НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
228
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ЕДЕЛВАЙС - R.O.D`ot
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Великден „...и най-благородното растение трябва да преобърне своите дървени неподвижни
клетки
в месо и нерви, за да може да чувствува и се движи, както чувствуват и се движат животните".
Там звучи песента на звездите, гласът на числата и хармонията на сферите". Хермес „Това, което е създадено от Него е част от Него". Сведенборг „И както въздухът, който преминава през дупките на флейтата се различава само според тоновете, които произвежда, тъй също и природата на Великия Дух е една, макар че формите, под които се проявява, са различни". Емерсон „...Човек не е направен от един вид атоми и йони, но във всички атоми, които го съставляват, има градации". Старият Книжник „Един кристал, един диамант трябва да стане жива клетка, за да може да се развие като растение".
Великден „...и най-благородното растение трябва да преобърне своите дървени неподвижни
клетки
в месо и нерви, за да може да чувствува и се движи, както чувствуват и се движат животните".
Великден „Човек първоначално не е бил грамаден, а микроскопичен, но при известни условия се е развил и станал човек". „Сила и живот" 142 стр. Животът представлява такава сложна картина, че всеки наблюдател предпоставяйки една хипотеза за него, винаги е намирал и ще намира достатъчно доводи да я защити. Ето защо, животът е бил разбиран тъй различно в миналото, пък и до наши дни. Философите имат особено схващане за него, химиците го търсят в елементите на материята, физиците в силите, биолозите в живата молекула, черквата в небесата и пр.
към текста >>
Разкъсаха влакно по влакно човешкото тяло, търсиха дълго и упорито, но освен влакна и
клетки
, нищо друго не намериха.
То расте, учи, става момък, люби, страда, оженва се, става учен, старее и един ден се просва на каменната аутопсионна маса, неподвижен, леден и ням. Животът го няма вече у него. Де беше, обаче, досега? Тялото е тука, но животът го няма. Анатомите преровиха хиляди пъти трупа, намериха мозъка, сърцето, белите дробове, стомаха, всичко имаше в трупа, но животът го нямаше.
Разкъсаха влакно по влакно човешкото тяло, търсиха дълго и упорито, но освен влакна и
клетки
, нищо друго не намериха.
Действително трупът беше човешки, но не беше човек. Човекът го нямаше. Тогава решиха да търсят живота у живите организми. Най-лесно се правят опити с насекоми. И ето във Франция учени естественици и ентомолози се заловиха да търсят седалището на живота.
към текста >>
Затова костните
клетки
, например, имат своя особеност, съвсем различна от тая на мускулните
клетки
, или на друга някоя тъкан.
Оказало се, че едни части живеят няколко дни, други само няколко часа. Направени били много подобни опити, но седалището на живота не било намерено. Тогава изследванията отново се съсредоточиха върху човека. Знае се, човешкото тяло е образувано от много органи всеки със строго определена функция. Тия органи са образувани от тъкани, които напълно отговарят на функциите на дадения орган.
Затова костните
клетки
, например, имат своя особеност, съвсем различна от тая на мускулните
клетки
, или на друга някоя тъкан.
И по такъв начин, в тялото на човека са се диференцирали различни тъкани, като костна, хрущялна, мускулна, нервна и пр. При това не всички тъкани еднакво бързо умират. Установи се, че най-бързо загиват нервните клетки, а най-бавно костните. По-нататъшните изследвания установиха, че не само парче от известна тъкан може да живее известно време самостойно, но даже и цели органи, отделени от тялото, дълго време още могат да проявяват признаци на самостоен живот. Опитът е направен с отрязано сърце на току-що умряло млекопитаещо или човек.
към текста >>
Установи се, че най-бързо загиват нервните
клетки
, а най-бавно костните.
Знае се, човешкото тяло е образувано от много органи всеки със строго определена функция. Тия органи са образувани от тъкани, които напълно отговарят на функциите на дадения орган. Затова костните клетки, например, имат своя особеност, съвсем различна от тая на мускулните клетки, или на друга някоя тъкан. И по такъв начин, в тялото на човека са се диференцирали различни тъкани, като костна, хрущялна, мускулна, нервна и пр. При това не всички тъкани еднакво бързо умират.
Установи се, че най-бързо загиват нервните
клетки
, а най-бавно костните.
По-нататъшните изследвания установиха, че не само парче от известна тъкан може да живее известно време самостойно, но даже и цели органи, отделени от тялото, дълго време още могат да проявяват признаци на самостоен живот. Опитът е направен с отрязано сърце на току-що умряло млекопитаещо или човек. Такова сърце стояло в лед няколко дни и след това поставено в специален апарат (на Лангендорф), дето в аортата се пъхва стъклена тръба, съединена със стъкленица, пълна с течността на Лок (съставена от слаб разтвор от готварска сол, сода, калиев хлорид и захар и наситен тоя разтвор с кислород) при температура, равна на вътрешната телесна температура, почва да се храни от този разтвор и след известно време почва да пулсира с ритъм, който бавно се засилва, докато стигне нормалното биене на здраво сърце. Освен това, всеки мускул, изолиран вън от човешкото тяло и раздразнен механически, химически или електрически, дълго време още проявява живот. Същото явление показват и нервите.
към текста >>
И понеже както тялото, тъй и органите са съставени от
клетки
, то новите изучавания се отправиха към изследване на клетката.
Опитът е направен с отрязано сърце на току-що умряло млекопитаещо или човек. Такова сърце стояло в лед няколко дни и след това поставено в специален апарат (на Лангендорф), дето в аортата се пъхва стъклена тръба, съединена със стъкленица, пълна с течността на Лок (съставена от слаб разтвор от готварска сол, сода, калиев хлорид и захар и наситен тоя разтвор с кислород) при температура, равна на вътрешната телесна температура, почва да се храни от този разтвор и след известно време почва да пулсира с ритъм, който бавно се засилва, докато стигне нормалното биене на здраво сърце. Освен това, всеки мускул, изолиран вън от човешкото тяло и раздразнен механически, химически или електрически, дълго време още проявява живот. Същото явление показват и нервите. Ако съпоставим всички тия факти с фактите, когато човек умира при най-слабо нараняване на сърцето или при удар в мозъка, или стомаха, черния дроб или, най-после, когато боднем с върха на иглата само центъра на дишането в продълговатия мозък, нам става ясно, като че животът е „разлят" във всички органи поотделно и в цялото тяло изобщо.
И понеже както тялото, тъй и органите са съставени от
клетки
, то новите изучавания се отправиха към изследване на клетката.
Оказа се, че всяка клетка се състои от ядро и протоплазма, но нито ядрото може да съществува без протоплазма, нито протоплазмата без ядро. Ядрото обгръща размножителните процеси и наследствените признаци, а протоплазмата – хранене, движение и чувствителност. Ядрото и протоплазмата, обаче, са образувани от една основна материя, намираща се в колоидно състояние, която химиците нарекоха белтък или албумин. Химическият анализ на тоя белтък показа, че неговата молекула е грамадна, съставена от няколкостотин атома (около 93 атома въглерод, 54 азот, 21 кислород и 186 водород) и че молекулното тегло достига няколко хиляди. Установи се, че тая огромна молекула е съставена от по прости тела, наречени аминокиселини.
към текста >>
Оттук нататък следват йоните, атомите, молекулите, албумините,
клетките
и т.н.
Оттатък моравия цвят се намира химическата енергия, която се схваща от фотографическата пластинка. Това са трептения около един квадрилион Над тая област един огромен интервал от трептения остава неизвестен засега. Едва над 288 квадрилиона трептения, почват рентгеновите лъчи и свършват към два кентилиона. А рентгеновите лъчи са съставени от електрони. И тъй ние виждаме, как простата механична енергия (движението на пръчката) минава в звук, електричество, топлина, светлина, химическа енергия и най-после електроните на рентгеновите лъчи.
Оттук нататък следват йоните, атомите, молекулите, албумините,
клетките
и т.н.
Днес науката загуби границите не само между „живата" и „мъртва" материя, но и между материята и енергията. Оказа се, че всичко е движение. Енергията има свое движение при преминаване от един род в други, атомите, молекулите и те имат специални движения. Самите клетки имат свои вътрешни протоплазмени движения от една страна и външни движения на целокупния организъм – от друга. Растенето, движението, размножаването, това са все особени движения, доскоро считани присъщи само на живата материя.
към текста >>
Самите
клетки
имат свои вътрешни протоплазмени движения от една страна и външни движения на целокупния организъм – от друга.
И тъй ние виждаме, как простата механична енергия (движението на пръчката) минава в звук, електричество, топлина, светлина, химическа енергия и най-после електроните на рентгеновите лъчи. Оттук нататък следват йоните, атомите, молекулите, албумините, клетките и т.н. Днес науката загуби границите не само между „живата" и „мъртва" материя, но и между материята и енергията. Оказа се, че всичко е движение. Енергията има свое движение при преминаване от един род в други, атомите, молекулите и те имат специални движения.
Самите
клетки
имат свои вътрешни протоплазмени движения от една страна и външни движения на целокупния организъм – от друга.
Растенето, движението, размножаването, това са все особени движения, доскоро считани присъщи само на живата материя. Опитите, обаче, установиха, че и „мъртвата" материя проявява при известни условия същите движения. Течните кристали, поставени в специфична течна, среда, имат същото свойство да растат и да се множат. От друга страна знае се, че клетката при делението си дава само клетки от рода на майчината клетка. Аналогията показа, че подобно явление се намира и у „мъртвата" материя. Напр.
към текста >>
От друга страна знае се, че клетката при делението си дава само
клетки
от рода на майчината клетка.
Енергията има свое движение при преминаване от един род в други, атомите, молекулите и те имат специални движения. Самите клетки имат свои вътрешни протоплазмени движения от една страна и външни движения на целокупния организъм – от друга. Растенето, движението, размножаването, това са все особени движения, доскоро считани присъщи само на живата материя. Опитите, обаче, установиха, че и „мъртвата" материя проявява при известни условия същите движения. Течните кристали, поставени в специфична течна, среда, имат същото свойство да растат и да се множат.
От друга страна знае се, че клетката при делението си дава само
клетки
от рода на майчината клетка.
Аналогията показа, че подобно явление се намира и у „мъртвата" материя. Напр. ако в разтвор от сяра поставим пирамидни кристалчета пак от сяра, цялата разтворена маса изкристализира изключително в пирамиди; ако поставим пък призми – изкристализира изключително в призми. Нисшите едноклетъчни организми имат едно особено движение (чрез псевдоподи, лъжекрачка), наречено амебовидно движение. Опитите на Bütschli показаха, че и в мъртвата материя може се намери аналогично явление. Ако се счука ситно и се смеси с гъсто дървено масло и се постави капка от сместа във вода, то капката почва да се движи като амеба – оживява.
към текста >>
2.
АСТРОЛОГИЯ. ПЛАНЕТНИ ВЛИЯНИЯ – Г.
 
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Но силно интензивните лъчи са убийствени за
клетките
.
Изложените растения на силна светлина стават дребни на ръст, но здрави и силни, докато тия на тъмно стават едри, но крехки и болнави, техните междувъзлия стават големи, опашките на листата също дълги, но петурките малки, растенията стават жълтеникави и много слаби. Такива растения наричат етиолирани и те бързо загиват. Умерената светлина, обаче, може да служи и за стимулант при размножението. На това се дължат заздравяванията на рани, изложени на слънце, които иначе мъчно заздравят. Също така и хората, които живеят по високите и южни склонове на планините биват по-едри от тия по северните склонове и низините.
Но силно интензивните лъчи са убийствени за
клетките
.
Особено едноклетъчните организми най-вече страдат от силната светлина. Но има и едноклетъчни организми, които могат да я издържат. Изследванията показват, че никак не обичат светлината патогенните, разрушителните, болестотворните бацили. Те всички измират от нея. Разбира се, че тук има значение времето, през което трае светенето, както и интензивността на светлината.
към текста >>
3.
ТРИ ЖИВОТОРАЗБИРАНИЯ - П.Г.П.
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
По своето качество те се намират в една градация от по-ниши към по-висши, в която като най-висша се счита енергията на нервните
клетки
– нервната енергия.
Във физическия свят ние познаваме само резултата от явленията, тяхната материална проява, но в тая проява далеч не се крие тяхната същност. Със средствата, с които разполага днес, биологията може да постигне само едно: да констатира и опише съществуващите в живата материя химични и физични процеси. Животът обаче далеч не е идентичен с тия процеси, нито с тяхната съвкупност. Те са само една негова физична проява, нищо повече. В човешкия организъм функционират различни енергии: химическа, топлинна, електрическа и пр.
По своето качество те се намират в една градация от по-ниши към по-висши, в която като най-висша се счита енергията на нервните
клетки
– нервната енергия.
Ако потърсим източника на тия енергии, то на преден план пред нас изпъкват от една страна хранителните материи, които влизат в състава на ежедневната ни храна и от друга страна – кислородът, който непрестанно вдишваме. Според окултната наука човек има и други източници на енергия. Чрез своя етерен двойник той черпи по един по непосредствен път енергиите на природата, но тук ще се ограничим само във физичната страна на въпроса. Храната получаваме главно от растенията. Животните, които днес се употребяват за храна също я черпят от тях.
към текста >>
4.
Дух, сила и материя
 
Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.
тлъстигите (Crassulaceae) под влиянието на червените лъчи се развиват в едно направление, когато поставени в сини лъчи съвсем се изменяли: листата на розетките им се скъсявали, усуквали, обвивките им ставали бледи и половите им
клетки
се недоразвивали.
Обаче, за жалост, в това направление има много оскъдни наблюдения и много малко данни. Знае се, че частична слепота у мъжете се среща до 3%, а у жените много по-рядко. За изучаване физиологическото влияние на цветните лъчи, особено върху растенията, па даже и върху животни, са правени множество опити. Без да се впущам в подробности по тоя въпрос ще упомена само, че Клебс и др. са наблюдавали какво известни растения напр.
тлъстигите (Crassulaceae) под влиянието на червените лъчи се развиват в едно направление, когато поставени в сини лъчи съвсем се изменяли: листата на розетките им се скъсявали, усуквали, обвивките им ставали бледи и половите им
клетки
се недоразвивали.
Други наблюдения показват, че растенията най-добре виреят в червена и оранжева светлина. Oskar Ganser е правил опити с някои растения и добил следните резултати: бобът под розова светлина растял три пъти по-бърже, отколкото при чистата слънчева светлина, а при синя и сребърно-сива увяхвал бърже. Останалите краски не дали особени резултати. Ягоди при бяла, червена и розова светлина са се развивали добре, бърже узрявали, плодовете им се оказали по-добри и по-едри от тия, стояли на обикновена слънчева светлина. Обратният резултат се е получил при светло-зелена и светло-синя светлина.
към текста >>
5.
ЛЕГЕНДА - Г. Т.
 
Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Замахваме със сила мотиките, хиляди мускули, безчетни
клетки
се пълнят и празнят – движение безспир, а полето се радва... ах, как то се радва!...
Пот обилно роси отвсякъде. Месец преди ние садихме малки жълти царевични зърна, браздите бяха черни! Ние имахме торбички от тия зърна и стъпка след стъпка пускахме от тях и ги заравяхме с крак в браздата. Пеехме песента на сеяча... Полето сиво и черно жаднееше за човешки труд и човешка пот. И сега то все още желае своят дар, - ние му плащаме с радост.
Замахваме със сила мотиките, хиляди мускули, безчетни
клетки
се пълнят и празнят – движение безспир, а полето се радва... ах, как то се радва!...
На края на браздите почиваме. Лежим и гледаме лазурно небе. Малки бели облачета, в пухкави клъбца се редят по безпределния хоризонт. Великанските устни на близкото море ги е изхвърлило и запратило към нас. Твърде любопитни, те гледат полето и разшетаните там хора, немирни те мушат се един о друг, докато по обяд застанат неподвижни, замечтани в кръг.
към текста >>
6.
БЯЛОТО БРАТСТВО - Бо Ин Ра
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Козите, овните и антилопите в ужас почнали да се хвърлят из
клетките
си още при първите звукове на грамофона.
Ламата и камилата с голямо внимание и удоволствие слушали музиката. На бизоните музиката не се харесала. Те започнали така ужасно да мучат, че експериментаторите побързали да приберат инструмента. Не се харесал грамофонът и на жеравите. Северният елен като чул звуковете на веселия марш, който му поставили, съвсем отчаяно заревал.
Козите, овните и антилопите в ужас почнали да се хвърлят из
клетките
си още при първите звукове на грамофона.
На хищниците музиката също не се харесала. Мечките високо се разревали. Лъвът отначало се вслушал внимателно, по-после тъй се разгневил и само здравата решетка спасила и грамофона и изследователите. Паунът като че бил очарован от музиката. Най-много грамофонът пленил игуаната, която с разтворена уста се спряла пред тръбата.
към текста >>
7.
ВЛИЯНИЕ НА МУЗИКАТА - Добран
 
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Човешкото тяло има милиони
клетки
, групирани в няколко системи – нервна, кръвоносна, мускулна, кожна, но една е душата, която ги обединява.
БОЖЕСТВЕНОТО УЧЕНИЕ Бог е Светлина.Бог е Любов.Бог е Живот.Едно дърво има много корени, много клонища, много листа, много цветове, но един е животът, който се синтезира в плода.
Човешкото тяло има милиони
клетки
, групирани в няколко системи – нервна, кръвоносна, мускулна, кожна, но една е душата, която ги обединява.
Човечеството има много народи и много личности, но един е Духът, който ги ръководи – той е Божият Дух. Много философи, поети, учени, религиозни учители са идвали, но една е истината, за която са говорили, една е светлината, която ги е озарявала, една е силата, която е окриляла техните души, един е огънят, който ги е вдъхновявал. А те са били само проводници на тази светлина – чрез своите светли умове; проводници са били на тази топлина чрез своите чисти сърца; проводници са били на тази сила – чрез непоколебимата си воля, че светлина, топлина и сила носи живия слънчев лъч – и на него само растат и зреят плодовете на живота. Този лъч на слънцето – иначе се пречупва във въздуха, иначе във водата, иначе в твърдата земя – в зависимост от гъстотата на средата. Но той е един и същ винаги и навсякъде.
към текста >>
8.
МАГИЧЕСКАТА ПРЪЧКА - Waniel
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Тая органическа материя служи не само като източник на енергия, но още като пластичен материал, от който организмите съграждат своите
клетки
и оттук своите тела.
Този въглерод веднага влиза в съединение с водата на растенията и другите елементи и образува най-простото органическо съединение – скорбялата. В тоя тъй важен процес за всички същества на земята, наречен асимилация, се намира връзката между слънчевата светлина и неорганическите материали на земята и живите организми. Опитите показват много ясно, че при липса на светлина асимилация не може да стане в растенията и поддържане на живота при всички организми следователно става невъзможно. Енергията, необходима да се извърши тоя процес се взема от слънчевата светлина. Образуваната по тоя начин органическа материя има две свои характерни черти: съдържа елемента С и може да изгаря в организмите на живите същества, като отделя топлина, сиреч енергия, необходима за всички останали функции на организмите.
Тая органическа материя служи не само като източник на енергия, но още като пластичен материал, от който организмите съграждат своите
клетки
и оттук своите тела.
Такава органическа материя животните не могат да образуват в своето тяло, затова те я вземат готова, образувана от растенията. Тревопасните животни я получават от своята растителна храна, а месоядните животни – от тревопасните. По такъв начин и животните, включително и човекът, получават посредством своята храна, както енергетичен, тъй и пластичен материал. От тук – и зависимостта, която съществува между нашия живот, растенията земята и слънцето. Всъщност, крайният изходен пункт на нашия живот е слънцето.
към текста >>
9.
ЗА МИРОГЛЕДА - Георги Северов
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
За пояснение ще дам няколко примера из разните области на живота: Хармония (съгласие) между
клетките
на един организъм е необходима за напредъка на цялото и за живота на всяка отделна клетка.
„Добро в света може да направи само разумният човек". ДЪНОВ Бекон е казал, че човек може да работи успешно в природата, само като ù се подчинява. Това с други думи не значи ли, че трябва да работим в хармония с нейните закони, ако искаме да осмислим дейността си ? На старогръцки език „космос" значи вселена и красота едновременно (от там и изразът „козметични средства"). Те са чувствували, че цялата природа е пропита с велика хармония, която е именно един от най-важните елементи на красотата ù.
За пояснение ще дам няколко примера из разните области на живота: Хармония (съгласие) между
клетките
на един организъм е необходима за напредъка на цялото и за живота на всяка отделна клетка.
Всяка клетка, която не е в хармония с другите клетки на организма, заболява. Същото е и с човека по отношение на целия космос. Правилни отношения има човек, само когато е в хармония с целия космос. Всяко действие, с което човек влиза в разрез с природните закони, докарва излишни страдания – плод на дисхармонията. За елементарните работи това го знаем и се стремим да го спазваме, но само когато това проникне целокупния ни живот, когато обхване всички страни на нашия личен, семеен, обществен живот и пр., ще имаме разумния живот.
към текста >>
Всяка клетка, която не е в хармония с другите
клетки
на организма, заболява.
ДЪНОВ Бекон е казал, че човек може да работи успешно в природата, само като ù се подчинява. Това с други думи не значи ли, че трябва да работим в хармония с нейните закони, ако искаме да осмислим дейността си ? На старогръцки език „космос" значи вселена и красота едновременно (от там и изразът „козметични средства"). Те са чувствували, че цялата природа е пропита с велика хармония, която е именно един от най-важните елементи на красотата ù. За пояснение ще дам няколко примера из разните области на живота: Хармония (съгласие) между клетките на един организъм е необходима за напредъка на цялото и за живота на всяка отделна клетка.
Всяка клетка, която не е в хармония с другите
клетки
на организма, заболява.
Същото е и с човека по отношение на целия космос. Правилни отношения има човек, само когато е в хармония с целия космос. Всяко действие, с което човек влиза в разрез с природните закони, докарва излишни страдания – плод на дисхармонията. За елементарните работи това го знаем и се стремим да го спазваме, но само когато това проникне целокупния ни живот, когато обхване всички страни на нашия личен, семеен, обществен живот и пр., ще имаме разумния живот. Друго сравнение: Инструментите на оркестъра трябва да са хармонично нагласени, за да изпълни той някое музикално произведение.
към текста >>
10.
НАУЧНА АСТРОЛОГИЯ - Г.
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Възкачването на сока може да се дължи предимно на физическите сили или на физиологическото действие на живите
клетки
.
Долу е галванометъра. (Тази и следващите рисунки са от книгата на г. Жагадис Боз: „Физиология на изкачването на сока"). За да се подържа растителния живот, нужна е циркулация на сока. Проблемът за възкачване на сока до височина, която понякога достига 150 метра, не е получила разрешение след 200 годишни изследвания.
Възкачването на сока може да се дължи предимно на физическите сили или на физиологическото действие на живите
клетки
.
Щрасбургер мислеше, че възкачването на сока не се влияе от действието на отровни .разтвори. От това той извади заключение, че то не е жизнена проява на клетките, но чисто физически процес. Обаче никоя физическа теория не е могла да обясни явлението. Резултатът от изследванията на г. Боз са в пълно противоречие със заключението на Щрасбургер, защото той е сполучил да регистрира и изрази възкачването на сока графично със своя апарат.
към текста >>
От това той извади заключение, че то не е жизнена проява на
клетките
, но чисто физически процес.
Жагадис Боз: „Физиология на изкачването на сока"). За да се подържа растителния живот, нужна е циркулация на сока. Проблемът за възкачване на сока до височина, която понякога достига 150 метра, не е получила разрешение след 200 годишни изследвания. Възкачването на сока може да се дължи предимно на физическите сили или на физиологическото действие на живите клетки. Щрасбургер мислеше, че възкачването на сока не се влияе от действието на отровни .разтвори.
От това той извади заключение, че то не е жизнена проява на
клетките
, но чисто физически процес.
Обаче никоя физическа теория не е могла да обясни явлението. Резултатът от изследванията на г. Боз са в пълно противоречие със заключението на Щрасбургер, защото той е сполучил да регистрира и изрази възкачването на сока графично със своя апарат. И тези графически изображения показват, че от действието на отрови възкачването на сока се спира. Един поучителен, макар и прост опит е следният: Вземат се две еднакви стебла, които са на път да увехнат.
към текста >>
Казахме, че у животното циркулацията на кръвта е осигурена от дейността на сърцето, което се свива и разпуща периодически.Аз ще покажа сега, че движението на сока е осигурено посредством подобен механизъм: имаме периодично свиване и разпущане на известни
клетки
.
Един поучителен, макар и прост опит е следният: Вземат се две еднакви стебла, които са на път да увехнат. Отрязаният край на едното се поставя във водата, а на другото – в отровен разтвор, напр. формол. Първото стебло лесно се изправя вследствие възкачването на сока. Второто, потопеното в отрова стебло, не се изправя и скоро съвсем увяхва. Това по един абсолютен начин доказва, че движението на сока се държи на активността на една жива тъкан във вътрешността на дървото.
Казахме, че у животното циркулацията на кръвта е осигурена от дейността на сърцето, което се свива и разпуща периодически.Аз ще покажа сега, че движението на сока е осигурено посредством подобен механизъм: имаме периодично свиване и разпущане на известни
клетки
.
ГРАФИЧНО ПРЕДСТАВЯНЕ НА ВЪЗЛИЗАНЕТО НА СОКА. Движението на сока във вътрешността на дървото е невидимо. И досега не беше намерен начин за измерване бързината на това движение. Апаратите на г. Воз правят възможно това.
към текста >>
ПУЛСАЦИИТЕ ПРИ ВЪЗКАЧВАНЕТО НА СОКА Споменах, че движението на сока е предизвикано от пулсациите на известни пластове от деятелни
клетки
.
Растението клюмва, когато е лишено от вода. Когато се полее и водата се изкачи нагоре, увехналото и клюмналото стебло се изправя. Това движение се измерва с апарат; той измерва времето, необходимо за възкачването на сока по дължината на стеблото. Нормалната скорост е около 14 метра в час. Тая бързина расте или се намалява вследствие определени физиологически реакции.
ПУЛСАЦИИТЕ ПРИ ВЪЗКАЧВАНЕТО НА СОКА Споменах, че движението на сока е предизвикано от пулсациите на известни пластове от деятелни
клетки
.
Нека преди това разгледаме признаците на една пулсираща тъкан, като за пример вземем животинското сърце. Знаем, че сърдечното тупане се ускорява при повишение на температурата, а при нейното понижение се забавя, додето при една критическа температура сърцето престава да бие. Също слаба доза от етер ускорява ритъма на сърдечното тупане. Вкарването на хлороформ причинява отначало ускоряване, а после забавяне. Ако възкачването на сока се дължи на пулсирането на известни клетки, пулсацията требва да се ускори от повишението на.температурата; а това ще причини ускорение във възкачването.
към текста >>
Ако възкачването на сока се дължи на пулсирането на известни
клетки
, пулсацията требва да се ускори от повишението на.температурата; а това ще причини ускорение във възкачването.
ПУЛСАЦИИТЕ ПРИ ВЪЗКАЧВАНЕТО НА СОКА Споменах, че движението на сока е предизвикано от пулсациите на известни пластове от деятелни клетки. Нека преди това разгледаме признаците на една пулсираща тъкан, като за пример вземем животинското сърце. Знаем, че сърдечното тупане се ускорява при повишение на температурата, а при нейното понижение се забавя, додето при една критическа температура сърцето престава да бие. Също слаба доза от етер ускорява ритъма на сърдечното тупане. Вкарването на хлороформ причинява отначало ускоряване, а после забавяне.
Ако възкачването на сока се дължи на пулсирането на известни
клетки
, пулсацията требва да се ускори от повишението на.температурата; а това ще причини ускорение във възкачването.
И наистина, опитите показват, че повишението на температурата с около 10° удвоява бързината на възлизането. Понижението на температурата, напротив, намалява бързината и най-сетне при достигане критичната температура, спира се всяко възкачване. Възкачването на сока много пъти може да се спре или ускори чрез понижение или повишение на температурата под и над критичната точка. Също и слаба доза от етер значително ускорява възкачването. Хлороформът предизвиква отначало ускорение, след това – застой (виж фигура 5).
към текста >>
Тези физиологически опити ясно доказват, че възкачването на сока се дължи на активността на живи
клетки
във вътрешността на растението.
И наистина, опитите показват, че повишението на температурата с около 10° удвоява бързината на възлизането. Понижението на температурата, напротив, намалява бързината и най-сетне при достигане критичната температура, спира се всяко възкачване. Възкачването на сока много пъти може да се спре или ускори чрез понижение или повишение на температурата под и над критичната точка. Също и слаба доза от етер значително ускорява възкачването. Хлороформът предизвиква отначало ускорение, след това – застой (виж фигура 5).
Тези физиологически опити ясно доказват, че възкачването на сока се дължи на активността на живи
клетки
във вътрешността на растението.
МЯСТОТО НА ПУЛСИРАЩИЯ ПЛАСТ Сега проблемът се състоеше в намиране мястото на пулсиращата тъкан във вътрешността на дървото и в регистриране на клетъчните пулсации. За тая цел трябва да се отиде до индивидуалната клетка, жизнения атом, чието групиране образува живия организъм. Но пулсацията на клетките е невидима даже под микроскоп и на пръв поглед е невъзможно да се изследва. Обаче това е постигнато чрез откритието на електрическия метод, по който се записват пулсациите на живата клетка. *) Към този род спадат градинското растение „къна чичек” и дивото „не ме барай”.
към текста >>
Но пулсацията на
клетките
е невидима даже под микроскоп и на пръв поглед е невъзможно да се изследва.
Също и слаба доза от етер значително ускорява възкачването. Хлороформът предизвиква отначало ускорение, след това – застой (виж фигура 5). Тези физиологически опити ясно доказват, че възкачването на сока се дължи на активността на живи клетки във вътрешността на растението. МЯСТОТО НА ПУЛСИРАЩИЯ ПЛАСТ Сега проблемът се състоеше в намиране мястото на пулсиращата тъкан във вътрешността на дървото и в регистриране на клетъчните пулсации. За тая цел трябва да се отиде до индивидуалната клетка, жизнения атом, чието групиране образува живия организъм.
Но пулсацията на
клетките
е невидима даже под микроскоп и на пръв поглед е невъзможно да се изследва.
Обаче това е постигнато чрез откритието на електрическия метод, по който се записват пулсациите на живата клетка. *) Към този род спадат градинското растение „къна чичек” и дивото „не ме барай”. У растението Desmodium ще намерим, че пулсацията е два вида: механична и електрическа едновременно. Механичното движение може да се спре чрез физични средства; вътрешното ритмично движение продължава чрез електрическата пулсация. Ако се въздействува на листа с отрова, спират както електрическата, така и механическата пулсация.
към текста >>
Активните
клетки
не се ограничават само да функционират като помпи за възкачване сока нагоре, но тяхното свиване инжектира вода във странични тъкани, които служат за резервоар на вода.
За записване пулсациите във вътрешността на дървото Жагадис Боз си служи с електрическа сонда (виж фигура 1 и 2), която се забива едно след друго на разни дълбочини в растението, (виж фигура 3 и 4). Когато електрическата сонда достигне активния пласт, жизнените пулсации, пораждат електрически пулсации, които регистрира галванометъра, свързан с жицата. По този начин е намерено, че активният пласт се намира в вътрешната кора, близо до младите дървесни цели. Този активен пласт чрез периодичните си пулсации осигурява циркулацията на сока по начин, твърде подобен на кръвоносната циркулация у животните. Влиянието на анестетическите и други химикали върху циркулационния ритъм у животните и растенията е до висока степен подобно.
Активните
клетки
не се ограничават само да функционират като помпи за възкачване сока нагоре, но тяхното свиване инжектира вода във странични тъкани, които служат за резервоар на вода.
При слабо изпарение нормалното възкачване на сока надлъж е достатъчно за всички нужди. Но при силно изпарение нуждата се задоволява чрез заемане вода от дървесинния резервоар. Посредством електричната сонда е намерено, че пулсиращият пласт е разположен във вътрешната кора. И така, действието на температурата, на анестетичните средства и други химикали произвеждат идентични промени в ритъма на животинската и растителна циркулация. *) Към този род спадат зелето, рапицата и др.
към текста >>
11.
НЕСТИНАРСКИ ИГРИ - Добран
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.
Хармонията между
клетките
намира израз в здравето.
Нищо повече". Дънов Нужно е да се знаят законите, по които се развива човечеството. Тогаз ще работим съзнателно, а не чрез напипване Тези закони щяха да бъдат механични, материални, ако наистина материалното беше основа на битието. Но понеже основата на битието е духовна, то и основните закони, по които се развива човечеството, са духовни. Когато великите Учители са изявявали някои високи истини, те са изхождали от знанието на законите, по които се развива човечеството и които лежат в основите на битието.
Хармонията между
клетките
намира израз в здравето.
Хармонията между тоновете представлява определено отношение на техните вибрации и причинява приятно чувство. Хармонията между боите – също. А хармонията между душите се изразява чрез любовта. Тя е най-виеш израз на хармонията между душите. От друга страна, онзи, който живее с Любовта, е в най-пълна хармония с великите закони на живата природа.
към текста >>
12.
ДНЕШНАТА ЕПОХА И Д-Р ЩАЙНЕР - Б. Б. Р.
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.
Тази температурна граница не е абсолютна за всички
клетки
и организми.
Те се бият с мечове, пробождат си месата с ножове, седят на кресла със седалище от остриета и болка не усещат. Играят боси в жарава с часове, танцуват голи в пламъците, ближат нажежено желязо, мият си лицето с червени въглени, гълтат огън и рани не им излизат по тялото. За човешкия организъм има граници на температурна издръжливост. Тая температура, при която се извършват всички физиологични функции, се нарича оптимална. Най-високата температура, при която още може да се извършват тия функции, е 40° до 45°, повишението или понижението на която води след себе си нарушени функции и смърт.
Тази температурна граница не е абсолютна за всички
клетки
и организми.
Особено микроорганизмите изтрайват на много висока температура. Така напр. чумният бацил устоява при 100° – 10 мин.; б.бутуликус при 80° – цял час; б.шанлеи при 100° – 2 часа; а б.месентерикус при 130° – 30 мин. Има водорасли, които живеят дори в горещи извори при температура 70° – 80°. Човек обаче, се изгаря при температура 70° – 100°, независимо дали тая топлина е гореща вода, горещ въздух, нагрят предмет или лъчиста топлина.
към текста >>
От температурата се получава съсирване на протоплазмата в самите
клетки
, от друга страна и кръвта се съсирва и дава още по-лошо състояние с неминуема смърт.
Така напр. чумният бацил устоява при 100° – 10 мин.; б.бутуликус при 80° – цял час; б.шанлеи при 100° – 2 часа; а б.месентерикус при 130° – 30 мин. Има водорасли, които живеят дори в горещи извори при температура 70° – 80°. Човек обаче, се изгаря при температура 70° – 100°, независимо дали тая топлина е гореща вода, горещ въздух, нагрят предмет или лъчиста топлина. При високите температури смъртта на тъканите настъпва веднага; при по-ниските – след известно време нагряване.
От температурата се получава съсирване на протоплазмата в самите
клетки
, от друга страна и кръвта се съсирва и дава още по-лошо състояние с неминуема смърт.
Някога, обаче, човек привиква към топлината и може да понася високи температури. Такъв е случаят с жителите населващ вътрешните части на Австралия, където някога дневната жега достига 67° на слънце. Но обикновеният европеец не може да понася по-висока температура от 40°-50°. До каква степен може човешкият организъм да изтрае на топлина са показали изследванията на английските учени Блаиден и Шоантрей. В една пещ те са поставяли здрав човек и са повишавали постепенно температурата.
към текста >>
13.
Окултна педагогика - В. В.
 
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
След това почнало живо деление на
клетките
на едно място на ириса.
Освен това, ако се образува от епидермиса, той не би могъл да влезе през тесния отвор на очната ябълка. Волф отстранил очната леща на тритона. Още след 1—2 дена той забелязал промяна в тъканите на окото. По вътрешния ръб на ириса се събрали множество бели кръвни телца (левкоцити). Tе почнали да изяждат черния ирисов пигмент и то само по вътрешната страна нa ириса.
След това почнало живо деление на
клетките
на едно място на ириса.
Клетките на ириса образували една малка издутост, която образувала новата леща. Последната значи се е образувала вътре в очната ябълка, от ириса. Иначе образуването на лещата се е извършило по същия начин, както в зародиша. Само в едно отношение имало различие. Лещата у зародиша се откъсва твърде скоро от своето място на образуване, а у възрастния – много по-късно.
към текста >>
Клетките
на ириса образували една малка издутост, която образувала новата леща.
Волф отстранил очната леща на тритона. Още след 1—2 дена той забелязал промяна в тъканите на окото. По вътрешния ръб на ириса се събрали множество бели кръвни телца (левкоцити). Tе почнали да изяждат черния ирисов пигмент и то само по вътрешната страна нa ириса. След това почнало живо деление на клетките на едно място на ириса.
Клетките
на ириса образували една малка издутост, която образувала новата леща.
Последната значи се е образувала вътре в очната ябълка, от ириса. Иначе образуването на лещата се е извършило по същия начин, както в зародиша. Само в едно отношение имало различие. Лещата у зародиша се откъсва твърде скоро от своето място на образуване, а у възрастния – много по-късно. Мястото, което се избира за развитието на лещата, е много целесъобразно.
към текста >>
Значи, формата не е плод от съвкупността на
клетките
, но енергията е по-горният принцип, който създава и оформява органите.
За да дойдем до познание на животното, растението или минерала, има нужда от по-дълбоко изследване на природата. В организма съществуват преди всичко особени строителни сили, които образуват така нареченото етерно тяло, което е организирано; притежава органи, подобно на физическото. То е архитектът на физичното, както се изразява Д-р Щайнер. Че наистина организмът притежава такова тяло на строителни сили се вижда от следния пример: при отстраняване на далака на питомния заек са забелязали, че се появяват по цялата дължина на храносмилателния канал тъмночервени пъпки, които поемат върху себе си функцията на далака.[2] Това се вижда и от опита на Харисон с ларвата на Amblystoma. Той е присадил левия крак от дясната страна и тогава левият крак се е видоизменил и станал подобен на десния (независимо от употреблението, без употребление).
Значи, формата не е плод от съвкупността на
клетките
, но енергията е по-горният принцип, който създава и оформява органите.
Но подобни опити само загатват за един по-висок принцип. Обаче има средства за по-пряко изследване на това по-висше естество. В това отношение са важни напр. опитите на Райхенбах. Той е правил повече от 13,000 опита със сензитиви.[3] Обаче около 50% от хората са сензитиви.
към текста >>
14.
Има ли смърт - д-р Кадиев
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Последното учение цели подмладяването, прераждането на човека, което може да се постигне само чрез всмукване в кръвта на половите сокове и оплодяване, стимулиране по такъв начин
клетките
на цялото тяло.
Учение за животворните сокове – половите сокове. Маздазнан признава Исуса от Назарет като най-велик от всичките учители на човечеството и възприема в основата си закона на любовта така, както Исус го поставя и потвърждава със своя живот. Учението на Заратустра той смята като изходна точка, от която са произлезли всичките религии на арийската раса. От този източник е черпил и Исус в периода на ученичеството си, затова в учението на Исуса, в неговите основи, се прозират принципите на Заратустра. Маздазнан хвърля светлина върху тия учения, разкривайки много тайни, достъпни за съвременното общество, като запазва и скрива още много за бъдещите генерации.
Последното учение цели подмладяването, прераждането на човека, което може да се постигне само чрез всмукване в кръвта на половите сокове и оплодяване, стимулиране по такъв начин
клетките
на цялото тяло.
Подмладяването е резултат, плод на самооплодяване. Половите сокове се икономисват чрез въздържание и се отправят към собственото тяло. С помощта на съзнателното дишане се улеснява и поддържа всмукването на соковете. За доброто качество на половите, сокове необходимо е храната да се не задържа дълго време в дебелото черво и главно да не бъде изложена на гниене, ферментиране, защото в подобни случаи всмукването в кръвта на гниещите сокове от дебелото черво, поради близостта с половите органи, влошават качеството на половите сокове. Маздазнан ни учи как да станем господари на своите полови сокове и клетки и да ги отправяме по своя воля за самооплодяване или за продължение на рода.
към текста >>
Маздазнан ни учи как да станем господари на своите полови сокове и
клетки
и да ги отправяме по своя воля за самооплодяване или за продължение на рода.
Последното учение цели подмладяването, прераждането на човека, което може да се постигне само чрез всмукване в кръвта на половите сокове и оплодяване, стимулиране по такъв начин клетките на цялото тяло. Подмладяването е резултат, плод на самооплодяване. Половите сокове се икономисват чрез въздържание и се отправят към собственото тяло. С помощта на съзнателното дишане се улеснява и поддържа всмукването на соковете. За доброто качество на половите, сокове необходимо е храната да се не задържа дълго време в дебелото черво и главно да не бъде изложена на гниене, ферментиране, защото в подобни случаи всмукването в кръвта на гниещите сокове от дебелото черво, поради близостта с половите органи, влошават качеството на половите сокове.
Маздазнан ни учи как да станем господари на своите полови сокове и
клетки
и да ги отправяме по своя воля за самооплодяване или за продължение на рода.
Създаването и раждането на деца трябва да бъде едно съзнателно творчество със специално вложена идея. Нашите деца не трябва да бъдат вече за мислещият човек случайни плодове. Ние трябва да вложим съзнателно в тях нови идеи. Ние трябва да вложим в тях идеята за освобождението на човечеството. Нашите деца трябва да бъдат наши освободители.
към текста >>
Развитието на мозъчната деятелност, на органа на чувствата, зависи непосредствено от развитието на мозъчните
клетки
чрез силата на дишането и от разширяването на гърдите.
Диханието е вечно едно и също, но неговото изявление отговаря на развитието на формата, чрез която се проявява. Колкото повече се дава възможност на диханието да се издига по вибрация, толкова по-чисто е явлението. Природата ни дава ясни доказателства за това. Ние забелязваме, че колкото е по-нисък животинския вид, толкова по-ниско е диханието. На това основание мислещата и разсъдъчната способност на нисшите животни е по-слаба отколкото у по-висшите.
Развитието на мозъчната деятелност, на органа на чувствата, зависи непосредствено от развитието на мозъчните
клетки
чрез силата на дишането и от разширяването на гърдите.
Поддържането живота на клетките е в зависимост от храносмилателните органи, които създават същото. "Дълбоки мисли текат из една форма, която притежава дълбоко, пълно дишане. Късо дишане означава възбуждение и нервозност. Идеите на дълбоко дишащият философ продължават да живеят, докато изявленията на късо, трепетно и буйно дишащите политици излитат и отиват в забвение, колкото велики и чудновати да звучат за времето си. Мозъчната деятелност е в зависимост от начина на дишането.
към текста >>
Поддържането живота на
клетките
е в зависимост от храносмилателните органи, които създават същото.
Колкото повече се дава възможност на диханието да се издига по вибрация, толкова по-чисто е явлението. Природата ни дава ясни доказателства за това. Ние забелязваме, че колкото е по-нисък животинския вид, толкова по-ниско е диханието. На това основание мислещата и разсъдъчната способност на нисшите животни е по-слаба отколкото у по-висшите. Развитието на мозъчната деятелност, на органа на чувствата, зависи непосредствено от развитието на мозъчните клетки чрез силата на дишането и от разширяването на гърдите.
Поддържането живота на
клетките
е в зависимост от храносмилателните органи, които създават същото.
"Дълбоки мисли текат из една форма, която притежава дълбоко, пълно дишане. Късо дишане означава възбуждение и нервозност. Идеите на дълбоко дишащият философ продължават да живеят, докато изявленията на късо, трепетно и буйно дишащите политици излитат и отиват в забвение, колкото велики и чудновати да звучат за времето си. Мозъчната деятелност е в зависимост от начина на дишането. Различаваме главно три вида дишане у човека: физическо или коремно дишане, душевно, флангово или диафрагмено дишане и индивидуално, или духовно дишане, което се нарича другояче мозъчно дишане, вследствие влиянието му върху епифизата." "Тези три вида дишане стават с долната, средната и предната част на гърдите.
към текста >>
15.
ПЪЛНОТА В ЖИВОТА - Ели
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Това, което се нарича душа не е нищо друго, освен деятелността на твърде остроумно групираните мозъчни
клетки
.
Има ли смърт? Д-р Кадиев Господствуващото мнение в науката малко преди нашето време е материалистичното. Счита се, че материята е, която обуславя целия живот.
Това, което се нарича душа не е нищо друго, освен деятелността на твърде остроумно групираните мозъчни
клетки
.
Значи душата е продукт на материята, обвързана с нея и разпиляваща се с тялото заедно. Мисълта за безсмъртието на душата изглеждаше при тия условия смешна. От друга страна, още Лавоазие доказа за материята, че нищо не се губи: че си променя формата, че изчезва пред очите ни, но че материалите в друга форма продължават да съществуват. 50 години по късно Майер доказа, че и енергията, силата се променят от топлина в движения, електричество, светлина и пр. но не изчезват.
към текста >>
16.
ВЪПРОСЪТ ЗА ФАКТОРИТЕ НА ЕВОЛЮЦИЯТА В ДНЕШНОТО СИ СЪСТОЯНИЕ В ОФИЦИАЛНАТА НАУКА - Б. Боев
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Траубе чрез поставяне на капка жълта кръвна сол в разтвор от меден сулфат получил фигури подобни на
клетки
.
По отношение на зависимостта между душевния живот и нервната система се явиха няколко предположения: или душевният живот е плод от особена комбинация и движение на материалните частици в мозъка или пък изобщо мисленето е свойство на материята. Но какъвто и отговор да се дадеше на този въпрос, повечето бяха единодушни, че без материална основа няма душевен живот. Нещо повече: сполучиха да добият по изкуствен начин чрез неорганични вещества явления, които да наподобяват жизнените явления у нисшите организми: Квинке в 1888 г. постави капка масло в сода: капката почнала да образува лъжекрачка, както едноклетъчните животни. Бючли чрез поставяне на добре разтрита смес от поташ и дървено масло в глицерин сполучи да добие нещо, което наподобява на мехурчестото устройство на протоплазмата у някои организми.
Траубе чрез поставяне на капка жълта кръвна сол в разтвор от меден сулфат получил фигури подобни на
клетки
.
Xерер сполучил също така изкуствено да възпроизведе разни видове клетки: мускулни, нервни, епителни, после амеби, инфузории, даже медузи. Ледюк получил по този начин изкуствени многоъгълни клетки с преградни ципи и с ядки: той ги получил като поставил върху желатин капки от разтвор на жълта кръвна сол. Той чрез смесване на разни вещества е сполучил да възпроизведе и посредственото клетъчно деление (кариокинезис). Кариокинетична фигура е добил и Лизеганг чрез желатин, калиев бромид и сребърен нитрат. Румблер е сполучил да възпроизведе поглъщане на храна от амебата.
към текста >>
Xерер сполучил също така изкуствено да възпроизведе разни видове
клетки
: мускулни, нервни, епителни, после амеби, инфузории, даже медузи.
Но какъвто и отговор да се дадеше на този въпрос, повечето бяха единодушни, че без материална основа няма душевен живот. Нещо повече: сполучиха да добият по изкуствен начин чрез неорганични вещества явления, които да наподобяват жизнените явления у нисшите организми: Квинке в 1888 г. постави капка масло в сода: капката почнала да образува лъжекрачка, както едноклетъчните животни. Бючли чрез поставяне на добре разтрита смес от поташ и дървено масло в глицерин сполучи да добие нещо, което наподобява на мехурчестото устройство на протоплазмата у някои организми. Траубе чрез поставяне на капка жълта кръвна сол в разтвор от меден сулфат получил фигури подобни на клетки.
Xерер сполучил също така изкуствено да възпроизведе разни видове
клетки
: мускулни, нервни, епителни, после амеби, инфузории, даже медузи.
Ледюк получил по този начин изкуствени многоъгълни клетки с преградни ципи и с ядки: той ги получил като поставил върху желатин капки от разтвор на жълта кръвна сол. Той чрез смесване на разни вещества е сполучил да възпроизведе и посредственото клетъчно деление (кариокинезис). Кариокинетична фигура е добил и Лизеганг чрез желатин, калиев бромид и сребърен нитрат. Румблер е сполучил да възпроизведе поглъщане на храна от амебата. Но колко са далеч всички тези явления от жизнените!
към текста >>
Ледюк получил по този начин изкуствени многоъгълни
клетки
с преградни ципи и с ядки: той ги получил като поставил върху желатин капки от разтвор на жълта кръвна сол.
Нещо повече: сполучиха да добият по изкуствен начин чрез неорганични вещества явления, които да наподобяват жизнените явления у нисшите организми: Квинке в 1888 г. постави капка масло в сода: капката почнала да образува лъжекрачка, както едноклетъчните животни. Бючли чрез поставяне на добре разтрита смес от поташ и дървено масло в глицерин сполучи да добие нещо, което наподобява на мехурчестото устройство на протоплазмата у някои организми. Траубе чрез поставяне на капка жълта кръвна сол в разтвор от меден сулфат получил фигури подобни на клетки. Xерер сполучил също така изкуствено да възпроизведе разни видове клетки: мускулни, нервни, епителни, после амеби, инфузории, даже медузи.
Ледюк получил по този начин изкуствени многоъгълни
клетки
с преградни ципи и с ядки: той ги получил като поставил върху желатин капки от разтвор на жълта кръвна сол.
Той чрез смесване на разни вещества е сполучил да възпроизведе и посредственото клетъчно деление (кариокинезис). Кариокинетична фигура е добил и Лизеганг чрез желатин, калиев бромид и сребърен нитрат. Румблер е сполучил да възпроизведе поглъщане на храна от амебата. Но колко са далеч всички тези явления от жизнените! Приликата е само външна, привидна.
към текста >>
17.
Ученик на живота - Цветан
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
герминален подбор - между частиците в половите
клетки
; 2.
Последният въпрос се състои в следното: свойствата, качествата, които индивидът добива в течение на своя индивидуален живот, дали са наследими, дали ги предава в наследство или не. Вайсман отговаря отрицателно. Но тогаз се явява една мъчнотия: как тогаз става еволюцията, как става изменянето на видовете. За да отговори на този въпрос, Вайсман напълно изключва всички ламаркови принципи и провъзгласява всесилието на естествения подбор, което ще каже, че счита естествения подбор като едничък еволюционен фактор. Вайсман различава четири вида естествен подбор: 1.
герминален подбор - между частиците в половите
клетки
; 2.
подбор, борба между клетките или тъканите в организма (хистонален подбор); 3. индивидуален - между индивидите (персонален подбор) и най после 4. подбор между групи индивиди („кормал-селекцион"). Вниманието си Вайсман насочва на половите клетки за разлика от другите клетки, които се наричат соматични. Каквито и промени да станат в соматичните клетки вследствие на особения начин на живот на индивида, (поради употребяване или неупотребяване на органите, поради влиянието на външните условия и пр.), тези промени не се предават в наследство.
към текста >>
подбор, борба между
клетките
или тъканите в организма (хистонален подбор); 3.
Вайсман отговаря отрицателно. Но тогаз се явява една мъчнотия: как тогаз става еволюцията, как става изменянето на видовете. За да отговори на този въпрос, Вайсман напълно изключва всички ламаркови принципи и провъзгласява всесилието на естествения подбор, което ще каже, че счита естествения подбор като едничък еволюционен фактор. Вайсман различава четири вида естествен подбор: 1. герминален подбор - между частиците в половите клетки; 2.
подбор, борба между
клетките
или тъканите в организма (хистонален подбор); 3.
индивидуален - между индивидите (персонален подбор) и най после 4. подбор между групи индивиди („кормал-селекцион"). Вниманието си Вайсман насочва на половите клетки за разлика от другите клетки, които се наричат соматични. Каквито и промени да станат в соматичните клетки вследствие на особения начин на живот на индивида, (поради употребяване или неупотребяване на органите, поради влиянието на външните условия и пр.), тези промени не се предават в наследство. Само тези промени се предават в наследство, които стават в „зародишната плазма".
към текста >>
Вниманието си Вайсман насочва на половите
клетки
за разлика от другите
клетки
, които се наричат соматични.
Вайсман различава четири вида естествен подбор: 1. герминален подбор - между частиците в половите клетки; 2. подбор, борба между клетките или тъканите в организма (хистонален подбор); 3. индивидуален - между индивидите (персонален подбор) и най после 4. подбор между групи индивиди („кормал-селекцион").
Вниманието си Вайсман насочва на половите
клетки
за разлика от другите
клетки
, които се наричат соматични.
Каквито и промени да станат в соматичните клетки вследствие на особения начин на живот на индивида, (поради употребяване или неупотребяване на органите, поради влиянието на външните условия и пр.), тези промени не се предават в наследство. Само тези промени се предават в наследство, които стават в „зародишната плазма". Последната се намира само в половите клетки. За да се обясни еволюцията, казва Вайсман, трябва да приемем, че съдържанието на клетките е съставено от малки частици, наречени биофори. Група биофори образуват по-голяма единица – детерминант.
към текста >>
Каквито и промени да станат в соматичните
клетки
вследствие на особения начин на живот на индивида, (поради употребяване или неупотребяване на органите, поради влиянието на външните условия и пр.), тези промени не се предават в наследство.
герминален подбор - между частиците в половите клетки; 2. подбор, борба между клетките или тъканите в организма (хистонален подбор); 3. индивидуален - между индивидите (персонален подбор) и най после 4. подбор между групи индивиди („кормал-селекцион"). Вниманието си Вайсман насочва на половите клетки за разлика от другите клетки, които се наричат соматични.
Каквито и промени да станат в соматичните
клетки
вследствие на особения начин на живот на индивида, (поради употребяване или неупотребяване на органите, поради влиянието на външните условия и пр.), тези промени не се предават в наследство.
Само тези промени се предават в наследство, които стават в „зародишната плазма". Последната се намира само в половите клетки. За да се обясни еволюцията, казва Вайсман, трябва да приемем, че съдържанието на клетките е съставено от малки частици, наречени биофори. Група биофори образуват по-голяма единица – детерминант. Група детерминанти образуват – ида, група иди образуват иданти.
към текста >>
Последната се намира само в половите
клетки
.
индивидуален - между индивидите (персонален подбор) и най после 4. подбор между групи индивиди („кормал-селекцион"). Вниманието си Вайсман насочва на половите клетки за разлика от другите клетки, които се наричат соматични. Каквито и промени да станат в соматичните клетки вследствие на особения начин на живот на индивида, (поради употребяване или неупотребяване на органите, поради влиянието на външните условия и пр.), тези промени не се предават в наследство. Само тези промени се предават в наследство, които стават в „зародишната плазма".
Последната се намира само в половите
клетки
.
За да се обясни еволюцията, казва Вайсман, трябва да приемем, че съдържанието на клетките е съставено от малки частици, наречени биофори. Група биофори образуват по-голяма единица – детерминант. Група детерминанти образуват – ида, група иди образуват иданти. Детерминантите определят вида на клетката. Всеки вид клетка – костна, мускулна, епителна и пр.
към текста >>
За да се обясни еволюцията, казва Вайсман, трябва да приемем, че съдържанието на
клетките
е съставено от малки частици, наречени биофори.
подбор между групи индивиди („кормал-селекцион"). Вниманието си Вайсман насочва на половите клетки за разлика от другите клетки, които се наричат соматични. Каквито и промени да станат в соматичните клетки вследствие на особения начин на живот на индивида, (поради употребяване или неупотребяване на органите, поради влиянието на външните условия и пр.), тези промени не се предават в наследство. Само тези промени се предават в наследство, които стават в „зародишната плазма". Последната се намира само в половите клетки.
За да се обясни еволюцията, казва Вайсман, трябва да приемем, че съдържанието на
клетките
е съставено от малки частици, наречени биофори.
Група биофори образуват по-голяма единица – детерминант. Група детерминанти образуват – ида, група иди образуват иданти. Детерминантите определят вида на клетката. Всеки вид клетка – костна, мускулна, епителна и пр. – съдържа само един вид детерминанти.
към текста >>
Но това се отнася само за соматичните
клетки
.
Група биофори образуват по-голяма единица – детерминант. Група детерминанти образуват – ида, група иди образуват иданти. Детерминантите определят вида на клетката. Всеки вид клетка – костна, мускулна, епителна и пр. – съдържа само един вид детерминанти.
Но това се отнася само за соматичните
клетки
.
Обаче половите клетки съдържат всички видове детерминанти. Сега тази плазма, която съдържа всички видове детерминанти, се нарича „зародишна плазма". Такава плазма се намира в я д к и т е само на половите клетки, а като изключение и в тези соматични клетки, които могат да развият цял организъм (напр. клетките на някои пъпки и пр.) Тук трябва да видим, що е равнонаследствено и неравнонаследствено деление на клетките. Делението е равнонаследствено, когато дъщерните клетки имат еднакви свойства с майчината, а неравнонаследствено, когато едната дъщерна клетка е наследила едни качества на майчината клетка, а другата – останалите.
към текста >>
Обаче половите
клетки
съдържат всички видове детерминанти.
Група детерминанти образуват – ида, група иди образуват иданти. Детерминантите определят вида на клетката. Всеки вид клетка – костна, мускулна, епителна и пр. – съдържа само един вид детерминанти. Но това се отнася само за соматичните клетки.
Обаче половите
клетки
съдържат всички видове детерминанти.
Сега тази плазма, която съдържа всички видове детерминанти, се нарича „зародишна плазма". Такава плазма се намира в я д к и т е само на половите клетки, а като изключение и в тези соматични клетки, които могат да развият цял организъм (напр. клетките на някои пъпки и пр.) Тук трябва да видим, що е равнонаследствено и неравнонаследствено деление на клетките. Делението е равнонаследствено, когато дъщерните клетки имат еднакви свойства с майчината, а неравнонаследствено, когато едната дъщерна клетка е наследила едни качества на майчината клетка, а другата – останалите. При равнонаследственото деление дъщерните клетки си приличат по свойства една с друга, също така и на майчината.
към текста >>
Такава плазма се намира в я д к и т е само на половите
клетки
, а като изключение и в тези соматични
клетки
, които могат да развият цял организъм (напр.
Всеки вид клетка – костна, мускулна, епителна и пр. – съдържа само един вид детерминанти. Но това се отнася само за соматичните клетки. Обаче половите клетки съдържат всички видове детерминанти. Сега тази плазма, която съдържа всички видове детерминанти, се нарича „зародишна плазма".
Такава плазма се намира в я д к и т е само на половите
клетки
, а като изключение и в тези соматични
клетки
, които могат да развият цял организъм (напр.
клетките на някои пъпки и пр.) Тук трябва да видим, що е равнонаследствено и неравнонаследствено деление на клетките. Делението е равнонаследствено, когато дъщерните клетки имат еднакви свойства с майчината, а неравнонаследствено, когато едната дъщерна клетка е наследила едни качества на майчината клетка, а другата – останалите. При равнонаследственото деление дъщерните клетки си приличат по свойства една с друга, също така и на майчината. А при неравнонаследственото двете дъщерни клетки се различават по между си и от майчината. Според Вайсман делението на оплоденото яйце е два вида: то е равнонаследствено за този клон, който ще даде зародишните клетки (т.е.
към текста >>
клетките
на някои пъпки и пр.) Тук трябва да видим, що е равнонаследствено и неравнонаследствено деление на
клетките
.
– съдържа само един вид детерминанти. Но това се отнася само за соматичните клетки. Обаче половите клетки съдържат всички видове детерминанти. Сега тази плазма, която съдържа всички видове детерминанти, се нарича „зародишна плазма". Такава плазма се намира в я д к и т е само на половите клетки, а като изключение и в тези соматични клетки, които могат да развият цял организъм (напр.
клетките
на някои пъпки и пр.) Тук трябва да видим, що е равнонаследствено и неравнонаследствено деление на
клетките
.
Делението е равнонаследствено, когато дъщерните клетки имат еднакви свойства с майчината, а неравнонаследствено, когато едната дъщерна клетка е наследила едни качества на майчината клетка, а другата – останалите. При равнонаследственото деление дъщерните клетки си приличат по свойства една с друга, също така и на майчината. А при неравнонаследственото двете дъщерни клетки се различават по между си и от майчината. Според Вайсман делението на оплоденото яйце е два вида: то е равнонаследствено за този клон, който ще даде зародишните клетки (т.е. половите клетки и тези соматични, които съдържат зародишна плазма), а е неравнонасленствено за този клон, от който ще се получат соматичните клетки.
към текста >>
Делението е равнонаследствено, когато дъщерните
клетки
имат еднакви свойства с майчината, а неравнонаследствено, когато едната дъщерна клетка е наследила едни качества на майчината клетка, а другата – останалите.
Но това се отнася само за соматичните клетки. Обаче половите клетки съдържат всички видове детерминанти. Сега тази плазма, която съдържа всички видове детерминанти, се нарича „зародишна плазма". Такава плазма се намира в я д к и т е само на половите клетки, а като изключение и в тези соматични клетки, които могат да развият цял организъм (напр. клетките на някои пъпки и пр.) Тук трябва да видим, що е равнонаследствено и неравнонаследствено деление на клетките.
Делението е равнонаследствено, когато дъщерните
клетки
имат еднакви свойства с майчината, а неравнонаследствено, когато едната дъщерна клетка е наследила едни качества на майчината клетка, а другата – останалите.
При равнонаследственото деление дъщерните клетки си приличат по свойства една с друга, също така и на майчината. А при неравнонаследственото двете дъщерни клетки се различават по между си и от майчината. Според Вайсман делението на оплоденото яйце е два вида: то е равнонаследствено за този клон, който ще даде зародишните клетки (т.е. половите клетки и тези соматични, които съдържат зародишна плазма), а е неравнонасленствено за този клон, от който ще се получат соматичните клетки. По този начин половите клетки на новия организъм ще имат пак всички детерминанти, които определят свойствата на целия организъм, а соматичните клетки в края на краищата, ще имат само по един вид детерминанти.
към текста >>
При равнонаследственото деление дъщерните
клетки
си приличат по свойства една с друга, също така и на майчината.
Обаче половите клетки съдържат всички видове детерминанти. Сега тази плазма, която съдържа всички видове детерминанти, се нарича „зародишна плазма". Такава плазма се намира в я д к и т е само на половите клетки, а като изключение и в тези соматични клетки, които могат да развият цял организъм (напр. клетките на някои пъпки и пр.) Тук трябва да видим, що е равнонаследствено и неравнонаследствено деление на клетките. Делението е равнонаследствено, когато дъщерните клетки имат еднакви свойства с майчината, а неравнонаследствено, когато едната дъщерна клетка е наследила едни качества на майчината клетка, а другата – останалите.
При равнонаследственото деление дъщерните
клетки
си приличат по свойства една с друга, също така и на майчината.
А при неравнонаследственото двете дъщерни клетки се различават по между си и от майчината. Според Вайсман делението на оплоденото яйце е два вида: то е равнонаследствено за този клон, който ще даде зародишните клетки (т.е. половите клетки и тези соматични, които съдържат зародишна плазма), а е неравнонасленствено за този клон, от който ще се получат соматичните клетки. По този начин половите клетки на новия организъм ще имат пак всички детерминанти, които определят свойствата на целия организъм, а соматичните клетки в края на краищата, ще имат само по един вид детерминанти. Няма връзка, казва Вайсман, между половите и соматитните клетки; затова не е възможно унаследяване на придобитите признаци.
към текста >>
А при неравнонаследственото двете дъщерни
клетки
се различават по между си и от майчината.
Сега тази плазма, която съдържа всички видове детерминанти, се нарича „зародишна плазма". Такава плазма се намира в я д к и т е само на половите клетки, а като изключение и в тези соматични клетки, които могат да развият цял организъм (напр. клетките на някои пъпки и пр.) Тук трябва да видим, що е равнонаследствено и неравнонаследствено деление на клетките. Делението е равнонаследствено, когато дъщерните клетки имат еднакви свойства с майчината, а неравнонаследствено, когато едната дъщерна клетка е наследила едни качества на майчината клетка, а другата – останалите. При равнонаследственото деление дъщерните клетки си приличат по свойства една с друга, също така и на майчината.
А при неравнонаследственото двете дъщерни
клетки
се различават по между си и от майчината.
Според Вайсман делението на оплоденото яйце е два вида: то е равнонаследствено за този клон, който ще даде зародишните клетки (т.е. половите клетки и тези соматични, които съдържат зародишна плазма), а е неравнонасленствено за този клон, от който ще се получат соматичните клетки. По този начин половите клетки на новия организъм ще имат пак всички детерминанти, които определят свойствата на целия организъм, а соматичните клетки в края на краищата, ще имат само по един вид детерминанти. Няма връзка, казва Вайсман, между половите и соматитните клетки; затова не е възможно унаследяване на придобитите признаци. Вариациите или видоизмененията в детерминантите на зародишната плазма са независими от влиянието на външните условия върху органите на тялото.
към текста >>
Според Вайсман делението на оплоденото яйце е два вида: то е равнонаследствено за този клон, който ще даде зародишните
клетки
(т.е.
Такава плазма се намира в я д к и т е само на половите клетки, а като изключение и в тези соматични клетки, които могат да развият цял организъм (напр. клетките на някои пъпки и пр.) Тук трябва да видим, що е равнонаследствено и неравнонаследствено деление на клетките. Делението е равнонаследствено, когато дъщерните клетки имат еднакви свойства с майчината, а неравнонаследствено, когато едната дъщерна клетка е наследила едни качества на майчината клетка, а другата – останалите. При равнонаследственото деление дъщерните клетки си приличат по свойства една с друга, също така и на майчината. А при неравнонаследственото двете дъщерни клетки се различават по между си и от майчината.
Според Вайсман делението на оплоденото яйце е два вида: то е равнонаследствено за този клон, който ще даде зародишните
клетки
(т.е.
половите клетки и тези соматични, които съдържат зародишна плазма), а е неравнонасленствено за този клон, от който ще се получат соматичните клетки. По този начин половите клетки на новия организъм ще имат пак всички детерминанти, които определят свойствата на целия организъм, а соматичните клетки в края на краищата, ще имат само по един вид детерминанти. Няма връзка, казва Вайсман, между половите и соматитните клетки; затова не е възможно унаследяване на придобитите признаци. Вариациите или видоизмененията в детерминантите на зародишната плазма са независими от влиянието на външните условия върху органите на тялото. Тези изменения са самостоятелни.
към текста >>
половите
клетки
и тези соматични, които съдържат зародишна плазма), а е неравнонасленствено за този клон, от който ще се получат соматичните
клетки
.
клетките на някои пъпки и пр.) Тук трябва да видим, що е равнонаследствено и неравнонаследствено деление на клетките. Делението е равнонаследствено, когато дъщерните клетки имат еднакви свойства с майчината, а неравнонаследствено, когато едната дъщерна клетка е наследила едни качества на майчината клетка, а другата – останалите. При равнонаследственото деление дъщерните клетки си приличат по свойства една с друга, също така и на майчината. А при неравнонаследственото двете дъщерни клетки се различават по между си и от майчината. Според Вайсман делението на оплоденото яйце е два вида: то е равнонаследствено за този клон, който ще даде зародишните клетки (т.е.
половите
клетки
и тези соматични, които съдържат зародишна плазма), а е неравнонасленствено за този клон, от който ще се получат соматичните
клетки
.
По този начин половите клетки на новия организъм ще имат пак всички детерминанти, които определят свойствата на целия организъм, а соматичните клетки в края на краищата, ще имат само по един вид детерминанти. Няма връзка, казва Вайсман, между половите и соматитните клетки; затова не е възможно унаследяване на придобитите признаци. Вариациите или видоизмененията в детерминантите на зародишната плазма са независими от влиянието на външните условия върху органите на тялото. Тези изменения са самостоятелни. По разни причини, напр.
към текста >>
По този начин половите
клетки
на новия организъм ще имат пак всички детерминанти, които определят свойствата на целия организъм, а соматичните
клетки
в края на краищата, ще имат само по един вид детерминанти.
Делението е равнонаследствено, когато дъщерните клетки имат еднакви свойства с майчината, а неравнонаследствено, когато едната дъщерна клетка е наследила едни качества на майчината клетка, а другата – останалите. При равнонаследственото деление дъщерните клетки си приличат по свойства една с друга, също така и на майчината. А при неравнонаследственото двете дъщерни клетки се различават по между си и от майчината. Според Вайсман делението на оплоденото яйце е два вида: то е равнонаследствено за този клон, който ще даде зародишните клетки (т.е. половите клетки и тези соматични, които съдържат зародишна плазма), а е неравнонасленствено за този клон, от който ще се получат соматичните клетки.
По този начин половите
клетки
на новия организъм ще имат пак всички детерминанти, които определят свойствата на целия организъм, а соматичните
клетки
в края на краищата, ще имат само по един вид детерминанти.
Няма връзка, казва Вайсман, между половите и соматитните клетки; затова не е възможно унаследяване на придобитите признаци. Вариациите или видоизмененията в детерминантите на зародишната плазма са независими от влиянието на външните условия върху органите на тялото. Тези изменения са самостоятелни. По разни причини, напр. различие в получаване на храна, различие във възприемането на външни въздействия и пр.
към текста >>
Няма връзка, казва Вайсман, между половите и соматитните
клетки
; затова не е възможно унаследяване на придобитите признаци.
При равнонаследственото деление дъщерните клетки си приличат по свойства една с друга, също така и на майчината. А при неравнонаследственото двете дъщерни клетки се различават по между си и от майчината. Според Вайсман делението на оплоденото яйце е два вида: то е равнонаследствено за този клон, който ще даде зародишните клетки (т.е. половите клетки и тези соматични, които съдържат зародишна плазма), а е неравнонасленствено за този клон, от който ще се получат соматичните клетки. По този начин половите клетки на новия организъм ще имат пак всички детерминанти, които определят свойствата на целия организъм, а соматичните клетки в края на краищата, ще имат само по един вид детерминанти.
Няма връзка, казва Вайсман, между половите и соматитните
клетки
; затова не е възможно унаследяване на придобитите признаци.
Вариациите или видоизмененията в детерминантите на зародишната плазма са независими от влиянието на външните условия върху органите на тялото. Тези изменения са самостоятелни. По разни причини, напр. различие в получаване на храна, различие във възприемането на външни въздействия и пр. – детерминантите в зародишната плазма се изменят различно.
към текста >>
18.
Списанието PDF
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Той открил, че живите
клетки
отделят лъчи от порядъка на ултравиолетовите лъчи в спектъра.
В Е С Т И МОЗЪЧНИ ВЪЛНИ, опити на италианския професор Кауцамали. Резултатите от тези опити са изложени в една статия от италианското списание „Метапсихически преглед". Известен е на публиката интересът към изследванията на руския биолог Гурвич върху така наречените „жизнени лъчи".
Той открил, че живите
клетки
отделят лъчи от порядъка на ултравиолетовите лъчи в спектъра.
Макар и твърде мъчно уловими поради своята малка сила, Гурвич успял да установи въздействието на тия нови лъчи върху други клетки. Не по-малък е обаче интересът, който предизвиква откритието на Кауцамали. Той е правил опитите си с нервно болни индивиди и то в моменти на припадъци и халюцинации, защото тогава дейността на нервната система е най-усилена. Поставял ги е в специална, по възможност пълно изолирана металична стая, предпазена от електромагнитни влияния. Вълните са улавяни по радиотелеграфни приемници.
към текста >>
Макар и твърде мъчно уловими поради своята малка сила, Гурвич успял да установи въздействието на тия нови лъчи върху други
клетки
.
В Е С Т И МОЗЪЧНИ ВЪЛНИ, опити на италианския професор Кауцамали. Резултатите от тези опити са изложени в една статия от италианското списание „Метапсихически преглед". Известен е на публиката интересът към изследванията на руския биолог Гурвич върху така наречените „жизнени лъчи". Той открил, че живите клетки отделят лъчи от порядъка на ултравиолетовите лъчи в спектъра.
Макар и твърде мъчно уловими поради своята малка сила, Гурвич успял да установи въздействието на тия нови лъчи върху други
клетки
.
Не по-малък е обаче интересът, който предизвиква откритието на Кауцамали. Той е правил опитите си с нервно болни индивиди и то в моменти на припадъци и халюцинации, защото тогава дейността на нервната система е най-усилена. Поставял ги е в специална, по възможност пълно изолирана металична стая, предпазена от електромагнитни влияния. Вълните са улавяни по радиотелеграфни приемници. Заключението е, че човешкият мозък произвежда вълни, ако не тъждествени, то поне сродни на късите електрически вълни на безжичния телеграф.
към текста >>
19.
Да намерим истинския лекар – Д. Стоянов
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
” „Както младенецът приема първите лъчи на слънцето, които ритъмът на младото сърце разпраща по всички
клетки
, така роденият изново в своя дух, приема вечната виделина с ритъма на своето разпалено сърце.” „Детето брани майчината къща със своята любов, а ти, когато се родиш изново в своя дух, ще бдиш за името на Оногова, което ще ти пришепнат невидими уста в ранната утрин на твоя ден!
Не чуваш ли понякога звъна на наковалнята, на която мнозина преди мене са въртели тежкият чук? Tе са преминали напред в своя път, но още чувам да кънти в широкия свет звънливото и многократно ехо, като вест за тия, що се раждат втори път! Двуострия меч на своя дух сам кове всеки за себе си. Земята тръпне в скрита майчина радост и гаснещите искрици от удара върху начервеното желязо шепнат мигновени приказки: „Два пъти се ражда човекът. Веднъж под напора на живота, що се събужда в утробата и други път под усмивката на любовта, когато цялата вечност се сбере в един миг!
” „Както младенецът приема първите лъчи на слънцето, които ритъмът на младото сърце разпраща по всички
клетки
, така роденият изново в своя дух, приема вечната виделина с ритъма на своето разпалено сърце.” „Детето брани майчината къща със своята любов, а ти, когато се родиш изново в своя дух, ще бдиш за името на Оногова, което ще ти пришепнат невидими уста в ранната утрин на твоя ден!
” „Нежна майчинска ръка поглажда къдриците на младенеца и нейната тиха песен донася съня на очите му. Крило на мощна, бяла птица е разперено над прекрасната глава на родения в светлината и милиони очи бдят над него, заедно с окото на неговата избрана звезда.” Далечна царкиньо, ти чакай ме. Сега градя аз своята съкровищница където ще оставя бисерният дар от твоята ръка. Не е простено да я не приготвя, защото не всяко място е достойно за скъпия ти дар. За тебе са миг вековете, защото си царица в небето, защото няма сянка твоето царство и времето се не мери както тука на земята.
към текста >>
20.
Житно зърно – А.
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Но материята в храната не е сгодна направо да се употреби за нуждите на живите единици -
клетките
, затова тя се подлага на сложна предварителна преработка, която почва от кухнята, продължава се през цялата храносмилателна система, през кръвта и свършва в недрата на клетъчната протоплазма.
Организмът е една машина, която има нужда от горивни материали, чиято енергия да я привежда в движение. За разлика от мъртвата машина, сградата на организма е в постоянно преустройство - старите ù градивни материали се рушат, за да бъдат заменени с нови С други думи, зидарите на тялото са осъдени вечно да строят. без да могат някой ден, отпуснали мишци за отмора, със задоволство да погледнат на своето завършено творение. Тази сизифова работа е необходима затова, защото веществото на живата плазма е от такова естество, че при своята функция то се изхабява и трябва да се сменя. Ето защо чрез храната наред с горивните материали (въглехидрати, масти, белтъчни), наречени динамогенна (силодайна) храна, се внасят в тялото и градивни материали (белтъчни, соли) - пластична храна.
Но материята в храната не е сгодна направо да се употреби за нуждите на живите единици -
клетките
, затова тя се подлага на сложна предварителна преработка, която почва от кухнята, продължава се през цялата храносмилателна система, през кръвта и свършва в недрата на клетъчната протоплазма.
Там става вече истинското хранене, при което негодните вече и лишени от енергия вещества се пращат вън чрез отделителната система Всичката тая сложна дейност се нарича с общото име обмяна на веществата в организма. Обмяната има химически характер. Химическите процеси, имащи место в организма, най-често са невъзпроизводими в нашите лаборатории при същите условия. Това показва, че лабораториите, които всеки организъм носи в себе си, си служат с особени помощни средства. Намери се, че тия средства спадат към групата на катализаторите (вещества, които ускоряват химич.
към текста >>
21.
Съдържание на бр. 3
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
в половите
клетки
.
А другите индивиди загиват. У първите тези вариации се предават по наследство и така от поколение на поколение чрез по-нататъшното действие на естествения подбор се засилват. Тъй че, целесъобразността у организмите, която на пръв поглед би трябвало да ни накара да предполагаме действието на една разумност, всъщност се обяснява чрез механически фактори според дарвинизма. Друг механически лагер е този на Вайсман, който казва, че пак стават вариации или изменения, безразлични по отношение на приспособлението (т.е. в разни посоки), но те трябва да станат в зародишната плазма, т.е.
в половите
клетки
.
Измененията в соматичните клетки (неполови) нямат според Вайсман значение, понеже няма унаследяване според него на придобитите признаци[1]. И тогава, тези индивиди, у които случайните изменения в зародишната плазма са благоприятни за съхранението на вида, оцеляват при естествения подбор, и така от поколение на поколение се засилват. По този начин, по чисто механичен път се получава в организма онази чудна целесъобразност, която прави тъй дълбоко впечатление още при първите стъпки в изучаването света на организмите. И тъй, всички механисти почти, към който и лагер да принадлежат, за да обяснят целесъобразността, прибягват в края на краищата към подбора. Понеже те обясняват целесъобразността, приспособлението на организмите като плод от действието на подбора, затова приспособлението според тях е непряко.
към текста >>
Измененията в соматичните
клетки
(неполови) нямат според Вайсман значение, понеже няма унаследяване според него на придобитите признаци[1].
У първите тези вариации се предават по наследство и така от поколение на поколение чрез по-нататъшното действие на естествения подбор се засилват. Тъй че, целесъобразността у организмите, която на пръв поглед би трябвало да ни накара да предполагаме действието на една разумност, всъщност се обяснява чрез механически фактори според дарвинизма. Друг механически лагер е този на Вайсман, който казва, че пак стават вариации или изменения, безразлични по отношение на приспособлението (т.е. в разни посоки), но те трябва да станат в зародишната плазма, т.е. в половите клетки.
Измененията в соматичните
клетки
(неполови) нямат според Вайсман значение, понеже няма унаследяване според него на придобитите признаци[1].
И тогава, тези индивиди, у които случайните изменения в зародишната плазма са благоприятни за съхранението на вида, оцеляват при естествения подбор, и така от поколение на поколение се засилват. По този начин, по чисто механичен път се получава в организма онази чудна целесъобразност, която прави тъй дълбоко впечатление още при първите стъпки в изучаването света на организмите. И тъй, всички механисти почти, към който и лагер да принадлежат, за да обяснят целесъобразността, прибягват в края на краищата към подбора. Понеже те обясняват целесъобразността, приспособлението на организмите като плод от действието на подбора, затова приспособлението според тях е непряко. Според това схващане организмът при създаване на целесъобразността е пасивен: механичният процес на естествения подбор я създава.
към текста >>
22.
Идващата раса – Г. Томалевски
 
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
И любопитно е как дори и материалистите, които поддържат, че душевния живот произтича от материята, че душевните процеси са функции на
клетките
, не могат да схванат.
" И когато човекът, у когото съзнанието се е пробудило се отказва от лъжата, той не прави това, защото то е казано нейде, или защо то се налага като етична норма, а защото живее Истината и защото за него тя е насъщна необходимост като са светлината, въздуха, водата, хлябът. За него Истината е жив хляб, с който се храни неговата пробудена душа, а не някакво понятие, което може само да се анализира, без никога да се постигне вътрешната му същина. Не само това, ами издигнатия духовен човек опитно изживява всички ония пертурбации, които лъжата, да речем, внася в цялото естество на човека с всичките им пагубни последици, които се проявяват в онова неизбежно деформиране и израждане на органичните форми, в изопачаване на чувствата и атрофиране на мисълта, с една реч: в оня органически регрес към животинското. Някои мислят, че може току-тъй безнаказано да се говори лъжа. Ония, които си мислят така – подмамени негли от заблудата, че истината и лъжата са само някакви отвлечени схващания на нашия ум без биологична връзка с нашето естество – жестоко се лъжат.
И любопитно е как дори и материалистите, които поддържат, че душевния живот произтича от материята, че душевните процеси са функции на
клетките
, не могат да схванат.
че всека мисъл, чувство, емоция или какво да е преживяване, с една реч, оставя дълбок отпечатък в организма. Нали най-сетне според тях, всичко е молекулярни движения или, както енергетиците биха се изразили: енергетични трансформации и непрекъснати изменения на силови полета. Природата оставя неизличими отпечатъци върху живата материя защото всичко в нея е живо: и силите и законите. Ето защо в окултната наука се изучава къде, в кои органи по-конкретно, се локализира действието на Истината, като радииращи центрове, какви форми тя създава в своите прояви, какъв е ритъмът ù в хода на жизнените процеси. Изучават се също и ония деформации, които лъжата предизвиква, ония белези, с които тя бележи онези, що я употребяват.
към текста >>
23.
Изследванията на Гурвич и учениците му – Б. Боев
 
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Трябва значи да приемем, че
клетките
имат психичен живот, съзнание, макар и различно по степен от това на висшите животни, Но щом приемем съзнание у едноклетъчните животни, трябва да приемем и у растенията, понеже няма рязка граница между нисшите растения и животни Зелената еуглена има червено очно петно, което показва, че тя възприема светлината, т.е, има зрителни усещания.
Както и да се опитва човек да я поставя в неудобно положение, винаги се явяват мехурчета тъкмо на потребната страна и с потребната големина, за да се обърне тя в удобно за нея положение. Щом това се достигне, мехурчетата изчезват. Енгелман казва: „Човек не може да отрече, че тези факти говорят за психични процеси в протоплазмата". Подобни факти от живота на едноклетъчните можем да приведем още. И така, наблюденията над едноклетъчните животни показват, че техните движения не са механични, а придружени с усещания.
Трябва значи да приемем, че
клетките
имат психичен живот, съзнание, макар и различно по степен от това на висшите животни, Но щом приемем съзнание у едноклетъчните животни, трябва да приемем и у растенията, понеже няма рязка граница между нисшите растения и животни Зелената еуглена има червено очно петно, което показва, че тя възприема светлината, т.е, има зрителни усещания.
А нали усещането е акт на съзнанието? А еуглената е преходна между животни и растения? За нея спорят ботаници и зоолози. Паули казва за психологията на растенията[6]: „При растенията имаме работа с психични процеси от по-прост вид". Ние виждаме, че растението използува например тежестта за свое ориентиране.
към текста >>
24.
Портрет – Х.
 
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Както Хаберланд, така и Гурвич са забелязали, че клетъчното деление (кариокинезис или митоза) не почва едновременно във всички
клетки
, но като почва от една точка на даден орган, разпространява се в известни посоки с определена бързина. Напр.
В това направление работят при същия университет жена му Лидия Гурвич (професор в биологическия институт на университета), после Нина Гурвич, асистента Д-р Равин, П. Г. Русинов и С. Салкинд. Всички те печатат от 1922 г. досега ред статии в същото списание по въпроса (до сега са напечатани 11 статии) [1]. Как се е натъкнал Гурвич на тези лъчи?
Както Хаберланд, така и Гурвич са забелязали, че клетъчното деление (кариокинезис или митоза) не почва едновременно във всички
клетки
, но като почва от една точка на даден орган, разпространява се в известни посоки с определена бързина. Напр.
ако в единия край на тичинковия прашник имаме начална митозна фаза, то на известно разстояние клетките ще са в средна фаза, а още по-нататък – в крайна. Същото явление Немец наблюдавал в многоядрените клетки на зачатъците на млечните съдове у семейство Млечкови. Хаберланд предположил, че това се дължи на хормони. Гурвич излезе от предположението, че приемането на хормоните за причина не изключва съществуването и на друга причина. И тогаз при изследванията се натъкнал на тези лъчи.
към текста >>
ако в единия край на тичинковия прашник имаме начална митозна фаза, то на известно разстояние
клетките
ще са в средна фаза, а още по-нататък – в крайна.
Русинов и С. Салкинд. Всички те печатат от 1922 г. досега ред статии в същото списание по въпроса (до сега са напечатани 11 статии) [1]. Как се е натъкнал Гурвич на тези лъчи? Както Хаберланд, така и Гурвич са забелязали, че клетъчното деление (кариокинезис или митоза) не почва едновременно във всички клетки, но като почва от една точка на даден орган, разпространява се в известни посоки с определена бързина. Напр.
ако в единия край на тичинковия прашник имаме начална митозна фаза, то на известно разстояние
клетките
ще са в средна фаза, а още по-нататък – в крайна.
Същото явление Немец наблюдавал в многоядрените клетки на зачатъците на млечните съдове у семейство Млечкови. Хаберланд предположил, че това се дължи на хормони. Гурвич излезе от предположението, че приемането на хормоните за причина не изключва съществуването и на друга причина. И тогаз при изследванията се натъкнал на тези лъчи. Понеже тези лъчи дават импулс за по-усилено клетъчно деление (митоза), той ги нарекъл митогенетични.
към текста >>
Същото явление Немец наблюдавал в многоядрените
клетки
на зачатъците на млечните съдове у семейство Млечкови.
Всички те печатат от 1922 г. досега ред статии в същото списание по въпроса (до сега са напечатани 11 статии) [1]. Как се е натъкнал Гурвич на тези лъчи? Както Хаберланд, така и Гурвич са забелязали, че клетъчното деление (кариокинезис или митоза) не почва едновременно във всички клетки, но като почва от една точка на даден орган, разпространява се в известни посоки с определена бързина. Напр. ако в единия край на тичинковия прашник имаме начална митозна фаза, то на известно разстояние клетките ще са в средна фаза, а още по-нататък – в крайна.
Същото явление Немец наблюдавал в многоядрените
клетки
на зачатъците на млечните съдове у семейство Млечкови.
Хаберланд предположил, че това се дължи на хормони. Гурвич излезе от предположението, че приемането на хормоните за причина не изключва съществуването и на друга причина. И тогаз при изследванията се натъкнал на тези лъчи. Понеже тези лъчи дават импулс за по-усилено клетъчно деление (митоза), той ги нарекъл митогенетични. ИЗСЛЕДВАНЕ ВЪРХУ ЖАБИТЕ Ал.
към текста >>
Започнало бързо деление на
клетките
и се образувало около всяка рана едно поле с диаметър 4-5 милиметра с по-няколко хиляди митозни фигури.
Гурвич излезе от предположението, че приемането на хормоните за причина не изключва съществуването и на друга причина. И тогаз при изследванията се натъкнал на тези лъчи. Понеже тези лъчи дават импулс за по-усилено клетъчно деление (митоза), той ги нарекъл митогенетични. ИЗСЛЕДВАНЕ ВЪРХУ ЖАБИТЕ Ал. Гурвич причинил на жабите малки рани с диаметър 0.25-0.3 милиметра.
Започнало бързо деление на
клетките
и се образувало около всяка рана едно поле с диаметър 4-5 милиметра с по-няколко хиляди митозни фигури.
Когато митозната вълна срещала препятствие, тя го преминавала и зад препятствието продължавала да се разпространява праволинейно. От това Гурвич извадил заключение, че митогенетичните лъчи се разпространяват праволинейно. МИТОГЕНЕТИЧНИТЕ ЛЪЧИ МОГАТ ДА СЕ ОТРАЗЯВАТ За да установи способността на лъчите да се отразяват, Гурвич направил опит с корените на лука. Турил луков корен в извита стъклена тръбица и констатирал, че лъчите при сблъскване с кореновите стени се пречупвали много пъти. А линиите на тяхното разпространение се познавали по изобилните митозни фигури.
към текста >>
От по-ранни изследвания тя и сътрудниците ù са знаели, че когато коренът се отреже с част от дънцето, той запазва за няколко дена усилен растеж и деление на
клетките
си.
увеличението на митозните фигури). От друга страна у индуциращия (упоения) корен се наблюдавало състояние, което е характерно при упойката: покой, никакви митозни фигури. От там Нина Гурвич заключила, че корените не са източник на лъчите. Лидия продължила нейните изследвания. Тя предприела изследване на луковичното дънце.
От по-ранни изследвания тя и сътрудниците ù са знаели, че когато коренът се отреже с част от дънцето, той запазва за няколко дена усилен растеж и деление на
клетките
си.
Тогава на Лидия идва идея да подложи на местна упойка началото на корена със съответната част от дънцето. Вместо разтвор на хлорал-хидрат, тя употребила гъст желатинов хлорал-хидрат (1-1 и половина на сто). Желатиновият хлорал-хидрат се поставя в широка стъклена тръбичка. Дънцевата част се туря в нея, а вън от тръбичката свободно излиза неупоеният корен, който е потопен във вода. Желатиновият пласт не трябва да се допира до водата.
към текста >>
25.
Живите барометри – Добран
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Обаче той е продукт на едно образуващо вещество, на един пласт от
клетки
с ядки.
Но тогаз те са пасивни, т.е. не са изменчиви чрез своята функция. Как тогаз ще обясним тяхното образуване чрез ламарковия принцип, чрез пряко приспособление? - пита Вайсман. Ето как отговоря Оскар Хертвиг на това[10]: ,,Може готовият хитинен щит на членестоногите да е малко изменчив.
Обаче той е продукт на едно образуващо вещество, на един пласт от
клетки
с ядки.
Този скелет е зависим от тези клетки. Под хитинения пласт лежи хиподермата, която е толкова чувствителна към външните дразнения, колкото човешката външна кожа, макар и последната да е покрита отвън с един по-малко или повече дебел слой вроговени епидермисови клетки за предпазване. Затова като броим към кожния скелет на членестоногите и лежащата под скелета хиподерма, тогаз този скелет не е чисто пасивен орган". Все повече факти се трупат, които изключват механическо обяснение и хвърлят светлина върху по-дълбоките вътрешни фактори, които регулират органическия живот, приспособлението и еволюционния процес. Трупат се факти за влиянието на душевното състояние върху химичните процеси, при което се проявява целесъобразност.
към текста >>
Този скелет е зависим от тези
клетки
.
не са изменчиви чрез своята функция. Как тогаз ще обясним тяхното образуване чрез ламарковия принцип, чрез пряко приспособление? - пита Вайсман. Ето как отговоря Оскар Хертвиг на това[10]: ,,Може готовият хитинен щит на членестоногите да е малко изменчив. Обаче той е продукт на едно образуващо вещество, на един пласт от клетки с ядки.
Този скелет е зависим от тези
клетки
.
Под хитинения пласт лежи хиподермата, която е толкова чувствителна към външните дразнения, колкото човешката външна кожа, макар и последната да е покрита отвън с един по-малко или повече дебел слой вроговени епидермисови клетки за предпазване. Затова като броим към кожния скелет на членестоногите и лежащата под скелета хиподерма, тогаз този скелет не е чисто пасивен орган". Все повече факти се трупат, които изключват механическо обяснение и хвърлят светлина върху по-дълбоките вътрешни фактори, които регулират органическия живот, приспособлението и еволюционния процес. Трупат се факти за влиянието на душевното състояние върху химичните процеси, при което се проявява целесъобразност. Август Паули казва[11]: „Целесъобразният характер на един химичен процес го прави годно средство за задоволяване една нужда на организма, следователно субектът го насочва в определено направление.
към текста >>
Под хитинения пласт лежи хиподермата, която е толкова чувствителна към външните дразнения, колкото човешката външна кожа, макар и последната да е покрита отвън с един по-малко или повече дебел слой вроговени епидермисови
клетки
за предпазване.
Как тогаз ще обясним тяхното образуване чрез ламарковия принцип, чрез пряко приспособление? - пита Вайсман. Ето как отговоря Оскар Хертвиг на това[10]: ,,Може готовият хитинен щит на членестоногите да е малко изменчив. Обаче той е продукт на едно образуващо вещество, на един пласт от клетки с ядки. Този скелет е зависим от тези клетки.
Под хитинения пласт лежи хиподермата, която е толкова чувствителна към външните дразнения, колкото човешката външна кожа, макар и последната да е покрита отвън с един по-малко или повече дебел слой вроговени епидермисови
клетки
за предпазване.
Затова като броим към кожния скелет на членестоногите и лежащата под скелета хиподерма, тогаз този скелет не е чисто пасивен орган". Все повече факти се трупат, които изключват механическо обяснение и хвърлят светлина върху по-дълбоките вътрешни фактори, които регулират органическия живот, приспособлението и еволюционния процес. Трупат се факти за влиянието на душевното състояние върху химичните процеси, при което се проявява целесъобразност. Август Паули казва[11]: „Целесъобразният характер на един химичен процес го прави годно средство за задоволяване една нужда на организма, следователно субектът го насочва в определено направление. Ако обаче химичните процеси в организма имат психични причини, тогаз би трябвало душевните състояния непосредствено да действуват върху химичните процеси.
към текста >>
26.
Мисли върху механистичното и неовиталистичното направление в биологията – П. И. Василев
 
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Организмът, подчинен на своите биологични закони поддържа едно точно определено число епителни
клетки
.
Всеки един индивид зависи от целокупния организъм също тъй, както епителната клетка (па и коя да е клетка, но вземаме епитела за по-голяма нагледност), зависи от тялото, което я произвежда и на което служи. Подчинявайки се на жизнените цели на организма, клетката бива изграждана, работи известно време и след това бива отделяна; животът се отдръпва от нея, тя остава като мъртва принадлежност на организма, докато един ден съвсем падне. В скоби казано, тая клетка ще съществува толкова по-дълго време, колкото нейната организация и функция по-пълно отговарят на нуждите и природата на организма. Погледнато от материална гледна точка, епителната клетка се ражда, живее и се превръща отново на прах. Но когато се проследи животът, на когото тя е носител, ние виждаме по-друга картина.
Организмът, подчинен на своите биологични закони поддържа едно точно определено число епителни
клетки
.
Субстанцията на клетката, материята ù се мени; но жизнената сила, която изхожда от вътрешната стихия на организма не умира. Тя се прелива в друга, нова, епителна клетка, която се нагажда пак според нуждите на организма. Така виждаме субстанцията на клетката се сменя, но животворящият неин принцип си остава като неделима част от целокупния организъм. Докато организмът живее в| точно определена, даваща необходимата клетка, сила живее, действува минава из лишената от живот кожна коричка към сочната, нова епителна клетка, все следейки далечните нужди на живия организъм. Така виждаме, как жизнената сила или животворящият принцип или „душата" на клетката влиза в материята, разработва я по своя план и се отделя, когато това стане нужно, за да си построи нова материална къщичка.
към текста >>
27.
Небесното знамение – Gis Moll
 
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
По-голямата част, от тая последната в
клетките
, търпи промени в посока на опростотворяване - изгаряне и превръщане в простите съединения вода и въгледвуокис.
То е процес на градеж. Живата материя има свойството да съгражда подобна на себе си от веществата, внесени чрез храната и да запълва изхабената си част. Тоя градеж става в самата жива клетка с помощта на специални вещества зидари - ензими на храненето. Живата материя е значително по-богата с енергия от веществата, що влизат в нейната зидария. Тая натрупана енергия играе роля на спойка и произхожда от веществата на храната.
По-голямата част, от тая последната в
клетките
, търпи промени в посока на опростотворяване - изгаряне и превръщане в простите съединения вода и въгледвуокис.
При тоя процес се отделя енергия, която бива складирана в живата материя, т.е. съгражда жива материя от останалата част на храната. Този процес на зидане е най-съществения за живота. Той е самият живот, както заключава съвременната физиология. Храненето е същината на живота.
към текста >>
Процесите на храносмилането, които имат място тук, само подготвят храната за истинското хранене, що става в
клетките
.
И така грижата на индивида се ограничава само в набавянето, изготвянето и приемането на храната. Първото е въпрос икономически, Колкото и болен да е той, тук не ще се спираме на него. Ние ще се занимаем накъсо с хигиената на храненето, а тя се отнася до изготвянето и приемането на храната. В интереса на здравето, съзнанието винаги требва да е буден страж за всичко, що навлиза в територията на организма, защото от туй зависи и щастието и гибелта му. Един от най важните входове за организма е храносмилателната тръба с устата, чрез която се внася храната в тесен смисъл на тая дума.
Процесите на храносмилането, които имат място тук, само подготвят храната за истинското хранене, що става в
клетките
.
Тези процеси целят разглобяване веществата на храната в прости градивни единици, защото само те могат да се всмукват през стените на червата и да се пренасят чрез кръвта до лабораториите на клетките, дето живата материя ги използва за своята градивна работа. Именно, белтъчините се разпадат до аминокиселини, въглехидратите - до прости захари (хексози), маститите - до глицерин и мастни киселини. Тия разпадни процеси се вършат пак при помощта на специални вещества - храносмилателни ензими. На тях в съдействие трябва да вложи разумните си усилия културния човек, ако иска да принесе нещо за благоденствието си. Не всички продукти в естествен вид са годни за пряка употреба, било че трудно се подават на действието на ензимите, било че имат неприятен вкус.
към текста >>
Тези процеси целят разглобяване веществата на храната в прости градивни единици, защото само те могат да се всмукват през стените на червата и да се пренасят чрез кръвта до лабораториите на
клетките
, дето живата материя ги използва за своята градивна работа.
Първото е въпрос икономически, Колкото и болен да е той, тук не ще се спираме на него. Ние ще се занимаем накъсо с хигиената на храненето, а тя се отнася до изготвянето и приемането на храната. В интереса на здравето, съзнанието винаги требва да е буден страж за всичко, що навлиза в територията на организма, защото от туй зависи и щастието и гибелта му. Един от най важните входове за организма е храносмилателната тръба с устата, чрез която се внася храната в тесен смисъл на тая дума. Процесите на храносмилането, които имат място тук, само подготвят храната за истинското хранене, що става в клетките.
Тези процеси целят разглобяване веществата на храната в прости градивни единици, защото само те могат да се всмукват през стените на червата и да се пренасят чрез кръвта до лабораториите на
клетките
, дето живата материя ги използва за своята градивна работа.
Именно, белтъчините се разпадат до аминокиселини, въглехидратите - до прости захари (хексози), маститите - до глицерин и мастни киселини. Тия разпадни процеси се вършат пак при помощта на специални вещества - храносмилателни ензими. На тях в съдействие трябва да вложи разумните си усилия културния човек, ако иска да принесе нещо за благоденствието си. Не всички продукти в естествен вид са годни за пряка употреба, било че трудно се подават на действието на ензимите, било че имат неприятен вкус. Такива продукти минават през кухнята.
към текста >>
28.
Стихове - Х.
 
Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Това значи да се изучат неговите органи: стъбло, корен, листа, цветове тъй, както ги изучава съвременната обща ботаника – външна направа на тези органи, тъканите,
клетките
, после всички процеси, които стават във формите.
Изучаването по форма – това е изучаване външната, материалната страна на явлението [1]. Изучаването по съдържание – това е запознаване с всички видове строителни енергии, които са свързани с формата. А изучаването по смисъл значи да изучим степента на съзнанието, разумното, което е свързано с дадените явления. Какво ще каже напр. да се изучи едно растение по форма.
Това значи да се изучат неговите органи: стъбло, корен, листа, цветове тъй, както ги изучава съвременната обща ботаника – външна направа на тези органи, тъканите,
клетките
, после всички процеси, които стават във формите.
_______________________________________________________________ ИЗУЧАВАНЕ ПО СЪДЪРЖАНИЕ. Сега нека кажем няколко думи за изучаването на природата по съдържание. Че наистина организмът не се изчерпва само с това, което виждаме пред нас: ядка, протоплазма, тъкани и пр., но притежава и нещо повече, се вижда между другото и от следните опити: Л. Колиско от Щутгарт отстранил далака на питомния заек и забелязал, че по цялата дължина на храносмилателния канал се появяват тъмночервени петна, които поемат върху себе си функцията на далака. Това се вижда и от опита на Харисон с ларвата на американското земноводно Amblystoma.
към текста >>
Той присадил левия крак от дясна страна и тогаз той станал подобен на десен крак (независимо от употреблението, без употреблението.) Значи, формата не е плод от съвкупността на
клетките
, но енергизмът е по-горният принцип, който създава и оформя органите.
_______________________________________________________________ ИЗУЧАВАНЕ ПО СЪДЪРЖАНИЕ. Сега нека кажем няколко думи за изучаването на природата по съдържание. Че наистина организмът не се изчерпва само с това, което виждаме пред нас: ядка, протоплазма, тъкани и пр., но притежава и нещо повече, се вижда между другото и от следните опити: Л. Колиско от Щутгарт отстранил далака на питомния заек и забелязал, че по цялата дължина на храносмилателния канал се появяват тъмночервени петна, които поемат върху себе си функцията на далака. Това се вижда и от опита на Харисон с ларвата на американското земноводно Amblystoma.
Той присадил левия крак от дясна страна и тогаз той станал подобен на десен крак (независимо от употреблението, без употреблението.) Значи, формата не е плод от съвкупността на
клетките
, но енергизмът е по-горният принцип, който създава и оформя органите.
Но нека си припомним казаното в миналите статии за изследванията на Гурвич, Райхенбах, Де Роша, Д-р Килнер и пр.. Новите изследвания говорят, че растението не се изчерпва само с тази форма, която виждаме пред нас. И тези изследвания потвърждават отдавна известната в окултизма истина за по-дълбокото естество на организма.[2] Нека си припомним за одичните лъчи на Райхенбах. За окото на сензитива растението се прониква от една светлина, сред която е поставено самото растително тяло. Тая светлина е сбор от строителни сили и представлява „невидимото тяло " на растението. Гурвич, като говори за митогенетичните лъчи, повдига само крайчеца на завесата.
към текста >>
А това тяхно усилване външно се изразява в енергичното деление на
клетките
в тая област.
Те все пак със своите изследвания допринасят нещо. Но жизнените проблеми никога няма да се разберат, ако се ограничим само с изследване протоплазмата, ядката и пр., макар и с най-силни микроскопи или по други начини, като даже не подозираме по-дълбокото естество на организма. Няма процес в организма, който да не е във връзка с някои от тези строителни сили. Че наистина тези строителни сили са във връзка с жизнените процеси в организма, една отдавна известна окултна истина, се вижда между другото и от „индукцията" на Гурвич. Когато насочим едно коренче от лук към централната ос на друго коренче, то на съответната точка на последното се забелязва усилване на жизнените процеси.
А това тяхно усилване външно се изразява в енергичното деление на
клетките
в тая област.
Действието на пасùте при магнетизиране и хипнотизиране пак показва голямото влияние на тези сили върху жизнените процеси. Защо слагаме ръка на изгорялото или ударено място на тялото си и с това допринасяме за утихването на болките? – Защото с ръката си придаваме към пострадалото място ,,животен магнетизъм", тези строителни сили и с това повдигаме жизнеспособността на повреденото място. Но не само организмът, но и цялата вселена трябва да се изучи по-дълбоко по съдържание. Ще дам един пример, за да поясня това: Фокс Мунро, биолог от Кайро, говори за морските таралежи в Червено море: те са пълни с яйца при пълнолуние и са празни при новолуние.
към текста >>
29.
Съдържание на бр. 9 и 10
 
Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Клетките
са били наредени в кръг, в центъра на който е бил поместен оркестъра.
Препоръчаме романа на читателите на „Житно Зърно” и на всички, които се интересуват от проблемите на Окултизма – от тайната на живота и смъртта. За всеки окултен ученик той може да бъде настолна книга, където той може да види описан в общи черти своя собствен път с всичките му радости и скърби. МУЗИКАТА И ЖИВОТНИТЕ Музиката смекчава нравите; известно е, какво грамадно влияние упражнява тя върху нервната ни система. Смели експерименталисти-американци са искали да наблюдават, как диви животни ще реагират на музиката. За тази цел е бил произведен концерт в зоологическата градина в Ню-Йорк.
Клетките
са били наредени в кръг, в центъра на който е бил поместен оркестъра.
И ето, какво се случило: Не много след почването, един слон се разплакал, два лъва оставили месото, което ядели, за да слушат с внимание, вълците и тигрите се възхищавали като зашеметени, мечките почнали да танцуват; и обратно, един валс от Щраус потопил всички животни в една сладка сънливост. А когато оркестърът засвирил погребалния марш на Шопен, всички животни захванали да издават плачевни стенания, като че ли тази жална музика е засегнала силно тяхната чувствителност. Кой знае, дали не би могло да се намери в музиката някакъв начин да се опитомят и облекчат тези бъдни изгнаници. Ние дължим това на животните, които – опитите го доказват всеки ден – са близо до нас по чувствителност, по впечатлителност и често по интелигентност, което нашата гордост, разбира се, не би могла лесно да допусне. РЕДАКЦИЯТА проси извинение за закъснението на последните книжки, за което имаше ред причини.
към текста >>
30.
НАУКА ЗА ЧОВЕШКАТА ФИЗИОНОМИЯ
 
Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Можем да го изучим тъй, както днешната официална ботаника го изучава; ще изучим
клетките
, устройството на протоплазмата, ядката, клетъчната ципа, после тъканите, органите, химичния състав, физиологичните процеси: хранене, растеж, дишане, раздразняемост, движение, размножение и пр.
Който се ограничава само с формата, чете само първия том от тази велика книга. Той дига само крайчеца на завесата, която скрива пред нас природните сили и закони. Чрез изучаване на строителните енергии, които се крият зад формите и ги градят, ние вече четем втория том на тази велика книга, но за по-дълбоко разбиране на природата е нужно изучаването ù и по смисъл. С един пример ще поясня това. Нека вземем едно растение.
Можем да го изучим тъй, както днешната официална ботаника го изучава; ще изучим
клетките
, устройството на протоплазмата, ядката, клетъчната ципа, после тъканите, органите, химичния състав, физиологичните процеси: хранене, растеж, дишане, раздразняемост, движение, размножение и пр.
Всичко това е изучаване по форма. Но нужно е да се изучат тези строителни енергии, които стоят зад тези тъкани и органи и ги градят. С това ще се разширят хоризонтите на ботаниката. Какви безкрайни перспективи ще се отворят за нея тогаз! Всички факти, които ботаниката е натрупала досега, ще се изучат още веднъж, но сега вече от това по дълбоко гледище.
към текста >>
При насочване връхчето на един луков корен към друг луков корен от известно разстояние, той видял, че делението на
клетките
в последния се засилило.
И всяка вода, с която влизаме в връзка, както и всяко друго вещество ни влияят не само със своята видима маса, но и с онези етерни строителни сили, които те притежават. ЕТЕРНИ СТРОИТЕЛНИ СИЛИ НА ОРГАНИЗМА Те са констатирани в ново време от изследванията на Гурвич и учениците му. Обаче това. което той констатира, е отдавна известно на окултната наука и е само една малка частица от това, което окултистът е констатирал. Как Гурвич е дошъл до тия сили в организма?
При насочване връхчето на един луков корен към друг луков корен от известно разстояние, той видял, че делението на
клетките
в последния се засилило.
Той дошъл тогаз до заключение, че трябва да излизат лъчи от първия корен, които влияят на втория. По-после такива лъчи той и учениците му доказаха у много растения и животни. Изследваха се в това отношение нервната система, кръвта, първаците и пр. Това влияние на организъм върху организъм чрез тези „митогенетични" лъчи Гурвич нарече индукция. Пасите не са ли нещо аналогично на индукцията на Гурвич?
към текста >>
31.
Пътят на познанието - Рудолф Щайнер
 
Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Каква сила би представлявал тогава човекът, ако всички тия милиарди
клетки
в неговия организъм бяха в съгласие и хармония!
Какво още означават 12-те престола? - Това са великите възможности, които се крият в живота. Те са 12-те зодии на слънцето, 12-е метода за работа. У човека има ред дарби и способности, които трябва да се подхранват В човешкия организъм, както и в цялата природа еж складирани грамадни сили. В всяка човешка клетка има толкова много енергия, която може да измести оста на земята на един метър от нейния път.
Каква сила би представлявал тогава човекът, ако всички тия милиарди
клетки
в неговия организъм бяха в съгласие и хармония!
Днес съвременните хора влагат своята сила повече за разрушение, отколкото за съграждане. Какви грамадни резултати биха се произвели, ако силата на човешката мисъл би се впрегнала в положителна насока - км творчество и градеж! И тъй, законът на безсмъртието изисква няколко важни елемента. Първо, вложете Любовта като главен фактор в живота си. Законът на безсмъртието, т.е.
към текста >>
Това ще бъде само тогава, когато нашата мисъл обхване всички
клетки
на нашия организъм.
Докато се изредят всички десет моми, той напълно ще трансформира своето състояние. Красивите моми, това са красивите образи, които събуждат у човека възвишени чувства и мисли. Сега света се нуждае от красиви моми и момци. Под красиви моми и момци се разбира онзи велик Божествен елемент, който е неопетнен и който носи в себе си безсмъртието. Всички хора искат да бъдат здрави.
Това ще бъде само тогава, когато нашата мисъл обхване всички
клетки
на нашия организъм.
Затова, всяка сутрин като ставате, ще благодарите на Бога, задето ви е благословил, дал ви е здраве и таланти да работите и да ги развивате. В Откровението се казва: „И чух цялото създание да слави Бога". Значи, един ден Бог ще примири всички противоречия, и всички хора на небето и на земята ще славят Господа. Тогава всички хора ще станат братя и сестри по новия начин. Казвате: после какво ще правим?
към текста >>
32.
ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ - А. Бертоли
 
Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Волята Божия като мине през всичките живи
клетки
на твоя организъм и обърне твоята материална и реална любов, ти ще бъдеш пред вратата на Храма и Христос тогава ще излезе и ще каже: „Добре дошъл брат, сестра, и майко!
Ако го попитам: „Може ли да станеш ученик? " той ще ми говори в два часа, че може да стане. Не, не е тъй! Сега ще ви кажа: за да може да станеш ученик, за да може да ти се поверят онези тайни на природата, ти най-първо, трябва да станеш брат, и сестра, и майка на Христа. Правилото е ясно.
Волята Божия като мине през всичките живи
клетки
на твоя организъм и обърне твоята материална и реална любов, ти ще бъдеш пред вратата на Храма и Христос тогава ще излезе и ще каже: „Добре дошъл брат, сестра, и майко!
" ще тури ключа, ще отвори вратата и ще те въведе в Храма. Онзи, който иска да бъде брат, сестра, и майка на Христа, той трябва да бъде първостепенен герой в свята. Първостепенен герой не само в обикновения смисъл, но да бъде герой и по ум, и по душа, и по дух. Той трябва да има едно сърце чисто като кристал; в ума му да има светлина като слънцето; да има една възвишена и благородна, широка душа като цялата вселена; един крепък Дух, като Бога! Значи, за да дойде Любовта като принцип, всяко престъпление трябва да се помете, ни помен не трябва да остане в света от престъпленията.
към текста >>
33.
Келтски окултизъм – Ernest Bose
 
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Ако
клетките
на ръката искат да се индивидуализират, те ще разслабят връзките си с цялото и ще настане израждане.
Пред него има безгранични възможности за растеж, творчество, работа. У този, който живее в закона на Цялото, се разцъфтяват всички дарби, добродетели, защото той влиза вече в връзка с космичния живот. Всички сили отвсякъде прииждат към него и го подкрепят. Една аналогия: Какво може да направи ръката на човека сама? Тя може да направи нещо дотолкоз, доколкото е свързана с целия организъм.
Ако
клетките
на ръката искат да се индивидуализират, те ще разслабят връзките си с цялото и ще настане израждане.
Има закон: Всяко едно действие, което е в дисхармония с великата Истина за единството, докарва страдания, а всяко действие, което е в хармония с тая Истина, докарва радост и прилив на енергия. Трябва да знаем, че всички сме свързани помежду си, че един не може да бъде щастлив, без да бъдат щастливи другите; нали когато едно място в организма се нарани, то и другите клетки в организма чувствуват това? Защо животът в любовта е извор на радост? Защото тогаз човек има връзки с Цялото и животът на Цялото се влива в него. Животът в него става по-изобилен.
към текста >>
Трябва да знаем, че всички сме свързани помежду си, че един не може да бъде щастлив, без да бъдат щастливи другите; нали когато едно място в организма се нарани, то и другите
клетки
в организма чувствуват това?
Всички сили отвсякъде прииждат към него и го подкрепят. Една аналогия: Какво може да направи ръката на човека сама? Тя може да направи нещо дотолкоз, доколкото е свързана с целия организъм. Ако клетките на ръката искат да се индивидуализират, те ще разслабят връзките си с цялото и ще настане израждане. Има закон: Всяко едно действие, което е в дисхармония с великата Истина за единството, докарва страдания, а всяко действие, което е в хармония с тая Истина, докарва радост и прилив на енергия.
Трябва да знаем, че всички сме свързани помежду си, че един не може да бъде щастлив, без да бъдат щастливи другите; нали когато едно място в организма се нарани, то и другите
клетки
в организма чувствуват това?
Защо животът в любовта е извор на радост? Защото тогаз човек има връзки с Цялото и животът на Цялото се влива в него. Животът в него става по-изобилен. Животът на Цялото, като се влива в него, подтиква го напред, развива всичките му заложби. Винаги животът в илюзията на отделността ражда страдания, тревоги, пустота, празнота. Защо?
към текста >>
34.
Съвременната медицина и израждането на човечеството – Добран
 
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
За да обори вегетарианството, той казва, че във водата и храната, която употребяваме, има множество животински микроорганизми и че самата растителна храна е комплекс от живи
клетки
, които се унищожават еднакво от месоядци и вегетарианци.
Никога той не е ял месо. Известни учени и сега, продължават да препоръчват месния режим. (Ние се съмняваме, обаче, дали самите те употребяват тази храна така, както я препоръчват). Но независимо от това, позициите на месоядството са разклатени от вегетарианството. - Един български учен напоследък в стремежа си да защити месния режим, изпада до наивни положения.
За да обори вегетарианството, той казва, че във водата и храната, която употребяваме, има множество животински микроорганизми и че самата растителна храна е комплекс от живи
клетки
, които се унищожават еднакво от месоядци и вегетарианци.
Никой не отрича верността на това. Но ние питаме: какво в природата е абсолютно, че и вегетарианството да бъде такова? А и все едно ли е да изядеш една ябълка, пиперка или че от чашата вода сте изпили някакъв микроорганизъм, или да повалиш на земята, за да убиеш един вол, който съзнава, чувствува и има интелект, който още така енергично се съпротивлява? Най-главно този български учен се стреми да докаже, че месната храна е естествена за човека, като твърди, че някогашният човек, нашият прадед, е бил месоядец. За тая цел той разсъждава така: „Видът Tenia solium, който живее в тънките черва на човека, минава в ларвената си фаза през свинския организъм.
към текста >>
35.
Духът на новата раса
 
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Този организъм включваше в себе си органи, съставени от тъкани, а те - образувани от
клетки
,
клетките
от протоплазма и ядро, които се различават само по своите химични съединения и физични състояния.
Методите на медицината се базират на изучаванията, които са направени и се правят на устройството на човешкото тяло. Тия изучавания са правени в едно чисто материалистическо направление. Затова и медицината в нейните терапевтически методи тръгна по същия път. Науката в разглобяването на човека беше стигнала до йонното състояние на материята. Човекът, като единица, беше един организъм.
Този организъм включваше в себе си органи, съставени от тъкани, а те - образувани от
клетки
,
клетките
от протоплазма и ядро, които се различават само по своите химични съединения и физични състояния.
Тия съединения по-нататък се оказаха комплекси от различни елементи, те пък от атоми, последните - от електрони и най после или крайният предел се стигна до йоните. Йоните се оказаха електрически пълнежи и нищо друго. Но тъй изучен, човекът само като материална субстанция се оказа, че не добре е изучен. Оказа се, че той е подчинен на физически и физиологически закони. В организма на човека се наблюдават няколко характерни неща.
към текста >>
36.
Земетресенията и тяхното предсказване - Л. Лулчев
 
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Учителят Има вътрешна и външна връзка между всички
клетки
на един организъм или между всички негови органи В биологията това е изразено чрез закона на корелацията.
Б. Боев НОВОТО СЪЗНАНИЕ. ЗАКОН НА ЦЯЛОТО И ЗАКОН НА ЧАСТИТЕ. (Продължение от 6-7 кн.) Единният живот „В живота на Цялото е животът на частите, и животът на частите е живот на Цялото". „Щом употребиш силите за своето лично благо, ти си направил едно престъпление, ти си се отделил от кръга. Но ако ти отделиш каквото и да е клонче от цялото дърво, този клон е осъден на изсъхване".
Учителят Има вътрешна и външна връзка между всички
клетки
на един организъм или между всички негови органи В биологията това е изразено чрез закона на корелацията.
Всяка клетка на корена напр. е в свръзка и зависимост с най-далечните клетки в клончетата, листата и пр.. Клетките на корена съдействуват за живота на цялото растение, но от друга страна и техният живот е зависим от живота на цялото, от живота на стъблото, клончетата, листата, цветовете и пр.. Върху корена се отразява благосъстоянието или повредата на всяка друга част от растителното тяло. Също такава връзка вътрешна и външна съществува между всички същества. Учителят казва: „Всички същества са клончета на едно и също дърво - дървото на целокупния живот". Разните същества според степента на развитието си и според функцията, която изпълняват, са на разни места на това дърво.
към текста >>
е в свръзка и зависимост с най-далечните
клетки
в клончетата, листата и пр..
Клетките
на корена съдействуват за живота на цялото растение, но от друга страна и техният живот е зависим от живота на цялото, от живота на стъблото, клончетата, листата, цветовете и пр.. Върху корена се отразява благосъстоянието или повредата на всяка друга част от растителното тяло.
(Продължение от 6-7 кн.) Единният живот „В живота на Цялото е животът на частите, и животът на частите е живот на Цялото". „Щом употребиш силите за своето лично благо, ти си направил едно престъпление, ти си се отделил от кръга. Но ако ти отделиш каквото и да е клонче от цялото дърво, този клон е осъден на изсъхване". Учителят Има вътрешна и външна връзка между всички клетки на един организъм или между всички негови органи В биологията това е изразено чрез закона на корелацията. Всяка клетка на корена напр.
е в свръзка и зависимост с най-далечните
клетки
в клончетата, листата и пр..
Клетките
на корена съдействуват за живота на цялото растение, но от друга страна и техният живот е зависим от живота на цялото, от живота на стъблото, клончетата, листата, цветовете и пр.. Върху корена се отразява благосъстоянието или повредата на всяка друга част от растителното тяло.
Също такава връзка вътрешна и външна съществува между всички същества. Учителят казва: „Всички същества са клончета на едно и също дърво - дървото на целокупния живот". Разните същества според степента на развитието си и според функцията, която изпълняват, са на разни места на това дърво. И наистина, едни и същи закони не виждаме ли да се изразяват в разните области по разни начини, но в основата си те са едни и същи явления, проектирани в разни полета. Например, седемтях основни тона в музиката, не виждаме ли да са аналогични със седемтях основни цветове на слънчевия спектър?
към текста >>
37.
Когато бях - Мара Белчева
 
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
От сърцето до върха на пръстите всички
клетки
на тялото ми трепереха от същото чувство на освобождение, като че ли бях излязъл от дъното на една тъмница на чистия въздух, който облъхва върховете при слънчев изгрев.
Тъй като знаех да пиша тибетски, получих висок ранг в йерархията и бях помощник на главния астролог в едно селище, наречено Перун Мебру. Една сутрин през това време отново се видях с Теофан. Той имаше все същото лице, както преди 20 години, но изразът на тези черти беше изменен, макар и всички линии на тялото му и всичките му движения да носеха отпечатък на същата свръхчовешка мощ. Теофан ме съгледа и дойде при мене засмян. Хванах ръката, която ми подаде и едно неизразимо чувство ме обхвана, почувствувах се в едно море от светлина, в една кротост и безкрайна сила.
От сърцето до върха на пръстите всички
клетки
на тялото ми трепереха от същото чувство на освобождение, като че ли бях излязъл от дъното на една тъмница на чистия въздух, който облъхва върховете при слънчев изгрев.
– Как сте, – ми каза той, – и как е Стела? При тези спомени Андреас прекъсна, за да се усмихне тихо, и после продължи: – Исках да му разправя за дейността си в зрялата си възраст, но той ми каза: „Скоро ще се видим" и ме напусна с един чуден поглед, който вие може би ще научите. Тези, които го придружаваха и които се бяха спрели на известно разстояние, продължиха пътя си заедно с него. Аз останах да гледам атлетическия му силует, додето при един завой на пътя той се скри от погледа ми и аз дойдох на себе си от онзи екстаз, който ми беше причинила срещата с него. Такава беше третата ми среща с него.
към текста >>
38.
Из моите спомени – Седир
 
Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
В областта на новите научни издирвания на особено място стоят тези на видния професор Гурвич, който доказва излъчването на лъчиста енергия от живите
клетки
, и които чрез нея си влияят и въздействуват, като произвеждат митотични явления (кариокинетични фигури и деления).
Тя не го прие, но то даде пак своите плодове на света и на човека. Така окултизмът, който всякога се е явявал в нова форма, съобразно с времето, е бивал най-главният фактор със своите вечни семена на нов свеж живот, за обновата на културите и човечеството. Могат да се приведат още редица факти за това, но мястото не позволява. Когато човека не са могли да задоволят нито науката, нито изкуствата, нито религията, когато той е загубвал смисъла на своя груб и делничен живот, тогава са се появявали учители на човечеството, гении, поети, писатели, художници и учени, които са се домогвали до тайните съкровища на окултизма, взимали са ги оттам и са му ги давали за обнова и напредък. Тъй човечеството е вървяло напред от даренията на своите велики Учители, И ние виждаме всякога тези личности, но никога не си спомняме за изворите, от които са черпили те.
В областта на новите научни издирвания на особено място стоят тези на видния професор Гурвич, който доказва излъчването на лъчиста енергия от живите
клетки
, и които чрез нея си влияят и въздействуват, като произвеждат митотични явления (кариокинетични фигури и деления).
Днес по аналогичен начин се идва до това, което окултизмът знае от най-дълбока древност, че организмите светят и че всеки организъм има своята лъчиста обвивка, тяло, аура. Тя е спонтанен изразител на всички вътрешни състояния на живия организъм и специално на човека, чрез нея живите организми си взаимно влияят. Чрез тази лъчиста енергия се създават пътеките за пренасянето през пространството на собствената вътрешна, мозъчна и душевна творба на човека - мисълта и чувствата. Днес това не е тайна - целият свят признава тия неща. Горният пример доказва, как новите открития потвърждават отдавна известни окултни истини.
към текста >>
39.
КНИГОПИС
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
И при двете имаме еднакви, недиференцирани
клетки
, даже по някой път изчезват границите между отделните
клетки
.
Ясно се вижда тук, колко е необходимо познанието на онази човешка организация, която предизвиква растежа, именно етерното тяло. Необходимо е прекрачването границите на днешното познание, за да може да се лекува болестта рак. Евин се отказал по-нататък в реферата си от разглеждане на въпроса за причините на рака и преминал към действието на раздразнящите вещества като катран, сажди, парафин и пр.. Г-жа Ради Ердман (Берлин) намери изменение в тъканното дишане на туморите. Фишер Базел (Франкфурт) сполучи чрез малки изменения в дишането на животните да премахне туморите, а гниещите тумори (кахексия) да отслаби Блер Бел (Ливерпул) говорил за действието на оловото върху рака. Той изтъкнал приликата между хориона (обвивка на човешкия зародиш) и образованията на рака.
И при двете имаме еднакви, недиференцирани
клетки
, даже по някой път изчезват границите между отделните
клетки
.
Броят на заболелите от рак расте през последните десетилетия. Много факти са събрани, но този конгрес показа, че пред това изследване има една стена. Окултната наука изследва по-дълбоките причини на рака в свръзка с действието на етерното, астралното тяло и пр. Никога не можем да си обясним процесите в физическото тяло, ако не ги свържем с по-висшите членове на човешкото естество. И въз основа на това по-дълбоко познание окултната наука е достигнала до средства, които се прилагат в Терапевтическата клиника в Арлесхайм до Дорнах (Швейцария).
към текста >>
40.
СЪБУДЕТЕ СЕ, ДЕЦА НА СВЕТЛИНАТА!
 
Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
В ботаниката се изучават корените, стъблата, листата, цветовете, после с микроскопа се изучават
клетките
и тъканите, но всичко това е мъртво знание, понеже не се изучават живите сили, които работят в тях; обаче живата наука изучава растенията не само по форма, но и силите, които организират формите, а също така и разумното, което дава целесъобразност на формите, които организират.
Механическата наука схваща напр. светлината като трептение на етерни частици, като нещо механическо. А живата наука изучава и по-дълбоките сили, свързани със светлината и с краските. Същото се отнася и за изучаването на химичните елементи, на минералите и пр. Процесите в растенията механическата наука иска да обясни механически, като действие на физико-химични процеси.
В ботаниката се изучават корените, стъблата, листата, цветовете, после с микроскопа се изучават
клетките
и тъканите, но всичко това е мъртво знание, понеже не се изучават живите сили, които работят в тях; обаче живата наука изучава растенията не само по форма, но и силите, които организират формите, а също така и разумното, което дава целесъобразност на формите, които организират.
Механическото знание няма сили да преобрази самия човек; по-дълбоките сили на душата остават непокътнати. Обаче тези по-дълбоки сили чакат своето развитие. Живата наука ги раздвижва. Чрез нея човек почва да живее интензивен живот. А интензивният живот е красивият.
към текста >>
41.
В ШЕСТИЯ ДЕН - А. Т.
 
Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Те са съвсем дребни, безформени
клетки
.
Той не пропуща ултравиолетовата част на спектъра, т.е. не пропуща химическия етер. Четвърта колба се поставя в съд с безвъздушно пространство. Тогаз не се пропуща жизненият етер. Квасните гъбички, заобиколени със стипцовия разтвор, значи лишени от топлинен етер, стават съвсем хилави, значи задържат своя растеж.
Те са съвсем дребни, безформени
клетки
.
Констатира се същото явление, както при липса на витамин "А". Квасните гъбички, заобиколени с йоден разтвор, т.е. при липса на светлинен етер, са като притиснати, изсъхнали, сбръчкани. У тях се появяват болезнени признаци; в течността, в която са потопени квасните гъбички, се развива лигаво вещество, което се дължи на болезненото състояние на квасните гъбички. Картината е както при болестта скорбут (тя се появява при липса на витамин "С").
към текста >>
Микроскопската картина показваше нормални
клетки
.
Има картина, подобна на картината при рахит (рахит се появява при липса на витамин "Д".) За да се засилят доказателствата, аз направих опити с витамини. Опити с витамини В първата колба при квасните гъбички турих 0.2 грама масло в 20 куб. см. захарен разтвор (маслото съдържа витамин "А"). Отвън колбата пак беше потопена в съд със стипцов разтвор. Въпреки стипцовия разтвор маслото подействува (витаминът "А") и болезнените прояви изчезнаха.
Микроскопската картина показваше нормални
клетки
.
Във втората колба турих квасни гъбички в захарен разтвор и 0.5 куб. см. пресен лимонов сок (лимоновият сок съдържа витамин "С"). Тая колба пак беше потопена в съд с йоден разтвор. Ненормалното, болезненото състояние на клетките изчезна. Изгледът на клетките стана нормален.
към текста >>
Ненормалното, болезненото състояние на
клетките
изчезна.
Въпреки стипцовия разтвор маслото подействува (витаминът "А") и болезнените прояви изчезнаха. Микроскопската картина показваше нормални клетки. Във втората колба турих квасни гъбички в захарен разтвор и 0.5 куб. см. пресен лимонов сок (лимоновият сок съдържа витамин "С"). Тая колба пак беше потопена в съд с йоден разтвор.
Ненормалното, болезненото състояние на
клетките
изчезна.
Изгледът на клетките стана нормален. Ако вместо лимонов сок турим лимонови кори, болезненото състояние не изчезва. В третата колба при квасните гъбички турих 0.2 грама ситно раздробени лимонови кори (лимоновите кори съдържат витамин "В"). Тая колба пак беше потопена в съд с ескулинов разтвор. Въпреки ескулиновия разтвор, клетките станаха нормални.
към текста >>
Изгледът на
клетките
стана нормален.
Микроскопската картина показваше нормални клетки. Във втората колба турих квасни гъбички в захарен разтвор и 0.5 куб. см. пресен лимонов сок (лимоновият сок съдържа витамин "С"). Тая колба пак беше потопена в съд с йоден разтвор. Ненормалното, болезненото състояние на клетките изчезна.
Изгледът на
клетките
стана нормален.
Ако вместо лимонов сок турим лимонови кори, болезненото състояние не изчезва. В третата колба при квасните гъбички турих 0.2 грама ситно раздробени лимонови кори (лимоновите кори съдържат витамин "В"). Тая колба пак беше потопена в съд с ескулинов разтвор. Въпреки ескулиновия разтвор, клетките станаха нормални. При квасните гъбички, заобиколени със съд с безвъздушно пространство турихме фосфор, защото жизненият етер особено силно се излъчва от фосфора.
към текста >>
Въпреки ескулиновия разтвор,
клетките
станаха нормални.
Ненормалното, болезненото състояние на клетките изчезна. Изгледът на клетките стана нормален. Ако вместо лимонов сок турим лимонови кори, болезненото състояние не изчезва. В третата колба при квасните гъбички турих 0.2 грама ситно раздробени лимонови кори (лимоновите кори съдържат витамин "В"). Тая колба пак беше потопена в съд с ескулинов разтвор.
Въпреки ескулиновия разтвор,
клетките
станаха нормални.
При квасните гъбички, заобиколени със съд с безвъздушно пространство турихме фосфор, защото жизненият етер особено силно се излъчва от фосфора. При квасните гъбички прибавих захарен разтвор с потенция (разредено състояние) от жълт фосфор. Нямаше изчезване на болезненото състояние. Напротив, имаше признаци за отравяне. Тогаз измених опита: съд с квасни гъбички потопих в друг съд с фосфорен разтвор.
към текста >>
42.
ЕДИННИЯТ ЖИВОТ - Б. БОЕВ
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
„Аз съм убеден, казва Лаковски, че ще се сполучи да се познаят, измерят и регулират дължините на вълните, които изпущат
клетките
.
Някой ще възрази така: Но тогаз пространството няма ли да бъде изпремрежено по всички посоки от безброй много радиации? Как ще съумеят организмите да ги различават? Отговорът е лесен: различаването се извършва лесно благодарение на различието във вълните. Всяка жива клетка дължи живота си на ядката, която изпуща радиации. Радиациите, които изпуща ядката, могат да бъдат с разни дължини на вълната.
„Аз съм убеден, казва Лаковски, че ще се сполучи да се познаят, измерят и регулират дължините на вълните, които изпущат
клетките
.
Тогаз ще стане възможно слагаме за разрешаване на въпроса за продължение на човешкия живот до неподозирани днес граници." „Развивайки теорията си, казва Лаковски, аз се питах: Отде иде необходимата енергия за произвеждане на клетъчните радиации? Ние имаме тук работа с радиации, които идат от много далеч, имаме работа с космични вълни. Атмосферата, в която живеем, е пълна с множество радиации с познати и непознати източници и с разни дължини на вълните. Слънчевата светлина е само една част от тях; тя заема само една малка част в цялата тази гама от вибрации, които ни заобикалят и чийто източник вероятно е слънцето - може би и другите звезди и млечния път. Не е възможно да се отрече влиянието на звездите.
към текста >>
43.
НАШИЯТ СОЦИАЛЕН ИДЕАЛ - А. ТОМОВ
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
За влиянието на звездните вълни върху радиациите на
клетките
Лаковски е представил чрез професор Д'Арсонвал съобщение във „Френската академия на науките" на 28 март 1927 година.
Пространството е пълно, казва Лаковски, с радиации с разни дължина на вълните, които кръстосват непрекъснато в нашата атмосфера. Междузвездното пространство е проникнато от космични радиации с разни дължини на вълните. Те излизат от слънцето, планетите, звездите и спиралните мъглявини. Космичните вълни са еманации на звездите и разбира се, оказват влияние на биологичните явления. В книгата си „Тайната на живота" Лаковски изследва връзката между слънчевите петна и физическите, метеорологични и биологични явления на земята.
За влиянието на звездните вълни върху радиациите на
клетките
Лаковски е представил чрез професор Д'Арсонвал съобщение във „Френската академия на науките" на 28 март 1927 година.
В това съобщение се проследява лозата във Франция в един период от 1851 до 1915 година и се намира връзката между нейния живот и минимума и максимума на слънчевите петна. От графиката, която прилага Лаковски, се вижда, че годините на максимум слънчеви петна отговарят на добра лозова реколта. Също така се констатира връзката между слънчевите петна и периодичното разпространяване на известни епидемични болести. Теорията на Лаковски е вече навлизане в изучаване на природата по съдържание. Неговата радиация на организмите не е нищо друго, освен слабо загатване за етерния двойник (етерното тяло) на организмите, който е така добре изследван от окултната наука.
към текста >>
Той е отгледал във влажна стая тънки плочки, изрязани от картофени грудки и видял, че делящи се
клетки
се забелязват само в тези плочки, в които има част от лико-дървесни снопчета.
Също така се констатира връзката между слънчевите петна и периодичното разпространяване на известни епидемични болести. Теорията на Лаковски е вече навлизане в изучаване на природата по съдържание. Неговата радиация на организмите не е нищо друго, освен слабо загатване за етерния двойник (етерното тяло) на организмите, който е така добре изследван от окултната наука. Изучен е строежа му, характера и посоката на теченията в него, връзката между етерния двойник и физичното тяло (етерния двойник като организатор на физичното тяло) и пр. ОПИТИТЕ НА МАРИЯ СТАТКЕВИЧ Немският ботаник Хаберланд беше направил на времето си интересни опити.
Той е отгледал във влажна стая тънки плочки, изрязани от картофени грудки и видял, че делящи се
клетки
се забелязват само в тези плочки, в които има част от лико-дървесни снопчета.
Лишените от такива снопчета плочки само тогаз почвали да делят клетките си, когато се поставяли в контакт с прясно отсечени плочки или с емулсия, приготвена от тези плочки. Хаберланд допуснал, че това се дължи на известни хормони, които може би отделят лико-дървесните снопчета и действат като дразнители за клетъчното деление. Мария Статкевич, за да провери, да не би това да се дължи на „митогенетичните лъчи" на Гурвич, е предприела следните опити: изрязала от картофените грудки плочки, богати на лико-дървесни снопчета и ги насочила като индуктор към меристемната тъкан на някои корени. Това индуциране траело три часа. След това, при микроскопско изследване на тези корени се забелязало увеличение броя на делящите се клетки.
към текста >>
Лишените от такива снопчета плочки само тогаз почвали да делят
клетките
си, когато се поставяли в контакт с прясно отсечени плочки или с емулсия, приготвена от тези плочки.
Теорията на Лаковски е вече навлизане в изучаване на природата по съдържание. Неговата радиация на организмите не е нищо друго, освен слабо загатване за етерния двойник (етерното тяло) на организмите, който е така добре изследван от окултната наука. Изучен е строежа му, характера и посоката на теченията в него, връзката между етерния двойник и физичното тяло (етерния двойник като организатор на физичното тяло) и пр. ОПИТИТЕ НА МАРИЯ СТАТКЕВИЧ Немският ботаник Хаберланд беше направил на времето си интересни опити. Той е отгледал във влажна стая тънки плочки, изрязани от картофени грудки и видял, че делящи се клетки се забелязват само в тези плочки, в които има част от лико-дървесни снопчета.
Лишените от такива снопчета плочки само тогаз почвали да делят
клетките
си, когато се поставяли в контакт с прясно отсечени плочки или с емулсия, приготвена от тези плочки.
Хаберланд допуснал, че това се дължи на известни хормони, които може би отделят лико-дървесните снопчета и действат като дразнители за клетъчното деление. Мария Статкевич, за да провери, да не би това да се дължи на „митогенетичните лъчи" на Гурвич, е предприела следните опити: изрязала от картофените грудки плочки, богати на лико-дървесни снопчета и ги насочила като индуктор към меристемната тъкан на някои корени. Това индуциране траело три часа. След това, при микроскопско изследване на тези корени се забелязало увеличение броя на делящите се клетки. Това показва, че „митогенетичните лъчи" на картофените плочки са оказали своето действие: възбудили са клетките на корена към по-усилено деление.
към текста >>
След това, при микроскопско изследване на тези корени се забелязало увеличение броя на делящите се
клетки
.
Той е отгледал във влажна стая тънки плочки, изрязани от картофени грудки и видял, че делящи се клетки се забелязват само в тези плочки, в които има част от лико-дървесни снопчета. Лишените от такива снопчета плочки само тогаз почвали да делят клетките си, когато се поставяли в контакт с прясно отсечени плочки или с емулсия, приготвена от тези плочки. Хаберланд допуснал, че това се дължи на известни хормони, които може би отделят лико-дървесните снопчета и действат като дразнители за клетъчното деление. Мария Статкевич, за да провери, да не би това да се дължи на „митогенетичните лъчи" на Гурвич, е предприела следните опити: изрязала от картофените грудки плочки, богати на лико-дървесни снопчета и ги насочила като индуктор към меристемната тъкан на някои корени. Това индуциране траело три часа.
След това, при микроскопско изследване на тези корени се забелязало увеличение броя на делящите се
клетки
.
Това показва, че „митогенетичните лъчи" на картофените плочки са оказали своето действие: възбудили са клетките на корена към по-усилено деление. Контролни опити били правени с картофени грудки, в които напълно или почти липсвали лико-дървесни снопчета. Резултатът бил отрицателен. Мария Статкевич заключава, че с тези опити се доказва динамическото действие на лико-дървесните снопчета (като център, който изпуща митогенетични лъчи), като не се изключва обаче, че едновременно могат да действат и хормони (но при опита действието на хормоните било изключено, поради разстоянието между картофените плочки и корените). Но тези „митогенетични лъчи" не са ли едно и също нещо с „радиациите" на Лаковски, с „животния магнетизъм" на Месмер и пр.?
към текста >>
Това показва, че „митогенетичните лъчи" на картофените плочки са оказали своето действие: възбудили са
клетките
на корена към по-усилено деление.
Лишените от такива снопчета плочки само тогаз почвали да делят клетките си, когато се поставяли в контакт с прясно отсечени плочки или с емулсия, приготвена от тези плочки. Хаберланд допуснал, че това се дължи на известни хормони, които може би отделят лико-дървесните снопчета и действат като дразнители за клетъчното деление. Мария Статкевич, за да провери, да не би това да се дължи на „митогенетичните лъчи" на Гурвич, е предприела следните опити: изрязала от картофените грудки плочки, богати на лико-дървесни снопчета и ги насочила като индуктор към меристемната тъкан на някои корени. Това индуциране траело три часа. След това, при микроскопско изследване на тези корени се забелязало увеличение броя на делящите се клетки.
Това показва, че „митогенетичните лъчи" на картофените плочки са оказали своето действие: възбудили са
клетките
на корена към по-усилено деление.
Контролни опити били правени с картофени грудки, в които напълно или почти липсвали лико-дървесни снопчета. Резултатът бил отрицателен. Мария Статкевич заключава, че с тези опити се доказва динамическото действие на лико-дървесните снопчета (като център, който изпуща митогенетични лъчи), като не се изключва обаче, че едновременно могат да действат и хормони (но при опита действието на хормоните било изключено, поради разстоянието между картофените плочки и корените). Но тези „митогенетични лъчи" не са ли едно и също нещо с „радиациите" на Лаковски, с „животния магнетизъм" на Месмер и пр.? ОПИТИТ НА МАНГОЛД И ШПЕМАН, „ОРГАНИЗАТОРСКИ ЦЕНТРОВЕ" О.
към текста >>
Това показва, че
клетките
на горната устна могат да се считат като „организатори" на цялата околна област, значи са като „организационен център".
ОПИТИТ НА МАНГОЛД И ШПЕМАН, „ОРГАНИЗАТОРСКИ ЦЕНТРОВЕ" О. Манголд в 1923 година установи факта, че в гаструлата на тритона (земноводно животно, което живее в нашите блата), ако се вземе част от ектодермата и се присади близо до храносмилателната система, ще даде гръбна струна, гръбначни прешлени и пр., вместо да даде мозък или епидермис. А. Маркс в 1925 година доказа с опити, че гръбната част на първичната храносмилателна тръба у тритоновия зародиш ако се откъсне и се постави на друго място (като присадка), то ще предизвика в ектодермата, която е над нея, образуването на нервна тръба. В първия случай пренесената тъкан се индуцира (влияе се) от околните тъкани, при които е пренесена, а във втория случай новата тъкан (присадката) влияе на околните тъкани (индуцира ги) и ги предизвиква към образуването на специални тъкани и органи. Хилда Манголд в 1924 година е направила следния опит: ако част от първичната горна устна на тритоновия зародиш се присади в ектодермата, то ще даде съвсем ново образование, заедно с участието на околните тъкани.
Това показва, че
клетките
на горната устна могат да се считат като „организатори" на цялата околна област, значи са като „организационен център".
Шпеман въвежда и термина „организационно поле"; това е полето, в което действа организационният център. И Шпеман направил множество подобни опити. Значи една част от мезодермата е в състояние в новото си място да накара околните тъкани да тръгнат по нейното направление. Като свържем тези термини „организатор", „организационен център" с изследванията на Лаковски, Гурвич, Райхенбах и пр., ще видим, че тук организационният център влияе динамически т.е. чрез енергиите, които излъчва наоколо.
към текста >>
44.
НАУКА И ЖИВОТ - ВЛ. ПАШОВ
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
При храненето човек трябва да приведе в хармония своите мисли, чувства и воля и всички
клетки
да вземат хармонично участие при храненето, защото от анормалното и механично хранене се раждат повечето болести.
Но човек не трябва да живее само с миналото, а трябва винаги да внася нещо ново. В момента, в който човек се отрече да възприема живота, тъй както се проявява сега и да придобива и гради в себе си, ще стане една вътрешна промяна в него и ще спре процеса на живота. По този път човек ще дойде до обезсмисляне на живота. Затова човек не трябва да спира процеса на живота в себе си. А за да даде правилен ход на живота, човек преди всичко трябва да знае, как да се храни.
При храненето човек трябва да приведе в хармония своите мисли, чувства и воля и всички
клетки
да вземат хармонично участие при храненето, защото от анормалното и механично хранене се раждат повечето болести.
За да се съгради едно ново общество, трябва преди всичко хората да бъдат здрави, а за да бъдат здрави, трябва да знаят да се хранят, да знаят да мислят и чувстват правилно. За да се съгради новото общество, трябва хората да имат нов и висок идеал, който да е стимул в техния път. Само при един висок идеал и права мисъл, човек ще може да помогне преди всичко на себе си и тогаз ще може да помогне и на другите хора; но не може ли човек да помогне на себе си, не може да помогне и на другите, не може да бъде и работник за едно ново общество. Човекът на новото общество трябва да се справи и с най-големите врагове на живота – болестта и смъртта. А за да се освободи човек от смъртта, трябва да измени своите мисли, чувства и постъпки.
към текста >>
45.
СТЪПКИ
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Вайс, който е правил такива опити, казва, че влиянието при тези опити се дължи на действието на „динамичното поле." За да личи по-добре динамичното действие, Гьоч е избрал два вида с различно обагрени
клетки
, а именно два вида разно обагрени хидри (живеят в нашите блата): част от тялото на тъмнокафявата хидра със съвсем млада пъпка той присажда върху тялото на тъмнозелената хидра.
между опашати и безопашати земноводни). Някой път присадката влияе и организира тъканите на организма, а някой път обратното. У зародиша индукционното действие може да бъде сравнително по-голямо, после с възрастта може да се намалява, обаче след това пак може да се увеличава. Това е доказано експериментално. Когато присадим зачатък от опашка на тритон върху рана на мястото на предния крайник на тритона, то присадката ще даде крайник.
Вайс, който е правил такива опити, казва, че влиянието при тези опити се дължи на действието на „динамичното поле." За да личи по-добре динамичното действие, Гьоч е избрал два вида с различно обагрени
клетки
, а именно два вида разно обагрени хидри (живеят в нашите блата): част от тялото на тъмнокафявата хидра със съвсем млада пъпка той присажда върху тялото на тъмнозелената хидра.
Срастването успява лесно. Пъпката понеже не разполага с достатъчно материал, увлича в новите си образования и тъмнозелените околни клетки, което се вижда от появяването на тъмнозелени части в растящата пъпка. В това ясно се вижда влиянието на растящата пъпка върху околните пъпки. Интересно, че Шпеман и Манголд независимо един от друг са дошли до една и съща идея, т.е. едновременно откриха индукцията у тритона.
към текста >>
Пъпката понеже не разполага с достатъчно материал, увлича в новите си образования и тъмнозелените околни
клетки
, което се вижда от появяването на тъмнозелени части в растящата пъпка.
У зародиша индукционното действие може да бъде сравнително по-голямо, после с възрастта може да се намалява, обаче след това пак може да се увеличава. Това е доказано експериментално. Когато присадим зачатък от опашка на тритон върху рана на мястото на предния крайник на тритона, то присадката ще даде крайник. Вайс, който е правил такива опити, казва, че влиянието при тези опити се дължи на действието на „динамичното поле." За да личи по-добре динамичното действие, Гьоч е избрал два вида с различно обагрени клетки, а именно два вида разно обагрени хидри (живеят в нашите блата): част от тялото на тъмнокафявата хидра със съвсем млада пъпка той присажда върху тялото на тъмнозелената хидра. Срастването успява лесно.
Пъпката понеже не разполага с достатъчно материал, увлича в новите си образования и тъмнозелените околни
клетки
, което се вижда от появяването на тъмнозелени части в растящата пъпка.
В това ясно се вижда влиянието на растящата пъпка върху околните пъпки. Интересно, че Шпеман и Манголд независимо един от друг са дошли до една и съща идея, т.е. едновременно откриха индукцията у тритона. Ако вземем от ектодермата на зародиша на Triton Cristatus такава част, която е предназначена за бъдещ епидермис и я поставиш в зародиша на Triton taeniatus в такова място, което е предназначено да даде преден мозък, тя ще се развие в мозък: от този факт следва, че тая сменена част по отношение на своята по-късна съдба е индиферентна. От друга страна подобни факти показват, че в разните области на зародиша господстват влияния, които определят на индиферентните части тяхната понататъшна съдба.
към текста >>
46.
УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ - ВЛ. ПАШОВ
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
И когато окултистите казват, че преди всичко човек трябва да живее за Бога, а тогаз за човечеството, народа и себе си, то се разбира, че човек преди всичко трябва да се чувства като част от един велик организъм, като една клетка в един от удовете на този организъм – и човечеството в своята целокупност е само един орган на космичния организъм, а хората са
клетки
от него.
И човек представлява точно определена част или уд в този организъм и като такъв, той има свой смисъл, предназначение и функция. – Вън от това съотношение, вън от този организъм той, както и всяка друга част, няма смисъл. Тъй че, когато се разглежда въпроса за смисъла на живота, тази трябва да бъде изходната ни база, а сега хората искат да намерят, какъв е сам по себе си смисълът на човека. Сам по себе си, откъснат от цялото, човек няма никакъв смисъл, нито пък може да съществува. Всяко едно същество, каквото и да е то, може да съществува вънка от Цялото толкова, колкото един лист може да съществува, откъснат от дървото.
И когато окултистите казват, че преди всичко човек трябва да живее за Бога, а тогаз за човечеството, народа и себе си, то се разбира, че човек преди всичко трябва да се чувства като част от един велик организъм, като една клетка в един от удовете на този организъм – и човечеството в своята целокупност е само един орган на космичния организъм, а хората са
клетки
от него.
Но съвременната култура страда от едно вътрешно неизяснение на тази велика Истина вътре в живота, и вследствие на това са се родили ред противоречия в отношенията и положенията, които пречат за нормалното функциониране на живота. Затова сега трябва да дойдат добрите и умните хора, които разбират великия закон на единството в множеството, които да оправят света. Добрите и умните хора ги вземам като израз на най-великото в живота – на Любовта. Любовта в нейната същина съвременните хора не я разбират, но доброто, което е резултат на любовта, всички го разбират. А резултат на доброто, това е правдата в света.
към текста >>
47.
ПРЕНТИС МЪЛФОРД - КРАТЪК ЖИВОПИС
 
Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Но страданията нямат друга причина, освен личния живот, живот отделен от цялото, от божествения организъм, чийто
клетки
са всички същества.
Законът за превръщането е една сложна наука, която трябва внимателно проучване чрез наблюдение, опит и самонаблюдение. Кога едно семе почва да се развива? Когато го посеем. Но това не е още достатъчно, нужно е да се полива и да го грее слънцето. Един човек, в чиято умствена, духовна или материална работа лежи материалният интерес, неговото лично щастие, винаги ще страда и няма да знае, кои са причините на неговите страдания.
Но страданията нямат друга причина, освен личния живот, живот отделен от цялото, от божествения организъм, чийто
клетки
са всички същества.
Ако друг човек дава предимство на отрицателни чувства, той прилича на анемично растение, което расте на сянка; то се издига нависоко да търси светлина, но то става хилаво, такъв човек много страда; в неговите основи лежи подсъзнателен, духовен или материален егоизъм и когато види, че не постига целта си, той се разочарова. Но когато имаме едно разумно съчетание на почвата, водата и светлината, ние имаме нормално развитие. Когато любовта, мъдростта и истината едновременно участват в нашия живот, ние ще сме щастливи. Напразно ще губи време и хаби сили отделният човек или обществото, ако в основата на неговата работа в живота не стои идеята за възстановяване на това единство между ума, сърцето и волята. Любовта, мъдростта и истината – това са сложни елементи, които искат сериозно проучване, тъй както водата, светлината и почвата са сложни в своя състав и от хиляди години учените работят в тези три полета да правят открития.
към текста >>
48.
СЪОТНОШЕНИЕ НА ДЕЙНИТЕ БОЖЕСТВЕНИ СИЛИ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА В СЪОТВЕТСТВИЕ С ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ - АЛБЕРТ КАЛЕВ
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
От разпадането на молекулите в организма се напластяват варовити соли, различни отпадъци и токсини, които задръстват стените на
клетките
, стените на кръвоносните съдове и правят тлеенето на жизнения огън невъзможно.
Произхождащ от незнайния Вечен Извор, животът се движи, като могъщо течение през хилядите форми към своята непозната за нас цел. Колкото неговото движение е по-малко препятствано, колкото по-малко пречки се слагат на пътя му, толкова по-правилно става самото протичане, толкова по-завършен бива неговият цикъл в дадена негова форма. При своето боравене с материята, животът е зает постоянно с разрушителна и с градивна дейност. Не минава нито един миг от съществуването на организма, през който жизнената сила да не разпада стари молекули, да не съчетава нови атоми. Тия процеси продължават от момента на зачатието и продължават още дълго след смъртта.
От разпадането на молекулите в организма се напластяват варовити соли, различни отпадъци и токсини, които задръстват стените на
клетките
, стените на кръвоносните съдове и правят тлеенето на жизнения огън невъзможно.
Отпадъците задушават живота, както недогорелият фитил на свещта задушава пламъкът. Биологията твърди, че много животни форми биха съществували много по-дълго не само ако се снабдяват с нови хранителни материали, но и ако се чистят всички техни излъчени материали. Тайната на подмладяването не е нищо друго, освен тайна на чистенето. Организмът трябва да знае да се чисти от всичко излишно, ненужно, несвързано с живота. Чистотата, взета като принцип, има своето право във всички области на човешкото битие.
към текста >>
Всъщност – нищо не е в състояние тъй основно да изгребе всичко, що е излишно в
клетките
, да премахне всичко, що е застояло, готово да ферментира, ненормално или даже само пасивно да държи пламъка на живота, както постът.
Много мощни средства за чистене на тялото са екскурзиите в планината и постът. Малцина от приятелите на окултизма – а още по-малко от неговите неприятели, разбират благотворното въздействие на една планинска екскурзия, с нейните дълбоки дишания на разреден, чист от примеси, озониран въздух, с големите усилия на организма да издигне себе си на дадена височина, на пълното догаряне всички наслоени полугорливи материали. Още по-малко хора познават благотворното очиститепно въздействие на поста. Прикрепен към загубили кредит религиозни системи, постът не е изтъкнат достатъчно като медико-хигиенен фактор. Той се счита като предразсъдък.
Всъщност – нищо не е в състояние тъй основно да изгребе всичко, що е излишно в
клетките
, да премахне всичко, що е застояло, готово да ферментира, ненормално или даже само пасивно да държи пламъка на живота, както постът.
Постът е грижливата метла на домакинята, която омита на-събралия се под леглата и по шкафовете прах и смет – разсадник на вредни насекоми. Той омита застоялите се в червата хранителни остатъци, чиято ферментация представлява, според Мечников, главният извор на самоотравянето. Чистота е нужна и във вътрешния живот на човека. От дребнавите мисли, изкривени понятия за живота, премазани амбиции, неизпълнени желания, озлобление, човешката душа се задръства. Остатъците я правят с течението на времето непластична, неподатлива за един по-светъл възторг, неинтересуваща се от един по-светъл идеал.
към текста >>
49.
КНИГОПИС
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Гурвич от Москва доказа, че растящите глави на лука пращат лъчи, които подтикват другите растителни
клетки
към растене.
(Из едно съобщение на Лаковски). Духовно движение в Китай То се нарича „Шецие-Цонч-Циао-Та-Тонг”, което значи: „Велико всемирно единство на многовековните учения.” Това движение се нарича още „Великият път за Царството Божие". Ръководителят на движението е издал един позив, в който той излага идеята си за духовно сближение на народите. Той е заобиколен от ученици, мнозина от които имат способността ясновидство в бъдещето. Животът като електричество. Проф.
Гурвич от Москва доказа, че растящите глави на лука пращат лъчи, които подтикват другите растителни
клетки
към растене.
Разстоянието, до което достига въздействието на тези жизнени лъчи, възлиза на 38 мил. Гурвич намери същите лъчи, предизвикващи нарастване, и при поповите лъжички. Физиците Райтер и Габор са установили при зловредни подувания също така излъчвания. В ново време се удаде на Д-р А. Е. Корнмюлер и Й. Ф.
към текста >>
50.
НЕЩО ОТ НАУКАТА ЗА РЪКАТА - МИХАЙЛ
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Органите, тъканите, мускулите и
клетките
на неговия организъм образуват този народ.
Преди всичко се изисква съответствуваща и здрава храна, чист планински въздух и светлина, за да бъде човек бодър и да не се обезсърчава.” По-нататък ученият продължава: „И без да се казват тези неща, болният пак ще оздравее.” От това се вижда, колко силно са застъпени и съществуват тия здравни условия в самия организъм. На друго място той казва: „Ние всички сме призвани от невидимия свят да управляваме себе си.” Значи, не е достатъчно само човек да констатира едно или друго неразположение или някаква болест в себе си, но той трябва да знае, че в него се крие силата да се избави от това състояние. Навярно това се разбира под думите – човек трябва да управлява себе си. Той допълня още: „Ние сме дошли на земята не само да ядем и пием; главната ни задача е да изнесем науката, която е вложена в нашия организъм. Човек трябва да придобие науката, да управлява своя народ.
Органите, тъканите, мускулите и
клетките
на неговия организъм образуват този народ.
Тази е главната задача днес на всеки организъм – да задоволи своите клетки. Тези са първите условия на живот и здраве на организма. ” Че лекарят на всяка болест е в самия организъм, това знаят и растенията и животните от най-ранни времена. Счупи ли се клон от бора, борът сам се лекува, той сам слага превръзката си, за да не спре живота на целия организъм-бор, докато дойде лекар отвън. На часа още на болното място обилно се отделят смолисти вещества, които покриват раната, заглаждат мястото, което след време се покрива с нова ципа и кора.
към текста >>
Тази е главната задача днес на всеки организъм – да задоволи своите
клетки
.
На друго място той казва: „Ние всички сме призвани от невидимия свят да управляваме себе си.” Значи, не е достатъчно само човек да констатира едно или друго неразположение или някаква болест в себе си, но той трябва да знае, че в него се крие силата да се избави от това състояние. Навярно това се разбира под думите – човек трябва да управлява себе си. Той допълня още: „Ние сме дошли на земята не само да ядем и пием; главната ни задача е да изнесем науката, която е вложена в нашия организъм. Човек трябва да придобие науката, да управлява своя народ. Органите, тъканите, мускулите и клетките на неговия организъм образуват този народ.
Тази е главната задача днес на всеки организъм – да задоволи своите
клетки
.
Тези са първите условия на живот и здраве на организма. ” Че лекарят на всяка болест е в самия организъм, това знаят и растенията и животните от най-ранни времена. Счупи ли се клон от бора, борът сам се лекува, той сам слага превръзката си, за да не спре живота на целия организъм-бор, докато дойде лекар отвън. На часа още на болното място обилно се отделят смолисти вещества, които покриват раната, заглаждат мястото, което след време се покрива с нова ципа и кора. Все същата тази наука знаят и животните, без да ги е учил някой отвън. Защо?
към текста >>
След това кожата при раната сама образува корица от
клетки
, която играе роля на временна коричка – превръзка за запазване на раната от зараза и нечистота.
Още една особеност има скрита в организма. Всички живи същества от себе си вътре черпят правила за хигиена и чистота при лекуване. При всяка рана животното само си прави промивката, с най-чистата дестилирана вода – слюнката, която те изваждат от природния склад на припаси и резерви, намираща се в самия им организъм, в слюнчените жлези. Със слюнката те промиват болното си място. Тя съдържа всички необходими елементи на дезинфекция и промивка.
След това кожата при раната сама образува корица от
клетки
, която играе роля на временна коричка – превръзка за запазване на раната от зараза и нечистота.
Не е ли всичко това чудно и велико до висша степен! Не е ли това природата на самия организъм? Не е ли това превръзката на вътрешния лекар на организма? Та рядък ли е случаят, когато прашинка или мушица, попаднала в окото на човека, сама по себе си да излезе навън? Чака ли този орган, този уд, „сеизмограф” на човека, идването на някой „лекар” да даде първа помощ?
към текста >>
51.
ЗА ФИЗИОГНОМИЧНАТА ПРИЛИКА МЕЖДУ ЖИВОТНИТЕ И ЧОВЕКА-Д-Р ЕЛИ РАФАИЛОВА
 
Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
От този и от много други такива опити, събрани вече в биологията, се вижда, че формата, в която ще се развие една тъкан, не зависи само от физико-химичното устройство на
клетките
ù, но от действието на един по-висок принцип, а именно на силите-организаторки.
И наистина, биологията вече говори за „организаторски центрове”, за „организаторски сили” в организма. Напр. видният съвременен немски биолог Шлеман вече въвежда в биологията термина „организационно, организаторско поле” Това е полето, в което действува даден организационен център в организма. Знае се, че ектодермата в зародишното развитие дава гръбначния и главния мозък, но не дава тръбната струна, понеже последната има мезодермален произход. Но О. Манголд показа със своите опити, че ако в гаструлата (зародишна фаза) на тритона се вземе част от ектодермата и се присади близо до храносмилателната система, ще даде гръбна струна, гръбначни прешлени и пр.
От този и от много други такива опити, събрани вече в биологията, се вижда, че формата, в която ще се развие една тъкан, не зависи само от физико-химичното устройство на
клетките
ù, но от действието на един по-висок принцип, а именно на силите-организаторки.
Но вече биологията прави и втора крачка напред и още повече се приближава до твърденията на окултната наука, като приема психичния фактор на еволюцията и на целесъобразността в организма. Това е онова течение в биологията, което напоследък мощно се издига; това е така нареченият психо-ламаркизъм. Има вече събрани много опити в биологията, които показват, че организмът се приспособява пряко към околните условия. Правени са опити при условия, при които абсолютно е изключено да се мисли за действието на естествения подбор, напр. в лаборатория и то опити, които траят само няколко дена (защото, за да действува естественият подбор в случая, трябва да имаме голям простор от време и множество последователни поколения).
към текста >>
Значи
клетките
на един бегониевия лист носят в себе си скрити свойствата на бегониевия корен, стъбло, цветове и плодове, значи свойствата на целия организъм!
Когато отидете всред природата със съзнание, че зад видимите форми стоят разумни сили, това ваше съзнание ще внесе една нова поезия във вашето разбиране на природата. Ние тогаз ще станем способни да почувствуваме, да преживеем освен красотата на външните ù форми, но и друга една вътрешна красота във всичко, което възприемаме в планината. Защото най-високата красота е там, дето виждаме присъствие и израз на разумност. Тогаз всеки връх, всяка долина, всяка канара престава да бъде за нас нещо безсмислено или случайно, но изпълнено с дълбок смисъл и нова неподозирана красота. Ако разделим бегониев лист на няколко къса и ги посадим, ще видим, че всеки от тях ще даде нова бегония с корен, стебло, листа и цветове.
Значи
клетките
на един бегониевия лист носят в себе си скрити свойствата на бегониевия корен, стъбло, цветове и плодове, значи свойствата на целия организъм!
И от множество други опити и наблюдения в организма се убеждаваме, че във всяка част на организма изобщо се проектират свойствата на целия организъм. Обаче, според окултизма и човек е устроен по строежа на цялата вселена. Изобщо важна истина е, че Разумното, което работи в цялата природа, работи и във всички свои части, проектира се във всички свои части. И наистина, в известни минути не чувствува ли човек в себе си присъствието на Цялото, на Разумното, на Божественото? Но също така и в цялата природа трябва да сме способни да видим проявата на Разумното, на Божественото.
към текста >>
52.
LE MAITRE PARLE. LA VIE
 
Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
После той открил, че
клетките
на тялото излъчват лъчи, с които те могат да подбудят към растеж и дейност съседните
клетки
.
Интересни са най-новите научни изследвания по този въпрос на английския биолог Сър Фредерик Г. Хопкинс, ръководител на Лондонския биологичен институт. Той е докладвал резултата от своите изследвания в едно заседание на Кралското Научно общество в Лондон. Той е констатирал следното: лъчите, които излъчва човешкото тяло, могат да се установят с неговите изследвания и на известно разстояние от човешкото тяло. Те могат даже да произвеждат известно действие извън тялото.
После той открил, че
клетките
на тялото излъчват лъчи, с които те могат да подбудят към растеж и дейност съседните
клетки
.
Той казва между другото: „Преди една година аз не смеех да изнеса тези въпроси пред обществото. Сега излизам вече, след множеството едновременни работи на много учени от целия свят по въпроса и особено след опитите на Берлинския Кайзер-Вилхелмов институт, които опити доказват, че химичните процеси в живите тъкани могат да се предизвикат чрез чужди облъчвания. Ние сега знаем вече, че това облъчване иде от съседите клетки. Така че, една клетка чрез своите лъчи може да подбуди към дейност други клетки. ” Чрез тези лъчи доста понятна става и телепатията.
към текста >>
Ние сега знаем вече, че това облъчване иде от съседите
клетки
.
Той е констатирал следното: лъчите, които излъчва човешкото тяло, могат да се установят с неговите изследвания и на известно разстояние от човешкото тяло. Те могат даже да произвеждат известно действие извън тялото. После той открил, че клетките на тялото излъчват лъчи, с които те могат да подбудят към растеж и дейност съседните клетки. Той казва между другото: „Преди една година аз не смеех да изнеса тези въпроси пред обществото. Сега излизам вече, след множеството едновременни работи на много учени от целия свят по въпроса и особено след опитите на Берлинския Кайзер-Вилхелмов институт, които опити доказват, че химичните процеси в живите тъкани могат да се предизвикат чрез чужди облъчвания.
Ние сега знаем вече, че това облъчване иде от съседите
клетки
.
Така че, една клетка чрез своите лъчи може да подбуди към дейност други клетки. ” Чрез тези лъчи доста понятна става и телепатията. Основаване на Висша окултна школа в Берлин Преговорите за основаване в Берлин на Висша окултна школа се увенчаха с успех. На 7 февруари т.г. тя биде учредена.
към текста >>
Така че, една клетка чрез своите лъчи може да подбуди към дейност други
клетки
.
Те могат даже да произвеждат известно действие извън тялото. После той открил, че клетките на тялото излъчват лъчи, с които те могат да подбудят към растеж и дейност съседните клетки. Той казва между другото: „Преди една година аз не смеех да изнеса тези въпроси пред обществото. Сега излизам вече, след множеството едновременни работи на много учени от целия свят по въпроса и особено след опитите на Берлинския Кайзер-Вилхелмов институт, които опити доказват, че химичните процеси в живите тъкани могат да се предизвикат чрез чужди облъчвания. Ние сега знаем вече, че това облъчване иде от съседите клетки.
Така че, една клетка чрез своите лъчи може да подбуди към дейност други
клетки
.
” Чрез тези лъчи доста понятна става и телепатията. Основаване на Висша окултна школа в Берлин Преговорите за основаване в Берлин на Висша окултна школа се увенчаха с успех. На 7 февруари т.г. тя биде учредена. Германия по този начин ще притежава един истински университет, дето ще бъдат преподавани всички клонове на окултизма от вещи професори.
към текста >>
53.
РЪКАТА НА ЖЕНАТА - Д-Р Г. ЛОМЕР
 
Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
В човешкия род Нuter извежда своите първични натюрели от основните три зародишни пласта на едно оплодено човешко яйце, или бихме могли да кажем от една оплодена растителна и животинска яйцеклетка в положение на уразличени трите зародишни пласта
клетки
(фиг. 1).
Нещо повече - един натюрел има своите корелати и в растителното и в животинското царство, не е така с темпераментите. На темпераментите не са намерени и не са давани досега аналогни типове от растителното и животинско царство. Натюрелът дава основния тон от характера на човека, той е вътрешното съществено ядро - той е привързан на точно определени и развити органи, на техния анатомически строеж и физиологична дейност. Кратко казано, натюрелът представя сбора от дадени определени константни енергии, който таи в себе си една индивидуалност като съществен основен тон, имащ при това своето определено и постоянно телесно устройство. От тука се вижда, колко съществено е учението за натюрелите в характерологичната наука.
В човешкия род Нuter извежда своите първични натюрели от основните три зародишни пласта на едно оплодено човешко яйце, или бихме могли да кажем от една оплодена растителна и животинска яйцеклетка в положение на уразличени трите зародишни пласта
клетки
(фиг. 1).
Така от вътрешния клетъчен зародишен лист се развива стомашната (хранителната) система (I), от външния (II) зародишен лист се развива кожата и нервната система, а от средния зародишен пласт (III) се развива двигателната система. Когато природата благоприятствува за по-силното развитие на един от тези зародишни пластове, в резултат получаваме специалното развитие на съответната телесна система, която пък от своя страна дава облика на даден първичен натюрел. Първичният хранителен и почивен натюрел (фиг. 2), представя типове хора с нисък ръст, масивни (месести) и широки. Те имат широко лице, с широки месести бузи, къс череп, низко до средно чело, къс и дебел врат, къси и дебели крака и ръце и силно развита долна част на тялото.
към текста >>
54.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ-МЪДРОСТТА. ЗА МУЗИКАТА
 
Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Лаковски е представил във френската академия на науките в 1927 година съобщение за звездните влияния върху радиацията на
клетките
. Напр.
Той научно, опитно доказва тая радиация, която изпущат растенията, животните и изобщо всяко същество. И тая радиация на Лаковски не е нищо друго освен „митогенетичните лъчи“ на Гурвич, одичният организъм на Райхенбах, етерният двойник на окултизма и пр. Етерният двойник е носител на жизнените сили, които градят видимото физично тяло. Те са архитект на физичното тяло. Че наистина върху растенията влияят силите, които идат от планетите и другите небесни тела, е доказано от множество последни изследвания. Напр.
Лаковски е представил във френската академия на науките в 1927 година съобщение за звездните влияния върху радиацията на
клетките
. Напр.
той е проследил лозата във Франция в известен дълъг интервал от време и е видял, че минимумът и максимумът на слънчевите петна има връзка с живота на лозата. От неговите изследвания се вижда, че годините на максимум слънчеви петна отговарят на добра лозова реколта. Лили, Жуст, Хамперман, Фаж и др. са изследвали така наречените четинести морски червеи и са намерили, че снасянето на яйца у тях е свързано с лунните фази и то така: Platynereis Dumerilii снася яйца в първата и последна четвърт, Perinereis - при пълнолуние и пр. Такава лунна периодичност е наблюдавана и при размножаването на някои водорасли.
към текста >>
55.
ТАЙНАТА НА СТРАДАНИЯТА - АВЕРУНИ
 
Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
дейността на
клетките
и органите в човека е подсъзнателен процес и той е във връзка с дейността на известни космични, разумни сили от йерархията.
С подсъзнателната дейност Фройд се стреми да обясни сънищата. Той казва, че сънищата са реализиране по време на спане на подсъзнателните мисли и желания, защото денем те са контролирани и потискани от чов. будно самосъзнание. Подсъзнанието е една обширна област, и това, което Фройд нарича подсъзнание, е само част от тая обширна област. Подсъзнанието включва в себе си още много други области. Напр.
дейността на
клетките
и органите в човека е подсъзнателен процес и той е във връзка с дейността на известни космични, разумни сили от йерархията.
Вярно е, че известни сънища се дължат на реализирането на подсъзнателни мисли, чувства и желания, обаче по време на спане играят роля и други области на подсъзнанието. От друга страна, по време на спане могат да имат известно влияние и свръхсъзнателните процеси. Колкото човек повече се развива, толкоз достига до по-голяма будност по време на спане. Отначало първите 4 категории сънища преобладават, но все повече съзнанието става по-будно по време на спане и човек тогаз става все по-буден за действителността, която го заобикаля. Тогаз почват да се увеличава последната категория сънища.
към текста >>
Картинно Учителят представя това така: такъв човек по време на спане има възможност да се изкачи на една висока планина, дето ще пребивава в обществото на Възвишените Същества и ще намери един бистър, кристален извор, от който извира жива вода; той ще пие от нея и тя ще влее нов живот в света на неговите мисли, чувства и стремежи, ще му даде вдъхновение, ще събуди дарбите и талантите му, и същевременно като животворен ток ще проникне във физичното му тяло и ще достигне до всички
клетки
, фибри, органи на тялото и ще внесе живот, подем, здраве.
Това е истинската хигиена на съня. Не само това, но той ще общува и с по-напреднали същества. И той при събуждане ще бъде пълен с радост, мир, светлина и през целия ден ще проблясват в него идеите, чувствата, подтиците, с които е влязъл в общение по време на спане. Това ще представлява спомняне на тези идеи. Като че ли е отворен в него един вътрешен извор!
Картинно Учителят представя това така: такъв човек по време на спане има възможност да се изкачи на една висока планина, дето ще пребивава в обществото на Възвишените Същества и ще намери един бистър, кристален извор, от който извира жива вода; той ще пие от нея и тя ще влее нов живот в света на неговите мисли, чувства и стремежи, ще му даде вдъхновение, ще събуди дарбите и талантите му, и същевременно като животворен ток ще проникне във физичното му тяло и ще достигне до всички
клетки
, фибри, органи на тялото и ще внесе живот, подем, здраве.
Болестта и болезнените предразположения ще изчезнат. Физичното му тяло ще се обнови и подмлади. Тая жива вода ще причини появяването на нови животворни светли идеи, които ще изместят старите. Неговият мисловен, чувствен и волев живот ще бъде извикан към творчество. Сега важното е да се знае закона, по който човек може да се издигне по време на спане до онези планински висини, дето ще пие от споменатия извор и дето ще намери напредналите същества, които ще му говорят, ще му дадат знанието, светлината на дълбокото разбиране на живота.
към текста >>
56.
НОВИТЕ ПЪТИЩА В МЕЖДУНАРОДНИЯ ЖИВОТ-Б.БОЕВ
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Нахрани го и ще почнат
клетките
му да помнят.
Помнете, че вашите религиозни, вашите научни разбирания и всичко друго зависи от дишането. Дишането е един от най-големите трансформатори между природата и нас. Онези, които се занимават с физиология, казват, че отслабването на паметта се дължи на пикочна киселина, а пък източните народи, източната философия казва, че слабата памет се дължи на слабото дишане, на малкото прана, която прониква в мозъка. Между тези две схващания няма противоречие, защото при слабото дишане храносмилането и кръвообращението не стават правилно и изобщо тогаз обмяната на веществата не е правилна и се образува повече пикочна киселина. При слабото дишане прониква по-малко прана в мозъка и тогава мозъкът ти гладува.
Нахрани го и ще почнат
клетките
му да помнят.
Ако мозъчното вещество го храниш, то в мозъка се развива грамадна енергия, която ще се справи с всички мъчнотии. Та трябва една нова философия, за да се освободим. Ако дишате добре, ще станете здрав човек, който може да използува ония условия, които природата е дала, понеже природата е определила онзи възможности, при които можеш да живееш и да се развиваш. Когато изпълниш всичко, което природата ти е дала, тогаз имаш право да искаш друго. Но ти не си използувал това, което природата ти дава; какво ще искаш друго!
към текста >>
57.
А ТИ ?- ТЕОФАНА
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Всички
клетки
в организма вършат известна служба, ала едновременно с това те се учат.
Не, раждането е един вечен, непрекъснат процес. Безброй пъти човек се ражда, като минава от фаза във фаза, от сила в сила. Имайте пред вид едно: въпросът за раждане и прераждане е въпрос за просветения човешки дух, за просветената човешка душа, за просветения човешки ум – това не е въпрос за обикновени умове. Човек се учи едновременно в три училища. На земята се учи тялото.
Всички
клетки
в организма вършат известна служба, ала едновременно с това те се учат.
В духовния свят се учи душата. В божествения свят се учи духът. Ето защо идеалът на човека е да разбере себе си, да разбере ангелите, които се проявяват у него като светла и чиста мисъл, да разбере най-после Бога, т.е. Любовта. Понеже човек е свързан с ангелите, с ония същества, които са създали мисълта, затова го наричат същество на мисълта – „манас". Разумът е дар на човека от ангелите.
към текста >>
58.
Учителят говори - Духът
 
Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
За това слуховите усещания най-после се предават и на всички телесни
клетки
.
В охлювния канал се намират 24,000 звукови струни. Те са най-тънки нервни нишки, от които при слушане трептят само онези, които по дължина съответствуват на възприетия тон. Това тяхно трептене по слуховия нерв се предава на продълговатия мозък най-първо, а после на средния и големия мозък, който се смята като инструмент на безсмъртната човешка душа. Получените звукови трептения в средния мозък преминават през няколко пръстеновидни нервни вериги. А знае се, че тук се сбират нервите на симпатичната нервна система от цялото тяло.
За това слуховите усещания най-после се предават и на всички телесни
клетки
.
---------------------------------------------------------------------------------------- Фиг.6------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------Фиг. 7 Дразненето на слуховия орган, което се предава по слуховия нерв до всички тъкани на тялото, главно по пътя на радиацията, ражда едно контра-дразнене, което идва от тялото към ухото. По тоя начин външното ухо е във връзка с целия вътрешен устен и чувствен живот и отразява благородството на вътрешния живот, на великата скрита душа. Тогава става понятно, че музиката обхваща целия човек и че цялото тяло на великите музиканти и всички техни външни прояви са музикални. Една истина, която всеки ще признае: нищо не може да въздействува на човека така, както музиката, била тя инструментална или вокална.
към текста >>
59.
Цветя от нашата градина - Георги Тахчиев
 
Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Музиката като че ли прониква в тялото и предизвиква съответни хармонични трептения във всички
клетки
.
Тогаз влизаме в свръзка със силите на природата. Ставаме техни проводници. А това е тъй необходимо за нашия растеж във всяко отношение! Тук музиката върви заедно с движенията. Тогаз въздействието е още по-дълбоко!
Музиката като че ли прониква в тялото и предизвиква съответни хармонични трептения във всички
клетки
.
Като че ли материята на цялото тяло, като че ли всичките ти фибри почват да трептят музикално. Музикалният ритъм коренно преорганизирва материята. Затова не е чудно, че тези музикални гимнастични упражнения - паневритмията - лекуват много болести и обновяват телесно и духовно. При движенията много от песните се и пеят. Те си имат и текст.
към текста >>
60.
СУЕВЕРИЕ И ПРАВА МИСЪЛ - Д-Р ЕЛ.Р.КОЕН
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Хората произнасят за няколко секунди куп думи, често пъти съвсем нелепи, без и да помислят дори, колко
клетки
са взели участие при техния изговор, колко много нервна енергия е била изхарчена за тяхното произнасяне.
ПРЕВЪЗМОГВАНЕ НА АВТОМАТИЧНОТО Колцина от хората днес мислят и знаят, що се крие зад привидно простите неща, които непрекъснато вършат с автоматична бързина? Кой се замисля например, колко сложни процеси са ходенето, гледането, слушането? Или още по-комплицираните процеси като говорът, четенето? Само физиолозите знаят, що се крие, да речем, зад простия гласен прочит на една дума. Ако поискате от тях да набележат поне в едри черти отделните моменти, от които е съчетан тоя процес, те ще ви кажат, че тук трябва да вземе участие преди всичко центъра на словесното зрение, после на словесната памет, някои специални двигателни центрове, след туй центровете, които направляват произнасянето на гласни и съгласни, на отделни срички, на цепи думи.
Хората произнасят за няколко секунди куп думи, често пъти съвсем нелепи, без и да помислят дори, колко
клетки
са взели участие при техния изговор, колко много нервна енергия е била изхарчена за тяхното произнасяне.
Понеже ние не правим почти никакво усилие когато приказваме, не ценим прекрасния дар да говорим - дарът на членоразделната реч, от която са лишени и животни и растения. Като вършим това без видимо усилие, без особено напрежение, ние не съзнаваме и енергията, която харчим при говора, не държим ни най-малко сметка за нея. Ала кой знае дали и Живата Природа, от чиито източници бива почерпена тази енергия, не държи сметка за нея? Спомнете си думите на евангелието: "За всяка празна дума ще дадете ответ". Ясно е тогава, защо във всички окултни школи на древността учениците са се учили първом да мълчат, а после да говорят.
към текста >>
61.
ЕДИНСТВО - ГЕОРГИ ТАХЧИЕВ
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Тези сили, които причиняват електромагнитната пулсация у растенията, причиняват и движенията на протоплазмата в
клетките
на растенията: циркулацията и ротацията; после, същите сили причиняват и тупането на сърцето, движението на кръвта в кръвоносните съдове и пр.
Това породи все по-голямо повдигане на спиритуалистичната вълна както в биологията, тъй и във всички други науки. Учените се натъкнаха на нови сили и способности в човека и в другите организми, които не се подаваха на старите начини на разбиране природата. По този начин се откриваха нови хоризонти, които от начало бяха скромни, но колкото повече се натрупваха фактите, толкоз повече се идваше до коренни пертурбации в разбирането на природата, в обяснението на явленията. Постепенно се подготвяше едно по-дълбоко и по-широко схващане на жизнените явления. Откри се в растенията електромагнитната пулсация, която има връзка с възкачването на соковете.
Тези сили, които причиняват електромагнитната пулсация у растенията, причиняват и движенията на протоплазмата в
клетките
на растенията: циркулацията и ротацията; после, същите сили причиняват и тупането на сърцето, движението на кръвта в кръвоносните съдове и пр.
Това беше вече едно разширение на познанията върху жизнените процеси. После се доказа, че космичният живот се отразява върху много явления на земята и даже ги дирижира. Напр. доказа се връзката между слънчевите петна и известни епидемии на земята. Даже се приготвиха статистически таблици за минимум и максимум на слънчевите петна в течение на множество десетилетия и тези таблици се съпоставиха с минимума и максимума в разпространението на епидемиите. После пак въз основа на дългогодишни статистични таблици се доказа връзката между слънчевите петна от една страна и земетресенията, плодородието, войните и пр.
към текста >>
62.
ДВА НАТЮРЕЛА - Г.
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Всички организми, включително и едноклетъчните, имат съзнание, само че съзнанието им е на разни степени,
Клетките
на човешкия организъм наподобяват по своето устройство и дейност доста на едноклетъчните организми; и следователно, не можем да им отречем известна степен на съзнание, макар и на доста ниска степен.
при идеално спазване на равновесието. В такива моменти самосъзнанието е отстранено и действува само подсъзнанието и тия нервни центрове, които регулират подсъзнателната дейност. Като друг пример за подсъзнание можем да вземем Физиологичните процеси в човешкото тяло. те се извършват тъй разумно, без да участвува в тях човешкото самосъзнание! Нещо повече, - ако би участвувало човешкото будно съзнание в тях, то би се внесъл известен безпорядък.
Всички организми, включително и едноклетъчните, имат съзнание, само че съзнанието им е на разни степени,
Клетките
на човешкия организъм наподобяват по своето устройство и дейност доста на едноклетъчните организми; и следователно, не можем да им отречем известна степен на съзнание, макар и на доста ниска степен.
Сборът от съзнанието на всички клетки на организма образува една от специалните области на подсъзнанието. Тук вече дохождаме до една по-дълбока област, а именно до способността на човека психически да действува върху физиологичните процеси на тялото си. Въз основа на това може да се отвори особен клон от медицината. В това отношение имаме доста примри из ежедневния живот. По-ярки, по-очебийни примери са някои хора, които са постигнали чрез дълги и многобройни опити да изменят по желание пулса си.
към текста >>
Сборът от съзнанието на всички
клетки
на организма образува една от специалните области на подсъзнанието.
В такива моменти самосъзнанието е отстранено и действува само подсъзнанието и тия нервни центрове, които регулират подсъзнателната дейност. Като друг пример за подсъзнание можем да вземем Физиологичните процеси в човешкото тяло. те се извършват тъй разумно, без да участвува в тях човешкото самосъзнание! Нещо повече, - ако би участвувало човешкото будно съзнание в тях, то би се внесъл известен безпорядък. Всички организми, включително и едноклетъчните, имат съзнание, само че съзнанието им е на разни степени, Клетките на човешкия организъм наподобяват по своето устройство и дейност доста на едноклетъчните организми; и следователно, не можем да им отречем известна степен на съзнание, макар и на доста ниска степен.
Сборът от съзнанието на всички
клетки
на организма образува една от специалните области на подсъзнанието.
Тук вече дохождаме до една по-дълбока област, а именно до способността на човека психически да действува върху физиологичните процеси на тялото си. Въз основа на това може да се отвори особен клон от медицината. В това отношение имаме доста примри из ежедневния живот. По-ярки, по-очебийни примери са някои хора, които са постигнали чрез дълги и многобройни опити да изменят по желание пулса си. Такива факти показват, че зад физиологични процеси на организма и в обикновения живот стои нещо съзнателно.
към текста >>
63.
АЙНЩАЙН ЗА СВЕТА И СЕБЕ СИ - ЕЛИ
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Тя влезе у мен и изпълни с радостен живот всичките ми
клетки
От всеки храст на моята градина в сребърни гнезда пееха пойни птици.
Ти заплака от непосилни страдания, а аз запях от несдържан възторг Лирата ми звънна с ярка сила. Когато ти раздаваше плодовете на своя труд аз се обогатявах. И ето, всичко това тук е твое. А когато ти умря за всеки грях, аз придобих своята пълна сила и красота и се поселих в този изряден дом. Тогава, тя, светещата неусетно се настани у мен и аз населих бялото жилище.
Тя влезе у мен и изпълни с радостен живот всичките ми
клетки
От всеки храст на моята градина в сребърни гнезда пееха пойни птици.
Сърничка бяла дойде - кротко създание и склони глава върху коляното ми. Смоковницата спускаше зрели плодове в скута ми. Тогава Тя засвири у мен със своята златна лира и пригласяше стихове със своя дълбоко прочувствен глас. Тя пееше за сълзите, които стават на бисери, за трънения венец, който се преобразява в слънчево сияние, за ония умрели, които можеха да възкръсват... Тя пееше за великото освобождение на този, който се мъчи, труди и работи.
към текста >>
64.
ПАНЕВРИТМИЯТА - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Учените хора считат, че животът е вечна или невечна (в по-ограничен смисъл) метаморфоза на протоплазмата на
клетките
в организмите; други считат, че животът е сбор от проявите на отделните индивиди и на хората, обществата в своята цялост.
- Защото в края на краищата всички хора умират и от тяхното лично дело не остава нищо. Или ще кажат, всеки един човек тика със своето дело самия живот напред, така светът се развива и еволюира. Може би нищо не би могло да се възрази на това, но всеки мислещ чувствува и вижда, че едно подобно развитие е безсмислено, защото няма цел, а еволюция без цел, без целесъобразност, не е еволюция. Въпросът се поставя малко по-широко - има ли смисъл животът въобще? Що е живот, трудно е да се отговори.
Учените хора считат, че животът е вечна или невечна (в по-ограничен смисъл) метаморфоза на протоплазмата на
клетките
в организмите; други считат, че животът е сбор от проявите на отделните индивиди и на хората, обществата в своята цялост.
Ала всички тези схващания са все механистични схващания, които спират на задънена улица. Виталистичното и Неовиталистичното течение в науката не схващат така въпроса за живота. Според тези учения счита се, че животът е нещо повече от материята, от механизма, в който се проявява. И наистина, неизмерима е разликата между една машина и живия организъм. Фактът, че ако една машина се повреди малко престава да функционира, а един жив организъм, ако се нарани, раната зараства сама и всичко тръгва в ред както и преди, говори много красноречиво в полза на Витализма (респ.
към текста >>
65.
МАЙКИ И БАЩИ В СВЕТЛИНАТА НА ЕДНА НОВА МИСЪЛ- Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Стремежът на Христа е да вземе надмощие над всички съзнания, над всички монади, над всички живи
клетки
, които образуват телата на хората и да ги направи безсмъртни и неразрушими.
Като в атанора на древните алхимици, в преходното им естество се вече образува, всред велики страдания, златото на мъдростта. Това злато е основният капитал на бъдещата култура. А сега, борбата още продължава. Докога ще трае тя? Тя ще трае дотогава, докогато вторият принцип, принципът на Христа вземе надмощие и организира не напълно организираните още мозъци и сърца на човеците.
Стремежът на Христа е да вземе надмощие над всички съзнания, над всички монади, над всички живи
клетки
, които образуват телата на хората и да ги направи безсмъртни и неразрушими.
Само тогава човечеството ще мине целокупно от преходното към непреходното, от смъртния към вечния живот. от царството на разединението към царството на вечното единение и хармония.
към текста >>
66.
ТЕМПЕРАМЕНТИ - Г.
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Ето защо при асимилирането на растителната храна човешките
клетки
ще развиват по-голяма активност, по-голяма дейност, ще вложат по-вече и по-дълбоки свои сили в действие, и заедно с това ще направят по-голям прогрес, ще се събудят в по-голяма степен.
Освен грубата материална част на храната, ползувате ни в нея още други две неща: а именно праната, Животният магнетизъм, който прониква храната и който иде в организма със слънчевите лъчи. И после, с храната ние приемаме нещо психично, духовно. Праната, която прониква чрез светлинните лъчи в растенията, е повече запазила своя първоначален жизнен ритъм, а у животните той е вече по-видоизменен. Ето защо, с растителната храна праната се приема в своя по-първичен ритъм. Материята на растенията е по-далеч от тая на човешкия организъм, отколкото материята на животинското тяло.
Ето защо при асимилирането на растителната храна човешките
клетки
ще развиват по-голяма активност, по-голяма дейност, ще вложат по-вече и по-дълбоки свои сили в действие, и заедно с това ще направят по-голям прогрес, ще се събудят в по-голяма степен.
Защото трябва да се знае, че напредъкът на човека между другото зависи и от силите, които са събудени в клетките. Много от човешките клетки са още с ненапълно проявени сили. Много от техните сили са още в потенциално състояние и такива клетки можем да наречем до известна степен несъбудени. И човешкото творчество, човешката даровитост зависи между другото и от количеството на клетките, събудени в неговото тяло и от степента на тяхното събуждане. Защото сборът от съзнанието на всички клетки на човешкия организъм образува част от съзнанието и подсъзнанието на човека.
към текста >>
Защото трябва да се знае, че напредъкът на човека между другото зависи и от силите, които са събудени в
клетките
.
И после, с храната ние приемаме нещо психично, духовно. Праната, която прониква чрез светлинните лъчи в растенията, е повече запазила своя първоначален жизнен ритъм, а у животните той е вече по-видоизменен. Ето защо, с растителната храна праната се приема в своя по-първичен ритъм. Материята на растенията е по-далеч от тая на човешкия организъм, отколкото материята на животинското тяло. Ето защо при асимилирането на растителната храна човешките клетки ще развиват по-голяма активност, по-голяма дейност, ще вложат по-вече и по-дълбоки свои сили в действие, и заедно с това ще направят по-голям прогрес, ще се събудят в по-голяма степен.
Защото трябва да се знае, че напредъкът на човека между другото зависи и от силите, които са събудени в
клетките
.
Много от човешките клетки са още с ненапълно проявени сили. Много от техните сили са още в потенциално състояние и такива клетки можем да наречем до известна степен несъбудени. И човешкото творчество, човешката даровитост зависи между другото и от количеството на клетките, събудени в неговото тяло и от степента на тяхното събуждане. Защото сборът от съзнанието на всички клетки на човешкия организъм образува част от съзнанието и подсъзнанието на човека. Ето защо, растителната храна дава по-голям подтик към дейност на човешкия организъм.
към текста >>
Много от човешките
клетки
са още с ненапълно проявени сили.
Праната, която прониква чрез светлинните лъчи в растенията, е повече запазила своя първоначален жизнен ритъм, а у животните той е вече по-видоизменен. Ето защо, с растителната храна праната се приема в своя по-първичен ритъм. Материята на растенията е по-далеч от тая на човешкия организъм, отколкото материята на животинското тяло. Ето защо при асимилирането на растителната храна човешките клетки ще развиват по-голяма активност, по-голяма дейност, ще вложат по-вече и по-дълбоки свои сили в действие, и заедно с това ще направят по-голям прогрес, ще се събудят в по-голяма степен. Защото трябва да се знае, че напредъкът на човека между другото зависи и от силите, които са събудени в клетките.
Много от човешките
клетки
са още с ненапълно проявени сили.
Много от техните сили са още в потенциално състояние и такива клетки можем да наречем до известна степен несъбудени. И човешкото творчество, човешката даровитост зависи между другото и от количеството на клетките, събудени в неговото тяло и от степента на тяхното събуждане. Защото сборът от съзнанието на всички клетки на човешкия организъм образува част от съзнанието и подсъзнанието на човека. Ето защо, растителната храна дава по-голям подтик към дейност на човешкия организъм. Ето защо, растителната храна прави човека по-деен, по-даровит, по-активен, по-жизнеспособен.
към текста >>
Много от техните сили са още в потенциално състояние и такива
клетки
можем да наречем до известна степен несъбудени.
Ето защо, с растителната храна праната се приема в своя по-първичен ритъм. Материята на растенията е по-далеч от тая на човешкия организъм, отколкото материята на животинското тяло. Ето защо при асимилирането на растителната храна човешките клетки ще развиват по-голяма активност, по-голяма дейност, ще вложат по-вече и по-дълбоки свои сили в действие, и заедно с това ще направят по-голям прогрес, ще се събудят в по-голяма степен. Защото трябва да се знае, че напредъкът на човека между другото зависи и от силите, които са събудени в клетките. Много от човешките клетки са още с ненапълно проявени сили.
Много от техните сили са още в потенциално състояние и такива
клетки
можем да наречем до известна степен несъбудени.
И човешкото творчество, човешката даровитост зависи между другото и от количеството на клетките, събудени в неговото тяло и от степента на тяхното събуждане. Защото сборът от съзнанието на всички клетки на човешкия организъм образува част от съзнанието и подсъзнанието на човека. Ето защо, растителната храна дава по-голям подтик към дейност на човешкия организъм. Ето защо, растителната храна прави човека по-деен, по-даровит, по-активен, по-жизнеспособен. От най-новите научни изследвания вече напълно научно е установена радиацията на организмите, - съществуването на известни лъчи.
към текста >>
И човешкото творчество, човешката даровитост зависи между другото и от количеството на
клетките
, събудени в неговото тяло и от степента на тяхното събуждане.
Материята на растенията е по-далеч от тая на човешкия организъм, отколкото материята на животинското тяло. Ето защо при асимилирането на растителната храна човешките клетки ще развиват по-голяма активност, по-голяма дейност, ще вложат по-вече и по-дълбоки свои сили в действие, и заедно с това ще направят по-голям прогрес, ще се събудят в по-голяма степен. Защото трябва да се знае, че напредъкът на човека между другото зависи и от силите, които са събудени в клетките. Много от човешките клетки са още с ненапълно проявени сили. Много от техните сили са още в потенциално състояние и такива клетки можем да наречем до известна степен несъбудени.
И човешкото творчество, човешката даровитост зависи между другото и от количеството на
клетките
, събудени в неговото тяло и от степента на тяхното събуждане.
Защото сборът от съзнанието на всички клетки на човешкия организъм образува част от съзнанието и подсъзнанието на човека. Ето защо, растителната храна дава по-голям подтик към дейност на човешкия организъм. Ето защо, растителната храна прави човека по-деен, по-даровит, по-активен, по-жизнеспособен. От най-новите научни изследвания вече напълно научно е установена радиацията на организмите, - съществуването на известни лъчи. които изпуща тялото на кристала, растението, животното и човека.
към текста >>
Защото сборът от съзнанието на всички
клетки
на човешкия организъм образува част от съзнанието и подсъзнанието на човека.
Ето защо при асимилирането на растителната храна човешките клетки ще развиват по-голяма активност, по-голяма дейност, ще вложат по-вече и по-дълбоки свои сили в действие, и заедно с това ще направят по-голям прогрес, ще се събудят в по-голяма степен. Защото трябва да се знае, че напредъкът на човека между другото зависи и от силите, които са събудени в клетките. Много от човешките клетки са още с ненапълно проявени сили. Много от техните сили са още в потенциално състояние и такива клетки можем да наречем до известна степен несъбудени. И човешкото творчество, човешката даровитост зависи между другото и от количеството на клетките, събудени в неговото тяло и от степента на тяхното събуждане.
Защото сборът от съзнанието на всички
клетки
на човешкия организъм образува част от съзнанието и подсъзнанието на човека.
Ето защо, растителната храна дава по-голям подтик към дейност на човешкия организъм. Ето защо, растителната храна прави човека по-деен, по-даровит, по-активен, по-жизнеспособен. От най-новите научни изследвания вече напълно научно е установена радиацията на организмите, - съществуването на известни лъчи. които изпуща тялото на кристала, растението, животното и човека. Обаче таз радиация е нещо организирано.
към текста >>
67.
ИЗ ЖИВОТО СЛОВО
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Тези велики братя на човечеството са произлезли все от човешката раса, те са все безсмъртни
клетки
на Великия Космичен Човек, но са минали по свой път на развитие милиарди години преди земния човек, при условия много по-благоприятни, които са използували разумно.
Те са същества, чиито тела са високо организирани образувани от чиста, лъчиста материя. И един ангел може така да владее тялото си, че да става видим и невидим. Той може свободно да пътува в безпределното пространство със скорост много по-голяма от тази на светлината, той може да преброди цели слънчеви системи, цели звездни вселени. Ангелите също се намират на разни степени на развитие, но те се делят изобщо на две възвишени царства. Тези от по-високото царство рядко слизат на земята, а принадлежащите към по-долното царство слизат по-често, за да помагат за духовното повдигане на хората.
Тези велики братя на човечеството са произлезли все от човешката раса, те са все безсмъртни
клетки
на Великия Космичен Човек, но са минали по свой път на развитие милиарди години преди земния човек, при условия много по-благоприятни, които са използували разумно.
И ако животът на човечеството върви по известен план, ако на земята цъфтят култури, с техните науки, религии, изкуства, ако хората имат един вечен стремеж към развитие и съвършенство, това се дължи на тия разумни същества, които са тясно свързани с хората, които постоянно работят и се грижат за тях. От техните сърца блика любов, радост и живот. И благодарение на този техен импулс хората живеят и се стремят. Тяхното желание е човечеството да добие онази светлина, която те имат, онази свобода, на която те се радват. Те искат да научат човеците да живеят съобразно с ония велики закони, по които те живеят.
към текста >>
68.
НАРОД И ТВОРЧЕСТВО - Д-Р Е. Р. КОЕН
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Всички предшествуващи култури, през които са минали растенията, животните и човешките раси са складирани в потенциално състояние в
клетките
на човешкия организъм.
През тия 250 милиарда години той е минал през много форми, много фази на развитие. И целият този почти безкраен ред от органически форми, които природата е създала, представят стадии, през които е минал човешкият дух. Те са едно велико училище, в което той се е учил. И всичките му знания, придобити в течение на тези 250 милиарда години, са складирани в неговата малка глава, в неговия мозък". На друго място той казва: „Тъй както е създаден организма на сегашния човек, той съдържа в себе си всички предишни култури, изразени в една или друга форма.
Всички предшествуващи култури, през които са минали растенията, животните и човешките раси са складирани в потенциално състояние в
клетките
на човешкия организъм.
Има клетки от минерален произход, които са минали през минералното царство и разбират прекрасно законите му. Има клетки от растителното царство - отлични химици, клетки от животинското царство. Има четвърта категория клетки, които са минали през света на разумните същества, и те са които образуват мозъка на човека. Това са клетки напреднали, с висока култура". Освен туй, всеки орган на човешкото тяло, според Учителя, е резултат на разумни сили, които са действували в течение на много години, при специални условия, за да го създадат и приспособят за неговите функции.
към текста >>
Има
клетки
от минерален произход, които са минали през минералното царство и разбират прекрасно законите му.
И целият този почти безкраен ред от органически форми, които природата е създала, представят стадии, през които е минал човешкият дух. Те са едно велико училище, в което той се е учил. И всичките му знания, придобити в течение на тези 250 милиарда години, са складирани в неговата малка глава, в неговия мозък". На друго място той казва: „Тъй както е създаден организма на сегашния човек, той съдържа в себе си всички предишни култури, изразени в една или друга форма. Всички предшествуващи култури, през които са минали растенията, животните и човешките раси са складирани в потенциално състояние в клетките на човешкия организъм.
Има
клетки
от минерален произход, които са минали през минералното царство и разбират прекрасно законите му.
Има клетки от растителното царство - отлични химици, клетки от животинското царство. Има четвърта категория клетки, които са минали през света на разумните същества, и те са които образуват мозъка на човека. Това са клетки напреднали, с висока култура". Освен туй, всеки орган на човешкото тяло, според Учителя, е резултат на разумни сили, които са действували в течение на много години, при специални условия, за да го създадат и приспособят за неговите функции. Ето какво говори той за ръката например: „В ръката е написана историята на човечеството.
към текста >>
Има
клетки
от растителното царство - отлични химици,
клетки
от животинското царство.
Те са едно велико училище, в което той се е учил. И всичките му знания, придобити в течение на тези 250 милиарда години, са складирани в неговата малка глава, в неговия мозък". На друго място той казва: „Тъй както е създаден организма на сегашния човек, той съдържа в себе си всички предишни култури, изразени в една или друга форма. Всички предшествуващи култури, през които са минали растенията, животните и човешките раси са складирани в потенциално състояние в клетките на човешкия организъм. Има клетки от минерален произход, които са минали през минералното царство и разбират прекрасно законите му.
Има
клетки
от растителното царство - отлични химици,
клетки
от животинското царство.
Има четвърта категория клетки, които са минали през света на разумните същества, и те са които образуват мозъка на човека. Това са клетки напреднали, с висока култура". Освен туй, всеки орган на човешкото тяло, според Учителя, е резултат на разумни сили, които са действували в течение на много години, при специални условия, за да го създадат и приспособят за неговите функции. Ето какво говори той за ръката например: „В ръката е написана историята на човечеството. Всичко, което миналите култури са създали, е отбелязано на нея.
към текста >>
Има четвърта категория
клетки
, които са минали през света на разумните същества, и те са които образуват мозъка на човека.
И всичките му знания, придобити в течение на тези 250 милиарда години, са складирани в неговата малка глава, в неговия мозък". На друго място той казва: „Тъй както е създаден организма на сегашния човек, той съдържа в себе си всички предишни култури, изразени в една или друга форма. Всички предшествуващи култури, през които са минали растенията, животните и човешките раси са складирани в потенциално състояние в клетките на човешкия организъм. Има клетки от минерален произход, които са минали през минералното царство и разбират прекрасно законите му. Има клетки от растителното царство - отлични химици, клетки от животинското царство.
Има четвърта категория
клетки
, които са минали през света на разумните същества, и те са които образуват мозъка на човека.
Това са клетки напреднали, с висока култура". Освен туй, всеки орган на човешкото тяло, според Учителя, е резултат на разумни сили, които са действували в течение на много години, при специални условия, за да го създадат и приспособят за неговите функции. Ето какво говори той за ръката например: „В ръката е написана историята на човечеството. Всичко, което миналите култури са създали, е отбелязано на нея. Вие виждате, да речем, линията на живота?
към текста >>
Това са
клетки
напреднали, с висока култура".
На друго място той казва: „Тъй както е създаден организма на сегашния човек, той съдържа в себе си всички предишни култури, изразени в една или друга форма. Всички предшествуващи култури, през които са минали растенията, животните и човешките раси са складирани в потенциално състояние в клетките на човешкия организъм. Има клетки от минерален произход, които са минали през минералното царство и разбират прекрасно законите му. Има клетки от растителното царство - отлични химици, клетки от животинското царство. Има четвърта категория клетки, които са минали през света на разумните същества, и те са които образуват мозъка на човека.
Това са
клетки
напреднали, с висока култура".
Освен туй, всеки орган на човешкото тяло, според Учителя, е резултат на разумни сили, които са действували в течение на много години, при специални условия, за да го създадат и приспособят за неговите функции. Ето какво говори той за ръката например: „В ръката е написана историята на човечеството. Всичко, което миналите култури са създали, е отбелязано на нея. Вие виждате, да речем, линията на живота? Знаете ли как е създадена тя?
към текста >>
69.
РАДИЕСТЕЗИЯТА - ИНЖ. Р.Н.
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Днес схващането на Хекел, че имаме безядрени
клетки
- „монери", не издържа критика.
Тя е аналогична на протоплазмата на една жива клетка. Вярно е, че всичките жизнени процеси стават в тази протоплазма, ала тя е неорганизирана без ядро. В него са централизирани всички ръководни сили на развитието на цялата клетка. Съвременната биология не може да ни разкрие процеса на сформирането на ядрото. Ние не знаем, как се е появило то, ние го намираме във всяка, дори и най-малката, клетчица.
Днес схващането на Хекел, че имаме безядрени
клетки
- „монери", не издържа критика.
Не представляват ли ядра, които организират живота на масата, онзи единици, които със своето дело издигат хората, народите и света? Ще кажем, че в обществения живот, тези единици са рожба все на масата, ние го забелязваме това, ние виждаме тяхното издигане пред очите си. Би трябвало човек да бъде безумен, да твърди, че тези единици физически не са рожба на масата, на своята среда. Можем, обаче, да оспорим твърденията, че тези хора са също и духовна рожба на своята среда. Една ниско стояща маса не може да създава гении, а ние най-често виждаме гениални прояви всред първобитни народи.
към текста >>
70.
ЧЕЛОТО НА ЧОВЕКА - Г.
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
За да се смели храната в стомаха и червата и да влезе в кръвта и да се приеме от
клетките
на тялото, са нужни например 4-5 часа.
Например, кое е най-важното в храната? Освен обикновеният химичен състав на храната важно е и онова количество на жизнена сила или прана в нея. Важно е нейното количество и качество. Един пример, който ще поясни тая мисъл: да си представим един човек, който не е ял три дни и доста отслабнал физически, че не е способен да отиде цел ден да копае в градината. Той се нахранва.
За да се смели храната в стомаха и червата и да влезе в кръвта и да се приеме от
клетките
на тялото, са нужни например 4-5 часа.
Обаче тоя човек веднага след нахранването е вече способен да отиде да копае градината. Как се обяснява това? Нервите на езика, небцето, венците и пр. възприемат от храната жизнената сила, праната и тя веднага се препраща по цялото тяло и повдига организма. Как се обяснява култивиране на клетки и тъкани „in vitro"?
към текста >>
Как се обяснява култивиране на
клетки
и тъкани „in vitro"?
За да се смели храната в стомаха и червата и да влезе в кръвта и да се приеме от клетките на тялото, са нужни например 4-5 часа. Обаче тоя човек веднага след нахранването е вече способен да отиде да копае градината. Как се обяснява това? Нервите на езика, небцето, венците и пр. възприемат от храната жизнената сила, праната и тя веднага се препраща по цялото тяло и повдига организма.
Как се обяснява култивиране на
клетки
и тъкани „in vitro"?
Под това название е известен в биологията фактът, че клетки и тъкани, отделени от организма, могат да продължат при известни случаи живота си и даже да се размножават, да се делят. Това се обяснява със следното обстоятелство: силите на етерното тяло - тая жизнена сила - продължава да пребивава още известно време в тия клетки и тъкани. Присъствието на етерното тяло и на по-горните съставни части на организма придава на тялото оная чувствителност, която отличава всяка жива твар; при анестетичните средства (упойки): хлороформ, етер и пр., тялото става безчувствено и на това се основава тяхната употреба при операция. На кое се дължи това действие на тия анестетични средства? Окултните изследвания са доказали, че при тоя случай имаме излъчване на голяма част от етерния двойник заедно с всички други по-горни съставни части, (пълно отделяне на етерния двойник няма, защото това би значило смърт).
към текста >>
Под това название е известен в биологията фактът, че
клетки
и тъкани, отделени от организма, могат да продължат при известни случаи живота си и даже да се размножават, да се делят.
Обаче тоя човек веднага след нахранването е вече способен да отиде да копае градината. Как се обяснява това? Нервите на езика, небцето, венците и пр. възприемат от храната жизнената сила, праната и тя веднага се препраща по цялото тяло и повдига организма. Как се обяснява култивиране на клетки и тъкани „in vitro"?
Под това название е известен в биологията фактът, че
клетки
и тъкани, отделени от организма, могат да продължат при известни случаи живота си и даже да се размножават, да се делят.
Това се обяснява със следното обстоятелство: силите на етерното тяло - тая жизнена сила - продължава да пребивава още известно време в тия клетки и тъкани. Присъствието на етерното тяло и на по-горните съставни части на организма придава на тялото оная чувствителност, която отличава всяка жива твар; при анестетичните средства (упойки): хлороформ, етер и пр., тялото става безчувствено и на това се основава тяхната употреба при операция. На кое се дължи това действие на тия анестетични средства? Окултните изследвания са доказали, че при тоя случай имаме излъчване на голяма част от етерния двойник заедно с всички други по-горни съставни части, (пълно отделяне на етерния двойник няма, защото това би значило смърт). И тогаз тялото, лишено от оня елемент, който й дава чувствителността, става напълно безчувствено.
към текста >>
Това се обяснява със следното обстоятелство: силите на етерното тяло - тая жизнена сила - продължава да пребивава още известно време в тия
клетки
и тъкани.
Как се обяснява това? Нервите на езика, небцето, венците и пр. възприемат от храната жизнената сила, праната и тя веднага се препраща по цялото тяло и повдига организма. Как се обяснява култивиране на клетки и тъкани „in vitro"? Под това название е известен в биологията фактът, че клетки и тъкани, отделени от организма, могат да продължат при известни случаи живота си и даже да се размножават, да се делят.
Това се обяснява със следното обстоятелство: силите на етерното тяло - тая жизнена сила - продължава да пребивава още известно време в тия
клетки
и тъкани.
Присъствието на етерното тяло и на по-горните съставни части на организма придава на тялото оная чувствителност, която отличава всяка жива твар; при анестетичните средства (упойки): хлороформ, етер и пр., тялото става безчувствено и на това се основава тяхната употреба при операция. На кое се дължи това действие на тия анестетични средства? Окултните изследвания са доказали, че при тоя случай имаме излъчване на голяма част от етерния двойник заедно с всички други по-горни съставни части, (пълно отделяне на етерния двойник няма, защото това би значило смърт). И тогаз тялото, лишено от оня елемент, който й дава чувствителността, става напълно безчувствено. При голямо уплашване или при друго някое голямо сътресение пак може да стане частично, по-голямо или по-малко излъчване на етерното тяло и тогаз лицето пада в „несвяст", „примира".
към текста >>
71.
СИМВОЛИЗМЪТ В ЖИВОТА - Д-Р ЕЛ. РАФ. КОЕН
 
Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Научи тия
клетки
да мислят така, както ти мислиш.
Да живееш, ще рече да мислиш. Защо човек страда, когато е болен? Защото ония органи, които боледуват у него, не се подчиняват на неговата мисъл. Те са се индивидуализирали, те искат да живеят отделно, по свое разбиране, което не хармонира с общите интереси на организма. Но тези органи са живи - всяка клетка у тях е съзнателна.
Научи тия
клетки
да мислят така, както ти мислиш.
Проектирай своята мисъл в тях и ги накарай да трептят в хармония с твоята мисъл. Тогава болестта сама по себе си ще изчезне. Тези клетки трябва да разберат, че ти си господар. А човек наистина е господар, когато мисли. Всеки човек, който мисли, е господар.
към текста >>
Тези
клетки
трябва да разберат, че ти си господар.
Те са се индивидуализирали, те искат да живеят отделно, по свое разбиране, което не хармонира с общите интереси на организма. Но тези органи са живи - всяка клетка у тях е съзнателна. Научи тия клетки да мислят така, както ти мислиш. Проектирай своята мисъл в тях и ги накарай да трептят в хармония с твоята мисъл. Тогава болестта сама по себе си ще изчезне.
Тези
клетки
трябва да разберат, че ти си господар.
А човек наистина е господар, когато мисли. Всеки човек, който мисли, е господар. Който не мисли е роб. Що е робство? - Липса на мисъл!
към текста >>
72.
ПРАКТИЧНИЯ ЧОВЕК ОТ ХАРАКТЕРОЛОГИЧНО ГЛЕДИЩЕ- Д.Р НОВОТНИ
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Внимателно разделя двете
клетки
, без да ги повреди и отглежда всяка от тях поотделно.
Биологичните явления не могат вече да се разберат като механични, като плод на физико-химични сили. Това стана причина за едно по-дълбоко разбиране на биологичните проблеми. Ще разгледаме някои от тия факти. Опити на Ханс Дриш Ханс Дриш, професор по зоология в Лайпциг, а после - по философия, е правил опити върху яйцата на морския таралеж. Той взема оплоденото яйце веднага след първото деление.
Внимателно разделя двете
клетки
, без да ги повреди и отглежда всяка от тях поотделно.
Всяка от тях дава нова цяла бластула, нова цяла граструла, типичен цел плутеус (ларвена фаза на иглокожите). Изпърво всяка клетка чрез клетъчно деление образува нещо като полузародиш. И този последният чрез разместване на клетъчния материал дава цяла ларва с пълна симетричност, без да има типичен рекуперационен процес (т.е., не се образува другата половина на ларвата чрез пъпкуване). Когато Дриш е правил опити след второто деление на оплоденото яйце, във фазата на 4 клетки, то пак всяка отделна клетка давала същия резултат. От този опит може да се извади следното заключение: полузародишът чрез разместване на клетките дава цяла форма, само че по-малка.
към текста >>
Когато Дриш е правил опити след второто деление на оплоденото яйце, във фазата на 4
клетки
, то пак всяка отделна клетка давала същия резултат.
Той взема оплоденото яйце веднага след първото деление. Внимателно разделя двете клетки, без да ги повреди и отглежда всяка от тях поотделно. Всяка от тях дава нова цяла бластула, нова цяла граструла, типичен цел плутеус (ларвена фаза на иглокожите). Изпърво всяка клетка чрез клетъчно деление образува нещо като полузародиш. И този последният чрез разместване на клетъчния материал дава цяла ларва с пълна симетричност, без да има типичен рекуперационен процес (т.е., не се образува другата половина на ларвата чрез пъпкуване).
Когато Дриш е правил опити след второто деление на оплоденото яйце, във фазата на 4
клетки
, то пак всяка отделна клетка давала същия резултат.
От този опит може да се извади следното заключение: полузародишът чрез разместване на клетките дава цяла форма, само че по-малка. Това разместване представлява регулация. Тая регулация именно показва, че в организма има нещо, което не може да се подаде по никой начин на механистично обяснение. Кое е характерно при биологичните явления? При всяко изменение на организма от външната среда, организмът винаги реагира целесъобразно.
към текста >>
От този опит може да се извади следното заключение: полузародишът чрез разместване на
клетките
дава цяла форма, само че по-малка.
Внимателно разделя двете клетки, без да ги повреди и отглежда всяка от тях поотделно. Всяка от тях дава нова цяла бластула, нова цяла граструла, типичен цел плутеус (ларвена фаза на иглокожите). Изпърво всяка клетка чрез клетъчно деление образува нещо като полузародиш. И този последният чрез разместване на клетъчния материал дава цяла ларва с пълна симетричност, без да има типичен рекуперационен процес (т.е., не се образува другата половина на ларвата чрез пъпкуване). Когато Дриш е правил опити след второто деление на оплоденото яйце, във фазата на 4 клетки, то пак всяка отделна клетка давала същия резултат.
От този опит може да се извади следното заключение: полузародишът чрез разместване на
клетките
дава цяла форма, само че по-малка.
Това разместване представлява регулация. Тая регулация именно показва, че в организма има нещо, което не може да се подаде по никой начин на механистично обяснение. Кое е характерно при биологичните явления? При всяко изменение на организма от външната среда, организмът винаги реагира целесъобразно. Това именно е регулация.
към текста >>
Делението на
клетките
става при тия условия по посока перпендикулярна на натиска, т.е. настрани.
Има нещо в организма, което е над физико-химичното, над механичното. Можем да го наречем както си искаме: разумно, психично, витална сила, ентелехия и пр. Това не изменя същността. За да се хвърли по-голяма светлина върху този въпрос, Дриш направил следния опит: поставил яйца на морски таралеж при съвсем особени условия - между две стъкълца – и упражнявал натиск върху тях. От натиска яйцето се сплесква на тънка плочка.
Делението на
клетките
става при тия условия по посока перпендикулярна на натиска, т.е. настрани.
Получава се обезформен зародиш, приличен на плочка. Веднага след премахването на натиска, как става възстановяването на нормалната ларвена форма? Клетъчното деление вече почва да става в посока, перпендикулярна на предидущата посока на деление, т.е. по посоката, по която по-рано е бил упражняван натиск. И по този начин се получава нормален организъм.
към текста >>
Тя веднага по най-целесъобразен, по най-късия път възстановява своята нормална форма, като става деленето на
клетките
по посока перпендикулярна на предидущата посока на деление.
Клетъчното деление вече почва да става в посока, перпендикулярна на предидущата посока на деление, т.е. по посоката, по която по-рано е бил упражняван натиск. И по този начин се получава нормален организъм. Какво констатираме, тук? Ларвата поради натиска е деформирана, обаче, тя има в себе си силата на регулацията.
Тя веднага по най-целесъобразен, по най-късия път възстановява своята нормална форма, като става деленето на
клетките
по посока перпендикулярна на предидущата посока на деление.
Тук виждаме още по-ясно регулативната сила на организма. Регулативната сила някои искат да обяснят чрез хормони. Обаче Дриш възразява на това така. Регулацията не е един прост хомогенен акт, за който може да послужи един установен специфичен материал, напр., някой вид хормон, но тя е един извънредно сложен процес и то типичен; в разни специални случаи регулацията се проявява по специални начини. Опитите на Харисон Някой може да каже, че тая регулативна способност на организма, че това целесъобразно реагиране на организма се е изработило чрез естествения подбор.
към текста >>
По стъблото се появяват червени пръстени от
клетки
.
Типични в това отношение са опитите на Харисон. Той е правил опити с ларви на разни видове земноводни. Той е правил присаждане на два крайника (съединение) у зародиша, сливал ги е в едно или е отнемал един крайник и го е поставял на същото място, само че превърнат в обратно положение и пр.. И при всички тия случаи в края на краищата чрез регулационен процес се е получавала нормална форма. Всеки ще признае, че в миналите поколения организмът никога не е бил поставян в такова състояние: присаждане на един крайник върху друг или превръщане обратно на един крайник и пр.. Опити с колониални хидромедузи Опитите са били правени с вида Тубулария. Ако махнем един хидроид от колонията, той се възобновява обаче не чрез обикновена регенерация, но чрез комбинираната работа на цялото стъбло.
По стъблото се появяват червени пръстени от
клетки
.
Те са зачатъци на бъдещите пипала на нови хидроиди. Дриш отстранил горния пръстен и организмът при този случай избира един от тия трите начина: 1. От долния пръстен се образува нов пръстен, който да замести отстранения. 2. Организмът абсорбира всичко което е новообразувано и образува всичко отначало. 3. Довършва това, което е останало след отстраняването на втория пръстен и след това, чрез допълнителна регенерация, допълва останалите части на хидроида.
към текста >>
Нейните
клетки
стават подобни на ембрионалните.
Тук виждаме целесъобразност, защото при добро хранене организмът разполага с материал за истинска регенерация, а при недобро хранене такъв материал липсва и затова организмът се принуждава да размести съществуващите вече части, за да се дойде до цялата форма. РЕГУЛАЦИЯ ЧРЕЗ ПОДМЛАДИТЕЛЕН ПРОЦЕС, Т.Е. ЧРЕЗ ПРЕВРЪЩАНЕ В ЕМБРИОНАЛНО СЪСТОЯНИЕ Опити с Асцидията Клавелина Тая асцидия се състои от две части: от хрилна торба и стомашна част. Ако разделим тия две части, то стомашната част може да регенерира останалата част. А хрилната торба може в някои случаи направо да регенерира (възстанови) стомашната част или пък да прибегне към нещо особено, което е много оригинално и от голямо теоретично значение: хрилната торба изгубва своята типична организация и идва до едно първично, ембрионално състояние.
Нейните
клетки
стават подобни на ембрионалните.
И след това тия клетки дават една нова форма, и то вече не хрилна торба, но цяла напълно развита асцидия. Има спор по въпроса, дали подмладяването, възвръщането към ембрионалното състояние на отделната хрилна торба става чрез връщане на задна диференцираните вече клетки на хрилната торба или става чрез участието на множество резервни ембрионални клетки. Но това не е важно в случая. Важното е, че организацията се опростява, става подобна на ембрионалната и след това отново се организира по нов начин. Ако разгледаме по-дълбоко този начин, ще видим, колко е голяма целесъобразността в случая.
към текста >>
И след това тия
клетки
дават една нова форма, и то вече не хрилна торба, но цяла напълно развита асцидия.
РЕГУЛАЦИЯ ЧРЕЗ ПОДМЛАДИТЕЛЕН ПРОЦЕС, Т.Е. ЧРЕЗ ПРЕВРЪЩАНЕ В ЕМБРИОНАЛНО СЪСТОЯНИЕ Опити с Асцидията Клавелина Тая асцидия се състои от две части: от хрилна торба и стомашна част. Ако разделим тия две части, то стомашната част може да регенерира останалата част. А хрилната торба може в някои случаи направо да регенерира (възстанови) стомашната част или пък да прибегне към нещо особено, което е много оригинално и от голямо теоретично значение: хрилната торба изгубва своята типична организация и идва до едно първично, ембрионално състояние. Нейните клетки стават подобни на ембрионалните.
И след това тия
клетки
дават една нова форма, и то вече не хрилна торба, но цяла напълно развита асцидия.
Има спор по въпроса, дали подмладяването, възвръщането към ембрионалното състояние на отделната хрилна торба става чрез връщане на задна диференцираните вече клетки на хрилната торба или става чрез участието на множество резервни ембрионални клетки. Но това не е важно в случая. Важното е, че организацията се опростява, става подобна на ембрионалната и след това отново се организира по нов начин. Ако разгледаме по-дълбоко този начин, ще видим, колко е голяма целесъобразността в случая. Защото хрилната торба е вече твърде много диференцирана, и ако се направи само разместване на клетките, не може да се постигне лесно образуването на цял нов организъм.
към текста >>
Има спор по въпроса, дали подмладяването, възвръщането към ембрионалното състояние на отделната хрилна торба става чрез връщане на задна диференцираните вече
клетки
на хрилната торба или става чрез участието на множество резервни ембрионални
клетки
.
ЧРЕЗ ПРЕВРЪЩАНЕ В ЕМБРИОНАЛНО СЪСТОЯНИЕ Опити с Асцидията Клавелина Тая асцидия се състои от две части: от хрилна торба и стомашна част. Ако разделим тия две части, то стомашната част може да регенерира останалата част. А хрилната торба може в някои случаи направо да регенерира (възстанови) стомашната част или пък да прибегне към нещо особено, което е много оригинално и от голямо теоретично значение: хрилната торба изгубва своята типична организация и идва до едно първично, ембрионално състояние. Нейните клетки стават подобни на ембрионалните. И след това тия клетки дават една нова форма, и то вече не хрилна торба, но цяла напълно развита асцидия.
Има спор по въпроса, дали подмладяването, възвръщането към ембрионалното състояние на отделната хрилна торба става чрез връщане на задна диференцираните вече
клетки
на хрилната торба или става чрез участието на множество резервни ембрионални
клетки
.
Но това не е важно в случая. Важното е, че организацията се опростява, става подобна на ембрионалната и след това отново се организира по нов начин. Ако разгледаме по-дълбоко този начин, ще видим, колко е голяма целесъобразността в случая. Защото хрилната торба е вече твърде много диференцирана, и ако се направи само разместване на клетките, не може да се постигне лесно образуването на цял нов организъм. Горе цитирахме само една малка част от опитите на новите изследователи в тая област.
към текста >>
Защото хрилната торба е вече твърде много диференцирана, и ако се направи само разместване на
клетките
, не може да се постигне лесно образуването на цял нов организъм.
И след това тия клетки дават една нова форма, и то вече не хрилна торба, но цяла напълно развита асцидия. Има спор по въпроса, дали подмладяването, възвръщането към ембрионалното състояние на отделната хрилна торба става чрез връщане на задна диференцираните вече клетки на хрилната торба или става чрез участието на множество резервни ембрионални клетки. Но това не е важно в случая. Важното е, че организацията се опростява, става подобна на ембрионалната и след това отново се организира по нов начин. Ако разгледаме по-дълбоко този начин, ще видим, колко е голяма целесъобразността в случая.
Защото хрилната торба е вече твърде много диференцирана, и ако се направи само разместване на
клетките
, не може да се постигне лесно образуването на цял нов организъм.
Горе цитирахме само една малка част от опитите на новите изследователи в тая област. Има още много такива случаи, дето е тъй очебийна регулативната сила на организма, която не се поддава на никакво обяснение чрез механичен фактор и това води към приемане на един не механичен принцип за обяснение за биологичните явления. За да хвърлим светлина върху биологичните проблеми, трябва да изучим природата по три начина: изучаването на външните форми. Това е изучаването на природата по форма. После трябва да се изучат силите, които организират формите.
към текста >>
73.
LE MAITRE PARLE - LE FEU SACRE
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Тази жена показва и други способности: като с микроскоп тя вижда в
клетките
и тъканите.
Личия Нервал може да вижда вътрешността на човешкото тяло по-сигурно от рентгеновия апарат. Интересното е, че тя няма понятие от медицина, анатомия и паталогия. Тя се изразява просто, когато има да описва това, което вижда. Тя Изпада в почуда пред явленията на кръвообращението. Сложният механизъм на сърцето я плаши.
Тази жена показва и други способности: като с микроскоп тя вижда в
клетките
и тъканите.
Тя вижда клетките, бактериите, белите и червените кръвни телца в човешкия организъм със същата яснота, с която вижда отделните органи на тялото. Окултна школа във Виена. - В последните години Виена е станала място на окултни изследвания. Това е тъй наречената Виенска школа по парапсихология, графология пр. И официалната наука в Виена вече се занимава с подобни проблеми.
към текста >>
Тя вижда
клетките
, бактериите, белите и червените кръвни телца в човешкия организъм със същата яснота, с която вижда отделните органи на тялото.
Интересното е, че тя няма понятие от медицина, анатомия и паталогия. Тя се изразява просто, когато има да описва това, което вижда. Тя Изпада в почуда пред явленията на кръвообращението. Сложният механизъм на сърцето я плаши. Тази жена показва и други способности: като с микроскоп тя вижда в клетките и тъканите.
Тя вижда
клетките
, бактериите, белите и червените кръвни телца в човешкия организъм със същата яснота, с която вижда отделните органи на тялото.
Окултна школа във Виена. - В последните години Виена е станала място на окултни изследвания. Това е тъй наречената Виенска школа по парапсихология, графология пр. И официалната наука в Виена вече се занимава с подобни проблеми. Например професорът във Виенския университет д-р К.
към текста >>
74.
РЪЦЕТЕ НА МАКСИМ ГОРКИ И ГЕН. ЕРИХ ЛУДЕНДОРФ
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
И наистина, от тях са се оттеглили
клетките
- души, които заемат горните части на челото - идейните мислители, съзерцателите на вечните идеи, гениалните ясновидци, които свалят на земята велики откровения.
Непросветен, тесногръд и едностранчив ум, който схваща само външните, материални форми, фанатикът е сляпо привързан към външните знаци и обреди на един култ. Упорит и твърд, лишен от мекотата на милостта и човещината, лишен от истинска обич към ближния (неразвита предно-горна част на главата), той е готов да стане мъченик за своето верую, но е готов същевременно и други да подложи на мъчение - всички ония, които не са съгласни с неговото верую, които той счита за „еретици". Импулсивен, с инстинктивна воля, той може да увлече със своята енергия известни индиферентни типове, които са построени приблизително по схемата на фиг. 1, но в по-нисша гама - безразличните ония, сиви типове, които се срещат всред широките маси. Говорейки за този непривлекателен тип, ще кажа, че пред погледа на съзерцателя той се явява символичен образ на всички остарели, вкостенели в своя догматизъм, религии.
И наистина, от тях са се оттеглили
клетките
- души, които заемат горните части на челото - идейните мислители, съзерцателите на вечните идеи, гениалните ясновидци, които свалят на земята велики откровения.
Ще рече, в такива религии няма вече ясновидци, пророци. От тях са се оттеглили и светиите, великите души на милосърдието, вечно будните свещеници. Оттеглил се е, с други думи, целият ангелски свет. Кой е останал? - Долният слой на мозъка, обикновените човеци, които възприемат механически само външните форми на един мъртъв култ.
към текста >>
75.
ОТ ВОЛСКАТА КОЛА ДО АЕРОПЛАНА -Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН
 
Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Всички
клетки
и органи следват това, което главата им казва.
За да бъде в хармония с общия живот, в който е потопен, човек трябва да развива в себе си вътрешно единение с всички същества, трябва да създаде вътрешна връзка с тях. И тая връзка да бъде не привидна, но съзнателна. Всяко същество е клетка или орган в космичния организъм. Нали всеки орган в човешкото тяло работи и се грижи за цялото тяло? Това същевременно е и необходимо условие за неговото благоденствие.
Всички
клетки
и органи следват това, което главата им казва.
Онзи, който е надраснал личния живот, иска да приложи това, което природата отдавна е приложила. Той си казва: „Главата на великия космичен организъм е Бог. Ближните са трупа, а пък аз см ръцете и краката, които трябва да работят. Аз най-първо ще работя за Бога, на второ място за ближните си и най-после за мене". Може ли да почувствува радостта на живота онзи, който живее в тъмнина?
към текста >>
76.
ЗА ЧОВЕШКИТЕ РАСИ - Г.
 
Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Достатъчно е само да помръднем главата си - в нея са сбрани и то не струпани, а дивно организирани, милиарди и милиарди
клетки
на нашия мозък.
И аз мисля, че е най-добре да приемем тия изчисления за верни, да не би онова божество, което е вдъхновило тоя математик да направи такива титанически изчисления, достойни негли за боговете на Олимп, да се разгневи на нашето неверие и да натъпче цялото човечество в тоя куб за доказателство. Защото, според древната митология, такива са доказателствата на боговете - грандиозни, замашни. Тъкмо затова може би хората са ги нарекли наказания. И все пак Природата е прибягнала до такива натрупвания, в сравнително малък обем, на много живи същества, защото не е могла да ги остави свободно да се ширят по една повърхнина, както човеците по земната кора. За да дадем пример за подобно струпване, не е необходимо да пътуваме със светлинни години чак до звездите джуджета, отличаващи се с необикновено голяма гъстота на материята.
Достатъчно е само да помръднем главата си - в нея са сбрани и то не струпани, а дивно организирани, милиарди и милиарди
клетки
на нашия мозък.
Ще възразите, че това са клетки, а не човеци. Но я разпрострете тия клетки в една площ и ще видите, какви грамадни размери ще добие тя! Същото е и с дробовете. Ако речехме да ги разпрострем в площ, ще видим, колко разумно е използувала природата третото измерение на тия органи, за да получи голяма дихателна площ в сравнително малък обем! Целият човек, впрочем, представя един грамаден сбор от клетки, организирани в отделни органи и системи, извършващи сложните функции на живота.
към текста >>
Ще възразите, че това са
клетки
, а не човеци.
Защото, според древната митология, такива са доказателствата на боговете - грандиозни, замашни. Тъкмо затова може би хората са ги нарекли наказания. И все пак Природата е прибягнала до такива натрупвания, в сравнително малък обем, на много живи същества, защото не е могла да ги остави свободно да се ширят по една повърхнина, както човеците по земната кора. За да дадем пример за подобно струпване, не е необходимо да пътуваме със светлинни години чак до звездите джуджета, отличаващи се с необикновено голяма гъстота на материята. Достатъчно е само да помръднем главата си - в нея са сбрани и то не струпани, а дивно организирани, милиарди и милиарди клетки на нашия мозък.
Ще възразите, че това са
клетки
, а не човеци.
Но я разпрострете тия клетки в една площ и ще видите, какви грамадни размери ще добие тя! Същото е и с дробовете. Ако речехме да ги разпрострем в площ, ще видим, колко разумно е използувала природата третото измерение на тия органи, за да получи голяма дихателна площ в сравнително малък обем! Целият човек, впрочем, представя един грамаден сбор от клетки, организирани в отделни органи и системи, извършващи сложните функции на живота. Той наистина е един малък свят, един микрокосмос, както са го нарекли древните.
към текста >>
Но я разпрострете тия
клетки
в една площ и ще видите, какви грамадни размери ще добие тя!
Тъкмо затова може би хората са ги нарекли наказания. И все пак Природата е прибягнала до такива натрупвания, в сравнително малък обем, на много живи същества, защото не е могла да ги остави свободно да се ширят по една повърхнина, както човеците по земната кора. За да дадем пример за подобно струпване, не е необходимо да пътуваме със светлинни години чак до звездите джуджета, отличаващи се с необикновено голяма гъстота на материята. Достатъчно е само да помръднем главата си - в нея са сбрани и то не струпани, а дивно организирани, милиарди и милиарди клетки на нашия мозък. Ще възразите, че това са клетки, а не човеци.
Но я разпрострете тия
клетки
в една площ и ще видите, какви грамадни размери ще добие тя!
Същото е и с дробовете. Ако речехме да ги разпрострем в площ, ще видим, колко разумно е използувала природата третото измерение на тия органи, за да получи голяма дихателна площ в сравнително малък обем! Целият човек, впрочем, представя един грамаден сбор от клетки, организирани в отделни органи и системи, извършващи сложните функции на живота. Той наистина е един малък свят, един микрокосмос, както са го нарекли древните. Ала древните, които са назовали така човека, са били посветени, те са били ясновидци и са виждали в човека нещо много повече, отколкото един сбор от клетки.
към текста >>
Целият човек, впрочем, представя един грамаден сбор от
клетки
, организирани в отделни органи и системи, извършващи сложните функции на живота.
Достатъчно е само да помръднем главата си - в нея са сбрани и то не струпани, а дивно организирани, милиарди и милиарди клетки на нашия мозък. Ще възразите, че това са клетки, а не човеци. Но я разпрострете тия клетки в една площ и ще видите, какви грамадни размери ще добие тя! Същото е и с дробовете. Ако речехме да ги разпрострем в площ, ще видим, колко разумно е използувала природата третото измерение на тия органи, за да получи голяма дихателна площ в сравнително малък обем!
Целият човек, впрочем, представя един грамаден сбор от
клетки
, организирани в отделни органи и системи, извършващи сложните функции на живота.
Той наистина е един малък свят, един микрокосмос, както са го нарекли древните. Ала древните, които са назовали така човека, са били посветени, те са били ясновидци и са виждали в човека нещо много повече, отколкото един сбор от клетки. „Ако разгледате човека с окото на ясновидеца", казва Учителят, ще видите в него всички видове животни и растения, всички реки, морета и океани, всички гори и планини. Изобщо външният свят е отразен в човека, но в миниатюр. Затова, именно, наричат човека малка вселена или микрокосмос".
към текста >>
Ала древните, които са назовали така човека, са били посветени, те са били ясновидци и са виждали в човека нещо много повече, отколкото един сбор от
клетки
.
Но я разпрострете тия клетки в една площ и ще видите, какви грамадни размери ще добие тя! Същото е и с дробовете. Ако речехме да ги разпрострем в площ, ще видим, колко разумно е използувала природата третото измерение на тия органи, за да получи голяма дихателна площ в сравнително малък обем! Целият човек, впрочем, представя един грамаден сбор от клетки, организирани в отделни органи и системи, извършващи сложните функции на живота. Той наистина е един малък свят, един микрокосмос, както са го нарекли древните.
Ала древните, които са назовали така човека, са били посветени, те са били ясновидци и са виждали в човека нещо много повече, отколкото един сбор от
клетки
.
„Ако разгледате човека с окото на ясновидеца", казва Учителят, ще видите в него всички видове животни и растения, всички реки, морета и океани, всички гори и планини. Изобщо външният свят е отразен в човека, но в миниатюр. Затова, именно, наричат човека малка вселена или микрокосмос". Говорейки за връзката, що съществува между човека и растителното и животинско царства, които той обединява в себе си, Учителят казва: „Рибите приготвят условия за развиване на човешкото сърце. Птиците приготвят условия за развиване на човешкия ум, а млекопитаещите приготвят условия за развиване на човешката душа.
към текста >>
77.
ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ-ПРОРОЧЕСТВОТО НА ИСАВАР
 
Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Кой може да си представи радостта на плодните дръвчета, които дават своите плодове, кой може да си представи радостта на плода, когато соковете му се всмукват от
клетките
на човешкото тяло?
Земеделието ще стане едно дълбоко изкуство, защото ще трябва не само да се подобряват растителните видове, а да се пробуди и вътрешният им живот. Витамините, за които днес толкова много се говори, не са само химични вещества. Те са, тъй да се изразим, носители на растителното съзнание. Посредством тях, човешкото и растително царства ще си сътрудничат в една величествена работа и ще обменят помежду си най-хубавото, което притежават. Съвременният човек не може и да си представи дори красотата на подобно сътрудничество.
Кой може да си представи радостта на плодните дръвчета, които дават своите плодове, кой може да си представи радостта на плода, когато соковете му се всмукват от
клетките
на човешкото тяло?
Кой може да си представи радостта на човека, който има щастието да е извършил едно добро дело, пълно с любов и красота? Човек и растение ще знаят един ден, че са едно. Понеже днес те не знаят това, затуй се чувствуват така злощастни. Лесно е да разберем тогава, какво ще бъде сътрудничеството между животинското и човешко царства. След „грехопадението" човек е изгубил своята царственост.
към текста >>
78.
Du Maitre – Au seull de la nouvelle Epoque
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Те взеха една оплодена яйцеклетка след като се е разделила вече на две дъщерни
клетки
.
Интересни са рода на опитите, правени от разни учени - неовиталисти в областта на зародишната биология - ембриологията. Според своята постановка можем да ги наречем гениални. Вайсман, който все още се приема за меродавен в биологията, беше изказал мнението, че всяка оплодена яйцеклетка може да развие само един организъм. Дриш, после Шпеман, Манголд и мн. др. предприеха редица опити, които са дали много интересни резултати.
Те взеха една оплодена яйцеклетка след като се е разделила вече на две дъщерни
клетки
.
Култивират всяка една поотделно и получават два напълно нормални организма. Продължават опитите и от всяка - да речем, четвърта или осма или n-та дъщерна клетка се получава все нормално развит цял организъм. Нови опити от зародишната тъкан преди да се е диференцирала в трите зародишни листа, взимат коя и да е част - напълно безразлично (може би част от която би се развил мозъка или пък костната система или крайниците) и от нея при по-нататъшното развитие се получава целия организъм на животното. Явно е, че Вайсмановата теория е напълно невярна. Ако всичките тези явления са резултат на една ръководна същност в развитието и жизнените отправления на организма, то при опитите трябва да се получат и други резултати.
към текста >>
Съединяват се две оплодени
яйцеклетки
, от които според Вайсман би трябвало да се получат два съвсем отделни и различни организми; получава се един цял организъм.
Продължават опитите и от всяка - да речем, четвърта или осма или n-та дъщерна клетка се получава все нормално развит цял организъм. Нови опити от зародишната тъкан преди да се е диференцирала в трите зародишни листа, взимат коя и да е част - напълно безразлично (може би част от която би се развил мозъка или пък костната система или крайниците) и от нея при по-нататъшното развитие се получава целия организъм на животното. Явно е, че Вайсмановата теория е напълно невярна. Ако всичките тези явления са резултат на една ръководна същност в развитието и жизнените отправления на организма, то при опитите трябва да се получат и други резултати. Споменатите неовиталисти, особено Манголд в последното десетилетие, предприеха нов род опити.
Съединяват се две оплодени
яйцеклетки
, от които според Вайсман би трябвало да се получат два съвсем отделни и различни организми; получава се един цял организъм.
Прекръстосани яйцеклетки в стадий на деление четири, получават се зародиши с две предни части - с две глави и пр. Шпеман отива още по-нататък, взима части от тъй наречената медуларна плоча - предната част от зародиша вече диференциран на своите три зародишни листа (от всеки зародишен лист се развива една определена част от организма - от външния пласт - ектодермален - се образува нервната система, която се диференцира на централна и гръбначна; от средния - мезодермален пласт - се развива скелетът и мускулите, а от вътрешния - ектодермален - се развива храносмилателната система) и ги заменя с други части, от които би се получило не мозък, а друга част от организма; в резултат получава цялостно и нормално развит индивид. Maнголд - съпрузи, продължават опитите от този род и получават в резултат, заменяйки средния зародишен пласт с външен или външния със среден или вътрешен, нормалния зародиш, от който ще се развие цялостния организъм. В тези опити се установи, между другото, че „първичната уста" - онази част в медуларната плоча, от която се развива мозъкът, доминира във въздействието си в останалите части, на които е присадена (инплантирана). От това се вади заключение, че седалището на този ,,организатор" в живите организми е в предната част на медуларната плоча - в мозъка.
към текста >>
Прекръстосани
яйцеклетки
в стадий на деление четири, получават се зародиши с две предни части - с две глави и пр.
Нови опити от зародишната тъкан преди да се е диференцирала в трите зародишни листа, взимат коя и да е част - напълно безразлично (може би част от която би се развил мозъка или пък костната система или крайниците) и от нея при по-нататъшното развитие се получава целия организъм на животното. Явно е, че Вайсмановата теория е напълно невярна. Ако всичките тези явления са резултат на една ръководна същност в развитието и жизнените отправления на организма, то при опитите трябва да се получат и други резултати. Споменатите неовиталисти, особено Манголд в последното десетилетие, предприеха нов род опити. Съединяват се две оплодени яйцеклетки, от които според Вайсман би трябвало да се получат два съвсем отделни и различни организми; получава се един цял организъм.
Прекръстосани
яйцеклетки
в стадий на деление четири, получават се зародиши с две предни части - с две глави и пр.
Шпеман отива още по-нататък, взима части от тъй наречената медуларна плоча - предната част от зародиша вече диференциран на своите три зародишни листа (от всеки зародишен лист се развива една определена част от организма - от външния пласт - ектодермален - се образува нервната система, която се диференцира на централна и гръбначна; от средния - мезодермален пласт - се развива скелетът и мускулите, а от вътрешния - ектодермален - се развива храносмилателната система) и ги заменя с други части, от които би се получило не мозък, а друга част от организма; в резултат получава цялостно и нормално развит индивид. Maнголд - съпрузи, продължават опитите от този род и получават в резултат, заменяйки средния зародишен пласт с външен или външния със среден или вътрешен, нормалния зародиш, от който ще се развие цялостния организъм. В тези опити се установи, между другото, че „първичната уста" - онази част в медуларната плоча, от която се развива мозъкът, доминира във въздействието си в останалите части, на които е присадена (инплантирана). От това се вади заключение, че седалището на този ,,организатор" в живите организми е в предната част на медуларната плоча - в мозъка. Шпеман прави още и други много интересни опити.
към текста >>
79.
НЕРАВЕНСТВО - GEORG NORDMANN
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Това подсъзнание действува във всички
клетки
.
Ако се държи в течение на години в блато с жълта глина на дъното, жълтите петна по тялото му се увеличават по размер и брой. А ако се държи на черна земя, те стават почти черни. Това е описано и в Библията: Аков туря пред овците пръчки и родените агнета са нашарени с линии (Битие, глава 30, стихове 37-39). Опитите с дъждовника и пр. показват, че тук играе роля подсъзнателната област на съзнанието.
Това подсъзнание действува във всички
клетки
.
Това можем да наречем „клетъчни души", за които говори и Хекел. Фогт казва, че има два вида ум: ум на личността и ум на тялото. Последният „ум" е това, което нари¬чаме подсъзнание. В същност това е една от областите на под¬съзнанието. Херман Мюлер казва, че основата на еволюционната теория са реакциите на клетъчните души.
към текста >>
80.
ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО. ИРОДИТА И САЛОМЕ-НЕЙНА ДЪЩЕРЯ
 
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Но преди всичко човек трябва да стане "цар" на своето тяло, на своята държава, да управлява разумно своите многобройни поданици —
клетките
на своя мозък, дробове, стомах.
Ясно е, следователно, колко е суетна надеждата на някои да живеят в идеалния свят. Те не са проучили още материалния и реалния свят, а искат веднага да влязат в идеалното, божественото. Човек трябва да проучи, преди всичко, материалния свят. Той трябва да проучи своето тяло, своя мозък, своите дробове и сърце, своя стомах, функциите на своите органи, ако иска да има една ясна представа за материалния свят, ако иска да владее неговите сили и закони. Често хората искат да бъдат царе, държавници, управници - да уреждат съдбините на другите хора, да "оправят света".
Но преди всичко човек трябва да стане "цар" на своето тяло, на своята държава, да управлява разумно своите многобройни поданици —
клетките
на своя мозък, дробове, стомах.
Тогава той ще схване връзката, що съществува между трите порядъка в света. Защото мозъкът в материалния порядък е свързан с идеалния свят; дробовете — с реалния, а стомахът — с материалния. И разстройствата, болестите, които се явяват в тия органи, респ. в нервната, дихателна и храносмилателна системи показват, в коя област човек е предизвикал известна дисхармония, с кой свят той е влязъл в противоречие. Ако искаме да изразим музикално естеството на тия три света, на тия три порядъка, ще кажем, че идеалният свят е свят на абсолютна хармония — в него няма ни един дисонанс.
към текста >>
81.
Списанието PDF
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
От друга страна, казва Лаковски, хромозомите и хондриомите в
клетките
са тънки тръбички, изпълнени с особена течност, която провежда електрическия ток.
Нашето съществуване, казва Лаковски, зависи от кръвообращението, посредством което разните части от тялото ни получават нужните материали, особено кислород. Много кръвоносни съдове могат да се съкращават под влиянието на чисто психически преживявания. Човек, който изпитва гняв, завист, ревност, страх, често почервенява или побледнява. Обяснението на това е, че тия душевни преживявания предизвикват съкращение на съдовете и циркулацията на кръвта се нарушава. Ако това явление е силно и даденият субект има ненормално тънкостенни съдове, последните могат да се пукнат и да дадат опасни, дори смъртоносни вътрешни кръвоизлияния.
От друга страна, казва Лаковски, хромозомите и хондриомите в
клетките
са тънки тръбички, изпълнени с особена течност, която провежда електрическия ток.
Благодарение на това те са особени възприематели на електрически вълни, под чието влияние започват да вибрират, както антената на радиоприемна станция. От това тяхно вибриране, според Лаковски, зависи животът на организма и забавянето или спирането му означава болест и смърт. Какви причини могат да предизвикат това опасно забавяне или спиране на електрическите колебания в нашия организъм? Отрицателните силни душевни вълнения. Последните прекъсват и "електрическото хранене" на жлезите с вътрешна секреция и тия жлези започват да работят тогава не така, както е нужна, за да бъдем здрави.
към текста >>
обедняване откъм минерални вещества, необходими за вибриране на
клетките
.
От това тяхно вибриране, според Лаковски, зависи животът на организма и забавянето или спирането му означава болест и смърт. Какви причини могат да предизвикат това опасно забавяне или спиране на електрическите колебания в нашия организъм? Отрицателните силни душевни вълнения. Последните прекъсват и "електрическото хранене" на жлезите с вътрешна секреция и тия жлези започват да работят тогава не така, както е нужна, за да бъдем здрави. От това прекъсване настава и деминерализиране, т.е.
обедняване откъм минерални вещества, необходими за вибриране на
клетките
.
По този начин различните морални учения получават съвсем неочаквано биологична основа. Ако теорията на Лаковски получи всеобщо признание, бихме могли да се надяваме на значително подобрение моралното състояние на човечеството. Във всеки случай хубавите съвети на д-р Лаковски, които се свеждат до правилото: "Бъдете добри", заслужават внимание. (Из "Днес") Следи от изчезналите материци В едно съобщение със заглавие: "Монолитни паметници" в. "Мир" пише: "Американците братя Фанесток току-що са се върнали от пътуването си по островите на Тихия океан.
към текста >>
82.
СЪВРЕМЕННАТА МЕДИЦИНА ЗА СЛЪНЦЕТО-Д-Р С. КОШКОВ
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Какво нещо представляват нервните
клетки
?
Растенията имат тая степен на съзнание, която наричаме подсъзнание. Някой би могъл да възрази, че растенията нямат развита нервна система, както животните. Обаче същото. може да се каже и за множество низши животни, които също нямат нервна система и все пак не може да им се отрече психичен живот. Това е много лесно обяснимо.
Какво нещо представляват нервните
клетки
?
Те не са нищо друго, освен диференцирани обикновени клетки. У низшите организми тия функции, които се извършват ,от разните системи: дихателна, нервна, мускулна, храносмилателна и пр., се извършват от една и съща клетка. От друга страна от фактите, които привеждат витализмът и неоламаркизмът, се вижда, че физиологичните процеси в организъма са само външната страна, и зад тях има една вътрешна страна, а именно – психичен живот. И всички факти, които привеждат неовиталистите, показват, че и за самата еволюция психичният фактор е играл грамадна и главна роля. Тъй че, и аргументите на витализма водят към приемането на психичен живот у растенията.
към текста >>
Те не са нищо друго, освен диференцирани обикновени
клетки
.
Някой би могъл да възрази, че растенията нямат развита нервна система, както животните. Обаче същото. може да се каже и за множество низши животни, които също нямат нервна система и все пак не може да им се отрече психичен живот. Това е много лесно обяснимо. Какво нещо представляват нервните клетки?
Те не са нищо друго, освен диференцирани обикновени
клетки
.
У низшите организми тия функции, които се извършват ,от разните системи: дихателна, нервна, мускулна, храносмилателна и пр., се извършват от една и съща клетка. От друга страна от фактите, които привеждат витализмът и неоламаркизмът, се вижда, че физиологичните процеси в организъма са само външната страна, и зад тях има една вътрешна страна, а именно – психичен живот. И всички факти, които привеждат неовиталистите, показват, че и за самата еволюция психичният фактор е играл грамадна и главна роля. Тъй че, и аргументите на витализма водят към приемането на психичен живот у растенията. Морис Метерлинг в книгата си "Душата на цветята" показва чрез разни примри от ботаниката, че приспособлението на растенията се дължи на една разумност, която работи в тях.
към текста >>
83.
МЕТЪРЪТ - ПЪРВООБРАЗ
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Със съзнателната работа ние се чувствуваме като живи
клетки
, които се проявяват в безспирно творчество във вселената.
В този процес на вечното творчество вземат участие всички. Но някои работят от нужда, други работят по длъжност, а трети – от лобов към работата – водени от техния стремеж да дават, от вътрешна нужда да творят. Тези три категории работа се различават. В първата категория – работата е мъка, във втората – труд, а в третата – работата става свята и любима. В нея се проявява самият живот, защото животът е движение – вечно творчество, а инертността е самоунищожение – смърт.
Със съзнателната работа ние се чувствуваме като живи
клетки
, които се проявяват в безспирно творчество във вселената.
Работата е най-благородното проявление, с което човекът е повикан да бъде съработник в неизследими за човека планове на божествено творчество със своята работа човек прилича на плодно дърво, което връща на земеделеца умножена стойността на семето, поставена в земята. Плодното дърво свършва много добре своята работа. Така съзнателният човек гледа на своята работа с радост, като на една длъжност към живота, като на една възможност да връща на Бога умножени талантите които му са дадени в живота. със своята работа той благодари за Божествения дар на живота, с който Бог го е надарил. Мнозина мислят, че под идеална работа се разбира само прояви на виеш интелектуален труд.
към текста >>
84.
ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ- П. М-В
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Скалите са нервната тъкан, масата, кристалите са нервните
клетки
.
Еволюцията на небесните тела започва с еволюцията, с живота на минералното царство, с кондензиране на материята, с нейната кристализация. Какви зависимости, какви ограничения съществуват в този свят на сгъстяване, в този свят на тъмнината, в този свят на чудесата! Какви закони работят в него! Бих казал, мозъкът на земята, на небесните тела е в този свят на сгъстяване, на кондензиране на материята. Планините, долините, низините и водните басейни са браздите, мощните гънки на този велик мозък на земята, на небесните тела.
Скалите са нервната тъкан, масата, кристалите са нервните
клетки
.
Те са органите на творчеството. Живи закони са ги образували и на още по-живи закони са пътепоказатели те. И когато земята мисли и твори, създават се планините и моретата по нея, претворява се материята. И когато земята чувствува, нови континента се появяват изпод водната стихия. Къде е свободата в този свят на гъстота, на кристализация?
към текста >>
85.
Списанието PDF
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Но не са ли всички тия планети, слънчеви и звездни светове в отношения като организмови
клетки
едни на други и най-после на цялата огромна Вселена?
Често и планетите представят подобно устроен свят със своите спътници-луни, каквито Юпитер има 9, а Сатурн - 10. Досущ по същия модел е устроен атомът, около чието централно положително ядро в една екваториална плоскост обикалят съвсем дребните електрони. От горе до долу - еднакъв план! Какво величаво единство! Синтетичното заключение, което се налага, пише астрономът Емил Бено, е, че съществува единство в генетичния план на различните космически системи.
Но не са ли всички тия планети, слънчеви и звездни светове в отношения като организмови
клетки
едни на други и най-после на цялата огромна Вселена?
От всички доводи, съпоставки и загатвания, които направихме, става твърде убедително, че във вселената владеят едни общи закони във всички нейни прояви. Те се изразяват еднакво и в мъртвото и в живото, само, че в едното по-бавно, по-скрито или спящо, а в другото по-енергично и по-видимо за обикновения поглед. Цялата вселена диша с един жизнен ритъм и между всичките ù части съществува една "кръвна връзка", както в живота на един организъм. Законите на биологията се повтарят нагоре в голямата вселена и обратно - небесните закони се отразяват долу." Всичко гореказано приближава постепенно науката до възгледа на окултната наука, че всичко е живо. Редакцията доставя книгите: ЛИЦА И ДУШИ (Физиогномични портрети) от ГЕОРГИ РАДЕВ, срещу 30 лв.
към текста >>
86.
Магелан – покорителят на моретата – Г.
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
понеже е съставен от безброй
клетки
?
Напр., физическото здраве на човека изисква чист въздух; ако той живее по-дълго време в стая, чийто въздух е проникнат от влага, прах и пр., ще заболее. Този закон важи и по отношение на духовния живот. Важи за мислите, чувствата и постъпките на човека, защото техният свят е толкова реален, колкото и физическият. Важи и за живота на обществата, племената, народите, расите и на цялото човечество, защото и те могат да се вземат като колективни единици. По-дълбоко погледнато, нали и отделният човек в същност представлява колективен организъм.
понеже е съставен от безброй
клетки
?
А всяка клетка сама до себе си представя един организъм. Даже нали има едноклетъчни организми? По същия начин и едно Общество, народ или цялото човечество представляват един колективен организъм от по-висш разред. Така като се издигаме до колективни единици от все по-висш и по-висш разред, идваме до схващането за единството на живота. А туй е именно новото схващане, до което се издига днес постепенно съзнанието на човечеството.
към текста >>
Напр., някои
клетки
в човешкото тяло могат да се индивидуализират и да почнат да нарастват за себе си, без оглед на интересите на целия организъм.
По същите закони, които забелязваме в растителния или човешкия организъм! Народите трябва да имат помежду си такива отношения, каквито имат органите в растителния или човешкия организъм. И тогава общественият и международният живот ще бъдат в съгласие с природните закони. Какво бъдеще може да има един орган, ако се изолира от живота на целия организъм и почне самостоятелен живот? В човешкото тяло могат да се наблюдават подобни процеси.
Напр., някои
клетки
в човешкото тяло могат да се индивидуализират и да почнат да нарастват за себе си, без оглед на интересите на целия организъм.
Но това е вече болезненият процес рак, който води към смърт както индивидуализирания орган, тъй и целия организъм. В тялото на растението или човека всеки орган получава сокове от целия организъм; всички други органи му са полезни и необходими. И самият той извършва функция, необходима за живота на целия организъм. Това се отнася и за народите, някой народ може - по своето съзнание и начина на живота си - да представлява корените на колективния, общочовешкия организъм, друг - стеблото, трети - листата, четвърти - цветовете или плодовете и пр. Обаче, всички са еднакво ценни и необходими един за друг.
към текста >>
87.
ЗАКОНЪТ НА СЪОТВЕТСТВИЯТА - Г.
 
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
за него едно растение е форма, съставена от
клетки
, от стебло, корен, листа и цветове, но той не подозира за разумността, която гради и строи в тая форма, и че човек може да влезе в свръзка с вътрешните строителни разумни сили в тая форма.
А когато съзнанието е насочено само към материалните обекти, само към материалните форми, тогава той се откъсва до известна степен от сферите на Духа и поради това не може да получава ония съживителни, висши творчески енергии, които да поддържат и обновяват нервната му система. Това е една от дълбоките и важни причини за отслабването, изтощението на нервната система в днешния век, И ако продължава този процес, има голяма опасност да продължи и изтощението на човешката нервна система и с това да се тури в опасност човешката култура. Даже една от причините за възникването на съвременното окултно движение е тая опасност, на която е изложена човешката нервна система поради съвременния материализъм, чрез който човешкият мозък се лишава от приток на нови енергии от Царството на Духа! И окултното движение е дошло в света между другото и да влее една духовна струя в съвременната култура, за да предварди човечеството от тая опасност[ ]. Днес човекът с материалистичния мироглед живее в един затворен свят, понеже се свързва само с формите около себе си, но не и с вътрешния живот, който пребивава и работи във формите. Напр.
за него едно растение е форма, съставена от
клетки
, от стебло, корен, листа и цветове, но той не подозира за разумността, която гради и строи в тая форма, и че човек може да влезе в свръзка с вътрешните строителни разумни сили в тая форма.
Същото се отнася и до въздуха, изворите, светлината, планините и пр. Това е механическо общение с природата. Така човек се лишава от ония вътрешни строителни сили в природата, той е откъснат от тях до известна степен. Това пък е друга причина за отслабването и изтощението на нервната система, понеже със своето отношение към природата човек туря препятствия за вливане в него на строителните ù енергии. За да се предотврати това, нужно е по-голямо общение с природата, която е вечно млада, благодатна и богата.
към текста >>
88.
ЗАДАЧА НА НАШЕТО ВРЕМЕ - П. Г. ПАМПОРОВ
 
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Какъв страшен лабиринт от бетонени кутийки, пръснати като
клетки
на огромен колос, представляват от себе си тия модерни сгради!
Стигнал до крайната граница на анализа и диференциацията, съвременният човек се стеснява от проявите на едно спонтанно, често подтискано усещане на своята емоционална природа, която той счита за отживял романтизъм. Освен грубо чувствените ерупции, които имат не особено висш произход, всяко друго проявление на сърцето, той счита за такъв отживял романтизъм. Нещо повече. Много сурови и егоистични прояви днес се оправдават с така нареченото съзнателно бягане от сантиментализма и изработване качествата на „положителни" и „делови" човеци. Едно голямо множество хора в нашата съвременност живеят в небостъргачи.
Какъв страшен лабиринт от бетонени кутийки, пръснати като
клетки
на огромен колос, представляват от себе си тия модерни сгради!
И колко са чужди един на друг тия хора под „общ покрив". Каква бездна от ледено-студено пространство има между трагедията на една от тия кутийки на тридесет и петия етаж и партера! Един грамаден куп от мравки, на които е отнет и мистичния инстинкт към общия организъм, като вместо него са оставени да дирижират живота, отблъскващи се една с друга съобразителности, родени от егоистичния напън на уморени мозъци. В живота на мравките има нещо неуловимо и изумително велико. То е онова спояващо единство в живота на обществената им организация, която със светкавична бързина преминава през целия мравуняк и вдига всички срещу опасността.
към текста >>
89.
ДОБРОТО РАЗПОЛОЖЕНИЕ - ГЕОРГИ СЪБЕВ
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Знаем, че при опитите на Гурвич например корен на лук, насочен от разстояние върху някоя растителна част, ускорява дележа на
клетките
в последната, значи стимулира физиологичните процеси.
Тия жици са успоредни; разстоянието по между им е около три метра; посоката им е от север към юг. Щом успяват опитите, правени с електричество върху растенията, можем да се запитаме, защо да не могат да успеят и опити, при които да се приложи жизнената сила, която излиза от самия човешки организъм? Именно в това направление са. правили опити Дюрвил и много други. Подобни опити са много понятни, като изхождаме от изследванията на Гурвич.
Знаем, че при опитите на Гурвич например корен на лук, насочен от разстояние върху някоя растителна част, ускорява дележа на
клетките
в последната, значи стимулира физиологичните процеси.
Това Гурвич нарича индукция. Естествено е тогава да се запитаме, защо да не може да направи нещо подобно и човек, щом същите митогенни лъчи ги има и в човешкия организъм според изследванията на Гурвич? Именно от такъв характер са опитите на Дюрвил. Ето в що се състои неговият опит: Той е държал от разстояние ръцете си върху растението росянка (Drosera rotundifolia) известно време всеки ден и забелязал усилване и ускорение на растежа му. Сега нека преминем от енергетичния начин на въздействие върху растежа на растенията към психичния начин.
към текста >>
Те не са диференцирани
клетки
, обаче същите функции, които имаме у висшите животни, у тях се изпълняват от единствената клетка.
Но предварително трябва да разгледаме психичния живот на растенията. С факти из сравнителната анатомия и физиология може да се докаже, че растенията имат психичен живот. Никой не отрича, че висшите животни, гръбначните, имат психичен живот, съзнание, понеже те имат развита нервна система, сетивни органи за зрение, слух, мирис, обоняние и осезание. Обаче и безгръбначните имат нервна система и сетивни органи. А най-нисшите безгръбначни, именно първаци, нямат нервна система.
Те не са диференцирани
клетки
, обаче същите функции, които имаме у висшите животни, у тях се изпълняват от единствената клетка.
А щом приемем психичен живот у висшите животни, не можем да го отречем у едноклетъчните животни, понеже има хиляди преходни форми между едните и другите. А щом приемем веднъж психичен живот у едноклетъчните, то не можем да го отречем и у растенията, понеже едноклетъчните животни и едноклетъчните растения са тъй близки и сродни по между си, че често не се знае, дали някой организъм трябва да се изучава в ботаниката или в зоологията, напр. камшичните инфузории – еуглените и пр. Те имат свойства на животни и растения. Разбира се, съзнанието, психичният живот на растенията не може да се сравни с този на висшите животни.
към текста >>
90.
СТИХОВЕ - S. И Д. АНТОНОВА
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
– Когато се яви дисхармония между главния мозък и симпатичната нервна система, тогава се явява ракът като последствие и то по следната причина: тогава някои
клетки
стават свободни, индивидуализират се, не се подчиняват вече на хармоничните сили на главния мозък и симпатичната нервна система, на божественото в човека.
Ако преди 30 години бяха казали, че хората ще слушат по радиото далечни концерти, сказки и пр., щяха да помислят, че това е невероятно и невъзможно. Също така и това, което ви говоря за силите и възможностите на човека, може да учудва някои, обаче в близко бъдеще хората ще се убедят в моите думи, както днес се убедиха в радиото! После разговорът се обърна към медицински въпроси. Един лекар каза: – Коя е причината за голямото разпространение на рака днес? Защо той има тъй голямо разпространение в днешната епоха, че даже се нарича „болест на съвременната цивилизация"?
– Когато се яви дисхармония между главния мозък и симпатичната нервна система, тогава се явява ракът като последствие и то по следната причина: тогава някои
клетки
стават свободни, индивидуализират се, не се подчиняват вече на хармоничните сили на главния мозък и симпатичната нервна система, на божественото в човека.
И почват да се делят по свой почин, а не с оглед на нуждите и интересите на целия организъм. Те стават царство в царство. И тогава се образуват тъй наречените ракови образования. След това разговорът отново се пренесе върху обществени въпроси. Един попита: – В свръзка с днешното положение на света, какви са близките перспективи в развитието на човечеството?
към текста >>
91.
HЕЩO ВЪРХУ НАЦИЯТА - ГЕОРГ НОРДМАН
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
После трябва да се изучат тъй наречените „митогенни лъчи" на Гурвич, който е почнал своите опити най-първо с корените на лука и дошъл до констатиране на тия еманации у организмите; той нарича тия еманации „митогенни лъчи", понеже под тяхно въздействие се усилва дележът на
клетките
(митоза значи клетъчно деление).
А истинското естество на човешката душа е Божественото! От друга страна се знае, че третият период в развитието на човека – от 14 до 21 година – е период за умствено развитие и затова през този период по научен път, чрез логична работа трябва да се дойде до един мироглед. Кои нови факти трябва да се изучават в горните гимназиални класове? Преди всичко трябва да се въведе изучаването „Теорията за радиациите" на Лаковски. Трябва да се изучат подробно опитите на Лаковски с гълъби, пеперуди, бръмбари, растения и пр., за да се докаже, че всяко същество изпуща еманации, радиации, лъчи, чрез които всеки организъм е жив радиоапарат – предавателен и приемателен едновременно.
После трябва да се изучат тъй наречените „митогенни лъчи" на Гурвич, който е почнал своите опити най-първо с корените на лука и дошъл до констатиране на тия еманации у организмите; той нарича тия еманации „митогенни лъчи", понеже под тяхно въздействие се усилва дележът на
клетките
(митоза значи клетъчно деление).
Освен това трябва да се изучават изследванията на Райхенбах и пр., чрез които се доказва още по-ясно съществуването на радиациите и ясновидството. После трябва да се изучават опитите на Д-р Килнер, на Бонския професор д-р Ханс Бендер за доказване на ясновидството; опитите на Дюрвил, Де Роша и пр. Необходимо е да се изучават и биологичните опити на Ханс Дриш, на Харисон, на Густав Волф и пр. Напр. Густав Волф е извадил лещата от окото на тритона (от опашатите земноводни) и тя после регенерира (възобновява се) не от ектодермата, както е при зародиша, но от мезодермата. А това е по-целесъобразно, понеже мезодермата е по-близо до мястото на лещата, отколкото ектодермата.
към текста >>
92.
АСТРОЛОГИЯ - П. М.
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Един метафизичен принцип има на лице и то от психичен характер: психично-ръководени функции има както в ръководството на цялостния организъм, също и в ръководството на функциите на отделните органи, а така и в функциите на отделните
клетки
.
Те са действително подобни на последните, макар и да не притежаваме апарати за изследването им, а се доказват само чрез наблюдаване влиянието им върху определени живи субстанции. Някой казва: „Извън нашите наблюдения не съществува нищо". Обаче, колко величествено е това нищо със своите хиляди скрити непроникнати възли? За съжаление е само, че миналите поколения учени много малко внимание отдаваха на психо-физичната цялост на организмите. Точно когато химическите и физически възгледи за устройството на живата материя клониха да вземат връх в редовете на нашите научни трудове, се явиха пак психичните фактори в противовес както като ръководни фактори в изграждането на живата субстанция, така и при нейните разстройства – във функция и градеж – и при нейното възстановяване до здравното й първично състояние.
Един метафизичен принцип има на лице и то от психичен характер: психично-ръководени функции има както в ръководството на цялостния организъм, също и в ръководството на функциите на отделните органи, а така и в функциите на отделните
клетки
.
Пита се, кой е онзи психомоторен мост, който свързва метафизичните области на организма с неговите физични форми? Електричеството се явява в най-добро съседство със съзнанието. Изследванията остават все още само при електрическо-магнитните енергии. И действително, ако търсим нещо, което вечно прониква вселената и свързва формите й, както съзнанието в живия човешки организъм, то спираме се до сега на електро-магнетичните енергии. Тези енергии поставят мостове между големите и малки небесни тела.
към текста >>
По същия начин психическият живот на организмите поставя мостове между всичко живо: както между микроскопическо малките
клетки
или комплекси от тях – органите, така и между всички организми и между техните групировки – растителното, животинското и човешко царства.
Пита се, кой е онзи психомоторен мост, който свързва метафизичните области на организма с неговите физични форми? Електричеството се явява в най-добро съседство със съзнанието. Изследванията остават все още само при електрическо-магнитните енергии. И действително, ако търсим нещо, което вечно прониква вселената и свързва формите й, както съзнанието в живия човешки организъм, то спираме се до сега на електро-магнетичните енергии. Тези енергии поставят мостове между големите и малки небесни тела.
По същия начин психическият живот на организмите поставя мостове между всичко живо: както между микроскопическо малките
клетки
или комплекси от тях – органите, така и между всички организми и между техните групировки – растителното, животинското и човешко царства.
В тялото и душата се сплитат безбройно много метафизични влияния, които са невидими за нашето физично възприемане, но се проявяват в живота на организма, където могат и да се проследят. Така щото, ако погледнем с добър поглед към метафизичното на душата и тялото, то не сме вече така слепи за истината. Душевните неразумни прояви действат направо на съответната психична страна на живата субстанция и от там причиняват безредие в нейната структура – следователно и в функцията ù. Литература – източници: Alverdes: Leben als Sinnverwilklichung. Zeller: Philosophie der Griehen.
към текста >>
93.
КОНТУРИТЕ НА ДУХОВНИЯ ЧОВЕК - GEORG NORDMAN
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Колко милиона
клетки
стават жертва, когато ражда една жена!
Ние на земята сме в процес на организиране. Има един стих в Писанието, който казва: „Жена, кога ражда, на скръб е. Но щом роди, скръбта ù се превръща в радост, защото човек се е родил". Ние живеем в една епоха, когато цялата бяла раса е бременна с една идея. Всичките страдания, които съвременните хора преживяват, тази кръв, която се пролива, това са родилни болки.
Колко милиона
клетки
стават жертва, когато ражда една жена!
Същият закон е в природата. Тия мъчения, които преживяваме, всички тия хора, които загиват, те стават жертва, за да се роди хубавото в света. Като казваме това, ние само констатираме факта. То значи, че всичко, което става в природата, е разумно и добро. Или, другояче да се изразим: Всичко, което Бог е създал е обмислено и всичко в края на краищата ще се обърне за добро.
към текста >>
94.
АСТРОЛОГИЯ. ГЛАВНИ ЗНАЧЕНИЯ И АНАЛОГИИ НА ПЛАНЕТИТЕ - П. МАНЕВ
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Ако закрепим отвесно чрез статив луков корен и насочим срещу него върха на хоризонтален луков корен, закрепен също с статив и ги държим известно време в такова положение, то при микроскопско изследване на отвесния корен на мястото, дето е бил насочен върхът на хоризонталния, ще видим, че броят на
клетките
, които са във време на дележ, е увеличен значително.
МИТОГЕННИТЕ ЛЪЧИ НА ОРГАНИЗМИТЕ НОВИ ИЗСЛЕДВАНИЯ Боян Боев Знае се, че в 1924 година руският учен Александър Гурвич, професор в Симферополския университет – а сега в Москва, – откри митогенните лъчи.
Ако закрепим отвесно чрез статив луков корен и насочим срещу него върха на хоризонтален луков корен, закрепен също с статив и ги държим известно време в такова положение, то при микроскопско изследване на отвесния корен на мястото, дето е бил насочен върхът на хоризонталния, ще видим, че броят на
клетките
, които са във време на дележ, е увеличен значително.
Двата корена не са допрени един до друг; от това следва, че хоризонталният корен е излъчил от себе си нещо, което през пространството е действувало и привело към активност клетките на другия корен. Значи, трябва да предположим, че особени лъчи на хоризонталния корен са действували в случая. Тях именно Гурвич нарича митогенни. Тая дума е производна от думата „митоза" – това е научното име на клетъчното деление. Митогенните лъчи значи активират клетките и ги подбуждат км деление.
към текста >>
Двата корена не са допрени един до друг; от това следва, че хоризонталният корен е излъчил от себе си нещо, което през пространството е действувало и привело към активност
клетките
на другия корен.
МИТОГЕННИТЕ ЛЪЧИ НА ОРГАНИЗМИТЕ НОВИ ИЗСЛЕДВАНИЯ Боян Боев Знае се, че в 1924 година руският учен Александър Гурвич, професор в Симферополския университет – а сега в Москва, – откри митогенните лъчи. Ако закрепим отвесно чрез статив луков корен и насочим срещу него върха на хоризонтален луков корен, закрепен също с статив и ги държим известно време в такова положение, то при микроскопско изследване на отвесния корен на мястото, дето е бил насочен върхът на хоризонталния, ще видим, че броят на клетките, които са във време на дележ, е увеличен значително.
Двата корена не са допрени един до друг; от това следва, че хоризонталният корен е излъчил от себе си нещо, което през пространството е действувало и привело към активност
клетките
на другия корен.
Значи, трябва да предположим, че особени лъчи на хоризонталния корен са действували в случая. Тях именно Гурвич нарича митогенни. Тая дума е производна от думата „митоза" – това е научното име на клетъчното деление. Митогенните лъчи значи активират клетките и ги подбуждат км деление. Самото влияние на лъчите се нарича индукция.
към текста >>
Митогенните лъчи значи активират
клетките
и ги подбуждат км деление.
Ако закрепим отвесно чрез статив луков корен и насочим срещу него върха на хоризонтален луков корен, закрепен също с статив и ги държим известно време в такова положение, то при микроскопско изследване на отвесния корен на мястото, дето е бил насочен върхът на хоризонталния, ще видим, че броят на клетките, които са във време на дележ, е увеличен значително. Двата корена не са допрени един до друг; от това следва, че хоризонталният корен е излъчил от себе си нещо, което през пространството е действувало и привело към активност клетките на другия корен. Значи, трябва да предположим, че особени лъчи на хоризонталния корен са действували в случая. Тях именно Гурвич нарича митогенни. Тая дума е производна от думата „митоза" – това е научното име на клетъчното деление.
Митогенните лъчи значи активират
клетките
и ги подбуждат км деление.
Самото влияние на лъчите се нарича индукция. Източникът, от който излизат лъчите, се нарича индуктор, а предметът, върху който падат лъчите и чиито клетки се активират, се нарича детектор. В първите години за детектор обикновено се избираше луков корен, но по-после се намери за по-практично да се вземат за такива квасни гъбички, развъдени в хранителната среда агар-агар. А напоследък за детектори се избират и други обекти: например, бактерии. Северцов е като пионер за употребата на бактериите за детектори.
към текста >>
Източникът, от който излизат лъчите, се нарича индуктор, а предметът, върху който падат лъчите и чиито
клетки
се активират, се нарича детектор.
Значи, трябва да предположим, че особени лъчи на хоризонталния корен са действували в случая. Тях именно Гурвич нарича митогенни. Тая дума е производна от думата „митоза" – това е научното име на клетъчното деление. Митогенните лъчи значи активират клетките и ги подбуждат км деление. Самото влияние на лъчите се нарича индукция.
Източникът, от който излизат лъчите, се нарича индуктор, а предметът, върху който падат лъчите и чиито
клетки
се активират, се нарича детектор.
В първите години за детектор обикновено се избираше луков корен, но по-после се намери за по-практично да се вземат за такива квасни гъбички, развъдени в хранителната среда агар-агар. А напоследък за детектори се избират и други обекти: например, бактерии. Северцов е като пионер за употребата на бактериите за детектори. Например, правени са успешни опити с бактерията Staphilococcus като детектор, После като такъв е употребен и епителът от корнеята на жаба, мишка, куче и пр. от Лидия Гурвич и Аникин в 1928 година.
към текста >>
В резултат те получиха следното: при индуктираните се получиха ларвени фазн бластули в напреднал стадий – с по-дребни
клетки
.
Дължината на вълните според него е 1,930 до 2,370 ангстрьома. В 1927 година Франк и Салкинд доказаха митогенните лъчи в зародиша на морския таралеж Strongylocentrotus. В 1928 година Аникин, Барон и Салкинд направиха предварителни опити с яйцата на този морски таралеж в зоологичната станция на Мурманския бряг. Те индуктираха някои зародиши на морския таралеж, т.е. ги подложиха на действието на митогенните лъчи, а други зародиши оставиха неиндуктирани за контрола.
В резултат те получиха следното: при индуктираните се получиха ларвени фазн бластули в напреднал стадий – с по-дребни
клетки
.
В 1929 година Максия направи опити с яйцата на морския таралеж в биологичната станция в Каглияри. Индуктираните яйца бяха вече в напреднала фаза на плаващи гаструли, когато неиндуктираните яйца бяха още в зародишна фаза само с 64 клетки. В 1929 година С. Салкинд, А. Потоцка и И.
към текста >>
Индуктираните яйца бяха вече в напреднала фаза на плаващи гаструли, когато неиндуктираните яйца бяха още в зародишна фаза само с 64
клетки
.
В 1928 година Аникин, Барон и Салкинд направиха предварителни опити с яйцата на този морски таралеж в зоологичната станция на Мурманския бряг. Те индуктираха някои зародиши на морския таралеж, т.е. ги подложиха на действието на митогенните лъчи, а други зародиши оставиха неиндуктирани за контрола. В резултат те получиха следното: при индуктираните се получиха ларвени фазн бластули в напреднал стадий – с по-дребни клетки. В 1929 година Максия направи опити с яйцата на морския таралеж в биологичната станция в Каглияри.
Индуктираните яйца бяха вече в напреднала фаза на плаващи гаструли, когато неиндуктираните яйца бяха още в зародишна фаза само с 64
клетки
.
В 1929 година С. Салкинд, А. Потоцка и И. Цоглина правиха опити в зоологичната станция в Симферопол с два вида членести червеи: Saccocirrus и Protodrilus. Бяха направени изпърво предварителни опити, за да се установи съществуването на митогенни лъчи в самите яйца.
към текста >>
Броенето на клетъчните дележи почвало половин час след опита и продължавало до образуване на зародиш с 32 или 64
клетки
.
Индукционният източник, напр. жабешко сърце, бил поставен върху една кварцова плочка, която със специално стояло била поставена върху кристалната паничка. Разстоянието между индукционния източник и дъното на кристалната паничка било около 1 см. Яйцата били изложени на индукционно действие 10 минути, а в някои случаи 5. След опита двете кристални панички били поставени в голям съд с течаща вода, за да се намират зародишите по възможност в по-охладена температура.
Броенето на клетъчните дележи почвало половин час след опита и продължавало до образуване на зародиш с 32 или 64
клетки
.
Броенето ставало при слабо увеличение на микроскопа в самите панички. Особено благоприятни за това били големите яйца на Saccocirrus. Общият резултат бил този: чрез индуциране с митогенни лъчи клетъчното деление на зародиша и изобщо ритъмът на развитието се ускорявали. При някои от опитите индукционното действие се забелязвало след 2-4 часа, а в някои случаи и по-рано – след 1-2 часа. Тия резултати надминали очакванията.
към текста >>
Знае се, че на местото на раната след отрязването на опашката на тритона се появява млада тъкан от индиферентни
клетки
.
Например червата и стомахът в началото не проявяват митогенно излъчване; после проявяват такова и по-късно го намаляват. Митогенното излъчване на хрилете започва едновременно със стомаха, но престава по-късно. Най-голямо митогенно излъчване било констатирано в опашката в периода на нейното резорбиране, (у безопашатите земноводни). Изобщо, силно митогенно излъчване било констатирано в органи, които се намират в период на резорбиране. Те са наблюдавали регенерация на опашката у тритона.
Знае се, че на местото на раната след отрязването на опашката на тритона се появява млада тъкан от индиферентни
клетки
.
Тая млада тъкан с недиференцирани още клетки се нарича регенерационен бластем. Горните автори забелязали, че източникът на митогенните лъчи не е бластемът, но старата тъкан, съседна до бластема. Днес терминът митогенни лъчи се употребява само по традиция, обаче в същност тия лъчи нямат значение само за клетъчното деление. Значението им далеч надраства въпросът за клетъчното деление. Даже наблюдавани са случаи, когато митогенните лъчи спират клетъчното деление на детектора.
към текста >>
Тая млада тъкан с недиференцирани още
клетки
се нарича регенерационен бластем.
Митогенното излъчване на хрилете започва едновременно със стомаха, но престава по-късно. Най-голямо митогенно излъчване било констатирано в опашката в периода на нейното резорбиране, (у безопашатите земноводни). Изобщо, силно митогенно излъчване било констатирано в органи, които се намират в период на резорбиране. Те са наблюдавали регенерация на опашката у тритона. Знае се, че на местото на раната след отрязването на опашката на тритона се появява млада тъкан от индиферентни клетки.
Тая млада тъкан с недиференцирани още
клетки
се нарича регенерационен бластем.
Горните автори забелязали, че източникът на митогенните лъчи не е бластемът, но старата тъкан, съседна до бластема. Днес терминът митогенни лъчи се употребява само по традиция, обаче в същност тия лъчи нямат значение само за клетъчното деление. Значението им далеч надраства въпросът за клетъчното деление. Даже наблюдавани са случаи, когато митогенните лъчи спират клетъчното деление на детектора. Това може да се сравни с интерференцията на вълните.
към текста >>
Александър и Лидия Гурвич в 1937 година описаха в специална монография митогенните свойства на раковите
клетки
.
Облъчените хифи прорастват по-рано и по-бързо. Преградките в хифите се явяват 6-8 часа по-рано, от колкото в контролните хифи. Това е в хармония с изследванията на Магру и Руби в 1931 година;те облъчили яйцата на комара Aédes aegypti. Личинките, получени от облъчените яйца, по-скоро излизат из своята обвивка, от колкото при контролните опити. Интересни са изследванията на рака във връзка с митогенните лъчи.
Александър и Лидия Гурвич в 1937 година описаха в специална монография митогенните свойства на раковите
клетки
.
Раковите клетки в известна фаза имат силно митогенно излъчване, обаче кръвта на заболелите от рак няма характерните митогенни лъчи. Знае се, че митогенните лъчи на кръвта са характерни за здрав човек и се запазват даже и при такива болести, като тифус, менингит и туберкулоза, обаче при болестта рак те изчезват. И даже нещо повече: изчезването на митогенните лъчи на кръвта принадлежи към ранните признаци при злокачествените тумори. Митогенните лъчи на кръвта в организма изчезват много по-рано преди появяването на видимите ракови образования. Напоследък е събран доста клинически материал, който потвърждава това.
към текста >>
Раковите
клетки
в известна фаза имат силно митогенно излъчване, обаче кръвта на заболелите от рак няма характерните митогенни лъчи.
Преградките в хифите се явяват 6-8 часа по-рано, от колкото в контролните хифи. Това е в хармония с изследванията на Магру и Руби в 1931 година;те облъчили яйцата на комара Aédes aegypti. Личинките, получени от облъчените яйца, по-скоро излизат из своята обвивка, от колкото при контролните опити. Интересни са изследванията на рака във връзка с митогенните лъчи. Александър и Лидия Гурвич в 1937 година описаха в специална монография митогенните свойства на раковите клетки.
Раковите
клетки
в известна фаза имат силно митогенно излъчване, обаче кръвта на заболелите от рак няма характерните митогенни лъчи.
Знае се, че митогенните лъчи на кръвта са характерни за здрав човек и се запазват даже и при такива болести, като тифус, менингит и туберкулоза, обаче при болестта рак те изчезват. И даже нещо повече: изчезването на митогенните лъчи на кръвта принадлежи към ранните признаци при злокачествените тумори. Митогенните лъчи на кръвта в организма изчезват много по-рано преди появяването на видимите ракови образования. Напоследък е събран доста клинически материал, който потвърждава това. Много трудове установяват 93-95% паралел или съответствие между патохистологичната и митогенната диагнози на рака.
към текста >>
95.
СИНТЕЗА НА БИОЛОГИЧНИ ФУНКЦИИ - Д-Р МЕД. ИЛ. СТР.
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Авторите нарочно взели при своите опити тези два вида животни, понеже първият зародиш има по-светли
клетки
, а вторият — по-тъмни и затова може да се проследи ясно произхода на образуваните чрез индукция органи; и се оказва, че материалът за тяхното образуване е взет предимно от гостоприемника.
Комплексна индукция Добър пример на такава индукция е опитът на Ханс Шпеман и Хилда Манголд в 1924 г. Те са взели от зародиша на Triton cristatus една част, която е тъкмо над първичните уста и която взема участие при образуване на нервната тръба, гръбната струна и първичните гръбначни прешлени. Тези автори са присадили тази част върху зародиша на Triton taeniatus. Тогава присадката образува чрез индукция в тялото на гостоприемника нервна тръба, гръбна струна и зачатъци на гръбначните прешлени, извън тези, които последният нормално си образува. Просто енергиите, които излъчва присадката върху околните тъкани, са от такъв характер, че изменят първоначалното предназначение на тия тъкани и им дават ново направление в развитието.
Авторите нарочно взели при своите опити тези два вида животни, понеже първият зародиш има по-светли
клетки
, а вторият — по-тъмни и затова може да се проследи ясно произхода на образуваните чрез индукция органи; и се оказва, че материалът за тяхното образуване е взет предимно от гостоприемника.
Тук трябва да допуснем, както и при по-горните опити, индукция на присадката върху съседните тъкани на гостоприемника, При третия опит присадката ясно изпъква като организатор. Този случай наричаме комплексна индукция, понеже са образувани разнообразни органи чрез действието на индукцията. Гайниц повтори този опит, като взе присадка от Pleurodeles waitli и Ainblystoma mexicanum [7] и ги присади върху зародиша на Triton taeniatus. Значи тук той употребява разни родове. Той даже при някои свои опити употребява и различни разреди.
към текста >>
От начало на местото на раната се образува една индиферентна тъкан от недиференцирани
клетки
, които после регенерират откъснатата част.
Гурвич още в 1922 год. въз основа на направените вече опити излиза с теорията за силовото поле.[9] Според него освен физично тяло яйцето, зародишът или възрастният организъм имат и особено силово поле. П. Вайс приема теорията на Гурвич за силовото поле. Той прие тази теория въз основа на собствени регенерационни опити върху тритона. Ето един опит на Вайс[10]: знае се, че в зародиша на тритона всеки отстранен крак или част от него се възстановява, регенерира.
От начало на местото на раната се образува една индиферентна тъкан от недиференцирани
клетки
, които после регенерират откъснатата част.
Тази група индиферентни клетки се нарича регенерационен бластем. Този процес на регенерация може да се анализира, като се видоизмени опита по разни начини. Именно това направил Вайс. Своите опити той е правил с предните и задните крака на тритона. На местото на отстранения крак се появява новата тъкан на регенерационния бластем.
към текста >>
Тази група индиферентни
клетки
се нарича регенерационен бластем.
въз основа на направените вече опити излиза с теорията за силовото поле.[9] Според него освен физично тяло яйцето, зародишът или възрастният организъм имат и особено силово поле. П. Вайс приема теорията на Гурвич за силовото поле. Той прие тази теория въз основа на собствени регенерационни опити върху тритона. Ето един опит на Вайс[10]: знае се, че в зародиша на тритона всеки отстранен крак или част от него се възстановява, регенерира. От начало на местото на раната се образува една индиферентна тъкан от недиференцирани клетки, които после регенерират откъснатата част.
Тази група индиферентни
клетки
се нарича регенерационен бластем.
Този процес на регенерация може да се анализира, като се видоизмени опита по разни начини. Именно това направил Вайс. Своите опити той е правил с предните и задните крака на тритона. На местото на отстранения крак се появява новата тъкан на регенерационния бластем. Той разменя регенерационните бластеми на предните и задни крайници.
към текста >>
Също така, ако вземем група индиферентни
клетки
от задния и предния крайник на зародиша и ги присадим на опашката, тези индиферентни
клетки
ще дадат една малка опашка.
А регенерационния бластем на предния крайник поставил на местото на задния крайник и той дал петопръстен заден крайник, което е нормално за последния. Подобни опити са правени и от Г. Шаксел в 1921 год. и от В. Д. Милоевич в 1924 год.
Също така, ако вземем група индиферентни
клетки
от задния и предния крайник на зародиша и ги присадим на опашката, тези индиферентни
клетки
ще дадат една малка опашка.
Това е опитът на Гюено в 1927 год. Обратно, ако вземем регенерационен бластем от опашката и присадим върху местото на предния или задния крайник, ще даде крайник. Това е опитът на Вайс в 1927 г. от тези факти Вайс вади заключение, че младият регенерационен бластем по собствена сила нищо не може да направи, но под чуждо влияние на всичко може да стане. Или другояче казано, по отношение на собствените си сили бластемът е нулипотентен, обаче е омнипотентен по отношение на диференцирането под влиянието на други сили.
към текста >>
96.
АСТРОЛОГИЯ. ТЪЛКУВАНЕ НА АСПЕКТИТЕ - П. МАНЕВ
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Потокът на живота обаче изявява, че връзката между човека и околната среда е един неизбежен фактор за живота както на цялото човешко същество така и отделно за живота на неговото тяло, органи и
клетки
.
Учителя „Природата не върши нищо напразно" — е казал Аристотел. И действително, всичко, що тя е изявила и изявява, има своя цел и задача; а цялата природа е организъм. Ние знаем от опити и наблюдения, че трите природни царства, като членове на едно цяло, са свързани тясно едно с друго и че само тази връзка обуславя тяхното просъществуване. А от своя страна членовете на отделните царства се координират пак в едно цяло. Човекът — най-съвършената форма на природата, като че ли прави изключение!
Потокът на живота обаче изявява, че връзката между човека и околната среда е един неизбежен фактор за живота както на цялото човешко същество така и отделно за живота на неговото тяло, органи и
клетки
.
Ние даже можем да забележим, че според степента на тази връзка-обмяна т.е. според нейното хармонично и разумно оползотворяване, се определя и състоянието на индивида. „Заедно и една подир друга действуват винаги физически и психически причини в човека. Сама едната е една половина; едва двете образуват една хераклитова хармония от противоположности," казва д-р Бир. Действително, ако се взрем в средата и условията, при които живее човекът-тяло и душа, ние намираме и виждаме само противоположности.
към текста >>
Пита се тогава: кои са физическите възможности за човека като едно цяло, за да може това цяло да влиза във връзка със силите на природата и да може да хармонизира противоположностите на средата, или по-точно: коя е тази сила, присъща на комплекса организъм, която е способна да влиза във връзка с енергиите на природата, да ги възприема, диференцира и препраща на заинтересованите телесни системи, органи и
клетки
?
според нейното хармонично и разумно оползотворяване, се определя и състоянието на индивида. „Заедно и една подир друга действуват винаги физически и психически причини в човека. Сама едната е една половина; едва двете образуват една хераклитова хармония от противоположности," казва д-р Бир. Действително, ако се взрем в средата и условията, при които живее човекът-тяло и душа, ние намираме и виждаме само противоположности. Мъчно бихме схванали състоянието и положението на човека всред този голям природен организъм, ако не бихме вникнали в мъдростта на Хераклит: „Противоположностите се свързват (помиряват, допълнят) в хармонията".
Пита се тогава: кои са физическите възможности за човека като едно цяло, за да може това цяло да влиза във връзка със силите на природата и да може да хармонизира противоположностите на средата, или по-точно: коя е тази сила, присъща на комплекса организъм, която е способна да влиза във връзка с енергиите на природата, да ги възприема, диференцира и препраща на заинтересованите телесни системи, органи и
клетки
?
Кой не е изпитал рефлекторните функции на организма си? Преди съзнанието да бъде осветлено, ръката се отдръпва рефлекторно от горещата печка. (Рефлекторни функции наричаме тези, които се извършват без участието на нашето съзнание и воля, т.е. автоматично под ръководството на рефлекторни центрове — свързани с вегетативната и осезателна телесна сфера.) И обратно — ние можем съзнателно под ръководството на нашата воля да доближим ръката си до печката, макар и да съзнаваме последствията от това. в други случаи, ако прекъснем снопа от нервни влакна, които обслужват функциите на ръката, то настъпва една пълна индиферентност от страна на ръката към нашата воля и съзнание; ние нито съзнаваме ръката като член на нашето тяло, нито можем волево да я движим, а ръката от своя страна не реагира рефлекторно на дразнения като горните.
към текста >>
Ние констатираме, че и
клетките
умират без присъствието на тези енергии, въпреки че всички други условия за живота с на лице.
в други случаи, ако прекъснем снопа от нервни влакна, които обслужват функциите на ръката, то настъпва една пълна индиферентност от страна на ръката към нашата воля и съзнание; ние нито съзнаваме ръката като член на нашето тяло, нито можем волево да я движим, а ръката от своя страна не реагира рефлекторно на дразнения като горните. в случай че ние напълно успеем да изолираме един орган от неговите съобщителни нервни влакна, наблюдаваме с течение на времето не само индиферентност, но и дегенериране, атрофиране в тъканите на органа. И това става, макар че кръвоносните съдове на този орган с напълно запазени. Такива случаи .могат да се наблюдават много и то навсякъде в организма. От тях става ясно, че нервите с проводници на една енергия, която е не само проводник на волево-съзнателни действия, но и на чисто местни областни функции.
Ние констатираме, че и
клетките
умират без присъствието на тези енергии, въпреки че всички други условия за живота с на лице.
Същината на тази инерваторна енергия на организма не ни е още напълно позната. Изследванията показват, че тя има сродство с електромагнитните енергии. Това се констатира от факта, че при протичането ù по нервните влакна, в тъканите настъпват електромагнитни явления. Последните се долавят и изследват със специални апарати. Като разгледаме и изследваме значението на тази енергия в тялото — като необходима за живота на клетките — установява се, че тя сама за себе си представлява един самостоятелен функционално-динамичен и психо-физичен фактор в тялото.
към текста >>
Като разгледаме и изследваме значението на тази енергия в тялото — като необходима за живота на
клетките
— установява се, че тя сама за себе си представлява един самостоятелен функционално-динамичен и психо-физичен фактор в тялото.
Ние констатираме, че и клетките умират без присъствието на тези енергии, въпреки че всички други условия за живота с на лице. Същината на тази инерваторна енергия на организма не ни е още напълно позната. Изследванията показват, че тя има сродство с електромагнитните енергии. Това се констатира от факта, че при протичането ù по нервните влакна, в тъканите настъпват електромагнитни явления. Последните се долавят и изследват със специални апарати.
Като разгледаме и изследваме значението на тази енергия в тялото — като необходима за живота на
клетките
— установява се, че тя сама за себе си представлява един самостоятелен функционално-динамичен и психо-физичен фактор в тялото.
Проявената форма на тази енергия е неизчерпаема и многообразна: тя подтиква функционалния живот не само на единичните клетки, органи и системи от тях, но и на цялото тяло — организъм, като единица в организма на една по-голяма такава единица — природата. Активирането и мобилизирането на тази енергия става всеки момент и навсякъде в сетивното биологично поле на тялото. Ние различаваме две форми на мобилизиране: рефлекторната (преди съзнанието да се намеси) и съзнателно — волевата. от друга страна, подразделяме ръководните и проводни физически центрове на тази енергия на централна и периферна нервни системи. В централната са причислени: главния мозък (с неговите подразделения), малкия и гръбначния.
към текста >>
Проявената форма на тази енергия е неизчерпаема и многообразна: тя подтиква функционалния живот не само на единичните
клетки
, органи и системи от тях, но и на цялото тяло — организъм, като единица в организма на една по-голяма такава единица — природата.
Същината на тази инерваторна енергия на организма не ни е още напълно позната. Изследванията показват, че тя има сродство с електромагнитните енергии. Това се констатира от факта, че при протичането ù по нервните влакна, в тъканите настъпват електромагнитни явления. Последните се долавят и изследват със специални апарати. Като разгледаме и изследваме значението на тази енергия в тялото — като необходима за живота на клетките — установява се, че тя сама за себе си представлява един самостоятелен функционално-динамичен и психо-физичен фактор в тялото.
Проявената форма на тази енергия е неизчерпаема и многообразна: тя подтиква функционалния живот не само на единичните
клетки
, органи и системи от тях, но и на цялото тяло — организъм, като единица в организма на една по-голяма такава единица — природата.
Активирането и мобилизирането на тази енергия става всеки момент и навсякъде в сетивното биологично поле на тялото. Ние различаваме две форми на мобилизиране: рефлекторната (преди съзнанието да се намеси) и съзнателно — волевата. от друга страна, подразделяме ръководните и проводни физически центрове на тази енергия на централна и периферна нервни системи. В централната са причислени: главния мозък (с неговите подразделения), малкия и гръбначния. Периферната, която е действителният проводник, се подразделя на: анимална нервна система (моторна и сетивна) и автономна (вегетативна) симпатична, парасимпатична и самостоятелно-органна.
към текста >>
Всяка клетка има известно отношение с всяка сила на природата, затова инерваторната енергия трябва да обходи и свърже резонаторния орган в тялото с всички
клетки
на същото.
Всяка сила има съответен резонатор, в човешкото тяло. Мнозина мислят, обаче, че реакцията на един орган спрямо една природна енергия не засяга останалите органи на тялото. Инерваторната енергия обхожда всяка клетка на тялото. Всяко възприятие, реакция и смущение се донася съответно във всяка клетка. Днес се знае, че органите не са свързани само с мозъчните центрове, а и пряко, чрез симпатичната нервна система, един с други.
Всяка клетка има известно отношение с всяка сила на природата, затова инерваторната енергия трябва да обходи и свърже резонаторния орган в тялото с всички
клетки
на същото.
Един прост опит ще ни убеди, че има взаимна връзка в живота на органите: натиск с пръст върху окото забавя или усилва пулса на сърцето, кръвното налягане веднага показва едно колебание, дишането се забавя и при по-силен натиск се идва до повръщане. Много други рефлекси посредством окото ни показват, че този орган не е само централно свързан (с мозъка), но и пряко подсъзнателно с всеки друг орган в тялото. Ето от това се вижда, колко важно е с какво храним (свързваме) ние нашите органи-резонатори, които пък предават всичко прието рефлекторно на всека клетка. Като посредник между всека среда и съответния орган, както между него и заинтересованите клетки и другите органи, стои пак инерваторната енергия на нервната система. Значи посредством тази енергия растенията, животните и човекът стоят помежду си и с околната природна среда в един тих и невидим диалог.
към текста >>
Като посредник между всека среда и съответния орган, както между него и заинтересованите
клетки
и другите органи, стои пак инерваторната енергия на нервната система.
Днес се знае, че органите не са свързани само с мозъчните центрове, а и пряко, чрез симпатичната нервна система, един с други. Всяка клетка има известно отношение с всяка сила на природата, затова инерваторната енергия трябва да обходи и свърже резонаторния орган в тялото с всички клетки на същото. Един прост опит ще ни убеди, че има взаимна връзка в живота на органите: натиск с пръст върху окото забавя или усилва пулса на сърцето, кръвното налягане веднага показва едно колебание, дишането се забавя и при по-силен натиск се идва до повръщане. Много други рефлекси посредством окото ни показват, че този орган не е само централно свързан (с мозъка), но и пряко подсъзнателно с всеки друг орган в тялото. Ето от това се вижда, колко важно е с какво храним (свързваме) ние нашите органи-резонатори, които пък предават всичко прието рефлекторно на всека клетка.
Като посредник между всека среда и съответния орган, както между него и заинтересованите
клетки
и другите органи, стои пак инерваторната енергия на нервната система.
Значи посредством тази енергия растенията, животните и човекът стоят помежду си и с околната природна среда в един тих и невидим диалог. А това ще рече, че чрез инерваторните кореспонденти на живата природа целият земен живот постига една биологично-динамична връзка със силите на целия космос. Чрез този психо-физичен мост всички градивни и възстановителни процеси в тялото стоят и под контрола на телесните мозъчни центрове, а чрез тях и на душевното ръководство. Далечни и близки действия и функции в организма са така свързани, че както при външни влияния, така и при вътрешни реакции в тялото, то отговаря с най-подходящите средства, които най-добре биха ръководили, запазили или възстановили една клетка или орган. Нека тогава имаме винаги пред вид следния закон: всяко инерваторно дразнение, било то вън или вътре в организма, се пренася рефлекторно до ония органни системи, органи и клетки, които имат едно най-добро (позитивно или негативно) функционално сродство с него.
към текста >>
Нека тогава имаме винаги пред вид следния закон: всяко инерваторно дразнение, било то вън или вътре в организма, се пренася рефлекторно до ония органни системи, органи и
клетки
, които имат едно най-добро (позитивно или негативно) функционално сродство с него.
Като посредник между всека среда и съответния орган, както между него и заинтересованите клетки и другите органи, стои пак инерваторната енергия на нервната система. Значи посредством тази енергия растенията, животните и човекът стоят помежду си и с околната природна среда в един тих и невидим диалог. А това ще рече, че чрез инерваторните кореспонденти на живата природа целият земен живот постига една биологично-динамична връзка със силите на целия космос. Чрез този психо-физичен мост всички градивни и възстановителни процеси в тялото стоят и под контрола на телесните мозъчни центрове, а чрез тях и на душевното ръководство. Далечни и близки действия и функции в организма са така свързани, че както при външни влияния, така и при вътрешни реакции в тялото, то отговаря с най-подходящите средства, които най-добре биха ръководили, запазили или възстановили една клетка или орган.
Нека тогава имаме винаги пред вид следния закон: всяко инерваторно дразнение, било то вън или вътре в организма, се пренася рефлекторно до ония органни системи, органи и
клетки
, които имат едно най-добро (позитивно или негативно) функционално сродство с него.
Само така ние можем да схванем тъй разумната обмяна на силите между природата и организмите в нея, както и на силите в отделния организъм. До тука ние разгледахме ролята на инерваторната енергия в чисто рефлекторния живот на природата. Как го споменахме, този живот обхваща всецяло растителното царство. в животинското и човешкото — той е израз на вегетативната нервна система (симпатичната), но се влияе при животните и от чувствения свят, а у човека и от съзнателно-волевия. При човека това се вижда много ясно от факта, че оставено тялото само на себе си, без вмешателство на неговия съзнателен свят, то под ръководството на симпатичната система изявява чисто рефлекторно физиологията на организма.
към текста >>
97.
DU MAITRE: LE NOUVEAU QUI NAIT
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Прекарах в курса 8 седмици и през това време почувствувах, че всичките- ми
клетки
бяха изпълнени с любовта на Бога.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Идеите на Всемирното Братство в чужбина Една американка от Ню-Йорк, която се е занимавала с окултни науки и е чела в превод на английски беседите на Учителя, пише на едно лице в България следното писмо: „Много се интересувам от утринните упражнения, наречени паневритмия, които са придружени със специална музика. Трябва да е чудесно да има човек за учител едно такова лице като Вашия Учител. Аз това лято посещавах една духовна школа на тъй нареченото движение „християнско лекуване".
Прекарах в курса 8 седмици и през това време почувствувах, че всичките- ми
клетки
бяха изпълнени с любовта на Бога.
Цели два месеца ушите ми слушаха думи на любов, хармония, мир и радост. Това беше небето на земята. Там почувствувах, че най-после съм дошла у дома си, след като съм била далеч през целия си живот. Аз желая да стана ученичка на Учителя и да работя за повдигането на човечеството в Америка. Трябва да е велико нещо да се работи за идеите на Учителя и да се получават резултати от тия чудно хубави идеи." * Един американец от Бруклин, който е чел беседите на Учителя в английски превод, пише в едно писмо между другото: „Никъде не сcм срещал такова учение.
към текста >>
98.
ЗАЩО? - Т.
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Ако стотици милиарди
клетки
в човешкия организъм могат да се кооперират и да образуват едно цяло, защо да не могат хората на едно общество да се свържат в едно чрез любовта?
Ние виждаме, че когато обичаме хората, работим за тях. Майката, която обича своето дете, работи за него. Всички, които не обичат, не работят. Те се мъчат или трудят. Ако хората могат да научат, какво нещо е любовта и я приложат, ще почне новият живот на земята.
Ако стотици милиарди
клетки
в човешкия организъм могат да се кооперират и да образуват едно цяло, защо да не могат хората на едно общество да се свържат в едно чрез любовта?
Единственото нещо, което не се нуждае от доказателство, е любовта. Тя има език, който разбират всички хора, всички същества. Само тя осмисля нещата. Сега любовта слугува на силата, а в новата култура силата ще слугува на любовта. Всички трябва да работят от любов.
към текста >>
99.
ПОДРАЖАНИЕТО - Г. С. Г.
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Също е и с организма по отношение на неговите
клетки
.
В противовес на това разкъсано схващане, на този светоглед на частите израства и се развива сега един нов мироглед, който се стреми да обедини раздробеното в едно единно цяло. Трябва да се забележи, че едно такова единство във възгледите на човека е възможно само тогава, когато триизмерната статична мисъл се замени с динамичната, четириизмерна мисъл, — мисъл, която схваща формите и във времето. Една четириизмерна мисъл схваща вече формата не като статично явление, а като един непреривен процес. В музиката и мелодията е форма. Нейните свойства и качества обаче надвишават тези на тоновете, които я съставят.
Също е и с организма по отношение на неговите
клетки
.
Мелодията може да се транспонира, а организмът може да промени формата си чрез растене. Обаче, всички форми запазват с течение на времето променящата се първоначална форма. Тя, следователно, е неизменното във времето. Четириизмерното мислене е последствие от това, че понятията пространство и време, които по-рано се разглеждаха непосредствено едно до друго, без връзка помежду им, се сляха в едно единство. Или другояче казано: пространството доби едно ново измерение — времето.
към текста >>
100.
ИЗ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ЛЮБОВТА - Д-Р ЕЛ. К.
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Има случаи, когато в човешкия организъм група
клетки
се индивидуализират и не се съобразяват със законите и нуждите на целия организъм, а се развиват по свои собствени пътища.
Тая болка учи детето да спазва един природен закон. По същия начин и човечеството днес се учи и расте в светлина, в мъдрост. Кой е първият велик урок, който човечеството учи и чрез чието научаване то ще влезе в една съвсем нова фаза на своята еволюция? Това е съзнанието, че трябва да спазва законите, които царуват във великата държава, на която е гражданин. Основният закон на тая велика държава е Любовта.
Има случаи, когато в човешкия организъм група
клетки
се индивидуализират и не се съобразяват със законите и нуждите на целия организъм, а се развиват по свои собствени пътища.
Така се появява болестта рак. И какви са последствията? Те са вредни, както за целия организъм, така и за тази група индивидуализирани клетки, понеже те се разрушават и загиват. И тъй, всяко несъобразяване със законите на цялото води към упадък и израждане. Ние мислим, че това, което добиваме от природата, е плод на нашата дейност. Напр.
към текста >>
Те са вредни, както за целия организъм, така и за тази група индивидуализирани
клетки
, понеже те се разрушават и загиват.
Това е съзнанието, че трябва да спазва законите, които царуват във великата държава, на която е гражданин. Основният закон на тая велика държава е Любовта. Има случаи, когато в човешкия организъм група клетки се индивидуализират и не се съобразяват със законите и нуждите на целия организъм, а се развиват по свои собствени пътища. Така се появява болестта рак. И какви са последствията?
Те са вредни, както за целия организъм, така и за тази група индивидуализирани
клетки
, понеже те се разрушават и загиват.
И тъй, всяко несъобразяване със законите на цялото води към упадък и израждане. Ние мислим, че това, което добиваме от природата, е плод на нашата дейност. Напр. посаждаме жито, но животът в него, преди всичко, не е наш. От друга страна, почвата, въздухът, топлината, светлината, които са въздействували за неговото израстване, ни са дадени наготово от природата. Някой би възразил, че при отглеждането на житото употребяваме ума си и нашити мускули.
към текста >>
НАГОРЕ