Търсене в текстове за 'самозащит'

НАЧАЛО

СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 11 резултата в 10 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. БОГОМИЛСТВОТО НА ЗАПАД Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Всяко явно накърняване на тяхното достойнство е съпроводено с известно „огорчение", което води след себе си нужда от законна самозащита и реабилитация.
Тук правото принадлежи на мнозинството, съставено теоретично от свободно самоопределени индивиди в името на една политическа идеология или партийна програма. Личността е свободна да избере професия и социално положение в границите на правните, социални и етически норми. Върховен императив на нейните действия е дългът, а върховен дълг – изпълнението на законите. Религията е догматично-ритуален институт. Праведните са хора със силно развити лични чувства. Всяко явно накърняване на тяхното достойнство е съпроводено с известно „огорчение", което води след себе си нужда от законна самозащита и реабилитация. Няма да се спирам да развивам по-нататък чертите на тия типове, нито да разкривам психологичното съдържание на думите и термините, които се характеризират техните понятия за живот. Създаването на известни термини не е случайно. За психолога те са кристализация на цели вътрешни комплекси, крайни формули на една сложна и многостранна дейност. Ще кажа само още няколко думи за тези три типа, които се движат в сферата на личния живот и ограниченото съзнание. Старозаветните заробват със сила, с насилие.
към текста >>

2. МЪЛЧАНИЕТО - ГЕОРГИ СЪБЕВ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Днес най-грубият егоизъм е обоснован научно - човек има животински произход, едно животно и без съмнение при всеки подобен случай в живота, постъпва най целесъобразно според закона на Дарвин за себесъхранението, за самозащита.
Има още една причина, която провали авторитета на религията. Това е силното развитие на естествознанието през 19 век, който внесе материалистическото мирозрение в света. Черковната схоластика требваше да падне, но лошото е, че материалистическото миросъзерцание допадна твърде много на „свещеният егоизъм" на хората. Те бидоха освободени от ръцете на жестокия бог „Йехова", който дава страдания на хората и сякаш им се присмива отзад! Те бидоха освободени от „страшния съд" и хората им дойде добре - започнаха не задкулисно и лицемерно, но направо да вършат всички вандалщини и архигрубиянства и безчовечности. Днес най-грубият егоизъм е обоснован научно - човек има животински произход, едно животно и без съмнение при всеки подобен случай в живота, постъпва най целесъобразно според закона на Дарвин за себесъхранението, за самозащита. Когато хората дойдат до обожествяването в природата. Когато те дойдат от опит да видят, че зад видимата природа има един велик разум, чийто пулс е пулсът на целокупния живот, тогава ще имаме един нов неограничаващ култ на вътрешно хармонично единение с природата - единение, което пресъздава хората и внася най-велик смисъл в живота. Най-много ново в истински смисъл, обновително ново, има в днешната наука и техника. За голямо съжаление, обаче, хората на науката и техниката, си остават обикновени хорица в слабостите си. Затова и новото в тези области не е в състояние още да обнови света, да внесе нова струя на живот и нов смисъл за мир, хармония и братство.
към текста >>

3. УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИ ПРОБЛЕМИ ІV - Б. БОЕВ Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

На това съзнание не липсват грижите за просъществуване и не в обединение на силите за самозащита е основната същност на колективното съ¬знание.
От живота на отделния човек, досущ още животно и заседналия обществен живот на племето има голям скок, въпреки преходните състояния на семеен и заседнал живот. В нашия, поглед обърнат назад, това явление от откъснато същество да стане социално, не е нищо друго освен една мутация на съзнанието. Ние може да търсим да обясним това с нуждата от по-голямо съхранение на рода, можем да кажем, че страхът е събрал пръснатите хора — единици в едно общество, ала големият скок в развитието на съ¬знанието е ясен, той е на лице. При първия случай имаме съзнание за себе си включващ страха и всички грижи за съхранение, за просъществуване. При вторият случай, изпъква колективното съзнание. На това съзнание не липсват грижите за просъществуване и не в обединение на силите за самозащита е основната същност на колективното съ¬знание. Смисълът на колективното съзнание, което се пробужда в човека, когато заживява обществено, племенно, седи в първото пробу¬ждане на социалното чувство, в мисълта не само за себе си, но и за другия, за ближния. В тази мисъл е еволюцията на съзнанието, еволю¬цията на самия човек, който се обединява в племето. Това първо чо¬вешко общежитие е нова мутация, по-съвършена, по-целесъобразна, в която се побира едно ново съзнание, вече по-колективно, със зараждаща се мисъл към другите. Кое създава тази мутация? — В нея ние ви¬ждаме целесъобразността в природата, целта към усъвършенствуването.
към текста >>

4. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 24 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Народът трябва да се самозащити!
Неговото производство се дава на безценица. Той едва може да си набави сол и газ. Но най-лошото е това, че той няма вече на кого да продаде. Храните си стоят непродадени, обаче държавата си иска своето: бирника идва, описва, задига и продава. При това положение какво да се прави? Народът трябва да се самозащити! Той трябва сам да поеме в ръцете си своите съдбини. Той трябва да се наложи и да диктува на своите управници, като на свои покорни слуги, новите пътища, по които ще се спаси от загиване. Народът не трябва да чака, не трябва да се уповава на никого и на нищо. Със своето вярно чутие той трябва сам да намери изходния път и да тръгне смело и непоколебимо по него. А затова е нужно съзнание.
към текста >>

5. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 60 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Често пъти подлостта бива предавана там като геройство, разбойническите нападения — като борба, подтикната от благородни мотиви, поражението — като победа, безчовечните жестокости — като акт на самозащита.
на взаимопомощта и на братското чувство! Този е правия път за достигане на новото, и ние не се съмняваме че всички будни души, рано или късно, ще тръгнат по него. Дружество за Нова История Всеизвестно е, че досегашните учебници по история, както и почти цялата историческа литература и исторически проучвания, са крайно тенденциозни. Често пъти фактите в тях са съвършено изопачавани, поставяни са във фалшива светлина редица исторически събития, за да може да се извлекат заключения за в полза на нацията, към която принадлежи даден историк или учебникар. Историята, с която се закърмват невръстните още деца в училищата, не само у нас, но и в целия свят, е фалшива. Често пъти подлостта бива предавана там като геройство, разбойническите нападения — като борба, подтикната от благородни мотиви, поражението — като победа, безчовечните жестокости — като акт на самозащита. От друга страна, 75 на сто, ако не и повече от официалната история е посветена на кървавите борби между отделните народи, тя е история на царете и други заемащи високи постове политически личности, а не и на самите народи, на техните мирни стремежи и усилия за по-добър живот, за повече култура, за истински духовен напредък. Очите на официалните историци са заслепени от външното, материалното. В миналото на своите народи и на цялото човечество те като че ли виждат само преразпределение ма територии, чертане на нови граници,толкова и толкова убити и ранени, такива и такива контрибуции, репарации и обезщетения. Тях ги интересува преди всичко войната и всичко свързано с нея, а мира, мирния живот и стремежи на народите те едва засягат. Така, редица спонтанни народни движения, изникнали направо из недрата на народните маси, развълнували дълбоко техния живот и принесли елементи на истинска култура, като напр.
към текста >>

6. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 222 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Нека се подсмиват колкото щат, но запомнете думите: ми ще дойде време, когато те ще престанат да се надсмиват, когато ще разберат, че светът на животните е бил поставен от Създателя под наше покровителство, а не на наше разположение: че животните имат също такова право да живеят, както и ние, и че нашето право да отнемаме живота им е строго ограничено с правото ни на самозащитата и правото ни на съществуване.
Техният глас пълни цялото небе с радост, но тялото им е толкова дребно, че едно дете може да го обхване в шепата си и все пак хората ги ядат с такава лакомия, като че ли няма нищо друго за ядене. Потреперваме само при името на човекоядството. но . . . Хората наричат това сантименталности и само се подсмиват подигравателно. Нека се подсмиват колкото щат, но запомнете думите: ми ще дойде време, когато те ще престанат да се надсмиват, когато ще разберат, че светът на животните е бил поставен от Създателя под наше покровителство, а не на наше разположение: че животните имат също такова право да живеят, както и ние, и че нашето право да отнемаме живота им е строго ограничено с правото ни на самозащитата и правото ни на съществуване. Ще дойде време, когато удоволствието да убива ще изчезне у човека. Докато то съществува, човек няма право да се нарича цивилизован; той не е нищо по-вече от варварин. нескопосно звено между неговите диви прадеди, които, са се убивали едни други за къс сурово месо, и човека на бъдещето. Палачите на дивеча, гордите днешни ловци, ще изпаднат тогава на същото равнище с касапите на домашните животни.“ Да убива човек животни и птици, да напада и насилва хора и общества, е останело в неговият характер като тъмна черта наследена от далечното минало, когато неговите прадеди са се намирали на сравнително много по-ниско стъпало но развитие, но днес при тая светлина, която имаме, е повече от престъпно да си служим със същите средства както варварите. За голяма част от хората на земята тоя въпрос е разрешен вече.
към текста >>

7. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 252 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Наред с репичките и спанака, марулята иде да възроди нашата органична самозащита.
(следва) ИЗ НАУКАТА ЗА ЖИВОТА. За марулята До неотдавна салатата-маруля, можем да кажем, не се употребяваше у нас, освен у еврейското население. Марулята се считаше за най-просташки зеленчук. Но напоследък все повече тази салата придобива гражданственост и, поне в по-големите ни градове, тя почва да се употребява с известно предпочитане между другите зеленчуци. И с право, защото марулята е много ценен по минералния си състав и по витамините си зеленчук, който твърде много ще подобри нашето хранене, особено в ранната пролет. Наред с репичките и спанака, марулята иде да възроди нашата органична самозащита. Да ни освежи и подбодри. По състав, марулята е богата на основни минерални соли, най-вече варови и железни, които опресняват кръвта ни, също и на витамини, особено на витамина А, който в съчетание с хлорофила премного спомага на растежа. А като се има пред вид и съдържанието на лецитин. който е основна съставка на нервната и мозъчна клетка — всеки ще разбере от какво голямо значение за подрастващите и умствено работещите е употребата редовно на марулята. Тук искаме да се спрем на начина как да се употребява.
към текста >>

8. Всемирна летопис, год. 1, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Това не беше самозащита; това бе честита на знамето, името на Англия, святостта па едно обещание, дългът да се бранят слабите от силните.
Тези, които стоят зад еволюцията на света и я управляват, безсъмнено ще използват и войната, която трябвало да стане, за велики и високи цели, и така ще извадят добро и от самото зло. Колкото ужасна и да е, войната все пак издига хиляди и хиляди хора над самите тях, вън от тяхната дребнавости, към свето-обемащата симпатия, вън от себелюбието, към най-възвишения алтруизъм — издигнала ги е в областта на идеала. Тя ги е издигнала наведнъж повече, отколкото много съществувания при обикновени условия биха издигнали един човек. Знаете, колко много хора благородно се разделиха със своя живот, и то даже не за своето отечество, в обикновения смисъл на думата. Спомнете си, че ние не бяхме в непосредствена опасности, при все че неминуемо щяхме да бъдем по-късно засегнати. Това не беше самозащита; това бе честита на знамето, името на Англия, святостта па едно обещание, дългът да се бранят слабите от силните. За един идеал в най-истинския и благороден смисъл на думата, вашите съотечественици проляха своята кръв и защото дадоха и най-висшето, което имаха да дадат, те със самия тоя акт издигнаха себе си високо по стълбата на човечеството. Обикновеният човек почти няма случай за такова великолепно усилие. Вярно е, че и в обикновения жп-вот удивително и красиво самопожертвуване се проявява от отделни личности: има такива, които пожертвувани всичките си надежди и стремежи, за да услужат на някой свой слаб и болен ближен. Но и тези случаи са редки. Предполагам, че само една колосална война дава случай за един тъй великолепен и от толкова много хора едновременно направени изблик.
към текста >>

9. Всемирна летопис, год. 1, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

— Самозащита; любов към спорене; съпротивление; разположение да се върви енергично напред.
Недостатък: пристрастност към разнообразие; турят се няколко железа в огъня наведнъж; твърде преходен и нетърпелив. Егоистични наклонности Е. Жизненост. Любов за живот; младежка живост даже в напреднала възраст. Излишък: силна привързаност към живота; страх от смъртта. Недостатък: пуска му края и отстъпя на живота, когато може още да се живее 6. Борчество. — Самозащита; любов към спорене; съпротивление; разположение да се върви енергично напред. Излишък: бързо, огнено, възбудително, придирчиво, препирливо разположение. Недостатък: боязливост, липса ма кураж и самозащита. 7. Разрушителност. — Изпълнителност; двигателна сила; изтребително чувство. Излишък: злобно, отвращаваше, отмъстително и убийствено разположение.
към текста >>

Недостатък: боязливост, липса ма кураж и самозащита.
Любов за живот; младежка живост даже в напреднала възраст. Излишък: силна привързаност към живота; страх от смъртта. Недостатък: пуска му края и отстъпя на живота, когато може още да се живее 6. Борчество. — Самозащита; любов към спорене; съпротивление; разположение да се върви енергично напред. Излишък: бързо, огнено, възбудително, придирчиво, препирливо разположение. Недостатък: боязливост, липса ма кураж и самозащита. 7. Разрушителност. — Изпълнителност; двигателна сила; изтребително чувство. Излишък: злобно, отвращаваше, отмъстително и убийствено разположение. Недостатък: - кротост, нехвелитост и липса на решимост. 8. Охотливост за ядене.
към текста >>

10. Всемирна летопис, год. 2, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Високо развитите, чувствителните, напредналите души лесно възприемат чуждите мисли и чувства, от дето и да идат те, разпознават тяхното качество по формата, цвета и действието им и, ако са развили у себе си в достатъчна мярка способността за поляризация, могат да се самозащитават.
Източникът на тия възвишени мисли и чувства може да бъде вътре в нас и вън от нас. Ако се раждат в нас, те служат не само за постоянна вътрешна опора, по и като средство за защита от външни лоши влияния. Всеки трябва да научи закона за поляризирането, т. е на трансформирането на енергиите. Да запазиш недокоснат ума си от всека чужда лоша мисъл, да оградиш сърцето си от всяко външно лошо чувство и да не до- пуснеш да се изопачи волята ти от всяко вредно чуждо действие, това е едновременно и наука, и изкуство. Високо развитите, чувствителните, напредналите души лесно възприемат чуждите мисли и чувства, от дето и да идат те, разпознават тяхното качество по формата, цвета и действието им и, ако са развили у себе си в достатъчна мярка способността за поляризация, могат да се самозащитават. Окултните способи за това са известни на някои. Същевременно може да се дава достъп само на добрите мисли и чувства. „Каквото човек мисли и чувства, такъв става“, казват Упанишадите. Мисълта и чувството у човека са два фактора в живота му, които правят чудеса! Най-близкото обобщение, обаче, с Учителите и ползването от плодовете на тяхната мъдрост и от влиянието на благотворната им аура е най-ефикасна гаранция за духовна неприкосновеност, чистота и растеж.
към текста >>

0.41280293464661