НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
92
резултата в
65
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ОБЩЕСТВЕН ПРЕГЛЕД
 
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
В първият случай, творчеството е автоматично – художникът играе ролята на арфа, на която природата пее своите песни; а във втория –
вдъхновението
бива просветявано от разума, който обогатява естествената красота с форми и символи и ù придава още по-голяма мощ и очарование.
Тайната на художественото творчество Всеки човек не може да бъде творец на красота, но всеки има усет за красотата. Красотата се твори чрез вдъхновение, но и за разбирането на красотата се иска пак вдъхновение. Всяка душа разбира езика на красотата, но нейното въплъщаване във формите на изкуството, това е дар и вещина, достъпна за малцина Има два вида творчество: по вдъхновение и по разбиране. По вдъхновение творят дилетантите и учениците, а по разбиране – майсторите и учителите.
В първият случай, творчеството е автоматично – художникът играе ролята на арфа, на която природата пее своите песни; а във втория –
вдъхновението
бива просветявано от разума, който обогатява естествената красота с форми и символи и ù придава още по-голяма мощ и очарование.
– По три начина говори красотата на човешката душа: чрез образи, чрез чувства и чрез символи. На обикновения човек тя говори по-вече чрез образи, на дилетанта и ученика в изкуството – чрез образи и чувства, а на майстора и съвършения – чрез образи, чувства и символи. Съобразно с това, във всяка художествена творба, могат да бъдат открити тези три елемента: образът, чувството и символът – и до колкото тя е издържана в образно, психологично и символично отношение, дотолкова тя се явява един съвършен превод на красотата и дотолкова тя говори за художествения гений на своя автор. И наистина, ако се запитаме: колцина от жреците на изкуството са истински художници, ще трябва да признаем, за жалост, че те са тверде малко. Днешното изкуство е силно индивидуализирано, то носи на себе си отпечатъка на субективната природа на художника.
към текста >>
2.
ЕЗИКЪТ НА ЗВЕЗДНИТЕ НЕБЕСА - H. P. Burgoyne
 
Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Това чувство, което се влага в изпълнението и което именно създава настроението представлява израз и връзка на
вдъхновението
на композитора с слушателя.
Не е без значение и начинът, по който се образуват тия вълни т.е. инструментът, който образува дадения тон, от който по-нататък ще се формира самото музикално парче. Но най-важното в случая се явява настроението на изпълнителя, чувството, което той влага в изпълнението на дадената композиция. Това чувство, така да се каже, дава живота и одухотворява нотната постановка на композитора. И най-силното парче, ако се изпълни студено, машинално, без участието на психиката на изпълнителя, представлява мъртва песен, изпята от мъртъв инструмент И тук именно се корени силата на музиката.
Това чувство, което се влага в изпълнението и което именно създава настроението представлява израз и връзка на
вдъхновението
на композитора с слушателя.
Едно музикално парче може да повиши настроението или да го понижи, в зависимост от самата композиция и вдъхновението на нейния автор. Настроението, което се създава от едно музикално творение, представлява мощна сила изразена в три направления: физично, върху организма, психично, върху чувствата и умствено направление, върху мислите и представите. Това влияние на музиката може да се изрази в следната картина: Най-първо имаме трептения на отделния тон, който се възприема от слуховия нерв. Трептенията на отделните тонове се съчетават в друга комбинация по-голяма, по-сложна, с общи характерни вибрации. Тия комбинации носят името гами според общия дух на вибрационната постановка носят различни имена: минорна, мажорна и пр.
към текста >>
Едно музикално парче може да повиши настроението или да го понижи, в зависимост от самата композиция и
вдъхновението
на нейния автор.
инструментът, който образува дадения тон, от който по-нататък ще се формира самото музикално парче. Но най-важното в случая се явява настроението на изпълнителя, чувството, което той влага в изпълнението на дадената композиция. Това чувство, така да се каже, дава живота и одухотворява нотната постановка на композитора. И най-силното парче, ако се изпълни студено, машинално, без участието на психиката на изпълнителя, представлява мъртва песен, изпята от мъртъв инструмент И тук именно се корени силата на музиката. Това чувство, което се влага в изпълнението и което именно създава настроението представлява израз и връзка на вдъхновението на композитора с слушателя.
Едно музикално парче може да повиши настроението или да го понижи, в зависимост от самата композиция и
вдъхновението
на нейния автор.
Настроението, което се създава от едно музикално творение, представлява мощна сила изразена в три направления: физично, върху организма, психично, върху чувствата и умствено направление, върху мислите и представите. Това влияние на музиката може да се изрази в следната картина: Най-първо имаме трептения на отделния тон, който се възприема от слуховия нерв. Трептенията на отделните тонове се съчетават в друга комбинация по-голяма, по-сложна, с общи характерни вибрации. Тия комбинации носят името гами според общия дух на вибрационната постановка носят различни имена: минорна, мажорна и пр. И всяко музикално творение носи вибрациите на съответната гама, което от своя страна се отразяват върху настроението.
към текста >>
3.
РЕЛИГИОЗНОТО УЧЕНИЕ НА ТОЛСТОЙ И ОКУЛТНАТА НАУКА - Вел. Вл.
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Самозабравил се в своето удивление и окрилен с лекотата на
вдъхновението
, което постепенно го завладява, съсредоточения слушател жадно поглъща тоновите съчетания и като по чудо те се превръщат в него на вълшебни елексири, които го претопяват и пресъздават.
Човек не е достигнал още до положението да може да слуша гласа на музиката resp. тоя на своя дух в неговата първична форма и случи ли се да му заговори, той се спира в почуда и се вслушва в нещо си, но сам не знае защо. Първото нещо, което става с човека, когато той слуша музика с едно отдръпване в себе си, едно съсредоточаване навътре и там той се опитва да си даде сметка за онова, което иде у него отвън и което така майсторски го завладява. Разбира се, на първо време той не може да си даде сметка за това така, както е свикнал изобщо да си дава сметка за нещата в него, т.е. да ги квалифицира като мисли, чувства или волеви подтици.
Самозабравил се в своето удивление и окрилен с лекотата на
вдъхновението
, което постепенно го завладява, съсредоточения слушател жадно поглъща тоновите съчетания и като по чудо те се превръщат в него на вълшебни елексири, които го претопяват и пресъздават.
Зелената злоба, или тъмната завист стават все по-бледи и по-бледи, докато станат съвсем прозрачни и се стопят в блясъка на чистата светлина. Човек забравя, че има неприятели и неприятни неща; на фона на хармонията, която се разстила пред него, той вижда всичко в светли краски. Той е готов да разцелува своя неприятел, да прости на всички, които му са сторили най-голямо зло, да разтвори касата си и с безгранична щедрост да раздаде всичкото си богатство... Духът говори тогава: човек общува със своя дух. Когато човек слуша музика, той бива обхващан от идеята, която тя носи със себе си и потопил себе си в тая идея, него го обзема едно силно, напрегнато настроение, творческо настроение – такова, в каквото изпада художникът – творец в първия стадии на творческия акт – творческо, защото това настроение е пълно със зародиши, които чакат то да се сгъсти достатъчно, за да се облекат в по-плътна форма. Човек слуша в забрава, тоновите съчетания се носят около него, напластяват се и неговото променчиво, разнолико настроение се оформява в едно по-устойчиво, зряло състояние.
към текста >>
4.
ДНЕШНАТА ЕПОХА И Д-Р ЩАЙНЕР - Б. Б. Р.
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.
Вдъхновението
изобщо преобразява обикновения, всекидневния човек.
Вярно е, че днес се практикува даже от лекари хипнотизма, като анестезиращо, обезболяващо средство, но какво собствено става, че кожата не изгаря? Ако нервите, под влияние на известни хипнотични положения или връчени „функционални мозъчни разстройства", се отказват да превеждат болката и се получава тая анестезия, то все пак това никак не пречи кожата да изгори и без да се чувствува болка. А работата е там, че нестинаря нито чувствува болка, нито се изгаря. Факт е, че нестинарите, както и всички огнеиграчи в света, играят своите тайнствени танци, само когато изпаднат в особено състояние на екстаз, на вдъхновение. Ако тоя екстаз внезапно ги напусне, те могат силно да пострадат.
Вдъхновението
изобщо преобразява обикновения, всекидневния човек.
И най-добрите певци не пеят всякога с вдъхновение, и най-добрите музиканти не свирят винаги еднакво божествено, и най-добрите поети не са написали своите стихове с еднакво вдъхновение. И факт е, че често самите творци на вдъхновение произведения се удивляват на своята гениалност. Преди няколко години френското списание „La revue" направило анкета между прочутите хора, да се изкажат самите тe за себе си. Ето какlа характеристика е дал Пол Бурже, един от най-големите френски писатели: „Аз нищо не помня, казва той, от времето да чета и пиша, но помня, когато на 5 години четях Шекспир и Уолтър Скот. Но в училище аз с нищо не се отличавах от другите деца, напротив, на изпит и особено на писмен изпит на зададена тема, аз бях по-долу от другите.
към текста >>
Това значение на екстаза и
вдъхновението
има отношение и към огнеиграчите, но вече в една много по-силна форма благодарение на религиозната подкладка, силната възприемчивост, голямата вяра и околната тържествена обстановка.
Дори и сега на зададена тема (реч, статия) аз се чувствувам слаб и мъчно пиша, Като размишлявам върху психологията на писателите, аз намирам, че този мой недостатък е, защото съчинявам полусъзнателно. И аз трябва да насиля себе си, за да мога да се убедя, че някоя печатана вече книга е наистина мое съчинение. Аз отдавам на това обстоятелство известно значение и виждам в него едно доказателство, че „безсъзнателното" се явява като най-силната плодотворна част на нашето същество". Така говорят и поетите и музикантите за вдъхновените моменти на своето творчество. В такъв момент човек се издига над себе си, почва да мисли с един по-висш ум, в сравнение със своя всекидневен посредствен разсъдък.
Това значение на екстаза и
вдъхновението
има отношение и към огнеиграчите, но вече в една много по-силна форма благодарение на религиозната подкладка, силната възприемчивост, голямата вяра и околната тържествена обстановка.
Учените днес признават силата на вдъхновението, но никой още не е посмял да даде обяснение на тоя екстаз. Вдъхновението, това е особена психофизиологична сила. Тя се ражда за момент. Идва и си отива. Особено голяма сила има религиозния екстаз, защото тук се комбинират екстаза с вярата.
към текста >>
Учените днес признават силата на
вдъхновението
, но никой още не е посмял да даде обяснение на тоя екстаз.
И аз трябва да насиля себе си, за да мога да се убедя, че някоя печатана вече книга е наистина мое съчинение. Аз отдавам на това обстоятелство известно значение и виждам в него едно доказателство, че „безсъзнателното" се явява като най-силната плодотворна част на нашето същество". Така говорят и поетите и музикантите за вдъхновените моменти на своето творчество. В такъв момент човек се издига над себе си, почва да мисли с един по-висш ум, в сравнение със своя всекидневен посредствен разсъдък. Това значение на екстаза и вдъхновението има отношение и към огнеиграчите, но вече в една много по-силна форма благодарение на религиозната подкладка, силната възприемчивост, голямата вяра и околната тържествена обстановка.
Учените днес признават силата на
вдъхновението
, но никой още не е посмял да даде обяснение на тоя екстаз.
Вдъхновението, това е особена психофизиологична сила. Тя се ражда за момент. Идва и си отива. Особено голяма сила има религиозния екстаз, защото тук се комбинират екстаза с вярата. От окултна гледна точка екстазът или вдъхновението, представлява едно хармонично вибриране на човешката душа, ум и чувства с най-нежните и възвишени вибрации в природата.
към текста >>
Вдъхновението
, това е особена психофизиологична сила.
Аз отдавам на това обстоятелство известно значение и виждам в него едно доказателство, че „безсъзнателното" се явява като най-силната плодотворна част на нашето същество". Така говорят и поетите и музикантите за вдъхновените моменти на своето творчество. В такъв момент човек се издига над себе си, почва да мисли с един по-висш ум, в сравнение със своя всекидневен посредствен разсъдък. Това значение на екстаза и вдъхновението има отношение и към огнеиграчите, но вече в една много по-силна форма благодарение на религиозната подкладка, силната възприемчивост, голямата вяра и околната тържествена обстановка. Учените днес признават силата на вдъхновението, но никой още не е посмял да даде обяснение на тоя екстаз.
Вдъхновението
, това е особена психофизиологична сила.
Тя се ражда за момент. Идва и си отива. Особено голяма сила има религиозния екстаз, защото тук се комбинират екстаза с вярата. От окултна гледна точка екстазът или вдъхновението, представлява едно хармонично вибриране на човешката душа, ум и чувства с най-нежните и възвишени вибрации в природата. Но в същата тая природа има и тъмни, черни вибрации, които, намерили прием у някого, действуват пак като екстаз у него, но проявите на които носят отрицателен характер.
към текста >>
От окултна гледна точка екстазът или
вдъхновението
, представлява едно хармонично вибриране на човешката душа, ум и чувства с най-нежните и възвишени вибрации в природата.
Учените днес признават силата на вдъхновението, но никой още не е посмял да даде обяснение на тоя екстаз. Вдъхновението, това е особена психофизиологична сила. Тя се ражда за момент. Идва и си отива. Особено голяма сила има религиозния екстаз, защото тук се комбинират екстаза с вярата.
От окултна гледна точка екстазът или
вдъхновението
, представлява едно хармонично вибриране на човешката душа, ум и чувства с най-нежните и възвишени вибрации в природата.
Но в същата тая природа има и тъмни, черни вибрации, които, намерили прием у някого, действуват пак като екстаз у него, но проявите на които носят отрицателен характер. Има един голям процент от убийци и престъпници, които не помнят как са извършили престъплението си. За хармониране с висшите или нисши вибрации в природата спомагат цяла редица от обстоятелства, каквито са наследственост, душевни предразположения, психическа неуравновесеност, околни условия: слухови, зрителни, вкусови и други възприятия. Въпросът за нестинарските игри и други подобни огнени мистерии е, че се подчинява на нови психофизиологични закони, на които се подчинява и материята. Тук има явен израз на интимната връзка между психичното състояние на човека и тялото, между външните условия и вътрешното психофизиологично състояние и най-после между външните условия и новото състояние на материята на тялото.
към текста >>
5.
Житно зърно
 
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
Когато
вдъхновението
на Учителя, достигало най-високата си точка, той така бързо и така продължително говорел, че неговите ученици не могли да го следват, затова трябвало да има винаги готови нови заместници.
Разрушили гроба на основателката под претекст, че той наподобявал гроба на императрицата и разрушили светия Божи храм, построен на планината Хонгу. Те дори си позволили да закарат 666 животни в светинята. Последователите били жестоко оскърбени, но ужаса от разрушителното дело понесли с мир, защото в светото писание било писано за всички тия случки. Шефът диктувал своите съчинения легнал в легло, някога денем, някога нощем, безразлично дали има присъстващи или не и без да има някакви книги наоколо си, той изговарял един след друг разкази, както водата избликва от извора. Няколко ученици записват подред тия разкази.
Когато
вдъхновението
на Учителя, достигало най-високата си точка, той така бързо и така продължително говорел, че неговите ученици не могли да го следват, затова трябвало да има винаги готови нови заместници.
За 3-4 дена писане се написва един том, досега има написани почти 80,000 листи. Това съчинение, наречено „Разкази от духовния свят”, не е само обяснение на светото писание, но и канон, изявяващ Божественото учение на Любовта и Истината, които ще изградят моралното единство на цял свят. Онисабуро Дегучи не е дори свършил основното училище. В неговата младост нещастията го измъчвали едно след друго. Но още в ранно детство имал странни Боговдъхновения.
към текста >>
6.
Психология на вярата
 
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Възможно е значи да се долови чувството и мисълта, скрити в религиозната музикална продукция и даже да се определи, откъде произлиза
вдъхновението
.
Не всяка хармония е подходяща за култа и даже твърде често тя е в пълен дисонанс с истинското религиозно чувство. „Между същината на Доброто и Истината и звуковете, а следователно и инструментите, съществува едно съответствие", казва Сведенборг. И обратно, между същината на злото и лъжата и звуковете може да съществува едно противоположно отношение и този случай именно, може да се вмъкне незабелязано в духовната музика, а по този начин и в душата. Това съществува и в съвременната религиозна музика и ще се чувствува много по-силно за в бъдеще, когато музиката ще се върне към своята чистота, и когато човек ще придобие усет, чрез който да може точно да определя характера на чувството, изразено по музикален начин. Според Сведенборг, емоциите отразени в музиката, могат точно да се доловят, защото той твърди, че звукът, било на говора, било на песента или на вика, произлиза от едно вътрешно чувство и вътрешна мисъл, които са вътре в звука и тези, които внимават и мислят, могат лесно да ги доловят чрез разните интонации при речта, чрез мелодичните пречупвания при песента, и чрез хармоничните комбинации при музикалните композиции.
Възможно е значи да се долови чувството и мисълта, скрити в религиозната музикална продукция и даже да се определи, откъде произлиза
вдъхновението
.
(Винаги, когато музикалното парче е продукт на вдъхновение, последното силно се чувствува). Може да се схване, дали вдъхновението слиза из висшите сфери на Доброто и Истината, или произлиза от сферата на злото и лъжата, или пък представлява никаква смес от добро и лъжа, от зло и истина. Всичко това се схваща предимно по формата на песента или мелодията, след това по ритмуса и характера на модулациите и най-после по диспозицията и качеството на хармонията. ........................................................................................................................ От всичко казано дотук, може да се резюмира следното: Музиката произлиза от чувство, което носи в себе си силата да извиква у слушателите друго чувство, съответно по характер на първото. От религиозна гледна точка, музиката е играла грамадна и необходима роля у всички народи, които са имали култ, от древността до наши дни и можем следователно да кажем, че без музика нямаме истински култ.
към текста >>
Може да се схване, дали
вдъхновението
слиза из висшите сфери на Доброто и Истината, или произлиза от сферата на злото и лъжата, или пък представлява никаква смес от добро и лъжа, от зло и истина.
И обратно, между същината на злото и лъжата и звуковете може да съществува едно противоположно отношение и този случай именно, може да се вмъкне незабелязано в духовната музика, а по този начин и в душата. Това съществува и в съвременната религиозна музика и ще се чувствува много по-силно за в бъдеще, когато музиката ще се върне към своята чистота, и когато човек ще придобие усет, чрез който да може точно да определя характера на чувството, изразено по музикален начин. Според Сведенборг, емоциите отразени в музиката, могат точно да се доловят, защото той твърди, че звукът, било на говора, било на песента или на вика, произлиза от едно вътрешно чувство и вътрешна мисъл, които са вътре в звука и тези, които внимават и мислят, могат лесно да ги доловят чрез разните интонации при речта, чрез мелодичните пречупвания при песента, и чрез хармоничните комбинации при музикалните композиции. Възможно е значи да се долови чувството и мисълта, скрити в религиозната музикална продукция и даже да се определи, откъде произлиза вдъхновението. (Винаги, когато музикалното парче е продукт на вдъхновение, последното силно се чувствува).
Може да се схване, дали
вдъхновението
слиза из висшите сфери на Доброто и Истината, или произлиза от сферата на злото и лъжата, или пък представлява никаква смес от добро и лъжа, от зло и истина.
Всичко това се схваща предимно по формата на песента или мелодията, след това по ритмуса и характера на модулациите и най-после по диспозицията и качеството на хармонията. ........................................................................................................................ От всичко казано дотук, може да се резюмира следното: Музиката произлиза от чувство, което носи в себе си силата да извиква у слушателите друго чувство, съответно по характер на първото. От религиозна гледна точка, музиката е играла грамадна и необходима роля у всички народи, които са имали култ, от древността до наши дни и можем следователно да кажем, че без музика нямаме истински култ. И наистина, навсякъде и всякога музиката е била свързана с всички големи церемонии, с всички празници и забележителни манифестации в религиозния и социалния живот, защото само тя удовлетворява нуждата в човешкото сърце – вечно трептящата жива арфа. Творецът не е създал нищо не полезно и излишно; музиката, следователно е на своето място.
към текста >>
7.
Земетресенията и тяхното предсказване (продължение) – Л. Лулчев
 
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Те са мечтателни, идеалисти, спиритуалисти, на
вдъхновението
, ентусиасти, съзерцатели, мистици, но те не обичат порядъка и нищо не разбират в практическия и положителния живот; затова са лоши практици.
Добродушни на вид, те хитруват и лъжат. Независими до крайност, те лесно се сдружават, но не се привързват. Романтически в своите привързаности и по природа любящи, те са в същото време много капризни и много лекомислени. Те живеят повече с мисълта си, отколкото с чувствата, и много обичат приключенията. Умът им е лек, изпитателен, фантастичен, изобретателен в разкази и повърхностен.
Те са мечтателни, идеалисти, спиритуалисти, на
вдъхновението
, ентусиасти, съзерцатели, мистици, но те не обичат порядъка и нищо не разбират в практическия и положителния живот; затова са лоши практици.
Те никога не изпълняват обещанията си, макар че са готови на дума всичко да направят. Имат силно религиозно чувство, което лесно минава в мистицизъм; техните религиозни идеи са много екзалтирани и неверотърпими. Дух на прозелитизъм преобладава в тях. Те са склонни към религиозни системи, често между тях се срещат основатели и преобразователи на религии. Предположени са към всякакъв род привидения; имат особени способности към тайните науки, имат развита интуиция и дивинация; имат също така необикновени предчувствия, тайнствени внушения и пр.
към текста >>
8.
Книжнина
 
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
У човека има и една много по-дълбока природа, чрез изучаването на която ще разберем изворите на интуицията,
вдъхновението
и пр.. „Земята като организъм" - от Д-р Гюнтер Ваксмут.
Цайлманс ван Емихофен. Всички явления при спането, сънуването и будното състояние се разглеждат и обясняват с логическа последователност от окултната наука. Върху всички тия проблеми на подсъзнателния и свръхсъзнателния живот на човека окултизмът хвърля своята светлина. Тъй чрез окултната наука се гради една нова психология. Човешкото самосъзнание и подсъзнание не изчерпват човешката психика.
У човека има и една много по-дълбока природа, чрез изучаването на която ще разберем изворите на интуицията,
вдъхновението
и пр.. „Земята като организъм" - от Д-р Гюнтер Ваксмут.
„Духовни основи на астрономията" - от Д-р Е. Врееде, ръководителка на астрономо-математическата секция при „Гьотеанум". Окултната наука разглежда астрономическите проблеми по форма, съдържание и смисъл. Тя не се ограничава само с изучаване на външната, механическата страна на процесите, но и на духовните сили, които стоят зад формите. „Животът на младежта в светлината на новия дух на земното развитие" - от Ерик Трумлер Защо младият се стреми към Възвишеното, Идейното, защо иска да работи за една по-висока кауза?
към текста >>
9.
Д-р Ст. К. - ЧИСТОТАТА. МИСИЯТА НА БОГОМИЛИТЕ
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Чрез постоянното усилие да сподели това, което му е дадено, с тези, които нямат нищо, у илюмината се засилват
вдъхновението
и неговите способности!
Те са били 20 души и при първите изпити 19 души напуснаха пътя и Гихтел остана сам и достигна целта. Този път се започва с физично пречистване чрез разумно хранене (вегетарианство) и чрез умствена тренировка. Ако човек, който е в пътя, напусне сърдечния път на любовта и милосърдието и го замести с умствения път на гордостта, отива на мястото, дето змията Пантея го оплита в илюзиите. За да победи илюзиите на астралната змия, човек се подкрепя и от съществата от висшите мирове, носители на светлината. При развитието на висшите способности у човека вземат участие пинеалната жлеза в мозъка и слънчевият плексус; всички тези способности са непознати на нашите физиолози.
Чрез постоянното усилие да сподели това, което му е дадено, с тези, които нямат нищо, у илюмината се засилват
вдъхновението
и неговите способности!
Тогаз общението с невидимия свят става по-лесно. Илюминатът не може да разправи всички свои опитности, понеже светът ще го посрещне с неразбиране. Нали се вижда как мнозина не разбират Сведенборг и Бьоме, как се отнасят пренебрежително към Лафатер, граф де Сен-Жермен и пр. Човек, който се опира на висшето познание, е спокоен, понеже времето работи за него; то ще тури всекиго на своето място. Сен-Мартен беше видял най-великите неща, които можеше да види човек Той мина през големи изпити и изпълни важни задачи.
към текста >>
10.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ-ИСТИНАТА
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Той е, който вдъхновил чрез един посредник важните съчинения на Бейкън, Яков Бьоме и др.; те получили от него
вдъхновението
, което дава на съчиненията им онази мощ на духовно просветление.
Той основа мистичното общество на розенкройцерите с цел да разгледа християнството в светлината на окултизма и да обясни тайните на живота от двойна гледна точка: научна и религиозна. Раждането на Християн Розенкройц означава началото на една нова епоха в културата на западния свят. Това лице постоянно се въплътяваше от тогаз насам в тая или оная европейска страна. Той има висока степен на посвещение и представлява със своята дейност могъщ фактор в западно-европейския живот. Той работи с алхимиците в продължение на много векове преди началото на съвременната наука.
Той е, който вдъхновил чрез един посредник важните съчинения на Бейкън, Яков Бьоме и др.; те получили от него
вдъхновението
, което дава на съчиненията им онази мощ на духовно просветление.
Неустрашимите души, които се отказват да се ограничават чрез научния или религиозния догматизъм и които, отхвърляйки повърхностните възгледи, проникват до духовния център на нещата без да обръщат внимание на клеветниците и ласкателите, получават вдъхновение от същия източник, отдето е черпил великият дух на Християн Розенкройц. Обществото на розенкройцерите не е било само едно обикновено общество: и неговите братя-хиерофанти, пазители на свещеното му знание, са в западния свят една сила, по-голяма от тая на видимите управници”. ******************************************** Придобий: Красивия живот. Полезното знание. Свободната постъпка.
към текста >>
11.
НЕЩО ОТ МНЕНИЯТА ЗА СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА АТЛАНТИДА-Д-Р К.
 
Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Слънчевата или аполонова линия показва устройството на слънчевия възел, и тъй като ние имаме с него една душевна приемателна станция за най- фини трептения, то тя има връзка до известна степен с
вдъхновението
и интуицията, макар че има още една специална линия на интуицията.
Според това различни са и значенията на двигателните сили на съдбата, които също трябва да се вземат в съображение при психоанализата. Тъкмо тая линия, която ние не намираме у далечните раси, като негри, монголи, червени, отчасти и при индийци, лапландци и пр. и която е от голямо значение, особено за европееца, ни показва в своето начало условията на живота в детинството. Поради туй, на това място, т.е. на и около началото на линията на съдбата, наречена линия на Сатурн, се дирят влиянията, които са въздействували върху човека в по-ранна младост и са били от значение.
Слънчевата или аполонова линия показва устройството на слънчевия възел, и тъй като ние имаме с него една душевна приемателна станция за най- фини трептения, то тя има връзка до известна степен с
вдъхновението
и интуицията, макар че има още една специална линия на интуицията.
Началото на слънчевата линия може да бъде в хълма на Венера и тогава говори повече за един вид творческа интуиция. Ако изхожда от хълма на луната, то интуицията (забележете добре като едно частично качество на тая линия!) се ръководи от фантазията. Изхожда ли тя напротив, от средата на ръката, то това сочи наследена интуиция, която същевременно включва в себе си и известна доза инстинкти. По-рядко аполоновата линия изхожда от хълма на Марс, в който случай имаме на лице присъствие на духа. Като второстепенна линия трябва да се вземе под внимание за психоаналитични преценки една така наречена линия на страха, която представлява едно малко, късо отклонение от линията на живота близо до началото, минаваща от вътрешната страна на хълма на Венера.
към текста >>
12.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ-ВЪРХЪТ НА ИЗГРЯВАЩОТО СЛЪНЦЕ - ЕЛИ
 
Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
И според степента на нашата песен, според
вдъхновението
ни, ще станат и съответни промени в духовната ни природа.
Чрез пеенето ще хармонираме себе си; чрез него ние ще започнем да привличаме ония сили на природата, които са хармонични. Това е закон за привличане. Пеенето всякога привлича. И ако пеем хармонично, ние всякога ще привличаме духовете на музиката. И щом дойдат, те ще донесат нещо много хубаво - обновление.
И според степента на нашата песен, според
вдъхновението
ни, ще станат и съответни промени в духовната ни природа.
Музиката е съединителното звено между ангелския свят и човешкия свят. Тя е език на духовете, те познават този език. И когато вие искате да привлечете някой дух, да му действувате или да ви разбере, трябва да пеете или да свирите. Молитвата е Божествено пеене, то е недосегаемо вътрешно изкуство. Смисълът, който музиката може да донесе, е от Божествения свят.
към текста >>
13.
ЗА ВЕЖДИТЕ-ЕМИЛ ПЕТЕРС-ОТ НЕМСКИ Д-Р К.
 
Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Тази струя си има своите повече или по-малко ритмични приливи и отливи – прилива и отлива на емоциите, настроенията, на творческото въображение и
вдъхновението
.
Той изтича и се разлива. Толкова може да сковете и хората с коничните пръсти в тесните рамки на семейния живот, на монотонните бюра и канцеларии. Колкото и да са гъсти ситата на законите – обществени и морални – тия хора като флуид минават през тях. Те само „мокрят” тия сита. А сами те за един миг болезнено усещат, как ситото прорязва флуида, как той се разбива на малки поточета като жички, за да се слее отново след това в една струя.
Тази струя си има своите повече или по-малко ритмични приливи и отливи – прилива и отлива на емоциите, настроенията, на творческото въображение и
вдъхновението
.
Затова „коничните пръсти” ги сметат за променливи, неустойчиви, податливи на крайности и увлечения. Тоалети, моди, елегантност, разкош, театри, кина, ресторанти и дансинги, където под звуците на модните шлагери се играе фокстрот, танго и румба; автомобилни разходки, гуляи и кабарета, където бучи негърската музика на джаз банда – така се идва най-после до разгул и разпътство – разкапването на един човешки или социален организъм, така се идва до разкапването на една цивилизация. Крайният продукт на артистичния тип – това е асоциалният бохем, резултат на един елиминационен процес. Ето ги изправени един срещу друг: бюрократа и елегантната „mondaine” – пенсионера и блудницата. Залезни лъчи на една цивилизация Ала добре, че квадратните и конични пръсти през своя здрав и бликащ живот са създали две хубави рожби.
към текста >>
14.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ - ПРАВДАТА
 
Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Материалистичната философия на миналото столетие, като проникна и стана „мода” и в най-нематериалистичната област на човешкия живот – изкуството – се помъчи да замени живия огън на
вдъхновението
, изхождащ от глъбините на човешкия дух с дребнавата калкулация на този живот и реалистичен интелект – помъчи се да замени живия Прометеев огън, съгряващ и оплодотворяващ човешката мисъл, с мъртвата и студена светлина на електричеството, изхождащо от „материалистичния интелектуализъм”.
С овладяването на трите й основни елементи – ритмус, мелодия и хармония – музиката доби своя завършен външен вид, тъй да се каже се реализира напълно в триизмерния физически свят - въплъти се на земята, но това, доколкото се отнася само до нейната формална страна. Времето след Бетовен ни донесе много новости, било по отношение на средствата, било по отношение на формата и начина на изразяване на музиката, но всичко това са само подробности и усъвършенствувания на вече даденото и затвърдено от майсторите класици. Всуе се лутат най-новите музиканти да „измислят” нещо „ново” и все пак не могат да се освободят от хипнозата на музиката, с която са закърмени и отхранени: и в най-смелия опит на новаторство намираме само едно детайлираме или усъвършенствуване на неща, загатнати или интуитивно постигнати от някои от неколцината великани на нашата музика. Сега живеем една преходна епоха на външен застой, повидимому. Всичко се е спряло в почуда: кой път да хване.
Материалистичната философия на миналото столетие, като проникна и стана „мода” и в най-нематериалистичната област на човешкия живот – изкуството – се помъчи да замени живия огън на
вдъхновението
, изхождащ от глъбините на човешкия дух с дребнавата калкулация на този живот и реалистичен интелект – помъчи се да замени живия Прометеев огън, съгряващ и оплодотворяващ човешката мисъл, с мъртвата и студена светлина на електричеството, изхождащо от „материалистичния интелектуализъм”.
– А разбира се, в резултат на това „ново разбиране и философия” (което всъщност се сказа едно основно неразбиране на нещата) и изкуство, и живот се озоваха в едно задънено положение, за излизането от което ето вече няколко десетилетия, се правят усилия. От друга страна, от година на година се засилва новото (наистина „ново”, защото крие в себе си заложбите на едно бъдеще), което бавно, но сигурно навлиза и изпълва всяка област на живота, осмисля безсмислиците на оматериализираната наука, философия и изкуство и подава ръка за помощ на измъчения и лутащ се човек, за да го извади от неговото безсилие и да го постави отново на прав път. Това ново, което неминуемо ще завладее живота във всичките му прояви, между другото идва да освободи човека от измамата, в която го въведе мирогледът на миналия век, че той е център на всяко познание и всяка мощ, за да му покаже, че е само една част от всеобщия, сложен и жив организъм на космоса и чувството му като част от цялото е именно онова, което трябва да го ръководи във всяко негово стремление и творчество. И сега ето, човечеството навлиза в новата епоха на осмисляне и оживяваме на природата, в най-широк смисъл на думата – природата вън от нас. и, нека се забележи добре, тая вътре в нас.
към текста >>
15.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ - СВОБОДАТА
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Те са повече спонтанни, по природа впечатлителни,
вдъхновението
често ги посещава.
Хората с такива пръсти обичат да разсъждават, обикновено те са склонни към мълчание, концентрация и вглъбяване те са често тъжни, уединени и замислени. Аналитическата им способност е по-голяма, отколкото у хората с дълги пръсти. В тях има ред и метод. Много учени, математици, философи и аскети, но и много маниаци и дребнави хора имат такива пръсти. Гладки пръсти се срещат у хора отличаващи се със своята не много голяма загриженост.
Те са повече спонтанни, по природа впечатлителни,
вдъхновението
често ги посещава.
Повече действуват по инстинкт, отколкото чрез размишление. Срещат се повече у жените, поетите, артистите и музикантите. Твърди, не гъвкави пръсти издават лоша циркулация на кръвта От морална страна, това е признак на егоизъм, бруталност, деспотизъм, липса на душевна и физическа гъвкавост. Такова същество върви към душевно втвърдяване, към фанатизъм и тъпост. Гъвкави пръсти означават способност за приспособяване, за лесно възприемане, изразителност в мислите, чудесна способност за разказване, но малко кураж и храброст.
към текста >>
16.
В ПАМЕТ НА НАШИТЕ ЗАМИНАЛИ МЛАДИ ПРИЯТЕЛИ-ЕЛИ
 
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
И земният художник трябва да се свърже с тия възвишени същества, за да събуди у себе си изворите на творчеството и
вдъхновението
!
А това е, защото си прекарал през нощта в един свят на вечната хармония, в която те живеят и чертите на техните лица остават запечатани в теб! И когато те работят и помагат нам, на всички същества, те го правят с такава радост, както художникът работи върху своята картина или скулпторът върху своето ваяние! Защото тяхната работа е работа на художник: те искат с тънкия усет на художник да работят, за да помогнат от един безформен къс минерал или скала, като се мине през формите на цветята, дърветата, мушичката, птицата и пр., да се дойде до лицето на ангел! Тяхната работа е работа на художник! И когато тоя идеален образ бъде готов от днешния човек, тогаз тяхната радост ще бъде радостта на художник!
И земният художник трябва да се свърже с тия възвишени същества, за да събуди у себе си изворите на творчеството и
вдъхновението
!
Всички държавници, общественици, ако искат да напредват в своя стремеж, трябва да имат тяхната подкрепа, подкрепата на невидимия свят! Но за да я имат, требва да са чисти като тях. Художникът, музикантът за да има тяхната подкрепа, трябва да пребивава със съзнанието си във върховете, дето те обитават! По някога тия същества допущат художникът, музикантът, поетът да минат през долината на скръбта, да проливат четири реда сълзи; и тогаз в алхимичната лаборатория на душата им се ражда нова безсмъртна идея, която ще изразят чрез краска, тон или слово. Минали през огъня на изпитанията, те са станали способни да слушат туй, което му шепне Небето!
към текста >>
17.
ДВА НАТЮРЕЛА - Г.
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Свръхсъзнанието е изворът на
вдъхновението
, на творчеството на поета, музиканта, художника и пр.
Ето защо Метерлинк писал в книгата си „Погребаният храм", че „погребаният храм" - това е самият човек, защото в него има нещо ценно, което е погребано в гъстата материя, но което требва да се прояви и ще се прояви. Това е и „Синьото цвете", което търси Хенрих (в романа „Хенрих фон Офтердинген" от немския поет мистик Новалис). Това е „Камбаната", която иска да издигне Хенрих (в драмата „Потъналата камбана" от Хауптман). Това е кулата, до която иска да се изкачи Солнес (в драмата „.Строител Солнес" от Ибсен). Това са високите планински върхове, към които се стреми и към които тръгва Рубек (в драмата от Ибсен „Когато ние мъртвите се пробудим").
Свръхсъзнанието е изворът на
вдъхновението
, на творчеството на поета, музиканта, художника и пр.
Свръхсъзнанието е играло винаги голяма роля при човешкото развитие. То е ръководило и ръководи човека през хилядолетия и милиони години. То е моделирало все нови и нови форми, за да може да изяви себе си чрез тия форми с все по-голяма пълнота. Свръхсъзнанието е изградило минералната форма, след това растителната, животинската, човешката и отива все по-нагоре и нагоре. Но не само това.
към текста >>
18.
В УЧИЛИЩЕТО НА ПРИРОДАТА - Г. СЪБЕВ
 
Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Тогава
вдъхновението
ще следва винаги пътя на човека.
Красивото издига човека. То му дава крила, то му дава здраве, сила и смисъл. Иска ли човек да бъде здрав, трябва да обича красивото. Иска ли да има смисъл в живота, трябва да обича красивото. Иска ли да живее с вечни импулси, трябва да се стреми към красивото.
Тогава
вдъхновението
ще следва винаги пътя на човека.
И няма по-хубаво нещо от това, защото само вдъхновението подържа жизнения, творческия пулс в човешкия живот. Що е красиво, какво е красота? - Ето един вечен въпрос. Малцина могат да отговорят на него, Ала всеки дълбоко в душата си разбира що е красота. Той знае, че красиво е звездното небе; той знае, че велик чар и красота има в безбройните отблясъци на слънчевите багри; той знае, че пленително е когато човек диша чист планински въздух и погледът му не може да се насити на чудните гледки, що се откриват от планината, в далечните простори след дъжд, когато въздухът е чист; той знае, че красиво е, когато вижда хармония да царува навсякъде; когато хармония има в мислите, чувствата и постъпките на човека; той знае, че красива е правата мисъл, която издига винаги човека и го освобождава от всякакви лоши внушения.
към текста >>
И няма по-хубаво нещо от това, защото само
вдъхновението
подържа жизнения, творческия пулс в човешкия живот.
То му дава крила, то му дава здраве, сила и смисъл. Иска ли човек да бъде здрав, трябва да обича красивото. Иска ли да има смисъл в живота, трябва да обича красивото. Иска ли да живее с вечни импулси, трябва да се стреми към красивото. Тогава вдъхновението ще следва винаги пътя на човека.
И няма по-хубаво нещо от това, защото само
вдъхновението
подържа жизнения, творческия пулс в човешкия живот.
Що е красиво, какво е красота? - Ето един вечен въпрос. Малцина могат да отговорят на него, Ала всеки дълбоко в душата си разбира що е красота. Той знае, че красиво е звездното небе; той знае, че велик чар и красота има в безбройните отблясъци на слънчевите багри; той знае, че пленително е когато човек диша чист планински въздух и погледът му не може да се насити на чудните гледки, що се откриват от планината, в далечните простори след дъжд, когато въздухът е чист; той знае, че красиво е, когато вижда хармония да царува навсякъде; когато хармония има в мислите, чувствата и постъпките на човека; той знае, че красива е правата мисъл, която издига винаги човека и го освобождава от всякакви лоши внушения. И ето, красотата я живее всеки, макар че не я разбира, не знае от кое царство иде тя, не знае нейното естество.
към текста >>
19.
ИЗГРЕВ. ИЗВОР-СТИХОТВОРЕНИЯ - Д. АНТОНОВА
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Вдъхновението
. Истинските неща се вършат само под знака на
вдъхновението
.
Няма общо между суетността и жизнерадостта. Суетността е дърво без корен. Дайте място на жизнерадостта у вас и вие ще имате един смислен живот! Дайте място на жизнерадостта у вас, и вие ще бъдете в състояние да възприемате всички добри и светли внушения! Помнете, пътя на доброто и на растенето върви през жизнерадостта !
Вдъхновението
. Истинските неща се вършат само под знака на
вдъхновението
.
Творец без вдъхновение, не е творец. Всичко създадено от него скоро линее и вехне. Само вдъхновеният човек може да прекрачи през всичките прегради на развитието. Има различни източници на вдъхновението. Ала има и една мярка, по която може да се измери неговия характер.
към текста >>
Има различни източници на
вдъхновението
.
Помнете, пътя на доброто и на растенето върви през жизнерадостта ! Вдъхновението. Истинските неща се вършат само под знака на вдъхновението. Творец без вдъхновение, не е творец. Всичко създадено от него скоро линее и вехне. Само вдъхновеният човек може да прекрачи през всичките прегради на развитието.
Има различни източници на
вдъхновението
.
Ала има и една мярка, по която може да се измери неговия характер. Вдъхновение, което те тика към дела, които ти дават вътрешна свобода; вдъхновение, което развива твоя стремеж към великата мъдрост на живота; вдъхновение, което подържа винаги в тебе пулсът на не пресекващата любов към всичко, това е истинското вдъхновение, от което човек не бива да се отделя никога. Хубавите, изящните, приятните неща се създават само под знака на вдъхновението. Вдъхновеният човек не е откъснат от живота. Напротив, той твори и претворява живота в своите прояви.
към текста >>
Хубавите, изящните, приятните неща се създават само под знака на
вдъхновението
.
Всичко създадено от него скоро линее и вехне. Само вдъхновеният човек може да прекрачи през всичките прегради на развитието. Има различни източници на вдъхновението. Ала има и една мярка, по която може да се измери неговия характер. Вдъхновение, което те тика към дела, които ти дават вътрешна свобода; вдъхновение, което развива твоя стремеж към великата мъдрост на живота; вдъхновение, което подържа винаги в тебе пулсът на не пресекващата любов към всичко, това е истинското вдъхновение, от което човек не бива да се отделя никога.
Хубавите, изящните, приятните неща се създават само под знака на
вдъхновението
.
Вдъхновеният човек не е откъснат от живота. Напротив, той твори и претворява живота в своите прояви. Вдъхновеният работи с ум, сърце и воля, ала в него има и нещо друго, което не се среща във всекидневния човек. У него има душа, тази Божествена искра, която подържа вечния творчески пламък, която осмисля всичко на земята. Ще каже някой, че с вдъхновение отиват хората и на война, че с вдъхновение някой убива и дири мъст, че с вдъхновение върши зло.
към текста >>
Вдъхновението
има светли и чисти извори.
Напротив, той твори и претворява живота в своите прояви. Вдъхновеният работи с ум, сърце и воля, ала в него има и нещо друго, което не се среща във всекидневния човек. У него има душа, тази Божествена искра, която подържа вечния творчески пламък, която осмисля всичко на земята. Ще каже някой, че с вдъхновение отиват хората и на война, че с вдъхновение някой убива и дири мъст, че с вдъхновение върши зло. Не, всичко това угнетява духа, всичко това не дава свобода на духа, всичко това не преизпълва сърцето с качествата на великата търпимост, присъща само на любовта!
Вдъхновението
има светли и чисти извори.
Те са висините на духа, където обитава Вечният, където покой и движение намират своите първообрази. Вдъхновение! - Не почвай нищо без вдъхновение! Призови вдъхновението преди да почнеш работите си на земята и на небето. Дръж винаги в глъбините на сърцето и ума си топлия пламък на вдъхновението, което прави лицето ти светещо. – Така ти няма никога да сбъркаш, грешките ще изчезнат от твоя път.
към текста >>
Призови
вдъхновението
преди да почнеш работите си на земята и на небето.
Ще каже някой, че с вдъхновение отиват хората и на война, че с вдъхновение някой убива и дири мъст, че с вдъхновение върши зло. Не, всичко това угнетява духа, всичко това не дава свобода на духа, всичко това не преизпълва сърцето с качествата на великата търпимост, присъща само на любовта! Вдъхновението има светли и чисти извори. Те са висините на духа, където обитава Вечният, където покой и движение намират своите първообрази. Вдъхновение! - Не почвай нищо без вдъхновение!
Призови
вдъхновението
преди да почнеш работите си на земята и на небето.
Дръж винаги в глъбините на сърцето и ума си топлия пламък на вдъхновението, което прави лицето ти светещо. – Така ти няма никога да сбъркаш, грешките ще изчезнат от твоя път. Ти ще бъдеш един съработник на Природата, която твори само с вдъхновение. Затова ни говорят цветята, затова ни говорят слънцето и звездите. Затова ни говори животът във всички свои най-хубави прояви.
към текста >>
Дръж винаги в глъбините на сърцето и ума си топлия пламък на
вдъхновението
, което прави лицето ти светещо.
Не, всичко това угнетява духа, всичко това не дава свобода на духа, всичко това не преизпълва сърцето с качествата на великата търпимост, присъща само на любовта! Вдъхновението има светли и чисти извори. Те са висините на духа, където обитава Вечният, където покой и движение намират своите първообрази. Вдъхновение! - Не почвай нищо без вдъхновение! Призови вдъхновението преди да почнеш работите си на земята и на небето.
Дръж винаги в глъбините на сърцето и ума си топлия пламък на
вдъхновението
, което прави лицето ти светещо.
– Така ти няма никога да сбъркаш, грешките ще изчезнат от твоя път. Ти ще бъдеш един съработник на Природата, която твори само с вдъхновение. Затова ни говорят цветята, затова ни говорят слънцето и звездите. Затова ни говори животът във всички свои най-хубави прояви. Всеки, който е престанал да се вдъхновява, той е престанал да живее, така говори Учителят.
към текста >>
Вдъхновението
е майка на всяко велико депо.
– Така ти няма никога да сбъркаш, грешките ще изчезнат от твоя път. Ти ще бъдеш един съработник на Природата, която твори само с вдъхновение. Затова ни говорят цветята, затова ни говорят слънцето и звездите. Затова ни говори животът във всички свои най-хубави прояви. Всеки, който е престанал да се вдъхновява, той е престанал да живее, така говори Учителят.
Вдъхновението
е майка на всяко велико депо.
Живей с вдъхновение!
към текста >>
20.
Списанието PDF
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Боев – При езерото „Балдер-Дару” Здраве, Сила и Живот – Жизнерадостта и
вдъхновението
Изгрев.
Божествени и човешки идеи Слизане и възлизане на народите – Боян Боев Едно сравнение – Г. Народ и творчество – Д-р Е. Р. Коен Радиоестезията – инж. Р. Н. Ръцете на Оливер Лодж и Хенрих Форд Учителят говори – Учителят Из „Живото Слово” Чудната семка – притчи и приказки Из нашия живот – Б.
Боев – При езерото „Балдер-Дару” Здраве, Сила и Живот – Жизнерадостта и
вдъхновението
Изгрев.
Извор (стихотворения) – Д. Антонова Листопад (стихотворения) – Ст. Загадъчни явления – Милкан Вести и Книгопис Le Maitre parle: L`Esprit Съдържание
към текста >>
21.
УСЛОВИЯ И ЖИВОТ - Д. СТОЯНОВ
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Ала има голяма разлика между тоя род „вдъхновение" и
вдъхновението
, което произтича от идейния свят - света на първичните идеи, дето функционира свръхсъзнанието.
Тук е областта на чистия разум. Ако тия центрове са добре развити у един човек, той може да мисли отвлечено, да размишлява върху философски и теоретични въпроси, да дири по-далечните съотношения и причини на нещата. Най-горната част на челото заемате центровете на прозрението, интуицията, въображението или идейната мисъл - необходими способности на един гениален ум. Аз намекнах по-горе за разликата, която трябва да се прави между фантазията, която работи в сферата на творческия или природен ум и въображението или идеацията. Много поети и писатели, които никога не са били в състояние да се издигнат в сферите на идейния ум, откъдето идва истинското вдъхновение, наричат с туй име онова чисто пасивно състояние, при което от тяхното подсъзнание нахлувате редица образи, които се свързват и групират спонтанно около един център, по законите на асоциацията.
Ала има голяма разлика между тоя род „вдъхновение" и
вдъхновението
, което произтича от идейния свят - света на първичните идеи, дето функционира свръхсъзнанието.
Само гениалните натури истински се издигат до него и съзерцавайки известни идеи, въплътяват тия идеи във форми, достъпни за хората, стоящи на по-нисък умствен уровен. Само от този свят на свръхсъзнанието идва истински новото. Тази тънка разлика между творческия и идейния ум, между хората на творческата фантазия и идеацията, между талантите и гениите не винаги се схваща. Тя впрочем би могла да изпъкне само при едно подробно и вдълбочено изследване на творенията на талантливи писатели, учени, поети, музиканти и на ония, в които е имало повече или по-малко проблясъци на гениалност. Но бързам да подчертая, че само едно външно изследване малко би допринесло за уясняване на този проблем.
към текста >>
22.
ДЕСЕТ ГОДИНИ ЖИТНО ЗЪРНО - Д-Р Е.К.
 
Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Всякога, когато те озари един лъч от любовта, той внася живот в тебе, тогава идват вярата, надеждата,
вдъхновението
.
Там дето има любов, всякога има постижения. Дето няма любов, има падение. Щом говоря за любовта, подразбирам, че тя съдържа всичко в себе си. Онзи, който върви по закона на любовта, има всичко в себе си, а който не върви по него, нищо не притежава. Любовта е като слънцето.
Всякога, когато те озари един лъч от любовта, той внася живот в тебе, тогава идват вярата, надеждата,
вдъхновението
.
Щом се прекъсне този лъч, веднага пак се обезсърчаваш. Скръбта не е нищо друго, освен липса на реалното в нашия живот! Красиво е да бъдеш носител на любовта, на тая велика, мощна сила, която е създала света! Тя е основата! Тя носи Разумността, Доброто и Истината!
към текста >>
23.
КОЙ Е НАШИЯТ ИЗТИНСКИ АЗ? - МОРИС МЕТЕРЛИК
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
В тези трудно разбираеми думи се крие
вдъхновението
, с което човек ще твори радостта с която ще гледа на нещата, смисълът който ще има в живота, любовта която ще го движи все напред и мъдростта, която ще го направи щастлив на земята.
Мисълта е неизчерпаема мощ, когато корените ù са в онази безгранична любов, що движи и създава всичко. Мисълта е права, когато е в обсега на греещата истина. А правата мисъл, това е начало на един истински човешки живот сам за себе си. Има едно велико движение, има един велик рекорд, до който всеки човек трябва да стигне. Това е правото мислене.
В тези трудно разбираеми думи се крие
вдъхновението
, с което човек ще твори радостта с която ще гледа на нещата, смисълът който ще има в живота, любовта която ще го движи все напред и мъдростта, която ще го направи щастлив на земята.
В правата мисъл се крие онова висше човешко, което е освободено от животинския нагон за съревнование само физическо - нагон за физическо движение и мощ. освободено от празната и глупава рекордност на съвременния човек, чийто живот е насочен само към груба земна мисъл за себе си и натрупване на земни блага. Един нов рекорд е необходим на съвременния свят. Един рекорд, подет и постигнат от всички разумни хора. – Рекордът на висшата човешка мисъл.
към текста >>
24.
Някои физиологични въпроси в окултно осветление
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Товянски, както и всички полски месианисти, е вярвал в прераждането на душите, във връзката между видимия и невидимия свет, във въздействието на светлите духове, във
вдъхновението
, откровението.
То трябва да се одухотвори. Такъв светъл, слънчев, синтетичен поглед на живота имаме и у Товянски. Пълното единство между духа и тялото, което е храм на духа и в което ние трябва да служим Богу в чистота и светост - за да си възвърнем изгубените - светлина, сила, свобода, които са наше право и наследие на свободни духове - това е пътят на Христа. - „Най-съвършеният дух, в човешки образ." Христос е избавил света, като е донесъл огъня на небесната любов и жертва, огън, който побеждава злото и разпръсва тъмнината - като изявява небето в земята. Пълната победа, когато огънят на Божията Любов ще се разпали и ще обгърне цялата земя - ще бъде - в седмата епоха - тогава ще бъде нов по-рядък, нова земя, ще настане светъл Божий ден - царството Божие.
Товянски, както и всички полски месианисти, е вярвал в прераждането на душите, във връзката между видимия и невидимия свет, във въздействието на светлите духове, във
вдъхновението
, откровението.
За него зверовете и животните също са ближни - както и Словацки в „Генезис на духа" е изтъкнал, че божественият дух е преминал през формите на минералното, растителното, животинското царства, докато достигне човешката форма. Духът е, който твори всички форми. Животните - това са наши по-млади братя, тъй както ангелите, са наши стари братя. Духовно единство обгръща света и затова трябва да обичаме всичко живо. Странствуването на душата през разни форми и много животи в различни глобуси, планети, го води към съвършенство, освобождаване и одухотворяване на материята - и съединение с Бога на веки.
към текста >>
25.
ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Вдъхновението
им иде от съзнанието, че работят за нещо, което надраства личния им живот.
Кое кара тия души да жънат братската жътва, да трошат камъни, да копаят и да работят около зданието? Дали високите надници или други изгоди? Не! Една велика идея сгрява душите им. Тия искрени души, откърмени всред народа, работят, вдъхновени от висок идеал.
Вдъхновението
им иде от съзнанието, че работят за нещо, което надраства личния им живот.
Никога една идея от кръга на личния живот не може да буди оная чиста радост. Техният възторг е облъхване от духа на новата раса, която днес се ражда на земята. Никой не ги насилва. Законът за любовта се проявява при свободата Не може да има любов там, дето няма свобода. Време е за усилена полска работа.
към текста >>
26.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ- ЗА ПЛОЧИ - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
В пътя на освобождението от всичко гнетящо, самообладанието и въздържанието са добри помощници към вътрешното дело на правата мисъл и
вдъхновението
.
Всякакъв натиск върху себе си е вредно нещо. Нищо не може да се изправи за миг. Човек може да даде само друга насока на своето съзнание с един замах, но това са божествени внушения в живота. Да пресъздадеш, обаче, апарата, с който трябва да проявиш в съвършенство тези божествени внушения, това е бавна, тежка, изящна работа, която изисква голямо постоянство, но която в края на краищата е много приятна и смислена. Подпушва се човек, когато подценява себе си, когато се мисли постоянно за грешник, когато в него е силно развито чувството за малоценност и мисли, че всичко около него все го пренебрегва; подпушва се всеки, който не дава място в сърцето си на радостта, на благородните чувства, на възвишени копнежи и вдъхновения; подпушва се всеки, който спъва проявата на всяка светла и права мисъл, на всеки стремеж към красивото, знанието и доброто.
В пътя на освобождението от всичко гнетящо, самообладанието и въздържанието са добри помощници към вътрешното дело на правата мисъл и
вдъхновението
.
Те са само полезни прояви на разумната воля на човека, но нямат нищо общо с подпушването. То е само вредно. Ние сме създадени за радост, за живот, пълен със смислено творчество, пълен със светли стремежи и благородни копнежи, които намират и своя земен израз. Проникнати от това съзнание, ние можем вместо да се подпушваме, да вървим в пътя на освобождението от всичко гнетящо. Това е една красива и приятна работа за всеки ден.
към текста >>
27.
КОРЕКТИВ, ИЗПРАВИТЕЛ НА ЖИВОТА - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН
 
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Пророка, човекът на
вдъхновението
, и жената-съблазнителка, "астралната жена", обладателка на тънкото изкуство на изкушението и съблазънта.
С това и някои други стълкновения, в които Илия и Езавел влизат отпосле, като чели се свършва враждата между Илия и Езавел. Но ако проследим невидимите пътища на техните отношения, те ще ни доведат на оная историческа повърхност, дето се развива борбата между Йоан и Иродиада. И някои искат да кажат, че със своята смърт чрез обезглавяване Иоан Кръстител е изплатил своя - "Илиин грях" - обезглавяването на 450-те пророци. Това става тъкмо по волята на Иродиада, която задоволява по такъв начин своята неутолена никога Езавелина жажда за мъст. Така се гонят през вековете.
Пророка, човекът на
вдъхновението
, и жената-съблазнителка, "астралната жена", обладателка на тънкото изкуство на изкушението и съблазънта.
Гонят се и се стълкновяват, като вечни, непримирими противници. Рече ли пророкът, аскетът, войнът на духовния подвиг, да обладае "грешницата", да я покори и "обърне", той негли ще преживее съдбата на Пафнутий, героя на Анатол Франс в "Таис". "Аскетът" и "грешницата" са два непримирими полюса. Илия и Езавел, Йоан и Иродиада - Саломе вечно ще враждуват. Това са два свята на противоположни сили.
към текста >>
28.
ЗАГАДЪЧНИ УСЛОВИЯ
 
Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
И в душата се събужда
вдъхновението
, което поддържа свежестта, сочността на живота.
Пролът иде! Това е пролетта, която носи благото на жизнерадостта, на обновата, на свободата. Тя идва от въздуха, от небето, от слънцето. Тя живее във въздуха, тя витае във въздуха. От въздуха се вселява в сърцето, в тялото, в душата.
И в душата се събужда
вдъхновението
, което поддържа свежестта, сочността на живота.
Вдъхновението е израз на пролетта в човешката душа. То е процес на разцъфтяване, на зазоряване. То е високо религиозно отношение към всичко. Отношение пропито с добро, със слънчева светлина и топлина. Вдъхновението е слънце на живота.
към текста >>
Вдъхновението
е израз на пролетта в човешката душа.
Това е пролетта, която носи благото на жизнерадостта, на обновата, на свободата. Тя идва от въздуха, от небето, от слънцето. Тя живее във въздуха, тя витае във въздуха. От въздуха се вселява в сърцето, в тялото, в душата. И в душата се събужда вдъхновението, което поддържа свежестта, сочността на живота.
Вдъхновението
е израз на пролетта в човешката душа.
То е процес на разцъфтяване, на зазоряване. То е високо религиозно отношение към всичко. Отношение пропито с добро, със слънчева светлина и топлина. Вдъхновението е слънце на живота. Израз на пролетната радост.
към текста >>
Вдъхновението
е слънце на живота.
И в душата се събужда вдъхновението, което поддържа свежестта, сочността на живота. Вдъхновението е израз на пролетта в човешката душа. То е процес на разцъфтяване, на зазоряване. То е високо религиозно отношение към всичко. Отношение пропито с добро, със слънчева светлина и топлина.
Вдъхновението
е слънце на живота.
Израз на пролетната радост. Израз на потока жизненост, който се излива по земята. Вдъхновението е живот. Без вдъхновение животът е пустош, угнетение на духа. Вдъхновението е пролът в живота.
към текста >>
Вдъхновението
е живот.
То е високо религиозно отношение към всичко. Отношение пропито с добро, със слънчева светлина и топлина. Вдъхновението е слънце на живота. Израз на пролетната радост. Израз на потока жизненост, който се излива по земята.
Вдъхновението
е живот.
Без вдъхновение животът е пустош, угнетение на духа. Вдъхновението е пролът в живота. Всичко никне, цъфти и зрее под неговите лъчи. Когато вдъхновението изчезне, настава зима в живота на човека. Умира всичко.
към текста >>
Вдъхновението
е пролът в живота.
Вдъхновението е слънце на живота. Израз на пролетната радост. Израз на потока жизненост, който се излива по земята. Вдъхновението е живот. Без вдъхновение животът е пустош, угнетение на духа.
Вдъхновението
е пролът в живота.
Всичко никне, цъфти и зрее под неговите лъчи. Когато вдъхновението изчезне, настава зима в живота на човека. Умира всичко. Пулсът, душата, пролетната жизнерадост, това е вдъхновението в живота. С него всичко се претворява, извисява, върви напред.
към текста >>
Когато
вдъхновението
изчезне, настава зима в живота на човека.
Израз на потока жизненост, който се излива по земята. Вдъхновението е живот. Без вдъхновение животът е пустош, угнетение на духа. Вдъхновението е пролът в живота. Всичко никне, цъфти и зрее под неговите лъчи.
Когато
вдъхновението
изчезне, настава зима в живота на човека.
Умира всичко. Пулсът, душата, пролетната жизнерадост, това е вдъхновението в живота. С него всичко се претворява, извисява, върви напред. Когато пролетта настъпи на земята, човешката душа го изживява като вдъхновение, сърцето като любовен трепет, който се явява като широк импулс към даване, а мисълта на човека схваща пролетта като разширение, разцъфтяване, като велико благословение. * Неравната гръд на майката земя диша тежко.
към текста >>
Пулсът, душата, пролетната жизнерадост, това е
вдъхновението
в живота.
Без вдъхновение животът е пустош, угнетение на духа. Вдъхновението е пролът в живота. Всичко никне, цъфти и зрее под неговите лъчи. Когато вдъхновението изчезне, настава зима в живота на човека. Умира всичко.
Пулсът, душата, пролетната жизнерадост, това е
вдъхновението
в живота.
С него всичко се претворява, извисява, върви напред. Когато пролетта настъпи на земята, човешката душа го изживява като вдъхновение, сърцето като любовен трепет, който се явява като широк импулс към даване, а мисълта на човека схваща пролетта като разширение, разцъфтяване, като велико благословение. * Неравната гръд на майката земя диша тежко. Тя сякаш се събужда от сън. Пари се дигат от нея, когато слънцето залее със своите лъчи земната шир.
към текста >>
И
вдъхновението
, което събуждаш в нас, ни свързва вечно с теб, по чиито стъпки вървим - пролет благотворна!
Когато любовта се разцъфти в човека, пролетта разнася навсякъде своите блага. Добре дошла пролет животворна! Ти си тихо докосване на светлината, която раздвижва и разширява всяка мозъчна клетка. Ти събуждаш с твоя дъх топлината в сърцето. Ти даваш замах и широта във всяко дело на човека.
И
вдъхновението
, което събуждаш в нас, ни свързва вечно с теб, по чиито стъпки вървим - пролет благотворна!
Е.
към текста >>
29.
ПРЕД РЕШИТЕЛНИЯ ЧАС - G. NORDMANN
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Колкото един човек е по-издигнат умствено и морално, колкото по-широко и по-универсално е неговото съзнание, толкова по-съзидателно действува у него тази планета на
вдъхновението
, дълбокото прозрение и гениалния полет на мисълта.
И както аеропланът лети във въздуха, без да остави видима, "лична" следа, така и свободният ум се движи в умствения свят, без да пресича пътищата на другите и без да оставя каква годе "лична" диря. Пътем ще спомена, че интересните теории на математичната физика - един от шедьоврите на западно-европейската научна мисъл, развитието на неевклидовата геометрия и на геометрията на многоизмерното пространство, както и на други клонове от модерната математика, които създават едно ново чувство за пространството и числата, едно ново виждане на света, се дължат във висока степен на урановия импулс. Няма да се спирам на известни прояви в изкуството - поезия, музика, живопис, които носят явните белези на Урановото влияние, не толкова положително, може би, колкото отрицателно. В изкуството често се проявява особено ярко ексцентричността, която тази планета поражда у някои натури, неспособни да възприемат нормално неговите високи трептения. За да резюмирам влиянието на Уран върху човешкото естество, ще кажа следното: у различните хора тази планета действува различно - според степента на съзнанието и душевния им строеж.
Колкото един човек е по-издигнат умствено и морално, колкото по-широко и по-универсално е неговото съзнание, толкова по-съзидателно действува у него тази планета на
вдъхновението
, дълбокото прозрение и гениалния полет на мисълта.
У хора, у които висшето съзнание не е пробудено, които никога не са имали проблясъка на космичното, той или остава в латентно състояние или събужда експлозивните и разрушителни сили, събарящи всичко старо и назадничаво. По времето, когато се разнесе в света "урановата вълна", констатираме едно възраждане и на окултизма с всичките му почти течения и школи, които са съществували в миналото. В известен смисъл на думата, западноевропейският окултизъм е един вид археология - той изрови много съкровища на древната мъдрост, изтъкна непреходността на известни принципи, които лежат в основата на религиозния опит през всички времена, показа широтата и синтетичната мощ на възгледите за Бога, човека и вселената, които са имали древните мъдреци и посветени, разбули отчасти тайните на античните мистерии, възбуди много въпроси около видимото и "невидимо" естество на човека и света, постави в друго осветление проблема за душата, за безсмъртието, за развоя на човека, в когото дремят още много скрити сили. Покрай ценните познания, обаче, които имат действителна стойност и могат да послужат като капитал за едно ново духовно предприятие, той изрови и сума отживелици, сума мумифицирани заблуди и суеверия на миналото. Цялата негова археологическа работа изобщо се развива под знака на низходящия възел на Урана, който се намира в Стрелеца - знак на отвлечената философска мисъл, на религията и етиката.
към текста >>
30.
ЗАКОНЪТ НА СЪОТВЕТСТВИЯТА - Г.
 
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Тогава какво ще стане с нашата наука, с нашето изкуство, с нашите стремежи, желания, с
вдъхновението
на поета, музиканта, реформатора и пр.?
Наскоро един мой приятел се разговарял с ученичка от седми клас в една от софийските гимназии. Тя казала така: „Животът няма и не може да има никакъв смисъл. Защото ние учим, че един ден нашата слънчева система може да дойде до един край чрез някоя катастрофа във вселената – чрез сблъскване или поради други причини. Но слънчевата ни система в края на краищата ще се разруши, ще изчезне, тъй както сме свидетели и днес на подобни катастрофи в небесното пространство; ние сме свидетели на разрушението на небесни тела и на зараждането на нови системи и на нови вселени в безкрайното небесно пространство. Напр. спиралните мъглявини не са ли начало на нови вселени?
Тогава какво ще стане с нашата наука, с нашето изкуство, с нашите стремежи, желания, с
вдъхновението
на поета, музиканта, реформатора и пр.?
При една всемирна катастрофа земята и цялата слънчева система ще се превърнат в мъглявина, каквито виждаме и днес по небето, и каквато мъглявина е била и нашата слънчева система в своето детство. Какво ще остане тогава от хилядите ни усилия днес за усъвършенстване на нашия характер, на ума, сърцето и волята ни, какво ще остане от нашите добродетели и от всички други наши постижения? " Някои материалисти може би не схващат така, защото те не отиват до край в своите разсъждения. Според материализма вселената е една машина, един механизъм. Материализмът отрича, че животът си има освен физична страна и една духовна.
към текста >>
31.
ВЪРХУ ХАРАКТЕРОЛОГИЯТА НА СМЕХА - G.N.
 
Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Те са честни мислители, дошли до тия истини чрез
вдъхновението
, което им разкрива необхватността на научното изследване и прозрение; дошли до това съзнание чрез разбиране дълбокото вътрешно отношение между отделната личност и Цялото, космичното Цяло.
Той счита, че смисълът на живота е тясно свързан с едно религиозно съзнание и чувство. Приобщаването с всичко в природата, с цялото битие създава истинското космично религиозно чувство. От това гледище Айнщайн счита себе си измежду най-религиозните хора в света. А най-големият възторг, който той изпитва пред красотата на всемира, създава у него мисълта за великия Разум в битието. Ето по този път стигат големите учени на днешното време до големите истини на живота — до Първичния Разум, до космичната религиозност, до вечността на живота.
Те са честни мислители, дошли до тия истини чрез
вдъхновението
, което им разкрива необхватността на научното изследване и прозрение; дошли до това съзнание чрез разбиране дълбокото вътрешно отношение между отделната личност и Цялото, космичното Цяло.
Без съмнение, такива велики личности, дошли до тия големи истини на живота, биват велики и в своя всекидневен живот, в малките неща, в „малките мистерии". За тях, именно, е казано: „Вам е дадено да познаете тайните на Царството Божие". Тия наши съвременници, които движат световната мисъл, които са дошли до единението с всичко, което е Любов към всичко в природата, което е Любов към Цялото, в истински смисъл на думите Христови са разбрали и познали „тайните на Царството Божие". Защото основа на „Царството Божие" е Любовта. В нея е благото за всички, в нея лежат истинските основи на новия ред и новия свят, в който всички са братя.
към текста >>
32.
РАЗСТЕЖ И УСЪВЪРШЕНСТВУВАНЕ НА ЧОВЕШКОТО СЪЗНАНИЕ -СЛ. КАМБУРОВ
 
Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Музикалното творчество се схваща главно като една умствена спекулация и компонистите "се учат" да композират, забравяйки, че всяко творчество подразбира вдъхновение, а
вдъхновението
е вътрешен духовен процес, чужд на умуването.
За сега са познати три от тях: ритъм, мелодия и хармония, съответно на дължина, широчина и дълбочина от триизмерното пространство, в което понастоящем се проявява човешкото съзнание . Тонът, като трептение, произхождащо от материален източник (струна, гласни връзки, въздушна струя и пр.), дава външната страна на музиката, докато нейната вътрешна страна се определя от съдържанието и смисъла, които просветеното човешко съзнание влага в тоновете и техните съчетания, като по този начин ги поставя във връзка с мислите, чувствата и волевите подтици у човека. Музикалните науки днес за днес разглеждат музиката само във външната ù страна. Акустиката изследва тоновия материал само като трептение на материални частички и установява физическите закони, които определят качествата му, проучва консонансите и дисонансите, като ги изразява в математически отношения, но никога не разглежда, например, защо повече допадат на човека сексти и терци, които са несъвършени консонанси, докато съвършените – квинти и кварти – стоят още, някак си, чужди за него. Контрапунктът – учение за мелодията и интервалите, хармонията – учение за акордите, учението за инструментите и всички останали музикални дисциплини разглеждат тоновия материал едностранчиво – само като физическо, слухово явление и никога не се спират на възможността да се музицира без инструмент или човешки глас, вън от обсега на слуховите възприятия (Бетовен не написа ли най-хубавите си работи, когато стана съвършено глух?).
Музикалното творчество се схваща главно като една умствена спекулация и компонистите "се учат" да композират, забравяйки, че всяко творчество подразбира вдъхновение, а
вдъхновението
е вътрешен духовен процес, чужд на умуването.
Лутанията на така наречените "модерни" автори с тяхната "модерна" музика ни показа, докъде се стига по този път на творчество: създадоха се музикални произведения по всички правила на музикалните науки (материалистични по своята основа), но чужди на душата и незатрогващи сърцето – едно творчество, което не отиде по-далеч от едно механично подреждане и смесване на тоновете. Задънената улица, на която се излезе, поради това материалистично схващане, кара сега хората да търсят път за връщане. Днес и наука, и изкуство търсят отново да се "одухотворят", да намерят своята вътрешна (езотерична) страна, която, бидейки свързана с човешкия дух и творческото начало на природата, ще им донесе онова обновление, за което жадуват и учени, и поети, и музиканти, и художници. В древността на музиката се е гледало винаги като на една мистична проява в битието. Външно тя е била значително проста – и като тоново съчетание и като инструментална възможност – но винаги стимулираща вътрешния живот на човека.
към текста >>
33.
ПО СТРАНИЦИТЕ НА ЕДНА ГОЛЯМА КНИГА - G.N.
 
Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Малък израз на това единение е
вдъхновението
.
Размишлението е честа практика в духовния живот на ученика. Чрез него той прониква и разбира себе си и битието, чрез него той разкрива и добива сили, за да помага на себе си и на другите, чрез него той вижда кривините и грешките на своя собствен път и ги изправя. А да изправиш себе си, мислите, чувствата и проявите си, това е дълбока вътрешна сила. Тя се добива чрез постоянство в работа над себе си, чрез размисъл и изправление. След размишлението ние идем в единение с Бога и цялата Природа.
Малък израз на това единение е
вдъхновението
.
Чрез вдъхновението ние творим в себе си и света, ние творим един свет на радост, мир, любов и братство, ние творим един свет, който върви и живее под закрилата на великата Разумност на битието. Така разбрана, молитвата е постоянната среда, в която живее този, който е тръгнал в пътя на духовния живот — ученикът. Тя е живот и дело на познание, единение и творчество. Молитвата е език на Любовта (Учителят). Ученикът в своя духовен подвиг, в окултната школа, стига чрез добиване на мъдрост до съвършенство.
към текста >>
Чрез
вдъхновението
ние творим в себе си и света, ние творим един свет на радост, мир, любов и братство, ние творим един свет, който върви и живее под закрилата на великата Разумност на битието.
Чрез него той прониква и разбира себе си и битието, чрез него той разкрива и добива сили, за да помага на себе си и на другите, чрез него той вижда кривините и грешките на своя собствен път и ги изправя. А да изправиш себе си, мислите, чувствата и проявите си, това е дълбока вътрешна сила. Тя се добива чрез постоянство в работа над себе си, чрез размисъл и изправление. След размишлението ние идем в единение с Бога и цялата Природа. Малък израз на това единение е вдъхновението.
Чрез
вдъхновението
ние творим в себе си и света, ние творим един свет на радост, мир, любов и братство, ние творим един свет, който върви и живее под закрилата на великата Разумност на битието.
Така разбрана, молитвата е постоянната среда, в която живее този, който е тръгнал в пътя на духовния живот — ученикът. Тя е живот и дело на познание, единение и творчество. Молитвата е език на Любовта (Учителят). Ученикът в своя духовен подвиг, в окултната школа, стига чрез добиване на мъдрост до съвършенство. Чистотата и светостта съпътствуват всяка крачка от неговия живот.
към текста >>
34.
ЛЪЧИ - Г. ТАХЧИЕВ
 
Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Може би тя наскоро ще започне да разкрива реалността на тоя духовен свет, който в продължение на толкова време е упражнявал своето влияние над поетите, светиите и ясновидците, тоя свят, който е бил винаги изворът на
вдъхновението
и вярата и живителната сила на религиозните движения".
Ние не притежаваме такива данни, но, ако има по-висши същества във вселената — а би било абсурдно да се предполага, че ние сме най-висшите интелигентни същества (к.н.) — то те могат да притежават средства за познание, които ние не познаваме и да ни съобщават това, което знаят, посредством индивидите, които могат да възприемат такива съобщения (медиуми, сензитиви). Тия размишления ни водят твърде далеч зад границите на познатата днес наука и ние трябва да напредваме предпазливо в това направление. И, стъпка по стъпка, ние ще открием, че не сме тъй изолирани във всемира, както досега сме мислили; че ние сме заобиколени с разумни същества, за които нищо не сме знаели по-рано. И аз вярвам, че едно настойчиво, разумно и грижливо проучване на фактите ще ни заведе далеч зад границите на днешното ни знание за нещата, въвеждайки ни в области, за които ние днес имаме само смътни и странни понятия. Науката, всъщност, е още в своето начало.
Може би тя наскоро ще започне да разкрива реалността на тоя духовен свет, който в продължение на толкова време е упражнявал своето влияние над поетите, светиите и ясновидците, тоя свят, който е бил винаги изворът на
вдъхновението
и вярата и живителната сила на религиозните движения".
------------------------------------------------------- [1] Книгоиздателство „Братство" — Севлиево [2] В нея се разправя, как Яков, вторият син на Исак, е можал да се настани на мястото на големия си брат Исак и така да спечели както първородството, така и благословението на баща си [3] Лодж прави подробен паралел, който ние изпускаме.
към текста >>
35.
Окултната музика - Учителят
 
Брой 2 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
След известно време
вдъхновението
му изчезва, и той се чувствува изпразнен, отегчен.
Като знае това, любовта често го посещава в разни форми и начини. Бащата плаче и страда, че изгубил любовта на сина си, майката плаче, че изгубила любовта на дъщеря си. Господарят се оплаква, че изгубил любовта на слугата си, слугата пък изгубил любовта на господаря си и т.н. Всички хора се оплакват от безлюбие. Вярващият като влезе в едно религиозно общество, в първо време е вдъхновен, готов на всякакви жертви.
След известно време
вдъхновението
му изчезва, и той се чувствува изпразнен, отегчен.
Всеки се пита къде отиде любовта, защо го изостави. Това е предисловието на любовта. Който разбере предисловието иго използува разумно, той е готов за непреривната любов. Какво значи да използуваш разумно любовта? - При всяко нейно посещение да се повдигнеш поне с милиметър от първото си положение.
към текста >>
36.
Разговор с Учителя - Боян Боев
 
Брой 2 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Всеки да пише толкова, колкото
вдъхновението
му позволява.
При всяко ново четене в ума ви ще изникнат нови мисли. Колкото по-напред отивате ще ви се дават по-сложни задачи, за които трябва да бъдете готови. 30. 03. 1922 година Ще пишете кратко, една страница Вие не се бойте, щом почнете да пишете ще влезнете в една окултна вълна, тъй щото ще ви дойде вдъхновение. Но никой да не се пресилва.
Всеки да пише толкова, колкото
вдъхновението
му позволява.
Ако вдъхновението обема 10 реда, толкова да напише. Имайте предвид, че Духът в окултната школа говори само най-съществените неща. 04. 04. 1922 година Не пишете много, понеже многото писане е щестлавие. Излишни думи не слагайте, защото те са от лукаваго, т.е.
към текста >>
Ако
вдъхновението
обема 10 реда, толкова да напише.
Колкото по-напред отивате ще ви се дават по-сложни задачи, за които трябва да бъдете готови. 30. 03. 1922 година Ще пишете кратко, една страница Вие не се бойте, щом почнете да пишете ще влезнете в една окултна вълна, тъй щото ще ви дойде вдъхновение. Но никой да не се пресилва. Всеки да пише толкова, колкото вдъхновението му позволява.
Ако
вдъхновението
обема 10 реда, толкова да напише.
Имайте предвид, че Духът в окултната школа говори само най-съществените неща. 04. 04. 1922 година Не пишете много, понеже многото писане е щестлавие. Излишни думи не слагайте, защото те са от лукаваго, т.е. казано на окултен език, излишните думи са от лявата страна, от школата на черното братство.
към текста >>
37.
Първият ден на пролетта - Б. Боев
 
Брой 2 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
По този начин ти навлизаш в живота на радостта, на
вдъхновението
, на творчеството, ти се усещаш част от Разумната Природа.
А ако той, освен това има познания по астрология, би видял в този жив кръг с център, астрологичния знак на Слънцето. Това представлява Паневритмията гледана отстрани. За нея, участниците в кръга биха допълнили, че тя е най-успокояващото, най-хармонизиращото средство за тялото и за душата. Всяко едно от 28-те упражнения на този животворен цикъл е съставено от движения, съответстващи на творческите сили в природата. Влезеш ли в живия кръг на Паневритмията, чуеш ли нейната музика и задвижиш ли тялото си в нейния ритъм - това вече не е обикновения живот.
По този начин ти навлизаш в живота на радостта, на
вдъхновението
, на творчеството, ти се усещаш част от Разумната Природа.
Така се чувстват участниците. Това усещане у тях продължава и когато се премине към втория цикъл упражнения наречени Слънчеви лъчи. При тях участниците се подреждат в редица по шест двойки с лица обърнати към центъра. Редиците, изобразяват слънчевите лъчи и са 12 на брой. Движенията се съпровождат от витална музика в такта на българската ръченица - танц, изнесен от древните светилища.
към текста >>
38.
Тайни и откровения - Учителя
 
Брой 2 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Той работеше естествено, просто, но не пропускаше момента на
вдъхновението
- вслушваше се във вътрешния подтик.
Това е наука! Паневритмията е един от методите, които Той даде. Това са песни и танци на Слънцето. Първи опити Спомням си как започна създаването на Паневритмията, като че случайно. Учителят не обичаше да чертае предварително планове.
Той работеше естествено, просто, но не пропускаше момента на
вдъхновението
- вслушваше се във вътрешния подтик.
В онази пролетна привечер, Учителят и няколко братя и сестри бяха на поляната край боровете и разговаряха. Ставаше въпрос за народните хора и песни. Някои от присъстващите показаха стъпки на народни хора и танци. Учителят изпя малка мелодия и каза: С какви движения ще изразите тази мелодия? - Направиха опит да намерят стъпки!
към текста >>
39.
ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО - Учителят
 
Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Рафаел и Микел Анджело също са работили под
вдъхновението
на розенкройцерите.
Неговото съчинение: “Новум Органум”, в което той изложил новите принципи на логиката, принципите на новия начин на мислене, е имало огромно влияние върху западно-европейската мисъл. Нещо повече, според окултните изследвания и според най-новите научни схващания, той е истинския автор на Шекспировите драми. Знаменитият философ Лайбниц, макар и външно да не е могъл да влезе във връзка с Розенкройцерите, което горещо е желаел, по духовен път е доловил тяхната мисъл, и под вдъхновение на тяхната мъдрост, е написал знаменитото си съчинение “възпитание на човечеството”, което изиграло голяма роля в развитието на западно-европейската мисъл. Джордано Бруно, както и всички апостоли на Ренесанса са били по един или друг начин във връзка с розенкройцерите. Леонардо да винчи е един от великите розенкройцери.
Рафаел и Микел Анджело също са работили под
вдъхновението
на розенкройцерите.
Посветените розенкройцери са пътували из Европа, незабелязани и неизвестни за никого и са посещавали ту този, ту онзи от западно-европейските мислители. В тези интимни и частни посещения на такива избраници, те са разкривали дълбоката си мъдpoст, като са давали нова насока на тяхната мисъл и по такъв начин са упражнявали влияние върху цялата западно-европейска култура. Такъв е случаят например, с Жак Таулер, прочут мистик. Той е бил един от най- знаменитите богослови на своето време. Един ден го посетил един непознат светски човек, чието име той пазил в тайна, който му разкрил една дълбока мистична философия, чрез която човек е могъл да проникне в Божествения свят.
към текста >>
40.
Влад Пашов (1902-1974)
 
Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Но часовете прекарани в тиха духовна работа,
вдъхновението
, което така често ме посещаваше, останаха паметни в душата ми.
Ще преодолеете мъчнотиите. Учете и превеждайте! ” През юни 1940 г. напуска с. Ковачевци. След време си спомня: “Там прекарах цели две години като на самотен остров, далеч от близките си, при доста примитивни условия.
Но часовете прекарани в тиха духовна работа,
вдъхновението
, което така често ме посещаваше, останаха паметни в душата ми.
Написах много стихове през тихите вечерни часове под светлината на газената лампа и бумтенето на дървата в тенекиената ми малка печка.” От 1 ноември 1941 в. Несторова е назначена за прогимназиална учителка в с. Сирищник, Радомирско. За времето прекарано там тя си спомня: “В Сирищник чувствах тежка атмосфера и вътрешни атаки, които не малко ме смущаваха. Но там работех усилено върху преводи на беседи от Учителя на английски език.
към текста >>
41.
Мисията на изкуството
 
Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Те се раждат в устрема на
вдъхновението
и тръгват да пътуват, за да разнасят светлина и знание в сърцата, умовете и душите на хората.
Нямам думи да изкажа благодарността за книгата, от страна на Борис и от моя страна. В момента я превеждаме на български. Възхитен съм, че много добре е описана историческата обстановка в България при появата на Новото Учение като духовно и со- циално явление. Когато цялата книга бъде преведена тогава ще ви напиша една обширна рецензия за нейната стойност и роля на световна почва. Действително книгите са живи.
Те се раждат в устрема на
вдъхновението
и тръгват да пътуват, за да разнасят светлина и знание в сърцата, умовете и душите на хората.
Вълненията, които изпитва авторът при творчес- ките процеси, притежават една магическа сила, която се предава не само по етера, но и чрез душите намиращи се в различните народи. Велико нещо е човек да работи с порив и устрем за една висока, хуманна и универсална идея. Наистина, това което направихте с книгата, е един принос в храма на великото дело, което ще завърти колелото на историята. Анина беше любезна да ми прочете двете ваши писма. Въпросите, които повдигате са много интересни и съществени, на тях следва да се отговори автентично, без всякакви религиозни суеверия, предубеждения и преувеличение.
към текста >>
42.
Идея за Музей на Новата Ера
 
Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
21 септември 1992 Когато човек е потопен в Учението,
вдъхновението
идва понякога внезапно.
След като се запознах със Словото разбрах, че по-рано съм работил в същото направление. Моята работилница за Новата Ера съм нарекъл „Моят храм за работа.“ Истина е, че за мене е храм, където реализирам копнежи на душата ми. 27 юни 1992 Творбите ми илюстрират Новото учение.Те действат направо. Образът, който остава в паметта, е мощен, още повече, че е свързан със Словото. 26 юли 1992 Тези образни творби се врязват дълбоко в паметта и вършат своята добра работа.
21 септември 1992 Когато човек е потопен в Учението,
вдъхновението
идва понякога внезапно.
За моето езотерично изкуство мога да добавя още нещо: главно не се приема. Тези, които са художници модернисти го отхвърлят. 24 декември 1992 Последната творба е „Знамето на новото човечество“. Една ръка носи бялото знаме на мира, а върху него е едно позлатено сърце обиколено от пламъците на великата Любов. Вижда се в планината едно поточе, което слиза от нея.
към текста >>
43.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 65
 
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Изхождайки от гледището на материалистическия светоглед и отричайки духовната същина на природата и човека, как бихте обяснили
вдъхновението
на поети, музиканти, художници?
Тя не може да обясни разликата между будното и сънното състояние, между сънното състояние и транса, между транса и смъртта. Тя не може да каже що е това мисъл, воля, съвест, памет и пр. и пр. Тя даже не е загатнала обяснението на това, което наричаме интуиция и вдъхновение. Вие, който се съгласявате, че интуицията е схващане истините направо с мисълта, със съзнанието (за да не кажа с душата), без посредството на човешките пет физически сетива, как ще примирите това всеобщо прието разбиране с материалистическо твърдение, че друг мир, освен грубо материалния, физичния, не съществува; че обладаването на друго чувство, освен петте, е невъзможно: че освен нормални и ненормални хора, друг тип — свърхнормални, не могат да съществуват?
Изхождайки от гледището на материалистическия светоглед и отричайки духовната същина на природата и човека, как бихте обяснили
вдъхновението
на поети, музиканти, художници?
Според материалистическо схващане природата няма разум и съзнание. Инстинкта, който управлява действията на всички земни твари, та даже и на човека, е само резултат на борбата за живот и на непрекъснатото приспособление към условията на околната среда. Но как да обясним тогава безбройните прояви на животинската и растителна природа, които със своята разумност, целесъобразност и остроумие находчивост зачудват и най-умния човек? Как да обясним неподчинените на волята функции на вътрешните органи в човешкото тяло — храносмилане, кръвообращение, дишане и пр. ? Но нека видим как мисли за окултизма гениалния учен Алберт Айнщайн.
към текста >>
44.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 112
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Нашите читатели доста добре познават глъбината и величието на мисълта, силата и необикновеността на основните принципи и насоки,
вдъхновението
и озарението, които бликат от словото на Учителя, работещ в България.
Божественото е едно и също навсякъде. Само човешкото ограничение, заслепление и тъпост го разделят и противопоставят. Наистина. съществува известна разлика в степените на проява, чрез която различните работници стават проводници на Божественото. Има посредствени работници, които преповтарят за хиляден път известни истини, а има и дълбоки Извори, от които бликат вечно нови струи. В това отношение, според нас, и в двата гореспоменати Източника ние намираме приблизително същата дълбочина, същия мощен творчески замах, същата нечовешка проницателност и извисяване в сферите на духа, и, същевременно, същата практичност, нагледност и връзка с животрептящите въпроси на всекидневния живот.
Нашите читатели доста добре познават глъбината и величието на мисълта, силата и необикновеността на основните принципи и насоки,
вдъхновението
и озарението, които бликат от словото на Учителя, работещ в България.
Те са били и са постоянно пред очите на интересуващите се и затова ние в следния брой ще се постараем накратко да очертаем насоките на мисълта, потиците й вдъхновението, устрема и знанията и няколко от най-ценните съвети и предупреждения, които ни се дават от Учителя, обитаващ Хималаите. Не се съмняваме, че в тях всеки добросъвестен читател ще открие веднага връзката, единството, едноцелността и единния произход с това, което той знае да се дава тук, в България. А от това става ясно като бял ден, че тука ние имаме работа с две различни части от Великата Армия на Светлината, под единно върховно командване, с една върховна цел, с идентични задачи, само че действащи в различни области, от различни страни, доближавайки се по такъв начин най-целесъобразно към достигане на общата цел — пълна и окончателна победа на силите на Светлината над тия на Тъмнината и възтържествуване на Божествения принцип на Доброто в живота на хората. (следва) СИНЪТ НА БЛАГОСЛОВЕНАТА Под бялото рухо веч спеше земята, и всичко по нея затихнало в сън. Звездици трептяха далеч в небесата — за тайнство свето разтлан балдахин.
към текста >>
Те са били и са постоянно пред очите на интересуващите се и затова ние в следния брой ще се постараем накратко да очертаем насоките на мисълта, потиците й
вдъхновението
, устрема и знанията и няколко от най-ценните съвети и предупреждения, които ни се дават от Учителя, обитаващ Хималаите.
Само човешкото ограничение, заслепление и тъпост го разделят и противопоставят. Наистина. съществува известна разлика в степените на проява, чрез която различните работници стават проводници на Божественото. Има посредствени работници, които преповтарят за хиляден път известни истини, а има и дълбоки Извори, от които бликат вечно нови струи. В това отношение, според нас, и в двата гореспоменати Източника ние намираме приблизително същата дълбочина, същия мощен творчески замах, същата нечовешка проницателност и извисяване в сферите на духа, и, същевременно, същата практичност, нагледност и връзка с животрептящите въпроси на всекидневния живот. Нашите читатели доста добре познават глъбината и величието на мисълта, силата и необикновеността на основните принципи и насоки, вдъхновението и озарението, които бликат от словото на Учителя, работещ в България.
Те са били и са постоянно пред очите на интересуващите се и затова ние в следния брой ще се постараем накратко да очертаем насоките на мисълта, потиците й
вдъхновението
, устрема и знанията и няколко от най-ценните съвети и предупреждения, които ни се дават от Учителя, обитаващ Хималаите.
Не се съмняваме, че в тях всеки добросъвестен читател ще открие веднага връзката, единството, едноцелността и единния произход с това, което той знае да се дава тук, в България. А от това става ясно като бял ден, че тука ние имаме работа с две различни части от Великата Армия на Светлината, под единно върховно командване, с една върховна цел, с идентични задачи, само че действащи в различни области, от различни страни, доближавайки се по такъв начин най-целесъобразно към достигане на общата цел — пълна и окончателна победа на силите на Светлината над тия на Тъмнината и възтържествуване на Божествения принцип на Доброто в живота на хората. (следва) СИНЪТ НА БЛАГОСЛОВЕНАТА Под бялото рухо веч спеше земята, и всичко по нея затихнало в сън. Звездици трептяха далеч в небесата — за тайнство свето разтлан балдахин. Единствени, само овчари в полето седяха на стража при мирни стада.
към текста >>
45.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 174
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
За живота и Пътят на живота — са книги, които непременно трябва да прочете всеки човек и особено всеки окултист, защото той ще намери богат духовен опит, наред с класическия език и свещения огън на
вдъхновението
.
„О жизни“ — За живота — това е философско обоснование на учението за Любовта към всички — едно от най-великите философски съчинения на миналото столетие. В него Толстой изтъква, че нашият живот е като отсечка от конус — следователно е съществувал преди рождението и ще съществува после смъртта — само че нам не ни е дадено да знаем това. А за нас е важно да разрешим сега, в този живот основният въпрос за смисъла на живота — а той е само в изпълнението на Божието начало в настоящия миг — в Любовта към Бога и всичко съществуващо, която разрешава всички противоречия и побеждава смъртта. Пътят на живота — и „За всеки ден“ — където Толстой събира мислите на мъдреци и учители от всички времена и народи, и ги разпределя за всеки ден и отпосле в система, е величествен опит за синтеза между изтока и запада;и за системно изложение учението за единството на всички религии и за всемирното братство. Изповед, Моята вяра, Царството Божие, Какво да правим?
За живота и Пътят на живота — са книги, които непременно трябва да прочете всеки човек и особено всеки окултист, защото той ще намери богат духовен опит, наред с класическия език и свещения огън на
вдъхновението
.
В тия основни съчинения и в безчислените си големи и малки статии, съчинения и писма, Толстой гори, свети, лъчеизпуска топли и светли лъчи, защото той прие кръста в душата си. Въпреки некой грешки, дължащи се на неговия рационализъм и увлечение, учението му за Божествената Любов, ни разкрива ядката, същината на великото учение на Христа, а животът на Толстоя е най-великият роман, който той ни поднесе. Толстой изразява великата мисия на славянството. Той е пример за нас, че и ние трябва да приемем Христа в нас, да го следваме всякога и до край! П. Г.
към текста >>
46.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 177
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Преодолените несгоди с му придали мекота, а надеждата и
вдъхновението
са го окрилили с устрем и радост.
Всичко е сако усмихнато „днес“, което безгрижно тананика. Душата се възправя над дреболиите на живота и поема с пълна сила топъл вятър, напоен с много светлина и с много радост. Тя се издига на пръсти и целува собствения си кръст. Реалността Когато дреболиите затихват и техните спомени се разнесат като сенките на облаците по житните полета, излиза реалността на моя живот и прозвучава с пълна сила в сърцето. То отеква в дълбините си предвечната песен на всемира и се радва.
Преодолените несгоди с му придали мекота, а надеждата и
вдъхновението
са го окрилили с устрем и радост.
Животът Тече животът: могъщо всеобхватно движение, което раздухва пламъците по слънцата и ги кара да заливат с животворящи лъчи безмерното пространство. Тече животът: велик и многообразен: тук еднодневка, там многовековен дъб, в чийто клони пеят хорове от птички, тук дете, което се кичи с цветя — и то самото едно прекрасно цвете — там белобрад старец, сраснал се с принципите на живота и вече смогнал да им се усмихне. Тече животът — сребърно сияние, което блика из дълбините на незнайното начало, към неподозирана цел, готов целуне срещаните по пътя несгоди. Звезди Трептят звезди: бездна от светове. Океан от пространство, време и благоволение.
към текста >>
47.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 193
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Вдъхновението
на царицата иде именно от тия певци.
Щом търсиш обикновения начин на живот и мислиш само за ядене и за пиене, това търсят и животните. В такъв случай, по нищо не се различават от тях Вземете за пример пчелите — те имат отлични банкети и гощавки. За царицата си те приготовляват специална храна, после техните певци, както ги наричате вие търтеи, пак имат специална храна. Те са лордове те на кошера. Те са любовниците на царицата; те са нейните придворни.
Вдъхновението
на царицата иде именно от тия певци.
Като погледне към тях, тя придобива вдъхновение да работи. Извадете тези певци от кошера и всичкото вдъхновение на царицата ще изчезне. Сегашните пчелари ги изхвърлят от кошерите, като мислят, че те ядат много мед; но те не разбират психологията на пчелите. Когато отстраните тези певци от кошера, с това няма да подобрите състоянието на кошера, но ще го влошите. Като ги отстраните, кошерът става все по-слаб, работниците стават все по-малко, кошерът се изражда, и след време съвсем изчезва.
към текста >>
48.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 209
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
взаимно опознаване и сближение; три дни на плодотворна обмена на мисли — действително оставиха светли, незаличими следи, не толкова с рефератите и знанията, колкото с
вдъхновението
и ентусиазма, който намираше своите изразители.
1936 В Полша, в последните 10 години. все повече и повече се засилва интересът към духовното знание, към езотерическите и метапсихическите науки. Затова свидетелства и първият конгрес на езотериците и метапсихиците в Полша, свикан от приятелите на духовното знание в Познан. Отначало проектиран като интимна среша — в последствие той действително се превръща в конгрес с представители от централна и западна Полша — с повече от 150 участници. Три прекрасни, слънчеви дни, каквито редно биват зиме в Полша; три дни на интензивна духовна работа, общение.
взаимно опознаване и сближение; три дни на плодотворна обмена на мисли — действително оставиха светли, незаличими следи, не толкова с рефератите и знанията, колкото с
вдъхновението
и ентусиазма, който намираше своите изразители.
Много души, търсещи светлината жадуващи за новото, като суха земя поглъщаха жадно живото вдъхновено слово на тези, които носеха това слово. Целия конгрес протече в атмосфера на хармония. търпимост и търсене общото, обединяващото, макар че бяха изказвани противоположни мнения. Конгресът бе открит от Тадеуш Павлицки — инициаторът и организаторът в Познан. След прочитане приветствия от разни градове, прочетен бе кратък реферат: Огнища на езотеричното знание в Полша и в странство — от Елена Витковска (Краков) в който кратко и бегло бяха очертани главно теософските средища и огнища, споменато бе за Гьотеанум и др.
към текста >>
49.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 263
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Вдъхновението
го няма и останал е трупът.
* И сънува: как Съдбата с натиснала главата и засмукала кръвта като истински вампир упоен на пищен пир. * Как това, денят което е изнизал час по час: низ от зло претоварено тегло, наизкача и заскача прел очите ужасени — гледки с ужас напоени: * в полусрутени бордеи на земята влажна спят моят брат и 6paтa твой — зле пронизани в гърдите, от бацил, ожесточение, от мизерия и съмнение, и напразно чакат радост те от дела свой жесток! * Няма радост! В тъмната кошмарна нощ тя изчезна. И целта на живота е забравена къде е.
Вдъхновението
го няма и останал е трупът.
* Бляновете са разбити и останало теглото: Прикован във вериги Прометей. * Но нощта, колкото и тежка тя, се изнизва час по час. Изток леко руменей, после пламва. Иде ден! * Иде хубав, светъл ден!
към текста >>
50.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 268
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
— Има още много височини, от които твоето сърце ще изпита колко безгранично може да бъде
вдъхновението
пред подвига и възторгът пред жертвата.
Чул ли си някога как звучат през тия вечери около пламтящия огън песните! Още не ? — Знай че твоята душа има да изживява още много дълбочини, гдето не е надникнала! Пял ли си около огъня песните: „Напред да ходим смело“ или „Един си ти, мой Мусала“ или „Братство единство, ние искаме“? Не си?
— Има още много височини, от които твоето сърце ще изпита колко безгранично може да бъде
вдъхновението
пред подвига и възторгът пред жертвата.
Но — време е вече за спане. Отдели се тихичко от групата приятели,застани сам на скалата, вдигни ръцете към небето и повтаряй заедно с мене: „Великий Вседържателю на вселената, който си създал и държиш в ръцете си звездите и земята, чието всепроникващо ухо чува ударите на моето мъничко, човешко сърце, приеми неговата тиха благодарност за всичко, що си му дал, и му дарувай тих и спокоен сън“. Простри ръцете си към прегърнатата от нощта земя и прошепни: „Лека нощ на вас, мои мили братя, по цялата земя.“ Орион ДУХОВНИТЕ ИМПУЛСИ И ЗАДАЧИТЕ НА НОВОТО ВРЕМЕ. III. Християнството и древната мъдрост (продължение от бр. 234) Виждаме как от древно-индуските времена, когато се е внесла в света древната мъдрост, до времето на Мойсея, този Велик Дух постепенно се приближава към земята.
към текста >>
51.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 281
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Колкото един човек е по-издигнат умствено и морално, колкото по-широко и по-универсално е неговото съзнание, толкова по-съзидателно действа у него тази планета на
вдъхновението
, дълбокото прозрение и гениалния полет на мисълта.
Очевидно, пред погледа на норвежкия драматург се е мяркал идеалния образ на Урановия тип. На хората с непробудено съзнание Уран често влияе отрицателно. Оригиналността и гениалният полет на мисълта, които той събужда у напредналия духовно и интелектуално човек, у обикновения се израждат в ексцентричност. Свободата на духа, издигането над човешките ограничения и предразсъдъци, които отличават първия, се превръщат у втория в безпринципност, своеволие и слободия: той отхвърля безразборно всички обществени и нравствени закони и ако е социално на-строен, често се противопоставя с наивни средства на установения ред. За да резюмирам влиянието на Урана върху човешкото естество, ще кажа следното: у различните хора тази планета действа различно — според степента на съзнанието и душевния им стремеж.
Колкото един човек е по-издигнат умствено и морално, колкото по-широко и по-универсално е неговото съзнание, толкова по-съзидателно действа у него тази планета на
вдъхновението
, дълбокото прозрение и гениалния полет на мисълта.
У хора, у които висшето съзнание не е пробудено, които никога не с имали проблясъка на космичното, той или остава в латентно състояние или събужда експлозивните и разрушителни сили, събарящи всичко старо и назадничаво. По времето, когато се разнесе в света „урановата вълна“, констатираме едно възраждане и на окултизма с всичките му почти течения и школи, които са съществували в миналото. В известна смисъл на дуката, западноевропейският окултизъм е един вид археология — той изрови много съкровища на древната мъдрост, изтъкна непреходността на известни принципи, които лежат в основата на религиозния опит през всички времена, показа широтата и синтетичната мощ на възгледите за Бога, човека и вселената, които са имали древните мъдреци и посветени, разбуди отчасти тайните на античните мистерии, възбуди много въпроси около видимото и „невидимо“ естество на човека и света, постави в друго осветление проблемата за душата, за безсмъртието. за развоя на човека, в когото дремят още много скрити сили. Покрай ценните позна пия.
към текста >>
52.
 
-
Къде е коренът на
вдъхновението
и екстазът?
Щом допускаме, че у всекиго от нас има някакъв „психограф“,той би записал всичко — и отрицателното и положителното. И изходящите процеси, както и възходящите, остават там своята следа. Един барограф записва както намалението, така и покачването па атмосферното налягане, като не се съобразява със знака, а само с абсолютната стойност. Да се уеднакви подсъзнателното у човека само с тъмните и подтиснати съвкупности, струва ни се е спомогнало и обстоятелството, че тъкмо те са обект за по-лесно наблюдение, защото тяхното по-мъчително изживяване се хвърля бързо на око и се налага като задача на психоанализата. А какво ще кажем за възходящите застроения, как ще наречем безимения възторг на душата?
Къде е коренът на
вдъхновението
и екстазът?
Смятаме, че тия бели птици с излезли из огромния лабиринт на човешката душа, наричан несъзнателно аз, или подсъзнание. Нашите наблюдения показват, че механизмът на възникването, както на мъчителното (потискащото), така и на онова, което е под знака на радостта, е един и същ. Той може да се уподоби на един чувствителен и вечно готов апарат, който почва да работи в момента, щом бъде докосна с от някой лъч от съзнателното аз. Подсъзнанието на човека е огромен лабиринт, в който се намира всичко изживяно. То се подрежда там по едни неуловими за нас закони, при странна причинна връзка, но не като материали на разрушена, непотребна сграда.
към текста >>
53.
Всемирна летопис, год. 1, брой 06
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
По отношение на виденията, чрез които получавал
вдъхновението
си, той ни остави пълен рекорд.
После цялата дружба от ангели се представлява като един голям ангел, Небето като Велик Човек, а пък адът като едно чудовище. Сведенборг се съобщавал често с ангелите от разните братства на Небето, и не рядко е срещал там, по Дантевия начин, хора, които е познавал на земята. Той не се съмнявал в това, че е избран за пророк Божи и не виждал причина, защо да не бъде избран да служи Богу както старите рибари, които бяха избрани да бъдат апостоли, понеже и той винаги е бил духовен риболовец. За един човек в тялото си необходимо бе да се въведе в Небесните Мистерии, за да донесе известието, че Христовото второ пришествие, което бе предсказано символически, като станало с облаци и велика слава, е постигнато само в духа. Той е искал да извести на тогавашното невярващо поколение, че това е началото на една нова ера и една нова награда за църквата.
По отношение на виденията, чрез които получавал
вдъхновението
си, той ни остави пълен рекорд.
Той ни даде една рецепта за съобщаване, по един начин, с невидимия свЯт и оправда опитностите си чрез изобилни аргументи от Светото Писание. Като ни е дадена вярата в свръхнормалните видения на пророците и апостолите, няма нищо невероятно в едно по-късно откровение; липсва само тона на авторитетността, вдъхновения говор и чувството на дълбоко благоговение, на които сме привикнали. Чувстваме се убедени, че ръката Господня е била силна върху Езекиил, когато той чул гласа на големия трус и фученето на крилата на животните, които се допирали едно с друго; трогнати сме и от изобилието на откровения, които се дали на Павел и които не му било позволено да ни предаде, и уверени сме, че той е бил наистина на Третото Небе, дето е чул неизразими думи, които не било законно за един човек да изкаже. Разкошната картина в Откровението прави впечатление на поетическо чувство и описанието на светкавици и гръмотевици, на земни трусове, при които острови и планини са изчезнали, смразява сърцето и рисува картината, която очакваме за последния велик ден. Но Сведенборг, който не ни трогва с величието на видението си, стои на по-високо гледище от това, защото той ни обяснява, че когато бил обхванат от духа, той можел по собствената си воля и чрез силата си да регулира дишането си и да се пренесе в желаното състояние, когато поисквал.
към текста >>
Както е забелязал разликата между
вдъхновението
на пророците, когато слушали гласа на Господа, и състоянието, когато са били в екстаз при отнисането им между небето и земята, така също той е внимателен да отбележи и различието между сънищата, които са вдъхновени от Бога направо и които откриват често бъдещето, и ония, които са внушени от духовете, които бдят ноще над човека, и най-сетне ония, навеяни от дяволската команда.
Колкото и нелепо да звучи тази теория, но факт е, че той е лежал в транс по цяла седмица непрекъснато, без да диша или да приема каквато и да е храна. Пророческата дарба не е съдържала нищо твърде забележително в очите на Сведенборг, който е казвал, че това е в същност нормалното състояние на човека. Духовният свят е тъй близо до смъртния (физическия) свят, както е душата до тялото, и този, който може да култивира в себе си духовното виждане, ще може да вижда отвъд естествения свет, в едно ново небе и една нова земя. Конниците и колесниците бяха на планината, преди да се отворят очите на Елисеевия слуга. Въпросът е само да можем да видим.
Както е забелязал разликата между
вдъхновението
на пророците, когато слушали гласа на Господа, и състоянието, когато са били в екстаз при отнисането им между небето и земята, така също той е внимателен да отбележи и различието между сънищата, които са вдъхновени от Бога направо и които откриват често бъдещето, и ония, които са внушени от духовете, които бдят ноще над човека, и най-сетне ония, навеяни от дяволската команда.
Внушените от духове сънища са често измамливи и понякога е мъчно да се разбере символизма на небесните събития, чрез познати вече на земята неща. Виденията могат да вземат понякога форма на сънища; могат да се явят на човека и посред бял ден, преди или след сън. Ангелите хранители, които бдят над смъртните човеци, когато спят, ги придружават и при смъртта им, а след като дихателното движение на белите дробове и систолическото (свиворазпусквателното) движение на сърцето престанат, те могат да се съобщават свободно с волния дух. Те приготвят душата за новия живот и не я напущат, додето не се утвърдят старите й наклонности към добро или зло и до като не решат съдбата й към едното или към другото. Добре ще бъде да отбележим в полза на Сведенборг положението, което той държа по онова време, преди да изтъкнем доказателствата за дарбата му, като пророк.
към текста >>
54.
Всемирна летопис, год. 1, брой 09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Напротив, повече от тях, увлечени от неудържимия полет на
вдъхновението
, са се изразявали в тъмни фрази — говорили са с непонятния език на пророците.
Законът за метампсихозата, открита от Брама на индусите, идва да допълни това взрение. Изглежда, че великият белгиец напълно вярва в него. Фактът, че той казва: „няма мъртви“ и ни въвежда в „лазурния дворец на бъдещите поколения“, доказва това, Мистицизмът на Метерлинк се открива с кристална ясност, прилична на тая на спокойно планинско езеро. Това е едно много важно достойнство. Малко от мистиците са могли да изразят своите мисли и познания тъй ясно, че да бъдат разбрани от всички.
Напротив, повече от тях, увлечени от неудържимия полет на
вдъхновението
, са се изразявали в тъмни фрази — говорили са с непонятния език на пророците.
С това, обаче, те не са загубвали нищо от своето значение. Трябва да се знае, че по някога в една тъмна и неразбираема фраза има много повече, отколкото в най-кристалния образ. Плотин, Тертулиан и Райсборк ни дават ярки примери за това. При автора на „Синята птица“ забелязваме нещо друго. Ние виждаме и най-абстрактните образи, въплътени в конкретни представи.
към текста >>
Той е един от тези небесни приселци, които идват, за да омаят, с чара на красотата и
вдъхновението
, бродещия връх земната кора човешки дух и след туй да изчезнат с метеорна бързина в бездънните пространства, като.оставят след себе си само своя брилянтен образ.
В този пасаж напълно се очертават моралните възгледи на Бекфорд. Неговият дълбок мистицизъм тук се явява тъй, както лотос се откроява в тъмните води на Нил в час пред пясъчна буря. Той не е бил по професия писател, но все пак неговото влияние върху въображението на народите е тъй голямо, тъй огромно, че хиляди пъти надминава влиянието на някои писатели по професия, които въпреки че в огромни томове са желаели да обяснят и достигнат много повече от него в тази област, не са могли да достигнат нищо и сега са забравени. Обаянието на лорд Уйлям Бекфорд се крие в неговата очарователна и тайнствена личност. Дълбоко мистична, високо романтична, тя е обкръжена с ореола на безсмъртието.
Той е един от тези небесни приселци, които идват, за да омаят, с чара на красотата и
вдъхновението
, бродещия връх земната кора човешки дух и след туй да изчезнат с метеорна бързина в бездънните пространства, като.оставят след себе си само своя брилянтен образ.
Силвен ХО. П. Мълфорд. ПОЛОЖИТЕЛНИ И ОТРИЦАТЕЛНИ МИСЛИ Ние непрестанно даваме и приемаме духовни елементи, ние сме като електрическа батерия, която отпраща сила и после наново трябва да се храни. Когато се предадем на говорене, писане, мислене или друга някоя дейност, ние сме положителни, иначе сме отрицателни. В това отрицателно или рецептивно състояние ние приемаме у себе си сили и елементи, които могат да ни докарат временна вреда или трайна полза.
към текста >>
55.
Всемирна летопис, год. 1, брой 10
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Щом човек, отслабнал и изнурен, попадне в сферите на мистицизма и искрено закопнее за небесата, окото на Спасителя се спира връх него и го облива с потоци от светлите лъчи на
вдъхновението
.
Както тоя последния смразява кръвта във вените и превръща живия човек в мъртъв труп, тъй и безверието смразява духа и го хвърля в безкрайните равнини на своята ледена пустиня. А пустинята расте. Всеки момент ние потъваме все повече и повече в тъмните бездни на незнанието. Едно спасение ни е останало още: то е вярата в Белия Христос, който, подобно на всички велики Архати, владее над знанието и незнанието и всеки момент облива духа със сладката светлина на отвъд световете, без тоя последния даже да сеща това. Така е било и така ще бъде.
Щом човек, отслабнал и изнурен, попадне в сферите на мистицизма и искрено закопнее за небесата, окото на Спасителя се спира връх него и го облива с потоци от светлите лъчи на
вдъхновението
.
Това око е, което попадналия в чиста молитва богомолец, вижда да се впива в неговата душа, под тъмните готически сводове на някой стар храм, при слабата колеблива светлина на кристални кандила и в мистично настрояващия дим на тамяна. Той е навсякъде: и във великолепния грандиозен олтар на събора „Св. Петър и Павел“ , и в малката стая на отшелника философ в Ясна-Поляна. (Лев Толстой) Средновековните мистици, в своите тъмни и загадъчни творения, най-добре изразяват тоя страшен, и велик едновременно, момент на сливането с Бога. Тома Кампейски и Бьоме са живели само чрез него и в него.
към текста >>
56.
Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Това, което знаем за материализациите, за криптомнезията, за криптопсихията, за излъчванията и раздвояванията на личността, за ясновидството, за внушението, за телепатията, за
вдъхновението
, за гения, за спиритоидните явления и пр., доказва недостатъчността на чисто механическото и материалистическо обяснение на вселената.
Хипотезите на Дарвина и Ламарка спомагат, за да се разберат известни свойства на еволюцията; но те са коренно безсилни да обяснят нейната същност, да дадат да се разбере произхода на видовете, произхода на инстинктите, резките трансформации, изучвани за първи път от Юго де Ври, и изобщо - да се разбере творческата сила, която прави да произлиза повечето от по-малкото, сложното от простото. Същата тази класическа доктрина (чийто главни представители са Дастр и Дантек) не иска да вижда в „аза“ друго нищо, освен синтеза или комплекса на елементите, които съставляват организма, резултата от множествения клетъчен живот, и в самия живот — резултата на самите физико-химически сили. Д-р Желе доказва, колко това тълкуване е негодно да разясни факта, че всеки организъм се строи, се поддържа и се подобрява, въпреки непрекъснатото възобновяване: на клетките, по една специфична форма. Явлението на хистолиза, дето виждаме да се разчленява, да се дематериализира, тъй да се каже, тялото на насекомото, да се обръща на аморфна смет, за да роди един нов организъм, както е възкръснал безсмъртният феникс от собствения си прах, е извънредно характерно за случая. Нещо повече: свръх- нормалната психология и физиология разкриват съществуването на един висш динамизъм в организма, който го обусловяла, динамизъм, който сам е в зависимости от идеята.
Това, което знаем за материализациите, за криптомнезията, за криптопсихията, за излъчванията и раздвояванията на личността, за ясновидството, за внушението, за телепатията, за
вдъхновението
, за гения, за спиритоидните явления и пр., доказва недостатъчността на чисто механическото и материалистическо обяснение на вселената.
Паралелистичната психо-физиология е окончателно фалирала, даже и когато прибягва към неефикасните теории на автоматизма (Жане), на неджгавостта (Ломброзо, Шарбане, Серф, Солие, Грассе)и на официалните психолози (Ястров, Рибо), които теории са. само частични гледища или — принципна грешки. Не по-малко безсилни са, в очите на Д-р Желе, и философските теории за еволюцията.· Религиозните учения и учението за Провидението се натъкват върху проблемата за злото. Бергсонизмът е пълен с грешки и противоречия. Метафизиките на Шопенхауера и Хартмана грешат, като виждат специфично различие между съзнателното и несъзнателното, и свършват с песимизъм.
към текста >>
Библията е книга на
вдъхновението
, а Таро е книга на вдъхновителя Нари- чат го още Колело — Рота, отдето излиза Таро и Тора.
Вие ще видите всичките фигури, които обясня- ват буквите. Що се отнася за цифрите от 1 до 10, Вие ще намерите в тях едно, четири пъти повторено, обяснение на символите : жезълът или скиптърът на Отца, чашата или утехата на Майката, сабята или борбата на любовта и динариите или плодородието. Таро се съдържа в йероглифическата книга „Тридесет и два пътя“, а краткото му обяснение се намира в книгата, която се приписва на Авраама и се нарича Сефер Йецира. Курт де Жебелян първ се е досетил за значението на Таро, което, служи като главен ключ на херметическите йероглифи. В тях се намират символите и числата на пророчествата на Йезекиля и Св. Йоана.
Библията е книга на
вдъхновението
, а Таро е книга на вдъхновителя Нари- чат го още Колело — Рота, отдето излиза Таро и Тора.
Старите розенкройцери са знаели Таро, а маркиз de Suchet говори за него в съчинението си за посветените. От тия книги са дошли до нас игралните карти. Испанските народи и до сега още еж запазили главните първоначални знаци на Таро и с тях играят „на сянка или човек“1). Това е един смътен спомен за първоначалното употребление на тайнствената книга, която съдържа в себе си правилни съждения за човешките божества. Най-старите Таро били едни медали, от които правели талисмани.
към текста >>
57.
Всемирна летопис, год. 2, брой 03
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Вдъхновението
, това е любовта.
Дондуков, 41. 2. А. Конан Дойл, известен романист, е съобщил един случай на фотографиране феи (нимфи), по тоя случай намираме интересни коментари от Тар в International Psychic Gazette. 3. Морис Прозор, твърде плодовит писател по окултизма, е посветил в Kevue theosophique francaise една прекрасна статия върху красотата и изкуството. Той определя красотата като проява на един принцип по-реален и по-съвършен от материалните явления, а изкуството — като едно човешко произведение, предназначено да упъти света към едно по-реално и по-съвършено състояние.
Вдъхновението
, това е любовта.
Изкуството видоизменя страстната (плътската) любов в чиста. Той дава следната класификация на изкуствата: 1. танцът (движение, всички измервания, развит в древния Изток): 2. архитектурата (пространство, четири измервания, с вътрешността, Египет и Асирия); 3. скулптура (форма, три измервания, Гърция и Рим); 4.
към текста >>
58.
Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Там се измерват: инициативата, която потиква към неизвестните и възвишени сфери,
вдъхновението
, което осветлява тоя полет, и свободната воля, която регулира изпълнението на мисълта.
Тая част се нарича материална. Като изследваме първата част, ние ще- имаме мярката на моралния живот ; като изследваме втората— мярката на умствения живот, а като изследваме третата — стремежа на чувствения и животинския живот. За да съществува равновесие и хармония, трябва да има еднаква пропорция между тия три части. Характерности на горната част или корена на носа В горната част на носа, в онова място, където носът току-що се слива с челото, са отпечатани отраженията на духовния и нравствения живот на човешкото същество. Там се намират записани: справедливостта на действията, волята, самообладанието, моралната енергия.
Там се измерват: инициативата, която потиква към неизвестните и възвишени сфери,
вдъхновението
, което осветлява тоя полет, и свободната воля, която регулира изпълнението на мисълта.
Тази част отговаря на първата нокътната става на палеца. Ако тя е тясна и слаба, това е знак на нерешителна воля, на липса на твърдост и енергия; недостигат принципи и единна, неизменна линия на поведение; нерешимостта и недоверието държат човека във вечни колебания! Индивидът, като е неспособен за настойчивост, се държи заловен за идеите на другиго. Късотата и слабостта на първата нокътна става на палеца повлича същите фатални последици. Следов., всеки човек, който има съединението на носа си за челото късо, заличено и тясно, притежава и първата става на палеца си къса и слаба.
към текста >>
59.
Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Артистите от всеки род превишават в своите реализации, обикновените схващания на техния ум чрез вътрешната работа, наречена вдъхновение, но действителният източник на
вдъхновението
бил ли е някога разбран и обяснен?
Когато намираме сбора от мъките ни твърде голям, нека го изследваме и видим, дали не сме натоварени с нещо, което не ни е принадлежало: един зле разбран дълг ни поставя често в по-големи мъчнотии, отколкото истинският дълг. Синият цвят представлява всичките висши умствени качества. В подтеченията му са: литературата, музиката, изкуството,, висшето образование, организацията, редът, формата, хармонията и пр. Тази сила не би могла да се употребява от животните, а само от субективния ум на човека. Всяко вдъхновение, в каквото направление на мисълта и да е, се дължи на прилива на това синьо течение, макар че хората през повечето време да са несъзнателни към него.
Артистите от всеки род превишават в своите реализации, обикновените схващания на техния ум чрез вътрешната работа, наречена вдъхновение, но действителният източник на
вдъхновението
бил ли е някога разбран и обяснен?
Един вярва, че дължи на душата на заминалата си жена пламенните стихове, които са го направили прочут. Друг пък мисли, че някой стар велик художник е водил ръката му, когато е рисувал най-хубавата си картина, която го е прославила. Душата на музиканта трепти от една мелодия, която само той е могъл да чуе, и казва ви тихо, че е възпроизвел със своите слаби средства такива небесни симфонии, каквито никой до тогава не е чул на земята. Никое от тия същества не допуща, че, като е било несъзнателно свързано чрез концентрацията си с синьото космическо течение, е получило драгоценностите, които са натрупани в него. Да предположим, че бихте поискали да изучите музиката, тогава синьото (индиго) подтечение е това, с което трябва да се свържете.
към текста >>
60.
Всемирна летопис, год. 2, брой 10
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Но това, което прави поразително впечатление, като обща характеристика на редките идеи и силните чувства на авторките в техните трудове, това е релефният контраст в стремежите на двете тия български писателки: първата е погледнала нагоре, към източника на зората, а втората, дълбоко замислена, е приковала погледа си долу, към прага, дето са останали стъпките... Цялото съдържание на първата сбирка е изпълнено с лъчи, с полет към небето, с вяра в Бога и с горещо желание за нов живот, а на втората — с мрачна тъга, меланхолия, гробове, полет надолу; първата рисува една леко трептяща душа, обляна с бяла светлина, възрадвана от химни из светли селения, окрилена с надежди, макар и нелишена от жизнени горчивини, и ободрена с молитви в светли храмове, храмове на любовта, а втората — душа, покрита с черен плащ, засенчена с черния цвят, черни котки, черни врани, тъмни бръшляни, черни воали, черни танци, срутени храмове… Явно е, че тия две души, когато
вдъхновението
им е внушило тяхната поезия, са преживявали две различни състояния, едно на друго противоположни.
Получи се в редакцията ни брой 10, съдържащ, между другото, статии от Анни Базант, Е. П. Блаватска, Д-р Франц Хартман и др. 2. „Сутринни лъчи“, стихове от г-ца Олга Славчева и „На прага стъпки“, стихове от г-жа Мара Белчева. Това са две сбирки стихотворения,които заслужват да се разгледат паралелно. Преди всичко, макар и да се постарахме да намерим връзката между съдържанието на двете сбирки и техните заглавия, ние не можахме да открием тая връзка.
Но това, което прави поразително впечатление, като обща характеристика на редките идеи и силните чувства на авторките в техните трудове, това е релефният контраст в стремежите на двете тия български писателки: първата е погледнала нагоре, към източника на зората, а втората, дълбоко замислена, е приковала погледа си долу, към прага, дето са останали стъпките... Цялото съдържание на първата сбирка е изпълнено с лъчи, с полет към небето, с вяра в Бога и с горещо желание за нов живот, а на втората — с мрачна тъга, меланхолия, гробове, полет надолу; първата рисува една леко трептяща душа, обляна с бяла светлина, възрадвана от химни из светли селения, окрилена с надежди, макар и нелишена от жизнени горчивини, и ободрена с молитви в светли храмове, храмове на любовта, а втората — душа, покрита с черен плащ, засенчена с черния цвят, черни котки, черни врани, тъмни бръшляни, черни воали, черни танци, срутени храмове… Явно е, че тия две души, когато
вдъхновението
им е внушило тяхната поезия, са преживявали две различни състояния, едно на друго противоположни.
Но при все това, техният духовен мир не се изчерпва напълно с такива мисли и чувства! и Олга Славчева не веднъж е била жертва на тъжни настроения, само че те като че ли се поглъщат от ония снопове лъчи, които бърже ги сменяват, както и Мара Белчева ни дава, макар и много малко, такива жизнерадостни стихове, които, като лъчи от ново слънце, весело пронизват мрачната й атмосфера. Като съдим по тия признаци, мъчно може да се заключи, че животът на първата представлява само един радостен химн на ранна пролет, а на втората — един тъмен, надгробен кипарис. По-скоро сме склонни да приемем, че леко хвърчащата птичка има нужда от по-философско вдълбочение в превратностите на живота, а потъмнялата жрица на разрушения храм — от по-светла вяра в радостите на тоя живот. И в желанието си да изоставим и забравим екцесите на двете авторки, които не хармонират с божествената правда и с възвишената любов, в храма на която всички трябва самоотвержено да служим, ние ще цитираме тук неколко най-хубави бисери от двете сбирки като доказателство на тоя трогателен жизнерадостен лиризъм, който бихме желали и двете те да задържат и развият.
към текста >>
61.
Всемирна летопис, год. 3, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Тази сила да се получават впечатления от онзи свят ми изясни също по-добре въпроса за „
вдъхновението
“, който много ме смущаваше по-преди.
„Моята става все по-добре от магнетичното лекуване, а пък г-жа С. изглежда да бъде все тъй досущ добре и здрава“. Госпожата си отиде, като е отърсила в ума си нашия лош прах далеч от своите нозе. Предимствата от този вид лекуване са, първо, чистотата и силата на магнетизма, и второ, операторът (онзи, който действа), вместо да се почувства изтощен и отслабнал в своята жизнеспособност, напротив, уяква, защото, когато някой е употребен просто като съобщителен канал, магнетизмът, по пътя си да помогне на други, усилва и уякчава само тоя човек. Понеже тази приятелка знаеше нещо от окултни работи, аз можах да й обясня, защо не претърпявам никакво изтощение, и можах да отдам хвалата комуто се следва, но когато имам работа с обикновени случаи, аз би- вам по необходимост принудена да приемам „славата“ с много мълчаливи извинения пред моя ангел хранител.
Тази сила да се получават впечатления от онзи свят ми изясни също по-добре въпроса за „
вдъхновението
“, който много ме смущаваше по-преди.
В тези последни години аз съм бивала тъй често подпомагана в моята дребна работа от някоя внезапна мисъл, която е проблясвала в моя ум, от някоя интуиция, как най-добре да помагам и да утешавам или от някой неочакван аргумент (довод), когато съм се опитвала да изясня на някоя приятелка моето религиозно становище, — щото аз съм уверена, че такава помощ се среща много по-често, отколкото можем си помисли. Разбира се, тази чувствителност към възприемане е един нож, който реже и от двете страни, но дали за добро или за зло—това ще зависи от нашите собствени характери и от обичайната насока на нашите мисли. Веднъж едно внезапно предупреждение за сериозна морална опасност, застрашаваща една моя приятелка, която се намираше на далечно разстояние, ме накара да коленича на молитва за помощ, макар че в това време аз не знаях, каква опасност й предстои. Дълго време подир това аз открих чрез доброволна изповед, че то е било едно истинско вдъхновение от страна на моя любезен ангел хранител, защото въпросната приятелка туй време, жестоко изкушавана и окаяна, е била възпирана да тури край на своя живот, благодарение само на това, че моето лице се е мяркало, за чудо, постоянно пред нейния умствен поглед. Ако едно обикновено лице с обикновен мозък може да бъде проникнато по този начин, какво чудно има във факта, че поети, живописци, музиканти, учени хора или изобретатели черпят своите най-големи вдъхновения именно от невидимия свят.
към текста >>
62.
Всемирна летопис, год. 3, брой 05
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Вдъхновението
иде именно от тези глъбини.
Той казва: „Омир в началото на „Илиадата“ зове „Музите“ като вдъхновителки от един друг свят. Също така Клопщок в началото на своята „Месияда“ зове безсмъртната душа като сила, която господства над всичко преходно“. Кои са тези музи-вдъхновителки? Коя е тая безсмъртна душа, за която говори Клопщок в началото на Месиядата? За да се отговори на тези въпроси, трябва да се знаят тайните глъбини на човешката душа, трябва да се знае нещо за скритите основи на битието.
Вдъхновението
иде именно от тези глъбини.
Истински художник е онзи, който повече може да се вслушва в това, което му се нашепва от неговата божествена, безсмъртна природа. От там връзката между изкуството и мистичното, религиозното. Огюст Роден казва в „Изкуството“: „Истинските художници са изобщо най-религиозни от всички смъртни. На всякъде великият художник чувства мировата душа да се разкрива пред неговия духъ. Де ще намерите вие един по-религиозен човек?
към текста >>
63.
Всемирна летопис, год. 4, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Вдъхновението
, при все че не се получава чрез сетивата, може да бъде реалност.
И как може да се въздейства на тях, освен пак чрез някой материален организъм? Аз отговарям двояко. Първо, че нашите сетива може да не са единственото средство за възприемане. Поети и светии твърдят, че са имали вдъхновения, които са им дошли, без да знаят как и от къде. Нека не отхвърляме техния завет на теоретическа и разумна основа, но да се потрудим да узнаем от тях фактите, основани на техния опит.
Вдъхновението
, при все че не се получава чрез сетивата, може да бъде реалност.
А и в по-низките полета, откритието на опитната телепатия — факт неоспорим, без догматизиране в каквато и да е теория — сочи, че умът може да се съобщава с друг ум без материални средства. И после: как може притежателят на идеите да ни предаде своите знания? Ако той не говори, нито пише, нито телеграфира, ние, невдъхновените хора, не ще можем узна нищо за неговите мисли или опитности. Някой материален организъм трябва да се използва, ако се иска нашите сетива да добият впечатления. Безспорно, това е така.
към текста >>
64.
Всемирна летопис, год. 4, брой 08
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
В неговата област несъмнено влизат:
боговдъхновението
, ясновидството, ясночуването, телепатията, психометрията и др.
Авторът не скрива мъчнотиите по пътя на духовността, но ги посреща с пълна откровеност и ги разсейва с многобройни лични опитности. Появата на това обемисто съчинение на Конан Дойля е спряло особеното внимание на редактора на списанието The Occult Review1), и той е посветил в книжката за мес. август т. г. .всичките си месечни бележки върху него. Твърде мъчно е, казва тоя редактор, да се очертаят точните граници на простора, който се обхваща от термина „спиритуализъм“.
В неговата област несъмнено влизат:
боговдъхновението
, ясновидството, ясночуването, телепатията, психометрията и др.
— изобщо проявата на всички психически сили у човека, като резултат от упражнението на по-тънките му способности, в пълно съзнание и без контрол от други странични сили. Според това, въпросните психически явления могат да се класифицират в две категории: медиумство (посредничество), което включва в себе Си завладяване или контрол от едно външно духовно същество, и пророчество, което зависи от съсредоточеното упражнение на по-тънките психически способности. Като класически примери на двете тия категории сър Артър дава случаите с двамата велики психисти; Емануел Сюйденборг и Андрю Джаксън Дейвис. Първият е бил един от най-великите медиуми2), като още на двадесет и седмата си година е бил в постоянно сношение с жителите на другия свят и е функционирал на висшите полета без никаква нужда да се постави под чужд контрол, а вторият, обратно, е бил под контрол само през ранната стадия в развитието на пророческите си сили. „Духовете — казва Дейвис — много пъти са ми помагали, но личността и разумът ми са били всякога свободни“.
към текста >>
65.
Всемирна летопис, год. 4, брой 2-3
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Съвпадът на Меркурий с Нептун говори за строг контрол на
вдъхновението
чрез логичната, разсъдъчна сила (Меркурий).
Особено Сатурн силно се е отразил върху външния вид на Д-р Щайнер; обаче в това отношение личи добре и влиянието на асцедента Скорпион. Извънредната работоспособност и необикновеното самообладание на Д-р Щайнер могат да се обяснят, без съмнение, с твърдите знаци на четирите ъгъла (лъв, овен, водолей и скорпион) и с оставените при тези знаци планети: Юпитер, Сатурн, Марс и Венера. Сатурн в зенит показва, че мълчанието е сила, но не всеки има способността да приложи това в живота като Д-р Щайнер. В този хороскоп виждаме пример за гениалното влияние, което Нептун има върху съзнанието, когато индивидуалността е достатъчно напреднала, за да бъде в съответствие с високите му трептения (Меркурий в съвпад с Нептун в Риби). Нептун, без съмнение, има тук твърде голямо влияние.
Съвпадът на Меркурий с Нептун говори за строг контрол на
вдъхновението
чрез логичната, разсъдъчна сила (Меркурий).
Това, освен туй, обяснява и големия му талант като вдъхновен оратор. Щайнеровата задача е да отвори на науката мистичната област и да проникне в мистичните душевни преживявания с научните методи (Сатурн в Дева е в квадратура с Уран, който е в Близнаци; от друга страна, Сатурн е в опозиция със слънцето в Риби). Забележително е, че когато Слънцето дойде в подем в знака Овен, Д-р Щайнер почна да осъществява идеалите и стремежите си в практическия живот — тогаз именно се почна постройката на окултния университет в Дорнах. К. A. Либра. ФОТОГРАФИЯ НА НЕВИДИМОТО Снимка на тържествено освещаване на един мост при гара Карлуково (вж.
към текста >>
Вдъхновението
, любовта, доверието на учителя дава крила на техните души, събужда творческите им сили във време на учебната работа.
Това вдъхновение до известна степен е във връзка с вътрешното взаимодействие на душите на учениците и учителя. Тогаз те приличат на две акордирани струни, които взаимно се подкрепят. Това, което е в душата на учениците, събужда подем, вдъхновение у учителя; у последния се открива един по-дълбок извор едно вътрешно просветление. Но същото чувстват и учениците. И те изпитват един подем.
Вдъхновението
, любовта, доверието на учителя дава крила на техните души, събужда творческите им сили във време на учебната работа.
При кои условия детето ще има подходящо разположение на духа? 1) Чрез любовта и доверието на учителя към него; 2) чрез учебната работа, която е тъкмо в съгласие с детската природа и събужда творческите му сили; 3) Когато училищният живот събужда у детето връзката с Вечното Начало и когато тази връзка дава направление на неговите мисли, чувства и стремежи. Не е достатъчна само работата на единичния учител, за да се постигне възпитателната цел. Трябва общият дух на училището да се промени, за да се установи пълно доверие между учител и ученик. Додето училището почива върху бележки и наказания, до тогаз не е възможно.
към текста >>
НАГОРЕ