Търсене в текстове за 'великодуш'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 62 резултата в 45 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. РАЗУМНОСТ В ПРИРОДАТА И В ЧОВЕКА - Б. Боев Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Обича разкоша и блясъка; не ламти за богатство, неговата щедрост е благородна, великодушна и царствена.
Той не е обикновен честолюбец; неговото честолюбие е благородно и гордо. Той е справедлив, честен и безкористен. Религиозен е по разсъдък и по чувство. Неговата дружба е дълбока, продължителна, но много рядко интимна. Любовта му - сантиментална, поетична - е повече на въображението, отколкото на чувствата. Обича разкоша и блясъка; не ламти за богатство, неговата щедрост е благородна, великодушна и царствена. Има много почитатели, но и много врагове, които му завиждат повече на ореола на неговия гений, отколкото на обожанието от почестите. Едни го ласкаят, други го ненавиждат. Съдбата му е много променлива; достигнал до най-високите почести, той ту доброволно ще се отказва от тях, ту ще ги губи, благодарение на несправедлива немилост, Краят на неговата кариера ще завърши със скърби и големи нещастия, но неговата мъжествена и горда душа няма да се разколебае от ударите на съдбата, нито от човешката несправедливост и неблагодарност. Той ще пренася страданията си с необикновено величие и с религиозна покорност; ще умре тихо, с наслада за по-добър живот. Овален продълговат женски тип с влияние на планетите Венера, Меркурий и Луна.
към текста >>

Има нежно, великодушно и състрадателно сърце; тя е търпелива, покорна и много кротка.
Ноздрите - продълговати и изящни; устата - малка, прекрасно очертана; розови устни, тънки, много добре окръглени и с необикновена прелест; малка брадичка тънко очертана и особено красива. Цвят на лицето е като бела лилия; великолепна кожа, мека, нежна и много тънка; златоруса коса, мека като коприна и къдрава; тънка и грациозна шия, ослепително бяла. Рамене - тесни, грациозни и възхитителни; има много грациозно телосложение; жива, скромна и много лека походка; нежен глас със сребрист тембър. Тези черти показват младо момиче, много впечатлително, с приятно и просто държане, необикновено привлекателно. Тя е вежлива, много сърдечна, чувствителна, предана и обича да прави добро на другите. Има нежно, великодушно и състрадателно сърце; тя е търпелива, покорна и много кротка. Боязлива, скромна, замислена, меланхолична и мечтателна, тя страни от светските удоволствия и вълнения. Обича спокойния прост и тих живот; за нея семейният живот е плен с прелести, с своето благонравно влияние, тя внася в него мир и щастие Нейната целомъдрена красота покорява всички. Тя е сантиментална, поетична и обича да прекарва цели часове в съзерцание на луната. Чистото и звездно небе извиква нейния възторг; в опиянението на своя възторг, тя се пренася в небесните сфери. Обича също да се скита в тайнствените гори и да бяга по зелените и весели ливади.
към текста >>

2. Келтски окултизъм – Ernest Bose Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Те са по-скоро справедливи, отколкото великодушни интересът играе голяма роля в услугите, които правят на другите.
При други условия те ще приложат своите интелектуални способности в областта на агрикултурните науки. Тяхната скептическа и съмняваща се натура ги води към материализъм; те са повечето неверующи, но ако вярата им просвети душата, религията им се основава на такива принципи, които от нищо не се колебаят и тя достига до аскетизъм и суровост. Този тип се среща често между калугери (монаси), които водят строг живот. Техните характерни преобладаващи черти са любов към собственост и силна наклонност към скъперничество. Егоисти по природа, те не са нито чувствителни, нито състрадателни, нито снизходителни. Те са по-скоро справедливи, отколкото великодушни интересът играе голяма роля в услугите, които правят на другите. У тях умът управлява сърцето; също така не са достъпни и на чувството любов. Имат бурни страсти и макар да са енергични в удовлетворение на плътските си желания, но по-далеч от това не се простира тяхната любов; тя у тях е само едно материално чувство. Честолюбието е силно развито и често изнемогват в стремеж към богатство, но никога не се мъчат за любов. Те не са много общителни и лесно пренасят самотията; обаче, те ценят семейния живот, особено обичат своите деца и проявяват даже към тях слабост, особено ако те (децата) нямат здрава костна система и ако са сангвиници. Хората от този тип живеят дълго, ако преобладава костната система.
към текста >>

3. ОТ МИНАЛОТО НА БЪЛГАРИТЕ ПРОДЪЛЖЕНИЕ - Л. ЛУЛЧЕВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Най-голяма тайна крият Десетте числа, наречени Сефироти: Кетер или Венец, Хохма, или Мъдрост, Бина или Разум, Хесед или Милост (която някои наричат Гедула или Великодушие), Гебура или Крепост, Дин или Съд (наричан от други Пахад или Правда), Тиферет или Хубост, Нецах или Тържество, Ход или Величие, Йесод или Основа и Малхут или Царство.
Той им разказа за потайната неизразима Същина на Същините, що не може да се постигне, определи или ограничи; тя е непостижима за човешкия дух и посветеният я нарича Айн-Соф, което значи Нищо или Безкрайност; той знае за нея само това, че същества. После им каза, че Същината поражда Първите Същини, като се стяга и ограничава себе си, за да излъчи сама от себе си тия същини и да им определи простор за творчество и битие. Тъй се разклоняват Тридесет и двата Пътя на Премъдростта, означени с Десет цифри и Двадесет и две букви. Десетте цифри са десет кълба, в които кипи Божествен Живот, а Двадесетте и две букви са двадесетте и две имена Божии. Сетне им предаде тайната на тия кълба и на тия Божии имена, както са изложени още от древността в Тайното учение на патриарх Авраам, наречено Сефер Йецира, което значи Означение на Творението. Най-голяма тайна крият Десетте числа, наречени Сефироти: Кетер или Венец, Хохма, или Мъдрост, Бина или Разум, Хесед или Милост (която някои наричат Гедула или Великодушие), Гебура или Крепост, Дин или Съд (наричан от други Пахад или Правда), Тиферет или Хубост, Нецах или Тържество, Ход или Величие, Йесод или Основа и Малхут или Царство. Тия десет Числа се още зоват Десет Ръце или Десет Езика, защото носят ключовете на всяко творчество, пророчество и лекуване; те образуват облика на Небесния Човек, наречен Адам Кадмон, та затова всяка Сефира отговаря на някоя част от тялото, над която властва, работи и създава, па и на една част от вселената, над един от пътищата към светост и на едно от десетте кълба, пълни с Божествен Живот. Тъй Кетер наричат Чело на Небесния Човек; Хохма – Дясно око; Бина – Ляво око; Хесед – Дясна ръка; Дин – Лява; Тиферет – Гръд; Нецах – Дясно бедро; Ход – Ляво; Йесод – Десен крак, а Малхут – Ляв. Цялата вселена е исполински човек – и десетте Сефироти са десет части от тялото му; под властта на всяка Сефирота живее по една раса, по един ангел, по едно слънце; всеки човек, всяка билка, всеки минерал н всяко животно се намират под властта на някоя Сефира. Когато учениците опознаха тия тайни, Раби Симон ги посвети един по един във върховните Тайнства; но той даде всекиму само по толкова, колкото можеше да погълне с разума, сърцето и волята си – затова трябваше да ги посвещава един по един, а не вкупом, тъй като е казано: „Не се излага Делото на Началата пред двамина, а Делото на Колесницата – дори пред едного, освен ако е добил собствена мъдрост за това". И тогава отшелниците разбраха тайните на горния Божествен свят, наречен Ацилут (Сияние), дето обитава същината на Бога, и на трите по-долни свята, дето живее проявата на Бога; светът на творческите замисли и на чистите духове, наречен Бриа (творба), светът на душите и на живите същества, наречен Йецира (създание) и накрай светът на веществените творби, на телесните същества и на всичко видимо, наречен Асиа (Направа).
към текста >>

4. ПЪРВИЯТ ЛЪЧ - Б. БОЕВ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Гневлив, но и великодушен и щедър, той е любимец на леките жени, винаги е готов както за нападение, тъй и за отбрана.
Изглежда уморен, смее се рядко. Зиморничав е и посърнал. От него лъха тъга, меланхолия, студ, зима, старост. Все неспокоен, все измъчван, той дири самота. Сангвиникът с добре развита мускулатура, е тип на „сабленосец," любител на шумните препирни, свади и разпри. Гневлив, но и великодушен и щедър, той е любимец на леките жени, винаги е готов както за нападение, тъй и за отбрана. Той има бърз вървеж; не ходи сякаш, а тича. Като че ли иска да си проправи път през тия, що среща на пътя си. Той обича улицата, събранията, авантюрите. Ще го срещнеш навред, дето има свади, крамоли и злополуки. Жените от тоя тип имат повече мъжки ход, резки движения и креслив глас.
към текста >>

5. А ТИ ?- ТЕОФАНА Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

И когато силният човек, човекът-герой бъде прикован на позорния стълб заради Истината, той с великодушие понася позор и хули, злорадства и обвинения.
Аз не наричам силен човек оня, който убива другите. Силен човек е оня, който може да обръща своите неприятели в приятели. Ето защо, той не се защищава. Той не воюва за своите права. Само слабият воюва за своите права. И когато силният човек, човекът-герой бъде прикован на позорния стълб заради Истината, той с великодушие понася позор и хули, злорадства и обвинения. Ето човекът! Ето Исус! На първообразния език, на който това име е изречено, то означава: човекът, който иде на земята, брат на страждущите. Ето защо, в широк смисъл на думата, „Исус" е всеки, който страда, и като герой носи своите страдания „Исус" е всяка страдаща човешка душа, която изработва своето спасение. „Исус" ~ това е едната опорна точка на човека.
към текста >>

6. Влияние на електричеството върху човешкия организъм – В. Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Относително моралната страна обаче те са щедри, добри, великодушни, отстъпчиви и с широко сърце.
Нека вземем голяма и малка длан, където ще видим, че ако извадим заключение по правилото на аналогията, ще сгрешим. Голямата длан представлява човек с големи пространства и владения, които той обикаля, наглежда, но по причина на обширността им не е в състояние да ги разработи. Понеже са много, той не може да ги обхване всички, та се спира на отделни места. Тука ние бихме очаквали да срещнем човека, който се занимава с големи работи, с велики планове; ние намираме тъкмо обратното. Склонности към занимание с малките и дребните неща - повърхностен и повече аналитичен ум. Относително моралната страна обаче те са щедри, добри, великодушни, отстъпчиви и с широко сърце. Хората с малките ръце представляват малка земя, малки пространства, но повече обработени и понеже мястото е малко, те мислят, как да имат повече. От малкото да направят голямо. Стремеж да обхванат цялото. те не се спират на подробности. Такъв човек е с големи планове и проекти.
към текста >>

7. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ - СВЕТЛИНАТА Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

На Аполон принадлежат всички други качества, които дават един слънчев характер: Чувство за красота, търпение, великодушие и др.
Аполон значи изкуство и наука в най-добрия и най-висок смисъл. Той символизира слава и богатство - накъсо: успех в живота. В известен смисъл, той е венецът на всички останали космически сили. Той удря печата на това, което произлиза като квинтесенция от взаимното действие на всичките останали сили. Той е барометъра, по който може да се разпознае докъде е достигнал човек в живота. На Аполон принадлежат всички други качества, които дават един слънчев характер: Чувство за красота, търпение, великодушие и др. и др. Някой друг път за Уран и Нептун. От немски Д-р Е. К.
към текста >>

8. НОВАЛИС- ТВОРЧЕСТВО, ИДЕЙ -В В. Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Прочетете този разказ, за да видите безпримерната вяра на Авраама - основен двигател на Юпитеровата сфера - неговото благородство, неговата честност и справедливост, неговия съобразителен ум, неговото великодушие и щедрост, неговото миролюбив, за да видите ония черти, които правят от положителния Юпитеров тип оня обществен индивид, който обладава най-пълна и най-всестранна социална приспособимост.
СФЕРА НА ЮПИТЕР Ако живеехме в библейски времена и исках да ви покажа един хубав Юпитеров тип, бих ви завел при Авраама. Макар да не сме ангели, като троицата пътници, които са се отбили да му гостуват при Мамвриевите дъбове, той и нас би приел радушно и би ни богато угостил. За няколко часа поне ние бихме се чувствали прекрасно разположени всред тази патриархална обстановка, всред охолното благополучие, в което Авраам е живял. Защото Авраам, като Юпитерово чадо, е бил успешен, благополучен човек. "Господ беше благословил Авраама във всичко", се казва за него в хубавия библейски разказ, в който се повествува живота на израилския патриарх, призван да стане "отец на вярващите". Прочетете този разказ, за да видите безпримерната вяра на Авраама - основен двигател на Юпитеровата сфера - неговото благородство, неговата честност и справедливост, неговия съобразителен ум, неговото великодушие и щедрост, неговото миролюбив, за да видите ония черти, които правят от положителния Юпитеров тип оня обществен индивид, който обладава най-пълна и най-всестранна социална приспособимост. Само по дълбоко символичния разказ за Авраама би могла да се проучи Юпитеровата сфера с всичките ù типични функции. И тогава би станало ясно, как Юпитер означава оня културен стадий от живота, в който хората излизат от чергарския живот, от постоянните борби, за да се насочат към "обетованата земя", където цари един напълно йерархизиран социален строй, с неговия религиозен култ, с неговия правов ред, с неговите законно-установени политически и обществени учреждения, ала да оставим на мира библейския патриарх, защото животът му е толкова далечен, че звучи като мит. Няма да се спираме и при друга една още по-древна, ала типична библейска фигура - Йов. Защото след един Юпитеровски охолен и благополучен живот, щедро обсипан с всички блага на живота, той попада под ударите на Сатурн и съдбата му взема трагичен обрат. Няма да се спираме на историята на Йов, развиваща се в оная плоскост, дето се секат сферите на Юпитер и Сатурн, макар Йов като тип и като съдба в живота да е вечен.
към текста >>

9. ПОДПУШВАНЕ - Е. Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Роденият под негово влияние е йовиален, великодушен, умен, учтив, честолюбив, симпатичен, човечен.
Тя създава любовни работи, увлечения, бракове, приятели, удоволствия, благоволения от страна на жени, успех, благосъстояние. Слънцето прави белязания от него щедър, благороден, честолюбив, сръчен в изкуствата, обичащ истината, мъдър съветник и със здрав разсъдък. То дава почести, слава, издигане, високо покровителство, високо положение на държавна служба, здраве и власт. Марс прави белязания от него безстрашен, храбър, лесно възбудим, импулсивен, демонстративен, шегобиец, циничен, независим, действуващ реформаторски или разрушително. Той докарва неприятелства, борби, наранявания с огън и желязо, предателства, клевета, кражба, внезапна, най-често насилствена смърт, бойна слава, ентусиазъм, лудост, остри болести и болки. Юпитер. Роденият под негово влияние е йовиален, великодушен, умен, учтив, честолюбив, симпатичен, човечен. Той дава щастие, богатство, изобилие, успехи, почести, приятели, покровителства, превъзходство и плодовитост в работата. Сатурн прави родения под негово влияние да обича независимостта, нещастен, затворен, недоверчив, ревнив, скъперник и роб на навици. Той създава закъснения, пречки, недостатъци, тайни, злополука, падане от положението, нещастие, меланхолично настроение, хронически болести и злини, грижи, скърби и изпитания. Уран прави родения под негово влияние непостоянен, капризен, ексцентричен, импулсивен, находчив, оригинален и духовит, критичен; упорит в своите мнения, егоцентричен, романтичен, горд и своеобразен в много отношения. Той дава конструктивни и механически способности, внезапни промени, отчуждавания, грижи, заточение, неприятелства, несигурно издигане и бунтарска импулсивност. Нептун.
към текста >>

10. ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ- П. М-В Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Благородството, ентусиазма, способността да се вдъхновяваме от възвишени идеали, да се подвизаваме и жертвуваме за благородни каузи, великодушието, царственият жест - това са.
Няма да се спираме на представителите на слънцето в растителния и животинския свят, защото това би ни отвело твърде далеч. В тялото на човека, сърцето представя слънцето, което, както е знайно от астрологичната традиция, е вечно туптящото, разливащо живот сърце на нашата слънчева система. Като си спомним, че слънцето е център на една сфера от пранична енергия - животворната сила, която прониква целия органически свет, лесно можем да разберем твърдението на древните, че слънцето е носител на жизнената сила. Психологически, то представя висшият аз на човека, неговата индивидуалност. за разлика от личността, която е символизирана от луната. Благородството, ентусиазма, способността да се вдъхновяваме от възвишени идеали, да се подвизаваме и жертвуваме за благородни каузи, великодушието, царственият жест - това са. все черти на слънцето. Ала и славолюбието, тщеславието, любовта към лукса и разкоша, към външния показ към тържествените церемонии, в които има много външен блясък, са също така черти на слънцето, които спадат към неговите низходящи влияния. Най-добра илюстрация на тия положителни и отрицателни черти на слънцето намираме у царете, монарсите, обладатели на неограничена власт. Ако се случи един такъв монарх, слънчев тип, да въплъщава благородните качества и на другите две планети от тригона на огъня: Юпитер (широта и воля за разширение: териториално, стопанско, културно) и Марс (борческа енергия), ние ще получим типа на царя воин. предводител на своя народ, който той води към победи и слава, благодарение мощния магнетизъм на своята натура, "предопределена" да достигне слава, почести, богатство и мощ.
към текста >>

Завършеният слънчев тип - благороден, великодушен, самообладан - е човек на качеството, не на количеството.
Истинският слнчев тип е тих и спокоен - той излъчва своята душевна сила навън така спокойно и тихо, както слънцето. Обладаващ тънка и деликатна чувствителност, възприемчив за чистите идеи, способен да схваща непосредствено „дълбоките съзвучия" в природата, поет и музикант по душа, която е способна да трепти от възторг и вдъхновение, той е роден човек на изкуството. У него действува по-скоро непосредственото вдъхновение, творческото въображение и интуицията, отколкото аналитичния интелект. Умът му е по естество синтетичен. Най-високо развитият „Аполон" често се издига до пророчески екстаз. Завършеният слънчев тип - благороден, великодушен, самообладан - е човек на качеството, не на количеството. Навсякъде той търси истината и красотата. Понякога твърде развитото съзнание за лично превъзходство кара слънчевите типове да стоят настрана от обществото, или по-скоро над него. Впрочем, съдба на слънчевия тип е да бъде център в своята среда, да я организира в една „система" и да я поддържа със своята магнетична сила, както слънцето поддържа своята планетна система. Това не важи за всички „аполоновци" в еднакви размери. Ала най-големите между тях са родени да управляват.
към текста >>

Властта им е проникната от великодушие, защото истинският слнчев тип винаги се въодушевява от един висок идеал. Г.
Навсякъде той търси истината и красотата. Понякога твърде развитото съзнание за лично превъзходство кара слънчевите типове да стоят настрана от обществото, или по-скоро над него. Впрочем, съдба на слънчевия тип е да бъде център в своята среда, да я организира в една „система" и да я поддържа със своята магнетична сила, както слънцето поддържа своята планетна система. Това не важи за всички „аполоновци" в еднакви размери. Ала най-големите между тях са родени да управляват. Властта им е проникната от великодушие, защото истинският слнчев тип винаги се въодушевява от един висок идеал. Г.
към текста >>

11. КОГАТО БЯХ МЛАДЕНЕЦ - G. NORDMANN Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Мнозина „старозаветници" днес, които имат материални спорове, биха завидели на справедливостта, миролюбието, безкористието и великодушието на вехтозаветния патриарх.
Не е ли всичката земя пред тебе? Моля ти се, отлъчи се от мене: ако идеш ти наляво, аз ще отида надясно; ако ли ти надясно, а аз наляво". Аврам предоставя свободен избор на Лота. Макар че последният дължи всичко на него, Аврам не го насилва, не му се налага. Той е готов да последва решението, което Лот вземе. Мнозина „старозаветници" днес, които имат материални спорове, биха завидели на справедливостта, миролюбието, безкористието и великодушието на вехтозаветния патриарх. В един друг епизод от живота на Аврам, се разкриват нови черти от характера му, като се подчертават същевременно и тия, които бидоха изтъкнати по-горе. Това, впрочем, не може да бъде иначе, защото навсякъде, при всички свои действия, Аврам се проявява като цялостен, закръглен в себеси характер – най-пълния, най-хармоничния, който ни е завещал Старият Завет. Ето епизода. Девет царе – тогавашните царе са владели по един град с околностите му – се опълчват на бой четирима срещу пет. Между претърпелите поражение са и царете Содомски и Гоморски.
към текста >>

Тук, именно, при срещата му с този цар, изпъкват с особена сила великодушието, благородството и безкористието на Аврам, покрай неговата смелост и готовност да защити изпадналите в неволя – черти, които видехме да се проявяват при освобождаването на Лот от плен.
Лот, който пребивава в техните предели, бива пленен, а имотът му заграбен. Той бива подкаран като роб към пределите на царете-победители. Когато вестител съобщава Авраму нерадостната вест, той веднага решава да поведе своите обучени раби, родени в дома му, на брой триста и осемнадесет и да се впусне подир неприятеля, за да освободи Лота от плен. Благодарение на своето бързо действие, на умната си бойна тактика, при която Аврам изпъква като способен и смел военачалник, той догонва врага, разбива гои освобождава Лота, с всичките му люде и с всичкия му имот. Той възвръща същевременно от плен и пълчищата на Содомския цар. Тук, именно, при срещата му с този цар, изпъкват с особена сила великодушието, благородството и безкористието на Аврам, покрай неговата смелост и готовност да защити изпадналите в неволя – черти, които видехме да се проявяват при освобождаването на Лот от плен. Ето оня пасаж из 14 гл. на Битие, в който са отразени споменатите по-горе черти: „И рече Содомският цар Авраму: Дай ми человеците, а имота вземи за себе си. А Авраам рече на Содомския цар: Аз вдигнах ръката си пред Господа Бога Вишнаго, Владетеля на небето и земята, и заклех се, че няма да взема от всичко що е твое, от жица до ремък на обуща, за да не речеш: аз обогатих Аврама. Освен онова, което изядоха момците и дела на мъжете, които дойдоха с мене, Анер, Есхол и Мамврий: те нека вземат дела си". Този пасаж е толкова ясен, че не се нуждае от коментарии.
към текста >>

12. ПРИЯТЕЛИ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

– Лица, заемащи по-ниски места в горните области; златари, мощни, но великодушни врагове, тирани.
– Необикновен, тайнствен живот; дисхарм. – Опиянение, илюзии, разочарование, интриги, измами, загуби, заточение, хаотично положение, душевни заболявания, затвор, престъпления. II Аналогии за професия, занимание и пр. (по Морен и др.) Слънце харм. – Най-високопоставени лица – държавни глави, посланици, ръководители на големи организации; покровители, хора на науката и изкуството – изобщо хора на зряла възраст; дисхарм. – Лица, заемащи по-ниски места в горните области; златари, мощни, но великодушни врагове, тирани. Луна харм. – Благородни дами, обществени функционери, медиуми, домакини, търговци (особено на течности), моряци, пътници – изобщо възрастни жени; дисхарм. – Лица, подчинени на горните; пасивната народна маса. Меркурий харм. – Интелектуалци – учени, писатели, учители, особено филолози, експериментатори, критици, артисти, дипломати, адвокати, чиновници, оратори, журналисти, секретари – търговци, посредници, пътници – изобщо млади хора; дисхарм.
към текста >>

13. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - ВИТОШКИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

– Великодушие, благородство, творчество, артистични дарби, организаторски талант, идеализъм, възвишени стремежи, покровителство, щедрост, достойнство, авторитетност, честност, вярност, истинолюбие, откровеност, воля, солидност, деловитост, смелост, решителност, самоувереност, жизнерадост, независимост, сериозност, спокойствие, енергия; дисхарм.
– Мистици, идеалисти, хора на изкуството, космополити, утописти, медиуми – изобщо загадъчни хора; дисхарм. – Слабоволни натури, маниаци, истерични хора, морфинисти, съзаклятници, измамници, шарлатани, престъпници. Психологичните значения на планетите по М. Хайндел и др. Слънце харм. – Великодушие, благородство, творчество, артистични дарби, организаторски талант, идеализъм, възвишени стремежи, покровителство, щедрост, достойнство, авторитетност, честност, вярност, истинолюбие, откровеност, воля, солидност, деловитост, смелост, решителност, самоувереност, жизнерадост, независимост, сериозност, спокойствие, енергия; дисхарм. – Липса на всякаква амбиция, небрежност, самонадеяност, бомбастичност, тщеславие, страхливост, надменност, гняв, властолюбие, себелюбие, деспотичност. Луна харм. – Майчинска любов, градивни способности, мистични склонности, разсъдливост, доброта, религиозно чувство, магнетичност, въображение, чувствителност, възприемчивост, съзерцателност, кротост, мек, тих характер, скромност, приспособяване, общителност, обич към домашното удобство, но и към пътуванията, романтичност, послушност; дисхарм. – Мечтателност, подражание, свенливост, равнодушие, болезнена чувствителност, меланхоличност, нерешителност, колебливост, безпокойство, боязливост, суеверие, непостоянство, детински характер, суетност, страхливост, недеятелност, небрежност, наивност, капризност, фантастичност, сервилност, необмисленост, безхарактерност. Меркурий харм.
към текста >>

– Великодушие, благородство, мъдрост, благоразумие, благотворителност, човеколюбие, милосърдие, честност, сърдечност, благосклонност, справедливост, религиозност, преданост, авторитетност, разбиране и прощаване, толерантност, откровеност, приветливост, тактичност, помирителност, спокойствие, уравновесеност, умереност, оптимизъм, общителност, съхраняване, приспособяване, почтителност, вярност към закона; дисхарм.
– Нехайство, безредие, мекушавост, безгрижие, леност, тщеславие, простащина, разпуснатост, лекомислие. Марс харм. – Въодушевление, самопожертвувателност, самообладание, градивни способности, реформаторство, ненавист към робство и несправедливост, организаторски талант, предприемчивост, храброст, вярност, искреност, откровеност, самоувереност, решителност, бойкост, динамичност, деловитост, независимост, практичност, сила, бързина, дисциплина; дисхарм. – Критичност, самонадеяност, лудешка смелост, амбициозност, недисциплинираност, прибързаност, нетърпеливост, разпиляване, непостоянство, нехармоничност, самохвалство, сладострастие, цинизъм, надменност, буен, раздразнителен, горещ, заядлив, повелителен, нападателен темпераментен, своенравие, опърничавост, ревност, грубост, гневен, дързък, нахален, див, необуздан характер, необмисленост, безпътство, алчност, егоизъм, омраза, деспотичност, разрушителност, жестокост. Юпитер харм. – Великодушие, благородство, мъдрост, благоразумие, благотворителност, човеколюбие, милосърдие, честност, сърдечност, благосклонност, справедливост, религиозност, преданост, авторитетност, разбиране и прощаване, толерантност, откровеност, приветливост, тактичност, помирителност, спокойствие, уравновесеност, умереност, оптимизъм, общителност, съхраняване, приспособяване, почтителност, вярност към закона; дисхарм. – Човек на традицията, равнодушие, отлагане, надутост, разточителност, обич към удоволствията и външния блясък, щеславие, самохвалство, лицемерна набожност, беззаконие. Сатурн харм. – Съвестност, самоотричане, справедливост, вярност, достойнство, дълбокомислие, предвидливост, преценяване, логика, съсредоточеност, методичност, тактичност, търпение, трудолюбие, солидност, постоянство, твърдост, издръжливост, сдържаност, независимост, сериозност, предпазливост, въздържание, обич към простотата, пестеливост, аскетизъм; дисхарм. – Мълчаливост, затвореност, бавност, умора, свенливост, равнодушие, меланхолия, печал, нерешителност, навъсеност, недоволство, скептицизъм, обезсърчаване, съмнение, подозрителност, самоизмъчване, песимизъм, отчаяние, скъперничество, материализъм, студенина, упоритост, твърдоглавие, боязливост, страхливост, догматичност, консервативност, тесногръдие, егоизъм, строгост, скритост, ревност, завист, нетолерантност, деспотизъм, безсърдечие, безпощадност към себе си и другите, неумолимост, подмолност, злоба, отмъстителност, суровост, разрушителност, жестокост, коварство. Уран харм.
към текста >>

14. НЕЩО ВЪРХУ МИСТИЦИЗМА В НЕМСКАТА ПОЕЗИЯ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Слънце – Първична сила, жизнена енергия, топлина; блясък, слава, мощ, организация; Човешкият дух, индивидуалност, воля, творчество, изкуство, истиннолюбие, великодушие, идеализъм, щедрост, чистота, смелост, деловитост, жизнерадост, гордост, властолюбие, деспотизъм.
Сатурн – Земя, постройки, особено стари, недвижими имоти, рудници, кладенци, усамотени места, пустини, затвори, болници, клоаци, развалини, гробища, позорни места. Уран – Модерни средства за съобщение – тренове, трамваи, автомобили, особено авиация; електрически инсталации. Нептун – Места за окултни занимания, клубове на морфинисти и пр., болници, лудници. Кратка характеристика на планетите Според Барле, Кльоклер, Г. Радев, Синдбад – Д-р Вайс и др. Слънце – Първична сила, жизнена енергия, топлина; блясък, слава, мощ, организация; Човешкият дух, индивидуалност, воля, творчество, изкуство, истиннолюбие, великодушие, идеализъм, щедрост, чистота, смелост, деловитост, жизнерадост, гордост, властолюбие, деспотизъм. Луна – Ритмични процеси, растителна сила, плодородие, наследственост, формуващ принцип; Промени, пътувания, популярност, общественост, болести на лимфатичната система; Душата, човешката личност, майчински чувства, разсъдливост, въображение, пасивният женски принцип, възприемчивост, мекота, религиозност, медиумичност, скромност, свенливост, колебливост, приспособяване, подражание, романтика, равнодушие, флегматичност, боязливост, меланхолия, капризност. Меркурий – Движение, съобщителни и транспортни средства – пъти-ща, телеграфи, телефони, книги, вестници, документи, кореспонденция ; Размяна, посредничество, търговия, пропаганда, връзки, нервни болести; Практически ум, интелигентност, литература, критика, прозорливост, пъргавост, сръчност, хитрост, капризност, любопитство, повърхностност, непостоянство, демагогия, измама. Венера – „Малкото щастие" – Хармония, ритъм, цъфтеж, красота; Удоволствия, лукс, връзки, венерически болести; Любов, милосърдие, доброта, чувствителност, нежност, миролюбие, изкуство, общителност, веселие, гъвкавост, разпуснатост. Марс – „Малкото нещастие" – Двигателна енергия, огън, желязо, кръв, бързина; Борба, спорове, разпиляване, кражба, насилие, остри заболявания, разрушение, смърт; Храброст, предприемчивост, амбиция, дисциплина, нетърпение, гняв, страсти, ревност, егоизъм, необузданост, умра за, жестокост. Юпитер – „Голямото щастие" – Равновесие, съхраняване; Изобилие, авторитет, покровителство, философия, религия, право, здраве; Висш разум, благородство, доброта, морал, достойнство, честност, толерантност, миролюбие, откровеност, любов към наслажденията, суетност, надутост, лицемерна на-божност.
към текста >>

15. САМ В СЕБЕ СИ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Стрелец ПРИРОДА И МАШИНА Човек е сътворил свое малко царство в мълчаливите, великодушни обятия на природата и се е нарекъл „господар" и „победител" на света.
Стрелец ПРИРОДА И МАШИНА Човек е сътворил свое малко царство в мълчаливите, великодушни обятия на природата и се е нарекъл „господар" и „победител" на света. Не е безинтересно да се занимаем с тия две думи и да проследим в едри черти тия две битиета — хилядолетната мълчалива природа и героичното усилие на мравката с разум, наречена човек, пропъплила по нейната огромна снага. Грандиозността на природата се крие в нейните закони, а величието на човека в това, че той може да ги съзре сред привидното „безредие и случайност", които и до днес за много човеци са. управляващите принципи на целокупния живот. в необхватния и величав замах на творението, ръката, която изгради в „шест дни света", създаде и това микроскопично чудо, което днес се е опълчило срещу нея и пише в своите съчинения, че води борба с природата и скоро ще я „завладее". На това дребно по размери същество, тая творческа ръка даде острието на един разум, с който то дълбае в кората на един свят, от който то се надява да извлече всички тайни, за да сглоби един свой порядък и една философия на таблици, номенклатури, графи и дефиниции.
към текста >>

Нашите машини са играчките, чрез които растат малките деца, а децата, увлечени в своята игра, забравят за будното око, което ги гледа с тихо и любещо великодушие.
Това не би било така, защото машината е бездушна и мъртва вещ пред волята на живия човек, а човекът никога не е имал по-страшен враг от своето невежество. Човекът води борба, да се освободи от веригите на едно робство. Машината, която той е създал, може да му бъде и враг и приятел. Зависи от самия него. С машината ние променяме една малка частица от заобикалящата ни действителност, а природата — родителка на силите, с които си служим, остава строга, неуловима, велика в безмълвната си мощ, вечно млада, жизнена, както в първите ù дни. Нашите машини са играчките, чрез които растат малките деца, а децата, увлечени в своята игра, забравят за будното око, което ги гледа с тихо и любещо великодушие.
към текста >>

16. ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

" — „Да извинява и прощава великодушно и винаги на драго сърце", казал той, „също винаги да подпомага и учи другите, всички лоши мисли за тях да отхвърля — това е силата на личността в народите на юга.
МЪДРОСТИ НА СТАРИ КИТАЙЦИ Някой запитал един мъдрец: „В какво се състои мъдростта? " „В опознаването на човека." „И в какво се състои добродетелта? " „В любовта към човека." * „Дсе Лу запитал майстора, в какво се състои силата на личността ? " — „Да извинява и прощава великодушно и винаги на драго сърце", казал той, „също винаги да подпомага и учи другите, всички лоши мисли за тях да отхвърля — това е силата на личността в народите на юга. Това са качествата, които отличават един благороден човека. Винаги въоръжен и без съжаление да отива към смъртта — това е силата на личността в народите на севера. Това са качествата, които отличават храбрия човека. А истинно мъдрият живее без да отслабва. Той е закрепен здраво в центъра и не се отклонява нито на едната нито на другата страна.
към текста >>

17. АТИНА ПАЛАДА НА АКРОПОЛА - Д-Р СТ. КАДИЕВ Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Тамар Ал Харун беше не само великодушен, но и мъдър господар.
Народът беше измъчен и уморен от беди. Ах, те знаеха, че само шепа хора благуваха в тая богата и плодородна страна, те знаеха, че златните пътеки водеха към едни и същи люде, който бяха силни и които бяха устроили държавата си така, както беше удобно на тях. Това беше стара, стара, като света и земята истина. Те мислеха и вярваха сега, че младият цар с един замах само, ще уреди всичко. Те мечтаеха за щастие, за мир, благоденствие, а най вече за богатство, много хляб и много ориз. Тамар Ал Харун беше не само великодушен, но и мъдър господар. Той искаше да дарява народа си, не само с една ръка. Беше решил да преобрази из основи своята държава. Жадуваше да превърне страната си в рай. Вярваше в благородните пориви на своето сърце и беше решил твърдо да ги следва. Той знаеше, че най-голямото нещастие в една страна се поражда от неравенството.
към текста >>

18. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Б. БОЕВ Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

И майките и бащите са били с природно надарени умове, имали са вродена надежда и вяра към Бога, отличавали са се с висока нравственост, справедливост, благородство, великодушие, нежни обноски, человеколюбие, свободолюбие, имали са високо идейни стремежи, съзнание за дълг и отговорност спрямо Бога, човечеството и обществото, стремели са се винаги към добротворство имали са голяма и постоянна взаимна съпружеска любов, обич впи са много децата си и със своя безупречен добродетелен живот са бивали добър пример за децата си във всяко отношение.
И. Д. Изворски МАЙКИТЕ И БАЩИТЕ НА ВЕЛИКИТЕ ЛЮДЕ Майките и бащите на високо талантливите, гениалните, великите люде изобщо, са също така рядко явление между человеците, както и самите велики люде. В биографиите и автобиографиите на множество велики люде са дадени доста описания за необикновените добродетелни качества на техните майки и бащи, както и за чувствата и отношенията на великите синове спрямо родителите им. От тези описания може де се научи, че майките и бащите на всички велики люде са се отличавали с редица високодобродетелни и благородни качества. И майките и бащите са били с природно надарени умове, имали са вродена надежда и вяра към Бога, отличавали са се с висока нравственост, справедливост, благородство, великодушие, нежни обноски, человеколюбие, свободолюбие, имали са високо идейни стремежи, съзнание за дълг и отговорност спрямо Бога, човечеството и обществото, стремели са се винаги към добротворство имали са голяма и постоянна взаимна съпружеска любов, обич впи са много децата си и със своя безупречен добродетелен живот са бивали добър пример за децата си във всяко отношение. Запример, такива са били: майката и бащата на Йоан Кръстител, пророк Самуил, на Толстой, Достоевски, Пушкин, Гогол, Тургенеа, Вл. Соловьов, Шилер, Гьоте, Чайковски, Бетовен, Падаревски, Дворжак, Бах, Григ, Едисон, Хр. Ботев, В. Левски и много други творци в областта на науката, изкуствата, философията, техниката и обществени дейци. Всички велики люде в разговори или писания всякога са се изказвали с възторжена любов, благоговение и благопочитание за своите родители.
към текста >>

19. НЕОБИКНОВЕНА СРЕЩА В ЦЪРКВАТА “CB. ДИМИТЪР” - Георги Томалевски Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Ученикът трябва да бъде още благороден и великодушен.
Освен смирението, нужни са още четири качества: абсолютна честност - каквото каже човек, да го изпълни; да бъдете добри - добродетелта прави човека устойчив. Доброто е морално качество, което принадлежи на Божествения свят. Честността е качество на човешкото аз. Ученикът трябва да бъде крайно интелигентен. Неговият ум да бъде гъвкав, да схваща моментално всички потънкости да не се лъже. Ученикът трябва да бъде още благороден и великодушен. Значи, честност, доброта, интелигентност и благородствно, това са четири качества, присъщи на ученика. Всеки трябва да се стреми да изработи в себе си тези качества. - По какво се познава честният? - Той върби изправен, строен е, мускулест, с отворено лице. Всяко изкривяване, т.е.
към текста >>

20. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 29 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Той ни учи също да развием сърцето, центъра на чувствата; това е нежното желание към услуги и великодушие, това е душевната широта, разбирането слабостите на ближния и състраданието, което ще го издигне и ще го постави в правия път.
инструмент, съставен от най-нежни органи, които трябва да се движат наедно или последователно следващи един ритъм, определен от темперамента на индивида, от неговия характер, от степента на неговото развитие. Една каквато и да било злоупотреба с тялото вреди на здравето и нарушава благосъстоянието — психично и даже морално — на индивида. Требва да се изучава също и урегулирането на чувствения живот, на живота на чувствата, да се стараем да направляваме своята мисъл към всичко, което издига душата, към всичко, което я прави по-чиста, по-възприемчива за красотата, навсякъде където тази красота се явява, било в природата, било в изкуствата, било в самия живот, в проявленията на героизъм, преданост, себеотрицание. Трябва също да се стараем да направим душата си по-възприемчива за схващанията на великите мислители на човечеството, които се стремят да направляват живота на човека към един по-благороден идеал. Окултизмът ни учи, че човешките същества в своята съвкупност образуват едно цяло, чиито единици са солидарни, интересите им еднакви и действията, добри или лоши, на едного, се отразяват върху съдбата на всички. Той ни учи също да развием сърцето, центъра на чувствата; това е нежното желание към услуги и великодушие, това е душевната широта, разбирането слабостите на ближния и състраданието, което ще го издигне и ще го постави в правия път. И защо всички тия усилия? — Защото от окултизма ние знаем, че радостта и страданието „отвъд“, че условията, духовни и материални на нашия следующ живот на земята, зависят от добрите или лоши, разумни или неразумни постъпки в този ни живот, зависят от нашата способност да се подчиняваме на добрите подбуди, да се смело противопоставяме на лошите случаи, представени ни от съдбата. Окултната наука, чрез устата на ясновидците, ни казва, че всеки живот на земята е един процес на развитие, насочен към достигане на Божествено съвършенство, че всяка победа на вътрешното „аз“ е една опитност, която ще ни ползва най-малко в едно бъдещо съществуване, тя е една придобита печалба, една възможност повече, прибавена към вече придобитите, една по-голяма сила за един нов и по-плодоносен живот. Да се знае, че никое от нашите усилия, дори и най-малкото, не е изгубено за нас, че никое от нашите догонвания към хубавото и истинното, даже и ако обстоятелствата не ни позволяват днес да ги реализираме, не са обречени на загиване, но в едно бъдещо съществуване ще се проявят с една нараснала активност и мощ в нашия свет. Нали това е едно окуражаване да се „живее живота“, така, както са го схващали християните-окултисти?
към текста >>

21. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 92 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Това са чудни бисери, които със своята ослепителна светлина и мекост галят душата, успокояват сърцето, раздвижват съвестта и създават желанието за героични и великодушни подвизи.
Дали ще мога да изразя онова велико чувство на любов. което ме изпълваше когато четох „Златни капки" от Йордан Ковачев — не зная. Лаская се, обаче, че поне от малко ще дам представа за възвишените и благородни трепети бликащи в разказите и по тоя начин ще създам желание в мнозина да разгърнат страниците на книгата и се освежат от чистотата на „белите страници“. „Златни капки" не „Златни сълзи" — защото това което е писано, това което е дадено, това което е разрешено в тия разкази буди душата за нещо божествено, нещо велико, огряно от лъчите на любовта. Всеки разказ, всяко изречение, всека дума си е на мястото. Това са чудни бисери, които със своята ослепителна светлина и мекост галят душата, успокояват сърцето, раздвижват съвестта и създават желанието за героични и великодушни подвизи. Колко много ние се нуждаем. колко много душата ни жадува за подобни книги, за подобни разкази, за подобни разрешения на най-великото в живота любовта. Как могъщо се разлива по целият ни душевен мир идеята за братство и любов между хората, между всички живи същества и как след като сме прочели тия безподобни проблясъци на душата на един „духовен великан“ чувстваме голямото и непобедимо желание да преливаме в тоя помрачен свят повече любов, повече братство, повече доброта. Такива книги са навремени, необходими и трябва да се разпространяват с повече жар и ентусиазъм, за да могат да стигнат до народа, който да се залива от тяхната духовна сила и чрез тях да облагородява душата си. Ж. У.
към текста >>

22. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 192 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ония руси къдрици, ония сини очички като небето, бяло личице, също на майка си прилича, а умно, хитро, добро и великодушно, да се смаеш.
Пищи майката, първата и рожба била. — Отиде детенцето ми, отиде милото ми детенце! Като чула старата свекърва, обърнало й се сърцето — тя това дете от всички най много обичала. Та и кой ли не го обичаше? То беше хубаво — да му се не нагледаш. Ония руси къдрици, ония сини очички като небето, бяло личице, също на майка си прилича, а умно, хитро, добро и великодушно, да се смаеш. Старите го заплюваха да не урочаса. От целият дом, само то като че ли спомняше за предишния род на дедо Гена с тихата си и добродушие усмивка. . . Само него всичките снахи обичаха и на него никой ръка не вдигаше, че с всички бе благо и услужливо. Мъдро бе като старица, добро и хубаво като от рая излязло — тъй го знаеха и в цялото село.
към текста >>

23. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 199 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Коя е тя — тя е във великодушието, в жертвата, в самоотречението, в чистотата.
Затова нека търсим Божията Слава, вечното богатство, което молци не пояждат и ръжда не разяжда. Где ще го намерим? — Само във великата Божия Любов. И най-малката проява на Божията Любов е велика. Най-малката нейна проява отваря нова страница в живота на човека. Коя е тя — тя е във великодушието, в жертвата, в самоотречението, в чистотата. Докато човек не положи за основа на своя живот Божията Любов, то той не може да добие спасение. Докато тая любов не легне като основа в отношенията между хората и народите, ние ще имаме винаги антагонизъм, стълкновения и катастрофи. Да извикаме Христос, великия лекар на човешката душа, да се допре до нас за да падне всяка проказа, всеки недъг, всяко тъмно нещо и да вложим в ума си правата мисъл, в сърцето си великата любов, чистото чувство, и във волята си благородната и добра постъпка. Една е слънчевата светлина, която създава форми и дава живот, една е Любовта, която дава душа и влага съдържание. Да потърсим и двете. N.
към текста >>

24. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 232 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

По аналогия на горното можем да кажем и за всички други качества като например търпение, благородство, учтивост, великодушие и т. н.
За подобни опити не се изискват специални условия. Те могат да се направят всякога и всякъде. От опитите може да се извади заключението, че влиянието е безспорно. Тогава не остава друго, освен това, всеки според нуждите си може прекрасно да се ползва от силата на влиянието, чрез намиране подходяща среда. Желае ли човек да придобие щедрост например, непременно трябва да поживее всред щедри хора. По аналогия на горното можем да кажем и за всички други качества като например търпение, благородство, учтивост, великодушие и т. н. За да може човек да се пази от лошите влияния и да приеме добрите, нужно е едно условие: винаги да има възвишени мисли и чувства, които да са негова среда. Има ли човек добри, чисти и възвишени мисли, той ще привлича добрите влияния от целия свят. Подхранва ли обаче лоши мисли и чувства у себе си, тогава той привлича всички отрицателни влияния и те го разрешават. Защото в духовния свят съществува един природен закон, че подобните и сродни неща се привличат. Ето защо от човека зависи кои влияния ще привлече: благотворните или разрушителните.
към текста >>

25. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 276 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И затова прави родените под неговото влияние благородни, великодушни, приветливи, горди, но милостиви; то съединява твърдостта с благородството, честолюбието с бащинска грижливост.
И понеже живота се проявява във формата, затова на първо място, за да видим какъв ще бъде живота на човека, трябва да разгледаме отношението на аспектите между Слънцето и Луната, което ще ни покаже на хармоничното или дисхармоничното проявление на живота. Отношението между Слънцето и Луната ни показва също така отношението между вечното начало в човека - индивидуалността и личността, и естествено и една добра съдба. Задачата на човека е да подчини Луната - личността, на Слънцето -индивидуалността. Цветът на Слънцето е оранжевия (портокаловия) и тона му е ре. Неговата енергия в проявлението си е топла, електрична, властна, величествена, спокойна, хармонична. И затова прави родените под неговото влияние благородни, великодушни, приветливи, горди, но милостиви; то съединява твърдостта с благородството, честолюбието с бащинска грижливост. Неговите типове обичат истината и са безстрашни и самонадеяни. Слънцето в хороскопа означава още висшите обществени служби и политически, и граждански длъжности — висшите магистрати и властта изобщо. В древността Слънцето е било символ на царя и висшата власт. Луната. В древния окултизъм Луната се е взимала като символ на Мировата душа, която в египетските мистерии е символизирана с богинята Изида. В гръцките мистерии е символизирана като Персефона или Прозерпина.
към текста >>

26. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 277 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Юпитеровата енергия се разпространява тихо и спотайно, величествено, и носи широта, жизнерадост, великодушие, щедрост във всички области на живота.
И в астрологията се счита като най-големия благодетел на човечеството. Отговаря на тъмно-синия цвят и на тона „ла”. Тъмносиният цвят произвежда твърдост, решителност, устойчивост, широта и спокойствие. В нечист вид, непостоянство. Юпитер е топъл, умерен, жизнен, весел, щедър, плодоносен. Юпитеровата енергия се разпространява тихо и спотайно, величествено, и носи широта, жизнерадост, великодушие, щедрост във всички области на живота. Юпитер носи щастие, благословение и успех в живота. Той излива любов и светлина към всички окръжаващи. У когото тази планета е силна в хороскопа, той никога ме губи и не пропада в живота. И затова астрологията го нарича „големият благодетел”. И всичкото благословение в природата и живота иде чрез Юпитера.
към текста >>

27. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 280 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Юпитер управлява висшите морални чувства - благоговение, обожаване, почит, вяра, надежда, благородство, великодушие, доброжелателство и пр.
Някои наричат Слънцето „синтетично” т. е. вънка от класификацията „добро” и „зло”. Луната я наричат „пасивна” - ни добра ни лоша, за злотворни планети се считат Сатурн, Марс и Уран, а понякога и Нептун, а Меркурий е „добър” или „лош” в зависимост от това с какви планети е в най-близък аспект. * * * Различните планети, като сили, действат в различни области на мозъка и с това развиват различните способности и чувства. 1. Сатурн - управлява способностите за размишление, сравнение, причинност и разсъждения, които се намират в горната част на челото; управлява също и личните и егоистични чувства - себелюбие, себеуважение, честолюбив и чувствата на твърдост, скритност, предпазливост и гр., които се намират на върха на главата - на границата между задната част и горната - темето. 2. Юпитер управлява висшите морални чувства - благоговение, обожаване, почит, вяра, надежда, благородство, великодушие, доброжелателство и пр. Намират се на темето на главата. 3. Марс. Управлява тези качества, които се проявяват като егоистични склонности и са локализирани в областта около ушите. Това са самосъхранителните инстинкти. Това е страстната, животинската страна в човека.
към текста >>

28. -

Астрономията се опреснява повече в отечеството на чичо Сам благодарение великодушието на меценатите.
Те възприеха идеите на новото учение на Всемирното братство, станаха вегетарианци и ревностни посетители на събранията на местното братство Цено купи 4 цигулки: едната за него, втората за Пенка, а останалите за двете си деца, които той възпитава в духа на новите идеи. Така неговата къща се превърна в уютно кътче, в което цари вечна музика, хармония и любов. Цено и Пенка сега се чувстваха напълно щастливи. Те разбраха, че копривения режим, който прекараха и който записаха със златни букви в историята на своя живот, бе за тях период на велико посвещение, за да се домогнат до правия път, който води към познаване на Бога, и да научат, че наистина, не само с хляб може да се живее, но и с всичко друго (в дадения случай — копривата), което се приема с любов и благодарност към Бога. П. Камбуров ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Спиралните небулози* Най-хубавите астрологични открития стават в наши дни отвъд океана, защото американските астрономи разполагай, с по-големи материални средства от своите европейски събратя. Астрономията се опреснява повече в отечеството на чичо Сам благодарение великодушието на меценатите. Но не винаги американските меценати си дават доларите от чиста любов за науката. Фламарион ни разказва следното: Най-голямата американска обсерватория е била построена и обзаведена с идеални инструменти от един американец, който не желаел да бъде забравен след смъртта си. Преди да се замисли за обсерваторията ексцентричния американец мечтал да си построи грамаден паметник, нещо сходно на египетските пирамиди, а пред почел обсерваторията само, защото при война неговата пирамида би могла да послужи и тя, за некаква военна цел, та в такъв случай щяла да бъде разрушена с взривни вещества, които хората употребяват във войните. И ето че от празнотата на един човек се издигна храм — музей за небесните висини и днес в тая обсерватория се извършват работи от голямо значение за астрономията. Между другото американците се мъчили и мъчат да отбулят тайната на спиралните небулози.
към текста >>

29. -

— Мисията, която трябва да прояви българина в утрешния нов свят е великодушието, правдата, доброто.
За-това, вън от задименото кафене, вън от прашния град! На полето, на планината, в гората, работа на открито! Идва една слънчева култура, в която човек ще прояви слънчев живот. За нея всеки човек, по специално всеки българин трябва да се подготви, защото му предстои една сериозна задача за разрешение, предстои му да изпълни мисия. Каква е тая мисия? — Мисията, която трябва да прояви българина в утрешния нов свят е великодушието, правдата, доброто. А понеже в новия живот човек за човека ще престане да бъде вълк, а брат и приятел, негова мисия е още да посее семената на Братството и Любовта в света, между хората и народите. И ако днес нещо липсва на хората и народите, това е именно братството и любовта. И ако чакаме от утрешния ден нещо смислено и ценно, то е именно същото — братство, мир, любов. Личната. себелюбивата любов, трябва да отстъпи пред Великата, Божествената. Това е вливане на нова струя между хората, това е явяване на светлото слънце между народите.
към текста >>

30. Всемирна летопис, год. 1, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Юпитеровият пръст се отнася до чест и почести, но и до преданост и великодушие, с една дума, до сърцето.
Често тази линия съвсем липсва. Пръстът Аполон се отнася до идеалното в човека, до изкуство, дарба за изнамерване и до щастие, придобито по благороден начин. Аполоновата линия, която излиза от този пръст, е линията на художниците и откривателите. Излизаща от Аполонова или безименния пръст, тя свършва понякога при дъното на палеца и ставата на китката. Повечето пъти е прекъсната и се разпада на части. Юпитеровият пръст се отнася до чест и почести, но и до преданост и великодушие, с една дума, до сърцето. Сърдечната линия излиза от юпитеровата могилка и се извива под пръстните могилки в слаба дъга към малкия пръст. Това е линията на страстта, на гнева и на честолюбието. Палецът се отнася до чисто човешкото. Най-горната част означава разума, средната — чувството, коренът сетивата. Линията, която окръжава палецовата част на ръката, е линия на живота (фиг. 7).
към текста >>

31. Всемирна летопис, год. 1, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Фиг.38 Съзнателна сила, когато е придружена с благородни и щедри качества, презира да побеждава чрез хитрости, и като лъв се хвърля върху неприятеля с ужасна и несъпротивима стремителност —такъв характер може да бъде свиреп и кръвожаден, но е способен и на великодушие и щедрост.
Наистина не, и хора от гъши характер трябва да го избягват. Той е коварен и предпочита да постигне целта си чрез хитрост, а не чрез сила. Това, което е лисицата между домашните птици, лисичия човек, картоиграчът, комарджията, играчът на лотария, джебчията и крадеца - е между честните хора. Ако такъв е военен, пазете се от „флангови движения“ и среднощни сюрпризи, където той командва. Той никога не ще ви атакува във фронт. Фиг.38 Съзнателна сила, когато е придружена с благородни и щедри качества, презира да побеждава чрез хитрости, и като лъв се хвърля върху неприятеля с ужасна и несъпротивима стремителност —такъв характер може да бъде свиреп и кръвожаден, но е способен и на великодушие и щедрост. Той може да смаже силния, но ще пожали слабия и беззащитния, той се съветва с мъдростта си, но мрази да бъде хитър. Когато наречем някого „голяма мечка“, едва ли му правим комплимент. От това може да се заключи, че той е груб, неделян, неделикатен — едва ли джентълмен — но той може да има и добрите си качества, да бъде добър член на обществото. Някой може да бъде мечест и пак да се търпи. Древните изглежда да са зачитали мечката, поне женската мечка, защото не е необикновено латинското име Ursula, което значи мечка от женски род.
към текста >>

32. Всемирна летопис, год. 1, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

При страстен човек тази част е почти четириъгълна, при един великодушен, благороден характер има едно издаване на ставата навън.
Постепенно, бавно намаление на линията на живота до пълно изчезване означава тайна или разрушаваща организма болест (фиг. 15 II.) Островчетата в тази линия (фиг. 15 III) се считат като признаци за парализа, изнемощяване. Палецът представлява самия човек, чисто човешкото и физическото, най-горната става — главата, средната — гърдите и най-долната — корема. Формата на най-горната става ни дава признаци за характера. При страстен човек тази част е почти четириъгълна, при един великодушен, благороден характер има едно издаване на ставата навън. Ако най-горната част в сравнение с целия палец е много широка и дебела, тогава имаме работа с човек, който не се спира и пред убийство. Още в старо време палецът тъй се считал за символ на човека и на мъжеството, че на подлеците отрязвали този пръст. Това напомня и френската дума poltron, което означава страхлив самохвалко. То произлиза от латинското pollice trunco, което значи отрязан палец. Сърдечната линия ни дава признаците на идеалната любов, венерина хълм — за чувствената.
към текста >>

Колкото по-изразителна и по-ясна е тази линия, толкова по-благороден и по-великодушен е човекът, толкова повече той проявява верност и преданост.
17, лицето има непоколебима вяра в себе си и своята звезда и почти във всичките му предприятия ще има успех. Ако двете линии със съединени помежду си чрез малки междинни линии, тогава лицето не притежава самоувереност и се предоставя на случайното щастие. Ако пък главната линия и линията на живота се съвпадат, или ако главната линия съвсем липсва, тогава това е най-лошото разположение, което въобще може да се наблюдава на ръката. Такъв човек е винаги безнадежден, той преживява несполуки в предприятията си. Линията на сърцето, както и името и показва, има връзки със сърдечните прояви, душевното настроение и идеалната любов. Колкото по-изразителна и по-ясна е тази линия, толкова по-благороден и по-великодушен е човекът, толкова повече той проявява верност и преданост. От пресечните точки на сърдечна, та линия с другите се определят времената за големи душевни вълнения и грижи, които пък с означени с пречупвания в линията, чрез веригообразна форма в линията, покрай която се виждат малка зъбци. Определянето на моментите в живота и тук става както при главната линия, също и тук пресечните точки с линиите на съдбата, на слънцето и на Меркурий маркират Определена възраст. Нека се има пред очи фигура 18 и да се знае, че пресичането с Меркурий е десетата година, с Аполон двадесетата и с Сатурн четиридесетата. Ясна слънчева линия означава дарба за изнамерване. Ако тази линия в своето начало под пръста Аполон е придружена от множество малки линии, това показва, че лицето има високо развити художествени способности (ф.19 А).
към текста >>

33. Всемирна летопис, год. 1, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Където, вместо възвишението на Венера, в сравнение с другите хълмове на ръката мястото е равно или дори вдлъбнато, следователно, показва негативно развитие, там липсва енергия и великодушие, а има егоизъм и студенина.
Когато горната част на хълма, която сочи към север, е по-силна, по-изпъкнала от долната, която лежи по-близо до ръчния юг, това означава, че в характера преобладава идеалната любов, благотворителност, благосклонност, нежност и любов към децата и ближните. В противния случай това означава преобладание на животинските инстинкти и чувствените страсти. Където хълмът на Венера изобщо е добре развит, двете му части са равномерни, там има хубост и грациозност, любов и чувство за хубави форми. Това не се отнася само до изкуството, а и до всекидневния живот; впрочем. Добре развитият хълм Венера означава и кокетност, копнеж да се харесваме на другите и силна склонност към любов, изобщо повече женски, отколкото мъжки качества, понеже Венера се намира в юга на ръката, в сферата на женския принцип. Където, вместо възвишението на Венера, в сравнение с другите хълмове на ръката мястото е равно или дори вдлъбнато, следователно, показва негативно развитие, там липсва енергия и великодушие, а има егоизъм и студенина. Когато Венерина хълм е средно голям и гладък, т. е. без линии и без бръчки, това означава целомъдрие, студенина, равнодушие в любовта, а често и кратък живот. Когато пък този хълм е средно голям и силно набразден, това означава силно желание, но слаба воля за удовлетворението му. Изобщо, линии или бръчки на хълм са сигурен признак на страст и човекът е толкова по страстен, колкото тези знакове са по-многочислени, по-дълбоки и по-силно боядисани. Една права линия, насочена към хълма Венера, е признак на любов и щастие, щастлива любов, Изобщо, всички линии и други знакове по този хълм се свързват с любовта.
към текста >>

34. Всемирна летопис, год. 1, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Изчислението му е Хйосед, което значи доброта, Атрибутът е Гедула или великодушие.
Името е Дагул, т. е. отличен, славен. Тая буква има присъщи на нея ангели Хашмалим, т. е. Господства. Чрез тях Бог Ел представлява образите на телата и всевъзможните форми на материята. Изчислението му е Хйосед, което значи доброта, Атрибутът е Гедула или великодушие. 5) Хе — ה. Името е Хадом, т. е. красив, величествен. То означава ангелския чин на Властите. С тяхната служба Бог Елохим -Ликбор произвежда елементите (стихиите).
към текста >>

Юпитер, бащата на боговете и човеците, както го наричат старите поети, се отличава с великодушието си и бащинска милостивост; неговата линия е наречена линия на сърцето, линия на привързаността, на чувствителността.
За начитащия в изучването на хиромантията, обстоятелството, че в много съчинения двете системи неясно са свързани и преплетени, може да причини голямо объркване и несигурност. Той не може да се справи добре с названията и значението на линиите и фигурите на дланта. Това всичко може да се преодолее като с един вълшебен замах, щом ученикът в изкуството за гадание по ръцете се убеди, че в това изкуство има две методи, които в своите крайни резултати се съгласяват. При по-точно разглеждане се вижда, че и названията на физическата хиромантия произхождат от тези на астрологическата или научната хиромантия. Понеже Венера е богинята на любовта, на развъждането, а с това и на анималния живот, Венерината линия е наречена линия на живота. Юпитер, бащата на боговете и човеците, както го наричат старите поети, се отличава с великодушието си и бащинска милостивост; неговата линия е наречена линия на сърцето, линия на привързаността, на чувствителността. Както Юпитер и неговата линия Означават благородните пориви и наклонности на душата, така линията на Марс, богът на войната, символизира победния разум, разумния егоизъм, и затова тя е наречена линия на главата или на разума. Така, линията на сърцето може да ни даде сведения за сърдечните наклонности на човека, за неговата морална мощ и силата на неговите чувства на привързаност. Линията на главата пък чрез своето положение и особени знакове дава мярка за остроумието, мярката за степента на самоувереността и грижата за собствените интереси. Сатурн е богът и звездата на мощта на съдбата, която се меси в живота на човека. Затова неговата линия се нарича линия на съдбата.
към текста >>

35. Всемирна летопис, год. 1, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Който притежава голяма и силна ръка, проявява по-малко егоизъм, ако пък ръката освен това има и хубав цвят, това означава наклонност към благотворителност и великодушие.
Хирогномът, обаче, трябва да може да разпознава и съответно да тълкува разните комбинации на голям, среден или малък обем на ръката с другите общи качества, напр. стройност, сила или дебелина, с цвета и пр. 3. Ръката изобщо Голема ръка обикновено е признак на човек благосклонен и съобщителен. Същевременно големите ръце с признак на чувство за дребните работи, губене в подробностите. Голема и тънка стройна ръка е признак на духовитост, но същевременно и суетност. Който притежава голяма и силна ръка, проявява по-малко егоизъм, ако пък ръката освен това има и хубав цвят, това означава наклонност към благотворителност и великодушие. При все това, духовните дарби на този човек, ако и да не падат по-низко от средни, с по-слаби отколкото на оногова, който има голяма тънка и стройна ръка, защото последният е много по-жив и пъргав. Големата, дебела и груба ръка е на човек меланхолик, който е по малко съобщителен и по-малко кротък и снизходителен. При всяка от тези форми на ръката доброто или злото предзнаменование се усилва или намалява в зависимост от по-хубавия или по-лош цвят на кожата. Средно големи ръце означават присъствие на способности за схващане нещата както изобщо, така и в подробности. Една средно голяма стройна ръка е признак за дълбоко проникващ дух, особено ако е влажна.
към текста >>

36. Всемирна летопис, год. 1, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Характерът е охотник за борба, смел, великодушен, възбудителен, от време на време буен.
Изобщо Марс владее над животното царство, а в човека над животинските наклонности и качества. При силна позиция в хороскопа той създава сухо тяло, със силни мускули, високо, с мършава глава, отгоре на темето разширена. Брадичката е остра. Костната система е силно развита. Марс често дава червена или светло-руса, къдрава коса, особено в асцендентите. Характерът е охотник за борба, смел, великодушен, възбудителен, от време на време буен. Марсовият тип не се плаши от нищо, а чрез силните влечения, които го карат да действа, и чрез своята силна воля, той обикновено успява в своите предприятия. Където не успява, там причината лежи в голямата му бързина и прекалена ревност, чрез които работата му често се уврежда. По-низшият Марсов тип, особено при силно размътване на Марс, е много опасен, често жесток, предател и винаги груб. Ако и Сатурн съдейства в това направление на Марс (или му противодейства), тогава имаме един пълен тип на бандит или разбойник, убиец. При по-високо развито его Марс не се проявява по същия начин, но той не ще пропусне при силна позиция в хороскопа да наложи своя отпечатък на личността във формата на импулсивност, буйност, чувственост и пр.
към текста >>

37. Всемирна летопис, год. 2, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Предпочитайте да другарувате с боядисани носове: ако са живи, буйни, шумни, те биват поне откровени, великодушни и веселяци.
Там се отпечатва порокът във всичката си грозота: той не е вече разположеният, който с радост си попийнува, а е закоравелият пияница, без чест и без достойнство. Пъргавият, буйният и кръвният човек има силно боядисан нос, но с приблизително равен нюанс; у пияницата краската се усилва към долната част и края на носа. Бледният нос, по-бледен от останалата част на лицето, показва егоизъм, завист, сухота на сърцето, голяма бедност на чувствания. Тези недостатъци се усилват още повече, ако крилата на носа са отбелязани с морав или зеленикав ореол. Както има бледни р ж ц е, така има и бледни носове. Предпочитайте да другарувате с боядисани носове: ако са живи, буйни, шумни, те биват поне откровени, великодушни и веселяци. Но когато се избира, по-добре е да предпочитате често носове, чийто цвят не е рязко противен на оня на лицето. Това не е пълна сигурност, може-би, но все пак е една каква-годе гаранция. Нека кажем на края, че носът, особено краят му, изменя често нюансите си, а понякога почти внезапно. Този ефект е резултат или на движението на страстите или на измененията в здравословното състояние: гневът, страхът, завистта правят често да побледнее минутно края на носа. Желанието и чувствената охота го правят пък да почервенее.
към текста >>

38. Всемирна летопис, год. 2, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

После, ние трябва да усвоим Titiksha, великодушието, сиреч, способността да понасяме всичко с твърдост, без никаква слабост .
Ние, вие и аз сме били престъпници в предишни съществувания; може би сега сме светии... а днешният престъпник ще бъде светия в идещите векове. Защо да мразим едно малко момче, което едвам сега начева своето възпитание в света... Толерантността седи в това: да приемаш от един човек онова, което той желае и може да даде, а нищо да не изискваш от него. За пример, не изисквайте от една лекомислена жена всичката мъдрост, която е свойствена само на една велика душа; разберете, че и на тая жена предстои да изкара своите опитности, и че тя няма да ги извърши по- скоро, ако хората, които са по-стари и по-напреднали от нея в еволюцията, проявяват презрение към нея. Не искайте никога от една душа онова, което тя не може да даде в сегашното състояние на своето развитие; бивайте винаги толкова снизходителни спрямо другите, колкото строги към себе си. Изисквайте от себе си всичко, което можете да направите; а от другите искайте само, колкото те могат да дадат, искайте от тях само добра воля; ето това е, което в окултизма се разбира под думата „толерантност“. После, ние трябва да усвоим Titiksha, великодушието, сиреч, способността да понасяме всичко с твърдост, без никаква слабост . . . всичко, безусловно всичко. Значи, да имаме едно безгранично търпение ... пълна липса на злопаметство спрямо когото и да е. Когато познаваме закона, сиреч безусловната правда, вместо да се сърдим, вместо да чувстваме озлобление спрямо някого, който ни е огорчил, ще си казваме: „Никой не може да ми напакости, ако аз със своето минало не съм предизвикал у други една постъпка, която може да ме засегне сега; никой не може да ме нарани, ако аз, със своето минало поведение, не съм му създал повод да ме нарани днес. Тъй че, когато ме връхлети някое неправда, това е едно задължение,което аз изплащам, и съм доволен, че се освобождавам от него.
към текста >>

Това именно се нарича великодушие.
И ако някой ми причини една сериозна пакост, ще му кажа: „Приятелю, много ти благодаря, че си постъпил така; имал съм да изплащам един голям дълг, ти си ми дал случай да го изплатя, и аз се много радвам за това“. Ако гледаме на нашите неприятели от тази гледна точка, те ще бъдат за нас благодетели, а пък нашите приятели само ще изплащат дълговете, които са направили спрямо нас; и по тоя начин като изплащаме и страдаме ние сами, може да се освобождаваме от нашите дългове. Прочее, трябва да смятаме всеки човек, който ни причинява зло, чисто и просто като инструмент на закона; и следователно, като се подчиняваме доброволно на закона, не можем да храним никакво злопаметство спрямо оногова, който е само негов инструмент. Нашето държание спрямо другите става при тия условия безкрайно спокойно и миролюбиво; ние знаем, че хората не само не могат да ни причинят зло, но че те ни правят тъкмо само добро, било като ни плащат своите дългове, било като ни доставят случай да изплащаме нашите дългове. . . Това именно се нарича великодушие. Накрая нужно е да имаме вяра и равновесие. Вяра в себе си (Shiaddha) и, следователно, вяра в Бога; вяра не в животното, в което имаме своето жилище, а в Божественото аз, което ни оживява; безусловно необходимо е да имаме тази вяра в сами себе, както и в ония велики души, които са спасителите на човечеството. По-нататък Semadhana или равновесието, което не може да се наруши и което не позволява да бъдем нито разклатени от нещастията, нито пък увлечени и упоени от щастието. Нужно е прочее както вече видехме, да работим, за да придобием, чрез постоянни опити, всички гореспоменати качества. Не че се изисква да бъдат тия качества съвършени в кандидата, но във всеки случай те трябва да бъдат развити в него до известен размер, защото тъкмо те ще му служат като паспорт за първото посвещение.
към текста >>

39. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

В душата му всичко бе благородство, величие, великодушие.
Всички бяха обладани от неговата очарователност: то имаше този дар да се харесва, който нито се изразява, нито се определя! Мъже, жени, деца, стари и млади биваха пленявани от това, не знам какво бе, което се излъчваше от лицето му. Дето и да отидех, само поздрави чувах за хубостта и добротата на моя син! Завиждаха ми! Ах, колко беше хубаво и добро! В душата му всичко бе благородство, величие, великодушие. Разумно, духовно, с твърде открит и приятен характер, животът с него бе един небесен блян, вечно възхищение! И колко незаслужено е, Господине, ако Ви кажа, че на двадесетата си година то заболя от възпаление на пикочния мехур, което бе явно възвръщане на първата болест на крака, и че с това възпаление се започнаха редица страдания, за които само адът може да даде една представа! Аз не мога да разбера, как тъй Бог, нашият Създател, може да позволи, че човешкото тяло да се измъчва до такава степен! Особено когато това мъчение е наложено на едно невинно същество, толкова добро, каквото бе моето дете! Всичките велики специалисти повикахме отново, но уви!
към текста >>

40. Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Мъчно можехте да го погледнете, без да помислите за неговия маймунски произход, но при все туй духът му бе високо благороден и сърцето му много великодушно.
Всички знаят за „Позитивната философия“ на Огюст Конта и за съвестната му класификация на науките, която слиза постепенно от вселената до човека, от астрономията до биологията. Също така всички знаят и за Литре, последователят на Огюст Конта: неговият речник е във всички библиотеки, а съчиненията му са разпространени на всякъде. Аз лично съм ги проучил1). Той бе знаменит учен, енциклопедист, дълбок мислител, но при туй материалист и убеден, но абсолютно искрен, безбожник. С-ранната естетика на лицето му не отговаряше на красотата на душата му. Мъчно можехте да го погледнете, без да помислите за неговия маймунски произход, но при все туй духът му бе високо благороден и сърцето му много великодушно. Той живееше недалеч от моята обсерватория; жена му бе твърде набожна и той лично я завеждаше всяка неделя з църквата на „Страстите Христови“, от нежност и чиста доброта, но без да влиза сам той в църквата. Дантек, тоже безбожник и материалист, който го замести, минаваше покрай църквата до самата си смърт, за да не измъчва жена си, която бе тоже много набожна, и мнозина го съжаляваха за този жест: хората обичаха да видят тия другарки в живота да мислят като съпрузите си. И този професор го атеизма бе също тъй добър. Всичко туй е доста парадоксално. Същото бе и с Жюл Сюри, тоя „попоядец“, опеян пак от поповете с литургическите им молитви.
към текста >>

Мили и красиви малки женски ръце с хубав цвят, които само с един поглед те карат да ги целунеш, показват острота, живост и великодушие, само ако възлите са малко нещо белязани.
чисти, без да са тиранични или деспотични към прислугата. Също действат наоколо си повече с добър пример, отколкото с наложителни думи. Но видим ли голям палец на ъглести пръсти, това показва винаги, че тази жена се отнася дръзко, строго и деспотично, както към своите, така и към слугите си. г). Плътност на женската ръка. Общите теории върху плътността на туловището на ръката ще оставим, но ще изтъкнем тук само следните основни правила: Корави женски ръце с голям палец и ъглести пръсти издават покрай горепоменатите качества тесногръдност и сприхавост. Мили и красиви малки женски ръце с хубав цвят, които само с един поглед те карат да ги целунеш, показват острота, живост и великодушие, само ако възлите са малко нещо белязани. Жени с такива ръце презират сантименталните, въздишащи винаги по тях поклонници. Тяхната склонност и любов може да спечели само един богато духовит мъж, който борави с много хумор и шеги. Една силна палма на конически пръсти и малък палец означава, че притежателната на такава женска ръка има наклонност към риторика и логика. Мъжът, който иска да се хареса на такава жена, трябва да й държи насреща една пламенна любовна реч и въобще да бъде с отлично красноречие. Една тясна еластична палма с изострени нежни пръсти и малък палец показва една особена леност и равнодушие.
към текста >>

в 5-а къща у един високо издигнат човек може, между другото, да означава великодушие; този човек намира радост в струване добро.
Така като схващаме нещата, ще трябва да сметнем първата къща като най-низше поле, чрез което се проявява знакът Овен, втората къща съответства по същия начин на Телеца, третата на Близнаци, петата лъва, осмата — скорпиона и т. н. Проявата на една планета, било чрез знак, било чрез къща, се различава, следователно, само по полето, на което въздействието се възприема — та туй можем сравни с известно усещане, което се проявява в известна форма. Колкото по-високо в еволюцията възлиза едно същество, толкова по се извисява то над формата, толкова по-независимо става от нея; — от това следва, че една високо издигната индивидуалност ще възприема иначе проявата на една планета чрез известен дом, отколкото една нискостояща личност, та лесно е да си представим, че има едно стъпало, на което един високо издигнат Аз възприема по същия начин влиянието на една планета, проявена чрез известна къща, както ще го възприеме едно по-неиздигнато същество, когато туй влияние се прояви чрез знака, що съответства на къщата — ще рече, тук съществува една разлика в съзнанието. Слънцето в 5-а къща у един високо издигнат човек ще се прояви в тоя случай тъкмо така, както в , при нискостоящият, а в 2-а къща у първия —. както в у последния. в 5-а къща у един високо издигнат човек може, между другото, да означава великодушие; този човек намира радост в струване добро. в 5 къща у един неиздигнат човек означава, между другото, че той дири наслади, игра и т. н. по своя собствена воля. в 2-а кжща може да означава и у двамата имане и богатство, но докато туй имане у високо издигнатия човек се отнася повече до едно придобито вътрешно имане, като напр. любов към мир и волност ( изтънява тук усещанията), у един низш човек то ще се прояви повече в любов към движимо имущество (пари). Това не трябва да се изпуща изпред очи при разглеждане положението на планетите в различните домове.
към текста >>

41. Всемирна летопис, год. 2, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Идните поколения не ще искат да вярват, че в последната четвърт на 19 век, един човек, бидейки проникнал в лабораторията на природата, за да поднесе на подобните си една от най- тънките й сили, които тя таи и които сили, използвани от човечеството, ще го освободят от смазващия го труд, който прави тъй горчиво съществуванието на грамадното мнозинство от неговите членове, че тоя човек е бил изложен без малко да умре от глад, защото измежду света на учените не се намерила нито една личност, способна да разбере иманентната божественост на великите мисли на Keely; че в всички среди на търговията, на спекулацията, на литературата, на изкуствата не се е намерил нито един човек, достатъчно великодушен, достатъчно лишен от егоизъм, за да му достави нужните суми, за да се добере до резултати, непозволяващи непосредствено, след момента, печалби.
Жадни спекуланти, след като подкупиха американските вестници, почнаха да играят на повдигане и спадане курса на акциите му и изнамервача трябваше да понесе последиците от всичко това. От ред години компанията не бе доставила никакви суми в разположението на г-н Keely, и, според мнението на мнозина, тя пила и негласно разтурена. Следния факт, цитиран от M-m Bloomfield Мооre в по-горе цитираната статия, показва от каква проба са били признанията на компанията спрямо изнамервача; „когато г-н Kelly, излъган в надеждата си да изтръгне от природата една от нейните най-ревностно пазени тайни, изостави своя стар производител на етерична сила, той е бил даден под съд от некои членове на административния съвет и от някои акционери на Д-вото на мотора Keely, като го заплашваха със затвор. Тогава той разрушил голямо число от своите чудни образци и взел твърдото решение, в случай че бъде осъден на затвор, да затворят само трупа му“. Едип ден, когато ще бъде възможно да се пише историята на неговите открития и изнамервания, то в ничие мъченичество на гения не ще има нещо по-патетично, отколкото това на John Worre Keely. Идните поколения не ще искат да вярват, че в последната четвърт на 19 век, един човек, бидейки проникнал в лабораторията на природата, за да поднесе на подобните си една от най- тънките й сили, които тя таи и които сили, използвани от човечеството, ще го освободят от смазващия го труд, който прави тъй горчиво съществуванието на грамадното мнозинство от неговите членове, че тоя човек е бил изложен без малко да умре от глад, защото измежду света на учените не се намерила нито една личност, способна да разбере иманентната божественост на великите мисли на Keely; че в всички среди на търговията, на спекулацията, на литературата, на изкуствата не се е намерил нито един човек, достатъчно великодушен, достатъчно лишен от егоизъм, за да му достави нужните суми, за да се добере до резултати, непозволяващи непосредствено, след момента, печалби. И на една жена, а не на мъж ще се дължи вечната чест, че се е притекла на помощ на Keely и така е попречила на човечеството да падне още веднъж, заставяйки един човек на гения да умре от гладна смърт. Името на тая жена ще се предаде на бъдните поколения неразделно с откритията на Keely. Може би никога в историята на изнамерванията да не е бивал случай по-романтичен, отколкото запознаването, по едно странно стечение на обстоятелствата, на тая богата жена, със широк дух, и наклеветения гений. От него момент тя е станала не само негова благодетелка, но също тъй и негова сътрудничка, негова вярна приятелка и негова безстрашна защитница. С изключение на тая приятелка, всички други, които са се занимавали с откритията на Keely, са ги разглеждали изключително от гледна точка на тяхната търговска стойност.
към текста >>

Тази особеност отбелязва ед.;н характер весел, добър, великодушен и духовен.
Там се намира разтегателят и свивателят на носа; този последният, наречен миртообразен и по-общо гъгнивият мускул, служи да свива ноздрата и допринася да се дава на гласа особен тембър; в известни случаи, тоя малък мускул, по-развит от разтегателния, установява постоянно свиване, което прави гласа гъгнив. Понякога пък разтегателят, един малък триъгълен мускул, който свързва носната преграда и служи да се издава външната страна на ноздрата, за да се увеличи отвърстието й, липсва съвсем, и това причинява пълна неподвижност на тая част на носа. Освен миртообразния и разтегливия мускул, двата други главни мускули на носа — повърхният и дълбокият двигатели на носното крило, спомагани от малкия зигоматичен (бузен) мускул, служат да повдигат крилата на носа при душенето. Тия мускули, чрез свиването си, изразяват скърбта и болката; те са собствено мускулите на плача и, следователно, противниците на големия зигоматичен мускул, който пък е мускула на смеха. Смехът, това мило и очарователно достояние на човека, тази светлина на човешкото лице, която иде от сърцето, има своето седалище върху устата, която е божествения престол на чувството, и се разцъфтява, главно, около тоя орган; между това, някои хора се смеят не само с устата, но и със носа; тогава по протежението на страни е на носа се явяват напречни гънки и леко го набръчкват; тия гънки се образуват даже и при най-малката усмивка. Тази особеност отбелязва ед.;н характер весел, добър, великодушен и духовен. Лафатер смесва това сбръчкване на кожата със зева на устата у дивото животно, и заявява, че нос, който се набръчква лесно, не може да принадлежи на едно искрено добро същество, както и нос, неспособен за набръчкване по желание, не може да принадлежи на един лош човек! Ние сме правили по тоя предмет чести наблюдения, които са ни довели до следните, различни от неговите, заключения: За нас, хората, чийто нос не трепва и не се набръчква никога и който при 'всичките вълнения на страстта остава студен, безстрастен и леден, като да е отрязан от мрамор, са изобщо груби и лоши, тогава когато, напротив, ония, чийто нос говори и се смее с лицето и отразява, в границата на стеснената му игра, всичките вълнения на душата, са сърца откровени, отворени и горещи. Между тия носове има със чисти и красиви линии, даже с треперещи ноздри, но без да ги набръчква никакво стресване и които не участват никак в смеха на устата; тия именно носове имат една голяма характерност на красота, която възхищава хората, но същевременно имат и нещо надменно и гордо, което охладява. Други пък, с правилни линии, много пречупени, нямат същото трептение и огън на страстта, и наподобяват на театрални маски, безжизнени и неизразителни; не е ли това оная студенина, под която се прикриват нищожността и глупавината? Има един доста разпространен простонароден израз, който ни се вижда съвсем истински.
към текста >>

42. Всемирна летопис, год. 3, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

И от тая минута тя захванала зорко да се вглежда в хората, които срещала, и щом забелязвала белези от отяготеност, тъга, безпокойство, тичала да помага с всичката сила на своята царствено-великодушна природа.
„Защо общата ни работа се върши в такъв затворен кръг? “ питала тя себе си. „Защо ние познаваме малко хора от други класи? Защо те не дохождат при нас? “ И със свойствената си решителност тя си казала: „ако не дохождат, то аз съм длъжна сама да отида при нуждаещите се“. И от тая минута тя захванала зорко да се вглежда в хората, които срещала, и щом забелязвала белези от отяготеност, тъга, безпокойство, тичала да помага с всичката сила на своята царствено-великодушна природа. Ще приведа един от случаите когато е помогнала — не е важно, че е помогнала (помагат мнозина), а как именно е помогнала. В едно от събранията, в които участвала, се повдигнал въпрос, как може да се помогне на един човек, озлобен от живота, ако той не желае да слуша никакви съвети и утешения? За окултизъм, не ще и дума, да му се говори, не бива. Сестра Елисавета изведнъж се заинтересувала, и пожелала да знае за кого се говори. Казали й, че думата е за една учителка, прекарала много години като възпитателка в чужди къщи.
към текста >>

Вие твърде много се стараете да разберете от другите, че сте великодушна.
Вие сте такава великолепна леди, вие просто задушвате другите със своята величественост! — Нима? огорчи се сестра Елисавета. Ах, колко ми се иска да опростя живота си! — Това съвсем, не е мъчно, но работата не е само в тоалетите и маниерите, а как гледате в душата си на хората. Вие твърде много се стараете да разберете от другите, че сте великодушна. А туй от горди натури не се търпи. Сестра Елисавета искрено се изплаши. — Боже мой! Как да премахна туй? извика тя.
към текста >>

Или: „той ме докачи, аз ще го простя, колко съм великодушна!
Сестра Елисавета искрено се изплаши. — Боже мой! Как да премахна туй? извика тя. — По-малко мислете и не се надувайте, не си казвайте: „ето аз напра- вих добро, колко съм добра“. Или: „той ме докачи, аз ще го простя, колко съм великодушна! “ А туй го има у вас, каквото и да ми приказвате, има го, аз вижда,м. неумолимо режеше анатомическия нож и от неговите удари сестра Елисавета не веднъж потреперваше. Но тя всякога изслушваше думите на гостенката си, изслушваше ги като урок и на следния ден пак се явяваше при нея радостна. — Вие сте съвсем права, казваше тя, всичко това аз намерих скрито в сърцето си. Колко съм ви благодарна!
към текста >>

И вие, прекрасна, великодушна, светла, искахте да стоплите до сърцето си тая змия и сега се чудите, за дето ви ухапа тя!
Не, вие сега изслушайте до края, вгледайте се в меня и разберете най-после, какъв човек стой пред вас. Или вие съвсем ослепяхте? Не виждате ли, че аз съм един жалък, нищожен в своята злоба човек. отровен от злобата си, смазан от живота? Такъв човек не търпи да го караш насила да работи и не може да пренася превъзходството на другите. И вие, прекрасна, великодушна, светла, искахте да стоплите до сърцето си тая змия и сега се чудите, за дето ви ухапа тя! Нали? О, колко ви ненавиждам. Махнете се, махнете се! Аз не гарантирам за себе си. . .
към текста >>

43. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Като получи империята, потулил и разпръснал враговете си, получил всички магистратури и власти, той си наложи маската на великодушие и от пороците на младостта не му остана освен сластолюбието.
Синът на лихваря от Целетри, Октавиян, е страхливец във война, отмъстителен в победа, издайник в приятелство, жесток в отплата. На едного осъден, искащ поне един гроб, отговаря: „то е работа на грабливите птици (Vultur)“. На перужците, просещи милост пред заколението: „mоriеn dum esse! “ На преториянеца О. Galio рече: „да си извади очите сам, преди да бъде удушен“. Като получи империята, потулил и разпръснал враговете си, получил всички магистратури и власти, той си наложи маската на великодушие и от пороците на младостта не му остана освен сластолюбието. Тоя жалък и слаб човек беше господар на запада. Когато се роди Исус той не знаеше, че беше се родил онзи, който трябваше да дойде, за да разруши най-сетне това, което беше той съзидал. Нему стигаше лесната философия на дребнавия, дебел плагиатор Хораци: „да се радваме на деня, на виното и на любовта, смъртта безнадеждно ни очаква, да не губим нито ден“. Напразно Виргилий, човекът от полето, приятелят на сенките, на тихите волове, на златните пчели, онзи, който беше слязъл с Енея, да види мъчениците на ада, който изплака свойта неспокойна меланхолия с музи ката на словото, напразно Виргилий, набожният Виргилий, бе предсказал една нова ера, един нов човешки род, една нова раса, едно царство на небесата, по-светско и затворено от онова, което Исус предвести, но толкова по-добро и чисто от царството на пъкъла, което се подготвяше. Напразно защото Август бе видел в тия думи една пасторална фантазия.
към текста >>

— Кой си ти, великодушни чужденецо, дошъл тук да ме освободиш от моята мизерия?
— Ти искаш да умреш Архезилай, за да се избавиш от нещастния живот, който влачиш в тази пустиня? — каза той с звучен глас, устремявайки пламенния си поглед на мене. Макар и да си заслужил съдбата си, защото си сам виновен за нещастието си, но аз те съжалих. Ако искаш, аз ще те взема с себе си и ще те заведа на такова място, дето ще бъдеш осигурен против бедността и ще живееш колкото искаш.· От всички тези думи, аз разбрах само това, че ми предлагат да оставя тази ужасна пустиня, дето гниех жив. Аз скочих. — Кой си ти, великодушни чужденецо, дошъл тук да ме освободиш от моята мизерия? — попитах аз с треперлив глас. — Разбира се, аз с радост ще тръгна след тебе, за щото се съсипах тука и не мога да водя това жалко съществува не в пустинята. Но как ще тръгна аз след тебе в тези дрипи, с боси крака и невчесана брада? — Кой съм аз, това ще узнаеш, когато му дойде времето, а за останалото не се грижи, отговори непознатият. Той извади под плаща си един пакет, който ми подаде, и една кошница, която остави на земята.
към текста >>

44. Всемирна летопис, год. 3, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Онази съзнателна сила, която, удвоена с качества на благородство и великодушие, пренебрегва да побеждава с лукави средства, прави, подобно на лъва, скокове върху неприятеля си с ужасна и упорита буйност.
Той лукаво проектира плановете си и предпочита да печели успехи повече чрез хитрост, отколкото чрез сила. Каквото е истинската лисица между другите домашни животни, това е и лисичият лицемер, играчът, търговецът на щастие, подигравателният базиргянин (остар. търговец, търгаш, занаятчия), джебчията между честните хора. Ако той е военен, винаги търси „флангови движения“ или „полунощни инциденти“ в командите си. Той никога не ви напада във фронт. Онази съзнателна сила, която, удвоена с качества на благородство и великодушие, пренебрегва да побеждава с лукави средства, прави, подобно на лъва, скокове върху неприятеля си с ужасна и упорита буйност. Такъв характер може да бъде дори зверски и кръвожаден, но и способен на великодушие. Той може да смазва силните, но да пощадява слабите и беззащитните. Той се успокоява с предвидливостта си, но презира да бъде туткав. Когато наричаме някого „голяма мечка“, едва ли му правим комплимент. Може да заключим, че това е малко грубо, невъзпитано и странно, но той едва ли е един благороден човек, все пак може да има своите добри качества и може да бъде полезен член на обществото.
към текста >>

Такъв характер може да бъде дори зверски и кръвожаден, но и способен на великодушие.
Каквото е истинската лисица между другите домашни животни, това е и лисичият лицемер, играчът, търговецът на щастие, подигравателният базиргянин (остар. търговец, търгаш, занаятчия), джебчията между честните хора. Ако той е военен, винаги търси „флангови движения“ или „полунощни инциденти“ в командите си. Той никога не ви напада във фронт. Онази съзнателна сила, която, удвоена с качества на благородство и великодушие, пренебрегва да побеждава с лукави средства, прави, подобно на лъва, скокове върху неприятеля си с ужасна и упорита буйност. Такъв характер може да бъде дори зверски и кръвожаден, но и способен на великодушие. Той може да смазва силните, но да пощадява слабите и беззащитните. Той се успокоява с предвидливостта си, но презира да бъде туткав. Когато наричаме някого „голяма мечка“, едва ли му правим комплимент. Може да заключим, че това е малко грубо, невъзпитано и странно, но той едва ли е един благороден човек, все пак може да има своите добри качества и може да бъде полезен член на обществото. Някой може да прилича на мечка и все пак да няма качествата на мечка.
към текста >>

45. Всемирна летопис, год. 4, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

При това дадено бе и могъщото себеотрицателно великодушие на Сарастроса и прехвърлен бе духовният мост, който отвеждаше назад, в далечното минало — към великия дух на Селим Басса, и към целия акт на „отвеждането из Сераил“ .
и „Друидът или саламандрата и картинният стълб“ се развива в пирамидите на Мемфис, приобретява елементите „огън“ и „вода“ и третира посвещението в тайните на Хермеса Трисмегист и в мистериите на Изида — даваше щастливата възможност за прекрасно вплитане във фабулата ефектни староегипетски моменти, с техните блестящи декори и очарователна костюмировка. Нещо повече, тези моменти удариха печат на цялата комбинирана опера, тя цяла биде преобразувана и „издържана“ в староегипетски стил. Това позволяваше самото приказно действие, изтъкано по канавата на споменатата вече Геблерова драма „Тамос, крал египетски“ . В последната действието се развива в слънчевия храм на Хелиополис; тук добрият и мъдър първосвещеник Сетос унищожава черните замисли на страстната жрица Мирца и на тъмния предател Фарон, и съединява — със силата на своето дело — двамата любещи се: принца Тамос (подобен на Тамино!) и принцесата Таис. Големите хорове на слънцето, тържествените жречески събрания можеха също да бъдат внесени в една чародейна опера и обещаваха сценично действие и музикално задълбочаване. При това дадено бе и могъщото себеотрицателно великодушие на Сарастроса и прехвърлен бе духовният мост, който отвеждаше назад, в далечното минало — към великия дух на Селим Басса, и към целия акт на „отвеждането из Сераил“ . В това преобразуване на фантастичното и приказното в сериозно и строго, в задълбочено и замислено, и в пълно с мъдрост и свята тайна, — Моцарт бе дълбоко причастен. Защото той е, който задълбочи текста тъкмо на това „отвеждане“, той е, който — както и в „Дон Жуан“ — углъби и украси цялото действие, вдъхна душа на целокупния план. Обжежен от свято вдъхновение, той създаде противоположността между омразата и нощта и любовта и светлината и разпредели участващите в действието лица на три групи; природните хора Папагено и Папагена, които се съединяват като два пола и се отдават всецяло на радостта и обичта към своето потомство ; благородните хора Тамино и Памина, които са определени духовно един за друг и които, минали през ред общи и твърдо издържали смъртни опасности, се съединязат в хармонично единство; и най-после човекът на мъдростта Сарастро, който е победил всяко самолюбие и който — подобно своите свещеници — ощастливява цялото човечество с най-чиста любов и унищожава представителите на омразата и тъмнината. Тъй операта добива една основна идея: любовта само е, която ни прави истински хора ; само чрез нея сърцата могат да станат подобри и по-благородни и само чрез нея се постига пълната хармония на човечеството. С това проектираната творба биде въведена в идейния свят на свободното зидарство.
към текста >>

НАГОРЕ

0.53248405456543