НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
98
резултата в
63
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ОСНОВНАТА ПРОЯВА НА ЖИВОТА - Д.Г.
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Тоновите съчетания в такъв случай трябва да бъдат такива, че те, схванати като слухови възприятия да накарат nervus vagus да рефлектира така, че като
последица
от неговото възбуждане да се яви едно разширение на гърдите и дробовете, едно опресняване на дихателната система и да причини с това едно по-живо и правилно кръвообращение.
Остава да се познават законите за комбиниране на тоновете така, че в резултат те да дадат ония вибрации, които именно са способни да видоизменят така или иначе нервните течения. Гняв, злоба, завист, ревност, неприязнени чувства и притеснение притискат гърдите на човека и влияят върху вазомоторната функция на кръвоносната система като се нарушава правилността на дихателния процес и кръвообращението. Когато такива душевни състояния продължат, стават опасни за здравето на дихателните органи и се явява разположение към гръдни болести, каквито след известен период от време наистина могат да настъпят, предизвикани, както се видя от едно психично състояние вътре в човека. И лекуването на такива болести цели да направи по-интензивни функциите на дихателната система, за да се възобновят болните части, или малко да се запазят останалите здрави части от заболяване. Музиката може да свърши тази работа и то много ефикасно, защото тя ще подействува отвътре чрез нервните течения.
Тоновите съчетания в такъв случай трябва да бъдат такива, че те, схванати като слухови възприятия да накарат nervus vagus да рефлектира така, че като
последица
от неговото възбуждане да се яви едно разширение на гърдите и дробовете, едно опресняване на дихателната система и да причини с това едно по-живо и правилно кръвообращение.
А правени са опити, които показват, че различно раздразнен в разните си свои разклонения, този нерв различно реагира и дава различни последици в съответните органи и развиващите се в тях функции. Като естествена последица от това изкуствено засилване на почистването на дихателната система, ще се яви освежаване на чувствения живот на индивида; злобата и ревността ще изчезнат, завистта ще се разтопи и с това ще се улесни по-нататъшното заздравяване на заболелите органи. Че музиката има отношение към емоционалната природа на човека, това засега е най-ясно, понеже повечето хора преди всичко чувствуват музиката, а после вземат каквито и да са други становища спрямо нея. А благодарение изтъкнатата особеност в нервното устройство, респ. това на nervus vagus и благодарение на неговата връзка със слуховия нерв, става ясно, как едно обикновено слухово възприятие, причинено от трептения на материални частици, по чисто механически път иде в съприкосновение с областта на отвлечените прояви в човека, каквито са чувствата и мислите.
към текста >>
Като естествена
последица
от това изкуствено засилване на почистването на дихателната система, ще се яви освежаване на чувствения живот на индивида; злобата и ревността ще изчезнат, завистта ще се разтопи и с това ще се улесни по-нататъшното заздравяване на заболелите органи.
Когато такива душевни състояния продължат, стават опасни за здравето на дихателните органи и се явява разположение към гръдни болести, каквито след известен период от време наистина могат да настъпят, предизвикани, както се видя от едно психично състояние вътре в човека. И лекуването на такива болести цели да направи по-интензивни функциите на дихателната система, за да се възобновят болните части, или малко да се запазят останалите здрави части от заболяване. Музиката може да свърши тази работа и то много ефикасно, защото тя ще подействува отвътре чрез нервните течения. Тоновите съчетания в такъв случай трябва да бъдат такива, че те, схванати като слухови възприятия да накарат nervus vagus да рефлектира така, че като последица от неговото възбуждане да се яви едно разширение на гърдите и дробовете, едно опресняване на дихателната система и да причини с това едно по-живо и правилно кръвообращение. А правени са опити, които показват, че различно раздразнен в разните си свои разклонения, този нерв различно реагира и дава различни последици в съответните органи и развиващите се в тях функции.
Като естествена
последица
от това изкуствено засилване на почистването на дихателната система, ще се яви освежаване на чувствения живот на индивида; злобата и ревността ще изчезнат, завистта ще се разтопи и с това ще се улесни по-нататъшното заздравяване на заболелите органи.
Че музиката има отношение към емоционалната природа на човека, това засега е най-ясно, понеже повечето хора преди всичко чувствуват музиката, а после вземат каквито и да са други становища спрямо нея. А благодарение изтъкнатата особеност в нервното устройство, респ. това на nervus vagus и благодарение на неговата връзка със слуховия нерв, става ясно, как едно обикновено слухово възприятие, причинено от трептения на материални частици, по чисто механически път иде в съприкосновение с областта на отвлечените прояви в човека, каквито са чувствата и мислите. Като първи резултат от въздействието на музиката върху умствената природа на човека се явява пробуждането и развитието на въображението. То се храни и подържа от музиката.
към текста >>
2.
ЕДЕЛВАЙС - R.O.D`ot
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Пред погледа на знаещия по пътя на енергиите и вечните техни трансформации, протича една искра от съзнание, която минавайки през хилядите форми на елементарните материални субстанции, през формите на кристалите, растенията, животните, чак до човека и навлизайки във все по-гъста и по-гъста материя, дето инертността се увеличава и като
последица
от тия огромни напрежения искрата увеличава своята енергия, пламва отначало както малко пламъче, което все повече и повече расте, изпущайки нови искри от себе си, се стреми към пламъка на свръхчовеците, чиято светлина огрява пътя на човечеството.
Науката доказа генетическата връзка между една амеба и един човек, но тя не можа да намери основната причина, която накара природата да създава различни форми, а не ограничи живота например само в амебите. Тоя копнеж към движение на формите, към трансформация, към разширение на психичното съдържание и разширение на съзнанието, науката не можа да обясни. Някои искаха да обяснят еволюцията като усъвършенствуване, продиктувано от борбата за съществувание, законите за наследствеността и естествения подбор. Но всъщност, всички тия причини не са причини, а условия, чрез които се проявява основния закон, залегнал във всяко движение – именно усъвършенстването, защото усъвършенстването няма причина, тъй като то е от атрибута на вечното разумно движение. Окултният свят днес намира едно по-друго схващане за целия тоя мир от безкрайно движение.
Пред погледа на знаещия по пътя на енергиите и вечните техни трансформации, протича една искра от съзнание, която минавайки през хилядите форми на елементарните материални субстанции, през формите на кристалите, растенията, животните, чак до човека и навлизайки във все по-гъста и по-гъста материя, дето инертността се увеличава и като
последица
от тия огромни напрежения искрата увеличава своята енергия, пламва отначало както малко пламъче, което все повече и повече расте, изпущайки нови искри от себе си, се стреми към пламъка на свръхчовеците, чиято светлина огрява пътя на човечеството.
А отделните пламъци на тия свръхчовеци се сливат във вечния пламък на мировото съзнание, от което се късат нови искри, които сеячът на битието хвърля по пътя на това вечно, разумно движение, което ние наричаме живот.
към текста >>
3.
КЪМ БОГОПОЗНАНИЕ - Д. Стоянов
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ В ПРИРОДАТА — АНИМИЗЪМ Ако звездите се движат в пространството и във взаимно притегляне и отблъскване запазват всемирната хармония и движение, ако слънцето и луната следват неизменно своя път, оказвайки признато влияние върху живота и развитието на всички същества на земята, ако растенията със своя дъх донасят успокоение и радост, замайване, а понякога и смърт на вдъхващия аромата им, ако всичко в природата е подложено на такова взаимодействие и ако всичко следва закона за причина и
последица
, може ли да допуснем, че само човекът е освободен от взаимодействието в природата?
ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ В ПРИРОДАТА — АНИМИЗЪМ Ако звездите се движат в пространството и във взаимно притегляне и отблъскване запазват всемирната хармония и движение, ако слънцето и луната следват неизменно своя път, оказвайки признато влияние върху живота и развитието на всички същества на земята, ако растенията със своя дъх донасят успокоение и радост, замайване, а понякога и смърт на вдъхващия аромата им, ако всичко в природата е подложено на такова взаимодействие и ако всичко следва закона за причина и
последица
, може ли да допуснем, че само човекът е освободен от взаимодействието в природата?
– Проявите на живота идат да ни докажат обратното – и човекът, който е също живо същество попада под общия закон на взаимодействието. – И хората си въздействат един на друг, обаче това взаимодействие не е толкова силно, за да го схванем с нашия ум, но все пак достатъчно силно, за да го почувствуваме. Нещата съществуват независимо от това, дали ние знаем за тяхното съществувание или ако знаем, независимо от това, дали сме могли да ги класифицираме и подведем под определени норми и закони. Кой не е чувствувал промяна в настроението при срещата с любим приятел, лъхващ радост и живот от себе си и около себе си? Попаднали във весела група, нашата мрачна гостенка „тъгата" ни напуща, разсейвайки се като мъгла пред лъчите на пролетното слънце.
към текста >>
И тук „способност за подражание" не е (нищо друго), освен
последицата
на една сила, която все още убягва на изследователя.
По такъв начин се раждат и подържат фанатичните политически и религиозни общества, които увличат попадналия под влиянието им индивид и го правят, при една по-слаба воля, жертва на своите прави или не, но все пак искрени вярвания, омаломощавайки съвсем неговата воля и самостойна мисъл. Един военачалник, с мощно бойно въодушевление и вяра в своята звезда и победа разпространява своята вяра и въодушевление върху воините си така, както се разпространяват вълните по гладката повърхност на езерото от хвърлен камък и тази вяра, това предадено бойно въодушевление крепи, повдига техния дух и увенчава с победа, обръщайки неприятеля в бягство. Артист на сцената, „вживявайки" се в ролята на героя, изтръгва въздишки и даже сълзи от очите на зрителя, увлича го и той заедно с него трепери и страда или се радва въодушевявайки се от благородните пориви или необикновената съдба на героя. Това са все явления, наблюдавани факти и макар мнението на учените психолози по тяхното обяснение да са различни, макар те да отхвърлят древната теория, че всеки индивид притежава сила, която може да се предава от един индивид на друг и която като че ли се стреми да уравновеси дошлите в съприкосновение субекти, обяснявайки горните и ред подобни явления с „особено психологично състояние", „способност за подражание" и пр. те все пак съществуват и чакат своето обяснение, защото ние знаем, че няма в природата действие без причина, нито явление без да е резултат на една сила.
И тук „способност за подражание" не е (нищо друго), освен
последицата
на една сила, която все още убягва на изследователя.
Интересно е и така нареченото явление „мислено предаване", което се състои в следното: Срещате ваш добър приятел и както става между приятели, веднага се поема разговор за едно за друго, интересуващо и единия и другия и изведнъж, тъкмо казал нещо, приятелят ти те пресича: „Ама от устата ми го взе, тъкмо това исках да ти кажа! ” Не веднъж, вярвам, ви се е случило това и все на случайно съвпадение го отдаваме, а обяснението му според динамичната теория на физиката може да се даде така: Даден индивид мисли върху известна идея, неговият мозък излъчва трептения с определена дължина и скорост, трептения, които се предават по нервите му до краищата на тялото и от там в пространството наоколо му. Достигайки крайните нервни разклонения на субекта-приемник, тези трептения се предават без каквото и да било външно усещане по обратен път на неговия мозък, където възбуждат същата идея или образ, както в първия индивид, защото проявите на живота са еднакви във всички индивиди, както са еднакви проявите на електричеството, светлината и др. От физиката знаем, че една е енергията в природата и само благодарение различието в силата и броя на трептенията в секунда различаваме топлина, светлина, електричество, магнетизъм По-нататък заключаваме, че от известно число трептения нагоре пак до известна граница имаме трептенията на чувствата, категоризирани по силата и броя им в секунда, а после от нова граница по тази стълба започват пък тези на мисълта. В съчинението „Phénomènes nerveux, intellectuels et moraux", Rambosson дава твърде ясно обяснение на механизма на посочените явления.
към текста >>
Казваме въздействие, а самото то не е друго, освен следствието,
последицата
от действието е една сила.
В съчинението „Phénomènes nerveux, intellectuels et moraux", Rambosson дава твърде ясно обяснение на механизма на посочените явления. В природата и човека съществува стремеж за равновесие. По-силният индивид упражнява винаги едно по-малко или по-голямо влияние, известна власт тъй да се каже, върху по-слабия индивид и последният най-често е по-щастлив тогава, намирайки се под закрилата на по-силния. Детето се чувствува най-добре в прегръдките на своята майка, жената с радост приема закрилата на своя по-мощен другар, болният се чувствува по-добре в присъствието на здрав жизнерадостен лекар, който му вдъхва вяра в живота и в скорошно оздравяване. И ако ние се вгледаме по-дълбоко в живота, ще се уверим скоро, че всички ония явления, които дотогава отдавахме на простия случай, всъщност са плод на несъзнателно въздействие, което индивидите оказват един върху друг.
Казваме въздействие, а самото то не е друго, освен следствието,
последицата
от действието е една сила.
Ние казваме, че щом едно тяло привлича железни частици, никел, кобалт и след това ги отблъсква, че то е наелектризирано, ако тялото задържа частиците казваме, че то е магнит и т.н. и в гореприведените примери следва да търсим причината, силата що произвежда тези явления. Немският физик Fr. Feerhow, цитирайки френския учен H. Durwllle, определя тази сила като един принцип, който управлява всички функции на тялото, като възбужда и регулира неговите физиологични прояви.
към текста >>
4.
КНИЖНИНА
 
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
Този опит далеч не може да се сравни с работите на Ръдърфорд, дето изкуственото разпадане на атома се явява като логична
последица
от цяла редица изследвания.
1924 г. пред немското дружество за техническа физика, с цел да разсеят „недоразумението” от горното съобщение. Пробите, анализирани при НаЬег казват те, случайно са били такива, при които опитът не се е удал. Дадоха и нови данни от анализа. До това изкуствено разпадане атома на живака, ако приемем, че наистина е постигнато, се вижда, че Mithe и Stammreich са достигнали случайно.
Този опит далеч не може да се сравни с работите на Ръдърфорд, дето изкуственото разпадане на атома се явява като логична
последица
от цяла редица изследвания.
Ръдърфорд разложил само единични атоми, количествено несравними по своята нищожност с тегловите такива, макар и милионни от грама, на Mithe, но неговите работи из един път се наложиха в науката. Ако тук разпадането се дължи на същата причина, както при P., обяснението на М. с равенства (1) не би могло да се приеме. При малко напрежение кинетичната енергия на йоните е нищожна, за да предизвика при удара отделяне на хелий или водород от ядрото нa живака. Perrin предполага, че електрическото напрежение от около 10 милиона волта е само в състояние да предизвика разпадане на обикновените елементи.
към текста >>
5.
Духът на свободата – Робиндранат Тагор
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
И като външна, вторична
последица
на тяхната дейност се явяват религиите.
И тъй, духовни движения са тези, които са се посветили на съзнателно служене на живата Природа, на Бога, и които са за съзнателна връзка с разумните сили на тази Природа. Истински духовни движения е имало винаги, има и сега. Такива са били всички общества на миналото, от които впоследствие са произлезли религиите, а тези последните пък, от своя страна дават църквите. Такива са били ученията на великите Учители – Кришна, Буда, Хермес, Заратустра, Мойсей, Христос. Защото, трябва да забележа, че тези велики Учители, не са създавали религии, но са имали велики школи за обучение на ученици, подготвяни да разнесат техните слова на тези, които трябва – и с това да дадат тласък и, ако е потребно, нова насока на културата и цивилизацията.
И като външна, вторична
последица
на тяхната дейност се явяват религиите.
Те всички са били Учители във великите окултни школи на миналото и те всичките са свързани в едно велико Братство, което планомерно и с голямо и дълбоко знание ръководи съдбините на човечеството. Те са светилниците за пътя на човешката душа към нейното съвършенство. Tе са винаги между хората и дават тласък на човешката култура и прогрес; но те рядко се явяват открито, за да бъдат зарегистрирани като исторически личности, и затова е доста трудно да се даде духовно обяснение, обосновано на фактическа основа на историческите явления. Такива духовни движения и велики Учители има и сега и можем смело да кажем, че днес ги има повече от всеки други път. Цялото Бяло Братство, казва Учителя, е сега на работа и усилено работи между човеците, за да ги подготви за новата култура.
към текста >>
6.
Сини нощи – Георги Северов
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Някои от тия остатъци съединени с Лемурийската раса са дали като
последица
диваците на Цейлон, Борнео, туземците от Андаманските острови, бушмените и някои австралийски туземци.
Седмата, Монголска подраса е дала най-много народи доживели до наше време. Такива остатъци се сочат китайците, малайците, тибетяните, унгарците, фините и ескимосите. Североамериканските индианци са смес на толтеки с монголи Като последно разклонение сочат японците. Подобрени, тия раси, като се смесили с V раса, са дали старите гърци и финикийците. Останали са атланти в източна Азия само полинезийците, самоедите и тонгите.
Някои от тия остатъци съединени с Лемурийската раса са дали като
последица
диваците на Цейлон, Борнео, туземците от Андаманските острови, бушмените и някои австралийски туземци.
Към средата на Миоценовата епоха една катастрофа разкъсва Атлантида на 7 големи острови. От катастрофи, станали в края на Миоценовата епоха, от Атлантис останали само два грамадни острова, които потънали едва преди 200,000 години като останал само остров Посейдонис, който също потънал, някъде около 9,000 години преди Христа. Това са най-съществените данни, които намираме в окултната литература. Тия данни, разбира се, тъй само поднесени, още не са достатъчна гаранция за тяхната достоверност. Тая теоретична постановка на въпроса се нуждае и от една фактическа обосновка, която да потвърди теорията.
към текста >>
7.
Символизъм в Природата и символизъм в изкуството
 
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
В тоя случай и химичните процеси се явяват като
последица
, а не причина.
Добран. ЖИВИТЕ БАРОМЕТРИ І То беше недавна, когато ученият свят разбираше материята само като молекули и атоми на химични елементи. Днес тоя учен свят, правейки една крачка само напред, загуби материята като субстанция, различна от енергията и стигна до един пункт, където атомите, бидейки разбити на електрони, се оказаха само „кондензирана енергия". Затова и учените на миналите векове приемаха химичните процеси, като най-важни в природата. Ако приемем, че нашето време е само един момент, преходен към едно ново ориентиране, то вече решително можем утвърди, че учените на близкото бъдеще ще приемат не химичните, а енергетичните процеси в природата, като най-важните, защото те всъщност са главната причина, а останалите процеси, които ние до скоро считахме като първопричина са само последствия.
В тоя случай и химичните процеси се явяват като
последица
, а не причина.
Стигнали до този пункт нам става ясно вече, как чисто силови енергии могат пряко да влияят на материални субстанции. В случая, касае се вече не до две различни противоположности – енергия и материя – а само до енергията, която може да се проявява различно, веднъж като електричество, други път като магнетизъм, светлина, топлина и пр., в която градация на формите на енергията се включва и материята като трета форма: „кондензирана енергия", Той че в случая, ние имаме работа с влияние на енергия върху друг род енергия. Кондензираната енергия, която образува телата, образува нов вид енергия с нови влияния. Затова и всяко тяло си има свои силови линии и свое поле на влияние. Това напоследък се удаде да се констатира от мнозина професори и учени, между които руския професор Гурвич, Райхембах, професор Бенедикт, Каленберг и много други.
към текста >>
8.
Хигиена на храненето – Цв. Димитров
 
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Материализмът твърди, че животът се явява като
последица
от физични и химични процеси, развиващи се в извънредно сложния състав и строеж на протоплазмата, която едничка се явява като носителка на живота, същевременно и главен елемент на клетката.
Но всеки случай, в последно време наред с нейните помощници - физиологията и психологията, зарегистрира значителни успехи и впоследствие твърде бърз напредък. Обектът на биологията е да схване и опише доколкото това е възможно, същината на живота. Без да се впускам в историческия развой на биологията, ще се спрем само на последните очертани положения в нея. Днес в биологията се очертават две схващания - две школи: - механистична или материалистична и неовиталистична. Едната и другата градят на базата на еднакви факти, обаче се различават в теоретичните формулировки.
Материализмът твърди, че животът се явява като
последица
от физични и химични процеси, развиващи се в извънредно сложния състав и строеж на протоплазмата, която едничка се явява като носителка на живота, същевременно и главен елемент на клетката.
Напоследък колоидната химия обяснява, че освен сложния химически състав, характерен и извънредно важен е тъй наречения колоиден строеж на протоплазмата. Т.е. тя е във вид на съвършено ситни - доловими само с ултрамикроскоп частици, поставени в течна среда. В подобно състояние тя най-лесно приема разтворени соли и газове от външната среда, с които непрестанно влиза в многобройни химични реакции, които именно реакции съвкупно творят живота. Като първи и съществени жизнени процеси са обмяната на веществата, и трансформирането на химическата енергия от един род в друг, според нуждите на клетката. По такъв начин клетката съществува като жива, размножава се и в зависимост от еволюционния принцип в природата, тя е получила собственото си усъвършенствуване и е била изходен пункт, от който са произлезли разнообразните растителни и животински видове, каквито днес виждаме на нашата планета.
към текста >>
В противовес на това крайно материалистично схващане се противопоставя неовиталистичната школа със своите представители биолози и философи - Дриш, Паул, Вагнер, Бергсон, Бехар, Шултц, Хартман, Филипченко, Лоский, Бунге и др.. Неовиталистите твърдят, че животът не е една
последица
от химични и физикални процеси, колкото и сложни да бъдат те, а една съвършено независима от тях величина, в чиито именно разпореждания са поменатите физикохимични процеси в колоидално устроената протоплазма.
А от друга страна признато е, че едва ли някога лабораторната техника ще достигне такова съвършенство, че да може да проследи реда на едновременния развой на стотиците химични реакции в живата протоплазма. Така че, същността на живота ще остане вечна тайна. Но всеки случай независимо от това, материалистите поддържат, че животът е процес, който се твори от поменатите химични реакции и че напълно зависи от тях. Забележително е, че „случайността" в механичната биология е застрашена твърде много. Тази „случайност" има голям дял и в еволюцията, но за нея по специално ще стане въпрос по-долу.
В противовес на това крайно материалистично схващане се противопоставя неовиталистичната школа със своите представители биолози и философи - Дриш, Паул, Вагнер, Бергсон, Бехар, Шултц, Хартман, Филипченко, Лоский, Бунге и др.. Неовиталистите твърдят, че животът не е една
последица
от химични и физикални процеси, колкото и сложни да бъдат те, а една съвършено независима от тях величина, в чиито именно разпореждания са поменатите физикохимични процеси в колоидално устроената протоплазма.
Сложността на процесите и специфичния строеж на протоплазмата са условие за проявата на живота. За обяснение на подбудителните причини на природните явления изобщо и частно на жизнените процеси, материалистите прибягват до помощта на каузалността, т.е. причинната зависимост между явленията. Обаче критиките на Юм и Мах значително развенчаха успехите на каузалното обяснение на природните явления, като им отнеха изключително логическите правила. Юм е показал че в понятието на причинната връзка няма елемент, който би се оказал като интимна, вътрешна връзка между причината и следствието, връзката тук е чисто хронологическа.
към текста >>
9.
ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ - А. Бертоли
 
Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Без да искаме да упрекнем някого, ние трябва да констатираме факта, който сам се подчертава в изявленията на нашите и някои чуждестранни професори, че съвременната наука по дадения въпрос има достатъчно събрани данни, обаче, поради една или друга причина (несъществени белези, малкото време, откогато те са започнали систематическото наблюдение) още нямат на ръка достатъчно данни, за да се свържат фактите в закономерни отношения, проникване в законите, които регулират тия явления и минат на онова, което е естествена
последица
от знанието: предричане последиците от ред факти, свързани с своите прояви с причинна връзка.
Няколко мига само и прах и купища развалини само стърчат там, където е кипял живота и където луди от ужас и осакатени от съборените здания търсят своите близки, затрупани под безразборно нахвърляните остатъци от човешкия строеж... Понякога това разпръсване се докосва и до самата земя и до нейните форми, размества пластове, хълмове, проваля реки, създава езера, изригва кал и пясък, деформира до неузнаваемост местността, където се проявява. За щастие, нашата страна, макар и да видя разрушения от значителна степен и сила, все пак не бяха придружени от природни явления, последици от землетресенията, които понякога правят земята, в която се проявяват, необитаема, било вследствие избликнали води, било поради груби деформации на самата местност, която прави заселването на хората невъзможно. В описанието на тия явления на миналото и сегашното ние няма да се впущаме - едно, че това са картини, достатъчно известни на нашите читатели поради нещастията, които ни сполетяха и друго, че те биха ни отвлекли доста далече от ясната задача, която преследва нашата малка статия. Едно е несъмнено, че всички тия явления, в каквато и степен на сила да са се проявили, са от грамадно значение за човечеството със своите катастрофални последици; ето защо, вярното им схващане и обяснение, доколкото е възможно, би дало достатъчна опора на хората да живеят и творят тъй, че да имат най-малко вредни последици от тия катаклизми, на които те по неволя са заставени да присъствуват. Учените на съвременната наука за земната кора, геолози и тъй наречените сеизмолози и климатолози, казаха и казват своето мнение по станалите явления.
Без да искаме да упрекнем някого, ние трябва да констатираме факта, който сам се подчертава в изявленията на нашите и някои чуждестранни професори, че съвременната наука по дадения въпрос има достатъчно събрани данни, обаче, поради една или друга причина (несъществени белези, малкото време, откогато те са започнали систематическото наблюдение) още нямат на ръка достатъчно данни, за да се свържат фактите в закономерни отношения, проникване в законите, които регулират тия явления и минат на онова, което е естествена
последица
от знанието: предричане последиците от ред факти, свързани с своите прояви с причинна връзка.
Затова и ние виждаме тогава, когато нашите учени отрекоха връзката на нашето землетресение със Смирненското[1], отрекоха връзката между отдръпването на морето във Варна - типично явление при моретръса. Гръцките учени, напротив, категорично се изказаха и за Коринтското, Смирненското и Българското землетръси, като за едно и също явление, свързано в своята последователност и причинност и че в никой случай не може да бъде разглеждано като отделно и изолирано явление. Отдръпването на морето в Гърция - почти идентично като това във Варна, дойде да подчертае, че явленията в природата не се случват в тая изолираност, в която човешкото ограничено съзнание ги схваща и обяснява. И нашата цел ще бъде именно тая, доколкото може в тесни рамки на една статия, предназначена за широката публика, да се постави въпроса за причините на землетресенята върху по-широка основа, да се потърсят по-далечните прояви на ония сили, на които землетръсът е само финалното разрешение. Ние, струва ми се, при това трябва строго да разграничим две съществени неща - фактите, които са добре известни - и мненията на квалифицираните учени.
към текста >>
10.
Духът на неродените
 
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
А една подобна, съществена по своята
последица
неистина е, че землетръсите (па и други природни явления) са изолирани.
очертанията на самите петна, формата и появяването им, тяхното разположение на самата повърхност на слънцето са оня език, чрез който на разумните се дават достатъчно данни, за да се определи с доста голяма вероятност и приближение мястото на тия явления върху земната повърхност. Разбира се, това е едно уравнение от трансцеденталната математика, за която би трябвало достатъчно наблюдения, непредубедени умове, непредубедени, несвързани в своите форми, та в разхвърлените факти да съзрат дълбоко скритата връзка, готови да възприемат новото. А то е много и от значение. Човечеството ще направи значителна крачка напред, ако водачите му са по-малко тесногръди. Но същевременно престъпление вършат, според нас, всички ония учени, които днес употребяват своя научен авторитет да твърдят на хората неистини.
А една подобна, съществена по своята
последица
неистина е, че землетръсите (па и други природни явления) са изолирани.
Явления, в които човек е само безучастен зрител. без никакво отношение. Това е една заблуда, една нелогичност, която никой здравомислещ ум не може да допусне и приеме, ако цени себе си. Ние не сме и за това религиозно схващане, което смята, че Господ наказва тоя или оня за неговите грехове. Колко смешни са наистина нашите понятия за едно най-мъдро Върховно Същество, като Го правим съдия на всекидневните наши погрешки!
към текста >>
11.
ЩО Е ГРАФОЛОГИЯ - Д. М. ЗУЕВ-ИНСАРОВ
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Всичките те са само
последица
от състоянието на слънчевата енергия, от влиянието на слънчевите петна, които изменят интензивитета, направлението и посоката на земните електрически и магнетически течения и с това влияят на целокупния живот на земята, във всичките негови прояви – физически и психически.
Влиянието на човешката култура в това отношение в повечето случаи е действало противоположно на онова, което сме приели да наричаме „инстинкт" – ето защо не всякога и всички животни могат да бъдат сеизмически предсказвачи. Но понеже стадният живот или „стадната душа" е по-достъпна за предаване на колективните усети и състояния – особено онова състояние, което се нарича „паника" и се характеризира с белези и дейност почти еднаква и в животните и човека, то достатъчно е да има едно или няколко екземпляра между животните сензитиви, с по-чувствителна нервна система, за да се предаде тяхното предчувствие и безпокойство и на другите. В такъв случай систематическите наблюдения в една зоологическа градина биха играли ролята на една своего рода метеорологическа станция, и те с време, макар из начало и с известни допустими погрешки, биха могли да служат за основа на предсказания, особено ако бъдат във връзка и със станциите за наблюдение слънчевите петна. Наблюденията на тия петна, тяхното системно проучване – даже на първо време като едно елементарно съпоставяне на техния вид, големина, развита скорост (понеже някои от тях имат и своя собствена скорост, независима от общата на цялата слънчева повърхност) със събитията на земята по време и място – биха дали онзи ключ, еквивалент или корелат, който изведнъж ще измени направлението на човешката мисъл, ще очертае друг централен стълб, около когото биха се наредили събитията на целия обществен, политически, семеен и частен, физически и психически живот. Много случки от историята ще намерят други обяснения; на цели епохи биха се открили по-дълбоките причини, а епидемии, бури, урагани, циклони, наводнения и земетресения ще бъдат очаквани своевременно, с нужната подготовка или възможното отбягване на нежелателните резултати.
Всичките те са само
последица
от състоянието на слънчевата енергия, от влиянието на слънчевите петна, които изменят интензивитета, направлението и посоката на земните електрически и магнетически течения и с това влияят на целокупния живот на земята, във всичките негови прояви – физически и психически.
Всяка и най-малката частица, може да се поляризира – да има своя северен и южен полюс, разделени с линията на уравновесяването – екватора. Всяка от тях си има своето миниатюрно северно и южно полярно сияние – техните силови полета. Тези магнетически напрежения в живите частици на растенията, животните и човека са основата и една от първопричините за проявата на живота, творческите насоки и първични структурни линии, по които става строежа в зародиша, а по после и в по-сложната проява на ежедневния растеж. Грамадният океан от електричество и магнетизъм, в който сме потопени, пулсира всекиминутно, подхранван от непрекъснатия поток на светлината от Великото Сърце – слънце. Понижената по интензивност светлина на петната играе ролята на низкия волтаж на служебните токове, които правят възможен и достъпен за употребление тока с високо напрежение.
към текста >>
12.
НЯКОЛКО ДУМИ ВЪРХУ ТУРИЗМА - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Здравето иде в живота като естествена
последица
, когато човек свърже тези три мощни начала в себе си.
Това е Истината. Няма и смърт, защото Бог прониква всичко и не може да става Прекъсване. Бог, Живот, Истина представят нещо цялостно. Усетът, че сме добили живота, това е истината, това е доброто. Дето се явяват Бог, Живот и Добро, там смърт няма, няма и лекуване, било с разни хапове, церове, билки, или треви, било с ножове и губерки; там няма съжаление, няма отчаяние, няма смущение и тем подобни.
Здравето иде в живота като естествена
последица
, когато човек свърже тези три мощни начала в себе си.
За да закрепне материята, човек трябва да приеме силата на духа в себе си. И Eleve казва : „Здравето в човека иде чрез силата на тихия глас.” А това се постига със слушане на Божественото, с даване ухо към Него. Здравето се обуславя от принципа на живот, който е Бог. В това слушане мирът в човека закрепва, а в резултат – явява се и доброто. В света Бог се проявява и всичко останало е създадено все заради Него.
към текста >>
13.
НАЙ ВАЖНИЯТ ВЪПРОС- ИЗ БЕСЕДИТЕ НА УЧИТЕЛЯ
 
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Това е една неизбежна
последица
от ония закони, които действуват в Битието.
А наруши ли се този божествен ред, нарушат ли се великите постановления на Живата Природа, идват най-лошите последици в живота. Това е една велика истина, която винаги са възвестявали великите Учители на човечеството, неговите светли гении, а не едно произволно лично разбиране на хора със зле организирани мозъци. И всички съзнателни хора трябва да поддържат днес тази велика истина, ако искрено желаят своето повдигане като индивиди, ако желаят повдигането на своя народ, повдигането на цялото човечество. Те трябва да положат в своя живот ония три велики принципи, които лежат в основата и на мировия живот: Любов, която носи живот за всички, Мъдрост, която носи знание и светлина за всички, Истина, която дава свобода на всички. Липсват ли тия основи, животът - и личен, и индивидуален, и общочовешки - няма да има никакъв резултат.
Това е една неизбежна
последица
от ония закони, които действуват в Битието.
А тия закони не се прекланят пред ничия лична воля, те действуват пряко личното желание и разбиране на отделните единици. Хората може да се противопоставят колкото щат на божествения ред, те могат да отхвърлят колкото щат свидетелството на ония просветени умове, които го възвестяват, ала той в края на краищата се налага. Много култури са загивали, цели светове се рушат, слънца угасват, но този божествен ред вечно пребъдва. Ето защо, безсмислено е да се правят повече безрезултатни опити. Безсмислено е да се отлага, да се очаква на бъдещето.
към текста >>
14.
ДУШАТА НА НАШЕТО ВРЕМЕ - Д-Р ЕЛ.Р. КОЕН
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
те щяха да избегнат една нова война, която сега, въпреки всички усилия, изглежда, че ще избухне - като фатална
последица
на един несправедлив мир.
Ако Германия преди години бе постъпила справедливо, и Франция сега щеше да постъпи справедливо. Очевидно, неправдата роди неправда. Народите от Съглашението, обаче, ако искаха да изпълнят великия закон на истинското миротворство, така както той действува в живата Природа, не трябваше да налагат никакви репарации. Едничкото, което трябваше да направят според божественото право, бе да искат заплащане на разноските, но не да налагат непосилни контрибуции. Ако европейските народи бяха постъпили така, те щяха да имат съвсем други резултати.
те щяха да избегнат една нова война, която сега, въпреки всички усилия, изглежда, че ще избухне - като фатална
последица
на един несправедлив мир.
Те престъпиха закона и с това удължиха периода на войните. А според плана, войната от 1914 година трябваше да бъде последната война. Като не изпълниха природния закон, европейските народи се повърнаха назад към изолирания живот, който се излива в формите на колективния народностен егоизъм, вместо да минат постепенно към осъществяване на братството между народите. Каквото и да стане, обаче, народите трябва в края на краищата да съзнаят, че са органически и неразривно свързани, а не само механически, по силата на постоянно флуктуиращите политически и стопански интереси. те трябва да съзнаят, че всички народи - малки и големи - имат еднакви права на земята, че всеки народ има правото да живее според вътрешните изисквания на онова историческо предназначение, за което е призван на земята от живата Природа.
към текста >>
15.
ИЗ ЖИВОТО СЛОВО
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Мнозина са се стремили да примирят тези течения в живота, да отстранят противоречията, които възникват като естествена
последица
от тях.
При Любовта човек вече истински се самоопределя, той определя същевременно отношенията си към хората и към съвършените същества. Всичките противоречия, които съществуват в света, произтичат от тези четири вида живот, от тия четири колективни течения, които действуват в света. Отнесени към човешкия организъм, те показват следните съответствия: старозаветният живот тече в стомаха и червата, новозаветният живот тече в дробовете и симпатичната нервна система, животът на праведните тече в долните слоеве на мозъка, а животът на ученика тече в горните му слоеве. Последният заема най-хубавото място. Затова животът на ученика представя идеалното в човека.
Мнозина са се стремили да примирят тези течения в живота, да отстранят противоречията, които възникват като естествена
последица
от тях.
Обаче резултатите от тези четири живота са сами по себе си непримирими.Тези течения не могат да се изолират изведнъж. Тяхното изолиране или, по-скоро, тяхното пълно овладяване става постепенно. То се постига едва когато животът на ученика достигне своя завършек и постигне своите високи цели. Животът на ученика включва ценностите на тия четири живота. Защото сами по себе си те са фази, през които човек по необходимост преминава.
към текста >>
16.
LE MAITRE PARLE-LES QUATRE SHOSES
 
Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Въздействието на нашия мислен и чувствен живот върху физиологичните процеси в организма никой не може да отрече, обаче от тая връзка като логическа
последица
следва връзката между много болести и нашите мисли и чувства.
Руменов: „Медицината и нашите грехове", В нея се изтъква връзката, която съществува между много психични недъзи и състоянието на тъй наречените жлези с вътрешна секреция; щитовидната, надбъбречната, хипофизната и пр. Това разширява хоризонтите на медицината, но този въпрос си има и една по-дълбока страна. Може да се намери причината на много болести в психичния живот на човека. И намирането на тая причинна връзка ще отвори една плодотворна област на медицината. Защото щом се намери причинната връзка между криви, неестествени мисли и чувства и известни болести, които се явяват като тяхно последствие, то ще могат да се намерят пътища и за коренно излекуване, като се отстранят причините.
Въздействието на нашия мислен и чувствен живот върху физиологичните процеси в организма никой не може да отрече, обаче от тая връзка като логическа
последица
следва връзката между много болести и нашите мисли и чувства.
Общество „Мирово единение на религиите" в Чикаго. - В Америка е основано това общество, което ще работи за сближение и хармонизиране на религиите. Между другото то издава една голяма книга, която излиза в 16 тома, всеки самостоятелен за себе си. Ето заглавията на някои томове: „Мирово единение на религиите" от Гритинг. „Политика и философия", „Икономични проекти" и пр.
към текста >>
17.
ПОДПУШВАНЕ - Е.
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Впрочем, науката с най-новите си изследвания установи наличността на "космични лъчи 100 пъти по-проникващи от най-проникващите известни досега лъчи – "рентгеновите", установи, че "смущенията на земния магнетизъм, електромагнитните вълни, северното полярно сияние и дори някои земетръсни явления са
последица
на това влияние" и още, че "космичните лъчи безспорно имат влияние и върху проявите на живота" (виж брошурата "Космични лъчи" от проф.
Влиянието на слънчевите петна върху магнитните бури на земята, ритмичните повторения на сухи и влажни периоди и кризите при известни нервни болести е вече научно установен факт. Влиянието на Луната върху приливите и отливите също е известно не само на хората на науката. Много по-незабележими и затова силно подценявани са влиянията на планетите. Достатъчно е, обаче, да вземем пред вид гравитацията, която подържа равновесието между колоси като планетите на нашата слънчева система, за да стане ясно, че както при Слънцето и Луната, така и при планетите имаме работа със сили, които далеч надхвърлят ония, с които разполага днешното човечество. С оглед на горното, логично би било да се допусне, че огромните планетни електромагнити, които според науката действуват върху Земята като цяло, не може да не упражняват някакво влияние и върху нейните части, респ. обитатели.
Впрочем, науката с най-новите си изследвания установи наличността на "космични лъчи 100 пъти по-проникващи от най-проникващите известни досега лъчи – "рентгеновите", установи, че "смущенията на земния магнетизъм, електромагнитните вълни, северното полярно сияние и дори някои земетръсни явления са
последица
на това влияние" и още, че "космичните лъчи безспорно имат влияние и върху проявите на живота" (виж брошурата "Космични лъчи" от проф.
Ас. Златаров). Значи, официалната научна мисъл идва да потвърди онова, което астрологията застъпва от хиляди години. Многовековните астрологически наблюдения са показали, че едни от планетите се явяват като по-активни, други като по-пасивни в своите влияния. Според преобладаването на позитивните, електрични или негативните, магнетични радиации, астролозите разделят планетите на : 1) мъжки: Слънцето, Марс, Юпитер, Сатурн, Уран и Меркурий и 2) женски: Венера, Луната и, може би, Нептун. Някои автори сметат, че Меркурий променя своето естество, като става електричен в мъжки знаци и магнетичен в женски.
към текста >>
18.
НОВОГОДИШНИ РАЗМИШЛЕНИЯ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Очевидно, този по-пълен или по-бегъл преглед на библейските събития, отразяващи историята на Израилския народ, е имал за цел от една страна да припомни Свещеното Писание на една невежествена, неграмотна маса, която не е знаяла четмо и писмо, да повдигне нейното религиозно и национално самочувство, а от друга – да представи разглежданото събитие като логическа
последица
от онази низа предопределени свише събития, които съставят историята на Израилския народ.
А той рече: „Мъже братя и отци, слушайте! " Препоръчвам на читателите да прочетат защитната реч на Стефана, защото е един хубав образец на вехтозаветно красноречие и на ораторски похват у старите евреи. Не е важно при това, че съчинител на тази реч е всъщност авторът на Деянията. Може, обаче, с увереност да се твърди, че речта на Стефана не се е много отличавала от нея, защото във всички подобни библейски речи има нещо стереотипно. Те започват изложението си едва ли не от Адама, или ако не от него, то непременно ще тръгнат от патриарха Авраама, и като преминат през по-главните събития, разказани в Библията, ще дойдат най-сетне на предмета.
Очевидно, този по-пълен или по-бегъл преглед на библейските събития, отразяващи историята на Израилския народ, е имал за цел от една страна да припомни Свещеното Писание на една невежествена, неграмотна маса, която не е знаяла четмо и писмо, да повдигне нейното религиозно и национално самочувство, а от друга – да представи разглежданото събитие като логическа
последица
от онази низа предопределени свише събития, които съставят историята на Израилския народ.
Отпращам ония, които се интересуват от словата, що са. държали вехтозаветните „началници народни" пред множествата, към „Неемия" – една от книгите на Стария Завет. Тя е интересна между другото и поради това, че ни дава ясна представа за начините, с които са. си служили тогавашните водачи народни за да повдигнат религиозното и национално самосъзнание на своя народ, особено в дни на общи бедствия и национален упадък. Характерна е в това отношение 9 гл.
към текста >>
19.
БЪДЕЩЕТО НА МЕЖДУДЪРЖАВНОТО ОБЩЕСТВО-Д-Р. М. КОНСТАНТИНОВ
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
А този факт е естествена
последица
от натюрела на немския творчески гений, защото неговата поезия не е израз само на непосредствено изживяното, но в много по-голяма степен е отзвук на оная философска размисъл върху изживелицата, поднесена му от сетивния свят.
НЕЩО ВЪРХУ МИСТИЦИЗМА В НЕМСКАТА ПОЕЗИЯ Немското литературно творчество е до такава степен оплодено от философска мисъл, че не бихме схванали напълно същината на някое творение, било то шедьовър на класическата или романтична литературна школа, ако не сме запознати по-обстойно с историята на философията. Корифеите на тези школи в своите най-завършени творби са дали художествена интерпретация на философски концепции, съществуващи в древните школи на Гърция, Египет, Индия. Кой би се домогнал до същината на великото Гьотево творение „Фауст", ако не би познавал учението на Платон и питагорейците? Енигма би станала великолепната драма „Емпедокъл" на Фридрих Хьолдерлин за този, който не би бил в състояние да открие в нея чудното съчетание на източната философия с идеите на християнството. Редица още други творения в немската литература представляват художествено претълкуване на философски идеи.
А този факт е естествена
последица
от натюрела на немския творчески гений, защото неговата поезия не е израз само на непосредствено изживяното, но в много по-голяма степен е отзвук на оная философска размисъл върху изживелицата, поднесена му от сетивния свят.
В това философстващо съзнание се корени и оная склонност на немеца към трансценденталното, метафизичното, плод на която се явява мистичният момент в неговото творчество. С охота плеяда немски поети, писатели черпят от рудницата на мистичния Изток, респективно Индия, за да вложат тия ценности като основни ингредиенти в произведенията си. Колко често Гьоте, Лесинг, Хьолдерлин, Ничше, Новалис, Херман Хессе живеят в поетичните си творби приобщени с някоя идея, отхранена в душата на източния светосъзерцател. Това говори за онова живо у немеца мистично начало, проявено в дълбокия му стремеж към единение с Първопричината. И в резултат от това възниква и мистицизъм на немска почва.
към текста >>
20.
ЕДИНСТВО В ПРИРОДАТА - Д-Р ИЛ.
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Но случаите са съвършено редки, Опитите се осъществяват много мъчно, а като
последица
, доводите въпреки че са действителни, са по-малка решающи, по-малко безукорни, отколкото при субективната метапсихика.
Клавишите на пияно, настанено 2-5 метра далеч от Евзапия се раздвижват, когато ръцете й са се държали от другиго, а устата й била затисната с ръка. * Опитите на субективната метапсихика днес са явления толкова сигурни, колкото тия на физиологията. Тези нови явления не повалиха нито едно от положенията и познатите днес закони на физиологията. Днес вече е сигурно, че умът притежава скрити способности, непознати досега, които му позволяват без намесата на обикновените сетива да схване, макар понякога под форма на символ, частица от действителността. Колкото за обективната метапсихика, може да се каже, че съществуват чудни произшествия, съществуванието на които не може да се оспори.
Но случаите са съвършено редки, Опитите се осъществяват много мъчно, а като
последица
, доводите въпреки че са действителни, са по-малка решающи, по-малко безукорни, отколкото при субективната метапсихика.
Преведе: Мара Лулчева — Аврамова
към текста >>
21.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ-Б. БОЕВ
 
Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Втората
последица
е, че върхът на ликторския сноп е отправен на изток и по тоя начин се противопоставя на зоната на нахлуванията, означена с буквите АТ на фиг. 1.
Личната ос на фригийската шапка (тъй като всеки символ има една ос, която му е свойствена) е представена от ликторския сноп. Тя е наклонена върху картата на Франция (т.е. в пространството) като функция на положението, което заема по силата на току-що споменатото въртене самата ос на страната през 1792 (т. е. във времето), както може да се види във фиг. 2. Тоя факт, продължава коментаторът, създава две последствия: първото е, че символът не приляга точно върху цялата страна и поради това Бретан, а също и Вандея не са покрити от него, докато, напротив, той прехвърля всички източни граници: знае се, до каква степен Бретан и Вандея останаха роялистични.
Втората
последица
е, че върхът на ликторския сноп е отправен на изток и по тоя начин се противопоставя на зоната на нахлуванията, означена с буквите АТ на фиг. 1.
Разглеждайки внимателно следващите фигури, може да се види, че изходът на войните и шансът, който има нацията да се противопостави победоносно на нахлуванията, зависи от положението, което може да заеме личната ос на символичната фигура в момента. Според Пиоб символът има вид, че действува абсолютно като едно живо същество. Той се бори срещу чужденеца с оръжието, което представлява неговата лична ос и в момента, когато, както през 1815 год., това оръжие се обърне и не противопоставя вече своето острие срещу нападателя, означен символично със зоната АТ на фиг. 1., нацията загубва войната. Само с един поглед, казва по-нататък коментаторът, хвърлен върху фигурата на фригийската шапка, се вижда, че не е нужно човек да бъде голям пророк, за да предскаже, че революционните идеи няма да се разпространят през оная епоха в Бретан и Вандея и че Франция ще устои на атаките на първата коалиция.
към текста >>
22.
НА ВЪЗНЕСЕНИЕ НА ВИТОША - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
и от Хенрих II до Поанкаре и Клемансо – цялата история е свързана; може смело да се каже, че вторият факт е
последица
на първия и че цялата френска външна политика от 1559 г.
символът се представя изправен върху картата и неговата ос съвпада с меридиана на Париж (както показва една стрелка във фиг. 1.). Това е моментът, когато политическата агитация е сведена до минимум: републиканските идеи са вече общоприети в страната – поне по принцип – и Франция се радва на пълно благоденствие. За да се проучи с полза световната война (от 1914 г.), продължава коментаторът, трябва да се вземе пред вид не само Франция, а цяла Европа. От договора в Cateau Cambrésis, казва коментаторът, до тоя от Версай – от 1559 г. до 1914 г.
и от Хенрих II до Поанкаре и Клемансо – цялата история е свързана; може смело да се каже, че вторият факт е
последица
на първия и че цялата френска външна политика от 1559 г.
насам бе диктувана от тоя нещастен договор, който Хенрих II беше принуден да подпише. Останалото се вмъква като разновидности, които произвеждат прилива и отлива в историята на един народ. Но всичкият ù животрептящ интерес може да се схване, само ако европейската проблема се разгледа съгласно конструкциите на геометричната система на Нострадамус. Това би ни накарало да излезем от рамките на това първо проучване и трябва да се направи, само след като бъдат взети пред вид и съседните на Франция народи. Испания (подписала договора от Cateau Cambrésis), Германия (с еволюцията на Хохенцолерните), Австрия (която от първостепенна сила в Централна Европа се вижда напълно унищожена от голямата война), Англия, (чието особено географско положение я прави заинтересована наблюдателка на европейската политика) – това са непосредствените фактори, които въздействуват върху Франция.
към текста >>
Нека не забравяме, казва по-нататък Пиоб, че ако Франция бе въвлечена в голямата война през 1914 г., то бе като
последица
от убийството на австрийския ерцхерцог Франц Фердинанд от един сърбин в Сараево (Босна) Франция нямаше нищо общо със смъртта, нито с убиеца, нито дори с местото на атентата.
насам бе диктувана от тоя нещастен договор, който Хенрих II беше принуден да подпише. Останалото се вмъква като разновидности, които произвеждат прилива и отлива в историята на един народ. Но всичкият ù животрептящ интерес може да се схване, само ако европейската проблема се разгледа съгласно конструкциите на геометричната система на Нострадамус. Това би ни накарало да излезем от рамките на това първо проучване и трябва да се направи, само след като бъдат взети пред вид и съседните на Франция народи. Испания (подписала договора от Cateau Cambrésis), Германия (с еволюцията на Хохенцолерните), Австрия (която от първостепенна сила в Централна Европа се вижда напълно унищожена от голямата война), Англия, (чието особено географско положение я прави заинтересована наблюдателка на европейската политика) – това са непосредствените фактори, които въздействуват върху Франция.
Нека не забравяме, казва по-нататък Пиоб, че ако Франция бе въвлечена в голямата война през 1914 г., то бе като
последица
от убийството на австрийския ерцхерцог Франц Фердинанд от един сърбин в Сараево (Босна) Франция нямаше нищо общо със смъртта, нито с убиеца, нито дори с местото на атентата.
Наистина, човек не може да разбере, как след тоя факт работите са се заплели до степен да ни доведат до общата мобилизация от 2. август 1914 год., ако не познава историята на Европа. Също така не може да се схване целият детерминизъм, чиято резултантна е тая война, ако не се проучат разните конструкции на европейските народи, построени съгласно системата на Нострадамус. Трябва, следователно, да се проучи всека от тия конструкции по отделно и едва най-после да се вземе предвид тяхната комбинирана и взаимна игра, Пиоб се вижда още принуден да отложи изложението на тия трудове за по-късно. Но нека вземем, казва коментаторът, само резултантната: през 1914 г.
към текста >>
23.
DU MAITRE - VERS UN MONDE NOUVEAU
 
Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Мирът на сърцето се явява като
последица
на търпението и вярата" (бихме казали – живата, творческа вяра).
на Кабалата, има известни магически операции, които може да извърши посветеният, но те не са кухите обреди и приношения в храмовете. На стр. 27 се завършва тази първа част с верните думи: "За да се изучи Кабалата необходимо е пълно душевно спокойствие и сърдечен мир. Спокойствието на духа произтича от увереността (спор. нас убедеността).
Мирът на сърцето се явява като
последица
на търпението и вярата" (бихме казали – живата, творческа вяра).
Изобщо, може да се каже, че този критичен отдела можеше и да го няма в книгата. Що се отнася до мислите, засягащи самата същност на Кабалата. можеха да се поместят в съответния отдел. В отдела "Борбата на рационализма и мистицизма" се разглеждат разните борби, посредством които в средните векове се е дошло до утвърждаване на мистичната, съотв. кабалистична мисъл всред еврейството.
към текста >>
24.
РАЗСТЕЖ И УСЪВЪРШЕНСТВУВАНЕ НА ЧОВЕШКОТО СЪЗНАНИЕ -СЛ. КАМБУРОВ
 
Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Философията е само производна на музиката, нейна
последица
".
Тогава и музиката ще се възроди и ще стане източник за духовна радост и средство за общуване с висши същества... Постепенно ще се възвърнем към езотеричното схващане на древните за музиката. Всъщност, връзката с това схващане никога не е била прекъсвана, тъй като големите музиканти и проникновените мислители на нашето време интуитивно с долавяли вечните истини. Някои от тях са се изказвали върху същината на музиката по начин, който ни напомня схващанията на древните. Ще приведем някои мисли от Бетовен – ненадминатият музикален гений на европейската култура, музикантът-философ на нашето време: "В музиката всичко произлиза от идеята и всичко се връща в нея". "Музиката е почвата, в която духът живее, мисли и цъфти.
Философията е само производна на музиката, нейна
последица
".
"Музиката не е ли връзката, която обединява живота на духа с живота на чувствата, единство, което води към висшия свят – към този свят, който обгръща човека, но който човекът не може да обгърне". Венсан д'Енди, бележит съвременен компонист и музикален теоретик, в своето обемисто съчинение по композиция казва така: "Изкуството (след и музиката) е начин на живот за душата (тук се подразбира не само индивидуалната душа, но и колективната душа на човечеството). То е начин за подхранване душата на човечеството – да живее и да се развива". А Хьоне Вронски, виден математик и мислител, нарича музиката "изкуство-наука" и я определя като "въплътяване на Разумността в тонове". Явно е, че и при най-широкото популяризиране на материалистичния мироглед, все пак са се запазили интуитивни проблясъци относно същината на музиката и нейните възможности.
към текста >>
25.
УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО - Б. БОЕВ
 
Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Понеже Природата не търпи нарушение на равновесието в нейните процеси, затова, за да възстанови нарушеното равновесие, което е естествена
последица
на нашия неразумен живот, явяват се войните, земетресенията и пр., които уравновесяват природната енергия и възстановяват равновесието в живота.
Древните алхимици и астролози са наричали тези енергии — огън , въздух, вода и земя. Когато хората злоупотребят с онези енергии в своя организъм, които са свързани с топлинния етер в Природата, по такъв начин ги възпламеняват и тогава се явяват гневът и войните в живота на човека и човечеството и пожари, земетресения, вулкани, суша, и пр. в природата, защото тази енергия избухва като динамит. Ако хората злоупотребят с енергиите на химическия етер, които са свързани със специални функции в живота на човека, тогава се явяват наводнения или суша и душевни и сърдечни заболявания у хората. Когато се наруши равновесието на светлинния етер, тогава се явяват бури, циклони и умствени разстройства у хората.
Понеже Природата не търпи нарушение на равновесието в нейните процеси, затова, за да възстанови нарушеното равновесие, което е естествена
последица
на нашия неразумен живот, явяват се войните, земетресенията и пр., които уравновесяват природната енергия и възстановяват равновесието в живота.
Учителят казва, напр., че войните до голяма степен са резултат от избиването на животните, от месоядството. При избиването на животните, енергията на техния живот отива в пространството, откъдето действува на човешките мозъци именно в онези центрове на разрушението, които са свързани с низшите енергии на живота. Тази енергия трябва да се изразходва, защото иначе ще произведе експлозия и разрушение в живота на човека и човечеството. На всички е известно, че когато човек се разгневи и в гнева си направи някаква пакост — счупи нещо, бие някого или работи — изразходва излишната енергия и утихва. същото става и в живота на човечеството и в Природата — и там подпушената енергия търси път и начин за трансформиране.
към текста >>
26.
НАЧАЛНИ СЛОВА
 
Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Последица
от известни преходни причини, те са тясно свързани с нашите мозъчни центрове, в които особен род клетки, обладаващи едни или други стремежи, ни подбуждат да вършим добро или зло.
Силата се изявява в обединението, но това обединение изисква подготвителни елементи, върху които силата да може да упражни своето действие. Без тия елементи, силата, сама по себе си, няма значение. Това преобразуване ще се постигне само тогава, когато започнем напълно да съзнаваме източника на живота, и когато у пас се роди дълбокото желание да се освободим от робството. Злото и порока не са вън, а вътре в човека. Те са загнездени в самия организъм.
Последица
от известни преходни причини, те са тясно свързани с нашите мозъчни центрове, в които особен род клетки, обладаващи едни или други стремежи, ни подбуждат да вършим добро или зло.
Къде се крият дълбоките причини на тази двояка дейност на душата, за това ще говорим по-после. Извращаването на човешките сили и способности е станало още у неговите прадеди. Една дълбока склонност у човека е да взема инстинктивно онова направление, което съвпада с животинското течение в природата, чиято стихия влече всичко, без разлика, в една и съща посока. Ако нашият духовен живот не обладава достатъчно нравствена сила, ако волята ни не е достатъчно силна да отклони това вътрешно влечение, опасността е тъй неизбежна, както при падането па един камък, който се търкаля от някоя височина. Законът, в случая,е един и същ.
към текста >>
27.
Савка Керемидчиева (1901-1945)
 
Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Погледнато от човешка гледна точка то е необяснимо, но от гледище на висшата закономерност, това е естествена
последица
от срещата й с Учителя - проводник на по-висш морал, от този на човеците.Този случай тя описва накратко в спомените си: “Много четох, много се разговарях, но дума не чух за вегетарианството, макар че мнозина от моите познати по това време били вегетарианци.
Прочела ги няколко пъти. Харесали й с особения си език и увлекателния и свободен изказ. Смисълът на Словото изведнъж я грабнал. Събудил се жив интерес към духовната литература и тя започнала да търси такава, за да обогати познанията си. През същата 1915 година се случило нещо странно с нея.
Погледнато от човешка гледна точка то е необяснимо, но от гледище на висшата закономерност, това е естествена
последица
от срещата й с Учителя - проводник на по-висш морал, от този на човеците.Този случай тя описва накратко в спомените си: “Много четох, много се разговарях, но дума не чух за вегетарианството, макар че мнозина от моите познати по това време били вегетарианци.
Станах вегетарианка по свой начин, по вътрешен път, под ничие външно влияние, нито от хората, нито от книгите. На 27 септември 1915 година, още със ставането си от сън казах на себе си, а след малко и на близките си: от днес ставам вегетарианка.” На 16 април 1916 г. Паша Теодорова за първи път чула беседа от Учителя. Оттогава започнала да посещава беседите на Учителя, изнасяни в дома на Петко Гумнеров на “Опълченска” 66. Там я забелязал проф.
към текста >>
28.
Елена Андреева (1899-1990)
 
Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Здравето иде в живота като естествена
последица
, когато човек свърже тези три мощни начала в себе си.
Това е Истината. Няма и смърт, защото Бог прониква всичко и не може да става прекъсване. Бог, Живот, Истина представят нещо цялостно. Усетът, че сме добили живота, това е истината, това е доброто. Дето се явяват Бог, Живот и Добро, там смърт няма, няма и лекуване, било с разни хапове, цярове, билки или треби, било с ножове и губерки; там няма съжаление, няма отчаяние, няма смущение и тем подобни.
Здравето иде в живота като естествена
последица
, когато човек свърже тези три мощни начала в себе си.
За да закрепне материята, човек трябва да приеме силата на духа в себе си. И Eleve казва: “Здравето в човека иде чрез силата на тихия глас.” А това се постига със слушане на Божественото, с даване ухо към Него. Здравето се обуславя от принципа на живот, който е Бог. В това слушане мирът на човека закрепва, а в резултата явява се и доброто. В света Бог се проявява, и всичко останало е създадено все заради Него.
към текста >>
29.
Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 43
 
Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Друга не по-лека
последица
е тежка морална криза.
Там където бе радост и веселие ще царят скръб и сълзи. Тогава ние ще вдигнем ръце в отчаяние и ще разберем нашата глупост и невежество, вярвайки че с оръжие в ръка ще защитим скъпите нам. Тежките последици от войната не ще се изчерпят с прекратяването й. Даже и победители, ние ще изнемогваме под тежка икономическа криза. Днешното потискащо икономическо положение е само резултат от Всеобщата война.
Друга не по-лека
последица
е тежка морална криза.
Всички сме свидетели на обезверяването което настъпи след Световната война, обезверяване в красивото, възвишеното в живота. Обезверяване, че справедливост в човешките отношения някога ще зацари. Изгубване смисъл в живота. А да изгубим смисъл в живота не е ли най-голямото нещастие, което може да ни сполети? Друга последица от войната е че всичко най-годно физически, умствено и духовно да продължи човешкия род бива избито.
към текста >>
Друга
последица
от войната е че всичко най-годно физически, умствено и духовно да продължи човешкия род бива избито.
Друга не по-лека последица е тежка морална криза. Всички сме свидетели на обезверяването което настъпи след Световната война, обезверяване в красивото, възвишеното в живота. Обезверяване, че справедливост в човешките отношения някога ще зацари. Изгубване смисъл в живота. А да изгубим смисъл в живота не е ли най-голямото нещастие, което може да ни сполети?
Друга
последица
от войната е че всичко най-годно физически, умствено и духовно да продължи човешкия род бива избито.
Остава хилавото телесно, умствено недоразвито и морално покварено, което дава поколение. След като нашите домове са разрушени, нашите близки избити, след като тежка икономическа и морална криза следва и след като целият народ се изражда физически, умствено и духовно, можем ли каза че сме защитили нашата Родина? Не, хиляди пъти не! Не само че не сме я спасили, но сме я погубили. К. Въжаров Ана Карима За всеобщия мир Против войната ... Има ли някой човек, който да иска война?
към текста >>
30.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 67
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Да има човек силата на светлия разум и всеки час, и всяка минута да бди над себе си: да не изпада под влиянието на грешни, престъпни и гибелни желания, които водят към несъгласен със законите на природата живот, към живот, противен на волята Божия, към живот, от който идат, като естествена
последица
, всички болести и страдания, всяко израждане и хилавост, всяко разочарование, отчаяние и недоволство в свата; да има човек силата на оня висш разум, който диктува: всички сили и средства да бъдат използвани само в стремеж по пътя към съвършенство, по пътя към възраждане и обнова, по пътя, където се достига все повече здраве и сила, и живота става все по-щастлив и благороден.
В детската душа и в душата на учителя е вложен плана на природата. Ние не задължаваме никого да приеме тази мисъл за вярна, но ние напълно вярваме в нея. (следва) Властта на разума и любовта „Всяка власт е от Бога“. Тъй е казал апостол Павел. А що е власт?
Да има човек силата на светлия разум и всеки час, и всяка минута да бди над себе си: да не изпада под влиянието на грешни, престъпни и гибелни желания, които водят към несъгласен със законите на природата живот, към живот, противен на волята Божия, към живот, от който идат, като естествена
последица
, всички болести и страдания, всяко израждане и хилавост, всяко разочарование, отчаяние и недоволство в свата; да има човек силата на оня висш разум, който диктува: всички сили и средства да бъдат използвани само в стремеж по пътя към съвършенство, по пътя към възраждане и обнова, по пътя, където се достига все повече здраве и сила, и живота става все по-щастлив и благороден.
Ето що е власт! Да има човек силата на великата и безкористна любов и чрез нея да привлича, да подчинява, да завладява и да напътва хората към добри, благородни стремежи, благородни постъпки и дела, към добри отношения, към добър живот, към братство, мир и взаимопомощ: да има човек в себе си оная любов, която не позволява да използваме трудът на другите, без сами да се трудим и даваме нещо, която не позволява да се измамваме, насилваме, ограбваме — оная любов, при която няма бедни и богати, висши и нисши, а всички са равни и имат еднакви права и задължения в живота — оная любов, която побеждава и унищожава егоизма и себелюбието, която едничка прави човека способен да живее за другите и да понася леко и радостно всички жертви, нужни за общо благо, за общото щастие и свобода, — да има човек тая велика любов. Това значи, да има той власт над себе си и над света! И тая власт е от Бога. За такава власт е говорил апостол Павел.
към текста >>
31.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 95
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Вредата от месото Човек според своето устройство е склонен към вегетарианството; това показват неговите храносмилателни органи и зъбите му; усвояването на месоядството води като
последица
много болести, които у вегетарианците съвсем не съществуват.
Това е естественото развитие: естествено раждане и естествена смърт на нещата. Ако бъдем разумни, ще направим това, което се изисква от нас за подпомагане естествения развой на новото и ще се радваме на свобода и благоденствие. Ако бъдем неразумни и продължаваме да се стремим с насилие да събаряме днешния строй или да браним привилегиите си по същия начин, ще продължаваме да се движим в днешния хаос и ще дочакаме дни, в които няма да бъде добре за никого. Ние сочим изхода, към който ще тръгнат разумните, за да изведат себе си и народа си из днешния хаос : — Братската задруга, свръхкооперацията, — доброволното и съзнателно обединение на всички материални и духовни сили и сродства на група хора, които в това обединение намират най-правилното разрешение на наболелия социален въпрос, намират своята сигурност за бъдещето, простор за приложение на своите способности и дарби, и смисъла на живота си. Братската задруга се ражда, мирно и тихо, безболезнено, без кървави сътресения, като малко дете, в недрата на самия днешен строй, без да разрушава нищо, защото нейната задача е само да гради!
Вредата от месото Човек според своето устройство е склонен към вегетарианството; това показват неговите храносмилателни органи и зъбите му; усвояването на месоядството води като
последица
много болести, които у вегетарианците съвсем не съществуват.
Много естествено е, че за да подържа своята сила, човек трябва да черпи храната си от външната среда, и трансформирана в храносмилателния канел да може да премине а клетките и там да стане видоизменение на храната. — Живота се състои в постоянна смяна между вътрешната и външна среда. Консумирането на химическите субстанции, което става при функцията на нашия организъм, трябва да се замени с други храни: така напр. констатирано е, че храната трябва да съдържа: въглехидрати, необходими за горенето в тялото, азотисти храни, чрез които се подновяват жизнените сили, също минерали и вода. необходими при различните преобразувания.
към текста >>
Понеже никой не предполага, че болестите се причиняват от употребата на месото, на спиртните пития и тютюна, те мислят, че болестите идват без причина и независимо от храната, месоядците не могат и да си въобразят естествена смърт, като
последица
на органическо спиране на функциите.
За да поддържаме живота си тия хранителни вещества ние си доставяме от месото или от зарзавата. Сега сме достигнели до кръстопът, когато трябва да избираме храната си, и от следното ние ще видим вредата ма месото в човешката храна. Месото според неговия химически състав е вредно за организма, понеже то причинява явлението на много отрови, които бъбреците не могат да изхвърлят и следствие на това те остават в клетките, образувайки благоприятната среда твърде подходяща за развъждане на бактерии и с това човек се излага направо на опасности от всякакви болести. Не ни изненадва факта, че месоядците винаги се оплакват от подагра и рак и т. н. Всичко това са последици от месния режим с по нататъшни влияния.
Понеже никой не предполага, че болестите се причиняват от употребата на месото, на спиртните пития и тютюна, те мислят, че болестите идват без причина и независимо от храната, месоядците не могат и да си въобразят естествена смърт, като
последица
на органическо спиране на функциите.
В повечето случаи последиците от свинското и говеждото месо, също и от рибата се изявяват веднага, защото същевременно с месото се поглъщат и паразити на свинската тения и др. Тия паразитни червен, като ларви или като развити червеи много вредят на човека и според условията краят е смърт на лицето. Те се приемат като ларви или като откъснати коленца, а имено: от свинското месо свинската тения. от говеждото месо говеждата тения и пр. Като стигнат до нашите черва тия коленца, които не са нищо друго освен тения в миниатюрен вид, снемат си главата снабдена с щипци и хоботчета и добре се прилепват към стените на- червата, където се хранят като в обятията на Авраама със сока от червата.
към текста >>
Като
последица
от многото употреба на риба се явява анемията (малокръвие).
Яйцата на свинската и на говеждата тения, чрез изверженията им, попадат във водата и от там се заразяват рибите и носят зараза на всички, които употребяват тяхното месо. В повечето случаи тия паразити причиняват възпаления на червата проявяващи се в остри стомашни болки и апандисит. Болния страда също от чернодробни кризи и урината е претрупана със злъчни пигменти. Но най-очебиющите болезнени признаци от месоядството са нервните разстройства, понеже са забелязани епилептични и истерични кризи. Забелязват се също психични неправилности, задух и даже смърт.
Като
последица
от многото употреба на риба се явява анемията (малокръвие).
Ето колко много са опасностите, на които се излагат месоядците, понеже даже и чистото и прясно месо съдържа отрови и оставя в клетките зараза, която ни излага на болести, а когато е заразено ние ставаме жертва на паразити, които непрестанно изливат отрови в организма ни. Затова необходимо е да употребяваме хигиенични, неотровни храни, които лесно се асимилират и не носят зараза. А тая храна е само растителната. Белтъчните вещества, минералните соли, тлъстините, плодовата захар, необходими за организма, трябва да си ги доставяме от зеленчука и плодовете изхвърляйки всецяло от употребление месото и животинските произведения, понеже напредъка във физическия и психически развой е постижим само чрез вегетарианството. Д-р П. М.
към текста >>
32.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 170
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Тоя груб егоизъм, тая ненаситна алчност, що владеят днес в хората, дивите борби, измамите и насилията, робството и тиранията, войните и революциите идещи от това безумно себелюбие, и най-после моралното и материално разорение, болестите и всички телесни и духовни недъзи, що идат като естествена
последица
от тия безумия, от тия жестокости, от тая слепота — всичко, всичко това ще остане някъде далеч в миналото, писано в историята и живота на вашите прадеди ... Светла радост и увеличаващо се благо ще бъде тогава живота … Елате, деца мили.
път към здраве и щастие, път светъл и благороден, където цъфтят и благоухаят най-красивите цветя на радостта, където зреят най-вкусните плодове на живота. Смирете се, деца мои, горди и нещастни деца, и се върнете при мен! И тогава, само тогава ще зацари вечен мир между всички — по цялата земя. Любов и взаимопомощ — това ще бъдат отношенията и връзките между хората: само това подобава на разумни и здрави същества. И тогава ще проличи, че човека наистина е най-любимото и най-съвършеното творение на Бога.
Тоя груб егоизъм, тая ненаситна алчност, що владеят днес в хората, дивите борби, измамите и насилията, робството и тиранията, войните и революциите идещи от това безумно себелюбие, и най-после моралното и материално разорение, болестите и всички телесни и духовни недъзи, що идат като естествена
последица
от тия безумия, от тия жестокости, от тая слепота — всичко, всичко това ще остане някъде далеч в миналото, писано в историята и живота на вашите прадеди ... Светла радост и увеличаващо се благо ще бъде тогава живота … Елате, деца мили.
елате при мен! Т. Ч. Мейбъл Колинз (6) БЕЛИЯТ ЛОТОС (продължение от брой 136) Как да опиша моето опиянение когато вдишвах утринния въздух? Това бе най-голямото и най-силно удоволствие, което природата ми бе дала до сега да изпитам. Не само че се изтръгнах от една задушна атмосфера, изпълнена с аромати, към които не бях привикнал, но се освобождавах също.
към текста >>
33.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 174
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Тия тежки изпитания и тичания подир миражи дълго време, през които е минал човек са
последица
от неразумно използване на живите природни сили и сляпо последване на обещаващи много нещо водачи, затова днес той е изгубил вяра във всичко и го наляга една опасна индиферентност — опасна понеже и то е катастрофа, друга клопка на тъмните сили, която след време ще причини разлагане и разплуване на всички части на обществения живот.
Днес хората като слепи са се втурнали след подобни водачи, влезли са в тяхната мрежа, по паднали са напълно под тяхното влияние, не подозирайки, че ги очаква онова, което и вчера ги сполетя, като тичаха подир други и им имаха пълно доверие. Те се силят да уверяват, че са истинските водачи, че са умели и познават добре спасителния път, но резултатите всеки ден доказват обратното. Това са само заблуди, капани на тъмните сили в живота, които искат да държат в своите нокти колкото се може повече жертвата си, тая така лесно податлива да вярва, без да взема участие разума й жертва. А хората вече умело трябва да познават похватите на тия водачи, защото не веднъж са бивали измамвани, и да направят нужното да се отърват от тяхното влияние. Защото страданията и катастрофите, които ги сполетяха, трябва да са ги научили да познават лъстивият език на увещателя, който вчера ги тласна във вихъра на грубата животинска проява и който днес или утре, като намери изгодност, ще стори нещо още по страшно и адско.
Тия тежки изпитания и тичания подир миражи дълго време, през които е минал човек са
последица
от неразумно използване на живите природни сили и сляпо последване на обещаващи много нещо водачи, затова днес той е изгубил вяра във всичко и го наляга една опасна индиферентност — опасна понеже и то е катастрофа, друга клопка на тъмните сили, която след време ще причини разлагане и разплуване на всички части на обществения живот.
Това идва в резултат на безразличието на застоялия живот. А съзнанието на мнозина, които са минали през тия тежки изпитания, е пробудено и техните души са закопнели за друг живот пълен със слънце, за нещо съвсем друго, коренно различаващо се от досегашното. В тях е събудено онова вътрешно чувство. което може да разпознава гласа на истинския водач от други, които се чуват около него и които се силят да заглушат благия и тих глас на добрия водач. Неговия глас и живот е още неразбираем за ония, в които бушува инстинкта и в които съзнанието за чист и свят живот не е пробудено.
към текста >>
34.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 180
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И така човечеството е стигнало до това падение, до това лошо положение, при което живота става невъзможен, защото скърбите и страданията, болестите и нещастията (
последица
от извършвани грешки и престъпления) вземат надмощие и правят живота тежък, непоносим.
Неделчева) РОЛЯТА НА ПИСАТЕЛИТЕ Съвсем малко са писателите, които знаят своята роля в живота и съзнателно я, изпълняват. Мнозинството пишат за пари или за слава, без да държат сметка, дали са вредни или полезни със своите книги. Описвайки с всички примамки половата любов, те забавляват и увличат своите четци; описвайки с всички подробности престъпни истории, те държат в напрегнато състояние жадната за приключения публика; рисувайки действителността по-черна, отколкото е, те предизвикват и затвърдяват в хората мисълта: ние сме достатъчно дабри, щом има хора способни на такива лоши деяния. Тека, вместо да смутят и събудят упрек в душите и свестите на своите четци, те ги успокояват. И така хората спокойно следват своя лош път в живота: отиват от лошо към по-лошо.
И така човечеството е стигнало до това падение, до това лошо положение, при което живота става невъзможен, защото скърбите и страданията, болестите и нещастията (
последица
от извършвани грешки и престъпления) вземат надмощие и правят живота тежък, непоносим.
Друга би била ролята на писателите, ако те познаваха добре лошото и доброто и ако знаеха какви резултати дава едното и другото в живота. Тогава в своите книги, романи и разкази, биха обрисували лошото тъй, че то да буди отвращение, а доброто — да примамва и увлича. Но лошото е там, че самите писатели не познават лошото и доброто. Техните разбирания за живота са тъй смътни, тъй мъгливи, тъй грубо материалистични, каквито са и тия на тълпите. Какво може тогава да се очаква от такива писатели?
към текста >>
35.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 211
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Не бързайте да разбирате — достатъчно е само ако приемете или допуснете — разбирането ще дойде като
последица
, както силата идва като
последица
от изядената храна.
Д. Антонова Лъчи от „Изгрева“ За словото и думите Думите могат да кажат само това, което знаеш. Никакви думи няма да са достатъчни за сляпо-родения да разбере какво е светлина. Но чрез Словото може да се образува вътрешна връзка. И тогава, което не знае клетката — амеба, може да го научи като клетка на едно по висше същество. Когато ученик, свързан с Любов, погледне през очите на Учителя си, много неща, неясни, стават разбрани в Неговата светлина.
Не бързайте да разбирате — достатъчно е само ако приемете или допуснете — разбирането ще дойде като
последица
, както силата идва като
последица
от изядената храна.
Храната А храната е всичко, което дава живот. Такава храна е светлата мисъл, благородното чувство, постъпката в хармония с великите закони ,на природата. Изведнъж ти няма да ги научиш, както изведнъж не искай и да разбереш, защо това е тъй невъзможно, както е невъзможно и да изживееш живота си изведнъж. И знанието е процес непреривен, както и живота. И то има своя храна.
към текста >>
36.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 238
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Това не е закон на любовта, която съгражда живота, но е неминуема
последица
от това, че никой от нас не ходи с отвързани очи и никой още не е приел напълно любовта като ръководно начало в своя жизнен път.
Човек е акробат, който ходи по въже, или мореплавател, който не знае кога ще налети бурята върху неговия кораб. Живота е миниран и той се движи между опасностите, спотаени до него. Да живееш истински е най-голямата наука, най-блестящата мъдрост и най-тънкото изкуство. Това изкуство го владеят само най-съвършените, които не ходят със слепи, а с отворени очи. Дошъл на земята, всеки човек е обречен на страдания.
Това не е закон на любовта, която съгражда живота, но е неминуема
последица
от това, че никой от нас не ходи с отвързани очи и никой още не е приел напълно любовта като ръководно начало в своя жизнен път.
Никой не желае да страда. Това е така естествено, щом като живота е радост, красота, сила и копнеж. Но когато нарушим жизнената хармония, ние падаме в бездната на страданията. Тогава шумът на това гъмжащо море стихва и в болежът, в разкаянието, в кошмарните мъки, погледът ни попада вътре в нас и ние зърнуваме за миг себе си — безценната светлина, която търпеливо и кротко чака нашето пробуждане. Там, в това потайно светилище, живее и нашето истинско аз, което е дел от световната душа, което е облечено в доспехите на най-голямата хубост.
към текста >>
37.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 272
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
— и като естествена
последица
от нея— Мира.
И това ново трябва да допринесе за културното и духовно израстване на тоя народ. Ако жената даде това, което вече мъжът е дал или постигнал до там, до където той вече е достигнал какъв смисъл има от влизането й в обществения и политически живот ? Кое е това, което не достига на мъжа ? Кое е това, което трябва да внесе в изобилие жената при строителството на държавата ? — Любовта!
— и като естествена
последица
от нея— Мира.
Жената трябва да внесе повече обич, повече любов между человеците закърмяйки ги с нея, когато те са нейни малки деца и вдъхвайки я в техните гърди със своя постоянен устрем към възвишеното, благородното, красивото. Жената трябва да внесе мекота в сърцата на управниците и гдето би се появила буря да я предотврати. В нейното сърце трябва да има толкова обич към всичко живо, че да стопи всички недоразумения, всяка омраза и неприязън. Нейният поглед да стопи всички страшни помисли на мъжа и да издигне лозунга на мира между всички народи. Защото майката е на всякъде майка и за нея са чада всичките деца от целия свят.
към текста >>
38.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 275
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Всички тия болести и страдания, всички тия разстройства, от които страдаме в живота и умираме преждевременно; всичките лоши отношения между отделните хора и всичките войни и революции, които водят до масова гибел и смърт; всичките нещастия и страдания, които тегнат върху живота ни на земята — всичко това е
последица
, всичко това е наказание, заслужено от нас с това, че сме се отклонили от истинския морал, че сме нарушили природните закони.
Според тоя морал всяко полово сношение е оправдано и позволено само тогава когато то има за цел да се продължи рода. Спазването на тоя морал можем да видим в природата, особено между дивите животни. Там е непознато половото сношение, което става само за удоволствие Там всякога има буден инстинкт, от който животните се ръководят и всякога постъпват тъй, както диктува моралът, както изискват природните закони. Моралът, това са строго определени и вечнонеизменни закони: закони на природата, закони на Бога. И всяка по-стъпка, която е противна на тоя морал, с която се нарушават тия закони, води след себе си наказание.
Всички тия болести и страдания, всички тия разстройства, от които страдаме в живота и умираме преждевременно; всичките лоши отношения между отделните хора и всичките войни и революции, които водят до масова гибел и смърт; всичките нещастия и страдания, които тегнат върху живота ни на земята — всичко това е
последица
, всичко това е наказание, заслужено от нас с това, че сме се отклонили от истинския морал, че сме нарушили природните закони.
Желаем ли да бъдем здрави и силни, желаем ли да се развиваме правилно и да живеем щастливо, желаем ли да се обичаме един други и да имаме мир и радост през дните на живота си — ние ще можем да достигнем всичко това само като постъпваме и живеем съгласно истинският морал, само като изпълняваме законите на природата. Моралът е сила, която издига човека до най-голямата висота. Без морал няма растене, няма напредък. Всички култури са расли и цъфтели докато са черпили сила от морала. И всички култури са рухвали, щом се отклонят и откъснат от морала.
към текста >>
39.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 276
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
А как да се избегне това механизиране, това оглупяване, което е като
последица
от механизирането.
И често пъти с болка се констатира, че жената след десетина години не е вече това, което е била по рано... У чиновниците също. Всеки ден една и съща работа в канцеларията, в работилница, във фабриката. . . Вечно еднообразна работа, която обръща хората в механизми. И всички тия механизирани хора, живота ги изхвърля един ден от релсите си, като оглупели, изчерпани, ненужни . .
А как да се избегне това механизиране, това оглупяване, което е като
последица
от механизирането.
Трябва разнообразие — но не само вънкашно, но най-важното — вътрешно. Всеки ден трябва да се внася нещо ново в живота на човека, което като живителна струя да го обновява и да му дава нови сили за работа. Единствено хората, които постоянно учат и внасят постоянно нови знания в себе си — не се механизират. Техният живот постоянно се обновява от новото, което внасят в своите умове, сърца и души. И така, за да се избави човек от това механизиране, от това еднообразие, което довежда до оглупяване, нека той внася в себе си всеки ден по нещо ново.
към текста >>
40.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 288
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Подготовката на сегашните войни, както и на всички в миналото, е
последица
от ученията, идеите и деянията на самозваните.
Самозваните винаги са се стремили да награждат личното си щастие и щастието на народите си върху нещастието на други народи, защото те ги нападали с войни, поробвали са ги. ограбвали са ги и са спъвали техния напредък и благоденствието им. Самозваните или са отричали съществуването на Бога и Неговите Закони или пък са изопачавали ученията на богоизбраните за Бога и Неговата Воля. Богоизбраните винаги са проповядвали Любов, братство, правда и свобода за всички человеци и народи, а самозваните всякога са искали да има господари и слуги-роби, да има велики господстващи народи и малки подчиняващи се такива. Всякога, когато самозваните учители, преобразователи, ръководители, държавници и водачи са успявали да застанат начело и да ръководят съдбините на дадени народи, тогава са започвали всички нещастия на тези народи — техния упадък в умствено, духовно и материално отношение.
Подготовката на сегашните войни, както и на всички в миналото, е
последица
от ученията, идеите и деянията на самозваните.
От близките общочеловечески изпитания ще бъдат опазени онези человеци и народи, които се ръководят от ученията и делата на богоизбраните учители и водачи. И. А. Изворски Вл. Пашов АСТРОЛОГИЯ (продължение от бр. 254) Три от ъгловите домове - 1, 7 и 10, и 11 от следващите, и 9-и от падащите, са домове с голяма жизнена интензивност, затова са получили името хилегиални домове и ни дават указание за продължителността на живота.
към текста >>
41.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 290
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Те щяха да избегнат една нова война, която сега въпреки всички усилия, изглежда, че ще избухне — като фатална
последица
от един несправедлив мир**.
Ако Германия преди година бе постъпила справедливо, и Франция щеше да постъпи справедливо. Очевидно, неправдата роди неправда. Народите от съглашението, обаче ако искаха да изпълнят великия закон на истинското миротворство, така както той действа в Природата, не трябваше да налагал никакви репарации. Едничкото, което трябваше да направят, според божественото право, бе да поискал заплащане на разноските, но не да налагат непосилни контрибуции. Ако европейските народи бяха постъпили така, те щяха да имат съвсем други резултати.
Те щяха да избегнат една нова война, която сега въпреки всички усилия, изглежда, че ще избухне — като фатална
последица
от един несправедлив мир**.
Те престъпиха закона и с това удължиха периода на войните. А според плана, войната от 1914 година трябваше да бъде последна. Като не изпълниха природния закон, европейските народи се върнаха назад към изолирания живот, който се излива във формите на колективния народностен егоизъм, вместо да минат постепенно към осъществяване на братството между народите. Каквото и да стане, обаче, народите трябва в края на краищата да съзнаят, че са органически и неразривно свързани, а не само механически и по силата на постоянно флуктуиращите политически и стопански интереси. Те трябва да съзнаят, че всички народи — малки и големи — имат еднакви права на земята, че всеки народ има правото да живее според вътрешните изисквания на онова историческо предназначение, за което е призван.
към текста >>
42.
 
-
Англия ще даде много малко жертви в конфликта... И като най-важна
последица
но този мир ще бъде смяна на политиката и, може би, на режима във Франция“.
В бр. 129 на „Радио-свят“ от .5 април 1940 г. ние писахме, основавайки се върху хороскопа на френско-германската война (3 септември 1939 г. 17 часа) изработен от г-н д‘Егмон; „Най-интересното в него е внезапен, неочакван мир. . .
Англия ще даде много малко жертви в конфликта... И като най-важна
последица
но този мир ще бъде смяна на политиката и, може би, на режима във Франция“.
В другите броеве на вестника ние поместихме хороскопите на холандската кралица, на крал Леополд Белгийски и на норвежкия крал. . . Всички тия предсказания се сбъднаха. Сега, когато балканският „рунд“ е почти завършен, можем да дадем хороскопа на следните страни. Ето какво г-н д‘Егмон писа за Румъния (стр.
към текста >>
43.
 
-
Често пъти дори те се учудват на неща и събития, които са пряма
последица
от техните собствени деяния, но не виждат връзката между тях.
* А искам веч, защото зная: във оня дивен час, когато пия аз от тебе не ще усетя жажда аз. * За векове ще ме наситиш и ще забравя, знам, сегашната си смъртна жажда, парливия, отровен плам. * О, жаждата, която изсушава, измъчва и гори, и нов пожар голям запалва в човешките гърди. * Ти там си на върха и бликаш, а аз съм ощ далеч, но пия ли веднъж от тебе, на век не ще съм жадна веч. Д. Антонова ПРОСТИ, НО ВЕЛИКИ ИСТИНИ В много отношения хората днес приличат на деца, които обичат плодовете, но не обичат да садят дървета и отглеждат градини.
Често пъти дори те се учудват на неща и събития, които са пряма
последица
от техните собствени деяния, но не виждат връзката между тях.
Тая връзка са разкривали мнозина велики учители на човечеството — неговите философи, учени, поети. Достатъчно е било да се вслушват в техните думи, за да се избегнат много страдания. Нека си припомним някои от тях. Най великият човек, наречен син Божий, Исус, каза: „Каквото искате да правят хората — правете го и вие тям. С каквато мярка мерите, с такава ще ви и примерят“.
към текста >>
44.
Всемирна летопис, год. 1, брой 01
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Това бе неизбежна
последица
от крушението на всички морални принципи.
От египетската, асиро-вавилонската, гръцката и римската култура има само следи, които свидетелствуват, наистина, за високо умствено и душевно издигане, но и за всевъзможни пороци, които са подкопавали основите на обществените и държавни организации, и са разрушавали всички плодове на човешкия гений. И сегашната западно-европейска култура преживява същата криза. Успехите на науката и изкуствата се поставиха в услуга на злото, за да се завладяват и експлоатират по-слабите от по-силните. Вместо благородно съревнование в напредъка и цивилизацията за общо благо, наблюдаваше се злонамерено надпреварване в изнамиране на средства и начини, за политическо и икономическо заробване на едни народи от други. Антагонизмът се усили до степен на непримирима вражда и се разрази във взаимна изтреба.
Това бе неизбежна
последица
от крушението на всички морални принципи.
Настъпи момента за коренна и солидна преуредба на света. Духът на новото време налага да се възстановят нравствените връзки, които съединяват обществата и импулсират тяхното развитие. А една аналогия ще ни поясни растежа на всяко общество, като един жив организъм. То е едно зърно, което пониква. Всяко зърно се състои от известни клетки.
към текста >>
Тя само веднъж, под напълно погрешното ръководство на един упорит крал и един глупави министър, се опита да насили американските си колонии: единствената
последица
от това беше, че почти половината от земите, които би съставлявали Империята днес, не са части от нея, макар и да бяха свързани, чрез други връзки, по-тясно с нея.
Имаше една огромна Римска Империя. Но това бяха личният интерес, римският мир и римската сила, които държаха частите й заедно, а съвсем не любовта на подчинените раси към Рим. В .миналото е имало и други обширни империи, по всички биваха сплотявани чрез сила, не чрез любов. А какво друго, освен любовта, държи обединена т а я Империя? Англия, малката Държава-Майка, няма желание да притеснява другите.
Тя само веднъж, под напълно погрешното ръководство на един упорит крал и един глупави министър, се опита да насили американските си колонии: единствената
последица
от това беше, че почти половината от земите, които би съставлявали Империята днес, не са части от нея, макар и да бяха свързани, чрез други връзки, по-тясно с нея.
А трябваше да останат всички в тая велика Империя. Такъв беше планът, но човешката глупости откъсна тази част от пея. След това вече Англия не се опита да потиска своите далеч по-мощно свързани с нея владения. Тя ги остави съвършено свободни. При все туй, те са свързани с нея сега по-тясно, отколкото са били по-рано.
към текста >>
Вследствие на своята прекомерна гордост и на обучаването им в грубости и сила, в кръв и желязо, вместо в закона на любовта, и по причина на низкото общо морално равнище, което е непосредствена
последица
от такова едно обучаване, германците станаха, годни за това страшно обсебване и някои от великите Началници на Черната Ложа пак заеха място между тях.
А имаше надежда, че и Германия, и Скандинавия ще влязат в едно подобно приятелство. Германия, обаче, няма да влезе. В продължение на много години, една любопитни и нежелателна форма на национален дух е изпъквала в тая страна. Това е съвсем очевидно. Четете германската литература и вие ще видите съвсем добре направлението, в което, в продължение на четиридесети години и повече, е вървял германският народ.
Вследствие на своята прекомерна гордост и на обучаването им в грубости и сила, в кръв и желязо, вместо в закона на любовта, и по причина на низкото общо морално равнище, което е непосредствена
последица
от такова едно обучаване, германците станаха, годни за това страшно обсебване и някои от великите Началници на Черната Ложа пак заеха място между тях.
Княз Бисмарк беше един от тях, както Госпожа Блаватска отдавна още ни каза това. До като бе; още жив, той сам ръководеше своите планове за подчинението на Европа. Вие можете да благодарите, че той не доживя до сега, понеже неговите планове бяха далеч по-разумни от плановете на последователите му. Отдавна още Госпожа Блаватска ни обясни, че той е притежавал, значителни окултни познания и че преди войната с Франция от 1870 г., той е отивал лично до известни точки на северна, южна. източна и западна Франция, и че там е направил някакви магии или устроил магнетически центрове, с цели да предотврати едно ефикасно съпротивление против германските армии.
към текста >>
Вижда ми се почти ненужно да оборвам твърдението, че набраздяването на дланта чрез различни линии било само резултат на особения вид работа или
последица
от случайно надипляне на кожата.
Човешка природа — чувство на характер; съзерцание (интуиция). Д. Приятност — любезност (веселост); нежност; учтивост. Проф. Д.р Ю. Нестлер. Теоретически елементи на хиромантията В кръговете на модерната наука се твърди, че окултизмът изобщо е лишен От всякаква разумна основа и неговите теории, на които се осланя и изкуството за гадание по ръцете, не могат да ни посочат никакви сериозни резултати. Без да влизам в много подробни спорове в това отношение, аз все пак ще се опитам да докажа правото на съществуване на хиромантията като наука, която действително е една от най-старите тайни науки.
Вижда ми се почти ненужно да оборвам твърдението, че набраздяването на дланта чрез различни линии било само резултат на особения вид работа или
последица
от случайно надипляне на кожата.
Лявата ръка, която работи много по-малко от дясната, има обикновено повече линии, а у новородените деца, които още не упражняват никакъв занаят, главните линии на ръката са добре развити още от рождението. Не бива пък и абсолютно да се твърди, че физическата работа на човека не упражнява никакво влияние върху формата на ръката му, обаче, промените, които стават по ръката под това влияние, не засягат нито основната форма на ръката, нито вродените линии. И наистина, толкова ли абсурдно може да бъде твърдението, че между духа, характера и чувството на човека и неговите ръце има права свръзка?! На това трябва да отговорим решително „не! “ Както известни вълнения, напр.
към текста >>
45.
Всемирна летопис, год. 1, брой 02
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
— И смути се духът му, и ужаси се душата му, пред страшното самоизобличение на пробудилата се божествена съвест у него, защото невидима до тогава светлина озари цялото му естество и нищо не можеше да се укрие и опази от нея вътре в него; и чу той страшния й глас, който му казваше: „Малката причина там долу има голяма
последица
тук горе.
Той ще трябва изново да се повърне към долината на смъртта, за да опере съвестта си в реките на живота. В мътните им вълни трябва да се изпере калната съвест и да стане по-бяла от снега и по-чиста от кристала. Имай я и мини! . . .“ И веднага в него заговори, с непозната до тогава за самия него глас, собствената му съвест. И вдълбочи се тя в тайните гънки на душата му; и надникна в най-скритите и интимни пожелания на сърцето му, и излезе от тях на яве всяка тяхна зла помисъл и скрито престъпно пожелание.
— И смути се духът му, и ужаси се душата му, пред страшното самоизобличение на пробудилата се божествена съвест у него, защото невидима до тогава светлина озари цялото му естество и нищо не можеше да се укрие и опази от нея вътре в него; и чу той страшния й глас, който му казваше: „Малката причина там долу има голяма
последица
тук горе.
Нищожният грях пред прага на съвършенството се изкупува тъй строго, както смъртния грях в пелените на детинството. Не се оправдавай пред самата мене! „Защото комуто е дадено много, много и ще се иска от него“. „Нека духът в тебе се попита: има ли потребната сила да изтърпи мъките на страданията, на които ще бъде подложен от моите строги, ала справедливи, изобличения, заради греховете на душата ти и престъпленията на сърцето ти ?... Ако имаш сила, тръгни смело напред и не бой се!
към текста >>
К а р м а е законът за връзката между причината и
последицата
, а реинкарнацията е законът за превъплътяването.
--------------------------------------- 1) В съгласие с автора, ние употребяваме общоприетия термин физиогномия за название на науката, без да се придържаме рабски към гръцкия произход на думата, според който би трябвало да се употреби сложно — „физиогномоника“ или, както в някои английски и френски речници се тълкува — „физиономика“, която дума е пак съкращение на гръцката, в ущърб на точността. Астрология К. А. Либра. КАРМА И РЕИНКАРНАЦИЯ Това са два закона, които, според схващането на теософията, управляват вселената, а следователно, и човека. За да се разбере това трябва да го поясним на кратко.
К а р м а е законът за връзката между причината и
последицата
, а реинкарнацията е законът за превъплътяването.
Един поглед върху тези закони ще ни уясни причината и същността на планетните влияния. За изучването на астрологията не е необходимо непременно да се вярва в прераждането. Астрологията не се нуждае от база. която почива само върху вяра, а изисква основно изследване, което пък неопровержимо ще бъде последвано от „вярване“ (знание). Има много хора.
към текста >>
Кой мислещ човек би оспорвал съществуването на неумолимия закон за причината и
последицата
?
които не вярват в превъплътявавето, при все това. са убедени астролози. Те обаче, след продължителни проучвания, непременно ще дойдат да признаят тези два закона. Законът Кар м а (самата дума означава действие, деяние. постъпка) не би поставил никого в недоумение.
Кой мислещ човек би оспорвал съществуването на неумолимия закон за причината и
последицата
?
Доказателства за това имаме всеки момент около нас. Прераждането или превъплътяването се доказва трудно. но истинността на този закон може да се схване само чрез логически доказателства, защото това. което другите вярват да са видели или научили в своите по-раншни съществувания за нас лично не може да бъде никакво доказателство. Законът Карма, за причината и последицата. учи.
към текста >>
Законът Карма, за причината и
последицата
. учи.
Кой мислещ човек би оспорвал съществуването на неумолимия закон за причината и последицата? Доказателства за това имаме всеки момент около нас. Прераждането или превъплътяването се доказва трудно. но истинността на този закон може да се схване само чрез логически доказателства, защото това. което другите вярват да са видели или научили в своите по-раншни съществувания за нас лично не може да бъде никакво доказателство.
Законът Карма, за причината и
последицата
. учи.
че всяко действие, всека мисъл влече след себе си своята неумолима последица и за човека тая последица, тази реакция, може да се прояви в сегашното му земно съществуване или в последващото. В сегашния земен живот. следователно, се създават условия за следния, а условията на сегашния живот са резултат от нашите деяния през по-раншни земни съществувания. Човекът, индивидуалната душа, нашето аз, его, след изминаването на известен период се ражда наново в едно тяло, което му служи за орган, инструмент за събиране на опити, за възприемане на това, което не може да се научи в по-висшите звездни и духовни области. Това наново раждане не бива да се идентифицира с така нареченото странствуване на душата.
към текста >>
че всяко действие, всека мисъл влече след себе си своята неумолима
последица
и за човека тая
последица
, тази реакция, може да се прояви в сегашното му земно съществуване или в последващото.
Доказателства за това имаме всеки момент около нас. Прераждането или превъплътяването се доказва трудно. но истинността на този закон може да се схване само чрез логически доказателства, защото това. което другите вярват да са видели или научили в своите по-раншни съществувания за нас лично не може да бъде никакво доказателство. Законът Карма, за причината и последицата. учи.
че всяко действие, всека мисъл влече след себе си своята неумолима
последица
и за човека тая
последица
, тази реакция, може да се прояви в сегашното му земно съществуване или в последващото.
В сегашния земен живот. следователно, се създават условия за следния, а условията на сегашния живот са резултат от нашите деяния през по-раншни земни съществувания. Човекът, индивидуалната душа, нашето аз, его, след изминаването на известен период се ражда наново в едно тяло, което му служи за орган, инструмент за събиране на опити, за възприемане на това, което не може да се научи в по-висшите звездни и духовни области. Това наново раждане не бива да се идентифицира с така нареченото странствуване на душата. според което, както казват.
към текста >>
Мислими ли са по-големи противоположности и може ли да се намери за това едно разумно обяснение, без да се приеме неумолимия, по справедлив закон за причината и
последицата
и закона за превъплътяването?
Така с дълги промеждутъци човек (егото) се ражда много пъти отново в едно физическо тяло и на земята се развива измежду условията, които се изменят непрестанно и чрез това на човека се дава възможност да придобие всестранна опитност. Споменатите два закона управляват целия ни живот. Без тези закони. не можем да си помислим никакво логическо обяснение на различните фази в нашето съществуване, нито да отговорим на въпроса, защо един се ражда в пълна мизерия, с лош характер. болно тяло, в среда, където изглежда да е невъзможен никакъв прогрес, а друг вижда божия свят в луксозна обстановка, която му представя всички възможности да се развие, а същевременно той се радва на здраво тяло и отличен характер.
Мислими ли са по-големи противоположности и може ли да се намери за това едно разумно обяснение, без да се приеме неумолимия, по справедлив закон за причината и
последицата
и закона за превъплътяването?
Повече няма да се спирам върху тези въпроси, но требя да подчертая, че двата закона с неразделни, единият е необходим за разбирането на другия, и двата се допълват взаимно. (Следва). ВЛИЯНИЕТО НА СЛЪНЧЕВАТА ЕНЕРГИЯ Окултна хигиена и медицина Слънцето съставлява един резервоар от жива енергия за цялата слънчева система. По отношение на земята енергията на слънцето е положителна. Тя се развива в положително и отрицателно електричество, и в положителен и отрицателен магнетизъм. А по отношение енергията на земята към слънцето, тя е отрицателна.
към текста >>
46.
Всемирна летопис, год. 1, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Но когато едно високо качество и един голям размер се намерят съединени,
последицата
е — най-висока степен на сила, било телесна или умствена.
Лъвът е силен, според размера си и съответствено с гъстотата и якостта на неговите кости, сухожилия и мускули. Същият закон се прилага към човека, както и към животното, към нерва и мозъка, към костта и мускула. За да бъде един човек действително велик, трябва да има жилаво и яко свързано тяло, яки нерви и един масивен и плътен мозък, с други думи, да бъде съчетание на голям размер с високо органическо качество. Хора с малки глави биват по някога много способни, проницателни и, в некои отношения, силни; но те не могат да бъдат широко-обхватни, дълбоки, повелителни и годни за големи дела. А хора с големи глави биват по някога глупави, ако не тъпи, понеже мозъците им са от долно органическо качество.
Но когато едно високо качество и един голям размер се намерят съединени,
последицата
е — най-висока степен на сила, било телесна или умствена.
Можем да прибавим, като друга форма или друго положение на закона на качеството, че — една груба или непълна конструкция на някой орган или част означава чувствена грубост или недостатъчност в чувствителността на тоя орган или тая част, и че, напротив, една хубава и деликатна конструкция означава чистота и деликатност в чувстването или чувствителността. VI. Закон за темперамента Тясно свързан с гореказаното и, при това, който видоизменява закона за количеството и размера, е законът за темперамента. Тъй като на тоя предмет посвестяваме една отделна глава, достатъчно ще бъде сега да кажем, че — „Действието, свойствено на всяко особено физиогномическо развитие, също както и самото развитие, се модифицира от темперамента. VII. Закон за формата Той е, до известна степен, включен в гореизложеното, но неговата важност оправдава едно отделно изложение. Може, значи, да се счита за установено, че продълговатостта означава и причинява активност и интензивност, а широчината — обширност, стабилност, скрита сила и издръжливост.
към текста >>
“ би запитал някой.Случайността —все пак, обаче, в кръга на известни граници —е непосредствена
последица
от личната човешка свобода, неговата свобода да се отклонява от своята програма.
Обикновеният човек може само твърде малко да се отклонява от своята програма и отклоненията му са допустими до такава степен, до каквато неговата воля е обединена с Логоса. Най висшата свобода се явява, следователно, като най-голяма доброволна обвързаност с Създателя. Свободната воля на човека зависи, значи, изцяло от неговото морално становище в еволюцията. Всичко в Космоса става по установени закони. „Няма ли случайности?
“ би запитал някой.Случайността —все пак, обаче, в кръга на известни граници —е непосредствена
последица
от личната човешка свобода, неговата свобода да се отклонява от своята програма.
Еволюцията на Космоса се извършва неизменно в строго ограничени линии— определени от Логоса —а на малката лична воля на всеки човек е дадена тъкмо толкова свобода, колкото това е съвместимо с абсолютната воля на Логоса, с други думи, до колкото не изпада в конфликт с хармонията на Космоса. И чрез нашата слаба лична воля ние причиняваме „случайностите“, които същевременно стават за нас най-голям източник за поука, защото чрез тези случайности попадаме в конфликти и добиваме опити. По този начин случайността става условие за развитието на свободата, защото чрез случайните малки неща, които създаваме с нашите дела, ние се запознаваме по-добре с нашето низше същество, побеждаваме го и достигаме така по-голяма свобода. При болшинството от хората, обаче, въпросът за свободната воля се намира още в печално положение, така че можем спокойно да твърдим, че най-голямата част от човечеството не е в състояние да даде на своя живот определено направление. Тези хора така просто „живеят“.
към текста >>
Така наречената лоша планета (по-право планета в лош аспект), особено Марс в меридиан и в нехармоничен аспект спрямо слънцето или луната, чрез голямата импулсивност, която е
последица
от това положение, ще направи човека да бъде винаги в по-голяма или по-малка степен играчка на обстоятелствата.
При болшинството от хората, обаче, въпросът за свободната воля се намира още в печално положение, така че можем спокойно да твърдим, че най-голямата част от човечеството не е в състояние да даде на своя живот определено направление. Тези хора така просто „живеят“. Те сляпо следват своята карма и опитите, които правят, сами да хванат кормилото в ръка, са много слаби, за да достигната трайни успехи. Особено онези, които силно попаднат под влиянието на луната, са склонни да се оставят на съдбата, а много планети още по-вече влошават положението в знака водици (водняк). Повечето планети, особено асцендентът, слънце или месец, в точно определен знак, означава по-силно развитие на волята.
Така наречената лоша планета (по-право планета в лош аспект), особено Марс в меридиан и в нехармоничен аспект спрямо слънцето или луната, чрез голямата импулсивност, която е
последица
от това положение, ще направи човека да бъде винаги в по-голяма или по-малка степен играчка на обстоятелствата.
Другите аспекти към слънцето и луната ще могат да докарат тук твърде много промени. От казаното става явно, че крайната цел, хармонията, се достига само чрез борба. Във връзка с това можем да си поставим въпроса: винаги ли е владеела в Космоса тази хармония, която сега се открива в него? Дали тази хармония е постигната чрез борба? Отговорът може да бъде решително само утвърдителен.
към текста >>
47.
Всемирна летопис, год. 1, брой 05
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Като
последица
от това, естествено ще липсва един знак на друго място в хороскопа.
Асцендентът е главно, който определя формата на тялото, и един опитен астролог може често с голяма точност да определи часа на рождението (ако знае датата), като съди по конструкцията на тялото и по формата на лицето. Когато, обаче, една планета се намира на асцендента или на върха на М. С., тогава въпросът е по-труден, понеже гази планета може много силно да повлияе върху телесната конструкция. Дванадесетте знака на зодиака имат 30° големина, а на екватора това е същото с дванадесетте къщи (домове), обаче, щом се премине на север или на юг от екватора, настъпва една неправилност в големината на къщите, която неправилност се увеличава толкова повече, колкото се отива по-нататък на север или на юг. Причината е тази, че знаковете на голямо разстояние от екватора се издигат твърде косо (наклонено) над къщите и по този начин често се случва да имаме същия знак на върховете на две следващи една след друга къщи.
Като
последица
от това, естествено ще липсва един знак на друго място в хороскопа.
При много голяма ширина, напр., при хороскопи за северна Норвегия, може да се случи да се получи същия знак на върховете на четири следващи една след друга къщи, а пък в следващата къща да липсват 3 знака. Чрез това естествено силно се повлиява върху големината на къщите и в горния случай четирите къщи ще възлизат приблизително само на 30°, когато следващата къща с липсващите три знака ще възлиза приблизително на 4 х 30° = 120°. Притежавам един хороскоп за некого, който е роден близо до Нордкап; в този хороскоп липсват в първата къща знаковете: , и , а пък на всички върхове на 10., 11., 12. и 1. къща стои знакът .
към текста >>
48.
Всемирна летопис, год. 1, брой 07
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
все раждащото се желание и страдание —
последица
от желанието.
. . той видя с други очи, той разбираше скрития смисъл на нещата. Джета видя миналото на войника; цялата верига От неговите предшестващи животи, целия живот на неговата карма. Много грешки и падания видя той, причината на които бе неведението . . .
все раждащото се желание и страдание —
последица
от желанието.
В следния миг, като в мълниеносно осветляване, той видя Арада като да изчезна, а в него се въплъти цялото човечество, клето човечество, сковано от своето неведение, от заблужденията и страданията си! В най-силно въодушевление Джета поиска да хване, да прегърне цялото това човечество да му даде живота си, да го очисти с чистотата си, да го стопли със своята любов, да го издигне като се пожертва за него! ... Събуден като от сън, стоеше Джета пред Арада и можа да каже пред учудения воин: „брате мой, ти и аз сме едно; моята слава е твоя слава, твоят позор е мой позор“. Влезналата стража видя войника да плаче на гърдите на преобразения Царевич. * * * На поляната, под сянката на величественото дърво, седеше със скръстени нозе благословеният Буда, седеше в дълбоко съзерцание.
към текста >>
49.
Всемирна летопис, год. 1, брой 09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Това, което ни сполита, е
последица
от дълговременно наше настроение.
Когато човек разглежда тъмната страна на живота и наново обмисля своите разочарования и удари на съдбата, той си чете молитва (моли се) за също такива разочарования и удари на съдбата и в бъдеще. Който очаква нещастие, той се моли за него и, без съмнение, ще го получи. В обществото ние не виждаме само тялото си, а и една окръжаваща ни атмосфера (аура), която инстинктивно настроява всички за или против нас, безразлично дали говорим или мълчим. Защото онова, което мислим, е много по-важно от това, което говорим. Около нас окръжава специфична атмосфера, която отблъсва или привлича.
Това, което ни сполита, е
последица
от дълговременно наше настроение.
Настроението за справедливост дава с течение на времето най-добри и най-трайни резултати. Това не е сантименталност, а е просто наука, защото това направление на мислите привлича случаи и хора от същия род, в които се намира скрит и нашият живот. „В яд не дочаквай да залезе слънцето“—в тези библейски думи лежи тайната на здравето. Който си лета сърдит, разядосан и угнетен, той на сън цели часове прекарва душевно в сферата на злото и си насъбира тъга за следния ден. Злоупотребата с бързането разстройва по вече същества, отколкото човек би предполагал.
към текста >>
Тя владее над утеруса, половите органи, овариите, шията, евстахиевата тръба, кръвоносните съдове, гърдите, бъбреците и челюстите, а нейните болести са в повечето случаи
последица
от извънмерна чувственост.
След Юпитер тя е най-големият ни благодетел. Нейният тон е А, а боята и жълто-синйо От старите е наричана още: Астарта, Афродита, Фрейя, Лакшми (жената на Вишну). Тя е била богинята на брака, на любовта и на хубостта. Известна е и под името Луцифер и Хеспер. Венера била жена на Вулкан.
Тя владее над утеруса, половите органи, овариите, шията, евстахиевата тръба, кръвоносните съдове, гърдите, бъбреците и челюстите, а нейните болести са в повечето случаи
последица
от извънмерна чувственост.
В хороскопа тя представлява по-старата сестра, жената, майката, любовницата. Средната й скорост достига 59' 8“, следователно, еднакво със слънцето и Меркурий. На големина е почти еднаква със земята. Тя се движи през течението на 42 деня назад и изглежда неподвижна 2 дена, когато движението й преминава в обратно направление напред. Най-голямата й скорост е 1° 20' за 24 часа.
към текста >>
50.
Всемирна летопис, год. 1, брой 10
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Тогава веднага ще се яви една вътрешна дисхармония, а като
последица
от нея ще настъпят условията за органическите болести.
Единият процес е насочен от центъра към периферията и се нарича енволюция, а другият е насочен от периферията към центъра и се нарича еволюция.Това са два обновляващи процеси, подобни на процесите на кръвообращението, които стават във всеки организъм, т.е. на движението на човешката кръв - от сърцето към периферията, който се нарича артериален, и от периферията към сърцето, който се нарича венозен. В тия два процеса се събужда онази енергия, която е необходима за съграждане условията на живота. Когато се появяват известни разстройства или спънки в тия процеси, вината не е у процесите, а у съществото, в което стават те и което не разбира значението на тия процеси. Ако допуснем, че известно човешко същество е обхванато от един неразумен живот, който събужда у него неразумна лакомия, ще видим, че в него ще се натрупат известни излишни вещества, които ще спънат процеса на неговата артериална кръв, а тоя последният, в замяна, ще спъне процеса на венозната кръв.
Тогава веднага ще се яви една вътрешна дисхармония, а като
последица
от нея ще настъпят условията за органическите болести.
Ние можем да констатираме фактите, че артериалното течение не става правилно, или че във венозното има известен застой и да мислим, че това са причините на появилата се дисхармония, но всъщност, причините се съдържат в неразумното ядене, т.е. в употребата на ония храни и вещества, които природата не е определила за организма на това същество. И вследствие на това именно, тя му дава да разбере, че то е престъпило нейните основни закони на правилното движение и на правилната обмяна на веществата. Следователно, тя му дава болести и страдания, за да събуди у него съзнанието, да се позамисли и да се отклони от кривия път, по който е тръгнало. Вие, например, никога не можете да накарате едно живо същество, било то даже едно животно, което веднъж е погълнало отрова и е имало повръщане назад, повторно да възприеме същата храна.
към текста >>
Това е един навик, който има за
последица
силно изтощаване, чрез повтаряне на една и съща група идеи.
За да не става всичко това, разбира се, е нужно едно социално преустройство. После, големината на училищните паралелки е друга важна пречка. Често в селата обучават по 60 ученика, а по някой път и много повече, в една стая. За да бъдат приложени нужните педагогически приеми както трябва, не би трябвало да бъдат поверени на един учител повече от 25 ученика. П. Мълфорд Практическото значение но мечтанието Не е нужно в будно състояние да мислим непрекъснато.
Това е един навик, който има за
последица
силно изтощаване, чрез повтаряне на една и съща група идеи.
Един от най-възвишените източници на всека мощ и всека благодат е способността да отделяме по желанието си положителни мисли; като прекарваме в пълна физическа почивка, да се предадем на мечтание. Да виждаме само частицата от ландшафта пред очите си или да прекарваме пред съзнанието си тихи, облачни образи. Шестдесет секунди мечтание са шестдесет секунди жизнена почивка за тялото и духа. Дори и в по-низшите области на материалните успехи, победител ще бъде този, комуто бъде възможно да почива по волята си, т. е. да се държи пасивно и по своя воля да отблъсва от себе си мислите.
към текста >>
Изкуствено наученото дишане с движение на диафрагмата (Прана Яма), методичното продължително вдишване и издишане у индийските Йоги, се явява само като естествена
последица
от вътрешното им състояние.
Те.м липсва положителна сила, за да могат по своя воля да действат, когато стане нужно. Между положителния и отрицателния комплекс от сили трябва да се постигне равновесие, човек трябва да се научи произволно да се прехвърля в едно или друго състояние, когато, където и за колкото време му се поиска. Тук изразходването и придобиването на силите може да се нареди тъй, че винаги да остава излишък, както инженерът задържа винаги в машината запас от пара. Мнозина изразходват веднага всичките си духовни придобивки от деня и после безпомощно посрещат непредвидените случаи. С порастващата способност за съзерцание се променя и ритъма на дишането, на биенето на сърцето и пр.
Изкуствено наученото дишане с движение на диафрагмата (Прана Яма), методичното продължително вдишване и издишане у индийските Йоги, се явява само като естествена
последица
от вътрешното им състояние.
Има едно душевно дишане, един психически ритъм, чийто видим корелат е дробното дишане. Който живее в тока на назидателни мисли, в които може да потъва чрез мечтанието си, той е способен да абсорбира вътрешно един елемент, една атмосфера, по-свободна, по-мощна и по жизнена от въздуха на земята — праната на индийците. От този божествен етер човек добива жизнения еликсир! Той ще му даде безброй сили в материалната сфера, за да може да извърши деяния навред в живота, дето му стане нужно. МАРШ НА БЕЛИТЕ КОМУНИСТИ Посвещава се на Бялата Комуна в гр. Ямбол.
към текста >>
От факта, че превръщането на някои елементи е възможно, произтича една важна
последица
.
Най сетне, г-жа Кюри е получила радий в металическо състояние, със същите свойства, каквито са се предвиждали. И тъй, ние присъстваме при извънредно тайнствени явления на радиоактивността; много от тях са още неясни и недоизказани, но, без съмнение, с течение на времето тази област ще се попълни с нови открития и ще допринесе за решаване на загадката за природата. Горната таблица представлява последователното разпадане на атомите на урана. III. Ние разгледахме по-горе резултатите от опита, които неопровержимо доказват трансформацията на елементите. Сега ще разгледаме теоретическите данни.
От факта, че превръщането на някои елементи е възможно, произтича една важна
последица
.
Веднъж е възможно превръщането на едни елементи, то е възможно превръщането и на други елементи. Тук няма никакво логическо противоречие. Тогава целият въпрос се състои в това, как да се намерят условията, при които може да се осъществи това превръщане? На това може да ни отговори само опитът на бъдещите издирвани. Нека видим сега, какво ни казват астрономията, физиката и химията за идеите на алхимията и частно за единството на веществото, защото, ако бъде доказано, че всичките елементи са едно и също вещество, а се различават само с количеството и групирането на основните частици, то заедно с това ще бъде доказана и възможността за превръщането на елементите, понеже второто е следствие от първото.
към текста >>
51.
Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Мирът на сърцето се явява като
последица
от търпението и вярата.
Его защо Христос е казал: „ако не бедете като децата, няма да влезете в Царството Небесно“ или Малкут, т. е. Царството на знанието (Матея — 18; 3). Ние ще почнем с Кабалата, която обединява Берешит и Меркава, Гематрията и Темурата. ВТОРИ УРОК Кабалата, целта и метода й За да изучите Кабалата, необходимо е да имате пълно душевно спокойствие и сърдечен мир. Спокойствието на духа произтича от увереността.
Мирът на сърцето се явява като
последица
от търпението и вярата.
Без вяра, науката възбужда съмнение. Без наука, вярата води към предразсъдъци. Като се съединят, и двете стават достоверни, но при все това, те не трябва да се смесват. Предметът на вярата е хипотезата и става достоверност, когато хипотезата се налага с очевидност или когато е доказана от науката. Науката утвърдява фактите, а чрез повтарянето на фактите тя става закон.
към текста >>
Според автора, свободното решение и преценка се срещат с фаталните предопределения на Кармата (законът за възмездието или за причината и
последицата
).
Явно е, че когато Уран вземе особено положение спрямо другите планети, произвежда непременно революция на земята. 12. В списанието Хексаграма е публикувана сказката на Симон-Савини, в която се доказва възможността да се съобщаваме със съществата на другите планети. Знае се, че досега се е твърдело от учените за опити да се съобщаваме само с жителите на Марс. Обаче, Савини потвърждава известните вече на мистиците окултни методи за бързи сношения със съществата от всички светове, опитност, за която обикновените смъртни на земята, потънали дълбоко в материята, нямат, никаква представа. 13. Luce e Ombra - (Светлина и Сянка) печата статията на Кавали върху свободната човешка воля.
Според автора, свободното решение и преценка се срещат с фаталните предопределения на Кармата (законът за възмездието или за причината и
последицата
).
Истинската свобода е възможна само за най-издигнатите центрове на съзнанието. 14. Английското месечно списание The Occult Review, което се занимава с изследване на свръхнормалните явления и изучва психологическите проблеми, в априлската си книжка (1920 г.) предава една много подробна студия върху прераждането (реинкарнацията), според Синет, Колинс, Ледбитър и др. Те под- държат, че Егото (азът) не избира всякога производителите на своето превъплътяване, но когато може да стори това, то трябва да избере най-мъчните съществувания, защото те са най-плодовити от еволютивно гледище. Въплътяването става точно в момента на раждането. Взаимната чувствена привързаност на Азовете е една причина за сближение на физическото поле. 15.
към текста >>
52.
Всемирна летопис, год. 2, брой 03
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Тя е
последица
в повечето случаи от нашата неумереност, от пороците ни и от неблагоразумието ни.
И действително, когато душата, поради някои пречки на съществуването, отстъпва и се отклонява от правия път, чертите приемат отпечатъка на тоя упадък и на тази слабост, постройката се разрушава, красотата, добита от първото възпитание, угасва и преждевременните развалини се появяват. Нашата почит към онова същество, което, до гроба си, е запазило величието и благородството на чертите си, което е един верен знак, че душата му е останала бодра и силна! Наистина, има причини, независещи от волята, които могат да разорат чертите и на най-добродетелния и мъдрия човек. Треската разравя бузите, разрушава меките части на лицето, ракът разяжда и най-здравите части, а известни болести посяват ужасни неравности върху цялото лице. Но трябва да се каже, че болестта идва най-често да ни нападне по-вече поради грешките ни, отколкото случайно.
Тя е
последица
в повечето случаи от нашата неумереност, от пороците ни и от неблагоразумието ни.
Тя е почти всякога резултат от липса на мъдрост и разум, и зад болката наблюдателят съзира моралната причина, която я произвела. Подир шествието на страстите върви болестта, тя дебне жертвата си, завладява я, и човек, дълбоко засегнат в органите си, отчаяно, сгърбен под страданието, вдига очите си към небето, за да се оплаче и да проклина! Безумнико, обвинявай само себе си, понеже ти си първото и често единственото оръдие на твоето съсипване! Нека предположим, че е другояче и че, по изключение, някоя външна причина е дошла независимо от нас и ни нападнала. О тогава, в очите на този, който наблюдава моралното същество, душата се явява всякога лъчезарна всред останките на нейната обвивка, такава се носи върху разпръснатите откъслеци от величествените развалини на едно велико произведение пред очите на майстора и сюблимността на разрушеното дело!
към текста >>
53.
Всемирна летопис, год. 2, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Въздействието върху външния свят е логическа
последица
от въздействието върху нас, самите, съзнателно ръководено от волята.
Веритас „КАК ДА СТАНЕМ СИЛНИ“ „Знанието е сила. Само ИСТИНАТА е знание. Търси ИСТИНАТА и А живей“. ТЕМА ПЪРВА „Знанието е сила“ 1. Всичко в живота ни зависи от два факта: външния свят и ние, самите (Не-аз и Аз). 2.
Въздействието върху външния свят е логическа
последица
от въздействието върху нас, самите, съзнателно ръководено от волята.
ТЕМА ВТОРА Идеите 1. Творчеството почва от момента, когато се възприеме идеята и стане, посредством съзнателна работа („самовъзпитание“). плът от плътта, т. е. убеждение. Делата само несъвършено материализират (преповтарят) идеята. 2.
към текста >>
Варварското и смъртоносно лишаване от почивката е само една
последица
от това, че хората още не със се самоосъзнали като част от безкрайната мъдрост, че те още не със се научили да черпят из умствените си източници мисли за съществуването си.
Естествените закони не вземат под внимание социалното устройство! Невнимателно, без да съзнава, човечеството се движи напред, за да спечели поддръжка за живота си и заедно с това си спечелва скръб и смърт! В много случаи привичката е така силна, че хората никак не могат да напуснат обикновената си активност. И спокойствието, което е нужно през критическите периоди, не е само от Физически характер. Стотина хиляди от нашата раса нямат и понятие какво значи спокойствие, и смъртно биха се уплашили, ако един път действително дойдат до това състояние, което представлява нещо като сънна магия.
Варварското и смъртоносно лишаване от почивката е само една
последица
от това, че хората още не със се самоосъзнали като част от безкрайната мъдрост, че те още не със се научили да черпят из умствените си източници мисли за съществуването си.
Някога човечеството ще съзре светлината на знанието и когато каже „аз искам това“, ще знае, че тогава действат невидимите сили, които превръщат желанията в материя. „Господарят дава на сън на своите! “ Но те се отказват от съня, за да не получат това, което им се дава! . . . Психография или фотография на мислите От Фридрих Феерхов.
към текста >>
Сплескването на носа и атрофията на палеца имат една и съща
последица
— тенденция към идиотизъм.
Късите или дългите носове са ония, които надминават в по-малко или в повече това симетрично разположение на трите части. Прилика между носа и палеца В първите глави на тази статия ние изтъкнахме, че съществуват близки отношения между носа и палеца. Те са наистина поразителни. Докачливостта, буйността на характера, лицемерието, лошавината и озлоблението, и всичко друго, което е най-лошо, по природа, се представлява от един палец изкривен или закръглен във форма на билярдна топка еднакво, както и от един неправилен нос, обезобразен и дебел на края. Скъперникът се отличава тъй добре със своя слаб, остър и малко изкривен палец, както и със своя тънък, крив и наклонен в страни нос.
Сплескването на носа и атрофията на палеца имат една и съща
последица
— тенденция към идиотизъм.
Скромните хора навеждат носа си и крият палците си. Борческите хора издигат носа си и държат палците си отворени! Самохвалецът и горделивият човек вири носа си и показва палците си. Нали казват: „оставя се да го водят за носа“ за оногова, който се отказва от волята си и оставя да го водят? Не обуздават ли биволите, биковете и конете като стягат носовете им?
към текста >>
54.
Всемирна летопис, год. 2, брой 05
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Неизбежна, естествена
последица
от братството е, равенството, между всички.
И чудно е, наистина, как отделните личности, в своята слепота, избягват да се проникнат от светлината на това велико учение, тънат в ужасния мрак на двойното невежество, понеже не знаят, че не знаят, и се тласкат в страшната неизвестност, подбуждани само от своите преходни егоистични интереси, криви разбирания и заблуждения! Първата повелителна наша длъжност е: да познаем себе си. А от това следва, да познаем Бога, който живее в нас. Щом познаем тоя, живия Господ, ние ще Го възлюбим с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила. А ако ние възлюбим Бога, ще възлюбим и ония, които той люби — нашите ближни, и тогава ще съзнаем, че всички хора на земята са братя, който трябва да живеят по братски, да работят задружно и си помагат взаимно, понеже няма нужда да се борят, за да делят земята, която е създадена като наследие на човечеството, за да се ползват всички еднакво от благата, които тя дава.
Неизбежна, естествена
последица
от братството е, равенството, между всички.
Да съградим, прочее, живота на отделния индивид, дома, обществото, народа и човечеството върху познанието на истината за произхода и развитието на човека и върху принципа на божествената любов! И тъй, що е човек? Според данните на окултната наука, произходът на човешкото същество се губи в тайната на далечните епохи, и съвременните хора едва сега, чрез опитни изследвания и по ясновидски начин, се добират до повърхното разкритие на тая тайна. Нито геологическите теории за появата и еволюцията на живота върху земята, нито космогоническите хипотези за формацията на слънчевата система могат да ни дадат ония знания и осветления, които се съдържат в окултната наука, изучавана непосредствено от вдъхновеното слово на Великите Учители. Според нея, за да се знае раждането и съществото на човека в първоначалната му форма, трябва да се изучи неговото отечество — земята в нейните предшестващи фази.
към текста >>
Здравето е един естествен дар, но то не може да вирее в нашето модерно общество, понеже здравето е
последица
на един редовен живот, а не на живот, в който всички безпътни желания на тялото биват задоволявани, в който има стремеж да се създават все повече и повече такива желания; не на живот, в който има копнеж към лукса и към все нови и нови нужди, дето тялото става тиранин на душата, вместо да й бъде слуга и оръдие; не на един живот, в който тялото се налага на човешката воля и се гневи, когато няма на разположение всички най-изтънчени удобства.
Необходимо е, следователно, да изучим човешката природа, за да знаем, по какъв начин тя може и трябва да се развие. Науката ни учи, че човекът е едно постоянно развиваше се съзнание и че това съзнание е една единица (монада), надарена с три лица, които, като се отразяват върху низшите полета, се представляват като: 1) разсъдък, сиреч низш ум, или отражение на висшия ум; 2) чувства, или отражение на любовта; 3) физически живот, привидното съществува- не на тялото, или отражение на реалното съществуване, сиреч на духовния живот. Това е именно съзнанието и неговите отражения върху долните полета. Да поговорим накъсо за физическото тяло. И физическото тяло може да се идеализира; а това нещо може да се постигне, като построим тялото съгласно с принципите и законите на природата.
Здравето е един естествен дар, но то не може да вирее в нашето модерно общество, понеже здравето е
последица
на един редовен живот, а не на живот, в който всички безпътни желания на тялото биват задоволявани, в който има стремеж да се създават все повече и повече такива желания; не на живот, в който има копнеж към лукса и към все нови и нови нужди, дето тялото става тиранин на душата, вместо да й бъде слуга и оръдие; не на един живот, в който тялото се налага на човешката воля и се гневи, когато няма на разположение всички най-изтънчени удобства.
Тяло, което не може да работи при малко глад, жажда или умора; тяло, което е неспособно да извърши най-малкото нещо при страдание, такова тяло човешко ли е или животинско? Модерната цивилизация е направила тялото господар, когато то би трябвало да бъде само един инструмент, а то става един прекрасен инструмент, когато е добре ръководено. За да бъдем здрави, необходимо е, прочее, да дисциплинираме това тяло, а не да се поддаваме на неговите разюздани желания и прищявки; и ако тази дисциплина трудно се постига в нашето съвременно общество, все пак тя е безусловно необходима за осъществяването на човешкия идеал. Не може човек без здраве да има яко и хубаво тяло, а здравето се съсипва от невъздържанието. Умереността — ето гаранцията на здравето.
към текста >>
В свръзка със слънцето, трябва да посоча, че силните електрически и магнетически течения, които понякога могат да на- влекат големи опустошения, са във връзка с появата на слънчевите петна, поради което вълненията в електрическото лъчеизпускане на слънцето (Прана) имат за
последица
вълнения и в електрическото равновесие на земята.
— Че метеоритите, които от време на време падат върху нашата земя и които се смятат за останки от некое залязло небесно тяло, се състоят главно от желязо, — от така нареченото метеорно желязо. Ние можем с разумно основание да изтъкнем, че отделните части на нашата вселена (с изключение на една част от кометите) са произлезли от слънцето (според теорията на Кант-Лаплас), и следователно, разликата помежду им не може да бъде голяма. Та можем да приемем, че и зародишът на нашата земя се състои от метеорно желязо. Исполинският магнит на нашата земя бива непрестанно осветяван от слънцето, с други думи непрестанно се насища с електричество. Съществуват, прочее, всички основания да се сравнят планетите — както в горните разсъждения се изтъкна — с огромни електромагнитни тела (чисто физически казано, разбира се) — упражняващи взаимодействие едно върху друго — тела, които се постоянно променят, спрямо положенията, които заемат едно към друго.
В свръзка със слънцето, трябва да посоча, че силните електрически и магнетически течения, които понякога могат да на- влекат големи опустошения, са във връзка с появата на слънчевите петна, поради което вълненията в електрическото лъчеизпускане на слънцето (Прана) имат за
последица
вълнения и в електрическото равновесие на земята.
Ще рече, съществува едно електрическо течение от слънцето към земята, а разумява се — и в обратна посока. Слънцето не изпраща топлина, но неговите електрически токове срещат съпротива в сферата на парите, както и на земната повърхнина, и като последица от тази съпротива се явява топлина. Атмосферата тук действа предпазително, защото земята би изгоряла, ако електрическите токове срещнеха — без тази предпазваща атмосфера — пряката съпротива на земната кора. Таи, дето атмосферата на земята е много тънка, за пример по-високите върхове, действието на слънчевите лъчи върху кожата е по-силно, отколкото в низините. Всеки възлезвач по планините знае това.
към текста >>
Слънцето не изпраща топлина, но неговите електрически токове срещат съпротива в сферата на парите, както и на земната повърхнина, и като
последица
от тази съпротива се явява топлина.
Та можем да приемем, че и зародишът на нашата земя се състои от метеорно желязо. Исполинският магнит на нашата земя бива непрестанно осветяван от слънцето, с други думи непрестанно се насища с електричество. Съществуват, прочее, всички основания да се сравнят планетите — както в горните разсъждения се изтъкна — с огромни електромагнитни тела (чисто физически казано, разбира се) — упражняващи взаимодействие едно върху друго — тела, които се постоянно променят, спрямо положенията, които заемат едно към друго. В свръзка със слънцето, трябва да посоча, че силните електрически и магнетически течения, които понякога могат да на- влекат големи опустошения, са във връзка с появата на слънчевите петна, поради което вълненията в електрическото лъчеизпускане на слънцето (Прана) имат за последица вълнения и в електрическото равновесие на земята. Ще рече, съществува едно електрическо течение от слънцето към земята, а разумява се — и в обратна посока.
Слънцето не изпраща топлина, но неговите електрически токове срещат съпротива в сферата на парите, както и на земната повърхнина, и като
последица
от тази съпротива се явява топлина.
Атмосферата тук действа предпазително, защото земята би изгоряла, ако електрическите токове срещнеха — без тази предпазваща атмосфера — пряката съпротива на земната кора. Таи, дето атмосферата на земята е много тънка, за пример по-високите върхове, действието на слънчевите лъчи върху кожата е по-силно, отколкото в низините. Всеки възлезвач по планините знае това. Причината не е винаги отразяването на слънчевите лъчи от снега на ледниците. И тъй, съвсем естествено е, ако ние отидем по-далеч и приемем — след като съществуването на електрическите извори във вселената е доказано, — че тия електрически токове търпят промени, според това как менят местата си един спрямо други изворите — силоцентровете.
към текста >>
55.
Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Има наистина деца, у които, благодарение на неразумното възпитание и непростима отстъпчивост на родителите, гневните избухвания могат да стават толкова чести, че като
последица
от това се появяват задушливи припадъци и конвулсии.
Там, дето е възможно, може да се опита с консултация на опитен лекар и да се лекува този морален недъг чрез хипнотично действие по пътя на внушението, Обаче, това трябва винаги да става предпазливо, тъй като при особено чувствителните индивиди хипнотичното лекуване, при повтаряни сеанси, лесно може да подбуди дълготрайно разположение за хипнотично състояние, което пък отваря вратата за други бедствия. И тъй, най-добре е да се действа чрез убеждаване на детето за отвикване от този порок. Но все пак строго изговорената дума на любимия възпитател или на бащата има такова внушително действие и не става нужда да се прибягва към хипнотично състояние. Срещне ли се една детска ръка, палецът на която е толкова къс в нокътната става, че представлява една топка, а същевременно пръстите гладки и в краищата си лопатовидни, то това показва наклонност към разгневяване, особено когато цветът на кожата е зеленикав и самите ръце изглеждат по-скоро слаби, отколкото тлъсти. И гневът е един порок, който също тъй, както чувствеността, е способен да погребе здравето на въпросното дете, защото и той излага на опасност, както телесното, така и духовното развитие на детето.
Има наистина деца, у които, благодарение на неразумното възпитание и непростима отстъпчивост на родителите, гневните избухвания могат да стават толкова чести, че като
последица
от това се появяват задушливи припадъци и конвулсии.
Дошла ли е работата чак до там, то рядко е възможно да му се даде помощ, но благодарение на нашите хирогномични белези, ние сме в състояние да познаем тази страст, и с навременното лекуване, можем поне да предотвратим, ако не съвсем да отстраним, нейното нарастване. Обикновено другите пороци причиняват вреда само на самите деца. а гневът е една такава страст, която винаги причинява страдание на едно или на повече лица, и по тази причина дълг е вече на родителите и възпитателите да задушат тази наклонност у детето. Изглежда да е по-лесно премоделирането на една гневна натура, отколкото борбата против чувствените й наклонности. В първия случай играят, обаче, чисто моралните влияния, когато при чувствеността повече физическите обстоятелства.
към текста >>
Умът ни се противи на такава
последица
и астрономическите наблюдения не показват никакъв признак на такова разпадане.
Тоя брой много съответства на резултата, който се добива по опитен начин от астро-фотографическите измервания. Той е показал също, че собствените движения на звездите щяха да бъдат по-забелязани, ако имаше повече звезди, които не виждаме. Пресмятанията на Поанкаре са противни на хипотезата за едно безкрайно разширение на звездната вселена, понеже броят на сметнатите звезди се съгласува приблизително с числото, което е било пресметнато. Но още нещо: тия сметки не биха доказали нищо повече, ако законът за привличането не е обратен на квадрата, в огромни разстояние. При все това, ако вселената е крайна, в пространството, прието от класическата наука, светлината на звездите и уединените звезди биха се изгубили малко по малко безвъзвратно в безкрайността, и космосът би изчезнал.
Умът ни се противи на такава
последица
и астрономическите наблюдения не показват никакъв признак на такова разпадане.
С една реч, в, пространството на „абсолютистите“, звездната вселена би можала да бъде безкрайна, само ако законът за квадрата на разстоянията не е съвършено точен за твърде отдалечените маси, и тя може да бъде крайна, само ако е преходна във времето. От друга страна, за Нютон, звездната вселена би могла да бъде крайна във една безкрайна вселена, понеже за него пространството не предполага никак материя. За Айнщайн, напротив, вселената изобщо и материалната или звездната вселена са едно и също нещо , понеже няма пространство без материя. Предшестващите мъчнотии и неизвестности изчезват в по-голямата си част, когато се разглежда пространството, или по-скоро пространство — времето, от айнщайновото гледище за обобщената относителност. Вселената както се схваща сега.
към текста >>
56.
Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Това е неизбежната
последица
от неразбирането и неприлагането в живота на един народ на Христовото учение за любовта и братството: руската интелигенция и духовенството заплатиха с положението си и живота си своето грозно престъпление спрямо руския народ.
Там дълги години, след обръщането си към Христовите истини, работи писателят Лев Толстой, като призоваваше всички жители на великата руска земя към взаимна обич и братство, към толерантност, свобода, ред и правда. Но тамошните властници, подбуждани от духовенството, пречеха с всичките си сили и средства на това учение, да проникне всред широките народни маси и по тоя начин, с цел да осигурят само личното си материално благоденствие, те държаха великия руски народ в тъмнина, невежество, потисничество и невъобразими страдания. Злодеянията под разни форми (убийства, заточения, затвори и пр.) не преставаха. Самият Толстой биде преследван от властта като бунтовник и отлъчен от църквата като опасен еретик. Резултатите от тази демонска съпротива срещу доброто са на лице: вижте сега какво представлява от себе си пространна Русия — тя е едно необозримо поле, обляно със сълзи и кръв, покрито само с гробища, със сухи кости.
Това е неизбежната
последица
от неразбирането и неприлагането в живота на един народ на Христовото учение за любовта и братството: руската интелигенция и духовенството заплатиха с положението си и живота си своето грозно престъпление спрямо руския народ.
Вторият пример е с България. Отпреди 15 20 години у нас се проповядва учението на Бялото Братство и се канят всички жители на страната, без разлика на вероизповедание, народност или съсловие, да придобият истински знания за незиблемите закони, по които се регулира живота в природата, и да се проникнат от най-възвишените и благородни чувства на взаимна любов, на братство между хората, които са чада божии, и на пълно безкористие, а като приложат тия велики принципи в живота на отделната личност, на дома. на обществото и на целия народ, да се осмисли целокупния ни живот и да се създадат трайни условия за правилното развитие и постоянно благополучие. Обаче, това учение на мъдростта, любовта и истината, за което българският народ жаднее, се оказа, както винаги досега, не по вкуса и по егоистичните сметки на българското духовенство и то, от няколко години насам, крои пъклени планове за гонение и, по някога, чрез заслепени държавници и други оръдия, успява да привежда тия планове в изпълнение. Вместо да подложи на добросъвестна проверка и на практически опит това учение, духовенството, лишено от всякакъв престиж всред народа и интелигенцията, си служи със систематически лъжи и клевети, за да хули дейците от Бялото Братство, насъсква разни продажни драскачи да разгласяват чрез печата чудовищни небивалици и измислици и интригува пред властта, че това Братство било някаква „секта“, опасна за държа- вата, обществото, семейството и стопанското устройство на страната, поради което членовете му трябвало да се преследват, отлъчат и тем подобни глупости.
към текста >>
Културата на ума има за
последица
културата на сърцето.
С тия методи приливат на чистата кръв ще даде повече храна на съответните клетки и ще стимулира развитието им. Тогава Божественият Дух постепенно ще проникне и ще съдейства да влезе и се прояви любовта. Това е един бавен естествен процес, за образуването на който трябва да участват всичките сили на човешкото същество, както физическите, така и духовните. Може да не се получат скоро желаните резултати от тия упражнения, но това обстоятелство не трябва да отчайва никого: придобивка все ще има и тя ще се увеличава. Добрите мисли раждат добри чувства.
Културата на ума има за
последица
културата на сърцето.
Мъдростта и любовта взаимно се обусловят. Щом се разшири съзнанието, ще дойде живият Господ на любовта. Както в природата става постоянно обмена на елементите, също тъй и между хората става непрекъсната обмена на мисли и чувства. Всички хора по тоя начин са свързани помежду си, като звена от една и съща верига. Дисхармонията в мислите и чувствата у един индивид внася дисхармония в средата, в която той се движи и в ония, с които се намира в свръзка.
към текста >>
57.
Всемирна летопис, год. 2, брой 10
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Насилието е
последица
от насилие, страданието изплаща причиненото по-рано страдание, мъчението докарва мъчение... Законът е верен и неумолим във всички случаи: който лъже, ще го излъжат, който краде, ще го оберат, а който вади нож, от нож умира... Особено през последните години, когато тоя закон за възмездието се прилага в по-къси срокове, никой не ще избегне своята заслужена участ... И кашите владици трябва да се съобразят с Христовите думи и да разберат, че Бог поругаем не бива.
Ще сполучи, най- сетне, да докара само жар върху собствената си глава. . . Няма нищо чудно, обаче, в сегашната съдба на българските политици. Ние знаем, че положението им е неизбежна сетнина от строгото прилагане на кармическия закон. Който от тях се вдълбочи в себе си и хвърли един ретроспективен поглед на миналото, ще трябва да съзнае, че отговорността за всяко негово деяние е неотразима.
Насилието е
последица
от насилие, страданието изплаща причиненото по-рано страдание, мъчението докарва мъчение... Законът е верен и неумолим във всички случаи: който лъже, ще го излъжат, който краде, ще го оберат, а който вади нож, от нож умира... Особено през последните години, когато тоя закон за възмездието се прилага в по-къси срокове, никой не ще избегне своята заслужена участ... И кашите владици трябва да се съобразят с Христовите думи и да разберат, че Бог поругаем не бива.
Понеже те въстават с престъпни средства против проповедниците,учителите и работниците на божествената любов, на правдата, истината и добродетелта, нека знаят, че отплатата няма да се забави и божието отмъщение ще се разрази безпощадно върху главите им ... И тяхното демонстративно съчувствие към арестуваните бивши министри няма да остане невъзнаградено от Оногова, който държи везните на висшата правда . . . Защото може ли да се твърди, че тия министри, от гледището на божественото правосъдие, са невинни? Знаят ли владиците, какво говорят и какво искат душите на стотиците хиляди синове на българския народ, костите на които са пръснати по безкръстни гробове из цяла Тракия и Македония? Ако не знаят, те са за съжаление, а ако знаят и, при все туй, стискат окървавени ръце, каква отговорност вземат върху себе си?
към текста >>
Всяка болест е пряка
последица
на съзнателно или несъзнателно нарушение на един закон.
Аз лично зная много случаи, при които чрез действието на жизнената сила се постига продължително и трайно излекуване и то за такива болни, които медицинската практика е признавала за неизцерими. Ние имаме сведения за такова излекуване от всички времена и във връзка с всички религии. Вярата е първото условие, за да се прояви жизнената сила в болния. Затова Христос винаги е питал болните: „вярваш ли? “ Или: „твоята вяра те спаси, иди и не греши вече“.
Всяка болест е пряка
последица
на съзнателно или несъзнателно нарушение на един закон.
Страданията и болестите продължават толкова, колкото време е било и нарушението на законите. Следователно, второто условие за оздравяване и проява на жизнената сила е изпълнение на законите на природата, които дотогава сме ги нарушавали. С това се възвръщаме към естествения живот и даваме възможност да се върши чрез нас делото божие, ставаме силни и здрави и се освобождаваме от всички немощи. Нищо не помага на човека толкова много да изпълнява законите на живота и да бъде в хармония с тях, колкото живото познание на своето единство с безкрайния Дух, за който няма болести. Доколкото човек е познал своето единство с този безкраен Дух и се е разкрил на неговото божествено течение, дотолкова човек е развил и проявява скрити способности и сили и е придобил здраве, сила, красота.
към текста >>
58.
Всемирна летопис, год. 3, брой 05
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Този лозунг се чува вече от няколко века насам, но особено силно се чува напоследък, когато индивидуализмът се прояви ярко в съвременния живот Така че течението за свободно възпитание е като логическа
последица
от движението, което започва от атлантско време и което намери своя най-ясен израз в последно време: именно движението, което води към освобождението на човешкия дух, към раждането на човешката индивидуалност.
От всичко гореизложено се разбира, защо ние сме едновременно индивидуалисти и колективисти. Ефрем Полонски в статията си „За индивидуализма“ 9) изтъква, че видни индивидуалисти и колективисти са живели в един и същ век, именно 19-ия. За онзи, който знае окултните закони на историческото развитие, това не е чудно. Горната екскурзия в историята на духовното развитие на човечеството беше необходима, за да си разясним известни педагогически въпроси. Гореказаното разяснява, защо особено напоследък се издига лозунга; „свободно възпитание“.
Този лозунг се чува вече от няколко века насам, но особено силно се чува напоследък, когато индивидуализмът се прояви ярко в съвременния живот Така че течението за свободно възпитание е като логическа
последица
от движението, което започва от атлантско време и което намери своя най-ясен израз в последно време: именно движението, което води към освобождението на човешкия дух, към раждането на човешката индивидуалност.
Това движение се отрази в социалните движения, във философията, в литературата. Не можеше да не се отрази и в педагогиката, като течение за свободно възпита- вие, за свободно училище. Когато разберем връзката на едно движение с еволюцията на цялото човечество, тогава по-добре ще го разбираме и ценим. Тогава разбираме, че то не е случайно явление, но напълно законно, понеже е в съгласие със законите на развити .то на човешкия дух. Значи, движението за свободно възпитание име дълбоки корени.
към текста >>
Тия седем паси имаха за
последица
, за дълбоко нейно учудване — понеже тя не знаеше какво са й направили — да може да седне в леглото си на другата заран и да се чувства толкова силна, както никога от началото на моето лекуване.
Аз се убедих в това за много късо време. Учудваха се като виждаха с какво доверие тя посочваше през съня си средствата, които можеха да я из- лекуват, и лекарят бе принуден да констатира, за свой срам, че средствата, които тя си предписваше, бяха по-ефикасни от всичко онова, което той и неговата фармакопея можеха да доставят. Така, след като много седмици поддържах моето медицинско лекуване, аз я запитах, когато беше будна, дали едно редовно магнетично лекуване би я ползвало. Тя ми каза, че ще ми отговори вечерта, в седем часа, когато й направят седем магнетични паси. Понеже бях решил да избягвам да имам работа с тия магнетични способи, аз възложих на един приятел да й направи пасите, а това има за резултат да каже тя, че ако се продължава грижливо такова магнетично лекуване в течение на седем дни, ще спомогне много за възстановяване на силите й.
Тия седем паси имаха за
последица
, за дълбоко нейно учудване — понеже тя не знаеше какво са й направили — да може да седне в леглото си на другата заран и да се чувства толкова силна, както никога от началото на моето лекуване.
Така се продължи в течение на двадесет и пет дни редовното магнетично лекуване, със строго спазване всичките наставления, които тя даваше във време на съня си, и изоставиха всички други средства. Макар пълното възстановяване на здравето й да бе невъзможно и да оставаха още лоши белези, все пак тая нещастна жена бе толкоз много облекчена от тия средства, колкото бе позволено да се надява човек при един случай от такова естество. Но потресението, което изпита от смъртта на баща й, неутрализира това благотворно влияние и за напред живота й висеше на косъм. Събитията от тоя вътрешен неин живот и многобройните й изявления за вътрешния живот на човека, върху съществуването на един свят от духове между нас, както и върху тоя, който можем да извикаме, когато душата ни, освободена от материята, която тежи върху нея, разпери крилата си, за да лети безпрепятствено във време- то и пространството, ще бъдат по- нататък предмет на тази книга. Аз ще се огранича само да ги цитирам, като оставя на други грижата да ги тълкуват.
към текста >>
59.
Всемирна летопис, год. 4, брой 01
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Тук пак виждаме, как учителят не е важно само да усвои известни технически методи и похвати, но тези последните трябва да са
последица
от неговия начин на гледане на живота.
Той събужда спящите детски сили. Защо? Защото с духовния елемент възпитанието става най-подходното към детската природа. Трябва да внесем в училището духовния елемент, за да събудим всичко благородно в детската душа. Една педагогика, основана на материалистичния мироглед, и която приема, че детската душа е само функция на материята, една педагогика, която не подозира духовните основи на битието и духовното естество на човека, една такава материалистична педагогика не е в състояние да намери истинския начин за събуждане на висшите заложби в детската душа. И тук пак виждаме, как педагогиката не е нещо откъснато от общия мироглед.
Тук пак виждаме, как учителят не е важно само да усвои известни технически методи и похвати, но тези последните трябва да са
последица
от неговия начин на гледане на живота.
Но явява се въпрос: духовният елемент в училището не противоречи ли на принципа на свободата? Това не е ли насилие върху детската душа? Ако оставим детето свободно, може би щеше да избере материализма? На това може да се отговори така: какво значи насилие във възпитанието? Кога възпитанието не е в разрез с детската природа?
към текста >>
Да искаме да изолираме явлението, като го разглеждаме само като
последица
от материали та му природа, това е едностранчиво.
Те са безплодни, неприложими в живота, понеже не изхождат от прякото изследване на действителността. А окултизмът е конкретно духовно познание, поради което той е приложим във всички области на живота. Когато професорът и студенти г изучват човешкия труп на дирекционната маса, те не добиват пълно познание за човешкото устройство, понеже физичната природа на човека е само част от неговото естество. Медицината до тогаз ще стои в днешното си положение, додето не съзнае, че трябва да изхожда от познанието на целия човек. Всяко явление в човешкото тяло има връзка с целия човек.
Да искаме да изолираме явлението, като го разглеждаме само като
последица
от материали та му природа, това е едностранчиво.
Само този, който знае целия човек, ще разбере силите, които са в свръзка с разните органи. Той има ясно разбиране за връзката между физичната и духовната природа на човека, Тогаз той ще схване характера, същността на болестите и дълбоките им причини. И всичко това води към една рационална терапия. Така чрез окултната анатомия, физиология и патология се изгражда окултната медицина. Не по-малко важна е и окултната хигиена, която, въз основа на по-дълбокото знание, посочва, как живота на човека може да се нареди в хармония със законите на живата природа.
към текста >>
60.
Всемирна летопис, год. 4, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Стремят се все към високи цели и омразата им към всичко низко и нечестно е
последица
от това.
(Скорпион управлява половите органи). Слънцето в Стрелец От 23 ноември — 21 дек. Спиноза, Марк Туейн, Хайне, фон Вебер. Дава характери твърде независими и одухотворени с религиозно-философска склонност. Имат благородна и честна обхода, ала горда и често пъти отегчителна: те лесно се дразнят и избухват, ала гневът им не трае дълго време.
Стремят се все към високи цели и омразата им към всичко низко и нечестно е
последица
от това.
Те са твърде съобщителни и обичат да имат край себе си някого, комуто да изказват своите чувства и мисли. Но са крайно нетърпеливи в изслушване на другите. Обичат всякакъв вид спорт и пътешествията. Вродената им склонност към промяна на местожителството във връзка с тяхната съобщителност ги прави твърде приспособени за голямата публика: като например оратори, мисионери. Те са неспокойни, но оптимистично настроени и обладават доста силна интуиция.
към текста >>
61.
Всемирна летопис, год. 4, брой 07
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Вероотстъпничеството, като не е пощадило нашите университетски среди, логичната
последица
на тоя духовен упадък никога не е липсвала.
на в. „Лъча“, между другото пише: „В една сказка, държана завчера пред няколкостотин млади студенти, един български професор се е опитвал да доказва, че духът е еманация на тялото, че душата е функция на грубата материя. Тоя опит на българския професор добива грамадно значение, като се има предвид, че сказката е държана в помещението на българския университет. Тоя опит иде да потвърди сто пъти доказания факт, че българската държава е атеистична държава. Не се чудим, прочее, че в помещението на университета се говорят сквернодумства (к.н.) против християнската доктрина - и се говорят от един професор.
Вероотстъпничеството, като не е пощадило нашите университетски среди, логичната
последица
на тоя духовен упадък никога не е липсвала.
Вероотстъпничеството води към родоотстъпничество. А се намира в университетските сфери един професор, който се провиква: - „Каква душа ще гиздиме итруфиме, душа няма, душа не съществува, душата е глупава измислица! “ И властите - духовни и мирски мълчат. Това е един безпримерен в историята на цивилизацията скандал, каквито са впрочем всичките български публични скандали. Е добре, ний велегласно и енергично протестираме против това грубо и омерзително явление!
към текста >>
62.
Всемирна летопис, год. 4, брой 2-3
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Всяко извършено дело е
последица
от твърде сложна работа.
Има четири производителни фактора, които формират човека и неговото дело. Първият е чувството (душата) вторият — мислителят (т. нар. ментално тяло), третият — изпълнителната сила (виталното тяло) и четвъртият — материалното тяло. (Нарочно употребявам чешки изрази с цел да заместя чуждите наименования на тия важни понятия с названия, които лесно да се разбират от наши хора). А над всички отгоре е силата на духа, който съдържа най-висшия принцип, „Божията искра“, и от който последователно се разлива върху целия духовен организъм воля и мъдрост (духовен разум), Органът, който свързва материалното тяло с висшата духовна строитба, и който тук нарекох изпълнителна сила, се съставя в същност пак от три съставни елемента, та по тоя начин всички съставни елементи на строитбата на човешкото естество са седем (седем тела — седем духовни плана).
Всяко извършено дело е
последица
от твърде сложна работа.
Най-напред е изникнал чувственият потик. В мисловното тяло той е взел формата на мисъл: изпълнителната сила е обърнала мисълта в дума, и тази дума съпроводена с воля, тепърва подтиква тъпото да извърши делото. Ето защо ние трябва да търсим наченките на злото единствено в сърцата на човеците, а не в крайните последици, както и до сега се прави това в нашия живот. Ако всичките усилия и помощни средства, които се прилагат за премахване на престъпленията с помощта на наказания и насилия, биха били отправени към духовното възпитание на отделните човеци,сигурно това би било много по-полезно за народа и за цялото човечество. Каквито чувства човек отглежда в себе си, такава духовна среда той си и създава около себе си.
към текста >>
Херберт Спенсер вярно почувства това отстраняване, което е като
последица
от интелектуалистично естествонаучното схващане на света.
Спенсер разглежда детето като член от външния механизъм на природата Съществената част на всички представи, които са плод само на външното естествонаучно изследване на живота, не седи само в научната им стойност. Важно при тях е и онова разположение на душата, което причиняват. Представата, която си създаваме за човека като крайна точка на животинското развитие, ражда важно и дълбоко действащо душевно разположение. Тая представа в същност е отговор на въпроса: „До колко човек е най-съвършеното животно? “4) Чрез този въпрос, — и когато той остане в подсъзнанието па човека — човешкото в човека се отстранява.
Херберт Спенсер вярно почувства това отстраняване, което е като
последица
от интелектуалистично естествонаучното схващане на света.
Затова той казва, че при наказанието на децата, да избягваме всички наказания, които не са в причинна връзка с постъпките им, Когато едно дете си играе с огън, и ние, боейки се да не си причини вреда, го наказваме, тогаз между наказанието и изгарянето на детето няма разумна връзка. Ако, обаче, ние го оставим да се изгори — макар и слабо — тогаз това изгаряне следва причинно от детската постъпка. И към това трябва да се стремим, казва Спенсер. Това си мнение той изразява така: „С възпитанието трябва да станем съблюдатели на причинната зависимост между явленията“. Очевидно, това е явление с логическа последователност на външния естествонаучен начин на мислене в педагогиката.
към текста >>
Държаха се най-смели речи и се доказваше, че когато дойде златната валута, ще дойде и свободната търговия, че едното е
последица
от другото.
Това води към отчуждаване от живота. На конгресите човекът от известно гледище може да влезе в разбирателство с всекиго. Там всичко се върши в сферата на интелектуализма, и всичко е отчуждено от самата действителност. Самият живот около нас ни показва, че това е така. Преди няколко време имахме такъв пример: беше въпрос за златната валута в разните страни.
Държаха се най-смели речи и се доказваше, че когато дойде златната валута, ще дойде и свободната търговия, че едното е
последица
от другото.
Това казваха хората чрез твърде остроумни умозаключения. Но в действителност стана обратното. И причината на това не седеше в обстоятелството, че хората бяха умствено неразвити, а в това, че действителността се изплъзва от интелектуализма. И това става винаги. Интелектуализмът е нещо чуждо на действителността.
към текста >>
63.
Всемирна летопис, год. 4, брой 5
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Приключвам с едно последно откровение, което е
последица
от тайните, които ви обясних.
Лука — във вол, Св. Йоан — в орел. Това са четирите символи на сфинкса, който в последствие бе излязъл от своето вечно мълчание и стана, чрез свещения глас на Христа, Словото, което разпространява с радост вечната истина. Да схванеш истинското значение на движението и на формите в символите, това значи да схванеш израза на Словото, да разбереш езика на Бога. Безспорно, материалистическата критика не вижда в тая епопея истини или по-скоро символични истини, освен една басня, която тя търси да провали, но тия, които зачитат духа на древните легенди, ще разберат грандиозния и проницателен ритъм; ще разберат, че всички тия символи са ноти на една тайнствена симфония, знаменувайки единния живот през течение на вековете от мъдреци, от пророци, за благоденствието на човечеството.
Приключвам с едно последно откровение, което е
последица
от тайните, които ви обясних.
Изкуството да бъдеш щастлив не се състои в създаването на неблагодарници, а са необходими много морални сили, за да се носи достойно щастието. Щастието трябва да се изкупи предварително със страданието, трябва да се отбягва ограничението и прегърне безкрайното. Може да се влезе в чудесния закон, построен магически от лирата на Орфей, било през вратата от слонова кост на вярата, било през златния вход на науката. Необходима е само волята, за да се изоставят фалшивите миражи. Слънцето грее навсякъде върху света.
към текста >>
НАГОРЕ