Търсене в текстове за 'Ядосване'

НАЧАЛО

СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 16 резултата в 7 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 106 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

При всяко лично наше тревожене, ядосване, мусене — в нашия организъм се образува отрова.
дози, ще дойде един момент, когато водата не ще може да разтваря повече от солта. Тя се е наситила. Имаме наситен разтвор, както казват химиците. Явяват се кристали. Точно същото нещо става и в нашия организъм. При всяко лично наше тревожене, ядосване, мусене — в нашия организъм се образува отрова. При всяко вземане месо, като храна, ний внасяме в себе си пък оная отрова, образувала се в животното при неговото заколване. При всяко приемане на мляко с произход от уплашени, изморени или нездрави животни, ние внасяме пак в своя организъм отрова. Ежедневно ние несъзнателно създаваме отрови в своя организъм. Към тях се прибавят и такива, приети чрез храната. С течение на времето тия отрови дохождат в нас в наситено състояние и почват своето разрушение, най-първо на най-нежните системи и органи — нервите, половите клетки, дробовете и пр.
към текста >>

2. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 265 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Отровите на ядосването – Д-р Н.
(из неделната беседа – 30 октомври 1938 г.) Стихотворения от Д., S.,Р. и В. Недев. Астрология. (продължение от бр. 231) – Влад Пашов Колоната на лекаря. Отровите на ядосването – Д-р Н. Станчев Песимистът – Орион Книжнина ЛЮБОВТА, КОЯТО ЧАКА Ние търсим мъдрост за живота си в дебелите книги на учението, в трудните символи и в строгия тълмеж на звездното небе, а тя чака спокойно в нас да я повикаме. Ние дирим истината облечена в ярки доспехи, а тя е само една думица — проста и ясна като ведър ден, сияеща като най-високия връх на планина, окъпан в слънце. Каква безмерна сила крие обичта, която се роди във Витлеемската пещера! Нейната власт е непобедима и сиянието й е по-голямо от блясъка на едрата звезда, която възлезе в часът на Неговото раждане. Народът, който очакваше обещания пратеник, не разбра Тоя, който се роди в пещерата до Витлеем, защото Го очакваше облечен в блясък, чакаше Го с жезъла на всемогъщ владетел, който да срине враговете и да направи царство на сила и на земна слава.
към текста >>

Отровите на ядосването В много случаи, народният опит е достигнал до твърде верни заключения по отношение на най-различните прояви на човешкия живот.
А женският елемент, т. е. родените под негово влияние водят един по-вътрешен живот, те са повече вглъбени в себе си, и по-малко ги интересува външния живот с неговите проблеми и противоречия. За тях са от по-голямо значение вътрешните проблеми на живота и вътрешните противоречия. Докато типовете принадлежащи към мъжкия принцип преди всичко ги занимават външните противоречия в живота, за тях даже и вътрешните противоречия са отражение на външните. (следва) КОЛОНАТА НА ЛЕКАРЯ. Отровите на ядосването В много случаи, народният опит е достигнал до твърде верни заключения по отношение на най-различните прояви на човешкия живот. Например по въпросите на здравеопазването, ние имаме толкова верни народни поговорки и мисли, плод на тънка наблюдателност, които учудват с правотата си. Специално върху ядосването, народът си казва така думата: „денят се свършва от тъмнината, а пък човек — от ядове.“ Ядосването с равносилно с едно самоотравяне. „Яд“ значи отрова, „ядовито действие“ — отровно действие. Нис можем да се предпазим от отровите на живота — алкохол, тютюн, развалени и отровни храни, микроби, преумори и други, които разрушават нашето здраве и скъсяват нашия живот, но продължаваме ли да се тровим с отровите на ядовете, грижите, злобата и притеснението — нищо не може да ни помогне. Пак ще страдаме, ще заболяваме, ще остаряваме и ще умираме преждевременно.
към текста >>

Специално върху ядосването, народът си казва така думата: „денят се свършва от тъмнината, а пък човек — от ядове.“ Ядосването с равносилно с едно самоотравяне.
За тях са от по-голямо значение вътрешните проблеми на живота и вътрешните противоречия. Докато типовете принадлежащи към мъжкия принцип преди всичко ги занимават външните противоречия в живота, за тях даже и вътрешните противоречия са отражение на външните. (следва) КОЛОНАТА НА ЛЕКАРЯ. Отровите на ядосването В много случаи, народният опит е достигнал до твърде верни заключения по отношение на най-различните прояви на човешкия живот. Например по въпросите на здравеопазването, ние имаме толкова верни народни поговорки и мисли, плод на тънка наблюдателност, които учудват с правотата си. Специално върху ядосването, народът си казва така думата: „денят се свършва от тъмнината, а пък човек — от ядове.“ Ядосването с равносилно с едно самоотравяне. „Яд“ значи отрова, „ядовито действие“ — отровно действие. Нис можем да се предпазим от отровите на живота — алкохол, тютюн, развалени и отровни храни, микроби, преумори и други, които разрушават нашето здраве и скъсяват нашия живот, но продължаваме ли да се тровим с отровите на ядовете, грижите, злобата и притеснението — нищо не може да ни помогне. Пак ще страдаме, ще заболяваме, ще остаряваме и ще умираме преждевременно. Всички органи в човешкото тяло, които представляват проявата на живота в него, се управляват от симпатиковата (вегетативната автономна) нервна система. Тя господства и над кръвните жлези (жлезите с вътрешната секреция).
към текста >>

При ядосването, притеснението, грижите и тревожните вълнения, изобщо, при лошото настроение, нервната система се раздразва извън границите на нормалните (физиологични) дразнения, които се предава и на кръвните жлези и другите вътрешни органи.
„Яд“ значи отрова, „ядовито действие“ — отровно действие. Нис можем да се предпазим от отровите на живота — алкохол, тютюн, развалени и отровни храни, микроби, преумори и други, които разрушават нашето здраве и скъсяват нашия живот, но продължаваме ли да се тровим с отровите на ядовете, грижите, злобата и притеснението — нищо не може да ни помогне. Пак ще страдаме, ще заболяваме, ще остаряваме и ще умираме преждевременно. Всички органи в човешкото тяло, които представляват проявата на живота в него, се управляват от симпатиковата (вегетативната автономна) нервна система. Тя господства и над кръвните жлези (жлезите с вътрешната секреция). При ядосването, притеснението, грижите и тревожните вълнения, изобщо, при лошото настроение, нервната система се раздразва извън границите на нормалните (физиологични) дразнения, които се предава и на кръвните жлези и другите вътрешни органи. Това разстройва тяхната правилна дейност и докарва до трайни болести и органически повреди на същите. При такива нервни катастрофи се повреждат макар и временно, всички жлези — слюнката се свършва, стомахът не изпуска сокове, уринирането се усилва, сърцето бие по-често, дишането зачестява, пот ни избива и т. н. Много пъти от страх на притеснение се появява жълтеница, със свиване и възпаление на жлъчните пътища и черния дроб. Най-голямата опасност от ядосването се крие във факта, че в такова състояние се възбуждан надбъбречните жлези, които вливат в кръвта отровата адреналин. Те отделят това вещество постоянно в малко количество, което подържа правилното кръвообращение и сърдечна ценност, също така влияе върху задържането и отпущането на захарта в черния дроб.
към текста >>

Най-голямата опасност от ядосването се крие във факта, че в такова състояние се възбуждан надбъбречните жлези, които вливат в кръвта отровата адреналин.
Тя господства и над кръвните жлези (жлезите с вътрешната секреция). При ядосването, притеснението, грижите и тревожните вълнения, изобщо, при лошото настроение, нервната система се раздразва извън границите на нормалните (физиологични) дразнения, които се предава и на кръвните жлези и другите вътрешни органи. Това разстройва тяхната правилна дейност и докарва до трайни болести и органически повреди на същите. При такива нервни катастрофи се повреждат макар и временно, всички жлези — слюнката се свършва, стомахът не изпуска сокове, уринирането се усилва, сърцето бие по-често, дишането зачестява, пот ни избива и т. н. Много пъти от страх на притеснение се появява жълтеница, със свиване и възпаление на жлъчните пътища и черния дроб. Най-голямата опасност от ядосването се крие във факта, че в такова състояние се възбуждан надбъбречните жлези, които вливат в кръвта отровата адреналин. Те отделят това вещество постоянно в малко количество, което подържа правилното кръвообращение и сърдечна ценност, също така влияе върху задържането и отпущането на захарта в черния дроб. По-голямото количество, обаче, повдига кръвното налягане и възпалява артериите което води към преждевременна артериосклероза и остаряване. Това състояние може да предизвика захарна болест или апоплексия (мозъчен или сърдечен удар). Също така и секрецията на гушната (щитовидната) жлеза — тиреондин, действа като отрова, ако се отдели в голямото количество, вследствие на нервни възбуди (Базедова болест). Отровите на ядосването могат да влияят на стомаха и да предизвикват стомашни язва или рак.
към текста >>

Отровите на ядосването могат да влияят на стомаха и да предизвикват стомашни язва или рак.
Най-голямата опасност от ядосването се крие във факта, че в такова състояние се възбуждан надбъбречните жлези, които вливат в кръвта отровата адреналин. Те отделят това вещество постоянно в малко количество, което подържа правилното кръвообращение и сърдечна ценност, също така влияе върху задържането и отпущането на захарта в черния дроб. По-голямото количество, обаче, повдига кръвното налягане и възпалява артериите което води към преждевременна артериосклероза и остаряване. Това състояние може да предизвика захарна болест или апоплексия (мозъчен или сърдечен удар). Също така и секрецията на гушната (щитовидната) жлеза — тиреондин, действа като отрова, ако се отдели в голямото количество, вследствие на нервни възбуди (Базедова болест). Отровите на ядосването могат да влияят на стомаха и да предизвикват стомашни язва или рак. Нека се мъчим с по-весело и по-безгрижно настроение да ограничим самоотравянето си и ранната смърт, причинена от опасните отрови на ядосването. Д-р Н. Станчев Песимистът Аз не мога да кажа, че всякога, при всички положения в живота ми, моите очила са едни и същи. Напротив. Има случаи, когато и аз чувствам, как някакъв бент се отворя в душата ми, как отлива всичко, което я мъти и смущава, как в мене става светло и радостно, като че наистина в света не съществува нищо друго, освен радост н светлина. Но, виждате ли, тези минути на радост ми са се стрували едно от най-големите светотатства, които съм си позволявал.
към текста >>

Нека се мъчим с по-весело и по-безгрижно настроение да ограничим самоотравянето си и ранната смърт, причинена от опасните отрови на ядосването.
Те отделят това вещество постоянно в малко количество, което подържа правилното кръвообращение и сърдечна ценност, също така влияе върху задържането и отпущането на захарта в черния дроб. По-голямото количество, обаче, повдига кръвното налягане и възпалява артериите което води към преждевременна артериосклероза и остаряване. Това състояние може да предизвика захарна болест или апоплексия (мозъчен или сърдечен удар). Също така и секрецията на гушната (щитовидната) жлеза — тиреондин, действа като отрова, ако се отдели в голямото количество, вследствие на нервни възбуди (Базедова болест). Отровите на ядосването могат да влияят на стомаха и да предизвикват стомашни язва или рак. Нека се мъчим с по-весело и по-безгрижно настроение да ограничим самоотравянето си и ранната смърт, причинена от опасните отрови на ядосването. Д-р Н. Станчев Песимистът Аз не мога да кажа, че всякога, при всички положения в живота ми, моите очила са едни и същи. Напротив. Има случаи, когато и аз чувствам, как някакъв бент се отворя в душата ми, как отлива всичко, което я мъти и смущава, как в мене става светло и радостно, като че наистина в света не съществува нищо друго, освен радост н светлина. Но, виждате ли, тези минути на радост ми са се стрували едно от най-големите светотатства, които съм си позволявал. Всичките тези минути на радост са бивали изкупвани от часове на мъка: имам ли право аз да бъда весел, да се радвам, когато светът е пълен с толкова много страдания и толкова много вопли?
към текста >>

3. -

Страхът и ядосването — Ор, С.
— Пламен Учене Молитвата на поета (стих.) — Елвилюри Животът — Из „Учителят говори“ Словото на Учителя. Предназначението на човека. (из неделна беседа – 31 август 1941 г.) Пророческа геометрия — Из книгата „Тайното на Голямата пирамида“ от Ж. Барбарен Графология. Еволюционно изменение на почерка Двата врага на щастието. Страхът и ядосването — Ор, С. Марден Из науката и живота. Шипките — Д-р Б. Р. Из науката и живота. Човек — радиоприемник Книгопис ЩЕ ПОБЕДИ ЛЮБОВТА! Ние можем да се съмняваме само тогава, когато очите ни са замъглени от кривото схващане на живота, породено от това, че го наблюдаваме само в известни негови откъслеци, а не в неговата пълнота и цялост, не в неговата непрекъсната верига.
към текста >>

(следва) ДВАТА ВРАГА НА ЩАСТИЕТО Страхът и ядосването Изглежда, че някои люде никога не могат да се освободят от страха.
като им се натрапват разни краснописни образци. Изоставянето на краснописа в нашето съвременно училище дава вече поразителни резултати. Достатъчно е само внимателно да се прегледат някои и други ученически тетрадки, за да се хвърли на очи. ярко изразената индивидуалност на учениците, на тяхната самостойност, а същевременно и простият рисунък на почерка, който заместя днес бавното, натегнато и безлично училищно писмо. Скоропис, простота и волност на почерка — ето основните черти на съвременното училищно писане. (следва) ДВАТА ВРАГА НА ЩАСТИЕТО Страхът и ядосването Изглежда, че някои люде никога не могат да се освободят от страха. Ако са бедни, въобразяват си, че ако само имаха пари и здраве, никога вече не биха се страхували или ядосвали. Въобразяват, си, че ако имаха това или онова, ако живееха в други условия, щяха да се освободят от грижите си и от всички въображаеми злини, но когато добият това, за което са мечтали, същият стар враг, макар и в по-друг вид, ги преследва. Щастието няма други неприятели, освен страха и ядосването. Те са всякога и всякъде проклятие. Няма нищо, с което трябва да се справим, в живота, няма нещастие или злополука, които да не можем да понесем, ако не са тия рушители на радостта.
към текста >>

Щастието няма други неприятели, освен страха и ядосването.
ярко изразената индивидуалност на учениците, на тяхната самостойност, а същевременно и простият рисунък на почерка, който заместя днес бавното, натегнато и безлично училищно писмо. Скоропис, простота и волност на почерка — ето основните черти на съвременното училищно писане. (следва) ДВАТА ВРАГА НА ЩАСТИЕТО Страхът и ядосването Изглежда, че някои люде никога не могат да се освободят от страха. Ако са бедни, въобразяват си, че ако само имаха пари и здраве, никога вече не биха се страхували или ядосвали. Въобразяват, си, че ако имаха това или онова, ако живееха в други условия, щяха да се освободят от грижите си и от всички въображаеми злини, но когато добият това, за което са мечтали, същият стар враг, макар и в по-друг вид, ги преследва. Щастието няма други неприятели, освен страха и ядосването. Те са всякога и всякъде проклятие. Няма нищо, с което трябва да се справим, в живота, няма нещастие или злополука, които да не можем да понесем, ако не са тия рушители на радостта. Страхът убива надеждата; ядосването и грижите смазват доверието, съсипват силата на съсредоточаване и парализират всяко начинание. Страхът е смъртен враг на всяко постижение. Той е отрова на щастието.
към текста >>

Страхът убива надеждата; ядосването и грижите смазват доверието, съсипват силата на съсредоточаване и парализират всяко начинание.
Ако са бедни, въобразяват си, че ако само имаха пари и здраве, никога вече не биха се страхували или ядосвали. Въобразяват, си, че ако имаха това или онова, ако живееха в други условия, щяха да се освободят от грижите си и от всички въображаеми злини, но когато добият това, за което са мечтали, същият стар враг, макар и в по-друг вид, ги преследва. Щастието няма други неприятели, освен страха и ядосването. Те са всякога и всякъде проклятие. Няма нищо, с което трябва да се справим, в живота, няма нещастие или злополука, които да не можем да понесем, ако не са тия рушители на радостта. Страхът убива надеждата; ядосването и грижите смазват доверието, съсипват силата на съсредоточаване и парализират всяко начинание. Страхът е смъртен враг на всяко постижение. Той е отрова на щастието. Много хора винаги се страхуват от нещо. Нямат достатъчно смелост до се радват на живота. Страхуват се да бъдат между хора, които ги превъзхождат умствено, или които щастието е облагодетелствано повече.
към текста >>

4. Всемирна летопис, год. 1, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

ядосване, дават определен израз на лицето, и от честото повтаряне на такива вълнения може този израз на лицето да стане постоянен, траен, така че на фмзиономиста да бъде възможно още от пръв поглед да познае темперамента на един човек по чертите на лицето му, тъй също и ръката се повлиява от тези вълнения.
Лявата ръка, която работи много по-малко от дясната, има обикновено повече линии, а у новородените деца, които още не упражняват никакъв занаят, главните линии на ръката са добре развити още от рождението. Не бива пък и абсолютно да се твърди, че физическата работа на човека не упражнява никакво влияние върху формата на ръката му, обаче, промените, които стават по ръката под това влияние, не засягат нито основната форма на ръката, нито вродените линии. И наистина, толкова ли абсурдно може да бъде твърдението, че между духа, характера и чувството на човека и неговите ръце има права свръзка?! На това трябва да отговорим решително „не! “ Както известни вълнения, напр. ядосване, дават определен израз на лицето, и от честото повтаряне на такива вълнения може този израз на лицето да стане постоянен, траен, така че на фмзиономиста да бъде възможно още от пръв поглед да познае темперамента на един човек по чертите на лицето му, тъй също и ръката се повлиява от тези вълнения. Гневът, за да останем при този пример, е в състояние моментално да обезобрази и да преобърне в грозна карикатура и едно иначе хубаво лице. Но и върху ръката той указва своето влияние, като я кара неволно да се стисва на юмрук, което пък при различните хора, съответно на тяхната индивидуалност, се придружава и с движения на мишниците. При чести повтаряния тези движения не остават без влияние върху развитието на съответните мускули, както и направо върху надиплеността на покриващата ги кожа. Професор Прайер в Йена още преди двадесет години в своето съчинение за четене на мислите (Prayer, die Erklarung des Gedankenlesens) изтъкна доказателството, че не само силните вълнения, но и всяка мисъл, дори несъзнателно останалата, се придружава от мускулни колебания в мишниците и ръцете. Щом като поменатите трептения и мускулни колебания придружават всяка мисъл — а колко често се повтаря през деня, дори през един час, известна съзнателна мисъл, за останалите несъзнателни и да не говорим — трябва да приемем всичко друго, само не невероятно твърдението, че с течение на времето формацията на дланта се повлиява.
към текста >>

5. Всемирна летопис, год. 2, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Пилеене нервната енергия (ядосване, нервност и пр.) правят от човека временно изгубен субект, който не се владее, но ако стане постоянно състояние, също така изгубен субект.
Идентичността ни с тая вълна, научаването ни да се туряме в пълна хармония с нея във всеки даден момент („Аз и Отец сме едно“!) ще ни направи всесилни, защото няма сила по-голяма от универсалната вълна-енергия (ралото, впрегнато оре, но без воловете е неподвижно желязо). 8. Законът за съхранение енергията и нейното трансформиране е всемирен. „Най-ценната“ енергия (мисловната) се пилее най-много от всички хора в днешната степен на развитие, а това е най-страшното харчене и пропиляване. Всека икономия в мислите дава резултати винаги много осезателни. Най-много убиват пилеещи мисли, разномислието (двоумението, мъката, бездейността, мъртвината на физическото поле) — то сломява цялата личност, а това значи изгубен човек. Пилеене нервната енергия (ядосване, нервност и пр.) правят от човека временно изгубен субект, който не се владее, но ако стане постоянно състояние, също така изгубен субект. Разномислието ражда нервността, нервността — безконтролни несмислени постъпки - сам не знае какво прави. 9. Всяко натрупване(морално, нервно, физическо) е признак на компромисна идея, малко или много в дисхармония с основната, в зависимости от ъгъла (противоречието) с основната, следователно, спънка за разумна (хармонична) дейност. Отлагането или натрупването: грях — мисленето, болест — нервното, дебелина — физическото — е във всеки случай голямо препятствие за хармоничен живот и всякога е последствие от погрешната идея, която постепенно се материализира в дейност-живот (била тя лична или наследствена). 10. Човек като конкретизирана идея, резултантна от няколко, е нейна точна проява и, следователно, по външност трябва да се съди за съдържанието, но външност не субективна (пол, дрехи, красота, хубост, положение и пр.). Духовният човек („естествена вълна“) е не дебел, но не и много сух и ъглест, няма чупени линии по лицето му (последното означава вече кристализация на идеята „фанатик“ по нашему), с хармонични части и движения и пр.
към текста >>

6. Всемирна летопис, год. 2, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Под влияние на ядосването, както показаха класическите опити на руския физиолог Павлово, стомашният сок престава да се отделя и поради това храносмилането страда.
Всички неща биха могли да бъдат полезни дотолкова, доколкото ние нарастваме над необходимостта Да ги използваме, с условие, че ние ги употребяваме правилно, т. е., че се молим да получим от тях най-големи блага и най-малко зло и колкото е възможно по- скоро да се освободим от нездравото, неестествено състояние на тялото, още повече на духа, който избягва тези изкуствени средства. __________________ 1) Редакцията възнамерява да даде редица научни статии за сънищата — теория, практика и тълкувание — от прочути окултисти. ОКУЛТНА ХИГИЕНА И МЕДИЦИНА Райнхолд Герлинг Психическото въздействие като терапевтическо средство Самонаблюдението ни учи и научното изследване доказва, че душевните процеси са в състояние, в по-малка или в по-голяма степен, да въздействат на тялото. Всекиму е известно напр., че страхът, един чисто психически процес, предизвиква усилено сърцебиене, даже в някои случаи изпотяване; уплахата предизвиква временна, понякога продължителна, парализа на част от мускулатурата (между другото, и мускулите, които стесняват пикочния канал, вследствие на което се явява неволно изпускане на пикочта). Под влияние на ядосването, както показаха класическите опити на руския физиолог Павлово, стомашният сок престава да се отделя и поради това храносмилането страда. Същият физиолог доказа опитно, че при вида, при миризмата, даже само при представата за некое вкусно ядене слюнчените и стомашните жлези започват усилено да отделят своите важни за храносмилането секрети. Известно е, освен това, че за оздравяването на един болен, съвсем не е безразлично, дали неговото душевно състояние е добро или не, дали той има доверие в своя лекар или не, дали околните му хранят надежда за неговото оздравяване или не и т. н. Обстоятелството, че психически въздействия могат да предизвикват промени — в една или друга посока, в телесното състояние и функции, е дало основание да се приложат тия психически въздействия за терапевтически цели. Съзнателно и рационално тоя метод за лекуване е бил използван от жреците в Египет, Гърция, даже в Вавилон и Палестина. Наново открит е бил психическият метод преди един век от английския лекар James Braid.
към текста >>

7. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Разбира се, че за ядосване е повече при такива деца, които вече притежават наследствено или вродено разположение към лакомство; но един разумен възпитател ще трябва да държи сметка също и за тези обстоятелства, толкоз повече, ако забележи хирогномичните признаци за съществуването на подобни наклонности.
Има наистина твърде много майки, които желаят да имат деца като топка пълни. Колкото по-дебели са, толкоз по-добре било; но те не мислят за това, че първата детска пълнота, — обикновено тази, която трае до четвъртата или петата година — трябва да изчезне при по-нататъшното силно растене на детето. Ето защо в вреда на детето е, когато му се предлагат повече ястия, отколкото може да смели стомахът му. Децата, обаче, когато, вследствие на силното растене, започнат да отслабват, биват буквално тъпкани от твърде грижливите майки, баби и лели; те трябва да ядат повече отколкото могат; малкият стомах, който приема повече храни, отколкото може да смели, се разширява и с време настъпват мъчни смилания, запичания и много други малки и големи злочестини могат да се случат вследствие разваления стомах; крайният резултат е, че бедното дете изглежда още по-лошо, отколкото вследствие обикновеното си растене ; майките и лелите притискат тогава главичките им, викат доктора, който в много случаи, вместо една разумна диета, още повече пълни стомаха на бедното дете с медикаменти. По този начин много деца, макар и да нямат никаква наклонност към много ядене, изкуствено се приучват да преживят, което е твърде вредно за телесното и духовното им устройство. Разбира се, че за ядосване е повече при такива деца, които вече притежават наследствено или вродено разположение към лакомство; но един разумен възпитател ще трябва да държи сметка също и за тези обстоятелства, толкоз повече, ако забележи хирогномичните признаци за съществуването на подобни наклонности. Защото деца, които имат вродена наклонност към поменатия недостатък, притежават ръце, чиито пръстенца, почти дебели в третата става, са доста къси и стоят винаги на една подута дебела, тлъста и червеникава ръка. По-нататък не трябва да се изпуска още и това, че дланта на такава ръка е винаги по-дълга, отколкото дължината на пръстите — едно свойство, което свидетелства не само за тенденция към материалното — но и към чувственото. Същевременно и палецът е твърде къс, което, както вече знаем, е един непогрешим белег на безгрижност и преданост към всички материални и страстни желания. Обикновено наклонността към лакомство бива свързана с леността н немарливостта, едно състояние, което намира сжс това своето, хирогномическо потвърждение, че една такава ръка бива много пъти мека и твърде еластична. Лакомството се среща у децата много по-често, отколкото взискателността в наслаждението.
към текста >>

0.36170196533203