НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
1.
ВЕСТИ
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
съдържа идеите му върху политико-икономически въпроси, семейството и пр. Той говори за невидимия свят с положителност, обаче не пренебрегва физическия свят, защото един от основните му принципи е намиране хармоничната връзка между физичните и духовните закони. В 1924 година той предприе шестмесечно пътуване в Монголия за разпространение на новите идеи. Работата му там беше плодотворна. Оомотското движение работи за общочовешко братство и за целта той е основал „Всемирния
човеколюб
ив съюз." В 1923 година той въведе есперанто в Оомотското движение и основа есперантски съюз за разпространение на тези идеи. Централният Оомотски есперантски орган излиза в Камеока (Япония). Друг такъв орган излиза в Париж. Есперантското движение много дължи на Оомото за своя успех в Япония. Понастоящем в Китай има силно духовно движение, наречено Тао-Ян. В 1929 година представители на това движение посетиха Дегучи, за да изразят, че и двете течения работят в едно и също направление за една разумна култура на земята. Оомотското движение брои понастоящем около 1200 групи. Дегучи работи за вливане духовен елемент в изкуството. Според него истинската религия и изкуството имат един и същ извор; и затова, само когато в изкуството проникне духовният елемент, то ще се разцъфти и ще даде безсмъртни творби. Самият Дегучи работи в областта на поезията, живописта и
към текста >>
2.
НОВИТЕ ХОРА НА НОВОТО ВРЕМЕ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН
 
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
славяните е това, че те имат силно развито религиозно чувство, но не фанатическо, а алтруистическо, общочовешко. За да се развият силите, заложени у славяните, изисква се една мощна и духовна среда, която да ги видоизмени и приспособи за общополезна работа. На славяните предстои да внесат чувството на съзнателното побратимяване на народите; също тъй и правилото, че всеки народ трябва в политическо отношение да действува не с насилие, а със силата на моралното въздействие и
човеколюб
ие. Славянинът съвършено трябва да изключи насилието от живота си, защото насилието прилича на остър нож, който не позволява никакъв господар, никакво добро, никакво право, освен правото на оногова, в чиято ръка се намира. А тоя нож, с който отрязваш главата на други, със същия нож ще отрежат и твоята глава, ако попадне той в чужда ръка. Славяните не трябва да поддържат политиката на точилото и ножа. И ножът, и точилото се изхабяват. Това показва, че всички народи, които употребяват тия методи на насилието, физически се изтощават и се похабяват, а морално се смаляват и обезобразяват. А това на съвременен език значи: израждат се. Всеки народ, всяко общество, всеки индивид, всички, които си служат с насилие и неправда, самоосъждат се и ще погинат" - „На славяните препоръчваме следните четири неща: великият закон на братството е произвел четири лъча от себе си и ги е проектирал в секта. Тия лъчи са: Светлината, животът, любовта и свободата. Всеки народ, за да намери своя път, трябва да има
към текста >>
3.
КОЙ Е НАШИЯТ ИЗТИНСКИ АЗ? - МОРИС МЕТЕРЛИК
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
зле използувани. Ние бихме желали да насочим нашита нервни усилия, които се изчерпват лесно в стремежа за физически рекорд и за трупане на материални облаги, в едно съвсем друго направление. Може би това не е за всеки човек, ала ние бихме могли да почнем пак от утилитаристично гледище. Думата е за онова гледище в живота, което в резултат обръща човека звяр в човек. Да се насочи мисълта, тази страна от човешкото естество, която прави човека велик или последен престъпник в една чисто
човеколюб
ива насока; в насока на правилна преценка на всичко в живота, в правилно себеразбиране, в оценяване живота на другите и създаване на такива отношения, при свободата на които се раждат нестихващите импулси към радост и творчество. Мисълта е сила, но само тогава, когато е насочена за добро. Инак човек попада под страшните удари на собствената си мисъл. Мисълта дава опора на човека, но само когато стремежите на човека са изпълнени с велик идеализъм и безкористие. Няма идеалист, който да е отпаднал духом, чието дело да е останало нереализирано през вековете. Мисълта е неизчерпаема мощ, когато корените ù са в онази безгранична любов, що движи и създава всичко. Мисълта е права, когато е в обсега на греещата истина. А правата мисъл, това е начало на един истински човешки живот сам за себе си. Има едно велико движение, има един велик рекорд, до който всеки човек трябва да стигне. Това е правото мислене. В тези трудно разбираеми думи се крие вдъхновението, с което човек ще твори радостта с която ще
към текста >>
4.
МИТОЛОГИЯТА ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ-БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
последните*. Тия вехтозаветни обвинители не са имали смелостта да направят ни най-малко възражение на Исуса. А навярно те са могли най-красноречиво да защитят със силни аргументи старите постановления на Мойсевия закон. Ако бихме дали един съвременен превод на техните вероятни доводи, бихме могли да си послужим с езика на днешните правници и социолози, заети с разрешаване на парливите въпроси около прелюбодейството и проституцията. Наистина, днес са създадени много по-либерални и
човеколюб
иви закони, както относно бракоразвода, така и относно трънливия въпрос за „регламентиране на проституцията". Ала тия въпроси си остават по същина все пак неразрешени. Негли затова, защото разрешаването им си остава все още под знака на вехтозаветния Мойсеев закон, който е бил уместен за ония времена, но се оказва напълно негоден в наши дни. Че това е така, показва фактът, дето днес тия въпроси се разглеждат на дълго и широко, по тях премного се пише и говори. В тяхното разглеждане започва да взема живо участие с перо и слово и жената, която от векове е носела най-тежкия товар на закона. Жената днес, просветена юридически и социологично, задава въпрос на мъжете, които еднички са ковали законите, как трябва да се разглежда от чисто правно гледище проституцията, считана от някои за явление на „женска престъпност" (Ломброзо). Обективният отговор за правната същина на това обществено явление гласи така: „Двустранна сделка за наемане тялото на човека и известно негово поведение за определено
към текста >>
5.
СФЕРА НА ЛУНАТА - Г.
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
има вече естетично чувство, развит усет към по-голямо удобство. И през всяка епоха на човешкото развитие, това му отношение към първите нужди на живота, придобива свой характерен стил. През дадени времена човек яде по даден начин и се храни с известни храни; облича се също най-различно и различно е жилището му с всичката му уредба през разните епохи на неговия живот. Във всички тези прояви ние виждаме как работи и се развива мозъкът, умът на човека, как се развива неговото
човеколюб
иво сърце, а в някои негови прояви се прозира широкия размах на Божественото в човека - неговата душа. Дълго би било да описваме всички прояви на отделния човек в пътя на задоволяване всекидневните нужди. Трябва, обаче, да се изтъкне, че от най-примитивни времена, та до ден днешен човек е останал най-егоистичното съзнателно същество, досежно своите първи нужди. В стремежа да се задоволят те са създадвали култури, светове са изчезвали и са се създавали нови. Ала човек се е изменил твърде малко по отношение на своя егоизъм. Имало е случаи в историята, те в своя сбор не са малко, когато човек е проявявал не себе си, а своята Божествена същност, своята душа, която е част от всички и всичко в живота. Тогава са ставали чудеса, тогава са ставали цели реформи в личния и обществен живот на хората. Защото тогава е взимала участие една друга ирационална същност в проявата на човека - Божественото в него. И по отношение развитието на човека, духовното му развитие, тези моменти в историческия му живот са
към текста >>
6.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - ВИТОШКИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
нетърпеливост, разпиляване, непостоянство, нехармоничност, самохвалство, сладострастие, цинизъм, надменност, буен, раздразнителен, горещ, заядлив, повелителен, нападателен темпераментен, своенравие, опърничавост, ревност, грубост, гневен, дързък, нахален, див, необуздан характер, необмисленост, безпътство, алчност, егоизъм, омраза, деспотичност, разрушителност, жестокост. Юпитер харм. – Великодушие, благородство, мъдрост, благоразумие, благотворителност,
човеколюб
ие, милосърдие, честност, сърдечност, благосклонност, справедливост, религиозност, преданост, авторитетност, разбиране и прощаване, толерантност, откровеност, приветливост, тактичност, помирителност, спокойствие, уравновесеност, умереност, оптимизъм, общителност, съхраняване, приспособяване, почтителност, вярност към закона; дисхарм. – Човек на традицията, равнодушие, отлагане, надутост, разточителност, обич към удоволствията и външния блясък, щеславие, самохвалство, лицемерна набожност, беззаконие. Сатурн харм. – Съвестност, самоотричане, справедливост, вярност, достойнство, дълбокомислие, предвидливост, преценяване, логика, съсредоточеност, методичност, тактичност, търпение, трудолюбие, солидност, постоянство, твърдост, издръжливост, сдържаност, независимост, сериозност, предпазливост, въздържание, обич към простотата, пестеливост, аскетизъм; дисхарм. – Мълчаливост, затвореност, бавност, умора, свенливост, равнодушие, меланхолия, печал, нерешителност, навъсеност, недоволство, скептицизъм,
към текста >>
7.
СПЪТНИЦИ - ДРУГАРИ - Б.К.Б.
 
Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
се характеризират: със скромно облекло, със скромност в дома и със скромност на трапезата. Те търсят правдата и истинската красота. На работника си не плащат, като че ли му поднасят милостиня, но го възнаграждават богато, за да остане и той доволен. Лошите икономически условия не отбягват — те тях търсят. Те не питаят към никого омраза, презрение и зло; нито пък чакат деня на отмъщението. Превъзходството им никога не е бивало случайно, но по-велики, по-силни, по-добри и много по-
човеколюб
иви растат те от ден в ден. Прев. Гео
към текста >>
8.
СЪЩНОСТ НА ИЗКУСТВОТО - SAGITTARIUS
 
Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
на духа, когато висши морални качества владеят човека и общността, като милосърдие, справедливост, съвест, любов към ближните и любов към Бога — висш израз на зачитане свещения живот във всичко като еднородно и съвсем друга ще бъде тази проява на духа, когато господствуват нисши чувства. Тогава този дух ще бъде дух на алчност, на груби желания за по-големи придобивки, наречени с разни имена, ще бъде дух на необуздани енергии, борчество и разрушителност. А само висшите морални и
човеколюб
иви качества могат да обуздаят, катализират и използуват за добри цели тези сили в човека и общността, които инак биха служили само за разрушение. Днешният свят, вследствие едностранчиво развитие на материалистичната наука и техника, вследствие загубване на основните морални принципи и зачитане на човека и другите общности като равни и равностойни по права, санкционирани от самата Природа, от живота, от Бога, както се казва, поради липса на здраво духовно убеждение и правилно разбиране на живота, дойде до една безпътица, до една духовна криза. И като не намери друг изход, тръгна по пътя на нисшите стихии. По този път стигна до още по-голяма безизходност и трудност за всички. Дойдоха разрушенията. Изпробва се тяхната стойност. Но ще надделее пак висшето, в което има справедливост, добро и любов за всички. В човека и в общността има сили, които ще служат на една висша Разумност, Която поддържа хармонията и живота във всичко и всред всичко; да служиш на ближния си и да зачиташ еднородното в него,
към текста >>
9.
Стоянка Илиева (1899-1981)
 
Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
ново, по-високо стъпало по стълбата на духовното себеусъвършенстване. Всичко, което вършел от сега нататък придобило нов израз и той съзнателно поел пътя на ученичеството. Окончателно решил да посвети себе си в служба на Цялото, Петър Димков навлязъл в своите най-плодотворни години. В живота си въдворил един нов ред, един ритъм, в който се включвало само най-необходимото за човека: умствено обогатяване, при което мисълта се развива и разширява, и служение, при което благородството,
човеколюб
ието, милосърдието се практикуват в името на най-ценното - Живота! От разговорите с Учителя у Петър Димков се събудили нови импулси. Един от тях: да се стреми да излекува не само тялото, а и душата. Учителят го поощрявал всякога за това. Давал му съвети. Същевременно Димков се уверил, че и досега благодарение на някаква Ръководна Сила вътре в него, той е действал с онези методи и средства, които в Новото учение са изведени на първо място. Неговото духовно естество, настроено на вълната на Новото, интуитивно го е водило в правата посока, за да го доведе до момента, в който Учителят му отворил врата към едно по-висше Знание. Това знание Петър Димков черпил с пълни шепи, осмислял го, преживявал го и го раздавал на всички около себе си, в продължение на дълги години. Веднъж, забелязвайки че дъщеря му се увлича по индуската философия, той й казал: “Моето момиче, за нас е Учителя. Това, което той ни дава е най-близо до нашата душевност!” А на болните, които лекувал, П. Димков проповядвал идеята за
към текста >>
10.
Кратка животопис
 
Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Божественото, т.е. търси „първом Царството Божие и Правдата Негова". Може ли да се отдели животът от делата на онзи, който се е посветил за Работник на Божията Нива? Не може. Неговият живот е действие в името на Цялото, а действията му са живот за въдворяване Царството Божие на земята. Разлика между неговия живот и делата му не съществува. Защото, животът му е израз на едно дълбоко разбиране за истинските ценности, а делата му правят това разбиране явно. В стремежа към разумен живот и
човеколюб
иви дела стои прогресът на човечеството. Всички личности, които са подчинили живота си на Разума и са жертвали личните си интереси за доброто на човечеството, са допринесли за повдигането и на себе си, и на другите. Новото Учение е един велик импулс на Светлите Същества да помогнат на отклонилото се от Божествения Път човечество. Проповядвано от Учителя повече от 40 години, то нямаше да пусне корени в България, ако не беше изнесено от него освен чрез Слово, и с живот и дело. Без единството на Думи-Живот-Дела, успешното внедряване на една висша идея в съзнанието на хората е немислим. Защото най-кратко казано, в думите се проявява умът, в живота се проявяват желанията, а в делата - волята. И ако тези трите "ум-сърце-воля" не са в единство, тогава духовната сила изчезва, и егото заема мястото й. Учителят предаде Новото учение със Слово, с живот и с дела. Той изпълни своята работа на земята. Последните му думи бяха: „Една малка работа за Господа се свърши добре“. Сега идва ред на учениците.
към текста >>
11.
Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 11
 
Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
франка за странство. Адрес: Ат. Николов , ул. Цар Ив. Шишман, 19— Бургас. Oomoto — месечно списание, есперантски орган на японското религиозно движение Оомото, което вече се пропагандира из целия свят. В един от следующите броеве на в. Братство ние ще запознаем нашите читатели по-подробно с това движение, което е много сходно с Бялото Братство. Абонамента му е 4.80 шв. франка; адрес: Oomoto Propaganda Oficejo, Kame-oka, Kioto- hu, Japanujo. ^ Oomoto Internacia месечен орган на Всемирното Човеколюбиво Общество, основано от Оомото. Издава се в Париж. Абон. З шв. франка. Адрес: 124, rue de la Pompe, P a r is, 16-e, France. Inter Ni — есперантско списание, което има за цел да служи на обединението на различните духовни движения в света. Печатало е до сега няколко статии за Бялото Братство. Настоятел за България е Атанас Николов, ул. Цар Ив. Шишман, 19 — Бургас. Espero Teozofia, Орган на Теософската Есперантска Лига. Абонамент 4 шв. франка. Адр.: Р г a h а, Sporilov 45—22. С. S. Resp. Есперантисти, и учащи есперанто, цялата първа годишнина на библиотека „Nova Kulturo", състояща се от 10 номера подвързани заедно в една книга, се изпраща само срещу 60 лева от редакцията на в-к Братство. Побързайте да си я
към текста >>
12.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 16
 
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
януари 1930 – 10 декември 1930), брой 15 15 февруари 1930 год. В-к „Братство“ е свободен изразител на копнежа и волята за нов живот. Поддържа се от доброволните помощи на своите читатели и се изпраща всекиму, който пожелае Адрес: Сава Калименов, Севлиево. Съдържание: Да обичаме! Ний всички сме едно! Мироносци. Кой е създал света? (Д. С.) Пътят на историята. (Ст. К.) Разкази из Духовния свят (Онисабро Дегучи - Продължение от миналия брой) Из Беседите Дoм на
човеколюб
ието (Domo de Homamo) Фонд „Братство“ Да обичаме! Извора на щастието е вътре в нас, — в нашето собствено сърце. В него се крият ония реални и вечни ценности, които единствени могат да ни направят истински и завинаги щастливи. Да разтворим, прочие, сърцата си! Да разкрием този извор на Любовта, който е затрупан под дебелия слой на нашите всекидневни дребнавости. Да приемем, да обгърнем целия свят в себе си, в своята душа. Да обичаме! Да обичаме птичката, която пee, и храста, който разцъфва. Да обичаме синьото утринно небе и златната звездна нощ! Да обичаме вятъра, който подухва и гали лицето ни и буйната рекичка, — която ни унася със своята весела песен! Да обичаме тайнствения шум на дъбравата, в която плахо отекват нашите стъпки и която ни обгръща и потапя в недрата на природата. Да обичаме сините, далечни планини, които ни зоват всекичасно да идем и пием от чистия извор на естествения живот, който клокочи в тях! ... Колко прекрасни и достойни за обич неща има в този свят! Ние не можем да ги избром! Не можем да ги
към текста >>
13.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 24
 
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
то не стане жертва за възвишеното, за идейното, докато то не стане един стимул за Истината, ние не можем да се освободим. „Истината ще ви направи свободни“. Свобода. Дето мисълта не е затворена в рамките на партия, класа, вяpa, държава или народност, а лети волно и навсякъде жадно дири истината; Дето любовта не се спира само над близките и своите, а обгръща всички хора и всичко живо; Дето страсти низки и желания престъпни не владеят в сърцето и волята насочва всяка енергия към
човеколюб
иви, към благородни подвизи и дела; Дето главата не се скланя унизително пред лицето на грубата власт и съвестта отвежда човека по-смело и спокойно към кладата, към кръста на Голгота или към бесилката, отколкото към лоши, противни на любовта и братството постъпки; Дето духът не трепва смутен от ликът на смъртта, а я посреща и приема като нещо естествено и законно, както и живота — Там, само там има истинска и пълна Свобода! Т. Ч. Страстта Загнездил се дълбоко червей, който бавно но сигурно прояжда и руши самото сърце на дървото, за да не може никога то да даде добър и обилен плод. за да вехне постепенно, да крее, докато изсъхне съвършено. Тъй гибелна е за човека страстта! Питие сладко и желано, което първо предразполага към себе си, а после завладява напълно и заробва, но което неусетно отравя кръвта. изтощава силите, погубва здравето; което погубва чистата, невинната любов, опетнява и затъмява красотата и светлината на душата и прави живота тъмен и безплоден като пясъчна пустиня — Тъй
към текста >>
14.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 26
 
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
желание, при всяка постъпка, да крещят в душите и сърцата: „Мисли, желай и прави на другите само онова, което желаеш и те да правят на тебе". Празна и само пакостна работа е да забравим себе си, да оставим човека да се влошава, да се ожесточава, да живее с груб егоизъм и да се изражда, а да се отдадем всецяло в борба с лошите условия, с лошите наредби, с робството и тиранията в cветa. Без промяна в човека, в хората — промяна от лошо към добро, промяна от себелюбие и жестокост към
човеколюб
ие и взаимопомощ — не може да има промяна и подобрение в условията, в наредбите на живота. Не! Нови хора са нужни — хора разумни, хора добри, хора благородни. Нужни са християни по дух и на дело, а не само по име. както е сега. Хора, които, издигнали се над себе си, над своя дребнав егоизъм, над своите слабости и пороци, виждат в себе си клетка, частица от грамадния организъм, наречен човечество. Хора, които да имат пълното съзнание, че, отнасяйки се зле към другите, правейки лошо на когото и да било, по тоя начин внасят безредие, нарушават правилото движение, влошават целия организъм и че последиците от това са: страдания и мъки за всички хора-части на цялото, страдания и мъки за всяка клетка от организма — човечество. Хора, които никога да не подхранват и да не дават простор в себе си на лоша мисъл и желание, никога да не правят никому нищо лошо. нищо вредно, нищо унизително и оскърбително. Хора. чиито сърца да пламтят от любов и които да изживяват пълна радост и блаженство само когато се
към текста >>
15.
Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 28
 
Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
успеха му ще бъде осигурен. Есперантисти, подкрепете списанието, абонирайте се за него, разпространявайте го! Oomoto, бр. 11-12, год. VI. месечно списание, орган на японското духовно движение Оомото. Абонамент 4.80 шв. фр. Адрес: Oomoto Propaganda Oficejo, Каmeoka, Kioto-hu, Japanujo. Vtrda Mondo, месечно списание, издавано на японски и есперанто от същото движение, с цел — пропагандиране и улесняване изучаването на езика Есперанто. Oomoto Internacia, месечен орган на Всемирното Човеколюбиво Общество, основано от Оомото. Излиза в Париж също на есперанто. Абонамент 3 шв. фр. Адрес: 124 rue de la Pompe, Paris, 16, France. Nova Kulturo, есперантска библиотека, бр. 4—5, год. II. абонамент 50 лв. Адрес: пощ. кутия 6, Бургас Този двоен брой на „N. К.“ съдържа следните беседи от Учителя на Бялото Братство: „Сънищата на Йосифа“, „Законът на служенето", „Важността на малките неща“. (Из първа серия) Есперантисти, подкрепете библиотека „Nova Kulturo“, която разнася по всички части на света Словото на Учителя. Бележки За „Изгрева“. Поели 3 седмици в. в. „Зора" и „Пастирско дело" съобщиха, че „Изгрева" — поселището на Б. Братство край София щяло да бъде разрушен поради това, че било построено незаконно на Слатинскземлище. Даже заповедта за разрушаването постройките била подписана от Министъра на благоустройството г. Данаилов. Разбира се, нито едното нито другото излезе вярно, защото „Изгрева“ е построен на законно купена парче по парче земя, за която се притежават редовни документи. И
към текста >>
16.
Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 34
 
Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Току що стъпили в градината на живота, мили и невинни, като цветя, те те гледат с доверчиви очи. Те жадуват твоите благи и мъдри слова и са готови да тръгнат натам, където любовно ги напъти твоята силна и опитна десница. Не измамвай тяхното доверие! Напътвай ги към Христа, към Неговата велика любов и светла истина. Но не към тоя езически Христос и към това мъртво християнство, отличени от живота и заключени здраво в мрачните храмове, заточени в манастири и пустини. Не и не! А към Оня
човеколюб
ив Христос. Който ходеше между хората и ги поучаваше с блага реч и любовни дела, Който живя, работи и умря за благото и свободата на всички; към онова божествено учение, което напътва хората към любов и взаимопомощ, към братство и мир; към оня благ и вечно жив глас на Христа, който негде дълбоко в душата говори: „Обичай истината и доброто повече от всичко, повече и от себе си дори; обичай своите ближни и се грижи за тях тъй, както обичаш себе си, както се грижиш за себе си. Защото тогава и на тебе и на другите ще бъде добре, тогава всеки ще бъде щастлив и доволен в живота. Защото само тогава ще дойде Царството Божие на земята — онова царство на вечен мир и радост, където цар ще бъде Разума, а царица Любовта“. Учителю, стреми се да разпалиш в детските мънички, но чисти и благородни сърца, искрата от огъня на великата любов. Тя, тая Божествена искра, блещука там. И е готова да пламне, когато я раздухаш. А щом успееш да сториш това. щом успееш да извършиш тая най-свята и благородна работа, за
към текста >>
17.
Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 35
 
Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
чувства и действия, една райска градина. Животът има смисъл! Д. Ст. Към младите Към вас. младежи от двата пола, които още се двоумите кой път да хванете и каква цел да гоните в живота, се обръщам аз. Към вас се обръщам, защото вий сте още свободни да извирате; към вас се обръщам, защото вий сте бъдещето човечество и от сегашния ви избор зависи щастието и нещастието, свободата и робството във вашия бъдещ живот. Два пътя се откриват пред вас, младежи: пътя на себелюбието и пътя на
човеколюб
ието. Кой ще изберете вий ? По пътя на себелюбието се движи мнозинството днес и вий имате пред очите си целия резултат. Тия войни, които погубват преждевременно милиони и милиони човешки животи, а другите оставят да живеят всред сълзи и материално разорение; тия „идейни“ и политически борби, които заслепяват мнозинството, озверяват го и правят брат брата да не жали, човек човека да насилва и погубва; тоя стремеж: да бъда между другите най-добре, тая всекидневна борба между човек и човек, тия измами, това ограбване и заробване на слабите и невежите от силните и хитрите; тия две крайности: от една страна безделие, блясък, разкош, охолство, а от друга: преумора от непрекъснат труд, бедност и мизерия; тия болести и нещастия, това израждане, тая хилавост, това вечно недоволство, които представят живота тъй чер, тъй горчив и страшен — всичко това е резултат, който е достигнат по пътя на себелюбието. И нека се знае, че най-ужасните резултати от тоя път има тепърва да дочакаме. Желаете ли и вие,
към текста >>
18.
Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 40
 
Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Загадките на слънчевата система, от Ц. Д. Ракитски, цена 10 лв., Доставя се от автора, улица „Опълченска“ 66, София Светли празници, сборник детски драми, цена 6 лв. Книгата се доставя от автора: Неделчо Бенев, учител, Габрово. Domo de Ноmano, цена 1 международен купон за отговор. Издание на Oomoto Internacia 1, rue Felix Faure, Paris 15-e, France. В тази брошурка от 14 стр. е изложена появата, развитието и сегашното състояние на идеята за постройка на международен „Дом на Човеколюбието“, който според плана си трябва да бъде огнище на есперантизма и братското обединение на народите. Практическата работа по събиране на нужните средства досега, както се вижда от тази книжка, е вървяла твърде бавно, но с труд и постоянство дъждовната капка пробива и
към текста >>
19.
Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 41
 
Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
върху цялото земно кълбо, което е нашето истинско Отечество. С. Калименов Как се насажда шовинизъм На 4. м. м., тъкмо през времето, когато ставаше Балканиадата, управата на съюза „Отец Паисий“ бе разпоредила да се устроят из цяла България протестни събрания против мирните договори и угнетяването на българските малцинства от нашите съседи. Нямаме нищо против тия протести, и даже се присъединяваме към тях, когато те почиват на базата на пълната безпристрастност. справедливост и
човеколюб
ив, обаче, трябва да отбележим, че често пъти при такива случаи се говорят работи, които, вместо към добро ни водят към по-голямо зло. И други път на подобни събрания сме чували разпалени шовинистични речи, насаждащи омраза към съседните ни народи, подтикващи към мъст и подготвящи психологическите условия за нова война, но това, което чухме този път в Севлиево, ни просто отврати, още повече че то бе изказано от човек, чиято професия е да проповядва на хората Христовото учение, любовта към ближния. Речта си на протестното събрание тукашния свещеник Кривошиев започна като заяви, че всички ний трябвало да бъдем преди всичко българи, та тогава хора. Само тези думи са достатъчни, за да се разбере колко възвишени, и колко християнски са схващанията на този православен свещеник. Всичко след това говорене бе все в същия дух: българщината над всичко. Да се самоосъзнаем като българи. Да потъпчем чуждия елемент у нас, защото той задушавал нашия живот. Ний, българите, сме давали много свобода и от това
към текста >>
20.
Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 47
 
Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
мрак и нещастие човечество би могло да се оправи, би могло да намери тъй дълго диреното и тъй жадувано щастие и свобода. Затова е съвършено нов тоя път, открит от Христа, защото хората, тръгнали по него, се възраждат. обновяват се, стават по-съвършени и добри и, вместо лошите отношения. вместо враждата, омразата. жестокостите, които ги изпълват и ръководят по старите пътища, тук между тях се установява любовта и взаимопомощта. Замират егоизмът и себелюбието и дават място но
човеколюб
ието. Хората се сближават и свързват чрез любовта и се чувстват мили и скъпи един за друг. Всички хоро живеят. едни за други, а не едни против други, както е по старите пътища. Всеки отделен човек се труди да осигури щастието на другите, и всички тия други човки и се отдават на труд и грижи. за да осигурят щастието на всеки отделен човек, знаейки, че по тоя начин най-добре гарантират своето лично щастие. Такъв е новият път, по който Христос ни призова. И това е едничкият спасителен път. Остава ни само да се спрем, да се опомним, да изоставим старите пътища и да се устремим по новият, който е път на обнова и възраждане, път на любов и взаимопомощ. А тръгнем ли по новият път, тогава и цялото това лошо положение, което тъй ужасно ни мъчи и което ни се вижда безизходно, ще се измени и подобри. Ще изчезне алчността за богатства и власт, защото всеки тогава ще има онова, което е по-важно и нужно за живота: любов към всички и любовта на всички; ще замрат лошите чувства, които карат хората да се
към текста >>
21.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 55
 
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
страни, като Франция, Англия, Германия, Италия, Русия, се правят маневри с ней-новите военно технически изобретения. Явно е че всичко ще остане, може би, празен блъф! Защо ли? — Защото всяка една държава в своята политика се ръководи от тесногръдия национален егоизъм, който я кара да вижда в лицето на другите нации хищни врагове, които всеки момент я дебнат да я унищожат. И, застанали на базата на този национален егоизъм, всички се стремят да се надлъгват, надянали маската на
човеколюб
ието! Същото става и в другите конференции — икономически, политически, репарационни, и пр. И в тях господарствува политическия морал на класовата, национала или партийна кауза. Този морал на стремежа към благото на отделната личност, на отделното общество, на отделната нация — не може да доведе всички до единение, до съгласуване действията на всички води към всеобщо благоденствие. И ето, от тук произтичат всичките страдания, нещастия и катастрофи в живота на целия свят. Липсва най-важният елемент в отношенията на отделните индивиди общества и народи — взаимното сътрудничество, взаимопомощта. Липсва прозрение у съвременните общественици за строгата зависимост между всички народи на земята като органи на големия организъм — човечеството. И така, по настоящем, животът както на отделната личност, така и на отделните народи се движи из хлъзгавите пътища на егоизма, на насилието, на безправието, на убийствата. А това са бацили, които разяждат съвременният обществен живот. Да, ние имаме една
към текста >>
22.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 60
 
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
най-сърдечна благодарност за всичко. Карл. Шуберг * Берген до Зуум. Холандия 28. дек. 1932 год. Уважаеми братя и съидейници, Получих първите два броя на вашия орган „Frateco“ и прочитайки ги, аз разбрах, че нашите идеи се напълно схождат. С дълбока симпатия аз прочетох всички статии, а Псалома на Живия Бог (Благост) прочетох високо в моята църква преди коледната ми проповед, разбира се, превеждайки го на холандски. Благостта на Бога е основата на християнството и на хомаранизма (
човеколюб
ието) и носи в себе си същата идея, която се съдържа и в коледата. Аз се абонирам с радост за „Frateco“ като ви изпращам нужните 4 купона за абонамента и същевременно искам позволение да помествам понякога в него някои мои идеи, които удивително се схождат с „Основните принципи на живота — според Всемирното Бяло Братство“. Аз много добре разбирам това Братство, в което има и жени! — Защото, за да дойдем до истинското братство и за да няме „НИКОГА ВЕЧЕ ВОЙНА“ *) ние се нуждаем непременно и от жената, преди всичко от МАЙКАТА, но сигурно така също и от девицата, вдъхновяваща младежа към НЕНАСИЛИЕ. Навярно към Новата година аз ще разпратя първия номер на „Sunradlo" (Слънчев лъч) скромния орган печатан на циклостил на нашия орден SVAN, чиято основа е: служене и истинска любов, по принципите на планинската проповед. Може би вие ще намерите в него нещо, което заслужава да бъде поместено в „Frateco". Последната буква N в SVAN означава голота (nudeco) — в смисъл на истинност и простота,
към текста >>
23.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 91
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
защото не питахте народа, когато си гласувахте големите заплати: не питахте ония,от чийто труд идат тия ваши заплати: не питахте ония, чийто представители се наричате. Виновни ще бъдете, защото народа е господар и той трябва да определя (а не вие, слугите) какви заплати трябва да получават неговите служители. Живейте и работете като защитници на народните блага и като зидари на по-светли бъднини, а не като рушители на всяка общественост, на всяка правда и човечност. Дайте пример на
човеколюб
ци, които заемат своите отговорни длъжности на за да използват и обременяват народа, а за да бъдат полезни в общия живот. Само така ще разбере народа, че сте негови представители, негови служители и ще повярва че го водите към по свободни и щастливи дни И само тогава ще имате, не само обичта и подкрепата на тоя народ, но и благословията на Бога. Не неправите ли това, не заживеете ли като истински народни представители и служители, тогава знайте, че рано или късно, народа ще изгуби своето търпение и ще ви хвърли от своя изнурен гръб. Защото такива, каквито сте сега, вие сте само тежко и ненужно бреме върху народните плещи. Т. Ч НАЙ-БОГАТИЯТ Той е беден — няма пари, нито външно образование, нито власт над другите — и трудът е едничкото му средство за съществуване. Но е надарен с верен инстинкт, със здрав разум, който го напътва неотклонно към всички блага на природата. Работи или почива, разхожда се или съзерцава, мисли или мечтае — той е всякога под открито небе: на нивата или в градината, на
към текста >>
24.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 101
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
тук е нашето нещастие. Изхода от това лошо положение, в което се намираме, е само един: да изпълним Христовото учение, да заживеем с дадените от Него правила и методи. Христовото учение е дадено за живота. дадено е да го изпълним и приложим, за да се подобри живота ни, а не само да го четем и пеем в църквите. Да заживеем според изискванията на Христовото учение, това ще рече да се променим, да се възродим и обновим. От алчни себелюбци, от груби и жестоки егоисти, да станем смирени
човеколюб
ци, да станем творци на общо благо; от болнави и хилави, от негодни за разумен и свободен живот, да станем здрави и силни, де станем щастливи и доволни; от безволни и разпуснати деца на греха и престъпността, от роби на плътските желания и страсти, да се извисим и проявим като любещи души. Това значи да бъдем християни на дело, а не само на думи. И само така ще дойдем до надуваното щастие в живота. Защото тогава всички ще се обичаме и всеки ще прави на другите само това, което иска и нему да правят. Защото тогава всички ще бъдем единни, всеки ще вижда в себе си частица от едно цяло, капка от морето на общия живот и всеки ще работи за общото благо и щастие. Чрез Христа да вървим към обединение. Защото Христос е един и същ за всинца ни: за всеки човек. за всека партия и класа, за всека религия, вяра и секта, за всяка държава, за делото човечество. Христос е един и е нужен за всички хора също тъй, както слънцето е едно и е еднакво нужно за цялото човечество, за цялата земя. Христовата любов ще
към текста >>
25.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 108
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
е чувството, с което ний посрещаме всяко нещо, защото от него зависи характера на астралната атмосфера, се която с ограждаме. Ако обичаме доброто, ний ще пазим и ще подхранваме като ангели-пазители всичко добро около нас; а в противен случай, ний ще населяваме пътя на своя живот с демони, които са наши собствени създания. Имената на трите висши области в астралния свят са област на душевния живот, област на душевната светлина и област на душевната сила. В тях пребивават изкуството,
човеколюб
ието, взаимопомощта и всички прояви на висшия душевен живот. Докато ние схващаме тези три области като радииращи качества, съответстващи на имената им, то в трите нисши области ние трябва внимателно да правим разлика между висши и нисши прояви. Душевната сила, обаче, може да бъде употребявана, за известно време, и за лоши цели, тъй както и за добри, но в случая силата на отблъскването, предизвиквайки страдания, разрушава порока, а силата на привличането изгражда добродетелта върху нейните развалини. Всичко, в края на краищата, работи за доброто. Физическият и астралният светове не са разделени един от друг чрез пространство. Те са „по-тясно свързани отколкото ръцете с краката.“ Не е необходимо да се движим за да влезем от единия в другия, нито от една област в друга. Също както твърдите, течните и въздухообразните вещества съществуват заедно в нашето тяло, взаимно прониквайки се, така и различните области на астралния свят са вътре в нас. Ний можем също така да сравним силовите линии според
към текста >>
26.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 115
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
живота. Или може би, те стават родители на детето, на което по-рано са повредили, и се грижат за него в продължение на малкото години, които то живее. При това положение, техните истерични плачове след смъртта му нямат вече това въздействие, защото сега, при детския живот, върху етерното тяло не се отпечатват такива картини, които да носят сериозни следствия в следсмъртния живот. Първото небе е също място за напредване за всички, които са били любознателни и с художествени и
човеколюб
иви склонности. Студентът или философът имат постоянен достъп във всички библиотеки ма света. Художникът получава безкрайна радост в безспирно сменящите се комбинации на цветовете. Той бързо схваща, че неговите мисли съединяват, хармонират и дават форма на тези цветове по желанието му. Неговите творения блестят и сияят с живот, недостъпен за този, който работи с мъртвите земни краски. Той твори с живи, преливащи се материали, и може да създаде своите картини с една лекота, която изпълва с радост душата му. Музикантът, обаче, тук не е още достигнал мястото, гдето ще може да изрази своето изкуство по най-съвършения начин. Физическият свят е свят на формата. Астралният свят, гдето се намират чистилището и първото небе, е свят на краските; а светът на мисълта, гдето се намират второто и третото небе, е свят на тоновете. Небесната музика е факт, а не само една фигура на речта. Питагор не е преувеличавал, когато е говорил за музиката на сферите, защото всяко едно от небесните тела си има своя
към текста >>
27.
 
-
води към красотата, величието и хармонията на света. Как един човек би имал правилен светоглед, как би отгледал високи идеали ако не познава свята? Как е възможно да се оформи хармония, чувство за величие, усет за красота, когато ние почти не спираме поглед на световната хармония и толкова малко се оставяме да ни облъхне световната хубост, необхватната грандиозност на безкрайните светове? Как смятате — виновни ли са хората, че не се вдъхновяват, за високи алтруистични и
човеколюб
иви дела, щом като не познават своя произход, както и високото си духовно предназначение? Как можем да излезем от душните рамки на всекидневното си суета, когато нашите познания за тоя прекрасен и обилен с хармония свят се простират до тесните рамки на всекидневния бит? В това положение, наблюдавани от свободните простори на духа, не приличаме ли на къртове, забили носове в мрачната дупка на нашия егоизъм, която сме изровили от страх или от съмнение към всичко, което ни заобикаля? Защо ни е чудно, че „хората са такива“, както ние се изразяваме често, щом като през целия си живот те дишат и издишват отровата на тоя егоизъм и това недоверие? Как искаме такива хора да бъдат отзивчиви към повика на чуждите страдания? Широчина на хоризонтите и дълбочина на мисълта - ето което става все по-малко за хората от нашета съвременност. Ние сме измъчени в затворите на съвременната условност. Тя ни души бавно, но настойчиво сигурно. Както външният ни живот днес се урежда в една задушаваща пространствена
към текста >>
28.
Всемирна летопис, год. 1, брой 09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
за съществуване между телата разви сила, живост, ловкост и всичките други физически качества около нас; но както и сам Хъксли бе посочил в следващата си лекция, борбата за съществуване е най-неподходящия от всичките други начини за развиването на човешките качества, а именно ония, които считаме за съществени: нежността, състраданието, да се употребява силата, за да се служи на другите, да се помага на слабите, вместо да се тъпчат - в същност. всичко това, което наричаме
човеколюб
ие. Той още е изтъкнал, че тези качества са неблагоприятни обстоятелства в борбата за съществуване; че човекът, който има деликатна съвест, вероятно, няма да успее; че докторът, майката или бащата, които се жертват за децата, умират, без да са живели; че е необходимо да се срещнете с мъчнотията, която се създава от тия качества, които са една тежест за хората в борбата за живот. На края той завършил с една прочута фраза, заета от един велик теософски учители: „законът за преживяването на способното е закон за еволюцията на грубото, а законът за самопожертването е закон за еволюцията на човека“. И това е съвършено вярно. Но необходимо е да помните, че това е вярно, само ако този, който се самопожертва, продължава да съществува. Ако ли умре при пожертването си, не ще има какво да предаде на тези, които идат след него; но ако може да занесе плодовете в друг живот и после да ги донесе пак на земята, променени в сили, тогаз този акт на самопожертване става ясно еволюционен, и човекът, който се е
към текста >>
29.
Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
на мисълта, понеже не сме се опитвали всецяло да й се доверим. Но светлината е насреща ви и мъчно е да й се съпротивлявате. Много по-дълбоко значение, отколкото ние предполагаме—имат думите на Исуса: „не съдете по лице, а по права съдба съдете“. (Йоан, 7, .24). Д-р Георг Д. Харон казва: „божественият произход на човешкия живот е един факт, който бавно ще бъде изтъкнат на яве от духовното развитие. Историята й развитието посочват чрез Исуса проявата на едно всеобщо, божествено
човеколюб
ив, в което божието присъствие действително е видимо. Из това вътрешно, властно и елементарно
човеколюб
ив, свободно от всякакъв външен потик и всякакъв вид страх, всеки човек ще се възвиси да види Бога и да го индивидуализира за себе си н в себе си“ „ Това ще рече: всеки ще види, че е индивидуализиран в Бога и така ще открие тайната на силата си. Но той трябва да знае, че няма друга истинска сила освен любовта. Това трябва да е вярно, иначе Бог не би бил безкрайност. От къде произлиза тогава привидната сила на злото, сила, която е толкова голяма, че често подбужда своята жертва към унищожение, и даже изглежда че го върши? Неговата власт произлиза от нашите мисли. Съществува само такава власт, каквато сме придобили с мисълта си — никаква друга. Любовта или доброто е положителна сила. Нейният източник е в Бога и затова властта й е непреодолима. Светлината е положителна сила. Тя е средството за създаване на целия живот, който съществува на земята. Тъмнината не е положителна сила, тя е само
към текста >>
30.
Всемирна летопис, год. 2, брой 10
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
глупаво, много безсърдечно, много животинско с една дума, за да може да му се довери в ръцете му нещо, което не е нищо друго, освен „божествени сили“ в умаление. Днес подобни сили не биха били използвани за благото на човечеството и прогреса на расата. Напротив, те ще са с тенденция да свлекат (смъкнат) бедните в още по- голяма грубост и робство, а богатите — в материализъм и морална покруса (поквара). Тия човешки качества: справедливостта, милосърдието, любовта, щедростта,
човеколюб
ието не са още достатъчно силни в расата, когато, напротив, животинските такива: отмъстителността, гневът, завистта, тиранията, омразата, егоизма са още твърде мощни, за да може да се спечели една Почти абсолютна власт над природата и на хората едни над други, която власт ще се превърне в проклятие над човечеството. Би било по-безопасно да се оставят маймуните да си играят с барута и динамита. Поради тия съображения, окултистите не мислят, че откритията на Keely могат да успеят в търговски и индустриален смисъл на думата. И за сега фактите изглеждат, че подкрепят това мнение. Силите, чрез посредството на които се пречи на изнамерванията на Keely да станат фактор в социалния живот, действат, както бе казано и по-горе, чрез хората. Непоклатимата глупост на учените пред откритията на Keely, биволското равнодушие на теолозите, безсмислието на пресата, враждата на установените интереси, разрушителната алчност на някои от най- силните акционери от компанията, парализиращото влияние на закона, който
към текста >>
31.
Всемирна летопис, год. 3, брой 01
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
за тяхната материализация чрез въздействие върху чувствителната плака. Значи, не всеки човек може да оперира с фотографията на невидимото ! И после, трябва да се държи сметка и за известни елементи, естеството на които и до днес избягва от изследванията на учените. Рано или късно, обаче, и тия елементи: ще се открият, и тогава ще се сбъдне оная мечта, всеки да бъде способен, когато пожелае, да има клишета от невидимия свят. Това именно е мислил и желал един французки филантроп (
човеколюб
ец) Емануил Воше, когато е основал Комитета за изучване на трансцеденталната фотография1). Той е основал един фонд и е открил подписка за увеличението му, за да се дават премии на ония щастливи изследвани, които чрез апарат, пригоден за целта, и с химически продукти, да позволят на всички желаещи да фотографират излъчванията и невидимите същества в пространството. Това е напълно възможно, защото тия излъчвания и същества са една реалност. Ние ще го докажем тук с многобройните илюстрации на тази статия, които, повече от всякакви дисертации, ще дадат всекиму да разбере важността на предметната фотография. По тоя начин ще се извърши едно колкото научно, толкова и морално дело. Фотографическите снимки, които ще поместим, са съобщени от г. Толедо, редактор на списанието „Международен преглед на научния спиритуализъм“. Инициативата за образуване на казания „Комитет за изучване на трансцеденталната фотография“ в късо време е направила всемирен успех. Освен видните учени, които са влезли в състава на
към текста >>
32.
Всемирна летопис, год. 3, брой 05
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
си внимание, което разказът й, без съмнение, заслужваше даже любопитството, най-силната страст у нас, турците, бе замряло у мене. Аз съвсем не си спомням разказа на старата жена. Но нека продължа моят. Времето стана много горещо. Някой от лекарите твърдяха, че тая горещина ще се укаже гибелна за техните пациенти; но въпреки техните предсказания, горещината спре епидемията. Аз се съвзех и намерих кесията си твърде олекнала от моята болест. Аз споделих остатъка от парите с моята
човеколюб
ива сестра милосърдна и я изпратих в града, за да узнае какво става там. Тя ми яви, че гневът против мене поради грозната епидемия е доста затихнал, но че е срещнала няколко погребения и чула много търговци да проклинат глупостта на Мурад-Нещастника, който, както те казвали, бил донесъл всичкото това злощастие на жителите на Кайро. „Даже глупците“, казвали, „учат чрез опитност“. Аз изгорих леглото, на което лежах болен, и дрехите, които носех. Скрих истинското си име, което, знаех, ще повдига омраза, и с една тълпа нещастници се промъкнах в един лазарет, дето пазех карантина и всекидневно произнасях молитви за болните. Когато помислих, че няма да разпространявам вече заразата, аз потеглих към дома. Копнеех да напусна Кайро, дето всички ме мразеха. Една странна мисъл се втълпи ума ми: аз си въобразявах, че всичките злощастия, които ме сполетяха, откак напуснах Цариград, се дължат на обстоятелството, че аз пренебрегнах талисмана на прекрасната китайска ваза. На три пъти, по време на боледуването
към текста >>
33.
Всемирна летопис, год. 3, брой 07
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
пресен цвят, косата е светла или кестенява. Погледът е освободен и открит (светъл тип), изразът на очите приятен, обаче, остър и огнен при възбуда. Плешива глава се среща често под неговото влияние. в асцендента, когато е добре аспектиран, дава добро здраве и успех в живота. Това е едно много щастливо влияние, което събужда дълбоки религиозни и морални усещания, обаче, при твърде неблагоприятни аспекти тези усети се превръщат в лицемерие и недоверие. В въздушен знак Юпитер прави
човеколюб
ив, услужлив и събужда интуицията. Юпитер е по-малко благоприятен в и особено обаче в , където прави автократен и не- искрен. в асцендента дава едно дълго сухо същество с дълга суха глава, коса тъмна, очи кестеняви или сини. Сатурновия тип е бавен в движенията и сериозен в постъпките си. Той рядко те гледа в очи, негова поглед е устремен най-често в пода. Той е издръжлив, търпелив, чувствителен, разсъдлив и пестелив, често и религиозен. Влиянието му е често много лошо, когато Сатурн е зле аспектиран, той прави тогава родения нещастен, беден, инат, подъл, страхлив. е особено благоприятен във въздушен знак и действа благотворно върху мисълта. Сатурн е неприятел на профанството. Той действа чрез своето ограничаваше и стесняващо влияние очистително върху характера, обаче, създава в това си положение често дълги периоди на гнет и меланхолия. Често идват под това влияние и заеквания (при неблагоприятен аспект). в асцендента дава един особен израз на лицето. Очите са некак си особено стоманеносиви
към текста >>
34.
Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
тия сили, заложени в тях, за да се развият, изисква се една мощна морална и духовна среда, която да ги видоизмени и приспособи за общополезна работа. На славяните пред стои да внесат чувството на съзнателно побратимяване на народите, т. е. всеки народ да вземе толкова, колкото му е необходимо за неговото развитие, без ущърб за своя събрат или съсел. Така също всеки народ трябва в политическо отношение да действа не толкоз с насилие, колкото с силата на моралното въздействие и
човеколюб
ието. Славянинът трябва съвършено да изключи насилието от живота си, защото то прилича на остър нож, който не познава ни какъв господар, никакво добро, никакво право, освен правото на оногова, в чиято ръка се намира. Следов., тоя нож, с който отрязваш главата на другия, с същия нож ще отрежат и твоята глава, ако попадне той в чужда ръка. Славяните не трябва да поддържат политиката на точилото и ножа: тази е най-старата политика, която съществува от памти-въка — че ножът трябва да се точи, че без точило не може и без нож не може. Но ние питаме: от хиляди векове всичките тия ножове и точила де са? Нали трябва да се правят всяка година нови ножове и точила? И ножът и точилото се източват. Най-после, какво печели ножът? — той се изхабява. Какво печели точилото? — то се смалява постепенно. Това показва, че всички народи, които употребяват тия методи, физически се източват и се похабяват, а морално се смаляват и обезобразяват. А туй, казано на съвременен език, значи: израждат се. Следователно,
към текста >>
35.
Всемирна летопис, год. 4, брой 07
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Поддържа се, че животът не изхожда едновременно от Великия Непроявен, но по-скоро като поток или шествие, така че, макар че всички вървят по един и същи път, некои са по-напред от другите и, следов. достигат високи състояния на развитието, когато техните братя или чакат за проявление или са на низка степен на развитие. Тия по-стари братя, било че са още в плътта или са напреднали отвъд състоянието, при което си служим с физическото тяло, могат, ако са подбудени от същото
човеколюб
ив, което ни кара да се грижим за слабия и невежия на физическото поле. да учат и да помагат на тези, които заслужват това и които са в състояние да използват такава помощ. Много такива индивиди са вече обучени от по-старите братя и тия ученици образуват авангарда на еволюцията. Те пък на свой ред наставляват други, които са техни последователи, така че еволюцията може да се сравни с летежа на диви патици, при които най-силните издържат грамадната съпротива на въздуха при върха на клина, а по-слабите се нареждат отзад. Ако моралното, интелектуалното и духовното естество на даден човек са добре развити или, да си послужим с езотеричната терминология, ако неговите по-висши тела почват да се организират, тогава той може да бъде избран от по-старите братя за по-специално обучение. Знанията, първо, ще се предават телепатично на неговия подсъзнателен ум и когато той е напреднал достатъчно по тоя начин, ще бъде поставен в контакт с другите ученици на по-старите братя, които са на физическото поле, и
към текста >>
36.
Всемирна летопис, год. 4, брой 08
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
слава и почести. Вътрешно желание към големи предприятия, към високи длъжности. Може много нещо да достигне благодарение на своята издръжливост и трезвост, ала има да превъзмогва сума мъчнотии. Неблагоприятно положение за родителите, което често причинява мъчнотии от тяхна страна. Други качества: себелюбие, пестеливост, липса на чувствителност, целомъдрие. Луната в Водолей Склонност към пластичните изкуства и окултните науки, особено Астрология. Интересува се от всичко необикновено. Човеколюбив, добросърдечен, независим и идеалист. Интуитивна натура. Луната в Риби Възприемчиво и сензитивен, тих, склонен към малодушие. Любов към романтичното и особено към онова, което действа на чувствата и настроението. Това положение на луната дава медиуми и сензитиви. Риби управляват 12-я дом и ограниченията на този дом се проявяват и при положението на луната в Риби. Роденият ще остава на заден план в живота (Следва) К. А. Либра. Магическият жезъл1) „Магическият жезъл“! Тези думи звучат в ушите на начинаещия в окултното изкуство по определен начин. като рисуват в неговото въображение картината на полунощ, когато магьосникът, въоръжен със своите атрибути, се предава на своите мистически (ако не дяволски) изкуства, бърбори своите заклинания и извиква буйните духове на умрелите. Тези странни фантазии, тъй развалени и невежествени, са станали обикновени понятия и схващания на съвременните умове, които не виждат нищо друго в свещеното знание на древния храм, в психологическите сили на природата.
към текста >>
НАГОРЕ