НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
121
резултата в
94
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Псалом - Р. Соловьов
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Радостта и
въодушевлението
изчезват.
намирате се в едно добро разположение, весел сте, разговаряте. В това време усетите как във вас започва да се заражда едно слабо чувство на обезсърчение То започва все повече и повече да се засилва. Правите опит да се освободите от него, но всичко е напразно. Чувството все расте и расте. Най-после цялото ви настроение се изменя.
Радостта и
въодушевлението
изчезват.
Вие ставате тъжен, мрачен. Явява се отчаяние, светът става безсмислен, обектът на живота изчезва. Като че ли се намирате в един кошмар. Страдате, мъчите се без да знаете защо. Минава обаче известно време и всичко изчезва, като че ли нищо не се е случвало.
към текста >>
2.
ЛЕГЕНДА - Г. Т.
 
Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.
В нас са се явили
въодушевления
и желания, носещи в себе си дълбочина и воля за изпълнение.
Те говорят, разсъждават излагат. Всички сериозни, съсредоточени, вървят някак по-особено. Нещо изхвръква из нас, размества се, допълня се, всяка дума се изживява, недомлъвките носят след себе си порой от мисли, и всичко става ясно и тъй леко. Защо? Защото сме сами? Защото сме свободни ли, или защото всичко наоколо е чисто и приятно?
В нас са се явили
въодушевления
и желания, носещи в себе си дълбочина и воля за изпълнение.
Един изказва мисъл, която всички мислят, и всичко върви ясно и светло. Говорим за татвите или за татвасите, както ги казват индусите, за ония двучасови смени на космични влияния от изгрева до залеза на слънцето и действително проверяването ни се е съпоставяло. Стигаме нивата. Дълги бразди се източват като нишки на голям стан. На другия край на браздата човекът се вижда малък наполовина.
към текста >>
3.
КЪМ БОГОПОЗНАНИЕ - Д. Стоянов
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Силен индивид, който вярва мощно в една идея, може да предаде своята вяра и
въодушевление
на окръжаващите го.
– И хората си въздействат един на друг, обаче това взаимодействие не е толкова силно, за да го схванем с нашия ум, но все пак достатъчно силно, за да го почувствуваме. Нещата съществуват независимо от това, дали ние знаем за тяхното съществувание или ако знаем, независимо от това, дали сме могли да ги класифицираме и подведем под определени норми и закони. Кой не е чувствувал промяна в настроението при срещата с любим приятел, лъхващ радост и живот от себе си и около себе си? Попаднали във весела група, нашата мрачна гостенка „тъгата" ни напуща, разсейвайки се като мъгла пред лъчите на пролетното слънце. А и обратното се случва – скръбта на близкия обзема и нас, тъгата на един помрачава радостта, разваля веселото настроение на цяла група.
Силен индивид, който вярва мощно в една идея, може да предаде своята вяра и
въодушевление
на окръжаващите го.
По такъв начин се раждат и подържат фанатичните политически и религиозни общества, които увличат попадналия под влиянието им индивид и го правят, при една по-слаба воля, жертва на своите прави или не, но все пак искрени вярвания, омаломощавайки съвсем неговата воля и самостойна мисъл. Един военачалник, с мощно бойно въодушевление и вяра в своята звезда и победа разпространява своята вяра и въодушевление върху воините си така, както се разпространяват вълните по гладката повърхност на езерото от хвърлен камък и тази вяра, това предадено бойно въодушевление крепи, повдига техния дух и увенчава с победа, обръщайки неприятеля в бягство. Артист на сцената, „вживявайки" се в ролята на героя, изтръгва въздишки и даже сълзи от очите на зрителя, увлича го и той заедно с него трепери и страда или се радва въодушевявайки се от благородните пориви или необикновената съдба на героя. Това са все явления, наблюдавани факти и макар мнението на учените психолози по тяхното обяснение да са различни, макар те да отхвърлят древната теория, че всеки индивид притежава сила, която може да се предава от един индивид на друг и която като че ли се стреми да уравновеси дошлите в съприкосновение субекти, обяснявайки горните и ред подобни явления с „особено психологично състояние", „способност за подражание" и пр. те все пак съществуват и чакат своето обяснение, защото ние знаем, че няма в природата действие без причина, нито явление без да е резултат на една сила.
към текста >>
Един военачалник, с мощно бойно
въодушевление
и вяра в своята звезда и победа разпространява своята вяра и
въодушевление
върху воините си така, както се разпространяват вълните по гладката повърхност на езерото от хвърлен камък и тази вяра, това предадено бойно
въодушевление
крепи, повдига техния дух и увенчава с победа, обръщайки неприятеля в бягство.
Кой не е чувствувал промяна в настроението при срещата с любим приятел, лъхващ радост и живот от себе си и около себе си? Попаднали във весела група, нашата мрачна гостенка „тъгата" ни напуща, разсейвайки се като мъгла пред лъчите на пролетното слънце. А и обратното се случва – скръбта на близкия обзема и нас, тъгата на един помрачава радостта, разваля веселото настроение на цяла група. Силен индивид, който вярва мощно в една идея, може да предаде своята вяра и въодушевление на окръжаващите го. По такъв начин се раждат и подържат фанатичните политически и религиозни общества, които увличат попадналия под влиянието им индивид и го правят, при една по-слаба воля, жертва на своите прави или не, но все пак искрени вярвания, омаломощавайки съвсем неговата воля и самостойна мисъл.
Един военачалник, с мощно бойно
въодушевление
и вяра в своята звезда и победа разпространява своята вяра и
въодушевление
върху воините си така, както се разпространяват вълните по гладката повърхност на езерото от хвърлен камък и тази вяра, това предадено бойно
въодушевление
крепи, повдига техния дух и увенчава с победа, обръщайки неприятеля в бягство.
Артист на сцената, „вживявайки" се в ролята на героя, изтръгва въздишки и даже сълзи от очите на зрителя, увлича го и той заедно с него трепери и страда или се радва въодушевявайки се от благородните пориви или необикновената съдба на героя. Това са все явления, наблюдавани факти и макар мнението на учените психолози по тяхното обяснение да са различни, макар те да отхвърлят древната теория, че всеки индивид притежава сила, която може да се предава от един индивид на друг и която като че ли се стреми да уравновеси дошлите в съприкосновение субекти, обяснявайки горните и ред подобни явления с „особено психологично състояние", „способност за подражание" и пр. те все пак съществуват и чакат своето обяснение, защото ние знаем, че няма в природата действие без причина, нито явление без да е резултат на една сила. И тук „способност за подражание" не е (нищо друго), освен последицата на една сила, която все още убягва на изследователя. Интересно е и така нареченото явление „мислено предаване", което се състои в следното: Срещате ваш добър приятел и както става между приятели, веднага се поема разговор за едно за друго, интересуващо и единия и другия и изведнъж, тъкмо казал нещо, приятелят ти те пресича: „Ама от устата ми го взе, тъкмо това исках да ти кажа!
към текста >>
Артист на сцената, „вживявайки" се в ролята на героя, изтръгва въздишки и даже сълзи от очите на зрителя, увлича го и той заедно с него трепери и страда или се радва
въодушевявайки
се от благородните пориви или необикновената съдба на героя.
Попаднали във весела група, нашата мрачна гостенка „тъгата" ни напуща, разсейвайки се като мъгла пред лъчите на пролетното слънце. А и обратното се случва – скръбта на близкия обзема и нас, тъгата на един помрачава радостта, разваля веселото настроение на цяла група. Силен индивид, който вярва мощно в една идея, може да предаде своята вяра и въодушевление на окръжаващите го. По такъв начин се раждат и подържат фанатичните политически и религиозни общества, които увличат попадналия под влиянието им индивид и го правят, при една по-слаба воля, жертва на своите прави или не, но все пак искрени вярвания, омаломощавайки съвсем неговата воля и самостойна мисъл. Един военачалник, с мощно бойно въодушевление и вяра в своята звезда и победа разпространява своята вяра и въодушевление върху воините си така, както се разпространяват вълните по гладката повърхност на езерото от хвърлен камък и тази вяра, това предадено бойно въодушевление крепи, повдига техния дух и увенчава с победа, обръщайки неприятеля в бягство.
Артист на сцената, „вживявайки" се в ролята на героя, изтръгва въздишки и даже сълзи от очите на зрителя, увлича го и той заедно с него трепери и страда или се радва
въодушевявайки
се от благородните пориви или необикновената съдба на героя.
Това са все явления, наблюдавани факти и макар мнението на учените психолози по тяхното обяснение да са различни, макар те да отхвърлят древната теория, че всеки индивид притежава сила, която може да се предава от един индивид на друг и която като че ли се стреми да уравновеси дошлите в съприкосновение субекти, обяснявайки горните и ред подобни явления с „особено психологично състояние", „способност за подражание" и пр. те все пак съществуват и чакат своето обяснение, защото ние знаем, че няма в природата действие без причина, нито явление без да е резултат на една сила. И тук „способност за подражание" не е (нищо друго), освен последицата на една сила, която все още убягва на изследователя. Интересно е и така нареченото явление „мислено предаване", което се състои в следното: Срещате ваш добър приятел и както става между приятели, веднага се поема разговор за едно за друго, интересуващо и единия и другия и изведнъж, тъкмо казал нещо, приятелят ти те пресича: „Ама от устата ми го взе, тъкмо това исках да ти кажа! ” Не веднъж, вярвам, ви се е случило това и все на случайно съвпадение го отдаваме, а обяснението му според динамичната теория на физиката може да се даде така: Даден индивид мисли върху известна идея, неговият мозък излъчва трептения с определена дължина и скорост, трептения, които се предават по нервите му до краищата на тялото и от там в пространството наоколо му.
към текста >>
4.
КНИГОПИС
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Накрая Максим Горки завършва писмото си така: „Но има в страната и една друга сила, една светла сила,
въодушевена
от една велика мисъл, вдъхновена от ослепителната мечта за едно царство на правдата, на свободата, красотата... Ала каква полза, любезна Госпожо, да се описва с думи красотата и величието на морето томува, който няма очи, за да ги види!
Той искаше да обърне нейната светлина срещу очите на тогавашните потисници, той искаше да освети пътя и на тогавашните руски революционери, които го не разбраха. И едните и другите не го разбраха. Едните, защото не желаеха да отпуснат своите роби, а другите, защото в душата им се бе набрала една омраза, което те трябваше да изразят в нещо. Днес, след като Толстой напусна Русия, на земята стана трагедията и не е по-добре нито на едните, нито на другите. Това е, защото не Толстой, а една върховна правда говореше чрез устата на Толстой.
Накрая Максим Горки завършва писмото си така: „Но има в страната и една друга сила, една светла сила,
въодушевена
от една велика мисъл, вдъхновена от ослепителната мечта за едно царство на правдата, на свободата, красотата... Ала каква полза, любезна Госпожо, да се описва с думи красотата и величието на морето томува, който няма очи, за да ги види!
" Не е ясно. Вярва ли писателят в царството на свободата, на правдата или не. Ако не вярва, ако мисли, че трябва да се ходи по тоя страшен път на братоубийствено изтребление, тогава горко на Горки; ако ли пък вярва, тогава как ще се въдвори то при тоя принцип вечно на отмъщение? Защо тогава Горки да не каже своята дума за тая красота на по-малките от него? Да каже тия думи ясно, смело, пред целия руски народ, пред цялото човечество, пред Бога!
към текста >>
5.
В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА - Б. Боев
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.
Все стремежи ги
въодушевяват
и всеки иска да бъде по възможност материално осигурен и господар.
ДНЕШНИТЕ СТРЕМЕЖИ Светът, в който живеем и съществуваме има разни стремежи. Хората на съвременната култура и обществен строй се стремят да придобият знания, пари, слава, величие, сила и др.т.
Все стремежи ги
въодушевяват
и всеки иска да бъде по възможност материално осигурен и господар.
А всъщност, всички живущи днес хора на земята са „слуги". – Разликата е само в това – кому слугуват Често някои казват, че са „господари и свободни от слугуване", Но това са само думи. Най-малкото, те служат на своя стомах. Та казвам, ако човек не слугува на удоволствията, то той трябва да слугува на истината, защото животът е взискателен и ние трябва да му слугуваме както трябва. Ние все уреждаме работите си, а те все неуредени остават.
към текста >>
6.
Природата – Тотю Брънеков
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Аз се питам, дали моите съотечественици са
въодушевявани
от една истинска обич към свободата и дали имат вяра в нея?
Вечното неспокойствие, в което го въвлече протекцията на собствените му облаги, напада и унищожава любовта му към свободата и правдата, докато един ден той бъде готов да се отрече от собствената си свобода и тази на подобните му. В пътуванията си на Запад; в които можах да констатирам повсеместната власт на парите и на организираната пропаганда, действаща винаги зад екрана на язвителността и създаваща една атмосфера на съмнение, страхливост и омраза — всичко това дълбоко ме убеди, че истинската, реална свобода, е само свобода на душата и на духът; тя не може никога да ни дойде отвън. Само онзи е свободен, който обича свободата си и е щастлив, когато я разпростре и върху другите. Този който иска да има роби, трябва сам да стане роб; този, който се обгражда от стени, за да се изолира от другите, обгражда сам собствената си свобода; този, който отрича правото на свободата на ближния си, губи морално своето право, защото рано или късно той ще бъде увлечен в примката на морално или физическо раболепие. Ето защо аз искам да ангажирам моите съотечественици* с въпроса за свободата – дали тя, за която те така аспирират трябва да бъде само външна свобода?
Аз се питам, дали моите съотечественици са
въодушевявани
от една истинска обич към свободата и дали имат вяра в нея?
Готови ли са те да ù дадат място в своето общество, за да може духът на децата им да израсне в един идеал на човешко достойнство, без да бъдат спъвани от несправедливи и неразумни ограничения? Не сме ли самите, ние които изградихме с едно упорито постоянство оградите на нашите социални ограничения? – Ние сме упорито горди да признаем това; ние се хвалим даже, че в този свят никое друго същество, освен нашето не се е домогнало до абсолютната класификация на своите живи членове. Обаче в нашите политични агитации ние сякаш забравяме всичко онова, което е неестествено в лицето на управници и подчинени й което ни унижава и създава големите дефекти в нашия обществен живот, защото тази неестественост е натрапена във вид на закони с военно нападение. Когато Индия, в епохата на своето могъщество и в своята най-зряла жизненост.
към текста >>
7.
Физиогномия – Г.
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
У едни те предизвикват недоумение и страх, а у други -
въодушевление
и вяра в нещо бъдно и светло... Иска се широк поглед, големи познания и пълна толерантност - за да може да се следи целокупния културен процес.
Те имат дълбоки психологически основи и тепърва започват да играят роля в живота на днешния човек. - Явяват се вече нови и свободни боготърсители, които имат рационално и близко до опита обяснение на своите копнежи и преживявания. Растящият интерес към религиозното учение на Толстой, към психологическите романи на Достоевски, към произведенията на Рабиндранат Тагор и Морис Метерлинк - са ярките признаци на един нов, съвременен мистицизъм. Упадъкът на интелектуализма, новият познавателен метод - интуицията, широката област на подсъзнанието, четвъртото измерение на новата математика, мистицизмът в последно време, а като прибавим към тях растящото съзнание за общата криза в днешната европейска култура и големия интерес към духовните ценности на изтока - това са новите и най-характерни проблеми на нашите дни. - Тия проблеми сега се зараждат, а в близко бъдеще ще приемат сигурно още по-ярки очертания.
У едни те предизвикват недоумение и страх, а у други -
въодушевление
и вяра в нещо бъдно и светло... Иска се широк поглед, големи познания и пълна толерантност - за да може да се следи целокупния културен процес.
Идеята за една нова култура, която по еволюционна необходимост ще се зароди или се вече заражда, се слага все по-ясно в съзнанието на днешния човек... Един от ранните предвестници на зараждащата се нова култура иска да бъде „Житно зърно". Вел. Вл.
към текста >>
8.
Живият огън – Г.
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Няма оня ентусиазъм, онова
въодушевление
, оная самоувереност, които придружаваха творчеството преди войната... Разслабиха се ръководните творчески начала.
Кризата требваше чрез словото и печата да се уясни, а чрез дело – да се преодолее. В уясняването на тази криза, както и в всяко човешко дело, се очертаха и крайности. Мнозина захванаха да виждат криза и там, дето тя още не съществуваше, а за някои кризата стана любима и модерна тема... Но, независимо от крайностите на този модернизъм, не можем да не констатираме – според единодушните свидетелства на всички авторитетни източници, че в основата на европейската култура настъпва някаква криза, която причинява необяснимата на пръв поглед обща безпътица. Външно – в Европа (включително и у нас) всичко върви като преди войната. Старите институти са запазени, разните клонове на производството се разрастват, всички работят и все пак липсва нещо.
Няма оня ентусиазъм, онова
въодушевление
, оная самоувереност, които придружаваха творчеството преди войната... Разслабиха се ръководните творчески начала.
Това констатира всеки мислещ, който може да се издига над личните, професионални и политически интереси. Най-сполучлив изразител на туй състояние в днешна Европа е безспорно немският културен философ Освалд Шпенглер. Нашата задача не е да излагаме възгледите на Шпенглер, но разглеждайки духа на новото време, ние в никой случай не можем да ги пренебрегнем. Шпенглер написа в края на войната едно съчинение под заглавие „Untergang des Abendlandes” („Залеза на Запада”). Това съчинение, според общите признания, е едно от най-оригиналните и най-значителните на нашето време.
към текста >>
Има ли днес идеали, които недвусмислено
въодушевяват
всички?
Днес е останало едно – да се издигат паметници, да се пишат биографии и празнуват юбилеи на ония, от духовното наследство на които живеем. И не може според Шпенглер да бъде другояче, защото ние навлизаме вече в епохата на цивилизацията на западно-европейската култура – епоха на неизбежно обезличаване, механизация и упадък. Ние няма да се спираме на другите Шпенглерови доказателства – особено на интересните съответствия, които той изтъква между упадъчния период на античния свят и нашето време, както е, например, паралелизма между историческата роля на Александър Велики и Наполеон, на Аристотел и Кант, на някогашните циркове и турнири и днешните гимнастика и спорт и т.н. Но едно можем да констатираме, че и без да знаем за съществуването на Шпенглер и без да разполагаме с неговия сложен философски апарат, наблюдавайки днешната действителност, по един елементарен път можем да стигнем до същите заключения. И наистина, кой би могъл да каже, че днес имаме вдъхновени творци в същинския смисъл на тази дума?
Има ли днес идеали, които недвусмислено
въодушевяват
всички?
Отиват ли днес въжделенията на младежи, имащи възможност да добият висше образование, по-далеч от интересите на един адвокат, техник, агроном, висш чиновник – професии, характеризиращи упадъчния цивилизационен период на културата? – Не е ли политиката днес едно от най-разпространените занятия? – според Шпенглер също упадъчен признак. А кой може да отрече, че голяма част от новите поколения е издребняла и че посредствеността и грубият егоизъм заемат все по-широки размери във всички области на живота? И цял ред други признаци, които ние тук нямаме възможност да изброим, свидетелствуващи за един не частичен и скоропреходен, а общ и органически културен упадък, озадачаващ всички искрено и дълбоко мислещи.
към текста >>
9.
Уводни думи към окултната биология. Новите насоки в биологията – Б. Боев
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Нека докажат чрез „А" плюс „В" минус ,,С", че никой, който се е
въодушевил
от такива схващания не ще превърне никога нищо.
Оставям теоретическата страна на книгата на г. Кастло на читателите от Академията и Сорбоната. Нека разискват доводите на г. Кастло, системата му, теориите му. Нека докажат, че всичко е невярно, противно на науката, неоснователно.
Нека докажат чрез „А" плюс „В" минус ,,С", че никой, който се е
въодушевил
от такива схващания не ще превърне никога нищо.
Не съм аз, който ще си губя времето да им противореча, нито да ги чета, защото опитах посредствеността на суетните им речи... Това. което е важно в случая, то е фактът. с който г. Кастло формулира теориите си. Фактът е, който подкрепя и ще подкрепя читателите на „Химическа революция".
към текста >>
10.
Уводни думи към окултната биология. Нови насоки в биологията - Б. Боев
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Днес нито
въодушевленията
, нито опасенията от него имат основа... Втората причина, която забулва за нас първоначалния лик на християнството, а оттам и на целия изток, е грамадният външен религиозен култ, създаден отпосле - Сравнителното изучаване на другите източни религии, които и до днес са запазили по-голяма външна простота, косвено посочиха какво е било християнството в началото... В тая насока изобщо се движат нашите мисли за съществуващата открай време връзка между изтока и запада исторически... Но за да станат те по-ясни, трябват няколко теоретически и философски обяснения... Пътищата и степените на знанието са различни.
На пръв поглед днес това звучи може би малко странно и то по две ясни причини. Първо - на наслойките на материализма. За историческата мисия на материализма в западната култура ние имаме по особено схващане, на което тук няма да се спираме. Материализмът изпълни своята задача и вече си отива. Твърдата кора, с която той беше обвил живота на всички, по историческа необходимост се вече троши.
Днес нито
въодушевленията
, нито опасенията от него имат основа... Втората причина, която забулва за нас първоначалния лик на християнството, а оттам и на целия изток, е грамадният външен религиозен култ, създаден отпосле - Сравнителното изучаване на другите източни религии, които и до днес са запазили по-голяма външна простота, косвено посочиха какво е било християнството в началото... В тая насока изобщо се движат нашите мисли за съществуващата открай време връзка между изтока и запада исторически... Но за да станат те по-ясни, трябват няколко теоретически и философски обяснения... Пътищата и степените на знанието са различни.
Но две неща има безспорни за всички - единството и различността във вселената. Какво представлява това единство като цяло, ние не знаем, защото сме част от него (а частта не може да знае за цялото). Но това единство ние го чувстваме, ние сме проникнати от него. ние го виждаме в закономерната връзка между явленията... Различността във вселен.ата е толкова очевидна, че тя не може да се докаже. Колкото повече доказателства се привеждат, колкото повече книги се пишат - те толкова повече се замъгляват.
към текста >>
11.
ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ - А. Бертоли
 
Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Идва един слушател в дома му, чува го да свири, бързо пламва -
въодушевява
се, връща се в къщи, взима учебници и сяда с възторг на пианото си, на което досега не е обръщал никакво внимание.
Всеки не може да гледа, но всеки може да прави наблюдения и изследвания на ириса, за да достигне по един естествен път изкуството да гледа, чете и разбира по очите. Това става бавно, бавно Нужни са години наблюдения и проучвания, а преди всичко въздържане от плоски бръщолевения. Тъй добито едно познание, добита е и вярност при ирисовата диагноза. Да вземем следния прост пример. Талантливият музикант свири лесно и сръчно на пиано.
Идва един слушател в дома му, чува го да свири, бързо пламва -
въодушевява
се, връща се в къщи, взима учебници и сяда с възторг на пианото си, на което досега не е обръщал никакво внимание.
Той иска да подражава на великия музикант. Упражнява се усилено, даже неуморно и като не може в малко време да придобие тази разработка на пръстите, не може да изрази наученото в изкуство, както великият музикант, той маха с ръка и се произнася за инструмента: „празна работа". И всякаква по нататъшна работа върху него той счита измама и заблуда. Това става, понеже той е отделил науката от изкуството, което се добива главно по вътрешен път. За наука-изкуство, за живата наука е необходимо време и то дълго време!
към текста >>
12.
ПЪТ НА ПОЗНАНИЕТО - Рудолф Щайнер
 
Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Само Първичната Причина, която
въодушевява
всички хора - поети, художници, музиканти, учени - е съвършена във всички свои прояви.
Човешкият ум има прямата длъжност да пази тази нишка, да не става прекъсване в нея. За това се изисква от човека будност на съзнанието. Пази ли се тази нишка непрекъсната, всеки човек ще бъде във връзка с Първичната Причина, с Вечното Начало на живота. Докато човек се кланя и зачита преди всичко гази Първична Причина, дотогава той ще има светло и красиво бъдеще. Престане ли да се кланя ней, избере ли друг някакъв култ в живота си, той изгубва смисъла на живота.
Само Първичната Причина, която
въодушевява
всички хора - поети, художници, музиканти, учени - е съвършена във всички свои прояви.
Всеки, който иска да разбере Първичната Причина във всички нейни проявления, трябва да има чисто съзнание. Днес цялото човечество се нуждае от непреривност в съзнанието, както и от чистота в съзнанието. Докато съществува тази непреривност и чистота в съзнанието. навред между хората ще съществува една истинска, положителна наука. Докато вашите очи са затворени за външния свят, как ще можете да го изучавате?
към текста >>
13.
Практически окултизъм – А. Бертоли
 
Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Те са
въодушевени
от това, което ще стане с човека.
залез слънце? Спущането на пламтящото кълбо под хоризонта пак ни наумява за тези разумни сили, които регулират така природните процеси, за да доставят нам и другите природни царства условия, годни за развитие, за проява на божествените заложби, скрити в нас! Те чертаят планове, които реализират в течение на милиони години! Те знаят, че в хората има нещо ценно, което ще преодолее всички спънки и ще се прояви в края на краищата. И те работят от любов към това красивото, което се крие в човека макар и още да не е проявено.
Те са
въодушевени
от това, което ще стане с човека.
И тогаз изгрев и залез, всяко мръкване и съмване не ни ли трогват, не ни ли изпълват с дълбоко чувство на благоговение към тези същества, чието съзнание е далеч над нашето по широтата си! Всяко едно явление около нас осезателно ни наумява за неизменната любов, която те изливат върху нас. При такова разбиране ще чувствуваме будността на тези преизпълнени с любов сърца. Тогаз накъдето и да се обърнем, всичко ни наумява за възвишения мир, в който те работят! При такова разбиране съмването, мръкването, изгревът, залезът и пр, не са вече механични процеси, а любовни, духовни процеси, Тези явления тогаз стават за нас повод да издигнем мисълта си до това поле, в което работят тези същества на любовта и разумността.
към текста >>
14.
СЛЪНЦЕТО НА ЖИВОТА. СВЕЩЕНОТО СЕГА. - А.Т.
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Стоял съм зад някои мечтатели утописти,
въодушевявал
съм ги, направлявал съм техните мисли, за да може светът чрез творенията им да види бъдещето и да подкрепи усилията им и тъй да ускори деня, в който ще дойда, за да основа новата раса.
СЕГАШНАТА РАСА И НОВАТА Отзвук Моята светеща раса - която скоро ще се основе, далеч ще превъзхожда и най-фантастичните видения на днешните идеалисти. Не съм мечтател, който се впуща във възможности! Аз зная, какво има да стане!
Стоял съм зад някои мечтатели утописти,
въодушевявал
съм ги, направлявал съм техните мисли, за да може светът чрез творенията им да види бъдещето и да подкрепи усилията им и тъй да ускори деня, в който ще дойда, за да основа новата раса.
Твориха те по мои указания от свое гледище - опирайки се на една малка частица от истината, която бяха познали. Сега, сам аз говоря с истинското знание за онова, което се планира - което вече е в Единния дух и вече пребивава в най-висшите мисли, които за моя поглед са по-действителни от дървета и скали. Не бленувам, кога говоря за идещата раса - Аз, който съм духът на тая раса! Но от вас, от днешното човечество, от вас ще зависи, кога да бъде тя основана - кога тя със своята радост, със своя мир, със своето богатство, с несравнимото си щастие ще се изрази на земята. В молбата си за чистота - аз, духът на неродените - посочих няколко преобразования, които са необходими, за да приготвите света и себе си за новата раса.
към текста >>
15.
ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ГУРВИЧ - Б. БОЕВ
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
В четвъртата градина живеят тези, които са взели
въодушевено
решение да служат на Бога.
Тъй че и най-скромният от работниците трябва да помни постоянно, че най-малкото негово пренебрежение се отразява зле на цялата работа. Някоя слабост, която аз си позволявам тук, може би прави възможно едно престъпление на другия край на света, или може би в някой следващ век ще попречи за създаването на нещо красиво. В първата градина се намират тези, които са привързани само към външните форми на религиите. Във втората се намират тези, които се молят, само когато неотложна нужда ги подтиква към това. У обитателите на третата градина е родено желание за усъвършенствуване.
В четвъртата градина живеят тези, които са взели
въодушевено
решение да служат на Бога.
Но тези, в петата градина, са съвсем внимателни да не си позволят най-малката погрешка. Работниците в шестата градина са винаги готови на всички жертви. И най-сетне, тези от 7-мата градина са истински бедните, които съвсем забравят себе си в работа за Бога. Вие знаете, мили приятели, че не делата преценява мъдрият Съдия, но нашите мотиви. Ние се класираме сами в една или друга градина според качеството на любовта и на второ место според нашите дела.
към текста >>
16.
Списанието PDF
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Идеите, които ни
въодушевяват
, ние разпространяваме без да чувствуваме нужда да се борим против когото да е, защото ние не сме никому неприятели." * „Esperanto", орган на всемирния есперантски съюз, пише: Книга 4 от библиотека „Nova Kulturo " съдържа превод на нови беседи на учителя Дънов за пробуждането на колективното съзнание, висшите морални идеи се проповядват чрез алегорични евангелски сравнения.
Лекцията „Високият идеал" обяснява с топли и сърдечни думи идеята: Природата обича само тези, които имат висок идеал. Лекцията показва, че в България се заражда ново съзнание и че българските есперантисти работят за нашата обща цел: обновяване на човечеството. * „Espero Teosofia", орган на Теософската есперантска лига, пише: „Библиотека „Nova Kulturo Харесаха ни се много техните идеи, от които ще цитираме няколко думи: За нас не съществуват отделни религии, отделни нации, партии и секти. За нас всички са братя, всички са синове Божии. Ние не принадлежим на никоя секта, ние обичаме всички и уважаваме техните мнения.
Идеите, които ни
въодушевяват
, ние разпространяваме без да чувствуваме нужда да се борим против когото да е, защото ние не сме никому неприятели." * „Esperanto", орган на всемирния есперантски съюз, пише: Книга 4 от библиотека „Nova Kulturo " съдържа превод на нови беседи на учителя Дънов за пробуждането на колективното съзнание, висшите морални идеи се проповядват чрез алегорични евангелски сравнения.
„Обичай братски" - ето камъка, на който гради Бялото Братство. * Японският вестник „Zunrui Aizen Sinbun" помества статии в няколко броя под ред, в които излага учението на Учителя. Дава и портрета му. * Стелан Енгхолм в едно писмо пише между другото: „С голяма радост четох последния номер на „Nova Kulturo". Когато за пръв път чух за вашето движение, аз наистина малко се съмнявах в него.
към текста >>
17.
КНИГОПИС
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Затова, младото поколение трябва да се
въодушевява
от своите идеи.
Ние търсим онова, което е вечно младо. Слънцето постоянно изгрева Ние не говорим за миналото слънце, което е изгрявало преди милиони години. За нас важи слънцето, което утре ще изгрее. Следователно новите идеи носят живот; те са важни за нас. Новите идеи, които утре ще изгреят, те важат за нас.
Затова, младото поколение трябва да се
въодушевява
от своите идеи.
Младите да останат млади, а старите да се подмладят. Тогаз ще настане мир между хората и общо братство. Аз ви поздравява м с тази нова идея. Милиони хора са живели с разни идеи, много от които са заличени. Сега на земята оставят ценни само скъпоценните камъни.
към текста >>
18.
БОГОМИЛСТВОТО НА ЗАПАД
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
У тях стават бързи смени в настроенията – те минават от
въодушевление
към депресии, от вяра към безверие.
От всяка обида те се ожесточават, в тях кипва желание за мъст и лична саморазправа. Богове им са: „истукани”, ,идоли”, на които те принасят жертвоприношения. (В модерен превод: „силните личности”, „диктаторите” и на които те кадят тамян и които често ги подтикват към „човешки жертвоприношения”!). Новозаветните хора са хора на вярванията, хора на чувствата. Те имат едно чисто афективно отношение към света.
У тях стават бързи смени в настроенията – те минават от
въодушевление
към депресии, от вяра към безверие.
Те схващат света като борба на добро и зло, на Бога и дявола. Затова постоянно ги занимава проблема за „съблазните”, „изкушенията” и „греха”. Най-висока социална добродетел е благотворителността, „правенето добрини”, за „спасение на душата”. Усърдно се стремят да разпространяват вярата си – „мисионерство.” Праведните – туй са хората на наши дни. Хората на установения държавен строй, на установения правов ред – с неговите институти, йерархия и бюрокрация.
към текста >>
19.
ТЕМПЕРАМЕНТИ - Д-Р ЕЛИ РАФАЙЛОВА
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Въодушевени
апостоли мъже и жени – тайно го разпространявали във Франция от провинция в провинция, както в градовете, така и в селата.
В 1254 г. папа Инокентий IV обявил кръстоносен поход против богомилите в Италия. Към края на 13 век богомилите се явяват вече и в Сицилия. От Италия богомилството преминало във Франция, дето имаме първите му следи в последните години на 10 век. Италианецът Гундулф го е пренесъл там.
Въодушевени
апостоли мъже и жени – тайно го разпространявали във Франция от провинция в провинция, както в градовете, така и в селата.
Във Франция това движение, което се наричало албигойство, направило голям напредък. Най-първо там богомилството се разпространява в провинцията Аквитания, дето гр. Тулуза става център на движението; и оттам то се разпространило във всички области на юг от р. Лоара. В 1022 г. богомилството било разпространено вече почти във всички френски области.
към текста >>
20.
НАЙ-НОВОТО В МУЗИКАТА - К.ИК
 
Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Новите ценности, които се зараждат в най-напредналите умове на човечеството, жената по-лесно възприема и влиза с
въодушевление
в борбата за тяхното осъществяване.
Той твори най-вече със своя ум. Жената има по-фина душевна дейност и затова тя е несравнено по силна в интуицията, отколкото мъжът. А знае се, че умът оставен сам на себе си, може да изпадне в груби грешки с лоши последствия, а интуицията е непогрешима, понеже е един лъч на Божественото съзнание у човека. Жената е, която трябва да внесе този необходим Божествен елемент в душевната култура и да й даде ново направление. Жената със своята интуиция по-лесно долавя новите идеи, които идат от Горе и чиито нашепвания са недостъпни за онези, които нямат богата интуиция.
Новите ценности, които се зараждат в най-напредналите умове на човечеството, жената по-лесно възприема и влиза с
въодушевление
в борбата за тяхното осъществяване.
Ето защо зазоряването на новата култура ще дойде чрез жената – носителка на новите идеи. Соломон е казал, че сърцето на човека е извратено. Сърцето, т.е. жената е извратена, защото е унижена, но това положение е временно. Досега мъжът е употребявал силите си само да завладее жената и да я убеди, че веднъж излязла от него, тя сама нищо не може да направи.
към текста >>
21.
ЗАЩО - Б.Б.
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Когато кметът го запита за раната, която беше превързана, попът изведнъж се
въодушеви
.
В общината момъкът отиде да пита за писма – и от дума на дума спомена, че попа го ритнал коня. Кметът скочи разтревожен и го разпитва подробно: „Брат ми е, господине, опасно ли е ранен? " Момъкът разправи криво-ляво. Истински възрадван, кметът го изпроводи чак до края на селото. След четири дни попът дойде в общината, извика брата си и като с кмет започна да се съветва за тържествената служба, за която мислеше да свика всички селяни и от околните села, за да бъде по-тържествена анатемата.
Когато кметът го запита за раната, която беше превързана, попът изведнъж се
въодушеви
.
– Ех, че човек да видиш, – каза той бързо. – Настигнах го, той си върви, ама раница, цяла купчина на гърба му. А горещо, не питай. А и по шосето прах! Минах край него – нищо не ми казва, погледна ме само така милаим – нищо не поисква – и аз се не сещам – а кога после го видях до колене нагазил в реката с обущата – да вдига коня – е, право да ти кажа, щеше ми се да го прегърна – че какво щях да правя сам, Хеле като ме преметна коня, така хубаво ме е мил – кърпата му е още дома Та рождена сестра да ми беше, нямаше така да е похватен и внимателен.
към текста >>
22.
Молитвата По Учителя - Д. Атанасова
 
Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Когато човек работи за великия божествен идеал, който
въодушевява
членовете на Всемирно Братство, той вече вътрешно е в тяхната система и на всяка крачка в своя живот ще чувствува тяхното съдействие, готовност да подготвят и подобрят условията и последствията на неговата работа.
Любов към Бога и към божественото, което живее и се проявява във всички същества. И всички на земята, които работят в хармония с техните стремежи, които работят за повдигането на другите от любов, без да чакат нито слава, нито богатство, нито власт и пр., те са вече сродни, близки, вътрешно свързани с това Всемирно Братство. Всеки може да влезе в свръзка с това Всемирно Братство, когато работи в духа на техните идеали: именно за другите, за Бога, когато импулсът на неговата работа е любовта. Тогаз той освен че ще почувствува вътрешна връзка с това Братство, но същевременно ще почувствува и тяхната подкрепа, ще почувствува зад себе си като тил тяхната сила, тяхната помощ, тяхното знание. Той няма да бъде тогаз сам в своята работа.
Когато човек работи за великия божествен идеал, който
въодушевява
членовете на Всемирно Братство, той вече вътрешно е в тяхната система и на всяка крачка в своя живот ще чувствува тяхното съдействие, готовност да подготвят и подобрят условията и последствията на неговата работа.
Когато той работи, Те ще бъдат с него. И радостта, която ще усеща в такава дейност, ще показва, че той е вече във вътрешна връзка с тези напреднали същества, че възприема част от тяхната радост. Защото всяка постъпка, чийто импулс е любовта, изпълва човека с пълнотата на живота, с радост, с крила, с нови сили, с нова светлина, с нови идеи и откровения. Законът е: когато ти отидеш да помагаш на по-слабите, по-малките, то по-горните тогаз ще дойдат да помагат на тебе! В момента, когато човек вътрешно дойде до съзнание, че трябва да работи за другите, за Цялото, той влиза вече в съвсем нова фаза на развитие, пред него се отварят неподозирани дотогаз хоризонти.
към текста >>
И онези момци, които пожънали нивата на бабата, се върнали в къщи с голяма радост, с нови идеи, с
въодушевление
и вдъхновение.
И когато тя поискала да им плати, те казали, че не желаят, понеже го правят за идея. Един турчин в провинциален български град всеки следобед лете във време на най-голямата жега със стомна обикалял дюкяните и черпил хората с вода, без да иска нищо за своя труд, нито даже и похвала. Някои идейни жени отиват в някои домове, дето има нужда от помощ и извършвате всичката работа: шиене, пране, пречистване на цялата къща и пр., и после вечерта се връщат у дома си, без да искате нищо! Аз зная жена, която веднъж застана в летния пек край шосе със стомна вода и чаша и черпеше всички минувачи с вода, само за да опита в малък размер тая велика идея - идея, на която се крепи живота на целия всемир, понеже всички разумни, напреднали същества над човечеството работят по този метод. И каква голяма радост е чувствувала тая жена след това!
И онези момци, които пожънали нивата на бабата, се върнали в къщи с голяма радост, с нови идеи, с
въодушевление
и вдъхновение.
Така те получиха много по-голяма заплата, отколкото ако бяха я приели от бабата! Приведох тези няколко примери само като малка илюстрация. Те може да са незначителни, но са важни като симптом за онзи дълбок процес, който става в човешкото съзнание - симптом, който говори за тенденциите на развитието. Христос, Когото можем да наречем глава на Всемирното Братство, говори за тая култура на единство, която иде и за раждането на това ново съзнание, като казва: „И славата, която Ти ми даде, аз я дадох на тях; за да бъдат едно, както и ние сме едно" (Ев. от Иоанна, 17, 22).
към текста >>
23.
ЗА ИЗКУСТВОТО И ЗА ЧОВЕКА НА ИЗКУСТВОТО - К.ИК
 
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Когато слушаме запример някой велик майстор-виртуоз, тогава цялата публика забравя да ръкопляска, забравя да вика „бис" и пр., неща които днес се считат за израз на
въодушевление
и възторг.
Когато човек желае да работи вътрешно, над себе си, мълчанието става една естествена потребност, то става среда, а говоренето се явява като нещо изключително. Човек докато учи, трябва да мълчи, да слуша, да възприема, затова мълчанието се е практикувало като приемен изпит в древните окултни школи на Египет, Индия и др., в които се е следвало златното правило: „Знай, смей, искай, мълчи". Според окултизма мълчанието е един от най-добрите методи за завладяване на мисълта и превръщането ù в послушно оръдие, с което ученикът най-много си служи. Същевременно то спомага за развиване на търпението, без което качество човек не може да запази придобивките от своята работа. Има минути в живота, когато човек не може да не мълчи.
Когато слушаме запример някой велик майстор-виртуоз, тогава цялата публика забравя да ръкопляска, забравя да вика „бис" и пр., неща които днес се считат за израз на
въодушевление
и възторг.
Тогава всички мълчат със затаен дъх, като вкаменени и онемели. В такива моменти всички чувствуват, че залата е превърната в храм на свещенодействие, в който душата на слушателя влиза в общение с душата на изпълнителя. Мълчанието е едно от ония блага, които само разумният човек разбира и достойно оценява. Само разумният, мъдрият и добрият могат да се ползуват от него като неизчерпаем извор, като език на душата.
към текста >>
24.
ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ
 
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Когато мъжът срещне една жена, тя да породи най-светлите мисли и благородни желания у него, и когато жената срещне един мъж, да се
въодушеви
от най-възвишени чувства и стремежи.
Новата й форма. — Да знаят всичките мъже, жени - че са братя и сестри. Да си помагат. Да се вдъхновяват. Да бъдат стимул и условие един за друг.
Когато мъжът срещне една жена, тя да породи най-светлите мисли и благородни желания у него, и когато жената срещне един мъж, да се
въодушеви
от най-възвишени чувства и стремежи.
Това е Любов. Новата форма на Любовта. * * * Жената е условие за прогреса на мъжа. Мъжът е условие за прогреса на жената. И двамата, мъжът и жената, са условие за прогреса на човека.
към текста >>
25.
ИМА ЛИ ДНЕС ПРОРОЦИ И СВЕТИИ - Г.
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Той се
въодушевява
от всека нова крачка в науката, техниката и изкуството, но той не се чуди, защото знае, че пред нас съществувате безгранични възможности.
Дълбоко погледнато, това са два свята, различни един от друг - или по-право, това са два различни края на една верига в развитието. Докато бушмените е едва една поста семка в пътя на развитието, белият културен европеец е разцъфнало цвете, годно да бъде оплодено от прашеца на дълбокия творчески, вътрешен живот. За един бушмен всичко, което може да му се покаже, е предмет на учудване. Един културен европеец, изобщо човек, зрял в съвременната култура, познава възможностите на неизвестното. Той знае, че откритото и създаденото е само една малка частичка от това, което съществува.
Той се
въодушевява
от всека нова крачка в науката, техниката и изкуството, но той не се чуди, защото знае, че пред нас съществувате безгранични възможности.
За този човек е настанало вече времето, когато той би могъл да разбира и по-дълбоки работи, да схваща една философия, която обръща погледа на човека към други хоризонти - висините на свободния човешки дух. И духът на човека може свободно да се прояви, защото той ще работи със съвършени инструменти - правилно развит мозък и благородно сърце и воля. Природата е допуснала еволюцията на човечеството до съвременното му културно ниво. Човек с развитието на своя мозък е творил и вървял крачка по крачка напред, докато стигне до туй положение, Колко много човешки труд, колко много мозъчна енергия и воля е била необходима, за да се стигне до днешното състояние на нещата! Не, това не може да се отрече, това е един красив път, през който трябва да мине всеки, за да даде място на душата да се прояви свободно и създаде ценности от друг род.
към текста >>
26.
ОТЗИВИ ВЕСТИ И КНИГОПИС
 
Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Но все пак само такава музика
въодушевяваше
това куче.
Те трябва да имат голяма музикална памет. Моцарт съобщава, че той като дете се е разплаквал от болка при засвирването на една тромпета. Обратно пък, той е обичал нежно една мека цигулка, собственост на един бащин му приятел. Ако бихме могли да сравнима голямото с малкото, то Карл Рус, един удачен наблюдател и изследовател на природата, съобщава за едно младо музикално куче птичар, което така беше преситено от звука на валдхорната и тромпета, че щом ги чуеше придобиваше голяма неохота за лов. При подобни звуци не можеше да му се заповядва.
Но все пак само такава музика
въодушевяваше
това куче.
Ако чуеше да са засвири на пияно, веднага напущаше стаята. Един цигулар, който свираше на двора, веднъж биде неприятно ухапан от „Толпач" - така се казваше това куче. Това се повтори често и с други. Веднъж то се отдалечи със свита опашка от една група цигулари и арфисти, които свиреха у тях. Но щом те смениха инструментите и почнаха да надуват духови инструменти, кучето наново се приближи при тях, въртейки опашка и скачайки от радост.
към текста >>
27.
РЪЦЕТЕ НА ВИКИ БАУМ И СИНКЛЕР ЛУЙС
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Когато думите образуват редове, които наподобяват схемата (b), това показва постоянна борба у индивида - в първия случай да преодолее своята тенденция към импулсивност, възпламеняване, прекалено
въодушевяване
и афектиране, а във втория - да преодолее своето потиснато състояние.
Силовите линии у тия хора изобщо се стремят към центъра на земята. Това, именно, означава символично низходящият ход на редовете в почерка, тъй както възходящият ход означава стремеж към слънцето, към центъра на творческите, положителни, животворни сили. Ето защо, когато в известни мозъчни центрове се натрупа повече отрицателна енергия, която предизвиква меланхолия, страх от живота, обезсърчение, песимизъм, почеркът загубва своята енергичност, своята устойчивост, и редовете започват да клонят надолу, Констатира ли човек подобна тенденция в писането, той трябва съзнателно да си въздействува, като се стреми да пише равномерно, в прави редове, успоредни помежду си. Това е един прост, но ефикасен начин за въздействие, за самовъзпитание. Ето, покрай характерологичното значение на графологията, и нейното значение като фактор при самовъзпитанието на човека.
Когато думите образуват редове, които наподобяват схемата (b), това показва постоянна борба у индивида - в първия случай да преодолее своята тенденция към импулсивност, възпламеняване, прекалено
въодушевяване
и афектиране, а във втория - да преодолее своето потиснато състояние.
Изпъкналата линия показва възторг и въодушевление отпървом, които постепенно се изпаряват, било поради самонадценка, за която тази линия в почерка е характерна, било поради променливост в настроенията. Хора със сангвичен темперамент, които бързо се въодушевяват и пламват, но и бързо угасват, когато работата изисква продължителни усилия и воля, често пишат така. Вдлъбнатата линия, която очертават редовете при някои почерци, говорят обратното: колебание и обезсърчение отначало, подем и решителност отпосле. Тия хора - да употребим една кратка формула - започват зле, а свършват добре. Изпъкналите редове биха ни дали тогава обратната формула: тия, които пишат така, започват добре, а свършват зле.
към текста >>
Изпъкналата линия показва възторг и
въодушевление
отпървом, които постепенно се изпаряват, било поради самонадценка, за която тази линия в почерка е характерна, било поради променливост в настроенията.
Това, именно, означава символично низходящият ход на редовете в почерка, тъй както възходящият ход означава стремеж към слънцето, към центъра на творческите, положителни, животворни сили. Ето защо, когато в известни мозъчни центрове се натрупа повече отрицателна енергия, която предизвиква меланхолия, страх от живота, обезсърчение, песимизъм, почеркът загубва своята енергичност, своята устойчивост, и редовете започват да клонят надолу, Констатира ли човек подобна тенденция в писането, той трябва съзнателно да си въздействува, като се стреми да пише равномерно, в прави редове, успоредни помежду си. Това е един прост, но ефикасен начин за въздействие, за самовъзпитание. Ето, покрай характерологичното значение на графологията, и нейното значение като фактор при самовъзпитанието на човека. Когато думите образуват редове, които наподобяват схемата (b), това показва постоянна борба у индивида - в първия случай да преодолее своята тенденция към импулсивност, възпламеняване, прекалено въодушевяване и афектиране, а във втория - да преодолее своето потиснато състояние.
Изпъкналата линия показва възторг и
въодушевление
отпървом, които постепенно се изпаряват, било поради самонадценка, за която тази линия в почерка е характерна, било поради променливост в настроенията.
Хора със сангвичен темперамент, които бързо се въодушевяват и пламват, но и бързо угасват, когато работата изисква продължителни усилия и воля, често пишат така. Вдлъбнатата линия, която очертават редовете при някои почерци, говорят обратното: колебание и обезсърчение отначало, подем и решителност отпосле. Тия хора - да употребим една кратка формула - започват зле, а свършват добре. Изпъкналите редове биха ни дали тогава обратната формула: тия, които пишат така, започват добре, а свършват зле. Кои биха ни дали тогава идеалната формула: да започват добре и да свършват добре?
към текста >>
Хора със сангвичен темперамент, които бързо се
въодушевяват
и пламват, но и бързо угасват, когато работата изисква продължителни усилия и воля, често пишат така.
Ето защо, когато в известни мозъчни центрове се натрупа повече отрицателна енергия, която предизвиква меланхолия, страх от живота, обезсърчение, песимизъм, почеркът загубва своята енергичност, своята устойчивост, и редовете започват да клонят надолу, Констатира ли човек подобна тенденция в писането, той трябва съзнателно да си въздействува, като се стреми да пише равномерно, в прави редове, успоредни помежду си. Това е един прост, но ефикасен начин за въздействие, за самовъзпитание. Ето, покрай характерологичното значение на графологията, и нейното значение като фактор при самовъзпитанието на човека. Когато думите образуват редове, които наподобяват схемата (b), това показва постоянна борба у индивида - в първия случай да преодолее своята тенденция към импулсивност, възпламеняване, прекалено въодушевяване и афектиране, а във втория - да преодолее своето потиснато състояние. Изпъкналата линия показва възторг и въодушевление отпървом, които постепенно се изпаряват, било поради самонадценка, за която тази линия в почерка е характерна, било поради променливост в настроенията.
Хора със сангвичен темперамент, които бързо се
въодушевяват
и пламват, но и бързо угасват, когато работата изисква продължителни усилия и воля, често пишат така.
Вдлъбнатата линия, която очертават редовете при някои почерци, говорят обратното: колебание и обезсърчение отначало, подем и решителност отпосле. Тия хора - да употребим една кратка формула - започват зле, а свършват добре. Изпъкналите редове биха ни дали тогава обратната формула: тия, които пишат така, започват добре, а свършват зле. Кои биха ни дали тогава идеалната формула: да започват добре и да свършват добре? Очевидно, хората, които пишат в прави редове, успоредни помежду си.
към текста >>
28.
DU MAITRE- LA NOUVELLE NAISSANCE
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Въодушевен
и възторжен, Арнолд говори сред пламъците на събралия се народ и завещава на последователите си твърдост в учението.
Примерът на Василий скоро бива последван и от други богомили. Първият френски, проповедник на новото учение, Пиер Брюи, бива изгорен на 1140 година. в Ломбардия, в гр. Киченце, Иоан Киченцки изгаря в 1233 година 60 знатни лица, последователи на учението. В Кьолн апостолът на катарското учение Арнолд и трима още негови другари с възторг се качват на кладата.
Въодушевен
и възторжен, Арнолд говори сред пламъците на събралия се народ и завещава на последователите си твърдост в учението.
Със своето безстрашие поразява натрупалия се народ, а най-вече своите съдии... Млада една мома, неофитка в учението и дивна хубавица, възторжена от безстрашието на четирмата апостоли, се хвърля в пламъците и изгаря с тях. Реформаторското учение, възникнало в България, се разпространява далеч от нейните предели. И от искрите на първата клада в византийската столица, на която загива мъченишки и безстрашно Василий, пламват една подир друга кладите в западна Европа. Но идеите и учението на Богомила не изгорели заедно с тия мъченици на кладите. Напротив, кладите станали техни най-силни проповедници.
към текста >>
29.
ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ- П. М-В
 
Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Властта им е проникната от великодушие, защото истинският слнчев тип винаги се
въодушевява
от един висок идеал. Г.
Навсякъде той търси истината и красотата. Понякога твърде развитото съзнание за лично превъзходство кара слънчевите типове да стоят настрана от обществото, или по-скоро над него. Впрочем, съдба на слънчевия тип е да бъде център в своята среда, да я организира в една „система" и да я поддържа със своята магнетична сила, както слънцето поддържа своята планетна система. Това не важи за всички „аполоновци" в еднакви размери. Ала най-големите между тях са родени да управляват.
Властта им е проникната от великодушие, защото истинският слнчев тип винаги се
въодушевява
от един висок идеал. Г.
към текста >>
30.
ИЗКУСТВОТО КАТО ПРЕДВЕСТНИК И ТЪЛКОВАТЕЛ НА ЕПОХАТА- G. NORDMANN
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Сърцата им горят със свещен огън, те са
въодушевени
от идеала за едно ново човечество, за една нова, светла култура на земята, свободна от днешните тесни схващания и методи.
Ако изучим геологичните ери, ще видим, че в мезозойската ера са живели гигантски влечуги с дължина 20-30-50 метра, а първите бозайници, които се появиха в триас и после се развиха в юра и креда, бяха малки, незначителни, слаби. Но понеже бяха с организация по-нагодена към условията на живота и главно защото бяха с по-развита нервна система, на тях принадлежеше бъдещето. И скоро тия гигантски влечуги изчезнаха от сцената на живота и сега само техните скелети красят днешните музеи. Също така и новите идеи днес и движението за новото днес, макар и да изглеждат слаби, тям принадлежи бъдещето. Днес навсякъде има младежи с по-тънък усет, които са вече доловили тенденциите за новото и работят за него.
Сърцата им горят със свещен огън, те са
въодушевени
от идеала за едно ново човечество, за една нова, светла култура на земята, свободна от днешните тесни схващания и методи.
Тъй че положението не е така безутешно, както го рисува авторът във въпросната статия. Когато се работи с младежта, не трябва да се извършва насилие върху свободата на младежката душа, но идеализмът, който естествено се заражда в младежкия период и който е зов на Вечното, безсмъртното в човешката душа през този период, този идеализъм не трябва да се остави да заглъхне, но да се насърчи, да се подхрани. за да се оформи и разцъфти с всичката си красота! Колко е красиво, че човек през младежкия период минава през една вълна на идеализъм, на копнеж да работи за човечеството, за другите, за всички, за красивото и вечното! Тогава небето е по-близко до земята!
към текста >>
31.
ЗАКОНЪТ НА СЪОТВЕТСТВИЯТА - Г.
 
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
И той ще преживее поради това в течение на деня безброй пъти вълнения, тревоги, безпокойства, смущения, страхове, разочарования, бури от една страна, а от друга – възторзи,
въодушевления
, радости и пр.
Тогава животът е бил доста еднообразен, с по-малко трудности, тревоги и безпокойства, отколкото днес. Човекът на съвременната култура от сутрин до вечер живее един трескав живот. Преди всичко животът тече с по-бързо темпо. От друга страна пречките, трудностите, външните и вътрешни противоречия, на които се натъква днес човек, са по-големи, по-многобройни и разнообразни. Днес човек от сутрин до вечер ще научи множество неща, ще се сблъска с множество явления, едни от които му са приятни, а други неприятно го докосват.
И той ще преживее поради това в течение на деня безброй пъти вълнения, тревоги, безпокойства, смущения, страхове, разочарования, бури от една страна, а от друга – възторзи,
въодушевления
, радости и пр.
И тия състояния могат да се сменяват по няколко пъти на ден. В течение на деня той няколко пъти може да пребивава в ада и в рая. Той преживява тия вълнения от една страна, защото самите условия на живот отвън са от такъв характер. Но от друга страна, независимо от това, самият той е станал с по-чувствителна нервна система. Той много по-живо преживява всяко нещо, приятно или неприятно, отколкото човекът на древните епохи, със своята по-неразвита, по-груба нервна система.
към текста >>
32.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - ВИТОШКИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
–
Въодушевление
, самопожертвувателност, самообладание, градивни способности, реформаторство, ненавист към робство и несправедливост, организаторски талант, предприемчивост, храброст, вярност, искреност, откровеност, самоувереност, решителност, бойкост, динамичност, деловитост, независимост, практичност, сила, бързина, дисциплина; дисхарм.
– Недеятелност, разсеяност, безпокойство, забравяне, бъбривост, повръхностност, непостоянство, капризност, любопитство, неодяланост, нахалство, глупост, сервилност, профаниране, скритост, демагогия, интриги, неверност,нечестност, лукавство. Венера харм. – Хармония, любвеобилност, самопожертвувателност, артистичност, доброта, нежност, помирителност, състрадание, милост, чувствителност, съзерцание, спокойствие, общителност, приспособяване, елегантност, гъвкавина, весел нрав; дисхарм. – Нехайство, безредие, мекушавост, безгрижие, леност, тщеславие, простащина, разпуснатост, лекомислие. Марс харм.
–
Въодушевление
, самопожертвувателност, самообладание, градивни способности, реформаторство, ненавист към робство и несправедливост, организаторски талант, предприемчивост, храброст, вярност, искреност, откровеност, самоувереност, решителност, бойкост, динамичност, деловитост, независимост, практичност, сила, бързина, дисциплина; дисхарм.
– Критичност, самонадеяност, лудешка смелост, амбициозност, недисциплинираност, прибързаност, нетърпеливост, разпиляване, непостоянство, нехармоничност, самохвалство, сладострастие, цинизъм, надменност, буен, раздразнителен, горещ, заядлив, повелителен, нападателен темпераментен, своенравие, опърничавост, ревност, грубост, гневен, дързък, нахален, див, необуздан характер, необмисленост, безпътство, алчност, егоизъм, омраза, деспотичност, разрушителност, жестокост. Юпитер харм. – Великодушие, благородство, мъдрост, благоразумие, благотворителност, човеколюбие, милосърдие, честност, сърдечност, благосклонност, справедливост, религиозност, преданост, авторитетност, разбиране и прощаване, толерантност, откровеност, приветливост, тактичност, помирителност, спокойствие, уравновесеност, умереност, оптимизъм, общителност, съхраняване, приспособяване, почтителност, вярност към закона; дисхарм. – Човек на традицията, равнодушие, отлагане, надутост, разточителност, обич към удоволствията и външния блясък, щеславие, самохвалство, лицемерна набожност, беззаконие. Сатурн харм.
към текста >>
33.
МИТОГЕННИТЕ ЛЪЧИ НА ОРГАНИЗМИТЕ. НОВИ ИЗСЛЕДВАНИЯ - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
ВЪРХУ ЗАКОНА ЗА КРАСОТАТА И ХАРМОНИЯТА В ЧОВЕШКОТО ТЯЛО Вие сте виждали лица – това особено се наблюдава у млади хора – изпълнени с
въодушевление
, с възторг по нещо, по един идеал, по нещо видяно, по някакво вътрешно изживяване, как светят те.
ВЪРХУ ЗАКОНА ЗА КРАСОТАТА И ХАРМОНИЯТА В ЧОВЕШКОТО ТЯЛО Вие сте виждали лица – това особено се наблюдава у млади хора – изпълнени с
въодушевление
, с възторг по нещо, по един идеал, по нещо видяно, по някакво вътрешно изживяване, как светят те.
Те лъхат особена свежест и красота. Те дишат сякаш в атмосфера от друг свят. Погледът им е насочен в други светове, в които живее хармония и импулс към друг живот, пълен с неземна красота. Вие сте виждали такива лица и у някои напреднали във възраст хора. Обзети от напредничави мисли и идеи, лицата на тия хора светят и дишат красота.
към текста >>
Въодушевлението
на скулптора се е изляло върху тази статуя.
Те са израз на голямата вяра в своя идеал, на любовта към реализирането му, към постижение и успех, на надеждата, която изпълва всяко дело на ръцете им. Вие сте виждали, когато скулптор вае своята статуя. Той е в екстаз. в началото тя е груб камък. После става блестящ образ, който действува непосредствено върху зрителя и му придава своето на¬строение.
Въодушевлението
на скулптора се е изляло върху тази статуя.
Той е излял всичката красота на душата си в нея. Човечеството по¬знава велики скулпторни работи, издялани от ръцете на още по-велики майстори. Музеите по широкия свят са препълнени от подобни творби. Естествено, човек остава в захлас, когато види тези живи творби на големи художници. Спомням си, какво дълбоко впечатление произвежда Милоската Венера, за която в парижкия Лувър е определена отделна зала.
към текста >>
34.
DU MAITRE: LE REEL DANS LA VIE.
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Те с
въодушевление
, с младежки възторг имаха своя първи общ конгрес това лято.
Но всред кипежа на тия събития в съзнанието на човечеството става голяма промяна. То се озарява вече постепенно от нова светлина, от ново прозрение за същността на живота и за разумните методи, по които той може да бъде сложен на нови основи. Признаци за духовен подем виждаме навсякъде, въпреки трясъка на външните събития. Страданията винаги водят към търсене на нови пътища. В Франция са се обединили вече 23 младежки движения.
Те с
въодушевление
, с младежки възторг имаха своя първи общ конгрес това лято.
Този конгрес се състоя на открито. Делегатите са били на палатки. Това мощно младежко движение във Франция дава вече своите резултати. Лозунгът на това движение е: труд, самоотричане, саможертва за другите. И младежите, членуващи в съюза, с радост отиват на групи в селата да помагат на строителната и земеделска работа, защото известна част от населението отсъства, бидейки в плен.
към текста >>
35.
ГРАНИЦИ И ПРОПАСТИ - ИНЖ. ХИМ. Д.В. КОЧОВ
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
но с усилие, дисциплина,
въодушевление
и любов т.е.
Справедливостта на човека допринася за хармонията, напредъка и мира всред човечеството. Фалшивото забавя напредъка и създава разединение. Справедливостта, води към разумно поведение — силата се замества с разум и свобода. Фалшивото, води към грубост и робство. Истинският мир се постига не с пасивност.
но с усилие, дисциплина,
въодушевление
и любов т.е.
борба с чувствеността и разпуснатостта, които всяват раздори. Когато човек успее да бъде в съгласие със себе си, с ближните си, той е намерил мира. Народ съставен от подобни личности е щастлив народ. Животът на човека е само като проблясък на светкавицата във вечността. Подробностите и сложността на вселената са. безкрайни.
към текста >>
36.
DU MAITRE: LE BIEN ET LE MAL DANS LA VIE
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Кой учител не е черпил възторг,
въодушевление
, подтик за творчество, кой не е усилвал своята любов и вяра в децата след прочитането на тая книга.
Виолино Примо На 8. дек. 1940 година се пресели отвъд в гр. Котел Виолино Примо (Цонко Попов). Когато си спомним за него, винаги изпъква пред нас „В зората на освобождението". Тая книга е епоха в педагогичната ни книжнина и изобщо в нашия културен живот.
Кой учител не е черпил възторг,
въодушевление
, подтик за творчество, кой не е усилвал своята любов и вяра в децата след прочитането на тая книга.
Тя е пропита с вяра в божествените сили, вложени в детето. Детската душа се отваря пред нас като велика съкровищница с големи богатства. Трябва само да владеем ключа, чрез който тя се отваря. Тоя ключ Виолино Примо го изтъква в своята книга. Това е любовта към детето.
към текста >>
37.
ТАЙНАТА НА НОСТРАДАМУС - П. М-В
 
Съдържание на 8 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Когато човек се
въодушеви
от възвишени мисли или чувства, биенето на сърцето му е ритмично, пулсът му е правилен, ритмичен.
Учителя дава, между другото, и интересни опити със светлината. (14): "Правете опити при всяка вдишка да мислите за светлината, за да можете по този начин да се свържете с нейните енергии. Тия енергии се намират във въздуха, отгдето трябва да ги извличате. Като мислите за благоуханието, ще извлечете от въздуха друг род енергии. Като мислите върху известни думи и същевременно дишате, ще видите, че всяка дума се отразява различно върху пулса на сърцето.
Когато човек се
въодушеви
от възвишени мисли или чувства, биенето на сърцето му е ритмично, пулсът му е правилен, ритмичен.
Когато човек живее в областта на грубите и ниски чувства, пулсът му е дисхармоничен, неправилен." Аналогично упражнение дава Учителя и за белия цвят 1(12): „Ще направите едно упражнение с вдишване и издишване, при което мислено ще възприемете белия цвят. Този цвят да влиза отгоре ви като душ. Вдишванията ще стават ритмично. Ще броите до 4 при всяко вдишване и издишване и едновременно ще мислите за белия цвят и за чистотата. Добре е да правите упражнението на чист въздух, ако имате у дома си градина.
към текста >>
38.
КОСМИЧНА МУЗИКА - С.Д.
 
Съдържание на 9 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
В други беседи на Учителя намираме още и следните мисли по този въпрос: „Човек трябва да има онази велика Любов, която
въодушевява
(1).
Само чрез Любовта можем да познаем Бога (6). Познаването на Бога е познаване на Любовта. Който познае Любовта, познава Бога (10}. Познаването на Любовта ражда безсмъртието (14). Човек трябва да се стреми към онази Любов, която дава полета на ангелите.
В други беседи на Учителя намираме още и следните мисли по този въпрос: „Човек трябва да има онази велика Любов, която
въодушевява
(1).
Всеки човек трябва да мине през корените, което значи през Любовта като стремеж, през клоните — през Любовта като чувство, през цвета — силата на Любовта и да опита плода, което ще рече да мине през Любовта като принцип. Плодът на Любовта дава на човека смисъл. В него е безсмъртието. Любовта може да се разбере, само когато човек разбере своето сърце, — когато разбере елементите и силите, които се крият в него, когато разбере чувствата — елементите и способностите на ума, само когато разбере стремежите и силите на Духа. Всеки може да познае по биенето на сърцето, каква е неговата Любов.
към текста >>
Но ето още една мярка за разбиране на Любовта: „Тя дава полета на ангелите, тя
въодушевява
", затова „човек трябва да се стреми към тази Любов".
Човек трябва да стигне в своя път дотам, че да се „храни с плода на Духа" или „плода на Любовта*. Това е възможно, като мине през корените, значи да опита Любовта в сърцето си като стремеж, да мине през клонете — да опита Любовта като чувство, като сили и способности на ума, след това да мине през цвета, в който е силата на Любовта и тогава ще стигне до „плода на Любовта". Като се храни с него, ще разбере Любовта, ще стане „слуга и господар на себе си", ще познае Първопричината. Ето и друга мярка, която ни дава Учителят за познаването на Любовта: „Като загуби човек всичко, казва Той, като остане без въздух, тогава ще разбере какво нещо е Любовта". „Като загуби човек всичко"..., ето една жива мярка — като разбере безсмислието, условността и неустойчивостта на всичко, с което човек се е обкръжил, тогава ще разбере Любовта, която прави живота на човека свободен и му дава безсмъртието.
Но ето още една мярка за разбиране на Любовта: „Тя дава полета на ангелите, тя
въодушевява
", затова „човек трябва да се стреми към тази Любов".
Една мярка за духовната издигнатост на човека е полетът на неговата мисъл, на неговите чувства. Човек с такъв полет — полета на ангелите, преизпълнен от въодушевление, преизпълнен от възторг, постига всичко в своя живот, защото той е преизпълнен от Любов. Защото върху тази „свещена канара", която е Любовта, човек „може да гради своето бъдеще". Човек не трябва да търси Любовта, Бога някъде далеч „на небето", както казва Учителят. Той трябва да стори това, както детето търси майка си, както цветята — земята".
към текста >>
Човек с такъв полет — полета на ангелите, преизпълнен от
въодушевление
, преизпълнен от възторг, постига всичко в своя живот, защото той е преизпълнен от Любов.
Като се храни с него, ще разбере Любовта, ще стане „слуга и господар на себе си", ще познае Първопричината. Ето и друга мярка, която ни дава Учителят за познаването на Любовта: „Като загуби човек всичко, казва Той, като остане без въздух, тогава ще разбере какво нещо е Любовта". „Като загуби човек всичко"..., ето една жива мярка — като разбере безсмислието, условността и неустойчивостта на всичко, с което човек се е обкръжил, тогава ще разбере Любовта, която прави живота на човека свободен и му дава безсмъртието. Но ето още една мярка за разбиране на Любовта: „Тя дава полета на ангелите, тя въодушевява", затова „човек трябва да се стреми към тази Любов". Една мярка за духовната издигнатост на човека е полетът на неговата мисъл, на неговите чувства.
Човек с такъв полет — полета на ангелите, преизпълнен от
въодушевление
, преизпълнен от възторг, постига всичко в своя живот, защото той е преизпълнен от Любов.
Защото върху тази „свещена канара", която е Любовта, човек „може да гради своето бъдеще". Човек не трябва да търси Любовта, Бога някъде далеч „на небето", както казва Учителят. Той трябва да стори това, както детето търси майка си, както цветята — земята". Това ще рече, когато човек е със здрави корени в света — сиреч, трезв поглед и усет за света и материалното,—да се „поляризира в себе си и тръгне нагоре". Бихме се запитали: на къде?
към текста >>
39.
ВЪРХУ ХАРАКТЕРОЛОГИЯТА НА СМЕХА - G.N.
 
Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Така човек ще почне да се вглежда в себе си и вън от себе си, — да намира малки радости в себе си и да се радва и
въодушевява
на доброто и хубавото, което е извън него.
Може да са малки радости, но те ще внесат смисъл. Отруденият човек днес, за когото всичко в живота е механично и сляпо, за когото няма смисъл, трябва да се остави спокоен за малко. В него ще забушува цял ад от мисли, чувства и желания, които се борят помежду си. Като утихнат тия борби, в него ще избликне една малка радост. Тя ще му отвори очите, той ще види, че в него има нещо друго, което живее друг живот — по-висш, по-светъл.
Така човек ще почне да се вглежда в себе си и вън от себе си, — да намира малки радости в себе си и да се радва и
въодушевява
на доброто и хубавото, което е извън него.
А доброто и хубавото е безспорно във всичко, което расте, цъфти и живее, което се развива. Започне ли човек да се радва на малките, едва забележими неща, започне ли да се възхищава, от красивото и доброто, той започва да чувствува, че живее, започва да добива смисъл. С това той почва да се приобщава с нещата, с природата, с всичко живо. В приобщението с всичко се крие истинското религиозно чувство. И тъй, началото на истинското религиозно, чувство, което е в приобщение с всичко в природата, седи в малката радост, която избликва от дълбочините на душата, а също и във въодушевяването — сърадването на всичко.
към текста >>
И тъй, началото на истинското религиозно, чувство, което е в приобщение с всичко в природата, седи в малката радост, която избликва от дълбочините на душата, а също и във
въодушевяването
— сърадването на всичко.
Така човек ще почне да се вглежда в себе си и вън от себе си, — да намира малки радости в себе си и да се радва и въодушевява на доброто и хубавото, което е извън него. А доброто и хубавото е безспорно във всичко, което расте, цъфти и живее, което се развива. Започне ли човек да се радва на малките, едва забележими неща, започне ли да се възхищава, от красивото и доброто, той започва да чувствува, че живее, започва да добива смисъл. С това той почва да се приобщава с нещата, с природата, с всичко живо. В приобщението с всичко се крие истинското религиозно чувство.
И тъй, началото на истинското религиозно, чувство, което е в приобщение с всичко в природата, седи в малката радост, която избликва от дълбочините на душата, а също и във
въодушевяването
— сърадването на всичко.
По този път са идвали до истинската религиозност и признаване космичния Разум мнозина големи учени на модерното време. Излишно е да се дават дълги списъци от имена. Ще споменем за Бергсон, който чрез интуицията, чрез непосредственото вътрешно прозрение идва до познаването на душата и на Бога, идва до връзката с Цялото, до творческото дело и динамичен морал на истински религиозните хора, на светиите, мистиците. Ще споменем за Айнщайн (в „Моят Светоглед", 1934 г.), който казва, че човек, който е престанал да се въодушевява, е умрял приживе. Той счита, че смисълът на живота е тясно свързан с едно религиозно съзнание и чувство.
към текста >>
Ще споменем за Айнщайн (в „Моят Светоглед", 1934 г.), който казва, че човек, който е престанал да се
въодушевява
, е умрял приживе.
В приобщението с всичко се крие истинското религиозно чувство. И тъй, началото на истинското религиозно, чувство, което е в приобщение с всичко в природата, седи в малката радост, която избликва от дълбочините на душата, а също и във въодушевяването — сърадването на всичко. По този път са идвали до истинската религиозност и признаване космичния Разум мнозина големи учени на модерното време. Излишно е да се дават дълги списъци от имена. Ще споменем за Бергсон, който чрез интуицията, чрез непосредственото вътрешно прозрение идва до познаването на душата и на Бога, идва до връзката с Цялото, до творческото дело и динамичен морал на истински религиозните хора, на светиите, мистиците.
Ще споменем за Айнщайн (в „Моят Светоглед", 1934 г.), който казва, че човек, който е престанал да се
въодушевява
, е умрял приживе.
Той счита, че смисълът на живота е тясно свързан с едно религиозно съзнание и чувство. Приобщаването с всичко в природата, с цялото битие създава истинското космично религиозно чувство. От това гледище Айнщайн счита себе си измежду най-религиозните хора в света. А най-големият възторг, който той изпитва пред красотата на всемира, създава у него мисълта за великия Разум в битието. Ето по този път стигат големите учени на днешното време до големите истини на живота — до Първичния Разум, до космичната религиозност, до вечността на живота.
към текста >>
40.
ПРОЩЕНИЕ - Г. ТАХЧИЕВ
 
Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Силата на молитвата зависи от великата любов, от мира и от силното
въодушевление
да работи човек за великото дело на Бога.
Казахме по-горе, че те действуват върху електромагнитните течения в тялото и чрез последните и върху органите. Тук ще поясним в подробности, как се обяснява това обновително действие: При висшите психични състояния, например на вяра, любов и пр., човек идва до състояние, сходно с висшите творчески сили в природата и ги привлича към себе си. Природата разполага с всички видове сили и ние привличаме към нас този вид сили, които съответствуват на нашето състояние. По този въпрос ще приведем думите на един окултист „При хармонизиране трептенията на човешката душа с трептенията на Всемирното Творческо Същество, образува се връзка с космичното Всеединство и тогава човек може да разчита на подкрепа от висшите духовни полета. Ние тук влизаме вече в областта на един разбран мистицизъм.
Силата на молитвата зависи от великата любов, от мира и от силното
въодушевление
да работи човек за великото дело на Бога.
Скоростта на трептенията на вярата надминава всички най-големи скорости, познати във физиката. Трептенията на Божествената мисъл надминават всички други трептения, които са само техни вариации или отражения. Достатъчно е болният да може да възбуди в себе си такива трептения на вярата и тогава тези негови трептения ще се свържат с трептенията на висшите духовни полета, ще привлекат техните енергии и тези последните ще преорганизират материята на физичното му тяло. Ето защо Христос пита болния: „Вярваш ли? " – т.е.
към текста >>
41.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. ИЗЛЕТ ДО ВИТОША - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на брой 10 Възходящият път - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Тия космични сили — същите, които
въодушевяваха
всяка клетка в тия хора — караха да тече кръвта във вените в съгласие с движението на земята, чрез кръвта възбуждаха мозъците и от рефлекс на рефлекс, произвеждайки между жителите на тая точка на земното кълбо комбинираната игра на интересите и на чувствата, създадоха най-после от незначителния градец в началото днешната голяма столица.
8 на списанието. Разглеждан така в своята цялост, процесът на растенето на Париж има биологичен вид. Зародишът се е развил според един детерминизъм, аналогичен във всички точки на оня, който се констатира при живите същества. При това колективно същество, каквото представлява градът, силите, намиращи се в него, са действували със същата правилност, както те действуват при всяко същество — продукт на тайнственото съединение на една мъжка с една женска клетка! И хората, съставна част на колективното същество, са били несъзнателните агенти на тия сили — съграждайки града според своите интереси, своето удобство или своите чувства, упражнявайки наистина своята свободна воля, но следвайки, без да подозират това, потика на строителните сили.
Тия космични сили — същите, които
въодушевяваха
всяка клетка в тия хора — караха да тече кръвта във вените в съгласие с движението на земята, чрез кръвта възбуждаха мозъците и от рефлекс на рефлекс, произвеждайки между жителите на тая точка на земното кълбо комбинираната игра на интересите и на чувствата, създадоха най-после от незначителния градец в началото днешната голяма столица.
Тая клетка-майка е твърде ограничена — и, ако се разгледа внимателно планът на Париж, тя дори не се намира върху оста! Оплоденото яйце не е още на место, то не е още върху своята линия на развитие. Символът на кораба, ако се проектира, като се вземе Нотър Дам за център, не успива да покрие целия остров La Cité; гой включва едва една част от острова Сен Луи; но кръгът, върху който той е начертан, позволява разширението върху левия бряг към планината Сент Женевиев: върху тоя сектор римските императори К. Хлор, Юлиян, Валентин и Грациан разбиха Лютеция. Но диаметърът на тая фигура е перпендикулярен към оста и кметството се намира на северния му край върху тангентата на тая ос.
към текста >>
42.
В СВЕТЛИНАТА НА УЧИТЕЛЯ - ЛЮБОМИЛИ
 
Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Най-после ще се констатира, че флотите, преди всичко търговската, стоят отдалечени от кръговите движения, които
въодушевяват
надзора и поддържането.
Самият Елисейски дворец, дето живее председателят на републиката, заедно с неговия непосредствен съсед — Министерството на вътрешните работи, е разположен върху друга една по-малка окръжност, чийто център е идентичен. Вие разбирате сега, продължава Пиоб, как функционира това „разположение": изпълнителната власт (Председателството на републиката) е свързана с изпълняващата (М-вото на вътрешните работи); надзорът на финансовите интереси (Финансите), тоя на териториалната сигурност (Войната) и тоя върху начина на произвеждане (Трудът) произхождат от същото кръгово движение; поддържането на средствата за съобщение (Обществени работи), на умствените способности (Народна просвета), на размяната на стоки (Търговия), на производителните сили на земята (Земледелие) и допълнението, което доставят към последните прибавените територии (Колонии) имат един общ подтик върху същата окръжност. И движението на надзора и това на поддържането е произлязло от люлеенето на махалото, чийто център се намира между Камарата и Сената —- седалища на законодателния подтик. Ще се забележи —- любопитно нещо, —че правосъдието остава настрана, като че ли, произлизайки от по-високи идеи и оставайки чуждо на политическите колебания, то трябваше да бъде повлияно само от правото: нещо, което произлиза, в действителност, от самите принципи на конституцията. Ще се забележи също, че М-вото на външните работи е малко на страна — впрочем, понеже няма пряко влияние върху страната, тъй като то е в края на краищата държавен секретариат за отношенията на френското правителство с разните чужди правителства.
Най-после ще се констатира, че флотите, преди всичко търговската, стоят отдалечени от кръговите движения, които
въодушевяват
надзора и поддържането.
Франция има, между това, пояснява коментаторът, повече от 3 хиляди км брегове първо за отбрана и после за използуване; но бойната флота винаги е била една „бедна роднина" във войните; и факт е, че французите не разбират нищо от въпросите на търговската флота. Въздухоплаването е също изместено в далечината. Но авиацията, въпреки всичкия й напредък, въпреки грамадните услуги, които вече прави, е все още в създаване и самото положение, което заема нейната администрация, доказва, че днес не се схваща ясно значителната роля, която тя ще има в бъдещето общество. Машината за управляване има своите недостатъци. Тя функционира задоволително, но тя не е съвършена — завършва Пиоб.
към текста >>
43.
АТЛАНТИДА - ТЕОДОР ХАЙНРИХ МАЙЕР
 
Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Една картина или една скулптора представляват една
въодушевено
пресъздадена действителност, в която окото на един познавач открива идеята или копнежа на твореца.
G. N. НЯКОЛКО ДУМИ ЗА ИЗОБРАЗИТЕЛНИТЕ ИЗКУСТВА Изкуството, което може да се нарече радост на духа, родена при материалното осъществяване на едно съзерцание в изобразителните изкуства, постига своята задача чрез разрешаване на пространствени проблеми.
Една картина или една скулптора представляват една
въодушевено
пресъздадена действителност, в която окото на един познавач открива идеята или копнежа на твореца.
Интимната задача на една картина или скулптора е да ни възпита в откриване идеите, които животът влага във всяка форма. Истинският художник ни възпитава да открием красота и смисъл там, където не подозираме, където окото на непробудения вкус би пробягнало безразлично и студено. Големите художници са ни показали всъщност човека и природата, защото без тях ние едва ли бихме ги видели. В техните картини и скулптурни творби, ние надникваме не само в проблемите на творците, но и в собствения им живот. Наистина, природата е била и ще си остане първият и най-голям учител на човека, но все пак ние всякога сме имали нужда някой да ни разясни нейния живот и чудесата, които се извършват непрестанно в недрата й.
към текста >>
44.
ПО СТРАНИЦИТЕ НА ЕДНА ГОЛЯМА КНИГА - G.N.
 
Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
За това молитвата почва първом като размишление (медитация), навлиза в състоянието на единение със силите в живата Природа и стига до творчески екстаз, до творческо вдъхновение и
въодушевление
, което разкрива силите и тайните на битието, и което дава такава крепкост на човека, че е готов да отиде на кладата заради живота на своите ближни, заради Този, с Когото е в единство.
След това, тя е намиране себе си, собствената душа, Бога в себе си. После, тя е единение с този Бог вътре в него и във всичко останало. На края, тя е израз на благодарност за този живот, който имаме за светлината, която имаме, за силите и благата, които имаме, поради „благодатта", която ни е дадена. Както казва Ап. Павел: „По благодат живеем", а не по заслуга.
За това молитвата почва първом като размишление (медитация), навлиза в състоянието на единение със силите в живата Природа и стига до творчески екстаз, до творческо вдъхновение и
въодушевление
, което разкрива силите и тайните на битието, и което дава такава крепкост на човека, че е готов да отиде на кладата заради живота на своите ближни, заради Този, с Когото е в единство.
Размишлението е честа практика в духовния живот на ученика. Чрез него той прониква и разбира себе си и битието, чрез него той разкрива и добива сили, за да помага на себе си и на другите, чрез него той вижда кривините и грешките на своя собствен път и ги изправя. А да изправиш себе си, мислите, чувствата и проявите си, това е дълбока вътрешна сила. Тя се добива чрез постоянство в работа над себе си, чрез размисъл и изправление. След размишлението ние идем в единение с Бога и цялата Природа.
към текста >>
45.
КОИ И КАКВИ СА БЕЛИТЕ БРАТЯ - Стоян Ватралски
 
Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Старецът отново се взря и сега по-внимателно с чистите си, светнали от
въодушевление
очи в лицето на Констатина - устовския родопчанин - и рече: - Млади момко, имам желание да се видя с тебе утре на това място и по същото време.
А за какво сте дошли чак тука? - бе следният му въпрос. - Тръгнали сме за Света гора, с Бога напред - отвърна Константин Дъновски. - Имаме желание да станем монаси. - Много добре и много похвално за вас - каза със задоволство старият свещеник и като повдигна глава, изгледа отново младежите с поглед, в който имаше и благост, и дълбочина, и който поглед сякаш пронизваше сърцата им.
Старецът отново се взря и сега по-внимателно с чистите си, светнали от
въодушевление
очи в лицето на Констатина - устовския родопчанин - и рече: - Млади момко, имам желание да се видя с тебе утре на това място и по същото време.
Желая да те попитам нещо и сам да ти кажа някои думи. Ще дойдеш ли? - Как не, отче. Ще дойда с всяко благодарение за тази покана. Другият ден бе велика събота преди възкресение.
към текста >>
46.
Тодор Стоименов (1872-1952)
 
Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Но вярата може да се вземе и за уверение, което
въодушевява
човека и го влече към други някои цели.
Блажен този, който вярва, знае, гледа и върви на здраво. Вярата му е дълбока и непоколебима. Тя го поставя достоен да надвие най-големите препятствия. В тая смисъл е дето се е казало, че вярата преместя баирите, което без съмнение, трябва да е казано метафорически, като баирите тук представляват струпаните мъчнотии по пътя на новаците, страстите, невежеството, предразсъдъците и материалния интерес. Изобщо не се съглежда във вярата освен вярването на някои религиозни догми приети без никакъв изпит.
Но вярата може да се вземе и за уверение, което
въодушевява
човека и го влече към други някои цели.
Вярата съществува от самосебе си, била тя в някоя материална работа, или вяра 8 някое политическо отношение, или тая в отечеството. За артиста, поета, мечтателя, вярата е идеалното чувство, изгледа на това величествено огнище, разпалено с божествената ръка по вечните върхове, за да води човечеството към хубавото и истината. Религиозната вяра, която отвлича разума и се отнася в разсъждението на другите, която приема едно поучително тяло, истинско или лъжливо, и се подчинява без никаква кантрола - това е сляпата вяра. В нетърпението си, 8 своите извън мярката стъпки, тя протича лесно към изменството, към принудителността и води към фанатизма. Разгледана в тази точка, вярата е още един силен двигател: Тя е научила хората да се подчиняват и да страдат.
към текста >>
Да искаме да заместим разума с вярата, ще рече да не знаем, че те двете са солидарни, неразделни, че се подкрепят и се
въодушевяват
едно от друго.
Трябва ли, следователно, и ние да го отказваме, когато той ни открива това, що е добро и хубаво? Осъждат всичките грешки, в които е паднал разума, без да помислят, че самият разум е, който ни е открил тези грешки и ни е спомогнал да ги поправим. Разумът е една върховна дарба, определена да ни осветява върху всичките неща, и която се развива и умножава чрез упражнението, както всичките наши способности. Човешкият разум е един отзив на вечния Разум: “То е Бог в нас”, е казал свети Павел. Да не припознаем неговата стойност, неговата полза, значи да не припознаем човешкото естество и да докачим даже Божеството.
Да искаме да заместим разума с вярата, ще рече да не знаем, че те двете са солидарни, неразделни, че се подкрепят и се
въодушевяват
едно от друго.
Тяхното съединение отваря на мисълта едно по-обширно поле; то поставя в хармония нашите способности и ни поставя в един вътрешен мир. Човекът, дълбоко уверен, остава непоколебим пред опасността, както и между опитите. Над развратностите, над ласкателността, над заплашванията, той чува един глас, който стои по-горе отколкото гласовете на страстта да ечи в дълбочините на съвестта му, и на когото силите го насърчават в борбата, подкрепят го в опасните времена. За да произведе подобни следствия, вярата трябва да почива върху една здрава основа, която да й представя свободния изпит и свободата на мисълта. Наместо догми и тайнства, тя трабва да познава само началата, произходящи от прямото наблюдение, от изучаването на естествените закони.
към текста >>
47.
Елена Андреева (1899-1990)
 
Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Любовта да ме
въодушевлява
при работа.
10. III. 1934 Опит с вода. С три чаши вода: потопих ръката си в първата чаша и казах на ума си: да мисля положително и с чистота във всички отношения, без никакво съмнение и колебание, и изпих водата. Опит с втората чаша: потопявам ръката в нея и мисля: да любя всички, да имам свещен трепет към всички, при среща и виждане да имам любов и радост в сърцето си. Третата чаша: Мисля да работя всичко с любов и радост.
Любовта да ме
въодушевлява
при работа.
Подвижност и бързо пипане при работа. 18. XII. 1941 У. ми каза: Твърда ще бъдеш като земята, подвижна като водата, бърза като въздуха и лъчезарна като светлината. Всеки, който обръща поглед навътре към истинското себе наблиза в един мисловен свят, извор на едно дълбоко знание.
към текста >>
48.
Общуване през пространството
 
Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Останаха
въодушевени
от творбите ми и ми казаха, че ако музея не се реализира от губернатора, те ще го реализират!
24 февруари 1993 Свързахме се с двама лекари, хомеопати. Интересуват се от Учителя. 6 февруари 1993 Изпратиха ни хората от една фондация от Буенос Айрес, францисканци, 70 души. Имат частно училище - основно, гимназиално и университетско образование. Искат да купят една къща до терена определен за музея.
Останаха
въодушевени
от творбите ми и ми казаха, че ако музея не се реализира от губернатора, те ще го реализират!
Кой ги прати? Те се занимават с йога, с лечение и са много свободни. Прегръщаха ме като братя. Създадоха ми голяма радост. Искат да живеят край нас - на 80 метра!
към текста >>
49.
Моята голяма радост е да работя безспирно...
 
Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Творбите, изложени тук, имат целта да предадат известна обновител- на сила, нещо което
въодушевява
, което радва и създава надеждата за едно обновление, чиято възможност се крие в сърцето на всеки човек.
Ако всеки един от нас, с каквато и да е професия, започне да работи прилагайки най-доброто от душата си, това ще бъде указание, че Божията Любов контролира вече нашата дейност. Като последствие от това, злото, което ни преследва, ще се трансформира в добро за обществото, ще донесе щастие и благоденствие за всеки член на това общество. Както виждате, тази изложба е свързана специално с живота на обществото. Аз съм сигурен, че изкуството е от съществено значение за целокупния живот. Не е ли този безкраен живот, изразен в множеството форми, един висш израз на изкуството?
Творбите, изложени тук, имат целта да предадат известна обновител- на сила, нещо което
въодушевява
, което радва и създава надеждата за едно обновление, чиято възможност се крие в сърцето на всеки човек.
Погрижих се да създам образи, които произвеждат само положителни впечатления, възвишени и конструктивни. Мисля, че тази е най-възвишената мисия на изкуството: да предаде сила в ума и радост в сърцето. Днешният човек не се нуждае от изкуство, което отразява хаоса и безредието, които ни тровят всеки ден в живота ни. Необходимо е душата да се храни с изкуство, което носи послание за Новото, което се приближава винаги когато желаем. Да реализираме този идеален живот.
към текста >>
50.
За фотоизложбата Езотерична металопластика на Г.Куртев
 
Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Останаха
въодушевени
от творбите ми и ми казаха, че ако музея не се реализира от губернатора, те ще го реализират!
По този начин ще мога да благодаря на Учителя. 6 февруари 1993 Приятна новина. Изпратиха ни хората от една Фондация от Буенос Айрес, францисканци, 70 души. Имат частно училище - основно, гимназиално и университетско образование. Искат да купят една къща до терена определен за музея.
Останаха
въодушевени
от творбите ми и ми казаха, че ако музея не се реализира от губернатора, те ще го реализират!
Кой ги прати? Те се занимават с Йога, с лечение и са много свободни. Прегръщаха ме като братя. Създадоха ми голяма радост. Искат да живеят край нас - на 80 метра!
към текста >>
51.
Списание Житно зърно 1999- 2010г.
 
Списание 'Житно зърно' 1999- 2010г. - Списание 'Житно зърно' 1999- 2010г.
Ние ще ви
въодушевяваме
и вие ще ни
въодушевявате
, и работата ще върви за Божията Слава. Амин!
След това ще излезе „Нова духовна култура“. Преведох „Ново разбиране за музиката“. Не беше лесна работа. Аида се научи доста бързо да работи с компютъра. Тя е много доволна и желае да работи още повече.
Ние ще ви
въодушевяваме
и вие ще ни
въодушевявате
, и работата ще върви за Божията Слава. Амин!
И за радост на Учителя! Все бързам, времето не ми стига. На един дъх преведох „Ново разбиране за музиката“, съставено от обичната ми сестра Милка. Бог да ти поддържа разперени крилата, които водят към вечната хармония в Космоса. 19 декември 1993 Сега ще издадем „Нова духовна култура“ N 1.
към текста >>
52.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 21
 
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Проф. Д-р Шишманов *** Без да искам да бъда пророк, аз съм убеден, че Есперанто ще изиграе действително оная велика роля, която е
въодушевявала
гениалния му създател Д-р Заменхов — да стане едно мощно средство за сближение и разбирателство между най-далечните народи.
Тая цивилизация създаде същевременно въпиющата нужда от нови хора. носители на нов живот, хора с висок морал, с високи идеали, с пламенни сърца, с несломима мощ. Да съдейства наред с всички близки и сродни нему учения и духовни движения за създаването на тия нови хора и задоволяването на тия големи нужди — това е — ни повече, ни по-малко — задачата и на „дъновизма“. (следва) Българските професори за Есперанто. Дълг е на хората на науката да работят за по-широкото разпространение на тъй лесния и звучен международен спомагателен език Есперанто, латинския език на демокрацията, който ще им даде пълна възможност да разпространяват в цял свят, не само чрез книгата, но и чрез живото слово, от университетските катедри, своите методи, своите открития, своите идеи!
Проф. Д-р Шишманов *** Без да искам да бъда пророк, аз съм убеден, че Есперанто ще изиграе действително оная велика роля, която е
въодушевявала
гениалния му създател Д-р Заменхов — да стане едно мощно средство за сближение и разбирателство между най-далечните народи.
Изучаването му в училищата има и безспорна педагогическа полза: по най-лесен начин разкрива пред детския разум вътрешния логически строй на един език. Проф. Д-р Иос. Фаденхехт *** Международният език, какъвто желая да си остане Есперанто, ще бъде обединително звено между народите от цял свят, ще влее мирово съзнание у хората и ще стане мощна стихия в общия напредък, като спомага да се издига не само ума. но и сърцето, като насочва душата ни към пълно съвършенство, към равенство и братство. Проф. Д-р Беню Цонев *** Въпреки враждата между народите, въпреки обичта на всекиго към неговото родно слово, спомагателният език ще се наложи така, както са се наложили признатите като благодат международни средства за съобщаване и разбиране. Проф.
към текста >>
53.
Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 31
 
Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Вий те бъдете
въодушевени
и вашата енергия ще бъде чудно запазена.
Личностите успяват чрез благословията. Вий можете да изучите техниката на щастието. Вий можете да си създадете обичай да благославяте и ще узнаете неговата мощ, посвещавайки известно време за изразяване на благодарност към всичко, с което си служите или което виждате (правете това с ви-сок глас, ако мисълта ви е склонна да се отклонява). Нищо друго, което вий правите, не може да ви възнагради тъй много, защото то прониква във вашия всекидневен живот и влияе условията на вашия организъм така, че вие никога не ще се разболеете. Вий ще се чувствате невъобразимо опреснен, ако в продължение на деня посветите поне няколко минути на благославяне — или поне да освободите ума си.
Вий те бъдете
въодушевени
и вашата енергия ще бъде чудно запазена.
Сложете си за правило да се смеете всеки ден — предимно преди да легнете да спите — ако не можете да го правите естествено, правете го механически. Вашите мисли и думи са едни от най-динамичните сили във вселената и те ще излязат, ще произведат своето действие в етера и ще осъществят това, което мисълта или думата изразява. По-голямата част от условията са резултат на нашите мисли и могат да бъдат управлявани от нас. Откажете се да живеете в условията на дългове, но живейте в условията на доволство, и не изпращайте ни една мисъл „във въздуха“, която не благославя, не радва или помага, тъй, че всички, които тя докосне, да получат нейното благословение. Ева Ж. Смит
към текста >>
54.
Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 33
 
Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Затова младото поколение трябва да се
въодушевява
от своите идеи.
Ние търсим онова, което е вечно младо. Слънцето постоянно изгрева. Ние не говорим за миналото слънце, което е изгрявало преди милиони години. За нас важи слънцето, което утре ще изгрее Следователно, новите идеи носят живот — те са важни за нас. Новите идеи, които утре ще изгреят , те важат за нас.
Затова младото поколение трябва да се
въодушевява
от своите идеи.
Младите да останат млади, а старите да се подмладяват. Тогава ще настане мир между хората и общо братство. Аз ви поздравявам с тази нова идея. Милиони кора са живели с разни идеи, много от които са заличени. Сега на земята остават ценни само скъпоценните камъни.
към текста >>
55.
Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 44
 
Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Внушително число квакери,
въодушевени
от идеала да приложат Христовото учение не само в личния си живот, но така също в обществения и политическия и нямайки пълната възможност да осъществят този си идеал в Англия, решават да емигрират в Северна Америка и основат колония въз основа на Христовото учение.
— Не, не ще я оставим. Има метод посредством който можем да я защитим. Метод без кърви и сълзи. Метод, който не сее разрушение и смърт, а напротив съгражда, дава живот. Този е метода, когото квакеритe емигранти, пoд водителството на Уйлиам Пен, приложиха преди 250 години при тяхната колония в Америка.
Внушително число квакери,
въодушевени
от идеала да приложат Христовото учение не само в личния си живот, но така също в обществения и политическия и нямайки пълната възможност да осъществят този си идеал в Англия, решават да емигрират в Северна Америка и основат колония въз основа на Христовото учение.
Аз не ще се спирам изцяло върху този толкова интересен опит, а ще засегна само едната страна. И тя е — как квакерите осигуриха безопасността си без да прибягват до оръжие, без да се бият и да проливат кръв. Квакерите емигранти, когато се отзовали в Америка, се намерили заобиколени от враждебни тям индийски племена. Обикновения метод, който емигрантите прилагали, бил или с оръжие в ръка да си извоюват място, или когато индийците били твърде силни за да сторят това. чрез подкуп и подаръци да ги измамят.
към текста >>
56.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 51
 
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Прочетете ли за разпри, вражди, дележи, обърнете мисълта си към всички разумни и добри хора на земята, които са единни, и които работят
въодушевени
от волята за мир.
А вие сейте тогава, сейте добрите мисли с щедра ръка и мощен замах. Замахът ви да обгърне целия свят. Прочетете ли за убийство, обърнете мисълта си към вечния извор на живото, изпратете една силна мисъл по целия свят за неговото велико благо, за неговата ценност, за неговия свещен смисъл. И поискайте в името на Живота: да бъде неприкосновен живота на човека и на всички същества за силите на разрушението. Да бъде свещен живота и формите, които го носят — неприкосновени!
Прочетете ли за разпри, вражди, дележи, обърнете мисълта си към всички разумни и добри хора на земята, които са единни, и които работят
въодушевени
от волята за мир.
Присъединете се и вие към тяхната светла мисъл и несъкрушимата им воля за добро. Изпращайте добри, възвишени мисли! Една добра и мощна мисъл, изпратена навреме към царе, управници, политици може да възпре ръката им от някоя лоша за мисъл. Пращайте добри мисли. Това е най-малкото добро, което можете да сторите за сега.
към текста >>
57.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 67
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Защото тия и подобни тям прояви, като сродните сцени с Хозе Мохика, детинското
въодушевление
при посрещането на Раб.
И наистина, шумът, подготвян цял месец преди това, минал и заминал за половин ден до вечерта, без де остави никакви реални дири. От „златната манна“ нямало ни следа. Напротив, от наша страна са били похарчени навярно доста големи суми за банкет, автомобили и други. Шумът заглъхна, но , карикатурата, която българите си нарисуваха в този случай не ще се заличи така лесно. Ние, и то не за пръв път, се поставихме в смешното положение на наивници и глупаци, нещо което трябва да ни накара да се позамислим.
Защото тия и подобни тям прояви, като сродните сцени с Хозе Мохика, детинското
въодушевление
при посрещането на Раб.
Тагор, шума около гостуването но Евелина Холт и т. н. съвсем не са неща маловажни. Напротив, те издават един голям наш национален недостатък: липсата на чувство за собствено достойнство, лекомислие, липса на такт и мярка за нещата. А като се вземе пред вид че в последните посрещания са участвували, навярно с ръководни роли, и настоящи български министри, то тогава толкова по-печално става заключението, до което по необходимият трябва да дойдем. Срамота е!
към текста >>
58.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 77
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Затова е необходимо днес мъже и жени да възприемат и изразят любовта в новата й форма, да знаят, че са братя и сестри, да си взаимопомагат и вдъхновяват и да бъдат стимул и условие едни за други, да дадат израз на светлите мисли и възвишените идеали; мъжът като срещне една жена, тя да породи най-светлите мисли и благородни желания, а не нисши похоти и страсти; и жената като срещни един мъж, да се
въодушеви
от най-възвишени чувства и стремежи.
Тази любов, която досега сте опитвали, е любов, от която само кал се прави; и всички противоречия от нея идваш. И злото в света произлиза от тази кал, от която се раждат всички негативни и отрицателни прояви в човешкия живот; от нея се раждат всички нисши желания и помисли, които го отдалечават от чистия и разумен живот и го правят роб на същества с една по-ниска култура от него. Тази кал беше причината за съгрешаването на първите хора в рая; но тогаз се съблазни жената, а сега е изложен на съблазън мъжът, затова мъжете трябва да пазят да не изгасва светлината на техния ум, за да могат да дадат израз на светлите и възвишени копнежи на техните дух и душа, да могат да изразят любовта и нейната чистота. Защото и ако мъжът съгреши сега, както едно време жената, ужасно ще бъде състоянието на човечеството, грехът ще бъде двойно по-голям, отколкото от съгрешаването на жената. Сега трябва да дойде в света жената да царува, а мъжът да стане слуга, за да се предпази от греха, преди да е съгрешил.
Затова е необходимо днес мъже и жени да възприемат и изразят любовта в новата й форма, да знаят, че са братя и сестри, да си взаимопомагат и вдъхновяват и да бъдат стимул и условие едни за други, да дадат израз на светлите мисли и възвишените идеали; мъжът като срещне една жена, тя да породи най-светлите мисли и благородни желания, а не нисши похоти и страсти; и жената като срещни един мъж, да се
въодушеви
от най-възвишени чувства и стремежи.
Само така ще можем да опитаме духът и душата и ще бъдем наследници на Царството Божие, което иде сега на земята, което е Царството но Любовта, братството и свободата. Из беседата, държане от Учителя на 19 ноември 1933 г.
към текста >>
59.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 79
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Сцените на неподправения възторг, на искрените братски сълзи, на изненадващото
въодушевление
в целия сръбски народ ни говори, че тук имаме работа с едно дълбоко, сериозно, достатъчно обмислено и напълно назряло решение и отношение на тоя народ, в неговата цялост, да ни подаде искрено братска ръка, за да се заличи всичкото лошо минало и да се тури начало на нещо ново и хубаво.
Той умря, но делото, което остави на следващите поколения никога не ще умре, но постоянно ще расте и ще се развива до пълна победа над тъмните сили на омразата, разединението и злото. Преглед Сърби и българи От десетина дни насам колоните на ежедневните вестници се пълнят с дълги описания за посещението на т. величества българския цар и царица в Белград и за предстоящото все по-тясно сближение и уреждане на всички спорни въпроси между двата братски народа. Заедно с техни величества, в Сърбия са били и много представители на Софийската преса. От описанията на преживяното там, се вижда ясно, че целия сръбски народ, цялото население на Югославия, от малък до голям, от царя до пъдаря, учени и прости, богати и бедни, са обхванати, като един единствен човек, от непреодолимото, искрено, изходящо из дълбините на душата желание, час по скоро, на всяка цена, да се тури край на враждата между двата народа, да заживеем в братско разбирателство и сътрудничество.
Сцените на неподправения възторг, на искрените братски сълзи, на изненадващото
въодушевление
в целия сръбски народ ни говори, че тук имаме работа с едно дълбоко, сериозно, достатъчно обмислено и напълно назряло решение и отношение на тоя народ, в неговата цялост, да ни подаде искрено братска ръка, за да се заличи всичкото лошо минало и да се тури начало на нещо ново и хубаво.
Спонтанният възторг, който е обхванал цял един народ само при мисълта за осъществяващото се сближение, радостните викове „да живее България“ и т. н. при вида на всеки, какъв да е българин в Белград, показват, че в душата на този народ има pязко, категорично решение, че върху идеята за сближението там много и отдавна се е работило, и всичко това е нещо напълно реално, трайно и сериозно, а не временен пламък на нетрайно увлечение. Гласът народен е глас Божий. А това, което е в Югославия, е в пълния смисъл глас на целия народ, без изключение. Така трябва да бъде навсякъде.
към текста >>
60.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 90
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И затова на младини хората се
въодушевяват
от известни високи идеи, но като не могат да ги реализират, разочароват се, обезсърчават се и като изгубят смисъла на живота си казват: Поне да умрем, че да отидем в онзи свят.
И щом някой орган започне да не функционира вече правилно, непременно се явява и някакво анормално психично състояние. Така например, ако на един човек е развален черният му дроб, то на него му е необходима повече лимонена киселина, а тя може да се възприеме от светлината, като знаете кои лъчи да употребите. Трябва да знаете как да съберете тази светлина и да я пратите в черния си дроб. За да можем да живеем един разумен и хармоничен живот, необходимо ни е знание, за приложението на всички онези методи, чрез които можем да постигнем нашите копнежи и идеали. Сегашните хора имат известни благородни копнежи в живота си, но нямат методите, чрез които да ги приложат.
И затова на младини хората се
въодушевяват
от известни високи идеи, но като не могат да ги реализират, разочароват се, обезсърчават се и като изгубят смисъла на живота си казват: Поне да умрем, че да отидем в онзи свят.
Но онзи свят е само за разумните души. Трябва да знаете законите и методите, как се работи в онзи свят, за да останете като гражданин в него. Хората трябва да имат правилно разбиране за живота в онзи свят, защото сега не го разбират, а казват: „Е, то ще се мре, но като дойдем втори път на земята, тогава ще знаем как да живеем. Това е криво схващане на една велика философия; с такова разбиране нищо не се постига в живота. Както за растенията важи правилото, че всяко семе, за да даде плод, трябва да бъде посято навреме, така и в нашия живот трябва да спазваме времето за реализирането на всяка благородна мисъл, на всяко благородно чувство и на всяка благородна постъпка, т.е.
към текста >>
61.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 173
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ние се покланяме с почит и удивление пред държавните мъже, които,
въодушевени
от истинска култура и съвършен морал, показват на своите народи от висотата на техния пост, пътя на мира.
Историята ще съди всички ония, които милитаризират своите народи, като претендират, че служат на мира. Те ще бъдат държани отговорни на първо место за бедствията, които ще донесе една нова война. Ние настояваме върху факта, че миролюбивите намерения, дори искрените, не гарантират волята да се достигне до мир, дори с цената на национални жертви. По наше мнение, органите на международните интереси са достатъчно развити, за да помогнат на държавните мъже да организират борбата против всяка война. Ако известни държавни мъже мислят, че организацията на мира не е още достигнала до едно развитие достатъчно, за да осигури бъдещето, ние им пожелаваме само да посветят на неговата организация толкова усилия и пари, колкото посветяват за въоръжаването на своите народи.
Ние се покланяме с почит и удивление пред държавните мъже, които,
въодушевени
от истинска култура и съвършен морал, показват на своите народи от висотата на техния пост, пътя на мира.
Само те имат правото на славното име водачи на своите народи. Благоволете да приемете господа, уверението на нашето дълбоко уважение. Октомври 1935 год. Писмото е подписано както следва: От Англия 58 души, от Австрия 16, от Белгия 21. от Германия 13, от Гърция 14, от Дания 6, от Норвегия 6.
към текста >>
62.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 236
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Колцина от тия
въодушевени
слушатели са били с музикално образование?
Тя, вече в Америка е станала едно важно помощно средство на правосъдието. Концерти от големи диригенти в затворите на Южна Америка са подигнали морала на затворниците по един поразителен начин. Ако една военна музика засвири из улиците, всички човеци прекъсват работата си. Отварят се прозорците, стичат се люде, и ако имат време, някои придружават музиката вървейки под такт. Когато Ян Кипура при първото филмиране запял от един автомобил, грамадната тълпа бурно го акламира.
Колцина от тия
въодушевени
слушатели са били с музикално образование?
Установено е, че музиката може да лекува душевно болни и заболели от други болести. Музиката може да стане едно помощно средство в медицината. Два дара Темида, справедливата богиня на правосъдието в света, застана сред световната пустиня, със завързани очи, с везни в ръка и призова със властно, строго слово мъжа и малкото дете. Пред двамата изрече тя сурово: „Избирай по желание“. И те загледаха едно и друго блюдо.
към текста >>
63.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 237
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
След това голямо културно тържество беше концерта на хора на българските железничари, даден в Коларчевия университет в Белград, който даде много добро изпълнение на български песни
Въодушевлението
беше голямо и успехът заслужен.
— 5. XII. Тази изложба, макар че не беше пълна, беше прекрасно начало за взаимно опознаване най-важните прояви на народния творчески дух — проявена в периодични издания. На тази изложба бяха изложени и в. „Братство“, „Frateco“ и сп. „Житно Зърно“.
След това голямо културно тържество беше концерта на хора на българските железничари, даден в Коларчевия университет в Белград, който даде много добро изпълнение на български песни
Въодушевлението
беше голямо и успехът заслужен.
Трогателни слова за братство и обич бяха разменени. Вместо топове и пушки да се слушат между братски народи, нека родната песен да ни свързва, вдъхновява, облагородява. Най-после — в неделя на 12 декември беше открита изложбата на българските жени — художнички, в която вземат участие 50 наши художнички. Изложбата беше открита от г. Б. Петрович, началник на културното отделение при Министерството на Просветата с топли приветствени слова.
към текста >>
64.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 243
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ето няколко цитати: „Дори ужасът на смъртта не е страшен за добрия; който не е правил зло няма причини да се бои.“ „Във всичките твои начинания, нека разсъдливата увереност
въодушевява
твоите усилия защото, ако се отчайваш в успеха, то не ще успееш.“ „Онзи, който чака възможност за отмъщение, се намира в засада срещу себе си и навлича беда на своята собствена глава.“ „Затова познай себе си, гордост на творението Му, звено, съединяващо материята с Божественото. Виж!
И ето в библиотеката на Далай Лама с намерена тази книга от фараон Аменхотеп, която сега се предлага на българските четци. От съдържанието на книгата се вижда, че автора е посветен в тайното учение. И не е чудно той да е един от учениците на Бялото Братство, понеже се казва, че първото седалище на Бялото Братство е било в Египет. На това се дължи и нейната висока материална култура, която е резултат на още по-голяма такава духовна. Тя ни е оставила дълготрайни паметници, които времето и катаклизмите не са могли да заличат — пирамидите, сфинкса, мумиите и пр.
Ето няколко цитати: „Дори ужасът на смъртта не е страшен за добрия; който не е правил зло няма причини да се бои.“ „Във всичките твои начинания, нека разсъдливата увереност
въодушевява
твоите усилия защото, ако се отчайваш в успеха, то не ще успееш.“ „Онзи, който чака възможност за отмъщение, се намира в засада срещу себе си и навлича беда на своята собствена глава.“ „Затова познай себе си, гордост на творението Му, звено, съединяващо материята с Божественото. Виж!
Частица от Самия Бог е в теб! Затова помни своето достойнство и не дръзвай да низпадаш до зло и низост.“ „Че ти имаш душа, това е най-определеното от всички човешки знания, най-ясната от всички истини. Бъди смирен по дух и бъди благодарен за това. Не търси да я уловиш с чувствата си, но се старай да се съобщаваш с нея.“ Избрани книги за всички. Получи се в редакцията пълният илюстрован каталог на книгоиздателство Ст. Атанасов.
към текста >>
65.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 244
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
С голям интерес и
въодушевление
тя наблюдаваше живота на Рилските езера и остана много доволна от всичко.
Сам Учителят дава импулс към това. Освен към изкуствата, съществува голям интерес и към науката и към всички културни въпроси. Хората в това общество са от различни слоеве на народа, но всички са много любознателни и интелигентни. Когато аз бях на Рилските езера, там дойде, като гостенка, една французойка от Париж. Тя прочела една книга от Учи теля, печатана на френски език, заинтересувала се много от неговото учение и дошла тук да го изучи от близко.
С голям интерес и
въодушевление
тя наблюдаваше живота на Рилските езера и остана много доволна от всичко.
Сега аз се прощавам, чрез тази си статия, с красивите Рилски езера. В планините аз закрепнах душевно и физически. Те носят здраве и сила за всички, а също така хубавите беседи на Учителя създават в нас морална устойчивост, полет на мисълта към високия идеал на чистотата и любовта. Край. ДВЕТЕ СЕСТРИ Едната бе достигнала замаха вълшебно да твори. Дворците й със мраморни колони блестяха от искри.
към текста >>
66.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 250
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И ако движението на Всемирното Братство в България Учителя е за-почнал само с един ученик преди четиридесет години, сега той има десетки хиляди
въодушевени
последователи, не само в България а и в странство.
Учителя ни указва на средството да се приближим към този идеал, г. то с абсолютната чистота: Чистота в мисли, чувства и постъпки, следователно вътрешна и външна чистота.“ „Великите люде, гениите, учителите на човечеството са светли слънчеви духове, които са дошли на земята да донесат светлина, любов и свобода за всички. Това носи и Учителя. Това, което най-силно въздейства на всички у него. това е неговата чистота и святост, неговото пълно безкористие, неговата сила на духа, която той е проявя-вал през целия си живот.“ „В това е и тайната на неговата сила.
И ако движението на Всемирното Братство в България Учителя е за-почнал само с един ученик преди четиридесет години, сега той има десетки хиляди
въодушевени
последователи, не само в България а и в странство.
„Най-голямото чудо, което Учителят върши, благодарение на своята чистота е в това, че чрез него и чрез неговите идеи се проявява сила, която лекува не само физически болести, но и всички душевни недъзи. На духовно слепите се отварят очите, глухи за мъдростта почват да чуват, хроми в добродетелите почват да вървят, прокажени в греха възкръсват в новия живот на Божията Любов. И по този начин той със силата на Доброто, Чистотата, Любовта и светлинната изгонва из човешките души бесовете на злото, греха и лъжата. Много люде са оставили стария живот и са започнали нов живот, станали са трезвеници, вегетарианци, ученици на Божественото училище.“ Книгата струва 3 дин. (6 лв.) и може да се достави и от редакция Братство — Севлиево.
към текста >>
67.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 256
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
изгреят, те важат за нас Затова младото поколение трябва да се
въодушевява
от своите идеи.
Слънцето постоянно изгрява. Ние не говорим за миналото слънце, което е изгрявало преди милиони години. За нас важи слънце то, което утре ще изгрее. Следователно, новите идеи носят живот — те са важни за нас. Новите идеи, които утре ще.
изгреят, те важат за нас Затова младото поколение трябва да се
въодушевява
от своите идеи.
Младите да останат млади, а старите да се подмладяват. Тогава ще настане мир между хората и общо братство. Аз ви поздравявам с та за нова идея. Милиони хора са живели с разни идеи, много от които са заличени. Сега на земята остават ценни само скъпоценните камъни.
към текста >>
68.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 275
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Сега, туй учение на Христа не е само един импулс, да се
въодушеви
човек временно, то не е само едно
въодушевление
.
Не, близко е. И знаете ли какво ще бъде положението на съвременното човечество, когато дойде Господ? Всички хора ще бъдат прострени на земята с лицето си надолу. Цялото човечество ще бъде простряно на земята. Тогава Христос ще мине и ще каже: „Онези, които са правили добро, които са се подчинявали на Божия закон, ще възкръснат“.
Сега, туй учение на Христа не е само един импулс, да се
въодушеви
човек временно, то не е само едно
въодушевление
.
Божественото учение мяза на един малък огън, който постепенно се разгорява. И всичко, което прави човек, прави го само заради Бога. Ангелът на Любовта трябва да се допре до нас. Кой е този ангел? Единственият ангел, който ние знаем, който се е въплътил на земята, който е страдал, това и Христос.
към текста >>
69.
 
-
И тъй, разумни трябва да бъдем, а не да се афектираме, да мислим, че като се
въодушевим
, светът ще се поправи.
Сега се водят спорове за маловажни неща, но аз вярвам в едно нещо: вярвам в човешката душа, вярвам в човешкия дух. Всеки един човек е двояк, има двояко естество: естеството на едно мислещо същество и естеството на едно любещо същество. Във всеки човек има една Божествена душа, на която можем да говорим. Всеки един човек, каквото място и да заема, в него има един Божествен дух, и колкото и да е груб този човек, трепне ли у него тази благородна страна на душата му, той се изменя. Колкото и да е престъпен един човек, при известни случаи ти виждаш в него един ангел, който може да ти подаде ръка, да ти направи една услуга.
И тъй, разумни трябва да бъдем, а не да се афектираме, да мислим, че като се
въодушевим
, светът ще се поправи.
Аз пък настоявам, че — всеки един верующ трябва да има един непоколебим копнеж за добиване на тази опитност — да се свърже с Бога и аз опита любовта му тъй, както опитва слънцето. Всека душа може да опита тази любов. Опита ли я, тя не може да се лъже. Ще я опита тъй, както опитва слънчевата светлина. Ние седим и казваме: „Бог ще оправи света.“ Не, днес зовът е към всички ни.
към текста >>
70.
 
-
Той трябва да бъде изпълнен и
въодушевен
от идеята как да бъде полезен на своя народ, на своя ближен и на човечеството.
Ако да не бе така, еволюцията би била невъзможна, защото Правдата е стрелката, която регулира развитието на личността и народите и прави да вървим напред и все напред, иначе би бил хаос в света и не би бил възможен никакъв напредък. Няма бъдеще онзи народ и онази личност, която гради своето щастие за сметка на чуждото щастие. Сега се извършва съдба на народите и нищо не може да ги спаси от неумолимия Съдия на великата правда, който забавя, но не забравя. Ако би трябвало да се посочат, кои са най-важните качества на членовете на една нация, то би трябвало да се включат всички качества на един високо нравствен човек, който историята сочи за пример. В такъв човек няма никакъв егоизъм, никаква лъжа, никакви отрицателни мисли и чувства към своя ближен или към кой да е народ.
Той трябва да бъде изпълнен и
въодушевен
от идеята как да бъде полезен на своя народ, на своя ближен и на човечеството.
Силата на един човек и на един народ се крие в неговия нравствен устой, а безсилието на личността и на народа се крият в безнравствеността. Колкото един човек или един народ изповядва и живее един идеал, който обгръща интересите на повече хора, толкова този идеал е по-траен и неговия носител по-мощен. Национализъм и идеализъм тези две понятия трябва да се взаимно проникват. Един идеалист не може да бъде антинационалист, напротив, той е най-полезния член на своята нация. И един националист, ако не е идеалист, той руши своята нация, той е като бацил в организма на нацията.
към текста >>
Нека всички българи се
въодушевяваме
от великата културна мисия, която Провидението е отредило на нашия народ и достойно да изпълним тази мисия за благото на целия свят.
Нашият народ сега на ново е поставен на изпит с постигане на своята цялост за да се види дали ще тръгне пак по пътя на тези българи преди робството или ще тръгне по пътя на нашите самоотвержени възрожденци. Днес от българския народ се иска дори нещо ново, и повече от това що дадоха възрожденците. Историята се повтаря, но в по-съвършена форма. Нашият народ има да играе голяма културна роля в света. В миналото той даде славянската писменост на цялото славянство почти, а на Европа даде възраждането чрез богомилството.
Нека всички българи се
въодушевяваме
от великата културна мисия, която Провидението е отредило на нашия народ и достойно да изпълним тази мисия за благото на целия свят.
Нека нашият национализъм бъде проникнат и окрилян от идеализма. Най-високият идеализъм се ражда, развива и реализира в дела, когато е резултат на любовта ни към живия Бог, в когото вярваха и на когото служеха всички велики учители на човечеството, и всички културни и благородни хора в миналото и сега. Само този народ, който обича истинския Бог на правдата и любовта и му служи, само той ще оцелее и ще се радва на щастливо бъдеще. Днес света има нужда от повече човечност, от повече идеализъм, при който да виждаме своето щастие и успех в успеха и щастието на другите. Ако българския народ даде и хвърли семето на по-голяма човечност в себе си и в света, изразена в един съвременен идеал, който стои и над всички досегашни идеали на човечеството, то той е извършил най-великото дело, което може да извърши един народ. Г.
към текста >>
71.
 
-
Някои съм слушал,
въодушевявал
съм се.
Невъзможно е да приемеш един слънчев лъч на гости у себе си. Невъзможно е целия океан да го събереш, но възможно е една капка вода да я приемеш на гости. На нас, съвременните хора, ни трябва една философия, която да може да ни постави тъй, да живеем както трябва. Аз съм виждал много цигулари и за някои съм чакал, търпение съм имал да ги изслушам, да престанат, да не ме смущават. Ходил съм и на концерти, но е трябвало да търпя.
Някои съм слушал,
въодушевявал
съм се.
Чрез музикалните вълни от музиканта излиза нещо, което се предава на другите. От някои музиканти излиза една музикална каша, която се предава на другите, която е без съдържание. Музикант, който не знае да свири, не е музикант. Човек, който не знае да мисли, не е човек. Човек, който не може да чувства добре, не е човек.
към текста >>
72.
 
-
Понеже не сте работили над себе си, вие имате едно бъдеще, вас ви
въодушевяват
обикновени хора.
Земята не е за гениалните хора Тук само се проявяват гениите. Музикант без любов не може да бъде музикант. Без любов по музика не може нищо да се постигне Може да ми каже някой, че може да постигне, но не е възможно. Ще туриш в основата любовта. Сега, кой е начинът, по който можете да постигнете нещата?
Понеже не сте работили над себе си, вие имате едно бъдеще, вас ви
въодушевяват
обикновени хора.
Хубаво е да ви въодушевяват, но при вас някой път трябва да се спре някой музикант. Като минава покрай една улица Паганини вижда един стар цигулар. Поспрял се малко. Цигулката му паднала. Паганини взел цигулката и започнал да свири.
към текста >>
Хубаво е да ви
въодушевяват
, но при вас някой път трябва да се спре някой музикант.
Музикант без любов не може да бъде музикант. Без любов по музика не може нищо да се постигне Може да ми каже някой, че може да постигне, но не е възможно. Ще туриш в основата любовта. Сега, кой е начинът, по който можете да постигнете нещата? Понеже не сте работили над себе си, вие имате едно бъдеще, вас ви въодушевяват обикновени хора.
Хубаво е да ви
въодушевяват
, но при вас някой път трябва да се спре някой музикант.
Като минава покрай една улица Паганини вижда един стар цигулар. Поспрял се малко. Цигулката му паднала. Паганини взел цигулката и започнал да свири. Събрала се голяма публика.
към текста >>
73.
Всемирна летопис, год. 1, брой 01
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Мнозинството от парижаните, обаче, продължавали да се
въодушевлявате
от негова вълшебен глас и дамите, въпреки приписваното му демонско качество, бленували за него.
Всичко казано от Здравка е съвършено вярно, само че жена ми боледува от тежката болест, когато бе живо момчето ми Колю и то именно пазеше мухите й с флагче. Чували бяхме за прераждането на душите, обаче през едното ухо ако влизаше, от другото излизаше, но сега тия декларации на нашата Здравка силно ни озадачавате по въпроса за прераждането и вярвам, че тоя въпрос интересува цялото образовано общество. Съобщава: Рачо Г. Даскалов. „Лошото око“ или певецът с „злия поглед“ — Певецът от парижката опера Масол, любимецът на парижката публика, през времето на втората френска империя, бил особен човек, мрачен, прикрит, външно не-симпатичен; в тъмните му очи горял силен огън и неговите завистници и неприятели разпространявали легендата: Масоли има „зъл поглед“. Както винаги и навсякъде, и тук се намерили суеверни хора, които избягвали певеца.
Мнозинството от парижаните, обаче, продължавали да се
въодушевлявате
от негова вълшебен глас и дамите, въпреки приписваното му демонско качество, бленували за него.
Тогава в репертоара била и операта „Карл VI“, най-доброто место в която се считала арията, когато певецът отправя поглед към небето и моли вечните сили да излеят проклятие върху главата на неприятеля. Тук публиката спирала дишането си и при свършването избухвала в бурно ликуване. В един такъв момент, когато Масол свършил арията, бурните аплодисменти внезапно се прекъсват: от горе, от високото, където бил отправен погледа на Масола, пада един беден машинист на сцената и бива отнесен мъртъв. Мъчителното впечатление, предизвикано от тази случка, станало причина да се изостави поменатата опера за известно време. Най-сетне пак я поставили на сцената и Масол, който още добре си спомнял печалната случка, при проклинането отправил погледа си не вече на горе, а в страни към местата на музикантите.
към текста >>
74.
Всемирна летопис, год. 1, брой 02
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Като се
въодушевляваме
от тоя велик божествен зов, който сме поставили като мото при заглавието на списанието ни, ние каним всички чистосърдечни и добри наши приятели да ни укажат най-големо съдействие за закрепването и напредъка на това издание.
Божественото училище е неизмеримо и безкрайно! Ония, които едва сега стъпват в това училище, макар и възрастни, трябва прилежно да се учат, а на техните по- напреднали братя, които са минали вече некои от първите класове или отделения, се налага повелителния дълг, вместо да крият, от егоистични съображения, своите знания като брилянти в затворени кутии —да ги раздават на другите ида им помагат с каквото могат. Само така ще се разкъса дебелата обвивка на умствения и духовен паразитизъм и само по тоя начин всеки ще изпълни мисията си на земята. Помагайте на нуждаещите се братя, самопожертвувайте се за тях! За това никога не е късно: работете, работете, работете безкористно и предано за благото на ближния!
Като се
въодушевляваме
от тоя велик божествен зов, който сме поставили като мото при заглавието на списанието ни, ние каним всички чистосърдечни и добри наши приятели да ни укажат най-големо съдействие за закрепването и напредъка на това издание.
Достатъчно е всеки да помисли за минута, колко труд и разноски се изискват, за да се приготви, при сегашните обстоятелства, в такъв вид и с такова съдържание, това списание. Вярно е, че българинът е привикнал до сега, поради лошото влияние на нашите училища и на нашия периодически печат, да не цени хубавото и полезното, а да предпочита евтиното, макар и най-безсмисленото, безвкусното и вредно печатно издание. Но никой не трябва да се подчинява рабски на тоя вкоренен предразсъдък! Във всяка оценка трябва да се влага здрав разум. А тоя разум диктува всекиму да разбере и признае, че при такава луксозна хартия, която днес се продава 18 лева килограмът — а тя е необходима за списанието и за красивата му външност, според техническите изисквания, и за неговата трайност, според ценността на поместваните трудове — при скъпият печат, при невероятно повишените цени на клишетата и всички други, предвидени и непредвидени, разноски, абонаментът на списанието — 80 лева годишно, плащан на срокове — е, сравнително с цените на обикновените книги за прочит и непотребни партизански списания, минимален!
към текста >>
75.
Всемирна летопис, год. 1, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Близкото бъдеще ще покаже дали в сметките на съперничещите велики държави ще преодолеят чисто политическите съображения и интереси или пък идеалът на трайното международно умиротворение, от който се
въодушевява
президентът Уйлсон, според програмата му, ще добие реален израз.
Но откак българската делегация пристигна в Париж и се завзе да разоблачава интригите му, щастието като че ли ще измени на Гърция. Американските представители в мирната конференция заявиха, че не са склонни да приемат гръцката теза — да се простре Гърция по беломорския брег до източна Тракия на Черно Море, а с това Бялото море да стане гръцко езеро, в което да властва и друга некоя велика сила — покровителка на Гърция. Тоя начин на решаване източния въпрос крие семена за нови раздори и за ново нарушение мира на близкия Изток. На България не трябва да се попречи в нейното естествено разширение към юг. И нашата делегация отстоява тази справедлива кауза с всичката сила на своята неоспорима аргументация.
Близкото бъдеще ще покаже дали в сметките на съперничещите велики държави ще преодолеят чисто политическите съображения и интереси или пък идеалът на трайното международно умиротворение, от който се
въодушевява
президентът Уйлсон, според програмата му, ще добие реален израз.
В България Най-крупното събитие във вътрешния живот на страната са станалите на 17 август т. г. общи законодателни избори. Както можеше да се предвиди, избирателното те.то, т. е. оная част От българския народ, която има право да избира, произнесе една внушителна присъда върху всички български „политически партии“: нито една от тях, въпреки самохвалството си и укорите към другите, не заслужи абсолютното доверие на народа. Първото заключение, следов., от резултата на изборите е, че никоя от тия партии нема преодоляваше мнозинство всред народа и затова не може да управлява държавата самостоятелно, за да приложи своите програмни начала и идеи, ако има такива.
към текста >>
76.
Всемирна летопис, год. 1, брой 07
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
В най-силно
въодушевление
Джета поиска да хване, да прегърне цялото това човечество да му даде живота си, да го очисти с чистотата си, да го стопли със своята любов, да го издигне като се пожертва за него!
Джета видя миналото на войника; цялата верига От неговите предшестващи животи, целия живот на неговата карма. Много грешки и падания видя той, причината на които бе неведението . . . все раждащото се желание и страдание — последица от желанието. В следния миг, като в мълниеносно осветляване, той видя Арада като да изчезна, а в него се въплъти цялото човечество, клето човечество, сковано от своето неведение, от заблужденията и страданията си!
В най-силно
въодушевление
Джета поиска да хване, да прегърне цялото това човечество да му даде живота си, да го очисти с чистотата си, да го стопли със своята любов, да го издигне като се пожертва за него!
... Събуден като от сън, стоеше Джета пред Арада и можа да каже пред учудения воин: „брате мой, ти и аз сме едно; моята слава е твоя слава, твоят позор е мой позор“. Влезналата стража видя войника да плаче на гърдите на преобразения Царевич. * * * На поляната, под сянката на величественото дърво, седеше със скръстени нозе благословеният Буда, седеше в дълбоко съзерцание. По клоните на банана птичките пееха утринните си химни, славейки Твореца. Сърната лежеше при нозете на светията, млади леопарди и пантери минаваха край него и му ближеха краката.
към текста >>
Той действа бързо и върши своята работа с голямо
въодушевление
; това при по-низшия тип по-често се изражда във фанатизъм.
Цветът на кожата е бронзов, погледът остър. Характерът е буен, бърз, импулсивен, холеричен смел. Ариесовият тип не отстъпва пред нищо, готов е всичко да предприеме, върви пред всички пречки и препятствия, като неговото желязно здраве му помага при това. Той не може да бъде подчинен, винаги желае да бъде на върха, независимо от това, дали има способностите затова или не. Под тоя знак се срещат пионерите, водителите, — но същевременно и много празни глави.
Той действа бързо и върши своята работа с голямо
въодушевление
; това при по-низшия тип по-често се изражда във фанатизъм.
При оценката винаги трябва грижливо да се наблюдава, какви аспекти на други планети приема този знак и неговият владетел (). защото тези аспекти силно могат да изменят характера. Разбира се, същото важи и задругите знаци. Горното е особено добре приложимо при първите 10° на , — първият деканат, чийто единствен владетел е, Марс. Вторият деканат като свой съвладетел има слънцето, третият — Юпитер, поради което качествата.на тия два деканата са смесени с тия на знаците, чиито владетели са респ.
към текста >>
77.
Всемирна летопис, год. 1, брой 08
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Ние четем в Bhagavad-Gita за рога, употребяван от предводителите на великата битка, които го заставяли да звучи, като рева на лъва, и за това как тези могъщи ноти
въодушевявали
сражаващите се, разнасяйки се като кръстосани призиви и отговори всред събралата се боева войска.
На Запад, може би, затова, че там хората са повече войнствени и безпокойни, по вече своеволни и агресивни, тези размирни качества се отразяват и върху музиката и в нея се срешат цели ниагари от звукове, водовъртежи и стръмнини от акорди, цели бури от гърмовни инструментални удари и накрай, когато вече дишането се спира от тези стремителни звукови вълни, теб изведнъж, още треперещ, те хвърлят в цветущата долина на покоя, дето небесна мелодия, очарователна и сладостна, диша такава нежна и ясна хармония, каквато не познава източната музика. В западната музика има още и друга страна, която трябва да се отбележи: тя пробужда страстите, понякога завладяна интелекта, но не затрогва духовните ноти, които заставят понякога да трептят нервите от радост, която се докосва по дълбочината си със страданието, при звуците на индуската музика. И аз понякога съм забелязвала, че дори там, дето индуската музика приканва към страстна любов, дори в своите любовни песни, тя се стреми да премине от страстното към емоционалното, от грубите форми към все по-тънките форми на господстващото желание. Тази музика изразява най-нежните сенки на любовта, затрогва най-тънките струни, неудовлетворената тъга, вечно измамения стремеж към пълно единение; това вече не е призив към страст, а по-скоро повдигане на страстта до изтънчената и очистена емоция и възнасяне на последната в тези области, дето Духът се явява любящ, а Бог — предмет на любовта. Както на Изток, така и на Запад, добре е известно приложението на музиката за пробуждане на страстта към война.
Ние четем в Bhagavad-Gita за рога, употребяван от предводителите на великата битка, които го заставяли да звучи, като рева на лъва, и за това как тези могъщи ноти
въодушевявали
сражаващите се, разнасяйки се като кръстосани призиви и отговори всред събралата се боева войска.
Аз не знам дали често в последно време се е употребявала на Изток музиката -— във време на война, за да подбужда у хората злите страсти; но в Европа музиката постоянно служи за това, щото във време на война да подбужда хората към отчаяни подвизи, като извиква у тях нервен подем с помощта на военната музика. Ако не ви се е случвало сами да видите шотландските планинци, вие, вероятно, сте слушали за тяхната планинска гайда. Тази гайда издава своеобразен, дълъг, бръмчащ и треперещ звук, който прилича на низката нота на вина2), то е от съвсем друг характер. Като се слива с тази непрекъсваща се и всичко покриваща нота, и като се преплита с нея, лее се във време на война срещу куршумите и гранатите поток от звуци, някаква смес От ридаещи, пискливи виещи и викащи ноти, които раздират ушите, но пробуждат страстите. Наред с настъпващите войници, или зад тях, идат гайдарите със своите планински гайди, звуковете на които се носят над дрънкането на оръжията и над тропота на конницата.
към текста >>
78.
Всемирна летопис, год. 1, брой 09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
“ Казано е, че величието на един народ не се състои в големината на територията му, нито в броя на населението му, нито в неговото минало, а само във величието на идеалите, които го
въодушевяват
.
Гласът после й казва, че тя може би ще се разубеди в това, в което сега вярва, може би ще разбере, че се е лъгала. Тя отговаря, че знае и това, и при все това иска .да влезе. И тя прекрачва прага. Един глас извиква отзад: „Глупачка“. Но друг глас долита в отговор: „Светица!
“ Казано е, че величието на един народ не се състои в големината на територията му, нито в броя на населението му, нито в неговото минало, а само във величието на идеалите, които го
въодушевяват
.
Ето защо с всички сили трябва да подпомогнем учениците да си изработят!. възвишени идеали, свети цели, за които да са готови и да умрат. У тях трябва да си развие не само идеализъм, но и силна борческа воля, която утре няма да се сломи от първите пречки в живота. В този смисъл трябва да се разбират и думите на незабравимия Пирогов: „мъчи се да станеш човек“2). А думите на Каменски: „от всеки човек може да се направи човек“ значат, че трябва да имаме доверие в силите, вложени в човека.
към текста >>
Лесно се ентусиазират, често изпадат в ексцентричност, но
въодушевлението
и екзалтирането им често и лесно преминава в противно настроение.
Ако ръката е гъвкава със средно широка длан и с малък палец, това означава ентусиазъм за изкуството, за хубавото и за формите. Ако ръката е голяма, стегната и силно развита, палецът слаб и пръстите силни и конусообразни, това е признак за силна наклонност към чувствен живот. Изобщо хората с артистически ръце са подчинени само на инспирации и не са склонни към механическа дейност, У такива хора чувственият живот е развит много по-силно отколкото дейността на разума. Те се държат инстинктивно и без по-дълбоко мислене само за картинната страна на нещата, те се овладяват от формата и външността Своята почит към другите или своето мнение за нещата те мерят с окръжаващите ги външност и блясък. Те са жарки привърженици на свободолюбивите идеи и обичат промяната и разнообразието не само по отношение на местопребиваването, но и на лицата.
Лесно се ентусиазират, често изпадат в ексцентричност, но
въодушевлението
и екзалтирането им често и лесно преминава в противно настроение.
Явно е, че такъв характер мъчно може да се помири с ограниченията, които налага домашния живот. Понеже артистът освен това е твърде повърхностен и разсеян в любовта, семейният му живот рядко бива щастлив или траен. Най щастлив е типът от подгрупата с гъвкава, средно голяма ръка с малък палец. Този човек обича изкуството заради самото изкуство и за хубавото. Не рядко, обаче, у хора, които живеят само за своето изкуство, следователно, у истинските художествени натури, се среща като основна черта на характера им една смес неограничени и необразовани чувствени желания, една страст към удоволствия, но има липса на достатъчно морална критика на чувствените влечения.
към текста >>
Тази ръка означава още, че човек дава по-малко значение на хубостта, отколкото на истината на нещата, и че зад действията той винаги дири причините, С този тип неразделно са свързани сериозно
въодушевление
за моралното, възвишеното и една силна наклонност към експерименталните и естетическите науки.
Той се интересува преди всичко от ядката и последната причина на всичко съществуващо. Възлите на философската ръка означават чувство за пресметливост и за методично постъпване. Ако крайните членове на пръстите (с ноктите) са полуконически. както обикновено се случва, това означава наклонност към поезия. Ако палецът, който при философските ръце обикновено е доста голям, е еднакво развит в двете си части, това означава особена наклонност към метафизиката.
Тази ръка означава още, че човек дава по-малко значение на хубостта, отколкото на истината на нещата, и че зад действията той винаги дири причините, С този тип неразделно са свързани сериозно
въодушевление
за моралното, възвишеното и една силна наклонност към експерименталните и естетическите науки.
Притежателят на такава ръка не вярва и не се доверява сляпо, а изпитва и осветлява основно чуждите идеи и мнения, преди да ги възприеме. Той изучва добре нещата изобщо, както и в подробности. Ва него и индивидът представлява такъв голям интерес, както и семейството, нацията и цялото население по земята. Той изучва и правилото, както и изключението. У такива хора разумът тъй преобладава, че вярата и любовта остават на заден план.
към текста >>
Те се удивяват на Създателя в Неговите възвишени дела, радват се на високите дарби на природата,
въодушевяват
се от поезията на старите творения.
Те проявяват и упорство и своенравие, щом чрез него могат да си докарат полза. Всички тези качества се усилват повече, ако пръстите са ъглести. Съвсем друга картина представлява онзи тип, който се състои от едно смешение от елементарна и психическа ръка. Притежателите на такива ръце имат богати душевни дарби, но в материалните си интереси са безпомощни като деца. Те са скромни и щастливи, ако са пощадени от всичко, което има връзка с търговия и индустрия.
Те се удивяват на Създателя в Неговите възвишени дела, радват се на високите дарби на природата,
въодушевяват
се от поезията на старите творения.
Това, което за другите е лукс и добро живеене, у тях се замества със съзерцание и спокойствие. Друга смес от два различни типа виждаме във фигура 60. Това е ръката на холеричния човек Фигура 61 ни представлява ръката на човек индолентен, нищо не казващ, със съвсем неизразени наклонности и инстинкти. Би ни завело много далеко, ако бихме поискали да разглеждаме тук всичките възможни смесения на ръчни типове. Всеки, обаче, може лесно да си състави по-нататъшни комбинации и чрез упражнение да постигне сполучливи характеристики.
към текста >>
79.
Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Какъвто и да е мистицизмът, който го
въодушевява
, опасно е, да не би Световната Държава да стане една голяма казарма, в която новата религия да стане едно евангелие тираническо, празно и не лишено от посредственост. Прев.
Всеки човек, както и всеки народ, има собствена мисия в колективната мисия на човечеството, и той ще може да я реализира, само ако запази личността си. Да се идентифицира Бог с човечеството е много опасно за индивидуалните нюанси. Вън от фаланстерата няма никакво спасение. Религията на Уелса няма да говори нищо за личното безсмъртие, ще изключи чистото изкуство, както и съзерцанията, не ще изисква от богатия да раздаде имотите си на бедните, за да последва Христа, а ще го съветва да пази разумно богатството си . . .
Какъвто и да е мистицизмът, който го
въодушевява
, опасно е, да не би Световната Държава да стане една голяма казарма, в която новата религия да стане едно евангелие тираническо, празно и не лишено от посредственост. Прев.
от френски: П. А. Шишков. ПР. МЪЛФОРД Бог в дърветата Щастлив е човекът, който обича дърветата, особено високите, самотните, които диво растат на местото, дето ги е насадила всемогъщата сила и там останали незасегнати от човешки грижи, защото некултивираното, естественото, е много по близо до миросъзданието, отколкото онова, което е по волята на човека рабски отгледано, въздигнато, изопачено. Свободно създадените неща дишат по-чисто духовния ритъм на безкрайното. От там и нас лъчезарно ни огрева нещо упоително, една неописуема радост посред дивото, естественото на гората, на планините, на всичко, върху което не са останали следи от човешката ръка.
към текста >>
80.
Всемирна летопис, год. 2, брой 03
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Там се схваща, че народите, които искат да имат бъдеще, трябва да се
въодушевляват
от най-възвишени идеали, но не отвлечени, а такива, които изразяват вътрешната връзка между материалното и духовното, като подчиняват материалните условия на духовните.
Затуй, откогато той се е заселил на Балканите, това място е най-разбърканото. Той не взема поука и от страданията на другите народи. Еврейският народ преследваше и избиваше своите избраници и пророци, но не хароса. Латинската раса създаде инквизицията - и тя не постигна целта си. Само културните народи от англо-саксонската и тевтонската раси са сравнително по-свободолюбиви, и затова имат по-силна вътрешна връзка.
Там се схваща, че народите, които искат да имат бъдеще, трябва да се
въодушевляват
от най-възвишени идеали, но не отвлечени, а такива, които изразяват вътрешната връзка между материалното и духовното, като подчиняват материалните условия на духовните.
Българите, Обаче, още са далеч да схванат това положение и още се опитват да спъват обществените различия. Още в старото българско царство те изгониха богомилите, но затова останаха пет века под робство. Богомилите занесоха своята култура на запад и народите, които ги разбраха, приложиха на практика социалните им идеи. А сега, ако българите разберат своето минало, не ще направят същите грежки и ще имат подобри резултати в обществения си живот. Повторенията на грешките не носят никаква поука, а само глупости и разочарования.
към текста >>
81.
Всемирна летопис, год. 2, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Целият тежък арсенал на художника, състоящ се от платно, палитра, четки и бои, ще бъде тогава излишен и художествената картина ще се сътворява в неколко минути на
въодушевено
съсредоточаване.
Художникът, който се учи да работи направо като псифограф, работи другояче. Той взема една млечносребърна плоча (по-сетне ще се намерят и подобри средства) в определен формат, поставя я във ваничката и в пълно концентриране проектира върху нея непосредствено своя фантазен образ. След това изображението на плочата се фиксира и в четвърт час картината е готова. Чрез радиографията ще бъде възможно да се добият и цветни изображения. Вместо еднотонен пласт ще се употребят плочи, чувствителни за боите и ще се получат изображения с бои.
Целият тежък арсенал на художника, състоящ се от платно, палитра, четки и бои, ще бъде тогава излишен и художествената картина ще се сътворява в неколко минути на
въодушевено
съсредоточаване.
ФИЗИОГНОМИЯ (Продължение от кн. III.) НОСЪТ Човешкото същество, отбулено чрез формата му ГЛАВА V. Общи принципи За да се изучи носа изобщо и неговите главни линии, трябва да се разгледа в лице и в профил . Но най- добре се изучва в профил. В същност, двете линии — майки, които съставляват човешкия профил, са линията на челото и линията на носа.
към текста >>
82.
Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Философското съмнение, което съставлява най-изобилният извор на нашите знания и на прогреса, би трябвало да
въодушевява
всички привърженици на истината.
В надгробната реч, която великият химик Сен-Клер-Девил (1881) произнесе в деня на смъртта му, четем, между другото, следният бележит пасаж: „в ония божествени области на знание и на пълна светлина, ти трябва сега всичко да познаеш, ти трябва да разбереш даже безкрайността, знание недостижимо и ужасно, за винаги закрито за човека на земята и, при все това, вечен извор на всяко величие, на всяка правда и на всяка свобода“. Какво чудно има з това, че смъртните се отнасят там някъде, за да отделят няколко лъчи от загадката, която ослепява умовете ни? Даже такъв положителен гений като Клод Бернар превъзнасяше благотворността от изучаването на тайнственото подтикна науката и философията з тая област. Следната извадка от неговата Опитна наука заслужава да фигурира като девиз във всичките духовни изследвания: „В самата наука, познатото губи своята привлекателност, когато пък тайнственото е постоянно пълно с очарователност . . .“ „Истинската наука, твърди той другаде, не утаява нищо: тя постоянно търси и гледа в лицето и без смущение нещата, които още не е разбрала“ Един истински учен не държи никаква сметки за системите и установените доктрини, понеже схваща добре, че те са в едно несъвършено състояние.
Философското съмнение, което съставлява най-изобилният извор на нашите знания и на прогреса, би трябвало да
въодушевява
всички привърженици на истината.
Тази последната още не е постигната и трябва да се открива. Следователно, окултните издирвания се стремят към същата цел: да се докаже съществуването на невидимия свят, като се тръгне от преживяването на човешката душа, която нито науката, нито философията е още открила под истинската й форма. Не остава, прочее, друго, даже и за скептиците, освен дълга да продължават безпристрастно възхода си към върховната истина! III. Спиритизмът, който се стреми към нея по най-прекия път, е изложен, по тази причина именно, най-много на нападения. Обширността на резултата, който преследва, го увлича често към прилагане на съмнителни средства и оспорими методи.
към текста >>
Митологията със обоготворяването на престъпленията и пороците хвърляше в отчаяние умовете,
въодушевени
със известно благородство на чувствата.
Същото това бе и със Ксенофан, великият поет и философ. Всичките тия мистерии, на която дата и да се породили, особено са процъфтели през Vl-ия век преди Христа. Тяхното появяване и развитие се приписва със право на недостатъчността на официалните религии и техните доверени представители. Догмите на бъдещия живот и въпросът за безсмъртието на душата не можеха да задоволят разсъдливите умове. Ролята на мистериите се състоеше особено в това, да удовлетвори неопределените нужди на гръцката душа.
Митологията със обоготворяването на престъпленията и пороците хвърляше в отчаяние умовете,
въодушевени
със известно благородство на чувствата.
* * * Когато изследваме въжделенията на гръцките мистични дружества, намираме странни наподобявания с тия в наше време. Ревнители на една нова вяра, техните жадни за мистерии привърженици са отдали живота си, за да ги разяснят. Безсмъртието се е представлявало там под формата на последователно преселване на душите, особено у орфиците и питагорейците. И те, както много духовни хора в сегашно време, са били вегетарианци. Влиянието им от книжовно гледище е било едно от най-сложните.
към текста >>
“ Това антропоморфично схващане на вселената изглежда, че е
въодушевявало
кабалистите във всичките техни спекулации за космичните закони, тъй че Адам Кадмон или големият човек стана също символ на Божеството, защото вселената е изразеният образ на творческия ум ; а човек, създаден по образ и подобие на Божеството, е микрокосмос.
Най-сетне ние трябва да изучим употреблението и силата на числата, щом Творецът е избрал да ни говори с изрази, които са числени. Ние гледаме вселената в изразите на нашите собствени закони на мисълта, и те са не само числени, но, както ще видим, и десетични. Единицата и нулата са алфата и омегата на нашето схващане на нещата. Човек не е изразен в термини на вселената, но вселената е изразена в термини човешки; понеже вселената, като такава, съществува за нас само в термини на нашата собствена мисъл, и човек, като опознава вселената, опознава по тоя начин самаго себе. Ето защо е било казано, че „същинският предмет за изучване в човечеството е самият човек“, и ако, както твърдят кабалистите, човек е едно резюме (миниатюр) на вселената, истински микрокосмос, ние можем да схванем тогава истинското значение на делфийския надпис: „Човече, познай себе си!
“ Това антропоморфично схващане на вселената изглежда, че е
въодушевявало
кабалистите във всичките техни спекулации за космичните закони, тъй че Адам Кадмон или големият човек стана също символ на Божеството, защото вселената е изразеният образ на творческия ум ; а човек, създаден по образ и подобие на Божеството, е микрокосмос.
Против тази аналогия ние няма какво да възразим, нито пък против антропоморфичното схващане на Божеството, стига само тая аналогия да се ограничи в Господаря на нашата вселена, Подрегентат на всезнаещия и вездесъщия и всемогъщия Бог, Непроявеното и Неиздирваемото. Ето защо, когато кабалистат говори за Господа, той има пред вид оная проява на Божеството във времето и пространството, което цари над съдбините на тази вселена, чието местопребивание е слънцето и която е за всичките човечества на тази вселена едничката проява на Божеството. Тази идея е предадена в гностичното изречение: „Никой никога не е виждал Бога освен Господ, Синът Божи, и онзи, на когото Синът го е изявил“. Пространството е разсадникът на Бога, а Времето е големият градинар. Господарите на световете са произведения на минала еволюция, те са по-стари Братя на човечеството, и на тях е делегирана сила да творят като Логоси и да управляват като властелини своите специални творения.
към текста >>
83.
Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Те са
въодушевени
от едни и същи мисли, те имат тъй наречения симпатически афинитет, техните главни трептения са еднакви.
5) Най-великият физиолог Клод Бернард, който прекара целия си живот в изследване функциите на мозъка, заключава, че механизмът на мисълта ни е непознат (виж Опитната наука, стр. 371). Ричард Ингалезе Окултните или висшите духовни сили и как да си служим с тях1) (лекция) Народната мъдрост казва: „които си приличат, се привличат“ и друга една: „кажи ми с кого дружиш, за да ти кажа какъв си“. Тази същата мисъл, изразена под две различни форми, иска да каже, че сходните манталитети се привличат. Както има групи от сили и от истини, така има и групи от умове. Книжовниците се привличат едни други, музикантите избират приятелите си по-естествено между музиканти, защото индивидите, които съставляват тия групи, трептят под един и същ диапазон.
Те са
въодушевени
от едни и същи мисли, те имат тъй наречения симпатически афинитет, техните главни трептения са еднакви.
Във физиката ние констатираме очевидността на симпатическите трептения. Ударете една нота на пианото и вие ще чуете, че някой свещник или някоя чаша трепти в съчувствие с тази специална нота, а това показва, че звукът на тия предмети е еднакъв с онзи на нотата на пианото. И за мисълта има също съчувствени трептения, които правят по някога трудно да се определи точно автора на едно изобретение. Кой е бил изобретателят на телефона? Бъл ли?
към текста >>
Притежателната на артистичната ръка, чийто характер е постоянно колеблив между
въодушевлението
и малодушието, обича повече променливостите, и затова един тих и беден от променливости семеен живот за нея е непоносим.
Затова такива жени, които предпочитат количеството, отколкото качеството, търсят всякога мъже едри и здрави, макар и да са груби, а не деликатните и елегантни натури, също тъй както им са по-мили горските непроходими места, отколкото нежните пейзажи. Такива жени с лопатовидни ръце срещаме особено в белгийките, англичанките и фламандките. Но в английска Америка се среща цял контингент от жени с лопатести ръце, тъй като друго и не се очаква, щом се вземе във внимание националния характер на янките. Така американката, която притежава лопатеста ръка, е сдържана, недоверчива и лицемерна; тя има до някъде грация, нейното въображение постоянно работи, за да измисли чудноватости и оригиналности. Тя има голям спекулативен ум, работоспособна е, пестелива, хитра, прикрита, обича повече да излъже и се движи извънредно свободно в обществото.
Притежателната на артистичната ръка, чийто характер е постоянно колеблив между
въодушевлението
и малодушието, обича повече променливостите, и затова един тих и беден от променливости семеен живот за нея е непоносим.
Ако по силата на обстоятелствата бъде принудена на такъв живот, то тя тогава остава нещастна, като прави такива и околните си. При нея въобще преобладава чувственият живот, а не мисловният ; нейният характер е променчив, наивен и с безгранично безгрижие. Една такава жена я бива повече за любовница, отколкото за съпруга и майка, което никак не е за препоръчване. Такива трябва да са били представителките на слабия пол, като са дали повод на повече верния, отколкото ласкавия израз: „каприз, жена е твоето име“! Притежателната на артистичната ръка, ако при това е и красива, показва, че тя умее да се държи блестящо във всяко общество, разбира се, не с дълбокия си ум, познание или истинско образование, а с повърхностно разнообразие, което е достатъчно за днешното средно общество, за да прикрие истинското ниво на своето полуразвито духовно състояние.
към текста >>
Но художничката покрай тези лоши качества, които са присъщи на тази типова ръка, като повърхностност, саможивство, непостоянство, чувственост, разточителност, лек живот, безумност и цинизъм, има също и няколко добри качества, които са израз не толкова на дълбоко убеждение, колкото на просто, а така също и на лесно избухващо настроение и
въодушевление
.
Една такава жена я бива повече за любовница, отколкото за съпруга и майка, което никак не е за препоръчване. Такива трябва да са били представителките на слабия пол, като са дали повод на повече верния, отколкото ласкавия израз: „каприз, жена е твоето име“! Притежателната на артистичната ръка, ако при това е и красива, показва, че тя умее да се държи блестящо във всяко общество, разбира се, не с дълбокия си ум, познание или истинско образование, а с повърхностно разнообразие, което е достатъчно за днешното средно общество, за да прикрие истинското ниво на своето полуразвито духовно състояние. Художественият инстинкт е до висока степен изключителен и властолюбив. Чрез първото качество лесно се обяснява, защо се срещат в художествените кръгове схващанията за право и криво, добродетел и грях, добро и зло, когато притежателите на другите ръце по-малко се занимават с тези умозрения.
Но художничката покрай тези лоши качества, които са присъщи на тази типова ръка, като повърхностност, саможивство, непостоянство, чувственост, разточителност, лек живот, безумност и цинизъм, има също и няколко добри качества, които са израз не толкова на дълбоко убеждение, колкото на просто, а така също и на лесно избухващо настроение и
въодушевление
.
Обаче, недостатъците обикновено вземат предимство. При ъглестите типови ръце имат значение, както и при другите типови ръце, обоснованите общи правила за тази форма на ръката. Все пак, ние тук ще споменем няколко от тия особени правила за жената. Една домакиня с ъглести пръсти бива извънредно строга в своето домакинство. Тя ще се занимава повече със стъкмяването, нареждането и порядъка, отколкото с кухнята.
към текста >>
84.
Всемирна летопис, год. 3, брой 01
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Като характеристика на духовните идеали, които
въодушевяват
и ръководят българските свещеници в тяхната дейност, с нищожни изключения предаваме тук само 5 от точките на резолюциите на събора им: 1) Да се дават пенсии на свещениците, както се дават такива на другите държавни служители; 2) Да не се отделя църквата от държавата, защото ползата (?) от тяхното лоялно сътрудничество (?!) е много по-голяма, отколкото от отделянето им; 3) Да се одобри от Нар.
Ръката на Сара Бернар, неотдавна починала френска артистка. Знаците на способностите и живота й ясно личат. Идеалите на българските свещеници. През последните дни на месец юли т. г. се състоя в столицата свещеническият събор.
Като характеристика на духовните идеали, които
въодушевяват
и ръководят българските свещеници в тяхната дейност, с нищожни изключения предаваме тук само 5 от точките на резолюциите на събора им: 1) Да се дават пенсии на свещениците, както се дават такива на другите държавни служители; 2) Да не се отделя църквата от държавата, защото ползата (?) от тяхното лоялно сътрудничество (?!) е много по-голяма, отколкото от отделянето им; 3) Да се одобри от Нар.
Събрание изработения от църковно-народния (?!) събор Екзархийски устав; 4) Свещеникът може да бъде член на политическите партии, 5) Свещениците могат да встъпват във втори брак (вж. в. Сговор, бр. 31). След като са взели тия и други резолюции, свещениците, на чело с председателя на събора им, някойси епископ, отишли в зданието на Соф. Духовна Семинария, една част от което е заета от агрономическия факултет, и изпели дружно, по адрес на професорите и правителството, военният марш „Съюзници-разбойници“,а след него „Шуми-Марица“ (вж.в. Пряпорец, бр. 168).
към текста >>
85.
Всемирна летопис, год. 3, брой 02
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Всеки ден
въодушевлението
на слушателите растяло.
Били изпълнени евритмични упражнения под ръководството на г-жа Мария Щайнер; били представени и две сцени от една мистична Щайнерова драма. Изпълнени били музикални произведения от Антон Брукнер; сам той бил изпълнителят. Д-р Томастик дал своя квартет с реформираната си цигулка. В конгреса с участвали представители от разни народи и езици. Грамадният салон бил винаги препълнен.
Всеки ден
въодушевлението
на слушателите растяло.
На конгреса е имало гости и от Норвегия. Един от гости;е разказал на сътрудника на едно немско окултно списание, че баща му в дневника си имал записан разговора си с Ибсен. Ибсен му бил казал; „Когато аз умра, ще бъда отнесен от една голяма светлина“. Жената на Ибсен изучвала окултизма. Разни скандинавци засвидетелствали пред този редактор, че Ибсен често казвал: „Ако знаех по-рано окултните истини, някои работи в моите произведения щяха да бъдат други“.
към текста >>
86.
Всемирна летопис, год. 3, брой 03
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Тя се намира в Козирог, знак на неговото
въодушевление
и върху който Сатурн има също силно влияние.
Това се потвърждава от факта, че Слънцето е пак в същия знак Лъв, който знак е владетелски. Силата на Слънцето е, при туй, увеличена от близостта на планетите Меркурий и Юпитер, последната от които, особено, има твърде бележито влияние. Между туй това влияние се отслабва от позицията на Сатурн, който се намира също в знака Лъв и в съвпадение с Слънцето. Но понеже Сатурн е твърде слаб в тоя знак, то и неговото влияние е отслабено — обстоятелство, което не пречи да не се оценява напълно тая позиция. Марс — планетата на войната — има твърде важно положение в хороскопа на г. Поанкаре.
Тя се намира в Козирог, знак на неговото
въодушевление
и върху който Сатурн има също силно влияние.
В хороскопа на г. Еберт, Слънцето и планетата Венера се намират в знака Водолей (показан в фигурата с Е). Този знак, според писаните предания, управлява Прусия, Вестфалия и града Бремен. Е добре, г. Еберт Има своята резиденция в столицата на Прусия — Берлин, управлява Вестфалия и неколко години бе редактор и общински съветник в Бремен: Това са факти, които не могат да се отрекат.
към текста >>
87.
Всемирна летопис, год. 3, брой 05
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Всичко това ще изглежда така дребнаво пред величието на идеалите, които ще
въодушевляват
ученика!
Трето средство, което може да ни помогне в случая, е идейният живот, висшият идеен живот, който има за цел служене на човечеството. Чрез събуждането на такъв идеен живот в училището, всички дребнави прояви ще станат толкоз смешни, несериозни, че непременно ще изчезнат. Ще се внесе сериозност между учениците. Биенето, карането и лр. ще изчезнат от само себе си под лжчите на висшия идеен живот.
Всичко това ще изглежда така дребнаво пред величието на идеалите, които ще
въодушевляват
ученика!
Некой би могъл да каже: „Я премахни ти наказанията, та ще видиш какъв хаос, какво безредие ще се роди в училището: ще се прояви низшата природа на ученика, непрепятствувана от нищо. Сега при толкоз наказания едвам държим реда в училището, а тогава, какво би станало! “ Отговор: може без наказания, но при прилагането на горните условия: възпитание в съгласие с детската природа, любовта, идейния живот. Тогава ще станат излишни наказанията. В са- щност тези три условия се сзеждат към едно, именно първото.
към текста >>
Братко, желал бих да отплатиш тия господа за времето, което употребиха да слушат за моите безбройни нещастия, като пък ти им разкажеш своята история, която, сигурен съм, те ще намерят весела и
въодушевителна
“.
Като чу това, Мурад се поуспокои. „Братко, каза той, и аз се успокоявам, че съм Мурад-Нещастникът само с мисълта, че ти си Саладин-Щастливецът. Вижте, господа, продължи той, като се обърна към мнимите търговци, на тоя щастливец не трябваха нито пет минути, за да облекчи злощастието ми. Неговото присъствие носи радост. Аз забелязвам, че дори вие, които изглеждате скръбни, додето ви разказвах историята си, се развеселихте, щом дойде брат ми.
Братко, желал бих да отплатиш тия господа за времето, което употребиха да слушат за моите безбройни нещастия, като пък ти им разкажеш своята история, която, сигурен съм, те ще намерят весела и
въодушевителна
“.
Саладин се съгласи, но под условие, странниците да идат с него у дома му, дето той желае да ги нагости. Те в начало повториха предишното си извинение, че са принудени да идат на хана си, но най-после надделя любопитството на султана и той, и везира му отидоха със Саладина-Щастливеца, който, след вечерята, така разказа своята история: „Още в началото на живота ми самото ми име „Саладин-Щастливецът“ ми вдъхна доверие в самия мене, при все че, признавам, аз не мога да си спомня от детинството си някоя извънредно щастлива случка. Една стара майчина ми бавачка, вярно, ми повтаряше по двадесет пъти на деня, че каквото и да цредприема, все ще успея, защото съм Саладинъ-Щастливецът. Аз станах надменен н груб и предсказанията на бавачката никога не биха се сбъднали, ако, когато бях петнадесет годишен, не бях подтикнат към размишление през дългото ми боледуване, плод на моята младежка гордост и неблагоразумие. По това време в турското правителство имаше един французин, вещ инженер, който бе на работа при султана и който тоя много обичаше.
към текста >>
88.
Всемирна летопис, год. 3, брой 06
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Това е явно доказателство, че те нямат вяра в собствените си сили, не се
въодушевяват
от висок идеал, нямат чувство на самопожертване за общо добро, нямат любов към ближния... А хора без любов не могат да служат на великия принцип на любовта, завещан от Христа.
Не би било чудно, ако такова наказание се приложи и другаде, дето заслепеното духовенство използва държавната власт, за да черпи от нея сила и бюджетни средства и да държи народа в мрак и робство. Това не са служители на Бога. Истинските служители на Бога са безкористни работници на Неговата нива, те се отказват от власт, заплати и палати и тръгват между народа да проповядват Словото Божие и да го поучават на всички добродетели. Ако народът остане доволен от тия проповеди и поучения, ако той оцени тая служба, сам ще поддържа своите служители. Но съвременните духовници във всички страни, бюрократизирани до самозабрава, като същински „сладкодумни гости на държавната трапеза“, се страхуват да напуснат топлите чиновнишки места и сигурните заплати, за да раз- считат на народната поддръжка.
Това е явно доказателство, че те нямат вяра в собствените си сили, не се
въодушевяват
от висок идеал, нямат чувство на самопожертване за общо добро, нямат любов към ближния... А хора без любов не могат да служат на великия принцип на любовта, завещан от Христа.
Така, главният виновник за страданията на славянските народи и за междуславянските ежби е духовенството. Едно прясно доказателство за това е последната война между сърбите и българите. В тая война, на чело на сръбските и българските полкове, които се биеха помежду си и проливаха кръвта си, като озлочестяваха много майки, бащи и деца, стояха свещеници с кръст в ръка. Дори при българската главна квартира се учреди специален отдел за „военното“ духовенство, с началник един владика.1) Защо, обаче, българското и сръбското духовенство не влязоха тогава в своята духовна роля на миротворци, за да помирят двата славянски народи и да избягнат проливането на потоци братска кръв и всички други злочестини, които сполетяха двата народи? Защо и днес, когато перспективата, която открива съществуващата вражда между сърби и българи, е ужасна, духовенството стои със скръстени ръце и се занимава с дела, неподобаващи на неговото звание, предназначение и достойнство, а не влиза в своята миротворческа роля, за да въдвори мир, любов и разбирателство между сърби и българи, толкова нужни за тях?
към текста >>
89.
Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Патрешко, троянско, 27 годишен, по занятие дърводелец, която той разправя с
въодушевление
.
Госпожата не е окултистка и не знае, че действително съществува Бяло Братство, което я е турило под закрилата си. Съобщава: М. Т-ва. Ефекти от гореща молитва. Преди години се появиха в нашия край нови християни, сектанти, наречени пендакоси, които отричат официалната църква и сами четат и тълкуват Писанието, говорят на чужди, незнайни езици и разправят, с голяма увереност, че им се явявал Бог. Тук ще предам опитността на един от тях, на име Baсил Цачев Михевски, от с.
Патрешко, троянско, 27 годишен, по занятие дърводелец, която той разправя с
въодушевление
.
Било на девети март 1921 г. Дошъл в тяхното село един проповедник, говорил има за вярата в Бога, събрал тия, които желаят, и ги учел как да се молят, за да им се простят греховете и Бог да им се прояви. Ония, които повярвали на думите му, започнали да се молят заедно с него на колени, като повтаряли неговите думи: „Господи, Боже мой, прости ми греховете и премий ме в кръвта на Исуса Христа и кръсти ме с Духа святи и с огън, като ти се моля в името на Исуса Христа! “. Между многото, които се молели, бил и Васил. След усилена молитва на колени, придружавана от силни и пълни с вяра викове, той видел пред себе си Исуса Христа разпнат, но още жив на кръста и кръвта тече от раните му.
към текста >>
90.
Всемирна летопис, год. 4, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
И чудят се после хората, че тия властници, ръководени и
въодушевлявани
само от своите лични, материални интереси, размиряват народа и докарват само злини, пакости и страдания: това е естествен резултат от егоизма, измамата и насилието.
управлението „чрез народа за народа", е една явна фалшификация и измама: дадено правителство произвежда някакви избори за общински или народни представители, но си служи с всичките измамливи и насилнически средства, едни от други по-усъвършенствани, за да си докара такива поддръжници, които безпрекословно да изпълняват неговата воля, да гласуват неговите закони и да служат на неговите цели. Така, парламентът, изражението на „народната воля", се обръща на една проста регистратура, която само вписва в своите регистри, наречени дневници, всичките „законодателни" актове на управниците и ги предава на същите за изпълнение. Това механическо действие на представителното управление се признава от всички, но при все туй всички го вършат и не се стесняват да го прогласяват за последната дума на „демократизма", и да говорят за „демокрация", т.е. за народно самоуправление. А в него не се съдържа никакво управление на народа, никаква колективна мисъл и желание за общо благо: съвременният парламент е един инструмент на потисничество и експлоатация от страна на една шепа властници над грамадното мнозинство от народа.
И чудят се после хората, че тия властници, ръководени и
въодушевлявани
само от своите лични, материални интереси, размиряват народа и докарват само злини, пакости и страдания: това е естествен резултат от егоизма, измамата и насилието.
Същото е и в международния живот: по-силните народи потискат и експлоатират по-слабите. Цялата земя е осеяна с човешки кости от тоя „международен морал" на съвременната фалшива цивилизация. В продължение на векове и понастоящем, човешкият гений е бил насочен да изнамира и прилага такива средства, които да служат на робството. Така наречените „велики народи" или „велики сили", чрез своя управителен елит, денонощно коват вериги за малките народи, за да ги превърнат в роби и слуги на собственото си благополучие. И когато тия последните се възбунтуват и въстанат, за да извоюват свободата си и правото си да живеят човешки, изпращат се „усмирителни експедиции" или международни потери, които с пушки, картечници, бомби и аероплани въдворяват „мир" и налагат властта на силните.
към текста >>
Въодушевени
от принципите на Любовта и братството, те безспирно вървят в пътя на светлината и на истината, дълбоко уверени, че само той е правия път и само в него всеки човек и всеки народ може да намери условията за своето правилно развитие, за своя прогрес и за своето трайно благоденствие.
„Мирът" на света се гради на омразата, безумието и лъжата. За тоя мир Христос е казал: „Мир ви оставям, моя мир ви давам; аз не ви давам, както светът дава". (Ев. Йоан - 14:27). Господ Христос говори за мира на душата, който е извор на всички възможности за всестранен напредък на човечеството. За тоя мир работят хората на новата култура.
Въодушевени
от принципите на Любовта и братството, те безспирно вървят в пътя на светлината и на истината, дълбоко уверени, че само той е правия път и само в него всеки човек и всеки народ може да намери условията за своето правилно развитие, за своя прогрес и за своето трайно благоденствие.
Нека всички съзнаят, най-после, спасителността на тоя път! X. Из сбирката „През бездните и върховете“ АНХИРА Кажи ми, знаеш ли рождения си ден, баща си, майка си и родната си стреха? Отде взема таз плът, лика си озарен, и кой артист уши зелената ти дреха? * Кажи, кой ти вдъхна душа и даде ум, сърцето-океан в недрата ти дълбоки, та в пътя си вървиш тъй стройно и без шум, избраница между другарки светлооки? * Анхира, жива твърд, съклетнице прекрасна, аз знам, че си дошла от някой чуден рай и с чий крила летиш, но колко си нещастна!
към текста >>
91.
Всемирна летопис, год. 4, брой 06
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Тая Реалност, виждайки, че или причинява привидността на материята с живота, като нейна
въодушевяваща
Сила, или в действителност е сама противоположност на себе си, трябва да има вътре в себе си една Сила за произвеждане на противоположности, за да раздели единството и, въпреки това, да доведе в съотношение произведените противоположности.
В този смисъл Той си остава върховен, или над всички тия противоположности, и тъй възниква идеята за първичната Троичност3). Както и да се разгледа предмета, тази очебийна двойственост на Дух и Материя не може да се избегне, защото е очевидна за всички, или (а) понеже Живот и Форма съществуват като самостойни реалности, или (в) понеже , материята е съществено жива, съдържаща в себе си „източника и потенцията на Живота“, или (с) понеже животът съдържа източника и потенцията на сгъстяването (материята). Тогава материята може да се разгледа като меняща се по гъстотата си от твърдото към газообразното, и от последното към най-тънките етери и след това пак към установяване на такава безкрайна рядкост, че да проникне във всички идеи на материалността, и така да докосне това, което може да се нарече най-низшето стъпало .на стълбата на Духа. Последният на свои ред се изменя и постепенно става по-малко финен или, ако може да се употреби тази дума, по-гъст и не само че „слиза“ в материята, но при най-низшето състояние действително става или даже е материя. С други думи, има една вечна и Неограничена Реалност — Бог.
Тая Реалност, виждайки, че или причинява привидността на материята с живота, като нейна
въодушевяваща
Сила, или в действителност е сама противоположност на себе си, трябва да има вътре в себе си една Сила за произвеждане на противоположности, за да раздели единството и, въпреки това, да доведе в съотношение произведените противоположности.
Тогава може да се каже, разглеждайки това състояние, което е предшествало появата на нещата, че Бог е Абсолютен, Той е Всичкото и понеже е Всичкото, включва всека идея и всяка възможност, като ги държи, както си е в същност, в разреденост, т. е. в потентност. Бог е, следов., както Живот, така и Субстанция, и същевременно Силата, която ги поляризира и ги прави да изглеждат противоположни, когато те са в същност едно в своята есенция, аспекти (страни) или видове на проявяващото се Божествено Единство. Тука, тогава, с цел само за човешко разбиране, а не като действителни отделни реалности, се проявява едно тройно единство, т. е. три, които са, въпреки това, едно и никое от които не е по-голямо или по-малко от другото.
към текста >>
Тази монада или искра от духовно съзнание се схваща като такава, която образува около себе си едно тяло, изградено от атомите на полето под онова, върху което иде да се прояви; това тяло е образувано от силовите линии, неразделни в духовната монада по същия начин, по който частиците на едно кристално вещество в разтвор се изграждат по насоката на силовите линии на родителския кристал; защото
въодушевяващият
живот определя оформяването на тялото.
Най-висшият контрол се намира в самото естество на Първата Проява. Целта на тоя клон от езотеричната наука, известна под популярното име магия, е да се достигне контрол на условията в едно поле, като се действа върху силите на полето, което лежи веднага над него и което служи за причинно поле на по-низшето. Бялата магия се отличава по това, че тя използва знанието, което цели да хармонизира и повдигне съществуванието по посока на напредващото развитие и тя, при все че може да концентрира усилията си върху известна точка, не изключва от благоприятстване нищо от онова, което по самото си естество е в състояние да ги добие. Черната магия може да се определи като такава, която употребява висшето знание с цел да причини всяко разделение на съществуванието, за да го повърне към една по-долна фаза на развитие от оная, до която е било достигнато, или която се опитва да облагоприятства някое особено разделение на проявлението за сметка на останалото. Произходът на човека Езотеричната наука, като е схванала първото или атомичното изливане на силата, от която единицата на проявата е първичният кръговъртеж или тъй нареченият атом, чието развитие образува материята-вещество от всяко поле на проява, след това схваща второто или монадичното изливане, от което единицата на проявата е монадата или искрата на божественото съзнание, чиято еволюция води към развитието на човешката душа и висините на духовното величие, което лежи над нея.
Тази монада или искра от духовно съзнание се схваща като такава, която образува около себе си едно тяло, изградено от атомите на полето под онова, върху което иде да се прояви; това тяло е образувано от силовите линии, неразделни в духовната монада по същия начин, по който частиците на едно кристално вещество в разтвор се изграждат по насоката на силовите линии на родителския кристал; защото
въодушевяващият
живот определя оформяването на тялото.
Всяко поле е, сравнително казано, поле на свободно течаща живот сила в сравнение с относителната гъстота на по-долното поле, из което той гради проводника, в който да съсредоточи своите енергии, тъй че те да могат да се насочват към специфични цели. Тогава монадата, като един безусловен живот, строи сама един проводник на веществото от по-долното си поле от това на своята същност; този проводник, обаче, при все че е материален в сравнение с гъстотата на полето от окръжаващия го живот, е нематериален, когато бъде сравнен с по-долното си поле, и тази новообразувана двойна материална единица може да гради сама друго и по-условно тяло на проява в следното по-низше поле; и по тоя начин следва градежа на проводници, всякой от които дава все по-голяма определеност на проявата от вътрешния живот, и всеки полагайки, метафорически казано, в концентрични пластове на прирастване около зародиша на духовната монада, докато крайната форма се развие на материалното поле, т. е. физическото тяло, което ние знаем. Човешкото същество, следов., се разглежда от езотеричната наука като седмостранно същество, а не просто като двойственост от ум и тяло. То се схваща, че има съградено тяло от материята на всяко поле на проява, подчинено на законите и условията на онова поле и способно да действа само там.
към текста >>
Преди около една година се състоя конференция в Оксфорд,дето Д-р Щайнер изложи своите педагогически възгледи, и толкоз голямо беше
въодушевлението
на слушателите, че се реши основаването на общество, което да работи за приложение в практиката на изложените от Д-р Щайнер идеи.
Вестник „Yorkshire Observer“ от 6. август 1923 г. пише: „Всички мислещи хора по цялата земя се чувстват дълбоко незадоволени от материалистичното мировъзрение на днешната култура, от пълната неспособност на днешната възпитателна система да помогне на наложителните духовни нужди на човечеството. Борец, стоящ в първите редове за нова възпитателна метода, е Д-р Р. Щайнер, ръководител на прочутото вече Валдорфско училище, който е въвел съвсем нова възпитателна система, изхождайки от проникването на научното познание с духовни истини.
Преди около една година се състоя конференция в Оксфорд,дето Д-р Щайнер изложи своите педагогически възгледи, и толкоз голямо беше
въодушевлението
на слушателите, че се реши основаването на общество, което да работи за приложение в практиката на изложените от Д-р Щайнер идеи.
Обществото, известно под името „ Възпитателен съюз за. реализиране на духовни ценности“, свика тая конференция в Илклей.
към текста >>
92.
Всемирна летопис, год. 4, брой 07
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Нейното централно схващане се предава с думата превъплътяване (реинкарнация), която подразбира една трайна единица,
въодушевявана
чрез смяната на преходни тела.
III: Буквите и тяхното значение.) ____________________________________ 1) „И тъмнината бе по лицето на глъбините“. 2) От латинския речник на Енсуорт: М are 3) Добре се знае, както е цитирано в „Розенкройцери“ от Дженингс, че Дева Мария, звездата на Морето или Стелла Maris, покровителка на моряците, управлява океана и нейния цвят е са ултрамарина на „глъбината“. Следов., казва този автор, това е фигурата Британия, която се показва да управлява морето, а не Нептун. Тайната на любовта и брака Езотерико-философска студия от Дайън Форчун (Продължение от кн. VI) Езотеричното схващане за живота и смъртта Езотеричната наука установява, че живота е вечен.
Нейното централно схващане се предава с думата превъплътяване (реинкарнация), която подразбира една трайна единица,
въодушевявана
чрез смяната на преходни тела.
За да се изясни това схващане, трябва да се забележи, че индивидуалността и личността съставляват две различни страни на човека. Индивидуалността е съставена от трите най-висши тела, искрата на чистия дух от седмото поле, конкретното духовно естество от шестото поле и абстрактният ум от петото поле; тия трите, след като са се развили. се схващат като една еволюция и тогава като че ли се поглъщат обратно в безкрайното, като организирани центрове на излъчване. Четирите по-низши тела — конкретната менталност, емоционалното естество, естеството на страстите и физическото тяло —се разглеждат като временни прибавки на материята от съответните техни полета, с които индивидуалността си служи като проводник и за които, колективно, се казва, че съставляват личността Личността се изгражда, за да подпомогне индивидуалността, която е безформена, за да придобие опитност в света не формите, и тя се освобождава от нея с течение на времето и след като се намали ползата от нея, опитността, обаче, през която минава, се поглъща от индивидуалността като храна за нейното развитие. По тоя начин това е индивидуалността, която еволюира през течението на векове, когато пък многото личности, свързани с нея, просто се развиват, действат, живеят и умират; но всека личност се изгражда от индивидуалността, която е напреднала, и всека нейна последваща е по-развит тип от своята предшественица.
към текста >>
93.
Всемирна летопис, год. 4, брой 10
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Въодушевлението
, което младото изкуство възбуди между приятелите на Р.
Това бе последвано от нови сказки върху духовната наука в Лондон и в Дорнах. Те бяха придружени от евритмични демонстрации, изпълнени от артистки от Гьотеанум. Евритмияте, едно изкуство на движение, чиито тенденции се базират върху духовно възприеманите трептения на звучащите във въздуха и вибриращи по-нататък в етера изговорени думи или прозвучали тонове, е един извор за оживотворение на всички изкуства и един недостатъчно оценен възпитателен фактор за духовно-жадуващото подрастваше човечество. Доловено от Р. Щайнер из духовния живот, предложено в момент, в който от всички страни го отрупваха с молба да разясни тия неща, произлезе едно ново изкуство, първоначално въз основа на теоретични указания, приложени по после на практика от прилежни ученици и на по-нататъшни съвети, станали след това откровение, — изкуство, което действително се вмъкна в настоящето на културния живот.
Въодушевлението
, което младото изкуство възбуди между приятелите на Р.
Щайнер в Лондон, се изрази в бляскав резултат. В юни 1926 г. в една от най-добрите и многолюдни улици в Лондон (Park-Road 33NW) бе открита една зала за беседи и представления, която носи името: „Залата на Р. Щайнер“. Архитектът г-н Хуйлер щастливо съчета обусловените от разположението на улиците з Лондон строителни необходимости с вдъхновените идеи, които той зае от строителната мисъл на Р. Щайнер в Дорнах.
към текста >>
И даже по-възрастни момчета плетат с
въодушевление
.
Но тук помага едно наблюдение на духовния изследовател, от което се вижда, че можем да съдим за характера на зъбното образуване не само по зъбите, но и по други признаци. Д-р Щайнер казва: „Когато едно дете на 4, 5 или 6 годишна възраст е неумело в движението на ръцете и краката си; не може сръчно да ги движи, тогаз у него съществува и тенденция към неправилен зъбообразователен процес. Може във висока степен да се регулира зъбния процес като се упътват децата от по-ранна възраст да тичат ловко и като се почне рано с одухотворените евритмични свободни упражнения. Сръчността на ръцете съдейства и за правилното зъбно развитие. Затова в Валдорфското училище плетат не само момичетата, но и момчетата.
И даже по-възрастни момчета плетат с
въодушевление
.
Съвсем не е все едно, дали момчето ще прекара неподвижен живот или ще се движи, и дали ще бъде неумело в ръцете си или пък ще се обучи на разни сръчности. Пропуснатото в това отношение после се проявява между другото и в ранната зъбна развала, у едни по-голяма, а у други по-малка. Колкото по-рано започнем с такова детско възпитание, толкоз повече се забавя разрушителния зъбен процес, защото се събуждат флуорните сили. Когато детските ръце и крака станат сръчни, флуорът действа като пластичен художник върху целия организъм и при формирането на зъбите. Евритмията има благотворно действие и върху храносмилането и перисталтиката (движението на червата).
към текста >>
94.
Всемирна летопис, год. 4, брой 5
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Тая Любов трябва да
въодушевлява
и ръководи цялото духовенство във всичките му намерения и начинания.
Може ли Бог, който е верен и истинен, да допусне да се предизвикват крамоли и вълнения чрез козни и насилнически средства, и с цел да се осигурят само егоистични блага и да се облагоприятствува паразитизма и безбедствената нажива? Бог, който е Върховна Любов, Мъдрост и Истина, няма да позволи да се тъпчат безнаказано Неговите закони. Той всякога се застъпва и ще се застъпва за невинните и онеправданите. Той е Любов, а Любовта е необходима във всичките човешки помисли, побуждения и постъпки. Тя е сила, която може да преобрази и най-закоравялата в престъпления и злоумишленост душа.
Тая Любов трябва да
въодушевлява
и ръководи цялото духовенство във всичките му намерения и начинания.
И учителите, възпитатели на младото поколение, и всичките други обществени дейци и всеки отделен човек - всички трябва да разтворят сърцата си за Любовта, проповядвана от Христа, защото Бог е казал: „Сине мой, дай ми сърцето си". Така, сам Христос, проявата на Божествената Любов, като най-възвишен и животворящ принцип, ще пребъдва в нас. Едно кратко, но капитално наставление за тая цел ни е оставил най-активният от апостолите - Павел. В 13-а глава от l-то си послание към Коринтяните, той е написал: 1) „Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед, що звънти и кимвал, що дрънка"; това се отнася, очевидно, за ония, които на думи, са много щедри в своите любовни излияния към другите, но на дело или са крайни скъперници или пък прилагат омразата и ненавистта във всичките си постъпки; такива са запример ония проповедници, които си служат с красиви и пищни фрази, а действуват егоистично; такива са ония от учителите, които се борят само за материални облаги, а прикриват истинските си апетити било със софизми. било с бомбастични речи за идеали; такива са ония политици, които плачат все за правата и интересите на народа, докато са далеч от политическата власт, а щом я завладеят, забравят громките си тиради и пр.; 2) „И ако имам пророчество и зная всичките тайни и имам всяко знание и ако имам всичката вяра, щото и гори да преместям, а любов нямам, нищо не съм"; такива са бесърдечните учени, които учат другите от катедрата на разни знания, много пъти сами нуждаещи се от доказателства, но, жестоки по сърце, не са готови да извършат нито едно добро дело и пр.; 3) „И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, нищо не се ползувам"; такива са богатите митари и фарисеи, които са спечелили богатството си по безчестен начин и постоянно се хвалят, че жертвуват от трохите си и правят добрини, за да придобият публично одобрение или възмездие и пр.
към текста >>
НАГОРЕ