НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
295
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Безсилни са и неискрените, фалшиви тонове на нашата
молитва
за мир, излизаща от окървавената ни земя. Мир!
Ние отколе чакаме чистият оня дъждец, който може да измива! Чакаме, но все не идва той. Вместо него, тиня ни зацапва и погледът ни среща кървави петна. Кога ще ги умием? Званията, титлите и почестите са безсилни.
Безсилни са и неискрените, фалшиви тонове на нашата
молитва
за мир, излизаща от окървавената ни земя. Мир!
Кой може да моли за мир? Само ония, които са готови да се отрекат; човеците с тиха душа, които са познали безсмъртието, които не търсят вечното в нещата на краткия момент. * Духовен живот, това е освобождение на съзнанието. Когато ние достигнем такъв живот, ще открием непосредствен достъп към душата. До този час, ние гледаме всички хора през заблудата на егоизма или предразсъдъка, които като мъглива преграда ни отделят от действителността.
към текста >>
2.
БЯЛОТО БРАТСТВО - Бо Ин Ра
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Камбаната (Накус) на тоя манастир звъни от време на време и призовава калугерите на
молитва
.
звучащи планини. Такъв е случаят с „Дребел-Накус" –планината Камбана, на западния бряг на Синайския полуостров, на няколко хиляди крачки от морето, близо до рибарското село Тор или Тур. Тя е висока 125 метра и се състои от бял пясъчник, който е покрит на места с движими пясъци. Тя издава звукове ту като гръмотевица, ту като басови гласове. Суеверните бедуини вярват, че в нея е скрит, омагьосан манастир.
Камбаната (Накус) на тоя манастир звъни от време на време и призовава калугерите на
молитва
.
Учените днес обясняват тия явления с триенето на пясъците по камъните посредством вятъра. Съществуват и „пеещи долини", една от които най-прочутата, е при Тронелен между Гохвалд и Идарвалд. Там от време на време се чува звученето на множеството звънци. Отначало тихо, после силно и отново замират бавно. Изследователят на акустичните явления Рело откри, че звуковете идат от дълбочината на клисурата и издигайки се нагоре, те се все повече усилват.
към текста >>
3.
ИЗ „ШЕПОТА НА ДУШАТА - Рабиндранат Тагор
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Никъде мислите не са по-чудати и
молитвата
по свещена от тука, в тоя храм, над необятната шир, над която се разстила небесният свод... Морето.
В две бездни живея аз. Никъде няма толкова простор, толкова свобода, толкова приказки и тайни, както в морето, както в душата. Не мога да ги отделя, те се оглеждат едно в друго и все по-нови, все по непознати стават с своите загадки. Отново ще стъпи моя крак на крилатия ми кораб и аз самотен и горд пак ще целуна кормилото, което всякога съм държал със своята ръка. Никъде слънцето и звездите не възрастват така величествено над хоризонта както тука.
Никъде мислите не са по-чудати и
молитвата
по свещена от тука, в тоя храм, над необятната шир, над която се разстила небесният свод... Морето.
Отново ще го видя обградило ме от вси страни и когато стигна малко островче, където се отдъхва в сън, ще ти изпратя приветствие със стрелите на новата зора, която подканя в нов път с вятъра, що надува белите платна на моя кораб. Ничии очи не блестят така, като милионите очи на морето при блясъка на слънцето. Никъде бурята не е по-страшна. и покоят по-величествен, както в морето, когато белите птици тихо отпочиват по високите мачти. Не ме търсете тука.
към текста >>
4.
ХРАНАТА КАТО ФАКТОР ЗА ЖИВОТА - Добран
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
МОЛИТВАТА
ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ Уводни думи „Проучвайте природата, всички велики закони, живите истини в природата".
МОЛИТВАТА
ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ Уводни думи „Проучвайте природата, всички велики закони, живите истини в природата".
„За да изправим живота си, нам е потребна една положителна божествена наука". „Когато дойде божествения принцип в нас, само тогава можем да любим". „Докато сме свързани с невидимото, докато сме свързани с Бога, отдето иде нашата сила, ние сме отлични певци на сцената". Дънов Който иска да работи съзнателно и разумно, трябва да има знание на законите и принципите, които лежат в основите на живота. Но тези познания можем да добием само при едно по-дълбоко изследване на действителността, Всъщност, що е окултизъм?
към текста >>
Който чувствува любов и благодарност към Бога, той вече знае
молитвата
.
И това чувство трябва да се развие чрез възпитанието и то непременно във втория период – периода на развитието на етерното тяло. Днешните педагози малко внимание обръщат на тези работи. Те не обръщат внимание на онези нежни цветенца в детската душа и те заглъхват. А какви творчески сили се събуждат в детската душа, която е преживяла благоговението през втория възпитателен период! Днешната педагогика не нае законите на детското развитие, не знае дълбоките сили, дремещи в детската душа и начина на тяхното събуждане.
Който чувствува любов и благодарност към Бога, той вече знае
молитвата
.
Защото те влизат в основата ù. Молитвата не е искане от Бога на воденици, къщи, ниви, ливади, лозя, градини, гори и пр. Значение на Молитвата „Най-великото в света е молитвата. Тя ни свързва с Бога, с Вечното. Молитвата е въведение на божествения живот.
към текста >>
Молитвата
не е искане от Бога на воденици, къщи, ниви, ливади, лозя, градини, гори и пр.
Те не обръщат внимание на онези нежни цветенца в детската душа и те заглъхват. А какви творчески сили се събуждат в детската душа, която е преживяла благоговението през втория възпитателен период! Днешната педагогика не нае законите на детското развитие, не знае дълбоките сили, дремещи в детската душа и начина на тяхното събуждане. Който чувствува любов и благодарност към Бога, той вече знае молитвата. Защото те влизат в основата ù.
Молитвата
не е искане от Бога на воденици, къщи, ниви, ливади, лозя, градини, гори и пр.
Значение на Молитвата „Най-великото в света е молитвата. Тя ни свързва с Бога, с Вечното. Молитвата е въведение на божествения живот. Някой ще каже: „Защо трябва да се молим? " Ще четем това въведение, за да разберем вътрешния смисъл на свръхсъзнателния живот.
към текста >>
Значение на
Молитвата
„Най-великото в света е
молитвата
.
А какви творчески сили се събуждат в детската душа, която е преживяла благоговението през втория възпитателен период! Днешната педагогика не нае законите на детското развитие, не знае дълбоките сили, дремещи в детската душа и начина на тяхното събуждане. Който чувствува любов и благодарност към Бога, той вече знае молитвата. Защото те влизат в основата ù. Молитвата не е искане от Бога на воденици, къщи, ниви, ливади, лозя, градини, гори и пр.
Значение на
Молитвата
„Най-великото в света е
молитвата
.
Тя ни свързва с Бога, с Вечното. Молитвата е въведение на божествения живот. Някой ще каже: „Защо трябва да се молим? " Ще четем това въведение, за да разберем вътрешния смисъл на свръхсъзнателния живот. Въведение на духовните хора за духовния живот е молитвата.
към текста >>
Молитвата
е въведение на божествения живот.
Който чувствува любов и благодарност към Бога, той вече знае молитвата. Защото те влизат в основата ù. Молитвата не е искане от Бога на воденици, къщи, ниви, ливади, лозя, градини, гори и пр. Значение на Молитвата „Най-великото в света е молитвата. Тя ни свързва с Бога, с Вечното.
Молитвата
е въведение на божествения живот.
Някой ще каже: „Защо трябва да се молим? " Ще четем това въведение, за да разберем вътрешния смисъл на свръхсъзнателния живот. Въведение на духовните хора за духовния живот е молитвата. И тогаз само ти имаш въведение във великия духовен живот; тогаз ти ще го разбереш". Дънов Молитвата е велик фактор за еволюцията на човешката душа.
към текста >>
Въведение на духовните хора за духовния живот е
молитвата
.
Значение на Молитвата „Най-великото в света е молитвата. Тя ни свързва с Бога, с Вечното. Молитвата е въведение на божествения живот. Някой ще каже: „Защо трябва да се молим? " Ще четем това въведение, за да разберем вътрешния смисъл на свръхсъзнателния живот.
Въведение на духовните хора за духовния живот е
молитвата
.
И тогаз само ти имаш въведение във великия духовен живот; тогаз ти ще го разбереш". Дънов Молитвата е велик фактор за еволюцията на човешката душа. За да поясним това, нека почнем малко по-отдалеч. Мисълта е сила. Нека вземем един-два примера за пояснение.
към текста >>
Дънов
Молитвата
е велик фактор за еволюцията на човешката душа.
Молитвата е въведение на божествения живот. Някой ще каже: „Защо трябва да се молим? " Ще четем това въведение, за да разберем вътрешния смисъл на свръхсъзнателния живот. Въведение на духовните хора за духовния живот е молитвата. И тогаз само ти имаш въведение във великия духовен живот; тогаз ти ще го разбереш".
Дънов
Молитвата
е велик фактор за еволюцията на човешката душа.
За да поясним това, нека почнем малко по-отдалеч. Мисълта е сила. Нека вземем един-два примера за пояснение. В едно съчинение по психологически въпроси срещнах следния пример: един беден затворник бил крайно болен и лекарите се произнесли, че той ще умре още веднага. Болният знаел това.
към текста >>
Това ще ни помогне да разберем значението на
молитвата
.
Когато човек преживява силно някоя мисъл, чувство, желание и пр., то всички постоянни цветове в аурата като че ли изчезват и тя се изпълва почти цялата с онзи цвят, който съответствува на даденото преживяване. Когато после човек дойде в нормалното си спокойно състояние, постоянната аура пак се възстановява. Но дали постоянната аура преди и след това преживяване е напълно еднаква? Не, съответния цвят в нея е по-силно развит. Значи, след всяко преживяваме на гняв, ревност, завист, състрадание, любов и пр., аурата претърпява съответна промяна.
Това ще ни помогне да разберем значението на
молитвата
.
Нали видяхме, че всяко преживяване на възвишени мисли, чувства и желания у човека, оставя трайни следи в аурата? Молитвата оставя трайни следи в душата. Силите на душата стават все по-близки до тези сили, които сме събудили в нея по време на молитва. Всеки цвят е всъщност особена проява на енергията. По този начин молитвата е важен метод за събуждането на човешката душа, за нейното усъвършенствуване.
към текста >>
Молитвата
оставя трайни следи в душата.
Но дали постоянната аура преди и след това преживяване е напълно еднаква? Не, съответния цвят в нея е по-силно развит. Значи, след всяко преживяваме на гняв, ревност, завист, състрадание, любов и пр., аурата претърпява съответна промяна. Това ще ни помогне да разберем значението на молитвата. Нали видяхме, че всяко преживяване на възвишени мисли, чувства и желания у човека, оставя трайни следи в аурата?
Молитвата
оставя трайни следи в душата.
Силите на душата стават все по-близки до тези сили, които сме събудили в нея по време на молитва. Всеки цвят е всъщност особена проява на енергията. По този начин молитвата е важен метод за събуждането на човешката душа, за нейното усъвършенствуване. И по този начин възвишените мисли, чувства, желания, които изпитваме по време на молитва, стават постепенно наше постоянно вътрешно състояние. Но нека оставим аурата настрана, нека погледнем на въпроса от обикновено психологично гледище.
към текста >>
Силите на душата стават все по-близки до тези сили, които сме събудили в нея по време на
молитва
.
Не, съответния цвят в нея е по-силно развит. Значи, след всяко преживяваме на гняв, ревност, завист, състрадание, любов и пр., аурата претърпява съответна промяна. Това ще ни помогне да разберем значението на молитвата. Нали видяхме, че всяко преживяване на възвишени мисли, чувства и желания у човека, оставя трайни следи в аурата? Молитвата оставя трайни следи в душата.
Силите на душата стават все по-близки до тези сили, които сме събудили в нея по време на
молитва
.
Всеки цвят е всъщност особена проява на енергията. По този начин молитвата е важен метод за събуждането на човешката душа, за нейното усъвършенствуване. И по този начин възвишените мисли, чувства, желания, които изпитваме по време на молитва, стават постепенно наше постоянно вътрешно състояние. Но нека оставим аурата настрана, нека погледнем на въпроса от обикновено психологично гледище. Нали днешната психология знае, че мислите, чувствата, желанията, ако постоянно се преживяват, стават навик и вземат голямо участие при формирането на характера?
към текста >>
По този начин
молитвата
е важен метод за събуждането на човешката душа, за нейното усъвършенствуване.
Това ще ни помогне да разберем значението на молитвата. Нали видяхме, че всяко преживяване на възвишени мисли, чувства и желания у човека, оставя трайни следи в аурата? Молитвата оставя трайни следи в душата. Силите на душата стават все по-близки до тези сили, които сме събудили в нея по време на молитва. Всеки цвят е всъщност особена проява на енергията.
По този начин
молитвата
е важен метод за събуждането на човешката душа, за нейното усъвършенствуване.
И по този начин възвишените мисли, чувства, желания, които изпитваме по време на молитва, стават постепенно наше постоянно вътрешно състояние. Но нека оставим аурата настрана, нека погледнем на въпроса от обикновено психологично гледище. Нали днешната психология знае, че мислите, чувствата, желанията, ако постоянно се преживяват, стават навик и вземат голямо участие при формирането на характера? Щом това е вярно за обикновените мисли, чувства, стремежи, колко по-вярно ще бъде за молитвата, която е още по-дълбока дейност, отколкото обикновените мисли, чувства и стремежи? Това даже се отразява върху физиономията, жестовете и пр.
към текста >>
И по този начин възвишените мисли, чувства, желания, които изпитваме по време на
молитва
, стават постепенно наше постоянно вътрешно състояние.
Нали видяхме, че всяко преживяване на възвишени мисли, чувства и желания у човека, оставя трайни следи в аурата? Молитвата оставя трайни следи в душата. Силите на душата стават все по-близки до тези сили, които сме събудили в нея по време на молитва. Всеки цвят е всъщност особена проява на енергията. По този начин молитвата е важен метод за събуждането на човешката душа, за нейното усъвършенствуване.
И по този начин възвишените мисли, чувства, желания, които изпитваме по време на
молитва
, стават постепенно наше постоянно вътрешно състояние.
Но нека оставим аурата настрана, нека погледнем на въпроса от обикновено психологично гледище. Нали днешната психология знае, че мислите, чувствата, желанията, ако постоянно се преживяват, стават навик и вземат голямо участие при формирането на характера? Щом това е вярно за обикновените мисли, чувства, стремежи, колко по-вярно ще бъде за молитвата, която е още по-дълбока дейност, отколкото обикновените мисли, чувства и стремежи? Това даже се отразява върху физиономията, жестовете и пр. Сега, молитвата дали е само субективен процес в човешката мисъл, един вид самохипнотизиране, самовнушение?
към текста >>
Щом това е вярно за обикновените мисли, чувства, стремежи, колко по-вярно ще бъде за
молитвата
, която е още по-дълбока дейност, отколкото обикновените мисли, чувства и стремежи?
Всеки цвят е всъщност особена проява на енергията. По този начин молитвата е важен метод за събуждането на човешката душа, за нейното усъвършенствуване. И по този начин възвишените мисли, чувства, желания, които изпитваме по време на молитва, стават постепенно наше постоянно вътрешно състояние. Но нека оставим аурата настрана, нека погледнем на въпроса от обикновено психологично гледище. Нали днешната психология знае, че мислите, чувствата, желанията, ако постоянно се преживяват, стават навик и вземат голямо участие при формирането на характера?
Щом това е вярно за обикновените мисли, чувства, стремежи, колко по-вярно ще бъде за
молитвата
, която е още по-дълбока дейност, отколкото обикновените мисли, чувства и стремежи?
Това даже се отразява върху физиономията, жестовете и пр. Сега, молитвата дали е само субективен процес в човешката мисъл, един вид самохипнотизиране, самовнушение? Не, тя е един обективен процес, при който човек влиза във връзка, във взаимодействие с божествения свят. При молитвата и при всяко истинско религиозно настроение, душата се изпълва със синя светлина. Синята светлина в духовния мир е израз на религиозност, висша любов.
към текста >>
Сега,
молитвата
дали е само субективен процес в човешката мисъл, един вид самохипнотизиране, самовнушение?
И по този начин възвишените мисли, чувства, желания, които изпитваме по време на молитва, стават постепенно наше постоянно вътрешно състояние. Но нека оставим аурата настрана, нека погледнем на въпроса от обикновено психологично гледище. Нали днешната психология знае, че мислите, чувствата, желанията, ако постоянно се преживяват, стават навик и вземат голямо участие при формирането на характера? Щом това е вярно за обикновените мисли, чувства, стремежи, колко по-вярно ще бъде за молитвата, която е още по-дълбока дейност, отколкото обикновените мисли, чувства и стремежи? Това даже се отразява върху физиономията, жестовете и пр.
Сега,
молитвата
дали е само субективен процес в човешката мисъл, един вид самохипнотизиране, самовнушение?
Не, тя е един обективен процес, при който човек влиза във връзка, във взаимодействие с божествения свят. При молитвата и при всяко истинско религиозно настроение, душата се изпълва със синя светлина. Синята светлина в духовния мир е израз на религиозност, висша любов. Синята светлина слиза от божествения свят и пониква в душата и затова човек след молитвата чувствува подем, сила, желание да живее за доброто и прекрасното. Влиянието на молитвата е двойно: върху самия човек и върху онзи, за когото се молим.
към текста >>
При
молитвата
и при всяко истинско религиозно настроение, душата се изпълва със синя светлина.
Нали днешната психология знае, че мислите, чувствата, желанията, ако постоянно се преживяват, стават навик и вземат голямо участие при формирането на характера? Щом това е вярно за обикновените мисли, чувства, стремежи, колко по-вярно ще бъде за молитвата, която е още по-дълбока дейност, отколкото обикновените мисли, чувства и стремежи? Това даже се отразява върху физиономията, жестовете и пр. Сега, молитвата дали е само субективен процес в човешката мисъл, един вид самохипнотизиране, самовнушение? Не, тя е един обективен процес, при който човек влиза във връзка, във взаимодействие с божествения свят.
При
молитвата
и при всяко истинско религиозно настроение, душата се изпълва със синя светлина.
Синята светлина в духовния мир е израз на религиозност, висша любов. Синята светлина слиза от божествения свят и пониква в душата и затова човек след молитвата чувствува подем, сила, желание да живее за доброто и прекрасното. Влиянието на молитвата е двойно: върху самия човек и върху онзи, за когото се молим. Лесното нервиране или отчайване показва слабост. Чрез обогатяване и укрепване на вътрешния живот човек ще добие вътрешна опора, сила.
към текста >>
Синята светлина слиза от божествения свят и пониква в душата и затова човек след
молитвата
чувствува подем, сила, желание да живее за доброто и прекрасното.
Това даже се отразява върху физиономията, жестовете и пр. Сега, молитвата дали е само субективен процес в човешката мисъл, един вид самохипнотизиране, самовнушение? Не, тя е един обективен процес, при който човек влиза във връзка, във взаимодействие с божествения свят. При молитвата и при всяко истинско религиозно настроение, душата се изпълва със синя светлина. Синята светлина в духовния мир е израз на религиозност, висша любов.
Синята светлина слиза от божествения свят и пониква в душата и затова човек след
молитвата
чувствува подем, сила, желание да живее за доброто и прекрасното.
Влиянието на молитвата е двойно: върху самия човек и върху онзи, за когото се молим. Лесното нервиране или отчайване показва слабост. Чрез обогатяване и укрепване на вътрешния живот човек ще добие вътрешна опора, сила. Тогаз разните течения от низки мисли, чувства и стремежи, които се намират в нисшите сфери на астралния свят, не ще могат да намерят храна в него, понеже те са в дисхармония с енергиите на неговия вътрешен мир и се отблъсват. Чрез молитвата се развиват и ясновидските центрове.
към текста >>
Влиянието на
молитвата
е двойно: върху самия човек и върху онзи, за когото се молим.
Сега, молитвата дали е само субективен процес в човешката мисъл, един вид самохипнотизиране, самовнушение? Не, тя е един обективен процес, при който човек влиза във връзка, във взаимодействие с божествения свят. При молитвата и при всяко истинско религиозно настроение, душата се изпълва със синя светлина. Синята светлина в духовния мир е израз на религиозност, висша любов. Синята светлина слиза от божествения свят и пониква в душата и затова човек след молитвата чувствува подем, сила, желание да живее за доброто и прекрасното.
Влиянието на
молитвата
е двойно: върху самия човек и върху онзи, за когото се молим.
Лесното нервиране или отчайване показва слабост. Чрез обогатяване и укрепване на вътрешния живот човек ще добие вътрешна опора, сила. Тогаз разните течения от низки мисли, чувства и стремежи, които се намират в нисшите сфери на астралния свят, не ще могат да намерят храна в него, понеже те са в дисхармония с енергиите на неговия вътрешен мир и се отблъсват. Чрез молитвата се развиват и ясновидските центрове. Чрез вглъбяване на душата във възвишени истини астралното тяло почва да се организира, почва да добива все по-добра оформена организация, както физичното тяло постепенно се е организирало в течение на своята еволюция.
към текста >>
Чрез
молитвата
се развиват и ясновидските центрове.
Синята светлина слиза от божествения свят и пониква в душата и затова човек след молитвата чувствува подем, сила, желание да живее за доброто и прекрасното. Влиянието на молитвата е двойно: върху самия човек и върху онзи, за когото се молим. Лесното нервиране или отчайване показва слабост. Чрез обогатяване и укрепване на вътрешния живот човек ще добие вътрешна опора, сила. Тогаз разните течения от низки мисли, чувства и стремежи, които се намират в нисшите сфери на астралния свят, не ще могат да намерят храна в него, понеже те са в дисхармония с енергиите на неговия вътрешен мир и се отблъсват.
Чрез
молитвата
се развиват и ясновидските центрове.
Чрез вглъбяване на душата във възвишени истини астралното тяло почва да се организира, почва да добива все по-добра оформена организация, както физичното тяло постепенно се е организирало в течение на своята еволюция. По-рано астралното тяло не е било добре организирано, органите му не са били добре развити. При молитвата става организирането на ясновидските органи, които по-рано са били недоразвити и неактивни. По-после същото става и с етерното тяло. Но някой ще каже: Бог не знае ли от какво имате нужда, че трябва да му се молите?
към текста >>
При
молитвата
става организирането на ясновидските органи, които по-рано са били недоразвити и неактивни.
Чрез обогатяване и укрепване на вътрешния живот човек ще добие вътрешна опора, сила. Тогаз разните течения от низки мисли, чувства и стремежи, които се намират в нисшите сфери на астралния свят, не ще могат да намерят храна в него, понеже те са в дисхармония с енергиите на неговия вътрешен мир и се отблъсват. Чрез молитвата се развиват и ясновидските центрове. Чрез вглъбяване на душата във възвишени истини астралното тяло почва да се организира, почва да добива все по-добра оформена организация, както физичното тяло постепенно се е организирало в течение на своята еволюция. По-рано астралното тяло не е било добре организирано, органите му не са били добре развити.
При
молитвата
става организирането на ясновидските органи, които по-рано са били недоразвити и неактивни.
По-после същото става и с етерното тяло. Но някой ще каже: Бог не знае ли от какво имате нужда, че трябва да му се молите? Той знае, но пак трябва да му се молим. Защо да имаме благодарност към Бога? На Бога нашата благодарност сама по себе си не му трябва.
към текста >>
А отварянето на прозорците, за да нахлуе светлината, това е
молитвата
.
Когато имаме благодарност към Бога, ние се свързваме с Него и тогаз Неговата светлина прониква в нашата душа. Това може да се обясни по следния начин. Бог постоянно излива светлина на нас, но ние трябва да отворим кепенците. Представете си къща, върху която изобилно и постоянно се изливат слънчевите лъчи. Но прозорците на тази къща са със затворени кепенци.
А отварянето на прозорците, за да нахлуе светлината, това е
молитвата
.
При молитвата душата влиза в контакт с божествената светлина. Но защо при молитва душата влиза в контакт с божествената светлина? Този е един от най-важните въпроси. Ще си послужа с два примера, за да обясня това. Ще си послужа един пример от беседите на г.
към текста >>
При
молитвата
душата влиза в контакт с божествената светлина.
Това може да се обясни по следния начин. Бог постоянно излива светлина на нас, но ние трябва да отворим кепенците. Представете си къща, върху която изобилно и постоянно се изливат слънчевите лъчи. Но прозорците на тази къща са със затворени кепенци. А отварянето на прозорците, за да нахлуе светлината, това е молитвата.
При
молитвата
душата влиза в контакт с божествената светлина.
Но защо при молитва душата влиза в контакт с божествената светлина? Този е един от най-важните въпроси. Ще си послужа с два примера, за да обясня това. Ще си послужа един пример от беседите на г. Дънов на 16 ноември 1924 година Той казва, че има един метод, по който можеш да видиш влиянието на любовта и чистотата: когато с мисълта си се свържеш с лош човек, почваш да чувствуваш неразположение, отпадналост; ако мислиш за един добър човек ти се свързваш с него и чувствуваш подем, разширение, радост.
към текста >>
Но защо при
молитва
душата влиза в контакт с божествената светлина?
Бог постоянно излива светлина на нас, но ние трябва да отворим кепенците. Представете си къща, върху която изобилно и постоянно се изливат слънчевите лъчи. Но прозорците на тази къща са със затворени кепенци. А отварянето на прозорците, за да нахлуе светлината, това е молитвата. При молитвата душата влиза в контакт с божествената светлина.
Но защо при
молитва
душата влиза в контакт с божествената светлина?
Този е един от най-важните въпроси. Ще си послужа с два примера, за да обясня това. Ще си послужа един пример от беседите на г. Дънов на 16 ноември 1924 година Той казва, че има един метод, по който можеш да видиш влиянието на любовта и чистотата: когато с мисълта си се свържеш с лош човек, почваш да чувствуваш неразположение, отпадналост; ако мислиш за един добър човек ти се свързваш с него и чувствуваш подем, разширение, радост. Щом ти чувствуваш подем, когато с мисълта си влизаш в контакт с добрите същества, колко повече това ще става, когато влизаш в контакт с Бога – извор на любов, мъдрост, чистота.
към текста >>
Именно поради това
молитвата
става източник на подем, разширение, сила.
Този е един от най-важните въпроси. Ще си послужа с два примера, за да обясня това. Ще си послужа един пример от беседите на г. Дънов на 16 ноември 1924 година Той казва, че има един метод, по който можеш да видиш влиянието на любовта и чистотата: когато с мисълта си се свържеш с лош човек, почваш да чувствуваш неразположение, отпадналост; ако мислиш за един добър човек ти се свързваш с него и чувствуваш подем, разширение, радост. Щом ти чувствуваш подем, когато с мисълта си влизаш в контакт с добрите същества, колко повече това ще става, когато влизаш в контакт с Бога – извор на любов, мъдрост, чистота.
Именно поради това
молитвата
става източник на подем, разширение, сила.
Ето втория пример: знаем, че ако отворим капака на пианото и направим известно нагласяване на пианото и след това си наведем главата в пианото и изпеем тона ла, ще стане следното: от устата ми ще излизат въздушни вълни, които ще отидат срещу струните и ще ги удрят. Но дали всички струни ще затрептят? Не, а само струните ла от разните октави. Това е важно обстоятелство. Представете си, каква изненада ще бъде това за непосветения: макар и вълните да блъскат всички струни, само струните ла на пианото се разтреперват и идва тонът ла в отговор на нашето пеене.
към текста >>
Значи, чрез
молитвата
човешката душа се свързва с Бога.
Защото само те са в хармония с вибрациите, които ние изпращаме към струните. На този закон се основава и възприемането на тоновете със струните, които са опнати в охлюва на ушния ни лабиринт. В окултизма има важен закон, който гласи: „Каквото има горе, има го и долу." Горното важи и за духовните неща. Бог постоянно изпраща висши духовни енергии, които слизат и блъскат върху нашата душа; последната ги отминава безчувствено, понеже не е в хармония с тях и тогаз ги възприема. Тогаз именно душата ни става струната „ла" на пианото и затова става възприемчива към силите, които постояло идат от Бога.
Значи, чрез
молитвата
човешката душа се свързва с Бога.
А трябва да се свържем с Бога, за да се прояви Той чрез нас. Г-н Дънов прави следното сравнение: ако откъснем ръката от тялото, тя изгубва всякакво значение, тя изгубва смисъла на съществуванието си. Тя има смисъл и значение, когато е свързана с тялото. В посланието на ап. Яков, гл.
към текста >>
16 се казва: Голяма сила има усърдната
молитва
на праведния.
Г-н Дънов прави следното сравнение: ако откъснем ръката от тялото, тя изгубва всякакво значение, тя изгубва смисъла на съществуванието си. Тя има смисъл и значение, когато е свързана с тялото. В посланието на ап. Яков, гл. 5. ст.
16 се казва: Голяма сила има усърдната
молитва
на праведния.
Човек колкото е по-чист, толкоз по-силно действуваща е неговата молитва. Това не ще каже, че онзи, който не е на тази висота, не трябва да се моли. Напротив, молитвата ще помогне на неговия растеж. Молитвата е важно средство за развитие на всички висши способности, за развитие на интуицията и творчеството. Ученият, философът, поетът, музикантът, художникът, ако искат да събудят висшето в себе си, трябва да влязат в контакт с Бога.
към текста >>
Човек колкото е по-чист, толкоз по-силно действуваща е неговата
молитва
.
Тя има смисъл и значение, когато е свързана с тялото. В посланието на ап. Яков, гл. 5. ст. 16 се казва: Голяма сила има усърдната молитва на праведния.
Човек колкото е по-чист, толкоз по-силно действуваща е неговата
молитва
.
Това не ще каже, че онзи, който не е на тази висота, не трябва да се моли. Напротив, молитвата ще помогне на неговия растеж. Молитвата е важно средство за развитие на всички висши способности, за развитие на интуицията и творчеството. Ученият, философът, поетът, музикантът, художникът, ако искат да събудят висшето в себе си, трябва да влязат в контакт с Бога. За да стане това, отдръпвай се често от всичко външно и се вдълбочи в размишление или съзерцание на висшите божествени истини, потопи се в техния мир и из него почерпи импулс; така ще дойдеш до извора на свободата, истината, красотата.
към текста >>
Напротив,
молитвата
ще помогне на неговия растеж.
Яков, гл. 5. ст. 16 се казва: Голяма сила има усърдната молитва на праведния. Човек колкото е по-чист, толкоз по-силно действуваща е неговата молитва. Това не ще каже, че онзи, който не е на тази висота, не трябва да се моли.
Напротив,
молитвата
ще помогне на неговия растеж.
Молитвата е важно средство за развитие на всички висши способности, за развитие на интуицията и творчеството. Ученият, философът, поетът, музикантът, художникът, ако искат да събудят висшето в себе си, трябва да влязат в контакт с Бога. За да стане това, отдръпвай се често от всичко външно и се вдълбочи в размишление или съзерцание на висшите божествени истини, потопи се в техния мир и из него почерпи импулс; така ще дойдеш до извора на свободата, истината, красотата. Ако практикуваме това, ще забележим голяма промяна да става с нас. Преди всичко ще се събуди у теб нов импулс за работа.
към текста >>
Молитвата
е важно средство за развитие на всички висши способности, за развитие на интуицията и творчеството.
5. ст. 16 се казва: Голяма сила има усърдната молитва на праведния. Човек колкото е по-чист, толкоз по-силно действуваща е неговата молитва. Това не ще каже, че онзи, който не е на тази висота, не трябва да се моли. Напротив, молитвата ще помогне на неговия растеж.
Молитвата
е важно средство за развитие на всички висши способности, за развитие на интуицията и творчеството.
Ученият, философът, поетът, музикантът, художникът, ако искат да събудят висшето в себе си, трябва да влязат в контакт с Бога. За да стане това, отдръпвай се често от всичко външно и се вдълбочи в размишление или съзерцание на висшите божествени истини, потопи се в техния мир и из него почерпи импулс; така ще дойдеш до извора на свободата, истината, красотата. Ако практикуваме това, ще забележим голяма промяна да става с нас. Преди всичко ще се събуди у теб нов импулс за работа. Изворът на творчеството се събужда чрез свързване с Бога.
към текста >>
Някой ще каже, че има хора, които не практикуват
молитвата
и при все това са даровити: тези хора имат вече известен духовен капитал, с който са дошли от миналите прераждания, обаче колко повече те биха направили, ако практикуваха общение с божествения свет.
Ако практикуваме това, ще забележим голяма промяна да става с нас. Преди всичко ще се събуди у теб нов импулс за работа. Изворът на творчеството се събужда чрез свързване с Бога. Когато влезеш в контакт с Бога, ще се образува, тъй да се каже, път, по който божествените сили ще озарят душата ти. Милосърдието, любовта и пр., които ще се родят в тебе, ще бъдат проявление на Бога.
Някой ще каже, че има хора, които не практикуват
молитвата
и при все това са даровити: тези хора имат вече известен духовен капитал, с който са дошли от миналите прераждания, обаче колко повече те биха направили, ако практикуваха общение с божествения свет.
На много места се говори, че Христос се молил. А има и други места, дето се говори, как се произнася Той за молитвата. Някои от първия вид места: Матей 14, 23: „И като разпусна народа, възлезе на гората насаме да се помоли". Цялата 17 глава от Ев. на Йоана е молитва на Христа.
към текста >>
А има и други места, дето се говори, как се произнася Той за
молитвата
.
Изворът на творчеството се събужда чрез свързване с Бога. Когато влезеш в контакт с Бога, ще се образува, тъй да се каже, път, по който божествените сили ще озарят душата ти. Милосърдието, любовта и пр., които ще се родят в тебе, ще бъдат проявление на Бога. Някой ще каже, че има хора, които не практикуват молитвата и при все това са даровити: тези хора имат вече известен духовен капитал, с който са дошли от миналите прераждания, обаче колко повече те биха направили, ако практикуваха общение с божествения свет. На много места се говори, че Христос се молил.
А има и други места, дето се говори, как се произнася Той за
молитвата
.
Някои от първия вид места: Матей 14, 23: „И като разпусна народа, възлезе на гората насаме да се помоли". Цялата 17 глава от Ев. на Йоана е молитва на Христа. После – молитвата в Гетсманската градина (Матей 26, 37-39). Някои от втория вид места: В Ев.
към текста >>
на Йоана е
молитва
на Христа.
Някой ще каже, че има хора, които не практикуват молитвата и при все това са даровити: тези хора имат вече известен духовен капитал, с който са дошли от миналите прераждания, обаче колко повече те биха направили, ако практикуваха общение с божествения свет. На много места се говори, че Христос се молил. А има и други места, дето се говори, как се произнася Той за молитвата. Някои от първия вид места: Матей 14, 23: „И като разпусна народа, възлезе на гората насаме да се помоли". Цялата 17 глава от Ев.
на Йоана е
молитва
на Христа.
После – молитвата в Гетсманската градина (Матей 26, 37-39). Някои от втория вид места: В Ев. от Матея, 6, 5-9 Христос говори за значението на молитвата; там говори, че не трябва да се молим лицемерно, за да знаят хората. На друго място той казва: „Този род не излязва, освен с молитва и пост." (Матей, 17, 21) После може да се приведе Ев. Мат., 6, 7.
към текста >>
После –
молитвата
в Гетсманската градина (Матей 26, 37-39).
На много места се говори, че Христос се молил. А има и други места, дето се говори, как се произнася Той за молитвата. Някои от първия вид места: Матей 14, 23: „И като разпусна народа, възлезе на гората насаме да се помоли". Цялата 17 глава от Ев. на Йоана е молитва на Христа.
После –
молитвата
в Гетсманската градина (Матей 26, 37-39).
Някои от втория вид места: В Ев. от Матея, 6, 5-9 Христос говори за значението на молитвата; там говори, че не трябва да се молим лицемерно, за да знаят хората. На друго място той казва: „Този род не излязва, освен с молитва и пост." (Матей, 17, 21) После може да се приведе Ев. Мат., 6, 7. Има и много други места.
към текста >>
от Матея, 6, 5-9 Христос говори за значението на
молитвата
; там говори, че не трябва да се молим лицемерно, за да знаят хората.
Някои от първия вид места: Матей 14, 23: „И като разпусна народа, възлезе на гората насаме да се помоли". Цялата 17 глава от Ев. на Йоана е молитва на Христа. После – молитвата в Гетсманската градина (Матей 26, 37-39). Някои от втория вид места: В Ев.
от Матея, 6, 5-9 Христос говори за значението на
молитвата
; там говори, че не трябва да се молим лицемерно, за да знаят хората.
На друго място той казва: „Този род не излязва, освен с молитва и пост." (Матей, 17, 21) После може да се приведе Ев. Мат., 6, 7. Има и много други места. Има чудни случаи на отговор на молитвата в историята. Много такива случаи има изложени и в Библията – Неемия, гл.
към текста >>
На друго място той казва: „Този род не излязва, освен с
молитва
и пост." (Матей, 17, 21) После може да се приведе Ев.
Цялата 17 глава от Ев. на Йоана е молитва на Христа. После – молитвата в Гетсманската градина (Матей 26, 37-39). Някои от втория вид места: В Ев. от Матея, 6, 5-9 Христос говори за значението на молитвата; там говори, че не трябва да се молим лицемерно, за да знаят хората.
На друго място той казва: „Този род не излязва, освен с
молитва
и пост." (Матей, 17, 21) После може да се приведе Ев.
Мат., 6, 7. Има и много други места. Има чудни случаи на отговор на молитвата в историята. Много такива случаи има изложени и в Библията – Неемия, гл. І и II; Деян, На Апостолите гл.
към текста >>
Има чудни случаи на отговор на
молитвата
в историята.
Някои от втория вид места: В Ев. от Матея, 6, 5-9 Христос говори за значението на молитвата; там говори, че не трябва да се молим лицемерно, за да знаят хората. На друго място той казва: „Този род не излязва, освен с молитва и пост." (Матей, 17, 21) После може да се приведе Ев. Мат., 6, 7. Има и много други места.
Има чудни случаи на отговор на
молитвата
в историята.
Много такива случаи има изложени и в Библията – Неемия, гл. І и II; Деян, На Апостолите гл. 9. ст. 40; гл. 10; гл.
към текста >>
Всички велики мистици и окултисти са практикували и препоръчвали
молитвата
и медитацията (размишление върху божествените истини).
40; гл. 10; гл. 12, ст. 5 и пр.). Г-н Muler, управляващ едно сиропиталище в Англия, привежда многобройни такива примери из своя живот (Виж „Moderne Rosenкreuzer” от Срна).
Всички велики мистици и окултисти са практикували и препоръчвали
молитвата
и медитацията (размишление върху божествените истини).
Толстой в „Пътя на живота" стр. 332-333 така говори за молитвата; „усилията, които освобождават човека от греховете, съблазните и суеверията, се извършват преди всичко в мисълта. Още от древни времена е признато, че молитвата е необходима за човека. Истинската молитва е важна и нужна за душата, защото в такава молитва, когато си сам с Бога, мисълта достига до най-високата степен, до която тя може да достигне. Молете се всеки час.
към текста >>
332-333 така говори за
молитвата
; „усилията, които освобождават човека от греховете, съблазните и суеверията, се извършват преди всичко в мисълта.
12, ст. 5 и пр.). Г-н Muler, управляващ едно сиропиталище в Англия, привежда многобройни такива примери из своя живот (Виж „Moderne Rosenкreuzer” от Срна). Всички велики мистици и окултисти са практикували и препоръчвали молитвата и медитацията (размишление върху божествените истини). Толстой в „Пътя на живота" стр.
332-333 така говори за
молитвата
; „усилията, които освобождават човека от греховете, съблазните и суеверията, се извършват преди всичко в мисълта.
Още от древни времена е признато, че молитвата е необходима за човека. Истинската молитва е важна и нужна за душата, защото в такава молитва, когато си сам с Бога, мисълта достига до най-високата степен, до която тя може да достигне. Молете се всеки час. Най-нужната и най-трудната молитва е, щото всред движението на живота да си спомниш своите длъжности пред Бога и Неговия закон.” Път към молитвата Някой казва: „Аз не знам да се моля" – Нима е мъчно да се спрем за някоя минута и да си кажем: „просветли ме, Господи, научи ме да Ти служа" или пък: „Прояви в мен Твоята Любов, Мъдрост и Истина". Щом някой казва, че съвсем не може да се моли, нека почне от размишление и да мине към молитвата: да почне всеки ден да размишлява върху божествената мъдрост, върху хармония в света, върху любовта на Бога и пр.
към текста >>
Още от древни времена е признато, че
молитвата
е необходима за човека.
5 и пр.). Г-н Muler, управляващ едно сиропиталище в Англия, привежда многобройни такива примери из своя живот (Виж „Moderne Rosenкreuzer” от Срна). Всички велики мистици и окултисти са практикували и препоръчвали молитвата и медитацията (размишление върху божествените истини). Толстой в „Пътя на живота" стр. 332-333 така говори за молитвата; „усилията, които освобождават човека от греховете, съблазните и суеверията, се извършват преди всичко в мисълта.
Още от древни времена е признато, че
молитвата
е необходима за човека.
Истинската молитва е важна и нужна за душата, защото в такава молитва, когато си сам с Бога, мисълта достига до най-високата степен, до която тя може да достигне. Молете се всеки час. Най-нужната и най-трудната молитва е, щото всред движението на живота да си спомниш своите длъжности пред Бога и Неговия закон.” Път към молитвата Някой казва: „Аз не знам да се моля" – Нима е мъчно да се спрем за някоя минута и да си кажем: „просветли ме, Господи, научи ме да Ти служа" или пък: „Прояви в мен Твоята Любов, Мъдрост и Истина". Щом някой казва, че съвсем не може да се моли, нека почне от размишление и да мине към молитвата: да почне всеки ден да размишлява върху божествената мъдрост, върху хармония в света, върху любовта на Бога и пр. Това е вече молитва в широкия смисъл на думата.
към текста >>
Истинската
молитва
е важна и нужна за душата, защото в такава
молитва
, когато си сам с Бога, мисълта достига до най-високата степен, до която тя може да достигне.
Г-н Muler, управляващ едно сиропиталище в Англия, привежда многобройни такива примери из своя живот (Виж „Moderne Rosenкreuzer” от Срна). Всички велики мистици и окултисти са практикували и препоръчвали молитвата и медитацията (размишление върху божествените истини). Толстой в „Пътя на живота" стр. 332-333 така говори за молитвата; „усилията, които освобождават човека от греховете, съблазните и суеверията, се извършват преди всичко в мисълта. Още от древни времена е признато, че молитвата е необходима за човека.
Истинската
молитва
е важна и нужна за душата, защото в такава
молитва
, когато си сам с Бога, мисълта достига до най-високата степен, до която тя може да достигне.
Молете се всеки час. Най-нужната и най-трудната молитва е, щото всред движението на живота да си спомниш своите длъжности пред Бога и Неговия закон.” Път към молитвата Някой казва: „Аз не знам да се моля" – Нима е мъчно да се спрем за някоя минута и да си кажем: „просветли ме, Господи, научи ме да Ти служа" или пък: „Прояви в мен Твоята Любов, Мъдрост и Истина". Щом някой казва, че съвсем не може да се моли, нека почне от размишление и да мине към молитвата: да почне всеки ден да размишлява върху божествената мъдрост, върху хармония в света, върху любовта на Бога и пр. Това е вече молитва в широкия смисъл на думата. Ако той прави това известно време, ще забележи една промяна в себе си: у него ще се родят нови чувства.
към текста >>
Най-нужната и най-трудната
молитва
е, щото всред движението на живота да си спомниш своите длъжности пред Бога и Неговия закон.” Път към
молитвата
Някой казва: „Аз не знам да се моля" – Нима е мъчно да се спрем за някоя минута и да си кажем: „просветли ме, Господи, научи ме да Ти служа" или пък: „Прояви в мен Твоята Любов, Мъдрост и Истина".
Толстой в „Пътя на живота" стр. 332-333 така говори за молитвата; „усилията, които освобождават човека от греховете, съблазните и суеверията, се извършват преди всичко в мисълта. Още от древни времена е признато, че молитвата е необходима за човека. Истинската молитва е важна и нужна за душата, защото в такава молитва, когато си сам с Бога, мисълта достига до най-високата степен, до която тя може да достигне. Молете се всеки час.
Най-нужната и най-трудната
молитва
е, щото всред движението на живота да си спомниш своите длъжности пред Бога и Неговия закон.” Път към
молитвата
Някой казва: „Аз не знам да се моля" – Нима е мъчно да се спрем за някоя минута и да си кажем: „просветли ме, Господи, научи ме да Ти служа" или пък: „Прояви в мен Твоята Любов, Мъдрост и Истина".
Щом някой казва, че съвсем не може да се моли, нека почне от размишление и да мине към молитвата: да почне всеки ден да размишлява върху божествената мъдрост, върху хармония в света, върху любовта на Бога и пр. Това е вече молитва в широкия смисъл на думата. Ако той прави това известно време, ще забележи една промяна в себе си: у него ще се родят нови чувства. И тогаз човек ще забележи, че молитвата не е необикновено преживяване, а е близко до онова състояние, когато човек е потопен във високи мисли и чувства. Това негово размишление постепенно се превръща в молитва.
към текста >>
Щом някой казва, че съвсем не може да се моли, нека почне от размишление и да мине към
молитвата
: да почне всеки ден да размишлява върху божествената мъдрост, върху хармония в света, върху любовта на Бога и пр.
332-333 така говори за молитвата; „усилията, които освобождават човека от греховете, съблазните и суеверията, се извършват преди всичко в мисълта. Още от древни времена е признато, че молитвата е необходима за човека. Истинската молитва е важна и нужна за душата, защото в такава молитва, когато си сам с Бога, мисълта достига до най-високата степен, до която тя може да достигне. Молете се всеки час. Най-нужната и най-трудната молитва е, щото всред движението на живота да си спомниш своите длъжности пред Бога и Неговия закон.” Път към молитвата Някой казва: „Аз не знам да се моля" – Нима е мъчно да се спрем за някоя минута и да си кажем: „просветли ме, Господи, научи ме да Ти служа" или пък: „Прояви в мен Твоята Любов, Мъдрост и Истина".
Щом някой казва, че съвсем не може да се моли, нека почне от размишление и да мине към
молитвата
: да почне всеки ден да размишлява върху божествената мъдрост, върху хармония в света, върху любовта на Бога и пр.
Това е вече молитва в широкия смисъл на думата. Ако той прави това известно време, ще забележи една промяна в себе си: у него ще се родят нови чувства. И тогаз човек ще забележи, че молитвата не е необикновено преживяване, а е близко до онова състояние, когато човек е потопен във високи мисли и чувства. Това негово размишление постепенно се превръща в молитва. Някой казва: „Нямам време.
към текста >>
Това е вече
молитва
в широкия смисъл на думата.
Още от древни времена е признато, че молитвата е необходима за човека. Истинската молитва е важна и нужна за душата, защото в такава молитва, когато си сам с Бога, мисълта достига до най-високата степен, до която тя може да достигне. Молете се всеки час. Най-нужната и най-трудната молитва е, щото всред движението на живота да си спомниш своите длъжности пред Бога и Неговия закон.” Път към молитвата Някой казва: „Аз не знам да се моля" – Нима е мъчно да се спрем за някоя минута и да си кажем: „просветли ме, Господи, научи ме да Ти служа" или пък: „Прояви в мен Твоята Любов, Мъдрост и Истина". Щом някой казва, че съвсем не може да се моли, нека почне от размишление и да мине към молитвата: да почне всеки ден да размишлява върху божествената мъдрост, върху хармония в света, върху любовта на Бога и пр.
Това е вече
молитва
в широкия смисъл на думата.
Ако той прави това известно време, ще забележи една промяна в себе си: у него ще се родят нови чувства. И тогаз човек ще забележи, че молитвата не е необикновено преживяване, а е близко до онова състояние, когато човек е потопен във високи мисли и чувства. Това негово размишление постепенно се превръща в молитва. Някой казва: „Нямам време. Имам много работа".
към текста >>
И тогаз човек ще забележи, че
молитвата
не е необикновено преживяване, а е близко до онова състояние, когато човек е потопен във високи мисли и чувства.
Молете се всеки час. Най-нужната и най-трудната молитва е, щото всред движението на живота да си спомниш своите длъжности пред Бога и Неговия закон.” Път към молитвата Някой казва: „Аз не знам да се моля" – Нима е мъчно да се спрем за някоя минута и да си кажем: „просветли ме, Господи, научи ме да Ти служа" или пък: „Прояви в мен Твоята Любов, Мъдрост и Истина". Щом някой казва, че съвсем не може да се моли, нека почне от размишление и да мине към молитвата: да почне всеки ден да размишлява върху божествената мъдрост, върху хармония в света, върху любовта на Бога и пр. Това е вече молитва в широкия смисъл на думата. Ако той прави това известно време, ще забележи една промяна в себе си: у него ще се родят нови чувства.
И тогаз човек ще забележи, че
молитвата
не е необикновено преживяване, а е близко до онова състояние, когато човек е потопен във високи мисли и чувства.
Това негово размишление постепенно се превръща в молитва. Някой казва: „Нямам време. Имам много работа". Когато човек е много заетт, той преди всичко извършва тези работи, които счита за най-важни, след това извършва по-маловажните работи и най-после, ако остане свободно време, извършва и тези, които счита за най-маловажни. Така че, ако човек почне да счита молитвата за важна работа, ще намери време.
към текста >>
Това негово размишление постепенно се превръща в
молитва
.
Най-нужната и най-трудната молитва е, щото всред движението на живота да си спомниш своите длъжности пред Бога и Неговия закон.” Път към молитвата Някой казва: „Аз не знам да се моля" – Нима е мъчно да се спрем за някоя минута и да си кажем: „просветли ме, Господи, научи ме да Ти служа" или пък: „Прояви в мен Твоята Любов, Мъдрост и Истина". Щом някой казва, че съвсем не може да се моли, нека почне от размишление и да мине към молитвата: да почне всеки ден да размишлява върху божествената мъдрост, върху хармония в света, върху любовта на Бога и пр. Това е вече молитва в широкия смисъл на думата. Ако той прави това известно време, ще забележи една промяна в себе си: у него ще се родят нови чувства. И тогаз човек ще забележи, че молитвата не е необикновено преживяване, а е близко до онова състояние, когато човек е потопен във високи мисли и чувства.
Това негово размишление постепенно се превръща в
молитва
.
Някой казва: „Нямам време. Имам много работа". Когато човек е много заетт, той преди всичко извършва тези работи, които счита за най-важни, след това извършва по-маловажните работи и най-после, ако остане свободно време, извършва и тези, които счита за най-маловажни. Така че, ако човек почне да счита молитвата за важна работа, ще намери време. Колкото и да е занят човек, в краен случай не може ли сегиз-тогиз да прекъсва работата си, да се свърже с божествения свят със следната мисъл: „Просветли ме, Господи, научи ме да Ти служа" и пак да продължава работата си.
към текста >>
Така че, ако човек почне да счита
молитвата
за важна работа, ще намери време.
И тогаз човек ще забележи, че молитвата не е необикновено преживяване, а е близко до онова състояние, когато човек е потопен във високи мисли и чувства. Това негово размишление постепенно се превръща в молитва. Някой казва: „Нямам време. Имам много работа". Когато човек е много заетт, той преди всичко извършва тези работи, които счита за най-важни, след това извършва по-маловажните работи и най-после, ако остане свободно време, извършва и тези, които счита за най-маловажни.
Така че, ако човек почне да счита
молитвата
за важна работа, ще намери време.
Колкото и да е занят човек, в краен случай не може ли сегиз-тогиз да прекъсва работата си, да се свърже с божествения свят със следната мисъл: „Просветли ме, Господи, научи ме да Ти служа" и пак да продължава работата си. Вътрешен живот на делата „Хората на новата култура са тези, които вършат волята Божия. Да изпълниш волята Божия, то е най възвишеното, най-святото, до което можем да достигнем в този живот. В деня, когато престанеш да правиш добро, ти си мъртъв човек. Не живееш ли за другите, ти не си добър човек''.
към текста >>
А
молитвата
– това е мобилизация.
Главната задача на окултизма е приложението в живота на тези велики закони, които намираме при изучаване на действителността. Окултните истини са приложими във всички области на живота, защото не са плод на философски спекулации, а на опитно изследване на самата действителност. Делата са важни. Човек трябва да е активен в живота. Но за да бъде човек способен за целесъобразна дейност в живота, трябва да се мобилизира.
А
молитвата
– това е мобилизация.
Доброто, което човек върши, показва вече известен контакт с Бога. То води от своя страна към още по-дълбок вътрешен живот, към разцъфтяване на нови идеи и благородни чувства в него, както казва и Дънов в една беседа, понеже чрез извършването на доброто Бог се проявява чрез нас. Хубаво е човек да се качва всеки ден „на върха на планината". Още по-хубаво е човек, когато извършва обикновените си работи, да чувствува, че едновременно се намира и „на върха на планината".
към текста >>
5.
ИЗ СБИРКАТА „ПРЕЗ БЕЗДНИТЕ И ВЕКОВЕТЕ - Ив. Толев
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Но все пак искра надежда горяла в сърцата им да се умилостиви небето, ако всички издигнат душите си в
молитва
нагоре!
На изток се издигало друго едно светло кълбо с бледа светлина, подобно на човешко лице, което иронично се надсмивало над изплашените човеци... Всички недоумявали. Тревожно се поглеждали едни други и мълком се запитвали: „Какво стана с Агни и що значат тия две светли кълба? Не е ли това някое страшно знамение за края на света?... Хората се трупали на гъсти тълпи пред шатрите на своите мъдри жреци и чакали с трепет да чуят от тях тайната на новото знание. Старите жреци, дълго гледали към небето, после снемали плах поглед към земята и изричали страшни предсказания за грозната гибел, която очаквала човеците.
Но все пак искра надежда горяла в сърцата им да се умилостиви небето, ако всички издигнат душите си в
молитва
нагоре!
И в тая тиха, но злокобна нощ, жертвени клади покрили земята и всеки в своята топла молитва викал за милост към великия Бог – свещеният Агни. Пламъците на жертвите се издигали високо към небето н отнасяли нагоре жалния стон на милиони души..., но светлото кълбо не се махвало от изток. Мракът се сгъстил, припаднала нощ, а страхът все по-силно размахвал крила над земята. Но, Боже, какви са тия огнени очи, които започват да ги гледат така страшно от всички страни на небето!.. Жертвениците горели, нощта ставала все по-дълбока, молитвата – по-гореща, мълчанието – по-зловещо.
към текста >>
И в тая тиха, но злокобна нощ, жертвени клади покрили земята и всеки в своята топла
молитва
викал за милост към великия Бог – свещеният Агни.
Тревожно се поглеждали едни други и мълком се запитвали: „Какво стана с Агни и що значат тия две светли кълба? Не е ли това някое страшно знамение за края на света?... Хората се трупали на гъсти тълпи пред шатрите на своите мъдри жреци и чакали с трепет да чуят от тях тайната на новото знание. Старите жреци, дълго гледали към небето, после снемали плах поглед към земята и изричали страшни предсказания за грозната гибел, която очаквала човеците. Но все пак искра надежда горяла в сърцата им да се умилостиви небето, ако всички издигнат душите си в молитва нагоре!
И в тая тиха, но злокобна нощ, жертвени клади покрили земята и всеки в своята топла
молитва
викал за милост към великия Бог – свещеният Агни.
Пламъците на жертвите се издигали високо към небето н отнасяли нагоре жалния стон на милиони души..., но светлото кълбо не се махвало от изток. Мракът се сгъстил, припаднала нощ, а страхът все по-силно размахвал крила над земята. Но, Боже, какви са тия огнени очи, които започват да ги гледат така страшно от всички страни на небето!.. Жертвениците горели, нощта ставала все по-дълбока, молитвата – по-гореща, мълчанието – по-зловещо. А очите на небето се увеличавали на брой, ставали все по-големи и по-страшни.
към текста >>
Жертвениците горели, нощта ставала все по-дълбока,
молитвата
– по-гореща, мълчанието – по-зловещо.
Но все пак искра надежда горяла в сърцата им да се умилостиви небето, ако всички издигнат душите си в молитва нагоре! И в тая тиха, но злокобна нощ, жертвени клади покрили земята и всеки в своята топла молитва викал за милост към великия Бог – свещеният Агни. Пламъците на жертвите се издигали високо към небето н отнасяли нагоре жалния стон на милиони души..., но светлото кълбо не се махвало от изток. Мракът се сгъстил, припаднала нощ, а страхът все по-силно размахвал крила над земята. Но, Боже, какви са тия огнени очи, които започват да ги гледат така страшно от всички страни на небето!..
Жертвениците горели, нощта ставала все по-дълбока,
молитвата
– по-гореща, мълчанието – по-зловещо.
А очите на небето се увеличавали на брой, ставали все по-големи и по-страшни. Полуда обзела душите на всички хора по земята. Струвало им се, че цялото небе е оживяло, че там има хиляди чудовища, с окървавени, искрящи очи, които всеки момент ще се хвърлят върху тях да ги погълнат. Ужасът достигал крайния си предел. Хората се втурнали в лудешки бяг и техният писък огласил злокобна нощ.
към текста >>
Те прекарали в топла
молитва
чак до зори.
Очите отново се запитвали тревожно едни други: „Ами ако на изток се яви онова бледо кълбо, което тъй страшно се смее, и ако пак се покажат огнените очи на ония чудовища от небето ?! ” Нощта разперила своите тъмни криле над земята. Бялото кълбо отново се показало на изток и очите на ония чудовища отново заиграли по небето. Страхът отново сковал безпомощните жители на земята. Но през тази нощ те не напуснали жертвените клади.
Те прекарали в топла
молитва
чак до зори.
Небето пак пламнало на изток и огненото кълбо се явило за трети път вместо очаквания Агни. Тогава песни на радост огласили цялата земя. Тъй изгрял третият ден, след него четвъртият, петият... И животът зацъфтял с нова красота и сила... Хората разбрали чудото, разбрали че Агни бе раздвоил своя огън на две светли кълба, едното пламенно на цветни лъчи, да изгрее през деня, което те нарекли Слънце, а другото – студено и мълчаливо, да освети мрака на нощта, което те нарекли Месец. А огнените очи на небето, които те помислили за чудовища, това били, по тълкувание на жреците, искрите що изхвърчавали от двете огнища на Агни, които Той раздухвал в студената и мрачна нощ – които те нарекли звезди. * Така слязла „девата" от царството на вечната светлина и станала душа на жителите на земята.
към текста >>
6.
„ВЪЗМУЩЕНИЕТО НА РОБИТЕ” - Г. Т.
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Отекнахме тогаз и ние, от земята, с възторжена
молитва
в братски хор: Хвала!
ИЗ СБИРКАТА „ПРЕЗ БЕЗДНИТЕ И ВЕКОВЕТЕ" 144, 000 Откриха се куполите десетократно и ето множеството, с кадение ароматно, запя великата симфония: Хвала! — шелла, шелла, шелла..." Подеха я гърмът далечен и водите в акорд със арфената ода на певците, повториха я най-блестящите слънца — безгрешните сърца!... И рекоха стоящему на планината: „призри там долу с милост, Агнец Свят, призри — ръцете си простри!...
Отекнахме тогаз и ние, от земята, с възторжена
молитва
в братски хор: Хвала!
— бену, бену шелла!... В КАНА И аз бях там, на сватбата богата поканен гост — свидетел жив, когато великият алхимик напои водача ни със розови струи... Видях, в шестте съсъди как наляха водата бистра, как след туй обляха със тоя сок, като сикера благ, душите, слени с тайнствения брак... Да, там бях аз, на сватбата във Кана: женихът същ в одежда златоткана яви се мощно на света!... И пих от благотворната тофана, с коя очисти пътя към Нирвана – чрез чудото на Любовта!... НА ТАВОР „...С него на светата гора..." Петър ІІ 1 - 1:18 Сестра, от дълъг път дошла, нечиста, прашна, изнемощяла си: лежала си в затвор, но мрачно е и тук, съдбата ни е страшна — да идем на Тавор!... Припомням си: ти бе красива и засмяна, със сините очи и пламенния взор, но днес... умий се ти и в новата премяна, да идем на Тавор!...
към текста >>
7.
ЗА МИРОГЛЕДА - Георги Северов
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
за количеството и качеството на праната у разните растения, за окултната страна на
молитвата
при ядене и пр.
Някой може да каже, че тогаз по-лесно ще отделят жлезите соковете си за смилане на храната. Но това е само материалната страна на въпроса Той си има и по-дълбока страна. Надлежното състояние на душата по време на ядене улеснява усвояването на висшите енергии от храната. Няма да разгледаме другите страни на въпроса за храненето. Окултизмът може да каже много по него, напр.
за количеството и качеството на праната у разните растения, за окултната страна на
молитвата
при ядене и пр.
и пр. СЛЪНЦЕТО Окултизмът е в състояние да хвърли светлина върху характера на енергиите, които ни идат от слънцето. От него ни идат множество енергии: светлина, топлина, електричество, магнетизъм и други енергии от по-висш характер. Трябва да се изучи по кой начин възприема човек слънчевите енергии в ниски и високи места. Требва да се изучат акумулаторните центрове в човешкия организъм, през които той усвоява тези енергии и ги препраща по другите свои части.
към текста >>
8.
НЕСТИНАРСКИ ИГРИ - Добран
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.
Окултизмът може да каже много върху окултното значение на
молитвата
и съзерцанието при растежа на човешката душа.
Винаги връзката с Бога носи подем, радост, светлина, разширение на душата. Г-н Дънов привежда следния пример: ако някой неразположен направи добро, веднага се премахва неразположението му и става радостен. А това е, защото Бог се проявява чрез него. И Той донася радост, подем, сила. Тази радост, този подем, който ти изпитваш в този случай, са от неземен произход.
Окултизмът може да каже много върху окултното значение на
молитвата
и съзерцанието при растежа на човешката душа.
Връзката с Бога е едничкия извор на духовния растеж. Не само творчеството, но и всичко друго велико, благородно, чисто, което може да прояви душата, дотолкоз ги проявява, до колкото е свързана с Бога. Божественият живот разцъфтява душата, влива своя живот в нея! Днешната наука не знае истинските методи за разцъфтяване на висшите сили на душата! Тя не знае истинските методи за усъвършенствуване на всички нейни заложби.
към текста >>
9.
Списанието PDF
 
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
Значението на нашето облекло, законът на брака – мъж и жена като два допълващи се фактора, тирания или как се владеем, значението на
молитвата
– това пряко общение с първоизточника на живота, на изповедта, ролята на пролетта и др.
И затова да начертаем един въображаем образ за самия себе си, образ пълен с младост, здраве и сила, в който да се съсредоточим неотстъпно – с това ще привличаме към себе си елементи, които винаги ще ни помагат в реализацията на тоя идеален образ на нашата мисъл защото, „Всяка мисъл е един камък за изграждане на нашата бъдеща съдба". – По-нататък той ни сочи влиянията, които оказва околната среда върху нас и средствата, как да се предпазим от понижаващи такива – да знаем, кога да бъдем активни, невъзприемащи чужди влияния, а сами да влияем и кога пасивни, акумулиращи висшите трептения на един по-напреднал дух. – По-нататък той разглежда ролята на самовнушението, сочи като велик фактор развитието любовта към природата, самообладанието, говори за двойнствения живот на човека в будно състояние и на сън и значението на правилното ползуване от последния. Посочва също средства, как да се предпазим от безсъние и как да използуваме най-правилно съня за възобновяване на енергията, говори за ползата от въображението, от мечтанието – една сила, която твори дела, в едно могъщо и невидимо царство, което, както твърди авторът, досега малцина са изследвали. Вярата той нарича „семе на всяко чудо и за добро и за зло", в зависимост от насоката на нашето въображение, нашата мисъл.
Значението на нашето облекло, законът на брака – мъж и жена като два допълващи се фактора, тирания или как се владеем, значението на
молитвата
– това пряко общение с първоизточника на живота, на изповедта, ролята на пролетта и др.
– това са все въпроси, които авторът разглежда в отделни глави и хвърля нова светлина, сочейки сигурен път към успех, възраждане и безсмъртие, опознавайки и усилвайки в себе си чудотворните сили, които в хармония с тези в природата ще превърнат човешкия смъртен дял в безсмъртие, изграждайки го изново и непрекъснато от все повече и повече усъвършенствувани елементи. Получиха се в редакцията на „Житно Зърно" от новите издания на „Акация" – София: Натурфилософско четиво № 11. Монистичният натурализъм и безсмъртието от Ж.М. Гюйо с уводна бележка за автора от Ас. Златаров 12 лв.
към текста >>
10.
Разказ на потока - Цветан
 
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
Това е ден на мир в душата и на велика
молитва
– ден на Великото обновление, защото само мирът обновява.
Тогава всички страдания ще престанат и ще дойде Божествения мир да зацари в техните души. Има един стих нейде в старите книги: „Сине мой, пази завета на баща си и не забравяй закона на майка си”. Там се говори за този завет, за този закон, чийто вечен изразител е небето – тази Божествена синева. Разправят ясновидците, че когато човек, в тихия кът на своята душа, отправи с чисто сърце ума си към Бога, тогава около човека се явява такова едно синьо сияние, какъвто е цветът на ясното небе. Това е връзка с Бога, това е да усетиш в твоята уста сладостта на изворна вода, благоуханието и свежестта на миризливи цветя!
Това е ден на мир в душата и на велика
молитва
– ден на Великото обновление, защото само мирът обновява.
Запазила се е до наше време една древна книга, „Сияние” се нарича тя; в нея се разправя как, когато Господ сътворявал света, повикал буквите да вземат участие в неговата творба. Според кабалата буквите на древно юдейския език, тия йероглифни знаци са израз на Велики сили в космоса. Той почнал да ги вика по обратен ред, отзад напред. Първата буква по този ред е буквата „тау”, повиква я Господ и я запитва: „ти можеш ли да влезеш в моето творение". „Аз съм крайната буква на думата „емет”, което значи „истина”, отвръща тя.
към текста >>
Синева, Божествена синева – Велика
молитва
, обновление!
Доста е вече. Човек трябва да си спомни завета на своя Баща, да погледне нагоре към синьото небе, да види тази красива истина и да я сложи като основа на своя живот, да стане негов жив взор. Както чашките на цветята се разтварят за слънчевите лъчи, така и човек трябва да се разтвори и да се обърне към небето, да го обсеби Божествения мир, да го украси Божествената Истина. Синева, дълбока, тънка, ефирна, небесна синева – израз на мир и на истина! Не е ли дошло време да завземеш и просторите на човешката душа?
Синева, Божествена синева – Велика
молитва
, обновление!
към текста >>
11.
Слепецът (стихотворение) - Х.
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
И тъжният пустинен такт на бродещи кервани чувам, и
молитвата
на далечни пътници.
Ще влизаш със своето чувство, защото в свето място влизаш. Когато съм далеч от туй, което ми носи радост, аз влизам там в светото кътче на душата си и слушам приказките, които ражда Оня, що вечно там живее. Морето, което гледам пред очите си, мисля че живее в мен. Живо море, с вити гривести вълни, с облаци над него, като политнали стада на лебеди, с шум на вечна песен! В малката скрита стаица живее и пустинята със своето мълчание, с багрите от пожара на залеза.
И тъжният пустинен такт на бродещи кервани чувам, и
молитвата
на далечни пътници.
Колко пъти е затъвал моя собствен поглед в безкрая да дири знак на хладен оазис! Скалите горди на най-високи върхове, издигат мраморни чела в скрития кът на душата. Бяг на луди вихри разгонват мъгли, и шумът на вековна гора повтаря заедно с вятъра, словата на стара, тъжна песен. И всичките звезди като че ли живеят в свещеното кътче на душата. Словата, що могат да изрекат устните, не ще разкажат нищо, защото освен това що знаем, там живее една голяма тайна.
към текста >>
12.
Да намерим истинския лекар – Д. Стоянов
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Дали той чу
молитвата
, дали разбра тъгата?
От планината завя хладен вятър... Когато царицата вдигна глава и хвърли безнадежден поглед за сетен път в тъмните води на реката, там близо до брега видя да се белее нещо. Тя повдигна ресните на своите очи и видя разцъфнал лотос. Сън ли бе това, или бе истина? Нима утре, в ранния час на новия ден, той ще се белее на косите ù и ще извика усмивка на устните на оня, който щеше да събуди спящите с гърма на своята колесница? Ръката ù се протегна и тя откъсна желания цвят, що разтвори в хлада своите бели листа, за да умре, преди да умре радостта на малката царица.
Дали той чу
молитвата
, дали разбра тъгата?
Кое го накара да открехне белия цвят, що трябваше да скрие за идното лято? Не знаеше ли той, че ще умре без друго в студената нощ, преди да види изгрева на слънцето? Дали разплаканото око на младата царица го призова за краткият живот, за жертвата? Велика тайна! По коя река не цъфтят лотоси!
към текста >>
13.
Звезда – В. Вересаев
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Всеки човек преживява минути на свръхсъзнание при една топла, искрена истинска
молитва
.
Тя се рови с окрилена мисъл между звездите, гдето същият Майстор е подредил в чуден порядък гигантите, милиарди слънца и вселени, та съзерцава милиардите мирове в капка вода, гдето Бог е все тъй вещ, мощен, мъдър. Свръхсъзнанието хвърля мост между човека и Бога. То свързва душата с нейния първоизточник. Свръхсъзнателен е бил Христос. Всички издигнати хора на вековете са имали, повече или по-малко, свръхсъзнателен живот, независимо от това как ще се нарича това.
Всеки човек преживява минути на свръхсъзнание при една топла, искрена истинска
молитва
.
Молитвата е мобилизация на възвишеното, благородното, доброто, божественото, в душата и свързване с животворящата основа на живота с Бога. Днес голямата част от хората живеят съзнателен живот; даже има хора, които не отиват по-далеч от животните и живеят чисто подсъзнателно, рефлексно. Страданията и опитностите на хората събужда бавно, но все по-настойчиво тяхното самосъзнание. А прозрението в същината на битието ще пробуди в тях свръхсъзнанието. Последната симфония Глухият Бетховен пишеше своята последна симфония.
към текста >>
Молитвата
е мобилизация на възвишеното, благородното, доброто, божественото, в душата и свързване с животворящата основа на живота с Бога.
Свръхсъзнанието хвърля мост между човека и Бога. То свързва душата с нейния първоизточник. Свръхсъзнателен е бил Христос. Всички издигнати хора на вековете са имали, повече или по-малко, свръхсъзнателен живот, независимо от това как ще се нарича това. Всеки човек преживява минути на свръхсъзнание при една топла, искрена истинска молитва.
Молитвата
е мобилизация на възвишеното, благородното, доброто, божественото, в душата и свързване с животворящата основа на живота с Бога.
Днес голямата част от хората живеят съзнателен живот; даже има хора, които не отиват по-далеч от животните и живеят чисто подсъзнателно, рефлексно. Страданията и опитностите на хората събужда бавно, но все по-настойчиво тяхното самосъзнание. А прозрението в същината на битието ще пробуди в тях свръхсъзнанието. Последната симфония Глухият Бетховен пишеше своята последна симфония. Човекът, цялата природа на когото беше музика нямаше никога да чуе своето произведение.
към текста >>
14.
Вести
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
И как той, клет, там ще се залюлей... И тутакси от друм отбива, Колене под стан подвива, Задавен в плач, набързо шапка снел, Особена
молитва
произнел – Бог милостив да му изпрати Един бръз кон със знати-непознати.
У лелини отишъл той на млин, У вуйчови – на куминаш пелин, У чичови – да види баба, У Пенчови – че имат свадба, У какини – на печено прасе, У сватини – пък на кокошка, С приятели – на дълга прошка!!! И горък той така и не видял, Кога и как – за пътя закъснял. * * * Едвам кога закрачил в друма Размислил той, че не на глума Заръчал бе тъй строго Бей Мехмед. и, ето, дни остават още пет, – Не може пеш да стигне в срока. И спомнил си речта жестока – Бесилка как ще вдигне злият Бей.
И как той, клет, там ще се залюлей... И тутакси от друм отбива, Колене под стан подвива, Задавен в плач, набързо шапка снел, Особена
молитва
произнел – Бог милостив да му изпрати Един бръз кон със знати-непознати.
Кон-вихрогон да възседне той. Та всеки ден да взима път за два И в срока си да стигне във града. Така макар и не като герой От зла беда да се избави, И Господа все да си слави. И щом Иван излязъл пак на друм, Насреща му ага, като пред кум, Придържа кон и маха, вика, Тъй както е за свет прилика. Зарадвал се, обрадвал се Иван На своя си чудесно хубав план.
към текста >>
На правдата, която тури Он За яздене
молитва
няма, И да речеш, не се приема.
? – О, Господи въздъхнал най-подир, Възлизайки по стръмния баир, Дали сгреших аз моята молба, Или ме Ти накриво днес разбра? Аз исках кон да го възседна. Дано спася душа си бедна, и ето кон на мене се възсяда И турчин зъл ми заповядва. Пенлив поток край друма ромолил, На пътника той отговорил: —Такъв е, знай, върховният закон.
На правдата, която тури Он За яздене
молитва
няма, И да речеш, не се приема.
Поискаш ли таквиз услуги, Поязди-щат на тебе други, Ездачите омразни са навред, Господ не ще ездачи в този свет.
към текста >>
15.
Физиогномия - г.
 
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Пътят на такава душа е многоликата смърт, опитване на всички блага, що предлага земята и най-после, когато нищо не остане, смирение и
молитва
към вечността, от която по незнайни пътеки се излива нов живот.
Това предчувствие, това невидимо докосване до парливата завеса, що дели материалния свят от света на безпредела; допирането до тая завеса, при която се разтопяват всички познавателни методи на интелекта, причинява едно особено безпокойство, една особена двойственост в душата. Ражда се велика трагедия. Душата от нашето време изживява трагедията на едно безсилие да познае това, чиято безспирна реалност усеща недвусмислено. Ето защо не веднъж са произнесени монолозите и съмненията на Хамлет, не един и двама от нашата епоха са датски принцове. „Фауст" е трагедията на европейската душа, която е раздвоена под натиска на две сили: стремеж към безкрая, към вечността и фантома на безсилието да се проникне в непознатото.
Пътят на такава душа е многоликата смърт, опитване на всички блага, що предлага земята и най-после, когато нищо не остане, смирение и
молитва
към вечността, от която по незнайни пътеки се излива нов живот.
Трагедията на съвременната душа не се оспорва от никой. Та нали от нея са герои модернистите в изкуството, модернистите в живота? Няма да ги изброявам, но те са крайният израз, преминал в болезненост, на оня стремеж към невидимото, нематериалното, безконечното. Българският поет Д. Дебелянов завършва своята „Легенда за разблудната царкиня'' с думите: „Морето бездушно мълчи... и блудна мрачина гаси венците звездни." В тая легенда той обработва сюжета за душата, живуща в самотен замък на брега на вечните води, със светлия спомен за обещанието на „оня цар далечен'', когото тя някога насън видяла.
към текста >>
16.
Вести и книжнина
 
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
– В старите (също и днес) източни храмове музиката е била първата работа, първата
молитва
.
В неговия робски, болен дух - музиката е била чародеен лекар, който го е лекувал. Давал му е импулс за работа. След тъжните песни - иде игривата и лека ръченица, която увлича българина във веселба. Той забравя тъгата си, за да даде простор на широкото, веселото да се прояви в него. И ако това е за българина от робството, какво би трябвало да бъде за съвременника?
– В старите (също и днес) източни храмове музиката е била първата работа, първата
молитва
.
Източния свещеник в Египет, Сирия, Индия, Япония, почва свещенодействието с песен. Ще изпее духовни, свещени песни дълбоко, съсредоточено, благоговейно - ще настрои душата си за молитва и тогава от неговите уста протича проповедта. И в нашата черква пеят. Но пеят чуждо - гръцко. Това проточено „и" в края на думите не е българско.
към текста >>
Ще изпее духовни, свещени песни дълбоко, съсредоточено, благоговейно - ще настрои душата си за
молитва
и тогава от неговите уста протича проповедта.
След тъжните песни - иде игривата и лека ръченица, която увлича българина във веселба. Той забравя тъгата си, за да даде простор на широкото, веселото да се прояви в него. И ако това е за българина от робството, какво би трябвало да бъде за съвременника? – В старите (също и днес) източни храмове музиката е била първата работа, първата молитва. Източния свещеник в Египет, Сирия, Индия, Япония, почва свещенодействието с песен.
Ще изпее духовни, свещени песни дълбоко, съсредоточено, благоговейно - ще настрои душата си за
молитва
и тогава от неговите уста протича проповедта.
И в нашата черква пеят. Но пеят чуждо - гръцко. Това проточено „и" в края на думите не е българско. Ние имаме скъсяване, отсичане на звука. И в някои народни песни се среща ,,и"-то.
към текста >>
17.
В камъка на пръстена - Georg Nordmann
 
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Изповед, признателност,
молитва
, скърб, усмивка, радост; божествена милувка, мълния, ад; реч, по-дълбока от речта на устата; острие, по-остро от това на меча; езеро, в което се оглежда цялото небе; мъдрец и волен скитник си ти, око!
Сърцето е красивият орган на човека и него иска Христос: „Сине мой, дай ми сърцето си". Сърцето е, което слуша, възприема и разбира езика на Учителя. Окото вижда всичко отвън, сърцето - всичко отвътре. С окото ние познаваме външния свят и душите на другите хора, а око, с което познаваме вътрешния свят и своята душа това е - сърцето. Два органа, които изпълняват почти еднакви функции, единият навън, а другият вътре, — това са окото и сърцето.
Изповед, признателност,
молитва
, скърб, усмивка, радост; божествена милувка, мълния, ад; реч, по-дълбока от речта на устата; острие, по-остро от това на меча; езеро, в което се оглежда цялото небе; мъдрец и волен скитник си ти, око!
Студено и страшно, примамливо и спокойно е човешкото око! Вяра, вярност, ненавист, буря; тайна, що криеш всичките тайни; възел на всички контрасти, ключ на тайните, любящ деец и скитник си ти, сърце. В сърцето ние общуваме с Бога, в сърцето си любим Бога, а с очите изявяваме любовта. Кой е най красивият орган на човешкото тяло?... Красив е показалецът на Учителя, когато сочи към ученика и му казва: „Слушай, ученико, ти требва да се стремиш към Бога, нагоре е твояк път!
към текста >>
18.
Стихове - Стефан, Иедидия
 
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
На пръстена, в живия му камък сме ние, когато дочуем мелодията на вечността от небето, когато се издигнем над врявата по стъгдите на нашия празен живот, тогава в часа на
молитвата
, ние достигаме до извора на Неговата радост и чистото свето око на часа оросява долините с милионите капчици на които се разбива Неговата радостна сълза... Той – Великият, стои безмълвен, потънал в свойта размисъл.
Той чака търпеливо и най-сетните в дългата редица. Дарил е своята любов и свобода е дал. Векове летят в синкавия, блъскав камък, миг едва е преминал за будното око. Той чака, безмерно е търпението му. Той чака всички да просветнат както свети неговата размисъл!...
На пръстена, в живия му камък сме ние, когато дочуем мелодията на вечността от небето, когато се издигнем над врявата по стъгдите на нашия празен живот, тогава в часа на
молитвата
, ние достигаме до извора на Неговата радост и чистото свето око на часа оросява долините с милионите капчици на които се разбива Неговата радостна сълза... Той – Великият, стои безмълвен, потънал в свойта размисъл.
Неговото око гледа диаманта. Страданията които имаме, това е сянката, която прави Той, за да проникне по-дълбоко неговият взор. Затова казват мъдреците, че когато имаме страдания, Бог гледа на нас, приготвя ни за празника на радостта. Милиони светове летят като запратени стрели в бездната, но Той е тих, безмълвен, потънал в свойта вечна размисъл... ІІ СТРАННИКЪТ, ЩО БРОДИ ИЗ МОРЕТАТА Всички приказки са скрити в морето. Иди на златния бряг, кога е самотно, пусто, седни и вслушай се.
към текста >>
19.
Двама светии (по народна песен)
 
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Тази е моята
молитва
.
VІ Аз ще срещна един ден живота в себе си, ще срещна Радостта, която се крие в него, макар че дните затрупват пътя ми със своя суетен прах. Аз познах Радостта в мигновени проблясъци и нейното дихание направи благоуханни моите мисли. Аз ще срещна един ден Радостта вън от мен, ще срещна Радостта, която живее зад завесата на светлината и ще застана в обливащата ме самота, където всичко се вижда тъй, както е излязло из ръката на своя Творец. VII Аз зная, че при сумрачния край на някой ден, слънцето ще ми изпрати своето прощално приветствие. Овчарите пак ще свирят под банановите дървета и стадата спокойно ще си пасат покрай реката, когато моите дни ще отминават в тъмнината.
Тази е моята
молитва
.
Преди да отмина, аз искам да узная, защо земята ме извика в своите обятия. Защо безмълвието на нейните нощи ми говореше за звездите и защо блясъкът на дните ù превръщаше с целувка мислите ми в цветове. Преди да отмина, аз искам да хвърля поглед върху моя последен припев, за да завърша своята пасен, искам да запаля светилника си, за да видя лицето Ти и плетения венец, що Те увенчава! VIII Мисълта на поета се носи над вълните на живота и играе ведно с гласовете на вятъра и водата. А когато слънцето залезе и потъмняващото небе се спуска бавно над морето, като отпаднали ресници над уморено око, време е вече да остави перото и да потопи мислите си в бездънната дълбочина сред вечната тайна на безмълвието.
към текста >>
20.
Молитвата на най-чистия човек по сърце
 
Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Какво лошо има в неговата
молитва
?
Човек със силна вяра, но вяра само в своя ум, с голяма надежда, но надежда само в своята сила. Има религия, но в тази религия почита, уважава само себе си. Ако влезем в неговия храм, ще намерим на първо място не образа на Исуса Христа, а неговия собствен портрет и на мястото на света Богородица, Иоан Кръстител и другите светии – наредени неговите деди и прадеди, на които той кади тамян и възнася молитви – ,,славен, велик е нашият род". Човек интелигентен, който събира познания в живота, запознат с еврейската кабала и с принципите на тогавашната цивилизация и, ако би живял в наше време, щеше да минава за виден писател, философ, художник, държавник и духовен глава. Защо Христос изважда този тип?
Какво лошо има в неговата
молитва
?
У фарисея се забелязва една философия, която е отживяла своя век – човек, който живее само с миналото, а изпуска настоящето и бъдещето: човек, който се е влюбил, като мома или момък в своя портрет, който където ходи, само него вижда. Чудно е, когато човек се влюби в своя образ! Фарисеят се обръща към Бога не да му помогне да изглади някои грапавини от неговия характер – ни най-малко – той само благодари, че не бил като другите хора: хулител, обирник, убийца, прелюбодеец. Именно като книжник и философ, той трябва да се спре върху причините, които пораждат хулителството, обирничеството, убийството, прелюбодейството. Когато срещнем някои хора, които стоят, да кажем по-долу от нас, според Христовото учение не бива да ги осъждаме в своята душа, а да извлечем урок, да намерим причините, които са ги довели до това положение и, ако има нещо от тях в нас, да го изкореним.
към текста >>
И понеже няма смирение в твоята душа, твоята
молитва
не може да бъде приета и ти не може да бъдеш оправдан.
Иска да каже: „Фамилията, от която Аз съм роден, не е толкова благородна, както вие мислите. Защото Бог има друго мерило, което вие изпущате. Той изисква пълна чистота във всяко отношение. Мнозина от тази фамилия не са живели тъй, както е било угодно на истинския Бог, Чиято воля аз изпълнявам". Та затова се обръща към фарисея и му казва: „Ти и себе си лъжеш, и хората, и Бога: много от твоите праотци са вършели престъпления и затова ти нямаш право да казваш: „Аз не съм като тия.
И понеже няма смирение в твоята душа, твоята
молитва
не може да бъде приета и ти не може да бъдеш оправдан.
Вие, фарисеите, сте изопачили Божия Закон, като сте турили лицемерието отгоре Му за покривало. Престанете да се представяте за такива, каквито не сте, понеже Бог не е човек, който може да се лъже от външния вид; Той гледа на вашето сърце и според него ви оценява". Сега, да се .обърна към другия тип – към митаря. Имате човек със среден ръст, въздебеличък; крака – възкъси, ръце – дебели, пръсти –също въздебели и заострени, лице – валчесто; стомашна система – прекрасно развита - обича да похапва повечко и да попийва. „Предстои ми дълъг път да извървя, аз трябва да имам храна" — така си философствува той, и затова става бирник; от тук ще изпроси, от там ще вземе и пооткрадне, напълва си торбата.
към текста >>
Чрез притчата за фарисея и митаря Христос пита: „Кой е най-правият начин, по който можем да принесем
молитвата
си пред Бога"?
Богатите хора се уповават само на своите ренти или доходи, нищо не работят, а само бистрят политиката, обществения живот. Други, които стават сутрин рано, работят по 10 часа на ден, имат несполука след несполука в живота, но постоянствуват и след години придобиват знания и стават видни хора. И така, в типовете на фарисея и митаря Христос е дал два противоположни полюса. Следователно, трябва да се вземе доброто от единия и от другия и да се създаде новият тип, третият тип на християнина, на Новия човек. Защото истината не е нито в единия полюс, нито в другия, а в средата: и трябва да се вземат добрите черти на фарисея, неговият отличен ум, схващането и порядъка, а от митаря, неговото милосърдие, дълбока религиозност, вътрешно съзнание да познава грешките си и стремежа му да изправи живота си.
Чрез притчата за фарисея и митаря Христос пита: „Кой е най-правият начин, по който можем да принесем
молитвата
си пред Бога"?
Тази молитва Той подразбира в обширен смисъл – в полза на обществения живот. Някои разбират, че истинска молитва може да се принесе само в черква. Вижте, тази молитва, която ще принесете в черква, има ли известна връзка със семейния живот, може ли да ви помогне? И тази черква трябва да я намерите, де е тя? Учителят най-първо преподава на учениците за известни елементи и ги оставя сами да разрешават задачата, да намерят отношенията на известен закон.
към текста >>
Тази
молитва
Той подразбира в обширен смисъл – в полза на обществения живот.
Други, които стават сутрин рано, работят по 10 часа на ден, имат несполука след несполука в живота, но постоянствуват и след години придобиват знания и стават видни хора. И така, в типовете на фарисея и митаря Христос е дал два противоположни полюса. Следователно, трябва да се вземе доброто от единия и от другия и да се създаде новият тип, третият тип на християнина, на Новия човек. Защото истината не е нито в единия полюс, нито в другия, а в средата: и трябва да се вземат добрите черти на фарисея, неговият отличен ум, схващането и порядъка, а от митаря, неговото милосърдие, дълбока религиозност, вътрешно съзнание да познава грешките си и стремежа му да изправи живота си. Чрез притчата за фарисея и митаря Христос пита: „Кой е най-правият начин, по който можем да принесем молитвата си пред Бога"?
Тази
молитва
Той подразбира в обширен смисъл – в полза на обществения живот.
Някои разбират, че истинска молитва може да се принесе само в черква. Вижте, тази молитва, която ще принесете в черква, има ли известна връзка със семейния живот, може ли да ви помогне? И тази черква трябва да я намерите, де е тя? Учителят най-първо преподава на учениците за известни елементи и ги оставя сами да разрешават задачата, да намерят отношенията на известен закон. Казва се на едно място в Посланията: ,,Вие сте храм Божи".
към текста >>
Някои разбират, че истинска
молитва
може да се принесе само в черква.
И така, в типовете на фарисея и митаря Христос е дал два противоположни полюса. Следователно, трябва да се вземе доброто от единия и от другия и да се създаде новият тип, третият тип на християнина, на Новия човек. Защото истината не е нито в единия полюс, нито в другия, а в средата: и трябва да се вземат добрите черти на фарисея, неговият отличен ум, схващането и порядъка, а от митаря, неговото милосърдие, дълбока религиозност, вътрешно съзнание да познава грешките си и стремежа му да изправи живота си. Чрез притчата за фарисея и митаря Христос пита: „Кой е най-правият начин, по който можем да принесем молитвата си пред Бога"? Тази молитва Той подразбира в обширен смисъл – в полза на обществения живот.
Някои разбират, че истинска
молитва
може да се принесе само в черква.
Вижте, тази молитва, която ще принесете в черква, има ли известна връзка със семейния живот, може ли да ви помогне? И тази черква трябва да я намерите, де е тя? Учителят най-първо преподава на учениците за известни елементи и ги оставя сами да разрешават задачата, да намерят отношенията на известен закон. Казва се на едно място в Посланията: ,,Вие сте храм Божи". Яко ние сме храмове Божи, като влезем в тайната ни стаица пред Бога, как трябва да влезем?
към текста >>
Вижте, тази
молитва
, която ще принесете в черква, има ли известна връзка със семейния живот, може ли да ви помогне?
Следователно, трябва да се вземе доброто от единия и от другия и да се създаде новият тип, третият тип на християнина, на Новия човек. Защото истината не е нито в единия полюс, нито в другия, а в средата: и трябва да се вземат добрите черти на фарисея, неговият отличен ум, схващането и порядъка, а от митаря, неговото милосърдие, дълбока религиозност, вътрешно съзнание да познава грешките си и стремежа му да изправи живота си. Чрез притчата за фарисея и митаря Христос пита: „Кой е най-правият начин, по който можем да принесем молитвата си пред Бога"? Тази молитва Той подразбира в обширен смисъл – в полза на обществения живот. Някои разбират, че истинска молитва може да се принесе само в черква.
Вижте, тази
молитва
, която ще принесете в черква, има ли известна връзка със семейния живот, може ли да ви помогне?
И тази черква трябва да я намерите, де е тя? Учителят най-първо преподава на учениците за известни елементи и ги оставя сами да разрешават задачата, да намерят отношенията на известен закон. Казва се на едно място в Посланията: ,,Вие сте храм Божи". Яко ние сме храмове Божи, като влезем в тайната ни стаица пред Бога, как трябва да влезем? Ако влезем като фарисея, Христос ще ни каже: „Не сте постигнали целта си".
към текста >>
21.
Бъдещи насоки в музиката – К. Ик.
 
Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
МОЛИТВАТА
НА НАЙ-ЧИСТИЯ ЧОВЕК ПО СЪРЦЕ В продължение на няколкото месеца, в които Рамзес изпълняваше длъжността на Вицекрал в долен Египет, неговият свещен баща повече и повече се разболяваше.
МОЛИТВАТА
НА НАЙ-ЧИСТИЯ ЧОВЕК ПО СЪРЦЕ В продължение на няколкото месеца, в които Рамзес изпълняваше длъжността на Вицекрал в долен Египет, неговият свещен баща повече и повече се разболяваше.
Наближаваше моментът, в който господарят на вечността, събуждащ радост в сърцата, монархът на Египет и всички страни, които осветява слънцето, щеше да заеме място между своите високоуважавани предшественици, в катакомбите на Тебите, които лежат отвъд града Тебои. Могъщият, който раздава живот на подведомствените си и има право да отнема на съпрузите техните съпруги, не беше още съвсем стар. Но тридесетгодишното царуване така го умори, че той сам вече желаеше да почине и да намери своята младост и хубост в „Неточната страна", където всеки Фараон без скърби управляваше вечно народи така щастливи, че никой никога не искаше да се върне оттам. Още преди половин година Светият Началник сам изпълняваше всички длъжности на своя царски пост, върху който се основаваше безопасността и щастието на целия видим свят. Сутрин, веднага след първата песен на петела, всеки ден свещениците събуждаха Монарха с химн, чествуващ изгряващото слънце.
към текста >>
Богът притежаваше необикновени свойства: всяка нощ падаха неговите крака, ръце и глава, прерязани някога от злия Бог Сет; но след
молитвата
на фараона, всички членове наново се срастваха без нечия помощ.
Още преди половин година Светият Началник сам изпълняваше всички длъжности на своя царски пост, върху който се основаваше безопасността и щастието на целия видим свят. Сутрин, веднага след първата песен на петела, всеки ден свещениците събуждаха Монарха с химн, чествуващ изгряващото слънце. Фараонът тогава ставаше от леглото и се окъпваше в златна баня. После те разтриваха тялото му със скъпоценни масла, мърморейки молитви, които имаха свойството да изгонват злите духове. По такъв начин очистен и накаден той отиваше в малка черквичка, откъсваше от вратата сребърния печат и влизаше сам в светилището, където върху креват от слонова кост почиваше странната статуя на Бога Озирис.
Богът притежаваше необикновени свойства: всяка нощ падаха неговите крака, ръце и глава, прерязани някога от злия Бог Сет; но след
молитвата
на фараона, всички членове наново се срастваха без нечия помощ.
Когато негова святост се убеждаваше, че Озирис наново е без дефект, той изтегляше статуята от леглото, окъпваше я, намяташе я със скъпоценни облекла и я поставяше върху малахитов трон, накадяваше я с парфюми. Това беше твърде важна церемония: ако някоя сутрин членовете на Озирис не бяха се сраснали, това би било знак, че голяма опасност застрашава Египет, ако не цял свят. Възкресил и облякъл Бога, Негова святост оставяше вратата на черквицата отворена, за да протече благодат върху цялата страна. Същевременно той определяше свещеници, които през целия ден трябваше да пазят светилището не толкова от злата воля на хората, отколкото от тяхната несериозност. Често се случваше, че лекомислен смъртен много приближил се към най-святото място да получи невидим удар, който го поваляше в безсъзнание, дори мъртъв.
към текста >>
В градовете заблещукаха светлини, в храмовете свещениците се събираха за вечерна
молитва
.
Действително, той виждаше Египет, целия Египет, но не по-голям, от някоя алея в градината на неговия палат. Странната картина имаше обаче това свойство, че ако фараонът по-внимателно се вгледаше в някой пункт; то той се уголемяваше почти до естествена големина, Слънцето, залязвайки, обливаше земята със злато-пурпурна светлина. Дневните птици се приготвяха за сън, нощните се събуждаха в скривалищата си. В пустинята се прозяваха хиените и чакалите и сънливият лъв протягаше своите мощни членове, приготовлявайки се за преследване на плячката. Нилският рибар бързо измъкваше мрежата, големите транспортни кораби хвърляха котва Умореният селяк снемаше ведрото от жерава, с който целия ден е черпил вода.
В градовете заблещукаха светлини, в храмовете свещениците се събираха за вечерна
молитва
.
По пътищата се вдигаше прах и замлъкваше скърцането на колелетата на колите. От върховете на Пилоните (стълбове) зазвучаха пискливи гласове, привикващи народа към молитва. След момент фараонът забеляза с учудване, като че ли група сребърни птици се издигнаха над земята. Те изхвръкваха из храмовете, палатите, фабриките, параходите, полските къщички, дори из мините. В начало всека от тях бързаше нагоре като стрела, но веднага тя срещаше под небето друга сребърно-крила птица, която ù препречваше пътя, сбиваха се с всички сили и двете падаха на земята.
към текста >>
От върховете на Пилоните (стълбове) зазвучаха пискливи гласове, привикващи народа към
молитва
.
Дневните птици се приготвяха за сън, нощните се събуждаха в скривалищата си. В пустинята се прозяваха хиените и чакалите и сънливият лъв протягаше своите мощни членове, приготовлявайки се за преследване на плячката. Нилският рибар бързо измъкваше мрежата, големите транспортни кораби хвърляха котва Умореният селяк снемаше ведрото от жерава, с който целия ден е черпил вода. В градовете заблещукаха светлини, в храмовете свещениците се събираха за вечерна молитва. По пътищата се вдигаше прах и замлъкваше скърцането на колелетата на колите.
От върховете на Пилоните (стълбове) зазвучаха пискливи гласове, привикващи народа към
молитва
.
След момент фараонът забеляза с учудване, като че ли група сребърни птици се издигнаха над земята. Те изхвръкваха из храмовете, палатите, фабриките, параходите, полските къщички, дори из мините. В начало всека от тях бързаше нагоре като стрела, но веднага тя срещаше под небето друга сребърно-крила птица, която ù препречваше пътя, сбиваха се с всички сили и двете падаха на земята. Това са несъгласните човешки молитви, които си пречат една на друга да се издигнат до трона на вечния. Фараонът внимателно слушаше... в начало до него достигаше само шумът крилата; но скоро той вече можеше да различава думите.
към текста >>
Молитвата
на тези, които бяха в мините не достигаха небето.
Техните молитви се разкъсваха една друга и не достигаха до Божествените уши на Амон. Най-големият шум царуваше в каменните мини, където престъпниците, вързани с вериги, разпукваха големи камъни с клинове, потопени във вода. Там дневната група от работниците молеше по-скоро да дойде нощта, за да отидат да спят. Работниците от нощната група, събуждани от пазачи, биеха се по гърдите, молейки се никога да не залязва слънцето. Там търговците, които купуваха отрязаните и направени на квадрати камъни, молеха се в мините винаги да има най-голямото възможно число престъпници, а доставчиците на храна лежаха върху коремите си, въздишайки епидемия да унищожи работниците, за да им осигури възможната по-голяма печалба.
Молитвата
на тези, които бяха в мините не достигаха небето.
На източната граница фараона видя две армии, приготвени за бой. И двете лежаха върху пясъка, молейки Амон да изтреби неприятеля. Либианците желаеха позор, смърт на египтяните; египтяните хвърляха проклятия върху либианците. Молитвите и на едните, и на другите като две ястребови групи се сбиваха горе и падаха над пустинята. Амон дори не ги забелязваше.
към текста >>
Върни се скоро, върни се вече за
молитва
.
И така в целия свет царуваше тревога, всеки желаеше това, което изпълваше другите със страх; всеки се молеше за собственото си щастие, не питайки се, дали той не ще повреди на ближния си. Затова техните молитви, ако и да приличаха на сребърни птици, хверчащи към небето, не достигаха целта си. И божествения Амон, до когото не достигаше ничий глас от земята, опрял ръце на коленете си, все повече се задълбочава в съзерцание на собствената си божественост и на земята все по-често царуваше сляпата съдба и случая. Внезапно фараонът чу женски глас: – Немирнико! Немирниче мое!
Върни се скоро, върни се вече за
молитва
.
– Веднага! Веднага! – отговори детски глас. Монархът погледна нататък и видя мизерна земна къщурка на писар, пазещ говедата. Притежателят на къщурката при светлината на залязващото слънце пишеше своя регистър, неговата съпруга стриваше с камък пшеница за плоска баница, а пред къщата като младо сърненце тичаше, скачаше, пет годишно момченце, усмихващо се без да знае защо.
към текста >>
Момчето знаеше, че то не ще избегне
молитвата
и за да може по-скоро наново да изтича на двора, то набързо обърна очи и ръце към небето и с нисък и креслив глас, на един дъх започна да се моли.
Най-после майката, виждайки, че слънцето започва да се дави в пясъците на пустинята, тури настрана камъка, излезе от двора, хвана тичащото като конче момче. То се възпротиви отначало, но пред по-голямата сила отстъпи. Майката го издърпа в къщурката, постави го на пода и му държеше ръцете да не избяга. – Не се движи – каза тя, – скръсти краката и седи право, ръцете съедини и вдигни към небето. Ах, лошо дете!
Момчето знаеше, че то не ще избегне
молитвата
и за да може по-скоро наново да изтича на двора, то набързо обърна очи и ръце към небето и с нисък и креслив глас, на един дъх започна да се моли.
– Аз ти благодаря, добри Боже Амон, че запази днес татко от нещастни случки и на мама даде пшеница за плоска баница... И какво още!... Че ти създаде небето и земята и прати на нея Нил, който ни носи хляб... И какво още?... Ах, аз вече знам!... Аз ти благодаря, че така хубаво е вън, че растат цветя, пеят птички и палмите раждат сладки фурми; и за всичко добро, което Ти си подарил на нас; всички да те обичат така, както аз и да те възхваляват по-добре от мен, защото аз съм още малък и не са ме учили на мъдрост – вече достатъчно... – Лошо дете! – мърмореше писаря, навеждайки напред своя регистър.
към текста >>
Молитвата
на немирното дете като чучулига се издига към небето, хвърчейки и размахвайки крилата си, бързаше все по-високо и по-високо до трона, където вечният Амон с ръце върху коленете се опияняваше в съзерцание на собственото си всемогъщие.
Че ти създаде небето и земята и прати на нея Нил, който ни носи хляб... И какво още?... Ах, аз вече знам!... Аз ти благодаря, че така хубаво е вън, че растат цветя, пеят птички и палмите раждат сладки фурми; и за всичко добро, което Ти си подарил на нас; всички да те обичат така, както аз и да те възхваляват по-добре от мен, защото аз съм още малък и не са ме учили на мъдрост – вече достатъчно... – Лошо дете! – мърмореше писаря, навеждайки напред своя регистър. — Лошо дете, ти небрежно чествуваш Амон... Но Фараонът в чудния глобус забеляза съвсем друго.
Молитвата
на немирното дете като чучулига се издига към небето, хвърчейки и размахвайки крилата си, бързаше все по-високо и по-високо до трона, където вечният Амон с ръце върху коленете се опияняваше в съзерцание на собственото си всемогъщие.
После тя се вдигна още по-високо, до главата на Бога и запя на него с детски глас. – И за всичко добро, което ти подари на нас, всички да те обичат, както аз. При тези думи Богът, потънал в съзерцание, отвори очи и падна от тях върху света лъч на щастие. От земята до небето зацарува безгранично мълчание; – всяка скръб, всеки страх, всяка несправедливост престана. Съскащата стрела увисна в въздуха, лъвът спря своя скок върху сърната, вдигнатия бастун не падна върху гърба на роба.
към текста >>
22.
Списанието PDF
 
Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
ФАРИСЕЙ И МИТАР
МОЛИТВАТА
НА НАЙ-ЧИСТИЯ ЧОВЕК ПО СЪРЦЕ БЪДЕЩИ НАСОКИ В МУЗИКАТА – К.
СЪДЪРЖАНИЕ НА IX и X КНИЖКИ НОВОТО – Г.
ФАРИСЕЙ И МИТАР
МОЛИТВАТА
НА НАЙ-ЧИСТИЯ ЧОВЕК ПО СЪРЦЕ БЪДЕЩИ НАСОКИ В МУЗИКАТА – К.
Ик. Б. БОЕВ – УВОДНИ ДУМИ КЪМ ОКУЛТНАТА БИОЛОГИЯ. НОВИ НАСОКИ НА БИОЛОГИЯТА (Продължение от кн. 6) ЗЯЗОРЯВЯНЕ – Б. (стихове) Из „FRUITGATHERING” – Рабиндранат Тагор ПРОЛЕТ – Georg Nordmann ЗЛАТО – Спомени от Ачларе – Georg Nordmann ПРОЛЕТТА НА СВОБОДНИЯ – Иедидия ВИТОША – Х.
към текста >>
23.
Истинският идеал на човека - Д. С.
 
Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Обърнал се той с
молитва
към Бога.
Други богове казали да го дадат на лъвовете да го разкъсат. Трети решили да го турят на гърба на един кон, без право да се държи на него, а този кон да тича по гори и планини, да прескача препятствия с хиляди години. Четвърти богове предложили да заровят поета жив в земята и върху него да посадят дръвчета, чиито корени да смучат сокове от очите му. Пети били на мнение да дадат поета на някое научно дружество, да разполага с него, както намери за добре. Слушал поетът всичко това и се чудил, защо искат да му наложат такова наказание, когато той написал този стих с всичката чистота на сърцето си, без никаква злоба.
Обърнал се той с
молитва
към Бога.
Най-после, на това събрание се явява и най-хубавата дъщеря на царя Ормуз Дай, заинтересувана и тя от съдбата на поета. Всички богове, като я видели, забравели престъплението на поета и се загледали в нея. Царската дъщеря с идването си припомнила стиха в този вид, както бил написан от поета в оригинал. При преписването била изпусната само една дума, а именно думата „светли". Стихът бил: „На Божествената трапеза видните богове станали светли немирни духове." Тя поискала да оставят поета на нейно разположение.
към текста >>
24.
РАЗУМНОСТ В ПРИРОДАТА И В ЧОВЕКА - Б. Боев
 
Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Нейната душа никога не се омрачава от лоши мисли Набожна от сърце, нейната вяра не знае съмнения, а
молитвата
ù е смирена и пълна с вяра.
Обича спокойния прост и тих живот; за нея семейният живот е плен с прелести, с своето благонравно влияние, тя внася в него мир и щастие Нейната целомъдрена красота покорява всички. Тя е сантиментална, поетична и обича да прекарва цели часове в съзерцание на луната. Чистото и звездно небе извиква нейния възторг; в опиянението на своя възторг, тя се пренася в небесните сфери. Обича също да се скита в тайнствените гори и да бяга по зелените и весели ливади. Злото няма място в сърцето ù.
Нейната душа никога не се омрачава от лоши мисли Набожна от сърце, нейната вяра не знае съмнения, а
молитвата
ù е смирена и пълна с вяра.
Това е една откровена и искрена душа, която не знае нито хитрости, нито лъжа. Много търпелива и кротка, тя се отличава със състрадание, милосърдие, чувствителност и благородство. Чувствата ù пълни с благородство и достойнство; тя умее да внушава уважение към нейната личност. Много малко й трябва, за да бъде щастлива Тя е добродетелна по природа и прави добро без никакво усилие. Има живо и богато въображение, остър и наблюдателен ум По природа е поетеса, артистка и музикантка по вдъхновение.
към текста >>
25.
ИДЕТЕ ЗА БИСЕРИ - Георги Марков
 
Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Мара Белчева
МОЛИТВА
Все Теб зова, все Твойто име пълни ми устата!
Мара Белчева
МОЛИТВА
Все Теб зова, все Твойто име пълни ми устата!
На сън, наяве, в глетчер и пустинен зной. Дали молитвата ми не достига небесата, дали аз не намирам в себе си покой, - оназ звезда, която всекиго към Тебе води? Със камъни ме все замеряш от зори; назад повика всички тез, които ми проводи, в сърце ми всичките кумири изгори. И пак към Тебе стълбата възлизам на колени с молитва, да прогледат моите очи, - да виждам че и сълзите ми са благословени да чувам говора на всичко, що мълчи; - Скръбта на агнето, звяра и стона на дървото да екнат в струмите на моите гърди. И скитница, нарамила аз злото и доброто, да пея песните на Твоите звезди.
към текста >>
Дали
молитвата
ми не достига небесата, дали аз не намирам в себе си покой, - оназ звезда, която всекиго към Тебе води?
Мара Белчева МОЛИТВА Все Теб зова, все Твойто име пълни ми устата! На сън, наяве, в глетчер и пустинен зной.
Дали
молитвата
ми не достига небесата, дали аз не намирам в себе си покой, - оназ звезда, която всекиго към Тебе води?
Със камъни ме все замеряш от зори; назад повика всички тез, които ми проводи, в сърце ми всичките кумири изгори. И пак към Тебе стълбата възлизам на колени с молитва, да прогледат моите очи, - да виждам че и сълзите ми са благословени да чувам говора на всичко, що мълчи; - Скръбта на агнето, звяра и стона на дървото да екнат в струмите на моите гърди. И скитница, нарамила аз злото и доброто, да пея песните на Твоите звезди.
към текста >>
И пак към Тебе стълбата възлизам на колени с
молитва
, да прогледат моите очи, - да виждам че и сълзите ми са благословени да чувам говора на всичко, що мълчи; - Скръбта на агнето, звяра и стона на дървото да екнат в струмите на моите гърди.
Мара Белчева МОЛИТВА Все Теб зова, все Твойто име пълни ми устата! На сън, наяве, в глетчер и пустинен зной. Дали молитвата ми не достига небесата, дали аз не намирам в себе си покой, - оназ звезда, която всекиго към Тебе води? Със камъни ме все замеряш от зори; назад повика всички тез, които ми проводи, в сърце ми всичките кумири изгори.
И пак към Тебе стълбата възлизам на колени с
молитва
, да прогледат моите очи, - да виждам че и сълзите ми са благословени да чувам говора на всичко, що мълчи; - Скръбта на агнето, звяра и стона на дървото да екнат в струмите на моите гърди.
И скитница, нарамила аз злото и доброто, да пея песните на Твоите звезди.
към текста >>
26.
КНИГОПИС
 
Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Част от праведниците смирено отпуснаха глава и се съсредоточиха в
молитва
.
Вие искате покой, наслада, не разбирайки, че покой не съществува. Най-висшето блаженство се заключава в безпределната деятелност за Доброто, Красотата и Истината. Не сте готови да влезете в небето и да съзерцавате сияещия лик на Брама. Идете работете още. Тайнственият глас замлъкна.
Част от праведниците смирено отпуснаха глава и се съсредоточиха в
молитва
.
Но душата на Вайдхава се изпълни с безумна ярост. Съмнението проникна в него, без да се гледа на неговото съвършенство, до вратата на Рая. „Но тогава кой е прав"?... Разгневен, Вайдхава се хвърли към светещата ограда, като викаше като луд. „Изида, где е обещаното правосъдие?
към текста >>
27.
Книжнина
 
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Ние чухме за вашите страдания, по случай забраняването на вашия духовен конгрес, дето всички заедно искахте да отправите сърцата си към нашия Баща в една обща
молитва
и хваление.
В резюме ще поместим няколко думи, които тя отправи към учениците от Бялото Братство в България. „Изгрев" - София, 28. ІХ. 1928 г. неделя, пр. обед. От редакцията Мои мили приятели, Много се радвам, че дойдох всред вашето духовно общество, от толкова далечна страна да изкажа няколко думи.
Ние чухме за вашите страдания, по случай забраняването на вашия духовен конгрес, дето всички заедно искахте да отправите сърцата си към нашия Баща в една обща
молитва
и хваление.
Мили братя и сестри, ние няма да забравим, как и Нашият мил и възвишен Христос бе приет и разпнат от народа и как всички християни имаха големи страдания; те всички заедно носеха насилието на света с радост и благодарност. Защото, всички ние знаем, че чрез страданията иде радостта и небесната награда за душата. Христос беше разпнат от народа, но след това възкръсна и отиде при Отца си. Тъй да бъде и за вас! Чрез вашите страдания вие вървите по същия път.
към текста >>
28.
Когато бях - Мара Белчева
 
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Тогаз най-слабата
молитва
, която извира от сърцето, може да отиде до Небето и Любовта да слезе в душите.
Вече трети път съдбата ми ме водеше при снежните Хималайски самоти. Далеч да ме обезсърчат студът, умората, гладът, мъчителните изкачвания, опасните слизания, бурята, ужасните оптични измами - нищо за мен не се сравняваше с радостта да си напълня дробовете с ледения въздух, идещ от върховете и да се опия вечер от гледката на великолепния небесен свод, да вкуся от вълшебния изгрев и от трагичната музика на краските при слънчев залез, да се потопя в тихата красота на нощта, когато луната осветява дълбокото мълчание, нарушавано сегиз-тогиз от вика на някое животно, което е на лов в дъното на долините. Какъв мир чувствувах там! В този безкраен мир, неподвижен и богат с гледки, величието на видимата природа издига сърцето към „Невидимия". Изкуственото и безполезното падат като сухи кори.
Тогаз най-слабата
молитва
, която извира от сърцето, може да отиде до Небето и Любовта да слезе в душите.
Не е случайно, дето най-важните епизоди в историята са ставали на планините: Меру, Небо. Хорив, Тавор са места, отдето със свръхестествено усилие се издига молитвата на Учителите на Посвещението. Планинският въздух е по-чист; горският аромат развива гърдите. Обширните хоризонти изострят погледа. Прескачането на стръмните пропасти усилва мускулите; непредвидените катастрофи от снежните преспи подчиняват нервите на контрола на бързодействуващата воля.
към текста >>
Хорив, Тавор са места, отдето със свръхестествено усилие се издига
молитвата
на Учителите на Посвещението.
Какъв мир чувствувах там! В този безкраен мир, неподвижен и богат с гледки, величието на видимата природа издига сърцето към „Невидимия". Изкуственото и безполезното падат като сухи кори. Тогаз най-слабата молитва, която извира от сърцето, може да отиде до Небето и Любовта да слезе в душите. Не е случайно, дето най-важните епизоди в историята са ставали на планините: Меру, Небо.
Хорив, Тавор са места, отдето със свръхестествено усилие се издига
молитвата
на Учителите на Посвещението.
Планинският въздух е по-чист; горският аромат развива гърдите. Обширните хоризонти изострят погледа. Прескачането на стръмните пропасти усилва мускулите; непредвидените катастрофи от снежните преспи подчиняват нервите на контрола на бързодействуващата воля. Самотата и тишината разширяват душата и я правят жадна да почувствува лъха от мистичните върхове. При туй свое пътуване минах праз разни вътрешни и външни изпити.
към текста >>
МОЛИТВАТА
Всеки ще разбере интереса ми, който хранех към тези разкрития на Андреас, като се обърне внимание на обстоятелството, че въпреки многобройните неуспехи; които имах при търсене на истински Учител, бях запазил ентусиазма на младостта си и твърдата увереност в успеха.
Аз казах; – Нали има хора, които знаят, които могат? Има един човек, който е може би много далеч и може би много близо... Този, за когото вие приказвахте, казах аз, мислейки за спътника на Андреас, за когото той ми разказа сутринта. Аз не можех да не свържа този спътник със спомена за непознатия, който председателствуваше при погребението на Дезидзриус и за онзи минувач, когото бях срещнал сутринта при първото си поведение у Андреас. Андреас каза: – Труден път, прах, път без сенки, височини, тъмни проходи, дето разбойници простират примки в нощта (и внезапно гласът му прозвуча като удар на виолончело): – и когато краката се окървавят, когато човек се облее с пот, с издрани колене, с празен корем, пак трябва да напредва. – каза той с необикновено съсредоточаване на енергията.
МОЛИТВАТА
Всеки ще разбере интереса ми, който хранех към тези разкрития на Андреас, като се обърне внимание на обстоятелството, че въпреки многобройните неуспехи; които имах при търсене на истински Учител, бях запазил ентусиазма на младостта си и твърдата увереност в успеха.
Тези, които са хранили същото чувство през целия си живот, ще ме разберат. Андреас ме остави за малко време и четвърт час вървя сам по пътя. Когато отново се присъедини към мене, аз пазех мълчание, не знаейки, как да подкача разговора. Той заговори пръв. – Да, докторе.
към текста >>
В това изкачване има моменти, дето никой - слушате ли, никой - не би имал достатъчно сила да си отвори очите, ако един ангел не е изпратен... Докторе, това ви говори за
молитвата
!
Андреас ме остави за малко време и четвърт час вървя сам по пътя. Когато отново се присъедини към мене, аз пазех мълчание, не знаейки, как да подкача разговора. Той заговори пръв. – Да, докторе. вярвай ми, изпитите, за които говори Ямблих, после Рагуилския кладенец, олимпийските пещери, мистериите на Самотраки, подземията на Брамачария, драконите, които пречат на жълтия да се изкачи на колата на Неизменния, - пребиваването на някои от тези места или присъствието на някое от тези същества не изисква по-голяма енергия, отколкото непрекъснатото и просто всекидневно усилие към Светлината на Светлините.
В това изкачване има моменти, дето никой - слушате ли, никой - не би имал достатъчно сила да си отвори очите, ако един ангел не е изпратен... Докторе, това ви говори за
молитвата
!
Заровеният в земята камък не се ли стреми към светлината? Растението не пробива ли почвата, за да намери светлината? И зверовете се спират пред слънцето поне веднъж на ден. Океанът се повдига редовно при срещата на небесните течения, които го оживяват. Ако съвършенството и идеалите не съществуваха, Провидението би ли посадило чувство за тях в глъбините ни?
към текста >>
29.
Псалми за живия Бог – Georg Nordmann
 
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Молитвата
си къпех във зората.
Мара Белчева КОГАТО БЯХ... Когаго бях за погледа им праздник, весталка, неразбулена мечта, - не се докосваха до мен съблазни; гнездото си аз свивах в песента.
Молитвата
си къпех във зората.
Над розовите снажни висини, пред мене се усмихваше дъгата. Дружах с орли, елени и сърни. Морето си издигаше гърдите и кораба ми с девствени платна на свойта мачта нижеше звездите: и озарена в бяла светлина, в съня си бдях, сънувах се наяве; и във стихиите дома си бях. Не хвърлях мрежата си в земна слава, не чувах ехото на ничий грях. Под ясний свод, в чаровната градина, берях цветя за скръбните сърца.
към текста >>
30.
Амриха
 
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
– Животът е вечен стремеж към светлината, непреривна
молитва
към нея, говореха зюмбюлите, като се възхищаваха от красотата на цветовете си.
Първи го видяха феите и направиха своите градини за цветя по неговите брегове. – Водите му са чисти като росата, и подобно на росата, която се обръща на бисери от лъчите на слънцето и в бисерен блясък отразява светлината, той ще бъде огледало, което ще отразява красотата на живота, говореха феите, като поливаха цветята си. – Животът е радостна усмивка, радостен поглед и радостно докосване на слънцето, което всичко кичи своя път в блясък, говореха възторжено розите, когато се разцъфтяха и гледаха своите образи във водите на потока. – Животът е свещен копнеж, свещена мечта, непреривно жертвоприношение на слънчевата светлина, която служи на Бога-Любов, шепнеха карамфилите, като гледаха своите бели къдри, отразени в водата. – Животът е непреривно сияние, непреривно творчество на Бога-любов, който шествува върху светлината и непреривно дава себе си в цар на творенията, мълвяха теменугите в своята замечтаност, – Животът е вечна музика, която вечно се носи от светлината, родена от самата нея и която е словото на Онзи, чиято същност е началото на творенията, – казваха нарцисите в своята величествена замисленост.
– Животът е вечен стремеж към светлината, непреривна
молитва
към нея, говореха зюмбюлите, като се възхищаваха от красотата на цветовете си.
– Аз съм щастлив, защото животът ми беше, служене на цветята, които носят красотата на Бога - любов, рече потокът, когато стигна голямата река и се влял в нея, за да отиде в океана. II. НАРЦИС – Нарцис! Ти, който си най-нежният мечтател и най-красивият от художниците на слънцето измежду цветята, научи ме да направя живота си подобен на твоя, защото аз те обичам о, нарцис! – говореше момъкът, като стоеше на колене пред нарциса и искаше да стане художник, подобен на него. – Аз се научих дълго време да мисля за диаманти и сапфири, за бисери и рубини, които се ценят по-високо от всичко на земята, защото са най-красивите скъпоценности; и направих диаманти, сапфири, бисери и рубини от мислите си и все пак живота ми не е щастлив, защото те не могат да създадат красота, която да те наподобява.
към текста >>
31.
Стихове – Мара Белчева
 
Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Следващото ми посещение завари Андреас, че рисува върху вази в норвежки стил; додето той рисуваше, аз го попитах за някои обяснения за
молитвата
, на която той, изглеждаше, че отдава голямо значение.
В някои случаи вдъхновеното лице на трибун, друг път – бащинският вид, който има един добър баща, трети път очарователната усмивка на ангел, който при минаване по улицата проявява състрадателно утешение на една бедна жена, чийто мъж закъснява по кабаретата; в палата предсказва студено на княза нещастията, които ще го сполетят. Той устоява на голяма умора, на безсъница, на трудностите на нерешени проблеми, възкресява мъртви, заповядва на морето, на земята, на невидимите и повтаря, че не знае и че нищо не може. Знае, в коя пагода се намира този или онзи ръкопис, знае в кой планински кът расте известно рядко растение. Той дава ценни съвети на работника, свещеника, моряка, търговеца, артиста, учения. Без ласкателство той към всекиго проявява внимателност, която вежливостта изисква и много велики на земята се считат честити да се приближат до него.
Следващото ми посещение завари Андреас, че рисува върху вази в норвежки стил; додето той рисуваше, аз го попитах за някои обяснения за
молитвата
, на която той, изглеждаше, че отдава голямо значение.
Той отговори: – Вашата кабала туря на чело на своето обучение една аксиома, която вие може би сте чели много пъти, но без да ù обърнете внимание. Тя е: „Всичко е одушевено"; така казва Симеон Бен Йокай. Аз кивнах глава утвърдително. – Ако физичната ви личност е ограничена, то вещата астрална личност, умствена и пр. са също така ограничени.
към текста >>
Това е именно
молитвата
.
– Ако физичната ви личност е ограничена, то вещата астрална личност, умствена и пр. са също така ограничени. Един орангутан е седем пъти по-силен от човека. Защо да няма невидими същества по-силни от това, що наричаме човешка воля. Когато някое от тези същества ви хване за врата и ви разклати, както вие правите с някой заек, какво ви остава, освен да викате за помощ?
Това е именно
молитвата
.
Когато сте нападнати в гората, ако сте обичани от слугите си, те ще ви защитят. Следователно, човек трябва да се старае да бъде обичан от служителите на небето, т.е. да върши волята на Бога. – Вярвайте ми, прибави той, когато Стела влизаше, за да седне до нас, – че има само едно нещо, чрез което човек може да победи света. – Не го казвайте, – извика Стела.
към текста >>
32.
ЧАДА БОЖИИ - МАРА БЕЛЧЕВА
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
– Има и
молитва
, казах аз.
Трябва не само да се мълчи, но и да не видят, че можем да говорим. И най-проницателният поглед да не може да прочете по лицето ми, че аз крия нещо. Едно нещо, което наглед е тъй дребно, напр. да не злослови човек, е за нас от голяма важност. Около нас стотици същества се водят по нашит постъпки, и други стотици ни дебнат, за да ни съборят.
– Има и
молитва
, казах аз.
– Коя молитва? Молитва опортюнистична ли или икономическа или малодушна, егоистичната молитва? Не, докторе, една непрестанна молитва, която обгръща както най-малките подробности, тъй и най-обширните предмети. Една молитва на безгранична нежност. Из горещото сърце свежият дъжд на добрия Бог пада върху почвата, изсушена чрез ада.
към текста >>
– Коя
молитва
?
И най-проницателният поглед да не може да прочете по лицето ми, че аз крия нещо. Едно нещо, което наглед е тъй дребно, напр. да не злослови човек, е за нас от голяма важност. Около нас стотици същества се водят по нашит постъпки, и други стотици ни дебнат, за да ни съборят. – Има и молитва, казах аз.
– Коя
молитва
?
Молитва опортюнистична ли или икономическа или малодушна, егоистичната молитва? Не, докторе, една непрестанна молитва, която обгръща както най-малките подробности, тъй и най-обширните предмети. Една молитва на безгранична нежност. Из горещото сърце свежият дъжд на добрия Бог пада върху почвата, изсушена чрез ада. Пред нашия Цар нищо не е детинско, нищо не е непоправимо.
към текста >>
Молитва
опортюнистична ли или икономическа или малодушна, егоистичната
молитва
?
Едно нещо, което наглед е тъй дребно, напр. да не злослови човек, е за нас от голяма важност. Около нас стотици същества се водят по нашит постъпки, и други стотици ни дебнат, за да ни съборят. – Има и молитва, казах аз. – Коя молитва?
Молитва
опортюнистична ли или икономическа или малодушна, егоистичната
молитва
?
Не, докторе, една непрестанна молитва, която обгръща както най-малките подробности, тъй и най-обширните предмети. Една молитва на безгранична нежност. Из горещото сърце свежият дъжд на добрия Бог пада върху почвата, изсушена чрез ада. Пред нашия Цар нищо не е детинско, нищо не е непоправимо. И нека всяко нещо да представлява за теб семенце от вечността.
към текста >>
Не, докторе, една непрестанна
молитва
, която обгръща както най-малките подробности, тъй и най-обширните предмети.
да не злослови човек, е за нас от голяма важност. Около нас стотици същества се водят по нашит постъпки, и други стотици ни дебнат, за да ни съборят. – Има и молитва, казах аз. – Коя молитва? Молитва опортюнистична ли или икономическа или малодушна, егоистичната молитва?
Не, докторе, една непрестанна
молитва
, която обгръща както най-малките подробности, тъй и най-обширните предмети.
Една молитва на безгранична нежност. Из горещото сърце свежият дъжд на добрия Бог пада върху почвата, изсушена чрез ада. Пред нашия Цар нищо не е детинско, нищо не е непоправимо. И нека всяко нещо да представлява за теб семенце от вечността. Молитва и работа!
към текста >>
Една
молитва
на безгранична нежност.
Около нас стотици същества се водят по нашит постъпки, и други стотици ни дебнат, за да ни съборят. – Има и молитва, казах аз. – Коя молитва? Молитва опортюнистична ли или икономическа или малодушна, егоистичната молитва? Не, докторе, една непрестанна молитва, която обгръща както най-малките подробности, тъй и най-обширните предмети.
Една
молитва
на безгранична нежност.
Из горещото сърце свежият дъжд на добрия Бог пада върху почвата, изсушена чрез ада. Пред нашия Цар нищо не е детинско, нищо не е непоправимо. И нека всяко нещо да представлява за теб семенце от вечността. Молитва и работа! Тези думи бяха казани от Андреас с един приятелски тон.
към текста >>
Молитва
и работа!
Не, докторе, една непрестанна молитва, която обгръща както най-малките подробности, тъй и най-обширните предмети. Една молитва на безгранична нежност. Из горещото сърце свежият дъжд на добрия Бог пада върху почвата, изсушена чрез ада. Пред нашия Цар нищо не е детинско, нищо не е непоправимо. И нека всяко нещо да представлява за теб семенце от вечността.
Молитва
и работа!
Тези думи бяха казани от Андреас с един приятелски тон. Но цяла грамада от сили течеше под този спокоен тон: властна сигурност, мъдрост, най-широки схващания се долавяха в тези думи; инстинктивният ентусиазъм, който говори за фанатизъм, липсваше в тях. Моята воля се изкачваше до нови върхове, светлина изгряваше в мен. Чувствувах, че съм станал съвсем друг. Още чувах вътрешното ехо на последните му думи, когато Анцреас продължи: – Актът на милосърдието е най-добрият за всекиго.
към текста >>
33.
ЧАР - БОЯН МАГЪТ
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Мара Белчева
МОЛИТВА
От Тебе аз не искам милост, Боже, А моля земните си грехове, в които нявга сянката си вложих, да не смущават твойте светове, със черния си грак през светлината.
Мара Белчева
МОЛИТВА
От Тебе аз не искам милост, Боже, А моля земните си грехове, в които нявга сянката си вложих, да не смущават твойте светове, със черния си грак през светлината.
- Да могат с други глас да пеят те, - да си намират в други мир храната; Полета им - орел - да израсте: - с криле на вихър да летят високо, и през пъкъла огнен и студен, в познанието да слязат най-дълбоко, и да се върнат ангели при мен...
към текста >>
34.
ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ГУРВИЧ - Б. БОЕВ
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Но
молитвата
им е често набожна мечтателност и често пренебрегват дейността.
Трябва да им помогнем да видят, че доброволното лишение от едно удоволствие в полза на един скърбящ струва повече, отколкото външното почитание на Бога. Трябва да им дадем преди всичко добър пример и то с весел и засмян вид. Щом видите и най малкото им усилие и желание, научете ги на разумните усилия; всяка вечер да правят преглед на живота си през деня и да видят направените грешки; да сравняват дните, седмиците, месеците. * * * Работниците от втората градина чувствуват нужда да се молят. Това им е по вкуса.
Но
молитвата
им е често набожна мечтателност и често пренебрегват дейността.
Те не обръщат достатъчно внимание на малките грешки. А пък онзи, който не е верен в малките неща, няма да е верен и в големите. Работата в тази градина и в следващата се състои в изработването на една статуя, която по възможност най много да прилича на формата на Словото. В 4-та градина слиза светлината на благодатта и оживява тая статуя. Начинаещият ще си определи начин на работа: дисциплина на часовете, дисциплина морална, дисциплина умствена чрез всекидневно употребление на медитацията.
към текста >>
Те ще се ползуват, ако насочат съзнанието си към правене добро,
молитва
, послушание, труд, внимателност, вътрешна радост, нежност и пр.
В 4-та градина слиза светлината на благодатта и оживява тая статуя. Начинаещият ще си определи начин на работа: дисциплина на часовете, дисциплина морална, дисциплина умствена чрез всекидневно употребление на медитацията. Усърдието през този период е хладно и вниманието повърхностно. Ако имате случай да се занимавате с хората от втората категория, създайте им навик да мислят често за Първичната Причина. * * * В третата градина работят тези, които са взели окончателно решение да служат на Бога Те следват по-строга дисциплина; премахнали са ненужните думи и грижи.
Те ще се ползуват, ако насочат съзнанието си към правене добро,
молитва
, послушание, труд, внимателност, вътрешна радост, нежност и пр.
Всеки месец могат да размишляват върху една от тези добродетели. Те могат да се посвещават да издигнат мисълта си към Първичната Причина винаги, когато са свободни. * * * Четвъртата градина е най важната. Това са добри работници, издръжливи на умора; те не пестят усилията си. Желанието да угодят на Бога е превишило в сърцето им грижата за личните им интереси.
към текста >>
За да работи човек в петата градина, трябва да пребивава в непрестанна
молитва
, да проявява неизменно търпение, да иска нова работа, когато завърши старата и да е получил от Него вътрешния мир.
* * * В петата градина са тези които са реализирали единство в живота си. Работниците в тая област не се ограничават само с лишаване от известни празни наслади; щом могат да облекчат страданията на околните, те се чувствуват щастливи. Тяхната енергия се прониква от едно спокойствие; те умеят да съхраняват вътрешното уединение всред шума на външния живот; смирението им прилича на това на ангелите. Умът и желанието им не си противоречат вече По този начин те с най-прости средства постигат най-големи резултати. Те са готови винаги да дадат своите заслуги на други; Небето им помага Те постоянно се стремят към Царството Божие и поради чистотата на намеренията им, делата им принасят плодове, както в настоящето, тъй и в бъдещето.
За да работи човек в петата градина, трябва да пребивава в непрестанна
молитва
, да проявява неизменно търпение, да иска нова работа, когато завърши старата и да е получил от Него вътрешния мир.
Този мир представлява първото облъхване на Духа. Постепенно Той ще се прояви във вас и ще пречисти храма. Вие ще влезете в свръхфизичното виждане, ще имате небесни преживявания. Ще преживеете реалността на божествения свят; ще гледате нещата лице в лице, и Утешителят ще ви представи образа на Абсолютното - образ, приготвен специално за вас. * * * За да влезе в шестата градина, човек трябва да преживее едно трето слизане в ада, една трета вътрешна смърт, една трета нощ; след преживяването на тези неща иде великолепен изгрев.
към текста >>
35.
НОВОТО НАПРАВЛЕНИЕ НА ТРУДА - Б. БОЕВ
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
В силата на
молитвата
ще укрепнете.
Дръжте се заедно - и бъдете сигурни в моята помощ. И така бъдете Негови съработници сега, когато Той има нужда от вас; приемете Го в душите си. Говорете на другите за голямото значение от такива, които биха изнесли навън в света нашите сили и преди всичко нека всички знаят, че Господ е близко. Заради всичко, което вие доброволно понасяте за Него - Владетелят на Владетелите, ние ви закриляме и обичаме още повече. --------------------------------------- Станете, идете и помолете се, ако знаете как да се молите.
В силата на
молитвата
ще укрепнете.
Да се моли човек - това е най-високото и благородно занимание, което може да се върши в тоя свят. Само така се въздига и облагородява човешкото сърце. В истинската молитва се изразява съзнателният стремеж на душата към Бога - вашата Любов. Докато имаме хора, които се молят само на подобните на себе си, а не на Господа, Висшето благо, светът ще бъде такъв.
към текста >>
В истинската
молитва
се изразява съзнателният стремеж на душата към Бога - вашата Любов.
Заради всичко, което вие доброволно понасяте за Него - Владетелят на Владетелите, ние ви закриляме и обичаме още повече. --------------------------------------- Станете, идете и помолете се, ако знаете как да се молите. В силата на молитвата ще укрепнете. Да се моли човек - това е най-високото и благородно занимание, което може да се върши в тоя свят. Само така се въздига и облагородява човешкото сърце.
В истинската
молитва
се изразява съзнателният стремеж на душата към Бога - вашата Любов.
Докато имаме хора, които се молят само на подобните на себе си, а не на Господа, Висшето благо, светът ще бъде такъв.
към текста >>
36.
НА МУСАЛА - П.Г. ПАМПОРОВ
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Тъй от зори ми сиви, замъглени във мене стадото звъни: зове пак на
молитва
по хълма пръснатите дни.
Мара Белчева ЮНДОЛА Зората окадила хълмовете. На стадото – кадилница – звънът приижда и се губи. На прянос борите мълчат. Загадъчни и тъмни бдят скалите От техний замък спуща се орел в далечините сиви, криле разперил горд и смел.
Тъй от зори ми сиви, замъглени във мене стадото звъни: зове пак на
молитва
по хълма пръснатите дни.
Но горд из своите самотни кули, излита мощен царствения дух, отвъд мъглите сиви, към слънцето – око и слух
към текста >>
37.
ПЕСНИ НА ПРОЛЕТТА - П.Г.П.
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Фуен Ву приготвяше камбаните за всички храмове, които по онова време в Китай зоваха праведните за
молитва
.
Georg Nordmann КАМБАНАРЯТ (Китайско предание) Наблизо край Пекин живееше старият камбанар Фуен Ву. Скромната му къща бе приютена сред кичеста градин, и до нея се намираше ливницата, от която в тъмнината на нощта често се излизаше ослепителния блясък на разтопен метал. Камбанарят Фуен Ву живееше сам с едничката си дъщеря Офизан, която беше на седемнадесет години. Мълчалив, затворен в себе си, той криеше някаква мъка, която с никого не споделяше, но която бе хвърлила отпечатък по неговото строго, неподвижно лице.
Фуен Ву приготвяше камбаните за всички храмове, които по онова време в Китай зоваха праведните за
молитва
.
Той ги отливаше във форми с украса от древно писмо и знаци, оставени от пророците на Небесния император. По цепи дни той стоеше затворен в своята работилница, чукаше, стягаше нещо, а вечер, когато слънцето се скриваше на запад - далеко някъде зад пределите на обширната китайска земя. Фуен Ву изливаше отляната течност в приготвената форма. По това време един от ламите строеше храм на Лао Тцео. Тоя храм бе величествен.
към текста >>
Тя обърна глава към Пекинг и видя големия храм готов да чака като исполин своята камбана, чийто глас ще прелети над града, да сбере за
молитва
праведните синове.
Той нямаше по-скъпо същество на тоя свят от своята малка дъщеря, която след дните на тежък, огнен труд, идваше при него с нежна милувка и с детински сладък глас му разказваше за всичко, що бе видела през деня... Шестнадесет пъти Фуен Ву изливаше грамадната камбана за новия храм, но той все не бе доволен от нейния глас. Тя не звучеше така, както старият майстор очакваше: нейният ек не будеше в сърцата на верните онова свято чувство, а грешниците едва ли от него биха изтръпнали, както искаше светия лама, който строеше храм на Великия Учител. Натъжи се, отпадна духом камбанарят, чиято ръка бе изляла всички камбани в Пекинг и му се струваше, че гневът на небесния син ще го срази, защото не може да изпълни даденото обещание. След последния си опит Фуен Ву излезе от ливницата отпаднал, изпотен, отиде в градината и там падна на колене, като започна безутешно да се бие в гърдите. Притича тогава Офизан уплашена, прегърна побелялата глава на баща си и след дълги молби узна тайната на неговата скръб.
Тя обърна глава към Пекинг и видя големия храм готов да чака като исполин своята камбана, чийто глас ще прелети над града, да сбере за
молитва
праведните синове.
За камбаната чакаше и верният служител, но Фуен Ву не можеше да я приготви според даденото обещание. Свечери се, слънцето кърваво залезе на запад и червеният му блясък приличаше на лошо знамение. Сякаш небето щеше да излее гняв върху страната, в която се роди Лао Тцео. Офизан, чието сърце беше чисто като цвета на вишните (защото Офизан ще рече вишнев цвят), с насълзени очи молеше баща си да се не отчайва, да не скърби, а още веднъж да опита своето старо изкуство. Послуша старият майстор своето дете и за последен път отиде и разпали въглените и разтопи непослушния метал.
към текста >>
Той чу един глас, мощен като ек от гръмотевица, но с чистота на вишнев цвят, със скрита нежност като спокойна песен на
молитва
.
Чак на сутринта, когато слънцето се издигна доста нависоко, Фуен Ву отмахна формите и чукна за първи път камбаната. О, това не беше глас на метал! Това бе повеление, излязло от устата на Пророка, който разкриваше с нечути слова великата красота на небето. Камбанарят изтръпна. Той чу от собственото си творение това, което никоя уста не можеше да му разкаже.
Той чу един глас, мощен като ек от гръмотевица, но с чистота на вишнев цвят, със скрита нежност като спокойна песен на
молитва
.
Гласът на едно сърце звънеше в него, едно любящо сърце, което събуждаше сърцата. Навън, на улицата на бедната махала, се бяха набрали тълпа хора. Те бяха чули тоя неземен глас: едни плачеха, други благославяха небето, трети раздираха дрехите си в неудържимо разкаяние... Късно узна тайната старият камбанар Фуен Ву, на когото дадоха почести и слава. Никой, обаче, не можеше да заличи скръбта в душата му по Офизан - най-любимото от всичко, що бе имал на света. Офизан, чиито чистота послужи на Великия за великото Му дело.
към текста >>
38.
КНИГОПИС
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
В природните красоти, в песента на
молитвата
, която съединява хората с Бога, в добротата ще намерите любовта, мъдростта, истината, ще намерите могъщество, хармония, вяра, които ще ви отворят пътя към безсмъртната светлина на вашата вътрешна същина.
От вас не се изисква никаква човешка формалност, никаква външна връзка, но онази, която вашата душа ви шепне; от вас се изисква вътрешния подтик да се възродите към по-висш живот. Той, Учителят, ни зове при извора на Божествената любов, която носи мир за всички сърца, за всички народи. Братя, които желаете напредък, елате по този път. Учителят ще ви заведа при живия извор на живота, тъй че злото ще падне от вас, както падат есенните листа от дърветата и доброто ще поникне, както никнат лилиите през пролетта. Елате! Телата ви ще се укрепят, душите ви ще се калят за новорождението на идеала на новата епоха, която сега се ражда върху развалините на стария свят.
В природните красоти, в песента на
молитвата
, която съединява хората с Бога, в добротата ще намерите любовта, мъдростта, истината, ще намерите могъщество, хармония, вяра, които ще ви отворят пътя към безсмъртната светлина на вашата вътрешна същина.
Учителят води към бляска на изгряващото слънце". Ето накратко отзивите на същия за някои от беседите на Учителя: „Пробуждане на колективното съзнание": Тук авторът обяснява: трите основи на нашето съзнание, диференцирането на Единната есенция, на Единната Реалност; пътя, по който еволюираме. Тази беседа обяснява вътрешните съотношения в човешкия живот и проявите на индивида като частица от човечеството. Тя посочва силите, които могат да подобрят нашия живот, защото съзнанието на колективната жертва издига народите. Тази беседа посочва, как бащи и майки могат да раждат умни и добри деца.
към текста >>
39.
Списанието PDF
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
* * *
МОЛИТВА
След буря в нежънати ниви денят си почива, след град, сред сломената ръж - за хляба насъщ помак във
молитва
се кланя.
Мара Белчева СТЪЛБА През огън водят наште стъпала; през огъня на дните мъртви. И нигде вратня, нигде перила, вред върхове от жертви. Осъдени на смърт, не се боим, на смърт осъждаме ний други: и в Божите очи тогава дим са нашите заслуги. На времето си – слепи ний стрелки посочваме на ден и нощ прехода. Поточета - се вливаме в реки на тръните под свода.
* * *
МОЛИТВА
След буря в нежънати ниви денят си почива, след град, сред сломената ръж - за хляба насъщ помак във
молитва
се кланя.
Убита прехрана! Отплаща за някой ли грях? Знай само Аллах. И утре Аллах ще помага и в суша и влага: в ръце му е всеки живот и всеки имот. Отблясва се, грей примирение и в светло кръжение, целува добрата земя там вита чалма.
към текста >>
40.
ГОЛЯМАТА СВЕТОВНА КРИЗА - А. ТОМОВ
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Още в своето родно село той бе извършил чудесни излекувания без друг видим способ, освен
молитвата
.
* * * Потребно бе едно внимателно наблюдение, за да се открият у тоя човек разните дарби на знаменитите мистици, до такава степен неговата личност ги хармонизираше с мярка, дотолкова неговите обноски бяха прости и като че ли нямащи общо с най-великите преимущества. Съвършено бащинското добродушие на неговия прием и на неговия говор, даже и в минути, които по общото мнение изглеждаха важни, показваше доколко в неговите очи човешките величия, земните трагедии са малки, в сравнение с Божието дело, чийто безкраен и всякога нов блясък поглъщаше неговия поглед. Въобразете си едно същество способно да се държи в равновесие във всички точки, през които безкрайното влиза в крайното и вие ще си обясните противоречията, които нашият Непознат съчетаваше в себе си, като че ли за удоволствие. Интимен с болшинството, недостъпен за някои, умерен и благоразумен, ту бавен, ту бърз, говорещ еднакво и като поет и като житейски човек, познаващ една безкрайност от тайни и безгрижен за своята наука, изкусен във всички занятия, чувствителен към изящните изкуства, уважаващ умствените и социалните превъзходства, при все това давайки да се подразбере, че те са суета пред лицето на Христа; с една снизходителност за другите, но с една строгост към себе си, еднакво крайни; оставящ се да бъде тиранизиран от слабите, макар че знаеше да доведе до послушание най-големите тирани ; еднакво добере чувствуващ се и на тавана и в двореца, говорещ всекиму на неговото наречие; най-сетне, всестранен, както живота, от чиито всички богатства той се възхищаваше, и всякога подобен на себе си, както неговият учител, Христос, на Когото той се считаше за най-недостоен служител. Син на много бедни селяни, най-възрастният от пет деца, той още много рано биде изпратен в съседния град, дето можа, печелейки си сам за своите нужди, да продължи доста нагоре своето образование.
Още в своето родно село той бе извършил чудесни излекувания без друг видим способ, освен
молитвата
.
В големия индустриален град, където премина почти целия му живот, неизлечимите, клетниците, отчаяните скоро опознаха този таен благодетел, чиято младежка мъдрост им придаваше, заедно с здравето, смелост и себеотрицание, тъй необходими на малките хора, чийто тежък труд поддържа цялото обществено здание. Освен лечение, искаха от него много други неща: сполука в известна постъпка, успех в предприятие, спасение на войника, решение на технически задачи, разсейване на душевна криза. Често пъти, от своя страна, той изискваше от просителя отчасти да се отплати на Божествената правда чрез даване милостиня, сдобряване, изоставяне на процес, осиновяване на сирак. И чудото, невероятното и невъзможното нещо ставаше без шум, без да може да се обясни как. Всичко, което свидетелите можеха някога да узнаят, то бе, че нашият чудотворец осъждаше практиката на езотеризма като противна на божествения закон, не я употребяваше под никаква форма и не препоръчваше теории за нея.
към текста >>
Той поставяше братската любов преди всичко, преди
молитвата
и даже преди врага!
Той прогласяваше единствената божественост на Исуса, Неговото всемирно господство и вечната трайност на Неговото изкупително дело. - Той приемаше буквално разказите на апостолите, считайки за излишно модерното тълкуване. „Ако човек се стреми, казваше той, да обича ближния си както себе си, то небето му разкрива истинския смисъл на текстовете". Понякога той даваше кратки коментарии на Писанията по един нов и жив начин. За съжаление, понеже той считаше съвременниците премного увлечени в интелектуализъм, понеже считаше прилагането на добродетелта за единствено средство, способно да ни води към съвършенство, показваше се малко щедро в говоренето.
Той поставяше братската любов преди всичко, преди
молитвата
и даже преди врага!
Той казваше: „Милосърдието е, което запалва истинската вяра и което ни научава да се молим; молитва без милосърдие е лесна, а вярата без милосърдие не е вяра ! " Той особено много осъждаше гордостта и егоизма, или по-точно не ги осъждаше, а ги сочеше като най-големи препятствия за нашия напредък. „Небето пренебрегва гордите", казваше той. Ако не отидете при бедните, при малките, как ангелите ще дойдат при вас? " Трябва да се храни Любов към всички форми на живота, към хората, към животните, към растенията.
към текста >>
Той казваше: „Милосърдието е, което запалва истинската вяра и което ни научава да се молим;
молитва
без милосърдие е лесна, а вярата без милосърдие не е вяра !
- Той приемаше буквално разказите на апостолите, считайки за излишно модерното тълкуване. „Ако човек се стреми, казваше той, да обича ближния си както себе си, то небето му разкрива истинския смисъл на текстовете". Понякога той даваше кратки коментарии на Писанията по един нов и жив начин. За съжаление, понеже той считаше съвременниците премного увлечени в интелектуализъм, понеже считаше прилагането на добродетелта за единствено средство, способно да ни води към съвършенство, показваше се малко щедро в говоренето. Той поставяше братската любов преди всичко, преди молитвата и даже преди врага!
Той казваше: „Милосърдието е, което запалва истинската вяра и което ни научава да се молим;
молитва
без милосърдие е лесна, а вярата без милосърдие не е вяра !
" Той особено много осъждаше гордостта и егоизма, или по-точно не ги осъждаше, а ги сочеше като най-големи препятствия за нашия напредък. „Небето пренебрегва гордите", казваше той. Ако не отидете при бедните, при малките, как ангелите ще дойдат при вас? " Трябва да се храни Любов към всички форми на живота, към хората, към животните, към растенията. Трябва да проявите милосърдие, когато направите открития и изобретения; и тях трябва да разпространявате безплатно, понеже даром сте ги получили.
към текста >>
На второ място подир добрите дела и вътрешната дисциплина тоя велик практик на мистицизма поставяше
молитвата
.
" Той особено много осъждаше гордостта и егоизма, или по-точно не ги осъждаше, а ги сочеше като най-големи препятствия за нашия напредък. „Небето пренебрегва гордите", казваше той. Ако не отидете при бедните, при малките, как ангелите ще дойдат при вас? " Трябва да се храни Любов към всички форми на живота, към хората, към животните, към растенията. Трябва да проявите милосърдие, когато направите открития и изобретения; и тях трябва да разпространявате безплатно, понеже даром сте ги получили.
На второ място подир добрите дела и вътрешната дисциплина тоя велик практик на мистицизма поставяше
молитвата
.
„Трябва непрестанно да се молите, и да благодарите. Може да се молите безразлично де, безразлично кога, тъй като Бог никога не е далеч от нас, а ние сме, които се държим далеч от Него... Достатъчно е да потърсите от дълбочината на сърцето си, без учени формули, понеже ако подирите навсякъде в милионите светове и слънца, разсеяни от ръката на Отца, никъде не ще намерите нещо по-хубаво от „Отче наш". Обаче, за да достигне вашата молитва до Небето, трябва да бъдете съвсем малки. Небето не изслушва, освен слабите." Неговите прости упътвания, неговите силни и благи слова в едно и също време точни и проникнати от най-възвишена поезия, съдържаха в себе си, за голяма изненада на някои, едно знание конкретно и, тъй да се каже, всемирно. Този човек, лишен от големи дипломи, учудваше всякакъв вид специалисти Напр.
към текста >>
Обаче, за да достигне вашата
молитва
до Небето, трябва да бъдете съвсем малки.
" Трябва да се храни Любов към всички форми на живота, към хората, към животните, към растенията. Трябва да проявите милосърдие, когато направите открития и изобретения; и тях трябва да разпространявате безплатно, понеже даром сте ги получили. На второ място подир добрите дела и вътрешната дисциплина тоя велик практик на мистицизма поставяше молитвата. „Трябва непрестанно да се молите, и да благодарите. Може да се молите безразлично де, безразлично кога, тъй като Бог никога не е далеч от нас, а ние сме, които се държим далеч от Него... Достатъчно е да потърсите от дълбочината на сърцето си, без учени формули, понеже ако подирите навсякъде в милионите светове и слънца, разсеяни от ръката на Отца, никъде не ще намерите нещо по-хубаво от „Отче наш".
Обаче, за да достигне вашата
молитва
до Небето, трябва да бъдете съвсем малки.
Небето не изслушва, освен слабите." Неговите прости упътвания, неговите силни и благи слова в едно и също време точни и проникнати от най-възвишена поезия, съдържаха в себе си, за голяма изненада на някои, едно знание конкретно и, тъй да се каже, всемирно. Този човек, лишен от големи дипломи, учудваше всякакъв вид специалисти Напр. аз го чух да припомня на юристи забравени случаи, да обяснява на палеографи някой текст, да осветлява някои физици, да означава на някой ботаник местонахождението на някое най-рядко растение. Отиваха за съвет при него метафизици, както и лекари или индустриалци, ангажирани в някоя рискована работа. Държавни мъже, финансисти вземаха понякога директиви от него.
към текста >>
Всички чудеса, извършени от светии като Венсен Ферие, Франсуа де Пол, Жозеф де Купертино, Арския свещеник, от волеви личности увличащи народните маси като Бернард от Клерво, Франциск Асизки или Жана д`Арк, аз ги видях да ги извършва и той; чудесата цъфтяха подир неговите стъпки; те изглеждаха естествени, неизбежни, сигурни, и нищо друго не ги предизвикваше, освен
молитвата
.
Той казваше: „Всяко дете на Бога, достатъчно чисто, за да се пожертвува, за кого да е от своите братя и да забрави жертвата си, може да знае всичко. Звездата ще му разкрие тайната си, камъкът на тази стена ще му каже името на работника, който го е издялал, растенията ще му разкрият своите качества и по лицето на човека той ще прочете техните постъпки." Всички клонове на съвременното знание изглеждаха познати на тоя странен изследовател. Нещо още по-удивително: когато веднъж ми се случи да го запитам върху някои древни мнения, които в нашата епоха се считат за суеверни, той ми отговори нашироко и ми достави различни опитни доказателства за тяхната истинност. Много по-рано от нашите съвременни физици той твърдеше за тежестта на светлината, за съответствието между цветовете и звуковете, за хромотерапията, за относителността на времето и пространството и многовидността на техните форми, за сложността на простите тела, за съществуването на непознати метали, и за още други особености, които премълчавам, тъй като в настоящия час ще се видят малко невероятни на положителните умове. При това, тоя филантроп, тоя учен беше един извънреден чудотворец.
Всички чудеса, извършени от светии като Венсен Ферие, Франсуа де Пол, Жозеф де Купертино, Арския свещеник, от волеви личности увличащи народните маси като Бернард от Клерво, Франциск Асизки или Жана д`Арк, аз ги видях да ги извършва и той; чудесата цъфтяха подир неговите стъпки; те изглеждаха естествени, неизбежни, сигурни, и нищо друго не ги предизвикваше, освен
молитвата
.
„Може би хипнотизъм? ” - ще помисли никой. Дете заболяло от круп на четиридесет мили разстояние от града, дето обитава церителят, е ли хипнотизируемо? Може би внушение? Тъкани, обхванати от рак и туберкулоза, могат ли да се поддадат на внушение?
към текста >>
41.
СЪДЪРЖАНИЕ
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
(Планинско цвете), да почувства неволята като благата воля на Всевишния (
Молитва
; Учителят).
Препоръчваме го на читателите си. Поддържа се от доброволните помощи на своите читатели. 5. Мара Белчева. – „Избрани песни". Тая книга е синтез на нейното поетическо дело, извървян път и кристализация на един мироглед на човек (именно на човек), който не е преставал да търси, за да достигне най-сетне до съзнанието да приеме волята Божия не като подчинение, а като победа.
(Планинско цвете), да почувства неволята като благата воля на Всевишния (
Молитва
; Учителят).
Песните са изпети просто и непринудено-, в тях всичко е дадено в загадката на образа и краската, а проникващо настроение хваща душата на четеца и я води по високите върхове на себе превъзмогването Книгата се доставя и от редакцията на списание „Житно Зърно" срещу 40 лева. 6. Ясновидските предсказания и науката от А. Теомов . Цена 15 лева. Доставя се от Никола Нанков, Витошка, 3 – София.
към текста >>
42.
УВОД КЪМ КАБАЛАТА
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
И затова, ако се обърнем с мълчалива
молитва
към оня Дух, който затопля земята ни и извиква из нея живот, то ще възприемем от силата му.
Те принадлежат на известна църква, признават религията, не отсъствуват нито от едно богослужение – и не вярват обаче в нищо друго, освен в плътта – в материята). Слънцето и елементите, които то ни изпраща, са пълни не само с живот. но са препълнени с духовна сила – одухотворяваща сила. Слънцето е нещо по-вече от едно небесно тяло – една планета. То е една могъща съзнателна същност, един Дух.
И затова, ако се обърнем с мълчалива
молитва
към оня Дух, който затопля земята ни и извиква из нея живот, то ще възприемем от силата му.
Ще възприемем дух – от неговия Дух, слънчевия Дух. Великата мъдрост на древността, познавайки тоя закон, е посветила един от седмичните дни на слънцето. В тоя ден човек, чрез духовна и телесна почивка ще възприеме сила от слънцето. Оттам името неделя (Sonntag – Sonnentag, Tag der Sonne – ден на слънцето). Следи от тоя закон и обичай идат чак до наше време чрез обожателите на слънцето на изток.
към текста >>
Искам да ми се открие и да позная реалността на тези духовни закони все по-ясно и по-хубаво." Тая е
молитвата
по отношение на слънцето на съвременния човек, който иска да се моли в дух и истина.
Отдай се на спокойните, стоплящи, радващи течения на слънчевите елементи, не само на елементите, които протичат от небесното тяло, но същевременно и на превърнатия елемент, който тъй пленително се открива и като цвят и като лист в зеленина и във всичко, що живее, чувства и приема сила от слънцето Вземай прочее сила от слънцето, сила и покой за духа и тялото, сила за нова деятелност. Заповедта: „Почитай съботата", съдържа велика мъдрост... „Шест дни работи, а в седмия си почини и посвети го на Вечния, на Бога". Кажи: „Искам да чувствам духът на онова великолепно небесно тяло, което е извор на великия живот на земята. Искам просветление и озарение на моите духовни чувства, за да мога да позная най-могъщото откровение на Божествения и вечния закон в слънцето. Искам да получа сила от всичките форми на природата, от цвят, и дърво, и животно, които както самия мен са сгрети за живот от лъчите на слънцето.
Искам да ми се открие и да позная реалността на тези духовни закони все по-ясно и по-хубаво." Тая е
молитвата
по отношение на слънцето на съвременния човек, който иска да се моли в дух и истина.
към текста >>
43.
ВИЖТЕ ПОЛСКИТЕ КРЕМОВЕ - ПРЕНТИС МЪЛФОРД
 
Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
МОЛИТВАТА
От самото начало на историята у всички народи и религии намираме
молитвата
или каквато и да е форма на
молитвата
.
Прентис Мълфорд.
МОЛИТВАТА
От самото начало на историята у всички народи и религии намираме
молитвата
или каквато и да е форма на
молитвата
.
Затова може да се мисли, че молитвата е едно побуждение, един инстинкт, един закон или един принцип на човешката природа. На въпроса кому се молим, искам да отговоря: В мисли ние всички можем да се обединим; безграничния всемир е изпълнен с безграничен Дух, Душа, Разум и Сила. Не виждаме ли в него мириади особености, всяка различна по сила и разум, откровения от могъщество и мъдрост, които надминават нашето разбиране. Ние можем да наречем тази сила „Бог", или „Безграничното", или както го наричат индийците „Великия Дух". Ние можем да му дадем всички имена и пак не ще можем да Го обхванем всецяло.
към текста >>
Затова може да се мисли, че
молитвата
е едно побуждение, един инстинкт, един закон или един принцип на човешката природа.
Прентис Мълфорд. МОЛИТВАТА От самото начало на историята у всички народи и религии намираме молитвата или каквато и да е форма на молитвата.
Затова може да се мисли, че
молитвата
е едно побуждение, един инстинкт, един закон или един принцип на човешката природа.
На въпроса кому се молим, искам да отговоря: В мисли ние всички можем да се обединим; безграничния всемир е изпълнен с безграничен Дух, Душа, Разум и Сила. Не виждаме ли в него мириади особености, всяка различна по сила и разум, откровения от могъщество и мъдрост, които надминават нашето разбиране. Ние можем да наречем тази сила „Бог", или „Безграничното", или както го наричат индийците „Великия Дух". Ние можем да му дадем всички имена и пак не ще можем да Го обхванем всецяло. И според степента, с която Го обхващаме с мисълта си, расте и неговата тайнственост над нас.
към текста >>
Ако искаш, наречи
молитвата
едно желание.
Не виждаме ли в него мириади особености, всяка различна по сила и разум, откровения от могъщество и мъдрост, които надминават нашето разбиране. Ние можем да наречем тази сила „Бог", или „Безграничното", или както го наричат индийците „Великия Дух". Ние можем да му дадем всички имена и пак не ще можем да Го обхванем всецяло. И според степента, с която Го обхващаме с мисълта си, расте и неговата тайнственост над нас. На тая сила ние се молим.
Ако искаш, наречи
молитвата
едно желание.
Нещо, което произтича от смешение на елементите, които са вложени в нашия Дух, Душа и Тяло. Наречи го желание да добием Благото, доколкото сме в състояние да го обхванем. Молитвата е един стремеж – духовна сила, душа събрана, сгъстена чрез желанието. Просветените души ще се стремят към смелост, търпение, чистота, благородство и сила, за да могат да творят; към чисти духовни очи, за да могат по-много да виждат; към възвишена дейност, към използуване на живота. Това е молитвата на подигнатата мъдрост.
към текста >>
Молитвата
е един стремеж – духовна сила, душа събрана, сгъстена чрез желанието.
И според степента, с която Го обхващаме с мисълта си, расте и неговата тайнственост над нас. На тая сила ние се молим. Ако искаш, наречи молитвата едно желание. Нещо, което произтича от смешение на елементите, които са вложени в нашия Дух, Душа и Тяло. Наречи го желание да добием Благото, доколкото сме в състояние да го обхванем.
Молитвата
е един стремеж – духовна сила, душа събрана, сгъстена чрез желанието.
Просветените души ще се стремят към смелост, търпение, чистота, благородство и сила, за да могат да творят; към чисти духовни очи, за да могат по-много да виждат; към възвишена дейност, към използуване на живота. Това е молитвата на подигнатата мъдрост. Такава молитва ни посочва библията с думите: „Търсете първом Царството Божие и Неговата правда" – това ще каже: по-добро и по-продължително щастие, цял в живота. Затова смятам, че молитвата е един велик закон, който се изявява в цялата природа при нисшите форми тъй добре, както и у по-висшите – до човека. Да, аз мисля, молитвата е една необходимост за човека.
към текста >>
Това е
молитвата
на подигнатата мъдрост.
Ако искаш, наречи молитвата едно желание. Нещо, което произтича от смешение на елементите, които са вложени в нашия Дух, Душа и Тяло. Наречи го желание да добием Благото, доколкото сме в състояние да го обхванем. Молитвата е един стремеж – духовна сила, душа събрана, сгъстена чрез желанието. Просветените души ще се стремят към смелост, търпение, чистота, благородство и сила, за да могат да творят; към чисти духовни очи, за да могат по-много да виждат; към възвишена дейност, към използуване на живота.
Това е
молитвата
на подигнатата мъдрост.
Такава молитва ни посочва библията с думите: „Търсете първом Царството Божие и Неговата правда" – това ще каже: по-добро и по-продължително щастие, цял в живота. Затова смятам, че молитвата е един велик закон, който се изявява в цялата природа при нисшите форми тъй добре, както и у по-висшите – до човека. Да, аз мисля, молитвата е една необходимост за човека. Ако искаш, можем да говорим също и за една научно доказана нужда. Наука и Религия съвсем не трябва да се делят.
към текста >>
Такава
молитва
ни посочва библията с думите: „Търсете първом Царството Божие и Неговата правда" – това ще каже: по-добро и по-продължително щастие, цял в живота.
Нещо, което произтича от смешение на елементите, които са вложени в нашия Дух, Душа и Тяло. Наречи го желание да добием Благото, доколкото сме в състояние да го обхванем. Молитвата е един стремеж – духовна сила, душа събрана, сгъстена чрез желанието. Просветените души ще се стремят към смелост, търпение, чистота, благородство и сила, за да могат да творят; към чисти духовни очи, за да могат по-много да виждат; към възвишена дейност, към използуване на живота. Това е молитвата на подигнатата мъдрост.
Такава
молитва
ни посочва библията с думите: „Търсете първом Царството Божие и Неговата правда" – това ще каже: по-добро и по-продължително щастие, цял в живота.
Затова смятам, че молитвата е един велик закон, който се изявява в цялата природа при нисшите форми тъй добре, както и у по-висшите – до човека. Да, аз мисля, молитвата е една необходимост за човека. Ако искаш, можем да говорим също и за една научно доказана нужда. Наука и Религия съвсем не трябва да се делят. Не съществува никакво основание те да се делят.
към текста >>
Затова смятам, че
молитвата
е един велик закон, който се изявява в цялата природа при нисшите форми тъй добре, както и у по-висшите – до човека.
Наречи го желание да добием Благото, доколкото сме в състояние да го обхванем. Молитвата е един стремеж – духовна сила, душа събрана, сгъстена чрез желанието. Просветените души ще се стремят към смелост, търпение, чистота, благородство и сила, за да могат да творят; към чисти духовни очи, за да могат по-много да виждат; към възвишена дейност, към използуване на живота. Това е молитвата на подигнатата мъдрост. Такава молитва ни посочва библията с думите: „Търсете първом Царството Божие и Неговата правда" – това ще каже: по-добро и по-продължително щастие, цял в живота.
Затова смятам, че
молитвата
е един велик закон, който се изявява в цялата природа при нисшите форми тъй добре, както и у по-висшите – до човека.
Да, аз мисля, молитвата е една необходимост за човека. Ако искаш, можем да говорим също и за една научно доказана нужда. Наука и Религия съвсем не трябва да се делят. Не съществува никакво основание те да се делят. Разумното желание, разумният стремеж – това е най-мъдрата молитва.
към текста >>
Да, аз мисля,
молитвата
е една необходимост за човека.
Молитвата е един стремеж – духовна сила, душа събрана, сгъстена чрез желанието. Просветените души ще се стремят към смелост, търпение, чистота, благородство и сила, за да могат да творят; към чисти духовни очи, за да могат по-много да виждат; към възвишена дейност, към използуване на живота. Това е молитвата на подигнатата мъдрост. Такава молитва ни посочва библията с думите: „Търсете първом Царството Божие и Неговата правда" – това ще каже: по-добро и по-продължително щастие, цял в живота. Затова смятам, че молитвата е един велик закон, който се изявява в цялата природа при нисшите форми тъй добре, както и у по-висшите – до човека.
Да, аз мисля,
молитвата
е една необходимост за човека.
Ако искаш, можем да говорим също и за една научно доказана нужда. Наука и Религия съвсем не трябва да се делят. Не съществува никакво основание те да се делят. Разумното желание, разумният стремеж – това е най-мъдрата молитва. Затова е важно да се знае първо, за какво да се молим.
към текста >>
Разумното желание, разумният стремеж – това е най-мъдрата
молитва
.
Затова смятам, че молитвата е един велик закон, който се изявява в цялата природа при нисшите форми тъй добре, както и у по-висшите – до човека. Да, аз мисля, молитвата е една необходимост за човека. Ако искаш, можем да говорим също и за една научно доказана нужда. Наука и Религия съвсем не трябва да се делят. Не съществува никакво основание те да се делят.
Разумното желание, разумният стремеж – това е най-мъдрата
молитва
.
Затова е важно да се знае първо, за какво да се молим. Ние трябва да отворим нашите души, да ги приготвим да приемат това, което ще се влее, да бъдем готови да слушаме и се учим и широко да разтворим вратите и прозорците на нашия Дух. Аз вярвам, че безграничното всемирно пространство е преизпълнено с живот и култура чрез Него. Аз вярвам, че прахът под нозете ми живее и че думата „смърт" е единствената в нашия език, която изразява невъзможността. Защото самия процес на отпадане и гниене в природата всъщност е движение, живот, унищожение, за да може в нова форма да се яви животът.
към текста >>
Молитвата
почива върху инстинкта на желанието и стремежа, който, както вече казах, се наблюдава у всички същества в природата.
Затова е важно да се знае първо, за какво да се молим. Ние трябва да отворим нашите души, да ги приготвим да приемат това, което ще се влее, да бъдем готови да слушаме и се учим и широко да разтворим вратите и прозорците на нашия Дух. Аз вярвам, че безграничното всемирно пространство е преизпълнено с живот и култура чрез Него. Аз вярвам, че прахът под нозете ми живее и че думата „смърт" е единствената в нашия език, която изразява невъзможността. Защото самия процес на отпадане и гниене в природата всъщност е движение, живот, унищожение, за да може в нова форма да се яви животът.
Молитвата
почива върху инстинкта на желанието и стремежа, който, както вече казах, се наблюдава у всички същества в природата.
Вярвам, че инстинктът на желанието или принципът на молитвата съществува в мира на растенията – животните – и човека, но аз зная, че този принцип познава хиляди степени на стремление, десет хиляди разновидности в изявяване на стремлението. Молитва с вяра днес се среща рядко. Подразбирам, с оная вяра, която не отделя божествения закон от природния. „Молитвата на праведния може да направи много нещо, когато е ревностна" и „Молитва с вяра болни изцерява" – тия думи намираме в Евангелието. Молитвата на десеттях праведни спаси града, както знаем от историята на Аврам.
към текста >>
Вярвам, че инстинктът на желанието или принципът на
молитвата
съществува в мира на растенията – животните – и човека, но аз зная, че този принцип познава хиляди степени на стремление, десет хиляди разновидности в изявяване на стремлението.
Ние трябва да отворим нашите души, да ги приготвим да приемат това, което ще се влее, да бъдем готови да слушаме и се учим и широко да разтворим вратите и прозорците на нашия Дух. Аз вярвам, че безграничното всемирно пространство е преизпълнено с живот и култура чрез Него. Аз вярвам, че прахът под нозете ми живее и че думата „смърт" е единствената в нашия език, която изразява невъзможността. Защото самия процес на отпадане и гниене в природата всъщност е движение, живот, унищожение, за да може в нова форма да се яви животът. Молитвата почива върху инстинкта на желанието и стремежа, който, както вече казах, се наблюдава у всички същества в природата.
Вярвам, че инстинктът на желанието или принципът на
молитвата
съществува в мира на растенията – животните – и човека, но аз зная, че този принцип познава хиляди степени на стремление, десет хиляди разновидности в изявяване на стремлението.
Молитва с вяра днес се среща рядко. Подразбирам, с оная вяра, която не отделя божествения закон от природния. „Молитвата на праведния може да направи много нещо, когато е ревностна" и „Молитва с вяра болни изцерява" – тия думи намираме в Евангелието. Молитвата на десеттях праведни спаси града, както знаем от историята на Аврам. Обединената молитвена сила на десеттях чисти и силни духове прониква в онова царство на духа, където може да се създадат условия за земно спасение.
към текста >>
Молитва
с вяра днес се среща рядко.
Аз вярвам, че безграничното всемирно пространство е преизпълнено с живот и култура чрез Него. Аз вярвам, че прахът под нозете ми живее и че думата „смърт" е единствената в нашия език, която изразява невъзможността. Защото самия процес на отпадане и гниене в природата всъщност е движение, живот, унищожение, за да може в нова форма да се яви животът. Молитвата почива върху инстинкта на желанието и стремежа, който, както вече казах, се наблюдава у всички същества в природата. Вярвам, че инстинктът на желанието или принципът на молитвата съществува в мира на растенията – животните – и човека, но аз зная, че този принцип познава хиляди степени на стремление, десет хиляди разновидности в изявяване на стремлението.
Молитва
с вяра днес се среща рядко.
Подразбирам, с оная вяра, която не отделя божествения закон от природния. „Молитвата на праведния може да направи много нещо, когато е ревностна" и „Молитва с вяра болни изцерява" – тия думи намираме в Евангелието. Молитвата на десеттях праведни спаси града, както знаем от историята на Аврам. Обединената молитвена сила на десеттях чисти и силни духове прониква в онова царство на духа, където може да се създадат условия за земно спасение. И само когато някога двата наши света, видимия и невидимия, наново се съединят, когато знанието на единия бъде разширено чрез знанието на другия, тогава само ще може да се види и от най-строго верующите, божествения и природния закон, божествения и природния елемент в тяхното подобие и едновременност.
към текста >>
„
Молитвата
на праведния може да направи много нещо, когато е ревностна" и „
Молитва
с вяра болни изцерява" – тия думи намираме в Евангелието.
Защото самия процес на отпадане и гниене в природата всъщност е движение, живот, унищожение, за да може в нова форма да се яви животът. Молитвата почива върху инстинкта на желанието и стремежа, който, както вече казах, се наблюдава у всички същества в природата. Вярвам, че инстинктът на желанието или принципът на молитвата съществува в мира на растенията – животните – и човека, но аз зная, че този принцип познава хиляди степени на стремление, десет хиляди разновидности в изявяване на стремлението. Молитва с вяра днес се среща рядко. Подразбирам, с оная вяра, която не отделя божествения закон от природния.
„
Молитвата
на праведния може да направи много нещо, когато е ревностна" и „
Молитва
с вяра болни изцерява" – тия думи намираме в Евангелието.
Молитвата на десеттях праведни спаси града, както знаем от историята на Аврам. Обединената молитвена сила на десеттях чисти и силни духове прониква в онова царство на духа, където може да се създадат условия за земно спасение. И само когато някога двата наши света, видимия и невидимия, наново се съединят, когато знанието на единия бъде разширено чрез знанието на другия, тогава само ще може да се види и от най-строго верующите, божествения и природния закон, божествения и природния елемент в тяхното подобие и едновременност. При все това една ободряваща истина цари над тъмната картина и единствено истинско верующия и преизпълнен с молитва човек може като звено, като посредник, да доведе до край нещо велико на земята. Защото великото познание, силата на светлината трябва да победят най-после тъмнината.
към текста >>
Молитвата
на десеттях праведни спаси града, както знаем от историята на Аврам.
Молитвата почива върху инстинкта на желанието и стремежа, който, както вече казах, се наблюдава у всички същества в природата. Вярвам, че инстинктът на желанието или принципът на молитвата съществува в мира на растенията – животните – и човека, но аз зная, че този принцип познава хиляди степени на стремление, десет хиляди разновидности в изявяване на стремлението. Молитва с вяра днес се среща рядко. Подразбирам, с оная вяра, която не отделя божествения закон от природния. „Молитвата на праведния може да направи много нещо, когато е ревностна" и „Молитва с вяра болни изцерява" – тия думи намираме в Евангелието.
Молитвата
на десеттях праведни спаси града, както знаем от историята на Аврам.
Обединената молитвена сила на десеттях чисти и силни духове прониква в онова царство на духа, където може да се създадат условия за земно спасение. И само когато някога двата наши света, видимия и невидимия, наново се съединят, когато знанието на единия бъде разширено чрез знанието на другия, тогава само ще може да се види и от най-строго верующите, божествения и природния закон, божествения и природния елемент в тяхното подобие и едновременност. При все това една ободряваща истина цари над тъмната картина и единствено истинско верующия и преизпълнен с молитва човек може като звено, като посредник, да доведе до край нещо велико на земята. Защото великото познание, силата на светлината трябва да победят най-после тъмнината. Затова молитвата е от голяма необходимост за ония, които са надрасли света и неговия дребнав егоизъм.
към текста >>
При все това една ободряваща истина цари над тъмната картина и единствено истинско верующия и преизпълнен с
молитва
човек може като звено, като посредник, да доведе до край нещо велико на земята.
Подразбирам, с оная вяра, която не отделя божествения закон от природния. „Молитвата на праведния може да направи много нещо, когато е ревностна" и „Молитва с вяра болни изцерява" – тия думи намираме в Евангелието. Молитвата на десеттях праведни спаси града, както знаем от историята на Аврам. Обединената молитвена сила на десеттях чисти и силни духове прониква в онова царство на духа, където може да се създадат условия за земно спасение. И само когато някога двата наши света, видимия и невидимия, наново се съединят, когато знанието на единия бъде разширено чрез знанието на другия, тогава само ще може да се види и от най-строго верующите, божествения и природния закон, божествения и природния елемент в тяхното подобие и едновременност.
При все това една ободряваща истина цари над тъмната картина и единствено истинско верующия и преизпълнен с
молитва
човек може като звено, като посредник, да доведе до край нещо велико на земята.
Защото великото познание, силата на светлината трябва да победят най-после тъмнината. Затова молитвата е от голяма необходимост за ония, които са надрасли света и неговия дребнав егоизъм. Най-мъдрата молитва ще се стреми към великото познание, към благородна чистота, към по-велико повдигане на душата и любовта към ближния. Да поддържаме такива желания, значи да се отдаваме на велики и благородни мисли. На кого, следователно, се молим?
към текста >>
Затова
молитвата
е от голяма необходимост за ония, които са надрасли света и неговия дребнав егоизъм.
Молитвата на десеттях праведни спаси града, както знаем от историята на Аврам. Обединената молитвена сила на десеттях чисти и силни духове прониква в онова царство на духа, където може да се създадат условия за земно спасение. И само когато някога двата наши света, видимия и невидимия, наново се съединят, когато знанието на единия бъде разширено чрез знанието на другия, тогава само ще може да се види и от най-строго верующите, божествения и природния закон, божествения и природния елемент в тяхното подобие и едновременност. При все това една ободряваща истина цари над тъмната картина и единствено истинско верующия и преизпълнен с молитва човек може като звено, като посредник, да доведе до край нещо велико на земята. Защото великото познание, силата на светлината трябва да победят най-после тъмнината.
Затова
молитвата
е от голяма необходимост за ония, които са надрасли света и неговия дребнав егоизъм.
Най-мъдрата молитва ще се стреми към великото познание, към благородна чистота, към по-велико повдигане на душата и любовта към ближния. Да поддържаме такива желания, значи да се отдаваме на велики и благородни мисли. На кого, следователно, се молим? На „Отца", на „Отца в небето". Не е някоя мрачна, жестока, отмъстителна божествена личност, но „Татко Наш", Великият Дух, Безграничния Дух, който прониква и време и пространство, и всичко което е, и живее.
към текста >>
Най-мъдрата
молитва
ще се стреми към великото познание, към благородна чистота, към по-велико повдигане на душата и любовта към ближния.
Обединената молитвена сила на десеттях чисти и силни духове прониква в онова царство на духа, където може да се създадат условия за земно спасение. И само когато някога двата наши света, видимия и невидимия, наново се съединят, когато знанието на единия бъде разширено чрез знанието на другия, тогава само ще може да се види и от най-строго верующите, божествения и природния закон, божествения и природния елемент в тяхното подобие и едновременност. При все това една ободряваща истина цари над тъмната картина и единствено истинско верующия и преизпълнен с молитва човек може като звено, като посредник, да доведе до край нещо велико на земята. Защото великото познание, силата на светлината трябва да победят най-после тъмнината. Затова молитвата е от голяма необходимост за ония, които са надрасли света и неговия дребнав егоизъм.
Най-мъдрата
молитва
ще се стреми към великото познание, към благородна чистота, към по-велико повдигане на душата и любовта към ближния.
Да поддържаме такива желания, значи да се отдаваме на велики и благородни мисли. На кого, следователно, се молим? На „Отца", на „Отца в небето". Не е някоя мрачна, жестока, отмъстителна божествена личност, но „Татко Наш", Великият Дух, Безграничния Дух, който прониква и време и пространство, и всичко което е, и живее. „Бог действа в нас и сред нас, Бог, в който сме, живеем и се движим", но той изсипва върху нас сили, ако сме само готови да ги възприемем и достатъчно умни да ги употребим.
към текста >>
С
молитвата
се злоупотребява, тя е неразбрана и изопачена-И тъкмо затова се вярва, че само простите хора се молят.
Една сила, която върти планетите около нейните слънца и хвърчащите планетни системи около техния център. Една сила, нечувана в своята точност, във формата и красотата, от която се образуват крилата на пеперудата; тъй щедра в красотата, че образува всяка снежинка в симетричен кристал; тъй велика, тъй непонятна и безкрайна! Как можем ние, ако и до известна степен да схванем това, как можем без страхопочитание да произнесем едно такова име. Не трябва ли това име да бъде за нас свещено? Това е силата, на която всичко живо и всички елементи в безкрайното пространство се молят съзнателно или не.
С
молитвата
се злоупотребява, тя е неразбрана и изопачена-И тъкмо затова се вярва, че само простите хора се молят.
И от едно страна й даваме вид на просия, от друга – лицемерие и суеверие. Тъкмо затова повтарям, че държа молитвата като едно вродено качество у нас. Качество, на което нашата природа и същина принадлежи тъй, както силата, с която минералът се подновява в определената форма, на която той принадлежи; или стремлението на растението, чрез което то от тъмнината расте към светлината. Затова трябва да си спомняме, че молитва, която има егоистичната цел да се достигнат или добият някои егоистични лични интереси, не може да бъде щастлива молитва. Нашата най-добра молитва винаги трябва да бъде: „Да бъде твоята воля".
към текста >>
Тъкмо затова повтарям, че държа
молитвата
като едно вродено качество у нас.
Как можем ние, ако и до известна степен да схванем това, как можем без страхопочитание да произнесем едно такова име. Не трябва ли това име да бъде за нас свещено? Това е силата, на която всичко живо и всички елементи в безкрайното пространство се молят съзнателно или не. С молитвата се злоупотребява, тя е неразбрана и изопачена-И тъкмо затова се вярва, че само простите хора се молят. И от едно страна й даваме вид на просия, от друга – лицемерие и суеверие.
Тъкмо затова повтарям, че държа
молитвата
като едно вродено качество у нас.
Качество, на което нашата природа и същина принадлежи тъй, както силата, с която минералът се подновява в определената форма, на която той принадлежи; или стремлението на растението, чрез което то от тъмнината расте към светлината. Затова трябва да си спомняме, че молитва, която има егоистичната цел да се достигнат или добият някои егоистични лични интереси, не може да бъде щастлива молитва. Нашата най-добра молитва винаги трябва да бъде: „Да бъде твоята воля". Колкото повече Духът на молитвата, духът на желанието или стремежа е посветен на Великото, чистото, толкова по-близо ще ни доведе до възвишения, щастливия, невидимия мир. И колкото по-издигнат е нашият Дух, толкова по-добре ще знаем, за какво трябва да се молим.
към текста >>
Затова трябва да си спомняме, че
молитва
, която има егоистичната цел да се достигнат или добият някои егоистични лични интереси, не може да бъде щастлива
молитва
.
Това е силата, на която всичко живо и всички елементи в безкрайното пространство се молят съзнателно или не. С молитвата се злоупотребява, тя е неразбрана и изопачена-И тъкмо затова се вярва, че само простите хора се молят. И от едно страна й даваме вид на просия, от друга – лицемерие и суеверие. Тъкмо затова повтарям, че държа молитвата като едно вродено качество у нас. Качество, на което нашата природа и същина принадлежи тъй, както силата, с която минералът се подновява в определената форма, на която той принадлежи; или стремлението на растението, чрез което то от тъмнината расте към светлината.
Затова трябва да си спомняме, че
молитва
, която има егоистичната цел да се достигнат или добият някои егоистични лични интереси, не може да бъде щастлива
молитва
.
Нашата най-добра молитва винаги трябва да бъде: „Да бъде твоята воля". Колкото повече Духът на молитвата, духът на желанието или стремежа е посветен на Великото, чистото, толкова по-близо ще ни доведе до възвишения, щастливия, невидимия мир. И колкото по-издигнат е нашият Дух, толкова по-добре ще знаем, за какво трябва да се молим. И колкото повече душата свиква да живее във възвишени и чисти мисли, толкова по-малко ще бъде, в известен смисъл, механическото затруднение в молитвата. Най-после изпада човек в едно възхищение, една безгранична поезия, чиито усещания са отражение на всичко най-добро, най-блестящо, най-чисто във вселената.
към текста >>
Нашата най-добра
молитва
винаги трябва да бъде: „Да бъде твоята воля".
С молитвата се злоупотребява, тя е неразбрана и изопачена-И тъкмо затова се вярва, че само простите хора се молят. И от едно страна й даваме вид на просия, от друга – лицемерие и суеверие. Тъкмо затова повтарям, че държа молитвата като едно вродено качество у нас. Качество, на което нашата природа и същина принадлежи тъй, както силата, с която минералът се подновява в определената форма, на която той принадлежи; или стремлението на растението, чрез което то от тъмнината расте към светлината. Затова трябва да си спомняме, че молитва, която има егоистичната цел да се достигнат или добият някои егоистични лични интереси, не може да бъде щастлива молитва.
Нашата най-добра
молитва
винаги трябва да бъде: „Да бъде твоята воля".
Колкото повече Духът на молитвата, духът на желанието или стремежа е посветен на Великото, чистото, толкова по-близо ще ни доведе до възвишения, щастливия, невидимия мир. И колкото по-издигнат е нашият Дух, толкова по-добре ще знаем, за какво трябва да се молим. И колкото повече душата свиква да живее във възвишени и чисти мисли, толкова по-малко ще бъде, в известен смисъл, механическото затруднение в молитвата. Най-после изпада човек в едно възхищение, една безгранична поезия, чиито усещания са отражение на всичко най-добро, най-блестящо, най-чисто във вселената. „Да бъде царството ти".
към текста >>
Колкото повече Духът на
молитвата
, духът на желанието или стремежа е посветен на Великото, чистото, толкова по-близо ще ни доведе до възвишения, щастливия, невидимия мир.
И от едно страна й даваме вид на просия, от друга – лицемерие и суеверие. Тъкмо затова повтарям, че държа молитвата като едно вродено качество у нас. Качество, на което нашата природа и същина принадлежи тъй, както силата, с която минералът се подновява в определената форма, на която той принадлежи; или стремлението на растението, чрез което то от тъмнината расте към светлината. Затова трябва да си спомняме, че молитва, която има егоистичната цел да се достигнат или добият някои егоистични лични интереси, не може да бъде щастлива молитва. Нашата най-добра молитва винаги трябва да бъде: „Да бъде твоята воля".
Колкото повече Духът на
молитвата
, духът на желанието или стремежа е посветен на Великото, чистото, толкова по-близо ще ни доведе до възвишения, щастливия, невидимия мир.
И колкото по-издигнат е нашият Дух, толкова по-добре ще знаем, за какво трябва да се молим. И колкото повече душата свиква да живее във възвишени и чисти мисли, толкова по-малко ще бъде, в известен смисъл, механическото затруднение в молитвата. Най-после изпада човек в едно възхищение, една безгранична поезия, чиито усещания са отражение на всичко най-добро, най-блестящо, най-чисто във вселената. „Да бъде царството ти". Царството на Силата, Царството на все по-нова и по-велика радост и великолепие, Царството на Правдата.
към текста >>
И колкото повече душата свиква да живее във възвишени и чисти мисли, толкова по-малко ще бъде, в известен смисъл, механическото затруднение в
молитвата
.
Качество, на което нашата природа и същина принадлежи тъй, както силата, с която минералът се подновява в определената форма, на която той принадлежи; или стремлението на растението, чрез което то от тъмнината расте към светлината. Затова трябва да си спомняме, че молитва, която има егоистичната цел да се достигнат или добият някои егоистични лични интереси, не може да бъде щастлива молитва. Нашата най-добра молитва винаги трябва да бъде: „Да бъде твоята воля". Колкото повече Духът на молитвата, духът на желанието или стремежа е посветен на Великото, чистото, толкова по-близо ще ни доведе до възвишения, щастливия, невидимия мир. И колкото по-издигнат е нашият Дух, толкова по-добре ще знаем, за какво трябва да се молим.
И колкото повече душата свиква да живее във възвишени и чисти мисли, толкова по-малко ще бъде, в известен смисъл, механическото затруднение в
молитвата
.
Най-после изпада човек в едно възхищение, една безгранична поезия, чиито усещания са отражение на всичко най-добро, най-блестящо, най-чисто във вселената. „Да бъде царството ти". Царството на Силата, Царството на все по-нова и по-велика радост и великолепие, Царството на Правдата. Царство на Откровенията, на нова библия и нови закони.
към текста >>
44.
СТИХОВЕ - ОЛГА СЛАВЧЕВА
 
Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Т.
МОЛИТВА
Аз зная, когато обичам, о Боже, светът е красив и безбрежен, че всичко чрез Нея, аз зная, че може, че с Нея Ти само си нежен; Аз зная, когато обичам, че всичко прелива се в музика, песен и пълни сърцето, туй цвете мъничко – отлитва завинаги есен.
Т.
МОЛИТВА
Аз зная, когато обичам, о Боже, светът е красив и безбрежен, че всичко чрез Нея, аз зная, че може, че с Нея Ти само си нежен; Аз зная, когато обичам, че всичко прелива се в музика, песен и пълни сърцето, туй цвете мъничко – отлитва завинаги есен.
Аз зная. Затуй да обичам Те моля, да виждам във всичко аз Нея, да пълня душата си с радост на воля, във храмът й песен да пея.
към текста >>
45.
Списанието PDF
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Тахчиев Прентис Мълфорд – кратък животопис
Молитвата
– Прентис Мълфорд Вижте полските кремове – Прентис Мълфорд Новият свят, който се ражда – П. Г.
СЪДЪРЖАНИЕ Разширение на съзнанието Сънят на Небукаднецара –Г. Вътрешният глас – Г.
Тахчиев Прентис Мълфорд – кратък животопис
Молитвата
– Прентис Мълфорд Вижте полските кремове – Прентис Мълфорд Новият свят, който се ражда – П. Г.
Пампоров Строежът на човека според кабалистите – Алберт Калев Графология – Д. М. З. Инсаров Мисията на богомилството Планината ме познава – Еделвайс Стихове – Еделвайс Татко наш – Орионо Молитва – Т. Стихове – Олга Славчева Стихове – Еос Призов – Ана В. Милс Идеите.
към текста >>
Инсаров Мисията на богомилството Планината ме познава – Еделвайс Стихове – Еделвайс Татко наш – Орионо
Молитва
– Т.
СЪДЪРЖАНИЕ Разширение на съзнанието Сънят на Небукаднецара –Г. Вътрешният глас – Г. Тахчиев Прентис Мълфорд – кратък животопис Молитвата – Прентис Мълфорд Вижте полските кремове – Прентис Мълфорд Новият свят, който се ражда – П. Г. Пампоров Строежът на човека според кабалистите – Алберт Калев Графология – Д. М. З.
Инсаров Мисията на богомилството Планината ме познава – Еделвайс Стихове – Еделвайс Татко наш – Орионо
Молитва
– Т.
Стихове – Олга Славчева Стихове – Еос Призов – Ана В. Милс Идеите. Законът на условията – Ана В. Милс Вести Книгопис Ce Que la Vie apporte de nouveau Съдържание
към текста >>
46.
Д-р Ст. К. - ЧИСТОТАТА. МИСИЯТА НА БОГОМИЛИТЕ
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
При втория метод човек чрез
молитва
влиза в общение с божествения свят.
Критичните философи, които не могат да отиват толкоз далеч, третират мистицизма като нещо странно и илюзорно. Но само мистиците могат да кажат, в какво се състои величието на този път. Човек има способности за интуиция, предчувствие, ясновидство, общение с невидимия свят. Има два пътя: 1) Умствен път, който се състои в изучаване на окултните закони и сили; 2) Сърдечен път или път на любовта. Първият метод развива личната воля, а вторият – смирението и милосърдието.
При втория метод човек чрез
молитва
влиза в общение с божествения свят.
Този втори метод се нарича теургия. Значи има еволюционни фази в мистицизма и грешка на философите е, че турят всички мистици в една и съща категория. Напр. Мартин дьо Паскали е от първия тип. Той има съзнание за великите божествени проблеми и за мисията на Христа. А Клод дьо Сен Мартен е теург .
към текста >>
За теургията
молитвата
не е само едно устно упражнение; при нея се турят в действие живи духовни сили, които трябва да се създадат чрез физични или духовни дела на милосърдие и чрез издържане на разни изпити.
Значи има еволюционни фази в мистицизма и грешка на философите е, че турят всички мистици в една и съща категория. Напр. Мартин дьо Паскали е от първия тип. Той има съзнание за великите божествени проблеми и за мисията на Христа. А Клод дьо Сен Мартен е теург . Той предпочита съзерцателния път на теургията.
За теургията
молитвата
не е само едно устно упражнение; при нея се турят в действие живи духовни сили, които трябва да се създадат чрез физични или духовни дела на милосърдие и чрез издържане на разни изпити.
По пътя на теургията човек става илюминат (просветлен). Всички, които са достигнали до тая степен, към каквато и народност да принадлежат, се познават като братя в Бога. Сократ беше илюминат. Човешкият дух постепенно еволюира до мистицизма. У илюмината общението между видимия и невидимия свят става без никакво изгубване на съзнанието.
към текста >>
47.
КНИГОПИС
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
След свършване на беседата всички казаха
молитвата
„Татко наш", изпяха още една песен и тихо се разотидоха.
Всички се събраха в салона и след като изпяха една песен, един от старите братя почна да чете от беседите на „Учителя". Всичко трая около един час. Направи ми впечатление вниманието, с което присъстващите слушаха своя стар брат. Присъстващите бяха хора от всички слоеве на обществото. Нито един не се помръдна от мястото си, с изключение на една работничка, която излезе преди свършване беседата.
След свършване на беседата всички казаха
молитвата
„Татко наш", изпяха още една песен и тихо се разотидоха.
Нашите нови познати ни разведоха из лагера. Всеки си е направил барака, според средствата и вкуса, които има. Показаха ни „братската" градина, при обработка на която всички помагат, колкото могат: някои с пари, някои с физическа работа. От това, което дава градината, се ползуват всички. Също така и за издръжка на братския имот се грижи всеки според силите си, с каквото иска и може.
към текста >>
48.
НА ДЕЦАТА-МОИТЕ МАЛКИ ПРИЯТЕЛИ - GEORG NORDMANN
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Добрата мисъл, мисълта за Бога, за доброто, за светлината,
молитвата
за нас самите и за нашите близки са най-добрите средства за освобождението от злото.
Тя ни хвърля от загадка в загадка, от ужас в ужас, от изпитание в .изпитание и така създава човека на победата, на непоколебимата воля. Злото заема голям дял в живота на хората, може би най-големия дял. Видимите и невидимите агенти на злото работят постоянно за неговото укрепване. Магията служи еднакво и тям за овладяването на душите. Но няма душа, която да не чувствува гнета на тъмнината, макар и напълно да се е отдала в нейна служба.
Добрата мисъл, мисълта за Бога, за доброто, за светлината,
молитвата
за нас самите и за нашите близки са най-добрите средства за освобождението от злото.
Да желаем доброто на другите, това значи да мислим доброто и егоизмът да отстъпи мястото си на Божествените чувства. Тук Крижановска отдава много голямо значение на черквата и на кръста като символ на чистотата и Божествената сила, от които бягат тъмните сили. Разбира се, това пресилване на нещата е лесно обяснимо, като се има предвид, че Крижановска е рускиня и, че православието е оставило дълбоки корени в нея, независимо от широтата на нейните космополитни схващания. Пресилени са нейните схващания и за някои раси и народи, а също и нейните пророчески тенденции. Мнението на всеки непредубеден окултист, който има непосредствен опит върху нещата, е, че няма място, което да е така много посещавано и завладяно от силите на тъмнината, както това е с черквите и почти с масата от нейните служители, а също и догмите и клаузите на черковните религии са дело на тъмнината и неведението.
към текста >>
49.
СТИХОВЕ - ЕДЕЛВАЙС
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Ели --------------------------------------------------------------------- [1]*) Следните са най-важните книги, излели на немски под перото на Бо Ин Ра: Книга за живия Бог, Книга за човека, Книга за отвъдния свят, Книга за Царското Изкуство, Книга на разговорите, Книга за щастието, Тайното, Книга за Любовта, Книга за утехата, Псалми, Царството на Царствата, Повече светлина, Мистерията на Голгота, Окултни гатанки, Култова магия и мит, Искри, Думите на живота, Дух и форма, Мъдростта на Иоанна, Великата цел, Възкресение,
Молитва
, Свят към Бога, Пътят към Бога, Бракът и Сватове — представяща една редица космични образи.
Неговата вяра е творческа и революционна, всички кумири и идоли падат пред неговото живо слово. Той не е мистик, защото той не притежава мигове на вдъхновение и ужас – той прониква в нещата през всички времена, той живее в света на Истината и Духа. Той не създава школа, но цели да издигне човека, да му посочи пътя. Бо Ин Ра и неговото дело могат да се определят като творческа Апология на Чистия Дух. Бо Ин Ра на български – това е несметно богатство.
Ели --------------------------------------------------------------------- [1]*) Следните са най-важните книги, излели на немски под перото на Бо Ин Ра: Книга за живия Бог, Книга за човека, Книга за отвъдния свят, Книга за Царското Изкуство, Книга на разговорите, Книга за щастието, Тайното, Книга за Любовта, Книга за утехата, Псалми, Царството на Царствата, Повече светлина, Мистерията на Голгота, Окултни гатанки, Култова магия и мит, Искри, Думите на живота, Дух и форма, Мъдростта на Иоанна, Великата цел, Възкресение,
Молитва
, Свят към Бога, Пътят към Бога, Бракът и Сватове — представяща една редица космични образи.
към текста >>
50.
КАМЕНАР, ОТРОНЕН ЛИСТ - ТЕОФАНА
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Тъй както предговор на духовния живот е музиката, а предговор на божествения живот е
молитвата
.
Който не обича физическия живот, той не може да има никакво отношение към Светлината. Защото във физическия свят е складирана енергията на светлината - в растенията, в плодовете. И хигиената на физическия живот започва с правилно използуване на светлината, складирана в растенията и плодовете. С други думи тя започва с правилното ядене. А яденето е предговор на физическия живот.
Тъй както предговор на духовния живот е музиката, а предговор на божествения живот е
молитвата
.
Животът е съкровище, което трябва да се пази. Пази го чрез мъдростта и нека истинското знание, което произтича от нея, да му бъде охрана! Пусни го да тече от великия му извор - Любовта, която изключва всички страдания. Освети го чрез Истината, света на абсолютната разумност, дето не може да има никакво онеправдание. Освети го чрез Истината, която показва свободата във всички направления.
към текста >>
51.
ТЕМПЕРАМЕНТИ - Д-Р ЕЛИ РАФАЙЛОВА
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Животът ни е прекаран във въздържание,
молитва
и работа непрестанна.
Животът на съвершените е бил живот свят – живот на пълно самоотричане за човечеството. От време навреме те прекарвали в пост. Ето какво казвали те за себе си: „Ние водим живот суров и скитнишки. Тичаме от град на град, подобно на овци всред вълци. Страдаме от преследванията, както апостолите и мъчениците.
Животът ни е прекаран във въздържание,
молитва
и работа непрестанна.
Но всичко това е лесно, защото ние не сме вече от този свят".***) При пътуване те носели с себе си една торба с новия завет, който не ги напущал никога. Те имали специален знак и специална дума за познаване един други. Домовете, в които живеели съвършени, носели тайни знаци, които окото на един богомил можел да разпознае. Имало и жени съвършени. Те не пътували както братята, а живеели или сами или повече в общо жилище и се занимавали с ръчна работа, възпитание на девици, или с бедните и болните.
към текста >>
52.
ИСКАХ - ЛИЯ
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Неизказана тишина владее тук, тя сама те предразполага към
молитва
.
Колко лошо име на едно вълшебство! Отвесни скали и вода – езеро( В него се отразяват само върховете и небето. Тук никой не стъпва – добитък не може да дойде, а човек рядко, много рядко. Бури не могат да разлюлеят поверхността на водата. Тя се отича само през тясно гърло – тераса и пада на стръмни водоскоци в долината на Тиха Бистрица.
Неизказана тишина владее тук, тя сама те предразполага към
молитва
.
Ти си в една бездна – пред теб дълбоко синьо езеро, надвиснали отвсякъде високи гранитни верхове и отгоре, в безкрая – синьо небе и греещо слънце. Часове минават в унес, ти забравяш всичко и чувствуваш само душата си. Тя говори със скалите, с езерото, със смриката и с небето. ............................................................................................................... За миг се зададе лодка, като че ли се измъкна из скалите. В нея седнал в бели блестящи одежди вдъхновен човек.
към текста >>
53.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ-ИСТИНАТА
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Те не правели нищо без
молитва
, без да поискат благословението на Бога.
При влизане и излизане от една къща, съвършените благославяли обитателите. Същото почитание се отдавало и на жените съвършени; хората търсели тяхното благословение толкова, колкото и на мъжете съвършени. И най-големите противници на богомилите са изтъквали в своите съчинения чистотата и строгостта на богомилските нрави. Те се стараели да реализират според силите си съвършения тип човек. Хората, които въпреки хилядите опасности се държат о своите идеи, които с радост отиват в пламъците, имат един висок идеал.
Те не правели нищо без
молитва
, без да поискат благословението на Бога.
Външността им била проста и скромна. Верующите водели един живот активен, на трудолюбие. Те считали работата като единствено средство за задоволяване собствените нужди и нуждите на общежитието. Богомилите проявявали голямо милосърдие към бедните, към нещастните, към затворниците, към заточениците. Това било изтъквано и от противниците.
към текста >>
54.
ЛЮБОВ - АМАЛИЯ ВАЙЛАНД
 
Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Мишцата Ти е здрава и крепка, както скалите, по които се катеря с
молитва
и доверие.
Твоите очи са като райски езера, излъчващи само радост и веселие. Челото Ти прилича на тихо небе под седмоцветна дъга. Косите Ти са позлатени облаци, преплетени със зрели класове на пшеница и златно-розови благоуханни карамфили от южни страни. Ноздрите ти, приятен хълм на сладкодъхащи гърди, излъчващи живот и радост: тъй Рилските езера въздигат сутрин прозрачна пара – диханието на земята. Гърдите ти - почивна поляна при Махабур.
Мишцата Ти е здрава и крепка, както скалите, по които се катеря с
молитва
и доверие.
Походката Ти - както на благ и непобедим владетел. Планините Ти се усмихват, слънцето Те целува и езерата изливат струи от радостни сълзи за Теб. Когато мисля за Теб, идват при мене всичките празници на света. Тогава ставам безсмъртна, и душата ми - чист хималайски сняг. Когато ти ме водиш за ръка, струва ми се, че цяла се прониквам от лъчи и лицето ми грее от щастие.
към текста >>
55.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ-ВЪРХЪТ НА ИЗГРЯВАЩОТО СЛЪНЦЕ - ЕЛИ
 
Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
И ако някой музикант би написал как птичките започват своята
молитва
, той би създал цяло събитие.
Вие не сте се вслушвали в течущите извори. Каква приятна музика има между малките камъчета! Пък в някои местности, в някои гори, когато шумолят листата - особена музика има! Когато влизате в природата, от там ще черпите вдъхновение. Един музикант, който има това ухо, той ще чуе неща, които никога в живота си не е чувал.
И ако някой музикант би написал как птичките започват своята
молитва
, той би създал цяло събитие.
Някои се опитват да подражават на гръмотевицата, мъчат се да схванат най-грубото. В тия най-груби гласове донякъде са успели, но как пеят птичките - тям още не могат да подражават. А в окултната музика всичко това е възможно. Музиката е един начин, чрез който природата може да оживее за човека. Камъните ще оживеят, дърветата, изворите и всичко наоколо ще оживее, и животът ви ще стане сносен.
към текста >>
Молитвата
е Божествено пеене, то е недосегаемо вътрешно изкуство.
И щом дойдат, те ще донесат нещо много хубаво - обновление. И според степента на нашата песен, според вдъхновението ни, ще станат и съответни промени в духовната ни природа. Музиката е съединителното звено между ангелския свят и човешкия свят. Тя е език на духовете, те познават този език. И когато вие искате да привлечете някой дух, да му действувате или да ви разбере, трябва да пеете или да свирите.
Молитвата
е Божествено пеене, то е недосегаемо вътрешно изкуство.
Смисълът, който музиката може да донесе, е от Божествения свят. Чрез музиката може да привлечете ангелите, те ще се заинтересуват за вас. Ще им кажете: „Ние изучаваме вашата музика, искаме да пеем като вас.“ И те ще ви отговорят: „Ние ще ви дадем нашето съдействие и ще бъдем винаги с вас.“ Да пеем, защото пеенето е живот. Животът е музика, животът е поезия. Те са реални неща, с тях ще влезем в този висш Божествен път.
към текста >>
56.
ПРЪСТИ - Г.
 
Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
До каква степен тази дума е жизнена, ни говори Господната
молитва
„Отче наш".
Ели Хляб наш Това е най-силната дума на земята. Насъщният хляб е двигател в живота на личността, на обществата, на народите през всичките векове на историята. Хлябът насъщни е създал всичките придобивки на материалната култура в света: хляб насъщни е причина и за голямото развитие на духовната култура. По два пътя тръгват хората, когато имат хляб, когато насъщният е осигурен – или създават истински културни блага и ценности, или пък удрят през просото и от безделие и дирене на удоволствия разрушават всичко, заедно с това и себе си. Хляб наш!
До каква степен тази дума е жизнена, ни говори Господната
молитва
„Отче наш".
От време още хората и в своите отношения към Бога са изразили нуждата от насъщния хляб. Ала великият Учител на човечеството, Който е създал ненадминатите по своята сила и дълбочина слова на Господната молитва, не ще да е разбирал под тия думи само физическия насъщен хляб. Защото Той не учеше хората да трупат блага земни, защото Той говореше, че неговото царство не е от тоя свят. Защото Нему е била известна старата истина, че не само с хляб живее човек, но и с всяко разумно слово. Кажете, обаче, някому днес, че той няма утре какво да яде, косите му ще настръхнат.
към текста >>
Ала великият Учител на човечеството, Който е създал ненадминатите по своята сила и дълбочина слова на Господната
молитва
, не ще да е разбирал под тия думи само физическия насъщен хляб.
Хлябът насъщни е създал всичките придобивки на материалната култура в света: хляб насъщни е причина и за голямото развитие на духовната култура. По два пътя тръгват хората, когато имат хляб, когато насъщният е осигурен – или създават истински културни блага и ценности, или пък удрят през просото и от безделие и дирене на удоволствия разрушават всичко, заедно с това и себе си. Хляб наш! До каква степен тази дума е жизнена, ни говори Господната молитва „Отче наш". От време още хората и в своите отношения към Бога са изразили нуждата от насъщния хляб.
Ала великият Учител на човечеството, Който е създал ненадминатите по своята сила и дълбочина слова на Господната
молитва
, не ще да е разбирал под тия думи само физическия насъщен хляб.
Защото Той не учеше хората да трупат блага земни, защото Той говореше, че неговото царство не е от тоя свят. Защото Нему е била известна старата истина, че не само с хляб живее човек, но и с всяко разумно слово. Кажете, обаче, някому днес, че той няма утре какво да яде, косите му ще настръхнат. И ако живее с тази отрицателна мисъл, той е способен да направи ред престъпления. От тази малка мисъл в очите на човека става толкова страшно нещо, че едва ли не се чувствува обхванат в пипалата на някой октопод.
към текста >>
57.
ЕМАНУИЛ СВЕДЕНБОРГ
 
Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
След това в ненадмината евритмика и интонация на гласа се изливат в тих хор мощни слова на благодарност и
молитва
.
Пурпурно червеният цвят се заменя с оранжев, оранжево-златист, светло-жълт, а въздухът трепти в един нежно гълъбов цвят. Тази цветна феерия се допълня от дивната симфония на пеещите птички и от стройните фигури на потъналите в дълбоко мълчание хора. В дивно единозвучие се понася тиха, но тържествена песен от много уста; силен трепет обхваща всички; ти благоговееш пред нещо велико. – Става голяма претворба в природата, голяма претворба става и в твоята душа. Зареждат се песен след песен.
След това в ненадмината евритмика и интонация на гласа се изливат в тих хор мощни слова на благодарност и
молитва
.
Въздухът се изпълня с невидима мощ, чувствува се присъствието на светли невидими създания. Тук се молят сърца, молят се копнеещи за възход души, молят се хора с непринудени, непредубедени и светли умове! За миг пламват всички върхове, обграждащи отвсякъде пространната котловина. – Слънцето изгрява! С трепет дочакват изгрева на Светилото на деня всички.
към текста >>
58.
СВЕДЕНБОРГ - ЕМАНУЙЛ П. ДИМИТРОВ
 
Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Камбанки нежни – вашата
молитва
.
Вий чакате, от вятъра люлени, Ръка люляща да ви жъне. Ще блъсне сърп над вас, о ниви, И в него пламък ще засвети. И вий покорни жертвено челата Под сърпа ще сведете. О, живо слънце, изкласили! Цъфтят сред вас и са цъфтели: Цветенца сини – късче от небето.
Камбанки нежни – вашата
молитва
.
И мак червен, кръв огнена и жива, Изкапала сеячу от сърцето. Вий молихте се вечер, ниви позлатени, И сутрина пред слънце. И тръпнеше от вяра всеки клас молитвен, И всяко малко зрънце. О, ниви веч за жетвата готови! Над Вас минаха кат повеля: И вятърът с прохладната милувка, И кроткият дъждец за свежест и обнова, И бурята и гърма!
към текста >>
59.
ВЕСТИ И КНИГОПИС
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Дядо ти ще се върне от вечерня, ще чете
молитва
, ще разчупи хляба, ще го благослови и тогава ще може да се даде на всекиго." Тя трепна; отказваха ù парче хляб.
Вярно ли беше това ? Да, истинска случка. Тя чу и видя и запомни за винаги. Нека да чуят всички баби, колкото са по света. Тя ù рече: „Не мога, детко.
Дядо ти ще се върне от вечерня, ще чете
молитва
, ще разчупи хляба, ще го благослови и тогава ще може да се даде на всекиго." Тя трепна; отказваха ù парче хляб.
Разплака се, когато беше на улицата и тичешком се върна. „Не можело сега, мамо. Дядо щял да чете над хляба, че тогава." Майката гледаше далеч, далеч! Погледът ù блуждаеше, търсеше нещо! От очите ù се търкулнаха сълзи: И след това тя повдигна глава нагоре и тихо, много тихо като на себе си рече: „Боже мой, кой учи хората така да те тачат." „Иди тогава при баба Симка; и тя днес меси.
към текста >>
60.
Жизненият магнетизъм и полярността на човешкото тяло - Г.
 
Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
МОЛИТВАТА
Най-хубавото упражнение в живота на човека е
молитвата
.
МОЛИТВАТА
Най-хубавото упражнение в живота на човека е
молитвата
.
За сега по-хубаво упражнение за облагородяване на душата няма. Под думата молитва се разбира общение с Бога. Такова общение ние всякога можем да имаме, защото Божественият живот у нас е непреривен. Всички хора, които са готови да разберат по вътрешен интуитивен начин молитвата, само те са в състояние да разберат нейния дълбок смисъл. Молитвата е разговор с Бога.
към текста >>
Под думата
молитва
се разбира общение с Бога.
МОЛИТВАТА Най-хубавото упражнение в живота на човека е молитвата. За сега по-хубаво упражнение за облагородяване на душата няма.
Под думата
молитва
се разбира общение с Бога.
Такова общение ние всякога можем да имаме, защото Божественият живот у нас е непреривен. Всички хора, които са готови да разберат по вътрешен интуитивен начин молитвата, само те са в състояние да разберат нейния дълбок смисъл. Молитвата е разговор с Бога. Освен това, тя е един от най-хубавите методи за просветляване на ума и облагородяване на чувствата. Някои хора свързвате молитвата с чувствата и някои я свързват с мислите.
към текста >>
Всички хора, които са готови да разберат по вътрешен интуитивен начин
молитвата
, само те са в състояние да разберат нейния дълбок смисъл.
МОЛИТВАТА Най-хубавото упражнение в живота на човека е молитвата. За сега по-хубаво упражнение за облагородяване на душата няма. Под думата молитва се разбира общение с Бога. Такова общение ние всякога можем да имаме, защото Божественият живот у нас е непреривен.
Всички хора, които са готови да разберат по вътрешен интуитивен начин
молитвата
, само те са в състояние да разберат нейния дълбок смисъл.
Молитвата е разговор с Бога. Освен това, тя е един от най-хубавите методи за просветляване на ума и облагородяване на чувствата. Някои хора свързвате молитвата с чувствата и някои я свързват с мислите. Не, в молитвата влизат елементите и на мисълта, и на чувствата и на волята, но самата молитва, това разположение на човека да се моли, то е вложено някъде дълбоко в душата. Да се молиш, това значи да обърнеш ума, сърцето, душата и духа си към онзи източник на живота, от който си излязъл.
към текста >>
Молитвата
е разговор с Бога.
МОЛИТВАТА Най-хубавото упражнение в живота на човека е молитвата. За сега по-хубаво упражнение за облагородяване на душата няма. Под думата молитва се разбира общение с Бога. Такова общение ние всякога можем да имаме, защото Божественият живот у нас е непреривен. Всички хора, които са готови да разберат по вътрешен интуитивен начин молитвата, само те са в състояние да разберат нейния дълбок смисъл.
Молитвата
е разговор с Бога.
Освен това, тя е един от най-хубавите методи за просветляване на ума и облагородяване на чувствата. Някои хора свързвате молитвата с чувствата и някои я свързват с мислите. Не, в молитвата влизат елементите и на мисълта, и на чувствата и на волята, но самата молитва, това разположение на човека да се моли, то е вложено някъде дълбоко в душата. Да се молиш, това значи да обърнеш ума, сърцето, душата и духа си към онзи източник на живота, от който си излязъл. Колкото повече човек си спомня за Бога и го държи в съзнанието си, толкова по-благороден е той.
към текста >>
Някои хора свързвате
молитвата
с чувствата и някои я свързват с мислите.
Под думата молитва се разбира общение с Бога. Такова общение ние всякога можем да имаме, защото Божественият живот у нас е непреривен. Всички хора, които са готови да разберат по вътрешен интуитивен начин молитвата, само те са в състояние да разберат нейния дълбок смисъл. Молитвата е разговор с Бога. Освен това, тя е един от най-хубавите методи за просветляване на ума и облагородяване на чувствата.
Някои хора свързвате
молитвата
с чувствата и някои я свързват с мислите.
Не, в молитвата влизат елементите и на мисълта, и на чувствата и на волята, но самата молитва, това разположение на човека да се моли, то е вложено някъде дълбоко в душата. Да се молиш, това значи да обърнеш ума, сърцето, душата и духа си към онзи източник на живота, от който си излязъл. Колкото повече човек си спомня за Бога и го държи в съзнанието си, толкова по-благороден е той. Благородството на човека зависи от мисълта му за Бога. Значи, искаме ли да бъдем благородни, трябва да схващаме Бога като същина, която протича през нас.
към текста >>
Не, в
молитвата
влизат елементите и на мисълта, и на чувствата и на волята, но самата
молитва
, това разположение на човека да се моли, то е вложено някъде дълбоко в душата.
Такова общение ние всякога можем да имаме, защото Божественият живот у нас е непреривен. Всички хора, които са готови да разберат по вътрешен интуитивен начин молитвата, само те са в състояние да разберат нейния дълбок смисъл. Молитвата е разговор с Бога. Освен това, тя е един от най-хубавите методи за просветляване на ума и облагородяване на чувствата. Някои хора свързвате молитвата с чувствата и някои я свързват с мислите.
Не, в
молитвата
влизат елементите и на мисълта, и на чувствата и на волята, но самата
молитва
, това разположение на човека да се моли, то е вложено някъде дълбоко в душата.
Да се молиш, това значи да обърнеш ума, сърцето, душата и духа си към онзи източник на живота, от който си излязъл. Колкото повече човек си спомня за Бога и го държи в съзнанието си, толкова по-благороден е той. Благородството на човека зависи от мисълта му за Бога. Значи, искаме ли да бъдем благородни, трябва да схващаме Бога като същина, която протича през нас. Във всички положения на живота си, и в радости, и в скърби да си спомняме за Него!
към текста >>
Днешните хора са немарливи към Бога, вследствие на което не отдават значение на
молитвата
.
Колкото повече човек си спомня за Бога и го държи в съзнанието си, толкова по-благороден е той. Благородството на човека зависи от мисълта му за Бога. Значи, искаме ли да бъдем благородни, трябва да схващаме Бога като същина, която протича през нас. Във всички положения на живота си, и в радости, и в скърби да си спомняме за Него! Вън от Бога, никакво възпитание, никакъв морал, никаква наука, никаква религия, нищо не съществува.
Днешните хора са немарливи към Бога, вследствие на което не отдават значение на
молитвата
.
Те засягат само нейната външна страна: Изправи се някой пред Бога и му разправя за сиромашията си, за страданията си, за неуспехите си. След него дойде втори, трети и т.н. Представете си, какво е положението на Господа. Той трябва да слуша, какво му говорят всички! Всички се молят, оплакват се и все очакват молитвата им да бъде приета.
към текста >>
Всички се молят, оплакват се и все очакват
молитвата
им да бъде приета.
Днешните хора са немарливи към Бога, вследствие на което не отдават значение на молитвата. Те засягат само нейната външна страна: Изправи се някой пред Бога и му разправя за сиромашията си, за страданията си, за неуспехите си. След него дойде втори, трети и т.н. Представете си, какво е положението на Господа. Той трябва да слуша, какво му говорят всички!
Всички се молят, оплакват се и все очакват
молитвата
им да бъде приета.
Това са неразумните молитви! Когато човек се моли на Бога, трябва да се имат пред вид следните Негови качества: Бог е крайно търпелив, но и много взискателен. За празни, за обикновени работи не се моли! Моли се само за това, което Едното може да ти даде. Молитвата действително включва всички необходими неща, от които човек се нуждае, но трябва да се знае, как да се изрази.
към текста >>
Молитвата
действително включва всички необходими неща, от които човек се нуждае, но трябва да се знае, как да се изрази.
Всички се молят, оплакват се и все очакват молитвата им да бъде приета. Това са неразумните молитви! Когато човек се моли на Бога, трябва да се имат пред вид следните Негови качества: Бог е крайно търпелив, но и много взискателен. За празни, за обикновени работи не се моли! Моли се само за това, което Едното може да ти даде.
Молитвата
действително включва всички необходими неща, от които човек се нуждае, но трябва да се знае, как да се изрази.
Ако у човека има една вътрешна дисхармония, която прекъсва връзката му с Бога, необходима е молитва, за да се възстанови тази връзка. В такъв случай молитвата трябва да бъде насочена към това - да го свърже с Бога. Велико нещо е молитвата! Научи ли се човек да се моли, и живота се осмисля, престане ли да се моли, животът изчезва. И учениците на Христа не знаеха, как да се молят, затова се обърнаха към Него с думите: „Учителю, научи ни да се молим"!
към текста >>
Ако у човека има една вътрешна дисхармония, която прекъсва връзката му с Бога, необходима е
молитва
, за да се възстанови тази връзка.
Това са неразумните молитви! Когато човек се моли на Бога, трябва да се имат пред вид следните Негови качества: Бог е крайно търпелив, но и много взискателен. За празни, за обикновени работи не се моли! Моли се само за това, което Едното може да ти даде. Молитвата действително включва всички необходими неща, от които човек се нуждае, но трябва да се знае, как да се изрази.
Ако у човека има една вътрешна дисхармония, която прекъсва връзката му с Бога, необходима е
молитва
, за да се възстанови тази връзка.
В такъв случай молитвата трябва да бъде насочена към това - да го свърже с Бога. Велико нещо е молитвата! Научи ли се човек да се моли, и живота се осмисля, престане ли да се моли, животът изчезва. И учениците на Христа не знаеха, как да се молят, затова се обърнаха към Него с думите: „Учителю, научи ни да се молим"! Христос им отговори: „Когато дойде Духът на Истината, Той ще ви научи".
към текста >>
В такъв случай
молитвата
трябва да бъде насочена към това - да го свърже с Бога.
Когато човек се моли на Бога, трябва да се имат пред вид следните Негови качества: Бог е крайно търпелив, но и много взискателен. За празни, за обикновени работи не се моли! Моли се само за това, което Едното може да ти даде. Молитвата действително включва всички необходими неща, от които човек се нуждае, но трябва да се знае, как да се изрази. Ако у човека има една вътрешна дисхармония, която прекъсва връзката му с Бога, необходима е молитва, за да се възстанови тази връзка.
В такъв случай
молитвата
трябва да бъде насочена към това - да го свърже с Бога.
Велико нещо е молитвата! Научи ли се човек да се моли, и живота се осмисля, престане ли да се моли, животът изчезва. И учениците на Христа не знаеха, как да се молят, затова се обърнаха към Него с думите: „Учителю, научи ни да се молим"! Христос им отговори: „Когато дойде Духът на Истината, Той ще ви научи". Обаче Те имаха образец на истинска молитва в лицето на Христа.
към текста >>
Велико нещо е
молитвата
!
За празни, за обикновени работи не се моли! Моли се само за това, което Едното може да ти даде. Молитвата действително включва всички необходими неща, от които човек се нуждае, но трябва да се знае, как да се изрази. Ако у човека има една вътрешна дисхармония, която прекъсва връзката му с Бога, необходима е молитва, за да се възстанови тази връзка. В такъв случай молитвата трябва да бъде насочена към това - да го свърже с Бога.
Велико нещо е
молитвата
!
Научи ли се човек да се моли, и живота се осмисля, престане ли да се моли, животът изчезва. И учениците на Христа не знаеха, как да се молят, затова се обърнаха към Него с думите: „Учителю, научи ни да се молим"! Христос им отговори: „Когато дойде Духът на Истината, Той ще ви научи". Обаче Те имаха образец на истинска молитва в лицето на Христа. Сам Христос се молеше.
към текста >>
Обаче Те имаха образец на истинска
молитва
в лицето на Христа.
В такъв случай молитвата трябва да бъде насочена към това - да го свърже с Бога. Велико нещо е молитвата! Научи ли се човек да се моли, и живота се осмисля, престане ли да се моли, животът изчезва. И учениците на Христа не знаеха, как да се молят, затова се обърнаха към Него с думите: „Учителю, научи ни да се молим"! Христос им отговори: „Когато дойде Духът на Истината, Той ще ви научи".
Обаче Те имаха образец на истинска
молитва
в лицето на Христа.
Сам Христос се молеше. Той имаше много знание, но всяка вечер се уединяваше на молитва и размишление. Ако Той имаше нужда от молитва, колко повече ние! Съвременните хора се нуждаят от молитва, която да изправи живота им и да премахне от тях многото пороци и навици. Молитвата не търпи никакви правила,.
към текста >>
Той имаше много знание, но всяка вечер се уединяваше на
молитва
и размишление.
Научи ли се човек да се моли, и живота се осмисля, престане ли да се моли, животът изчезва. И учениците на Христа не знаеха, как да се молят, затова се обърнаха към Него с думите: „Учителю, научи ни да се молим"! Христос им отговори: „Когато дойде Духът на Истината, Той ще ви научи". Обаче Те имаха образец на истинска молитва в лицето на Христа. Сам Христос се молеше.
Той имаше много знание, но всяка вечер се уединяваше на
молитва
и размишление.
Ако Той имаше нужда от молитва, колко повече ние! Съвременните хора се нуждаят от молитва, която да изправи живота им и да премахне от тях многото пороци и навици. Молитвата не търпи никакви правила,. никакви ограничения. Начините, по който един човек се моли, не е общ за всички хора.
към текста >>
Ако Той имаше нужда от
молитва
, колко повече ние!
И учениците на Христа не знаеха, как да се молят, затова се обърнаха към Него с думите: „Учителю, научи ни да се молим"! Христос им отговори: „Когато дойде Духът на Истината, Той ще ви научи". Обаче Те имаха образец на истинска молитва в лицето на Христа. Сам Христос се молеше. Той имаше много знание, но всяка вечер се уединяваше на молитва и размишление.
Ако Той имаше нужда от
молитва
, колко повече ние!
Съвременните хора се нуждаят от молитва, която да изправи живота им и да премахне от тях многото пороци и навици. Молитвата не търпи никакви правила,. никакви ограничения. Начините, по който един човек се моли, не е общ за всички хора. Този начин е подходящ само за него.
към текста >>
Съвременните хора се нуждаят от
молитва
, която да изправи живота им и да премахне от тях многото пороци и навици.
Христос им отговори: „Когато дойде Духът на Истината, Той ще ви научи". Обаче Те имаха образец на истинска молитва в лицето на Христа. Сам Христос се молеше. Той имаше много знание, но всяка вечер се уединяваше на молитва и размишление. Ако Той имаше нужда от молитва, колко повече ние!
Съвременните хора се нуждаят от
молитва
, която да изправи живота им и да премахне от тях многото пороци и навици.
Молитвата не търпи никакви правила,. никакви ограничения. Начините, по който един човек се моли, не е общ за всички хора. Този начин е подходящ само за него. Но, едно трябва да се знае - като идеш при Бога, не трябва да имаш никакви образи в душата си!
към текста >>
Молитвата
не търпи никакви правила,.
Обаче Те имаха образец на истинска молитва в лицето на Христа. Сам Христос се молеше. Той имаше много знание, но всяка вечер се уединяваше на молитва и размишление. Ако Той имаше нужда от молитва, колко повече ние! Съвременните хора се нуждаят от молитва, която да изправи живота им и да премахне от тях многото пороци и навици.
Молитвата
не търпи никакви правила,.
никакви ограничения. Начините, по който един човек се моли, не е общ за всички хора. Този начин е подходящ само за него. Но, едно трябва да се знае - като идеш при Бога, не трябва да имаш никакви образи в душата си! Ако се молиш на Бога, а мислиш за някой човек, бил той ваш приятел, майка ви, баща ви, значи вие се молите на тях.
към текста >>
Следователно, искате ли
молитвата
ви да бъде приета, мисълта ви трябва да бъда насочена изключително към Бога.
Този начин е подходящ само за него. Но, едно трябва да се знае - като идеш при Бога, не трябва да имаш никакви образи в душата си! Ако се молиш на Бога, а мислиш за някой човек, бил той ваш приятел, майка ви, баща ви, значи вие се молите на тях. Ако се молите на Бога и мислите за парите си, за къщата си, на тях се молите. Ако се молите на Бога, а мислите за някой светия, вие се молите на светията, не на Бога.
Следователно, искате ли
молитвата
ви да бъде приета, мисълта ви трябва да бъда насочена изключително към Бога.
Във време на молитва, умът на човека да бъде свободен от всякакви странични мисли. Само образът на Бога да седи в ума му. Никакъв друг образ! Той трябва да изчисти своята светая светих от многото образи и да остане в нея само Божественият образ. Само той е в състояние да даде велик импулс на душата!
към текста >>
Във време на
молитва
, умът на човека да бъде свободен от всякакви странични мисли.
Но, едно трябва да се знае - като идеш при Бога, не трябва да имаш никакви образи в душата си! Ако се молиш на Бога, а мислиш за някой човек, бил той ваш приятел, майка ви, баща ви, значи вие се молите на тях. Ако се молите на Бога и мислите за парите си, за къщата си, на тях се молите. Ако се молите на Бога, а мислите за някой светия, вие се молите на светията, не на Бога. Следователно, искате ли молитвата ви да бъде приета, мисълта ви трябва да бъда насочена изключително към Бога.
Във време на
молитва
, умът на човека да бъде свободен от всякакви странични мисли.
Само образът на Бога да седи в ума му. Никакъв друг образ! Той трябва да изчисти своята светая светих от многото образи и да остане в нея само Божественият образ. Само той е в състояние да даде велик импулс на душата! Молитвата е един закон за поливане, Чрез нея се привличате всички сили, които поливат цветята в градината на нашата душа.
към текста >>
Молитвата
е един закон за поливане, Чрез нея се привличате всички сили, които поливат цветята в градината на нашата душа.
Във време на молитва, умът на човека да бъде свободен от всякакви странични мисли. Само образът на Бога да седи в ума му. Никакъв друг образ! Той трябва да изчисти своята светая светих от многото образи и да остане в нея само Божественият образ. Само той е в състояние да даде велик импулс на душата!
Молитвата
е един закон за поливане, Чрез нея се привличате всички сили, които поливат цветята в градината на нашата душа.
Ще се молиш и по тоя начин ще се очистиш, и ще дойдат в тебе онази радост и онзи мир, които ще ти дадат нова светлина, нов импулс за работа, за обич към хората, стремеж към всичко възвишено и благородно! Трябва да се молим един за друг, да пращаме хубави мисли на своите приятели, да се молим за тях, да искаме да бъдат благословени и Господ като благослови тях, ще благослови и нас. Молитвата има велика сила! С нея ще развиеш своя ум и ще облагородиш своето сърце. С молитвата ще нагласяваш цигулката си.
към текста >>
Молитвата
има велика сила!
Той трябва да изчисти своята светая светих от многото образи и да остане в нея само Божественият образ. Само той е в състояние да даде велик импулс на душата! Молитвата е един закон за поливане, Чрез нея се привличате всички сили, които поливат цветята в градината на нашата душа. Ще се молиш и по тоя начин ще се очистиш, и ще дойдат в тебе онази радост и онзи мир, които ще ти дадат нова светлина, нов импулс за работа, за обич към хората, стремеж към всичко възвишено и благородно! Трябва да се молим един за друг, да пращаме хубави мисли на своите приятели, да се молим за тях, да искаме да бъдат благословени и Господ като благослови тях, ще благослови и нас.
Молитвата
има велика сила!
С нея ще развиеш своя ум и ще облагородиш своето сърце. С молитвата ще нагласяваш цигулката си. И тогава мирът ще слезе над тебе и работата ти през деня ще принесе своя плод. През деня човек е зает с дребни работи; ще им кажеш: „Аз искам да бъда свободен днес. Ще мисля за Бога, Великата Любов на живота.
към текста >>
С
молитвата
ще нагласяваш цигулката си.
Молитвата е един закон за поливане, Чрез нея се привличате всички сили, които поливат цветята в градината на нашата душа. Ще се молиш и по тоя начин ще се очистиш, и ще дойдат в тебе онази радост и онзи мир, които ще ти дадат нова светлина, нов импулс за работа, за обич към хората, стремеж към всичко възвишено и благородно! Трябва да се молим един за друг, да пращаме хубави мисли на своите приятели, да се молим за тях, да искаме да бъдат благословени и Господ като благослови тях, ще благослови и нас. Молитвата има велика сила! С нея ще развиеш своя ум и ще облагородиш своето сърце.
С
молитвата
ще нагласяваш цигулката си.
И тогава мирът ще слезе над тебе и работата ти през деня ще принесе своя плод. През деня човек е зает с дребни работи; ще им кажеш: „Аз искам да бъда свободен днес. Ще мисля за Бога, Великата Любов на живота. Оставете ме свободен! " Ще изпъдиш чуждите мисли из себе си и като останеш сам, почни в дълбоко съзерцание да размишляваш върху великия проблем: защо си на земята, защо си неразположен, защо нямаш благородна мисъл и сърце, защо нямаш воля да разрешиш известни въпроси.
към текста >>
Няма по велик момент в живота на човека от този при
молитвата
.
През деня човек е зает с дребни работи; ще им кажеш: „Аз искам да бъда свободен днес. Ще мисля за Бога, Великата Любов на живота. Оставете ме свободен! " Ще изпъдиш чуждите мисли из себе си и като останеш сам, почни в дълбоко съзерцание да размишляваш върху великия проблем: защо си на земята, защо си неразположен, защо нямаш благородна мисъл и сърце, защо нямаш воля да разрешиш известни въпроси. Тогава Христос ще дойде и ще ти отговори.
Няма по велик момент в живота на човека от този при
молитвата
.
Нито знанието, нито любовта, нито мъдростта на земята са в състояние да се сравнят с насладата при общението с Първичната причина! Силата на молитвата седи в това, че като се моли човек, той впряга всичките си добродетели на работа. Молитва, в която не вземат участие всичките добродетели, не може да се счита за истинска. Молитва е тази, която включва в себе си качества на Любовта, на Мъдростта, на Истината, на Добродетелта, на Милосърдието и на ред още добродетели. Отиде ли човек с такава молитва при Бога, той ще прилича на дърво, отрупано с узрели плодове.
към текста >>
Силата на
молитвата
седи в това, че като се моли човек, той впряга всичките си добродетели на работа.
Оставете ме свободен! " Ще изпъдиш чуждите мисли из себе си и като останеш сам, почни в дълбоко съзерцание да размишляваш върху великия проблем: защо си на земята, защо си неразположен, защо нямаш благородна мисъл и сърце, защо нямаш воля да разрешиш известни въпроси. Тогава Христос ще дойде и ще ти отговори. Няма по велик момент в живота на човека от този при молитвата. Нито знанието, нито любовта, нито мъдростта на земята са в състояние да се сравнят с насладата при общението с Първичната причина!
Силата на
молитвата
седи в това, че като се моли човек, той впряга всичките си добродетели на работа.
Молитва, в която не вземат участие всичките добродетели, не може да се счита за истинска. Молитва е тази, която включва в себе си качества на Любовта, на Мъдростта, на Истината, на Добродетелта, на Милосърдието и на ред още добродетели. Отиде ли човек с такава молитва при Бога, той ще прилича на дърво, отрупано с узрели плодове. Види ли Бог такъв човек, ще Му е приятно, че пред него стои едно разумно дете, което знае да говори на възвишен, ангелски език. Благодарение на молитвата ние ставаме проводници на възвишени сили, върху които се крепи благоденствието на човешкия род.
към текста >>
Молитва
, в която не вземат участие всичките добродетели, не може да се счита за истинска.
" Ще изпъдиш чуждите мисли из себе си и като останеш сам, почни в дълбоко съзерцание да размишляваш върху великия проблем: защо си на земята, защо си неразположен, защо нямаш благородна мисъл и сърце, защо нямаш воля да разрешиш известни въпроси. Тогава Христос ще дойде и ще ти отговори. Няма по велик момент в живота на човека от този при молитвата. Нито знанието, нито любовта, нито мъдростта на земята са в състояние да се сравнят с насладата при общението с Първичната причина! Силата на молитвата седи в това, че като се моли човек, той впряга всичките си добродетели на работа.
Молитва
, в която не вземат участие всичките добродетели, не може да се счита за истинска.
Молитва е тази, която включва в себе си качества на Любовта, на Мъдростта, на Истината, на Добродетелта, на Милосърдието и на ред още добродетели. Отиде ли човек с такава молитва при Бога, той ще прилича на дърво, отрупано с узрели плодове. Види ли Бог такъв човек, ще Му е приятно, че пред него стои едно разумно дете, което знае да говори на възвишен, ангелски език. Благодарение на молитвата ние ставаме проводници на възвишени сили, върху които се крепи благоденствието на човешкия род. Няма по-хубаво нещо от това, да имаш връзка с Бога и с възвишените и разумни сили!
към текста >>
Молитва
е тази, която включва в себе си качества на Любовта, на Мъдростта, на Истината, на Добродетелта, на Милосърдието и на ред още добродетели.
Тогава Христос ще дойде и ще ти отговори. Няма по велик момент в живота на човека от този при молитвата. Нито знанието, нито любовта, нито мъдростта на земята са в състояние да се сравнят с насладата при общението с Първичната причина! Силата на молитвата седи в това, че като се моли човек, той впряга всичките си добродетели на работа. Молитва, в която не вземат участие всичките добродетели, не може да се счита за истинска.
Молитва
е тази, която включва в себе си качества на Любовта, на Мъдростта, на Истината, на Добродетелта, на Милосърдието и на ред още добродетели.
Отиде ли човек с такава молитва при Бога, той ще прилича на дърво, отрупано с узрели плодове. Види ли Бог такъв човек, ще Му е приятно, че пред него стои едно разумно дете, което знае да говори на възвишен, ангелски език. Благодарение на молитвата ние ставаме проводници на възвишени сили, върху които се крепи благоденствието на човешкия род. Няма по-хубаво нещо от това, да имаш връзка с Бога и с възвишените и разумни сили! Те са тил в нашия живот.
към текста >>
Отиде ли човек с такава
молитва
при Бога, той ще прилича на дърво, отрупано с узрели плодове.
Няма по велик момент в живота на човека от този при молитвата. Нито знанието, нито любовта, нито мъдростта на земята са в състояние да се сравнят с насладата при общението с Първичната причина! Силата на молитвата седи в това, че като се моли човек, той впряга всичките си добродетели на работа. Молитва, в която не вземат участие всичките добродетели, не може да се счита за истинска. Молитва е тази, която включва в себе си качества на Любовта, на Мъдростта, на Истината, на Добродетелта, на Милосърдието и на ред още добродетели.
Отиде ли човек с такава
молитва
при Бога, той ще прилича на дърво, отрупано с узрели плодове.
Види ли Бог такъв човек, ще Му е приятно, че пред него стои едно разумно дете, което знае да говори на възвишен, ангелски език. Благодарение на молитвата ние ставаме проводници на възвишени сили, върху които се крепи благоденствието на човешкия род. Няма по-хубаво нещо от това, да имаш връзка с Бога и с възвишените и разумни сили! Те са тил в нашия живот. Душата има нужда от вътрешна духовна храна.
към текста >>
Благодарение на
молитвата
ние ставаме проводници на възвишени сили, върху които се крепи благоденствието на човешкия род.
Силата на молитвата седи в това, че като се моли човек, той впряга всичките си добродетели на работа. Молитва, в която не вземат участие всичките добродетели, не може да се счита за истинска. Молитва е тази, която включва в себе си качества на Любовта, на Мъдростта, на Истината, на Добродетелта, на Милосърдието и на ред още добродетели. Отиде ли човек с такава молитва при Бога, той ще прилича на дърво, отрупано с узрели плодове. Види ли Бог такъв човек, ще Му е приятно, че пред него стои едно разумно дете, което знае да говори на възвишен, ангелски език.
Благодарение на
молитвата
ние ставаме проводници на възвишени сили, върху които се крепи благоденствието на човешкия род.
Няма по-хубаво нещо от това, да имаш връзка с Бога и с възвишените и разумни сили! Те са тил в нашия живот. Душата има нужда от вътрешна духовна храна. Тази храна може да се достави само чрез молитвата. Все ще има един малък промеждутък, през който да можеш да се молиш.
към текста >>
Тази храна може да се достави само чрез
молитвата
.
Види ли Бог такъв човек, ще Му е приятно, че пред него стои едно разумно дете, което знае да говори на възвишен, ангелски език. Благодарение на молитвата ние ставаме проводници на възвишени сили, върху които се крепи благоденствието на човешкия род. Няма по-хубаво нещо от това, да имаш връзка с Бога и с възвишените и разумни сили! Те са тил в нашия живот. Душата има нужда от вътрешна духовна храна.
Тази храна може да се достави само чрез
молитвата
.
Все ще има един малък промеждутък, през който да можеш да се молиш. Онзи, който знае, ще намери време, през което да изпрати своята молитва. Туй значи да използуваме времето съзнателно! Само тогава ще дойде върху нас въздействие отгоре и ще усетим едно вътрешно облагородяване и закрепване. Само когато човек се моли, здравето му укрепва.
към текста >>
Онзи, който знае, ще намери време, през което да изпрати своята
молитва
.
Няма по-хубаво нещо от това, да имаш връзка с Бога и с възвишените и разумни сили! Те са тил в нашия живот. Душата има нужда от вътрешна духовна храна. Тази храна може да се достави само чрез молитвата. Все ще има един малък промеждутък, през който да можеш да се молиш.
Онзи, който знае, ще намери време, през което да изпрати своята
молитва
.
Туй значи да използуваме времето съзнателно! Само тогава ще дойде върху нас въздействие отгоре и ще усетим едно вътрешно облагородяване и закрепване. Само когато човек се моли, здравето му укрепва. Чувствата и мислите му също укрепват. На вид такъв човек може да изглежда слаб, но тялото му е здраво, мислите устойчиви и чувствата му силни.
към текста >>
Молитвата
трябва да включва в себе си и един процес на благодарност.
Само тогава ще дойде върху нас въздействие отгоре и ще усетим едно вътрешно облагородяване и закрепване. Само когато човек се моли, здравето му укрепва. Чувствата и мислите му също укрепват. На вид такъв човек може да изглежда слаб, но тялото му е здраво, мислите устойчиви и чувствата му силни. Не е възможно да сме във връзка с Бога и да сме хилави!
Молитвата
трябва да включва в себе си и един процес на благодарност.
Бог има еднакво отношение към всички хора, но хората нямат еднакви отношения към него. Отношението на Бога към нас е правилно, но нашето отношение към Него не е правилно. И вследствие на това се явява един дисонанс в живота ни. За да се възстановят правилните отношения на човека към Бога, необходимо е молитва, пропита с истинска признателност и любов към Този, който ни е създал и който ни е дал всички условия за живот. Да благодарим за светлината, топлината, за въздуха, за хубавите мисли, за хубавите чувства, които приемаме от него.
към текста >>
За да се възстановят правилните отношения на човека към Бога, необходимо е
молитва
, пропита с истинска признателност и любов към Този, който ни е създал и който ни е дал всички условия за живот.
Не е възможно да сме във връзка с Бога и да сме хилави! Молитвата трябва да включва в себе си и един процес на благодарност. Бог има еднакво отношение към всички хора, но хората нямат еднакви отношения към него. Отношението на Бога към нас е правилно, но нашето отношение към Него не е правилно. И вследствие на това се явява един дисонанс в живота ни.
За да се възстановят правилните отношения на човека към Бога, необходимо е
молитва
, пропита с истинска признателност и любов към Този, който ни е създал и който ни е дал всички условия за живот.
Да благодарим за светлината, топлината, за въздуха, за хубавите мисли, за хубавите чувства, които приемаме от него. За всичко трябва да благодарим! Иначе и богати да бъдем, и учени да бъдем, животът се обезсмисля. Силата на човека седи в неговата вътрешна признателност, че той е в Битието и че участвува във всички блага. Казва се: „Бъдете постоянни в молитва!
към текста >>
Казва се: „Бъдете постоянни в
молитва
!
За да се възстановят правилните отношения на човека към Бога, необходимо е молитва, пропита с истинска признателност и любов към Този, който ни е създал и който ни е дал всички условия за живот. Да благодарим за светлината, топлината, за въздуха, за хубавите мисли, за хубавите чувства, които приемаме от него. За всичко трябва да благодарим! Иначе и богати да бъдем, и учени да бъдем, животът се обезсмисля. Силата на човека седи в неговата вътрешна признателност, че той е в Битието и че участвува във всички блага.
Казва се: „Бъдете постоянни в
молитва
!
" Защо? Когато човек се моли, той влиза в контакт със светлината и топлината, които идат от Божествения свят.Тази светлина и тази топлина, която иде отгоре, тя е толкова мека и приятна, че тя съгражда, дава живот. Тя е светлина и топлина на Безсмъртието! Тя е тази именно светлина, при която човек добива успокоение, вътрешен мир и свобода. Силата на молитвата седи именно в придобиването на тази светлина!
към текста >>
Силата на
молитвата
седи именно в придобиването на тази светлина!
Казва се: „Бъдете постоянни в молитва! " Защо? Когато човек се моли, той влиза в контакт със светлината и топлината, които идат от Божествения свят.Тази светлина и тази топлина, която иде отгоре, тя е толкова мека и приятна, че тя съгражда, дава живот. Тя е светлина и топлина на Безсмъртието! Тя е тази именно светлина, при която човек добива успокоение, вътрешен мир и свобода.
Силата на
молитвата
седи именно в придобиването на тази светлина!
Всички окултни ученици имате много начини за придобиване на знанието, но желаят ли да се свържат с истинското знание, да влязат в светлината на Безсмъртието, всички употрбяват молитвата - и Учители и ученици. За добиване на любовта също има много методи, но за да протече този източник на мекота, радост и живот - да се влезе в топлината на Безсмъртието - нужна е молитвата. Да се домогнеш до свободата, да се дойде до истинското освобождение на човешката душа няма друг път освен молитвата. 17.III.1934 г. Изгрев. По Учителя - Д. Атанасова
към текста >>
Всички окултни ученици имате много начини за придобиване на знанието, но желаят ли да се свържат с истинското знание, да влязат в светлината на Безсмъртието, всички употрбяват
молитвата
- и Учители и ученици.
" Защо? Когато човек се моли, той влиза в контакт със светлината и топлината, които идат от Божествения свят.Тази светлина и тази топлина, която иде отгоре, тя е толкова мека и приятна, че тя съгражда, дава живот. Тя е светлина и топлина на Безсмъртието! Тя е тази именно светлина, при която човек добива успокоение, вътрешен мир и свобода. Силата на молитвата седи именно в придобиването на тази светлина!
Всички окултни ученици имате много начини за придобиване на знанието, но желаят ли да се свържат с истинското знание, да влязат в светлината на Безсмъртието, всички употрбяват
молитвата
- и Учители и ученици.
За добиване на любовта също има много методи, но за да протече този източник на мекота, радост и живот - да се влезе в топлината на Безсмъртието - нужна е молитвата. Да се домогнеш до свободата, да се дойде до истинското освобождение на човешката душа няма друг път освен молитвата. 17.III.1934 г. Изгрев. По Учителя - Д. Атанасова
към текста >>
За добиване на любовта също има много методи, но за да протече този източник на мекота, радост и живот - да се влезе в топлината на Безсмъртието - нужна е
молитвата
.
Когато човек се моли, той влиза в контакт със светлината и топлината, които идат от Божествения свят.Тази светлина и тази топлина, която иде отгоре, тя е толкова мека и приятна, че тя съгражда, дава живот. Тя е светлина и топлина на Безсмъртието! Тя е тази именно светлина, при която човек добива успокоение, вътрешен мир и свобода. Силата на молитвата седи именно в придобиването на тази светлина! Всички окултни ученици имате много начини за придобиване на знанието, но желаят ли да се свържат с истинското знание, да влязат в светлината на Безсмъртието, всички употрбяват молитвата - и Учители и ученици.
За добиване на любовта също има много методи, но за да протече този източник на мекота, радост и живот - да се влезе в топлината на Безсмъртието - нужна е
молитвата
.
Да се домогнеш до свободата, да се дойде до истинското освобождение на човешката душа няма друг път освен молитвата. 17.III.1934 г. Изгрев. По Учителя - Д. Атанасова
към текста >>
Да се домогнеш до свободата, да се дойде до истинското освобождение на човешката душа няма друг път освен
молитвата
.
Тя е светлина и топлина на Безсмъртието! Тя е тази именно светлина, при която човек добива успокоение, вътрешен мир и свобода. Силата на молитвата седи именно в придобиването на тази светлина! Всички окултни ученици имате много начини за придобиване на знанието, но желаят ли да се свържат с истинското знание, да влязат в светлината на Безсмъртието, всички употрбяват молитвата - и Учители и ученици. За добиване на любовта също има много методи, но за да протече този източник на мекота, радост и живот - да се влезе в топлината на Безсмъртието - нужна е молитвата.
Да се домогнеш до свободата, да се дойде до истинското освобождение на човешката душа няма друг път освен
молитвата
.
17.III.1934 г. Изгрев. По Учителя - Д. Атанасова
към текста >>
61.
Цветя от нашата градина - Георги Тахчиев
 
Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Гледането на звездите не е ли вече цяла
молитва
?
И има какво да се гледа ! Постоянно менящи се картини! Поглеждам нагоре: небето чисто, звездно. Колко ясно се виждат нашит далечни приятели: ето светлият Арктур от съзвездието „Волопас"; ето мистичният Алтаир от „Орел"; ето красивата Касиопея! Лъв залязва на запад; Водолей изгрява.
Гледането на звездите не е ли вече цяла
молитва
?
Човек е малка вселена. Той съдържа целия звезден мир вътре в себе си; всяка точка на организма му нали съответствува на една звезда и е свързана магнетически с нея? Какъв богат материал за размишление! Вървим нагоре към планината млади и стари. Нужна е коренна преоценка на понятията млад и стар.
към текста >>
Молитвата
прилича на онази река, която тече, на онзи извор, който извира.
И трябва да се освободи от всички гривни и букаи на краката си. Трябва едно знание, за да поправим живота си. Щастието на човека - това е наука. Хубавото в живота произтича от един хармоничен свят. Често издигай мисълта си към Вечното, към Възвишеното!
Молитвата
прилича на онази река, която тече, на онзи извор, който извира.
Този извор прави големи добрини. И ако той престане да тече, страданията идват. Иде нещо много по-велико, отколкото си мислим! Иде култура на братство и сестринство! Ти не можеш да живееш добре, ако не живееш за Цялото.
към текста >>
62.
За височината на Мусалла - Любомир Лулчев
 
Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Изведнъж пред него се явил един ангел и му казал: „Твоята
молитва
не е приета от Бога".
ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ I Един ден при един светия, който живял 20 години в пустинята, се явил един странник. „Аз съм голям грешник" - казал той, „Моля ти се, помоли се на Господа да ми прости греховете". Понеже често идвали страждущи хора при светията и искали да се помоли за тях, то щом отминал странникът, светията започнал да се моли.
Изведнъж пред него се явил един ангел и му казал: „Твоята
молитва
не е приета от Бога".
– Защо? - учудил се светията. – Този странник е дяволът. Още по-вече се зачудил светията. Той, в продължение на своето двадесет годишно пребивание тук, го виждал много пъти, скрит в разни форми, но тъкмо в този странник не го очаквал.
към текста >>
63.
Положителна подкрепа
 
Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Боев
Молитвата
По Учителя - Д.
СЪДЪРЖАНИЕ ГОД. 8 КН.3-4 Какво знамение показваш Всемирното братство - Б.
Боев
Молитвата
По Учителя - Д.
Атанасова Жизненият магнетизъм и полярността на човешкото тяло -Г. Вегетарианството като идея за побратимяване - Г. С. Г За сатурновата линия - Из беседите на Учителя Наука за ръката - М. И. Д Строежът на ухото и човешкият характер - Карл Хутер Учителят говори - Духът Из „Живото слово" - Бисери На планината - Б. Боев Цветя от нашата градина - Георги Тахчиев Притчи и приказки За височината на Мусалла - Любомир Лулчев Вести Книгопис Съдържание
към текста >>
64.
ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
ИЗ "ЖИВОТО СЛОВО" ВЕЛИКО НЕЩО Е
МОЛИТВАТА
!
ИЗ "ЖИВОТО СЛОВО" ВЕЛИКО НЕЩО Е
МОЛИТВАТА
!
Молитвата не се изразява в говорене или шепнене на думи. Когато човек се научи да се моли, животът му ще се осмисли. И учениците Христови не знаеха да се молят. И те се обърнаха към Христа с думите: "Учителю, научи ни да се молим! " Христос им отговори: "Когато дойде Духът на Истината, Той ще ви научи".
към текста >>
Молитвата
не се изразява в говорене или шепнене на думи.
ИЗ "ЖИВОТО СЛОВО" ВЕЛИКО НЕЩО Е МОЛИТВАТА!
Молитвата
не се изразява в говорене или шепнене на думи.
Когато човек се научи да се моли, животът му ще се осмисли. И учениците Христови не знаеха да се молят. И те се обърнаха към Христа с думите: "Учителю, научи ни да се молим! " Христос им отговори: "Когато дойде Духът на Истината, Той ще ви научи". Те не знаеха да се молят, но те имаха образец на истинска молитва в лицето на Христа.
към текста >>
Те не знаеха да се молят, но те имаха образец на истинска
молитва
в лицето на Христа.
Молитвата не се изразява в говорене или шепнене на думи. Когато човек се научи да се моли, животът му ще се осмисли. И учениците Христови не знаеха да се молят. И те се обърнаха към Христа с думите: "Учителю, научи ни да се молим! " Христос им отговори: "Когато дойде Духът на Истината, Той ще ви научи".
Те не знаеха да се молят, но те имаха образец на истинска
молитва
в лицето на Христа.
Велико нещо е молитвата! * * * Благородно нещо е молитвата! Няма по-благородно нещо от нея. От общението с Бога! Благодарение на молитвата, човек става проводник на възвишените сили и благодатни средства, чрез които се крепи целия човешки род!
към текста >>
Велико нещо е
молитвата
!
Когато човек се научи да се моли, животът му ще се осмисли. И учениците Христови не знаеха да се молят. И те се обърнаха към Христа с думите: "Учителю, научи ни да се молим! " Христос им отговори: "Когато дойде Духът на Истината, Той ще ви научи". Те не знаеха да се молят, но те имаха образец на истинска молитва в лицето на Христа.
Велико нещо е
молитвата
!
* * * Благородно нещо е молитвата! Няма по-благородно нещо от нея. От общението с Бога! Благодарение на молитвата, човек става проводник на възвишените сили и благодатни средства, чрез които се крепи целия човешки род! Благодарение на молитвата, душата си доставя вътрешната, духовна храна, от която се нуждае!
към текста >>
* * * Благородно нещо е
молитвата
!
И учениците Христови не знаеха да се молят. И те се обърнаха към Христа с думите: "Учителю, научи ни да се молим! " Христос им отговори: "Когато дойде Духът на Истината, Той ще ви научи". Те не знаеха да се молят, но те имаха образец на истинска молитва в лицето на Христа. Велико нещо е молитвата!
* * * Благородно нещо е
молитвата
!
Няма по-благородно нещо от нея. От общението с Бога! Благодарение на молитвата, човек става проводник на възвишените сили и благодатни средства, чрез които се крепи целия човешки род! Благодарение на молитвата, душата си доставя вътрешната, духовна храна, от която се нуждае! Благодарение на молитвата тя се обкичва с хиляди благоуханни цветове!
към текста >>
Благодарение на
молитвата
, човек става проводник на възвишените сили и благодатни средства, чрез които се крепи целия човешки род!
Те не знаеха да се молят, но те имаха образец на истинска молитва в лицето на Христа. Велико нещо е молитвата! * * * Благородно нещо е молитвата! Няма по-благородно нещо от нея. От общението с Бога!
Благодарение на
молитвата
, човек става проводник на възвишените сили и благодатни средства, чрез които се крепи целия човешки род!
Благодарение на молитвата, душата си доставя вътрешната, духовна храна, от която се нуждае! Благодарение на молитвата тя се обкичва с хиляди благоуханни цветове! Благородно нещо е молитвата! Няма по-благородно нещо от нея! * * * Да станем да се помолим!
към текста >>
Благодарение на
молитвата
, душата си доставя вътрешната, духовна храна, от която се нуждае!
Велико нещо е молитвата! * * * Благородно нещо е молитвата! Няма по-благородно нещо от нея. От общението с Бога! Благодарение на молитвата, човек става проводник на възвишените сили и благодатни средства, чрез които се крепи целия човешки род!
Благодарение на
молитвата
, душата си доставя вътрешната, духовна храна, от която се нуждае!
Благодарение на молитвата тя се обкичва с хиляди благоуханни цветове! Благородно нещо е молитвата! Няма по-благородно нещо от нея! * * * Да станем да се помолим! В молитвата човек укрепва.
към текста >>
Благодарение на
молитвата
тя се обкичва с хиляди благоуханни цветове!
* * * Благородно нещо е молитвата! Няма по-благородно нещо от нея. От общението с Бога! Благодарение на молитвата, човек става проводник на възвишените сили и благодатни средства, чрез които се крепи целия човешки род! Благодарение на молитвата, душата си доставя вътрешната, духовна храна, от която се нуждае!
Благодарение на
молитвата
тя се обкичва с хиляди благоуханни цветове!
Благородно нещо е молитвата! Няма по-благородно нещо от нея! * * * Да станем да се помолим! В молитвата човек укрепва. Да се моли човек, това е най-високото и благородно занимание, което може да се върши в този свят.
към текста >>
Благородно нещо е
молитвата
!
Няма по-благородно нещо от нея. От общението с Бога! Благодарение на молитвата, човек става проводник на възвишените сили и благодатни средства, чрез които се крепи целия човешки род! Благодарение на молитвата, душата си доставя вътрешната, духовна храна, от която се нуждае! Благодарение на молитвата тя се обкичва с хиляди благоуханни цветове!
Благородно нещо е
молитвата
!
Няма по-благородно нещо от нея! * * * Да станем да се помолим! В молитвата човек укрепва. Да се моли човек, това е най-високото и благородно занимание, което може да се върши в този свят. Само молитвата повдига и облагородява човешкото сърце.
към текста >>
В
молитвата
човек укрепва.
Благодарение на молитвата, душата си доставя вътрешната, духовна храна, от която се нуждае! Благодарение на молитвата тя се обкичва с хиляди благоуханни цветове! Благородно нещо е молитвата! Няма по-благородно нещо от нея! * * * Да станем да се помолим!
В
молитвата
човек укрепва.
Да се моли човек, това е най-високото и благородно занимание, което може да се върши в този свят. Само молитвата повдига и облагородява човешкото сърце. Молитва, в която се изразява оня съзнателен стремеж на душата към Бога - висшата Любов. Да станем, да се помолим! Само молитвата повдига и облагородява човешкото сърце.
към текста >>
Само
молитвата
повдига и облагородява човешкото сърце.
Благородно нещо е молитвата! Няма по-благородно нещо от нея! * * * Да станем да се помолим! В молитвата човек укрепва. Да се моли човек, това е най-високото и благородно занимание, което може да се върши в този свят.
Само
молитвата
повдига и облагородява човешкото сърце.
Молитва, в която се изразява оня съзнателен стремеж на душата към Бога - висшата Любов. Да станем, да се помолим! Само молитвата повдига и облагородява човешкото сърце.
към текста >>
Молитва
, в която се изразява оня съзнателен стремеж на душата към Бога - висшата Любов.
Няма по-благородно нещо от нея! * * * Да станем да се помолим! В молитвата човек укрепва. Да се моли човек, това е най-високото и благородно занимание, което може да се върши в този свят. Само молитвата повдига и облагородява човешкото сърце.
Молитва
, в която се изразява оня съзнателен стремеж на душата към Бога - висшата Любов.
Да станем, да се помолим! Само молитвата повдига и облагородява човешкото сърце.
към текста >>
Само
молитвата
повдига и облагородява човешкото сърце.
В молитвата човек укрепва. Да се моли човек, това е най-високото и благородно занимание, което може да се върши в този свят. Само молитвата повдига и облагородява човешкото сърце. Молитва, в която се изразява оня съзнателен стремеж на душата към Бога - висшата Любов. Да станем, да се помолим!
Само
молитвата
повдига и облагородява човешкото сърце.
към текста >>
65.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. ПРИ ЕЗЕРОТО МАХАБУР - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Не бих могъл да свърша
молитвата
си, да се свържа с Първичната Причина.
Той го спрял, прегърнал, целунал го и започнал да се разговаря с него. Като гледали това, учениците Му се чудели, защо Учителят им обърнал такова голямо внимание на този беден човек. И Го запитали: "Учителю, защо обръщаш внимание на този беден човек? " Буда им отговорил: "Един ден, в моето далечно минало, аз се молих на Бога. Но аз бях толкова гладен, щото от глад едва се държах на краката си.
Не бих могъл да свърша
молитвата
си, да се свържа с Първичната Причина.
В този момент, някъде из шубраците изскочи заек. Той се хвърли в огъня и се опече заради мене. Аз ядох от него, укрепих силите си и можах да свърша молитвата си - да направя връзка с Първичната Причина. Този заек е днешния брамин, когото виждате пред мене. Той се пожертвува тогава заради мене." ІІ Един Ангел много искал да разбере какъв е човешкия живот.
към текста >>
Аз ядох от него, укрепих силите си и можах да свърша
молитвата
си - да направя връзка с Първичната Причина.
" Буда им отговорил: "Един ден, в моето далечно минало, аз се молих на Бога. Но аз бях толкова гладен, щото от глад едва се държах на краката си. Не бих могъл да свърша молитвата си, да се свържа с Първичната Причина. В този момент, някъде из шубраците изскочи заек. Той се хвърли в огъня и се опече заради мене.
Аз ядох от него, укрепих силите си и можах да свърша
молитвата
си - да направя връзка с Първичната Причина.
Този заек е днешния брамин, когото виждате пред мене. Той се пожертвува тогава заради мене." ІІ Един Ангел много искал да разбере какъв е човешкия живот. Той постоянно се молил на Господа да го изпрати на земята. Най-после Господ се съгласил и го изпратил. Дал му формата на една красива ябълка.
към текста >>
66.
СТИХОВЕ - ЕДЕЛВАЙС
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Тази сутрин във
молитва
любовта Му призова ли ?
Сутрин слънцето говори с глас отвътре на човека: "Ето сините простори и безсмъртната пътека". Иде вечно от звездите Дар - живота изобилен – мъдрост скътана в душите: мъдър щом си, ти си силен. Не забравяй планината гдето тих ветрец повява, мир на свобода в гората там те с своя чар пленява. Върха бял - где радост блика често поглед там отправяй, благодарността велика да поддържаш не забравяй. Тихий глас във теб запитва ти звездата си позна ли?
Тази сутрин във
молитва
любовта Му призова ли ?
към текста >>
67.
ВЕСТИ И КНИГОПИС
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Тази сутрин във
молитва
любовта Му призова ли ?
Сутрин слънцето говори с глас отвътре на човека: "Ето сините простори и безсмъртната пътека". Иде вечно от звездите Дар - живота изобилен – мъдрост скътана в душите: мъдър щом си, ти си силен. Не забравяй планината гдето тих ветрец повява, мир на свобода в гората там те с своя чар пленява. Върха бял - где радост блика често поглед там отправяй, благодарността велика да поддържаш не забравяй. Тихий глас във теб запитва ти звездата си позна ли?
Тази сутрин във
молитва
любовта Му призова ли ?
към текста >>
68.
В ПАМЕТ НА НАШИТЕ ЗАМИНАЛИ МЛАДИ ПРИЯТЕЛИ-ЕЛИ
 
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
И Христос казва същото в
молитвата
„Отче наш" с думите: „Да се свети името Ти, да дойде царството Ти, да бъде волята Ти, както на небето, така и на земята".
Защото разбират, що значи да се работи от любов! Какъв трябва да бъде човешкият обществен строй? Идеалният строй, както казахме, вече съществува. Той е горе. Всичко, което е горе, трябва да слезе на земята.
И Христос казва същото в
молитвата
„Отче наш" с думите: „Да се свети името Ти, да дойде царството Ти, да бъде волята Ти, както на небето, така и на земята".
На Мойсей било показано горе устройството на скинията в най-големи подробности и му било възложено да я построи точно по това, което е видял горе. (Изход, гл. 25, стих 9). Това има пряко значение, обаче може да се направи и един превод: Скинията - това е идеалната култура, идеалният строй, идеалната държава, която съществува горе. Тук, на земята, строят трябва да се нареди по образеца, който е горе А горният строй в най-малките подробности е уреден в съгласие с природните закони.
към текста >>
69.
БОГОИЗБРАНИЯТ - Ц.Г. СИМЕОНОВА; СМИРЕНИЕ - О.СЛАВЧЕВА
 
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Песента в
молитва
се прелива.
Белина Белина, догдето поглед стига, В Белина потънала земята, Нейде много близо и далече Слушам песен пее чистотата. Белина, трепти лазур над нея, И разлива разтопено злато Слънчева ръка благословена А сърцето пълно, с мир богато. Белина, студена, мълчалива И затворен в нея свят лъчист Пеят тихичко снежинките-брилянти.
Песента в
молитва
се прелива.
* * * Ти все летиш по своя път в безкрая, И ние с тебе, твоите чеда, Години, векове са твойте стъпки, Кърмилнице земя. Към вечни брегове на океана На времето неспирно се стремиш, И в наший сърца е тоя пламък – Отломък, слънчев, жив. Какъв простор и звезден лабиринт! Какъв велик, неподражаем свят! Над всичко някакъв вълшебен сфинкс Държи свещена тайна.
към текста >>
70.
ЗДРАВЕ, СИЛА И ЖИВОТ- ЖИЗНЕРАДОСТТА И ВДЪХНОВЕНИЕТО
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Молитвата
е превърната в движение.
Една завеса се отдръпва от пред очите ти, и ти вече си в състояние да прозреш вътрешната страна на тия свещени игри! Те вече не са за теб игри. Това е вече за теб молитвен зов на душата. В тия издигнати ръце, в тия плавни движения ти долавяш вечния копнеж на душата към Безграничния! Това е зов на душата към Светлината, към Вечното Добро, към Любовта, към Реалното!
Молитвата
е превърната в движение.
В тоя миг ти разбираш, че тия движения са свещенодействие, чрез което човек осъзнава, че същината на естеството му е музика, чистота, любов! В тия мигове той чувствува по-живо хилядите нишки, които го свързват с всемира. Едно сияние излиза от живия кръг и лъчите му отнасят надалеч зова на тия души! Един светъл кръг се формира над главите им и се издига нагоре към безконечността! И искреният зов на тия души достига до всички сърца и им говори за красотата на новия живот, който слиза и който е тъй близо до нас!
към текста >>
71.
ЛЕКАРЯТ С МАСКА - ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Самото им гледане е
молитва
!
Около мен красиви полянки и клекове. Далеч долу виждам да блещукате светлинки. Това са китните. селца: Говедарци, Доспей и други, сгушени всред рилските красоти до подножието на Попова шапка. Поглеждам звездите.
Самото им гледане е
молитва
!
Колко ясно се вижда голямата звезда Алтаир от съзвездието Орел. До нея са Делфин и Лебед. Ето Цефей и Андромеда. Как блещи като красив брилянт Капела от Колар! Нежно трепти Антарес от Скорпион.
към текста >>
72.
LE MAITRE PARLE-LES QUATRE SHOSES
 
Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
В „Молба" той излага първата си
молитва
към Спасителя, казва, че духът му е в опасност и моли Неговата подкрепа, да го пази в този свят.
Цена 20 лева. Доставя се от автора - Стара Загора. След своите предишни стихотворни сбирки: „Реките викат", „Есенна флейта", „Елегии", „Видения" и „Отстранена земя" той напоследък ни дари с новата сбирка „Златно и синьо". У поета се долавя едно прозрение за вътрешната, мистичната страна на живота. В стихотворението „Вечер" поетът желае да чува тревите, техните радости и скърби, техния плач; казва, че това ще е първото му блаженство.
В „Молба" той излага първата си
молитва
към Спасителя, казва, че духът му е в опасност и моли Неговата подкрепа, да го пази в този свят.
Виждане посрдством кожата. - От опита на Виенската психиатрическо-неврологична клиника се е установило, че кожата на човешкото тяло усеща или „вижда", така да се каже, светлината. На господата, с които правили опити, превързали очите и проснали ръцете напред хоризонтално. Когато след това облъчили страните на лицата им с оцветена светлина, техните ръце от само себе си, рефлективно се дръпнали встрани без всякаква преднамереност от пациентите, дори без последните да съзнават, че извършват това действие. Чрез този опит с вързани очи - добре превързани и съвсем недостъпни за светлината - и чрез същия опит със слепи, при които резултатът е бил същият без разлика, се дошло до заключението, че човешката кожа е чувствителна към светлината.
към текста >>
73.
ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ ПРЕД ПРАГА
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
И когато Христос се е молил,
молитвата
за него е била разговор с разумния свят.
Той, обаче, е разбирал и „земните неща" - бил е запознат с тогавашната кабала, с философията на източните народи и на гърците, както и с тогавашните науки. Наистина, Христос е нямал нужда да се учи в човешките училища. Още повече, че целият му земен живот е бил сам по себе си предметно учение за него. Той е бил извор на нов опит, поле за приложение на ония велики принципи и закони, които той е познавал в тяхното действие в невидимия свят. Благодарение на своето пробудено съзнание и на връзката си с невидимия свят, той е могъл да черпи винаги познания направо от него.
И когато Христос се е молил,
молитвата
за него е била разговор с разумния свят.
Чрез молитвата Христос е влизал в разговор с невидимия свят, с всички йерархии в него, с Бога. Чрез молитвата невидимият свят предаде на Христа оня велик урок, който той имаше да учи на земята, разкри му онази задача, която имаше да разреши в обстановката на земния живот. Едва след разрешението на своята трудна задача, Христос е разбрал опитно, че единственият път за спасение на човечеството е Любовта. Тогава е разбрал и дълбокия смисъл на всичките си страдания. За хората, обаче - каквото и да приказват - страданията на Христа, неговото разпятие и позорна смърт, си остават една от най-големите загадки.
към текста >>
Чрез
молитвата
Христос е влизал в разговор с невидимия свят, с всички йерархии в него, с Бога.
Наистина, Христос е нямал нужда да се учи в човешките училища. Още повече, че целият му земен живот е бил сам по себе си предметно учение за него. Той е бил извор на нов опит, поле за приложение на ония велики принципи и закони, които той е познавал в тяхното действие в невидимия свят. Благодарение на своето пробудено съзнание и на връзката си с невидимия свят, той е могъл да черпи винаги познания направо от него. И когато Христос се е молил, молитвата за него е била разговор с разумния свят.
Чрез
молитвата
Христос е влизал в разговор с невидимия свят, с всички йерархии в него, с Бога.
Чрез молитвата невидимият свят предаде на Христа оня велик урок, който той имаше да учи на земята, разкри му онази задача, която имаше да разреши в обстановката на земния живот. Едва след разрешението на своята трудна задача, Христос е разбрал опитно, че единственият път за спасение на човечеството е Любовта. Тогава е разбрал и дълбокия смисъл на всичките си страдания. За хората, обаче - каквото и да приказват - страданията на Христа, неговото разпятие и позорна смърт, си остават една от най-големите загадки. Защо Христос, най-великата душа, която някога е посещавала земята, най-великият характер, който някога се е проявил, защо този добър, умен и силен човек е трябвало да умре така трагично?
към текста >>
Чрез
молитвата
невидимият свят предаде на Христа оня велик урок, който той имаше да учи на земята, разкри му онази задача, която имаше да разреши в обстановката на земния живот.
Още повече, че целият му земен живот е бил сам по себе си предметно учение за него. Той е бил извор на нов опит, поле за приложение на ония велики принципи и закони, които той е познавал в тяхното действие в невидимия свят. Благодарение на своето пробудено съзнание и на връзката си с невидимия свят, той е могъл да черпи винаги познания направо от него. И когато Христос се е молил, молитвата за него е била разговор с разумния свят. Чрез молитвата Христос е влизал в разговор с невидимия свят, с всички йерархии в него, с Бога.
Чрез
молитвата
невидимият свят предаде на Христа оня велик урок, който той имаше да учи на земята, разкри му онази задача, която имаше да разреши в обстановката на земния живот.
Едва след разрешението на своята трудна задача, Христос е разбрал опитно, че единственият път за спасение на човечеството е Любовта. Тогава е разбрал и дълбокия смисъл на всичките си страдания. За хората, обаче - каквото и да приказват - страданията на Христа, неговото разпятие и позорна смърт, си остават една от най-големите загадки. Защо Христос, най-великата душа, която някога е посещавала земята, най-великият характер, който някога се е проявил, защо този добър, умен и силен човек е трябвало да умре така трагично? Свещената книга казва, че така било „писано" - и нищо повече.
към текста >>
74.
ЗДРАВЕ СИЛА И ЖИВОТ
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Всичко е
молитва
.
Около нас обширни полянки, заобиколени със стройни гори. Далеч се очертават мощните контури на Бузлуджа, Българка, Свети Никола, а още по-далеч като далечно неземно видение в синкава окраска се издига Юмрук Чал, със своя вечен стремеж към небесните висини. Колко всичко е величествено. Като че ли сме в чертозите на едно светилище. Всичко е свещенодействие: и цвъртежът на цветята, и говорът на птичките, и лъхът на ветрецът, и музиката на течащата вода, и носенето на малки нежни бели облачета по небесната шир, и шумоленето на листата.
Всичко е
молитва
.
Като че всички те се радват, че сме ги посетили в днешния чуден пролетен ден. Ясен майски ден. Ранно утро. Тук сме събрани от близки и по-далечни градове и села около стотина души. Има ли нещо по-красиво от среща на души, които лелеят в душите си един и същ блян: блянът за новия ден, който слиза към нас от светли сфери - ден на възкресение, ден на любов, ден на радост, ден на мир.
към текста >>
75.
СТИХОВЕ - ДИМИТРИНА АНТОНОВА, S
 
Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Вътрешното единение с всичко –
молитвата
Ние страдаме, скърбим, тъгуваме, защото всякога ни липсва нещо съществено в живота.
И животът минава винаги през кривата на радост и скръб, страдания и неуспехи и нов, все по-нов смисъл и щастие - неизбежни мотиви на онази велика, дълбока симфония, която в миниатюр трябва да изживее всеки човек, за да може да расте. Ако човек никога не се освободи от своя делничен живот, той ще живее винаги под натиска на непрестанно променящите се мотиви на великата симфония на живота. И в красивия ден на пролетта, и в играта на слънчевите лъчи, и в преливането на цветните краски на есен, и в бурите, които укрепват корените на живота - човешката душа, той ще вижда все същата сивота на своето делнично безразличие. Нека почнем да се радваме на всички трепети на живота, независимо от нашата всекидневна сивота. И като схванем, че ние сами с всичките си страдания и радости сме неизбежен акорд във великата симфония на живота, ще почнем да свирим на оркестъра на своя живот една нова песен на благодарност и единение с всичко.
Вътрешното единение с всичко –
молитвата
Ние страдаме, скърбим, тъгуваме, защото всякога ни липсва нещо съществено в живота.
И мислим, че ни липсва хляб, че ни липсват добри условия за живот, че ни липсват добри приятели, че сме загубили своите близки и любими. В своите търсения ние се въртим все в онзи кръг на задоволяване на нуждите, в който има забрава на въпросите на деня. Ние дирим някак нещата да вървят леко, неусетно, в една радост - израз на пълно безгрижие. И може би затова нашите страдания стават всеки ден по-големи и ние намираме все по-малко смисъл в живота. А възможно е човек никога да не намери спокойствие в живота, докато не обърне поглед към себе си и не намери в себе си пътя и сили за единение с всичко, за една дълбока неизказваема любов, която обгръща всичко в едно цяло.
към текста >>
А истинската
молитва
почва в себевглъбяването.
И хората, тези които само са чули, а сами нямат опитност, са почнали да създават един външен култ на поклонение пред Бога, пред великия Разум на живота. Те се молят всеки ден, всеки час. И молитвите на хората рядко биват изпълнени. Защото те не достигат слуха на Бога. Защото те са молитви за материално спасение и подобрение на живота; защото те са молитви само на искане, на сляпо искане, без човек да разбира великия смисъл на всичко, което става в нашия живот.
А истинската
молитва
почва в себевглъбяването.
Тя почва в постоянните тихи разговори със своята душа. Тя почва с тези постоянни просветления и проникновения във всичко в живота. Тя, истинската молитва, почва с опитността, че вътрешните безмълвни разговори със себе си са една жива реалност, която ни води към мъдрост и която ни свързва все повече и повече в творческо единство с Бога, с всичко в битието. Истинската молитва ни дава сили, знания, вяра, мъдрост. Тя е път за придобиване на творчески способности в живота, чрез които ние можем да станем свободни.
към текста >>
Тя, истинската
молитва
, почва с опитността, че вътрешните безмълвни разговори със себе си са една жива реалност, която ни води към мъдрост и която ни свързва все повече и повече в творческо единство с Бога, с всичко в битието.
Защото те не достигат слуха на Бога. Защото те са молитви за материално спасение и подобрение на живота; защото те са молитви само на искане, на сляпо искане, без човек да разбира великия смисъл на всичко, което става в нашия живот. А истинската молитва почва в себевглъбяването. Тя почва в постоянните тихи разговори със своята душа. Тя почва с тези постоянни просветления и проникновения във всичко в живота.
Тя, истинската
молитва
, почва с опитността, че вътрешните безмълвни разговори със себе си са една жива реалност, която ни води към мъдрост и която ни свързва все повече и повече в творческо единство с Бога, с всичко в битието.
Истинската молитва ни дава сили, знания, вяра, мъдрост. Тя е път за придобиване на творчески способности в живота, чрез които ние можем да станем свободни. Истинската молитва ни преизпълва с голяма любов към всичко. Защото ние сме във вътрешно единение с всичко. И тогава нашата молитва се обръща в един музикален израз на хвала и благодарност за живота и благодатта, с която великият Разум на живота ни дарява.
към текста >>
Истинската
молитва
ни дава сили, знания, вяра, мъдрост.
Защото те са молитви за материално спасение и подобрение на живота; защото те са молитви само на искане, на сляпо искане, без човек да разбира великия смисъл на всичко, което става в нашия живот. А истинската молитва почва в себевглъбяването. Тя почва в постоянните тихи разговори със своята душа. Тя почва с тези постоянни просветления и проникновения във всичко в живота. Тя, истинската молитва, почва с опитността, че вътрешните безмълвни разговори със себе си са една жива реалност, която ни води към мъдрост и която ни свързва все повече и повече в творческо единство с Бога, с всичко в битието.
Истинската
молитва
ни дава сили, знания, вяра, мъдрост.
Тя е път за придобиване на творчески способности в живота, чрез които ние можем да станем свободни. Истинската молитва ни преизпълва с голяма любов към всичко. Защото ние сме във вътрешно единение с всичко. И тогава нашата молитва се обръща в един музикален израз на хвала и благодарност за живота и благодатта, с която великият Разум на живота ни дарява.
към текста >>
Истинската
молитва
ни преизпълва с голяма любов към всичко.
Тя почва в постоянните тихи разговори със своята душа. Тя почва с тези постоянни просветления и проникновения във всичко в живота. Тя, истинската молитва, почва с опитността, че вътрешните безмълвни разговори със себе си са една жива реалност, която ни води към мъдрост и която ни свързва все повече и повече в творческо единство с Бога, с всичко в битието. Истинската молитва ни дава сили, знания, вяра, мъдрост. Тя е път за придобиване на творчески способности в живота, чрез които ние можем да станем свободни.
Истинската
молитва
ни преизпълва с голяма любов към всичко.
Защото ние сме във вътрешно единение с всичко. И тогава нашата молитва се обръща в един музикален израз на хвала и благодарност за живота и благодатта, с която великият Разум на живота ни дарява.
към текста >>
И тогава нашата
молитва
се обръща в един музикален израз на хвала и благодарност за живота и благодатта, с която великият Разум на живота ни дарява.
Тя, истинската молитва, почва с опитността, че вътрешните безмълвни разговори със себе си са една жива реалност, която ни води към мъдрост и която ни свързва все повече и повече в творческо единство с Бога, с всичко в битието. Истинската молитва ни дава сили, знания, вяра, мъдрост. Тя е път за придобиване на творчески способности в живота, чрез които ние можем да станем свободни. Истинската молитва ни преизпълва с голяма любов към всичко. Защото ние сме във вътрешно единение с всичко.
И тогава нашата
молитва
се обръща в един музикален израз на хвала и благодарност за живота и благодатта, с която великият Разум на живота ни дарява.
към текста >>
76.
Някои физиологични въпроси в окултно осветление
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
" Гласна
молитва
и плач на мнозина присъствуващи завършили това обявяване на Божието дело.
„Изпълниха се вече времената, приближи се Царството Божие". Тази нова висша епоха ще се характеризира с все по-голямо познаване светлината и закона на живота - Евангелието - и приложението учението на Христа във всички области на личния и обществен живот. - Бъдещето на полския народ, както и на всички народи, е в служенето на „делото Божие". Полският народ е призван да стане народ „слуга Божий” - и когато изпълни своята мисия, ще бъде велик народ. И Товянски завършил тържествено своето възвание към своите сънародници с думите: „Обявявам пред лицето на Бога, чиято воля изпълнявам, че Божието дело и висшата християнска епоха започват!
" Гласна
молитва
и плач на мнозина присъствуващи завършили това обявяване на Божието дело.
С този акт Товянски започва своята обществена дейност вън от границите на Полша - започва това религиозно духовно пробуждане (известно като „товянизъм" и месианизъм), което увлича Мицкевич, Словацки и редица още поети и мислители в безкористно служене чрез вдъхновено, огнено слово за Царството Божие на земята. А. Товянски е роден в 1799 г. в Литва и по произход е бил литовски благородник; сам той се е подписвал „поляк из Литва". До 1841 г. живял в Литва и в своето родно място се е старал да приложи любовта и справедливостта - по отношение на селяните.
към текста >>
77.
МИТОЛОГИЯТА ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ-БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Тук Лазар станал епископ, Марта основала манастир, а Магдалина се оттеглила в едно пустинно място в ближните планини - пещерата Ла Бом - където се отдала на покаяние,
молитва
и отшелнически подвизи В туй отшелие тя прекарала толкова години, колкото години прекарала в света в разпътен живот и удоволствия.
Драматичният епизод за нейното отиване при Христа, предаден в 7 глава от евангелието на Лука, е послужил за канава на една или две драми от съвременни драматурзи, озаглавени по името на самата героиня. Тях можете сами да прочетете, а аз ще ви припомня легендата. Според нея. след смъртта на майката Божия, Мария Магдалина, заедно с Марта, Лазар и неколцина други последователи на Христа, били хвърлени от римляните в един полуразрушен кораб, който бил пуснат в морето без кормило и без весла. Въпреки това, обаче, те не погинали, а пристигнали невредими в Марсилия.
Тук Лазар станал епископ, Марта основала манастир, а Магдалина се оттеглила в едно пустинно място в ближните планини - пещерата Ла Бом - където се отдала на покаяние,
молитва
и отшелнически подвизи В туй отшелие тя прекарала толкова години, колкото години прекарала в света в разпътен живот и удоволствия.
Легендата разказва, че онова място от челото ù, което Христос докоснал с ръка и до днес личи върху мъртвата ù глава - свежо, непокътнато от тлението на смъртта. А разкошната ù, златисто-руса коса, с която тя е бърсала нозете на Христа и до ден днешен не е окапала. Тя е запазила и досега живия си блясък. Това се е запазило, според легендата, нетленно и след смъртта от нейното тяло, а душата ù, пак според легендата, е била отнесена от ангели в небето. Да се спрем сега за миг върху самия, изпълнен наистина с рядък драматизъм, епизод за отиването на Мария Магдалина при Христа, така както е предаден в евангелието на Лука.
към текста >>
78.
DU MAITRE - LE PROCESSUS BIOLOGIQUE COMPARE
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
По даден знак от Учителя се прочете кратка
молитва
, след което започна обядът.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС ИДЕИТЕ НА ВСЕМИРНОТО БРАТСТВО В ЧУЖБИНА НА ГОСТИ У ВЕЛИКИЯ УЧИТЕЛ В БЪЛГАРИЯ Пътни бележки и впечатления от члена на естонското метапсихично дружество В. У. (Продължение) Дойде Учителят. Насядалите около масата станаха и поздравиха Учителя с дигане на ръка. Така се поздравяват членовете на братството при среща и раздяла.
По даден знак от Учителя се прочете кратка
молитва
, след което започна обядът.
Всичко тук ставаше малко по-иначе, отколкото сме свикнали в други среди. Особено силно и възвишено впечатление ми направи кратката като формула молитва и чудно-красивите песни, които бидоха изпети след обяда. Чувствуваш, че се намираш в една особена обстановка, в някакво особено място, сякаш не на земята. След обяда ме поканиха да си почина някой и други час след умората от дългото пътуване. Заведоха ме в една красива, малка къщица, направена от дърво.
към текста >>
Особено силно и възвишено впечатление ми направи кратката като формула
молитва
и чудно-красивите песни, които бидоха изпети след обяда.
(Продължение) Дойде Учителят. Насядалите около масата станаха и поздравиха Учителя с дигане на ръка. Така се поздравяват членовете на братството при среща и раздяла. По даден знак от Учителя се прочете кратка молитва, след което започна обядът. Всичко тук ставаше малко по-иначе, отколкото сме свикнали в други среди.
Особено силно и възвишено впечатление ми направи кратката като формула
молитва
и чудно-красивите песни, които бидоха изпети след обяда.
Чувствуваш, че се намираш в една особена обстановка, в някакво особено място, сякаш не на земята. След обяда ме поканиха да си почина някой и други час след умората от дългото пътуване. Заведоха ме в една красива, малка къщица, направена от дърво. Тутакси се появи една сестра и ми предложи топла вода да си измия нозете. С топла вода учениците на Братството си мият нозете след екскурзия, а също и всяка вечер преди лягане.
към текста >>
79.
ПОЕМИ ЗА ПЛАНИНАТА-GEORG NORDMANN
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Благодарих, и с първата
молитва
в тоя ден в сърцето си за Теб запявам химн. Д.
мене дойде Ти и ми пошепна с нежен глас: Стани! Сънувах, и нишката на чуден сън се вплете в мелодията тиха на гласа Ти. Отворих си очите и видях – зора се сипва, друмници на път. И тръгнах аз със тез, които слънчев изгрев чакат и носят във ръцете златен съд. На ранина чух кроткий призив на майката, що буди своя син.
Благодарих, и с първата
молитва
в тоя ден в сърцето си за Теб запявам химн. Д.
А-ва ВЪРХЪТ Той трон висок си изгради, при слънцето да бъде близко Копнеж му беше туй и блян. На него векове самин стоеше той в забрава, в просторите далеч въззрян. И в свойта самота той страници изписа с азбуката на вечността, и със звуците на арфа седмострунна, не спряла нивга песента. Дворец висок си построи, и недостъпен, и вълшебен, на хората той стана блян. В копнеж към него те очи възвиха, към него, в слънцето огрян.
към текста >>
80.
L'INTELIGENCE, LE COEUR ET LA VOLONTE
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Любов.
Молитва
. Ясновидство. Интуиция.
Втората част носи заглавие: "Целта и смисълът на човешкия живот според Стария и Новия завет. Карма и прераждане." Втората част има следното съдържание: "Увод. Стари завет. Карма. Прераждане. Вяра. Покаяние и новораждане.
Любов.
Молитва
. Ясновидство. Интуиция.
Същинският човек. Безконечният "ад" на християнската църква." Добър е методът, с който си служи авторът: своите идеи той се стреми да потвърди от една страна чрез стария и новия завет и от друга страна чрез фактите, резултатите на новите научни изследвания по дадения въпрос. Затова книгата съдържа богат фактически материал и идеите на автора са силно, всестранно и логично аргументирани. Тая книга е плод на грамадна дългогодишна работа, за която трябва да му бъдем благодарни. Книгата е ценна за всички, които искат да се ориентират в сложните проблеми, които днешният живот слага пред всеки търсещ човек.
към текста >>
81.
АСТРОЛОГИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ. ЗОДИАКАЛНИ ЗНАЦИ- П. М-В
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Друг въпрос се явява: Защо те в обикновено състояние са уязвими, но когато чрез
молитва
, песни и пр.
телепатичните явления, които са вече установени с опити, направени в Европа и Америка. Тия мислителни радиовълни не можем да намерим никъде в стълбицата на трептения на физиците, защото те имат най-късите вълни, следователно и с най-голямата бързина на трептенията. Сега се явява въпрос за характера на вълните при разните видове мисли. Има много доказателства, от които се вижда, че колкото мисълта е по-възвишена, по-благородна, от по-висок свят, толкова тя има по-къси вълни и по-бързи вибрации. Защо нестинарите са неуязвими за огъня?
Друг въпрос се явява: Защо те в обикновено състояние са уязвими, но когато чрез
молитва
, песни и пр.
дойдат до едно вдъхновено състояние, тогаз стават неуязвими? Защото тогаз усилват вибрациите на своите мисли и чувства. И тия силни вибрации след това се предават на цялата им природа и ги ограждат. Значи обикновената мисъл има по-къси вълни, по-слаби вибрации, отколкото мисли и чувства, свързани с вдъхновение, със силна вяра и пр. Защо нестинарите тогаз стават неуязвими за огъня?
към текста >>
82.
ЗИМА, ПРОЛЕТ - Е.
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Той няма вече път в морето, нито небесния купол за
молитва
.
Невидима и страшна буря издига неговите мощни плещи, а сред него плува кораб. Боговете долу в бездните водят жестока бран. Белите платна на кораба се пукат, наклоняват се мачтите, умират един след друг смелите мореплаватели. Един от тях стои като безумен, прегърнал с ръка кормилото, дрипав, с разтворени очи и със засъхнали, напукани устни. Като фосфор е бледо лицето му.
Той няма вече път в морето, нито небесния купол за
молитва
.
До стенещия кораб са зинали тъмни гробове, в които пропадат бесните вълни, а други нови се отварят. Кормилото се не поддава вече на ръката отпаднала и бледа. Прелитат огнени стрели, трещи в черните облаци, и на тоя трясък се отзовава морето със своите разпенени уста. В гърдите на оня там при кормилото угасва и последната надежда. Там се пренася бурята.
към текста >>
83.
DU MAITRE - IDEES DIVINES ET HUMAINES
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Книгата "Отче наш" хвърля светлина върху проблемите на съвременната култура и посочва методи за тяхното разрешение с помощта на вечните истини, скрити в Господнята
молитва
.
В студията, която предшествува изложението, Пампоров излага кратък животопис на автора, дава обща характеристика на личността и философията му, отзиви за неговия важен труд "Отче наш" и излага връзката между полския месианизъм и мисията на славянството. Самото съчинение "Отче наш" е от 4 големи тома. И работата на Пампоров представя сбито, съкратено изложение на основните идеи на този капитален труд на автора. Цейшковски е вярвал, че сам Бог му е открил тайната на "Отче наш". Тая книга представя ценен внос в нашата книжнина и ще улесни както разбирането на оня мистичен дух, който работи в душата на Полша, тъй и духът на днешната епоха и дълбоките сили, които работят в нея.
Книгата "Отче наш" хвърля светлина върху проблемите на съвременната култура и посочва методи за тяхното разрешение с помощта на вечните истини, скрити в Господнята
молитва
.
Тоя труд ще допринесе за осъзнаването на днешния човек и за намирането на истинския път към нов живот. "Зазоряване" — Когато ние живите станем, от Любомили. София, 1938. година Стр. 46. Човекът-епизод и човекът-съдба, от Георги Томалевски – Статия, печатана в списание "Философски преглед".
към текста >>
В "Често отслабват" говори как в минути на умора, когато сетни сили "мъждиво трептят", той се обръща с
молитва
към Безграничния, за да почерпи сили в борбата за нов живот.
В "Не убивай" авторът говори за една нова култура, когато ще бъде изключено всяко убийство и изобщо всяко насилие! В стихотворението "Откъде съм? " авторът се чувствува чужденец, изгнаник от родина и пита цветята, звездите за своя род, но и те не знаят! И блуждае той в чуждата страна, замечтан по вечната родина. В "Сладък дъх* той посещава градина, вслушва се в хора на пчелите и добива вяра, че "иде златният век на бъднините", когато човек отново ще се върне в рая!
В "Често отслабват" говори как в минути на умора, когато сетни сили "мъждиво трептят", той се обръща с
молитва
към Безграничния, за да почерпи сили в борбата за нов живот.
В "Не видял нито лъч" той говори, че вътре в духа живее една светла, райска птица. Това е загатване за Красивото, възвишеното, което живее и работи в човешката душа и което образува истинското негово естество. Езикът е високо художествен, богат с красиви образи и картини. Прочитането на цялата книга потопява читателя в един красив свят и буди у него желание и подтик да работи за реализирането на този красив свят в самия живот около него. Тая книга буди у читателя вяра в Хубавото, Доброто, Божественото, вяра в свещеното, което работи в човека и в цялата природа.
към текста >>
84.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
А първата
молитва
– песен тиха На подранили птички – На ранина да дирим Бога, шепне В душата на човека.
Не ме захвърляй Ти, ломи. И всички остри върхове махни, Във гладък камък превърни ме, Но в Твойта сграда ме сложи. О, тоя мирис на жита, що зреят И дъх на юнско слънце, Каква невинна, свята радост будят. За нея нямам думи! И нежен лъх на звъннали ливади, В зори по тях елмаз блести, В блажен, в красив захлас мълви сърцето: Аз нямам, нямам думи!
А първата
молитва
– песен тиха На подранили птички – На ранина да дирим Бога, шепне В душата на човека.
О, тоз поток неспирен на живота, Разлян в безбройни струи, Безкрайна благодарност само буди! За нея нямам думи! S.
към текста >>
85.
ОБЩЕСТВЕНО ИЗРАВНЯВАНЕ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
при
молитва
, размишление и пр.
И това е много лесно обяснимо, защото тогава човек е в хармония с това течение, както един радио приемател е в хармония с радиопредавателната станция, с която е нагласена. Ето защо любовта, милосърдието, чистотата, нежността, вътрешният мир и пр. усилват възприемчивостта. Обяснимо е тогава, защо тия, които са в началото на събуждането на психичните сили, напр. на ясновидството и пр., на първо време имат опитности, само тогава, когато са в по-повдигнато състояние на съзнанието, напр.
при
молитва
, размишление и пр.
Обяснимо е и защо тоя, който има първите наченки на тия по-дълбоки психични сили, ги изгубва, когато прояви някое отрицателно състояние, като гняв, нетърпение и пр. Тия състояния са сланата, която попарва нежните цветя в градината на вътрешния му свят. Тогава той слиза в по-гъста материя, в по-низка област, и неговата възприемчивост се намалява. Обяснимо е от горното и защо човек познава само оня, когото обича. Защото тогава той е в съзвучие с възвишената, божествена природа на другия и е нагласен да възприема нейните качества, ft когато не обичаш някого, съзнанието ти е вече в по-низка сфера и си нагласен да възприемеш само качествата на личността.А последната е само сянка на истинския, вътрешния човек.
към текста >>
86.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС
 
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Привет на вас, пробудени и смели, родени от зарита на светлата любов, в младежкия ù жар могъщий дух видели, в сърдечната
молитва
дочули нейний зов.
По светлите пътеки горе се отива, далеч от грижите суетни на света, и там небето отвътре ни открива една безкрайна, светла и вечна красота. *** СКРБТА е тази вечер тиха, тихо се прелива, светло примирена затихва във гърдите, зад воала леко лицето си разкрива и аз я гледам кротко, смирено във очите. Защо е тази болка и ревност и тъга? Виж хиляди звезди обкичиха небето. Усмивката им тиха чувствуваш ти сега и техний светъл трепет прелива ти в сърцето.
Привет на вас, пробудени и смели, родени от зарита на светлата любов, в младежкия ù жар могъщий дух видели, в сърдечната
молитва
дочули нейний зов.
Тъй светло примирен, притварям си очите. Редят се тихи думи безмълвно в тишината. Трепти във мене нещо, трептят навън звездите и сипят светъл зрак над всичко на земята. НАПРАЗНО есента тъй тъжна песен пее. През нейната тъга минавам с лекота.
към текста >>
В сърдечната
молитва
се всяка скръб забравя и всяка болка в тиха песен се превръща.
На Него аз възложих своята молба, като дете пред него душата си разкрих. Че Той е Бог на всякоя надежда, на всяка вяра, всеки тих копнеж. Като баща към нази Той поглежда и светъл връх е Той на вечния стремеж. И нежните цветя Той свои ги нарича, на нашите съдби е пътя начертал. И само Той един ни истински обича, защото Бог на всички живота е създал.
В сърдечната
молитва
се всяка скръб забравя и всяка болка в тиха песен се превръща.
Великата любов ни нежна приказка разправя и светли страници в живота ни разгръща.
към текста >>
87.
DU MAITRE: EXPERIMENTATION DE LA MOUR
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
МОЛИТВА
Ти песен си, мелодия красива на моята душа.
Основа красива на тъкан вълшебна, където душата е бдяла, от много години, където тъче се одежда красива и бяла. Под моите пръсти потрепвате вие и пеете под моите длани, в безмълвната мъка, безмълвното бдение, о, нишки, от слънце облени! – Аз искам да видя одеждата бяла, - говори и пее душата, – аз искам да видя, как там ще прелива с безсмъртните багри дъгата. Аз искам, говори и пее душата. И пръстите странно смълчани, отново докосват вълшебните нишки от мене до Него простряни!
МОЛИТВА
Ти песен си, мелодия красива на моята душа.
Ти гост си мой, безмълвен и сърдечен, споходил ме в скръбта. Ти огън си, в домът ми тих запален, и литнала искра. Дъга си ти, възсейнала в небето, изгряла след дъжда. Молитва, тих възторг, молитва, радост моя, от кой неземен мир дойде? Към кой неземен мир ме водиш, на ангелски криле?
към текста >>
Молитва
, тих възторг,
молитва
, радост моя, от кой неземен мир дойде?
И пръстите странно смълчани, отново докосват вълшебните нишки от мене до Него простряни! МОЛИТВА Ти песен си, мелодия красива на моята душа. Ти гост си мой, безмълвен и сърдечен, споходил ме в скръбта. Ти огън си, в домът ми тих запален, и литнала искра. Дъга си ти, възсейнала в небето, изгряла след дъжда.
Молитва
, тих възторг,
молитва
, радост моя, от кой неземен мир дойде?
Към кой неземен мир ме водиш, на ангелски криле? Молитва, тих копнеж, молитва, моя песен, О, шепот чист, отронена сълза, кажи ми ти, когато в скръб възлезе пред Бога там, какво ти Той каза? Молитва, шепот тих, отронен звук и песен, потрепнали криле на гълъб устремен, молитва, тишина след мълния и буря, разсъмване след нощ, молитва, светъл ден! I Молитва, цъфнал цвят, ухание неземно, понесено към светлото небе, мелодия на душата благодарна, мелодия из чистото сърце! * * * Ден след ден тъкат лъчите Златната одежда скъпа, Ден след ден трепти в гърдите благодарност светла, топла.
към текста >>
Молитва
, тих копнеж,
молитва
, моя песен, О, шепот чист, отронена сълза, кажи ми ти, когато в скръб възлезе пред Бога там, какво ти Той каза?
Ти гост си мой, безмълвен и сърдечен, споходил ме в скръбта. Ти огън си, в домът ми тих запален, и литнала искра. Дъга си ти, възсейнала в небето, изгряла след дъжда. Молитва, тих възторг, молитва, радост моя, от кой неземен мир дойде? Към кой неземен мир ме водиш, на ангелски криле?
Молитва
, тих копнеж,
молитва
, моя песен, О, шепот чист, отронена сълза, кажи ми ти, когато в скръб възлезе пред Бога там, какво ти Той каза?
Молитва, шепот тих, отронен звук и песен, потрепнали криле на гълъб устремен, молитва, тишина след мълния и буря, разсъмване след нощ, молитва, светъл ден! I Молитва, цъфнал цвят, ухание неземно, понесено към светлото небе, мелодия на душата благодарна, мелодия из чистото сърце! * * * Ден след ден тъкат лъчите Златната одежда скъпа, Ден след ден трепти в гърдите благодарност светла, топла. Класовете се заглеждат В чиста хлебородна пазва На кърмилницата - майка, А зрънцата се нареждат Като в малки златни чашки. В тях наливат нов живот - Слънчеви лъчи на капки.
към текста >>
Молитва
, шепот тих, отронен звук и песен, потрепнали криле на гълъб устремен,
молитва
, тишина след мълния и буря, разсъмване след нощ,
молитва
, светъл ден!
Ти огън си, в домът ми тих запален, и литнала искра. Дъга си ти, възсейнала в небето, изгряла след дъжда. Молитва, тих възторг, молитва, радост моя, от кой неземен мир дойде? Към кой неземен мир ме водиш, на ангелски криле? Молитва, тих копнеж, молитва, моя песен, О, шепот чист, отронена сълза, кажи ми ти, когато в скръб възлезе пред Бога там, какво ти Той каза?
Молитва
, шепот тих, отронен звук и песен, потрепнали криле на гълъб устремен,
молитва
, тишина след мълния и буря, разсъмване след нощ,
молитва
, светъл ден!
I Молитва, цъфнал цвят, ухание неземно, понесено към светлото небе, мелодия на душата благодарна, мелодия из чистото сърце! * * * Ден след ден тъкат лъчите Златната одежда скъпа, Ден след ден трепти в гърдите благодарност светла, топла. Класовете се заглеждат В чиста хлебородна пазва На кърмилницата - майка, А зрънцата се нареждат Като в малки златни чашки. В тях наливат нов живот - Слънчеви лъчи на капки. Скоро сърпове ще блеснат В силни ръце на жетварки.
към текста >>
I
Молитва
, цъфнал цвят, ухание неземно, понесено към светлото небе, мелодия на душата благодарна, мелодия из чистото сърце!
Дъга си ти, възсейнала в небето, изгряла след дъжда. Молитва, тих възторг, молитва, радост моя, от кой неземен мир дойде? Към кой неземен мир ме водиш, на ангелски криле? Молитва, тих копнеж, молитва, моя песен, О, шепот чист, отронена сълза, кажи ми ти, когато в скръб възлезе пред Бога там, какво ти Той каза? Молитва, шепот тих, отронен звук и песен, потрепнали криле на гълъб устремен, молитва, тишина след мълния и буря, разсъмване след нощ, молитва, светъл ден!
I
Молитва
, цъфнал цвят, ухание неземно, понесено към светлото небе, мелодия на душата благодарна, мелодия из чистото сърце!
* * * Ден след ден тъкат лъчите Златната одежда скъпа, Ден след ден трепти в гърдите благодарност светла, топла. Класовете се заглеждат В чиста хлебородна пазва На кърмилницата - майка, А зрънцата се нареждат Като в малки златни чашки. В тях наливат нов живот - Слънчеви лъчи на капки. Скоро сърпове ще блеснат В силни ръце на жетварки. Ще се залюлее волно Песен в слънчеви простори, Гдето в нежни трели сутрин Чучулигата се моли - Мир и обич по земята!
към текста >>
88.
Отзиви, вести, книгопис
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
МОЛИТВА
Ти песен си, мелодия красива на моята душа.
Основа красива на тъкан вълшебна, където душата е бдяла, от много години, където тъче се одежда красива и бяла. Под моите пръсти потрепвате вие и пеете под моите длани, в безмълвната мъка, безмълвното бдение, о, нишки, от слънце облени! – Аз искам да видя одеждата бяла, - говори и пее душата, – аз искам да видя, как там ще прелива с безсмъртните багри дъгата. Аз искам, говори и пее душата. И пръстите странно смълчани, отново докосват вълшебните нишки от мене до Него простряни!
МОЛИТВА
Ти песен си, мелодия красива на моята душа.
Ти гост си мой, безмълвен и сърдечен, споходил ме в скръбта. Ти огън си, в домът ми тих запален, и литнала искра. Дъга си ти, възсейнала в небето, изгряла след дъжда. Молитва, тих възторг, молитва, радост моя, от кой неземен мир дойде? Към кой неземен мир ме водиш, на ангелски криле?
към текста >>
Молитва
, тих възторг,
молитва
, радост моя, от кой неземен мир дойде?
И пръстите странно смълчани, отново докосват вълшебните нишки от мене до Него простряни! МОЛИТВА Ти песен си, мелодия красива на моята душа. Ти гост си мой, безмълвен и сърдечен, споходил ме в скръбта. Ти огън си, в домът ми тих запален, и литнала искра. Дъга си ти, възсейнала в небето, изгряла след дъжда.
Молитва
, тих възторг,
молитва
, радост моя, от кой неземен мир дойде?
Към кой неземен мир ме водиш, на ангелски криле? Молитва, тих копнеж, молитва, моя песен, О, шепот чист, отронена сълза, кажи ми ти, когато в скръб възлезе пред Бога там, какво ти Той каза? Молитва, шепот тих, отронен звук и песен, потрепнали криле на гълъб устремен, молитва, тишина след мълния и буря, разсъмване след нощ, молитва, светъл ден! I Молитва, цъфнал цвят, ухание неземно, понесено към светлото небе, мелодия на душата благодарна, мелодия из чистото сърце! * * * Ден след ден тъкат лъчите Златната одежда скъпа, Ден след ден трепти в гърдите благодарност светла, топла.
към текста >>
Молитва
, тих копнеж,
молитва
, моя песен, О, шепот чист, отронена сълза, кажи ми ти, когато в скръб възлезе пред Бога там, какво ти Той каза?
Ти гост си мой, безмълвен и сърдечен, споходил ме в скръбта. Ти огън си, в домът ми тих запален, и литнала искра. Дъга си ти, възсейнала в небето, изгряла след дъжда. Молитва, тих възторг, молитва, радост моя, от кой неземен мир дойде? Към кой неземен мир ме водиш, на ангелски криле?
Молитва
, тих копнеж,
молитва
, моя песен, О, шепот чист, отронена сълза, кажи ми ти, когато в скръб възлезе пред Бога там, какво ти Той каза?
Молитва, шепот тих, отронен звук и песен, потрепнали криле на гълъб устремен, молитва, тишина след мълния и буря, разсъмване след нощ, молитва, светъл ден! I Молитва, цъфнал цвят, ухание неземно, понесено към светлото небе, мелодия на душата благодарна, мелодия из чистото сърце! * * * Ден след ден тъкат лъчите Златната одежда скъпа, Ден след ден трепти в гърдите благодарност светла, топла. Класовете се заглеждат В чиста хлебородна пазва На кърмилницата - майка, А зрънцата се нареждат Като в малки златни чашки. В тях наливат нов живот - Слънчеви лъчи на капки.
към текста >>
Молитва
, шепот тих, отронен звук и песен, потрепнали криле на гълъб устремен,
молитва
, тишина след мълния и буря, разсъмване след нощ,
молитва
, светъл ден!
Ти огън си, в домът ми тих запален, и литнала искра. Дъга си ти, възсейнала в небето, изгряла след дъжда. Молитва, тих възторг, молитва, радост моя, от кой неземен мир дойде? Към кой неземен мир ме водиш, на ангелски криле? Молитва, тих копнеж, молитва, моя песен, О, шепот чист, отронена сълза, кажи ми ти, когато в скръб възлезе пред Бога там, какво ти Той каза?
Молитва
, шепот тих, отронен звук и песен, потрепнали криле на гълъб устремен,
молитва
, тишина след мълния и буря, разсъмване след нощ,
молитва
, светъл ден!
I Молитва, цъфнал цвят, ухание неземно, понесено към светлото небе, мелодия на душата благодарна, мелодия из чистото сърце! * * * Ден след ден тъкат лъчите Златната одежда скъпа, Ден след ден трепти в гърдите благодарност светла, топла. Класовете се заглеждат В чиста хлебородна пазва На кърмилницата - майка, А зрънцата се нареждат Като в малки златни чашки. В тях наливат нов живот - Слънчеви лъчи на капки. Скоро сърпове ще блеснат В силни ръце на жетварки.
към текста >>
I
Молитва
, цъфнал цвят, ухание неземно, понесено към светлото небе, мелодия на душата благодарна, мелодия из чистото сърце!
Дъга си ти, възсейнала в небето, изгряла след дъжда. Молитва, тих възторг, молитва, радост моя, от кой неземен мир дойде? Към кой неземен мир ме водиш, на ангелски криле? Молитва, тих копнеж, молитва, моя песен, О, шепот чист, отронена сълза, кажи ми ти, когато в скръб възлезе пред Бога там, какво ти Той каза? Молитва, шепот тих, отронен звук и песен, потрепнали криле на гълъб устремен, молитва, тишина след мълния и буря, разсъмване след нощ, молитва, светъл ден!
I
Молитва
, цъфнал цвят, ухание неземно, понесено към светлото небе, мелодия на душата благодарна, мелодия из чистото сърце!
* * * Ден след ден тъкат лъчите Златната одежда скъпа, Ден след ден трепти в гърдите благодарност светла, топла. Класовете се заглеждат В чиста хлебородна пазва На кърмилницата - майка, А зрънцата се нареждат Като в малки златни чашки. В тях наливат нов живот - Слънчеви лъчи на капки. Скоро сърпове ще блеснат В силни ръце на жетварки. Ще се залюлее волно Песен в слънчеви простори, Гдето в нежни трели сутрин Чучулигата се моли - Мир и обич по земята!
към текста >>
89.
Отзиви, вести, книгопис
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Мистикът, погълнат в своята
молитва
, съвършено нечувствителен за събитията на външния свят, се е издигал лесно на няколко стъпки над земята.
Изглежда също, че някои състояния на съзнанието причиняват патологични промени в организъма. Повечето от великите мистици са страдали физически и морално, поне през известен период от живота си. При това, съзерцанието може да бъде придружено от нервни прояви, които наподобяват тия на хистерията и на ясновидството. Често в историята на светците четем описание на екстази, четене на мисли, виждане на събития, които стават далече, а понякога и на левитация . Много велики християнски мистици, според показанията на техните другари, са предизвиквали това странно явление.
Мистикът, погълнат в своята
молитва
, съвършено нечувствителен за събитията на външния свят, се е издигал лесно на няколко стъпки над земята.
Досега, обаче, тези необикновени факти не са могли да бъдат подложени на научна критика. Известни душевни прояви могат да бъдат съпроводени от известни промени, колкото анатомични, толкова и функционални, на тъканите и на органите. Тези органични явления се наблюдават при най-различни обстоятелства, между които се намира състоянието на молитва. Под молитва трябва да разбираме не просто машинално декламиране на формули, но едно мистично възнасяне, където съзнанието е потопено в съзерцаване на иманентния и трансцедентен принцип в света. Това душевно състояние не се предава чрез разума.
към текста >>
Тези органични явления се наблюдават при най-различни обстоятелства, между които се намира състоянието на
молитва
.
Често в историята на светците четем описание на екстази, четене на мисли, виждане на събития, които стават далече, а понякога и на левитация . Много велики християнски мистици, според показанията на техните другари, са предизвиквали това странно явление. Мистикът, погълнат в своята молитва, съвършено нечувствителен за събитията на външния свят, се е издигал лесно на няколко стъпки над земята. Досега, обаче, тези необикновени факти не са могли да бъдат подложени на научна критика. Известни душевни прояви могат да бъдат съпроводени от известни промени, колкото анатомични, толкова и функционални, на тъканите и на органите.
Тези органични явления се наблюдават при най-различни обстоятелства, между които се намира състоянието на
молитва
.
Под молитва трябва да разбираме не просто машинално декламиране на формули, но едно мистично възнасяне, където съзнанието е потопено в съзерцаване на иманентния и трансцедентен принцип в света. Това душевно състояние не се предава чрез разума. То е неразбираемо за философите и хората на науката и е недостъпно за тях. Но би могло да се каже, че простите хора могат да усетят Бога така лесно, както топлината на слънцето или добротата на един приятел. Молитвата, която се придружава с органични въздействия, притежава някои особени свойства.
към текста >>
Под
молитва
трябва да разбираме не просто машинално декламиране на формули, но едно мистично възнасяне, където съзнанието е потопено в съзерцаване на иманентния и трансцедентен принцип в света.
Много велики християнски мистици, според показанията на техните другари, са предизвиквали това странно явление. Мистикът, погълнат в своята молитва, съвършено нечувствителен за събитията на външния свят, се е издигал лесно на няколко стъпки над земята. Досега, обаче, тези необикновени факти не са могли да бъдат подложени на научна критика. Известни душевни прояви могат да бъдат съпроводени от известни промени, колкото анатомични, толкова и функционални, на тъканите и на органите. Тези органични явления се наблюдават при най-различни обстоятелства, между които се намира състоянието на молитва.
Под
молитва
трябва да разбираме не просто машинално декламиране на формули, но едно мистично възнасяне, където съзнанието е потопено в съзерцаване на иманентния и трансцедентен принцип в света.
Това душевно състояние не се предава чрез разума. То е неразбираемо за философите и хората на науката и е недостъпно за тях. Но би могло да се каже, че простите хора могат да усетят Бога така лесно, както топлината на слънцето или добротата на един приятел. Молитвата, която се придружава с органични въздействия, притежава някои особени свойства. Най-напред тя е съвършено безкористна Човек се отдава на Бога.
към текста >>
Молитвата
, която се придружава с органични въздействия, притежава някои особени свойства.
Тези органични явления се наблюдават при най-различни обстоятелства, между които се намира състоянието на молитва. Под молитва трябва да разбираме не просто машинално декламиране на формули, но едно мистично възнасяне, където съзнанието е потопено в съзерцаване на иманентния и трансцедентен принцип в света. Това душевно състояние не се предава чрез разума. То е неразбираемо за философите и хората на науката и е недостъпно за тях. Но би могло да се каже, че простите хора могат да усетят Бога така лесно, както топлината на слънцето или добротата на един приятел.
Молитвата
, която се придружава с органични въздействия, притежава някои особени свойства.
Най-напред тя е съвършено безкористна Човек се отдава на Бога. както платното - на художника и мрамора - на скулптора. В същото време той иска Неговата милост и му излага своите нужди, а най-вече тия на себеподобните си. Обикновено, излекуван бива не този, който се моли за себе си, а който се моли за другите. Този вид молитва изисква, като предварително условие, отказване от себе си, т.е.
към текста >>
Този вид
молитва
изисква, като предварително условие, отказване от себе си, т.е.
Молитвата, която се придружава с органични въздействия, притежава някои особени свойства. Най-напред тя е съвършено безкористна Човек се отдава на Бога. както платното - на художника и мрамора - на скулптора. В същото време той иска Неговата милост и му излага своите нужди, а най-вече тия на себеподобните си. Обикновено, излекуван бива не този, който се моли за себе си, а който се моли за другите.
Този вид
молитва
изисква, като предварително условие, отказване от себе си, т.е.
една твърде висша форма на аскетизъм. Скромните, невежите, бедните са по-способни на това себеотрицание, отколкото богатите и интелектуалците. Така разбрана, молитвата предизвиква понякога едно странно явление - чудото. В всички страни, през всички времена, са вярвали в съществуването на чудесата, в повече или по-малко бързото излекуване на болните - в местата за поклонение, в някои светилища. Но вследствие на големия напредък на науката през деветнадесетия век, това вярване напълно е изчезнало.
към текста >>
Така разбрана,
молитвата
предизвиква понякога едно странно явление - чудото.
В същото време той иска Неговата милост и му излага своите нужди, а най-вече тия на себеподобните си. Обикновено, излекуван бива не този, който се моли за себе си, а който се моли за другите. Този вид молитва изисква, като предварително условие, отказване от себе си, т.е. една твърде висша форма на аскетизъм. Скромните, невежите, бедните са по-способни на това себеотрицание, отколкото богатите и интелектуалците.
Така разбрана,
молитвата
предизвиква понякога едно странно явление - чудото.
В всички страни, през всички времена, са вярвали в съществуването на чудесата, в повече или по-малко бързото излекуване на болните - в местата за поклонение, в някои светилища. Но вследствие на големия напредък на науката през деветнадесетия век, това вярване напълно е изчезнало. Прието е изобщо, не само че чудото не съществува, но че то не може да съществува. Както законите на термодинамиката правят невъзможно вечното движение, така физиологичните закони се противопоставят на чудото. Такова е до днес още поведението на повечето от физиолозите и лекарите.
към текста >>
Нашето сегашно разбиране за влиянието на
молитвата
върху патологичните състояния се основава върху наблюдения на болни, които почти моментално са били излекувани от различни поражения, като костна или перитонеална туберкулоза, студени гнойници, гнойни рани, лупус, рак и пр.
Прието е изобщо, не само че чудото не съществува, но че то не може да съществува. Както законите на термодинамиката правят невъзможно вечното движение, така физиологичните закони се противопоставят на чудото. Такова е до днес още поведението на повечето от физиолозите и лекарите. Но то днес не може да удържи пред наблюденията, които притежаваме. Най-важните случаи са събрани от Bureau Médical в Лондон.
Нашето сегашно разбиране за влиянието на
молитвата
върху патологичните състояния се основава върху наблюдения на болни, които почти моментално са били излекувани от различни поражения, като костна или перитонеална туберкулоза, студени гнойници, гнойни рани, лупус, рак и пр.
Процесът на излекуването се различава малко при разните индивиди. Често се явява силна болка. После - внезапно чувство на пълно излекуване. За няколко секунди, няколко минути, най-много за няколко часа, раните се затварят, общите оплаквания изчезват, апетитът се връща. Понякога функционалните смущения се загубват преди анатомичните повреди.
към текста >>
Естественото условие, необходимо за настъпване на явлението, е
молитвата
.
За няколко секунди, няколко минути, най-много за няколко часа, раните се затварят, общите оплаквания изчезват, апетитът се връща. Понякога функционалните смущения се загубват преди анатомичните повреди. Костните обезобразявания при туберкулозата на гръбначния стълб, раковите възли постоянствуват още два или три дни след момента на излекуваното. Чудото се характеризира главно с крайно ускорение на органичните възстановителни процеси. Няма съмнение, че степента на заздравяване на анатомичните повреди е много по-бърза, отколкото нормалната.
Естественото условие, необходимо за настъпване на явлението, е
молитвата
.
Но не е необходимо самият болен да се моли или да притежава религиозна вяра. Достатъчно е някой близо до него да бъде в състояние на молитва. Подобни факти имат голямо значение. Те показват действителността на известни съотношения, от още непознато естество, между душевните и органичните явления. Те доказват обективното значение на душевните прояви, с които хигиенистите, лекарите, възпитателите не са почти никога мислели да се занимават.
към текста >>
Достатъчно е някой близо до него да бъде в състояние на
молитва
.
Костните обезобразявания при туберкулозата на гръбначния стълб, раковите възли постоянствуват още два или три дни след момента на излекуваното. Чудото се характеризира главно с крайно ускорение на органичните възстановителни процеси. Няма съмнение, че степента на заздравяване на анатомичните повреди е много по-бърза, отколкото нормалната. Естественото условие, необходимо за настъпване на явлението, е молитвата. Но не е необходимо самият болен да се моли или да притежава религиозна вяра.
Достатъчно е някой близо до него да бъде в състояние на
молитва
.
Подобни факти имат голямо значение. Те показват действителността на известни съотношения, от още непознато естество, между душевните и органичните явления. Те доказват обективното значение на душевните прояви, с които хигиенистите, лекарите, възпитателите не са почти никога мислели да се занимават. Те ни откриват един нов свет. __________________ Устройството на големите градове стана без да се зачита човека.
към текста >>
90.
Отзиви, вести, книгопис
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Доволен от това, що извършил, той се обърнал с
молитва
към Бога да Го пита, доволен ли е и Той от неговите дела.
Тъкмо Бог му изпрати това богатство, за да отиде между своите ближни да им помага и той се уплаши и търти да бяга, сякаш дявола е видял.". Отшелникът извадил котела с жълтиците и се запътил към своята постница. На следния ден той напуснал отшелието си и слязъл в Александрия. Там той посветил живота си на богоугодни дела: почнал да строи църкви, болници, странноприемници. Така той употребил всичките пари, които намерил, все за благотворителни цели.
Доволен от това, що извършил, той се обърнал с
молитва
към Бога да Го пита, доволен ли е и Той от неговите дела.
Бог му изпратил един ангел да му занесе неговият отговор. „Всичко, което ти направи, казал му ангелът, не струва колкото подскачането на твоя брат". — Как така? - учудено попитал светията. "Като направи под път и над път странноприемници, ти приучи кой отдето свари да спира в тях, за да получава даром храна и подслон.
към текста >>
Сега привикнаха да се молят само в църква, сякаш само църквата е дом за
молитва
.
Мнозина безделници започнаха през ден през два да свръщат в странноприемниците, защото можеха да получат безплатно ядене и легло за спане. Така ти ги привикна на мързел. Па и не само това - в странноприемниците постоянно се дигаха скандали, кой да вземе по-хубава стая, кой да си сипе пръв от яденето, да обере най-тлъстото и т. н. Като построи пък църкви, ти направи тържища на свещениците. По-рано хората, като нямаше толкова църкви, се молеха навсякъде, и под покрив, и под открито небе.
Сега привикнаха да се молят само в църква, сякаш само църквата е дом за
молитва
.
Па и не те се молят, а свещениците четат молитви зарад тях, стига да им дадат повечко пари, да палят по-дебели свещи и да пущат повече в дискуса". Като казал това, ангелът се възнесъл към небето и изчезнал отпред погледа на светията. Оборил той глава и дълбоко се замислил. "Туй дето моя брат прескочи дупката, си рекъл той накрай, наистина струва повече от всичките добрини, що сторих на хората. Онази дупка беше един капан на дявола: другарят ми го прескочи, а аз паднах в него".
към текста >>
91.
Du Maitre: La loi du rajeunissement
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
След като излезе с множество разкази: "Татковите приказки за нея", "Грижа от другия свят", "Всичко е за добро", "Как намерих Учителя", "През очите на обичта", "Езерната царица и рибарчето", "Чута
молитва
", сега излиза с това по-крупно произведение.
Цена 15 лева. Радваме се, че "Големият брат" излезе във френски и английски превод. В Америка, както и във Франция, тая книга е намерила широко разпространение и е събудила голям интерес с дълбокото разглеждане на силите, действащи в днешната епоха и разбирането на важността ù в свръзка с близкото бъдеще, което иде. Превъзмогване, роман от Невена Неделчева. София, 1939 год.
След като излезе с множество разкази: "Татковите приказки за нея", "Грижа от другия свят", "Всичко е за добро", "Как намерих Учителя", "През очите на обичта", "Езерната царица и рибарчето", "Чута
молитва
", сега излиза с това по-крупно произведение.
Тия, които са чели разказите ù, ценят художествените и идейни достойнства на нейните творби. Препоръчваме "Превъзмогване" на читателите си. Плутарх и Питагор за музиката Неуморимият работник в областта на музиката и историята, Андрей Андреев, е печатал вече четири свои труда върху музиката : "Мит и музика. От Орфей до Фауст", 1938 г. "Музикалното изкуство на старите траки.
към текста >>
92.
НОВОГОДИШНИ РАЗМИШЛЕНИЯ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
В същата глава е дадена една
молитва
-слово, която е напълно издържана в споменатия по-горе стил.
Тя е интересна между другото и поради това, че ни дава ясна представа за начините, с които са. си служили тогавашните водачи народни за да повдигнат религиозното и национално самосъзнание на своя народ, особено в дни на общи бедствия и национален упадък. Характерна е в това отношение 9 гл. от Неемия. В нея четем, че след като всички израилеви синове застанали в продължение на една четвърт от деня, та изповядали своите грехове и беззаконията на отците си, употребили друга четвърт от деня за четене на Закона.
В същата глава е дадена една
молитва
-слово, която е напълно издържана в споменатия по-горе стил.
Но да оставим тия вехтозаветни слова и да се върнем отново към речта на Стефана, която е била последната негова реч. Ще предадем нейния край, когато тя достига върха на своя патос. „Твърдоглави и с необрезани сърца и уши! Вие всякога се противите на Светия Дух – както бащите ви, така и вие. Кого от пророците не изгониха бащите ви, а още и убиха ония, които предизвестиха за идването на тогози Праведника2 , на когото вие сега станахте предатели и убийци – вие, които приехте закона чрез служение ангелско и го не удържахте".
към текста >>
93.
ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ
 
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
МОЛИТВАТА
НА МАЛКОТО ПЛАНИНСКО ЦВЕТЕ Прати ми, Господи, росица, прати ми топлина, за да се радва сърчице ми на Твоите блага.
, Д. Антонова КАКВО СЪМ АЗ БЕЗ ТЕБ, ЛЮБОВ Какво съм аз без теб, любов, без тебе, слънце, разпръснало лъчи, събуждащи живот? Какво съм аз без теб, живот, покълнал в мъничкото зрънце, без тебе, топлина, родила златен плод? Какво съм аз без теб, любов, без тебе огън неугасващ, когато зима е отвън? Какво съм аз, и моя дом, и мойте песни и надежди, без теб, божествений огън!
МОЛИТВАТА
НА МАЛКОТО ПЛАНИНСКО ЦВЕТЕ Прати ми, Господи, росица, прати ми топлина, за да се радва сърчице ми на Твоите блага.
За Тебе аз ще се обличам, за Твойта светлина, със багри, взети от китежа на светлата дъга. И който мине покрай мене, във този чуден миг, ще го приветствам в Твое име, О, Господи велик! ЗАЩО КОКИЧЕТО Е БЯЛО Учудено в снега надникна Със бузи алени дете, Наведе се и в миг с усмивка Повдигна беличко звънче. Кокиче! викна в буйна радост, Кокиче! Иде пролетта!
към текста >>
94.
ПРОБУДЕНИТЕ ДУШИ - ГЕОРГИ СЪБЕВ
 
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Бог, обаче, не отговарял на
молитвата
му и му давал да разбере, че ако положението на каменаря се подобри, характерът му ще се изопачи.
ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ СВЕТИЯТА И КАМЕНАРЯТ Един светия живял в продължение на двадесет години в една гора, дето събирал пръчки, от които правел кошнички. От време на време той слизал в близкия град да продава кошничките си, за да се прехранва. На пътя, по който минавал, той постоянно виждал да седи един каменар – беден, благочестив човек, който по цели дни чукал камъни и едва смогвал да прехранва семейството си. Като виждал светията, натоварен с кошничките, каменарят го поканвал при себе си, да хапнат и да си поговорят. Светията оставал много доволен от каменаря и постоянно се молел на Бога да подобри материалното му положение, да се не измъчва.
Бог, обаче, не отговарял на
молитвата
му и му давал да разбере, че ако положението на каменаря се подобри, характерът му ще се изопачи.
Светията, обаче, не можел да си представи, как е възможно да се развали такъв добър човек като каменаря и затова не преставал да настоява в молитвите си, да облекчи Бог неволята му. Най-после Бог решил да изпълни молбата на светията. Той му открил къде имало заровено голямо богатство и му рекъл да открие това на каменаря. Светията веднага завел каменаря на посоченото от Бога място и му казал да разкопае земята, за да извади скритото богатство. Каменарят разкопал местото, което светията му по-сочил и наистина намерил голямо имане.
към текста >>
Светията разбрал, че той трябва на всяка цена да изправи своята грешка и затова отишъл в пустинята, дето прекарал в уединение, в пост и
молитва
, за да спаси душата на каменаря.
Ангелът се приближил при светията и започвал да го бие. Светията се намерил в чудо. След като ангелът го набил добре, казал му: Ти направи един несполучлив опит. Ти пожела да се подобри материалното положение на каменаря, но с това погуби душата му. Сега трябва да се молиш да изправиш по някакъв начин погрешката си.
Светията разбрал, че той трябва на всяка цена да изправи своята грешка и затова отишъл в пустинята, дето прекарал в уединение, в пост и
молитва
, за да спаси душата на каменаря.
И този път Молитвата му била чута. Против бившия каменар, сега пръв министър, започнали всевъзможни интриги, положението му се разклатило, срещу него се повдигнали какви ли не обвинения и преследвания, така че не след дълго той изгубил и власт, и богатство. Той изпаднал до такава степен, че трябвало отново да се върне към първия си занаят. А светията, доволен, че изправил погрешката си, се върнал отново в гората и пак се заловил да плете кошнички. Когато отивал в града да ги продава, той виждал каменаря на предишното място да чука камъни.
към текста >>
И този път
Молитвата
му била чута.
Светията се намерил в чудо. След като ангелът го набил добре, казал му: Ти направи един несполучлив опит. Ти пожела да се подобри материалното положение на каменаря, но с това погуби душата му. Сега трябва да се молиш да изправиш по някакъв начин погрешката си. Светията разбрал, че той трябва на всяка цена да изправи своята грешка и затова отишъл в пустинята, дето прекарал в уединение, в пост и молитва, за да спаси душата на каменаря.
И този път
Молитвата
му била чута.
Против бившия каменар, сега пръв министър, започнали всевъзможни интриги, положението му се разклатило, срещу него се повдигнали какви ли не обвинения и преследвания, така че не след дълго той изгубил и власт, и богатство. Той изпаднал до такава степен, че трябвало отново да се върне към първия си занаят. А светията, доволен, че изправил погрешката си, се върнал отново в гората и пак се заловил да плете кошнички. Когато отивал в града да ги продава, той виждал каменаря на предишното място да чука камъни. Tе отново се сприятелили.
към текста >>
95.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
„Отче наш" е
молитва
не за настоящето, а за бъдещето, не за това, което е, а за това което трябва да бъде в бъдеще.
Хармонията, която е висша цел на човечеството, е достижима чрез делото. Тя трябва да се създаде. Човечеството не може да се задоволи с проста вяра, а трябва да осъществи абсолютната истина, открита от Христа, посадена в душите на всички вярващи, която следов. неизбежно трябва да израсне, да завърже и даде плод. „Отче наш е ключ за познаване бъдещето на човечеството".
„Отче наш" е
молитва
не за настоящето, а за бъдещето, не за това, което е, а за това което трябва да бъде в бъдеще.
То е социална молитва, а не индивидуална, всемирна, а не лична. Останала е като общо наследство на всички християнски братства, а следователно тя е израз на стремлението на цялото християнство и откровение за неговото бъдеще. Тя е завещанието на Христа. Всяка просба на молитвата е нужда на човечеството, която трябва да се удовлетвори. Христос ни открива в нея това, което трябва да бъде – което е необходимо и неизбежно ще стане.
към текста >>
То е социална
молитва
, а не индивидуална, всемирна, а не лична.
Тя трябва да се създаде. Човечеството не може да се задоволи с проста вяра, а трябва да осъществи абсолютната истина, открита от Христа, посадена в душите на всички вярващи, която следов. неизбежно трябва да израсне, да завърже и даде плод. „Отче наш е ключ за познаване бъдещето на човечеството". „Отче наш" е молитва не за настоящето, а за бъдещето, не за това, което е, а за това което трябва да бъде в бъдеще.
То е социална
молитва
, а не индивидуална, всемирна, а не лична.
Останала е като общо наследство на всички християнски братства, а следователно тя е израз на стремлението на цялото християнство и откровение за неговото бъдеще. Тя е завещанието на Христа. Всяка просба на молитвата е нужда на човечеството, която трябва да се удовлетвори. Христос ни открива в нея това, което трябва да бъде – което е необходимо и неизбежно ще стане. Осъществяването висшия идеал на Христа е задача на човечеството; чрез делото, чрез приложението, идеалът трябва да стане реалност.
към текста >>
Всяка просба на
молитвата
е нужда на човечеството, която трябва да се удовлетвори.
„Отче наш е ключ за познаване бъдещето на човечеството". „Отче наш" е молитва не за настоящето, а за бъдещето, не за това, което е, а за това което трябва да бъде в бъдеще. То е социална молитва, а не индивидуална, всемирна, а не лична. Останала е като общо наследство на всички християнски братства, а следователно тя е израз на стремлението на цялото християнство и откровение за неговото бъдеще. Тя е завещанието на Христа.
Всяка просба на
молитвата
е нужда на човечеството, която трябва да се удовлетвори.
Христос ни открива в нея това, което трябва да бъде – което е необходимо и неизбежно ще стане. Осъществяването висшия идеал на Христа е задача на човечеството; чрез делото, чрез приложението, идеалът трябва да стане реалност. „Бог е дух" и иска поклонение в дух и истина. Не изпълнение на обреди, не изповядване и проповядване на Словото, а изпълнение волята Божия, освещаване Името Божие, деятелен живот в Бога, това е великата задача на бъдещата култура. Освобождение от робството и смъртта, което човечеството трябва да извоюва с усилие, защото то не се подарява.
към текста >>
96.
ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
– От няколко дена съм в постоянна
молитва
.
– Нали знаете, че когато става нещо, което хората трябва да видят, оповестяват го или с обяви, или с тъпан, както е в селата и по съборите. Тук тъпанът бие, да свиква хора, да видят, как Бог се проявява. Че музиката тук не играе роля, се вижда по това, че първите години играх без тъпан и гайда. – Приготвяш ли се предварително за игрите, т.е. за влизане в огъня?
– От няколко дена съм в постоянна
молитва
.
– Сама ли си? Има ли и други нестинари? – Да, ето този човек. Всички обърнахме погледа си към един стар селянин. – Колко годишен си?
към текста >>
Нестинарите в бързи стъпки, няколко напред и няколко назад, минаха край някакво аязмо, направиха кратка
молитва
и започнаха да се връщат към огъня, дето всички ги очаквахме с нетърпение.
Веднага тъпанът и гайдата влязоха в ролята си. Засвири гайдата и заби тъпанът, не нещо мистично, не и нещо познато, а по-скоро, можем да кажем, монотонни звуци на тъпан и гайда. Нестинарите минаха край огъня, всеки с икона в ръка, обиколиха зад публиката и се изгубиха някъде. Някои от интересуващите ги последваха. Звуковете на тъпана и гайдата се отдалечаваха и заглъхваха.
Нестинарите в бързи стъпки, няколко напред и няколко назад, минаха край някакво аязмо, направиха кратка
молитва
и започнаха да се връщат към огъня, дето всички ги очаквахме с нетърпение.
В 5 ч. 30 м. тебяха пред огъня, дето направиха същите стъпки. Главните бяха отстранени, жаравата – изравнена. Площта на огъня беше елипсовидна, с диаметри три на три или четири метра.
към текста >>
97.
ГРАНИЦИ И ПРОПАСТИ - ИНЖ. ХИМ. Д.В. КОЧОВ
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
— Моето безумно желание да живея се обърна в едно действие, което беше непрекъсната
молитва
.
И тъй — човечеството не е само във вселената. Отделен от хората и аз не съм сам. Аз съм с тоя вечен разум, мнозина го наричат Бог. Когато на човека пропаднат всичките му проекти и средства, когато човек се види изцяло загубен, той се обръща към Бога. Това направих и аз по свой начин.
— Моето безумно желание да живея се обърна в едно действие, което беше непрекъсната
молитва
.
Така завърши моята философска криза." В своята истинска самота човек намира Бога, хармонията в живота, във вселената. Естествено, не е необходимо всеки да се отдели в Южния полюс за да намери себе си, да преоцени нещата, да види Бога. Зрелите души намират времето и местото. Тези души, тези хора са. благото и щастието на своя народ, на човечеството.
към текста >>
98.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Кокиче, със скромна бяла дреха, смирено е навело глава за утринна
молитва
.
Неделчо Попов ПРОЛЕТ Пролет лекокрила, с тихи стъпки идваш ти! Планинските потоци разплитат сребърните си коси. Те нарушават тишината на замръзналия свят. Тих ветрец повява и разнася дъх на теменуги.
Кокиче, със скромна бяла дреха, смирено е навело глава за утринна
молитва
.
Минзухари очакват сутрин да изгрее на небето този, който им дава живот. Когато слънцето изгрее и с огнен поглед озари накитената земя, започва тайнственото шествие на пролетта — шествието на цветята, шествието на всяка жива твар. Слънцето излива щедро своята любов над всичко. Невидима, пролетта шествува от царство в царство. До нас достига само нейната следа, която ни напомня за вечното, за безсмъртното в света.
към текста >>
99.
ЗА КРАСОТАТА - СТ. КАРАПЕТРОВ
 
Съдържание на 8 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Човек трябва да прочете думите на Мохамед: .
Молитвата
ни води до половината път към Бога; постенето ни донася пред вратите на Небето," за да разбере дълбоката мъдрост, която го е ръководила.
Култното и лечебното постене у старите културни народи са били едно общо нещо, понеже тяхната медицина е почивала на религиозна основа. Царете, свещениците, посветените, пророци и адепти знаели от опит, че постенето лекува не само тялото, но и освобождава „вътрешния човек" от угнетяващи изживявания. Здравето на тялото и „здравето на душата" са тясно свързани едно с друго. Всеки пробуден човек вижда и знае това. Старите религиозни творци и законодатели като Буда, Мохамед, Мойсей и Христос, с мъдростта си създадоха предпазното постене.
Човек трябва да прочете думите на Мохамед: .
Молитвата
ни води до половината път към Бога; постенето ни донася пред вратите на Небето," за да разбере дълбоката мъдрост, която го е ръководила.
В днешно време легендарните пости от 40 дни на Мойсей и Христа се смятат от материалистите като приумица. Всеки лекар, обаче, който е прилагал постенето като лечебен метод знае, че едно 40-дневно постене не е невъзможно. Неведението на хората относно този въпрос трябва да се смята като обедняване на човешкия мироглед. Старите арийци са постили един ден в седмицата. Спартанците и персийците приучвали своите деца и жени към продължително постене, за да заздравят тялото им.
към текста >>
100.
РАЗГОВОР НА ПЛАНИНАТА - СТРЕЛЕЦ
 
Съдържание на 8 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
– Кой дух трябва да прониква
молитвата
?
Когато ти дойде малката мисъл, посади я! От нея зависи твоето щастие. Щом посаждаш малкото, ще получиш и голямото. Винаги малкото е предвестник на голямото. Дали са ни добри съвети, когато сме слизали на земята, но ние сме забравили това, което са ни казали.
– Кой дух трябва да прониква
молитвата
?
– Любовта! При молитвата ти говориш на Оня, Когото обичаш, и Ти говори Оня, Който те обича. Ако имаш разположението на дете, Божиите блага са за тебе. Преди всичко трябва да се научим да виждаме и да чуваме. Сега природата се разширява за човека.
към текста >>
При
молитвата
ти говориш на Оня, Когото обичаш, и Ти говори Оня, Който те обича.
Щом посаждаш малкото, ще получиш и голямото. Винаги малкото е предвестник на голямото. Дали са ни добри съвети, когато сме слизали на земята, но ние сме забравили това, което са ни казали. – Кой дух трябва да прониква молитвата? – Любовта!
При
молитвата
ти говориш на Оня, Когото обичаш, и Ти говори Оня, Който те обича.
Ако имаш разположението на дете, Божиите блага са за тебе. Преди всичко трябва да се научим да виждаме и да чуваме. Сега природата се разширява за човека. Ние влизаме в един много по-широк и по-красив свят. Тепърва има да се учи много.
към текста >>
НАГОРЕ