НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
120
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ОБЩИ БЕЛЕЖКИ ЗА ОКУЛТИЗМА - В.
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Ето защо, явявайки се за съвременниците като ново учение, окултизмът има допирни точки с всички нови научни, философски, религиозни и социални движения, които колкото и различни да ни се струват са само отделни предвестници на новото
цялостно
окултно разбиране на живота, което бавно, но сигурно по еволюционна необходимост настъпва.
То няма да се спират и на възраженията на ония, които смятат, че тяхното разбиране на живота е пълно и са готови бързо и категорично да утвърдят или отрекат всяко друго разбиране. Най-сетне, то няма да изнася окултни въпроси, които могат да намерят другаде по-обстойно и по обширно обяснение. Неговата задача е малко по-друга. Окултизмът е цял мироглед. Той включва всички големи и малки въпроси, които са били и са предмет на наука, философия и религия.
Ето защо, явявайки се за съвременниците като ново учение, окултизмът има допирни точки с всички нови научни, философски, религиозни и социални движения, които колкото и различни да ни се струват са само отделни предвестници на новото
цялостно
окултно разбиране на живота, което бавно, но сигурно по еволюционна необходимост настъпва.
И всички признават, че днес човечеството преживява обща криза. Настава като че ли време за преоценка на ценностите. Нещо старо се руши. Някаква празнина се отваря в живота на хората... Но, заедно с това неусетно се заражда копнеж към нещо „друго", към нещо „ново". Хората търсят, чакат нещо.
към текста >>
2.
ЕЗИКЪТ НА ПРИРОДАТА - Г.Р.
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Защото окултизмът в неговата
цялост
е мъчно изложим на съвременен език, като лесно разбираема философска система.
ОБЩИ БЕЛЕЖКИ ЗА ОКУЛТИЗМА На окултизма могат да се дадат кратки определения. Кратките определения обаче, ако и верни, са много общи. Оня, който иска да добие по-пълна и по-вярна представа за окултизма, трябва да прочете поне няколко окултни книги.
Защото окултизмът в неговата
цялост
е мъчно изложим на съвременен език, като лесно разбираема философска система.
Правени са опити в тая насока. Тия опити обаче, могат да послужат само като материал, от който четеца, според силите на собствената си мисъл, може да схване и изгради цялото. Окултизъм произлиза от латинската дума occultus, което значи скрит, таен. И определят окултизма като знание за скритите, тайните неща и сили в природата. Има ли в природата скрити, тайни неща и сили, които не можем непосредствено да наблюдаваме?
към текста >>
3.
ЗА СВОБОДАТА - Г.Т.
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.
И ако някои от твърденията на тези науки ни се струват на пръв поглед странни и, безосновни, то е защото ние виждаме така да се рече, само мънички отсечки от
цялостните
процеси, в които се развива живота на природата.
Но в окото се отразяват не само физиологичните промени на организма. Окултната наука твърди, че в него се отразява мъничката вселена на човека с всички промени, които стават в нея – от мига на раждането до последно издихание. И не само окото на човека говори живият език на природата, а и целият му организъм. Френологията, Физиогномията, Хиромантията, Графологията и сродните им науки изучават този език във връзка с характера на човека. Те всички имат своята дълбока, вътрешна страна, която едничка може да ни разкрие невидимите връзки, които свързват организма на човека с целокупния организъм на живата природа.
И ако някои от твърденията на тези науки ни се струват на пръв поглед странни и, безосновни, то е защото ние виждаме така да се рече, само мънички отсечки от
цялостните
процеси, в които се развива живота на природата.
Запример на всеки, който не може да се откъсне от ограничените представи на сетивата, първом ще се стори нелепица учението на Астрологията за планетните влияния. Та мигар онези светли точки, които виждаме в пространството, на милиони километри далеч от нас, могат да упражнят какво годе влияние върху нас! Пък и нали Астрономията ни учи, че в повечето от тях надали има органически живот? Така е, наивният реализъм на нашите сетива така ни казва. Ала онези, които виждат по-широко и по-дълбоко от нас ни казват, че туй което изглежда разкъсано и далечно, всъщност е един целокупен жив организъм, в който тече един единен живот.
към текста >>
4.
За братското сдружаване - К.
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Множеството от музикални тонове при една музикална композиция под въздействието от страна на ритмуса, се подразделят на по-големи или по-малки групи, които в своята
цялост
представляват нещо завършено, нещо закръглено по своето съдържание.
Освен това някои от редицата тонове се акцентуват периодически правилно или неправилно и определят това, което в музиката се нарича такт. Запример в двувременните тактове акцентуват се времената през едно, като акцентуването е в началото на такта В тривременните – акцентуват се времената през две, като в началото на такта стои пак акцентуваното време, и т.н. докато стигнем до сложните тактове, дето акцентите се редуват при една по-сложна периодичност. Запример при 7/16 такт акцентуват се 1°, 3° и 5° време или 1°, 4° и 6° време (В показаните по-долу примери отбелязаните с ъгълче ноти са акцентуваните времена). Тия акцентувани времена, редуващи се правилно периодически, след равни промеждутъци от време, са опорните точки на ритмуса: те са центрове на движението в ритмичните фигури и заедно с времетраенето на отделните тонове създават хилядите вариации на ритмуса.
Множеството от музикални тонове при една музикална композиция под въздействието от страна на ритмуса, се подразделят на по-големи или по-малки групи, които в своята
цялост
представляват нещо завършено, нещо закръглено по своето съдържание.
Те от своя страна се раздробяват на още по-малки групи, които пък са съставени от най-малките мелодични елементи – мотивите Последните, свързани помежду си с жива, органическа връзка, образуват по-големи групи, откъслеци, последните на свой ред – предложения, докато стигнем така до тъй наречените периоди, които имат значението и стойността на вече изказана и завършена мисъл. Ще се запознаем по-специално с тия елементи, като материал за изграждане на мелодията, но засега ще кажем само, че те са понятията, представите и образите, които обуславят развоя на музикалната мисъл и дават цена на нейното съдържание. Вие ще чуете мотиви, които се изправят пред вас с всичката сериозност и мъчителна неразрешимост на една проблема; вие ще чуете и ще различите много гатанки, изкусно сплетени от тоновите елементи – гатанки каквито студеният и строг сфинкс винаги предлага на човека за разрешение, за да го допусне една стъпка по-нагоре, дето той ще намери ответ на хиляди въпроси, които го занимават; вие ще чуете да се редуват във вашето музикално съзнание гальовни, нежни, ефирни конфигурации на тонове, които съграждат у вас настроение, вливат в него топлика на симпатията и повдигат вашата впечатлителност или пък и отзивчивост или пък зараждат скръб, болезненост и довеждат до отчаяние. И най-после вие ще чуете елементите на мелодичната линия така стройно наредени и в такава силна логическа връзка помежду им, че пред вас се откроява ясно и конкретно, строго оформена мисъл и за свикналия това музикално възприятие се идентифицира с последователен размисъл, при който не липсват всички главни положения и моменти на мисълта, предизвикана по чисто интелектуален път. Разбира се тук мислителят не ще бъде лишен от чувството на приятност, от топлина в работата си и възторг при постиженията на своята мисъл, което впрочем не трябва да липсва и при самостоятелния мисловен процес.
към текста >>
5.
Кога узреят плодовете, излиза всичко наяве - Г.
 
Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Неправилното разпределение на благата и изкуственото увеличение на материалните нужди от друга страна ограничиха интереса към големите въпроси, които битието в своята
цялост
ни представя.
За свободата в духовното разбиране на живота Едностранчивото материалистично схващане на живота отвикна съвременните хора да мислят правилно върху духовните въпроси. На етичните проблеми те дадоха твърде механично обяснение, а религията остана за официалното научно светоразбиране само един стадий в развитието на човечеството.
Неправилното разпределение на благата и изкуственото увеличение на материалните нужди от друга страна ограничиха интереса към големите въпроси, които битието в своята
цялост
ни представя.
Нравствеността, чиято правдива основа не се оспорваше теоретически от никого, остана до голяма степен чужда за живота. За религията, доколкото продължаваше да се проявява тук и там, се сложи негласно популярното схващане, че по традиция тя е област, отредена специално за черквата. Това мълком се прие и от представителите на самата черква, които нямаха вече в своя защита друг по-силен аргумент от тоя. И какви възгледи имаме днес по отношение на основните въпроси на живота. От една страна наука със своите факти и опитно изследване, от друга – черква с нейните догми, йерархия и ритуал и от трета – неустановеност в етичните понятия и норми.
към текста >>
Народът, който непосредствено се сблъсква с всички най-разнообразни въпроси на живота, загубил вяра в искреността и силата на своите официални водители, винаги съзнателно или подсъзнателно се е стремил към едно единно и
цялостно
схващане на живота.
Бидейки последователни на себе си до край, наука и черква се взаимно изключват. Въпреки това обаче, те са примирени формално днес на една практическа база, а именно, в еднаквите им отношения с държавата, на която често са в услуга. Това примирение мълком се обосновава и от двете страни със старото теоретично схващане, че научен и религиозен опит, наука и религия са две области коренно различни и че неестествено би било да се търси по пътя на нашето изследване примирение между тях. Тъй стои въпросът днес външно между официалните представители на двете страни. Самият живот, обаче, е нещо различно от тях и иска и търси своето.
Народът, който непосредствено се сблъсква с всички най-разнообразни въпроси на живота, загубил вяра в искреността и силата на своите официални водители, винаги съзнателно или подсъзнателно се е стремил към едно единно и
цялостно
схващане на живота.
И тоя стремеж е естествен и прав, защото за единия живот може да има само едно право и цялостно схващане, което еднакво може задоволи материалните и духовни нужди. И в средата на народа винаги, наред с борците за материални, правдини е имало и такива, които с едно искрено вътрешно увлечение и безкористие са се стремили към изяснение на духовните въпроси за нуждите на самия народ, на самия живот. Така са възникнали всички знайни и незнайни групи, общества и ордени, които по самостойни пътища са творили духовни ценности – ценни затова, защото са извлечени от самия живот и привнесени отново пак в него. И в тия отделни общества – духовни средоточия и огнища понякога е имало фанатизъм и самооблащение, но в своята цялост те са изразявали и изразяват постоянно повтарящия се опит и неспирен стремеж към едно единно и живо разбиране на живота. Тоя ритъм в развитието на човечеството и живота работи и днес.
към текста >>
И тоя стремеж е естествен и прав, защото за единия живот може да има само едно право и
цялостно
схващане, което еднакво може задоволи материалните и духовни нужди.
Въпреки това обаче, те са примирени формално днес на една практическа база, а именно, в еднаквите им отношения с държавата, на която често са в услуга. Това примирение мълком се обосновава и от двете страни със старото теоретично схващане, че научен и религиозен опит, наука и религия са две области коренно различни и че неестествено би било да се търси по пътя на нашето изследване примирение между тях. Тъй стои въпросът днес външно между официалните представители на двете страни. Самият живот, обаче, е нещо различно от тях и иска и търси своето. Народът, който непосредствено се сблъсква с всички най-разнообразни въпроси на живота, загубил вяра в искреността и силата на своите официални водители, винаги съзнателно или подсъзнателно се е стремил към едно единно и цялостно схващане на живота.
И тоя стремеж е естествен и прав, защото за единия живот може да има само едно право и
цялостно
схващане, което еднакво може задоволи материалните и духовни нужди.
И в средата на народа винаги, наред с борците за материални, правдини е имало и такива, които с едно искрено вътрешно увлечение и безкористие са се стремили към изяснение на духовните въпроси за нуждите на самия народ, на самия живот. Така са възникнали всички знайни и незнайни групи, общества и ордени, които по самостойни пътища са творили духовни ценности – ценни затова, защото са извлечени от самия живот и привнесени отново пак в него. И в тия отделни общества – духовни средоточия и огнища понякога е имало фанатизъм и самооблащение, но в своята цялост те са изразявали и изразяват постоянно повтарящия се опит и неспирен стремеж към едно единно и живо разбиране на живота. Тоя ритъм в развитието на човечеството и живота работи и днес. И днес въпреки привидното задоволително разрешение на многото въпроси, се констатира един нов духовен подем, който повдига незасегнати досега въпроси или пък разглежда повдигнатите в съвсем нова светлина.
към текста >>
И в тия отделни общества – духовни средоточия и огнища понякога е имало фанатизъм и самооблащение, но в своята
цялост
те са изразявали и изразяват постоянно повтарящия се опит и неспирен стремеж към едно единно и живо разбиране на живота.
Самият живот, обаче, е нещо различно от тях и иска и търси своето. Народът, който непосредствено се сблъсква с всички най-разнообразни въпроси на живота, загубил вяра в искреността и силата на своите официални водители, винаги съзнателно или подсъзнателно се е стремил към едно единно и цялостно схващане на живота. И тоя стремеж е естествен и прав, защото за единия живот може да има само едно право и цялостно схващане, което еднакво може задоволи материалните и духовни нужди. И в средата на народа винаги, наред с борците за материални, правдини е имало и такива, които с едно искрено вътрешно увлечение и безкористие са се стремили към изяснение на духовните въпроси за нуждите на самия народ, на самия живот. Така са възникнали всички знайни и незнайни групи, общества и ордени, които по самостойни пътища са творили духовни ценности – ценни затова, защото са извлечени от самия живот и привнесени отново пак в него.
И в тия отделни общества – духовни средоточия и огнища понякога е имало фанатизъм и самооблащение, но в своята
цялост
те са изразявали и изразяват постоянно повтарящия се опит и неспирен стремеж към едно единно и живо разбиране на живота.
Тоя ритъм в развитието на човечеството и живота работи и днес. И днес въпреки привидното задоволително разрешение на многото въпроси, се констатира един нов духовен подем, който повдига незасегнати досега въпроси или пък разглежда повдигнатите в съвсем нова светлина. Днес мнозина, след дълъг вековен сън, се пробуждат за един по-възвишен и по-светъл живот. У мнозина се заражда нещо ново, което ще трябва да мине през ред изпитания докато завършено излезе навън от границите на личните преживявания и се превърне в жив плод и жертва за другите. Един нов духовен мироглед явно е ще има да преодолява много стари схващания и предубеждения.
към текста >>
6.
ВЛИЯНИЕТО НА МУЗИКАТА - Добран
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Нито биологията, нито психологията, нито физиката, нито химията, нито другите науки са поставени на здрави основи и представляват от себе си нещо
цялостно
, завършено.
Ако това не е възможно да стане с наличните средства, трябва да се потърсят нови. И те ще се намерят, защото човекът до днес е проявил само нищожна частица от това, което крие в себе си. Истинската наука не познава и не търпи граници; тя не може да се затвори в тесните рамки на материализма. Колкото повече човекът едностранчиво развива своя интелект, толкова повече затова и се ограничава в материята и сковава в нейните вериги своя дух. Съвременният човек е на върха на интелектуалното си развитие и на дъното на материята, но загадките на света, живота и човека не е разрешил.
Нито биологията, нито психологията, нито физиката, нито химията, нито другите науки са поставени на здрави основи и представляват от себе си нещо
цялостно
, завършено.
Време е вече науката да потърси нови пътища, да напусне повърхността на живота и да вникне в неговата вътрешност, да открие дълбоките му причини, които се коренят във великото единство на Мъдростта, Любовта и Истината.
към текста >>
7.
ОБЩЕСТВЕН ПРЕГЛЕД
 
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
С други думи, образните елементи трябва да образуват един
цялостен
сюжет.
Онова, което доставя пълна естетическа наслада на всеки човек. В противен случай, на това произведение му липсва нещо, то е слабо или в образно, или в психологично, или в символично отношение, Такава непълнота се усеща от повечето произведения на съвременното изкуство. Нека се опитаме да обясним защо е това. Според нас, за да бъде една творба истински художествена, не е необходимо само да има в нея образни, психологични и символични елементи, но между тези елементи, трябва да има една жизнена връзка, един паралелизъм , една хармоничност. Образните елементи: форми, краски, тонове или думи, в които е облечено художественото произведение, трябва да бъдат наредени в една логическа верига, в която всеки последващ елемент да има органическа връзка с предидущия, тъй че, от техния ансамбъл да диша една велика жизнена правда.
С други думи, образните елементи трябва да образуват един
цялостен
сюжет.
Ние ще го наричаме образен или формален сюжет. Повечето от художествените произведения са почти винаги издържани във формалния си сюжет. Когато дойдем в областта на психичното съдържание на творбата, то не трябва да ни се представи само като едно декадентско нахвърляме на емоционални елементи, с цел да се постигнат само чувствени възбуждания и импресионистични ефекти, без определен порядък без една вътрешна закономерност и хармоничност, между тях. Не. Тези психични елементи трябва да бъдат дадени, също така, в една връзка на причинност, на възникване едни от други – да бъдат звена на една жизнена верига. Те могат да бъдат тъмни или светли, студени или огнени, вихрени като бурята или тихи като зефира, но трябва да бъдат споени в едно хармонично цяло, да образуват нещо като един музикален мотив.
към текста >>
И същевременно между тях трябва да има същата логическа връзка на причинност, тъй че в своята
цялост
, да образуват един завършен мотив, една определена идея или единство от идеи.
Те могат да бъдат тъмни или светли, студени или огнени, вихрени като бурята или тихи като зефира, но трябва да бъдат споени в едно хармонично цяло, да образуват нещо като един музикален мотив. Това е психологичният сюжет или мотив на художественото произведение. За жалост, доста малко са творенията в изкуството, в които психологичният елемент да е изнесен в такава съвършена форма Най-сетне, символичните елементи. Последните не трябва да бъдат само чудеса, които да стряскат и озадачават ценителя на едно художествено произведение. Символите трябва да бъдат избрани точно да съответствуват на емоциите и образите, които вървят паралелно с тях.
И същевременно между тях трябва да има същата логическа връзка на причинност, тъй че в своята
цялост
, да образуват един завършен мотив, една определена идея или единство от идеи.
Това е символичният мотив. В него трябва да се чете оная философия, която авторът иска да прокара в своето произведение. Символичната страна на едно художествено произведение е най-съществената негова част. Най-трудната по постижение, но същевременно най-съществената – тя е сърцето на художествената идея. Тя е най-великото откровение на художника и най-голямата ценност на неговата творба Затова най-великите творения на изкуството са най-силно издържани в символично отношение.
към текста >>
8.
ВЛИЯНИЕ НА МУЗИКАТА - Добран
 
Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.
А опитното разрешение на въпроса ние виждаме в четвъртата възможност, а именно, душевното (не в своята
цялост
, а в своите първи степени на близост до материалното) съществува в едно по-особено измерение, в едно по-особено пространство, по-висше от обикновеното телесно и триизмерно и включващо в себе си последното.
– Когато казваме, че материалните вещи са протяжни т.е. намират се в пространството, ние искаме с други думи да кажем, че те имат трите основни измерения, които констатираме с нашите сетива, а именно: широчина, височина и дебелина (това са трите основни посоки, в които можем да ги измерим). Четвърта възможност, четвърто измерение ни се струва на пръв поглед немислимо. – И оттук обикновено се прави и бързото и рязко противоположение на пространствено и непространствено, т.е. триизмерното телесно се определя като пространствено, а душевното, което ако и да съществува и не може да се измери в една от 3-те посоки – като непространствено.
А опитното разрешение на въпроса ние виждаме в четвъртата възможност, а именно, душевното (не в своята
цялост
, а в своите първи степени на близост до материалното) съществува в едно по-особено измерение, в едно по-особено пространство, по-висше от обикновеното телесно и триизмерно и включващо в себе си последното.
Тук, трябва да отбележим веднага, ние стигаме до твърдения малко необикновени, а за някои може би и абсурдни – особено за ония, на които не е свойствено да излизат от рамките на традицията и класицизма в живота и науката. Тая тънка страна на въпроса при изследването на която нашият ум, свикнал само с обикновения триизмерен свят прави последни усилия – може да представлява интерес засега само за ония, които имат вродено предразположение към най-тънките и същевременно най-сложни въпроси на психологията. За нас е важно тук да отбележим, че цялата днешна математика и математична физика неотклонно вървят и правят вече първите догадки за съществуване на четвърто измерение. Тая възможност нашето съзнание в сегашното си състояние теоретически едва я долавя, а според окултната наука, при едно тъй да се каже трансформиране на съзнанието – тя ще се реализира. Или с други думи, у човека има вложени възможности за развитие на някои нови „сетива", които ще му разкрият и един нов, по-многоизмерен свят, както сегашните 5 му разкриват триизмерния.
към текста >>
9.
ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ В ПРИРОДАТА — АНИМИЗЪМ - А. de K.
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
По чисто аналитичен път ние можем да изследваме свойствата на пространството с повече от три измерения и да добием една аналитична картина, съставена от различни дву- и триизмерни „сечения", без да можем да си представим живо и
цялостно
това пространство или неговите обекти.
Като огромно махало умът се люлее между две загадки: безкрайно малкото и безкрайно голямото, осъден от вътрешното естество на своите закони вечно да се люшка между тях, докато осъзнае, че истината с дробеж и с мозъчно познание не се постига и се откаже от желанието да познава нещата, след като ги умъртви! Днес повечето знания са мъртви. Живо познание, което блика като извор извътре, което е рожба на жив опит, е чуждо на съвременния човек. За да дам донейде една представа за различието между сухото, аналитично познание и живото познание, ще взема за пример съвременното проучване на многоизмерното пространство. Днес се е развил един особен дял в геометрията – геометрия на многоизмерното пространство.
По чисто аналитичен път ние можем да изследваме свойствата на пространството с повече от три измерения и да добием една аналитична картина, съставена от различни дву- и триизмерни „сечения", без да можем да си представим живо и
цялостно
това пространство или неговите обекти.
Запример, свят с четири измерения нам е недостъпен пряко, но косвено; чрез изучаване на неговите сечения в триизмерния свят, ние можем да се доберем до неговите свойства. Разбира се, повечето математици, именно ония, които го проучват, без да могат да си го представят, отричат неговото реално съществуване. Ала има и такива геометри като англичанина Howard Hinton, който е достигнал да влезе съзнателно в четириизмерния свят. Той казва в книгата си „A new era of thought": „След неколкогодишна работа, в течение на която схващането на четириизмерните тела тънеше в абсолютна тъмнина, най-сетне – чрез една транспозиция на полето на съзнание – цялата четириизмерна действителност и нейното реално съществуване ми станаха съвършено ясни и леснодостъпни. " „И наистина, не е по-мъчно да си представи човек четириизмерните обекти, отколкото триизмерните тела, нито пък има някаква мистерия в това".
към текста >>
10.
РЕЛИГИОЗНОТО УЧЕНИЕ НА ТОЛСТОЙ И ОКУЛТНАТА НАУКА - Вел. Вл.
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Областта на идеите, там дето те се явяват
цялостни
и неразложени, е свръсъзнанието, което стон надъ ума, сърцето и волята на човека, проникващо ги и обединяващо ги в едно.
А от свободата на духа, като първи негови рожби ще се появят и възвишените мисли и проекти, и благородните чувства и желания, и героичните стремежи и подтици. Не искайте да слушате музиката да ви говори на ума, защото две трети от нейните богатства ще бъдат загубени за вас; нито искайте да ви говори тя на сърцето, защото пак две трети от богатствата ù ще загубите; нито искайте да ви импулсира само във вашата работа – пак ще загубите. А издигнете себе си над мисъл, чувство и воля, потопете се в свръхсъзнанието на своя живот и тогава тя ще ви въздействува най-хармонично и най-пълно. А езикът на музиката тогава ще бъде онзи вътрешен и творчески процес, който спонтанно и неусетно ще облагородява и въздига душата, докато постепенно я издигне до лъчезарните висини на духа, където се разнасят блестящите мажорни акорди на божествената музика. [1]Думата идеи тук и нататък ще използувам не в общоупотребителния ù смисъл, а условно избрах това име по липса на друго по-подходящо, за да именувам ония сложни зародиши, които идат от дълбочината на човешкото съзнание и които при съответната почва на една от трите посоки, по които се проявява засега човешкият живот, се конкретизират в мисли, чувства и действия.
Областта на идеите, там дето те се явяват
цялостни
и неразложени, е свръсъзнанието, което стон надъ ума, сърцето и волята на човека, проникващо ги и обединяващо ги в едно.
Свръхсъзнанието се явява като нова посока на проява на човешкия живот, но не независимо отделна, а само резултантна, направо зародишна на споменатите три. Тук проявата е хармонична и пълна, тя е едновременно и мисъл, и чувство, и дейност. [2]Виж статията „Психофизиологичното въздействие на музиката върху човека", печатана в същото списание год. I. кн. 1.
към текста >>
11.
ЗА СВОБОДАТА - К-в
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Може от едно уталитаристическото или практическо гледище за нас само вярата да е достатъчна; но за изграждането на един
цялостен
мироглед, който да включва и обяснява всички факти, тя не е достатъчна.
И Толстой смята, че неговото учение, със своята простота и яснота прегражда пътя към всяко суеверие и лицемерие. В безкористните и искрени намерения на Толстой и неговата голяма любов към човечеството няма никакво съмнение. Но стремежът към създаване на една проста и всеобща религия – от гледище на днешната научна, философска, религиозна и обществена действителност – предизвиква няколко основни и сложни въпроса. Как ще се свърже метафизическата вяра в съществуването н душата с най-новите психологически и психически факти. Човек вярва и до голяма степен в живота си остава само верующ, но как последователния на своята мисъл докрай, ще примири общите словесни определения, които Толстой дава за Бога и душата с фактите, които показват, че последната и след това, което наричаме физическа смърт съществува като нещо индивидуално.
Може от едно уталитаристическото или практическо гледище за нас само вярата да е достатъчна; но за изграждането на един
цялостен
мироглед, който да включва и обяснява всички факти, тя не е достатъчна.
И при това, едно доказателство за предсъществуването и личното безсмъртие на душата разкрива нови изгледи за обяснението на много факти от личния и обществен живот, които Толстой искрено, но и много наивно и повърхностно тълкува от гледище на своето опростено учение. Толстой обилно цитира мисли и писания на велики мъдреци и учители от Индия, Персия, Вавилония, Египет, християнството. Всички тия мисли съдържат дълбоки и верни истини. – Но, удивлявайки се на тяхната дълбочина и истинност, ние не можем и да не се запитаме - кой е източникът на тая общочовешка и вечна мъдрост и как са възникнали тия големи и велики учители, които сочат пътя на човечеството. Това е въпрос, който си задават и много западни мислители, заели се напоследък с проучването на древния и сегашен изток Изнесените по-внимателни проучвания показват, че и в древна и в днешна Индия е имало и има религиозни суеверия, но те са нещо странично.
към текста >>
12.
СЪДЪРЖАНИЕ 2 годишнина бр. 2-3 (февруари, март 1925 г)
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Психизмът се домогва до един
цялостен
синтез на човешкото познание, което оперира не само в ограничения физичен свят на човешките сетива, а обхваща – по един опитен път – и ония области на човешкия живот, които лежат над физичното.
Шестата комисия се е занимавала с проблеми, които се отнасят до ония външни сили, които въздействуват на човека. Измежду четените реферати ще поменем следните: P. Flambart:– Научна астрология; М. Hentges – Зодиакални домове на планетите Уран и Нептун. Професионална ориентировка според астрологията; Cattefosse – Влияние на растенията върху човешкото естество; Мiсhегу – Предвиждане на смъртта и болестите от хиромантията и пр.
Психизмът се домогва до един
цялостен
синтез на човешкото познание, което оперира не само в ограничения физичен свят на човешките сетива, а обхваща – по един опитен път – и ония области на човешкия живот, които лежат над физичното.
сетивното, сир. областите на психичното. На неговото широко поле са работили сума сериозни умове, като се почне от Парацелзус, Роберт Флуд, Максуел, Месмер, Пюисегюр, Лафонтен, дю Поте, Бюе, Райхенбах, дьо Р, Хекторъ Дюрвил, Д-р Шарко, Аксаков, Улиам Крукс, Карл дю Прел, Шарл Рише – основателят на съвременната метапсихика и пр. и пр. Този конгрес е имал за цел да събере в един светъл сноп пръснатите усилия на толкова просветени умове, за да го проектира върху съзнанието на съвременния свят, доведен до същинска безпътица – социална и морална – от грубия материализъм.
към текста >>
13.
Сини нощи – Георги Северов
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Нужно е дълго, голямо изучаване за да се състави едно по
цялостно
мнение за едно племе, колко повече за един народ, една нация, раса, материк, тъй отдалечени от нас и тъй дълбоко скрити под морските вълни.
Цивилизация една умряла. Дали Австралийските негри, Тасманците, Хогентотите или Папуанците изчерпват сведенията за Лемурийската цивилизация? Ние се съмняваме. Нима ако Балканският полуостров потъне и шопите от Софийско се покачат на Витоша, която стане остров и учените от друг материк доплуват до Черни връх, за да изучат племето българи и след като се натъкнат на шопите, нима тия учени ще имат изчерпателни сведения за българите, за техния бит, вяра, наука, изкуство и скулптура? Ние даваме място на съмнението.
Нужно е дълго, голямо изучаване за да се състави едно по
цялостно
мнение за едно племе, колко повече за един народ, една нация, раса, материк, тъй отдалечени от нас и тъй дълбоко скрити под морските вълни.
______________________________________________________ *). Блаватска; Секретната Доктрина 1 ч. 343 стр. **). Лемурийцитe II Потъването на един материк означавало раждането на друг. Изчезването на една раса означавало зачеване на нова раса.
към текста >>
14.
Живите барометри – Добран
 
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Вярата е положителен,
цялостен
принцип.
Всеки има сърце, значи всеки има вяра, защото в него се корени един подсъзнателен стремеж към развитие; а като такъв стремеж тя е неизкоренима от човешкото сърце, присъща на всички; затова я намираме и в безверника. Дали човек ще вярва в Бога, в безсмъртието, в „категорическия императив" на Кант, в „електроните" на „Айнщайновото единно начало", в ,,индивидуалната психична регресия" на Фройд, не е важно. Колкото и да се мъчат атеистите да прокудят вярата, техните усилия ще останат безплодни. Вярата е неугасима. Народите не могат да живеят и личностите не могат да творят без нея.
Вярата е положителен,
цялостен
принцип.
Съдържа едно ,,да'', една ясност и категоричност, едно творческо начало. Само тогава човек може да каже, че е тръгнал из своя нагорен път по собствена воля, с едно свещено утвърждение, с едно „поемане". Тя се крие в дълбините на нашия дух и там трябва да се търси. Тя не е в ония външни понятия, формули, факти, схеми и абстракции, но дълбоко се крие в оная жива преживелица на нашия вътрешен опит. Забележете, тя е опит и то най-конкретно-индивидуално-психичен опит.
към текста >>
15.
Мисли върху механистичното и неовиталистичното направление в биологията – П. И. Василев
 
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
В своята основа тя е органически свързана с
цялостния
живот, т.е.
Така виждаме, как жизнената сила или животворящият принцип или „душата" на клетката влиза в материята, разработва я по своя план и се отделя, когато това стане нужно, за да си построи нова материална къщичка. „Душата" на епителната клетка живее в целокупната жизнена основа на организма и е в него от „раждането" до „смъртта". * Ние имаме пълна аналогия с човека и целокупния жизнен, космичен организъм. Той разработва материята според стадия на своето развитие, като всичко живо е клетка от неговото тяло. Материята бива използувана и моделирана според вътрешната динамика на тая одухотворяваща сила или „душа".
В своята основа тя е органически свързана с
цялостния
живот, т.е.
всичко живо в този организъм има братска връзка помежду си. Така че не само душите на хората са братски помежду си, но човек е брат и с последното дишащо животно, с последната тревичка в планината. Всичко, в което блика живот, е клетка от този одухотворяващ космичен организъм и всичко живо е безсмъртно. Душата на всичко живо е свързана с душата на Бога, живяло е в миналото може би в друга форма и ще живее в бъдещето, следейки общото негово развитие. И така, няма смърт.
към текста >>
16.
Ново направление на труда - Б. Боев
 
Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Моето тяло може да се движи, вашето може да се движи, всяка частица от вселената се намира в постоянно движение, но вселената в своята
цялост
не може да се движи.
Както земята не може никога да падне, тъй като няма къде да падне, в безкрайността няма ни върхове ни долини - така и душата не може ни да дохожда, ни да си отива: откъде ще дойде и къде ще отиде? Когато човек престане да мисли за миналото, за бъдещето, за това, което ще стане с него после, когато той отхвърли всяка мисъл за своето тяло - това е признак, че той се е повдигнал на по-висша степен на съзнание. Нито тялото, нито умът съставляват човека, но духа, зад който пребивава Вечното. И умът, и тялото непреривно и постоянно се изменят. Но Безконечният Дух не се изменя - изменя се само това, което е ограничено.
Моето тяло може да се движи, вашето може да се движи, всяка частица от вселената се намира в постоянно движение, но вселената в своята
цялост
не може да се движи.
Движението е относително; аз се движа по отношение на масата; всеки атом се движи по отношение на други атом. Но по отношение на какво ще се движи безкрайната вселена в нейната целокупност. Това безконечно единство е неизменно, неподвижно, абсолютно; това е - Единното Действително. И нашата действителност, действителният човек е - в Безконечното, а не в ограниченото. Ние сме свикнали да се считаме малки, ограничени, постоянно менящи се същества, но това е само самоизмама, стара самоизмама; не, вие действувате чрез всичко в света, вие живеете в всяко биене на всяко сърце.
към текста >>
17.
Философия
 
Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Вървежът на душите през последователни превъплъщения - този вървеж, който възлиза и слиза, организира и руши, всичко това не е (друго), освен самата Еволюция и показва, че нищо не се губи, нито разрушава, както още се вярва в наше време, защото
цялостният
този процес - това е самата Вечност, Душата на вселената, Числото на числата, Бог!
Но още по-старата форма на тази дума била труид, съставена от глагола to trow - мечтая мисля, вярвам и от глагола to head - предпазвам, внимавам: trowhead. И оттук се разкрива загадката, защо келтските жреци са наричана друиди, което значи; сериозен, осторожен, мислител, философ - наставник. Учението за числата[1] Друидите са считали Науката за Числата като основа на всички природни науки и следователно, като най-плодовита в резултатите си. Най-разнообразните вибрации, колебания на материята за тях, не са били друго, освен съответни размествания, игра на числа. И все пак, тази вечна променливост е именно великият закон на съществата.
Вървежът на душите през последователни превъплъщения - този вървеж, който възлиза и слиза, организира и руши, всичко това не е (друго), освен самата Еволюция и показва, че нищо не се губи, нито разрушава, както още се вярва в наше време, защото
цялостният
този процес - това е самата Вечност, Душата на вселената, Числото на числата, Бог!
Подвижността на материята, намираща се във вечна игра, минаваща през милиони форми, трансформиращи се по необходимост, тази крайна удивителна подвижност изяснява най-красноречиво учението за странствуването на душите; защото самото това странствуване изяснява логически проблема и резона на контрастите, противоположностите в природата, както и общественото положение на всяко човешко същество, а също и привидната безсмислица, която характеризира неговото поведение. Учението за превъплъщенията на душите, следователно, е толкова логично, а още повече и категорично и ние съвсем не сме изненадани, като го намираме напълно възприето в окултното учение на Келтите. Певецът от Godolin, Anverenq, е имал способността, когато пожелае да пада в транс. Така твърди Мириам[2], а галският епископ Гиралдус съобщава да е познавал един поет от Clamergan, който могъл да предсказва бъдещето, както и да разказва за неща, които остават скрити за обикновения човек (Futurorum simul et occultarum scienciam habens[3]). Мерлен, очарователят, имаше способността да се себеизлъчва, след като се самохипнотизира и така е развил в себе си дарбата на интуиция и ясновидство.
към текста >>
18.
Идеен преглед
 
Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
препоръчаме беседите на Учителя - където жадният ще намери не окултната наука в нейната
цялост
и пълнота, но ще намери основните принципи на тази велика наука, с което ще има вече мярката, с която да мери нещата; ще намери също и практическите изводи от тази дълбока наука, които имат по-голямо значение за съвременния човек, отколкото чистата теория.
А отвън е мрак и всред този мрак намират се хора, които са открили светлината в себе си и са способни да посочат и на другите пътя към тази вътрешна светлина на живота, която единствено може да ги изведе на спасителния бряг и да ги въведе в нов живот. Това е светлината, която вечно гори и не изгасва при никакви условия и която не хвърля сянка. От друга страна днес се забелязва голям интерес км окултното, тайнственото. Но онези, които сериозно копнеят към окултното познание, трябва да бъдат внимателни и да знаят, че много от това, което в наше време се счита за окултизъм, не е нищо друго, освен празни умувания на празни хора. На онези, които искат да не попаднат в заблуждение в това отношение, а да имат реална основа, върху която да могат да градят.
препоръчаме беседите на Учителя - където жадният ще намери не окултната наука в нейната
цялост
и пълнота, но ще намери основните принципи на тази велика наука, с което ще има вече мярката, с която да мери нещата; ще намери също и практическите изводи от тази дълбока наука, които имат по-голямо значение за съвременния човек, отколкото чистата теория.
От западните окултисти препоръчаме Р. Щайнер. На всички, които искат да си изяснят всички горе поставени въпроси и да осмислят живота си, а не да бягат от него по един или други начин - препоръчваме беседите на Учителя, където всеки може да намери отговор на противоречията в своя живот, може да намери методи и правила за подобрение на своя физически, духовен и умствен живот; всеки може да намери упътвания, за да познае себе си, както и другите. Даваме подробен списък на беседите от Учителя, за да могат желаещите да си ги доставят чрез редакцията ни. I. серия (2 издание) 14 беседи – 25 лева. II. серия (2 издание) 14 беседи – 277 стр.
към текста >>
19.
Физиогномия
 
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
„Първичният гений на душата, наречена у Бардите Авен, представя висшия разум у всяко същество; първичната любов и е изворът или сборът от най-висшите стремежи и най-чистите усети на сърцето и най-сетне първичната памет ни дава спомените за миналите наши съществувания и ни позволява да завладяваме единството на нашата индивидуална природа и да обединяваме в една завършена Синтеза (
цялост
) всички моменти на нашия живот, пръснати в протяжението на времената" казва А. Пикте.
деградацията на монадата е абсолютна действителност; но щом като душата и особено индивидуалността е изложена на погиване, то тя също така може по обратен път да се въздигне и с триумф да излезе из бездната на Абред. И три са победите, които спомагат на душата, за да излезе и се спаси от този кръг на гибелта. Тези три сили са изразени в триадата „знание (мъдрост), любов и морална енергия". Чрез тези три Сили или Могъщества душата може да навлезе в онзи лъчезарен кръг, наречен Гвинфид, където тя изново намира тези три дарби, що е притежавала преди падането си и тези дарби са: първичният гений, първичната любов и първичната памет. Едва в тоз кръг Гвинфид, човек намира трите висши същности на блаженството: отсъствие на злото, отсъствие на нуждите и отсъствие на смъртта.
„Първичният гений на душата, наречена у Бардите Авен, представя висшия разум у всяко същество; първичната любов и е изворът или сборът от най-висшите стремежи и най-чистите усети на сърцето и най-сетне първичната памет ни дава спомените за миналите наши съществувания и ни позволява да завладяваме единството на нашата индивидуална природа и да обединяваме в една завършена Синтеза (
цялост
) всички моменти на нашия живот, пръснати в протяжението на времената" казва А. Пикте.
Навлязъл в благодатния кръг на Гвинфид, човек намира там следните три пълноти: съчувствие или споделяне на всички качества в тяхното принципиално съвършенство; притежаване на един гений на превъзходство и заживяване в една любов към всички същества с една неизтощима енергия. Полезността или ценността в живота се определя от следната триада: „Три са нещата, които не ще имат край, поради неизтощаващото се тяхно могъщество - това са: формата, качеството и ценността на съществуването. Защото освободени от всякаква злина, тези три неща придобиват една вековечна трайност всред разнообразието на доброто и красотата на този кръг Гвинфид. Ние сме тук в съвършена аналогия с Нирваната у индусите; и действително, еволюцията продължава без прекъсване, както тази на Dhyans-Chohan-ите в истинската езотерична традиция на Индия. Друидическата доктрина не допуща сливането на духовете с Божеството - нещо, което е един вид материалистичен пантеизм.
към текста >>
20.
Екзотеризъм и езотеризъм - Буржа
 
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Чрез собствената си жестокост - също и в минали времена - вие сте създавали мисли от свръхетерна материя, които в своята
цялост
засилват ужасната наклонност на експериментатора.
Всички постъпки имат обратно действие - това е закон. Те са причинили много мъки чрез своята чудовищност. Това трябва да се изравни - за да се научат чрез мъки да пазят и да защищават всичко живо. Смилете се над тях! Но не се скривайте зад вашата отговорност, защото вие сами сте помагали и помагате още, - да насърчавате вивисекторите в техните безчовечни дела.
Чрез собствената си жестокост - също и в минали времена - вие сте създавали мисли от свръхетерна материя, които в своята
цялост
засилват ужасната наклонност на експериментатора.
Освен това, чрез вашето съгласие или чрез хладнокръвно възражение или чрез равнодушие сте виновници в тази важна работа. Одобрявате ли вие вивисекцията, защото погрешно вярвате, че тя може да лекува? Размислете: скръб и немощ са следствие от нарушение на закона и не могат да бъдат преодолени от нови нарушения на законите. Комическият закон на Любовта и правдата не може да се заобикаля. Може би да вярвате, че вивисекцията помага за продължение било на вашия, било на живота на вашите ближни.
към текста >>
21.
Звездните влияния върху земните вещества
 
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Тези три книги [1] се взаимно допълват, но и всяка сама за себе си представя много
цялостен
и завършен принос към новата насока на мислене за пресъздаване на живота.
Днешното реалистично учение за развитието не е вече задоволително за модерното мислене, затова трябва да се замести с едно учение за вътрешното значение на формите. Така в чудесна архитектура се съединява една мощна световна картина, би могло да се каже, световна картина на днешния искрено търсещ и изследващ човек, който слага една единна връзка между рационалното и интуитивното природно схващане. Даже сам пише: „Може да се мисли и да се пише за човешкия живот; не за един абстрактен човек, който, като такъв. никак и не съществува, но както е всъщност и както е в моето представление - естествено - историческите обекти вървят тясно свързани ръка за ръка с митичните възгледи. Моят поглед лежи в непосредственото отражение на вътрешния и външен живот, напълно освободен от абстрактни понятия и можещ да се изнесе само в живуща картина".
Тези три книги [1] се взаимно допълват, но и всяка сама за себе си представя много
цялостен
и завършен принос към новата насока на мислене за пресъздаване на живота.
Те съставляват толкова по-голям интерес тъкмо затова, защото са писани от човек, който седи на ръководещо място в позитивната наука днес и който се явява като революционер за нея. Е. К. Берлин, декември 28 г. ------------------------------------------------ [1] Книгите могат да се доставят чрез окуртната книжарница „Jnveha” в Берлин: Okkulte Buchhandlung, „Jnveha”, Berlin –W 62 – Kleistrasse 6.
към текста >>
22.
СТРОЕЖЪТ НА ЧОВЕКА СПОРЕД КАБАЛИСТИТЕ - АЛБЕРТ КАЛЕВ
 
Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Най-симпатичното в това движение „Trait-d Union", както и самото име показва, е връзката на новите идеи – тука ние намираме обединени в едно
цялостно
движение обосновано научно от техния водител Demarkette – идеите за въздържание, вегетарианство, природосъобразен живот, пацифизъм, ново възпитание, есперанто.
Близо до Париж те имат лятна колония, където всред природата живеят на палатки, приучвайки се към естествени условия на братския живот. В самия град те имат няколко вегетариански гостилници. Аз посетих гостилница „Питагор", където имах и сказка за България и новите реформени движения. Понеже между тях имаше група есперантисти – моята задача бе по-лесна. Аз още един път се убедих, че Есперанто е незаменим като средство лесно и достъпно за всички – за общение с всички народи и за опознаване с новите движения.
Най-симпатичното в това движение „Trait-d Union", както и самото име показва, е връзката на новите идеи – тука ние намираме обединени в едно
цялостно
движение обосновано научно от техния водител Demarkette – идеите за въздържание, вегетарианство, природосъобразен живот, пацифизъм, ново възпитание, есперанто.
Всичко това е колкото разумно, толкова и наложително. Обаче в другите страни, напр. Англия, Германия и пр., аз видех че съществуват отделни съюзи за борба с алкохолизма, с никотинизма, с месоядието, с войната и пр. Мен ми се струва, че с общи усилия – обединени – на религиозна, научна и философска основа – всички тия движения трябва да се слеят в една мощна, буйна река – в същност те се допълват и подпомагат и затова заедно те могат да представляват голяма сила. Новата култура ще бъде култура на синтеза, на обединенията, на хармонията.
към текста >>
23.
МИСИЯТА НА БОГОМИЛСТВОТО
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
А този начин се крие в сравнителното изучаване на нещата, сиреч в тяхната
цялост
, в тяхната жизнена основа.
Д-р Ели Рафаилова УВОД В СРАВНИТЕЛНАТА ХАРАКТЕРОЛОГИЯ Следващите редове са резултат от това, което съм чел, слушал и наблюдавал по тия въпроси в течение на повече от дванадесет години. Всичко това съм се стремил да го възприема по начин, който да гарантира на човека максимум истина.
А този начин се крие в сравнителното изучаване на нещата, сиреч в тяхната
цялост
, в тяхната жизнена основа.
До каква степен е постигнато това, ще покаже тази и редицата статии, които ще следват в другите броеве на списанието. За съвременния културен човек няма никакво съмнение, че лицето с всичките преживявания, които се изразяват по него. е едно огледало на вътрешния живот на човека. Също никакво съмнение няма, че почеркът - не само това, което се пише, но и самият начин на писане, е живо огледало на душевното състояние на човека. По походката и държането на човека се съди също за него.
към текста >>
Сравнителната характерология, прочее, трябва да ни изнесе в своята съвкупност чрез изучаване на проявите и трайните следи по тялото на човека, а също и ония, които оставя човек като дело на своята ръка,
цялостният
душевен образ, изразен в минало, настояще и бъдеще.
Причината за това е без съмнение обстоятелството, че данните на френологията, хирологията и астрологията не можем да ги проверим като спонтанна проява на човешкия образ. При това те са основата, върху която се свеждат всички характерологични изследвания. Изразът, - лицевият, или телесният израз на една характерна черта ще има извънредно много отблясъци в зависимост от различните хора, които ще проявяват съответната черта. А това се дължи на онази основна кройка и канава, която въпреки че почива на общи закони, си има своята индивидуална особеност. Типовите особености ни ги изяснява систематичната страна на гореспоменатите науки.
Сравнителната характерология, прочее, трябва да ни изнесе в своята съвкупност чрез изучаване на проявите и трайните следи по тялото на човека, а също и ония, които оставя човек като дело на своята ръка,
цялостният
душевен образ, изразен в минало, настояще и бъдеще.
Дадени форми, трябва да се схванат не само като израз на вътрешното естество на човека, но и като резултат на средата и средствата с които работи. Така процесът на разбирането се усложнява, но затова пък истинността е най-голяма. По този начин за характеролога се открива не само света на един човек, но и на всичко това, което го обкръжава и което без съмнение му въздействува. Качествата на един човек са основни т.е. всяко същество има в зародиш всичко, което има целия останал подобен нему свят - той е един онтоген, един малък концентриран свят.
към текста >>
24.
СИНИТЕ ОЧИ - GEORG NFRDMANN
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Цялостна
или прекъсната.
Първо – дали ръката има много линии или малко. Второ – дълбоки ли са (врязани) или плитки (леко очертани), трето - широки или тънки, четвърто – бледни ли са или цветни. При разглеждането на всяка линия трябва да се забележи дали линията е дълга или къса, дълбока или плитка, широка или тънка, бледна или цветна, ясна или мътна. Прости или двойни. Правилни или извити.
Цялостна
или прекъсната.
Всички тия особености на линиите имат голямо значение и разкриват всяка поотделно по една специфична страна от човешкото същество. Едни имат повече отношения към мускулната система, други към стомашната, дихателната, нервната и т.н. Извън всичко това, има още една подробност много важна, на която трябва да се обърне внимание. Тази особеност е малко по-трудна за констатиране и подразбира човек с развити психически дарби. Ето в какво се състои тя.
към текста >>
25.
МАГИЧЕСКОТО ЗНАЧЕНИЕ НА ГЛАДУВАНЕТО - МИХАЙЛ
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Всеки да бъде на своето място – това се взима за един лечебен метод, лечебно помагало за поддържане
цялостен
живота в организма, без никакви заболявания без причина.
При заболяване на организма тя посочва три различни начини за лекуване, съответни на трите цвята очи. Преди всичко тя посочва нормалното място за живеене на всеки отделен цвят очи, от спазването на което следва вече лечебното действие или въздействие у заболелия организъм. Нормалното място за хора със сини очи, това е височината, самотата и мисълта; нормалното място за хора с кафяви очи, това е обществото, хората, хубавите и добри чувства и услужвания – помощ на всичко живо за подпомагане на здравето, външно или вътрешно, материално или идейно. За хора със сиви очи тя посочва полето, равнината и спокойствието, равномерно разпределена работа и вътрешен мир. Това е общият ритъм или темп за хора със съответни цветове на ириса.
Всеки да бъде на своето място – това се взима за един лечебен метод, лечебно помагало за поддържане
цялостен
живота в организма, без никакви заболявания без причина.
Новата наука, новата медицина, която се грижи повече да запази здравето на човека, отколкото да лекува болестите, посочва ред още средства за лекуване и поддържане здравия живот на организма. Лечението няма нищо общо с безсмъртието на човека на земята. Човек може малко да живее, но здраво да живее! Водата ще мине своя път. Тя ще мине много и разни граници, разни състояния на прояви, но пак ще се върне там, отдето е дошла.
към текста >>
26.
L'INFLUENCE DE L'ENERGIE SOLAIRE-SUITE
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Седемте поеми – Блата, Град, Море, Облаци, Подземен свят, Небеса, Земя, заедно с Пролога и Пробуждане – представят в своята
цялост
един жизнен цикъл.
Това е една мистично-философска поема в седем видения от известния български поет Ем. П. Димитров. Един къс от тази поема е поместен от ръкопис в първата книга от настоящата годишнина на Житно Зърно. Прави отрадно впечатление, че именитият поет е почнал да гледа на света и живота от едно друго много по-високо гледище, където нещата се пречупват през призмата на едно интуитивно долавяне на истината. Неговите видения отразяват висотата на онова място, където той застава.
Седемте поеми – Блата, Град, Море, Облаци, Подземен свят, Небеса, Земя, заедно с Пролога и Пробуждане – представят в своята
цялост
един жизнен цикъл.
Ем. П. Димитров минава от „блатата" на живота до „Небеса" през всички видими сфери, където човешкият род гради това, което нарича „живот" Накрая той вижда нова земя, нов свят, нови хора. И нова светлина и плам, и нов живот лъха от всичко. Той сам узрява за тоя нов свят: „Ти приеми и мойта жертва скъпа, Че аз съм клас за жетвата узрял." .......................................................... „Видях на Красотата царство ново." Книгата на Ем. П. Димитров препоръчваме на всички, които вървят по пътя на себевглъбяването.
към текста >>
27.
НЯКОЛКО ДУМИ ВЪРХУ ТУРИЗМА - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Бог, Живот, Истина представят нещо
цялостно
.
В този вечен принцип ние намираме Доброто. Животът е добър, защото прониква навсякъде. В този случай злото от никого не може да се предпочете, защото то съкращава живота. Това е Истината. Няма и смърт, защото Бог прониква всичко и не може да става Прекъсване.
Бог, Живот, Истина представят нещо
цялостно
.
Усетът, че сме добили живота, това е истината, това е доброто. Дето се явяват Бог, Живот и Добро, там смърт няма, няма и лекуване, било с разни хапове, церове, билки, или треви, било с ножове и губерки; там няма съжаление, няма отчаяние, няма смущение и тем подобни. Здравето иде в живота като естествена последица, когато човек свърже тези три мощни начала в себе си. За да закрепне материята, човек трябва да приеме силата на духа в себе си. И Eleve казва : „Здравето в човека иде чрез силата на тихия глас.” А това се постига със слушане на Божественото, с даване ухо към Него.
към текста >>
28.
НЕЩО ОТ МНЕНИЯТА ЗА СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА АТЛАНТИДА-Д-Р К.
 
Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Желал бих, обаче, да подчертая специално, че както и при другите случаи, така също и тук, не трябва да се дава решаваща тежест на отделни знаци, а винаги трябва да се дирят допълнителни белези, които могат да засилят или отслабят някои неща, за да се получи всякога една сигурна
цялостна
картина за случая.
Практиката показва, че много от лицата, чиито ръце имат тая линия, и на които аз дадох обяснения въз основа на това, потвърдиха последните и действително признаха, че именно тук се корени произходът на техните психични разстройства и пречки. Надлъжните линии върху хълма на Венера, които вървят лъчевидно по неговото продължение към линията на живота, показват еротичния живот, чувствата и инстинктите, докато напречните спрямо тях отиващите, следователно минаващи паралелно на линията на живота линии, представляват пречките, поставени от етични съображения или пък вследствие на външни условия. На друго място аз съм изложил метафизичните зависимости (виж: „Charakterologische Tatsachen und deren Merkmale” и „Yogaschulung fur westliche Verhaltnisse”), поради което няма да ги повтарям пак тук. Аз бих желал да избегна продължението на настоящата глава, тъй като значенията на отделните линии и белези са описани достатъчно изчерпателно в моя учебник „Научна Хирология” („Wissen-schaftliche Handlesekunst”), какго и на други места в моята „Медицинска диагностика по ръката и ноктите” („Medizinische Hand und Nagel-Diagnostik”). Аз исках да дам тук само указания за разпознаване на психичните разстройства по ръцете, за да приведа доказателството, че ръката представлява наистина най-реалната база за психоанализата.
Желал бих, обаче, да подчертая специално, че както и при другите случаи, така също и тук, не трябва да се дава решаваща тежест на отделни знаци, а винаги трябва да се дирят допълнителни белези, които могат да засилят или отслабят някои неща, за да се получи всякога една сигурна
цялостна
картина за случая.
Винаги е важна комбинацията на отделните белези и крайният резултат. Би могло да се пише по-специално и върху тоя клон на хирософията. От немски: П. Манов _____________________________________________________________________ *) Психоанализата дойде внезапно на „на мода" и Фройд нарекоха неин откривател, макар че на всеки характеролог и психолог психоанализата беше вече дълго време преди това позната, макар и не под това специално име. Прочее, Фройд не е откривателят, нито творецът.
към текста >>
29.
СИМПАТИЯ И КОРЕЛАЦИЯ - ЕЛИ
 
Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Ще се яви геният, който ще състави
цялостна
завършена картина за света и ще посочи общия, великия център, средището на всичко, за да се възцари великия монизъм - единството, което е най-високият идеал както на философията, така и на всяка наука.
Мислителят дроби със своя разум и с върха на своята писалка. Но за окото на по-внимателния наблюдател е жива, неотложна и неотменна потребата от ума на новия синтетичен човек. Идващата цивилизация след тая, която си залязва, ще е цивилизация на синтетичния разум. Един нов разум ще облъхне сегашните хора и идващите след тях. - Разум, който ще обединява и ще сглобява в едно разпокъсаното.
Ще се яви геният, който ще състави
цялостна
завършена картина за света и ще посочи общия, великия център, средището на всичко, за да се възцари великия монизъм - единството, което е най-високият идеал както на философията, така и на всяка наука.
В строежа на това единство ще се протегнат невидимите златни нишки, които държат в едно стройно цяло разпокъсаните на вид сега неща. Такива нишки ще се метнат между умовете и сърцата на хората. Ние понякога негодуваме срещу тоя стремглав подем и напредък на техниката, която в нашата епоха има за най-върховна задача съобщенията. Тая техника - тоя стремеж да се опаше земята с железни пътища, да се завладее океана на водата и тоя на въздуха, тоя хаос от литнали електрични вълни, не е нищо друго, освен белег, предвестник на това идващо синтетично време. Едното ще победи над многото, защото множеството ще стане едно.
към текста >>
30.
НОВИ ПЪТИЩА ПРИ ОТГЛЕЖДАНЕ НА РАСТЕНИЯТА - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Биват ли, обаче, пръстите много остри и ръцете в своята
цялост
много тънки, това трябва да послужи като предпазител за всеки, който би искал да се доближи до тях.
Ъглести (четвъртити) пръсти при голям палец показват мъжки качества; притежателката на такива пръсти е леко тиранична към деца и служещи, при това тесногръда, непристъпна, кокетна и изкуствена, особено когато ръката е много твърда. Жени със силно развита повърхност на ръката, конически пръсти и малък палец са силно възприемчиви за езика на огнената любов, те следват по-малко здравия разсъдък, отколкото словесното убеждение и направеното впечатление. Малки, гладки, изящни ръце с добре отбелязани стави (възли) и хубав цвят, сведочат за тънък усет и жизненост. „Любовта с тях", казва един английски автор, „трябва да бъде весела (жизнерадостна), понеже радостта е тяхна основна същност.“ Нежни, гладко заострени пръсти с малък палец, тясна еластична повърхнина на ръката, са израз повече на господството на сърцето, отколкото на духа или на разсъдъка. Те не се грижат за твърдата (тежката) действителност на живота и присъщите им задължения.
Биват ли, обаче, пръстите много остри и ръцете в своята
цялост
много тънки, това трябва да послужи като предпазител за всеки, който би искал да се доближи до тях.
Тези ръце таят в себе си едно безсърдечно чувство, което желае само себе си и вследствие на дълбок егоизъм никога не жертва себе си, но винаги другите. Рядко се среща у жените елементарната ръка. Любов и майчинство, които са истинските обязаности на жената, са области, представящи една известна степен на развитие. Тъкмо тук се показва особено ясно вътрешната връзка между функция и форма. Винаги ще бъде подчинен мъжът с една елементарна ръка, на жена си, която изпълнява своето определение, чийто знак носи на своите ръце.
към текста >>
31.
Пътят на постиженията - Г. С .Г.
 
Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
И така, синтетичния ум и синтетичния дух е, който сбира в едно житейската опитност и дава
цялостна
концепция и мироглед.
За това във всички религии е затворена истината. Тя трябва да се прозре, а не само външно и автоматично да се изповядва. Религиозното изповедание без проникване на същината, на скритата истина е едно смешно зрелище, а при това и опасно, защото в света със ставали страшни престъпления в името на верските различия. И за света е по-благодатно да няма никакви религии, щом като в тях не се търси синтетичната мъдрост на всички времена и народи. Ние вярваме, че съвременния повик и борба против религията е тъкмо израз срещу онова измислено кръвожадно божество, откъснато от живия ритмичен пулс на природата, в името на което земята е превърната на плачевна гробница.
И така, синтетичния ум и синтетичния дух е, който сбира в едно житейската опитност и дава
цялостна
концепция и мироглед.
Схващането на природата като нещо механично пречи за доближаване към нейното единство. Тогава ние ще се ограничим само в определени тесни рамки на явленията и ще прокудим духа на общото. Разбира се, ще бъде много неестествено да отречем специализирането, както в науката, така и в другите клонове на човешката деятелност, защото всеки трябва да има своя специалност, но при стесняване в рамките на специалността, никога не трябва да се изпуща из внимание общото. Ние вече споменахме, че нашия век е век на раздробяването. В това, разбира се, има много положителни неща, има ценни придобивки, но крайно време е синтетичния ум на новото човечество да сглоби тия нови факти, да облече в плът тия сухи, костеливи и механични данни.
към текста >>
32.
Влияние на електричеството върху човешкия организъм – В.
 
Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Хора на
цялостното
схващане, на ансамбъла, на синтезата.
Хората с малките ръце представляват малка земя, малки пространства, но повече обработени и понеже мястото е малко, те мислят, как да имат повече. От малкото да направят голямо. Стремеж да обхванат цялото. те не се спират на подробности. Такъв човек е с големи планове и проекти.
Хора на
цялостното
схващане, на ансамбъла, на синтезата.
Те отиват до основата на нещата. Голямата ръка има по-обективен ум, по конкретен и аналитичен. Малката - по-субективен, абстрактен и синтетичен. Хора с големи ръце се срещат повече в областта на науката, индустрията, приложните изкуства. Хора с малки ръце се срещат в областта на литературата, философията, теоретичните науки.
към текста >>
33.
ФИЗИОГНОМИЧНАТА КАРТИНА
 
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
То съществува някъде си
цялостно
и съвършено, а само се пречупва и отразява през специално надарени личности и слиза до съзнанието на масата във формата на това, което обикновено наричаме изкуство.
Когато вдъхновеният творец, изпадналият в творчески екстаз артист, се озове в този чуден и приказен свят на светлина, хармония и радост, той се изпълва с чувства, усети и идеи, които са чужди на обикновените хора, които и сам той не е имал, преди да бъде осенен от творческото вдъхновение. Потопен в тая нова среда, той блаженствува. Тогава той не мисли нито за рими, нито за бои, нито за тонове: той живее това ново положение. Но когато пожелае да направи копие на това, което е преживял, на това, което е видял и изпитал, за да го сподели със своите близки и околни, той си избира вече средствата; ако е художник, той взема четката и боите, поетът търси и съчетава звучни думи и чрез тях буди красиви образи, а музикантът комбинира тоновете, за да ни даде макар и бледа сянка на оная дивна хармония, която цари във висшите сфери. Изкуството не се твори от човека.
То съществува някъде си
цялостно
и съвършено, а само се пречупва и отразява през специално надарени личности и слиза до съзнанието на масата във формата на това, което обикновено наричаме изкуство.
То си е от край време съвършено и, когато се говори за история или еволюция на изкуството, трябва да разбираме по--скоро история и еволюция на средствата за израз, то е развитие и история на творческия процес, който се изменя според развоя на специалните дарби и според изменението на моралния уровен в отделните личности, които превеждат изкуството от неговата родина върху нашата земя. В това царство на изкуството всичко е красота, хармония и музика и в него не току тъй може да се влезе. Но достатъчно е да проникнеш в него един път само за няколко мига и ти ще имаш дълго време стимул за работа. Повече от „жреците" в храма на изкуството са прониквали истински един или два пъти през живота си в това дивно царство и цялото им творчество отпосле, колкото и да е обилно то, е изградено върху спомена за тия няколко кратки, но интензивно изживени мига. А не са малко и ония негови служители, които обикалят около това царство, без да могат да проникнат в него, поради това, че им липсват необходимите душевни качества.
към текста >>
34.
ДУШАТА НА НАШЕТО ВРЕМЕ - Д-Р ЕЛ.Р. КОЕН
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
ЖИВОТ ЗА ЦЯЛОТО ЗАКОН ЗА СОЦИАЛИЗИРАНЕ НА ОБЩИТЕ БЛАГА Съвременните хора разглеждат живота не в неговата
цялост
, а откъслечно.
ЖИВОТ ЗА ЦЯЛОТО ЗАКОН ЗА СОЦИАЛИЗИРАНЕ НА ОБЩИТЕ БЛАГА Съвременните хора разглеждат живота не в неговата
цялост
, а откъслечно.
Те го разглеждат не исторически като космичен развой, а в неговите отделни моменти. Те са се ограничили в тесните рамки на индивидуалния живот, живота на частите и търсят в него върховния смисъл на всяко съществувание. Затова отделните личности, макар и по силата на един органически закон да са групирани в семейства, общества, все имат стремеж да се затворят в черупката на своята личност. Но тъй като напълно личен и самозадоволяващ се живот в Природата е абсолютно невъзможен, отделните индивиди се обединяват в общества, като образуват нови по-големи единици, които - следвайки егоистичния принцип - отново се затварят в сферата на своите частични интереси. Така продължават хората да се делят и обособяват в отделни общества, в отделни националности, в отделни религии, като преминават от формите на личния към формите на колективния егоизъм.
към текста >>
35.
ВЕСТИ И КНИГОПИС
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Твърде трудно е да се изживее изцяло и чисто този вид религиозност от този, който не чувствува нищо, понеже в нея няма никаква идея за Бог подобен на човка." При тази космическа религиозност „индивидуалното съществувание” създава у човека впечатлението на един затвор и той иска да живее притежавайки пълнотата на всичко съществуващо, във всичката му
цялост
и дълбок смисъл.
Разрешението им в един или други смисъл дават цяла световна и епохална насока в развитието на човечеството. Айнщайн разделя религията на три вида: Първом - религията на страха, у примитивните народи и хора. Второ - религията на моралните и социалните чувства, каквито са всички религии на днешното време. във всичките тези религии има нещо общо, то е антропоморфната (човекоподобната) представа за Бога. „Има един трети вид религия, която аз наричам космическа религиозност.
Твърде трудно е да се изживее изцяло и чисто този вид религиозност от този, който не чувствува нищо, понеже в нея няма никаква идея за Бог подобен на човка." При тази космическа религиозност „индивидуалното съществувание” създава у човека впечатлението на един затвор и той иска да живее притежавайки пълнотата на всичко съществуващо, във всичката му
цялост
и дълбок смисъл.
Религиозните гении от всички времена са били белязани от тази космична религиозност, която не познава нито догми, нито Бог, подобен на човка. При тази религиозност не може да съществува никаква черква, чието основно учение да би почивало върху космическата религиозност. Аз считам, че за събуждане и за живото поддържане на тази религиозност у хората най-голяма роля пада на истинската наука и изкуство. Космическата религиозност е най-мощния и най-благородния извод на научните издирвания. Само космическата религиозност е в сила да събуди в човка вътрешни сили и истински качества на вярност, самопожертвувателност и пр.
към текста >>
36.
ЗА СМИСЪЛА НА ЧОВЕШКИЯ ЖИВОТ - ЕЛИ
 
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Дали онова, което те изнасят като „природни закони" е меродавно за Живата Природа в нейната
цялост
?
Те не признават съществуването на други по-разумни, по-интелигентни същества от тях, които работят в невидимите и недостъпни за нашите сетива сфери на вселената. Те не искат да допуснат един обективен ред в чувствения и умствен светове, които нам са само субективно дадени. Оттам и погрешният възглед, че хората са еднички фактори в живота, че те имат правото и свободата да разполагат както искат с благата на природата, която за тях не е нищо друго, освен един бездушен механизъм, управляван от слепи механични закони. Но дали този най-популярен днес възглед за природата е наистина прав? Дали природата е такава, каквато я схващат съвременните учени?
Дали онова, което те изнасят като „природни закони" е меродавно за Живата Природа в нейната
цялост
?
Достатъчно е да си спомним, че съвременните хора боравят в едно малко сечение от физическия свят, че те още не са пристъпили да изучават обективно другите две велики области на Живата Природа - астралната и умствената, за които бе дума в началото, за да схванем, доколко съвременните разбирания за света са меродавни въобще. Разбира се, има неща, които са верни, защото са почерпени от опити и те са с онази незиблема основа, на която се гради човешкият живот. Изобщо би могло да се каже, че разбиранията на човека са прави дотолкова, доколкото се простира неговият опит. Вън от своя опит, човек не може да разрешава въпросите на живота. Ето защо, хората днес трябва да се освободят от своите тесногръди, едностранчиви възгледи за природата, ако искат да се отърват от ненужни страдания.
към текста >>
37.
ПАНЕВРИТМИЯТА - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Учените хора считат, че животът е вечна или невечна (в по-ограничен смисъл) метаморфоза на протоплазмата на клетките в организмите; други считат, че животът е сбор от проявите на отделните индивиди и на хората, обществата в своята
цялост
.
- Защото в края на краищата всички хора умират и от тяхното лично дело не остава нищо. Или ще кажат, всеки един човек тика със своето дело самия живот напред, така светът се развива и еволюира. Може би нищо не би могло да се възрази на това, но всеки мислещ чувствува и вижда, че едно подобно развитие е безсмислено, защото няма цел, а еволюция без цел, без целесъобразност, не е еволюция. Въпросът се поставя малко по-широко - има ли смисъл животът въобще? Що е живот, трудно е да се отговори.
Учените хора считат, че животът е вечна или невечна (в по-ограничен смисъл) метаморфоза на протоплазмата на клетките в организмите; други считат, че животът е сбор от проявите на отделните индивиди и на хората, обществата в своята
цялост
.
Ала всички тези схващания са все механистични схващания, които спират на задънена улица. Виталистичното и Неовиталистичното течение в науката не схващат така въпроса за живота. Според тези учения счита се, че животът е нещо повече от материята, от механизма, в който се проявява. И наистина, неизмерима е разликата между една машина и живия организъм. Фактът, че ако една машина се повреди малко престава да функционира, а един жив организъм, ако се нарани, раната зараства сама и всичко тръгва в ред както и преди, говори много красноречиво в полза на Витализма (респ.
към текста >>
38.
ЕВОЛЮЦИЯТА ПО ФОРМАТА НА НОСА - ПО КАРЛ ХУТЕР
 
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
В резултат на това, днес всяко живо същество, и по-специално човекът, се схваща като биологична
цялост
, образувана от телесните му и душевни черти, които се намират помежду си във физиогномично съответствие.
За съвпадението на Хутеровата и Д-р Кречмеровата тиположка класификация аз вече пътем споменах в миналия брой на Ж. 3. (вж. статията „Два натюрела"). Преди да пристъпя към описание на третия основен натюрел - усетен или чувствителен („шизотимния" конституционален тип на Д-р Кречмер), счетох за нужно да направя тоя кратък предговор, за да подчертая първо, че днес - след придобивките на биологията, психологията на подсъзнателното, психо-патологията - идеята за физиогномичното си е вече проправила доволно сигурен път в науката. Дори философи като Шпенглер въздигат физиогномиката в метод за културно-историческо изследване.
В резултат на това, днес всяко живо същество, и по-специално човекът, се схваща като биологична
цялост
, образувана от телесните му и душевни черти, които се намират помежду си във физиогномично съответствие.
Искам да подчертая, второ, че много от съчиненията по характерология, като изтъкнатите по-горе на Карус и Хутер - за да не поменавам други френски, английски и американски автори - по богатство и вярност на наблюденията, по дълбочина на схващанията, по системност и координация, далеч превъзхождат някои съчинения на съвременни учени, предимно расови изследователи, в които имаме често пъти само едно голо и схематично описание, подобно на онова, което срещаме в много популярни съчинения по хиромантия, физиогномика и пр. в съвременната окултна литература. Така например в днешната расова наука, подтикната в своето развитие от една страна от евгениката, а от друга - от политически доктрини, напоследък като че ли е добило официално признание разпределението на 6 подраси, на които се разпадат, според проф. Д-р Хайс Гюнтер и проф. Д-р Егон фон Айкщед, европейските народности от бялата раса.
към текста >>
Тогава ще изпъкнат по-ярко и особеностите на хармоничния натюрел, характеризиращ
цялостно
развития човешки тип с неговата многостранност и хармония. Г.
Изобщо може да се каже, че хората на чувствителния натюрел са напоени с нервна сила, която определя характера и областта на тяхната дейност: художествено-научна, философска и етична. Те са ония творчески натури в областта на изкуство, наука, философия, религия, които създават духовните ценности. Тям често им липсва физическа, борческа сила за прокарване на своите идеи и открития, особено на чистите типове от тоя натюрел, които все пак проявяват известна едностранчивост. Едностранчивостта на трите натюрела се премахва едва у хармоничния натюрел, който съединява качествата и на трите, без техните недостатъци. Аз го наричам биологична основа на идеалния слънчев тип, който ще разгледам при друг случай.
Тогава ще изпъкнат по-ярко и особеностите на хармоничния натюрел, характеризиращ
цялостно
развития човешки тип с неговата многостранност и хармония. Г.
към текста >>
39.
РЪЦЕТЕ НА РУЗВЕЛТ И ДЖОН РОКФЕЛЕР
 
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
И ние ще видим, че физиогномията е универсална наука, която чрез своите данни и факти изнася първом характера на отделния човек, а после в своята
цялост
на дадени родствени общества и народи.
Хората с подобни носове биват недоверчиви в началото, те обмислят дълго, но когато се захванат на работа, изкарват я успешно и докрай. В своята недоверчивост подобни хора са големи песимисти и егоцентрици. За тях в центъра на вселената стоят самите те и следователно, всичко трябва да бъде за тях. Дадените 10 типа носове не се срещат само у отделни народи. Ще ги срещнем навсякъде, всред всички нации.
И ние ще видим, че физиогномията е универсална наука, която чрез своите данни и факти изнася първом характера на отделния човек, а после в своята
цялост
на дадени родствени общества и народи.
Ако искаме да разберем, обаче, това което природата е създала и вложила в хората, трябва да държим сметка, че тя е създала отделно отделния човек. Във всеки отделен човек ще трябва да дирим това скрито и особено негово, зад формите на лицето, главата и тялото му. От немски Д-р Е. К.
към текста >>
40.
ВЕГЕТАРИАНСТВОТО ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Думата истински хора подразбира правилното развитие на човека, взето в своята
цялост
.
Престъпниците, това са дори и обикновените хора и всевъзможните гении и даровитости в дадени специалности. Те са, следователно, болшинството от хората. А тях ги раждат майки и бащи. те ги възпитават, те ги възрастват. Дават ли те с всичкото това дело онази правилна насока, по която може да се създадат истински хора на земята?
Думата истински хора подразбира правилното развитие на човека, взето в своята
цялост
.
Когато се погледне на частичната проява и развитие на човека и хората тогава нещата биват относителни; за нас истинския човек е по един прав път на своето развитие и всеки момент той е господар на положението - в неговото развитие има една върховна цел - един съвършен тип човек. Рядко в целокупната история на човечеството биха могли да се срещнат истински майки и бащи. които да изпълнят своята роля в горе начертания смисъл. Рядко майка и баща са подтиквали развитието на своите деца в една правилна насока. Прочее, не педагогиката е целта на настоящата статия.
към текста >>
41.
ТЕМПЕРАМЕНТИ - Г.
 
Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
С него, с витализма, на науката, като
цялост
се възвръща загубената интегралност, загубения по-пълен път за установяване на истината - интегралната истина за живота, за насоките на мисълта и творчеството.
Трябва, обаче, да установим, че самото откриване на радия от мадам Кюри от уранови руди е напълно случайно нещо. Примери от този род съществуват извънредно много. Негли те са най-многото в развитието на съвременната наука. Всички открития, научни истини и факти са резултат на упорен труд, на системни изучвания в дадена насока, Ала никога досега в модерно време, не са били резултат на една определена цел, към която да се е вървяло. Едва в ново време витализмът поставя една цел, към която са насочени всичките усилия на научното издирване.
С него, с витализма, на науката, като
цялост
се възвръща загубената интегралност, загубения по-пълен път за установяване на истината - интегралната истина за живота, за насоките на мисълта и творчеството.
В туй отношение ние виждаме какъв голям подем съществува у много по-углъбени хора на науката. Този подем за углъбяване, за разширяване и извисяване на кръгозора е подет независимо както от учени, така и от писатели и философи. Ще споменем само за делото на двама, различни първоначално по кръга на работа, а сега независимо един от друг напълно сходни по единство на своите изводи. Те са големият писател Морис Метерлинк и големият учен Едгард Даке. В душата на Метерлинк е внедрена углъбената мисъл.
към текста >>
42.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ - УЧЕНИКЪТ
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Вгледайте се малко в израза и чертите на лицето, както и
цялостната
хармония на ръката и вие ще се опиете от разположението на духа на Мария Йерица.
Кръгът на аполоновия хълм Renald го дава като белег на голяма слава, която се постига приживе. Този знак съпътства винаги ръката на човек, който приживе трябва да вкуси от унеса на дълга и трайна слава. Нашите читатели ще си попълнят значението на този знак и от хубавата и дълга линия на съдбата, на Сатурн в ръката на Йерица. Има хора за които голямата слава е угнетение на духа. За типове като Йерица, славата се явява като балсам за душата и тялото.
Вгледайте се малко в израза и чертите на лицето, както и
цялостната
хармония на ръката и вие ще се опиете от разположението на духа на Мария Йерица.
Ръката на Марлена Дитрих Марлена Дитрих е чаровен образ, темпераментен, пленителен, магнетичен. Когато играе на сцената тя живее, затуй тя е пленителна. Но тя пленява най-вече със своите очи, с магнетизма на очите. Като характерен белег на това качество на очите й се сочи ъгълът, с който почва линията на сърцето на юпитеровия хълм. Животът на Марлена Дитрих върви под знака на благоприятното действие на Сатурн и на Аполон.
към текста >>
43.
ДВА СВЯТА - Г.
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Защото днес на земята няма условия за една
цялостна
проява на истински великия човек.
Има само представители на великите човеци. Всички ония, които хората наричат велики люде - поети, писатели, музиканти, учени, обществени дейци - са само частични прояви на великите човеци, техни временни представители. И наистина, какво представя един велик музикант на земята, като Бетховен например, в сравнение с ония велики, първоначални творци на мировата музика? Той е едва невръстно дете, което още лепети, което тепърва се учи да говори на езика на музиката. Така е и в всички други области от духовния живот на земното човечество.
Защото днес на земята няма условия за една
цялостна
проява на истински великия човек.
И да слезе, той не може напълно да се прояви. Нима Христос, който беше истински велик човек, можа да се прояви между хората на земята? Не, той не можа да прояви дори и хилядна част от онова, което всъщност беше, от любовта и мъдростта, които той носеше в душата си. Па и никой велик човек, никой от представителите на великите човеци, които ние наричаме гениални хора, не е смогнал да прояви напълно себе си на земята. Едва сега, по закона на еволюцията, се създават условия за проява на великите хора на земята.
към текста >>
44.
РАЗЦЪФТЯВАНЕ НА ДУШАТА - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Тази „приятност" може да се изживее
цялостно
само когато дадем място в нас да работи волята за живот.
Той се обогатява в идеи, в творчески мисли и чувства и започва една работа, която е неспирна, трудна,но крайно приятна. Той вече не се унася, а почва здраво от себе си, като обръща своето сърце, своя мозък и своята воля в градина за обработване и в едно магическо поле, за разрешаване на обществените и лични противоречия в живота. И всеки ден, от малките резултати, които изграждат свободния човек, той изживява голяма обновителна приятност. В този ред на мисли неволно си спомням една велика мисъл писана ми в едно писмо от Учителя. Той казваше: „Пътят на живота е труден, но е приятен".
Тази „приятност" може да се изживее
цялостно
само когато дадем място в нас да работи волята за живот.
Единението с цялото ни разкрива всичките канали и възможности на живота. Ние трябва да ги постигнем. В този път на освобождение от егоизма, ние ще дадем възможност да се разцъфнат всички хубави неща в живота, в отношенията между хората, в нашата мисъл, в нашите чувства. Това е един колкото бавен, толкова и бърз път. За събудения човек, времето не играе роля.
към текста >>
45.
ПРИТЧА ЗА САМАРЯНИНА
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
В тяхното достигане, за да тръгне нашият живот по път целесъобразен и смислен, по път на правилно лично развитие и
цялостно
обществено изграждане, необходимо е човек да съзнава дълбоко в себе си - защото, само ако човек съзнава, ще разбира какви отношения трябва да изгради с всичко, което го заобикаля - вън от него и вътре в него.
Те не мислят и не разбират какво значи да расте човек, да се усъвършенствува. А въпросът за растенето и съвършенството на човека е въпрос важен, както за всеки човек - прост или учен, така и за обществото. Само когато в едно общество има личности отишли напред в своето съвършенство, само тогава това общество е добро и върви по прав път. В случая, думата съвършенство не се разбира като развитие само на ума, растене в технически знания - ако е за „технически" знания, днес целия свят е пълен, с такива хора - думата е за едно душевно, духовно съвършенство, при което и простият, и ученият имат богата духовна опитност в живота и могат да я проявят в ежеминутна разумност, напредничавост, благородство и творческа, високо идейна воля. Труден е пътят до тази духовна опитност, до това душевно съвършенство.
В тяхното достигане, за да тръгне нашият живот по път целесъобразен и смислен, по път на правилно лично развитие и
цялостно
обществено изграждане, необходимо е човек да съзнава дълбоко в себе си - защото, само ако човек съзнава, ще разбира какви отношения трябва да изгради с всичко, което го заобикаля - вън от него и вътре в него.
И от опитността на всички, които са вървели по трънливия път на лутанията, които са почвали от уреждане на своя личен материален живот, на своя дом, на своето семейство, на политическия живот и порядък - все неща, поглъщащи цялото внимание на човека навън - и са намерили пътя, за нас е ясно, че най-важното отношение в живота е отношението към Великото. Великото в живота е Първопричината - този Разум, който владее във всичко и който представя подтика и целта на развитието, на еволюцията. Великата хармония, която владее в цялото мироздание, в цялото творение са достатъчни да ни подскажат за първичния Разум в битието, който обуславя всичко и има отношение към всичко. От тук и отношението на всичко към Великото, към Първопричината. И щом нещата се обуславят от Великото в живота, явно е че за да се развиваме правилно, ние трябва да съградим най-първо нашите отношения към Него.
към текста >>
46.
НЕСЪИЗМЕРИМА МУЗИКА-К.ИК.
 
Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Колко би бил интересен светът, ако човечеството би могло да роди сега един синтетичен гений, който да може да преброди духът на вековете и да даде една
цялостна
и непрекъсната картина на развитието.
Не е изключено да бъдат изтръгнати из недрата на природата някои скрити сили, както например междумолекулярните и други такива. Из пепелищата на най-страшните бедствия може да се очакват вдъхновени хора, които ще покажат редки неземни сили и познания. Противодействуваща сила на Водолея е знакът на Лъв, който е символ на мировото сърце, което още липсва, но към което по-късно ще прибегнем, за да утолим пожарите на изжаднялата си и изсъхваща душа. Тия неща, за които става дума в настоящата статия, ги даваме, за да се види едно очебийно съответствие между различните образи на древната символика, които ние срещаме в останалите до наше време паметници, и астролого-астрономичните истини и положения в отделни епохи на историята. Ние се отнасяме повърхностно към тях, очевидно от липса на по-добри знания по тия въпроси.
Колко би бил интересен светът, ако човечеството би могло да роди сега един синтетичен гений, който да може да преброди духът на вековете и да даде една
цялостна
и непрекъсната картина на развитието.
Днес е твърде опасно да се твърди, че всяко нещо оставя трайни следи върху ненаписаната книга на вселената, защото сме в последните фази на аналитичния век, който е раздробил света на отделни късове, а събитията на изолирани епизоди. Всичко около нас, обаче, говори че това не е така, а в общото развитие има план и закономерност. Помощник за нашето невежество се явява и лекият хумористичен начин, с който ние се отнасяме понякога към толкова големи и налагащи се въпроси, хумор, зад който ние прикриваме собственото си невежество.
към текста >>
47.
Du Maitre – Au seull de la nouvelle Epoque
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Шпеман отива още по-нататък, взима части от тъй наречената медуларна плоча - предната част от зародиша вече диференциран на своите три зародишни листа (от всеки зародишен лист се развива една определена част от организма - от външния пласт - ектодермален - се образува нервната система, която се диференцира на централна и гръбначна; от средния - мезодермален пласт - се развива скелетът и мускулите, а от вътрешния - ектодермален - се развива храносмилателната система) и ги заменя с други части, от които би се получило не мозък, а друга част от организма; в резултат получава
цялостно
и нормално развит индивид.
Явно е, че Вайсмановата теория е напълно невярна. Ако всичките тези явления са резултат на една ръководна същност в развитието и жизнените отправления на организма, то при опитите трябва да се получат и други резултати. Споменатите неовиталисти, особено Манголд в последното десетилетие, предприеха нов род опити. Съединяват се две оплодени яйцеклетки, от които според Вайсман би трябвало да се получат два съвсем отделни и различни организми; получава се един цял организъм. Прекръстосани яйцеклетки в стадий на деление четири, получават се зародиши с две предни части - с две глави и пр.
Шпеман отива още по-нататък, взима части от тъй наречената медуларна плоча - предната част от зародиша вече диференциран на своите три зародишни листа (от всеки зародишен лист се развива една определена част от организма - от външния пласт - ектодермален - се образува нервната система, която се диференцира на централна и гръбначна; от средния - мезодермален пласт - се развива скелетът и мускулите, а от вътрешния - ектодермален - се развива храносмилателната система) и ги заменя с други части, от които би се получило не мозък, а друга част от организма; в резултат получава
цялостно
и нормално развит индивид.
Maнголд - съпрузи, продължават опитите от този род и получават в резултат, заменяйки средния зародишен пласт с външен или външния със среден или вътрешен, нормалния зародиш, от който ще се развие цялостния организъм. В тези опити се установи, между другото, че „първичната уста" - онази част в медуларната плоча, от която се развива мозъкът, доминира във въздействието си в останалите части, на които е присадена (инплантирана). От това се вади заключение, че седалището на този ,,организатор" в живите организми е в предната част на медуларната плоча - в мозъка. Шпеман прави още и други много интересни опити. Заменя къс от медуларната плоча на естествено обагрен тритон с парче от кожа на еднакво възрастен светъл тритон.
към текста >>
Maнголд - съпрузи, продължават опитите от този род и получават в резултат, заменяйки средния зародишен пласт с външен или външния със среден или вътрешен, нормалния зародиш, от който ще се развие
цялостния
организъм.
Ако всичките тези явления са резултат на една ръководна същност в развитието и жизнените отправления на организма, то при опитите трябва да се получат и други резултати. Споменатите неовиталисти, особено Манголд в последното десетилетие, предприеха нов род опити. Съединяват се две оплодени яйцеклетки, от които според Вайсман би трябвало да се получат два съвсем отделни и различни организми; получава се един цял организъм. Прекръстосани яйцеклетки в стадий на деление четири, получават се зародиши с две предни части - с две глави и пр. Шпеман отива още по-нататък, взима части от тъй наречената медуларна плоча - предната част от зародиша вече диференциран на своите три зародишни листа (от всеки зародишен лист се развива една определена част от организма - от външния пласт - ектодермален - се образува нервната система, която се диференцира на централна и гръбначна; от средния - мезодермален пласт - се развива скелетът и мускулите, а от вътрешния - ектодермален - се развива храносмилателната система) и ги заменя с други части, от които би се получило не мозък, а друга част от организма; в резултат получава цялостно и нормално развит индивид.
Maнголд - съпрузи, продължават опитите от този род и получават в резултат, заменяйки средния зародишен пласт с външен или външния със среден или вътрешен, нормалния зародиш, от който ще се развие
цялостния
организъм.
В тези опити се установи, между другото, че „първичната уста" - онази част в медуларната плоча, от която се развива мозъкът, доминира във въздействието си в останалите части, на които е присадена (инплантирана). От това се вади заключение, че седалището на този ,,организатор" в живите организми е в предната част на медуларната плоча - в мозъка. Шпеман прави още и други много интересни опити. Заменя къс от медуларната плоча на естествено обагрен тритон с парче от кожа на еднакво възрастен светъл тритон. Полученият жив зародиш има една част от окото и от мозъка на лявата половина светли, сир.
към текста >>
48.
ПРАВИЛЕН И НЕПРАВИЛЕН ПОЧЕРК - Г.
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Народите в нашата съвременност, взети като
цялостни
единици, приличат на хората от втората категория.
Georg Nordmann В НАШИ ДНИ Има ценности в живота, към които човек не може да се приближи, без да е изпитал горчивините на много разочарования. За едни натури е достатъчно само едно хрумване и те веднага разбират много неща. За други, същите неща се разкриват по пътя на хиляди борби, лутаници и много страдания. Тъкмо за такива, които се движат по каменистите урви на живота, е казано, че „работят много, а придобиват малко".
Народите в нашата съвременност, взети като
цялостни
единици, приличат на хората от втората категория.
Техния възход - духовен и материален - е труден, защото тия, които ръководят съдбините им, имат лоша памет и твърде малко се съобразяват с нерадостната картина на недалечното минало. След всяка катастрофа народите дават обет за „мирен труд и културно развитие", но щом настъпят по-добри дни, пробудената жажда за обсебване, скрита в съзнанието на водачите, тика към едно опиянение, към едно самозабравяне, което покрива с облак будното съзнание, висшите човешки и божествени потреби и се насочва отново към животинския инстинкт, който граби, владее, дроби и тъпче всички неща, които напомнят за достойнството на човешкия произход. Хората, които обикновено имат слаба устойчивост и са податливи на внушения, особено такива, които дразнят грубите емоции, забравят всичко възвишено и свято и тръгват по пътищата, които отвеждат отново в лепливата кал на нищетата. В такива дни е трудно да се приказва за една скрита възвишена радост на душата, която се ражда във вътрешния мир на нашето Аз, защото грубите трепети отвън поглъщат цялото внимание и всичката воля. В такива дни вътрешния подвиг на човека, който дири пътя на истината и въздига обичта между хората като най-върховен закон в живота, се счита за анахронизъм и слеповерие.
към текста >>
49.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. СВЕТЛИЯ ДОМ В РОЗОВАТА ДОЛИНА- БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
От съществуващите в древността няколко екзотерически системи до нас е достигнала по-
цялостно
една, която със своята космофизическа основа е и най-близка до манталитета на съвременното човечество.
колкото да покаже, че действително е разкрил ключовете на загадъчното наследство на великия астролог. На всеки случай, сега може да се каже, че и ако нямаше никакви други доказателства за астрологически предвиждания, предсказанията на Нострадамус биха били неопровержимо свидетелство за това, че някога е имало една сигурна астрология - типичната предсказателна наука. Прогнозите на някои съвременни астролози, които често ни смайват със своята точност, идват от своя страна да покажат, че тая наука съществува и в наши дни. Ние нямаме, обаче, предвид астрологията на някогашните и днешни посветени, защото за нея ни липсват почти всякакви данни. Европейският културен цикъл е заварил общодостъпната астрология в напълно разнебитено състояние.
От съществуващите в древността няколко екзотерически системи до нас е достигнала по-
цялостно
една, която със своята космофизическа основа е и най-близка до манталитета на съвременното човечество.
Настоящият бегъл исторически преглед се отнася до тая именно европейска астрологическа традиция. * * * Сглобена от остатъците на една солидна наука, традиционната астрология, в своя стремеж да установи наново закономерната връзка между космичните явления от една страна и живота върху нашата планета от друга страна, е засегнала един жизнен проблем и с това е предизвикала съответна реакция. Както в древността, така и в no-ново време тя е имала ожесточени противници и горещи защитници. Общо взето, в миналото, когато чувството и знанието за единството във вселената и за органическата връзка на отделните ù части е било по-живо, астрологията се е радвала дори на особена почит. В течение на вековете тя е имала на своя страна едни от най-големите представители на човечеството, някои от които първоначално са били враждебно настроени към нея.
към текста >>
50.
НОВАЛИС- ТВОРЧЕСТВО, ИДЕЙ -В В.
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Особено лесно схваща общите линии, широките планове в тяхната
цялост
.
У юпитерианците любостежанието е обикновено силно развито. То е, което определя и чисто положителното, конкретно, практично направление на техния ум, на тяхната склонност към стопанска дейност. Тоя тип люде се интересуват най-вече от производството и обмяната на материални блага и то в широк мащаб. Благодарение на своя развит, уравновесен ум, на своя вроден усет за материалните ценности и обществената стойност на индивидите, благодарение на своите организационни способности, на своята умереност, тактичност и примирителност, те са в състояние да развият широки и едри предприятия. За всичко, което има отношение към сделките, към практичната, чисто стопанска деятелност, техният ум се ориентира необикновено бързо.
Особено лесно схваща общите линии, широките планове в тяхната
цялост
.
Подробностите юпитерианецът предоставя на непосредствените изпълнители, на чиновниците в предприятието. Благодарение на своя лимфатично-сангвиничен темперамент, който му придава от една страна спокойствие, умереност и хладнокръвие, а от друга - експанзивност, общителност, веселие и оптимизъм; благодарение на своята завидна интелигентност, способна да обхване в общи линии всички прояви на обществения живот; благодарение на своята толерантност и покровителствена, бащинска благосклонност, намиращи такъв ярък израз в цялата му юпитеровска външност; благодарение на своята превъзходна приспособимост към социалния живот, с всичките му законни институти, към всички режими на "законността и реда"; благодарение на широките си връзки с управници, с влиятелни, авторитетни лица; благодарение, най-сетне, на своята любов към високи постове, към богатство, почести, титли и награди, Юпитеровият тип във всички случаи се явява най-желан председател - като се почне от председател на република и се свърши с председател на някое бакалско сдружение. На младини Юпитерианците са добри спортисти. Но в зрялата си възраст те се "обуржоазяват", стават по-тежки, по-мъчно-подвижни. Вместо всред природата, обичат да ходят по клубове, по кафенета и ресторанти или на гуляи, с автомобил, до някой ближен, добре уреден курорт, където има добри ресторанти.
към текста >>
51.
ЖИВЕЕНЕ ЗА ЦЯЛОТО - Г. ТАХЧИЕВ
 
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
И като държим в съзнанието си на идеала - да служим в пълнота на разумната природа, да служим правилно на
цялостния
организъм на живота и почнем с искреност и съзнание от малките работи - почнем от яденето, от спането и от работата си, всекидневната си работа, в която да внесем любов, ние ще внесем коректив, изправител в живота си.
Ала да мисли човек само за стомаха си и за това, че трябва да уреди своя живот на земята като върви по пътя на безогледността, искрено да си признаем, това не е живот. Все таки, хората откак свят светува, мислят все така, как "да се устроят". Известни блага, известни добри условия са необходими за правилното развитие на човека, ала да иска да заграби човек всичко за себе си и да затъне в грижи по придобитото и по това, което придобива, то е цяло злощастие. Изкуство е как да живее човек. Да знаеш как да се храниш и с какво да се храниш; да знаеш, как да спиш, кога и колко да спиш, да знаеш как и какво да работиш, това е наистина голямо изкуство.
И като държим в съзнанието си на идеала - да служим в пълнота на разумната природа, да служим правилно на
цялостния
организъм на живота и почнем с искреност и съзнание от малките работи - почнем от яденето, от спането и от работата си, всекидневната си работа, в която да внесем любов, ние ще внесем коректив, изправител в живота си.
Този коректив няма да бъде една изкуствена мярка, няма да бъде един канонически морал. Напротив, в него ние ще намерим като резултат онази радост, която ще се събуди в нас от малките крачки, които ще направим по пътя на вмислянето в нашия живот. Наистина, за да се замисля човек върху всекидневните прояви на своя живот, необходимо е съзнание за нуждата от това. А съзнанието се добива трудно. Него, или самият живот ни го налага чрез страданията, като изпитаме върху себе си последствията от стремежа на нашите близки и подобни да заграбят всичко за себе си, или пък то идва от добрите насоки, които могат да ни дадат със своя живот майки и бащи, учители и приятели.
към текста >>
52.
ПАНЕВРИТМИЯТА
 
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Именно тя приема, че човешкото съзнание е нещо
цялостно
, т.е.
Ето що казва в книгата си "Мисли върху възпитанието": "Да се приучат децата да делят с приятеля си всичко, що имат. Дайте им да разберат, че най-щедрият бива винаги най-богат. Да се надпреварват в щедрост. Чрез приятни чувства от даване да се добие навик към даване". Устройството на човешкото съзнание, както го разглежда в най-ново време психологията, иде също така да подчертае идеята за единството.
Именно тя приема, че човешкото съзнание е нещо
цялостно
, т.е.
всички душевни способности са свързани и строго зависими една от друга, подчинявайки се на един непознат закон и ръководно начало, което поставя в хармония всички способности и ги направлява към прогресивно развитие, като се запазва най-съвършеното. С бързи крачки днес всичко се движи към реализиране идеята за цялото. И в политическия живот вече се говори за едно по-голямо обединение на народите и се реализира една все по-голяма взаимопомощ. При първобитния човек имахме родово обединение, след това племенно обединение, по-късно национално, а в сегашно време има съюзно обединение за постигане временни цели, а силно се говори и за континентално обединение Логически следва да приемем, че един ден ще се надживее и континенталното обединение и ще дойдем до общочовешкото. Човечеството се подчинява на закона на развитието в една строга прогресивна и ритмична линия, която включва в себе си най-великите човешки идеали и борби през всички епохи.
към текста >>
53.
НЯКОЛКО ДУМИ ВЪРХУ СЪВРЕМЕННАТА ПСИХОЛОГИЯ - КР. В
 
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Цялостна
представа за света от първо измерение може да има тогава, когато осъзнаващият елемент (точката) е вън от него.
Тоя свят е свят на равнината. Образуването на тая равнина е пак дело на точката, която освен праволинейното еднопосочно движение е опознала и перпендикулярното му направление. В това положение, първоначалната точка е вън от едноизмерния свят. Тя има ъгъл на виждане спрямо него, до като бидейки в правата линия, тя беше загубена и погълната от нея. Всяка точка от правата линия е пленник на последната, и до като не я напусне, тя не може да я "осъзнае".
Цялостна
представа за света от първо измерение може да има тогава, когато осъзнаващият елемент (точката) е вън от него.
Точката, намираща се на равнината, има неограничена, двуизмерна свобода. Тя може да се движи във всевъзможни посоки лежащи в тая равнина, може да лъкатуши във всички форми на един двуизмерен произвол. Равнината дава идеята за широта и простор. Тя е елемент на чувствено разрастване, на безпределно плъзгане в страни, без углъбяване и височина. Точката ще владее по особен начин равнината, т.е.
към текста >>
54.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Широтата на духа е органистът, седнал пред органа и с вещина надува всички свирки, които в своята
цялост
дават дивната хармония на свирената работа.
На онова сърце, което има опитност в живота, което се е лутало, което е минало по пътя на съмненията, раздвоенията, подозренията, което е преценило отношенията си към всичко, което е дошло до онази търпимост, що дава подтик за работа и живот. Широта на духа, това е една правилна наука за разума и свежестта на живота. Да умееш да я поддържаш, да живееш в широта на духа, това е смисъл, красота и здраве. Широтата на духа е наука за съзнанието на човека. Тя е мярка за висотата на съзнанието, за отношението и благородството към всичко живо, към събитията на живота.
Широтата на духа е органистът, седнал пред органа и с вещина надува всички свирки, които в своята
цялост
дават дивната хармония на свирената работа.
Хармония между ума, сърцето и волята на човека е широтата на духа. Разцъфтяването на човека е широта на неговия дух. Благородството му е израз на тази широта на духа. Любовта му намира най-красивия си израз в широтата на човешкия дух. Широтата на духа е една жива наука за делото в живота.
към текста >>
55.
СФЕРА НА МЕРКУРИЙ - Г.
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Ние участвуваме в него и затова е много трудно да се отдръпнем настрани и да проследим ходовете му, неговите задачи и неговия
цялостен
план.
Тогава ще заключим, че онова, което за нашето умозрение е невъзможно, за непознатите сили на творческата природа е възможно. Светът не върви към смърт, а живее претворбите на своето безсмъртие. Това безсмъртие се манифестира всеки миг край нас. Това, което наричаме смърт, то е угасването на искрата в тъмната нощ, а това, което е безсмъртие, то е скрито за наблюдателя от вагонния прозорец, това е раздялата между черната въглеродна частица, която отива към земята с енергията, която носи тя, и която енергия отива в океана на енергията. Животът е един грандиозен процес.
Ние участвуваме в него и затова е много трудно да се отдръпнем настрани и да проследим ходовете му, неговите задачи и неговия
цялостен
план.
Светът ще загине! – това е един повик на уплашената човешка мисъл, която се лута в частичните случаи, изследва парциалните процеси, без да познава общото в неговия грандиозен мащаб. Светът се разширява! – се провикват модерните космографи, които напоследък, особено в Англия, със средствата, които им дават новите телескопи, наблюдават как се отдалечават небулозите в световното пространство и светът расте, издува се като балон. Това увеличение на вселенския "обем" става за сметка на гъстотата му.
към текста >>
56.
СФЕРА НА СЛЪНЦЕТО - Г.
 
Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Трябва да излезем из тесните рамки на био-зоологическото понятие, за да видим, как процесът за възстановяване, обновяване на цялото - за регенерацията - работи в целокупния живот на природата, в
цялостната
проява на човешкия живот, в човешкия организъм - макар и не тъй ясно изразено, както в нисшите животни - в човешките чувства, в неговите мисли.
Д-р Ел. P. Коен РЕГЕНЕРАЦИЯ – ПРОЦЕС НА ПРЕОБРАЖЕНИЕ В ЖИВОТА Това е един дълбок обновителен процес в органическия живот. Ала той съществува навсякъде в целокупния живот.
Трябва да излезем из тесните рамки на био-зоологическото понятие, за да видим, как процесът за възстановяване, обновяване на цялото - за регенерацията - работи в целокупния живот на природата, в
цялостната
проява на човешкия живот, в човешкия организъм - макар и не тъй ясно изразено, както в нисшите животни - в човешките чувства, в неговите мисли.
Този дивен процес - пряк израз на вечността на живота работи еднакво добре и в социалния живот. Той работи мимо волята и съзнанието на хората. Затова светът се подържа, затова той може да върви напред през вековете. Ала що е регенерация? Ето значението на това понятие в зоологията, в биологичното знание.
към текста >>
57.
ПРЕД РЕШИТЕЛНИЯ ЧАС - G. NORDMANN
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
За Ибсен най-голяма ценност в живота представя самосъзнателният и
цялостен
човек, пълната и закръглена индивидуалност, която се ръководи не от външните писани закони, а от вътрешните закони на своето естество.
Както, обаче и да се обясняват нещата - с изтъкнатия по-горе окултен закон, или с просто съвпадение - характерен е фактът, че както Уран тъй и Нептун биват открити по време, когато у хората се явява един мощен порив към индивидуална и социална свобода; когато у тях се поражда стремеж да разрушат всички овехтели обществени, морални и религиозни прегради, всички догми, всички стари вярвания, които са спъвали свободната мисъл и пълната проява на човешката индивидуалност. Политически и социално, това се изразява в американската и френска революции, които избухват около времето, когато Уран бива открит. В литературата този стремеж към освобождаване на човека от всички условности и предразсъдъци, които сковават неговите творчески сили, е намерил твърде ярък израз в драматичните произведения на Ибсен. Знайно е, че мирогледът на Ибсен се характеризира обикновено като индивидуализъм. Това означава, че и в социалните си, и в етичните си възгледи, Ибсен поставя на преден план отделния човек, а не обществото.
За Ибсен най-голяма ценност в живота представя самосъзнателният и
цялостен
човек, пълната и закръглена индивидуалност, която се ръководи не от външните писани закони, а от вътрешните закони на своето естество.
Той иска пълна свобода за тази съзнателна и самоотговорна личност, която съзнава своето призвание и иска да го следва неотклонно. Очевидно, пред погледа на норвежкия драматург се е мяркал идеалният образ на Урановия тип, който намира най-пълно въплъщение в символичния образ на Водолея. Водолей - това е човекът, който след като се е катерил, подобно козата, по планинските стръмнини и върхове на "Козирог", след като е познал самотата, ограниченията, лишенията, съмненията и борбите на Сатурн и ги е превъзмогнал чрез самоотричането, най-сетне се е добрал до извора на космичния живот, от който налива своята урна, за да излее водите ù на изжаднялото човечество. Издигнат над всички условности на временния живот, свободен от всички човешки ограничения, защото ги е превъзмогнал, той представя образ на мъдрец, "който живее без закон". Понеже у него е пробудено космичното съзнание, той всъщност "живее според оня жив закон, който е написан в душата му".
към текста >>
58.
ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ- П. М-В
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Тя се явява като израз на приобщението с
цялостната
проява на живота във всички небесни тела.
При това, те са поставени на "достатъчни" разстояния едни от други за да не си пречат и спъват. Милионите и милиардите километри не са, на всеки случай, пръчка членовете на небесните семейства - звездите, да си влияят едни други, да са зависими едни от други. Без да се впущаме в подробности, нека си спомним, какво би останало от планетите на слънчевата система, ако не би била благотворната зависимост от слънцето. В това ограничение се раждат всички възможности за развитие на планетите, на живота по тях. Свободата и в небесното пространство се проявява почти изключително вътрешно.
Тя се явява като израз на приобщението с
цялостната
проява на живота във всички небесни тела.
В това приобщение с първичния живот, по чиито закони се движи всичко по небето и по земята, се крие тайната на разумността в природата и на творческата свобода. Еволюцията на небесните тела започва с еволюцията, с живота на минералното царство, с кондензиране на материята, с нейната кристализация. Какви зависимости, какви ограничения съществуват в този свят на сгъстяване, в този свят на тъмнината, в този свят на чудесата! Какви закони работят в него! Бих казал, мозъкът на земята, на небесните тела е в този свят на сгъстяване, на кондензиране на материята.
към текста >>
59.
ИЗ НАШИУЯ ЖИВОТ - РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
У масовия тип, обаче, несвързаният почерк показва най-общо, че онази област от душевния и физическия живот, която индивидът владее свързано,
цялостно
, е твърде ограничена.
От тази характеристика на несвързания почерк и на интуитивния тип, който се отличава с него, както впрочем и от характеристиката на свързания почерк и съответствуващия нему дедуктивен тип, едно изпъква особено ясно: че графолозите, които са дали тези определения, са имали пред очи почерците само на знаменити, видни люде - в областта на науката, изкуство, обществен живот - като са пренебрегнали напълно широките маси. Защото наивно би било да се мисли, че свързаният почерк характеризира във всички случаи един дедуктивен мисловен тип, и че несвързаният почерк се дължи във всички случаи на интуиция, творческо въображение и пр. У творческите натури прекъснатият несвързан почерк действително се дължи на ония чести проблясъци на интуицията, които разкъсват връзките на обикновения логически процес. Те означават характерологично пренебрегване и на оня конвенционален обществен ред, който е подчинен на една външна етика, на външни правила и закони. Интуитивният, творчески тип, който често е способен да схване вътрешната, органическа логика на живота и особеностите на природния ред, нарушава понякога човешката логика на конвенционалната мисъл и на конвенционалния обществен ред.
У масовия тип, обаче, несвързаният почерк показва най-общо, че онази област от душевния и физическия живот, която индивидът владее свързано,
цялостно
, е твърде ограничена.
Той показва, че този човек не разбира действителността и не може да се приспособи към нея. Като не е в състояние да схване поне външния ред на обществения живот, той не може да съгласува своите пориви и желания с тия на другите. При наличността на известни графологични признаци, които показват слаба интелигентност и слаба воля, несвързаният почерк характеризира в такъв случай слабоволния, непоследователен тип, който не знае, как да се държи в живота, било практически, било умствено или морално. По-щастлив в това отношение е обикновеният човек със свързан почерк. Ако свързването на буквите в неговия почерк е правилно, това показва, че у него асоциацията на представите и логичното свързване на понятията стават леко и плавно.
към текста >>
60.
Перспективите на утрешния ден. Родилните мъки на новата култура – Боян Боев
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Ала страданията на хората произтичат от това, че те не могат да приемат
цялостно
любовта.
Вярвайте, че всичко това е сто на сто вярно. Това, което искате ще стане. Оня езичник, който отиде при Христа да го моли за болния си син, провери тоя закон. Христос му каза: „– Иди си, син ти ще бъде здрав.” Като си отиде у дома, той намери сина си здрав и провери, че син му оздравял в същия час, в който Христос бе изрекъл горните думи. Съвременните хора се боят да вървят по пътя на любовта, защото считат любовта за опасна сила, която ще им донесе страдания.
Ала страданията на хората произтичат от това, че те не могат да приемат
цялостно
любовта.
Защото любовта сама по себе си е неделима. Човек трябва или изцяло да приеме любовта, или да я отхвърли. Повечето хора, обаче, мислят, че трябва да се влюбят само в един човек и Само него да обичат. Да се влюбиш в един човек и постоянно да го държиш близо до очите си, това е слепота. Аз не говоря за тази любов, която ослепява човека.
към текста >>
61.
Сфера на Нептун – Г.
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
В своята
цялост
волята, чувствата и мисълта в човека правят неговия характер.
Те могат да бъдат твърди като камък. Те могат да бъдат така безцеремонно разпуснати и всеки и всичко може да гази и бърка там. В тях може да намерят место тръне и бодили. Христос намеква за мислите на човека, които се движат в една широка амплитуда между „зло" и „добро". Христос намеква за волята на човека, която ту е пригодна да прави зло, ту е воля за благородни и възвишени дела.
В своята
цялост
волята, чувствата и мисълта в човека правят неговия характер.
Христос сигурно намеква за характера на човека, който се поддава на толкова много колебания и следователно, на класификация и поделение. Вероятно в притчата на Христа трябва да доловим трите главни прояви на характера, на неговите прояви като темпераменти. Те са жизненият (сангвиничен) темперамент, витивният (лимфатичен) темперамент и динамичният (холеричният и меланхоличен) темперамент, който някои автори поделят не безоснователно на две. И Христос препоръчва „добрата почва", онзи човешки тип, в когото е всичко уравновесено, в когото живеят всички добри качества на всеки споменат темперамент. В същия този смисъл и Учителят, в лекцията си за темпераментите, говори да се вземе доброто от всеки един от тях.
към текста >>
62.
КОГАТО БЯХ МЛАДЕНЕЦ - G. NORDMANN
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Това, впрочем, не може да бъде иначе, защото навсякъде, при всички свои действия, Аврам се проявява като
цялостен
, закръглен в себеси характер – най-пълния, най-хармоничния, който ни е завещал Старият Завет.
Аврам предоставя свободен избор на Лота. Макар че последният дължи всичко на него, Аврам не го насилва, не му се налага. Той е готов да последва решението, което Лот вземе. Мнозина „старозаветници" днес, които имат материални спорове, биха завидели на справедливостта, миролюбието, безкористието и великодушието на вехтозаветния патриарх. В един друг епизод от живота на Аврам, се разкриват нови черти от характера му, като се подчертават същевременно и тия, които бидоха изтъкнати по-горе.
Това, впрочем, не може да бъде иначе, защото навсякъде, при всички свои действия, Аврам се проявява като
цялостен
, закръглен в себеси характер – най-пълния, най-хармоничния, който ни е завещал Старият Завет.
Ето епизода. Девет царе – тогавашните царе са владели по един град с околностите му – се опълчват на бой четирима срещу пет. Между претърпелите поражение са и царете Содомски и Гоморски. Лот, който пребивава в техните предели, бива пленен, а имотът му заграбен. Той бива подкаран като роб към пределите на царете-победители.
към текста >>
63.
ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ - П. М.
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Намесата на този „пръст" на Разумността създава историческите епохи, които са етапи в
цялостното
съграждане на духовната и материална еволюция на човечеството.
Вековете ще бъдат признателни, но тя не намери отзвук в тия, на които служи – в тия, които представляваха Франция. Франция, въобще, последна отдаде дан към съграждане делото Кюри, една важна, много важна гранка от съвременния живот! В живота на мадам Кюри, както в живота на всички велики хора се хвърля силно на очи тази предопределеност, тази пригодност за съграждане на едно грамадно дело. Животът ù е наглед като на всички други хора, ала проявите ù, усилията ù, творческата и добротворната енергия – безгранични, съвършени При това, всичко става с дълбока вътрешна скромност и безпретенциозност. В това тихо и скромно дело, което мълниеносно завладя света трябва да съзрем пръста на неведомата разумност на живота.
Намесата на този „пръст" на Разумността създава историческите епохи, които са етапи в
цялостното
съграждане на духовната и материална еволюция на човечеството.
За да разберем тази проява на великата Разумност в живота, трябва да схванем живота на отделните велики личности и значението им в дадената епоха. Ако Кюри би се родила преди две хиляди години, тя не би могла да извърши своето дело и да допринесе за издигането на човечеството, както сега. Затова великите хора са помощни инструменти в ръцете на Разумността, на Бога на предопределението в преобразяването на живота, в неговото развитие. Нека съвсем набърже хвърлим поглед върху живота на друга голяма творческа представителка на нашето време – Елеонора Дузе. Тя работи и живя в съвсем противоположна област от тази на Кюри, но живя славно и велико по сърце.
към текста >>
Наред с много други велики личности, Дузе представя един голям фактор в
цялостното
съграждане на онази епоха, в която живеем днес.
И за да облекчи страданията на воюващите, тя отива на фронта, дава представления, служи като милосърдна сестра, помага със средствата си. След войната тя отново поема артистичната си кариера, преизпълнена с желание да даде нещо ново, още по-ново. Тя обикаля Европа и Америка. В един западно-американски град една силна простуда я праща в света на отвъдното... Не славата, не материалните средства и удобства са били цел в живота на Дузе. Съвършенството в сценичното превъплъщение, към което е чувствала предназначение, добротата на сърцето и себепожертвователността, това е животът на Дузе, това е самата тя.
Наред с много други велики личности, Дузе представя един голям фактор в
цялостното
съграждане на онази епоха, в която живеем днес.
За да не се простираме на дълго в разглеждане живота и делото на много други знаменитости, ще кажем още няколко думи за един от най-големите представители на съвременния научен свят. Думата е за Алберт Айнщайн, този светъл ум на днешното време. Трябва да прочете човек неговата книга: „Моят светоглед", за да схване висотата на мисълта му, широтата на неговото разбиране за живота. Трябва да мине човек през всичките изследователи на небето и на законите на всемира, от Галилей и Коперник, през Кеплер и Нютон, за да схване делото на Айнщайн със своята теория на относителността, с теорията за единството на силовите полета. Тези теории измениха коренно миросъзерцанието на човека, те дадоха нов тласък към друг род мисъл – по-извисена, по-широка, по-духовна.
към текста >>
Те винаги са цикъл души, които засягат
цялостно
живота във всичките негови прояви.
Мисълта ни е, че със своята книга Айнщайн създава една светла епоха и човечеството ще се възползва с време от това модерно пророчество, което е един светъл път за извисяване и подобрение на живота. Ако разгледаме живота на всички знаменити хора, проявили се през вековете, ще забележим къде по-малко, къде повече едно съзнателно или подсъзнателно отношение към своята предопределеност да изпълнят своята мисия в живота. Великите хора са мисионери в изпълнението на големия, необхватен Божествен план в развитието на човечеството, на живота върху земята. Само през дадено определено време, когато в съзнанието на хората има място за семената на дадени идеи, тъкмо тогава се раждат хора, които донасят различни нови идеи, които създават нови епохи, които преобразяват живота. Рядко големите хора идат сами на земята.
Те винаги са цикъл души, които засягат
цялостно
живота във всичките негови прояви.
В резултат – формите на живота се променят, а съзнанието се разширява. Само при едно такова разширено съзнание човек става пригоден да схване новите морални насоки, които навремени възвестяват на земята велики Учители на човечеството. В миналото от ученията на тия Учители са се раждали религии и религиозни системи. В настоящето и в бъдеще от зова на велики Учители ще се раждат нови форми, в които ще се влее истински живот. – Живот на добро, на разумност, на хармония и любов между човеците.
към текста >>
64.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Развитието се схваща като
цялостен
процес и то обхваща миналото, настоящето и бъдещето.
Той е полският Толстой, вестителят на третата епоха на Духа, когато Любовта като върховен закон на живота ще се приложи във всички области на живота. Неговите идеи представляват изключителен интерес за всички нас особено затуй, че последните събития напълно потвърждават историческия метод на изследване, който е приложил и предвижданията на бъдещето, които е направил. Ние ще се опитаме да изложим накратко философските и религиозни идеи на този оригинален и най-типичен славянски философ, който е един от най-ярките изразители на славянския дух. „Световната история е абсолютно развитие на човешкия Дух". Ключът на разбиране философията на историята е в Хегеловото схващане, че световната история е развой на човешкия дух – това е най-дълбока основа, последният принцип.
Развитието се схваща като
цялостен
процес и то обхваща миналото, настоящето и бъдещето.
Хегел е открил закона на историческото развитие на човечеството, който е от жизнено значение и е първа задача на философа; той е законът на диалектиката: теза, антитеза, синтеза. Обаче той не е успял да приложи този закон към историята, защото се е занимавал главно с миналото и настоящето, а бъдещето съвсем не е взел пред вид. Август Цйешковски идва до схващането за органическата цялост на историята и той дошъл до заключение, че като познаваме тезата и антитезата, можем да предвидим с положителност синтезата, т.е. бъдещето на човечеството. Древният свят до Христа е тезата в историята, даденото, обективното, с една дума битието, светът на непосредственото битие.
към текста >>
Август Цйешковски идва до схващането за органическата
цялост
на историята и той дошъл до заключение, че като познаваме тезата и антитезата, можем да предвидим с положителност синтезата, т.е.
„Световната история е абсолютно развитие на човешкия Дух". Ключът на разбиране философията на историята е в Хегеловото схващане, че световната история е развой на човешкия дух – това е най-дълбока основа, последният принцип. Развитието се схваща като цялостен процес и то обхваща миналото, настоящето и бъдещето. Хегел е открил закона на историческото развитие на човечеството, който е от жизнено значение и е първа задача на философа; той е законът на диалектиката: теза, антитеза, синтеза. Обаче той не е успял да приложи този закон към историята, защото се е занимавал главно с миналото и настоящето, а бъдещето съвсем не е взел пред вид.
Август Цйешковски идва до схващането за органическата
цялост
на историята и той дошъл до заключение, че като познаваме тезата и антитезата, можем да предвидим с положителност синтезата, т.е.
бъдещето на човечеството. Древният свят до Христа е тезата в историята, даденото, обективното, с една дума битието, светът на непосредственото битие. Това е слизането на човешкия дух в материята. Човек е роб на природата. Няма съзнание за себе си, няма свобода на индивида.
към текста >>
65.
СТИГА ВЕЧЕ ВОЙНА! ДАЙТЕ МИР НА СВЕТА! - ЕЛИ
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Следователно, законите, които регулират социалния организъм, схващан като биопсихична
цялост
, са само аналогични на законите, които направляват човешкия организъм, без да бъдат напълно тъждествени.
Рамайана, грандиозната поема на Валмики, е увековечила величествената епопея, която представя завладяването на Индия. След разпростиране владичеството на завоевателите дори до Египет, Рама се заема с организиране на обширните владения в духа на теократичния строй, или да употребим термина, с който Сент Ив си служи, в духа на Синархичния строй. Няколко думи за този строй. Той почива върху съответствието, което съществува между устройството на човешкия организъм и социалния организъм, който е очевидно от по-висок ред. Тук става реч за съответствие, а не за пълно подобие.
Следователно, законите, които регулират социалния организъм, схващан като биопсихична
цялост
, са само аналогични на законите, които направляват човешкия организъм, без да бъдат напълно тъждествени.
Без да се спираме на подробности, за които тук не е място, ще кажем, че синархичният строй почива върху тройния дележ на организма на три главни части (изразен в най-схематична форма): глава, гърди и стомах. Това са всъщност три области, включващи разни органи и системи, между които съществуват сложни функционални връзки. В синархичния строй има една глава, един управителен и ръководен принцип, създаващ единство и хармония във функциите на социалния организъм. Това е така нареченият от Сент Ив Съвет на Бога (Божествен Съвет), съставен от корпорацията на посветените в малките и големи мистерии, чиито външни, социални функции се изразяват в званията на свещеника и учения. Всъщност, това е една сложна йерархия от учени, посветени люде, каквито срещаме и в египетските храмове, средища на мистериите.
към текста >>
66.
ПРИ НЕСТИНАРИТЕ - ПАША
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Ако приемем, че светът е една бездушна машина, в която процесите на живата и мъртвата природа, както и животът на индивида и колектива се направляват от несъзнателни сили, тогава въпросите за човека, за нацията и за целокупната човешка общност могат да се обясняват произволно и комуто както хрумне, но ако ние приемем, че тоя свят, всред който живеем, е направляван в своята
цялост
, както и в своите части от съзнателни творчески сили, тогава на въпроса за същността на една нация не можем да отговорим иначе, освен със сравнението, че една нация по лицето на земята между архипелага на народите е както един орган от организма на един човек, който има специална функция за поддържане общия целесъобразен и неразделен живот на цялото.
Така е и с един народ. У него 25% е онова, което му придава расовата смес, втората част – другите 25%, това е общественото възпитание: въздействието на училището, църквата, улицата, пейзажа, вярата, езика, обичаите и културата, а останалата част, която е 50%, е ирационално самобитно. То се движи като невидима връзка между народа, като медиум, в който е потопен той. В тоя процент неуяснено и метафизично се крие съдбата на тоя народ, възможностите му и неговата мисия. Въпросът за нацията досега е бивал разглеждан чисто материалистично и механично.
Ако приемем, че светът е една бездушна машина, в която процесите на живата и мъртвата природа, както и животът на индивида и колектива се направляват от несъзнателни сили, тогава въпросите за човека, за нацията и за целокупната човешка общност могат да се обясняват произволно и комуто както хрумне, но ако ние приемем, че тоя свят, всред който живеем, е направляван в своята
цялост
, както и в своите части от съзнателни творчески сили, тогава на въпроса за същността на една нация не можем да отговорим иначе, освен със сравнението, че една нация по лицето на земята между архипелага на народите е както един орган от организма на един човек, който има специална функция за поддържане общия целесъобразен и неразделен живот на цялото.
Тогава е ясно, че без тоя орган в организма ще настъпят неблагоприятни промени. Когато един индивид се ражда всред един народ, той носи не само историческото, но и едно свръхфизично предопределение, което му повелява да развие всред тоя народ известни страни на своята природа, за което тук именно има най-добри условия. Това е необходимо както за личната еволюция на индивида, така и във връзка с възможностите тоя индивид да стори нещо за общото повдигане на колектива, след като се потопи, заживее и обикне историческата му съдба, страданията му и неговите радости. Ние отричаме напълно, като нелепа приумица, биологическия расизъм, но за сметка на това приемаме една духовна общност, която можем само условно да наречем „духовен расизъм". Един англичанин няма в своята кръв никакви специфични английски съставки, но той има нещо, което е характерно за английската нация.
към текста >>
Немислимо е създаването на
цялостна
човешка култура без участието на всичките народи по лицето на земята, които са призвани да внесат дял от своята специфична творческа сила и красота.
Ние бихме могли да направим от всеки народ по един показен синтетичен тип, който крие у себе си в най-чиста проба качествата на своя народ. Тоя тип ще има средния ръст между статистическите показвания за ръста на отделните му сънародници. Да му припишем и средната предполагаема интелигентност, средната издръжливост, средната смелост, средният мисловен пермеабилитет в проблемите от стопанско и метафизично естество, средните склонности към изкуство и държавническа мъдрост, както и всичко останало. Тогава ние бихме могли да изучим поотделно тия чисти модели и бихме получили отлична представа за съответните народи. Тия отделни типове-народи, както отделните хора, ще създават най-различни продукти в човешката цивилизация и ако в процеса на развитието те се освободят от нисшите животински инстинкти, общуването между тях в процеса на създаването общочовешки ценности, ще бъде една от най-красивите и величествени гледки, с каквато човечеството не е още удостоено.
Немислимо е създаването на
цялостна
човешка култура без участието на всичките народи по лицето на земята, които са призвани да внесат дял от своята специфична творческа сила и красота.
към текста >>
67.
АСТРОЛОГИЯ - П. М.
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Обаче, ние загубихме от очите си метафизичните обмени и с това нарушихме съразмерността на нашата психо-физична
цялост
; още според питагорееца Тимеус в това се крие главната причина на органичните и психични заболявания.
Безпрепятствено протичат влияния от свята в него. От друга страна постоянно изтичат от него в света". Нека припомним, че електрическите движения не са нищо друго освен поток от потенциални диференции; а с това представата на Диоген за сгъстяванията става вярна. Престари представи стават с това живи; понеже още за индийския мислител Микро – и Макро-космос са си влияли безпрепятствено; една проява във физическия свят съответства на нея подобна в метафизичния свят. С право се гордеем на безбройно многото открития в областта на физиката.
Обаче, ние загубихме от очите си метафизичните обмени и с това нарушихме съразмерността на нашата психо-физична
цялост
; още според питагорееца Тимеус в това се крие главната причина на органичните и психични заболявания.
Ние забравяме, че психичните компоненти, които ние схващаме като душа, не са никакви мозъчни призраци, но мощни енергии, подобни на най-висшите електромагнитни. Те са действително подобни на последните, макар и да не притежаваме апарати за изследването им, а се доказват само чрез наблюдаване влиянието им върху определени живи субстанции. Някой казва: „Извън нашите наблюдения не съществува нищо". Обаче, колко величествено е това нищо със своите хиляди скрити непроникнати възли? За съжаление е само, че миналите поколения учени много малко внимание отдаваха на психо-физичната цялост на организмите.
към текста >>
За съжаление е само, че миналите поколения учени много малко внимание отдаваха на психо-физичната
цялост
на организмите.
Обаче, ние загубихме от очите си метафизичните обмени и с това нарушихме съразмерността на нашата психо-физична цялост; още според питагорееца Тимеус в това се крие главната причина на органичните и психични заболявания. Ние забравяме, че психичните компоненти, които ние схващаме като душа, не са никакви мозъчни призраци, но мощни енергии, подобни на най-висшите електромагнитни. Те са действително подобни на последните, макар и да не притежаваме апарати за изследването им, а се доказват само чрез наблюдаване влиянието им върху определени живи субстанции. Някой казва: „Извън нашите наблюдения не съществува нищо". Обаче, колко величествено е това нищо със своите хиляди скрити непроникнати възли?
За съжаление е само, че миналите поколения учени много малко внимание отдаваха на психо-физичната
цялост
на организмите.
Точно когато химическите и физически възгледи за устройството на живата материя клониха да вземат връх в редовете на нашите научни трудове, се явиха пак психичните фактори в противовес както като ръководни фактори в изграждането на живата субстанция, така и при нейните разстройства – във функция и градеж – и при нейното възстановяване до здравното й първично състояние. Един метафизичен принцип има на лице и то от психичен характер: психично-ръководени функции има както в ръководството на цялостния организъм, също и в ръководството на функциите на отделните органи, а така и в функциите на отделните клетки. Пита се, кой е онзи психомоторен мост, който свързва метафизичните области на организма с неговите физични форми? Електричеството се явява в най-добро съседство със съзнанието. Изследванията остават все още само при електрическо-магнитните енергии.
към текста >>
Един метафизичен принцип има на лице и то от психичен характер: психично-ръководени функции има както в ръководството на
цялостния
организъм, също и в ръководството на функциите на отделните органи, а така и в функциите на отделните клетки.
Те са действително подобни на последните, макар и да не притежаваме апарати за изследването им, а се доказват само чрез наблюдаване влиянието им върху определени живи субстанции. Някой казва: „Извън нашите наблюдения не съществува нищо". Обаче, колко величествено е това нищо със своите хиляди скрити непроникнати възли? За съжаление е само, че миналите поколения учени много малко внимание отдаваха на психо-физичната цялост на организмите. Точно когато химическите и физически възгледи за устройството на живата материя клониха да вземат връх в редовете на нашите научни трудове, се явиха пак психичните фактори в противовес както като ръководни фактори в изграждането на живата субстанция, така и при нейните разстройства – във функция и градеж – и при нейното възстановяване до здравното й първично състояние.
Един метафизичен принцип има на лице и то от психичен характер: психично-ръководени функции има както в ръководството на
цялостния
организъм, също и в ръководството на функциите на отделните органи, а така и в функциите на отделните клетки.
Пита се, кой е онзи психомоторен мост, който свързва метафизичните области на организма с неговите физични форми? Електричеството се явява в най-добро съседство със съзнанието. Изследванията остават все още само при електрическо-магнитните енергии. И действително, ако търсим нещо, което вечно прониква вселената и свързва формите й, както съзнанието в живия човешки организъм, то спираме се до сега на електро-магнетичните енергии. Тези енергии поставят мостове между големите и малки небесни тела.
към текста >>
68.
ВЪРХУ ЗАКОНА ЗА КРАСОТАТА И ХАРМОНИАТА В ЧОВЕШКОТО ТЯЛО - Е.
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Човек може да бъде добър събирач на факти, добър класификатор на отделни феномени, но той не ще върши синтезираща и научна деятелност, ако тия отделни факти не ги сглоби в едно, ако на отделните случаи не намери причинната връзка с цялото, защото все пак, не бива никога да се забравя, че светът е
цялостно
единство.
И разумът има гами и спектри. Имаме низш, конкретен ум, както и абстрактно мислене, което поста в царството на идеите. Двете най-съществени деятелности на конкретния ум са анализ и синтез. Аналитичната и синтетичната мисъл създават цялата сграда на науката. Научната деятелност се състои в това, да се открие нещо, да се анализира (изследва) и да се намери причинната му връзка с цялото.
Човек може да бъде добър събирач на факти, добър класификатор на отделни феномени, но той не ще върши синтезираща и научна деятелност, ако тия отделни факти не ги сглоби в едно, ако на отделните случаи не намери причинната връзка с цялото, защото все пак, не бива никога да се забравя, че светът е
цялостно
единство.
Едно благодатно поле за конкретния ум, когато той не търси още дълбоката причинност на нещата, е естествознанието и Механиката. Там ние наблюдаваме отделните феномени, анализираме ги, разчленяваме общото на конкретни случаи, класифицираме и намираме зависимостта между отделните случаи. Така, по тоя път, ние формулираме природните закони. Така е изследвана част от живата и мъртва природа, за да се създаде доста сложната в наше време сграда на естествознанието. Механиката има специално место в тая работа.
към текста >>
69.
АСТРОЛОГИЯ. ТЪЛКУВАНЕ НА АСПЕКТИТЕ - П. МАНЕВ
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Не се е дошло случайно до това, щото
цялостният
вид на тялото и изразът на лицето да бъдат разглеждани като коментатори на живота на даден индивид.
Познато е например едно привидно забременяване у жени, които нямат условия за това. В такъв случай органите на съответната система се намират в такова физиологично състояние — като че ли в утробата на „майката" има действително плод. По този начин организмът става резонаторна основа за душевния живот. А като последствие от това е, че ние по телесния резонанс можем да разпознаем всички душевни афекти. С това понятието идеоплази (психомоторно изграждане) става достъпно; особено що се отнася до неговата специална форма — физиогномията.
Не се е дошло случайно до това, щото
цялостният
вид на тялото и изразът на лицето да бъдат разглеждани като коментатори на живота на даден индивид.
Тялото се оформя и изгражда, материалът е, обаче, всякога различен; тялото се представя като гипсово поле, а душевният живот е скулпторът с инструмента — инерваторната енергия. Телесният градеж и характер са с това една функционална цялост; външната форма е функционално моделиране, а душевният живот — моделът. Във връзка с това нека споменем, че човек носи в този си вид и следите от длетото на миналите поколения и също на собствените си минали душевни подбуди. Прочее всеки мисловен процес в човека има и своя инерваторен, а с това и функционално-телесен резонатор. На този факт се основава психо-терапията.
към текста >>
Телесният градеж и характер са с това една функционална
цялост
; външната форма е функционално моделиране, а душевният живот — моделът.
По този начин организмът става резонаторна основа за душевния живот. А като последствие от това е, че ние по телесния резонанс можем да разпознаем всички душевни афекти. С това понятието идеоплази (психомоторно изграждане) става достъпно; особено що се отнася до неговата специална форма — физиогномията. Не се е дошло случайно до това, щото цялостният вид на тялото и изразът на лицето да бъдат разглеждани като коментатори на живота на даден индивид. Тялото се оформя и изгражда, материалът е, обаче, всякога различен; тялото се представя като гипсово поле, а душевният живот е скулпторът с инструмента — инерваторната енергия.
Телесният градеж и характер са с това една функционална
цялост
; външната форма е функционално моделиране, а душевният живот — моделът.
Във връзка с това нека споменем, че човек носи в този си вид и следите от длетото на миналите поколения и също на собствените си минали душевни подбуди. Прочее всеки мисловен процес в човека има и своя инерваторен, а с това и функционално-телесен резонатор. На този факт се основава психо-терапията. Човекът (тяло - душа) представя едно пълно душевно — телесно единство, което заставя и последната клетка в тялото да се подчинява функционално на душевния уравновесен живот и обратно — да разстройва своята физиология паралелно с душевните неслуки. От гореказаното става ясно, че докато в растенията и животните инерваторната енергия е мост на чисто рефлекторни подсъзнателни функции и възприятия, в човека всяка реакция и промяна в организма, наложена било от вътрешния подсъзнателен живот или от външните обменни връзки с природата, могат да бъдат осъзнати и контролирани чрез тази същата енергия.
към текста >>
Достатъчно е да имаме проявени онези висши душевни качества, които отличават човека от животните, за да можем да бъдем
цялостни
и съзнателни в своя живот.
Прочее всеки мисловен процес в човека има и своя инерваторен, а с това и функционално-телесен резонатор. На този факт се основава психо-терапията. Човекът (тяло - душа) представя едно пълно душевно — телесно единство, което заставя и последната клетка в тялото да се подчинява функционално на душевния уравновесен живот и обратно — да разстройва своята физиология паралелно с душевните неслуки. От гореказаното става ясно, че докато в растенията и животните инерваторната енергия е мост на чисто рефлекторни подсъзнателни функции и възприятия, в човека всяка реакция и промяна в организма, наложена било от вътрешния подсъзнателен живот или от външните обменни връзки с природата, могат да бъдат осъзнати и контролирани чрез тази същата енергия. Така щото не всички външни влияния и вътрешни нисши подтици у човека трябва да се изявяват както у животните чрез организма.
Достатъчно е да имаме проявени онези висши душевни качества, които отличават човека от животните, за да можем да бъдем
цялостни
и съзнателни в своя живот.
Значи, човек притежава чисто растително-животински телесен живот, който обаче под контрола на съзнателния-разумния душевен живот става високо организиран и служи като физически посредник между космичните явления и сили и човека — душа в тихия непреривен диалог на вселената. Литература: Buttersack: Von der Zellenlehre zur Funstionenschau Heyer: Der Organismus als beseelte Korperwelt Goring: Ober seelisch-bedingte echte Organerkrankungen
към текста >>
70.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ-НОВОГОДИШЕН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Неделчо ТРИТЕ ЦАРСТВА НА ЖИВОТА Животът в неговата
цялост
е нещо велико.
Неделчо ТРИТЕ ЦАРСТВА НА ЖИВОТА Животът в неговата
цялост
е нещо велико.
Той е най-голямото благо, дадено на човека от Бога. Своето начало животът води безспорно от нещо много по-велико, неизразимо, изпълващо цялото битие. И тая Първопричина на нещата, тъй като е по-голяма от човешкия ум, по-голяма от самия живот, включваща го в себе си, е неопределима. Тази велика реалност, източник на всичко, наричана с много имена, си остава непостижима, непозната, необятна. Думите Бог, Любов и много други, макар и думи на големи и светли умове, не я изразяват.
към текста >>
71.
ДРИШ И НЕГОВАТА ПАРАПСИХОЛОГИЯ - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Философията, която днес е официална, която се намира под знака на материализма на 19 век, счита волята като един елемент от онази троица в човешкото естество — ум, сърце и воля, които в своята
цялост
образуват човешката душа.
Основната задача, която си поставяме, е да обхванем в кратки, но съществени линии онази, главно динамична страна на волята, която преобразява индивида, която пресъздава обществото, която въобще прави живота друг — пълен, смислен, творчески. Определяйки така своята задача, ще могат да се избегнат редица неясноти, тъй като волята у Учителя е разгледана не само, както споменахме, като част от естеството на човека и второ като динамичен, претворяващ фактор, но тя е засегната в беседите и като космически принцип и като характерологично — френологичен елемент и още в разни форми и прояви. Първият въпрос, който безусловно трябва да си зададем при така поставената задача е, що е воля и къде е мястото на волята? Тук не е мястото да се спираме на схващанията на философите за понятието воля. Все пак, има нещо, което е общо в понятието воля у съвременните философи и това, което в окултизма се нарича воля, а твърде близко на последното е и схващането у Учителя.
Философията, която днес е официална, която се намира под знака на материализма на 19 век, счита волята като един елемент от онази троица в човешкото естество — ум, сърце и воля, които в своята
цялост
образуват човешката душа.
Без да се спираме да доказваме, понеже това е един вечен въпрос, окултизмът счита тази троица на човешкото естество — ум, сърце, воля само като проява на душата, тази вечна същност, тази проява на Цялото, на Бога, която е надарена с вечен живот. В това отношение, със смъртта на физическото тяло не умира и душата на човека, респективно умът, сърцето и волята, както твърди съвременната философия. Душата пребъдва вечно. Със смъртта на тялото остават да съществуват още умът и сърцето, респ. чувствата, но също и волята, макар че тя се проявява предимно в човешкото тяло.
към текста >>
72.
ПОДРАЖАНИЕТО - Г. С. Г.
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Времето като фактор в развитието биде отхвърлено, а техниката стана своего рода производител на специални науки, които помогнаха за разпадане на
цялостния
мироглед.
От тогава насам този философски мироглед все повече и повече отстъпи мястото на научното, опитно изследване на фактите. Рафинираната техника създаде в науката специалистите. Като резултат от това, универсалното човешко знание се разпадна в отделни науки, някои от които нямат никаква връзка помежду си. На стария романтично и идеалистичен период в живота и науката на човека се противопостави един нов дух, който има желанието да подражава и владее природата. Тогава се премина към статичната, триизмерна мисъл.
Времето като фактор в развитието биде отхвърлено, а техниката стана своего рода производител на специални науки, които помогнаха за разпадане на
цялостния
мироглед.
Човечеството заживя в един хаос, защото всяка днешна наука или частично знание му предлага един отделен светоглед. В противовес на това разкъсано схващане, на този светоглед на частите израства и се развива сега един нов мироглед, който се стреми да обедини раздробеното в едно единно цяло. Трябва да се забележи, че едно такова единство във възгледите на човека е възможно само тогава, когато триизмерната статична мисъл се замени с динамичната, четириизмерна мисъл, — мисъл, която схваща формите и във времето. Една четириизмерна мисъл схваща вече формата не като статично явление, а като един непреривен процес. В музиката и мелодията е форма.
към текста >>
Задачата на науката сега е да сглоби елементите, частите, които тя установи в едно
цялостно
единство на вселената, за която Балзак казва: „Вселената е многообразие в единството" В своята книга „Средата на живота" Хендерсон казва, че околната среда, създадена така „като че ли всичко се отнася за самия живот".
Обаче, всички форми запазват с течение на времето променящата се първоначална форма. Тя, следователно, е неизменното във времето. Четириизмерното мислене е последствие от това, че понятията пространство и време, които по-рано се разглеждаха непосредствено едно до друго, без връзка помежду им, се сляха в едно единство. Или другояче казано: пространството доби едно ново измерение — времето. Това, което новото четириизмерно мислене създава е, че вместо частите на цялото да бъдат обект на човешкото знание, целият свят като една единица — живот и среда в едно единство — е предмет на човешкия ум.
Задачата на науката сега е да сглоби елементите, частите, които тя установи в едно
цялостно
единство на вселената, за която Балзак казва: „Вселената е многообразие в единството" В своята книга „Средата на живота" Хендерсон казва, че околната среда, създадена така „като че ли всичко се отнася за самия живот".
Или още както Wehwells се изказва, „че всички свойства на материята, са подбрани специално за самия живот". Това става доста ясно от следното обяснение: Свойствата на елементите не са равномерно разпределени върху самите тях, тъй както би било в една затворена закономерна периодическа система. Ако наблюдаваме крайните граници, установяваме една голяма „несъразмерност" в това разпределение на свойствата. Измежду всички елементи, с най-постоянни свойства се указват предимно водородът, кислородът и въглеродът В космичното и биологичното развитие се установява едно непроменливо постоянство във физико-химичното състояние на активното поле на планетите и същевременно една максимална усложненост в съотношенията (групировките) в същото. Този ред създава върху повърхнината на планетите системи от най-голяма устойчивост.
към текста >>
73.
НЕЩО ОТ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ДИШАНЕТО - Б. БОЕВ
 
Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Не по-малко е богатството и разнообразието на мислите на Учителя върху други особености на Любовта, които доизграждат едно
цялостно
, красиво учение по този въпрос.
Д-р Ел. Р. К. ИЗ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ЛЮБОВТА II ПРОЯВИ И МЯСТО НА ЛЮБОВТА Досега разглеждахме схващанията на Учителя за същността на Любовта — като космическа същност, като същност, свързана с живота на човека. Разгледахме още и схващанията Му за Христа като израз, въплъщение на самата Любов на Бога. Ние видяхме, какво богатство и оригиналност на мисълта се крият в тия схващания, в това учение на Учителя за Любовта.
Не по-малко е богатството и разнообразието на мислите на Учителя върху други особености на Любовта, които доизграждат едно
цялостно
, красиво учение по този въпрос.
Ще разгледаме по известен ред редица отношения на Любовта към самия живот — проява на Любовта, качества на Любовта, Любовта като фактор за обнова, претворба на живота и др. и др. Върху проявата на Любовта, Учителят е казал твърде много нещо. Проявата на Любовта може да се разглежда също така двояко: проява в космоса, в битието, като принцип и проява в живота на човека. Ето какво казва Учителят върху проявата на Любовта като принцип в битието[1]: „Любовта е единственият закон, който се проявява в трите свята: в Божествения свят тя се проявява като Любов към Бога; в духовния свят тя се проявява като Любов към себе си, към душата си, а във физическия свят тя се проявява като Любов към ближния си (3).
към текста >>
На земята тя става разбираема само с резултатите си, посредством добродетелта и особеностите, които внася в трите свята, свързани със земята — образуващи в своята
цялост
окултното понятие „земя", „единният човешки свят".
От изнесените мисли на Учителя върху проявата на Любовта в битието като принцип, ние виждаме също голямото разнообразие на образи и форми, чрез които ни се изясняват проявите на Любовта. За нас изпъква като кардинално схващане мисълта, че Любовта се проявява в живота, но извън времето и пространството, тя, обаче, оставя последствия в времето и пространството — внася хармония в живота, внася пълно единство, добро, примирява всички противоречия. Самият жив от безусловно се проявява в времето и пространството, защото всички същества на земята и в небесното пространство живеят във времето и пространството. Любовта, която ражда живота, е извън времето и пространството и се проявява също извън тях. В действителност Любовта ни се представя като една ирационална същност, която има също ирационална проява.
На земята тя става разбираема само с резултатите си, посредством добродетелта и особеностите, които внася в трите свята, свързани със земята — образуващи в своята
цялост
окултното понятие „земя", „единният човешки свят".
Тия особености, които представят един вид материализираните прояви на Любовта, ни се изнасят: 1. На физическия свят като Любов към ближния. Тази проява на Любовта поради естеството на материята на физическия свят, не може да бъде непрекъсната. Тя е преходна, проявява се от време на време, с прекъсвания. 2. В духовния свят, в света на ангелите, като Любов към своята душа.
към текста >>
74.
НЕЩО ОТ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ДИШАНЕТО - Б. БОЕВ
 
Съдържание на 8 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
В това отношение, тия мисли са свързани в едно цяло и изграждат, заедно с много мисли изнесени в предходната глава — за Отношенията на Любовта към ближния, едно
цялостно
учение за Любовта в света, в което главна роля играе човек.
В Любовта присъствува цялото битие (14). Бъдещият свят е света на Любов, разбирателство, братство и свобода (13). Всички поданици там живеят братски (6)." Всяка от изнесените мисли на Учителя е ясна сама за себе си. Те всички имат отношение към света — сир. към самите нас хората и към всичко онова, което ни заобикаля.
В това отношение, тия мисли са свързани в едно цяло и изграждат, заедно с много мисли изнесени в предходната глава — за Отношенията на Любовта към ближния, едно
цялостно
учение за Любовта в света, в което главна роля играе човек.
Поставен човека на своето място в света, той първом изгражда отношенията си към Първопричината, от която зависи всичко; второ, той изгражда отношенията към своята душа, което значи да изгради правилни отношения към своя ближен и след това човек изгражда отношенията си към света, което ще рече, към всичко извън него. Когато човек стигне да изгради правилните отношения към света, към всичко извън него, като върви по очертания път, той вече има дълбоко убеждение, което почива на онова истинско знание и мъдрост, които могат да се нарекат комически, както и на опитността добита в пътя за приложение на Любовта през вековете. С други думи казано,. човекът, който е изградил правилните си отношения към Бога и към ближния влиза в света зрял и готов — зрял да го разбира и готов да работи за неговата преобнова. Затова Учителят казва, че „който познава Любовта, познава и света" и „като познаем физическия свята, в който се проявява Любовта, ще познаем Бога".
към текста >>
В отношенията на Любовта към света, което е велика реалност, има хармония в
цялостната
й проява — във формата, в съдържанието и смисъла.
Когато човек стигне да изгради правилните отношения към света, към всичко извън него, като върви по очертания път, той вече има дълбоко убеждение, което почива на онова истинско знание и мъдрост, които могат да се нарекат комически, както и на опитността добита в пътя за приложение на Любовта през вековете. С други думи казано,. човекът, който е изградил правилните си отношения към Бога и към ближния влиза в света зрял и готов — зрял да го разбира и готов да работи за неговата преобнова. Затова Учителят казва, че „който познава Любовта, познава и света" и „като познаем физическия свята, в който се проявява Любовта, ще познаем Бога". В този израз на Учителя трябва да доловим дълбоката мъдрост, че Бога ще познаем не само вътре в нас, но и във всичко, спрямо което проявяваме Любовта в широкия свят.
В отношенията на Любовта към света, което е велика реалност, има хармония в
цялостната
й проява — във формата, в съдържанието и смисъла.
В тази проява на Любовта към света, „човек става активен, благ, пожертвувателен". Смъртта дори не е в състояние да спъне човека, който е стигнал до там да прояви Любовта към света, защото в него живее Вечният, Вселюбещият, в Когото всичко се слива в живот вечен, защото „Любовта образува най-устойчивите съединения в живота". В нея „се осъществява единството в множеството и множеството в единството". Когато човек люби, живее. Пред погледа на разумната Природа истински човек е само онзи, който люби.
към текста >>
75.
КОСМИЧНА МУЗИКА - С.Д.
 
Съдържание на 9 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
В хармонично и красиво единство между същина, проява, качества и приложение, Учителят създава едно велико
цялостно
учение за Любовта, което издига човека, ученика до съвършенство.
Съвсем особено е мястото на Учителя във великото учение на Любовта. Вековете ще определят най-точно това място. Но то седи високо над всичко, което светът познава в това отношение. Учителят не е спрял да изнася още важни работи върху основите на това свое велико учение на Любовта, затова трудно може да се постави в някакво общо определение. От това, обаче, което имахме възможност да проучим, съберем и изнесем — а то не е малко — можем да заключим, че Любовта у Учителя е обхваната в една съвършена пълнота, необхващана досега от други.
В хармонично и красиво единство между същина, проява, качества и приложение, Учителят създава едно велико
цялостно
учение за Любовта, което издига човека, ученика до съвършенство.
към текста >>
76.
ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА. СКОРПИОН-СТРЕЛЕЦ
 
Съдържание на 9 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Това постепенно органическо затишие и подобрение на жизнените процеси в организма намира израз и в
цялостния
индивид.
Вози момент настъпва обратният процес, който говори вече за едно окончателно прочистване на тялото. Основите в кръвта надделяват, червените кръвни клетки се увеличават по число, белите кръвни клетки (стражите на организма), които се бяха извънредно увеличили на брой, се намаляват, телесната температура се понижава с 0,5 до 1 градус, отделянето на въглена киселина се значително понижава и тъканите на организма стават богати на калциеви и натриеви соли, а по-бедни на сяра, фосфор и калий. Отделителната система в началото на постите е силно занята и отделя силно отровни вещества; след това настъпва едно пълно уравновесяване. Кръвното налягане се понижава; сърцето, първоначално силно разтревожено, възстановява нормалния си ритъм, като даже показва едно трайно успокояване. Всички вътрешни секреционни процеси намаляват производството си по количество, но напълно подобряват качеството на жизнените сокове и секрети.
Това постепенно органическо затишие и подобрение на жизнените процеси в организма намира израз и в
цялостния
индивид.
Тялото се сензибилизирва. Нервната система и клетки стават много по-чувствителни на всички вътрешни и външни дразнения. Особено важно е явлението, че организмът е много по-чувствителен към лекарствата. Малки дози от лекове, които по-рано трябваше да бъдат давани в големи количества, за да се постигне желаната реакция, сега са достатъчни за постигане на целта. Наблюдава се едно повишение в чувствителността на зрението, слуха, обонянието, вкуса и избистряне на мисълта.
към текста >>
77.
РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Б. БОЕВ
 
Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Сложната градивна симетрия, която е приложена за изграждането на човешкото тяло, е необхватна за нашите слаби домогвания, но все пак, няма места, които по силата на един закон отразяват
цялостната
структура на телесната форма.
Това са хората на труда и делото. Сетивната сфера твори най-хармоничния характер; особено ако в него са пробудени и духовни качества. тук преобладава ролята на централната нервна система, заедно с съзнателните функции на сетивните органи. Чрез тях те долавят красивото и положителното в света. Мнозина са склонни да не виждат едно такова диференциране на органите и системите в човека, макар че то е, което дава характеристика на психиката.
Сложната градивна симетрия, която е приложена за изграждането на човешкото тяло, е необхватна за нашите слаби домогвания, но все пак, няма места, които по силата на един закон отразяват
цялостната
структура на телесната форма.
"Окото е огледало на човешката душа" – казват, но окото е и едно от най-достъпните огледала на организма. тук, върху ириса на окото, можем да намерим място на всеки орган или органна система. Въз основа на това наблюдение почива и ирисовата диагноза. Но как е проектиран този всестранен организъм върху една кръгла площ, като тази на ириса? Разпределението става така, че към центъра на ириса (т. е.
към текста >>
78.
УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИ ПРОБЛЕМИ ІV - Б. БОЕВ
 
Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Човек търси щастието вън от себе си, а то е в него самия, в
цялостното
съвършенство и себепознание.
А свободата на душата е в познанието на собственото „Аз". Днес ние от всичко най-малко познаваме себе си. Човек няма обич и любов към себе си. Със своето разбиране на живота като наслада и удоволствие, той е най-голям враг за себе си. Когато възлюбим безкористно живота, ние ще познаем себе си – нашата физическа и духовна същност и ще бъдем щастливи.
Човек търси щастието вън от себе си, а то е в него самия, в
цялостното
съвършенство и себепознание.
Ние не познаваме собственото си богатство. Ние не умеем да го използваме, но знаем да го пилеем, без да подозираме за него. Често ще чуете да казват: „Лекарят ми каза, че страдам от злъчка, сърце, стомах, бъбреци и др." В какво се състои страданието на тези хора? В това ли, че имат злъчен мехур, сърце, стомах, бъбреци или, че тези органи са заболели? Нещастието е там, че тези хора един цял период от време в живота си не са знаели, че имат такива органи или най-много са мислили за тях, когато те са им доставяли удоволствия.
към текста >>
79.
ОЩЕ НЯКОЛКО ОСОБЕНОСТИ НА НОСТРАДАМУСОВАТА СИСТЕМА - П.М.
 
Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Когато реализира само блага от материалния свят, тя е частична; когато реализира блага едновременно в трит свята, тя е
цялостна
.
Тя има Божествен произход, носителка на най-висшите блага. Тя е като небесна ябълка, посадена в градината на човешката душа. Вярата е сила, която направлява човека към придобиване на някои дарби и способности. Без вяра нищо не се постига, като вярва в това, към което се стреми, човек ще работи, за да го реализира. С вярата човек реализира материални, или духовни, или Божествени блага.
Когато реализира само блага от материалния свят, тя е частична; когато реализира блага едновременно в трит свята, тя е
цялостна
.
С нея човек се справя с противоречията в духовния свят. На физическия свят човек работи и живее с надеждата. В духовния свят – с вярата. В Божествения свят – с любовта. Човек не може да бъде вярващ, ако не познава Бога.
към текста >>
80.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. ИЗЛЕТ ДО ВИТОША - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на брой 10 Възходящият път - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Разглеждан така в своята
цялост
, процесът на растенето на Париж има биологичен вид.
ПАРИЖ Париж е основан много отдавна, казва Пиоб. След завладяването на Галия от Цезаря, римляните дадоха на крепостта на парижаните, дотогава ограничена в острова наречен La Cité, едно доста голямо разширение, ако се съди по развалините. Сите-то е, прочее, клетката-майка на Париж; от нейния ограничен кръг са произлезли чрез размножаване другите клетки, които покриват сегашния план на града според фиг. 1, дадена в бр. 8 на списанието.
Разглеждан така в своята
цялост
, процесът на растенето на Париж има биологичен вид.
Зародишът се е развил според един детерминизъм, аналогичен във всички точки на оня, който се констатира при живите същества. При това колективно същество, каквото представлява градът, силите, намиращи се в него, са действували със същата правилност, както те действуват при всяко същество — продукт на тайнственото съединение на една мъжка с една женска клетка! И хората, съставна част на колективното същество, са били несъзнателните агенти на тия сили — съграждайки града според своите интереси, своето удобство или своите чувства, упражнявайки наистина своята свободна воля, но следвайки, без да подозират това, потика на строителните сили. Тия космични сили — същите, които въодушевяваха всяка клетка в тия хора — караха да тече кръвта във вените в съгласие с движението на земята, чрез кръвта възбуждаха мозъците и от рефлекс на рефлекс, произвеждайки между жителите на тая точка на земното кълбо комбинираната игра на интересите и на чувствата, създадоха най-после от незначителния градец в началото днешната голяма столица. Тая клетка-майка е твърде ограничена — и, ако се разгледа внимателно планът на Париж, тя дори не се намира върху оста!
към текста >>
81.
LE MAITRE - LA VOIE ASCENDANTE
 
Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
и тяхното движение, но че в него действува и друг деятел, който обуславя неговата
цялостност
—
цялостност
, по-висша от тази, която зависи от обединението на елементите в пространството и времето.
И от тях, капнали върху земята, ще пораснат най-хубавите плодове на братската обич и отношения между хората! " Няколко думи за витализма В Юбилейния сборник в чест на проф, Д-р Михаил Герасков, издаден напоследък, е поместена статия: „Предпоставки на виталистичната психология" от Райна Станчева Андреева. Тук привеждаме следните редове върху витализма из тая статия: Една немеханическа теория за обяснение живота на живите същества, на организмите, носи името витализъм Това учение е бивало подлагано на критика и присмехи и често е отстъпвало място на механическите теории. В последно време, обаче, витализма се възражда, получава ново съдържание и започва да нанася удари на механическото учение за живота. Витализмът не отрича физико-химическите деятели в строежа на организма и на неговия живот, но като немеханическа теория допуща, че организмът не е само натрупване (агрегат) от кислородни атоми, азот, сяра и др.
и тяхното движение, но че в него действува и друг деятел, който обуславя неговата
цялостност
—
цялостност
, по-висша от тази, която зависи от обединението на елементите в пространството и времето.
Виталистите от по-ново време се стремят да дадат на това понятие vis vitalis (жива сила) ново съдържание. Такива са зоологът Волф, ботаникът Райнке, психологът и философ Щерн, особено Ханс Дриш, Ед. фон Хартман, С. И. Металников (в руската литература) и др. Историята на витализма от Аристотел до Ед.
към текста >>
82.
ВЗАЙМООТНОШЕНИЕ КЪМ ЧОВЕК И ПРИРОДА - В. ПАШОВ
 
Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
те ще заживеят един
цялостен
живот на вътрешна хармония и между отделната единица и Цялото ще има пълно творческо единство.
Те събуждат в човека, преди всичко, съзнанието за Цялото. Човек се чувствува разумно свързан с това Цяло, което е разумно и има живи отношения към всичко. Съзнанието към Цялото събужда в човека социалното чувство, обичта към другите. А общественото чувство, което се крепи на любовта към Космичното Цяло, ражда съзнанието и постоянната готовност за проява на дълг, добро и взаимопомощ. И когато това стане плът и вътрешен закон във всекиго, тогава обществата и по-големите социални единици ще се изменят коренно.
те ще заживеят един
цялостен
живот на вътрешна хармония и между отделната единица и Цялото ще има пълно творческо единство.
Това единство произтича от съзнанието, че любовта между отделните единици е израз на любовта на Цялото към всички. В нашата любов към това Цяло, което ни обединява, се крият основите на най-висшето съзнание за социален напредък и добро за всички.
към текста >>
83.
ВЯРА В ЖИВОТА - Д-Р МЕД. ИЛ. СТР.
 
Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Тук обожествяването на природата се прехвърля към едно
цялостно
Единство, Което е разумно, създава социалните норми и управлява обществените отношения.
Защото само хармонията с разумността, а следователно и силите в природата, ни дава смислен живот и блага. Айнщайн, един от големите мислители на днешното време, много правилно е разграничил, че съществуващите големи религиозни учения, не са религии на страха, но те са социални форми на живот. Те са свързани с обширни социални законодателства. Основата на всички тия законодателства, без съмнение е върховната Истина, Бог. В името на Бога, хората, обществата трябва да живеят един по-добър и по-съвършен живот.
Тук обожествяването на природата се прехвърля към едно
цялостно
Единство, Което е разумно, създава социалните норми и управлява обществените отношения.
В това отношение схващането, че съвременните религии представят социални учения за разумен и съвършен живот е един голям скок напред, отколкото общата класификация на материалистите, че всички религии и религиозни учения са резултат на човешкия страх. Има една религиозност, която Айнщайн нарича космическа религиозност — тя седи над всички форми на днешните религиозни прояви. Тя представя едно съзнателно отношение на всеки разумен и осъзнал се човек към Всемира, към великия Разум на битието. Тази религиозност не те свързва със страха, нито със социални норми. Тя ти разкрива една от най-великите тайни на живота, тя ти разкрива, че битието почива на една велика всеобхватна Разумност, една малка проява на която сме ние човеците.
към текста >>
84.
DU MAITRE -LAMOUR ENVERS DIEU
 
Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Освен множеството си статии в педагогичните списания, Сотиров е обогатил педагогичната ни книжнина с няколко ценни труда: „Изкуство да преподаваме смятане – аритметика”, „Игри и занимавки по смятане – аритметика", „Психология на
цялостния
образ", „Към лично и обществено благополучие", „Тайната на обучението".
Библиотека „От живота за живота", №3. Стр. 661. Цена 200 лева. Доставя се от автора, учител в Ихтиман. За нашите читатели 140 лева.
Освен множеството си статии в педагогичните списания, Сотиров е обогатил педагогичната ни книжнина с няколко ценни труда: „Изкуство да преподаваме смятане – аритметика”, „Игри и занимавки по смятане – аритметика", „Психология на
цялостния
образ", „Към лично и обществено благополучие", „Тайната на обучението".
В последния си труд „Пътят на образованието", разделен на четири части, той разглежда всички педагогически въпроси в духа на новите педагогически веяния. Препоръчваме я на читателите си. * * * Редакцията доставя книгите: ЛИЦА И ДУШИ ФИЗИОГНОМИЧНИ ПОРТРЕТИ от ГЕОРГИ РАДЕВ, срещу 30 лв. * * * ЛЕКУВАНЕ ЧРЕЗ ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ От А. ОСБОРН-ЙИВС, срещу 20 лева Литопечат - Турко 22, София * * * Продължава подписката за СЕДЕМНАДЕСЕТАТА ГОДИШНИНА на сп.
към текста >>
85.
ПО СТРАНИЦИТЕ НА ЕДНА ГОЛЯМА КНИГА - G.N.
 
Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Психичната индивидуалност се наслагва върху тъканната и жизнено-соковата индивидуалности Тя ни дава нашия
цялостен
характер.
Тя ще дойде дотам, може би, още през този век, когато човекът-звяр, излязъл с по-човешки поуки из разрухата на вой-нит, които изживяваме, ще потърси други, трайни устои на живота. Ние ще приведем още някои мисли из Карел (Човекът— Неизвестният), които са от научно значение за установяване духовните, вечни истини: „Съществуването на крайна цел в организма е неоспорима. В цялата история на развитието на зародиша, тъканите така се развиват, като че ли си знаят бъдещето. Ние живеем в два различни свята — този на фактите и този на техните символи. Съществува, както казва Рише, една личност на жизнените сокове, също така, както има една психологична личност.
Психичната индивидуалност се наслагва върху тъканната и жизнено-соковата индивидуалности Тя ни дава нашия
цялостен
характер.
Психичните фактори имат дълбоко въздействие върху индивида. Те са именно, които създават моралния и душевен облик на нашия живот. Ние имаме основание да вярваме, че личността се простира извън физичната безкрайност. Нейните граници се намират оттатък кожната повърхност. Всеки един от нас е много по-широк и по-пространствен, отколкото неговото тяло.
към текста >>
86.
ПРОИЗХОД НА МУЗИКАТА - АНДРЕЙ АНДРЕЕВ
 
Съдържание на брой 10 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
То самото е символ и на
цялостния
живот на природата и нищо не би трябвало да може да дисхармонира с неговото единство.
Храната трябва да мине през храносмилателната система, въздухът — през дробовете, светлината — през очите, тоновете — през ушите, етеричните изпарения — през носа, химичните качества на елементите — през вкусовите брадавички, лъчистите енергии на околната среда — през кожата и т.н. Ние вземаме от природата всичко, което тя има и от което се нуждаем. Следователно, нищо не би трябвало да смущава организма ни и ние би трябвало да бъдем физически винаги здрави. С какво би могла да изненада природата нашия организъм и да смути неговите функции? Тялото е в пълна хармония с ритмичния живот на живата природа, защото то е нейно отроче.
То самото е символ и на
цялостния
живот на природата и нищо не би трябвало да може да дисхармонира с неговото единство.
Ние се запитваме тогава, защо настъпват смущения в нашия организъм? Ако тялото ни е една висша форма на природата, в която тя е отразила и хармонирала всички свои сили, какво отношение имат нашит мисли, чувства и воля към него? Нашето тяло е същевременно призмата, прозорецът и уредът, чрез който ние изявяваме себе си. Без него ние бихме били слепи, глухи, неми и неподвижни спрямо светлината, музиката и простора на природата. То ни съдържа, а ние го проникваме и обгръщаме.
към текста >>
Нашият организъм е символ на нашето
цялостно
„Аз", като прави видими всички наши вътрешни състояния.
В такива моменти сърцето може болезнено да се свива, като че ли някоя ръка го е хванала и не му дава волно да се разпусне. Пулсът е ту ускорен, ту забавен. Огън или студенина облива снагата ви, а руменина лази по лицето ви. Когато пък злъч и гняв бликне от някого, той ще се прихване под дясното подребрие и ще се присвие от болка, защото злъчката се обажда. Не са ли това прояви на чувствата, символизирани и изразени чрез храносмилателната и кръвоносна системи, които ние чувствуваме дисхармонирани във функциите си, когато настане в нас известно подпушване?
Нашият организъм е символ на нашето
цялостно
„Аз", като прави видими всички наши вътрешни състояния.
Тази физическа видимост на постъпките, чувствата и мислите трябва да търсим във физиологичния живот на органите. Тук от тяхното състояние ние можем да заключим за вида и качеството на проявените мисли, чувства и постъпки. Затова Учителят казва: „Тялото е символ, но идеите не идват от него, а те се проявяват чрез него". Когато заболеем, ние трябва преди всичко да търсим онези вътрешни смущения-подпушвания в нас, които са смутили хармонията на организма. Смущенията и подпушванията са тясно свързани с функцията на симпатичната нервна система.
към текста >>
87.
DU MAITRE-LES QUATRE REGLES DEL AMOUR
 
Съдържание на брой 10 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Такъв
цялостен
светоглед краси истинския човек, този, който със своя мисловен поглед иска да обхване цялото битие; този светоглед води именно истинския човек в живота.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Проф. Д-р Консулов върху светогледа В списание „Природа и наука", книга първа, година 14, септември т.г. в статията „Нашият светоглед" професор Д-р Стефан Консулов между другото така говори върху светогледа: „Правилният светоглед държи сметка за целокупността в постиженията на човешката мисъл във всички направления: положителни науки, изкуство, музика, поезия, мистика, религия.
Такъв
цялостен
светоглед краси истинския човек, този, който със своя мисловен поглед иска да обхване цялото битие; този светоглед води именно истинския човек в живота.
Наистина, методите, с които боравим в положителната биология, са методи на материалното изследване. Ние изследваме физиката и химията на живота. Но дали това е всичко, туй е отделен въпрос. Най-големите представители в съвременната биология съвсем не споделят отживелия възглед от миналия век за крайния материализъм. Моето съзнание, моето „аз", моята преценка за добро, за хубаво — това не се поддава на изследване в епруветка.
към текста >>
88.
ИКОНОМИЧЕСКИТЕ ЯВЛЕНИЯ И ПЛАНЕТНИТЕ ЦИКЛИ-К.Е. КРАФТ
 
Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.
Та нашата земна спътница луната, която за 28 дни ни обикаля и през този период от време ту се пълни, ту изпразва, влияе върху
цялостния
жив трепет на земята Днес се знае, че не само течността по земната повърхност е в тясна връзка чрез приливите и отливите си с лунните фази, но твърдата земя се поддава на същите.
Келлер намира, че обмяната на минералните соли между кръвта и паренхимната тъкан на органите се дължи на потенциалната разлика на електромагнитните пълнежи в същите среди. Защото кръвта съдържа биологичните катиони: натрий, хлор, калций и магнезий (последните два дисоцирани), а паренхимът — биологичните аниони: калий, фосфати, сулфати, пикочни вещества и пикочна киселина. Така че кръвта е предимно с отрицателни пълнежи, а тъканите — с положителни. Но не само всекидневните метеорологични елементи влияят върху нашата физиология. Всички ритмично протичащи природни явления се отразяват в живота на тялото ни.
Та нашата земна спътница луната, която за 28 дни ни обикаля и през този период от време ту се пълни, ту изпразва, влияе върху
цялостния
жив трепет на земята Днес се знае, че не само течността по земната повърхност е в тясна връзка чрез приливите и отливите си с лунните фази, но твърдата земя се поддава на същите.
Тя се издува откъм онази страна, от която е луната в пълнолуние или новолуние. В унисон на тези явления нашата физика също се повлиява. Така едно ритмично протичащи физиологично явление във физиката на жената е менструационното течение. От статистиката на Освалд, която обема 10,393 случая се вежда, че максималното число на менструационните дати се сумира в дните на пълнолуние и новолуние. Освен това числото на новородени деца през дните на новолуние и пълнолуние е по-голямо от това през останалите дни.
към текста >>
Самата наша физика е копие на онова разнообразие, което е съчетано в
цялостния
вид на природата.
Ясно е, че нашият организъм като физико-биологична единица е плод на онези строителни сили, които изграждат нашето космично жилище. Защото земята, небосклонът и всички сили и тела, които ни обграждат, съставят вида и качествата на онази божествена сграда на нашето вечно жилище, в което ние се раждаме и живеем. Макар и толкова разновидни да са силите и елементите, които създават образа на нашата природа, ние намираме навсякъде и във всяко време хармония между нея и формите, които тя създава. „Противоположностите се допълват в хармонията" — бе казал Хераклит. И действително, във видимата хармония и вечен образ на природата витаят само противоположности.
Самата наша физика е копие на онова разнообразие, което е съчетано в
цялостния
вид на природата.
Нашият организъм координира в себе си ред сили, закони и принципи, които се проявяват в природата и които по начало показват пълна противоположност!... Но съчетани и уравновесени по един чуден начин, те проявяват и създават една жизнена хармония, която ние наричаме физиология на организма.
към текста >>
89.
ПЪРВАТА СТЪПКА
 
Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Погледнат
цялостно
в наши дни, пътят му ни се разкрива като един процес с ярък музикално-архитектоничен строеж.
Проявлението на Учителя в наше време е една дълбока мистерия. Тя е, и ще остане скрита за онези, които не са прекрачили още прага на Школата му. Но резултатът от неговото проявление е Живото Слово, което той остави, и до което всеки българин, всеки човек, би трябвало поне веднъж в живота си да се докосне, за да се роди изново и да оживее. Пътят на това Живо Слово бихме искали накратко да осветлим тук с няколко обяснителни щрихи. Словото на Учителя се е проектирало в нашия материален свят съобразно Висшия природен ритъм, в който участвуват живите съграждащи сили на Космоса.
Погледнат
цялостно
в наши дни, пътят му ни се разкрива като един процес с ярък музикално-архитектоничен строеж.
Музиката е един творчески закон във Всемирния живот, и Словото, следвайки този закон постепенно е изявявало отделни страни от съдържащите се в него духовни ценности. Както основната природна гама се състои от последователни тонове с определени качества, така и Словото па Учителя можем днес да представим като една верига от духовни прояви, степенувани по дълбочината на тяхното съдържание. Основната степен, тонът ДО в работата на Учителя е издадената от него през 1896г. малка брошура "Науката и възпитанието". В нея Учителят излага своята духовна програма - Според него, науката и възпитанието са двата основни метода, чрез koumo предстои да се извърши великата духовна реформа в умовете и сърцата на хората.
към текста >>
90.
Брой 3-4 -1993г.
 
Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Реализира се в пълната радост на една обновителна дейност, където усещането за
цялост
и свобода осигуряват търсеното духовно развитие.
Единението е пречистващата чаша, която трябва да се приподнесе в жертва за да може в нея да се налее свещенната есенция на вечността. Дисциплина ли е Паневритмията? Това е друг въпрос, който вероятно може да бъде зададен. Без съмнение, отговорът е положителен - да, тя е дисциплина! Но не една мъчителна дисциплина.
Реализира се в пълната радост на една обновителна дейност, където усещането за
цялост
и свобода осигуряват търсеното духовно развитие.
Независимо от това, който я практикува трябва да приеме, че не е възможно, нито желателно една пълна реализация на която липсва дисциплина и ръководство на поведението към една определена цел. Има нещо, което изцяло поглъща вниманието на много упражняващи Йога и други езотерични дисциплини, и това нещо е развитието на центровете или ядрата на витални сили, познати под санскритското им название “чакри”. Предвид подобно безпокойство, се явява въпросът: Дали Паневритмията е ефикасно средство за активизация на чакрите? На подобен въпрос отговаряме: Който ни е предал паневритмичната наука не е бил привърженик на никакво средство, което да насилва или принуждава естественото и хармонично развитие на тези центрове, тъй като няма нищо по-опасно и разрушително от това да се занимаваш с някоя техника, колкото и да изглежда тя добра, нормална и безопасна за преждевременно усилване на тяхната дейност. Природата е много предвидлива в този смисъл и умее да действа по подходящ начин.
към текста >>
91.
Пеню Киров (1868-1918)
 
Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Защото едва ли има нещо, което би осмислило по-
цялостно
живота на човека от това, да се отрече от своя малък личен живот в полза на Големия Живот.
Души, приели да изпълнят специална роля в днешната епоха. Движейки се по житейската сцена, да останат край Учителя за да се учат непрестанно пренастройвайки живота си в услуга на Цялото. Ето ги на сцената. Всеки, на своето време и със своята специална роля. Музиканти, поети, учители, учени, на всякаква възраст, и с различни характери.Но всички те – с една и съща жажда за Истината, с един и същ копнеж за Свобода, с едно и също чувство за дълг към Цялото.
Защото едва ли има нещо, което би осмислило по-
цялостно
живота на човека от това, да се отрече от своя малък личен живот в полза на Големия Живот.
Това не означва той да излезе от нормалния си живот, но да се отрече от своите егоистични желания и да постави на първо място интересите на Цялото. Този, именно, живот за Цялото, учениците са видяли у Учителя, това ги е пробудило за един нов, духовно осмислен живот и те са го последвали и телом, и духом. Излезли са на сцената и са изпълнили своята роля. А Учителят като Автор на тази Мирова драма, е направлявал действията им кога мислено, кога явно, понякога с поглед, понякога с жест - но всякога с благост и вътрешна сила. Те всякога са чувствали неговата вътрешна поддръжка.
към текста >>
92.
Елена Андреева (1899-1990)
 
Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Бог, Живот, Истина представят нещо
цялостно
.
В този вечен принцип ние намираме Доброто. Животът е добър, защото прониква навсякъде. В този случай злото от никого не може да се предпочете, защото то съкратява живота. Това е Истината. Няма и смърт, защото Бог прониква всичко и не може да става прекъсване.
Бог, Живот, Истина представят нещо
цялостно
.
Усетът, че сме добили живота, това е истината, това е доброто. Дето се явяват Бог, Живот и Добро, там смърт няма, няма и лекуване, било с разни хапове, цярове, билки или треби, било с ножове и губерки; там няма съжаление, няма отчаяние, няма смущение и тем подобни. Здравето иде в живота като естествена последица, когато човек свърже тези три мощни начала в себе си. За да закрепне материята, човек трябва да приеме силата на духа в себе си. И Eleve казва: “Здравето в човека иде чрез силата на тихия глас.” А това се постига със слушане на Божественото, с даване ухо към Него.
към текста >>
93.
Боян Боев (1883-1963)
 
Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Най-симпатичното в това движение “Trait-d Gnion”, както и самото име показва, е връзката на новите идеи - тука ние намираме обединени в едно
цялостно
движение обосновано научно от техния водител Demarkette - идеите за въздържание, вегетарианство, природосъобразен живот, пасифизъм, ново възпитание, есперанто.
В самия град те имат няколко вегетариански гостилници. Аз посетих гостилница "Питагор”. където имах и сказка за България и новите реформени движения. Понеже между тях имаше група есперантисти - моята задача бе по-лесна. Аз още един път се убедих, че Есперанто е незаменим като средство лесно и достъпно за всички - за общение с всички народи и за опознаване с новите движения.
Най-симпатичното в това движение “Trait-d Gnion”, както и самото име показва, е връзката на новите идеи - тука ние намираме обединени в едно
цялостно
движение обосновано научно от техния водител Demarkette - идеите за въздържание, вегетарианство, природосъобразен живот, пасифизъм, ново възпитание, есперанто.
Всичко това е колкото разумно, толкова и наложително. Обаче в другите страни, напр. Англия, Германия и пр., аз видях че съществуват отделни съюзи за борба с алкохолизма, с никотинизма, с месоядието, с войната и пр. Мен ми се струва, че с общи усилия - обединени - на религиозна, научна и философска основа - всички тия движения трябва да се слеят в една мощна, буйна река - всъщност те се допълват и подпомагат и затова заедно те могат да представляват голяма сила. Новата култура ще бъде култура на синтеза, на обединенията, на хармонията.
към текста >>
94.
Брой 3-4 -1995г.
 
Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
излиза и негов
цялостен
и задълбочен психологически труд по въпросите на възпитанието “Учителят за образованието”.
Следил е всички нови открития в областта на естествените науки и е търсил връзката с онова, което Учителят е изнасял като знание, постоянно уверявайки се в силата на неговия дух да предрича научните открития. Въпреки голямата заетост да организира братския живот на Изгрева, Боян Боев всякога е имал време да върши и онова, което душата му е жадувала - да изследва, да анализира, да работи по научни методи. Плод на това е неговата книжка, излязла през 1937 г. по случай хилядогодишнината от появата на богомилското движение "Мисията на богомилството, във връзка с мисията на славянството". През 1942 г.
излиза и негов
цялостен
и задълбочен психологически труд по въпросите на възпитанието “Учителят за образованието”.
Неуморим и всеотдаен, Боян Боев всякога е бил централна фигура на Изгреба. Неговата компетентност и знания по обширен кръг въпроси свързани с живота и учението на Учителя са го правили необходим и желан събеседник всякога. В неговата стаичка на Изгреба и преди, и след заминаването на Учителя всеки намираше търпелив и услужлив приятел. На разговор с Учителя Боян Боев бе опора в трудните години на атеистическата мрачина. Той даваше кураж на слабите и вдъхваше оптимизъм на отчаяните.
към текста >>
95.
Петър Димков (1886-1981)
 
Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Той виждаше света по особен начин, гледаше го с очите на пробуден за
цялостта
на живота човек.
” Стефка Делкинова ни описва една богата страна от духовната същност на баща си: “В продължение на 50 години от своя живот Марин Камбуров изпя 233 песни, в които възпява Любовта, Мъдростта, Доброто, смирено прекланя глава и благоговее пред своя Учител и величието на Твореца. Той никога не е имал работно бюро и кабинет. Песните му са родени сред природата по време на работа или почивка. Текст и мелодия бликват спонтанно и в повечето случаи заживяват без корекции. При една от срещите на двамата братя Петър и Марин Камбурови с Учителя, много години преди да се събуди в него музата на творческо вдъхновение, Учителят казва: “Той, Марин, рекох, има силна музикална памет.” И наистина Марин Камбуров помни и пее възторжено до края на живота си всичките песни изпратени на земята чрез неговия дух от световете на светлината.” Всички, които живяха близо до Марин Камбуров бяха впечатлени от неговия благ характер, от миролюбието му, от принципността, от високото съзнание, което той проявяваше в живота.
Той виждаше света по особен начин, гледаше го с очите на пробуден за
цялостта
на живота човек.
Песента беше негов по-реален живот. В нея влагаше всички свои мисли и преживявания - мечтаеше чрез нея, работеше над себе си чрез нея, проповядваше чрез нея. Но тези проповеди бяха като проповедите на светлината - те пробуждаха. Ето как говори за тях Бояна Андреева, неговата внучка, също музикант: “Песните на дядо ми са идеи, мисли, житейска мъдрост, облечена в музика. Нотирането, колкото и професионално да е направено ги променя в по-малка или по-голяма степен и представлява бледо копие на живата песен.
към текста >>
96.
Мария Тодорова (1898-1976)
 
Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Но това не беше у него стремеж да ги обхване в
цялост
.
Най-вече всичко, което вършеше беше свързано със знанието, с книгите. Участваше в много от издателските инициативи на Братството. Работеше в първата печатница на Братството, на ул. “Оборище” 14, участваше редовно в списването на “Житно Зърно", издаваше свои статии с окултно-философско съдържание във в-к “Братство”. Не спираше да чете, да анализира, да изследва трудовете на известни окултисти от Хермес, през Фабр Д’Оливе до Шуре и Щайнер.
Но това не беше у него стремеж да ги обхване в
цялост
.
Той беше способен да вникне в идеите, прокарани от тях, и за да създаде онази стълба от знания, всяко стъпало на която води мисълта на човечеството до Епохата на водолея, до явлението на Учителя. Изходна точка на неговите разсъждения всякога бяха кардинални мисли на Учителя. В тях той улавяше смисъл, валиден за всички епохи. Нещо повече, сега Словото на Учителя съдържаше според Влад Пашов най-силната енергия на висшето Знание, защото и човешкият ум разполага с най- добра възможност да схване тези енергии и да ги преработи за свое добро. Възможностите на човешкия ум, на органа на мисълта Учителят най-добре е демонстрирал в ежедневното си общуване с учениците.
към текста >>
97.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 22
 
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Окултната наука в своята
цялост
представлява един безграничен океан от знания, една безгранична област за изследвания, вътре в която днешната официална наука заема едно съвсем скромно кътче.
Те не могат да повярват, че някога е имало много по-мощна наука, че древните, отдавна погинали цивилизации с притежавали наука, която е била на много по-прав път относно основните истини на живота, виждала е много по-добре нещата, отколкото днешната наука. По своя характер, науката на древните Египет, Индия, Асирия, Атлантида и т. н. е била окултна наука, т. е. тя е имала много по-голяма област на изследване, тя не е била ограничена в тесните рамки на днешната материалистическа наука. И макар че в своите потънкости тя е отдавна погребана под развалините на древните цивилизации, обаче нейните основни истини и нейните средства и методи за изследване, ревниво пазени някога в древните светилища, са днес напълно запазени в днешния окултизъм, предавани чрез непрекъснатата традиция на окултните школи, възраждани от мощните духове на нейни велики носители.
Окултната наука в своята
цялост
представлява един безграничен океан от знания, една безгранична област за изследвания, вътре в която днешната официална наука заема едно съвсем скромно кътче.
Някои казват, че окултната наука е едно вдълбочаване на съвременната т. н. позитивна наука, или че „окултната наука почва от там, където свършва официалната“, т. е-тя изследва областите, в които официалната наука не може или не иска да проникне. Ние ще кажем нещо повече: окултната наука обгръща съвременната наука; последната е малка частица от нея и борави в една тясна област на живота, без да вижда връзките на явленията от своята област с явленията и фактите, лежащи вън от нея ... Ho кои са средствата и методите за изследване на окултната наука, с помощта на които тя преминава границите на видимото за обикновеното човешко око и борави в широката област на целокупния живот? Това е преди всичко тъй наричаното ясновидство в неговите различни степени и форми.
към текста >>
98.
Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 37
 
Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Изучавайки темперамента на разните народи, взети в тяхната
цялост
, ние сме понякога учудени от голямото сходство с известни древни цивилизации.
Б. В. Даренията на този фонд да се отправят на посочения по-горе адрес. А. Айнщайн Ирвинг С. Купър ПРЕРАЖДАНЕТО (продължение от бр. 35) Прераждането обяснява защо се появяват наново характерните черти на древните раси.
Изучавайки темперамента на разните народи, взети в тяхната
цялост
, ние сме понякога учудени от голямото сходство с известни древни цивилизации.
Например, има голяма прилика между Британската Империя и древния Рим. У англичаните, в частност, се забелязва същия стремеж към колонизиране, същия инстинкт към законодателство, същата съзнателност в дейността, същия масивен стил в архитектурата, същата склонност да се жертва красотата заради ползата и силата; и нека го признаем, същата липса на въображение в изкуството, религията и философията. Във Франция, напротив, характерните черти на расата изобщо много повече схождат с тези на древна Гърция. Тук имаме същата сила на въображението, същата любов към красотата, същото обожаване на формата и израза, същата интелектуална изтънченост, същата подвижност. Естествено, и у англичаните има понякога нещо от гръцкия темперамент, също и у французите — нещо от темперамента на римляните, но общо взето, картината която очертахме по-горе си остава вярна. Защо?
към текста >>
99.
Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 38
 
Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
А тези факти, взети в своята
цялост
, доказват както ясновидството, предсказанията, телепатията, материализацията на духове, така също и безсмъртието на човешката душа и последователните й превъплощения на земята.
Обаче, това не се отнася до всички. Напротив, има цяла редица учени, с голям авторитет и големи заслуги в различни области на науката, които направиха обширни изследвания, събраха, проучиха и систематизираха десетици хиляди факти — случаи от ежедневния живот, направиха хиляди опити — експерименти в областта на тайнствените явления: спиритизъм, ясновидство, предсказания, телепатия, левитация, психометрия, материализация и т. н., и по такъв начин, - с помощта на строго научни методи, сложиха основите на една нова наука — метапсихиката, която разширява извънредно много хоризонта на досегашното човешко знание и разколебава из основа материалистическия мироглед. В „Обществото за Психични Изследвания", което е родоначалник на науката Метапсихика, влизат учени с всесветска известност, от всички културни народи, като професорите Анри Бергсон, Шарл Рише, Камил Фламарион, Оливър Лодж, Уйлям Крукс, Алберт де Шренк-Нотцинг, Ернесто Боцано, Уйлям Барет; д-р Желе, д-р Ости и мн. други. Присъствието на тези първостепенни учени в едно общество, чиято задача е да изследва областта на окултните явления, ни говори ясно, че тия явления не може повече да бъдат считани за шантаж и измама, но че тe са действителни факти.
А тези факти, взети в своята
цялост
, доказват както ясновидството, предсказанията, телепатията, материализацията на духове, така също и безсмъртието на човешката душа и последователните й превъплощения на земята.
В стремежа си да търсим истината и да я направим достъпна на нашето общество, ний си поставяме за задача да издадем редица книги из тази област, написани от големи научни авторитети, до окончателното изясняване на въпроса. Материалистическия мироглед е едно заблуждение, което сковава днес умовете и духа на хората и това заблуждение трябва да се премахне. За да може да набележи правилен път за своята дейност и стремежи, човек трябва предварително да узнае, какво представлява от себе си си сам той, какво е неговото бъдеще, какво е неговото място и положение във вселената и между другите същества. В тъмнината не може да се върви напред, не може да се намери правия път в живота. А днес по тези въпроси от първостепенна важност за всеки един човек царува пълна тъмнина.
към текста >>
100.
Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 40
 
Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ако отделните части се групират в дейността си в групи, противоположни по стремежи и начини на дейност, тогаз не може да съществува един
цялостен
организъм.
В природата виждаме, че един организъм е подложен на разлагане и гниене, намира се в криза, когато се откъсне от тези закони които регулират живота в природата. Следователно, кризата е един естествен резултат от нарушение на законите на живота който строи формите — индивидуални или колективни — защото ако разгледаме и отделния индивид, и той е колективитет от по малки същества — клетки, които имат свой индивидуален живот, но същевременно участвуват и в живота на общия организъм. И от координиране индивидуалната дейност на тези малки същества се обуславя проявата на живота на колективитета — индивид. Това същото отнесено към човешките общества, ни довежда на мисълта, че тази стопанска криза, която не е само стопанска, но и общокултурна. се дължи преди всичко на неправилното отношение, което съществува между индивидите в социалния организъм, защото проявата на живота на цялото се обуславя от отношенията които съществуват между неговите части.
Ако отделните части се групират в дейността си в групи, противоположни по стремежи и начини на дейност, тогаз не може да съществува един
цялостен
организъм.
И тъкмо в такова положение се намира днес обществото разделено на класи. Класовите противоречия не са нищо друго освен един резултат на неправилно отношение между частите на социалното цяло. И вследствие на тази неправилност в отношенията, се явява вече усложнение и в целокупния живот на обществото и човечеството. А за да се яви това противоречие в социалния организъм, което да възрастне до класов конфликт, се е дошло по пътя на диференциране на службите в обществения организъм, при което не е спазен закона за взаимопомощта, който е закона който организира колективните организми. И вместо този универсален закон по който работи природата и строи своите форми, обществата се организиран по закона на борбата и егоизма.
към текста >>
НАГОРЕ