НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
20
резултата в
17
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ЗАЩО - Б.Б.
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Но това не са дървари от техните селяни – чужди хора, младежи никакви шетат весели и
сговорни
, свалят дървета, влачат ги или дигат на рамо със стройни крачки и с задружен вик ги хвърлят на хубава една поляна, край бистрата рекичка.
Любомир Лулчев ПРЕКАТУРЕНАТА КОЛА (Истински случай) От няколко дни планината ехти от силни удари на секири. Падат дървета високи – повечето сухи разперени борове и елхи, които като пазачи са надничали извисоко в долините, където тихо се кътат три селца едно до друго.
Но това не са дървари от техните селяни – чужди хора, младежи никакви шетат весели и
сговорни
, свалят дървета, влачат ги или дигат на рамо със стройни крачки и с задружен вик ги хвърлят на хубава една поляна, край бистрата рекичка.
Насреща се вдигат каменисти върхове и вековни гори – между тях изнича сутрешното слънце розово червено, весело, пълно с надежди и живот. ..................................................... Преди три-четири дни две млади момчета, с лица светли, огрени сякаш от сутрешното слънце, весели, бяха подранили към общината на едно от селата, Селският кмет и сбраният свет ги слушаха с внимание, а после събранието от всички селяни одобри напълно: – да им се разреши да секат сухи дървета, колкото им трябват за построяването на една хижа там горе – подслон за туристи и селяни в лошо време. Говориха те кротко и смислено, и на всички селяни на сърце им допадна – с радост разрешиха. Но на другия ден още се носеха слухове – от говедарите най-напред, а после подето и от селяни – друга вра са тия хора там. Месо и риба не ядат.
към текста >>
2.
ТОЙ ВИЖДА, ПОЕМИ - ЕК. М-ВА
 
Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.
Сговор
И с малки средства — ако ги следваш смело — постига се голяма цел: тревите тънки плетат въже дебело — във него слон се е уплел!
Едва в първите векове на нашата ера — в песните на най-големите лирици на Индия — Калидаса, Бхартрихари и Амару — тя бликва изведнъж с непресъхваща свежест на образите, сякаш облени в облаците на индийското небе, облечени в многоцветното разнообразие на тропическата пролет, оплодени с едно непознаващо граници въображение и с едно неотразимо очарование." Обичай врага си Дома ти враг ли наближи, ти гостолюбно приеми го: дърварят с брадвата ломи го, — дървото сянка му държи! В една земя В една земя, не ще и ги различиш по стрък и лист — еднакви за окото, но лесно по плода ще отделиш ориза от просото. Злото се връща Запратиш топка във стената — тя пак се връща в твоята ръка; и злото, сторено на друг, така пак теб ще чукне по главата. Покоят на мъдростта Отдолу бездна зее — над водите, покоят светъл на деня блести: тъй истината дирят мъдреците духа дълбок с мир да просвети. Не трепери Така не трепери за хляба си, човече, — Създателят храна за всяка твар създава: детето се едва роди — и, виждаш, вече гърдите майчини от мляко напращяват.
Сговор
И с малки средства — ако ги следваш смело — постига се голяма цел: тревите тънки плетат въже дебело — във него слон се е уплел!
Бурята От страх се гънат полските треви, но бурята ги отминава, — могъщите гори ломи: с големи само подобава големият да се срази. Доволният Доволният човек в света е всякога душа честита: да има на крака една обувка — цялата земя за него с кожа е покрита. Обща участ Един отиде — дойде друг, и тоя друг ще измести — всичко преминава: роден си — ще умреш. Блажен покоя, със края на живота що остава! Жаждата за власт Най-страшното пиянство на света е жаждата за власт; от нея опиеш ли се, ще да изтрезнееш, едва когато паднеш в пропастта.
към текста >>
3.
Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 48
 
Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Нима на министъра на Правосъдието се вижда недостатъчен
сговористкия
„3.
Само така „силите на разрушението“ ще се превърнат в сили, които ще градят нов живот. * Готви се нов закон за печата. Според всички, даже и според правителствените вестници, набелязания законопроект бил крайно реакционен и налагал големи ограничения на печата. Нам не ни е известен още законопроекта и затова ще се задоволим да кажем това, че свободната мисъл на човека по никакъв начин не може да бъде окована във вериги. Не трябва и да се правят опити за това.
Нима на министъра на Правосъдието се вижда недостатъчен
сговористкия
„3.
3. Д“? Може би трябва да се наложат някои ограничителни законоположения, но това трябва да стане по отношение на порнографичното и сензационното в печата. А свободната мисъл на човека, която търси нови пътища за изход от днешния обществени хаос, трябва да остане незасегната, поне дотолкова, доколкото е биле пощадена от досегашните закони. И днес е трудно и даже невъзможно човек да изкаже свободно всичко, което мисли. И днес думите и изразите трябва старателно да се мерят и теглят, да не би да попаднат под тоя или оня член на закона.
към текста >>
4.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 56
 
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
г., падна правителството на
сговора
и дойде това на народния блок, между многото искрено зарадвани 6tx ме и ние.
-------------------- Абонамент: За България – 30 лева За странство - ½ долар Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Възпитанието на детето според Розенкройцерите“ от Макс Хайндел ---------------- Адрес: в-к „Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Сава Калименов Съдържание: Законът за печата Новият законопроект за печата (Любомир Лулчев) Мисълта (Из защитната реч по делото на Жан Грав) Най-нужното (Т. Чаушев.) Словото на Учителя. Умът и сърцето (27. XI. 1932) Законът за печата Когато, след 21 юни м.
г., падна правителството на
сговора
и дойде това на народния блок, между многото искрено зарадвани 6tx ме и ние.
Ние поздравихме новото правителство, вярвайки, че то ще тръгне по един истински нов път, ще възстанови свободата, ще премахне насилията, ще даде горе долу справедливо разрешение на всички обществени въпроси. Днес, обаче, ние сме длъжни да приз-наем, че сме се лъгали. Демокрацията на новото правителство се оказа лъжедемокрация. Частно водачите на Земеделския съюз се оказаха недостойни за големите надежди, които народа възлагаше на тях. Те се оказаха слаби, ограничени, амбициозни хора.
към текста >>
Новото правителство, с много калка разлика, продължи старата политика на
сговора
.
Насилията продължиха, ограбването на народа продължи, икономии истински и там дето трябваше не се направиха. Народните представители, обаче, добре се погрижиха за себе си, като прокараха закон за увеличение на заплатите си, тогава, когато мизерното положение на народа изисква върховни усилия и жертви от всички. Тия хора, обаче, забравиха народа си. Tе, забравиха предизборните си обещания. Забравиха кой и защо ги е пратил.
Новото правителство, с много калка разлика, продължи старата политика на
сговора
.
И като връх на тази политика, ние виждаме днес да се прокарва един реакционен закон за печата, който не е нищо друго, освен вериги за свободната мисъл на човека, съдържайки постановения за налагане на наказания даже и тогава, когато някой каже истината. Защото тя, истината, можела в известни случаи да повреди на тогова или оногова!?! Читатели, вий чували ли сте някога истината да е била ограничена, възпряна в своя полет от някакви жалки човешки закони? Управници, вий знаете ли какво вършите, когато се опитвате да правите покушение срещу истината? Мислите ли, че наистина ще успеете да оковете във вериги свободната мисъл на човека?
към текста >>
5.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 193
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Земя ще Боже да стана, по мене всички да ходят и на всички Боже ще казвам в мир и
сговор
де живеят.
Докторът отново сложи инжекция на Минка, но тя остана неподвижна като камък. — Свършва се, каза лекарят, повече не може и той разтвори безпомощно ръце. Тогава старата баба Маргарита стана. — Рожби, обърна се тя към всички, рожби мили и драги, сгрешихме пред Бога. Прошка искам от вази до като Минка е още тука, прошка да искаме от Бога всички“, и като падна на колене, баба Маргарита викна колкото й глас държи: — Божичко, мили Божичко, ако ми чедото върнеш на живот, в стъпките ти, Боже ще вървя, зле дума няма да кажа, клетва няма да изрека, чедата си Боже няма да хокам.
Земя ще Боже да стана, по мене всички да ходят и на всички Боже ще казвам в мир и
сговор
де живеят.
Върни ми Боже чедото, от снахи прошка ще искам ... В стаята всички се разплакаха. Минкиният баща коленичи до майна си и през сълзи продума. — „Моли се мамо, моли се, дано ни Бог чуе, дано ни върне детето“. До него коленичи майката, а до баба Маргарита дядо Гено сне калпак и не коленичи, а падна на земята. След него един по един всички коленичиха и с общ глас, сълзи и плач молеха.
към текста >>
Ще а мир и
сговор
да живее с цяла си челяд.
— „Моли се мамо, моли се, дано ни Бог чуе, дано ни върне детето“. До него коленичи майката, а до баба Маргарита дядо Гено сне калпак и не коленичи, а падна на земята. След него един по един всички коленичиха и с общ глас, сълзи и плач молеха. Молеха да се смили Бог и върне живота на Минка. Чуваше се треперещия глас на дядо Гено да обещава мило и драго, да дава имане и добитък на сиромаси, да дава клетви пред Бога, че гласът си няма да повдигне за зла дума и хула.
Ще а мир и
сговор
да живее с цяла си челяд.
Всички молеха, всички обещаваха пред Бога, че по нов път ще тръгнат, по пътя само към Бога, само да ги чуе и върне живота на малката Минка. Докторът, който гледаше тая невиждана до сега от него картина, бършеше сълзите си, които не можеше да сдържи. Всички в един глас плачеха, молеха и обещаваха. И като по чудо, вкаменялото тяло на Минка се размърда, ръчичките й се протегнаха и тя разтвори небесните си светли очички. — Мамо, мамо, чу се слабият глас на Минка.
към текста >>
— На добро се обърна всичко — казваха селяните на дядо Гено, като гледаха
сговорната
му челяд и разработения му имот.
Дядо Гено го вдигнаха синовете му и го положиха да легне, че голямата радост му взе силите сякаш . . . От тогава минаваха дни и години. В дядо Генови се чуваше само радостния глъч на децата, песните на младите и кроткия глас на баба Маргарита. Минка растеше нежна като лилия, с кротка усмивка и неземна хубост — жив образ, който на всички напомняше за Великата Божия милост.
— На добро се обърна всичко — казваха селяните на дядо Гено, като гледаха
сговорната
му челяд и разработения му имот.
— На добро се обръща всичко, когато се хората обърнат към Бога — отговаряше им той с блага усмивка.
към текста >>
6.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 280
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Бяха толкова души в къщи, работеха неуморно и винаги
сговорни
.
Виждаше я и Стойко, синът на дядо Първака. Беше я видел много по-рано от всичките през очите на баща си, който никога не се лъжеше, усещаше я и сега по мъката, която го чоплеше. Лошо за всички и за тях. А те имаха двадесет декара, доволно земя — посята с жито, фасул, царевица. Толкова труд!
Бяха толкова души в къщи, работеха неуморно и винаги
сговорни
.
И добитъка беше много. Стойко разтриваше челото си, охкаше и тъжно думаше: — Загубена е нашата, тая година!... В село си приказваха; — Може и да завали. — Може! Не е ли ставало и друга година?
към текста >>
7.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 288
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Нека Вие и Вашата мила другарка — сестра, в
сговор
и любов да проживеете още много години с радост и щастлив живот.
г., Загребските вегетарианци и всички гости преживяха тържествени дни на своето духовно и здравословно прераждане. Защо? Защото Вашите сказки на 15 март на тема „Моралните добродетели на човека“, и на 17 т. м. „Вътрешната мисъл на живота и проблемът на храненето“, оставиха дълбоки впечатления в нашите души и в нашите мисли. Вие сте първия от чуждите сказчици, които сте успели да ни развиете идеята за един възвишен човешки живот. Вашите разумни аргументи и вашите сърдечни думи, изказани ясно и разбрано на един братски български език, Вашата вдъхновена проява, Вашата пълна със знания личност, привлече душите на нашите Хърватски братя, гости и съмишленици При това на управителния съвет на вегетарианското дружество в Загреб се падна честта да изрази най-дълбоко благодарността си за Вашия неегоистичен труд, за Вашето съкровено и пленително постоянство, та и у нашата среда да се развият всеобщи идеи за всечовешки братски дух на братство, търпимост, разбирателство и сътрудничество.
Нека Вие и Вашата мила другарка — сестра, в
сговор
и любов да проживеете още много години с радост и щастлив живот.
Всички Ваши познати другари и гости, Вас двамата като най-добър спомен ще Ви държат душите си и ще хранят желанието пак в скоро време братски да се прегърнем. Връщайки се в своето мило отечество, пътувайки двамата, бъдете уверени, че нам е много мило, че поради краткото време не сме успели да Ви посрещнем и да ни гостувате. Но вкупом и с радост всички вегетариански сърца и на другите, са с милите братя българи, които дишат с една душа като нас любят с едно сърце като нас. Провидението е било благосклонно към нас, че съизволи да дойдете тук при нас. Нека във Вашия многообичен път Бог да Ви обгърне и да Ви пази.
към текста >>
8.
 
-
Ако за всичко сме така
сговорни
, няма да ни тегли главата.
Па като излезе цяло село на полето, па като заплакахме — и поп, и селяни, и деца, и жени. — Каква молитва беше то, какви сълзи се изляха да зароси дъждец, да напои горката земя — челядта ни от глад да спаси. Помниш ли? И пеперуди играха — най-личните моми на селото. А че после като рукна оня ми ти дъжд, не друго, но още до вечерта заваля като из ведро.
Ако за всичко сме така
сговорни
, няма да ни тегли главата.
И за болно можем да се по-молим здраве да получи. Може. може, и за всяко нещо, което е добро. — Не знам, викна сопнато Нонко — аз не вярвам в тия работи. Нека ти турят ножа на врата, че иди се моли, колкото и комуто искаш. — Нонко, обади се бай Христо — и това може да стане — до смърт да дойдеш и.
към текста >>
9.
 
-
Едновременно се обръщам към двамата ми братя, наследници на моето малко богатство (ако то би могло да се назове тъй): разделете си всичко по равно, живейте
сговорно
и си помагайте.
Решен съм да стана философ — на 28 години: то не е лесно, а за мене е по-мъчно от всеки. Бог вижда моето сърце, чете в него и вижда че в него цари любов към ближния и воля за добротворство. Вие ще четете един ден тия редове, и ще схванете, че сте били несправедливи към мен и към моята злочестина. Нека страждущи и озлочестени се утешават като видят в моето лице другар по страдания, който все пак преодолява пречки и изпитания и прави всичко възможно, за да бъде причислен към достойните хора и заслужилите артисти. Ти, братко Карл, веднага щом склопя очи, замоли от мое име професор Шмидт да опише болестта ми и да прибави това описание към моето завещание, тъй че доколкото е възможно, след смъртта ми, хората да се придобрят с мене.
Едновременно се обръщам към двамата ми братя, наследници на моето малко богатство (ако то би могло да се назове тъй): разделете си всичко по равно, живейте
сговорно
и си помагайте.
Отдавна съм простил и забравил, вие знаете, миналото. Особено съм признателен на Карл за проявената преданост през последните години. Желая от сърце животът ви да бъде по-добър и по-лек от моя. На децата си препоръчайте жарко добродетелта, тя едничка прави човека щастлив, а не парите. Говоря ви по опит; добродетелите е опора в злочестината.
към текста >>
10.
 
-
Следователно, утре човечеството ще бъде едно семейство, едно истинско семейство, неразкъсвано от враждите и борбите на настоящето и живеещо в мир и
сговор
под крилото на Бога.
Отиват си омразата, егоизма и разделението. Отива си страшната зима с тъмнината и студа. Идва великата Пролет за човечеството — идват Братството и Любовта. Ний вярваме тъй, както вярваме в Бога: Всички хора са братя! Всички хора са синове и дъщери на Бога — те всички са еднакво скъпи на своя Баща.
Следователно, утре човечеството ще бъде едно семейство, едно истинско семейство, неразкъсвано от враждите и борбите на настоящето и живеещо в мир и
сговор
под крилото на Бога.
ЗАЩОТО ТОВА Е НЕГОВАТА ВОЛЯ. Кой е този, който ще се опълчи против Бога? Коя е тази сила, която ще може да устои срещу Него? Кой ум и коя воля ще създадат и ще ни дадат нещо по-хубаво от това, което Той е приготвил за децата си? Способен ли е човекът да се бори с Бога, и до кота ще издържи той в тази си борба?
към текста >>
11.
Всемирна летопис, год. 1, брой 07
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
* 6 — Шиловежд —
несговорлив
човек.
Равночел -сигурен човек. Ширночел — зъл към враг. Късочърточел — търпелив човек. Дългочърточел — разумен човек. безчърточел — равнодушна кръв.
* 6 — Шиловежд —
несговорлив
човек.
Гъстовежд — мнителник, Красновежд — възвишен ум. Разделовежд — права мисъл. Дълговежд — мил човек. * 7. — Едноок — дърз човек.
към текста >>
12.
Всемирна летопис, год. 3, брой 01
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Сговор
, бр. 31).
Идеалите на българските свещеници. През последните дни на месец юли т. г. се състоя в столицата свещеническият събор. Като характеристика на духовните идеали, които въодушевяват и ръководят българските свещеници в тяхната дейност, с нищожни изключения предаваме тук само 5 от точките на резолюциите на събора им: 1) Да се дават пенсии на свещениците, както се дават такива на другите държавни служители; 2) Да не се отделя църквата от държавата, защото ползата (?) от тяхното лоялно сътрудничество (?!) е много по-голяма, отколкото от отделянето им; 3) Да се одобри от Нар. Събрание изработения от църковно-народния (?!) събор Екзархийски устав; 4) Свещеникът може да бъде член на политическите партии, 5) Свещениците могат да встъпват във втори брак (вж. в.
Сговор
, бр. 31).
След като са взели тия и други резолюции, свещениците, на чело с председателя на събора им, някойси епископ, отишли в зданието на Соф. Духовна Семинария, една част от което е заета от агрономическия факултет, и изпели дружно, по адрес на професорите и правителството, военният марш „Съюзници-разбойници“,а след него „Шуми-Марица“ (вж.в. Пряпорец, бр. 168). Всичките тия дела са, види се, напълно съобразни с учението на Спасителя Христа и той служеше на Бога срещу пенсия и заплата от римския Кесар; и той използваше „лоялното“ си сътрудничество с държавната власт; и той съчиняваше устави и работеше по техните реакционни наредби; и той беше вулгарен партизанин и политикан; и той се женеше по няколко пъти, и пееше войнствени и злобни песни ! O'sancta simplicitas!
към текста >>
13.
Всемирна летопис, год. 3, брой 02
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
335) за спиритическия конгрес в Лиеж (Белгия), дето знаменитият романист Конан Дойл е доказал с проекционен апарат истинността на спиритическите явления, и
Сговор
(бр.
В течение на седем месеци г-жа Хауфе продължавала да се съобразява с обичаите и нравите на обикновения живот, но и тогава, щом й позволявали обстоятелствата, тя е потърсвала уединението, за да се свие в себе си. Повече от това време тя не е могла вече да прикрива вътрешния си живот и да се приспособява към привидностите на външния, който не е съществувал вече за нея. Тялото й се сломило под това противоречие и духът й се изплъзнал в областта на вътрешния живот. (Следва) _____________________________________________________________ 1) Вж. столичните вестници: Епоха (бр.
335) за спиритическия конгрес в Лиеж (Белгия), дето знаменитият романист Конан Дойл е доказал с проекционен апарат истинността на спиритическите явления, и
Сговор
(бр.
68), който пише: „Ясновидец. В международния конгрес на метапсихистите в Варшава на 3 септември, след докладите на неколцина професори, е бил направен един опит с прочутия полски ясновидец, инженер Осовйецки. Доктор Желе му показал един запечатан плик. След като го попипал, Осовйецки заявил: „В този плик се намират още два други — единият чер, другият червен, който съдържа един лист. На листа е нарисувана една бутилка и е написана датата: „август 1923 г.“ След това Осовйецки е описал лицето, което е нарисувало бутилката, както и стаята, в която то се е намирало в това време.
към текста >>
14.
Всемирна летопис, год. 3, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Но
несговорът
ни започва от момента, когато те почват без всякакъв смисъл или, по-право, против всякакъв смисъл, да твърдят, че материята съществува преди тая енергия.
Ако те поддържат, че материята не може да произведе живота без един зародиш, който идва отвън, те минават ipso facto е нашето поле, защото признават, че трябва нещо друго, освен материята, за да се получи живота. Ако, от друга страна, те претендират, че животът излъчва материята, те изповядват, че тя се намира предварително затворена там и дохожда да се прояви между нас. Те, освен това, недавна — гледайте, между другото, опитите на д-р Густав ле Бон —бяха заставени да признаят, че инертна материя не съществува никъде и че един кремък, едно парче лава, стерилизирано от най ужасни огньове, са надарени с между молекулярно движение абсолютно фантастично и вътрешните му вихрове имат такава енергия, която би могла да кара цели тренове за околосветско пътуване. Тогава какво друго е тая дейност и тая енергия освен една несъмнена форма на универсалния живот? Ето че още веднъж дойдохме до съгласие.
Но
несговорът
ни започва от момента, когато те почват без всякакъв смисъл или, по-право, против всякакъв смисъл, да твърдят, че материята съществува преди тая енергия.
Ние можем да допуснем, че и тя съществува от същото време, от началото на света, но простата логика и наблюденията върху фактите ни задължават да признаем, че Когато материята започне да се движи, да еволюира не отвътре, както в един кремък, но външно, както в един кристал, едно растение или животно, това е същата енергия, същата тая двигателна сила, която е в нея и която детерминира движението или еволюцията. Тая същата логика и наблюдение на фактите ни заставят още да признаем, че когато се касае за трансформацията и организацията на материята, не е самата тя, която прави това, но животът, който скрива тя в себе си и който е започнал. Следователно, в тоя случай, както в някое дело, разглеждано пред съдилищата, е извънредно важно да се знае, кой е започнал. Ако е материята, то нека кажем мимоходом, как ще започне тя нещо, как ще вземе тя една инициатива, без да престане да бъде материя, такава, каквато я дефинират материалистите, т. е. едно нищо от само себе си обезателно инертно и неподвижно?
към текста >>
15.
Всемирна летопис, год. 3, брой 07
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Вместо него, идеите, добрата обхода и убеждението трябва да движат всеки акт за политическа организация, а тяхната общност е единствената сила, която свързва и сплотява единичните личности в едно стройно цяло, в което може да царува
сговор
и съгласие за планомерна и съзидателна обществена дейност.
— се намира за . правомерно и се удобрява мълчаливо и от мнозинството в парламента. За нас е важно тук да подчертаем, че първото условие за едно идеално политическо преустройство е свободата в най-широк смисъл на думата. Свободно, здраво и напредничаво общество може да се създаде и да съществува само от действително свободни хора. Свободата изключва всякакво насилие, било то физическо, морално или духовно.
Вместо него, идеите, добрата обхода и убеждението трябва да движат всеки акт за политическа организация, а тяхната общност е единствената сила, която свързва и сплотява единичните личности в едно стройно цяло, в което може да царува
сговор
и съгласие за планомерна и съзидателна обществена дейност.
Така се образуват и ония обществени групировки, които се наричат политически партии. Те се създават не по заповед на този или онзи властник, според неговите разбирания, интереси и цели в дадения момент, и не чрез властта, а са резултат от един изживян обществен процес, от свободно изработване на политически принципи, разновидни по своето съдържание, но целящи общото благо и общия прогрес, и от свободно убеждение. Тия принципи не могат да се вдъхновяват от егоистични попълзновения, защото една идейна политическа партия не може да бъде една лична котерия или клика на нейния самозван водач. Тоя последният не се назначава с указ, а се издига из средата на народа като най-достойния измежду равните — primus inter pares. При това водачът трябва да се отличава с всички високи духовни качества и добродетели.
към текста >>
16.
Всемирна летопис, год. 4, брой 01
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
И откъде ще придобием тази религия, която ще внесе не сплотяване механическо, като частниците на леда или снега или на камъните и желязото, а онова сплотяване и
сговор
, което виждаме в красивите плодове, в житното зърно, в слънчевата светлина, която носи живот в себе си.
Това е живот на израждане. Той се е появил по единствената причина, че ние сме почнали да развиваме своята разумност при най- голяма съпротива и при най-голяма дисхармония. И действително, съвременните хора говорят за разумност, без да я разбират, говорят за религия, без да я имат. Всички работят на кредит, без никакъв капитал. И ако това е истина, тогава откъде ще се почерпи разумността?
И откъде ще придобием тази религия, която ще внесе не сплотяване механическо, като частниците на леда или снега или на камъните и желязото, а онова сплотяване и
сговор
, което виждаме в красивите плодове, в житното зърно, в слънчевата светлина, която носи живот в себе си.
И ако ние, съвременните хора, говорим за Бога и действително вярваме в Него и искаме да изпълним неговия закон, като казваме, че сме негови избраници, то ние ще покажем, че сме негови служители, само чрез изпълнението на неговия закон. И в обикновения живот, когато някой покойник остави завещанието си на своите наследници, законът задължава последните да изпълнят свещената му воля. Какво завещание остави Христос на човечеството? - „любете един другиго", „любете враговете си", а над всички „любете Бога" и бъдете винаги готови „да пожертвате всичко заради Него". Тогава питаме: ако при такава перспектива един народ или човек би решил да изпълни волята на Бога, то на тоя народ, на обществото, дома и индивида по-зле ли ще бъде, отколкото сега?
към текста >>
17.
Всемирна летопис, год. 4, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Демократически
Сговор
, също и хубавите очерци на Прентис Мълфор за окултните сили на човека, някои от които очерки, четири години след излизането им на страниците на Всемирна Летопис, се появиха в отделен сборник, от г-жа Е. Консулова-Вазова.
критикът се отзовава с такова пренебрежение и злоба, трябва само да се забележи, че то излиза от 1919 г. насам, в обем по 3 печатни коли голям формат и с дребен шрифт, дало е много ценен материал за четиво, а г. професорът не е прочел досега нито една от излезлите книжки, при все това седнал да критикува съдържанието му, което не му е известно! Ето ви образец на критика! В това списание са поместени, между другото и редица статии от бележития астроном и психист, Камил Фламарион, неотдавна починал, и за който се дават отзиви и във в.
Демократически
Сговор
, също и хубавите очерци на Прентис Мълфор за окултните сили на човека, някои от които очерки, четири години след излизането им на страниците на Всемирна Летопис, се появиха в отделен сборник, от г-жа Е. Консулова-Вазова.
Нима и те са „резултат на болното време“? В същото списание са поместени много очерки по всички животрепетни научни въпроси, като например по теорията за относителността от проф. Айнщайн, дадени са биографиите, портретите и прегледи на духовно-научната дейност на мнозина окултисти и мистици от най-старо време, и до днес (начиная от Питагора с неговите, за пръв път излезли на български, златни стихове, до Д-р Рудолф Щайнер, основател на окултния университет „Гьотеанум“ в Швейцария), но и тая „научна литература“, според българския професор, била „фабрикувана“, (а той, уверени сме, нито я е прочел) и с нея се свързва нещастието на някой си „искрено (sic!) заблудил се българин“, който намислил да прави алхимически опити: да превръща елементи6). След това вече се редят: „полицейските кучета“, „учителите“, „духовете“, „бубулечките, които се разбягвали“ и пр., точно по маниера на „Последна поща“. Така се критикува една научна статия, за да се дойде до смешните доноси и многоточия и да се удовлетвори един дерт.
към текста >>
НАГОРЕ