НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
119
резултата в
91
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Списанието PDF
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
По тия изопнати линии на устрема, що личат като печат върху лицата на всички, тоя набег към незнайно никакво блаженство, са единствените, по които се отличават днес живите от
мъртвите
.
ВЕЛИКИЯТ СМИСЪЛ Непрестанно движение е животът. Всяка сутрин слънцето изгрява на изток, минава по своя начертан път и вечер догарят на запад сетните зари на изминалия вече ден. След него в стройни, величествени шествия звездите прекосяват небето и когато сетните съзвездия се спускат на запад към своя залез, тогава далече на изтока пак се разкрехва зората – вестителка на великото светило. Вечно движение!... Навред по вселената, по земята, до най-мъничката твар, владее оня устрем, който се поражда от живота и всеки в даден момент догонва онова, което денят му носи онова, което му вещае смисъл, радост.
По тия изопнати линии на устрема, що личат като печат върху лицата на всички, тоя набег към незнайно никакво блаженство, са единствените, по които се отличават днес живите от
мъртвите
.
Човекът се ражда, живее, гледа заобикалящата го действителност, формира свои мирогледи, прилага свои принципи, изживява възторга и разочарованията на своето време и после изчезва – забиват дървен кръст над оная купчина земя, под която заравят тялото му. Умира – казват хората. Какво стана с неговите желания, неговата мисъл, с онова сърце, което можеше да трепти при вида на една блестяща зеница? Какво стана с оня ум, който до тънкост владееше земните познания, къде е мощта на оная ръка, който държеше скиптър на власт и под чийто замах лягаха хиляди роби в трепетен страх? Къде оня.
към текста >>
2.
МОЛИТВАТА ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ - Б. Б.
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Ние знаем при това, че трябва да дойде някой и да нареди
мъртвите
иначе азбучни знаци по такъв порядък, че да се получи драма, трагедия и пр.; трябва да нареди някой нотите по neтолинието, за да се получи нещо смислено и хармонично.
" А това не е ли признак, че хората, макар че се самооблащават, че няма кому да дават отчет за престъпните си дела, все пак, вътре в себе си, признават, че не ще мине току-тъй, но понеже им липсва смирение, в гордостта си казват: „оставете сега това; затъпчете този работа! " Зер, приятно ли ще бъде на онзи син, който прахосвайки капиталите, които баща му му е дал, да се научи, че той е дошъл и иска да го види и му поговори малко? „Такъв човек не познавам аз", ще каже той. Да отричаме Бога, да отричаме един жив духовен ръководен принцип в света, не е едно от многообмислените неща. Защото има много факти, които всеки може да види като се повгледа в заобикалящите ни прояви на живота и които говорят в полза на горното твърдение.
Ние знаем при това, че трябва да дойде някой и да нареди
мъртвите
иначе азбучни знаци по такъв порядък, че да се получи драма, трагедия и пр.; трябва да нареди някой нотите по neтолинието, за да се получи нещо смислено и хармонично.
Следва това, че животът, целокупният живот, в неговата разумна и хармонична проява, не е без диригент. Но къде е този Диригент? Как да Го намерим? Кой е пътят, който ще ни отведе при Бога, при централните, неизчерпаеми и кристални извори на живота? Учението на Бялото Братство в далечното минало е казвало и сега и в бъдеще ще казва, че този път е братолюбието, топлото това братско чувство, този прèценен и рядък дар единствено е в състояние да запълни празнотата, която всички чувствуват и за която всички жадуват.
към текста >>
3.
Научна астрология - Г.
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.
Някога са горили
мъртвите
си (Според Славейков (1866 г.) и отец Дионосий (1903 г.).
В други села са кладели огньове и на Еньов ден. Според Славейков и др. местните жители, особено тия на Кости и Бродилово са по-особени, не общували с другите села наоколо. Те се отличавали, както по своето облекло, нрави и език, така и по своите религиозни вярвания. Те, напр., нито вземали, нито давали жени на околните села.
Някога са горили
мъртвите
си (Според Славейков (1866 г.) и отец Дионосий (1903 г.).
Този факт не се е потвърдил с положителност. Те не са и „яко църковни", не зачитат много празниците, работят и в неделя, проповядват никога да не се ходи на църква. Според някои автори (Дионисий), те и физически се отличават с особени белези. Те имали широки глави, лице грозно, тежка походка и били едри хора, ходели без капи, с рошави коси и бради, били повече червенокоси и в носията им личал конопът. Нестинари биват и мъже и жени, но главно жени.
към текста >>
Р Славейков дава нови подробности по нестинарските игри, публикувани в „научно-политическото" списание „Ден", издавано в Цариград през 1875 год.*) Тук той съобщава, че нестинарите в тия покрайнини горели до скоро
мъртвите
си от страх да не „вампирясат".
Аз седях до домакина на къщата, в която бях влязъл и насреща ни седеше невестата му и майка му. Бях се загледал в огнеиграчите, когато ме потупа домакинът и ми кимна да се вгледам в невестата му: Тя държеше детенцето си, но когато я погледнах, вече беше пребледняла, изстинала и студена пот беше я побила. След това тя взе да почернява и завчас хвърли детето си пред свекърва си и викна „ту-ту-ту, ето го. ту-ту-ту"; рипна, завтече се и скочи в огъня да играе с другите и от там отиде си в село. Свекървата взе детето и ние седяхме на събора до вечерта комай; защото подир разотиването на огнеиграчите стават всички други по-млади, улавят се на хоро и играят около огъня."*) В 1875 год. П.
Р Славейков дава нови подробности по нестинарските игри, публикувани в „научно-политическото" списание „Ден", издавано в Цариград през 1875 год.*) Тук той съобщава, че нестинарите в тия покрайнини горели до скоро
мъртвите
си от страх да не „вампирясат".
Докато натрупаните дърва прегорят на жерава, всички се събират около огъня, дето имало и тъпан „да думка". Самата игра в с. Кости става при заход на слънцето, срещу „Костадиновден". „Когато огънят захване да прегаря, пише Славейков, има нарочно настанени люде, които с дълги прътове разриват и разстилат жаравата що се е негоряла. В това време ще видиш, че измежду тия що са насядали наоколо, някой като стои така, захваща да подвиква ху-ху-ху и то е белег, че го прихваща св. Костадин.
към текста >>
4.
НЕСТИНАРСКИ ИГРИ - Добран
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.
„Синята птица" от Метерлинк, романът „Хенрих фон Офтердинген" от Новалис, „Строител Солнес" от Ибсен, „Когато ний
мъртвите
се пробудим" от същия, „Фауст и пр.
Онзи благороден импулс, който се роди в душата, всеки един от нас трябва да го изпълни. Божията дума да не правим на две." Дънов Силите на човешката душа чакат своето пробуждане. Да се изучат тези сили, значи да се изучи истинската човешка природа. Всички велики мъдреци, философи и поети са говорили за висшето, което живее в човека и което може да бъде събудено. Това е основната идея на множество дълбоки литературни произведения, напр.
„Синята птица" от Метерлинк, романът „Хенрих фон Офтердинген" от Новалис, „Строител Солнес" от Ибсен, „Когато ний
мъртвите
се пробудим" от същия, „Фауст и пр.
Героите на драмата „Синята птица" са две деца, които тръгват да търсят „синята птица". Минават през много места, излагат се на множество приключения и изпитания, но най-сетне се връщат без резултат. Обаче на връщане какво да видят у дома си? Птицата, която била в клетка в тяхната стая, била търсената синя птица, а те не са знаели това! Зарадвани, те изваждат синята птица от клетката, но след малко тя отлита от ръцете им.
към текста >>
5.
За живата вода - Д. Стоянов
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Бог на живите Бог не е Бог на
мъртвите
, но на живите.
Бог на живите Бог не е Бог на
мъртвите
, но на живите.
Матей 22:32 Живи и мъртви — това са две понятия. Животът познаваме, а смъртта не познаваме. Ако някой мисли, че познава смъртта, той се лъже. Всички говорят, че ще умрат, но какво нещо е умирането – никой не знае. И интересно е, че съвременните учени, най-видните капацитети не вярват в Бога, но вярват в смъртта.
към текста >>
Казва се: „Бог – Висшето – не е Бог на
мъртвите
, но на живите." Значи абсолютно се отрича смъртта.
Щом изгубиш своята свобода, своите знания, своя живот , – ти си мъртъв. Щом изгубиш живота си, ще из.губиш своето движение, ще се парализираш и в тебе ще остане само едно голо съзнание, ще съзнаваш, че имаш ръце, крака, но не можеш да се движиш; ще съзнаваш, че имаш сърце, но то не ще може да тупти; ще съзнаваш, че имаш нерви, кръвоносна система, а нямаш кръвообращение. И тъй, щом човек сгреши против великия закон на Любовта, изгубва живота; щом сгреши против великия закон на мъдростта, изгубва знанието си; а щом сгреши против великия закон на Истината, изгубва свободата си. Следователно, под смърт ние разбираме лишаване от три велики добродетели, които подтикват човека към развитие и усъвършенстване: те са Животът, Знанието и Свободата. Без Свобода Истината не може да се намери, без знание Мъдростта не може да се разбере, без живот Любовта не може да се придобие.
Казва се: „Бог – Висшето – не е Бог на
мъртвите
, но на живите." Значи абсолютно се отрича смъртта.
Всичко онова, което хората говорят за смъртта, за „оня свят" са само техни детски предположения. Съвременните учени по 99 пъти проверяват един научен факт и тогава се произнасят, а тук без всякаква проверка твърдят, че човек умира. Те смесват човека с неговото тяло! Религиозните хора ще кажат, може би, че е грешно да се проверява дали има живот след смъртта, или не, защото това било признак на съмнение. Съмнението не е знание.
към текста >>
„Бог не е Бог на
мъртвите
, но на живите".
Съмнението не е знание. Казват: ще се усъмним, ако мислим по този въпрос. Мисълта не е съмнение. Мисълта е вън от всяко съмнение. Съмнението е един недъг, един излишък на ума.
„Бог не е Бог на
мъртвите
, но на живите".
Под живи хора ние подразбираме ония у които се е пробудило Божественото съзнание. Има човеци в света, за които Бог е Бог на живите. Тях няма нужда да ги питате: „ти вярваш ли? " Подобни въпроси съществуват само между мъртвите. Ония, за които Бог е Бог на живите имат особени признаци.
към текста >>
" Подобни въпроси съществуват само между
мъртвите
.
Съмнението е един недъг, един излишък на ума. „Бог не е Бог на мъртвите, но на живите". Под живи хора ние подразбираме ония у които се е пробудило Божественото съзнание. Има човеци в света, за които Бог е Бог на живите. Тях няма нужда да ги питате: „ти вярваш ли?
" Подобни въпроси съществуват само между
мъртвите
.
Ония, за които Бог е Бог на живите имат особени признаци. Те са истинското cеме на света. Писанието ги нарича „Синове Божи". А „мъртви" са ония хора, чието сърце е заледено, чийто ум не мисли, чиято воля е парализирана. Те имат желание да направят нещо, но все отлагат.
към текста >>
„Бог не е Бог на
мъртвите
, но на живите!
Троица" е толкова труден, че едва след милиони години човекът ще го проучва. Живият човек вярва в Бога на Любовта, който живее в душите и в когото душите живеят. В Бога на Любовта, в който всички са едно. Това единство искат ония, които са пробудени, да оживее в съзнанието на всички и тогава ще отпаднат ония изкуствени и преходни дележи на раси, вери, народи и класи. В това единство човек ще затрепти в своята първична същина – като жива душа.
„Бог не е Бог на
мъртвите
, но на живите!
".
към текста >>
6.
Сини нощи – Георги Северов
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
В Мексико, съществува обичаят да се балсамират
мъртвите
, да се обвиват труповете със скъпи тъкани, да се погребват близките и робите около гробовете на царете и пр.
Затова и Теотихуаканските развалини често се сравняват с Карнакските. И в двата днешни континента ние намираме еднакви надгробни паметници и телата се слагали в еднакви каменни ковчези. Кръглите укрепления също се срещат в двата материка. Напр. такива са намерени при щата Охайо, също в Аргилешир, или при Авебури в Вилтс. Както в Египет, тъй и у ацтеките.
В Мексико, съществува обичаят да се балсамират
мъртвите
, да се обвиват труповете със скъпи тъкани, да се погребват близките и робите около гробовете на царете и пр.
Колосалните Мексикански глави са много прилични на египетските Сфинксове. През април 1924 г. американския професор Херберт Спиндел от Харвардския университет е открил в Западен Хондурас останки на множество пирамиди, един цял обелиск и един монолит. През 1923 г. се съобщи, че на остров Мариетас са били също намерени многобройни пирамиди и скулптурни работи, покрити вече с пълзяща растения.
към текста >>
7.
Из „Книгата на разговорите“ - Бо Ин Ра
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
" „Бог не е Бог на
мъртвите
, но Бог на живите." Силни, бурни ветрове се извиват - крехки, млади стъбълца да пречупят.
" „Какво мислят учените между нас, има ли Господ или не, има ли време и пространство или не, това за нас не важи." - Тъй се разговаряха житните зрънца, излезли вече на повърхността на почвата, в нови формички, в нови облекла. Ние изучаваме абсолютната реалност. Бог е една реалност и първото съприкосновение с Него, със слънцето на Живота, ще внесе в нас една нова струя, едно ново прозрение. Ние вече схващаме живота тъй, както никога друг път и започваме да живеем другояче. Едно знаем: „Всичко в света работи за доброто на онези, които са в Любовта!
" „Бог не е Бог на
мъртвите
, но Бог на живите." Силни, бурни ветрове се извиват - крехки, млади стъбълца да пречупят.
Не се поддават тия нежни стъбълца, на Бога уповават. Огъват се, увиват се и пак нагоре се изправят: „Ние бяхме в мрак, в ограничения, в невежество, ние мъртви бяхме, но разбрахме, че Бог е светлина без сенки; живот и свобода без ограничения; знания без погрешки." „По Твоята реч ще хвърлим мрежата." Знойно слънце грее сух вятър вее - да пресуши всички жизнени сокове на младия живот, крехкият му цвят да погуби. „В нас, дълбоко вътре в нас е написано: „хвърлете вашата мрежа в морето на Добродетелите! " Де е това море? - То е великият капитал, около който почват да циркулират великите сили в природата.
към текста >>
8.
За отделните народи - Г. Томалевски
 
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Будно трябва да различава човек живото слово на Светещите от бълнуванията на ония, които спят зимен сън и от кухия звън на
мъртвите
думи, произнасяни в каменни храмове.
За да станат сами извори на жива вода, бликащи из пазвата на някой ведър Връх и да потекат към долините, за да оросят с пресни струи семената, които чакат възрастване в земните недра. Така се отричат от света истинските духовни човеци и така пак потичат към него... А ония които бягат - те се сгушват в някоя хралупа на някой мъртъв пън на живота и там заспиват своя зимен сън - като ония животни които спят зимен сън – и сънуват своите сънища за „небесен" живот. Образите на тия сънища са тъй изпълнили атмосферата на живота, че са закрили небето за хората - те сами им са станали небе. Та нима религиите, изродени в национали църкви, от които се е отдръпнал великият дух на Живота, не създадоха сума „небеса" и „богове"?... Човек трябва да пробие това „небе" и да навлезе във ведрите простори на истинското небе, в което греят Слънца.
Будно трябва да различава човек живото слово на Светещите от бълнуванията на ония, които спят зимен сън и от кухия звън на
мъртвите
думи, произнасяни в каменни храмове.
Будно трябва да различава човек човешкото „небе" и човешката „земя" от истинското Небе и истинската 3емя. Да различава физически живот от плътски и духовен живот от религиозно-верски. Тогава ще разбере пророческите думи на великия Галилеянин: „Ще дойде ден, когато хората не ще се кланят нито в Иерусалим, нито в Самария, защото ще служат Богу в Дух и Истина". Г.
към текста >>
9.
Пролет. Злато – Georg Nordmann
 
Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
V Поетът Тулсидас, потънал в мисъл, са скиташе покрай Ганг, в туй усамотено място, където изгарят
мъртвите
.
Дълго вече броди Плувецът. И много ще се мине, докато денят се разпукне и Той ще похлопа на вратите ù. Тъпани няма да бият и никой няма да знае. Светлина само ще изпълни къщата, благословен ще бъде прахът и радост ще блъсне в сърцето. Всички страхове и съмнения ще изчезнат, когато Плувецът дойде на брега.
V Поетът Тулсидас, потънал в мисъл, са скиташе покрай Ганг, в туй усамотено място, където изгарят
мъртвите
.
Той намери една жена, седнала в краката на мъртвия си другар, празнично облъчена като за сватба. Тя се повдигна, видя го, поклони му се и му каза: „Учителю, позволи ми с Твое благословение да последвам другаря си в небесата". „Защо тъй бързаш, дете мое", попита Тулсидас. „Не е ли и тази земя също на Този, който сътвори и небесата? " „Но аз не копнея за небесата, аз искам него да следвам”.
към текста >>
10.
Вести
 
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
– Ако е от
мъртвите
– умряла е.
Пееше весело. После запя тъжно. Сега вече не пее. Ако това е някакъв знак, не зная. – Жива ли е?
– Ако е от
мъртвите
– умряла е.
А ако е от живите – възкръснала е. – О Вент Вено, дай ми последната струна на лирата ми; аз ще се кача на Гур. – Гур е мой приятел. Ти искаш да му отнемеш щастието. Не ще ти дам струна.
към текста >>
11.
Екзотеризъм и езотеризъм - Буржа
 
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
И не само живите, моля също и
мъртвите
.
Аз съм тяхната съвкупност. Всяка единица е част от мен. Аз моля родителите от днес и утре за чистота. Не само към тях отправям молба. Че също и по-младите, които още не мислят да стават родители, могат с нечистота да попречат на моята истинска проява.
И не само живите, моля също и
мъртвите
.
Че в бъдеще те пак ще заживеят на земята и ще бъдат родители. Тъй говоря аз на всички, към цялото човечество е моят зов. Смирете желанията си и чуйте! Идещата раса Най-умилително ви моля: Пригответе се за мен, духът на неродените деца на идещата раса. Единият аз се застъпвам за всички, защото живея в сърцата на всички.
към текста >>
12.
Връзките между макрокосмоса и микрокосмоса
 
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Какво чудно има тогаз в туй, че и
мъртвите
вещества са изменени от него във вътрешния си строеж?
Даже и най-нечувствителните хора го чувствуваха. Цялата природа беше изменена в този момент. Сенките имаха лунни форми. Бледна светлина падаше върху всички предмети. На всички същества направи впечатление слънчевото затъмнение.
Какво чудно има тогаз в туй, че и
мъртвите
вещества са изменени от него във вътрешния си строеж?
Слънцето отслабна при слънчевото затъмнение; действието на златото на земята също беше отслабнало; то беше тъй слабо, че изгаси калая. И този опит с калая и златото беше повторен час след час. За тези последователни опити има приготвени образи. Но аз не мога да приведа цялата серия, тъй като броят на образите е доста голям. След свършека на затъмнението, вече в 12 ч.
към текста >>
13.
ЧАДА БОЖИИ - МАРА БЕЛЧЕВА
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Има една книга, дето е записана историята на
мъртвите
, върнали се към живота.
Фигурата ù стана по-пълна, с по-живи краски. Пренесен от радост, мъжът се хвърли пред нозете на Теофан, но последният го дигна, както бих направил с едно дете. – Не, не, – каза му той. – Трябва да благодарите на Небето. И като направи стъпка назад, прибави: – Спомнете си, какво сте обещали.
Има една книга, дето е записана историята на
мъртвите
, върнали се към живота.
Пра вете туй, което тая книга учи. Хайде, до виждане. И цел сияещ от нежно добродушие, той прегърна жената, майката и мъжа и излезе с мене. Мислех, че сънувам. Обаче познах улицата, по която вървяхме: тук е стоборът, по-нататък има празно место; там надолу е хлебарницата, вляво е кръчма, дето викат нощни посетители в долния етаж.
към текста >>
14.
Архангел Михаил – Мара Белчева
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
По тоя начин възпитателят ще може да схване конкретно, каква е мисълта на природата за даден индивид и ще поведе неговото възпитание не по
мъртвите
, отъпкани пътища на измислени правила, норми, методи, схеми, а по живите линии, които сама природата е начертала с веща ръка.
ученик, изчислен с възможната точност (знае се точната дата, час (до минути), място на раждането). По него астрологът веднага ще разбере с какво дете имате работа. Ще разбере какво е по темперамент, какъв му е натюрела (в Хутеровски смисъл на думата - това е технически термин), какви му са дарбите и способностите, какви слабостите и недъзи, от що се нуждае - от лека ли, деликатна обхода, в която чувството взема превес или от твърда, но разумна ръка; лесно ли възприема и учи: кое по-лесно и как - все практични въпроси, които определят вече и метод, и третиране. Много още неща ни разкрива хороскопът - не само характерологичната страна на известен индивид. Но за възпитателя, бил той родител или учител - това е достатъчно за неговата по-специална задача.
По тоя начин възпитателят ще може да схване конкретно, каква е мисълта на природата за даден индивид и ще поведе неговото възпитание не по
мъртвите
, отъпкани пътища на измислени правила, норми, методи, схеми, а по живите линии, които сама природата е начертала с веща ръка.
Така задачата на възпитателя ще добие донейде общочовешки смисъл.
към текста >>
15.
ХРИСТИЯНСТВО И ИКОНОМИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ - А. ТОМОВ
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
А там, дето Бог присъства, пустините се превръщат в плодни градини, в безводните места протичат извори, болните оздравяват,
мъртвите
възкръсват, старите се подмладяват, глупавите стават умни, бездарните стават даровити, слабите стават силни и лошите стават добри!
Ето тайната на подмладяването. Красив е онзи момент, когато извършиш нещо, макар и най-малкото, от любов към никого, без да чакаш възнаграждение, заплата за труда си. В този момент небето се проявява на земята; тогаз божественият и ангелският светове са се допрели до земята; трите свята: божественият, ангелският и физическият са се слели в едно. Този момент е свещен: тогаз ангелите се спират в своята дейност и поглеждат със свещено чувство към земята! Защото тук долу тогаз става нещо велико: Бог се проявява, Бог присъства в този момент.
А там, дето Бог присъства, пустините се превръщат в плодни градини, в безводните места протичат извори, болните оздравяват,
мъртвите
възкръсват, старите се подмладяват, глупавите стават умни, бездарните стават даровити, слабите стават силни и лошите стават добри!
Опитай се да направиш нещо някому по новия начин и ти ще събудиш душата му! Ти ще раздрусаш всичките му стари идеи, вярвания, с които е живял! Той ще долови тогаз нежния зефир на вечната пролет, който иде от върховете на „Химават"! И ще се раззеленят сухите до тогаз полета на душата му, и ще се покрият с благоуханни цветя и красиви плодове! Той в този момент ще почувства лъха от Абсолютното, Неизреченото, от Вечното и ще се преобрази!
към текста >>
16.
ОТ МИНАЛОТО НА БЪЛГАРИТЕ ПРОДЪЛЖЕНИЕ - Л. ЛУЛЧЕВ
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
И тогава им каза: „Човек не трябва за дълго да бъде самотен; ние встъпваме в беседа и дружна работа с живите,
мъртвите
и ангелите.
Цялата вселена е исполински човек – и десетте Сефироти са десет части от тялото му; под властта на всяка Сефирота живее по една раса, по един ангел, по едно слънце; всеки човек, всяка билка, всеки минерал н всяко животно се намират под властта на някоя Сефира. Когато учениците опознаха тия тайни, Раби Симон ги посвети един по един във върховните Тайнства; но той даде всекиму само по толкова, колкото можеше да погълне с разума, сърцето и волята си – затова трябваше да ги посвещава един по един, а не вкупом, тъй като е казано: „Не се излага Делото на Началата пред двамина, а Делото на Колесницата – дори пред едного, освен ако е добил собствена мъдрост за това". И тогава отшелниците разбраха тайните на горния Божествен свят, наречен Ацилут (Сияние), дето обитава същината на Бога, и на трите по-долни свята, дето живее проявата на Бога; светът на творческите замисли и на чистите духове, наречен Бриа (творба), светът на душите и на живите същества, наречен Йецира (създание) и накрай светът на веществените творби, на телесните същества и на всичко видимо, наречен Асиа (Направа). Тия три свята са включени един в друг и се проникват един в друг, но човешкото око може да види само света на Асиа, защото другите два света са недостъпни за погледа му, догдето не стигне съвършенството на ангелите, а горният Божествен свят е невидим дори и за самите ангели. На седмата година, откак бяха дошли учениците при Симона, съзерцателят видя, че посветените са достойни да влязат в беседа с духовете на умрелите праведници, с ангелите, а някои дори с Бога.
И тогава им каза: „Човек не трябва за дълго да бъде самотен; ние встъпваме в беседа и дружна работа с живите,
мъртвите
и ангелите.
В света на Сиянията почиват Непостижимите Начала; те се развиват надолу и техните прояви начеват битие, съществуване и творчество в трите долни свята. За да добием върховна премъдрост, ние трябва постепенно да се издигаме от свят в свят, догдето стигнем върховния на Сиянията. Ангелите, които обитават света на Творбите, приемат в душата си потока на Първите Начала, направо от извора им, сиреч от върховния свят – стават съдове на Бога и разливат надолу по останалите светове Водата на Живота. Затова се и наричат ангелите Келим (улеи) на Бога. За да стигнем света на Сиянията, ще трябва да минем по обратния път на тия потоци, като плуваме срещу течението – от делтата към извора.
към текста >>
17.
ГРАФОЛОГИЯ - Д.М.З. ИНСАРОВ
 
Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
За това при нормални условия, физическият мир за
мъртвите
също тъй малко съществува, както за нас, живущите на земята – в материалното грубо – чувственото тяло на вид не съществува задгробният мир.
Кабалистичната наука учи, че зародишите на висшите (метафизическите) чувства са заложени в човека и при известни благоприятни условия той е в състояние да развие в себе си способности за възприемане на такива познания, за които съвременната култура и понятие няма. Такива изпреварили човечеството люде, развили в себе си висшите способи на чувствените възприятия и духовно познание, е имало във всички времена; тям са били достъпни неща и области, скрити за другите смъртни; те са могли съзнателно да се проявяват и да живеят във видимите и невидими области на целокупната природа. Затова са знаели, що става с човека при минаването му от материалния мир в задгробния. На основание на тия свои сведения и наблюдения те твърдят, че при настъпване на смъртта, сиреч когато тялото повече не е в състояние да отговаря на волевите импулси на индивидуалността (душата) и тая последната напуска тялото, тогава се развиват други нови чувства и способи за възприемане, а на съзнанието се разкрива другия свят, недостъпен за физическите чувства на земния човек. С настъпване на тоя момент на реда си, се прекратява живота в физическия свят, поради липса на пригодни за проява в него органи.
За това при нормални условия, физическият мир за
мъртвите
също тъй малко съществува, както за нас, живущите на земята – в материалното грубо – чувственото тяло на вид не съществува задгробният мир.
От всичко казано се вижда, че смъртта не е пълно (абсолютно) унищожение, но само промяна в състоянието на съзнанието, преход от земното в по-горно състояние. Тоя преход не се извършва внезапно, с един замах, а обикновено, преди да е настъпило пълното отделяне на човека (индивидуалността) от трупа, минава един или два-три дни. В случай на летаргия или екстаз, наркоза и др. няма още пълно отделяне на душата от тялото, а човекът е съединен още със своето тяло чрез тъй наречената магнетическа нишка и може пак да се върне в него. Веднъж настъпило пълното отделяне на душата – връщане повече няма; в тялото почва процесът на гниене, развива се живота на микробите и тялото се разлага на съставните си части.
към текста >>
18.
ЖИВОТЪТ И ЖЕНАТА - Г.
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Този акт на отричане е акт на освобождаване от
мъртвите
догми, от жестоката власт на мъртвата буква.
Нищо не значи, че мнозина учени запример, не признават Христа, а други дори го считат за митологично същество. Важното е, че някои от тях, без дори да знаят това, са агенти на неговото магично Слово. Несъзнателно, те вършат двойна работа. от една страна допринасят нещичко за проектиране на неговото Слово в известни области на живота, а от друга страна рушат с „атеизма" си пакостния авторитет на църквата, която заблуждава света, че е носителка на Христовото учение. Тези хора отричат оня образ на Христа и онова религиозно верую, което Църквата – източна и западна и не знам още каква си – искаше да им натрапи.
Този акт на отричане е акт на освобождаване от
мъртвите
догми, от жестоката власт на мъртвата буква.
Ако тия хора само за един миг имаха едно мъничко прозрение за Христа – но за оня, историческия Христос, който по църквите държат изобразен разпнат на кръст (какъв красноречив символ за отношението на църквата към Христа), а за живия Христос, в живота и съзнанието им щеше да настъпи един вътрешен преврат. Ала това прозрение се добива вън от капищата на „свещеници, книжници и фарисеи", които някога разпнаха тялото на Христа, а днес продължават да разпъват неговото учение на кръста на богословски догми, книжни тълкувания и мъртви канони. Но великият Галилеянин говори и за тях. Той изрече седемте „Горко вам, книжници и фарисеи..." и с това магически определи историческата им съдба. И тя ще се извърши.
към текста >>
19.
LAUQUSTE MEASSAGE
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Съдържание: Сър Оливер Лодж – Уводъ, Поглед върху живота и духа във вселената, Седемте заключения, Психичните изследвания, Изложение на няколко психични феномени: ясновидство, предсказания, психометрия, съобщения с мъртви, оракули, Начини на съобщения с
мъртвите
или медиумизъм, Ще можем ли да влизаме в съобщения с
мъртвите
, Перспективи, Резюме.
Много се радваме за усилването на вегетарианското движение в Югославия; много се радваме, че новите свободни духовни течения се усилват у нашата съседка. Те са именно залогът за красиво бъдеще на всяка страна. Защо вярвам в безсмъртието на човека от сър Оливер Лодж, с кратка биография и портрет на автора. Доставя се от Сава Калименов, Севлиево, стр. 124, цена 30 лева.
Съдържание: Сър Оливер Лодж – Уводъ, Поглед върху живота и духа във вселената, Седемте заключения, Психичните изследвания, Изложение на няколко психични феномени: ясновидство, предсказания, психометрия, съобщения с мъртви, оракули, Начини на съобщения с
мъртвите
или медиумизъм, Ще можем ли да влизаме в съобщения с
мъртвите
, Перспективи, Резюме.
Препоръчваме я на читателите си. Все повече и повече представителите на официалната наука идват до окултните истини. Такъв е напр. проф. Ханс Дриш, виден немски зоолог. Върху него ще се спрем в следващата книжка.
към текста >>
20.
ЕСЕНТА НА ЕДНА ЦИВИЛИЗАЦИЯ - СЕВЕРОВ
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
С това Той доказа на човечеството, че
мъртвите
могат да възкръснат.
Обаче, разумните хора не мислят така. Хиляди усилия ще направят те, за да го дигнат, да се освободят от него. Те знаят, че истинската сила на човека ще се прояви само след като се освободят от този камък. Не беше ли същото и с Христа? Силата на Христа се прояви след възкресението.
С това Той доказа на човечеството, че
мъртвите
могат да възкръснат.
– Кога? – Когато дигнат камъка от своя гроб. Човек умира по единствената причина, че не е свободен от този камък. За да се освободи, той трябва да възкръсне. Възкресението е истинският живот, към който се стремят всички хора.
към текста >>
21.
ТЕ ДАР СА ТИ - ТЕОФАНА
 
Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Болните,
мъртвите
хора не любят.
Христос е изявената Любов в Правдата, която просветва в онези, които Го любят. Любовта е само за великите, силните души. Грамадна енергия се крие в човека на Любовта. Помнете: Любовта не е за болни хора. Любовта е само за здрави хора.
Болните,
мъртвите
хора не любят.
Само живите хора, които са изпълнени с Божествения Дух – те са, на които сърцата трептят от любов. Не се лъжете: болните, мъртвите духом хора не са озарени от Любовта. И когато чуете някого да казва : „Аз съм човек на хладния разсъдък, аз не мога да любя, не мога да се занимавам с такива дребнавости”, знайте, че този човек е глупав. Защото най-мъдрото, най-великото нещо в света е Любовта. Най-мъдрото Същество, за което се казва, че е Любов, люби.
към текста >>
Не се лъжете: болните,
мъртвите
духом хора не са озарени от Любовта.
Грамадна енергия се крие в човека на Любовта. Помнете: Любовта не е за болни хора. Любовта е само за здрави хора. Болните, мъртвите хора не любят. Само живите хора, които са изпълнени с Божествения Дух – те са, на които сърцата трептят от любов.
Не се лъжете: болните,
мъртвите
духом хора не са озарени от Любовта.
И когато чуете някого да казва : „Аз съм човек на хладния разсъдък, аз не мога да любя, не мога да се занимавам с такива дребнавости”, знайте, че този човек е глупав. Защото най-мъдрото, най-великото нещо в света е Любовта. Най-мъдрото Същество, за което се казва, че е Любов, люби. Онзи, който е създал световете, който е направил всичко, който всичко е изпълнил с живот, който е дал всички жертви, люби, а този пигмей, с своя „хладен разсъдък", не можел да люби! Христос слезе на земята да изяви Любовта, а хората на „трезвия ум" не можели да любят!
към текста >>
22.
НОВИТЕ ПЪТИЩА В МЕЖДУНАРОДНИЯ ЖИВОТ-Б.БОЕВ
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
В наши дни - край на една епоха - хората бягат от
мъртвителния
свят на интелекта, господствуващ от една страна в материалистичната наука, от друга - в съвременния рационализиран строй по две „ирационални" посоки - по посока на интуицията и по посока на тъмния инстинкт.
Тя преизпълня душата им и върши своето жизнено чудо чрез тях. И от изблика на любовта, от препълването на сърцето, те понякога изричат думи, които цъфтят в поетични образи, обличат се в символи, губят се в загадки. Но логически, „научно" мислещите люде, сматрят думите им за глосолалия на психопати, за бълнуване на фантасти. Защото не са изречени - и не могат да бъдат изречени - на техния научен жаргон. Ала в края на краищата, кой повече знае за любовта - младата ли девойка, в чието сърце се пуква пъпката на любовта и цъфва в дивен цвят под лъчите на великото Слънце на Живота - или привърженикът на „етиката на любовта", който я изучавал по книги и знае много и логически да каже за нея?
В наши дни - край на една епоха - хората бягат от
мъртвителния
свят на интелекта, господствуващ от една страна в материалистичната наука, от друга - в съвременния рационализиран строй по две „ирационални" посоки - по посока на интуицията и по посока на тъмния инстинкт.
И затова ще чуете да звучат в съвременна Германия, да речем, из устата на интелектуалните творители на „третия Райх" формули като тази: от „Логоса" към „Биоса". (Ludwig Klages). Ще чуете да се проповядва почти с пророчески патос (Gottfried Benn, Spengler), поврат към тъмното царство на инстинкта - животинската стихия, в която се чувствува живото туптене, глухия звън на прадядовата, дива кръв, към култа на „силния" (Fuhrer`a), на човека-хищник (Raubtier на Шпенглер) и ред други лозунги - защото в днешните времена на уличен, площаден живот, това са само лозунги, а не биологически реалности. Така хората, морни от цивилизацията, искат да се потопят отново във волната стихия на инстинктите, в която се чувствува поне елементарния жизнен трепет, първичния жизнен устрем на звяра. Искат да се върнат към епичните времена с техния жизнен синкретизъм, към стихията на хероите.
към текста >>
23.
Списанието PDF
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Други по-важни негови произведения са: „Самотни души" (повести), „Сияние над
мъртвите
" (роман), „Салим, цар Охамски" (философски роман), „Атлантида" и множество още романи, повести, разкази, статии и пр., печатани отделно или пръснати в множество списания.
Светлината, новият живот изискват всички хора да се подчинят доброволно на великия закон на любовта." "НИЕ", исторически роман от Васил Узунов. Доставя се от автора, ул. „Братя Миладинови", 107, София. Цена 45 лева. Този плодовит писател ни подари тая година романа „Ние".
Други по-важни негови произведения са: „Самотни души" (повести), „Сияние над
мъртвите
" (роман), „Салим, цар Охамски" (философски роман), „Атлантида" и множество още романи, повести, разкази, статии и пр., печатани отделно или пръснати в множество списания.
В последния си роман той ни описва с живи картини балканската война от началото до разгрома в края ù. Езикът е цветист, художествен; психологически са издържани героите на романа. У читателя, който прочете целия роман, остава една мисъл: да работи за една съвсем нова култура на братство, когато ще престанат тези картини, рисувани в тази книга. И ценното на тази книга е именно в това, че прави читателя борец против войната. Именно за тая цел препоръчваме тая книга.
към текста >>
24.
Пътят на постиженията - Г. С .Г.
 
Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Но после това учение е изпусталявало, като на мястото на неговите живи истини са оставали сили, лишени от всякакъв дух и съдържание,
мъртвите
ритуали и догматизъм.
Народите са възхождали и слизали, и всеки от тях е оставял по нещо в общата съкровищница. Имало е цивилизации, които с нещо са били по-възвишени от нашата, а в друго отношение са стояли по-долу. Но във всички времена, във всички епохи, въпроса за смисъла на човешкото съществувание, въпроса за живота и за смъртта е заемал централно место. Той е бил и ще си остане стожерът, около който са се формирали всички философски учения Така са се явили, развивали и упадали религиите. В началото, при появяването на някое ново учение, донесено от някой гений на човечеството и превърнато отпосле в религия, то е имало сила и обаяние над търсещото човечество, защото е извирало из недрата на някое велико любящо сърце, извирало е сякаш из недрата на природата от нейните неизменни закони и мъдрост.
Но после това учение е изпусталявало, като на мястото на неговите живи истини са оставали сили, лишени от всякакъв дух и съдържание,
мъртвите
ритуали и догматизъм.
„В очите на тия нявгашни велики учители на човечеството, както се изразява французинът Едуард Шюре, видимият ред на нещата не е бил друг, освен отражение на един невидим, т.е. космогонични сили, които чрез непрекъснатото обвиване в материята, произвеждат еволюцията на живота. Древната наука - продължава той - не произвеждаше интелигентността от материята, тя не приписваше пораждането на световете на случайната игра на атомите, а обратно, произхода и живота на тия атоми приписваше на една универсална душа". Появяването на тия редки и лъчезарни гении в областта на човешкия дух, е било всякога едно благодатно явление за осиротилата душа на човечеството. Тяхната светлина е връщала хората към нови познания, към нови ценности.
към текста >>
25.
ДВА НАТЮРЕЛА - Г.
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Това са високите планински върхове, към които се стреми и към които тръгва Рубек (в драмата от Ибсен „Когато ние
мъртвите
се пробудим").
То е божественото, което се провява в човека. Ето защо Метерлинк писал в книгата си „Погребаният храм", че „погребаният храм" - това е самият човек, защото в него има нещо ценно, което е погребано в гъстата материя, но което требва да се прояви и ще се прояви. Това е и „Синьото цвете", което търси Хенрих (в романа „Хенрих фон Офтердинген" от немския поет мистик Новалис). Това е „Камбаната", която иска да издигне Хенрих (в драмата „Потъналата камбана" от Хауптман). Това е кулата, до която иска да се изкачи Солнес (в драмата „.Строител Солнес" от Ибсен).
Това са високите планински върхове, към които се стреми и към които тръгва Рубек (в драмата от Ибсен „Когато ние
мъртвите
се пробудим").
Свръхсъзнанието е изворът на вдъхновението, на творчеството на поета, музиканта, художника и пр. Свръхсъзнанието е играло винаги голяма роля при човешкото развитие. То е ръководило и ръководи човека през хилядолетия и милиони години. То е моделирало все нови и нови форми, за да може да изяви себе си чрез тия форми с все по-голяма пълнота. Свръхсъзнанието е изградило минералната форма, след това растителната, животинската, човешката и отива все по-нагоре и нагоре.
към текста >>
26.
РАДИЕСТЕЗИЯТА - ИНЖ. Р.Н.
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Може би не е далечно времето, когато и „Книгата на
мъртвите
" на Хермес Трисмегист ще бъде настолно ръководство за дирене пътеки на живот на културното човечество.
Би трябвало човек да бъде безумен, да твърди, че тези единици физически не са рожба на масата, на своята среда. Можем, обаче, да оспорим твърденията, че тези хора са също и духовна рожба на своята среда. Една ниско стояща маса не може да създава гении, а ние най-често виждаме гениални прояви всред първобитни народи. За днешното културно време египетският народ е бил робски народ. А културата, която Египет е оставил в памет на човечеството, е ненадмината.
Може би не е далечно времето, когато и „Книгата на
мъртвите
" на Хермес Трисмегист ще бъде настолно ръководство за дирене пътеки на живот на културното човечество.
Само че тогава тя ще носи надслов „Книгата на живите". Индия, със своите още съществуващи касти, далеч няма атрибутите на издигната страна и нация. А тя е завещала на световната съкровищница великото неизчерпаемо богатство на източната и древна мъдрост. Тя е жива, човечеството спонтанно, незабелязано идва пак към нея. Да говорим ли още за другите народи?
към текста >>
27.
ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ ПРЕД ПРАГА
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Една от най-големите заблуди е да се мисли, че Христос е на „небето", че седи там и чака „второто пришествие", за да започне да съди „живите" и „
мъртвите
".
И наистина, не е ли за мнозина християни „историческият" Христос, дошъл преди две хиляди години, един затвор за техния ум? Къде е говорил Христос преди 2000 години за себе си като за историческа личност? Той говори за себе си като Дух, който ще пребъдва на земята „до скончание века", т.е. до завършване на тази епоха на насилие и зло, която изживява последните си дни. „Идете и проповядвайте", казва той на учениците си, „и аз ще бъда с вас до скончание века".
Една от най-големите заблуди е да се мисли, че Христос е на „небето", че седи там и чака „второто пришествие", за да започне да съди „живите" и „
мъртвите
".
Истината е, че Христос никога не е напускал земята. Спомнете си неговите думи: „Даде ми се всяка власт на небето и земята". Христос е, който е движил, движи и ще движи и „историчния" и „космичния" и „мистичния" живот на земята и човечеството. Без Христа няма история. Без Христа няма „космос", сиреч организиран и устроен свят.
към текста >>
Той е казал, каквото е имал да каже и сега е възлязъл на небето, докато настъпи второто пришествие, когато той ще дойде да съди живите и
мъртвите
." Ала аз ви казвам: Христос във време и пространство не е благовествувал!
И той ще дойде като вътрешна светлина в умовете и сърцата на хората. Тази светлина ще привлече всички около Христа като около велик център. Отварянето на човешките умове и сърца и приемането на Христа отвътре, това означава повторното идване на Христа на земята. Не го ли приемат по този начин хората, ще продължава този живот на безлюбие, на страдания и неволи, на външни вярвания, суеверия и заблуди. Пленени от тия външни вярвания, много религиозни хора днес се спъват, като казват: „Христос е благовествувал преди 2000 години.
Той е казал, каквото е имал да каже и сега е възлязъл на небето, докато настъпи второто пришествие, когато той ще дойде да съди живите и
мъртвите
." Ала аз ви казвам: Христос във време и пространство не е благовествувал!
Ние не гледаме на Христа и неговото учение като на нещо минало. Ние не гледаме на Христа и неговото учение като на нещо, което ще дойде в бъдеще. Ние гледаме на Христа и неговото учение като на вечно настояще! Ето защо, не само през време на своята тригодишна проповед, но и в течение на 2000 години, Христос не е престанал да говори. И ако можеше да се възстанови всичко онова, което той е говорил в течение на трите години, през които е проповядвал на тогавашните хора, ако можеше да се възстанови и онова, което той е говорил в течение на тия 2000 години, хората щяха да имат едно ценно знание.
към текста >>
28.
НЕЩО ИЗ ИСТОРИЯТА НА ХИРОМАНТИЯТА-Г.
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Същият симптом за пробуждането на душата не виждаме ли и в Хауптмановата „Потънала камбана", в Ибсеновите драми „Строител Соленс", и „Когато ние
мъртвите
се пробудим" - две от най-мистичните му драми?
Ето Метерлинк, пророкът на новото време, който с ясновидски чар рисува мистичните глъбини на душата. Той говори за погребания храм в човешката душа, който трябва да се разкрие с всичката си красота. Той говори за „слепите", които хранят надежда в едничкото „дете", което вижда. Той говори за седемте принцеси, за които е дошло време да бъдат освободени. Той говори за синята птица, която ще бъде намерена не далеч някъде, а в собствения дом.
Същият симптом за пробуждането на душата не виждаме ли и в Хауптмановата „Потънала камбана", в Ибсеновите драми „Строител Соленс", и „Когато ние
мъртвите
се пробудим" - две от най-мистичните му драми?
Случайно ли е тяхното появяване именно днес? Не. Всичко, което виждаме днес в литературата, музиката, науката и пр., не е случайно, а израз на състоянието на съзнанието, през което преминава съвременният човек. Човек на земята е с много обвивки. Ние още не познаваме човека, не познаваме онова същество, което живее в светилището на храма - зад тия обвивки! Външната личност на човека е само едно бледно отражение на Душата, която е изтъкана от Светлина и Чистота.
към текста >>
29.
ЗДРАВЕ СИЛА И ЖИВОТ
 
Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Нека една радостна вест се разнесе, че за пленниците иде освобождение, за спящите - пробуждане, за „
мъртвите
" - възкресение!
С голямо вдъхновение се залавяме на работа. Отиваме да търсим наоколо кварцови късове и ги носим на една малка полянка, специално избрана от нас. В скоро време от тях нареждаме „Бог е любов". Тъй ясно личи белият надпис отдалеч! Нека тия думи да бъдат зов, пратен на света от тия чисти места, зов на новия ден, зов, пратен от тия висоти долу в низините, да внесе радостен светъл лъч в живота на хората, топлина в студените и обезверени сърца.
Нека една радостна вест се разнесе, че за пленниците иде освобождение, за спящите - пробуждане, за „
мъртвите
" - възкресение!
Със същите бели камъни нареждаме и един триъгълник - той означава равновесие между ум, сърце и воля -- и две успоредни линии - символ на красиви, разумни отношения между душите! Малко над езерото минаваме бистър поток. Той привлича вниманието ни! Такава кристална чистота рядко сме виждали! Той ни стана тъй мил!
към текста >>
30.
ЕДНА СТРАНИЧКА ОТ ДРЕВНАТА СИМВОЛИКА-NORDMANN
 
Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
За него се е знаело, че той е бил живо превъплъщение на духа на Този, който завеща на човечеството „Книгата на
мъртвите
", сир.
Историята на човечеството, може би, не познава по-велик и по-оригинален, поради същността на работата, събор от този. Основният въпрос е бил: какво да се прави с несметното съкровище на великата мъдрост, с която те са закърмили и отгледали една велика култура, останала неподражаема през вековете. Велики мнения са били изказани, нечувани опитности и знания са били изречени. Всичко е било наистина ценно, проникнато от светлината на дълбоко и по-тънко познаване на живота. Накрай станал един измежду тях — той бил един от най-мълчаливите, ала всички с дълбоко душевно почитание са гледали всякога на него.
За него се е знаело, че той е бил живо превъплъщение на духа на Този, който завеща на човечеството „Книгата на
мъртвите
", сир.
„Книгата на ония, които живеят вечно" - Хермес Трисмегист. За него се е знаяло, че всичко което, не е могло да намери правилно разрешение в Египет, е бивало разрушавано по най-правия път от него. Той изказа кратка реч: „Братя, всякога, когато едно живо същество залязва в живота и напуща своя земен път, когато една култура залязва, хората загубват способност да ценят мъдростта, да я използуват в живота за благото на всички и да живеят разумно. Мрак и себелюбие обзема душите, мозъците и сърцата на хората и те изглупяват, обезумяват. Мъдростта, която ние сме учили, живели и чрез която сме служили на човечеството за напредък, съвършенство и добро, тази Божествена мъдрост не може да изчезне и да умре.
към текста >>
31.
В НАШИ ДНИ - GEORG NORDMANN
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Нибелунгите са синове на царството на
мъртвите
, синове на тъмнината.
Кримхилца, жена му, знаела това и поверила тая тайна на Хаген, за да пази Зигфрид, когато влиза в бой, та да не бъде ударен тъкмо на туй место. Тя му казала, че туй место се познава по нашития кръст върху горната дреха. В легендата се разправя още, че веднъж Зигфрид взел от крал Алберих след жесток бой вълшебната шапка, която като турял на главата си, ставал невидим. Зигфрид отива да пие вода от един кладенец. В туй време Хаген го пронизва със стрела тъкмо на това место, дето е пришит кръстът.
Нибелунгите са синове на царството на
мъртвите
, синове на тъмнината.
Те са притежатели на богатства, над които има проклятие. И понеже Зигфрид отнел това тяхно богатство, той скоро умира. Богатството, което Зигфрид взема от Нибелунгите, е загатване за такова преплитане на човека в живота на гъстата материя, при което висшето му естество не се проявява и законът на ограниченията добива власт над него. Шапката, която взема Зигфрид от крал Алберих и чрез която става невидим, е загатване за умствената сила; това е загатване, че чрез развитието на ума германската култура е достигнала до известна мощ (това е изтъкнато символично в легендата чрез красивия образ, че с шапката, турена на главата, Зигфрид става невидим). Обаче какво загатва фактът, че у Зигфрид между плешките има уязвимо место, което се познава по пришития върху ризата кръст?
към текста >>
32.
Зад дима и огъня – G. N.
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
получава всичката слава на верните, на
мъртвите
и всичката печалба". (Цвайг).
През трите години умират след него и жена му, и двамата му невръстни сина. Нито брат, нито племенник, нито какъв да е кръвен роднина няма на лице, за да носи Магелановия герб: никой, никой, никой! " Всички, с които Магелан е бил свързан, които са. му помогнали, които са му останали верни, биват безмилостно затрити от съдбата. "Себастиан дел Кано, който бе се дигнал против него.
получава всичката слава на верните, на
мъртвите
и всичката печалба". (Цвайг).
Ала не стига тоя личен трагизъм, той сякаш преследва и неговото дело. Дори и подвига, за който Магелан пожертвува живота си, и той сякаш изглежда напразно извършен, защото не постига пряката си цел. Завладяването на Островите на подправките, което той започва като героичен подвиг, завършва като жалка търговска сделка - Молукските острови не остават на Испания, защото император Карл ги продава на Португалия за 350,000 дуката. Не само това - Магелановият проток съвсем не става онзи път към Запад, какъвто го е мечтаел Магелан. Поради страшните бури, които вилнеят в него, поради рисковете, които съпровождат плаването по него, той скоро бива напуснат и дори забравен още през живота на същото поколение.
към текста >>
33.
Стихове – Д. Антонова и О. Славчева
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Нали е казано: "Като чуят гласа на Сина Человечески,
мъртвите
ще възкръснат." Това е гласът на Любовта!
Дотогава той живее в един свят на ограничения. Какво е действието на Любовта? Хората имат сега любов, но любов, от която умират. Новата любов е, от която хората възкръсват. Божествената любов е любов, която възкресява.
Нали е казано: "Като чуят гласа на Сина Человечески,
мъртвите
ще възкръснат." Това е гласът на Любовта!
Някои проповядват спасение. Обаче, те не знаят, че спасението е дело на Любовта. Любовта е, която спасява! Няма по красиво нещо от Любовта. Тя като дойде, всичко осмисля.
към текста >>
34.
НОВОГОДИШНИ РАЗМИШЛЕНИЯ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
е дадена още една подробност: „Мъже братя, аз съм фарисей, син фарисеев, Съдят ме за надеждата във възкресение на
мъртвите
".
Последното пояснение е конкретно - то сочи от кое Израелево коляно води потеклото си християнският апостол. На друго място (Деяния, гл. 22, 3 ст.) Павел говори за себе си така: „Аз съм человек Юдеин, роден в Тарс Киликийски, и възпитан в този град при нозете Гамалиелови, изучен точно в отцепреданния закон". В гл. 23 от Деяния, 6 ст.
е дадена още една подробност: „Мъже братя, аз съм фарисей, син фарисеев, Съдят ме за надеждата във възкресение на
мъртвите
".
Тая подробност е подчертана още веднъж в 5 ст. гл. 26 от Деяния: „Понеже ме знаят отначало (стига само да поискат да свидетелстват), че според най-точното учение на нашата вяра живях фарисей". Това са сведенията, които имаме за ап. Павла относно неговото родно място, произход, обществено положение, образование. Смята се, че те са излезли от собствената му уста.
към текста >>
35.
БЕЛЕЗИ НА НАШЕТО ВРЕМЕ - G. NORDMANN
 
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
„Бог не е Бог на
мъртвите
, но на живите", казва великият Учител от Назарет.
То е чисто и недвусмислено – Любов между човеците. Не кастова любов в широк смисъл, но любов между човеците. Две хиляди години от времето на Христа църквите не успеха да всадят всред човеците учението за любовта, защото зад името на Христа те потънаха в езическа обрядност и външна парадност. Те внесоха в живота езическия култ към смъртта. Затова остана далеч Христовото учение, което е за живите – земно, физически живи.
„Бог не е Бог на
мъртвите
, но на живите", казва великият Учител от Назарет.
Който тук на земята умее и се научи да живее разумно и в любов, в творческа любов с другите, за него царството на небето от само себе е отворено. Това живо учение на пролет в живота, официалните представители на Христа не предадоха до ден днешен на хората. Затова те останаха до днес със своите езически нрави – мисълта само за себе си. * Изживяваме последните дни на една дълга езическа епоха, която се крие зад името на Христа и се нарича християнска. Ужасите на водещите се днес международни войни, кръвта която се пролива и ще се пролее ще се дигне до главата на тия, които ще останат живи.
към текста >>
36.
ПО КОЛЕЛБОТО НА ЗОДИАКА . ОВЕН. - СТРЕЛЕЦ
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
При нея човек възкръсва от
мъртвите
.
Любовта носи безсмъртие. Когато обичаш някого, ти подготвяш за него пътя на безсмъртието. Под смърт разбирам най-ограничителните условия. Казано е: „Всички няма да умрат, но всички ще се изменят." Радвайте се на това. Това става при любовта.
При нея човек възкръсва от
мъртвите
.
До тогава е бил мъртъв. Най-напред ще обичаш Цялото. Като обичаш Цялото, ще обичаш и частите. Вие говорите за любовта. Всеки от вас носи по едно шише с вода.
към текста >>
37.
НАБЛИЖИЛО Е ЦАРСТВОТО БОЖИЕ - Д-Р ЕЛ. Р. К.
 
Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Аз ви говоря за една любов, която оживява
мъртвите
, любов, която изключва всички противоречия и всички съмнения.
Не можете ли да се справите с всички стихии на живота, нямате любов. в какво ще се изрази любовта, която човек придобива? Преди всичко във светли мисли и благородни чувства. Имате ли ги, вие ще бъдете най-доволния човек в света. Душата на такъв човек ще грее като слънце; неговата светлина ще озарява околните.
Аз ви говоря за една любов, която оживява
мъртвите
, любов, която изключва всички противоречия и всички съмнения.
Говоря ви за една любов в човешкия, в ангелския и в Божествения свят. Вие познавате само тия, които обичате, но не познавате тия, които ви обичат. Вие познавате баща си, майка си, братята и сестрите си, но не познавате ангелите, не познавате Бога, извора на най-голямата Любов, Има една велика, необятна Любов, която не говори, а само се изявява. Тя е Любовта на Бога. Мислете, чувствувайте и постъпвайте добре.
към текста >>
38.
УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИ ПРОБЛЕМИ ІV - Б. БОЕВ
 
Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Разгърнете свещените писа¬ния на Индия, прочетете Бхагават Гита, Упанишадите, надникнете в ученията на Конфуций, Лао дзе, в магичните писмена на Книгата на
мъртвите
на Хермес-Трисмегист, Зандавест, прочетете най-после дори само някои глави от книгите на Стария Завет, вие ще видите и ще се убедите, че по ония времена Боговете са говорили направо на хората и са ги ръководили тук на земята.
Като се абстрахираме от материалната страна, характерното във всички тия култури е духовният импулс и живот. Всяка една от тия култури и създала една от великите религии на човечеството. Търсенето на истината е най бележитата черта на тия култури на древността. През това време като че ли небето е слязло на земята, хората са говорили направо с Боговете. Те са взимали направо своите напътствия и вдъхновения от Боговете.
Разгърнете свещените писа¬ния на Индия, прочетете Бхагават Гита, Упанишадите, надникнете в ученията на Конфуций, Лао дзе, в магичните писмена на Книгата на
мъртвите
на Хермес-Трисмегист, Зандавест, прочетете най-после дори само някои глави от книгите на Стария Завет, вие ще видите и ще се убедите, че по ония времена Боговете са говорили направо на хората и са ги ръководили тук на земята.
През тази епоха на народни култури в древността се раз¬гъва човешкият дух в пълнота. Той създава ненадминати, единствени по рода си материални блага и има постижения, които за човека на 20-ия век са чудеса. Той, човекът на древността, създава най-голе¬мите през всички векове духовни блага — великите религии на чове¬чеството. в своята чистота, те са най-голямото духовно съкровище на човечеството. Чрез тях небето е изляло всичките си ценности на земята.
към текста >>
39.
ХРИСТОС ВЪЗКРЕСЕ ! - Д-Р ЕЛ. Р. К.
 
Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Животът на всеки друг освен Христа е една съдба, човешка или пророческа, а животът на Христа е символично преповторение на Битието, където има раждане, узряване, саможертва от любов, разпятие, смърт и възкресение от
мъртвите
.
Нима Христос беше по-разговорлив и по-остроумен в начина, по който общуваше с човеците? Не, Неговите отговори бяха дълбока, безкрайна кротост, а понякога Той и не отговаряше, а мълчаливо пишеше с пръст по земята. Великата тайна е там, че ония бяха мъдреци, а Христос е живот. Мъдреците посочват пътя, а Христос казва: Аз съм пътят, истината и животът. Ония говореха за безсмъртието, а Христос възкресяваше мъртъвци.
Животът на всеки друг освен Христа е една съдба, човешка или пророческа, а животът на Христа е символично преповторение на Битието, където има раждане, узряване, саможертва от любов, разпятие, смърт и възкресение от
мъртвите
.
Всички до Христа показаха жертвата, силата, знанието и изкуплението, но никой не показа възкресението като дело, като могъщество и като символ за пътя на всяка човешка душа. Ето защо, ако другите можем да наречем учители, помагачи и приятели на човешкия род, Христос е негов Спасител и идеал за всички векове и хилядолетия. Без другите е трудно, но без Христа е невъзможно. Христос е любовта – проявена, изявена и направена плът и кръв, умножена като зърното, паднало на добра почва. Христос е без когото човекът угасва като свещ, а народите се превръщат във вълчи глутници.
към текста >>
40.
ТОВА ЩО, МОЖЕМ НЕ МОЖЕМ - Д-Р ИЛ. СТР.
 
Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
В стария завет никъде не се разправя за възкресение, освен че възкресение на
мъртвите
ще има в дните на Месията, в края на века, когато ще се завърши човешката ера.
Ала същественото е думата „възкресение". Ето на тази особена дума почива една епоха, която се е разгънала вече две хиляди години и продължава да се развива днес и в бъдеще. Тук ние нямаме за цел да разгледаме историческото развитие на тази велика епоха. Нашата мисъл е да се занимаем с най-съществения въпрос – с въпроса за възкресението. Възможно ли е то и може ли да се обясни по научен начин?
В стария завет никъде не се разправя за възкресение, освен че възкресение на
мъртвите
ще има в дните на Месията, в края на века, когато ще се завърши човешката ера.
Там, обаче, се предават няколко случаи не на възкресение, но на телесно заминаване направо на другия свят, на небето – на възнесение (Енох, пророк Илия). Има още няколко случаи на възкресение с помощта на пророците или на допиране на мъртъв до костите на пророк-светия (случаите с оживеното дете от пророк Елисей и оживелият мъртвец, паднал до костите на пророк Елисей). В новия завет два подобни случаи имаме с възкресението на Лазара и дъщерята на Яира от Христа. Случай като възкресението на Исуса в Новия завет и в книгите на Библията въобще, не е известен. В този случай има нещо предначертано, той е предсказан от пророците и потвърден приживе от самия Христос.
към текста >>
41.
ПОД ПОКРОВА НА РЕАЛНОСТТА - Д-Р ЕЛ. Р. К.
 
Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Радостното е, обаче това, че тия нови млади четци, макар и да не са преровили всичко, имат по рождение нещо светло в своето съзнание, което не им позволява да затънат в проповядваната от духовно
мъртвите
им "учители" безнадеждност За това, по какъв смешен начин са протълкувани животът, убежденията и философията на някои великани на мисълта, ще дадем следните два примера: На едно място, в предговора на Платоновите "Апология на Сократ" и "Федон", безнаказано и до днес се мъдрят следните приказки на един преводач: "Не казвам Аз, Платон доказва това, невъзможно ми е да се съглася и с нищо от мисълта на тия учени и философи, които поддържат с такава упоритост, че Платон вярвал, бил убеден в абсолютното безсмъртие на душата”... "Според мене" – продължава нашият преводач – "пък и според самата ясна реч на книгата, Платон само дири отговора на тоя въпрос и, като не може да го намери, мечтае това, което желае".
Сагитариус СПЯЩИ И ДУХОВНО ПРОСВЕТЛЕНИ Макар че нашето време показва явните признаци на едно пробуждане на духовния човек, все пак, като остатъци от мрачния сън на нявгашния човек в дрипите на минало вековния материализъм, срещат се и днес хора и мисли, които искат да продължат неговия осъден вече живот. В съжденията и писанията на хора, които носят, кой знае защо, все още ореола на първенци и създатели на културата, се срещат необхватно смешни недоразумения. За да дадат някакво гласно, теоретично оправдание на своята немощ, да вникнат в обилната светлина на духовния живот, те си позволяват да тълкуват по свой начин и по свои сили онова, което са казали и оставили велики мислители и познавачи на човешката душа, очите на които не са били така безнадеждно слепи. Те, които нямат умението, волята и мъдростта да излязат из лепливата кал на своето земно битие, искат да уверят, че това е същността на живота. От своите слабости и нищожна проникваемост в света на духа, те правят знаме и вкарват в заблуда по-младите – тия, които сега тръгват по трудните угари на знанието и философията.
Радостното е, обаче това, че тия нови млади четци, макар и да не са преровили всичко, имат по рождение нещо светло в своето съзнание, което не им позволява да затънат в проповядваната от духовно
мъртвите
им "учители" безнадеждност За това, по какъв смешен начин са протълкувани животът, убежденията и философията на някои великани на мисълта, ще дадем следните два примера: На едно място, в предговора на Платоновите "Апология на Сократ" и "Федон", безнаказано и до днес се мъдрят следните приказки на един преводач: "Не казвам Аз, Платон доказва това, невъзможно ми е да се съглася и с нищо от мисълта на тия учени и философи, които поддържат с такава упоритост, че Платон вярвал, бил убеден в абсолютното безсмъртие на душата”... "Според мене" – продължава нашият преводач – "пък и според самата ясна реч на книгата, Платон само дири отговора на тоя въпрос и, като не може да го намери, мечтае това, което желае".
Виждате, какъв прекрасен апотеоз на духовното безсилие. Виждате ли класически опит да се сведе вярата на един колос в мисълта, какъвто е Платон, до жалкото ниво на едно материалистично предметно и чувствено битие. Виждате ли, как някои остатъци от дремливата епоха на биологическия материализъм, си обяснява безпримерната готовност на Сократ да изпие чашата с отрова, за да не сгреши в душата си. Платон, най-яркият показалец и пътеводен знак към отвъдното царство на духа, Платон, най-близък до Християнството, в личната призма на една съвременна духовна немощ, се представя като образец на безсилието, който "мечтае това, което желае”. Големият космограф Едингтън казва на едно място.
към текста >>
42.
УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО - Б. БОЕВ
 
Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Израил — това са хора, безразлично от коя нация произхождат, които са приели любовта като начало на живота и са готови да станат едно с Тоя, Който показа на човечеството пътя за неговото възкресение от
мъртвите
.
N. ДВА СВЯТА Една основна грешка, която древният Израил трябва да коригира, е схващането му за „избрания народ". Наистина, Израил е избраният народ, но под Израил не се разбира прокудената, отхвърлила Христа маса на сввтовното еврейство.
Израил — това са хора, безразлично от коя нация произхождат, които са приели любовта като начало на живота и са готови да станат едно с Тоя, Който показа на човечеството пътя за неговото възкресение от
мъртвите
.
Израил не е само народът, който се рее по всички кътища на земята с тъжния зов на своето "Кол нидре" или плаче при Иерусалимската стена, а ония човешки души. които признават един нов закон, по-голям и по-после даден от скрижалите на Синай, който закон повелява „Да възлюбиш ближния си като себе си". С право никой би ни запитал: има ли такъв народ, приел повелята на тая любов? С право ще му се отговори, че го няма събран на едно място, но има човеци, пръснати по цялото земно кълбо, за които Христос каза: „Вие сте солта на земята". В новия Израил на любовта, може да живее един гренландец, един евреин, един китаец, европеец или австралиец.
към текста >>
43.
OСЪЗНАВАНЕТО НА ХОРАТА С РАЗВИТИ ДУХОВНИ СЕТИВА - СЛ. КАМБУРОВ
 
Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Ако то схваща цветята, тревите, дърветата като мъртви форми, тогава неговата работа ще бъде механична, малко ще се различава от работата му с
мъртвите
форми.
Детето не трябва да вижда само формите. Материалистичната психика убива нещо ценно в душата му. Трудът трябва да се одухотвори. Не е достатъчно само да се каже, че детето работи всред природата! Важно е, как то възприема природата.
Ако то схваща цветята, тревите, дърветата като мъртви форми, тогава неговата работа ще бъде механична, малко ще се различава от работата му с
мъртвите
форми.
Детето при работата си с растенията ще съзнава, че във тях, както и в цялата природа, работят разумни сили. То ще съзнава, че растенията са отзивчиви на неговата любов към тях. Друг би могъл да каже: „Вие не искате ли да превърнете училището в земеделско"? Не, защото то ще има общообразователен, а не професионален характер. Целта на училището няма да бъде развитието на сръчности за някоя специална професия.
към текста >>
44.
РЕЛИГИОЗНАТА МИСЪЛ И ДУХОВНИЯТ ЖИВОТ - НАЙ ВАЖНИТЕ ФАКТОРИ В ЖИВОТА ДНЕС И УТРЕ - Е.
 
Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Онзи, който иска да направи учителя почти излишен и да го замести с книгите и
мъртвите
пособия, той не разбира тия закони.
Освен любовта има и други фактори, от които произтичат дисциплината и редът. Такъв фактор е и благоговението. Между учител и ученик не трябва да има стена, учителят трябва да е близък на ученика. В същото време последният да храни безгранично уважение и благоговение към учителя. Това е нужно, за да възрастват красивите заложби в детската душа.
Онзи, който иска да направи учителя почти излишен и да го замести с книгите и
мъртвите
пособия, той не разбира тия закони.
Свободата е възможна още при самодейността и труда. Те също така създават една естествена дисциплина. В средните училища се явява и друг фактор, който прави възможна свободата и създава дисциплината. Това е идейният живот. Чрез събуждане на висш идеен живот, стремеж към идеали, за средношколската младеж всички просташки, всички отрицателни прояви изглеждат дребнави и изчезват.
към текста >>
45.
Пролетен излет - Боян Боев
 
Брой 2 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
При нея човек възкръсва от
мъртвите
.
Когато обичаш някого, ти подготвяш за него пътя на безсмъртието. Под "смърт" разбирам най-ограничителните условия. Казано е: "Всички няма да умрат, но всички ще се изменят". Радвайте се на това. Това става при любовта.
При нея човек възкръсва от
мъртвите
.
До тогава е бил мъртав. Най-напред ще обичаш Цялото. Като обичаш Цялото, ще обичаш и частите. Вие говорите за любовта. Всеки от Вас носи по едно шише с вода.
към текста >>
46.
ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО - Учителят
 
Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Това са: “Книгата на
мъртвите
”, наречена още “Излаз от деня”, “Асклепиус” или “Речи за Посвещаване” и “Девицата на света”, в която разкрива учението за трансмигрирането или преселването на душите.
Хермес е написал, според преданието, около 42 съченения, все из областта на Божествената наука, в която излага принципите на Божественото знание, с което поставя основите на Западната окултна традиция. Всички европейски окултни движения са черпили и черпят от този Божествен източник. От тук, както ще видим, водят началото си гръцките мистерии. Тук са се учили Орфей, Талес, Питагор, Платон и други. От тези 42 съчинения до нас са достигнали само три и то само части от тях.
Това са: “Книгата на
мъртвите
”, наречена още “Излаз от деня”, “Асклепиус” или “Речи за Посвещаване” и “Девицата на света”, в която разкрива учението за трансмигрирането или преселването на душите.
Като ядка и синтез на цялото херметично знание, от това което е достигнало до нас е: 1. Видението на Хермес, 2. Седемте херметични принципа, които са предавани от уста на ухо до началото на XX век, когато са записани от трима американски посветени в херметичната мъдрост, издадени в отделна книга и 3. Смарагдовата таблица на Хермеса. Във “Видението на Хермес” се излага учението за Първопричината на света, свещения огън и Творческото слово.
към текста >>
47.
Димитър Голов (1863-1917)
 
Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
И Христос дава по-ясно и пълно съдържание като казва, че "Бог не е Бог на
мъртвите
, но на живите и в него всички живеят”.
“Изуй чехлите си”, казва “защото мястото на което стъпяш е свято”. Какви чудни думи! Какво велико значение! “Моят ангел”, казва Господ “ще бъде с тебе. Не бой се, няма смърт за онези, които любя”.
И Христос дава по-ясно и пълно съдържание като казва, че "Бог не е Бог на
мъртвите
, но на живите и в него всички живеят”.
С влизането, обаче, в обетованата земя, която е символ на бъдещата култура, начина на Божието обещание се видоизменя. На някои от пророците Той им е говорил във вид на видение, както на Данаила и Изекила, които могат да се нарекат зрящи медиуми или посредници само във висша степен. На други Бог е говорил чрез вдъхновение, такива са Исай и Еремия. Но /с - бел. ред./ тая прогресивна стълба, по която видя Яков да се качват и слизат ангелите Божии се завърши предназначението на Стария Завет, който имаше за цел да ни подготви за един много по-съвършен /живот - бел. ред./.
към текста >>
48.
Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 5
 
Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Не работи ли той за християнизирането на младежта, за освобождението на поробените от греха, за възкресяването на
мъртвите
духом хора?
Г-н П. Дънов е една такава запалена от Бога свещ, която свети и осветлява нашия живот. Той е един от Белите Братя. Учител на страдащото човечество, най—съвършения служител и проповедник на Господа Исуса Христа. Ако има българи, които го следват и почитат, то е поради светлината, която той дава.
Не работи ли той за християнизирането на младежта, за освобождението на поробените от греха, за възкресяването на
мъртвите
духом хора?
Неговите беседи са изпълнени с премъдър Дух Свят; просвещават ума, облагородяват сърцето и ни помагат да разберем Божествената Премъдрост, чрез която е устроен света. Дошло е вече времето, когато всички вярващи и просветени да се съединят чрез Божествената Мъдрост, Любов и Истина, които въплъщава един от Белите Братя — г-н П. Дънов. Троян Д. Станев ______________________________________________________ * Може да се достави от редакцията на в. Братство Б.
към текста >>
49.
Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 46
 
Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ето сега, ако вярвахте в безсмъртието но душата и в това, че тя слиза много и много пъти на земята вземайки, при раждането, ново физическо тяло, и че душите на
мъртвите
са при вас, вие щяхте да имате обяснение на днешното чудо.
Той държа 12 сказки, в които уверяваше, че Индия е люлка на човечеството и на науката. Защо не приемете окултизма? Защо не вярвате в прераждането, в съществуването на навидим свят и невидими създания? Нали вашият символ на вярата ви кара да вярвате във „всичко видимо и невидимо"? Защо отхвърляте културата па древните, когато Манс Мюлер ви доказа че тя превъзхожда европейската?
Ето сега, ако вярвахте в безсмъртието но душата и в това, че тя слиза много и много пъти на земята вземайки, при раждането, ново физическо тяло, и че душите на
мъртвите
са при вас, вие щяхте да имате обяснение на днешното чудо.
Аз ще ви го разкрия, а вие сте свободни де го приемете или не: „В тялото на това момиче се е поселил духът на друг човек, който говори всичките тези 12 езици. То става вече съвсем друга личност, която е скъсала със своето досегашно „аз". Случай на прераждане „Преди известно време един учител от Видин, чието име искаме да премълчим, ни беше отправил писмо, с което ни молеше да му дадем обяснение на следното чудо. Дъщеря му 5-годишната Райна, постоянно молила родителите си да отидат в Русе, в старото свое жилище. Г-к К.
към текста >>
50.
Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 48
 
Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ч.) Възкресение от
мъртвите
(И.Ш.
Поддържа се от доброволните помощи на своите читатели. Адрес: Сава Калименов, Севлиево Съдържание: Повече светлина! Слънчева култура Преглед на обществения живот У нас В чужбина Словото на Учителя. От смърт в живот (Из беседата, държана от Учителя на 3 януари 1932 год. в София.) Оправени и объркани (писмо), (Т.
Ч.) Възкресение от
мъртвите
(И.Ш.
- Централен затвор) Лекарите и по-висшите способности на човека. Вести Нови книги Повече светлина! Всяко живо същество се стреми към светлината. Растение, животни, хора живеят благодарение на слънчевата енергия, която възприемат по различни начини. Без слънцето няма живот.
към текста >>
Възкресение от
мъртвите
Между днешните хора съществува голям спор по въпроса за възкресението на Лазаря и други чудеса, които е правил Исус, според Евангелието.
Желая и цял свят да се обърка И, вярвам, това ще стане. Христос още преди две хиляди години е турил мощно начало на това „объркване“. Може да се минат още две хиляди години, но хората що се „объркат" — в това вярвам аз, мили брат. И тая вяра ми дава сили да работя. Т. Ч.
Възкресение от
мъртвите
Между днешните хора съществува голям спор по въпроса за възкресението на Лазаря и други чудеса, които е правил Исус, според Евангелието.
Едни казват, че възкресението на тялото е възможно, други пък, обратно, твърдят че това е нещо невъзможно. Ние ще оставим настрана този спор. тъй както той е поставен днес и ще се задоволим да посочим на спорещите, че възкресението за което говори Евангелието, има една много по-реална и по-важна страна, отколкото е физическото възкресение на Лазар. И наистина, каква нужда имаме ний, хората от физическо възкресение? Духът е безсмъртен.
към текста >>
За да се види, че и Учителя на Бялото Братство има силата да възкресява духовно
мъртвите
днес хора, ние даваме следните, извадки от писмото на един затворкик: „Тук в затвора има десетина души, които са прочели беседите на Учителя и още няколко окултни книжки, които имам на разположение благодарение на г.
Това е изгряването на слънцето на любовта, мъдростта и истината в човешката душа. За това възкресение говори Христос и него Той е практикувал! Защото, каква нужда има свободния дух. захвърлил веригите на плътта, от купищата разлагаща се материя на неговото захвърлено вече тяло? Явно е, че евангелското възкресение е духовен, а не физически процес.
За да се види, че и Учителя на Бялото Братство има силата да възкресява духовно
мъртвите
днес хора, ние даваме следните, извадки от писмото на един затворкик: „Тук в затвора има десетина души, които са прочели беседите на Учителя и още няколко окултни книжки, които имам на разположение благодарение на г.
С-в, който ги е набавил и ги остави при излизането си. От тези десетина души, кой по-малко кой повече, но всички сме пленени от светлите идеи на Бялото Братство и се стремим доколкото можем още сега, при това положение, да ги приложим като живеем с надежда, че ако някой ден видим свобода, тогава ще успеем по-лесно и по-пълно да ги приложим. „Да знаете само какво щастие би било за мен, ако можех да чувам Учителя и ако имах по-голям простор за работа. Трябвало да извърша най-голямото престъпление, да изпитам най-големи страдания, да падна в дъното на ямата и от там в най-тежкия момент на живота си, да доловя лъчите на истинския живот, лъчите на Любовта, пръснати от Бялото Братство. Но както и да е.
към текста >>
51.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 64
 
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
II Око, което безспир бди, око, което и в най-тъмната и бурна нощ на житейското развълнувано море вижда спасителният бряг и дава права насока на кораба на човешката съдба; Глас, отправен към залутаните всред житейската пустиня пътници, които умират от глад и жажда, глас, който зове и напътва към Божественият оазис, където бликат бистри извори и зреят вкусни плодове: Ръка, която лекува ранените и възкресява
мъртвите
всред това бойно поле, до което е сведен живота на човешките общества, ръка, която насочва към братство и мир, към любов и взаимопомощ, към щастие и свобода.
“ — но не за нови безумства, а за да обуздаеш и вържеш ръцете на тия, които те тласкат към пропаст! На Учителя I Учителю, чета твоето слово и все по-ясно се очертава пред мен пътят, който тъй отдавна и тъй напразно дирех със своя полузаслепен поглед: пътят на Любовта, пътят на Мъдростта и Истината. Учителю, живея с вярата и надеждата, че твоето слово, което ми отвори очите за пътят, ще събуди в мен и нужните сили, ще ме направи достоен и да тръгна по него: по пътят на Любовта, пътят на Мъдростта и Истината. Учителю, аз разбрах, че най-великият смисъл, най-светлата радост и най голямото благо в живота се достигат по светлият и красив път. където насочва твоето благо слово пътят на Любовта, пътят на Мъдростта и Истината — пътят към Бога.
II Око, което безспир бди, око, което и в най-тъмната и бурна нощ на житейското развълнувано море вижда спасителният бряг и дава права насока на кораба на човешката съдба; Глас, отправен към залутаните всред житейската пустиня пътници, които умират от глад и жажда, глас, който зове и напътва към Божественият оазис, където бликат бистри извори и зреят вкусни плодове: Ръка, която лекува ранените и възкресява
мъртвите
всред това бойно поле, до което е сведен живота на човешките общества, ръка, която насочва към братство и мир, към любов и взаимопомощ, към щастие и свобода.
Това си Ти, Учителю! III Ти нямаш въоръжените войски и просторните земи на велик цар, но по-велика и силна е твоята власт: тя невидимо но сигурно се шири, тя побеждава и завладява безброй души по цялата земя, тя преминава и възстановява Царството на Бога отвъд границите на всички земни царства. Защото ти черпиш вдъхновение и сили за борба от Божествения източник на Любовта и твоето оръжие е Истината. Аз усетих твоята сила и власт над себе си само при едно небрежно докосване до твоето слово. И светло и радостно ми е когато се чувствам под игото на твоята сила и власт.
към текста >>
52.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 115
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Неговите творения блестят и сияят с живот, недостъпен за този, който работи с
мъртвите
земни краски.
При това положение, техните истерични плачове след смъртта му нямат вече това въздействие, защото сега, при детския живот, върху етерното тяло не се отпечатват такива картини, които да носят сериозни следствия в следсмъртния живот. Първото небе е също място за напредване за всички, които са били любознателни и с художествени и човеколюбиви склонности. Студентът или философът имат постоянен достъп във всички библиотеки ма света. Художникът получава безкрайна радост в безспирно сменящите се комбинации на цветовете. Той бързо схваща, че неговите мисли съединяват, хармонират и дават форма на тези цветове по желанието му.
Неговите творения блестят и сияят с живот, недостъпен за този, който работи с
мъртвите
земни краски.
Той твори с живи, преливащи се материали, и може да създаде своите картини с една лекота, която изпълва с радост душата му. Музикантът, обаче, тук не е още достигнал мястото, гдето ще може да изрази своето изкуство по най-съвършения начин. Физическият свят е свят на формата. Астралният свят, гдето се намират чистилището и първото небе, е свят на краските; а светът на мисълта, гдето се намират второто и третото небе, е свят на тоновете. Небесната музика е факт, а не само една фигура на речта.
към текста >>
53.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 129
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Мъртвите
сърца са ужасни, те отравят психичната атмосфера на човечеството с миризмата на разложението.
Разбира се. да. Дайте му да възприеме безкористното слънчево творчество, съсредоточавайте се при това на чувството за вашата връзка с всичко живущо, и вий ще видите, че вашето сърце ще забие със съчувствие към другите същества. Развивайте сърцето си, защото не може да бъде поставена граница на неговото развитие?. Чувствайте със сърцето, разбирайте със сърцето, възприемайте със сърцето, включвайте в сърцето си все по широки и по-широки кръгове на живота, засилваме неговите клонове, докато включите в него целия Космос. Не оставяйте вашето сърце да плесенясва в егоизма.
Мъртвите
сърца са ужасни, те отравят психичната атмосфера на човечеството с миризмата на разложението.
Днешният хаос, днешното икономическо и културно разложение изникна благодарение вкаменяването на човешките сърца, гаснещи в рамките на тесния егоизъм. Културното творчество изхожда из разширеното сърце и ний ще можем да изградим новата култура само ако съумеем да оживим нашите сърца. Пробуденото сърце нашироко разпространява своето влияние, към неговата топлина се стреми всичко окръжаващо, към лъчите на неговата любов идват отдалече. Дивите зверове не ще засегнат човека с любящо сърце, цветята и дърветата по-красиво се разтварят при неговата близост защото психичните потоци на слънчевата енергия на творчеството и съчувствието са грамадна съзиждаща и животоотдаваща сила. Властта на любящето сърце е светла без никаква сянка и е по-мощна от която и да било друга.
към текста >>
54.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 168
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Затуй пък вятъра аз чувам, Как рони
мъртвите
листа, И виждам как небрежно ги разхвърля, В полето и в леса.
Стига чакане. Стига бездействие. Да впрегнем всички сили на работа а полето на Любовта. Нека почнем, а потомството ще довърши делото на обновлението. Г. Събев ЩЕ ДОЙДЕШ Не чувам туй, което чувах в пролетта Не чувам птичките да пеят, Не чувам песни във леса, Не чувам песента безгрижна на щурците, И квакане на жаби през нощта.
Затуй пък вятъра аз чувам, Как рони
мъртвите
листа, И виждам как небрежно ги разхвърля, В полето и в леса.
Дървета и цветя, треви като погледна, Аз виждам как живота им замира, Как скрила се във тях,— Така и в себе си, живота кат погледна, Аз виждам го като на есен,— Замрял и скрит. О мой живот, о глуха тъжна есен! Аз зная, то е вън защото духат ветрове И зима иде, — но краят туй не е\ И пат ще дойде пролет, На слънцето лъчите отново ще пробудят Във всичко скрития, замрял живот, И пак във мен ще дойдеш Вечна пролет, И мен за нов живот отново ще пробудиш. ХРИСТОС И РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО (продължение от брой 134) II Друго едно Положение, което трябва да се има предвид при разглеждането на въпроса за ролята на окултната школа в човешкото развитие е и самия факт за онзи момент, в който се не мира човечеството в дадена епоха. Човечеството е в непрекъснато развитие и във всяка епоха са необходими различни методи за това развитие.
към текста >>
55.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 184
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Вие искате да ме
умъртвите
.
А те са мъртви, защото не са живели. Живял е и жив е вечно онзи, който е направил за живите нещо. Ето аз, жив съм и ще живея в душите на всички ви, в умовете на всички ви, в сърцата на всички ви. Вечен паметник съм сам аз, живият Лъв. Живият Лъв, с всичкото свое могъщество и сила.
Вие искате да ме
умъртвите
.
Уви, нямате тази възможност! Кога сте видели пустинята без Лъв? Кога ще престане въздухът да разнася моя рев? Кога слънцето ще се откаже да ме осветява? Най после вие, събраните тук, кога ще забравите да разказвате на децата си за мене?
към текста >>
Не мислете за
мъртвите
.
— простенел един вълк. — Смили се над нас и ни прости! — Милост ви давам. Идете си по домовете. Па не мислете кого и как да прославяте, кому и какъв паметник да правите.
Не мислете за
мъртвите
.
Нито вие можете да им направите нещо, нито те вам тепърва. — Прославете всякой само себе си, като направите нещо добро за братята си, за сестрите си, за ближните си. Станете всички живи паметници! Сега ви позволявам да си разотидете. Животните на групи, на групи се разотишли.
към текста >>
56.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 187
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Музиката на съзнанието, за която ви говоря, възкресява
мъртвите
.
Тъй както водата е среда за рибата и въздухът среда за птицата, така и съзнанието е среда за проява на човешкия дух. Ако съзнанието не е пробудено, за да бъде като една среда, човешкият дух не може да се прояви. Значи, музиката е среда за проявата на човешкото съзнание, а пробуденото съзнание е среда за проява на човешкия дух. И всичките нещастия в света произтичат от това, че хората не знаят какво нещо е музиката. Това което съвременните музиканти свирят, е предисловие за музиката.
Музиката на съзнанието, за която ви говоря, възкресява
мъртвите
.
Музиката е нещо силно, мощно, творческо; и съвременното поколение без музика не може да се възпита. Култура и възпитание без музика не могат да се създадат. И наблюдавайки историята, виждаме, че от много хиляди години почти всички усилия на човечеството са останали без резултат. В далечното минало, имало една епоха, когато музиката е играла голяма роля а живота, и тогава човечество е имало висока култура, която е идеал за съвременния човек. Тогава хората са имали една велика наука, която им е разкривала великите закони на Природата и методите как да си служат с тях.
към текста >>
57.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 199
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Тук имаше място за множество наивни вярвания, които послужиха за начало на една особена религия — религия на
мъртвите
.
От началото на деветнадесетия век, след откритията на Месмер и на Пюйсегюр върху животинския магнетизъм и сомнамбулизма, известни сомнамбули, във Франция, Германия, Англия, дадоха множество примери на ясновидство. Но в наши дни, поради множеството разнообразни факти, ний сме повече затруднени, отколкото бяха Пететен, Кернер, Дельоз, Тест, Лафонтен. Като резултат от явленията, съобщени от сестрите Фокс. когато спиритизмът нахлу в света (1847 г) когато А. де Гаспарен и Акан Кардек го кодицифираха, всичко бе обяснявано чрез духовете.
Тук имаше място за множество наивни вярвания, които послужиха за начало на една особена религия — религия на
мъртвите
.
Благодарение на усилията на спиритистите, много нови истини бяха разкрити — истини, които обикновен много трудно се отделят от заобикалящите ги религиозни суеверия. Очевидно е., че спиритизмът, увеличавайки изследванията, ни е подтикнал много напред. Към 1883 година се направи крачка напред, когато английски изследователи, основавайки се на неоспорими доказателства, откриха телепатията (Майерс, Гърней, Сидуйк и Сър Уйлям Барет) Те доказаха че човешките мисли. т. е. вибрациите на един човешки мозък се предават на друг човешки мозък, както вибрациите на диапазона карат да вибрира друг диапазон.
към текста >>
58.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 207
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Но ако
мъртвите
не възкръснат, безпредметна е тяхната смърт.
А щом умирате, щом ви заравят в гроба, това са измененията. Кое е по-хубаво, противоречията или измененията? Да се изменяш — това значи да умираш, а да имаш противоречия в живота си, това значи да живееш. Така е на земята. Трябва ви едно ново разбиране, а не да се забавлявате с старото, което е мъртво.
Но ако
мъртвите
не възкръснат, безпредметна е тяхната смърт.
А като възкръснат хората, тогава се явяват противоречията в живота. И тогава, защо са противоречията? — За да възкръснете. Защо са измененията? — За да умрете и се освободите от старото.
към текста >>
59.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 216
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Вие не можете да обичате
мъртвите
неща.
Но око в човека не обичате онова, което мисли, всички останали работи не са съществени, не са важни. Това, което кара хората де се обичат, е душата. Ги можеш да обичаш само едно същество, което мисли и живее. Човек може да обича само живите същества, които се проявяват и които мислят. Само тия неща са достъпни за нас.
Вие не можете да обичате
мъртвите
неща.
В природата няма мъртви неща. Всичко е живо. И кога го човек умира, той в същност не е мъртва, но клетките, които са работили в него, напущат работата си и отиват на почивка. Съвременните хора не знаят как да се справят със себе си, със своите клетки, а искат да оправят света. Човек не може да оправи своя вътрешен свят, та ще оправи хората и света.
към текста >>
Христос казва: „Какво търсите вие живия между
мъртвите
?
Като греши още човек умира, а не умира когато и както вие мислите, че е умрял. Вие трябва да имате съвсем други понятия за смъртта. Когато някой брат или сестра умира, той не трябва да губи съзнание, но да повика своите близки и приятели и да им каже: Ето, аз вече заминавам за другия свят. Искам да си кажа с вас сбогом и до видя на кого ще изпратите много здраве за другия свят. След това, той се ръкува с близките си и си заминава.
Христос казва: „Какво търсите вие живия между
мъртвите
?
“ Следователно, има едно положение, което ние трябва да напуснем. Това положение именно в сегашния живот ни смущава. Мнозина казват, че това положение именно, демагнетизира човека. Закон е: докато ти не обичаш хората, никой не може да те обича. Който мисли, че първом хората трябва да го обичат, а после той да ги обича, той е попаднал на крив път.
към текста >>
60.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 227
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Една от най-големите заблуди е да се мисли, че Христос е на „небето“, че седи там и чака „второто пришествие“, за да започне да съди „живите“ и „
мъртвите
“.
Къде с говорил Христос преди 2000 години за себе си като за историческа личност? Той говори за себе си като Дух, който ще пребъдва на земята „до скончание века“, т. е. до завършване на тази епоха на насилие и зло, която изживява последните си дни. „Идете и проповядвайте“, казва той на учениците си. „и аз ще бъда с вас до скончание века“.
Една от най-големите заблуди е да се мисли, че Христос е на „небето“, че седи там и чака „второто пришествие“, за да започне да съди „живите“ и „
мъртвите
“.
Истина е, че Христос никога не е напускал земята Спомнете си неговите думи: „Даде ми се всяка власт на небето и земята“. Христос е, който е движил, движи и ще движи и „историчния“ и космичния“ и „мистичния“ живот на земята и човечеството. Без Христа няма история. Без Христа няма „космос“, сиреч организиран и устроен свят. Без Христа няма „мистичен“ живот.
към текста >>
61.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 239
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ако любовта не може да извади
мъртвите
от гробовете, това не е любов.
И като почувстваме Божието присъствие, веднага ще почувстваме едно особено трептение, като трептението на светлината и една неземна радост. Тогава всички страдания на земята ще изчезнат. Като говоря за Любовта, аз имам предвид единствената сила в света. която може да ни въздигне. Тя е в състояние да съедини в едно всички живи и умрели, да ги въздигне.
Ако любовта не може да извади
мъртвите
от гробовете, това не е любов.
Аз говоря за оная любов, която е създала чистите планински извори. водата на които уталожва жаждата на всички утрудени пътници. Защо може да утоли жаждата на пътниците? — Защото там е Божественият дух. Ако човек пие вода и не мисли, че в тоя извор присъства Божественият дух, той е нещастен човек Ако диша въздуха, ако яде хляба и не мисли, че във въздуха, в хляба присъства Божествения дух, той е нещастен човек.
към текста >>
62.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 241
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Невидимия свят, или где са
мъртвите
.
Разумният живот. (Връзката е дадена към фототипното издание на Сонита, 1995 г.) Трите основи на живота, — любовта, вярата и надеждата — от П. Дънов. Философия на живота, според Розенкройцерското учение от В. Граблашев, съдържа: Мисията на Розенкройцерското братство. Проблемата на живота.
Невидимия свят, или где са
мъртвите
.
Вътрешния мир: духовно зрение, ясновидство. Сън. Сънища. Обсебване. Хипнотизъм. Медиумизъм и лудост. Смърт. Живот в чистилището. Живот и дейност в небето.
към текста >>
63.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 270
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
В четирите Евангелия почти по един и същ начин описват възкресението на Христа: Жените рано сутринта в неделя отиват на гроба и не намират там тялото Исусово и ангели им казват, че Той е възкръснал, затова да не търсят живия между
мъртвите
, а да съобщят това на учениците му и да отидат в Галилея, където ще го видят.
След три дни ученикът е бил връщан в тялото си, като е могъл да пренесе в тялото спомена за своето пребиваване в духовния свят, могъл е да пренесе, да си припомни всичко, което е научил там. След възвръщането във физическото си тяло той е бил възроден и обновен благодарение на Божествения импулс, който той е получил в духовния свят Да се идентифицират тези два факта, показва, първо, неразбиране същността на самия просветителен процес, и второ, нямане представа за това, кой е Христос. И действително, онези, които отъждествяват тези два факта, считат Христа като един обикновен посветен, минал през известна степен на посвещение, а всичко останало, казват те, е преплетено с мита за слънчевия логос, отнесен към един човек, който минавал през посвещение. В същност, събитието на Голгота и последвалото го възкресение не е само едно привидно събитие, то е едно реално събитие, при което за първи път в земното развитие беше победена смъртта, с което се даде импулс на човешката душа, откривайки пътя към Бога в самата нея, за да могат всички души да възкръснат от ковчега на материята и да влязат в реалността на истинския живот. Докато кандидата за посвещение в продължение на 3 дни се учеше в невидимия свят и приемаше импулса на Христа, то сега самия Христос през тези 3 дена не се учеше, а проникна със същината си до центъра на земята и до центъра на човешкото битие и даде ново направление на човешките и земните сили — насочи ги към центъра на слънцето.
В четирите Евангелия почти по един и същ начин описват възкресението на Христа: Жените рано сутринта в неделя отиват на гроба и не намират там тялото Исусово и ангели им казват, че Той е възкръснал, затова да не търсят живия между
мъртвите
, а да съобщят това на учениците му и да отидат в Галилея, където ще го видят.
И многократно Той се явява на учениците си при различни обстоятелства и извърши много знамения пред тях. Ето какво казва Йоан, след като изрежда няколко от делата на възкръсналия Христос: „А Исус извърши пред учениците си още много други знамения, които не са вписани в тая книга. А тия са написани да повярвате, че Исус е Христос, Божия Син, и като вярвате да имате живот в Неговото име. И ако се напишеха всички дела едно по едно, струва ми се, че цял свят не щеше да побере написаните книги“. Това показва, че учениците които са били посветени от Христа, са били в непрекъсната връзка с Него и са работили под непосредствено Негово ръководство.
към текста >>
64.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 285
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Вавилонската богиня Иштар се спуща в ада и звуците на нейната ти-ги-а или тибиа (асировавилонски музикален инструмент, приличен на днешния обой) събуждат
мъртвите
в подземното царство.
сутринта, София – Изгрев. Андрей Андреев ОРФЕЙ ЖИВОТЪТ И ДЕЛОТО НА ЕДИН ВЕЛИК УЧИТЕЛ И МУЗИКАНТ Орфей като образ има свои предшественици в стария изток. У египтяните имаме образите на Нефтис и Изида, които се покриват напълно с Орфей и Евридика. От мистериите на Озирис учим, че слънчевата богиня Изида, за скръб на Нефтис, на есен го напуща, за да се върне отново на пролет. У вавилоняните, бог Мардук (Бел) е трябвало да се бие с женското чудовище Тиамет (сравни с вакханките!), което е искало да убие слънчевия бог и музикант Самас (сравни с Орфей и Аполон!).
Вавилонската богиня Иштар се спуща в ада и звуците на нейната ти-ги-а или тибиа (асировавилонски музикален инструмент, приличен на днешния обой) събуждат
мъртвите
в подземното царство.
В Сирия при изпълнение на култа на Адонис, жени и девици, с разпуснати коси, боси. с траурни дрехи и мимически движения, възпроизвеждали скръбта на Астарта, оплакващи смъртта на един прекрасен юноша - музикант, слязъл в подземния Тартар и веселите й чувства от връщането му от там. Сита, прославен полубог — музикант у индусите, моли бог Суря да му върне любимата Уша. ... И в Дорион (тамо срещнали Музите трак Тамириса, когато се от Евхолия Връщал, от къща Евритова, и песента му отнели: Че се похвалил, че може и музите, щерки на Зевса Егидоносния, той да надпей, ако с него запеят: Та се разсърдили и го лишили от зрение: па и Дарбата божия да пей му отнели, на лира да свири. Илиада II, 594 -603 В запазените исторически паметници името на Орфей се споменава за първи път от гръцкия поет Ибик (средата на VI в.
към текста >>
65.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 287
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
За повечето от цивилизованите, черквите не са нищо друго освен музеи, в които почиват
мъртвите
религии.
При все това, то взема участие в нашите най-важни прояви. Човечеството е получило по-дълбок отпечатък от религиозното вдъхновение, отколкото от философската мисъл. В античния град религиозността е била основана на семейния и обществен живот. Повърхността на Европа е още покрита с катедрали и развалини от храмове, които нашите прадеди са издигнали. Днес, вярно е, ние едва разбираме тяхното значение.
За повечето от цивилизованите, черквите не са нищо друго освен музеи, в които почиват
мъртвите
религии.
Държането на туристите, които оскверняват катедралите на Европа, показва до каква степен модерният живот е притъпил религиозното чувство. Мистичната дейност е порицана от повечето религии. Нейното значение дори е забравено. С това забравяне е свързан, вероятно, упадъка на църквите. Защото животът на една религия зависи от огнищата за мистична дейност, които тя е способна да създаде.
към текста >>
66.
 
-
Когато Духът дойде,
мъртвите
ще излязат от гробовете си.
Който дава от любов, той може да изпълни Божия закон. Ако не дава от любов, не може да изпълни Божия закон. От невидимия свят ще дойдат напреднали същества, носители на любовта, и те ще донесат на хората Божието благословение. Бог казва: „Ще изпратя Духа си.“ - Този Дух ще дойде не като във времето на първите християни. Те го приеха, но не можаха да Го задържат.
Когато Духът дойде,
мъртвите
ще излязат от гробовете си.
С други думи казано: когато Духът дойде, всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка на човека ще оживеят. Тогава всички хора ще бъдат свободни. Тогава вашите братя и сестри ще дойдат при вас, ще ви намерят. Щом дойде любовта във вас, всички ще ви търсят. Ние търсим любовта, но и тя ще ни търси.
към текста >>
67.
 
-
Болните,
мъртвите
хора не любят.
Христос е изявената любов в Правдата, която просветва у онзи, който го любят. Любовта е само за великите, силните души. Грамадна енергия се крие в човека на Любовта. Помнете: Любовта не е за болни хора. Любовта е само за здрави хора.
Болните,
мъртвите
хора не любят.
Само живите хора, които с изпълнени с Божествения Дух, — те са, на които сърцата трептят от Любов. Не се лъжете: болните, мъртвите духом хора не с озарени от Любовта. И когато чуете никого да казва: „Аз съм човек на хладния разсъдък, аз немота да любя, не мога да се занимавам с такива дребнавости“, знайте, че този човек е глупав. Най мъдрото същество, за което се казва, че е Любов, люби. Онзи. Който е създал световете, който е направил всичко, който всичко е изпълнил с живот, който е дал всички жертви, люби, а този пигмей, със своя „хладен разсъдък“, не можел да люби!
към текста >>
Не се лъжете: болните,
мъртвите
духом хора не с озарени от Любовта.
Грамадна енергия се крие в човека на Любовта. Помнете: Любовта не е за болни хора. Любовта е само за здрави хора. Болните, мъртвите хора не любят. Само живите хора, които с изпълнени с Божествения Дух, — те са, на които сърцата трептят от Любов.
Не се лъжете: болните,
мъртвите
духом хора не с озарени от Любовта.
И когато чуете никого да казва: „Аз съм човек на хладния разсъдък, аз немота да любя, не мога да се занимавам с такива дребнавости“, знайте, че този човек е глупав. Най мъдрото същество, за което се казва, че е Любов, люби. Онзи. Който е създал световете, който е направил всичко, който всичко е изпълнил с живот, който е дал всички жертви, люби, а този пигмей, със своя „хладен разсъдък“, не можел да люби! Христос слезе на земята де изяви Любовта, а хората на „трезвия ум“ не можели да любят! Пропътувайте цялото небе, цялата вселена, обиколете всички светове, всички ще ви кажат, че Бог е Любов.
към текста >>
68.
 
-
От тогава, обаче за мнозина стана ясно, че пирамидата не представлява само сбор от геометричните и математични данни на науката на една древна цивилизация, но е също така една графична представа на цяла система от хронологично наредени пророчества, тясно свързани със съответни текстове на стария и новия завет от една страна, и с такива от египетската книга на
мъртвите
, от друга страна (следва) Из книгата „Тайното на Голямата пирамида“ от Ж.
Същият откри, че дължината на тази хронологична стълба отговаря на дължината на земния диаметър, минаващ през полюса, а също че голямата галерия символизира християнската ера със своята форма, височина и дължина. Впоследствие Мензи заяви, че входа в Първия низък коридор по направление към Преддверието, символизира начелото на големите войни и смутове, предречени в Свещеното Писание. Работата на Мензи беше подета от Смит, Алдерсмит и Гарние. Последният в своята книга „Голямата пирамида, нейният строител и нейните пророчества“, излязла в 1905 година определи началото на голямата минала европейска война в 1913 година, т. е. с една грешка в изчисленията само от една година.
От тогава, обаче за мнозина стана ясно, че пирамидата не представлява само сбор от геометричните и математични данни на науката на една древна цивилизация, но е също така една графична представа на цяла система от хронологично наредени пророчества, тясно свързани със съответни текстове на стария и новия завет от една страна, и с такива от египетската книга на
мъртвите
, от друга страна (следва) Из книгата „Тайното на Голямата пирамида“ от Ж.
Барбарен ГРАФОЛОГИЯ Еволюционно изменение на почерка Всеки почерк се отличава с определен сбор от признаци, които го отличават от останалите. Срещат се сходни родствени почерци, но еднакви почерци няма — всеки си има свой почерк, и той му принадлежи още от първите стъпки п обучението по писане, макар съзнателно да се е старал да не отстъпва от краснописните образи. Трябва да се отбележи при това, че всеки отделен почерк, колко типичен и ярък да е, съвсем не е нещо застинало, определено веднъж за винаги. Наопаки, той може да търпи промени, понякога твърде съществени. От една страна, човек постоянно се издига на по-високо душевно развитие (тоя процес на .психично растене на писмото е най-силен в първите години на обучението, а също и в предучилищната възраст), а от друга — всека горе-долу съществена промяна на околните условия и влияния неизбежно се отразява върху общия строй на личността, а следователно.
към текста >>
69.
 
-
В същност, и едните и другите се съвпадаха с „Книгата на
мъртвите
“.
* Не на жив е тъжното му пение, Пее той в последния си миг, Че вид в предсмъртно примирение Пръв път правдата да дига лик. Преведе: Йорд. Ковачев ПРОРОЧЕСКА ГЕОМЕТРИЯ (2) (продължение от брой 283) Исторически хронометър Според Хабермяна, пирамидата е била построена да служи като един исторически указател, предназначен да отбелязва по пророчески начин най-важните събития в живота на човечеството. Със своите архитектурни, научни и исторически данни, голямата пирамида отбелязва с пълна точност старозаветната история, минавайки през Битието, Изход, Съдии, Царе, според както са отбелязани в Библията, после през християнската ера, минава през кризата на настоящето време и достига до нови и по-хубави времена. Когато се появиха първите хипотези относно пророческата хронология на Пирамидата, в Европа още не бяха познати пророческите предсказания на Древния Египет.
В същност, и едните и другите се съвпадаха с „Книгата на
мъртвите
“.
Александър Море, в своята книга „Богове и царе на Египет“ показа, че всичките свещени египетски алегории са напълно тъждествени с разказите на Евангелието. Раждането на Месия, подробностите на неговия живот и на неговата смърт са били познати в Египет и това хиляди и хиляди години преди Христа. Дом на тайните Съществува известно сходство между „Книгата на мъртвите“, една от най-старите книги на Древния Египет, и Пирамидата. В същност, едната допълва другата, и, според думите на един голям египтолог: „Пирамидата говори с езика на камъка“, а „Книгата на мъртвите“ говори с езика на думите“. Но те говорят за едно и също нещо, В книгата на древните египтяни Пирамидата е „Храма на вечността“, т. е.
към текста >>
Дом на тайните Съществува известно сходство между „Книгата на
мъртвите
“, една от най-старите книги на Древния Египет, и Пирамидата.
Със своите архитектурни, научни и исторически данни, голямата пирамида отбелязва с пълна точност старозаветната история, минавайки през Битието, Изход, Съдии, Царе, според както са отбелязани в Библията, после през християнската ера, минава през кризата на настоящето време и достига до нови и по-хубави времена. Когато се появиха първите хипотези относно пророческата хронология на Пирамидата, в Европа още не бяха познати пророческите предсказания на Древния Египет. В същност, и едните и другите се съвпадаха с „Книгата на мъртвите“. Александър Море, в своята книга „Богове и царе на Египет“ показа, че всичките свещени египетски алегории са напълно тъждествени с разказите на Евангелието. Раждането на Месия, подробностите на неговия живот и на неговата смърт са били познати в Египет и това хиляди и хиляди години преди Христа.
Дом на тайните Съществува известно сходство между „Книгата на
мъртвите
“, една от най-старите книги на Древния Египет, и Пирамидата.
В същност, едната допълва другата, и, според думите на един голям египтолог: „Пирамидата говори с езика на камъка“, а „Книгата на мъртвите“ говори с езика на думите“. Но те говорят за едно и също нещо, В книгата на древните египтяни Пирамидата е „Храма на вечността“, т. е. на изпълнението на пророчествата, „Светилището на скритата същност“, „Жилище на светлината“, „Дом на тайните“. Алегориите от „Книгата на мъртвите“ се отнасят към коридорите и стените на пирамидата. И именно като следваме, стъпка по стъпка, тия двама водачи в областта на неизвестното.
към текста >>
В същност, едната допълва другата, и, според думите на един голям египтолог: „Пирамидата говори с езика на камъка“, а „Книгата на
мъртвите
“ говори с езика на думите“.
Когато се появиха първите хипотези относно пророческата хронология на Пирамидата, в Европа още не бяха познати пророческите предсказания на Древния Египет. В същност, и едните и другите се съвпадаха с „Книгата на мъртвите“. Александър Море, в своята книга „Богове и царе на Египет“ показа, че всичките свещени египетски алегории са напълно тъждествени с разказите на Евангелието. Раждането на Месия, подробностите на неговия живот и на неговата смърт са били познати в Египет и това хиляди и хиляди години преди Христа. Дом на тайните Съществува известно сходство между „Книгата на мъртвите“, една от най-старите книги на Древния Египет, и Пирамидата.
В същност, едната допълва другата, и, според думите на един голям египтолог: „Пирамидата говори с езика на камъка“, а „Книгата на
мъртвите
“ говори с езика на думите“.
Но те говорят за едно и също нещо, В книгата на древните египтяни Пирамидата е „Храма на вечността“, т. е. на изпълнението на пророчествата, „Светилището на скритата същност“, „Жилище на светлината“, „Дом на тайните“. Алегориите от „Книгата на мъртвите“ се отнасят към коридорите и стените на пирамидата. И именно като следваме, стъпка по стъпка, тия двама водачи в областта на неизвестното. ний ще можем да проникнем в сложната система на историческите разкрития, по един чуден, но сигурен начин.
към текста >>
Алегориите от „Книгата на
мъртвите
“ се отнасят към коридорите и стените на пирамидата.
Раждането на Месия, подробностите на неговия живот и на неговата смърт са били познати в Египет и това хиляди и хиляди години преди Христа. Дом на тайните Съществува известно сходство между „Книгата на мъртвите“, една от най-старите книги на Древния Египет, и Пирамидата. В същност, едната допълва другата, и, според думите на един голям египтолог: „Пирамидата говори с езика на камъка“, а „Книгата на мъртвите“ говори с езика на думите“. Но те говорят за едно и също нещо, В книгата на древните египтяни Пирамидата е „Храма на вечността“, т. е. на изпълнението на пророчествата, „Светилището на скритата същност“, „Жилище на светлината“, „Дом на тайните“.
Алегориите от „Книгата на
мъртвите
“ се отнасят към коридорите и стените на пирамидата.
И именно като следваме, стъпка по стъпка, тия двама водачи в областта на неизвестното. ний ще можем да проникнем в сложната система на историческите разкрития, по един чуден, но сигурен начин. Посетителите на пирамида та, като Давидсон, Хаберман Уин и други, (макар, че някои от тях са започнали своите изследвания в едно скептично състояние на духа) са достигнали да бъдат убедени от самата очевидност на нещата, и след като са взимали всички предпазителни мерки за избягване на заблужденията. Ето защо, и нам предстои да разгледаме факти те без никакво пристрастие, вдъхновявани от желанието да ги констатираме и да се поучим от тях, без да отхвърляме нещо и без да се опираме на едно предварително съставено мнение. Хронология па пирамидата.
към текста >>
70.
 
-
Той е следният: Ако прекарате електричество с напрежение две хиляди волта, през един организъм вие ще го
умъртвите
.
Там дето слънцето изгрява, всичко расте; дето слънцето не грее, мъчно растат нещата. Вие мислите, че като обикнете. можете да страдате. Аз не ви говоря за тази любов, която гори. Ще ви приведа един научен факт.
Той е следният: Ако прекарате електричество с напрежение две хиляди волта, през един организъм вие ще го
умъртвите
.
В Ню-Йорк, дето екзекутират престъпниците с електричество, с две хиляди волта ги умъртвяват. Но ако прекарате 50 хиляди или 60 хиляди волта през един организъм, той не само че не се умъртвява, но и се пречиства, по-свеж става. Ако прекарате 150.000 волта, каквото нечисто има в тази материя, всичко се изхвърля и организма се подмладява. Ето какво обяснение дава на това един учен. Той казва, че при две хиляди волта материалните частици, които плават в електричната течност, са едри и като минават през тъканите, поразяват ги и затова човек умира.
към текста >>
71.
 
-
Страданието възкресява
мъртвите
души от гроба на душевната мизерия и порока, то връща „изпуснатите хора“ от хлъзгавия път към пропастта и ги насочва към добро.
Трябва да се мине през страдание! Това е необходимост, без това не може, това е, може би, единствения път, единствената възможност, единствения сигурен начин за пробуждане на човешкото в тия. които са дерайлирали от правия път на живота. И страданието наистина идва. И то наистина извършва своето благодатно действие, наистина донася своя балсам за гнойните рани на човешката душа, на човешкото съзнание.
Страданието възкресява
мъртвите
души от гроба на душевната мизерия и порока, то връща „изпуснатите хора“ от хлъзгавия път към пропастта и ги насочва към добро.
Текстът на пиесата е написан ясно и разбираемо за всички, без всякакви излишни философствания. Действието върви леко. подвижно, динамично. Благодарение на всичките си горе изброени качества пиесата „Изпуснати хора“ има огромен успех. Тя е давана и преповтаряна много пъти в стотици български села и градове.
към текста >>
72.
Всемирна летопис, год. 1, брой 01
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Ти запазваш стария елемента, който трябваше да отърсиш, както дъбовете отърсват
мъртвите
си изсъхнали листа, преди да се измине зимата; ти носиш тогава в себе си този мъртъв елемента, една „мъртва тежест“, вместо новия съживителен елемента.
Най-съвършените кристали от един минерален елемента произлизат от оня разтвор, който е в най-спокойно състояние. Твоето тяло през пролетта се подчинява на същите закони и неговите елементи наново се кристализират. За да използваш най-пълно лечебната и възобновителна сила на пролетта, ти трябва да почиваш, когато почувствували нужда от почивка, било то посред бял ден или посред нощ. Когато поставяш в действие тялото или духът против наклонността им, когато принуждаваш мускулите си към пресилено действие, когато докарваш духа или тялото до крайния предел на изтощението, незнаеш колко си безсилен, преди да стигнеш до края, както мнозина са принудени да правят това чрез неестествения начин на живеене и произволните изисквания на „работата“, тогава ти препятствуваш на тази лечебна и възобновителна сила да проникне напълно в тялото ти. Ти препятствуваш на новия елемента, който подновява стъблото и кара пъпките да набъбват, да се смеси с твоето тяло.
Ти запазваш стария елемента, който трябваше да отърсиш, както дъбовете отърсват
мъртвите
си изсъхнали листа, преди да се измине зимата; ти носиш тогава в себе си този мъртъв елемента, една „мъртва тежест“, вместо новия съживителен елемента.
Това е то, което покрай другите причини навежда раменете, избледнява косите и набраздява лицето с бръчки. Упадъкът на физическото тяло, който ние наричаме „старост“, произтича изключително от невярването и незнанието на човека, че той е в състояние да си създаде сам условията за получаване на постоянен приток от сили, който би обичал негова дух с все нова и нова материя. Само мускулна сила и непрестанна телесна дейност не са винаги признак на пълно здраве. В трескаво избухване може, за укротяването и на един сравнително слаб човек, да са потребни три-четирма други хора. Щом премине избухването му (беснеенето), тогава болният е слаб като дете.
към текста >>
73.
Всемирна летопис, год. 1, брой 03
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Често той по цели часове стоял в стаята си и се разговарял с
мъртвите
.
През това време водел разговори с мъртвия. Когато конете се сепвали, той казвал, че този или онзи умрял се бил изправил пред тях. По негова заповед умрелият освобождавал пътя. Познатите му заравяли златни монети в пясъка, и Капиц ги намирал със затворени очи, като познавал, какви са монетите и кой ги е заровил. Понеже не прекрачвал изписан на земята кръст, децата често се шегували, като правили по пътя му кръстове и го карали да заобикаля на далеко, когато отивал на гробищата.
Често той по цели часове стоял в стаята си и се разговарял с
мъртвите
.
След една година един свещеник, неизвестно по какъв начин, го излекувал. Капиц бил вече съвсем здрав, ходил войник и след известно време се преселил във Вестфалия. * * * Един сън. На 8 срещу 9-и декември 1918 год., когато неизвестността за съдбата на България беше пълна, сънувах следния сън: Пътувах праз Великия океан с парахода, наречен „Българский“. Беше ден.
към текста >>
74.
Всемирна летопис, год. 1, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Добри са също така книжки с картинки, чиито фигури се движат чрез конци, тъй че
мъртвите
образи в картинката самото дете привежда в действие.
А правилно действа върху детето само това, което събужда у него представа за нещо, пълно с живот. В нашата материалистична епоха рядко са добрите играчки. Добри играчки, като напр. двама ковачи, които са обърнали един срещу други и чукат един след друг един предмет, се срещат твърде рядко. Подобни играчки още могат да се купят тук-там из селата.
Добри са също така книжки с картинки, чиито фигури се движат чрез конци, тъй че
мъртвите
образи в картинката самото дете привежда в действие.
Такива играчки причиняват вътрешна възбуда, вътрешно оживление у органите, а това вътрешно оживление ги излива в правилни форми. Всички тези неща тук ние само ги загатваме отгоре-отгоре. Но бъдещата задача на окултизма ще се състои в разработването на новите възпитателни методи във всички подробности. Окултизмът е в положение да стори това, понеже той не е пуста отвлеченост, а сума от реални факти, които могат да дадат ръководно начало за живота. Нека вземем още един-два примера.
към текста >>
75.
Всемирна летопис, год. 1, брой 07
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
В тази терминология азотът стои за творческия принцип в природата или духовната оживотворителна сила; Ilech Primum е причинната сила; Cherio — есенцията на веществото, „петият принцип“, който съставлява това, което наричаме негови необходими качества; Evestrum е човешкото астрално тяло, етерния му двойник, който може да действа като ангел хранител и да го предпазва от опасности; Е1еmentar-ите са астралните тела на
мъртвите
и не трябва да се смесват с Elemental-ите, или природните духове, наречени силфи, саламандри, ундини и гноми, а магията е съзнателна употреба на духовни сили за въздействие върху външната природа.
За да следваме съчиненията на Парацелзус, необходимо е да разберем неговата фразеология неговия жаргон, както бихме се изразили на днешния вулгарен език. Без това разбиране, той ще бъде непостижими, както е непостижима научната терминология за оногова, който не е научени специалисти или, да поясним с друг примери, както е езика на астрологията за онзи, който не е астролог. Парацелзус поддържаше, че за съществуването на всичките тела, необходими са три основни субстанции, които той нарече сяра, живак и сол. Сярата отговаря на огъня или по-скоро на принципа на възпламеняването, живакът — на водата или течността и солта — на земята или твърдото вещество. За пълно тълкуване на термините, които Парацелзус употребяваше, отправяме четеца към съчинението на Д-р Франц Хартман: Животът и философията на Парацелзус.
В тази терминология азотът стои за творческия принцип в природата или духовната оживотворителна сила; Ilech Primum е причинната сила; Cherio — есенцията на веществото, „петият принцип“, който съставлява това, което наричаме негови необходими качества; Evestrum е човешкото астрално тяло, етерния му двойник, който може да действа като ангел хранител и да го предпазва от опасности; Е1еmentar-ите са астралните тела на
мъртвите
и не трябва да се смесват с Elemental-ите, или природните духове, наречени силфи, саламандри, ундини и гноми, а магията е съзнателна употреба на духовни сили за въздействие върху външната природа.
Много от тези изрази са усвоени от теософите и терминологията ще бъде от голяма полза за ученика по окултизма. Ясно е, че медицинското учение на Парацелзуса бе повече това, което днес се нарича хомеопатично, макар основателят на хомеопатията, Ханеман, да бе се появил много по-късно от Парацелзуса. Да вземем за пример Парацелзусовото учение за квинтесенцията или силата на всяка субстанция. Според него, тази последната, макар и безкрайно малка по количество, даже в големи тела, не по малко силна да повлияе напълно масата, тъй както една единствена капка отрова огорчава едно голямо количество вода, или както неколко зрънца шафран боядисват същото количество вода. Той поддържаше, че металите и другите камъни съдържат тази същата квинтесенция или скрита сила.
към текста >>
76.
Всемирна летопис, год. 1, брой 09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Това са
мъртвите
, които трябва да оставим да си погребат
мъртвите
!
Но който има сила да отреже по-низшите връзки, той отваря с това път за по-висшите. Който има сила да чака, привлича в света на явленията такива хора по своя път на живота, които му дават истинска почивка и помощ. Най-висшите му мисли са свръзката между него и господарите на тези същите мисли. С задържането пък на низшите елементи той се отделя от висшия свят, в който до известна степен само той участва. Какво е така нареченото другарско общение повече от това да търпиш и да бъдеш търпян, вечно предъвкване на същите думи, жестове и мисли от година на година?
Това са
мъртвите
, които трябва да оставим да си погребат
мъртвите
!
Действителният, истинският живот е едно състояние на безкрайно разнообразие, едно откриване на духовни линии на течения, по които се извършва непрекъсната обмена на сили и идеи между различните духове от еднаква степен — това са изворите, които се въздигат във вечното съществуване! Един извор на младост, младост на тялото и младост на духа е, способността да се направи моментално целия ментален апарат положителен, щом низши и по-груби мисли се приближат, а пък спрямо назидателни течения да бъде веднага отрицателен, рецептивен! Винаги като пламък да носим пред себе си смелостта! От нищо да не се страхуваме и нищо да не наричаме невъзможно! Да не мразим никой индивид, само да избягваме грешките и заблужденията му!
към текста >>
77.
Всемирна летопис, год. 1, брой 10
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Той възкръсна от
мъртвите
в едно райско тяло, което погълна и земното му тяло.
Той дойде да изцели всичко и да възстанови“температурата“ , Светлината-принцип, тъмният огън-принцип и принципът на този свят — всички се намираха в Исуса, както бяха и в Адам. При това Адам, когато беше изкушаван, позволи на принципа от този свят да надвие, но Исус Христос фиксира своето въображение всецяло върху Отца и Царството на светлината и чрез това подчини низшия принцип и възстанови температурата или реда в своята личност. Той потуши“Гнева“ чрез доброволното си себепосвещение. Той се предаде на смърт. за да може да победи смъртта отвътре.
Той възкръсна от
мъртвите
в едно райско тяло, което погълна и земното му тяло.
Той, най после, се възнесе на небето, или, с други думи, райското му тяло стана невидимо. За да излезем от „мъчилището“, в което сме потънали, и да си повърнем „температурата“ , необходимо е да се преродим от Духа Светаго. Бьоме повтаря много пъти, че една просто историческа вяра никога няма да спаси човека. Да се обличаме с одеждата на Христовата правда само външно, е толкова лошо, колкото и безполезно, ако отвътре си останем диви зверове. Ние трябва да забравим тъмния огън или дяволския принцип и принципа на този свет с неговите похоти и апетити, и да влезем в светлината-принцип, изгубен поради Адамовото падане, но възроден от Христа.
към текста >>
Мъртвите
да се погребват винаги с главата към изток.
Намерени пари не бива да се харчат. защото те привличаш, и други нари. Със същата цел се поплюва първата монета, която получим сутрин. Когато стенният часовник внезапно спре, умира някой в къщата. Никога да не се броят колите на едно погребално шествие.
Мъртвите
да се погребват винаги с главата към изток.
Това нравило било известно още на старите финикийци. Когато кучето лае и постоянно гледа в земята, ще умре някой у съседите. Ако гледа нагоре, тогава ще има пожар. Който направи пристройка на къщата си, умира скоро. Който дълго се взира в траурни дрехи, скоро ще облича такива.
към текста >>
78.
Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Той разбира, че
мъртвите
, в действителност, се отличават от „живите“ само с премахването на тази черупка от плътна материя.
Физическото тяло, което е само седалище на физиологическите, машиналните функции, каквито са. дишането, храносмилането и кръвообращението. 2. Флуидическото тяло (наречено още астрално тяло), седалище на чувствеността, посредствен принцип между духа и организма и чрез който ние усещаме болката или насладата. 3. Духовното тяло, върховният принцип (интелектуалната душа на Платона), седалище на разумните способности, каквито са мисълта, съвестта и пр. Умрелият още веднъж констатира, че цялото му същество се намира в неговите тънки тела и че телесния организъм е само една низша обвивка, едно преходно облекло.
Той разбира, че
мъртвите
, в действителност, се отличават от „живите“ само с премахването на тази черупка от плътна материя.
Когато дойде до това самосъзнание, той започва да анализира света, в който ще се намира за напред. Нека отбележим тука, че има различни видове ясновидство. Някои индивиди виждат флуидичните форми, но не и физическия свят. „Треба да се забележи, казва Ледбитър, че жителите на астралния свят (или флуидическия) съглеждат изобщо само предметите от това поле (план) и че за тях физическата материя е са- що така невидима, както е за нас астралната материя. Но знае се също, че всеки физически предмет притежава своя обратна страна или астрален двойник“.
към текста >>
79.
Всемирна летопис, год. 2, брой 03
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Защо почитате
мъртвите
кости, вярвате, че иконите хвърчат и правят чудеса, а вършите беззаконие след беззаконие?
Богомилите тук не се спрели. В своята мирна революционна проповед те отишли по-далеч и заявили на архиереи и царе, че Христос и здравият разум не позволяват да се тиранства, да се граби залъка от устата на бедния, да живеят в доволство единици, а множеството да тъне в мизерия, да робува. — Защо държите роби, защо вземате онова, което принадлежи на бедния, защо цар, боляри, епископи, игумени тънат в разкош и държат роби — питали богомилите. — Защо се опивате, защо вземате пари за кръщаване, погребване, венчаване? Благодатта с пари ли се продава?
Защо почитате
мъртвите
кости, вярвате, че иконите хвърчат и правят чудеса, а вършите беззаконие след беззаконие?
Тъй говорили новите духовни революционери. А земните властители, политически и духовни, се съюзили и „потъпкали" с огън и меч „опасното“ за църквата и държавата учение. На богомилите рязали езиците, живи ги горили, с камъни ги убивали, дамгосвали ги с нагорещени железа, конфискували имотите им, т. е. направено било всичко, за да се прекрати и „богомерзката ерес“. За прекратяване на ереста спомагали царе, папи, патриарси.
към текста >>
Това бе Великден , възкресение от
мъртвите
, и никой не смееше да каже: аз съм само упълномощен от Христа да управлявам църквата.
Много заседания на събора се преустановяваха, известни парливи въпроси се подлагаха не- колко пъти на разглеждане. Рутината бе голяма. Владици,, консерватори и миряни наричаха исканията на прогресивните умове: избиране на Владиците от народа, заседаване на мирски лица наравно с владици в Синода, участване на миряни при съденето на духовни лица (епископи и свещеници), гриженето на епископи и миряни за религиозната и светска просвета на народа, издаването окръжни послания, засягащи вярата и пр., произнасяне афоризма — да става от епископи и миряни, тия искания Владиците наричаха протестантски и искаха да напуснат събора. С падането на гръцкия духовен монархизъм в 1858 г. и с революционния акт на българите в 1850 г„ в България се бяха образували в епархии и духовни околии смесени съвети, в които духовни и миряни решаваха с вишегласие църковните и религиозни въпроси.
Това бе Великден , възкресение от
мъртвите
, и никой не смееше да каже: аз съм само упълномощен от Христа да управлявам църквата.
Избраните и облечени във власт от църквата, ръководят я, управляват я, съдят я. Разбира се, че миряните не отиваха да извършват литургия, да венчават, да опяват. Това се оставаше пак на духовниците — владици и свещеници. Тази практика прогресивните умове на цариградския събор искаха да запазят. Против нея въстанаха владиците и консерваторите миряни.
към текста >>
80.
Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Това трябвало да означава, че на мумията се възвръща душата, че тя трябва да възкръсне от
мъртвите
и да започне нов живот на земята.
Символическият език дава възможност да се определи не само характера на даден народ и неговата религия, но- също и степента, до която е достигнала дадената религия. Тъй, в древния Египет и кръгът и кръстът постепенно са се изменяли. С време кръстът престанал да се изобразява вътре в кръга: той се уподобява на буквата Тау, на върха на която почива кръга на времето. На фреските на пирамидите, този кръст може да се намери в ръцете на боговете, изобразяващи символа на живота. Когато мумията отлежавала своя век и настъпвало времето за душата да я оживи наново, тогава Бог се приближавал към нея с „кръста на живота“ в ръце и се докосвал с него до устата на мумията.
Това трябвало да означава, че на мумията се възвръща душата, че тя трябва да възкръсне от
мъртвите
и да започне нов живот на земята.
Същият този символ се среща с още по-високо значение в древна Индия, в ръцете на един от индуските богове. Друго значение на символа на кръста се дава в древните мистерии: кръстът изобразява диференцираната материя! а разпнатото на него — божественият живот, слизащ в материята, за да я оживи. По такъв начин, прототип на разпна- тия Богочовек се явява Логосът. Него изобразявали простиращ ръце в божествената радост на самопожертването: той не лежи на кръста, а сам с своите ръце изобразява кръст.
към текста >>
81.
Всемирна летопис, год. 2, брой 10
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
И винаги, кога сред тоя земен мир Яви се дух велик да сей любов, мощ, здраве, И теб, народе зъл, по-кротък да направи, Небето да открий — за
мъртвите
звезда — Ти следваш го за миг, а сетне с ярост зла Го хапеш, като псе, и черниш с клетви диви .
. . И прав, настръхнал, див, на буря променен, Той с мощен глас викна: „О ти, народе зъл, със кърви напоен, Какво си сторил днес, ти Кайн, Немрод всегдашен, Какъв е тоя грях, от нашите по-страшен? За праведний такваз ли готвиш тук съдба? А неотколе ти, чудовищна тълпа, Пред тия там нозе лежеше по стъгдите И с ангелски криле му виждаше плещите. Той бе за теб водач, подкрепа и пастир!
И винаги, кога сред тоя земен мир Яви се дух велик да сей любов, мощ, здраве, И теб, народе зъл, по-кротък да направи, Небето да открий — за
мъртвите
звезда — Ти следваш го за миг, а сетне с ярост зла Го хапеш, като псе, и черниш с клетви диви .
. . О стадо от овце, кат тигри заядливи! Какъв жесток венец за святите борби: Христос е там на кръст, Варавва тук стои, Архангелът убит, злодеецът свободен! Претегли ти калта със бисер благороден, И злото в тез везни натегна тоя път . . . Да!
към текста >>
— (Възможно е, че тези вечни лампи изпълвали около си с особена мумуфикачна атмосфера, и че затуй именно били поставяни в гробовете, за да запазват от изгниване телата на
мъртвите
.
Една много забележителна лампа, наречена лампата на Pallada, син на Evandera, която според разказа на Виргилий бил убит в Гиш. (Този разказ е в Виргилиевата Енеида, в гл. X ) била намерена в 1461 година недалече от Рим. Разказва се, че наблизо копал някой си земеделец, и когато изкопал малко по-дълбоко, копачът му ударил в каменна плоча. Под нея бил гроб, в който било намерено тялото на мъж, с необикновена големина и било тъй добре запазено, че изглеждало, като че току що било погребано.
— (Възможно е, че тези вечни лампи изпълвали около си с особена мумуфикачна атмосфера, и че затуй именно били поставяни в гробовете, за да запазват от изгниване телата на
мъртвите
.
На тази мисъл ни навежда и особената чудна миризма, която оня земеделец в Staffordshire забелязал. Но това е само предположение). При тялото намерено в гробницата Pelladova, имало лампа с чуден, вечногорящ пламък. Но лампата била при все това у- гасена и то тъй, че хората, които наблюдавали това преинтересно откритие,искали да узнаят причината и устройството на оная светлина и на дъното на лампата пробили дупка, която от това изгаснала и веднага се строшила. От това се види, че такива конструкции били неколко вида и че не всички лампи били с еднакво устройство.
към текста >>
82.
Всемирна летопис, год. 3, брой 02
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Този сътрудник изтъква, че в последното му произведение „Кога, ние
мъртвите
, се пробудим“ вее окултен дух.
На конгреса е имало гости и от Норвегия. Един от гости;е разказал на сътрудника на едно немско окултно списание, че баща му в дневника си имал записан разговора си с Ибсен. Ибсен му бил казал; „Когато аз умра, ще бъда отнесен от една голяма светлина“. Жената на Ибсен изучвала окултизма. Разни скандинавци засвидетелствали пред този редактор, че Ибсен често казвал: „Ако знаех по-рано окултните истини, някои работи в моите произведения щяха да бъдат други“.
Този сътрудник изтъква, че в последното му произведение „Кога, ние
мъртвите
, се пробудим“ вее окултен дух.
Когато журналистите дошли да видят дейността на конгреса, останали учудени от богатата окултна литература, изложена в едно помещение, съседно на салона. Там имало изложени само от Д-р Щайнер 40 — 50 съчинения и много други произведения. Курс по окултна педагогика в Оксфорт В Оксфорд (Англия) от 15. до 29. август 1922 г.
към текста >>
83.
Всемирна летопис, год. 3, брой 03
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Ум се проявява, очевидно, дори в химическия афинитет на елементите, от които са съставени
мъртвите
минерали.
Ние току що видяхме, че човешкото същество е като един кораб, плаващ в един океан от материя, и че през този кораб материята тече в непрекъсната струя. Ние видяхме, че материята се състои от мириади атоми, които не са нищо друго освен гънки в един океан от етер, одушевявани от енергия и управлявани от една Върховна Интелигентност. Ние видяхме, че тези частички от материя, щом влязат в човешкия кораб, се управляват и контролират от ума, който управлява тоя кораб. Физическата наука не може да отрече това, тъй като тя претендира, че всяка частичка в човешкото тяло се подчинява на контрола на мозъка и нервната система, които сами по себе не са нищо друго освен материя, одушевявана от ума. Материалистите, обаче, буйно отричат, че този умствен принцип може да премине отвъд границите на тази нищожна материална нервна система в океана на окръжаващата я материя и при все това има явни признаци за съществуването на ум в всеки стрък трева, в цветето, което се обръща към слънцето, в слабото измършавяло растение, което е хванало корен в някой зимник и по тайнствени начини си пробива път към дневната светлина.
Ум се проявява, очевидно, дори в химическия афинитет на елементите, от които са съставени
мъртвите
минерали.
При все това умствено ограниченият тъй наречен учен, който е схванал само един атом от безкрайното знание за вселената, не ще да допусне, че мисловни послания, които не са нищо друго освен ум движение, могат да проникнат отвъд границите на нервната тъкан в окръжаващата я материя, могат да проникват, фактически, от материя в материя. Едно време по една аналогичен начин е било поддържано, че електрически токове не би могло да се предават отвъд границите на телеграфния тел, но сега е доказано, че телеграфически послания може да се предават през въздуха. Като стареем, ние ставаме по-мъдри. Основателно ли е да се казва, че елементите, които окръжават човешкото тяло, са действително отделени от него? Няма ли кислород в тялото, както във въздуха извън и в земята под него?
към текста >>
84.
Всемирна летопис, год. 3, брой 06
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Дел Рио разказва, че в Испания имало едно племе, наречено Захури, които могат да виждат неща, скрити в земята, като водата, металическите жили и
мъртвите
тела.
У нея душата и духът изглеждаха да са постоянно в опозиция един на друг, по начин че първата оставаше още свързана с тялото, когато вторият простираше крилата си и летеше към други области“. Външни нервни функции на ясновидката и отношенията им към физическия свят В камъните и металите, както в растенията и телата на животните, съществуват много елементи и способности, които узнаваме само когато излезем от това уединение, в което ни поставя всекидневния живот. Тя се схващат не само в сомнамбулично състояние, но, до някъде, и когато човек притежава нервен темперамент. Така е и с фактите на откровението с магическата пръчка, които се приемат за безспорни от мнозина. Те са повече или по-малко явни, според това, до колко нервният флуид е повече или по- малко способен да се отдели.
Дел Рио разказва, че в Испания имало едно племе, наречено Захури, които могат да виждат неща, скрити в земята, като водата, металическите жили и
мъртвите
тела.
Гамаш, един португалец, който е живял в началото на XVIII век, е притежавал способността да познава, къде има вода и метали на голяма дълбочина под земята. Шоке отбелязва едно момиче, което практикувало откровението с магическата пръчка, с извънредна сигурност. Знаят се и опитите на Ритер със селянина Кампети и примерите с чувствителността на сомнамбулите към влиянието на камъните и металите са разгласени навред.Старите също, а особено Орфей, приписваха на камъните, металите и растенията извънредни тайни способности. Първосвещеникът на евреите е носел един нагръдник, украсен със скъпоценни камъни и положен на лъжичката му, с който си служел при оповестяването на божествените пророчества. Аристотел, Диоскорид, Галиени, Плини и мнозина други говорят за магическата с;ла на камъните, с които са си служели като с талисмани и магьоснически средства.
към текста >>
85.
Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Веднъж ме завладе безумното желание за себе си да изкопая гроб, че станал бе живота ми гробовен, а тласнах ближния и падна той във него и там сред
мъртвите
изплашен полуде!
Виновен съм, голям е моя грях! И псето пътя ми кога запрени, от глад открило челюстите голи и впило в мене жалостно очи, аз ритнах тъй с крак, че изскимтя и падна до прага ми! Претъпках червеи — и милиони насекоми премазах с крак, кога се влачех в пътя, да освежа душата отегчена в зори със изгрев и със залез вечер. Когато се катерех в пещери, дълбани на сталактитите към тайний вечен сън, и ти към върхове, отдето гордостта заплашва целий свят с гранитните пестници поръчвах на слугите си да отсекат на борчетата клоновете млади, лицето ми с иглите да не дразнят · . . Убих аз брата си, че заора във мойта нива той и от овеса ми взема един откос за коня си — виновен съм, голям е моя грях!
Веднъж ме завладе безумното желание за себе си да изкопая гроб, че станал бе живота ми гробовен, а тласнах ближния и падна той във него и там сред
мъртвите
изплашен полуде!
Виновен съм! Жената на другаря си отнех — виновен съм! Πодхвърлих на съседа си дете, от моя животински бяс родено. А грях веднъж така ми затъмни очите, че когато опипом вързах в бездънните недра на страшни лесове и там намерих билки ядовити, отрових аз света в зародиш с тях Виновен съм, голям е моят грях Не ме наказвай, Боже, според него! Във тоя час.
към текста >>
Когато Исус дойде за последна пасха в града на
мъртвите
, той седеше на магаре.
Народът на Исуса, който Йехова освободи от робството на Египет, народът, който пастирът остави сам в пустинята, за да се възйеме с молитва до небето, поиска от Арона да му излее златен вол за поклонение. И магарето бе свещено.1) Само няколко годили преди Христа, бъдещият му господар Октавиян, срещнал магаре пред сражението, което спечели, и постави бронзово магаре в храма за поклонение. Царе и народи до тогава се кланяха на волове и магарета. Но Исус се роди не да царува над материята. С него свършва обожаването на животното — слабостта на Арона, суеверието на Август.
Когато Исус дойде за последна пасха в града на
мъртвите
, той седеше на магаре.
Дошъл да спаси всички човеци, не само евреите, като Валаама, той няма да се върне от своя път, макар и всички магарета да реват против него. Пастирите След животните, пазачите на животните. Ако и ангелът да не им бе възвестил великото рождение, те щяха пак да се втурнат към обора, да видят сина на чужденката. Пастирите живеят винаги сами и отдалечени. Не знаят нищо за далечния свят и за празниците на земята.
към текста >>
Подаряват и смирна, която служи за балсамиране на
мъртвите
, защото знаяха, че тоя отрок ще умре някога млад.
След животните, които са природата, след пастирите, които са народа, тая третя сила — знанието — коленичи пред яслите на Витлеема. Старата жреческа каста се подчинява на новия господар, който ще прати своите предвестници към запад; мъдреците коленичат пред оногова, който ще подчини науката на словото и на числата на новото учеше на любовта. Магите в Витлеем означават старите теология, които признават окончателното посвещение, науката, която се смирява пред невинността, богатство:о, което коленичи пред бедността Те поднасят на Христа онова злато, което Христос щеше да стъпче. Не го подаряват на Мария, бедната, за да си помогне в пътя, но за да послушат Евангелието: „продай всичко, що имаш, и раздай го на бедните. Не дариха тамян, за да убият миризмата на обора, но защото техните литургии щяха вече да престанат и немаха вече нужда от дим и благовония за своите олтари.
Подаряват и смирна, която служи за балсамиране на
мъртвите
, защото знаяха, че тоя отрок ще умре някога млад.
И майката, която сега се усмихва, ще се нуждае някога от аромати за балсамиране на трупа му. Коленичили под разкошни царски, свещенически мантии върху сламата на обора, те, могъщите, учените, гадателите, подаряват и сами себе си, като залог за покорството на света. Исус получава от сега всички власти, на които има право. Едва магите си отишли започват преследванията на ония, които ще го мразят до смъртта му. Октавиян Когато Христос се яви между човеците, престъпници управляваха, тогаз слушани, на земята.
към текста >>
Последните две места са били посветени специално за изучване на невидимия свят и на живота на
мъртвите
, което съставлява третата част от мистериите.
Последните са били известни като най- изкусни да работят с огъня. Те са били в сношение с черното племе на египтяните, сегашните абисинци. Традицията на тия две племена е обща и е известна под името атланто етиопска. Историята има сведения за нея от преди 5000 години до Христа, но астрологията дава възможност да се проучи тя и за по-раншно време. Египет е съсредоточил учеността си в три центъра: храмът, погребалната църква и гробът или пирамидата.
Последните две места са били посветени специално за изучване на невидимия свят и на живота на
мъртвите
, което съставлява третата част от мистериите.
Храмът, обаче, е бил предназначен за пречистване на живите чрез посвещение и за обществена помощ чрез науката. Египетският храм (перспективен изглед). В действителност, храмът е давал даром на обществото своите инженери, архитекти, лекари, управители и дори музикантите, актьорите и танцьорките за развлечение на тълпите. Египетският храм, както се виж да от представените тук чертежи, се състоял от три части, оградени с обща стена: 1) градините с входните пилони (кули), които съответстват на физическия свят и на светските хора; 2) колонната зала, която съответства на астралния свят и на искателите на мистериите и 3) светилището и негови те принадлежности, които съответстват на небето и на посветените. Градините. — При входа на градините са били издигнати две кули, съответстващи на свещените планини и посветени на Изида и Нефтис.
към текста >>
В тая фаза посвещаваният, станал вече пасивен субект, се поставял в преки сношения с света на
мъртвите
, т. е.
Тогава му съобщавали думите за минаването на първата степен на посвещението, с които могло да се отворят портите на невидимия свят също тъй, както се отварят и портите на видимия храм. Подир кръщението, посвещаваният е бил длъжен да не яде нищо в течение на десет дни и да не употреби нищо възбудително. Още в стария Египет се прилагал вегетарианския режим (употребявала се растителна храна), но само през периоди от четиридесет дни. След десетдневния пълен пост, се започвала втората фаза на мистериите, най-важната от всичките. Тя се отнасяла за смъртта и възраждането.
В тая фаза посвещаваният, станал вече пасивен субект, се поставял в преки сношения с света на
мъртвите
, т. е.
с света на ония, които ние считаме за мъртви, но които живеят в друг план или област. Тогава туряли кандидатът легнал в един ковчег, неподвижен като мумия, де то той е бивал раздвояван с помощта на магнетизма (т. е. потопяван бил в магнетичен сън) и, воден от невидими ръководители, бил пренасян в друго състояние, дето пък влизал в свръзка С умрелите и с техните ръководители. След астралното си раздвояване, мистикът — такова име получавал тогава — е вече проникнал в голямата мистерия на сношенията с невидимия свят и е станал достоен да бъде представен на народа при големите празненства, като едно „живо слънце“ на земята. След това вече посветеният е могъл сам да предизвика доброволно и активно астралното раздвояване на личността си.
към текста >>
Това значело, че той доброволно минава в състоянието на
мъртвите
, за да изпита ония чувства, които всяко човешко същество изпитва при естествената си смърт, както и увереността, че смърт, не съществува, а това състояние е само един вид сън, от който душата ще се събуди един ден още по-силна.
Тогава туряли кандидатът легнал в един ковчег, неподвижен като мумия, де то той е бивал раздвояван с помощта на магнетизма (т. е. потопяван бил в магнетичен сън) и, воден от невидими ръководители, бил пренасян в друго състояние, дето пък влизал в свръзка С умрелите и с техните ръководители. След астралното си раздвояване, мистикът — такова име получавал тогава — е вече проникнал в голямата мистерия на сношенията с невидимия свят и е станал достоен да бъде представен на народа при големите празненства, като едно „живо слънце“ на земята. След това вече посветеният е могъл сам да предизвика доброволно и активно астралното раздвояване на личността си. Той добивал способност да си служи с тайнствени думи и знаци, с помощта на които е влизал в сношение с смъртните и безсмъртните.
Това значело, че той доброволно минава в състоянието на
мъртвите
, за да изпита ония чувства, които всяко човешко същество изпитва при естествената си смърт, както и увереността, че смърт, не съществува, а това състояние е само един вид сън, от който душата ще се събуди един ден още по-силна.
Още Плутарх в съчинението си „Безсмъртието на душата“ е писал: „душата, в момента на физическата смърт, изпитва същото впечатление, както посвещаваните в големите мистерии. Дори гръцките думи за двете състояния се схождат: тглеоте (умирам) и телеисте (посвещавам се). Това са, отначало, внезапни устреми, мъчителни образи, тревожни и без крайни вървежи през неизвестните мрачини, а най-после страхът достига върха: разтреперване, силни тръпки, студена пот, ужас. Но след тях открива се великолепна светлина пред очите, минава се през чисти места и зелени ливади, дето се чуват песни и игри, свещени думи се произнасят и божествени проявления навяват религиозен възторг“. Тогава вече посветеният се явява пред свещения съд, минава през дванадесетте знаци на зодиака и следва пътя на най-го лемите мистерии.
към текста >>
Така може да се разберат думите на Порфирия в De Abstinentia: „душите, като минават през планетните сфери, се преобличат като с последователни була, с качествата на тия звезди След тия астрални пътешествия, излизането пред съда на боговете на
мъртвите
и съденето му, посветеният става истински жив Озирида; той е син на Изида и, с бликнала радост в сърцето си, коленичи пред статуята на богинята на големите води, на небесната Маха-Майя, на същата оная, която му се бе явила лъчиста в блясъка на астралната светлина, и извиква: „о небесна майко, богиня на милосърдието, ти заличи в сърцето ми страха от смъртта, ти разкри на душата ми красотата на вечния живот, бъди благословена сега и за винаги“.
как скритата светлина на природата се е разкривала пред него в едно от подземията на храма. Мистериите на Елевзис съдържали, според Александър Море, същото театрално проблясване на светлината посред нощ. Сборът от на градите за един дух, получил от другия свят заслужената от плата на добродетелите си, е бил за египтянина участието му в вървежа на звездите. В лоното на слънцето Ра, в слънчевата лодка, за да стане някой дван-шохан е било за него един идеал за достижение, а дван-шохан е геният, който се занимавал с хода на звездите. Следователно, в мистериите на Изида не се представлявали символични появявания или уроци с картини, а ставали живи опити и действителни раздвоявания на личността, които са позволявали на духа да узнае всичките тайни на смъртта.
Така може да се разберат думите на Порфирия в De Abstinentia: „душите, като минават през планетните сфери, се преобличат като с последователни була, с качествата на тия звезди След тия астрални пътешествия, излизането пред съда на боговете на
мъртвите
и съденето му, посветеният става истински жив Озирида; той е син на Изида и, с бликнала радост в сърцето си, коленичи пред статуята на богинята на големите води, на небесната Маха-Майя, на същата оная, която му се бе явила лъчиста в блясъка на астралната светлина, и извиква: „о небесна майко, богиня на милосърдието, ти заличи в сърцето ми страха от смъртта, ти разкри на душата ми красотата на вечния живот, бъди благословена сега и за винаги“.
Той презира вече всичко, което земните същества считат за некаква сила: парите, които той може да си набави когато поиска, земните ужаси, които не значат вече нищо за него, признателността и неблагодарността на хората — всичко това е далеч вече от сърцето му. Той може вече да бъде из- пратен да въздигне някой народ, който пропада, и да преработи законите на тоя народ, според социалната иска нищо друго, освен светлината на познанието, която излиза от сърцето на добрата богиня. Трябва добре да се разбере, че животът на посветения не е вече на земята; той живее в действителност и вкусва щастието си в друго поле. Но именно защото е посветен, той знае, че длъжността му се състои да смеси своя живот с земния, да подкрепи невежите, да бъде разпнат от свирепите животни в човешка форма, и той се предава на смъртта, когато бъде това необходимо, с същото спокойствие, както когато си ляга да спи,математика на херметизма; после, той си отива беден и спокоен, без да защото смъртта за него е без значение. При всеки свой възторг, той преминава през оня свят, от който невежите се страхуват и той знае онова, което Христос е дошъл да открие на делото човечество, че смъртта е остен само за оногова, който не я познава.
към текста >>
Имало е действително „Книга на
мъртвите
“, но тя е нещо съвършено различно от онова, за каквото я смятат профаните или пък тия, що знаят само „азбуката“ на херметизма или пък на задгробната наука.
Защо да ни се вижда това чудно, че материята — едно писмо на царица Анкезенамон до съседа цар — е било запазено съвършено в гробницата, или превръзките, бинтовете на мумията, като физическа материя, и до днес са могли да се запазят, макар че са физическа материя, която подлежи на разрушение от въздух и пр., а една материя, която е невидима и по-малко подлежи на разрушение, като изкуствения елементал, да не може да се запази още по-дълго време, като върши волята на Тутанкамона — и убива дръзващите да безпокоят фараона? Защото Тутанкамон не е можал да не знае, какво и неговата гробница ще бъде обирана, както, впрочем, е била обрана на два пъти, защото в същата се намират документи за това, че злодейците са били заварени и гробницата е била отново запечатвана. Не искам да оставя незасегнат още един въпрос, комуто тъкмо тука е мястото. Говорят, че единствената причина за балсамирането на телата у египтяните било вярването им, какво душата пак щяла да се върне, та да си имала тяло. Това е една нелепост!
Имало е действително „Книга на
мъртвите
“, но тя е нещо съвършено различно от онова, за каквото я смятат профаните или пък тия, що знаят само „азбуката“ на херметизма или пък на задгробната наука.
Имало е и един прощален ритуал, който е бил извършван от великия жрец непосредствено преди отнасянето на мумията в саркофага й, но той не е бил извършван, за да може да се развърже вдървеното тяло на фараона, когато душата отново влезе в него, а за съвсем друга цел — за приготвянето душата за отвъдгробния живот, този в астралния мир отвъд гроба. И ритуалът е давал само напътването на душата за тази област. Така че, дали Лорд Карнавон е бил ухапан от муха преди 20 години, в момента, когато е влизал в гробницата на Тутанкамона, или от друго нещо, си остава голяма тайна — впрочем, не твърде дълбока след това, което се каза по-горе. И мнозина още има да умират от такива ухапвания на мухи, които дръзват да безпокоят фараоните . . .
към текста >>
86.
Всемирна летопис, год. 3, брой 10
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Някои педагогически течения, изхождайки с право от принципа на самодейността, дохождат до крайност, уж за да бъде ученикът по-самодеен, те считат за идеал той да бъде предоставен колкото се може повече сам на себе си и на общение с
мъртвите
предмети, за сметка на общението с учителя.
И учителят казва: „От тази приказчица се научихме, че не трябва да лъжем“. „Научихме се, че не трябва да крадем“. „Научихме се, че трябва да помагаме на бедните хора“. „Научихме се, че трябва да обичаме и почитаме родителите си и всички, които се грижат за нас“. Ние формулираме тези правила, и учениците ги повтарят след нас, обаче, те не са трогнати, ентусиазирани, възпламенени.
Някои педагогически течения, изхождайки с право от принципа на самодейността, дохождат до крайност, уж за да бъде ученикът по-самодеен, те считат за идеал той да бъде предоставен колкото се може повече сам на себе си и на общение с
мъртвите
предмети, за сметка на общението с учителя.
Разбира се, пълно изключване на учителя, те не могат да желаят, но считат за идеал той да общува колкото се може по-малко с ученика, за да бъде последния по-самодеен. Ако общението на ученика с мъртвите предмети (машини, апарати, разни други учебни пособия, сечива, инструменти и пр.) прекрати или сведе до минимум общението между душата на ученика и душата на учителя тогава сърцето на детето би останало пусто, неразвито. Ученикът, разбира се, може да се занимава с мъртви предмети, но общението на душите не трябва да пострада от това. Личното общение на душа с душа с нищо друго не може и не трябва да се замени. Ще взема един пример от статията на Бреславския педагог Барч7): „Съдържанието на историята за милостивия самарянин се разработва в по-голяма- та си част от самите деца, като гледат картината на стената.
към текста >>
Ако общението на ученика с
мъртвите
предмети (машини, апарати, разни други учебни пособия, сечива, инструменти и пр.) прекрати или сведе до минимум общението между душата на ученика и душата на учителя тогава сърцето на детето би останало пусто, неразвито.
„Научихме се, че трябва да помагаме на бедните хора“. „Научихме се, че трябва да обичаме и почитаме родителите си и всички, които се грижат за нас“. Ние формулираме тези правила, и учениците ги повтарят след нас, обаче, те не са трогнати, ентусиазирани, възпламенени. Някои педагогически течения, изхождайки с право от принципа на самодейността, дохождат до крайност, уж за да бъде ученикът по-самодеен, те считат за идеал той да бъде предоставен колкото се може повече сам на себе си и на общение с мъртвите предмети, за сметка на общението с учителя. Разбира се, пълно изключване на учителя, те не могат да желаят, но считат за идеал той да общува колкото се може по-малко с ученика, за да бъде последния по-самодеен.
Ако общението на ученика с
мъртвите
предмети (машини, апарати, разни други учебни пособия, сечива, инструменти и пр.) прекрати или сведе до минимум общението между душата на ученика и душата на учителя тогава сърцето на детето би останало пусто, неразвито.
Ученикът, разбира се, може да се занимава с мъртви предмети, но общението на душите не трябва да пострада от това. Личното общение на душа с душа с нищо друго не може и не трябва да се замени. Ще взема един пример от статията на Бреславския педагог Барч7): „Съдържанието на историята за милостивия самарянин се разработва в по-голяма- та си част от самите деца, като гледат картината на стената. При такава разработка възникват, разбира се, в деятелните деца радостни чувства, обаче, чувствата на състрадание, милосърдие, грижа за ранените и страха за тяхната участ липсват. Без съмнение, свободната духовна работа поражда чувство на радост у децата, обаче, не това настроение на самопожертване, което в същност би трябвало да събуди историята на милостивия самарянин.
към текста >>
87.
Всемирна летопис, год. 4, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Ето някои от основанията: 1) Един закон в окултната педагогика гласи: „детето трябва да започне с изучаването на
мъртвите
предмети, кога то почне да се укрепява неговия ум, отвлечената логическа мисъл, а това става към 14 година.
Последната ще бъде изходна точка на цялото обучение. Изучаването на разните учебни предмети, напр. смятане и пр., ще става в първо време все в свръзка с живата природа, също така и изкуството. Защо обучението греба да почне в лоното на живата природа? Окултизмът идва до този метод чрез по-дълбоко изучаване на детската природа.
Ето някои от основанията: 1) Един закон в окултната педагогика гласи: „детето трябва да започне с изучаването на
мъртвите
предмети, кога то почне да се укрепява неговия ум, отвлечената логическа мисъл, а това става към 14 година.
До тогаз то не трябва да работи с мъртви, неподвижни предмети, напр. машини играчки и пр., а винаги с това, което се движи, има живот в себе си“. Това е в дълбока свръзка с периода, в който се намира детето до 14 година. До тогава етерното тяло е в надмощие, то се намира в периода на усилено развитие и оформяне. То е носител на строителни сили на организма, на жизнените сили.
към текста >>
Ако то схваща цветята, дърветата, тревите, като мъртви форми, тогаз неговата работа ще бъде пак механична, почти няма да се различава от работата му с
мъртвите
форми.
Детето не трябва да вижда само формите, но трябва да ги надрастне. Материалистичната психика убива нещо ценно в душата му. Трудът трябва да се одухотвори по начин, описан в миналата книжка. Не е достатъчно само да се кажа, че детето работи всред природата! Важно е как то възприема нещата!
Ако то схваща цветята, дърветата, тревите, като мъртви форми, тогаз неговата работа ще бъде пак механична, почти няма да се различава от работата му с
мъртвите
форми.
Защо детето загрубява, като влиза в общение само с материалната страна на природата? Тук вече дохождаме до въпроса за съдържанието на детската дейност. Отговорът е: защото се засягат само известни сили на душата, а по-дълбоките й сили остават не засегнати. Когато детето отглежда ябълкови дръвчета като мъртви форми, силите у него заглъхват! При изучаване на растенията и животните, трябва да чувстваме, че в тях има съзнание и да проследим степените на съзнанието, да почувстваме, че влизаме в контакт не само с материалните форми, които са пред нас, но и с това, вътрешното, което живее зад тях.
към текста >>
88.
Всемирна летопис, год. 4, брой 06
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Достатъчно е да вземем само „
Мъртвите
души“, за да оценим високите достойнства на техния автор, като самобитен творец и предан ратник за делото на обществено-литературната арена.
Какво сте намерили вие общо между него и някаква си православна църква? Той пръв е възвестил учението за свободата, равенството и братството и с мъченичество запечати и утвърди истината на своето учение“. Най-жестоко осъдиха Гогол онези, които цениха създаденото от него направление в руската литература. Той не принадлежеше ни на класицизма, ни на романтизма, които по онова време бяха в непримирима борба, а си начерта свой път на самобитно творчество, като създаде нова литературна школа върху реалистична почва. Отявлен изобличител на пошлата руска действителност, под чието влияние не оставаше нищо непокварено, Гогол беше безпощаден.
Достатъчно е да вземем само „
Мъртвите
души“, за да оценим високите достойнства на техния автор, като самобитен творец и предан ратник за делото на обществено-литературната арена.
И благодарение на тези достойнства на Гогол, „преписката с приятели“ се посрещна с изумление и негодувание от страна на оня обществен елемент, който стоеше незасегнат от отровната атмосфера на руския бюрократизъм и дворянство, ръководен от един тесен кръг на светли по душа и разум личности, а именно: Станкевич, Грановски, Белински и Герцен, чийто ореол от четиридесетте години на миналото столетие и до днес служи като неугасим фар на обществения хоризонт за служителите на истината и правдата. С своите писма до приятели Гогол е направил първите стъпки по пътя на онова дълбоко съзнание, което се явява като резултат на пробуждането на душата. Малко отклонение. По въпроса за пробуждане на човешката душа осветление дава само окултната наука, която се държи на недосегаема висота от ония, които са посветили цел живот за нейното изучаване и прилагане. Незапознатите с окултизма немат никакво понятие по този въпрос, чиято теоретическа страна ние изоставяме, а ще си послужим само с практическите й резултати.
към текста >>
89.
Всемирна летопис, год. 4, брой 07
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
този духовен елемент, който срещаме в писанията на Питагор, в друга форма ще го видим в „Фауст“, „Хамлет“, „Строител Солнес“, „Когато ние,
мъртвите
, се пробудим“, „Бранд“ от Ибсен, в „Потъналата камбана“ от Хауптман, в „Дон Кихот“, в „Синята птица“ от Метерлинк, в картините на Борис Георгиев и пр.
В горните класове, казва Д-р Щайнер, по чисто научен път вече ще се изтъкват фактите, които говорят за духовното разбиране на живота. Така ще дойде ученикът до научно обосноваване на духовното разбиране на живота. Днес има вече грамадно количество факти във всички науки, които могат да станат изходни точки за изграждането на научните основи на духовния мироглед: във физиката, химията, биологията, психологията, историята, философията и пр. Напр. в биологията изследванията на Харисон, Николсон, Бранд, Густав Волф и пр, Но така е и във всички други науки. От друга страна, казва един Учител, трябва да се използват в горните класове произведенията на видни философи, поети, художници от всички векове, за да се изтъкне, че всички хора със събудени души, във всички векове, са проповядват.и едни и същи висши истини. Напр.
този духовен елемент, който срещаме в писанията на Питагор, в друга форма ще го видим в „Фауст“, „Хамлет“, „Строител Солнес“, „Когато ние,
мъртвите
, се пробудим“, „Бранд“ от Ибсен, в „Потъналата камбана“ от Хауптман, в „Дон Кихот“, в „Синята птица“ от Метерлинк, в картините на Борис Георгиев и пр.
В горните класове е нужен анализ на произведенията на видни учени и писатели, напр. на „Фауст“ и то не само като художествено произведение с известни литературни достойнства, но и за да се вникне в идеите, вложени в него. И тези идеи ще дадат мощен духовен импулс. Какъв импулс дава напр. разглеждането на драмата: „Когато ние, мъртвите, се пробудим“.
към текста >>
разглеждането на драмата: „Когато ние,
мъртвите
, се пробудим“.
този духовен елемент, който срещаме в писанията на Питагор, в друга форма ще го видим в „Фауст“, „Хамлет“, „Строител Солнес“, „Когато ние, мъртвите, се пробудим“, „Бранд“ от Ибсен, в „Потъналата камбана“ от Хауптман, в „Дон Кихот“, в „Синята птица“ от Метерлинк, в картините на Борис Георгиев и пр. В горните класове е нужен анализ на произведенията на видни учени и писатели, напр. на „Фауст“ и то не само като художествено произведение с известни литературни достойнства, но и за да се вникне в идеите, вложени в него. И тези идеи ще дадат мощен духовен импулс. Какъв импулс дава напр.
разглеждането на драмата: „Когато ние,
мъртвите
, се пробудим“.
Тези произведения действат силно, понеже вечните истини в тях са облечени във високо-художествена форма, висшите идеи са конкретни, въплътени в образи и действия. Да си представим, че учениците от един горен гимназиален клас, който в няколко часа разглежда идеята на „Строител Солнес“ или „Синята птица“. Какъв тласък към идеен живот ще роди това в тях! Великите произведения на миналото и настоящето — не е важно да ли са научни или художествени — трябва да бъдат преживени от юношата през този период. Но не само като неща исторически, които трябва да се запомнят, но за да оживеят в човека духовните истини, които те съдържат.
към текста >>
90.
Всемирна летопис, год. 4, брой 09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Любовта лекува болните, възкресява
мъртвите
, отваря очите на слепите, ушите на глухите, прокажените от порока очиства, робите освобождава — възвестява Царството Божие, царството на свобода и мира.
Не се занимава със сенките — а само с реалното — душата. Изключва всяко насилие и възраства всичко добро. Любовта изисква положите-лен метод при възпитанието. Тя сама е пример, път, светлина. Тя засега нежните струни на душата и чудна хармония зазвучава.
Любовта лекува болните, възкресява
мъртвите
, отваря очите на слепите, ушите на глухите, прокажените от порока очиства, робите освобождава — възвестява Царството Божие, царството на свобода и мира.
„Сега в света все отрицателната страна се проповядва. Майката казва: „да не лъжеш“. Тогава детето казва: „да опитам какво нещо е лъжата“. Настанало е време, когато трябва да говорим за положителните неща в живота. Трябва да говорим за любовта, за това което трябва да се прави.
към текста >>
91.
Всемирна летопис, год. 4, брой 10
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Той казва: „Истина, истина ви казвам: ще дойде часа и дошъл е вече, в който
мъртвите
ще чуят гласа на Сина Божия, и които го чуят, ще оживеят“.
Тъкмо за това Христос трябвало да изцери в събота болния от 38 год. При това се разкрива великата мистерия за прехода на силите на Отца върху Сина: „до сега действаше Отец ми, а от сега нататък аз“, говори Христос в същата глава (5, 17). Йудеите, обаче, схващаха само това, което ги засягаше като пазители на съботата, защото след това се говори: „За това Йудеите още повече го гонеха и искаха да го убият“. Упадащите сатурнови сили — окървавеното копие — се обръщат срещу самия Син на слънцето. Но Христос, като господар на Грааля и на храма, предизвиква открито смъртта, за да може да я победи.
Той казва: „Истина, истина ви казвам: ще дойде часа и дошъл е вече, в който
мъртвите
ще чуят гласа на Сина Божия, и които го чуят, ще оживеят“.
В легендата за Св. Граал се говори,, че тоя, който я погледне, не може да умре в следните 8 дни. Лицата и косите на рицарите на Св. Граал не побледняват и не побеляват. Тя им придава дълготрайна младенческа сила.
към текста >>
НАГОРЕ