Търсене в текстове за 'Шопенхауер'

НАЧАЛО

СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 28 резултата в 23 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Природосъобразни методи - Г. Изворов Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Това е основния стремеж на всяко възпитание, а също и на развитието на човечеството въобще.Затова, макар да има различни схващания за силата на възпитателното въздействие (като се започне от крайния оптимизъм на Джон Лок и се свърши с крайния песимизъм на Шопенхауер), все пак всички обществени групи, класи и политически партии се стремят да привлекат на своя страна младото поколение и да му предадат своите разбирания и идеали.
Окултна педагогика Във всяко общество наред с големите грижи, които се полагат за здраво организиране на стопанския и политически живот, се полагат и такива за създаване правилно възпитание на младото поколение. Защото децата (обектът на възпитанието) днес са гражданите, обществото утре. Подрастващото поколение трябва да усвои всички културни (материални и духовни) придобивки на миналите поколения, да внесе своето в съкровищницата на родната и общочовешка култура и да предаде наследения и съхранен опит на следващите поколения. Това е основния стремеж на всяко възпитание, а също и на развитието на човечеството въобще.Затова, макар да има различни схващания за силата на възпитателното въздействие (като се започне от крайния оптимизъм на Джон Лок и се свърши с крайния песимизъм на Шопенхауер), все пак всички обществени групи, класи и политически партии се стремят да привлекат на своя страна младото поколение и да му предадат своите разбирания и идеали. Тоя стремеж проличава в най-ново време и у нас, чрез така наречените младежки секции при почти всички съществуващи обществени организации (от политическите партии до спортните и туристически дружества). И с основание, често общественици идеалисти казват: „Бъдещето е наше, защото с нас е младото поколение". Горното показва, че възпитанието и в широкия и в тесния смисъл на думата е важна обществена функция и с достатъчно основание е ангажирало вниманието на маса учители, реформатори и мислители. II. За всички е знайно, че възпитанието е предмет на специална наука – педагогиката, която има своя обширна и теория и история. Стотици учени и философи и в миналото и днес са посвещавали и посвещават живота си изцяло на въпросите на възпитанието и педагогиката.
към текста >>

2. ВЪПРОСЪТ ЗА ФАКТОРИТЕ НА ЕВОЛЮЦИЯТА В ДНЕШНОТО СИ СЪСТОЯНИЕ В ОФИЦИАЛНАТА НАУКА - Б. Боев Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Кант, Фихте, Шелинг, Шопенхауер, Едуард фон Хартман и много други са застъпници на абстрактния идеализъм.
Тя е зависимостта между човека и инструмента, с който свири. Окултизмът цени физичното тяло като инструмент за проява на съзнанието във физичния свет. Но има и преки пътища за пояснение на това. Тях ще разгледаме по-нататък. Окултизмът съвсем не е абстрактен идеализъм. Кант, Фихте, Шелинг, Шопенхауер, Едуард фон Хартман и много други са застъпници на абстрактния идеализъм. Окултизмът не върви по този път. Окултизмът разполага със средства за конкретно изследване на духовния свят и духовните явления и сили, както един естественик – опитно – и за намиране връзката между тях и физичния свят. Окултизмът не иска с философски спекулации да дойде до някакъв идеализъм, а просто иска да изследва фактите и те да говорят за себе си. Значи, окултизмът е опитно изследване действителността. Па и самите велики въпроси, които са вълнували философията от толкоз века, ще се разрешат чрез опитно изследване на действителността и то на окултни основи.
към текста >>

3. Уводни думи към окултната биология. Нови насоки в биологията - Б. Боев Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Във философията, като започнете с Шопенхауеровите проучвания на будизма, минете през учението за „абсолютния дух" на Хегел и свършите в наше време с немския философ-естет Кайзерлинг, който е един от големите сторонници на общото сближение на изтока със запада.
В наше време това става все по-ясно. В какво се изразяват завоевателните стремежи на изтока върху запада, знаят ония, които следят общата и по-специално колониалната западноевропейска политика. Духовното влияние на изтока върху запада е било по-слабо или по добре, не тъй очебийно. А изтокът е влиял и върху изкуството и върху литературата и философията на запада. - Ориенталски и изобщо източни мотиви се срещат ярко очертани в произведенията на много от големите западни музиканти... В литературата, като започнете от любимите на много автори чисто библейски сюжети, минете през „Тъй рече Заратустра" на Ницше (книга може би толкова литературна колкото и философска) и свършите с обикновените малки лирически ориенталски подражания. Във философията, като започнете с Шопенхауеровите проучвания на будизма, минете през учението за „абсолютния дух" на Хегел и свършите в наше време с немския философ-естет Кайзерлинг, който е един от големите сторонници на общото сближение на изтока със запада. Ние, разбира се нямаме намерение да излагаме подробно пътищата, по които изтокът е влиял върху запада. Само констатираме това влияние. И трябва веднага да прибавим. - Влиянието на изтока върху запада до неотдавна е било повече откъслечно, частично... Западът се е обособявал в отделна култура, индивидуализирал се и не се поддавал на систематично въздействие отвън... А и изтокът не е бил натрапничав. Напротив, с голямото спокойствие на стар и беловлас мъдрец е наблюдавал възрастващия запад.
към текста >>

Песимисти и оптимисти е имало през всички времена... И то по степен, като започнете от крайния песимизъм на Шопенхауер и свършите с крайния оптимизъм на Лайбниц, според който, този свят въпреки всичко е възможният най-добър свят и злото в него е възможното най-малко добро... И днес, ако можем да бъдем оптимисти и то в голяма степен (при наличността на съществуващия песимизъм) - основанията са две - авторитетът на историята и разумната закономерност във вселената.
Днес се касае вече не за отношения между отделни личности и народи, а се поставя на изпитание цялото човечество... Днес дори, както поетично се изразяват някои, се надига земната кора със зачестилите напоследък земетресения и вулкани и цялото лице на земята се раздвижва. Картината отвън е такава, че искайки да я обхване и проумее със своя мъничък ум, човек или се върти в кръг, или изпада в песимизъм. И действително на оня, който по природа е песимист и вижда само мрачното и отрицателното в живота, с теоретически обяснения мъчно може да се помогне. На такива може да се предпише едно - да се примирят с житейската си съдба и в пълен пацифизъм да очакват възможния си край. Днес това положение е за мнозина дилема... Но от друга страна и днес, както от памтивека, наред с крайния песимизъм върви и крайният оптимизъм. Песимисти и оптимисти е имало през всички времена... И то по степен, като започнете от крайния песимизъм на Шопенхауер и свършите с крайния оптимизъм на Лайбниц, според който, този свят въпреки всичко е възможният най-добър свят и злото в него е възможното най-малко добро... И днес, ако можем да бъдем оптимисти и то в голяма степен (при наличността на съществуващия песимизъм) - основанията са две - авторитетът на историята и разумната закономерност във вселената. Историкът е винаги оптимист, защото подобни периоди и кризи човечеството е преживявало и преодолявало много пъти. И днес това преодоляване може би става, само че то е въпрос на години и дори на столетия, в които нашите обикновени мерки, лични настроения и разбирания, нямат стойност. Авторитетът и оптимизмът на историята, почиват на разумната закономерност във вселената. ...И наистина, ако човечеството обитаващо земята, беше само един сляп, случаен продукт, когото очаква едно сляпо бъдеще - то би било едно нещастно човечество... Но тая разумност, която в обикновения говор за нас е само една теоретическа абстракция, изглежда има и по-конкретни и по-реални проявления, които по един или други начин напътстват и ръководят човечеството - и от запад и изток. Само че на запад вследствие големите материалистически и култови наслойки, хората за известно време бяха престанали да ги виждат.
към текста >>

4. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

„Не мога да не се засмея, като си припомня оня час по етика, когато госпожица преподавателката поиска нашето мнение върху песимизма и всички ученички почти единогласно се съгласиха с Шопенхауер.
Виж Папюс „Методично изложение на окултната наука” 3. Ф. Попова, ученичка в Шуменската девическа гимназия, пише следното писмо до сп. „Ученическа мисъл", (год. 1, кн. 5 от май 1919 година). „Не мога да не се засмея, като си припомня оня час по етика, когато госпожица преподавателката поиска нашето мнение върху песимизма и всички ученички почти единогласно се съгласиха с Шопенхауер. То беше цяла комедия, уверявам ви. И смешното беше там, че признанието за безсмислието на живота се изтръгна из устата на 40 ученички, деца почти още. Но в това признание имаме все пак горчивата истина. За мен поне то беше така. Не рядко съм мислила по този въпрос.
към текста >>

5. Du Maitre: La manifestation du Divin en l`home Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

В първата редица от тази библиотека ще бъдат засегнати 12 големи личности - Русо, Волтер, Шопенхауер, Ницше, Толстой, Дарвин, Фройд, Монтен, Наполеон, Спиноза, Паскал, Макиавели, всяка от които ще бъде представена от един също така много голям писател на днешното време.
Има за главна цел да даде на света в хубави томове, от около 250 стр. всеки том, най-ценното от живота и делото на големите световни личности от миналото и днешно време. Всеки том ще изнесе един автор, разгледан от някой съвременен световен писател. Библиотеката е международна. Излиза почти във всички страни по земята. В първата редица от тази библиотека ще бъдат засегнати 12 големи личности - Русо, Волтер, Шопенхауер, Ницше, Толстой, Дарвин, Фройд, Монтен, Наполеон, Спиноза, Паскал, Макиавели, всяка от които ще бъде представена от един също така много голям писател на днешното време. Така Русо ни се предлага от перото на Ромен Ролан, Волтер от Андре Мороа, Шопенхауер от Томас Ман, Ницше от Хайнрих Ман, Толстой от Стефан Цвайг и пр. Авторите в подробно есе изнасят живота и делото на разглежданата личност, Есето е последвано от подбрани най-характерни късове от съчиненията на засегнатите велики личности. Тази международна библиотека е крайно практична и полезна, защото никой човек днес, зает с толкова много работа главно около своето препитание, не е в състояние да прочете оригиналните съчинения на тия безчет световни труженици на човешката култура. На български излезе вече първата книга - Русо. Тя се чете на един дъх, защото е написана хубаво и преведена изящно.
към текста >>

Така Русо ни се предлага от перото на Ромен Ролан, Волтер от Андре Мороа, Шопенхауер от Томас Ман, Ницше от Хайнрих Ман, Толстой от Стефан Цвайг и пр.
всеки том, най-ценното от живота и делото на големите световни личности от миналото и днешно време. Всеки том ще изнесе един автор, разгледан от някой съвременен световен писател. Библиотеката е международна. Излиза почти във всички страни по земята. В първата редица от тази библиотека ще бъдат засегнати 12 големи личности - Русо, Волтер, Шопенхауер, Ницше, Толстой, Дарвин, Фройд, Монтен, Наполеон, Спиноза, Паскал, Макиавели, всяка от които ще бъде представена от един също така много голям писател на днешното време. Така Русо ни се предлага от перото на Ромен Ролан, Волтер от Андре Мороа, Шопенхауер от Томас Ман, Ницше от Хайнрих Ман, Толстой от Стефан Цвайг и пр. Авторите в подробно есе изнасят живота и делото на разглежданата личност, Есето е последвано от подбрани най-характерни късове от съчиненията на засегнатите велики личности. Тази международна библиотека е крайно практична и полезна, защото никой човек днес, зает с толкова много работа главно около своето препитание, не е в състояние да прочете оригиналните съчинения на тия безчет световни труженици на човешката култура. На български излезе вече първата книга - Русо. Тя се чете на един дъх, защото е написана хубаво и преведена изящно. Доставя се от издателството и от всички по-големи книжарници в страната.
към текста >>

6. DU MAITRE: LE NOUVEAU QUI NAIT Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

* Шопенхауер, от Томас Ман и Толстой, от Стефан Цвайг, излязоха от печат като том IV и V от Библиотека Безсмъртни мисли.
Окултната наука може да обясни с логическа последователност тия особени явления при земетресенията. Тя е в състояние да хвърли светлина върху по-дълбоките причини на земетресенията. Съвременната наука не може да обясни горните явления. Те показват, че животните обладават известна свръхчувствителност, която човек е загубил поради отдалечеността си от природата. Окултната наука има други по-дълбоки разбирания за причините, предизвикващи земетресенията, които се различават от схващанията на материализма. * Шопенхауер, от Томас Ман и Толстой, от Стефан Цвайг, излязоха от печат като том IV и V от Библиотека Безсмъртни мисли. Цена 60 лв. тома. И тези книги представят изящно издание, което прави чест на издателството. Имената на двамата големи писатели — Ман и Цвайг са една гаранция за подбора на материала и илюстрацията на тия великани на човешката мисъл и дело — Шопенхауер и Толстой. Има нещо, с което убеденият привърженик на ненасилието не може да се съгласи с мнението на Цвайг за Толстой по този въпрос, но това остава едно негово мнение! Важно е, че сам Цвайг счита Толстой като предтеча за новото време, за новото устройство на Русия, а ние можем да добавим, че Толстой е предтеча за новото устройство на братство и любов, което иде да цари в света, между хората.
към текста >>

Имената на двамата големи писатели — Ман и Цвайг са една гаранция за подбора на материала и илюстрацията на тия великани на човешката мисъл и дело — Шопенхауер и Толстой.
Те показват, че животните обладават известна свръхчувствителност, която човек е загубил поради отдалечеността си от природата. Окултната наука има други по-дълбоки разбирания за причините, предизвикващи земетресенията, които се различават от схващанията на материализма. * Шопенхауер, от Томас Ман и Толстой, от Стефан Цвайг, излязоха от печат като том IV и V от Библиотека Безсмъртни мисли. Цена 60 лв. тома. И тези книги представят изящно издание, което прави чест на издателството. Имената на двамата големи писатели — Ман и Цвайг са една гаранция за подбора на материала и илюстрацията на тия великани на човешката мисъл и дело — Шопенхауер и Толстой. Има нещо, с което убеденият привърженик на ненасилието не може да се съгласи с мнението на Цвайг за Толстой по този въпрос, но това остава едно негово мнение! Важно е, че сам Цвайг счита Толстой като предтеча за новото време, за новото устройство на Русия, а ние можем да добавим, че Толстой е предтеча за новото устройство на братство и любов, което иде да цари в света, между хората. Препоржчваме горещо на читателите на списанието всички книги от Библ. Безсмъртни мисли. Д-р Е. К.
към текста >>

7. ПЪТЯТ НА ВЕЛИКАТА ИДЕЯ - АН. Х-ВА Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Той почва своята книга с цитат от Шопенхауер: „Този, който се съмнява във фактите на животния магнетизъм и в неговото виждане чрез ясновидство, трябва да го наречем не невярващ, а невежа".
По-късно се заинтересува и от чисто философски въпроси и даже почнал да чете лекции по философия в същия университет. Едновременно още от рано той се е интересувал и от тъй наречените окултни въпроси, и като резултат на изследванията си в тая област идва до създаването на нова наука, която нарича парапсихология. Тук ще се занимаем с неговата „Парапсихология", която излезе в 1932 година[1]. Що е парапсихология? Самият Дриш я нарича „наука за окултните явления". Той почва своята книга с цитат от Шопенхауер: „Този, който се съмнява във фактите на животния магнетизъм и в неговото виждане чрез ясновидство, трябва да го наречем не невярващ, а невежа". (Парерга, първи том, 1850 г.). Дриш казва, че целта на книгата му е, тя да бъде като ръководство за тези, които искат с успех да работят в областта на парапсихологията и то както за събиране на факти, така и за теоретичното им обяснение. Той заявява още в началото на своята парапсихология следното: „Ако не бях убеден, че има известни верни факти в тая област, макар и не многобройни, то не бих писал тази книга". Хората мислят, казва Дриш, че са просветени, обаче често те са тъкмо противното, т.е. ограничени догматици.
към текста >>

8. НОВИТЕ ОТКРИТИЯ НА ПИОБ ВЪРХУ НОСТРАДАМУСОВИЯ ПРОБЛЕМ - Н. М-В. Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Както казва Шопенхауер, светът и човек са обективен израз на творческата воля на Битието.
Влад Пашов ПЪТЯТ КЪМ ИСТИНСКОТО ЗНАНИЕ „Истинско знание е това, при което човек разполага със силите на своя организъм. Учителят Въпросът за същността на знанието е много сложен и нямам намерение да го разрешавам, но само ще нахвърля някои мисли за характера и смисъла на истинското знание. Обект на знанието са светът, човекът и проявяващият се в тях живот. Какво всъщност представят светът и човекът? — Общо казано, както светът, така и човекът, са обективен израз на скрити сили. Както казва Шопенхауер, светът и човек са обективен израз на творческата воля на Битието. Казано на езика на мистиците, светът и човек са външен израз на живота, външна, обективна страна на душата. Съвременното знание във всичките си отрасли изучава света на фактите и явленията, без да може да проникне до силите и причините, които стоят зад тях. В далечно миналите културни епохи, когато човечеството се е намирало още в инволюционния си път и хората са били в пряк контакт с духовния свят, те са изучавали психическата страна на света и човека, т.е. силите и причините, които стоят зад явленията и нещата — като са считали тези последните за илюзия. В древно-египетската култура, обаче, се роди и разви едно знание, което свързва тези две крайности.
към текста >>

9. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 37 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Духът на ведантската философия на Индия се възобновява в творенията на Хегел, Фихте и Кант, докато пък Шопенхауер е запазил безсъмнено спомени от будистката философия, познавана в един предишен живот.
Тук имаме същата сила на въображението, същата любов към красотата, същото обожаване на формата и израза, същата интелектуална изтънченост, същата подвижност. Естествено, и у англичаните има понякога нещо от гръцкия темперамент, също и у французите — нещо от темперамента на римляните, но общо взето, картината която очертахме по-горе си остава вярна. Защо? Не е ли затова че душите обитаващи някога древна Гърция са се поселили предимно във Франция и че душите на римляните са в Англия? Това възобновяване на характера на една минала раса е още по-очебийно у отделните индивиди. Китс би трябвало да бъде въплъщение на някой поет от древна Гърция, докато пък големият талант на старите римски историци се проявява в Маколей, Хюм и Ги-бои. Духът на ведантската философия на Индия се възобновява в творенията на Хегел, Фихте и Кант, докато пък Шопенхауер е запазил безсъмнено спомени от будистката философия, познавана в един предишен живот. С право е казано че „винаги, когато едно човешко същество дава на света това, което е най-ценно и най-дълбоко в него, под формата на едно философско, литературно, художествено или научно произведение, винаги в такива случаи корена на това произхожда от минали животи“. Прераждането обяснява защо великите хора идват на групи. Когато изучаваме от хронологична гледна точка появата на хората, които са помогнали за напредъка на науките и изкуствата, на философията и религията, интересно е да се отбележи, че те като че ли идат на групи и че тези групи имат поотделно един общ характер. Особено ясно изпъква това при хората на изкуството. Ботичели, Микел Анджело, Тициан, Рафаел и Холбайн съставляват една хронологична група.
към текста >>

10. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 191 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

де Сен Пиер, Шели, Ламартин, Шопенхауер, Торо, Реклю, Карпентер, Л.
Ето няколко от имената на тези велики и именити хора: Питагор, Буда, Платон. Овидий, Сенека, Плутарх. Ив. Злотоуст. Св. Климент Александрийски, Порфирий, поп Богомил, Милтон, а в по-ново време Монтен, Волтер. Русо, Линей, Б. де Сен Пиер, Шели, Ламартин, Шопенхауер, Торо, Реклю, Карпентер, Л. Толстой и мн. други. Нека да отбележим, че за всички почти, реформата в храненето се е наложила не само като логическа необходимост, а още и като едно естествено последствие в стремежа им към по-чист и по-добър живот. Тази реформа е само един лъч от идеите на обновлението. Всяка реформа в живота, за да бъде трайна и да даде добри резултати, трябва да е израз на една мисъл, на едно преживяване. Да отговаря на една дълго чувствена нужда.
към текста >>

де Сен Пиер, Шели, Ламартин, Шопенхауер, Торо, Реклю, Карпентер, Л.
Ето няколко от имената на тези велики и именити хора: Питагор, Буда, Платон. Овидий, Сенека, Плутарх. Ив. Злотоуст. Св. Климент Александрийски, Порфирий, поп Богомил, Милтон, а в по-ново време Монтен, Волтер. Русо, Линей, Б. де Сен Пиер, Шели, Ламартин, Шопенхауер, Торо, Реклю, Карпентер, Л. Толстой и мн. други. Нека да отбележим, че за всички почти, реформата в храненето се е наложила не само като логическа необходимост, а още и като едно естествено последствие в стремежа им към по-чист и по-добър живот. Тази реформа е само един лъч от идеите на обновлението. Всяка реформа в живота, за да бъде трайна и да даде добри резултати, трябва да е израз на една мисъл, на едно преживяване. Да отговаря на една дълго чувствена нужда.
към текста >>

11. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 232 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Платон и Аристотел, Спиноза и Лайбниц, Беркли и Кант, Шелинг и Шопенхауер, Лотце и Фехнер, колкото и да се различават по друго в своите мисли, в това са всички съгласни, че духовното не играе роля на единично, на странично явление в света, но нещо повече, цялата телесна природа посочва едно вътрешно, интелигибелно, само за себе си съществуващо, което е сходно преживяването в нашата вътрешност.
Върху това не може да се спори; може само да се каже: аз разбирам под понятието мисъл — мисъл, а не никакво движение на мозъчни молекули, както и в думите гняв и страх, се обозначава самия гняв и страх, а не никакво стеснение, или разширение на кръвоносните съдове. Тези последните явления стават и ще стават всякога, когато се явяват първите, но те не са мислите и чувствата; те могат да се обръщат както се ще, но в движението не се крие абсолютно никаква мисъл . . . (стр. 63) „От времето на гръцките философи чак до ден днешен, философията — т. е. универсалното изследване на:действителността, което се издига над физично-астрономичния възглед — е считала за необходимо да постави в основата на действителността един идеален, духовен принцип. Платон и Аристотел, Спиноза и Лайбниц, Беркли и Кант, Шелинг и Шопенхауер, Лотце и Фехнер, колкото и да се различават по друго в своите мисли, в това са всички съгласни, че духовното не играе роля на единично, на странично явление в света, но нещо повече, цялата телесна природа посочва едно вътрешно, интелигибелно, само за себе си съществуващо, което е сходно преживяването в нашата вътрешност. Който приема възрението, че духовното има значение за един универсален и космичен принцип, той стои на страната на обективния идеализъм. Аз съм убеден, че философията в този си стремеж да направи духовното универсално, космично - следва не само здравия инстинкт на човешката природа, но и природата на нещата . . .“ (стр. 72) СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Но Аз ще погледна (из неделната беседа „Но Аз ще погледна“ – 29.08.1937 г.) „Защото ръката Ми е направила всичко това и е станало всичко това, говори Господ, но Аз ще погледна на тогоз, на сиромаха и на съкрушения духом, и на оногоз, който трепери от словото Ми.“ Исаия 66:2 За да може да разбере природата, чувствата на човека трябва да са отворени. Положението, в което сега се намира човек, неговите очи трябва да са нормални, ушите му трябва да са по-малки, носа и устата му трябва да са нормални.
към текста >>

12. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 236 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Думите на Шопенхауера: „Без съмнение, човек може да прави това, което иска, но той не може да желае това, което иска,“ ми направиха дълбоко впечатление още през моята младост.
Ето за кое мисля аз почти всеки ден: моят външен и вътрешен живот зависи от работата на моите съвременници и предшественици и затова аз трябва да им повърна това, което им дължа — което съм получил и получавам. Аз чувствам нужда да водя прост живот и често мисля, че вземам повече, отколкото ми е необходимо. Аз считам, че разликата в състоянието на класите не е оправдана и че почива на насилието, и мисля, че скромният живот е добър за всички, както за тялото, така и за духа. Свободата на човека, във философския смисъл на думата, е нещо относително. Всеки човек действа не само под натиска на външни условия, но също така и под една вътрешна необходимост. Думите на Шопенхауера: „Без съмнение, човек може да прави това, което иска, но той не може да желае това, което иска,“ ми направиха дълбоко впечатление още през моята младост. В перипетиите и изпитанията на живота, тези думи са ми били утеха и неизчерпаем извор за търпение. Да съзнаваш това, значи да можеш да смекчиш чувството на отговорност, толкова много потискащо ни понякога и да не вземаш сериозно някои неща, засягащи тебе или другите. Всеки човек има известни идеали, които му служат за водачи. В този смисъл, идеала за материално благосъстояние никога не ми се е струвал като нещо абсолютно и много високо (дори аз наричам тази степен на нравствено съвършенство — идеал на свинете). Идеалите които винаги са осветявали моя път и са ме изпълняли със смелост, са доброто, истината и красотата.
към текста >>

13. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 237 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

„Да знаеш да виждаш е също тъй изкуство, както и това, да твориш.“ „Виждането можем да наречем особен род творчество, което ни освобождава от теснотата на физическото зрение.“ Виждат малцина — гениите, като Леонардо да Винчи, Рембранд, Микеланджело, Шопенхауер, Толстой и др.
Нашата неподготвеност ни пречи да проникнем този свят, в светът на великите поети, великите мисли тели или музиканти, където нещата се виждат по-пълно, по-вярно и по-съвършено. Затова най-често не можем да разберем творенията им, нито да доловим Великото у Великите. „Изкуството е виждане по-далече и затова оня, който гледа, трябва да знае, за да може да вижда,“ казва проф. Н. Райнов. А знанието е резултат от работа; то е въпрос на дорастване. „Да знаеш да виждаш е също тъй изкуство, както и това, да твориш.“ „Виждането можем да наречем особен род творчество, което ни освобождава от теснотата на физическото зрение.“ Виждат малцина — гениите, като Леонардо да Винчи, Рембранд, Микеланджело, Шопенхауер, Толстой и др. а болшинството само гледат, без да виждат. Хората биха спечелили много, биха станали по-други, ако знаеха да виждат както тях, както великите. Защото не бива външния вид, веществото, обвивката на нещата да ни пречи да виждаме духът, смисълът — самата същност. Г. С ъ б е в Жетвата е богата (пътни бележки) Казанлък. Благословен град е Казанлък.
към текста >>

14. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 241 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Златоуст, Монтен, Милтон, Волтеръ, Русо, Линей, Шели, Ламартин, Шопенхауер, Реклю, Толстой и др.
Болести, които се дължат на храненето с месо. Какво ни учи човешката опитност. Мнението на бележити хора за вегетарианството. Пионерите на вегетарианството, от Хр. Досев. Почти всички истински велики хора са били вегетарианци: Питагор, Буда, Платон, Овидий Сенека, Плутарх, Климент Александрийски, Порфирий, Ив. Златоуст, Монтен, Милтон, Волтеръ, Русо, Линей, Шели, Ламартин, Шопенхауер, Реклю, Толстой и др. Трите вредни храни, от Д-р П. Картон. Научните основания на вегетарианството, от Д-р Ана Кингсфорд. Съдържа: Месояден ли е човек. Какво нещо е храната. Таблици за съставните части на месните и растителните храни.
към текста >>

15. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 284 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Последователно ще излязат: Волтер, по Андре Морда, Шопенхауер, по Томас Ман, Ницше, по Хайнрих Ман Толстой, по Стефан Цвайг и т. н.
Както видяхме, тези 12 части на жизнения кръг се наричат 12 домове на хороскопа. Четирите важни момента в движението на Слънцето през небесната сфера, определят 4 главни или кардинални точки в жизнения кръг. Тези четири точки представят от себе си върховете на четири от главните домове, наречени в астрологията ъглови домове. (следва) Библиотека „Безсмъртни мисли“ Получи се в редакцията номер първи от библиотека „Безсмъртни мисли“, под заглавие „Безсмъртните мисли на Ж. Ж. Русо“ - избрани от Ромен Ролан. Последователно ще излязат: Волтер, по Андре Морда, Шопенхауер, по Томас Ман, Ницше, по Хайнрих Ман Толстой, по Стефан Цвайг и т. н. Библиотека „Безсмъртни мисли“ се издава едновременно в много страни, на езиците на почти всички по-големи културни народи. Крайната цел е, давайки в отбрани откъслеци някои от най-ценните мисли на великите хора, да ни запознае с най-същественото от техните идеи. Всяка книга се състои от биографически очерк за писателя, когото разглежда, и от извадки от неговите по-главни съчинения. В днешното динамично време, когато е трудно и почти невъзможно за отделния читател до проучи основно творенията на бележитите писатели, чрез прочитане на всички техни съчинения, тази библиотека допринася твърде много за запознаването с тях. Излязлата книга за Ж. Ж.
към текста >>

16. -

Торо — 70 лв.: Как до победим себе си, от Вивекананда — 40 лв.: Човек, любов, смърт, от Шопенхауер — 40 лв.; Възпитанието на душата от Е.
КНИГОПИС Библиотека „Световни загадки“. Човешкият дух е неспокоен. Той се стреми да проникне в тайните на битието и да утоли жаждата си за знания. Книгоиздателство Ст. Атанасов. София, е имало добрата идея да подреди една серия от десет книги, които дават ключовете на много тайни и разтварят дверите на нови пътища: Великата тайна (Начало и край на вселената), от Шарл Решард — 35 лв.: Хаос и хармония във вселената (Глас, който вика), от Камил Фламврион — 46 ла.; Животът на термитите, от Морис Метсрлинк — 30 лв.: Световни загадки (Произход на света и но човека), от Ернест Хекел — 80 лв.: Пътуването по небето (Любовта във вселената), от Камил Фламарион — 40 лв.; Дружбата ми с природата. X. Торо — 70 лв.: Как до победим себе си, от Вивекананда — 40 лв.: Човек, любов, смърт, от Шопенхауер — 40 лв.; Възпитанието на душата от Е. Фойхтерслебен — 40 лв.: Енциклопедия на окултизма, от С. Тухолка - 50 лв. Изброените десет книги правят част на всяка домашна и обществена библиотека. Всички са одобрени от М. Н. П.
към текста >>

17. Всемирна летопис, год. 1, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

„А материята — това е видимата воля“, говори Шопенхауер.
Пространството и времето са идеални, трансцедентални, априорни представи, необходими за проявата на формите, които съществуват в нашето съзнание. „Нещото в себе си“ не може да бъде в зависимост от тях. Но що е „нещото в себе си“ ? Това е волята. Волята е, която твори всичко. „А материята — това е видимата воля“, говори Шопенхауер. Така че една субстанция се проявява във всичко и нейните закони господстват и в духовната, и в материалната област по неизменим начин. А субстанцията — това е вечно действащата Воля. Факта, изразен в тоя пасаж из Сведенборг, който аз вече приведох, е бил известен и на Платон, както това се вижда от неговата теория за два пъти разделената линия в шестата книга на „Държавата“. И лорд Бекон Верулам е мислил, че духовното към материалното се отнася тъй, както печата към отпечатъка. На това даже се основават неговите възгледи върху митологията.
към текста >>

18. Всемирна летопис, год. 1, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

The Seeker) Превела от английски: Леона Василева _________________________________ 1) Според Артур Шопенхауер, думата“Абис“ , която употребява Бьоме, произхожда от гръцката βυθος, т. е.
Попитан по-нататък за втората, той отговорил: „смирението“ и за третата, той пак отговорил: „смирението“ . Смирението е основната добродетел, защото тя е антитеза на гордостта, която е коренната причина на цялото зло. Бьоме е търсил, преди всичко друго, Сърцето на Христа, и от тогава е станал пратеник на Всевишния за всички, които искат да приемат посланието му. За тях той е винаги оръдие, за да им открие“дълбоките неща за Бога“ . (Из сп. The Seeker) Превела от английски: Леона Василева _________________________________ 1) Според Артур Шопенхауер, думата“Абис“ , която употребява Бьоме, произхожда от гръцката βυθος, т. е. abyssus, vorago, което значи бездънна глъбина или безосновност. В съгласие с Бьоме (вж. съчинението му:“ Gründlicher Bericht von dem Irdischen und Himmlischen Mysterio“ — Основна вест за земната и небесната мистерия), и Шелинг дава следната дефиниция:“В Бога се съдържа не самия Той, а Неговото основание, като първобитна основа (Urgrund) или по-скоро като безосновност (Ungrunde)“ .— Вж. този пасаж в кн. VIII, стр.
към текста >>

19. Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Метафизиките на Шопенхауера и Хартмана грешат, като виждат специфично различие между съзнателното и несъзнателното, и свършват с песимизъм.
Това, което знаем за материализациите, за криптомнезията, за криптопсихията, за излъчванията и раздвояванията на личността, за ясновидството, за внушението, за телепатията, за вдъхновението, за гения, за спиритоидните явления и пр., доказва недостатъчността на чисто механическото и материалистическо обяснение на вселената. Паралелистичната психо-физиология е окончателно фалирала, даже и когато прибягва към неефикасните теории на автоматизма (Жане), на неджгавостта (Ломброзо, Шарбане, Серф, Солие, Грассе)и на официалните психолози (Ястров, Рибо), които теории са. само частични гледища или — принципна грешки. Не по-малко безсилни са, в очите на Д-р Желе, и философските теории за еволюцията.· Религиозните учения и учението за Провидението се натъкват върху проблемата за злото. Бергсонизмът е пълен с грешки и противоречия. Метафизиките на Шопенхауера и Хартмана грешат, като виждат специфично различие между съзнателното и несъзнателното, и свършват с песимизъм. Като заличава всичко, Д-р Желе излага една система за вселената, която система, ако не е напълно оригинална и съвършено приемлива, не е лишена от истинска пълнота и интерес. Тази теория дължи много на еволюционизма, на бергсонизма, още повече на Шопенхауеровата философия, която той изглежда да попълва. От окултизма заема великия закон на аналогията и паленгенезическото схващане. От съвременния психизъм тя изисква опитните му доказателства. Тя се опира само върху строго научна основа и върху едно ясно пресмятане на възможностите.
към текста >>

Тази теория дължи много на еволюционизма, на бергсонизма, още повече на Шопенхауеровата философия, която той изглежда да попълва.
само частични гледища или — принципна грешки. Не по-малко безсилни са, в очите на Д-р Желе, и философските теории за еволюцията.· Религиозните учения и учението за Провидението се натъкват върху проблемата за злото. Бергсонизмът е пълен с грешки и противоречия. Метафизиките на Шопенхауера и Хартмана грешат, като виждат специфично различие между съзнателното и несъзнателното, и свършват с песимизъм. Като заличава всичко, Д-р Желе излага една система за вселената, която система, ако не е напълно оригинална и съвършено приемлива, не е лишена от истинска пълнота и интерес. Тази теория дължи много на еволюционизма, на бергсонизма, още повече на Шопенхауеровата философия, която той изглежда да попълва. От окултизма заема великия закон на аналогията и паленгенезическото схващане. От съвременния психизъм тя изисква опитните му доказателства. Тя се опира само върху строго научна основа и върху едно ясно пресмятане на възможностите. В общите си положения това усилие за синтез свършва с изяснение на един съществен динамо-психизъм, който обусловя индивида, както и вселената, която стои неразрушима и постоянна през преходните проявления, които, благодарение придобивките и опитностите на разните „монади“ — еволюира правилно от несъзнателното към съзнателното. Индивидуалното съзнание съставлява част от този нерушим и вечен динамо-психизъм.
към текста >>

20. Всемирна летопис, год. 3, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Абстрактен идеализъм е, напр,, този на Кант, Фихте, Шелинг, Хегел, Шопенхауер, Хартман и пр.
Там пише, че от сътворението на света до сега имало нещо близо 6000 години, когато науката твърди, че от началото на нашата слънчева система има милиони години. Какво становище взема окултизмът по този въпрос ? Всеки здравомислещ трябваше да предвиди победата над религията, додето в един век на науката тя още иска да се основава на сляпа вяра, а не на научното познание. Окултизмът не може да се основава нито на сляпа вяра, нито на философски спекулации, защото той е конкретно духовно познание. Трябва да правим разлика, казва Д-р Шайнер, между абстрактния идеализъм и идеализма на окултизма, Последният се основава на конкретно изследване на действителността. Абстрактен идеализъм е, напр,, този на Кант, Фихте, Шелинг, Хегел, Шопенхауер, Хартман и пр. Често бъркат спекулативния спиритуализъм с окултизма. И като оборват първия, мислят, че са оборили втория. За да се отговори на дълбоките въпроси, които вълнуват човешкия дух, нужно е такова изследване на тези въпроси, с каквото си служат химията, физиката, биологията, т. е. нужно е изследване чрез опит и наблюдение. И именно с такова изследване си служи окултизмът.
към текста >>

21. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Нека чуем колко справедливо се произнася за тоя порок един от най-великите философи — Шопенхауер: „Скъперничеството е квинтесенцията на пороците.
Сфинксът (в състоянието му през 1585 год.) Между лапите му се вижда портата на мистериите. Мирионимската богиня Изида. Проф. Ю. Нестлер Хирогномия (Продължение от кн. III). Скъперничество. Нека чуем колко справедливо се произнася за тоя порок един от най-великите философи — Шопенхауер: „Скъперничеството е квинтесенцията на пороците. Когато физическите удоволствия на човека се отклонят от правия път, виновна е за това неговата чувствена природа, животинското в него. Той се увлича от насладите и, овладян всецяло от впечатленията на настоящето, действа без да размишлява. Напротив, когато вследствие телесна слабост или старост, той стигне до там, че пороците, които не е могъл да остави, сами най-после го оставят, защото е изгубил способността за чувствени наслади, и у него почне да се проявява скъперникът, тогава духовната алчност надделява над чувствената. Парите, като абстрактна представа на всички световни блага, са сега за него сламката, за която се залавят умиращите му страсти и желания, превръщащи се, тъй да се каже, в абстрактен егоизъм. Сега те се възраждат в любов към Мамона.
към текста >>

22. Всемирна летопис, год. 4, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Уошингтон, Шопен, Хендел, Меланхтон, Микел Анджело, Паул Хайзе, фон Айхендорф, Шопенхауер.
Той обича добрите отношения (приятели— 11-й дом) и с голяма леснина се движи във всички кръгове. Често пренебрегват своите обещания. Приливи на висш идеализъм се често сменят с периоди на голямо угнетение (Уран, Сатурн). Прасците са най-чувствителните към заболяване части на тялото. Слънцето в Риби 19 февруари — 21 март. Г. Уошингтон, Шопен, Хендел, Меланхтон, Микел Анджело, Паул Хайзе, фон Айхендорф, Шопенхауер. Обикновено неразбрани характери, които често биват спъвани от всевъзможни „обстоятелства“ да се проявят з истинската природа — те изглеждат принудени да остават на заден план. Щастието обикновено не е техен дял, — те навред изпитват несполука и съпротивление, ако и да желаят доброто и по естество са приветливи, любезни и услужливи. Липсва им повечето пъти самоувереност и воля и затова зависят най-често от околната среда, от която те лесно се влияят. Основният тон на характера им е саможертва. Една по-долна, подчинена служба е най-пригодна за тях.
към текста >>

23. Всемирна летопис, год. 4, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Съзнанието, суетата на личния живот срещаме и у Буда, Соломона, Сократа, Толстоя и Шопенхауера.
Но той скоро забелязва, че и всички други хора се стремят към благо за себе си, вследствие на което имаме за резултат борба на всички против всички. Освен това, страданията, болестите, смъртта, като са неизбежни за тел. живот, отнемат смисъла и благото на този живот. Това е основното противоречие на личния живот. Човек се стреми към благо, в това е неговия живот, а вижда, че благо няма и не може да има, понеже борбата на всички против всички, страданията, болестите и смъртта по-казват, че такова благо е илюзия. Съзнанието, суетата на личния живот срещаме и у Буда, Соломона, Сократа, Толстоя и Шопенхауера. Някои разрешават това противоречие чрез самоубийство, други чрез епикурейство, трети още не го съзнават, а четвърти търсят изход, като Буда, Толстоя, и го намират в Мировата любов, в бож. любов, в любовта към всички. Животът е стремеж, желание на благо. Но това желание на благо не ,се отнася до тялото, а до душата, която е една във всичко, защото е божествена. Да възлюбим душата, която прониква всичко, висшата душа, безсмъртното начало на живота, значи да заменим борбата на всички против всички с взаимна помощ, страданията, болестите и смъртта — с радост, здраве, безсмъртие.
към текста >>

0.28949189186096