НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
110
резултата в
73
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Мисли за ученика - Борис Николов
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.
След скромната
вечеря
, те стояха още малко време до ръмливия водоскок и после се разделиха за сън.
Обичам много красотата и всичко, което вземам за най-красиво, след врeме губи своя чар пред моите очи. Кажи ми най-първо, кое е най-красивото в живота. — Ще познаеш, отвърна Абар, и нищо по-вече не каза. Навали вечерният здрач. Сетните лъчи бяха отдавна залезли.
След скромната
вечеря
, те стояха още малко време до ръмливия водоскок и после се разделиха за сън.
На странника бе отредено да спи на меко, хубаво легло навън в градината. Той си легна, но въпреки, че беше уморен, сънят отлетя от очите му. Той нивга не бе спал под открито небе. В душата му затрепка някаква непозната радост и му бе приятно, че се намира в тоя тих кът на Абар. Небето се обсипа с милиони звезди, които трепкаха в някакво тайнствено тържество и пътуваха в своя вечен път.
към текста >>
След скромната
вечеря
, Абар влезе в къщи и след малко пак се завърна, носейки нещо в ръка.
Искаше му се да се взре по-дълбоко и да надникне до онова светилище на човека, което наричаме душа. Отгде се чете в душата? Странникът разбра, че всякога, когато се запътим за душата, ние ще срещнем две зеници, препълнени с тайна, която ще трябва да разгадаем. Различно гледат очите на човека. Той си спомни за това, как го гледаха очите на най-добрия му приятел, очите на неговата любима в далечния му роден кът и как го погледнаха очите на мъдреца, в които той прочете за миг глъбините на душата ... И странникът разбра, че най-чудното, това е зеницата на човешкото око ... * На другата вечер те нищо не приказваха.
След скромната
вечеря
, Абар влезе в къщи и след малко пак се завърна, носейки нещо в ръка.
– Седни тука, каза той на своя гост. Нека тая вечер си починем в тишината на нощта и нека да забравим за миг грижите на деня. Аз ще се помъча да развеселя сърцето ти с тая малка свирка, издялана майсторски от ръката на пастир. Тя има меден глас. Има часове, продължи Абар, когато трябва умът да отпочива, или по-добре да се храни от извора на някоя от трите стихии, които Вечният е дал на земята.
към текста >>
2.
Книжнина и вести
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
След приятната
вечеря
и горещия чай, сега те вкусваха райско блаженство в нежните обятия на съня.
Слънчицето от време навреме се показваше, поизсушаваше ни дрехите, постопляше ни и пак ни оставяше на кръщението на обилните дъждовни капки. Запалихме грамадни огньове. Високо се издигаха пламенните езици от запалените главни и се смееха на дъжда. И всред нощната стихия на планината те изглеждаха като величави жертвеници, сложени пред вратата на някой древен храм. Множество (...) са вече поставени; под тях спят уморени, но щастливи люде.
След приятната
вечеря
и горещия чай, сега те вкусваха райско блаженство в нежните обятия на съня.
По едно време някои запяха. То беше дружна песен, излизаща от бодри вдъхновени гласове. Сладките звуци на мелодията ту тихо плавно се изливаха като запалена смирна, ту буйно запламтяваха и като огнени пламъци се издигаха на възбог: „Един си ти мой Мусала, свещено място Божий връх”! Нощта, като че тихичко си преповтаряше думите на тая свещена песен и ги изпращаше по върхове и долини, езера и реки. Неволно душата със свят възторг дълбоко благодари на Оногова, който така мъдро всичко е създал като е дал и разум на своите чада, за да се радват на неговите непостижими по красота творения. X.
към текста >>
3.
Небесното знамение – Gis Moll
 
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Нещо повече, мнозина смятат яденето като свещенодействие, като приемане благодат от разумната природа, като общение с живото тяло на Христос, както сам Той казва на тайната
вечеря
.
Такива, които влизат в реакции помежду си и дават продукти, способни да парализират действието на ензимите, не бива да се употребяват едновременно. В това направление ежедневният опит е много поучителен за ония, що наблюдават. От съществено значение е настроението при ядене. Душевното спокойствие гарангира спокойствие на симпатичната нервна система, а тая - стомашна дейност без сътресения. Има хора, които се отказват от ядене във възбудено състояние.
Нещо повече, мнозина смятат яденето като свещенодействие, като приемане благодат от разумната природа, като общение с живото тяло на Христос, както сам Той казва на тайната
вечеря
.
Затова те се стремят да вършат това при едно повишено душевно състояние, при молитвено настроение. За прочистване червата от гниещите в тях остатъци, които оставят отрови на тялото, се препоръчва употребата на целулозна храна, напр. зеле. Целулозата остава несмляна, ускорява изпразването и измита чревния канал. Ако причислим и дишането към храненето, за него са необходими две условия: чист въздух и чисто тяло. Дишането става и през порите на кожата, затова те трябва винаги да бъдат отпушени.
към текста >>
4.
Бъдещи насоки в музиката – К. Ик.
 
Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Преди
вечерята
негова светост приемаше посещението на царица Никотрист, майката на кронпринца, гледаше религиозни танци и слушаше концерти.
– Аз знам да смятам до 10 и да пиша „Да живее вечно Нашият Баща и Бог Свещеният фараон Рамзес"... Господарят на вечността добросърдечно се усмихваше и със своята деликатна, почти прозрачна ръка, докосваше фризираната коса на храброто момче. Тогава детето действително ставаше принц, макар че Негова Светост продължаваше загадъчно да се усмихва. Но този, до когото един път се докосне божествената ръка, не може да срещне неуспех в живота си и трябва да бъде издигнат над другите. За да обядва, негова светост отиваше в друга стая за ядене и разделяше своята храна с Боговете и всички Nomesoj – началници на области в Египет, чиито статуи бяха поставени при стените. Каквото не ядяха боговете, това получаваха свещениците и всичките чинове от свитата.
Преди
вечерята
негова светост приемаше посещението на царица Никотрист, майката на кронпринца, гледаше религиозни танци и слушаше концерти.
После той наново се окъпваше и така очистен влизаше в черквичката на Озирис, за да разсъблече и постави в леглото чудния Бог. Направил това, той запечатваше вратата на черквата и заобиколен от процесията на свещениците, отиваше в спалнята си. Свещениците до изгрева на слънцето ниско се молят в съседната стая на душата на фараона; която през време на съня беше между Боговете. Тогава те представяха молитви за успешно изпълнение на текущите държавни работи, за покровителствуване границите на Египет и на царските гробници, че никой крадец да не се осмели да влезе там и да прекъсне вечната почивка на славните фараони – но молитвите на свещениците, вероятно от нощната умора, не всякога бяха ефикасни. Сенките на държавата растяха и в свещените гробници крадяха не само скъпоценностите, но дори мумиите на фараона.
към текста >>
5.
Стихове – Мара Белчева
 
Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Той дойде една вечер след
вечеря
с твърде демократичен файтон, придружен от един мандарин и един моряк.
Часът напредваше. Сбогувах се със съжаление с приятелите си. Обаче, богатството на новите идеи, които ми дадоха, беше доста голямо и аз в продължение на следните няколко месеца имах достатъчно случаи да черпя от него. Китаецът Андреас очакваше от няколко деня като гостенин един стар китаец с известно име Цун-Хинг. Не знаех как той, тъй знаменит, богат и могъщ, беше на гости у Андреас.
Той дойде една вечер след
вечеря
с твърде демократичен файтон, придружен от един мандарин и един моряк.
Аз бях поканен на тези приятни събрания, дето един жълтолик господар след императора на 400 милиона народ достатъчно силен да тури в затруднение цялата европейска дипломация, говореше с простота с един прост войник, с един неизвестен лекар и един антиквар . За да направи чест на своя гост, Андреас беше наредил една от стаите в китайски стил: едно широко абаносово легло, рогозки, бродирани кошници, етажерки със скъпи минерали и бронзови предмети, великолепна кадилница, поставена на земята съвсем видоизменяваха малката стая. – За всичко това колко разноски сте направили! – казах на Андреас . – Да, докторе, ориенталецът обича формите.
към текста >>
6.
ДРАГОЦЕННИЯТ КАМЪК - GEORG NORDMANN
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Радостна беше трапезата, щастлива беше неговата домакиня, щастлив и доволен беше той всред своите буйни палавничета, чиито пискливи гласчета млъкваха, щом бащата четеше берахата преди ядене, шемаха след
вечеря
и тефилата сутрин.
И имаше защо. Пет гърла всеки ден искаха хляб. Той ходеше всеки ден из близките села и градове натоварен с кошче, пълно с дреболии, нужни на спретнатите домакини и младите девойки. Печелеше, колкото да не гладуват. Ала доволен беше Бен Йосеф.
Радостна беше трапезата, щастлива беше неговата домакиня, щастлив и доволен беше той всред своите буйни палавничета, чиито пискливи гласчета млъкваха, щом бащата четеше берахата преди ядене, шемаха след
вечеря
и тефилата сутрин.
Но случи се така, че най-малкото, най-любимото в къщи, заболя. Разтича се горкият баща и след няколко дена в джоба му останаха няколко медни монети, които отчаяно стискаше и пазеше за лекарства на малкия и хляб на големите. Скоро обаче и те изчезнаха. Намери се в чудо клетият. Какво ще прави?
към текста >>
7.
БОГОМИЛСТВОТО НА ЗАПАД
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
След това по обяд, но особено по
вечеря
го обхващал особен нервен трепет, очите му ставали много блестящи, изправял се и почвал да кукурига като петел.
Това обаче, което е било много очебийно е, че този човек имал както черепна конструкция, така също и лицев израз подобни на голямо куче. Друг случай, който разправя Lioubow е : Един неин познат, който инак бил много приятен, лицето му напомняло на петел. Този човек имал голям успех сред жените. Имал, обаче и лошия навик да си повдига раменете и горната част на ръцете повече отколкото би трябвало (нещо, характерно за петлите, които си повдигат силно крилете). Към тридесетата си година той се разболял тежко от треска, но оздравял.
След това по обяд, но особено по
вечеря
го обхващал особен нервен трепет, очите му ставали много блестящи, изправял се и почвал да кукурига като петел.
Това траяло докато му минавала треската. Подобни странни факти има твърде много в живота – те трябва да се издирят и съпоставят правилно от характерологично гледище. При систематично разглеждане на животинските типове, ще бъдат изнесени в най-сбити линии чистите типове животни, които се установяват по човешкото лице и глава. Често в един образ могат да се наблюдават чертите на два, три и повече животински типове. Това показва, че този човек има по-сложна психология, но чистият тип е най-ценен в основата на това учение.
към текста >>
8.
ПРЪСТИ - Г.
 
Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Христос в тайната
вечеря
изразява символа на хляба като тялото на Сина Божи.
Насъщният хляб движи човека напред, той го тика към нови условия, към нови ценности и блага. Тъкмо тука се крие великата тайна за постоянната нужда от хляб. Хлябът е една реалност, той е и един символ на една друга реалност. Хлябът е символ на Божествената същност. И само Божественото е в състояние да движи нещата напред, само то може да се принесе в жертва за издигането и подържането на човека и на цялата природа.
Христос в тайната
вечеря
изразява символа на хляба като тялото на Сина Божи.
И това е Божествената същност Само така може да ни стане ясно, с какъв трепет човек очаква хляба, когато е гладен или пък с какъв жар се стреми човек да се сдобие и да запази насъщния. Това е вътрешният неугасим копнеж към Първопричината в живота, към Бога, който може да задоволи всички стремежи на душата и да утоли всякакъв вид жажда на сърцето и ума. Не е лошото в днешния живот, че хората се стремят към хляба. Това е една безусловна необходимост за всички - за простия и за учения, за грешника и за светията, за глупавия и съвършения. Лошото седи в натрупването на хляба и на благата.
към текста >>
9.
ТАЙНАТА НА СТРАДАНИЯТА - АВЕРУНИ
 
Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Знае се, че не трябва да се ляга веднага след
вечеря
и особено след тежко ядене, защото тогаз спането няма да бъде укрепително, но напротив, ще бъде придружено с тежки кошмарни сънища.
Така се постига лек и укрепителен сън. Посоката на лягането не е безразличен въпрос. За да има хармония между електромагнитните и по-висши течения в човешкия организъм със съответните течения на земята, човек трябва да спи с глава към север. Здрава нервна система и укрепителен сън има онзи, който по време на спане не прави големи движения, но се събужда почти в същото положение, в което е легнал. Големите движения при спането показват, че сънят не е толкоз укрепителен;те показват една слаба нервна система.
Знае се, че не трябва да се ляга веднага след
вечеря
и особено след тежко ядене, защото тогаз спането няма да бъде укрепително, но напротив, ще бъде придружено с тежки кошмарни сънища.
По-ранното вечеряне доста време преди лягането, преди залез слънце, е хубаво и в друго отношение. Когато човек яде късно и веднага легне, той със своето духовно тяло ще бъде привлечен към гъстата материална среда, ще бъде свързан с гъстите тежки вибрации на материалния свят и затова не ще може да се издигне в по-високите полета (а именно издигането му в тези последните сфери ще му даде възможност да се свърже с животворните енергии и да приеме духовните подтици на тези сфери в себе си). И затова такъв сън няма да има голяма укрепителна сила. Значи късното вечеряне малко преди лягане е вредно не само от гледището на елементарната хигиена, но и от духовно гледище. Да се ляга рано и да се става рано е хубаво по няколко причини.
към текста >>
По-ранното
вечеряне
доста време преди лягането, преди залез слънце, е хубаво и в друго отношение.
Посоката на лягането не е безразличен въпрос. За да има хармония между електромагнитните и по-висши течения в човешкия организъм със съответните течения на земята, човек трябва да спи с глава към север. Здрава нервна система и укрепителен сън има онзи, който по време на спане не прави големи движения, но се събужда почти в същото положение, в което е легнал. Големите движения при спането показват, че сънят не е толкоз укрепителен;те показват една слаба нервна система. Знае се, че не трябва да се ляга веднага след вечеря и особено след тежко ядене, защото тогаз спането няма да бъде укрепително, но напротив, ще бъде придружено с тежки кошмарни сънища.
По-ранното
вечеряне
доста време преди лягането, преди залез слънце, е хубаво и в друго отношение.
Когато човек яде късно и веднага легне, той със своето духовно тяло ще бъде привлечен към гъстата материална среда, ще бъде свързан с гъстите тежки вибрации на материалния свят и затова не ще може да се издигне в по-високите полета (а именно издигането му в тези последните сфери ще му даде възможност да се свърже с животворните енергии и да приеме духовните подтици на тези сфери в себе си). И затова такъв сън няма да има голяма укрепителна сила. Значи късното вечеряне малко преди лягане е вредно не само от гледището на елементарната хигиена, но и от духовно гледище. Да се ляга рано и да се става рано е хубаво по няколко причини. През деня се събира повече прана (жизнена сила) в атмосферата, и човек като легне рано, черпи от нея и се обновява, а ако легне по-късно, няма да бъде толкоз укрепителен сънят му, понеже тая прана е вече доста изчерпана от растенията и другите организми.
към текста >>
Значи късното
вечеряне
малко преди лягане е вредно не само от гледището на елементарната хигиена, но и от духовно гледище.
Големите движения при спането показват, че сънят не е толкоз укрепителен;те показват една слаба нервна система. Знае се, че не трябва да се ляга веднага след вечеря и особено след тежко ядене, защото тогаз спането няма да бъде укрепително, но напротив, ще бъде придружено с тежки кошмарни сънища. По-ранното вечеряне доста време преди лягането, преди залез слънце, е хубаво и в друго отношение. Когато човек яде късно и веднага легне, той със своето духовно тяло ще бъде привлечен към гъстата материална среда, ще бъде свързан с гъстите тежки вибрации на материалния свят и затова не ще може да се издигне в по-високите полета (а именно издигането му в тези последните сфери ще му даде възможност да се свърже с животворните енергии и да приеме духовните подтици на тези сфери в себе си). И затова такъв сън няма да има голяма укрепителна сила.
Значи късното
вечеряне
малко преди лягане е вредно не само от гледището на елементарната хигиена, но и от духовно гледище.
Да се ляга рано и да се става рано е хубаво по няколко причини. През деня се събира повече прана (жизнена сила) в атмосферата, и човек като легне рано, черпи от нея и се обновява, а ако легне по-късно, няма да бъде толкоз укрепителен сънят му, понеже тая прана е вече доста изчерпана от растенията и другите организми. Вечерта до 12 часа полунощ хубаво е прозорците да бъдат затворени, защото тогаз няма прииждане на нова прана отгоре и растенията поглъщат прана и от човека. След 12 часа полунощ почва да идва нова струя прана от атмосферата (макар и слаба от начало) и затова след 12 часа човек може да отвори прозорците, казва Учителят. Трябва да знаем, че психичните състояния на човека са свързани с тези или онези органи. Напр.
към текста >>
10.
СТИХОВЕ-ДИМИТРИНА АНТОНОВА
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
фр., а също тъй пребогата
вечеря
струва 1 до 1'20 шв. фр.
Има и няколко вегетариански гостилници. Рядко, някои от тия, които живеят в Гьотеанум и околностите му, се хранят отделно и сами. Те всички се събират в тия ресторанти и всички са винаги на братска трапеза и общение. И не струва скъпо. Богат, пребогат обед струва най-много 1'50 до 1'80 шв.
фр., а също тъй пребогата
вечеря
струва 1 до 1'20 шв. фр.
За условията в Швейцария това никак не е скъпо. Една от много интересните области, която се изучава в Гьотеанум е евритмията. Под евритмия, в пълен смисъл на думата, не се разбира само специалния вид гимнастически упражнения и танци, които се явяват като израз на душата на човека, но и всеки словесен израз, всяко обикновено движение, всеки ням израз - поглед, мимика и пр. трябва да бъдат пълен израз на душата. Следователно, цялата проява на човека трябва да бъде в пълна хармония с истинския му душевен живот.
към текста >>
11.
ВЕСТИ И КНИГОПИС
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Махаше с ръце, удряше с юмруци и още от пътната врата питаше майка си: „Сложи ли трапезата за
вечеря
?
Та хляб, Боже мой, тя не искаше друго. Никой никога не можеше да ù обясни това. Мълчеше, гледаше и сякаш чакаше. Но когато идваше петък, тоя предпразничен ден тя се изпълваше с такова негодувание, с такава мъка. Тогава за нищо не искаше да знае.
Махаше с ръце, удряше с юмруци и още от пътната врата питаше майка си: „Сложи ли трапезата за
вечеря
?
" Вечер срещу събота е това, не е шега. Велик празник,по-голям от петък, та нали тогава можело да се пържат мекици, а в събота не? Тя знаеше че у всички ей там, които бяха заможни, се готвеше като за сватба. „Стига вече майко, стига! " Няма ли да станеш, кога ще готвиш. Кога?
към текста >>
12.
ДЕСЕТ ГОДИНИ ЖИТНО ЗЪРНО - Д-Р Е.К.
 
Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Преди срещата има обща
вечеря
.
Да, когато се потопиш в съзерцание на извори, ти се учиш от най-великата книга - вълшебната книга на природата. Преобразени и вдъхновени се връщаме в село. Привечер е вече. В наше отсъствие са дошли много нови гости! В салона, в двора и в съседните стаи е пълно с народ.
Преди срещата има обща
вечеря
.
Каква красива обстановка! Обща трапеза. Храната е красива - тя е чисто вегетарианска. Всички тия селяни - братя и сестри - са вегетарианци. Каква идейност!
към текста >>
Вечерята
е свършена, и ние сме вече в салона.
Ние се храним общо, и всички се сливаме в едно, един общ живот ни споява в едно цяло! Една топлота, една обща радост ни обединяват. Всички се чувствуваме тъй близки един до други! Рухват преградите между душите и те почват да се познават. А това е условието за щастието!
Вечерята
е свършена, и ние сме вече в салона.
Лицата на всички са сияещи! И това е естествено, защото тая среща създава нещо красиво: всички чувствуваме, че над нас витае духът на градящата раса. Всички чувствуваме, че ние тук предвкусваме онова, което е скрито зад завесата на близкото бъдеще. Духът на бъдещето хвърля върху нас своето неземно сияние! Почва се с четене на едно Слово от Учителя.
към текста >>
13.
НОВИТЕ ФОРМИ НА ЖИВОТ - Х.
 
Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
И в Откровението се казва: - „Дойде сватбата на Агнето." И на друго място пак там се казва: - „Блажени тия, които са поканени на сватбената
вечеря
на Агнето".
Също така в притчата за петте разумни и петте неразумни деви се казва, че те са били поканени на сватба. А пък под това се разбира, че те са били поканени да влязат в новия живот. Но едни били готови, а други - не. На друго място в Евангелието Христос казва, че няма да бъдат приети на сватбата тия, които нямат сватбарска дреха. Това е един дълбок символ.
И в Откровението се казва: - „Дойде сватбата на Агнето." И на друго място пак там се казва: - „Блажени тия, които са поканени на сватбената
вечеря
на Агнето".
Тук „Агне" символизира пак Христос. В гореспоменатия разказ се говори, че майката на Исуса Му казала: „Вино нямат". Случайно ли е, дето тук именно майката настоявала да се достави вино на присъствуващите? Тук под „майка” се разбира „Любовта", която работи да разумната природа, в целия всемир. Тя дирижира всички процеси в света!
към текста >>
На тайната
вечеря
Христос казва за виното: „Пийте от него всички!
Значи иде нещо красиво в човешката култура! Значи днешните страдания и противоречия ще се заменят с нещо, което ще им даде разрешение. „Новото вино" означава: Иде пролетта на измъчената земя! След мъчителната нощ идва светло утро! „Новото вино" значи: Иде стопяване на веригите, които сковават човешкото съзнание, иде ден, в който живущите в тъмнината ще бъдат осияни от светлина.
На тайната
вечеря
Христос казва за виното: „Пийте от него всички!
Защото това е моята кръв на новия завет, която се пролива за мнозина". Тук ясно се вижда, какво се разбира в мистичната символика под „вино". Тук ясно се вижда, че под „вино" се разбира Новото, което Христос носи на света. Това е новата светлина, която пробужда човешкото съзнание. Това е Животът, който възкресява „мъртвия", това е Истината, това е свободата, това е Любовта, които носи Христос и които ще изгреят в човешкото съзнание.
към текста >>
14.
В НАШИ ДНИ - GEORG NORDMANN
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
И наистина, Христос на тайната
вечеря
умива тъкмо нозете на учениците, т.е.
И затуй на това место у Ахилес останала една малка смъртна част. Поради туй Ахилес по цялото тяло бил неуязвим и само петата била уязвимото му место. В окултната наука петата и изобщо нозете са символ на добродетелите. А добродетелите са проява на любовта. Чрез тая легенда се е загатвало на народната душа, че тогавашната култура е достигнала до известни постижения, но има нещо още, което не е достигнато и което ще бъде донесено в бъдеще чрез Христа!
И наистина, Христос на тайната
вечеря
умива тъкмо нозете на учениците, т.е.
това, което у Ахилес, представителя на гръцката култура, е уязвимо. С висши истини са пропити митологиите и на другите раси и култури. Нека вземем за пример от германската митология легендата за Зигфрид. Както Ахилес е представител на гръцката култура, тъй и Зигфрид е такъв на германската култура преди идването на Христа, преди вливане на Христовия импулс в културата. Легендата за Зигфрид е била дадена на германската раса доста време преди Христа.
към текста >>
15.
КАКВО ГОВОРИ ЕДИН ЧЕРЕП ПРИ ЗАПАЛЕНА СВЕЩ
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Свечерява
се.
Тия бликнали води, които дирят морето, за да при-тихнат там, да се слеят с огромната му снага и да заживеят неговия живот - тихата отпуснатост под синия лазур или страш¬ните му бури под студения и дързък бич на ветровете. Ако земята беше устроена без тия по-високи и по-низки места, ако нямаше долини и възвисени планински вериги, един от най-динамичните процеси в природата - движението на водата щеше да запре завинаги. За винаги щяха да занемеят песните на реките и планинските потоци. Идеята за равенството е идея, която може да се разпростре само върху факта, че водата е всякъде вода, все същата стихия, но едничко само неравенството е, което създава нейния богат динамичен живот - нейната красота. Без него тя би лежала няма, инертна и неподвижна в басейните, покрита със зелените петна на мухъл и изоставеност.
Свечерява
се.
Планинският вятър слиза надолу по склоно¬вете, навежда главиците на цъфналите планински цветя, зашумява в клоните на дърветата и облъхва лицето със свежа милувка. Пак неравенството се възправя като причинител на това явление. Неравен¬ството в нагряването на земната кора, различният барометричен натиск създават атмосферните течения. Все тоя стремеж към уеднаквяване, към изравнение, всякога подновяван, всякога неосъществим от никого и никъде, създава живота и деятелността в природата. Няма разлика във въздуха - той е навсякъде еднакъв.
към текста >>
16.
НОВАЛИС- ТВОРЧЕСТВО, ИДЕЙ -В В.
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Вечерята
започва.
Обърнете внимание на костюма му - той е съвсем нов, хубаво, грижливо съшит от виден шивач, но е някак широчък. Защото домакинът е доста пълничък. В момента той е разкопчан дори, та се вижда по-добре неговата нова връзка от тежка коприна. За "линия", за фино изящество и дума не може да става. Просто и чисто добре ушит, нов костюм.
Вечерята
започва.
Трапеза буквално пищна. Вижте домакина! Той целият се е отдал на свещенодействие. Яде, мляска, усмихнато подканя - има нещо заразително, което се предава по симпатия и на другите, когато Юпитерианецът подканя! Тия люде не само обичат добре, сито да си похапнат и попийнат, но често страдат от прекалено чревоугодно.
към текста >>
17.
Du Maitre: La manifestation du Divin en l`home
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Много хора не могат да спят, ако са
вечеряли
с месо, вино и кафе.
Постилката не трябва да бъде нито много корава, нито много мека; възглавниците да не са. много високи, покривката да бъде топла, но не тежка. Въздухът да бъде чист. Добрият сън изисква открит въздух. От голямо значение за добрия сън е качеството и количеството на храната, която вземаме особено вечер.
Много хора не могат да спят, ако са
вечеряли
с месо, вино и кафе.
Фасулът също нарушава съня. Сладко се спи само след скромна вечеря от хляб (не топъл), сирене или плодове. Особено важно е да са затоплени краката. Човек, който ляга в студено легло, се свива и нарушава правилното си храносмилане и кръвообращение. Добрият сън изисква изтегнато тяло, по възможност малко извърнато на дясно.
към текста >>
Сладко се спи само след скромна
вечеря
от хляб (не топъл), сирене или плодове.
Въздухът да бъде чист. Добрият сън изисква открит въздух. От голямо значение за добрия сън е качеството и количеството на храната, която вземаме особено вечер. Много хора не могат да спят, ако са вечеряли с месо, вино и кафе. Фасулът също нарушава съня.
Сладко се спи само след скромна
вечеря
от хляб (не топъл), сирене или плодове.
Особено важно е да са затоплени краката. Човек, който ляга в студено легло, се свива и нарушава правилното си храносмилане и кръвообращение. Добрият сън изисква изтегнато тяло, по възможност малко извърнато на дясно. Ония, които спят изцяло на гърба си, сънуват лоши сънища. Това се дължи на обстоятелството, че вътрешните органи налягат върху гръбначния стълб.
към текста >>
18.
Списанието PDF
 
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
На обед и
вечеря
обикновено има концерти.
Учителят ме прие любезно, мъдро ме съветва и ободри за по-нататъшна работа. Неговото благо интелигентно лице, неговият тих и отмерен говор, неговата мъдра реч и естественост вливаха сигурност и доверие, почит и любов и така спечелваха всекиго без разлика. С личния си пример във всяка положителна работа за доброто на братята, на България и на целия свят, той върви пред всички и всички увлича. Три пъти седмично държи беседи на така наречения Молитвен връх, където се дочаква изгрева на слънцето като символ на живота. Освен това, в неделя той говори върху въпросите на живота, които занимават всеки мислещ човек, прави упражнения (ритмична гимнастика) всекидневно с братята и сестрите, носи дърва с тях заедно, приема и прави посещения, а често се намира всред групи от своите ученици, които разведрява със своя хумор и обсипва със съкровища от знание.
На обед и
вечеря
обикновено има концерти.
При вечерния огън се и декламира. Учениците на Учителя заемат разни длъжности, но повечето са умствени работници и братята взаимно си помагат, отваряйки курсове по езици, устройвайки сказки, упражнения по пение, дишане и пр. Учителят работи повече от 40 год. в България, издига Христовият морал и проповядва всемирно братство и нищо не търси за своя работа освен Любов. Общата снимка на тазгодишните гости от странство излетници на Рила се вижда тука[ ].
към текста >>
19.
ЕДИНСТВО В ПРИРОДАТА - Д-Р ИЛ.
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Ето няколко от тях: Шмите, банков чиновник в Лондон, стои и спокойно говори след
вечеря
със съпругата си.
Субективната и обективната метапсихика са две съвършено независими една от друга науки. Човек може.да възприеме едната, а другата да отрече. Цялата субективна метапсихика казва Ркше, може да се резюмира в следното: за опознаване на действителността се установява, че съществуват и други пътища извън обикновените сетива. Умът може да опознае част от действителността, когато нито едно от познатите сетива не може да ни я разкрие. В това направление наблюденията са твърде многобройни и са били събрани с голяма грижа и критика от учените на обществото за психични изследвания в Лондон.
Ето няколко от тях: Шмите, банков чиновник в Лондон, стои и спокойно говори след
вечеря
със съпругата си.
Неочаквано запитва: „колко е часът"? — „8 и 45 минути". И така, отговоря той: „в 8 ч. и 45 минути почина Фреди, когото ей сега видях"... Действително, пристига известие, че Фред починал в същия ден в 8 часа и 45 минути. Вингфиелд е в Индия, на своята яхта.
към текста >>
20.
ОТ КЛЕТКАТА КЪМ ОРГАНИЗМА - Д-Р ИЛ. СТР.
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Ако ви боли главата или имате неразположение, правете сутрин, преди обяд и преди
вечеря
по 12-19 упражнения за дълбоко дишане.
няма болест, на която да не може да се помогне с дишане. За всеки човек има специални методи за дишане. Той ще се домогне до тия методи чрез своя вътрешен учител или лекар. Слушайте Божественото в себе си. Правете опити да се лекувате и чрез дишане.
Ако ви боли главата или имате неразположение, правете сутрин, преди обяд и преди
вечеря
по 12-19 упражнения за дълбоко дишане.
Ако не сте упражнени, правете по 6 упражнения три пъти на ден. — Като съзнателни ученици на живота трябва да се лекувате с дълбоко дишане. При стомашни или коремни болки, във време на дихателните упражнения турете лявата си ръка на корема или стомаха с дланта навътре; върху лавата ръка турете дясната също с дланта навътре. Този метод ще приложите заедно с другите методи, които ще употребите. Ще задържате въздуха при дишане поне по 33 секунди и тогава всяко ваше неразположение ще изчезне; даже и парализацията ще почне да изчезва".
към текста >>
21.
НЯКОЛКО ПРОРОЧЕСТВА НА НОСТРАДАМУС ЗА НАПОЛЕОН-П. М-В
 
Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
И още същия ден
вечерята
усетил облекчение.
Има вътрешна връзка между вашето заболяване и тая неправда. Мога да ви излекувам. Това, което ще направя за вашето излекуване, представлява вън¬шни условия, но по-рано вие трябва да създадете вътрешните възмож¬ности за това. Още днес телеграфически й съобщете, че ù пращате чек с милионите, които сте ù ограбили." Болният сторил това. Изпратил чека.
И още същия ден
вечерята
усетил облекчение.
след това лекарите чрез билки и природосъобразен живот го излекувал в скоро време. Лекарят дал приблизително следните обяснения на болния: — Вашата болест можем да сравним с следното: Представете си, че сте заключени в една стая. Вие сте турили отвътре върху вратата напречни железни пръчки. Стаята е заключена отвън. Оздравяването — това е освобождение от затвора.
към текста >>
22.
DU MAITRE - LE LANGAGE DE LAMOUR
 
Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Една
вечеря
към 12 часа полунощ тъкмо ще си лягам.
ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ Необикновено посещение Д-р Р-в, от София, разказва следното: — Това беше преди повече от 20 години. Следвах по медицина в Париж. Поддържаше ме баба ми, която беше много привързана към мен.
Една
вечеря
към 12 часа полунощ тъкмо ще си лягам.
Лампата още светеше. Отваря се вратата, влиза баба ми, поздравява ме и ми казва приблизително следното: — Дойдох да те видя. И след това си излиза. Аз толкова се развълнувах, че останах вкаменен на мястото си и не знаех, какво да отговоря. След като тя излезе и затвори вратата, постепенно дойдох на себе си и казах, че това трябва да е нейният дух.
към текста >>
23.
СИЛАТА НА ПОЛОЖЕНИЕТО - Г. ТАХЧИЕВ
 
Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Когато испанците стъпиха в Средна Америка и Перу, те срещнаха там за тяхно най-голямо учудване познати религиозни символи и обичаи: кръст, кръщение, изповядване, опрощение и една церемония, подобна на Тайната
вечеря
, образа на девствената Божия майка, картини за Адам и Ева, за грехопадението с ябълка и змия — дори там познаваха нещо като скиния.
— Пресмятанията показаха, че при едно пълно изплаване на Атлантида, нейните планини биха достигнали една височина повече от 9,000 м. В тая подморска страна планини, хълмове, долини и равнини се сменяват с такова разнообразие, каквото не се намира никога при едно старо морско дъно, а само при земна покривка, която е потънала в морето преди геоложки съвсем късо време. Измерванията при поставяне на кабела на около 200 мили на север от Азорските острови установиха там едно формално разкъсване на почвата; намери се освен това лава, която може да се е втвърдила само при свободен въздух, не обаче при отсъствие на въздух под натиска на един воден стълб от 3,000 м. височина. Не по-малко убедителни доказателства отколкото изследванията на морското дъно, ни дава археологията за съществуването на Атлантида. Според последните разкопки в Юкатан трябва да се приеме като напълно доказано, че средноамериканската, египетската и старогръцката култури, както и откритите от немския изследовател, Фробениус остатъци от култура в Иоруба на Гвинейския залив са само потомци на прастарата Атлантска култура, насадени в колонии на атлантците и запазени там след потъването на майката-земя, Отдавна бе известно, че формата на черепа на караибите и на гуараните, живеещи в Бразилия, показват забележителна прилика с формата на главата на измрелите първични жители на Канарските острови, на гуанахите, както и с оная на туарегите и берберите, което дава да се заключи за един общ произход.
Когато испанците стъпиха в Средна Америка и Перу, те срещнаха там за тяхно най-голямо учудване познати религиозни символи и обичаи: кръст, кръщение, изповядване, опрощение и една церемония, подобна на Тайната
вечеря
, образа на девствената Божия майка, картини за Адам и Ева, за грехопадението с ябълка и змия — дори там познаваха нещо като скиния.
Висшият, невидим и безплътен и следователно никога неизобразяван Бог се казваше Тео или Зео, което отговаря буквално на Теос и Зеус на гърците. На санскритски тоя бог се казва Диаус, при келтите Тиах, и еврейското Jah-ve напомня последните в своята първа сричка. Може ли да се обясни едно такова сходство иначе, освен с допускането, че религията на всички тия народи произлиза от религията на един първичен народ, от който тия народи произхождат? Но има и нещо още по-убедително: прочутият астроном и географ Птоломей, създател на Птоломеевата система, който живееше около 140 год. преди Христа в Александрия, дава в своята „География" староарамейски имена на градове, няколко от които схождат буквално с такива от Средна Америка.
към текста >>
24.
УЛТРАЗВУКОВИ ВЪЛНИ И ПРИЛОЖЕНИЕТО ИМ - ИНЖ. Р. НИКОЛОВ
 
Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Те донасят сърпове и до
вечерята
поженват цялата нива.
Чрез издигане от мъчението и труда към работата човешкият живот става свещенодействие! А целта е цялата човешка дейност, цялата човешка култура да стане свещенодействие! Когато трудът в днешното общество стане свободен творчески акт, любовен акт, тогава вече имаме условия за разумен и хармоничен живот на земята. И това е новата култура, за която бленува човешката душа. Група младежи в един провинциален град минават край една стара жена, бедна вдовица, която жъне сама на нивата.
Те донасят сърпове и до
вечерята
поженват цялата нива.
Вечерта тя ги запитва, колко да им плати. Те й казват: — Вие ни заплатихте вече. Радостта, която пълни душата ни, е нашата заплата! Защо майката прекарва безсънни нощи над детето и въпреки това е радостна? Защото тя го обича!
към текста >>
25.
ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО - Учителят
 
Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
На тези вечери есеите присъствали като на тайнство - обличали се с чисти ленени дрехи, които след
вечерята
събличали.
Правилата на ордена са били много строги и не е било лесно да стане човек ученик на Есеите. Онзи, който е желаел да стане техен ученик, в течение на много години е бивал подлаган на изпитания, за да се проверят неговите духовни и умствени качества, и ако го намирали достоен, допускали го в първата степен на ордена, чрез особен обряд на омиване - кръщение. След това няколко години кандидатът бивал подлаган на нови изпитания, за да може от оглашен да стане ученик. Чак след това той можел да влезе във връзка с Учителите и ръководителите на ордена, след което той се е задължавал да изпълнява всички правила на ордена и да пази строга тайна върху живота на ордена и неговите тайни. След като е приет вече за ученик, кандидатът е допускан на братските вечери, които са представлявали един свещен обряд и се извършвали с голяма тържественост.
На тези вечери есеите присъствали като на тайнство - обличали се с чисти ленени дрехи, които след
вечерята
събличали.
Тези вечери са като праобраз на тайната вечеря на Христа. Цялата организация на есеите е приличала на организацията на питогорейците и на всички окултни школи в миналото. Общи черти между есеите и питагорейците са: молитва при започване и свършване на всяка работа, посрещане изгрева на слънцето с песни и молитви, обличане с бели ленени дрехи, братска трапеза, комунален живот, дълги изпитания преди да влезе човек в ордена, три степени на посвещение. Също така и науката и при едните и при другите е разделена на три части: 1. Наука за всемирните принципи или Теогония. 2.
към текста >>
Тези вечери са като праобраз на тайната
вечеря
на Христа.
Онзи, който е желаел да стане техен ученик, в течение на много години е бивал подлаган на изпитания, за да се проверят неговите духовни и умствени качества, и ако го намирали достоен, допускали го в първата степен на ордена, чрез особен обряд на омиване - кръщение. След това няколко години кандидатът бивал подлаган на нови изпитания, за да може от оглашен да стане ученик. Чак след това той можел да влезе във връзка с Учителите и ръководителите на ордена, след което той се е задължавал да изпълнява всички правила на ордена и да пази строга тайна върху живота на ордена и неговите тайни. След като е приет вече за ученик, кандидатът е допускан на братските вечери, които са представлявали един свещен обряд и се извършвали с голяма тържественост. На тези вечери есеите присъствали като на тайнство - обличали се с чисти ленени дрехи, които след вечерята събличали.
Тези вечери са като праобраз на тайната
вечеря
на Христа.
Цялата организация на есеите е приличала на организацията на питогорейците и на всички окултни школи в миналото. Общи черти между есеите и питагорейците са: молитва при започване и свършване на всяка работа, посрещане изгрева на слънцето с песни и молитви, обличане с бели ленени дрехи, братска трапеза, комунален живот, дълги изпитания преди да влезе човек в ордена, три степени на посвещение. Също така и науката и при едните и при другите е разделена на три части: 1. Наука за всемирните принципи или Теогония. 2. Физика или Космогония. 3.
към текста >>
26.
ВРЪЗКА С БЕЛИТЕ БРАТЯ - Учителят
 
Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Братска
вечеря
Всемирното Бяло Братство има свои хилядолетни традиции, следи от които са запазени всред всички народи, гдето то е работило.
ТРАДИЦИИ НА БЯЛОТО БРАТСТВО Великите души, Съвършените, които са завършили своето човешко развитие, образуват всемирното Бяло Братство. С Любов и Мъдрост те ръководят човечеството в пътя на съвършенството. Всемирното Бяло Братство работи както слънцето - дава топлина и светлина, дава живот, дава подтик.всички велики подтици в историята на човечеството, които са давали начало на културите, са идвали винаги от този Божествен Център. Учениците на Учителя се наричат ученици на всемирното Бяло Братство, защото теса във вътрешна духовна връзка с този Свещен център, който е ръководен от Христа. Всички мистични братства на земята, които имат любовта, които са носители на Божественото, имат подкрепата на всемирното Бяло Братство, и така чрез него те са обединени помежду си.
Братска
вечеря
Всемирното Бяло Братство има свои хилядолетни традиции, следи от които са запазени всред всички народи, гдето то е работило.
Това са методи за работа на Братството. Учителят възстанови и освети за нас много от традициите на всемирното Бяло Братство. Ще споменем някои от тях: 1. Хората на земята са забравили, че са деца на великото Разумно Начало. Учениците на всемирното Бяло Братство през всички времена са се наричали братя е сестри.
към текста >>
Друга от вековните традиции на всемирното Бяло Братство е братската
вечеря
.
Друга свещена традиция на всемирното Бяло Братство са общежитията. Тук под “общежитие" разбираме не известно външно подражание, но онези живи извори на чист духовен живот, които се наричат “оазис в пустинята на живота". Общежитията са реализирани в братството под разни форми. Те всякога подразбират единство на духа и единство в работата за Цялото. Те са основани на Любовта и Свободата. 3.
Друга от вековните традиции на всемирното Бяло Братство е братската
вечеря
.
Тя е символ на общение с Братството. Мистично значение е скрито в братската вечеря. Традицията на братската вечеря ще намерите между всички народи и общества, където е работило Бялото Братство. 4. Възлизане на планината. Когато една душа се пробуди от дълбокия сън в материалния свят, всякога отправя погледа си нагоре към висините на Духа.
към текста >>
Мистично значение е скрито в братската
вечеря
.
Общежитията са реализирани в братството под разни форми. Те всякога подразбират единство на духа и единство в работата за Цялото. Те са основани на Любовта и Свободата. 3. Друга от вековните традиции на всемирното Бяло Братство е братската вечеря. Тя е символ на общение с Братството.
Мистично значение е скрито в братската
вечеря
.
Традицията на братската вечеря ще намерите между всички народи и общества, където е работило Бялото Братство. 4. Възлизане на планината. Когато една душа се пробуди от дълбокия сън в материалния свят, всякога отправя погледа си нагоре към висините на Духа. Планината е емблема на пробуждащата се човешка душа и същевременно тя е символ на Божествения свят, свещено място, гдето човек възлиза, за да почерпи сили и светлина за своя земен път. Въпросът не е само във външното изкачване на височините.
към текста >>
Традицията на братската
вечеря
ще намерите между всички народи и общества, където е работило Бялото Братство. 4.
Те всякога подразбират единство на духа и единство в работата за Цялото. Те са основани на Любовта и Свободата. 3. Друга от вековните традиции на всемирното Бяло Братство е братската вечеря. Тя е символ на общение с Братството. Мистично значение е скрито в братската вечеря.
Традицията на братската
вечеря
ще намерите между всички народи и общества, където е работило Бялото Братство. 4.
Възлизане на планината. Когато една душа се пробуди от дълбокия сън в материалния свят, всякога отправя погледа си нагоре към висините на Духа. Планината е емблема на пробуждащата се човешка душа и същевременно тя е символ на Божествения свят, свещено място, гдето човек възлиза, за да почерпи сили и светлина за своя земен път. Въпросът не е само във външното изкачване на височините. Възлизането подразбира едно вътрешно движение, аналогично на външното.
към текста >>
27.
БРАТЪТ НА НАЙ-МАЛКИТЕ - Учителят
 
Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Удари час за
вечеря
.
Голямо множество бяха облечени в бели дрехи, внушавайки и оправдавайки идеята Бяло Братство. Хубаво име. Хубав символ и лесно изразим - външно, ала не тъй лесно осъществим вътрешно. Как можем позна бяла ли е на еди-кого-си душата? Отчасти по носията и думите, повече по лицето и очите, а най-вече по обноските и по делата.
Удари час за
вечеря
.
Поканиха ни на трапезата. По право, на една от трапезите. Защото, разбира се, хиляда души не могат да се хранят на една трапеза. Та имаше варненска - за варненци, търновска - търновци и пр. Нас ни настаниха на пловдивската.
към текста >>
” С това се свърши тая паметна за нас
вечеря
с Белите Братя.
Млади и стари, особено младите ни обслужваха с грижливи ръце и приветливи лица. Разговорите се въртяха все около Учителя и учението. Преди да станем от трапезата, изпяха се възторжено, с участието на всички, няколко свещени песни. Всичко, особено пеенето, ни направи силно впечатление, защото някои пееха със затворени очи, с лица екзалтирани и унесени. Най-сетне, по знак на Учителя тръбата ни изправи пак на крака, и съборяните изрекоха едногласно: “Само Божията любов е Любов!
” С това се свърши тая паметна за нас
вечеря
с Белите Братя.
След вечеря полковник Б. ме разведе да разгледам лагера. Всякъде, из палатки и дворища, владееше чуден ред и образцова чистота. Да не вярваш на очите си, че си в България. Тези повече от хиляда души, от всички възрасти и класи, живели денонощно тук близо седмица, а никъде нямаше ни мирис, ни смет, ни хвърлена помия, ни люспа или кора от плод, никъде късче хартия.
към текста >>
След
вечеря
полковник Б.
Разговорите се въртяха все около Учителя и учението. Преди да станем от трапезата, изпяха се възторжено, с участието на всички, няколко свещени песни. Всичко, особено пеенето, ни направи силно впечатление, защото някои пееха със затворени очи, с лица екзалтирани и унесени. Най-сетне, по знак на Учителя тръбата ни изправи пак на крака, и съборяните изрекоха едногласно: “Само Божията любов е Любов! ” С това се свърши тая паметна за нас вечеря с Белите Братя.
След
вечеря
полковник Б.
ме разведе да разгледам лагера. Всякъде, из палатки и дворища, владееше чуден ред и образцова чистота. Да не вярваш на очите си, че си в България. Тези повече от хиляда души, от всички възрасти и класи, живели денонощно тук близо седмица, а никъде нямаше ни мирис, ни смет, ни хвърлена помия, ни люспа или кора от плод, никъде късче хартия. Който е виждал български лагер или група на екскурзия само един ден, мъчно ще повярва възможността на това, което в лагера на дъновистите е хубав факт.
към текста >>
28.
Марин Камбуров (1902-1990)
 
Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
След концерта бях поканен на
вечеря
у сестра Паша в "парахода", дето бяха поканени и други братя и сестри, около 7-8 души.
Най-напред изпълних няколко народни китки, хора и ръченици, между които "Овчарската идилия", "Тежък камък", "С луковитски моми" и др. Във втората част изпълних няколко общи братски песни, които мнозина от салона придружаваха с пеене. В Третата част изпълних мистични Учителеви песни - "Идилията" на Учителя и др. Накрая завърших с "Махар Бену Аба", при която всички станаха като тихо придружаваха с пеене и завършихме с Отче наш. Целият концерт продължи около час и половина и по моя преценка и изказванията на мнозина - минал доста добре.
След концерта бях поканен на
вечеря
у сестра Паша в "парахода", дето бяха поканени и други братя и сестри, около 7-8 души.
На мене сервираха на масичката при Учителя, а всички останали се наредиха на общата голяма маса. През вечерята станаха изказвания относно моето изпълнение на народни песни, в които изобилстват четвърт тонове, които не се подават на един школуван цигулар. Учителят през всичкото време слушаше разговорите с весело изражение на лицето. Тази беше последната ми среща с Учителя! “ Петър Камбуров беше окултен музикант.
към текста >>
През
вечерята
станаха изказвания относно моето изпълнение на народни песни, в които изобилстват четвърт тонове, които не се подават на един школуван цигулар.
В Третата част изпълних мистични Учителеви песни - "Идилията" на Учителя и др. Накрая завърших с "Махар Бену Аба", при която всички станаха като тихо придружаваха с пеене и завършихме с Отче наш. Целият концерт продължи около час и половина и по моя преценка и изказванията на мнозина - минал доста добре. След концерта бях поканен на вечеря у сестра Паша в "парахода", дето бяха поканени и други братя и сестри, около 7-8 души. На мене сервираха на масичката при Учителя, а всички останали се наредиха на общата голяма маса.
През
вечерята
станаха изказвания относно моето изпълнение на народни песни, в които изобилстват четвърт тонове, които не се подават на един школуван цигулар.
Учителят през всичкото време слушаше разговорите с весело изражение на лицето. Тази беше последната ми среща с Учителя! “ Петър Камбуров беше окултен музикант. Той бе издигнал своя духовен живот до света, от който окултната музика беше снета. Неговият вътрешен живот съответстваше на възвишения свят на тази музика.
към текста >>
29.
Стоянка Илиева (1899-1981)
 
Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
*
Вечерята
е също скромна - чай, хляб, сирене.
Преглежда новия, току-що донесен куп писма, внимателно премисля всеки зов за помощ и веднага пише своя отговор. В своята практика не е оставил никога писмо без отговор! * Привечер излиза на разходка. Глътка въздух и малко движение по познатите пътеки из Борисовата градина са почивка, и радост, но и необходимост след напрегнатия труд. На тишина, сред дърветата той премисля резултатите от изминалия ден и внася в себе си мирът, който само природата предлага.
*
Вечерята
е също скромна - чай, хляб, сирене.
* Следва подготовка за следващия ден. Бюрото се почиства и подрежда за да е готово за работа. * Сънят го спохожда мигновено. Така преминал и последния земен ден на Петър Димков - 4 октомври 1981 г. Той приготвил своето бюро и поръчал: “Нищо не пипайте, приготвил съм го за работа!
към текста >>
30.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 19
 
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Само когато се
свечерява
и всички улици блестят в светлината на малките слънца, които човек си е сътворил, се започва истинският живот.
Той не познава дълбоката връзка, познава само своята собствена мощ и своите собствени малки светлинки. Слънчевият култ на прадедите изчезна, днес обожават само малките лампи. Навярно поради това модерният човек живее най-интензивно след вечерта. Градът е оживен през деня, обаче дневния живот е сънлив, прилича на действията на човек, който отива да спи. Очите на хората са натегнали и замъглени.
Само когато се
свечерява
и всички улици блестят в светлината на малките слънца, които човек си е сътворил, се започва истинският живот.
Тогава очите се проясняват като че ли след укрепителен сън, гласовете стават звучни и утринно пресни, стъпките стават леки, като при весел танц. Човек е в своя собствен свят и се радва на деня, който сам е сътворил. Такива са утрото и изгрева на големия град. Неговата сила и неговата красота са единствените, които те познават. Истинско утро и истински изгрев те никога не са видели.
към текста >>
31.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 64
 
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Вечерята
е готова в обедната или на двора.
Обядваме. Лягаме да спим. Измъквам се тихичко и грабвам сърпа. Отново смих, песни и работа до залез слънце. Ето ни в общежитието светнало като ден от електричеството. Бели сгради малки и големи приветно се смеят и канят за почивка.
Вечерята
е готова в обедната или на двора.
Уморени те отиват да спят. Починалите свирят на пиано, цигулка, китара, някъде пеят хорово, някъде разговарят. Някои са седнали в занимателните четат, учат, или слушат реферат или курс по някакъв език или наука. В 10 часа е тихо. Гаснат лампите една по една.
към текста >>
32.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 68
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Най-хубаво е да се заспива четири часа след
вечерянето
.
Тая нова култура ще разбуди душата за щастие и вечен живот, тя ще издигне в култ не материята, а като основа ще легне вечното, Божественото начало в живота - Любовта. Тя ще възвиси правото на живот за всяка земна твар. Тя ще ни заведе към топлите и животворни обятия на майката земя. Тя ще бъде онова мечтано от векове слънце, което ще разпръсне лъчи на щастие, радост и любов, не само във високите и богати къщи, а във всички кътчета на света, във всички сърца и ще сгрява с благодатта си всички хора, за да почувстват и те най после върховното блаженство да бъдат братя, кръвни братя Ж. У. Практически съвети за пазене на здравето (по беседи на Учителя Дънов) За съня Които искат да имат нормален и здравословен сън, без кошмари и лоши органически усещания, необходимо е да си лягат с малко гладен стомах.
Най-хубаво е да се заспива четири часа след
вечерянето
.
Също така необходимо е да се измиват краката с топла вода преди лягане. Най добре се спи на дясната страна с главата на север или на изток, без пробуждане, без движение и преобръщане през време на съня. Това се постига чрез самовнушение, като при заспиване винаги си пожелавате да спите спокойно, да не се движите, да не се преобръщате и да не се пробуждате произволно. Главата на спящия винаги трябва да бъде открита за да диша чист въздух. Най-полезното време за сън е от девет часа вечерта до четири часа сутринта.
към текста >>
33.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 70
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Яж само когато си гладен и то на подходящото време, например, закуска половин час след идването на деня, обед — в 12 часа,
вечеря
половин час преди залеза на слънцето. 2.
Окултизмът не е „сбирщина от метафизични спекулации“, нито „кухи фантасмагории на болни мозъци“ — колкото и да се профанира с него от суеверни хора. Той е стройна, цялостна научна система, която има за задача да проучи дълбокото духовно естество на природата и на човека, да провери и почувствува тяхнита целесъобразност и разумност, да проумее замисъла през принципа и чрез това да влее истинска, точно научна светлина върху целокупното съществувание на тая движуща се, любяща, страдаща, надяваща се торба пръст, наречена човек. Признаваме: едно от най-трудни неща за човека е да почувствува реалността на действащият в него самия духовен принцип и неговото надмощие над сбирщината от атоми, които без неговата намеса би представлявало човешкото тяло. Човешкият дух владее над човешкото тяло и от неговата воля зависи здравето на същото. Д-р Стефан Практически съвети за здравето (Из беседите) За храненето 1.
Яж само когато си гладен и то на подходящото време, например, закуска половин час след идването на деня, обед — в 12 часа,
вечеря
половин час преди залеза на слънцето. 2.
Отбягвай нощното ядене, защото само хищниците правят това, а ти си човек. 3. Яж само тази храна, която ти е приятна, като предпочиташ качеството пред количеството. 4. При избор на меню, предпочитай плодовете, и то в естествения им вид. 5. Месото всякога отбягвай, защото то едно дава, а 10 взема, понеже е органическа отрова. 9. Солено, люто, и кисело отбягвай, освен когато ги приемаш като лекарство или да стимулираш известни деятелности.
към текста >>
34.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 75
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Елате да видите тия, които се трудят от ранно утро до късна вечер; тия, които изработват вашите дрехи по няколко костюма за всеки сезон, които произвеждат продуктите за вашата храна, за вашите десетки порции за всеки обяд и
вечеря
, тия, които чрез труда си, под форма на данъци, плащат вашите големи, по хиляди левове на ден заплати, плащат вашите пътни и дневни за разходките ви из Европа и по скъпите курорти, плащат вашите скъпи автомобили, плащат всичките ви забави и развлечения, плащат всичко, що вашата ръка харчи и прахосва.
Елате да ни видите! Слушайте, властници и управници, — вие, които се наричате народни представители и министри! Чуйте вие, които сте застанали на мястото на духовни водачи — вие, владици и свети старци от Синода! Чуйте вие, офицери от най-горните чинове, вие полковници и генерали! Всички горни, чуйте гласа, който иде отдолу, и елате да ни видите!
Елате да видите тия, които се трудят от ранно утро до късна вечер; тия, които изработват вашите дрехи по няколко костюма за всеки сезон, които произвеждат продуктите за вашата храна, за вашите десетки порции за всеки обяд и
вечеря
, тия, които чрез труда си, под форма на данъци, плащат вашите големи, по хиляди левове на ден заплати, плащат вашите пътни и дневни за разходките ви из Европа и по скъпите курорти, плащат вашите скъпи автомобили, плащат всичките ви забави и развлечения, плащат всичко, що вашата ръка харчи и прахосва.
Елате да ни видите! Елате да видите тия, които всичко дават за вашия живот, за вашия разкош и охолство. Да видите как мнозина от тях са боси през късна есен, когато мраз земята сковава. Да видите как мнозина от тях имат само по една скъсана дреха и риза на гърба си, които им служат за делник и празник, за земен и летен сезон. Да видите как мнозина от тях по цели месеци нямат двадесет лева в джоба си, за да купят сол и газ за в къщи, за да купят тетрадки, моливи и учебници за децата си.
към текста >>
35.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 99
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Свечерява
се.
Та аз тръгнал ли съм за града. — Абе нали знаеш майка. Все мисли и добро и зло. Хей! … Заприказвахме се, та питата истина. Нали днес привършихме хармана, хайде да благословим догодина по-голям берекет да има.
Свечерява
се.
Някой запали големия фенер на небето, който бавно, бавно се издигаше над хоризонта. Радват се селяните на хубавите бели нощи и бързат към вършачките. А те пеят и бълват жито ден и нощ. Радва се и Златан, че за два дни прибра храната, яде прясната пита по случай прибирането на храната и си мисли за златната жерава в хамбаря. Легна си, но и писмото не го оставя.
към текста >>
36.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 113
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
която тогава живееше в Ним, с развълнувано лице и ми разказа, че към 11 часа
вечерята
чула някакъв шум на масата и, току що събудена от това, чула повторно някакво силно тракане в скрина.
Аз станах тогава, запалих лампата и се изкачих по дървената стълба в стаята на горния етаж, която беше над стаята. Там всичко бе в ред, хлябовете бяха по местата си. По това време ме обхвана силно скръбно предчувствие за моя брат Жан, който беше болен, но аз задържах това чувство в себе си. Когато жена ми ме запита коя е причината за тоя необикновен шум, за да не я изплаша, понеже знаех че е много страхлива, аз отговорих: „Хлябовете горе се подхлъзнали и паднали“. На другия ден, за голямо мое учудване, дойде сестра ми.
която тогава живееше в Ним, с развълнувано лице и ми разказа, че към 11 часа
вечерята
чула някакъв шум на масата и, току що събудена от това, чула повторно някакво силно тракане в скрина.
Аз я отведох тогаз настрана и й казах: „Жан е умрял“ — „Да, отговори тя, това бе той“. Месец след това ний се научихме, че нашият скъп Жан бе умрял в болницата в Биркаден, Алжир, през нощта на 19 срещу 20 май. Морис Мариож Ремулен, Франция Из кой път? Хората сега обръщат внимание на много неща в света, които те сметат за важни. Има неща важни за напредъка на физическия живот, които човек трябва да Хората сега обръщат внимание на много неща в света, които те сметат за важни.
към текста >>
37.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 119
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
След богата
вечеря
и хубаво вино, даскал Иван си легна и заспа дълбоко.
Гениите например, се раждат в известни, точно определени години, месеци, дни и часове, при известно специфично съчетание на звездите, планетите, месечината и слънцето. И светиите се раждат при специфични съчетания на звездите. И Учителите в света се раждат при специфични съчетания на звездите. Из беседата, държана от Учителя на 25 ноември 1934 г. „Който сее и който жъне“ (следва) Сънят на ловеца Даскал Иван тая вечер се върна с богат лов: по два цели заяка си делиха.
След богата
вечеря
и хубаво вино, даскал Иван си легна и заспа дълбоко.
Скоро се видя облечен като войник и отведен на война. Това беше на сън, но войната беше също такава, каквато даскал Иван я беше прекарал в действителност. Гърмяха оръдия, тракаха картечници, пищяха куршуми ... А войниците падаха, едни разкъсани от гранати, други пронизани от куршуми и викаха, охкаха, гърчейки се в предсмъртни болки . . Даскал Иван чу наблизо гръм от пръскаше се граната и усети в гърдите смъртна болка. И падне на земята облян в кръв.
към текста >>
38.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 121
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
След
вечерята
, поседяхме известно време в гостилницата и разговаряхме и след като стана време за нощуване, се прибрахме в наетата от двама ни стая.
февруари 1906 год. От с. Козлуджа сега преименувано Нов Градец — Варненско, където през това време бях на служба, заминахме, ако се не лъжа. на 6-ти февруари за Варна по работа с един мой много близък познат. След свършване на работата си и двамата вечерта се събрахме в котел „Орел“, където щяхме да нощуваме.
След
вечерята
, поседяхме известно време в гостилницата и разговаряхме и след като стана време за нощуване, се прибрахме в наетата от двама ни стая.
Запалихме свещта (сигурно тогава Варна не ще да е имала електрическо осветление, защото иначе би било инсталирано такова). Легнахме и пак продължавахме да водим разговор, докато моя събеседник почна бавно и смътно да ми отговаря. Разбрах, че той се унася в сън, попитах го да угася ли свещта, след като ми отговори да, аз сторих това и също се приготвих да спя, като се увих добре, обаче оставих главата си открита. Стаята от вътре беше боядисана със сиво-оловен цвят, така че след изгасяването на свещта настъпи пълен мрак. Така мина едно време от 5—10 минути, аз бях буден, защото сън още не ми идваше.
към текста >>
39.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 178
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Това за закуска; за обед чаша мляко и компот от плодове; за
вечеря
— едно яйце, тънка филия препечен хляб, готвени зеленчуци, като спанак или цвекло, салата от домати, чаша мляко.
Най важната предпазна мярка е това да стане постепенно. Не бива да се нахвърляме изведнъж върху всякаква храна. Първата твърда храна трябва да бъде малко плодове. Особено подходящи за тази цел са пъпешите. Ако ти са преминали можем да си послужим с ябълки, круши, праскови, грозде.
Това за закуска; за обед чаша мляко и компот от плодове; за
вечеря
— едно яйце, тънка филия препечен хляб, готвени зеленчуци, като спанак или цвекло, салата от домати, чаша мляко.
Първият ден. след нарушаване на гладуването, порциите трябва да бъдат малки. На втория ден количеството на храната трябва да бъде увеличено, но пак да е проста На третия ден можем да вземем мляко с ориз, картофи, масло, мед, повече зеленчуци и повече плодове. Лицето, което се е подложило на такова гладуване, трябва да пие много вода, докато трае гладуването и през време на нарушението му, тъй като тялото през това време е лишено от много храни, които съдържат в себе си много вода. Не е нужно през това време лицето да лежи, нито да спира обикновената си работа.
към текста >>
Много важно е, разбира се, да се взема малко количество от тия храни, и то само закуска обяд и
вечеря
.
Не трябва през това време да се измъчва и да мисли само в храната. Другият способ за „изчистване“ на организма е ограничена диета в продължение на две седмици до един месец. Чрез такава диета човек изхвърля месото, рибата, картофите, ориза, белия хляб, разните сладкиши и точени, кафето, чая, подправките и всички други храни, богати с белтъци и нишесте. Тя трябва, обаче, да включва достатъчно белтъци, нишесте, тлъстини, минерали и витамини, необходими за норма лен седящ живот. Общо казано, ограничената диета за изчистване на организма се състои от 80% пръсни плодове и зеленчуци, 10% храни, богати с белтъци и 10% храни, богати с нишесте.
Много важно е, разбира се, да се взема малко количество от тия храни, и то само закуска обяд и
вечеря
.
Никакво ядене помежду тях. Краят на пролетта и лятото са отлично време за такъв опит, но и в края но есента не е късно. Никому не ще повреди, а само ще му принесе полза. Опитай те го. Ще дадете възможност на тялото да си почине от тежката работа, с която сте го товарили до сега, и да се освободи от много отрови.
към текста >>
40.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 182
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Жените приготвяха
вечеря
, децата прибираха завръщащите се говеда от пеша, чийто звън огласяваше цялата околност.
Т. Ч. СЛЪНЧО Бях на екскурзия по долината на река Луда Камчия. Слънцето потъваше в огненото пурпурно море на запада, когато стигнах а едно малко селце, до брега на реката. Жътва беше. Селяните се завръщаха от нивите изморени, с обгорели лица, оставяха сърповете, паламарките и отиваха в кръчмата или кафенето.
Жените приготвяха
вечеря
, децата прибираха завръщащите се говеда от пеша, чийто звън огласяваше цялата околност.
Кучетата тук-там се обаждаха. Замъждукаха светлинни по малките прозорчета, комините запушиха, селото се събуди от дневния летен сън, за да заспи след малко и си почина от тежката работа на полето. Като наближих оградата на училището, в което щях да преспя, видех пред един от прозорците очертанията на женски силует, облечен в бяло, загледан в току що изгрялата луна. — Коя е тази жена? запитах съпровождащия ме училищен слуга.
към текста >>
41.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 185
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Вън, над реката, едва се
свечеряваше
, а тук бе пълна нощ.
Дълбока тъга заседна в душата ми, когато влязохме в храма. Лодката бе докарана до широките стъпала от бял мрамор, които се намираха отвътре стените на храма и под неговия покрив. Аз не знаех досега, че голямата река бе тъй близко. Когато достигнахме върха на стълбата, Агмад отпори една врага: ние бяхме пред входа на Светая Светих. Само няколко факли, държани от безмълвни жреци, осветляваха големия коридор.
Вън, над реката, едва се
свечеряваше
, а тук бе пълна нощ.
При един знак на Агмад, факлите бяха изгасени, но всичката светлина не беше изчезнала, защото около входа на светилището се виждаше оня странен блясък, който някога си ме беше тъй изплашил, Той вече не ме плашеше сега. Аз знаех какво трябва да правя; и, без да се колебая и страхувам, аз го направих. Тръгнах напред, отворих вратата и влязох. Във вътрешността на светилището стоеше изправена мрачната форма, чиято дреха блестеше и чийто очи бяха студени и страшни. Тя се усмихна и, простирайки ръката си, я постави върху моята.
към текста >>
- - - - - - - - - - - - - - Двама много близки приятели, големи търговци, пристигнали късно
вечерята
в Мегара.
ни спомня ориентирането на антенната рамка у един радиоприемник, за да се узнае къде се намира една неизвестна станция. Тези изследвания са правени а Америка. Гълъбите пътуват даже нощем, но по какъв път, това още остава тайна. Телепатични явления, особено много изобилстват в човешкия живо г. Ще приведем един класически пример цитиран в едно от съчиненията на Цицерона.
- - - - - - - - - - - - - - Двама много близки приятели, големи търговци, пристигнали късно
вечерята
в Мегара.
Всички ханища били препълнени с пътници. Едва могли да се настанят и то в два далечни един от друг ханища. Току що заспал единия, сънува, че приятеля му го вика на помощ понеже ханджията заплашвал да го убие, за да го обере. Събудил се, но си рекъл, че това е сън и отново заспал. Едва задремел, сънува пак.
към текста >>
42.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 193
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Имаше обща братска
вечеря
и обед от плодове и зеленчук?.
Интимна среща, но се стекоха братя и сестри от цялата околност. Душите на тия, които копнеят за Божествения живот, които са се издигнели над старите и отживели времето си традиции и обичаи ги тласкат към един нов живот, подтикват ги към истинско творчество. Когато човек заработи с жар и започне да търси ценното в живота той се отърсва от илюзиите, ефимерните го напущат той вижда пред себе си едно обширно поле за нова дейност. Сбирката мина в пълна хармония. Четоха се няколко беседи, изнесоха се опитности, учеха се песни.
Имаше обща братска
вечеря
и обед от плодове и зеленчук?.
В същия град Д-р Възвъзов изнесе цикъл сказки за дълбокото дишане. След сказките той отвори курс в който преподава начина, как да се диша правилно, как и кога човек да прави разходки и гимнастически упражнения. Курса е посетен отлично. И днес младежи и възрастни сутрин рано се разхождат край морския бряг, правят дълбоки вдишки и гимнастически упражнения, без да ги смущава „обществено мнение“ упрека на близките им и обвинението на познатите им, защото ония, които са вкусили от истинския живот, които са успели да влязат в контакт с живата природа, са излезли вън от тия ограничителни условия, които днес за днес се издигат като непроходимо препятствие за болшинството и ги държат в тъмнина и заблуждения. Това вече трябва да стане във всеки град, във всяко село по цялата земя, понеже то носи възраждане на хората и с това реформиране на обществото.
към текста >>
Уредена бе обща братска
вечеря
и обед от плодове хляб и зеленчук.
Всичко расте и се движи. Всичко бърза да събере енергия и да я складира. Човек, влязъл а тая красота и приказност, не може да не чуе в себе си нежния глас на душата си: Живей, радвай се и благодари на Бога! Той не може да се чувства отделна личност, в едно с природата, и действително така е, човек е част от цялото. И тук имаше беседи, песни и декламации.
Уредена бе обща братска
вечеря
и обед от плодове хляб и зеленчук.
В тоя ден настървеното животно в човка рикае и като бясно се нахвърля върху милите и красиви агънца, но за нас и имаше нещо повече: чиста, безкръвна храна, чиста вода, чист въздух, истинските носители на здраве и благороден живот. В. Долапчиев Предсказания През 1901 година живеех в Ст. Загора и бях държавен чиновник — акцизен агент. По едно време, види се, съм направил някому нещо, та ме уволниха. По него време на власт бяха радославистите и аз се запътих за София, да си уредя работата и да мога да бъде възвърнат пак на служба.
към текста >>
43.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 202
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Имаше обща
вечеря
от зеленчукова храна и плодове предимно грозде.
Учениците на Братството знаят това и те често си устройват духовни братски срещи през есента и зимата. Като начало на тези братски срещи в Бургаската околност е срещата, която стана на 26 т. м. в гр. Бургас. Тази среща се съвпадна и с тридесет годишнината от основаване то на кръжока в Бургас. Присъстваха гости от почти всички околни села и някои близки градове.
Имаше обща
вечеря
от зеленчукова храна и плодове предимно грозде.
След вечерята имаше литературна части, на която се изпълниха в дуети и сола песни от Учителя. Декламираха се стихотворения и т. н. Някои от братята казаха хубави слова и упътвания за духовния растеж на ученика. Чувстваше се хармонията, каквато обикновено има при такива среши. По лицето на всеки се четеше радост и доволство.
към текста >>
След
вечерята
имаше литературна части, на която се изпълниха в дуети и сола песни от Учителя.
Като начало на тези братски срещи в Бургаската околност е срещата, която стана на 26 т. м. в гр. Бургас. Тази среща се съвпадна и с тридесет годишнината от основаване то на кръжока в Бургас. Присъстваха гости от почти всички околни села и някои близки градове. Имаше обща вечеря от зеленчукова храна и плодове предимно грозде.
След
вечерята
имаше литературна части, на която се изпълниха в дуети и сола песни от Учителя.
Декламираха се стихотворения и т. н. Някои от братята казаха хубави слова и упътвания за духовния растеж на ученика. Чувстваше се хармонията, каквато обикновено има при такива среши. По лицето на всеки се четеше радост и доволство. Много хора: млади, възрастни, деца, много сърца, които тупаха в един такт.
към текста >>
44.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 219
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И тогава Тайната
Вечеря
приема един извънредно дълбок смисъл, когато знаем, че Христос е духът на земята и че хлябът е част от неговото тяло.
ХIII. ст. 18.) „Този, който яде моя хляб, дигна против мене петата си“. Тези думи трябва да бъдат взети буквално. Човекът яде хляб от земята, и той върви по нея, тъпче я с краката си. Ако земята е тялото, чийто дух е Христос, то значи че човек тъпче с нозе тялото, което му дава хляб.
И тогава Тайната
Вечеря
приема един извънредно дълбок смисъл, когато знаем, че Христос е духът на земята и че хлябът е част от неговото тяло.
Христос показва това с думите: „Това е моята плът! “ Както плътта на човека представлява физическото тяло на неговата душа, така и хлябът, като част от земята, е част от тялото на Христа. И сокът, който циркулира в растенията, и този, който изпълва зърната на гроздето, са подобни на кръвта, която циркулира в тялото на човека. Христос казва: „Това е моята кръв“. Този, който не иска или не може да разбере, ще каже, че с това обяснение Тайната Вечеря губи нещо от своята святост.
към текста >>
Този, който не иска или не може да разбере, ще каже, че с това обяснение Тайната
Вечеря
губи нещо от своята святост.
И тогава Тайната Вечеря приема един извънредно дълбок смисъл, когато знаем, че Христос е духът на земята и че хлябът е част от неговото тяло. Христос показва това с думите: „Това е моята плът! “ Както плътта на човека представлява физическото тяло на неговата душа, така и хлябът, като част от земята, е част от тялото на Христа. И сокът, който циркулира в растенията, и този, който изпълва зърната на гроздето, са подобни на кръвта, която циркулира в тялото на човека. Христос казва: „Това е моята кръв“.
Този, който не иска или не може да разбере, ще каже, че с това обяснение Тайната
Вечеря
губи нещо от своята святост.
Но който разбира добре, знае, че. вмести да отнеме нещо от светостта на Тайната Вечеря, това обяснение осветява цялото земно кълбо. Какво необикновено чувство изпълва душата ни, когато открием в Тайната Вечеря най-голямата мистерия на земята, чрез която събитието на Голгота се съединява с цялата еволюция. Тайната Вечеря ни подготвя да разберем, че кръвта, която тече на Голгота, има значение не само за човечеството, но и за цялата вселена, защото тя дава на земята силата да прогресира в своята еволюция, затова този. който разбира дълбокия смисъл на Евангелието на Йоана, ще се чувства съединен не само чрез своето тяло с физическото тяло на земята, но и чрез своята духовна природа, с нейната духовна същина, която е Христос.
към текста >>
вмести да отнеме нещо от светостта на Тайната
Вечеря
, това обяснение осветява цялото земно кълбо.
“ Както плътта на човека представлява физическото тяло на неговата душа, така и хлябът, като част от земята, е част от тялото на Христа. И сокът, който циркулира в растенията, и този, който изпълва зърната на гроздето, са подобни на кръвта, която циркулира в тялото на човека. Христос казва: „Това е моята кръв“. Този, който не иска или не може да разбере, ще каже, че с това обяснение Тайната Вечеря губи нещо от своята святост. Но който разбира добре, знае, че.
вмести да отнеме нещо от светостта на Тайната
Вечеря
, това обяснение осветява цялото земно кълбо.
Какво необикновено чувство изпълва душата ни, когато открием в Тайната Вечеря най-голямата мистерия на земята, чрез която събитието на Голгота се съединява с цялата еволюция. Тайната Вечеря ни подготвя да разберем, че кръвта, която тече на Голгота, има значение не само за човечеството, но и за цялата вселена, защото тя дава на земята силата да прогресира в своята еволюция, затова този. който разбира дълбокия смисъл на Евангелието на Йоана, ще се чувства съединен не само чрез своето тяло с физическото тяло на земята, но и чрез своята духовна природа, с нейната духовна същина, която е Христос. Той чувства че Христос. духът на земята, изпълва неговото тяло, Съзнавайки това.
към текста >>
Какво необикновено чувство изпълва душата ни, когато открием в Тайната
Вечеря
най-голямата мистерия на земята, чрез която събитието на Голгота се съединява с цялата еволюция.
И сокът, който циркулира в растенията, и този, който изпълва зърната на гроздето, са подобни на кръвта, която циркулира в тялото на човека. Христос казва: „Това е моята кръв“. Този, който не иска или не може да разбере, ще каже, че с това обяснение Тайната Вечеря губи нещо от своята святост. Но който разбира добре, знае, че. вмести да отнеме нещо от светостта на Тайната Вечеря, това обяснение осветява цялото земно кълбо.
Какво необикновено чувство изпълва душата ни, когато открием в Тайната
Вечеря
най-голямата мистерия на земята, чрез която събитието на Голгота се съединява с цялата еволюция.
Тайната Вечеря ни подготвя да разберем, че кръвта, която тече на Голгота, има значение не само за човечеството, но и за цялата вселена, защото тя дава на земята силата да прогресира в своята еволюция, затова този. който разбира дълбокия смисъл на Евангелието на Йоана, ще се чувства съединен не само чрез своето тяло с физическото тяло на земята, но и чрез своята духовна природа, с нейната духовна същина, която е Христос. Той чувства че Христос. духът на земята, изпълва неговото тяло, Съзнавайки това. ние можем да се запитаме: какво именно вдъхновение получава автора на това Евангелие, когато той се потопява в дълбоките мистерии не Исуса Христа?
към текста >>
Тайната
Вечеря
ни подготвя да разберем, че кръвта, която тече на Голгота, има значение не само за човечеството, но и за цялата вселена, защото тя дава на земята силата да прогресира в своята еволюция, затова този.
Христос казва: „Това е моята кръв“. Този, който не иска или не може да разбере, ще каже, че с това обяснение Тайната Вечеря губи нещо от своята святост. Но който разбира добре, знае, че. вмести да отнеме нещо от светостта на Тайната Вечеря, това обяснение осветява цялото земно кълбо. Какво необикновено чувство изпълва душата ни, когато открием в Тайната Вечеря най-голямата мистерия на земята, чрез която събитието на Голгота се съединява с цялата еволюция.
Тайната
Вечеря
ни подготвя да разберем, че кръвта, която тече на Голгота, има значение не само за човечеството, но и за цялата вселена, защото тя дава на земята силата да прогресира в своята еволюция, затова този.
който разбира дълбокия смисъл на Евангелието на Йоана, ще се чувства съединен не само чрез своето тяло с физическото тяло на земята, но и чрез своята духовна природа, с нейната духовна същина, която е Христос. Той чувства че Христос. духът на земята, изпълва неговото тяло, Съзнавайки това. ние можем да се запитаме: какво именно вдъхновение получава автора на това Евангелие, когато той се потопява в дълбоките мистерии не Исуса Христа? Той вижда тогава съвкупността от силите и импулсите, действащи чрез Христа; той вижда как те въздействат върху цялото човечество, ако само то ги приеме.
към текста >>
45.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 220
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Вечеряйте
рано, подгответе се от вечер, за да можете сутринта да приемете своя дял от Божествените дарове на слънцето.
* Който пропусне изгрева — утрото на деня, — той е пропуснал, в известен смисъл, целия ден. Който пропусне пролетта — утрото на годината — и не я използва да се обкови и подмлади, физически и духовно, — той е пропуснал цялата година. Не оставяйте животът да отмине покрай вас, и да гледате подире му, когато имате всичката възможност да го приемете и оползотворите за свое и общо благо. Легнете си рано, за да станете рано. Легнете си с мисълта да се събудите навреме, и наистина ще бъде така.
Вечеряйте
рано, подгответе се от вечер, за да можете сутринта да приемете своя дял от Божествените дарове на слънцето.
Прави това редовно през пролетта и лятото, ставай рано винаги, излагай се по-вече на слънце, и ти ще се подмладите и обновиш. Ако си болен — ще станеш здрав! Ако си изгубило смисъла на живота — отново ще го мериш! Ако работите ти са объркани — ще се оправяте! Защото, в утринните часове на деня, в ума ти ще проникне светлината на здравата мисъл, в сърцето ти ще проникне любовта, и в цялото ти същество ще проникне лъхът на вечно новия безсмъртен живот.
към текста >>
46.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 225
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
ТОДОР СИ ИДЕ Обикновено сякаш след
вечеря
е най-удобно да се разказват разни случки из живота на хората и да се припомнят миналите нерадостни или радостни дни.
Ангела обърнал лице към юг и му посочил един страшен призрак, който летял над вселената, и сипвал жупел върху земята, от който хората бягали в панически бяг. Видял кърви и разрушения. Видял, как хората се биели помежду си. И всред развалините, които се очертали пред него, той видял отново красивият ангел, който носел на челото си надписа — „Съединението“, а в ръката си държал американското знаме, което забил между двата враждуващи лагера и казал — помислете че вие сте братя. Какво по-хубаво предсказание за онази кървава борба между северна и Южна Америка — борба за освобождение на робството?
ТОДОР СИ ИДЕ Обикновено сякаш след
вечеря
е най-удобно да се разказват разни случки из живота на хората и да се припомнят миналите нерадостни или радостни дни.
Бяхме се навечеряли и от дума на дума, разговорът мина върху предчувствията. Сестра С. чийто живот е богат с много душевни опитности си припомни за една много интересна случка в живота й през време на войната и със своят сладкодумен глас започна да ни я разказва. — Това беше, започна тя, когато ставаха най-силните сражения на войната. Всички стояха с притиснати сърца и със страх очакваха да чуят някоя нерадостна вест от изпратените на бойното поле.
към текста >>
Бяхме се
навечеряли
и от дума на дума, разговорът мина върху предчувствията.
Видял кърви и разрушения. Видял, как хората се биели помежду си. И всред развалините, които се очертали пред него, той видял отново красивият ангел, който носел на челото си надписа — „Съединението“, а в ръката си държал американското знаме, което забил между двата враждуващи лагера и казал — помислете че вие сте братя. Какво по-хубаво предсказание за онази кървава борба между северна и Южна Америка — борба за освобождение на робството? ТОДОР СИ ИДЕ Обикновено сякаш след вечеря е най-удобно да се разказват разни случки из живота на хората и да се припомнят миналите нерадостни или радостни дни.
Бяхме се
навечеряли
и от дума на дума, разговорът мина върху предчувствията.
Сестра С. чийто живот е богат с много душевни опитности си припомни за една много интересна случка в живота й през време на войната и със своят сладкодумен глас започна да ни я разказва. — Това беше, започна тя, когато ставаха най-силните сражения на войната. Всички стояха с притиснати сърца и със страх очакваха да чуят някоя нерадостна вест от изпратените на бойното поле. Събуждам се една сутрин и много ясно чувам вътре в мене гласът на големият ми син Тодор да ми казва: „Мамо, идвам си.“ Тогава аз ставам и започвам да местя леглото му, да го нареждам и се приготовлявам за идването му.
към текста >>
Навечеряхме
се, другите си легнаха, аз стоя до прозореца и го очаквам.
— Ти си полудяла ма, как може да ти дума отвътре, пък и не виждаш ли какви боеве стават, сега и прост войник не пускат от фронта, че един доктор ще пуснат. — Не зная кого ще пуснат, но Тодор си иде. В това време влиза син ми, гимназиален учител беше (вторият) и като разбира каква е работата, почва да се смее — мисли, внушавам си. Но аз продължавам да се приготвям за госта. Мина се обяд, аз постоянно чувам все неговият глас: „мамо, идвам си.“ Мина след обед,- свечери се, аз съм застанала до прозореца и все го чакам.
Навечеряхме
се, другите си легнаха, аз стоя до прозореца и го очаквам.
По едно време мъж ми се събуди и като ме видя че стоя се развика: „Ти си полудяла ма, разбери, не може, да си дойде, там на бойното поле сега е огън как ще го пуснат.“ — Не, казвам му аз, Тодор си иде, и продължавам да стоя. Той се чуди, чуди, обърна се на другата страна и пак си легна. Мина дванадесет часа още го няма, но аз от вътре все чувам гласът му да ми казва, че си идва. Най-после към един и половина часа през нощта чувам един файтон завива по ул. Граф Игнатиев и спира пред нашата врата.
към текста >>
47.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 229
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Върна се в село по
вечеря
.
Бай Неделчо имаше работа още в града Бай Миньо си остана със свита душа. Не му беше много весело. Неделковите приказки не му много харесаха. Той вярваше в тия банки, а то, какво ще излезе ? Добре, че не става дума за тая, в която той остави цялото си имане.
Върна се в село по
вечеря
.
— На добро место ги оставих, дума в къщи, лягай и спи до сутринта без да трепнеш. Няма лош сън, няма ставане посред нощ. До кога? Не беше се минало седмица, когато в село се чу, че във втората столица, голяма и стара банка фалирала. Завлекли сума ти пари на бедни вдовици, сираци и чиновници.
към текста >>
48.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 233
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Семейството се беше събрало на
вечеря
около голямата маса под достатъчно силна електрическа лампа.
Човек просто наследява от родителите си една намалена чувствителност на зрителния си апарат и, каквото и да прави, заставен е още от ранна възраст да се съветва с очния лекар. Но тук синът на това семейство да бъде късоглед — не мога да си обясня само с наследствеността. Навярно виновна е тая претрупана учебна програма, която кара учениците да се взират по цял ден в книгите, която не им оставя свободно време да излизат на чист въздух, на широка гледка, която просто заставя и най-здравите очи, с течение на времето, да стават късогледи. Така мислих в себе си, докато видях две положения, които ми обясниха всичко. Отидох у приятеля ми Р. вечер.
Семейството се беше събрало на
вечеря
около голямата маса под достатъчно силна електрическа лампа.
Отсъстваше синът им X. Видях го свит в кухнята на една кушетка. В средата на стаята, на няколко метра далеч от него, на тавана, висеше малка електрическа лампичка, не по-светла от 15 свещи. След силната светлина в салона, при влизането в кухнята човек беше с чувството, че влиза в зимник или в пещера. На тая светлина, на която едвам беше достатъчно да се различават формите на предметите, X.
към текста >>
49.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 238
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
След общата молитва и общата
вечеря
, тук имаше песни и разговори до късно, след което гостите бяха разквартирувани по домовете не братята.
Всяко село си има един определен ден от годината, (обикновено това бива през есента), когато там става братско събрание, на което идват братя и сестри от околния села и градове. Присъствах на една такава Братска среща в с. Баня, Бургаско. Освен братята и сестрите от с. Баня, тук имаше гости от Айтоско, Бургаско и Поморско.
След общата молитва и общата
вечеря
, тук имаше песни и разговори до късно, след което гостите бяха разквартирувани по домовете не братята.
На сутринта (неделя) се чете беседа и след това гостите се разотиват по своите места, отнасяйки със себе си радостта и ентусиазма от срещата. С К. ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА. Страната, която не е воювала 120 години Какво може да се постигне при траен мир Когато помолите някой швед да ви обясни на какво се дължи тяхната голяма култура и благосъстояние, той ще ви отговори, че повече от 120 години Швеция не е воювала срещу никого! Вие нямате представа, какво ще рече една страна да живее цели 120 години в мир!
към текста >>
50.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 249
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Вечерята
мина особено задушевна.
Той, просто се върна. Кацна близо до нея и свря глава под крилото си в безнадеждна скръб. . . Н. Ч. Братска среща На 10 Април Бургаското братство устрои братска среща, на която присъстваха много братя и сестри от селата — Баня, Каменово, Бата, Каблешково и др. Всички бяха осенени от пламъка на свещения огън и от чувството на високия идеал, добре схванали важността на този акт.
Вечерята
мина особено задушевна.
Наистина, при такава интимност и съзнание на братски дълг и отношение, човек лесно може да се подготви за настъпващото ново време на Царството Божие. Колко мило и радостно е, да съзерцаваш светлият поглед, да чувстваш душевната топлина, да си озарен от лъчите на духа на братята си! Така сплотени духовните сили в общ стремеж, неминуемо потичат светлинните енергии, които обновяват душата и мисълта. Велко
към текста >>
51.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 258
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Вечеря
— Мешана салата, зелена, крехка, с червени домати добре зрели и малки резенчета лук, полята със зехтин, а не с оливия и малко готварска сол.
* * * Храната за един обикновен човек (през септември и октомври) I. Обед. — Сладки плодове, но един или два вида: круши, а не ябълки, смокини, грозде, сливи и др. с тричен хляб, наречеш, още цялостен хляб. Може и със сирене прясно, а не солено. Количество: 250 — 350 гр. хляб.
Вечеря
— Мешана салата, зелена, крехка, с червени домати добре зрели и малки резенчета лук, полята със зехтин, а не с оливия и малко готварска сол.
Количество: 200 — 250 гр. салата и 200 гр. хляб. II. Обед. — Супа с ориз, сварен с бульона от различен зарзават: червени моркови, картофи, целина, цвекло, лук, зеле. В този бульон ще се сипе малко сок от домати.
към текста >>
Да се яде без хляб, защото ориза не хармонира с хляба.
Вечеря
.
хляб. II. Обед. — Супа с ориз, сварен с бульона от различен зарзават: червени моркови, картофи, целина, цвекло, лук, зеле. В този бульон ще се сипе малко сок от домати. Сварен ориза, се прибавя две или три супени лъжици зехтин и малко сол. Отделно едно яйце сварено, ровко за пиене или пържено със зехтин.
Да се яде без хляб, защото ориза не хармонира с хляба.
Вечеря
.
— Сварени картофи 250 — 350 гр. полети със зехтин 50 гр. и да се ядат с бадеми или орехи 100 гр., без хляб. СЪН, ИЛИ КАКВО Беше хубава пролетна вечер.Една от онези пролетни вечери, когато човек изведнъж почувства, с облекчение, че нещо тежко, тъжно, е преминало в живота му и някаква нова страница се открива пред него: някакъв копнеж се пробужда по нов живот, чист, спокоен... Седях на прозореца. Гледах засмените, трептящи звезди в безкрайния, тъмен небесен простор, топлия ветрец милваше лицето ми, раздвижваше младите листа на липите и пееше някакъв нов химн, химнът на пробуждането... Но, като че ли всичко това не се отнасяше до мене.
към текста >>
52.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 266
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Чергарски СЪН СРЕД ДЖУНГЛАТА (Разказ) — Каквото щете мислете, — каза д-р Виржев на една
вечеря
у дома му — но има една дълбока неизвестност, една област, където разума спира и захваща действието на необяснимото.
* Внезапно гръм далечен разтърси тишината и някъде в леса се разреден дим изви. * Побягна из гъстака ранената кошута, но нещо в нея трепна и върна се назад. * Инстинктът й показа че трябва да залута ловците в път обратен на нейните деца. * Но падна безпомощна, в очите й налени тъга по свидни рожби се тихо отрази. * Засрамено зад облак се слънцето засени и леден дъх попари крайпътните брези. А.
Чергарски СЪН СРЕД ДЖУНГЛАТА (Разказ) — Каквото щете мислете, — каза д-р Виржев на една
вечеря
у дома му — но има една дълбока неизвестност, една област, където разума спира и захваща действието на необяснимото.
Дали ви се е случило някога да осъзнаете съня си, да минете оная област на човешкото подсъзнание, отвъд която се заражда зората на съзнанието? Е добре, веднъж през живота си аз преживях едно странно и необяснимо приключение. което и днес не мога да разбера. Всички привлякохме столовете си към доктора. Той беше от хората, които на времето си са много скитали, много нещо преживели и затова се ползваха с такава известност и уважение, на каквито мнозина биха могли да завидят.
към текста >>
53.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 273
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Обичам да се връщам у дома рано, да се изтягам на канапето около половин час преди
вечеря
и да слушам приятна музика на грамофона Ако съм угнетен и имам нужда от възбуда, поставям такава плоча; ако искам да си почивам, намирам успокояваща музика; ако искам да спя, имам песни, които завеждат човека в китни ливади и го приспиват под цъфналите клони на някоя ябълка.
Правел е чудеса в случаи на буйна лудост не с някакви лекарства, а с успокояваща музика. Ескирол, прочут френски лекар, казва: „Музиката действа най-силно върху тялото и душата и аз си служа с нея постоянно при душевните болести. Може да не лекува, но успокоява, затова е твърде ценно средство и не бива да се пренебрегва.“ Гладстон, когато се чувствал нервно разстроен — нещо, което се случвало от време на време — карал да му пеят любимите му зимни. Хербърт Спенсър, когато имал силни невралгични болки, лягал и нареждал да му свирят някоя нежна мелодия, и получавал непременно облекчение. И аз имам подобен опит.
Обичам да се връщам у дома рано, да се изтягам на канапето около половин час преди
вечеря
и да слушам приятна музика на грамофона Ако съм угнетен и имам нужда от възбуда, поставям такава плоча; ако искам да си почивам, намирам успокояваща музика; ако искам да спя, имам песни, които завеждат човека в китни ливади и го приспиват под цъфналите клони на някоя ябълка.
Музиката е масаж на душата, или студен ободряващ душ, според това от какво имаме нужда. Всяко дете трябва да расте в дома, където има постоянно музика. Младостта на всекиго трябва да бъде свързана с някоя радостна песен, която отпосле в живота му ще събужда светли спомени и ще го кара да преживява наново старата радост. Никога не мога да слушам Хенделовото „Ларго“ без да преживявам отново радостните неделни дни на моето детство, защото почти всеки ден го свиреха у дома. Не лишавайте детето от благодатното влияние на музиката.
към текста >>
54.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 285
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ако, например, тогава ни предложат да отидем на театър или да вземем участие в една богата
вечеря
, с много вкусни ястия и хубави вина, ние отхвърляме тия предложения, защото това, което в момента ни интересува най-много, то е да възстановим сводното действие на нашите физически и духовни способности, да възстановим нашето добро вътрешно разположение, нашето щастие.
Но би било наивно да се мисли, че са достатъчни няколко часа медитация. за да постигнем това състояние на душевен мир и благодат. Защото ние можем с всички сили да се стремим към това свободно от всички тежести съзнание, но пак ще трябва да се спрем пред една преграда, която нашето съзнание не може да премине и която зависи, преди всичко от нашата чистота. Вий сигурно сте забелязали, как, след известни разточителства на енергията ви или преумора, вашата мисъл става трудно подвижна; трудно ни е да свържем две идеи заедно, оплакваме се, че ни боли главата и, че в момента не се интересуваме от нищо. Тогава, движени от един естествен потик, ние прилагаме една дисциплина, която ни позволява най-бързо да възстановим нормалното състояние.
Ако, например, тогава ни предложат да отидем на театър или да вземем участие в една богата
вечеря
, с много вкусни ястия и хубави вина, ние отхвърляме тия предложения, защото това, което в момента ни интересува най-много, то е да възстановим сводното действие на нашите физически и духовни способности, да възстановим нашето добро вътрешно разположение, нашето щастие.
И тъкмо тук ни става ясно, че причината за нашето щастие не е във външните условия, но във вътрешното състояние на душата, която ни дава възможност да се радваме на живота. Това душевно състояние е следствие на осъществената хармония между различните сили, които действат в нас. Обикновено, след като възстановим нашето равновесие, след няколко дневна дисциплина, ние започваме да харчим отново без мярка нашите енергии, отдавайки се на известни импулси и ритъма на нашия живот започва да се движи между недостатъка и предполагаемото равновесие. Но ние считаме, че се намираме в равновесие, тогава, когато в същност ние го нямаме, както един болен, който никога не се е радвал на пълно здраве счита, че е добре, когато се намира в болезненото състояние, което е станало обикновено за него. Но ако ние станем по взискателни по отношение на това наше вътрешно равновесие, ние тогава ще почнем да постоянстваме в поддържането на нашата самодисциплина, душевна и физическа, и така ще можем да достигнем до едно по-високо състояние на съзнанието, —по светло, по-свободно и по способно да ни донесе щастие.
към текста >>
55.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 289
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
На обед и
вечеря
обикновено има концерти.
Учителят ме прие любезно, мъдро ме съветва и ободри за по нататъшна работа. Неговото благо, интелигентно лице, неговият тих и отмерен говор, неговата мъдра реч и естественост вливаха сигурност и доверие, почит и любов, и така спечелваха всекиго без разлика. С личния си пример във всяка положителна работа за доброто на братята, на България и на целия свят, той върви пред всички и всички увлича. Три пъти седмично държи беседи на така наречения Молитвен връх, където се дочаква изгрева на слънцето като символ на живота. Освен това, в неделя той говори върху въпросите на живота, които занимават всеки мислещ човек, прави упражнения (ритмична гимнастика) всекидневно с братята и сестрите, носи дърва с тях заедно, приема и прави посещения, а често се намира всред групи от свои ученици, които разведрява със своя хумор и обсипва със съкровища от знание.
На обед и
вечеря
обикновено има концерти.
При вечерния огън се и декламира. Учениците на Учителя заемат разни длъжности, но повечето са умствени работници и братята взаимно си помагат, отваряйки курсове по езици, устройвайки сказки, упражнения по пеене, дишане и пр. Учителят работи повече от 40 год. в България, издига Христовият морал, и проповядва всемирно братство и нищо не търси за своя работа освен Любов. Общата снимка на тазгодишните гости от странство излетници Рила се вижда тука3.
към текста >>
56.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 290
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
(из неделната беседа – 3 декември 1939 г.) Пролетна
вечеря
(стих.) – К.
Севлиево, 22 март 1940 год. -------------------- Абонамент: За България – 40 лева За странство – 80 лева Отделен брой 2 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Химн на слънцето – Пламен Трите храни Химн на слънцето (стих.) – Елвилюри На прага на пролетта (стих.) – В. Недев Великото тържество на пролетта – Неделчо Словото на Учителя. Това, което знаем.
(из неделната беседа – 3 декември 1939 г.) Пролетна
вечеря
(стих.) – К.
Величков Живот за цялото Пролетно утро на белия връх – Г. К. Царя на живота – Сл. П Камбуров За българите в чужбина Редки явления на звездното небе – М. Книжнина Хроника ХИМН НА СЛЪНЦЕТО Велика е твоята Любов, която ни дава живот. Велика е твоята Мъдрост, която промишлява за нас.
към текста >>
ПРОЛЕТНА
ВЕЧЕРЯ
Тази вечер всички братя и сестри са сбрани чрез словата на един Божи избраник: Да изпратим студената зима и прекрасната пролет да срещнем.
При това тия хора не са сиромаси. Те са богати хора, разполагат с всички блага в света. Та казвам: Когато всички почнем да се кланяме на Божията Любов, на Божията Мъдрост и на Божията Истина, тогава свободата ще дойде за всички в света и войната ще се спре изведнъж. Из 9-а неделна беседа, държана от Учителя на 3.XII.1939 г., 10 ч. сутринта, София – Изгрев.
ПРОЛЕТНА
ВЕЧЕРЯ
Тази вечер всички братя и сестри са сбрани чрез словата на един Божи избраник: Да изпратим студената зима и прекрасната пролет да срещнем.
* Прекрасна и скромна вечеря: плодове, житце и хлебец. Това са Божествени дарове. Над кои ангели Божи вечно са бдели, под техните грижи добре са растели. * Със ситен дъжд, с росица всякога поени, под лъчите на мощното слънце хубаво узрели, те разказват ни приказка свещена и вечна истини вечни мълвят. що само сърцето смирено разбира * Всяко житно зрънце, което сега ний ядем е велик и мъдър учител за нашта душа: то ни учи как се трудно идеал постига, и как с много жертви се до Бога стига.
към текста >>
* Прекрасна и скромна
вечеря
: плодове, житце и хлебец.
Те са богати хора, разполагат с всички блага в света. Та казвам: Когато всички почнем да се кланяме на Божията Любов, на Божията Мъдрост и на Божията Истина, тогава свободата ще дойде за всички в света и войната ще се спре изведнъж. Из 9-а неделна беседа, държана от Учителя на 3.XII.1939 г., 10 ч. сутринта, София – Изгрев. ПРОЛЕТНА ВЕЧЕРЯ Тази вечер всички братя и сестри са сбрани чрез словата на един Божи избраник: Да изпратим студената зима и прекрасната пролет да срещнем.
* Прекрасна и скромна
вечеря
: плодове, житце и хлебец.
Това са Божествени дарове. Над кои ангели Божи вечно са бдели, под техните грижи добре са растели. * Със ситен дъжд, с росица всякога поени, под лъчите на мощното слънце хубаво узрели, те разказват ни приказка свещена и вечна истини вечни мълвят. що само сърцето смирено разбира * Всяко житно зрънце, което сега ний ядем е велик и мъдър учител за нашта душа: то ни учи как се трудно идеал постига, и как с много жертви се до Бога стига. * Погребано в тъмния гроб на студената почва, потиснато от влажната пръст на майка-земя.
към текста >>
* На пролетна
вечеря
хляба вкусен, житното зрънце ни приказка омайна днес разказаха: Тона е пътят на човешката душа, която в жертвата ще найде свойто възкресение.
И буйна го радост опива. Класът натежава и златният цвят придобива. А ето че идва вече жетва, харман. воденица. * Велика и свята е жертвата на житното зърно. Велик и свят е пътят, примерът, посочен ни от него: отново жертва става то, отново то умира, в нас живот да влее — тоз живот, що то от слънцето доби.
* На пролетна
вечеря
хляба вкусен, житното зрънце ни приказка омайна днес разказаха: Тона е пътят на човешката душа, която в жертвата ще найде свойто възкресение.
Ямбол — К. Величков ЖИВОТ ЗА ЦЯЛОТО* Съвременните хора разглеждат живота не в неговата цялост. а откъслечно. Те го разглеждат не исторически, като космичен развой, а в неговите отделни моменти. Те се ограничават в тесните рамки на индивидуалния живот живота на частите, и търсят в него върховния смисъл на всяко съществувание.
към текста >>
57.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 292
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Много хора не могат да спят, ако са
вечеряли
с месо, вино и кафе.
Значителна роля играе и леглото. Постилката не трябва да бъде нито много корава, нито много мека; възглавниците да не са много високи, покривката да бъде топла, но не тежка. Въздухът да бъде чист. Добрият сън изисква открит въздух. От голямо значение за добрия сън е качеството и количеството на храната, която вземаме особено вечер.
Много хора не могат да спят, ако са
вечеряли
с месо, вино и кафе.
Фасулът също нарушава съня. Сладко се спи само след скромна вечеря от хляб (не топъл), сирене или плодове. Особено важно е да са затоплени краката. Човек, който ляга в студено легло, се свива и нарушава правилното си храносмилане и кръвообращение. Добрият сън изисква изтегнато тяло, по възможност малко извърнато на дясно.
към текста >>
Сладко се спи само след скромна
вечеря
от хляб (не топъл), сирене или плодове.
Въздухът да бъде чист. Добрият сън изисква открит въздух. От голямо значение за добрия сън е качеството и количеството на храната, която вземаме особено вечер. Много хора не могат да спят, ако са вечеряли с месо, вино и кафе. Фасулът също нарушава съня.
Сладко се спи само след скромна
вечеря
от хляб (не топъл), сирене или плодове.
Особено важно е да са затоплени краката. Човек, който ляга в студено легло, се свива и нарушава правилното си храносмилане и кръвообращение. Добрият сън изисква изтегнато тяло, по възможност малко извърнато на дясно. Ония, конто спят изцяло на гърба си, сънуват лоши сънища. Това се дължи на обстоятелството, че вътрешните органи налягат върху гръбначния стълб.
към текста >>
58.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 293
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
На другия ден имаше обща братска
вечеря
.
В салона на братството сварихме събрание. Четеше се беседа от Учителя. Чудно хубава беседа, в която имаше храна и метод за работа, както за отделния човек, така и за колективното общество. Тук се чуваше гласа на живата Природа, която призовава своите деца към разумна работа и отношения. Няколкото песни след беседата благословиха посетите семена в душите на учениците.
На другия ден имаше обща братска
вечеря
.
Покрай другото изпълниха се няколко концертни номера от Паневритмията от Учителя и др. песни. Чухме няколко нови песни. Семената на новото учение вече дават плод. Бр. Марин Камбуров изпя свои композиции. Ето няколко негови песни: МОТО Ти велики, който благославяш и създаваш ела управи всичко в мен и около мен.
към текста >>
59.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 294
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
—
Свечеряваше
се вече.
Пред нас се разкриха красиви гледки, макар и помрачени от заоблаченото и мрачно небе. Отивахме, но къде — не знаехме. Един от приятелите разтвори една карта — потърсихме пътищата и намерихме посоката, по която вървяхме, но тя бе с известно отклонение от тая, която си бяхме начертали. Мъглата ни бе отклонила. Но ние като си казахме:— „Всичко е за добро“ — продължихме да вървим.
—
Свечеряваше
се вече.
Времето ставаше все по-студено и заедно с него запрехвърчаха снежинки. Ние крачихме мълчаливо съсредоточени в себе си. Планината се издигаше висока и тъмна с вековните си гори, от които долиташе постоянно бучене на вятърът, който увиваше клоните им. От няколко часа вече очакваме да видим село, но такова никъде не се виждаше. И ние вървейки се взирахме в дрезгавината с тайната мисъл да зърнем някъде селце.
към текста >>
60.
 
-
Те са сега, които се канят на гости да влязат на тая
вечеря
.
Друг си купил волове, — отива да ги види. — Считай ме за отречен. Трети се оженил — Считай ме за отречен. Тогава този цар, който искал да направи угощението, казва: Излезте по пътищата, и всички хроми, клосни, сакати, всички слепи, повикайте ги. То са българите.
Те са сега, които се канят на гости да влязат на тая
вечеря
.
Туй е притчата. Българите не са избраните. Като отидат. там, ще им дадат дреха ще се облекат. И казва Бог: „Онези, които не бяха мой народ, те ме намериха, а онези които бяха мой народ, отвън останаха“.
към текста >>
61.
Всемирна летопис, год. 1, брой 03
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
През време на австро-турската война, 1866 година, седнахме да
вечеряме
в дома ни в Прага.
Сега малко сме по-горе“. Радостта ми нямаше край, че излезнахме на края благополучно и тръгнах да диря хора, за да разтоварим кораба. Съобщава: Д. Петров, (Белоградчик). * * * Един случай в Прага.
През време на австро-турската война, 1866 година, седнахме да
вечеряме
в дома ни в Прага.
Бяхме четирима: баща ми, майка ми, аз и по-малкия ми брат. Стенният часовник удари 8 часа и. в същия момент скокнахме всички уплашени от софрата: чухме един силен гърмеж като от пушка. Майка ни много се разтревожи, като ни каза, че непременно ще чуем някоя лоша за нас новина. Баща ми, който не бе никак суеверен, като я успокояваше, почна да търси из столовата.
към текста >>
62.
Всемирна летопис, год. 1, брой 06
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Компанията, към която и аз принадлежах, се състоеше в по-голямата си част от почтени граждани, които имаха повече чувство за ясна газова светлина, отколкото за дрезгавината на луната, и много повече се увличаха от предимствата на една добра
вечеря
, отколкото от вълшебството на пролетната нощ.
1 стр. 20 на „Всемирна летопис“). Ето това приключение: Прозорците на ресторанта — пише Макс Нордау — бяха отворени и приятният въздух на пролетната нощ водеше борба с препълнената от тютюнев дим атмосфера за завладяване на залата. Пред погледа навън се разкриваше дълбоко-синьото небе и светещия месец, чийто синкаво-блещукащи лъчи трептяха през младите листа на цъфтящите дървета, които се полюляваха от слабия ветрец насам-нататък пред прозорците. На нашия кръжок, обаче, чиито членове от дълго бяха свикнали да се събират всяка вечер около една определена маса на весела беседа, нищо не беше тъй далечно и безинтересно, както поетическите съзерцания.
Компанията, към която и аз принадлежах, се състоеше в по-голямата си част от почтени граждани, които имаха повече чувство за ясна газова светлина, отколкото за дрезгавината на луната, и много повече се увличаха от предимствата на една добра
вечеря
, отколкото от вълшебството на пролетната нощ.
Предмет на нашата беседа съставляваха прозаичните махленски дребнавости, които, както винаги, се изливаха в критика за политиката на правителството, за театъра, високите данъци и други подобни въпроси. По една асоциация на идеите, която сега не си спомням, беше преминал разговорът на въпроси, дали действително трябва да се вярва, че е възможно косата на човека внезапно да побелее от силни вълнения и тревоги. Някои от компанията изказаха предпазливи съмнения спрямо циркулиращите анекдоти за подобни случаи, докато пък другите най-безпощадно се присмиваха на онези, които били доста наивни, за да вярват на подобни бабешки приказки и, тъкмо когато разговорът на тази тема беше най-разгорещен, от съседната маса се приближи до нас един господин, на когото до този момент не бяхме обърнали никакво внимание. Той беше необикновено голям човек с херкулесова телесна конструкция. Неговите черти на интелигентност, като че се одухотворяваха от големите му сини и добродушни очи.
към текста >>
63.
Всемирна летопис, год. 1, брой 09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Старай се да бъдеш весел, свободен и изпълнен с надежди през време на обеда или
вечерята
си и ако не можеш да удържиш това настроение, помоли се за него!
Кажеш ли за нещо: „това трябва да стане“, хиляди сили се раздвижват да го изпълнят, затова се налага предпазливост в пожеланията, защото желанието може да стане клетва. Затова упражнявай се в смирение пред безкрайното висше съзнание, бъди винаги готов да възприемеш струите на едно по-висше течение, което те учи да познаваш истинското значение на нещата и ти посочва, какво да желаеш. Дали си жена или мъж, твоят живот не може да бъде съвършен, ти не може да се въздигнеш от една сила до друга, преди да срещнеш и духовно познаеш твоето второ „аз“, твоето допълнение в другия пол. След това познаване няма вече раздела. Нека при ядене и пиене винаги помним, че при всека хапка зазидваме в тялото си една мисъл, съобразно с настроението, в което се намираме при яденето.
Старай се да бъдеш весел, свободен и изпълнен с надежди през време на обеда или
вечерята
си и ако не можеш да удържиш това настроение, помоли се за него!
Ден и нощ да се молим на безконечното висше съзнание за най-висша мъдрост, за сила и радост, и да вършим това в едно душевно настроение, което смирено признава надмощието на онова безконечно съзнание, то значи действително да се отдадем да ни влече вълната на най-доброто течение. Защото тогава през нашето същество ще текат все по-висши струи на познанието, ние ще бъдем в положение да се хванем о онези вълни, които постепенно ще ни изнесат от нашите грешки и ще ни носят от по-доброто към най-доброто. Това постепенно ще ни занесе в други среди, на други пътища в живота и близко до онези, към които вътрешно силно се стремим!... Професор Ю. Нестлер ХИРОГНОМИЯ (Продължение от кн.
към текста >>
64.
Всемирна летопис, год. 1, брой 10
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Седнахме да
вечеряме
аз.
Комендантът на селото се научил за тази случка, защото войникът с двете деца се отнесъл до него за квартира. Ние живеехме заедно с коменданта, — един младши подофицер. Когато последният ми разправи потребно тая петорна, аз не повярвах. На втория ден ние поканихме войника с двете сирачета да спят в нашата квартира. Тогаз именно се запознах с тях.
Седнахме да
вечеряме
аз.
комендантът, войникът п двете деца вън на двора. Войникът ми разправи всичко подробно, и аз повярвах. И двете дена бяха момчета, едното около 18 годишно, другото — около 11-годишно. Той ги викаше по име и така ги гледаше, като че ли не даваше нито една прахолинка да падне върху тях. Толкоз искрена обич имаше към тях.
към текста >>
65.
Всемирна летопис, год. 3, брой 01
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Първата вечер след смъртта му, преди и после
вечеря
, доста продължително съпругата ми и дъщеря ми заявяваха няколкократно, че от време на време чувствали, че им се поднасяла една силна миризма, специфична, като при мъртвец: от тамян, горене на восъчни свещи и пр.
При една скорошна проверка по въпроса, каза ми се, че той се вразумил преди известно време и вече престанал да тревожи живущите във въпросната къща. VI. През декември 1921 г. почина скоропостижно в къщата на лозето си край града Плевен, Лука Въжаров, бивши дългогодишен началник отделение в министерството на Народното Просвещение, а от около 15 години заселен. край град Плевен, на лозето си, при добра обстановка. Бяхме познати и в обикновени добри отношения.
Първата вечер след смъртта му, преди и после
вечеря
, доста продължително съпругата ми и дъщеря ми заявяваха няколкократно, че от време на време чувствали, че им се поднасяла една силна миризма, специфична, като при мъртвец: от тамян, горене на восъчни свещи и пр.
Не бях хремав тогава, та не подуших нищо нито можахме да си обясним на какво се дължи такава миризма у нас. На следния ден, когато съпругата ми отиде на погребението, почувствала там същата миризма каквато първата вечер у дома. Вечерта след погребението, някои познати духовни приятели предизвикаха разговор, при който ми обясниха, че довели на среща и обяснение новия си другар — духът на Лука Въжаров. Последният при разбирателството ми обясни, че бил смаян и учуден от новото си положение, в което се намерил сега, понеже го неочаквал, защото през живота си като човек не допускал и мисъл за съществуването на задгробен живот. Заяви още, че за да им обърне вниманието на съществуването и присъствието си, първата вечер той пренасял многократно от дома си у нас и поднасял на домашните ми почувстваната от тях миризма на тамян и пр.. През деня присъствал на погребението на тялото си, видел всичките си почитатели, които го придружили до гробищата, обиколил дом и приятели и сега се явил тука на представление, за да се обади, но участта си щял да узнае на следния — третия ден.
към текста >>
66.
Всемирна летопис, год. 3, брой 02
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Предупреди я, че заран тя може да се къпе във вана, наклади огън в огнището, приготви
вечеря
и занеси яденето в спалнята й, питай я какво предпочита сутрин за закуска: кафе, чай или мляко; предложи й да закусва заран в постелята, изобщо, помогни ми да й услужа.
Аз искам да се чувства добре в къщи, тя е прекарала тежък живот и трябва сега да си почине малко. Ти ще ми помогнеш да й дадем възможност да прекарва добре у нас. — Бъдете спокойни, миледи. Но какво мога да върша за нея аз? — Постарай се да узнаеш нейните вкусове и привички.
Предупреди я, че заран тя може да се къпе във вана, наклади огън в огнището, приготви
вечеря
и занеси яденето в спалнята й, питай я какво предпочита сутрин за закуска: кафе, чай или мляко; предложи й да закусва заран в постелята, изобщо, помогни ми да й услужа.
Тя е доста скъпа гостенка за мене, Джен! Умната Джен отдавна е престанала да се учудва на туй, което виждаше и слушаше в къщата на своята госпожа и затова тя пъргаво се завзе да приготви вечерята и да поокичи стаята. Вечерта пред вратата спре файтон от който излезе една твърде скромно облечена девойка. Тя мъкнеше малък куфар и кошници. Джен приветливо я посрещна и я заведе в една голяма, светла стая.
към текста >>
Умната Джен отдавна е престанала да се учудва на туй, което виждаше и слушаше в къщата на своята госпожа и затова тя пъргаво се завзе да приготви
вечерята
и да поокичи стаята.
— Бъдете спокойни, миледи. Но какво мога да върша за нея аз? — Постарай се да узнаеш нейните вкусове и привички. Предупреди я, че заран тя може да се къпе във вана, наклади огън в огнището, приготви вечеря и занеси яденето в спалнята й, питай я какво предпочита сутрин за закуска: кафе, чай или мляко; предложи й да закусва заран в постелята, изобщо, помогни ми да й услужа. Тя е доста скъпа гостенка за мене, Джен!
Умната Джен отдавна е престанала да се учудва на туй, което виждаше и слушаше в къщата на своята госпожа и затова тя пъргаво се завзе да приготви
вечерята
и да поокичи стаята.
Вечерта пред вратата спре файтон от който излезе една твърде скромно облечена девойка. Тя мъкнеше малък куфар и кошници. Джен приветливо я посрещна и я заведе в една голяма, светла стая. На огнището гореше огън. На масата във ваза бяха турени пресни цветя.
към текста >>
Ей сега ще ви донеса
вечеря
.
На масата във ваза бяха турени пресни цветя. Девойката учудено изгледа стаята. — Това е моята стая? попита тя. — Да, ми;, тя ще бъде вашата стая.
Ей сега ще ви донеса
вечеря
.
Не желаете ли да се окъпете във вана? Сутрин и вечер ние имаме топла вода. — Благодаря, с удоволствие ще се окъпя във вана. А де е мис Кейрби? — Не.ма я в къщи, тя ви моли да я извините, днес присъства на едно важно заседание, ала утре заран тя се надява да ви види.
към текста >>
След окъпването си мис Елтон
вечеря
и легна да спи.
Не искате ли да закусите утре в постелята си? Вие сте уморена от пътя, мис! — Аз не съм навикнала на такива нежности, остро отговори мис Елтон, но ще бъда доволна да закусвам сама в стаята, ако е възможно. — Добре, мис. Ваната вече е готова.
След окъпването си мис Елтон
вечеря
и легна да спи.
Закътаната, тиха и проста обстановка подействаха успокоително на нервите й, и тя скоро заспа сладко и дълбоко. Като се събуди сутринта, тя по навик искаше да скочи от постелята, но си припомни, че е гостенка, на която приляга да става по-късно и даже да закусва в постелята, и изгледа стаята, в която нахлуваха слънчеви лъчи, и се усмихна. „Странно място, но условията са твърде културни, това е несъмнено“. — Няколко време тя лежа неподвижно, предавайки се на изнежване и мисли. На вратата се похлопа и влезе със закуска стопанката.
към текста >>
67.
Всемирна летопис, год. 3, брой 03
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
На 20 същи, ние, децата, като
вечеряхме
в дома си в Красно- село, стъклото на лампата, стояща над масата ни, изведнъж се пръсна, без никаква причина.
Известие за смърт. Баща ми Васил Тодоров боледуваше от дълго време от буца в стомаха, но през изтеклото лято болестта му се усили и той много настояваше да бъде опериран. Лекарите, обаче, бяха на мнение, че операцията няма да му помогне, защото болестта му бе много напреднала. При все това, баща ми настоя да го занесем от Красно село (край София), дето живеем, в Александровската болница. Това стана през миналия месец септември т. г.
На 20 същи, ние, децата, като
вечеряхме
в дома си в Красно- село, стъклото на лампата, стояща над масата ни, изведнъж се пръсна, без никаква причина.
Аз моментално почувствах, че на баща ми е станало твърде зле и може-би той е вече в агония. Поисках да отида в болницата, но понеже бе 10 часа вечерта, това не можеше да стане: поради военното положение и полицейския час, никакво движение по шосето Княжево — София не бе позволено. Измъчвани от най-тежки предчувствия и дълбока скръб за баща ни, който лежеше сам, без никой близък, в болницата, ние чакахме с нетърпение да се съмне, за да отидем при него. Точно в 12 часа, на полунощ, кандилото, което гореше пред иконата в къщи, внезапно и бърже угасна, като от духване, макар и да имаше достатъчно зехтин в него- Този знак вече ясно ни показа, че в същия момент и земният живот на милия ни татко угасна. . .
към текста >>
68.
Всемирна летопис, год. 3, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Там ще има, преди всичко, от гледна точка на духовния ни живот, трансформация, която особено ще улесни смисъла на нашето бъдеще съществуване, защото, когато вече не ще трябва да ядем по три или четири пъти на ден, което отнема или запълня, според темпераментите всичките ни часове от изгрев до залез слънце, ние ще започнем, може-би, да разбираме, че мисълта или душата не са непременно злощастна, празна и залутана жертва на една небесна печал, когато изгубят във всекидневния си път опорните си точки или целите на своя живот — закуската, обеда и
вечерята
.
С помощьта на каква алхимия виждаме в абсолютна изолация, без да може нищо да се вмъкне вътре, да се увеличава десеторно обема на яйцето на едно друго насекомо, наречена Minautore? Великият етимолог Jean Henri Fabre, без да подозира, че повтаря една от основните теории на Парацелзиус — защото, въпреки всичко, науката се приближава всеки ден по-вече към магията — допуща твърде любопитно, че „те заемат една част от своята дейност от околните енергия — топлина, електричество, светлина или други видими изменения на една сила“—която е тъкмо универсалната сила, астрална, комическа течност, етерическа или жизнена, Акаша на окултистите или Ода на нашите модерни учени. VII. Нека кажем мимоходом, че природата без мозъка един излишен път сочи ясно на нашите мозъци пътя, който те ще трябва да следват, ако искат да се отърват от тежката и отвратителна зависимост на храната, която ни остава едва неколко часа свободни между трите или четири ядения, които сме длъжни да правим всеки ден. Часът е може - би много по-близък, отколкото се вярва, когато ние ще престанем да сме празни стомаси и ненаситни търбуси, когато ние, на свой ред, ще открием прекрасния начин на тия насекоми и ще успеем да изтръгнем, по техния пример, живота си от универсалната и невидима течност, която ни заобикаля и прониква и нас, както и самите тях. Там нашата наука ще намери неизследвани безгранични полета.
Там ще има, преди всичко, от гледна точка на духовния ни живот, трансформация, която особено ще улесни смисъла на нашето бъдеще съществуване, защото, когато вече не ще трябва да ядем по три или четири пъти на ден, което отнема или запълня, според темпераментите всичките ни часове от изгрев до залез слънце, ние ще започнем, може-би, да разбираме, че мисълта или душата не са непременно злощастна, празна и залутана жертва на една небесна печал, когато изгубят във всекидневния си път опорните си точки или целите на своя живот — закуската, обеда и
вечерята
.
Това ще бъде едно прекрасно посвещаване в тайнството на следсмъртния живот и вечността. Да се спрем за последен път на тоя въпрос — мисълта без мозък, която е ключ на целия свод на постройката, да предположим, че вследствие един катаклизъм, който без съмнение някога е станал и може всяка минута да се случи на земното кълбо, всичките мозъци, всички най-прости, желателно, подобни организации на главния или гръбначен мозък, като почнем от този на амебата и стигнем до„човека, бъдат изведнъж унищожени. Мислите ли, че земята ще бъде гола, пуста, неподвижна, за винаги мъртва, ако условията за съществуване станат точно същите каквито са били преди катастрофата? Това даже не требва и да го предполагаме. Напротив, може със сигурност почти да се мисли, че животът, намиращ отново същите благоприятни обстоятелства, ще започне приблизително по същия начин.
към текста >>
69.
Всемирна летопис, год. 3, брой 05
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Те в начало повториха предишното си извинение, че са принудени да идат на хана си, но най-после надделя любопитството на султана и той, и везира му отидоха със Саладина-Щастливеца, който, след
вечерята
, така разказа своята история: „Още в началото на живота ми самото ми име „Саладин-Щастливецът“ ми вдъхна доверие в самия мене, при все че, признавам, аз не мога да си спомня от детинството си някоя извънредно щастлива случка.
Вижте, господа, продължи той, като се обърна към мнимите търговци, на тоя щастливец не трябваха нито пет минути, за да облекчи злощастието ми. Неговото присъствие носи радост. Аз забелязвам, че дори вие, които изглеждате скръбни, додето ви разказвах историята си, се развеселихте, щом дойде брат ми. Братко, желал бих да отплатиш тия господа за времето, което употребиха да слушат за моите безбройни нещастия, като пък ти им разкажеш своята история, която, сигурен съм, те ще намерят весела и въодушевителна“. Саладин се съгласи, но под условие, странниците да идат с него у дома му, дето той желае да ги нагости.
Те в начало повториха предишното си извинение, че са принудени да идат на хана си, но най-после надделя любопитството на султана и той, и везира му отидоха със Саладина-Щастливеца, който, след
вечерята
, така разказа своята история: „Още в началото на живота ми самото ми име „Саладин-Щастливецът“ ми вдъхна доверие в самия мене, при все че, признавам, аз не мога да си спомня от детинството си някоя извънредно щастлива случка.
Една стара майчина ми бавачка, вярно, ми повтаряше по двадесет пъти на деня, че каквото и да цредприема, все ще успея, защото съм Саладинъ-Щастливецът. Аз станах надменен н груб и предсказанията на бавачката никога не биха се сбъднали, ако, когато бях петнадесет годишен, не бях подтикнат към размишление през дългото ми боледуване, плод на моята младежка гордост и неблагоразумие. По това време в турското правителство имаше един французин, вещ инженер, който бе на работа при султана и който тоя много обичаше. На рождения ден на Великия Владетел инженерът устрои някой необикновено хубави осветления (фойерверки) и аз, с много цариградчани, отидох да ги видя. Там случайно застанах близо до местото, дето беше французинът.
към текста >>
70.
Всемирна летопис, год. 3, брой 06
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
“ „Да, вечер е, каза поетът, аз се вслушвам: може някой от селото да повика, нека да се
свечерява
.“ „Аз бдя: сърца на млади, заблудени, се намериха — дали два чифта пламенни очи за музика не ще се молят: тя мълчанието им би прекратила и за тях би говорила“.
Трептят те пламенно с крилата си и пеят: „мила, мили мой, ела по-близко! “ Отвън тъгува птичката свободна: „ах, не мога, страх ме е от тез затворени врата на клетката“. А птичката във клетката цвърти: „горко ми, моите крила безсилни са и мъртви“. III. „Поете, вечерта се веч промъква, космите ти побеляват. Долавяш ли ти в свойта самота вестта от Вечността?
“ „Да, вечер е, каза поетът, аз се вслушвам: може някой от селото да повика, нека да се
свечерява
.“ „Аз бдя: сърца на млади, заблудени, се намериха — дали два чифта пламенни очи за музика не ще се молят: тя мълчанието им би прекратила и за тях би говорила“.
„Кой ще тъче горещите им песни, ако бих стигнал крайбрежието на живота, да гледам аз смъртта и по-отвъд? “ „Изчезва веч вечерницата ранна“. „И кладата на жертвоприношението на мъртвеца леко веч угасва край реката мълчалива.“ „Под светлината на изгасващия месец, ето вият в хор чакалите от двора на онази запустяла къща.“ „А пък на странника, напуснал своята родина, за да дойде тук, да бди ноще и със наведена глава се вслушва в шепота на тъмнината, кой ще му нашепва тайните на тоз живот, кога заключа моите врата и се освободя от всички земни връзки? “ „Не е за мене важно 'туй, че космите ми побеляват. Аз винаги съм толкоз млад или пък толкоз стар, какъвто е най-младият или най-старият от туй голямо село.“ „Аз съм връстник на всекиго, и не е важно туй, че космите ми побеляват“. IV.
към текста >>
71.
Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Непознатия зае отделно купе и когато тренът тръгна, той предложи на Ралфа да
вечерят
; но силно възбуденият млад човек не чувстваше никакъв апетит.
— Добре, аз ще ви почакам на стълбата. Ралф за една минута тури в ръчната си чанта малко долни дрехи и един костюм. След това разбуди Палрика, направи някои необходими разпореждания и му даде пари за разноски. Скривайки в джоба си портретчето на покойната си майка, той излезе при не познатия. Те мълчаливо се спуснаха по стълбата, седнаха в файтона, който ги чакаше, и се отправиха на гарата, дето и се настаниха в трена, който замина ваше за Дувър.
Непознатия зае отделно купе и когато тренът тръгна, той предложи на Ралфа да
вечерят
; но силно възбуденият млад човек не чувстваше никакъв апетит.
Обаче, неговият спътник тъй весело се шегуваше, разтваряйки кошницата с най-скъпите деликатеси, донесена от неговия низък и дебел слуга, че докторът се успокои, похапна си, пи от чудесното вино и даже се осмели, най-после, да попита къде отиват.· — На континента, а по-после сам ще видите, — с тънка усмивка отговори непознатият. Пътуването продължи няколко деня. Те не се спираха никъде повече, от колкото бе необходимо да чакат параход или трен. Но пътуването беше наредено с такива удобства, че въпреки болезненото си състояние, Ралф не чувстваше никаква умора. Сега той знаеше, че отиват в Швейцария, в кантона Валис.· Като пристигнаха там, те спряха в едно усамотено село при подножието на Монте-Роза и тайнственият спътник му съобщи, че утре те ще се изкачат на планината.
към текста >>
Необикновената разходка възбуди апетита на Ралфа· Когато и двамата се
навечеряха
, непознатият приближи креслото си до огнището и предложи на гостенина да последва примера му.
Срещу него, на другата стена, стоеше голяма работна маса, затрупана с книги и хартии. В стаята имаше и няколко стола от старовремска форма, изработени със злато и слонова кост. Всред стаята приготвена маса с два прибора и грамаден златен свещник. Непознатият тури сандъчето на стола и запали свещите. След това той извади от бюфета няколко бутилки вино, голяма баница, плодове и покани гостенина да седне до масата.
Необикновената разходка възбуди апетита на Ралфа· Когато и двамата се
навечеряха
, непознатият приближи креслото си до огнището и предложи на гостенина да последва примера му.
— Настана минутата да обсъдим сериозно и подробно работата, която ни доведе тука. Преди няколко века аз седях на същото кресло, на което вие седите сега и също така с тревога и вълнение слушах разказа за живота на моя предшественик, който владееше великата тайна, която искам да поверя на вас. Сега слушайте историята на моето минало, както и аз някога слушах животописа на оногова, който ме до веде тука. „Моето официално име е Нарайяна Супрамати, индуски принц. Това име и всички документи, които го потвържда- ват, както и всички предимства, свързани с него, получих от оногова, който ми завеща жизнения еликсир.
към текста >>
След
вечеря
, те се занимавали кратко време с четене и се оттегляли на почивка.
Упражнявали се в надбягване, разисквали заедно, задавали си въпроси и си отговаряли. След като са се окъпвали, наседявали около една обща трапеза, на която слагали хляб, плодове, мед и вода. Никога не ядели месо и не пиели вино. На истинския питагореец било забранено да яде не само месо, но и яйца, риба, бакла (чер боб) и някой други зеленчуци. И в другите отношения те са били крайно въздържани.
След
вечеря
, те се занимавали кратко време с четене и се оттегляли на почивка.
Питагор е учил на публично ме сто (в обществените училища или в храмовете и на площадите) и частно (в школата, у дома си). Неговата школа е била разделена на два класа: външен или общ — за слушателите, които само са слушали Питагора, без да го виждали, и вътрешен — за истинските му ученици, които го слуша ли и виждали. Преградата между два та класа било едно платно (завеса). За слушателите, философията му била енигматична и символична, а за учениците — ясна, изразителна и отбулена от тайнственост и загадки. Преподаването започвало с математиката, продължавало с изяснение законите на природата и свършвало с теологията, но последната се преподавала само в вътрешния клас на школата.
към текста >>
72.
Всемирна летопис, год. 4, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Аз отказах, тя, милата, горещо ме моли, та така трябваше да извървя един час път от Кладно, без да съм
вечерял
.
„28 ноември“, той така също споменува за нея, и тя сега идва на моите беседи в Прага и чува твърде добре. Това беше третият случай на оздравяване болен човек. Тия три случаи бяха достатъчни, за да се разгласи работата и да дохаждат болни. След това ходих в Кладно. На беседата дойде една жена, която знаяла за моето лекуване, та ме моли да ида да излекувам мъжа й, който през войната съвършено разстроил нервите си.
Аз отказах, тя, милата, горещо ме моли, та така трябваше да извървя един час път от Кладно, без да съм
вечерял
.
Той беше чешки брат, и покрай другото, имаше така също камъчета в жлъчката. Двама други братя ми помогнаха да го съблечем, аз си положих ръцете и чувствах при това, как преминава през тялото ток, и при това молих Бога да го оздрави. След това го питам: „как се усещаш, брате? “ — „Най-добре ще сторя ако ти покажа сам“. След това седна на постелката и казва на жена си: „подай ми дрехите, да се облека“.
към текста >>
До
вечерята
бях зает с работа и забравих за случката на обед.
Ясен слънчев ден, без никакъв вятър. За един момент прозорецът зад мен изтрещя като от силен напор и вътрешните стъкла се полуотвориха, като че човешка врата ги отвори, защото се притварят със специална ръчка. По-малката ми дъщеря с весел глас ми казва: „Татко, изглежда, че някой от твоите духове ни обикаля и отвори прозореца“. — Деца, казвам им, недейте да ви се вижда това нещо смешно. Ще видим до утре, дали няма да ни се покаже причината за това отваряне на прозореца и силното му изтрещяване.
До
вечерята
бях зает с работа и забравих за случката на обед.
В 7 часа вечерта жена ми и дъщерите ми, в компания с роднините ни, отидоха на кинематограф. Каниха и мен да ги придружа, но аз категорически отказах, понеже не се чувствах някак разположен, — без да бях нещо болен. Домашните ми, след като отидоха в киното, аз останах сам в къщи и исках нещо да прочета или да отговоря на някои писма, които отдавна чакаха отговор. Взимам вечерните вестници да ги прегледам. Обаче, нямам търпение да чета, взех перото, за да напиша едно писмо, но нямах желание да пиша.
към текста >>
73.
Всемирна летопис, год. 4, брой 10
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Йоан рисува как „в дома на Лазара“ във Витания той приготвя с Мария и Марта
вечеря
на Христа.
Той, за когото се говори, че Исус го обичал, т. е. че Исус го е посветил в тайните на настъпващото Царство Божие, той трябваше да познае, че стария храм е разсипан, старите тайни са проклети, нов храм трябва да се изгради. Но нужна е жертва за това. И Лазар, съвсем обеднял, жертваше собственото си тяло като храм, за да може в него да възкръсне Йоан, който ще види новия Ерусалим. В 12 гл.
Йоан рисува как „в дома на Лазара“ във Витания той приготвя с Мария и Марта
вечеря
на Христа.
Той, най-последния от учениците, се разпорежда като техен духовен глава и приготвя ведно с тях Грааловото раздаване на последната Христова вечеря. И като че ли за да добие образ тая свещеническа душа на Йоана, Мария помазва Христа за погребението му. И веднага змията възправя глава срещу орела, и Юда, който не разбира вътрешния смисъл на това помазване, възроптава. Предателството почва да се проявява. В Волфрамовия Парсифал е обрисувано как пред благородната носителка на Грааля вървят 6 души девици и носят масло; „Светлина се движеше пред Грааля, красива и бляскава — шест големи светли чаши и в тях запален чудотворен балсам“.
към текста >>
Той, най-последния от учениците, се разпорежда като техен духовен глава и приготвя ведно с тях Грааловото раздаване на последната Христова
вечеря
.
че Исус го е посветил в тайните на настъпващото Царство Божие, той трябваше да познае, че стария храм е разсипан, старите тайни са проклети, нов храм трябва да се изгради. Но нужна е жертва за това. И Лазар, съвсем обеднял, жертваше собственото си тяло като храм, за да може в него да възкръсне Йоан, който ще види новия Ерусалим. В 12 гл. Йоан рисува как „в дома на Лазара“ във Витания той приготвя с Мария и Марта вечеря на Христа.
Той, най-последния от учениците, се разпорежда като техен духовен глава и приготвя ведно с тях Грааловото раздаване на последната Христова
вечеря
.
И като че ли за да добие образ тая свещеническа душа на Йоана, Мария помазва Христа за погребението му. И веднага змията възправя глава срещу орела, и Юда, който не разбира вътрешния смисъл на това помазване, възроптава. Предателството почва да се проявява. В Волфрамовия Парсифал е обрисувано как пред благородната носителка на Грааля вървят 6 души девици и носят масло; „Светлина се движеше пред Грааля, красива и бляскава — шест големи светли чаши и в тях запален чудотворен балсам“. * * * В 12 гл.
към текста >>
При второто етерно прославяне, което става при
вечерята
с хляб и вино, водното царство на ундините се одухотворява: Христос измива нозете на учениците.
Първото прославяне почва в гл. 12. 24 с думите: „Истина, истина ви казвам: ако житното зърно, паднало в земята, не умре, остава си само; ако ли умре, принася много плод“. Тук почва залязването на космичното слънце — Христос в земната аура, в тялото на земята. „Тогава, които стояха там и слушаха, казаха: „гърми“. Въздушното царство на елементите е разтърсено.
При второто етерно прославяне, което става при
вечерята
с хляб и вино, водното царство на ундините се одухотворява: Христос измива нозете на учениците.
И когато Юда излиза в световната нощ, казва се във вътрешността на Грааловия храм: „сега Синът човешки се прослави и Бог се прослави в него“. Завършването на цялото Граалово действие, смъртното прославяне чрез Христовия Аз, се изразява с картината на възхождащото върху гроба слънце, гробът, който вече не е гроб. Камъкът на смъртта е отвален и във вътрешността се явява светлия юноша, който, като пръв Граалов пратеник, възвестява възкресението .. . ___________________________________________ 1) Волфрам фон Ешенбах (1170 — 1220 год.), поет от епохата на първия разцвет на немската литература. Той се възползвал от келтското сказание за крал Артур, от испанското сказание за Св.
към текста >>
Един ден след
вечеря
семейство К.
ДУХОВНА ОПИТНОСТ Умрелите са живи. Семейство Б-ви от София преди 2 години са изгубили единствената си обична дъщеря София. Погребали я по християнски обичай. След няколко месеца от погребението на дъщерята на семейството Б-ви, до нейния гроб погребали и едно 8-10 годишно момиченце, на едно столично бедно семейство К., но съвсем непозната на семейство Б-ви. Майката на покойната София, от тъга често ходила на гроба на дъщеря си и по цели часове горчиво е плакала за загубената си и обична дъщеря.
Един ден след
вечеря
семейство К.
(мъжът и жената) се разговаряли нещо в къщи и се тъкмели да си легат. Другите деца си били легнали и заспали. Почукало се на прозореца, който се отворил свободно,и се показала една красива госпожица,която се обърнала към Госпожа К., като й казала: „моля ти се, госпожа иди утре да кажеш на майка ми, да престане да плаче толкова за мен, защото доколени съм във вода от нейните сълзи. Аз всеки ден се разхождам с вашето момиченце. То е много добре.
към текста >>
НАГОРЕ