НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
172
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ОКУЛТНА МЕДИЦИНА - К.П.
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Учените пак се връщат към миналото, а няма да е много, ако кажем, че един Бергсон
възкресява
идеализма на Платон, а Айнщайн – всичко онова, което са твърдели средновековните алхимици за материята и нейните превръщания... Земята, като една от многото школи на живота, никога не е оставала без учители.
Тая светлина иде от Божествените Учители, които преди много милиони години са минали пътя, по който ние сега вървим. И те търпеливо направляват с могъщите сили на своя дух бавният напредък на всеки човек и на всеки народ. Под тяхното ръководство в учените днес наново се възвръща интересът към душата, защото те признаха истинността на древната мъдрост, че „човешката душа е ключ за разбиране на Вселената". Те почнаха даже да признават, че пътят към истинското познание почва със себепознанието. Че пътят към властта над природни стихии и над хора, почва с властта над себе си.
Учените пак се връщат към миналото, а няма да е много, ако кажем, че един Бергсон
възкресява
идеализма на Платон, а Айнщайн – всичко онова, което са твърдели средновековните алхимици за материята и нейните превръщания... Земята, като една от многото школи на живота, никога не е оставала без учители.
Днес, обаче, тя има най-много такива от всеки път, защото на човечеството предстои да мине в по-горен клас на своето развитие. И всеки, който може да чуе техния глас и да разбере тяхното слово, ще добие светлината на истинското знание – ще стане нещо повече от човека.
към текста >>
2.
Житно зърно
 
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
Напоследък господин Онисабуро Дегучи го
възкресил
и усъвършенствувал.
ЧИНКОН – КИШИH Церемонията и методата на Чинкон Кишин е една от най-важните светини за човечеството. Употребяват я за лекуване и очистване на душата. Кишин означава състоянието на човешкия Дух, хармонирал се с Бога, който е неговата първопричина. Затова Кишин е важен Елемент за пророка, които е вестител за истинското състояние на духовния свет, получено направо по интуитивен път от Бога. Методът на Чинкон – Кишин се е явил най-напред в Япония, за да услужи в един много важен случай на нацията, после изчезнал.
Напоследък господин Онисабуро Дегучи го
възкресил
и усъвършенствувал.
Това е Божественият метод за разговор между Бога и човека. Той има по-ценни свойства и по-голямо значение в сравнение с Теософията и Окултизма, които често се явяват в света. В един от разказите е дадено следното пояснение за Теософията и Окултизма: Напоследък европейците като че разбраха за съществуването на другия свет, освен реалния, чрез помощта на медиума. Но изследването и на най-прогресиралия от тях е само влизане с една стъпка в невидимото. Той не може да узнае дори на сън истинското състояние на небесната област.
към текста >>
3.
ПЪЛНОТА В ЖИВОТА - Ели
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
На нея ù костваше твърдe скъпо борбата със средновековното лъжехристиянство, с неговото учение за задгробен мир кой знае къде на небесата, с
възкресения
на мъртви и други, явно противоречащи на всеки здрав разум (като се вземат в буквален смисъл) твърдения и науката не иска да се хване на въдицата.
но не изчезват. На учените дълго липсваше смелостта да разширят мисълта, че нищо в Природата се не губи и по отношение душевния живот. Нима идеите, които ме напътват към дадена цел, моите чувства, моите мисли, които са за мене по-реално от всичко реално са единствените, които ще отидат в Нищото? Не е ли по-вероятно, че и тук е възможно само промяна на формата и местото, както при материята и енергията, че вдигането раменете на учените се дължи на липсата на апарати за доказване на тая промяна? Науката е с право скептична.
На нея ù костваше твърдe скъпо борбата със средновековното лъжехристиянство, с неговото учение за задгробен мир кой знае къде на небесата, с
възкресения
на мъртви и други, явно противоречащи на всеки здрав разум (като се вземат в буквален смисъл) твърдения и науката не иска да се хване на въдицата.
Но много явления остават необясними. Проф. Дреш разрязва плоски, петоъгълни паразити на две. Всяка половина възстановява формата на основното животно. Разкъсан, дъждовния глист не умира, а дава два нови глиста На едната половина израства уста, на другата задна част и полови органи. Като че във всяка половина е била запазена напълно съзнателна, разумна сила, която е знаела какво трябва на животното.
към текста >>
4.
Един Иван – Дядо Благо
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Той е, Който може да ви въздигне и
възкреси
.
За никого другиго не трябва да жертвуваме живота си. Жертвуваме ли живота си за другиго, ние сме на кривата страна. Това е новото. В нас трябва да се запечати тази идея. Та сега вие трябва да се надявате на Този Господ на Любовта.
Той е, Който може да ви въздигне и
възкреси
.
Когато Господ възкръсне във всеки едного от нас, тогава ще се разпръснат враговете Му. Той е възкръснал, но в нас трябва да възкръсне Господ, а за да възкръсне Господ в нас, ние сме ангелите на земята, които трябва да отвалим плочата, която е на гроба на нашия Господ. Туй е, което вие трябва да направите сега. Ти си турил една грамадна плоча на твоя Господ. Той хлопа отвътре и ти казва: „отвори, отмахни тази плоча"!
към текста >>
5.
Из „Книгата на разговорите“ - Бо Ин Ра
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Тази Любов ще
възкреси
всички ваши заминали братя и сестри.
Всяко житно зрънце, посадено в земята, се разпуква, израства и показва главицата си из почвата навън. Неговият ум се отваря, то вижда, че широкият Божествен свят е красив, че има с какво да се занимава и какво да гради. „И отвори умовете им да разбират Писанията" - да разбират, че Бог е разумна Любов, без никаква промяна, нито измяна. Когато великият Божествен Дух разпукне корицата, печат на вашата свещена книга, когато отвори великата книга на Любовта, ще видите, колко неща има написани в тоз малък житен зародиш. От него зелени листа ще поникнат, засмян цвят ще се разцъфти и в разцвета на силите си ще каже: „Има Бог, има Живот, има Любов и Животът има смисъл.
Тази Любов ще
възкреси
всички ваши заминали братя и сестри.
„Който има уши да слуша, нека слуша! " „Какво мислят учените между нас, има ли Господ или не, има ли време и пространство или не, това за нас не важи." - Тъй се разговаряха житните зрънца, излезли вече на повърхността на почвата, в нови формички, в нови облекла. Ние изучаваме абсолютната реалност. Бог е една реалност и първото съприкосновение с Него, със слънцето на Живота, ще внесе в нас една нова струя, едно ново прозрение. Ние вече схващаме живота тъй, както никога друг път и започваме да живеем другояче.
към текста >>
6.
Другар - стихотворение - Х.
 
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Ако пък чрез електрическа искра съединим атомите на водорода и кислорода, които съставят водата, ние
възкресяваме
химическото същество, което току що сме разложили и пак извършваме химическа промяна, но не вече дисекция или анализ, а
възкресяване
, възобновяване или синтез.
Да поясним с пример. Имате, обикновена вода, такава, каквато пада от небето (артериалното течение на земята) или такава, каквото тече в реките (венозното течение на земята). Ако загреем тази вода получаваме, чрез съчетание на огъня и водата пара, но при това водата не се разлага, значи промяната, която тя е претърпяла е физическа. Също и в случая, когато смразим, водата, тя пак претърпява само физическа промяна. Но ако в присъствието на киселина разложим тая вода и съберем в две епруветки двата органа - елементите, които я съставят, кислорода и водорода, ние извършваме химическа промяна.
Ако пък чрез електрическа искра съединим атомите на водорода и кислорода, които съставят водата, ние
възкресяваме
химическото същество, което току що сме разложили и пак извършваме химическа промяна, но не вече дисекция или анализ, а
възкресяване
, възобновяване или синтез.
Като изложихме тия основни понятия, ще кажем нещо и за начина, по който алхимиците схващат телата, които имат да изучават. За алхимиците съществува една първична сила и всичко, което ние виждаме е сгъстяване на тая сила в различни степени. Тази сила, наречена душа на света, се излива върху нашата земя от слънцето. То значи за нас е изворът на всички сили, тъй като силите, изпращани от планетите са само динамични модификации на слънчевата сила. За по-ясно, да оставим на страна произхода на тая слънчева сила и да разсъждаваме, като че действително слънцето е извор на всички сили в природата.
към текста >>
7.
Из Млечен път - Слав Бели
 
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Ръката на Оня, що из небитието
възкреси
живота, ще изтрие сълзата на твоето око и лъч от Неговата виделина ще се докосне до душата ти.
Г. Т. В УТРИННИТЕ ЧАСОВЕ Благословената ръка ще повдигне наметалото и небето ще покаже своето съкровище. Звездите ще ти проговорят в часа и ухото ти ще чуе песента на вечната хармония.
Ръката на Оня, що из небитието
възкреси
живота, ще изтрие сълзата на твоето око и лъч от Неговата виделина ще се докосне до душата ти.
Ти нали се готвиш за тоя час? Сега е пусто край тебе. Бавно отминават часовете на нощта, но скоро ще ударят с медни, звънливи гласове ранните часове на утринта и на твоята врата тихо ще почука радостта. Ти бъди готов. Стани и отвори.
към текста >>
8.
Живите барометри – Добран
 
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Оттук тая сила във вярата – може да те спаси, изцери,
възкреси
за вечен живот, докато знанието може да те самозапази в борбата за живот, да те култивира, да те издигне до обществено положение, кариера, да те възгордее, но само в твоя път на духовно възземане, придобиване собствени ценности, няма ни една стъпка напред.
В това знание на вярата творчеството на индивида повече принася, отколкото опита на другите и обективните данни. Апостол Павел казва: „Знание ли е – ще изчезне, защото отчасти знаем, отчасти пророкуваме, но когато дойде съвършенството, тогаз това, което е отчасти, ще се прекрати". Всички ръководители, светли личности във възхождането на човечеството са хора на вярата. При нея няма идеал едно, а действителност – друго. Действителността е издигната до висотата на небето, небето – реализирано, слято с низината на живота.
Оттук тая сила във вярата – може да те спаси, изцери,
възкреси
за вечен живот, докато знанието може да те самозапази в борбата за живот, да те култивира, да те издигне до обществено положение, кариера, да те възгордее, но само в твоя път на духовно възземане, придобиване собствени ценности, няма ни една стъпка напред.
Субективните данни на непосредствения опит трябва да се запазят в знанието; само тогава знаещият мисли със свой ум, има опитности, добити по собствен път. Те са творчески двигатели, които дават оная синтеза, единство на субект-обект. Днес знанията нямат истинска оценка. Ний виждаме хора, които едвам мъкнат своя живот под тежестта на претрупани факти, които не знаят как да пласират и употребят. А неупотребените знания са товар.
към текста >>
9.
Бъдещи насоки в музиката – К. Ик.
 
Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Възкресил
и облякъл Бога, Негова святост оставяше вратата на черквицата отворена, за да протече благодат върху цялата страна.
После те разтриваха тялото му със скъпоценни масла, мърморейки молитви, които имаха свойството да изгонват злите духове. По такъв начин очистен и накаден той отиваше в малка черквичка, откъсваше от вратата сребърния печат и влизаше сам в светилището, където върху креват от слонова кост почиваше странната статуя на Бога Озирис. Богът притежаваше необикновени свойства: всяка нощ падаха неговите крака, ръце и глава, прерязани някога от злия Бог Сет; но след молитвата на фараона, всички членове наново се срастваха без нечия помощ. Когато негова святост се убеждаваше, че Озирис наново е без дефект, той изтегляше статуята от леглото, окъпваше я, намяташе я със скъпоценни облекла и я поставяше върху малахитов трон, накадяваше я с парфюми. Това беше твърде важна церемония: ако някоя сутрин членовете на Озирис не бяха се сраснали, това би било знак, че голяма опасност застрашава Египет, ако не цял свят.
Възкресил
и облякъл Бога, Негова святост оставяше вратата на черквицата отворена, за да протече благодат върху цялата страна.
Същевременно той определяше свещеници, които през целия ден трябваше да пазят светилището не толкова от злата воля на хората, отколкото от тяхната несериозност. Често се случваше, че лекомислен смъртен много приближил се към най-святото място да получи невидим удар, който го поваляше в безсъзнание, дори мъртъв. След службата, Господарят, заобиколен от пеещите свещеници, отиваше в голямата трапезария, където имаше фотьойл за него и малка маса и деветнадесет други маси пред деветнадесет статуи, представляващи деветнадесеттях династии. Когато монархът сядаше, дотичваха млади момчета и момичета със златни табли, върху които имаше месо, баници и кани с вино. Свещеникът, грижещ се за ястията, накусваше от първата табла, която после коленичейки поднасяше на Фараона; другите табли и кани поставяха пред предшествениците.
към текста >>
10.
ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ - А. Бертоли
 
Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Любовта трябва да стане фактор в душата, в сърцата и в духовете ви и така да се реализира и материализира и тогава вие ще бъдете пред вратата на Храма, да приемете новия живот на
възкресението
.
Скоро ще дойде Христос, ще отключи и ще каже: „Влез в светилището, ти си мой брат, сестра и майка и може да бъдеш ученик". И Христос казва на учениците си: „Ето, моите братя, сестри и майка". Това са условията за всички, които искат да станат ученици. Това ви казвам на всеослушание! Най-първо трябва да бъдете братя, сестри и майка - да изпълните волята Божия.
Любовта трябва да стане фактор в душата, в сърцата и в духовете ви и така да се реализира и материализира и тогава вие ще бъдете пред вратата на Храма, да приемете новия живот на
възкресението
.
Аз ви казвам: пътят е мъчен, труден, но е път, който трябва да се превъзмогне. Аз ви казвам: „За човешката душа, която иска да се подвизава в пътя, няма нищо невъзможно. Дайте свобода на вашата душа и тя ще ви изведе на желания бряг! Вашата душа ще бъде посредница да ви направи братя, сестри, и майка на Христа. Само душата ви, а не друга някоя сила е в състояние да направи това - тая душа, която някога е излязла от Бога, която е във вас, но която вие не познавате.
към текста >>
11.
Екзотеризъм и езотеризъм – Ж. Г. Буржа
 
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Астрономията и Астрофизиката, обаче, щат не щат ще трябва да признаят
възкресяването
на своята майка, колкото и „мистичен" и не в реда на нещата да им се види тоя акт.
ПРЕОБРАЖЕНИЕ В съвременната наука има достатъчно данни за научна обосновка на ония науки, които все още не са „официално" признати. Думата ни е за Астрологията, Френологията, Физиогномията, Хиромантията, Графологията (последната, впрочем, е призната редом с другите официални науки).
Астрономията и Астрофизиката, обаче, щат не щат ще трябва да признаят
възкресяването
на своята майка, колкото и „мистичен" и не в реда на нещата да им се види тоя акт.
И наистина, Астрологията прилича на оная зачарована царкиня в приказките, която отдавна спи непробуден сън, но която кой знае как се пробужда вече по нечие магично махване. За мнозина дори тая царкиня беше мъртва - отворете която щете история на астрономията или някой енциклопедичен речник -тия студени склепове и гробници на живите знания - и ще се уверите, че тя лежи там погребана отдавна. Но все по-ясно и по-ясно става, че тя всъщност само е била приспана до време, и че мнозина смели царски синове, дори и в наши дни са проникнали в вълшебния замък, дето тя лежи, изричали са магичната дума и тя се е пробуждала, та им е дарявала и своята обич, и своята тайна. И днес ние присъствуваме на нейното пробуждане и на вълшебното ù преображение. Тя става от своя ковчег, изправя се, отхвърля средновековните си одежди - колко много и различни премени е носила тя от памтивека до наши дни!
към текста >>
Учените, оповестявайки това крият, че тоя акт всъщност
възкресение
, преобразяване или, ако щете, превъплътяване.
Но все по-ясно и по-ясно става, че тя всъщност само е била приспана до време, и че мнозина смели царски синове, дори и в наши дни са проникнали в вълшебния замък, дето тя лежи, изричали са магичната дума и тя се е пробуждала, та им е дарявала и своята обич, и своята тайна. И днес ние присъствуваме на нейното пробуждане и на вълшебното ù преображение. Тя става от своя ковчег, изправя се, отхвърля средновековните си одежди - колко много и различни премени е носила тя от памтивека до наши дни! - стапя се в светла мъгла и след миг се явява облечена в модерен костюм, като заговорва на най-изискан съвременен език, заговорва „научно", а не на древния език на „суеверията" и „мистичните блянове". Нали сте чували вече за раждането на „Научната Астрология"?
Учените, оповестявайки това крият, че тоя акт всъщност
възкресение
, преобразяване или, ако щете, превъплътяване.
Но да не спорим за имената на нещата и да се спрем само на факта „Научна Астрология". За съвременните учени тя се ражда из числата на Астрофизиката. Пелените, с които е обвита, почти всички са оцапани със „слънчеви петна". Говори се, все по-смело и по-обосновано, за връзката на слънчевите петна с цялата икономика на земния живот: 11 годишният цикъл на Швабе за максимума и минимума на слънчевите петна и свързания с него цикъл на метеорологичните явления, пулсациите на земния магнетизъм и електричество, както и полярните сияния. Явиха се странни наблюдения и съпоставки: слънчевите петна и катастрофите, земетръсите, минните избухвания, слънчевите петна и епидемиите, както и внезапните смъртни случаи, слънчевите петна и плодородието и т.н.
към текста >>
12.
Съдържание на 6-7 бр.
 
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
В нея, в красива и дълбоко символична форма, е изложено слизането на човешката душа в материята, омотаването ù в нея, след което дохожда
възкресението
, т.е.
В отдела Медицина се разглежда влиянието на планетите върху металическите лечебни потенции. Авторът изхожда от прости, всекиму достъпни опити и изчисления и постепенно води читателя към най-висшите проблеми на окултната наука. „Der Neilige Graal", мировата история в светлината на легендата за „Светата Чаша" (Светия Граал), от Д-р Валтер Щайн. Много от легендите и митовете съдържат дълбоки окултни истини. Една такава е легендата за „Светата Чаша".
В нея, в красива и дълбоко символична форма, е изложено слизането на човешката душа в материята, омотаването ù в нея, след което дохожда
възкресението
, т.е.
пробуждане на душата. „Natura", списание за разширение на медицината чрез окултното човекопознание. Издание на Медицинската секция на свободния окултен университет „Гьотеанум, в Дорнах до Базел (Швейцария). Във втората си годишнина това списание съдържа ред статии от Д-р Щайнер върху медицината в светлината на окултизма; и освен това съдържа статиите: „Ембриологията от окултно гледище", „Храненето и болезнените тенденции в детската възраст", „Животът на сънищата" и пр. Това списание влиза вече в третата си годишнина и първата двойна книжка от третата годишнина съдържа следните важни статии: „Медицината в светлината на окултизма", „Човешката душа в свръзка с будното съзнание, спането и сънуването"; „Произходът на човека в свръзка с ембрионалното човешко развитие"; „Проблемата за болестта рак, нови пътища за изучаване, предпазване и лекуване"; „Доклад за международния конгрес върху рака през юли 1928 година," Това списание, което е списвано предимно от лекари, доказва нагледно и опитно, как окултната наука е плод на опитно изучаване на действителността и не отрича официалната наука, но гради по-нататък.
към текста >>
Библиотека „Народни Будители": №1 „
Възкресение
" от Любомир Лулчев (5 лева,) №3 „Тайните общества и тяхната роля върху политическия и обществения живот на Европа 7 лева) от Д-р Г.
72, 1928 г., цена 3 марки. Получени са в редакцията следните списания и книги „Вulgara Esperantisto ", год. Х, кн, I, Русе, абонамент 30 лева. „Goetteanum ", год. VII; получава се редовно.
Библиотека „Народни Будители": №1 „
Възкресение
" от Любомир Лулчев (5 лева,) №3 „Тайните общества и тяхната роля върху политическия и обществения живот на Европа 7 лева) от Д-р Г.
Трифонов; № 4: „Психичното въздействие и реактивните идеи" от Стефка Ст. Стойчева (5 лева). Доставят се от Минчо Сотиров ул. „Цар Симеон"; № 27 —Бургас. От Натурфилософско четиво № 38. Проф.
към текста >>
13.
Стремежcт на потока - Ив. Изворов
 
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Твоята Любов е като огън, който не изгаря, а претворява, разтваря порти, носи
възкресение
!
Безумни, ние не знаем, че Ти, Твоят закон и стълбовете на които се крепи света, са любов! Света дума, на която смисълът се не гадае нито от знахар, нито от мъдрец! Хвала на нея! Тя е лозе назряло с тежки, сочни зърна, житница, препълнена със златно жито, мед от рой пчели, градина с овошки, пълни с нектарен плод! Твоята Любов е като гласа на кавал, сред непрогледна гора, в която сме изгубили пътеката.
Твоята Любов е като огън, който не изгаря, а претворява, разтваря порти, носи
възкресение
!
Защото си Любов, живеем ние. Защото си Любов, Ти си раздал сам себе си. Защото си Любов, ти пак се сбираш в Едно Велико и Неделимо. Защото си Любов, душата ми се радва тихо. Защото си Любов, ръката ми издяла седмогласна лютня и сърцето ми изпя песен.
към текста >>
14.
Стихове – Мара Белчева
 
Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Той устоява на голяма умора, на безсъница, на трудностите на нерешени проблеми,
възкресява
мъртви, заповядва на морето, на земята, на невидимите и повтаря, че не знае и че нищо не може.
Аз не знам, какво е то. Мисля, че съм обходил ада и рая, но изгледът на никое същество не прилича на този, за когото ви разправих и който ми спаси живота от неминуема смърт. И атмосферата на никоя сила не прилича на светлината, която го заобикаля. Обноските му, поведението му, тонът на гласа му, погледът му, жестовете имат най-голямо разнообразие. В някои случаи вдъхновеното лице на трибун, друг път – бащинският вид, който има един добър баща, трети път очарователната усмивка на ангел, който при минаване по улицата проявява състрадателно утешение на една бедна жена, чийто мъж закъснява по кабаретата; в палата предсказва студено на княза нещастията, които ще го сполетят.
Той устоява на голяма умора, на безсъница, на трудностите на нерешени проблеми,
възкресява
мъртви, заповядва на морето, на земята, на невидимите и повтаря, че не знае и че нищо не може.
Знае, в коя пагода се намира този или онзи ръкопис, знае в кой планински кът расте известно рядко растение. Той дава ценни съвети на работника, свещеника, моряка, търговеца, артиста, учения. Без ласкателство той към всекиго проявява внимателност, която вежливостта изисква и много велики на земята се считат честити да се приближат до него. Следващото ми посещение завари Андреас, че рисува върху вази в норвежки стил; додето той рисуваше, аз го попитах за някои обяснения за молитвата, на която той, изглеждаше, че отдава голямо значение. Той отговори: – Вашата кабала туря на чело на своето обучение една аксиома, която вие може би сте чели много пъти, но без да ù обърнете внимание.
към текста >>
15.
ЧАДА БОЖИИ - МАРА БЕЛЧЕВА
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Възкресение
Последните епизоди, които разправих, бяха ми направили дълбоко впечатление, което читателите, разбира се, не може да сподели поради несръчността на разказа ми.
Влакът влезе в Дижонската гара и Андреас се приготви да слезе. Колко бързо се бяха изминали тези часове! И колко въпроси имах още, за колко нужди имах да му говоря, колко желания имах да му изказвам! Андреас слезе и вървейки към изхода, с ръка се сбогуваше с мен. И аз разбирах все повече това, което ми каза, разбирах как малкото, което ми каза, всецяло обгръщаше „Едното нужно".
Възкресение
Последните епизоди, които разправих, бяха ми направили дълбоко впечатление, което читателите, разбира се, не може да сподели поради несръчността на разказа ми.
Аз с жар влязох в „тесния път", който този път считах, че добре съм схванал. Но не закъснях да събера плодовете на моята неопитност. Исках върху фактите да опитам истинността на Андреасовите разбирания. Лекувах болни безплатно, давах парите си и времето си на другите. Жертвувах нощите си в услуга на други, търпях капризите на приятелите си.
към текста >>
16.
ПРОЛЕТ - МАРА БЕЛЧЕВА
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Пробуждането на душата - това е
възкресение
, влизане в живота на безсмъртието, новораждане.
Ти ще знаеш да говориш на един език, който те разбират, Тогаз всяка изговорена твоя дума ще има магическа сила в себе си: тя ще трогва, раздвижва, успокоява и ободрява. При общение между хората, когато личностите говорят помежду си, те могат да не се разбират винаги, но когато говорят душите, те винаги се разбират. Тогаз ти познаваш другите и другите те познават. В живота има дисхармония, защото душите още не са проговорили. Когато човек обича, душата, божественото в човека говори.
Пробуждането на душата - това е
възкресение
, влизане в живота на безсмъртието, новораждане.
Когато душата проговори, човешкото съзнание обгръща всички същества, човек чувствува, че във всички същества живее Единният живот, животът на Бога. Да познаем човешката душа, значи да разберем Вечното, Разумното. И това познание ще роди любовта към всички същества. Новата култура ще бъде култура на Душата.
към текста >>
17.
НОВОТО НАПРАВЛЕНИЕ НА ТРУДА - Б. БОЕВ
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Възкресете
Го в себе си в най-съвършен израз - и отмахвайте от вас всичко онова, което не е Той.
Христос в нас Той е Единният, който управлява сърцата на хората, които и да са те. От нашите сърца ще бъдат управлявани всичките наши постъпки - чрез Него, Който е Любовта на целия свят. Намерете Го в самите вас. Мислете върху това, че Той присъствува винаги в сърцата ви. И размишлявайте, че Той пребъдва не само във вас, но също и във всички други като велика същност, която се изявява във всичко, което живее и съществува.
Възкресете
Го в себе си в най-съвършен израз - и отмахвайте от вас всичко онова, което не е Той.
Помогнете да го възкресите и в другите. Ако Го изявите в сърцата ви, всички ще се обогатят чрез присъствието Му. Първото Му докосване е зачатието на детето Христос. То ще расте и укрепне във вас и ще ви направи по-чисти и по-добри. Но, - не забравяйте никога това - Той се развива само в болки.
към текста >>
Помогнете да го
възкресите
и в другите.
От нашите сърца ще бъдат управлявани всичките наши постъпки - чрез Него, Който е Любовта на целия свят. Намерете Го в самите вас. Мислете върху това, че Той присъствува винаги в сърцата ви. И размишлявайте, че Той пребъдва не само във вас, но също и във всички други като велика същност, която се изявява във всичко, което живее и съществува. Възкресете Го в себе си в най-съвършен израз - и отмахвайте от вас всичко онова, което не е Той.
Помогнете да го
възкресите
и в другите.
Ако Го изявите в сърцата ви, всички ще се обогатят чрез присъствието Му. Първото Му докосване е зачатието на детето Христос. То ще расте и укрепне във вас и ще ви направи по-чисти и по-добри. Но, - не забравяйте никога това - Той се развива само в болки. Всяка болка ще Го укрепи.
към текста >>
18.
ВЕСТИ
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Ще пея за изобилната, творческа светлина, която събужда,
възкресява
и възраства всички живи същества.
Бликва любовта. Любовта към всичко живо. Великата и чиста дева на красотата, девата, която е родила светия, великия живот, без да престане да бъде дева! Защото великата, безгранична Любов е вечна Дева, която вечно ражда - в чистота и светлина! II Ще пея за великото, живото Слънце, извор на светлина, топлина и сила.
Ще пея за изобилната, творческа светлина, която събужда,
възкресява
и възраства всички живи същества.
Ще пея за нежната топлота, за светия Огън, който твори условия за проява на живота: да расте семето, да цъфти цвета, да върже и зрее плода. Ще пея за чистия планински извор, за кристално бистрото езеро, за пенливия поток, за великия живот, който носят те навсякъде. Ще пея за неизразимата и незнайната Сила, която прониква Битието, ръководи човека, облива го с любов, обсипва го с блага, и най-после му дава крила и свобода - да бъде като своя Баща. Ще пея за великата любов, която е родила и крепи света. ІІІ Ние всички сме възлюбените деца на майката-природа.
към текста >>
19.
ДРУМНИКЪТ - G. NORDMANN
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
„Любовта носи
възкресението
".
Б. Боев ПЪРВИЯТ ЛЪЧ „Ти трябва да приемеш първия лъч на слънцето".
„Любовта носи
възкресението
".
„Само като действаме в съгласие със законите на природата, ще имаме резултат". УЧИТЕЛЯТ Великата божествена наука разполага с методи за разрешението на всички въпроси, които са сложени днес за разрешение. Механическата наука разглежда само външната страна на явленията, но те си имат и друга, по-дълбока, вътрешна страна. Познанието на целокупния живот е необходимо, за да разберем природата. Едничкото, от което се нуждаем, е да действаме в съгласие с законите на природата.
към текста >>
20.
СТИХОВЕ - ЕДЕЛВАЙС
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Ели --------------------------------------------------------------------- [1]*) Следните са най-важните книги, излели на немски под перото на Бо Ин Ра: Книга за живия Бог, Книга за човека, Книга за отвъдния свят, Книга за Царското Изкуство, Книга на разговорите, Книга за щастието, Тайното, Книга за Любовта, Книга за утехата, Псалми, Царството на Царствата, Повече светлина, Мистерията на Голгота, Окултни гатанки, Култова магия и мит, Искри, Думите на живота, Дух и форма, Мъдростта на Иоанна, Великата цел,
Възкресение
, Молитва, Свят към Бога, Пътят към Бога, Бракът и Сватове — представяща една редица космични образи.
Неговата вяра е творческа и революционна, всички кумири и идоли падат пред неговото живо слово. Той не е мистик, защото той не притежава мигове на вдъхновение и ужас – той прониква в нещата през всички времена, той живее в света на Истината и Духа. Той не създава школа, но цели да издигне човека, да му посочи пътя. Бо Ин Ра и неговото дело могат да се определят като творческа Апология на Чистия Дух. Бо Ин Ра на български – това е несметно богатство.
Ели --------------------------------------------------------------------- [1]*) Следните са най-важните книги, излели на немски под перото на Бо Ин Ра: Книга за живия Бог, Книга за човека, Книга за отвъдния свят, Книга за Царското Изкуство, Книга на разговорите, Книга за щастието, Тайното, Книга за Любовта, Книга за утехата, Псалми, Царството на Царствата, Повече светлина, Мистерията на Голгота, Окултни гатанки, Култова магия и мит, Искри, Думите на живота, Дух и форма, Мъдростта на Иоанна, Великата цел,
Възкресение
, Молитва, Свят към Бога, Пътят към Бога, Бракът и Сватове — представяща една редица космични образи.
към текста >>
21.
ЕСЕНТА НА ЕДНА ЦИВИЛИЗАЦИЯ - СЕВЕРОВ
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Дигне ли се камъкът от гроба на човека, той придобива
възкресението
на своята душа.
Ако камъкът е лек, той лесно ще се дигне. Обаче, ако е тежък, трябва да се извикат няколко души, да помагат за дигането на камъка. Такъв камък беше турен върху гроба на Лазар и трябваше да дойде неговият Учител да дигне камъка. Лазар имаше и две сестри, Марта и Мария, които го обичаха. Те извикаха Христа да дойде при гроба на Лазар и да дигне камъка.
Дигне ли се камъкът от гроба на човека, той придобива
възкресението
на своята душа.
Само този може да възкръсне, който има две сестри, като Лазар. Двете сестри са две важни условия, необходими за дигането на камъка. Те представят добродетелите на ума и на сърцето. Лазар, който излиза от гроба, представя човешката душа, която възкръсва. Който иска да се освободи от камъка, да възкръсне, той трябва да носи тези две условия в себе си – благородно сърце и светъл ум.
към текста >>
Силата на Христа се прояви след
възкресението
.
На това основание мнозина считат, че е в реда на нещата да седи той върху гроба на човека. Обаче, разумните хора не мислят така. Хиляди усилия ще направят те, за да го дигнат, да се освободят от него. Те знаят, че истинската сила на човека ще се прояви само след като се освободят от този камък. Не беше ли същото и с Христа?
Силата на Христа се прояви след
възкресението
.
С това Той доказа на човечеството, че мъртвите могат да възкръснат. – Кога? – Когато дигнат камъка от своя гроб. Човек умира по единствената причина, че не е свободен от този камък. За да се освободи, той трябва да възкръсне.
към текста >>
Възкресението
е истинският живот, към който се стремят всички хора.
С това Той доказа на човечеството, че мъртвите могат да възкръснат. – Кога? – Когато дигнат камъка от своя гроб. Човек умира по единствената причина, че не е свободен от този камък. За да се освободи, той трябва да възкръсне.
Възкресението
е истинският живот, към който се стремят всички хора.
Днес всички хора очакват възкресението, т.е. свободата на новия живот. Християнството се определя от възкресението. Докато човек не възкръсне, той не може да се нарече християнин. Възкресението осмисля живота, освобождава човека от робство и ограничения, от зло и насилие, от неправди и беззакония.
към текста >>
Днес всички хора очакват
възкресението
, т.е.
– Кога? – Когато дигнат камъка от своя гроб. Човек умира по единствената причина, че не е свободен от този камък. За да се освободи, той трябва да възкръсне. Възкресението е истинският живот, към който се стремят всички хора.
Днес всички хора очакват
възкресението
, т.е.
свободата на новия живот. Християнството се определя от възкресението. Докато човек не възкръсне, той не може да се нарече християнин. Възкресението осмисля живота, освобождава човека от робство и ограничения, от зло и насилие, от неправди и беззакония. Дигнете камъка!
към текста >>
Християнството се определя от
възкресението
.
Човек умира по единствената причина, че не е свободен от този камък. За да се освободи, той трябва да възкръсне. Възкресението е истинският живот, към който се стремят всички хора. Днес всички хора очакват възкресението, т.е. свободата на новия живот.
Християнството се определя от
възкресението
.
Докато човек не възкръсне, той не може да се нарече християнин. Възкресението осмисля живота, освобождава човека от робство и ограничения, от зло и насилие, от неправди и беззакония. Дигнете камъка! Как може да се дигне този камък? – Чрез Любовта, чрез Мъдростта и чрез Истината.
към текста >>
Възкресението
осмисля живота, освобождава човека от робство и ограничения, от зло и насилие, от неправди и беззакония.
Възкресението е истинският живот, към който се стремят всички хора. Днес всички хора очакват възкресението, т.е. свободата на новия живот. Християнството се определя от възкресението. Докато човек не възкръсне, той не може да се нарече християнин.
Възкресението
осмисля живота, освобождава човека от робство и ограничения, от зло и насилие, от неправди и беззакония.
Дигнете камъка! Как може да се дигне този камък? – Чрез Любовта, чрез Мъдростта и чрез Истината. Без тях нищо не се постига. Поставете ги като основа на живота и градете върху тях.
към текста >>
Истината ще донесе свободата,
възкресението
. ,
– Чрез Любовта, чрез Мъдростта и чрез Истината. Без тях нищо не се постига. Поставете ги като основа на живота и градете върху тях. Любовта ще донесе истинския живот. Мъдростта ще донесе знанието и светлината.
Истината ще донесе свободата,
възкресението
. ,
към текста >>
22.
МИСИЯТА НА БОГОМИЛСТВОТО
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Може да се възроди и
възкреси
личността.
докато хората не подирят свободата, обърнали очи към изгрева в своята съвест. Който иска да се движи по пътя на бавния развой на обществата, който желае да направи себе си тор на историческите събития, нека пъпли с темпа на времето, а който иска да отбележи и остави следи върху сивия фон на общото, нека въстане, нека се революционизира, нека обяви бран на наслоения в съзнанието му от векове мрак и нека да извоюва сам своята свобода. Ние също сме за революцията, за обновата, но ние приемаме революцията като борба на светлината с мрака, борба предимно в себе си, където се гради новият човек, за новото време. Колко наивно, колко смешно изглежда това за ония, които са се заели да оправят целия свят! Но нека знаят, че целият свят никога не ще се оправи.
Може да се възроди и
възкреси
личността.
Тая възродена личност ще твори новия свят, а старият свят ще отиде в недрата на земята както падналите в есента листа, за да стане тор на нивата. Ние живеем тъкмо в тази есен на една цивилизация. Нейните листа отдавна са посърнали от отровата, която тя поглъща всеки ден чрез преса, учения, пример. Ние живеем в трагическия напън на една залязваща култура, родена в измама, изхранена с кръв. Издалече се задават наченките на новата изгряваща вече култура.
към текста >>
23.
I'influence de I'energie solaire
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Пише: „Българското списание „Житно зърно" печата „L'ftuguste Message” статия от Учителя Дънов; в тая статия той изтъква законите на любовта, без която не е възможно никаква обнова и
възкресение
”.
България роди богомилството, което се разпространи после в Европа под названието реформация, катаризъм, албигойство от една страна и от друга страна, като окултните братства на розенкройцерите и пр. Богомилството, което е още малко познато, е играло несъмнено главна роля в реформацията и западния мистицизъм. Поп Богомил е бил един екзотеричен (външен) и социален деятел на един жив езотеричен център, останал неизвестен." Френското списание „La revue spirite”, год. 75, окт. 1932 год.
Пише: „Българското списание „Житно зърно" печата „L'ftuguste Message” статия от Учителя Дънов; в тая статия той изтъква законите на любовта, без която не е възможно никаква обнова и
възкресение
”.
За да даде представа за статията, списанието привежда един пасаж от статията. Писмо от теософите реформатори на живота Чехославия Скъпя братя от далечна България, Вие не можете да повярвате, каква голяма радост ни донесоха поздравите Ви. Така хубаво е, така радостно е да се знае, че в други страни има братя, които чувствуват и мислят като нас и имат еднакъв стремеж. Ние Ви благодарим за поздравите и Ви поздравяваме сърдечно. Братя! С удоволствие ние Ви подаваме ръка за обща работа по пътя на любовта към Бога.
към текста >>
24.
БОГОМИЛСТВОТО НА ЗАПАД
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Порта е създал една система от тези схващания, Лафатер изтъкнал голямото ù значение, а в по-модерно време Софус Шак, който е бил художник, е
възкресил
това учение и го обосновал с исторични имена.
В устата на народа се търкалят от време разни определения за хората: „Той е хитър като лисица”, „силен и благороден като лъв”, „добродушен като овца” и пр. пр. Това е плод на онази несъзнавана работа на народните маси във вековете за опознаване на околната среда. Да може човек въз основа на системни проучвания да разпознае в своите подобни разните животни – черти, които градят техния характер, това е целта на онази част от Характерологията, която се занимава с животинските типове. Изучаването на животинските типове или зооморфната символика е почнало от най-стари времена. Още Аристотел е писал върху това.
Порта е създал една система от тези схващания, Лафатер изтъкнал голямото ù значение, а в по-модерно време Софус Шак, който е бил художник, е
възкресил
това учение и го обосновал с исторични имена.
В настояще време няма физиогном и характеролог, който да не е посветил десетилетия в изучаване на зооморфните типове. Това е също една от най-интересните области в генетическата антропология. Върху това, че в човека, тъй да речем, живеят разни животни, които му дават лицевия израз и проява, можем да приведем няколко твърде интересни примери, които дава Genia Lioubow**) в своята хубава книга „Лицата и душите”: Един медик, приятел на, Lioubow ù разправил, че един пациент на около 40 години в една видна западна болница страдал от неврастения. При своите кризи този едър човек почвал да ходи на четири крака, да лае и хапе и да върши като куче всички цинични работи. Това обаче, което е било много очебийно е, че този човек имал както черепна конструкция, така също и лицев израз подобни на голямо куче.
към текста >>
25.
ВЕСТИ И КНИГОПИС
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
За света той е голям сатирик, човек с особена голяма фантазия, борец против военщината и съвременното правосъдие, човек, който се стреми да
възкреси
средновековната мистика и разбиране и пр.
В памет на Густав Майринк Големият писател в областта на окултната белетристика Густав Майринк напусна земната си обвивка в края на изтеклата 1932 год. В своя земен път Густав Майринк изживя много, но и остави много зад себе си – с него, с цялото свое творчество, което обръща очите на човека към друг свят, той живее и ще живее през всичките вeкове в душите на онези, които са го чели. Той е от тези, които не умират! Освободен от бремето на тялото и от ограниченията на физическия свят, Густав Майринк ще ръководи много души, които са призвани да дадат нещо из областта на неведомото на тоя свят. Майринк писа много, той писа цели 32 години.
За света той е голям сатирик, човек с особена голяма фантазия, борец против военщината и съвременното правосъдие, човек, който се стреми да
възкреси
средновековната мистика и разбиране и пр.
и пр. За нас Густав Майринк беше един работник в областта на най-великото в живота, той служеше на една Истина, която е забулена за очите на мнозинството. Тази Истина първом се прозира с душата, а после тя става плът и кръв. Човек чрез страданията и развитието си идва до тази велика Истина в живота – тя му отваря очите и той вижда, че светът на физичното е само едно поле, където се кръстосват силите на много светове, невиждани дотогава за него. И тези, на които очите са затворени, всичко си обясняват с фантазията на човека.
към текста >>
С издаването на немските „Вълшебни приказки”, Майринк
възкреси
онова велико немско народно творчество, на което никой почти от днешните негови съвременници не е обръщал внимание и върху което почива цялата немска култура.
Густав Майринк беше от тези, които бяха прозрели с душата си величието на онзи свят, чиято низходяща проекция е светът на физичното. Със своето майсторско слово той изнасяше онези страни от земния живот, които пряко или косвено повдигат една част от булото към невидимото, необяснимото, неразбраното, тайното. Романите на Майринк – „Голям”, „Белият доминиканец”, „Зеленото лице”, „Валпургиевата нощ”, „Ангелът от западния прозорец”, „Сол” и др., пиесите му „Санитарен съветник”, „Часовникът”, безчетното число разкази, една малка сбирка от които е преведена и на български – „Кардиналът Напелус”, „Албиносът” (печатан преди 4 год. като подлистник на в. „Търговски глас”), всичкото това творчество оставя неизгладими следи зад себе си.
С издаването на немските „Вълшебни приказки”, Майринк
възкреси
онова велико немско народно творчество, на което никой почти от днешните негови съвременници не е обръщал внимание и върху което почива цялата немска култура.
За да не се спираме върху самия живот на Густав Майринк, който е много разностранен, ще приведем това, което той казва за себе си: Живее в Щарнберг при Мюнхен, роден в Виена на 19 януари 1868 г.; поданство – баварско; религия – първоначално протестант, сега – будист от северната школа. Образование – гимназия в Мюнхен, Хамбург, Прага, после Търговска академия в Прага. Занятие – бивш банкер в Прага, после редактор във Виена. От 1930 г. пише книги.
към текста >>
26.
ВЕЧНАТА - Д.АНТОНОВА
 
Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
За някои, може би, той е
възкресението
, а за мен, - Твоето светло пришествие. Възлюбленни!
Тъмните им стволове горди и благородни под скъпия снежен товар се издигат към небето като молитвени погледи. Спирам се при тях и ги прегръщам. По грапавата им кора остават следи от моите сълзи. Шепна Твоето име, целувам ги благодарна. За мен Ти си празник.
За някои, може би, той е
възкресението
, а за мен, - Твоето светло пришествие. Възлюбленни!
Възлюбленни мой ! Посещение. Погледни ме, скъпи, съкровени мой Дух! Твоят поглед ме изкъпва с кристална вода, и аз ставам бяла, чиста, както разпукващата се пъпка на благоуханния карамфил. Твоят поглед разтапя веригите, които моят род ми е завещал. Ти отвързваш узите от нозете ми, освобождаваш ръцете ми и вдъхваш сила на моята крилата душа.
към текста >>
27.
Всемирното братство - Б. Боев
 
Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
И след всичко това, за потвърждение на своето разбиране, те казват, че Христос ще ги
възкреси
.
Той знаеше законите, по които човешкото тяло може да се сгради. С това Христос показа на хората, какво трябва да знаят. И наистина, който разбира законите на своя вътрешен живот, той в три дни отгоре ще може да възстанови своето тяло. Затова, именно, Христос казва: „Имам власт да положа душата си, имам власт и да я взема". Съвременните хора полагат душата си там, дето не трябва и после очаквате да дойде някой отвън да я извади, да я освободи.
И след всичко това, за потвърждение на своето разбиране, те казват, че Христос ще ги
възкреси
.
Кой ще възкреси Христос? Той ще възкреси само онези, които обича и които Го обичат. Значи, за да възкръсне, човек трябва да има три неща в себе си: първо, той трябва да има в себе си любовта, в своята чистота; мъдростта - в своето знание и истината, която носи свободата. Истински свободен може да бъде само онзи, който разбира великите закони на разумната природа, не в подробностите им, но в принципите, които регулират човешкия живот. Ще кажете: Какво трябва да се направи за съвременното човечество, по-голямата част от което е от болни хора?
към текста >>
Кой ще
възкреси
Христос?
С това Христос показа на хората, какво трябва да знаят. И наистина, който разбира законите на своя вътрешен живот, той в три дни отгоре ще може да възстанови своето тяло. Затова, именно, Христос казва: „Имам власт да положа душата си, имам власт и да я взема". Съвременните хора полагат душата си там, дето не трябва и после очаквате да дойде някой отвън да я извади, да я освободи. И след всичко това, за потвърждение на своето разбиране, те казват, че Христос ще ги възкреси.
Кой ще
възкреси
Христос?
Той ще възкреси само онези, които обича и които Го обичат. Значи, за да възкръсне, човек трябва да има три неща в себе си: първо, той трябва да има в себе си любовта, в своята чистота; мъдростта - в своето знание и истината, която носи свободата. Истински свободен може да бъде само онзи, който разбира великите закони на разумната природа, не в подробностите им, но в принципите, които регулират човешкия живот. Ще кажете: Какво трябва да се направи за съвременното човечество, по-голямата част от което е от болни хора? Единственият лек за болните хора се крие в мисълта им.
към текста >>
Той ще
възкреси
само онези, които обича и които Го обичат.
И наистина, който разбира законите на своя вътрешен живот, той в три дни отгоре ще може да възстанови своето тяло. Затова, именно, Христос казва: „Имам власт да положа душата си, имам власт и да я взема". Съвременните хора полагат душата си там, дето не трябва и после очаквате да дойде някой отвън да я извади, да я освободи. И след всичко това, за потвърждение на своето разбиране, те казват, че Христос ще ги възкреси. Кой ще възкреси Христос?
Той ще
възкреси
само онези, които обича и които Го обичат.
Значи, за да възкръсне, човек трябва да има три неща в себе си: първо, той трябва да има в себе си любовта, в своята чистота; мъдростта - в своето знание и истината, която носи свободата. Истински свободен може да бъде само онзи, който разбира великите закони на разумната природа, не в подробностите им, но в принципите, които регулират човешкия живот. Ще кажете: Какво трябва да се направи за съвременното човечество, по-голямата част от което е от болни хора? Единственият лек за болните хора се крие в мисълта им. От мисълта на човека зависи неговото здравословно състояние.
към текста >>
28.
Из „Живото слово”
 
Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Познаването на любовта, това е
възкресение
.
" Всичко! Пред човека седи едно велико бъдеще. Любовта е първата подбудителна причина. Никаква работа човек не може да извърши, ако не дойде любовта в него. Днес е денят, когато всеки трябва да възкръсне.
Познаването на любовта, това е
възкресение
.
Житото, което е посято, трябва да възкръсне. Човек като проявява любовта, проявява едно божествено качество. Богатството седи в проявата на любовта. Тя е истинската пълнота. В проявената любов, там е щастието на човека.
към текста >>
29.
ДВАТА ВЕЛИКИ ПРОЦЕСА В ДНЕШНОТО СЪЗНАНИЕ - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
В историята на човечеството са зарегистрирани случаи на смъртоносни и
възкресяващи
погледи.
Това е един безспорен факт днес, а беше неотдавна време, когато ученият свят го отричаше. Има и сега още "културни" люде, които отричат "уроки-то" от поглед и го считат за суеверие. Този прост факт за въздействието на погледа, което в същност е много всестранно явление - не само по отношение на злия поглед - съвременната наука не може да го обясни. Освен зли погледи има и добри - такива, които вместо уроки носят щастие. Погледи от този род се помнят през целия живот и те са силни двигатели.
В историята на човечеството са зарегистрирани случаи на смъртоносни и
възкресяващи
погледи.
Силата на погледа, обаче, познават в големи тънкости младите влюбени хора. Как силно въздействува погледът на възлюбената, как безсмислен е животът на младежът или на една девойка, когато от дълго време не е срещала погледа на избрания! Това са факти, живи факти, които за похабения, за остарелия са суеверия, "заплеси" и пр. работи. И всички подобни явления се отминават с високо научно пренебрежение. И все остават необяснени и неразбрани.
към текста >>
30.
Списанието PDF
 
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
ПОЛУЧЕНИ КНИГИ И СПИСАНИЯ Синове на
възкресението
, беседи от Учителя, десета серия, том трети.
ПОЛУЧЕНИ КНИГИ И СПИСАНИЯ Синове на
възкресението
, беседи от Учителя, десета серия, том трети.
Цена 35 лева. Доставя се от Жечо Панайотов, улица "Опълченска", № 66, София. Съдържание: 1. Синове на възкресението. 2. Дерзай дъще!
към текста >>
Синове на
възкресението
. 2.
ПОЛУЧЕНИ КНИГИ И СПИСАНИЯ Синове на възкресението, беседи от Учителя, десета серия, том трети. Цена 35 лева. Доставя се от Жечо Панайотов, улица "Опълченска", № 66, София. Съдържание: 1.
Синове на
възкресението
. 2.
Дерзай дъще! 3. До край. 4. Дванадесетте племена. 5. Изново. 6. Баща си и майка си. 7.
към текста >>
31.
ДВА НАТЮРЕЛА - Г.
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Това е новорождението, това е
Възкресението
, за което говори Христос!
Зазоряването на свръхсъзнанието е интуицията. Защо Бергсон именно в наше време излезе със своята философия на интуицията? За незнаещия може би е случайно появяването на Бергсон именно в днешната епоха, но за знаещия това е един важен симптом, който говори за дълбоките процеси, които стават в човешкото естество: именно, днес все повече се появява в човека свръхсъзнанието. Елементи на свръхсъзнанието са Мъдрост, Светлина, Свобода, Любов! Ето защо, оня, който пробуди свръхсъзнанието в себе си, той отива до изворите на изобилния живот, до изворите на радостта, на Чистотата, на Любовта!
Това е новорождението, това е
Възкресението
, за което говори Христос!
Разцветът на вътрешните мощни сили в човека зависи от неговото свръхсъзнание! Именно това иде днес! След като е изминал вече инволюционния период на свето развитие, човек е почнал еволюционния период и вече е близо до оная точка, в която ще проблесне в него лъчът на свръхсъзнанието! Когато почваш нещо и чувствуваш радост в сърцето си и лекота и светлина в ума си, това показва, че свръхсъзнанието е озарило твоето самосъзнание и ти казва: „Направи го! Хубаво е това!
към текста >>
32.
РЪЦЕТЕ НА МАДАМ КЮРИ И ТОМА ЕДИСОН
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
И тогава ще разберем, че има погледи, които убиват и такива, които
възкресяват
.
Тези 12 типа погледи са извлечени от самия Хутер като характерни из 20-хилядите очи и погледи, които той е събрал в своя очен изразен атлас. Ако човек свикне да ги различава, той ще придобие основните елементи на едно по-подробно характерологично изучаване. Ще схване между другото, че от окото, от зеницата на човека излиза също светлина. Тази вътрешна светлина, този лъч излизащ от зеницата, може да бъде насочен нагоре или надолу. С това може да видим на къде се движи човек - нагоре или надолу.
И тогава ще разберем, че има погледи, които убиват и такива, които
възкресяват
.
Съставил Д-р Е. К.
към текста >>
33.
ИЗ ЖИВОТО СЛОВО
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Минали през процеса на
възкресението
, за тях не съществува ни смърт, ни прераждане.
те се отличават с фино организирани, пластични тела, защото водят абсолютно чист и свят живот. Тяхното изключително развитие тъкмо ги прави годни да бъдат духовни помагачи на човечеството. Най-високо напредналите измежду тях са завършили своето развитие на земята и имат обширни познания. Те знаят много неща от онази положителна, абсолютна, божествена наука, която е съществувала още от създаването на света. Много от тях живеят на земята с хиляди години.
Минали през процеса на
възкресението
, за тях не съществува ни смърт, ни прераждане.
Тези човеци, наречени „синове Божии", в чиито духове и души живее Бог, които са свързани с целия разумен свет, с всички напреднали същества във всички слънчеви системи са онези велики души, гении, Учители на човечеството, които са дали най-високите прояви в мисъл и дело - в религия, музика, поезия, изкуство - във всички направления. Те са ония мощни духове, които явно или скрито за нас подтикват човечеството напред. Зад всяка духовна дейност на земята, зад всека духовна проява седят тези братя. Зад всеки велик човек, зад всеки велик поет, музикант и художник седят пак те. Защото, за да се прояви един гениален човек на земята, требва хиляди гениални души да се сберат в едно единство и да се изразят чрез него.
към текста >>
34.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - Б. БОЕВ КЪМ МУСАЛА
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Той само ще разтопи вашите вериги, ще изгори вашите робски дрехи на тъмнината и ще влее във вас светлия живот на
възкресението
и свободата.
Така че, зарадвайте се и вие, о човеци земни, които още пъшкате под ярема на Ариман Таад. Светлите воини на Ормузд-дей готвят поход против вашите притеснители, за да ви освободят от тяхното иго. Под мощния им огън всичко ще се разтопи и ще се превърне в пара. Разбира се и вие. Ала не бойте се - техният огън не ще ви унищожи.
Той само ще разтопи вашите вериги, ще изгори вашите робски дрехи на тъмнината и ще влее във вас светлия живот на
възкресението
и свободата.
към текста >>
35.
ЕДНО СРАВНЕНИЕ-Г.
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Ето защо, тя внася живот, светлина, пречиства, лекува, подмладява,
възкресява
, прави човека даровит и гениален, превръща безплодните пустини в градини, пълни с извори, цветя и плодни дървета както едно цвете, когато се полива, се развива правилно и се разцъфтява.
Учителят казва: „Любовта е същината на Реалното, а Истината е образът на Реалното". Доколкото долавяш и усещаш присъствието на Цялото, на Божественото в един човек, дотолкоз го обичаш. Ето защо, разцъфтяването на космичното съзнание в човека води към културата на любовта. Всякога чрез пробуждането на космичното съзнание в човека, у него се отваря мощният извор и река на любовта към всичко. Космичното съзнание ще доведе човешката култура до небивал разцвет по следната причина: Казахме, че любовта образува същината на Реалното.
Ето защо, тя внася живот, светлина, пречиства, лекува, подмладява,
възкресява
, прави човека даровит и гениален, превръща безплодните пустини в градини, пълни с извори, цветя и плодни дървета както едно цвете, когато се полива, се развива правилно и се разцъфтява.
Новото съзнание ще направи по-реални, по-вътрешни връзките на човека с другите, с Цялото. Това ще даде възможност енергиите на Цялото да протичат във всяка част. Имаме сега повече механични връзки със звездите, планините, светлината, въздуха, скалите, растенията, животните, с хората и пр.. А при новото съзнание човек вече влиза във вътрешни връзки с цялото битие, понеже връзките на любовта са истинските връзки. От друга страна тук важи и следният закон: Ти възприемаш от известен предмет дотолкоз, доколкото е повдигнато твоето съзнание - според нивото на твоето съзнание. Значи степента на твоята възприемчивост не зависи толкоз от обекта, колкото от самия възприемач.
към текста >>
36.
ЗДРАВЕ, СИЛА И ЖИВОТ- ЖИЗНЕРАДОСТТА И ВДЪХНОВЕНИЕТО
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Любовта е път за
възкресение
.
При любовта сърцето се обновява; това значи, че мирогледът и животът на човека вземат съвсем друго направление. Една любов, която не може да преобрази човека, не може да го направи силен, здрав и добър, това не е любов. Любовта подразбира онова красиво състояние на душата и оня вечният мир - да не виждате нищо лошо, защото зад най-голямата мъчнотия седи едно велико благо. Един ден всички противоречия ще изчезнат. Единственото възпитание на младото поколение, на мъжете и жените, е: трябва да се даде една правилна философия на любовта.
Любовта е път за
възкресение
.
Тая любов иде сега в света! " Обстановката чудно хармонира с красивия свят, в който ни въвежда Учителят! Едно битие извън всичко преходно ни облъхва със своето присъствие! Съзнанието ни е издигнато в чистите сфери на един друг свят; от светлината, която той пръска във всички посоки, по един лъч прониква до всяко сърце! Словото на Учителя е тъй близко и сродно до онова, което крие всека душа в глъбините си!
към текста >>
37.
ЖИТНО ЗРЪНЦЕ - ST.
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Една лоша дума и едно благо искрено слово - едното убива, другото
възкресява
, когато е казано на место.
Математиците създадоха цяло учение за тях. В мозъците на учените е ясно, че небесните системи са съставени от малки части, свързани помежду си в дивна хармония. Един естествоизпитател знае в подробности живота на нисшите, микроскопични организми. Човек сам изпитва тяхното действие върху себе си, когато заболее и все не разбира, че най-важното нещо в живота са малките неща. Една крива постъпка, необмислена разваля цяло приятелство, проваля цяла кариера, разрушава семейно равновесие и благосъстоянието.
Една лоша дума и едно благо искрено слово - едното убива, другото
възкресява
, когато е казано на место.
А малкият, едва уловим поглед, как говори той. как действува направо на душата на човека! Нанизи от бисери са малките светли мисли, които могат да се зародят в мозъка на човека. А как красят лицето на човека неговите благородни чувства и пориви. Те правят лицето му да свети, възторжено, действуващо направо върху другите.
към текста >>
38.
ЧОВЕК В СВОЯТА СОБСТВЕНА СРЕДА И В СРЕДАТА НА СВОЙТЕ ПОДОБНИ-Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
И затова не е алегория, когато се твърди от ония, които познават свойствата на тази музика, че тя може болни да лекува и мъртви да
възкресява
.
Още по-малко тонове може да възпроизведе човешкият глас - той се движи в тесните граници на 2-3 октави! Засега ние боравим с дългите вълни на музиката. Духовната или магнетична музика, която е възходяща, която има свойството да разредява материята, да я разширява и моделира, борави с късите вълни. Тези вълни проникват навсякъде. Нищо не може да устои на техните мощни трептения - ни болест, ни страдания, ни обезсърчения, ни песимизъм, нито дори смъртта.
И затова не е алегория, когато се твърди от ония, които познават свойствата на тази музика, че тя може болни да лекува и мъртви да
възкресява
.
Съвременната музика е само предисловие на истинската музика. Последната е в състояние да пробуди скрития живот в всичко - толкова е тя могъща! Музиката - това е дихание на съзнанието. Чрез музиката човешкото съзнание диша. Музикалният свят е среда, чрез която душата се проявява на земята.
към текста >>
39.
СФЕРАТА НА МАРС - Г.
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Тя преобразява човка, тя го възражда, тя го
възкресява
.
Човечеството трябва да се издигне до органическата музика, а след това до психичната. При органическото пеене, а още повече при психичното магическото действие и чарът се дължат между другото на усилването на обертоновете. Органическото пеене, а още повече психичното, се отличават с особена мекота в чувствата. При пеенето трябва да участвуват умът, сърцето, душата и духът. Психичната говори на божественото в Човека и го събужда.
Тя преобразява човка, тя го възражда, тя го
възкресява
.
Ако една музика може да накара богатия да раздаде своето състояние на бедните и да заживее за един висок идеал, ако една музика може да направи човека готов за една велика любов и една велика жертва, то тая музика е психична. При нея небето и земята се сливат в едно, при нея се допират абсолютното и относителното. Всички човешки черти минали през нейния огън, се пречистват и просветват. Всяка епоха, всяка култура намира своя израз в поезията, науката, живописта, архитектурата, музиката и пр. Всяка сутрин при слънчевия изгрев цветята отварят своите венчета за новия живот, който новият ден носи със себе си!
към текста >>
40.
ИЗ ЖИВОТО СЛОВО
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Човек, който има това тяло, който се е сподобил с
възкресението
, може да бъде видим и невидим.
Тогава той ще бъде свободен от всички ограничения и несгоди на временния живот. Той няма да бъде подложен вече на тия резки промени, които са свързани с периодичното раждане и смърт. Той няма постоянно да се ражда и умира, а ще живее във вечността. Той пак ще идва между хората, но не по принудата на кармичния закон, а по свободата на Любовта. Ще идва между тях като Син Божи - да им помага.
Човек, който има това тяло, който се е сподобил с
възкресението
, може да бъде видим и невидим.
За него цялата земя е отворена, и граници не съществуват. Прегради - физически или духовни за него няма. Цялата Жива природа го познава и му се отзовава. Него го познават и най-лошите хора и най-хищните зверове - и му се покоряват. Човек, който живее в тялото на Любовта, неприятели не може да има, защо го той носи живот, мир и осъществяване на всяко съкровено желание, той носи задоволяване на всички нужди у всички могъщества.
към текста >>
41.
ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ. ЕДИНСТВЕНИЯ СВИДЕТЕЛ
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Той
възкреси
в нас ярката картина на пролетта, която нежно иде към нас и се чуди, с какви нови радости да дари тия, които обича!
В храсталаците от земята се показват младите, свити още листенца на кукуряка! Неописуема радост ни изпълни, когато видяхме поникналия вече кукуряк! Той ни спомни много работи. Разкри ни цял един свят! Спомни за нестихващия вечен поток на живота, който кипи навсякъде и с неудържим напор разбива всички прегради и извоюва своето тържество!
Той
възкреси
в нас ярката картина на пролетта, която нежно иде към нас и се чуди, с какви нови радости да дари тия, които обича!
Всяка година тя изважда от неизчерпаемата си съкровищница любовни дарове! В този поникващ кукуряк, подаващ се всред сухите лански треви, аз видях символа на живота, който си остава вечно мощен! Животът е вечна тържествуваща песен. Животът е непобедимият, непресъхващият извор, той е вечно млад, вечно обнадежден, вечно стремящ се, вечно нов, обличащ се вечно с нови красиви одежди! При нас снегът е изчезнал, но горе висините са покрити с дебел сняг.
към текста >>
Тя раздвижва, тя
възкресява
всичко, до което се докосне!
Но какво виждаме по белите склонове на Камен дол? Над снега се вижда да се носи като лека мъгла една бледо виолетова краска! Що е това? Това е новата прана, която почва вече да приижда! Всяка година по това време почва нейният прилив!
Тя раздвижва, тя
възкресява
всичко, до което се докосне!
Тя крие в себе си зеления цвят на горите, хилядите багри на цветята и аромата на плодовете! При спирките, които правим, Учителят ни говори. Но що става? Вятърът почва да става вече стихиен! Особено на по-откритите възвишения той става неудържим!
към текста >>
42.
СТИХОВЕ - SТ.
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Ала защо Сафрио бил мълчал и не бе се оправдавал и защо оставил
възкресената
от него девойка да го оправдае, никой никога не узнал.
Сама девойката излязла пред съдиите, всред стихналата от изненада тълпа, и заявила, че не е този нейният убиец. Едва отпосле се узнало, че девойката е била убита от своя ревнив любовник, след едно буйно спречкване. Той успял да избяга. Сафрио, който бил наблизо, се затекъл да предотврати злодеянието, ала било късно. Заварили го приведен над трупа.
Ала защо Сафрио бил мълчал и не бе се оправдавал и защо оставил
възкресената
от него девойка да го оправдае, никой никога не узнал.
Едва след много години в дневника на един от неговите приятели, който записал това събитие, се намерила следната бележка: „Сафрио издържа своя изпит. Той остана верен на обета, който изискваше неговото високо посвещение - обетът да не се оправдава, да не издава никога ничие престъпление, дори с цената на своя живот и да оставя да говори в негово оправдание само истината, която той трябва да намери в себе си силата и смелостта да извика за едничък свидетел".
към текста >>
43.
ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ ПРЕД ПРАГА
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Разпъването на Христа беше една трагедия, но тази трагедия имаше своето разрешение –
възкресението
.
Благодарение на тях той понесе всички хули, поругания и обиди, които хората му нанесоха. Пред всичко това Христос е останал тих, спокоен и невъзмутим, като че нищо не става. От очите му не е капнала ни една сълза. Това е велико търпение, това е самообладание, това е любов! Това е канара, която нищо не може да разбие.
Разпъването на Христа беше една трагедия, но тази трагедия имаше своето разрешение –
възкресението
.
Христос възкръсна и чрез възкресението си победи смъртта: В неговото лице ние имаме един силен човек, един мощен дух, един герой. Той всичко преодоля: и мъчения, и кръст, и гроб. Христос не носи докрай дървения кръст. Той го носи само до известно място и после го хвърли на земята. Хората мислят, че той го хвърлил, защото изнемогнал под неговата тежест.
към текста >>
Христос възкръсна и чрез
възкресението
си победи смъртта: В неговото лице ние имаме един силен човек, един мощен дух, един герой.
Пред всичко това Христос е останал тих, спокоен и невъзмутим, като че нищо не става. От очите му не е капнала ни една сълза. Това е велико търпение, това е самообладание, това е любов! Това е канара, която нищо не може да разбие. Разпъването на Христа беше една трагедия, но тази трагедия имаше своето разрешение – възкресението.
Христос възкръсна и чрез
възкресението
си победи смъртта: В неговото лице ние имаме един силен човек, един мощен дух, един герой.
Той всичко преодоля: и мъчения, и кръст, и гроб. Христос не носи докрай дървения кръст. Той го носи само до известно място и после го хвърли на земята. Хората мислят, че той го хвърлил, защото изнемогнал под неговата тежест. Не, Христос не беше слаб човек.
към текста >>
Той сам го разглоби и
възкреси
.
Той сам се откова. Как? - Като излезе от тялото си и отиде при Йосифа Ариматейски. Погребаха го и запечатаха гроба. Но и оттам излезе. Той не искаше да остави тялото си в гроба, защото то беше живо.
Той сам го разглоби и
възкреси
.
Ангелът, който причини смъртта му, занесе душата му в ада, но и тук Христос не стоя дълго. С влизането си в ада той причини цяла революция - той размърда всичките му жители и ги пусна на свобода. Не мислете, че след възкресението си Христос беше сам - в ада той беше вожд на цяло войнство от ангели, които го очистиха от всички затворници. С всичко това Христос доказа, че силният не може да бъде държан на кръст, нито може да бъде затворен в гроб. Силният не умира - той възкръсва и дава живот и на другите.
към текста >>
Не мислете, че след
възкресението
си Христос беше сам - в ада той беше вожд на цяло войнство от ангели, които го очистиха от всички затворници.
Но и оттам излезе. Той не искаше да остави тялото си в гроба, защото то беше живо. Той сам го разглоби и възкреси. Ангелът, който причини смъртта му, занесе душата му в ада, но и тук Христос не стоя дълго. С влизането си в ада той причини цяла революция - той размърда всичките му жители и ги пусна на свобода.
Не мислете, че след
възкресението
си Христос беше сам - в ада той беше вожд на цяло войнство от ангели, които го очистиха от всички затворници.
С всичко това Христос доказа, че силният не може да бъде държан на кръст, нито може да бъде затворен в гроб. Силният не умира - той възкръсва и дава живот и на другите. Христос бе сърцето на Бога, и затова той възкръсна. Божието сърце не може да умре. И то се възвърна там, откъдето бе дошло.
към текста >>
44.
ЗДРАВЕ СИЛА И ЖИВОТ
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Има ли нещо по-красиво от среща на души, които лелеят в душите си един и същ блян: блянът за новия ден, който слиза към нас от светли сфери - ден на
възкресение
, ден на любов, ден на радост, ден на мир.
Всичко е молитва. Като че всички те се радват, че сме ги посетили в днешния чуден пролетен ден. Ясен майски ден. Ранно утро. Тук сме събрани от близки и по-далечни градове и села около стотина души.
Има ли нещо по-красиво от среща на души, които лелеят в душите си един и същ блян: блянът за новия ден, който слиза към нас от светли сфери - ден на
възкресение
, ден на любов, ден на радост, ден на мир.
И това не е празен блян, понеже все по-ясно се чуват стъпките на новия ден, като приближаване на неземна музика. Нежни и тихи са стъпките му, лъчезарен и кротък е погледът му, но в себе си крие мощната сила да стопява всички прегради. И пустините, които среща, превръща в плодни градини, скръбните прави радостни, отчаяни обнадеждава, снема товара от гърба на обременените и сваля веригите на затворените и пленените! За пръв път тукашните цветя, треви и дървета ще чуят чудната музика на Паневритмията и ще видят плавни и ритмични движения. При тая неземна атмосфера с какво вдъхновение може да свири оркестърът тия упражнения.
към текста >>
Без любовта
възкресение
няма.
Тя е, която разтопява всички твърди вещества. И ако не можете да изправите противоречията, това показва, че не разбирате закона на любовта. Ще започнете с постепенната любов. Отначало с най-малката любов започнете, додето дойдете до азбуката, с която се пише Божията любов. За да възкръсне човек, той трябва да възприеме Божията любов.
Без любовта
възкресение
няма.
А пък като имаш обикновената любов, ще умираш. С други думи: всички трябва да се облечем в любовта. Там дето влезе любовта, смърт няма. Там дето влезе любовта, сиромашия няма. Там дето влезе любовта, невежество няма.
към текста >>
Възкресението
не е нищо друго освен една нова фаза или един нов живот, в който всички страдания, несгоди и дрязги са изключени.
С други думи: всички трябва да се облечем в любовта. Там дето влезе любовта, смърт няма. Там дето влезе любовта, сиромашия няма. Там дето влезе любовта, невежество няма. Там, дето влезе любовта, там има радост и веселие.
Възкресението
не е нищо друго освен една нова фаза или един нов живот, в който всички страдания, несгоди и дрязги са изключени.
Който иска да стане безсмъртен, трябва да се научи да обича, да люби. Божественото носи безсмъртие, сила, мир, носи възможности, всички разрешения. В любовта седи тайната на подмладяването, на вечния живот, на всички блага, които човек търси. Някой казва: „Аз разбирам любовта". Тая любов, от която хората умират, от която хората страдат, ти разбираш, любовта, от която се зарадваш и после плачеш, ти я разбираш.
към текста >>
45.
СТИХОВЕ - Д. А-ва, S
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Лицето на благодарния свети, а неговата непринудена усмивка изнася дълбочината на душевния живот на показ - тя
възкресява
.
Затова благодарният човек гледа с дълбоко спокойствие на всичко. В съзнанието си той не допуща никакъв упрек по отношение на природата. Той е богат, защото от всичко е доволен, защото няма нищо, което да сломи неговия дух. От очите на благодарния струи особена благост. Тя обзема, пленява, тя повдига страждущия, угнетения, внася смисъл в този, който е загубил във вечни лутания смисъла на своя живот.
Лицето на благодарния свети, а неговата непринудена усмивка изнася дълбочината на душевния живот на показ - тя
възкресява
.
Недоволният е винаги намръщен, начумерен, всичко му е криво, във всичко се съмнява, в нищо не вижда добро. Благодарният има градина от цветя, от плодни дървета. Той я отглежда с радост, на време я окопава, на време я полива, на време очиства всяко растение от излишно,-.чуждо бреме. И природата излива своята благодат върху градината на благодарния. Благодарният има и друга градина, от светли мисли, благородни и възвишени идеи, от красиви .чувства, пълни с неотменна любов.
към текста >>
46.
НОВИТЕ ФОРМИ НА ЖИВОТ - Х.
 
Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Това е Животът, който
възкресява
„мъртвия", това е Истината, това е свободата, това е Любовта, които носи Христос и които ще изгреят в човешкото съзнание.
На тайната вечеря Христос казва за виното: „Пийте от него всички! Защото това е моята кръв на новия завет, която се пролива за мнозина". Тук ясно се вижда, какво се разбира в мистичната символика под „вино". Тук ясно се вижда, че под „вино" се разбира Новото, което Христос носи на света. Това е новата светлина, която пробужда човешкото съзнание.
Това е Животът, който
възкресява
„мъртвия", това е Истината, това е свободата, това е Любовта, които носи Христос и които ще изгреят в човешкото съзнание.
Значи ще стане едно разширение на съзнанието, ще се отиде до по-горна степен на съзнанието. И тая по-горна степен на съзнание, което носи шестата подраса, това е именно новото вино, от което са възхитени участвуващите на сватбата! Новото вино - това е новото съзнание, което се ражда постепенно и което ще се появи в своя по-голям блясък в следващата подраса! Превръщането на водата във вино, това е един вътрешен процес, който става в съзнанието, това е означение на едно вътрешно просветление, което превръща всички вътрешни сили в чистота, светлина, любов! Нека да се забележи, къде именно става превръщането на водата във вино?!
към текста >>
47.
ЗДРАВЕ СИЛА И ЖИВОТ
 
Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Нека една радостна вест се разнесе, че за пленниците иде освобождение, за спящите - пробуждане, за „мъртвите" -
възкресение
!
С голямо вдъхновение се залавяме на работа. Отиваме да търсим наоколо кварцови късове и ги носим на една малка полянка, специално избрана от нас. В скоро време от тях нареждаме „Бог е любов". Тъй ясно личи белият надпис отдалеч! Нека тия думи да бъдат зов, пратен на света от тия чисти места, зов на новия ден, зов, пратен от тия висоти долу в низините, да внесе радостен светъл лъч в живота на хората, топлина в студените и обезверени сърца.
Нека една радостна вест се разнесе, че за пленниците иде освобождение, за спящите - пробуждане, за „мъртвите" -
възкресение
!
Със същите бели камъни нареждаме и един триъгълник - той означава равновесие между ум, сърце и воля -- и две успоредни линии - символ на красиви, разумни отношения между душите! Малко над езерото минаваме бистър поток. Той привлича вниманието ни! Такава кристална чистота рядко сме виждали! Той ни стана тъй мил!
към текста >>
48.
ДВИЖЕНИЕ РЕКОРД И МИСЪЛ-Д-Р ЕЛ-Р. КОЕН
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Когато ново съзнание възкръсне в човека, когато той бъде озарен от лъчите на вътрешното слънце, тогаз лицето му е обърнато към изток, към вътрешния изток, от дето идат всички живо¬творни енергии, които градят, обновяват, освобождават и
възкресяват
.
Що е мистичният изток, що е вътрешният изток? Когато получаваш подкрепа, последната иде от мистичния изток. Значи тя иде от един разумен свят. Изток - това е полето, в което работят великите Души, с пробудено, просветлено съзнание, живущи в реалността на Истината и Свободата. Изток - това е царството на Истината, на разумността, царството на Духа!
Когато ново съзнание възкръсне в човека, когато той бъде озарен от лъчите на вътрешното слънце, тогаз лицето му е обърнато към изток, към вътрешния изток, от дето идат всички живо¬творни енергии, които градят, обновяват, освобождават и
възкресяват
.
Великият разумен принцип, който работи в цялата природа, разумността в природата поднася на Исуса три дара: злато, ливан и смирна. Учителят казва: „Единият от тях донася дар за Неговия ум, другият - за Неговото сърце, а третият - за Неговата воля". С други думи, тия разумни сили в природата са като тил на Христа, те Го подкрепят. Кои са тия Същества, които са като тил на Христа и които съдействуват за Неговата работа? В посланието към Евреите, глава 12, стихове 22-24 се дава само едно слабо загатване за съществуването на Великото Всемирно Братство.
към текста >>
Значи разумните сили в природата са впрегнали всички свои сили за каузата на Христа, за реализирането на великата Негова идея: във
възкресението
на човешката душа и влизането ù в изобилния живот!
А пък дето се говори по-долу за „духовете на праведниците, които са стигнали до съвършенство", тук се загатва вече за тия същества от сегашната човешка раса, които са завършили своето човешко развитие и са почнали да помагат във великата творческа работа на Всемирното Братство. И като се говори още по-долу за „Исуса Посредника на новия завет", загатва се за Неговата Мисия в свръзка с възхода на човешката раса. А изразът: „поръсената кръв, която говори по-добри неща от Авелевата” - загатва за онова, което е дал Той на човечеството - изобилния живот. Този разказ за мъдреците от изток между другото загатва и за връзката на дейността на Великото Всемирно Братство с мисията на Христа! Мъдреците се покланят на Исуса във Витлеем и Му поднасят своите дарове.
Значи разумните сили в природата са впрегнали всички свои сили за каузата на Христа, за реализирането на великата Негова идея: във
възкресението
на човешката душа и влизането ù в изобилния живот!
към текста >>
49.
ВИД И ПОСОКА НА РЕДОВЕТЕ ПРИ ПИСАНЕ
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
В резултат -
възкресение
, то не би било вече нищо за нас, понеже не се отнася повече до нас.
Но ще могат ли те да заместят или да възобновят мозъка? И при такъв случай, какво би станало с паметта; и, загубена паметта, какво би станало с личността? Навият живот, ако ние бихме запазили паметта, ще почне съвсем по старому или по право би продължил живота в същите граници. Но изчезнали спомените, в този нов живот, ние ще бъдем мъртви като да сме в гроба. Ние бихме загубили всичко, което ние загубваме, когато преставаме да живеем.
В резултат -
възкресение
, то не би било вече нищо за нас, понеже не се отнася повече до нас.
Ние бихме изчезнали и това, което би дошло, не би дошло вече до нас, а до един друг. Което бихме изстрадали, това би било един непознат, който би изстрадал всичко във времето или във вечността. Сравнено с това, което сме били, ние бихме били подобни на тези, които не съществуват вече. Както тези, които не съществуват вече, ако те си спомнеха, биха били подобни на тези, които са още върху тази земя. И какво би станало с разрушената, изчезналата памет?
към текста >>
50.
МИТОЛОГИЯТА ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ-БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Тъкмо за това, може би, в най-дълбоката книга на гностичната мъдрост, Пистис Софùа, Мария Магдалина е представена - всред кръга избрани ученици, състоящ се от дванадесетте апостоли и още няколко жени, които Христос посвещава след
възкресението
си, в течение на единадесет години, в тайните на Гнозиса - като най-будна духом, най-прозорлива, обладаваща най-чутка интуиция.
Името на жената, уловена в прелюбодейство, не е споменато в евангелието. Сигурно тя не е била така знатна и именита, както друга една нейна посестрима - Мария Магдалина. Мария Магдалина Макар да не е споменато това в евангелието, но от само себе си се подразбира, че най-прочутата блудница в Йерусалим по времето на Исуса ще да е била дивна хубавица. Едно от ония редки въплъщения на класичната красота, чиито митологични първообрази ни са дадени в Афродита - Венера или Астарта. Красива като тях и интелигентна като прочутите хетери на древна Елада.
Тъкмо за това, може би, в най-дълбоката книга на гностичната мъдрост, Пистис Софùа, Мария Магдалина е представена - всред кръга избрани ученици, състоящ се от дванадесетте апостоли и още няколко жени, които Христос посвещава след
възкресението
си, в течение на единадесет години, в тайните на Гнозиса - като най-будна духом, най-прозорлива, обладаваща най-чутка интуиция.
Дори на едно място в поменатата книга в устата на Спасителя се влагат следните думи: „Затова по-преди ви казах, че където съм аз, ще бъдат и моите дванадесет посланици в света. Ала Мария Магдалина и Йоан Девственикът ще бъдат по-горе от всички ученици". Явно е, че колкото силно е било обаянието от красивата външност на Мария Магдалина, от нейната плът, всред хората от света, толкова силно е било обаянието от нея и като душа всред мистиците от християнско време. Нейният образ е увековечен не само в Пистис Софùа, не само в дивната легенда, която след малко ще ви разкажа. Драматичният епизод за нейното отиване при Христа, предаден в 7 глава от евангелието на Лука, е послужил за канава на една или две драми от съвременни драматурзи, озаглавени по името на самата героиня.
към текста >>
51.
АСТРОЛОГИЯ В МИНАЛОТО И ДНЕС - П. М-В
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Като вземем предвид разните непримирими философски те¬чения, които се кръстосват в мислите на събудени даже умове; като наблюдаваме всекидневните вътрешни конфликти у всички между повелителния глас на дълга и неподчинимия стремеж към свобода, които разпъват на кръст душата на човека; като проследим и кръстосаните и преплетени интереси, които разкъсват обществото и често причиняват да се леят кърви от тялото му, ние лесно можем да схванем, че човечеството е само на две крачки от онзи велик процес, наричан обикновено
възкресение
- „новото, което иде"; че и ние сме в онази стадия на символа Христос, позната като разпятие.
Колкото и теоретично и отвлечено да изглежда твърдението, че даден стадий от личния или целокупен човешки живот намира отражение в символа Христос, то е в същност най-практичното ръководство за съзнателното и правилно преминаване в следващия стадий на живота. Това обяснява и всеобщо наблюдаваният факт, че хора, които изучават живота на Христа, които дори само четат Свещеното писание, обикновено постъпват по-правилно, защото съзнателно или не, те се намират в едно определено отношение към великата, неизменна реалност. От гледище на отделните членове на едно общество, всеки поотделно взет, може в различни места на символа Христос да намери отражение на своето сегашно състояние. Като почнем от възвишените синове Божии, които са преминали еволюционния цикъл и свършим с онези, които можем да отнесем към оная част от символа Христос, когато Той е бил носен на ръце при бягството в Египет, сиреч с онези, които все още се справят с материалните мъчнотии на земния живот. От гледище на цялото човечество, обаче, епохата, която то преживява, може общо за всички да се отнесе към една определена част на общия символ.
Като вземем предвид разните непримирими философски те¬чения, които се кръстосват в мислите на събудени даже умове; като наблюдаваме всекидневните вътрешни конфликти у всички между повелителния глас на дълга и неподчинимия стремеж към свобода, които разпъват на кръст душата на човека; като проследим и кръстосаните и преплетени интереси, които разкъсват обществото и често причиняват да се леят кърви от тялото му, ние лесно можем да схванем, че човечеството е само на две крачки от онзи велик процес, наричан обикновено
възкресение
- „новото, което иде"; че и ние сме в онази стадия на символа Христос, позната като разпятие.
Взето като цяло, човечеството преживява своето идейно, душевно и материално разпятие. Това показва и единствено свободният човешки разум - не-прикованата човешка глава: това показват и похитителите и хулителите на всичко идеално - същите мъчители на старата Голгота; това показват и ония явления, които предвещават края на всичко, гнило, както капещите есенни листа предвещават идването на зимата. Всички, като части от общото човешко тъпо, сме разпънати. Въпросът, обаче, не е там. Важното е, не как сме, а какво трябва да правим.
към текста >>
52.
ПАНЕВРИТМИЯТА - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
За това ни загатва дълбоко символичният разказ за
възкресението
на Лазар, брат на Марта и Мария, когато се разгледа в светлината на астрологичната символика.
Този антагонизъм между "положителна наука" и религия", между "материализъм" и "идеализъм", между "Каин" и "Авраам", между милитаризма и технокрацията на Марс и пацифизма, художественото преображение на света и превръщането на живота в изкуство, така както те живеят в сферата на Венера, и до днес още не е преодолян. Едничкият, който примирява тия две противоположни течения, тия два противоположни свята, които все пак се взаимно допълват, защото са полярно свързани, е Христос - идеалният човек на Слънцето. Между Венера и Марс - Мария и Марта - минава орбитата на земята. Между тия най-близки сфери протича нейният живот. Слънцето, което държи в своето гравитационно поле и Земя, и Венера, и Марс едничко може да ги хармонира.
За това ни загатва дълбоко символичният разказ за
възкресението
на Лазар, брат на Марта и Мария, когато се разгледа в светлината на астрологичната символика.
Ала за това друг път. Г.
към текста >>
53.
СТИХОВЕ -S., Д. А-ВА
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Те чакат някой да дойде при тях и да ги
възкреси
!
Те не могат да ги изтръгнат от техните места. С векове съзерцават те звездите и понякога едно прозрение за миг ги озарява за висшия смисъл на всичко и на тяхното собствено битие. Като светкавица ги облъхва тогаз едно озарение за великото а живота. И след туй завесата пак се пуща. Те чакат!
Те чакат някой да дойде при тях и да ги
възкреси
!
Те чакат магическото Слово, за да се преобразят. И тогаз ще се пробудят и изявят съществата, скрити в тия форми. Те чакат любовното Слово, за да възкръснат! СКЪПИЯТ НАКИТ НА РИЛА Тая година пак сме на гости в свещената обител на Рила! Ето, пак сме при езерата, чийто образ пазим тъй свето в душите си през цялата година!
към текста >>
54.
АСТРОЛОГИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ. ЗОДИАКАЛНИ ЗНАЦИ- П. М-В
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Нали Лазар беше
възкресен
от Христос, но нали е казано, че Христос обичаше Лазаря?
Тия възвишени мисли и чувства имат най-къси вълни и затова най-бързи вибрации и те проникват през аурата в самото физическо тяло и внасят в него живот, активност, свежест, сила. На това се основава тъй нареченото лекуване чрез вяра. На това се основава и обстоятелството, че болният, като се докосне до вълната на любовта, бива излекуван! Ето защо, ако у болният стане едно вътрешно преобразование, едно вътрешно просветление, възраждане и задълбочаване, едно издигане до висшите сфери на Духа, той ще бъде излекуван! Даже нещо повече: Ако към един болен пратят струи от любов околните, той ще бъде излекуван.
Нали Лазар беше
възкресен
от Христос, но нали е казано, че Христос обичаше Лазаря?
Защо любовта, вярата и пр. действуват лечебно? Можем да си послужим със следната аналогия за пояснение: да си представим, че някъде има натрупани нечистотии, утайки и пр.. Ако пуснем силна водна струя, няма ли тя да изчисти всичко? Ако през едно блато със застояла вода пуснем бърза текуща вода, няма ли тя да изчисти всички миазми на блатото? Микробите, които причиняват болестите, принадлежат към един по-нисш живот, който има много бавни трептения.
към текста >>
55.
ДВА ОБРАЗА - Г.
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Влизането в Ханаанската земя, това е новораждането –
възкресението
на човека!
За нея се казва, че там текат мед и масло. Това е онова състояние на съзнанието, когато висшата, божествената природа на човека се проявява. Обетованата земя е мястото, дето расте дървото на живота, което символизира принципа на любовта. Това е реализиране в човешката душа на туй, което Христос донесе на земята, това е озарение на човешкото съзнание от Неговата Светлина. Ето защо Христос казва: "Както Мойсей дигна змията в пустинята, тъй ще бъде въздигнат Син Человечески".
Влизането в Ханаанската земя, това е новораждането –
възкресението
на човека!
Това е влизането в света на Светлината, хармонията, мира, радостта, красотата, музиката, чистотата, Любовта! Казахме, че всички тия фази ги има и в живота на цялото човечество. Тогава, пита се, кои периоди от живота на човечеството отговарят на робството в Египет, на пътуването през пустинята и на влизането в Обетованата земя? Пътуването през пустинята – това е животът на бялата раса и изобщо на съвременното човечество. Робството в Египет – това е животът на предидущите раси.
към текста >>
56.
СТИХОВЕ - С. ИЛИЕВА
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Тъй както се във приказката казва, Дошъл юнак вълшебен отдалеч, Дошъл юнак и имал сила чудна, И реч една, щом трижди промълвил, Изскочили пленените девици – За нов живот след сън ги
възкресил
.
Ти ще цъфнеш и ща пееш на усмихнатия клон. Със лъчите светлоткани и със вятъра игрив. Прасковен ли цвят ухаещ, плод разкошен обещал, Или малък храст в гората на пчелици обед дал, Ти ще пееш химн тържествен в едно със цялото небе Малка пъпчице невинна, брулена от ветрове. Ти ще цъфнеш под лъчите на събудения клон, И нюанси ще преливат и ще бъдеш пеещ тон във дъгата многоцветна на която пролетта Кат на арфа многострунна ще запее песента. КОКИЧЕТО Ти крехкото, ти нежното кокиче, Проби снега с листеца си кат меч.
Тъй както се във приказката казва, Дошъл юнак вълшебен отдалеч, Дошъл юнак и имал сила чудна, И реч една, щом трижди промълвил, Изскочили пленените девици – За нов живот след сън ги
възкресил
.
Ти кроткото, ти нежното кокиче, Проби снега и пролет възвести. Събудени, зарадвани, след тебе Цветеца цвят преварва и цъфти.
към текста >>
57.
НЯКОИ МИСЛИ ЗА СЪНЯ - СВЕТОСЛАВ П.
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Пролет – символ на
възкресението
и благодатта.
Бе зима. И дойде нова пролет. Наново се изливат потоци на живот върху нашата стара майка земя. Тя отново се подмладява. В това подмладяване, тя увлича и нашите души, нашите сърца, умове, нашите морни от зимата тела.
Пролет – символ на
възкресението
и благодатта.
Благословена си ти, която идваш наново с бързи стъпки сега! Добре дошла, пролет въжделена! Е.
към текста >>
58.
ИИСУС ОТ НАЗАРЕТ (ПРОДЪЛЖЕНИЕ ) - GEORG NORDMANN
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Какво значи
възкресение
?
Може ли такъв човек да приема и предава великото знание, което произтича от Мъдростта? Да се отрича Бог, това значи да се дава гражданство на невежеството, на робството в света. Следователно, преди да разисква човек върху въпроса, има ли Бог или не, той трябва да се запита, има ли ум, или няма. Ако има ум и Бог съществува. Ако няма ум и Бог не съществува.
Какво значи
възкресение
?
– Да възкръснеш, значи да оживееш. Кой може да възкръсне? — всеки, който придобие свобода за своята душа, е възкръснал. всеки, който придобие сила за духа си, е възкръснал. всеки, който придобие светлина за ума си, е възкръснал.
към текста >>
59.
МИСЛИ - Г. ТАХЧИЕВ
 
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Това, което наричат
възкресение
– това е моментът, когато човек съзнае любовта.
При нея най-първо ти се стопля сърцето и в ума ти се запалва една свещ. При любовта в съзнанието идва просветление. По-рано ти си бил индиферентен, нищо не те е интересувало. Щом дойде тя, ти вече имаш будно съзнание. Няма по-красив момент от съзнаването на любовта!
Това, което наричат
възкресение
– това е моментът, когато човек съзнае любовта.
Като дойде любовта, няма да има умрели, няма да има болести. Магарето няма да реве, а ще пее. Гарваните няма да грачат, а ще пеят. Това са символи. Човек трябва да има здрава мисъл.
към текста >>
60.
СФЕРА НА СЛЪНЦЕТО - Г.
 
Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
И ще получи човек благороден плод - възвишени светли мисли, пълни с творческа сила, благородни чувства, пропити от жизнена влага и дела, които обновяват живота, които служат за пример, които запалват с вечен огън, които
възкресяват
от смъртта.
Живата връзка с първичното в живота, ето обновителния процес в живота на личността - на неговата мисъл, на чувствата му, на волята му. Пътят на регенерацията в личния живот е дълъг, но приятен. Той е път на вътрешно творчество и радост. В биологичен смисъл, той е път на присаждане, на трансплантация. Върху дивото или подивялото може да се присади новото, благородното.
И ще получи човек благороден плод - възвишени светли мисли, пълни с творческа сила, благородни чувства, пропити от жизнена влага и дела, които обновяват живота, които служат за пример, които запалват с вечен огън, които
възкресяват
от смъртта.
Има и още един начин за обновяването на човека. Той седи в сублимацията. Той е обратният процес на присаждането, на трансплантацията. В него ние виждаме пътя на извисяване на мислите, на облагородяване на чувствата и волята, като израз на един странен, невидим, неузнаваем, вътрешен и външен фактор в живота. Нашата груба любов става любов към ближния, любов към човечеството, към Бога.
към текста >>
61.
СТИХОВЕ - Д. АНТОНОВА И S
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Под
възкресение
се разбира новата форма, която няма да се разрушава.
Като обичаме другите хора, ние се разкриваме пред тях и им носим светлината на Безграничния! Без любовта няма връщане в рая. Любовта е пропускът. Без нея никой не може да се върне в рая. Без любовта, на която и граница да отидеш, ще те спрат.
Под
възкресение
се разбира новата форма, която няма да се разрушава.
Всеки ден трябва да намерите някого, когото да обичате. В разумната любов оня, когото обичаш, гледай да не го цапаш. Как ще го цапаш? Например, като обичаш един човек, почваш да му приписваш някои качества, които той няма. Не го ли цапаш така?
към текста >>
62.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Наближаваше
Възкресение
, та за вкъщи трябваше да се накупят някои неща.
Но един ден поп Грую се върна от града, уморен и измъчен, с набръчкано чело, умислен и мълчалив. Попадията го вид още от пътната врата и си рече: "Има нещо, случило му се е нещо, каква ли неприятна работа ще е". И току се приготви да го попита, каква е работата, когато той затвори вратата след себе си, влезе в стаята си и рече на жена си: "Остави ме, зает съм! " Попадията беше умна, не обичаше много да се бърка в работите на мъжа си, познаваше го тя, влезе в другата стая и си помисли: "Нещо се е случило, но ще му мине". Тая заран поп Грую бе тръгнал за града.
Наближаваше
Възкресение
, та за вкъщи трябваше да се накупят някои неща.
Облекло на жената и децата, обувки за него и други някои работи. Тъкмо на кръстопътя, до Стоянчовата мелница, където се събираха пътищата от близките села, редом с него тръгна един селянин, Михо Сиромаха, както му викаха, от съседното село, човек на средна възраст Поп Грую го познаваше, беше го виждал в село по сбора. Тръгнаха заедно, като разбраха, че и двамата отиват в града. Беше приятен априлски ден. Пролетта отдавна беше разнесла своя сладостен дъх.
към текста >>
63.
DU MAITRE - PAROLES SACREES DU MAITRE
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Мнозина навярно са чели във вестниците за интересния случай, който произлязъл преди няколко месеца в Глазгоу: един болен, който бил подложен на операция - премахване на пикочния мехур - умира под ножа на хирурга и бива след това, тъй да се каже,
възкресен
от него.
Това са преводи на книги и беседи от Учителя, които излязоха през настоящата година. Не може да не се признае, че учениците на В. В. Братство от Рига са работили доста усърдно и са дали няколко хубави плода. Ние, учениците от България, се радваме на тяхното дело и пожелаваме словото на Учителя да принесе обилен плод в тяхната родина. Из отвъдния свят.
Мнозина навярно са чели във вестниците за интересния случай, който произлязъл преди няколко месеца в Глазгоу: един болен, който бил подложен на операция - премахване на пикочния мехур - умира под ножа на хирурга и бива след това, тъй да се каже,
възкресен
от него.
Хирургът тутакси разтворил гърдите на пациента, започнал да масажира сърцето му и след няколко минути възвърнал живота му. Тон - така се казва героят на това събитие - в продължение на четиридесет часа не можел да се свести. Действието на упойката отдавна се прекратило и лекарите с тревога оглеждали спящия, но той лежал неподвижно, макар че организмът му работел съвсем изправно. Най-после Тон се пробудил и след пробуждането си споделил с окръжаващите своите впечатления из "отвъдния свят". Защото той, наистина, прекарал известно време в другия свят и се възвърнал от него.
към текста >>
64.
Стихове – Д. Антонова и О. Славчева
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Божествената любов е любов, която
възкресява
.
Щом Божественото съзнание в човека се пробуди, той е свободен. Дотогава той живее в един свят на ограничения. Какво е действието на Любовта? Хората имат сега любов, но любов, от която умират. Новата любов е, от която хората възкръсват.
Божествената любов е любов, която
възкресява
.
Нали е казано: "Като чуят гласа на Сина Человечески, мъртвите ще възкръснат." Това е гласът на Любовта! Някои проповядват спасение. Обаче, те не знаят, че спасението е дело на Любовта. Любовта е, която спасява! Няма по красиво нещо от Любовта.
към текста >>
65.
НОВОГОДИШНИ РАЗМИШЛЕНИЯ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
е дадена още една подробност: „Мъже братя, аз съм фарисей, син фарисеев, Съдят ме за надеждата във
възкресение
на мъртвите".
Последното пояснение е конкретно - то сочи от кое Израелево коляно води потеклото си християнският апостол. На друго място (Деяния, гл. 22, 3 ст.) Павел говори за себе си така: „Аз съм человек Юдеин, роден в Тарс Киликийски, и възпитан в този град при нозете Гамалиелови, изучен точно в отцепреданния закон". В гл. 23 от Деяния, 6 ст.
е дадена още една подробност: „Мъже братя, аз съм фарисей, син фарисеев, Съдят ме за надеждата във
възкресение
на мъртвите".
Тая подробност е подчертана още веднъж в 5 ст. гл. 26 от Деяния: „Понеже ме знаят отначало (стига само да поискат да свидетелстват), че според най-точното учение на нашата вяра живях фарисей". Това са сведенията, които имаме за ап. Павла относно неговото родно място, произход, обществено положение, образование. Смята се, че те са излезли от собствената му уста.
към текста >>
66.
БЕЛЕЗИ НА НАШЕТО ВРЕМЕ - G. NORDMANN
 
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Ако вие отворите евангелието, тази книга на живота, така както са го отваряли мнозина след дълги търсения, лутания и страдания; ако вие отворите евангелието тъй, както го е отворил Нехлюдов от Толстоевото
Възкресение
, след като се е отчаял от себе си и от всичко друго, или ако го отворите като онзи, който от отчаяние хвърля в огъня последната вещ, която му е останала – Библията – от последната останало само едно парче хартия и на него написано „Бог е любов" – ако при такива условия отворите Евангелието, тогава словата в него ще ви звучат като ноти от особена мелодия, която поддържа в глъбините на душата дълбок ритъм на живот.
Нашата мисъл не е да напишем друго някакво специално съчинение върху Христовото учение. Това са направили мнозина вдъхновени писатели. Ние бихме желали в настоящите редове да подирим и подчертаем значението на това велико учение на живота при днешните тъй изключителни времена. С това ни най-малко не мислим, че ще напишем нещо повече за Христовото учение, от това което вече съществува по този въпрос. Задачата ни е малка и скромна – да изразим вярата си, че Христовото учение е истинско учение на пролетта в живота и най-необходимото звено, което крие в себе си спасението на човечеството, днес повечето от всеки друг път.
Ако вие отворите евангелието, тази книга на живота, така както са го отваряли мнозина след дълги търсения, лутания и страдания; ако вие отворите евангелието тъй, както го е отворил Нехлюдов от Толстоевото
Възкресение
, след като се е отчаял от себе си и от всичко друго, или ако го отворите като онзи, който от отчаяние хвърля в огъня последната вещ, която му е останала – Библията – от последната останало само едно парче хартия и на него написано „Бог е любов" – ако при такива условия отворите Евангелието, тогава словата в него ще ви звучат като ноти от особена мелодия, която поддържа в глъбините на душата дълбок ритъм на живот.
Тогава вие ще срещнете в Евангелието на Йоанна да се казва: „Нова заповед ви давам: да имате любов помежду си. От това всички ще познаят, че сте мои ученици, ако имате любов помежду си" (13; 34, 35). И още по нататък: „Тая е моята заповед, да имате любов помежду си" (15; 12). във вашето изстрадало сърце се отеква една хармония, една мелодия от други светове. Вие намирате един дълбок смисъл.
към текста >>
67.
ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Нестинар, в широк смисъл на думата, може да бъде всеки, който е готов да влезе, както в огъня на мъчнотиите, изпитанията и страданията, без да се разколебае във великите закони на живота, така и в свещения огън на Любовта, който лекува, повдига и
възкресява
човека.
Но и тя, изпълнена с топло чувство на доволство и благодарност, че е свършила работата си добре, им отговаряше със същото. От видяното при тия игри вадя следното заключение, когато вътрешните условия и качества в човека са по-силни от външните, той лесно се справя с тях. С това се обяснява, защо някои хора не са страхливи, не се плашат от мъчнотии и страдания. Вътрешните качества и условия у тях са по-силни от ония, които могат да предизвикват страх, мъчнотии и страдания. Следователно нестинар, в техен смисъл на думата, т.е човек, който влиза в огъня, без да изгаря, може да бъде всеки, на когото вибрациите на тялото са по-силни от вибрациите на огъня.
Нестинар, в широк смисъл на думата, може да бъде всеки, който е готов да влезе, както в огъня на мъчнотиите, изпитанията и страданията, без да се разколебае във великите закони на живота, така и в свещения огън на Любовта, който лекува, повдига и
възкресява
човека.
Съвременните хора, общества и народи минават през огън. Днес светът гори. Голям е огънят, през който всички трябва да минем. Да бъдем, прочее, нестинари на новото време, да минем и заминем огъня, да излезем незасегнати на отвъдния бряг на живота. Да запеем химна на новия век – химн на свобода, на братство и любов между всички хора и народи!
към текста >>
68.
ИШУА БЕНТАМ - БУЧА БЕХАР
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Еднакво нежно милва болни, здрави, Милувката ù
възкресява
, буди.
Защото всяка цветна пъпка крие в листенцата си свиден копнеж. Пространна и дивна е градината на човешката душа. Там над цветните лехи по всяко време като ефирно облаче се носи тъгата на цъфналите цветя – свидни незадоволени копнежи и блянове, които често се задушват в тежкия въздух на земята. S. МИЛУВКАТА НА СЛЪНЦЕТО Една ръка с безбройни тънки пръсти, Протегната от века е в безкрая, Една ръка на всички що раздава И радост, и блага, разкрива рая На тез, които я познават. Една ръка в света – и най-любяща!
Еднакво нежно милва болни, здрави, Милувката ù
възкресява
, буди.
Не може нея никой да забрави, Най-чистата и нежната в света. Една ръка като бездънен извор И мощна, щедра и вълшебна – свети Като емблема на обич необятна – Разкрила образ в милост над земята, За тез, които я разбират. S. ДАЙ МИ КАПКАТА ДЪЖДОВНА Д. Антонова Дай ми капката дъждовна, дай ми слънчевия лъч. В песен аз ще ги превърна, в песен те ще затрептят.
към текста >>
69.
НА ПРИЯТЕЛЯ ВЪВ ВЕЧНОСТТА ГЕОРГИ РАДЕВ- Д-Р ЕЛ. РАФ. КОЕН
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
И в свободните часове, след като изпявахме нашите песни, след като напълвахме душите си със слънце – той – къдрокосият, мургав жътвар, – вземаше в рака молива и потъваше отново в царството на любимите си звездни светове, чийто символи тълкуваше с желание да
възкреси
, както той казваше, една забравена наука.
Наблизо край нас работи и той, жилав и мургав от яркото слънце. Ние правехме един привидно наивен опит да създадем модел на братски комунален живот. Резултатите от тоя опит ние отнесохме в душите си. Тогава чак се опознахме, а нашите тихи разговори в смълчания двор, над който като гроздове висяха летните съзвездия, ще останат като шепнения в храм. Ние спяхме в ръжена слама, в прости сайванти, но сънищата ни бяха приказни царства, където ние гонехме бялата птица на един висок идеал, еднакво влюбени в него, както не сме били влюбени никога в своя живот.
И в свободните часове, след като изпявахме нашите песни, след като напълвахме душите си със слънце – той – къдрокосият, мургав жътвар, – вземаше в рака молива и потъваше отново в царството на любимите си звездни светове, чийто символи тълкуваше с желание да
възкреси
, както той казваше, една забравена наука.
Ето и една надвиснала зима. Навън лежат дебели снегове. Мълчание обвива свята. Младежите, оставили ниви, градини и широките хоризонти на равнината, са събрани отново за университетските занятия. Спомням си тая зима, в стаите на бащината ми къща.
към текста >>
70.
БЪДЕЩЕТО НА МЕЖДУДЪРЖАВНОТО ОБЩЕСТВО-Д-Р. М. КОНСТАНТИНОВ
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Казват, че Новалис е притежавал способността да се вглъбява в своя вътрешен мир дотолкова, че е
възкресявал
не само спомени за своите предци, но е съзерцавал и своите по-раншни прераждания.
Пред тяхното съзерцаващо магията на творческата праволя съзнание вселената възниква като най-висшето художествено творение. Измежду всички тях едному се отдава да изрази с вдъхновено слово и поетични видения онова, що е вълнувало копнеещото по Божествената красота романтично сърце. Той е онзи, когото всички зоват пророк на немския романтизъм – Фридрих фон Харденберг – или както той сам се нарича – Новалис, по името на една старинна родова линия. Богата емоционалност с кристална чистота, задълбочена философска размисъл, обширни познания из областта на естествените науки и математиката, въображение, граничещо с визионерство – ето накратко отличителните черти на тоя романтичен поет. Даже окултистите го считат за преродения Рафаело.
Казват, че Новалис е притежавал способността да се вглъбява в своя вътрешен мир дотолкова, че е
възкресявал
не само спомени за своите предци, но е съзерцавал и своите по-раншни прераждания.
Така че законът за прераждането у Новалис не е само философска идея, но жизнен опит, лична изживелица. Нейно високо художествено тълкуване представлява незавършеният му роман „Хайнрих фон Офтердингенъ". Като парадокс към тоя краткотраен земен живот с крайно опростотворена външна линия се разкрива шеметната спирала на интензивен вътрешен живот. Роден е на 2 май 1772 г. в Обервидерщедт, гдето получава строго религиозно възпитание под влиянието на своя баща, привърженик на хернхутизма.
към текста >>
71.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - ГОСТ ОТ СОФИЯ ПРИ УЧИТЕЛЯ - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Ан. Х-ва ПЪТЯТ НА ВЕЛИКАТА ИДЕЯ „Протичането на любовта през човека — това е
възкресението
".
Ан. Х-ва ПЪТЯТ НА ВЕЛИКАТА ИДЕЯ „Протичането на любовта през човека — това е
възкресението
".
Учителят Съзнанието на днешния човек е изпълнено с множество ценни идеи, но те чакат условия и намиране истинските методи за реализирането им. Може човека да е вдъхновен от красиви идеи, но те могат да останат безрезултатни, ако човека не знае законите, по които те могат да станат осезаема действителност. Има узрели идеи, чиито носители са честни, искрени души, жадуващи да работят за нов красив живот на земята. И мнозина от тях, като не разбират истинските методи за работа, идват до голямо разочарование. Светът днес се нуждае от строителна работа.
към текста >>
72.
ОТ БЕЗРАЗЛИЧИЕ КЪМ ТВОРЧЕСКИ ЖИВОТ - Д-Р ЕЛ. Р. К
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Съвършенството на Христа седи във
възкресението
.
То ще ни научи, какво нещо е любов и мъдрост. Това са два пътя, по които ще добием съвършенство. Христос дойде на земята и изяви своето съвършенство. Когато Той беше на кръста, Му казваха: Ти нали си син Божи, нали си съвършен, слез от кръста. Съвършенството на Христа седи в това, че Той като беше на кръста и имаше силата да слезе, Той послуша Онзи, Който беше в него и Който му каза: Нека те разпънат, нека видят как ще умреш, нека те заровят и тогава ще познаеш, че аз съм Бог, Който те ръководи и те избавя.
Съвършенството на Христа седи във
възкресението
.
Без Бога съвършенство не може да има. Бог не може да се прояви, докато ние не съгласуваме нашата воля с Неговата воля. Когато съгласуваме нашата воля с Неговата, ще бъдем съвършени. Никой не може да бъде съвършен без Бога. Възкресение без Него няма.
към текста >>
Възкресение
без Него няма.
Съвършенството на Христа седи във възкресението. Без Бога съвършенство не може да има. Бог не може да се прояви, докато ние не съгласуваме нашата воля с Неговата воля. Когато съгласуваме нашата воля с Неговата, ще бъдем съвършени. Никой не може да бъде съвършен без Бога.
Възкресение
без Него няма.
Съвършенството на Христа седи още в изпълнението на неговата мисия, в търпението, което Той прояви и в разрешението и приложението на Божията любов. Съвършенството на Христа е в това, че Той не умря за онези, които бяха негови приятели, но той умря за грешниците, за да ги подигне. В това седи изобилието на Божията любов, че Той излива милостта си и към праведни и към грешни — слънцето еднакво грее и за едните, и за другите. Човек е роден от майка, но греши. За да престане да греши, трябва да бъде роден от майката на съвършенството.
към текста >>
73.
СТИХОВЕ - Д. А-ВА
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Но иди при братята ми и възвести им Моето
възкресение
.
Като го видя празен, тя седна на отваления камък и зарида. И като взе за гробаря Този, Който беше пред нея, тя му се замоли: — Господине, ако ти си Го взел, речи, къде си Го положил, да ида да Го видя. — Мария! — Учителю! — Не ме докосвай, защото не съм възлязъл още при Отца!
Но иди при братята ми и възвести им Моето
възкресение
.
Още вечерта Христос застана посред тях и рече: „Мир вам! "
към текста >>
74.
ЖИВОТЪТ, КОЙТО ВОДИ КЪМ НЕБЕТО - ЕМ. СВЕДЕНБОРГ
 
Съдържание на 7 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
За да се освободят от противоречията, хората трябва да живеят в закона на Любовта (из „Синове на
възкресението
”, 1934 г.).
Любовта има за крайна цел опознаването между човеците. Любовта мисли всякога за благото на другите (6). Любовта трябва да цари между всички хора, безразлично от какво верую и каква народност са. Любовта към ближния трябва да бъде такава, че да го не считаме като грешник и да го спасяваме, но да го считаме като брат, приятел и да му дадем всички условия да живее и да се развива. Доброто е съединителна връзка между всички хора на земята(1).
За да се освободят от противоречията, хората трябва да живеят в закона на Любовта (из „Синове на
възкресението
”, 1934 г.).
Любовта на ближните обуславя също както Любовта на Бога, идването на човека на земята (11). Като издига себе си, човек помага на ближните си; като помага на ближните си, повдига себе си. Добър човек е онзи, който се ръководи от Божествената Любов. Дето е любовта, цари радост и веселие. Човек требва да започне с проявата на Любовта и да свърши с постижението й, което значи да обхване всички части в Цялото (12).
към текста >>
75.
АВТОБИОГРАФИЯ (ПОЕМА В ПРОЗА) - G
 
Съдържание на 7 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Това, което изтичаше в една секунда, би
възкресило
цели кервани, които пияни от жажда, потъват завинаги в Безкрайността на солени езера и на миражи.
— Да вървим, — каза водачът на хората си. Но те не мърдаха. — Чакай още малко... Те мълчаха. Те присъствуваха сериозни и безмълвни на това разгръщане на една тържествена тайна. Това, което така шумно се разливаше из планинските недра, това беше живот, това беше самата кръв на хората.
Това, което изтичаше в една секунда, би
възкресило
цели кервани, които пияни от жажда, потъват завинаги в Безкрайността на солени езера и на миражи.
Бог се проявяваше тук: не можеше да не му се обърне внимание. Бог разтваряше своите язове и показваше Своето могъщество. Тримата маври стояха неподвижни...” Водата има и една друга необикновена цена. Тя е вечна, защото има явното безсмъртие през дългата, безконечна верига от столетия и хилядолетия! Тя е пратеникът, който преустройва лицето на земята още от памтивека.
към текста >>
76.
ОБИЧАМ ЕСЕНТА - ЕК. М-ВА
 
Съдържание на 9 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Тук, при тая врата на тайната, живеят заедно краят и новото начало, нищото и множеството на световете, Гетсиманската градина и
Възкресението
.
Безмълвно тя трепти като рубин върху тъжната корона на есенната вечер. Настъпва часът на великото изпитание. Душата е претеглена на небесните къпони[1], начертан е пътят на безсмъртието й, който води през тясната пролука на смъртта. Там, където се докосват върховете на два конуса и свършва един, за да начене друг свят, там е точката, през която може да премине само голата искра на аза, без смъртното си име, без почестите, без венеца на шумната земна власт, без горестите и без радостта. Там, където чистата ядка на Всевечното се съблича от всички дрехи, няма никой друг, освен любовта, която е и в живота и в смъртта, любовта, която е родена преди световете, любовта, която пребъдва и след смъртта.
Тук, при тая врата на тайната, живеят заедно краят и новото начало, нищото и множеството на световете, Гетсиманската градина и
Възкресението
.
Тук, зад мълчаливата врата, чака най-кроткият ангел, когото никой не е видял. И защото е най-прекрасен от всички и целувката му е по-нежна от трепета на среднощните съзвездия, затова той е обвит с тайна и със страх. Там, в тая синя точка, която е край и начало, душата ни ще опознае великата истина. Тя ще види пътя си, ще види извора, реките, по които е текла, и океана, в който ще се влее пак. Есен е на земята.
към текста >>
77.
ХРИСТОС ВЪЗКРЕСЕ ! - Д-Р ЕЛ. Р. К.
 
Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Ония говореха за безсмъртието, а Христос
възкресяваше
мъртъвци.
Но все пак, ние не се решаваме да сравним никоя от тия бляскави мъдрости с мълчаливото величие на Христа. Защо? Нима Христос беше по-разговорлив и по-остроумен в начина, по който общуваше с човеците? Не, Неговите отговори бяха дълбока, безкрайна кротост, а понякога Той и не отговаряше, а мълчаливо пишеше с пръст по земята. Великата тайна е там, че ония бяха мъдреци, а Христос е живот. Мъдреците посочват пътя, а Христос казва: Аз съм пътят, истината и животът.
Ония говореха за безсмъртието, а Христос
възкресяваше
мъртъвци.
Животът на всеки друг освен Христа е една съдба, човешка или пророческа, а животът на Христа е символично преповторение на Битието, където има раждане, узряване, саможертва от любов, разпятие, смърт и възкресение от мъртвите. Всички до Христа показаха жертвата, силата, знанието и изкуплението, но никой не показа възкресението като дело, като могъщество и като символ за пътя на всяка човешка душа. Ето защо, ако другите можем да наречем учители, помагачи и приятели на човешкия род, Христос е негов Спасител и идеал за всички векове и хилядолетия. Без другите е трудно, но без Христа е невъзможно. Христос е любовта – проявена, изявена и направена плът и кръв, умножена като зърното, паднало на добра почва.
към текста >>
Животът на всеки друг освен Христа е една съдба, човешка или пророческа, а животът на Христа е символично преповторение на Битието, където има раждане, узряване, саможертва от любов, разпятие, смърт и
възкресение
от мъртвите.
Нима Христос беше по-разговорлив и по-остроумен в начина, по който общуваше с човеците? Не, Неговите отговори бяха дълбока, безкрайна кротост, а понякога Той и не отговаряше, а мълчаливо пишеше с пръст по земята. Великата тайна е там, че ония бяха мъдреци, а Христос е живот. Мъдреците посочват пътя, а Христос казва: Аз съм пътят, истината и животът. Ония говореха за безсмъртието, а Христос възкресяваше мъртъвци.
Животът на всеки друг освен Христа е една съдба, човешка или пророческа, а животът на Христа е символично преповторение на Битието, където има раждане, узряване, саможертва от любов, разпятие, смърт и
възкресение
от мъртвите.
Всички до Христа показаха жертвата, силата, знанието и изкуплението, но никой не показа възкресението като дело, като могъщество и като символ за пътя на всяка човешка душа. Ето защо, ако другите можем да наречем учители, помагачи и приятели на човешкия род, Христос е негов Спасител и идеал за всички векове и хилядолетия. Без другите е трудно, но без Христа е невъзможно. Христос е любовта – проявена, изявена и направена плът и кръв, умножена като зърното, паднало на добра почва. Христос е без когото човекът угасва като свещ, а народите се превръщат във вълчи глутници.
към текста >>
Всички до Христа показаха жертвата, силата, знанието и изкуплението, но никой не показа
възкресението
като дело, като могъщество и като символ за пътя на всяка човешка душа.
Не, Неговите отговори бяха дълбока, безкрайна кротост, а понякога Той и не отговаряше, а мълчаливо пишеше с пръст по земята. Великата тайна е там, че ония бяха мъдреци, а Христос е живот. Мъдреците посочват пътя, а Христос казва: Аз съм пътят, истината и животът. Ония говореха за безсмъртието, а Христос възкресяваше мъртъвци. Животът на всеки друг освен Христа е една съдба, човешка или пророческа, а животът на Христа е символично преповторение на Битието, където има раждане, узряване, саможертва от любов, разпятие, смърт и възкресение от мъртвите.
Всички до Христа показаха жертвата, силата, знанието и изкуплението, но никой не показа
възкресението
като дело, като могъщество и като символ за пътя на всяка човешка душа.
Ето защо, ако другите можем да наречем учители, помагачи и приятели на човешкия род, Христос е негов Спасител и идеал за всички векове и хилядолетия. Без другите е трудно, но без Христа е невъзможно. Христос е любовта – проявена, изявена и направена плът и кръв, умножена като зърното, паднало на добра почва. Христос е без когото човекът угасва като свещ, а народите се превръщат във вълчи глутници. Мъдреците и философите се изучават, а Христос се живее.
към текста >>
78.
ТОВА ЩО, МОЖЕМ НЕ МОЖЕМ - Д-Р ИЛ. СТР.
 
Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
ХРИСТОС
ВЪЗКРЕСЕ
!
Др Ел. Р. К.
ХРИСТОС
ВЪЗКРЕСЕ
!
От две хиляди години християнският свят празнува всяка година Възкресение Христово и по дългогодишен навик то е станало едно външно, приятно тържество, в което не взима голямо участие съзнанието и не се търси смисъла на празника. Празнуват верующи и неверующи, бедни и богати, учени и прости. Всички се поздравяват с Христовото възкресение, ала то си остава само един външен по-здрав. Отдавна хората са загубили смисъла на възкресението, те дори не вярват в него, защото науката доказала, че това е невъзможно— с смъртта се свършвало с живота и с душата. Ала не само от това гледище хората загубиха смисъла на възкресението Христово.
към текста >>
От две хиляди години християнският свят празнува всяка година
Възкресение
Христово и по дългогодишен навик то е станало едно външно, приятно тържество, в което не взима голямо участие съзнанието и не се търси смисъла на празника.
Др Ел. Р. К. ХРИСТОС ВЪЗКРЕСЕ!
От две хиляди години християнският свят празнува всяка година
Възкресение
Христово и по дългогодишен навик то е станало едно външно, приятно тържество, в което не взима голямо участие съзнанието и не се търси смисъла на празника.
Празнуват верующи и неверующи, бедни и богати, учени и прости. Всички се поздравяват с Христовото възкресение, ала то си остава само един външен по-здрав. Отдавна хората са загубили смисъла на възкресението, те дори не вярват в него, защото науката доказала, че това е невъзможно— с смъртта се свършвало с живота и с душата. Ала не само от това гледище хората загубиха смисъла на възкресението Христово. Христос остана за света само една историческа или дори несъществувала личност, чието значение днес не излиза извън четиритях стени на църквите.
към текста >>
Всички се поздравяват с Христовото
възкресение
, ала то си остава само един външен по-здрав.
Др Ел. Р. К. ХРИСТОС ВЪЗКРЕСЕ! От две хиляди години християнският свят празнува всяка година Възкресение Христово и по дългогодишен навик то е станало едно външно, приятно тържество, в което не взима голямо участие съзнанието и не се търси смисъла на празника. Празнуват верующи и неверующи, бедни и богати, учени и прости.
Всички се поздравяват с Христовото
възкресение
, ала то си остава само един външен по-здрав.
Отдавна хората са загубили смисъла на възкресението, те дори не вярват в него, защото науката доказала, че това е невъзможно— с смъртта се свършвало с живота и с душата. Ала не само от това гледище хората загубиха смисъла на възкресението Христово. Христос остана за света само една историческа или дори несъществувала личност, чието значение днес не излиза извън четиритях стени на църквите. Ако хората, ако светът би бил учен, че Христос е Любов и следователно най-великия смисъл на живота, и че за да живеем в Христа, трябва да живеем в Любовта, в любов помежду си, тогава Възкресението Христово не би било само една празна форма, не би било само случаи за външни празненства, или дни само за отмора от всекидневния труд. На тази, именно, друга страна на Христовото възкресение желаем да се спрем в долните редове.
към текста >>
Отдавна хората са загубили смисъла на
възкресението
, те дори не вярват в него, защото науката доказала, че това е невъзможно— с смъртта се свършвало с живота и с душата.
Р. К. ХРИСТОС ВЪЗКРЕСЕ! От две хиляди години християнският свят празнува всяка година Възкресение Христово и по дългогодишен навик то е станало едно външно, приятно тържество, в което не взима голямо участие съзнанието и не се търси смисъла на празника. Празнуват верующи и неверующи, бедни и богати, учени и прости. Всички се поздравяват с Христовото възкресение, ала то си остава само един външен по-здрав.
Отдавна хората са загубили смисъла на
възкресението
, те дори не вярват в него, защото науката доказала, че това е невъзможно— с смъртта се свършвало с живота и с душата.
Ала не само от това гледище хората загубиха смисъла на възкресението Христово. Христос остана за света само една историческа или дори несъществувала личност, чието значение днес не излиза извън четиритях стени на църквите. Ако хората, ако светът би бил учен, че Христос е Любов и следователно най-великия смисъл на живота, и че за да живеем в Христа, трябва да живеем в Любовта, в любов помежду си, тогава Възкресението Христово не би било само една празна форма, не би било само случаи за външни празненства, или дни само за отмора от всекидневния труд. На тази, именно, друга страна на Христовото възкресение желаем да се спрем в долните редове. Това велико събитие – възкресението Христово, което фактически създаде християнската епоха, е описано много просто и в четирите исторически евангелия – на Матея, Марка, Лука и Йоана.
към текста >>
Ала не само от това гледище хората загубиха смисъла на
възкресението
Христово.
ХРИСТОС ВЪЗКРЕСЕ! От две хиляди години християнският свят празнува всяка година Възкресение Христово и по дългогодишен навик то е станало едно външно, приятно тържество, в което не взима голямо участие съзнанието и не се търси смисъла на празника. Празнуват верующи и неверующи, бедни и богати, учени и прости. Всички се поздравяват с Христовото възкресение, ала то си остава само един външен по-здрав. Отдавна хората са загубили смисъла на възкресението, те дори не вярват в него, защото науката доказала, че това е невъзможно— с смъртта се свършвало с живота и с душата.
Ала не само от това гледище хората загубиха смисъла на
възкресението
Христово.
Христос остана за света само една историческа или дори несъществувала личност, чието значение днес не излиза извън четиритях стени на църквите. Ако хората, ако светът би бил учен, че Христос е Любов и следователно най-великия смисъл на живота, и че за да живеем в Христа, трябва да живеем в Любовта, в любов помежду си, тогава Възкресението Христово не би било само една празна форма, не би било само случаи за външни празненства, или дни само за отмора от всекидневния труд. На тази, именно, друга страна на Христовото възкресение желаем да се спрем в долните редове. Това велико събитие – възкресението Христово, което фактически създаде християнската епоха, е описано много просто и в четирите исторически евангелия – на Матея, Марка, Лука и Йоана. Това събитие, описано тъй просто, но много съдържателно, както въобще са изнесени в евангелието все така просто, но величествено и монументално всички големи събития и разяснения върху Царството Божие, Мъдростта, Любовта и Истината, е някак си последно събитие от земната жизнена линия на Исуса.
към текста >>
Ако хората, ако светът би бил учен, че Христос е Любов и следователно най-великия смисъл на живота, и че за да живеем в Христа, трябва да живеем в Любовта, в любов помежду си, тогава
Възкресението
Христово не би било само една празна форма, не би било само случаи за външни празненства, или дни само за отмора от всекидневния труд.
Празнуват верующи и неверующи, бедни и богати, учени и прости. Всички се поздравяват с Христовото възкресение, ала то си остава само един външен по-здрав. Отдавна хората са загубили смисъла на възкресението, те дори не вярват в него, защото науката доказала, че това е невъзможно— с смъртта се свършвало с живота и с душата. Ала не само от това гледище хората загубиха смисъла на възкресението Христово. Христос остана за света само една историческа или дори несъществувала личност, чието значение днес не излиза извън четиритях стени на църквите.
Ако хората, ако светът би бил учен, че Христос е Любов и следователно най-великия смисъл на живота, и че за да живеем в Христа, трябва да живеем в Любовта, в любов помежду си, тогава
Възкресението
Христово не би било само една празна форма, не би било само случаи за външни празненства, или дни само за отмора от всекидневния труд.
На тази, именно, друга страна на Христовото възкресение желаем да се спрем в долните редове. Това велико събитие – възкресението Христово, което фактически създаде християнската епоха, е описано много просто и в четирите исторически евангелия – на Матея, Марка, Лука и Йоана. Това събитие, описано тъй просто, но много съдържателно, както въобще са изнесени в евангелието все така просто, но величествено и монументално всички големи събития и разяснения върху Царството Божие, Мъдростта, Любовта и Истината, е някак си последно събитие от земната жизнена линия на Исуса. Затова то заема място в последната или последните две глави на всички евангелия. след възкресението и явяването на учениците започва другата страна на християнската епоха.
към текста >>
На тази, именно, друга страна на Христовото
възкресение
желаем да се спрем в долните редове.
Всички се поздравяват с Христовото възкресение, ала то си остава само един външен по-здрав. Отдавна хората са загубили смисъла на възкресението, те дори не вярват в него, защото науката доказала, че това е невъзможно— с смъртта се свършвало с живота и с душата. Ала не само от това гледище хората загубиха смисъла на възкресението Христово. Христос остана за света само една историческа или дори несъществувала личност, чието значение днес не излиза извън четиритях стени на църквите. Ако хората, ако светът би бил учен, че Христос е Любов и следователно най-великия смисъл на живота, и че за да живеем в Христа, трябва да живеем в Любовта, в любов помежду си, тогава Възкресението Христово не би било само една празна форма, не би било само случаи за външни празненства, или дни само за отмора от всекидневния труд.
На тази, именно, друга страна на Христовото
възкресение
желаем да се спрем в долните редове.
Това велико събитие – възкресението Христово, което фактически създаде християнската епоха, е описано много просто и в четирите исторически евангелия – на Матея, Марка, Лука и Йоана. Това събитие, описано тъй просто, но много съдържателно, както въобще са изнесени в евангелието все така просто, но величествено и монументално всички големи събития и разяснения върху Царството Божие, Мъдростта, Любовта и Истината, е някак си последно събитие от земната жизнена линия на Исуса. Затова то заема място в последната или последните две глави на всички евангелия. след възкресението и явяването на учениците започва другата страна на християнската епоха. от тогава насетне започва величавата писана и неписана, лоша и добра страна на християнската епоха, която в своя завършек ще се закръгли не като епоха, но като ера, включваща в себе си много епохи, най-красивата от които ще бъде тази, що предстои да дойде между човечеството – епохата на сърцето и Любовта.
към текста >>
Това велико събитие –
възкресението
Христово, което фактически създаде християнската епоха, е описано много просто и в четирите исторически евангелия – на Матея, Марка, Лука и Йоана.
Отдавна хората са загубили смисъла на възкресението, те дори не вярват в него, защото науката доказала, че това е невъзможно— с смъртта се свършвало с живота и с душата. Ала не само от това гледище хората загубиха смисъла на възкресението Христово. Христос остана за света само една историческа или дори несъществувала личност, чието значение днес не излиза извън четиритях стени на църквите. Ако хората, ако светът би бил учен, че Христос е Любов и следователно най-великия смисъл на живота, и че за да живеем в Христа, трябва да живеем в Любовта, в любов помежду си, тогава Възкресението Христово не би било само една празна форма, не би било само случаи за външни празненства, или дни само за отмора от всекидневния труд. На тази, именно, друга страна на Христовото възкресение желаем да се спрем в долните редове.
Това велико събитие –
възкресението
Христово, което фактически създаде християнската епоха, е описано много просто и в четирите исторически евангелия – на Матея, Марка, Лука и Йоана.
Това събитие, описано тъй просто, но много съдържателно, както въобще са изнесени в евангелието все така просто, но величествено и монументално всички големи събития и разяснения върху Царството Божие, Мъдростта, Любовта и Истината, е някак си последно събитие от земната жизнена линия на Исуса. Затова то заема място в последната или последните две глави на всички евангелия. след възкресението и явяването на учениците започва другата страна на християнската епоха. от тогава насетне започва величавата писана и неписана, лоша и добра страна на християнската епоха, която в своя завършек ще се закръгли не като епоха, но като ера, включваща в себе си много епохи, най-красивата от които ще бъде тази, що предстои да дойде между човечеството – епохата на сърцето и Любовта. Ето как е описано това най-голямо събитие за християнския свят в едно от най-достоверните и точни в историографско отношение евангелие – това на Матея.
към текста >>
след
възкресението
и явяването на учениците започва другата страна на християнската епоха.
Ако хората, ако светът би бил учен, че Христос е Любов и следователно най-великия смисъл на живота, и че за да живеем в Христа, трябва да живеем в Любовта, в любов помежду си, тогава Възкресението Христово не би било само една празна форма, не би било само случаи за външни празненства, или дни само за отмора от всекидневния труд. На тази, именно, друга страна на Христовото възкресение желаем да се спрем в долните редове. Това велико събитие – възкресението Христово, което фактически създаде християнската епоха, е описано много просто и в четирите исторически евангелия – на Матея, Марка, Лука и Йоана. Това събитие, описано тъй просто, но много съдържателно, както въобще са изнесени в евангелието все така просто, но величествено и монументално всички големи събития и разяснения върху Царството Божие, Мъдростта, Любовта и Истината, е някак си последно събитие от земната жизнена линия на Исуса. Затова то заема място в последната или последните две глави на всички евангелия.
след
възкресението
и явяването на учениците започва другата страна на християнската епоха.
от тогава насетне започва величавата писана и неписана, лоша и добра страна на християнската епоха, която в своя завършек ще се закръгли не като епоха, но като ера, включваща в себе си много епохи, най-красивата от които ще бъде тази, що предстои да дойде между човечеството – епохата на сърцето и Любовта. Ето как е описано това най-голямо събитие за християнския свят в едно от най-достоверните и точни в историографско отношение евангелие – това на Матея. Последната глава 28 от това евангелие започва с следните думи: „И като се мина съботата, на разсъмване в първия ден на седмицата, дойде Мария Магдалина и другата Мария да видят гроба. И ето, стана трус голям: Ангел Господен слезе от небето, пристъпи и отвали камъка от вратата и седеше отгоре на него. Той бе като блескавица и облеклото му бяло като сняг.
към текста >>
Ала същественото е думата „
възкресение
".
Не е тука, защото възкръсна” ... Почти със същите думи е предадено събитието и в четирите евангелия. Има известни разлики в подробностите в евангелията на Лука и Йоана, ала те не са важни. Те създават работа на халос на безработни богослови да спорят, кое е по-автентично. В действителност тук същественото са само тия думи: „Няма го тука, защото възкръсна". Можем да сметнем, че и присъствието на ангела, говори още за намесата на пръста Божий в тази работа.
Ала същественото е думата „
възкресение
".
Ето на тази особена дума почива една епоха, която се е разгънала вече две хиляди години и продължава да се развива днес и в бъдеще. Тук ние нямаме за цел да разгледаме историческото развитие на тази велика епоха. Нашата мисъл е да се занимаем с най-съществения въпрос – с въпроса за възкресението. Възможно ли е то и може ли да се обясни по научен начин? В стария завет никъде не се разправя за възкресение, освен че възкресение на мъртвите ще има в дните на Месията, в края на века, когато ще се завърши човешката ера.
към текста >>
Нашата мисъл е да се занимаем с най-съществения въпрос – с въпроса за
възкресението
.
В действителност тук същественото са само тия думи: „Няма го тука, защото възкръсна". Можем да сметнем, че и присъствието на ангела, говори още за намесата на пръста Божий в тази работа. Ала същественото е думата „възкресение". Ето на тази особена дума почива една епоха, която се е разгънала вече две хиляди години и продължава да се развива днес и в бъдеще. Тук ние нямаме за цел да разгледаме историческото развитие на тази велика епоха.
Нашата мисъл е да се занимаем с най-съществения въпрос – с въпроса за
възкресението
.
Възможно ли е то и може ли да се обясни по научен начин? В стария завет никъде не се разправя за възкресение, освен че възкресение на мъртвите ще има в дните на Месията, в края на века, когато ще се завърши човешката ера. Там, обаче, се предават няколко случаи не на възкресение, но на телесно заминаване направо на другия свят, на небето – на възнесение (Енох, пророк Илия). Има още няколко случаи на възкресение с помощта на пророците или на допиране на мъртъв до костите на пророк-светия (случаите с оживеното дете от пророк Елисей и оживелият мъртвец, паднал до костите на пророк Елисей). В новия завет два подобни случаи имаме с възкресението на Лазара и дъщерята на Яира от Христа.
към текста >>
В стария завет никъде не се разправя за
възкресение
, освен че
възкресение
на мъртвите ще има в дните на Месията, в края на века, когато ще се завърши човешката ера.
Ала същественото е думата „възкресение". Ето на тази особена дума почива една епоха, която се е разгънала вече две хиляди години и продължава да се развива днес и в бъдеще. Тук ние нямаме за цел да разгледаме историческото развитие на тази велика епоха. Нашата мисъл е да се занимаем с най-съществения въпрос – с въпроса за възкресението. Възможно ли е то и може ли да се обясни по научен начин?
В стария завет никъде не се разправя за
възкресение
, освен че
възкресение
на мъртвите ще има в дните на Месията, в края на века, когато ще се завърши човешката ера.
Там, обаче, се предават няколко случаи не на възкресение, но на телесно заминаване направо на другия свят, на небето – на възнесение (Енох, пророк Илия). Има още няколко случаи на възкресение с помощта на пророците или на допиране на мъртъв до костите на пророк-светия (случаите с оживеното дете от пророк Елисей и оживелият мъртвец, паднал до костите на пророк Елисей). В новия завет два подобни случаи имаме с възкресението на Лазара и дъщерята на Яира от Христа. Случай като възкресението на Исуса в Новия завет и в книгите на Библията въобще, не е известен. В този случай има нещо предначертано, той е предсказан от пророците и потвърден приживе от самия Христос.
към текста >>
Там, обаче, се предават няколко случаи не на
възкресение
, но на телесно заминаване направо на другия свят, на небето – на възнесение (Енох, пророк Илия).
Ето на тази особена дума почива една епоха, която се е разгънала вече две хиляди години и продължава да се развива днес и в бъдеще. Тук ние нямаме за цел да разгледаме историческото развитие на тази велика епоха. Нашата мисъл е да се занимаем с най-съществения въпрос – с въпроса за възкресението. Възможно ли е то и може ли да се обясни по научен начин? В стария завет никъде не се разправя за възкресение, освен че възкресение на мъртвите ще има в дните на Месията, в края на века, когато ще се завърши човешката ера.
Там, обаче, се предават няколко случаи не на
възкресение
, но на телесно заминаване направо на другия свят, на небето – на възнесение (Енох, пророк Илия).
Има още няколко случаи на възкресение с помощта на пророците или на допиране на мъртъв до костите на пророк-светия (случаите с оживеното дете от пророк Елисей и оживелият мъртвец, паднал до костите на пророк Елисей). В новия завет два подобни случаи имаме с възкресението на Лазара и дъщерята на Яира от Христа. Случай като възкресението на Исуса в Новия завет и в книгите на Библията въобще, не е известен. В този случай има нещо предначертано, той е предсказан от пророците и потвърден приживе от самия Христос. Затова в него е намесен пръста Божий – присъствието на ангела при самото възкръсване, при повторното телесно оживяване на Исуса свидетелствува за това.
към текста >>
Има още няколко случаи на
възкресение
с помощта на пророците или на допиране на мъртъв до костите на пророк-светия (случаите с оживеното дете от пророк Елисей и оживелият мъртвец, паднал до костите на пророк Елисей).
Тук ние нямаме за цел да разгледаме историческото развитие на тази велика епоха. Нашата мисъл е да се занимаем с най-съществения въпрос – с въпроса за възкресението. Възможно ли е то и може ли да се обясни по научен начин? В стария завет никъде не се разправя за възкресение, освен че възкресение на мъртвите ще има в дните на Месията, в края на века, когато ще се завърши човешката ера. Там, обаче, се предават няколко случаи не на възкресение, но на телесно заминаване направо на другия свят, на небето – на възнесение (Енох, пророк Илия).
Има още няколко случаи на
възкресение
с помощта на пророците или на допиране на мъртъв до костите на пророк-светия (случаите с оживеното дете от пророк Елисей и оживелият мъртвец, паднал до костите на пророк Елисей).
В новия завет два подобни случаи имаме с възкресението на Лазара и дъщерята на Яира от Христа. Случай като възкресението на Исуса в Новия завет и в книгите на Библията въобще, не е известен. В този случай има нещо предначертано, той е предсказан от пророците и потвърден приживе от самия Христос. Затова в него е намесен пръста Божий – присъствието на ангела при самото възкръсване, при повторното телесно оживяване на Исуса свидетелствува за това. В древните окултни школи, смъртта и възкресението са били една действителност, един път, едно от най-висшите посвещения на ученика за да достигне съвършенство.
към текста >>
В новия завет два подобни случаи имаме с
възкресението
на Лазара и дъщерята на Яира от Христа.
Нашата мисъл е да се занимаем с най-съществения въпрос – с въпроса за възкресението. Възможно ли е то и може ли да се обясни по научен начин? В стария завет никъде не се разправя за възкресение, освен че възкресение на мъртвите ще има в дните на Месията, в края на века, когато ще се завърши човешката ера. Там, обаче, се предават няколко случаи не на възкресение, но на телесно заминаване направо на другия свят, на небето – на възнесение (Енох, пророк Илия). Има още няколко случаи на възкресение с помощта на пророците или на допиране на мъртъв до костите на пророк-светия (случаите с оживеното дете от пророк Елисей и оживелият мъртвец, паднал до костите на пророк Елисей).
В новия завет два подобни случаи имаме с
възкресението
на Лазара и дъщерята на Яира от Христа.
Случай като възкресението на Исуса в Новия завет и в книгите на Библията въобще, не е известен. В този случай има нещо предначертано, той е предсказан от пророците и потвърден приживе от самия Христос. Затова в него е намесен пръста Божий – присъствието на ангела при самото възкръсване, при повторното телесно оживяване на Исуса свидетелствува за това. В древните окултни школи, смъртта и възкресението са били една действителност, един път, едно от най-висшите посвещения на ученика за да достигне съвършенство. Всеки ученик в своя път е минавал през смъртта, за да я надвие с силите на своята душа и да възкръсне в своя телесен живот – да продължи работата си на земята, вече не като обикновен човек, но като съработник на висшите творчески сили, на доброто и Любовта.
към текста >>
Случай като
възкресението
на Исуса в Новия завет и в книгите на Библията въобще, не е известен.
Възможно ли е то и може ли да се обясни по научен начин? В стария завет никъде не се разправя за възкресение, освен че възкресение на мъртвите ще има в дните на Месията, в края на века, когато ще се завърши човешката ера. Там, обаче, се предават няколко случаи не на възкресение, но на телесно заминаване направо на другия свят, на небето – на възнесение (Енох, пророк Илия). Има още няколко случаи на възкресение с помощта на пророците или на допиране на мъртъв до костите на пророк-светия (случаите с оживеното дете от пророк Елисей и оживелият мъртвец, паднал до костите на пророк Елисей). В новия завет два подобни случаи имаме с възкресението на Лазара и дъщерята на Яира от Христа.
Случай като
възкресението
на Исуса в Новия завет и в книгите на Библията въобще, не е известен.
В този случай има нещо предначертано, той е предсказан от пророците и потвърден приживе от самия Христос. Затова в него е намесен пръста Божий – присъствието на ангела при самото възкръсване, при повторното телесно оживяване на Исуса свидетелствува за това. В древните окултни школи, смъртта и възкресението са били една действителност, един път, едно от най-висшите посвещения на ученика за да достигне съвършенство. Всеки ученик в своя път е минавал през смъртта, за да я надвие с силите на своята душа и да възкръсне в своя телесен живот – да продължи работата си на земята, вече не като обикновен човек, но като съработник на висшите творчески сили, на доброто и Любовта. Прочее, за окултизма от всички времена, възкресението като действителност е възможно нещо.
към текста >>
В древните окултни школи, смъртта и
възкресението
са били една действителност, един път, едно от най-висшите посвещения на ученика за да достигне съвършенство.
Има още няколко случаи на възкресение с помощта на пророците или на допиране на мъртъв до костите на пророк-светия (случаите с оживеното дете от пророк Елисей и оживелият мъртвец, паднал до костите на пророк Елисей). В новия завет два подобни случаи имаме с възкресението на Лазара и дъщерята на Яира от Христа. Случай като възкресението на Исуса в Новия завет и в книгите на Библията въобще, не е известен. В този случай има нещо предначертано, той е предсказан от пророците и потвърден приживе от самия Христос. Затова в него е намесен пръста Божий – присъствието на ангела при самото възкръсване, при повторното телесно оживяване на Исуса свидетелствува за това.
В древните окултни школи, смъртта и
възкресението
са били една действителност, един път, едно от най-висшите посвещения на ученика за да достигне съвършенство.
Всеки ученик в своя път е минавал през смъртта, за да я надвие с силите на своята душа и да възкръсне в своя телесен живот – да продължи работата си на земята, вече не като обикновен човек, но като съработник на висшите творчески сили, на доброто и Любовта. Прочее, за окултизма от всички времена, възкресението като действителност е възможно нещо. Целта на човешкото съвършенство на земята е да се преодолее смъртта. Духът трябва да възтържествува, да преобразява и поддържа в равновесие състоянията на тялото. В това отношение, разумният живот, който е напълно непознат за обикновения човек поддържа равновесието, здравето и дългоденствието на тялото.
към текста >>
Прочее, за окултизма от всички времена,
възкресението
като действителност е възможно нещо.
Случай като възкресението на Исуса в Новия завет и в книгите на Библията въобще, не е известен. В този случай има нещо предначертано, той е предсказан от пророците и потвърден приживе от самия Христос. Затова в него е намесен пръста Божий – присъствието на ангела при самото възкръсване, при повторното телесно оживяване на Исуса свидетелствува за това. В древните окултни школи, смъртта и възкресението са били една действителност, един път, едно от най-висшите посвещения на ученика за да достигне съвършенство. Всеки ученик в своя път е минавал през смъртта, за да я надвие с силите на своята душа и да възкръсне в своя телесен живот – да продължи работата си на земята, вече не като обикновен човек, но като съработник на висшите творчески сили, на доброто и Любовта.
Прочее, за окултизма от всички времена,
възкресението
като действителност е възможно нещо.
Целта на човешкото съвършенство на земята е да се преодолее смъртта. Духът трябва да възтържествува, да преобразява и поддържа в равновесие състоянията на тялото. В това отношение, разумният живот, който е напълно непознат за обикновения човек поддържа равновесието, здравето и дългоденствието на тялото. А силите на Духа, в които е самия живот, могат всякога да обновят заболелия организъм и да възстановят функциите и жизнеността на органите на тялото. Ето загадката – когато животът на човека е до такава степен осъзнат, когато духовните сили в него са до такава степен развити, че да могат да контролират и всяко така наречено инстинктивно, рефлексно движение както и вътрешните функции посредством нервната система, тогава възкресението ще бъде една жива действителност и възможност за всеки човек.
към текста >>
Ето загадката – когато животът на човека е до такава степен осъзнат, когато духовните сили в него са до такава степен развити, че да могат да контролират и всяко така наречено инстинктивно, рефлексно движение както и вътрешните функции посредством нервната система, тогава
възкресението
ще бъде една жива действителност и възможност за всеки човек.
Прочее, за окултизма от всички времена, възкресението като действителност е възможно нещо. Целта на човешкото съвършенство на земята е да се преодолее смъртта. Духът трябва да възтържествува, да преобразява и поддържа в равновесие състоянията на тялото. В това отношение, разумният живот, който е напълно непознат за обикновения човек поддържа равновесието, здравето и дългоденствието на тялото. А силите на Духа, в които е самия живот, могат всякога да обновят заболелия организъм и да възстановят функциите и жизнеността на органите на тялото.
Ето загадката – когато животът на човека е до такава степен осъзнат, когато духовните сили в него са до такава степен развити, че да могат да контролират и всяко така наречено инстинктивно, рефлексно движение както и вътрешните функции посредством нервната система, тогава
възкресението
ще бъде една жива действителност и възможност за всеки човек.
Така ни учи окултната наука вчера, днес и утре. Възможно ли е възкресението от гледището на позитивната наука? – Науката от миналия век, която бе ориентирана в чисто механистично-материалистична насока, отговаряше, че всички душевни възможности и явления независими от тялото и функциите му са невъзможно нещо. За тази наука със смъртта на физическото тяло свършва целият живот на организма. Следователно, възкресението на тялото е също невъзможно, понеже то като машина, като механизъм е похабено с настъпването на смъртта.
към текста >>
Възможно ли е
възкресението
от гледището на позитивната наука?
Духът трябва да възтържествува, да преобразява и поддържа в равновесие състоянията на тялото. В това отношение, разумният живот, който е напълно непознат за обикновения човек поддържа равновесието, здравето и дългоденствието на тялото. А силите на Духа, в които е самия живот, могат всякога да обновят заболелия организъм и да възстановят функциите и жизнеността на органите на тялото. Ето загадката – когато животът на човека е до такава степен осъзнат, когато духовните сили в него са до такава степен развити, че да могат да контролират и всяко така наречено инстинктивно, рефлексно движение както и вътрешните функции посредством нервната система, тогава възкресението ще бъде една жива действителност и възможност за всеки човек. Така ни учи окултната наука вчера, днес и утре.
Възможно ли е
възкресението
от гледището на позитивната наука?
– Науката от миналия век, която бе ориентирана в чисто механистично-материалистична насока, отговаряше, че всички душевни възможности и явления независими от тялото и функциите му са невъзможно нещо. За тази наука със смъртта на физическото тяло свършва целият живот на организма. Следователно, възкресението на тялото е също невъзможно, понеже то като машина, като механизъм е похабено с настъпването на смъртта. Други сили които биха могли да го възобновят не съществуват. Природата за тази наука от миналия век е неразумна и тя не може да оживи мъртвото.
към текста >>
Следователно,
възкресението
на тялото е също невъзможно, понеже то като машина, като механизъм е похабено с настъпването на смъртта.
Ето загадката – когато животът на човека е до такава степен осъзнат, когато духовните сили в него са до такава степен развити, че да могат да контролират и всяко така наречено инстинктивно, рефлексно движение както и вътрешните функции посредством нервната система, тогава възкресението ще бъде една жива действителност и възможност за всеки човек. Така ни учи окултната наука вчера, днес и утре. Възможно ли е възкресението от гледището на позитивната наука? – Науката от миналия век, която бе ориентирана в чисто механистично-материалистична насока, отговаряше, че всички душевни възможности и явления независими от тялото и функциите му са невъзможно нещо. За тази наука със смъртта на физическото тяло свършва целият живот на организма.
Следователно,
възкресението
на тялото е също невъзможно, понеже то като машина, като механизъм е похабено с настъпването на смъртта.
Други сили които биха могли да го възобновят не съществуват. Природата за тази наука от миналия век е неразумна и тя не може да оживи мъртвото. „Само живото може да роди живо", ето максимата на тази наука. Разбира се, тя допуща едно изключение – първичното самозараждане. Някога е станало някъде — на земята или на друго небесно тяло – не е важно, едно единствено зараждане на живота, в една единствена форма – клетка.
към текста >>
За една логична мисъл, която почива дори на изводи от материалистичната наука на миналия век, е възможно
възкресението
, тази регенерация, в пълен смисъл на думата, на организма.
И ако наистина съществува Разум в Природата не е ли в негова възможност да създаде и други зараждания на живот – да речем ех nihilo – от нищо, както е създаден първия живот някога? Безспорно, всичко това е ясно като бял ден. Животът не е и не може да бъде дело на неразумна, сляпа случайност. Разумът в Природата, който е създал веднъж жива клетка, може да я създаде многократно при всички времена и условия. И ако на този Разум, на Духа е възможно да вдъхне живот в инертната материя, колко по-малко е необходимо да се възстановят жизнените функции на угасващо или угаснало тяло.
За една логична мисъл, която почива дори на изводи от материалистичната наука на миналия век, е възможно
възкресението
, тази регенерация, в пълен смисъл на думата, на организма.
Ала науката днес далеч не е това, което е представяла през изтеклото столетие. Всеки нов ден на нашето време записва в безкрайната редица учени нови такива, които са дошли по един логично изследователски път до съществуванието на вечния творчески Разум в Природата, който подтиква цялата жизнена стълба към определено, целесъобразно развитие. Можем смело да кажем, че днес няма учени, които да имат стопроцентов материалистичен мироглед. Последният половин век вмъкна в изследователския свят толкова много неща – факти, събития и идеи, които раздрусаха из основи научния материализъм. В съвременната научна мисъл се вмъква нов елемент, който е истинското звено на всички функции в природата, в организмовия свят.
към текста >>
Затова, когато говорим за
възкресението
като възможност, колкото и научни доводи да се наведат, то не може да се разбере, без известна доза жива вяра, която произлиза от убедеността за безграничните възможности на живите сили на вечния Разум, който работи в природата и живота.
Може ли по-същия груб логичен начин да кажем, че не съществуват и атомите и неговите съставки – електроните и корпускулите или пък витамините – тези обновители на организмовия живот, като не можем да ги видим? – Без съмнение не. Ето тук се явява нуждата от известна доза вяра, която не е едно чувствено отношение към нещата, но резултат на логичното мислене при анализ на фактите. В този смисъл ние можем да разберем мисълта на Учителя, който говори, че вярата е резултат на знанието и опитността. В това отношение вяра и знание е едно и също нещо или другояче казано, вярата е необходимо следствие от правилното познаване на нещата, защото ние виждаме само тяхната най-груба проява – материалната страна, ентропията – последната втвърдена форма.
Затова, когато говорим за
възкресението
като възможност, колкото и научни доводи да се наведат, то не може да се разбере, без известна доза жива вяра, която произлиза от убедеността за безграничните възможности на живите сили на вечния Разум, който работи в природата и живота.
С такава вяра нещата оживяват в човека и стават действителност. Само така можем да разберем възкресението, регенерацията на загубило силите тяло, в общност и възкресението на Христа в тяло, като специален случай. Във възкресението като възможност ние виждаме апогея, върха на проявата на вечната Разумна сила, която работи в живота. За да бъде разглеждането на идеята за възкресението по-пълно, необходимо е да се разгледа и от други страни, по-право казано, в проявите му в други области и светове. В широката природа, в безграничните царства на минералите, на растенията, животните и човека, навсякъде всичко минава в своя път на развитие през два големи процеса – смърт, което значи крайна умора и изтощение и възкресение, което ще рече обнова и живот.
към текста >>
Само така можем да разберем
възкресението
, регенерацията на загубило силите тяло, в общност и
възкресението
на Христа в тяло, като специален случай.
Ето тук се явява нуждата от известна доза вяра, която не е едно чувствено отношение към нещата, но резултат на логичното мислене при анализ на фактите. В този смисъл ние можем да разберем мисълта на Учителя, който говори, че вярата е резултат на знанието и опитността. В това отношение вяра и знание е едно и също нещо или другояче казано, вярата е необходимо следствие от правилното познаване на нещата, защото ние виждаме само тяхната най-груба проява – материалната страна, ентропията – последната втвърдена форма. Затова, когато говорим за възкресението като възможност, колкото и научни доводи да се наведат, то не може да се разбере, без известна доза жива вяра, която произлиза от убедеността за безграничните възможности на живите сили на вечния Разум, който работи в природата и живота. С такава вяра нещата оживяват в човека и стават действителност.
Само така можем да разберем
възкресението
, регенерацията на загубило силите тяло, в общност и
възкресението
на Христа в тяло, като специален случай.
Във възкресението като възможност ние виждаме апогея, върха на проявата на вечната Разумна сила, която работи в живота. За да бъде разглеждането на идеята за възкресението по-пълно, необходимо е да се разгледа и от други страни, по-право казано, в проявите му в други области и светове. В широката природа, в безграничните царства на минералите, на растенията, животните и човека, навсякъде всичко минава в своя път на развитие през два големи процеса – смърт, което значи крайна умора и изтощение и възкресение, което ще рече обнова и живот. Това е един от великите закони, който регулира живота в цялата природа. Като величав символ на този закон природата е създала зимата и пролетта.
към текста >>
Във
възкресението
като възможност ние виждаме апогея, върха на проявата на вечната Разумна сила, която работи в живота.
В този смисъл ние можем да разберем мисълта на Учителя, който говори, че вярата е резултат на знанието и опитността. В това отношение вяра и знание е едно и също нещо или другояче казано, вярата е необходимо следствие от правилното познаване на нещата, защото ние виждаме само тяхната най-груба проява – материалната страна, ентропията – последната втвърдена форма. Затова, когато говорим за възкресението като възможност, колкото и научни доводи да се наведат, то не може да се разбере, без известна доза жива вяра, която произлиза от убедеността за безграничните възможности на живите сили на вечния Разум, който работи в природата и живота. С такава вяра нещата оживяват в човека и стават действителност. Само така можем да разберем възкресението, регенерацията на загубило силите тяло, в общност и възкресението на Христа в тяло, като специален случай.
Във
възкресението
като възможност ние виждаме апогея, върха на проявата на вечната Разумна сила, която работи в живота.
За да бъде разглеждането на идеята за възкресението по-пълно, необходимо е да се разгледа и от други страни, по-право казано, в проявите му в други области и светове. В широката природа, в безграничните царства на минералите, на растенията, животните и човека, навсякъде всичко минава в своя път на развитие през два големи процеса – смърт, което значи крайна умора и изтощение и възкресение, което ще рече обнова и живот. Това е един от великите закони, който регулира живота в цялата природа. Като величав символ на този закон природата е създала зимата и пролетта. Нищо не може да възпре живите сили на пролетта и на слънцето да възкресят всичко в замрялата през зимата природа.
към текста >>
За да бъде разглеждането на идеята за
възкресението
по-пълно, необходимо е да се разгледа и от други страни, по-право казано, в проявите му в други области и светове.
В това отношение вяра и знание е едно и също нещо или другояче казано, вярата е необходимо следствие от правилното познаване на нещата, защото ние виждаме само тяхната най-груба проява – материалната страна, ентропията – последната втвърдена форма. Затова, когато говорим за възкресението като възможност, колкото и научни доводи да се наведат, то не може да се разбере, без известна доза жива вяра, която произлиза от убедеността за безграничните възможности на живите сили на вечния Разум, който работи в природата и живота. С такава вяра нещата оживяват в човека и стават действителност. Само така можем да разберем възкресението, регенерацията на загубило силите тяло, в общност и възкресението на Христа в тяло, като специален случай. Във възкресението като възможност ние виждаме апогея, върха на проявата на вечната Разумна сила, която работи в живота.
За да бъде разглеждането на идеята за
възкресението
по-пълно, необходимо е да се разгледа и от други страни, по-право казано, в проявите му в други области и светове.
В широката природа, в безграничните царства на минералите, на растенията, животните и човека, навсякъде всичко минава в своя път на развитие през два големи процеса – смърт, което значи крайна умора и изтощение и възкресение, което ще рече обнова и живот. Това е един от великите закони, който регулира живота в цялата природа. Като величав символ на този закон природата е създала зимата и пролетта. Нищо не може да възпре живите сили на пролетта и на слънцето да възкресят всичко в замрялата през зимата природа. Всяко цвете се пробужда към нов живот, всяко животинче възкръсва отново в живот и дейност.
към текста >>
В широката природа, в безграничните царства на минералите, на растенията, животните и човека, навсякъде всичко минава в своя път на развитие през два големи процеса – смърт, което значи крайна умора и изтощение и
възкресение
, което ще рече обнова и живот.
Затова, когато говорим за възкресението като възможност, колкото и научни доводи да се наведат, то не може да се разбере, без известна доза жива вяра, която произлиза от убедеността за безграничните възможности на живите сили на вечния Разум, който работи в природата и живота. С такава вяра нещата оживяват в човека и стават действителност. Само така можем да разберем възкресението, регенерацията на загубило силите тяло, в общност и възкресението на Христа в тяло, като специален случай. Във възкресението като възможност ние виждаме апогея, върха на проявата на вечната Разумна сила, която работи в живота. За да бъде разглеждането на идеята за възкресението по-пълно, необходимо е да се разгледа и от други страни, по-право казано, в проявите му в други области и светове.
В широката природа, в безграничните царства на минералите, на растенията, животните и човека, навсякъде всичко минава в своя път на развитие през два големи процеса – смърт, което значи крайна умора и изтощение и
възкресение
, което ще рече обнова и живот.
Това е един от великите закони, който регулира живота в цялата природа. Като величав символ на този закон природата е създала зимата и пролетта. Нищо не може да възпре живите сили на пролетта и на слънцето да възкресят всичко в замрялата през зимата природа. Всяко цвете се пробужда към нов живот, всяко животинче възкръсва отново в живот и дейност. Разбира се, зимата и пролетта, независимо от това, че са действителност, представят вечен символ, който ни напомня, че разумните сили на вечната Природа държат в ръцете си възможностите да възкресят мъртвото.
към текста >>
Нищо не може да възпре живите сили на пролетта и на слънцето да
възкресят
всичко в замрялата през зимата природа.
Във възкресението като възможност ние виждаме апогея, върха на проявата на вечната Разумна сила, която работи в живота. За да бъде разглеждането на идеята за възкресението по-пълно, необходимо е да се разгледа и от други страни, по-право казано, в проявите му в други области и светове. В широката природа, в безграничните царства на минералите, на растенията, животните и човека, навсякъде всичко минава в своя път на развитие през два големи процеса – смърт, което значи крайна умора и изтощение и възкресение, което ще рече обнова и живот. Това е един от великите закони, който регулира живота в цялата природа. Като величав символ на този закон природата е създала зимата и пролетта.
Нищо не може да възпре живите сили на пролетта и на слънцето да
възкресят
всичко в замрялата през зимата природа.
Всяко цвете се пробужда към нов живот, всяко животинче възкръсва отново в живот и дейност. Разбира се, зимата и пролетта, независимо от това, че са действителност, представят вечен символ, който ни напомня, че разумните сили на вечната Природа държат в ръцете си възможностите да възкресят мъртвото. Има още една друга страна на възкресението в живота. Тя е в света на чувствата и мислите. Колко пъти в човека умират чувствата и мислите му, особено добрите чувства и мисли!
към текста >>
Разбира се, зимата и пролетта, независимо от това, че са действителност, представят вечен символ, който ни напомня, че разумните сили на вечната Природа държат в ръцете си възможностите да
възкресят
мъртвото.
В широката природа, в безграничните царства на минералите, на растенията, животните и човека, навсякъде всичко минава в своя път на развитие през два големи процеса – смърт, което значи крайна умора и изтощение и възкресение, което ще рече обнова и живот. Това е един от великите закони, който регулира живота в цялата природа. Като величав символ на този закон природата е създала зимата и пролетта. Нищо не може да възпре живите сили на пролетта и на слънцето да възкресят всичко в замрялата през зимата природа. Всяко цвете се пробужда към нов живот, всяко животинче възкръсва отново в живот и дейност.
Разбира се, зимата и пролетта, независимо от това, че са действителност, представят вечен символ, който ни напомня, че разумните сили на вечната Природа държат в ръцете си възможностите да
възкресят
мъртвото.
Има още една друга страна на възкресението в живота. Тя е в света на чувствата и мислите. Колко пъти в човека умират чувствата и мислите му, особено добрите чувства и мисли! Ала вътрешната природа в човека, която е вечния разумен дух, която е Любов, възкресява отново всяко хубаво чувство и всяка светла мисъл и ги прави още по-силни и дейни. Ето, в тази вътрешна сфера на човешкото естество, в света на чувствата и мислите, възкресението намира своята по-пълна проява, понеже самата същност на тия сватове е по-фина, отколкото грубата физическа материя.
към текста >>
Има още една друга страна на
възкресението
в живота.
Това е един от великите закони, който регулира живота в цялата природа. Като величав символ на този закон природата е създала зимата и пролетта. Нищо не може да възпре живите сили на пролетта и на слънцето да възкресят всичко в замрялата през зимата природа. Всяко цвете се пробужда към нов живот, всяко животинче възкръсва отново в живот и дейност. Разбира се, зимата и пролетта, независимо от това, че са действителност, представят вечен символ, който ни напомня, че разумните сили на вечната Природа държат в ръцете си възможностите да възкресят мъртвото.
Има още една друга страна на
възкресението
в живота.
Тя е в света на чувствата и мислите. Колко пъти в човека умират чувствата и мислите му, особено добрите чувства и мисли! Ала вътрешната природа в човека, която е вечния разумен дух, която е Любов, възкресява отново всяко хубаво чувство и всяка светла мисъл и ги прави още по-силни и дейни. Ето, в тази вътрешна сфера на човешкото естество, в света на чувствата и мислите, възкресението намира своята по-пълна проява, понеже самата същност на тия сватове е по-фина, отколкото грубата физическа материя. Едно ново, с повишен интензитет по отношение на Любовта, Правдата и Истината, възкресение на човешките чувства и мисли е една крайна необходимост в днешното време за всеки човек, за всеки народ, за делото човечество.
към текста >>
Ала вътрешната природа в човека, която е вечния разумен дух, която е Любов,
възкресява
отново всяко хубаво чувство и всяка светла мисъл и ги прави още по-силни и дейни.
Всяко цвете се пробужда към нов живот, всяко животинче възкръсва отново в живот и дейност. Разбира се, зимата и пролетта, независимо от това, че са действителност, представят вечен символ, който ни напомня, че разумните сили на вечната Природа държат в ръцете си възможностите да възкресят мъртвото. Има още една друга страна на възкресението в живота. Тя е в света на чувствата и мислите. Колко пъти в човека умират чувствата и мислите му, особено добрите чувства и мисли!
Ала вътрешната природа в човека, която е вечния разумен дух, която е Любов,
възкресява
отново всяко хубаво чувство и всяка светла мисъл и ги прави още по-силни и дейни.
Ето, в тази вътрешна сфера на човешкото естество, в света на чувствата и мислите, възкресението намира своята по-пълна проява, понеже самата същност на тия сватове е по-фина, отколкото грубата физическа материя. Едно ново, с повишен интензитет по отношение на Любовта, Правдата и Истината, възкресение на човешките чувства и мисли е една крайна необходимост в днешното време за всеки човек, за всеки народ, за делото човечество. Като се говори за възкресението като възможност в живота, може да се постави въпроса, защо е необходима смъртта и защо не възкръсва всеки човек, умрял с тялото си. За да не се спираме на дълго, ще повторим, че смисълът на смъртта е в нейното регулаторско значение, а на възкресението да обнови силите и да ги пресъздаде дори. Според окултното знание, в природата това става бавно с всеки умрял човек и с всяко умряло същество.
към текста >>
Ето, в тази вътрешна сфера на човешкото естество, в света на чувствата и мислите,
възкресението
намира своята по-пълна проява, понеже самата същност на тия сватове е по-фина, отколкото грубата физическа материя.
Разбира се, зимата и пролетта, независимо от това, че са действителност, представят вечен символ, който ни напомня, че разумните сили на вечната Природа държат в ръцете си възможностите да възкресят мъртвото. Има още една друга страна на възкресението в живота. Тя е в света на чувствата и мислите. Колко пъти в човека умират чувствата и мислите му, особено добрите чувства и мисли! Ала вътрешната природа в човека, която е вечния разумен дух, която е Любов, възкресява отново всяко хубаво чувство и всяка светла мисъл и ги прави още по-силни и дейни.
Ето, в тази вътрешна сфера на човешкото естество, в света на чувствата и мислите,
възкресението
намира своята по-пълна проява, понеже самата същност на тия сватове е по-фина, отколкото грубата физическа материя.
Едно ново, с повишен интензитет по отношение на Любовта, Правдата и Истината, възкресение на човешките чувства и мисли е една крайна необходимост в днешното време за всеки човек, за всеки народ, за делото човечество. Като се говори за възкресението като възможност в живота, може да се постави въпроса, защо е необходима смъртта и защо не възкръсва всеки човек, умрял с тялото си. За да не се спираме на дълго, ще повторим, че смисълът на смъртта е в нейното регулаторско значение, а на възкресението да обнови силите и да ги пресъздаде дори. Според окултното знание, в природата това става бавно с всеки умрял човек и с всяко умряло същество. То става по бавния път на прераждането, при което и физическо тяло и астрално (света на чувствата) и умствено (света на мисълта) се подлагат на още по-голямо преорганизиране и преобновяване.
към текста >>
Едно ново, с повишен интензитет по отношение на Любовта, Правдата и Истината,
възкресение
на човешките чувства и мисли е една крайна необходимост в днешното време за всеки човек, за всеки народ, за делото човечество.
Има още една друга страна на възкресението в живота. Тя е в света на чувствата и мислите. Колко пъти в човека умират чувствата и мислите му, особено добрите чувства и мисли! Ала вътрешната природа в човека, която е вечния разумен дух, която е Любов, възкресява отново всяко хубаво чувство и всяка светла мисъл и ги прави още по-силни и дейни. Ето, в тази вътрешна сфера на човешкото естество, в света на чувствата и мислите, възкресението намира своята по-пълна проява, понеже самата същност на тия сватове е по-фина, отколкото грубата физическа материя.
Едно ново, с повишен интензитет по отношение на Любовта, Правдата и Истината,
възкресение
на човешките чувства и мисли е една крайна необходимост в днешното време за всеки човек, за всеки народ, за делото човечество.
Като се говори за възкресението като възможност в живота, може да се постави въпроса, защо е необходима смъртта и защо не възкръсва всеки човек, умрял с тялото си. За да не се спираме на дълго, ще повторим, че смисълът на смъртта е в нейното регулаторско значение, а на възкресението да обнови силите и да ги пресъздаде дори. Според окултното знание, в природата това става бавно с всеки умрял човек и с всяко умряло същество. То става по бавния път на прераждането, при което и физическо тяло и астрално (света на чувствата) и умствено (света на мисълта) се подлагат на още по-голямо преорганизиране и преобновяване. Така работи Разумността за широката общност в природата и човешкия свят, като спазва строго великия закон на Божествената икономия.
към текста >>
Като се говори за
възкресението
като възможност в живота, може да се постави въпроса, защо е необходима смъртта и защо не възкръсва всеки човек, умрял с тялото си.
Тя е в света на чувствата и мислите. Колко пъти в човека умират чувствата и мислите му, особено добрите чувства и мисли! Ала вътрешната природа в човека, която е вечния разумен дух, която е Любов, възкресява отново всяко хубаво чувство и всяка светла мисъл и ги прави още по-силни и дейни. Ето, в тази вътрешна сфера на човешкото естество, в света на чувствата и мислите, възкресението намира своята по-пълна проява, понеже самата същност на тия сватове е по-фина, отколкото грубата физическа материя. Едно ново, с повишен интензитет по отношение на Любовта, Правдата и Истината, възкресение на човешките чувства и мисли е една крайна необходимост в днешното време за всеки човек, за всеки народ, за делото човечество.
Като се говори за
възкресението
като възможност в живота, може да се постави въпроса, защо е необходима смъртта и защо не възкръсва всеки човек, умрял с тялото си.
За да не се спираме на дълго, ще повторим, че смисълът на смъртта е в нейното регулаторско значение, а на възкресението да обнови силите и да ги пресъздаде дори. Според окултното знание, в природата това става бавно с всеки умрял човек и с всяко умряло същество. То става по бавния път на прераждането, при което и физическо тяло и астрално (света на чувствата) и умствено (света на мисълта) се подлагат на още по-голямо преорганизиране и преобновяване. Така работи Разумността за широката общност в природата и човешкия свят, като спазва строго великия закон на Божествената икономия. В този закон се пестят силите, а се използва времето, във всяка гънка на което се проявява мъдростта.
към текста >>
За да не се спираме на дълго, ще повторим, че смисълът на смъртта е в нейното регулаторско значение, а на
възкресението
да обнови силите и да ги пресъздаде дори.
Колко пъти в човека умират чувствата и мислите му, особено добрите чувства и мисли! Ала вътрешната природа в човека, която е вечния разумен дух, която е Любов, възкресява отново всяко хубаво чувство и всяка светла мисъл и ги прави още по-силни и дейни. Ето, в тази вътрешна сфера на човешкото естество, в света на чувствата и мислите, възкресението намира своята по-пълна проява, понеже самата същност на тия сватове е по-фина, отколкото грубата физическа материя. Едно ново, с повишен интензитет по отношение на Любовта, Правдата и Истината, възкресение на човешките чувства и мисли е една крайна необходимост в днешното време за всеки човек, за всеки народ, за делото човечество. Като се говори за възкресението като възможност в живота, може да се постави въпроса, защо е необходима смъртта и защо не възкръсва всеки човек, умрял с тялото си.
За да не се спираме на дълго, ще повторим, че смисълът на смъртта е в нейното регулаторско значение, а на
възкресението
да обнови силите и да ги пресъздаде дори.
Според окултното знание, в природата това става бавно с всеки умрял човек и с всяко умряло същество. То става по бавния път на прераждането, при което и физическо тяло и астрално (света на чувствата) и умствено (света на мисълта) се подлагат на още по-голямо преорганизиране и преобновяване. Така работи Разумността за широката общност в природата и човешкия свят, като спазва строго великия закон на Божествената икономия. В този закон се пестят силите, а се използва времето, във всяка гънка на което се проявява мъдростта. А за великите Духове, за големите съвършени личности на човешкия род, които са разгънали в пълнота Божествените сили в себе си, за тях смърт, прераждане и възкресение се сливат в една единна творческа възможност, която в тях става постоянно.
към текста >>
А за великите Духове, за големите съвършени личности на човешкия род, които са разгънали в пълнота Божествените сили в себе си, за тях смърт, прераждане и
възкресение
се сливат в една единна творческа възможност, която в тях става постоянно.
За да не се спираме на дълго, ще повторим, че смисълът на смъртта е в нейното регулаторско значение, а на възкресението да обнови силите и да ги пресъздаде дори. Според окултното знание, в природата това става бавно с всеки умрял човек и с всяко умряло същество. То става по бавния път на прераждането, при което и физическо тяло и астрално (света на чувствата) и умствено (света на мисълта) се подлагат на още по-голямо преорганизиране и преобновяване. Така работи Разумността за широката общност в природата и човешкия свят, като спазва строго великия закон на Божествената икономия. В този закон се пестят силите, а се използва времето, във всяка гънка на което се проявява мъдростта.
А за великите Духове, за големите съвършени личности на човешкия род, които са разгънали в пълнота Божествените сили в себе си, за тях смърт, прераждане и
възкресение
се сливат в една единна творческа възможност, която в тях става постоянно.
Затова Те са всеки миг други, все по-нови, по-дълбоки, по-любящи, по-творчески силни. Ето възможностите на Божествения Разум. Възкресението на Христа има дълбоко значение от индивидуално, обществено и космическо гледище. Индивидуално – за да се проявят творческите сили на вечния, разумен Дух в човека. с това събитие в историята на човечеството се подчерта една възможност, от мисълта за която човечеството не ще се освободи никога.
към текста >>
Възкресението
на Христа има дълбоко значение от индивидуално, обществено и космическо гледище.
Така работи Разумността за широката общност в природата и човешкия свят, като спазва строго великия закон на Божествената икономия. В този закон се пестят силите, а се използва времето, във всяка гънка на което се проявява мъдростта. А за великите Духове, за големите съвършени личности на човешкия род, които са разгънали в пълнота Божествените сили в себе си, за тях смърт, прераждане и възкресение се сливат в една единна творческа възможност, която в тях става постоянно. Затова Те са всеки миг други, все по-нови, по-дълбоки, по-любящи, по-творчески силни. Ето възможностите на Божествения Разум.
Възкресението
на Христа има дълбоко значение от индивидуално, обществено и космическо гледище.
Индивидуално – за да се проявят творческите сили на вечния, разумен Дух в човека. с това събитие в историята на човечеството се подчерта една възможност, от мисълта за която човечеството не ще се освободи никога. Тази възможност изразена в Христовия случай, ще подтиква човечеството напред до пълното разгъване на разумните, творчески сили в себе си. Невъзможно е да се разберат силите и възможностите на вечния Разум, без да се включи Неговата най-голяма възможност – да обновява, да пресъздава, да възкресява. Общественото значение на Христовото възкресение седи в новата сила, която доби неговото велико учение на Любовта.
към текста >>
Невъзможно е да се разберат силите и възможностите на вечния Разум, без да се включи Неговата най-голяма възможност – да обновява, да пресъздава, да
възкресява
.
Ето възможностите на Божествения Разум. Възкресението на Христа има дълбоко значение от индивидуално, обществено и космическо гледище. Индивидуално – за да се проявят творческите сили на вечния, разумен Дух в човека. с това събитие в историята на човечеството се подчерта една възможност, от мисълта за която човечеството не ще се освободи никога. Тази възможност изразена в Христовия случай, ще подтиква човечеството напред до пълното разгъване на разумните, творчески сили в себе си.
Невъзможно е да се разберат силите и възможностите на вечния Разум, без да се включи Неговата най-голяма възможност – да обновява, да пресъздава, да
възкресява
.
Общественото значение на Христовото възкресение седи в новата сила, която доби неговото велико учение на Любовта. След това събитие, всъщност, почна да се гради истинското учение на Христа всред човечеството. То се гради още и ще се гради до тогава, докато във всеки човек и в цялата природа се разгънат в пълнота всички разумни сили, цялата Любов на Христа. в това отношение Христовият цикъл, не е само епоха в развитието на човека и човечеството, но е най-важния етап в развитието на цялата природа през хилядолетията. Ако възкресението не би станало, светът не би познал Христа.
към текста >>
Общественото значение на Христовото
възкресение
седи в новата сила, която доби неговото велико учение на Любовта.
Възкресението на Христа има дълбоко значение от индивидуално, обществено и космическо гледище. Индивидуално – за да се проявят творческите сили на вечния, разумен Дух в човека. с това събитие в историята на човечеството се подчерта една възможност, от мисълта за която човечеството не ще се освободи никога. Тази възможност изразена в Христовия случай, ще подтиква човечеството напред до пълното разгъване на разумните, творчески сили в себе си. Невъзможно е да се разберат силите и възможностите на вечния Разум, без да се включи Неговата най-голяма възможност – да обновява, да пресъздава, да възкресява.
Общественото значение на Христовото
възкресение
седи в новата сила, която доби неговото велико учение на Любовта.
След това събитие, всъщност, почна да се гради истинското учение на Христа всред човечеството. То се гради още и ще се гради до тогава, докато във всеки човек и в цялата природа се разгънат в пълнота всички разумни сили, цялата Любов на Христа. в това отношение Христовият цикъл, не е само епоха в развитието на човека и човечеството, но е най-важния етап в развитието на цялата природа през хилядолетията. Ако възкресението не би станало, светът не би познал Христа. Затова посветените са предричали за Него, защото са знаели, че възкресението на Исуса е тайната на всяко духовно и истинско развитие на човека и човечеството.
към текста >>
Ако
възкресението
не би станало, светът не би познал Христа.
Невъзможно е да се разберат силите и възможностите на вечния Разум, без да се включи Неговата най-голяма възможност – да обновява, да пресъздава, да възкресява. Общественото значение на Христовото възкресение седи в новата сила, която доби неговото велико учение на Любовта. След това събитие, всъщност, почна да се гради истинското учение на Христа всред човечеството. То се гради още и ще се гради до тогава, докато във всеки човек и в цялата природа се разгънат в пълнота всички разумни сили, цялата Любов на Христа. в това отношение Христовият цикъл, не е само епоха в развитието на човека и човечеството, но е най-важния етап в развитието на цялата природа през хилядолетията.
Ако
възкресението
не би станало, светът не би познал Христа.
Затова посветените са предричали за Него, защото са знаели, че възкресението на Исуса е тайната на всяко духовно и истинско развитие на човека и човечеството. Христовата епоха започна с възкресението. И ние живеем в онзи неин дял, в който става по-голямо разширение на съзнанието, за да дойде другият ù дял – на разширение на сърцето, на проява на Любовта всред човечеството. За космическото значение на това едва, едва подчертано събитие в евангелието, ни говорят Учителите на човечеството, които са донесли окултното знание. До Христа светът е живял в своята инволюция, живял е в своя стадий на семе, на посаждане.
към текста >>
Затова посветените са предричали за Него, защото са знаели, че
възкресението
на Исуса е тайната на всяко духовно и истинско развитие на човека и човечеството.
Общественото значение на Христовото възкресение седи в новата сила, която доби неговото велико учение на Любовта. След това събитие, всъщност, почна да се гради истинското учение на Христа всред човечеството. То се гради още и ще се гради до тогава, докато във всеки човек и в цялата природа се разгънат в пълнота всички разумни сили, цялата Любов на Христа. в това отношение Христовият цикъл, не е само епоха в развитието на човека и човечеството, но е най-важния етап в развитието на цялата природа през хилядолетията. Ако възкресението не би станало, светът не би познал Христа.
Затова посветените са предричали за Него, защото са знаели, че
възкресението
на Исуса е тайната на всяко духовно и истинско развитие на човека и човечеството.
Христовата епоха започна с възкресението. И ние живеем в онзи неин дял, в който става по-голямо разширение на съзнанието, за да дойде другият ù дял – на разширение на сърцето, на проява на Любовта всред човечеството. За космическото значение на това едва, едва подчертано събитие в евангелието, ни говорят Учителите на човечеството, които са донесли окултното знание. До Христа светът е живял в своята инволюция, живял е в своя стадий на семе, на посаждане. Пътят нагоре, към духовните висини е бил неизвестен и недостъпен за множеството.
към текста >>
Христовата епоха започна с
възкресението
.
След това събитие, всъщност, почна да се гради истинското учение на Христа всред човечеството. То се гради още и ще се гради до тогава, докато във всеки човек и в цялата природа се разгънат в пълнота всички разумни сили, цялата Любов на Христа. в това отношение Христовият цикъл, не е само епоха в развитието на човека и човечеството, но е най-важния етап в развитието на цялата природа през хилядолетията. Ако възкресението не би станало, светът не би познал Христа. Затова посветените са предричали за Него, защото са знаели, че възкресението на Исуса е тайната на всяко духовно и истинско развитие на човека и човечеството.
Христовата епоха започна с
възкресението
.
И ние живеем в онзи неин дял, в който става по-голямо разширение на съзнанието, за да дойде другият ù дял – на разширение на сърцето, на проява на Любовта всред човечеството. За космическото значение на това едва, едва подчертано събитие в евангелието, ни говорят Учителите на човечеството, които са донесли окултното знание. До Христа светът е живял в своята инволюция, живял е в своя стадий на семе, на посаждане. Пътят нагоре, към духовните висини е бил неизвестен и недостъпен за множеството. Както една тъмна сфера огражда земята в пространството, такава една сфера е ограждала съзнанието на човека и човечеството до Христа.
към текста >>
Ето смисълът, ето великата мистерия на Неговото
възкресение
.
Мисията на Христа е била да освободи човечеството от угрозата на тази тъмна сфера, за да проникне в съзнанието светлината на Божествената Истина и възможности. Христос проби тази тъмна сфера, която е обвивала природата и човечеството, той проби тази тъмна сфера която е обвивала съзнанието. Той слезе в ада и разкъса веригите на злото. Пътят на всичко живо е отворен към светлината и Любовта. Христос разшири съзнанието и обедини света и хората в името на Бога и на Любовта.
Ето смисълът, ето великата мистерия на Неговото
възкресение
.
В името на тази Любов, която ще дойде в света – Христос възкресе!
към текста >>
В името на тази Любов, която ще дойде в света – Христос
възкресе
!
Христос проби тази тъмна сфера, която е обвивала природата и човечеството, той проби тази тъмна сфера която е обвивала съзнанието. Той слезе в ада и разкъса веригите на злото. Пътят на всичко живо е отворен към светлината и Любовта. Христос разшири съзнанието и обедини света и хората в името на Бога и на Любовта. Ето смисълът, ето великата мистерия на Неговото възкресение.
В името на тази Любов, която ще дойде в света – Христос
възкресе
!
към текста >>
79.
РАЗСТЕЖ И УСЪВЪРШЕНСТВУВАНЕ НА ЧОВЕШКОТО СЪЗНАНИЕ -СЛ. КАМБУРОВ
 
Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Заедно с
възкресяване
на древните истини за живота, за природата и за човека, в наши дни се правят усилия и за оживяване на древното схващане върху музиката.
Венсан д'Енди, бележит съвременен компонист и музикален теоретик, в своето обемисто съчинение по композиция казва така: "Изкуството (след и музиката) е начин на живот за душата (тук се подразбира не само индивидуалната душа, но и колективната душа на човечеството). То е начин за подхранване душата на човечеството – да живее и да се развива". А Хьоне Вронски, виден математик и мислител, нарича музиката "изкуство-наука" и я определя като "въплътяване на Разумността в тонове". Явно е, че и при най-широкото популяризиране на материалистичния мироглед, все пак са се запазили интуитивни проблясъци относно същината на музиката и нейните възможности. Така и трябваше да бъде, щом се отнася до най-безплътното от всички изкуства, което по начало е духовно и е изявление на най-отвлечената и най-възвишената природа у човека.
Заедно с
възкресяване
на древните истини за живота, за природата и за човека, в наши дни се правят усилия и за оживяване на древното схващане върху музиката.
Фабър д'Оливе, окултист, музиколог и ориентолог, в книгата си "Музиката, като наука и изкуство, разгледана в нейните отношения с религиозните мистерии, митологията на древните и историята на земята" ни дава много интересни сведения за окултното схващане на музиката в древността. Сент Ив д'Алвейдър в книгата си "Археометър" разглежда тоновете като нещо, което може да се постави в съотношение с буквите, числата, цветовете, движенията, формите и идеите и установява известна зависимост и съответствие между една мелодия или един акорд и една архитектурна форма, идея, число, образ и пр. А в най-ново време, Херман Бек, от школата на Щайнер, прави много интересен и много сполучлив опит да свърже гамите от квинтовия и квартовия кръг, според съвременната музикална теория, със зодиакалните знаци и тяхното астрологическо значение. Ако искаме музиката да добие отново своята сила на въздействие, да стане тя източник на най-висша душевна и духовна наслада и същевременно средство за култивиране на добродетели и положителни качества у човека, трябва да се отърсим от материалистичното схващане, че тонът като елемент на музиката, е само трептение на материални частици. Това трептение, бидейки прекия източник на тона, е само външната страна, формата на една проява, която, обаче, има и своето съдържание и смисъл.
към текста >>
80.
УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО - Б. БОЕВ
 
Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Израил — това са хора, безразлично от коя нация произхождат, които са приели любовта като начало на живота и са готови да станат едно с Тоя, Който показа на човечеството пътя за неговото
възкресение
от мъртвите.
N. ДВА СВЯТА Една основна грешка, която древният Израил трябва да коригира, е схващането му за „избрания народ". Наистина, Израил е избраният народ, но под Израил не се разбира прокудената, отхвърлила Христа маса на сввтовното еврейство.
Израил — това са хора, безразлично от коя нация произхождат, които са приели любовта като начало на живота и са готови да станат едно с Тоя, Който показа на човечеството пътя за неговото
възкресение
от мъртвите.
Израил не е само народът, който се рее по всички кътища на земята с тъжния зов на своето "Кол нидре" или плаче при Иерусалимската стена, а ония човешки души. които признават един нов закон, по-голям и по-после даден от скрижалите на Синай, който закон повелява „Да възлюбиш ближния си като себе си". С право никой би ни запитал: има ли такъв народ, приел повелята на тая любов? С право ще му се отговори, че го няма събран на едно място, но има човеци, пръснати по цялото земно кълбо, за които Христос каза: „Вие сте солта на земята". В новия Израил на любовта, може да живее един гренландец, един евреин, един китаец, европеец или австралиец.
към текста >>
Въздигни ни като Мария от Магдала, отвори очите ни, както ги отвори на слепия, изгони ни от ръкотворния каменен храм и ни
възкреси
като Лазара.
Ела Ти, Който донесе утеха на милиони и Когото не познахме, защото беше облечен в проста дреха и ходеше бос. Ела Ти, Царят, Който донесе кротостта и милосърдието, като мечове за победа. Ела, Твоят щит е по-могъщ от тоя на Давида, защото любовта Ти побеждава по-силно от прашката на пастира, която срази филистимския гигант, а пред сиянието на Твоите кротки слова, Соломоновите мъдрости са само трошици. Ела Ти, Който преди да се родиш, ни пусна манна в пустинята, защото Бог, Който ни помагаше, ни обичаше и тъкмо тая любов Той въплъти в най-възлюбленото Си Дете. Ела, защото любовта Ти е по-голяма от човешките грехове.
Въздигни ни като Мария от Магдала, отвори очите ни, както ги отвори на слепия, изгони ни от ръкотворния каменен храм и ни
възкреси
като Лазара.
И когато тия гласове се умножат, тогава ще спрат неспокойните стъпки на трагическия скиталец по света и ще проиграе сърцето му като юнец, защото чрез него и чрез неговата любов и жертва пръснатият нявгашен древен Израил ще славослови с псалтир и цимбали и китара великия Баща на света и ще стане Новият Израил.
към текста >>
81.
ИЗ КНИГАТА НА ЖИВАТА ПРИРОДА - S.
 
Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
В Словото Ти диша и милва топлина, която стапя скърбите и
възкресява
радостта и Божествената чистота на душата.
Защо светът е едно чуждо на живота на душата ми нещо? Докога ще е тази раздвоеност и мъчително разкъсване?!... Така бе, докато чух Твоите думи, Учителю! Колкото по-тихо изричаше Ти Словото Си, толкова по-мощно То удряше върху раните в сърцето ми. Уплаших ли се от Силата Ти, та толкова се вълнувах и тръпнех, като Те слушах... А потайният глас в душата ми пак зазвуча с властна радост: — Говори,говори,Учителю!...
В Словото Ти диша и милва топлина, която стапя скърбите и
възкресява
радостта и Божествената чистота на душата.
Ето защо със стъпки на свето доверие аз правя крачка след крачка към Тебе... В сърцето ми се заражда песен и разтопява мъката от раздвоеност, а мрачните мисли са подгонени като облаци от пролетен вятър на ранина: — Говори,говори,Учителю!... Едно дълговечно, жадувано тържество се разлива в мен — Твоето малко дете. То не е вече така слабо между други в света. И не пита за смисъла. Мистичната Сила на кроткото Ти Слово постоянно ме подканя, обновява и вдъхновява, Твоето нестихващо Слово на Любовта.
към текста >>
Който познава Любовта —саможертвено й служи с песен и усмивка... Слушам Думите Ти, Учителю, и ето, през най-дълбоката си горест, аз Ти се усмихвам, изтривам сълзата от очите си и дълбоко вдъхвам благословението на сладките Ти,
възкресяващи
Слова.
Мистичната Сила на кроткото Ти Слово постоянно ме подканя, обновява и вдъхновява, Твоето нестихващо Слово на Любовта. В Нейно име Ти стоиш над нас като светъл Водач, раздаваш щедро благослова Си, за да ни слееш с Пътя, Истината и живота. — Говори,говори,Учителю!... Думите Ти са като Хляб за гладната ни душа, като Жива Вода за жадното ни сърце. Няма вече двойственост между душата ни и света, между нейните стремежи и външната реалност.
Който познава Любовта —саможертвено й служи с песен и усмивка... Слушам Думите Ти, Учителю, и ето, през най-дълбоката си горест, аз Ти се усмихвам, изтривам сълзата от очите си и дълбоко вдъхвам благословението на сладките Ти,
възкресяващи
Слова.
— Говори,говори,Учителю!... Говори, Ти, Медоносна Уста, и ободрявай и дарявай ни със светото си благословение! Откривай ни все по-ярко Божественото Сияние на Христовата Любов, която обгръща земята като Спасителен Пояс и напира за път във всяко човешко сърце. Всекиму Тя иска да даде безсмъртните си Дарове... Говори, Ти, Апостоле на Любовта, за да ни възкресиш като деца на Любовта, сеячи на Истината и образ светъл на Благостта!... — Говори,говори,Учителю!... Говори!
към текста >>
Всекиму Тя иска да даде безсмъртните си Дарове... Говори, Ти, Апостоле на Любовта, за да ни
възкресиш
като деца на Любовта, сеячи на Истината и образ светъл на Благостта!...
Няма вече двойственост между душата ни и света, между нейните стремежи и външната реалност. Който познава Любовта —саможертвено й служи с песен и усмивка... Слушам Думите Ти, Учителю, и ето, през най-дълбоката си горест, аз Ти се усмихвам, изтривам сълзата от очите си и дълбоко вдъхвам благословението на сладките Ти, възкресяващи Слова. — Говори,говори,Учителю!... Говори, Ти, Медоносна Уста, и ободрявай и дарявай ни със светото си благословение! Откривай ни все по-ярко Божественото Сияние на Христовата Любов, която обгръща земята като Спасителен Пояс и напира за път във всяко човешко сърце.
Всекиму Тя иска да даде безсмъртните си Дарове... Говори, Ти, Апостоле на Любовта, за да ни
възкресиш
като деца на Любовта, сеячи на Истината и образ светъл на Благостта!...
— Говори,говори,Учителю!... Говори! И нека Твоят Говор стане свещен шепот в нашите сърца, божествен шепот на самите ни сърца, а ний ще слушаме, ще пазим и възпяваме! Твоето Слово ни понася с песенната лекота нагоре и залюлява в слънчевите люлки на Безкрайната Божия Светлина. Все повече ни доближава до Мистичния Възел на нашата предвечна цел, която вече знаем.
към текста >>
82.
DU MAITRE - IMAGEDU PARFAIT SOURIRE
 
Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Известно е използуването силата на мисълта от посветени адепти, йоги и Учители за лекуване, за движение на предмети, за противопоставяне срещу груба сила и дори за
възкресяване
мъртви.
Тогава човек ще управлява автомобила си посредством своята мисъл. Излъчваната от мисълта енергии ще се приема от даден приемател и ще се предава на мотора, който ще се постави в движение. Предаваме тези интересни схващания на големия учен, за да изтъкнем и подчертаем, че това са стари твърдения на окултизма, до които учените едва сега идват. На окултизма е било винаги известно, че мисълта е сила и че тази сила или енергия на мисълта се предава в лъчиста форма. Известни са на окултизма редицата действия на мисловната сила за лекуване на болни, за самолекуване, за предаване известни внушения на други от близко и през пространство и пр.
Известно е използуването силата на мисълта от посветени адепти, йоги и Учители за лекуване, за движение на предмети, за противопоставяне срещу груба сила и дори за
възкресяване
мъртви.
Ученият свят едва сега идва да схваща големите възможности на мисълта като сила. А за да има човек силна мисъл, трябва да води чист живот, да упражнява мисълта си в правота и сила. Един от методите, наред с чистия живот и възвишените убеждения, е методът на дълбокото дишане. Чрез системно упражняване в дълбоко дишане човек идва до правата и силна мисъл. Д-р Е. К.
към текста >>
83.
ИЗПЪЛНИ СЪРЦЕТО СИ С БЛАГОДАРНОСТ- ЕК. М-ВА
 
Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Зехрий се обърна към жена си и полугласно й проговори: Сапфира, още утре ще заведа теб и децата при Онзи, Който оздравява болните, прави да проглеждат слепите и умрели
възкресява
.
Тогава те възлюбих със сърцето си, а животът ми се превърна в празник, озарен от щастие и блаженство. И сега, също така, като че ли за пръв път те виждам! ... Зехрий нищо не рече. Той се приближи до малките деца. Те спяха като птички под топлото крило на любещата майка.
Зехрий се обърна към жена си и полугласно й проговори: Сапфира, още утре ще заведа теб и децата при Онзи, Който оздравява болните, прави да проглеждат слепите и умрели
възкресява
.
Той е толкова благ! От устата Му се разливат слова, — сякаш Бог говори чрез Него!... Старейшините насъскваха народа, че бил магьосник, те искаха да Го убият! Аз се доближих до Него, и Той ме погледна. Погледна ме, Сапфира, а аз отстъпих.
към текста >>
84.
ПРОФЛ ШЛ РИШЕ ВЪРХУ ШЕСТОТО СЕТИВО-П. М-В
 
Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Може да се каже, че това е отклонение в една погрешна насока, защото тъкмо християнството ни сродява с
възкресението
, което е слънчев празник, но все пак, изкуството от това време е трябвало да насочва и към едно затваряне в себе си, което е осъществяване на духовния живот.
Римското владичество остави белези от своето могъщество и по-късно. То започна да преобразява света и да му дава нов облик. Римските базилики, храмовете и другите творби на византийското изкуство носят ясно белега на мистичния трепет на новата вяра, която насочва духа към висините на всемирния дух. Старо-християнските базилики дишат смирението на чистия дух. Т не ни извеждат навън в слънчевия празник на формите и земята, а ни вглъбяват в себе си, където пулсира живот, затворен в плътта.
Може да се каже, че това е отклонение в една погрешна насока, защото тъкмо християнството ни сродява с
възкресението
, което е слънчев празник, но все пак, изкуството от това време е трябвало да насочва и към едно затваряне в себе си, което е осъществяване на духовния живот.
Цялата тогавашна архитектура прие символа на християнското страдание — кръста. Върху него, избран като основа, се извисиха храмовете и кубетата, а другаде върховете на готическите катедрали. Кой знае, но нам се струва, че в тия времена, които са известни в историята с името средновековие, християнското учение придоби някакъв мрачен, кръстоносен смисъл. То се затвори в кулите, в крепостите, във феодалните форми на времето, погуби се в ритуала. Смеси се с жестокостта и загуби първия си облик.
към текста >>
85.
ЦАР БОРИС III
 
Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Блажени са, които очакват
възкресението
.
Праведните ще добият сила и власт, ще възкръснат. Те ще победят и смъртта. Блажени праведните и светиите. Светиите са чисти и светли, те носят светлина за цялото човечество. Те са силни, защото са свързани с Бога.
Блажени са, които очакват
възкресението
.
Те се готвят да излязат от своите пашкули. Възкръсналият е силен човек. В бъдеще и зверовете ще разберат, че е настанала нова епоха в света. Всички растения, животни, хора ще се радват на новия ред и порядък в света. Всички ще бъдат приятели помежду си.
към текста >>
86.
ПЪРВАТА СТЪПКА
 
Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Неговата проповед събужда, възраства и
възкресява
.
Това знание е разбираемо 3а душите, които някога са знаели слънчевия език, но слизайки в материята са го забравили. Рано сутрин, когато всеки усеща себе си повече като душа, отколкото като материална същност, Учителят говори именно на душите. В утринните слова, всеки дошъл в пътя си до Дървото на Словото, намира един узрял вече негов плод, на който е написано: Абсолютната истина! 2 Живото Слово е вечен процес. То извира от света на Светлината и обхожда целия Всемир.
Неговата проповед събужда, възраства и
възкресява
.
Изявлението на това Слово всякога бележи епохи на духовен подем. То минава като Висша Космическа енергия през подготвени 3а това служители на Светлината и носи Сила и Живот За идването на тези Светли Същества, проводници на Словото една Велика Разумност е подготвяла хората чрез Знаци, чрез пророчества и откровения Но тези последните са ползували само мъдрите, духовно виждащите. Обещаният от миналото Пратеник на Светлината - Духът на Истината се изяви сред българите. Познаха ли го те? Сега е техен ред да кажат ясно едно от двете: "Разпни Го!
към текста >>
87.
ИЗ ЕТО ЧОВЕКЪТ
 
Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Той ще ви се открие така, както се е открил на своите ученици след
възкресението
си.
Ние действуваме в България така, щото Господ да направи този народ по-религиозен и щедър, 3а да може чрез тия добродетели да му се помогне и повдигне. Христос е в България между вас и с вас. Той е, Който повдига българския народ. Един ден ще Го видите. Той ще ви се открие по-ясно.
Той ще ви се открие така, както се е открил на своите ученици след
възкресението
си.
АВГУСТ 1912, Велико Търново Който иска да дойде между нас, пека се изуе, и нека се приближи. T03и, който иска да бъде член на Братството, трябва да принесе своята душа в жертва жива и богоугодна. Главата на Бялото Братство е Христос. Политическото благо на една държава зависи от нейното духовно повдигане. Съдбата на България, 3а която толкова искате да знаете, зависи от тази добродетел.
към текста >>
88.
ОБЯСНЕНИЯ 1919 Г.
 
Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Вие сте на земята, един ден и 3а вас ще дойдат бури, мъчнотии и, може би същата участ, но когато дойде този час, ни най-малко не трябва да го считате нещастие, защото там дето няма страдание, няма забогатяване, там дето има скърби, има и радости, дето има смърт, има и
възкресение
.
Туй съответствува на плевнята и житницата: плявата турят в плевнята, а зърната - в житницата Ние трябва да претърпим страданията, които ни идват, и да извлечем поука от тях. Исус със Своите земни страдания искаше да ни даде пример, че трябва да се подчиняваме на този божествен процес. На едно място казва: "Нима Аз нямам власт да поискам Отец Мой да изпрати хиляди ангели, да ме избавят? Но ако не изпълня това, 3а което съм дошъл, как ще се повдигнат човеците? " Па и сам Той искаше да се издигне.
Вие сте на земята, един ден и 3а вас ще дойдат бури, мъчнотии и, може би същата участ, но когато дойде този час, ни най-малко не трябва да го считате нещастие, защото там дето няма страдание, няма забогатяване, там дето има скърби, има и радости, дето има смърт, има и
възкресение
.
И онзи, който не иска да участвува в страданията на човечеството, не ще спечели нищо. Па и що са страданията? Следствия от грешки, причинени някога по наше неумение. Тия именно грешки се изправят чрез про-цеса на страданието. T03ипроцес е метод да се приспособим и достигнем до ония висши, възходящи трептения, които ни очакват на Небето.
към текста >>
89.
Учителят за темите. Две теми от Борис Николов
 
Брой 2 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Животът извиква сърцето, мисълта извиква ума, Любовта събужда душата от дълбокия сън, а Духът
възкресява
силата на живота Едно обяснение върху Духа Духът, това е най-възвишеното, най-разумното у човека То съединява нишките на живота, а тия нишки сами по себе си носят сила.
Това значи Истина Тъй както е поставена Истината, животът, това е най-приятната песен, която можем да слушаме. Следователно, при всяко настройване човек придобива Истината. Всяко настройване е истина. Не че самото настройване е Истина, но само по закона на Истината се настройват нещата, т.е. Истината ги настройва Настройването дава условия да се прояви музиката И тъй, ще знаете: Без сърце няма живот Без ум няма мисъл.
Животът извиква сърцето, мисълта извиква ума, Любовта събужда душата от дълбокия сън, а Духът
възкресява
силата на живота Едно обяснение върху Духа Духът, това е най-възвишеното, най-разумното у човека То съединява нишките на живота, а тия нишки сами по себе си носят сила.
По този закон само еднородните нишки дават сила Силата, това е пътят в живата природа, чрез който път идват всичките Божии блага 6. Гимнастически упражнения Вторник, 25 август, 5 ч.с. Утринна молитва Ще Ви направя една бележка Когато четете "Добрата молитва", най-първо ще поемете дълбоко въздух, така, че да можете да я прочетете на едно вдишване, а които не могат - поне на две-три вдишвания. При туй постоянно и често вдишване и издишване на въздуха, силата на молитвата се губи. Когато се молим, трябва да имаме присъствие на духа, да бъдем много тихи, да владеем ума си.
към текста >>
90.
За ученикът Аверуни - Теофана Савова. Из Свещени думи на Учителя
 
Брой 2 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Роденото от плътта плът е - казва Христос, а роденото от духът- дух; то е бъдещето, в което е скрит елексира на живота, на новото възраждане, чрез
възкресение
и безсмъртие.
Вам Ви е тежко на душата като гледате да стават дребните подразделения, но такива са законите, за сега, в тоя Божи свят. Господ е допуснал всичко да расте и да се развива; и на доброто и на злото е определено място. Ако първия человек поставен при най-благоприятните условия, не устоя в своята първа чистота и измени на Господа; и ако първата жена взета от най-чистата есенция на човешката душа се увлече от примамливите думи на змията и стори първото престъпление, сега какво очаквате от тяхното потомство? Може ли водата да се повдигне по-горе от извора си? Цярът на всичките неща трябва да се търси другаде.
Роденото от плътта плът е - казва Христос, а роденото от духът- дух; то е бъдещето, в което е скрит елексира на живота, на новото възраждане, чрез
възкресение
и безсмъртие.
Тука е потребна голяма виделина, дълбоко знание и обширна мъдрост Дресировка и възпитание са две неща съвършено различни. Тъй различни в своето същество, както събиране и изваждане, умножение и деление. Единият процес обхваща външната страна - механическата, а другият -вътрешната - органическата Който се е учил само да събира и изважда, той не е разбрал живота. Първите човеци съгрешиха там - в събирането и изваждането. Ева направи първото събиране на запретените плодове и Господ направи изваждането - изпъждането.
към текста >>
91.
ИЗДАДЕНОТО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ
 
Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Дойде време да се слееш със светлината.
Възкресни
!
В този път на подвизава-не тя се стреми да придобие по-висшите качества на съществата от духовния свят. Сега тя живее и учи духовната наука по пътя на опита. В нея стремежът към познание е нещо постоянно и непреривно и тя се радва, че се движи, че учи, и че пътят й е към върха. Така увлечена в един непрестанен стремеж нагоре душата извървява дълъг път и стига там, където за трети път Гласът на Живия Господ проговаря в не "Ти спечели битката! Ти преодоля инертността и не си подвластна вече на материята.
Дойде време да се слееш със светлината.
Възкресни
!
" Какво велико чудо е да стигне една душа до този върховен момент! Тя вече е свободна, тя заживява в светлината на Познанието и за нея човешките дребни тревоги не са от значение. Стигнала до този момент, тя вижда вътрешната стойност на всичко в живота и не се тревожи. Тя усеща, че е стъпила на своя истински Път; тя усеща, че в движението си расте, и че радостта е нейно постоянно състояние. Пред тази душа материята вече е безсилна.
към текста >>
92.
Неделни беседи
 
Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Възкресни
от страстите на “ниския“, ти, който си умрял.
И тъй, ако я притежаваш ще си в безопасност от всичко. И когато Всичко изчезне и се промени, тя едничката ще остане в душата ти неизменна и непоколебима да те крепи.*** БЛАГОВРЕМИЕТО (1903) Всяко нещо от своето начало следва своя даден момент; а тоя момент непосрещнат на своето временно начало ще остави отпечатък на безпорядък в тая душа, която не е стояла вярно на своя пост да посрещне всичките дадени моменти на живота. А всеки момент изгубен преждевременно е изгубен за всякога през вечността.*** СВОЕНРАВИЕТО (1903) Всякой, който иска да напредне в живота, или да добие знание и мъдрост за нещата на света, трябва да напусне своенравието, което ако не се премахне навреме, ще внесе безпорядък и ще разстрои самия живот. Понеже своенравието желае да ходи в своите собствени пътища, без да мисли за тяхните лоши сетнини.*** ТАЙНИТЕ НА ДУХА Хио - Ели - Мели - Месаил (1903) Събуди се, ти, който спиш. Време е!
Възкресни
от страстите на “ниския“, ти, който си умрял.
И размисли за живота си: От где иде? Защо e? Де си го отправил? Лептата, която ти е дадена да принесеш за благото на ближния си, де си я оставил? Ето, чакам на тайните врата на сърцето ти за отговор.*** В ЦАРСТВОТО НА ЖИВАТА ПРИРОДА Десет статии (1933) Невежите ще разберат природата по нейните ограничителни физически закони, умните - по нейните светли поеми, а духовните - по нейните животворни плодове, от които изтича животът за цялото човечество.*** *** С този знак в настоящето издание са отбелязани всички текстове, които са на Учителя
към текста >>
93.
Съборни беседи
 
Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
СИНОВЕ НА
ВЪЗКРЕСЕНИЕТО
Десета серия / III том (София, 1928) "Защото не могат вече ни да умрат, понеже са равноангелни; и като са синове на
възкресението
, синове Божии са." /Ев.
Който го разглежда буквално, той ще дойде само до неговата външна страна. Но разгледан и в неговата вътрешна страна, мъжът и жената представят два принципа, две части на едно цяло. Кое е цялото? - Самият човек Двата полюса, двете части, това са неговият дух и неговата душа. Душата и духът са два велики принципа в живота.*** 15.
СИНОВЕ НА
ВЪЗКРЕСЕНИЕТО
Десета серия / III том (София, 1928) "Защото не могат вече ни да умрат, понеже са равноангелни; и като са синове на
възкресението
, синове Божии са." /Ев.
от Лука 20 : 36/ Целта на всеки човек, който следва Божествения път е да разбере смисъла на целокупния живот, смисъла на възкресението и към него да се стреми. В това се заключава новата наука, която ще хвърли светлина в умовете на хората.*** 16. ЗА СЪДБА ДОЙДОХ Единадесета серия (София, 1928) Христос казва: " ..Аз за съд дойдох на този свят, да видят невидещите, а видещите да станат слепи." /Ев. от Иоана 9:39/ Тия Христови думи имат отношение към ония хора, у които се е пробудило възвишеното и благородното. Да съдиш човека това се счита за голямо негово нещастие.
към текста >>
от Лука 20 : 36/ Целта на всеки човек, който следва Божествения път е да разбере смисъла на целокупния живот, смисъла на
възкресението
и към него да се стреми.
Но разгледан и в неговата вътрешна страна, мъжът и жената представят два принципа, две части на едно цяло. Кое е цялото? - Самият човек Двата полюса, двете части, това са неговият дух и неговата душа. Душата и духът са два велики принципа в живота.*** 15. СИНОВЕ НА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО Десета серия / III том (София, 1928) "Защото не могат вече ни да умрат, понеже са равноангелни; и като са синове на възкресението, синове Божии са." /Ев.
от Лука 20 : 36/ Целта на всеки човек, който следва Божествения път е да разбере смисъла на целокупния живот, смисъла на
възкресението
и към него да се стреми.
В това се заключава новата наука, която ще хвърли светлина в умовете на хората.*** 16. ЗА СЪДБА ДОЙДОХ Единадесета серия (София, 1928) Христос казва: " ..Аз за съд дойдох на този свят, да видят невидещите, а видещите да станат слепи." /Ев. от Иоана 9:39/ Тия Христови думи имат отношение към ония хора, у които се е пробудило възвишеното и благородното. Да съдиш човека това се счита за голямо негово нещастие. Съдбата, обаче, има и друго предназначение: тя решава и благото на човека.
към текста >>
94.
ПОСЛЕДНИ БЕСЕДИ
 
Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Тя носи благоприятни условия за посаждане на всичко, което ви е дадено.*** НОВИЯТ ДЕН 17 януари 1940 Новата епоха, която иде, можем да наречем епоха на
възкресението
.
'' /Евангелие от Иоана 5:8/ Хората търсят богатства за да могат да платят на някого да дигне одъра им, а те да вървят след него. Човек трябва сам да дигне одъра си, да не очаква на никого. Той трябва да излезе от очаквателното положение, в което досега се е намирал.*** ГОЛЕМИЯТ БРАТ 31 декември 1938 г. Новата година носи всички условия за добър живот Който иска да живее добре, да проявява своите добри мисли, чувства и постъпки, той ще намери благоприятни условия за това, именно, тази година. Новата година е за добрите хора.
Тя носи благоприятни условия за посаждане на всичко, което ви е дадено.*** НОВИЯТ ДЕН 17 януари 1940 Новата епоха, която иде, можем да наречем епоха на
възкресението
.
Възкресението не е нищо друго, освен оживяване на съзнанието на всички хора от Божествената Любов. В бъдеще всички хора ще се побратимят и ще образуват светещата раса на любовта. С тихи стъпки новото пристъпва към земята, както утринната зора, която показва идването на новия ден в света.*** *** С този знак в настоящето издание са отбелязани всички текстове, които са на Учителя
към текста >>
Възкресението
не е нищо друго, освен оживяване на съзнанието на всички хора от Божествената Любов.
Човек трябва сам да дигне одъра си, да не очаква на никого. Той трябва да излезе от очаквателното положение, в което досега се е намирал.*** ГОЛЕМИЯТ БРАТ 31 декември 1938 г. Новата година носи всички условия за добър живот Който иска да живее добре, да проявява своите добри мисли, чувства и постъпки, той ще намери благоприятни условия за това, именно, тази година. Новата година е за добрите хора. Тя носи благоприятни условия за посаждане на всичко, което ви е дадено.*** НОВИЯТ ДЕН 17 януари 1940 Новата епоха, която иде, можем да наречем епоха на възкресението.
Възкресението
не е нищо друго, освен оживяване на съзнанието на всички хора от Божествената Любов.
В бъдеще всички хора ще се побратимят и ще образуват светещата раса на любовта. С тихи стъпки новото пристъпва към земята, както утринната зора, която показва идването на новия ден в света.*** *** С този знак в настоящето издание са отбелязани всички текстове, които са на Учителя
към текста >>
95.
Цикли
 
Брой 1 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Да мислиш, да чувствуваш, и да действуваш правилно, това значи, да пееш красиви песни.*** 22 април 1931 Новият живот носи новата песен и новата музика, които болни лекуват, нажалени и оскърбени утешават, мъртви
възкресяват
.*** 9 март 1933 във всички песни, които съм дал досега, отличителното в тях е чистотата на тоновете.
24 ноември 1926 Когато между думите и тоновете на една песен има съгласие, тя е напълно хармонична. Иначе, ако това съгласие не съществува в песента ще има дисонанс.*** 23 ноември 1927 Знаете ли, какво нещо е една чиста светла мисъл, или едно възвишено чувство? Знаете ли какво нещо е песента? Това са велики светове, но за да се разберат трябва да се намерят тяхните еквивалентни стойности.*** 8 октомври 1930 Животът в своите естествени прояви не е нищо друго, освен песен. Да живееш добре, това значи, да пееш добре.
Да мислиш, да чувствуваш, и да действуваш правилно, това значи, да пееш красиви песни.*** 22 април 1931 Новият живот носи новата песен и новата музика, които болни лекуват, нажалени и оскърбени утешават, мъртви
възкресяват
.*** 9 март 1933 във всички песни, които съм дал досега, отличителното в тях е чистотата на тоновете.
Те освобождават човека от всички преплитания, както и от лошите наследствени черти.*** 14 декември 1938 Една песен може да ви се види простичка, но да има в нея някакво скрито богатство.*** 26 април 1939 От какво зависи стойността на една песен? Зависи от Духът на този народ, който е създал песента. После, зависи от този поет, който е написал текста. После, зависи от този, който я композира, най-после зависи от онзи, който я пее. Ако може да я изпее както трябва тя може да мине за една добра песен.*** 3 май 1939 Песен при която не се увеличава светлината, тя е слаба песен.
към текста >>
96.
Разумното сърце - Учителят
 
Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Аз пък ви казвам: в името на Бога на Любовта, Който е изпратил своя Син на земята да спаси човечеството, нека се отворят умовете и сърцата ви, да следвате Божия път, да възприемате вярата, надеждата и любовта, които оживяват и
възкресяват
.
Достатъчно е да дойде при него някой беден или болен, за да му се притече на помощ. Бедният се оплаква от положението си, но той го утешава и казва, че така именно, му се дава възможност да познае Бога. И на болния казва същото. В това се заключава Божественото. Новото учение - учението на любовта казва: Ще вземеш участие в страданието на ближния си, ще понесеш половината от загубата му и ще дадеш половината от печалбата си.
Аз пък ви казвам: в името на Бога на Любовта, Който е изпратил своя Син на земята да спаси човечеството, нека се отворят умовете и сърцата ви, да следвате Божия път, да възприемате вярата, надеждата и любовта, които оживяват и
възкресяват
.
В Негово име станете, вървете напред и работете! Резюме от утринно слово на Учителя, държано на 22 декември 1935 год. В София
към текста >>
97.
Новите възгледи - Учителят
 
Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Какво представя смъртта и какво -
възкресението
?
Тъй щото, когато някой се почувства изоставен от Бога, от природата, и никой не му обръща внимание, ще знае, че причината е в самия него- няма висок идеал. Това е закон. Всеки сам може да изправи живота си, да се освободи от нещастията и страданията си; всеки може да излезе от забравената изба на природата. И най-последният човек, останал на дъното на тази изба, ако си създаде висок идеал, ще почне да пълзи като охлюв и, няма да мине много време, той ще излезе на повърхността на земята, огрян наново от слънчевите лъчи. Тогава природата ще каже: Ето едно от моите възкръснали деца!
Какво представя смъртта и какво -
възкресението
?
- Смъртта има отношение към забравените деца в избите на природата, т.е. към децата без висок идеал. Възкресението има отношение към децата, които излизат от дълбоките изби на материалния свят, т.е. към децата с висок идеал. А за да излезеш от такава изба, се изисква воля и безпримерна вяра.
към текста >>
Възкресението
има отношение към децата, които излизат от дълбоките изби на материалния свят, т.е.
И най-последният човек, останал на дъното на тази изба, ако си създаде висок идеал, ще почне да пълзи като охлюв и, няма да мине много време, той ще излезе на повърхността на земята, огрян наново от слънчевите лъчи. Тогава природата ще каже: Ето едно от моите възкръснали деца! Какво представя смъртта и какво - възкресението? - Смъртта има отношение към забравените деца в избите на природата, т.е. към децата без висок идеал.
Възкресението
има отношение към децата, които излизат от дълбоките изби на материалния свят, т.е.
към децата с висок идеал. А за да излезеш от такава изба, се изисква воля и безпримерна вяра. Често слушате да се говори: Аз ям каквото ми попадне, не правя избор в храните; обличам се с всякакви дрехи, не правя избор нито в цвета, нито в качеството на материята. Той иска да се представи за скромен човек, който се примирява с условията. Не е така.
към текста >>
98.
ВЕЛИКОТО ВСЕМИРНО БРАТСТВО - Учителят
 
Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Всеки, който тръгва истински към Знанието, може да го достигне единствено след
възкресението
си.
Последваха Го още - Ян Хус, Джордано Бруно, богомилът Василий и още хиляди, приели съзнателно пътя към кладата. Нима те нямаха знания да избегнат жертвения огън? Те можеха да се спасят, но нямаше да станат членове на Бялото Братство, където за да влезеш трябва да си възкръснал, т.е. да си се жертвал за човечеството. Те знаеха, че да станеш едно с огъня значи, да те приеме Светлината в своя свят и да надмогнеш връзката с материята.
Всеки, който тръгва истински към Знанието, може да го достигне единствено след
възкресението
си.
А за да възкръсне, той трябва да е разбрал закона на жертвата в името на Цялото. Едва след като се жертва за една светла идея и възкръсне той се ражда за един нов духовен свят и става член на онова велико общество в невидимия свят, което наричаме Бяло Братство, и което разполага със Знанието на всемира. За да влезе една душа в това Светло Общество изискванията са много строги. За нашите земни представи да бъдеш член на Бялото Братство е едно, но погледнато през очите на Светлите Същества едва ли то е същото. Във великото всемирно Братство членството се определя само от делата.
към текста >>
99.
ИДЕИТЕ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ - Влад Пашов
 
Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Минали през процеса на
възкресението
, за тях не съществува ни смърт, ни прераждане.
Те се отличават с високо организирани, пластични тела, защото водят абсолютно чист и свят живот. Тяхното изключително развитие тъкмо ги прави годни да бъдат духовни помагачи на човечеството. Най-високо напредналите измежду тях са завършили своето развитие на земята и имат обширни познания. Те знаят много неща от онази положителна, абсолютна, Божествена наука, която е съществувала още от създаването на света. Много от тях живеят на земята с хиляди години.
Минали през процеса на
възкресението
, за тях не съществува ни смърт, ни прераждане.
Тези човеци, наречени “Синове Божии” в чиито духове и души Бог живее, които са свързани с целия разумен свят, с всички напреднали същества във всички слънчеви системи, са онези именно велики души, Учители на човечеството, които са достигнали най-високите прояви в мисъл и дело - във всички направления. Те са ония мощни духове, които явно или скрито за нас подтикват човечеството напред. Зад всяка духовна дейност на земята, зад всяка духовна проява стоят тези братя. Зад всеки велик човек, зад всеки велик поет, музикант или художник стоят пак те. Защото за да се прояви един гениален човек на земята, трябва хиляди гениални души да се обединят и да се изразят чрез него.
към текста >>
100.
КОИ И КАКВИ СА БЕЛИТЕ БРАТЯ - Стоян Ватралски
 
Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Другият ден бе велика събота преди
възкресение
.
Старецът отново се взря и сега по-внимателно с чистите си, светнали от въодушевление очи в лицето на Констатина - устовския родопчанин - и рече: - Млади момко, имам желание да се видя с тебе утре на това място и по същото време. Желая да те попитам нещо и сам да ти кажа някои думи. Ще дойдеш ли? - Как не, отче. Ще дойда с всяко благодарение за тази покана.
Другият ден бе велика събота преди
възкресение
.
Премина нощта. Константин все още размисляше за тази среща. Не можеше да си обясни какво видя старецът у него и защо пред всички не заговори за това, което искаше да поръча, а го покани на отделен разговор. Църквата "Св. Димитър" в Солун Когато на уреченото време Константин отиде в църквата, преди да се срещне със стария свещеник, слезе в подземието, където беше гробът на свети Димитрий, запали свещица и се помоли.
към текста >>
НАГОРЕ