднага се поема разговор за едно за друго, интересуващо и единия и другия и изведнъж, тъкмо казал нещо, приятелят ти те пресича: „Ама от устата ми го взе, тъкмо това исках да ти кажа! ” Не веднъж, вярвам, ви се е случило това и все на случайно съвпадение го отдаваме, а обяснението му според динамичната теория на физиката може да се даде така: Даден индивид мисли върху известна идея, неговият мозък излъчва трептения с определена дължина и скорост, трептения, които се предават по нервите му до краищата на тялото и от там в пространството наоколо му. Достигайки крайните нервни разклонения на субекта-приемник, тези трептения се предават без каквото и да било външно усещане по обратен път на неговия мозък, където възбуждат същата идея или образ, както в първия индивид, защото проявите на живота са еднакви във всички индивиди, както са еднакви проявите на електричеството, светлината и др.
От физиката знаем, че една е енергията в природата и само благодарение различието в силата и броя на трептенията в секунда различаваме топлина, светлина, електричество, магнетизъм По-нататък заключаваме, че от известно число трептения нагоре пак до известна граница имаме трептенията на чувствата, категоризирани по силата и броя им в секунда, а после от нова граница по тази стълба
започват
пък тези на мисълта.
В съчинението „Phénomènes nerveux, intellectuels et moraux", Rambosson дава твърде ясно обяснение на механизма на посочените явления. В природата и човека съществува стремеж за равновесие. По-силният индивид упражнява винаги едно по-малко или по-голямо влияние, известна власт тъй да се каже, върху по-слабия индивид и последният най-често е по-щастлив тогава, намирайки се под закрилата на по-силния. Детето се чувствува най-добре в прегръдките на своята майка, жената с радост приема закрилата на своя по-мощен другар, болният се чувствува по-добре в присъствието на здрав жизнерадостен лекар, който му вдъхва вяра в живота и в скорошно оздравяване. И ако ние се вгледаме по-дълбоко в живота, ще се уверим скоро, че всички ония явления, които дотогава отдавахме на простия случай, всъщност са плод на несъзнателно въздействие, което индивидите оказват един върху друг.
към текста >>
33.
МОЛИТВАТА ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ - Б. Б.
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
И така, учениците на Бялото Братство зоват всички мислещи хора и (онези), у които братското чувство е поставено като основа на техния живот, за да се създаде едно общество не в количествено, а в качествено отношение силно, което не вече да теоретизира, а да приведе на практическа
почва
великите принципи на това учение, да тръгне по пътя на богопознанието и свободата.
Вътре в своята килия, то има абсолютна свобода. Опита ли се, обаче, да сгризе решетката, ще си строши зъбите. Единствения път за разширение границите на неговата свобода е да стане то по-благородно, да намали своите кръвожадни инстинкти. Това са положения верни по отношение на индивида, обществото, народа, човечеството. Те са си били такива и в далечното минало, такива са и сега, те са вечни, неизменни.
И така, учениците на Бялото Братство зоват всички мислещи хора и (онези), у които братското чувство е поставено като основа на техния живот, за да се създаде едно общество не в количествено, а в качествено отношение силно, което не вече да теоретизира, а да приведе на практическа
почва
великите принципи на това учение, да тръгне по пътя на богопознанието и свободата.
към текста >>
34.
ХРАНАТА КАТО ФАКТОР ЗА ЖИВОТА - Добран
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Той стои на чиста опитна
почва
.
„Когато дойде божествения принцип в нас, само тогава можем да любим". „Докато сме свързани с невидимото, докато сме свързани с Бога, отдето иде нашата сила, ние сме отлични певци на сцената". Дънов Който иска да работи съзнателно и разумно, трябва да има знание на законите и принципите, които лежат в основите на живота. Но тези познания можем да добием само при едно по-дълбоко изследване на действителността, Всъщност, що е окултизъм? Той всъщност е естествознание, разширение на естествознанието.
Той стои на чиста опитна
почва
.
Всичките му твърдения могат да се подложат на опит. Ще взема няколко примера: окултизмът говори за етерно тяло, говори за ясновидство. Но който иска, може да повтори опитите на Райхенбах и ще се увери в това . За неговите опити поне не се искат никакви инструменти. Друг пример: принципите на окултната медицина се прилагат с успех в клинико-терапевтическия институт в Щутгарт, а принципите на окултната педагогика в Свободното Валдорфско училище пак там.
към текста >>
Щом си във връзка с Него, Неговите сили
почват
да се вливат в душата ти.
Връзката с Бога е необходима, понеже тога ще се внесе об¬нова и нов импулс в твоя ум, в твоята воля и твоето сърце. Човек по природа е религиозен, понеже в него живее божествената искра. Всъщност, какво нещо е религия? Това е връзката с Бога. Ти дотолкоз си във връзка с Бога, доколкото проявяваш някои от неговите добродетели.
Щом си във връзка с Него, Неговите сили
почват
да се вливат в душата ти.
Бог е източник на висшата красота, висшата истина, висшето добро и пр. Когато проявиш милосърдие, любов, когато се стремиш да живееш за нещо високо, когато се трогваш от невинността на детето, ти си в контакт с Бога. Когато благоговееш пред една безкористна постъпка, ти си в контакт с Бога, понеже божественото в теб е заговорило, то е активно в тебе. Злото е нещо отрицателно. Тъмнината е отсъствие на светлина, а злото е отдалечаване от божественото.
към текста >>
Чрез вглъбяване на душата във възвишени истини астралното тяло
почва
да се организира,
почва
да добива все по-добра оформена организация, както физичното тяло постепенно се е организирало в течение на своята еволюция.
Влиянието на молитвата е двойно: върху самия човек и върху онзи, за когото се молим. Лесното нервиране или отчайване показва слабост. Чрез обогатяване и укрепване на вътрешния живот човек ще добие вътрешна опора, сила. Тогаз разните течения от низки мисли, чувства и стремежи, които се намират в нисшите сфери на астралния свят, не ще могат да намерят храна в него, понеже те са в дисхармония с енергиите на неговия вътрешен мир и се отблъсват. Чрез молитвата се развиват и ясновидските центрове.
Чрез вглъбяване на душата във възвишени истини астралното тяло
почва
да се организира,
почва
да добива все по-добра оформена организация, както физичното тяло постепенно се е организирало в течение на своята еволюция.
По-рано астралното тяло не е било добре организирано, органите му не са били добре развити. При молитвата става организирането на ясновидските органи, които по-рано са били недоразвити и неактивни. По-после същото става и с етерното тяло. Но някой ще каже: Бог не знае ли от какво имате нужда, че трябва да му се молите? Той знае, но пак трябва да му се молим.
към текста >>
Дънов на 16 ноември 1924 година Той казва, че има един метод, по който можеш да видиш влиянието на любовта и чистотата: когато с мисълта си се свържеш с лош човек,
почваш
да чувствуваш неразположение, отпадналост; ако мислиш за един добър човек ти се свързваш с него и чувствуваш подем, разширение, радост.
При молитвата душата влиза в контакт с божествената светлина. Но защо при молитва душата влиза в контакт с божествената светлина? Този е един от най-важните въпроси. Ще си послужа с два примера, за да обясня това. Ще си послужа един пример от беседите на г.
Дънов на 16 ноември 1924 година Той казва, че има един метод, по който можеш да видиш влиянието на любовта и чистотата: когато с мисълта си се свържеш с лош човек,
почваш
да чувствуваш неразположение, отпадналост; ако мислиш за един добър човек ти се свързваш с него и чувствуваш подем, разширение, радост.
Щом ти чувствуваш подем, когато с мисълта си влизаш в контакт с добрите същества, колко повече това ще става, когато влизаш в контакт с Бога – извор на любов, мъдрост, чистота. Именно поради това молитвата става източник на подем, разширение, сила. Ето втория пример: знаем, че ако отворим капака на пианото и направим известно нагласяване на пианото и след това си наведем главата в пианото и изпеем тона ла, ще стане следното: от устата ми ще излизат въздушни вълни, които ще отидат срещу струните и ще ги удрят. Но дали всички струни ще затрептят? Не, а само струните ла от разните октави.
към текста >>
35.
МАГИЧЕСКАТА ПРЪЧКА - Waniel
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Те вземат от
почвата
елементи под форма на соли, разтворени във водата; от въздуха също вземат СО2; всичката тая неорганическа материя в организма на растенията се преобръща под влияние на слънчевата енергия в органическа.
Тая връзка представлява условието за трансформирането на енергиите в различни форми. Връзката, която съществува между слънчевата енергия и тая на земята, се откри и добре проучи, когато се изследва физиологията на растенията. Оказа се, че растенията са главните фактори, които трансформират както чисто земните, нисши енергии, тъй и слънчевите светлинни енергии в една по-висша форма. Знае се, че земята представлява склад от химически елементи като Са, St, O, N, S и мн. други. Енергиите, вложени в тия елементи, биха стояли неизползвани в творчеството на природата, ако не бяха растенията.
Те вземат от
почвата
елементи под форма на соли, разтворени във водата; от въздуха също вземат СО2; всичката тая неорганическа материя в организма на растенията се преобръща под влияние на слънчевата енергия в органическа.
Тоя тъй важен процес се извършва в зелените части на растенията. Там хлорофилът поглъща червените и сини лъчи на слънчевата светлина и с тяхна помощ СО2 на въздуха, който растенията са поели, се разлага на С и О2. Този въглерод веднага влиза в съединение с водата на растенията и другите елементи и образува най-простото органическо съединение – скорбялата. В тоя тъй важен процес за всички същества на земята, наречен асимилация, се намира връзката между слънчевата светлина и неорганическите материали на земята и живите организми. Опитите показват много ясно, че при липса на светлина асимилация не може да стане в растенията и поддържане на живота при всички организми следователно става невъзможно.
към текста >>
36.
ФИЛОСОФИЯ НА ИНТУИЦИЯТА НА АНРИ БЕРГСОН
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Щом търсещият вода се надвеси или приближи на известно разстояние над един подземен извор или руди, пръчката
почва
особени движения, които са различни в различните хора и при различни случаи и по тях именно те, на основание практиката си, могат да укажат дълбочината на водата и нейното количество.
Освен това, употребявали са се и бастуни, малко изкривени или пък пергелообразни уреди, към които по-късно са добавили и кръгови подразделение на градуси. Пръчката се държи обикновено с две ръце сгънати под прав ъгъл, прилепени до тялото и с дланите, обърнати нагоре, хваната с цяла шепа и палеца отгоре, освен металическите, които се държат с трите пръста без малкия, който остава отдолу, а стоманените пружини (с които главно си служат английските оператори) се държат само с показалеца и палеца. Китовите боядисани пръчки се държат по особен начин, само с безименния пръст и палеца, при което те са много чувствителни и има случаи да изкачат от ръцете като пружини, когато се срещат със силовите полета на подземните води. При това самото положение на пръчката може да бъде вертикално – тогава обикновено се движи по посока към стомаха; хоризонтално – тогава се движи към земята; насочена под 45º към хоризонта, в който случай еднакво се движи към едната и към другата посока. При това изследване с пръчка в ръка се ходи бавно по полето, като краката се вдигат при всяка стъпка по възможност високо.
Щом търсещият вода се надвеси или приближи на известно разстояние над един подземен извор или руди, пръчката
почва
особени движения, които са различни в различните хора и при различни случаи и по тях именно те, на основание практиката си, могат да укажат дълбочината на водата и нейното количество.
Изброяванията на тия характерни движения на пръчката класифицирани в около 48 главни разновидности би ни завело далече от рамките на настоящата малка статия. Несъмнено многобройните опити, направени след 1913 година от учени просветени хора, които не са гледали на това само като един занаят за вадене на хляба, а са виждали новото и непознатото, което съвършената наука упорито е изтръгнала стъпка по стъпка от недрата на незнайното, са дали доста данни, от които донякъде може да се постигне както обяснение както на самото явление – движението на пръчката, когато минава над студени води и топли, така и на чудното явление за вибрационните силови полета, невидимия спектър и етерните изображения на предметите за които, по неволя, ще трябва да се ограничим само с по няколко думи. Разбира се, тия проучвания не са завършени, нито изводите достатъчно обобщени. Причините се крият преди всичко в самия характер на тия изследвания. Колкото и да се мъчат да бъдат поставени на обективна почва и условия, все пак оказва се, че тъкмо изпълнителят е последната среда, през която трябва да преминат манифестираните сили и затова той, с оня непостоянен и винаги придружаващ явлението коефициент, който именно дава разнообразието на явлението и то до такава голяма степен, че както видяхме, дори отначало не са искали да признаят други причини, освен субективните.
към текста >>
Колкото и да се мъчат да бъдат поставени на обективна
почва
и условия, все пак оказва се, че тъкмо изпълнителят е последната среда, през която трябва да преминат манифестираните сили и затова той, с оня непостоянен и винаги придружаващ явлението коефициент, който именно дава разнообразието на явлението и то до такава голяма степен, че както видяхме, дори отначало не са искали да признаят други причини, освен субективните.
Щом търсещият вода се надвеси или приближи на известно разстояние над един подземен извор или руди, пръчката почва особени движения, които са различни в различните хора и при различни случаи и по тях именно те, на основание практиката си, могат да укажат дълбочината на водата и нейното количество. Изброяванията на тия характерни движения на пръчката класифицирани в около 48 главни разновидности би ни завело далече от рамките на настоящата малка статия. Несъмнено многобройните опити, направени след 1913 година от учени просветени хора, които не са гледали на това само като един занаят за вадене на хляба, а са виждали новото и непознатото, което съвършената наука упорито е изтръгнала стъпка по стъпка от недрата на незнайното, са дали доста данни, от които донякъде може да се постигне както обяснение както на самото явление – движението на пръчката, когато минава над студени води и топли, така и на чудното явление за вибрационните силови полета, невидимия спектър и етерните изображения на предметите за които, по неволя, ще трябва да се ограничим само с по няколко думи. Разбира се, тия проучвания не са завършени, нито изводите достатъчно обобщени. Причините се крият преди всичко в самия характер на тия изследвания.
Колкото и да се мъчат да бъдат поставени на обективна
почва
и условия, все пак оказва се, че тъкмо изпълнителят е последната среда, през която трябва да преминат манифестираните сили и затова той, с оня непостоянен и винаги придружаващ явлението коефициент, който именно дава разнообразието на явлението и то до такава голяма степен, че както видяхме, дори отначало не са искали да признаят други причини, освен субективните.
Систематизирани, явленията за движението на пръчката, биха могли да бъдат обяснени със следната теория, която допуща и споделя донякъде и официалната наука: 1.Материята е съставена от около 92 типа атоми или по-право от едно незнайно вещество с 90-92 типични движения (трептения), които ние възприемаме като елементи. Те помежду си се групират в сродни, магнитни и диамагнити групи. 2.Атомите представляват кондензиран етер – или по-скоро електромагнитни сгъстявания. 3.Всеки атом се състои от едно ядро и електрони около него, трепти и докарва в синтонически трептения околните среди. 4.Трептящият по такъв начин етер образува едно поле на вибрации, което заобикаля предметите (една подземна вода, подземен поток и пр.) В това вибрационно поле се намират по-сгъстени части, наречени вибрационни повърхности, с които именно като дойде в контакт пръчката, започва да се движи.
към текста >>
4.Трептящият по такъв начин етер образува едно поле на вибрации, което заобикаля предметите (една подземна вода, подземен поток и пр.) В това вибрационно поле се намират по-сгъстени части, наречени вибрационни повърхности, с които именно като дойде в контакт пръчката,
започва
да се движи.
Колкото и да се мъчат да бъдат поставени на обективна почва и условия, все пак оказва се, че тъкмо изпълнителят е последната среда, през която трябва да преминат манифестираните сили и затова той, с оня непостоянен и винаги придружаващ явлението коефициент, който именно дава разнообразието на явлението и то до такава голяма степен, че както видяхме, дори отначало не са искали да признаят други причини, освен субективните. Систематизирани, явленията за движението на пръчката, биха могли да бъдат обяснени със следната теория, която допуща и споделя донякъде и официалната наука: 1.Материята е съставена от около 92 типа атоми или по-право от едно незнайно вещество с 90-92 типични движения (трептения), които ние възприемаме като елементи. Те помежду си се групират в сродни, магнитни и диамагнити групи. 2.Атомите представляват кондензиран етер – или по-скоро електромагнитни сгъстявания. 3.Всеки атом се състои от едно ядро и електрони около него, трепти и докарва в синтонически трептения околните среди.
4.Трептящият по такъв начин етер образува едно поле на вибрации, което заобикаля предметите (една подземна вода, подземен поток и пр.) В това вибрационно поле се намират по-сгъстени части, наречени вибрационни повърхности, с които именно като дойде в контакт пръчката,
започва
да се движи.
5.Тази вибрационна повърхност трепти в унисон със самия атом или материята, която придружава атома. 6.Големината на трептението на атома е в зависимост от сгъстяването на етера в същия атом; на всеки градус на съставяне, което ние характеризираме с атомното тегло, отговаря особено движение (вибрации) – това, което ни дава възможността да определим атомното тегло от големината на вибрациите. 7.Във всяко сложно тяло всякога вибрират едни главни вълни в унисон с атомите на простото тяло, което доминира в състава и второстепенните вълни в унисон с атомите на другите прости тела, които влизат в сложното тяло или в унисон с комбинираните молекулярни трептения на същите тела. 8.За разследване и за разграничение на главните от второстепенните вълни си служат със специални детектори (откривачи) на класирането и от друга страна с детектори на идентичността. За това се употребяват различни видове пръчки, приготвени съответно за целта от разни материали и различно боядисани.
към текста >>
Напоследък се опитват и радиоапарати, в които с помощта на влачеща антена (вариращо) съпротивление се опитват да определят състава на
почвата
.
При известни условия, в разглеждането на които не можем сега до се впущаме, няколко капки вода, индуктирани изкуствено, могат да развият едно силово поле, което да се чувства от пръчката на километри. С помощта на тия индуктори може да получат (посредством разни цветни дискове) особени динамически полета, наречени спектри, които образуват силови възли; тела, поставени в тия силови възли, ако са еднакви с изследваните, не нарушават образуваните силови линии (много ясно чувствани и очертани от пръчката) и с помощта на които именно става отделяне на химическия състав, както и въпросите за физиологическото въздействие на тия силови полета – но всичко това би ни отвело надалеко . Изследванията на братя РаЬеу са доказали нещо още по-странно, че почти всяко тяло е оградено със специални свои етерни изображения, понякога намалени по големина, но запазени по форма и то разпростиращи се по четиритях главни посоки на света на десятки метри около самия предмет (особено извор, кладенец и пр.). За да завършим, нека поменем няколко думи и върху чисто практическата страна на въпроса. На принципа на пръчката бяха построени специални уреди (магнитометри и телефон чрез земята (Thelephon par sol), които водят началото от войната и после послужиха и за изследване на руди.
Напоследък се опитват и радиоапарати, в които с помощта на влачеща антена (вариращо) съпротивление се опитват да определят състава на
почвата
.
Но всякога малката „магическа" пръчка си е останала онзи точен и не сложен уред, който дава най-добри резултати. Нека споменем за някои случаи. Градът Рошефор е търсил вода на около 30-34 км. цели 2 години и то безуспешно. Един поп отец Ришард, прочут изследвач с пръчката, намира вода на 4 км.
към текста >>
37.
ЗВЕЗДНИ СКАЗАНИЯ - Cis moll
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Инстинктът пък, който съвпада с основните процеси на живота, намира известни неща, но никога не
започва
да ги търси (не умозрява).
Взети поотделно, винаги ще си останат практични, а при допълването им се получава облагороденият инстинкт, който излиза от границите на полезното. Но как става това облагородяване, допълване? Като разграничава инстинкта от интелекта Бергсон изтъква, че инстинктът е неспособен да търси своите обекти, защото те са му дадени веднъж от природата и той непосредствено ги постига – той е чужд на умозрението. Интелектът търси пък твърде далеч своите обекти, той е една „светеща", която вижда твърде далеч, поставя си високи цели и неговият формален характер го прави възможен да излезе от практичното – разумното същество може да надмине само себе си, защото може да умозрява. Значи, той търси, но не намира сам своите обекти, защото ги поставя отвън.
Инстинктът пък, който съвпада с основните процеси на живота, намира известни неща, но никога не
започва
да ги търси (не умозрява).
Оттук вече се изтъква, че инстинктът и интелектът трябва да се допълват. Когато интелектът успее да слее своите обекти и цели със самите жизнени процеси - да ги живее значи – които съвпадат със самия живот, да се обърне навътре, тогава се получава интуицията, облагороден инстинкт, съзнателен вече, но неизразим, а достъпен само за непосредственото преживяване. За да се обърне интелектът навътре към собствените си процеси, му съдействува езикът (говорът), който въпреки, че е „едно несъвършено оръдие" на интелекта и негов символичен израз, все пак той не изразходва цялата своя енергия само за външния свят. но спомага и за облагородяването на инстинкта. С развитието на езика се усъвършенствува и интелекта, но с това се създават условия за интуицията.
към текста >>
38.
ИЗ СБИРКАТА „ПРЕЗ БЕЗДНИТЕ И ВЕКОВЕТЕ - Ив. Толев
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Птичките запявали нови, непознати дотогава песни, а сърцата на човеците трептели в неземна радост; те
започвали
да се обичат, славели небето и пеели химни на великата любов.
Нейните очи пиели от светлината, що пръскали тия слънца, а душата ù се пълнела с дивната музика на звездите, що се разливала от неизмеримите пространства на небето. Тя не била вече глуха, светлината ставала за нея музика и музиката – светлина – в тази музика и светлина, тя долавяла живота на различните същества, които обитават тия светове. И като прелитала край всички слънца и звездни системи, за да се опие от красотата, музиката и живота на тия небесни извори – пръснати по сребърния млечен път – тя се отправяла към последното слънце, към онази земя, която щяла да стане нейна нова родина и царство. И когато тя наближава до своята любима звезда, в последната настъпвало неизразимо тържество. Цветята добивали нови багри, нова красота и техният дъх ставал омайно хубав.
Птичките запявали нови, непознати дотогава песни, а сърцата на човеците трептели в неземна радост; те
започвали
да се обичат, славели небето и пеели химни на великата любов.
„Защото идела тяхната богиня, изгрявало и тяхното слънце, разцъфвала тяхната душа, но хората не знаели това...” * След една тиха нощ, пълна с омая и трепет, необикновената песен на ранните птички събудила жителите на земята. Бил първият ден на пролетта, когато красотата облича своята цветна премяна и посреща с китна усмивка новата година. Удивление и възторжена радост заиграла в сърцата на всички, когато отправили поглед към изток. Вместо трептящия пламък, който Агни запалвал сутрин на изток, там се издигало едно ярко огнено кълбо, чиято сияйна усмивка, разливала хилядоцветни трептящи лъчи, които будели в сърцето нова радост и музика. Хората се трупали по стъгдите на групи и гледали как бавно се издига горящото кълбо.
към текста >>
Но, Боже, какви са тия огнени очи, които
започват
да ги гледат така страшно от всички страни на небето!..
Старите жреци, дълго гледали към небето, после снемали плах поглед към земята и изричали страшни предсказания за грозната гибел, която очаквала човеците. Но все пак искра надежда горяла в сърцата им да се умилостиви небето, ако всички издигнат душите си в молитва нагоре! И в тая тиха, но злокобна нощ, жертвени клади покрили земята и всеки в своята топла молитва викал за милост към великия Бог – свещеният Агни. Пламъците на жертвите се издигали високо към небето н отнасяли нагоре жалния стон на милиони души..., но светлото кълбо не се махвало от изток. Мракът се сгъстил, припаднала нощ, а страхът все по-силно размахвал крила над земята.
Но, Боже, какви са тия огнени очи, които
започват
да ги гледат така страшно от всички страни на небето!..
Жертвениците горели, нощта ставала все по-дълбока, молитвата – по-гореща, мълчанието – по-зловещо. А очите на небето се увеличавали на брой, ставали все по-големи и по-страшни. Полуда обзела душите на всички хора по земята. Струвало им се, че цялото небе е оживяло, че там има хиляди чудовища, с окървавени, искрящи очи, които всеки момент ще се хвърлят върху тях да ги погълнат. Ужасът достигал крайния си предел.
към текста >>
Хората
започвали
да излизат навън.
– Всички се изпокрили – и със затаен дъх очаквали ужасния край. И в оная нощ само жертвените клади мълчаливо извиквали огнени езици към небето – всичко се скрило от лицето на небето. Мъчително се занизали часовете, но краят не идвал. Най-после зората запалила небето на изток. Светлината на деня проникнали в тъмните скривалища и донесла малко надежда в измъчените души.
Хората
започвали
да излизат навън.
Небето било чисто. Бледното засмяно кълбо и огнените очи на чудовищата ги нямало вече. На изток огнено-червената ивица започнала да става златиста, най-после на хоризонта се показала огнена точка, която бързо почнала да нараства. Пред техните учудени очи се показало същото огнено кълбо, което се било явило вчера вместо огъня на Агни. То се ослушвало благо и неговите топли лъчи галели изплашените им лица.
към текста >>
39.
Научна астрология - Г.
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.
Атанас - летен ден, в който се отваряли аязмите, ден, от който
започва
Константиновския месец.
Георги и св. Марина. Tе почитат и играят, но не в огъня и при следните празници: св. Ефтим, св. Иван, св. Борис, който те наричат св.
Атанас - летен ден, в който се отваряли аязмите, ден, от който
започва
Константиновския месец.
В Перигопулово играят в огъня и на св. Троица (50 дни от Великден). В други села са кладели огньове и на Еньов ден. Според Славейков и др. местните жители, особено тия на Кости и Бродилово са по-особени, не общували с другите села наоколо.
към текста >>
Тук нестинарката, след известни обреди,
почва
да предсказва за болно, за загубено, за женитба и прочее.
Константин и Елена, повеждат народа към мястото, гдето са Параклисът и „аязмото" и гдето в една малка ограда стоят свързани биковете (за курбан). Като се поръсят хора и животни със светена вода, животните биват заклани. След това свещеникът обикаля по къщите, благославяйки домашното вариво и прибирайки кожите и плешките. В това време, младежите, които носят иконите, водени от „Светому тъпанът" (този тъпан се употребява само през време на нестинарските игри, а в другото време се държи окачен в „женската църква" или в църковната килия, (конакът на нестинарите) отиват у главната нестинарка. У нея става целуването на „светците" като приближават иконите с лицата им една до друга.
Тук нестинарката, след известни обреди,
почва
да предсказва за болно, за загубено, за женитба и прочее.
После пак заедно с нестинарката отиват на аязмото, дето попът отслужва литургия и поръсва всички и благославя сварените вече курбани. Често през това време, водени от нестинарката, останалите селяни играят хоро, други скачат от връх на връх по високите от 20-30 м. „буки и трепетлики", трети се събират около паднал в „несвяст" нестинар, четвърти наблюдават друг нестинар, който мислейки се за грешен, се подлага „на разни изтезания и мъки". В с. Влахово самия Шивачев е видял един нестинар от с.
към текста >>
Сетне той се вдига, грабва иконите и
започва
да играе в огъня викайки: „ху-ху-ху мили свети Костадине!
Нестинарите подскачали в огъня, бърборейки нещо, след което свършвали с възклицанието ух! ух! Едновремешните нестинари, според Шивачев, не само играели в жаравата, но се разхождали по-дълго време из нея, сядали и нито нозете, нито дрехите им горели. Отец Дионисий, като всеки черковник, вижда в тия игри едно „преструване" и една измама, един езически култ. Но все пак и той признава, че игрите в огъня стават и то с боси крака „Понякога, пише той, току видиш, че паднал някой хороиграч, и такъв син и бледен, от устата му пяна тече, че би си помислил човек, че е паднал от някой смъртоносен удар.
Сетне той се вдига, грабва иконите и
започва
да играе в огъня викайки: „ху-ху-ху мили свети Костадине!
" Играе – докато се умори и падне. Тогава другарите му тутакси го изваждат от огъня; който устои най-дълго в свещения огън, бива най-почетния приятел на Св. Константин. Нестинарите вършат нощно време игрите си в лесовете, а понякога и в селото". Това са първите сведения дадени за нестинарите. Както се вижда от досега изнесеното, тоя нестинарски обичай представлява едно твърде интересно явление от всяка гледна точка.
към текста >>
40.
Из „Приказки и песни - Георги Северов
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.
И той вече
почва
да вижда аурата на хората, животните, растенията, кристалите и пр.
Райхенбах със своите опити изследва тези въпроси и потвърждава окултните истини.[ ] Изследванията в областта на хипнотизма противоречат на старите схващания за човешкото естество. Окултизмът въз основа на дълбоко познание на човешкото естество и законите на правилното му развитие, е против хипнотизмът като лечебно и възпитателно средство. Обаче тук само споменавам резултатите от научните изследвания в тая област, за да ги съпоставя с окултните. Знае се, че в плитките фази на хипнотичния сън, хипнотизирания се намира в фазата на внушаемост, обаче в по-дълбоките фази той се освобождава от властта на волята на хипнотизатора и вече не се поддава на никакви внушения, не вярва, когато му се подава молив и му се казва, че това е трендафил или ябълка, той вече става самостоятелен. Но има нещо друго важно: у него се събужда част от спящите сили.
И той вече
почва
да вижда аурата на хората, животните, растенията, кристалите и пр.
Той почва да вижда светлината, която излиза от пръстите, очите, носа и пр. на хората, които са около него, светлината, която излиза от растенията и прочее. Райхенбах е изследвал одичните сили по свои методи, съвсем различни от хипнотичните. Обаче изследванията на хипнотизма по съвсем друг път потвърдиха изследванията на Райхенбах. Показанията на тези, у които са събудени някои от спящите сили и виждат аурата, Алберт дьо Рош, Дюрвил и др.
към текста >>
Той
почва
да вижда светлината, която излиза от пръстите, очите, носа и пр.
Окултизмът въз основа на дълбоко познание на човешкото естество и законите на правилното му развитие, е против хипнотизмът като лечебно и възпитателно средство. Обаче тук само споменавам резултатите от научните изследвания в тая област, за да ги съпоставя с окултните. Знае се, че в плитките фази на хипнотичния сън, хипнотизирания се намира в фазата на внушаемост, обаче в по-дълбоките фази той се освобождава от властта на волята на хипнотизатора и вече не се поддава на никакви внушения, не вярва, когато му се подава молив и му се казва, че това е трендафил или ябълка, той вече става самостоятелен. Но има нещо друго важно: у него се събужда част от спящите сили. И той вече почва да вижда аурата на хората, животните, растенията, кристалите и пр.
Той
почва
да вижда светлината, която излиза от пръстите, очите, носа и пр.
на хората, които са около него, светлината, която излиза от растенията и прочее. Райхенбах е изследвал одичните сили по свои методи, съвсем различни от хипнотичните. Обаче изследванията на хипнотизма по съвсем друг път потвърдиха изследванията на Райхенбах. Показанията на тези, у които са събудени някои от спящите сили и виждат аурата, Алберт дьо Рош, Дюрвил и др. контролират по строго научни методи, от които ще приведа само няколко: 1) чрез магнит; 2) чрез електромагнит; 3) чрез екстериоризация на чувствителността; 4) чрез електроскоп.
към текста >>
41.
Правият път на живота
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Почват
да се интересуват от задгробния мир, да изучават теософията, окултизма и пр.
Както и други няколко списания по окултните науки и спиритизма, то има за задача да разпространява истината за безсмъртието на душата. В Италия интелигенцията почна отдавна да се съмнява в догмите и в Бога на официалната църква. И така хората стават индиферентни към живота без идеал, съмняват се във всичко, мислят за смъртта като за нещо страшно, неопределено, черно. Именно на такива хора, спиритизмът дава първите лъчи на светлина и надежда — доказателства, че човек има душа, която не умира, а живее съзнателен живот и след смъртта на тялото. Така те получават нов подтик към чист и смислен живот.
Почват
да се интересуват от задгробния мир, да изучават теософията, окултизма и пр.
Многобройни духовни спиритически и полуокултни списания в Италия вършат грамадна подготвителна работа за духовния напредък на душите, които търсят истината.
към текста >>
42.
Противоречията в света – П. Пампоров
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
И
започваме
да се питаме защо това е така, онова – инак и навсякъде в природата намираме големи противоречия.
Ако някое малко дете се намира пред входа на един модерен кошер, където пчелите работят и пречи на тяхната работа, те могат да го поздравят по особен начин, който причинява болка. Детето ще помисли, че пчелите постъпват много жестоко, а пчелите ще помислят, че детето постъпва много глупаво. И пчелата казва на детето „Ти не си пчела, ти си бил по-рано тук, но си излязъл, какво търсиш сега. Ти си човек и трябва само разумно да живееш и да бъдеш далеч от нашия кошер, защото кошерът е за нас, а не за теб". И когато живата природа, която днес се е заела да тури всяко същество на неговото място, да му покаже работата, която трябва да върши, как трябва да си почива, как трябва да се храни, как трябва да работи, как трябва да се учи и да служи на Бога, ние съвременните културни хора се опълчваме срещу тия разпореждания на природата, с всички свои философски умувания и намираме, че нейните постъпки са несъобразни, неразумни и жестоки.
И
започваме
да се питаме защо това е така, онова – инак и навсякъде в природата намираме големи противоречия.
Ние намираме, че известни планини не са турени на място, че има известна несъразмерност в планинските върхове, едни са по-ниски други по-високи, някои долини са по-големи и по богати, а някои по-малки и по-бедни, ние виждаме противоречие в течението на реките, в изворите, в морето, във ветровете, в слънчевата светлина и топлина – навсякъде забелязваме, че нещата не са тъй, както нам ни се иска. Ние искаме да живеем в един свят на 1001 нощ. Но животът на 1001 нощ го няма на земята. На земята има само една нощ и един ден, които се повтарят постоянно и еднообразно и оттук и самият наш живот е еднообразен. Някой път даже, при най-хубавата ни работа – яденето и там се запитваме „Не може ли и без ядене".
към текста >>
Защото всяко дете
започва
да посещава училището от любов към майка си и баща си; желанието на детето да посещава училището е желание на майка му и баща му.
И ако някой пита защо, отговаряме: защото не са риби. На птиците е позволено да си играят из въздуха, защото са още деца на живата природа, но на човека, който е слязъл от висините на въздуха и излязъл от дълбочините на водата – върху повърхността на земята за него има само един път – да се учи. И горко му, ако не върши това, защото назад във водата не може да се върне, тя е затворена за него; във въздуха да се качи – това е невъзможно, макар че сега прави усилия, но не го пущат... Следователно с животинските развлечения и философските забавления човек е свършил. Пред него вече се изпречва един разумен живот, гдето той е изпратен да се учи. В него се е пробудило съзнанието за дълга към ближните и Бога.
Защото всяко дете
започва
да посещава училището от любов към майка си и баща си; желанието на детето да посещава училището е желание на майка му и баща му.
Детето не може да прояви качества, стремежи и способности, които не са вложени от майката и бащата. И ние вадим следното заключение; всички стремежи които сега се зараждат в дълбочините на човешката душа, това са стремежи на живата природа, това са прояви на разумния закон, който играе ролята на баща и майка у нас. И първото правило, което човек трябва да знае, то е, че детето което отива на училище и започва да се учи се ограничава. По-рано то е припкало навсякъде по-полето свободно, а сега се ограничава в една малка стая. И първото ограничение това е търпението.
към текста >>
И първото правило, което човек трябва да знае, то е, че детето което отива на училище и
започва
да се учи се ограничава.
Пред него вече се изпречва един разумен живот, гдето той е изпратен да се учи. В него се е пробудило съзнанието за дълга към ближните и Бога. Защото всяко дете започва да посещава училището от любов към майка си и баща си; желанието на детето да посещава училището е желание на майка му и баща му. Детето не може да прояви качества, стремежи и способности, които не са вложени от майката и бащата. И ние вадим следното заключение; всички стремежи които сега се зараждат в дълбочините на човешката душа, това са стремежи на живата природа, това са прояви на разумния закон, който играе ролята на баща и майка у нас.
И първото правило, което човек трябва да знае, то е, че детето което отива на училище и
започва
да се учи се ограничава.
По-рано то е припкало навсякъде по-полето свободно, а сега се ограничава в една малка стая. И първото ограничение това е търпението. Когато дървото пусне своите корени в почвата, то започва с търпението. И както корените дават стабилност на дървото, така и търпението у човека дава стабилност в развитието на неговия живот. Второто положение, което човек при тази обстановка може да научи, това е да добие самоувереност в себе си, че той може да расте нагоре и надолу, както корените се спущат към центъра на земята и както клоните се издигат нагоре към центъра на слънцето.
към текста >>
Когато дървото пусне своите корени в
почвата
, то
започва
с търпението.
Детето не може да прояви качества, стремежи и способности, които не са вложени от майката и бащата. И ние вадим следното заключение; всички стремежи които сега се зараждат в дълбочините на човешката душа, това са стремежи на живата природа, това са прояви на разумния закон, който играе ролята на баща и майка у нас. И първото правило, което човек трябва да знае, то е, че детето което отива на училище и започва да се учи се ограничава. По-рано то е припкало навсякъде по-полето свободно, а сега се ограничава в една малка стая. И първото ограничение това е търпението.
Когато дървото пусне своите корени в
почвата
, то
започва
с търпението.
И както корените дават стабилност на дървото, така и търпението у човека дава стабилност в развитието на неговия живот. Второто положение, което човек при тази обстановка може да научи, това е да добие самоувереност в себе си, че той може да расте нагоре и надолу, както корените се спущат към центъра на земята и както клоните се издигат нагоре към центъра на слънцето. Човек расте първом физически, развива се неговото тяло, а след това започва неговия умствен растеж, който можем да уподобим на растежа на клонете. Трябва да се развие тялото, за да се развие и главата (мозъкът) И има едно съответствие между силите на тялото и силите на ума. Колкото силите на тялото са по-богати, толкова по-богати са и силите на ума.
към текста >>
Човек расте първом физически, развива се неговото тяло, а след това
започва
неговия умствен растеж, който можем да уподобим на растежа на клонете.
По-рано то е припкало навсякъде по-полето свободно, а сега се ограничава в една малка стая. И първото ограничение това е търпението. Когато дървото пусне своите корени в почвата, то започва с търпението. И както корените дават стабилност на дървото, така и търпението у човека дава стабилност в развитието на неговия живот. Второто положение, което човек при тази обстановка може да научи, това е да добие самоувереност в себе си, че той може да расте нагоре и надолу, както корените се спущат към центъра на земята и както клоните се издигат нагоре към центъра на слънцето.
Човек расте първом физически, развива се неговото тяло, а след това
започва
неговия умствен растеж, който можем да уподобим на растежа на клонете.
Трябва да се развие тялото, за да се развие и главата (мозъкът) И има едно съответствие между силите на тялото и силите на ума. Колкото силите на тялото са по-богати, толкова по-богати са и силите на ума. Колкото соковете на тялото са по изобилни, толкова по-изобилни са и соковете на ума. И ние имаме в тялото кръвта, която отива отдолу нагоре по целия организъм, а в главата имаме живата мозъчна енергия (електричество и магнетизъм), която слиза по нервната система, обхваща целия организъм и разпределя съразмерно кръвта, за може да работи човек свободно. Търпението е базата върху която изниква самоувереността и върху самоувереността се гради вярата.
към текста >>
43.
В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА - Боян Боев
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Сега, за да расте житното зърно, нужна е светлина, нужна е и влага в
почвата
.
И ето – житното зърно ще ни каже в какво се състои разрешението на противоречията – в жертвата. Но що е жертвата? Жертвуването не е тъй страшно, както си мислим. Да се жертва човек – значи да познае, че животът не е във формите. – Житното зърно вярва в слънцето и затова, след като неговата форма се разруши – то пуща корени в земята, стъбло, клончета и листа във въздуха.
Сега, за да расте житното зърно, нужна е светлина, нужна е и влага в
почвата
.
Влагата ще послужи да се хранят корените – като смучат сокове, а светлината, за да възприемат листата жизнена сила, необходима за житното зърно. Тогава като резултат се явява течението на соковете – отдолу нагоре и отгоре надолу, растенето, цъфтенето, зреенето и плода. По същия начин, за да има растене на човешкия живот – нужно е човек да разбере и приложи основния закон за самопознанието, за различаване живота от формата и произтичащия от него закон за слънчевата любов, закон за жертвата. Той трябва да се пожертвува, да пусне корени дълбоко в почвата т.е. да се впусне да помага в своята среда, подтикван от благородните подбуди на своето сърце, от чисти желания; нужно е да пусне стебло, клони и листа да пречиства своите желания и чувства чрез възвишени слънчеви мисли – чрез светлината и тогава човек ще гради своята воля, ще расте правилно.
към текста >>
Той трябва да се пожертвува, да пусне корени дълбоко в
почвата
т.е.
– Житното зърно вярва в слънцето и затова, след като неговата форма се разруши – то пуща корени в земята, стъбло, клончета и листа във въздуха. Сега, за да расте житното зърно, нужна е светлина, нужна е и влага в почвата. Влагата ще послужи да се хранят корените – като смучат сокове, а светлината, за да възприемат листата жизнена сила, необходима за житното зърно. Тогава като резултат се явява течението на соковете – отдолу нагоре и отгоре надолу, растенето, цъфтенето, зреенето и плода. По същия начин, за да има растене на човешкия живот – нужно е човек да разбере и приложи основния закон за самопознанието, за различаване живота от формата и произтичащия от него закон за слънчевата любов, закон за жертвата.
Той трябва да се пожертвува, да пусне корени дълбоко в
почвата
т.е.
да се впусне да помага в своята среда, подтикван от благородните подбуди на своето сърце, от чисти желания; нужно е да пусне стебло, клони и листа да пречиства своите желания и чувства чрез възвишени слънчеви мисли – чрез светлината и тогава човек ще гради своята воля, ще расте правилно. Сега противоречията в човешкия живот се явяват първо затуй, защото не искаме да минем през процеса на страданията не искаме да се жертвуваме, не познаваме себе си, разумното в нас, не различаваме живота от формите в себе си и около себе си. Но тогава ние никога не можем да изпитаме това, което житното зърно изпитва, когато пусне корени, излезе над земята, цъфне и върже плода – ние ще си останем зърно в хамбара с възможност за живот, но истинския живот ние не можем да познаем по такъв начин. Съвременните хора са зърна в хамбара. Само онези у които се е пробудило космичното съзнание и любовта се е разширила да обхване всичко живо – цялата природа, само те са, които са посети зърна и които ще дадат плод.
към текста >>
44.
ЗА МИРОГЛЕДА - Георги Северов
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Това се основава на следното правило: една струна
почва
да трепти, щом в близост до нея се издаде тон, който ù съответствува.
Опити с музикални инструменти. Да отворим капака на пианото при натиснат педал, да се наведем малко навътре и да изпеем срещу струните някой тон, напр. ла. С нашето пение сме образували въздушни вълни, които ще удрят върху струните на пианото. Но дали всички струни ще затрептят? Макар вълните да блъскат върху всички струни, ще затрептят само струните ла от разните октави.
Това се основава на следното правило: една струна
почва
да трепти, щом в близост до нея се издаде тон, който ù съответствува.
Същият опит можем да повторим и с други тонове. Но има и по-сложни опити. Но преди да ги изложа, ще дам няколко предварителни изяснения. Знае се, че всеки тон се придружава от редица тонове, които се чуват по-слабо и се казват обертонове. Основния тон се причинява от трептението на цялата струна, а обертоновете – на нейни части. Напр.
към текста >>
45.
ВЪЗКАЧВАНЕ НА СОКОВЕТЕ И ПУЛСАЦИЯ У РАСТЕНИЯТА
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Когато ги прихващало почернявали и
почвали
да викат: „их!
В огъня притърчал на кръст, после се връщал гърбешком, направил тъй три кръста и после почнал да тъпче без правилност. Застоявал се в жарта и тя му стигала до глезените, най-после отпаднал и легнал и тогава стари хора го дигнали. На другия ден свидетелят го видял здрав и читав, без рани. Според Коста и Янко Дикови от с. Блаца, нестинарите са играели със стиснати очи, с ръце, вдигнати нагоре, главата наведена на дясната страна и цялото тяло се клатушкало.
Когато ги прихващало почернявали и
почвали
да викат: „их!
их! " и плескали с ръце. Играели от половин до един час, докато изгасят огъня, като рядко излизали от него. Главни нестинари са били баба Кальо, дядо Илю, баба Дандила. В село Бродилово проф.
към текста >>
В навечерието на празника на Великия Бог – покровител на живота Бог Ро Sing tai Tè, пред храма, при изгрев слънце, подпалват огньове и боси момчета и магьосници, разголени от кръста нагоре
почват
да пеят заклинания и молитви (ритмиката на които не може да се предаде на европейската нотна система),
почват
да дрънкат с известни халки, да блъскат тъпани, гонг и,
почват
да стрелят; след това един Шаонет, обхожда огъня, хвърля в него сол и ориз и прави заклинания за обилна година.
Те си нанасят по гърба удари с ножове; нараняват ръцете си с ками и не съзнават какво вършат, понеже постъпките им не са постъпки на обикновени хора, непристъпното става пристъпно за изпълнените с духа и те се хвърлят в огъня, минават през него, прекосяват реки, подобно жреците в Кастабала... В Китай се празнува празника „Подновяването на огъня" още 3000 г. преди Христа, който ставал на 21 Март – Пролетното равноденствие, когато съзвездието Син и Скорпион се видят на хоризонта. Този празник се е опазил и досега. В южен Китай и на остров Ява той се урежда главно от работниците. Те в продължение на 7 дни се въздържат от съблазни и 3 дни постят.
В навечерието на празника на Великия Бог – покровител на живота Бог Ро Sing tai Tè, пред храма, при изгрев слънце, подпалват огньове и боси момчета и магьосници, разголени от кръста нагоре
почват
да пеят заклинания и молитви (ритмиката на които не може да се предаде на европейската нотна система),
почват
да дрънкат с известни халки, да блъскат тъпани, гонг и,
почват
да стрелят; след това един Шаонет, обхожда огъня, хвърля в него сол и ориз и прави заклинания за обилна година.
Двама магьосници също голи, застават от двете страни на огъня и пеейки и заклинайки, секат огъня със саби или го бият с рогожени плетеници или въжета. Сетне те си сменят местата, минавайки боси през жарта последвани от други двама и това се повтаря насам натам, докато поизравнят жаравата. Около 20 селяни всички боси и всички постили в храма 7 дни, вземат една покрита носилка от червено дърво, на която е поставена статуята на Бога, пред чийто храм е тържеството. Зад покрива на носилката стои изправен магьосникът, промушил мишците на ръцете си с нож и със саби в ръцете си нанася удари по гърба. Няколко селяни с бамбукови тояги се стремят да отклонят ударите.
към текста >>
Току стъкнат един огън на мегдана, нощно време, после заклаждат огъня да се разгори много, разглаждат (въглените),
почват
да въхкат и да играят в огъня боси, без обуща, без чорапи.
[1]„Те, обяснил дядо Стоян, когато дойдеше време, през месец май на св. Константин, правеха сборове, панаири. Тогава гайдата ще засвири, ще отидат на черква, на аязмото, току вземат а викат въх! -въх! , вземат да се кадят.
Току стъкнат един огън на мегдана, нощно време, после заклаждат огъня да се разгори много, разглаждат (въглените),
почват
да въхкат и да играят в огъня боси, без обуща, без чорапи.
Гайдата свири и те играят, не им става нищо, краката им не изгарят! Около половин час играят в огъня – не им става нищо. Излизат до края на огъня, но влизат пак вътре. И като падне кърпа в огъня от такъв човек, огън я не хваща, не гори. Играят, играят около половин час, че излязат от огъня, че пак влязат; до 1 час играят.
към текста >>
46.
РЕЛИГИОЗНОТО УЧЕНИЕ НА ТОЛСТОЙ И ОКУЛТНАТА НАУКА - Вел. Вл.
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
[1]Думата идеи тук и нататък ще използувам не в общоупотребителния ù смисъл, а условно избрах това име по липса на друго по-подходящо, за да именувам ония сложни зародиши, които идат от дълбочината на човешкото съзнание и които при съответната
почва
на една от трите посоки, по които се проявява засега човешкият живот, се конкретизират в мисли, чувства и действия.
И такова възприемане на музиката ще му донесе най-много богатство, тя ще го повдигне изцяло, ще пробуди в него гласа на по-висшето съзнание, ще разтроши оковите, сковаващи неговия дух, който ще се почувствува облекчен в студената и тъмна материя, в която е въплътен. А от свободата на духа, като първи негови рожби ще се появят и възвишените мисли и проекти, и благородните чувства и желания, и героичните стремежи и подтици. Не искайте да слушате музиката да ви говори на ума, защото две трети от нейните богатства ще бъдат загубени за вас; нито искайте да ви говори тя на сърцето, защото пак две трети от богатствата ù ще загубите; нито искайте да ви импулсира само във вашата работа – пак ще загубите. А издигнете себе си над мисъл, чувство и воля, потопете се в свръхсъзнанието на своя живот и тогава тя ще ви въздействува най-хармонично и най-пълно. А езикът на музиката тогава ще бъде онзи вътрешен и творчески процес, който спонтанно и неусетно ще облагородява и въздига душата, докато постепенно я издигне до лъчезарните висини на духа, където се разнасят блестящите мажорни акорди на божествената музика.
[1]Думата идеи тук и нататък ще използувам не в общоупотребителния ù смисъл, а условно избрах това име по липса на друго по-подходящо, за да именувам ония сложни зародиши, които идат от дълбочината на човешкото съзнание и които при съответната
почва
на една от трите посоки, по които се проявява засега човешкият живот, се конкретизират в мисли, чувства и действия.
Областта на идеите, там дето те се явяват цялостни и неразложени, е свръсъзнанието, което стон надъ ума, сърцето и волята на човека, проникващо ги и обединяващо ги в едно. Свръхсъзнанието се явява като нова посока на проява на човешкия живот, но не независимо отделна, а само резултантна, направо зародишна на споменатите три. Тук проявата е хармонична и пълна, тя е едновременно и мисъл, и чувство, и дейност. [2]Виж статията „Психофизиологичното въздействие на музиката върху човека", печатана в същото списание год. I. кн. 1.
към текста >>
47.
*** - Георги Северов
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
И все от същото слънце, от същата
почва
израстна всичко това!
ГРАДИНА Из "Книга на Беседите" от Бо Ии Ра „Тук, дето сега виждаш всичко в пълен разцвет, преди не много години беше заглъхнал пущинак. Гъсти плевели растоха там, дето цъфтят рози и всеки червей се чувствуваше тука като в рай. Дъх на нарциси се лее днес от тази същата земя, от която неотдавна никнеха смрадни бурени.
И все от същото слънце, от същата
почва
израстна всичко това!
Тъй говореше градинарят... Ала аз ще ти покажа една друга градина, в която ти сам си градинар. Само че ти не можеш още да кажеш за твоята градина същото, което казва оня градинар. Ти весден скубеш плевелите от своята градина и чакаш да ти цъфнат цветя, но все нови плевели никнат. И ти възроптаваш против своя „Бог", който ти сам си измислил и искаш от него да получиш наполовина поне плодовете на своята мъка, вместо сам да садиш, като отидеш да си измолиш семена от ония градини, чиито плодове са вече узрели... „Богът", към когото ти въззоваваш, е само сянка на твоето изпълнено с безпокойствие сърце! Не чакай от него да ти въздаде някога за твоя труд!
към текста >>
Или пък, ако посадиш семето в земята, ти всеки ден ще разравяш
почвата
, за да дадеш отговор на твоето съмнение – ще ли поникне наистина семето, което ти са дали... Но тъй ти никога няма да отгледаш цветя!
Ти си си поставил високи цели! Ти се стремиш към всичко, което може да те издигне! Но само едно си все забравял досега: Че не може да израсте у тебе нищо, което ти сам не си посял... Но ти требва да си изпросиш „семето" от други – от ония, на които лехите са вече покрити с цвят! А те драговолно ще ти дадат от семената на техните цветя, само че ти все още не вярваш, че от тия дребни, почти невидими семенца могат някога да цъфнат цветя! И ти нехайно захвърляш семенцето, което си получил; и по-късно други някои пътници ще намерят по синора на пътя странни, светещи цветя, а в твойта градина ще расте все буренак.
Или пък, ако посадиш семето в земята, ти всеки ден ще разравяш
почвата
, за да дадеш отговор на твоето съмнение – ще ли поникне наистина семето, което ти са дали... Но тъй ти никога няма да отгледаш цветя!
Всичко, което расте изисква спокойствие и дълбока скритост! Та искаш ли да видиш градината си покрита с цветя, трябва на дело да извършиш онова, което е потребно. Иди при по-старите градинари, които имат зрели семена, помоли ги да ти дадат от тях и грижливо скътай всичко, което ти връчат. Посей след това семената в добре обработената почва и остави на земята и слънцето те да ги възрастат. Не се грижи, ако някои и други бурени прорастат измежду цветните стръкове!
към текста >>
Посей след това семената в добре обработената
почва
и остави на земята и слънцето те да ги възрастат.
И ти нехайно захвърляш семенцето, което си получил; и по-късно други някои пътници ще намерят по синора на пътя странни, светещи цветя, а в твойта градина ще расте все буренак. Или пък, ако посадиш семето в земята, ти всеки ден ще разравяш почвата, за да дадеш отговор на твоето съмнение – ще ли поникне наистина семето, което ти са дали... Но тъй ти никога няма да отгледаш цветя! Всичко, което расте изисква спокойствие и дълбока скритост! Та искаш ли да видиш градината си покрита с цветя, трябва на дело да извършиш онова, което е потребно. Иди при по-старите градинари, които имат зрели семена, помоли ги да ти дадат от тях и грижливо скътай всичко, което ти връчат.
Посей след това семената в добре обработената
почва
и остави на земята и слънцето те да ги възрастат.
Не се грижи, ако някои и други бурени прорастат измежду цветните стръкове! Чак когато твоите цветя се напълно разцъфтят, ти ще можеш лесно да отскубнеш тия бурени. Твоят жив вечен бог ще дойде да се разхожда в градината ти едва тогава, когато всичките ти лехи се покрият съ цветя. Но недей ги подтиква към цъфтеж изкуствено! Само обработи почвата и хвърли семената.
към текста >>
Само обработи
почвата
и хвърли семената.
Посей след това семената в добре обработената почва и остави на земята и слънцето те да ги възрастат. Не се грижи, ако някои и други бурени прорастат измежду цветните стръкове! Чак когато твоите цветя се напълно разцъфтят, ти ще можеш лесно да отскубнеш тия бурени. Твоят жив вечен бог ще дойде да се разхожда в градината ти едва тогава, когато всичките ти лехи се покрият съ цветя. Но недей ги подтиква към цъфтеж изкуствено!
Само обработи
почвата
и хвърли семената.
Всичко останало остави на земята и слънцето. Тогава и твоята земя ще обхване със своята лъчезарност слънцето! В твоята градина, приятелю мой, ако грижливо разработиш почвата и посееш семето, ще ти се роди твоя жив бог на твоя собствена земя! Благоуханията на твоите цветни лехи ще му послужат за храна... В свещена тишина ще се оформи той във величествен образ... В твоята собствена градина, когато всичко се обсипе с цветя, ти ще се разхождаш някога със своя бог!
към текста >>
В твоята градина, приятелю мой, ако грижливо разработиш
почвата
и посееш семето, ще ти се роди твоя жив бог на твоя собствена земя!
Твоят жив вечен бог ще дойде да се разхожда в градината ти едва тогава, когато всичките ти лехи се покрият съ цветя. Но недей ги подтиква към цъфтеж изкуствено! Само обработи почвата и хвърли семената. Всичко останало остави на земята и слънцето. Тогава и твоята земя ще обхване със своята лъчезарност слънцето!
В твоята градина, приятелю мой, ако грижливо разработиш
почвата
и посееш семето, ще ти се роди твоя жив бог на твоя собствена земя!
Благоуханията на твоите цветни лехи ще му послужат за храна... В свещена тишина ще се оформи той във величествен образ... В твоята собствена градина, когато всичко се обсипе с цветя, ти ще се разхождаш някога със своя бог!
към текста >>
48.
СЪДЪРЖАНИЕ 2 годишнина бр. 2-3 (февруари, март 1925 г)
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Той показва, че човек е продукт на едно двойно минало: индивидуално и колективно, и че се развива върху
почвата
на една двойна наследственост.
Особено важно е нейното съчинение: Звук, цвят и число. Получиха се в редакцията следните книги и списания; Le Psichisme (Психизъм) неговите експериментални данни, неговата етика и философия – реч, произнесена по случай откриването на третия международен конгрес на привържениците на експерименталната психология. За психизма ще дадем сведения по-долу. Les Forces superieurs от Henri Durville. Една малка книжка; в която авторът е нахвърлил – ясно и конкретно – някои общи идеи.
Той показва, че човек е продукт на едно двойно минало: индивидуално и колективно, и че се развива върху
почвата
на една двойна наследственост.
За да насочи правилно своето растене, човек трябва да се подложи на едно разумно възпитание. Авторът дели това възпитание на екзотерично (външно) и езотерично (скрито, вътрешно). Днешното възпитание е екзотерично. Едва след като умът и сърцето на човека бъдат открити за духовната светлина, настъпва за него стадия на езотеричното възпитание, с други думи той стъпва съзнателно в пътя на ученичеството. Vers la Sagesse от същия автор.
към текста >>
49.
ДНЕШНИТЕ СТРЕМЕЖИ - Г. Ал.
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.
Така човек
започва
да чувствува, да мисли, да действува както другите.
– то никой не спъва детското сърце в неговите спонтанни изблици. Под закрилата на своята незрялост, детето се радва на повече волност. И добре, че е така – иначе грубата ръка на по-старите ще извърши само пакости над тая сочна фиданка, до която трябва да се докосват по право само нежните пръсти на майчината обич. Но детето не остава все дете – то пораства и лека полека животът му навлиза в ония форми, в които актуалното съществуване на човека се развива. Светът нахлува в детската душа и най-после изцяло го завладява.
Така човек
започва
да чувствува, да мисли, да действува както другите.
Стара и позната история нали? Животът му тръгва по ония атавистични пътища, които целокупният опит е утъпкал и като че ли неусетно човек усвоява сума навици, възгледи, схващания за нещата – всмуква ги с майчиното си мляко. И повечето хора остават там: те получават своето духовно наследство от деди и бащи и то им стига, за да преживеят. Те никога не се спират да изпитат ония ценности, с които се търгува днес по пазарите на живота – да видят все истински ли са или има измежду тях и фалшиви. Мнозина може би, като прочетат тия редове, ще кажат: „е, познати работи, кой ги не знае!
към текста >>
Както и да се назове тая фаза в развитието на човешкото съзнание, но оттук
започва
фактически окултното ученичество, встъпването на ученика в Пътя.
Той трябва с буден ум да прегледа цялото си наследство – всичко онова, което се е вмъкнало така неусетно в него, да прецеди през ситото на своя личен опит всичко придобито, да отдели зърното от къклицата, да отдели във всички неща онова първично, реално ядро, в което пулсира Божествения живот, от ония дебели люспи, с които ги е обвил човешкият живот. Човек трябва да остане само с онова, което има не временна, човешка стойност, а реална цена в живота. Може в кесията да му останат само една-две златни монети от цялото му наследство, но да бъдат от чисто злато! Това някои наричат преценка на ценностите – сиреч, онова вътрешно приемане и отхвърляне, но не по пътя на сухо умозрение, а по пътя на живия опит... Това е един важен миг в живота на човека, мигът на неговото вътрешно пробуждане, когато човек „сам на себе си става въпрос", за да стане „сам на себе си ответ", както казва един посветен. На мистичен език това го наричат още „ставане сам на себе си път, преминаване през себе си".
Както и да се назове тая фаза в развитието на човешкото съзнание, но оттук
започва
фактически окултното ученичество, встъпването на ученика в Пътя.
За тоя път е говорил Христос, когато някога е изказал думите: „Аз съм Пътят, Истината и Живота". Встъпил в Пътя, човек решава сам да придобие своето богатство, да добие своето божествено наследие във вселената като разумна душа. Той се отказва доброволно от сума неща, които хората така желаят, но които той без болка напуща, защото знае, че са нереални. Тук започва онова негово вътрешно отдръпване от света, но не и от живота. Отдръпване само от оня преходен свет на човешките вярвания, на ограничените човешки схващания и разбирания за живота, за да встъпи във великия ритъм на целокупния живот, в който трепти сърцето на Бога.
към текста >>
Тук
започва
онова негово вътрешно отдръпване от света, но не и от живота.
На мистичен език това го наричат още „ставане сам на себе си път, преминаване през себе си". Както и да се назове тая фаза в развитието на човешкото съзнание, но оттук започва фактически окултното ученичество, встъпването на ученика в Пътя. За тоя път е говорил Христос, когато някога е изказал думите: „Аз съм Пътят, Истината и Живота". Встъпил в Пътя, човек решава сам да придобие своето богатство, да добие своето божествено наследие във вселената като разумна душа. Той се отказва доброволно от сума неща, които хората така желаят, но които той без болка напуща, защото знае, че са нереални.
Тук
започва
онова негово вътрешно отдръпване от света, но не и от живота.
Отдръпване само от оня преходен свет на човешките вярвания, на ограничените човешки схващания и разбирания за живота, за да встъпи във великия ритъм на целокупния живот, в който трепти сърцето на Бога. А затова не е нежно да се оттегли в някоя пустиня, защото и в пустиня да избяга, човек може да помъкне със себе си света. Това не е един външен механичен акт, а един дълбок процес, който се извършва естествено в човешката душа по скрити закони. Ония, които не са се никога издигали до състоянието на тия души – светии, пророци, мъдреци, велики художници – ги смятат за отстъпници от живота, защото те смятат за живот онова, което се твори шумно по стъгдите или в топлите кътчета на егоистичното доволство. Но онези, които вървят по Пътя не се смущават, защото те отдавна са се върнали оттам, където другите отиват.
към текста >>
50.
В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА - Б. Боев
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.
Всеки умен човек
започва
да се радва и цени доброто и ако то е една необходимост сега за всички разумни човеци и хора на 20 век, защо да не отворим вратите си?
Съграждаме великолепни системи, туряме строги закони, за да се изправят аномалиите на кражба и лъжа, но все пак виждаме толкова престъпници. – И ако животът по този начин е безсмислен и от толкова хиляди години резултатите са лоши, то всяка мисъл, която иде да вдъхне в нашата душа, великата надежда, че има изходен път от безизходното положение – отбелязва нова епоха в нашия живот. И днес всички умни хора на човечеството насочват вече своята мисъл към друга насока, към други сили – откъдето намират радост и смисъл в живота. Новите схващания за живота са като сила, която дава простор на мисълта и разширение на душата. Създава се вече мироглед, убеждение за истинността на идеята за доброто и красивото.
Всеки умен човек
започва
да се радва и цени доброто и ако то е една необходимост сега за всички разумни човеци и хора на 20 век, защо да не отворим вратите си?
Защо да не изоставим омразата и лъжата! Като сме ратували толкова на тях, какво сме придобили? Нима не чувствуваме, или не виждаме техните отпечатъци на нашето лице? Дошло е вече време, когато човек трябва да погледне по-трезво на нещата. Нима човек се е родил да гледа само лошите страни на живота?
към текста >>
51.
НЕСТИНАРСКИ ИГРИ - Добран
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.
И тук пак всичко може да се постави на опитна
почва
, може да се провери чрез опит.
Така човек може да използува разумно енергиите, натрупани в планините. Планините представляват и в друго отношение благоприятни условия: чрез екскурзии в планините ние се поставяме в една по-чиста духовна атмосфера, чиста от по-ниските духовни влияния. И там душата чувствува повдигане, освободена от всичко дребнаво. Там душата може да издигне по-високо своята мисъл. Как при едно разумно живеене всички енергии, с които е проникната природата, могат да станат фактор за нашия растеж, за нашето повдигане!
И тук пак всичко може да се постави на опитна
почва
, може да се провери чрез опит.
МУЗИКАТА „Музиката сега е едва в началото си; тя е още в предговора си". Дънов Музиката не трябва да се разглежда като развлечение, а като средство за събуждане висшите заложби на човешката душа. Знаем, че звукът съответствува на вълни с определен брой трептения в секундата. Но има по-бързи музикални вибрации, които нашето ухо не долавя. Но това не значи, че те не съществуват, Нашето ухо не може да ги възприеме, защото няма апарат, нагоден за това.
към текста >>
„Когато човек се обърне нагоре към божествения свят, то
почва
да тече божественият нектар на живота в него".
„Вие имате сили, скрити богатства в себе си. Човешката душа още не се е напълно проявила. У човека има сили, които чакат най-благоприятни условия за развиване. Ако вие се освободите и влезете в свободата на божествения живот, ще научите всичко". „Вън от Бога няма свобода".
„Когато човек се обърне нагоре към божествения свят, то
почва
да тече божественият нектар на живота в него".
„Вярата е една връзка, за да протече онази божествена сила в душата ти". „Ако турите вярата във вас, и разумът ще се усили, и вие ще придобиете онази мощна сила". „Аз не съм за онази вяра: лековерие. Аз съм за искреността. Аз съм за онази абсолютна истина.
към текста >>
Истинските методи на възпитание
започват
с живота, с любовта".
Човешкото съзнание идва вече до една по-висша фаза в своето развитие: то вече надраства всички стари методи и вече съзрява за прилагането на новия метод, метода на любовта за разрешение на всички жизнени въпроси. ВЪЗПИТАНИЕ „Нужно е изучаване методите на природата, за да изработим правилни методи на възпитание". „В какво седи съвременното възпитание. Това е дресировка, а не възпитание. Аз бих желал да видя истинските методи на възпитание.
Истинските методи на възпитание
започват
с живота, с любовта".
„И най-малките деца трябва да знаят по кой начин се превръща божествената любов в милосърдие". „Онзи истински метод на възпитание, който божествената любов носи още не е приложен". Дънов Както всички други области на живота, така и възпитанието трябва да се нареди в хармония с великите закони, които лежат в основите на природата. И тук, както и в другите области, могат да се приложат окултните истини и опитно да се проверят. Правилно възпитание е онова, което събужда висшето у детето.
към текста >>
52.
ДНЕШНАТА ЕПОХА И Д-Р ЩАЙНЕР - Б. Б. Р.
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.
При весела, игрива, хороводна песен, хората като че ги обхваща някаква странна психоза и всички
почват
да играят.
Аналогичен случай имаме и при нестинарите. Специалната нестинарска песен, имаща свой типичен ритъм, оказва своето резониращо, тъй да се каже, влияние върху предварително религиозно настроените по случая нестинари, повдигат леко техните психически вибрации, което пък се отразява върху физиологичното състояние на тялото, като повишават общо вибрациите на тялото. Съвременната физика установява, че всички тела се намират в непрекъснати вибрации, отличаващи се по бързината и дължината на вълните си, както и големината на амплитудите (височината на вълните). Подобно вибрационно влияние оказва музиката върху организма на лесно настройващи се лица и лесно променя тяхната обща обикновена вибрационна система на тялото. Към тоя факт трябва да се прибави втория елемент: танцът и игрите както на нестинарите, тъй и на околните.
При весела, игрива, хороводна песен, хората като че ги обхваща някаква странна психоза и всички
почват
да играят.
Тая психоза се наблюдава не само по селските мегдани, но и в европейските салони. Танците са израз на вътрешните душевни движения. Те биват: игриви или весели, свещени или религиозни, тържествени или военни, еротични или любовни. Музиката създава настроението. Ритъмът на музиката създава играта.
към текста >>
В такъв момент човек се издига над себе си,
почва
да мисли с един по-висш ум, в сравнение със своя всекидневен посредствен разсъдък.
Но в училище аз с нищо не се отличавах от другите деца, напротив, на изпит и особено на писмен изпит на зададена тема, аз бях по-долу от другите. Дори и сега на зададена тема (реч, статия) аз се чувствувам слаб и мъчно пиша, Като размишлявам върху психологията на писателите, аз намирам, че този мой недостатък е, защото съчинявам полусъзнателно. И аз трябва да насиля себе си, за да мога да се убедя, че някоя печатана вече книга е наистина мое съчинение. Аз отдавам на това обстоятелство известно значение и виждам в него едно доказателство, че „безсъзнателното" се явява като най-силната плодотворна част на нашето същество". Така говорят и поетите и музикантите за вдъхновените моменти на своето творчество.
В такъв момент човек се издига над себе си,
почва
да мисли с един по-висш ум, в сравнение със своя всекидневен посредствен разсъдък.
Това значение на екстаза и вдъхновението има отношение и към огнеиграчите, но вече в една много по-силна форма благодарение на религиозната подкладка, силната възприемчивост, голямата вяра и околната тържествена обстановка. Учените днес признават силата на вдъхновението, но никой още не е посмял да даде обяснение на тоя екстаз. Вдъхновението, това е особена психофизиологична сила. Тя се ражда за момент. Идва и си отива.
към текста >>
53.
ПЪТЯТ НА ЖИВОТА. ПРИТЧИ - Ив. Тодоров
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.
Влизаме в една епоха, в която постепенно
започват
дейността си известни органи в човека: органите за възприемане на духовния мир.
Духовния подем е в две направления, казва той: 1) От една страна все повече и повече се развиват дремещите душевни сили. Това ще позволи все по-голям контакт с духовния мир. Еволюцията няма граници. Да мислим, че съзнанието ще остане завинаги като днешното, да мислим, че днешното човешко съзнание е най-висшата степен на развитие, това значи да противоречим на принципа на развитието. Предстои едно съзнателно свързване с духовния мир.
Влизаме в една епоха, в която постепенно
започват
дейността си известни органи в човека: органите за възприемане на духовния мир.
Човек става все по-чувствителен и по-възприемчив към висшите вибрации. Затова настъпва епоха на висш спиритуализъм. И в миналото е имало духовно разбиране на нещата, но това, което предстои сега, ще бъде в по-голям размер, понеже самосъзнанието и умът днес са притурени като плод от живота, ограничен в материалния свят. 2) Събуждат се по-дълбоките сили на душата. Животът на новия човек ще бъде живот на самоотричане и жертва.
към текста >>
Ако не стане това,
почва
процес на обезличаване; външният механизъм
почва
да управлява човека.
Д-р Щайнер нарича Толстой едно от ранните пролетни цветя! Той казва: „Напр. книгата му „За живота" съдържа много повече мъдрост, отколкото множество томове други книги, които пълнят някои европейски библиотеки. Доктор Щайнер намира за симптоматична и книгата „Взаимопомощта като фактор на еволюцията" от Кропоткин; той казва, че тя е симптом, който показва, как в човечеството все повече и повече се ражда едно ново, по-висше съзнание: любовта като едничка основа на живота. Д-р Щайнер казва: Според един окултен закон, моментът на най-голямото самосъзнание на човека е момент на самоопределяне; а пък под самоопределяне се разбира намиране себе си; а под намиране себе си се разбира проява на любовта.
Ако не стане това,
почва
процес на обезличаване; външният механизъм
почва
да управлява човека.
Големият салон на окултния университет „Гьотеанум" беше украсен с голямата група „Христос" висока 9 метра. Тя изразява идеите на Д-р Щайнер. Какво е представено в групата ? Христос е с лява ръка простряна напред, като че ли пръска любов наоколо си. В подножието му се намират две фигури: Ариман и Луцифер.
към текста >>
54.
Окултна педагогика - В. В.
 
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
Аз топя с перото и
почвам
да дращя, изпразни се мастилото, пак потопя, дращя, топя, дращя.
Няколко думи за значението на окултната биология Боян Боев „Ако аз положа най-хубавата мастилница на масата си, имам перо и един лист... Да кажем, че не сте запознати с това изкуство – писането.
Аз топя с перото и
почвам
да дращя, изпразни се мастилото, пак потопя, дращя, топя, дращя.
Ще кажете: Този човек ту в мастилницата бръква, ту дращи, изчерня цялата книга. Обаче, в това дращене има един вътрешен смисъл. Ако вие почнете да анализирате мастилницата, после да анализирате перото и книгата и да мислите, че сте научили истината, какво се крие в написаното, нищо няма да научите. Тайната, която съм вложил не е нито в перото, нито в мастилницата. Това са само условия да се изрази една скрита мисъл символично".
към текста >>
Вълната, която се
почва
от ренесанса, постепенно се засилва и това.
За нас природата е нещо велико не само в своето устройство, но и в онази интелигентност и разумност, която тя проявява". Дънов От 14 век човешкото развитие навлезе в нова фаза: все повече се засилваше изследването на материалния свят чрез ума. Основата на това беше поставена още в древния свят от Аристотел и др. Но голям тласък се даде в това направление от 14 век. Ренесансът имаше за назначение да освободи човешкия ум от всички окови.
Вълната, която се
почва
от ренесанса, постепенно се засилва и това.
което виждаме в 19 век, е само една от по-външните вълни на този импулс. Теорията на Коперник (16 век) разруши вярването, че земята е център на вселената. По-после Кант-Лапласовата теория в 18 век допълни работата на Коперник относно слънчевата система, като внесе принципа на еволюцията. Ляйел внесе принципа на еволюцията в геологията като доказа, че сегашният вид на земята е плод на дълго развитие. В 30-тях години на 19 век чрез Шван и Шлайден се обоснова така наречената клетъчна теория.
към текста >>
При по-дълбоките фази
почва
излъчване на етерното тяло, с него отива и съзнанието, а физичното тяло изпада в безчувственост.
Той е правил повече от 13,000 опита със сензитиви.[3] Обаче около 50% от хората са сензитиви. Чрез опитите на Райхенбах може да се наблюдава етерното тяло, което прониква физичното тяло на човека, животните, растенията, кристалите и пр. Явленията на хипнотизма и магнитизацията са една област, която отваря проблеми, които не могат да се разрешат с материалистичното разбиране на нещата. Окултизмът е против хипнотизма като лечебно и възпитателно средство, но можем да споменем тук някои от фактите на хипнотизма. При дълбоките фази на хипнотичния сън приспаният се освобождава от волята на хипнотизатора и у него се развива ясновидството.
При по-дълбоките фази
почва
излъчване на етерното тяло, с него отива и съзнанието, а физичното тяло изпада в безчувственост.
Това показва, че съзнанието е независимо от мозъка и мозъкът е само инструмент на съзнанието във физичния свят. Окултизмът изучава и по-дълбоките сили в организма. Така окултизмът дохожда до духовните основи на битието. Окултизмът не отрича естествознанието, но гради по-нататък. Той не изучава само формата, но и степените на съзнание, които се срещат в различните природни царства.
към текста >>
При по-дълбоко изучаване на природата,
почваме
да я разбираме и друго става нашето отношение към нея.
Окултизмът изучава и по-дълбоките сили в организма. Така окултизмът дохожда до духовните основи на битието. Окултизмът не отрича естествознанието, но гради по-нататък. Той не изучава само формата, но и степените на съзнание, които се срещат в различните природни царства. И според окултизма развитието не е нищо друго, освен издигане от по-нисшите степени на съзнанието към по-висшите.
При по-дълбоко изучаване на природата,
почваме
да я разбираме и друго става нашето отношение към нея.
Тя за нас не е вече мъртва, тя за нас не е вече само форма. И почваме да разбираме нейния език. [1]Виж: „Der heutige Stand der Darwinschen Fragen" от R. France. [2]Виж книгата: „Milzfunktion und Plâttchenfrage" от L. Kollsko. [3]Виж: „Изследванията на Райхенбах" в списание „Всемирна летопис”, год.
към текста >>
И
почваме
да разбираме нейния език.
Окултизмът не отрича естествознанието, но гради по-нататък. Той не изучава само формата, но и степените на съзнание, които се срещат в различните природни царства. И според окултизма развитието не е нищо друго, освен издигане от по-нисшите степени на съзнанието към по-висшите. При по-дълбоко изучаване на природата, почваме да я разбираме и друго става нашето отношение към нея. Тя за нас не е вече мъртва, тя за нас не е вече само форма.
И
почваме
да разбираме нейния език.
[1]Виж: „Der heutige Stand der Darwinschen Fragen" от R. France. [2]Виж книгата: „Milzfunktion und Plâttchenfrage" от L. Kollsko. [3]Виж: „Изследванията на Райхенбах" в списание „Всемирна летопис”, год. II, кн. 5.
към текста >>
55.
УВОДНИ ДУМИ КЪМ ОКУЛТНАТА БИОЛОГИЯ – Б. Боев
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Той извървя всички пътища на нейния живот и унесен така, в него нещо мигом трепна и проблесна – той прозря една от свещените тайни: „Тя там, в корените на гъстата
почва
, за да цъфне и да върже плод, аз тук".
и най-сетне, уморена, тя млъкна. Тогава светията я въведе в постницата, положи я на своето бедно легло. Разтича се, донесе прясна вода, уми ù нозете и ù приготви да похапне. Тя легна, притвори очи – и вече не продума дума. Отшелникът седна до нея и потъна в дълбоко размишление: пред неговия вътрешен поглед се разкри картината на целия живот на тази жена, разкри се от край до край.
Той извървя всички пътища на нейния живот и унесен така, в него нещо мигом трепна и проблесна – той прозря една от свещените тайни: „Тя там, в корените на гъстата
почва
, за да цъфне и да върже плод, аз тук".
Отвори очи и що да види – около леглото, на което лежеше Серафиа трептеше кротко сияние. Той чу леко издихание и видя как из тялото на блудницата излезе един светлокрил ангел – излезе, както пеперуда изхвръква из пашкула. Ангели се явиха отвред и изпълниха постницата с бяло сияние. И те обкръжиха освободения ангел и се възнесоха с химни нагоре. Светията преживя своите върховни, най-свещени мигове – и в душата му като цвят се разтвори една от най-свещените тайни.
към текста >>
56.
ВЪПРОСЪТ ЗА ФАКТОРИТЕ НА ЕВОЛЮЦИЯТА В ДНЕШНОТО СИ СЪСТОЯНИЕ В ОФИЦИАЛНАТА НАУКА - Б. Боев
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
След това отново
почва
свързване с по-дълбоките сили на природата.
Напр., старият грък се интересува повече от материалния свят, отколкото древният индус. А човекът на днешната култура е толкова потънал във физическия свят, че даже отрича реалността на духовния свят и на духа изобщо. Днешната епоха се характеризира с най-слаби съзнателни връзки с духовния свят и с най-голяма връзка с материалния. Ето защо, днешната епоха се съвпада с най-силното развитие на естествознанието и техниката. Чрез добитата опитност човек разви до известна степен своето самосъзнание и своя ум.
След това отново
почва
свързване с по-дълбоките сили на природата.
Отново почват да стават по-силни съзнателните връзки с духовния свят. Ето защо духовната вълна, която никога не е преставала всъщност да съществува в тая или оная форма във всички епохи на човечеството, днес почва да се проявява в особено силна форма както в биологията, така и в другите науки, така също и в изкуствата и в живота. Окултизмът, когато изучава едно явление като материализма, той се стреми преди всичко да разбере това явление в историята на човечеството, да му намери мястото, да изучи защо човечеството требваше да мине през известна епоха на материализма. Какъв е характерът на материализма? Материализмът – това е една абстрактна философия, това е философска спекулация.
към текста >>
Отново
почват
да стават по-силни съзнателните връзки с духовния свят.
А човекът на днешната култура е толкова потънал във физическия свят, че даже отрича реалността на духовния свят и на духа изобщо. Днешната епоха се характеризира с най-слаби съзнателни връзки с духовния свят и с най-голяма връзка с материалния. Ето защо, днешната епоха се съвпада с най-силното развитие на естествознанието и техниката. Чрез добитата опитност човек разви до известна степен своето самосъзнание и своя ум. След това отново почва свързване с по-дълбоките сили на природата.
Отново
почват
да стават по-силни съзнателните връзки с духовния свят.
Ето защо духовната вълна, която никога не е преставала всъщност да съществува в тая или оная форма във всички епохи на човечеството, днес почва да се проявява в особено силна форма както в биологията, така и в другите науки, така също и в изкуствата и в живота. Окултизмът, когато изучава едно явление като материализма, той се стреми преди всичко да разбере това явление в историята на човечеството, да му намери мястото, да изучи защо човечеството требваше да мине през известна епоха на материализма. Какъв е характерът на материализма? Материализмът – това е една абстрактна философия, това е философска спекулация. Някои бъркат материализма с естествознанието, и мислят, че естествознанието е крепостта на материализма.
към текста >>
Ето защо духовната вълна, която никога не е преставала всъщност да съществува в тая или оная форма във всички епохи на човечеството, днес
почва
да се проявява в особено силна форма както в биологията, така и в другите науки, така също и в изкуствата и в живота.
Днешната епоха се характеризира с най-слаби съзнателни връзки с духовния свят и с най-голяма връзка с материалния. Ето защо, днешната епоха се съвпада с най-силното развитие на естествознанието и техниката. Чрез добитата опитност човек разви до известна степен своето самосъзнание и своя ум. След това отново почва свързване с по-дълбоките сили на природата. Отново почват да стават по-силни съзнателните връзки с духовния свят.
Ето защо духовната вълна, която никога не е преставала всъщност да съществува в тая или оная форма във всички епохи на човечеството, днес
почва
да се проявява в особено силна форма както в биологията, така и в другите науки, така също и в изкуствата и в живота.
Окултизмът, когато изучава едно явление като материализма, той се стреми преди всичко да разбере това явление в историята на човечеството, да му намери мястото, да изучи защо човечеството требваше да мине през известна епоха на материализма. Какъв е характерът на материализма? Материализмът – това е една абстрактна философия, това е философска спекулация. Някои бъркат материализма с естествознанието, и мислят, че естествознанието е крепостта на материализма. Но материализмът е нещо повече от фактите, той е прибавка към фактите, той е философска спекулация върху фактите.
към текста >>
При бозайниците
почва
да се набръчква сивата кора, която го покрива.
Ето – казваха, – как естествознанието става крепост, най-силната позиция на материализма! При ланцетника почти нямаме главен мозък. Нервната тръба само малко се издува в предната си част и нищо повече. При рибите вече предният край на нервната тръба е превърнат в главен мозък, обаче от петте части на главния мозък, средният мозък е повече развит, а предния мозък (който именно е свързан с по-висшите психични функции) е тъй слабо развит! Като отиваме от рибите към бозайниците, предния мозък взема все по-голямо надмощие.
При бозайниците
почва
да се набръчква сивата кора, която го покрива.
И тези гънки при бозайниците, са толкоз повече, колкото животното е с по-развит душевен живот. При човека предният мозък е сравнително най-голям и с най-голямо количество гънки. Но и други факти дойдоха. През 17 век се откри клетката, а в първата половина на 19 век вече всички организми се свеждаха към тази проста органическа единица – клетката. Изучи се структурата на протоплазмата и ядката, сложните процеси на делението, храненето, оплодотворението.
към текста >>
57.
Ученик на живота - Цветан
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Ламарк говори, как се видоизменя кракът на птиците, които
почват
да живеят в блатата или по дърветата.
Такива са висшите гръбначни. У растенията и най-нисшите животни раздразняемостта е на най-ниска степен, която Ламарк нарича оргазъм. Както раздразняемостта, така и оргазмът не са придружени от психични процеси. У по-висшите животни (от втората група нагоре) Ламарк вижда в психичния принцип фактор еволюционен. Този инстинкт, това чувствуване на нуждата видоизменя крака, шията, изобщо органическите процеси, за да се задоволи нужда.
Ламарк говори, как се видоизменя кракът на птиците, които
почват
да живеят в блатата или по дърветата.
Той изхожда тук от вътрешната активност на животното. Той тук изтъква психичния принцип като еволюционен фактор.Той приема значението на представите като причинители на органическите процеси. „Кой не знае, казва той, действието на мисълта върху различните вътрешни органи? " Ето какво казва Ламарк относно тези животни: „Те чувствуват нуждата и това насочва флуидите и силите към онази точка на тялото, дето ще може да се задоволи почувстваната нужда чрез едно действие. Ако на тая точка има орган, способен за такова действие, той се привежда към действие.
към текста >>
58.
Светлина върху пътя
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Той усеща трепета на младежки порив, привитите крака се изправят и чувстват твърдата
почва
, морното сърце с енергичен туптеж праща кръвта до най-малките капиляри на кожата и по лицето му заиграва усмивката на вътрешно задоволство.
Той е окрилен, пълен с енергия и трезво, със светъл ум прекрачва прага на живота. Той презира тъмнината и калта в живота и смело поема своя път на възход. Възмъжалият има ясно съзнание за своята съществена работа, има сигурен компас и в бурите на живота неотклонно следва своя устрем към фара на своя пристан. За него тъмните пътеки на порока и безделието са чужди. А най-покъртителен е видът на стогодишен старец със съзнание на ученик.
Той усеща трепета на младежки порив, привитите крака се изправят и чувстват твърдата
почва
, морното сърце с енергичен туптеж праща кръвта до най-малките капиляри на кожата и по лицето му заиграва усмивката на вътрешно задоволство.
Получил удовлетворението на майстор, който е завършил творението на ръката си – картината на своя живот, той спокоен чака мига, който носи толкова ужас за другите. Всеки човек си има свой път. Пътищата се кръстосват, но не се покриват. Най-велико е да намери човек пътя си, призванието си. Обаче, каквото и да е призванието му, той трябва да знае, че е ученик на живота.
към текста >>
59.
АКВАРЕЛ - Ире
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Тия пълнежи променят съответно не само потенциала на елементите на
почвата
, но и самия човек, който може да се уподоби на редица батерии, свързани с една едничка батерия, която представя психомоторния център на мускулната система.
Опити върху научна астрология (част от статията на Е. Калан в спис. „Ла Воал д'Изис”, чиито два последни броя са специално посветени на астрологията) Като разглеждаме планетното пространство като едно магнитно поле, в което слънцето е индуктор, а планетите – приемници на индукцията, можем да кажем, че всяка точка от повърхността на едни планета е подложена на електрични пълнежи, които се менят всеки миг, вследствие движението на небесните светила и закона на Ленц.
Тия пълнежи променят съответно не само потенциала на елементите на
почвата
, но и самия човек, който може да се уподоби на редица батерии, свързани с една едничка батерия, която представя психомоторния център на мускулната система.
Следователно, проучването на земния магнетизъм може да позволи да се докаже влиянието на небесните светила върху човека и да се изследват неговите свойства. Така Брук („Земният магнетизъм"), като изследва токовете, що браздят земята, забелязва, че към земния магнетизъм трябва да се прибави комбинираното действие на слънцето и луната. От него произлизат известни напрежения и контракции, известни изпразвания, които се менят под влияние на земното движение като упражняват реципрочни въздействия, та по такъв начин непрекъснато менят собствената си интензивност. Брук отбелязва дневни, седмични, месечни, годишни, четиригодишни, шестнадесетгодишни и петвековни колебания. Дневните осцилации зависят от земния магнетизъм; седмичните флуктуации са свързани главно със сизигиите на луната; месечните колебания менят своите скорости, а годишните промени видоизменят пълнежите.
към текста >>
60.
ВЕСТИ
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Горе, над гордо изстъпените скали
започва
блестящ бял снят изпъстрен с острови от скали и купчини шубрачки.
Това са вълни, довяващи шума на водите, песента на горските върхове, ядовитото свистене на попукани скали. Настава отлив..., шумът отлита далеч напред, а едно мълчание и спотаеност, заливат всичко наоколо, само далеч някъде тътен на клокочещи подземни води се чуе. Наистина..., красива и тайнствена е планината. Радост ражда нейното дихание, сила блика в нейното лице, живот творят нейните обятия, простор дават нейните върхове. Мирис се носи из въздуха, мирис от овлажнелите треви.
Горе, над гордо изстъпените скали
започва
блестящ бял снят изпъстрен с острови от скали и купчини шубрачки.
Той се закрива навръх от пръстен сребристи мъгли. В този пръстен от мъгли се сбират малките подтичващи облачета. В диплите нейде славей подбира своите песнички, за да посрещне идущия ден. На Изток, мъглявина крие полето. Само тук там проблясва сребърният пояс на Искър.
към текста >>
61.
Списанието PDF
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Това се вижда между другото от обстоятелството, че
почват
да се отварят и другаде училища подобни на Валдорфското.
В горната книга се зачеква въпросът за изворите на художественото творчество и за дълбоките истини, които се крият в много митове. Само окултизмът дава ключ за разбиране дълбокия смисъл в митовете и легендите, напр. в легендата за „Светата чаша" (Светия граал), за „Златното руно" и пр. ИНТЕРЕС КЪМ СВОБОДНОТО ВАЛДОРФСКО УЧИЛИЩЕ в Западна Европа. Този интерес расте от ден на ден.
Това се вижда между другото от обстоятелството, че
почват
да се отварят и другаде училища подобни на Валдорфското.
После това се вижда и от факта, че в много конференции по окултна педагогика се стичат масово учители, за да чуят за принципите, на които почива Свободното Валдорфско училище. И това е много естествено. Днешното училище е основано на материалистичното разбиране на света и човека. Много и от днешните „нови" педагогически течения страдат от същото материалистическо разбиране на човека. Мнозина почват да схващат, че на новото училище, проникнато от духовния елемент принадлежи бъдещето.
към текста >>
Мнозина
почват
да схващат, че на новото училище, проникнато от духовния елемент принадлежи бъдещето.
Това се вижда между другото от обстоятелството, че почват да се отварят и другаде училища подобни на Валдорфското. После това се вижда и от факта, че в много конференции по окултна педагогика се стичат масово учители, за да чуят за принципите, на които почива Свободното Валдорфско училище. И това е много естествено. Днешното училище е основано на материалистичното разбиране на света и човека. Много и от днешните „нови" педагогически течения страдат от същото материалистическо разбиране на човека.
Мнозина
почват
да схващат, че на новото училище, проникнато от духовния елемент принадлежи бъдещето.
В някои немски градове даже са основани дружества за проучване принципите на окултната педагогика. Особена дейност развива в това отношение немският педагог Барч от Бреслау, който в своите сказки, статии и хвърчащи листове популяризира принципите и методите, на които почива Свободното Валдорфско училище . Че интересът към това училище между учителството на запад расте, се познава и по това, че вече не само в окултни, по и в педагогически органи има статии по този въпрос Такава е напр. статията „Педагогиката на окултни (антропософски) основи" печатана в немското списание “Педагогише Централблат", 1924 год., кн. 8 - 9, от Паул Олдендорф.
към текста >>
62.
Духовните движения и общественият живот – С.Г.С.
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Отпървом то е сладко, после
почва
да реже и най-после става толкова силно, че ако препие човек от него, изгубва своята трезвост.
Ала вечно спокойствие съществува само на гробищата. Който иска да върви напред, който се стреми към Бога, който иска да расте в пресните сокове на великия миров живот, трябва му работа и борба. В този стремеж седи доброто на индивида, доброто на обществото, доброто на цялото човечество. Онези, които искат да почиват, да останат със старите разбирания на живота – те не са в състояние да схванат активния живот на новите идеи, изразени чрез притчата на Новото Вино – А колко време е трябвало на Лозата да събере соковете за това Вино! И колко дивна е неговата сила!
Отпървом то е сладко, после
почва
да реже и най-после става толкова силно, че ако препие човек от него, изгубва своята трезвост.
Изискват се силни натури! Та, който иска да възприеме Новото учение трябва да се освободи от старите мехове. Който няма нови мехове, да стои надалеч Ще дойдат нови хора и в тях ще се налее новото вино. Затова казва Христос: „Не бива да туряте ново вино в стар мях” – ще го разпука. Ако някой религиозен човек, който е пил от новото вино се разстрои, той е стар мях – не е могъл да издържи новото вино, Новото учение .
към текста >>
63.
Духът на свободата – Робиндранат Тагор
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Те, работейки за създаването на такива характери, работят и за създаването на една хармонична среда, където посаждат семето на Любовта – създават
почва
за братски живот, създават модел за бъдещата обществена форма.
Както казах, те са били окултни школи, в които се е предавало великото Божествено знание; давали са се методи за водене на разумен живот и познание на висшите Истини. И тяхната външна дейност е била само една част от тяхната целокупна дейност. Затворени в своите школи и предадени всецяло на своето учение, тe не са пренебрегвали и обществения живот и с жив интерес са следели развитието на народната мисъл и живот. Великите Учители така ръководят своите школи, че създават най-благоприятни условия за развиване характера на учениците. Възпитават учениците си и ги ръководят така, че никакви бури и сътресения да не са в състояние да ги изместят от релсите на техния път.
Те, работейки за създаването на такива характери, работят и за създаването на една хармонична среда, където посаждат семето на Любовта – създават
почва
за братски живот, създават модел за бъдещата обществена форма.
Но както казах, дейността на великите Учители и на тяхната школа, не се ограничава само в школата, но те работят, макар и като второстепенна работа и вън, в обществото, давайки му плода на своята вътрешна дейност – учението на Любовта, призовавайки го да положи основите на нова обществена форма, която да отговаря на новият живот и новата мисъл. Мисълта е вече посята и по-будните умове от обществото я подемат, доразвиват, давайки ù фактическа подкладка, създавайки цяла философия, целяща да революционизира обществото и да насади новото. Така са родени и комунизмът, и анархизмът, и всички други хуманни идеи, които впоследствие претърпяват дълга еволюция във възходяща или низходяща степен. И в това време, когато посятата мисъл работи в обществото; братята вътре в школата също интензивно работят, както върху себе си, така и публично, за да будят народното съзнание. Докато посятата от тях мисъл работи в обществото и, когато хората вън се стремят към една идея, която е неясна в съзнанието им и която не могат да конкретизират, учениците в школите, заедно с Учителите си, са вече реализирали тази мечта на света, В школата в миниатюра те създават образеца на бъдещата обществена форма, с която целят да дадат модел, конкретен израз на посятата от тях мисъл.
към текста >>
Забелязва се повсеместно недоволство от старото, разбиранията на хората
започват
малко по малко да се освобождават от традиционните заблуждения и свободното разбиране на живота си пробива път все повече и повече.
Имаме два вида признаци – от една страна разлагането на старата култура с всичките и противоречия и хаос, които царуват както в главите на хората, така и в техните отношения, в техния външен живот; и хората, оставени сами на себе си не могат да намерят изход от това положение. От друга страна имаме израснали и първите цветя на пролетта – първите пионери на новата култура се обаждат от всичките краища на земята и вещаят за човечеството нов живот и нов свят. Това са онези будни души, които предчувствуват раждането на новото и се предават всецяло на него. Техните души са пробудени и те схващат новата енергия, която иде от слънцето за обновление живота на земята. Забелязва се също едно търсене от страна на всички хора, търсене на нещо по-реално, по-устойчиво, на което да могат да се опрат.
Забелязва се повсеместно недоволство от старото, разбиранията на хората
започват
малко по малко да се освобождават от традиционните заблуждения и свободното разбиране на живота си пробива път все повече и повече.
Като краен резултат от всичко съществуващо и като предвестник за новата култура, се явяват и духовната и физическата или кървава революции. Духовната революция, това е онова разтръскване на хората, при което те се усъмняват в реалността на досегашния си живот, и от което всички днешни ценности изгубват цената си; религията ги не задоволява; науката – също. Тогаз се разкъсва завесата и скованата човешка мисъл се освобождава; досегашните разбирания и понятия на хората за живота и света се разклащат – „животът” се руши. Хората започват все повече и повече да се поддават на новите идеи и схващания. Започва да се формира вече нов мироглед, който ще послужи за основа на новата обществена форма.
към текста >>
Хората
започват
все повече и повече да се поддават на новите идеи и схващания.
Забелязва се също едно търсене от страна на всички хора, търсене на нещо по-реално, по-устойчиво, на което да могат да се опрат. Забелязва се повсеместно недоволство от старото, разбиранията на хората започват малко по малко да се освобождават от традиционните заблуждения и свободното разбиране на живота си пробива път все повече и повече. Като краен резултат от всичко съществуващо и като предвестник за новата култура, се явяват и духовната и физическата или кървава революции. Духовната революция, това е онова разтръскване на хората, при което те се усъмняват в реалността на досегашния си живот, и от което всички днешни ценности изгубват цената си; религията ги не задоволява; науката – също. Тогаз се разкъсва завесата и скованата човешка мисъл се освобождава; досегашните разбирания и понятия на хората за живота и света се разклащат – „животът” се руши.
Хората
започват
все повече и повече да се поддават на новите идеи и схващания.
Започва да се формира вече нов мироглед, който ще послужи за основа на новата обществена форма. Религиозните системи са разрушени, устоите на държавата – разклатени, вярата във всичко досегашно е изгубена – хората търсят нови ценности. Ето, това е то духовната революция. Как и по кой начин се подготвя и проивежда тая революция, няма да говоря сега. И творците на тази революция не рушат, а само наблюдават разрушението на старото и продължават своята творческа работа – градеж, градеж на себе си, градеж на нови културни ценности, градеж на новата култура.
към текста >>
Започва
да се формира вече нов мироглед, който ще послужи за основа на новата обществена форма.
Забелязва се повсеместно недоволство от старото, разбиранията на хората започват малко по малко да се освобождават от традиционните заблуждения и свободното разбиране на живота си пробива път все повече и повече. Като краен резултат от всичко съществуващо и като предвестник за новата култура, се явяват и духовната и физическата или кървава революции. Духовната революция, това е онова разтръскване на хората, при което те се усъмняват в реалността на досегашния си живот, и от което всички днешни ценности изгубват цената си; религията ги не задоволява; науката – също. Тогаз се разкъсва завесата и скованата човешка мисъл се освобождава; досегашните разбирания и понятия на хората за живота и света се разклащат – „животът” се руши. Хората започват все повече и повече да се поддават на новите идеи и схващания.
Започва
да се формира вече нов мироглед, който ще послужи за основа на новата обществена форма.
Религиозните системи са разрушени, устоите на държавата – разклатени, вярата във всичко досегашно е изгубена – хората търсят нови ценности. Ето, това е то духовната революция. Как и по кой начин се подготвя и проивежда тая революция, няма да говоря сега. И творците на тази революция не рушат, а само наблюдават разрушението на старото и продължават своята творческа работа – градеж, градеж на себе си, градеж на нови културни ценности, градеж на новата култура. Но освен духовната революция, понякога имаме и физическа такава – запример Русия.
към текста >>
64.
Една стъпка навътре – Г. Драганов
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Тя е дете на всемира, родила се е, живее и ще умре, разбита или изстинала, за да даде
почва
за нови светове.
А какво е нашата земя в сравнение с огромната, всеобгръщаща вселена? – Нищо повече от зрънце без измерение; точка, която едва би увеличила нейната грамада! И въпреки миниатюрността на земята и ограничените познания за небесните кълба, за нас, нейните шедьоври тя е достатъчен обект за наблюдение, изучаване и използване силите на живота. Затова, защото макар и късче от вселената, земното кълбо носи всички особености на своите събратя, то притежава вселенските токове и по такъв начин се явява ценна обстановка за култивиране добродетели, за развиване на сили. Защото земята не е мъртва формация, която няма свой живот.
Тя е дете на всемира, родила се е, живее и ще умре, разбита или изстинала, за да даде
почва
за нови светове.
И ние, живущите през нейната зряла възраст, трябва да бъдем действителни рационалисти, за да не пропиляваме времето на нашия възход, за да не оставаме назад . Стара истина е, че във вселената властвуват велики неизменни закони и, че който дръзне да върви против тях, бива неминуемо наказан. Защото, ако системна логика липсваше, тоя извънредно сложен апарат не би могъл да функционира, ако човек можеше да върши това което си ще, без да има един критерий, който да показва, кога един начин на живеене е в унисон с природните норми и принципи, щеше да се яви такъв хаос, който е далеч от нашите понятия. И, когато спор по въпроса за живеене в хармония с природата като субстанция не може да става, защото знаем неумолимостта на причинния закон, изразен в народната мъдрост „каквото си постелеш, на такова ще легнеш”, е неразумно да проиграваме безогледно добрите зарове на своя живот и да мислим, че все пак, може би лошите причини не ще струпат върху нас породените съответни последствия. Даже допусната тая мисъл дава натрупване на нова карма — да желаеш да отбегнеш съдбата си за сметка на другите е не само егоизъм, но и нечовечност.
към текста >>
65.
Загиналите светове – Добран
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Да използува условията, които му дава или да създаде
почва
, върху която да гради своите идеи.
Една стъпка навътре За всеки човек е нужно да познава средата, в която се, движи.
Да използува условията, които му дава или да създаде
почва
, върху която да гради своите идеи.
Това е необходимо за външния живот. Но и за неговия личен, вътрешен живот той трябва да познава отлично своите сили и ум и умело да работи с тях. Трябва да владее всички свои сили и дарби, защото чрез тях ще надвие пречките в живота, били те външни или вътрешни, ще прояви идеите си в тяхната пълнота. Ще достигне уравновесяване, което значи: хармония на вътрешния душевен живот. Затуй, първата крачка на човека в живота е: да направи една стъпка навътре, към завладяване своята природа.
към текста >>
66.
Сини нощи – Георги Северов
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
В тая раса
започва
началото на говора отначало под форма на видове за израз на психичните състояния, а по-късно се явил и едносложния говор.
Тоя континент, известен в старите окултни книги под името Шамали, е обхващал следните области: на север старата земя, като се почне от Швеция, Сибир и Камчатка, на юг Хималаите, Цейлон, Суматра. Австралия, Тасмания и островите на Възсението, на запад до Мадагаскар и една част от Америка. На тоя огромен материк се е явила и развила третата лемурийска раса, чиито характерни особености се изразяват с червена кожа, чело тясно и ниско, нос сплескан, издадени челюсти, ръст гигантски, достигащ няколко метра височина, тя се явява като едно съответствие на огромната по ръст някогашна флора и фауна от типа на птеродактила, мегалозаура и други подобни гигантски животни и растения. Тия гиганти в първите подраси са имали само едно око в средата на челото си. За тия лемурийци до нас са достигнали само гръцките легенди под формата на приказки и песни за Циклопите.
В тая раса
започва
началото на говора отначало под форма на видове за израз на психичните състояния, а по-късно се явил и едносложния говор.
Като остатъци от тая някогашна цивилизация се сочат големите циклопски храмове, останки от които се намират и днес. Такава важна останка от оная цивилизация се сочи град Шамбала, в централната част на пустинята Гоби. За лемурийците се говори още в легендите на всички почти древни народи, в които тия титани са известни още под името Кабири. Това са били, тъй да се каже, избраниците, божествените царе на лемурийците „благодетелите на човечеството”, като се твърди, че те първи са дали писмеността на човечеството, законодателството, архитектурата, медицината и магията. Останки от техните храмове се намират в Тива, Коте Деметър даже и в Мемфис.
към текста >>
Почвата
постоянно бе разтърсвана от вулканическа сила, която ту я повдигаше, ту я снишаваше на много места, докато най-сетне съвсем пропадна.
от Юкатанските жители Майя. Там е описано потъването на последната останка от Атлантида, остров Посейдонис, за който споменува още и Платон. „В 6 година, се казва там, на Кан, 11 Милук, през месец Зак имаше непрестанни земетресения, които продължаваха до 13 хуен. За жертва падна страната с глинестите върхове Му **). След двукратно разтръскване тя изчезна в нощта.
Почвата
постоянно бе разтърсвана от вулканическа сила, която ту я повдигаше, ту я снишаваше на много места, докато най-сетне съвсем пропадна.
Тогава земната повърхност се разпука и разпокъса, докато най-сетне и тези отделни късове бяха съвсем разпокъсани.” -------------------------------------------------------------------------------------------- Увлечени в желанието да разкрият малко завесата, която скрива великата драма на великия атлантски континент, мнозина автори от по-ново време са писали странни идеи за Атлнтис. Хумболд прочел разказа на Платона за Атлантис и казва; .,Докато пътувах, нийде не я (т.е. Атлантис) срещнах.” Наистина, пита М. Орлов, къде ли тоя знаменит учен е искал да срещне това, което е изчезнало преди 10,000 години? Други учени в стремежа си да открият тайната на Атлантис като търсили дълго, открили най-сетне Атлантида в най-разнообразни места и чудновати местоположения.
към текста >>
67.
Съзнанието, Последната симфония, Реализъм – Стека
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Онези вътрешни усилия, които те с правили в борбата за самоусъвършенствуването си малко по малко раздират мрачните предели между Бога и тях; душата им
започва
с радостен трепет да долавя прикосновението на Божественият Дух,
започва
да нагласява отношенията си с Него и да разбира по-дълбоко истинския смисъл на живота.
Че съществува знание, което е само заучено и такова, което е опитано, мнозина знаят, но малцина са проверили. Не, че не искат да опитат, но не могат, по простата и естествена причина, че границите на тяхната сегашна възможност на проява в тази област не се простират чак дотам. В бъдещето,те ще се издигнат до това положение, а идващите след тях ще заемат тяхното место, и така човек ще следва своя безконечен път и развой. Всеки, с идването си да живее на земята, носи със себе си своето малко или голямо съкровище със способности и сили, които по микроскопическа частица е събирал, работейки през вековете на своето минало, като целта на неговото сегашно идване е да обогати своето съкровище. Преимуществото на тези ученици, които истински живеят в това учение е, че те не се връщат назад.
Онези вътрешни усилия, които те с правили в борбата за самоусъвършенствуването си малко по малко раздират мрачните предели между Бога и тях; душата им
започва
с радостен трепет да долавя прикосновението на Божественият Дух,
започва
да нагласява отношенията си с Него и да разбира по-дълбоко истинския смисъл на живота.
Тези техни усилия са като един резервен капитал, чието предназначение е да ги подпомогне в трудните моменти на вътрешни духовни стълкновения. И когато земните съблазни, със своя измамлив външен блясък се разкриват пред очите на ученика; когато, притиснат от суровите несгоди на условията и тъмните влияния на зли сили той се почувствува отслабнал, тогава идва Божественият Дух, не строг, не изобличителен, а благ, светъл и могъщ и бащински подпомагайки го, буди у него най-съкровените чувства на признателност и умиление. Онези хора, които ще признаят духовния произход на човечеството и ще се обърнат към Бога, те са се родили такива, дошли със с тази подготовка, а не сега да стават такива. „Моите овце чуват и познават гласа Ми и Ме следват”, казва Христос. От памтивека Божественото съзнание работи неуморно, търпеливо и разумно за издигането на човечеството.
към текста >>
68.
Списанието PDF
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
ОТКРИТА Е ПОДПИСКА ЗА ЗАПИСВАНЕ АБОНАТИ ЗА ТРЕТАТА годишнина, която
започва
от м.
Съобщение от редакцията С НАСТОЯЩАТА ДВОЙНА IX И X КНИЖКА СПИСАНИЕТО „Житно Зърно” завършва своята втора годишнина.
ОТКРИТА Е ПОДПИСКА ЗА ЗАПИСВАНЕ АБОНАТИ ЗА ТРЕТАТА годишнина, която
започва
от м.
януари 1926 Г. ТЪЙ КАТО СПИСАНИЕТО ПРЕЗ ПРЕДСТОЯЩАТА ТРЕТА ГОДИШНИНА ЩЕ СЕ РЕДАКТИРА ОТ НОВ РЕДАКЦИОНЕН КОМИТЕТ, ТО СТАРИЯТ ТАКЪВ МОЛИ ВСИЧКИ НЕИЗДЪЛЖИЛИ СЕ АБОНАТИ ЗА ИЗТЕКЛАТА ГОДИШНИНА ДА СТОРЯТ ТОВА В НАЙ-СКОРО ВРEМЕ, ЗА ДА НЕ СЕ ЗАБАВИ ОТЧИТАНЕТО МУ ПРЕД НОВИЯ РЕД. КОМИТЕТ, А С ТОВА И ИЗДАВАНЕТО НА I КНИГА ОТ ТРЕТАТА ГОДИНА. СУМИТЕ ЗА ИЗТЕКЛАТА ГОДИНА ЩЕ СЕ ПРАЩАТ НА СТАРИЯ АДРЕС „ВЕСЛЕЦ" 47, А ВСИЧКО ПО ТРЕТАТА ГОДИШНИНА НА СПИСАНИЕТО НА НОВИЯ ТАКЪВ: „ОБОРИЩЕ" 14 СОФИЯ. Съдържание на II годишнина СЪДЪРЖАНИЕ НА ПЪРВА КНИЖКА Вел. Вл.
към текста >>
69.
Физиогномия – Г.
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
ПРОБЛЕМИ НА НОВОТО ВРEМЕ „Житно зърно"
започва
третата си година.
ПРОБЛЕМИ НА НОВОТО ВРEМЕ „Житно зърно"
започва
третата си година.
Следвайки поставената в начало задача, чрез оригинални и преводни статии то пръска светлина върху въпроси, от изяснението на които зависи духовното единение между хората. Макар бавно, то си пробива все по-широк път. От разни среди на него се гледа различно. Едни (искрените му приятели и четци) в неговите страници виждат новата постановка на научните и житейски проблеми, за други то е застъпник на една оригинална, близка до съвременността, но и твърде своеобразна философия, на трети то се струва предимно литературен опит и т.н. А край тях списанието има разбира се и отрицатели, които могат да се сведат главно към две групи.
към текста >>
Такава е естествената
почва
на българската действителност, върху която никне „Житно зърно".
Макар бавно, то си пробива все по-широк път. От разни среди на него се гледа различно. Едни (искрените му приятели и четци) в неговите страници виждат новата постановка на научните и житейски проблеми, за други то е застъпник на една оригинална, близка до съвременността, но и твърде своеобразна философия, на трети то се струва предимно литературен опит и т.н. А край тях списанието има разбира се и отрицатели, които могат да се сведат главно към две групи. Едни не виждат в него достатъчно „научна строгост", а за другите то съдържа „еретически елемент".
Такава е естествената
почва
на българската действителност, върху която никне „Житно зърно".
Неговите стопани са уверени, че то ще преодолее всички мъчнотии и един ден ще израсне и даде буен клас, та не обичат да ровят и дигат шум около него. Една външна трудност списанието понякога среща. Това са малките недоразумения около неговото подзаглавие „окултно списание". Мнозина, на които отделни статии харесват, не могат да схванат връзката между последните и окултизма" - дума, в която обикновено се влагат най-противоречиви съдържания. - Но това е трудност, която достатъчно заинтересованият може и трябва сам да преодолее.
към текста >>
Те имат дълбоки психологически основи и тепърва
започват
да играят роля в живота на днешния човек.
Повечето от големите мислители, моралисти и философи от край време до ден днешен са били християни, без да са се числили към някоя от черквите. Най-сетне, човек може да признава необходимостта от външна организация на християнството, без непременно да бъде православен, католик или протестант. В изброените по-горе пет понятия има действително нещо, което за съвременника, напомня тъмни страници от историята. Но ако се взрем по-занимателно, ще видим, че тежестта пада върху последните три. - Първите две - вярата и искрената религиозност са оставили най-светли следи в историята на човечеството.
Те имат дълбоки психологически основи и тепърва
започват
да играят роля в живота на днешния човек.
- Явяват се вече нови и свободни боготърсители, които имат рационално и близко до опита обяснение на своите копнежи и преживявания. Растящият интерес към религиозното учение на Толстой, към психологическите романи на Достоевски, към произведенията на Рабиндранат Тагор и Морис Метерлинк - са ярките признаци на един нов, съвременен мистицизъм. Упадъкът на интелектуализма, новият познавателен метод - интуицията, широката област на подсъзнанието, четвъртото измерение на новата математика, мистицизмът в последно време, а като прибавим към тях растящото съзнание за общата криза в днешната европейска култура и големия интерес към духовните ценности на изтока - това са новите и най-характерни проблеми на нашите дни. - Тия проблеми сега се зараждат, а в близко бъдеще ще приемат сигурно още по-ярки очертания. У едни те предизвикват недоумение и страх, а у други - въодушевление и вяра в нещо бъдно и светло... Иска се широк поглед, големи познания и пълна толерантност - за да може да се следи целокупния културен процес.
към текста >>
70.
Малките величини в живота – Цв. Стайков
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Тяхната голяма стойност е в психологията преди всичко, която сериозно и обективно погледнато е още в своите наченки; па и в другите области на живота и науката,
започва
лека-полека да се съзира от просветените умове на запад и днес уверено може да се каже, няма сериозен човек, стига да не е предубеден, който да не вижда нейната научна правдивост.
някого да казва: „ти на тоя човек вяра не хващай, не виждаш ли какви хитри очи има - на четири играят". „Хитри очи", „играят на четири" - това са все изрази на наивния човешки опит, на наивното човешко наблюдение, което разбира се не почива на обективни и строго научни изследвания. Но има мнозина писатели -тънки психолози - които, без да са изучвали специално физиогномия, четат по лицето като по жива книга най-малката гримаса, един бегъл поглед, един едва доловим трепет им разкрива цял един свят, отваря им вратата за вътрешния мир на човека. Изобщо, за да стане човек майстор в тия науки, трябва да притежава богат психологичен опит, да има силно развита психологична интуиция. Физиогномията, заедно с останалите практични психологични науки има светло бъдеще.
Тяхната голяма стойност е в психологията преди всичко, която сериозно и обективно погледнато е още в своите наченки; па и в другите области на живота и науката,
започва
лека-полека да се съзира от просветените умове на запад и днес уверено може да се каже, няма сериозен човек, стига да не е предубеден, който да не вижда нейната научна правдивост.
И всички онези, които мислят, че преди да оправят света с празни приказки и декламации, трябва първом да разберат себе си и света в неговите дълбоки прояви, за да работят не като слепи роби на случая, а като съзнателни същества, трябва да отворят умовете си за светлината на тия науки, защото те ни водят към себе си и през себе си в света за разумна работа в него, а не за суетен шум. Г. Красотата извира от природата и слънцето, Музиката — от звездите и човешката душа, А Тайната — от морето и Бога. Само пробудената, оживяла и разцъфнала душа може да ги постигне и трите. Gis Moll
към текста >>
71.
Житно зърно – А.
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Но материята в храната не е сгодна направо да се употреби за нуждите на живите единици - клетките, затова тя се подлага на сложна предварителна преработка, която
почва
от кухнята, продължава се през цялата храносмилателна система, през кръвта и свършва в недрата на клетъчната протоплазма.
Организмът е една машина, която има нужда от горивни материали, чиято енергия да я привежда в движение. За разлика от мъртвата машина, сградата на организма е в постоянно преустройство - старите ù градивни материали се рушат, за да бъдат заменени с нови С други думи, зидарите на тялото са осъдени вечно да строят. без да могат някой ден, отпуснали мишци за отмора, със задоволство да погледнат на своето завършено творение. Тази сизифова работа е необходима затова, защото веществото на живата плазма е от такова естество, че при своята функция то се изхабява и трябва да се сменя. Ето защо чрез храната наред с горивните материали (въглехидрати, масти, белтъчни), наречени динамогенна (силодайна) храна, се внасят в тялото и градивни материали (белтъчни, соли) - пластична храна.
Но материята в храната не е сгодна направо да се употреби за нуждите на живите единици - клетките, затова тя се подлага на сложна предварителна преработка, която
почва
от кухнята, продължава се през цялата храносмилателна система, през кръвта и свършва в недрата на клетъчната протоплазма.
Там става вече истинското хранене, при което негодните вече и лишени от енергия вещества се пращат вън чрез отделителната система Всичката тая сложна дейност се нарича с общото име обмяна на веществата в организма. Обмяната има химически характер. Химическите процеси, имащи место в организма, най-често са невъзпроизводими в нашите лаборатории при същите условия. Това показва, че лабораториите, които всеки организъм носи в себе си, си служат с особени помощни средства. Намери се, че тия средства спадат към групата на катализаторите (вещества, които ускоряват химич.
към текста >>
72.
Из „Книгата на разговорите“ - Бо Ин Ра
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Всяко житно зрънце, посадено в земята, се разпуква, израства и показва главицата си из
почвата
навън.
Разноцветната дъга яви се на хоризонта и всичко в природата в унисон запя за нов живот, за честити дни! ,,И който чуе, в миг потръпва от тоя благ и мил напев, и просиява и възкръсва и благославя тоз посев". ,,И отвори им умовете да разбират Писанията". Отвори умовете им и като светлина навлезе в тях, за да разбират причините и последствията на нещата. Когато слънцето пекне, природата отваря очите на растителното царство.
Всяко житно зрънце, посадено в земята, се разпуква, израства и показва главицата си из
почвата
навън.
Неговият ум се отваря, то вижда, че широкият Божествен свят е красив, че има с какво да се занимава и какво да гради. „И отвори умовете им да разбират Писанията" - да разбират, че Бог е разумна Любов, без никаква промяна, нито измяна. Когато великият Божествен Дух разпукне корицата, печат на вашата свещена книга, когато отвори великата книга на Любовта, ще видите, колко неща има написани в тоз малък житен зародиш. От него зелени листа ще поникнат, засмян цвят ще се разцъфти и в разцвета на силите си ще каже: „Има Бог, има Живот, има Любов и Животът има смисъл. Тази Любов ще възкреси всички ваши заминали братя и сестри.
към текста >>
" „Какво мислят учените между нас, има ли Господ или не, има ли време и пространство или не, това за нас не важи." - Тъй се разговаряха житните зрънца, излезли вече на повърхността на
почвата
, в нови формички, в нови облекла.
„И отвори умовете им да разбират Писанията" - да разбират, че Бог е разумна Любов, без никаква промяна, нито измяна. Когато великият Божествен Дух разпукне корицата, печат на вашата свещена книга, когато отвори великата книга на Любовта, ще видите, колко неща има написани в тоз малък житен зародиш. От него зелени листа ще поникнат, засмян цвят ще се разцъфти и в разцвета на силите си ще каже: „Има Бог, има Живот, има Любов и Животът има смисъл. Тази Любов ще възкреси всички ваши заминали братя и сестри. „Който има уши да слуша, нека слуша!
" „Какво мислят учените между нас, има ли Господ или не, има ли време и пространство или не, това за нас не важи." - Тъй се разговаряха житните зрънца, излезли вече на повърхността на
почвата
, в нови формички, в нови облекла.
Ние изучаваме абсолютната реалност. Бог е една реалност и първото съприкосновение с Него, със слънцето на Живота, ще внесе в нас една нова струя, едно ново прозрение. Ние вече схващаме живота тъй, както никога друг път и започваме да живеем другояче. Едно знаем: „Всичко в света работи за доброто на онези, които са в Любовта! " „Бог не е Бог на мъртвите, но Бог на живите." Силни, бурни ветрове се извиват - крехки, млади стъбълца да пречупят.
към текста >>
Ние вече схващаме живота тъй, както никога друг път и
започваме
да живеем другояче.
Тази Любов ще възкреси всички ваши заминали братя и сестри. „Който има уши да слуша, нека слуша! " „Какво мислят учените между нас, има ли Господ или не, има ли време и пространство или не, това за нас не важи." - Тъй се разговаряха житните зрънца, излезли вече на повърхността на почвата, в нови формички, в нови облекла. Ние изучаваме абсолютната реалност. Бог е една реалност и първото съприкосновение с Него, със слънцето на Живота, ще внесе в нас една нова струя, едно ново прозрение.
Ние вече схващаме живота тъй, както никога друг път и
започваме
да живеем другояче.
Едно знаем: „Всичко в света работи за доброто на онези, които са в Любовта! " „Бог не е Бог на мъртвите, но Бог на живите." Силни, бурни ветрове се извиват - крехки, млади стъбълца да пречупят. Не се поддават тия нежни стъбълца, на Бога уповават. Огъват се, увиват се и пак нагоре се изправят: „Ние бяхме в мрак, в ограничения, в невежество, ние мъртви бяхме, но разбрахме, че Бог е светлина без сенки; живот и свобода без ограничения; знания без погрешки." „По Твоята реч ще хвърлим мрежата." Знойно слънце грее сух вятър вее - да пресуши всички жизнени сокове на младия живот, крехкият му цвят да погуби. „В нас, дълбоко вътре в нас е написано: „хвърлете вашата мрежа в морето на Добродетелите!
към текста >>
- То е великият капитал, около който
почват
да циркулират великите сили в природата.
" „Бог не е Бог на мъртвите, но Бог на живите." Силни, бурни ветрове се извиват - крехки, млади стъбълца да пречупят. Не се поддават тия нежни стъбълца, на Бога уповават. Огъват се, увиват се и пак нагоре се изправят: „Ние бяхме в мрак, в ограничения, в невежество, ние мъртви бяхме, но разбрахме, че Бог е светлина без сенки; живот и свобода без ограничения; знания без погрешки." „По Твоята реч ще хвърлим мрежата." Знойно слънце грее сух вятър вее - да пресуши всички жизнени сокове на младия живот, крехкият му цвят да погуби. „В нас, дълбоко вътре в нас е написано: „хвърлете вашата мрежа в морето на Добродетелите! " Де е това море?
- То е великият капитал, около който
почват
да циркулират великите сили в природата.
,,Оттам ще черпим ние нашите жизнени сокове за поддържане своя млад живот докато уякнем и се засилим. ,,И всичко, каквото чух от Отца си, явих ви го." Защо? - Дойдоха много заблуждения отвън и отвътре, дойдоха много съмнения и колебания, явиха се много теории и хипотези - и всички с една цел: да отклонят младия организъм от извора на живота. Разбират тия млади, нежни растения всичко и затова всичко може да им се каже. Нима житното зърно, което се посажда в земята не съдържа всичко?
към текста >>
Всички соли от
почвата
са внесени в него.
,,И всичко, каквото чух от Отца си, явих ви го." Защо? - Дойдоха много заблуждения отвън и отвътре, дойдоха много съмнения и колебания, явиха се много теории и хипотези - и всички с една цел: да отклонят младия организъм от извора на живота. Разбират тия млади, нежни растения всичко и затова всичко може да им се каже. Нима житното зърно, което се посажда в земята не съдържа всичко? - Всичко съдържа.
Всички соли от
почвата
са внесени в него.
Нима първият лжчъ, който е излязъл от слънцето, не съдържа всичко? - Всичко съдържа. Излязло веднъж житното зрънце на слънчевата светлина, резултат на Божествената Любов, то е прозряло вече Бога. „Той ги изпита." – Изпитва се човек, изпитват се житните зрънца, за да се калят в живота, да познаят себе си, да изразят навън своя идеал. „И скръбта ви ще се превърне на радост." И всичката красота на съвременната култура, и всичкият капитал на живота, и великата симфония на природата - всичко това седи в скръбта.
към текста >>
Като израснахме над
почвата
- влага ни не достигаше.
„Още едно ти не достига! " Защо са страданията? - Още едно ти не достига До кога ще идват страданията? - Още едно ти не достига! „Докато бяхме в земята, светлина ни не достигаше.
Като израснахме над
почвата
- влага ни не достигаше.
Като започнахме да растем - устой, стабилитет ни не достигаше. Все едното ни не достига. Като намерим туй едното и го приложим. ще бъде радост и веселие не за един ден, но за вековете на нашите крайни съществувания. „И колкото се допряха, оздравяха..." Урагани, виелици силни, вълни бурни преломяваха, нараняваха завързалите вече тежки от класове стъбла, но колкото се допряха до Истината, оздравяха.
към текста >>
Отдалечи се Духът, погледна плодовете на своя труд, видя ги и те не бяха само на книга писани, не бяха и в малкия житен зародиш скрити, но те бяха девет големи мощни стълба, основани на
почвата
на Любовта и готови за бъдещата постройка на новото величествено здание, наречено здание на ,,Новия човек, на новата култура, на новия морал – културата на Любовта, културата на сърцето.'' – И пак Божествената житница бе пълна с по-едри, по-жълти, по-прозрачни милиарди житни зрънца, които притаили се сал за миг в Божествения покой, разбирайки дълбокия смисъл на живота, тихо, любовно нашепваха си: ,,И всичко това е без начало и без край!
Обидата нарушава равновесието на живота. Плодородието на земята почива върху прошката. Само тъй нашият плод ще бъде едър, сочен, здрав. „А плодът на Духа е: Любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост и въздържание, И тъй, Духът, Който слезе отгоре, влезе в житния зародиш и произведе на физическия свят: топлина, покълване, растене, цъфтене и завързване плодове. Мирът е вътрешното затишие; радостта - това е цъфтенето; благостта - това е вътрешният аромат, който се съдържа самия живот, в самото съзнание; милосърдието е приложение на наученото; вярата, това е качество на листата, на самите клончета; кротостта, това са енергиите, които се съдържат в самото житно зрънце, а въздържанието, това е богатството на самия зародиш.
Отдалечи се Духът, погледна плодовете на своя труд, видя ги и те не бяха само на книга писани, не бяха и в малкия житен зародиш скрити, но те бяха девет големи мощни стълба, основани на
почвата
на Любовта и готови за бъдещата постройка на новото величествено здание, наречено здание на ,,Новия човек, на новата култура, на новия морал – културата на Любовта, културата на сърцето.'' – И пак Божествената житница бе пълна с по-едри, по-жълти, по-прозрачни милиарди житни зрънца, които притаили се сал за миг в Божествения покой, разбирайки дълбокия смисъл на живота, тихо, любовно нашепваха си: ,,И всичко това е без начало и без край!
" А.
към текста >>
73.
Физиогномия - г.
 
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Тя им говори на мистичния език на Любовта - тъй, както дъбът напролет говори на пъпките по клончетата си, както пролетното слънце говори на заровеното в
почвата
семенце.
Нейната трагедия е безкрай, защото морето бездушно мълчи. Великият свят, обаче, който ни заобикаля, не винаги мълчи. Има хора, на които той говори. И те не са малко вече. Тяхната вяра ги надарява с новата способност да разбират езика на Вечността.
Тя им говори на мистичния език на Любовта - тъй, както дъбът напролет говори на пъпките по клончетата си, както пролетното слънце говори на заровеното в
почвата
семенце.
Това са хората на прииждащата култура. Може да е на славянството тя. Но копнежът на съвременната душа вещае нейното идване, когато човека и Вечността ще се разговарят на езика на туптящия живот. Ако е вярно, че културите са организми, както твърди Шпенглер, то ще е вярно също, че из недрата на залязващата се оформява и зародиша на идващата. Трагедията на нашето време е знамение.
към текста >>
74.
Вести и книжнина
 
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Източния свещеник в Египет, Сирия, Индия, Япония,
почва
свещенодействието с песен.
Давал му е импулс за работа. След тъжните песни - иде игривата и лека ръченица, която увлича българина във веселба. Той забравя тъгата си, за да даде простор на широкото, веселото да се прояви в него. И ако това е за българина от робството, какво би трябвало да бъде за съвременника? – В старите (също и днес) източни храмове музиката е била първата работа, първата молитва.
Източния свещеник в Египет, Сирия, Индия, Япония,
почва
свещенодействието с песен.
Ще изпее духовни, свещени песни дълбоко, съсредоточено, благоговейно - ще настрои душата си за молитва и тогава от неговите уста протича проповедта. И в нашата черква пеят. Но пеят чуждо - гръцко. Това проточено „и" в края на думите не е българско. Ние имаме скъсяване, отсичане на звука.
към текста >>
Да
почваме
дневната работа с музика.
И я възвисява към Бога. И затуй: свещените песни на изтока са тихи. Те нямат силно пеене, защото, тихото пеене облагородява. „Силното е волево." И когато музиката въздействува на душите, когато събужда Любовта към Вечното, Великото, когато ни откъсва от дреболиите на живота, то би трябвало ние да разширим нейния обсег. Трябва да приложим музиката в живота.
Да
почваме
дневната работа с музика.
За забелязване е: утрин, който пее, през целия ден е весел и бодър. „И болният пее ли - скоро оздравява." Ние имаме едно богатство на земята, което никой не може да ни отнеме, то е музиката. Когато детето е гневно, сърдито, попее ли му неговата майка, то се укротява, утихва. С песен войските се хвърлят в бой. С песен птичката посреща слънцето.
към текста >>
Всяка работа да
почват
с песен.
Той учи своите ученици на музика. Иска да бъдат музикални, (не съвършени, а да пеят и свирят за себе си). Това се среща и в всички окултни школи на Изток и Запад. Музиката е първото нещо, което учениците трябва да владеят. Трябва да пеят, да свирят всякога.
Всяка работа да
почват
с песен.
И народната поговорка: „който пее, зло не мисли” има голямо значение за живота. Ако ние пеехме повече, ако с музика почвахме утринната си работа и с нея свършвахме, то ние никога не бихме създали условия за злите дела. Нещастията ни биха станали по-малко. Бихме направили, може би: най-голямото Добро на земята. Когато приложим музиката в живота, тогава страданията ни ще станат песен.
към текста >>
Ако ние пеехме повече, ако с музика
почвахме
утринната си работа и с нея свършвахме, то ние никога не бихме създали условия за злите дела.
Това се среща и в всички окултни школи на Изток и Запад. Музиката е първото нещо, което учениците трябва да владеят. Трябва да пеят, да свирят всякога. Всяка работа да почват с песен. И народната поговорка: „който пее, зло не мисли” има голямо значение за живота.
Ако ние пеехме повече, ако с музика
почвахме
утринната си работа и с нея свършвахме, то ние никога не бихме създали условия за злите дела.
Нещастията ни биха станали по-малко. Бихме направили, може би: най-голямото Добро на земята. Когато приложим музиката в живота, тогава страданията ни ще станат песен. Скърбите - радост. Защото: тогава ще пеем повече, за да трансформираме тъгата в радост, Повече музика, това е девизът на разумния живот.
към текста >>
75.
Стихове - Gis Moll
 
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Всяка нова епоха в религиозния живот се
почва
с идването на един пророк.
Тя направи кратки сказки, в които изнесе основните принципи на учението. Бахаизмът се стреми да даде едно модерно, демократично и либерално религиозно схващане на съвременния човек, очистено от всички заблуждения и суеверия, вмъкнали се като догми в религиите. Всички религии в основата си учат едно - любов и служба на Единия Бог. Разликата обаче, се заключава в начина, по който това е предадено, съобразно с народа и епохата, в която великите божи пратеници, основатели на религиите са били поставени да работят. Днес вече, благодарение подготовлението, което Христовото учение направи на човечеството, последното е готово да схване една универсална и истинска религия, която да обедини всички секти и да възстанови мира между всички хора, Баха Улах твърди, че неговото учение ще изиграе тази роля и затова казва, че то има същото отношение към християнството и другите религии, каквото е отношението на плода към цвета и пъпката.
Всяка нова епоха в религиозния живот се
почва
с идването на един пророк.
Баха Улах е пророкът на започващата епоха. Бахаистите се стремят да примирят религията с науката. Те ратуват за световния мир по пътя на истинско общество на народите, всемирен арбитраж и всемирен парламент. Като най-добро помагало за разбирателство и сближение между отделните народи те препоръчват международния език Есперанто, който заедно с улесненията, които предлага техниката за съобщенията, ще допринесе много за обединяването на човечеството. Бахаистите ратуват за равноправието на мъжа и жената, за въвеждане задължителното възпитание, особено за момичетата, от които като майки ще зависи качеството на поколението: - за отстранение крайностите в богатството, в беднотията и пр.
към текста >>
Баха Улах е пророкът на
започващата
епоха.
Бахаизмът се стреми да даде едно модерно, демократично и либерално религиозно схващане на съвременния човек, очистено от всички заблуждения и суеверия, вмъкнали се като догми в религиите. Всички религии в основата си учат едно - любов и служба на Единия Бог. Разликата обаче, се заключава в начина, по който това е предадено, съобразно с народа и епохата, в която великите божи пратеници, основатели на религиите са били поставени да работят. Днес вече, благодарение подготовлението, което Христовото учение направи на човечеството, последното е готово да схване една универсална и истинска религия, която да обедини всички секти и да възстанови мира между всички хора, Баха Улах твърди, че неговото учение ще изиграе тази роля и затова казва, че то има същото отношение към християнството и другите религии, каквото е отношението на плода към цвета и пъпката. Всяка нова епоха в религиозния живот се почва с идването на един пророк.
Баха Улах е пророкът на
започващата
епоха.
Бахаистите се стремят да примирят религията с науката. Те ратуват за световния мир по пътя на истинско общество на народите, всемирен арбитраж и всемирен парламент. Като най-добро помагало за разбирателство и сближение между отделните народи те препоръчват международния език Есперанто, който заедно с улесненията, които предлага техниката за съобщенията, ще допринесе много за обединяването на човечеството. Бахаистите ратуват за равноправието на мъжа и жената, за въвеждане задължителното възпитание, особено за момичетата, от които като майки ще зависи качеството на поколението: - за отстранение крайностите в богатството, в беднотията и пр. Те смятат работата като служба на Бога, затова препоръчват, че всеки требва да работи.
към текста >>
76.
Перспективи за едно ново знание
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
С встъпването на слънцето в Овен се
почва
един нов цикъл в органическия живот.
То иска ръце, готови да вземат, сърца, жадни да поемат соковете на неговия живот... И колко сме смешни ние, съвременните хора със своите възгледи: да кисне човек няколко часа наред в някое одимено, смрадно кафене, дето бучи негърската музика на джаз-банда, или да зяпа илюзорните картини по платната на някое кино – туй се смята за почтено и естествено. А да излезе на ранина, в някоя росна пролетна утрин да види изгрева на слънцето, да поеме изблика на пролетната енергия, която разлива живот и младост, туй се смета за идолопоклонство. Жалка заблуда на човеци, забравили, че и хляба, който ядат, и водата, която пият, и дрехите, които носят, и дървата, с които се греят, и електрическата енергия, с която се осветляват и която движи любимото им кино и всичко, всичко около тях е все слънце – сгъстено и претворено слънце. Не е въпрос само да се чете по книгите научния извод, че всичко е кондензирана слънчева енергия, че слънцето е извор на живота, а туй трябва да се преживее, човек трябва сам да го опита и знае, а не само да го декламира с велеречиви думи по катедри и амвони. Пак казвам: ние съвременните люде говорим само мъртви думи, в които не трепти жива преживелица, ние само звънтящо декламираме кухи фрази.
С встъпването на слънцето в Овен се
почва
един нов цикъл в органическия живот.
Този миг носи в себе си всичката енергия, необходима за развиване на живота през този цикъл във всичките му възможности. Приливът трае през цялата пролет, той се разхарчва и изчерпва до следното встъпване на слънцето в Овен. В съвременната астрономия и астрофизика се изучава само външния механизъм на слънчевата система, само нейната анатомия, а физиологията и биологията на слънчевата система е нещо съвсем непознато. Тепърва с по-подробното проучване на земния магнетизъм в връзка с дейността на слънцето, която намира външен израз в периодичния ход на слънчевите петна, започнаха да се правят някои и други догадки за органичните връзки, що съществуват между слънцето и неговата челяд. По този въпрос има много научни съчинения на запад и ние не ще се спираме засега на него.
към текста >>
Всеки знае, че в ранните зори на пролетта, когато се явяват нейните предвестници: кокичето, минзухара, па и непосредствено пред нейния изгрев – встъпването на слънцето в Овен, всред птиците и животните настъпва оживление, обнова: много животни, особено дивите, сиреч ония, които са по-непосредствено потопени в девствената стихия на Природата,
започват
да хвърлят зимната си премяна – менят кожата си – както казва народа; птиците също събличат старата си перушина и се преобличат в нова премяна.
Приливът трае през цялата пролет, той се разхарчва и изчерпва до следното встъпване на слънцето в Овен. В съвременната астрономия и астрофизика се изучава само външния механизъм на слънчевата система, само нейната анатомия, а физиологията и биологията на слънчевата система е нещо съвсем непознато. Тепърва с по-подробното проучване на земния магнетизъм в връзка с дейността на слънцето, която намира външен израз в периодичния ход на слънчевите петна, започнаха да се правят някои и други догадки за органичните връзки, що съществуват между слънцето и неговата челяд. По този въпрос има много научни съчинения на запад и ние не ще се спираме засега на него. Ще засегнем само някои прояви в органическия живот на земята, които дават ярък външен израз на онази възраждаща, творческа сила, която блика напролет от слънцето.
Всеки знае, че в ранните зори на пролетта, когато се явяват нейните предвестници: кокичето, минзухара, па и непосредствено пред нейния изгрев – встъпването на слънцето в Овен, всред птиците и животните настъпва оживление, обнова: много животни, особено дивите, сиреч ония, които са по-непосредствено потопени в девствената стихия на Природата,
започват
да хвърлят зимната си премяна – менят кожата си – както казва народа; птиците също събличат старата си перушина и се преобличат в нова премяна.
Ала най-очевидна е тази промяна у дърветата при настъпването на пролетта: мудната дотогава циркулация на соковете се засилва, нещо живо бликва в тях и не след дълго започва да напряга и избива навън: явяват се пъпки, дръвчето цъфва и се разлистя. Още в края на зимата всичко мъртво, безжизнено – някой недоокапал лист, както у дъбовете запример – започва да се отхвърля и дръвчето е готово да получи мощния прилив на слънцето. Във всеки жив организъм – следователно и в човека слънчевият прилив извършва напролет една коренна обнова: натрупаните излишъци в организма, цялата онази инертна материя, която се е утаила в тъканите, започва под влияние на този възраждащ слънчев прилив да се изхвърля навън и да се заменя с нови, пресни елементи. С една реч туй, което става всеки ден с живия организъм, през пролетта е особено засилено и оживено. Ето защо, ония, които разбират законите, що регулират живите организми и частно човешкия, използуват тази възраждаща мощ на слънцето и съзнателно подпомагат на живата Природа да извърши своята обновителна работа.
към текста >>
Ала най-очевидна е тази промяна у дърветата при настъпването на пролетта: мудната дотогава циркулация на соковете се засилва, нещо живо бликва в тях и не след дълго
започва
да напряга и избива навън: явяват се пъпки, дръвчето цъфва и се разлистя.
В съвременната астрономия и астрофизика се изучава само външния механизъм на слънчевата система, само нейната анатомия, а физиологията и биологията на слънчевата система е нещо съвсем непознато. Тепърва с по-подробното проучване на земния магнетизъм в връзка с дейността на слънцето, която намира външен израз в периодичния ход на слънчевите петна, започнаха да се правят някои и други догадки за органичните връзки, що съществуват между слънцето и неговата челяд. По този въпрос има много научни съчинения на запад и ние не ще се спираме засега на него. Ще засегнем само някои прояви в органическия живот на земята, които дават ярък външен израз на онази възраждаща, творческа сила, която блика напролет от слънцето. Всеки знае, че в ранните зори на пролетта, когато се явяват нейните предвестници: кокичето, минзухара, па и непосредствено пред нейния изгрев – встъпването на слънцето в Овен, всред птиците и животните настъпва оживление, обнова: много животни, особено дивите, сиреч ония, които са по-непосредствено потопени в девствената стихия на Природата, започват да хвърлят зимната си премяна – менят кожата си – както казва народа; птиците също събличат старата си перушина и се преобличат в нова премяна.
Ала най-очевидна е тази промяна у дърветата при настъпването на пролетта: мудната дотогава циркулация на соковете се засилва, нещо живо бликва в тях и не след дълго
започва
да напряга и избива навън: явяват се пъпки, дръвчето цъфва и се разлистя.
Още в края на зимата всичко мъртво, безжизнено – някой недоокапал лист, както у дъбовете запример – започва да се отхвърля и дръвчето е готово да получи мощния прилив на слънцето. Във всеки жив организъм – следователно и в човека слънчевият прилив извършва напролет една коренна обнова: натрупаните излишъци в организма, цялата онази инертна материя, която се е утаила в тъканите, започва под влияние на този възраждащ слънчев прилив да се изхвърля навън и да се заменя с нови, пресни елементи. С една реч туй, което става всеки ден с живия организъм, през пролетта е особено засилено и оживено. Ето защо, ония, които разбират законите, що регулират живите организми и частно човешкия, използуват тази възраждаща мощ на слънцето и съзнателно подпомагат на живата Природа да извърши своята обновителна работа. Изключителните условия, при които живее днешният човек, крайно противоестествени и нехигиенични, му пречат да се нагоди към повелителните изисквания на природата.
към текста >>
Още в края на зимата всичко мъртво, безжизнено – някой недоокапал лист, както у дъбовете запример –
започва
да се отхвърля и дръвчето е готово да получи мощния прилив на слънцето.
Тепърва с по-подробното проучване на земния магнетизъм в връзка с дейността на слънцето, която намира външен израз в периодичния ход на слънчевите петна, започнаха да се правят някои и други догадки за органичните връзки, що съществуват между слънцето и неговата челяд. По този въпрос има много научни съчинения на запад и ние не ще се спираме засега на него. Ще засегнем само някои прояви в органическия живот на земята, които дават ярък външен израз на онази възраждаща, творческа сила, която блика напролет от слънцето. Всеки знае, че в ранните зори на пролетта, когато се явяват нейните предвестници: кокичето, минзухара, па и непосредствено пред нейния изгрев – встъпването на слънцето в Овен, всред птиците и животните настъпва оживление, обнова: много животни, особено дивите, сиреч ония, които са по-непосредствено потопени в девствената стихия на Природата, започват да хвърлят зимната си премяна – менят кожата си – както казва народа; птиците също събличат старата си перушина и се преобличат в нова премяна. Ала най-очевидна е тази промяна у дърветата при настъпването на пролетта: мудната дотогава циркулация на соковете се засилва, нещо живо бликва в тях и не след дълго започва да напряга и избива навън: явяват се пъпки, дръвчето цъфва и се разлистя.
Още в края на зимата всичко мъртво, безжизнено – някой недоокапал лист, както у дъбовете запример –
започва
да се отхвърля и дръвчето е готово да получи мощния прилив на слънцето.
Във всеки жив организъм – следователно и в човека слънчевият прилив извършва напролет една коренна обнова: натрупаните излишъци в организма, цялата онази инертна материя, която се е утаила в тъканите, започва под влияние на този възраждащ слънчев прилив да се изхвърля навън и да се заменя с нови, пресни елементи. С една реч туй, което става всеки ден с живия организъм, през пролетта е особено засилено и оживено. Ето защо, ония, които разбират законите, що регулират живите организми и частно човешкия, използуват тази възраждаща мощ на слънцето и съзнателно подпомагат на живата Природа да извърши своята обновителна работа. Изключителните условия, при които живее днешният човек, крайно противоестествени и нехигиенични, му пречат да се нагоди към повелителните изисквания на природата. Докато растенията и животните поемат волно живите елементи на природата: въздухът, светлината, водата, хората са принудени да живеят в големи градове и селища, натрупани често пъти като сардели в някое мрачно многоетажно здание, което прилича по-скоро на затвор, отколкото на жилище, в което живеят „културни” хора.
към текста >>
Във всеки жив организъм – следователно и в човека слънчевият прилив извършва напролет една коренна обнова: натрупаните излишъци в организма, цялата онази инертна материя, която се е утаила в тъканите,
започва
под влияние на този възраждащ слънчев прилив да се изхвърля навън и да се заменя с нови, пресни елементи.
По този въпрос има много научни съчинения на запад и ние не ще се спираме засега на него. Ще засегнем само някои прояви в органическия живот на земята, които дават ярък външен израз на онази възраждаща, творческа сила, която блика напролет от слънцето. Всеки знае, че в ранните зори на пролетта, когато се явяват нейните предвестници: кокичето, минзухара, па и непосредствено пред нейния изгрев – встъпването на слънцето в Овен, всред птиците и животните настъпва оживление, обнова: много животни, особено дивите, сиреч ония, които са по-непосредствено потопени в девствената стихия на Природата, започват да хвърлят зимната си премяна – менят кожата си – както казва народа; птиците също събличат старата си перушина и се преобличат в нова премяна. Ала най-очевидна е тази промяна у дърветата при настъпването на пролетта: мудната дотогава циркулация на соковете се засилва, нещо живо бликва в тях и не след дълго започва да напряга и избива навън: явяват се пъпки, дръвчето цъфва и се разлистя. Още в края на зимата всичко мъртво, безжизнено – някой недоокапал лист, както у дъбовете запример – започва да се отхвърля и дръвчето е готово да получи мощния прилив на слънцето.
Във всеки жив организъм – следователно и в човека слънчевият прилив извършва напролет една коренна обнова: натрупаните излишъци в организма, цялата онази инертна материя, която се е утаила в тъканите,
започва
под влияние на този възраждащ слънчев прилив да се изхвърля навън и да се заменя с нови, пресни елементи.
С една реч туй, което става всеки ден с живия организъм, през пролетта е особено засилено и оживено. Ето защо, ония, които разбират законите, що регулират живите организми и частно човешкия, използуват тази възраждаща мощ на слънцето и съзнателно подпомагат на живата Природа да извърши своята обновителна работа. Изключителните условия, при които живее днешният човек, крайно противоестествени и нехигиенични, му пречат да се нагоди към повелителните изисквания на природата. Докато растенията и животните поемат волно живите елементи на природата: въздухът, светлината, водата, хората са принудени да живеят в големи градове и селища, натрупани често пъти като сардели в някое мрачно многоетажно здание, което прилича по-скоро на затвор, отколкото на жилище, в което живеят „културни” хора. Тия мрачни затвори, в които гният сума човешки животи, под тежката хипнотична мора на вековни заблуди са най-верен показалец за „културата” на съвременния човек.
към текста >>
Всеки от нас може да се постави в по-естествени условия и така да помогне на природата да извърши своята обновителна работа, която се
започва
през пролетта.
Човек не може и не бива да бъде ни като растенията, ни като животните. По силата на законите, които регулират неговото развитие, той не може да се възвърне към своя пещерен живот, ала може да си направи хигиенични селища, здрави, светли, просторни жилища, от които да лъха чистота и здраве. Тук ние се докосваме до най-болния въпрос на наши дни: икономичното и социално преустройство на народите, за което тъй много се пише и говори, и за което съществуват толкова теории. Ницше го оставям засега, понеже той разкрива други перспективи, може би тъй далечни за някои, както перспективата, която ни разкриват свободните, светли жилища, окъпани от светлината на слънцето, където ще пребивава разумния човек, разбрал езика на светлината. Но, ако ние засега – по ред вътрешни и външни причини – не сме в състояние да сторим голямото, то поне можем да направим малкото.
Всеки от нас може да се постави в по-естествени условия и така да помогне на природата да извърши своята обновителна работа, която се
започва
през пролетта.
И, ако условията не му позволят да стори друго, поне може да прави своята ранна разходка в ведрите утрини на пролетта, бликащи от изобилие на живот и сила, за да поеме своя пай. И когато ние, учениците на Билото Братство, излизаме на изгрев слънце — не да му се кланяме, че то няма нужда от поклонство! – а да почерпим от неговото щедро обилие, онези, на които им отърва да държат хората в мрак и робство, повдигат врява за някакво си идолопоклонство. Не заслужва и да се коментират такива плитки измислици, защото днес в света има достатъчно светлина, за да извади истината на яве. Всички поетични сърца, които са изживели живата поезия на един изгрев, всички учени, които с търпеливо усилие разкриват неизследваните още сили на слънчевата енергия, ще заговорят високо в света и тогава нощните птици ще преглътнат своя хриплив крясък.
към текста >>
По е явно и достъпно за изследване, поне за днес, физиологичното ù действие, което напоследък се изследва и под влияние на което
започва
да се оформя особен дял в терапията – така наречената хелиотерапия.
Не заслужва и да се коментират такива плитки измислици, защото днес в света има достатъчно светлина, за да извади истината на яве. Всички поетични сърца, които са изживели живата поезия на един изгрев, всички учени, които с търпеливо усилие разкриват неизследваните още сили на слънчевата енергия, ще заговорят високо в света и тогава нощните птици ще преглътнат своя хриплив крясък. Ако той още има сила над хората, то е защото се намираме в ранните зори на една велика пробуда на човешкото съзнание, защото още нейните птици мълчат, не са запели и защото още мнозина спят... Безплодни са думите неоживени от опит. Човек трябва сам да опита нещата. Той трябва сам например да изживее ония мънички вътрешни освобождения от страшната хипноза на града, които носят слънчевите изгреви, ранните пролетни разходки, за да разбере колко малко знаем ние за слънцето – толкова малко, че и да се сбереше всичкото ни знание ведно, не би могло да образува един мъничък слънчев лъч, който пада върху неразцъфналата пъпка на един цветец и извършва тихото чудо на неговото разпукване... Върху психичното действие на слънчевата светлина вече се правят изследвания и има писано по него.
По е явно и достъпно за изследване, поне за днес, физиологичното ù действие, което напоследък се изследва и под влияние на което
започва
да се оформя особен дял в терапията – така наречената хелиотерапия.
Макар че – би могло да се каже – изследванията се намират още в рудиментарно състояние. Един важен въпрос, за който само ще поменем без да го развиваме е: че лекуването и изобщо въздействието на слънчевата светлина е по-ефикасно сутрин, до обед. Този въпрос е по-подробно разгледан в книжката: „Живите сили в природата”, където са изложени и научните основи за влиянието на слънчевата светлина върху човека. Извор на изобилен живот, слънцето не само го раздава на всички твари, а и непрекъснато ни учи каква велика притча е животът, притча на Бога, която всички същества – от най-малкото до най-голямото – непреривно разгадават. Г.
към текста >>
77.
Живият огън – Г.
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Според традиционното схващане, историята на човека
започва
с предполагаемия първобитен човек, минава каменния, бронзовия, железния период, „полукултурните” източни народи, Гърция, Рим, средновековието и стига своя връх в наше време в западноевропейската култура.
големи мислители. Шпенглер не казва може би нещо ново, но пръв посочва неща, които са тъй-очевидни и които все пак ние не сме виждали[2]. Два са най-характерните пункта в учението на Шпенглер – неговото ново схващане за „прогреса” и неговата идея за предстоящата културна роля на славянството. В тия два пункта се кръстосват и главните мотиви, движещи духа на новото време. По какво собствено се различава Шпенглеровото от традиционното схващане за .прогреса?
Според традиционното схващане, историята на човека
започва
с предполагаемия първобитен човек, минава каменния, бронзовия, железния период, „полукултурните” източни народи, Гърция, Рим, средновековието и стига своя връх в наше време в западноевропейската култура.
– Според това схващане прогресът е едно непрекъснато развитие, при което придобивките на всяка предидуща култура се предават изцяло на по-следващата и по такъв начин, индивидуалните особености и границите между отделните култури се обезличават. Ние всички сме научени да мислим така. А освен туй у нас неволно се е сложило убеждението, че център на историята, културата и едва ли не на световното развитие сме ние европейците. Всичко извън Европа е второстепенно и незначително. Шпенглер не е съгласен с подобно схващане.
към текста >>
78.
Пробуждане – Георги Томалевски
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Хайде, пак се раздвижват хората, пак
започват
да налитат – може би там, на онази люспа, по-близо до главата ще е вече щастието.
Мръдне Змеят гъвкава снага, а люспите заблестят, заискрят се, менят ли се менят ония ми ти шарки и бои – като ги гледаш, да се не нагледаш. Замърдат и хората – едному се сторило, че люспата дето стои някой друг е по-едра, по-лъскава, сякаш чисто злато и скъпоценни камъни. И хайде, запъпли, забори се, заналита. Ала тъкмо се домогне до нея, току виж Змеят пак загърчил гъвкава снага и всичко се разпръсва като дим, лъжа било? Пак помръдне Змеят и заиграват ярки отражения и измамливи образи.
Хайде, пак се раздвижват хората, пак
започват
да налитат – може би там, на онази люспа, по-близо до главата ще е вече щастието.
Не, не на тази глава, на другата! И борят се, и един други се насилват, и един други се избиват. А от техните грехове се храни до насита Змеят, че туй му е храната. И ей, разчеква паст след паст, проточва седем червени езици и ближе човешка кръв, пролята от братска ръка... Ето, на едната глава, по едрите и лъскави люспи, лъщят царски корони, изправят се престоли и се чупят отраженията на дворци и чертози. А около тях, блъскат мечове на пълководци, меки кресла на царедворци, нижат се една по друга гледки на шумни пиршества, мяркат се знаци на слава и почест.
към текста >>
79.
Съдържание на бр. 3
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
При ортотопичното присаждане крайникът
почва
да нараства, като първоначално запазва ориентирането, в което е бил поставен при присаждането.
Тук са възможни множество случаи: гръбно-коремната ос на присадката може да има различно ориентиране спрямо тялото на животното: може да бъде отклонена от нормалното си положение на 90, 135, 180, 225, 270 градуса и пр. За да ни стане ясно казаното, нека си послужим с тая рисунка, която представлява схематично напречен разрез на крайника. Крайникът има дланна и гръбна страна. Да кажем, че дланната страна на крайника при нормално положение трябва да бъде при 0 градуса. Можем да завъртим крайника така, че дланната страна да дойде при 90 градуса, при 180 градуса и пр.
При ортотопичното присаждане крайникът
почва
да нараства, като първоначално запазва ориентирането, в което е бил поставен при присаждането.
След това започва едно завъртване. Ако отклонението е било 90 градуса (т.е. ако дланната страна на зачатъка е била обърната настрани с отклонение от нормалното положение с ъгъл 90 градуса), то завъртването на крайника, за да се завърне в нормалното си положение, се извършва в обратна посока. Това завъртване се извършва, когато почва утайване на хрущялно вещество в присадката. Ако присадката на новото си място има отклонение 135 градуса от нормалното, то регулацията са извършва пак чрез завъртване в обратна посока до 0 градуса, но явлението се придружава с тенденция към удвояване.
към текста >>
След това
започва
едно завъртване.
За да ни стане ясно казаното, нека си послужим с тая рисунка, която представлява схематично напречен разрез на крайника. Крайникът има дланна и гръбна страна. Да кажем, че дланната страна на крайника при нормално положение трябва да бъде при 0 градуса. Можем да завъртим крайника така, че дланната страна да дойде при 90 градуса, при 180 градуса и пр. При ортотопичното присаждане крайникът почва да нараства, като първоначално запазва ориентирането, в което е бил поставен при присаждането.
След това
започва
едно завъртване.
Ако отклонението е било 90 градуса (т.е. ако дланната страна на зачатъка е била обърната настрани с отклонение от нормалното положение с ъгъл 90 градуса), то завъртването на крайника, за да се завърне в нормалното си положение, се извършва в обратна посока. Това завъртване се извършва, когато почва утайване на хрущялно вещество в присадката. Ако присадката на новото си място има отклонение 135 градуса от нормалното, то регулацията са извършва пак чрез завъртване в обратна посока до 0 градуса, но явлението се придружава с тенденция към удвояване. При отклонение 180 градуса кракът вече не се завъртва, но се диференцира така, че тръбната страна на присадката става коремна и коремната – гръбна (по този начин кракът дохожда в съгласие с новото си място и положение).
към текста >>
Това завъртване се извършва, когато
почва
утайване на хрущялно вещество в присадката.
Можем да завъртим крайника така, че дланната страна да дойде при 90 градуса, при 180 градуса и пр. При ортотопичното присаждане крайникът почва да нараства, като първоначално запазва ориентирането, в което е бил поставен при присаждането. След това започва едно завъртване. Ако отклонението е било 90 градуса (т.е. ако дланната страна на зачатъка е била обърната настрани с отклонение от нормалното положение с ъгъл 90 градуса), то завъртването на крайника, за да се завърне в нормалното си положение, се извършва в обратна посока.
Това завъртване се извършва, когато
почва
утайване на хрущялно вещество в присадката.
Ако присадката на новото си място има отклонение 135 градуса от нормалното, то регулацията са извършва пак чрез завъртване в обратна посока до 0 градуса, но явлението се придружава с тенденция към удвояване. При отклонение 180 градуса кракът вече не се завъртва, но се диференцира така, че тръбната страна на присадката става коремна и коремната – гръбна (по този начин кракът дохожда в съгласие с новото си място и положение). Колкото се отнася до симетрията, то присаденият от лява страна десен крак става ляв, т.е. пръстите са наредени както при лъв крак. Ако отклонението при присаждането е 225 градуса, тогаз кракът претърпява завъртване в обратна посока, додето дойде до положение 180 градуса, и както по-рано, дава ляв крак.
към текста >>
80.
Символизъм в Природата и символизъм в изкуството
 
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Понеже слънцето в една година минава два пъти над екватора, то и затова там всяка година има две дъждовни и две сухи времена- Там
започват
дъждовете, когато слънцето се приближава до тропика на Рака и спира, когато се отдалечи.
Но вън от това и при дъждовете се забелязва тая периодичност, която се оказа, че се намира в зависимост от видимото движение на слънцето. Така напр. в пояса на тишината всеки ден вали. Сутрин небето е ясно, към обяд се явяват мъгли, след обяд облаци, а надвечер проливен дъжд със светкавици и гръмотевици. На другия ден се повтаря същото.
Понеже слънцето в една година минава два пъти над екватора, то и затова там всяка година има две дъждовни и две сухи времена- Там
започват
дъждовете, когато слънцето се приближава до тропика на Рака и спира, когато се отдалечи.
Същото е и с тропика на Козирога. По-нататъшните наблюдения установиха, че изобщо и в климата на разните страни съществува една периодичност. Напр. забеляза се, че има известни „сухи и гладни" години, след които идат дъждовни и плодородни. И интересното е, че се констатира, зависимостта на тия периоди в климата от слънцето и неговите петна. Тия петна се явяват на всеки 11 години и имат особено силно влияние в тропичните места.
към текста >>
Обаче забелязало се е от друга страна, че за известен период от годината нивото все повече и повече се повишава, достига известен максимум и след това
започва
да спада.
И интересното е, че се констатира, зависимостта на тия периоди в климата от слънцето и неговите петна. Тия петна се явяват на всеки 11 години и имат особено силно влияние в тропичните места. През 1890 г. биде публикувана една работа на бернския професор Брюкнер, в която се намират метеорологически наблюдения още от края на XVII в. От ред наблюдения над моретата, особено затвореното Каспийско море, над Черното и Балтийско морета, Брюкнер дошъл до заключение, че нивото на тия морета ту се повишава, ту се понижава през време на цялата година и че това изменение в нивото най-вероятно се дължи на количеството на водата, която реките носят и изпаренията.
Обаче забелязало се е от друга страна, че за известен период от годината нивото все повече и повече се повишава, достига известен максимум и след това
започва
да спада.
Тъй напр. За периода от 1851 до 1865 година водното равнище на Каспийско море почва да се понижава, а от 1866 г. то се повишава. Същото явление се забелязва и в Балтийско и Черно морета. От друга страна се забелязало, че заедно с тия понижения и повишения на морското равнище става едновременно настъпване и отстъпване на алпийските ледници.
към текста >>
За периода от 1851 до 1865 година водното равнище на Каспийско море
почва
да се понижава, а от 1866 г.
През 1890 г. биде публикувана една работа на бернския професор Брюкнер, в която се намират метеорологически наблюдения още от края на XVII в. От ред наблюдения над моретата, особено затвореното Каспийско море, над Черното и Балтийско морета, Брюкнер дошъл до заключение, че нивото на тия морета ту се повишава, ту се понижава през време на цялата година и че това изменение в нивото най-вероятно се дължи на количеството на водата, която реките носят и изпаренията. Обаче забелязало се е от друга страна, че за известен период от годината нивото все повече и повече се повишава, достига известен максимум и след това започва да спада. Тъй напр.
За периода от 1851 до 1865 година водното равнище на Каспийско море
почва
да се понижава, а от 1866 г.
то се повишава. Същото явление се забелязва и в Балтийско и Черно морета. От друга страна се забелязало, че заедно с тия понижения и повишения на морското равнище става едновременно настъпване и отстъпване на алпийските ледници. Тъй напр. 1866 г., когато се почва повишението на морското ниво на горните морета, се забелязало и настъпването на алпийските ледници, което доста чувствително било констатирано в 1870 г.
към текста >>
1866 г., когато се
почва
повишението на морското ниво на горните морета, се забелязало и настъпването на алпийските ледници, което доста чувствително било констатирано в 1870 г.
За периода от 1851 до 1865 година водното равнище на Каспийско море почва да се понижава, а от 1866 г. то се повишава. Същото явление се забелязва и в Балтийско и Черно морета. От друга страна се забелязало, че заедно с тия понижения и повишения на морското равнище става едновременно настъпване и отстъпване на алпийските ледници. Тъй напр.
1866 г., когато се
почва
повишението на морското ниво на горните морета, се забелязало и настъпването на алпийските ледници, което доста чувствително било констатирано в 1870 г.
Тая късна констатация се дължи на бавното движение на ледниците. Повдигането и спадането на водата в реките Неман, Висла, Одер, Елба, Рейн, Сена, Дунав, Везер и Волга в известни години се повишава а в други се понижава. Тия колебания се оказват в зависимост от същите колебания на Каспийското море. Тъй в 1810 г. реките повишили количеството на водата, оттогава до 1830 г.
към текста >>
– спаднали, след това
почва
едно повишение до 1850 г.; а от тогава до 1865 г.
Тая късна констатация се дължи на бавното движение на ледниците. Повдигането и спадането на водата в реките Неман, Висла, Одер, Елба, Рейн, Сена, Дунав, Везер и Волга в известни години се повишава а в други се понижава. Тия колебания се оказват в зависимост от същите колебания на Каспийското море. Тъй в 1810 г. реките повишили количеството на водата, оттогава до 1830 г.
– спаднали, след това
почва
едно повишение до 1850 г.; а от тогава до 1865 г.
отново се понижават водите, за да се започне повишаването на водите от 1866 г. Същото явление през същите години се наблюдавало и в реките Нил в Африка и Мисисипи в Америка. През същите години ние намираме тоя максимум и минимум валидни и за (средното число от всички данни, отнасящи се до цялото земно кълбо) за валежите. И общият извод се свежда до факта, че климатическите изменения стават периодически почти на всеки 35 години едновременно за цялото земно кълбо. Като всеки от тия интервали има един сух топъл период и друг по-хладен, богат с осадъци период.
към текста >>
81.
Изследванията на Гурвич и учениците му – Б. Боев
 
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Тези два зачатъка отначало растат отделно, но после,
започват
да се сливат, след известно време, в основната си част.
При всички тези случаи се получават най-разнообразни резултати. Чрез последните може да се хвърли светлина върху много теоретични въпроси. От многото опити на Бранд нека спомена някои: У зародиша на тритона се отстранява десния зачатъчен крайник и зад него се поставя десен зачатък от друга личинка без завъртване. В такъв случай не се извършва регенерацията на отстранения крайник, а присадката се развива като нормален крайник с всички кости; гръбната му страна се пигментира нормално. Тук пак имаме проява на целесъобразност: няма нужда от регенерация на отстранения крайник, щом има присадка на също такъв крайник, макар и малко по-назад Друг негов опит: Зачатъчен крайник, завъртян на 180 градуса, се поставя от същата страна на тялото и то зад нормалния крайник.
Тези два зачатъка отначало растат отделно, но после,
започват
да се сливат, след известно време, в основната си част.
И най-после след 6 седмици основните им части се сливат, а краищата им остават разделени. Станалото сливане не е съвършено: микроскопските изследвания доказват, че сливането важи само за кожата и други някои тъкани, обаче двете раменни кости са си останали отделни, тъй че сливането е било външно. Но тук е важна проявата на тенденция към сливане. А тази тенденция показва едно разумно реагиране на създаденото положение. Какво показват всички тези примери за пряко приспособление?
към текста >>
Някой би могъл да каже: защо да не допуснем, че тази регулация е механичен процес, щом при нея влияят външни фактори: храна, температура, светлина, влага,
почва
и пр.
Затова тази регулация можем да наречем саморегулация. Този израз е даден от знаменития основател на „еволюционната механика" (Entwicklungsmechanik) Вилхелм Ру (заминал в 1924 година), основател на списанието със същото име. Но той още не беше вникнал във всичкия смисъл и дълбочина на този израз. Неоламаркистите правят това. Те си служат с този израз, за да изразят дейността на вътрешното, психичното начало в организма.
Някой би могъл да каже: защо да не допуснем, че тази регулация е механичен процес, щом при нея влияят външни фактори: храна, температура, светлина, влага,
почва
и пр.
И те привеждат ред примери, за да покажат влиянието на тези външни фактори върху организма. Тук те разбиват отворени врата. Да, влиянието на външните фактори не се отрича при саморегулацията, но който разгледа приведените в тая и миналата книжка факти, ще види следното: външните условия имат влияние, но характерно е, че на тях организмът реагира целесъобразно, той е активен. Значи психичният, вътрешният фактор определя начина на реагирането. Нека си послужа с една аналогия за разяснение на мисълта: Да си представим, че човек е излязъл в гората и завалява дъжд.
към текста >>
82.
Портрет – Х.
 
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Както Хаберланд, така и Гурвич са забелязали, че клетъчното деление (кариокинезис или митоза) не
почва
едновременно във всички клетки, но като
почва
от една точка на даден орган, разпространява се в известни посоки с определена бързина. Напр.
В това направление работят при същия университет жена му Лидия Гурвич (професор в биологическия институт на университета), после Нина Гурвич, асистента Д-р Равин, П. Г. Русинов и С. Салкинд. Всички те печатат от 1922 г. досега ред статии в същото списание по въпроса (до сега са напечатани 11 статии) [1]. Как се е натъкнал Гурвич на тези лъчи?
Както Хаберланд, така и Гурвич са забелязали, че клетъчното деление (кариокинезис или митоза) не
почва
едновременно във всички клетки, но като
почва
от една точка на даден орган, разпространява се в известни посоки с определена бързина. Напр.
ако в единия край на тичинковия прашник имаме начална митозна фаза, то на известно разстояние клетките ще са в средна фаза, а още по-нататък – в крайна. Същото явление Немец наблюдавал в многоядрените клетки на зачатъците на млечните съдове у семейство Млечкови. Хаберланд предположил, че това се дължи на хормони. Гурвич излезе от предположението, че приемането на хормоните за причина не изключва съществуването и на друга причина. И тогаз при изследванията се натъкнал на тези лъчи.
към текста >>
Най-после сензитивните
почват
да виждат всичко в стаята.
Отначало те виждат собствените си ръце да издават светлина. Изпърво светлината, която издава ръцете им, прилича на безформена мъглява маса. Движат си ръцете насам-нататък и заедно с тях се движи и светещият облак, но още не могат да се различат ясно контурите на светещата маса. После става и това. По-нататък могат да се различават и пръстите.
Най-после сензитивните
почват
да виждат всичко в стаята.
Всички металически предмети в стаята сензитивите виждат да издават светещ одов пламък. Хората виждат като светещи фигури, по-големи от физическото тяло. Човек от цялото си тяло изпуща светлина. Къс дърво, голямо колкото юмрук, било поднесено на госпожица Байер в тъмна стая. Тя не можела да го види.
към текста >>
У него се развива ясновидство и той
почва
да вижда аурата, светлината около човека, животното, растението, минерала и пр.
Всички сензитиви, макар от разни класи и мнозина от тях съвсем незапознати с въпроса, виждали и описвали одичните явления по същия начин. Опитите на Райхенбах бяха повторени по неговия метод от много други изследователи със същите резултати. Но, което е още по-важно, разни изследователи независимо от него, без даже някои да знаят за неговите опити и по съвсем други методи, са дошли до същите явления. ФРЕНСКИТЕ ИЗСЛЕДОВАТЕЛИ Те изучиха дълбоките фази на хипнотичния и магнетичния сън. Тогаз лицето се освобождава от властта на магнетизатора и у него се появяват нови способности.
У него се развива ясновидство и той
почва
да вижда аурата, светлината около човека, животното, растението, минерала и пр.
Значи в дълбоката фаза на магнетичния сън субектът вижда тая одична светлина, която Райхенбаховите сензитиви виждат при други условия. Дюрвил нарича светлината, която прониква тялото, флуидно тяло. При дълбокия магнетичен сън флуидното тяло почва да излиза от физическото тяло. Това именно е причина за падането на последното в безсъзнание. Съзнанието остава в флуидното тяло.
към текста >>
При дълбокия магнетичен сън флуидното тяло
почва
да излиза от физическото тяло.
ФРЕНСКИТЕ ИЗСЛЕДОВАТЕЛИ Те изучиха дълбоките фази на хипнотичния и магнетичния сън. Тогаз лицето се освобождава от властта на магнетизатора и у него се появяват нови способности. У него се развива ясновидство и той почва да вижда аурата, светлината около човека, животното, растението, минерала и пр. Значи в дълбоката фаза на магнетичния сън субектът вижда тая одична светлина, която Райхенбаховите сензитиви виждат при други условия. Дюрвил нарича светлината, която прониква тялото, флуидно тяло.
При дълбокия магнетичен сън флуидното тяло
почва
да излиза от физическото тяло.
Това именно е причина за падането на последното в безсъзнание. Съзнанието остава в флуидното тяло. Че съзнанието е във флуидното тяло се вижда от факта, че то може да извършва това, което му се казва, когато физическото седи неподвижно. В дълбок магнетичен сън Леонтина казва: „Флуидното тяло, това съм аз, физичното ми тяло е само една празна торба". Жана казва: „Етерният двойник, това съм аз.
към текста >>
Когато пръстите се държат към водата, последната
започва
да издава за субекта фосфоресцираща светлина.
Поставени пред субекта, той казва, че на едната вижда пламъци на двата края. За да се избегне телепатията и околните не знаят, коя пръчка е магнитна. После те проверява и се оказва, че тъкмо на магнитната пръчка субектът вижда светлина. Този опит бил повторен много пъти със същия резултат. 2) С чаша вода.
Когато пръстите се държат към водата, последната
започва
да издава за субекта фосфоресцираща светлина.
Обикновената вода не издава такава. Субектът не знае, каква вода му се показва и при все това вярно казва, кога е светеща и кога не. 3) Чрез електромагнит (метод на Де Рош). Медна жица се навива спирално около желязна пръчка. Пуща се електрически ток.
към текста >>
83.
Уводни думи към окултната биология. Нови насоки в биологията - Б. Боев
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Нейните проблеми
започват
с относителното положение на земята във вселената (доколкото можем да го знаем от астрономията и сродните ù дисциплини) - минават през всички - известни досега и тепърва откривани - геологически периоди и катастрофи и свършват с най-специалните научни и технически въпроси на нашето време... Понеже нямаме възможност да разглеждаме подробно културното състояние на западна Европа днес (това до голяма степен сполучливо е направил известният вече у нас културфилософ Освалд Шпенглер), ще кажем направо, че то, културното състояние на западна Европа, може да се характеризира с три особености: 1).
Нашето настояще изложение ще направим от гледището на така наречената културфилософия. В последно време, под влиянието на разни фактори, се заражда една нова философска дисциплина - културфилософия или философия на културата. В много отношения тя е близка до културната история и философията на историята, но не може да се изчерпи изцяло от тях. Тя иска да проникне още по-дълбоко, във вътрешния колективен дух и смисъл, както на отделните големи култури, така и на културата изобщо. - Културфилософията е една от най-интересните, но затова пък и най-трудните и комплицирани дисциплини и изисква голяма научна и житейска начетеност.
Нейните проблеми
започват
с относителното положение на земята във вселената (доколкото можем да го знаем от астрономията и сродните ù дисциплини) - минават през всички - известни досега и тепърва откривани - геологически периоди и катастрофи и свършват с най-специалните научни и технически въпроси на нашето време... Понеже нямаме възможност да разглеждаме подробно културното състояние на западна Европа днес (това до голяма степен сполучливо е направил известният вече у нас културфилософ Освалд Шпенглер), ще кажем направо, че то, културното състояние на западна Европа, може да се характеризира с три особености: 1).
Редица нови научни, философски и религиозни проблеми, каквито са „интуицията" на Бергсон, психоанализата на Фройд, четвъртото измерение на новата математика и физика (на което могат да се дадат различни психологически тълкувания), интересът към религиозното учение на Толстой, към психологичните романи на Достоевски, към произведенията на Рабиндранат Тагор, (а у нас в последно време твърде много се четат и книгите на известния руски писател-философ Григорий Петров). - Тия проблеми, ако и да не са приели още окончателно очертание, в своите крайни изводи разколебават установените в западна Европа „научен" материализъм и религиозен догматизъм и разкриват като че ли перспективите на едно ново знание. 2). Редица икономически и обществени признаци, кризата в производството, липсата на вдъхновени творци, израждане на поколението и др. показват, че жизненият темп на западноевропейската култура е намален, отгдето и възниква идеята за нейния упадък и 3). ред опити (повече или по-малко сполучливи) да се предвиди бъдещето на Европа и културното развитие изобщо.
към текста >>
84.
Гостуване у Мусалла – Х.
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
После тия цветове се превръщат на деви, с ефирни криле които литват из безкрайните звездни простори, Те пеят вълшебни песни и си пригласят с еолови арфи... Мълчанието на нощта оживява - тишината
почва
да говори на незнаен език.
ЗВЕЗДНА СИМФОНИЯ Гледам небето, осеяно със звезди и сякаш сещам погледите на хиляди разумни същества, които ме гледат из дълбочините на безкрайността. Каква красота, каква неизмеримост, какво величие и каква тайна!... Наистина, колко много очи има небето - сякаш то е направено само от очи! Погледът броди из безконечните простори, душата пие светлина и звезден шепот: легенди се носят на крилете на светлината и разцъфват в цветя и звездна музика... Очите на небето стават рози, бели лилии, теменужки, нарциси, кринове, лотоси - които се смеят със сребрист смях и разливат вълшебни ухания.
После тия цветове се превръщат на деви, с ефирни криле които литват из безкрайните звездни простори, Те пеят вълшебни песни и си пригласят с еолови арфи... Мълчанието на нощта оживява - тишината
почва
да говори на незнаен език.
В душата се пробуждат тайни, оживяват притчи, възкръсват легенди - изтъкани от светлината на сапфири, рубини, топази, аметисти и преплетени с звуци от незнайни мелодии, в които чарът на пролетта, огънят на лятото, тъгата на есента и хладината на зимата се преливат в дивна игра. На тъмното небе изгряват личби, появяват се знамения - и времето се разгъва като книга, по която може да се чете съдбата на човека, миналото, настоящето и бъдещето на вси народи. Земята мълчи и слуша - небето говори. Тайната на нощта, обгръща и двете. „Где е Роденият, комуто звездата видяхме на изток" - пеят звездните деви - и пръскат, на бисерен звезден дъжд.
към текста >>
85.
Книжнина и вести
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Като че ли в този миг слиза Ангелът на Истината и Доброто и
почва
своето тайнствено богослужение.
Венец от златни звезди, като нежна милувка се допираше до царствената глава на белия връх. Небесните светила тихо му шепнеха вечната песен за Божията любов. И тая велика песен понятно говореше на всяка жива твар и я изпълваше с мир и любов. Тишина и покой. Като че ли цялата природа е затаила дъх пред явяването на нещо велико.
Като че ли в този миг слиза Ангелът на Истината и Доброто и
почва
своето тайнствено богослужение.
Ето, зора е вече! Утринната звезда - прекрасната зорница надниква от хоризонта и радостно приветствува високите върхове - щастлив предвестник на светлото планинско утро, то идеше да каже със своя звезден език: „Иде Слънцето, иде"! Ето го, великият първосвещеник, вече облива с розови лъчи снежния връх и в храма на природата запява своята вечна хвала към Твореца. Ние сме мнозина тук. Така стремително тръгнали към върха изглеждахме като някакъв тайнствен народ, тръгнал да пие от самите източници на красотата.
към текста >>
86.
Небесното знамение – Gis Moll
 
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Там се
почват
вече разпадните процеси на храносмилането, що свършват при стените на червата.
Не всички продукти в естествен вид са годни за пряка употреба, било че трудно се подават на действието на ензимите, било че имат неприятен вкус. Такива продукти минават през кухнята. Там те придобиват преди всичко вкусови качества, които благоприятстват сокоотделянето на храносмилателните жлези. Използването на вкусовите вещества, обаче, трябва да пази мярка, понеже често може да доведе до извратени апетити, а те са цяло бедствие. В кухнята, от друга страна храната търпи физични и химични промени, които я правят по-податлива за действието на ензимите.
Там се
почват
вече разпадните процеси на храносмилането, що свършват при стените на червата.
Това става с цел да се подпомогне работата на храносмилателните органи. Кухнята е преддверие на стомаха. В такъв смисъл може да се каже, че човек е имитирал природата, извадил е част от стомаха си вън от тялото. Това е ставало постепенно и паралелно с неговото културно развитие. Изначало той е влагал всичката си енергия за своето изхранване.
към текста >>
И освободената от това енергия, що до тогава движеше челюстите, като че ли се насочва в мозъка -
почва
културния развой.
Изначало той е влагал всичката си енергия за своето изхранване. Единствен обект за него е била храната. С големи усилия ще да е сдъвквал първобитният човек суровото месо и житните зърна, за да се нахрани. Но ето че той измисля мелницата. Работата на челюстите се извършва от два камъка.
И освободената от това енергия, що до тогава движеше челюстите, като че ли се насочва в мозъка -
почва
културния развой.
По-нататък се прилага огъня за печене на месото, на хляба и на другите продукти: въвежда се заквасването и обработката на ред други продукти с цел да станат по-достъпни за стомашната дейност. Днес това улеснение на стомаха взема размерите на множество фабрикации. Вместо да ядем цвекло и стомахът да си избира с мъка неговите 15 процента захар, ние му я поднасяме готова, чиста - дифузьора на захарната фабрика помага на хиляди стомаси. Пресата на маслобойната спестява големи количества телесна енергия. Не винаги, обаче, преддверието на стомаха носи щастие на своя изобретател.
към текста >>
87.
Вести
 
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Койгородов привежда един случай с руски литератор, който твърдял, че всякога, когато духали северните и североизточните ветрове, той се чувствал смутен, страхувал се и при по-продължителен вятър,
почвал
да страда от безсъница, ставал раздразнителен и всичко му се рисувало в най-тъмни краски.
Всеки е забелязал, казва Кайгородов, как есенните и пролетни дъждове унасят човека в сън, при което, казва той, атмосферното налягане и влажността на въздуха не играят никаква роля. От друга страна известно е, че невралгичните, ревматичните, подагрични болки, както и тия от стари рани, мазоли и пр. се усилват всякога, преди промяната на времето, особено когато то се влошава. От друга страна, самото време силно влияе на психиката. Особено в това отношение са чувствителни нервните субекти; тежко болните, туберкулозните, неврастениците и пр.. Ако ще вали, ако е мрачно или духа северозападния или северния вятър, те стават раздразнителни, възбудени, с гнетящо настроение, в противоположност на южните топли ветрове.
Койгородов привежда един случай с руски литератор, който твърдял, че всякога, когато духали северните и североизточните ветрове, той се чувствал смутен, страхувал се и при по-продължителен вятър,
почвал
да страда от безсъница, ставал раздразнителен и всичко му се рисувало в най-тъмни краски.
Д-р Нижегородцев е правил наблюдения над душевно болни и забелязал че циклоните и антициклоните влияят на тях, като душевното разстройство и възбуждането се увеличавали с настъпването на барометричния минимум. До същото заключение е дошъл и старият руски психиатър Проф. Николай Попов, който пише в неговата психиатрия следното: „Влиянието на метеорологичните условия (на душевно - болните) е установено с достатъчна положителност". Така например, неврастениците и психостениците при буря се чувствуват зле. При приближаване на барометричния минимум болните имат силна склонност да се самоубиват.
към текста >>
88.
Книжнина
 
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
За да запознае лекарите с принципите на окултната медицина, тази секция
започва
да издава списание „Natura".
педагогически курс в Буковина. В него П. Олдендорф от Берлин е говорил върху Свободното Валдорфско училище и окултната педагогика. Из дейността на медицинската секция при окултния университет Гьотеанум. Тя ръководи лечебницата в Арлесхайм.
За да запознае лекарите с принципите на окултната медицина, тази секция
започва
да издава списание „Natura".
Абонирането става при Медицинската секция на Гьотеанум в Дорнах (Швейцария). Абон. 13'2 швейцар. франка. Редактира се от г-жа Д-р Ита Вегман, която заедно с Д-р Щайнер издадоха книгата „Окултна медицина”. СВОБОДНОТО ВАЛДОРФСКО УЧИЛИЩЕ И УЧИТЕЛСТВОТО В ГЕРМАНИЯ В Германия, както и навсякъде, учителството е най-будното, здравомислещото и най-предпазеното от предразсъдъците на времето съсловие. Този факт е от голямо значение за напредъка на един народ, защото учителството главно твори бъдещето поколение и с това се явява като един от най-важните двигатели на прогреса.
към текста >>
89.
Молитвата на най-чистия човек по сърце
 
Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
С измама взема жената на Урия, от който ден
започват
вече неговите изпитания.
В нейните минали страници е отбелязан животът на всички наши праотци: за някои от тях е писано, че са били ужасни престъпници, крадци и разбойници. Като разгъваме нейните страници и проследяваме линията, по която са дошли Аврам, Исак, Яков, Давид, Соломон и много други, намираме там техните постъпки напълно отпечатани. За Аврам намираме, че е бил човек правдив, много умен, човек с широко сърце, с голяма вяра, с възвишен дух, запознат с дълбоката мъдрост на Божествените наредби, за великото бъдеще на човечеството. За Яков намираме, че първоначално е бил човек двуличен, хитър, егоист, който с лъжа и измама сполучва да отнеме първородството на брата си и едва към тридесет и третата му година в него става преврат, след като слугувал на чичо си Лаван четиринайсет години за двете му дъщери: тогава именно става в него една промяна за добро. За Давид знаем, че е бил човек смел, решителен, с отличен природен и поетичен ум; но е имал особена слабост към красивите жени.
С измама взема жената на Урия, от който ден
започват
вече неговите изпитания.
И смелия пророк Натан не се поколебал да го изобличи направо в лицето и да му покаже лошите последствия, които тоя закон ще напише за него в своята книга за бъдещето потомство. За Соломон е казано, че имал отличен философски ум, с добро, но покварено сърце, с извънмерно силни чувства и страсти, голямо тщеславие и слаба воля, първокласен епикуреец в ядене и пиене и доволствуване с жени. Христос знае това. Знае как е живял и неговия род и, когато хората Му казват: „Учителю благи", възразява им: „Защо ме наричате благ? – Благ е само един Бог".
към текста >>
всякога може да изкаже своята радост; като му дръпне половин кило винце, може да скача и се радва; като изтрезнее,
почва
да плаче, че жена му била болна.
,,Ти правиш като мене, ще извиниш, може да го сметнеш за кражба, но трябва ми. Не искаш ли да ми го дадеш, ще си го взема насила или открадна". Казах – митарят има лице възвалчесто, вежди дебели, брада отдолу широка – каквото предприеме, с успех го свършва. На възраст е между 40 – 45 години. Брада – с черни рошави влакна, мустаци също – белег на голяма горещина; нос – развит, възкъс, дебел, широк в крилата си - признак на добра дихателна система; човек на чувствата, импулсивен, като дете.
всякога може да изкаже своята радост; като му дръпне половин кило винце, може да скача и се радва; като изтрезнее,
почва
да плаче, че жена му била болна.
Слепоочните области – силно развити; уши – възголеми, почти като Толстоевите, като на човек, който краде, взема, но и дава –,,бащата и майката крадяха, хайде аз да дам, да облагодетелствувам, дано Господ да ни прости греховете". Очи има кафяви или винени – белег на естествена мекота и добродушие, които чакат само своето време за да се проявят. Главата – правилно развита, като главата на Сократ. Има отлично развити домашни и обществени чувства, силно религиозно чувство, отзивчиво чувство на милосърдие, правилно разбиране на живота, отличен ум, лишен от софистика, силно развита съвест, която му показва грешките и той не се свени да ги изповяда и пред Бога, и пред човеците, и пред себе си. Няма предвзети възгледи за своето благородство.
към текста >>
90.
Бъдещи насоки в музиката – К. Ик.
 
Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Най-после майката, виждайки, че слънцето
започва
да се дави в пясъците на пустинята, тури настрана камъка, излезе от двора, хвана тичащото като конче момче.
Веднага ела да се молиш! – повтори жената. – Веднага! Веднага! И наново то тичаше и се радваше като лудо.
Най-после майката, виждайки, че слънцето
започва
да се дави в пясъците на пустинята, тури настрана камъка, излезе от двора, хвана тичащото като конче момче.
То се възпротиви отначало, но пред по-голямата сила отстъпи. Майката го издърпа в къщурката, постави го на пода и му държеше ръцете да не избяга. – Не се движи – каза тя, – скръсти краката и седи право, ръцете съедини и вдигни към небето. Ах, лошо дете! Момчето знаеше, че то не ще избегне молитвата и за да може по-скоро наново да изтича на двора, то набързо обърна очи и ръце към небето и с нисък и креслив глас, на един дъх започна да се моли.
към текста >>
91.
Уводни думи към окултната биология. Нови насоки на биологията – Б. Боев
 
Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
С това в музиката ще се появи и новия елемент, четвърти по реда си и него аз наричам духовен, психичен елемент, защото светът на четвъртото измерение е именно духовния, психичния свят, в който съзнанието на човека
започва
да се пробужда.
Материализмът е осъден и скоро ще бъде изместен от идеалистичното схващане на живота. Музиката на свой ред и тя не ще закъснее да даде своя израз и доказателство за издигащото се съзнание на човека. Защото в последни дни музиката, редом с всички други изкуства, се е озовала в задънена улица, тя безпомощно се удря о студените стени на своите собствени форми, мъчейки се да се отъждестви с това, което е само нейна обвивка. За да излезе от това положение, тя трябва да измени посоката си, да се насочи навътре в своите форми, за да ги оживи и осмисли. Това движение „.навътре" съвпада с четвъртото измерение на новия този свят, за който математиката вече ни говори и в който интуицията на философите заработва.
С това в музиката ще се появи и новия елемент, четвърти по реда си и него аз наричам духовен, психичен елемент, защото светът на четвъртото измерение е именно духовния, психичния свят, в който съзнанието на човека
започва
да се пробужда.
Онова, което липсва на сегашната музика, то е съдържанието, смисъла. Става тъжно на човека, когато слуша да се изпълняват великите творения на един Бетовен така бездушно, така празно и повърхностно, дори и от най-добрите музиканти и в най-музикалните центрове на света. Струва ми се, че и най-умелото изпълнение в техническо отношение не може да събуди у слушателите оня дълбок мир на твореца и да го предаде на слушателите. А какво е това изкуство, когато не може да събуди духа на музиканта-компонист и да го предаде на слушателите така, че и те да опитат поне за миг онова велико благо, с което той постоянно се е хранил. Сега музиката ни дава великолепни форми, които ако ни въздействуват, то правят това само със своята външност, но те не преливат в нас нещо живо, съществено, което да влезе като градивен елемент в нашето съзнание.
към текста >>
92.
Стихове - Х.
 
Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Снасянето им
почва
, кога наближава пълнолуние и продължава 10 дена – до достигане последната четвърт.
Но не само организмът, но и цялата вселена трябва да се изучи по-дълбоко по съдържание. Ще дам един пример, за да поясня това: Фокс Мунро, биолог от Кайро, говори за морските таралежи в Червено море: те са пълни с яйца при пълнолуние и са празни при новолуние. Това се отнася, както казах, за Червено Море, дето приливът и отливът не се чувствуват почти. За да премахне съвсем прякото действие на прилива и отлива, той турил морски таралежи в съд с морска вода в кабинета си и пак имал същия резултат. У животното Chaetopleura apikujata снасянето на яйцата лятно време се регулира от луната.
Снасянето им
почва
, кога наближава пълнолуние и продължава 10 дена – до достигане последната четвърт.
Този факт е известен и за кафявото водорасло Dictyota dichotoma. Рибата Leuresthenes през нощта на пълнолуние снася яйцата си от март до юни. Лунна ритмичност се забелязва и у някои Nereidae (морски червеи). Те изхвърлят яйцата си в зависимост от луната, обаче за разните видове влиянието на луната е различно. Напр. Platynereis Dumerlii изхвърля яйцата си в първата и последната четвърт само, Leptonereis glauca – само в последната четвърт, Perinereis cultrifera – при пълнолуние.
към текста >>
Според механическото разбиране на природата тя е плод на ред механически фактори: светлина, топлина, влага,
почва
, естествен подбор, борба за съществуване и пр.
Как листа, цветове, корени, стебло и пр. са нагодени към дадени условия на живота и нуждите на организма! Даже и най-дребният признак у кой да е организъм не е случаен, но е един целесъобразен признак, т.е. с него организмът са приспособява по-добре. Един от най-важните проблеми в биологията се състои във въпроса за извора на тази целесъобразност.
Според механическото разбиране на природата тя е плод на ред механически фактори: светлина, топлина, влага,
почва
, естествен подбор, борба за съществуване и пр.
У организма, казват те, има тенденция на случайно вариране (изменчивост) в най-различни посоки. Тогаз чрез борбата за съществуване и естествения подбор устояват тези индивиди, които случайно са имали вариации, полезни за съхранение на вида. И така от поколение на поколение чрез действието на тези механически фактори целесъобразните признаци се появяват, закрепяват се и се усилват: И така, според механистите, целесъобразността в края на краищата е непряко приспособление, т.е. става с помощта главно на естествения подбор. Неоламаркистите или психоламаркистите казват, че целесъобразността има и други, по-дълбоки причини, именно влиянието на вътрешния, психичния фактор.
към текста >>
Някои, за да изтъкнат, че появяването на нови признаци в организма се дължи на механически фактори, говорят за прякото влияние на светлината, топлината, влагата,
почвата
и пр.
Появилите се белези по тялото им се наричат стигми, а самото явление стигматизация. Това се обяснява много лесно с действието на психичните процеси, мисълта, върху тялото. Същото се вижда и от много други опити и наблюдения, които приведох в миналите книжки; интересни са в това отношение напр. опитите с пеперудите. Щом съществува пряко приспособление, следва, че организмът е активен при еволюцията, а не е само пасивно оръдие на механическите сили на подбора.
Някои, за да изтъкнат, че появяването на нови признаци в организма се дължи на механически фактори, говорят за прякото влияние на светлината, топлината, влагата,
почвата
и пр.
върху организма. И те привеждат ред примери, за да докажат, че еволюцията е механичен процес. Но тези, които привеждат ред примери за влиянието на влагата, светлината, топлината и пр. върху организма, всъщност разбиват отворени врата. Защото никой не отрича влиянието на тези фактори и изобщо на всички външни фактори върху организма.
към текста >>
В нея на експериментална
почва
е изучена тая част от строителните енергии, които образуват етерното тяло на организма.
Тя ще се характеризира с нареждане на целокупния живот в хармония със законите на живата природа. Това е новото учение, което иде в света. -------------------------------------------------------------- [1] Някой биолог може да прави разлика между формата и веществото, от което е направена формата. Обаче, ако погледнем по-дълбоко, външното изучаване на веществото не е нищо, друго освен изучаване само на външните белези, т.е. на формата в широк смисъл на думата [2] В най-ново време излезе и книгата на Poppelbaum: „Der Bildekrafteleib der Organismen".
В нея на експериментална
почва
е изучена тая част от строителните енергии, които образуват етерното тяло на организма.
Тя е издание на окултния университет в „Гьотеанум” [3] Тяхното подробно изложение виж в статията „Изследванията на Райхенбах", в сп. „Всемирна Летопис", год. ІІ, кн. 5. [4] В сп. „Житно Зърно", год.
към текста >>
93.
Съдържание на бр. 9 и 10
 
Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
И ето, какво се случило: Не много след
почването
, един слон се разплакал, два лъва оставили месото, което ядели, за да слушат с внимание, вълците и тигрите се възхищавали като зашеметени, мечките почнали да танцуват; и обратно, един валс от Щраус потопил всички животни в една сладка сънливост.
За всеки окултен ученик той може да бъде настолна книга, където той може да види описан в общи черти своя собствен път с всичките му радости и скърби. МУЗИКАТА И ЖИВОТНИТЕ Музиката смекчава нравите; известно е, какво грамадно влияние упражнява тя върху нервната ни система. Смели експерименталисти-американци са искали да наблюдават, как диви животни ще реагират на музиката. За тази цел е бил произведен концерт в зоологическата градина в Ню-Йорк. Клетките са били наредени в кръг, в центъра на който е бил поместен оркестъра.
И ето, какво се случило: Не много след
почването
, един слон се разплакал, два лъва оставили месото, което ядели, за да слушат с внимание, вълците и тигрите се възхищавали като зашеметени, мечките почнали да танцуват; и обратно, един валс от Щраус потопил всички животни в една сладка сънливост.
А когато оркестърът засвирил погребалния марш на Шопен, всички животни захванали да издават плачевни стенания, като че ли тази жална музика е засегнала силно тяхната чувствителност. Кой знае, дали не би могло да се намери в музиката някакъв начин да се опитомят и облекчат тези бъдни изгнаници. Ние дължим това на животните, които – опитите го доказват всеки ден – са близо до нас по чувствителност, по впечатлителност и често по интелигентност, което нашата гордост, разбира се, не би могла лесно да допусне. РЕДАКЦИЯТА проси извинение за закъснението на последните книжки, за което имаше ред причини. С тази двойна книжка се завършва третата годишнина на списанието.
към текста >>
Новата, четвърта годишнина
започва
да излиза от септември.
А когато оркестърът засвирил погребалния марш на Шопен, всички животни захванали да издават плачевни стенания, като че ли тази жална музика е засегнала силно тяхната чувствителност. Кой знае, дали не би могло да се намери в музиката някакъв начин да се опитомят и облекчат тези бъдни изгнаници. Ние дължим това на животните, които – опитите го доказват всеки ден – са близо до нас по чувствителност, по впечатлителност и често по интелигентност, което нашата гордост, разбира се, не би могла лесно да допусне. РЕДАКЦИЯТА проси извинение за закъснението на последните книжки, за което имаше ред причини. С тази двойна книжка се завършва третата годишнина на списанието.
Новата, четвърта годишнина
започва
да излиза от септември.
към текста >>
94.
ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ - А. Бертоли
 
Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
И
започват
се нови замисли, нови проекти, лутания, падания, ставния, постижения, разочарования, нови проекти и така без край.
Туй качество е оня вечен стремеж да се проникне в тайните, които самият живот крие в себе си; да се изследва и проучи основно онова скритото, далечното, което колкото по-далеч стои, толкова по-примамливо се рисува във въображението на човека и неговото желание да го постигне се усилва, даже и у човека с най-ниско съзнание, макар в най-слаба форма, може да се види, че туй качество се проявява. Ние виждаме множество смели изследователи и цели експедиции, които напущат един удобен живот и отиват да се излагат и на трудности, и на опасности, за да изследват някои непознати области на земята и обитаващите там непознати племена. Други правят усилие да се изкачат на най-високия пункт на земята. Трети се стремят да достигнат полюсите ù и пр.. Друго едно ценно качество има скрито у човека, а то е, че той никога не се задоволява от това, което е постигнал. Като че ли онова вълшебно действие, което упражнява върху него непостигнатия идеал, набързо изчезва, щом като той бъде постигнат.
И
започват
се нови замисли, нови проекти, лутания, падания, ставния, постижения, разочарования, нови проекти и така без край.
И самият живот е подпомогнал човека в това отношение - в него има безкрайно много неизследвани области и чудни тайни, в които човек трябва да прониква в бъдеще. Колкото и да е напреднал, той все има нещо нищожно научено, а нещо безкрайно за изучаване. Хиляди идеали е постигнал човек и още много хиляди може да постигне, но все пак си остава незадоволен. У него като че ли има нещо дълбоко скрито, което всичко знае и винаги му нашепва: „Не е това най-същественото, има нещо друго, което ти трябва да намериш". И туй разочарование при постигането на някой идеал има двойна полза за човека: първо, че той ще търси и ще се учи непрестанно и второ, то е като един индикатор, който показва, че не е намерен идеалът, на който трябва всецяло да се отдадем.
към текста >>
Тогава
започва
и работата на самоусъвършенствуването, или развитието на добродетелите.
За тях има закон за причина и възмездие, има и време. Защо да отива човек там, дето не му е местото? Ако в някои духовни общества, па и във всички малко много идейни течения, са се появили някои неприятности, то е само заради туй, че поради прибързаната пропаганда на някои, в тези общества са успели да влязат индивиди, недостатъчно подготвени за там и следователно, те говорят за нови идеи, а живеят по старому. Христос казва, че ако се налее ново вино в стари мехове, те ще се пукнат. Когато у някого назрее една вътрешна нужда за духовен живот, той непременно ще намери и външни условия, които да го улеснят, стига искрено да търси.
Тогава
започва
и работата на самоусъвършенствуването, или развитието на добродетелите.
Условията и тук, както и навсякъде в живота, са същите - ще работиш, за да постигнеш нещо. Ако следваме музика, ще се подчиняваме на онези правила, които преподавателят по музика предава; ако искаме да развием нашия добродетелен живот, да събудим едно вътрешно прозрение за живота и неговите прояви, и тогава трябва да се подчиним на съответните прояви и напътвания. Ние не можем да искаме от преподавателя да ни докаже, че ще успеем в музиката; това ще зависи от заложбите, които имаме в себе си и от работата, която сме положили За развитието им. Следователно, никой не може да докаже някому съществуването на Бога, но някои просветени могат да му посочат правила и упътвания, чрез които той сам да отиде при Него. Някои желаят да им се докаже съществуването на Бога, а то е невъзможно.
към текста >>
95.
РАЗУМНОСТТА В ПРИРОДАТА И В ЧОВЕКА - Б. Боев
 
Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Тръгва се от незнанието, минава се през случайните открития,
започва
се със знанието и достига се най-после до науката и приложението ù в живота.
В окото се къпят милиарди звезди и в него се оглеждат човешки души. Тъй много са звездите в небето, тъй много белези в окото. Незнайно е за нас небе го, скрито е за нас окото. Окото на човека и небето на вселената, това са двете задачи, двата учебника, които съвременното човечество требва да разгърне и проучи. Окото е небе за човека, а небето е око за вселената.
Тръгва се от незнанието, минава се през случайните открития,
започва
се със знанието и достига се най-после до науката и приложението ù в живота.
Който изучава небето, той познава звездите, знае техните имена, радва се на познатите звезди и нови мисли и надежди добива от тях Неговата душа се изпълва с любов към великото предначертание на вселената и великия смисъл, що се крие в нейните творби. Изучаването на небето води човека към приятелство със звездите, светлината и времето, а това - към чистота и простота в живота навън, и светлина и мир в живота навътре. Който пък следи окото, разбира знаците, съотношенията на белезите и техните неправилности. Който изучава окото, той се изпълва с импулс за работа над себе си, за изправление на всички опущения и неправилности. Той разбира първата задача и задължения на човека към себе си - да доведе организма до едно здраво и нормално състояние, а там се крие разположението на човешкия дух.
към текста >>
96.
НАУКА ЗА ЧОВЕШКАТА ФИЗИОНОМИЯ
 
Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
През летните месеци Chaetopleura apiculata показва периодичност, регулирана от луната: снасянето на яйцата
почва
, когато наближава пълнолуние и продължава 10 денd, до достигането на последната четвърт. Л.
Някой може да мисли, че това се дължи на прилив и отлив. Но в Суез, дето са правени наблюдения, морските приливи и отливи са слаби. За да премахне тяхното действие, той е държал морските таралежи в кутии. Такава лунна периодичност при размножението се забелязва и у водораслото Dictyota. Лунната периодичност при размножението е констатирана и от Б.X.Грав .
През летните месеци Chaetopleura apiculata показва периодичност, регулирана от луната: снасянето на яйцата
почва
, когато наближава пълнолуние и продължава 10 денd, до достигането на последната четвърт. Л.
Фаж и Р. Лежандър изследваха лунната периодичност у някои Nereidae (морски червеи), Те констатираха в Конкарно същите факти, които намериха Хемперман в 1911 година, Фр. Лил и, Жуст в 1914 година. Изследвани са били от тях вицовете Platynereis Dumerilii, Leptonereis glauca, Реriпегеis cultrifera и пр. Platynereis Dumerilii в първата и последната четвърт е готов в безбройни маси да снася яйцата си, Leptonereis - в последната четвърт, Реriпегеis cultrifera - при пълнолуние.
към текста >>
97.
Списанието PDF
 
Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Есперантска библиотека под надслов „Nova Kulturo"
започва
да излиза наскоро в Бургас.
I. 4. От ,,Натурфилосовско четиво” - От Гърците до Дарвина. 5. Занони - роман от Е. Булвер Литон - Излезли са 15 брошури и всяка струва 3 лв. Абонаментът за целия роман е 80 лева. 6.
Есперантска библиотека под надслов „Nova Kulturo"
започва
да излиза наскоро в Бургас.
Абонамент за България 40 лева за 10 номера. Подробности при поискване. Адрес: Атанас Николов, ул. „Цар Иван Шишман” 19 - Бургас. 7. Стопански преглед и домакинство, г.
към текста >>
98.
ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ - А. Бертоли
 
Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
За този, който
почва
с голата наука, с външния учебник само, след дълги години той ще дойде до това изкуство, и тогава ще владее науката - ще има истински познания.
Той иска да подражава на великия музикант. Упражнява се усилено, даже неуморно и като не може в малко време да придобие тази разработка на пръстите, не може да изрази наученото в изкуство, както великият музикант, той маха с ръка и се произнася за инструмента: „празна работа". И всякаква по нататъшна работа върху него той счита измама и заблуда. Това става, понеже той е отделил науката от изкуството, което се добива главно по вътрешен път. За наука-изкуство, за живата наука е необходимо време и то дълго време!
За този, който
почва
с голата наука, с външния учебник само, след дълги години той ще дойде до това изкуство, и тогава ще владее науката - ще има истински познания.
При първия случай - наука без изкуство - човекът е владан от науката, има само теоретически познания. Той има знания без светлина. При втория случай, науката, доведена до изкуство, носи с себе си светлина. Човек, роден с изкуство в себе си, в кратко време постига науката. Такъв човек смятат за гениален.
към текста >>
99.
ДУШАТА НА ЦВЕТЯТА - Морис Метерлинк
 
Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Тогаз съзнанието се разширява и
почва
да работи в едно по-високо поле.
При по-дълбокото ù изучаване можем да влезем в общение с вътрешния ù живот. Тук важи следният закон: Материалистичното отношение към природата, изучаването само материалната ù страна без духовната, причинява огрубяване на характера, казва Учителят. Изучаването на материалната страна на природата не трябва да се пренебрегва, но трябва да се придружи с изучаването и на духовната ù страна. Друг един закон гласи: Когато влезем в контакт с по-дълбоките сили на природата, с вътрешния ù живот, развиват се заложбите, спящите сили на душата. Никой път не можем да се развиваме правилно, щом отношението ни към природата е чисто механично, Ето защо, за правилното развитие на индивида и човечеството необходимо е едно ново отношение към природата - интимно свързване с вътрешния ù живот.
Тогаз съзнанието се разширява и
почва
да работи в едно по-високо поле.
Ние влизаме тогаз в един красив свят; и в най-обикновените наглед явления в природата ще видим нещо красиво и пълно със смисъл. Защо растението събужда у нас чувства, настроения и то различни за разните растения? Дали това е само под влияние на формата? Преди всичко има взаимодействие между етерните и по-висши строителни сили на растението и на човешкия организъм. Но освен това тук има общение и с вътрешния живот на растението.
към текста >>
100.
МОЕТО РАЖДАНЕ - Georg Normann
 
Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
В първо време то бе изпратило своите слепи корени за дълго и мъчително търсене на вода и
почва
.
Да си спомним за чудесния опит, който правят по-долните клони или заплашените дървета за достигането на светлината. Никога няма да забравя примера с едно великолепно стогодишно лаврово дърво. По неговото измъчено и болезнено извито стебло беше написана драмата на неговия труден и упорит живот. Една птица или вятърът - господари на неговата съдба, бяха донесли семенцето на една скала, която отвесно се спущаше надолу. Там беше поникнало дървото, 200 метра над планинската вода, недостъпно и самотно, всред нажежени безплодни скали.
В първо време то бе изпратило своите слепи корени за дълго и мъчително търсене на вода и
почва
.
Но това растение по наследствен начин можеше да се справи с тази задача, защото е един вид, който познава южната суша. Но сега дръвчето имаше да разреши една много по-сериозен и неочакван проблем: то се набираше на една отвесна скала, тъй че неговите върхове, вместо да растат към небето, се наклоняваха към пропастта. Значи дървото трябва, въпреки голямата си тежест, да се доближи до скалите, да извие стеблото. И след това дървото изпрати, не знам от кой инстинкт вдъхновено, два яки корена, които излизаха над извитото место на стеблото, за да се заловят за гранитната скала. Знае се, колко са чувствителни някои растения, напр.
към текста >>
НАГОРЕ