НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
1.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ - ЯДКА НА БОЖЕСТВИНОТО
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
него бърже и силно съответни душевни възприятия. Едно приятелско ръкостискане не се възприема само повърхностно и външно, то бърже намира отзвук и в душата на човека. Такъв човек, обаче, трудно прави своите душевни и телесни възприятия да бъдат и на други хора непосредствено близки. Такива предразположения имат саможиви хора, пустинници и др. под. Външната красота на къщата и нейното възприемане за тези хора не е нещо достатъчно. В тях тази красота произвежда едно вътрешно
благоразполо
жение, което трудно могат да го предадат и изразят на други. Ибсен има така оформен носен мост. Съответно на това неговите творби показват онази скрита способност, да свързва душевното с телесното. В това се състои неговата голяма психологическа сила. Начинът на изразяването у него все пак си остава тъмен и тежък за болшинството от хората. У него има повече мощ отколкото изящество. От немски – Д-р Е.
към текста >>
2.
ВЕСТИ И КНИГОПИС
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
пролет. Щедрост на природата е, когато тя ни дава възможност да надникнем вечер в безкрайния простор на звездното небе. Невъзможно е да се изброят проявите на тази велика щедрост на природата и живота. Прав е един от учениците на Иисус когато казва, че ние живеем от благодатта божия. Няма по-голямо възпитателно средство на земята от щедростта. На щедрия човек винаги му върви, макар и по малко, но „все тече". Лицето на щедрия носи светъл облик. То винаги сияе - израз на вътрешното
благоразполо
жение на духа. В очите на щедрия се чете разумност и любов към другите. Той не пилее. Той, със своите мълчаливи постъпки, става израз на божествения промисъл, на тази велика любов и щедрост на природата. И как силно възпитават тези постъпки. Те внасят нов смисъл в живота на угнетените. Те виждат, че доброто не е изчезнало от земята, те провиждат негли и присъствието на първичната разумна същина в живота. Трябва да е изпаднал човек, за да види всичките тези страни на живота, когато някой спонтанно и неканено прояви щедростта си към него. Ей Богу, велик обрат може да настане в душата на човека в такива моменти! Кой е този, който ще забрави онзи непринудени жестове, проявени от страна на неговите подобни, в тежки дни! Не, това не се забравя. И тези хора, чрез които се е проявил великият закон на божията щедрост, стават светилници в пътя на човека. И винаги щедрите хора са най-обичаните. Има една друга страна щедростта. Това е онова въздействие, което щедростта оказва върху самия човек. Щедростта,
към текста >>
3.
СТИХОВЕ - Д. А-ва, S
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
създаваме в нашето неведение. Само с правилно разбиране на нещата, със светлина и добра воля, те могат да се премахнат. Животът е създаден за радост, а земята място за хармония и творчество. Страданията представят ръжда в здравата постройка на радостта, хармонията и творчеството. Да използуваме страданията, спънките, недоимъка и недоразуменията за нашето вътрешно просветление, углъбяване и усъвършенствуване! Тогава и нашият материален живот ще се оправи и на всичко ще гледаме с радост и
благоразполо
жение. Благодарността. Няма по-велика добродетел от благодарността. Защото благодарността е като разтворено цвете на слънце. То се радва, то излива своята непринудена радост в своя нежен трепет, в преливането на своите краски. И благодарността на всяко цвете се слива, заедно с благодарността на цялата природа, в обща хармония, песен и хваление. Благодарността освежава, разширява човека. Тя показва, че в него има душа. Благодарният човек лошо не може да направи. Благодарността е едно вътрешно изживяване, при което човек разбира защо нещата са така, тяхното съотношение, тяхната зависимост. Затова благодарният човек гледа с дълбоко спокойствие на всичко. В съзнанието си той не допуща никакъв упрек по отношение на природата. Той е богат, защото от всичко е доволен, защото няма нищо, което да сломи неговия дух. От очите на благодарния струи особена благост. Тя обзема, пленява, тя повдига страждущия, угнетения, внася смисъл в този, който е загубил във вечни лутания смисъла на своя живот. Лицето на
към текста >>
4.
ЖИВЕЕНЕ ЗА ЦЯЛОТО - Г. ТАХЧИЕВ
 
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
го усети някой, да краде майсторски и хората да го похваляват за пожертвувателност, да изнудва, когато другите мислят, че той прави благородни жестове. Да мислиш за себе си, за своята душа, която е частица от целия миров организъм, от Бога, да мислиш за твоя ум, който със светлината си ще ти покаже пътя към истинския живот, да работиш за увеличението на светлината на твоя ум, за разрастването на знанието в тебе; да работиш за облагородяването на сърцето си, да внесеш в него топлина и
благоразполо
жение към всичко живо, за да можеш да имаш едно истинско човешко отношение към своите подобни, това е наистина смислено дело в живота. Ала да мисли човек само за стомаха си и за това, че трябва да уреди своя живот на земята като върви по пътя на безогледността, искрено да си признаем, това не е живот. Все таки, хората откак свят светува, мислят все така, как "да се устроят". Известни блага, известни добри условия са необходими за правилното развитие на човека, ала да иска да заграби човек всичко за себе си и да затъне в грижи по придобитото и по това, което придобива, то е цяло злощастие. Изкуство е как да живее човек. Да знаеш как да се храниш и с какво да се храниш; да знаеш, как да спиш, кога и колко да спиш, да знаеш как и какво да работиш, това е наистина голямо изкуство. И като държим в съзнанието си на идеала - да служим в пълнота на разумната природа, да служим правилно на цялостния организъм на живота и почнем с искреност и съзнание от малките работи - почнем от яденето, от спането и от
към текста >>
5.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
не могат да разберат и направят нещо, това е първа здрава крачка към широтата на духа. Днешният век е прекомерно нервен, сприхав. Наистина, много са причините за това. Главната, обаче, седи в туй, че човек не се занимава с себе си. Той се е изоставил спокойно на своите страсти, на своите чувства, които лесно се дразнят. Много неща биха се изменили, ако човек би почнал да разсъждава, да гледа спокойно на всичко около себе си, ако би дал място в себе си на широтата на духа. Благоразположеният може да обмисли нещата по-добре и да постъпи по-добре, отколкото всеки друг. Творчество и красота в живота внася широтата на духа. Тя е вечно освобождение от всичко гнетящо, от всяка несправедливост и неправа мисъл. Мирт, който завладява човешката душа при разположението на духа, е майка на всяко благородно дело, на всяко творческо начинание, на всяка красива постъпка. Искаш да внесеш смисъл в своя живот – почни с широтата на духа. Искаш да живееш във вечна, грееща пролет – дай простор в тебе на
благоразполо
жението на духа. Това е един процес на вечно просветление, на разширение на светлината, на обогатяване на възможностите за истинска проява на човка. Искаш да подобриш живота си материално и духовно – вложи широта в съзнанието си. Всяка клетка на човешкото естество да диша и живее в това разположение на духа. Ти ще намериш разковничето на всяко благополучие и разцвет. – Кое би могло да се бори с тебе? – Няма сила, няма спънки, които да дойдат срещу широтата на духа. Несломимо творческо
към текста >>
6.
БЕЛЕЗИ НА НАШЕТО ВРЕМЕ - G. NORDMANN
 
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
да поддържа истински човешки отношения между земните жители, хората. В основата на тия отношения стоят разумността и истината. Моят ближен е подобен на мен, той има същите мои духовни и материални нужди, следователно той се нуждае от същите блага и условия, каквито имам и аз. Ето основата, на която може да се съградят правилните отношения между хората на земята. Да се проникне всеки от това съзнание, това е Христовата мисия на земята. Защото между подобните ще има отношения на
благоразполо
жение, разумност и истинност. За практическото, не книжническо разбиране на Христовата любов между хората се изисква само едно пълно съзнание за единството между подобните и малко добра воля у всеки да „върши на другия това, което желае нему да вършат". Само така злото се обезсилва и егоизмът, по право егото, добива истинското си значение като служител на цялото. Съвременният свят не може да разбере този велик творчески принцип на Христа. Съзнанието на днешните хора се движи в една сфера на личното, семейното, класово и кастово благуване. Мисъл за другите не съществува. Или, ако тя съществува, тя е толкова малка и само външна. Грижата за другите се ограничава пак в рамките на кастовото съзнание и принадлежност. Идеята за любовта, за единството между човеците, е нещо чуждо за обществото, за народите, за цялото човечество. Затова развитието на народите върви по пътя само на личното добруване, чрез разрушаване и изземане на чуждото благо. Развитието на търговско-стопанските връзки между народите ни
към текста >>
7.
ГЕОРГИ РАДЕВ - ЛИЧНОСТ И ДЕЛО - П. МАНЕВ
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
окултизма и на новото, ти беше стигнал до там да имаш изработено принципно мнение за нещата и за въпросите на живота. И умееше да държиш на тия принципи. Затова обикновените хора не всякога можеха да те разберат. Ти беше войнствена натура, и често хората попадаха под ударите на твоя остър словесен меч. Те са ти прощавали всякога, защото това бе в твоя натюрел и ти често се бореше с тази твоя черта на характера. Затова понякога имаше в теб величави проблясъци на толерантност и
благоразполо
жение към другите. Тогава ти защищаваше отявлено онеправданите. С пълно съзнание за ценността на своите идеи, ти беше готов за големи жертви. Така ти си подпомогнал извънредно много млади хора в техните учебни занятия, като си им преподавал безплатни уроци по езици и математика. Който е учил при тебе, не може да забрави знанията ти и твоя похват да преподаваш. Ти упъти мнозина, които с перо са искали да кажат нещо на човечеството. Ти им поправяше писанията, и те добиваха друг облик. Тези всички твои ученици ще те помнят винаги. Голямо бе твоето участие в живота на Братството. Този живот, ученичеството на Новото те вдъхновяваха безпределно. Дейно бе твоето участие в съборите, в класа на младите, където бяхме те избрали за дълго да бъдеш наш представител. Ти участва през 1922 год. в Ачларския, а през 1923 год. в Русенския опит за братско общежитие. Това бяха опити с голям импулс за нов колективен живот. Ти беше се сродил с всяка по-голяма проява на братския живот и с вдъхновение се отдаваше
към текста >>
8.
ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА. СТРЕЛЕЦ - СТРЕЛЕЦ
 
Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
ако отидеш в чистите й сфери със свето благоговение. Каква тишина изпълва нейните долини и върхове! В нея по-лесно можеш да чуеш това, що ти говори Великият в светилището на твоята душа. А живеейки всред шума на обикновените тревоги и безпокойства, ти не можеш да чуеш тихия глас на планината. За да ти проговори тя, иди при нея с трепетно очакване; душата ти да е пълна с доверие към нея; да си уверен, че планината е приготвила много нещо за тебе и че тя има всичкото желание и
благоразполо
жение да ти го даде. Когато навлезеш в нейното приказно царство, считай душата й близка до себе си; съзнавай, че тя те познава и че можеш да й повериш най светите си копнежи и блянове. Когато си отруден и обременен, иди на планината, за да добиеш отново крила, вяра в своите мечти и непоколебима увереност, че те са утрешна действителност. Когато душата ти е арена, дето вилнеят бурите на живота, когато тя е раздирана от съмнения, противоречия, вътрешни борби, кога минаваш през тъмните завои на живота, иди на планината, за да превърнеш всичко това в чуден мир! Там ще утихнат бурите и ще получиш прояснение и просветление. И ако слезеш от горе озарен и преобразен, ти си чул гласа на планината. Там горе на планината се изявява Душата — красива, чиста и светла. На планината тя проговорва и поема ръководството. Там се учиш да гледаш през други очи на всичко около тебе; всички същества ти стават мили и ценни. Всички лица стават за тебе красиви и скъпи. Там, на светлите върхове, ставаш способен да простиш
към текста >>
9.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 86
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
това неравенство, това робство, конто са нещастието и позорът за днешното културно човечество! По други път трябва да тръгнем, за да дирим щастието, свободата и благото на живота. Кой е този път? Това е пътя на възраждане и обнова. Да се заемем всеки със себе си, както болния се заема със своето лекуване, и да заработим за облагородяване на своите сърца, за просветяване и извисяване на своите умове и души. Тока, напредвайки постепенно, ще дойдем до оная висота на съвършенство, до онова
благоразполо
жение. до онова духовно просветление, при което се възстановява и се чувства връзката между човек и човек, между всичко живо, връзката с природата. Тогава, подобно болния, които е достигнал своето здраве, ще достигнем най-ценните блага на живота. Тогава всеки ще обича другите и ще му бъде леко и приятно да се грижи за тях, за техните блага, както сега всеки се грижи за себе си- И всички ще жив4ят всред обилие от блага, всички ще бъдат свободни и щастливи. Такъв е пътя, по които трябва да тръгнем, за да се избавим от всичко, що ни мъчи и унизява, и да дойдем до чистата радост, до пълното благо на живота. Тоя път е изминат и посочен от ония най-просветени души и най-благородни сърца, които са признати за най-велики учители на човечеството. Т. Чаушев КАК ДА ЗАПОЧНЕМ ДЕНЯ Много, твърде много са хората, които тъпчат лицето на земята, дишат въздуха и пият водата (което и животните също правят), но твърде малко са тези хора, които имат истинско знание за това същественото и неотложното, което всеки един
към текста >>
10.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 259
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
спомена на необозримата чудна реалност, от която сме частички. Всред тая боря ща се за щастие върволица от хора бях и сам аз — беден студен т, с малко познати и близки, съжител на таванските плъхове, трудолюбив и амбициозен, влюбен в препълненото от въпросителни бъдеще. Когато Го слушах, тиха светлина се разливаше върху всичко това, що беше в мен съмнение и загадка: светлината на някакво странно проумяване. Някаква чудна, благодатна топлина обгръщаше сърцето ми: топлината на неизразимо
благоразполо
жение и любов към цялата загадка на живота, заедно с всичките му противоречия. Някаква тиха надежда се усмихваше срещу зиналите проблеми на сърцето ми. Те самите ставаха от врагове, каквито ги чувствах — по-рано, на засмени доброжелатели. Аз се прибирах на моя таван богат с надежди и радост. Това беше преди много години. Аз живях и работих, проучвах живота, сравнявах и мислех. И всякога, когато наближавах потока на неговата мисъл. струваше ми се, че се надвесвам над най-голямата дълбочина на моята собствена мисъл, озарена до най- дълбоките й бездни с изобилна слънчева светлина. При всички случаи на живота си. когато наближавах към него, аз чувствах свобода и подеми. Годините минаваха. Те сякаш не го докосваха. Той си оставеше все същият: здрав физически, усмихнат, шеговит. остроумен,
благоразполо
жени, търпели в и мъдър. Само сивотата на косата Му се приближаваше към чистата белина и белите кичури по вътрешния ъгъл на веждите се разширяваха: странно наподобяваха крилцата на ангел, който се готви
към текста >>
11.
Всемирна летопис, год. 2, брой 03
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
съчинение е необходимо да изнесем тук неколко примера от него за илюстрация. Те са необходими за свръзката, за логическия строеж на предмета. Защото, ако се ограничим тук само с голо описание, тогава фантазията на четеца може, както и неговата интуиция, да попълни картината, както й е възможно. В фигура 8 (стр. 33. – фигурата липсва във вестника) на съчинението се вижда розов до виненочервен облак, представен с неопределени очертания1). Тя е израз на „наивна“ любов и „просто
благоразполо
жение“. Този психогон може да даде и една разположена, мъркаща котка. Под този облак се намира една картина, като има подобна форма и също червена боя, но по-тъмна, тъй да се каже запетнена. И това е един облак на любовта, но силно смесена с егоизъм (кафяво). Особена форма има психогонът на фигура 13 (фигурата липсва във вестника): „жадуваща животинска любов“. Картината представлява . един сноп от мътно-червени лъчи, които на краищата си. са обърнати назад като куки. Обяснението за тях казва: „един пример от алчна, животинска любов, ако въобще такова чувство, като това, заслужва възвишеното име любов. Разни бои допринасят, за да се получи този неприятен тон на боите, защото е едно смешение от ярките лъчи на чувствеността, размътени с глухите — на егоизма. Формата е особено характеристична, защото тези куки се явяват само там, където съществува едно жадуване за лично притежание. Ясно е, че производителят на тези мисловни форми не може да има представа за самопожертвователната любов, която се
към текста >>
12.
Всемирна летопис, год. 3, брой 01
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Те могат да променят и удължават своите тела, така че да изглеждат гиганти. Те сами градят своите къщи и своите странни наглед сгради. Те могат да преминат (като мисъл) през грубата материя тъй бързо, както ние можем да минем — през въздуха. Те имат свои водители и власти, свои царе и царици. Те раждат деца и в много отношения приличат на човека. Те виждат слънцето и небето тъй, както ги виждаме и ние, защото всеки елемент е прозрачен за тия, които живеят в него. Изобщо, те са
благоразполо
жени към човека, но те имат отвращение към самомнителните и лицемерни хора и изобщо — към всички вулгарни хора. Те обичат мира и спокойствието, но често са били прогонвани из своите жилища поради шумната индустриална дейност на хората, които нахлуват в техните области. Мистериозната планина Който е посетил град Залцбург, в Австрия, знае прочутата планина „Унтерсберг“, която се и споменава в книгите на Теофраст Парацелз, а и в други книги. Тая планина е известна на всеки окултист в Германия и до 1848 год. членовете на дружеството на розенкройцерите са се срещали веднъж в годината в това мистериозно убежище, за да празнуват юбилея си в своите астрални тела. Добре си спомням, че в моето младенчество аз се запознах с един младеж, който бе член на това дружество, и който ми каза някой чудни разкази за тяхната опитност по тия тържествени случаи Той бе беден и нямаше средства, за да отиде толкова далеч с физическото си тяло, пък по онова бреме нямаше още железници. При все това, той ми показа ясна
към текста >>
13.
Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
нито интереси за държавните работи. Това е било към края на 15-то столетие пр. Христа. Тутанхатон става зет на Ехатона като взема дъщеря му Анхезенамон за жена. Схванали положението и като не искали да продължи тази война с жреците, защото разбирали, че това подрива устоите на мира и държавата, той решили да се върне към религията на праотците си. Той сменили името си Тутанхатон — жив образи на слънцето — с Тутанкамон (жив образи на Амона). С това той привидно е спечелил отново
благоразполо
жението на клира, но този последния е бил много предпазливи, и не му е доверявали много· След смъртта на Тутанкамона, жена му Анкезенамон е поискала от съседното царство един нов съпруги, обаче, Анхезенамон властолюбивия генералисимус майор Харемхеб е спрял царския пратеник и скъсал писмото му. Овдовялата царица е трябвало да живее без съпруг и без трон до смъртта си, когато майор Харемхеб основава своята династия. Това е било в 14-то столетие преди Христа. Ако Тутанкамон беше, както казах в началото, фараон популярен, то и скръбта за неговата загуба щеше да бъде популярна, и самата гробница щеше да бъде много по-богато украсена, и музея в Кайро щеше да постави в скрина си под буквата П малко повече скъпоценности и украшения. 2. Може ли фараонът да отмъщава след смъртта? Обяснението на този въпроси е много сложно, и аз не ще мога да задоволя тези от четците, кои то никога не са имали в ръката си книги относно силата на мисълта, естеството на мисълта, астралния мир и пр. Нашите изходни точки тука
към текста >>
14.
Всемирна летопис, год. 4, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
което е присъщо на предходния знак, дава място тук на подвижното, променливото, което е свойствено на всички двойствени натури. Близнаци има две страни на своята цигулка и иска на двете страни едновременно да свири. Ще му се да има повече кръгове на дейност и на драго сърце би седял на два стола, стига това да бъдеше възможно. Той обикновено предприема различни неща в едно и също време. Учтив и доверчив за момент, в следния миг ти ще го видиш забавен, но все приветлив и
благоразполо
жен. Има интелект бърз, възприемчив — голяма любов към науките и изкуствата, но е малко повърхностен, не се вдълбочава, макар да си дава вид, че разбира основно нещата. Обича пътешествията и природата. Сръчен е, похватен и на драго сърце заема такова място, където може да покаже своята сръчност — особено там, дето изисква говорене, писане, предаване на новини, при обучението, публичните речи. Измежду тях се срещат голям брой добри оратори, художници, хора на изкуството, издатели на периодична книжнина. (Близнаци управляват дробовете и дишането, а също и ръцете.) Тяхната работа има повече характер на търсене, на домогване, отколкото на окончателно разрешаване на проблемите. Но висшият тип Близнаци стои обикновено в научно отношение твърде високо и притежава многостранни познания. Слънцето в Рака I От 21 юни — 22 юли. Калвинус, Улиям Стад, Гарибалди, Ц. Фюрхтегот Гелерт, Фридрих Готлиб Клопщок, Фон Глюк. Това положение на слънцето дава голяма възприемчивост и сцепление: последното често се проявява
към текста >>
НАГОРЕ