НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
1.
Воля за радост - Бо Ин Ра
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.
рекох си с тъга: Ето красивото как стана безобразно, ето великото, как стана нищожно. Кой ще даде сега живота на мъртвия? Тогава се обърнах на страна и видях. На мястото на сразените се повдигаха млади дръвчета и зеленика ласкаеше окото; повдигаха се горди чашки на цветове и заляха въздуха в благоухание. От слънцето се разтвориха и други пъстри цветя, прилетяха пчели, пиха мед от тях и буболечици замърдаха из тревата. И паднах аз в благоговение и казах: Кой си Ти Великий, за да те
славослов
им? Кой си Ти, в Когото се държи слънцето, всяка мушица, без Когото елхата не би сътворила своите игли. Кой си, Ти да принесем Тебе сърцата си. Кой си, да отдадем Тебе своята воля? Аз съм в гората. Шуми се Ето прилетя пчела, бръмбар запълзя, прибягна катеричка и надникна из клоните. Прилетяха още мушици на слънчевата светлина, птици запяха във висината и върховете на могъщите дървета плавно се подвижиха. Нататък мравинки забързаха и носеха задружно клечица в своя мравуняк... Аз слушах този шум, стараех се да се вживея в него и да разбера живота. И разбрах че пчелата бръмчи и събира мед; мравинката носи елховата игла и птицата пее, защото Ти така желаеш. Аз разбрах, че всичко това е нескончаем химн за Тебе –победителят на небитието, аз разбрах, че Ти си навсякъде. Кой би разточил крилцата на тоя бръмбар, кой би научил на труд тая мравка, кой би изтъркал бархетен мъх и би издигнал дърветата високо да блестят със своята одежда. Кой би могъл да създава слънца и да не забравя това мъничко същество,
към текста >>
2.
ВЕСТИ
 
Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
копнеж и вид, техният път към висините на съвършенството и красотата. И почувствува Той, че сам живее в тях, радва се, твори... И почувствува Той своята неизмерима мощ, Любов, Мъдрост. И вид Той, че всичко 6е прекрасно и добро. И вдигна светите си ръце и благослови душата - венецът на творението, чудото на чудесата. Тогава цялото мироздание, с неизброимите слънца и светове, заблестя във върховна красота. И разнесе се из всички негови предели хвалебният химн на несметните души,
славослов
ещи Великия
към текста >>
3.
ОТ МИНАЛОТО НА БЪЛГАРИТЕ ПРОДЪЛЖЕНИЕ - Л. ЛУЛЧЕВ
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
хранят стъблото и листата на всяка билка; как багрят с умела ръка венчето на цветето и му наливат животворни сили, как претворяват минералите, заровени под земята, в елмази, рубини и смарагди, като им дават било ведростта на прозирна капка, било червенината на летен заник, било зеленината на дълбоко море. Той вижда, как най-сръчните духове, стоящи около човека, причакват трепета на мисълта му, простират ръце към неговата помисъл, отливат я в багрени образи, дават й език да говори, пее,
славослов
и или кълне, надъхват я с благоухание или зловоние – и я далеко отпращат в простора – към оногова, за когото човек е помислил в тоя миг. И когато съзерцателят разбере всичко, що става в естеството, нему се разкриват тайните на кръговрата (Хилгул). Той вижда Владиците на Възмездието, Раждането и Смъртта, които с праведни ръце дават всекиму онова, що е заслужил; вижда духовете, що бдят над всички хора; на оня, който в миналия живот е помагал на другите, те отправят сега помощници; човека, който е клеветил някога, те създават още в майчини недра ням, а оногова, който не е жалил нищо свое, за да подкрепя другите, те обсипват с всички блага, имоти и добрини. Те насочват стъпките на убиеца към стрелата на оня, когото някога е убил, за да получи отплата от ръката на своята жертва. Те ръководят кръговрата и, според онова, което е сторил човек в предишния си живот, отсъждат – где да се роди сега, с какви дарби да бъде снабден, кои родители да създадат плътта му, колко години да живее на земята.
към текста >>
4.
МОТИВИ ВЪРХУ СЪЩИНАТА НА ЖИВОТА - ОТНОШЕНИЯ - АЗ -ТИ- Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
оная храна, която насочва човека към творческо дело и възход. Желязото е все още символ на нашата сурова и механизирана епоха, която е превърнала света в грамадни стоманени челюсти, за които храната от ден на ден става все по-малко и по-малко, Желязото трещи със своя оглушителен грохот на всяка стъпка в тая епоха на скоростта, но в тоя трясък се долавя и тревогата на целия свят, който стремглаво пада в ямата на себичността, насилието и алчността да завладява. Хората и народите, които
славослов
ят желязото, се намират пред прага на един конфликт. Макар и да печелят външни ефекти, те не са. утвърдени и се намират над бездната на катаклизми. Такива народи ще трябва да се новородят за нови ценности, а това новораждане значи да минат през очистителния огън на много страдания. Народите които печелят бързо, стихийно и с насилие, бързо и стихийно поопадат под ударите на чуждо насилие, което неминуемо, по закона на равновесието, идва върху тях. Тия, които могат да причинят земетресение в порядъка на мирния живот и да тласнат света към катастрофа, за да маскират ужаса, който ще легне над света, и своето собствено проваляне стават апологети на разрушението. Те нямат дълбоката власт да пренареждат трайното, което се нарича човешка култура. Тяхната власт е над краткото време, което трае колкото един изстрел, но не и върху дългата и неизбродена панорама на столетията. Повикът, които напоследък ние често слушаме, че желязото ще спаси света, е една манифестация на нетърпението, на буйствуващата
към текста >>
5.
УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО - Б. БОЕВ
 
Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
и тъкмо тая любов Той въплъти в най-възлюбленото Си Дете. Ела, защото любовта Ти е по-голяма от човешките грехове. Въздигни ни като Мария от Магдала, отвори очите ни, както ги отвори на слепия, изгони ни от ръкотворния каменен храм и ни възкреси като Лазара. И когато тия гласове се умножат, тогава ще спрат неспокойните стъпки на трагическия скиталец по света и ще проиграе сърцето му като юнец, защото чрез него и чрез неговата любов и жертва пръснатият нявгашен древен Израил ще
славослов
и с псалтир и цимбали и китара великия Баща на света и ще стане Новият
към текста >>
6.
СТИХОВЕ - БЕЛОМОРЕН, S.,B.C.H.
 
Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.
си, усмихна се и му рече: Човеците възлюбиха толкова много творенията на Създателя на световете, че забравиха Незримия. С грижите, положени за добиване на повече блага, те едва ли не се смятат техни създатели. — Да побързаме, каза старият служител, че дълъг път ни чака още. Те не бяха се отдалечили много от мястото, гдето видяха това, когато вниманието на ангелчето беше привлечено от някакъв особен звън. — Да не е звук от китара, запита то своя събрат. Може би, някой с песен и китара
славослов
и Господа. Но голяма изненада се изписа по лицето му, когато надникна през решетките, които затуляха прозорците на голяма каменна сграда. Там в дъното на една от стаите то видя старец, коленичил пред тежка, желязна каса, да прехвърля в костеливите си ръце някакви монети. Той чу, как старецът си шепнеше, опиянен от звука на жълтия метал. — Не напразно преминах дните си! Колко много са богатствата ми! Чие съкровище може да се равни с моето! — Но това е само прашинка от неизмеримото Му съкровище, каза малкото ангелче, закри с ръка лицето си и заплака. Старият служител го притисна до сърцето си, чийто ритъм прозвуча като хвалебна песен в ушите му. Още тогава, когато чу повелята на своя Създател, вярното сърце на стария служител таеше за скръбта, която щеше да премине през невинното сърце на ангелчето. Но нима той не изпита благодатта от огненото кръщение на страданието, тогава, когато залутан бродеше по земята, запазил в душата си само спомена за светия Му образ и копнежа си по Него! Иначе, как би
към текста >>
7.
Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 6
 
Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
смисъл празник е 22 Март, — празника на пролетта, празника на всичко живо, — на растения, животни и хора. Празника, който носи радост, сила и живот за всички. От 22 март — деня на пролетното равноденствие, слънцето навлиза в периода на своето всекидневно усилващо се действие и растения и животни — почувствали лъхът на пролетта, почувствали новия живот, който слънцето събужда в тях, — надигат глави опивайки се от неговите пълни с живот лъчи и тяхното радостно ликуване е великото
славослов
ие, което живата природа отправя към Твореца, в изпълнение думите на Писанието: „Всяко дихание да слави Господа.“ И наистина, излезте сутрин рано всред засмените полета, идете при току що напъпилите дървета, изкачете се по високите, обрасли само с шубраци чуки, и в тишината на все повече и повече просветващата предутрин вие ще чуете великата, тайнствена симфония, съставена от хиляди и милиони различни гласове, които се издигат и спадат, усилват се и затихват, и отново пак се надигат до непонятни висини, губейки се в нозете на Отца. Излезте сутрин, захвърляйки мръсната дреха на обикновените низки желания, чувства и мисли; с чисто сърце и буден ум, с отворена за доброто и красотата душа влезте в великия храм на природата, и ако вие съумеете да снемете от очите си превръзката на човешкия предразсъдък, да се освободите от измамата на отделеността, вие ще се почувствате едно с целокупния живот, който се разлива вредом, изпълвайки безграничните пространства, и който, чрез всеки храст, чрез всяко
към текста >>
8.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 21
 
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
се усмихват в разкошната си премяна. Слънчевата сила и топлина приижда на вълни, буди и възражда. Чрез безбройните си лъчи слънцето сипе горещи поздрави, целува и милва всичко, що среща. Цветята дигат главички. Дърветата се молят с грейнали чела. Птичките по-възторжено пеят. Ароматният въздух трепти от бликаща сила и радост! Душата ми се възражда с живота на цялата природа. Морните гърди жадно поемат чистия въздух. Сърцето прелива от Божията благодат. Душата ми величае и
славослов
и Господа на Любовта. - - - - - - Слънцето все по-силно грее — наднича над всяка долина, сякаш шепне: „Къде е човекът — слаб, морен и отчаян, за да му дам живот и сила? Събудете се, деца на светлината! Елате и пийте всички от животворния източник! Бъдете любвеобилни и щедри като мене! Обичайте, обичайте всички! Давайте и не искайте назад! Пробуждайте, просвещавайте, помагайте за да станете едно с мене — проводници на вечен живот и красота. Наблизо клокочи пенливо ручейче и напомня неспирния ход на времето. Аз се вслушвам, гледам как се дига слънцето и размислям за безкрайността на времето. за постепенното развитие на живата и разумна природа, за праисторията на секта и потъвам в съзерцаване чудото на световното проявление и творчество. Размислям за еволюцията на човека, за грехопадението, за културния напредък и увеличаващите се страдания, за благовестието на Исуса Христа, за идването на Царството Божие на земята и спасението на света от злото. Като размислям за големината на шестте дни, в
към текста >>
9.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 63
 
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
заблуждение, а дълбоко разбиране основния закон на великата природа. Винаги трябва да бъдем в съгласие с нейните постановления и да разбираме, че в тях се съдържат истинските методи за нашия живот. И ако ние вървим в съгласие с тях, всякога можем да бъдем умни, здрави, силни и щастливи. Следователно, ние трябва да посрещаме служителите на природата добре. Един от тези служители е слънцето. Затова псалмопевецът казва: „И обръщаха се и търсеха Бога на ранина" (псалом 78) и „Добре е да
славослов
им Господа и да песнопеем на името ти, Всевишни: да възвещаваме на ранина милостта Ти" (пс. 92), а не казва: „Вечер ще Те славя, Господи!“ Когато природата започва работата си, тогава и ние трябва да започваме нашата. Това е то Божественото, великото в живота, т. е. да мислим и да чувстваме, тъй както великата разумна жива природа се проявява, а не тъй, както хората са измъдрили всевъзможните системи и верую. Защото „верую" в света — това е Истината; същината на живота — това е Любовта, а смисълът на този живот — това е Мъдростта. Казахме по-рано, че слънчевата система е аналогична с организма. В организма стават процеси, аналогични на процесите в слънчевата система. Слънчевата енергия като дойде в мозъка, претърпява такива видоизмкнения, каквито претърпява като дойде на слънцето от централното слънце. Мъчно може да се обясни това, понеже хората имат механическо, а не разумно, психическо схващане. Отрицателният полюс е чувствителността, чувствата, а положителният — мисълта. В човешкия
към текста >>
10.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 118
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
1934 г. - продължение от брой 116) Тайните на живота и смъртта. Третото небе (Макс Хайндел - продължение от брой 116) Медът и неговите лечебни свойства Вълк и овца (басня - Дядо Благо) Книжнина СТРАДАНИЕТО Ако не беше то, каква ли полза щеше да има от нашия живот на земята? — Нищо не щяхме да разберем, нищо не щяхме да научим, — с празни ръце щяхме да се върнем там, от гдето сме дошли. Само великото Страдание, само то е нашия Велик Учител. Нему трябва да плетем венци, него трябва да
славослов
им, него трябва да търсим — за да се осмисли живота ни. Когато, под влиянието на нисшите сили в нас, и на демонските внушения вън от нас, ние се съблазним и полетим по хлъзгавия път на порока, само то, само единствено страданието е, което може да ни свести, да ни спре, да ни спаси. И то идва. И със своя страшен клюн, като с нажежено желязо стиска нашето сърце. В кръв се облива душата ни. Всичко изчезва пред очите ни. Тъмнина. Няма живот. Няма смисъл. Няма нигде никаква светлина... А в това време, и само тогава, душата учи великите уроци на живота. Учи се да различава доброто от злото. Учи се да не повтаря сторените грешки. Учи се да върви в светлия път на Доброто. Не бягайте от страданието и не наричайте живота си безсмислен поради него! Защото тъкмо то е, което осмисля живота ни. Тъкмо то е, което ни носи придобивките, опитността, истинското знание-мъдрост на живота. То е, което кара да зреят плодовете на нашия живот. Да
славослов
им страданието и затова, защото само след него идва радостта —
към текста >>
11.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 213
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
космичните енергия помага най-много за обновяване, са тези. Нека ония, които искат да се обновят и свържат реално с живите сили на природата, използват поне тия три месеца през годината, като излизат всека сутрин рано, преди изгрев слънце, на разходка и гимнастически упражнения. Рано да си лягат, за да стават рано. Ние трябва да вземаме пример от растенията. Те разбират закона за растенето по-добре. Някой от цветята обръщат цвета си към слънцето, а псалмопевецът казва: „Добре е да
славослов
им Господа и да песнопеем на името Ти, Всевишни; да възвестяваме на ранина милостта Ти.“ Търсим много неща и все пак нещо ни липсва. Търсим, и не можем да го намерим. — Това е връзката, реалната, хармонична-та връзка с живата природа. И тая връзка не ще можем я възстанови като седим в кабинетите си под сянка. Но не можем я възстанови и като скитосваме безцелно по гори и долини, не съблюдавайки законите на природата. Тая връзка ще се възстанови с истинска, упорита и съзнателна работа. Тая връзка инстинктът няма да ни покаже, а Висшият Разум, Божествената интуиция. Излез всред природата, изложи се на слънце, разтвори широко прозорците, ходи по високите планини, пий най-бистрата планинска вода и имай пълно доверие и вяра в източника на живота! Не се откъсвай от него! „СЪЗДАЙТЕ ХАРМОНИЧНА СРЕДА“! Липсата на хармонична среда, отсъствието на хармония в отношенията на хората, се явява като раздорник и рушител на живота. За да се съгради една постройка и да бъде тя полезна за здравето на тия. които ще
към текста >>
12.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 224
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
по-велик, по-неизменен и вечен закон от поменатия и че борбата за живот, борбата на един срещу други, борбата с всички средства, до крайно унищожение на този, който е считан за противник, е върховно право и свещен дълг, предоставени от природата на всяко живо същество, и още повече на разумното и съзнателно същество — човека. Върховната и свята догма на днешния материалистичен свят е борбата за живот, и на тази догма, на този, считан за най-велик и неизменен закон, се възнасят
славослов
ия и се плетат венци в семейството, в училището, в обществото и навсякъде. Не!—казваме ние. „Законът за борбата за съществуване“ е закон за нисшите природни царства — за животинското и растителното царства, той е също така закон за низшето, за животинското в човека, но той не е и не може да бъде закон за висшето в човека, той не е закон за човешкия дух. „Борбата за живот“ не е закон за Духа, тя е закон само за материята. Човешкият дух, повелителят на материята и на всичко материално, стои високо над „закона за борбата за съществуване“. Духът, висшето в човека и в живота въобще, си има свой собствен закон, който е диаметрално противоположен на животинския закон, на закона на материята, и този велик и свещен закон за човека и за живота се нарича Закон за Жертвата. Доколкото един човек познава закона за жертвата и действа в хармония с него, дотолкова той е човек, истински човек. Доколкото той дава простор на своите груби инстинкти за борба, надмощие и потъпкване на другите, дотолкова той е
към текста >>
13.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 269
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
кипи на златни вълни по небето, Неговата плът трепери и диша, затворена в земята, като в пъстра одежда на царски празник. Нему е поверена светлата Тайна на Разпятието и Възкресението. Той е вечният Пламък, по който се топят душите и летят в опиване към Него — и Го доближават, ала не ще Го стигнат никога! — — * Слава на Тебе, Който ни показваш в румени багревини светлината! Слава на Тебе, Боже на висините, — велико огнено Сърце, проляло кръв за нас I Алилуйа! Хвала и благодарност,
славослов
ие и жертва — на Тебе, Царьо на върховната слава, — Палма, от която вси ядем и не умираме, — Хляб Небесен, който дава обич и мъдрости! Алилуйа! Властительо, Царьо на Трите Небеса, Единородни Сине на Кръвта-Лъч, Агне, което взема кървавата участ на велико страдание, — хвала на Тебе! Алилуйа! Защото Твое е Царството на Обичта — и Силата на Жътвата — и Славата на Страданието! Алилуйа! * Царствено Дете, разръфало гърди, за да даде сърцето Си на света, през дванадесет живелища минава — и небесният Зодиак е начертание на Пътя. По пътя на Слънцето мини за да познаеш Слънцето! Пробуди в себе си звездността на огъня, който твори чрез опознавана на най-скритото! И ще станеш тогава Овен; твоето име ще бъде Цар, а твоята замисъл ще владее над света. Овладей това, което шепне в тебе — и онова, което пее вън от тебе! Достигнеш ли себевластие, ти ще станеш Телец и златни вериги ще сковат буйността на твоите членове. Чист, устойлив, себевластител, — ти ще приемеш в себе си един велик Син на Слънцето — и в
към текста >>
14.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 290
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ти, който даваш разум. съзнание и любов на всички—лишен ли си Ти от тях? . . . Жалко човешко безумие! Жалка човешка гордост и късогледство: Да отричаш това, по силата на което съществуваш. Със своя малък ум, с твоето тясно ограничено съзнание, да отричаш Ума, Мъдростта и Съзнанието, от които твоите такива са само една малка функция! . . . Но нека човекът — „венецът на творението“— живее със своята заблуда, щом тя му е толкова мила. Ти, Слънце на живота, не се нуждаеш от неговите
славослов
ия, нито пък губиш нещо от това, че той не те разбира и не може да те разбере. Ти знаеш съвършено твоето изкуство, вдъхновено от твоята велика мъдрост: ТИ ДАВАШ, ДАВАШ, ДАВАШ! Безспир разливаш ти навред живота свой. Потоци буйни вред пространствата изпълват. И вредом закипява нов живот: растения, животни, хора и ангели са плодът на твоята творческа дейност. Това е резултата на твоята велика ЖЕРТВА, това е твоята велика мъдрост и велико изкуство, на които учиш и нас: Да даваме, непрестанно да даваме! Велико Божие Око. което гледаш на нас от непостижимите висини! Сърце на Бога, източник и проводник на Божията Любов, на Божията Мъдрост и Истина! Ти, видим Образ на невидимата Тайна на живота. Ти, Форма, зад която Бог стои, приеми сега нашия възторг, нашето благоговение, нашата почит, нашата любов, нашата благодарност. Пламен ТРИТЕ ХРАНИ Човек трябва да живее в хармония с Природата, да има непреривни връзки с нейните енергии и да зачита нейните закони, за да бъде здрав и с това заедно да бъде
към текста >>
15.
Всемирна летопис, год. 1, брой 02
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
10. Ето твоето подножие — стъпките Ти почиващ, между най-бедните, най-сиротните, най-онеправданите. Когато искам да се преклоня пред Тебе, аз не мога да достигна глъбината, дето Твоите стъпки почиват между най-бедните, най-сиротните, най-онеправданите. Гордостта няма достъп там, дето Ти ходиш в смирени одежди между най-бедните, най-сиротните, най-онеправданите. За моето сърце няма път там, дето Ти пребиваваш между най-бедните, най-сиротните. най-онеправданите. 11. Не пей. не
славослов
и, остави броениците! Кому се покланяш ти в този усамотен, тъмен ъгъл на храма, чип-то врати са затворени? Отвори очите си и ще видиш. че твоят Бог го няма пред тебе! Той е там, дето орачът пори твърдата земя и каменарят дроби камъка. Той е с тях — под жега и проливен дъжд. и Неговите дрехи са прашни. Хвърли своя свещен плащ и подобно Нему, иди при тях. Освобождение? Но де да го намерим? Нашият Господ с радост е приел върху себе си оковите на творението: Той е свързан с нас навеки. Излез от твоето съзерцание, остави цветята и каденето! Каква полза, ако твоите одежди се превърнат във вретище? Иди Му насреща и заедно с Него се труди с пот на лицето си. 12. Моето странствуване е дълго, и моят път — безкраен. Аз седнах в колесницата на зората и устремих своя път по световните пустини, като оста-вях следи върху планетите и звездите. Това е най-далечният, по и най-близкият към самия себе си път. най-забърканият. но който води към най-съвършената простота на песента. Пътникът трябва да тропа на всека
към текста >>
16.
Всемирна летопис, год. 1, брой 03
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
знае кой праща зефира. Тя него вижда. Треперя, да не би да свърна от Пътя, който Учителят ни показа. Защото твоето лице е навред: внедрен в нещата ти питаеш пъпката до разтварянето й и цвета, докато даде плода си. Навред си! Да мисля зло дори ме е страх. Защото ти ще узнаеш това от цветенцата, които те пресрещат сутрин. Tе ще ти разкрият мислите ми, когато идваш сутрин да ги китиш с мокрите си бисери. Ще ти обадят това птичките, които в утринното море от безмълвие идват да ти пеят
славослов
ието си. Светлина! Неизразима радост! Нещастни слепци! Както палмата, що ураганът превива, копнее за безветрието, за да падне в обятията на спокойния зефир и да му се оплаче, така моята душа копнее за твоята светлина. Не спя, щом наближи часът да изляза и разложа даровете си по росната зеленина. Тогава, коленичил, аз ти ги поднасям и моля да ги приемеш. Все ти даваш и все ти ме обсипваш с дарове — приеми и ти от мене един път нещичко! Малък е твоят храм, ти го препълни с дарове и аз все още приемам. И сега аз ти нося дарове. Най-напред приеми два бисера от уморените ми очи, които от призори въздишат за тази минута. Вземи ги, не ми отказвай. Те ти носят моята преданост, те са залог на моята преданост; те са, може би, единственият израз на това, що става в най-съкровените кътчета на битието ми, в скритите гънки на душата ми. Нося ти даровете си. Дочаках пак часа, когато твоята огнена колесница ще разтърси небето и златоструйни потоци ще прозрат през облаците. Плаче детето, когато майката му
към текста >>
17.
Всемирна летопис, год. 1, брой 09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
такива духове, те, вследствие липсата на житейска мъдрост, външно биват победени в борбите на живота. Обаче, чрез възвишеността на своя морал те действат върху по светските типове облагородително Причината на това може да бъде и рядкостта на такива характери, която импонира на масите. Психическата ръка означава, че в едно слабо физическо тяло обитава енергична душа. От такава материя са съставени религиозните мъченици, които с най голямо равнодушие, без да мигнат, нещо повече,
славослов
ейки с песни своето божество, са понасяли ужасните телесни мъки, защото смятали, че дължат тази жертва на своето убеждение, на своята вяра. Такива ръце имат привържениците на Буда, които с радост легат да ги смаже тежката колесница, или привържениците на Аллаха и Мохамеда, които всека година лягат на улицата един до друг, за да постелят с телата си пътя, по който ще мине Шейхюл-Ислямът с коня си. Такива ръце трябва да са притежавали най-сетне и религиозните екстазисти, които, по примера на Исуса Христа, се оставяли да бъдат приковани на кръст и по този начин да претърпят смъртта, с каквато техния образец искаше да изкупи греховете на човечеството. Притежателят на такава ръка има такава твърда воля, че е готов всичко да положи, да пожертва всичко, което му препятства, за да прокара една мисъл, схваната веднъж от него и разбрана като благородна и възвишена. Тази особено развита упоритост на волята е и причината, много личности с такива ръце особено да клонят към мистицизъм, в основата на който
към текста >>
18.
Всемирна летопис, год. 2, брой 03
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
се спряха и застанаха мирно с прибрани ръце и наведени глави. Тогава ръката мудно се задвижи на страна и се спускаше надолу, докато пръстите й достигнаха полето, и ние видяхме, че стълбът се простре посред небето като мост и покри простора между планината и низината и краят му застана над събраното множество. Щом стълбът се придвижи, видяхме над нас ясно последния ангелски сбор. Всички те простряха ръце към планината и чухме сладкозвучния им полу-говор полу-пеене. Те пееха химна на
славослов
ие към Него, Който бе застанал там тъй сияен и свят, че всички ние бяхме в крайно умиление. И веднага подехме с тях и ние песнословието, за което и те бяха дошли над нас. И като пеехме, между нас и планината се появи прозирна синкавина, която ни произведе дивно впечатление. Тя по- действа като телескопични лещи и доближи видението толкова близо, че ние можахме да видим израза на Неговото лице. Постепенно прозирната синкавина се погълна в простора и ние видяхме кръста на планината и Него да стои както по-рано, но по-намален. Ангелите, що бяха дошли до нас, си бяха отишли и постоянно целия сбор около Него се изгуби. Но впечатлението от Неговото присъствие остави дълбоки следи в чувствата на всинца ни . . . По обратния си път за жилищата си ние се отбихме да видим и други неща...“ Като предаваме тоя откъслек от медиумичните съобщения на почтения викарий, ние напомняме на четците, че всички бележити библейски учители и пророци са обладавали дарбата да се сношават със задгробния свят, за който са
към текста >>
19.
Всемирна летопис, год. 2, брой 10
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
или с други думи, ако това бяха учените, а не спекулантите, които да му доставяха необходимите фондове за изпълнение на неговото „дело на еволюцията , секретите, които той тъй грижливо е пазил, сега щяха да бъдат публично достояние — толкова малко се грижеше той за финансовите резултати на работата си, Но тия, които са били свидетели на неговите хубави опити върху акустиката и симпатическите вибрации, бяха често хора доста невежи, за да разберат значението им; също тъй след като го
славослов
еха, едва излезли из ателието му, те го отричаха, като един Калиостро. Други, способни да разсъждават, отказаха да бъдат свидетели при произвеждането на етера, както това сториха Sir William Thompson и лорд Raleigh, които през това време бяха в Америка“. Откакто се образува компанията, за която се каза по-горе, тя стана трън в крака на изнамервача. Жадни спекуланти, след като подкупиха американските вестници, почнаха да играят на повдигане и спадане курса на акциите му и изнамервача трябваше да понесе последиците от всичко това. От ред години компанията не бе доставила никакви суми в разположението на г-н Keely, и, според мнението на мнозина, тя пила и негласно разтурена. Следния факт, цитиран от M-m Bloomfield Мооre в по-горе цитираната статия, показва от каква проба са били признанията на компанията спрямо изнамервача; „когато г-н Kelly, излъган в надеждата си да изтръгне от природата една от нейните най-ревностно пазени тайни, изостави своя стар производител на етерична сила, той е бил
към текста >>
20.
Всемирна летопис, год. 3, брой 05
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
на Милтона, Торквато Тасо, Петрарка, Шели, Виктор Хюго, Сюли Прюдом, Гьоте, Адам Мицкевич и ми. др. А и по настоящем, между съвременните поети има велики души, които са дали и дават на човечеството гениални творения на своя могжщ дух. * Второто от изящните изкуства е музиката (вокална и инструментална). Тя произхожда от ангелския свят и се основава на магията на числата. Звуковата сила, според числото на трептенията, иде от звуковите сфери. Там ангелските същества пеят и
славослов
ят Бога, Творецът на мирозданието. Небесните симфонии са трогателно описани в Пролога на небето от Йохан Гьоте в 1-та част от окултната му трагедия Фауст. Мощта на музиката е, наистина, непобедима: от звуковете на тръбите паднаха Йерихонските стени, от арфата на псалмопевеца Давида се умилостивиха небесните сили, от арфата на Хермеса се одухотвори старият Египет, от лирата на Орфея са се огласявали некога родопските гори, а хор от ангели е изпял величествения химн над витлеемската пещера . . . Музиката има магическа сила върху човека: и тя, както поезията, действа ободрително и здравословно, като неутрализира отровите, превръща киселините в организма на соли, електричеството в магнетизъм, гневът в мир, омразата в любов. Музиката укротява даже зверовете и змиите. А песните на славеите в майски зори се изливат като балсам в наранените души, ромоленето на планинското поточе отронва звънливи бисери, диханието на зефира опива със своя сладък ше- пот . . . Каква дълбока поезия има в музиката на
към текста >>
21.
Всемирна летопис, год. 4, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
сторил зло на своя ближен, за да не мога да получа прошка от Бога и неговата милост. Та така, когато ходех отчаян, търсейки, как да облекча състоянието на съкрушената майка, на своята жена, просвети се умът ми от една благословена мисъл. Изнесох дъщеря си вън, съблякох я на слънцето, положих я на тревата и помолих горещо Бога, да посети болното мое дете със своето милосърдие и да го оздрави. И его, по кожата й изби пот, и цялото й малко тяло се покри със ситнички капчици пот. Аз
славослов
их Спасителя, защото виждах, че настава процесът на оздравяването. След малко време потта изчезна, и аз с твърдо убеждение, че детето е здраво, рекох: „Лидунко, ти си вече здрава, можеш да станеш, опитай се и стани!“ Тя, както лежеше на тревата, само си изви главичката и боязливо казва: „Не, татко, та то може би не е възможно!“ — „Когато ти го казва твоя татинко, трябва да вярваш това. Истина е това, Господ Бог те оздрави, ти само се опитай и стани!“. След тая моя покана, детето стана и действително беше здраво. Още веднъж казвам: никакво внушение, никакъв магнетизъм, ала безгранична вяра в Бога, в неговата любов. След това събитие се изминаха няколко години, когато веднъж бях поканен от писателя Гамма да ида в Клащерце над Орлице. Вечерта той покани няколко селяни, религиозни хора, потомци на тайните чешки братя. Накара ме, да им разправя нещо от своята житейска опитност. Аз им разправях, разказах им и за своето дете, та когато се разделяхме, старите и опитни хора заплакаха, а един от тях ми
към текста >>
22.
Всемирна летопис, год. 4, брой 10
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
церемониите и божествената служба на староегипетските свещеници и се стремеше да покаже пълната хармония на техния церемониал с обичаите и ритуала на свободните зидари. Тази именно статия — озаглавена: „За мистериите на Египет“ — влезе с цялото си съдържание в действието на „Вълшебната флейта“ (факт, съвършено неизвестен на професионалното изследване върху Моцарта). В нея ние намираме к свещениците, които под водителството на великия и свят мъдрец възнасят в своя храм
славослов
ия към Озириса и Изида, вършат добро и противодействат на порока, на предразсъдъка и на суеверието ; и тежките изпити, които търсещият трябва да издържи, докле неговото самообладание, мълчание и издръжливост го направят достоен да приеме посвещението на Изида ; и падащият, който трябва да се научи да управлява добре и който бива насочен за това към учението на висшата Човечност ; и огънят, и водата, и змията, която се разсича на части — всичко това е дадено в статията на Борна. Целта на свещениците е „просветлението и благото на човечеството“, тройката е свещеното им число, слънцето — най-великата им светиня; „истина и мъдрост“ е прицел на техните стремежи, „благото на човечеството“ — крайната цел на египетските мистерии. Изказаните в тази статия възгледи легнаха в основа на последното оформяване на оперния текст. С това той израсна като интересно съединение на полусантиментална, полухумористична приказност с възвишената идея за възпитанието и насочването на човека към нравствена висота чрез
към текста >>
НАГОРЕ