НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
415
резултата в
56
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ФИЛОСОФИЯ НА ИНТУИЦИЯТА НА АНРИ БЕРГСОН
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Но странните факти са търсили своето обяснение – докторът по теология и професор Абат Валемонт (1693 г.) издава един обемист труд от 630 страници, в който подробно разглежда случаите с пръчката като доказва, че търсенето на вода и руди с нейната помощ е много по-сигурен
начин
, отколкото който и да е друг.
Резултатите винаги са изненадвали чужденците, а в съзнанието на зрителите е останал още един факт загадка, който всеки е обяснявал по своему. Но търсенето на водата и рудите, ежедневно събитие през 16, 17 и 18 столетие, е било твърде разпространено, за да може да се отрича изцяло и твърде чудно само по себе си, за да му се даде едно приемливо обяснение от капацитетите учени, съвременници на тогавашната епоха – църква и академии на науките. Мелантон, сподвижник на Лютер, хуманистът-холандец Едон фон Нойхауз, алхимикът Мичиел Майерс и много други лица, главно хора на практиката или прочути черковници, са проучвали магическата пръчка, използвали са нейните услуги и са се мъчили да дадат разумното тълкувание на това, което е ставало пред очите им и за което все пак е липсвало логическата връзка, за да бъде обяснено с нещо, строго отговарящо на мирогледа в даденото време. Някои хора, дори от висшето общество, като барон де Босолей и неговата жена, които са изследвали природата с помощта на тая „вълшебна", „въртяща", „скачаща", щастлива" пръчка, както обикновено са я наричали в разните места на Европа – дори когато са се уговаряли предварително с първите министри на страната за условията, при които те ще откриват било мини или подземни потоци, са били посрещани твърде недружелюбно от черковните власти, които са гледали на необяснимия за тях факт – една пръчка да показва невидими метали или руди, като на дяволско дело и не са се двоумили никога, как трябва да се постъпва с подобни „магьосници". Барон де Босолей, след като открива 150 рудници само в Франция и похарчва за тия разкопавания повече от 300,000 ливри – огромна сума за времето си, когато поискал дял от откритите рудници – съгласно условието си с държавата, бил тикнат от кардинал Ришельо в Бастилията, където е умрял, а жена му – в затвора в сен Винсен.
Но странните факти са търсили своето обяснение – докторът по теология и професор Абат Валемонт (1693 г.) издава един обемист труд от 630 страници, в който подробно разглежда случаите с пръчката като доказва, че търсенето на вода и руди с нейната помощ е много по-сигурен
начин
, отколкото който и да е друг.
Валемонт въстава с негодувание срещу хората, които смятат, че разрешават въпросите, като без да ги изучват им прикачат само едно име: „дело на шарлатани, магьосници, надъхани от сатаната хора” и пр. „Пръчката, с която са намирали водата и рудите, е само един уред, пише той, тъй точен и научно базиран върху естествени принципи, както е случаят, когато от движението на хидрометъра познаваме влагата във въздуха и следователно, може да се надяваме, че ще вали дъжд". Такова голямо съчинение не останало незабелязано – 3 дни само след излизането му на бял свят забележителният богослов и оратор абат Лебрюн печата един невъздържан отговор, озаглавен: „Писма, които разкриват илюзиите на философите и разрушават техните системи". Той твърди, че причините за движението на пръчката се крият само в желанието на тоя, който я държи. Той подкрепя това с неоспорими факти (!?), че няколко черковници, щом се помолили на Бога да престане въртенето на пръчката в ръцете им, ако това движение не е естествено – тя спряла да се движи.
към текста >>
Това мислене на най-авторитетни учени е било достатъчно основание за инквизицията да тури под запрещение книгата на абат Валемонт (1701 г.) и по този
начин
да спре за 150 години почти всяко печатно третиране на този въпрос.
Той твърди, че причините за движението на пръчката се крият само в желанието на тоя, който я държи. Той подкрепя това с неоспорими факти (!?), че няколко черковници, щом се помолили на Бога да престане въртенето на пръчката в ръцете им, ако това движение не е естествено – тя спряла да се движи. Във втората книга, която той наскоро издава по същия повод с натруфеното заглавие: „Критическа история на суеверията, които съблазняват народите и смущават учените", той се мъчи да направи дори употребата на пръчката невъзможна, като грижливо събира всички факти, в които пръчката е дала отрицателни резултати и твърди, че тя дори в най-честни ръце на почетни свещеници лъже най-вулгарно. Свещеничеството, както винаги е готово да се солидаризира, създава широко разпространение на книгата на Лебрюн, а Кралската академия на науките, състояща се от хора на инерцията, както болшинството от учени във всички времена, определят многочислена комисия от капацитети да се произнесе. И тази комисия намира, че „Лебрюн е събрал любопитни и добре обосновани факти и че принципите, които там са подбрани, за да установят кое е естествено и кое не, са солидни, че фактите на практиката, които книгата отрича, са резултат само на предположенията на хората или пък трябва да се допусне, че съществуват не физически причини".
Това мислене на най-авторитетни учени е било достатъчно основание за инквизицията да тури под запрещение книгата на абат Валемонт (1701 г.) и по този
начин
да спре за 150 години почти всяко печатно третиране на този въпрос.
Но фактите като някаква неуморима войска са атакували всекидневно. Пред тях е трябвало да капитулира и най-дебелата учена глава. В 1772 г. се явява странно момче – едва 14 годишно, пасло дотогава козите в южна Франция, докарано в Париж от инспектора на мостовете и шосетата. За резултатите от неговите опити ето що пише между другото gazette de France, тогавашният държавен вестник на Людовик ХV.
към текста >>
И когато в 1910 годна техническото списание „L'Eau” отваря една анкета по въпроса за пръчката, той излиза с маса факти от собствената си неколкогодишна опитност и практика, които просто фрапират и завършват със следното мнение: „Два главни противника има пръчката – тези, в ръцете на които пръчката остава неподвижна и учените, които, като не успяват да обяснят по един приемлив
начин
фактите, намират за по-лесно чисто и просто да ги отрекат, като ги преписват на шарлатанството на оператора, или да ги наредят между фактите на простото внушение; и на едните и на другите, ние отговаряме с нашите собствени опити.
Много още лица пишат и работят по този въпрос и след тази категорическа присъда на френската академия на науките. Няма да ги изброяваме, защото целта на настоящето е да набележим само в бегли черти историческите условия, през които са минали схващанията за магическата пръчка. Въпросът сериозно се повдига по-късно от един френски инженер-хидролог, председател на инженерското дружество в Ю.3.Франция Шарл Кармежан, повикан да търси изгубените води на един замък. Един човек го посъветвал да си послужи с тази пръчка, с която обикновено търсят вода. Той опитва и получава блестящи резултати.
И когато в 1910 годна техническото списание „L'Eau” отваря една анкета по въпроса за пръчката, той излиза с маса факти от собствената си неколкогодишна опитност и практика, които просто фрапират и завършват със следното мнение: „Два главни противника има пръчката – тези, в ръцете на които пръчката остава неподвижна и учените, които, като не успяват да обяснят по един приемлив
начин
фактите, намират за по-лесно чисто и просто да ги отрекат, като ги преписват на шарлатанството на оператора, или да ги наредят между фактите на простото внушение; и на едните и на другите, ние отговаряме с нашите собствени опити.
По-хубаво ще да е, продължава той, учените да изхвърлят това предубеждение от своите глави и разумно да се заловят с проучването на действително съществуващите факти – нещо повече - с личния опит – самата пръчка ще им докаже по-добре тезата си, както стана с мен.” Заседаващият в 1923 год. в Париж втори интернационален конгрес по експериментална психология слага на дневен ред и въпроса за движението на магическата пръчка: дали причините, който я движат са чисто субективни, или те са извод на обективно съществуващи сили вън в природата, на които движението на пръчката е само една манифестация? За целта се устройва анкета, надлежно разгласена и от цяла Франция се стичат хора практици, работещи с пръчката за търсене на вода и руди, а Париж дава своите журналисти и достатъчно любопитни учени и забележителни хора, които този въпрос е живо интересувал. Назначава се специална комисия за целта, състояща се от председател инженер Хенри Матер – човек, който около 20 години сам е работил в това направление, а като членове – професор Арманд Вирè, директор на подземната лаборатория по биология в музея на Париж, няколко други професори, журналисти, академици и пр. Някои от хората, които се явяват да работят с пръчки, имат повече от 5000 свидетелства за сполучливо намерени води и руди.
към текста >>
При този случай той държи и пръчката не по обикновен
начин
в ръце, а вдигната горе към челото си.
Намира втора галерия, съединена с първата, очертава и нея като изрично казва, че те са сухи галерии. Повикан е втори човек, изследващ с помощта на пръчката местността, която му е била посочена, той казва: в подземната галерия не забелязвам никакво движение на вода. Третият, който си служи с тръстикова пръчка, трябва да оперира върху една местност, покрита с трева. Той определя контурите, означава ги с парчета книга, означава точно и мястото и големината на подпорите. Той повтаря вече със затворени очи изследванията и показанията на пръчката са абсолютно идентични.
При този случай той държи и пръчката не по обикновен
начин
в ръце, а вдигната горе към челото си.
Показаната от изследователите дълбочина 16 метра се различава само с 15 сантима, от действителната (15,85 м). Четвъртият човек определя също така една галерия и един затрупан с два метра пръст кладенец, неизвестен на комисията и не написан в самата карта. Спорът за очертанието на една от галериите се разрешава в полза на тоя практик – копието на картата, с което са правили (сравнението), по-после се оказало неправилно снето от оригинала. Резултатите от тези първи изпитания са били веднага публикувани в Journal de Débat и „Le petit Parisien" и са привели в удивление всички. Любопитни са се явили повече, отколкото трябва.
към текста >>
Той изрично подчертал, че в
начините
на работа вижда научни основи и че въпросът заслужава сериозно проучване, понеже представлява голям интерес.
Минават към основния опит. Густав ле Бон е приготвил предварително пет плика с еднакъв цвят и формат и във всеки от тях е затворил по една плочица от различен метал (олово, алуминий, сребро, цинк и червена мед) по определен формат и равно тегло. Решават, че опитите ще се правят без да се казва до свършването им дали са сполучливи или не. Хората, които си служат с пръчката, се пущат един след друг в стаята с няколко секунди пауза и резултатите се отбелязват. Всички метали са били безпогрешно указани, при което Густав ле Бон изрично е накарал да се отбележи в протокола, че той не е знаел, в кой плик какво е имало и че следователно хипотезата за предаване на мисълта трябва да бъде съвършено отхвърлена в случая.
Той изрично подчертал, че в
начините
на работа вижда научни основи и че въпросът заслужава сериозно проучване, понеже представлява голям интерес.
В главното си събрание вторият интернационален конгрес по експериментална психология гласува резолюция по въпроса за магическата пръчка, в която между другото се казва: „несъмнено е че има лица, които могат да намират подземния и подземни потоци, да измерват тяхната дълбочина и количество, да намерят заровени металически маси и по тия начини да правят неща, които досега са се смятали за невъзможни – да познават състава на скритите вещества и затова решава. 1.Че движението на пръчката се дължи на сили, които заслужава да бъдат проучени методически. 2.Назначава една постоянна комисия, която ще води анкетата проучванията и издирванията върху бъдещите факти. Преди да видят по нататъшните резултати от тия проучвания в продължение на изминалите десет години оттогаз, нека кажем няколко думи за самата пръчка, нейния вид и начин на употребление. През различните времена на миналото пръчката за търсене вода и метали е имала разни форми.
към текста >>
В главното си събрание вторият интернационален конгрес по експериментална психология гласува резолюция по въпроса за магическата пръчка, в която между другото се казва: „несъмнено е че има лица, които могат да намират подземния и подземни потоци, да измерват тяхната дълбочина и количество, да намерят заровени металически маси и по тия
начини
да правят неща, които досега са се смятали за невъзможни – да познават състава на скритите вещества и затова решава.
Густав ле Бон е приготвил предварително пет плика с еднакъв цвят и формат и във всеки от тях е затворил по една плочица от различен метал (олово, алуминий, сребро, цинк и червена мед) по определен формат и равно тегло. Решават, че опитите ще се правят без да се казва до свършването им дали са сполучливи или не. Хората, които си служат с пръчката, се пущат един след друг в стаята с няколко секунди пауза и резултатите се отбелязват. Всички метали са били безпогрешно указани, при което Густав ле Бон изрично е накарал да се отбележи в протокола, че той не е знаел, в кой плик какво е имало и че следователно хипотезата за предаване на мисълта трябва да бъде съвършено отхвърлена в случая. Той изрично подчертал, че в начините на работа вижда научни основи и че въпросът заслужава сериозно проучване, понеже представлява голям интерес.
В главното си събрание вторият интернационален конгрес по експериментална психология гласува резолюция по въпроса за магическата пръчка, в която между другото се казва: „несъмнено е че има лица, които могат да намират подземния и подземни потоци, да измерват тяхната дълбочина и количество, да намерят заровени металически маси и по тия
начини
да правят неща, които досега са се смятали за невъзможни – да познават състава на скритите вещества и затова решава.
1.Че движението на пръчката се дължи на сили, които заслужава да бъдат проучени методически. 2.Назначава една постоянна комисия, която ще води анкетата проучванията и издирванията върху бъдещите факти. Преди да видят по нататъшните резултати от тия проучвания в продължение на изминалите десет години оттогаз, нека кажем няколко думи за самата пръчка, нейния вид и начин на употребление. През различните времена на миналото пръчката за търсене вода и метали е имала разни форми. Най-обикновената и употребяваната, някога и сега, си остава една лескова вилка (чаталче) със страни, дълги от 40-55 см., еднакво дебели (5-8 мм.) и ъгълът между тях от 25-50°.
към текста >>
Преди да видят по нататъшните резултати от тия проучвания в продължение на изминалите десет години оттогаз, нека кажем няколко думи за самата пръчка, нейния вид и
начин
на употребление.
Всички метали са били безпогрешно указани, при което Густав ле Бон изрично е накарал да се отбележи в протокола, че той не е знаел, в кой плик какво е имало и че следователно хипотезата за предаване на мисълта трябва да бъде съвършено отхвърлена в случая. Той изрично подчертал, че в начините на работа вижда научни основи и че въпросът заслужава сериозно проучване, понеже представлява голям интерес. В главното си събрание вторият интернационален конгрес по експериментална психология гласува резолюция по въпроса за магическата пръчка, в която между другото се казва: „несъмнено е че има лица, които могат да намират подземния и подземни потоци, да измерват тяхната дълбочина и количество, да намерят заровени металически маси и по тия начини да правят неща, които досега са се смятали за невъзможни – да познават състава на скритите вещества и затова решава. 1.Че движението на пръчката се дължи на сили, които заслужава да бъдат проучени методически. 2.Назначава една постоянна комисия, която ще води анкетата проучванията и издирванията върху бъдещите факти.
Преди да видят по нататъшните резултати от тия проучвания в продължение на изминалите десет години оттогаз, нека кажем няколко думи за самата пръчка, нейния вид и
начин
на употребление.
През различните времена на миналото пръчката за търсене вода и метали е имала разни форми. Най-обикновената и употребяваната, някога и сега, си остава една лескова вилка (чаталче) със страни, дълги от 40-55 см., еднакво дебели (5-8 мм.) и ъгълът между тях от 25-50°. Употребявали са и други дървета, освен леската, а за специални изследвания сега употребяват металически с разни форми, понякога и магнетизирани. Като материал за металическите пръчки се употребява меко желязо, стомана закалена, никел поляризиран, електролитична мед, чисто сребро, мелхиор, стомана тунгстенова и стоманени плоски пружини. За по-точни изследвания се употребяват напоследък различно боядисани пръчки с по-малък размер (около 30 см.
към текста >>
Китовите боядисани пръчки се държат по особен
начин
, само с безименния пръст и палеца, при което те са много чувствителни и има случаи да изкачат от ръцете като пружини, когато се срещат със силовите полета на подземните води.
Като материал за металическите пръчки се употребява меко желязо, стомана закалена, никел поляризиран, електролитична мед, чисто сребро, мелхиор, стомана тунгстенова и стоманени плоски пружини. За по-точни изследвания се употребяват напоследък различно боядисани пръчки с по-малък размер (около 30 см. дължина) или правени от китови банели. Освен това, употребявали са се и бастуни, малко изкривени или пък пергелообразни уреди, към които по-късно са добавили и кръгови подразделение на градуси. Пръчката се държи обикновено с две ръце сгънати под прав ъгъл, прилепени до тялото и с дланите, обърнати нагоре, хваната с цяла шепа и палеца отгоре, освен металическите, които се държат с трите пръста без малкия, който остава отдолу, а стоманените пружини (с които главно си служат английските оператори) се държат само с показалеца и палеца.
Китовите боядисани пръчки се държат по особен
начин
, само с безименния пръст и палеца, при което те са много чувствителни и има случаи да изкачат от ръцете като пружини, когато се срещат със силовите полета на подземните води.
При това самото положение на пръчката може да бъде вертикално – тогава обикновено се движи по посока към стомаха; хоризонтално – тогава се движи към земята; насочена под 45º към хоризонта, в който случай еднакво се движи към едната и към другата посока. При това изследване с пръчка в ръка се ходи бавно по полето, като краката се вдигат при всяка стъпка по възможност високо. Щом търсещият вода се надвеси или приближи на известно разстояние над един подземен извор или руди, пръчката почва особени движения, които са различни в различните хора и при различни случаи и по тях именно те, на основание практиката си, могат да укажат дълбочината на водата и нейното количество. Изброяванията на тия характерни движения на пръчката класифицирани в около 48 главни разновидности би ни завело далече от рамките на настоящата малка статия. Несъмнено многобройните опити, направени след 1913 година от учени просветени хора, които не са гледали на това само като един занаят за вадене на хляба, а са виждали новото и непознатото, което съвършената наука упорито е изтръгнала стъпка по стъпка от недрата на незнайното, са дали доста данни, от които донякъде може да се постигне както обяснение както на самото явление – движението на пръчката, когато минава над студени води и топли, така и на чудното явление за вибрационните силови полета, невидимия спектър и етерните изображения на предметите за които, по неволя, ще трябва да се ограничим само с по няколко думи.
към текста >>
4.Трептящият по такъв
начин
етер образува едно поле на вибрации, което заобикаля предметите (една подземна вода, подземен поток и пр.) В това вибрационно поле се намират по-сгъстени части, наречени вибрационни повърхности, с които именно като дойде в контакт пръчката, започва да се движи.
Колкото и да се мъчат да бъдат поставени на обективна почва и условия, все пак оказва се, че тъкмо изпълнителят е последната среда, през която трябва да преминат манифестираните сили и затова той, с оня непостоянен и винаги придружаващ явлението коефициент, който именно дава разнообразието на явлението и то до такава голяма степен, че както видяхме, дори отначало не са искали да признаят други причини, освен субективните. Систематизирани, явленията за движението на пръчката, биха могли да бъдат обяснени със следната теория, която допуща и споделя донякъде и официалната наука: 1.Материята е съставена от около 92 типа атоми или по-право от едно незнайно вещество с 90-92 типични движения (трептения), които ние възприемаме като елементи. Те помежду си се групират в сродни, магнитни и диамагнити групи. 2.Атомите представляват кондензиран етер – или по-скоро електромагнитни сгъстявания. 3.Всеки атом се състои от едно ядро и електрони около него, трепти и докарва в синтонически трептения околните среди.
4.Трептящият по такъв
начин
етер образува едно поле на вибрации, което заобикаля предметите (една подземна вода, подземен поток и пр.) В това вибрационно поле се намират по-сгъстени части, наречени вибрационни повърхности, с които именно като дойде в контакт пръчката, започва да се движи.
5.Тази вибрационна повърхност трепти в унисон със самия атом или материята, която придружава атома. 6.Големината на трептението на атома е в зависимост от сгъстяването на етера в същия атом; на всеки градус на съставяне, което ние характеризираме с атомното тегло, отговаря особено движение (вибрации) – това, което ни дава възможността да определим атомното тегло от големината на вибрациите. 7.Във всяко сложно тяло всякога вибрират едни главни вълни в унисон с атомите на простото тяло, което доминира в състава и второстепенните вълни в унисон с атомите на другите прости тела, които влизат в сложното тяло или в унисон с комбинираните молекулярни трептения на същите тела. 8.За разследване и за разграничение на главните от второстепенните вълни си служат със специални детектори (откривачи) на класирането и от друга страна с детектори на идентичността. За това се употребяват различни видове пръчки, приготвени съответно за целта от разни материали и различно боядисани.
към текста >>
2.
Екзотеризъм и езотеризъм - Буржа
 
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Съм ли много и премного строг в
начина
, по който свалям връзката от гнусната рана на днешното човечество?
Сами на себе си отговорете искрено. Аз зная отговора отнапред. От моя свят наблюдавам и най-скромните ваши неща. Сами да можете най-сетне да мислите и да знаете, а не безсмислено да се нахвърляте в брака... Питам ви: мога ли да дойда при вас и във вас да намеря чистота, да намеря чистота, от която тъй много се нуждая за пълното си изявление? Или и вашите излъчвания ще ме задушат?
Съм ли много и премного строг в
начина
, по който свалям връзката от гнусната рана на днешното човечество?
Не ме слушайте, ако не желаете. Но тогаз не се оплаквайте от следствията на вашата закоравялост - от застоя на умишленото ви невежество. Да знаете: Аз виждам - виждам всяка ваша постъпка в миналото и в настоящето и бъдещите ви домогвания. И само защото вярвам, че вие грижливо ще разсъдите тия слова - и ще ги преживеете - заслужава да дойда при вас и да говоря. Аз виждам!
към текста >>
Застъпвам се аз за чистотата във всеки възможен вид: първо за чистота в половия живот - за чистото употребление на всички творчески сили само за творчество, Не пръскайте вече божествената сила за самоудоволствие по най-низш и груб
начин
.
Всеки, който се бори против, може да стане едно малко слънце, една лъчезарна точка на светла чистота и тъй да прониже тоз ужасен облак. От моя свят не мога аз да го разпръсна, че безнадеждно е да посягаш там да чистиш, дето човеци непрестанно трупат мръсотии. Но, който от вашия свят се опита, него виждам аз и му се радвам... и му изпращам помощта си. Чрез моята помощ ще закрепне неговата мощ и той ще направи пролом, чрез който аз ще сляза и ще се проявя - било в децата му, било - в самия него. Аз, духът на новата раса, дойдох да ви явя това: не само в бъдещите родени трябва вие да ми станете оръдия - но и в самите вас диря проява за моите добродетели, че и вие да бъдете достойни за избора в новата раса.
Застъпвам се аз за чистотата във всеки възможен вид: първо за чистота в половия живот - за чистото употребление на всички творчески сили само за творчество, Не пръскайте вече божествената сила за самоудоволствие по най-низш и груб
начин
.
Преобразете я; ако я не употребявате за раждане на нови тела, употребете силата ù за възвишени слова, облагородяващи мисли, помагащи на света. Употребете си творческите сили за обнова на вашите собствени тела. Тогава аз, духът на новата раса, ще мога във вас да се родя! Към всички мъже и жени, към всички млади отправям аз зов - просба за чистота! На помощ всеки от вас!
към текста >>
Също както от само себе изчезва удоволствието от пиянство и от избрани ястия, когато
начините
на живота и мисълта се пречистят - тъй и страстното удоволствие ще се изгуби у тогова, който се стреми към пълна чистота.
За всичко това не прави отговорен Твореца! Сам ти изкуствено си развил тия сили за разврат. Сега пак сам ти трябва да я победиш. Ти и всеки от вас -трябва да стори това, преди да е готов да ме възприеме. Ако искаш да построиш тяло за мен, трябва и семето си без страст да посееш.
Също както от само себе изчезва удоволствието от пиянство и от избрани ястия, когато
начините
на живота и мисълта се пречистят - тъй и страстното удоволствие ще се изгуби у тогова, който се стреми към пълна чистота.
Идещата раса, издигната над робството на чувствата, вече не ще познава никаква страст, тя ще си е спечелила - и ще живее чистата велика любов, която не дири никакво плътско удовлетворение. Само от любов - любовта към неродените - новата раса ще извършва най-святото действие на природата, за да въздаде висшето на въплътилите се души, което само тя може да им даде. Освободете се от страстта! Това ще ви помогне, също както и на мене. Защото с всяка крачка, която правите към чистотата, очаква ви една по-голяма радост.
към текста >>
Постъпките, които сега се наричат престъпление, са само най-лошите случаи от онова, което в моя
начин
на изражение, е престъпност.
Това ще ви помогне, също както и на мене. Защото с всяка крачка, която правите към чистотата, очаква ви една по-голяма радост. една всеобилна, чиста и трайна радост. Чистота от постъпление Чистота от престъпление изисквам аз където и да сляза! Не само от това, което вие сега считате за престъпление - а от това, което аз, духът на новата раса считам за такова.
Постъпките, които сега се наричат престъпление, са само най-лошите случаи от онова, което в моя
начин
на изражение, е престъпност.
Тук милиони хора не ще са съгласни с мен. Но всички някога ще споделят моя начин на гледане - когато сами ще са готови да бъдат последователи на бъдещата раса, когато ще са се издигнали достатъчно, за да ме изявят. Докато сте на друго мнение, далеч още не сте готови за мен! Докато още убивате, или карате да убиват същества за вас - не можете да бъдете приети в моята скоро идеща раса. Аз се нуждая от тела, неопетнени от кръвопролитие, безукоризнени във всеки случай.
към текста >>
Но всички някога ще споделят моя
начин
на гледане - когато сами ще са готови да бъдат последователи на бъдещата раса, когато ще са се издигнали достатъчно, за да ме изявят.
една всеобилна, чиста и трайна радост. Чистота от постъпление Чистота от престъпление изисквам аз където и да сляза! Не само от това, което вие сега считате за престъпление - а от това, което аз, духът на новата раса считам за такова. Постъпките, които сега се наричат престъпление, са само най-лошите случаи от онова, което в моя начин на изражение, е престъпност. Тук милиони хора не ще са съгласни с мен.
Но всички някога ще споделят моя
начин
на гледане - когато сами ще са готови да бъдат последователи на бъдещата раса, когато ще са се издигнали достатъчно, за да ме изявят.
Докато сте на друго мнение, далеч още не сте готови за мен! Докато още убивате, или карате да убиват същества за вас - не можете да бъдете приети в моята скоро идеща раса. Аз се нуждая от тела, неопетнени от кръвопролитие, безукоризнени във всеки случай. Нито следа от жестокост да няма в сърцата на ония, в които ще се родя. Никакво убиване не трябва да има (там), където аз отивам!
към текста >>
Вие го считате за необходимо, защото не мислите; вие не обичате да размишлявате върху това, защото ви е тъй много вкусен този
начин
на хранене; вие пълните стомаха си с мъртви, от страх сами да не станете такива - знайте, че душата на всяко същество, което бива убивано от вас или за вас, е една пречка между вас и мене!
Докато още убивате, или карате да убиват същества за вас - не можете да бъдете приети в моята скоро идеща раса. Аз се нуждая от тела, неопетнени от кръвопролитие, безукоризнени във всеки случай. Нито следа от жестокост да няма в сърцата на ония, в които ще се родя. Никакво убиване не трябва да има (там), където аз отивам! Защото убийството, което служи дори за хранене, е едно нарушение на моя закон - закона на Любовта.
Вие го считате за необходимо, защото не мислите; вие не обичате да размишлявате върху това, защото ви е тъй много вкусен този
начин
на хранене; вие пълните стомаха си с мъртви, от страх сами да не станете такива - знайте, че душата на всяко същество, което бива убивано от вас или за вас, е една пречка между вас и мене!
Безразлично, какво поглъщате - дали месо, риба или птица - аз ви считам за престъпници, и вашата храна е нечиста и лоша. Мислете! Размислете, как цените в себе си откровението на живота! Мислете за чудното устройство, което природата е дала и на най-малкото живо същество, което вие съвсем неоснователно - това могат да потвърдят мнозина - считате само за ваша храна. Мислете! Вникнете в неговото съзнание! Гледайте с неговите очи, с ония красиви, чисти очи, през които животът (който е Бог) гледа на света!
към текста >>
3.
КНИГОПИС
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Тази беседа ще ви улесни да ги познаете и тогаз вие ще придобиете нов стремеж да се подновите като знаете, че не сте сам, но подкрепен от други сили; тя ви посочва
начините
и пътищата да обновите живота си, за да придобиете разумно и с полза благата на природата.
Тя посочва силите, които могат да подобрят нашия живот, защото съзнанието на колективната жертва издига народите. Тази беседа посочва, как бащи и майки могат да раждат умни и добри деца. „Новото човечество": В тази беседа се разглеждат силата и възможностите на новите идеи, на новите хора, на всеки носител на високите идеали в света. Тя обяснява, върху какви основи всеки трябва да гради живота си, за да може той да устои на всички изпитания; обяснява разликата между стар и нов живот, разликата между стария и новия човек в разбирането на живота. Чрез това учение ще разберем, че ние сме само в борба и кои са нашите приятели, видими и невидими, които ни помагат, техните сили и възможности.
Тази беседа ще ви улесни да ги познаете и тогаз вие ще придобиете нов стремеж да се подновите като знаете, че не сте сам, но подкрепен от други сили; тя ви посочва
начините
и пътищата да обновите живота си, за да придобиете разумно и с полза благата на природата.
Като четете това съчинение, ще разберете голямото му значение и няма да пропуснете да го препоръчате на тези, които обичате. „Мировата и космичната обич” Тази книга ни показва, че любовта е божествена проява в живота. Всичко, което съществува в битието, е божествената сила на любовта. От любов малката семка се жертвува, за да расте дървото. Интересно и важно в това съчинение е връзката между причината и следствието, чрез което животът се превръща в хармония и равновесие.
към текста >>
4.
ОТ МИНАЛОТО НА БЪЛГАРИТЕ - ЛУЛЧЕВ
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
По такъв
начин
, заключават те, се прави нещастен живота на хората, като ги карат да търсят щастието във фантастичното, тайнственото и нереалното, И едните, и другите имат право, защото под името „окултизъм" са разпространени в света такива учения и доктрини, които нямат никакво отношение към самия предмет на окултизма.
Вл. Пашов ВЕЛИКАТА ТАЙНА Днес все повече и повече започва да се говори и пише за окултизма. Едни го считат за сериозна наука и философия, която дава реална обосновка на световните загадки и се стремят да го проучват и живеят. Други пък го намират като философия, която е рожба на нашето болно време – примесена с индуски фантазии, които нямат никакво реално отношение към живота и които само отклоняват хората от техния „реален" живот.
По такъв
начин
, заключават те, се прави нещастен живота на хората, като ги карат да търсят щастието във фантастичното, тайнственото и нереалното, И едните, и другите имат право, защото под името „окултизъм" са разпространени в света такива учения и доктрини, които нямат никакво отношение към самия предмет на окултизма.
Тук няма да пиша някаква академическа апология на окултизма, но ще направя само някои общи бележки върху характера на окултното знание. Етимологически думата „окултизъм" или „окултно" значи таен, скрит. Тя е една дума, която в последната й вариация, я намираме в латински език. И от тук окултизмът го разглеждат като наука за тайнственото и скритото. Тези, които не разбират окултизма по същина, а се държат само за думите, казват: окултизмът е наука за тайнственото, мъглявото, фантастичното – това, което няма нищо общо с реалността.
към текста >>
Първата стъпка към проучването на окултизма е човек да научи
начините
и методите, чрез които да се справя с обективния и проявен живот и с противоречията, които възникват в него.
Докато днешната наука проучва живота като едно случайно явление – случаен резултат на слепите механични сили, окултната наука поставя като основа на Битието – Живота, който сам по себе си е разумен и съдържа всички творчески сили и възможности в себе си. Така че според окултната наука животът не се създава, а само се проявява. И този първичен и разумен живот се проявява в хиляди форми и степени, които подлежат на развитие. Окултната наука е преди всичко опитна и практична наука. Всяко знание тук се свежда към живота, защото знание, което няма отношение към живота ни, е само един товар, който само може да ни пречи в пътя.
Първата стъпка към проучването на окултизма е човек да научи
начините
и методите, чрез които да се справя с обективния и проявен живот и с противоречията, които възникват в него.
А за да се добере до тези методи, той трябва да намери своя Учител, който ще го въведе в храма на познанието. И чрез процеса на обучение и възпитание по тези методи, които са резултат от дълбоко и подробно проучване на човешката природа, човек ще дойде до онова състояние, при което ще може да контролира силите и способностите, с които разполага. Така че първата крачка към всяко постижение е живот в хармония със законите, които функционират в живата природа. И тогава човек е готов да се занимава с по-дълбоките сили на природата и да си служи с тях, но не като със слуги, а като с разумни агенти на природата, на която и той става служител. В разумния живот човек най-първо трябва да започне с урегулиране и хармониране на физическия живот, който е свързан с храносмилателната система.
към текста >>
По такъв
начин
са се явили всички религии, всички истински философи и творци в науката и изкуствата.
И тя не е от човешки произход, т.е. не е плод от усилието на човешкия ум, но е плод от усилието на същества, които стоят по-горе от човека в своята еволюция и са минали по неговия път. Тя е плод от дейността на целия космос. Представителите на окултната наука във всички времена и народи са имали за цел и задача с нея да служат за културното издигане на човечеството, искали са с нея да бъдат полезни на своите братя човеци. Но за да бъде тяхната полза реална, те са се съобразявали със степента на съзнанието и обективните услови, при които е трябвало да работят и съобразно с това са определяли и формата, в която да изнасят знанието.
По такъв
начин
са се явили всички религии, всички истински философи и творци в науката и изкуствата.
Предадена в известна епоха в известна форма, с течение на времето, когато живота създаде нови отношения и положения, тя трябвало да се яви в нова форма, с нови методи и задачи. Но във всичките си форми тя остава една и съща. А формите на миналото в своята целокупност не са полезни за една последваща епоха, те са даже вредни. И за това който иска да проучва окултизма по миналите форми на неговото предаване, той трябва да дойде в положението и състоянието на онази епоха, иначе ще се натъкне на ред несъобразности и противоречия и ще го намери за наука, която е отживяла времето си. Но не само в миналото е имало окултни школи и велики учители; и днес ги има и може би и повече от всякога, ала който иска да ги намери в форма, в каквато са се проявявали в миналото, няма да ги намери.
към текста >>
5.
НАЛЯГАНЕТО НА МАТЕРИЯТА - ВЛ. АНГЕЛОВ
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Съвременните хора както мислят и живеят смятат, че няма отношения между
начините
на тяхното живеене и резултатите и последствията в живота.
И въпреки че всичко е насочено, за да ощастливи човека, щастието бяга от цивилизования човек. Като че ли всичкото това знание няма отношение към реалния живот на човека, било като общество или индивид. Съвременното научно знание няма отношение към действителния живот на човека, индивида и обществото, а има отношение само към външната техническа страна на живота. Техническата страна е само средство за улеснение, но тя не е същественият елемент, за да може човек да живее разумен и щастлив живот. Ако беше така, то при днешното състояние на техниката човек требваше да бъде най-щастлив, а имаме обратното.
Съвременните хора както мислят и живеят смятат, че няма отношения между
начините
на тяхното живеене и резултатите и последствията в живота.
Те искат да си живеят, както те разбират и да се удоволстват в живота и пак да бъдат здрави, красиви и щастливи. Но такъв произвол в природата няма – в природата всички процеси и явления са подчинени на разумни закони и който върви по тях, ще има и здраве, и щастие, и успех в живота. За да дойдем до тези закони на живота, потребно ни е знание. Така че знанието, за да бъде полезно, преди всичко трябва да има отношения към реалния живот на човечеството – индивидуалния и обществения. И знанието, придобито в различните дисциплини – като физика, химия, биология и пр., трябва да се преведе и пренесе в тъй наречените „хуманитарни" науки.
към текста >>
Затова трябва да изучаваме природата и човека като живи и разумни обекти и по такъв
начин
ще се доберем до законите, по които работи животът в природата и човека.
Това и логически, и фактически е вярно. Природата е жива и човек е жив – и има разумни отношения между тези два живота; има взаимодействие. Човек влияе на природата, и природата влияе на човека. Досега ни разказват, че човек е дете на природата, – но установяват само едни механически отношения между тях – природата ни представят мъртва, а човека – жив, природата неразумна, а човека – разумен. Тук няма никаква логика; според окултната наука има тясна връзка между живота на човека и процесите и явленията, които стават в природата; защото казах вече, има съотношение между тези два живота, връзка и обмяна има.
Затова трябва да изучаваме природата и човека като живи и разумни обекти и по такъв
начин
ще се доберем до законите, по които работи животът в природата и човека.
Тогаз ще се доберем до великото знание, как да живеем – а днес човечеството има най-голяма нужда от методи, как да се живее разумно. Животът носи методите вътре в себе си, но ние трябва да ги схванем чрез нашето съзнание и да ги приложим. Като казвам, че днес е потребен един синтез, разбирам, че трябва да се даде ново направление на нашите научни изследвания. Трябва да престанем да се занимаваме с отделните процеси сами по себе си, а да проучваме пак по аналитичен път целокупността, но като имаме предвид, че Космосът е живо цяло, и че процесите в него са непреривни и че има тясна зависимост между живота на човека и явленията на Природата. Само едно знание, изградено на тази база, може да направи хората щастливи и да им отвори вратите на един нов свят и живот.
към текста >>
6.
УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ - ВЛ. ПАШОВ
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
С това превръщане на силите са се занимавали в древността астрологията и алхимията, които са изучавали тънкостите на човешката психика и характер и
начините
за трансформирането на енергиите.
И за да се изправи човек, трябва да превърне теченията на това електричество към центъра на слънцето, да го трансформира. Страстите са свързани с положителните низходящи енергии, които носят винаги разрушение и смърт. За да може да се превърне една енергия от низходящо във възходящо направление, човек преди всичко трябва да има една основна идея. Ако човек има едно лошо настроение, то представлява една низходяща енергия, и за да може да се превърне, човек трябва да има една основна идея, която да го стимулира, трябва да има един висок идеал. Защото всички състояния и разположения в човека са резултат от взаимодействието и направлението на силите в организма.
С това превръщане на силите са се занимавали в древността астрологията и алхимията, които са изучавали тънкостите на човешката психика и характер и
начините
за трансформирането на енергиите.
Защото създаването на характера е въпрос на трансформиране на енергиите. И всеки човек трябва да знае най-първо, какви количества от сили действат в него и каква е посоката на тяхното движение, колко и кои от силите се движат към слънцето, и колко и кои към земята. По такъв начин може да се създаде един идеен живот на земята. Когато алхимиците говорят за разните елементи – и за превръщането на неблагородните в злато, те са разбирали закона за трансформиране на енергиите. Също и астрологията, когато говори за влиянието на небесните тела върху човека и неговия живот и съдба, има пред вид пак този закон за енергиите.
към текста >>
По такъв
начин
може да се създаде един идеен живот на земята.
Ако човек има едно лошо настроение, то представлява една низходяща енергия, и за да може да се превърне, човек трябва да има една основна идея, която да го стимулира, трябва да има един висок идеал. Защото всички състояния и разположения в човека са резултат от взаимодействието и направлението на силите в организма. С това превръщане на силите са се занимавали в древността астрологията и алхимията, които са изучавали тънкостите на човешката психика и характер и начините за трансформирането на енергиите. Защото създаването на характера е въпрос на трансформиране на енергиите. И всеки човек трябва да знае най-първо, какви количества от сили действат в него и каква е посоката на тяхното движение, колко и кои от силите се движат към слънцето, и колко и кои към земята.
По такъв
начин
може да се създаде един идеен живот на земята.
Когато алхимиците говорят за разните елементи – и за превръщането на неблагородните в злато, те са разбирали закона за трансформиране на енергиите. Също и астрологията, когато говори за влиянието на небесните тела върху човека и неговия живот и съдба, има пред вид пак този закон за енергиите. Всяка планета и всяко небесно тяло е израз на известна сила, която действа в природата; а човек представя синтез на целия космос. т.е. всички сили, които действат в космоса, действат и в човека. И астрологията е практична наука, която ни дава възможност по чисто научен път да определим качеството и количеството на енергиите, които действат в човека и техните съотношения и зависимости и с това и условията и възможностите на човека.
към текста >>
И когато Христос дойде на земята, неговата цел е била да даде едно ново направление на човечеството, да обърне енергиите на човечеството в друга посока, към слънцето и по такъв
начин
да научи хората как да живеят и да реализират щастието.
Когато алхимиците говорят за разните елементи – и за превръщането на неблагородните в злато, те са разбирали закона за трансформиране на енергиите. Също и астрологията, когато говори за влиянието на небесните тела върху човека и неговия живот и съдба, има пред вид пак този закон за енергиите. Всяка планета и всяко небесно тяло е израз на известна сила, която действа в природата; а човек представя синтез на целия космос. т.е. всички сили, които действат в космоса, действат и в човека. И астрологията е практична наука, която ни дава възможност по чисто научен път да определим качеството и количеството на енергиите, които действат в човека и техните съотношения и зависимости и с това и условията и възможностите на човека.
И когато Христос дойде на земята, неговата цел е била да даде едно ново направление на човечеството, да обърне енергиите на човечеството в друга посока, към слънцето и по такъв
начин
да научи хората как да живеят и да реализират щастието.
Нашето бъдеще зависи напълно от нашето настояще; затова и ние искаме да уредим живота в неговото настояще проявление. А противоречията, които имаме в настоящето са резултат на миналото и показват, че съотношението на енергиите не е правилно. А хармоничното проявление на енергиите е в зависимост от идеите и стремежите на съзнанието в даден момент. И с изнасянето на известна идея целим да дадем едно ново направление на известни енергии в хората. И когато говорим за Бога, разбираме една велика идея, но същевременно и велика творческа сила в света, която щом дойде да действа в съзнанието ни, дава възходящо направление на нашите енергии.
към текста >>
7.
ВЕЧНАТА СПРАВЕДЛИВОСТ- П. МЪЛФОРД
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Всички основатели на религиите на миналото са все представители на Бялото Братство, и всеки от тях е имал за задача да пробуди известни нови сили в човешкото съзнание, които до тогава са били потенциални и по такъв
начин
да подтикнат човечеството в неговото развитие.
Те са физически центрове на дейност на Бялото Братство и чрез тях действа цялото Братство, цялата жива Природа, за да положи основите на една нова култура. Те са като извори на жива вода и където се появят бликва нов живот, създават се нови схващания, нови методи за живот. Всички древни култури са цъфтели до тогаз, докато са се намирали под прякото влияние на Братството и неговия живот. т.е. докато между тях са съществували школите на Братството, които са ръководили духовния и социалния живот на културата. На тях се дължи гигантската култура на Египет с неговите пирамиди, на тях дължи Гърция своя разцвет, Индия, Персия, Вавилон, всички са имали първичния си тласък от школите на Братството.
Всички основатели на религиите на миналото са все представители на Бялото Братство, и всеки от тях е имал за задача да пробуди известни нови сили в човешкото съзнание, които до тогава са били потенциални и по такъв
начин
да подтикнат човечеството в неговото развитие.
За да постигнат целта си, те са давали най-разнообразни методи за въздействие върху умовете, сърцата и волите на хората от епохата. Но впоследствие, когато буквата убива духа на тяхното учение, техните правила се превръщат в догми, а методите в обреди и церемонии; прогресът на културата спира, човечеството заживява пак в своите закостенели форми. Културата стига до своя край, оставяйки своя плод в човешкото съзнание и замира, изражда се – за да даде път на нова култура, с нови форми и отношения. И появата на всяка култура се предшества от един велик Учи-тел, който полага основните принципи и закони, върху които ще се изградят новите форми на живота, дава нови методи за събуждане на нови сили в човешкото съзнание. Бялото Братство винаги е имало школи и центрове, както на физическото, така и в другите полета.
към текста >>
Братството действа по
начините
, по които действа и самият живот – спонтанно, непринудено, проявява се естествено като самият живот, без да си служи с демагогия и спекулация и въздейства направо на народната душа; дава методи и правила, съобразно с онези условия, при които съзнанието е поставено да работи в дадена епоха.
Те представляват от себе си известни динамически и организационни центрове, от които излизат строителните сили за организирането на една нова култура, която расте и се развива като един жив организъм. Физическите центрове – школи на Братството – се местят пак не произволно, но целесъобразно, като с това изменят и външната форма на своята дейност; но старите форми продължават още да живеят и те се отличават по това, че в тях няма творчество, няма прилив на нови сили и идеи. Те са форми без живот. Отличителна черта за присъствието на Братството в дадена епоха и място е онзи творчески елемент в дейността, когато всеки един миг носи нещо ново, а не е само едно преповторение на старото. И дейността и центровете на Братството не следват пътя на външната традиция, както мислят някои – защото традицията сковава и убива живота.
Братството действа по
начините
, по които действа и самият живот – спонтанно, непринудено, проявява се естествено като самият живот, без да си служи с демагогия и спекулация и въздейства направо на народната душа; дава методи и правила, съобразно с онези условия, при които съзнанието е поставено да работи в дадена епоха.
Те никога не се занимават с разрушение на старото, но подпомагат новото да расте и укрепва, а старото, останало като сухо дърво, без живот само по себе си ще се разруши. – Тъй че хората на новите идеи не трябва да се занимават с рушене на старото, а трябва да бъдат хора на новото, положителното творчество. Бялото Братство представлява един жив организъм, глава на който е този космичен дух, който ние познаваме като Христос, и който ръководи еволюцията на нашата слънчева система, и на нашето човечество. И всички членове на Братството, които са работили в миналото, са целели да пробудят човешката душа, за да дойде до онова съзнание, за -да стане съзнателен проводник на принципа на любовта – да влезе във връзка с Христа. И когато Христос започне да действува отвътре в една душа, тя тръгва в пътя на служенето, който е път на ученика.
към текста >>
8.
НЕ ТЕ ПОЗНАВАМ - РАЗКАЗ
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
В Библията и в Зохар
начините
за проявяването на Божествената природа стават в четири различни и последователни свята, тъй както са описани в трети брой на сп.
Алберт Калев СЪОТНОШЕНИЕ НА ДЕЙНИТЕ (БОЖЕСТВЕНИ) СИЛИ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА В СЪОТВЕТСТВИЕ С ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ Божественото учение е само за душите на тези, които са се прибрали в духа: ония на които душата е в постоянно възбуждение, не намерили своето равновесие – те не ще го разберат. Може ли твърдо и здраво да се закове гвоздей на колеблива стена, готова да се срути при най-малък тласък? Според кабалистичното учение, преди да настъпи триумфа на хармонията, са властвали във вселената хаотичните сили, но щом Божествената природа поискала да се прояви и да твори, тя въдворила хармонията. Дейните сили на Върховното Божество проникват във всичките полета на мирозданието.
В Библията и в Зохар
начините
за проявяването на Божествената природа стават в четири различни и последователни свята, тъй както са описани в трети брой на сп.
„Житно зърно", т.е. 1) светът на сиянието (Олам-Ацилут) 2) светът на движението (направата) Олам-Брия) 3) светът на формирането (Олам-Йецира) 4) светът на реализирането (извършването – Олам-Асия). Кабалата описва, как става инволюцията на Божествената природа чрез едно движение, което постоянно слиза от най-високата степен на Битието до най-долната низина. След това движение на слизане от първоизточника иде възвръщането в самия него. Това движение е окончателната цел на всичко.
към текста >>
По тоя
начин
, всичките сили (светове) се намират в непрекъсната обмяна.
След това движение на слизане от първоизточника иде възвръщането в самия него. Това движение е окончателната цел на всичко. Чистите духове, които са слезли от света на формирането (Олам-Йецира) в света на реализирането (Олам-Асия), се възвръщат обратно в предишното си отечество след като развият всички съвършени качества, чийто неразрушими зародиш те носят в себе си. Ако потрябва, душата ще премине много съществувания. Това се нарича кръг на превъплъщенията или „хилгул".
По тоя
начин
, всичките сили (светове) се намират в непрекъсната обмяна.
Частите на вселената, в които тия сили действат съответстват на частите на самия човек. Човек има според Кабалата три части, 7 начала, дванадесет органа и 72 члена. Развитието на тия части е историята на творението и последователно единение с Божествената природа, след което човешката душа влиза във вечната Любов. Бог си служи с човека, за да привлече творението към сърцето на любовта си. Човекът представлява направлението на концентрическия живот.
към текста >>
Ония, които искат да изучават кабалата, трябва да се стремят да разберат значението на символите, да установят техния произход и да се научат да схващат духовния смисъл на законите и
начина
на очистването, който уподобява душата на Божеството и я прави отзивчив орган, който действа в сферите на видимото и невидимото.
Това съединение на индивидуалното с безкрайното се извършва от волята, която се намира в душата. Човек се приближава до Божествената природа, до когато я стигне и се отъждестви с нея, но никога не може да я надмине. Веднъж укрепен в Божествената природа, човек може да продължава развитието си. Това служи за разбиране на Абсолютното, разбиране, през което трябва да мине всеки, който влиза в „Руах-а-Кодеш" – светия Дух, за да провъзгласи Великия принцип на живота – вечната Любов. Блаженството за него се състои в сливането на душата му с Безкрайния Живот.
Ония, които искат да изучават кабалата, трябва да се стремят да разберат значението на символите, да установят техния произход и да се научат да схващат духовния смисъл на законите и
начина
на очистването, който уподобява душата на Божеството и я прави отзивчив орган, който действа в сферите на видимото и невидимото.
По тоя начин душата става способна да се предава на размишление за скритите закони в природата. Според тази наука, в древността човечеството е било ръководено от учители или мъдреци. В дните на техния разцвет и сила е съществувало едно общество от мъдреци, чийто живот е бил тъй съвършен, че с имали връзка направо със създателя, или с могли да четат волята Му в небесните знаци. Те са ги наричали Раби т.е. посветени учители.
към текста >>
По тоя
начин
душата става способна да се предава на размишление за скритите закони в природата.
Човек се приближава до Божествената природа, до когато я стигне и се отъждестви с нея, но никога не може да я надмине. Веднъж укрепен в Божествената природа, човек може да продължава развитието си. Това служи за разбиране на Абсолютното, разбиране, през което трябва да мине всеки, който влиза в „Руах-а-Кодеш" – светия Дух, за да провъзгласи Великия принцип на живота – вечната Любов. Блаженството за него се състои в сливането на душата му с Безкрайния Живот. Ония, които искат да изучават кабалата, трябва да се стремят да разберат значението на символите, да установят техния произход и да се научат да схващат духовния смисъл на законите и начина на очистването, който уподобява душата на Божеството и я прави отзивчив орган, който действа в сферите на видимото и невидимото.
По тоя
начин
душата става способна да се предава на размишление за скритите закони в природата.
Според тази наука, в древността човечеството е било ръководено от учители или мъдреци. В дните на техния разцвет и сила е съществувало едно общество от мъдреци, чийто живот е бил тъй съвършен, че с имали връзка направо със създателя, или с могли да четат волята Му в небесните знаци. Те са ги наричали Раби т.е. посветени учители. Тези учени са учели, че духът на природата е единство, което създава и обгръща всичко.
към текста >>
Чрез дейните (Божествени) сили ние можем да създадем едно магнетическо притегляне в астралната форма, тъй че да може да притегли от елементите ония принципи, които е притежавала по-преди и да ги въплъти, та по такъв
начин
да направи астралната форма пак видима.
Не е физическия или най-грубия принцип, който изцерява. Ние трябва да се уповаваме на есенцията или активния принцип. Химиците могат да разделят духовното от физическото в растителното царство. Древните кабалисти не само са могли да извършат същото, но са имали даже силата, чрез науката на превръщането, да преустроят билката и да я накарат пак да се появи след такова едно разпадане. Ако нещо изгуби материалната си субстанция, невидимата му форма (етерното тяло) остава в астралната светлина и ако ние можем да облечем формата с видима материя, пак я правим видима.
Чрез дейните (Божествени) сили ние можем да създадем едно магнетическо притегляне в астралната форма, тъй че да може да притегли от елементите ония принципи, които е притежавала по-преди и да ги въплъти, та по такъв
начин
да направи астралната форма пак видима.
Астралната светлина е магичният агент на всички прояви. Добре би било за жадния към знание да се постарае да проумее, доколкото е възможно, това мощно живо море на всемирната субстанция. Трудно е да се обясни, тъй като няма нищо в света, което да може се сравни с нея. Астралната светлина, както и други астрални сили, тъй много превишава всичко, което човешкия ум е свикнал да съзерцава, че ако няма човек опитност в астралните явления, обясненията биха му се сторили недостатъчни и биха оставили ума му в мъгла и недоумение. Кабалата проучва астралната светлина по опитен път в моменти, когато природата ни дава възможност да я изучим.
към текста >>
Човешкият прогрес върви към все по-пълното проявяване на шестия принцип; по тоя
начин
човечеството се облагородява, а заедно с това се зараждат и възможностите на едно истинско щастие тук долу на земята.
На него дължим всичко благородно, свято и възвишено в човека, своите най-благородни пориви, най-възвишени просветления, чувството на алтруизъм, на любов, чувството на дълг към ближния, на братство, на себеотрицание, религиозно чувство, обичта към Бога и към хората. С постепенно развитие на тоя ум в човека, последният започва да схваща същества нето на една Върховна Сила, започва да признава присъствието на Бога. Духовният ум или свръх съзнанието седи несравнено по-високо от интелекта, но той не му пречи в работата. Той предава на интелекта известни истини от собствената си област в форма на откровение, а интелектът ги обсъжда и потвърждава. От тук иде и интуицията.
Човешкият прогрес върви към все по-пълното проявяване на шестия принцип; по тоя
начин
човечеството се облагородява, а заедно с това се зараждат и възможностите на едно истинско щастие тук долу на земята.
И всичко това ще се извърши под натиска на Духовния ум или свръхсъзнанието. Той също е източникът на вдъхновение на всички истински велики поети, художници, артисти, оратори, проповедници и т.н. Той е, който е открил нови хоризонти пред техния взор, който ги е довел до нови истини и нови постижения. Колкото се отнася до седмия принцип на човека – Духа, един обект, надминаващ всяка възможност за описание – ние ще се задоволим да изкажем само някои мисли. Как ще пристъпим към разискването на този предмет, който даже и най-напредналите умове в плътта едва могат да проумеят?
към текста >>
Тая материя пък се постоянно движи, тласка, моделира, напътства по хиляди
начини
и под безброй форми от нещо, на което ние сме дали името енергия; тази енергия от своя страна се подчинява на известни строго определени, неизменни, върховно разумни и математически точни закони.
В момента на „просветление" или изгряването на духовното съзнание, ние чувстваме истинското присъствието на Духа. В такива моменти ние долавяме нашето съотношение и връзка с центъра на живота. Посредством Духа Бог се открива на човека. Човекът, захвърлен всред един свят на вечно движение и непрекъснати промени, постоянен свидетел на нетрайността и преходността на всичко, що го заобикаля, винаги си е задавал въпроса: – „Що е реалност? " Отправил поглед към окръжаващата го обстановка, пред него изпъква преди всичко на грамадни маси, под хиляди видове едно и също нещо, което ние наричаме материя.
Тая материя пък се постоянно движи, тласка, моделира, напътства по хиляди
начини
и под безброй форми от нещо, на което ние сме дали името енергия; тази енергия от своя страна се подчинява на известни строго определени, неизменни, върховно разумни и математически точни закони.
Освен това човек се изправя пред онова нещо, което ние наблюдаваме в „живущите форми", наричано ум. Но колкото и да изучаваме този свят на явления, в края на краищата ние стигаме до една точка, отвъд която не можем да минем. Така материята се загубва в някаква тайна, нейните атоми се разпадат на електрони, протони, те изчезват в етер, а етерът остава една неразрешима проблема. Материята се прелива в нещо друго, което ние напразно се мъчим да схванем и определим Мистерията на живущите форми ни избягва, а умът ни се явява само като израз на нещо още по-високо. Но загубили тия неща от пред очи, ние изведнъж заставаме лице с лице с нещо друго, което ние съзнаваме, че трябва да обгръща, прониква и включва в себе си всички тия различни форми, тела, явления и прояви.
към текста >>
9.
СИНИТЕ ОЧИ - GEORG NFRDMANN
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Мнозина не знаят оня ред и
начин
на изследване на ръката (който
начин
ще изложа по-долу), но пък притежават една голяма интуиция и чрез нея сполучват да открият неща, които научният път не може да им даде.
Това бързо гледане говори много за самия гадател, че е повърхностен и че няма онова дълбоко и обширно схващане за душата, че тя е нещо много сложно, велико и неизследимо, да мислим, че веднага може да я сложим на масата да я претеглим, да я измерим е много неразумно. Ако хирологът е посветен и е развил ония дарби, които му дават възможност да прониква до дълбочината на една душа, той не ще се нуждае да гледа на ръцете, за да се осведоми относно живота и характера на дадено лице. Той и без това ще знае много за това лице. Има два пътя, два метода, практикувани от хората за гадание на ръце. Пътят на науката и пътят на интуицията.
Мнозина не знаят оня ред и
начин
на изследване на ръката (който
начин
ще изложа по-долу), но пък притежават една голяма интуиция и чрез нея сполучват да открият неща, които научният път не може да им даде.
Този начин се различава от начина, по който науката изследва, но има чудесни резултати. Понеже интуицията е нещо повече духовно, вътрешно, често необяснимо за самия разум и положенията, до които може да дойде често нямат нищо общо с видимите, конкретните неща и явления (които интелектът от своя страна поставя на първо място за да извежда оттам своите заключения). И, понеже тя е достояние на малцина, а мнозина злоупотребяват в нейно име, затова добре е да се изследва ръката научно и когато правилно се изучава, тогава и интуицията ще дойде на помощ, ще напътва, ще осветява, ще разкрива. И двата метода имат голяма връзка помежду си. За обикновения човек всяко нещо в природата и живота не представлява такава сложност, богатство, разнообразие, каквато сложност и богатство ще намери човекът, който вече се е научил да гледа дълбоко на нещата.
към текста >>
Този
начин
се различава от
начина
, по който науката изследва, но има чудесни резултати.
Ако хирологът е посветен и е развил ония дарби, които му дават възможност да прониква до дълбочината на една душа, той не ще се нуждае да гледа на ръцете, за да се осведоми относно живота и характера на дадено лице. Той и без това ще знае много за това лице. Има два пътя, два метода, практикувани от хората за гадание на ръце. Пътят на науката и пътят на интуицията. Мнозина не знаят оня ред и начин на изследване на ръката (който начин ще изложа по-долу), но пък притежават една голяма интуиция и чрез нея сполучват да открият неща, които научният път не може да им даде.
Този
начин
се различава от
начина
, по който науката изследва, но има чудесни резултати.
Понеже интуицията е нещо повече духовно, вътрешно, често необяснимо за самия разум и положенията, до които може да дойде често нямат нищо общо с видимите, конкретните неща и явления (които интелектът от своя страна поставя на първо място за да извежда оттам своите заключения). И, понеже тя е достояние на малцина, а мнозина злоупотребяват в нейно име, затова добре е да се изследва ръката научно и когато правилно се изучава, тогава и интуицията ще дойде на помощ, ще напътва, ще осветява, ще разкрива. И двата метода имат голяма връзка помежду си. За обикновения човек всяко нещо в природата и живота не представлява такава сложност, богатство, разнообразие, каквато сложност и богатство ще намери човекът, който вече се е научил да гледа дълбоко на нещата. Ръката за мнозина не представлява цял един свет, една система със сложни механизми, или една книга с хиляди страници, по които е писана историята на целия човешки род, на хиляди поколения, начините и правилата, по които можем да достигнем най-високите върхове на Божествения живот.
към текста >>
Ръката за мнозина не представлява цял един свет, една система със сложни механизми, или една книга с хиляди страници, по които е писана историята на целия човешки род, на хиляди поколения,
начините
и правилата, по които можем да достигнем най-високите върхове на Божествения живот.
Този начин се различава от начина, по който науката изследва, но има чудесни резултати. Понеже интуицията е нещо повече духовно, вътрешно, често необяснимо за самия разум и положенията, до които може да дойде често нямат нищо общо с видимите, конкретните неща и явления (които интелектът от своя страна поставя на първо място за да извежда оттам своите заключения). И, понеже тя е достояние на малцина, а мнозина злоупотребяват в нейно име, затова добре е да се изследва ръката научно и когато правилно се изучава, тогава и интуицията ще дойде на помощ, ще напътва, ще осветява, ще разкрива. И двата метода имат голяма връзка помежду си. За обикновения човек всяко нещо в природата и живота не представлява такава сложност, богатство, разнообразие, каквато сложност и богатство ще намери човекът, който вече се е научил да гледа дълбоко на нещата.
Ръката за мнозина не представлява цял един свет, една система със сложни механизми, или една книга с хиляди страници, по които е писана историята на целия човешки род, на хиляди поколения,
начините
и правилата, по които можем да достигнем най-високите върхове на Божествения живот.
За повечето ръката няма нищо друго освен длан, пет пръста и няколко черти. Мнозина естественици са били поставяни да наблюдават някои предмети и да кажат какво са забелязали и колко са се изненадвали, когато техните професори са им доказвали, че те още нищо не са могли да забележат от онова многото, което се съдържа по тях. Първо трябва да се разгледа ръката от външната страна. Цвета и формата. Цветът има голямо значение.
към текста >>
10.
СТИХОВЕ-ДИМИТРИНА АНТОНОВА
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
В него се проучва кои растения какви бои дават, а също се изучават и
начините
на добиването им.
Като оставим всички окултни съображения настрана, от чисто практическо гледище, тези бои са по-трайни от минералните и от анилиновите. Тоновете са много ярки и дават чудесни преходи едни в други. При това с тези бои, които са акварелни, се постигат резултати, които с другите акварелни бои не е постигнато. С тия може да се боядисат стени, да се изрисуват - получава се една фина цветна облицовка, която на пипане прилича на тънка копринена драперия. За получаването на тези растителни бои е основан специален институт – Anthea institut.
В него се проучва кои растения какви бои дават, а също се изучават и
начините
на добиването им.
Достигнато е вече да се произвеждат 18 изпробвани чисти тонове. Боите се сгъстяват и опаковат в специални тубички, които се продават не скъпо. Една част от растенията било за проучваниятаq било за произвеждането на веч познатите бои, се култивират в специалния за това двор на Антеа института. Друга част се култивират в именията на обществото и на негови членове в Холандия. При работенето с тия растения правят се системни наблюдения при какво годишно време се взимат, при коя фаза на луната, сутрин или вечер и пр.
към текста >>
Наблюдения се правят по същия
начин
и върху кръвта на разни добри, благородни - изобщо хора с положителни качества, а също и върху прононсирани престъпници.
Колко голям принос към изучаването и познаването на човека правят с тези, гениални по своята постановка, изучвания, скромните работници на Пфайферлабор в Гьотеанум! Но, опитите и наблюденията не спират тук. Установено е, че кръвните кристализации от кръв на здрав човек, взета сутрин са свежи, а кръв, взета вечер, дава размити и по-неясно очертани кристални форми и фигури. Правят се наблюдения още и с разните годишни времена. Пролетно време кръвта на здрав човек дава свежи и правилни кристализационни фигури, а през лятото и есента тия същи фигури са по-замрели.
Наблюдения се правят по същия
начин
и върху кръвта на разни добри, благородни - изобщо хора с положителни качества, а също и върху прононсирани престъпници.
Докато кръвта на добрия човек дава правилни кристализационни фигури, кръвта на разните сортове престъпници дава най-различно деформирани кристализационни форми. Степента и видът на тази деформация определя различните видове престъпници и престъпления. Заедно с това се изучават кои годишни времена как действуват върху тия разни хора и се дирят нови методи както за лекуването на болните, така също и за лекуването и на престъпниците аналогични опити в Пфайферлабор се правят и върху животни и върху растенията. Агрономическата секция при Гьотенум е под прямото ръководство на биологическата лаборатория. При култивирането на растенията се държи сметка за времето на посяването, за това на сбирането, за фазите на луната, някои звездни констелации и пр.
към текста >>
При всичките тези опити с кръвта на най-различни хора, по един позитивен
начин
се доказва ролята на един разумен елемент, взимащ най-живо участие в живота - това е разумната вечна същност в човека, неговата душа.
При култивирането на растенията се държи сметка за времето на посяването, за това на сбирането, за фазите на луната, някои звездни констелации и пр. и пр. За фазите на луната се държи сметка и при изучаванията на кръвта. При пълненето на луната кристализационнит фигури са едни - по свежи, при разсипването - са заглъхващи. От името на Гьотеанум се държат специални агрономически лекции из цяла Швейцария, които изнасят тези нови окултни методи в полза на земеделското население.
При всичките тези опити с кръвта на най-различни хора, по един позитивен
начин
се доказва ролята на един разумен елемент, взимащ най-живо участие в живота - това е разумната вечна същност в човека, неговата душа.
Би било много дълго да описвам дейността на другите секции и лаборатории в Гьотеанум. Там не спи никой. И във физическата лаборатория, и в медицинската, и в математическата, и в астрономическата лаборатория, и във философската секция, в педагогическата, в чисто антропософската секция, в музикалното училище, навсякъде се разработват богатите окултни семена – идеи, посети от Д-р Щайнер. Навсякъде се дирят и правят явни и разбираеми, и оползотворяеми великите окултни истини, които са стълбовете на живота. В Гьотеанум се твори и води една трескава творческа дейност от нов калибър, от съвсем друго естество.
към текста >>
11.
Жизненият магнетизъм и полярността на човешкото тяло - Г.
 
Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Всички хора, които са готови да разберат по вътрешен интуитивен
начин
молитвата, само те са в състояние да разберат нейния дълбок смисъл.
МОЛИТВАТА Най-хубавото упражнение в живота на човека е молитвата. За сега по-хубаво упражнение за облагородяване на душата няма. Под думата молитва се разбира общение с Бога. Такова общение ние всякога можем да имаме, защото Божественият живот у нас е непреривен.
Всички хора, които са готови да разберат по вътрешен интуитивен
начин
молитвата, само те са в състояние да разберат нейния дълбок смисъл.
Молитвата е разговор с Бога. Освен това, тя е един от най-хубавите методи за просветляване на ума и облагородяване на чувствата. Някои хора свързвате молитвата с чувствата и някои я свързват с мислите. Не, в молитвата влизат елементите и на мисълта, и на чувствата и на волята, но самата молитва, това разположение на човека да се моли, то е вложено някъде дълбоко в душата. Да се молиш, това значи да обърнеш ума, сърцето, душата и духа си към онзи източник на живота, от който си излязъл.
към текста >>
Начините
, по който един човек се моли, не е общ за всички хора.
Той имаше много знание, но всяка вечер се уединяваше на молитва и размишление. Ако Той имаше нужда от молитва, колко повече ние! Съвременните хора се нуждаят от молитва, която да изправи живота им и да премахне от тях многото пороци и навици. Молитвата не търпи никакви правила,. никакви ограничения.
Начините
, по който един човек се моли, не е общ за всички хора.
Този начин е подходящ само за него. Но, едно трябва да се знае - като идеш при Бога, не трябва да имаш никакви образи в душата си! Ако се молиш на Бога, а мислиш за някой човек, бил той ваш приятел, майка ви, баща ви, значи вие се молите на тях. Ако се молите на Бога и мислите за парите си, за къщата си, на тях се молите. Ако се молите на Бога, а мислите за някой светия, вие се молите на светията, не на Бога.
към текста >>
Този
начин
е подходящ само за него.
Ако Той имаше нужда от молитва, колко повече ние! Съвременните хора се нуждаят от молитва, която да изправи живота им и да премахне от тях многото пороци и навици. Молитвата не търпи никакви правила,. никакви ограничения. Начините, по който един човек се моли, не е общ за всички хора.
Този
начин
е подходящ само за него.
Но, едно трябва да се знае - като идеш при Бога, не трябва да имаш никакви образи в душата си! Ако се молиш на Бога, а мислиш за някой човек, бил той ваш приятел, майка ви, баща ви, значи вие се молите на тях. Ако се молите на Бога и мислите за парите си, за къщата си, на тях се молите. Ако се молите на Бога, а мислите за някой светия, вие се молите на светията, не на Бога. Следователно, искате ли молитвата ви да бъде приета, мисълта ви трябва да бъда насочена изключително към Бога.
към текста >>
Ще се молиш и по тоя
начин
ще се очистиш, и ще дойдат в тебе онази радост и онзи мир, които ще ти дадат нова светлина, нов импулс за работа, за обич към хората, стремеж към всичко възвишено и благородно!
Само образът на Бога да седи в ума му. Никакъв друг образ! Той трябва да изчисти своята светая светих от многото образи и да остане в нея само Божественият образ. Само той е в състояние да даде велик импулс на душата! Молитвата е един закон за поливане, Чрез нея се привличате всички сили, които поливат цветята в градината на нашата душа.
Ще се молиш и по тоя
начин
ще се очистиш, и ще дойдат в тебе онази радост и онзи мир, които ще ти дадат нова светлина, нов импулс за работа, за обич към хората, стремеж към всичко възвишено и благородно!
Трябва да се молим един за друг, да пращаме хубави мисли на своите приятели, да се молим за тях, да искаме да бъдат благословени и Господ като благослови тях, ще благослови и нас. Молитвата има велика сила! С нея ще развиеш своя ум и ще облагородиш своето сърце. С молитвата ще нагласяваш цигулката си. И тогава мирът ще слезе над тебе и работата ти през деня ще принесе своя плод.
към текста >>
Всички окултни ученици имате много
начини
за придобиване на знанието, но желаят ли да се свържат с истинското знание, да влязат в светлината на Безсмъртието, всички употрбяват молитвата - и Учители и ученици.
" Защо? Когато човек се моли, той влиза в контакт със светлината и топлината, които идат от Божествения свят.Тази светлина и тази топлина, която иде отгоре, тя е толкова мека и приятна, че тя съгражда, дава живот. Тя е светлина и топлина на Безсмъртието! Тя е тази именно светлина, при която човек добива успокоение, вътрешен мир и свобода. Силата на молитвата седи именно в придобиването на тази светлина!
Всички окултни ученици имате много
начини
за придобиване на знанието, но желаят ли да се свържат с истинското знание, да влязат в светлината на Безсмъртието, всички употрбяват молитвата - и Учители и ученици.
За добиване на любовта също има много методи, но за да протече този източник на мекота, радост и живот - да се влезе в топлината на Безсмъртието - нужна е молитвата. Да се домогнеш до свободата, да се дойде до истинското освобождение на човешката душа няма друг път освен молитвата. 17.III.1934 г. Изгрев. По Учителя - Д. Атанасова
към текста >>
12.
СТИХОВЕ - Д. Антонова, Ц. Г. Симеонова
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Сядаше ти при скута на майка си и прехласнат слушаше вдъхновените й разкази за чудните страни зад морето, за народите, които ги населяват, за
начина
, по който живеят и всичко туй в твоето въображение се пресъздаваше още по-чудно и необикновено.
Когато ти порасна още, тя те вземаше за ръката и вие отивахте заедно в един усамотен кът на морския бряг. Навярно и днес си спомняш, колко хубаво беше там! Природата беше обкичила този кът, както майката обкичва своя любим младенец. Планината издигаше своите върхове до облаците, а стръмният й скалист склон се спущаше и потъваше дълбоко в сините води на морето. Понякога вълните се разбиваха яростно върху тези скали, но когато беше тихо, тогава слънцето изгряваше като че ли из самите дълбочини на морето, оглеждаше се в него и правеше дълъг, светъл път в водата, чиито лъчи се къдреха от тъничките вълни, преплитаха се и тъчеха чудна, жива златна тъкан.
Сядаше ти при скута на майка си и прехласнат слушаше вдъхновените й разкази за чудните страни зад морето, за народите, които ги населяват, за
начина
, по който живеят и всичко туй в твоето въображение се пресъздаваше още по-чудно и необикновено.
Какъв възторжен възход беше живота ти тогава! Как всички, дори и най-обикновени и простички неща бяха интересни, чудни, вълшебни. Каква енергия бликаше, каква радост, безгрижие и вяра в благото на утрешния ден! Но ето - ти си вече възмъжал. Твоите детски идеали и мечти се вплетоха в неумолимите изисквания на живота, в суровата и егоистична борба за съществувание и там малко по малко заглъхнаха.
към текста >>
Както вещият музикант умее да встъпи тихичко, нежно и неусетно в единството на оркестъра, така и Той се приобщаваше към твоя живот, слизаше на твоето равнище и - без да нарушава твоето свещено право - свободата - ти показваше
начините
, по които ти можеш да разработиш и оползотвориш вложените в теб съкровища.
Но ето един ден - най-великият от дните ти на земята - ти отвори свещената книга на живота и прочете: „Бъдете като децата! " Замисли се ти дълбоко върху тия слова и споменът далечен за твоето детство изпъкна пред теб с всичката му реалност и красота. Все повече взе да се вглъбяваш ти в словата на свещената книга и чувствуваше, как в душата ти се разливаше чудна радост и дълбоко, неизпитвано задоволство. Все по-близко до себе си започна да чувствуваш ти по-мъдрият от мъдрите, виждаше, как той хвърляше светлина върху стръмната и камениста пътека на свещения идеал на душата ти и чуваше Неговите ободрителни слова. Както добрият градинар, Той ти създаваше необходимите условия за възрастване на твоите добродетели, поливаше ги с животворна влага и ги сгряваше с топлотата на своята велика любов.
Както вещият музикант умее да встъпи тихичко, нежно и неусетно в единството на оркестъра, така и Той се приобщаваше към твоя живот, слизаше на твоето равнище и - без да нарушава твоето свещено право - свободата - ти показваше
начините
, по които ти можеш да разработиш и оползотвориш вложените в теб съкровища.
И малко по малко ти почувствува, че се връщаш към детството. Истинска радост заблика от дълбочините на твоята душа и вярата в доброто, в благото на утрешния ден укрепна у теб. Границите на твоите възможности се разшириха; откриха се нови хоризонти и животът стана смислен, интересен и приятен. И по-рано ти беше дете, но това детство ти го загуби. Тогава ти не знаеше, че си дете и проявяваше добродетелите несъзнателно.
към текста >>
13.
В НАШИ ДНИ - GEORG NORDMANN
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Един от
начините
е бил разпространение всред народа на разни митове, легенди, сказания, в които мъдростта, дълбоката философия, природните и божествени закони са били облечени в красива художествена символична ферма.
При зазоряването, при детството на всяка култура и на цялото човечество по-напредналите същества вземат голямо участие за възпитанието и развитието ù. По-после, когато тя достигне до по-голям разцвет, те пак вземат участие, но то тогаз е от съвсем друг характер. Центровете, огнищата, чрез които напредналите същества, великите гении на човечеството са действували в миналото, са тъй наречените окултни школи на миналото. Такива просветителни центрове на висша наука, на висша философия и мъдрост е имало във всички култури: в Египет е действувала Херметическата окултна школа, в Гърция и Тракия - Орфеистката и пр. И тия окултни центрове, тия източници на знание, на светлина при зазоряване на всяка култура, са действували по възпитателни методи, които строго отговарят на степента на развитието на дадена култура.
Един от
начините
е бил разпространение всред народа на разни митове, легенди, сказания, в които мъдростта, дълбоката философия, природните и божествени закони са били облечени в красива художествена символична ферма.
Великите принципи и закони са били изразени чрез символични разкази, увлекателни сами по себе си. често пъти най-фантастични, но пропити с вътрешна правда и мощ. И те са били мощни по единствената причина, че са отговаряли на една висша реалност. Разбира се, човечеството в своето детинство не е могло да схване тая реалност в научна, логична форма, чрез философска система. То не било още готово за това.
към текста >>
Само този е
начинът
за освобождение от властта на Евристей, т.е, от закона на кармата.
Аprocкият цар му възложил 12 поръчки, за чието изпълнение се изискват голяма смелост и сила. Херкулес бил подчинен на Евристей и само чрез тия 12 подвизи можел да получи своята свобода. Ще споменем някои от подвизите му. Например, Херкулес е требвало да слезе в Тартара (ада) и да доведе от там триглавото чудовище Цербер, в гривата на което се гърчели змии и опашката му била цял дракон. Този подвиг на Херкулес означава побеждаване на нисшото, животинското естество от човека.
Само този е
начинът
за освобождение от властта на Евристей, т.е, от закона на кармата.
- Друг негов подвиг бил очистването на Авгиевите обори. Оборите на цар Авгий с години не били чистени и били пълни с тор от многобройните стада на царя. Херкулес ги очистил, като пробил две дупки в обора, отбил две реки и пуснал водите им да минават през тия дупки. Тъй за един ден били очистени оборите. Това е пак загатване за кармата.
към текста >>
Но както окултните школи на древността са проявили творчество при създаването на древните митологии, по същия
начин
и възпитателят, освен готовия материал, може да твори и нови символи, в които да въплътява възвишени истини.
Ето защо възпитателят в основното училище може да използува богатия материал на древните митологии: източна, гръцка, германска, славянска, и пр. Той може да използува и красивите символи от произведенията на писатели, които с вдъхновение и вътрешно прозрение са облекли в художествена символична дреха възвишените истини. Такъв е напр., красивият символ на Новалис за синьото цвете в романа му „Хенрих фон Офтердинген", после легендата за синята птица от Метерлинк, за потъналата камбана от Хауптман и пр. Възпитателят може да използува и многобройните символични легенди в беседите на Учителя, напр. легендата за цар Зензибо (4 беседа от 5 серия), за доктор Фурио (пак там), за Иверций (в 12 беседа от 5 серия), за Самсун Ели (в 11 беседа, 6 серия), за Муса-Бентам (в 23 беседа от 7 серия), за Анунцио и Салвий (в 13 беседа от 7 серия), за Саваат-Амон-Ра (в 18 беседа от 8 серия) и пр.
Но както окултните школи на древността са проявили творчество при създаването на древните митологии, по същия
начин
и възпитателят, освен готовия материал, може да твори и нови символи, в които да въплътява възвишени истини.
В това отношение той трябва да събуди художника в себе си. Освен туй, той трябва да владее великата философия на живота и да развие в себе си усет за вечните истини. * * * От гореизложеното се вижда, каква светлина хвърля окултната наука върху проблемите на живота, и специално и върху проблемите на митологията - върху нейния произход, значение и мисия в развитието на човечеството.
към текста >>
14.
АСТРОЛОГИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ. АСПЕКТИ - П. М-В
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Така, когато съвременната физика твърди, че в невъобразимо малкия, недостъпен за човешко око атом, е свързано огромно количество енергия, у човека се събужда надеждата, че един ден науката все ще намери
начин
да освободи тази грамадна енергия, за да се използува за практичните цели на живота.
Защото какво могат да му кажат, да речем, 500-те милиона светлинни години, на които са отдалечени, според повече или по-малко хипотетичните изчисления на астрономията, последните мъглявини, що може да съзре най-голямото астрономично око на днешния свят, 250 сантиметровият рефлектор на Маунт Уилсън? И наистина, какво представя един човешки живот, чиято продължителност не надхвърля и 100 години, в сравнение с тези 500 милиона години, които трябва да пропътува светлината с непостижима за нас скорост от 300,000 км. в секунда, за да достигне тези далечни предели на видимата за нас звездна вселена? – Той е по-малък и от миг. Когато, обаче, узнае за откритията, които днешната физика прави в областта на „безкрайно-малкото" – атома, те макар да са изразени едва ли не в астрономически цифри, все пак събуждат в човека трепета на една смътна надежда – надеждата, че тези цифри могат кога да е да се превърнат в реални величини, в реални количества.
Така, когато съвременната физика твърди, че в невъобразимо малкия, недостъпен за човешко око атом, е свързано огромно количество енергия, у човека се събужда надеждата, че един ден науката все ще намери
начин
да освободи тази грамадна енергия, за да се използува за практичните цели на живота.
Човек е така алчен за забогатяване! Той с почуда, но и с радост посреща твърденията на физиците, че в един грам материя се крие енергия, която е предостатъчна да издигне цели тонове тежест на височина, равна на тази на Хималаите. Разбира се, той не би се запретнал да върши засега такава празна работа, дори и да беше възможно освобождаването на интраатомната енергия, защото не е изгодна, защото не би му донесла никаква печалба. Друг е въпросът, когато съвременната физика чрез своите тъй съблазнителни изчисления му разкрие, например, следната възможност: само с 1 кг. каменни въглища да преплува един параход от 50,000 конски сили от Хамбург до Ню Йорк!
към текста >>
В този език, който има това свойство, че в него може да се върти ключът на окултните съответствия, се крият и
начините
за транспониране на миналото в настоящето.
Древните на своя символичен език биха ги нарекли „змии". Те образуват едно от най-мощните оръдия за действие на „княза на тоя свят", за който Христос загатва на своите ученици в интимната си мистична беседа с тях през един от своите последни земни дни. Ако си позволих да говоря за тия неща, то е за да покажа поне отчасти, как се проектират, в процеса на историческия живот, известни форми на миналото – обществени, религиозни, психологически – в плоскостта на съвременния живот, какви преображения претърпяват и какъв израз добиват. Ако човек не може да транспонира миналото в настоящето, ако не може да проследи „проекционните лъчи" на историческите форми, ако не може да открие сегашното състояние на тези форми, видоизменени от перспективата на времето, той не може да разбере тайната на културно-историческия процес, в който действуват все едни и същи първични сили. В тази смисъл са интересни и древните писания, повечето от които са написани на езотеричен език.
В този език, който има това свойство, че в него може да се върти ключът на окултните съответствия, се крият и
начините
за транспониране на миналото в настоящето.
Ако тия писания се четат само като сказания на миналото, ако не могат да разкрият „трансформационните формули" на културно-историческия процес, те ще си останат за човека само сказания, митове, паметници на едно „суеверно", „преднаучно минало", за каквито мнозина днешни учени ги смятат. В страниците на това списание, аз много често съм наблягал върху необходимостта да се познава символичния, езотеричен език, на който са написани писанията на древните, особено техните „свещени писания". Защото само по тоя начин могат да се избегнат ония жалки недоразумения при тълкуване словесните паметници на миналото, в които изпадат повечето днешни учени, които не могат да „поляризират" своя ум, да изменят неговия съвременен „строй", обусловен от днешния мироглед. След тия ми думи, може би няма да се стори странно твърдението, че древните Посветени са знаели за тая мощна концентрация на енергия в материята. Те са забулили тоя факт в един от най-драматичните митове на древността, който съществува в разни варианти в всички религии – митът за „падналите ангели".
към текста >>
Защото само по тоя
начин
могат да се избегнат ония жалки недоразумения при тълкуване словесните паметници на миналото, в които изпадат повечето днешни учени, които не могат да „поляризират" своя ум, да изменят неговия съвременен „строй", обусловен от днешния мироглед.
Ако човек не може да транспонира миналото в настоящето, ако не може да проследи „проекционните лъчи" на историческите форми, ако не може да открие сегашното състояние на тези форми, видоизменени от перспективата на времето, той не може да разбере тайната на културно-историческия процес, в който действуват все едни и същи първични сили. В тази смисъл са интересни и древните писания, повечето от които са написани на езотеричен език. В този език, който има това свойство, че в него може да се върти ключът на окултните съответствия, се крият и начините за транспониране на миналото в настоящето. Ако тия писания се четат само като сказания на миналото, ако не могат да разкрият „трансформационните формули" на културно-историческия процес, те ще си останат за човека само сказания, митове, паметници на едно „суеверно", „преднаучно минало", за каквито мнозина днешни учени ги смятат. В страниците на това списание, аз много често съм наблягал върху необходимостта да се познава символичния, езотеричен език, на който са написани писанията на древните, особено техните „свещени писания".
Защото само по тоя
начин
могат да се избегнат ония жалки недоразумения при тълкуване словесните паметници на миналото, в които изпадат повечето днешни учени, които не могат да „поляризират" своя ум, да изменят неговия съвременен „строй", обусловен от днешния мироглед.
След тия ми думи, може би няма да се стори странно твърдението, че древните Посветени са знаели за тая мощна концентрация на енергия в материята. Те са забулили тоя факт в един от най-драматичните митове на древността, който съществува в разни варианти в всички религии – митът за „падналите ангели". Знайно е, че според тоя мит разбунтуваните ангели са били хвърлени в „бездната на мрака", където са били оковани в несломими вериги. Едно от съответствията на тоя мит е, именно, това свързване в атома на огромно количество „интраатомна енергия", която в Айнщайновата теория се изчислява по невинната формула mc2. В нея поне няма ни небесни бунтове, ни падения на ангели, ни страшни окови!
към текста >>
15.
ДНЕШНО ПОЛОЖЕНИЕ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Това е основната идея на новото, която ще обедини хората, ще ги сплоти и ще ги организира по един нов
начин
.
А как се е изразило то в съзнанието на човека? - В това, че човек е обичал преди всичко и над всичко себе си. Новото, в което човек сега влиза, се изразява в това, че той иска да обича и другите. Той е излязъл от себе си и насочва любовта си към своя ближен. Той иска да го обича като себе си.
Това е основната идея на новото, която ще обедини хората, ще ги сплоти и ще ги организира по един нов
начин
.
Идеята за ближния е вложена в самата структура на човека. Тя е връзката между духа и душата, между ума и сърцето. Защото ближен на душата е духът, а ближен на сърцето е умът. Това е вътрешната проява на тази идея в живота на човека. Външно тя се проявява във връзката, която съществува между мъжа и жената.
към текста >>
В светлината на новите възгледи, хората ще разберат по друг
начин
мъжа и жената, бащата и майката, брата и сестрата.
Той носи светлина. Човек не може да познае вселената, докато няма светлина в себе си. Но и той ще остане непознат, ако не издава светлина. Иска ли човек да бъде познат, той непременно трябва да дава, да излъчва нещо от себе си. Щом се затвори в себе си, той заприличва на тъмните слънца Защото има и тъмни слънца в света.
В светлината на новите възгледи, хората ще разберат по друг
начин
мъжа и жената, бащата и майката, брата и сестрата.
Ще ги разберат не по форма, както досега, а в техния дълбок смисъл. Защото това са идейни образи, идейни форми, чрез които разумният свят иска да ни покаже първичните отношения, които съществуват в любовта. В тия форми се крият методите, по които човек трябва да живее, като прилага любовта към ближния. Защото какво е братът за сестрата? - Той е неин ближен.
към текста >>
Като идейни форми на разумния свят, бащата и майката, братът и сестрата ни показват и
начините
, по които трябва да постъпваме в живота.
Защото какво е братът за сестрата? - Той е неин ближен. Той е една специална форма на любовта към ближния. И затова, брат е само онзи, който гледа на сестрата така, както на себе си. И сестра е само онази, която гледа на брата така, както на себе си.
Като идейни форми на разумния свят, бащата и майката, братът и сестрата ни показват и
начините
, по които трябва да постъпваме в живота.
Ако попита някой, как трябва да постъпва в живота, може без колебание да му се каже: "Постъпвай така, както постъпва баща ти, постъпвай така, както постъпва майка ти, постъпвай така, както постъпва брат ти, постъпвай така, както постъпва сестра ти". Но кога това може да бъде така? Само тогава, когато мъжът и жената се повдигнат духовно, когато станат съзнателни служители на любовта. Тогава бащата, като проводник на светлината, ще може да вложи нейните закони в умовете на своите синове и дъщери; и майката, като проводник на любовта и на топлината, която произтича от нея, ще бъде в състояние да всади нейните закони в сърцата на своите синове и дъщери. При това положение, синът и дъщерята, които се раждат в едно семейство, ще бъдат познати на своите родители.
към текста >>
Дом, в който децата идват по такъв
начин
, е место, където царува взаимна обич и разбиране между отделните членове.
Но кога това може да бъде така? Само тогава, когато мъжът и жената се повдигнат духовно, когато станат съзнателни служители на любовта. Тогава бащата, като проводник на светлината, ще може да вложи нейните закони в умовете на своите синове и дъщери; и майката, като проводник на любовта и на топлината, която произтича от нея, ще бъде в състояние да всади нейните закони в сърцата на своите синове и дъщери. При това положение, синът и дъщерята, които се раждат в едно семейство, ще бъдат познати на своите родители. Още преди да дойдат, те ще им изпратят вест.
Дом, в който децата идват по такъв
начин
, е место, където царува взаимна обич и разбиране между отделните членове.
Той е дом, в който царува мир и хармония. И тогава, на брата и сестрата, принадлежащи към такъв дом, може спокойно да се препоръча да постъпват така, както бащата и майката постъпват. Днес, при сегашното състояние на дома, това не всякога може да бъде така. Синът не всякога трябва да постъпва като баща си, и с пълно право, както показва следният пример, взет из живота. Синът на един баща, който обича да си попийва и да пуши тютюн, става въздържател.
към текста >>
Хората искат да изградят семейния живот по един външен
начин
.
" Но понеже е разбран човек, вътрешно го оправдава. "Прав е син ми", казва той и обяснява: "Дядо му, прадядо му не пушеха и не пиеха. А аз се научих и да пуша, и да пия. Син ми върви по тяхна линия. Аз, както виждате, съм кръшнал от нея".
Хората искат да изградят семейния живот по един външен
начин
.
На мястото на любовта, която едничка определя истинските отношения в дома и е в състояние да го изгради, те поставят един външен морал. Бащата и майката често морализират своите деца, наставяйки ги в онова, което и тям липсва. Това е една очевидна заблуда. Това, което е вярно за семейния живот, е вярно изобщо за живота. Хората искат да живеят извън любовта - нещо, което е абсолютно невъзможно.
към текста >>
16.
СФЕРА НА УРАН - Г.
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Също и когато учителят не съумее да събуди в поверените му деца всичко благородно, красиво и добро, това показва, че той не е запознат със законите на детското развитие и
начините
за приложението им във възпитанието.
Боян Боев ДНЕШНОТО ПОЛОЖЕНИЕ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО Да си представим човек, комуто е поверена една машина, но той не може да работи с нея - поврежда я и като се опитва да я поправи, разваля я още повече. От това се съди, че няма познания за нея, за службата на всяка нейна част. Или ако се повери някому обработване на градина и той не събере никаква реколта, то причината може да е в неблагоприятния климат, в почвата, в недоброкачествените семена или в липсата на вода и пр.. Но ако всичките добри условия са на лице, тогава причината е в липса на познания за отглеждането на даденото растение.
Също и когато учителят не съумее да събуди в поверените му деца всичко благородно, красиво и добро, това показва, че той не е запознат със законите на детското развитие и
начините
за приложението им във възпитанието.
Когато човек си послужи, в каква и да е област, с известни методи и те доведат до противоречия, мъчнотии, това показва, че те са неестествени, непълни, фалшиви в основата си, несъгласни с природните закони. И тогава той трябва да се върне назад и да потърси други методи. Животът на едно общество или народ или на цялото човечество е много по-сложен от работата с една машина или обработването на една градина. И както при последните и тук е нужно основно познание, още повече, че се работи с по-сложни единици: общество, народ, раса и пр. Малкото дете е под грижите на майка си.
към текста >>
По този
начин
обществата, народите и расите опитват разни методи, събират опитности, разширява се тяхното съзнание и постепенно те узряват за възприемане на една по-дълбока мъдрост, на една по-голяма разумност, на по-голяма светлина.
Но колкото повече човечеството се е развивало, толкова повече те са се отдръпвали от външното ръководство и в определени граници са предоставяли на човечеството да се прояви със самодейност и инициатива, така че чрез събиране на опитност и упражняване на силите си, да развие последните, докле постепенно се подготви за живот на свобода и творчество. Това не можеше да се постигне, ако човечеството винаги беше ръководено и в тия области, дето то можеше да прояви известна инициатива и творчество. Тия напреднали братя на човечеството, великите гении, великите души, не са се оттеглили от човечеството. Те пак му помагат непрекъснато, бдят над него, но в дадени области са му предоставили поле за свободна дейност. И днес в ръководните места на външното управление седят не посветени, а хора, взети из средата на самото общество.
По този
начин
обществата, народите и расите опитват разни методи, събират опитности, разширява се тяхното съзнание и постепенно те узряват за възприемане на една по-дълбока мъдрост, на една по-голяма разумност, на по-голяма светлина.
В известно отношение можем да кажем, че всички начини на управление, които са се опитвали от началото на историческото време досега и които всяка епоха се менят, са опити още в детския период на човечеството, което сега тепърва се мъчи с падане и ставане да стъпи на краката си. Всевъзможните теории, социал-политически системи за управление, за социален строй, за външна и вътрешна политика, разните теории за международни отношения са все още напипвания на детето, което се мъчи да застане на краката си. Те са все още опити, правени във великата лаборатория на живота, за да може да узрее съзнанието на човечеството, така че то да дойде съзнателно, свободно до разумния живот, който да отговаря на великите закони, писани с вечни, незаличими букви в цялата природа. И всички всевъзможни строеве, международни отношения, които са били опитвани от много хиляди години насам, са все налучквания да се намери правилния начин. Чрез всички тия опити човечеството се учи, но как?
към текста >>
В известно отношение можем да кажем, че всички
начини
на управление, които са се опитвали от началото на историческото време досега и които всяка епоха се менят, са опити още в детския период на човечеството, което сега тепърва се мъчи с падане и ставане да стъпи на краката си.
Това не можеше да се постигне, ако човечеството винаги беше ръководено и в тия области, дето то можеше да прояви известна инициатива и творчество. Тия напреднали братя на човечеството, великите гении, великите души, не са се оттеглили от човечеството. Те пак му помагат непрекъснато, бдят над него, но в дадени области са му предоставили поле за свободна дейност. И днес в ръководните места на външното управление седят не посветени, а хора, взети из средата на самото общество. По този начин обществата, народите и расите опитват разни методи, събират опитности, разширява се тяхното съзнание и постепенно те узряват за възприемане на една по-дълбока мъдрост, на една по-голяма разумност, на по-голяма светлина.
В известно отношение можем да кажем, че всички
начини
на управление, които са се опитвали от началото на историческото време досега и които всяка епоха се менят, са опити още в детския период на човечеството, което сега тепърва се мъчи с падане и ставане да стъпи на краката си.
Всевъзможните теории, социал-политически системи за управление, за социален строй, за външна и вътрешна политика, разните теории за международни отношения са все още напипвания на детето, което се мъчи да застане на краката си. Те са все още опити, правени във великата лаборатория на живота, за да може да узрее съзнанието на човечеството, така че то да дойде съзнателно, свободно до разумния живот, който да отговаря на великите закони, писани с вечни, незаличими букви в цялата природа. И всички всевъзможни строеве, международни отношения, които са били опитвани от много хиляди години насам, са все налучквания да се намери правилния начин. Чрез всички тия опити човечеството се учи, но как? Чрез страдания, чрез противоречия, които идват като резултат на методите, които са отклонения от великите природни закони на разумния живот.
към текста >>
И всички всевъзможни строеве, международни отношения, които са били опитвани от много хиляди години насам, са все налучквания да се намери правилния
начин
.
И днес в ръководните места на външното управление седят не посветени, а хора, взети из средата на самото общество. По този начин обществата, народите и расите опитват разни методи, събират опитности, разширява се тяхното съзнание и постепенно те узряват за възприемане на една по-дълбока мъдрост, на една по-голяма разумност, на по-голяма светлина. В известно отношение можем да кажем, че всички начини на управление, които са се опитвали от началото на историческото време досега и които всяка епоха се менят, са опити още в детския период на човечеството, което сега тепърва се мъчи с падане и ставане да стъпи на краката си. Всевъзможните теории, социал-политически системи за управление, за социален строй, за външна и вътрешна политика, разните теории за международни отношения са все още напипвания на детето, което се мъчи да застане на краката си. Те са все още опити, правени във великата лаборатория на живота, за да може да узрее съзнанието на човечеството, така че то да дойде съзнателно, свободно до разумния живот, който да отговаря на великите закони, писани с вечни, незаличими букви в цялата природа.
И всички всевъзможни строеве, международни отношения, които са били опитвани от много хиляди години насам, са все налучквания да се намери правилния
начин
.
Чрез всички тия опити човечеството се учи, но как? Чрез страдания, чрез противоречия, които идват като резултат на методите, които са отклонения от великите природни закони на разумния живот. Можем да прокараме една аналогия. Когато едно малко дете по незнание си допре ръката до пламъка на свещта, то прави това, понеже го привлича всичко, що блещи. Обаче, като си опари ръката, бързо я дръпва.
към текста >>
17.
НОВОГОДИШНИ РАЗМИШЛЕНИЯ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Тя е интересна между другото и поради това, че ни дава ясна представа за
начините
, с които са.
Може, обаче, с увереност да се твърди, че речта на Стефана не се е много отличавала от нея, защото във всички подобни библейски речи има нещо стереотипно. Те започват изложението си едва ли не от Адама, или ако не от него, то непременно ще тръгнат от патриарха Авраама, и като преминат през по-главните събития, разказани в Библията, ще дойдат най-сетне на предмета. Очевидно, този по-пълен или по-бегъл преглед на библейските събития, отразяващи историята на Израилския народ, е имал за цел от една страна да припомни Свещеното Писание на една невежествена, неграмотна маса, която не е знаяла четмо и писмо, да повдигне нейното религиозно и национално самочувство, а от друга – да представи разглежданото събитие като логическа последица от онази низа предопределени свише събития, които съставят историята на Израилския народ. Отпращам ония, които се интересуват от словата, що са. държали вехтозаветните „началници народни" пред множествата, към „Неемия" – една от книгите на Стария Завет.
Тя е интересна между другото и поради това, че ни дава ясна представа за
начините
, с които са.
си служили тогавашните водачи народни за да повдигнат религиозното и национално самосъзнание на своя народ, особено в дни на общи бедствия и национален упадък. Характерна е в това отношение 9 гл. от Неемия. В нея четем, че след като всички израилеви синове застанали в продължение на една четвърт от деня, та изповядали своите грехове и беззаконията на отците си, употребили друга четвърт от деня за четене на Закона. В същата глава е дадена една молитва-слово, която е напълно издържана в споменатия по-горе стил.
към текста >>
И че онова, което е противоречиво за нас – защото какво по-противоречиво от това, да се всели духът на Стефана у един човек, който е съдействал за неговото убиване – в разумния свет се осмисля по един дивен, макар и непонятен за нас
начин
. Г.
И тогава силният дух, самоотвержената вяра и волята за жертва на първия мъченик за Христовото учение, неговата ясновидска мощ и интуиция се съединяват с младата жизнена сила на Павла, със смелата му воля, с будния му ум, богат с обективни знания – проницателен за проблемите, които са вълнували тогавашните умове, способен да се приспособява еднакво към манталитета на светски и религиозни хора. Характерен е неговият израз: „С всички всякак, та да би някак." Израз, който говори за един гъвкав характер, за един пластичен ум, способен бързо да се поляризира. Ние няма да се спираме повече на въпроса за тоя особен вид сътрудничество на две души, което се установява чрез процеса на вселяването. Искахме само да изтъкнем, че две на пръв поглед отделни събития в живота на един изключителен човек, какъвто безспорно е бил ап. Павел, между които не личи явна връзка, всъщност са дълбоко свързани.
И че онова, което е противоречиво за нас – защото какво по-противоречиво от това, да се всели духът на Стефана у един човек, който е съдействал за неговото убиване – в разумния свет се осмисля по един дивен, макар и непонятен за нас
начин
. Г.
към текста >>
18.
НОВИ НАСОКИ В ОТГЛЕЖДАНЕТО НА РАСТЕНИЯТА - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Това не е истина, защото ако се обърнем с по-голямо внимание към света, който ни заобикаля и специално, към
начините
, по които възприемаме тоя свят, ще се убедим, че ние сме потопени в царството на относителността, на „стопроцентовата релативност" и далечните, редки сигнали от света на абсолютното са тъкмо тия неща, които ние сматряме като необикновени феномени.
КОГАТО БЯХ МЛАДЕНЕЦ... Георг Нордман Някои хора са склонни да мислят, че релативния принцип във философията и механиката е нов – открит наскоро и вмъкнат като някакъв частен случай, сред стройната закономерност на абсолютното.
Това не е истина, защото ако се обърнем с по-голямо внимание към света, който ни заобикаля и специално, към
начините
, по които възприемаме тоя свят, ще се убедим, че ние сме потопени в царството на относителността, на „стопроцентовата релативност" и далечните, редки сигнали от света на абсолютното са тъкмо тия неща, които ние сматряме като необикновени феномени.
Мрежата на релативността е толкова гъсто оплела целия наш бит, че излизането от нея не е в силите не само на обикновения човек, но и на най-личните и първи представители на нашата култура. Преди всичко, господстващите днес схващания за света, космоса, за живота на отделния човек и целокупното множество, са продукт на оскъдното наше познание, което имаме за грандиозната мощ на творческия Дух, който е сътворил видимите и невидими светове. Ако бихме могли да пребродим света на длъж и шир, ние бихме останали учудени от това страшно и убийствено преповторение на едни и същи унаследени навици, рожба на инертността и бедността на духовния ни живот. Цялото човечество е в хипнотичната власт на догми, традиции и правила, които убиват свободният полет на творческия дух. Малцина са хората, които имат дръзновението да обявят нови ценности, нови пътища и нови радости за плененото човечество.
към текста >>
19.
ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ - П. М.
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
По един или по друг
начин
, животът с течение на времето издига на показ тия, които в краткия си земен живот са оставили дълбока следа, поради която хората са минали стъпка напред в своето развитие.
Хората на великите дела са. тия, които подържат непрекъснатия ток на живота. За тях разправя древната мъдрост, че ако ги има десет в един град, зло не можело да го постигне. Би било от значение, в този дух на мисли, да се спомене, че този, който донесе на човечеството най-възвишения морал и върховната истина за живота, който възвести любовта и братството между човеците – Исус от Назарет, е бил и е най-много петнен и отричан от всички. А истинската признателност към Него, естествено, не е в душите, но в далата, които са основа на учението Му.
По един или по друг
начин
, животът с течение на времето издига на показ тия, които в краткия си земен живот са оставили дълбока следа, поради която хората са минали стъпка напред в своето развитие.
В светлината на разумността на живота това има дълбок творчески смисъл. Чрез историческото признание на великите творци човечеството намира своите истински устои, своя истински път. Интересно е в това отношение да се схване, в какво седи особеното във величието, по право вживота на великите хора – в живота, затова, защото на много, на повечето велики хора животът им далеч не е бил велик – външно велик. Той е вървял по същата линия, по която върви живота на всички обикновени хора, на някои дори – по пътя на голяма нищета, мизерия, неизвестност и отричане. Да хвърлим бегъл поглед върху живота на някои близки до нас, до нашето време всепризнати велики хора.
към текста >>
Тя възстанови и посочи
начините
, по които работи „философският камък" на алхимиците.
Работа до себезабрава, докато завърши университета; работа до преумора в изследователските и педагожките занятия. Наглед една случайност, но тя открива радия и радиоактивните тела. И цял живот работи върху това, докато от насоката, която тя даде на изследванията се създаде цяла научна дисциплина, която е от толкова голямо значение за научното развитие, за медицината, за философията на природознанието – за живота въобще. Радият и радиоактивността хвърлиха толкова много светлина върху въпросите за материята и енергията, че се произведе цяла революция в научното миросъзерцание от 19 век. Науката на мадам Кюри възстанови като право старото учение на алхимиците за единството на материята и за превръщане елементите един в друг.
Тя възстанови и посочи
начините
, по които работи „философският камък" на алхимиците.
С всичко това се хвърли един мост през пространството между материята и духа. В своя личен живот Мария Кюри остана до края на живота си високо благородна, скромна до себезаличаване, с презрение към всяка слава. Най-отличителното ù качество бе себепожертвателността. През време на голямата европейска война (1914–1918 г.), тя обикаля навсякъде из фронтовете със своята кола, лекува болните, ранените, създава навсякъде рьонтгенови станции и обучава персонал за тях. Какво голямо дело е това, малко са думите да се опише.
към текста >>
20.
ЕЗОТЕРИЧНИ СХВАЩАНИЯ ЗА МУЗИКАТА В ДРЕВНОСТТА И ДНЕС - К. ИК.
 
Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
По този
начин
храненето не е вече само един физичен или физиологичен процес, но става същевременно и един духовен процес.
Защо Учителят в многобройни лекции и беседи изтъква значението на повдигането на съзнанието чрез размишление и молитва преди и във време на хранене? Защо се препоръчва човек при хранене да не бъде гневен, неразположен, недоволен, обезсърчен, но да бъде пълен с благодарност, с любов, с радостно разположение на духа? От една страна, защото отрицателните състояния на съзнанието се отразяват направо зле върху физиологичните процеси в организма, а от друга страна и по следната причина: при повдигнатото състояние на съзнанието човек се нагласява в хармония с по-висшите енергии на храните и става отзивчив, възприемчив към тях, съгласно закона на Хелмхолц. Ако е гневен, неразположен във време на хранене, той остава невъзприемчив, безчувствен към висшите, животворни и разумни сили в храната, както струната "ре" напр. на китарата остава безчувствена към тона "ла", изпят срещу китарата.
По този
начин
храненето не е вече само един физичен или физиологичен процес, но става същевременно и един духовен процес.
Цялата природа е лаборатория, в която работят разумни сили. И ето, храната, водата, въздухът, светлината и пр. са допирни точки, чрез които можем да влизаме във връзка с великата разумност, която работи в света, можем да се докоснем до нейните енергии и да ги приемем в себе си, и тъй да се обновяваме физически и духовно! Разумната природа е намерила един целесъобразен и сигурен начин, за да влизаме ежедневно в контакт с животворни възвишени сили и то чрез неща много конкретни, обективни, каквито са храната, водата, въздухът, светлината и пр. Чрез такива осезателни начини ние влизаме ежедневно в контакт с разумните сили в природата, и те поддържат нашия жизнен и духовен ритъм.
към текста >>
Разумната природа е намерила един целесъобразен и сигурен
начин
, за да влизаме ежедневно в контакт с животворни възвишени сили и то чрез неща много конкретни, обективни, каквито са храната, водата, въздухът, светлината и пр.
на китарата остава безчувствена към тона "ла", изпят срещу китарата. По този начин храненето не е вече само един физичен или физиологичен процес, но става същевременно и един духовен процес. Цялата природа е лаборатория, в която работят разумни сили. И ето, храната, водата, въздухът, светлината и пр. са допирни точки, чрез които можем да влизаме във връзка с великата разумност, която работи в света, можем да се докоснем до нейните енергии и да ги приемем в себе си, и тъй да се обновяваме физически и духовно!
Разумната природа е намерила един целесъобразен и сигурен
начин
, за да влизаме ежедневно в контакт с животворни възвишени сили и то чрез неща много конкретни, обективни, каквито са храната, водата, въздухът, светлината и пр.
Чрез такива осезателни начини ние влизаме ежедневно в контакт с разумните сили в природата, и те поддържат нашия жизнен и духовен ритъм. Това е един от начините, чрез които непрекъснато се поддържа нашата връзка с възвишените разумни сили в природата. Ако влизаме в контакт с цветята, дърветата, изворите, реките, планините и пр. с по-повдигнато, с по-отзивчиво съзнание, тогава бихме се свързали с животворните разумни, божествени сили, които работят в тях и колко благотворно действие би имали те както върху нашия организъм, тъй и за създаване на подем и разцвет в душевния ни живот! Слънчевата светлина има не само физиологично действие, но и психично.
към текста >>
Чрез такива осезателни
начини
ние влизаме ежедневно в контакт с разумните сили в природата, и те поддържат нашия жизнен и духовен ритъм.
По този начин храненето не е вече само един физичен или физиологичен процес, но става същевременно и един духовен процес. Цялата природа е лаборатория, в която работят разумни сили. И ето, храната, водата, въздухът, светлината и пр. са допирни точки, чрез които можем да влизаме във връзка с великата разумност, която работи в света, можем да се докоснем до нейните енергии и да ги приемем в себе си, и тъй да се обновяваме физически и духовно! Разумната природа е намерила един целесъобразен и сигурен начин, за да влизаме ежедневно в контакт с животворни възвишени сили и то чрез неща много конкретни, обективни, каквито са храната, водата, въздухът, светлината и пр.
Чрез такива осезателни
начини
ние влизаме ежедневно в контакт с разумните сили в природата, и те поддържат нашия жизнен и духовен ритъм.
Това е един от начините, чрез които непрекъснато се поддържа нашата връзка с възвишените разумни сили в природата. Ако влизаме в контакт с цветята, дърветата, изворите, реките, планините и пр. с по-повдигнато, с по-отзивчиво съзнание, тогава бихме се свързали с животворните разумни, божествени сили, които работят в тях и колко благотворно действие би имали те както върху нашия организъм, тъй и за създаване на подем и разцвет в душевния ни живот! Слънчевата светлина има не само физиологично действие, но и психично. Тя е съставена от седемте цвята на слънчевия спектър – червен, портокален, жълт, зелен, син, тъмносин и морав.
към текста >>
Това е един от
начините
, чрез които непрекъснато се поддържа нашата връзка с възвишените разумни сили в природата.
Цялата природа е лаборатория, в която работят разумни сили. И ето, храната, водата, въздухът, светлината и пр. са допирни точки, чрез които можем да влизаме във връзка с великата разумност, която работи в света, можем да се докоснем до нейните енергии и да ги приемем в себе си, и тъй да се обновяваме физически и духовно! Разумната природа е намерила един целесъобразен и сигурен начин, за да влизаме ежедневно в контакт с животворни възвишени сили и то чрез неща много конкретни, обективни, каквито са храната, водата, въздухът, светлината и пр. Чрез такива осезателни начини ние влизаме ежедневно в контакт с разумните сили в природата, и те поддържат нашия жизнен и духовен ритъм.
Това е един от
начините
, чрез които непрекъснато се поддържа нашата връзка с възвишените разумни сили в природата.
Ако влизаме в контакт с цветята, дърветата, изворите, реките, планините и пр. с по-повдигнато, с по-отзивчиво съзнание, тогава бихме се свързали с животворните разумни, божествени сили, които работят в тях и колко благотворно действие би имали те както върху нашия организъм, тъй и за създаване на подем и разцвет в душевния ни живот! Слънчевата светлина има не само физиологично действие, но и психично. Тя е съставена от седемте цвята на слънчевия спектър – червен, портокален, жълт, зелен, син, тъмносин и морав. Психичното действие на всеки един от тия цветове е известно, напр.
към текста >>
Ето защо, Учителят казва: "Оня, който посреща слънчевия изгрев цяла година по този новия
начин
, той не само че ще бъде с укрепено физическо здраве, но и с развити духовни способности, с интензивен душевен живот, със събудени дарби и заложби!
Да си представим, че присъствуваме на слънчев изгрев или се излагаме на слънчевите лъчи през другото време на деня. Всеки слънчев лъч носи идеите на един възвишен, разумен свят. Ние се свързваме само с тия енергии на слънчевата светлина, с които сме в съзвучие по закона на Хелмхолц. Ако възприемем слънчевите лъчи при обикновено състояние на съзнанието, ние ще влезем във връзка предимно с механическите енергии на светлината. Ето защо, Учителят препоръчва при посрещане на слънчевия изгрев или при излагане на слънчевата светлина през другото време на деня, да сме в едно повдигнато състояние на съзнанието, да сме изпълнени с любов, благодарност, благоговение, с мисъл за Безграничния, да сме в един вид молитвено състояние и тогава слънчевият лъч ще ни предаде своите най-ценни и най-скъпи дарове, ще ни изпълни с изобилен живот, с нови идеи, вдъхновение, ще внесе коренна обнова както в ь нашия организъм, тъй и в света на нашите мисли, чувства и воля.
Ето защо, Учителят казва: "Оня, който посреща слънчевия изгрев цяла година по този новия
начин
, той не само че ще бъде с укрепено физическо здраве, но и с развити духовни способности, с интензивен душевен живот, със събудени дарби и заложби!
"
към текста >>
21.
ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ПО ДОБЪР ЖИВОТ - Г. ДРАГАНОВ
 
Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
По този
начин
училищната атмосфера на любовта ще допринесе за създаване на новия тип човек — човекът на любовта. 2.
Това е магическият метод, който отваря всички врати, води към всички постижения. Тая любов ще събуди любовта на ученика към учителя. Обаче един закон на любовта гласи: Любовта към едного преминава в любов към всички. Когато човек обикне някого, тая любов тъй го пречиства и повдига, че всички същества стават за него близки и мили. Любовта на детето към учителя ще стане изходна точка за разширената любов към всички.
По този
начин
училищната атмосфера на любовта ще допринесе за създаване на новия тип човек — човекът на любовта. 2.
През първия образователен период — предучилищната възраст — това, което се прави от други около детето, трябва да е пропито от духа на любовта. Това развива любовта у детето. Ето защо, околните на детето не трябва да имат никакви действия, които противоречат на любовта, безразлично, дали тези отрицателни прояви са спрямо детето или спрямо други в негово присъствие. И в двата случая действието е еднакво. С това се туря голяма спънка за детското развитие.
към текста >>
По този
начин
чрез тая работа на детето всред природата се разцъфтява у него дейната любов.
Изобщо, трудът на детето всред природата представлява прилагане на любовта към растенията, към хората и пр. Отношението на детето към едно дърво ще бъде отношение към едно живо същество. Грижите, които ще проявява детето към дървото или цветето, ще наподобяват на грижите, които проявява майката към своето дете. Детето ще има състрадание към цветята, които не са полети и са засъхнали. То ще разбира техните нужди, техния език.
По този
начин
чрез тая работа на детето всред природата се разцъфтява у него дейната любов.
После любовта към растението ще се разшири и към хората. Който е внимателен към едно цвете, ще бъде внимателен и към хората. Това дете, което обикне цветята, дърветата, ще обича и хората. Това дете, което тъпче или къса цветята или главите на мухите, измъчва птичките и пр., утре ще бъде жестоко и грубо към хората. 5. Децата ще работят една обща работа в цветната, зеленчукова и плодна градина.
към текста >>
Ето един красив
начин
, по който трудовият принцип води към любовта. 6.
Това дете, което обикне цветята, дърветата, ще обича и хората. Това дете, което тъпче или къса цветята или главите на мухите, измъчва птичките и пр., утре ще бъде жестоко и грубо към хората. 5. Децата ще работят една обща работа в цветната, зеленчукова и плодна градина. Всяка обща работа сближава хората, развива у тях социални чувства, дух на взаимопомощ, сътрудничество и солидарност. А всички тези прояви са качества на любовта.
Ето един красив
начин
, по който трудовият принцип води към любовта. 6.
Чрез друга една обща работа може да се развие у децата любовта и социалното чувство. Това е дейността в т.н. ученически дружества: на Червен кръст. въздържателно д-во, вегетарианско, туристическо, есперантско, стенографско и пр. 7. Учителят казва: „Истинското възпитание на децата седи в превръщането на любовта в милосърдие".
към текста >>
Един от
начините
, по които учителят може да заинтересува учениците с тая идея е следният: той може да им каже, че той или негови някои познати имат за правило да правят всеки ден по едно добро.
Тия методи могат да се приложат при възпитанието на детето". 8. Приложение на правилото: Всеки ден да се прави по едно добро. Чрез разни приказки: примери, разкази и пр„ учителят може да събуди у децата идеята те по своя подбуда да почнат практикуването на това правило. Какъв интерес и какъв възторг ще събуди това у децата. Това ще внесе разнообразие в детския живот.
Един от
начините
, по които учителят може да заинтересува учениците с тая идея е следният: той може да им каже, че той или негови някои познати имат за правило да правят всеки ден по едно добро.
Това може да породи у децата желание сами да вземат решение да го практикуват. 9 Общението с природата води към любовта. Това е един от методите за събуждането на любовта. Учителят казва: „Човек не може да се събуди за любовта, докато природата не оживее за него"! Чрез трудовия принцип, приложен в училището, детето ще влезе в интимно отношение с природата.
към текста >>
Вместо да искаме да развеселим децата с подигравателен фалшив хумор, нека да се стремим да събудим у тях добро разположение и радост по други
начини
: например каква радост, веселие и добро разположение буди у децата учителят, който влиза в клас с радостна усмивка!
Когато се разказва на децата за баба Цоцолана, те се смеят подигравателно. Но утре като видят една баба на улицата, пак ще се смеят на нея, ще я подиграват и ще я нарекат „баба Цоцолана". Ето защо на децата трябва да се дава винаги положителна храна за ума, сърцето и волята. Има впечатлителни хора, които не могат да се очистят от кривите, отрицателните, неморални образи. Ето защо разказването на децата на приказки и разкази с такива образи има опасно действие.
Вместо да искаме да развеселим децата с подигравателен фалшив хумор, нека да се стремим да събудим у тях добро разположение и радост по други
начини
: например каква радост, веселие и добро разположение буди у децата учителят, който влиза в клас с радостна усмивка!
Той може да внесе радост в детските сърца и чрез своя тон или чрез някоя песен. 12. Вегетарианството, особено ако в основата му седи една възвишена идея, води към любовта. 13. Чрез подходящи приказки, разкази, легенди, в които доброто се представя като красиво, без да се морализира, може да се действува за събуждането на любовта у децата. Могат да помагат за същото и биографиите на бележити хора, които са живели за другите. 14. В третия образователен период (гимназиалният), освен горните методи, ще се приложи и идейният живот.
към текста >>
22.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ИЗГРЕВА - Б. БОЕВ
 
Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Но индукциите на планетата Марс обуславят
начините
на дейността.
— пояснява Пиоб. От 5. декември 1926 г. Уран не е вече ретрограден и дори от 31 март 1927 г. той е влязъл в знака Овен, указание за съвършено нови идеи.
Но индукциите на планетата Марс обуславят
начините
на дейността.
През юли 1926 г. Марс индуцираше силно колективната душа на парламента да се вълнува и понеже Уран я подтикваше от друга страна към новото, дойде до избухвания. След декември 1926 г. Уран се стреми да поднови подобни идеи, но Марс, който първоначално, през октомври и ноември, бе ретрограден, не е вече поставен по същия начин и неговата индукция дава търпелива и трудолюбива дейност — отдето спокойствието на кулоарите на Камарата и добрата воля на събранието. Това е на едро.
към текста >>
Уран се стреми да поднови подобни идеи, но Марс, който първоначално, през октомври и ноември, бе ретрограден, не е вече поставен по същия
начин
и неговата индукция дава търпелива и трудолюбива дейност — отдето спокойствието на кулоарите на Камарата и добрата воля на събранието.
той е влязъл в знака Овен, указание за съвършено нови идеи. Но индукциите на планетата Марс обуславят начините на дейността. През юли 1926 г. Марс индуцираше силно колективната душа на парламента да се вълнува и понеже Уран я подтикваше от друга страна към новото, дойде до избухвания. След декември 1926 г.
Уран се стреми да поднови подобни идеи, но Марс, който първоначално, през октомври и ноември, бе ретрограден, не е вече поставен по същия
начин
и неговата индукция дава търпелива и трудолюбива дейност — отдето спокойствието на кулоарите на Камарата и добрата воля на събранието.
Това е на едро. Но, при такава материя трябва да се влезе в подробности и това е твърде сложно. Преди всичко трябва да се държи сметка за самата стойност на една индукция, която и да е тя: касае се да се познава нейният потенциал, нейната интензивност и нейното количество, и да се разсъждава за всяка индукция според законите и принципите на физиката, изучавани, анализирани и познати отдавна. Но най-после трябва да се разбира, как един сбор от частни воли образува една колективна воля. Освен това, обикновено трябва да се държи сметка и за географското положение на мястото и личната ос на събранието.
към текста >>
23.
ДУХОВНИЯТ ЖИВОТ - Е
 
Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Един от
начините
на това изкуство е да не изпуща случаите, които му се поставят да прави добро.
Да останат само онези, които могат да се използуват само като градивен материал. Старият човек трябва да разбира качеството на градивния материал и да го поставя на мястото си. В това ще намери смисъла на живота. Да живее човек, това е велико изкуство. Човек трябва да се научи да живее правилно, според изискванията на това изкуство.
Един от
начините
на това изкуство е да не изпуща случаите, които му се поставят да прави добро.
В правеното на добро ще намери голям вътрешен смисъл. Без доброто животът няма смисъл. Само добрият живот, облъчен в хубави мисли, само добрият живот, облъчен в хубави чувства, само добрият живот, облъчен в сила, има смисъл. Сегашните хора страдат, оплакват се от живота, но те не знаят, че страданията им се дължат на неразбиране на нещата. Те са объркали местата им и като не знаят, къде да ги турят, страдат.
към текста >>
24.
БЪДЕТЕ СЪВЪРШЕНИ - Д-Р Е. К.
 
Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Ето, по тоя
начин
ние се убеждаваме, че народите се оформят преди всичко духовно, а после биологически, тъй като ние вярваме, че биологичното оформяне е един вторичен процес, един материализиран израз на дадена идейност.
Това понятие изразява преди всичко една психология, една особеност в духовната структура на човека. Като кажат французин, преди всичко ние си представяме човек с едни или други привички и със специфична отзивчивост към дадени феномени в живота. Французин — това е обликът на един темперамент, на един жест, на един поглед. Французин — това понятие крие в себе си отношението на човека към свободата, към гражданските права, към темпа на живота и културата. Тия качества на французина са най-очебийни, най-съществени при неговото определяне, защото за някой друг човек, който не е французин, ние казваме „прилича на французин", стига той да проявява черти и отношения, характерни на тая нация.
Ето, по тоя
начин
ние се убеждаваме, че народите се оформят преди всичко духовно, а после биологически, тъй като ние вярваме, че биологичното оформяне е един вторичен процес, един материализиран израз на дадена идейност.
Ако е вярно, че шията на жирафа е станала дълга за това, защото той трябва, поради липса на други възможности, да си взема храната от високо, защо да не е вярно това, че еднаквите отношения на дадена група хора, еднаквите психологически и нравствени виждания да не създадат един специфичен тип. Ние твърдим, че в тоя свят, преди всичко, се оформя идейната, а после материалната структура. Една сграда е израз на една идея. Ние никога не се съгласяваме, че идеята за масите, стремежа на линиите и съчетанието на плоскостите са родили идеята, след като сградата е била построена. Щом всяко нещо в света е плод на хрумване, щом всяка форма е въплъщение и израз на никаква мисъл или чувство, ние ще се приобщим към схващането, че и телесната структура е плод на едно първично психологическо оформяване.
към текста >>
По такъв
начин
се обяснява необяснимата на пръв поглед симпатия, която имаме към един или друг народ.
Не може да не се промени лицето на един човек, който дебне света зад преграда, който има двойствен живот, протекъл не през възторг към света, а през един религиозен фанатизъм, който не величае живота, а смъртта. От това гледище е безсмислено, когато казваме за един народ, че е такъв и инакъв и че няма други индивиди, които му приличат. Напротив, с французите си приличат всички хора по земята, които носят техните качества, техните отношения към живота, макар да нямат тая историческа и народностна съдба, която има човекът, роден във франция. На българина приличат всички хора, които имат качествата на нашия народ. Друг е въпросът, как един народ чрез взаимодействие, чрез някаква странна психологическа индукция създава общи качества.
По такъв
начин
се обяснява необяснимата на пръв поглед симпатия, която имаме към един или друг народ.
Познавах една жена, която цел живот изказваше съжаление, че не се е родила японка. Сама тя не знаеше защо, но мислеше, че би било най-добре за нея да бъде родена между японците. Не веднъж в своите наблюдения дори върху северни типове, съм срещал истински турци. И в говора, и в държането, и във вкусовете личи турчинът с всичките му характерни подробности. Изтъкването на тази мисъл в настоящето има за цел да ни сроди с идеята, че съдбата на народите не всякога е някаква абсолютна предопределеност.
към текста >>
Освен ония неща, които те носят на плещите си по неумолимия закон на кармата, те са същевременно създатели на себе си и на своята бъдеща съдба с
начините
, по които възприемат, реагират и прилагат вечните и божествени закони на развитието.
Познавах една жена, която цел живот изказваше съжаление, че не се е родила японка. Сама тя не знаеше защо, но мислеше, че би било най-добре за нея да бъде родена между японците. Не веднъж в своите наблюдения дори върху северни типове, съм срещал истински турци. И в говора, и в държането, и във вкусовете личи турчинът с всичките му характерни подробности. Изтъкването на тази мисъл в настоящето има за цел да ни сроди с идеята, че съдбата на народите не всякога е някаква абсолютна предопределеност.
Освен ония неща, които те носят на плещите си по неумолимия закон на кармата, те са същевременно създатели на себе си и на своята бъдеща съдба с
начините
, по които възприемат, реагират и прилагат вечните и божествени закони на развитието.
Ако една погрешна стъпка в живота на отделния индивид е от решително значение за неговото съществувание, една погрешна стъпка на един народ не е по-малко фатална. Стъпките на отделната личност, както и тия на колектива, се подбират с оглед и като резултат на създадената психология. Следователно, един народ има съдба, напълно съответствуваща на неговото разбиране. С други думи, не съставът на биологичната основа на народите, създават тяхната участ и проявление, а съставът на психологичната им същност. Както не е възможно да се избегнат последиците от поставянето на едно химическо вещество в дадено съединение, така не е възможно да се избегнат последиците от вмъкването в недрата на един народ на един нов елемент, мисъл, увереност или желание.
към текста >>
25.
Общ окултен клас
 
Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Както приготвянето, така и постижението на нещата представят за човека условия за учене, за познаване
начините
, чрез които Бог се изявява на човека.
Пожелавам ви да придобиете първия лъч на топлината, който иде от Божията Любов. Пожелавам ви да придобиете първия лъч на светлината, който иде от Божия-та Мъдрост Пожелавам ви да придобиете първия крепки Божи лъч на Истината, който носи свобода за вашия дух.*** 8. ДВИГАТЕЛИ В ЖИВОТА (1938) Всяко постигнато нещо подразбира изявяване на Божественото в човека. Чрез постигане на своите идеали човек познава, доколко е дал път на Божественото в себе си. Всяко постижение подразбира изявяване на Бога.
Както приготвянето, така и постижението на нещата представят за човека условия за учене, за познаване
начините
, чрез които Бог се изявява на човека.
Приготовление, постижение и изявление са непреривни процеси в човешкия живот.*** "Словото в планината." 9. ЕЗИКЪТ НА ЛЮБОВТА (19з9) Съвременните хора говорят за любовта, живеят в нея, без да я разбират за да я разберат, те трябва да проникнат в любовта на човешкия, на ангелския и на Божествения свят. Като влезат в трите свята на любовта, те ще познаят всички ония, които ги обичат Засега хората познават само тия, които те обичат, но не и онези, които ги обичат. За да разберат любовта, те трябва да познаят и едните и другите, ида мислят за тях.*** 10. БОЖЕСТВЕНИЯТ И ЧОВЕШКИЯТ СВЯТ (1940) Две начала, два принципа съществуват в човека: човешки и Божествен Когато човешкият принцип е отвън, а Божественият отвътре, вие виждате истинския човек, Когато Божественият принцип е отвън, а човешкият отвътре, вие се натъквате на големи противоречия.
към текста >>
26.
За Паневритмията
 
Брой 2 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
И за да превърне съществуването си в една безкрайна радост, единственият път е да изучи законите и
начините
, по които той може да поддържа връзката си с Цялото.
Щастието на клетката зависи от общото състояние на организма, чието здравословно състояние,обаче зависи от съзнателната дейност на всички клетки заедно. Всеки опит на клетката да се отдели от Цялото е обречен на гибел, защото извън Цялото тя не може самостоятелно да съществува. Същият закон действа и при човека. Всеки негов опит да се отдели от Цялото е в негова вреда. Човек може да съществува добре или зле в зависимост от съзнателната му връзка с онова велико, на което той е една частица.
И за да превърне съществуването си в една безкрайна радост, единственият път е да изучи законите и
начините
, по които той може да поддържа връзката си с Цялото.
Ние хората сме дошли на земята за да научим уроците, които са необходими за духовното ни развитие. Ще разрешим тази своя задача успешно само, ако наистина се чувстваме удобно във физическото тяло, чрез което всеки един от нас се проявява. Но за тази цел са ни нужни познания. Нашето тяло се подчинява на ред закони, които действат не само на нашата физика, те действат в цялата Жива Природа. Те действат и в минералите, и в растенията, и в животните, но поради слаба та чувствителност на техните възприятия, животът в тях се проявява механично, без тяхното съзнателно отношение към него.
към текста >>
Има ли
начини
човек да влезе в съзнателна връзка със законите на Жива та Природа?
Но за тази цел са ни нужни познания. Нашето тяло се подчинява на ред закони, които действат не само на нашата физика, те действат в цялата Жива Природа. Те действат и в минералите, и в растенията, и в животните, но поради слаба та чувствителност на техните възприятия, животът в тях се проявява механично, без тяхното съзнателно отношение към него. Само човекът, на когото сам Бог е вдъхнал част от своя та жива душа, има духовната привилегия да изявява Божествения живот не механично, а съзнателно. А съзнателният живот на човека е, именно онова, което му дава възможност да излезе над механично действащите природни закони, и да се почувства достатъчно силен да регулира действието им в своя организъм.
Има ли
начини
човек да влезе в съзнателна връзка със законите на Жива та Природа?
Има. Един от тях е Паневритмията. Тя е средство, чрез което душата може да се свърже с трите свята едновременно; с Божествения - чрез мисълта, с духовния - чрез музика та, и с физическия - чрез движенията. Да се обединят съзнателно в едно мисълта, чувството и волята, това е постоянната нужда на човешката душа. Животът на душата е немислим в едно тяло, на което липсва мозък и сърце. И колкото по-светли мисли провежда един мозък, колкото по-възвишени и благородни чувства проявява едно сърце, толкова животът на душата в това тяло на физическия свят е по-лес но да се изяви.
към текста >>
27.
Земята като училище - Учителят
 
Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Една от най-важните задачи за съвременния човек е да намери пътищата и
начините
да работи съзнателно над духовното си тяло, за да го обогати с онази чувствителност, която е необходима за бъдещето му развитие.
Ако всеки човек проникне в законите и принципите, които действат в този нов за него свят, тогава той би бил по-силен по- уравновесен, по-благороден. Защото духовният свят е много по-хармоничен и по-съвършен от физическия. Прониквайки съзнателно в него, човек може така да настрои своя психически живот, че да бъде полезен и на себе си и на близките си. Такъв човек ще може да мисли, чувства и да постъпва правилно в живота си. Защото следвайки правилата и законите, които действат в духовния свят, той ще организира и своето духовно тяло, в което най-важни органи са сърцето, умът, душата и духът.
Една от най-важните задачи за съвременния човек е да намери пътищата и
начините
да работи съзнателно над духовното си тяло, за да го обогати с онази чувствителност, която е необходима за бъдещето му развитие.
Христос казава: “Събирайте съкровищата си на небесата”, това значи, работете над духовното си тяло, и истинските си съкровища - вашите духовни придобивки, поставяйте в своето духовно тяло. Само с едно организирано духовно тяло човек може да живее пълноценно и на физическия свят, и в света на Духа. Защото само тогава той ще знае истинската стойност на нещата около себе си. Как може да изпълни човек тази най-съществена задача в своя живот? Като се обърне навътре към себе си, и започне да изучава науката на себепознанието, на себеусъвършенстването.
към текста >>
28.
Разумното сърце - Учителят
 
Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Начините
, по които се прилага правата мисъл към различните хора са различни. Защо?
- Невежият? - Да започне да мисли. Правата мисъл отваря пътя на човека във всички посоки. В какво се заключава правата мисъл? Как се прилага тя?
Начините
, по които се прилага правата мисъл към различните хора са различни. Защо?
- Защото всички не могат да я възприемат по един и същи начин. Умовете на всички хора не са еднакво устроени и развити, да възприемат и чувстват еднакво. Очите и ушите им също не са еднакво развити. Тази е причината, дето един вижда предметите от едно разстояние, а друг -от друго разстояние. Някой вижда добре, но като влезе между хора, на които зрение-то е слабо, той се повлиява от тях и започва да не вижда ясно.
към текста >>
- Защото всички не могат да я възприемат по един и същи
начин
.
- Да започне да мисли. Правата мисъл отваря пътя на човека във всички посоки. В какво се заключава правата мисъл? Как се прилага тя? Начините, по които се прилага правата мисъл към различните хора са различни. Защо?
- Защото всички не могат да я възприемат по един и същи
начин
.
Умовете на всички хора не са еднакво устроени и развити, да възприемат и чувстват еднакво. Очите и ушите им също не са еднакво развити. Тази е причината, дето един вижда предметите от едно разстояние, а друг -от друго разстояние. Някой вижда добре, но като влезе между хора, на които зрение-то е слабо, той се повлиява от тях и започва да не вижда ясно. Това е законът на внушението, под който се намират всички хора.
към текста >>
29.
Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 33
 
Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Оня, който не разбира
начините
на строенето, не би хванал вяра, че тия малки тухли, тия безформено разхвърляни камъни, пясък, вар, цимент, греди, железа, ще влязат кат съставни части на онова голямо здание.
Нека се радваме, че живеем на нашата земя, и че ще дойде денят, който ще донесе мир и радост за всички хора. И тогава ще има един общ език, на който ще говорят всички хора. И той ще бъде езика на Божията Любов, езика на Божията Мъдрост и езика на Божията Истина. Тогава всички ще бъдем братя и сестри! (Говорено от Учителя на гостите есперантисти — конгресисти в София, 13 юли 1930 год.) Царството Божие Грамадната многостенна постройка всред големия град е зидана от малки отделни тухли и камъни.
Оня, който не разбира
начините
на строенето, не би хванал вяра, че тия малки тухли, тия безформено разхвърляни камъни, пясък, вар, цимент, греди, железа, ще влязат кат съставни части на онова голямо здание.
Царството Божие на земята, т. е. това състояние, при което всяко съзнателно същество ще чувства непрестанно радостта на мировата хармония, е грандиозната постройка, която големите майстори на вселената, включително и на земята, се стараят да изградят. При тоя необхватим за човешкия ум градивен процес участва и всяка човешка душа — независимо от нейното съзнание или несъзнание, доброта или злост. Колкото и да бъде лоша, паднала, покварена, дори престъпна една душа, тя все пак чувства лъха на Доброто, на Любовта, които са единствения прям градивен материал за Царството Божие. Към него тя има пряко, дълбоко отношение.
към текста >>
Човек най-напред трябва да се стреми да победи и премахне от себе си омразата към другите и да не им прави никога нищо лошо: да не се ползва от техния труд без да им дава в замяна нещо от своя труд, да не ги измамва и ограбва (па било и по законен
начин
), да не ги насилва и поробва.
И мнозинството съвременни хора, особено фалшивата интелигенция, дирят само в това смисъла и целта на живота. И от тук иде това най-печално и най-пагубно явление: всеки да се стреми колкото се може по-малко или хич да не работи, нищо да не произвежда, а колкото се може повече до разполага, по-охолно да се ползва от общата световна трапеза. От тук идат и тия две страшни крайности — едни да се парализират, да се разплуват всред разкош, разврат и бездействие, а други да пъшкат под тежестта на свое и чуждо бреме, да проклинат живота и съдбата и да умират преждевременно от пресилване и мизерия. От тук и тая болезнена нервност, тая хилавост и вечно безпокойство, тая мъка, това отчаяние и недоволство; от тук и тая нарастваща и страшна злоба, тая завист и жажда за сляпо отмъщение, тая жестока борба, която се подема все по-здраво и по-широко, която се разраства сигурно и стихийно, за да се прояви в най-страшна буря ... Най-важния смисъл и истинското (а не относително) щастие за човека в живота е: да увеличава постепенно любовта в себе си и да прекарва своя живот в служба на другите. Тук се почва отначало и се отива без скокове напред.
Човек най-напред трябва да се стреми да победи и премахне от себе си омразата към другите и да не им прави никога нищо лошо: да не се ползва от техния труд без да им дава в замяна нещо от своя труд, да не ги измамва и ограбва (па било и по законен
начин
), да не ги насилва и поробва.
Това е първото стъпало, от където трябва да тръгне всеки човек, безразлично дали е той богат или беден, властник или подчинен, учен или прост, гений или бездарен. От тук трябва да почне всеки, който иска като човек да изпълни своя най-върховен дълг: към себе си, към другите, към живота. А дошъл веднъж до тук, той трябва вече да отиде още напред и нагоре, трябва да се стреми да обича другите повече отколкото те го обичат, и повече да жертва за тях, отколкото те за него. Напредвайки човек в това направление, успявайки да живее повече за другите, отколкото за себе си, успявайки да изпълнява тоя свой върховен дълг, той изпитва такова пълно щастие, такава неизразима наслада, каквито отчасти, само отчасти изпитват поета и художника в часове на вдъхновение, когато напълно проявяват своите най-висши дарби. Щастието и благото на човек, който обича другите и за тях полага своя живот, не може да се сравни с никое друго щастие и благо на земята: то е най-висшо и най неизменно.
към текста >>
30.
Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 43
 
Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Съвременните хора не са уредили отношенията си с Природата, те не постъпват по нейните
начини
на дейност.
Писанието казва, че земята ще бъде обхваната от огън, и всичко по нея ще изчезне. Тъй както вървят хората, скоро ще стане това. Ако не приложат закона на Любовта, земята ще се запали и лошите хора ще изчезнат, ще изгорят, а всички добри хора ще се спасят. Тогава всички, които са в противоречие с Природата, ще се стопят. При тези противоречия между Природата и човека се раждат ред болести, с които съвременното човечество не може да се справи.
Съвременните хора не са уредили отношенията си с Природата, те не постъпват по нейните
начини
на дейност.
Дошло е вече време, когато всички добри и разумни хора трябва да се сплотят и да изпратят една мощна мисъл. която да преустрои света. Ако всички майки биха казали: не искаме войни и престъпения; ако биха казали на своите деца, които зачеват: няма да убивате и да воювате, всички тези деца, като се родят, ще станат мъченици и работници за освобождението на човечеството. Ако жените ще раждат престъпници, по-добре е да се не женят. Света няма нужда от престъпници, убийци и рушители, а от творци и идейни работници, които да изградят една мощна и светла култура.
към текста >>
Те напрягат ум да изнамерят нов газ, нов
начин
за убийство, за взаимно изтребвана.
Творец на всичко това е малкото двуного същество — човек. И очите на този човек вечно блуждаят. Забиват се в земята и вадят богатство, впиват се в небесната вис, разхождат се от планета на планета, от звезда на звезда. Но тия човеци понякога полудяват. И тогава те се карат помежду си и воюват, а това е най-ужасното, най-лошото.
Те напрягат ум да изнамерят нов газ, нов
начин
за убийство, за взаимно изтребвана.
И защо е, защо е това? Навярно липсва нещо на оня, който лети като птица, впряга силите на природата, подчинява огромни лостове! И какво е то? Навярно най-голямото липсва, най-същественото. Да! И тази липса се нарича любов.
към текста >>
Облечен във власт тоя звяр (или сбор от зверове) става чудовищен в
начините
на изтреблението, както видяхме това в европейската война, когато гинеха не само сражаващите се, но и съвсем невинни жени, деца ... Никой не иска война, а призракът на войната — по-страшен, по-ужасен — от когато и да било — висне над човечеството.
Трябва да има и във всяка отделна държава братство и равенство между разните народности, попаднали в пределите на тая държава. Двадесет века са се минали от заповедта на Великия Учител: „Не убий! Люби ближния си! “ И човекът убива ближния си ... Защото звярът живее още в него и ще живее много още векове. Звярът, който гледа да грабне залъка от ближния си, който гледа да узурпира неговата свобода, притиска го, смазва го, унищожава.
Облечен във власт тоя звяр (или сбор от зверове) става чудовищен в
начините
на изтреблението, както видяхме това в европейската война, когато гинеха не само сражаващите се, но и съвсем невинни жени, деца ... Никой не иска война, а призракът на войната — по-страшен, по-ужасен — от когато и да било — висне над човечеството.
Молбите и проповедите против войната са „глас вопиющаго в пустине“. Призракът, плод на звяра в човека, виси над нас. Кой ще го обуздае? Друг ли Уйлсон, който с четиринадесетте точки, възприети от воюващите, искаше да изкорени причините на бъдещите войни и си остана само мечтател? И ще можем ли ние, малките, с нашите молби и проповеди за мир да попречим на войната?
към текста >>
31.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 55
 
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Търсят
начини
, средства и пътища, за да облекчат тежкото положение на народите.
Днес ние сме свидетели на едно твърде печално явление — именно на нравственото и физическо разложение на целия почти цивилизован свят. Впрочем, не сме само неми зрители, но и актьори в тази грандиозни драма на разложение. Защото всеки индивид представлява една клетка от всеобщия организъм на света и колкото и да се струва някому, че със своето поведение не взима участие и не оказва влияние върху обществения живот, в същност той носи върху себе си дял от отговорноста за целокупния живот, както на обществото, в което се движи и живее, тъй и за живота на цялото човечествo. Но, пита се, кои са причините за съвременния хаос в света? Икономисти, социолози, политици, философи, учени — всички са в тревога.
Търсят
начини
, средства и пътища, за да облекчат тежкото положение на народите.
Събират се непрестанно на конференции, днес в един град, утре в друг, говорят, философстват, разсъждават, кроят, докато се поизморят, па хайде всеки обратно в своето отечество, без да са могли да направят нищо съществено за подобрението на живота. Ето, конференцията за разоръжението заседава вече близо година време но, уви без никакъв резултат. Нещо по-жалко: тъкмо в това време, когато бележитите държавици разискват, пледират уж каузата на разоръжението почти във всички по-големи страни, като Франция, Англия, Германия, Италия, Русия, се правят маневри с ней-новите военно технически изобретения. Явно е че всичко ще остане, може би, празен блъф! Защо ли?
към текста >>
Окултистите си имат един
начин
за изяснение на този въпрос — те казват че човек имал седем тела; и казват че тези 7 тела били едно в друго.
И когато ще се случи нещо неприятно с нас, ние обикновено чувстваме нещо тежко и тревожно, неразположени сме. без да има някаква видима причина. Това е вътрешното предчувствие, но който не разбира езика му, не може да се ползва от него. Това знание принадлежи на вътрешната страна на живота и трябва да го проучваме. И ако се измери чувствителната площ на възприятие у тези хора, които разбират езика на предчувствията, ще се види че полето на техните възприятия е по-голямо, отколкото при обикновените хора.
Окултистите си имат един
начин
за изяснение на този въпрос — те казват че човек имал седем тела; и казват че тези 7 тела били едно в друго.
Не — тези 7 тела не могат да бъдат едно в друго. От физическо гледище е така, има 7 тела, които се проникват едно друго, но от гледището на духовния свят човек няма 7 тела, но има само едно тяло, а другите, това са обвивки, проекции в различни среди. Тялото — това е ценното това са всичките възможности, които природата е вложила в човека и му е дала възможност да работи. Но ние още не сме господари на тялото си. Нашето тяло, което имаме, не ни е поверено още на нашата грижа, — ние се занимаваме още с обвивките на тялото, а тялото не ни е дадено още на наше разпореждане.
към текста >>
С многото и излишна работа съвременния човек, който е роб на труда, е осакатил себе си, като е загрубил кожата си и намалил площта на възприятията, и по такъв
начин
се изолира от външното обективно въздействие на космичния живот.
Но ние още не сме господари на тялото си. Нашето тяло, което имаме, не ни е поверено още на нашата грижа, — ние се занимаваме още с обвивките на тялото, а тялото не ни е дадено още на наше разпореждане. И обвивките могат да се развалят и повредят, но тялото си остава винаги. Разумното същество със своето тяло, което не се поврежда и с което живее може да си създаде каквато иска обвивка. Та културата на човека, а от там и неговия живот зависи от площта на възприятията.
С многото и излишна работа съвременния човек, който е роб на труда, е осакатил себе си, като е загрубил кожата си и намалил площта на възприятията, и по такъв
начин
се изолира от външното обективно въздействие на космичния живот.
А единственото реално нещо, към което трябва да се стремим, това е живота. Единственото нещо, кое то знаем и познаваме, това е живота. Какво нещо са —любовта, мъдростта, истината, добродетелта, правдата и пр. — ние не знаем непосредствено; те са отвлечени истини за нас. Единствената проява на Великата Реалност която непосредствено познаваме, и която се явява за нас като първична и основна проява на реалността това е живота.
към текста >>
Тя трябва да даде формите и
начините
за облагородяване на чувствата, а въпросът за вярата в Бога е въпрос на опит и знание.
За да може човек да се справи с атавистичното наследство на своите прадеди, той трябва да реформира своя организъм, като почне от подбора на храната. Сам да си приготви храната, за да вложи най-хубавите мисли и пожелания в нея; защото сега чрез храната не само че не ликвидираме със своето минало, но го поддържаме, чрез храната ние разваляме нашите мисли и желания. Като се развали стомаха, разваля се черния дроб, жлъчката, белия дроб, хващате мигрена в мозъка, развалят се твоите чувства, и ти виждаш само зло у хората. И религията в света е дошла като една наука, като един метод, да се изправят органически човешките чувства. Това е нейната пряка задача, а не да учи хората да вярват в Бога.
Тя трябва да даде формите и
начините
за облагородяване на чувствата, а въпросът за вярата в Бога е въпрос на опит и знание.
Живота и любовта, знанието, истината, свободата, и всички добродетели, ще ни убедят в съществуването на Бога. Бога сам по себе си ние не можем да го проучваме, но ние го познаваме до толкова до колкото познаваме неговите дела. Бога извън живота, любовта, мъдростта, истината и всички добродетели не можем да го познаем. Не можем да казваме нито че е, нито че не е. А сега всички хора имат една крайно материалистична представа за Бога, и като го поставят някъде вън от себе си, вън от живота, искат да го познаят.
към текста >>
32.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 66
 
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Туй, за което ви говоря, не е само една теория; има известни
начини
, по които можете да проверите тази истина.
Всеки един момент има нещо специфично в себе си, което го отличава от всички останали и всичкото това разнообразие принадлежи на един целокупен процес. Хората, които представляват отделни моменти в този творчески процес, един ден ще се слеят в едно хармонично цяло. Всички различия, които сега съществуват ще изчезнат и всички хора ще се почувстват като клетки на един грамаден космичен човек - едно съзнание ще прониква и обединява отделните форми. Тогаз всичко ще бъде в мир и ще се реализира Царството Божие. Всички хора ще заемат местата си в различните части на този Колективен Човек и всеки ще изпълнява функцията си, обусловена от мястото, което заема и пак ще остане място за хиляди и милиони кандидати да живеят в него.
Туй, за което ви говоря, не е само една теория; има известни
начини
, по които можете да проверите тази истина.
Аз не искам да ви занимавам с теории, но има една истина, която може да проверите, а теориите са само за упражнение на човешкия ум. Съвременните хора имат съвсем повърхностни понятия за човека и природата. У човека има известни чувства, които са свързани с известни жлези във физическото тяло и ако човек се вслуша в тях, ще се добере до едно велико познание и ще добие голямо прозрение върху световните тайни. Една жлеза, свързана с такова чувство имаме между веждите, друга в гърлото, трета в областта на сърцето, (в слънчевия възел) в слънчевото сплитане, четвърта в основата на гръбначния стълб. Има и други такива жлези, чрез които човек може да се ориентира в много работи, които сега му са непонятни.
към текста >>
И тази програма ние по никой
начин
не можем да я изменим.
Той изпраща известна мисъл, която произвежда вълни, които се възприемат от тия жлези и ти ще можеш да знаеш, ще ти ги даде ли или не. Затова трябва да се стремите да развивате тези жлези, които са органи на тези изтънчени чувства, чрез които можем да знаем бъдещето. Това го наричат сега интуиция. Това са жлези, чрез които може не само за утре да разбереш какво ще стане, но и за хиляда и повече години, защото настоящето за напредналите същества, за нас е бъдеще. И следователно, те знаят и са наредили една програма.
И тази програма ние по никой
начин
не можем да я изменим.
Например, когато те пращат някого на земята да стане жена, каквото ида прави ще се роди жена, и когато пращат човека да се роди мъж, каквото и да прави, ще се роди мъж. Това е един закон. Каквото те решат, то трябва да стане, защото тяхната мисъл и воля са напълно правилен хармоничен израз на творческия процес на живота. Те казват: Ти трябва да станеш мъж, понеже твоят ум не е развит, за да го развиеш. А на други казват - ти ще станеш жена, за да добиеш мекота.
към текста >>
За да излезем от това положение, необходима ни е една правилна философия на живота, която да ни даде методите и
начините
, как да действаме, за да бъдем в хармония с творческия план на Битието и да не противодействаме на творческите импулси на живота.
А реализирането на този план е съвършенството. Човек няма да остане такъв, какъвто е, тъй както детето не остава дете, вие ще растете въпреки всички противоречия и в пътя на вашето развитие ще имате подкрепата на тези ваши братя. Чрез тези жлези те ще ви изпратят своята помощ. И ако съвременните хора имат противоречия, мъчения и несрети в живота, това се дължи на причини, които лежат или в умствения или в духовния или във физическия живот на човека. Неговите връзки и отношения в един от тези светове са дисхармонични, което от своя страна спъва правилното функциониране на процесите.
За да излезем от това положение, необходима ни е една правилна философия на живота, която да ни даде методите и
начините
, как да действаме, за да бъдем в хармония с творческия план на Битието и да не противодействаме на творческите импулси на живота.
А тази философия, тази светлина, могат да ни я дадат тези Съвършени Същества, които са минали по нашия път и знаят всичките му потънкости и тайни и могат да ни дадат необходимите упътвания и сведения. По беседа, държана от Учителя на 12 март 1933 г София. За братската задруга Подготвителната дейност за образуване на братска задруга до сега се е развивала успешно. Днес за днес имаме всички изгледи, че тази есен ще може да се започне работа, макар и в малък мащаб и при ограничени условия, нещо което не изключва едно бъдещо развитие и разширение. В преговори сме за купуване на печатарска машина.
към текста >>
33.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 74
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Малко по-малко те развиват в себе си ясновидското чувство и се доближават по такъв
начин
към мъдростта.
За по-издигнатите в интелектуално и нравствено отношение, било запазено цялостното и скрито учение. Те имат достъп в питагоровата окултна школа. Изпърво те ставали послушници, след един приемен изпит, и в течение на един период, който траял от две до пет години, те били подлагани на различни изпитания, като същевременно свиквали на трезвен и чист живот и чиста храна, учели се на себевладеене, на мълчание, самоотричане и различаване на нещата, и най после, на физическа устойчивост. След това, ако били намерени за достойни, те получавали направо от устата на Учителя окултните истини на висшето посвещение. Те проучвали последователно аналогичното устройство на Божеството, космоса и на всички същества, обикновената и магична медицина, тайната наука за числата, символичното значение на свещеното писмо, окултното влияние на емблемите и на мистичния култ и, най после, всемирната еволюция, чрез странстването на индивидуалната душа, минавайки през много прераждания, през различни материални форми, които се усъвършенстват последователно.
Малко по-малко те развиват в себе си ясновидското чувство и се доближават по такъв
начин
към мъдростта.
Живота на ученика в питагоровата школа бил точно урегулиран. Утрото започвало с молитва. След това те оставали в размишление, разхождайки се в самотата, и подготвяйки се за дневния живот. Следвала музика с песни, гимнастики и евритмични упражнения. Обливания и бани, взимани след физическите упражнения, пречиствали тялото и подържали неговото равновесие.
към текста >>
Трансформацията, обаче, на обичаите и
начините
на мисленето, била твърде прибързана.
Вечерта наново разходка, но този път тя била обща. И при всички положения било изисквано безрезервно послушание, основано върху йерархията и чувството на уважение към по-високо стоящите по мъдрост и добродетел. Успеха на Питагоровото възпитание бил бърз и блестящ. Клонове от питагоровото общество се появили в много градове на Италия и Гърция. Истината навсякъде си пробила път и оставила дълбок отпечатък върху духовете и институциите.
Трансформацията, обаче, на обичаите и
начините
на мисленето, била твърде прибързана.
Още повече че общото възпитание на тълпата в тая епоха било недостатъчно за да се пригоди към тъй-възвишените схващания за индивидуален живот и за колективни взаимоотношения. Ето защо, с течение на времето се появила реакция срещу питагоровото учение. Намерили се хора, които пожелали да спрат потока на новите идеи, които вече били създали по-естествени условия и по-справедливо отношения в живота на хората. Явили се спречквания. Имало хора, които, по различни причини, били недоволни от дейността на Питагора.
към текста >>
Може да се твърди, че то продължава и до днес по един бавен, но сигурен
начин
.
Имало хора, които, по различни причини, били недоволни от дейността на Питагора. Най-после те успели да изпаднат школата на Питагора в Кротон и да я разгромят, като избили и прокудили последователите на Питагор. Някои историци казват, че Питагор загинал при това нападение, а други твърдят, че той успял да избяга в Гърция, гдето продължавал да учи и умрял на 90 годишна възраст. Влиянието на Питагора било грамадно. То е въздействало решително върху двамата гении на древните гърци: Сократ и Платон.
Може да се твърди, че то продължава и до днес по един бавен, но сигурен
начин
.
Всички истини, които Питагор е учил, са предназначени да възкръснат, засилени чрез демонстрацията на научно-установените факти и усъвършенствани чрез приложението на божествените закони за любовта към ближния и чрез индивидуалната жертва, която Христос дойде да посочи на хората. Щастливата синтеза, която идва като резултат на двете учения, ще озари духовете и ще осигури триумфа на истината, правдата и мира за човечеството. Д-р Пол Картон Словото на Учителя Тайната на дългият живот Земята е една велика опитна школа. И всички хора са дошли тук да се учат. Някои са доволни от това, което учат, други са недоволни.
към текста >>
Човек сам твори съдбата си и човечеството колективно само определя своята съдба с
начина
на своето мислене.
Истината не седи в това да изнасяш дефектите на хората. Под думата Истина разбираме да благовествуваме и да внасяме новото вътре в света и да покажем положителната и светлата страна в живота, методите и пътищата, по които тя може да се постигне. Сегашните хора имат нужда от една велика наука, която да внесе новите разбирания за живота. Религиите в миналото са били такива науки за внасяне нови разбирания, но хората не са ги разбирали и са ги превърнали в култ и догма. И с това си свое разбиране, те са определили своята съдба.
Човек сам твори съдбата си и човечеството колективно само определя своята съдба с
начина
на своето мислене.
Ако човек държи в ума си отрицателните мисли, те ще привлекат негативните сили и енергии в природата и така ще се създаде една такава атмосфера, че даже и най-близките му няма да могат да го търпят. Според великата наука на живота, за да може да прогресира човек, преди всичко той трябва да се пази от лакомия във всички области на живота си. Защото тя именно ще му донесе всичките нещастия. В лакомията човек бърза да придобие известно благо само за себе си, иска да израстне и да стане велик човек, та да го видят всички. Но в природата има един закон, който регулира растежа и развитието на организмите и когато човек със своята лакомил наруши този закон, причинява си страдания.
към текста >>
34.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 83
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Съвременните хора са се отклонили от правилния
начин
на мислене и затова не могат да схванат тази истина.
Сегашните религиозни и учени не приемат, че човек е съществувал и по-рано и че се преражда. За тях това е еретично и глупост. Но аз съжалявам всички учени и религиозни, които не са съществували по-рано. И аз говоря само на тези, които са съществували. Един път се ражда човек от Бога, а много пъти се преражда, докато се усъвършенства.
Съвременните хора са се отклонили от правилния
начин
на мислене и затова не могат да схванат тази истина.
И с тези си криви разбирания те са си създали един свят на хаос и дисхармония, в който природата не се меси. Това е светът на човешката фантазия и мечти, на човешкото тщеславие, гордост и безумие. И в този свят всеки сам си приема заплатата - защото всеки носи последствията на живота си като един неизбежен отзвук на самия него. Защото всеки, според мисълта си, си създава и съответните форми на проява. В света на хората съществуват две раси, които са диаметрално противоположни по стремежи и разбирания и от това се раждат всички конфликти.
към текста >>
А сега искат да подобрят живота, без да изменят разбиранията си,
начините
на живеене и условията, при които се развива животът.
Ще дойде Царството Божие на земята, но земята трябва да мине през огън да се пречисти и да се изменят условията. И от съвременната цивилизация с нейните църкви, болници и пр. няма да остане нито помен. В бъдещата култура ще имаме лекари за здравите - а болни няма да има, защото хората ще знаят как да живеят и всяка болест ще се парализира в нейния зародиш. Така че, за да се подобри животът, потребно е преди всичко едно ново разбиране на живота.
А сега искат да подобрят живота, без да изменят разбиранията си,
начините
на живеене и условията, при които се развива животът.
А това е невъзможно, защото големите противоречия, които съществуват днес, произтичат от различията в материалните интереси, а те се обуславят от разбиранията ни за живота. В новите разбирания всеки, който има повече блага, отколкото са му необходими, ще ги раздели с тези, които нямат. По този начин ще се пристъпи към ликвидиране с греха. А докато съществува грехът, не може да има мир и хармония в света, не може да има истинска култура. И хората не могат да се обичат, докато съществува грехът.
към текста >>
По този
начин
ще се пристъпи към ликвидиране с греха.
В бъдещата култура ще имаме лекари за здравите - а болни няма да има, защото хората ще знаят как да живеят и всяка болест ще се парализира в нейния зародиш. Така че, за да се подобри животът, потребно е преди всичко едно ново разбиране на живота. А сега искат да подобрят живота, без да изменят разбиранията си, начините на живеене и условията, при които се развива животът. А това е невъзможно, защото големите противоречия, които съществуват днес, произтичат от различията в материалните интереси, а те се обуславят от разбиранията ни за живота. В новите разбирания всеки, който има повече блага, отколкото са му необходими, ще ги раздели с тези, които нямат.
По този
начин
ще се пристъпи към ликвидиране с греха.
А докато съществува грехът, не може да има мир и хармония в света, не може да има истинска култура. И хората не могат да се обичат, докато съществува грехът. Грехът е една проказа, а не може да се обича човекът на проказата, не може да се обича човекът на престъплението - неговите постъпки не можеш да обичаш. Може да се обича само възвишеното, благородното. Най-първо човек трябва да си създаде една красива форма.
към текста >>
Преди всичко, всички съвременни хора трябва да намерят някакъв
начин
да продължат живота си.
И там имат ниви и жито, но тяхното жито е едро и сочно като нашите праскови, затова не го жънат и вършеят, а като плодовете при нас - минеш покрай дървото, откъснеш няколко зърна и се нахраниш. И през цялата година си имат плодове и храна и то предостатъчно. Но там има за всички. Няма монопол и частна собственост. На земята това не може да бъде, при настоящото съзнание на хората, но с течение на времето и то ще се постигне.
Преди всичко, всички съвременни хора трябва да намерят някакъв
начин
да продължат живота си.
Защото сега хората живеят много малко и като живеят, разрушават организма си. Например, ако носът на човека е сплескан при ноздрите, това показва, че и животът му е сплескани трябва да намери средство да го продължи; ако гърдите и стомахът на човека са повредени, от него нищо няма да стане. Стомахът на човека отговаря или е свързан с твърдата материя в Природата. Трябва да имате почва, по която да ходите - това е здравият стомах. И ако разбирате законите на твърдата материя, ще държите стомаха си в изправност.
към текста >>
35.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 87
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И докато живеете в такива палати, условията на живота ви все ще са ограничени, а методите и
начините
на живеене все ще се различават от онези в широкия свят на великата реалност.
Обаче, влезе някой да ви каже, че има по-голяма топлина и светлина, вие ще кажете: Как е възможно, ние не виждаме ли? Засега всички вие сте все в такива палати при малките дупки и сте опитали знанието и любовта на тези малките дупки и затова казвате, че не си струва да се живее. Да, не си струва да се живее в такива палати при тези малки дупчици. Но отворете вратите на тези ваши палати и излезте навънка, за да имате ясна представа за онова, което ви очаква и не го познавате. Съвременните хора по отношение на познанията им за реалността се намират в едно такова положение.
И докато живеете в такива палати, условията на живота ви все ще са ограничени, а методите и
начините
на живеене все ще се различават от онези в широкия свят на великата реалност.
В палата сме много ограничени и тесен е кръгът на нашата дейност, но като излезем в широкия свят, ще бъдем свободни. Цялото човечество сега се намира вече в една епоха, когато Великата Божествена Мъдрост ще го изведе от този ограничен палат и ще го остави да живее в широкия свят, като му предаде и новите начини и методи за живота и го запознае с обективните закони на Природата. И тогава човек в този широк свят ще има възможност да постигне всичко онова, към което има разумни стремежи, стига да не влезе в стълкновение с разумния свят. Тъй както небесните тела се движат в пространството, всяко по пътя си, без да влиза в стълкновение с друго, така и човек, като влезе в разумния свят, не трябва да бъде в стълкновение с никое същество, а да се радва на успеха и напредъка на всекиго като на свой. Например, като срещнете един виден музикант, това да ви даде стимул, че и вие може да станете музикант.
към текста >>
Цялото човечество сега се намира вече в една епоха, когато Великата Божествена Мъдрост ще го изведе от този ограничен палат и ще го остави да живее в широкия свят, като му предаде и новите
начини
и методи за живота и го запознае с обективните закони на Природата.
Да, не си струва да се живее в такива палати при тези малки дупчици. Но отворете вратите на тези ваши палати и излезте навънка, за да имате ясна представа за онова, което ви очаква и не го познавате. Съвременните хора по отношение на познанията им за реалността се намират в едно такова положение. И докато живеете в такива палати, условията на живота ви все ще са ограничени, а методите и начините на живеене все ще се различават от онези в широкия свят на великата реалност. В палата сме много ограничени и тесен е кръгът на нашата дейност, но като излезем в широкия свят, ще бъдем свободни.
Цялото човечество сега се намира вече в една епоха, когато Великата Божествена Мъдрост ще го изведе от този ограничен палат и ще го остави да живее в широкия свят, като му предаде и новите
начини
и методи за живота и го запознае с обективните закони на Природата.
И тогава човек в този широк свят ще има възможност да постигне всичко онова, към което има разумни стремежи, стига да не влезе в стълкновение с разумния свят. Тъй както небесните тела се движат в пространството, всяко по пътя си, без да влиза в стълкновение с друго, така и човек, като влезе в разумния свят, не трябва да бъде в стълкновение с никое същество, а да се радва на успеха и напредъка на всекиго като на свой. Например, като срещнете един виден музикант, това да ви даде стимул, че и вие може да станете музикант. Музиката е външен израз на мисълта, зад която стои Великата Божествена Мъдрост. Хората още не са проучвали философската страна на музиката и не разбират нейната същност и значение, а най-великата, най-дълбоката и най-обширната наука за живота е музиката.
към текста >>
36.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 90
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ние трябва да знаем миналото, безразлично по какъв
начин
ще го научим, а от това ни знание зависи днешното ни ориентиране по отношение на политиката, религията или науката.
което е далече, небива да прибързваме с преценката или присъдата си. Защото еднакво престъпление е. както прибързването. тъй и закъснението. Ако човек незнае вчерашното, не може да даде правилна насока не настоящата си мисъл и деятелност.
Ние трябва да знаем миналото, безразлично по какъв
начин
ще го научим, а от това ни знание зависи днешното ни ориентиране по отношение на политиката, религията или науката.
А успеха и щастието ни зависят както от правилното ни ориентиране в живота с оглед на нашите способности, тъй и от постоянството ни в доброто. Доброто не е в това, което мислиш, че трябва да се направи някога, а е в най-малкото, което „сега“ правиш. Усилията, които прави „днес“ човек за да живее по-добре и по-разумно от вчера, ще дадат своя плод. Те са, които ще създадат и увеличат утрешните му добри, благоприятни възможности. Миналото е далеч, бъдещето неизвестно, а единственото — възможно седи мълком пред нас: казва се „настояще“.
към текста >>
Той е плод, който ще узрее в почвата на миналото, откърмен от соковете на настоящите колективни и съзнателни усилия на цялото човечество, да възприемат и приложат в живота си Любовта по най-съвършен
начин
.
Ще чувства, че всички същества живеят вътре в него и той живее в тях. Всеки човек към каквато и раса и народности да принадлежи, всяко цвете, всяка тревица, птица или мушица и даже всички същества на звездите, той ще ги счита близки до своето сърце. Той ще чувства, че всички те заедно с него са членове на едно велико семейство. Тогава, в утрешния ден, в човека ще стане зазоряване на онова съзнание, което с Любовта си ще обгръща всички същества. Какъв ще бъде утрешния ден?
Той е плод, който ще узрее в почвата на миналото, откърмен от соковете на настоящите колективни и съзнателни усилия на цялото човечество, да възприемат и приложат в живота си Любовта по най-съвършен
начин
.
Да приложим, да реализираме Любовта в най-чистия й и възвишен смисъл. Това е задачата на настоящето и бъдещето. Какви ще бъдат утре семейството, обществото, държавата, и какви ще бъдем ние ? „Човек е това, казва Учителят, което преди стотици и хиляди години е мислил и желал. И утре ще бъде това.
към текста >>
Човекът на утрешния ден ще въплъщава в себе си две важни качества: доброта и разумност, които всякога трябва да бъдат неразделни, понеже доброто ражда жертва (пожертвувателност), а разумността дава метод,
начин
за проявяване на тази жертва. Г.
Какви ще бъдат утре семейството, обществото, държавата, и какви ще бъдем ние ? „Човек е това, казва Учителят, което преди стотици и хиляди години е мислил и желал. И утре ще бъде това. което сега мисли, желае и прави“. Добрите възможности на утрешният ден, зависят, както от количеството на днешните ни усилия, тъй също и от интензивността на мисълта ми и от чистотата и непорочността на желанията ни в настоящето.
Човекът на утрешния ден ще въплъщава в себе си две важни качества: доброта и разумност, които всякога трябва да бъдат неразделни, понеже доброто ражда жертва (пожертвувателност), а разумността дава метод,
начин
за проявяване на тази жертва. Г.
Събев Христовото учение Нс говоря за църковното християнство. Не. В по-голямата си част, то е сбор от обреди, обичаи и суеверия, повечето от които съществуват още от преди Христа. То е само църковно и езическо учение. Христовото учение е наука за живота. То учи човека как да живее, за да бъде добре, за да бъде здрав, щастлив и свободен.
към текста >>
По този
начин
през деня ние ще съберем материалите за градеж, а през нощта, която не е само за почивка, ние ще градим с този събран материал.
Ако искаме нова култура и ново човечество, трябва да имаме тези нови възгледи за мъжа и жената. Без тези възгледи никаква Любов не може да има и никакво знание не може да бъде стабилно и полезно; никаква истина в света не може да се разбере. И тогава ще имате един живот за в бъдеще, като сегашния - живот на страдания и постоянни промени. За да добие по-голяма стабилност в живота си, човек трябва да разбира всичките закони, които функционират в него. За да познае, как да обновява и опреснява живота си, да почерпи необходимата сила за растене на своя организъм и за духовното си развитие, човек трябва да наблюдава Слънцето при трите му кардинални положения - при изгрев, на обяд, когато е в зенита, и вечер при залез.
По този
начин
през деня ние ще съберем материалите за градеж, а през нощта, която не е само за почивка, ние ще градим с този събран материал.
Този материал, който човек събира вътре в ума си и в тялото си през деня, вечерно време го обработва. За да разберем правилно живота на човека, трябва да знаем, че у него има две естества - две начала - едно разумно начало и едно неорганизирано естество, което трябва да се моделира. Има една материя, която не се подчинява на човешката воля. Ние има да се справяме в своето тяло с една инертна материя, и трябва да разбираме законите й, за да можем да извадим нещо полезно от нея. Тази материя може да спъне човека във всяко отношение.
към текста >>
Всеки човек трябва да намери време, за да се подложи най-първо на влиянието на светлината, а след туй да се изучава влиянието на въздуха, както и
начините
за неговото възприемане.
Трябва да знаете, че тези, които са ви дали условията за живота един ден ще си ги вземат обратно. Сега, с какво трябва да се помогне на човечеството, за да излезе от това положение, в което се намира? - Ще кажете - с Любовта. Да, но Любовта си има закони и методи, по които може да се проявява. За условията, при които сега живеем, най-първо трябва да проучим, какво влияние оказва светлината върху нас.
Всеки човек трябва да намери време, за да се подложи най-първо на влиянието на светлината, а след туй да се изучава влиянието на въздуха, както и
начините
за неговото възприемане.
Защото нашето здравословно състояние и нашият прогрес зависят изключително от правилното възприемане на светлината, на въздуха и на храната. Но всичко това много зависи и от мозъка на човека, как е устроен, дали може да акумулира светлината, и също така зависи и от дробовете как възприемат въздуха и как акумулират жизнената енергия, която е скрита в него. След светлината и въздуха, от най-голямо значение е храната; и най- после идат постоянните и систематични упражнения. Вие не знаете също така какво грамадно влияние упражнява начинът на ходенето на човека върху състоянието му и въобще на неговия живот. Ако вие не знаете правилно да ходите, ще развалите всички благоприятни условия, които светлината, въздухът и храната ви донасят.
към текста >>
Вие не знаете също така какво грамадно влияние упражнява
начинът
на ходенето на човека върху състоянието му и въобще на неговия живот.
За условията, при които сега живеем, най-първо трябва да проучим, какво влияние оказва светлината върху нас. Всеки човек трябва да намери време, за да се подложи най-първо на влиянието на светлината, а след туй да се изучава влиянието на въздуха, както и начините за неговото възприемане. Защото нашето здравословно състояние и нашият прогрес зависят изключително от правилното възприемане на светлината, на въздуха и на храната. Но всичко това много зависи и от мозъка на човека, как е устроен, дали може да акумулира светлината, и също така зависи и от дробовете как възприемат въздуха и как акумулират жизнената енергия, която е скрита в него. След светлината и въздуха, от най-голямо значение е храната; и най- после идат постоянните и систематични упражнения.
Вие не знаете също така какво грамадно влияние упражнява
начинът
на ходенето на човека върху състоянието му и въобще на неговия живот.
Ако вие не знаете правилно да ходите, ще развалите всички благоприятни условия, които светлината, въздухът и храната ви донасят. Затова е необходимо човек да знае, как правилно да стъпва. В Природата съществуват известни закони, които са валидни за цялото органическо царство, включително и за човека, за спазването на известни линии и начини на движение, за да не се изгубват условията, които се доставят от светлината, въздуха и храната. Има големи запаси от блага, които Природата е предоставила на наше разположение, но трябва да изучаваме нейните порядки, за да можем да се ползваме от благата й. Всички страдания, които сега преживява човечеството, имат за цел да ни заставят да мислим, за да се научим да можем да използваме благата на Природата.
към текста >>
В Природата съществуват известни закони, които са валидни за цялото органическо царство, включително и за човека, за спазването на известни линии и
начини
на движение, за да не се изгубват условията, които се доставят от светлината, въздуха и храната.
Но всичко това много зависи и от мозъка на човека, как е устроен, дали може да акумулира светлината, и също така зависи и от дробовете как възприемат въздуха и как акумулират жизнената енергия, която е скрита в него. След светлината и въздуха, от най-голямо значение е храната; и най- после идат постоянните и систематични упражнения. Вие не знаете също така какво грамадно влияние упражнява начинът на ходенето на човека върху състоянието му и въобще на неговия живот. Ако вие не знаете правилно да ходите, ще развалите всички благоприятни условия, които светлината, въздухът и храната ви донасят. Затова е необходимо човек да знае, как правилно да стъпва.
В Природата съществуват известни закони, които са валидни за цялото органическо царство, включително и за човека, за спазването на известни линии и
начини
на движение, за да не се изгубват условията, които се доставят от светлината, въздуха и храната.
Има големи запаси от блага, които Природата е предоставила на наше разположение, но трябва да изучаваме нейните порядки, за да можем да се ползваме от благата й. Всички страдания, които сега преживява човечеството, имат за цел да ни заставят да мислим, за да се научим да можем да използваме благата на Природата. Сега обаче, хората имат една философия, според която всичко в Природата е произволно. Но произволът седи само в нас, че не искаме доброволно да се подчиним на един естествен ред на живота. Но ще кажете - нали трябва да бъдем свободни.
към текста >>
Аз опитвам моята любов по следния
начин
— ако моята любов обновява моя ум и сърце — това е любовта която действа в живота.
Тя не признава никакви правила и закони, защото е закон и правило сама за себе си. И когато обичаш, трябва да обичаш с всичката си сила, че да можеш да предизвикаш същата любов към себе си — в това е силата на Любовта. Ако имате любов към някого и не можете да предизвикате същото чувство у него тогаз едно от двете е вярно: или че вашата любов не е силна както трябва, или че онзи когото любите не е в състояние да възприеме тази любов. Любовта си има свое практическо приложение. И за да се оправи съвременния живот трябва да се приложи Любовта като една обществена сила, да обнови индивидуалния и колективен живот и мисъл и да внесе братството между хората.
Аз опитвам моята любов по следния
начин
— ако моята любов обновява моя ум и сърце — това е любовта която действа в живота.
Любов която може да внесе смърт в моето сърце е времена. Има една времена любов, която е наследствена и е едно временно чувство; не говоря за нея. Разликата между двата вида любов е каквато е разликата между извора и щернята. (Из беседите) За една сказка На 28 м. м., от името на народния университет при читалище „Развитие“ в гр.
към текста >>
Подпомогнете в този случай и подпомагайте винаги нашето
начинаещо
книгоиздателство, защото само с тази ваша помощ то ще може да закрепне и да ви даде още много ценни книги.
„Братство“ честити Възкресение Христово на своите абонати и читатели. Цената на „Основния закон на здравето“ за не абонати е 5 лева. Който изпише поне 10 екземпляра в предплата, отстъпват му се по 3 лв. единия екземпляр. Побързайте със записването абонати за „Неука за дишането“, за да се улесни нейното издаване.
Подпомогнете в този случай и подпомагайте винаги нашето
начинаещо
книгоиздателство, защото само с тази ваша помощ то ще може да закрепне и да ви даде още много ценни книги.
Обичаш ли? Обичаш ли ти в небеса звездите Тук ширните поля; На птичките песните Сред горските цветя? Обичаш ли ти радостта, игрите През пролетните дни; Да бродиш в планините; И в китни долини? Обичаш ли във утро да посрещаш Ти пурпурни зари; Във трепет да приветстваш Мил, първите лъчи? Обичаш ли ти ширните морета, Безбрежни океан; Да сещаш мир в душата, Отдавна възжелан?
към текста >>
37.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 113
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Защото пътищата,
начините
и средствата за дейност на Великите Учители са в огромната си част неведоми, непознати и недостъпни за окото на обикновения човек.
Нощ, в която силите на ада тържествуват, празнувайки своето надмощие, силейки се да изкоренят дори всека представа за Бога. Напразно! Колкото е по-тъмна нощта, толкова по-ярко светят звездите. И колкото е по-дълбока скръбта, колкото по-силно е страданието, толкова по близко сме до Бога! … За да подпомогне руския народ, славянството, а заедно с тях и цялото човечество да излязат победители във Великата Борба, в която се решава тяхната съдба, Учителят Мориа от Великото Всемирно Бело Братство, развива понастоящем трескава дейност. Ние ще говорим само за това, което виждаме, което можем да обгърнем.
Защото пътищата,
начините
и средствата за дейност на Великите Учители са в огромната си част неведоми, непознати и недостъпни за окото на обикновения човек.
За нас, дейността на Учителя Мориа се изразява преди всичко в една серия книги, под общо заглавие „Агни Йога“, (Огнена Йога). Като въведение в тази серия служат двата тома „Листа от градината на Морйа“ — „Зов“ и „Озарение“, излезли до 1925 год. След тях следват: „Агни Йога“ (1929 г ). „безпределност“ — 2 части (1930 г.), „Йерархия“ (1931 г.). „Сърце” (1932 г.) и „Свят на Огъня“ — 2 части (1933).
към текста >>
Те искат да подобрят живота си, но по този
начин
, по който сега вървят, не могат да го подобрят.
Съгласен съм. Аз знам, че във великия Божествен план и злото се превръща в добро, но това е вече от съвсем друго гледище - това е по отношение на Бога, но по отношение на нас не е така. Хората каквото вършат, трябва преди всичко да се питат право ли е това, което вършат или не. За всяка постъпка човек трябва да държи сметка и да се пита правилна ли е или не защото всяка постъпка според характера си, ще му донесе като последствие или добро, или зло. И в следствие на тази немарливост по отношение на своите постъпки, хората са останали назад в своето съзнание.
Те искат да подобрят живота си, но по този
начин
, по който сега вървят, не могат да го подобрят.
Аз не говоря за съвременния строй, който сам по себе си вече се разрушава; не, аз говоря, че когато ще се строи една къща, трябва да се строи по всичките правила на строенето - да се строи тъй, че да не се разваля. Из беседата, държана от Учителя на 4 октомври 1934 г. (следва) Макс Хайндел (8) ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА Смърт и чистилище (продължение от брой 111) Живота в астралния свят се изживява три пъти по-скоро, отколкото във физическия свят. Човек който е живял напр. 50 години на земята, ще трябва до преживее същите събития в астралния свят в приблизително 16 години.
към текста >>
Когато се роди отново той е вече свободен до известна степен от лошите си навици, или, най-малкото, той има възможност на съзнателен избор — да постъпи по единия или другия
начин
.
С това ние му помагаме да пожъне най-големия възможен резултат от току що свършения му земен живот и да избегне повтарянето на същите грешки в бъдещите животи, докато пък нашите егоистични, истерични плачове и викове при смъртното легло могат да го лишат от голяма част от поуката на миналия му живот. Ролята на чистилището е да изкорени вредните навици, като прави до преживеем лошите им последствия. Човек страда точно тъй, както са страдали другите поради неговата нечестност, жестокост, нетърпимост и т. н. Тия страдания го учат да постъпва занапред честно, учтиво и снизходително към другите. И така, като последствие от живота на човека в този етап на следсмъртния му път, той се учи на правилни и справедливи отношения и постъпки.
Когато се роди отново той е вече свободен до известна степен от лошите си навици, или, най-малкото, той има възможност на съзнателен избор — да постъпи по единия или другия
начин
.
Влечението, обаче, към повтаряне на грешките на миналите животи остава, защото ний трябва съзнателно и със собствена воля да се научим да правим доброто и справедливото. От време на време тия влечения наново ни посещават, изпитвайки ни, като с това ни дават възможност да се наредим на страната на доброто и правдата, в противовес на порока и жестокостта. Но за да можем да постъпваме правилно и да отблъснем примките и хитростите на изкушението, ний сме подпомогнати от чувствата, породени при очистването ни от лошите навици и изкупването на лошите действия от миналите ни животи. Ако ние обърнем сериозно внимание на това чувство и се въздържим от злото, с което то е свързано, изкушението ще престане. Ний сме се освободили от него за винаги.
към текста >>
Голяма е ползата за нас да познаваме
начина
и характера на това пречистване в астралния свят, защото така ние ще можем да изживеем нашето чистилище, нашия очистителен процес тук, на земята, ден след ден напредвайки а пътя на нашето духовно издигане.
Ако пък не устоим, ний ще изпитаме още по силни страдания отколкото по-рано, докато най-после се научим да живеем според Златното правило, защото пътят на грешниците е тежък. Дори и тогава ний не сме постигнали всичко. Да правим на другите добро само защото искаме н те да правят добро на нас — такова поведение в основата си е себелюбиво. С течение не времето ние ще трябва да се научим да правим добро без да обръщаме внимание на това, как ще се отнасят другите към нас. Както Христос е казал, ние ще трябва да се научим да обичаме дори и враговете си.
Голяма е ползата за нас да познаваме
начина
и характера на това пречистване в астралния свят, защото така ние ще можем да изживеем нашето чистилище, нашия очистителен процес тук, на земята, ден след ден напредвайки а пътя на нашето духовно издигане.
За постигане на тая цел много полезна е вечерната медитация — размишление върху всичко, което сме преживели — в мисли, чувства и постъпки, в течение на изминалия ден — преди да отидем да спим. Така, почвайки по обратен ред, ние се спираме върху всичко по-важно от преживяното през деня, преценяваме го, претегляме го и си правим точна равносметка — къде сме постъпили добре, разумно и справедливо и къде сме сгрешили или сме проявили слабост. Съдейки така редовно, ден след ден, себе си, нещо което ще ни направи способни да коригираме грешките си, ние можем много да съкратим времето, което ще ни е нужно да прекараме след смъртта си в чистилището или дори направо да минем в първото небе. Разкаянието и промяната на живота към доброто са мощни фактори, действащи за скъсяването на живота в чистилището. Когато ний ясно съзнаем злото в нашето минало и решим да изкореним лошите си навици и да поправим стореното, ний премахваме картините му от нашата подсъзнателна памет и те повече не ще ни съдят след нашата смърт.
към текста >>
Има неща важни за напредъка на физическия живот, които човек трябва да изпълни до толкова, до колкото те са нужни за живота му и които трябва да добие по един правилен, безкористен
начин
като резултат на труда, който е вложил.
Аз я отведох тогаз настрана и й казах: „Жан е умрял“ — „Да, отговори тя, това бе той“. Месец след това ний се научихме, че нашият скъп Жан бе умрял в болницата в Биркаден, Алжир, през нощта на 19 срещу 20 май. Морис Мариож Ремулен, Франция Из кой път? Хората сега обръщат внимание на много неща в света, които те сметат за важни. Има неща важни за напредъка на физическия живот, които човек трябва да Хората сега обръщат внимание на много неща в света, които те сметат за важни.
Има неща важни за напредъка на физическия живот, които човек трябва да изпълни до толкова, до колкото те са нужни за живота му и които трябва да добие по един правилен, безкористен
начин
като резултат на труда, който е вложил.
Като ценим всичко материално, нужно за изживяване на физическия живот. с всички необходимости, нека да не забравяме кое е същественото в живота ни. Наш дълг е да работим по усилено за да можем да отидем по-напред в духовно отношение и с това да помогнем и на други. Тези, които познават духовната страна на живота, трябва да разберат важността на днешния момент и да работят, защото времената са съдбоносни. Всички, които знаят целта на своето съществувание да не забравят, че сега е най-важния период от човешкото развитие, когато се прави световна равносметка за всичко и за всекиго.
към текста >>
38.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 128
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
По тоя
начин
ще се споделя красивото, интересното и полезното, срещани по единично или всички заедно.
Днес две неща са съвършен-но обезценени. Това са земеделския труд и книгата. За да се повдигне и повиши ценността на книгата, добре би било писатели те да не пишат от любов към самото писане и от желанието да бъдат автори на много книги, а да се ръководят единствено от желанието да бъдат с нещо полезно на народа. За да се повиши пък интереса към книгите, да се купуват и четат по-вече, в това отношение трябва да допринесе всеки възпитан човек. Намери ли той една интересна и полезна книга, да я купи, прочете и препоръча на неколцина поне от най-близките си приятели, като ги съветва и те да сторят от своя страна същото.
По тоя
начин
ще се споделя красивото, интересното и полезното, срещани по единично или всички заедно.
Така само, книгите ще бъдат търсени и ценени, а авторите — уважавани и обичани. Всякога, когато е случай да се правят подаръци, по-добре е да се подарят не цветя, които бързо увяхват, а една отбрана книга. Нека в писмата си до своите приятели не забравяме да препоръчаме някоя книга, която с увлечение сме чели и сме се възхищавали. Защото, тъй както въздуха, водата и светлината са блага за всички така и хубавото и полезното от книгите да бъде благо за всички. Г. С ъ б е в Доматите — идеална храна Доматите са толкова богати с хранителни и здравни вещества, че не би трябвало да липсва т всеки ден от трапезата ни.
към текста >>
Даровете на Слънцето принадлежат на всички и затова
начините
на тяхното използване и резултатите, постиженията по тоя път не бива да бъдат скривани от никого.
Богати дарове ни изпраща Слънцето и всички те са наше законно достояние, стига само да умеем разумно да ги използваме. Някои казват, че за развиването на тия способности са нужни грамадни усилия на волята и много работа. Трябва, обаче, да се започва с малкото. Може да се започне с развиването на слънчевия възел и резултатите бързо ще се появят. Разбира се, паралелно с напредването на работата нужно е да се простим с много наши стари навици, дребнави интереси, лични капризи и страсти, но съзнателния човек с усмивка ще пожертва всичко това, знаейки, че вместо него ще получи неизмеримо повече.
Даровете на Слънцето принадлежат на всички и затова
начините
на тяхното използване и резултатите, постиженията по тоя път не бива да бъдат скривани от никого.
(следва) Нина Рудникова АСТРОЛОГИЯ Да се допуска, че планетите определят нашия живот, е все едно да се твърди, че времето се определя и води от стрелките на нашия часовник. Едните и другите са само указатели на влияния, но не и самите те да влияят. Последните се подчиняват на правилния ход на времето, което ни носи; първите — на всемирния космичен живот, на който ние сме само блед израз. Във всеки момент на вечността, определен от механичния пръст на часовника, позицията на непрекъснато променящите се звезди описва на небето условията, вдъхнати от Универсалната воля за всички същества, които живеят в нея и за нея. Ето азбуката на тези условия: Също както всеки жив организъм върху нашата земя е един сбор, едно единство от клетки, от които всека си има собствен живот и своя специална функция в организма, така и нашата слънчева система е направена от много по-големи сферични клетки, които ний виждаме да обикалят около слънцето.
към текста >>
39.
Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 165
 
Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Той се движеше, но трудно би било де се повярвя, че той върви по същия
начин
, както и други смъртни.
Не бях до тогава виждал някой от тия облечени в бели тоги жреци, освен в единственият случай, който имах по-рано да посетя града. Тогава аз видях няколко върху свещения кораб, всред една процесия, движеше се по реката. Но скоро това същество бе близо до мен, приближавайки се; аз задържах дишането си. Атмосферата бе, наистина, много спокойна, но тези блестящи с параден блясък бели дрехи, произвеждаха впечатлението, докато жрецът се движеше под сянката на алеята, че никакво земно вълнение не е в сила да ги раздвижи. Неговият ход имаше същия характер.
Той се движеше, но трудно би било де се повярвя, че той върви по същия
начин
, както и други смъртни.
Очите му бяха отправени към земята, аз не можех да ги виждам, и, да си призная, страхувах се от момента, когато тези наведени клепачи ще се подигнат. Кожата му беше бяла, а косите му имаха светло тъмен цвят. Брадата му бе дълга и красива, но тя имаше странния неподвижен вид на едно скулптурно творение, или поне така изглеждаше за моето въображение. Аз не можех да си представя, че тя може до бъде подвижна. Тя изглеждаше изваяна като от злато и вечно неподвижна.
към текста >>
Тя бе обградена с грамадни каменни вази из които се издигаха храсти с колосален ръст, но отглеждани и култивирани с големи грижи по такъв
начин
, че да приемат формите на странни фигури, в които те се разгръщаха.
Решетката тракна зад мене и човекът, облечен в черно, я заключи с един ключ, който висеше на пояса му. Но това действие не възбуди в мен никакво впечатление на затворничество; то събуди само чувството на самотност и отделеност. Кой би свързал идеята за затваряне с една декорация като тези, която се откриваше пред очите ми! Вратите на храма гледаха към решетката — от другия край на една широка и великолепна алея. Това не бе една алея естествена, образувана от дървета, посадени в земята и развиващи се спонтанно.
Тя бе обградена с грамадни каменни вази из които се издигаха храсти с колосален ръст, но отглеждани и култивирани с големи грижи по такъв
начин
, че да приемат формите на странни фигури, в които те се разгръщаха.
Между всеки храст се намираше по един четвъртит каменен блок, върху който бе изваяна една фигура. Тези, които бяха най-близо до решетката, представляваха сфинксове и големи животни с човешки лице; но по нататък ез не се осмелих да дигна очите си и да хвърля върху тях моя любопитен поглед, защото видях отново да се приближава към нас, в своята равномерна разходка напред и назад, жрецът със златната брада, Агмад. Вървях от страни на моя водач, с очи отправени към земята. Когато той се спря, спрях се и аз и погледа ми падна по краищата на бялата тога на жреца; тя беше деликатно бродирана със златни букви, това бе достатъчно за да погълне вниманието ми и да ма изпълни, за момент, с възхищение. „Един нов послушник?
към текста >>
А когато много реки се слеят на едно место, те образуват езера, морета, океани, в които могат да плуват лодки, кораби, параходи и по тоя
начин
се съобщават едни други и най-отдалечените кътища на земята и правят обмена на своите произведения.
Сам човек, със своите сили, не може да изправи нито. И човек, който е на особено, мнение, чиито разбирания не могат да влязат в хармония с останалите и да присъедини усилията си към общите, не може да допринесе нищо. Когато много хора колективно впрегнат своите сили, за доброто, за успеха на едно Божествено дело, туряйки край на стария живот, може да се направи много. Само една капка вода от само себе си представлява нищожество и проявление на ограничен живот. Но когато много капки вода се съберат, те образуват поток, река, която движи воденици, електрически централи, стружни, пои градини и полета.
А когато много реки се слеят на едно место, те образуват езера, морета, океани, в които могат да плуват лодки, кораби, параходи и по тоя
начин
се съобщават едни други и най-отдалечените кътища на земята и правят обмена на своите произведения.
Обединението на водните капки върши работа, то твори и създава блага. Ако по някакъв начин, ние успеем да отделим вадичка от някоя водна струя, нейната сила се намалява, и работата, която по-рано е вършила, вече чезне, гасне. Ето защо, ние зовем всички хора на доброто желание, в които гори пламъка за братско единение, да присъединят своята сила, своето знание, своята борба, към общата работа, към делото, което носи светлина и свобода на заробените човеци братя. А това ще стане, като се разпространява това ново учение, като се пръска тая нова светлина, която ще оживи и засили всяко цветенце, прекарало през дългата зима в дълбока и тъмна изба, при неблагоприятни условия. Един от начините за пръскането на тая светлина, за разпространението на новото учение е в-к Братство.
към текста >>
Ако по някакъв
начин
, ние успеем да отделим вадичка от някоя водна струя, нейната сила се намалява, и работата, която по-рано е вършила, вече чезне, гасне.
Когато много хора колективно впрегнат своите сили, за доброто, за успеха на едно Божествено дело, туряйки край на стария живот, може да се направи много. Само една капка вода от само себе си представлява нищожество и проявление на ограничен живот. Но когато много капки вода се съберат, те образуват поток, река, която движи воденици, електрически централи, стружни, пои градини и полета. А когато много реки се слеят на едно место, те образуват езера, морета, океани, в които могат да плуват лодки, кораби, параходи и по тоя начин се съобщават едни други и най-отдалечените кътища на земята и правят обмена на своите произведения. Обединението на водните капки върши работа, то твори и създава блага.
Ако по някакъв
начин
, ние успеем да отделим вадичка от някоя водна струя, нейната сила се намалява, и работата, която по-рано е вършила, вече чезне, гасне.
Ето защо, ние зовем всички хора на доброто желание, в които гори пламъка за братско единение, да присъединят своята сила, своето знание, своята борба, към общата работа, към делото, което носи светлина и свобода на заробените човеци братя. А това ще стане, като се разпространява това ново учение, като се пръска тая нова светлина, която ще оживи и засили всяко цветенце, прекарало през дългата зима в дълбока и тъмна изба, при неблагоприятни условия. Един от начините за пръскането на тая светлина, за разпространението на новото учение е в-к Братство. Затова ние апелираме за моралната и материална помощ на всички читатели и техните усилия да разпространяват вестника най-широко. Ние призоваваме всички, да вземат участие при неговото списване, да изказвате мнение за това, което се дава и пр.
към текста >>
Един от
начините
за пръскането на тая светлина, за разпространението на новото учение е в-к Братство.
А когато много реки се слеят на едно место, те образуват езера, морета, океани, в които могат да плуват лодки, кораби, параходи и по тоя начин се съобщават едни други и най-отдалечените кътища на земята и правят обмена на своите произведения. Обединението на водните капки върши работа, то твори и създава блага. Ако по някакъв начин, ние успеем да отделим вадичка от някоя водна струя, нейната сила се намалява, и работата, която по-рано е вършила, вече чезне, гасне. Ето защо, ние зовем всички хора на доброто желание, в които гори пламъка за братско единение, да присъединят своята сила, своето знание, своята борба, към общата работа, към делото, което носи светлина и свобода на заробените човеци братя. А това ще стане, като се разпространява това ново учение, като се пръска тая нова светлина, която ще оживи и засили всяко цветенце, прекарало през дългата зима в дълбока и тъмна изба, при неблагоприятни условия.
Един от
начините
за пръскането на тая светлина, за разпространението на новото учение е в-к Братство.
Затова ние апелираме за моралната и материална помощ на всички читатели и техните усилия да разпространяват вестника най-широко. Ние призоваваме всички, да вземат участие при неговото списване, да изказвате мнение за това, което се дава и пр. Нека чрез него читателите изразят новото учение, както са го разбрали и това да послужи за урок и очертан път на ония хиляди души, на които предстои пробуждане. Нека всеки, доколкото може, да вземе участие в тая обща братска работа. А тия братя и сестри, които по ред причини не са могли да се отчетат за миналата годишнина, нека сторят това незабавно.
към текста >>
Ето защо г-н Дънов често говори, че първото нещо, което трябва да се направи сега от страна на всички държавници: общественици, учени, писатели, художници, музиканти, педагози и възпитатели, то е да са насочат всички усилия за създаването на необходимите благоприятни условия за бързото повдигане на всички жени в умствено, морално и културно отношение, за да съзнаят те своето велико предназначение като майки, защото само по тоя
начин
може да стане въз раждането и подобрението на индивида, семейството, обществото, народа и човечеството.
Необходимо е често да слуша най-хубавите творения на великите музиканти, та сърцето й непреривно да се вълнува от нежни трепети, благородни чувства и красиви желания. Необходимо е да има на разположение да чете съчинения на най-великите поети и писатели, чийто идеи да възвисяват и симулират мислите й и стремежите й за постижения на велики общочовешки идеали. Същите гореспоменати условия, които са необходими за майката, особено когато тя е в бременно състояние, са абсолютно необходими, както за правилното и всестранно умствено, душевно и физическо развитие, така и за доброто възпитание на децата и младежта в училище. Нека да се знае, че каквото е влиянието на благоприятната слънчева светлина, чистия изобилен въздух, умерената топлина и влага и плодородната почва за растежа и правилното развитие на едно растение, също такова е влиянието на светлите и велики мисли, чистите, нежни и благородни чувства, както и красивите образи, желания, стремежи и постъпки от страна на бащата и особено на майката, в момента на зачеването и през време ма бременното й състояние върху растежа и правилното развитие на зародиша в утробата й, а така също и за определяне живота и съдбата на детето й след неговото раждане. От всичко казано до тука става ясно, какво трябва да бъдат бащата и майката и при какви условия трябва да става зачеването, зародишното развитие и възпитание на децата в училището, за да имаме здраво, силно и даровито поколение, на което животът да бъде полезен, красив и смислен.
Ето защо г-н Дънов често говори, че първото нещо, което трябва да се направи сега от страна на всички държавници: общественици, учени, писатели, художници, музиканти, педагози и възпитатели, то е да са насочат всички усилия за създаването на необходимите благоприятни условия за бързото повдигане на всички жени в умствено, морално и културно отношение, за да съзнаят те своето велико предназначение като майки, защото само по тоя
начин
може да стане въз раждането и подобрението на индивида, семейството, обществото, народа и човечеството.
Това са закони, правила и методи на природата и ако ги приложим в живото си. ще имаме блестящи резултати, а ако не ги приложим, ние се самоосъждаме на израждане и изчезване; защото природата дава условия и възможности за размножаване, правилно развитие и усъвършенстване само на тези, които са носители и разпространители на велики стремежи и високи идеали. И. А. Изворски Правилно засаждане на овощни дръвчета Няма по-благородна, по-възвишена и свята работа за човека от това, до посее в недрата на майката природа плодовитите овощни дръвчета. Всеки, който иска да си създаде радост в живота, желаейки да посади едно или повече овощни дръвчета, трябва да спази н кои правила, за да се увенчае делото му с успех.
към текста >>
Този момент хората го схващат и определят по различни
начини
.
Не, всеки сам за себе си ще направи опита. По този път човек ще добие една самоувереност в знанието, което име, и ще може по-правилно да развива дарбите, които са вложени в него. За да развие дарбите си, които са божествени по произход, човек трябва да употреби едно външно усилие, за да ги развие. Това са два момента в творческия процес на Битието, в които човек се учи и развива. Първия момент е на Провидението, когато Бог работи върху нас.
Този момент хората го схващат и определят по различни
начини
.
Вторият момент е, когато сам човек работи върху себе си, прави усилие да придаде нещо към работата на Бога. И в импулсите, които придобива от тези два момента, се заключава развитието на човека. Има една вътрешна сила. която движи цялото Битие. Това е първият момент, първото положение, първичният потик на движението.
към текста >>
Тези учени казват, че само външната страна на Слънцето е гореща, а отвътре слънцето било обвито с една атмосфера, която го пазела от външния огън, и по такъв
начин
там могат да живеят хора, и те имат една отлична култура и порядък, които са само идеал за хората на земята.
Той едва сега е в пелените на знанието. Напр. понятията на съвременните учени за слънцето и неговата вътрешна температура, за вътрешното му състояние, въпросът за състоянията на материята и ред други въпроси, не са още напълно установени и изяснени. Някои учени имат верни понятия по тези въпроси, но някои са още в началото на познанието. Аз съм срещал първокласни учени, които твърдят, че на слънцето има хора. И те доказват това нещо научно.
Тези учени казват, че само външната страна на Слънцето е гореща, а отвътре слънцето било обвито с една атмосфера, която го пазела от външния огън, и по такъв
начин
там могат да живеят хора, и те имат една отлична култура и порядък, които са само идеал за хората на земята.
И тези учени, които говорят това, даже си позволяват да казват, че са ходили на Слънцето; но като учени, те казват, че това трябва да си остане само между тях. Те казват, че това не е за онези деца в областта на познанието, които нищо не разбират. За тези деца се казва че Слънцето представлява една огнена сфера, на която не могат да живеят, хора и други същества. Тези учени подържат също, че жителите на слънцето упражняват мощно влияние върху развоя на културата на земята. Всички възвишени и благородни идеи и стремежи ни идат като потик от слънцето.
към текста >>
По същия
начин
и човек трябва да се изучава.
Ако един или два дена духат топли ветрове, нема да вали дъжд. Но ако след това почне да духа студен вятър, и като се съединят тези две течения — непременно ще дойде дъжд. Следователно, вие трябва да наблюдавате теченията в природата. Забелязал съм, че когато ще има буря, паяците удвояват паяжините си; така че когато видите паяка че удвоява паяжината си, да знаете че ще има буря. Сегашните учени изучават теченията, движенията на въздуха, на ветровете, и от тях вадят заключения.
По същия
начин
и човек трябва да се изучава.
Ние трябва да изучавам онези течения, които стават в нашите умове и сърца, и да правим тънки различия между тях, да следим как се отразяват тези течения върху целокупния физически и психически живот на човека. Съзнанието ви трябва да бъде будно. Щом дойде една лоша мисъл в ума ви, вие трябва да намерите нейния произход. Щом ви дойде едно лошо чувство, вие трябва да намерите неговия произход, да знаете от къде е дошло. Ако не знаете от къде идат лошите мисли и чувства.
към текста >>
Този е
начина
, по който вие можете да помогнете на всички онези ваши близки, у които се зараждат лоши.
човек често може да стане роб на тези лоши мисли и чувства в себе си. Чувствителният човек може да възприема като по радио чуждите мисли и желания в себе си, а те могат да го спънат, като го заставят да извърши това, към което никога не се е стремил. И особено когато сте свързани в симпатия с известни хора, желанията и стремежите, които се пораждат у тях, се предават и на вас. Затова трябва да бъдете много будни, за да различавате вашите желания, от желанията, които ви идат от вън. Когато ви дойде такава чужда лоша мисъл, изпратете противоположна мисъл, като кажете в ума си, че това, което тези мисъл или желание искат, не е хубаво, и им покажете в мисълта си, кое е хубаво.
Този е
начина
, по който вие можете да помогнете на всички онези ваши близки, у които се зараждат лоши.
помисли и желания — значи, на всека отрицателна или лоша мисъл, поставете една добра, контра-мисъл. Закона е следния: Кой с когото е свързан, носи последствията на неговия живот. И ако ти си свързан с човек, който не живее добре, ти може да платиш с живота си. Затова трябва да разбирате добре този закон и да го спазвате в живота си. Ако един син или дъщеря живеят лош, разпуснат живот, това ще се отрази върху живота на родителите.
към текста >>
По този
начин
той развърза нещата.
Христос имаше сила в себе си да се освободи, но Той не употреби силата си, да се защити. Той не употреби силата си, за да запази своя земен живот. Ако беше употребил силата си, за да запази земния си живот, той щеше да изгуби небесния си живот. Но той предпочете да изгуби земния живот, но да придобие небесния. Той предпочете смъртта, но да каже истината, отколкото да замълчи пред истината.
По този
начин
той развърза нещата.
Ако беше предпочел да остане на земята, той щеше да се завърже. И след голготската мистерия, като се яви на учениците си, каза: даде ми се всека власт на небето и на земята. Но съвременните хора, които живеят само в своята личност, ги е страх като напускат физическия свят да не се изгубят. Смъртта е страшна за онзи, който не знае, а за онзи който знае, не е страшна. И когато мислите за умрелите, те са във вашия ум.
към текста >>
По този
начин
, те стават едно с нас и ние едно с тях.
И след голготската мистерия, като се яви на учениците си, каза: даде ми се всека власт на небето и на земята. Но съвременните хора, които живеят само в своята личност, ги е страх като напускат физическия свят да не се изгубят. Смъртта е страшна за онзи, който не знае, а за онзи който знае, не е страшна. И когато мислите за умрелите, те са във вашия ум. Онези, които заминават за онзи свет, влизат в нас, и започват да живеят заедно с нас.
По този
начин
, те стават едно с нас и ние едно с тях.
И тогаз казвам: в едно тяло може да живее не само една душа, но хиляда души могат да влязат да живеят в него Човек е като едно голямо здание, в което могат да влязат да живеят хиляди хора. Колкото повече разумни същества влязат да живеят у вас, толкова по добре за вас. Когато казваме, че сме разумни същества, ние разбираме, че сме свързани с всички разумни същества по земята. Същевременно ние сме свързани с всички разумни същества, които живеят на небето. Следователно, ние имаме на разположение небето с цялата му архива, с всичкото му познание.
към текста >>
Любовта е онова, което подкрепя всички възвишени и благородни
начинания
. Любовта.
Слънцето изпраща своите лжчи от всякъде. Тъй също и Любовта на всякъде можем да я намерим. Любовта е основа на живота и на науката. Не мислете, че без Любов науката може да съществува. Любовта, която не подкрепя науката, това не е Любов.
Любовта е онова, което подкрепя всички възвишени и благородни
начинания
. Любовта.
която не подкрепя живота не е Любов. Любовта, която не подкрепя добрите връзки, не е любов. Любовта, която не може да ни цери от нашите тъги и скърби, не е Любов. Любов, която не може да цери нашите болки, не е Любов. Аз наричам Любов всичко онова, което може да премахне нашите спънки в живота.
към текста >>
И когато опитате по-този
начин
Любовта, ще почнете да се развързвате от известни връзки от миналото, и ще влезете в царството на свободата.
Любов, която не може да цери нашите болки, не е Любов. Аз наричам Любов всичко онова, което може да премахне нашите спънки в живота. Тя не може да премахне всичко из един път, но малко по-малко ще ги премахне. Вие можете всеки ден по малко да опитвате тази Любов. Някои са я опитали.
И когато опитате по-този
начин
Любовта, ще почнете да се развързвате от известни връзки от миналото, и ще влезете в царството на свободата.
И тогаз каквото развържете във вашия ум, ще бъде развързано и вашето сърце; и какаото развържете във вашето сърце, ще бъде развързано и във вашия ум. И когато се развържете по този начин, ще дойдете до правилното разбиране и приложение на двата велики закона, които регулират нашия живот — закона за Любовта към Бога и закона за Любовта към ближния. И върху тези два закона ще се създаде един нов ред и порядък. Ако хората заживееха по тези два закона, свободата на света ще дойде моментално, за всичките народи. Ако тези два закона проникнат в умовете и сърцата на всички хора и започнат да мислят по този начин, ще кажа: дошъл е денят, когато всички ще бъдем свободни.
към текста >>
И когато се развържете по този
начин
, ще дойдете до правилното разбиране и приложение на двата велики закона, които регулират нашия живот — закона за Любовта към Бога и закона за Любовта към ближния.
Тя не може да премахне всичко из един път, но малко по-малко ще ги премахне. Вие можете всеки ден по малко да опитвате тази Любов. Някои са я опитали. И когато опитате по-този начин Любовта, ще почнете да се развързвате от известни връзки от миналото, и ще влезете в царството на свободата. И тогаз каквото развържете във вашия ум, ще бъде развързано и вашето сърце; и какаото развържете във вашето сърце, ще бъде развързано и във вашия ум.
И когато се развържете по този
начин
, ще дойдете до правилното разбиране и приложение на двата велики закона, които регулират нашия живот — закона за Любовта към Бога и закона за Любовта към ближния.
И върху тези два закона ще се създаде един нов ред и порядък. Ако хората заживееха по тези два закона, свободата на света ще дойде моментално, за всичките народи. Ако тези два закона проникнат в умовете и сърцата на всички хора и започнат да мислят по този начин, ще кажа: дошъл е денят, когато всички ще бъдем свободни. Или, според както е казал пророка — всички ще бъдем научени от Господа, всички ще бъдем научени от своя ближен. Това нема да стане по механически начин.
към текста >>
Ако тези два закона проникнат в умовете и сърцата на всички хора и започнат да мислят по този
начин
, ще кажа: дошъл е денят, когато всички ще бъдем свободни.
И когато опитате по-този начин Любовта, ще почнете да се развързвате от известни връзки от миналото, и ще влезете в царството на свободата. И тогаз каквото развържете във вашия ум, ще бъде развързано и вашето сърце; и какаото развържете във вашето сърце, ще бъде развързано и във вашия ум. И когато се развържете по този начин, ще дойдете до правилното разбиране и приложение на двата велики закона, които регулират нашия живот — закона за Любовта към Бога и закона за Любовта към ближния. И върху тези два закона ще се създаде един нов ред и порядък. Ако хората заживееха по тези два закона, свободата на света ще дойде моментално, за всичките народи.
Ако тези два закона проникнат в умовете и сърцата на всички хора и започнат да мислят по този
начин
, ще кажа: дошъл е денят, когато всички ще бъдем свободни.
Или, според както е казал пророка — всички ще бъдем научени от Господа, всички ще бъдем научени от своя ближен. Това нема да стане по механически начин. Сега ако се вгледаме в живота, ще забележим, че на всякъде функционира числото 2. Имате майката и бащата. Бащата — това е първия закон, а майката втория закон в света.
към текста >>
Това нема да стане по механически
начин
.
И когато се развържете по този начин, ще дойдете до правилното разбиране и приложение на двата велики закона, които регулират нашия живот — закона за Любовта към Бога и закона за Любовта към ближния. И върху тези два закона ще се създаде един нов ред и порядък. Ако хората заживееха по тези два закона, свободата на света ще дойде моментално, за всичките народи. Ако тези два закона проникнат в умовете и сърцата на всички хора и започнат да мислят по този начин, ще кажа: дошъл е денят, когато всички ще бъдем свободни. Или, според както е казал пророка — всички ще бъдем научени от Господа, всички ще бъдем научени от своя ближен.
Това нема да стане по механически
начин
.
Сега ако се вгледаме в живота, ще забележим, че на всякъде функционира числото 2. Имате майката и бащата. Бащата — това е първия закон, а майката втория закон в света. Бащата е закона за Любовта към Бога, а майката е закона за Любовта към ближния. После, при двойката брат и сестра.
към текста >>
40.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 172
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Те са и родоначалници на истинската творческа литература, която не фотографира съответната епоха, а дава насока,
начин
и път в живота, който ще изведе човечеството към благоденствие и мир.
Казва се, че литературата обикновено е отражение на дадено време и епоха, но това е обикновената, фотографическа литература, а творческата литература чертае пътища и дава насоки в живота. В по-голямата си част, съвременната литература, вместо да внесе нещо здраво в живота, тя внася само отрови и убива и без това намалелия стремеж за живот у хората, вместо да въздигне идеали, които да поведат човеците към светли бъднини, тя, изнасяйки постоянно криминални романи, мистериозни убийства, отмъщения и пр., отравя, буквално отравя душата на читателя. Ще кажат, такъв е животът днес, затова е такава и литературата, но мисля, че литературата не трябва да тика и без това плъзгащите се човеци надолу, а да им подаде ръка и да ги изведе нагоре. И винаги, когато човечеството е стигало крайни предели на развала, когато литературата, сама покварена и изхабена, е била безсилна да помогне, са се явявали велики личности, гениални творци, които са хвърляли силна светлина върху изгубения път — за да го видят всички. Тези велики личности са носили със своето слово, независимо в каква литературна форма, храна за душите, облекчение и разрешение на много жизнени въпроси и импулс и вдъхновение в живота.
Те са и родоначалници на истинската творческа литература, която не фотографира съответната епоха, а дава насока,
начин
и път в живота, който ще изведе човечеството към благоденствие и мир.
Нека се надяваме, че както миналото е имало своите гениални личности, така и днешната епоха ги има. Н. Неделчева Дордето слънце грей Дордето слънце грее на небето, И нощем дивни светят ми звезди, И тъй в хармония бие ми сърцето И със живот изпълня тез гърди, Дорде на воля още птичка пее Росата къпе жадните цветя Тревица се в полето зеленее И вятър вей из горските листа. Дорде е туй, аз зная до тогава, Че има кой за мене да милей — Света със хубост които украсява. Навсякъде обхожда и живей. Това сърце, що бие ми в гърдите, Това е част от Вечното сърце.
към текста >>
Ние не отричаме, че има още редица други условия, от които зависи успеха на едно
начинание
.
Посей семето при благоприятно време и в добра и обработена почва и не се грижи. То само ще изникне. Както земеделецът чака да завали дъжда и тогава да почне да оре и да сее, тъй и за всяка друга работа трябва освен доброто семе, освен добрата обработена почва още и подходящото време за да завърши делото с успех, за да имаме насърчителни резултати. Всеки успех в живота ни е резултат две трети на сполучливия избор на времето благоприятстващо за целта. Като казваме това, то още не значи, че времето е всичко. Не.
Ние не отричаме, че има още редица други условия, от които зависи успеха на едно
начинание
.
Защото а живота срещаме често хора, които държат точна сметка кога звездните съчетания са най-благоприятни за да започнат някоя работа, и въпреки това не успяват, защото на едни липсва постоянство, на други —съсредоточеност и т. н. Сполучливия избор на времето е магическа сила, която действа по невидими, незнайни пътища и тогава нещата и случаите се редят, по-добре от всяко наше предположение. Има разумни сили, които ръководят и направляват събитията и щом човек съгласува, хармонизира своята мисъл, желания и воля с Вечното в живота, всичко, което пожелае, става. Най-важното за днес е това: Да вършим всичко на време, нито по-рано. нито по-късно.
към текста >>
и религиозни и светски, разглеждат живота много едностранчиво, и нямат онова конкретно знание, което да им посочи методите и
начините
как да живеят.
Същото се отнася и когато друг ви я пипа. Не е хубаво всеки човек да ви пипа главата, защото, чрез ръцете си, той или ще ви придаде известна енергия или ще ви отнеме нещо. Ако един благороден човек ви пипне главата, той ще ви предаде нещо от своето благородство; набожния ще ви предаде от своята набожност; невежия ще ви предаде от своето невежество — от него излиза една гъста материя, която ще ограничи вашия ум. Затова не е без значение с какви хора дружи човек. Съвременните хора.
и религиозни и светски, разглеждат живота много едностранчиво, и нямат онова конкретно знание, което да им посочи методите и
начините
как да живеят.
за да избегнат нещастията. Те казват, че човек трябва да бъде учен, че трябва да бъде добър и пр.; но това са общи положения, които са добри, но не са достатъчни. Човек трябва да има едно изкуство, с което да бъде полезен на хората. За пример. хубавата реч е едно отлично изкуство, с което човек може да бъде полезен на хората.
към текста >>
Дарбите, които Бог е дал на човека, това са средства, условия, които трябва да се турят на работа, за да можем да се ползваме по тези
начин
от Божиите блага.
Друг се безпокои, че нема пари. Безпокойството нищо няма да ни помогне, а само ще разстрои нервната ни система и ще влоши още повече положението ни. Когото човек се намери в противоречие, трябва да впрегне мисълта си на работа, за да разреши това противоречие, което е една задача в живота му. Когато човек се безпокои, като попадне в противоречията, той прилича на този. който има всички пособия за известна работа, но не знае как да ги използва.
Дарбите, които Бог е дал на човека, това са средства, условия, които трябва да се турят на работа, за да можем да се ползваме по тези
начин
от Божиите блага.
Много от мъчнотиите и противоречията в живота са създадени от самите хора, и те трябва да се премахнат. Ние не сме отговорни за всички мъчнотии и противоречия в света, и не можем да ги отмахнем, но ние можем да отстраним онези мъчнотии и противоречия, които се отнасят до нашия живот. За да се справим с мъчнотиите и противоречията, трябва да имаме знание и сила. Религиозните ще ни кажат: имай вяра. Днес всички имат тази вяра — какво им е помогнала?
към текста >>
“ Ще видите, че той ще престане да се изявява по такъв
начин
.
Всички скочили от столовете си уплашени и започнели да се озъртат наляво — надясно да търсят причината на това явление. Колкото да разсъждавали, те не могли нищо положително да кажат и се разотишли по домовете си. След няколко дена пак ги поканили на угощение, но и този път пак се повторила същата история. Най-после една стара, но умна баба разбрала коя е била причината за това тайнствено явление и казала на дъщерите на богатия покойник: „Баща ви е недоволен от вас, че като се събирате на угощение не каните и него.“ — Какво трябва да правим, за да го задоволим? — Ще сложите на масата един прибор и ще кажете: „Заповядай татко!
“ Ще видите, че той ще престане да се изявява по такъв
начин
.
И наистина, като поканили трети път гостите на обед, дъщерите сложили един прибор и за баща си, и като седнали всички да ядат казали: „Заповядай, татко, хапни си, каквото искаш.“ От този момент бащата престанал да се проявява по такъв начин. Така и бащата присъствал на угощението. Много от нещастията на хората се дължат на техни неприятели от невидимия свят. Срещате някой човек и намирате че работите му вървят добре, каквото започне, всичко се нарежда добре. По едно време виждате че работите му остават назад.
към текста >>
И наистина, като поканили трети път гостите на обед, дъщерите сложили един прибор и за баща си, и като седнали всички да ядат казали: „Заповядай, татко, хапни си, каквото искаш.“ От този момент бащата престанал да се проявява по такъв
начин
.
Колкото да разсъждавали, те не могли нищо положително да кажат и се разотишли по домовете си. След няколко дена пак ги поканили на угощение, но и този път пак се повторила същата история. Най-после една стара, но умна баба разбрала коя е била причината за това тайнствено явление и казала на дъщерите на богатия покойник: „Баща ви е недоволен от вас, че като се събирате на угощение не каните и него.“ — Какво трябва да правим, за да го задоволим? — Ще сложите на масата един прибор и ще кажете: „Заповядай татко! “ Ще видите, че той ще престане да се изявява по такъв начин.
И наистина, като поканили трети път гостите на обед, дъщерите сложили един прибор и за баща си, и като седнали всички да ядат казали: „Заповядай, татко, хапни си, каквото искаш.“ От този момент бащата престанал да се проявява по такъв
начин
.
Така и бащата присъствал на угощението. Много от нещастията на хората се дължат на техни неприятели от невидимия свят. Срещате някой човек и намирате че работите му вървят добре, каквото започне, всичко се нарежда добре. По едно време виждате че работите му остават назад. Чуди се този човек, коя е причината за неуспеха му.
към текста >>
41.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 176
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Не е въпрос да се отречем от плътта, но трябва да се проверят методите,
начините
, с които тя си служи.
Тя има свои особени закони, с които вие трябва да се запознаете. Често религиозните хора говорят за плътта неверни неща. Но плътта има закони, които трябва да се спазват. Едва сега хората започват да изучават законите на плътта. И духът също така има свои закони, които трябва да се спазват.
Не е въпрос да се отречем от плътта, но трябва да се проверят методите,
начините
, с които тя си служи.
Тя има своя култура, свои навици, някой от които трябва да се изменят. В плътта има едно основно качество инертност, което се явява като една спънка в живота на човека, и която човек трябва да надделее. Духът има противоположното качество — активност, прогресивност. И за да избави плътта от тази инертност, и да й даде условия да се развива, духът влиза в плътта, за да надделее на нейната инертност. Оставена сама на себе си, благодарение на своята инертност, тя не би могла да се развива.
към текста >>
По този
начин
вие ще ги обичате, и те ще ви обичат.
Бог прониква цялото Битие и ние сме вътре в Бога, и Бог с своето съзнание ни вижда от всякъде. Ако го търсите на небето, това е идея много проста — тя е от триизмерния свят. Бог ви вижда от всякъде, той ви вижда през всички хора. Докато не започнете съзнателно да учите, вие никога нека да разберете какво нещо е Бог — няма да разберете какво представлява Любовта, Мъдростта и Истината. Когато почувствате, че всички хора и всички живи същества живеят в вас, вие сте пред великото познание на Бога — вие сте в рая.
По този
начин
вие ще ги обичате, и те ще ви обичат.
Това състояние, при което хората чувстват всички живи същества в себе си и те са в тях, разбират ги и са разбрани за тях, обичат и са обичани от тях радват се на техните постижения като на свои, — това е истинския духовен рай, към който хората се стремят. Сега от всички хора се иска съзнателна работа, за да развият в себе си онова, което природата е вложила в тях. И когато хората развиват дарбите си, те ще дават по пълен израз не Божественото да се прояви в тях и да организира плътта, да я направи пригодна за един по-висш живот. Едно трябва да знаете — ако разберете добре този свят, ще разберете добре и онзи. Ако мислите да разберете духовния свят без да сте разбрали физическия — много се лъжете, ако ученикът не е научил добре материала от първо отделение — буквите — той по нататък нищо не може да разбере.
към текста >>
По същия
начин
и плътта може да се превърне в диамант, за да почувства светлината и да я пръска на разни страни.
Това е невъзможно. Има някой работи, от които можете да се освободите, но от някой по никой на чин не можете да се освободите. Тях ще носите с себе си, както черният ще занесе своята чернота и на онзи свят. Не е въпроса да се освободим от плътта: това е едно заблуждение, но плътта трябва да се одухотвори, да се облагороди. Докато се постигне това, плътта е изложена на големи мъчнотии, на третирания, на дисциплина, както въгленът се излага на голяма температура и високо налягане, за да се превърне в диамант.
По същия
начин
и плътта може да се превърне в диамант, за да почувства светлината и да я пръска на разни страни.
Следователно, един ден и плътта ще се превърне в скъпоценен камък. Животът е единен и целокупен по същина, но се намира в различни фази от проявлението си, следствие на което ние го схващаме различно и го разделяме на светски, плътски, и духовен. Но това са само фази в проявлението на единния живот. Хората нямат ясна представа за плътския живот, и още повече за духовния. Те смесват плътския живот с яденето и пиенето.
към текста >>
Два
начина
има за изморяваме на плътта — чрез чрезмерен пост и чрез прекомерно хранене — преяждане.
Животът е единен и целокупен по същина, но се намира в различни фази от проявлението си, следствие на което ние го схващаме различно и го разделяме на светски, плътски, и духовен. Но това са само фази в проявлението на единния живот. Хората нямат ясна представа за плътския живот, и още повече за духовния. Те смесват плътския живот с яденето и пиенето. Да товари и преуморява човек плътта си, това още не е плътски живот.
Два
начина
има за изморяваме на плътта — чрез чрезмерен пост и чрез прекомерно хранене — преяждане.
Човек трябва да яде толкова, колкото плътта изисква — нито повече, нито по малко. В нея има известна разумност, и ако човек при храненето се ръководи от нея, ще спечели; по някой път тя е сприхава, но ще я извиним, защото тя прави на хората много големи услуги. Въпреки това, хората считат плътта виновна за всичките си противоречия, за всичкото зло в живота им. Това е едно погрешно схващане. Волята у човека е виновна за неговите неуспехи и нещастия, а не плътта.
към текста >>
За да се възпита човек, той трябва да спазва известни норми в живота за ядене, за работа, за
начин
на живеене.
Лошите състояния на човека не се дължат на неговата плът, а на неговата воля. Плътта е носителка на злото, но тя не го причинява. Обаче има моменти, когато съзнанието на човека се пробужда, и той става господар на своята плът и на своята воля. Понякога човек злоупотребява с своята свобода. Човек е подобен на онзи господар, който впряга хиляди работници на работа и злоупотребява с техния труд.
За да се възпита човек, той трябва да спазва известни норми в живота за ядене, за работа, за
начин
на живеене.
До като не се научи да изпълнява законите на плътта — какво може плътта да направи — човек не може да се възпита. Христос казва: „Духът е вечен, немощен, а плътта е немощна.“ — Щом плътта е немощна, вие трябва да имате предвид тази немощ и не може да разполагате с нея както искате, а ще се съобразите с нейните възможности. Като дойде немощта, вие трябва да й дадете отпуск, за да възстанови силите си. Духът е борческия активен принцип; но по някой път той не взема под внимание дали плът та може да издържи на тази борба. Затова ако искаме да бъдем разумни, трябва винаги да взимаме в съображение възможностите на плътта, защото тя е като едно дете, за което постоянно трябва да се грижим докато заякне.
към текста >>
Разстоянието на известна планета до слънцето, определя
начина
на живеене на тази планета.
когато хората се приближават по плът повече отколкото трябва, в тях настъпва ужасна реакция, която ги измъчва. За да не настъпва тези реакция между тях, те трябва да бъдат на известно разстояние един от друг. Когато се наруши онова естествено разстояние между хората, което природата е определила, раждат се противоречия и недоразумения. За да се хармонизират, хората не трябва да бъдат нито много близко, нито много далече един от други. Същия закон природата го е спазила и при отношенията между слънцата, и при отношенията на планетите към слънцето.
Разстоянието на известна планета до слънцето, определя
начина
на живеене на тази планета.
И когато казваме за някой, че е марсов, венерин или сатурнов тип, ние подразбираме известна мярка, отношение, според което определяме мястото на човека в живота, неговото отношение към слънцето. Когато изучим законите на тези естествени отношения — с това се занимава астрологията — ние ще можем да използваме електричеството и магнетизма на слънцето, които са носители на живота. Неорганизираните клетки на плътта постоянно се стремят — по силата на първичния импулс — да се организират. Като знаете това, никога не внасяйте лоши, отрицателни мисли в ума си. От внушенията на такива мисли, много от клетките на вашия организъм престават да работят.
към текста >>
42.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 178
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Това, което преди ни е влияло по един
начин
, сега започва да ни влияе по друг
начин
.
Всички, малки и големи, близки и далечни, дори невидими и непознати, и отдалечени на астрономични разстояния едно от друго, неща или тела, си взаимно влияят — повече или по малко, но винаги и непрекъснато, въз основа на незиблеми природни закони. Силата и характера на тези влияния се определя от силата и характера на взаимно влияещите си неща, от хармонията или дисхармонията, която се поражда от техните отношения, от мястото, позицията, която в даден момент заемат в космичното пространство, а също така и от разстоянието, което стои между тях. И понеже мястото, позицията, което заемат всички, пръснати в безграничния простор на Всемира, тела, постоянно се мени, с това се изменя и силата и характера на отделните влияния, които получава в даден момент един индивид, или съвкупност от индивиди. Едни влияния отслабват за сметка на други, които се засилват. Това, което вчера едва се е чувствало, внезапно почва да упражнява мощно влияние върху нас.
Това, което преди ни е влияло по един
начин
, сега започва да ни влияе по друг
начин
.
От друга страна, понеже вечното движение във Вселената не е, както някои си го представляват, вечно преповтаряне на едни и същи неща — сляпо, механическо движение по един неизменен, омагьосан кръг - а е в същност кръгово движение по една нагорна спирала т. е. — един безграничен еволюционен процес, — един процес на непрестанно творчество на все по-нови и по съвършени форми и прояви но живота, в който процес всяко нещо във вселената непрестанно се изменя и расте, усъвършенства се, като с това се променят, по сила и по характер, неговите влияния върху всичко заобикаляше го, то от това следва, че в този непрестанен еволюционен процес на живота не може до съществуват два абсолютно еднакви момента, в които всички външни и вътрешни условия. отношения и влияния да бъдат напълно тъждествени. Ето защо, годината, която ние сега посрещаме е наистина, а не само по име, нова. Тя наистина ни носи нови условия, нови съчетания на близки и далечни, космични влияния, нови възможности да се проявим външно и вътрешно, физически и духовно.
към текста >>
И тъкмо от нас зависи как, по какъв
начин
и за какво ще използваме тези нови условия, които Вселената, Вечността ни да-ват.
— един безграничен еволюционен процес, — един процес на непрестанно творчество на все по-нови и по съвършени форми и прояви но живота, в който процес всяко нещо във вселената непрестанно се изменя и расте, усъвършенства се, като с това се променят, по сила и по характер, неговите влияния върху всичко заобикаляше го, то от това следва, че в този непрестанен еволюционен процес на живота не може до съществуват два абсолютно еднакви момента, в които всички външни и вътрешни условия. отношения и влияния да бъдат напълно тъждествени. Ето защо, годината, която ние сега посрещаме е наистина, а не само по име, нова. Тя наистина ни носи нови условия, нови съчетания на близки и далечни, космични влияния, нови възможности да се проявим външно и вътрешно, физически и духовно. Тя е наистина неповторима.
И тъкмо от нас зависи как, по какъв
начин
и за какво ще използваме тези нови условия, които Вселената, Вечността ни да-ват.
Условията могат да бъдат добри или лоши, влиянията могат да бъдат гибелни или пък да ни тласкат към успех. Но от нас зависи резултата, който ще получим от тях. Защото и най-добрите условия могат да бъдат пропилени и изгубени в бездействие и в разхищение на собствените възможности и сили, а също така и най-лошите условия могат да бъдат използвани за добро, като се борим да ги преодолеем и с това развиваме своите вътрешни духовни сили и си създаваме възможности за едно по-добро бъдеще. Няма два еднакви момента в живота ни, в който ние непрестанно се развиваме и растем, безразлично дали виждаме или не виждаме това. Процесът на живота е процес на вечно развитие и усъвършенстване, той е процес на вечен растеж и на вечно творчество на все нови и нови неща.
към текста >>
По тоя
начин
се избягна еднообразието.
Четвъртият ден трябва да завърши само с плодове — пресни или сушени — като ябълки, круши, сливи, грозде, портокали, сухо грозде, смокини и пр. Сега вече сме готови за 2—3 дневно гладуване, през което време трябва да вземаме само плодни сокове: ябълков, гроздов; портокалов или доматов, в зависимости от сезона. Количеството на сока трябва да бъде около 100 грама, разредено с много вода, три пъти на ден, или всичко около 300 грама сок. Пречистването може да става само с един вид сок, или с 2—3, пак в зависимост от сезона, за разнообразие. Например, сутрин ябълков сок, на обед доматен и вечер — гроздов.
По тоя
начин
се избягна еднообразието.
В течение на едно такова късо гладуване, мнозина имат главоболие, изриви по кожата, облажен език. замайване, горчив вкус в устата и други подобни неприятности. Тия симптоми са понякога много обезпокоителни, но не бива да причиняват тревога. Щом тялото се види освободено от длъжността да приготовлява храна за тъканите, то разбира, че му е дадена почивка, през време на която може да пристъпи към почистване. И то почва.
към текста >>
Ти показват по един твърде особен
начин
, че тялото е имало нужда от 2 — 3 дни гладуване При обикновени обстоятелства тия признаци изчезват бързо, за щото тяхната причина — замърсяване на кръвта — се премахва чрез очистително действие на късото въздържание от твърда храна.
И то почва. Отровите, задържани до тогава, биват изхвърлени през кожата във виц на изриви, през бъбреците и през всички канали, които служат за тая цел. По същата причина се облага и езикът. Главоболието, замайването и лошият вкус в устата се дължат на присъствието на отрови в кръвта, от които се освобождават тъканите, колкото се може по-скоро, през „почивката“. Следователно, тия симптоми, вместо да са причина за безпокойство, трябва да се считат за добри предвестница.
Ти показват по един твърде особен
начин
, че тялото е имало нужда от 2 — 3 дни гладуване При обикновени обстоятелства тия признаци изчезват бързо, за щото тяхната причина — замърсяване на кръвта — се премахва чрез очистително действие на късото въздържание от твърда храна.
През време на късото гладуване на тялото се дава „физиологическа почивка“, да се изразим на научен език. Особено си почиват храносмилателните органи и събират сили за подновяване на работата след свършване на гладуването. Умът ще бъде по-остър, погледът — по-бистър и всички телесни промени ще се извършват по-добре, тъй като отровите които са били в тъканите и кръвта, сега са махнати чрез гладуването. Всички телесни клетки се чувстват подмладени и по-чисти. Умората изчезва и човек почва да гледа на нещата по-светло.
към текста >>
Това може да се обясни по следния
начин
: понеже в ума на крадеца седи постоянно мисълта да протегне ръката си, да бръкне в някой джоб, вследствие на което в ръцете приижда повече кръв, и те стават по-дълги.
Резултатите от тези вторични причини се предават по наследство. Когато, с течение на ред поколения, се предават по наследство отрицателни качества, които се усилват, раждат се престъпните типове, които, според Ломброзо, имат широка главо при ушите; обективния ум у тях е силно развит, а моралните чувства са слабо развити; те имат почти животински апетит. Има родени престъпници, а има и такива, които отпосле са станали престъпници, при лошите социални условия. У престъпниците се деформира черепа и на цялата мозъчна деятелност се дава крива насока. У крадците специално ръцете са дълги и пръстите им са дълги.
Това може да се обясни по следния
начин
: понеже в ума на крадеца седи постоянно мисълта да протегне ръката си, да бръкне в някой джоб, вследствие на което в ръцете приижда повече кръв, и те стават по-дълги.
Но не всички хора с дълги ръце са крадци. В миналото те може да са били крадци, но сега са само сръчни хора. Кражбата е един плевел. Онзи. който краде, той иска по един лесен начин да се добере до благата в живота, за които някой човек с години е работил, докато ги придобие. Който иска само да яде и пие на чужда сметка, без да работи, той е крадец.
към текста >>
който краде, той иска по един лесен
начин
да се добере до благата в живота, за които някой човек с години е работил, докато ги придобие.
У крадците специално ръцете са дълги и пръстите им са дълги. Това може да се обясни по следния начин: понеже в ума на крадеца седи постоянно мисълта да протегне ръката си, да бръкне в някой джоб, вследствие на което в ръцете приижда повече кръв, и те стават по-дълги. Но не всички хора с дълги ръце са крадци. В миналото те може да са били крадци, но сега са само сръчни хора. Кражбата е един плевел. Онзи.
който краде, той иска по един лесен
начин
да се добере до благата в живота, за които някой човек с години е работил, докато ги придобие.
Който иска само да яде и пие на чужда сметка, без да работи, той е крадец. До голяма степен престъпността се обуславя още от зачатието и периода на бременността. Ако бащата е бил пияница или има някакъв друг порок, то детето ще се роди при лоши органически условия. И ако на това дете не се даде някаква външна помощ, то няма да може да изправи недъзите, с които е присадено. Ако бащата е гневен във време на зачеването на детето, искал е да убие някого, но не е имал благоприятни условия да извърши това убийство, понеже тази мисъл е била постоянно в неговия ум, то когато се зачене детето, което може да бъде син, един ден непременно ще бъде изпълнител на идеите на своя баща, и непременно ще извърши убийството.
към текста >>
Окръжавали са я с хубави картини, давали са й да чете най хубави книги, и по този
начин
са й въздействали в добър смисъл — давали са й хубав потик.
И държавата трябва да знае това. Бременната жена трябва да се постави при най-благоприятните условия, за да роди едно в истинския смисъл на думата нормално дете: иначе ще роди плевели, деца, на които все ще им недостига нещо, за да могат да се развиват правилно. В бременното си състояние жената е крайно чувствителна и ако не се постави при съответните условия, ще се осакати зародиша й. Старите гърци са знаели това и са го спазвали. Когато някоя жена е бивала бременна, те са я поставяли при най-хубава обстановка, при най-добри условия.
Окръжавали са я с хубави картини, давали са й да чете най хубави книги, и по този
начин
са й въздействали в добър смисъл — давали са й хубав потик.
Затова виждаме в древна Гърция да се създават толкова красиви типове. При спазване на този закон, за създаване на благородни и възвишени стремежи и образи в бременната жена, децата ще се раждат с по-добри заложби и възможности, и ще имат по-добри условия, няма да имат излишни мъчнотии, които трябва да преодоляват. И без това в природата има доста големи мъчнотии, които трябва да се преодоляват, затова хората сами не трябва да си създават ненужни страдания и мъчнотии. Ние трябва да се пазим от излишни мъчнотии. Христос дойде на земята да донесе на хората една наука, с която да им покаже как да живеят и да се обновят във всички направления.
към текста >>
Понеже мозъка е склад на мощни динамични енергии, които обуславят проявата на целия ни живот, затова ни е необходима една наука, която да ни покаже
начините
и методите, как да регулираме и трансформираме тези енергии.
Колкото е дължината на ръката (дланта), толкова трябва да бъде дълго и лицето. Когато съществува известен дефект в някой орган или в съчетанието на органите, това показва на известен дефект и в мозъка на човека. Следователно, трябва да започнем от изправянето на мозъка, за да изправим всички дефекти в човека. Най-неорганизиран е малкия мозък, където се намират половите и другите социални чувства. И необходими са големи усилия и упорита системна работа в тази област, за да се организира.
Понеже мозъка е склад на мощни динамични енергии, които обуславят проявата на целия ни живот, затова ни е необходима една наука, която да ни покаже
начините
и методите, как да регулираме и трансформираме тези енергии.
Всички психически, физиологически и механически процеси в човека са в зависимост от състоянието на енергията в мозъка. И самовъзпитанието на човека седи в това, да почне да контролира и трансформира енергиите. Затова има много методи — психически, органически и механически — с които човек може да си въздейства благотворно. Всички тези методи, за които говоря, са обосновани върху едно дълбоко познаване на човека и енергиите, с които си служи. Енергиите в своето проявление са поляризирани.
към текста >>
Само по този
начин
ще се освободите от плевелите, негативните състояния в живота си, и ще усилите положителните си черти и състояния.
Едно просто на глед упражнение, например, но дълбоко научно и резултатно, е следното: с дланта на дясната ръка, ще прокарате по гърба на лявата ръка десетина пъти; с това става трансформиране на енергията; също и с лявата ръка върху дясната. Когато човек е нервен и възбуден, нека прекара дясната си ръка върху лявата десетина пъти и неразположението и нервността ще се премахне. Насъбралата се енергия ще се асимилира и вие ще имате едно здравословно състояние. Хората също така трябва да се научат да говорят на ръцете си, за да си въздействат сами. Всеки пръст поотделно със свързан с разумни същества в природата, и чрез него като с антена може да се свържете с тях и да ни бъдат полезни.
Само по този
начин
ще се освободите от плевелите, негативните състояния в живота си, и ще усилите положителните си черти и състояния.
Плевелите няма да ги корените, но като усилвате вашите положителни качества. вашите вътрешни недъзи няма да имат условия да се развиват. Ще дойде ден. когато плевелите няма да имат условия да растат. Тогава ще дойде жътвата.
към текста >>
43.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 183
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Добрият човек е построен по един
начин
, а престъпният, анормалният тип е построен по съвсем друг
начин
.
Интелигентностите на човека се измерва с тъй наречения камперов ъгъл, който в кавказката раса е равен на 85 градуса, още 5 градуса трябва, за да дойде до 90 градуса. Колкото този ъгъл повече се намалява, толкова и интелигентността се намалява. В маймуните този ъгъл е 60 — 65 градуса. А колкото повече се намалява интелигентността, толкова и условията на живота стават по-неблагоприятни. Следователно, интелигентния, разумния човек, гения, има по друг строеж от обикновения и глупавия човек.
Добрият човек е построен по един
начин
, а престъпният, анормалният тип е построен по съвсем друг
начин
.
В природата има един път, по който хората са създадени. Всички животни са създадени по специфичен за тях начин. Като изучавате всичките раси, ще видите, че от първата до сегашната раса има голяма разлика. Всички се отличават една от друга по строежа си. За сега най-правилна форма на тялото и на лицето има бялата раса.
към текста >>
Всички животни са създадени по специфичен за тях
начин
.
В маймуните този ъгъл е 60 — 65 градуса. А колкото повече се намалява интелигентността, толкова и условията на живота стават по-неблагоприятни. Следователно, интелигентния, разумния човек, гения, има по друг строеж от обикновения и глупавия човек. Добрият човек е построен по един начин, а престъпният, анормалният тип е построен по съвсем друг начин. В природата има един път, по който хората са създадени.
Всички животни са създадени по специфичен за тях
начин
.
Като изучавате всичките раси, ще видите, че от първата до сегашната раса има голяма разлика. Всички се отличават една от друга по строежа си. За сега най-правилна форма на тялото и на лицето има бялата раса. Новата раса, която ще дойде за в бъдеще, ще има още по-правилна форма. Значи, природата последователно, стъпка по стъпка, създава все по-съвършени форми, в които живота все по-пълно се проявява.
към текста >>
Сега всички учени хора се стремят да намерят методи по кой
начин
именно да внесат новите форми, новите идеи в света, за да направят живота на хората малко по-добър.
В това отношение, всички народи, всички общества, всички хора, имат връзка помежду си, и са като клончета, като листа на едно дърво. Листът на дървото не може да живее самостоятелно и да каже: На мене да е добре, че на другите каквото и да им е, безразлично ми е. Не, не само на един лист трябва да бъде добре, но на всички листа. Не само на листата, но и на клончетата, и на цветовете трябва да е добре. На цялото дърво трябва да бъде добре.
Сега всички учени хора се стремят да намерят методи по кой
начин
именно да внесат новите форми, новите идеи в света, за да направят живота на хората малко по-добър.
Но затова трябва да знаем, каква основа да турим на живота. Старите греди, старите форми, които до сега са служили на човечеството, са се изхабили вече, и вместо тях трябва да се турнат нови. Нещо ново трябва да се внесе, което да обнови целокупния живот на човека и човечеството. Нови идеи са необходими, които да бъдат като нови греди в строежа на новите форми, като нова храна, пълна с живот. Със старите идеи хората живеят всеки за себе си — и в резултат на този начин на живеене имаме днешния социален живот на човечеството — пълен с противоречия и абсурди.
към текста >>
Със старите идеи хората живеят всеки за себе си — и в резултат на този
начин
на живеене имаме днешния социален живот на човечеството — пълен с противоречия и абсурди.
Сега всички учени хора се стремят да намерят методи по кой начин именно да внесат новите форми, новите идеи в света, за да направят живота на хората малко по-добър. Но затова трябва да знаем, каква основа да турим на живота. Старите греди, старите форми, които до сега са служили на човечеството, са се изхабили вече, и вместо тях трябва да се турнат нови. Нещо ново трябва да се внесе, което да обнови целокупния живот на човека и човечеството. Нови идеи са необходими, които да бъдат като нови греди в строежа на новите форми, като нова храна, пълна с живот.
Със старите идеи хората живеят всеки за себе си — и в резултат на този
начин
на живеене имаме днешния социален живот на човечеството — пълен с противоречия и абсурди.
Новите идеи ще създадат и нови форми и отношения, коренно различни от сегашните. Новите идеи поставят като основа интересите на цялото, което включва интересите на частите. Новите идеи внасят едно доверие, солидарност и взаимопомощи между хората. Всички хора ще имат доверие помежду си, и никой няма да си позволява да лъже другите. Защото щом хората внесат лъжата в живота си, те са изложени на израждане.
към текста >>
Но за да можем да вървим в пътя на този идеал, необходима ни е една наука, която да ни покаже пътищата и законите на човешкия възход, да ни покаже
начините
, по които ще можем да съградим един организъм, пригоден да се прояви чрез него висшата природа в човека.
Следователно, всеки човек трябва да има ясна представа за живота, ако иска да прогресира. От това гледище човек не трябва да гледа как другите хора живеят, но как сам той живее. А за да живее човек разумно, той преди всичко трябва да има права мисъл, която ще го свърже с възвишените същества в света, които ще му дадат своето разумно ръководство. Според нас, цялата безкрайна вселена е изпълнена със светове, в които живеят разумни същества, същества с висока култура и интелигентност. Тези същества са идеал за нас.
Но за да можем да вървим в пътя на този идеал, необходима ни е една наука, която да ни покаже пътищата и законите на човешкия възход, да ни покаже
начините
, по които ще можем да съградим един организъм, пригоден да се прояви чрез него висшата природа в човека.
Сега хората търсят начини, чрез възпитанието да намалят страданията си. Но и възпитанието е цяла наука, която трябва добре да се познава. Всички не можете да бъдете специалисти възпитатели, но всички може де спазите следното правило: като се събудите сутрин, да се стремите да имате добро разположение на духа. Ако разположението ви не е добро, непременно трябва да го смените. За да има това добро разположение на духа, зависи от начина на храненето и храната, която е употребил, както и времето, когато се е хранил човек.
към текста >>
Сега хората търсят
начини
, чрез възпитанието да намалят страданията си.
От това гледище човек не трябва да гледа как другите хора живеят, но как сам той живее. А за да живее човек разумно, той преди всичко трябва да има права мисъл, която ще го свърже с възвишените същества в света, които ще му дадат своето разумно ръководство. Според нас, цялата безкрайна вселена е изпълнена със светове, в които живеят разумни същества, същества с висока култура и интелигентност. Тези същества са идеал за нас. Но за да можем да вървим в пътя на този идеал, необходима ни е една наука, която да ни покаже пътищата и законите на човешкия възход, да ни покаже начините, по които ще можем да съградим един организъм, пригоден да се прояви чрез него висшата природа в човека.
Сега хората търсят
начини
, чрез възпитанието да намалят страданията си.
Но и възпитанието е цяла наука, която трябва добре да се познава. Всички не можете да бъдете специалисти възпитатели, но всички може де спазите следното правило: като се събудите сутрин, да се стремите да имате добро разположение на духа. Ако разположението ви не е добро, непременно трябва да го смените. За да има това добро разположение на духа, зависи от начина на храненето и храната, която е употребил, както и времето, когато се е хранил човек. Когато ядете късно и мъчносмилаема храна, тя образува известни горчивини, които се отразяват зле върху стомаха и човек не може да спи добре.
към текста >>
За да има това добро разположение на духа, зависи от
начина
на храненето и храната, която е употребил, както и времето, когато се е хранил човек.
Но за да можем да вървим в пътя на този идеал, необходима ни е една наука, която да ни покаже пътищата и законите на човешкия възход, да ни покаже начините, по които ще можем да съградим един организъм, пригоден да се прояви чрез него висшата природа в човека. Сега хората търсят начини, чрез възпитанието да намалят страданията си. Но и възпитанието е цяла наука, която трябва добре да се познава. Всички не можете да бъдете специалисти възпитатели, но всички може де спазите следното правило: като се събудите сутрин, да се стремите да имате добро разположение на духа. Ако разположението ви не е добро, непременно трябва да го смените.
За да има това добро разположение на духа, зависи от
начина
на храненето и храната, която е употребил, както и времето, когато се е хранил човек.
Когато ядете късно и мъчносмилаема храна, тя образува известни горчивини, които се отразяват зле върху стомаха и човек не може да спи добре. Стомахът наляга на дихателните органи. Това пречи на цялото кръвообращение. И в края на краищата, като станете сутринта, разположението ви е лошо. Човек трябва да се е хранил най-малко 2 — 3 часа преди лягане, за да се смели добре храната, да не се образуват никакви горчивини в стомаха.
към текста >>
Човек по никой
начин
не може да се върне към своето минало.
Пътя на прогреса е в работата на цялото, в зачитането на общите интереси — в осъзнаването на вътрешното единство на всички живи същества. И ако хората днес не живеят така, това показва че са болни — а болния човек и да иска, не може да помогне. Като говоря, че хората трябва да си помагат, аз не искам да разберете, че трябва да се ограничават. Всеки човек трябва да се остави свободно по своя път. Най-многото, което може да се направи, е да му се посочи правия път.
Човек по никой
начин
не може да се върне към своето минало.
Миналото е преживяно вече, с него всичко е свършено. Сега човек трябва да върви напред към своето бъдеще, да дойде при най-добрите условия. А добрите условия се състоят в добре организирания мозък, добре организираните дробове и добре организирания стомах. И тъй, живота изисква едно правилно разбиране За тази цел, трябва да разбирате Божиите закони. Ние говорим за Бога не като нещо извън нас.
към текста >>
44.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 215
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Още в първите дни детето, търсейки да задоволи своите нужди по възможния най-лек
начин
, оформя ред навици и
начини
на действия.
Това, което детето пасивно е възприело тогава, налага своя печат на характера и проявите му после и като възрастен дори. Но това не значи, че вече всичко е загубено, че вече нищо не може да се направи. Възпитанието си остава до крея на живота един мощен фактор, чрез който се пречистват и моделират характера и проявите. Разбирам възпитанието в широк смисъл, не само преднамереното въздействие. По-късно, разбира се, се отстъпва главния дял на самовъзпитанието.
Още в първите дни детето, търсейки да задоволи своите нужди по възможния най-лек
начин
, оформя ред навици и
начини
на действия.
Тук е зачатъка на говора, потискане или даване ход на висшите търсения. Тук се учи детето да краде, да бъде благородно и т. н. . . Майката трябва да внимава върху себе си още тук, за да не й бъде после много трудно. Първите години ние сме свикнали да гледаме на детето като на глупаво малко същество, което трябва по възможност да не работи, за да не прави пакости и поврежда нещата.
към текста >>
С голямата светлина и знание, които носеха, те събудиха човешката мисъл и внесоха новите идеи в живото, като дадоха и нови методи за приложение на тези идеи, като посочиха — на личността и обществото — новите
начини
за живеене.
А това в различни вариации повтарят повечето майки. М. (следва) За окултизма и окултната книжнина (продължение от бр. 182) V. Мястото на беседите на Учителя в окултната книжнина Третият клон на Братството, минавайки през Мала Азия идва в България, където създава мощното движение на богомилите — които имаха за мисия да изнесат методите за приложение на Божественото учение във всички области на живота. Със своята мощна и пламенно вдъхновена мисъл, те пробудиха тогавашния свят от онзи дълбок духовен сън, в който се намираше.
С голямата светлина и знание, които носеха, те събудиха човешката мисъл и внесоха новите идеи в живото, като дадоха и нови методи за приложение на тези идеи, като посочиха — на личността и обществото — новите
начини
за живеене.
Те посочиха Божествените принципи, върху които трябва да бъде изградено едно общество за да живее нормален живот и да се радват на щастие и благоденствие всички негови членове. Те дадоха и образци, и примери в това отношение, като покриха страната с братски задруги, в които основният закон е бил любовта, изразена във взаимопомощ и взаимно сътрудничество в най-широк мащаб. В задругата всеки е мислил и работил преди всичко за благото и интересите на задругата, като е знаел, че благоденствието на задругата е и негово благоденствие. И са цъфтели в стопанско и културно отношение братските задруги и са служели за пример на народа. Но този идеен живот предизвика реакцията на тогавашното духовенство, което нямаше нищо духовно и идейно в себе си, и което подтикна управниците да почнат да преследват богомилите.
към текста >>
Дали ще се уреди светът по този
начин
, това е въпрос.
Така е — нищо повече. Когато хората отварят война и се бият, това се дължи на първия принцип. В първия принцип морал в човешки смисъл на думата няма. Че хората се измъчват, че се избиват, това не го интересува. А хората мислят, че като воюват, светът ще се оправи, ще се уреди.
Дали ще се уреди светът по този
начин
, това е въпрос.
Първият принцип в света не може да уреди нещата. Когато човек се гневи, това е първият принцип. Когато се гневи, човек изгубва вяра в нещата. Всичко отрицателно в света е резултат от дейността на първия принцип. Човек се гневи, за да покаже, че силният в него, не иска да се занимава с пигмеи.
към текста >>
Учените хора я наричат и с други имена, но всички казват, че за да бъде човек здрав, той трябва да работи по различни
начини
върху себе си, за да добие тази магнетична сила.
Хиляди имена са дадени на тази сила. В Евангелието я наричат любов, мъдрост и истина. Това е онази сила, чрез която Бог спасява хората. Учените хора я наричат животворен магнетизъм, който съществува като силна връзка между ума, сърцето и волята на човека. Този връзка съществува и между членовете на семействата, не обществата и между цялото човечество.
Учените хора я наричат и с други имена, но всички казват, че за да бъде човек здрав, той трябва да работи по различни
начини
върху себе си, за да добие тази магнетична сила.
За да придобие тази сила, човек трябва до знае с каква храна да се храни и как да се храни; трябва да знае и как да ходи, как да се движи. Ако човек се клатушка като някоя гемия, той ще изгуби и онази сила която има, без да придобие нещо. По магнетични същества от малките деца няма, но те разпиляват тази сила, това богатство, което природата им е дала. Бог изисква от всички хора да бъдат магнетични, да се обичат и да зачитат едни други достойнството си. Мъжът трябва да съзнава и зачита достойнството на жена си; също и жената трябва да съзнава и зачита достойнството на мъжа си.
към текста >>
По този
начин
, той показа, какви трябва да бъдат нашите отношения към растителното царство.
Ако ти пренебрегваш растителното царство отвън, ти ще го разрушиш в себе си. Щом разрушиш растителното царство в себе си, всички болести ще ти дойдат до главата. Защото всичко каквото съществува в макрокосмоса — голямата природа, съществува и в човека — микрокосмоса. Като осакатиш всички растения в себе си, ти почваш да боледуваш. И Христос казва: „Аз съм лозата, вие пръчките и Отец ми е земеделецът“.
По този
начин
, той показа, какви трябва да бъдат нашите отношения към растителното царство.
Растителното царство е запас от Божествен живот, който трябва да мине през човешкия организъм. Ако ние злоупотребяваме с този запас, неизбежно ще страдаме. И в бъдещето възпитание, всички деца трябва да се възпитават в този дух, да не злоупотребяват с растенията. Ако българите могат да възпитат децата да се отнасят добре с растенията, 75 на сто от техните работи ще се наредят добре. Ако хората не могат да се обхождат правилно с растенията, които седят на по-ниско стъпало на развитие от тях, как ще могат да се обхождат помежду си?
към текста >>
Който, Лисо, със живота злоупотребява, зема му се ненадейно, тъкмо когато най се ненадява, и по
начин
съразмерен на злодействата му мерен.
не кълки се толкоз рано! — проговорил репеят от рунтавата й опашка. — Барем ти си знаеш колко си жестока и безпримерна апашка. Плачеш, че бедата ти е страшна и голяма, ала припомни си, колко милички животи ти си струполясала в твойта яма. Па и ако ти се отдадеше трапа да прескочиш, още на каква ли чистота и хубост можеше кръвта с усмивка да излочиш.
Който, Лисо, със живота злоупотребява, зема му се ненадейно, тъкмо когато най се ненадява, и по
начин
съразмерен на злодействата му мерен.
Да почувства и да изпита болките, които другиму е причинил. Да се осъзнае колко нечувствителен и лош е бил. Да се осъзнае и да се разкае, за да има право да поиска нов живот, в благороден род. Нужно ти е, миличка Лисано, най-напред да се смириш и да замълчиш. Лисицата преглътнала и замлъкнала.
към текста >>
Дължимото на всеки; Везните й са точни И
начините
преки.
Да се осъзнае колко нечувствителен и лош е бил. Да се осъзнае и да се разкае, за да има право да поиска нов живот, в благороден род. Нужно ти е, миличка Лисано, най-напред да се смириш и да замълчиш. Лисицата преглътнала и замлъкнала. _______________________ Природата заплаща.
Дължимото на всеки; Везните й са точни И
начините
преки.
Дядо Благо Benitta При болния (продължение от бр. 182) Тя се спира и гледа като вкаменена. Същото чело, същите бели като скелет ръце, сложени върху одеялото, същите изпити страни. Не снемайки очи от нея, той прави нечовешки усилия и сяда на леглото. Тя се приближава и се усмихва с блага, приветлива усмивка.
към текста >>
45.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 217
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Всяко твое падение, било то в мисъл или на дело, както и всеки твой порив към висините, всяко твое духовно усилие да се издигнеш над калта и посредствеността в живота,—утре ще ги видиш да се проявяват, по същия
начин
както в теб, в твоето израснало вече дете!
Майко! Съзнай твоята велика сила и мощ, съзнай твоето неизмеримо и несравнимо значение при творчеството на новия живот, но — съзнай същевременно и твоята велика отговорност пред тебе самата, пред твоите деца, пред човечеството, пред живота, пред Бога! . . . Всяка твоя мисъл, през време на бременността ти,отпечатва завинаги своя образ в гънките на душата на твоето дете. Всяко твое чувство, всяко твое желание, всяко твое състояние през този период, е градивен материал, който се втъкава в душата и тялото на твоето дете.
Всяко твое падение, било то в мисъл или на дело, както и всеки твой порив към висините, всяко твое духовно усилие да се издигнеш над калта и посредствеността в живота,—утре ще ги видиш да се проявяват, по същия
начин
както в теб, в твоето израснало вече дете!
Майко, живота е в твоите ръце! — Бъдещето на твоите деца, бъдещето на човечеството, бъдещето на живота, въобще, е в твоите ръце. Защото през тебе минава животът, и ти можеш да му дадеш насока и форма такива, каквито поискаш! Няма майка, която ще пожелае да вложи нещо лошо в своето дете. Няма майка, която съзнателно ще извърши това ужасно престъпление: да всади порочните мисли и склонности в душата на своята рожба.
към текста >>
Можете ли де кажете по какъв
начин
изпращат те слънчевата енергия от разстояние 92 милиона мили към земята и по този
начин
я отопляват?
Дето и да го турите, в каквито и тъмнина и да го поставите, той веднага ще си направи инсталация, ще си извади лампата, и свободно ще се разхожда, навсякъде му е светло. Разумният човек не можеш да го затвориш, не можеш да го излъжеш, не можеш да го вържеш, не можеш да го подкупваш. Съвременните хора мислят, че са много умни, че имат голям прогрес. Ако посетите фабриките им, ще видите какъв прогрес имат. Ако се обърнете към онези разумни същества, които изпращат своята енергия от слънцето, ще видите какво представлява техния прогрес.
Можете ли де кажете по какъв
начин
изпращат те слънчевата енергия от разстояние 92 милиона мили към земята и по този
начин
я отопляват?
Ще попитате: Нима разумни същества изпращат тази енергия чрез слънцето, за да отопляват земята? Има една научна теория, според която слънцето представя едно огнено разтопено тяло. Възможно е да е така, но възможно е и по друг начин да става отопляването на земята. Според окултната наука велики разумни същества живеят на слънцето, и те ни изпращат чрез слънцето жива енергия, която ние възприемаме като светлина и топлина. Чрез тази енергия те строят нашия организъм и ни пращат всички блага, които ни са необходими за живота.
към текста >>
Възможно е да е така, но възможно е и по друг
начин
да става отопляването на земята.
Ако посетите фабриките им, ще видите какъв прогрес имат. Ако се обърнете към онези разумни същества, които изпращат своята енергия от слънцето, ще видите какво представлява техния прогрес. Можете ли де кажете по какъв начин изпращат те слънчевата енергия от разстояние 92 милиона мили към земята и по този начин я отопляват? Ще попитате: Нима разумни същества изпращат тази енергия чрез слънцето, за да отопляват земята? Има една научна теория, според която слънцето представя едно огнено разтопено тяло.
Възможно е да е така, но възможно е и по друг
начин
да става отопляването на земята.
Според окултната наука велики разумни същества живеят на слънцето, и те ни изпращат чрез слънцето жива енергия, която ние възприемаме като светлина и топлина. Чрез тази енергия те строят нашия организъм и ни пращат всички блага, които ни са необходими за живота. ТЪ ни дават от своето изобилие, учейки ни същевременно и ние да бъдем разумни като тях и готови за разумна жертва за великото дело на космичното творчество. Разумният човек е онзи, на когото ние трябва да подражава ме. Всичко в природата е предметно учение.
към текста >>
Колко време е мислил той, докато намери
начин
.
За всеки фалирал човек, също няма Господ. Тогава разумният човек ще ви представи един филм и вие ще видите, как е създаден света, как е създадена слънчевата система, как живеят жителите на другите планети и слънчеви системи и т. н. Тогава вие ще питате — вярно ли е всичко това или не. Той ще ви каже, че тези картини ги е фотографирал през своето дълго пътешествие из света. Той ще ви покаже картини от другите планети и системи, които сом е фотографирал.
Колко време е мислил той, докато намери
начин
.
да снеме тези картини и да ги покаже на хората! Иначе, колкото и както и да мислят, хората си представят другите светове като земята. Слънчевите хора коренно се различават от хората на земята. Колко години живее едно слънчево същество? За да се завърти слънцето около своя център, нужни му са 20 милиона години.
към текста >>
което виждате отвън, това е един свят, който вие сами сте създали в себе си — в зависимост от степента на вашето съзнание, и
начините
.
Любовта действа по цялата вселена, но всяко същество според степента на съзнанието си я проявява. Същия закон е и за светлината. Всеки човек според степента на съзнанието си се ползва от светлината на слънцето. Светлината, която иде от слънцето през пространството, минава през ред трансформатори и като стигне до земята, тя слиза до центъра на земята, дето пак минава през ред трансформатори, за да можем да я възприемем и за да ни въздейства благотворно. После, когато светлината минава през мозъка, също така претърпява ред трансформирания. Това.
което виждате отвън, това е един свят, който вие сами сте създали в себе си — в зависимост от степента на вашето съзнание, и
начините
.
по които реагирате на светлината. Като дойдете до реалния свят, тогава ще видите, каква е разликата между това, което сте създали в себе си, вашата представа за света и това, което съществува вън от вас. Разумният човек е човек на любовта и където влезе, носи живот. Разумният човек е човек на мисълта и на всякъде носи светлина и знание. Той е човек който всичко обмисля, който работи със знание.
към текста >>
„Световната истерия е процес на развитие на духа на човечеството в чувство, съзнание и приложение на красивото, истинното и доброто, процес който ние познаваме в неговата необходимост, случайност и свобода.“ (Prologomena 137 стр.) Тйежковски дава пълно и всестранно определение на развитието на духа и свободата, „Понеже свободата изобщо е синтетична, затова свободната воля по никой
начин
не е неин принцип изобщо, а е само един от нейните принципи.“ (Prol.
Бъдещето ще бъде съзнателно и следователно свободно творчество. Човечеството ще достигне действително своята свобода, когато съзнанието е адекватно с волята и волята съобразна със съзнанието. Тогава човек ще победи фатализма. Имаме три вида свобода: случайна свобода имаме в изкуството, в красотата; необходима свобода — във философията, в познанието законите на мисленето и на развитието: истинска свобода — при съзнателно, целесъобразно и доброволно творчество в живота. „Световната история е напредък в съзнаване на свободата, напредък, който ние познаваме в неговата необходимост“— казва Хегел —и така определя свободата непълно, а като съзнаване.
„Световната истерия е процес на развитие на духа на човечеството в чувство, съзнание и приложение на красивото, истинното и доброто, процес който ние познаваме в неговата необходимост, случайност и свобода.“ (Prologomena 137 стр.) Тйежковски дава пълно и всестранно определение на развитието на духа и свободата, „Понеже свободата изобщо е синтетична, затова свободната воля по никой
начин
не е неин принцип изобщо, а е само един от нейните принципи.“ (Prol.
151 стр.) Свободата не означава липса на закон — тогава щеше да бъде беззаконие. Можеш да бъдеш свободен само въз основа на закон. „Истината ще ви направи свободни“ — казва Христос. А истината е в духа. в постъпване съобразно вътрешния закон на духа, а не съобразно външни закони.
към текста >>
46.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 223
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Това са все
начини
, по които човек може да действа.
И в заинтересоваността има две положения, ако някой е заинтересован от мене да ми помага, това е един въпрос, но ако е заинтересован, за да ме използва, да ми одере две кожи от гърба, — това е друг въпрос. Но който както постъпва с другите, така и природата ще постъпи с него — ще му даде урок да знае как да се отнася с ближните си. Защото живота е училище, в което природата възпитава хората За тази цел тя им е дала много занимания, много предмети за проучване: минералите, растения та, животните, водите, въздуха, планините, светлината — това са все предмети за изучаване и за занимаваме. Вън от това човек трябва да се занимава със себе си. Сега ние хората сме дошли до положение, при което природна ни е дела приблизително 400 хиляди форми, по които човек може да действа.
Това са все
начини
, по които човек може да действа.
Така, имаме начини, по които растенията действат; има начини, по които рибите действат; има начини по които птиците действат; има начини по които млекопитаещите действат. Най после имаме начини, по които различните човешки раси действат. После имаме начините, по които светлината, водата, въздуха и твърдата почва действат. На пръв поглед ни се виж да, че светлината е нещо много обикновено, но тя е в същност, много сложно нещо. За да възприемете или да придобиете едно понятие за светлината, безброй от нейните трептения трябва да влязат във вашето съзнание.
към текста >>
Така, имаме
начини
, по които растенията действат; има
начини
, по които рибите действат; има
начини
по които птиците действат; има
начини
по които млекопитаещите действат.
Но който както постъпва с другите, така и природата ще постъпи с него — ще му даде урок да знае как да се отнася с ближните си. Защото живота е училище, в което природата възпитава хората За тази цел тя им е дала много занимания, много предмети за проучване: минералите, растения та, животните, водите, въздуха, планините, светлината — това са все предмети за изучаване и за занимаваме. Вън от това човек трябва да се занимава със себе си. Сега ние хората сме дошли до положение, при което природна ни е дела приблизително 400 хиляди форми, по които човек може да действа. Това са все начини, по които човек може да действа.
Така, имаме
начини
, по които растенията действат; има
начини
, по които рибите действат; има
начини
по които птиците действат; има
начини
по които млекопитаещите действат.
Най после имаме начини, по които различните човешки раси действат. После имаме начините, по които светлината, водата, въздуха и твърдата почва действат. На пръв поглед ни се виж да, че светлината е нещо много обикновено, но тя е в същност, много сложно нещо. За да възприемете или да придобиете едно понятие за светлината, безброй от нейните трептения трябва да влязат във вашето съзнание. Всичко в природата е вибрации, трептения.
към текста >>
Най после имаме
начини
, по които различните човешки раси действат.
Защото живота е училище, в което природата възпитава хората За тази цел тя им е дала много занимания, много предмети за проучване: минералите, растения та, животните, водите, въздуха, планините, светлината — това са все предмети за изучаване и за занимаваме. Вън от това човек трябва да се занимава със себе си. Сега ние хората сме дошли до положение, при което природна ни е дела приблизително 400 хиляди форми, по които човек може да действа. Това са все начини, по които човек може да действа. Така, имаме начини, по които растенията действат; има начини, по които рибите действат; има начини по които птиците действат; има начини по които млекопитаещите действат.
Най после имаме
начини
, по които различните човешки раси действат.
После имаме начините, по които светлината, водата, въздуха и твърдата почва действат. На пръв поглед ни се виж да, че светлината е нещо много обикновено, но тя е в същност, много сложно нещо. За да възприемете или да придобиете едно понятие за светлината, безброй от нейните трептения трябва да влязат във вашето съзнание. Всичко в природата е вибрации, трептения. Най малкия брой трептения ние схващаме като звук.
към текста >>
После имаме
начините
, по които светлината, водата, въздуха и твърдата почва действат.
Вън от това човек трябва да се занимава със себе си. Сега ние хората сме дошли до положение, при което природна ни е дела приблизително 400 хиляди форми, по които човек може да действа. Това са все начини, по които човек може да действа. Така, имаме начини, по които растенията действат; има начини, по които рибите действат; има начини по които птиците действат; има начини по които млекопитаещите действат. Най после имаме начини, по които различните човешки раси действат.
После имаме
начините
, по които светлината, водата, въздуха и твърдата почва действат.
На пръв поглед ни се виж да, че светлината е нещо много обикновено, но тя е в същност, много сложно нещо. За да възприемете или да придобиете едно понятие за светлината, безброй от нейните трептения трябва да влязат във вашето съзнание. Всичко в природата е вибрации, трептения. Най малкия брой трептения ние схващаме като звук. Трептенията от 16 в секунда до 50 хил.
към текста >>
По този
начин
опитно може да се установи реалността но онзи свят и тогава ще преминем от вярата към знанието.
Такова съзнание са имали светиите. Те са минавали в тази така наречена духовна гама на светлината и са я изучавали около 20-30 години наред. Така са минавали те в духовния свят. Ни кой не може да влезе в духовния свят, ако практически не влезе в духовната гама на светлината. За това се изисква концентриране на ума Вие може да направите този опит, но като го направите веднъж, втори път няма да пожелаете.
По този
начин
опитно може да се установи реалността но онзи свят и тогава ще преминем от вярата към знанието.
Вярата се отнася до онова, което не виждаме. А трябва да влезете в другия свят и да опитате нещата и тогава можете да говорите за реалността. Тъй че, за реалните неща човек има право да говори, а за нереалните няма какво да говори. Те са само сенки на нещата Ако влезете в света, дето всеки върви сам за себе си, вглъбен в себе си и колкото и каквото да му говорите, той нищо няма да ви отговори, като че не съществувате за него, това показва, че не сте в един реален свят. Като влезнете в реален свят, вие ще видите нещо познато.
към текста >>
Щом дойде да воювате, изпращайте бомби от любовта на всякъде Ще попитате по кой
начин
.
Талантливите хора — това са точките в света. Гениалните хора, това са радиусите, правите линии, а светиите — това са кривите линии. И когато светията бомбардира Злото, първо той отправя своето оръдие нагоре към Бога, в права линия; после то се изкривява и пада точно в неприятелския лагер, но по крива линия. Бомбите, с които светиите воюват са бомбите на любовта, и ако ние бихме воювали за любовта, ние бихме свършили много повече работа, отколкото сега вършим. Няма по мощна сила от любовта.
Щом дойде да воювате, изпращайте бомби от любовта на всякъде Ще попитате по кой
начин
.
Като дойдете в мисловния свят вие може да изпратите на неприятеля си една силна мисъл, с която да го поразите. Онзи, който разбира законите на мисълта с една силна мисъл може да порази цяла войска. Такива опити са правили посветените на миналото. Същото могат да направят и съвременните християни, ако приложат христовото учение. Но според мен, съвременните християни не работят още за Христа.
към текста >>
Днес всички открито заявяват.че „живота е борба“ и по най-цинични
начини
отричат вечните Исусови принципи за взаимна любов и в лицето на ближния си виждат само свой съперник и враг.
Защото Ти пожела да си изградиш светъл дом в глъбините на моя дух, за да даваш отмора на странници, утеха и радост на страждущи и неволни. Защото дълго, много дълго съм Те търсил, със поток от сълзи на очите си, аз, безпомощното, изгубено от векове твое чадо. О, Татко Благий, нека не остане друго стремление в мен, освен завинаги да пребъдвам в светлината на Твоето присъствие, да съзерцавам величието на Твоите творения, да пея за Твоята вечна слава и мощ, да се вслушвам в кроткия Ти любещ зов и да служа на Неговата върховна повеля. В. С. Недев ВЛАДЕЙ СЕБЕ СИ Живеем във времена, когато злото като черна птица е разперило крила над хорските души и забулило със сенки и сетната искрица добро в тях.
Днес всички открито заявяват.че „живота е борба“ и по най-цинични
начини
отричат вечните Исусови принципи за взаимна любов и в лицето на ближния си виждат само свой съперник и враг.
Една чудно жажда за надмощие, за овладяване на повече материални блага стимулира днес човека и заангажира неговия активитет. Ще ви цитирам няколко при мери от прочути гениални мъже, понеже мнозина от вас не са определили своя път, на къде трябва да бъдат насочени усилията на човека и какво трябва да владей той. за да оправдае името „човек.“ „Който царува вътре а себе си и управлява своите страсти, желания и страхове, той е по вече от цар.“ „Човек. който иска да бъде човек, длъжен е да знай да управлява вътрешното си царство“. Във всяко човешко същество има две натури: Едната вечно се стреми към доброто, правдата, благородството, към всичко, което въздига, възвишава и пречистя.
към текста >>
47.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 229
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Но те по никакъв
начин
не превишават хармонията.
Без правилна функция на органите на едно тяло, не можем да имаме здраве. За да имаме приятна музика, мелодия, мир и здраве, трябва да имаме хармония. В природата се вижда, че има дисхармония, че има противоречия. Това е само привидно. Зад всички противоречия и неправилни явления в природата, седи една разумна сила, която ги допуска, за да изпъкне хармонията още по-ярко, както в музиката допускат дисонансите.
Но те по никакъв
начин
не превишават хармонията.
Иначе няма да излезе никаква музика, а какафония. Същото е и в природата. Тя, като разумна сила, уравновесява нещата. Ако природата не би могла да уравновеси, да хармонизира явленията, до сега би пропаднало всичко, биха станали безчет катаклизми между слънца и планети и светът би потънал в хаос. Там, дето има разумна воля, има и хармония.
към текста >>
Но, ако по отношение на своя стремеж хората си схождат, то по отношение пътя и
начините
за достигане до щастието хората се различават.
Това е стремежът към щастието. Няма човек, чието сърце да не жадува за повече радост, за повече красота, за повече благо, т. е. за повече щастие тук на земята. Този непреривен стремеж е главният стимул в живота на хората. Няма душа, която де не копнее за един по-приятен, по-светъл, по-красив живот, в който всеки би задоволил своята голяма жажда по щастието.
Но, ако по отношение на своя стремеж хората си схождат, то по отношение пътя и
начините
за достигане до щастието хората се различават.
Това се обуславя най-вече от различието в тяхното духовно развитие. Ето, един, у когото съзнанието се движи почти изключително в сферата на материалния живот, смета за свое щастие материалното благосъстояние. Такъв човек ще го видите да се грижи изключително за материалните работи — той е добър търговец, фабрикант, банкер, занаятчия; той борави с пари, със стока, със земя; той смета, изчислява, прехвърля стоки, мери, крои планове, спекулира, изобщо, работи най-вече за увеличаване, по възможност все повече и повече, на своите материални блага, които смета като източник на своето добруване, на своето щастие. Това е схващането на болшинството от човеците. Това е философията на материалистичното разбиране, което вдъхновява мнозинството.
към текста >>
Само когато ги изпредете и изтъчете по определен
начин
, можете да си скроите дрехи и да се облечете, по същия закон, когато можем да циментираме вътре в себе си нашите мисли, нашите желания, чрез този Божествен цимент.
Ала техните знания не може да внесат ред и порядък в нещата, защото не почиват върху ония елементи, които могат да циментират живота. Знанията трябва да се циментират чрез Божествената любов. Следователно, когато някой говори за знания и факти, пи-там: имаш ли цимент да циментираш тия работи? Ако имаш този цимент, действително имаш божествени знания, но ако имаш голи факти, без цимент, те не може да ти бъдат в услуга. Ако вие съберете 200,000 или милион овчи влакна и не знаете как да ги съедините, какво ще ви ползват те?
Само когато ги изпредете и изтъчете по определен
начин
, можете да си скроите дрехи и да се облечете, по същия закон, когато можем да циментираме вътре в себе си нашите мисли, нашите желания, чрез този Божествен цимент.
Божествения Промисъл, ние ще можем да скроим дреха, с която да облечем своята вътрешна голота. Прочие, този промисъл ни е необходим. И затова Христос казва: „Не бойте се,“ и пита защо петте врабчета Не падат. Вие имате цифрата пет и другаде: пет чувства, пет пръста; то е емблемата на човека на земята. Числото пет представлява човека — умния, мъдрия човек.
към текста >>
Затова ще посочим някой по-важни
начини
за неговото запазване и преработване. I.
Това се дължи на неуредения вътрешен пазар. Нужно е да се засадят с десертни лозя всички подходящи места, да се уреди правилно вътрешната търговия. за да може гроздето да бъде достъпно за всички българи. Гроздето като храна е най-полезно в естествения си пресен вид. С преработването му в полезни продукти пък се дава възможност то да бъде използвано за храна по-дълго време през годината.
Затова ще посочим някой по-важни
начини
за неговото запазване и преработване. I.
Запазване в прясно състояние: Общи правила: Избира се десертно грозде (Афуз, резекии, мискети, димят и др с дебели ципи грозда), здраво, рехаво, брано в сухо време, отрязано с или без пръчката. 1. Нарежда се по-рядко на слама или дъски, в проветриво таван или се окачва на гредите да виси във въздуха. По-добре е, ако има северна стая с по-малко светлина, където гроздето се окачва на телове. Стаята предварително се напушва със сяра — да се унищожат плесените. От време на време гроздето се преглежда и почиства. 2.
към текста >>
При горните
начини
гроздето губи част от водата си, увяхва.
Стаята предварително се напушва със сяра — да се унищожат плесените. От време на време гроздето се преглежда и почиства. 2. Приготвеното грозде се нарежда в сандъци с дъбови или коркови стърготини, сушени в пещ при 120 градуса топлина. Нарежда се ред стърготини, ред грозде и най-отгоре и в страни се слага по-дебел пласт стърготини. Пази се в хладна, суха стая. 3.
При горните
начини
гроздето губи част от водата си, увяхва.
Затова по-добър, но по-скъп начин е запазване във вода: Гроздето се отрязва с част от пръчката (под и над дръжката). В северна, дезинфекцирана стая се нареждат етажерки, а върху тях специални или какви да е чисти шишета, налети с вода, в която се слага малко прах от дървени въглища. Основата на пръчката се потапя във водата, а грозда да виси във въздуха. Горния отрез на пръчката се парафинира. Вместо шишета, някой употребяват, за по-евтино, цели улеи от дъски, оковани под остър ъгъл, а от горе покрити с надупчена дъска, през дупките на която се мушват основите на пръчките, така че гроздовете да висят във въздуха.
към текста >>
Затова по-добър, но по-скъп
начин
е запазване във вода: Гроздето се отрязва с част от пръчката (под и над дръжката).
От време на време гроздето се преглежда и почиства. 2. Приготвеното грозде се нарежда в сандъци с дъбови или коркови стърготини, сушени в пещ при 120 градуса топлина. Нарежда се ред стърготини, ред грозде и най-отгоре и в страни се слага по-дебел пласт стърготини. Пази се в хладна, суха стая. 3. При горните начини гроздето губи част от водата си, увяхва.
Затова по-добър, но по-скъп
начин
е запазване във вода: Гроздето се отрязва с част от пръчката (под и над дръжката).
В северна, дезинфекцирана стая се нареждат етажерки, а върху тях специални или какви да е чисти шишета, налети с вода, в която се слага малко прах от дървени въглища. Основата на пръчката се потапя във водата, а грозда да виси във въздуха. Горния отрез на пръчката се парафинира. Вместо шишета, някой употребяват, за по-евтино, цели улеи от дъски, оковани под остър ъгъл, а от горе покрити с надупчена дъска, през дупките на която се мушват основите на пръчките, така че гроздовете да висят във въздуха. Улеите предварително са напълнени с вода, в която има доста прах от дървени въглища.
към текста >>
Гроздов сок: Разпространеният за сега
начин
на приготовление с химикали не е за препоръчване, макар и да е най-евтин, защото тези химикали са отровни и вредни за организма.
Улеите предварително са напълнени с вода, в която има доста прах от дървени въглища. Улеите са поставени на етажи в северна стая, по-тъмна и добре дезинфекцирана. Гроздето може да се запазва в самите главини — покрито, или набучено на цвекло, тикви и др., или в специални бурета, или съхранили ща и пр. Подробности всеки може да научи от агрономите, вещите лозари и мераклии. II. Преработване на гроздето: 1.
Гроздов сок: Разпространеният за сега
начин
на приготовление с химикали не е за препоръчване, макар и да е най-евтин, защото тези химикали са отровни и вредни за организма.
Най-добрия начин за сега е пастьоризирането (чрез загряване). За малки количества се използват бутилки, добре изчистени, без дъх. Напълват се до 2/3 с шира, запушват се с чист памук и отгоре се връзват с книга. Нареждат се в казан, на дъното на който има сено или слама и напълнен с вода до 2/3 на бутилките. Загряват се до 75 — 80 градуса (в една средна бутилка се слага термометър) преди д възври водата в казана След това внимателно се изваждат и слагат на дъска или изстиват заедно с казана, за да не се изпукат.
към текста >>
Най-добрия
начин
за сега е пастьоризирането (чрез загряване).
Улеите са поставени на етажи в северна стая, по-тъмна и добре дезинфекцирана. Гроздето може да се запазва в самите главини — покрито, или набучено на цвекло, тикви и др., или в специални бурета, или съхранили ща и пр. Подробности всеки може да научи от агрономите, вещите лозари и мераклии. II. Преработване на гроздето: 1. Гроздов сок: Разпространеният за сега начин на приготовление с химикали не е за препоръчване, макар и да е най-евтин, защото тези химикали са отровни и вредни за организма.
Най-добрия
начин
за сега е пастьоризирането (чрез загряване).
За малки количества се използват бутилки, добре изчистени, без дъх. Напълват се до 2/3 с шира, запушват се с чист памук и отгоре се връзват с книга. Нареждат се в казан, на дъното на който има сено или слама и напълнен с вода до 2/3 на бутилките. Загряват се до 75 — 80 градуса (в една средна бутилка се слага термометър) преди д възври водата в казана След това внимателно се изваждат и слагат на дъска или изстиват заедно с казана, за да не се изпукат. Съхраняват се отвесни в хладни и тъмни помещения, дето не мръзне.
към текста >>
48.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 255
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И славянството ще разреши всички тези проблеми по един такъв
начин
, че това разрешение ще бъде разрешение за всички, — удобно, годно, полезно за всички, приемливо за всички, ползващо всички.
221) – Влад Пашов Из науката и живота. Ново огнище на нестинарство в Странджа планина – Груд Иванов, в. „Зора“ Бог е всичко – Benitta 250-годишнината на Сведенборг СЛАВЯНСТВОТО Въпреки видимата днес, при пръв поглед, изостаналост на славянството, в сравнение с другите културни народи, то носи в себе си заложбите на нещо велико и мощно, нещо, което другите народи нямат, и което ще го направи, в недалечното бъдеще, духовен водач на цялото човечество. Бъдещето е на славянството. Новата ера, която идва на земята, ще бъде ознаменувана с един мощен подем на славянските народи, подем всестранен, който ще им даде възможността, ще им даде силата и светлината да разрешат неразрешимите днес световни политико-икономически, религиозно-философски, научни, индивидуални, социални и международни проблеми.
И славянството ще разреши всички тези проблеми по един такъв
начин
, че това разрешение ще бъде разрешение за всички, — удобно, годно, полезно за всички, приемливо за всички, ползващо всички.
То няма да бъде разрешение егоистично, удобно само за тях, ползващо само тях. Новият елемент, който славяните ще внесат, не само на думи, не само с пожелание, но и на дело в света, това е елемента на международното, всечовешко и всемирно братство. И именно те, а не някой други ще внесат този елемент в света, защото за неговото изнасяне, за неговото практическо реализиране в света са нужни не само желания, нужна е не само практическа съобразителност и здрав разум каквито западноевропейците имат предостатъчно, но е нужна същевременно и огромна духовна сила, нужна е рядката способност за саможертва в името на общите интереси, нужна е способността за самоотричане в името на правдата и истината, нужно е колективно съзнание, нужна е любов, — широка, безгранична, любов не само към своя народ, любов безлична, любов към всички. Това са елементите, които, турени в действие и оплодотворени от Духа на Новото, ще ни дадат правилното и успешно разрешение на социалните и международни проблеми. Това са също така елементите, които, по косвен път, ще ни изведат и до разрешението на религиозно философските и научни проблеми.
към текста >>
Служейки си напълно с научните методи на прякото наблюдение и експеримента, тия учени, стъпка по стъпка, доказаха по неопровержим
начин
съществуването на „душата“, независимо и отделно от физическото тяло и с това опровергаха твърденията на материализма, че това било „ненаучно обяснение на живота“.
Ние видяхме, обаче, макар и в няколко кратки примери, че истинските учени и истинската наука никога не са дохождали до това фалшиво положение, да отрекат сами себе си, като се откажат, чисто и просто, да се занимават, да изследват и проечават една обширна област на живота, едно безкрайно количество от факти, само затова, защото тия факти влизат в противоречие с установените схващания. Или, както казва г. Консулов, „защото били извън границите на нейните методи за изследване.“ Не! Науката още не е дошла до това положение, да сложи такива неестествени граници на своята дейност. Ако има учени, които се страхуват да навлизат в „забранената зона“, то има и такива, за които подобен страх е с нищо неоправдан фалимент, с нищо неоправдано бягство пред свещените задачи на науката.
Служейки си напълно с научните методи на прякото наблюдение и експеримента, тия учени, стъпка по стъпка, доказаха по неопровержим
начин
съществуването на „душата“, независимо и отделно от физическото тяло и с това опровергаха твърденията на материализма, че това било „ненаучно обяснение на живота“.
Науката, която искрено и незаинтересовано търси истината, не е спряла и няма никога да спре пред каквито и да било изкуствени, фалшиви прегради. Тя не е замръзнала в една точка и по въпроса за безсмъртната душа на човека. Твърдението на г. Консулов в този смисъл е несъстоятелно и не отговаря на действителното положение на нещата. С. Калименов СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Който не носи кръста си (из неделната беседа „Който не носи кръста си“ – 8.V.1938 г.) Съвременните хора имат особени понятия за кръста Кръстът е една формула, която трябва да се изясни математически.
към текста >>
По този
начин
ние уравновесяваме електромагнитите течения в нас, което е от голямо значение.
— Такъв човек, както споменахме, се задоволява с малко сън. Той е много по-жизнерадостен от нас. Ето защо, тия, които употребяват повече белтъци, трябва да пият повече топла вода, от една страна за разредяване на кръвта, от друга — за разширение на кръвоносните съдове и капилярите. С това движението на кръвта става по-лесно и се отвличат и отровите. Главното е, че чрез топлата вода се внасят повече магнетични енергии в организма, и с това се омекотява нашият характер.
По този
начин
ние уравновесяваме електромагнитите течения в нас, което е от голямо значение.
Зъболекар: М. Стоицев _________________________________ *) Птомаини и левкомаини (гр.) – органични азотисти съединения, които се образуват при гниене на животински трупове и на растения. В. Пашов (13) АСТРОЛОГИЯТА КАТО УВОД В ХЕРМЕТИЧНАТА НАУКА И ФИЛОСОФИЯ Част I. Както видяхме, и самият строеж на небесните тела е такъв, че всяко небесно тяло се образува и съществува под въздействието на два принципа с диаметрално противоположни стремежи. И там, където се уравновесяват тези два принципа, ние виждаме небесно тяло.
към текста >>
И астрологията изучава именно това отношение на космичните сили, с присъщите на организма сили и
начините
на динамизирането им.
Това са само фази от големия творчески процес на Битието и нищо няма случайно. Когато имаме в някое направление добри аспекти, това показва, че в тази област човек се устройва и организира, а там където имаме лоши аспекти, показва, че се твори нещо ново в този човек, което още не е организирано. * * * В заключение на тази глава ще кажа още, че когато говорим за планетните влияния имаме предвид известни разумни сили, проявени във физическия свят като органически сили, които действат, както в цялата природа, така и в човека, и във всеки жив организъм по Земята. Схванати така планетните влияния са сили, присъщи на всеки жив организъм, само че се намират в потенциално състояние. Под въздействието на съответните космични сили, те стават динамични и строят човека.
И астрологията изучава именно това отношение на космичните сили, с присъщите на организма сили и
начините
на динамизирането им.
Но тъй като планетните сили действат и в цялата природа, чийто външен материален израз са химичните елементи, то тези сили в организма се динамизират чрез внасяне в организма материя, под формата на храна, в която преобладава дадена планетна сила. От друга страна, като една от проявите на тези живи органически сили са седемте цвята на дъгата. И практичната страна на учението за планетните влияния може да го проучим чрез цветовете, които цветове имат специфични качества и свойства. Това са качества и свойства на тези органически сили, които намираме в различните планети. (следва) ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Ново огнище на нестинарство в Странджа планина Освен известното вече село Българи (Вургари) М.
към текста >>
49.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 267
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Той говори тихо на ухото ви, като ви показва
начин
, по който можете да изправите живота си.
Проявете мислите и постъпките си в светлината на живота. Проявете свободата си в светлината на живота. Радвайте се на всичко, което направите при тези условия, без да съжалявате някога. Каквото направите, знайте, че има Един, Който постоянно ви наблюдава. Той е Онзи, Който ви обича и Който живее във вашия ум и във вашето сърце.
Той говори тихо на ухото ви, като ви показва
начин
, по който можете да изправите живота си.
Ако Го слушате, живота ви ще бъде изправен. Желая ви тази година да се подмладите. Любовта подмладява човека. Тя доставя необходимите вещества за подмладяване; знанието прилага тия вещества, а истината ги показва. Любовта е козметиката на живота.
към текста >>
За да се открие такава наука, ще бъде необходимо, в течение на известно време, да отстраним, вниманието си от механичния напредък, а също, до известна степен, от класическата хигиена, от медицината и от чисто материалния
начин
на нашето съществуване.
Благодарение на последните, ние можем да направим пълен инвентар за нашите прояви. Този инвентар ще ни позволи да съставим схеми, по-богати от класическите такива. Но, така постигнатият напредък няма да бъде твърде голям. Ще трябва да се отиде по-далече и се открие истинска наука за човека. Една наука, която, с помощта на всички познати методи, ще направи по-задълбочено изследване на вътрешния ни мир, ще постигне също необходимостта от изучаване на всяка част като функция на цялото.
За да се открие такава наука, ще бъде необходимо, в течение на известно време, да отстраним, вниманието си от механичния напредък, а също, до известна степен, от класическата хигиена, от медицината и от чисто материалния
начин
на нашето съществуване.
Всеки се интересува от това, което увеличава богатството и удобството. Но никой не си дава сметка, че е необходимо да се подобри структурното, функционално и умствено качество на всеки един от нас. Здравината на разума и на чувствените преживявания, моралната дисциплина и душевното развитие са също така необходими, както телесното здраве и предпазването от заразни болести. Няма никаква полза от увеличаване броя на механичните изобретения. Може би също така би трябвало да се отдава по-малко значение на откритията на физиката, астрономията и химията.
към текста >>
Безполезно е наистина да продължаваме разработването па един
начин
на живот, който води до развращаване и изчезване на най-благородните качества на големите раси.
Може би също така би трябвало да се отдава по-малко значение на откритията на физиката, астрономията и химията. Обаче, чистата наука никога не ни изпраща направо злото. Тя става опасна, когато чрез своята омайваща красота, включи напълно нашия разум в неодушевената материя. Човечеството днес трябва да насочи всичкото си внимание върху нея и върху причините на своята морална и интелектуална немощ. Какъв смисъл има да увеличаваме удобствата, лукса, красотата, големината и сложността на нашата цивилизация, щом нашето безсилие не ни позволява да ги управляваме?
Безполезно е наистина да продължаваме разработването па един
начин
на живот, който води до развращаване и изчезване на най-благородните качества на големите раси.
Много по-полезно би било ако се занимаем със себе си, отколкото да строим по-големи телескопи за изследване строежа на мъглявините, по-бързи параходи, по удобни автомобили, по-евтини радиоапарати. Какъв истински напредък ще се постигне, когато леталата ще ни пренесат за няколко часа в Европа или в Китай? Необходимо ли е да увеличаваме безспирно производството, с цел хората да консумират все по-големи и по-големи количества безполезни неща? Не са механичните, физичните и химични науки, които ще ни донесат морала, разума, здравето, нервното равновесие, сигурността, мира. Трябва нашата любознателност да вземе по-друга посока от тази, в която сега е заета.
към текста >>
Следователно, първата и най-важната задача на човека е да проучи и узнае предназначението и службата на всичките си удове, как да работи с тях и
начините
да ги пази в пълна изправност.
(следва) Иван А. Изворски РЪКОВОДСТВО ЗА ФРЕНОЛОГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ УВОД Очертанията, формите и големината на човешката глава, на лицето и въобще на цялото му тяло, не са случайни явления, а означават писменост на разумните природни сили, които целесъобразно устройват телата и ръководят развитието и дейността на хората и на всички други същества. Разумните природни сили устройват тялото на дадено същество от такива материали и му дават такива очертания, форми и образи, каквито са най-подходящи за дейността, развитието и усъвършенстването на заложбите, които носи това същество в дадено време. Още от най-древни времена се казва за човека, че е малка вселена (микрокосмос), а с други думи, това ще рече, че всички творчески сили на вселената непреривно вземат участие в строежа, развитието и дейността на неговото тяло, чрез което непрестанно работят и се проявяват сърцето, умът, душата и духът на човека. Всеки уд (орган) в човешкото тяло е проводник, на множество космични сили, които са необходими за живота, правилното развитие, здравословното състояние и дейността на целокупния човек.
Следователно, първата и най-важната задача на човека е да проучи и узнае предназначението и службата на всичките си удове, как да работи с тях и
начините
да ги пази в пълна изправност.
Чрез всестранно проучване и опознаване на себе си, т. с. на малката вселена, човек в същност проучва и опознава голямата вселена (макрокосмоса), в чието целокупно и всестранно проечаване и опознаване е крайната цел, смисълът и щастието на човека и на всички други същества. Но за всестранното проучване и опознаване на себе си и на другите люде, необходимо е, най-напред човек да се научи да чете и разбира езика и писмото из разумните природни сили, които му говорят чрез очертанията, формите и образите ма удовете на неговото тяло, на съществата, предметите и явленията в природата. Френологията е, именно, тази наука, която се занимава с изучаването на склонностите, способностите, заложбите. дарбите, силите, чувствата, стремежите и възможностите за проявяването на човека, по строежа, очертанията, формите, облика и големината на неговата глава.
към текста >>
Усилената и продължителна дейност на ума в едно и друго направление от редица поколения причинява развитието и оформяването на дадени части от мозъка по
начин
, отговарящ на проявяваната умствена деятелност.
Но за всестранното проучване и опознаване на себе си и на другите люде, необходимо е, най-напред човек да се научи да чете и разбира езика и писмото из разумните природни сили, които му говорят чрез очертанията, формите и образите ма удовете на неговото тяло, на съществата, предметите и явленията в природата. Френологията е, именно, тази наука, която се занимава с изучаването на склонностите, способностите, заложбите. дарбите, силите, чувствата, стремежите и възможностите за проявяването на човека, по строежа, очертанията, формите, облика и големината на неговата глава. С изучаването на френологията, човек ще си разясни много загадки и противоречия в собствения си живот и в живота на другите люде и ще се убеди, че различието в мислите, съжденията, схващанията и разбиранията за светогледа, разнообразието на способностите, чувствата, склонностите, стремежите и проявите на хората, са в зависимост от строежа и развитието на мозъка им. Защото мозъкът е главният уд, чрез който стават всички умствени, чувствени и душевни прояви и се управляват и извършват действията на всички други удове в тялото.
Усилената и продължителна дейност на ума в едно и друго направление от редица поколения причинява развитието и оформяването на дадени части от мозъка по
начин
, отговарящ на проявяваната умствена деятелност.
А мозъкът, от своя страна, оформява черепа, обвивката си, по същия начин, както е оформен той самият. Следователно, по очертанията, формите и облика на черепа на даден човек, ние можем смело да съдим за строежа и развитието на мозъка му, а оттам и за неговите душевни и умствени сили, за склонностите, способностите, стремежите, проявите му и др. Френологията, като положителна и опитна наука отдавна е вече предмет на сериозно и внимателно проучване от страна на видни учени в Англия, Америка, Франция, Германия и други културни държави. В страните на гореказаните народи всички научно проверени данни на френологията нашироко са застъпени и се използват в областта на възпитанието, правосъдието, криминалистиката и други области на човешката дейност. Придобивките от изучаването на френологията и приложението на нейните принципи са повече от задоволителни и насърчителни.
към текста >>
А мозъкът, от своя страна, оформява черепа, обвивката си, по същия
начин
, както е оформен той самият.
Френологията е, именно, тази наука, която се занимава с изучаването на склонностите, способностите, заложбите. дарбите, силите, чувствата, стремежите и възможностите за проявяването на човека, по строежа, очертанията, формите, облика и големината на неговата глава. С изучаването на френологията, човек ще си разясни много загадки и противоречия в собствения си живот и в живота на другите люде и ще се убеди, че различието в мислите, съжденията, схващанията и разбиранията за светогледа, разнообразието на способностите, чувствата, склонностите, стремежите и проявите на хората, са в зависимост от строежа и развитието на мозъка им. Защото мозъкът е главният уд, чрез който стават всички умствени, чувствени и душевни прояви и се управляват и извършват действията на всички други удове в тялото. Усилената и продължителна дейност на ума в едно и друго направление от редица поколения причинява развитието и оформяването на дадени части от мозъка по начин, отговарящ на проявяваната умствена деятелност.
А мозъкът, от своя страна, оформява черепа, обвивката си, по същия
начин
, както е оформен той самият.
Следователно, по очертанията, формите и облика на черепа на даден човек, ние можем смело да съдим за строежа и развитието на мозъка му, а оттам и за неговите душевни и умствени сили, за склонностите, способностите, стремежите, проявите му и др. Френологията, като положителна и опитна наука отдавна е вече предмет на сериозно и внимателно проучване от страна на видни учени в Англия, Америка, Франция, Германия и други културни държави. В страните на гореказаните народи всички научно проверени данни на френологията нашироко са застъпени и се използват в областта на възпитанието, правосъдието, криминалистиката и други области на човешката дейност. Придобивките от изучаването на френологията и приложението на нейните принципи са повече от задоволителни и насърчителни. Време е вече и у нас да се обърне внимание на тази наука, която ще внесе голяма светлина и ще разкрие нови пътища и нови начини, особено в областта на училищното и домашното възпитание.
към текста >>
Време е вече и у нас да се обърне внимание на тази наука, която ще внесе голяма светлина и ще разкрие нови пътища и нови
начини
, особено в областта на училищното и домашното възпитание.
А мозъкът, от своя страна, оформява черепа, обвивката си, по същия начин, както е оформен той самият. Следователно, по очертанията, формите и облика на черепа на даден човек, ние можем смело да съдим за строежа и развитието на мозъка му, а оттам и за неговите душевни и умствени сили, за склонностите, способностите, стремежите, проявите му и др. Френологията, като положителна и опитна наука отдавна е вече предмет на сериозно и внимателно проучване от страна на видни учени в Англия, Америка, Франция, Германия и други културни държави. В страните на гореказаните народи всички научно проверени данни на френологията нашироко са застъпени и се използват в областта на възпитанието, правосъдието, криминалистиката и други области на човешката дейност. Придобивките от изучаването на френологията и приложението на нейните принципи са повече от задоволителни и насърчителни.
Време е вече и у нас да се обърне внимание на тази наука, която ще внесе голяма светлина и ще разкрие нови пътища и нови
начини
, особено в областта на училищното и домашното възпитание.
Един отзив за романа „Безсмъртна любов“ … Много съм ви благодарен за книгата „Безсмъртна любов.“ Не помня да съм чел книга, която тъй много да е разширила моя духовен поглед и то във високо художествена и увлекателна форма. Най-много ме задоволи картината от времето на Христа. Макар че мнозинството ще погледне със скептическа усмивка на идеите, които се прокарват в тази книга, все пак, тя ще ги задоволи и заинтересува. защото е изпъстрена с много увлекателни и разнообразни картини. „Дано тази хубава книга се разпространи най-широко“.
към текста >>
50.
 
-
Сега аз ще ви запитам: По какъв
начин
един човек може да стане гениален?
Аз вземам това в най-чистата форма — ако една жена не обича баща си, майка си, сестра си, ако не обича своята приятелка, ако не обича своя възлюбен, тя не може да сготви. Поне едного от тях трябва да обича, и тогава яденето може да се сготви, дреха може да ушие. може да се учи, може да свири. Човек може да има всички други условия налице, но докато не обича, не може да стане виртуоз. Обича ли, той може да стане виртуоз.
Сега аз ще ви запитам: По какъв
начин
един човек може да стане гениален?
— Без любов гениалност не съществува Под думата гениалност аз разбирам свобода на човека. Ние грабва да разбираме всички закони и елементи, от които е създаден света. Ние трябва да разбираме законите на нашия дух. Трябва да разбираме законите на нашата душа. Трябва да разбираме законите на нашия ум и на нашето сърце.
към текста >>
Ако обичаш едно малко дете, ако обичаш един възрастен човек, ако обичаш един стар човек, няма да ги обичаш по един и същ
начин
.
Човек трябва да се самовъзпитава. Четете библията, в нея ще намерите правила. Казва се: да обичаш. Но да обичаш, това е цяла наука. Трябва да знаеш как да обичаш.
Ако обичаш едно малко дете, ако обичаш един възрастен човек, ако обичаш един стар човек, няма да ги обичаш по един и същ
начин
.
Любовта към всички неща е крайно разнообразна. Ти една круша не можеш да обичаш както една ябълка. Както обичаш една ябълка, не можеш да обичаш една слива. Обичат се ония неща, които носят живот в себе си. Златото, например, ни привлича, но ние не можем безнаказано да обичаме парите.
към текста >>
Човек с будно съзнание свършва една работа по един
начин
, а с непробудно съзнание я свършва по друг
начин
.
Който е разбрал това, той е видел нещата така, както в действителност са. Който е възприел тази идея, той е тръгнал по пътя на Бога, по пътя, който Бог сочи на човеците. Няма друг път. С. К. ЕДНО СЕ ИСКА „Съзнанието е огънят, светлината, която отваря пътя на човека.“ Учителя Съзнанието е ръководител не човека в неговия път на развитие.
Човек с будно съзнание свършва една работа по един
начин
, а с непробудно съзнание я свършва по друг
начин
.
Съзнанието го определя като човек и мислещо същество. Съзнанието на човека е на степени. И зависимо от степента на развитието на съзнанието, всеки човек има стреме. Зависимо от това, всеки човек се ръководи от известни правила в живота, които той смета за прави и справедливи. Но доколко са прави и справедливи, това зависи от това дали те с в съгласие с основните закони на живота, на онзи живот, който разумната природа изисква от всеки човек.
към текста >>
Всички погрешки, които той е правил и прави, са били винаги в спящо състояние и пред него е лежала винаги съблазънта, че ще постигне нещо съществено по лесен
начин
.
Пътя към него трябва да бъде отворен и осветлен. За да изправи своя живот, за да се освободи от известни криви разбирания и заблуждения, за да избегне нещастието. което го грози, съзнанието на човека трябва да се пробуди. Човек с будно съзнание не прави грешки. Будно съзнание значи да знаеш и разбираш.
Всички погрешки, които той е правил и прави, са били винаги в спящо състояние и пред него е лежала винаги съблазънта, че ще постигне нещо съществено по лесен
начин
.
А то излиза точно обратното. Затова, един ден, когато съзнае своите грешки, душата му ще преживее големи страдания, голям тормоз. В съзнанието на човека има наслоени много заблуждения, в него с насаждани от векове много криви схващания, от които той може да се освободи само с упорита и планова работа Човек трябва да разбере себе си, като клетка на един всемирен организъм, която трябва да върши своята работа с любов. Човек е малка частица на едно велико цяло и нему предстои една по-друга задача, една по-друга работа, от тая, която днес върши. Човек днес работи и иждивява ценно време и сили за да придобие временното; той се бори и кръв пролива за да придобие парче земя, да завоюва известни области в материалния свят, но с това той само си губи времето и се отклонява от главната линия на своя път, който е дълъг, и за да го поеме и изходи от него се иска геройство и подвиг.
към текста >>
Други паметници за времето, когато древните си представяли образа на слънцето по даден определен
начин
, са каменните дискове от римската епоха, които носят изображението на слънцето с форма на човешко лице, както е казано в Апокалипсиса, а на другата им страна са означени дванадесетте знаци по колелото на зодиака.
Астрономията ни учи, че слънцето, което отстои от нас на 149,500,000 километра е 1,300,000 пъти по-голямо от земята. От това грамадно разстояние то държи във властта на своята притегателна сила всички планети от системата. Едно исполинско огнено сърце, с диаметър 1,390,000 километра (радиус 695,000 км.) който е 109 пъти по-голям от диаметъра на нашата земя, гигантски резервоар на енергия и живот, едно тяло огромно и необхванато дори с нашата представа, това е Фебът на Омира, или Аполон със златната колесница, която преминава дневния си път с вихрения устрем на златните коне, впрегнати в нея. Това е Озирис на египетската митология, с която едва ли не начева мистично-поетическата представа на древните за любимото небесно светило. В парижката академия на науките е запазен един диск на слънцето, наречен медал на Хелиоса, на едната страна на който е представена колесница с шест коне.
Други паметници за времето, когато древните си представяли образа на слънцето по даден определен
начин
, са каменните дискове от римската епоха, които носят изображението на слънцето с форма на човешко лице, както е казано в Апокалипсиса, а на другата им страна са означени дванадесетте знаци по колелото на зодиака.
И до днешен ден бихме срещнали хора, които изказват недоверие спрямо цифрите на астрономията, защото тия цифри или са много импозантни, или нищо не им говорят. За други не е ясно, по какъв начин човек е в състояние да се добере до тия вселенски тайни, кацнал на земята и понесен от нея в пътя й из безкрайните друмища на небето. Това, разбира се, е чудо за ония, които никак не познавате чудесата на геометрията, завещани от гениите на човечеството, от древния Египет и Елада, дори до наши дни. Геометрията е невидимата небесна мрежа, по нишките на която нашият разум учи мъдростта на света. Един триъгълник е нещо обикновено в погледа на всекидневния ни живот, но един триъгълник е магия, която говори на геометъра с език по-чист от звънтенето на човешкия говор, по-ясен от светлината, която нахлува в зеницата на нашето око.
към текста >>
За други не е ясно, по какъв
начин
човек е в състояние да се добере до тия вселенски тайни, кацнал на земята и понесен от нея в пътя й из безкрайните друмища на небето.
Едно исполинско огнено сърце, с диаметър 1,390,000 километра (радиус 695,000 км.) който е 109 пъти по-голям от диаметъра на нашата земя, гигантски резервоар на енергия и живот, едно тяло огромно и необхванато дори с нашата представа, това е Фебът на Омира, или Аполон със златната колесница, която преминава дневния си път с вихрения устрем на златните коне, впрегнати в нея. Това е Озирис на египетската митология, с която едва ли не начева мистично-поетическата представа на древните за любимото небесно светило. В парижката академия на науките е запазен един диск на слънцето, наречен медал на Хелиоса, на едната страна на който е представена колесница с шест коне. Други паметници за времето, когато древните си представяли образа на слънцето по даден определен начин, са каменните дискове от римската епоха, които носят изображението на слънцето с форма на човешко лице, както е казано в Апокалипсиса, а на другата им страна са означени дванадесетте знаци по колелото на зодиака. И до днешен ден бихме срещнали хора, които изказват недоверие спрямо цифрите на астрономията, защото тия цифри или са много импозантни, или нищо не им говорят.
За други не е ясно, по какъв
начин
човек е в състояние да се добере до тия вселенски тайни, кацнал на земята и понесен от нея в пътя й из безкрайните друмища на небето.
Това, разбира се, е чудо за ония, които никак не познавате чудесата на геометрията, завещани от гениите на човечеството, от древния Египет и Елада, дори до наши дни. Геометрията е невидимата небесна мрежа, по нишките на която нашият разум учи мъдростта на света. Един триъгълник е нещо обикновено в погледа на всекидневния ни живот, но един триъгълник е магия, която говори на геометъра с език по-чист от звънтенето на човешкия говор, по-ясен от светлината, която нахлува в зеницата на нашето око. Без тоя символен говор на геометричните величини ние не бихме били нито толкова близо до света, колкото сме сега макар и това, което знаен, да е твърде бледо и недостатъчно, за да ни приближи до истинското великолепие на света. Какъв гигантски, необхватен и за най-развихрената фантазия извор на енергия е слънцето!
към текста >>
Дали, наистина слънцето претърпява известна контракция, както казва една от тези теории, та от това да се образува топлината, която се излъчва, дали върху него падат метеори, които след изгарянето си нахранват със своята „плът и кръв“ големия енергетичен център, дали разпадането на веществата (радиоактивно разпадане), както ни учи една от по-новите хипотези, освобождава тая енергия, тъй като един грам радий излъчва 120 калории топлина за 1 час, за сега, когато
начините
за изследвания не с абсолютни и безпогрешни, за нас все едно.
Човек през окото но всекидневния живот трудно би прозрял, колко е необходимо многообразието на земната панорама, за да протече правилно животът на планетата, за да се осъществи това разнообразие в климатологично отношение, за да протекат като кервани през тъмните хилядолетия различните цикли на развитието и цивилизациите, настанени върху различни места на земното кълбо. Само оня. който е вникнал отчасти в работата на природата, може да долови, защо е толкова разнообразия картината на земята, защо е така неповторимо различна картината на планетарни живот. Да търсим грешки в природата и да се обявяваме срещу един ред, установен от много векове, ред управляван от сили вън от обсега на нашето възможност, а трагична смешна поза на мравката, която иска да отбие от релсите експресен влак. Ще избегнем разглеждането на съществуващите теории за произхода на слънчевата енергия защото, както всички остарели теории те имат нещо скърцащо и нестройно, нещо произволно и не достатъчно убедително.
Дали, наистина слънцето претърпява известна контракция, както казва една от тези теории, та от това да се образува топлината, която се излъчва, дали върху него падат метеори, които след изгарянето си нахранват със своята „плът и кръв“ големия енергетичен център, дали разпадането на веществата (радиоактивно разпадане), както ни учи една от по-новите хипотези, освобождава тая енергия, тъй като един грам радий излъчва 120 калории топлина за 1 час, за сега, когато
начините
за изследвания не с абсолютни и безпогрешни, за нас все едно.
Ние се приближаваме в това разглеждане на природата в безкрайно големите й граници не толкова с острието на анализа и опита, колкото с трепета на едно вътрешно чувство, което ни ръководи в нашия възторг от извършващите се промени във вселенският организъм. Ние искаме да се почувстваме като една клетка от него, към която се стичат поточета от изобилната река на живота, хранени с красотата и съвършенството, които обилно текат в неговите артерии, облъхнати от музиката на тоя световен порядък, докоснати от лъчите на оная светлина, по която непрекъснато копнеят душите ни! Въпреки това, обаче, ние не можем да избегнем да посочим на тия чудеса, които се извършват върху слънцето и другите небесни тела, защото те ни приобщават към идеята за безкрайната сила, за необозримото могъщество. Ако погледнем на слънцето телескоп, снабден със специално тъмно стъкло, което премахва непоносимият за окото блясък, ще видим, че неговата повърхност не е така гладка, както бихме очаквали, но има зърнеста структура. Тая блестяща огнено-лъчезарна повърхност съставена от отделни зърна (гранули), наричаме фотосфера.
към текста >>
51.
Всемирна летопис, год. 1, брой 02
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
И ако тя, в течение на векове, е строила своето благоденствие и охолност върху гърба на бедната класа само чрез лъжи, кражби и убийства, то има ли морално право да се оплаква сега, че по същия
начин
и със същата монета й отплащат нейните собствени деца и ученици?
Между тия две крайности ние стоим на безпристрастната средина - на неразрушимата и вечна канара на Христовото учение на любовта към ближния и брата, на истината и мъдростта, учение не на съвременното духовенство, заслепено от незнание, користолюбие, егоизъм и всевъзможни други пороци, а учение на Божествената светлина, душевната чистота и святост, на безкористната и беззаветна преданост на доброто. От това гледище ние ще оценим новото движение, което, в руски образец, се нарича „болшевизъм", а по-рано бе известно с френския термин „комунизъм". Преди всичко, трябва да забележим, че е съвършено неоправдана сръднята и безогледното недоволство на богатите класи на народите от появата и бруталните пристъпи на новото течение. Не трябва да се забравя, че водителите му са възпитаници на буржоазията. Нещо повече: те са нейните незаконородени деца.
И ако тя, в течение на векове, е строила своето благоденствие и охолност върху гърба на бедната класа само чрез лъжи, кражби и убийства, то има ли морално право да се оплаква сега, че по същия
начин
и със същата монета й отплащат нейните собствени деца и ученици?
Законите на природата са неумолими и един от тях е: „каквото посееш, това и ще пожънеш". За да се крепи злото и потисничеството в света, организира се навред едно управление на измама и ограбване благата на трудещите се съсловия и се инсценираха многобройни войни, едни от други по-кръвопролитни и разрушителни. Католишкото духовенство устрои даже инквизицията и уби повече от 50 милиона човешки същества, за да наложи насилствено своето разбиране на християнското учение, но, при все това, не успя. И последната война, заповядана въпреки волята на народите в тяхното мнозинство, взе не по- малко невинни жертви и озлочести още толкова милиони живи мъченици. Революциите се устройваха отгоре - не се чудете и не се сърдете тогава, че те предизвикаха революциите и отдолу.
към текста >>
Обикновеният процес ни се представя по следния
начин
: горната раса, поради липса на вмъкване нова еднородна зародишни плазма във връзка с роднински подбор, както и поради вмъкването на низша зародишни плазма и вредни влияния, дегенерира и затова подлежи на просмукване от долните раси.
Пластичността на зародишната плазма зависи от външните влияния, свойствената на материалната природа на зародишната плазма периодичност причинява смъртта на индивида, както и тая на подрасите; и расите. Но понеже всеки новороден черпи от оставения от предшествениците си плазмов капитал, ще дойде някога време, когато пластичността и периодичността на зародишната плазма съвършено ще бъдат изчерпани и като достигне края на развитието, цялостността на жизнения принцип ще изгасне. Образуването на подрасите става чрез дегенерация, поради културните и географичните влияния, и поради грешките спрямо расовата хигиена. На тия подраси е определена различна продължителност на съществуване, според това. доколко в тях се вмъква, чрез смесване, зародишни плазма от горната раса.
Обикновеният процес ни се представя по следния
начин
: горната раса, поради липса на вмъкване нова еднородна зародишни плазма във връзка с роднински подбор, както и поради вмъкването на низша зародишни плазма и вредни влияния, дегенерира и затова подлежи на просмукване от долните раси.
Колкото по-изолирана е горната раса от другите членове на същата раса, толкова по-бърже и повече бива просмукана тя от долните раси, защото изолирането на видовете благоприятствува смесването, а с това и прехвърлянето на зародишната плазма в подрасите. Тия подраси приемат културните придобивки па своите предшественици. Но понеже при тях плазмовата троица слабо е запазена, успоредно с изчезването на плазмовата троица в горната раса върви и дегенерацията на долната раса. Тия подраси могат да задържат за известно време културата на придобитата висота, но не и да продължат развитието й. Затова в нея настъпва застой и увеличаващ се упадък.
към текста >>
По тоя
начин
развития от мен расов закон представлява една страшна сила, която е занимавала мислите на всички народи.
От направените изводи се вижда, че единичния индивид може чрез следването или неследването на расовия закон да благоприятствува или да попречи на своето развитие и че той е отговорен пред идващите поколения, поради това, че чрез повлияване на своята зародишна плазма създава расови ценности или щети. Освен това индивидът чрез най-примитивната стопанска организация упражнява широко влияние върху образуването на общия стопански живот в неограничена продължителност. Най-после, цялото културно развитие зависи от расовия закон. Затова расовият закон дава най-доброто разяснение за отношението на настоящите към миналите раси и най-добре обяснява развитието на вида-човек. Троицата от пластичността, периодичността и целостта на плазмата образуват понятието или принципа на живота, който напълно владее развитието.
По тоя
начин
развития от мен расов закон представлява една страшна сила, която е занимавала мислите на всички народи.
Престъпленията спрямо расовия закон са причинили ония явления. които дали началото на преданията за загубения рай и за наказанието на разгневения Бог; неумолимата сила на този закон изглежда да се е вродила във всички раси в образите на съдба и вечна справедливост. Расовият закон. обаче, не е само наказваща справедливост, но и настояща любов; той е божественият закон, който живее и действува във всеки човек, от появяването на неговия род до изгасването му, еднакво далеч от фанатизма, както и от хедонизма; той е мерилото, с което трябва да се мери видът-човек в неговата общност и единични явления. Чрез горните разсъждения аз вярвам да съм дал доказателство, че моята теория за расовия закон непресилено и задоволително обяснява всички явления в развитието на видът-човек, и надавам се, че съм придобил правото да въведа преработването на историческо-сравнителните проблеми въз основа на историята на развитието и с расовия закон в ръка.
към текста >>
По такъв
начин
тя (човешката душа) е поставена като връзка или посредник между животинската природа на човека, която неговия висш разум се стреми да подчини, и неговата божествена, духовна природа.
По тая логика, ние бихме могли така също да очакваме, щото една група пияни, с изпоцапани дрехи, коминочистачи, въведени в едно светилище, покрито навсякъде с бяло, вместо да преобърната всичко вътре в жалки мръсни дрипи, да бъдат сами те преобразени с влизането им в святото място и да излязат от там чисти и неопетнени. Защо да не допуснем също, че десетина Скунги6), затворени в едно светилище ще излязат от там пропити с благовонията на горещите масла? Може ли да бъде това ? Нека го разгледаме : Учителят в светилището на нашите души е Висшия Аз, Божествения Дух, който ние съзнаваме (поне в смъртния ни живот) чрез разума, който наричаме човешка душа7) в противовес на духовната душа8), която е носителя на духа). Човешката душа е съставена от духовни стремежи, божествена любов и желания в най-висшия си вид, а в най-низшия — от земни желания, които произхождат от връзката й с тялото — седалището на тия желания.
По такъв
начин
тя (човешката душа) е поставена като връзка или посредник между животинската природа на човека, която неговия висш разум се стреми да подчини, и неговата божествена, духовна природа.
Към последната тя се приближава всякога, когато взема връх в борбата с неговата вътрешна животинска природа, която е инстинктивната животинска душа в човека; която е разпаленото огнище на страстите, за които говорихме, страсти, приспивани от неблагоразумни ентусиасти и задържани в гърдите им, вместо да бъдат разрушени. Очакват ли те да преобразят калните води на това животинско течение в кристалните води на реката на живота? И къде, в коя област трябва да бъдат затворени тези страсти, за да нямат влияние върху човека? На буйните страсти на любовта и на желанията, които са още силни, се дава възможност да живеят там, където са се родили — в същата тая животинска душа; защото най-висшата, както и най-нисшата част на човешката душа отхвърлят такива части, при всичко че те могат да бъдат засегнати от такова едно близко съседство. За Висшият Аз, обаче, възможността да се асимилира с подобни чувства е изключена, така както е невъзможно за водата да се смеси с някаква мазна течност.
към текста >>
Затова и мнозина са тия, които влизат по такъв
начин
.
Те минавах през тясната врата на окултизма, защото не носят никакъв личен багаж със себе си. Те са очистени от всички преходни човешки чувства. Те са снели от себе си чувствата на най-низшата им личност и са направили безвредно атралното животно, след което тясната врата им е била отворена. Не е така, обаче, с тия, които трябва да носят през течение на много въплъщения тежестта на грешките, както от минали животи, така и от настоящия. За тях, ако не действуват с голямо благоразумие, Златните Врата на Мъдростта могат да бъдат преобразени в широка порта, която открива лесния и удобен път, който води към разрушение.
Затова и мнозина са тия, които влизат по такъв
начин
.
Това е вратата на окултните изкуства, упражнявани с егоистични цели, без ограничителното и същевременно ободрително влияние на Atma-Vidya. Ние преживяваме Kali yuga и неговото убийствено влияние е хиляди пъти по-силно на запад, отколкото на изток; така се обясняват и лесните жертви, които в борбата на настоящия период се взимат от Силите на Мрака и големите заблуди, под които светът понастоящем работи. Една от тия заблуди е и относителната леснина, с която хората си представляват, че могат да достигнат до Вратата, и да прекрачат, прага на окултизма без каквато и да е голяма жертва. Това е и мечтата на много теософи, мечта внушена от желания за психически сили и от личен егоизъм; не са тия чувствата, които ще го доведат до желаната цел. Понеже както е казал Този, за когото се вярва, че се е пожертвувал за човечеството, тясна е вратата и труден е пътя, който води към вечен живот и затова малцина са, които го намират.
към текста >>
за
начина
, по който човек може да развие тези божествени сили, които дремят в него (в християнството това е минаването през „тясната врата“.
Дълги години е бил главен секретар на германската секция на Теософското общество, а от 1913 година е ръководител на Антропософското общество. По-капитални негови съчинения от областта на окултизма са: „Мистиката в началото на новите времена“, „Християнството като мистичен факт“, „Теософия“, „Как се достига познание на висшите светове или път към посвещение“1) „Из акашовата хроника“, „Тайната наука“ (най-важното му съчинение по окултизма), „Духовното ръководство на човека и човечеството“, „Прагът на духовния свят“, „Степените на висшето познание“ и пр. В „Акашовата хроника“ той описва миналото на човечеството, като почва от първата вселенска епоха, която се нарича в окултизма първа манвантара, и проследява развитието му до днес, В „Тайната наука“ той излага същото с нови и по-големи подробности във връзка с дейността на съществата, които стоят по-горе от човека, понеже са минали през човешката стадия на развитие през минали вселенски епохи, а именно: ангели (духове на живота), архангели (духове на огъня), началства (духове на епохите), власти (духове на формите), сили (духове на движението), господства (духове на мъдростта), престоли (духове на волята), херувими (духове на хармонията) и серафими (духове на любовта). Тези същества са достигнали до това съвършенство, което сега имат, понеже са изминали вече пътя, по който сега върви човечеството. Последната част от „Тайната наука“ е посветена за пътя на себепознанието и посвещението, т. е.
за
начина
, по който човек може да развие тези божествени сили, които дремят в него (в християнството това е минаването през „тясната врата“.
Виж разговора на Никодим с Христа — Ев. Йоанна, гл. 3, ст. 1 — 21). Трудът му: „Възпитанието на детето в светлината на окултизма“, макар и малък по обем, е особено ценен 2).
към текста >>
Христос иде сега, но иде по друг
начин
.
Тая школа много ще допринесе за засилване на духовното;движение в света. Най-важен въпрос в окултизма е разбирането на Христа и неговото значение за човечеството и изобщо за вселената. Христос е едно космично същество, чието идване на земята е едно събитие от грамадна важност. Големи промени станаха с цялата земна аура, поради идването на Христа на земята. Никой път Христос няма да дойде пак на земята в човешко тяло.
Христос иде сега, но иде по друг
начин
.
Този, който е готов, ще влезе във връзка с Него чрез духовно виждане. Това, което е преживял апостол Павел по пътя за Дамаск, ще бъде преживяно и от други. Христовият импулс е още в началото на своето действие. За напред хората все по-добре и по-добре ще разберат Христа. Изтъкване истинското значение на Христа, -— това Д-р Щайнер счита като главна своя задача.
към текста >>
Нашите интимни разговори, слушането на някои от вашите сказки, чудно богати с идеи и прочитането на капиталното Ви съчинение „Тайната наука“ потвърдиха отпосле по един бляскав
начин
първото ми впечатление.
Това е граф Прозор, един дълбок мислител, известният преводач и тьлкувател на Ибсена в Франция. Това, което ми направи впечатление във вашето лице, изорано от мисълта, това беше пълният мир, който беше дошъл след ужасни борби, чиито следи то още носеше. По лицето имаше следи от крайна чувствителност и извънредна енергия, което показваше едно пълно владеене на себе си: величествена победа на волята върху едно естество, способно всичко да разбира и всичко да чувствува. Чистосърдечието на дете, съединено със силата на мъдреца, — ето това беше усмивката на тези уста с тънки и стиснати устни. И, освен това, от тези черни очи излизаше една светлина, която изглеждаше наистина да прониква през най-гъстото було и да чете в невидимия свят.
Нашите интимни разговори, слушането на някои от вашите сказки, чудно богати с идеи и прочитането на капиталното Ви съчинение „Тайната наука“ потвърдиха отпосле по един бляскав
начин
първото ми впечатление.
Вие съединявате велика интуиция и изключително ясновидство с една висока научна и философска култура. Вие не искате от вашите ученици сляпо подчинение и изучаване наизуст на един катехизис, но инициатива и абсолютна независимост на духа, като постоянно им повтаряте: „Ако вашият опит и вашият разум не потвърждават това, което ви казвам, не ми вярвайте“! Вие ми показахте желаната светлина. В вашето обучение християнският езотеризъм се разви пред мене във всичката своя ширина, много по-обширен, отколкото по-рано аз можех да вярвам. Като отидем до извора на нещата, почваме да разбираме истинското християнство“.
към текста >>
Мярката на любовта и милосърдието (Миддат - Хахесед и Рахмим) била по тоя
начин
изменена в мярка на строгост (Миддат-Хадин).
Това би послужило само за разбирането от творението абсолютното небитие, разбиране, през което то трябвало да мине. Тогава би се явила Славата, за да разработи вътрешната градина, и след туй - Св. Дух (Руах ха-Кодеш), за да провъзгласи Великата Събота. Но змеят причинява раждането в сърцето на човека на любовта към материалното съществуване. Равновесието на полюсите на живота било нарушено, принципът на съединяването се е вкочанил по малко, а принципът на разширението станал хаотичен.
Мярката на любовта и милосърдието (Миддат - Хахесед и Рахмим) била по тоя
начин
изменена в мярка на строгост (Миддат-Хадин).
Човекът, който абсолютно е противодействувал на начините за възвръщането му, предлагани от любовта, е хвърлен за винаги в безкрайната орбита, вън от кръга на хармонията. Нека изложим това на късо: Дейните сили на Върховното Божество проникват, с постепенно отслабване, във всичките планове на създанието. В Библията, намаляването на начините на съществуването или в проявяването на Бога става в три моменти. Зохаръ1), като съкратява колкото се може повече коренният принцип на системата си, удвоява вторият, който в Библията се състои от мисли и думи и по такъв начин ни говори за четири различни и последователни светове. Най- напред светът на еманацията — Олам Ацилут, от думата ацел, която означава изтичане от нещо, или отделяне себе си от другото.
към текста >>
Човекът, който абсолютно е противодействувал на
начините
за възвръщането му, предлагани от любовта, е хвърлен за винаги в безкрайната орбита, вън от кръга на хармонията.
Тогава би се явила Славата, за да разработи вътрешната градина, и след туй - Св. Дух (Руах ха-Кодеш), за да провъзгласи Великата Събота. Но змеят причинява раждането в сърцето на човека на любовта към материалното съществуване. Равновесието на полюсите на живота било нарушено, принципът на съединяването се е вкочанил по малко, а принципът на разширението станал хаотичен. Мярката на любовта и милосърдието (Миддат - Хахесед и Рахмим) била по тоя начин изменена в мярка на строгост (Миддат-Хадин).
Човекът, който абсолютно е противодействувал на
начините
за възвръщането му, предлагани от любовта, е хвърлен за винаги в безкрайната орбита, вън от кръга на хармонията.
Нека изложим това на късо: Дейните сили на Върховното Божество проникват, с постепенно отслабване, във всичките планове на създанието. В Библията, намаляването на начините на съществуването или в проявяването на Бога става в три моменти. Зохаръ1), като съкратява колкото се може повече коренният принцип на системата си, удвоява вторият, който в Библията се състои от мисли и думи и по такъв начин ни говори за четири различни и последователни светове. Най- напред светът на еманацията — Олам Ацилут, от думата ацел, която означава изтичане от нещо, или отделяне себе си от другото. Това е вътрешния труд, чрез който възможното (айн — нищото) става действително.
към текста >>
В Библията, намаляването на
начините
на съществуването или в проявяването на Бога става в три моменти.
Но змеят причинява раждането в сърцето на човека на любовта към материалното съществуване. Равновесието на полюсите на живота било нарушено, принципът на съединяването се е вкочанил по малко, а принципът на разширението станал хаотичен. Мярката на любовта и милосърдието (Миддат - Хахесед и Рахмим) била по тоя начин изменена в мярка на строгост (Миддат-Хадин). Човекът, който абсолютно е противодействувал на начините за възвръщането му, предлагани от любовта, е хвърлен за винаги в безкрайната орбита, вън от кръга на хармонията. Нека изложим това на късо: Дейните сили на Върховното Божество проникват, с постепенно отслабване, във всичките планове на създанието.
В Библията, намаляването на
начините
на съществуването или в проявяването на Бога става в три моменти.
Зохаръ1), като съкратява колкото се може повече коренният принцип на системата си, удвоява вторият, който в Библията се състои от мисли и думи и по такъв начин ни говори за четири различни и последователни светове. Най- напред светът на еманацията — Олам Ацилут, от думата ацел, която означава изтичане от нещо, или отделяне себе си от другото. Това е вътрешния труд, чрез който възможното (айн — нищото) става действително. След туй, светът на творението — Олам Берия, от думата бара, която значи да произлезе от само себе си. Това е движение, чрез което духът, като напуща уединението си, се проявява като дух изобщо, без да се открива в него и най- малка черта от индивидуалност.
към текста >>
Зохаръ1), като съкратява колкото се може повече коренният принцип на системата си, удвоява вторият, който в Библията се състои от мисли и думи и по такъв
начин
ни говори за четири различни и последователни светове.
Равновесието на полюсите на живота било нарушено, принципът на съединяването се е вкочанил по малко, а принципът на разширението станал хаотичен. Мярката на любовта и милосърдието (Миддат - Хахесед и Рахмим) била по тоя начин изменена в мярка на строгост (Миддат-Хадин). Човекът, който абсолютно е противодействувал на начините за възвръщането му, предлагани от любовта, е хвърлен за винаги в безкрайната орбита, вън от кръга на хармонията. Нека изложим това на късо: Дейните сили на Върховното Божество проникват, с постепенно отслабване, във всичките планове на създанието. В Библията, намаляването на начините на съществуването или в проявяването на Бога става в три моменти.
Зохаръ1), като съкратява колкото се може повече коренният принцип на системата си, удвоява вторият, който в Библията се състои от мисли и думи и по такъв
начин
ни говори за четири различни и последователни светове.
Най- напред светът на еманацията — Олам Ацилут, от думата ацел, която означава изтичане от нещо, или отделяне себе си от другото. Това е вътрешния труд, чрез който възможното (айн — нищото) става действително. След туй, светът на творението — Олам Берия, от думата бара, която значи да произлезе от само себе си. Това е движение, чрез което духът, като напуща уединението си, се проявява като дух изобщо, без да се открива в него и най- малка черта от индивидуалност. Зохар рисува тоя свят, като един шатър, който служи за покрив на една неразделна точка.
към текста >>
По тоя
начин
, всичките части на човека се намират в непрекъсната обмена с частите на вселената, които им съответствуват, както и с другите части на самия човек.
Средната част или душата се нарича Руах. Висшата част ще бъде Нешама. Всеки от тия центрове е като че ли извлечен от съответния план на вселената. Нефеш подразбира физическия свят, храни се от неговата енергия и внася в него създанията си. Руах върши същото по отношение на астралния свят, а Нешама — на божествения.
По тоя
начин
, всичките части на човека се намират в непрекъсната обмена с частите на вселената, които им съответствуват, както и с другите части на самия човек.
„Тия три основни части на човека, казва съвременният кабалист, Карл де Лейнинген, не са отделени съвършено. Напротив, тях трябва да си ги представляваме като постепенен преход От една в друга, подобно на цветовете на спектъра, които, макар и да вървят последователно един след други, все пак не могат да бъдат разделени, понеже са елени един с друг“. „Като се почне от тялото, т. е. от най-низшата сила — Нефеша, минава се през Руах до най-висшата точка — Нешама и се намират всичките градации, както когато се минава от мрак към светлина през полусветлина и, наопаки, от най-висшите части на духа до най-грубите физически, както се минава от светлината към тъмнината през дрезгавината, така се минава и през всички Оттенъци на светлината. Най-високо от всичко, вследствие вътрешното единение и сливане на частите една с друга, числото девет се губи в единица, за да произведе човека — телесния дух, който съединява в себе си два света“.
към текста >>
По тоя
начин
ще можем лесно да си представим цялата картина на човешката еволюция и от последната да извадим правилно заключение за най-добрата и най-съвършена форма на държавна уредба.
2) Списание Initiation, 1890—1891. Статия от El. Levi. ЖИВОПИСНА БЪЛГАРИЯ Бисерите на Македония: общ изглед на град Битоля от юг. (На фона се вижда прочутата през войната височина 1248, а по-надолу, по склона — лозята и летните вили). СИНАРХИЯ Статия втора Окултна социология - физиологическият закон, приложен към развитието на обществото и държавата – Разяснение на системата на Сент-Ив д'Алвейдър За да се разбере добре вървежа на общественото развитие, трябва да се обясни действието на физиологическия закон в живота на човека.
По тоя
начин
ще можем лесно да си представим цялата картина на човешката еволюция и от последната да извадим правилно заключение за най-добрата и най-съвършена форма на държавна уредба.
физиологията на човека, както пояснява Сент-Ив д'Алвейдър, се излага така: човекът яде, живее и мисли. Той се храни с помощта на своя стомах, живее със сърцето си и мисли с мозъка си. На неговите храносмилателни органи е възложена длъжността да управляват икономически цялата негова телесна машина, да задоволяват загубите й с храната, а излишъците от последната да ги складират. Също така на неговите органи на кръвообращението е възложено да набавят силата, която е необходима за движението на машината, както храносмилателните органи доставляват веществото. Най-после, всичко това се управлява от нервната система.
към текста >>
По тоя
начин
нервната система представлява от себе си властта в човека.
Той се храни с помощта на своя стомах, живее със сърцето си и мисли с мозъка си. На неговите храносмилателни органи е възложена длъжността да управляват икономически цялата негова телесна машина, да задоволяват загубите й с храната, а излишъците от последната да ги складират. Също така на неговите органи на кръвообращението е възложено да набавят силата, която е необходима за движението на машината, както храносмилателните органи доставляват веществото. Най-после, всичко това се управлява от нервната система. Големият симпатически нерв завежда безсъзнателната работа на органите на храносмилането и кръвообращението, а съзнателната нервна система играе същата роля по отношение на двигателните органи.
По тоя
начин
нервната система представлява от себе си властта в човека.
И той, трите главни функции на човешкото тяло ни представляват органите на неговата икономия (храненето), силата и властта. Нека разгледаме сега, какви са взаимните отношения между тия три принципи. Докато стомахът получава необходимата храна, органическото стопанство върви правилно. Но ако на главния мозък скимне да лиши стомаха от храна, то последният почва да вика: „аз съм гладен, заповядай на членовете на тялото да ми дадат необходимата храна". Ако главният мозък упорствува, то стомахът причинява разрушаването на целия организъм, а следователно, и на самия главен мозък - човекът умира от глад.
към текста >>
Този
начин
на излагане системата на Сент-Ив д'Алвейдър най-добре разяснява нейният основен характер, защото се изтъква строгата аналогия между всичките прояви на живота в природата.
ще направи революция) и най-сетне, нацията ще загине. Това е фаталният закон. В организма на обществото, както и в човешкия организъм, трябва да се различават две течения: от правителството към народа, което е аналогично на течението на нервната сила от големия симпатически нерв към вътрешностите на човешкото тяло, и обратното течение - от народа към управниците на страната, което е аналогично на течението на вътрешностите на тялото към нервната система. Представителите на първото течение са властите: законодателната, съдебната и изпълнителната, а представителите на второто течение са просветително- възпитателните, юридическите и икономическите функции. Това са двата полюса на управлението, наречено синархия, или двете чашки на везните му.
Този
начин
на излагане системата на Сент-Ив д'Алвейдър най-добре разяснява нейният основен характер, защото се изтъква строгата аналогия между всичките прояви на живота в природата.
Такъв е неизменният характер на всичките истински създания на езотеризма: всяка социална система, която не се придържа към аналогическите закони на еволюцията на живите организми, може да бъде само една разна химера, и нищо повече. Това трябва добре да се разбере от всеки обществен деец, към каквато професия или политическа групировка и да принадлежи. Цялото развитие почива на неумолимо действуващи природни закони. Това, което е вярно за човека, вярно е за обществото и за държавата. Същото може да се приложи и в отношенията между държавите и народите.
към текста >>
Той я определя, като изкуство за откриване
начините
на действие и разположението на хора чрез наблюдаване типичните им характери — характерът на лицето, очите и челото.
Платон я споменува с одобрение в съчинението си „Тимео“. Аристотел е автор на един трактат върху нея, за който пише Диоген Лаертус в книгата си: „Живота на Аристотел“. Софистите тоже учеха за отношението между вътрешния характер и външното развитие, без да могат да обяснят това. Между римляните тази наука имаше своите последователи, които я унизиха, като я свързваха с предвещанията за бъдещето, тъй както астролозите по онова време си служеха с астрономията. Цицерон изглежда да е бил посветен в нея.
Той я определя, като изкуство за откриване
начините
на действие и разположението на хора чрез наблюдаване типичните им характери — характерът на лицето, очите и челото.
Добре ни е позната забележката на Юлий Цезар върху физиогномията на Касия и Антония (Вж. Шекспир: „Юлий Цезар“). В средните векове, както повечето от науките бяха заглъхнали, тъй и физиогномията беше затулена от тъмната епоха на тези векове. В 1598 г. Баптиста Порта публикува в Неапол една брошура, озаглавена: „За човешката физиономия“, поради което той се счита за основател на модерната физиогномия.
към текста >>
По този
начин
четецът ще може да съди до каква степен оригиналност и върховна практическа полза може да се има от настоящия труд.
В 1778 г. се появи великолепното съчинение на Лафатер, което, преведено на всички европейски езици, привлече вниманието на целия свет към този предмет. След Лафатера много други писатели зачекваха случайно същия предмет в свръзка с други теми, но в днешно време систематически се пишат съчинения върху физиогномията и се излагат разни системи: в Англия — Александр Уокър, в Франция — Де ла Сарт и в Съединените щати - Джеймс Ридфилд. * * * Преди да пиша за собствената си система на физиогномията, ще направя кратки бележки за две или три други системи, изложени от по-раншни автори. Това ще улесни четеца в сравнението им една с друга, за да види в какво се съгласяват и в що се различават.
По този
начин
четецът ще може да съди до каква степен оригиналност и върховна практическа полза може да се има от настоящия труд.
За тази цел, не е нужно да се повръщаме към онова, що са писали древните по този предмет, тъй като те бяха само хубави мисли, макар основани на повече или по-малко ясното понятие на великия централен принцип за отношението между формата и характера. За тази цел ще почна със системата на Лафатера. Лафатер. Лафатер, както ни е известно, не претендираше да е построил една система. Той казваше: „Аз разбирам малко от физиогномията и често правя грешки в моите ежедневни схващания. Тези грешки са твърде естествени и често служат като средство, за да изправят и допълнят моето знание“.
към текста >>
И не бихме могли да го препоръчаме по друг по-добър
начин
, освен да препишем по-важните от тези правила, заедно с илюстрациите, чертани от самия него и първоначално гравирани под собствения му надзор.
Той схваща точно, но не всякога разсъждава здраво. Той, вероятно, няма познания по френология, макар фактически да е бил съвременник на Гал. Когато откритията на последния не бяха станали още публични, първия издаде своя велик труд. Според собствената му изповед, той бил почти еднакво незапознат с анатомията и физиологията, което обстоятелство го е принуждавало да работи при неблагоприятни условия. Приблизителното систематическо изложение на предмета, което може да се намери в трудовете на Лафатера, е в „Стоте физиогномически правила“, останали в ръкопис и публикувани след смъртта му.
И не бихме могли да го препоръчаме по друг по-добър
начин
, освен да препишем по-важните от тези правила, заедно с илюстрациите, чертани от самия него и първоначално гравирани под собствения му надзор.
Нека те говорят за себе си, а ние няма да подчертаваме, нито да оспорваме изложението им. Четецът ще съди за себе си в светлината, в която представихме характера на автора им, и от положените и илюстрирани принципи в главите, които ще последвате. Собствените думи на Лафатера добавяте изискуемото предисловие. Той казва: „Опитайте всички тези правила. Размишлявал съм естествено, строго съм изпитвал чрез опитност и не съм допуснал нищо по предположение.
към текста >>
Този, чиято фигура е наклонена, чиято уста е наклонена, вървеж наклонен, почерк наклонен, с една реч, в неравно и неправилно направление, е човек с такъв
начин
на мислене, характер и поведение наклонени, непостоянни, пристрастен, софист, неистинен, лукав, хитър, капризен, противоречив, подигравателен и лишен от чувствителност.
Наблюдавайте бързите като светкавица моменти на пълна изненада. Този, който в такива моменти спази мекостта в чертите на лицето си, благоприятна и благородна; който тогава не разкрие в себе си някоя фатална характерна черта, черта на злорадство, завист или студена и презрителна гордост, има физиогномия и характер, способни да от- стоят на всяко изпитание, на което може да се подложи грешния смъртен човек. 5. Твърде благоприятните или твърде хладните, или много тъпите, но никога истински мъдрите, никога топло оживени, никога способни за тънка усетливост или нежност, са онези, чиито черти на лицата никога не се променяте рязко. Твърде благоразумни са, когато линиите на лицето са правилно пропорционални, точно определени и много ясни. Твърде тъпи са, когато чертите на лицето са равни, без градация, без израз, без изкривяване и без колебание. 6.
Този, чиято фигура е наклонена, чиято уста е наклонена, вървеж наклонен, почерк наклонен, с една реч, в неравно и неправилно направление, е човек с такъв
начин
на мислене, характер и поведение наклонени, непостоянни, пристрастен, софист, неистинен, лукав, хитър, капризен, противоречив, подигравателен и лишен от чувствителност.
Челото 1. Когато едно чело е хубаво издигнато и има в средата между веждите една едвам забележима перпендикулярна, не твърде дълга, бръчка или две паралелни бръчки от същия вид, особено когато веждите са ясно отбелязани, гъсти и правилни, такова чело се туря в реда на челата от първа величина. Такива чела, без всяко съмнение, принадлежат на мъдри и мъжки зрели характери. Когато такива чела се намерят в жени, мъчно е в тях да се намерят вежливи, разумни, с маниери на царско достойнство и благоприличие 2. Такова чело показва интелектуална слабост, когато има в средата откъм долната страна една едвам забележима вглъбнатина.Тя е едвам забележима, защото е дълга.
към текста >>
Всяко лице е по природа тъпо, на което челото, мерено с една еластична прилепнала мярка, е значително по-късо от носа, мерен по същия
начин
от края на челото; ако бъде мерено перпендикулярно, то трябва да бъде от същата дължина (фиг.
30); ако не е тъпо, то е глупаво. 4. Всяко лице е тъпо, на което стабилната долна част е значително по-дълга и по-дълга от една от горните две части (фиг. 31). 5. Колкото по-голям е ъгъла, образуван от профила на окото и устата, гледани в профил (фиг. 32), толкова по-слабо и тъпо е разбирането 6.
Всяко лице е по природа тъпо, на което челото, мерено с една еластична прилепнала мярка, е значително по-късо от носа, мерен по същия
начин
от края на челото; ако бъде мерено перпендикулярно, то трябва да бъде от същата дължина (фиг.
33). 7. Всяко лице е тъпо, на което разстоянието от ъгъла на окото до средата на ноздрената страна е по-късо от онова, мерено от тук до ъгъла на устата (фиг. 34). 8. Всяко лице е тъпо, на което очите са по-далечни едно от друго от ширината на едното око. Глупост Този, който се смее без да има за какво; с наклонени устни; който често стои сам без всека решителност, тенденция или направление; който поздравява само като поклаща глава напред, а тялото му остава право — такъв е глупец.
към текста >>
Ако
начинът
на вървежа у една жена бъде отвратителен, решително такъв, не само неприятен, но и стремителен, без достойнство, долен, клонящ настрана — нека не ви притегля към нея нито красотата й, нито да ви измами разбирането й, нито пък да ви предаде доверието, което тя може да изглежда, че полага.
Жени 1. Прямата и самоуверена жена не е създадена за приятелство. Такъв характер никоя жена не може да прикрие, колкото изкусна и умна да бъде. Когато стане дума за някоя жена, била тя съперница или не, която възбужда внимание, наблюдавайте само страните на носа и горната й устна в профил. 2. Жени с кафяви, космати или четинести брадавици по брадата, особено ако те са под долните части на брадата и по шията, такива жени са въобще работливи, деятелни, добри домакини, но са и крайно предприемчиви и любовни. 3.
Ако
начинът
на вървежа у една жена бъде отвратителен, решително такъв, не само неприятен, но и стремителен, без достойнство, долен, клонящ настрана — нека не ви притегля към нея нито красотата й, нито да ви измами разбирането й, нито пък да ви предаде доверието, което тя може да изглежда, че полага.
Устата й ще бъде както и хода; и поведението й грубо и лъжливо, както устата й. Такава жена не ще ви благодари за всичко, което бихте сторили за нея, но ще търси страшно отмъщение за най-малкото нещо, което бихте пропуснали да не сторите. Сравнете вървежа й с линиите на челото и бръчките около устата, и едно чудно сходство ще откриете между тях. Жени с въртящи се очи, нежно подвижни, бръчкава, отпусната, почти увиснала кожа, дъгообразен нос, червени бузи, рядко неподвижна уста, рязка подбрадка, едно добре закръглено с нежна кожа чело (фиг. 35), са не само способни за убедителна реч, плодовито въображение, амбициозни и отлични за широката си памет, но още и по природа са крайно склонни към смелост и лесно забравят себе си, въпреки всичкия им добър разсъдък.
към текста >>
Избягвайте всеки, който беседва и решава по един твърд и принуден
начин
, като говори високо и кресливо, без да слуша какво се казва от другите; очите му тогава стават големи и разтегнати; веждите му тоже стават по-четинести; вените му по-издути, долната устна по-издадена, шията му издута; ръцете му стиснати — и който, като седне, става учтиво хладен: — очите и устните му се връщат в първото си положение, когато го прекъсне неочакваното присъствие на някой виден мъж, който е и ваш приятел.
Такива характери се отличават по късите си чела, чипи носове, твърде малки устни или протегнати долни устни, големи очи, които никога не могат да гледат право на вас, и особено широки, груби челюстни кости, с протегната, във вътрешната си често, твърда тлъста брада. Усмивката Този, който спечели у вас с усмивка и изгуби в смях — който, без да се усмихва одобрително, и когато е мълчалив примирява всичко, което е около му — който, когато се усмихва или се смее на това, което е остроумно или хумористично не издава студено презрителна подигравка — който се смее с удоволствие, когато наблюдава радостите на невинността, или чува похвалите на заслужилите — ще има във физиономията си и характера всичко благородно, всичко хармонично. Избягвайте следното: 1. Бъдете, колкото е възможно, предпазливи в присъствието на един тлъст, холеричен човек, който говори продължително високо и никога не е спокоен, гледа наоколо с въртящи се очи; който е свикнал да парадира с учтивост и церемония; и който прави всичко с неприбраност и без ред. Кръглия му къс, чип нос, отворената му уста, притегнатото му гърбесто чело, изпитващите му стъпки са презрение и грубост; полукачества с претенция за превъзходство; злобност с външно проявление на вежливост и добро настроение. 2.
Избягвайте всеки, който беседва и решава по един твърд и принуден
начин
, като говори високо и кресливо, без да слуша какво се казва от другите; очите му тогава стават големи и разтегнати; веждите му тоже стават по-четинести; вените му по-издути, долната устна по-издадена, шията му издута; ръцете му стиснати — и който, като седне, става учтиво хладен: — очите и устните му се връщат в първото си положение, когато го прекъсне неочакваното присъствие на някой виден мъж, който е и ваш приятел.
Мислители Няма внимателен и правдив мислители; който не показва това между веждите и спущането на челото към носа. Ако няма там врезки или ямички, изтънченост или енергия, напразно ще търсим в цялото лице целия човек и във всичките действия и операции на ума — мислителя: този е човекът, който не ще бъде задоволен, без истински, ясни, определени, последователни и свързани идеи. Избягвайте: 1. Този, който,без мигане, е навикнал да гледа на две страни в едно и също време, с малки ясни очи в неравни направления: и който освен това има черни зъби; и с наведен гръб, бил той висок или низък на ръст, и наклонен презрителен смях — такъв да избягвате, въпреки, всичката му проницателност, знание и остроумие, като фалшива и подла личност, лишен от чест, безсрамен, хитър и търсещ само своя интерес. 2. „Избягвайте големи очи в малки лица, с малки носове, в личности малки на ръст (фиг.
към текста >>
че е негов дълг да се стреми да победи своята низша природа с всичките й недостатъци и лоши навици и по този
начин
да не бъде техен роб.
и това становище, комбинирано с добрите и лошите последици, създадени през по-раншните съществувания. му определял, местото и пътя в новото въплътяване. Обикновено се говори за добра и лоша карма, макар че по-добри би били изразите хармонична () и нехармонична (). За лоша и дума не може да става, защото целта и крайният резултата са: хармонията. Човекът в известно време съзнава.
че е негов дълг да се стреми да победи своята низша природа с всичките й недостатъци и лоши навици и по този
начин
да не бъде техен роб.
както до сега. а да им бъде господар. И доколкото това му се удаде, той не само все повече и повече ще стане господар на съдбата си, но и те трябва постепенно да достигне господството над минералното, растителното и животинското царства, както и над природните сили. които действуват в тях. Но за да стане господар на природата, той трябва сам себе си да е победил.
към текста >>
той трябва да може да наблюдава своята по-низша природа, своето не-аз, преходното, без егоизмът и по този
начин
да достигне до по-висшето аз, трайното, универсалното, егото.
а да им бъде господар. И доколкото това му се удаде, той не само все повече и повече ще стане господар на съдбата си, но и те трябва постепенно да достигне господството над минералното, растителното и животинското царства, както и над природните сили. които действуват в тях. Но за да стане господар на природата, той трябва сам себе си да е победил. т. е.
той трябва да може да наблюдава своята по-низша природа, своето не-аз, преходното, без егоизмът и по този
начин
да достигне до по-висшето аз, трайното, универсалното, егото.
Това е крайната цел на нашата земна еволюция и щем-нещем, ние трябва да вървим с тази земна еволюция. Както видехме, ние можем да помагаме или да противодействуваме. В първия случай, ние сами се докарваме в хармония с космоса, т. е. с източника на всеки живот. а във втория случай, ние се отдалечаваме от този източник и това означава дисхармония във функциите на нашето физическо тяло, смущение в нашето мислене, чувствуване и воля.
към текста >>
И пречупването на слънчевата енергия става по особен
начин
: сутрин лъчите му се пречупват по един
начин
, а вечер по друг.
Също и в клетките има три области: външна, която възприема слънчевата енергия, средна, която я акумулира в себе си, и вътрешна област, която я преработва и превръща на жизнена сила. Първата - външната зачатъчна обвивка - се нарича ектодерма (видимата), средната се нарича мезодерма и вътрешната, която е в центъра, се нарича ендодерма. Сутрин ние се намираме най-близо до слънцето. Изгревът му от изток - движението - всякога показва движението на енергиите отдолу нагоре, а при залязването на слънцето енергиите се движат отгоре надолу. Това е, разбира се, по отношение на земята.
И пречупването на слънчевата енергия става по особен
начин
: сутрин лъчите му се пречупват по един
начин
, а вечер по друг.
Това зависи от нашия организъм. Следобед земята става негативна, енергията й преодолява и остава излишък, който не влиза в съединение. По тази причина при залез слънце ние усещаме една тъга, като да сме изгубили нещо, т.е. дали сме нещо, без да вземем. А при изгрев слънце има излишък от положителна енергия и затова тая слънчева енергия е целебна.
към текста >>
Само така ще се разкъса дебелата обвивка на умствения и духовен паразитизъм и само по тоя
начин
всеки ще изпълни мисията си на земята.
Това дело е неимоверно важно и трудно! Дълбокото проникване в човешката душа и изучването на проблемата на живота съставлява неизчерпаем извор на светлина, сила, красота и вдъхновение. Никой не се е родил на земята учен, а всички сме дошли тук да се учим. Божественото училище е неизмеримо и безкрайно! Ония, които едва сега стъпват в това училище, макар и възрастни, трябва прилежно да се учат, а на техните по- напреднали братя, които са минали вече некои от първите класове или отделения, се налага повелителния дълг, вместо да крият, от егоистични съображения, своите знания като брилянти в затворени кутии —да ги раздават на другите ида им помагат с каквото могат.
Само така ще се разкъса дебелата обвивка на умствения и духовен паразитизъм и само по тоя
начин
всеки ще изпълни мисията си на земята.
Помагайте на нуждаещите се братя, самопожертвувайте се за тях! За това никога не е късно: работете, работете, работете безкористно и предано за благото на ближния! Като се въодушевляваме от тоя велик божествен зов, който сме поставили като мото при заглавието на списанието ни, ние каним всички чистосърдечни и добри наши приятели да ни укажат най-големо съдействие за закрепването и напредъка на това издание. Достатъчно е всеки да помисли за минута, колко труд и разноски се изискват, за да се приготви, при сегашните обстоятелства, в такъв вид и с такова съдържание, това списание. Вярно е, че българинът е привикнал до сега, поради лошото влияние на нашите училища и на нашия периодически печат, да не цени хубавото и полезното, а да предпочита евтиното, макар и най-безсмисленото, безвкусното и вредно печатно издание.
към текста >>
52.
Всемирна летопис, год. 1, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
По същия
начин
ще се постъпи и спрямо други европейски и балкански народи, едни от които се опитаха да господстват над цялото човечество (tiber ailes), а други са изтребвали и потискали безмилостно християнските си братя в окупираните временно територии.
Цели пет века турците безнаказано клаха и унищожаваха българи, арменци и др. Кръвта на милионите жертви паднали под турския нож, вика за възмездие. И то иде все по-страшно и по-страшно: някогашната велика турска империя, която замести римската и византийската, с територия, която се простираше до Виена, постепенно се разпадна и сега върви бързо към съвършено изчезване. От нея няма да остане нито помен, въпреки застъпничеството на цялото ислямство, пръснато в други държави. Законът на карма ще се приложи с всичката си желязна строгост спрямо този народ, който в безпощадното преследване и поголовната изтреба на подчинените си християнски народи, виждаше най-ефикасното средство за въздигане на своето величие, богатство и слава.
По същия
начин
ще се постъпи и спрямо други европейски и балкански народи, едни от които се опитаха да господстват над цялото човечество (tiber ailes), а други са изтребвали и потискали безмилостно християнските си братя в окупираните временно територии.
Нито гърците, които са клали и опожарявали българското население в южна и югоизточна Македония, нито сърбите, които са вършили същото в останалата част от тая област, нито румънците за своите изстъпления в Добруджа ще останат безнаказани от Провидението: духовете на загиналите постоянно ще сгъстяват и насочват влиянията към изпълнението на закона за възмездието на извършените престъпления. Нека дойдем сега до българския народ. Ако проследим бегло неговия исторически вървеж, ще забележим, че в първите времена от заселването му на Балканите, когато неговият личен, семеен и обществен живот се е отличавал с чистота на нравите, с патриархалност и истинско трудолюбие, всичките му работи са вървели добре. Земята на българите е раждала всякога златното жито, богатствата са били в изобилие и благосъстоянието цветущо. Но когато българите, по външно влияние, са напуснали примерния семеен и обществен живот, нарушили са добрите нрави и са се предали на взаимни гонения, кражби, убийства и разврат, тяхното царство бърже тръгнало към упадък.
към текста >>
Целият интелект на българина е напрегнат сега да измисли все по-нови и по-нови
начини
за лично, незаконно и безчестно забогатяване за сметка на ближния, без свян, без състрадание, без чувство на отговорност и без страх за бъдещето на България.
А прекомерната скъпотия, от която по настоящем пищи целият народ, показва несъмнено, че сребролюбието, алчността и егоизмът са развити у нас в максимални размери. Ние взаимно се ограбваме и безжалостно изпояждаме. Няма ни най-малък проблясък от съзнание на обществено благо и от чувство на любов и милосърдие към ближния. Думата „братство“ не съществува в съвременния български речник. Терминът „социална солидарност и правда“ е непонятен.
Целият интелект на българина е напрегнат сега да измисли все по-нови и по-нови
начини
за лично, незаконно и безчестно забогатяване за сметка на ближния, без свян, без състрадание, без чувство на отговорност и без страх за бъдещето на България.
А това бъдеще, ако не се предприемат бързи и решителни мерки, е пред очите ни. То е сигурна пропаст за държава и народ, ако не настъпи свестяване и опомнюване. Нито историческите факти, нито понесените страдания, нито строгите наказания са в състояние да вразумят алчните българи. Мерките на властта, даже и да са искрени, навременни и целесъобразни, не могат да имат по-голямо значение от едни палиативи. Трябва да се разбере и втълпи здраво в умовете на всички, че българският народ е морално и духовно болен, той преживява една тежка нравствена, социална, политическа и духовна криза, която може да докара окончателна катастрофа.
към текста >>
Досегашното наше училище, което е създало само един умствен и морален пролетарият, хора без солидни знания за живота, без установен здрав мироглед, основан на природните закони, и без възвишен морал, трябва час по-скоро и основно да се преустрои по найрационален
начин
съобразно с принципите, които ние проповядваме и доказваме, според най-новите научни изследвания.
Мерките на властта, даже и да са искрени, навременни и целесъобразни, не могат да имат по-голямо значение от едни палиативи. Трябва да се разбере и втълпи здраво в умовете на всички, че българският народ е морално и духовно болен, той преживява една тежка нравствена, социална, политическа и духовна криза, която може да докара окончателна катастрофа. Поуката от миналото и сегашното положение на народа диктува да се започне възродяването му отначало. Необходимо е, преди всичко създаването на една власт от доказано неопетнени, честни и умни хора, като временна мярка. А през времето, когато ще се упражнява тая власт от най-добрите, да се започне усилено реформата на учебното дело и на духовенството.
Досегашното наше училище, което е създало само един умствен и морален пролетарият, хора без солидни знания за живота, без установен здрав мироглед, основан на природните закони, и без възвишен морал, трябва час по-скоро и основно да се преустрои по найрационален
начин
съобразно с принципите, които ние проповядваме и доказваме, според най-новите научни изследвания.
Само чрез новото училище, уредено точно съгласно окултните закони на развитието, може да се възпита, обучи и оформи едно здраво поколение. Същевременно църквата трябва да се отдели от държавата за да се даде възможност на духовенството да се реформира вътрешно, та свободно и безкористно да служи на Бога и на народа, а не само на кесията си както прави сега по професия, с което е отчуждило от себе си целия народ. Тогава резултатът от новото възпитание, добито от младежите чрез окултната школа и от възрастните чрез дейността на истинските Христови служители, ще бъде едно ново общество, едно ново държавно управление. С тия коренни реформи, които трябва да се разширят хармонично във всички области на живота, българите трябва да бързат, докато не е ударил дванадесетия час. Удари ли тоя час, при сегашните условия, които постоянно се влошават, тогава всичко ще бъде изгубено: пълното обществено разложение ще погълне безвъзвратно, като една ненаситна хидра, всичко, което носи българско име!...
към текста >>
Най-разнообразни са
начините
, по които се опитват да ги разрешат.
Когато турям сладки в твоите жадни ръчички, аз разбирам, защо има мед в чашката на цветето и защо има скрита сладост в плодовете — когато турям сладки в твоите жадни ръчички, Когато целувам твоето лице, за да те накарам да се усмихнеш, мое съкровище, аз разбирам онази радост, която се лее от небесата с утринната светлина и оная наслада, която летният вятър дава на моето тяло — когато те целувам, за да те накарам да се усмихнеш. (Следва краят) Д-Р РУДОЛФ ШАЙНЕР. Възпитанието на детето в светлината на окултизма1) Днешният живот се характеризира с преценка на много неща, които човек е получил в наследство от предидещите поколения. Затова именно днес животът е тъй богат на „съвременни въпроси“ и „съвременни нужди“. Какви не въпроси няма днес: социални, женски, възпитателен и училищен, правни, хигиенически и пр.
Най-разнообразни са
начините
, по които се опитват да ги разрешат.
Пре голямо е числото на тези, които се явяват с тази или онази рецепта за „разрешението“ на някой от тези въпроси или поне за да допринесат нещо за тяхното разрешение. В това отношение изпъкват най-разнообразни течения: радикализмът със своите революционни методи; умереното направление, което уважава съществуващото, но пак се стреми да прокара нещо ново, и най-сетне консерватизмът, който кипва от негодувание, когато бъдат докоснати някой от старите учреждения и традиции.Тези три направления са свързани с всички възможни преходни степени. Онзи, който вижда по-дълбоко в живота, не може да не съзре една особеност на нашето време: тя се състои в туй, че днешното време не притежава подходящи средства за разрешението на всички тези въпроси. Така напр. мнозина искат да реформират живота,без да познават самите основи на живота.
към текста >>
Щайнер По гореописания
начин
може да се изследва етерното тяло, както и всички по-висши части на човешкото естество, за които ще стане дума по-долу.
Всеки може да ги развие в себе си, ако има търпение, настойчивост и енергия в приложението на методите, изложени в книгата ми: „Как се достига познание на висшите светове или път към посвещение“. Значи, духовната наука не счита за неизменни тези познавателни граници, които са поставени днес от организацията на човека. Тя казва, че тези светове съществуват за човека, за които той има възприемателни органи. Тя посочва методите за разширение на тези граници. Висша окултна школа край Дорнах (до Базел) в Швейцария, основана от д-р Р.
Щайнер По гореописания
начин
може да се изследва етерното тяло, както и всички по-висши части на човешкото естество, за които ще стане дума по-долу.
Признато е, че за телесните сетива е достъпно само физическото тяло, и че ако застанем на почвата само на такова чисто физическо изследване, ние само чрез умозаключения можем да предположим, че у човека съществуват и по-висши тела освен физическото. Но духовната наука в същото време твърди, че можем да развием в себе си нови възприемателни органи, чрез които невидимият за очите свят и невидимите човешки тела ще се открият пред нас, както слепият след операцията почва да вижда светлината и боите. За тези, които са развили ясновидските си органи, етерното тяло е предмет на наблюдение, а не на умозаключение. „Етерно тяло“ имат както хората, така и животните и растенията. Вследствие на него се извършват в физическото тяло процесите: растеж, размножение, движение на соковете и пр.
към текста >>
От факта, че някой растения отговарят на известни дразнения чрез движения или по друг
начин
, някой учени вадят невярното заключение, че растенията са способни до известна степен да усещат.
Третият член от човешката природа е така нареченото астрално тяло или тяло на усещанията. То е носител на скръбта и радостта, на влеченията, похотите, желанията, страстите и пр. Всички тези понятия нека обединим в едно общо понятие „усещане“ (в по-широк смисъл на думата). Тогаз ще кажем, че съществата, които имат само физическо и етерно тела, не могат да усещат. Растението не може да усеща.
От факта, че някой растения отговарят на известни дразнения чрез движения или по друг
начин
, някой учени вадят невярното заключение, че растенията са способни до известна степен да усещат.
Но това е недоразумение и то се корени в кривото разбиране на понятието „усещане“. Работата не е в туй, дали един организъм отговаря на външното дразнение, а в туй, дали това дразнене се придружава от вътрешно преживяване на удоволствие или страдание, на влечение, желание и пр. Ако беше иначе, трябва да допуснем, че и синята лакмусова книга „усеща“ известни вещества, понеже почервенява от тяхното допиране4). Висшата окултна школа на д-р Щайнер, с изглед на околността Тяло на усещанията (астрално тяло) имат само човекът и животинското царство. (В тесен смисъл на думата психологията под „усещане“ разбира най-простият познавателен психичен процес, породен в съзнанието от дразненето на сетивата.
към текста >>
По този
начин
човек излиза из състоянието, в което първоначално го е оставил външния свят, и първите три тела все повече и повече се изменят под влияние на „аза“.
Но „азът“ на неразвития дивак се подчинява на страстите, влеченията, похотите почти както животното. По-високо стоящият в развитието си се отнася малко по-инак към своите наклонности и похоти: едни от тях допуска, а други удържа и подавя. Идеалистът пък, освен първоначалните наклонности и страсти, е развил и по-висши. Всичко е станало чрез работата на „аза“ върху другите тела. А именно в това се състои и задачата на „аза“: да работи над другите членове от човешкото естество, като ги облагородява и пречиства.
По този
начин
човек излиза из състоянието, в което първоначално го е оставил външния свят, и първите три тела все повече и повече се изменят под влияние на „аза“.
В стадият, в който се намира човек, току що се издигнал над животното чрез проблясване на „аза“, той още не се отличава от животното по отношение на казаните три тела. Етерното му тяло е носител само на жизнените сили, на растежа и размножението; астралното му тяло притежава само такива желания, похоти и страсти, които са възбудени у него от външния свят. Издигането на човека на по-високи степени на развитие в течение на преражданията става чрез работата на „аза“ върху поменатите три тела. Чрез това, астралното тяло става носител на по-чисти удоволствия и неудоволствия, на по-изтънчени желания и влечения. Същевременно се изменя и етерното тяло; то става вече носител на навиците, устойчивите наклонности, темперамента и паметта.
към текста >>
Може да се определи, как разните културни и възпитателни средства въздействат на разните човешки тела по различен
начин
.
Същевременно се изменя и етерното тяло; то става вече носител на навиците, устойчивите наклонности, темперамента и паметта. Човек , чието „аз“ не е работило над първите три тела, няма спомен за преживяното. Той живее само по веленията на природата. Цялото човешко културно развитие се състои в работата на „аза“ върху долните три тела. Тази работа на „аза“ отива чак до физическото тяло: под влияние на „аза“ човешката физиономия се изменя, изменят се жестовете и движенията, изобщо целият изглед на човешкото тяло се изменя.
Може да се определи, как разните културни и възпитателни средства въздействат на разните човешки тела по различен
начин
.
Обикновените културни въздействия влияят на астралното тяло; те будят в него нови видове радости, скърби, желания, влечения и пр. Вглъбяването в мира на изкуството действа на етерното тяло. Когато човек при съзерцание на художественото произведение се изпълва с предчувствие за нещо по-възвишено, по-благородно отколкото окръжаващия го външен свят, облагородява се неговото етерно тяло. Могъщо средство за очистване и облагородяване на етерното тяло се явява религията. Ето защо религиозните импулси имат грамадно значение за развитието на човечеството.
към текста >>
да изменя кръвообращението, пулса и пр.) По този
начин
той превръща физическото си тяло в „Атма“ (по източното наименование).
Много е вярно, ако сравним изменението на астралното тяло с движението на минутната стрелка на часовника, а преобразованието на етерното тяло с движението на часовата стрелка. Когато човек пристъпи към висшето, тъй наречено окултно, Обучение, най-важната му работа се състои в изменение на етерното тяло чрез съзнателното въздействие на „аза“. Той съвсем съзнателно и самостоятелно работи за изменението на своите навици, характер, памет и пр. С подобно работене върху етерното тяло, последното се превръща в Духовност (по източното наименование „Буди“). Когато човек достигне до още по-висока степен на развитие, той става способен да работи за преобразяване и на физическото си тяло (напр.
да изменя кръвообращението, пулса и пр.) По този
начин
той превръща физическото си тяло в „Атма“ (по източното наименование).
А тези от измененията в долните три тела, които са общи за цялото човечество или за част от него, напр. за един народ, племе, семейство, носят следните названия: преработеното от страна на „аза“ астрално тяло се нарича „усетна душа“, преработеното етерно тяло се нарича „разсъдъчна душа“, а преработеното физическо тяло — „съзнаваща душа“. Но да не си мислим, че тези изменения стават едно след друго; те се извършват едновременно и върху трите тела при проблясването на „аза“. Нещо повече: работата на „аза“ почва да се забелязва по-ясно, едвам когато „съзнаващата душа“ се оформи поне отчасти. От горното виждаме, че човешкото естество се състои от 4 члена: физическо тяло, етерно, астрално и тяло на „аза“.
към текста >>
Физическото раждане се състои именно в освобождението на човека от физическата майчина покривка; по този
начин
той влиза в пряко допиране с външния свят.
при раждането, и четирите члена са еднакво напреднали в развитието си. Напротив, тяхното развитие се извършва разлаяно в разните възрасти. И в познанието на еволюционните закони на човешкото естество лежи основата на възпитанието и обучението. До физическото раждане зародишът е заобиколен от чуждо физическо тяло и затова не е в пряко допиране с външния свят. Майчиното физическо тяло го заобикаля от вси страни, и само то може да му влияе.
Физическото раждане се състои именно в освобождението на човека от физическата майчина покривка; по този
начин
той влиза в пряко допиране с външния свят.
Сетивата му се отварят за околния свят. И както по-рано му е влияела физическата майчина покривка, така и сега външният свят почва да му влияе. Но това е раждане само на физическото тяло, а не и на етерното. Както човек до момента на раждането си е заобиколен от физическата майчина покривка, тъй до зъбосмяната, значи приблизително до седмата година, е заобиколен от една етерна и една астрална покривки или „черупки“. Чак при зъбосмяната етерното тяло се освобождава от етерната черупка или покривка; тогаз остава само астралната покривка, която заобикаля астралното тяло до настъпването на половата зрелост7).
към текста >>
До дето етерното тяло по този
начин
постепенно се приготовлява за освобождение, физическото тяло е вече свободно самостоятелно.
До зъбосмяната впечатленията, които по своя характер би трябвало да въздействат на етерното тяло, толкоз малко достигат до него, колкото въздухът и светлината на физическия свят могат да влияят на физическото тяло, додето то се намира в майчината утроба. До зъбната смяна етерното тяло не може да работи свободно. В майчината утроба физическото тяло получава сили, които не са. негови собствени и същевременно под закрилата на предпазителната покривка развива своите собствени; тъй е и с етерното тяло до зъбната смяна. До зъбната смяна етерното тяло в съдружие с чуждите, наследени сили развива свои собствени.
До дето етерното тяло по този
начин
постепенно се приготовлява за освобождение, физическото тяло е вече свободно самостоятелно.
През този период етерното тяло изработва в физическото това, от което последното се нуждае. Като траен резултат от тая работа се явяват собствените зъби, които заменят наследените (млечните). Те са най-плътните елементи в човешкото тяло, и за това се явяват последни — на седмата година. От този момент етерното тяло почва да работи самостоятелно върху растежа, само че то още се намира под влиянието на неосвободеното астрално тяло. В момента, в който астралното тяло се освобождава, етерното тяло завършва един период от развитието си.
към текста >>
Ако един организъм (или неодушевен предмет) отговори по некакъв
начин
на едно външно въздействие, то още не следва, че той е почувствал това въздействие.
Значи, духовната наука може да даде разрешение както на великите загадки и задачи на живота, така и на наглед най-незначителните въпроси на всекидневния живот. 3) Любознателния читател пращаме към книгите „Ясновидство“ и „Чакри, Кундалини и Прана“ от Ч. Ледбитер, преведени на български. (Бел прев.) 4) На тая мисъл трябва особено да се наблегне, понеже повече от съвременните хора имат неясни схващания по тези работи. Мнозина не правят разлика между растение и „чувстващо същество“, понеже не са си изяснили що е в същност „усещане“.
Ако един организъм (или неодушевен предмет) отговори по некакъв
начин
на едно външно въздействие, то още не следва, че той е почувствал това въздействие.
Така би било, само ако организмът е преживял вътрешно въздействието, те. е., когато има един вид вътрешно (душевно) отражение на външното дразнене. Великият прогрес в естествените науки, който учудва всеки истински духовен човек, причини неясност по отношение на някой висши понятия. Известни биолози не знаят що е усещане и затова го приписват и на безчувствени същества. Това, което тези биолози разбират под „усещане“, би могло да се припише и на безчувствените същества.
към текста >>
Изглежда, че той не цени много този
начин
на доказване, понеже така не се достига до безупречни резултати.
В следните редове ще скицирам по-нататъшното психометрическо развитие у Бъканън. Следвайки неговото изложение (в Manual of Psychometry), аз ще се старая да посочвам винаги нишката на простата психометрия, колкото и сложни да изглеждат понякога обстоятелствата. Тук ще се ограничи повече в методът, излизайки от мисълта, че, като живеем в съвременната култура, ние сме длъжни да се справим на първо м4сто и с владеещите схващания. Професор Бъканън рядко прави в публични събрания психометрически експерименти с писма. Също така той не дава значение и на опитите чрез пипане, а се ограничава с това, да избира из самата публика подходящи психометри, които по неговата метода сполучват доста правилно да посочат и характера на автора на писмото.
Изглежда, че той не цени много този
начин
на доказване, понеже така не се достига до безупречни резултати.
Противникът винаги ще намери основания да опорочи психометрическит изследвания, понеже не познава начина на изследването. Освен това в многоглавия мислов кръг има твърде много елементи, които влияят върху точността и чистотата на резултатите. Трябва, обаче, да се знае, че при такива изследвания той пак е можал да открие две дами отлични психометри. Едната е госпожа Д р Б. Хайден, която в своето дълго пътешествие из Англия е успяла да убеди в психометрията и окултизма професора Роберт Оуен и писателя Бълцер.
към текста >>
Противникът винаги ще намери основания да опорочи психометрическит изследвания, понеже не познава
начина
на изследването.
Следвайки неговото изложение (в Manual of Psychometry), аз ще се старая да посочвам винаги нишката на простата психометрия, колкото и сложни да изглеждат понякога обстоятелствата. Тук ще се ограничи повече в методът, излизайки от мисълта, че, като живеем в съвременната култура, ние сме длъжни да се справим на първо м4сто и с владеещите схващания. Професор Бъканън рядко прави в публични събрания психометрически експерименти с писма. Също така той не дава значение и на опитите чрез пипане, а се ограничава с това, да избира из самата публика подходящи психометри, които по неговата метода сполучват доста правилно да посочат и характера на автора на писмото. Изглежда, че той не цени много този начин на доказване, понеже така не се достига до безупречни резултати.
Противникът винаги ще намери основания да опорочи психометрическит изследвания, понеже не познава
начина
на изследването.
Освен това в многоглавия мислов кръг има твърде много елементи, които влияят върху точността и чистотата на резултатите. Трябва, обаче, да се знае, че при такива изследвания той пак е можал да открие две дами отлични психометри. Едната е госпожа Д р Б. Хайден, която в своето дълго пътешествие из Англия е успяла да убеди в психометрията и окултизма професора Роберт Оуен и писателя Бълцер. Тя е работила дълго време и с успех като вещо лице при едно американско осигурително дружество.
към текста >>
По този
начин
се явяват веднага предчувствия за близкото бъдеще.
Така и във всекидневния живот човек трудно може да дойде до самопознание. Само в тихото уединение човек чува вътрешния глас, който е в състояние да направи коренна промяна на недостатъците, когато външните влияния представляват само кратковременни внушения, които минават и изчезват. Впрочем, диагностицирането на познати лица отдалеко се обяснява отчасти и с несъзнателни астрологически изчисления. Всеки човек астрологически представлява една планета, която чрез своите моментални добри или лоши аспекти влияе добре или зле върху приятели и върху околната среда, така че неговата психика от опит е известна на приятели и познати. Когато настъпят нови планетни положения, ще се явят нови влияния върху душевния живот, които трябва да се вземат под внимание.
По този
начин
се явяват веднага предчувствия за близкото бъдеще.
Често психометрът предчувства болести, които настъпват по-късно. И за забелязване е, че у психометрите, които са много заняти, поради увеличаващото се равнодушие към всекидневното, понятието за времето отслабва. Най голяма слабост е показвала госпожа Бъканън при определяне възрастта на хората. Познавам един ясновидец, който пък, напротив, много точно определяше времето, но това той правеше само от целесъобразност. Чрез точното определяне напр.
към текста >>
Той мисли сега, че по този
начин
може по принцип да се постъпя винаги.
Един познат психометър чувства болестите, освен на съответното место, още и на лицето си. Има и много други различни случаи, където принципът за симетрията може да се докаже в подробности. Пък и всеки човек си 'има свои особености, които не представляват голям интерес. Когато намерил, че може добър да се психометрира както с фотографии, така и с лъчеизпускания от обектите на изследването, Бъканън се опитал да предизвика впечатление чрез написване името на лицето, което ще се изследва. И това му се удало.
Той мисли сега, че по този
начин
може по принцип да се постъпя винаги.
Само името на едно лице, на едно место, действа като сигнал. От предизвиканите впечатления психометъра създава ясна картина Във втората половина на своето ръководство Бъканън е описал много отделни случаи от този вид, за които на късо ще съобщим. Тези изследвания във всеки случай са интересни за четенето чрез далековидство. Пита се само, до колко те заслужават вяра и какви общи изводи могат да се направят от тях. Професор Бъканън е направил неколко сеанса с имената на разни лица.
към текста >>
Причината за изобилието на данни лежи, от една страна, в научната подготовка на Бъканъна в съответните специални предмети, които съставят отчасти един несъзнателен фонд от несъзнавани от самия него познания, които достигат до съзнанието посредством психометра и по този
начин
му се вижда, като че произхождат от някой много отдалечен източник; от друга страна, такава причина е и психометрическата опитност на неговия партньор, който в по-ранни години бил работил добре като медиум.
Във всеки случай, Бъканън е бил запознат с философията на Будизма, до колкото това е било възможно в неговото време. Ако би повторил днес своите опити още веднъж, Бъканън би постигнал съвсем други резултати. Може-би неупражнените духовни зрители, психометри и окултисти ла намират удоволствие, без предварителна наука да могат лесно да се произнасят при изследването на имената. В всеки случай, обаче, и относително добрите изследвания на Бъканъна научно не са безупречни. Не е нужно да се спираме на други примери от ръководството.
Причината за изобилието на данни лежи, от една страна, в научната подготовка на Бъканъна в съответните специални предмети, които съставят отчасти един несъзнателен фонд от несъзнавани от самия него познания, които достигат до съзнанието посредством психометра и по този
начин
му се вижда, като че произхождат от някой много отдалечен източник; от друга страна, такава причина е и психометрическата опитност на неговия партньор, който в по-ранни години бил работил добре като медиум.
Колкото и различно да се тълкува резултатът, във всеки случай Бъканъновите изследвания на имена съставляват ценен принос в субективната диагноза. Истинска цена добиват всички такива лични мнения, когато бъдат обосновани обективно. Ако психометрията се движи в това направление, тя няма да бъде оборвана от никого, защото за хората трябва да бъде безразлично, от къде произхождат нашите познания. Те трябва само да имат реална стойност и да съставляват един, макар и малък, принос за културното развитие. Професор Бъканън дава в ръководството си редица политически изследвания, които ясно изтъкват значението на психометрията за тази област.
към текста >>
Когато нямал такива портрети на разположение, той просто запитвал за близкото бъдеще и изследвал по този
начин
собствените си мисли.
Истинска цена добиват всички такива лични мнения, когато бъдат обосновани обективно. Ако психометрията се движи в това направление, тя няма да бъде оборвана от никого, защото за хората трябва да бъде безразлично, от къде произхождат нашите познания. Те трябва само да имат реална стойност и да съставляват един, макар и малък, принос за културното развитие. Професор Бъканън дава в ръководството си редица политически изследвания, които ясно изтъкват значението на психометрията за тази област. Той се снабдил с портретите на известни политици и държавници; по тях му е било възможно с доста голяма положителност да предрече някои бъдещи събития.
Когато нямал такива портрети на разположение, той просто запитвал за близкото бъдеще и изследвал по този
начин
собствените си мисли.
Това психометрическо предсказване трябва изобщо да се схваща като извод. Несъзнателният дух (психе) на изследвания схваща много по-дълбоко връзката на отделните събития, така както един човек, посветен повече в политиката, може да направи по-добри комбинации, отколкото някой новак в тази област. Освен това, възможно е и едно астрологическо обяснение, само че би трябвало да се признае на духа (психе) способността да си конструира един духовен хороскоп и да дава заключения, като предричане за бъдещето . .. Моите опити потвърдяват факта, че повече от интуитивно направените предсказания могат да се постигнат и с помощта на астрологията, както могат психометрическите диагнози на болести да се потвърдяват чрез школни изследвания, и както може да се узнава характера на човека чрез тълкувания по линиите на ръцете. Изглежда, че основите тук са подобни.
към текста >>
С този апарат на Килнер се потвъждава изследването на Ледбитера, направено по ясновидски
начин
и изложено в съчинението му: Видимият и невидимият човек.
Този факт ще обясни употреблението на апарата в диференциалната диагностика. Чрез същия екран може да се узнае, на кое место е локализирана болката. След една обширна серия от наблюдения (повече от 250), авторът се уверил, че всеки човек с нормални очи може, с акуратно следване на дадените в тая книга наставления, да съзре човешката атмосфера и да си уясни много интересни страни на всяка болест. Различните явления са илюстрирани с двадесет и осем диаграми. Тия явления са видени от самия автор при различни условия.
С този апарат на Килнер се потвъждава изследването на Ледбитера, направено по ясновидски
начин
и изложено в съчинението му: Видимият и невидимият човек.
Там се разкрива, че излъчванията у здравия човек вървят по права линия, а у болния се изкривяват надолу. Същите тия излъчвания се виждат ясно в фотографските снимки на човешката атмосфера, които могат да се направят при употребата на Килнеровия апарат. КАБАЛА Раби Симеон Бен-Йокай Коментар на Сифра Дзениута — Идра Сута (Великото Събрание). I. След разрушението на Йерусалим от римляните, на евреите бе забранено, под страх на смърт, да се връщат да плачат над развалините на свещения град. Целият еврейски народ бе разпръснат и свещените традиции изчезнаха.
към текста >>
Би могло да се приеме напр., че и такава изкуствена намеса трябва да бъде показана в хороскопа по някакъв
начин
, но как, това не може да се каже.
Този закон, от който се ползвал още Птоломей при коригирането на времето на раждането, се прилага винаги за тази цел и верните резултати, които често се постигат, са най-доброто доказателство за неговата правдивост. От това ние се учим, че раждането става в точно определено време и по-строго установени закони, не по-рано и не по-късно. Това важи за нормални раждания. А когато се намеси лекар или когато по други причини раждането закъснее или се ускори ? В тези случаи можем да правим само предположения.
Би могло да се приеме напр., че и такава изкуствена намеса трябва да бъде показана в хороскопа по някакъв
начин
, но как, това не може да се каже.
Би било една благодарна работа да се съберат такива факти. Следователно, ако знаем точно момента на Епохата, ще бъдем в състояние девет месеца преди раждането да опишем характера на детето, конструкцията на тялото му и пр. До колкото сме се поставили в хармония с Космоса, до толкова ние сме развили свободно воля и можем да владеем влиянията на планетите, т. е. тези влияния ще действат пак върху ни, но, като се издигнем над тях, ние можем а им дадем друго направление, няма да им бъдем робски подчинени, а до известна степен ще ги владеем ние. Възвисяване и понижаване, моралност и неморалност, всичко попада под космическите влияния, но в разни форми.
към текста >>
Има високостоящи индивидуалности, които в известна смисъл са се освободили от космическите влияния, но само по такъв
начин
, като волята им се е обединила с Логоса (Създателя на Космоса), с други думи, тези индивидуалности са дошли в хармония с Космоса.
Следователно, ако знаем точно момента на Епохата, ще бъдем в състояние девет месеца преди раждането да опишем характера на детето, конструкцията на тялото му и пр. До колкото сме се поставили в хармония с Космоса, до толкова ние сме развили свободно воля и можем да владеем влиянията на планетите, т. е. тези влияния ще действат пак върху ни, но, като се издигнем над тях, ние можем а им дадем друго направление, няма да им бъдем робски подчинени, а до известна степен ще ги владеем ние. Възвисяване и понижаване, моралност и неморалност, всичко попада под космическите влияния, но в разни форми. Желал бих да не бъда криво разбран, ако се изразявам така и за най-висшите между нас.
Има високостоящи индивидуалности, които в известна смисъл са се освободили от космическите влияния, но само по такъв
начин
, като волята им се е обединила с Логоса (Създателя на Космоса), с други думи, тези индивидуалности са дошли в хармония с Космоса.
И все пак за такива най-висши между висшите се приема, че те, до като се движат във физическо тяло и, следователно, понасят наложените им ограничения, трябва да чувстват един хармонически аспект, напр. на Юпитер, действащ благотворно, ощастливително и спомагателно, и друг дисхармонически аспект, напр. на Сатурн, действащ угнетително, противно и ограничително. Че за такива високостоящи същества изводите досежно бъдещите аспекти трябва да се модифицират, това не е нужно по-вече да се изтъква и обяснява. Обаче, на този важен въпрос и днес често не се посветява нужното внимание от видни астролози.
към текста >>
По този
начин
случайността става условие за развитието на свободата, защото чрез случайните малки неща, които създаваме с нашите дела, ние се запознаваме по-добре с нашето низше същество, побеждаваме го и достигаме така по-голяма свобода.
Всичко в Космоса става по установени закони. „Няма ли случайности? “ би запитал някой.Случайността —все пак, обаче, в кръга на известни граници —е непосредствена последица от личната човешка свобода, неговата свобода да се отклонява от своята програма. Еволюцията на Космоса се извършва неизменно в строго ограничени линии— определени от Логоса —а на малката лична воля на всеки човек е дадена тъкмо толкова свобода, колкото това е съвместимо с абсолютната воля на Логоса, с други думи, до колкото не изпада в конфликт с хармонията на Космоса. И чрез нашата слаба лична воля ние причиняваме „случайностите“, които същевременно стават за нас най-голям източник за поука, защото чрез тези случайности попадаме в конфликти и добиваме опити.
По този
начин
случайността става условие за развитието на свободата, защото чрез случайните малки неща, които създаваме с нашите дела, ние се запознаваме по-добре с нашето низше същество, побеждаваме го и достигаме така по-голяма свобода.
При болшинството от хората, обаче, въпросът за свободната воля се намира още в печално положение, така че можем спокойно да твърдим, че най-голямата част от човечеството не е в състояние да даде на своя живот определено направление. Тези хора така просто „живеят“. Те сляпо следват своята карма и опитите, които правят, сами да хванат кормилото в ръка, са много слаби, за да достигната трайни успехи. Особено онези, които силно попаднат под влиянието на луната, са склонни да се оставят на съдбата, а много планети още по-вече влошават положението в знака водици (водняк). Повечето планети, особено асцендентът, слънце или месец, в точно определен знак, означава по-силно развитие на волята.
към текста >>
Трябва да си представим, че хармонията в Космоса е произлязла чрез отделяне на нехармоничните елементи, с други думи, че числото на планетите някога е било много по-голямо от колкото днес, и че онези, които са имали ексцентрични пътища и с това са застрашавали да нарушат равновесието, или са модифицирали елиптичния си път като, вследствие привличането от други планети, са го направили параболичен или хиперболичен и по този
начин
са били отстранени от нашия Космос, или пък поради отклоненията си са попаднали премного под владеещата привлекателна сила на слънцето и след като са обикаляли известно време около него в една постоянно стесняваща се спирала, най-сетне са паднали върху него и по този
начин
са се съединили със своя първоизточник.
Във връзка с това можем да си поставим въпроса: винаги ли е владеела в Космоса тази хармония, която сега се открива в него? Дали тази хармония е постигната чрез борба? Отговорът може да бъде решително само утвърдителен. И тук от борбата, най-сетне, е произлязла хармония. Че тази хармония и днес още не е абсолютна, това може лесно да се докаже с откритията на астрономията.
Трябва да си представим, че хармонията в Космоса е произлязла чрез отделяне на нехармоничните елементи, с други думи, че числото на планетите някога е било много по-голямо от колкото днес, и че онези, които са имали ексцентрични пътища и с това са застрашавали да нарушат равновесието, или са модифицирали елиптичния си път като, вследствие привличането от други планети, са го направили параболичен или хиперболичен и по този
начин
са били отстранени от нашия Космос, или пък поради отклоненията си са попаднали премного под владеещата привлекателна сила на слънцето и след като са обикаляли известно време около него в една постоянно стесняваща се спирала, най-сетне са паднали върху него и по този
начин
са се съединили със своя първоизточник.
Това не се ли символизира отлично в библейския разказ за изгубения (блудния) син ? Така постепенно са отстранени дисхармоничните елементи от нашия Космос и е постигната хармония. Ние виждаме, че тъкмо планетите, които имат най-голям обем и могат, следователно, да бъдат най-опасни за другите, ( и ), в своя път имат най-малка ексцентричност, когато астероидите, които се намират в голямо количество между и — наброяват ги до 750 — имат твърде ексцентрични пътища и с това ни показват една дисхармония в Космоса. Тази дисхармония, обаче, е твърде незначителна и за това не може да причини промени в хода на другите планети. На тях трябва да гледаме като на късове от една планета, която още Кеплер предполагаше между Юпитер и Марс, поради голямата празнина, която се намира там в голямото разстояние между планетните пътища.
към текста >>
И понеже човекът е подобие на Космоса, една микроскопична рефлексия от него, явно е, че у него за сега не се намира абсолютна хармония, особено пък когато и той сам по разни
начини
си създава дисхармония.
Рояците от метеорити, от които най-известни са персеидите (в август) и леонидите (в ноември), се появяват всека година на големи маси — наброяват по-вече от сто такива рояци, — но, понеже са много дребни, те не могат да причинят никаква промяна. Те палата на големи количества върху нашата земя под влиянието на нейната притегателна сила. Доколко кометите могат да причинят промени и безпокойствия, това положително не може да се каже. Че те не ни докарват хармония, това знаят астролозите, макар че за тяхното влияние нищо положително не е известно в астрологията. Така ние виждаме, че дори и в нашия Космос не владее още абсолютна хармония.
И понеже човекът е подобие на Космоса, една микроскопична рефлексия от него, явно е, че у него за сега не се намира абсолютна хармония, особено пък когато и той сам по разни
начини
си създава дисхармония.
От астрономическите открития можем да научим още много досежно нашето бъдеще. Ние знаем, че движението на земята (и на другите планети) около слънцето, не е точно елипсовидно, а спирално, с други думи, земята в своята обиколка все по-вече се приближава към слънцето, и трябва да дойде времето, когато тя ще се съедини пак със слънцето, от което е произлязла. Това трябва да приемем и за човека и за другите природни царства, които се намират в еволюция. Крайната цел е: съединяване пак с източника на живота и съзнанието — съединяване пак с Логоса, който се манифестира в четирите природни царства. (Следва) ОКУЛТНА ХИГИЕНА И МЕДИДИНА Нашето хранене Ars vivendi или изкуството да живеем е едно от най-мъчните за изучаване изкуства.
към текста >>
Всека храна, приготвена по тоя
начин
, не би била никак пригодна за приемане, ако варенето й на огъня или печенето й във фурната не би правили да изчезнат следите на една голяма част от физическия магнетизъм, който съдържа.
От друга страна, той много по-малка грижа от нас, на запад, полага относително физическата чистота при приготовленията на ястията, като забравя, че всичко, което е физически нечисто, никога не може да бъде магнетически чисто. На запад, напротив, хората са обикновено много внимателни относително физическата чистота на храната, а пренебрегват нейната магнетическа чистота. Вследствие на това, че с хранителните продукти бива много работено от готвача, докато да бъдат приготвени, те биват значително повлияни по отношение на техния магнетизъм. От това, че магнетизмът, присъщ на човека, се отлъчва най-вече чрез ръцете, следва, че ястията биват наситени с магнетизъм. Това е особено вярно за сладките и за хляба, които се месят с ръце в западните страни, където не се употребяват машините, приготвени за тая цел.
Всека храна, приготвена по тоя
начин
, не би била никак пригодна за приемане, ако варенето й на огъня или печенето й във фурната не би правили да изчезнат следите на една голяма част от физическия магнетизъм, който съдържа.
При все туй, желателно е до най-голема степен, щото готвачът да пипа хранителните продукти колкото се може по-малко и затова дървените подйемки и лъжиците трябва винаги да служат за приготовление и поднасяне на ястията, като, при това, се държат в съвършена чистота. За да се предотврати всеки вредителен примес на некой магнетизъм, повечето от учениците на окултизма употребяват само една своя чаша и своя лъжица. Госпожа Блаватска препоръчваше много тоя начин и добавяше, Че ако това се укаже невъзможно, трябва поне чашата и лъжицата да бъдат демагнитизирвани преди всяко ядене и пиене. Обикновеният човек не обръща никакво внимание на тези въпроси, обаче, ученикът по окултизма, който търси да излезе на Пътя, трябва да бъде много придирчив в това отношение. Предметите могат да бъдат демагнетизирани чрез едно усилие на волята и, след известна практика, едно просто минаване с ръка, прибавено към една напрегната мисъл, ще извърши веднага демагнитизирането.
към текста >>
Госпожа Блаватска препоръчваше много тоя
начин
и добавяше, Че ако това се укаже невъзможно, трябва поне чашата и лъжицата да бъдат демагнитизирвани преди всяко ядене и пиене.
От това, че магнетизмът, присъщ на човека, се отлъчва най-вече чрез ръцете, следва, че ястията биват наситени с магнетизъм. Това е особено вярно за сладките и за хляба, които се месят с ръце в западните страни, където не се употребяват машините, приготвени за тая цел. Всека храна, приготвена по тоя начин, не би била никак пригодна за приемане, ако варенето й на огъня или печенето й във фурната не би правили да изчезнат следите на една голяма част от физическия магнетизъм, който съдържа. При все туй, желателно е до най-голема степен, щото готвачът да пипа хранителните продукти колкото се може по-малко и затова дървените подйемки и лъжиците трябва винаги да служат за приготовление и поднасяне на ястията, като, при това, се държат в съвършена чистота. За да се предотврати всеки вредителен примес на некой магнетизъм, повечето от учениците на окултизма употребяват само една своя чаша и своя лъжица.
Госпожа Блаватска препоръчваше много тоя
начин
и добавяше, Че ако това се укаже невъзможно, трябва поне чашата и лъжицата да бъдат демагнитизирвани преди всяко ядене и пиене.
Обикновеният човек не обръща никакво внимание на тези въпроси, обаче, ученикът по окултизма, който търси да излезе на Пътя, трябва да бъде много придирчив в това отношение. Предметите могат да бъдат демагнетизирани чрез едно усилие на волята и, след известна практика, едно просто минаване с ръка, прибавено към една напрегната мисъл, ще извърши веднага демагнитизирането. Но да не се забравя, че то съвсем нема да премахне физическата нечистота,.нито пък нейното астрално отражение, макар да може да разрушава всяко друго астрално влия ние; така, трябва да бъдат взети най-подробните предпазителни мерки, за да се осигурим, че кухненските приготовления са извършени при съвършена чистота. Ястията поглъщат магнетизъм също и от тези, които стоят близо до нас, когато се храним. Тази е причината, че индиецът предпочита да яде сам и д не бъде виден.
към текста >>
Както слънцето влияе особено силно специално върху златото, така пък благодатните лъчеизпускания на Венера се привличат от медта, която по този
начин
предава на земята истинската любовна природа на Венера.
Центърът на нашия живот представлява слънцето, от него изтича цялата етерна субстанция, целия флуидален живот дава пулс на минерала, растението, животното и човека. Тази етерна или флуидална субстанция съставлява „етерното тяло“ у човека, животното и растението, и лъчеизпускане (магнетизъм) у металите. Тя действа извънредно силно върху материалното тяло, като го изпълня с живот. Затова човек, особено пък болният, би трябвало да приема етерната есенция в особено силна доза. Освен слънцето, „радиоактивни“ полюси на силата са още Венера и Месечината.
Както слънцето влияе особено силно специално върху златото, така пък благодатните лъчеизпускания на Венера се привличат от медта, която по този
начин
предава на земята истинската любовна природа на Венера.
Месечината влияе върху среброто, чиято бела боя се отразява в Месечината, както златото в слънцето и медта в Венера. Същността на тези природни явления е взел за образец Сантгаленският лекар и изследвач Д-р Отингер и, според това, е конструирал своите лжчеви плочки. Тези плочки са, главно, От мед, наредени в особена система. Те направляват благодатните, хармонични лъчи върху носителя си, бил той човек, животно или растение. В човека и животното медта действа благотворно, очистително и оздравително, като „Венерин дух“чрез собствените си флуидални съставни части върху флуидалните „обвивки“ на Венерината система и на бъбреците, а чрез тях върху кръвта.
към текста >>
И при растенията медта действа върху системата на течностите, върху растителния сок, и по този
начин
усилва растежа.
Месечината влияе върху среброто, чиято бела боя се отразява в Месечината, както златото в слънцето и медта в Венера. Същността на тези природни явления е взел за образец Сантгаленският лекар и изследвач Д-р Отингер и, според това, е конструирал своите лжчеви плочки. Тези плочки са, главно, От мед, наредени в особена система. Те направляват благодатните, хармонични лъчи върху носителя си, бил той човек, животно или растение. В човека и животното медта действа благотворно, очистително и оздравително, като „Венерин дух“чрез собствените си флуидални съставни части върху флуидалните „обвивки“ на Венерината система и на бъбреците, а чрез тях върху кръвта.
И при растенията медта действа върху системата на течностите, върху растителния сок, и по този
начин
усилва растежа.
Медта, благодарение на своите хармонични природни сили, притегля от всички части на вселената, тя носи първоначалния елемент, тъй да се каже, концентриран в себе си. А от тази деликатна материя, от която се определят всички други елементи, познати в природната наука, се нуждае всяко живеещо същество в най-голяма мера за своето развитие и съхранение. В спокойно състояние, в сън този първоначален етер на медта може да проникне, във вид на лъчи, в човешкото или животинското тяло и да го кали или да го оздрави. Известно е, че човеците и животните растат само във време на почивка, на сън, т. е., когато емоционалния живот е спрян, когато „съзнателното аз“ е Отстранено от тялото и съзнателната или полусъзнателна воля не препятства на лечебните, усилващите космически лъчеизлияния в етерното тяло.
към текста >>
Тоя
начин
на решаване източния въпрос крие семена за нови раздори и за ново нарушение мира на близкия Изток.
Блянът за възстановяване на византийската империя, който толкова блазни критянина Венизелос и неговите покровители, ще отлети. Защото при всичкото си дипломатическо изкуство, гръцкият държавник изглежда, че не знае закона: „който почва добре, свършва зле“. И той почна с големи печалби в конференцията, като плени и завладя умовете в полза на гръцката „велика идея“. Но откак българската делегация пристигна в Париж и се завзе да разоблачава интригите му, щастието като че ли ще измени на Гърция. Американските представители в мирната конференция заявиха, че не са склонни да приемат гръцката теза — да се простре Гърция по беломорския брег до източна Тракия на Черно Море, а с това Бялото море да стане гръцко езеро, в което да властва и друга некоя велика сила — покровителка на Гърция.
Тоя
начин
на решаване източния въпрос крие семена за нови раздори и за ново нарушение мира на близкия Изток.
На България не трябва да се попречи в нейното естествено разширение към юг. И нашата делегация отстоява тази справедлива кауза с всичката сила на своята неоспорима аргументация. Близкото бъдеще ще покаже дали в сметките на съперничещите велики държави ще преодолеят чисто политическите съображения и интереси или пък идеалът на трайното международно умиротворение, от който се въодушевява президентът Уйлсон, според програмата му, ще добие реален израз. В България Най-крупното събитие във вътрешния живот на страната са станалите на 17 август т. г. общи законодателни избори.
към текста >>
Това е неправилно и явно несправедливо, защото по тоя
начин
всеки единичен абонат би могъл да се запише чрез другиго и така да намали произволно абонамента си с 8 лв., с което се ощетява изданието и се увеличава още по-вече дефицита.
учителите, основни и гимназиални, да разпространяват между колегите си, учениците от горните класове и гражданите това толкова полезно списание, в което се третират основните въпроси по образованието и възпитанието. Желателно е да се абонират всички читалища, общински и училищни библиотеки, за да се разпространяват окултните знания между широките народни маси. Г. г. настоятелите могат да събират и обявления (реклами) за кориците на списанието. Има случаи на записване един до трима абонати, от чийто абонамент настоятелят удържа 10%.
Това е неправилно и явно несправедливо, защото по тоя
начин
всеки единичен абонат би могъл да се запише чрез другиго и така да намали произволно абонамента си с 8 лв., с което се ощетява изданието и се увеличава още по-вече дефицита.
Трябва да се разбере, че правото на отстъпка 10% се следва на оногова, който запише 10 и повече абонати, а не по-малко от 10. Г. г. сътрудниците се умоляват да имат пред вид, че ръкописите, предназначени за всека книжка, трябва да постъпват в редакцията най-късно до 15 число на месеца, за да не се спъва редовното издание на списанието. От Редакцията. ТЕОСОФСКИ КНИГИ ИЗДАНИЕ НА ВОЕННОТО КНИГОИЗДАТЕЛСТВО ГУЖГУЛОВЪ & КОТЕВЪ, СОФИЯ.
към текста >>
53.
Всемирна летопис, год. 1, брой 09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
влязла една нова сила, която действа по един много чувствителен
начин
.
Запример, ако нагорещим водата, тя се превръща в парообразно състояние и най- после става невидима. Израждането е процес на превръщане от едно състояние в друго. И съвременното човечество, по същия закон, минава в процеса на своето развитие от едно състояние в друго. Сега хората скоро ще се намерят в положението на пеперудата, която не се радва вече от листата като от един обект за храна, за какъвто ги е считала попреди по необходимост, а вече миролюбиво кацва на листа, без да му причини никаква вреда, както и върху цветовете - те по-преди, когато е била гъсеница, са били за нея предмети без съдържание, но като е напуснала това състояние и е влязла в новото, те стават обект на нейния живот. Следователно, ние просто трябва да признаем факта, че в света е .
влязла една нова сила, която действа по един много чувствителен
начин
.
Промяната, която става, ще ни се уясни, като си послужим и с примера за сътворението на човека. Когато Бог го направил от пръст, човекът бил без живот или можем да го уподобим на движещ се автомат, а когато Бог вдъхнал в ноздрите му диханието на живота, човекът станал жива душа, т.е. в съзнанието му се явила чувствителността, с която могъл да различава разните състояния и промените в проявленията на човешкия дух. Значи, човекът оживял, като придобил съзнание, а с него веднага почнал да се отличава от животните по ума и сърцето си и по действието на своята воля. Тогава започнал новата си култура - градинарството, като насаждал плодните растения, това именно човекът учил в райската градина.
към текста >>
Ако ние сме разумни, тия промени ще дойдат по естествения
начин
на еволюцията, т.е.
В това си състояние той дошъл до последния си предел, опитал всички положения на живота, споходил е в това малко езерце, в което е живял, всичките места, изял и изпил всичко в това езерце и като нямало повече с какво да се храни, той се изложил на съвременния глад, който се оповестява с появяването на болестта неврастения: тя не е нищо друго, освен духовен глад. В разните състояния на тази болест липсват за човека всички ония елементи, в които правилния живот може да се проявява. Такава е промяната, която е станала с човека, като индивид. Следователно, и нашите понятия за света, нашите схващания за индивидуалния и обществения живот, за религията, за семейството, за училището, за църквата и пр. трябва да претърпят коренни промени в своята форма, в своето съдържание и в своя смисъл.
Ако ние сме разумни, тия промени ще дойдат по естествения
начин
на еволюцията, т.е.
без никакви сътресения и катастрофи, но ако ние въздействаме на тях със сила, те ще станат, по закона на необходимостта, насилствено. Ние виждаме, че и природата си служи по същия начин: когато човек боледува, природата му казва, че трябва да погладува няколко време, докато му се възвърне естественото състояние на силите, които функционират в човешкия организъм. Но ако човек престъпи тия прости правила на природата и се наяде в това болезнено състояние, непременно ще настъпят лоши резултати. И съвременното общество, което е погълнало много нездравословни елементи и боледува, ще трябва да ги повърне и ги отдели от себе си, за да оздравее. Ако продължим аналогиите и съответствията, ще видим, че когато силите в клетката минават от първоначалното и почиващо състояние във второто, колелообразното състояние, тогава се турят първите съединителни нишки между живите части на клетката, те се групират и разпределят труда си, да знае всяка част, каква функция и предстои да изпълнява.
към текста >>
Ние виждаме, че и природата си служи по същия
начин
: когато човек боледува, природата му казва, че трябва да погладува няколко време, докато му се възвърне естественото състояние на силите, които функционират в човешкия организъм.
Такава е промяната, която е станала с човека, като индивид. Следователно, и нашите понятия за света, нашите схващания за индивидуалния и обществения живот, за религията, за семейството, за училището, за църквата и пр. трябва да претърпят коренни промени в своята форма, в своето съдържание и в своя смисъл. Ако ние сме разумни, тия промени ще дойдат по естествения начин на еволюцията, т.е. без никакви сътресения и катастрофи, но ако ние въздействаме на тях със сила, те ще станат, по закона на необходимостта, насилствено.
Ние виждаме, че и природата си служи по същия
начин
: когато човек боледува, природата му казва, че трябва да погладува няколко време, докато му се възвърне естественото състояние на силите, които функционират в човешкия организъм.
Но ако човек престъпи тия прости правила на природата и се наяде в това болезнено състояние, непременно ще настъпят лоши резултати. И съвременното общество, което е погълнало много нездравословни елементи и боледува, ще трябва да ги повърне и ги отдели от себе си, за да оздравее. Ако продължим аналогиите и съответствията, ще видим, че когато силите в клетката минават от първоначалното и почиващо състояние във второто, колелообразното състояние, тогава се турят първите съединителни нишки между живите части на клетката, те се групират и разпределят труда си, да знае всяка част, каква функция и предстои да изпълнява. Това съответства на състоянието, в което човек е минал, а Именно от животинското в човешкото или от подсъзнанието към съзнанието. Колелообразното състояние е, следователно, подсъзнанието.
към текста >>
Както казахме, частите в тая първоначална клетка са разпределяли труда си: едни от тях се образували храносмилателните органи, други - дихателните, трети - мозъчната система, четвърти - симпатическата нервна система, пети - мускулите и лигаментите и шести - костите, и ние имаме по тоя
начин
появяването на съвременния човек в сегашната му форма.
Третото състояние е: в клетката се явяват две ядки, които в бъдеще ще образуват двата центъра и впоследствие двете клетки. Това съответства на появяването на съзнанието у човека, в най-простата му форма: познаване на доброто и злото, което включва и падането му. В четвъртото състояние на клетката или звездообразното (астралното) се съдържа по- високата й организация и дейност, а то съответства на самосъзнанието у човека. Двойно-звездното или диастралното състояние на клетката съответства на появяването на висшето съзнание у човека, което пък е проблясък на Божественото. Най-сетне, шестото състояние или разделянето на клетката на два индивида, съответства на мъжа и жената в света.
Както казахме, частите в тая първоначална клетка са разпределяли труда си: едни от тях се образували храносмилателните органи, други - дихателните, трети - мозъчната система, четвърти - симпатическата нервна система, пети - мускулите и лигаментите и шести - костите, и ние имаме по тоя
начин
появяването на съвременния човек в сегашната му форма.
Тази същата клетка, частите на която така са разпределили труда си и сега още поддържа същия ред на нещата и превожда човешкия организъм в по-висока форма. Тя е именно първоначалната монада, която е организирала цялото колективно човечество. По същия начин в него са се явили разните съсловия, които работят специално за образуването на разните органи на човечеството: земеделците и търговците образуват стомашната му система, жлезите и кръвоносните съдове; съдиите и другите правосъдни служители образуват дихателната система, пречистват кръвта, като отстраняват неправдите в света; военните и полицейските служители организират мускулите и костите, значи въдворяват реда в този организъм, за да може да се държи на краката си и да работи с ръцете си, които са емблема на човешката воля; бащите, майките, свещениците, учителите, писателите и моралистите организират мозъчната система, а братята, сестрите и приятелите образуват съединителните връзки между мозъчната и симпатическата нервна система и пр. Така става ясно, че физическият свят има най-простите движения, след него иде процеса на появяването на жизнения принцип, на чувствата и най-сетне появяването на мисълта. И така, целокупното човечество, т.е.
към текста >>
По същия
начин
в него са се явили разните съсловия, които работят специално за образуването на разните органи на човечеството: земеделците и търговците образуват стомашната му система, жлезите и кръвоносните съдове; съдиите и другите правосъдни служители образуват дихателната система, пречистват кръвта, като отстраняват неправдите в света; военните и полицейските служители организират мускулите и костите, значи въдворяват реда в този организъм, за да може да се държи на краката си и да работи с ръцете си, които са емблема на човешката воля; бащите, майките, свещениците, учителите, писателите и моралистите организират мозъчната система, а братята, сестрите и приятелите образуват съединителните връзки между мозъчната и симпатическата нервна система и пр.
Двойно-звездното или диастралното състояние на клетката съответства на появяването на висшето съзнание у човека, което пък е проблясък на Божественото. Най-сетне, шестото състояние или разделянето на клетката на два индивида, съответства на мъжа и жената в света. Както казахме, частите в тая първоначална клетка са разпределяли труда си: едни от тях се образували храносмилателните органи, други - дихателните, трети - мозъчната система, четвърти - симпатическата нервна система, пети - мускулите и лигаментите и шести - костите, и ние имаме по тоя начин появяването на съвременния човек в сегашната му форма. Тази същата клетка, частите на която така са разпределили труда си и сега още поддържа същия ред на нещата и превожда човешкия организъм в по-висока форма. Тя е именно първоначалната монада, която е организирала цялото колективно човечество.
По същия
начин
в него са се явили разните съсловия, които работят специално за образуването на разните органи на човечеството: земеделците и търговците образуват стомашната му система, жлезите и кръвоносните съдове; съдиите и другите правосъдни служители образуват дихателната система, пречистват кръвта, като отстраняват неправдите в света; военните и полицейските служители организират мускулите и костите, значи въдворяват реда в този организъм, за да може да се държи на краката си и да работи с ръцете си, които са емблема на човешката воля; бащите, майките, свещениците, учителите, писателите и моралистите организират мозъчната система, а братята, сестрите и приятелите образуват съединителните връзки между мозъчната и симпатическата нервна система и пр.
Така става ясно, че физическият свят има най-простите движения, след него иде процеса на появяването на жизнения принцип, на чувствата и най-сетне появяването на мисълта. И така, целокупното човечество, т.е. сборът на всичките индивиди, представлява диференцирането на първоначалната монада, която е минала през всичките състояния и е образувала всички сегашни форми. Всяка форма представлява и начин за проявлението на нейната енергия в областта на физическия свят, на жизнения свят (света на силите), на чувствения и на мисловия. Расите, народите, обществата, домът, инивидите всички са тясно свързани помежду си.
към текста >>
Всяка форма представлява и
начин
за проявлението на нейната енергия в областта на физическия свят, на жизнения свят (света на силите), на чувствения и на мисловия.
Тя е именно първоначалната монада, която е организирала цялото колективно човечество. По същия начин в него са се явили разните съсловия, които работят специално за образуването на разните органи на човечеството: земеделците и търговците образуват стомашната му система, жлезите и кръвоносните съдове; съдиите и другите правосъдни служители образуват дихателната система, пречистват кръвта, като отстраняват неправдите в света; военните и полицейските служители организират мускулите и костите, значи въдворяват реда в този организъм, за да може да се държи на краката си и да работи с ръцете си, които са емблема на човешката воля; бащите, майките, свещениците, учителите, писателите и моралистите организират мозъчната система, а братята, сестрите и приятелите образуват съединителните връзки между мозъчната и симпатическата нервна система и пр. Така става ясно, че физическият свят има най-простите движения, след него иде процеса на появяването на жизнения принцип, на чувствата и най-сетне появяването на мисълта. И така, целокупното човечество, т.е. сборът на всичките индивиди, представлява диференцирането на първоначалната монада, която е минала през всичките състояния и е образувала всички сегашни форми.
Всяка форма представлява и
начин
за проявлението на нейната енергия в областта на физическия свят, на жизнения свят (света на силите), на чувствения и на мисловия.
Расите, народите, обществата, домът, инивидите всички са тясно свързани помежду си. Туй, което става в расата, става в по-малък размер в народа; това, което става в народа, става в по-малък размер в обществото; това, което става в обществото, става в по-малък размер и в индивида. Проявлението на енергията не е еднообразно, а разнообразно. Когато ние искаме да сведем всички сили на природата в еднообразни действия, произвождаме зло у нея, а когато образуваме разнообразие, произвождаме добро. От туй гледище, неморални неща са всички еднообразни неща, а добри - всички, които са разнообразни.
към текста >>
Същата идея можем да поясним и по следния
начин
: всичките хора говорят за Бога, без, обаче да изпълняват Неговата воля - също както за един милионер, т.е.
За професор се учил някой, а все за пари говори, свещеник е станал - за пари ламти, учител, съдия и пр. - все към същия идеал се стремят. Цялото човечество говори сега за едно и също нещо: за пари. А те образуват еднообразието в света, но това не е смисъла на живота: то е само едно преходно средство или форма в развитието на човека. Следователно, ако ние дадем на една форма по-голяма стойност, отколкото природата е вложила в нея, създаваме зло.
Същата идея можем да поясним и по следния
начин
: всичките хора говорят за Бога, без, обаче да изпълняват Неговата воля - също както за един милионер, т.е.
само по отношение на неговите пари. Прицелната точка не е милионерът, а парите му. Ние, като говорим за Бога, подразбираме само Неговата сила, от която се нуждаем, без да Го разбираме като любов, от която произтича животът. Вместо да се стремим да използваме само силата Му, необходимо е да вникнем в съдържанието и смисъла на Неговата любов, която е извора на всички блага. И тогава Бог ще ни изяви във всичкото си разнообразие и величие.
към текста >>
И сега борбата, която става, е предвестник за прекъсването на последните нишки, които държат двете нюклиозни клетки, а с това прекъсване ще се яви новото човечество - хората на любовта, които ще преобразят съвременния живот и ще покажат, че може да се живее и по друг
начин
, т.е.
в третата стая, двузвездното (диастралното) състояние, т.е. в четвъртата, а разделянето на клетката показва, че ние сме изходили замъка и сме дошли до вратата, която води към живата природа. Този замък на бялата раса, с всички свои народи и общества, е вече изходен и сега става разделянето, което ни показва пътя към живата природа. Туй разделение в съвременния европейски живот се изрази в двата политически съюзи: на Централните сили и на Съглашението. Остава последната фаза: клетката да се раздели на две, за да се открие на всички народи пътя към живия Бог на любовта.
И сега борбата, която става, е предвестник за прекъсването на последните нишки, които държат двете нюклиозни клетки, а с това прекъсване ще се яви новото човечество - хората на любовта, които ще преобразят съвременния живот и ще покажат, че може да се живее и по друг
начин
, т.е.
чрез споразумение и взаимна поддръжка между народите - по-големите народи да покровителстват по-малките, а и всред самите народи да се въдвори взаимно разбиране и любов. Х.Х.Х НОВА ЕСТЕТИКА Из „Трепети на една душа“ (СОНЕТИ) ЛИЛИЯ „Разгледайте лилиите как растат, нито Соломон във всичката си слава се облаче като една от тях. Лука 2:27 О моя лилия, неизразимо мила, кажи, от де взема прекрасния си лик — във кой небесен кът ти си се украсила с таз краска бисерна, със нежния светлик? * Кажи, кой вдъхна в теб това благоуханье, що ти разливаш в мен в най-сладостни струи, и с него ме топиш в безспирно обаянье — във блян за щастие всред мразовити дни? . .. * Не знам, дали сам Бог, о цвете ненагледно, не те изпрати тук, кат перл от своя рай — на Гения Му чист творение последно .
към текста >>
Отговорът на зидаря бил: „защото в последния си живот съм живял по такъв
начин
, че станало необходимо в този живот да зидам тухли.
(Наблус) Ани Безант За прераждането (Лекция) Ани Безант Един мой приятел , който бе говорил преди няколко седмици с един висш църковен началник, ми каза, че тоя висш началник не симпатизирал на идеята за прераждането, защото не искал да мисли, че паството му ще се върне в този свят повторно като мишки и плъхове. Не допускам, някои от вас да сте възприели този възглед. Позволете ми да отговоря на това и не с един отговор, даден от архиерей на църквата, а от един зидар, живущ не на Запад, а на Изток.Един англичанин, който посетил Бенарес, като говорел за ученията на индуската вяра, казал, че те не могат да се разбират от невежествените маси на народа. Друг приятел, който бил с този господин, казал: „добре, можете да опитате това, като узнаете от онзи зидар, защо зида тухли, а вие се разхождате в хубаво палто и шапка“. Англичанинът проговорил на зидаря и му задал въпроса.
Отговорът на зидаря бил: „защото в последния си живот съм живял по такъв
начин
, че станало необходимо в този живот да зидам тухли.
Вие сте живели в по-добро направление, но ако аз извърша работата си добре сега, ще се родя в по-добро положение следния път“. Ясно е, че тоя зидар е имал но-добра идея за тази доктрина за прераждането, отколкото господинът, за когото изпърво споменах. Нека се опитам да поставя пред вас, макар и не съвършено, само няколко от точките, които можете да изслушате и да обмислите, за да решите, дали прераждането е една разумна хипотеза или не. Човек не може да има на първа река свидетелство за нея, ако не е способен да помни. Преди да стигне до тази степен, идеята му за прераждането трябва винаги да бъде по естеството си само едно вярване, ако поддържа тази идея, а не един факт,добит от опитност, в който да бъде абсолютно уверен.
към текста >>
Правия
начин
, по който се гледа на прераждането, е, че то е действително теория на безсмъртието, т. е.
Ясно е, че тоя зидар е имал но-добра идея за тази доктрина за прераждането, отколкото господинът, за когото изпърво споменах. Нека се опитам да поставя пред вас, макар и не съвършено, само няколко от точките, които можете да изслушате и да обмислите, за да решите, дали прераждането е една разумна хипотеза или не. Човек не може да има на първа река свидетелство за нея, ако не е способен да помни. Преди да стигне до тази степен, идеята му за прераждането трябва винаги да бъде по естеството си само едно вярване, ако поддържа тази идея, а не един факт,добит от опитност, в който да бъде абсолютно уверен. Вижда ми се по-справедливо, когато се говори на другите за прераждането, да, им се представи тая идея като една разумна хипотеза, много по-препоръчителна от всяка друга теория на безсмъртието.
Правия
начин
, по който се гледа на прераждането, е, че то е действително теория на безсмъртието, т. е.
теория за начина, по който човешкият дух развива силите си в един безкраен живот. По-добре ще бъде да употребяваме думата вечен вместо думата безсмъртен, когато говорим за духа, който е човекът, защото безсмъртието значи, поне в умовете на повечето хора, едно безспирно движение, едно движение на нещо или на някого, който е почнал да съществува. Това не е, както и Хюм отдавна посочи, една възможна хипотеза. Онова, което се нуждае от тяло, за да съществува, не може философски да се счита като вечно, когато тялото, което съществува, за да оживи, се разрушава от смъртта. Но думата „вечен“ значи много повече от това.
към текста >>
теория за
начина
, по който човешкият дух развива силите си в един безкраен живот.
Нека се опитам да поставя пред вас, макар и не съвършено, само няколко от точките, които можете да изслушате и да обмислите, за да решите, дали прераждането е една разумна хипотеза или не. Човек не може да има на първа река свидетелство за нея, ако не е способен да помни. Преди да стигне до тази степен, идеята му за прераждането трябва винаги да бъде по естеството си само едно вярване, ако поддържа тази идея, а не един факт,добит от опитност, в който да бъде абсолютно уверен. Вижда ми се по-справедливо, когато се говори на другите за прераждането, да, им се представи тая идея като една разумна хипотеза, много по-препоръчителна от всяка друга теория на безсмъртието. Правия начин, по който се гледа на прераждането, е, че то е действително теория на безсмъртието, т. е.
теория за
начина
, по който човешкият дух развива силите си в един безкраен живот.
По-добре ще бъде да употребяваме думата вечен вместо думата безсмъртен, когато говорим за духа, който е човекът, защото безсмъртието значи, поне в умовете на повечето хора, едно безспирно движение, едно движение на нещо или на някого, който е почнал да съществува. Това не е, както и Хюм отдавна посочи, една възможна хипотеза. Онова, което се нуждае от тяло, за да съществува, не може философски да се счита като вечно, когато тялото, което съществува, за да оживи, се разрушава от смъртта. Но думата „вечен“ значи много повече от това. Тя значи, че в природата и в същината (есенцията) духът няма нито начало, нито край; че той е част от универсалния живот, откъслек от божественото същество, се.ме или зародиш от Божеството, като развива силите, присъщи вътре в него, както желъдът от дъбовото дърво постепенно се развива в подобие на родителя си дъб.
към текста >>
Длъжна съм да ви я представя по този
начин
, защото в първоначалната църква и в продължение на много векове в живота на църквата са изучавани разни теории за прераждането (макар не в същата форма винаги, понякога просто като предсъществуване на душата, която, по някакви неясни и неопределени причини, трябвало да дойде във физическия свят като последствие от злосторство в собственото си минало).
Онова, което се нуждае от тяло, за да съществува, не може философски да се счита като вечно, когато тялото, което съществува, за да оживи, се разрушава от смъртта. Но думата „вечен“ значи много повече от това. Тя значи, че в природата и в същината (есенцията) духът няма нито начало, нито край; че той е част от универсалния живот, откъслек от божественото същество, се.ме или зародиш от Божеството, като развива силите, присъщи вътре в него, както желъдът от дъбовото дърво постепенно се развива в подобие на родителя си дъб. И ако погледнете на въпроса в тази светлина, ще почнете, мисля, да вървите по най-рационалния път, защото човешкият дух трябва или да е новосъздаден, произведен от естествени условия, или пък неразделно вечен, като част от божествения и универсален живот.Не мога да мисля за друга някоя четвърта хипотеза. Първата, че той е специално създаден, е онази, която се прие общо през по-следващата част на християнската ера.
Длъжна съм да ви я представя по този
начин
, защото в първоначалната църква и в продължение на много векове в живота на църквата са изучавани разни теории за прераждането (макар не в същата форма винаги, понякога просто като предсъществуване на душата, която, по някакви неясни и неопределени причини, трябвало да дойде във физическия свят като последствие от злосторство в собственото си минало).
И от това предишно гледище, чрез различни теории, поддържани в разни времена, намирате тази идея за човешкия дух, а именно, че той иде в този свят да развие силите си — идея, която се е поддържала изобщо през първите пет века. Това бе твърде естествено, защото християнството се зароди измежду евреите, макар и да се разпространи бърже и вън от тях. Между евреите тая идея е била популярна. Ако разгърнете историята на евреите от Йосифас, ще намерите един разказ за оная малка група мъже, които били обсадени в една незащитима вече крепост. Подигнал се въпрос между тях, да се предадат ли или не, но капитанът им, като аргументирал против предаването като нечестно, показал им, че ако постъпят така, би трябвало да очакват един мизерен живот следния път, а ако умрат патриотически, щели да си осигурят добро бъдеще.
към текста >>
И причината, да споменавам за авторитети, не е да надхвърля собствените ви разсъждения, или по-някой
начин
да изнудя мнението ви, а само да ви подбудя да мислите, че заслужва да изпитате една теория, която е вярвана и поддържана от най-великите хора на нашата раса.
Също и Хъксли, който бе агностик, казал в последните си дни, че нямало нищо в аналогията на природата против тази теория, а имало твърде много, което я поддържало. Когато прибавите към този кратък очерк на европейската доктрина и факта, който е от грамадна важност, засвидетелстван от Макс Мюлер, че всичките велики умове на човечеството са вярвали в прераждането, ще видите, че тази идея се явява пред вас с голям авторитет зад себе си. Но когато е въпрос за лично вярване, авторитетът не е последната дума. Човек трябва най-накрая да съди сам за себе си, дали може или не да приеме един възглед, като основа на своето поведение. Няма авторитет толкова силен, чеда надмине вътрешното убеждение на човешкия интелект и човешкото съзнание: те са последната съдебна инстанция за всеки индивид.
И причината, да споменавам за авторитети, не е да надхвърля собствените ви разсъждения, или по-някой
начин
да изнудя мнението ви, а само да ви подбудя да мислите, че заслужва да изпитате една теория, която е вярвана и поддържана от най-великите хора на нашата раса.
Като оставим сега този въпрос; нека за момент да помислим, какво значи в същност прераждане, преди да видим, дали тя е най-рационалната от трите гореспоменати теории за безсмъртието. Прераждане значи следното: човекът в основата си е едно духовно същество; той иде на света, за да развие (силите си, които, както казах, съществуват неразделно вътре в него. Както посявате желъда в земята, така също и човешкият дух е посеян в почвата на човешкия живот. Способностите на духа почват да се развиват чрез опитност, стимулират се в развитието си от разните сили, които влияят отвън. Духът, когато идва за пръв път в човешкото тяло, след като е скитал из други тела от низшия тип през безбройни векове, влиза в едно човешко жилище и човекът се явява; тогава той е в най-низшата форма на невежеството, просто един зародиш на дух, на интелект, на воля, Опитностите на един кратък живот, ясно е, не са достатъчни да развият всичко, което се съдържа в тоя дух.Поставете един дивак от низшия тип редом с един високо цивилизован гений, и веднага ще забележите грамадните възможности на духа в човека, как са развити в единия и в другия.
към текста >>
Пречистен от това или, най-малко, след като е научил урока, че тези
начини
не донасят щастие, човекът преминава в онова състояние, което наричаме небесен свят.Там всичко добро, което човекът е имал в мислите и вълненията си, се променя постепенно в характера и способностите, в умствено и морално отношение.
Когато поставите две лица един до друг, трябва да се запитате: как са станали те толкова различни? Според теорията за прераждането, разликата се дължи, главно, на епохата или възрастта, т. е. на степента на развитието, при която духът влиза в човешкото тяло за пръв път и която съвсем не е еднаква за хора от различни стадии на еволюцията. Опитността, спечелена през един живот, според същата теория, се продължава и отвъд смъртта. Това, което е против божествения закон, в току-що привършения живот, в преходния свят донася един неизбежен резултат на страдания.
Пречистен от това или, най-малко, след като е научил урока, че тези
начини
не донасят щастие, човекът преминава в онова състояние, което наричаме небесен свят.Там всичко добро, което човекът е имал в мислите и вълненията си, се променя постепенно в характера и способностите, в умствено и морално отношение.
След като употреби всичката опитност, която е спечелил, и я промени в способност, идва време да се роди пак, за да спечели още. Той дохожда този път с по-развита божественост, отколкото първоначално, минава през един подобен живот,още един път събира опитност, страда в преходния свят, асимилира се пак с небесния свят, и по този начин, живот след живот, съгражда повече н повече сила, повече възможност да придобива, като се изкачва стъпка по стъпка по високата стълба, която отделя животинския човек от оня, който е станал божествен. Това е теорията на прераждането. Тя е достатъчно проста, ако погледнете на нея като на преминаване от живот в живот, като събиране опитност, и вън от тялото, в което опитността се събира, като асимилиране на цялото така, че да стане способност на душата. Ако я схващате тъй, ще забележите, че тая теория е високо справедлива.
към текста >>
Той дохожда този път с по-развита божественост, отколкото първоначално, минава през един подобен живот,още един път събира опитност, страда в преходния свят, асимилира се пак с небесния свят, и по този
начин
, живот след живот, съгражда повече н повече сила, повече възможност да придобива, като се изкачва стъпка по стъпка по високата стълба, която отделя животинския човек от оня, който е станал божествен.
на степента на развитието, при която духът влиза в човешкото тяло за пръв път и която съвсем не е еднаква за хора от различни стадии на еволюцията. Опитността, спечелена през един живот, според същата теория, се продължава и отвъд смъртта. Това, което е против божествения закон, в току-що привършения живот, в преходния свят донася един неизбежен резултат на страдания. Пречистен от това или, най-малко, след като е научил урока, че тези начини не донасят щастие, човекът преминава в онова състояние, което наричаме небесен свят.Там всичко добро, което човекът е имал в мислите и вълненията си, се променя постепенно в характера и способностите, в умствено и морално отношение. След като употреби всичката опитност, която е спечелил, и я промени в способност, идва време да се роди пак, за да спечели още.
Той дохожда този път с по-развита божественост, отколкото първоначално, минава през един подобен живот,още един път събира опитност, страда в преходния свят, асимилира се пак с небесния свят, и по този
начин
, живот след живот, съгражда повече н повече сила, повече възможност да придобива, като се изкачва стъпка по стъпка по високата стълба, която отделя животинския човек от оня, който е станал божествен.
Това е теорията на прераждането. Тя е достатъчно проста, ако погледнете на нея като на преминаване от живот в живот, като събиране опитност, и вън от тялото, в което опитността се събира, като асимилиране на цялото така, че да стане способност на душата. Ако я схващате тъй, ще забележите, че тая теория е високо справедлива. Тя не дава на никой човек предимство пред другия. Тя прави положението на всекиго зависимо, първо, от изминалото време, което е един необходим фактор, и, второ, от усилията да се живее човешки, а не животински.
към текста >>
Като се гледа на теорията по този
начин
, то най-възвишеният гений не е друго, освен победител в безбройни сражения.
Ако я схващате тъй, ще забележите, че тая теория е високо справедлива. Тя не дава на никой човек предимство пред другия. Тя прави положението на всекиго зависимо, първо, от изминалото време, което е един необходим фактор, и, второ, от усилията да се живее човешки, а не животински. Трябва да помните винаги, че човекът се изкачва нагоре към божественото из животинското си състояние и че човешкият живот дълго време е една борба между две сили: едната, която работи върху душата чрез тялото, и другата, която работи върху душата чрез духа. Така, той може или да се изкачва нагоре или да се подхлъзва надолу, според силата на това или онова влияние в разните времена.
Като се гледа на теорията по този
начин
, то най-възвишеният гений не е друго, освен победител в безбройни сражения.
Също и най-благородният светец е само победители в неизброими битки. Никъде няма пристрастие. Характерът, който човек донася със себе си при раждането си, е тоя, който си е изградил в миналото си. С увереност може да се каже, че всеки е това, което сам се е направили вътрешно, като е съграждал характера си живот след живот. Сега нека спомена, как се развива човекът и какво е той, според другите теории.
към текста >>
Всичко това бе Твърде добре, доколкото се отнася за физическата еволюция, защото борбата за съществуване между телата разви сила, живост, ловкост и всичките други физически качества около нас; но както и сам Хъксли бе посочил в следващата си лекция, борбата за съществуване е най-неподходящия от всичките други
начини
за развиването на човешките качества, а именно ония, които считаме за съществени: нежността, състраданието, да се употребява силата, за да се служи на другите, да се помага на слабите, вместо да се тъпчат - в същност.
Теорията, която се поддържаше от науката във времето на Дарвин и Хъксли, беше, че човекът постепенно еволюирал умствено и морално, както еволюирал и физически; както човешкото тяло станало по-комплицирано и по-съвършено, така и човешкото съзнание и интелекти се развили постепенно чрез безбройните опитности на миналото. Като гледаше на тях като резултати от закона за наследствеността, ученият трябваше да каже, че качествата се придават от родителите на децата, а това бе общата теория за еволюцията на човечеството преди тридесети години. Дарвин поддържаше тази теория много ревностно. Уйлям Кингдон Клифорд я поддържаше, с морална цел, твърде усърдно, и на нея е основал един апел към мъжете и жените от онова време, с който ги подканял да живеят най-благородно и да мислят най здраво за да могат да обогатят човешкото наследство и да го предадат по-велико, отколкото са го приели, на тези, които идат след тях. Но преди смъртта на Хъксли изникнаха въпроси, които оспорваха туй гледище.
Всичко това бе Твърде добре, доколкото се отнася за физическата еволюция, защото борбата за съществуване между телата разви сила, живост, ловкост и всичките други физически качества около нас; но както и сам Хъксли бе посочил в следващата си лекция, борбата за съществуване е най-неподходящия от всичките други
начини
за развиването на човешките качества, а именно ония, които считаме за съществени: нежността, състраданието, да се употребява силата, за да се служи на другите, да се помага на слабите, вместо да се тъпчат - в същност.
всичко това, което наричаме човеколюбие. Той още е изтъкнал, че тези качества са неблагоприятни обстоятелства в борбата за съществуване; че човекът, който има деликатна съвест, вероятно, няма да успее; че докторът, майката или бащата, които се жертват за децата, умират, без да са живели; че е необходимо да се срещнете с мъчнотията, която се създава от тия качества, които са една тежест за хората в борбата за живот. На края той завършил с една прочута фраза, заета от един велик теософски учители: „законът за преживяването на способното е закон за еволюцията на грубото, а законът за самопожертването е закон за еволюцията на човека“. И това е съвършено вярно. Но необходимо е да помните, че това е вярно, само ако този, който се самопожертва, продължава да съществува.
към текста >>
Това дете било още малко бебе, когато едно съседно племе унищожило селото, в което това дете живеело, но по някой
начин
детето избягало.
Робен Оуен откри, че това е така, като се опита да вземе хора от най-лоши условия и ги постави при добри условия; но на край, той трябваше да напусне опита си с отчаяние, защото намери усилията си безуспешни и „природата по-силна от възпитанието“. Можете да направите много чрез възпитанието, но не можете да измените основния тип на характера, който иде в света. И така ние сме пред проблем за „специалното творение“. На хора, напр ,родени престъпници, нищо не можете да направите, за да ги освободите от техните престъпни инстинкти. Ще ви кажа един случай на престъпник, с едно малко диво дете.
Това дете било още малко бебе, когато едно съседно племе унищожило селото, в което това дете живеело, но по някой
начин
детето избягало.
Това дете, момиченце, било намерено от една мисионерка, която го взела под грижата си и го отгледала. Всичко отивало добре през първите няколко години, но когато малкото момиченце, извадено от дивата среда, станало на единадесет години, докарало в отчаяние майката, която го осиновила. Тази госпожа не могла да накара детето да види разликата между право и криво, не могла, например, да го направи да чувства, че да се краде, е престъпно. Момичето можело да се въздържи, когато знаело, че ще го заловят, но в него нямало буквално никакво чувство, нямало нищо, към което да се апелира; и за тази добра госпожа, която не знаеше за прераждането, проблемът беше сърцераздирателен. Прераждането сега разрешава всичките тези проблеми веднага.. Взели сте една млада душа, която е имала твърде малка опитност, която няма нищо отвътре, което да е отзивчиво на възпитанието, което иде отвън , и не е имала опитността да проявява съвест.
към текста >>
Ако те са готови да възприемат този особен
начин
на мислене, то лекцията е верния стимул, който си ги накарала да почнат да мислят върху нея и тогава дохожда онова чувство на реалност, което иде от самостоятелното мислене.
Показах ви някои от пътищата, по които можете да вървите, за да я възприемете. Има още много други пътища, описани в разни книги по тоя предмет. Избрах само няколко от аргументите, но не за да ви убедя: никога не бих желала да убедя хората в една лекция, и искам само да ги накарам да мислят; защото мен се струва, че ако убедиш едно лице, само като му говориш, твърде е вероятно, че това внезапно убеждение ще се изгуби, щом лицето почне да говори с друго лице. Едва ли заслужава да се убеждават такива хора. И така, аз се старая да дам на хората само храна за мисълта им.
Ако те са готови да възприемат този особен
начин
на мислене, то лекцията е верния стимул, който си ги накарала да почнат да мислят върху нея и тогава дохожда онова чувство на реалност, което иде от самостоятелното мислене.
Когато усвоите истината чрез изучаване и разсъждение, а не само като чута от другиго, тогава вече тя става едно убеждение, основано на разума, а то е в състояние да урегулира и оформи живота ви. Превела от английски: Леона Василева. Мистицизъм Мисли върху „Синята птица“ на Метерлинк Ако някога Метерлинк, замислен над своя живот, попадне в мрачното философско настроение, представляваше третия ъгъл на триъгълника, другите два ъгъла на който са мистицизма и скептицизма, и се запита: ,,що съм бил в действителност аз“ — вярвам, че непременно ще се мярнат пред неговия дълбок поглед великолепните сенки на неговите две творения: Съкровище на смирените и Синята птица. Ако „Съкровище на смирените“ е теорията на неговата система — то ние можем да наречем „Синята птица“ нейна практика, т. е. нейно приложение.
към текста >>
По тоя
начин
се създаде дивната и мила феерия“.
Истината, че „няма мъртви“, започва да озарява вече съзнанието. С право мисли Метерлинк, че най-великото откритие на модерната епоха ще бъде това. Сега само децата не знаят, що е смърт, и то затова, защото те са най-близо до отвъд световното; защото твърде скоро са излезли из лазурния дворец, в който пребивават душите на тези, които трябва да се родят. Не безцелно за герои на величествената пиеса са поставени деца. Това още по добре се изяснява от бележката, която приятелят на Метерлинк — Бурдон прави върху възникването на „Синята птица“: „всред наивните мисли на невинните деца се носи ехото на вечните истини.
По тоя
начин
се създаде дивната и мила феерия“.
И млади, и стари, търсят с изпитателно око Синята птица, която по някога ни се струва, че лети близо около нас, а понякога — че витае в далечните метеорни пространства, разстилащи се над облаците. Но химера е цялостното задоволяване. Тук, в тоя живот, е невъзможно и не ще бъде възможно абсолютното щастие. Градината на щастията, в която влизат малките деца, е изпълнена с всевъзможни радости, но абсолютното щастие го няма там. Тук са щастията на делничния живот.
към текста >>
Той, макар за късо време, ще възприеме нещо от техния
начин
на мислене и обсъждане; у него ще настъпи разочарование на местото на големите му надежди.
От извънредно голяма важност е за нас, къде и в каква среда се намираме през време на негативното си състояние, защото тогава като гъба попиваме ментален флуид. И винаги след няколко часово душевно или физическо напрежение, когато сме били положителни и сме изхарчиш сили, негативното състояние е едно природно право и природил потребност. Да се потъпква или да се отлага изкуствено, това би било погрешно, но предпазливостта е необходима и тука, а само при грижливо подбрани условия е благодатно да се отдадем на негативното състояние. Който в изморено състояние влезе в средата на множество неспокойни, трескаво възбудени хора, той, макар и да не бъде изсмукан от тях психически, защото почти няма какво да им даде, обаче, ще приеме в себе си, ако и преходно, от тяхната второстепенна (инфериорна) същина. Картинно казано, той ще окачи на живота си една оловна тежина!
Той, макар за късо време, ще възприеме нещо от техния
начин
на мислене и обсъждане; у него ще настъпи разочарование на местото на големите му надежди.
Планове, които до скоро са му се виждали близко и сигурно изпълними, ще му се явят внезапно в далечна мъгла! Той ще се страхува там, където е бил смел! Ще стане нерешителен и в моментално смущение ще каже нещо, ще направи нещо, някоя постъпка напр,, каквато сигурно не би направил, ако беше сам за себе си, ако беше със свои мисли, а не под влиянието на мислите на околните, които, като облак, го окръжават. Ако трябва да влезем в едно множеството хора, нека направим това само тогава, когато сме духовно най-силни, за да се оттеглим веднага, щом почувстваме, че се уморяваме. Защото в часа на силата ние сме магнит, който отблъсва вредните струи, на които беззащитно бихме се изложили, когато сме в негативно състояние.
към текста >>
Но все пак не е добре винаги положително да се изпускат мисли, защото по такъв
начин
можем да пропуснем много ценни случаи за възприемане струи от вън, или да ги отблъснем и прогоним.
Той ще се страхува там, където е бил смел! Ще стане нерешителен и в моментално смущение ще каже нещо, ще направи нещо, някоя постъпка напр,, каквато сигурно не би направил, ако беше сам за себе си, ако беше със свои мисли, а не под влиянието на мислите на околните, които, като облак, го окръжават. Ако трябва да влезем в едно множеството хора, нека направим това само тогава, когато сме духовно най-силни, за да се оттеглим веднага, щом почувстваме, че се уморяваме. Защото в часа на силата ние сме магнит, който отблъсва вредните струи, на които беззащитно бихме се изложили, когато сме в негативно състояние. Положителните хора са борчески и предприемчиви, те най-добре успяват в живота.
Но все пак не е добре винаги положително да се изпускат мисли, защото по такъв
начин
можем да пропуснем много ценни случаи за възприемане струи от вън, или да ги отблъснем и прогоним.
Трябва да има време, през което духовният резервоар да се напълни отново; колкото по-интензивно се променя съдържанието, толкова по-добре. Положителният човек, който винаги посреща всека чужда мисъл нападателно, който никога не отделя време да изслуша новото и непознатото с цел да ги възприеме, който смесва невероятното с невъзможното, който счита за свое знаме само своето ограничено познание, такъв човек неминуемо ще изпадне в духовна нищета и безсилие. Обратно пък, постоянно негативните хора, които остават винаги в рецептивно състояние, винаги имат мнението на оногова, когото най-сетне чуят, които се обезкуражават в своите планове от една гримаса или от едно повдигане рамене, тези хора приличат на една проводна система, която пропуска всека кал и смет, додето се задръстят тръбите срещу ценните струи и сами те станат неспособни да изпускат положителни сили. Изобщо важи правилото: да бъдем положителни в света, към хората, а отрицателни (негативни) в добре подготвено уединение. Който и в уединението продължава още да води духовна борба със своите противници, той се хаби напразно!
към текста >>
Мнозина днес настояват да се дава религиозно възпитание на учениците; те казват, че само този е
начинът
за създаване на истински характери в училището.
Не трябва да се смесват естествените науки и материализмът. Понеже ученикът не знае окултния произход на религията, той противопоставя религията на науката, и при победата на науката над религията идентифицира материализма с науката. Това е погрешно, но всеки друг на местото на ученика би сторил същото, щом не знае за по-дълбоки (духовни) източници на познанието. В същност фактите на естествените науки не противоречат на духовния мироглед. Естествените науки констатират фактите, обаче, материализмът е нещо друго; той отива по-далеч и твърди, че освен физичните факти, други и не съществуват.
Мнозина днес настояват да се дава религиозно възпитание на учениците; те казват, че само този е
начинът
за създаване на истински характери в училището.
Това е вярно. Обаче, трябва да се знае, че при днешните училищни условия, колкото и да се усили религиозното възпитание на учениците, то в края на краищата пак ще се получат тези резултати, които аз посочих по-горе. Пак непременно ще почне борба в душата на ученика между науката и религията, ще дойде едно раздвояване, и непременно, ако ученикът се отнася критически, религията ще бъде отхвърлена, като нещо противоречеше на разума. Даже и да иска ученикът да постъпи другояче, не би могъл. Грешката на тези, които искат да се усили религиозното възпитание на децата, е, че мислят за възможно съществуването на пропаст между сляпата вяра и науката.
към текста >>
В краен случай, най-много, което може да се постигне по този
начин
, е да се препоръча на учениците „двойното книговодство“ на Вагнер.
Даже и да иска ученикът да постъпи другояче, не би могъл. Грешката на тези, които искат да се усили религиозното възпитание на децата, е, че мислят за възможно съществуването на пропаст между сляпата вяра и науката. Те искат да се вярва в религиозните истини, без да се обръща внимание на отношението им към научните факти. Обаче, при такова положение на работите няма да се постигне нищо. Напротив, вместо да се изпишат вежди, могат да се извадят очи.
В краен случай, най-много, което може да се постигне по този
начин
, е да се препоръча на учениците „двойното книговодство“ на Вагнер.
Той предлага човек да има двойно книговодство в душата си: едно за научните въпроси, а друго за религиозните. Към научните въпроси човек да се отнася строго критически, а към религиозните със сляпа вяра, без да обръща внимание да бъде тя в хармония с неговия разум. Но това „двойно книговодство“ е най-лошото, най-опасното, което можем да искаме. Тогаз ще получим раздвоени, фалшиви характери. Но това не е и възможно в днешния век.
към текста >>
Въпросът е само, по какъв
начин
да стане това.
Към научните въпроси човек да се отнася строго критически, а към религиозните със сляпа вяра, без да обръща внимание да бъде тя в хармония с неговия разум. Но това „двойно книговодство“ е най-лошото, най-опасното, което можем да искаме. Тогаз ще получим раздвоени, фалшиви характери. Но това не е и възможно в днешния век. Вярно е, че правилно развити характери са възможни при едно дълбоко религиозно съзнание, което трябва да се стремим да събудим у ученика.
Въпросът е само, по какъв
начин
да стане това.
Това трябва да стане по начин, че да не се явява в душата на ученика пропаст между вярата и разума. Трябва да се хвърли мост между науката и религията. А това ще стане чрез преподаване на окултизма в училището. Именно тогаз ще се избегне и трагедията в детската душа. Ето защо религията трябва да се преподава в училището паралелно с окултизма, който ще даде ключ за нейното разбиране.
към текста >>
Това трябва да стане по
начин
, че да не се явява в душата на ученика пропаст между вярата и разума.
Но това „двойно книговодство“ е най-лошото, най-опасното, което можем да искаме. Тогаз ще получим раздвоени, фалшиви характери. Но това не е и възможно в днешния век. Вярно е, че правилно развити характери са възможни при едно дълбоко религиозно съзнание, което трябва да се стремим да събудим у ученика. Въпросът е само, по какъв начин да стане това.
Това трябва да стане по
начин
, че да не се явява в душата на ученика пропаст между вярата и разума.
Трябва да се хвърли мост между науката и религията. А това ще стане чрез преподаване на окултизма в училището. Именно тогаз ще се избегне и трагедията в детската душа. Ето защо религията трябва да се преподава в училището паралелно с окултизма, който ще даде ключ за нейното разбиране. Окултизмът сам не е религия, той е един вид естествена история, но спомага за разбирането на религията.
към текста >>
Знам, че сега се чува глас да се направят реформи в
начина
на обучението: иска се при обучението ученикът да не е пасивен, а активен, т. е.
Нужда от коренни училищни реформи От всичко казано до тук се изтъкна ясно нуждата от коренни училищни реформи Сега ще разгледаме същия въпрос от нова гледна точка. За преподаването в училището днес, особено в по-горните класове, може да се употреби следното сравнение: учителят влиза в клас с дневник в ръка, пише отсъствия, и след като провери един-двама ученика, Отваря в мозъка на всеки ученик по една дупка, постави в дупката по една фуния и налива малко знания, няколко факти. На края на часа прибира фунията и затваря дупката до следния час. Учителят, разбира се, не е виновен; виновна е днешната училищна система. Значи, излиза, че училищната работа се състои в даване на знания, знания и знания, съобщаване на факти из областта на разни науки.
Знам, че сега се чува глас да се направят реформи в
начина
на обучението: иска се при обучението ученикът да не е пасивен, а активен, т. е.
всички истини детето да узнава чрез собствени усилия, чрез собствен труд. Това е добре, но даже то да се постигне, а всичко друго си остане същото, пак няма да бъде достатъчно, тогаз пак ще кажем, че училището е на фалшиви основи. Нужни са още по-коренни реформи в училището. Учебното дело издъно трябва да се измени, понеже самите му основи са фалшиви. Само изменянето метода на обучението не е достатъчно.
към текста >>
Детето тръба да се възпитава по такъв
начин
, чедо да разбере.с всичката си душа, какво само работенето за общочовешкото благо дава най-висок смисъл на човешкия живот.
За това е именно важно да се работи през този период за укрепване на този вътрешен глас. Ако през този период на детето не се даде никаква подкрепа, ако никой не го разбира, ако живее в съвсем неподходяща възпитателна сряда, постепенно ще се подрежат може би крилата на неговия идеализъм, постепенно то ще става практичен, „поумнял“ човек. Тежкият валяк на живота на колко души е подрязал крилата на идеализма! Детето трябва да се възпитава в духа на идеализма. Училището трябва да създаде от детето идеалист, борецо за благото на човечеството.
Детето тръба да се възпитава по такъв
начин
, чедо да разбере.с всичката си душа, какво само работенето за общочовешкото благо дава най-висок смисъл на човешкия живот.
Да не се задоволява с един пуст, безидеен живот, а да се стреми да даде високо съдържание на своя живот. Нека то се научи да намира своето щастие в служенето на другите, до което дохожда най-после и Фауст. Фауст е търсил щастие в много неща.Додето той се е стремял да търси щастие лично за себе си, винаги се е чувствал нещастен, разочарован, но когато забравил себе си, когато забравил да търси собствено щастие и почнал да служи на другите, тогаз се е почувствал щастлив. Греба да събудим у детето чрез цялата училищна дейност такова настроение, каквото ние добиваме при четене на следния откъслек ( взет от руското списание ;“Ребус“, предавам го с мои думи ): „Строи се едно здание; гледам го, то се издига. Зданието е грамадно и по красота не може да се опише.
към текста >>
Подобно на дъжда, стремежът на душата да живее за една висока цел, особено когато този стремеж почива на дълбоко религиозни основи, пречиства душата от всичко долно, низко, кално и всажда в нея всички добродетели: търпение, любов, мъдрост, самообладание, постоянство, безстрашие, толерантност, милосърдие, смирение, съчувствие, нежност и пр., с една дума, по този
начин
ние здраво градим основите на бъдещата висша духовна култура, която ще зацарува на земята.
Те трябва да използват всяка случка в училищния живот, за да събудят у детето висшите морални сили. Не трябва да храним само ума на детето. За да излиза идеализмът дълбоко из детската душа, той трябва да е свързан с истинско религиозно чувство. Дъждът пречиства въздуха от праха, микробите и пр. Колко приятно се диша въздух след дъжд!
Подобно на дъжда, стремежът на душата да живее за една висока цел, особено когато този стремеж почива на дълбоко религиозни основи, пречиства душата от всичко долно, низко, кално и всажда в нея всички добродетели: търпение, любов, мъдрост, самообладание, постоянство, безстрашие, толерантност, милосърдие, смирение, съчувствие, нежност и пр., с една дума, по този
начин
ние здраво градим основите на бъдещата висша духовна култура, която ще зацарува на земята.
Чрез такова дълбоко морално възпитание, давано в училището, последното най-добре ще работи за преуспяването на този народ във всяко отношение. Възпитанието в този дух трябва да става по такъв начин, че да не се накърнява детската свобода; детето да не чувства идеалистическият стремеж като натрапен от вън. Желанието на младежа да живее за една висока цял трябва да произтича свободно от глъбините на душата му. Тук трябва голям такт, за да не би да се създадат „хора двулични, които наглед мислят за другите, а в същност само за себе си“ (Русо, „Емил“, стр. 5). Трябва да се пазим, да не би идеализмът да се превърне в донкихотство.
към текста >>
Възпитанието в този дух трябва да става по такъв
начин
, че да не се накърнява детската свобода; детето да не чувства идеалистическият стремеж като натрапен от вън.
За да излиза идеализмът дълбоко из детската душа, той трябва да е свързан с истинско религиозно чувство. Дъждът пречиства въздуха от праха, микробите и пр. Колко приятно се диша въздух след дъжд! Подобно на дъжда, стремежът на душата да живее за една висока цел, особено когато този стремеж почива на дълбоко религиозни основи, пречиства душата от всичко долно, низко, кално и всажда в нея всички добродетели: търпение, любов, мъдрост, самообладание, постоянство, безстрашие, толерантност, милосърдие, смирение, съчувствие, нежност и пр., с една дума, по този начин ние здраво градим основите на бъдещата висша духовна култура, която ще зацарува на земята. Чрез такова дълбоко морално възпитание, давано в училището, последното най-добре ще работи за преуспяването на този народ във всяко отношение.
Възпитанието в този дух трябва да става по такъв
начин
, че да не се накърнява детската свобода; детето да не чувства идеалистическият стремеж като натрапен от вън.
Желанието на младежа да живее за една висока цял трябва да произтича свободно от глъбините на душата му. Тук трябва голям такт, за да не би да се създадат „хора двулични, които наглед мислят за другите, а в същност само за себе си“ (Русо, „Емил“, стр. 5). Трябва да се пазим, да не би идеализмът да се превърне в донкихотство. За да стане това, трябва да се сключи брак вътре в човешката душа между ума и сърцето. Силата на сърцето трябва да се направлява по пътя, начертан и посочен от разума.
към текста >>
Енергията на детето вместо да се сподавя, трябва да се насочи в добро направление и то по един непринудителен
начин
.
Щом има такава, то има поле за дейност на възпитателя. Работата е, че тази енергия непременно се проявява. И ако не се прояви в добро направление, то естествено е, че ще се прояви в лошо направление. И обратното: ако се прояви в добро направление, то вече не остава излишна енергия за проява в лошо направление. Това именно се казва канализиране на датската енергия.
Енергията на детето вместо да се сподавя, трябва да се насочи в добро направление и то по един непринудителен
начин
.
Реката може да причини големи пакости; при пороен дъжд може да причини наводнение, което да отнесе къщи, снопи, мостове, добитък и пр. Обаче, същата река, използвана целесъобразно може да се направи не само безвредна, но може да се използва силата й за каране на воденици, трамваи и за електрическо осветление. Ако насочим детската енергия в добро направление и то доброволно, свободно, а не по принуждение, тогаз съвсем излишно ще бъде да се грижим за лошото поведение на учениците, за развалата им, за наказанията им и пр.. Няма да става и въпрос за развалата им, понеже такава няма да има. Както казах на своето место, за да бъдем гарантирани, че свободното възпитание ще бъде безопасно, необходимо е като условие да имаме канализиране на детската енергия. Сега пита се, как може да стане това канализиране.
към текста >>
На ученическите дружества и кръжоци по никой
начин
не трябва да се пречи Напротив, те трябва да се насърчат.
В днешното училище това не се постига. Това ще се постигне при активното обучение, когато ученикът с цялата си душа, с всичките си сили участва в училищната работа. Най добро канализиране може да се постигне чрез истинско религиозно чувство, любов, идеализъм . Канализирането ще се постигне още и чрез поглъщане вниманието и интереса на ученика чрез разни дружества и кръжоци. Ще се даде възможност на ученика в тези дружества да твори, да разисква и пр.
На ученическите дружества и кръжоци по никой
начин
не трябва да се пречи Напротив, те трябва да се насърчат.
Дружествата могат да бъдат различни: есперантски, въздържателни, вегетариански, туристически, за изучаване на социални, научни, религиозни, философски въпроси и пр.. Д-р В. Ив. Ненов казва: „Колкото добри общественици имаме днес, ние сме то можем да кажем, че те са прекарали школовка в тези ученически кръжоци“ (спис. „Учителска мисъл“, год 1., кн, I). Даже, според мен, в горните класове ученически дружества със своите реферати трябва да заемат видно место в ученическия живот. Те трябва да бъдат един от най-важните фактори в ученическия живот в горните класове на средните училища.
към текста >>
Ако искаме да резюмираме с няколко думи, какво ще каже канализиране на детската енергия, ще кажем: Не направо да се борим със злите наклонности на детето, чрез потискане, сподавяне и наказания, но по друг
начин
: чрез развитие у него на добри стремежи и наклонности.
Ненов казва: „Колкото добри общественици имаме днес, ние сме то можем да кажем, че те са прекарали школовка в тези ученически кръжоци“ (спис. „Учителска мисъл“, год 1., кн, I). Даже, според мен, в горните класове ученически дружества със своите реферати трябва да заемат видно место в ученическия живот. Те трябва да бъдат един от най-важните фактори в ученическия живот в горните класове на средните училища. Даже учениците при едно средно училище, ако искат, могат да имат свое списание (разбира се, издавано по съветите на някои учители), в което ще се поместват по-важните ученически реферати, четени в училището, после някои разкази, стихове от ученици в училището, после хроники за живота на есперантското, въздържателното и други дружества в училището и пр.
Ако искаме да резюмираме с няколко думи, какво ще каже канализиране на детската енергия, ще кажем: Не направо да се борим със злите наклонности на детето, чрез потискане, сподавяне и наказания, но по друг
начин
: чрез развитие у него на добри стремежи и наклонности.
Това е най-сигурният начин за премахване на злите наклонности. Създай на учениците благородна дейност. Ангажирай всичкия им интерес в тая дейност. (Следва) __________________ 1) Списание „Факел“, год 1, 1919 год., ки.2. 2) „Свободное воспитанiе“, кн.
към текста >>
Това е най-сигурният
начин
за премахване на злите наклонности.
„Учителска мисъл“, год 1., кн, I). Даже, според мен, в горните класове ученически дружества със своите реферати трябва да заемат видно место в ученическия живот. Те трябва да бъдат един от най-важните фактори в ученическия живот в горните класове на средните училища. Даже учениците при едно средно училище, ако искат, могат да имат свое списание (разбира се, издавано по съветите на някои учители), в което ще се поместват по-важните ученически реферати, четени в училището, после някои разкази, стихове от ученици в училището, после хроники за живота на есперантското, въздържателното и други дружества в училището и пр. Ако искаме да резюмираме с няколко думи, какво ще каже канализиране на детската енергия, ще кажем: Не направо да се борим със злите наклонности на детето, чрез потискане, сподавяне и наказания, но по друг начин: чрез развитие у него на добри стремежи и наклонности.
Това е най-сигурният
начин
за премахване на злите наклонности.
Създай на учениците благородна дейност. Ангажирай всичкия им интерес в тая дейност. (Следва) __________________ 1) Списание „Факел“, год 1, 1919 год., ки.2. 2) „Свободное воспитанiе“, кн. IV, год. IV.
към текста >>
По този
начин
човек само събира и складира сили, които текат към него от всички страни.
Пo-добре никакво общение с другите въобще, отколкото общение с хора на разсеяността, безредието и безцелността, защото техните токове от мисли ни изолират от същността на нашите собствени и истински приятели. Който се чувства безпомощен в едно положение, в едно предприятие, в една сделка, той трябва да чака. Отблъсни от себе си всички мисли за това положение, предприятие и пр.! Не върши нищо! Искането и намерението тогава само ще се усилят.
По този
начин
човек само събира и складира сили, които текат към него от всички страни.
Те протичат във формата на хрумване, на вдъхновение, на една случайност или на един повод. В това чакане ние не сме стояли съвсем мирно. Аспирацията ни е носила в тока на мислите към внушението, към повода, случая и пр. Който в едно предначинание се осланя само на човеците, той се отклонява от същинската линия на трайни успехи. За твоите предприятия, твоите планове и надежди говори само на такива хора, за които си съвсем сигурен, че ти желаят успех.
към текста >>
Който в едно
предначинание
се осланя само на човеците, той се отклонява от същинската линия на трайни успехи.
Искането и намерението тогава само ще се усилят. По този начин човек само събира и складира сили, които текат към него от всички страни. Те протичат във формата на хрумване, на вдъхновение, на една случайност или на един повод. В това чакане ние не сме стояли съвсем мирно. Аспирацията ни е носила в тока на мислите към внушението, към повода, случая и пр.
Който в едно
предначинание
се осланя само на човеците, той се отклонява от същинската линия на трайни успехи.
За твоите предприятия, твоите планове и надежди говори само на такива хора, за които си съвсем сигурен, че ти желаят успех. Не говори никога на хора, които ще те слушат само от учтивост; всяка дума, която казват, означава сила, отнета от твоите предначинания. Числото на хората, на които можеш да се довериш , е извънредно малко. Но доброто желание на един единствен приятел, който с искрен интерес те слуша в продължение само на десет минути, е действителна, жива, спомагателна сила, която ти се придава, за да се присъедини от този момент към тебе и да ти съдейства в твоите намерения и начинания. Ако целта ти е велика и справедлива, ще бъдеш заведен при такива хора, на които ще вдъхнеш доверие и на които можеш да говориш със сигурност.
към текста >>
Не говори никога на хора, които ще те слушат само от учтивост; всяка дума, която казват, означава сила, отнета от твоите
предначинания
.
Те протичат във формата на хрумване, на вдъхновение, на една случайност или на един повод. В това чакане ние не сме стояли съвсем мирно. Аспирацията ни е носила в тока на мислите към внушението, към повода, случая и пр. Който в едно предначинание се осланя само на човеците, той се отклонява от същинската линия на трайни успехи. За твоите предприятия, твоите планове и надежди говори само на такива хора, за които си съвсем сигурен, че ти желаят успех.
Не говори никога на хора, които ще те слушат само от учтивост; всяка дума, която казват, означава сила, отнета от твоите
предначинания
.
Числото на хората, на които можеш да се довериш , е извънредно малко. Но доброто желание на един единствен приятел, който с искрен интерес те слуша в продължение само на десет минути, е действителна, жива, спомагателна сила, която ти се придава, за да се присъедини от този момент към тебе и да ти съдейства в твоите намерения и начинания. Ако целта ти е велика и справедлива, ще бъдеш заведен при такива хора, на които ще вдъхнеш доверие и на които можеш да говориш със сигурност. Когато изискваш справедливост за себе си, ти я изискваш в името на цялата раса. Ако търпиш да те мамят, експлоатират, тиранизират, без вътрешен и външен протест, ти се съгласяваш с измамата и подлостта.
към текста >>
Но доброто желание на един единствен приятел, който с искрен интерес те слуша в продължение само на десет минути, е действителна, жива, спомагателна сила, която ти се придава, за да се присъедини от този момент към тебе и да ти съдейства в твоите намерения и
начинания
.
Аспирацията ни е носила в тока на мислите към внушението, към повода, случая и пр. Който в едно предначинание се осланя само на човеците, той се отклонява от същинската линия на трайни успехи. За твоите предприятия, твоите планове и надежди говори само на такива хора, за които си съвсем сигурен, че ти желаят успех. Не говори никога на хора, които ще те слушат само от учтивост; всяка дума, която казват, означава сила, отнета от твоите предначинания. Числото на хората, на които можеш да се довериш , е извънредно малко.
Но доброто желание на един единствен приятел, който с искрен интерес те слуша в продължение само на десет минути, е действителна, жива, спомагателна сила, която ти се придава, за да се присъедини от този момент към тебе и да ти съдейства в твоите намерения и
начинания
.
Ако целта ти е велика и справедлива, ще бъдеш заведен при такива хора, на които ще вдъхнеш доверие и на които можеш да говориш със сигурност. Когато изискваш справедливост за себе си, ти я изискваш в името на цялата раса. Ако търпиш да те мамят, експлоатират, тиранизират, без вътрешен и външен протест, ти се съгласяваш с измамата и подлостта. Десет минути, прекарани в караница и спорове против собствената си съдба, или в завист спрямо чуждо щастие, означават изхабяване на голямо количество от собствената си сила, влошаване на собствената участ. Всека мисъл на завист или омраза дава един обратен ток, действа като самовнушение.
към текста >>
Докато другите типове разбират само подобните си, а никак не са в състояние да разбират мотивите,
начините
на мислене и на действие у другите, хората от философския тип знаят да ценят и разбират всички други.
В областта на политиката, религията и социологията те се борят за независимостта, за деизма, за демокрацията. Поради вроденото и повлияно от формата на пръстите чувство за ред и със силата на своята наклонност и способност да познават същността на нещата, те повече класифицират, отколкото? нареждат, Те делят изследваните предмети според тяхното естество, а не според формата, големината или случайните им качества. Се а като сравним философската ръка с предшестващите типове, получаваме следното: На философската ръка са свойствени наистина истинолюбието и верността, както и аналитическия талант на лопатообразната ръка, но не и упорството на последната. На философската ръка липсва и чувствената искреност, както на артистическата, но без себелюбието и лекотата на последната.
Докато другите типове разбират само подобните си, а никак не са в състояние да разбират мотивите,
начините
на мислене и на действие у другите, хората от философския тип знаят да ценят и разбират всички други.
От това могат да правят изключение само артистическите ръце в низшите си форми, понеже техните осъдителни инстинкти за страстни удоволствия и наслаждения лежат твърде настрана от сферата на философския тип. Да сравним още крайните цели, които предстоят на разгледаните до тук ръчни типове. Докато лопатовидните и полезните ръце сочат към търговия и практични действия, към политика и ней подобни, а конусовидните и островръхите си поставят за най-висока цел изкуството, славата, а често и удовлетворение на чувствеността, хората с полуъглестите и полуконическите пръсти, повече философски еклектици, считат за главна цел на живота анализата и синтезата, особено тези с възлови стави. Малък палец тук означава предимство на сърцето и на чувството, а голям палец показва абсолютно владение на разума и на волята. Философската ръка не.е предимство нито по време, нито по место, нито на някой народ, но все пак в стария свят тя се среща по-често, отколкото в новия.
към текста >>
Такива ръце трябва да са притежавали най-сетне и религиозните екстазисти, които, по примера на Исуса Христа, се оставяли да бъдат приковани на кръст и по този
начин
да претърпят смъртта, с каквато техния образец искаше да изкупи греховете на човечеството.
Свръхестествено големи, чудни и непонятни, каквито са такива духове, те, вследствие липсата на житейска мъдрост, външно биват победени в борбите на живота. Обаче, чрез възвишеността на своя морал те действат върху по светските типове облагородително Причината на това може да бъде и рядкостта на такива характери, която импонира на масите. Психическата ръка означава, че в едно слабо физическо тяло обитава енергична душа. От такава материя са съставени религиозните мъченици, които с най голямо равнодушие, без да мигнат, нещо повече, славословейки с песни своето божество, са понасяли ужасните телесни мъки, защото смятали, че дължат тази жертва на своето убеждение, на своята вяра. Такива ръце имат привържениците на Буда, които с радост легат да ги смаже тежката колесница, или привържениците на Аллаха и Мохамеда, които всека година лягат на улицата един до друг, за да постелят с телата си пътя, по който ще мине Шейхюл-Ислямът с коня си.
Такива ръце трябва да са притежавали най-сетне и религиозните екстазисти, които, по примера на Исуса Христа, се оставяли да бъдат приковани на кръст и по този
начин
да претърпят смъртта, с каквато техния образец искаше да изкупи греховете на човечеството.
Притежателят на такава ръка има такава твърда воля, че е готов всичко да положи, да пожертва всичко, което му препятства, за да прокара една мисъл, схваната веднъж от него и разбрана като благородна и възвишена. Тази особено развита упоритост на волята е и причината, много личности с такива ръце особено да клонят към мистицизъм, в основата на който все пак лежи един вид магия на волята. Както е присъщо на философската ръка влечението към познание на метафизичното, така е свойствена на хората с психически ръце способността да упражняват практическа метафизика и това твърде често се извършва несъзнателно. Всичките известни мистици, спиритисти мъченици и пр. трябва да са имали духовни (психически) ръце и най-прочутите живописци, като са рисували светии, мадони или други подобни, винаги са им давали такива ръце.
към текста >>
Главно качество на такива хора е да схващат всичко по материалистичен,
начин
т. е.
При разглеждането на ръцете трябва да внимаваме да се изтъкнат отделните признаци, характеристични за шестте описани типа, иначе тълкуването може да бъде погрешно. Колкото се отнася до качествата, които ни отгатва смесената ръка, тук важи правилото, че те трябва да се дирят между онези два или повече типа, чиито елементи са изразени в респективната ръка. Според преобладаващите признаци, в смесената ръка се явяват и характерните качества на отделните типове Ако пък разгледаме качествата на характера и темперамента у хората, ще ни стане ясно, че покрай шестте ръчни типа по необходимост трябва да има и един среден тип. Защото, ако присъщите на отделните шест типа качества и способности биха се срещали винаги чисти, човечеството би представлявало една картина, в която има само най-ярка светлина и най-тъмна сенка, без многобройните преходи, които представлява истинският живот. Изобщо на притежателите на смесения тип ръце трябва да бъдат свойствени познания от смесен вид, по-средни идеи и знание, което не може да се счита за строго научно.
Главно качество на такива хора е да схващат всичко по материалистичен,
начин
т. е.
да снемат всичко на нивото на обикновеното, полезното, практичното. Според това, те клонят към онзи вид изкуства, които не се основават на вдъхновение и поезия. Те проявяват сръчност към много неща, но рядко постигат особено съвършенство, благодарение на голямото си равнодушие, което им е присъщо. Хора с несмесена ръка имат повече силен, отколкото всестранен интелект, когато у тези със смесената е обратното. Разговарянето с първите е поучително, а с вторите само забавно.
към текста >>
При по-високо развито его Марс не се проявява по същия
начин
, но той не ще пропусне при силна позиция в хороскопа да наложи своя отпечатък на личността във формата на импулсивност, буйност, чувственост и пр.
Характерът е охотник за борба, смел, великодушен, възбудителен, от време на време буен. Марсовият тип не се плаши от нищо, а чрез силните влечения, които го карат да действа, и чрез своята силна воля, той обикновено успява в своите предприятия. Където не успява, там причината лежи в голямата му бързина и прекалена ревност, чрез които работата му често се уврежда. По-низшият Марсов тип, особено при силно размътване на Марс, е много опасен, често жесток, предател и винаги груб. Ако и Сатурн съдейства в това направление на Марс (или му противодейства), тогава имаме един пълен тип на бандит или разбойник, убиец.
При по-високо развито его Марс не се проявява по същия
начин
, но той не ще пропусне при силна позиция в хороскопа да наложи своя отпечатък на личността във формата на импулсивност, буйност, чувственост и пр.
Занятието на онези, които попаднат под влиянието на Марс, е занимание с желязо и остри инструменти или с люти течности, напр. металоработници, ковачи, огняри, касапи, бръснари, дърводелци, войници и всички други, които имат работа с военни работи, хирурзи, химици, зъбни лекари. Марс е син на Зевса и на Юна. Като бог на войната той символизира особено силата, храбростта и смелостта. Изображават го като млад, силен герой, или гол, или напълно въоръжен с шлем на къса, гъста коса, с малка уста и дълбоко хлътнали очи.
към текста >>
В първото заседание Александрина каза, че тя се е явила на сън на майка си и тя е чукала на вратата на салона, за да обяви своето присъствие, та по този
начин
да утеши майка си.
Впечатлението от тази случка беше много по-чувствително, защото жена ми в това време беше в едно особено състояние на отчаяние. Още същата вечер решихме да направим един сеанс, които после продължавахме методично цели три месеца. Участваха жена ми, тъща ми и аз, а понякога и най-голямото ни момче. Още от първото заседание ние имахме работа с две невидими същества, от които едното се обяви за нашата дъщеря Александрина, другото една мия сестра, Джанина, която отдавна беше починала на 15 годишна възрасти и сега, както сама каза, била станала ръководителка на малката Александрина. Последната (Александрина) се изразяваше все тъй детински както правеше това приживе, когато другата, сестра ми, се изразяваше винаги коректно и интелигентно и много често вземаше думата, било за да поясни казаното от Александрина, която не винаги разбирахме, било за да придумва жена ми да вярва на думите на малката щерка.
В първото заседание Александрина каза, че тя се е явила на сън на майка си и тя е чукала на вратата на салона, за да обяви своето присъствие, та по този
начин
да утеши майка си.
Тя прибавя още следните думи: „мила мамичко, не плачи вече: аз скоро ще се опитам да се явя пак на света, Преди Коледа ще бъда при вас“. Поcле продължи: „мили татко, аз пак ще дойда! Кажете това и на другите роднини и на леля Катерина, че аз ще дойда пак преди Коледа“ Тези съобщения продължиха три месеца с малки промени и се състояха в непрестанното обявяване, че детето ще се повърне в обятията на майка си. Тези съобщения свършваха винаги с думите: „аз ви напускам сега. Леля Джанина иска да спя“.
към текста >>
Това спокойствие и този
начин
на забава и занимание съставляваха отличителни черти и на покойната Александрина.
Ако не може да прави това, тя си убива времето, облегната на стола, върху който поставя някой предмет и си играе с него, като си говори тихичко. С този вид забавление тя може да продължи много време, без да се умори. Разбира се. че при този вид занимание тя не дотегва никому, защото сама се забавлява, когато Мария Паче, която е жива. пъргава и бъбрива, не се спира на едно занятие, често чувства нужда от общение с други хора, когато иска да се забавлява.
Това спокойствие и този
начин
на забава и занимание съставляваха отличителни черти и на покойната Александрина.
Мария Паче обича, без съмнение, майка си твърде много и често приближава до нея да й се гали и да я целуна, но тези бурни прояви на обич не траят дълго; тя много бързо почувства потребности да се отдалечи и да се върне пак при играта си. Александрина, която също тъй често дири майка си, е много по-спокойна в проявяването на обичта си, но не и по-хладна. Нейните нежности са кротки и грациозни и като се хване о майка си, тя дълго не иска да се отдели от нея. Само в такива случаи отстъпва у нея влечението да се уединява и занимава сама. Ако в такъв случай майка й поиска да я остави, за да си гледа работата, тя плаче.
към текста >>
Сегашната Александрина обича, както нравеше това и другата, да отваря шкафа, да изважда обущата п да си играе с тях, дори по същия
начин
да обува една обувка, която естествено е много голяма за нейния крак, и да ходи из стаята.
Тя се отвращава от сиренето. Първата Александрина умря, без да можем да я отвикнем от левичарството, въпреки големите ни старания да поправим този недостатък. Сегашната Александрина има същия недостатък. Никое от другите ми деца не е левичар, в това число и Мария Паче. В стаята на братчетата има един шкаф, в който си поставят обущата.
Сегашната Александрина обича, както нравеше това и другата, да отваря шкафа, да изважда обущата п да си играе с тях, дори по същия
начин
да обува една обувка, която естествено е много голяма за нейния крак, и да ходи из стаята.
Най-сетне, нека спомена още една твърде интересна черта, която сестра ми беше забелязала у първата Александрина и не смееше да я споменува от страх да я не внуши на сегашната. Първата беше починала на двегодишната си възраст на шега да извърта имената. Наместо Ангелина казваше напр. Ангелана или Ангелона, вместо Катерина — Катерана или Катерона. Никой от нас не обърна тогава внимание на това.
към текста >>
По този
начин
пък наблюдението става но трудно, но това не изменя резултата, понеже и формата и големината на порите са различни у разните хора.
Д-р Локард иска във връзка с отпечатъка на пръста да използва и порите за но-сигурно разпознаване на хората. Той ги нарича „областни марки във вълнообразния образец на отпечатъците на пръста“. Те. могат да се направят особено лесно видиш чрез едно опушено стъкло, върху което се явяват като черни точки на бял фон. Тези фигури поради разнообразието им ги сравнявате, с кораловите острови. Естествено при това изследване трябва да се направи голямо увеличение, дори до 45 пъти.
По този
начин
пък наблюдението става но трудно, но това не изменя резултата, понеже и формата и големината на порите са различни у разните хора.
Животински въглен като противоотрова Едно домашно средство, което баварските и италианските селяни отдавна употребявате против всички възможни отравяния, е животинският въглен. Това средство е употребено наскоро с успех и в една пражка клиника. Според съобщенията на един мюнхенски вестник, то действало сполучливо против всички отравяния в стомаха, дори и против стрихнина. Животинският въглен е употребяван от китайските и индийски лекари против всички вътрешни и външни (ухапване от змия) отравяния. В Германия и особено в Бавария народът си служи често с този въглен за „изтегляне на отровата“.
към текста >>
Когато отровата стигне в стомаха, животинският въглен я „привлича“, поглъща п по този
начин
я прави безвредна.
В Германия и особено в Бавария народът си служи често с този въглен за „изтегляне на отровата“. Първоначално са считали животинският въглен за косвено средство, един вид магическо средство против отровата. Животинският въглен се прави от месо, кости и кръв. И трите вида притежавате качеството да абсорбирате, да изсмуквате намиращите се в разтвор отровни субстанции, а също така газове и пари. Силата за поглъщане е при различните въглени различна.
Когато отровата стигне в стомаха, животинският въглен я „привлича“, поглъща п по този
начин
я прави безвредна.
Най-сполучливо действа против отровата въгленът от кръв. Този въглен може да направи безвредни стрихнина, атропина, морфина, кокаина, а също така и арсеника, хлора, оловото, медта, цинковата сол и пр. За да може да противодейства успешно, въгленът трябва да се употреби, преди отровата да се е разложила и да е влязла в кръвообращението на организма. Когато отровата достигне в стомаха съвсем разтворена, нейното смъртоносно действие тъй бързо настъпва, че обикновено е много късно да се противодейства. Отравянето с гъби настъпва обикновено след няколко часа, понеже отровните части се разлагат и преминавате в кръвта много бавно.
към текста >>
54.
Всемирна летопис, год. 2, брой 05
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Според данните на окултната наука, произходът на човешкото същество се губи в тайната на далечните епохи, и съвременните хора едва сега, чрез опитни изследвания и по ясновидски
начин
, се добират до повърхното разкритие на тая тайна.
Щом познаем тоя, живия Господ, ние ще Го възлюбим с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила. А ако ние възлюбим Бога, ще възлюбим и ония, които той люби — нашите ближни, и тогава ще съзнаем, че всички хора на земята са братя, който трябва да живеят по братски, да работят задружно и си помагат взаимно, понеже няма нужда да се борят, за да делят земята, която е създадена като наследие на човечеството, за да се ползват всички еднакво от благата, които тя дава. Неизбежна, естествена последица от братството е, равенството, между всички. Да съградим, прочее, живота на отделния индивид, дома, обществото, народа и човечеството върху познанието на истината за произхода и развитието на човека и върху принципа на божествената любов! И тъй, що е човек?
Според данните на окултната наука, произходът на човешкото същество се губи в тайната на далечните епохи, и съвременните хора едва сега, чрез опитни изследвания и по ясновидски
начин
, се добират до повърхното разкритие на тая тайна.
Нито геологическите теории за появата и еволюцията на живота върху земята, нито космогоническите хипотези за формацията на слънчевата система могат да ни дадат ония знания и осветления, които се съдържат в окултната наука, изучавана непосредствено от вдъхновеното слово на Великите Учители. Според нея, за да се знае раждането и съществото на човека в първоначалната му форма, трябва да се изучи неговото отечество — земята в нейните предшестващи фази. А това значи да се изследва, как се е образувала тя като част от нашата слънчева система и в какви съотношения се е намирала с другите планети от същата система. Учителите казват, че между планетите, включително слънцето и земята, е имало в първичната епоха пряко съобщение, тъй като т са били близко една до друга. Но отпосле е настанала дисхармония между тях и прякото съобщение се прекъснало.
към текста >>
Човекът е жива математика, защото всичките числа — от единицата до десет, — в своите най-разнообразни комбинации се съдържат в неговата форма; човекът е жива геометрия, защото всичките фигури от линията и триъгълника до кръга са начертани върху него, и всичките измерения — от точката до последното измерение — се изразяват последователно в него, при съвършенството му ; човекът е жива физика, защото всичките движения и сили, включително електричеството и магнетизмът, се проявяват в него ; човекът е жива химия, защото всичките елементи,
начиная
от общия, се намират в него, и всичките им съединения стават в него; човекът е жива астрология, защото като в една слънчева система, в него се констатират същите физиологически функции, както и във всичките небесни светове и пр.
Материята, от която тялото се състои, може да се разложи на съставните си елементи и ще се констатира, според окултната химия, че тя е един агрегат от постоянно и невъобразимо движещи се сложни мехурчета всред един всемирен флуид (коилон) с огромна енергия. Тази дефиниция се отнася еднакво за материята изобщо, на всеки жив организъм, защото тя е единна за всички организми. Но в тая материя действат такива невидими и неизчерпаеми сили, че човешкото същество, изучено всестранно, представлява от себе си една неизследима бездна, цел свят, цяла вселена. То е олицетворение на макрокосмоса, с всичките негози форми, органи и сили, според израза на Хермеса върху изумрудената му таблица: „каквото е горе, това е и долу“. Бог е от- разен в човека.
Човекът е жива математика, защото всичките числа — от единицата до десет, — в своите най-разнообразни комбинации се съдържат в неговата форма; човекът е жива геометрия, защото всичките фигури от линията и триъгълника до кръга са начертани върху него, и всичките измерения — от точката до последното измерение — се изразяват последователно в него, при съвършенството му ; човекът е жива физика, защото всичките движения и сили, включително електричеството и магнетизмът, се проявяват в него ; човекът е жива химия, защото всичките елементи,
начиная
от общия, се намират в него, и всичките им съединения стават в него; човекът е жива астрология, защото като в една слънчева система, в него се констатират същите физиологически функции, както и във всичките небесни светове и пр.
и пр. — с една реч, човекът е, по форма, съдържание и смисъл, жив израз на цялата наука за природата, той е и живото изкуство, основано на формата, цвета и звука (жива архитектура, пластика, живопис, музика, поезия и пр.). Ето защо е писано, че човекът е създаден по образ и подобие на Бога. Тоя къс очерк на човешкото същество явно показва, че развитието на човека, като отделна и социална единица, е подчинено на същите закони, които насочват и поддържат живота в природата. Да изучим тия незиблеми закони и да се съобразим с тях в цялата своя съзнателна, лична и обществена дейност — в това се състои изкуството да живеем.
към текста >>
А, без съмнение, тая голяма важност на идеала не се знае затова, защото не се схваща напълно, по какъв
начин
мисълта смогва да твори човека; не се разбират именно творческите сили на мисълта.
2) Из Градинаря на любовта. 3) Ibidem. ИДЕАЛЪТ НА БОГОМЪДРИЕТО От Анни Безант Съвременното общество се намира почти в пълно незнание относно огромната важност на идеала. В индуските свещени книги четем: „Човек е създаден от мисълта ; каквото той мисли, това и става: трябва да мислим за Брама, сиреч за Бога“. Същата мисъл се намира и в западната свещена книга (Библията), дето четем: „Както човек мъдрува в душата си, такъв е той“ (Притчи, 23: 7).
А, без съмнение, тая голяма важност на идеала не се знае затова, защото не се схваща напълно, по какъв
начин
мисълта смогва да твори човека; не се разбират именно творческите сили на мисълта.
Ще ми се позволи, прочее, да обясня сега, как мисълта гради умственото тяло. Мисълта произвежда трептения в извънредно тънката материя, от която е съставено умственото тяло на човека. Това невидимо за физическите очи тяло може да бъде построено било с по-грубата, било с по-тънката материя на умственото поле. С това искам да кажа, че в умственото поле се намира същата оная диференциация на материята, — колкото се отнася до нейната тънкост и гъстота,— която съществува и тук долу, на физическото поле. Ние имаме на земята осезаема материя, но имаме също и такава, която се казва етер; на умственото поле се наблюдават също така тия различия, сиреч тук се намира една материя, толкова различна от оная, която може да се смята като етер на умственото поле, колкото осезаемата материя се различава от етера на физическото поле.
към текста >>
Тези разни състояния на материята се взаимно проникват и образуват умственото тяло по същия
начин
, както другите състояния образуват физическото тяло.
Ще ми се позволи, прочее, да обясня сега, как мисълта гради умственото тяло. Мисълта произвежда трептения в извънредно тънката материя, от която е съставено умственото тяло на човека. Това невидимо за физическите очи тяло може да бъде построено било с по-грубата, било с по-тънката материя на умственото поле. С това искам да кажа, че в умственото поле се намира същата оная диференциация на материята, — колкото се отнася до нейната тънкост и гъстота,— която съществува и тук долу, на физическото поле. Ние имаме на земята осезаема материя, но имаме също и такава, която се казва етер; на умственото поле се наблюдават също така тия различия, сиреч тук се намира една материя, толкова различна от оная, която може да се смята като етер на умственото поле, колкото осезаемата материя се различава от етера на физическото поле.
Тези разни състояния на материята се взаимно проникват и образуват умственото тяло по същия
начин
, както другите състояния образуват физическото тяло.
Тъй че, при всяко мислене се произвеждат един вид трептения: тези трептения на мисълта изгонват от умственото тяло оная материя, която не може да трепти в съгласие с тях, а от друга страна, привличат оная, която се съгласува с тях. Следователно, ако мисълта е долна, тя привлича към умственото тяло по-грубата материя на умственото поле; ако пък мисълта е чиста и възвишена, тя изгонва от умственото тяло по- грубата материя и привлича към него по- тънката. Именно по този начин трептенията на мисълта. изграждат умственото тяло, и с всяко мислене ние работим за създаването на нашия умствен свят. Да видим сега, как се произвеждат трептенията на мисълта.
към текста >>
Именно по този
начин
трептенията на мисълта.
С това искам да кажа, че в умственото поле се намира същата оная диференциация на материята, — колкото се отнася до нейната тънкост и гъстота,— която съществува и тук долу, на физическото поле. Ние имаме на земята осезаема материя, но имаме също и такава, която се казва етер; на умственото поле се наблюдават също така тия различия, сиреч тук се намира една материя, толкова различна от оная, която може да се смята като етер на умственото поле, колкото осезаемата материя се различава от етера на физическото поле. Тези разни състояния на материята се взаимно проникват и образуват умственото тяло по същия начин, както другите състояния образуват физическото тяло. Тъй че, при всяко мислене се произвеждат един вид трептения: тези трептения на мисълта изгонват от умственото тяло оная материя, която не може да трепти в съгласие с тях, а от друга страна, привличат оная, която се съгласува с тях. Следователно, ако мисълта е долна, тя привлича към умственото тяло по-грубата материя на умственото поле; ако пък мисълта е чиста и възвишена, тя изгонва от умственото тяло по- грубата материя и привлича към него по- тънката.
Именно по този
начин
трептенията на мисълта.
изграждат умственото тяло, и с всяко мислене ние работим за създаването на нашия умствен свят. Да видим сега, как се произвеждат трептенията на мисълта. Тези трептения се начеват с възбужданията, що идат отвън благодарение на чуждите мисли, които стигат до нас било чрез четенето, било чрез говора или пък чрез събирането с лица, които водят умствен живот. Всички тия външни трептения засягат съзнанието на индивида и извикват в него съответни трептения. Така, когато се четат съчиненията на някой гениален човек, на некоя действително велика личност, съзнанието на четеца бива засегнато от трептенията на тия мисли и претърпява, вследствие на това, известни промени, които извикват нови трептения в материята на умственото тяло.
към текста >>
По тоя
начин
може да се усили един идеал, който непрестанно се отразява в нашето съзнание.
Всички тия външни трептения засягат съзнанието на индивида и извикват в него съответни трептения. Така, когато се четат съчиненията на някой гениален човек, на некоя действително велика личност, съзнанието на четеца бива засегнато от трептенията на тия мисли и претърпява, вследствие на това, известни промени, които извикват нови трептения в материята на умственото тяло. Ние виждаме, следователно, че в съприкосновение с велики идеи съзнанието на човека се променя и произвежда, поради самия факт на тия промени, трептения, които другояче не би произвело и които от своя страна изменя- ват умственото тяло. Ето, прочее, ползата, която принася четенето на добри книги, и друженето с хора, които имат чисти и възвишени мисли; тяхното съприкосновение с нас ни подобрява, ни възвишава, както това твърдят всички свещени книги. Нашите мисли са по-възвишени, когато се намираме заедно с действително велики души; ние добиваме тогава способността да отговаряме на известни идеи, които не бихме разбрали другояче; и когато сме отговорили веднъж на тия идеи, в наша власт е да ги възпроизвеждаме.
По тоя
начин
може да се усили един идеал, който непрестанно се отразява в нашето съзнание.
Ако мислим за този идеал, трептенията, които произтичат от него, действат върху съзнанието; ние отговаряме на тия трептения, и съзнанието вследствие на това се променя, умственото тяло се гради, и тази сила на идеала променя, както съзнанието, тъй и умственото тяло, посредством което ние мислим. Нужно е, следователно, ако искаме да напредваме, да имаме един велик идеал; а след това да мислим постоянно за тоя идеал... или, по-добре да се каже, да медитираме върху него. Медитацията е мислене, точно определено и ограничено, пропито с воля и енергия. Обикновено мислите блуждаят и биват тласкани под произвола на подбужденията (импулсите); те си отиват и идват, като безспирно изменят умственото тяло. Много е трудно да се държи фиксирана мисълта; и ако вие сами не направите тоя опит, никога няма да знаете, колко е трудно истинското мислене.
към текста >>
Медитацията ни прави способни да станем господари на ума си; нужно е да медитираме всеки ден, всека заран, преди да сме почнали каквото и да е друго нещо; никога не бива да почваме отново всекидневния си живот, без да сме медитирали четвърт час, половин час, дори, ако е възможно, и един час, за да може по този
начин
, подкачването на нашите всекидневни занимания да става при пълно душевно спокойствие и равновесие.
Ние възпроизвеждаме мислите на света, в който живеем; на народа, в който влизаме като съставна част — това е едно вечно възпроизвеждане. Точно определената, силната, ясната мисъл е голяма рядкост; а причината, поради която ние не можем да схванем една такава мисъл; причината, която ни пречи да можем да мислим, сами по себе, сиреч самостойно, седи в това, че ние не сме господари на ония външни мисли, които безспирно проникват в нашия ум. Нашето умствено тяло би могло да се сравни с една къща, отворена за всички. желаещи да влязат в нея и ключът на която не се намира в наши ръце. Като речем да мислим сами по себе, веднага забелязваме, че сме действително роби на онова умствено тяло, което е образувано от чужди мисли; и когато желаем да добием пълното успокоение на духа, чувстваме, че умственото тяло затрептява с такава страст, с такава бързина, че невъзможно ни е да го завладеем и смирим всецяло.
Медитацията ни прави способни да станем господари на ума си; нужно е да медитираме всеки ден, всека заран, преди да сме почнали каквото и да е друго нещо; никога не бива да почваме отново всекидневния си живот, без да сме медитирали четвърт час, половин час, дори, ако е възможно, и един час, за да може по този
начин
, подкачването на нашите всекидневни занимания да става при пълно душевно спокойствие и равновесие.
Този навик да се медитира всека заран дава енергия на душата и я прави господар на тялото. Нужно е, прочее, да имаме преди всичко един възвишен идеал; след това да практикуваме медитацията, и то да я практикуваме с постоянство; ето това са трите необходими неща за образуването на едно добро умствено тяло— удобен и послушен инструмент на душата, а не неин тиранин. Този възвишен идеал, към който трябва винаги да се стремим и по-добър от който не може да се намери, е следният: съвършен човек, уравновесен човек, сиреч човек, тялото,чувствата, интелектът и съвестта на когото са еднакво и съвършено развити, и чиято еволюция представя една хармонична симфония. Ето това е идеалът на индивида, на отделния човек. Кое е сега идеалното общество?
към текста >>
Необходимо е, следователно, да изучим човешката природа, за да знаем, по какъв
начин
тя може и трябва да се развие.
Ето идеалът на обществото, както и на отделната личност. Аз ще говоря сега предимно за този последен идеал, понеже той ни засега по-отблизо. Не може да се построи едно здание, докато не се приготви всичко, което е нужно за строежа; също тъй не може да се Организира едно Съвършено общество, докато не са напреднали индивидите, които го съставляват. Следователно, нужно е да се сформира индивидът, преди да се организира обществото. Преди всичко, нужно е да се изучи човешката природа, понеже без това знание не може да се сформира един идеален човек; трябва да имаш знания, за да можеш да действаш; знанието по необходимост предшества действането; когато човек действа без познаване на работата, винаги греши.
Необходимо е, следователно, да изучим човешката природа, за да знаем, по какъв
начин
тя може и трябва да се развие.
Науката ни учи, че човекът е едно постоянно развиваше се съзнание и че това съзнание е една единица (монада), надарена с три лица, които, като се отразяват върху низшите полета, се представляват като: 1) разсъдък, сиреч низш ум, или отражение на висшия ум; 2) чувства, или отражение на любовта; 3) физически живот, привидното съществува- не на тялото, или отражение на реалното съществуване, сиреч на духовния живот. Това е именно съзнанието и неговите отражения върху долните полета. Да поговорим накъсо за физическото тяло. И физическото тяло може да се идеализира; а това нещо може да се постигне, като построим тялото съгласно с принципите и законите на природата. Здравето е един естествен дар, но то не може да вирее в нашето модерно общество, понеже здравето е последица на един редовен живот, а не на живот, в който всички безпътни желания на тялото биват задоволявани, в който има стремеж да се създават все повече и повече такива желания; не на живот, в който има копнеж към лукса и към все нови и нови нужди, дето тялото става тиранин на душата, вместо да й бъде слуга и оръдие; не на един живот, в който тялото се налага на човешката воля и се гневи, когато няма на разположение всички най-изтънчени удобства.
към текста >>
По този
начин
именно ние достигаме до покой и ведрина на душата.
Ще срещнем, може би, известни трудности да го държим в подчинение през първите две или три седмици; или пък през първите два или три месеца; но след това всички тия трудности съвсем ще изчезнат. Луксът е изкуствено нещо: ако тялото привикне към него и го изисква, когато му се позволява да удовлетворява всички свои желания, тогава, при едно внезапно прекратяване на този лукс, тялото ще го иска с по-голяма настойчивост. И тогава, именно, настъпва неговото разбунтуване. Касае се, следователно, да го подчиним и приучим към послушание, докато най-после полека-лека то начене да се чувства много по- добре в умереността, отколкото в невъздържанието. Когато сполучим да го обуздаваме и владеем, външните обстоятелства не могат вече да нарушават нашето равновесие, и ние сме в действителност по-щастливи, понеже нашето щастие е тогава вътрешно и то не зависи от обстоятелствата.
По този
начин
именно ние достигаме до покой и ведрина на душата.
Ето, прочее, един идеал за тялото, трябва да се прилага на практика този идеал, сиреч да мислим за него всека сутрин, като вземем това решение: „Днес не искам да ме владее тялото, господар съм аз, а не то: тялото е само мой инструмент“. Като се проникваме всека заран от това внушение, скоро ще забележим, че тялото почва да се подчинява и че умът става негов господар. Да дойдем сега до чувствата, и преди всичко, да ги анализираме, за да видим, какво нещо са те. Ние живеем като членове на семейството, на обществото и на държавата; чувствата съединяват едни с други разните страни на човешката природа; те откриват предметите на нашата привързаност и съставляват връзките, които съединяват един индивид с другия. Обществото е основано на чувствата и на връзките, които са образувани от тях; длъжностите, които имаме спрямо нашите ближни, произтичат също от тях — от чувствата, и онова което ние наричаме добродетели или пороци, не са нищо друго освен постоянни прояви (модуси) на чувствата.
към текста >>
По този
начин
в емоционалната природа на човека се намира една научна основа, основа, съгласна с морала; и оттук следва, че целият морал е основан на чувствата, и че безусловно нужно е да разберем тия последните, за да установим един здрав морал, който да се налага сам по себе.
Любовта е едно чувство, и когато я анализираме, забелязваме, че тя, подобно на всяко друго чувство, се дели на три категории. Можем да имаме любов към по-долу стоящите от нас, били те хора или животни; когато любовта се проявява към по-долните от нас, тя става благоволение, милосърдие, състрадание. Всеки път, когато се проявява любовта, тя се показва под формата на добродетел, и всичките добродетели, които произтичат от любовта и се показват в отношенията на по-горе стоящите към по-долните, са бездруго форми (модуси) и състояния на любовта. Между равни любовта взима формата на приятелство, нежност; а любовта към по-горните става привързаност, удивление и обожаване. Ние делим индивидите всякога на три категории: равни, по-долни и по-горни.
По този
начин
в емоционалната природа на човека се намира една научна основа, основа, съгласна с морала; и оттук следва, че целият морал е основан на чувствата, и че безусловно нужно е да разберем тия последните, за да установим един здрав морал, който да се налага сам по себе.
Трябва, прочее, да култивираме чувствата, и то да ги култивираме с разум, защото посредством чувствата, които са отражение на душата, ние можем да се издигнем от долните до горните полета. Те са като крилата на птицата, но нужно е да ги очистим преди всичко от егоизма. Нека не даваме ухо на ония, които ни съветват да ги унищожим; окултистите от левия път, — черните маги, както ги казват, — убиват в себе си емоционалната природа, за да се освободят от страданието, като действат така с егоистична цел. Истина е, че трябва да се снабдим с голям кураж, за да култивираме чувствата, когато постоянно страдаме; обаче, страданието е нужно на оная душа, която иска да пречисти себе си, която има желание да обгърне със своята симпатия всичко, което съществува тук наземи. Значи, ученикът, който иска да върви по правия път, трябва да култивира чувствата, но като същевременно ги пречисти бездруго от всеки егоизъм; и когато е победил егоизма, страданията му ще изчезнат, защото тия последните произтичат винаги от личността, която е само маска.
към текста >>
Ако гледаме на нашите неприятели от тази гледна точка, те ще бъдат за нас благодетели, а пък нашите приятели само ще изплащат дълговете, които са направили спрямо нас; и по тоя
начин
като изплащаме и страдаме ние сами, може да се освобождаваме от нашите дългове.
Значи, да имаме едно безгранично търпение ... пълна липса на злопаметство спрямо когото и да е. Когато познаваме закона, сиреч безусловната правда, вместо да се сърдим, вместо да чувстваме озлобление спрямо някого, който ни е огорчил, ще си казваме: „Никой не може да ми напакости, ако аз със своето минало не съм предизвикал у други една постъпка, която може да ме засегне сега; никой не може да ме нарани, ако аз, със своето минало поведение, не съм му създал повод да ме нарани днес. Тъй че, когато ме връхлети някое неправда, това е едно задължение,което аз изплащам, и съм доволен, че се освобождавам от него. Туй задължение трябваше рано или късно да го изплатя; и затова е по-добре да ликвидирам с него веднага. И ако някой ми причини една сериозна пакост, ще му кажа: „Приятелю, много ти благодаря, че си постъпил така; имал съм да изплащам един голям дълг, ти си ми дал случай да го изплатя, и аз се много радвам за това“.
Ако гледаме на нашите неприятели от тази гледна точка, те ще бъдат за нас благодетели, а пък нашите приятели само ще изплащат дълговете, които са направили спрямо нас; и по тоя
начин
като изплащаме и страдаме ние сами, може да се освобождаваме от нашите дългове.
Прочее, трябва да смятаме всеки човек, който ни причинява зло, чисто и просто като инструмент на закона; и следователно, като се подчиняваме доброволно на закона, не можем да храним никакво злопаметство спрямо оногова, който е само негов инструмент. Нашето държание спрямо другите става при тия условия безкрайно спокойно и миролюбиво; ние знаем, че хората не само не могат да ни причинят зло, но че те ни правят тъкмо само добро, било като ни плащат своите дългове, било като ни доставят случай да изплащаме нашите дългове. . . Това именно се нарича великодушие. Накрая нужно е да имаме вяра и равновесие.
към текста >>
Ето защо, вместо нападки срещу материалиста, трябва да се покаже по какъв величествен
начин
може да се хвърли мост между религията и науката.
Няма защо да унижаваме материалиста или да му се сърдим. Окултистът се стреми не да критикува, а да разбира. Щом се знаят причините, ще се знае, какви средства да се употребят, за да се дойде до истината. И наистина, представете си един честен днешен интелигентен, който е запознат достатъчно с природните науки. Ако той е учил религията в такава форма, в каквато се преподава в училищата, без опит да се постави тя в хармония с науката, той, разбира се, ще намери голямо противоречие между нея и науката.
Ето защо, вместо нападки срещу материалиста, трябва да се покаже по какъв величествен
начин
може да се хвърли мост между религията и науката.
Нека покажем, какви железни необорими факти говорят в полза на твърденията, които образуват ядката на всички велики религии в света. Целта на долните редове е да посочи някои от тези факти. Днес всеки непредубеден човек може по чисто научен път, с логическа последователност, да дойде до окултизма. Кратка биография на Райхенбах Карл фон Райхенбах е роден на 12. февр. 1788.
към текста >>
По описания
начин
Райхенбах е приготвял три тъмни стаи една до друга, от които средната се съобщавала с крайните, и от тях е избирал за своите опити средната.
Трябва да се обърне особено внимание и на ключалката. Нейната дупка внимателно трябва да се запуши. Също често влиза светлина и през долния край на вратата, защото остава известно разстояние между вратата и пода. Райхенбах е правел всека врата двойна, и между двете врати спущал килими. При долния край на килимите поставял отвън и отвътре възглавници.
По описания
начин
Райхенбах е приготвял три тъмни стаи една до друга, от които средната се съобщавала с крайните, и от тях е избирал за своите опити средната.
Значи, вратите на средната стая водили пак в тъмни стаи. Колко деликатна е работата, се вижда от следния случай. Веднъж Райхенбах работил в тъмна стая с един субект, който стоял вече неколко часа в стаята без резултат. Възглавницата била малко отместена и в стаята влизала съвсем слаба светлина. Това било достатъчно за неуспеха.
към текста >>
Че местопребиваването на сензитива преди опита влияе, Райхенбах е открил случайно по този
начин
, но е проверил това с много опити.
Средносензитивният след половин часово стоене в тъмна стая почва да вижда, а след 1 час стоене вече всичко вижда добре. Веднъж един такъв сензитив не почнал да вижда и след 3 часа стоене, и чак след 4. час почнал да вижда неясно и едвам след петия час виждал ясно. После се разбрала коя е причината. Сензитивът бил пристигнал у Райхенбахови на открити кола, когато слънцето стояло високо на ясното небе.
Че местопребиваването на сензитива преди опита влияе, Райхенбах е открил случайно по този
начин
, но е проверил това с много опити.
В тъмно, облачно време сензитивът по-рано от обикновено почва да вижда одичната светлина. Силно-сензитивните или пък средно-сензитивните във време на усилена сензитивност не само в нарочно приготвена тъмна стая, но и нощем при обикновена обстановка виждат (напр. при събуждане) од в стаята. Може да се познае веднага след влизане на сензитива в тъмната стая, дали той е в притежание на увеличена или намалена сензитивност. Ако веднага след затъмняването на стаята, той вижда пълна тъмнина около себе си, тогава неговата сила е слаба, а ако вижда около си неясно-белезникаво, той е в силата си.
към текста >>
Какво вижда сензитивът Райхенбах,заинтересуван веднъж от одичните явления, искал е да ги изследва по строго научен
начин
.
И при това й казвала да не казва никому това, защото никой няма да повярва и ще я считат за смахната. Това г-ца Райхел изпълнявала до срещата си с Райхенбаха. Сензитивният най-добре вижда одичната светлина от разстояние 48 с. м. При приближаване или отдалечаване от предмета става известно изменение на боите, при още по-голямо отдалечаване светлината става невидима. 13 000 опити.
Какво вижда сензитивът Райхенбах,заинтересуван веднъж от одичните явления, искал е да ги изследва по строго научен
начин
.
Той направил около 13,000 опита, за да тури своите заключения вън от всяко съмнение и за всестранно изследване на предмета. В тъмната стая сензитивът изпърво вижда тези предмети, които са по-силно светещи, обикновено своите ръце. От начало той почва да ги различава като сиви безформени мъгляви маси, неясно очертавани в общата тъмнина. От начало това е толкоз несигурно, че наблюдателят не знае, дали това е сетивна измама или действителност. След това той опитва: движи ръцете си на- сам, нататък и вижда, че и светещите облаци се движат в същата посока, и от това познава, че не са оптична измама.
към текста >>
Той решил да провери по следния
начин
: показал на сензитива в тъмното разни кристали, напр.
Когато едно тяло стане магнит, също така става за сензитива от прозирно до прозрачно. Но не винаги са нужни изкуствени средства, за да се получи прозрачност. Кристалите са прозрачни за сензитивите, обаче, тая прозрачност е нещо съвсем друго от прозрачността за обикновеното гледане. Напр. дене черният турмалин е съвсем непрозрачен, но в тъмна стая става съвсем прозрачен за сензитива и изглежда на златножълто прозрачно стъкло. Това било съвсем неочаквано за Райхенбах, и последният се усъмнил.
Той решил да провери по следния
начин
: показал на сензитива в тъмното разни кристали, напр.
планински кристал и др., и чак след това му показал чер турмалин. Тогава сензитивът казал: „това е като предишното жълто стъкло“. А безцветният планински кристал той виждал в синя светлина (като съвсем прозрачно синьо стъкло). Друг пример. Опушеният топаз е съвсем непрозрачен, но в тъмна стая за сензитива става съвсем прозрачен и син.
към текста >>
В високата стадия на транса очите са съвсем недеятелни — безчувствени: възприемането става по друг
начин
.
Г-ца Гиртлер казвала в транс да покрият огледалата с нещо, защото, като гледала в тях,виждала в отражение всичките си вътрешности, тъй както това може да се види на аутопсионната маса. Това същото е заявявала и г-жа Кребс, и затова в нейното жилище върху всички огледала били спуснати завеси. Г-ца Крюгер казала, че един път е могла да види вътрешността на другите; че доста добре различила червата и че стомахът бил най-силно светещ. Тя често е виждала своята вътрешност и констатирала, че всичко е в ред, само сърцето било повредено. Как виждат в транс?
В високата стадия на транса очите са съвсем недеятелни — безчувствени: възприемането става по друг
начин
.
Също и за високосензитивните е съвсем безразлично, дали очите им са отворени или не. За тях това е тъй безразлично, както за обикновения човек е безразлично, дали при гледане лакътят му е вързан или не. Райхенбах за отношението на някои учени към въпроса за ясновидството Той казва в „Сензитивния човек“: „Съжалявам, че мъже с голямо значение и учени с най-дълбоки познания често могат да имат слабостта така леко да оценяват факти от най-голямо научно значение и то защото невежеството е злоупотребявало понякога с тях. Няма нищо маловажно в природата, а още по-малко са маловажни предметите, които излизат над физическата сфера и докосват духовната природа на човека, изучават най-вътрешната му природа, както е с настоящата книга. Това късогледо високомерие е толкоз наивно, колкото глупостта на тези, които считат тези мъже за авторитети, за идоли, и постоянно повтарят техните думи.
към текста >>
Всички сензитиви по един и същ
начин
описват одичните явления у човека, животното, растението, кристала, магнита и пр., както при изономно, така и при хетерономно действие.
От върха на всеки пръст излиза пламъкообразна светлина. Движенията на отделните пръсти сензитивите много добре забелязват поради светлината, която те изпущат. За контрола може да служи и движението на главата в разни посоки. Сензитивите винаги вярно познават в тъмната стая всяко ново положение на главата. 2) Съвпадението на показанията на всички сензитиви е едно силно доказателство.
Всички сензитиви по един и същ
начин
описват одичните явления у човека, животното, растението, кристала, магнита и пр., както при изономно, така и при хетерономно действие.
Между сензитивите имало както учени, така и най-прости, повикани случайно. Често сензитивите са нямали никакво понятие от това, което той изследвал. Особено това изпъква при някои сложни одични явления, като напр. следното: приготвя се кристална верига, като се наредят един след друг 5-6 планински кристала успоредно на магнитния меридиан с положителните им полюси към север, а отрицателните към юг. Двете ръце се поставят .на.
към текста >>
В края на I-ия том, самият Фламарион ето как определя целта на съчинението си: „Единствената цел на тоя труд, единствената амбиция на автора му, е, този сборник на засвидетелствани, по един безспорен
начин
, събития да донесе, доколкото е възможно, при сегашното състояние на положителната наука, желаното удовлетворение на толкова легитимни стремежи към познанието на истината.
За тая цел, след като издаде известните си вече трудове — „Тайнственото и психичните проблеми“, „Непознатите естествени сили“, „Урания“, „Стела“, „Люмен“, „Въображаеми и реални светове“, „Множествеността на населените светове“ и ин. др. — от миналата година е почнал публикацията на тритомното си капитално съчинение, озаглавено „Смъртта и нейната тайнственост“. I-ият том е посветен върху изследването на явленията, които стават преди момента на смъртта, а II-ият — във време на смъртта. Тия два тома са вече в продажба, а третият том, кой го е под печат, ще бъде озаглавен: „След смъртта“ и ще съдържа сбор и коментари на факти. За манифестации и явявания на умрелите и за душата след смъртта.
В края на I-ия том, самият Фламарион ето как определя целта на съчинението си: „Единствената цел на тоя труд, единствената амбиция на автора му, е, този сборник на засвидетелствани, по един безспорен
начин
, събития да донесе, доколкото е възможно, при сегашното състояние на положителната наука, желаното удовлетворение на толкова легитимни стремежи към познанието на истината.
Този пръв том от едно твърде сложно съчинение доказва съществуването на човешката душа, независима от телесния организъм.. В това се състои, струва ми се, един спечелен вече факт от най-голяма важност за цялата философска доктрина.“ Бихме желали да дадем по-подробни извадки от двата излезли тома, с цитати на много интересни факти и на заключенията, които прави Фламарион, но колоните на Всемирна Летопис, при все че то е, както се вижда, най-обемистото българско списание (32 страници, голям формат, с дребен шрифт!), ще се окажат тесни да поберат това резюме. Ще се задоволим сега да запознаем четците ни само с отделите, които се съдържат в двата тома. За основните идеи, които са занимавали Фламариона при написване на съчинението му, свидетелстват изложените от него на заглавната страница на I-ия том тезиси, както и мотото, с което си е послужил. Тия тезиси са: 1) погрешността на материалистичния позитивизъм; 2) динамизмът на вселената и на душата; 3) присъщи качества на душата; 4) духовният свят; 5) волята, действаща на разстояние; 6) телепатия — пренасяне на мисълта; 7) времето и пространството: 8) виждане без очи и 9) познание на бъдещето. А първото мото е един цитат от Паскал: „Безсмъртието на душата е толкова важно нещо за нас и толкова дълбоко ни засега, че би трябвало да сме изгубили всяко чувство, за да останем индиферентни пред необходимостта да знаем, какво е то.
към текста >>
По този
начин
има, както гласи Старият Завет, „такива, които ходят по Бога“, и тяхното физическо тяло толкова дълго време е било запазено, че сега би ни се видяло това баснословно!
— — — — Тялото и духът винаги взаимно си въздействат, — — — усилват се, допълват се и се изменят един друг. — — — Тялото прилича на корена на едно дърво, а духът — на клоните и листата му. Корените изтеглят от земята сила, за да се образуват стъблото, клоните, листата, цветовете и плодовете, а листата и зелените клончета изсмукват из светлината и въздуха елементи, без които стъблото и корените биха умрели. Нашият дух, правилно ръководен, смучи, подобно на листата, един елемент отгоре и го предава, когато сме будни, на тялото. Тялото — коренът черпи из дълбочините, с помощта на този изтънчен флуид, силите, които поддържат духа.
По този
начин
има, както гласи Старият Завет, „такива, които ходят по Бога“, и тяхното физическо тяло толкова дълго време е било запазено, че сега би ни се видяло това баснословно!
Но някои влизат без смърт в Господа. Така, четем за живота на Еноха в Битие — V глава, 23 и 24 стихове. Животът на Еноха бил сравнително съвършен. Неговият дух имал достатъчно мощ над физическото, за да постигне дематериализация на своето тяло и да изчезне то пред очите на хората. Подобни случаи в Библията се споменават често.
към текста >>
“ По този
начин
ще се създадат.
Неговият дух имал достатъчно мощ над физическото, за да постигне дематериализация на своето тяло и да изчезне то пред очите на хората. Подобни случаи в Библията се споменават често. Според това, доколко одухотворяването на нашата раса напредва (и това ще стане), тези дематериализации ще заместят смъртта. Но най-висшата цел на човечеството е, чрез постепенни регенерационни процеси така да се спиритуализира тялото, че да отговаря на развиващите се нужди на духа. — — — — — — — — — — — — — — — — — — — — — Който страда от безсъница, нека си каже сутрин: „тази нощ ще спя — аз трябва да спя и ще изпрося от безкрайното съзнание помощ, за да ми изпрати сън!
“ По този
начин
ще се създадат.
условия, при които още през деня ще: се произведат елементите на почивката през нощта. Който рано сутринта се: съсредоточи по този начин, ще има за своя подкрепа всичката духовна сила на повишаващото се дневно течение. Защото всичките неща, според здравия, естествен ред на живота, са по-силни, когато земята се обръща към слънцето, отколкото при отклонението й от светлината. Който страда от безсъница, трябва; да опитва това всеки ден. — Не трябва да се обезкуражава, ако не сполучи веднага!
към текста >>
Който рано сутринта се: съсредоточи по този
начин
, ще има за своя подкрепа всичката духовна сила на повишаващото се дневно течение.
Според това, доколко одухотворяването на нашата раса напредва (и това ще стане), тези дематериализации ще заместят смъртта. Но най-висшата цел на човечеството е, чрез постепенни регенерационни процеси така да се спиритуализира тялото, че да отговаря на развиващите се нужди на духа. — — — — — — — — — — — — — — — — — — — — — Който страда от безсъница, нека си каже сутрин: „тази нощ ще спя — аз трябва да спя и ще изпрося от безкрайното съзнание помощ, за да ми изпрати сън! “ По този начин ще се създадат. условия, при които още през деня ще: се произведат елементите на почивката през нощта.
Който рано сутринта се: съсредоточи по този
начин
, ще има за своя подкрепа всичката духовна сила на повишаващото се дневно течение.
Защото всичките неща, според здравия, естествен ред на живота, са по-силни, когато земята се обръща към слънцето, отколкото при отклонението й от светлината. Който страда от безсъница, трябва; да опитва това всеки ден. — Не трябва да се обезкуражава, ако не сполучи веднага! Той не трябва да взема и своите делови грижи със себе си в леглото; спокойствие и сън трябва да преобладават в неговите мисли! Има активни индивидуалитети, които, като сложат главата си на възглавницата, почват да спекулират мислено и да чертаят планове; те работят, спорят и се изморяват повече от всякога, — просто от навика, който те несъзнателно следват.
към текста >>
по следния
начин
: „Вие спите дълбоко, Вие не можете да се събудите, обаче, чувате думите ми ясно“.
Bernheim, Liebeault, и др. намират нощния и хипнотичния сън напълно идентични. В полза на това твърдение говори опитността, че спящите естествен сън са също тъй възприемчиви за внушения, както и хипнотизираните. Правилата за психическо въздействие върху спящи естествен сън са следните: хипнотизаторът се приближава внимателно към спящия, проверява дали спи дълбоко, и ако е нужно, вдълбочава съня му чрез месмерически паси. След това започва да му говори тихо и спокойно, като най-напред му внушава дълбок сън, напр.
по следния
начин
: „Вие спите дълбоко, Вие не можете да се събудите, обаче, чувате думите ми ясно“.
Ако веднага след това не последва „да“ от страна на пациента, внушението се повтаря, без, обаче, да се изговаря името на последния. Получи ли се някакъв отговор, като „да“, „хм“, „какво“ или нещо подобно, това показва, че контактът е установен и хипнотизаторът започва своите внушения — тихо, но енергично и ясно. Тази метода, която често се прилага, при наличност на достатъчно търпение и спокойствие от страна на хипнотизатора, дава добри резултати — особено бързо и лесно при деца. В случай че пациентът се събуди преди установяването на контакта, опитът не се повтаря същата нощ, а се отлага за следващата. ХИПНОТИЗИРАНЕ Има разни методи за изкуствено приспиване или хипнотизиране.
към текста >>
То трябва да стане по следния
начин
: когато хипнотизаторът свърши своите внушения, спокойно съобщавана пациента: „Сега аз ще Ви събудя.
“ или „Чувате ли ме? “ но във форма на заповеди: „Вие сега можете да говорите,“ „Вие сега чувате! “ и т. н. Събуждането е не по-малко важно от приспиването. От едно внезапно и грубо събуждане у пациента се явява безпокойство, понякога даже сериозни разстройства.
То трябва да стане по следния
начин
: когато хипнотизаторът свърши своите внушения, спокойно съобщавана пациента: „Сега аз ще Ви събудя.
До като аз изчета до 3 (или до 5 или до 10) Вие ще се събудите. След събуждането Вие няма да се учудите от промененото положение, ще бъдете напълно добре, няма да имате главоболие и веднага ще бъдете съвсем буден и весел. Вие ме чухте и разбрахте. Отговорете ми с „да! “ — Като се получи отговор, хипнотизаторът продължава: „внимавайте, аз започвам да броя: едно, две, три...“ — Пациентът се събужда.
към текста >>
Да се намери най-добрият, най-ефикасният
начин
на внушение за всеки даден случай, е нещо много важно и много по-трудно за самата техника на хипнотизирането.
Вие ме чухте и разбрахте. Отговорете ми с „да! “ — Като се получи отговор, хипнотизаторът продължава: „внимавайте, аз започвам да броя: едно, две, три...“ — Пациентът се събужда. Внушенията, които пациентът получава, трябва да се реализират или веднага, във време на съня, или след събуждането. Това зависи от целта на внушението.
Да се намери най-добрият, най-ефикасният
начин
на внушение за всеки даден случай, е нещо много важно и много по-трудно за самата техника на хипнотизирането.
Ясно е, че целта е съответното внушение, а хипнотизирането е само средство, към което, както видяхме, може и съвсем да не се прибягва. За пояснение методиката на внушението ще дадем няколко примера: Когато пациентът се оплаква от безсъние, прави му се следното внушение: „довечера в 18 часа Вие ще почувствате умора и вследствие на това ще се съблечете и ще си легнете. Като вземете една удобна поза, ще започнете да мислите върху това, което аз сега ще Ви съобщя. Очите Ви ще натежнеят, умора и отпадналост постепенно ще обхванат цялото Ви тяло, дишането Ви ще стане дълбоко и редовно.Вие чувства- те приближаването на съня. Едно тъмно було пада върху вашите очи, те се затварят, съзнанието Ви изчезва и Вие заспивате дълбоко.“ Ако това внушение се реализира, то се- повтаря и на следния ден с прибавка,, че сънят трябва да грее до един определен час, и че той трябва да остави чувство на укрепване и телесна свежест.
към текста >>
Когато трябва да се изкорени лъжливостта на някое дете чрез внушение, постъпва се по следния
начин
: най-напред на хипнотизираното дете се разправя за грозотата и последиците от тоя порок.
В такъв случай на пациента се казва: „Вие получавате от мен един прах, ще вземете от него в 101/2 ч.- една чаена лъжичка в чаша вода. След това в 11 ч. ще почувствате умора“ и т. н.. както по-горе. Тоя прах е обикновена млечна захар — нещо, което, разбира се на пациента не се казва.
Когато трябва да се изкорени лъжливостта на някое дете чрез внушение, постъпва се по следния
начин
: най-напред на хипнотизираното дете се разправя за грозотата и последиците от тоя порок.
Впечатлението е много по-дълбоко и по-трайно, отколкото ако тия обяснения се правеха в будно състояние. След това се внушава силно зачервяване, както и безпокойствие и треперене след всяка изказана лъжа. Ако това внушение се реализира, прави се ново, според което зачервяването, безпокойството и треперенето се явяват само при мисълта да излъже. Такова едно състояние е ужасно, докато изказването на истината веднага причинява облекчение и доволство. Ние ще се ограничим с тия два случая.
към текста >>
Нашата земя съдейства от своя страна на работата, която мери развоя на цялата наша вселена, и другите планети търсят нашето въздействие по същия
начин
.
И тъй, съвсем естествено е, ако ние отидем по-далеч и приемем — след като съществуването на електрическите извори във вселената е доказано, — че тия електрически токове търпят промени, според това как менят местата си един спрямо други изворите — силоцентровете. (Оттук произлизат планетните аспекти). Не трябва да си мислим, че планетните влияния съществуват за да доведат до съвършенство само нашата земя и всичко, що живее на нея. Нелепо би било да твърдим, че ние повече струваме от жителите на другите планети, и че нашата планета, която е една. от най-дребните, има по-голямо значение, отколкото всички други планети, взети купно.
Нашата земя съдейства от своя страна на работата, която мери развоя на цялата наша вселена, и другите планети търсят нашето въздействие по същия
начин
.
както и ние тяхното. Ала ние имаме още толкова много да се занимаваме с нашето дребно земно стопанство, че не можем влезе сега във връзка с другото. На онези пък, които биха се съмнявали, че другите планети са обитаеми, бих сложил въпроса: могат ли си представи каквото и да е място, където да не се е проявил живот в каквато и да е форма? Навред има живот, навред има развой, само че начинът, по който той се проявява, се мени, естествено, спрямо дадените отношения; а отношенията, що съществуват на другите планети, се доста различават от тия на земята. Нашата слънчева система е обективен .първообраза не всичко, което в природата можем схвана като отпечатък, и тъй като слънчевата система претърпява безкрайни и безчислени промени, броят на различните отпечатъци или отрази е също безкраен, — безкраен не само в човека, но и в животните и растенията, и ако дирим — можем да посочим във всяка билка, във всяко цвете, във всяко животно връзката му с известно съзвездие.
към текста >>
Навред има живот, навред има развой, само че
начинът
, по който той се проявява, се мени, естествено, спрямо дадените отношения; а отношенията, що съществуват на другите планети, се доста различават от тия на земята.
от най-дребните, има по-голямо значение, отколкото всички други планети, взети купно. Нашата земя съдейства от своя страна на работата, която мери развоя на цялата наша вселена, и другите планети търсят нашето въздействие по същия начин. както и ние тяхното. Ала ние имаме още толкова много да се занимаваме с нашето дребно земно стопанство, че не можем влезе сега във връзка с другото. На онези пък, които биха се съмнявали, че другите планети са обитаеми, бих сложил въпроса: могат ли си представи каквото и да е място, където да не се е проявил живот в каквато и да е форма?
Навред има живот, навред има развой, само че
начинът
, по който той се проявява, се мени, естествено, спрямо дадените отношения; а отношенията, що съществуват на другите планети, се доста различават от тия на земята.
Нашата слънчева система е обективен .първообраза не всичко, което в природата можем схвана като отпечатък, и тъй като слънчевата система претърпява безкрайни и безчислени промени, броят на различните отпечатъци или отрази е също безкраен, — безкраен не само в човека, но и в животните и растенията, и ако дирим — можем да посочим във всяка билка, във всяко цвете, във всяко животно връзката му с известно съзвездие. Човек, Животно, Растение и Минерал — това са, тъй да се рече, символи на вселената в различните й стъпала на развой, и възможно ще е негли да се посочи туй с числа. В същност, планетите са в нас и наопаки — ние сме в планетите; както планетите и земята се намират в Логоса и Логосът —- в нас. Нашите физически сетива ни показват. само онова, що бихме могли да назовем символи на вселената, сиреч физическите прояви на небесните тела.
към текста >>
По същия
начин
всичко онова, което възприемаме физически, можем да схванем като символи на онази истинска същина на нещата, която ние не можем да възприемем с нашите сетива.
Нашата слънчева система е обективен .първообраза не всичко, което в природата можем схвана като отпечатък, и тъй като слънчевата система претърпява безкрайни и безчислени промени, броят на различните отпечатъци или отрази е също безкраен, — безкраен не само в човека, но и в животните и растенията, и ако дирим — можем да посочим във всяка билка, във всяко цвете, във всяко животно връзката му с известно съзвездие. Човек, Животно, Растение и Минерал — това са, тъй да се рече, символи на вселената в различните й стъпала на развой, и възможно ще е негли да се посочи туй с числа. В същност, планетите са в нас и наопаки — ние сме в планетите; както планетите и земята се намират в Логоса и Логосът —- в нас. Нашите физически сетива ни показват. само онова, що бихме могли да назовем символи на вселената, сиреч физическите прояви на небесните тела.
По същия
начин
всичко онова, което възприемаме физически, можем да схванем като символи на онази истинска същина на нещата, която ние не можем да възприемем с нашите сетива.
Всичко, що ни окръжава в природата, дори до най-нищожния веществен атом, носи отпечатъка на цялата вселена — слънцето и неговите планети — и според това, коя част от вселената се е появила най-мощно в него, можем подреди тварите на четирите царства — човешко, животинско, растително и минерално — под слънцето, луната и разните други планети. Парацелзус по гениален начин ни е посочил пътя към това. Нашите познания по физика непрестанно се разширяват и при всяко ново откритие се разкриват нови възгледи. Такъв бе случаят, запример, когато Максуел откри връзката между скоростта на светлината и електрическата и магнетическа константа. В електрона е намерена отрицателната атомна единица на електричеството или, с други думи, в микрокосмоса на атома са открили планетите, а навярно лека-полека ще намерят и положителната единица-атом на електричеството или, другояче казано, слънцето на атома-микрокосмос.
към текста >>
Парацелзус по гениален
начин
ни е посочил пътя към това.
В същност, планетите са в нас и наопаки — ние сме в планетите; както планетите и земята се намират в Логоса и Логосът —- в нас. Нашите физически сетива ни показват. само онова, що бихме могли да назовем символи на вселената, сиреч физическите прояви на небесните тела. По същия начин всичко онова, което възприемаме физически, можем да схванем като символи на онази истинска същина на нещата, която ние не можем да възприемем с нашите сетива. Всичко, що ни окръжава в природата, дори до най-нищожния веществен атом, носи отпечатъка на цялата вселена — слънцето и неговите планети — и според това, коя част от вселената се е появила най-мощно в него, можем подреди тварите на четирите царства — човешко, животинско, растително и минерално — под слънцето, луната и разните други планети.
Парацелзус по гениален
начин
ни е посочил пътя към това.
Нашите познания по физика непрестанно се разширяват и при всяко ново откритие се разкриват нови възгледи. Такъв бе случаят, запример, когато Максуел откри връзката между скоростта на светлината и електрическата и магнетическа константа. В електрона е намерена отрицателната атомна единица на електричеството или, с други думи, в микрокосмоса на атома са открили планетите, а навярно лека-полека ще намерят и положителната единица-атом на електричеството или, другояче казано, слънцето на атома-микрокосмос. Изнесеният от материалистичната наука атом с неговите електрони е прототип на една пълна планетна система в малък размер, и затова електроните в нея представят планетите. Ще рече, те са открити — или, по-добре, доказани — а положителният единица-атом, който сега дирят, представя слънцето на нашия атом-микрокосмос.
към текста >>
Това негли ще хвърли що-годе светлина върху
начина
, по който планетите ни въздействат.
Общопризнато е, че природата действа по математически линии. Това виждаме, запример, при кристалните форми. Виждаме го също и при пререза на златото (1: 1.62), който се повтаря както в четирите царства на вселената, така и в отдалечените небесни тела, които образуват вселената (по-нататък ще говорим повече по този въпрос). Можем да проследим още, че в. Кристалните форми на повече метали,, запример, всички горепосочени ъгли се също срещат.
Това негли ще хвърли що-годе светлина върху
начина
, по който планетите ни въздействат.
Ако си представим слънцето и планетите като едно цяло тяло (тук естествено не се подразбира триизмерно физическо тяло), чиито съставни части са хармонично наредени в, същинското тяло на слънцето и си представим при това, че в туй огромно тяло на вселената са прокарани сечещите линии, които намираме в кристалите, ще започнем да разбираме, как тези последните трябва да са били образувани по великия образец на вселената и нам въздейства по посока на тези линии. Така кристалните форми могат да ни натъкнат на следи, които водят към възможни нови аспекти. Оглед на аспектите във връзка с еволюцията на човека От различните становища, от които можем да разглеждаме аспектите, за да вникнем в техния смисъл най-важно е разглеждането им от гледището на Кармата и характера, защото най-вече аспектите между отделните планети са, които ни показват последиците от нашите дела в предишните ни съществувания. Аспектите делим на хармонични (благозвучни) и нехармонични (неблагозвучни), ала ние знаем, че те са били наречени така според начина на действие, който предизвикват в нас. Ние видехме, че това космично влияние не може да бъде в същност неблагозвучно,, ние го възприемаме като такова, поради нашата собствена дисхармония, която се проявява в заболяванията на нашето тяло, или като смутове в нашето съзнание, било е мисълта ни, било в чувствата ни.
към текста >>
Аспектите делим на хармонични (благозвучни) и нехармонични (неблагозвучни), ала ние знаем, че те са били наречени така според
начина
на действие, който предизвикват в нас.
Кристалните форми на повече метали,, запример, всички горепосочени ъгли се също срещат. Това негли ще хвърли що-годе светлина върху начина, по който планетите ни въздействат. Ако си представим слънцето и планетите като едно цяло тяло (тук естествено не се подразбира триизмерно физическо тяло), чиито съставни части са хармонично наредени в, същинското тяло на слънцето и си представим при това, че в туй огромно тяло на вселената са прокарани сечещите линии, които намираме в кристалите, ще започнем да разбираме, как тези последните трябва да са били образувани по великия образец на вселената и нам въздейства по посока на тези линии. Така кристалните форми могат да ни натъкнат на следи, които водят към възможни нови аспекти. Оглед на аспектите във връзка с еволюцията на човека От различните становища, от които можем да разглеждаме аспектите, за да вникнем в техния смисъл най-важно е разглеждането им от гледището на Кармата и характера, защото най-вече аспектите между отделните планети са, които ни показват последиците от нашите дела в предишните ни съществувания.
Аспектите делим на хармонични (благозвучни) и нехармонични (неблагозвучни), ала ние знаем, че те са били наречени така според
начина
на действие, който предизвикват в нас.
Ние видехме, че това космично влияние не може да бъде в същност неблагозвучно,, ние го възприемаме като такова, поради нашата собствена дисхармония, която се проявява в заболяванията на нашето тяло, или като смутове в нашето съзнание, било е мисълта ни, било в чувствата ни. Хармония и дисхармония, подобно доброто и злото, са само противоположни полюси на едно и също качество. В злото лежи злоупотребата с доброто, и там, дето в миналите си съществувания сме допуснали в голяма мера нарушения, намираме го в това си въплъщение изразено в хороскопа ни като неблагозвучен аспект. Така, ако накъсо характеризираме планетите по следния начин: — висш Аз (Его) — интелект — любов — страст — набожност — себелюбие — висш интелект — висша любов — като носител, временно аз (личността) не е мъчно да дойдем до едно обобщително заключение, относно различните аспекти на планетите. Например, един между и () се проявява в характера като себелюбие, а в преживелиците на човека като ограничение и спънка (злочестина) в някаква област.
към текста >>
Така, ако накъсо характеризираме планетите по следния
начин
: — висш Аз (Его) — интелект — любов — страст — набожност — себелюбие — висш интелект — висша любов — като носител, временно аз (личността) не е мъчно да дойдем до едно обобщително заключение, относно различните аспекти на планетите.
Оглед на аспектите във връзка с еволюцията на човека От различните становища, от които можем да разглеждаме аспектите, за да вникнем в техния смисъл най-важно е разглеждането им от гледището на Кармата и характера, защото най-вече аспектите между отделните планети са, които ни показват последиците от нашите дела в предишните ни съществувания. Аспектите делим на хармонични (благозвучни) и нехармонични (неблагозвучни), ала ние знаем, че те са били наречени така според начина на действие, който предизвикват в нас. Ние видехме, че това космично влияние не може да бъде в същност неблагозвучно,, ние го възприемаме като такова, поради нашата собствена дисхармония, която се проявява в заболяванията на нашето тяло, или като смутове в нашето съзнание, било е мисълта ни, било в чувствата ни. Хармония и дисхармония, подобно доброто и злото, са само противоположни полюси на едно и също качество. В злото лежи злоупотребата с доброто, и там, дето в миналите си съществувания сме допуснали в голяма мера нарушения, намираме го в това си въплъщение изразено в хороскопа ни като неблагозвучен аспект.
Така, ако накъсо характеризираме планетите по следния
начин
: — висш Аз (Его) — интелект — любов — страст — набожност — себелюбие — висш интелект — висша любов — като носител, временно аз (личността) не е мъчно да дойдем до едно обобщително заключение, относно различните аспекти на планетите.
Например, един между и () се проявява в характера като себелюбие, а в преживелиците на човека като ограничение и спънка (злочестина) в някаква област. Ето защо с пълно право можем да кажем, че сами сме си положили камък на пътя, сами сме си поставили ограничение, което спъва по-нататъшния ни вървеж, понеже в миналите си съществувания сме подхранвали това себелюбие. Въпросът тук е бил за една борба между низшите наклонности, и по-нисшото се е показало много по-силно, та е оборило доброто (висшето). И в този си живот ние често ще се препъваме о този камък, докато научим урока си. Един между и () ни показва добрата страна, противоположния полюс на ограничението, —този аспект се проявява в характера като прямота, простота, сериозност, сила на волята, съсредоточаване и глъбина на мисълта — качества, добити в по-раншни съществувания, — например кога съзнателно сме изпълнявали дълга си във всички случаи.
към текста >>
Същото станало и на двора: конят се противил и по никой
начин
не искал да тръгне, като почнал силно да цвили и да удря крака си в земята — нещо, което той дотогава не е правил.
Брат ми напусна дюкяна си и се прибра в Беброво. Една сутрин тур- чинът от съседната махала, Кара-Хюсеин, дойде у дома ни и каза на моя брат Симеона, че по-първия ден бил в Аматли хазяинът на дюкяна Хаджи Сюлюш и уж бил казал, да отиде брат ми да си прибере стоката от дюкяна, защото башибозуците щели да го разбият и я разграбят. Брат ми повярва и повика за другар Велчо Стойков, за да заминат в Аматли. Когато отишъл в яхъра да изведе коня си, последният не искал да излезе из вратата. Брат ми го сритал с крака си в корема и чак тогава конят излязъл.
Същото станало и на двора: конят се противил и по никой
начин
не искал да тръгне, като почнал силно да цвили и да удря крака си в земята — нещо, което той дотогава не е правил.
Буля ми Тодорица казала на брата ми; „Драгинко, недей отива сега“, но брат ми, решен веднъж да тръгне, не се съгласил да отстъпи от решението си. Обаче, на пътя за с. Аматли, близко до селото, причакали го, от засада, неколцина турци, смъкнали го от коня, вързали му ръцете отзад, също и на другаря му Велчо Стойков, нарязали с ножовете си по челата им кръстове и са ги откарали при копиловското ефенди (който по онова време разпореждал с всичкия тозлушки башибозук) и той е заповядал да бъдат убити. От тогава и до днешен ден не можахме да намерим костите им. Разбира се, ако бе послушал предупрежденията на коня си, брат ми не щеше да бъде постигнат, може-би, от такава участ.
към текста >>
След като установява тия главни положения, Д-р Овар препоръчва подробно
начините
за лекуването на болестите.
Искай го дълго време. Силата, жизненият флуид, наречен прана, изтича, като всека енергия, от слънцето. Като прониква в нас през нашите невидими тела и чрез храната, тя се натрупва в етерика и оттам се разпространява, с помощта на нервната система, из целия ни организъм. Не се касае за една нервна сила, но за сила, която преминава през нервната система: думата неврастения, която се прилага на една нервна сила, по-малко приляга в случая, отколкото думата астения, коятз означава силата изобщо. Патологията се дели на три големи разреди от болести: истерия, астения и телесна повреда.
След като установява тия главни положения, Д-р Овар препоръчва подробно
начините
за лекуването на болестите.
Препоръчваме книгата му на нашите четци. 2. Французкото списание La Connaissance, задачата на което е да прави общ преглед на новите идеи в литературата и изкуството, отделя доста голямо място на въпросите по окултизма, мистицизма и езотеризика, като редигирането на първите два отдела е възложило върху своя постоянен и твърде вещ сътрудник Емил Дермангем, автор на статията От биологията към мистицизма, която поместихме в първата книжка на списанието 1). В юнския брой на La Connaissance намираме една критическа бележка от Пол Марто върху езотерика, която не е лишена от интерес и за българските четци. В нея се казва: „Не може да останем индиферентни в една епоха на идеи към това, което изобщо наричат окултизъм и което, по научно, се класира под категориите на езотеризма и психизма. Никой сериозен ум, никой осведомен интелигентен човек не се съмнява, че ние живеем всред много сложни и тайнствени сили и че е важно за живота да извлечем от тях известна морална подкрепа и да добием религиозна светлина.
към текста >>
За да схванат идеите и да се прекрачат несигурните граници на научното зарегистриране, съществуват силите от психическия свят, които могат да бъдат изучени в техните проявления, основи и
начин
на действие.
Французкото списание La Connaissance, задачата на което е да прави общ преглед на новите идеи в литературата и изкуството, отделя доста голямо място на въпросите по окултизма, мистицизма и езотеризика, като редигирането на първите два отдела е възложило върху своя постоянен и твърде вещ сътрудник Емил Дермангем, автор на статията От биологията към мистицизма, която поместихме в първата книжка на списанието 1). В юнския брой на La Connaissance намираме една критическа бележка от Пол Марто върху езотерика, която не е лишена от интерес и за българските четци. В нея се казва: „Не може да останем индиферентни в една епоха на идеи към това, което изобщо наричат окултизъм и което, по научно, се класира под категориите на езотеризма и психизма. Никой сериозен ум, никой осведомен интелигентен човек не се съмнява, че ние живеем всред много сложни и тайнствени сили и че е важно за живота да извлечем от тях известна морална подкрепа и да добием религиозна светлина. Систематическото съмнение, официалният скептицизъм, обидите отрицания се свързват най-често със застоялия догматизъм и непостоянните философски възгледи, за да осмиват или пренебрегват с лесни и измамливи резонирания ония сили, които окръжават и водят.
За да схванат идеите и да се прекрачат несигурните граници на научното зарегистриране, съществуват силите от психическия свят, които могат да бъдат изучени в техните проявления, основи и
начин
на действие.
Единството в принципа на всичките религиозни вярвания във всичките епохи и по цялото земно кълбо е едно силно указание за традицията. La Connaissance не може да третира четците си без внимание, като не внесе в своите изучавания една толкова важна култура на човешкия дух: това списание желае да почита идеите и да заинтересува умовете, като представи и анализи на езотерични съчинения. Езотеризмът съставлява неразделна част от изкуството. Данте, когото католишката църква чества неотдавна, доказва със съчиненията си, че неговото посвещение е било пълно. Целият текст на Шекспир е една материя за размишления на окултиста.
към текста >>
Този идеал е, на кой го служи новата естетика,
начиная
от Гьоте, когото Д-р Рудолф Щайнер справедливо нарича неин баща2).
Освен това, за характеристика на поезията му, ние даваме в тази книжка три от стихотворенията му, поместени в новите му сбирки. Четците ни сами ще се убедят, как, върху най-обикновени теми и в най-проста форма, Рабиндранат гради величествената сграда на общочовешкия идеал — растежа на душата в огъня на божествената любов. Рабиндранат Тагор (последната фотография, публикувана в списанието може да се разгледа в приложения PDF) В първото стихотворение „Моята песен“, извлечено, от сбирката му The crescent moon, авторът изтъква могъщото влияние на поетическата мисъл върху душата и сърцето. С музиката си тя прониква дълбоко в душевния мир, разлива потоци от любовни чувства в човешкото същество, унася го в далечните простори на невидимия свят и му разкрива вечните тайни на битието. Мистицизмът, след в , намира най мощен израз за себе си чрез поетическото възпроизвеждане на висшите красоти на невидимия божествен свят.
Този идеал е, на кой го служи новата естетика,
начиная
от Гьоте, когото Д-р Рудолф Щайнер справедливо нарича неин баща2).
Във второто си стихотворение „Към четеца“, извлечено от сбирката Градинарят на Любовта, Рабиндранат Тагор централизира своята мисъл върху човешкото развитие. Цикълът от сто години означава, в пряк смисъл, възрастта на човека и, следов., тълкуването на думата „човек“, а в преносен смисъл, той представлява една божествена епоха. Може ли всеки ум да схване тая дълбока концепция на един период на развитието и чувствителната душа да изпита, всичката сладост от връзката, което поетът-мистик сочи между цветята, съкровищата на пролетта, тайният произход на златните небесни светлини, милите спомени, дишащи в тънките благовония, и живата радост на сърцето, която протича през процеса на душевната еволюция? Каква велика мисъл и каква упоителна нежност в тия толкоз прости слова! Третото стихотворение „Посещение на Духа“ е едно от най-мистичните, ако може да става дума за степените на дълбочина г необятния мистицизъм на Тагора.
към текста >>
Некои от тия хора, между които видни артисти и музиканти, употребяват терминологията на цветовете за характеризиране на известни тонове и мелодии с такава увереност в естествеността на това, че очевидно е, какво те считат този
начин
на усещане и израз достъпен за всички хора.
Очевидно, това показва, че впечатленията на един чувствен орган, напр. ухото, по-лесно могат да се характеризират с усещанията на друг такъв, в случая — окото. Ако органите на чувствата възприемаха само един вид усещания, както обикновено се мисли, изрази като поменатите не биха били понятни и нямаше да се употребяват. А в същност, ние слушаме тия изрази не само в ежедневния живот, но ги срещаме в твърде голямо изобилие и в литературата. Така напр., известният компонист Роберт Шуман в своите писма разглежда една сбирка музикални парчета и, между другото, казва: „преодоляващият цвят на цялата сбирка е приятно син; само тук таме има места по-резки, с по-сив оттенък.“ При по-старателно разпитване се оказва, че мнозина намират напълно естествено да чуват някои тонове, мелодии, вокали, придружени с известни, ясно определени, цветови усещания.
Некои от тия хора, между които видни артисти и музиканти, употребяват терминологията на цветовете за характеризиране на известни тонове и мелодии с такава увереност в естествеността на това, че очевидно е, какво те считат този
начин
на усещане и израз достъпен за всички хора.
Този факт доказва, че във всеки случай тук не се касае до една случайна асоциация на представите, но че в това явление се крие нещо повече. Преди не много време, когато тези и други подобни явления за пръв път обърнаха вниманието на учените, считаше се, че това са ненормални, патологични душевни състояния. В последствие», обаче, се оказа, че това не са болезнени състояния, а напротив — вероятно, всички хора имат такива смесени възприятия — синопсии, но те не във всички са изразени в еднакво силна степен. Не само чуването на тонове, вокали и мелодии се придружават у някои хора с цветови усещания. Съществува и една друга група синопсии, при която имена, цифри, букви и др. т.
към текста >>
“ — И по такъв
начин
се създаде прочутия марш от „Оберон“.
Някой нарекъл архитектурата „вкаменена музика". И наистина, мен често ми се е случвало при вида на някоя постройка или група от постройки да изникват в паметта ми известни акорди или мелодии. Че наистина зрителни впечатления могат да се превърнат в музикални преживявания, показва следния случай с компониста Вебер, съобщен от един негов приятел: „когато ние дойдохме з градината, тя беше напусната от гостите поради дъжда, а масите и столовете бяха събрани на групи, и обърнати с краката на горе. При вида на тези групи от маси и столове, наредени в редове и интервали, Вебер внезапно се спре, подпра се на своя бастун и каза: „погледнете, не приличали това на един величествен победоносен марш? Аз ще използвам това!
“ — И по такъв
начин
се създаде прочутия марш от „Оберон“.
За обяснение на тия синопсии не можем да кажем много, понеже фактите са още недостатъчно проучени. във всеки случай, аз мисля, че в основата на тия яздения не стоят случайни асоциации, а никаква тайнствена връзка между отделните чувствени области. Че тия синопсии са главно между областите на зрението и слуха, се обяснява с това, че човек се ориентира главно с тия две чувства. Накратко, искам да кажа още нещо за поменатите в началото на статията диаграмни синопсии. С това понятие се означава явлението, че много хора си представляват букви, цифри и др.
към текста >>
55.
Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Тоя велик закон е създал дихателната система и кръвообращение то в човешкия организъм, което показва, че жизнените сокове не трябва да седят в неговото сърце, в артериите и вените му, а трябва да се разпространяват из цялото тяло по такъв
начин
, че всичките му органи да се ползват от тия блага.
Когато посеем една ябълчена семка в земята, не е най-важното да намерим почвата, но трябва да знаем, какъв слой земя трябва да турим над тази семка и колко влага й е нужна, за да може да расте. И смисълът на тоя растеж не се съдържа само в пущането на корените, израстването и разлистването на ябълката: за да може да поддържа рода си, тя непременно трябва да цъфне, да завърже и да даде плод. От качеството именно на тоя й плод ще се опре дели отношението й към оногова, който я посадил. Това има следното приложение: всеки човек не е създаден само от материя — той не е само едно материално същество, за да има само външни материални нужди. Независимо от създаването на костите, мускулите и стомаха, човекът е духовно същество, в него има един постоянен стремеж, чувства от по-висок характер, които са създали вътрешните отношения от неговия семеен бит, а това е проявата на закона на любовта.
Тоя велик закон е създал дихателната система и кръвообращение то в човешкия организъм, което показва, че жизнените сокове не трябва да седят в неговото сърце, в артериите и вените му, а трябва да се разпространяват из цялото тяло по такъв
начин
, че всичките му органи да се ползват от тия блага.
Това показва още че, не само благата трябва да се разпределят, но и излишъците трябва да се изчистват навън. Но за да може човек да схване този широк план на живата природа, трябва да има ум. Следователно, той е едно мислещо същество. Природата е създала главата на човека с мозъка му, вложила е в него мозъчната система, чрез която умът действа и направлява всичките процеси в тялото. Или, казано с други думи, ако преведем този символизъм на природата: човекът трябва да има воля, на тази воля трябват кинетически сили и чувства, за да й дадат потик към дейност.
към текста >>
Древните посвещения чрез употребата на психургията, базирана върху развитието на тоя или оня орган на духовния човек, са давали на учениците си
начини
, да отварят, по пътя на екскурзиите си из невидимия свят, вратите на тия от апартаментите, които са съответствали на тяхното лично посвещение.
Всяка планета, всяко слънце, всяка раса, била тя човешка или свръхчовешка, си има своя кошара. Всеки пастир, който е същевременно и врата на кошарата си, защото само той знае как се тя отваря — е една страна, един аспект, една проява на Великия Пастир. Никой не се промъква през оградата, освен с цел да грабне от овцете или да им стори друго някое зло. За това и отделенията на Мирозданието са затворени. И само тия влизат и проникват в тях, които предварително са се легимитирали пред пазителя им.
Древните посвещения чрез употребата на психургията, базирана върху развитието на тоя или оня орган на духовния човек, са давали на учениците си
начини
, да отварят, по пътя на екскурзиите си из невидимия свят, вратите на тия от апартаментите, които са съответствали на тяхното лично посвещение.
Кръщението е било общия ключ. И пропуска на тия тайни общества са били, преди да станат те чисто политически, символ на тия пневматически мерки. Човек може да влезе достойно или недостойно и, в последния случай, с хитрост или насилие. За да бъде, обаче, познат от овцете, от кучето или от самия пастир, той трябва да принадлежи към същото стопанство или чифлик, т. е. да е живял и работил с тях, за същия господар и по същия начин.
към текста >>
да е живял и работил с тях, за същия господар и по същия
начин
.
Древните посвещения чрез употребата на психургията, базирана върху развитието на тоя или оня орган на духовния човек, са давали на учениците си начини, да отварят, по пътя на екскурзиите си из невидимия свят, вратите на тия от апартаментите, които са съответствали на тяхното лично посвещение. Кръщението е било общия ключ. И пропуска на тия тайни общества са били, преди да станат те чисто политически, символ на тия пневматически мерки. Човек може да влезе достойно или недостойно и, в последния случай, с хитрост или насилие. За да бъде, обаче, познат от овцете, от кучето или от самия пастир, той трябва да принадлежи към същото стопанство или чифлик, т. е.
да е живял и работил с тях, за същия господар и по същия
начин
.
Разбойници или убийци са тия, които си служат с магията на волята или обредите, чрез тиранична сила или коварство. Чрез тях човек може да използва човека до смърт; един бог може да се храни от живота на своите поклонници, както отсам, тъй и отвъд гроба. Христос изказва тук такива думи, че, може би, е по добре да не се дири всичката им глъбина, защото — можем ли ние да разнищваме, ние, които сме още в пелени, да узнаем тайните намерения на великите духовни водители които някога са натоварили нашите отци с обреди, закони и защити? „Всички тия, казва Той, които са дошли преди мене, бяха разбойници и крадци“. Дали са те узурпирали образът Божи, в името на когото са казвали, че действат, — ние не знаем това.
към текста >>
По същия
начин
и Синът познава Отца си, защото Той е Неговата реализирана воля.
И те му принадлежат само заради това, че волно Му се подчиняват и това подчинение те манифестират само с изпълнение на волята Му. В замяна на това — Той ги храни и то с храна, която е Неговия собствен живот. Той е едничкият пастир, който служи и се отдава, без да чака каква то и да била награда. Никои други водители във вселената не са така съвършено добри; даже най-великите от тях се надеят на известна полза от работата си и са изобщо — търговци. Добрият пастир познава овцете си, защото той е страдал за тях И те също го познават, защото, най сетне, те въплътяват една от неговите воли.
По същия
начин
и Синът познава Отца си, защото Той е Неговата реализирана воля.
От свръхприродна гледна точка на Единството, сам Синът е този единен план, формата на Отца. Той се въплътява прогресивно, за да доизгради света. Той изпраща тук-там искрици, които са неговите овце, скитащи по космическите хълмове, за да Го дирят. Той ги познава, защото те изхождат от Него и те Го познават и долавят гласа Му, защото чезнат по дирите Му. Животът на Сина е една непрекъсната верига от жертви и съвземания в самия себе си.
към текста >>
Нека опишем сега
начина
, по който са били извършвани обредите на посвещението, според разкритията на херметическата наука, толкоз дълго време забулвана за простосмъртните.
Египетският храм: Светилището. След светилището, като се отивало към дъното на храма, се намирала една зала, наречена „залата за дароприношението“ или узехтха, в която се поставяли даровете от растения и животни за храма и дето, с жизнената сила на пожертваните животни, жреците приготовлявали явяваният и извиквания та на духовете в залите на мистерии те, находящи се съвсем на дъното на храма и съградени като естествени пещери. Там именно са ставали материализациите на умрелите императори. Пречистването на бъдещите посветени ставало в подземието на храма и изпитанията били три вида: 1) физически,, които започвали, според преданията, от лапите на големия сфинкс и водели през един кладенец (кладенецът на истината) в дълги коридори, дето ставали четирите физически изпитания (на земята, на огъня, на водата и на въздуха), след които кандидатът бивал приет между бъдещите посветени; 2) морални изпитания, които се състояли в овладяването на страстите и се извършвали в страничните градини на храма над светилището; 3) духовни изпитания, които, предшествани с кръщаване на посветения в подземието на храма; са става ли изобщо в залата на дароприношението, дето посветеният, затворен и приспан в един ковчег (саркофаг), бил турян в положение, чрез раздвояване, да види непосредствено невидимия свят (аутопсия или теофания). Това е било, на късо изложено, учението за мистериите на Изида.
Нека опишем сега
начина
, по който са били извършвани обредите на посвещението, според разкритията на херметическата наука, толкоз дълго време забулвана за простосмъртните.
Физическите изпитания с състояли в минаване на мрачните коридори, на огъня, на пороите (бързеите) и в преодоляване на главовъртението, когато изпитваните увисвали на две халки над една пропаст и били разтърсвани от едно ужасно въздушно течение. Делоне и Христиан, в неговата книга Histoire de la Magie. подробно са описали всичко това, което съставлявало при готовлението на мистика и после на епопта — земни имена на войниците на добрата богиня Изида или на войниците на добрия бог Озирис (Озирида) или Митра. Посвещението може да се раздели на четири части: 1) кръщение; 2) умиране и възраждане; 3) слизане в ада и 4) преобразяване в слънце. Тия посветителни фази не представляват нищо за оногова, който не познава мистериите на астралния план, но те са от много голям интерес за ония, които са проникнали в тайната на раздвояването на личността и в духовния живот.
към текста >>
В източните посветителни общества, истинските посветени се познават по
начина
, по който откриват звездите от нашата слънчева система.
Още Плутарх в съчинението си „Безсмъртието на душата“ е писал: „душата, в момента на физическата смърт, изпитва същото впечатление, както посвещаваните в големите мистерии. Дори гръцките думи за двете състояния се схождат: тглеоте (умирам) и телеисте (посвещавам се). Това са, отначало, внезапни устреми, мъчителни образи, тревожни и без крайни вървежи през неизвестните мрачини, а най-после страхът достига върха: разтреперване, силни тръпки, студена пот, ужас. Но след тях открива се великолепна светлина пред очите, минава се през чисти места и зелени ливади, дето се чуват песни и игри, свещени думи се произнасят и божествени проявления навяват религиозен възторг“. Тогава вече посветеният се явява пред свещения съд, минава през дванадесетте знаци на зодиака и следва пътя на най-го лемите мистерии.
В източните посветителни общества, истинските посветени се познават по
начина
, по който откриват звездите от нашата слънчева система.
Нема, на истина, по-добро доказателство за астралното раздвояване от описанието на астралните центрове, дето може да се пренесете или да бъдете пренесени според вашето психическо състояние. По същия начин посвещаваните в мистериите на Изида преминавали през бързея от астрални сили, начертан в всичките посвещения като една змия. Силата на слънчевото привличане на земята, което не се чувства в физическото състояние, чувства се в астралното поле, и затова се изисква особена енергия, за да се премине през тоя бързей. Понеже това притегляне е произхода на годишното време, на еврейски Шанах и на асирийски Нахах, то се рисува като змия, която е ухапа ла опашката си, образ на циничната участ. Веднъж премината тая зона, посветеният се явява пред мистериозните гении, които пазят портите на небето, наречени от земните същества зодиачни предали.
към текста >>
По същия
начин
посвещаваните в мистериите на Изида преминавали през бързея от астрални сили, начертан в всичките посвещения като една змия.
Това са, отначало, внезапни устреми, мъчителни образи, тревожни и без крайни вървежи през неизвестните мрачини, а най-после страхът достига върха: разтреперване, силни тръпки, студена пот, ужас. Но след тях открива се великолепна светлина пред очите, минава се през чисти места и зелени ливади, дето се чуват песни и игри, свещени думи се произнасят и божествени проявления навяват религиозен възторг“. Тогава вече посветеният се явява пред свещения съд, минава през дванадесетте знаци на зодиака и следва пътя на най-го лемите мистерии. В източните посветителни общества, истинските посветени се познават по начина, по който откриват звездите от нашата слънчева система. Нема, на истина, по-добро доказателство за астралното раздвояване от описанието на астралните центрове, дето може да се пренесете или да бъдете пренесени според вашето психическо състояние.
По същия
начин
посвещаваните в мистериите на Изида преминавали през бързея от астрални сили, начертан в всичките посвещения като една змия.
Силата на слънчевото привличане на земята, което не се чувства в физическото състояние, чувства се в астралното поле, и затова се изисква особена енергия, за да се премине през тоя бързей. Понеже това притегляне е произхода на годишното време, на еврейски Шанах и на асирийски Нахах, то се рисува като змия, която е ухапа ла опашката си, образ на циничната участ. Веднъж премината тая зона, посветеният се явява пред мистериозните гении, които пазят портите на небето, наречени от земните същества зодиачни предали. Земята се представлява, всеки 24 часа, последователно в всеки от 12-те знаци, и в един или два сеанса за излъчване, посветеният усеща невидимите същества, които пазят всяка от дванадесетте порти. След завръщането му на земята, това схващане на зодиакалните мистерии се представлява в дванадесет посветителни разноцветни облекла, с които се облича мистикът.
към текста >>
Човекът с артистична ръка на драго сърце вярва на другите, защото тая му вяра го избавя от необходимостта сам да съди и по тоя
начин
да се напряга умствено и душевно.
Отделните особености на хора с такива ръце изпъкват много ясно у народи, в които са разпространени. Булвер напр. в романа си Pelharri дава сполучлива характеристика на англичаните, повече от които имат лопатовидна или четвъртита ръка. Той казва: „за англичаните удоволствието е работа и работата удоволствие“. Типът на артисгичната ръка, който вече очертахме, показва тъкмо противоположни особености.
Човекът с артистична ръка на драго сърце вярва на другите, защото тая му вяра го избавя от необходимостта сам да съди и по тоя
начин
да се напряга умствено и душевно.
Даже малкото добри черти, които изпъкват у притежателите на такива ръце като способността да се вдъхновяват и чувството за благотворителност, се дължат по-често на недостатъците им, а не на некакво дълбоко убеждение и вътрешен нагон към правене добро. Притежателят на артистична ръка умее да блесне в обществото, но не с дълбочината на разбирането си, а с повърхностна многостранчивост, която прикрива недостатъка от вътрешни ценности. Четвъртитата ръка, както и лопатовидната, са противоположни на артистистичната по отношение на характерните черти, които тая последната обусловя. Така, хората с четвъртита ръка отричат винаги това, което не могат да възприемат с чувствата си, и още по вече това, което не могат да схванат; за тях границата на естественото се простира в тесния кръг на не особено широкото им схващане. Техният дух е силен, но не възвишен; той е в състояние да обхваща на ши рина, но не и на височина; той прилича на млад орел, чийто крила са подрязани, тъй че той може да описва широки кръгове низко до земята, но няма сила да се издигне в светлата висина.
към текста >>
След като я магнетизира, духът й каза да стане и да пише, и тя направи това, с обяснение, че това трябва да остане като едно наставление за лекаря й, по кой
начин
да я магнетизира.
През времето, когато способността й да вижда духовете, се проявяваше с всичката си активност в нея, тя се считаше, че е в пълно будно състояние. В действителност, тя се намираше в онова особено състояние, което ние нарекохме неин вътрешен живот. Баба й се явяваше всякога в форма та, която имаше приживе, но с други прибавки: изглеждаше да но си една роба с пояс, а на глава та си имаше нещо като було, кое то покриваше косите й и падаше над ушите й. Всички духове от женски пол, без изключение, носеха тази гиздилка. Ние казахме по- горе, как й се яви тя веднъж и как бе тя магнетизирана от своя дух-покровител, като бяха отстранени всички близки предмети, които й пречеха Това стана още един път, в Вайнсберг, в 3 часа сутринта.
След като я магнетизира, духът й каза да стане и да пише, и тя направи това, с обяснение, че това трябва да остане като едно наставление за лекаря й, по кой
начин
да я магнетизира.
Г-жа Хауфе молеше духа да я магнетизирва постоянно, но духът й отговори: „ако можех да правя това, ти щеше скоро да станеш от леглото си и да ходиш.“ Както и по-рано бе станало веднъж, тя виждаше често една спектрална форма зад лицето, кое то стоеше пред нея. Често тая форма биваше на духа-покровител на това лице или пък образа на вътрешното му същество. Така, зад една жена, която не бе виждала никога преди това, тя видя веднъж една въздухообразна форма с тънки членове и бързи движения. Тя позна, че естеството на тази жена бе крайно неспокойно. Други път, когато гледаше през прозореца, тя видя да минава една непозната жена, която я поздрави, но тя бърже се отдръпна, и когато я попитах за причината, тя ми каза, че зад жената, която току-що мина, видяла една мъжка форма с много грозен вид и облечена в черно.
към текста >>
Запитал децата, но те потвърдили по един абсолютен
начин
, че дядо им дошъл при тях, но къде се е скрил сега, не знаят.
Така именно сродникът на един мой приятел, Д-р Сайфер, му се явил в момента на смъртта си и че принц Хохенлое се е явил на Д-р Естерлер, негов колега от Академията. А ето един факт, който ми е съобщен от лица, напълно достойни за доверие. Бащата на г-н Хюбшман от Щутгарт бе в Ботния, а брат му в Щрасбург. Една сутрин, на съмване, децата на Хюбшмана се събудили с викове: „дядо дошъл, дядо дошъл, дядо дошъл“! Хюбшман разгледал на около, но не видял никого.
Запитал децата, но те потвърдили по един абсолютен
начин
, че дядо им дошъл при тях, но къде се е скрил сега, не знаят.
Няколко дни след това, г. Хюбшман получил писмо от брата си, който го питал с безпокойство, дали няма някаква известие за баща им, понеже едно скорошно обстоятелство силно го разтревожило. И на истина, в същия ден и час, когато децата извикали горните възклицания, баща им се поминал. Д-р Бардили, млад и талантлив човек, който бе отишъл в Америка, за да изучи езиците и математика, не беше никак, според свидетелстването на неговите приятели, разположен да вярва в духовните факти. Но веднъж, в последното си писмо преди смърт та си, той съобщил следния факт: „с мен се случи нещо необикновено: приятелят ми Елверт, умрял във Вюртенберг още преди девет години, ми се яви и ми каза: „ти скоро ще умреш“.
към текста >>
През време, умът й бил обзет от една мисъл, каквато не е имала до тогава и което изрази по следния
начин
: „един ден прекаран на небето струва хиляди, прекарани тук, на земята“.
Тя устремила очите си върху видението и поискала да извика, но не могла. Когато правела тия усилия, всичко изчезнало постепенно. Тя каза по този случай, че душата й напуснала тялото й и взе ла една въздушна форма, тогава когато духът й останал в тялото. На 28 май 1827 г., на полунощ, когато бях при нея, тя пак се видя, както по преди, седнала на едно столче, облечена в бели дрехи, каквито тя имаше наистина, но не ги носеше. Тя се опита да извика, но й бе невъзможно нито да говори, нито да се движи и не виждаше нищо друго, освен това, в което втренчени очите й.
През време, умът й бил обзет от една мисъл, каквато не е имала до тогава и което изрази по следния
начин
: „един ден прекаран на небето струва хиляди, прекарани тук, на земята“.
Видението се вдигнало и дошло при нея. В момента на допирането му, една електрическа тръпка премина през цялото й тяло, както констатирах аз. Тогава тя изпусна един вик на ужас и ми разказа какво е видяла. Така тя се виждаше и при други случаи. Един път, както съгледах това, минах между нея и видението и после тя ми каза, че когато постъпя така, причинявам й силно вълнение, защото като че ли я отделях насилствено от душата й.
към текста >>
Този, който ме посвети, каза, че получил тази тайна по същия
начин
, както и аз ви я предавам.
С голямо любопитство и суеверен страх гледаше младият доктор на съдържанието на сандъчето и на тези стъкленички, съдържащи една от най-великите тайни. — Тук, каза Нарайяна — се намира еликсирът на живота. Кой го е открил? Кой извлякъл от космическия хаос това страшно вещество? Аз не зная.
Този, който ме посвети, каза, че получил тази тайна по същия
начин
, както и аз ви я предавам.
При това, аз ще ви разкажа, какво се говори за това, без да гарантирам за неговата достоверност, тъй като тук всичко е тайна, и даже всички свойства на еликсира още не са изследвани, защото се страхуват да бъркат тази опасна субстанция. Казват, че това е един газ, който има свойството да поддържа равновесието между стихиите, а така също и да ги разделя. Но по силата на някакъв неизвестен закон, това същото вещество, вкарано в организма, му дава способността да се противопоставя на разрушението. Друго предание гласи, че в центъра на земята, под охраната на четирима стражи, извира като огнена вода тази същата субстанция и че един профан, попаднал случайно в ония дълбочини, откраднал малко от тайнствената течност. Как сполучил това?
към текста >>
Има една връзка между боговете и числата, която установява един
начин
на откровение, наречен аритмомантия.
Както единицата, тъй и двойката имат свойства от символичен характер. Монадата или единицата е последния край, последното състояние, покоя му в неговото намаление. Тройката е първото от нечетните числа, а четворката е най-съвършеното, коренът на другите. Така Питагор е работил до десет, като приписвал на всяко число аритметически, физически, теологически и морални качества. Десетичното число съдържа, според него, всички те числени и хармонични отношения и образува или, по скоро, завършва своята таблица.
Има една връзка между боговете и числата, която установява един
начин
на откровение, наречен аритмомантия.
Музиката на Питагора Музиката, според него, е съзвучие от множество разногласия. Не трябва да ограничаваме идеята си само с звуковете, Предметът на хармонията е по-общ. Тя има свои неизменни правила. Съществуват два ви да гласове: продължителни и прекъсвани. Първите се изразяват в речта, а вторите в пеенето.
към текста >>
Начинът
, по който, както казват, Питагор е открил числените отношения в тия интервали на звуковете, доказва, че той е бил наистина гени- ален човек.
Съществуват два ви да гласове: продължителни и прекъсвани. Първите се изразяват в речта, а вторите в пеенето. Пеенето показва промените, които стават в звучащото тяло. Движението на небесните орбити, по които се носят седемте планети, образува един съвършен концерт. Октавата, квинтата и четвъртинката са основите на хармоничната аритметика.
Начинът
, по който, както казват, Питагор е открил числените отношения в тия интервали на звуковете, доказва, че той е бил наистина гени- ален човек.
Той се вслушал веднъж в ударите на ковачите, когато те работели. Звуковете от техните чукове образували октава, четвъртинка и петинка. Тогава той влязъл в работилницата им и претеглил чуковете им. Като се завърнал в къщи, приложил на корди, обтегнати с тежести, своята опитност и образувал диатоническата гама, от която извлякъл после хроматическата и нехармоничната гами. Тогава той казал: „има три рода музика: диатонична, хроматична и нехармонична, всяка от тях има свой напредък и свои степени.“ Възвишеността на музиката се схваща чрез числата, а не чрез чувството.
към текста >>
— Не, не колегите си, а възгледи те,
начините
, по които те се отнасят към всичко ново, необикновено за тях или дълбоко различаваше се от техните разбирания и мнения.
Но ако се случи, че тая теория е някоя, която не се задоволява с повърхността, а поиска да измени самите корени на науката да надникне и упъти към нова посока изцяло това течение . . . хм, тогава може, какво казвам, бъдете сигурни, че ще ви последва съдбата на Галилея . . . — Дето ще рече, вие не обичате своите колеги, — каза Томсон.
— Не, не колегите си, а възгледи те,
начините
, по които те се отнасят към всичко ново, необикновено за тях или дълбоко различаваше се от техните разбирания и мнения.
Но из винете, — аз се отклоних — това има малко значение за историята ми. А ето писмото — извади той един голям плик — да, аз искам да ви прочета това писмо, писмото на моя другар мистър Мирл. Бяха минали повече от два месеца — аз мислех вече да го посетя, което ви казах, когато го получих. Ще ви го прочета цялото. „Драги, Вашата неочаквана визита и възпоминанието на неприятното минало ме накараха в първия момент да бъда с Вас по-груб, отколкото съм обикновено и би трябвало да бъда с един училищен другар, за който аз имах запазени само добри впечатления· Моля извинете ме и го отдайте на ония черни сенки на миналото, от които никой човек не е властен да се отърве за винаги.
към текста >>
Другите животни постъпват по същия
начин
, те се грижат известно време за малките си, после ги напущат, търсят ги, за да ги учат на самостоятелност и ги принуждават да работят за себе си.· Съобразителният човек дава на децата си добро възпитание през годините, когато се образува характера им, но когато достигнат пълнолетието си, той ги оставя да понесат отговорностите, които трябва да ги индивидуализират.
Всяка дреболия в нашите животи се управлява от един закон, нищо не става случайно, и мнозина смятат владението на материално богатства толкова съществено за щастието, колкото е за тях физическото здраве, че, струва ми се, от първо степенна важност е да се разбере напълно закона, който управлява изобилието, за да знаем да насочваме нашите материални интереси, вместо да бъдем жертва на обстоятелствата. Ония, които не притежават нищо, не са знаели да действат със закона за изобилието в свой интерес. Факт, известен в окултизма, е, че всеки има точно това, което е заслужил, и това е толкова вярно за изобилието, колкото и за умствените и духовните качества. Преди да разгледаме самия тоя закон, нека изследваме някои други страни на закона за еволюцията, които го засягат. Колкото и малко да сте изучили обичаите на животните, вие знаете, че птиците хранят малките си до известна възраст, когато времето на всяко птиче дойде да заякне, майката го изпъжда от гнездото и го оставя на негова отговорност.
Другите животни постъпват по същия
начин
, те се грижат известно време за малките си, после ги напущат, търсят ги, за да ги учат на самостоятелност и ги принуждават да работят за себе си.· Съобразителният човек дава на децата си добро възпитание през годините, когато се образува характера им, но когато достигнат пълнолетието си, той ги оставя да понесат отговорностите, които трябва да ги индивидуализират.
Великото всемирно съзнание, баща майка, през първата половина от еволюционния период на тази планета, стои зад всеки човек в състояние на еволютивен потик и го тласка в него вата кариера докато той добие самоувереност. Тогава тоя импулс бива оттеглен и човек, оставен на собствени те си сили, трябва да се развива с помощта на знанието си за природните закони. Според твърдението на окултистите, първата половина от цикъла на тази планета — Земята — се свърши на 1898 год. В тоя момент е престанало детинството на сегашната раса. Преди това, законът за еволюцията действаше като се грижеше за децата си, а от тогава насам, космическото съзнание постепенно е отслабило своите усилия, и за напред всеки индивид трябва да се научи да разчита на собствените си сили и на науката за закона, с който се успява в живота.
към текста >>
Те откриха, че чрез мисълта и предвидливостта, не ще бъдат принудени да добиват хляба си с груба ръчна работа, но ще могат да приемат отговорността, за да се върши същата работа от ония, които не са способни да предвиждат и управляват по тоя
начин
се създаде между хората положението на господари и подчинени.
От най-голяма важност за нас, които представляваме поне малко напредналите принципи на расата, е да заявим ясно, че всичко се управлява от закони и че един от тия закони, и не най-малкия, е законът за изобилието. Бог не ни отрупва с своите дарове за някакви наши заслуги и богатството не се дава като отплата за духовния напредък. Ако искаме да до- бием качества от духовно естество, трябва да си служим с законите,кои то ги управляват, а пък ако искаме материални блага, трябва да си служим със законите, които нареждат раздаването на последните. В първата част от цикъла на нашата планета, старото проклятие на Адама тегнеше още върху цялото човечество: „ти ще ядеш хляба си с пот на челото си“. С постепенния напредък на расата в нейната еволюция, някои хора видоизмениха това проклятие, като си послужиха съзнателно или несъзнателно с природните закони за лична полза.
Те откриха, че чрез мисълта и предвидливостта, не ще бъдат принудени да добиват хляба си с груба ръчна работа, но ще могат да приемат отговорността, за да се върши същата работа от ония, които не са способни да предвиждат и управляват по тоя
начин
се създаде между хората положението на господари и подчинени.
Не ми казвайте, моля, че господарят и мислителят престават да работят, след като предадат на другите сечивата и станат управители на някое предприятие: това би значело да не се разберем. Да престанеш да работиш, това значи да се върнеш назад, а ретроградството се изражда скоро в застой. Даже и ако би бил духовен, умствен или материален, застоят всякога докарва смъртта. Както великото съзнание работи всеки космичен ден, така и чадата божи, които искат да напредват, трябва да работят. Мнозина грешат, като ограничават значението на думата „работа“ в чисто физически труд.
към текста >>
По тоя
начин
и понеже болните се стича ха от всички страни, за да бъдат лекувани и наставлявани, тя спечели огромни суми, които възлизат, както се говори, на милион долари.
Нека вземем за пример една жена, която по настояще е известен професор по метафизиката. Искам да кажа за Мери Бейкър Г. Еди. Тя почна с медицината. След като работи с д-р Куимби, тя съзре възможността да приложи на практика философията на Бърклай за лекуване на болните. Тръгнала с твърде незначителна медицинска клиентела, впоследствие я увеличи в огромни размери, поради забележителните изцерявания, извършени от нея с помощта на духа, и както я научил д-р Куимби, тя разшири прогресивно центъра на своята работа.
По тоя
начин
и понеже болните се стича ха от всички страни, за да бъдат лекувани и наставлявани, тя спечели огромни суми, които възлизат, както се говори, на милион долари.
Ако не обичаме работата, с която сме се заели, няма причина да я следваме още, но трябва да я задържим поне до тогава, докато заловим друга, по-полезна за нас. Вярата ни в закона и силата на духа ще се потвърди в най-мъчните финансови положения, като ги измени за наше удовлетворение. Аз познавам един майстор в това изкуство: той бе отначало прост вестнико-продавач. Роден от бедни родители, в един от най-бедните квартали на града Париж, той преживяваше като жертва на най-големи лишения. Баща му и майка му, в парцаливо състояние, живееха в един зимник, когато на 18-та или 20-та му година, влиянието, което трябваше да измени съдбата им, преобрази живота му.
към текста >>
Човекът, уморен да върви и да носи тежести, е научил първоначалния
начин
за товарене воловете.
Всичко, което можете да по желаете, съществува за божествения дух. Искате ли скъпоценни камъни, злато или сребро? Няма ли ги на пазара? Без да се смятат още неоткритите мини, които съдържат всичките тия неща в голямо количество, същите блага съществуват и вие можете да турите в движение закона, който ще ви ги достави. Историята на света показва, че всяко умствено пожелание на човека се е последвало от осъществяването му.
Човекът, уморен да върви и да носи тежести, е научил първоначалния
начин
за товарене воловете.
Незадоволен от тоя тежък носач, той е поискал нещо по-добро, и дошъл конят с една лека кола, после параходът, велосипедите и автомобилите. Най- после, той е поискал да хвърчи и летящите машини се изнамериха и приспособиха към желанието му. Постепенно след кораба, направен от едно хралупато първо, дохожда параходната яхта; от бавния и уморителен способ да изпраща устните си послания от място на място, достигна се до телеграфа без жици. Светът продължава в изобилие да задоволява всичките си желания, и не би трябвало да съществува нито завист, нито ревност между хората, тъй като божествената съкровищница е толкова обширна, че може да отрупа със своите блага всяко живо същество. Второ, Кажете си, че всичко ни иде от Бога и че ние разполагаме само временно с всичките блага.
към текста >>
А през време на пребиванието ни тук долу, допуснато ни е да заемем от Бога повече или по-малко, според
начина
на нашето мислене. Трето.
Постепенно след кораба, направен от едно хралупато първо, дохожда параходната яхта; от бавния и уморителен способ да изпраща устните си послания от място на място, достигна се до телеграфа без жици. Светът продължава в изобилие да задоволява всичките си желания, и не би трябвало да съществува нито завист, нито ревност между хората, тъй като божествената съкровищница е толкова обширна, че може да отрупа със своите блага всяко живо същество. Второ, Кажете си, че всичко ни иде от Бога и че ние разполагаме само временно с всичките блага. Щяхме ли да бъдем толкова суетни, ако бихме мислили, че сме длъжни за най-малкото нещо? Дошли на тоя свят съвсем голи, ние го напущаме, без да притежаваме нищо друго освен своите душевни добродетели, но, при все туй, колцина си отиват и без тях?
А през време на пребиванието ни тук долу, допуснато ни е да заемем от Бога повече или по-малко, според
начина
на нашето мислене. Трето.
Ние трябва да разбираме, че всичко се разпределя от всемирното съзнание съобразно с закона. Един човек не е беден, а друг милионер по късмет, фатализъм или каприз: всичко е разпределено според закона за умственото търсене, закона за търсенето и съгласието. Ония от вас, които са християни, знаете какво е казал Исус от Назарет по тоя предмет. Който и да е, нека си помисли за минута и ще разбере, че деловият човек, който във всичко успява, е бил и ще бъде всякога човек, който знае да иска, т. е. знае да си начертае една положителна картина на желаното от него.
към текста >>
И вие ще констатирате, че ония от вас, които биха искали от Всемира по същия тоя
начин
.
След като съединява индивидуалния си дух с всемирния дух, той отправя просбата си така: „Дай ни днес насъщния хляб и прости дълговете ни, както и ние прощаваме на нашите длъжници, и не ни оставяй да паднем в изкушение, но избави ни от злото“. След мене, молете се тъй. Нито една отрицателна мисъл не се намира в тази молитва. За всяко нещо има едно положително искане, но няма ни най-малко некакво оплакване. Бихме казали даже: в нея има едно почтително настояване за исканите неща.
И вие ще констатирате, че ония от вас, които биха искали от Всемира по същия тоя
начин
.
с това умствено настроение, ще получат винаги предмета на молитвата си. Сега нека изтъкнем, какъв контраст има между умственото настроение на Исуса от Назарет, когато той се е молил, и онова на така наречените негови последователи от сегашно време. Той е казал: „когато се молите, не правете като лицемерите, които обичат да се молят прави или на колени в синагогите (храмовете или църквите); когато се молите, не многодумствайте напразно, както правят езичниците, които си въобразяват, че ще бъдат чути поради многословието си (песните, литургиите и литаниите)“. За да разберете контраста между молитва, та на Учителя и съвременната молитва влезте в която искате църква и чуйте изразите на съвременните молитвословия. Всяка неделя вие ще чуете на публичните молитвени събрания фрази като следните: „Не трябва да правим на другите това, което не искаме те да ни правят, а ние правим това, което не искаме да ни правят.
към текста >>
Но ние не желаем да ги считаме виновни за онова, което устните им произнасят толкова неразбрано· Горният пример, който дадохме, е един образец от съвременна молитва, избран между хилядите други, тъй като всичките те са повече или по малко
начини
за критика и самоосъждане.
За да разберете контраста между молитва, та на Учителя и съвременната молитва влезте в която искате църква и чуйте изразите на съвременните молитвословия. Всяка неделя вие ще чуете на публичните молитвени събрания фрази като следните: „Не трябва да правим на другите това, което не искаме те да ни правят, а ние правим това, което не искаме да ни правят. Затова именно ние не сме здрави“. А здравето е определено в речника така: „естествена сила на способностите, състояние здраво, морално и умствено“. Ако бихме казали на тия добри граждани същото онова, което те публично казват за себе си: че те са покварени морално и физически, и вършат тайно всичко, което не би трябвало“ да вършат, ние бихме били, несъмнено, преследвани за клевета.
Но ние не желаем да ги считаме виновни за онова, което устните им произнасят толкова неразбрано· Горният пример, който дадохме, е един образец от съвременна молитва, избран между хилядите други, тъй като всичките те са повече или по малко
начини
за критика и самоосъждане.
Мислите, изразени в тях, са отрицателни, такива молитви са по-скоро една формалност, отколкото израз на вяра. Мнозина от тия добри богомолци са бивали чути, но не заради условните формули извлечени от техните молитвеници, заради онова, което излиза от сърцето им, изразено в положителна форма, заради онова, което те мълвят в нощната тишина, тогава, когато никой друг, освен Бог, не присъства там, за да ги чуе. Истинската молитва трябва да бъде един духовен, а не емоционален, акт. Четвърто правило: определяйте точно това, което желаете, когато просите. Всяка дума от това правило е важна.
към текста >>
Един добър
начин
за усилване на желанията ви е да мислите с удоволствие, че ще ви се даде просеното, но направете просбата си, когато почувствате, желанието ви е повелително.
За това не бе никак сигурно неговото пътуване, тъй като, и след добиването на сумата, много пречки могат да се явят и да осуетят тръгването му. Той трябваше да си нарисува образа си върху един параход и да се види качен на него напълно здрав до другия бряг на океана. Пето правило: Просете само това, което силно желаете. Ако имате нужда от нещо, напрегнете силно желанието си за него. Мнозина от студентите започват своите просби с ентусиазъм, но после внезапно охладяват.
Един добър
начин
за усилване на желанията ви е да мислите с удоволствие, че ще ви се даде просеното, но направете просбата си, когато почувствате, желанието ви е повелително.
Не просете само за това, че опре деления за това час е дошъл или че трябва да изпълните една длъжност. Просби, отправяни при тия условия, са равносилни на нищо, и употребеното за такава работа време е изгубено време. Шесто правило·, духът работи по-добре, когато тялото е спокойно. Ако чукате с пръстите си или движите краката си през време на молбата си, една част от умствената сила се поглъща от движенията ви, а разделението на силите ви лишава умствената работа от една част от вашата мощ. Не трябва да разпилявате силата си.
към текста >>
Обладани от нетърпение, ние често се съблазняваме да отправяме резки и силни искания, но този
начин
на действие е опасен, както ще се уверите от следния пример.
В известни интервали през деня можете да мислите за просбите си и да ги държите по вече време подсъзнателно в ума си; този вид начертание, по-малко ефикасно от онова, когато тялото си почива, има все пак известен ефект. Седмо Правило. не просете нищо в момент на възбуждение. Трябва да имате силно желание, но да помните, че всяка просба, отправена в състояние на силно възбуждение, всякога се удовлетворява с пресилване. Съблюдаването на това важно правило би ви за пазило от много неприятности.
Обладани от нетърпение, ние често се съблазняваме да отправяме резки и силни искания, но този
начин
на действие е опасен, както ще се уверите от следния пример.
Редица нещастия се струпаха върху един студент по окултизма в този град. Злополуките следваха една след друга, докато той загуби всичко, каквото имаше на материалния план. Но понеже бе твърде енергичен, той за почна незабавно да си строи нови създания. Той поиска 10 000 долара, която сума за него бе изобилна. Но времето течеше, просбата му не биде удовлетворена и младият момък, който отначало бе нетърпелив, почна вече да буйства.
към текста >>
След много закъснения и перипетии, неизбежни в тоя
начин
на пътуване, студентът — окултист слезе в един град на западния брег.
Той поиска 10 000 долара, която сума за него бе изобилна. Но времето течеше, просбата му не биде удовлетворена и младият момък, който отначало бе нетърпелив, почна вече да буйства. Една сутрин, лишен от средства даже и за храна, отиде в градската градина, легна на земята и. така прострян няколко часа, с стиснати зъби, с свити ръце, цял окъпан в пот от напрежение на възбуждението си, той продължаваше да държи умствения образ на исканата сума. На другия ден той се качи на един търговски кораб.
След много закъснения и перипетии, неизбежни в тоя
начин
на пътуване, студентът — окултист слезе в един град на западния брег.
Едва току-що бе пристигнал там, и един циклон се спуснал върху града и напълно го разрушил. Нашият млад окултист, след като дошъл на себе си, прострян на земята не далеч от мястото, дето изгубил съзнание в момента на катаклизма, се видя покрит с рани и дори единия му крак бил счупен. Безжизнените човешки и животински трупове постилали земята около него, с много бройни останки, пръснати в разни направления. Но на разстояние точно колкото да посегне с ръката си, той съгледал, както бил прострян, една медна кесия. Момъкът тутакси я взел и почнал да разглежда какво има в нея; тъкмо 10,000 долара в банкноти, без ни една картичка или друг най-малък белег за нейния притежател.
към текста >>
избягвайте да търсите да ви се открие момента и
начина
, по който ще се направи опита ви.
Но студентът е бил увлечен от циклона и изтърпял всичките му ужаси вследствие бурното си умствено състояние, в което той отправи просбата си: тя трябваше да бъде удовлетворена, както бе отправена. Осмо правило, бъдете всякога спокойни и разсъдливи, но положителни, когато просите. Не просете никога на бърже. Умствената разбърканост, произведена от прибързването, отлага материализацията на вашето създание. Девето правило.
избягвайте да търсите да ви се открие момента и
начина
, по който ще се направи опита ви.
Когато започнете да търсите средствата, чрез които ще се изпълнят вашите опити, силата ви веднага ще се раздвои и това ще отдалечи осъществяването. Защото има чакане, което привлича, и чакане, което отблъсква. Спокойното чакане, каквото съществува при размишлението, привлича към вас просеното. Но нетърпеливата надежда на обективния ум е отласквателна, тя смущава аурата ви и вие не ще можете да постигнете нищо. Например, като сте си направили едно създание, вие започвате да питате, посредством кого ще се удовлетвори вашата просба.
към текста >>
Това е, защото изследвачите и
начинаещите
пренебрегват практикуването му, подбуждат се да отричат закона за силата на духа.
Но ако се оставите на произвола на едно от тия умствени на строения, всяко едно от тях може да смути аурата ви и да забави всяка материализация. Божествения дух може да се сравни с океана, по който плува един кораб, натоварен с вашите създания и насочен към брега, на който вие ги очаквате. Смутеното състояние на вашия дух действа върху божествения дух, както вятърът от брега действа върху вълните. Той постоянно отблъсква и пречи да се доближи кораба, за да разтовари донесения за вас предмет на желанията ви. Това правило е едно от най-трудните за съблюдаване, но както всички други, и то може да се следва.
Това е, защото изследвачите и
начинаещите
пренебрегват практикуването му, подбуждат се да отричат закона за силата на духа.
Тази е причината, поради която мнозина студенти напущат окончателно усилията си да си служат с природните сили. Но ако ние не подчиним тия сили, ще бъдем подчинени от тях.· Единадесето правило·, горещото усърдие и зачестяването на просбата, настойчивостта, с която умствения образ се задържа съзнателно от духа, ускоряват опита. В една от предишните лекции обясних, как умствената ви картина става матриса (родилка), и как тая матриса изпуска една трептяща сила, подобна на син магнетичен конец, които я свързва с желания предмет. Този последният тогава се привлича от тая магнетична връзка, все по-близко и по- близко, и то всякога, когато мислите ви се съсредоточат върху вашето създание, до тогава, до когато предметът окончателно ви засегне. Усърдието, честото повтаряне, настойчивостта на просбите ви и съсредоточението ги привличат всякога по-силно.
към текста >>
С това изявление вие реализирате по един положителен
начин
придобивката, която отдалечавайки от духа ви всяко безспокойство и разбърканост, има тенденцията да ви донесе по-бърже създанията ви.
Тринадесето правило·, след като образувате своето създание и отправите просбата си, твърдението ви: „Бог прие молбата ми“ ще ускори материалното й проявление. Предположете сега, че като сте си направили картината и сте я задържали, поискали сте да се реализира тя, следвайки точно всичките гореизложени пра вила. След няколко време, обективният ви ум ви внуши, че опитът няма да стане Тогава изменете формулата си, като кажете: „Бог прие молбата ми, тя е моя“. Изискайте я назад. Просбата ви е била приета в умствения план и понеже сте действали съгласно закона, тя е ваша толкова преди, колкото и след нейната материализация.
С това изявление вие реализирате по един положителен
начин
придобивката, която отдалечавайки от духа ви всяко безспокойство и разбърканост, има тенденцията да ви донесе по-бърже създанията ви.
Ако тази моя лекция върху изобилието е достатъчно ясна, вие ще разберете, че аз не ви уча на един умствен способ да станете бърже богати, нито да придобиете нещо за нищо, но ви уча на необходимостта да работите умствено, за да получите всичко, което желаете. Особената изгода на тази система на умствена работа над физическата се състои в това, да се избира момента й, за да се върши всичко за свое удовлетворение. Резултатите са абсолютно сигурни, ако се съобразявате с закона· Ако някой твърди, че е изпълнил дадените по-горе правила, без да е добил някакви резултати, то е, защото е направил някоя грешка и не се е съобразил точно с него. Опитите ви с щастливите в своите работи хора и с всички ония, кои то изобщо успяват, ви доказват, че те работят несъзнателно с тия средства. Аз казвам несъзнателно, понеже мнозинството от тях прилагат закона, без да държат сметка за него.
към текста >>
Сега от вас зависи да определите
начина
, по който ще прилагате закона.
Ако сте излекували едно главоболие, може ли да съществува причина да не излекувате всяка друга болест? Ако сте получили едно място в трамвая, защо да не получите след време място и в Конгреса? Ако сте били щастливи една седмица, нима не можете да бъде такъв през целия си живот? Защо да бъде невъзможно да уголемим с настойчивост нашите малки дневни занятия? Същият закон, който позволява да извършваме малките неща, спомага да реализираме и големите.
Сега от вас зависи да определите
начина
, по който ще прилагате закона.
Някои от вас ще си послужат с него успешно, ще успяват всякога, а други ще пропадат. Всеки може да си служи със своята наука по волята си. Истината е, че ако настоявате в продължение най-малко на две години да употребявате съзнателно тоя закон в всекидневните си работи, обстановката ви ще измени достатъчно и вие ще можете да направите много заключителни опити, с които да се докаже, че действате съгласно закона. ____________________________________________________ 1) Вж. предходната му лекция в кн.
към текста >>
Грабливата птица действа по същия
начин
върху жертвата си.
Уплашената змия се спасява. Събира се тогава топката с настръхнала перушина, в която се чувстват туптенията на малкото уплашено сърце. Очите на птичката са станали стъклени и без изражение. Едва след няколко минути тя може да почувства безопасността в ръката ви и съзнанието й се възвръща. Най-напред очите й се съвземат; тя отваря човката си като да иска дълбоко да си въздъхне; перата й се възвърщат в първоначалното им положение; най сетне, тя се изправя на още треперещите си крака и хвръква с всичката си сила.
Грабливата птица действа по същия
начин
върху жертвата си.
Но квачката почти винаги противостои на омайването — доказателство за съпротивата на субекта срещу хипнотизацията, ако я счита вредна — когато в всички други случаи най-слабата птичка бива хипнотизирана. Фактът за отбраната на кокошките се наблюдава всякога, когато те защищават пилетата си: соколът, който иска да ги омае, избягва пред нейната атака. Чрез омайване се действа и когато укротяват змиите. В това се съдържа, вероятно, и тайната на магесниците, които ги хващат без никаква опасност за себе си. В Индия са правени успешни опити (напр.
към текста >>
са проверили с успех тоя
начин
на хипнотизиране.
Данилевски от Киев, след като е опитал омайването върху саламандрите и дъждовниците, опитал е същото средство даже върху крокодилите, и е успял. Жабите са също чувствителни на тия опити. Те могат лесно да се приспят чрез търкане на гръбначната им област. Бернак в 1890 г. и Глей в 1895 г.
са проверили с успех тоя
начин
на хипнотизиране.
Раковидните се подчиняват еднакво на тия ефекти. Обикновените и морски те раци може да се хипнотизират по тоя начин. Един английски зоолог, Ф. Дъчкан, е хипнотизирал един омар (прав морски рак) като го търкал с ръката си по гърба· След хипнотизирането му, ракът бил спокойно поставен на гърба му или с главата надолу, а през време на хипнотизацията, ракът не е правел никакво движение, за да се намести удобно. Рибите най-лесно се поддават твърде лесно на хипнотизиране.
към текста >>
Обикновените и морски те раци може да се хипнотизират по тоя
начин
.
Те могат лесно да се приспят чрез търкане на гръбначната им област. Бернак в 1890 г. и Глей в 1895 г. са проверили с успех тоя начин на хипнотизиране. Раковидните се подчиняват еднакво на тия ефекти.
Обикновените и морски те раци може да се хипнотизират по тоя
начин
.
Един английски зоолог, Ф. Дъчкан, е хипнотизирал един омар (прав морски рак) като го търкал с ръката си по гърба· След хипнотизирането му, ракът бил спокойно поставен на гърба му или с главата надолу, а през време на хипнотизацията, ракът не е правел никакво движение, за да се намести удобно. Рибите най-лесно се поддават твърде лесно на хипнотизиране. Правени са били многократни опити с за палване на големи факли, закрепени на предната част на параходите или платнените гемии и рибите тъй бърже и близко се събирали при светлината, че се хващали с ръка. И рибите в реките се привличат от силната светлина, както мушиците или пеперудките от пламъка на лампата.
към текста >>
Жоли е хипнотизирал котки, морски прасета, различни птици (врабчета, синигери, гугутки и др.), разни видове жаби, като е действал по следния
начин
: операторът поставя животното легнало и, като натиска леко главата му с палците си, обхваща здраво с другите си пръсти останалата част от тялото му.
Рибите най-лесно се поддават твърде лесно на хипнотизиране. Правени са били многократни опити с за палване на големи факли, закрепени на предната част на параходите или платнените гемии и рибите тъй бърже и близко се събирали при светлината, че се хващали с ръка. И рибите в реките се привличат от силната светлина, както мушиците или пеперудките от пламъка на лампата. Риболовците на много места практикуват тоя способ при ловидбата. Техниката на хипнотизирането на животните, според Данилевски, е следната: Най-първо необходимо е да се на прави животното неподвижно известно време с леко притискане, след като се постави в едно необикновено за него положение, напр·, на гърба му· След малко се забелязва, че настъпва пълна анестезия (безчувственост), изгубване на волевите движения и отсъствие на съпротива срещу затваря нето на дихателните пътища.
Жоли е хипнотизирал котки, морски прасета, различни птици (врабчета, синигери, гугутки и др.), разни видове жаби, като е действал по следния
начин
: операторът поставя животното легнало и, като натиска леко главата му с палците си, обхваща здраво с другите си пръсти останалата част от тялото му.
Трябва да се натискат слабо и клепачите около очните ябълки, за да се затворят постепенно. Когато животното се успокои, палците намаляват натискането с голяма предпазливост. А професор Шарл Рише от своя страна препоръчва следната техника: Ако хванете грубо едно морско прасе и искате със сила да го задържите неподвижно, с корема му нагоре, за една или две минути то се унесвестява и не шава. Същият опит става успешно и с кокошката, петела и даже със заека. След това може да го бутате, да го осветявате силно и пр., но не ще можете да го освестите.
към текста >>
56.
Всемирна летопис, год. 3, брой 10
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Изгубен предмет, намерен по необикновен
начин
. IX.
Цяло войсково отделение, предпазено от смърт чрез предупреждение на сън. IV. Къща, посещавана от духове. V. Опасното дърво. VI. Видение. VII. Посещение на невидимо същество. VIII.
Изгубен предмет, намерен по необикновен
начин
. IX.
Явяване на умиращ. 9. Разни вести: I. Величието на звездния мир (нови научни изследвания от проф. Д-р Ад. Маркузе). II.
към текста >>
Ние ще се спрем сега на въпроса за ония средства и
начини
, чрез които спасителните идеи за възраждането на народите биха могли да се реализират час по-скоро чрез взаимно международно съдействие.
Последният вид „интернационал“ е третият, който действа в съгласие със съветското правителство в Русия и се стреми да преустрои управлението и на другите държави според типа и прилаганите вече методи на същото правителство. Неколко пъти вече на страниците на Всемирна Летопис се появя- ват статии, в които обективно и безпристрастно се разглеждат принципите на най-разумната социална преуредба, които се различават както от концепциите и практиката на болшевизма, така и от ония на съвременния „демократизъм“ и „парламентаризъм“, който е фалирал по всички линии и отдавна е станал пародия даже и за собствените си поддръжници. Към тия статии няма. какво да се прибави, понеже в тях капиталният въпрос за устройството на истинската социална държава е разгледан чисто научно, логично и изчерпателно, без възражение от никоя страна. Най-видните общественици-окултисти в Франция, Англия, Германия и другаде изповядват и пропагандират същите идеи, за да се спаси човечеството от сегашния ад, в който користолюбиви егоисти от различни класи и среди умишлено го държат и подтикват за своя облага.
Ние ще се спрем сега на въпроса за ония средства и
начини
, чрез които спасителните идеи за възраждането на народите биха могли да се реализират час по-скоро чрез взаимно международно съдействие.
Тия средства и начини трябва да бъдат от такова естество, че да могат да привлекат колкото се може повече убедени привърженици и ратници, които да положат всички усилия за постигането на главната цел. Тогава възражението, че еволюционният път е бавен и неефикасен, поради което трябва да се прегърне метода на бърдата, пряка и кървава революционна акция, ще падне от само себе си, защото всички ще се убедят най-сетне, какво чрез насилие и кръвопролитие не може да се създаде нищо солидно и трайно и че всяка .социална и държавна сграда, издигната върху основа от човешки черепи, кръв и сълзи, е само един паметник на зверски инстинкти, проявление на злото в света, но не и плод на разума и доброто, на културното развитие на човечеството. Както са знае, съгласно програмата на покойния президент на Северо-Американските Съединени Щати, Уилсон, създаде се след последната голяма война един международен институт, наречен Общество на народите. Според пакта за неговото основаване и функциониране, всички държави, без изключение, трябва да бъдат, по принцип, членове на това Общество. Обаче, неуредените още парични спорове между Германия и Франция, произходящи от договорите за мир, попречиха на някои от довчерашните воюващи и победени държави да бъдат приети в него.
към текста >>
Тия средства и
начини
трябва да бъдат от такова естество, че да могат да привлекат колкото се може повече убедени привърженици и ратници, които да положат всички усилия за постигането на главната цел.
Неколко пъти вече на страниците на Всемирна Летопис се появя- ват статии, в които обективно и безпристрастно се разглеждат принципите на най-разумната социална преуредба, които се различават както от концепциите и практиката на болшевизма, така и от ония на съвременния „демократизъм“ и „парламентаризъм“, който е фалирал по всички линии и отдавна е станал пародия даже и за собствените си поддръжници. Към тия статии няма. какво да се прибави, понеже в тях капиталният въпрос за устройството на истинската социална държава е разгледан чисто научно, логично и изчерпателно, без възражение от никоя страна. Най-видните общественици-окултисти в Франция, Англия, Германия и другаде изповядват и пропагандират същите идеи, за да се спаси човечеството от сегашния ад, в който користолюбиви егоисти от различни класи и среди умишлено го държат и подтикват за своя облага. Ние ще се спрем сега на въпроса за ония средства и начини, чрез които спасителните идеи за възраждането на народите биха могли да се реализират час по-скоро чрез взаимно международно съдействие.
Тия средства и
начини
трябва да бъдат от такова естество, че да могат да привлекат колкото се може повече убедени привърженици и ратници, които да положат всички усилия за постигането на главната цел.
Тогава възражението, че еволюционният път е бавен и неефикасен, поради което трябва да се прегърне метода на бърдата, пряка и кървава революционна акция, ще падне от само себе си, защото всички ще се убедят най-сетне, какво чрез насилие и кръвопролитие не може да се създаде нищо солидно и трайно и че всяка .социална и държавна сграда, издигната върху основа от човешки черепи, кръв и сълзи, е само един паметник на зверски инстинкти, проявление на злото в света, но не и плод на разума и доброто, на културното развитие на човечеството. Както са знае, съгласно програмата на покойния президент на Северо-Американските Съединени Щати, Уилсон, създаде се след последната голяма война един международен институт, наречен Общество на народите. Според пакта за неговото основаване и функциониране, всички държави, без изключение, трябва да бъдат, по принцип, членове на това Общество. Обаче, неуредените още парични спорове между Германия и Франция, произходящи от договорите за мир, попречиха на някои от довчерашните воюващи и победени държави да бъдат приети в него. Напоследък идеята да се централизира цялата умиротворителна дейност в ръцете на същото Общество узря, тъй като правителствата на Англия и Франция се съгласиха вече да признаят, че, за сега, то представлява единствения международен орган, който би могъл с нужния авторитет да разрешава всичките спорове между народите, за да предупреждава войните помежду им и че дейността на така наречената „посланишка конференция“ в Париж може да бъде само подготвителна и субсидиарна (subsidiarius – помощен, допълнителен).
към текста >>
Още от сега може да се предвиди и предскаже, че тия цели няма да се осъществят: съветизмът няма да се осуети по тоя
начин
, а само ще се предизвикат и ожесточат още повече неговите агенти и ще се отложи общото умиротворение на света, и потисничеството на малките народи от големите, като спъне за дълго време тяхното развитие, ще създаде само нови вълнения.
Според пакта за неговото основаване и функциониране, всички държави, без изключение, трябва да бъдат, по принцип, членове на това Общество. Обаче, неуредените още парични спорове между Германия и Франция, произходящи от договорите за мир, попречиха на някои от довчерашните воюващи и победени държави да бъдат приети в него. Напоследък идеята да се централизира цялата умиротворителна дейност в ръцете на същото Общество узря, тъй като правителствата на Англия и Франция се съгласиха вече да признаят, че, за сега, то представлява единствения международен орган, който би могъл с нужния авторитет да разрешава всичките спорове между народите, за да предупреждава войните помежду им и че дейността на така наречената „посланишка конференция“ в Париж може да бъде само подготвителна и субсидиарна (subsidiarius – помощен, допълнителен). В предстоящите заседания на това Общество, според проекта на английското и француското правителства, ще се цели да се стегнат връзките между неговите съставни части чрез един нов договор за взаимна помощ, който, като циментира по-здраво главните държави- участници в него, ще издигне Обществото до степента на решаващ фактор, който ще има право и сила да налага на всички изпълнението на своите решения. За нас не съществува никакво съмнение, че с тоя свой проект меродавните Велики Сили преследват, зле прикрито, две свои цели: 1) направят от „Обществото на Народите“ един противоболшевишки гръмоотвод и 2) да го превърнат в едно по-удобно оръдие за потисничество на малките народи.
Още от сега може да се предвиди и предскаже, че тия цели няма да се осъществят: съветизмът няма да се осуети по тоя
начин
, а само ще се предизвикат и ожесточат още повече неговите агенти и ще се отложи общото умиротворение на света, и потисничеството на малките народи от големите, като спъне за дълго време тяхното развитие, ще създаде само нови вълнения.
С една реч, Великите Сили, които сега властно решават световните проблеми, само изменят предназначението на Обществото на народите и се занимават с опасни палиативи. Прочее, явно е, че обновата на човечеството чрез мир, братство и любов няма да дойде от сегашните правителства на съвременните държави, чиято еманация представлява казаното Общество и които са чужди за най-възвишените духовни и етични принципи. Тази толкова желана и неотложна обнова ще дойде с други средства и по други начини. Едно от тия средства е създаването на един духовен интернационал от свободните общества за мир и братство във всичките държави, а начинът е: превземането с организирания и колективен техен пристъп на международния форум — Обществото на народите. Няма нужда да обясняваме и доказваме на несведущите и скептиците, че истинският духовен интернационал съществува отпреди създанието на света: първите може би ще разберат, но вторите ще се окажат с консервативни и невъзприемчиви умове.
към текста >>
Тази толкова желана и неотложна обнова ще дойде с други средства и по други
начини
.
В предстоящите заседания на това Общество, според проекта на английското и француското правителства, ще се цели да се стегнат връзките между неговите съставни части чрез един нов договор за взаимна помощ, който, като циментира по-здраво главните държави- участници в него, ще издигне Обществото до степента на решаващ фактор, който ще има право и сила да налага на всички изпълнението на своите решения. За нас не съществува никакво съмнение, че с тоя свой проект меродавните Велики Сили преследват, зле прикрито, две свои цели: 1) направят от „Обществото на Народите“ един противоболшевишки гръмоотвод и 2) да го превърнат в едно по-удобно оръдие за потисничество на малките народи. Още от сега може да се предвиди и предскаже, че тия цели няма да се осъществят: съветизмът няма да се осуети по тоя начин, а само ще се предизвикат и ожесточат още повече неговите агенти и ще се отложи общото умиротворение на света, и потисничеството на малките народи от големите, като спъне за дълго време тяхното развитие, ще създаде само нови вълнения. С една реч, Великите Сили, които сега властно решават световните проблеми, само изменят предназначението на Обществото на народите и се занимават с опасни палиативи. Прочее, явно е, че обновата на човечеството чрез мир, братство и любов няма да дойде от сегашните правителства на съвременните държави, чиято еманация представлява казаното Общество и които са чужди за най-възвишените духовни и етични принципи.
Тази толкова желана и неотложна обнова ще дойде с други средства и по други
начини
.
Едно от тия средства е създаването на един духовен интернационал от свободните общества за мир и братство във всичките държави, а начинът е: превземането с организирания и колективен техен пристъп на международния форум — Обществото на народите. Няма нужда да обясняваме и доказваме на несведущите и скептиците, че истинският духовен интернационал съществува отпреди създанието на света: първите може би ще разберат, но вторите ще се окажат с консервативни и невъзприемчиви умове. За нас е важно, в случая, само да изтъкнем тоя факт, като една неопровержима истина и да минем по- нататък. Божественият духовен интернационал дирижира целокупния живот на всемира, от който не прави изключение и нашата планета с движещото се на нея човечество, и за водителите на последното е достатъчно само да знаят начертанията на божествения план и да работят в пълно съгласие с всемирните духовни фактори за реализирането му. В тоя ред на мисли ние дохождаме до заключението, че свободните общества с еднакъв духовен мироглед, действащи по настояще независимо едно на друго и създаващи се постепенно в разните държави, трябва да се организират в международен духовен съюз и предприемат усилена кампания за заместване на Обществото на народите, било чрез превземане на националната политическа власт, било и без нея, а само с координиране на своите мощни средства за въздействие.
към текста >>
Едно от тия средства е създаването на един духовен интернационал от свободните общества за мир и братство във всичките държави, а
начинът
е: превземането с организирания и колективен техен пристъп на международния форум — Обществото на народите.
За нас не съществува никакво съмнение, че с тоя свой проект меродавните Велики Сили преследват, зле прикрито, две свои цели: 1) направят от „Обществото на Народите“ един противоболшевишки гръмоотвод и 2) да го превърнат в едно по-удобно оръдие за потисничество на малките народи. Още от сега може да се предвиди и предскаже, че тия цели няма да се осъществят: съветизмът няма да се осуети по тоя начин, а само ще се предизвикат и ожесточат още повече неговите агенти и ще се отложи общото умиротворение на света, и потисничеството на малките народи от големите, като спъне за дълго време тяхното развитие, ще създаде само нови вълнения. С една реч, Великите Сили, които сега властно решават световните проблеми, само изменят предназначението на Обществото на народите и се занимават с опасни палиативи. Прочее, явно е, че обновата на човечеството чрез мир, братство и любов няма да дойде от сегашните правителства на съвременните държави, чиято еманация представлява казаното Общество и които са чужди за най-възвишените духовни и етични принципи. Тази толкова желана и неотложна обнова ще дойде с други средства и по други начини.
Едно от тия средства е създаването на един духовен интернационал от свободните общества за мир и братство във всичките държави, а
начинът
е: превземането с организирания и колективен техен пристъп на международния форум — Обществото на народите.
Няма нужда да обясняваме и доказваме на несведущите и скептиците, че истинският духовен интернационал съществува отпреди създанието на света: първите може би ще разберат, но вторите ще се окажат с консервативни и невъзприемчиви умове. За нас е важно, в случая, само да изтъкнем тоя факт, като една неопровержима истина и да минем по- нататък. Божественият духовен интернационал дирижира целокупния живот на всемира, от който не прави изключение и нашата планета с движещото се на нея човечество, и за водителите на последното е достатъчно само да знаят начертанията на божествения план и да работят в пълно съгласие с всемирните духовни фактори за реализирането му. В тоя ред на мисли ние дохождаме до заключението, че свободните общества с еднакъв духовен мироглед, действащи по настояще независимо едно на друго и създаващи се постепенно в разните държави, трябва да се организират в международен духовен съюз и предприемат усилена кампания за заместване на Обществото на народите, било чрез превземане на националната политическа власт, било и без нея, а само с координиране на своите мощни средства за въздействие. По тоя начин ще може, мислим ние, да се образува, според твърде разпространената вече милитаристична терминология, единния духовен фронт на братството, мира и любовта, за да се противопостави на фронта на съвременните военнолюбци и заслепени официални клерикали, който е фронтът на насилието, мрака, робството и експлоатацията.
към текста >>
По тоя
начин
ще може, мислим ние, да се образува, според твърде разпространената вече милитаристична терминология, единния духовен фронт на братството, мира и любовта, за да се противопостави на фронта на съвременните военнолюбци и заслепени официални клерикали, който е фронтът на насилието, мрака, робството и експлоатацията.
Едно от тия средства е създаването на един духовен интернационал от свободните общества за мир и братство във всичките държави, а начинът е: превземането с организирания и колективен техен пристъп на международния форум — Обществото на народите. Няма нужда да обясняваме и доказваме на несведущите и скептиците, че истинският духовен интернационал съществува отпреди създанието на света: първите може би ще разберат, но вторите ще се окажат с консервативни и невъзприемчиви умове. За нас е важно, в случая, само да изтъкнем тоя факт, като една неопровержима истина и да минем по- нататък. Божественият духовен интернационал дирижира целокупния живот на всемира, от който не прави изключение и нашата планета с движещото се на нея човечество, и за водителите на последното е достатъчно само да знаят начертанията на божествения план и да работят в пълно съгласие с всемирните духовни фактори за реализирането му. В тоя ред на мисли ние дохождаме до заключението, че свободните общества с еднакъв духовен мироглед, действащи по настояще независимо едно на друго и създаващи се постепенно в разните държави, трябва да се организират в международен духовен съюз и предприемат усилена кампания за заместване на Обществото на народите, било чрез превземане на националната политическа власт, било и без нея, а само с координиране на своите мощни средства за въздействие.
По тоя
начин
ще може, мислим ние, да се образува, според твърде разпространената вече милитаристична терминология, единния духовен фронт на братството, мира и любовта, за да се противопостави на фронта на съвременните военнолюбци и заслепени официални клерикали, който е фронтът на насилието, мрака, робството и експлоатацията.
За тая цел съществува на лице вече достатъчен суров материал, който постепенно може да се обработи и използва. В някои държави духовното движение бърже се засилва, а в други то може да се отпочне и организира. На Балканите, България стои на първо място в повдигане на колективното съзнание за обнова чрез духовна дейност и еманципиране от влиянието на буржуазно-клерикалната реакция. Към нея могат да се присъединят веднага, от славянските държави, Чехословашко и Полша, макар че у тях се забелязват още само наченки от духовна работа за мир чрез братство и любов между отделните лица и между народите. Международната конференция в градеца Щрамберг (Моравия), в която, както беше отбелязано във Всемирна Летопис, са били предмет на обстойни разисквания едни от най-кардиналните и животрептящи въпроси от духовно гледище, е очевидно доказателство, че нашите идеи се споделят от братята в чужбина, и същевременно един ценен залог за успеха на общото дело.
към текста >>
Етерното тяло, за което обстойно ще говорим в специален отдел на хирофилософията, преживява редица индивидуални състояния, които, действайки върху му, между другото се проявяват във форма на линии, като по такъв
начин
схематично се изразяват на физическото поле.
Докато, обаче, изпъкналостите представят нещо общо, многообразието на линиите по дланта е специфично индивидуално. Кога, изобщо, се появяват тия линии ? Материалистите твърдят.че те произлизат от набръчкването на кожата. Това не е вярно, защото новородените вече имат линии, в които е написан целия им живот. В главни черти линиите се появяват заедно с раждането на човека, те са указания за своеобразните, произтичащи не от енергиите, както това е с пръстите и хълмовете на ръката, а от чувствени и и духовни впечатления от предрожденни влияния и действия които можем да означим като индивидуални жизнени дарби.
Етерното тяло, за което обстойно ще говорим в специален отдел на хирофилософията, преживява редица индивидуални състояния, които, действайки върху му, между другото се проявяват във форма на линии, като по такъв
начин
схематично се изразяват на физическото поле.
Тъй че линиите не са случайни явления, а наложително изявяващо се състояние на вътрешния духовен живот. Можем правилно да оценим значението им едва когато схванем първопричината им. Картината, която ни дават линиите, е представа за начина и способността на действие, изградени върху опитности, представи и предразположения, които са придобивки на предишните въплътявания. Обстоятелството, че всеки човек има различен от тоя на другите минал живот, друг капитал от опитности и заради това и друга възприемчивост, обусловя и факта, че картината на линиите е различна, чисто индивидуална. Обстоятелството пък, че въпреки постоянната промяна на кожата, при всяко ново нейно образуване се получават все същите линии, показва, че принципа, който у нас образува формата и тия линии, е един и същ.
към текста >>
Картината, която ни дават линиите, е представа за
начина
и способността на действие, изградени върху опитности, представи и предразположения, които са придобивки на предишните въплътявания.
Това не е вярно, защото новородените вече имат линии, в които е написан целия им живот. В главни черти линиите се появяват заедно с раждането на човека, те са указания за своеобразните, произтичащи не от енергиите, както това е с пръстите и хълмовете на ръката, а от чувствени и и духовни впечатления от предрожденни влияния и действия които можем да означим като индивидуални жизнени дарби. Етерното тяло, за което обстойно ще говорим в специален отдел на хирофилософията, преживява редица индивидуални състояния, които, действайки върху му, между другото се проявяват във форма на линии, като по такъв начин схематично се изразяват на физическото поле. Тъй че линиите не са случайни явления, а наложително изявяващо се състояние на вътрешния духовен живот. Можем правилно да оценим значението им едва когато схванем първопричината им.
Картината, която ни дават линиите, е представа за
начина
и способността на действие, изградени върху опитности, представи и предразположения, които са придобивки на предишните въплътявания.
Обстоятелството, че всеки човек има различен от тоя на другите минал живот, друг капитал от опитности и заради това и друга възприемчивост, обусловя и факта, че картината на линиите е различна, чисто индивидуална. Обстоятелството пък, че въпреки постоянната промяна на кожата, при всяко ново нейно образуване се получават все същите линии, показва, че принципа, който у нас образува формата и тия линии, е един и същ. Хълмовете са енергиите, долините — недостатъците и загубите, а линиите — въздействията и начините на действие. Това е същината. Всеки пръст стои или би трябвало да стои на един хълм: палецът — върху венериния хълм, показалецът на юпитеровия, средният пръст — на сатурновия, безименният — на аполоновия, малкият — на меркуровия.
към текста >>
Хълмовете са енергиите, долините — недостатъците и загубите, а линиите — въздействията и
начините
на действие.
Тъй че линиите не са случайни явления, а наложително изявяващо се състояние на вътрешния духовен живот. Можем правилно да оценим значението им едва когато схванем първопричината им. Картината, която ни дават линиите, е представа за начина и способността на действие, изградени върху опитности, представи и предразположения, които са придобивки на предишните въплътявания. Обстоятелството, че всеки човек има различен от тоя на другите минал живот, друг капитал от опитности и заради това и друга възприемчивост, обусловя и факта, че картината на линиите е различна, чисто индивидуална. Обстоятелството пък, че въпреки постоянната промяна на кожата, при всяко ново нейно образуване се получават все същите линии, показва, че принципа, който у нас образува формата и тия линии, е един и същ.
Хълмовете са енергиите, долините — недостатъците и загубите, а линиите — въздействията и
начините
на действие.
Това е същината. Всеки пръст стои или би трябвало да стои на един хълм: палецът — върху венериния хълм, показалецът на юпитеровия, средният пръст — на сатурновия, безименният — на аполоновия, малкият — на меркуровия. Хълмовете може да се намират и до пръстите, а на тяхно место да стоят долини. В такъв случай имаме работа с идеалисти или с хора, които по други съображения са се отказали да действат с сила. Под меркуровия хълм по ръба на дланта е марсовият хълм.
към текста >>
По такъв
начин
венериният хълм се разделя на 4 части, всяка от които представя около 15 год.
67 с). Линия, която минава през целия венерин хълм, предупреждава, че имаме заклет враг, който се стреми да ни погуби (фиг.74 а). За да може да се пресметне времето на означените на венериния хълм случки, старите хиромантици приемат указания на фиг. 74 способ. Линията, която води от основата на палеца към ъгъла, който той образува с дланта, и която е по-слабо или по-ясно изразена у всеки човек, разделят на две равни части и прокарват успоредни на расетата линии на равни от тия разстояния до края на ръката.
По такъв
начин
венериният хълм се разделя на 4 части, всяка от които представя около 15 год.
от живота на човека. Решетести линии върху юпитеровия хълм, които продължават и на юпитеровия пръст, свидетелстват за сангвиничен темперамент, а понякога показват и нецеломъдреност, съблазън и непостоянство (фиг. 67 d). N-образуваща линия на юпитеровия хълм показва щастие в търговията (фиг. 68 f).
към текста >>
По такъв
начин
плоскостта на хълмовете е разделена чрез четири, паралелни на линията на съдбата и главната линия, линии на 4 части, всяка от които означава 15 год.
Ако една от тях свършва с кръст, това означава плодовит щастлив брак. Представените във (фиг. 73 а) линии може да означават още и математически и астрономически способности, особено ако са придружени със съответните линии на венериния хълм и ако лицето е целомъдрено и със силно развито морално чувство. Четирите хълма при основата на пръстите дават възможност при следното разпределение да се определи кога ще станат тия преживявания, които са означени с разните знаци по тях. За тая цел разделят ръката до главната линия на четири равни части.
По такъв
начин
плоскостта на хълмовете е разделена чрез четири, паралелни на линията на съдбата и главната линия, линии на 4 части, всяка от които означава 15 год.
от човешкия живот или всичко 60 год. (фиг. 75). Някои хиромантици отделят особено внимание на пространството под и настрани от меркуровия хълм, като го наричат брачно място (locus matrimonialis). Разпределението, обаче, което му правят, не важи за меркуровия хълм. Това брачно пространство от основата на малкия пръст до линията на съдбата разделят на 4 равни части и всяка от тях отговаря на 20 години от живота (фиг. 76).
към текста >>
Ковачев това морализиране6); „След като се заучи по разни
начини
разказчето, чрез въпроси се прави съответно вдълбочаване и се извлича поука.
в детската възраст. Даже преподаването на предмети, които имат за цел да развият интелекта у детето, трябва да става с оглед за развиване на по-високи чувства, за възвишаване на детското сърце“. Днешното училище морализира децата като апелира на техния ум, без да раздвижи техните сърца! И тогава, разбира се, ще чуят със студено сърце нашето морализиране и ще останат непроменени. Ето как характеризира Христо Г.
Ковачев това морализиране6); „След като се заучи по разни
начини
разказчето, чрез въпроси се прави съответно вдълбочаване и се извлича поука.
И учителят казва: „От тази приказчица се научихме, че не трябва да лъжем“. „Научихме се, че не трябва да крадем“. „Научихме се, че трябва да помагаме на бедните хора“. „Научихме се, че трябва да обичаме и почитаме родителите си и всички, които се грижат за нас“. Ние формулираме тези правила, и учениците ги повтарят след нас, обаче, те не са трогнати, ентусиазирани, възпламенени.
към текста >>
Да, трябва да рухнат стените между тях, но това другарство трябва да бъде от характер, че учителят пак да има уважението, благоговението на ученика, пак да бъде авторитет, който бива послушван по един естествен
начин
.
Едничкото средство е: учителят трябва да се старае да бъде достоен за благоговение. Той трябва да знае методите на духовния растеж. Безкрайно много е изгубило детето, което не е имало случай да благоговее в периода от 7 до 14 година. Как ще разберем във верния му смисъл термина другарство, който често се употребява в новата педагогика, когато се говори за отношенията между ученик и учител? Да, другарство, но не това другарство, което се разбира при повърхностно разглеждане.
Да, трябва да рухнат стените между тях, но това другарство трябва да бъде от характер, че учителят пак да има уважението, благоговението на ученика, пак да бъде авторитет, който бива послушван по един естествен
начин
.
Карл Щокмаер казва10): „Един модерен израз е, учителят да бъде другар, приятел на децата. Всъщност, този израз, според окултизма, трябва да се поправи малко. По-добре е да се каже: учителят да има авторитет, да буди благоговение“. Детето гледа на света, както лицето, към когото благоговее; то чувства, мисли, желае, действа като него. Това лице за него е мащаб, критерий на всичко.
към текста >>
Ето що казва по това Д-р Щайнер12): „Как ще може учителят да действа по този
начин
?
Един околийски инспектор, мой близък познат, разправя, че когато бил малък, тъй безкрайно е благоговеел пред учителя си, че си го представял като извънредно същество. Той мислел, че учителят не яде, защото не е като другите хора. Не можел да си представи, как учителят ще яде като другите. Той е възвишено същество, което или не яде или, ако яде, употребява съвсем друга храна, а не тая, която употребяват другите. За да бъде такова отношението между учител и ученик, освен вътрешните условия, необходими са и други някои.
Ето що казва по това Д-р Щайнер12): „Как ще може учителят да действа по този
начин
?
Трябва да се обърне внимание и на социалното му положение. Той още не е достатъчно признат в обществото. Когато обществото почне да го цени и уважава повече, тогава той ще има възможност да възпитава по-добре младежта. Детето иска да уважава, и затова учителят не трябва да бъде считан от обществото като нещо незначително. Той трябва да взема голямо участие в живота.
към текста >>
Не събуждаме ли у него по такъв
начин
робски чувства, които ще се отразят върху целия му живот?
Това има грозни последици за нежните цветя, които се развиват в душата му. Това ще прилича на сланата, която попарва нежните растения. А колко се греши днес в това отношение! Но някой би казал: ако у детето се развие чувството на благоговение, не убиваме ли с това личността у него? Не го ли правим несамостоен, зависим, подчинен на други личности, не го ли правим само спътник на други личности?
Не събуждаме ли у него по такъв
начин
робски чувства, които ще се отразят върху целия му живот?
Напротив, онзи, който е имал щастието да благоговее през тая възраст, после ще стане най-самостойна свободна личност. Ето що казва Д-р Щайнер в гореспоменатия коледен педагогически курс. „Благоговението на детето към възрастните дава своите плодове по- после. То се превръща в творчески дарби“. „Така детето ще стане способно по-после по вътрешен импулс, от вътрешния си мир да твори“.
към текста >>
Ако у нас се зароди онова велико съзнание да чувстваме Божествената Любов, само по този
начин
живота ни може да се реформира.
Онзи, който е научил великия закон на Любовта, ето какво може да направи: ако той влезе в едно общество, дето хората се карат, веднага се изменя духовното им състояние, в тях ще дойде една вътрешна топлина, едно изобилие. Ако човек, у когото блика тази Любов, дойде във вашата къща, той, без да ви каже една дума, ще бъде за вас, каквото е изгряващото слънце. Може да дойде друг някой да ви говори сладки думи, че „тъй ще бъде“, „иначе ще бъде“, но сълзите ви ще текат. Дойде ли, обаче, човекът на Любовта, сълзите ви ще се пресушат, скръбта ви ще изчезне, и вие ще усетите нещо ново да се влива във вас. Едно качество има любовта, което другите сили в света немат; ако взе-, мете един лош порок, който има човек, и го хвърлите в този огън на Любовта, той моментално се превръща в един от скъпоценните камъни Трябва да знаем, че този великия закон на Любовта е по-велик от злото и като дойде, всички ще се разберем.
Ако у нас се зароди онова велико съзнание да чувстваме Божествената Любов, само по този
начин
живота ни може да се реформира.
Единственото нещо, което поправя всичко в света, това е Любовта. Единственото нещо, което отхвърля страданията, скърбите, болестите, това е Любовта, Като казвам, че трябва да имаме Любов, вие казвате: „да, но с Любов само не става“. Е, щом не става с Любов, тогава с какво става? Ама малко насилие трябва! Ами че по-голяма сила от силата на Любовта има ли?
към текста >>
Така по един естествен
начин
ще се развие у него духът на самопожертването, самоотричането!
За да се развие тя у детето, най-добрият метод е, то да я практикува всеки ден, да живее живота на дейната любов. А това само в едно такова братско общежитие е възможно! И наистина почти всяка една минута от живота на детето тук ще се прониква от този дух. Това общежитие няма да прилича на днешните пансиони или интернати дето пак царува индивидуализмът. В него цялата дейност на детето ще бъде служене на другите.
Така по един естествен
начин
ще се развие у него духът на самопожертването, самоотричането!
С най-големи напрежения в клас ние не ще можем да постигнем което ще постигнем в такова училище чрез дейната любов. Нали способностите се развиват най-добре чрез дейност? В училището детето чрез дейност трябва да дойде до закона на служенето, тая велика основа на новата култура, която иде. И в кухнята, и в градината, и в работилницата, то ще работи с радост все за другите. И обратно, — другите пък ще работят за него.
към текста >>
Върху нея се отпечатват всички наши мисли и постъпки, и по този
начин
се получава така наречената акашова хроника или акашови клишета.
Това обяснение, колкото и уместно да е, си остава, обаче, неприложимо по отношение на втората евентуалност, в случая с камъчето от Акрополис. Естествено е, че всички събития или действащи лица от времето на Акрополис не могат да оставят флуидите си върху малката повърхнина на нашето камъче, за да можем по него да прочетем всичко. Ето защо трябва да подирим друго обяснение, което е именно истинското, т. е. окултното. То гласи така: нашата слънчева система, както и другите, плува във всемирната материя, наречена акаша (нещо като етера или 4-то състояние на материята).
Върху нея се отпечатват всички наши мисли и постъпки, и по този
начин
се получава така наречената акашова хроника или акашови клишета.
Защото, според тайната наука, всички събития съществуват в плана на Бога, а ние се само приближаваме до тях. Пророкът ги вижда, т. е. чете в бъдещето, и ги предсказва, сиреч пророкува. Ако официалната наука не се свенеше да приеме обяснението на факира или индуса, за четирите носители на съзнанието, т. е. четирите тела, тя щеше да научи, че когато спим или умрем, ние оставаме във второто си тяло, астралното, и можем да се движим с бързината на мисълта, където искаме.
към текста >>
Една нощ сънувал, че получил поръчение, да мине на един пункт близката там река по дървен мост и да спре до едно дърво, но по никой
начин
да не минава оттатък дървото.
Тутакси аз се събудих. На сутринта, когато седнахме на двора на закуска и подадоха млякото, аз разказах съня си на домашните ми, като добавих: дали не се е случило нещо със Стамболова. След малко дотърча един конен стражар със запечатан плик от околийския началник В писмото ми се съобщаваше, че Стамболов бил убит. Предпазване от смърт. През последната война приятелят ми X., бивш прокурор, а сега съдия, командвал на фронта едно войсково отделение.
Една нощ сънувал, че получил поръчение, да мине на един пункт близката там река по дървен мост и да спре до едно дърво, но по никой
начин
да не минава оттатък дървото.
И наистина на другия ден дадена му била заповед да премине реката и да стигне до известен пункт. Щом дошъл на мястото на прехода, учудил се, че това място му било познато, видял същия мост от сложено дърво и като минал отвъд реката с войниците си, стигнал до дървото, което тоже му бито познато. Тогава той дал заповед да се спрат там. Веднага непосредствено оттатък се изсипал град от шрапнели и ако офицерът X. с войниците биха отишли там, всички щели да бъдат избити.
към текста >>
лекар) Изгубен предмет, намерен по необикновен
начин
.
Сестра й като се разбудила, оплакала се, че не може да си повдигне нито ръцете, нито главата, цяла била като пребита, и по тялото й се забелязвали натъртени места, като от удар. Пак и този случай не могли да си обяснят, защото нищо не са видели освен шумът от стъпки, дето са чули из стаята и шумът от разхвърлянето на чиниите и съдовете из кухнята им. Една година след този случай те се пренесли в София да живеят и сега са много добре и здрави, и не са забелязвали да ги спохождат някои духове, както в Македония. Но са много набожни. Съобщава Д-р Хр. (ветерин.
лекар) Изгубен предмет, намерен по необикновен
начин
.
В 1910 година се самоубива в София дъщерята на софийския жител г. П. След случката домашните търсят един ключ, за да отворят една от стаите, но не го намерили никъде при най-старателно търсене на всякъде. А не искали да счупят вратата, за да не я похабят. По- рано у това семейство живял под наем г. Д. Д.
към текста >>
НАГОРЕ