НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
43
резултата в
34
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Житно зърно
 
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
Затова Бог се явява в света за да го
преобразува
.
Светът е такъв, че никога не може да съществува без покровителствената ръка на Бога. Сега обаче животинството царува в света, насилници и демони вилнеят в света. Хората днес приличат на животни. Човечеството съвсем не се събужда, въпреки че демоните го притискат. Това състояние води света към гибел.
Затова Бог се явява в света за да го
преобразува
.
Приготви се за това. Аз ще обновя света. Преобразил и изчистил света, Бог ще управлява света с любов и мир за да продължи Божието царство вечно. Забележително е, че в писанието се намират подробни предсказания за важни световни работи, съдбата на човечеството и много други предупреждения, които се изпълняват точно на определеното време, без никаква грешка. Голямата световна война и земетресението в Токио миналата година, основателката предсказала още в 1892 година.
към текста >>
2.
БОГ И ЧОВЕК - Свами Вивекананда
 
Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
При тези упражнения човек скоро забелязва, какви големи
преобразувания
стават в него.
Ние трябва да вършим само правото, а останалото ще дойде с развитието. Отначало е достатъчно да устремим чувството си към същественото. Ако направим това, то именно, благодарение на него ще ни се разкрие познанието на същественото. Ние трябва да чакаме, докато ни се даде. И всеки, който търпеливо чака и работи, ще получи нужното.
При тези упражнения човек скоро забелязва, какви големи
преобразувания
стават в него.
Той се научава да определя важността на нещата според това, как е разбрал отношението на този предмет км Същественото, Вечното. Той дохожда до друга оценка и друго разбиране на света, отколкото по-рано. Неговото чувство има съвсем друго отношение към окръжаващия свет. Временното вече не го привлича заради него самото, както е било по-рано; то става вече и член и символ на Вечното. И той се научава да обича Вечното, което живее във всички неща.
към текста >>
Благодарение на
преобразуванието
на неговия вътрешен мир, в него се развива способност да възприема тази същност.
Той го вижда в истинската му светлина. Онзи, който би искал да витае само в облаците и така би изгубил живота, той би бил лош познавач. Истински познаващият посредством ясния кръгозор и правилно усещане на всичко, от върха на своята висота, ще съумее да тури всяко нещо на своето място. По какъв начин на познаващия се дава възможност да не се отдава повече на неопределените влияния на външния чувствен свет, който направляват желанията му ту в една, ту в друга посока? Благодарение на познанието той е надзърнал във вечната същност на нещата.
Благодарение на
преобразуванието
на неговия вътрешен мир, в него се развива способност да възприема тази същност.
Следните мисли имат особена важност за познаващия: когато действува сам от себе си, той съзнава, че действува, изхождайки от вечната същина на нещата. Защото нещата проявяват в него тази своя същност. По такъв начин, когато изхождайки от Вечното, той дава направление на своята деятелност, той действува в духа на вечния миров порядък. Благодарение на това той знае, че не се управлява вече от нещата; той знае, че сам ги управлява според заложените в тях закони, които са станали закони на собственото му същество. Тази деятелност вътре в нас може да бъде само идеал, към който се стремим; постигането на целта е в Безконечността.
към текста >>
3.
ВЕСТИ
 
Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Идеите на расата са неговите правила,
преобразувани
от идеите, които лично са взети от всеки индивид.
Може би вие мислите, че тези условия на болест, дисхармония и бедност са се родили съвсем не във вас, а вън, че следователно вие съвсем не сте отговорен и съвсем не може да ги управлявате. Никога не е съществувала по-голяма заблуда от тази. "Тези условия вие сами създадохте и както е сигурно, че те съществуват сега във вашето .съзнание и във вашата окръжаваща среда, също така е сигурно, че вие можете да ги измените и да ги подобрите. Всеки човек обладава подсъзнателно съществуване и съзнателно съществуване; подсъзнателният живот неволно изработва установените вярвания на расата и се подчинява на всички заповеди, които са му предали миналите поколения. То е най-големият господар, но то е също и слугата, който осъществява и изразява всички идеи, образувани и преживяни от самосъзнателното битие.
Идеите на расата са неговите правила,
преобразувани
от идеите, които лично са взети от всеки индивид.
Ако някой напр. има идеята, че въздушното течение може да причини простуда, че нечистият въздух ще го задуши, че да не обядва или да отложи обеда – това ще му причини главоболие или че дълга или даже къса разходка ще бъде уморителна, тогава най-голямото аз – подсъзнателното, гледа на това вярване като на заповед, която то трябва да изпълни и следователно то я носи до полето на чувстването и израза. Достигайки стадия на съзнателната сила и узрявайки, хората се възпитават в расовите вярвания, лично ги възприемат и ги предават на следващите поколения; по този начин те все повече и повече се вкореняват, усилвайки се чрез повторение през поколенията. Така основните идеи се предават като наследство, което ни води към заблуждение вътре в нас. Учените мъже на новата мисъл – на науката на ума – вече са направили откритие много по-ценно за човечеството, отколкото откритието на електрическата светлина.
към текста >>
4.
DU MAITRE- LA NOUVELLE NAISSANCE
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Ето неговата оценка: „Българите, а ведно с тях и всички южни славяни, трябва да бъдат горди, че са дали на Европа едно духовно движение, което по-късно е съзряло през хусизма в протестанство, ренесанс и френска революция." И няма да бъде преувеличено, ако се каже, че кличката „Равенство, братство, свобода" с която французите обявиха и водиха своята революция и чрез нея се помъчиха да
преобразуват
отношенията между личности, класи и народи, е кличка наша.
Но като Василий и той бива изгорен на кладата в Констанца. Неговата смърт, обаче, още повече затвърдява учението му между чешките селяни. Те три века преди френската революция, а пет века подир поп Богомил развяха знамето за свобода, равенство и братство между людете на земята. Започна се една наистина отчаяна борба между демокрацията и аристокрацията на онова време, на свободата срещу тиранията, на светлината срещу мрака. Високо цени ролята на богомилството за духовното прераждане на Европа и хърватския архиепископ Щросмайер.
Ето неговата оценка: „Българите, а ведно с тях и всички южни славяни, трябва да бъдат горди, че са дали на Европа едно духовно движение, което по-късно е съзряло през хусизма в протестанство, ренесанс и френска революция." И няма да бъде преувеличено, ако се каже, че кличката „Равенство, братство, свобода" с която французите обявиха и водиха своята революция и чрез нея се помъчиха да
преобразуват
отношенията между личности, класи и народи, е кличка наша.
Тя ще си остане като вечен блян на човечеството, ще пребъде като указател на истинския Христов път на земята, благодарение на българския гений – нейният създател, разпространител и осветител. Осветил я с кръвта на хиляди и хиляди мъченици българи, тръгнали по света да въдворят нов ред между хората и нова правда на земята. На богомилите се дължат и други три идеи, които почват да намират своето осъществяване едва през последното столетие: равенството между мъжа и жената, всеобщото образование и вегетарианството. Понеже техните религиозни общини са били напълно демократични, то в тях всички членове са били равноправни. Следователно, с еднакви права еж се ползували и мъже, и жени.
към текста >>
5.
АТИНА ПАЛАДА НА АКРОПОЛА - Д-Р СТ. КАДИЕВ
 
Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Три дни срок им даваше той, за да измислят начин и ред, който щеше да
преобразува
света!
Кой се беше осмелил да повдигне крайчеца на завесата, за да види блестящото око на справедливостта? Гръм и мълния! Кой можеше да си позволи дързостта да раздвижи здравата почва, върху която първенците бяха построили своите здрави и непоклатими дворци? Бедни и богати е имало от незапомнени времена, и винаги ще ги има, докато свят светува? Те се гледаха с ужасени лица, убедени, че тъкмо това, което искаше младият халиф беше най-голямото народно зло.
Три дни срок им даваше той, за да измислят начин и ред, който щеше да
преобразува
света!
Един по един те напуснаха царската зала със смутени сърца, с бледи лица. Без отдих и без прекъсване царските съветници заседаваха. Направиха се много предложения, изказаха се всички. Някои от тях предлагаха да се издаде манифест към народа, да помагат на бедните. Но, нали не е било време, когато да не се е помагало на тях?
към текста >>
6.
ВИТАМИНИТЕ - ЧУДОТО НА НАУКАТА - ПРОФ. ЕМИЛИО СЕРНАДЖИОТО ДИ КАЗАВЕКИЯ - ПРОДЪЛЖЕНИЕ
 
Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
То е лост в ръцете на напредъка, магията, която
преобразува
живота с алхимичната мощ на красотата.
Творческите търсения и постижения се сбъдват тъкмо в тия насоки, където лежи и самата житейска философия на твореца. Изкуството, което се създава с грубата материя на триизмерния свят, носи в себе си както огъня на едно емоционално изживяване, така и облика на тая житейска философия. В тоя смисъл няма „изкуство за самото изкуство". Това е само едно хрумване, виснало в сухия свят на теориите — без смисъл и без основа. Изкуството е за човека, за неговия вътрешен растеж, за неговото пресъздаване и прераждане.
То е лост в ръцете на напредъка, магията, която
преобразува
живота с алхимичната мощ на красотата.
Излишно е да се спираме и да преповтаряме познати, придобили вече тривиалност норми и изрази, като тоя, че изкуството не е фотография, защото е ясно за всеки мислещ човек, че изкуството проблясва и се ражда първом в дълбините на човешкото аз, където външната триизмерна действителност се пренарежда в мрежата, изтъкана от специфичния поглед на едно око, което гледа творчески, а не само като „камера обскура". В творческия огън на изкуството човешките пет възприятия променят своята мощ, разширяват границите си и виждат света в друг аспект. „Отделното виждане'' не е само израз, а една надфизична реалност, която признават всички големи творци във всички области на изкуството. Само с това характерно и индивидуално виждане, което не се крие в окото, а в творческата нагласа, може да се обяснят различните и непримирими една с друга творби на различните майстори. Преди да се прави какъв да е по-обстоен анализ на познатите изкуства,трябва да споменем нещо, което често се забравя.
към текста >>
7.
НАЧАЛНИ СЛОВА
 
Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Това
преобразуване
ще се постигне само тогава, когато започнем напълно да съзнаваме източника на живота, и когато у пас се роди дълбокото желание да се освободим от робството.
Единствената надежда за подобряване на обществения и личен живот трябва да се вложи във възпитанието, което домът дава. Към дома трябва да се присъединят училищата и всички други учреждения, които носят възпитателен характер. Всички трябва да си съдействат за постигане на общата цел. Силата се изявява в обединението, но това обединение изисква подготвителни елементи, върху които силата да може да упражни своето действие. Без тия елементи, силата, сама по себе си, няма значение.
Това
преобразуване
ще се постигне само тогава, когато започнем напълно да съзнаваме източника на живота, и когато у пас се роди дълбокото желание да се освободим от робството.
Злото и порока не са вън, а вътре в човека. Те са загнездени в самия организъм. Последица от известни преходни причини, те са тясно свързани с нашите мозъчни центрове, в които особен род клетки, обладаващи едни или други стремежи, ни подбуждат да вършим добро или зло. Къде се крият дълбоките причини на тази двояка дейност на душата, за това ще говорим по-после. Извращаването на човешките сили и способности е станало още у неговите прадеди.
към текста >>
Необходимостта, произтичаща от духовните закони, които ръководят разумния живот, изисква от всеки човек коренно вътрешно
преобразуване
.
В такъв случай на последния не остава нищо друго, освен да изхвърли подобно същество вън от своето жилище, като непотребна и дори вредна вещ. Това става, впрочем, и в нашия организъм, в нашето тяло. Онези клетки и членове от органическата общност, които престават да изпълняват своята длъжност и стават Вредни и опасни 3а здравето на другите клетки и членове, биват изхвърлени от тялото заради общото добро. Върху този предохранителен закон на природата почива нашето здраве. Ясно е, следователно, че и ние, които сме достигнали едно по-напреднало духовно състояние не можем да очакваме нещо по-добро от това, ако не съзнаем, че трябва основно да променим своя вътрешен живот, а оттам - и своето поведение към пашите ближни.
Необходимостта, произтичаща от духовните закони, които ръководят разумния живот, изисква от всеки човек коренно вътрешно
преобразуване
.
Тя изисква новораждане от духа на истината.
към текста >>
8.
Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 9
 
Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
А тъй като такива хора, за сега, са сравнително малко, и като знаем че големите работи винаги започват с малко, то ясно става, че няма защо да мечтаем изведнъж да
преобразуваме
целия свет, цялото общество, а да започнем от малко, от себе си и групово да реализираме този нов живот.
Основната идея на всеки един от тях трябва да бъде да дава, да служи на другите, а не да му служат. Ние знаем, че това е единствената база, върху която може да се реализира един нов живот между хората, и затова можем високо да заявим: братството в света ще се реализира първом от тези хора, които са надрасли личния, семеен, класов и национален егоизъм и които са готови във всяко време да дават повече, а да вземат по-малко, т. е. които намират своето щастие и радост в това, да работят за другите, за общото, без да държат сметка какво те дават и какво задържат лично за себе си. Само на тая основа, забележете, основа духовна, а не материална, — на основата на безграничната преданост на индивида към колектива и обратно, може да се изгради едно общество, в което насилието ще бъде изключено, в което ще царува любовта и ще има благоденствие за всички. Ето защо, ясно е, че тия, които искат да създадат едно наистина ново общество, което да почива на основата на любовта, те трябва да търсят преди всичко хора, годни да го създадат, а не власт, имоти и капитали.
А тъй като такива хора, за сега, са сравнително малко, и като знаем че големите работи винаги започват с малко, то ясно става, че няма защо да мечтаем изведнъж да
преобразуваме
целия свет, цялото общество, а да започнем от малко, от себе си и групово да реализираме този нов живот.
При такова начало, първите опити ще бъдат един жив пример, който ще зарази всички годни да го последват, те ще бъдат като един жив огън, който от само себе си се разпалва и по такъв начин новото общество ще се създаде бавно, естествено, свободно. Обаче, казаното до тука съвсем малко засяга общия мироглед на „бели братя“, по-право, то е само малка частичка от целокупността на техните идеи. Ще се опитам да изложа в общи черти всичко. Преди всичко знайте, че тия, които вие наричате „бели братя" са само ученици на Всемирното Бяло Братство. Последното се състои от Великите Учители на човечеството, истинските Бели Братя, които през всичките векове на историята са се явявали за да го водят напред в пътя на живота.
към текста >>
9.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 15
 
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Желаещите да ги прочетат на този език, могат да ползват PDF-а) Съдържание: Оомото и Бялото Братство Кратка история и същност на движението Оомото Разкази из Духовния свят (Онисабро Дегучи) Из Беседите Книжнина Оомото и Бялото Братство Коренното
преобразуване
на света върху основите на Божествените Любов, Мъдрост и Истина, изграждането на Царството Божие на земята, се започва едновременно от всичките нейни краища.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 14 1 февруари 1930 год. В-к „Братство“ е свободен изразител на копнежа и волята за нов живот. Поддържа се от доброволните помощи на своите читатели и се изпраща всекиму, който пожелае Адрес: Сава Калименов, Севлиево. Този брой е посветен на братското движение Оомото, чиято светлина иде към нас от Далечния Изток и на което ние изпращаме нашите сърдечни братски привети! (Някои от текстовете във вестника са публикувани и на есперанто.
Желаещите да ги прочетат на този език, могат да ползват PDF-а) Съдържание: Оомото и Бялото Братство Кратка история и същност на движението Оомото Разкази из Духовния свят (Онисабро Дегучи) Из Беседите Книжнина Оомото и Бялото Братство Коренното
преобразуване
на света върху основите на Божествените Любов, Мъдрост и Истина, изграждането на Царството Божие на земята, се започва едновременно от всичките нейни краища.
Това, което Бялото Братство и други сили на доброто вършат в България за неговото възтържествуваме, същото нещо е подето и във всички страни, и народи на земята от подобни, братски нам движения. Една от най-големите творчески сили, които работят за умиротворението и обединението на човечеството и за изграждането на Царството Божие на земята, това е японското духовно движение Оомото, чийто мощен глас звучи вече над цялата земя. Нека бъдем смели, спокойни и радостни! Нека вярваме непоколебимо в осъществяването на нашите свещени идеали! Нека всеки момент помним, че в ожесточената борба между доброто и злото първото неминуемо ще победи.
към текста >>
10.
Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 37
 
Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
А за да няма нужда от това, нека се подобри положението на този, народ, нека се тръгне с бързи и смели крачки към обединение и
преобразуване
на икономическия живот така, че да има справедливост в разпределение благата на живота, нека се направи една безкръвна революция, колективизация, обединение на цялото народно стопанство, така, че от неговите плодове да се ползват еднакво всички, да няма социални противоречия, мизерия, глад, безработица, насилия, потисничество, да няма привилегировани и обезправени и тогава, от само себе си „вътрешните врагове“ на държавата ще се превърнат в нейни приятели. Да!
Това е цял един отделен и много важен въпрос, който тук с няколко реда не можем разгледа напълно, а ще се задоволим да заявим само, като заключение по него, своето дълбоко убеждение, че България хиляди пъти по-лесно и по-скоро ще постигне освобождението на своите поробени днес братя по мирен път, чрез лоялни, братски отношения със своите съседи, чрез работа за всеобщо побратимяване, за Балканска Федерация и т. н., отколкото със силата на оръжието! Най-сетне — последния довод на противниците на пълното безусловно разоръжение — армията била потребна да пази страната от вътрешни врагове. В същност, това не е така. - Много по-право би било да се каже, че в случая армията пази истинските вътрешни врагове на народа — привилегированите съсловия и класи — от самия народ.
А за да няма нужда от това, нека се подобри положението на този, народ, нека се тръгне с бързи и смели крачки към обединение и
преобразуване
на икономическия живот така, че да има справедливост в разпределение благата на живота, нека се направи една безкръвна революция, колективизация, обединение на цялото народно стопанство, така, че от неговите плодове да се ползват еднакво всички, да няма социални противоречия, мизерия, глад, безработица, насилия, потисничество, да няма привилегировани и обезправени и тогава, от само себе си „вътрешните врагове“ на държавата ще се превърнат в нейни приятели. Да!
Но за това е нужна пълна, коренна промяна на целия политико-икономически строй на днешния живот. Нужна е, и ако не се намерят достатъчно далновидни, разумни и честни управници да направят тая промяна по мирен път, постепенно, без насилия но и без мекушавост, то тя по необходимост ще дойде по други път, по пътя на насилието и революцията, но тогава толкова по-зле за тези, които не са могли да се издигнат над късогледството на личния, национален и класов егоизъм. И така, разумните хора трябва да работят за една мирна, безкръвна революция, която да обедини цялото човечество в едно семейство от народи, да премахне завинаги всякакви войни и въоръжения, да премахне, чрез постепенно но смело и неуклонно колективизиране на стопанския живот, днешната социална несправедливост, и по такъв начин да осигури свобода и благоденствие за всички хора на земята. Не дойде ли тя, тогава процеса става много по-сложен, много по-труден, много по-страшен: в кръв ще се окъпе цялата земя и със своята собствена кръв човечеството ще изкупи грешките си, късогледството си, егоизма си! Нека с всички сили работим щото човечеството да мине по първия път, за да не става нужда да тръгва по втория, от което ще бъде по-зле за всички.
към текста >>
11.
Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 38
 
Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Севлиево Мирна революция От днешния капиталистически строй на частната собственост, може да се премине към бъдещето безкласово общество на колективната собственост не само чрез насилствена, кървава революция, но и по мирен път, с мирно и разумно
преобразуване
и заменяне сегашните форми на стопанския живот с нови, по-съвършени такива.
Книгата ще бъде около 8 коли, с приложение портрета на автора. За да я направим колкото се може по-достъпна за широк кръг читатели, ние определяме цената й за абонатите само 20 лева, а след като излезе от печат ще струва 30 лева. Всеки, който запише 10 абоната, ще получи една книга безплатно. Сумите, заедно със списъците на записаните абонати, да се изпратят най-късно до 20 октомври т. г. на следния адрес: Издателство „Братство“, гр.
Севлиево Мирна революция От днешния капиталистически строй на частната собственост, може да се премине към бъдещето безкласово общество на колективната собственост не само чрез насилствена, кървава революция, но и по мирен път, с мирно и разумно
преобразуване
и заменяне сегашните форми на стопанския живот с нови, по-съвършени такива.
За нас е ясно като бял ден, че бъдещето е на колективната собственост. Процеса на историческия развой ни сочи все по-ясно и по-ясно това. Всеобщата световна стопанска криза, безработицата, дезорганизацията в производството, класовите борби, националните и империалистични войни не ще престанат докато не се хармонира и обедини световното производство и докато не се обединят всички държави в една Всемирна Федерация на народите. Всички тия явления, съпроводени с такива големи страдания за хората, ни говорят ясно, че човечеството или ще се обедини политически и икономически, или ще загине. Но ний мислим и вярваме, че големите и кървави сътресения при трансформацията на днешния политико-обществен ред в нов.
към текста >>
Ако те имат съзнанието и силата да направят доброволно тия жертви, то от това те само ще спечелят, ще избегнат много страдания и може би, ще станат едни от ръководителите на новото
преобразувано
общество.
Но ний мислим и вярваме, че големите и кървави сътресения при трансформацията на днешния политико-обществен ред в нов. могат да бъдат почти напълно избегнати. И ний твърдим, че това ще бъде от полза и за двете борещи се в съвременното общество сили. Нужно е съзнание! Богатите, силните, властимащите трябва да разберат, че един исторически процес не може да бъде спрян, те требва да му се подчинят, да не му противодействат, но да направят жертвите, които се искат от тях, за реализиране на правдата в живота.
Ако те имат съзнанието и силата да направят доброволно тия жертви, то от това те само ще спечелят, ще избегнат много страдания и може би, ще станат едни от ръководителите на новото
преобразувано
общество.
Не ли — толкова по-зле за тях! — Ако в тях надделее егоизма, те ще бъдат пометени от социалната стихия и само отломки от тях ще успеят да изплуват над разбуненото море на живота. Но, още по-важно е поведението на бедните, малоимотните, слабите и на всички които са с тях. Te трябва да се откажат да действат с насилие, те не трябва да чакат промяната на строя, някаква нова власт или всестранни, най-благоприятни условия за реализиране на своите идеали. Напротив, те трябва да почнат още днес, при днешните условия в недрата на днешния социален строй, да изграждат основите на новото общество, по мирен, спокоен начин, с труд, постоянство и жертви.
към текста >>
12.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 70
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
В тази книга е очертан пътя към тоя изход — „освобождаването земята на Мечкюр" чрез
преобразуване
на поселението върху началата на Хенри Джорджевото учение.
(Досегашен живот и бъдещо доизграждане), Тази книга представлява изложение на усилията за изграждане новите форми на живота на една група, която може да се нарече челен отряд на толстоисткото движение у нас. Тези усилия, резултатите които са достигнати и цялата опитност, свързана с всичко това, са крайно интересни и полезни за всички търсители на новите форми на живота, с поуката, която може да се извлече от тях. Поселниците при Мечкюр ни дават пример за една действително героична борба с редица трудности, които трябва да бъдат преодолени, за да може това голямо и трудно дело да бъде изведено към щастлив край, и да даде големи и трайни резултати. Започнали при сравнително благоприятни външни условия, но и с големи задължения, те биват изненадани от голямата световна стопанска криза, която се отразява катастрофално върху техния напредък и обърква сметките им. Днес за днес положението на поселението е доста трудно, но може би, не и безизходно.
В тази книга е очертан пътя към тоя изход — „освобождаването земята на Мечкюр" чрез
преобразуване
на поселението върху началата на Хенри Джорджевото учение.
Ние не можем да предвидим дали това именно преобразование ще даде най-добрите резултати, способни да спасят положението и да тласнат започнатото дело към усилено развитие и разцвет. Но нам се струва, изобщо, че за тая доста голяма земя с която са се ангажирали поселниците, ще са необходими още доста хора, за да може тя да се оживи, да се освободи и да се спаси от ноктите на заетия чужд капитал, който непрестанно смуче своите лихви. Във връзка с всичко това, най-ценната поука, която, струва ни се, може да се извлече от опитността на Мечкюрци, е тази, че нещата винаги трябва да започват от малкото към голямото, а не обратно. Да не поемаме големи задължения, да не се залавяме с много голяма работа, до като не преценим достатъчно добре силите си. Голямата идея, която имаме, ще трябва да се внесе първоначално в една малка и скромна форма, и когато тая форма издържи натиска на външните условия, и се закрепи в живота, тогава вътрешната идея, която я оживява, ще я тласка напред в процеса на едно постоянно разширение.
към текста >>
13.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 91
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
След това вече може да се говори за
преобразуване
на обществото върху принципите, по които е построено човешкото тяло.
Защото всичкият път на живота, от растенията, чак до нашата раса, е път на създаване и оформяне на нашето тяло, което е строено от много разумни архитекти; те са вложили в него законите на най-разумната организация в космоса. Ако съвременните хора искат да основат един социален строй, в който да цари порядък на разумността, справедливостта и свободата, в който да няма никакви противоречия, необходимо е да бъде построен на онези принципи, на които е построено човешкото тяло, защото устройството, организацията и животът на човешкото тяло е идеалният образец, по който трябва да бъде устроено едно общество, един народ, на идното човечество. Само върху тези начала може да се основе новата организация на обществения живот, където ще се разрешат всички проблеми - социални и индивидуални, които засега тормозят живота на съвременното човечество. А да мислим, че при днешния строй и при днешните разбирания на хората ще може да се постигне това разрешение, значи, да се самозаблуждаваме. Най-напред хората трябва да изменят начина на своето мислене, след това да изменят начина на своите чувства и желания и най- после да изменят и начина на своя живот.
След това вече може да се говори за
преобразуване
на обществото върху принципите, по които е построено човешкото тяло.
Тялото в своята целокупност представлява една отлична разумна организация, образувана от групирането и федерирането на различни системи и органи. И в тази федеративна организация, всяка система е свободна и независима в своите функции, но всяка система координира и съгласува дейността си с дейността на всички други системи - и става правилна взаимна обмяна на енергиите и силите. Във всяка отделна система работят милиони клетки за възприемане и предаване на енергии. И когато обмяната на енергиите е правилна между всички системи имаме здравословно състояние на човешкия организъм, а когато обмяната не е правилна, стават подпушвания и задръствания, които произвеждат в организма разните болести. Същият закон, изразен в човешкия организъм, е верен и за обществения организъм.
към текста >>
14.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 95
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
необходими при различните
преобразувания
.
Вредата от месото Човек според своето устройство е склонен към вегетарианството; това показват неговите храносмилателни органи и зъбите му; усвояването на месоядството води като последица много болести, които у вегетарианците съвсем не съществуват. Много естествено е, че за да подържа своята сила, човек трябва да черпи храната си от външната среда, и трансформирана в храносмилателния канел да може да премине а клетките и там да стане видоизменение на храната. — Живота се състои в постоянна смяна между вътрешната и външна среда. Консумирането на химическите субстанции, което става при функцията на нашия организъм, трябва да се замени с други храни: така напр. констатирано е, че храната трябва да съдържа: въглехидрати, необходими за горенето в тялото, азотисти храни, чрез които се подновяват жизнените сили, също минерали и вода.
необходими при различните
преобразувания
.
Направено е изчисление, че възрастния човек има нужда на ден от 20 грама белтък, 280 гр. въглехидрати, 30 гр. соли и 2,000 гр. вода. За да поддържаме живота си тия хранителни вещества ние си доставяме от месото или от зарзавата. Сега сме достигнели до кръстопът, когато трябва да избираме храната си, и от следното ние ще видим вредата ма месото в човешката храна.
към текста >>
15.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 116
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Тъкмо сега, след окончателното разделяне с физическото тяло, астралното тяло започва да се
преобразува
като от една яйцевидна фигура почва да взема формите на физическото тяло.
По беседа от Учителя, държана на 11 ноември 1934 г. Макс Хайндел (10) ТАЙНАТА НА ЖИВОТА И СМЪРТТА Второто небе (продължение от брой 114) След като завърши пребиваването не човека, Аза или троичния Дух в първото небе, той влиза във второто небе. Той е облечен сега в дрехата на ума, — умственото тяло, което съдържа в себе си трите атома-семена, — квинтесенцията на трите изоставени носители-тела на човека. Когато човек умира и изгубва своите физическо и етерно тела, той е при същите условия, както когато човек заспива. Астралното тяло няма готови за действие органи.
Тъкмо сега, след окончателното разделяне с физическото тяло, астралното тяло започва да се
преобразува
като от една яйцевидна фигура почва да взема формите на физическото тяло.
Лесно е да се разбере, че именно поради това, необходим е един интервал на несъзнателност, подобен на съня, и чак след него човек се събужда в астралния свят. Нерядко се случва, обаче, че подобни хора за дълго време нямат точна представа за това, което е станало с тях. Те не могат да разберат, че са умрели. Те виждат ясно, че могат да се движат и да мислят. Понякога е много трудно да се накарат да повярват, че наистина са „умрели“.
към текста >>
16.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 128
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Освен това, огнената енергия на Кундалини прониква във всички пори на нашето тяло, във всяка негова клетка и
преобразува
последните, разрежда чрезмерната им материалност, създава в тях по-тънки и бързи вибрации, които правят тялото ни необикновено жизнеспособно, запазвайки младостта и пълното здраве.
Има опасност от вроденото в човека чувство на нетърпение при развитието на центровете чрез достигането до тях на тока Кундалини. Трябва да умеем да чакаме естественото им пробуждане и развитие, а не чрез насилствено напрягане на волята да ги тревожим: в този случай те биха били подобни на насилствено разтворен цвят. Огненият ток Кундалини, минавайки през центъра на темето, се връща надолу не вече през нервните центрове, а вън от човешкото тяло, образувайки около него енергетическа стена. Тъй като огненият ток, при своето движение излъчва силно кондензираната в него слънчева енергия, то пълното му движение в човешкото тяло образува около последното енергетическо светещо яйце, с много силни вибрации. Това енергетическо яйце е най-добрата зашита на всички центрове от нежелателни странични влияния и от всякакви зарази, тъй като в огъня изгарят всички микроорганизми.
Освен това, огнената енергия на Кундалини прониква във всички пори на нашето тяло, във всяка негова клетка и
преобразува
последните, разрежда чрезмерната им материалност, създава в тях по-тънки и бързи вибрации, които правят тялото ни необикновено жизнеспособно, запазвайки младостта и пълното здраве.
В това е тайната на прочутия „еликсир на живота“ — тайната на безсмъртието и вечната младост. Богати дарове ни изпраща Слънцето и всички те са наше законно достояние, стига само да умеем разумно да ги използваме. Някои казват, че за развиването на тия способности са нужни грамадни усилия на волята и много работа. Трябва, обаче, да се започва с малкото. Може да се започне с развиването на слънчевия възел и резултатите бързо ще се появят.
към текста >>
17.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 219
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Макар и бавно, но постоянно и сигурно, тя
преобразува
човешкия организъм и човешкия душевен мир.
Хората с поставили своя собствен, човешки закон над Божествения, но затова те винаги скъпо с плащали и ще продължават да плащат. Убиването на животните и храненето с техните трупове е престъпление наказуемо, според Божия закон, и никой не може да избегне неговите санкции. Сегашното състояние на човечеството, в известно отношение, сравнено с това, което би могло да бъде при един по-разумен и чист живот, е цял ад. Една от най-главните причини за това е безмилостното избиване на животните и месоядството. Чистата храна дава наети мисли и чисти чувства.
Макар и бавно, но постоянно и сигурно, тя
преобразува
човешкия организъм и човешкия душевен мир.
Хранейки се с месо, възприемайки обляната с невинната кръв на животните храна, хората със заприличали на зверове. Оттук и възприемането, всеобщото признание и издигането в култ на животинския закон за „безпощадна борба за съществуване“ и отхвърлянето на истинско-човешкия и Божествен закон за любовта и взаимопомощта. Божественият закон гласи, че, кой каквото прави, това и ще получи. Който убива, ще го убиват. Никъде не е казано и недопустимо е, за убийство да се счита само убийството на човека.
към текста >>
18.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 262
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
С миналия през покаянието става един алхимически процес — той се пресъздава,
преобразува
, той се преражда—той се ражда за новия живот в хармония с „Закона на Духа“ в себе си.
. . Щом човек различава доброто от злото; щом при извършената от него неправда съвестта му го изобличава; щом той е почнал да чувства в себе си проявата на строга съвест, у него вече назряват условията за покаяние. Той почва да чува гласът на Божественото Слово в себе си и той е близо до денят, когато може да вземе решение да заживее по внушението на този глас и по указанията на ония великани на Духа, които са изминали пътя на човешкото развитие и са се върнали на земята да посочват този път на своите по-малки братя. Това решение се нарича в Новия завет покаяние. И ролята на покаянието е именно тази: щом човек почувства двойствеността у себе си, че той е зрител на два вида наклонности у себе си — нисши и висши; и щом той се убеди било от аргументираната проповед на вдъхновените Божи пратеници (пророци, учители), или по друг начин, че човекът е безсмъртен и че за да достигне един виеш, божествен живот, с който единствено е свързано щастието, той трябва да застане на страната на духовния за кон в себе си, и да обяви война на закона на плътта, той трябва за себе си твърдо да реши: при тази вътрешна борба всекога да прави усилия да възтържествува духът!
С миналия през покаянието става един алхимически процес — той се пресъздава,
преобразува
, той се преражда—той се ражда за новия живот в хармония с „Закона на Духа“ в себе си.
Едни от отличителните му белези са, че той е любвеобилен. прям, не обича да прави компромисни със съвестта си и всякога говори истината. Истинското покаяние е предшествано от размисъл, от съзнаване греховното си състояние и от разкайване, т. е. от скръб, от душевна мъка за това. Но ако спрем до тук, ако това ни разкайване не се развие в едно дълбоко желание да излезем из това състояние на греховност и в едно решение да сторим всичко, за да се завърши в нас този процес, да сторим .плодове достойни на покаяние“ (т. е.
към текста >>
19.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 269
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Това е интензивна енергия, която
преобразува
нещата.
Сега, аз не ви казвам да вярвате в това. Можете да го считате като една приказка. Ако вярвате, хората ще ви смятат за побъркани. За вътрешната температура на слънцето има различни научни данни. Едни поддържат, че температурата отвътре е около 50 милиона, а външно — шест милиона градуса.
Това е интензивна енергия, която
преобразува
нещата.
Тази енергия постепенно намалява, пропорционално на разстоянието. Като дойде до земята, тя се намалява до 37 градуса. Тази е температурата, която хората на земята могат да издържат. Ако това напрежение стане по-голямо, то може да ни разруши. Значи, разумните същества са предвидели колко градуса можем да издържим.
към текста >>
И затова той, без да опита и провери, отхвърля езотерическото развитие, целта на която е
преобразуване
на духовно-душевното битие на човека.
На холерика много трудно му се удава да влезе в езотерическия път. Понеже неговото съзнание е заето изключително с обективния физически свят и живот, той отхвърля всяка езотерика и хич и не иска да слуша за нея. Но когато по един или други начин влезе в този път, той много трудно се поддава на езотерическото възпитание. Той трудно може да се спре да работи над себе си. Нему не му е свойствено вътрешното углъбяване и самонаблюдение.
И затова той, без да опита и провери, отхвърля езотерическото развитие, целта на която е
преобразуване
на духовно-душевното битие на човека.
Но ако холерикът преживее някакъв тежък удар в живота, или има в характера си меланхоличен оттенък, то в такъв случай той може да използва своите холерически наклонности и с всичката му свойствена енергичност да започне да работи за пресъздаване на себе си. И когато тази вътрешна работа му се подаде, благодарение на своите големи способности и възможности, той се отдава на изучаване на външната реалност, която е единствена за обикновения холерик, в отношение с духовната действителност. И разкрива дълбоките причини, които стоят зад явленията и процесите в обективния свят. Той умело използва външните процеси и явления, за да изрази духовната реалност. (следва) Николай Райнов ПСАЛОМ НА СЛЪНЦЕТО Щерна от неугасим светлик — вселенска багреница от лъчи — : що е по-велико от Слънцето?
към текста >>
20.
 
-
— В края на всяка седмо годишнина стават по-малки или по-големи
преобразувания
.
— Но защо? Защо прибавихте числото 103? — Защото Христос се е родил 103 години преди приетата дата: тя е лъжлива. — Да приемем че е тъй. Продължавайте, моля Ви!
— В края на всяка седмо годишнина стават по-малки или по-големи
преобразувания
.
Вижте живота на човека: на 7 години става напълно зъбосмяната, и се завършва детинството, на 14 години е краят на юношеството и началото на половото осъзнаване, на 21 година спира телесния растеж и момъкът става мъж — и тъй нататък. С човечеството е същото. — Не разбирам, защо да бъде същото. — Но нали знаете, че всеки развой върви ритмично? Числото 7 е ключ на ритмичния развой.
към текста >>
21.
 
-
Касае се тук за едно коренно
преобразуване
на нашия начин на мислене и философстване.
Симпатизираща с организираната природа, тя я отгатва постоянно и по много естествен начин ни въвежда в най-дълбоките области на живота и на съзнанието. Като ни поставя в пряк допир с материята, тя ни позволява да доловим нейната най-скрита същност. Ако успеем и според Бергсон това е възможно, да развием и обработим тази способност, интуицията ще стане философската способност par excellence и ще даде ключа на главните проблеми на всемира. Това е, изказана в няколко прости думи. Бергсоновата главна мисъл и метода.
Касае се тук за едно коренно
преобразуване
на нашия начин на мислене и философстване.
Прокарва се рязка граница между разума и интуицията, като се ограничава компетентността на първия. Отделя се ясно науката от философията. Чрез разума се твори науката: той е бил и трябва да остане и за напред нейно оръдие. Той трябва да продължава да изпълнява своята истинска мисия която е да ни помага при действането. Той ще тържествува винаги в геометрията и логиката, които са негови собствени творения, както и в областите на инертната материя където е неговото законно място.
към текста >>
22.
Всемирна летопис, год. 1, брой 03
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Едно е, обаче, напълно ясно и безспорно, че всички по- големи
преобразувания
се предхождали от дегенериране на старите раси и образуване на смесени раси.
инфектирана от подрасите. след късо време пропада. Нито в Вавилония, нито в Египет семитите някога са били носители на културата, всички свои придобивки те дължат на предисемитските раси. От друга страна, на твърдото придържане към старото, което е свойствено на семитската раса. се дължи запазването на вавилонската култура, която те ни са оставили като най-велик спомен за високите дарби и образование на предисемитската светлокожа раса, така щото днес може да се говори за един панвавилонизъм в тоя смисъл, че на младия арийски свет е било дадено арийско наследство, което той приел като верен пазител и увеличител, следвайки принципа за целенността, като го е поставила в услуга на напредъка на човечеството.
Едно е, обаче, напълно ясно и безспорно, че всички по- големи
преобразувания
се предхождали от дегенериране на старите раси и образуване на смесени раси.
С това цялото развитие на човечеството е било и ще бъде водено и направлявано от расовия закон. Ние виждаме, че правото и законът не влизат внезапно в живота, но че те представляват един явил се по силата на културните и социалните условия неизбежен продукт на развитието. и че едва ли некоя област на обществения живот е тъй тясно свързана с явяването и изчезването па расите, както правото. И правните възгледи на народите могат да се схващат като кристализирано съдържание на тяхното културно развитие. Както образуването на кристала започва в една точка, около която последователно се натрупван, единични кристалчета, като при това на развитието на некои от тях бива попречвано от някакви влияния и те пропадат.
към текста >>
23.
Всемирна летопис, год. 1, брой 08
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Ангелите в Кабалата не са същества с особена и неизменна същност: всичко живее, движи се и
преобразува
вселената, която също живее.
Щадай — оплодотворител, посредством астралния свет, в четверояко разширение, след туй неговото възвръщане към всякога скритото начало, от дето тоя свет изтича (мъжки род оплодотворената природа). Адонай — четворно или кубическо умножение на Единицата-Начало за произвеждане непрекъснато меняващето се бъдеще („παντα ρεί - всичко тече“ на Хераклит), след туй окончателно скриване на сгъстеното вещество, възвръщане на субективната производителност. Малек — майчина смърт, бременна с живот: съдбоносен закон, който се разтваря в цялата вселена и който прекъсва, с внезапна сила, своето движение от вечната обмяна всеки път, щом някое същество се обективира. Такива са тия йерограми в едно от тайните си значения. Сега нека забележими тук, че всеки от десетте сефироти или аспекти на Словото съответства в пентакъла на Кунрат на един от ангелските чинове — идея висока, ако се съумее да се вникне в нея.
Ангелите в Кабалата не са същества с особена и неизменна същност: всичко живее, движи се и
преобразува
вселената, която също живее.
Като приложи м към небесните йерархии прекрасното сравнение, с което авторите на Зохар се стараят да изразят природата на сефиротите, ще кажем, че ангелските чинове може да се сравнят с прозрачни разноцветни обвивки, в които блестят Около все по-чиста и силна светлина, духове, които, като са се освободили окончателно от временните форми, възлизат по висшите стъпала на Стълбата на Якова, на върха на която се намира Непознаваемото. Съответно на всеки от ангелските чинове Кунрат помества една от десетте заповеди. Това значи, че ангелът, който управлява всеки чин, като че ли произнася едно от наставленията на божествения закон. По-дълбока е идеята му, като изобразява буквите на еврейската азбука като излизащи от облаците на Ацилута, прорязана със сефиротическите лъчи. Да произведеш от контрастите на светлината и мрака 22-те букви на свещената йероглифическа азбука, значи да обединиш в едно поразително изображение цялото учение на Книгата на Творението — Сефер Йецира.
към текста >>
24.
Всемирна летопис, год. 1, брой 09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Те се
преобразуват
, отгледват се, еволюират, с една дума, както самите растения, смлени от животните, претърпяват едно изменение, което животните по реда си изходват, насмукани и смлени от човека.
Ние спомагаме да се образува мозъка на земята, без съмнение... Колкото за животните и растенията, те ще бъдат клетките на трансформационните органи, собствено казано: стомаха, червата, дробовете. Колкото за кръвта на земята, не ще ли бъде морето, океаните, ту мирни, ту бучещи, където се изливат реките, многобройните извори, които влачат елементите, като ги разлагат, възобновяват и ги движат в един непрестанен цикъл? Когато се намирам па брега на променливото море, което пее, отразява и равномерно се движи, предател и пленител, матрица на живота, вместилище на всичките химически елементи, иска ми се да призова тези аналогии на хилозоизма, които се налагат на моя ум. Земята се олицетворява някак си в тези минути на размишление почти мистично. Почвата, скалите, стръмните планини, сбирките или отломъците от разноцветните минерали, но от еднакъв състав, образуват самия скелет на планетата, изсмуквани чрез растенията.
Те се
преобразуват
, отгледват се, еволюират, с една дума, както самите растения, смлени от животните, претърпяват едно изменение, което животните по реда си изходват, насмукани и смлени от човека.
А човечеството не служи ли тоже за храна на едно висше същество, по-силно и по могъщо, което се уподобява от него и го отхранва? Всемирна алхимия, еднакви закони, сходни сгрупирания на звезди, на атоми, на същества, на общества, на раси и народи, предназначени да се меняват, да изчезват, да умират, да се преобразяват и да се прераждат, според безбройни преселения на душите в обятията на вечния живот, който е всичко — такъв е ритъма, що ми произнасяха мернопенестите вълни, силните животворни трептения на нашата майка Земята. . . : Преведе от френски А. Айзенбауер. ______________________ 1) Жоливе Кастело — председател и основател на Алхимическото Дружество във Франция, директор на сп.
към текста >>
25.
Всемирна летопис, год. 1, брой 10
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
е, към частното; в) тя дава на
преобразуваното
в недрата й влияние, което е получила отдолу или отвън, възможност достатъчно да се повдигне, за да се възбудят висшите области на Нешама.
И така, душата черпи от конкретното на нейния предходник пълнотата на своята обективна реалност, а от друга страна, от главното, което я управлява, тя заема чистотата на вътрешното състояние, идеалността, която образува в независимата си дейност. Руах, следов., представлява връзката между главното или духовното и конкретното или материалното, като съединява в човека вътрешния, умствения свет с външния, реалния свет, което същевременно е подкрепа и местонахождение на човешката личност. По тоя начин душата се намира в двояко отношение към трите елементи: 1) с конкретния, който се намира по-долу от нея. 2) с частния, който съответства на природата й и се намира вън от нея и 3) с главния, който се намира по-горе от нея. В нея става, в две различни значения, циркулация на три смесени течения, защото: а) тя се възбужда от Нефеш, който се намира по-долу от нея, и от своя страна действа над него, като го вдъхновява; б) тя се отнася едновременно активно и пасивно към външното, съответно на природата й, т.
е, към частното; в) тя дава на
преобразуваното
в недрата й влияние, което е получила отдолу или отвън, възможност достатъчно да се повдигне, за да се възбудят висшите области на Нешама.
Чрез това активно действие, което възбужда висшите способности, тя упражнява по-високо и по-духовно жизнено влияние, което душата, като става пак пасивна, приема, за да го предаде навън и надолу. И тъй, при всичко че Руах има отделна форма на съществуване, като същество с особен състав, първият импулс за жизнена дейност му се предава от възбуждането на конкретното тяло, което се намира по-долу от него. И както тялото, чрез обмяната на действията и обратните реакции с душата, поради своята впечатлителност, се прониква от нея, когато тя сама става съучастница на тялото, така и душата, чрез съединението си с духа, се изпълва от него и се вдъхновява. Третата основна част на човешкото същество е Нешама, означена с думата „дух“ в същия смисъл, както се разбира в Новия Завет. В него вече не се проявява пасивна чувствителност към външната природа: активността преобладава над възприемчивостта.
към текста >>
26.
Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Ако в случай на телепатическо пренасяне проявяването на нервното раздразнение може да се демонстрира чрез един нетелесен ход на силата, то едно аналогично заключение ще бъде, че също и при хипнотическата стигма става една концентрация на силите от психическата енергия — това, което е именно произвеждането на един психогон — и че от тези форми на силата се получава органическо
преобразуване
на тъканите на челото.
Само че това, което е потребно, за да се развие сила, ще бъде излишно пояс-нение при телепатическите раздразнения, напр. при превеждането на болезнените усещания от разстояния. Такива опити са описани, впрочем, в посоченото малко съчинение за психични изследвания от W. F. Barrett, член на англ. кралско дружество и на дружеството за психически издирвания.
Ако в случай на телепатическо пренасяне проявяването на нервното раздразнение може да се демонстрира чрез един нетелесен ход на силата, то едно аналогично заключение ще бъде, че също и при хипнотическата стигма става една концентрация на силите от психическата енергия — това, което е именно произвеждането на един психогон — и че от тези форми на силата се получава органическо
преобразуване
на тъканите на челото.
Ако може да бъде да мислим един телепатически акт въобще, то е ясно, че действащият от далеч съзнателен акт в главната част на своя вървеж нема да бъде повече идентичен с жизнените процеси в нервната система, с разпространение на енергията в тялото. (Следва). __________________________ 1) Напр. от професор Kreibiq. 2) Die Gedankenformen, от Ледбитър ТОД. Из поемата „Озирис и Изис“ ОЗИРИС Ни нощ, ни миг, нито сладък ден Няма некога да дойде, ни по-сладък час, Ни пък живот некой по блажен От Теб о, Безкрайна Вечност, от Твоя мил глас, Върви, върви тогаз.
към текста >>
27.
Всемирна летопис, год. 2, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Това духовно „аз“ с време ще завладя тялото, ще
преобразува
неговите клетки и ще стане действителност.
Свръхчовеците (богове) дават външен израз на пълна хармония те са за нас олицетворение, конкретизиране на хармонията. ЗАБЕЛЕЖКА. По технически причини, схемите към тази статия не можаха да бъдат поместени Пр. Мълфор. Вътрешният лекар Вярата е субстанция на желаното. Когато ние носим в духа си един идеален образ на нашето „аз“, който ни представлява цъфтящи, гъвкави, силни и съвършени пред вътрешните ни очи, с това ние поставяме в движение ония сили, които в действителност могат да ни направят такива. Същевременно, ние съграждаме от невидимата субстанция на нашите мисли едно духовно „аз“ — здравото, красиво „аз“ на нашата представа.
Това духовно „аз“ с време ще завладя тялото, ще
преобразува
неговите клетки и ще стане действителност.
Който има нездрави дробове, неправилна циркулация или някой органически недостатък, трябва особено много да се противи и да не третира в съзнанието си отслабналия орган като болен и нуждаещ се от пазене и грижи. Не се имай никога като пациент, прикован към леглото между възглавниците и с време не ще бъдеш такъв! Който се вижда във въображението си, че играе тенис или се надбягва, с това работи за своето излекуване. Никога не очаквай болест или страдания за следващата утрин; даже ако болестта и страданията днес са още силни, за другата утрин очаквай само здраве и сила. С други думи: здравето, красотата или силата трябва да станат истински дневен сън, защото сънят много по-добре изразява истинското състояние на душата, отколкото надеждата и очакването.
към текста >>
„Прехода“ към средата на живота показва само, че нашето тяло регенерира, иска да се роди изново; през време на това
преобразуване
необходимо е абсолютно спокойствие, понеже най-висшето душевно Его (аза) е на работа да извърши това изменение.
От природата ние биваме поставяни в една „сушилня“. Искаме ли да следваме това повеление — в няколко седмици или месеци ние ще излезем регенерирали из подобни периоди. Природата нищо не изисква от нас, освЯн да се държим тихо през време на възобновителната й работа. За хора от средна възраст казваме, че те биха стигнали максимума на силата и жизнеността си, ако не са го прескочили; тогава тяхното вродено естество трябва постепенно да увяхва и те „окапват“ подобно на листата. — — — — — — — — — — — Тази непоколебима вяра в старостта, съобразно с духовния закон, притегля старостта.
„Прехода“ към средата на живота показва само, че нашето тяло регенерира, иска да се роди изново; през време на това
преобразуване
необходимо е абсолютно спокойствие, понеже най-висшето душевно Его (аза) е на работа да извърши това изменение.
През това време трябва да бъдем тъй малко напрегнати, както в по-раншната ни детинска възраст. Ние отказваме на природата тоя отдих и принуждаваме изтощения организъм да върши работа, за която той тъкмо в това време е неспособен. Докато природата прави своя опит да ни прероди и да ни направи по-силни, ние пречим на нейните старания и се отправяме към погибел. В повечето случаи хората не могат да запазят нужното спокойствие. Те трябва непрекъснато, година след година, да работят, за „да поддържат своето съществуване!
към текста >>
Истината е тази, че религията прогресира едновременно с развитието на човечеството, но остава същата, като се
преобразува
постоянно.
Тиваида е най-великата религиозна епопея, която трябва да се постави наред със символа на Прометея. Антигона е тип на божествена жена, толкова чиста, колкото и дева Мария. Навред тържеството на доброто се обуславя от доброволното пожертване на лицата, които са понесли несправедливите удари на съдбовната сила. Даже обредите са символически и се предават от една религия на друга. Тиарите, митрите и одеянията принадлежат на всичките главни религии.
Истината е тази, че религията прогресира едновременно с развитието на човечеството, но остава същата, като се
преобразува
постоянно.
У египтяните Исус Христос се наричал Озирис, а в Скандинавия Озирис се наричал Балдур. Той бил убит от вълка Жйорис и бил възкресен от Водан или Один, а валкириите на Валгала наливат в чашата му хидромел. Скалдите, друидите, бардите възпяват смъртта и възкръсването на Таренуса или Тетенуса, и раздават на вярващите свещената омел, както у нас върба, и се покланят на вдъхновената с девственост жрица на островите на Сена. Затова ние можем с чиста съвест и спокоен разум да изпълняваме задълженията, които ни налага нашата рели- тия. Църковната[служба е всенародно дело, което се повтаря с неуклонно и упорно желание.
към текста >>
28.
Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Волята на Бога е нашето оправдание, нашето освещение, нашето избавление,
преобразуване
на Духа, душата и тялото ни по негов образ, и Духат Божи в нас измолва и съдържа всичко, което е необходимо за великата цел.
Бог иска само нашето сътрудничество, което не се състои в това — да вършим нещо, а само с пълна преданост да му се отдадем, за да може неговата дейност да се прояви. Човешкият дух е безпокоен и лесно се възбужда. Поради туй, той не може много да извърши, макар и външно да изглежда, че много работи. Когато направим място на Светия Дух, нашата молитва винаги ще бъде чута. Светият Дух иска само ония неща, които са съгласни с волята на Бога.
Волята на Бога е нашето оправдание, нашето освещение, нашето избавление,
преобразуване
на Духа, душата и тялото ни по негов образ, и Духат Божи в нас измолва и съдържа всичко, което е необходимо за великата цел.
Защо да се товарим тогава с ненужни грижи и да се уморяваме и безпокоим с разнообразната дейност на нашия собствен път? Бог сам ни поканва да стоварим всичките си грижи Нему. Той се грижи за нас с нежност, която далеч надминава майчината любов. Към учителите и ръководителите Учете сърцата детски, просто, да вярват, водете ги към вътрешната молитва: тъй тяхната работа ще принесе изобилен плод. Речта на учителите е често тъй суха и безсилна, защото душите не знаят, по кой начин могат да усвоят божествените блага на спасението.
към текста >>
29.
Всемирна летопис, год. 3, брой 02
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Като я видял, как тя се
преобразува
и възприема естественото си състояние, той, без да ще, извикал от изненада.
Ти ще ме изгубиш и никога вече не ще че намериш“. Момичето било водна нимфа, и условието на нейното съществуване било, през известни нощи да се връща в родния си елемент. За дълго тя живеела щастлива със своя. съпруг, но след време той схванал, че някога тя мистериозно изчезвала, та полюбопитствал да узнае къде отива. Една нощ той се престорил, че спи, като в същност я следял с полуотворени очи.
Като я видял, как тя се
преобразува
и възприема естественото си състояние, той, без да ще, извикал от изненада.
Едновременно жена му с отчаян писък изчезнала и от тогава никой вече не я е видял. Саламандри или духове на огъня Елементалните духове на огъня са твърде опасни. На тях се дължат пожарите, възникнали без некоя явна причина. Следният случай пояснява това: По времето на пребиванието ми в Индия през 1885 г. в селото Валам, Танжорско, на няколко пъти изгоряха къщи, без да може да се обясни на що се дължи пожара.
към текста >>
30.
Всемирна летопис, год. 3, брой 03
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Индивидуализираното съзнание не само се олицетворява постоянно през земния живот, но и едно тяло се
преобразува
изцяло, според мярката на разрушението на друго тяло.
Същият закон действа и в най-висшите форми на животинския живот, както и в човешкия живот. Един природен закон трябва да действа в цялата вселена, и макар неговото действие и да не е всякога видно, той съществува. И понеже се проявява различно в различни области, нима това доказва ограничението или несъществуването на тоя закон ? Всеки закон се проявява еднакво в всеки вид или форма, но неговото проявление се различава в всеки клас на формите; формата, която включва съзнанието, се съкращава, без да възпрепятства на проявлението. Законът за притеглянето се проявява еднакво за всичко, което е от желязо, но различно за всяко друго вещество.
Индивидуализираното съзнание не само се олицетворява постоянно през земния живот, но и едно тяло се
преобразува
изцяло, според мярката на разрушението на друго тяло.
С други думи, то се преражда. Всеки седем години, според някой медицински школи, човешкото тяло претърпява пълна промяна2). Не е ли един начин за прераждане това постоянно подновяване на неговите атоми? В съгласие с интензивността на неговите трептения и според повдигането на мислите му, тялото притегля в себе си съответните атоми. Ако е притеглило вече едно физическо тяло, чудно ли е, че има сила да притегли друго?
към текста >>
31.
Всемирна летопис, год. 3, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Или, като се остави да отиде, според порочните си разположения, до дъното на деградацията, той ще свърши, като види, че такива удоволствия се плащат твърде скъпо и ще реши да се
преобразува
; или пък, той ще се бори още от начало, за да се владее и да измени постепенно тялото си и средата си, като изменя мислите си.
Подкрепяйте една душа, която желае помощ, но не оплаквайте ония, които жънат плодовете от работата на техните мисли; нека вашето недоволство не критикува Бога, за дето некои души сами са се поставили в лоши пътища на живота или са притеглили клетническото си състояние, в което ги виждате. Човек не само определя своето рождение и качеството на тялото, което ще му се даде при това рождение, но той видоизменява това тяло във всеки момент на живота си. Чувственият, разстроеният, страстният престъпник, който мисли само за външната страна на живота, умира и се връща на земята в желаното време в набелязаната, още преди раждането му, среда от характеристиката на неговия дух. Той взема вида на онова тяло, което най-добре го изразява. Една такава душа в такава среда излиза твърде рядко от нея през същия живот, тъй като тялото му и мозъкът му се намират твърде силно проникнати от окръжаващите го.
Или, като се остави да отиде, според порочните си разположения, до дъното на деградацията, той ще свърши, като види, че такива удоволствия се плащат твърде скъпо и ще реши да се
преобразува
; или пък, той ще се бори още от начало, за да се владее и да измени постепенно тялото си и средата си, като изменя мислите си.
Човек прави сам себе си, в този смисъл именно, че прави сам характера си. Той има свободата да мисли, а всека мисъл е една стъпка в това или онова направление. Сама по себе си една мисъл не съгражда един характер, но тя допринася за него, тъй като веднъж даден началният потик, той има тенденцията да се повтаря, и се образува навика. Прочее, характерът се образува от сбор навици. Следователно, всека от мислите на човека произвежда своя ефект върху съдбата му, не само като обработва сегашния му живот, но и бъдещето му въплъщение.
към текста >>
32.
Всемирна летопис, год. 4, брой 09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Елохими, които са
преобразували
небето и земята, когато от хаоса е произлязло творението и неговите чудеса и когато Духът Божи е витаел над водните бездни.
И лъч през много дни не е прониквал в моя дом, — на плесен и на мухъл и до днес мирише още. . . Мисли върху Истината Истината е една и всемирна. Тя е майка на разума и правдата. Тя живее в силите на природата, тайнствените.
Елохими, които са
преобразували
небето и земята, когато от хаоса е произлязло творението и неговите чудеса и когато Духът Божи е витаел над водните бездни.
Истината е като слънцето; сляп е онзи, който не я вижда. Истината е живота, а животът се проявява чрез движение в нови форми, Това е творческия акт. Разумната сила, когато действа във всемирното движение е Словото. Из „Догма на Висшата Магия“ от Елифас Леви. Мисли върху Словото За Бога, да се говори значи да се твори.
към текста >>
И това наистина е по-чудесно, тъй като в първия случай резултатът от работата се явява това, че мъртвата материя, извлачена от дъното на морето, се
преобразува
в мъртва скала, — във втория случай безжизнената материя на земята и въздуха с работата на тези микроскопически строители на растенията, се
преобразува
в живи форми, които повдигат своите глави нагоре към небето, клатещи се при всяко духване на вятъра и украсяващи всички континенти с най-разнообразна зеленина и постоянно меняващи се листа“.
Най-заслужващ ръководител в случая може да се сметне съчинението не покойния Джемс Джонсон: „Химия на общия Живот“, попълнено от Артур Черч. На 56 страница, глава 4-а, по анатомията на растителния живот, ние четем следното: „На дълбоко интересни размишления ни натъква факта, че грамадното дърво се храни и поддържа посредством най-малки органи. Микроскопически отвори на листата всмукват газовата храна от въздуха, повърхността на микроскопически косъмчета всмуква от почвата течната храна. Ние сме привикнали да се учудваме — и това е твърде естествено — че такива грамадни скалисти рифове, със стотина километра дълги, могат да бъдат построени от съединената работа на милиарди най-дребни зоофити на повърхността на кораловата скала. Но това е по-малко чудесно, отколкото тази съединена работа на също тъй подобни микроскопически агенти, които се трудят в листата и корените: субстанцията на обширните гори се строи пред самите ни очи!
И това наистина е по-чудесно, тъй като в първия случай резултатът от работата се явява това, че мъртвата материя, извлачена от дъното на морето, се
преобразува
в мъртва скала, — във втория случай безжизнената материя на земята и въздуха с работата на тези микроскопически строители на растенията, се
преобразува
в живи форми, които повдигат своите глави нагоре към небето, клатещи се при всяко духване на вятъра и украсяващи всички континенти с най-разнообразна зеленина и постоянно меняващи се листа“.
По нататък в същата глава, страница 62 и 63, същия красноречив автор продължава: „Специалните химически изменения, произходящи в растенията, ако ли само бихме могли да ги наблюдаваме, биха ни се сторили не по-малко чудесни, отколкото бързото образуване на микроскопическите растителни организми от суровата им храна, която се съдържа в гроздовия сок. И до днес се явява още необяснено от най-напредналите химико физиологически изследвания, по какъв начин, като се хранят от една и съща почва и въздух, различните растителни части са способни да извличат субстанции, тъй различни помежду си по състав и свойства. От семенните съсъци на едно растение (мак) ние събираме сок, който, като се изсуши, постъпва в търговията под название опиум; от кората на други (хининовото дърво) ние извличаме хинин, посредством който лекуваме яростната треска; от листата на други растения извличаме смъртоносни отрови, често със забележителна ценност по своите лечебни сили и полза. Цветята и листата на някои растения съдържат изпаряемите масла на парфюма от ароматическите качества на които тъй много се наслаждаваме;семената на други ни дават други масла, които употребяваме в изкуството ... Тези и хиляди други факти ни говорят за това чудесно разнообразие, което претърпяват първоначалните форми на материята, когато се поглъща от живите растения. И действително, ако разглеждаме растението като цяло или най-дребната му част, ние всякога намираме еднакво очевидно разпределение на измененията, които организират всички тези различни по свойства произведения, които са характерни за известни форми материя“.
към текста >>
33.
Всемирна летопис, год. 4, брой 10
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Нещо повече, тези моменти удариха печат на цялата комбинирана опера, тя цяла биде
преобразувана
и „издържана“ в староегипетски стил.
По онова време се ползваше с особена любов Виландовият тритомен сборник приказки „Джиннистан“ . Последната приказка от третия том „ Lulu oder Die Zauberflöte“, „Лулу или вълшебната флейта“ даде заглавието: за развиване и закръгляне действието, обаче, „поетът“ използва с неподражаема дързост и всички останали приказки на „Джиннисган“, тъй разказът: „Умните момчета“ даде трите „момченца, млади, хубави, любезни и мъдри“, които, както и в приказката, живеят в палмова гора и напомнят на младежа за постоянство, търпеливост и мълчание; приказката „Палатът на мъдростта“ — трите храма, на чиито порти хлопа принцът; „Неангир и неговите братя“ поднесе образа, „който изпълва с хиляди непознати трепети“ сърцето на зрителя, „не познал никога, що е любов“ ; приказката: „Кошникът“ — стоящата на своя трон забулена „звездосветеща княгиня“ с нейните деви; разказът „Адис и Дали“ — омразния, черен роб“, който се обяснява в любов на пленената от брамина принцеса и мн. др. т. При това, самото естество и обстановка на неколко от приказките в „Джинистан“ — действието на „Камъкът на мъдреците“ напр. и „Друидът или саламандрата и картинният стълб“ се развива в пирамидите на Мемфис, приобретява елементите „огън“ и „вода“ и третира посвещението в тайните на Хермеса Трисмегист и в мистериите на Изида — даваше щастливата възможност за прекрасно вплитане във фабулата ефектни староегипетски моменти, с техните блестящи декори и очарователна костюмировка.
Нещо повече, тези моменти удариха печат на цялата комбинирана опера, тя цяла биде
преобразувана
и „издържана“ в староегипетски стил.
Това позволяваше самото приказно действие, изтъкано по канавата на споменатата вече Геблерова драма „Тамос, крал египетски“ . В последната действието се развива в слънчевия храм на Хелиополис; тук добрият и мъдър първосвещеник Сетос унищожава черните замисли на страстната жрица Мирца и на тъмния предател Фарон, и съединява — със силата на своето дело — двамата любещи се: принца Тамос (подобен на Тамино!) и принцесата Таис. Големите хорове на слънцето, тържествените жречески събрания можеха също да бъдат внесени в една чародейна опера и обещаваха сценично действие и музикално задълбочаване. При това дадено бе и могъщото себеотрицателно великодушие на Сарастроса и прехвърлен бе духовният мост, който отвеждаше назад, в далечното минало — към великия дух на Селим Басса, и към целия акт на „отвеждането из Сераил“ . В това преобразуване на фантастичното и приказното в сериозно и строго, в задълбочено и замислено, и в пълно с мъдрост и свята тайна, — Моцарт бе дълбоко причастен.
към текста >>
В това
преобразуване
на фантастичното и приказното в сериозно и строго, в задълбочено и замислено, и в пълно с мъдрост и свята тайна, — Моцарт бе дълбоко причастен.
Нещо повече, тези моменти удариха печат на цялата комбинирана опера, тя цяла биде преобразувана и „издържана“ в староегипетски стил. Това позволяваше самото приказно действие, изтъкано по канавата на споменатата вече Геблерова драма „Тамос, крал египетски“ . В последната действието се развива в слънчевия храм на Хелиополис; тук добрият и мъдър първосвещеник Сетос унищожава черните замисли на страстната жрица Мирца и на тъмния предател Фарон, и съединява — със силата на своето дело — двамата любещи се: принца Тамос (подобен на Тамино!) и принцесата Таис. Големите хорове на слънцето, тържествените жречески събрания можеха също да бъдат внесени в една чародейна опера и обещаваха сценично действие и музикално задълбочаване. При това дадено бе и могъщото себеотрицателно великодушие на Сарастроса и прехвърлен бе духовният мост, който отвеждаше назад, в далечното минало — към великия дух на Селим Басса, и към целия акт на „отвеждането из Сераил“ .
В това
преобразуване
на фантастичното и приказното в сериозно и строго, в задълбочено и замислено, и в пълно с мъдрост и свята тайна, — Моцарт бе дълбоко причастен.
Защото той е, който задълбочи текста тъкмо на това „отвеждане“, той е, който — както и в „Дон Жуан“ — углъби и украси цялото действие, вдъхна душа на целокупния план. Обжежен от свято вдъхновение, той създаде противоположността между омразата и нощта и любовта и светлината и разпредели участващите в действието лица на три групи; природните хора Папагено и Папагена, които се съединяват като два пола и се отдават всецяло на радостта и обичта към своето потомство ; благородните хора Тамино и Памина, които са определени духовно един за друг и които, минали през ред общи и твърдо издържали смъртни опасности, се съединязат в хармонично единство; и най-после човекът на мъдростта Сарастро, който е победил всяко самолюбие и който — подобно своите свещеници — ощастливява цялото човечество с най-чиста любов и унищожава представителите на омразата и тъмнината. Тъй операта добива една основна идея: любовта само е, която ни прави истински хора ; само чрез нея сърцата могат да станат подобри и по-благородни и само чрез нея се постига пълната хармония на човечеството. С това проектираната творба биде въведена в идейния свят на свободното зидарство. И съвсем не е чудно: Моцарт и Шиканедер бяха и двамата свободни зидари и преживяха и двамата времето на най-висшето процъфтяване на австрийското масонство през осемдесетте години на XVIII век.
към текста >>
34.
Всемирна летопис, год. 4, брой 2-3
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
За това възстановление на елементите на злото и на материята и за
преобразуването
им чрез хармоничния закон се отнася шестия стих.
Петият стих иска да каже, че Везните, т. е. законът за съвършеното съчетание, имат началото си в самия Абсолютен, че те не са един закон низш и преходен, но една норма, вкоренена в същината на Бога и въплътена с него. Това се потвърждава и от седмия стих: „с тях са претеглени царете, които вече не се намират“. Тия царе са едомските, принципите на материалното и смесено съществуване. След разрушението си, което не абсолютно, тъй като схващането за абсолютна смърт и небитие е чуждо за Кабалата, те се възстановяват и организират под влиянието на Най-Стария по дни и на закона за хармоничното съчетание.
За това възстановление на елементите на злото и на материята и за
преобразуването
им чрез хармоничния закон се отнася шестия стих.
На съвременния философски език би могло да се каже: елементите на низшия и груб живот, в звездния, планетния, обществения и духовния строй, не се разрушават безвъзвратно и не се обезплодяват. Злото, което не е абсолютно, се състои в дезорганизирането и разногласието на елементите, достъпни в собствената същина за подобрение и несчитани като вечно непощадими. Ще дойде един ден. когато останките от покварата и войната ще бъдат отново погълнати от вечното равновесие, т. е. труповете на едомските царе ще бъдат претеглени върху блюдата на божествените везни, неколко примери ще пояснят тази философска истина.
към текста >>
Същото е и в духовния строй, където не се цели да се премахнат страстите, но да се подчинят и
преобразуват
.
труповете на едомските царе ще бъдат претеглени върху блюдата на божествените везни, неколко примери ще пояснят тази философска истина. В звездния строй, всевъзможните сили, които движат първично мъглявостта, не се унищожават, когато тя се организира като слънчева система. Те само се видоизменят като нито един материален атом и нито едно трептение на движението не се губят, но общия ритъм се изменя и борбата се увенчава с хармонична устойчивост. В геологическия строй, гърченията на огнената кора и водните порои от атмосферата се отместят от по-слаби и г.о-слаби катастрофи и, макар че планетата си остава в основата си съставена от същите елементи, тя е пак способна да произвежда човешкия род и да запази относителна твърдост. В обществения строй, подчинението на енергиите и богатствата на общото подобрение не унищожава нито едните, нито другите, но им придава една обединителна насока.
Същото е и в духовния строй, където не се цели да се премахнат страстите, но да се подчинят и
преобразуват
.
Трябва да се забележи, че за Кабалата, строго взето, материята не съществува. Кабалата признава само едно единствено вещество, мислещо или движещо се, според гледището и преходните обстоятелства, не в което нищо, даже и телесните атоми, не е обречено на вечен застой, на вечно несъзнание. Изразът „материя“ се прилага върху всека форма на съществуване, низша, закъсняла, дремеща, груба, била тя физическа или интелектуална. Затова обяснимо е, защо грубите страсти се поставят във властта на едомските царе, макар че тия страсти да имат опората си по-малко в материалното тяло, строго взето, отколкото в низшите елементи на душата. Материалният свят не осъществява никога в пълнотата й нетленната хармония.
към текста >>
НАГОРЕ