Търсене в текстове за 'Чувствата'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 163 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ОСНОВНАТА ПРОЯВА НА ЖИВОТА - Д.Г. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

От страна на белите дробове, сърцето, кръвоносните съдове, стомаха и червата той предава впечатления на главния мозък, дето се изработват представите, чувствата, усетите за болка или добро разположение.
Освен това изпраща и много разклонения, по кръвоносните съдове, които хранят мозъка. Този нерв, наричан още и блуждаещ нерв (nervus vagus), поради това, че той се меси в много функции и има различни предназначения – е в рефлекторна връзка със слуховия нерв. Затова и едно слухово възприятие, повтарящо се много пъти, поражда у човека стремежа да го възпроизведе като звук със собствения си глас. С това се обяснява и подражателния характер на първоначалната музика, която се състои изключително от звукоподражателни ефекти; тя е имитирала крясъците или еднообразните звуци, които издават птиците, воя и шума на вятъра, плясъка на морските вълни или ударите на дъждовните капки. Блуждаещият нерв (nervus vagus) според физиологията има две главни функции. От страна на белите дробове, сърцето, кръвоносните съдове, стомаха и червата той предава впечатления на главния мозък, дето се изработват представите, чувствата, усетите за болка или добро разположение. Знае се, че физиологическите промени, ставащи в дихателната система, определят и насочват емоционалната проява на човека, а тия на мозъчното вещество дават характера и формата на човешката мисъл. Втората функция на този нерв е обратна на първата. Той разнася импулсите на чувствата и мислите обратно към всички ония области, с които е свързан; провожда вълненията, вътрешното настроение и с това пък въздействува на развиващите се в тия области процеси. Като се има сега пред вид и обстоятелството, че nervus vagus е в тясна, рефлекторна връзка със слуховия нерв, става вече ясно как музиката, която схващаме като слухови възприятия, иде по чисто физиологически път в отношение с емоционалната и умствената природа на човека и го кара срещу дадена композиция на музикални тонове и тонови съчетания да реагира с чувства или мисли, дори и с волеви прояви, които прояви се обуславят изключително от силно напрегнато чувство или назряла мисъл. Във функциите на nervus vagus и във връзката му със слуховите възприятия се крие ключът за разбиране на твърдението, че много болести могат да се лекуват с музика.
към текста >>

Той разнася импулсите на чувствата и мислите обратно към всички ония области, с които е свързан; провожда вълненията, вътрешното настроение и с това пък въздействува на развиващите се в тия области процеси.
С това се обяснява и подражателния характер на първоначалната музика, която се състои изключително от звукоподражателни ефекти; тя е имитирала крясъците или еднообразните звуци, които издават птиците, воя и шума на вятъра, плясъка на морските вълни или ударите на дъждовните капки. Блуждаещият нерв (nervus vagus) според физиологията има две главни функции. От страна на белите дробове, сърцето, кръвоносните съдове, стомаха и червата той предава впечатления на главния мозък, дето се изработват представите, чувствата, усетите за болка или добро разположение. Знае се, че физиологическите промени, ставащи в дихателната система, определят и насочват емоционалната проява на човека, а тия на мозъчното вещество дават характера и формата на човешката мисъл. Втората функция на този нерв е обратна на първата. Той разнася импулсите на чувствата и мислите обратно към всички ония области, с които е свързан; провожда вълненията, вътрешното настроение и с това пък въздействува на развиващите се в тия области процеси. Като се има сега пред вид и обстоятелството, че nervus vagus е в тясна, рефлекторна връзка със слуховия нерв, става вече ясно как музиката, която схващаме като слухови възприятия, иде по чисто физиологически път в отношение с емоционалната и умствената природа на човека и го кара срещу дадена композиция на музикални тонове и тонови съчетания да реагира с чувства или мисли, дори и с волеви прояви, които прояви се обуславят изключително от силно напрегнато чувство или назряла мисъл. Във функциите на nervus vagus и във връзката му със слуховите възприятия се крие ключът за разбиране на твърдението, че много болести могат да се лекуват с музика. Нервният живот у човека е съединителното звено между физическата, материалната му природа с нейната физиология от една страна и психиката му – от друга. Тия две половини на човешката природа са тясно свързани и са в постоянно взаимодействие. Физиологическите промени вътре в материалната природа дават повод за психични промени и обратно, едно въздействие от страна на психичната природа може да определи или да видоизмени известен физиологически процес.
към текста >>

това на nervus vagus и благодарение на неговата връзка със слуховия нерв, става ясно, как едно обикновено слухово възприятие, причинено от трептения на материални частици, по чисто механически път иде в съприкосновение с областта на отвлечените прояви в човека, каквито са чувствата и мислите.
Тоновите съчетания в такъв случай трябва да бъдат такива, че те, схванати като слухови възприятия да накарат nervus vagus да рефлектира така, че като последица от неговото възбуждане да се яви едно разширение на гърдите и дробовете, едно опресняване на дихателната система и да причини с това едно по-живо и правилно кръвообращение. А правени са опити, които показват, че различно раздразнен в разните си свои разклонения, този нерв различно реагира и дава различни последици в съответните органи и развиващите се в тях функции. Като естествена последица от това изкуствено засилване на почистването на дихателната система, ще се яви освежаване на чувствения живот на индивида; злобата и ревността ще изчезнат, завистта ще се разтопи и с това ще се улесни по-нататъшното заздравяване на заболелите органи. Че музиката има отношение към емоционалната природа на човека, това засега е най-ясно, понеже повечето хора преди всичко чувствуват музиката, а после вземат каквито и да са други становища спрямо нея. А благодарение изтъкнатата особеност в нервното устройство, респ. това на nervus vagus и благодарение на неговата връзка със слуховия нерв, става ясно, как едно обикновено слухово възприятие, причинено от трептения на материални частици, по чисто механически път иде в съприкосновение с областта на отвлечените прояви в човека, каквито са чувствата и мислите. Като първи резултат от въздействието на музиката върху умствената природа на човека се явява пробуждането и развитието на въображението. То се храни и подържа от музиката. А въображението е утробата, в която се зачеват всички познания и идеи и в която те изживяват своите първи стадии на оформяване и развитие. То е най-важното условие, без което умът не може да работи, то е въздухът в умствения живот. Чрез възприемане на музикалните елементи по време и чрез оживяване и оформяване на тия елементи в пространството посредством въображението, в човека се извикват към дейност много прояви, които ние различаваме като негов умствен живот.
към текста >>

И там именно е цената на музикалните произведения, че те дават рамките на проявата, определят фона, на който трябва да се разиграят, сцените, различни при отделните слушатели, но всички еднакви по своята развръзка; те определят насоката и характера на чувствата, които ще се събудят и на евентуалните мисли, които биха могли да виреят при средата, която им се предлага.
И той би се сепнал само при едно fortisimo и то, само за да обърне внимание на тъпаните и кастанетите или на духовите инструменти, които насила му се налагат със своите трескави удари, но и срещу тях не реагира, освен с едно учудване или недоумение. Но въпреки всичката относителност при разбирането на едно музикално произведение, въпреки субективизма, който се влага при неговото тълкувание, все пак в музиката има нещо. което еднакво се схваща от всички. Една величествена симфония, написана в мажорна тоналност и в темпо maestoso не може да не буди във всички слушатели чувство на възторг и да не засегне в тях самочувствието и самоувереността, макар тия реакции в различните натури да бъдат различни по сила и нюанси. Един траурен марш не може да радва никого, ако и да бъде различна тъгата и болката, която ще възбуди в отделните слушатели и един жив и подвижен мотив не може да не внесе оживление и жизнерадост във всеки, който го слуша. И там именно е цената на музикалните произведения, че те дават рамките на проявата, определят фона, на който трябва да се разиграят, сцените, различни при отделните слушатели, но всички еднакви по своята развръзка; те определят насоката и характера на чувствата, които ще се събудят и на евентуалните мисли, които биха могли да виреят при средата, която им се предлага. И тогава истинската музика е действително свалена, както казват някои, от света на ангелите, дето тя им служи за говор, когато буди в човека висши, благородни чувства и пориви, оформя в него високи и чисти стремежи и дава условия да се зародят и развият велики и гениални мисли, целящи още по-велики и благородни постижения. До известна степен музиката на Бах, Бетховен, Тартини и др. класици е такава. Тя събужда у слушателите наистина благородни чувства и им дава възможност да изживеят наистина светли моменти, когато грубото, низшето в човека замлъкне, а заговорва висшето. Тяхната музика окриля човешката душа и я издига над суетните дребнавости на делничния, банален живот.
към текста >>

2. ЕДЕЛВАЙС - R.O.D`ot Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Различието тук се обосновава на неразвити единични страни от чувствата.
Ако наблюдаваме дивите племена, ще забележим известна разлика. В характера и психологичния им живот, съществуват по-слаби различия, отколкото по отношение на чувствения им живот. Едни племена се оказват силно кръвожадни, други по-слабо, трети земеделци и отлични вегетарианци; едни коварни и зли, други добродушни и наивни като .деца. Всичко това дава основание да се постави една градация между различните племена. Даже тя може да се постави и за по-цивилизованите народи, само че в една по съвършена форма. Различието тук се обосновава на неразвити единични страни от чувствата. Изобщо най-много развити страни на психичния живот имат най-съвършените хора. Подобно различие се констатира и по отношение на умствения живот не само между отделни индивиди, но и между различните народи. А забелязва се, че колкото повече е застъпен умствения живот, толкова по-ясно се проявява още един нов елемент, още едно ново движение, различно от споменатите досега, което ние наричаме съзнание. Умственият живот още не подразбира съзнанието, защото има много учени мъже, много отлични артисти, които иначе имат широка култура, но не винаги имат и широко съзнание. Умственият живот е само условие за по-добрата проява на съзнанието, което е една по-висша форма от самия умствен живот.
към текста >>

Умствените движения са друг род движения, чувствата са трети вид.
Но подобно съзнание предполага в основата си, разбира се, един по-силно развит ум и едни по-благородни чувства, отколкото у един посредствен индивид. Има ли по-висша форма от свръхчовеците не може да се утвърждава с положителност. За един дивак е невъзможно да мисли за свръхчовека в тая форма, в която ние си го мислим, но за нас, обаче, свръхчовекът не е (нещо) невъзможното. Ето защо ние допущаме, .че и над свръхчовеците съществуват по-съвършени същества, за които ние можем да имаме засега само смътни, неясни образи, родени наполовина от логиката и наполовина от фантазията. И така, съзнанието, разбрано в най-широк смисъл, представлява най-сложното движение за съвременния човек. Умствените движения са друг род движения, чувствата са трети вид. По низходящ път следват вече психофизиологичните движения, чисто физиологичните, физичните, молекулните, атомните, йоните... Това са всевъзможни движения, които у човека така се съпоставят, така се допълват, че човешкия организъм представлява най-хармоничното съчетание на разумните сили, импулсиращи движенията във вселената. .Тук тия сили са сбрани, концентрирани в едно малко същество, малко по форма, но голямо по идея! И както в един организъм движенията на цялото има отношение към движенията на отделната клетка така и движенията на отделния човек се намират в такова отношение към движението и живота на цялото човечество. И тая форма на отношения се продължава по нататък. Човечеството се намира в подобно отношение с животинското царство, а това последното пък се намира в отношение към организмите въобще; организмите пък към материята въобще, а материята към енергията въобще.
към текста >>

3. ТРИ ЖИВОТОРАЗБИРАНИЯ - П.Г.П. Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Ето защо неговата дейност е свързана непосредствено с чувствата в човека.
С него са свързани всички жизнени сили на организма. Астрологически то има отношение към слънцето. Подобно нему, то непрекъснато цял живот праща все нови и нови струи на жизненост, които поддържат живота на целия организъм. От страна на нервната система, тук според неврогенната теория, се намира един главен център от нервна клетка, който заедно с други второстепенни поддържат автономната сърдечна дейност. Разгледано от психическо гледище, сърцето представлява физическата база на астралното тяло. Ето защо неговата дейност е свързана непосредствено с чувствата в човека. Всеки момент, който поставя тоя център в благоприятно състояние, поражда цяла промяна в психическия живот. Веднага човек почувства една особена лекота, едно вътрешно разширение. Всички дотогавашни дисхармонии, грижи, страдания започват да му се струват само като случайности в живота, незаслужаващи внимание. Самият живот изпъква в него с една нова красота. В тоя момент той е примирен с всички, готов да обича и се жертвува за всяко същество.
към текста >>

Но все пак неговото състояние се намира в тясна зависимост от чувствата, които той подържа в себе си.
Като че всичко хубаво и красиво е изчезнало и целият свят се е потопил в неизразима скръб. Навсякъде само отчаяние, въздишки... това е друго психично състояние, в което съвременния човек често изпада. Изобщо, тия две състояния могат да бъдат преживени в по-слаба или по-силна форма от всекиго. Но те започват да се чувствуват особено силно от окултните ученици, които често изпадат заедно в тях. Регулирането на сърдечния център в обикновения човек става независимо от неговата воля. Но все пак неговото състояние се намира в тясна зависимост от чувствата, които той подържа в себе си. Всички благородни и възвишени чувства му действуват благоприятно. И обратно: всички отрицателни чувства като гняв, егоизъм и пр. - вредно. Трети важен център е мозъкът. Той е източник на всички нерви и енергии, които служат като един материален проводник за проява на мислителните процеси.
към текста >>

4. ОКУЛТНА МЕДИЦИНА - К.П. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Оттук започва контрола върху старите светове на чувствата и мислите във всеки един от братята от сдружението.
... И слушали сме един мъдрец да казва: „Чувала със 75 кг. ще вземе да пренесе най-силният, а този от 25 кг – най-слабият. И това ще трябва да стане без роптание. Високи съзнания се искат за този живот". Специално този въпрос е много ясен на онези, които са работили обща работа – задружно и ще се изясни само на онези, които лично го проверят. Оттук започва контрола върху старите светове на чувствата и мислите във всеки един от братята от сдружението. Пред всеки един от тях изпъкват добрите и лошите страни на различните им темпераменти. Плюс това физическата работа обикновено носи едно малко изпразване на вътрешния потенциал и ето пред нас е психологичното състояние на един от братята няколко мига след първия ентусиазъм. И ние ще си позволим да изтъкнем своето заключение: Докато духовният елемент преобладаваше във всеки едного от братята, вътрешните противоречия и физически трудности не се забелязваха. И този ентусиазъм не би бил такъв, ако неговото ръководство поемеше един светъл ум; в този случай той би дал много сили и духовни стремежи, толкова необходими за по-сетнешната работа в сдружението. С това ние нямаме ни най-малкото (намерение) да представим този нов живот за толкова страшен.
към текста >>

5. Псалом - Р. Соловьов Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

В това отношение ние ще трябва да погледнем на мислите и чувствата не само като на физиологически процеси или пък една фикция, но като на реални и живи същини, които имат свой живот и свое развитие.
Според него едно от условията за да може един бацил да окаже своя болезнотворен ефект върху организма, необходимо е в последния да съществува известно предразположение, а именно отслабване на защитните му сили. Това се предизвиква от всички ония фактори, които отклоняват нормалния ход на жизнените отправления, като такива се сочат: вродено предразположение, нехигиенични условия на живота, физично изтощение, простуда, ненормално хранене – глад или преяждане, алкохолизъм, психични разстройства и пр. Същият закон има отношение и към психическия ни живот. Всички отрицателни мисли, чувства и пр. водят към дисхармония в по-висшите ни тела и като резултат се явяват всички психични болезнени състояния. В това отношение ние ще трябва да погледнем на мислите и чувствата не само като на физиологически процеси или пък една фикция, но като на реални и живи същини, които имат свой живот и свое развитие. Че това е така показва ежедневната ни опитност. Напр. намирате се в едно добро разположение, весел сте, разговаряте. В това време усетите как във вас започва да се заражда едно слабо чувство на обезсърчение То започва все повече и повече да се засилва. Правите опит да се освободите от него, но всичко е напразно. Чувството все расте и расте.
към текста >>

Отношенията на мислите и чувствата към нас са аналогични на зародиша към почвата.
Страдате, мъчите се без да знаете защо. Минава обаче известно време и всичко изчезва, като че ли нищо не се е случвало. Вие сам се чудите: обективните условия са останали все едни и същи, а сте изживели цял психически процес без да виждате неговите причини. Причината не е никъде другаде, освен в това първоначално чувство – то е живо, реално. По същия начин ние можем да бъдем завладени от една мисъл, желание и пр. Отношенията на мислите и чувствата към нас са аналогични на зародиша към почвата. Една мисъл или чувство, това е един зародиш, който търси почва да се развие. И човек може да му я даде. При това в сегашното си развитие човек дава условия да се проявят както зародишите на положителното, така и на отрицателното. Самият процес на развитие е аналогичен на растенията: пущане корени и стебло т.е., поляризиране, цъфтене и даване плод. Плодът е най-сигурният критерий за качеството на една мисъл или чувство.
към текста >>

6. Дух, сила и материя Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Зеления цвят, както и синия, се препоръчва за успокоение на чувствата и на тялото дори.
Препоръчва се жълтият цвят и при главоболие, но не от стомашен произход (Ganser). Оранжевия цвят се препоръчва за оживяване на периферните нерви, той се препоръчва и за настроение при мрачност. Според някои, той отстранявал разсеяността, умората. Също го препоръчва Ganser при инфлуенца. Някои го препоръчват за гърлени болести. Зеления цвят, както и синия, се препоръчва за успокоение на чувствата и на тялото дори. Всеки знае как човек се ободрява, когато се намира сред полската зеленина за няколко часа макар, лъчите са лечебни и за слаби, изморени очи, също представляват и хубаво сънотворно средство. Светлозелените лъчи действат насърчително (Ваbitt) за склонните да отпадат духом. В психологично отношение особено значение има оттенъка на всеки цвят. Докато светлозелените лъчи са здравословни, повече импулсиращи към благородни пориви, тъмнозелените – събуждат в човека малко по-груби материалистични и егоистични склонности. Според Ингалезе става и закрепване на нервите с зеления цвят.
към текста >>

7. ЕЗИКЪТ НА ЗВЕЗДНИТЕ НЕБЕСА - H. P. Burgoyne Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Настроението, което се създава от едно музикално творение, представлява мощна сила изразена в три направления: физично, върху организма, психично, върху чувствата и умствено направление, върху мислите и представите.
Но най-важното в случая се явява настроението на изпълнителя, чувството, което той влага в изпълнението на дадената композиция. Това чувство, така да се каже, дава живота и одухотворява нотната постановка на композитора. И най-силното парче, ако се изпълни студено, машинално, без участието на психиката на изпълнителя, представлява мъртва песен, изпята от мъртъв инструмент И тук именно се корени силата на музиката. Това чувство, което се влага в изпълнението и което именно създава настроението представлява израз и връзка на вдъхновението на композитора с слушателя. Едно музикално парче може да повиши настроението или да го понижи, в зависимост от самата композиция и вдъхновението на нейния автор. Настроението, което се създава от едно музикално творение, представлява мощна сила изразена в три направления: физично, върху организма, психично, върху чувствата и умствено направление, върху мислите и представите. Това влияние на музиката може да се изрази в следната картина: Най-първо имаме трептения на отделния тон, който се възприема от слуховия нерв. Трептенията на отделните тонове се съчетават в друга комбинация по-голяма, по-сложна, с общи характерни вибрации. Тия комбинации носят името гами според общия дух на вибрационната постановка носят различни имена: минорна, мажорна и пр. И всяко музикално творение носи вибрациите на съответната гама, което от своя страна се отразяват върху настроението. Например мажорните гами винаги носят в себе си едно повишение на настроението, една жизнерадостност, докато миньорните гами навяват тъга, меланхолия и мечти.
към текста >>

На второ място, тя засяга чувствата и чувствеността, като възбужда центростремителните нерви и на трето место, тя оказва влияние и върху чувствителните и двигателни психични центрове, както и на множеството подразделения намиращи се между тия три категории.
Той стоеше от страна на пътя, дълбоко прегърбен, с шапка в ръка"... ІІ. „Музиката е потребна, като едно средство за лекуване”. Моят Учител Минавам към влиянието на музиката върху човешкото тяло. Това влияние се отнася до целия организъм, посредством нервната система. Затова влияние Рамбосон дава следната класификация: най-първо музиката въздействува предимно върху ума и възбужда двигателните нерви. На второ място, тя засяга чувствата и чувствеността, като възбужда центростремителните нерви и на трето место, тя оказва влияние и върху чувствителните и двигателни психични центрове, както и на множеството подразделения намиращи се между тия три категории. По-подробна е класификацията на Д-р Гордони Дроста, професор по психология в Хаванския университет. Според него, музиката указва прямо влияние върху главния и продълговатия мозък, въз основа на което той дава следната таблица: МУЗИКА - възбудителна - веселата, фантастичната, религиозната; - успокоителна - детската, меланхолични; - двигателен рефлекс - военната, валсовата, хороводна; - чувствен рефлекс - възбудителна, уморителна. Разбира се, че и тая класификация е дадена много общо, без да се вземат под внимание инструментите, атмосферата, температурата и пр., които имат също тъй свой дял във влиянието на музиката. Но общо това влияние може да се изрази в две главни прояви: възбудително и успокоително въздействие. Синел и Куртие са констатирали това влияние, както за кръвообращението, тъй и за дишането.
към текста >>

8. КЪМ БОГОПОЗНАНИЕ - Д. Стоянов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

От физиката знаем, че една е енергията в природата и само благодарение различието в силата и броя на трептенията в секунда различаваме топлина, светлина, електричество, магнетизъм По-нататък заключаваме, че от известно число трептения нагоре пак до известна граница имаме трептенията на чувствата, категоризирани по силата и броя им в секунда, а после от нова граница по тази стълба започват пък тези на мисълта.
те все пак съществуват и чакат своето обяснение, защото ние знаем, че няма в природата действие без причина, нито явление без да е резултат на една сила. И тук „способност за подражание" не е (нищо друго), освен последицата на една сила, която все още убягва на изследователя. Интересно е и така нареченото явление „мислено предаване", което се състои в следното: Срещате ваш добър приятел и както става между приятели, веднага се поема разговор за едно за друго, интересуващо и единия и другия и изведнъж, тъкмо казал нещо, приятелят ти те пресича: „Ама от устата ми го взе, тъкмо това исках да ти кажа! ” Не веднъж, вярвам, ви се е случило това и все на случайно съвпадение го отдаваме, а обяснението му според динамичната теория на физиката може да се даде така: Даден индивид мисли върху известна идея, неговият мозък излъчва трептения с определена дължина и скорост, трептения, които се предават по нервите му до краищата на тялото и от там в пространството наоколо му. Достигайки крайните нервни разклонения на субекта-приемник, тези трептения се предават без каквото и да било външно усещане по обратен път на неговия мозък, където възбуждат същата идея или образ, както в първия индивид, защото проявите на живота са еднакви във всички индивиди, както са еднакви проявите на електричеството, светлината и др. От физиката знаем, че една е енергията в природата и само благодарение различието в силата и броя на трептенията в секунда различаваме топлина, светлина, електричество, магнетизъм По-нататък заключаваме, че от известно число трептения нагоре пак до известна граница имаме трептенията на чувствата, категоризирани по силата и броя им в секунда, а после от нова граница по тази стълба започват пък тези на мисълта. В съчинението „Phénomènes nerveux, intellectuels et moraux", Rambosson дава твърде ясно обяснение на механизма на посочените явления. В природата и човека съществува стремеж за равновесие. По-силният индивид упражнява винаги едно по-малко или по-голямо влияние, известна власт тъй да се каже, върху по-слабия индивид и последният най-често е по-щастлив тогава, намирайки се под закрилата на по-силния. Детето се чувствува най-добре в прегръдките на своята майка, жената с радост приема закрилата на своя по-мощен другар, болният се чувствува по-добре в присъствието на здрав жизнерадостен лекар, който му вдъхва вяра в живота и в скорошно оздравяване. И ако ние се вгледаме по-дълбоко в живота, ще се уверим скоро, че всички ония явления, които дотогава отдавахме на простия случай, всъщност са плод на несъзнателно въздействие, което индивидите оказват един върху друг.
към текста >>

9. ХРАНАТА КАТО ФАКТОР ЗА ЖИВОТА - Добран Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Нали днешната психология знае, че мислите, чувствата, желанията, ако постоянно се преживяват, стават навик и вземат голямо участие при формирането на характера?
Силите на душата стават все по-близки до тези сили, които сме събудили в нея по време на молитва. Всеки цвят е всъщност особена проява на енергията. По този начин молитвата е важен метод за събуждането на човешката душа, за нейното усъвършенствуване. И по този начин възвишените мисли, чувства, желания, които изпитваме по време на молитва, стават постепенно наше постоянно вътрешно състояние. Но нека оставим аурата настрана, нека погледнем на въпроса от обикновено психологично гледище. Нали днешната психология знае, че мислите, чувствата, желанията, ако постоянно се преживяват, стават навик и вземат голямо участие при формирането на характера? Щом това е вярно за обикновените мисли, чувства, стремежи, колко по-вярно ще бъде за молитвата, която е още по-дълбока дейност, отколкото обикновените мисли, чувства и стремежи? Това даже се отразява върху физиономията, жестовете и пр. Сега, молитвата дали е само субективен процес в човешката мисъл, един вид самохипнотизиране, самовнушение? Не, тя е един обективен процес, при който човек влиза във връзка, във взаимодействие с божествения свят. При молитвата и при всяко истинско религиозно настроение, душата се изпълва със синя светлина.
към текста >>

10. В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА - Боян Боев Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Тъй, че всички противоречия се разрешават сами по себе си – щом се разреши основното противоречие, щом човек познае живота в себе си и го отдели от формите и проявите му, каквито са мисълта, чувствата и волята.
Кой кого създава, пашкулът – какавидата или какавидата – пашкула? И кой може да накара какавидата да стане пеперуда, освен естествения процес на растене и онази вътрешна сила у нея, която във връзка с условията се проявява по един или друг начин. Следователно, основното заблуждение у съвременните хора, които искат чрез насилие и кървава революция – да изменят съществуващия строй е, че те не спазват естествения процес на развитието и потъпкват най-ценното в човека – неговата свобода, при която само е възможно творчество и хармония. Новото общество от свободни хора в свободни братски комуни е възможно само тогава, когато революцията стане вътре в тяхното съзнание и те се обърнат от какавиди на пеперуди, когато надраснат както личния, така и класовия и народния егоизъм. Тогава ще се срутят всички закони, ще изчезнат всички прегради, светлина ще озари умовете на хората и животът ще бъде свободен и радостен. Тъй, че всички противоречия се разрешават сами по себе си – щом се разреши основното противоречие, щом човек познае живота в себе си и го отдели от формите и проявите му, каквито са мисълта, чувствата и волята. Щом човек познае единния живот и го възлюби във всички форми – той вече е пробил пашкула на егоизма – бил той личен или народен и се е родил за новия живот на пеперудите, за живота на космичното съзнание, чийто основен закон е любовта – жертвата. Тогава човек може да люби както слънцето – слънчева любов, която нищо не иска за себе си, а всичко дава; и тази именно слънчева любов е, която ще разреши всичките противоречия. Досега хората се любеха с любовта, която само взема, а не дава, а отсега новите хора с новото съзнание ще любят живота във всички форми и ще различават формите от живота, както сенките от светлината и ще достигнат онова, за което е копняла душата. Ще достигнат света на светлината, където те ще могат да се движат към истината, ще достигнат света на красотата и хармонията, където сърцето ще се радва и ликува и ще осъществят своите блянове за свобода и блаженство – във волния живот на пеперудите. Животът на човека може да се оприличи още на житното зърно, което посяваме.
към текста >>

11. РЕЛИГИОЗНОТО УЧЕНИЕ НА ТОЛСТОЙ И ОКУЛТНАТА НАУКА - Вел. Вл. Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Съдържанието на музиката обаче е нещо, което е над мислите, над чувствата, над волята у човека и му говори на един език обединяващ в себе си езика на трите тия човешки проявления и съдържащ техните съставни елементи.
ЕЗИКЪТ НА МУЗИКАТА Музиката е език на ангелите. Учителя Всеки е слушал музика и всеки обича музиката. Но попитайте го защо я обича, той ще вдигне рамене и ще каже: не знам. Всеки отговор, който би си дал човек, ще бъде непълен, хипотетичен и несигурен. Фактът си остава обаче, че музиката ни „говори" и ние понякога "разбираме" нещо от музиката, понякога „чувствуваме" нещо, а понякога получаваме някакви волеви напрежения. Съдържанието на музиката обаче е нещо, което е над мислите, над чувствата, над волята у човека и му говори на един език обединяващ в себе си езика на трите тия човешки проявления и съдържащ техните съставни елементи. Една и съща музика у едного поражда мисли, у другиго чувства, а трети импулсира за работа – каква и нему не е ясно, но все таки изпитва известно волево напрежение. Музиката носи идеи[1] на човека и говори на неговия дух – онова у нас, което е господар на нашите мисли, на нашите чувства, на нашата воля. А езикът на духа още не е разгадан от съвременната наука; при съвременния научно-психологичен опит не може да се мине отвъд мисъл, чувство и дейност и не може да се види, че те лежат на една обща основа, че те се проникват от един обобщаващ ги принцип – духа. И всяка дума на неговия език е тройна по природа, тя носи зародиши за една мисъл, за едно чувство и искрица за възпламеняване на волята. Езикът на духа е музика, защото съществени белези на духа с: хармония, правилност, разумност и равновесие – неща, които са и в основата на самата музика.
към текста >>

Важното във всеки случай е да се схване, че най-малките органически откъслеци на музиката, мотивите са, които носят в себе си това „нещо”, което крие музиката; те са, които ни говорят, възбуждат центровете на нашето съзнание и дават възможност за разбиране на музиката; поради тяхното посредствено въздействие над нашата психична и емоционална природа, събуждат чувствата, а благодарение на живата връзка, която се установява между тях като възприятия и физиологичния живот на човека, се импулсира неговата воля[2].
Докато думите изразяват определени представи, образи и понятия, които съпоставени в нашето съзнание дават смисъла на речта, мотивите са носители на елементите, от които се изгражда онова творческо настроение, което обзема слушателя; съдържанието на мотивите е загадъчно и неясно, както изобщо цялото съдържание на музиката. Може да се сметне, че всеки мотив допринася за напластяването на това настроение, като носи със себе си онзи градивен материал, от който по-късно съзнанието у нас ще изработи представите, образите и понятията, необходими за конкретизиране на музиката. Мотивът се състои от една слаба част и една силна част – проява на ритмуса – и няколко мотиви дават по-голяма самостойна единица в музикалната реч, нещо като изречение – малък период, kleiner Satz, както се нарича в музикалната теория, а два малки периода образуват един голям период, една завършена фраза – grosser Satz. По-специалните изследвания върху мотива и неговите производни съчетания, ни показват, че в тях наистина се крият основните качества на цялата музика, те представляват цялата музика в миниатюр. Но такова изследване не може да намери своето оправдание в страниците на едно списание като настоящето, което третира въпросите по-общо, па от друга страна би затруднило мнозина от читателите, които нямат нужната предварителна подготовка за подобна анализа. Важното във всеки случай е да се схване, че най-малките органически откъслеци на музиката, мотивите са, които носят в себе си това „нещо”, което крие музиката; те са, които ни говорят, възбуждат центровете на нашето съзнание и дават възможност за разбиране на музиката; поради тяхното посредствено въздействие над нашата психична и емоционална природа, събуждат чувствата, а благодарение на живата връзка, която се установява между тях като възприятия и физиологичния живот на човека, се импулсира неговата воля[2]. И тъй съдържанието на музиката – това са идеите, които намират своя израз в съчетанието на отделните мотиви – съставните елементи на музиката. Да преведеш музиката в мисли и да я ограничиш в рамките на известни чувства, ще рече да я понижиш до себе си, вместо ти да се издигнеш до висотата на нейното положение. А това понижаване на музиката става разбира се за сметка на нейната цена и богатствата от възможности, които тя носи. Човек трябва да слуша музика без да се поражда у него желание да я облече във форма, достъпна за неговия ум или сърце. Той трябва да разтвори не само ума си, а и сърцето си, и цялата си душа – доверчиво да я разтвори за въздействието на музиката, да се остави в нейните обятия и съсредоточен вътре в себе си, в своя дух – не обаче в ума си или в чувствата си – да съзерцава само прииждането на тоновите съчетания и мотиви.
към текста >>

Той трябва да разтвори не само ума си, а и сърцето си, и цялата си душа – доверчиво да я разтвори за въздействието на музиката, да се остави в нейните обятия и съсредоточен вътре в себе си, в своя дух – не обаче в ума си или в чувствата си – да съзерцава само прииждането на тоновите съчетания и мотиви.
Важното във всеки случай е да се схване, че най-малките органически откъслеци на музиката, мотивите са, които носят в себе си това „нещо”, което крие музиката; те са, които ни говорят, възбуждат центровете на нашето съзнание и дават възможност за разбиране на музиката; поради тяхното посредствено въздействие над нашата психична и емоционална природа, събуждат чувствата, а благодарение на живата връзка, която се установява между тях като възприятия и физиологичния живот на човека, се импулсира неговата воля[2]. И тъй съдържанието на музиката – това са идеите, които намират своя израз в съчетанието на отделните мотиви – съставните елементи на музиката. Да преведеш музиката в мисли и да я ограничиш в рамките на известни чувства, ще рече да я понижиш до себе си, вместо ти да се издигнеш до висотата на нейното положение. А това понижаване на музиката става разбира се за сметка на нейната цена и богатствата от възможности, които тя носи. Човек трябва да слуша музика без да се поражда у него желание да я облече във форма, достъпна за неговия ум или сърце. Той трябва да разтвори не само ума си, а и сърцето си, и цялата си душа – доверчиво да я разтвори за въздействието на музиката, да се остави в нейните обятия и съсредоточен вътре в себе си, в своя дух – не обаче в ума си или в чувствата си – да съзерцава само прииждането на тоновите съчетания и мотиви. И такова възприемане на музиката ще му донесе най-много богатство, тя ще го повдигне изцяло, ще пробуди в него гласа на по-висшето съзнание, ще разтроши оковите, сковаващи неговия дух, който ще се почувствува облекчен в студената и тъмна материя, в която е въплътен. А от свободата на духа, като първи негови рожби ще се появят и възвишените мисли и проекти, и благородните чувства и желания, и героичните стремежи и подтици. Не искайте да слушате музиката да ви говори на ума, защото две трети от нейните богатства ще бъдат загубени за вас; нито искайте да ви говори тя на сърцето, защото пак две трети от богатствата ù ще загубите; нито искайте да ви импулсира само във вашата работа – пак ще загубите. А издигнете себе си над мисъл, чувство и воля, потопете се в свръхсъзнанието на своя живот и тогава тя ще ви въздействува най-хармонично и най-пълно. А езикът на музиката тогава ще бъде онзи вътрешен и творчески процес, който спонтанно и неусетно ще облагородява и въздига душата, докато постепенно я издигне до лъчезарните висини на духа, където се разнасят блестящите мажорни акорди на божествената музика.
към текста >>

12. РУСАЛЦИ Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Прочие, кога става дума за възпитание, разбираме: възпитание на ума, или възпитание на сърцето (чувствата), или възпитание на волята.
Тя, човешката душа, има нужда от добри условия – ум, сърце и воля. Тя има и стремежа за подобрение на тези условия. Умът, сърцето и волята слугуват на душата. Когато те са развити, деятелни, душата добрува и се радва, когато са първични, неразвити – душата страда. Необходимостта да се усъвършенствуват умът, сърцето и волята е създала науката за възпитанието. Прочие, кога става дума за възпитание, разбираме: възпитание на ума, или възпитание на сърцето (чувствата), или възпитание на волята. Напоследък става дума и за някакво физическо възпитание. Ние не знаем каква смисъл и какво съдържание е влага в тези думи, но от съобщенията, които се дават под такова заглавие, се вижда, че това възпитание си служи изключително с движенията, които имат предвид всякакъв спорт. Спортът като възпитателно средство може отделно да се разгледа. То е отрицателно, или някъде с твърде слабо значение. А когато от всичко се разбират движенията, ние знаем, че това е във връзка с волята.
към текста >>

13. Има ли смърт - д-р Кадиев Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Измени просто начина на своя живот, дишай, концентрирайки се върху чувствата и всичко ще се оправи.
Храната и хляба им са приготвени според маздазнановата наука за храненето. Храната им е вкусна и главното ароматна, чрез примесване на разни треви и подправки, като се цели с това дезинфекцирането на червата, подобрението на кръвта и ароматизирането на цялото тяло... Но да оставим самия Ханиш да говори: "Нашите телесни и духовни функции трябва да се докарат до едно такова състояние, което би ни направило способни да противостоим на всяко нападение на невежеството и суеверието и би ни направило твърди в нашите убеждения. Болестта напада само оногова, комуто не е ясно, че силата, която води към здравето или към оздравяването лежи в неговата собствена област. Той ще страда от невежество и бедност, защото не разбира, че силата, която изменя обстоятелствата лежи в самия него. Болен ли си, не се безпокой за причините на болестта или как би се тя развила. Измени просто начина на своя живот, дишай, концентрирайки се върху чувствата и всичко ще се оправи. Ние твърдим, че правилното дишане, както Маздазнан го определя, ще изравни всички недостатъци и ако употребиш разум при храненето си, ти не ще бъдеш вече обезпокояван от болестите. Трябва да се разберат известни правила преди да се достигне до вещина в изкуството на лекуването". "Дишането е дишане, но при все това всичко почива върху това, как човек диша, при какви условия, кога и в какво положение. Колкото повече упражняваш различните начини на дишане, толкова повече ти ще бъдеш в състояние да определиш различните влияния върху тялото и чувствата. Има специални начини на дишане за певци, за оратори, за актьори, начини на дишане за всички положения в живота.
към текста >>

Колкото повече упражняваш различните начини на дишане, толкова повече ти ще бъдеш в състояние да определиш различните влияния върху тялото и чувствата.
Болен ли си, не се безпокой за причините на болестта или как би се тя развила. Измени просто начина на своя живот, дишай, концентрирайки се върху чувствата и всичко ще се оправи. Ние твърдим, че правилното дишане, както Маздазнан го определя, ще изравни всички недостатъци и ако употребиш разум при храненето си, ти не ще бъдеш вече обезпокояван от болестите. Трябва да се разберат известни правила преди да се достигне до вещина в изкуството на лекуването". "Дишането е дишане, но при все това всичко почива върху това, как човек диша, при какви условия, кога и в какво положение. Колкото повече упражняваш различните начини на дишане, толкова повече ти ще бъдеш в състояние да определиш различните влияния върху тялото и чувствата. Има специални начини на дишане за певци, за оратори, за актьори, начини на дишане за всички положения в живота. Дишането, което се издъхва върху една паница с топла вода, я охлажда. Дишането, което са издъхва на студените ръце, ги затопля. Вие сте забелязали, че в първия случай се диша бързо и на бързи удари, във втория случай бавно и провлачено. Независимо от това обяснение, да споменем още един факт, който кара всекиго да се замисли, който направи опит с издишане по следния начин: издиша се напр.
към текста >>

Развитието на мозъчната деятелност, на органа на чувствата, зависи непосредствено от развитието на мозъчните клетки чрез силата на дишането и от разширяването на гърдите.
Диханието е вечно едно и също, но неговото изявление отговаря на развитието на формата, чрез която се проявява. Колкото повече се дава възможност на диханието да се издига по вибрация, толкова по-чисто е явлението. Природата ни дава ясни доказателства за това. Ние забелязваме, че колкото е по-нисък животинския вид, толкова по-ниско е диханието. На това основание мислещата и разсъдъчната способност на нисшите животни е по-слаба отколкото у по-висшите. Развитието на мозъчната деятелност, на органа на чувствата, зависи непосредствено от развитието на мозъчните клетки чрез силата на дишането и от разширяването на гърдите. Поддържането живота на клетките е в зависимост от храносмилателните органи, които създават същото. "Дълбоки мисли текат из една форма, която притежава дълбоко, пълно дишане. Късо дишане означава възбуждение и нервозност. Идеите на дълбоко дишащият философ продължават да живеят, докато изявленията на късо, трепетно и буйно дишащите политици излитат и отиват в забвение, колкото велики и чудновати да звучат за времето си. Мозъчната деятелност е в зависимост от начина на дишането.
към текста >>

14. Загиналите светове – Добран Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Професор Фройд в своята Психоанализа иска дисциплина на чувствата, за да бъдем здрави.
Те трябва да се обърнат в една крепост, трябва да се напътват от един гъвкав ум, да се опрат на една диамантена воля и да се вдъхновяват от силни преживявания. С една дума – иска се строга вътрешна динамика. А тя се гради върху един висок морал. Без него нищо не може да се направи. Здравината на психичния ни живот зависи от него. Професор Фройд в своята Психоанализа иска дисциплина на чувствата, за да бъдем здрави. Но без морал, не можем да бъдем здрави. Да изясним: убиецът, крадецът, могат ли да бъдат здрави? – Винаги ще се намери анормалност в тях. Затуй: ако иска човек да расте, да се издига, нравствеността трябва да обсяга всички негови чувства мисли и желания. Бъдат ли те чисти, светли, само тогава вътрешната природа на човека ще е стегната, твърда и винаги бодра.
към текста >>

15. Физиогномия – Г. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

А последните оценки включват в себе си и функции на чувствата и волята, елиминирани в научния познавателен процес.
При това науката само описва и обяснява фактите. Тя констатира - това е вярно, това – не и малко се интересува от другите отношения на човека към външния свят. По своето естество науката задоволява, ако не изключително, то предимно интелекта (ума) на човека. - А знайно е, че психологически човек се състои и от чувство и от воля, които също имат свои потреби. Човек иска да знае не само кое е вярно и кое не, но и кое е красиво и кое грозно, кое добро и кое зло. А последните оценки включват в себе си и функции на чувствата и волята, елиминирани в научния познавателен процес. За това и науката е разрешавала и разрешава много отделни практически въпроси, но вследствие ограничеността на сетивата и едностранчивостта на интелектуализма, никога не е задоволила изцяло „душата" на човека. Това особено ясно се подчертава от нашето време. Втората половина на изтеклия XIX и началото на настоящия XX век са епоха на науката, а оттам и епоха на крайния интелектуализъм и механизация на живота. Днес за всекиго всичко като че ли е пресметнато, претеглено, предвидено и животът функционира подобно голяма машина. Мнозина се възхитиха и продължават да се възхищават и възпяват външната страна на днешната култура... ...Но, ред признаци вече, свидетелствуват, че стихията на това възхищение преминава... Защо?
към текста >>

16. Житно зърно – А. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Чистотата на тялото, на храната, на чувствата и на мислите - това е най-важното условие за изграждане на здраво, хармонично и красиво тяло - та и за изграждане на хармоничен характер.
От важността на службата им ясно е, как гибелно за организма е и разстройството в дейността на хормоните и на изработващите ги жлези. И действително, това разстройство е причина за редица опасни болести, на които нямаме възможност засега да се спираме Тяхното лечение обаче се постига само чрез доставката на съответните хормони. В тая посока главно са и големите практически приложения на учението за вътрешната секреция. Сградата на човешкото тяло е резултат от работата на тия незнайни архитекти и ако хората представляват такова разнообразие, като се почне от джуджетата и се стигне до великаните, от изродите и до венерите и аполоновците, чиято усмивка носи радостен трепет за околните, то това се дължи на комбинирането дейността на разните видове хормони, както и на влиянието на редица външни и вътрешни условия. Изобщо може да се каже, че освен храната, най-важното съдействие, що ние можем и трябва да окажем на неуморните, усърдните селения на нашето тяло, които зидайки го, зидат и нашето щастие, е чистотата. Чистотата на тялото, на храната, на чувствата и на мислите - това е най-важното условие за изграждане на здраво, хармонично и красиво тяло - та и за изграждане на хармоничен характер. Дълбоката разумност на природата ние съзираме в законите за най-късите пътища (изразен във физикохимията от Хамилтон). Природата, за постигане своите цели, винаги избира най-късите пътища. За осъществяване живота най-късият път е закономерността, частен случай от която е хормоналната автоматична регулаторска наредба на организмите. Тя тъй недвусмислено ни говори за интелигентността на природата. ВИТАМИНИ. Още по-очебиен пример от закона за най-късия път ни представя солидарността на жизнените явления в организования свят.
към текста >>

„Материя - значи майка на нещата, се казва в една от беседите, материята на веществения свят е веществото, на мисловния - мислите, на чувствения - чувствата." За да се подържа жизненото равновесие на духовния организъм, нужна му е здрава храна - здрави мисли и чувства, нужно е и да функционират правилно и в съгласие отделните му органи.
Както и по-горе е споменато, тия важни вещества се фабрикуват само от растенията Те са няколко вида и всеки си има определена задача - регулира специална функция в организма, Природата ни е осигурила притока на витамини чрез изобилието на хранителни материали - достатъчно е ние да се съобразяваме с нейните изисквания. * Изложеното е достатъчно да начертае една обща схема за ролята на безкрайно малкото в организма, която роля може да се скицира така: сградата на организма си има своите зидари - те са ензимите; има си и архитектите - те са хормоните и витамините, Картината на тяхната организация ни дава достатъчен повод да се възхищаваме редом с художниците пред майсторската ръка на природата и да я обикнем още повече. Но проявленията на природата са много и разнообразни. Ако проследим душевните деятелности на човека, ще забележим, че и там се проявява същата зависимост, същите съотношения, както и при службите на органите в организма. Следователно духовното естество на човека е един същински организъм, само че направен от друга материя. „Материя - значи майка на нещата, се казва в една от беседите, материята на веществения свят е веществото, на мисловния - мислите, на чувствения - чувствата." За да се подържа жизненото равновесие на духовния организъм, нужна му е здрава храна - здрави мисли и чувства, нужно е и да функционират правилно и в съгласие отделните му органи. Това се постига също с помощта на специални регулатори. Те да също из областта на безкрайно малкото - малки, не манифестиращи своята важност добродетели, които обуславят здравето на нашия духовен живот. Забележително е, че големите хора имат малките добродетели. За пояснение на горното твърдение, нека вземем следната мисъл: „Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога." Този, що е казал тези думи, е прониквал в дълбоките съотношения на нещата. Ако преведем тези думи на съвременен научен език, ще кажем: сърдечната чистота е оня хормон в духовния организъм, който обуславя функцията на способността ни да виждаме Бога, т.е. Истината.
към текста >>

17. Живият огън – Г. Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

И наистина, в живота на днешния човек, който противополага себе си на света, стават понякога странни работи.. Той може да ви разправи подробно какво има на северния полюс или на остров Цейлон без да е ходил там, но да не съзнава ясно взаимодействието между мислите и чувствата, намиращи се в самия него, диктуващи неговото поведение и съдба.
И много други факти, психологически и исторически, които ние тук нямаме възможност да изброим, изправиха днешния човек пред едно голямо противоречие със себе си. Това противоречие стана особено ясно, когато възникна идеята за общия упадък на запада. Чак след като беше изградил още една култура и усети нейния упадък, той погледна малко по-другояче на историята и схвана, че твори не това, което той иска, а това, което му диктува някаква по-висша творческа воля, чийто план далеч надминава границите на човешкия ум и предвидливост. Едва сега човекът започна да разбира, че той не е нещо различно и противоположно на вселената, а напротив, проникнат от нейната същина и план. За него стана ясно, че неговата представа и знание за света са обусловени от 5-те му сетива и че преди да разреши загадката на битието, той трябва да се справи със собственото си несъвършенство и да изучи по-пълно собствената си същина, която е може би тъждествена със същината на вселената. И наистина, в живота на днешния човек, който противополага себе си на света, стават понякога странни работи.. Той може да ви разправи подробно какво има на северния полюс или на остров Цейлон без да е ходил там, но да не съзнава ясно взаимодействието между мислите и чувствата, намиращи се в самия него, диктуващи неговото поведение и съдба. По външния път на днешната наука човек узна за много и много работи, но забрави собствената си същина, която е най-близо до него. Търсейки същината на битието извън себе си, човекът преброи звездите, обходи земята, описа минералите, растенията, животните, проучи старите паметници и документи, създаде много работи, но не намери това, що търсеше. И днес, след като е изходил всички пътища отвън, той, според свидетелствата на много данни и признанията на много авторитети, отново се връща при себе си... Затова и една от най-характерните черти на новите научни, философски и религиозни проблеми е тая, че те без да отричат досегашните външни придобивки, се насочват към самия човек. И днешният човек, вглеждайки се в себе си, анализира своето досегашно познавателно оръдие – интелекта, –когото намери за недостатъчен и едностранчив и му потърси допълнение – интуицията, но, забележете, пак в себе си. Днешният човек поиска да узнае какво е по-точно естеството на времето и пространството, които наглед съществуват обективно извън него, и разбра, че те зависят от собствените му възприемателни способности.
към текста >>

18. Идващата раса – Г. Томалевски Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Не само това, ами издигнатия духовен човек опитно изживява всички ония пертурбации, които лъжата, да речем, внася в цялото естество на човека с всичките им пагубни последици, които се проявяват в онова неизбежно деформиране и израждане на органичните форми, в изопачаване на чувствата и атрофиране на мисълта, с една реч: в оня органически регрес към животинското.
Когато някой каже на гладния „хляб", той пита ли: що е хляб, какви са физичните и химичните му свойства и дали това, което му дават, е наистина хляб. Дайте му го само и щом го хапне, той веднага ще познае, че яде хляб, а не камък. Човек, който се храни с Истината, не пита като Пилат „Що е Истина? " И когато човекът, у когото съзнанието се е пробудило се отказва от лъжата, той не прави това, защото то е казано нейде, или защо то се налага като етична норма, а защото живее Истината и защото за него тя е насъщна необходимост като са светлината, въздуха, водата, хлябът. За него Истината е жив хляб, с който се храни неговата пробудена душа, а не някакво понятие, което може само да се анализира, без никога да се постигне вътрешната му същина. Не само това, ами издигнатия духовен човек опитно изживява всички ония пертурбации, които лъжата, да речем, внася в цялото естество на човека с всичките им пагубни последици, които се проявяват в онова неизбежно деформиране и израждане на органичните форми, в изопачаване на чувствата и атрофиране на мисълта, с една реч: в оня органически регрес към животинското. Някои мислят, че може току-тъй безнаказано да се говори лъжа. Ония, които си мислят така – подмамени негли от заблудата, че истината и лъжата са само някакви отвлечени схващания на нашия ум без биологична връзка с нашето естество – жестоко се лъжат. И любопитно е как дори и материалистите, които поддържат, че душевния живот произтича от материята, че душевните процеси са функции на клетките, не могат да схванат. че всека мисъл, чувство, емоция или какво да е преживяване, с една реч, оставя дълбок отпечатък в организма. Нали най-сетне според тях, всичко е молекулярни движения или, както енергетиците биха се изразили: енергетични трансформации и непрекъснати изменения на силови полета.
към текста >>

19. Психология на вярата Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

ОСНОВИТЕ НА ДУХОВНАТА МУЗИКА Музиката е език на чувствата Емануел Сведенборг, виден учен и ясновидец, или както го наричат още „Съзерцател на Светлината", със своите многобройни съчинения, представя твърде голям интерес от различни гледища, но ние ще се ограничим да изнесем тук само възгледа му за музиката като духовна сила.
ОСНОВИТЕ НА ДУХОВНАТА МУЗИКА Музиката е език на чувствата Емануел Сведенборг, виден учен и ясновидец, или както го наричат още „Съзерцател на Светлината", със своите многобройни съчинения, представя твърде голям интерес от различни гледища, но ние ще се ограничим да изнесем тук само възгледа му за музиката като духовна сила. ....................................................................................................................... Според Сведенборг вътрешният живот на човека се състои от мисъл и чувство. „Говорът, казва той, не е нищо друго, освен форма на звука. Звукът съответствува на чувството, а говорът на мисълта; затова чувството звучи, а мисълта говори..." Следователно, ако мисълта се изразява чрез членоразделната реч, чувството би трябвало да се изрази чрез музиката, която е организиран звук. „Всяко чувство притежава в себе си едно особено свойство –да произвежда песен. Човек на може да пее, ако никога не е обичал.
към текста >>

Музиката не би могла да оставя такива дълбоки впечатления в душата на човека, ако самата хармония не беше присъща на чувствата в човешкото сърце.
Сведенборг определя точно принципите на този духовен оркестър, но тоя въпрос ще разгледаме малко по-нататък. Но сега нека отбележим, че създаването на оркестъра в древния йерусалимски храм не е било нещо случайно, а е почивало на точното прилагане на науката за съответствието между силите на духовния свят и нещата на физическия свет. Музиката там е била употребявана по научен начин като една висша духовна сила и музикантите са били третирани като свещенослужители, изпълняващи важен религиозен обред. Да поясним сега горното твърдение: „когато има хармонично съчетание, емоциите са сполучливо възпроизведени от инструментите". И тъй е. Музиката не би могла да оставя такива дълбоки впечатления в душата на човека, ако самата хармония не беше присъща на чувствата в човешкото сърце. Великите компонисти (имам пред вид тези, които основно познават музикалното изкуство и долавят личната естетика на всеки едного) знаят сполучливо да изразят посредством хармонични комбинации всички човешки страсти и по закона на съответствието събуждат у слушателите си същия род чувства, изразени чрез техните музикални акорди. Всека страст, събудена у човека, се развива в неговото въображение, където приема съответната форма и ако волята не противопостави нужната за случая сила, човек би удовлетворил всяко свое желание. Мнозина мислят, че това омагьосващо изкуство е безопасно; те не могат да разберат, че то е една дълбока сила, която докосва и най-тънките струни на човешкото сърце; те третират музиката като абсолютно безвредна, като прост шум без всякакво значение. Ние обаче, които от личен опит познаваме силата на организирания звук, можем да представим следното на тези, които си въобразяват, че музиката е само сбор от звукове без стойност. Вечер е.
към текста >>

Тъй че с право можем да наречем музиката език на чувствата – положителни или отрицателни, като и речта – израз на мислите – истинни или фалшиви.
Вечер е. Тълпи от народ се стичат към театрите или концертните зали. Те слушат, нервите са обтегнати и веднага след това бурни аплодисменти. Ето следователно, как тази музика е дълбоко изживяна и какво впечатление произвежда на тълпата! Истинските познавачи на музиката, тези, които владеят тайните на професията си, могат да пробудят у човека и най-нисшите страсти, посредством различно комбинираните звуци, съответни на нисшите чувства. Тъй че с право можем да наречем музиката език на чувствата – положителни или отрицателни, като и речта – израз на мислите – истинни или фалшиви. Музиката е една тайна, проникваща сила и вратата на душата е широко разтворена за този жив език на чувствата. Ясно е следователно, каква важна социална функция извършва тя и какъв гибелен фактор е често за упадъка на нравите и характерите. В такъв случай тя разрушава общественото тяло и често това разрушение е тъй силно и отива незабелязано тъй далеч! А злото и лъжата са се гнездили даже и в гърдите на старите религии и затова музиката на техния култ е била извратена като техните фалшиви догми. Говоря именно за тази псевдо-религиозна, театрална музика, пренесена в черквата от реномирани компонисти.
към текста >>

Музиката е една тайна, проникваща сила и вратата на душата е широко разтворена за този жив език на чувствата.
Тълпи от народ се стичат към театрите или концертните зали. Те слушат, нервите са обтегнати и веднага след това бурни аплодисменти. Ето следователно, как тази музика е дълбоко изживяна и какво впечатление произвежда на тълпата! Истинските познавачи на музиката, тези, които владеят тайните на професията си, могат да пробудят у човека и най-нисшите страсти, посредством различно комбинираните звуци, съответни на нисшите чувства. Тъй че с право можем да наречем музиката език на чувствата – положителни или отрицателни, като и речта – израз на мислите – истинни или фалшиви. Музиката е една тайна, проникваща сила и вратата на душата е широко разтворена за този жив език на чувствата. Ясно е следователно, каква важна социална функция извършва тя и какъв гибелен фактор е често за упадъка на нравите и характерите. В такъв случай тя разрушава общественото тяло и често това разрушение е тъй силно и отива незабелязано тъй далеч! А злото и лъжата са се гнездили даже и в гърдите на старите религии и затова музиката на техния култ е била извратена като техните фалшиви догми. Говоря именно за тази псевдо-религиозна, театрална музика, пренесена в черквата от реномирани компонисти. Не всяка хармония е подходяща за култа и даже твърде често тя е в пълен дисонанс с истинското религиозно чувство.
към текста >>

И тъй, музиката е всеобщият език на чувствата и това е именно отговорът на нейното вътрешно ,,как?
" ще дадем следния отговор: Музиката е реалният израз на чувството, следователно тя е езикът на сърцето. Всеки език е образуван от съставни елементи. Същото е и с музикалния език, чийто различни пречупвания, почиващи на определени височини, представят едно доловимо чувство. Сведенборг казва тъй: „Небесната песен е звучаща емоция; звукът е една модификация на чувството. Както мисълта се изразява чрез думата, така и чувството се изразява чрез песента". И тъй, музиката е всеобщият език на чувствата и това е именно отговорът на нейното вътрешно ,,как? ". Сега да отговорим на втория въпрос „защо? " Всичко, което съществува е създадено, за да служи за нещо друго; следователно истинското „защо" на музиката – това е нейната собствена цел. За какво служи тя? Музиката като социална функция, както казахме и no-rope, от духовна гледна точка действува в три области: 1) Като религиозна музика, в култа. 2) Като концертна и театрална музика и най-после - като 3) ефикасно средство при лекуването.
към текста >>

20. Уводни думи към окултната биология. Нови насоки в биологията - Б. Боев Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

В душевния живот на едни преобладава повече умът, а на други - чувствата.
В реда на големите култури и религии, исторически християнството се явява като нещо твърде естествено в началото на една нова култура - западната (нашата). ...И основателят на християнството притежавал дълбоката мъдрост на големите Учители на човечеството преди него... Но той имал и голямо сърце, може би по-голямо от техните. Затова и в първото християнство имало много сърдечна простота и сърдечна широта - липсващи вече на днешните християни. На тая простота и на тая широта християнството дължи своето обаяние и изключителност... И затова може би и днес мнозина обичат да слушат разкази за живота на първите християни или да четат с увлечение известния роман на Сенкевич „Камо Градеши". Но... На всички е знайно и от обикновения живот дори, че хората по конструкция, по темперамент са различни. В душевния живот на едни преобладава повече умът, а на други - чувствата. Отделно и под влияние на ума и под влияние на чувствата, човек може да извърши много и дори велики работи. Но знайно е също, че оставени сами на себе си те водят към крайности, умът към формализъм, а чувствата към сантименталност. И затова, правилното усъвършенстване на човека изисква (а то е принцип и на педагогиката) хармонично интелектуално и емоционално развитие. Преведено на малко по-символичен и житейски език то значи - умът да слуша сърцето и сърцето да слуша ума... По аналогия - в християнството като колективна единица изглежда подобна хармония имало известно време... По късно обаче, по разни причини настъпва някакво раздвоение... Умът и сърцето се разделят и всеки тръгва по свой път.. Докато днес от тях останали само догмата и религиозното настроение... Догмата и настроението са началото на противоречието между науката и религията (в широк смисъл). А около това противоречие се концентрират днес всички противоречия на западната култура, в основата на която легнало християнството.
към текста >>

Отделно и под влияние на ума и под влияние на чувствата, човек може да извърши много и дори велики работи.
...И основателят на християнството притежавал дълбоката мъдрост на големите Учители на човечеството преди него... Но той имал и голямо сърце, може би по-голямо от техните. Затова и в първото християнство имало много сърдечна простота и сърдечна широта - липсващи вече на днешните християни. На тая простота и на тая широта християнството дължи своето обаяние и изключителност... И затова може би и днес мнозина обичат да слушат разкази за живота на първите християни или да четат с увлечение известния роман на Сенкевич „Камо Градеши". Но... На всички е знайно и от обикновения живот дори, че хората по конструкция, по темперамент са различни. В душевния живот на едни преобладава повече умът, а на други - чувствата. Отделно и под влияние на ума и под влияние на чувствата, човек може да извърши много и дори велики работи. Но знайно е също, че оставени сами на себе си те водят към крайности, умът към формализъм, а чувствата към сантименталност. И затова, правилното усъвършенстване на човека изисква (а то е принцип и на педагогиката) хармонично интелектуално и емоционално развитие. Преведено на малко по-символичен и житейски език то значи - умът да слуша сърцето и сърцето да слуша ума... По аналогия - в християнството като колективна единица изглежда подобна хармония имало известно време... По късно обаче, по разни причини настъпва някакво раздвоение... Умът и сърцето се разделят и всеки тръгва по свой път.. Докато днес от тях останали само догмата и религиозното настроение... Догмата и настроението са началото на противоречието между науката и религията (в широк смисъл). А около това противоречие се концентрират днес всички противоречия на западната култура, в основата на която легнало християнството. Опитът да се преодолеят противоречията, ни връща към началото на християнството... А и християнството се яви от изток - в своето начало то бе само една религиозна секта в далечна Палестина.
към текста >>

Но знайно е също, че оставени сами на себе си те водят към крайности, умът към формализъм, а чувствата към сантименталност.
Затова и в първото християнство имало много сърдечна простота и сърдечна широта - липсващи вече на днешните християни. На тая простота и на тая широта християнството дължи своето обаяние и изключителност... И затова може би и днес мнозина обичат да слушат разкази за живота на първите християни или да четат с увлечение известния роман на Сенкевич „Камо Градеши". Но... На всички е знайно и от обикновения живот дори, че хората по конструкция, по темперамент са различни. В душевния живот на едни преобладава повече умът, а на други - чувствата. Отделно и под влияние на ума и под влияние на чувствата, човек може да извърши много и дори велики работи. Но знайно е също, че оставени сами на себе си те водят към крайности, умът към формализъм, а чувствата към сантименталност. И затова, правилното усъвършенстване на човека изисква (а то е принцип и на педагогиката) хармонично интелектуално и емоционално развитие. Преведено на малко по-символичен и житейски език то значи - умът да слуша сърцето и сърцето да слуша ума... По аналогия - в християнството като колективна единица изглежда подобна хармония имало известно време... По късно обаче, по разни причини настъпва някакво раздвоение... Умът и сърцето се разделят и всеки тръгва по свой път.. Докато днес от тях останали само догмата и религиозното настроение... Догмата и настроението са началото на противоречието между науката и религията (в широк смисъл). А около това противоречие се концентрират днес всички противоречия на западната култура, в основата на която легнало християнството. Опитът да се преодолеят противоречията, ни връща към началото на християнството... А и християнството се яви от изток - в своето начало то бе само една религиозна секта в далечна Палестина. Нашата основна мисъл дотук може да се сведе до следното - между изтока и запада има вътрешна, дълбоко органическа връзка.
към текста >>

21. Живите барометри – Добран Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Интересно е влиянието, което чувствата имат върху дейността на сърцето и кръвоносните съдове.
За влиянието на психичното върху физичното могат да се приведат и друга редица факти, които, ще разяснят някои страни на този въпрос[1]: „Радостта и скръбта, знаем от всекидневния живот, причиняват редица телесни явления Радостта зачервява бузите. При скръб, страх, болка, те побледняват. Сърцето бие по-бързо при радостна възбуда. При уплашване то спира за няколко секунди. Поучителен е апаратът, който служи за изучаване измененията в ширината на кръвоносните съдове. Интересно е влиянието, което чувствата имат върху дейността на сърцето и кръвоносните съдове. Ние знаем нервния път, по който това влияние се предава на сърцето – nervus vagus. Ясни телесни изрази на душевни процеси виждаме в дишането. Вниманието забавя дихателните движения При нормален стомах мускулът на пилора[2] чрез правилната си функция се грижи в интервали от няколко секунди да пропуща материал от няколко куб.см. от стомаха в червата При силно неприятни преживявания този мускул затваря отвора и дълго време не пуска стомашното съдържание да премине в червата. Радостни факти напротив, карат мускула на пилора да работи по-бързо, тъй че стомахът се изпразва в нужното време.
към текста >>

22. В камъка на пръстена - Georg Nordmann Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Казано е; мисълта е създала ума; чувствата са създали сърцето.
Един поглед само, един поглед!... Очите рушат и очите издигат. Искаш ли да познаеш, чист ли е човек, погледни го в очите. Искаш ли да разбереш, говори ли истината човек, погледни го в очите. Искаш ли да схванеш човека, обича ли Бога, погледни го в очите! Казано е; мисълта е създала ума; чувствата са създали сърцето. Тогава и животът на душата е създал очите. Пръв обект и първо вдъхновение на поета е било човешкото око. Две тайни таи живота: небето с лъчезарните звезди и човека с живите очи. Дълбоко е небето, красиво е окото! Красотата на човешкото око е отразена, то изразява само красотата и живота на сърцето.
към текста >>

23. Книжнина Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Между другото ще може да се види художественото трудово обучение и особеното обучение чрез рисуване, което се дава в смисъла на Гьотевото учение за цветовете и още от първата училищна година се упражнява като средство за развитие на чувствата и волята.
Този факт обаче не може да задържи мислещите хора да се не занимават с плодовете, що подобно на Валдорфското свобдно училище са израсли от нея. От тази гледна точка излизаше централният институт по възпитанието и обучението, като покани в началото на изтеклата година това училище на конференция в Берлин. Geneimrat [1] Pallat в речта, с която откри събранието, обосноваваше тая покана като посочваше вниманието, с което това училище се ползва ветре и вън от страната и добрата критика, която е получило от Вюртембергската училищна управа. За да дадем възможност и на Силезийските учители и учителки да си съставят свое собствено понятие върху Щайнеровата педагогика, помолихме Валдорфските учители на конференция в Бреслау. Последната ще бъде придружена с изложба на ученически работи от Валдорфските деца. Между другото ще може да се види художественото трудово обучение и особеното обучение чрез рисуване, което се дава в смисъла на Гьотевото учение за цветовете и още от първата училищна година се упражнява като средство за развитие на чувствата и волята. Ще бъде изложена в упражнения с деца и юноши, също и методичната постройка на изкуството „Евритмия", което се състои от телесни движения в пространството и се упражнява във всички клонове за хармонично развитие на мисъл, чувство и воля. „Централа за възпитание и обучение в Силезия." ----------------------------------------- [1] Титла за ученост в Германия
към текста >>

24. Молитвата на най-чистия човек по сърце Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Брада – с черни рошави влакна, мустаци също – белег на голяма горещина; нос – развит, възкъс, дебел, широк в крилата си - признак на добра дихателна система; човек на чувствата, импулсивен, като дете.
„Предстои ми дълъг път да извървя, аз трябва да имам храна" — така си философствува той, и затова става бирник; от тук ще изпроси, от там ще вземе и пооткрадне, напълва си торбата. ,,Ти правиш като мене, ще извиниш, може да го сметнеш за кражба, но трябва ми. Не искаш ли да ми го дадеш, ще си го взема насила или открадна". Казах – митарят има лице възвалчесто, вежди дебели, брада отдолу широка – каквото предприеме, с успех го свършва. На възраст е между 40 – 45 години. Брада – с черни рошави влакна, мустаци също – белег на голяма горещина; нос – развит, възкъс, дебел, широк в крилата си - признак на добра дихателна система; човек на чувствата, импулсивен, като дете. всякога може да изкаже своята радост; като му дръпне половин кило винце, може да скача и се радва; като изтрезнее, почва да плаче, че жена му била болна. Слепоочните области – силно развити; уши – възголеми, почти като Толстоевите, като на човек, който краде, взема, но и дава –,,бащата и майката крадяха, хайде аз да дам, да облагодетелствувам, дано Господ да ни прости греховете". Очи има кафяви или винени – белег на естествена мекота и добродушие, които чакат само своето време за да се проявят. Главата – правилно развита, като главата на Сократ. Има отлично развити домашни и обществени чувства, силно религиозно чувство, отзивчиво чувство на милосърдие, правилно разбиране на живота, отличен ум, лишен от софистика, силно развита съвест, която му показва грешките и той не се свени да ги изповяда и пред Бога, и пред човеците, и пред себе си.
към текста >>

25. ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ - А. Бертоли Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

За да бъдеш справедлив, желанията трябва да бъдат мълчаливи, чувствата – също.
И хармонизирането му с Бога, единението му с Него, ще бъде оня велик идеал, който всецяло ще го задоволи и издигне. Мнозина вече са разрешили този въпрос правилно и тяхното число се увеличава постоянно. Те приличат на река, която, както някъде е казано, няма да може да спре никакъв бент. Те прииждат и безшумно работят, за да се увеличи светлината на този свят и на земята да дойде Царството Божие. Д. С. За да бъдеш справедлив, желанията трябва да бъдат мълчаливи, чувствата – също. Дейността да бъде спрямо всички еднаква. Ако трябва да говори някой никога - нека е Любовта! Малкият Брат
към текста >>

26. ОКОТО И НАУКАТА Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Повечето от мислите, които сега занимават света, са минали през много умове; повечето от чувствата, които сега занимават света, са минали през много сърца, вследствие на което са изгубили своята първоначална чистота.
Видиш ли какъв да е човек, или какво и да е животно или растение, не питай, какво е неговото положение, но проучи, какво е неговото предназначение и служба, която те извършват в дадения случай. Когато човек не е верен на своя идеал, той не се обновява. При процеса на обновяването човек требва да гледа на положителната страна на живота, а не на отрицателната. „Постоянно се обновявайте"! Обновявайте вашите мисли, обновявайте вашите чувства! Повечето от мислите, които сега занимават света, са минали през много умове; повечето от чувствата, които сега занимават света, са минали през много сърца, вследствие на което са изгубили своята първоначална чистота. За всинца ни са важни мислите, които сега излизат от Бога; за всинца ни е важно това, които сега Бог твори. Необходимо е да се зачитат и ония мисли, което Бог е изказал в миналото. Често хората могат да обвият една Божествена мисъл така, че да стане недостъпна на света. Например, някой има желание да бъде щастлив. Какво разбирате под думата щастие?
към текста >>

Всеки ден в мислите и в чувствата на човека трябва да влиза нещо ново.
Така е не само с обикновените хора, но и с учените, и с философите, и с поетите - всички хора се изненадват. Няма човек в света, комуто да не е отнето нещо. Ако не се отнеме нещо от човека, обновлението няма да дойде. Обновлението не седи в това, което може да се отнеме от човека, то е само условие за обновяване. Обновяването е вътрешен процес в човека - процес на самата душа. Всеки ден в мислите и в чувствата на човека трябва да влиза нещо ново. Човешката душа трябва да се обновява от дълбочината си. Това обнадеждва и повдига човека. ,.Постоянно се обновявайте"! Ще кажете: как ще стане това? - Чрез закона на Любовта.
към текста >>

27. РАЗУМНОСТ В ПРИРОДАТА И В ЧОВЕКА - Б. Боев Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

НАУКА ЗА ЧОВЕШКАТА ФИЗИОНОМИЯ (Продължение) Когато темпераментът не се съгласува с известен тип, тогава се явяват неправилности и странности в характера, мании, противоречия в чувствата, в желанията, постъпките и вкусовете, оттука произлизат разните ексцентрични индивидуалности, оригинални, фантастични и несвършени умове.
НАУКА ЗА ЧОВЕШКАТА ФИЗИОНОМИЯ (Продължение) Когато темпераментът не се съгласува с известен тип, тогава се явяват неправилности и странности в характера, мании, противоречия в чувствата, в желанията, постъпките и вкусовете, оттука произлизат разните ексцентрични индивидуалности, оригинални, фантастични и несвършени умове. Когато има връзка между типа и смесения темперамент, (напр. сангвинико-меланхолически или др. комбинации), елементите на които не се съгласуват помежду си, това несъгласие довежда до конфликт между характера и умствените способности. Тогава човек мисли по един начин, а постъпва иначе; неговите постъпки са непоследователни. Такъв човек проповядва деятелност, а сам бездействува.
към текста >>

Любовта му - сантиментална, поетична - е повече на въображението, отколкото на чувствата.
Дълбоко предан на отечеството си, той мечтае само за неговото щастие и величие. Той не е обикновен честолюбец; неговото честолюбие е благородно и гордо. Той е справедлив, честен и безкористен. Религиозен е по разсъдък и по чувство. Неговата дружба е дълбока, продължителна, но много рядко интимна. Любовта му - сантиментална, поетична - е повече на въображението, отколкото на чувствата. Обича разкоша и блясъка; не ламти за богатство, неговата щедрост е благородна, великодушна и царствена. Има много почитатели, но и много врагове, които му завиждат повече на ореола на неговия гений, отколкото на обожанието от почестите. Едни го ласкаят, други го ненавиждат. Съдбата му е много променлива; достигнал до най-високите почести, той ту доброволно ще се отказва от тях, ту ще ги губи, благодарение на несправедлива немилост, Краят на неговата кариера ще завърши със скърби и големи нещастия, но неговата мъжествена и горда душа няма да се разколебае от ударите на съдбата, нито от човешката несправедливост и неблагодарност. Той ще пренася страданията си с необикновено величие и с религиозна покорност; ще умре тихо, с наслада за по-добър живот.
към текста >>

Чувствата ù пълни с благородство и достойнство; тя умее да внушава уважение към нейната личност.
Обича също да се скита в тайнствените гори и да бяга по зелените и весели ливади. Злото няма място в сърцето ù. Нейната душа никога не се омрачава от лоши мисли Набожна от сърце, нейната вяра не знае съмнения, а молитвата ù е смирена и пълна с вяра. Това е една откровена и искрена душа, която не знае нито хитрости, нито лъжа. Много търпелива и кротка, тя се отличава със състрадание, милосърдие, чувствителност и благородство. Чувствата ù пълни с благородство и достойнство; тя умее да внушава уважение към нейната личност. Много малко й трябва, за да бъде щастлива Тя е добродетелна по природа и прави добро без никакво усилие. Има живо и богато въображение, остър и наблюдателен ум По природа е поетеса, артистка и музикантка по вдъхновение. Притежава силно предчувствие и тайна интуиция, даже в висша степен ясновидство. Също така е предразположена към екстаз и видения. Най-после има щастливо и благотворно влияние на другите В нея няма нищо земно.
към текста >>

28. ЗА УЧЕНИЧЕСТВОТО Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Това чувствуване се изразява в стремежа за повече свобода, за повече широта в чувствата и мислите на хората.
Те също и Европа, движеща се от своя завоевателен дух, иска да обгърне всичко, да бъде подчинено под нейната сила и влияние. И тъкмо тук е завоят на Европейската култура. Оттук почва нейното слизане и падане. (Вижте какво дава Европа днес!) Може би това да е така, може би, не - доводите, признаците „за" и „против" са много, всеки може да ги наблюдава и да прави своите заключения. Но фактът, че мнозина чувствуват нуждата от един нов ред на нещата, от едно ново раздвижване на човешките души и идеи, говори, че действително идва нещо ново, желано за духа. Това чувствуване се изразява в стремежа за повече свобода, за повече широта в чувствата и мислите на хората. Погледнете делото на духовните творци на изток и в славянските земи - в България и вие ще видите първите апостоли на новата култура, които работят за идването й. В своето очертание новото се явява със свобода, вместо завоевателния дух на европееца; с ненасилие - вместо насилие. И ние не трябва да ги търсим тук или там, а в онези малки отношения, които се раждат помежду ни. Новото няма да дойде от небето. То се ражда на земята и тук, именно, трябва да израсте - в нашите души и сърца.
към текста >>

29. ПРИНЦИПИТЕ НА ПЕДАГОГИКАТА - П. Г. Пампоров Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Мисълта трябва да е будна, чувствата - подчинени на разума.
Един търговец се отдава на спекула, иска да спечели богатско, употребява всякакви средства, даже противни на истината и правдата. Той не държи сметка за вътрешния живот и затова бавно огрубява и най-после, върху него иде нещастието. От друга страна е голямата едностранчивост на тъй наречените учени; те живеят само един живот, мислят само за една идея-фикс, друго не ги интересува, и така стават ограничени, еднообразни. Никъде в природата няма еднообразие и където съществува, то е признак на отклонение от нейните закони и там наказанието е неизбежно. И така, нашият живот, за да бъде правилен, трябва да бъде разумно разнообразен. Мисълта трябва да е будна, чувствата - подчинени на разума. Радостта е най-силната връзка между двата живота, тя ражда вяра и спокойствие. Във всяка дейност трябва да виждаме вътрешната страна. Колкото сме по-крепки и будни вътрешно, толкова нашите движения и дела ще бъдат по-хармонични и правилни. За да имаме успех във физическия живот, трябва да имаме вътре в нас знание, благородство, идеал. Външният живот се подчинява на вътрешния, но и двата са потребни за нашето развитие.
към текста >>

С другия живот, с живота на мисълта, на чувствата и на желанията ние живеем в тъй наречения духовен мир.
Във всяка дейност трябва да виждаме вътрешната страна. Колкото сме по-крепки и будни вътрешно, толкова нашите движения и дела ще бъдат по-хармонични и правилни. За да имаме успех във физическия живот, трябва да имаме вътре в нас знание, благородство, идеал. Външният живот се подчинява на вътрешния, но и двата са потребни за нашето развитие. Във външния живот ние се упражняваме на разнообразни занаяти и служби; те ни дават положение и место в обществото, между хората. С другия живот, с живота на мисълта, на чувствата и на желанията ние живеем в тъй наречения духовен мир. Хората, които историята на човечеството възвеличава, са герои на вътрешния живот, които са се проявявали в духовния живот на мисълта, на добродетелите и на самопожертвуването. Тялото е материалист, но ние имаме засега нужда от него, за да се проявим тук на земята. То има естествени нужди, които трябва да се задоволяват: храна, дрехи, подслон; нему трябва движение и почивка, чист въздух, светлина и топлина, Тялото ни е временен съд, но наемът за него е скъп, толкова скъп, че човек днес работи и живее почти само за да плаща разходите на тялото си. Интересното е там, че ние понякога забравяме вътрешния живот, ставаме едно с тялото си, мислим само за него; претоварваме го с вредна храна и удобства и така заробваме душата и духа, за да плащаме разноските за него, понеже природата нищо не дава даром. Това не е нито разумно, нито практично.
към текста >>

30. БОГ И ЧОВЕК - Свами Вивекананда Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Чувствата наслажденията и скръбта ще се превърнат в душата му на душевни органи също тъй, както в тялото му очите и ушите имат свой собствен живот, но пропускат безкористно през себе си външните впечатления.
И с това се издига до съучастник в света на духовете; така той се изкачва от една степен на развитие до друга. Духовен живот не може да се добие само чрез съзерцание; той се постига само по пътя на преживяването. Ако търсещият познанието спазва тези закони, душевните преживявания, които се отнасят км духовния свят, ще получат у него съвсем друг образ. Той няма да живее само в тях; те няма да имат значение само за неговия собствен живот. Те ще се развият в душевни възприятия на висшия свят. Чувствата наслажденията и скръбта ще се превърнат в душата му на душевни органи също тъй, както в тялото му очите и ушите имат свой собствен живот, но пропускат безкористно през себе си външните впечатления. И благодарение на това, в настроението на душата се въдворява спокойствие и увереност, необходими при изследванията в духовния свят. Голямата радост няма да го накара да ликува, но ще бъде за него вестница за такива свойства в света, които са се изплъзвали досега от него. Тя го оставя спокоен и благодарение на спокойствието при него ще се разкрият качествата на съществата, които носят радост. Скръбта не ще го изпълни всецяло, но ще му обясни, какви свойства има съществото, което причинява скръб. Както окото нищо не желае за себе си, а само показва на човка посоката на пътя, по който требва да върви, така също радостта и скръбта ще поведат душата по верен път.
към текста >>

Всеки проблясък, всека промяна в цвета, всеки звук стават живи и се възприемат чрез чувствата; нищо не се губи, а се прибавя още нов, безграничен живот.
Когато наблюдавам камъка, растението, животното, човека, аз трябва да помня, че във всички тях се проявява Вечното. Аз трябва да се запитам що живее, като постоянно в преходния камък, в преходния човек? Какво преживява преходното чувствено явление? - Не трябва да се мисли, че такова направление на духа към Вечното унищожава в нас всепроникващото разглеждане и разбиране на обикновеното и ни отчуждава от действителността. Напротив, всяко листче, всека буболечка ще ни открият неизброими тайни, ако гледаме не само с очите си, но чрез тях и с духа си. Всеки проблясък, всека промяна в цвета, всеки звук стават живи и се възприемат чрез чувствата; нищо не се губи, а се прибавя още нов, безграничен живот. И който не умее с очи да наблюдава най-простото, той дохожда до бледни, безкръвни мисли, а не до духовно виждане. Колко далеч ще отидем в него, това ще зависи от нашите способности. Ние трябва да вършим само правото, а останалото ще дойде с развитието. Отначало е достатъчно да устремим чувството си към същественото. Ако направим това, то именно, благодарение на него ще ни се разкрие познанието на същественото.
към текста >>

31. Келтски окултизъм – Ernest Bose Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

По природа леко се увличат в крайности; силно развита чувственост; те живеят почти изключително с чувствата; големи поклонници са на любовните отношения, стига да не им причиняват стеснения или грижи.
Те са способни към едра търговия и особено като посредници. Общителни и експанзивни са до обмисленост и рязкост. Те обичат да бъбрят, стига разговорът да е разнообразен, свободен и весел. Техният ум е язвителен и доста лекомислен; обичат шеги, каламбури; малко способни са за сериозност. Големи поклонници на комфорта и трапезните удоволствия; те са лакоми и весели трапезни събеседници; леките и вакхически песни са им особено любими. По природа леко се увличат в крайности; силно развита чувственост; те живеят почти изключително с чувствата; големи поклонници са на любовните отношения, стига да не им причиняват стеснения или грижи. Дохождайки във всичко до крайност, те се отличават със силна ненавист и силна любов Хитростта и дипломацията у тях са по-скоро идеи, отколкото действителност. Ревниво ценят своя авторитет и се грижат, щото и другите да го уважават; не могат да понасят, ако ги наругаят по някакъв начин. Независими в своите семейства и в делата си, те обикновено се съветват със своята особа. Умеят да внушават страх и подчинение. Те са много честолюбиви, тщеславни, благодарение на което дават силен отпор на препятствията, или когато им правят забележки.
към текста >>

32. Легенда за синьото рибарче – Розмонд Жерард Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Далече от образите, далече от чувствата и нашите мисли, душата ни те познава на Глава на всеки почин, на всяко дело.
Хвала на слънцето! Хвала на светлината му! Псалом четвърти: Глава. Глава си Ти на всяко начинание. Ти си първото дихание в предвечността - последното в безкрая на вековете, преди да наченеш своя втори ден! Далече от образите, далече от чувствата и нашите мисли, душата ни те познава на Глава на всеки почин, на всяко дело. Ти си повел реките от извора до морето, Ти водиш времето и кервана на звездите. Ти каза първата дума, която пак при Тебе ще се завърне. Глава си ти на всяко начинание, Глава на Истината, Глава на света! Псалом пети: Добро. Добро е да работим на нивата, докато е време, догдето не е навтасал пладнешкия пек, но още по-добро е да наченем нивата в душата си, догде се не спече земята и може ралото да я бразди.
към текста >>

33. Земетресенията и тяхното предсказване (продължение) – Л. Лулчев Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Те живеят повече с мисълта си, отколкото с чувствата, и много обичат приключенията.
Недостатъчно разсъдливи, лесно могат да изпаднат в непоследователност. Лениви към физическа работа и недостатъчно храбри, те са разположени км страх. Добродушни на вид, те хитруват и лъжат. Независими до крайност, те лесно се сдружават, но не се привързват. Романтически в своите привързаности и по природа любящи, те са в същото време много капризни и много лекомислени. Те живеят повече с мисълта си, отколкото с чувствата, и много обичат приключенията. Умът им е лек, изпитателен, фантастичен, изобретателен в разкази и повърхностен. Те са мечтателни, идеалисти, спиритуалисти, на вдъхновението, ентусиасти, съзерцатели, мистици, но те не обичат порядъка и нищо не разбират в практическия и положителния живот; затова са лоши практици. Те никога не изпълняват обещанията си, макар че са готови на дума всичко да направят. Имат силно религиозно чувство, което лесно минава в мистицизъм; техните религиозни идеи са много екзалтирани и неверотърпими. Дух на прозелитизъм преобладава в тях.
към текста >>

Меките и отпуснати контури показват крайно слаба воля и характер; пасивна апатична, много ленива натура; мекост в чувствата, недостатъчна жизнена енергия, инертност в страстите, освен деятелност в стомаха.
Ъгловатите очертания показват твърдост, егоизъм, злоба, или поне нечувствителност; упорство, тирания, неумолимост; настойчивост до крайност, жажда към почести и любов към парите. Възлестите очертания показват сприхавост, дързост, гняв, рязкост, силни страсти, странност, безразсъдство, смелост, мъжество в постъпките и недостатък в умереността. Острите очертания показват хитрост, тънкост, лицемерие, лъжа, раздразнителност, подвижност, инициатива и вдъхновение. Кръглите и гъвкави очертания показват добродушие, спокойствие, нерешителност, откровеност, доброта и понякога слабо сърце, чувственост, липса на такт, небрежност, лакомство. бързопреходни страсти и гняв. Меките и отпуснати контури показват крайно слаба воля и характер; пасивна апатична, много ленива натура; мекост в чувствата, недостатъчна жизнена енергия, инертност в страстите, освен деятелност в стомаха. Но формата и характера на очертанията имат още и други особени значения, в свръзка с рода на типа, с който те са свързани. * * * Спасението седи в организирането на нашия ум, на нашето сърце и на нашето тяло. Това е нашата задача на земята. * * * Под сърце трябва да разбираме корените на нашия живот, а под ум - клонищата и листата. И законът, който трябва да спазвате е: да знаете, че ако у вас изсъхне едно желание, ще изсъхне и една мисъл; и като се атрофират вашите чувства, ще се атрофират и вашите мисли.
към текста >>

34. Учителят – Мара Белчева Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Трептенията на гласа му, усмивката на очите му, цялото му държание изразяваха безкрайна нежност и дълбочина на чувствата, по-големи от човешките.
Тя имаше очарователен поглед, който завоюваше веднага симпатиите на околните Държането ù, елегантността на ръцете ù ме учудваха. Понякога тя изглеждаше съвсем като велико светска жена. - Стелла, каза мъжът ù. От този глас нещо извънредно нежно затрепти въздуха. Никога не бях виждал между двама влюбени любовта да блика както между тези двама стари съпрузи. Трептенията на гласа му, усмивката на очите му, цялото му държание изразяваха безкрайна нежност и дълбочина на чувствата, по-големи от човешките. Аз веднага разбрах: това беше Стелла, за която споменава Дезидериус; следователно, този е същият онзи Андреас. Възможно ли е това? После дойде пак съмнението в мен. Реших да чакам. В погледа на Стелла се четеше светлината, която свети в детските очи.
към текста >>

35. Екзотеризъм и езотеризъм - Буржа Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Или това ставаше безсмислено, овладени от страст за удовлетворение на чувствата ви?
Обратно действува върху другите това, което вие пращате с постъпки, чувства и мисли. Нежната младост крайно чувствителна, усеща най-лесно вашето влияние. Вие сте опозорени! Вие, които имате деца - помните ли, кои причини ви подбудиха да ги повикате на света? Мисли за обич ли бяха те към очакваните пришелци? Или това ставаше безсмислено, овладени от страст за удовлетворение на чувствата ви? И когато в святост се образуваше тялото - обърнахте ли внимание на неговата святост? Или се отнася и до вас, че не едно незаконно дете е зачевано било с повече любов и чистота, отколкото вашите деца, високомерници! Родени в грях - грехът към Светия дух - растат множество деца, дишат и възприемат развращаващото влияние (колкото и да е то скрито) на чувства, постъпки и мисли на околните. И чувствеността се тъй възбужда у тях. Непредпазени - че кой да ги предпази?
към текста >>

Идещата раса, издигната над робството на чувствата, вече не ще познава никаква страст, тя ще си е спечелила - и ще живее чистата велика любов, която не дири никакво плътско удовлетворение.
Сам ти изкуствено си развил тия сили за разврат. Сега пак сам ти трябва да я победиш. Ти и всеки от вас -трябва да стори това, преди да е готов да ме възприеме. Ако искаш да построиш тяло за мен, трябва и семето си без страст да посееш. Също както от само себе изчезва удоволствието от пиянство и от избрани ястия, когато начините на живота и мисълта се пречистят - тъй и страстното удоволствие ще се изгуби у тогова, който се стреми към пълна чистота. Идещата раса, издигната над робството на чувствата, вече не ще познава никаква страст, тя ще си е спечелила - и ще живее чистата велика любов, която не дири никакво плътско удовлетворение. Само от любов - любовта към неродените - новата раса ще извършва най-святото действие на природата, за да въздаде висшето на въплътилите се души, което само тя може да им даде. Освободете се от страстта! Това ще ви помогне, също както и на мене. Защото с всяка крачка, която правите към чистотата, очаква ви една по-голяма радост. една всеобилна, чиста и трайна радост.
към текста >>

36. Значение на физиогномията – Ежен Ледо Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Тютюнът упоява — то значи: той упоява чувствата, нервите, деятелността на разума и всички ония способности, на които влияе алкохолът.
От дълго време повредени и неупотребявани. от нечистотата на човеците направени непотребни и тъй оставени - ще бъдат тия органи съживени в децата на моята раса. Едничко чрез чистота - не само от алкохол, но и от всяка страст и отравяне - ще могат те да постигнат истинското си предназначение. Каквото е казано за алкохола - същото се отнася и за опиума, морфина и други отрови, а също и за тютюна. Защото никотинът е отрова - ако и човек да пуши и да стигне 100 години. Тютюнът упоява — то значи: той упоява чувствата, нервите, деятелността на разума и всички ония способности, на които влияе алкохолът. Ако и пушенето да не е престъпно, както месоядството и ако не изкушава, както алкохола - то е по-отвратително от двете. Пушачът замърсява въздуха със своя ужасен навик - за отвращение и опасност за здравето на околните. Едно със своя пушек и после с дъха си и отвратителните магнетични излъчвания, той става до мъка натрапчив. Тази безпощадност към другите - чрез която пушачът доказва крайното си себелюбие - това само прави невъзможно, щото кой и да е член от моята раса да пуши. Най-опасната група от отрови - ако и научно предписани - са веществата за присаждане.
към текста >>

37. Из моите спомени – Седир Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Чрез тази лъчиста енергия се създават пътеките за пренасянето през пространството на собствената вътрешна, мозъчна и душевна творба на човека - мисълта и чувствата.
Когато човека не са могли да задоволят нито науката, нито изкуствата, нито религията, когато той е загубвал смисъла на своя груб и делничен живот, тогава са се появявали учители на човечеството, гении, поети, писатели, художници и учени, които са се домогвали до тайните съкровища на окултизма, взимали са ги оттам и са му ги давали за обнова и напредък. Тъй човечеството е вървяло напред от даренията на своите велики Учители, И ние виждаме всякога тези личности, но никога не си спомняме за изворите, от които са черпили те. В областта на новите научни издирвания на особено място стоят тези на видния професор Гурвич, който доказва излъчването на лъчиста енергия от живите клетки, и които чрез нея си влияят и въздействуват, като произвеждат митотични явления (кариокинетични фигури и деления). Днес по аналогичен начин се идва до това, което окултизмът знае от най-дълбока древност, че организмите светят и че всеки организъм има своята лъчиста обвивка, тяло, аура. Тя е спонтанен изразител на всички вътрешни състояния на живия организъм и специално на човека, чрез нея живите организми си взаимно влияят. Чрез тази лъчиста енергия се създават пътеките за пренасянето през пространството на собствената вътрешна, мозъчна и душевна творба на човека - мисълта и чувствата. Днес това не е тайна - целият свят признава тия неща. Горният пример доказва, как новите открития потвърждават отдавна известни окултни истини. Днес науката, минала през периода на крайното отрицание на всичко духовно, периода на крайния материализъм на 19 в., се връща наново към доказване по един чисто експериментален път на окултните проблеми. Въпросите за възможността на телепатията, за ясновидството, за невидимото излъчване на светлина от организмите и всичко в природата, не представляват от себе си вече нищо тайнствено. Навсякъде днес в научния свят се издават гласове за по-голяма широта, за велики възможности за разбирането на света, в чиято основа има нещо духовно, разумно и неизвестно нам.
към текста >>

38. СЕГАШНАТА РАСА И НОВАТА-ОТЗВУК Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Младостта, смисъла на живота, седи именно в това ново, което постоянно прибавяме към старото: в мислите, чувствата и делата ни.
Причината е движението им в кръг (фигура № 1), което значи, че животът им е без идеал, без стремеж към нещо ново - това ги прави стари вътрешно и външно, и животът им става товар. Тогава идват върху тях нещастията по необходимост, за да ги раздрусат и събудят от летаргията им. Право, полезно и разумно е. човек да се движи в спирала (фигура №2). Това значи да има всеки ден по някоя нова идея, да се стреми винаги към нещо ново, по-хубаво, по-съвършено; да пази старите отношения и опитности и върху тях (кръгът на преживяното) да развива спиралата на новия живот; да прибавя ежедневно по нещо ново. Младостта, смисъла на живота, седи именно в това ново, което постоянно прибавяме към старото: в мислите, чувствата и делата ни. Жената, като майка, домакиня; мъжът също във всички свои прояви трябва всеки ден да търсят един нов лъч, една нова форма по-висша, по-съвършена. Красивото у човека може да се проявява в все по-съвършени форми до безкрайност, както няма край изгрева на слънцето - то се повтаря всеки ден, но всеки ден носи нова радост на земята. За нас изгревът е важното; всяка нова мисъл, нов стремеж, ново дело е един изгрев в живота ни, който ни поддържа винаги вътрешно млади и ни прави радостни. Това е правият път на спиралното движение, по който върви разумният човек, разширявайки все повече своето съзнание, своята опитност и своите способности. В непрекъснатия изгрев е смисълът на живота - то е и началото на вечния живот.
към текста >>

39. ИЗ ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ДЬО РОША ВЪРХУ ЧОВЕШКОТО ЕСТЕСТВО - Б. БОЕВ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

ДУХЪТ НА НЕРОДЕНИТЕ (продължение) Чистота в чувствата Какво е това бушуване и въртене в свръхетерната материя на телата ви и на вашата околност?
ДУХЪТ НА НЕРОДЕНИТЕ (продължение) Чистота в чувствата Какво е това бушуване и въртене в свръхетерната материя на телата ви и на вашата околност? Може би това е невидимо за вас. То е следствие от вълнението ви, от неовладени чувства, от неспокойствието ви. Учете се да виждате. Наблюдавайте сетне бурните движения на по-фината материя, върху която действуват вашите душевни вълнения. Наблюдавайте нарушенията, които борбата и нервозността на модерния живот предизвикват в земната атмосфера.
към текста >>

Всяко ваше желание на чувствата ще ви се види играчка, с която младото човечество - в своето детско съзнание - се е някога забавлявало.
Какво е пението на птиците за един съвсем глух? Какъв е чудният залез на слънцето за един слепец - или духовно слепия? Могат ли кафрите да разберат възхищението на един художник? Можете ли вие да ги накарате да ви разберат, когато им липсват нужните способности? Може би никой не е в състояние да ви обясни възвишената радост на моята благородна раса докато ви липсват любов и чистота. Всяко ваше желание на чувствата ще ви се види играчка, с която младото човечество - в своето детско съзнание - се е някога забавлявало. Не копнеете ли за по-нататъшно знание, за трепета на незнайните изявления на живота, или като децата се държите о играчките? Играчките са нужни, докато умът е слаб. Ала дълго ли играете с тях, те ще пречат на по-нататъшното развитие. Тъй също е и с необузданата игра на вашите душевни вълнения: тя пречи на развитието ви. Моите деца ще спечелят онова по-горно съзнание, което ще донесе с себе си едно неочаквано разбиране на други светове; способността, да стигнат космическото съзнание, което сега неясно се чувствува само от малцина.
към текста >>

Разширете съзнанието си - чрез пречистване на чувствата си, ускорете растежа им, включвайте все повече и повече неща в тях, докато най-сетне съзнанието стане космично.
Играчките са нужни, докато умът е слаб. Ала дълго ли играете с тях, те ще пречат на по-нататъшното развитие. Тъй също е и с необузданата игра на вашите душевни вълнения: тя пречи на развитието ви. Моите деца ще спечелят онова по-горно съзнание, което ще донесе с себе си едно неочаквано разбиране на други светове; способността, да стигнат космическото съзнание, което сега неясно се чувствува само от малцина. Това космично съзнание е тъй високо над вашето, както вашето над съзнанието на атомите на телата ви. Разширете съзнанието си - чрез пречистване на чувствата си, ускорете растежа им, включвайте все повече и повече неща в тях, докато най-сетне съзнанието стане космично. През време на развитието му, вие ще почнете да разбирате единството на всички - и това носи любов към всички: от всички, за всички. Тогава ще дойде щастието, което никога не може да бъде нарушено и всяка работа ще е радост. Идещата раса ще живее в най-голяма радост: в радостта да даваш - най-чистото от чистите чувства. * * * Чувствата не трябва да се убиват, а да се пречистят, преобразят и да са под строг надзор - под надзора на Божественото в човека. Спокойствие требва да бъде постигнато - ала не равнодушие.
към текста >>

* * * Чувствата не трябва да се убиват, а да се пречистят, преобразят и да са под строг надзор - под надзора на Божественото в човека.
Това космично съзнание е тъй високо над вашето, както вашето над съзнанието на атомите на телата ви. Разширете съзнанието си - чрез пречистване на чувствата си, ускорете растежа им, включвайте все повече и повече неща в тях, докато най-сетне съзнанието стане космично. През време на развитието му, вие ще почнете да разбирате единството на всички - и това носи любов към всички: от всички, за всички. Тогава ще дойде щастието, което никога не може да бъде нарушено и всяка работа ще е радост. Идещата раса ще живее в най-голяма радост: в радостта да даваш - най-чистото от чистите чувства. * * * Чувствата не трябва да се убиват, а да се пречистят, преобразят и да са под строг надзор - под надзора на Божественото в човека. Спокойствие требва да бъде постигнато - ала не равнодушие. Спокойствието е овладяно чувствуване... Равнодушието - разнебитено. Имате ли състрадание? Плачете ли с плачещите и страдате ли със страждущите? И смеете ли се със смеещите се час по час и се усмихвате с усмихващите се?
към текста >>

Тогава състраданието ви е само игра на чувствата ви.
Спокойствие требва да бъде постигнато - ала не равнодушие. Спокойствието е овладяно чувствуване... Равнодушието - разнебитено. Имате ли състрадание? Плачете ли с плачещите и страдате ли със страждущите? И смеете ли се със смеещите се час по час и се усмихвате с усмихващите се? Тогава състраданието ви е само игра на чувствата ви. Станете състрадателни. Учете се да разбирате причината на скърбящия. Гледайте с най-голяма - разбираща любов - на страждущите, без да бъдете сам завлечени от вашите чувствувания. Желайте да помагате: интуитивно ще знаете, как. Утешавайте, уталожвайте, научавайте, внесете добро разположение, помагайте според силите си.
към текста >>

40. НАЙ СКЪПОЦЕННИЯТ ДАР - А.Т. Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Защото при някоя церемония или препълнена проповед - според чувствата - ви се струва, че сте примерни?
Защо ходите в черква или в религиозни сбрания? Защото родителите ви правят това? Защото е тъй прието? Защото ви дава богати възможности да правите познанства? За да си осигурите едно резервирано место в небето? Защото при някоя церемония или препълнена проповед - според чувствата - ви се струва, че сте примерни? Защото вашият конкретен разум се радва на дефиниции, спекулации върху замъглени, далечни неща? Нито една от тия дребнави причини не ми се вижда ясна. Само като израз на вътрешната ви божественост, като едно неудържимо желание, да възобновите вашата първична връзка с Бога - религията и философията са ценни, а не като една лъжлива външност. Твърде често дори и вашите добродетели са маскирани дребнави пороци. Някои от вас са тъй добродетелни, че ставате нетърпими и мъчите другите с вашето самодоволство.
към текста >>

41. ЧОВЕШКАТА ДУША - ЦВ. Г. СИМЕОНОВА Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Търси винаги истината в мислите, в чувствата и действията и когато я намериш знай, че близък е часът, когато ще чуеш гласа на Бога.
КРАЙ ИЗВОРА Когато изгубиш пътя към свещения извор, потърси пътя към своята душа! Когато всички хора се оттеглят от теб, потърси своя Учител, той ще ти покаже пътя към техните души. Когато животът ти се преобърне на пустиня и твоята дейност на безплодна градина, знай, че ти си служил на себе си. Започни тогава да служиш на Бога! Не забравяй никога Бога, не забравяй никога своя Учител, не забравяй никога душата на ближния и своята. Търси винаги истината в мислите, в чувствата и действията и когато я намериш знай, че близък е часът, когато ще чуеш гласа на Бога. Не смущавай невинния сън на детето! Не се докосвай до свещената дреха на душата! Не се спирай пред дивните цветя на чужди градини. Желай правдата, работи за Бога, мисли за високите върхове и си почивай в Божия дом. Осланяй се само на силите, които Той ти е дал, работи със своите сили, колкото и малко да са те и уповавай само на Него.
към текста >>

42. ЖЕЛАЛ БИХ - П.Г. ПАМПОРОВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

В безмълвните часове на моя ден, когато дремят кресливите гласове на ума, с когото се лутаме по ширния свят, когато в сърцето стаят чувствата, що ни държат в привързаност и омраза, тогава чувам издалеко ударите на твоята ръка, която работи над статуята в храма на душата ми!
И нашата ръка не е наслуки турната. И с нея можем да държим длето и чук. Макар и с малко, ние можем да помагаме на Великия майстор, като изтриваме в диамантен прах онова, което е сътворила вещата ръка. Всеки може да твори мънички украси в душата си, както детето, що помага на бащата, като му подава тухлите, с които той изгражда новия дом. Велик Майстор! В безмълвните часове на моя ден, когато дремят кресливите гласове на ума, с когото се лутаме по ширния свят, когато в сърцето стаят чувствата, що ни държат в привързаност и омраза, тогава чувам издалеко ударите на твоята ръка, която работи над статуята в храма на душата ми! Когато в своето незнание аз разтурям тънките извитъци със своя гняв, аз мисля, че Ти си ме оставил, че е потъмняла мраморната белина на Твоето творение, но умълчал се, свел глава, аз чувам ударите на твоята любов и очите ми се просълзяват, защото Ти си кротък и милостив! Не ме оставяй никога, Ти Великият Майстор, който ден и нощ готвиш за някакъв далечен празник в храма на душата ми човека - твоето творение и твоят образ! Псалом двадесет и седми: ОРАН Сега са дни на оран. Земята се бразди. Бляскаво рало разпаря меката ù гръд Скоро ще дойде сеячът и семето ще протегне нежни ръце към слънцето.
към текста >>

43. ВЕСТИ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Вървящият напред вижда и слуша все по-ясно и той предава своите впечатления на идващите отзад; тези впечатления идват до тях по нишките на чувствата и по нишките на мислите; тези нишки свързват и обединяват хората.
Човечеството в своя стремеж към идеала, отива все напред по високата и стръмна планина, пътят се вие спирално по нея. Пътят е тежък и опасен, лесно се пада от него и като се разбиеш, озоваваш се пак долу. Колкото по-високо се е издигнал човек, толкова по-страшно е падането, толкова по-стръмен става подема; но той е необходим, защото долу е много тъмно. Светлината на върха на планината, който се крие в небето, ласкаво примамва към себе си. Колкото по-високо се издига човек, толкова по-силно горят цветовете, толкова по-прекрасно звучи дивната музика, толкова по-идеални стават формите. Вървящият напред вижда и слуша все по-ясно и той предава своите впечатления на идващите отзад; тези впечатления идват до тях по нишките на чувствата и по нишките на мислите; тези нишки свързват и обединяват хората. И велика е отговорността на човека, който върви напред; ако той падне, неизбежно ще изпусне из ръцете си връченото му кълбо с ръководещите нишки, те ще се забъркат и поведат хората по лъжливи пътища, ще се завържат възли, ще се затегнат бримки, ще почнат да душат хората, а когато нишките се разкъсат, мнозина ще полетят в бездната, увличайки със себе си виновника на своето падение. Труден път; понякога го обвиват тъмни облаци; тогава цветовете угасват, замлъква музиката, заглъхват мислите, и замиращата в сърцето любов едва едва поддържа гаснещата вяра. Но смелите и силните все вървят и вървят напред, към светлината и извеждат слабите и страхливите на пътя. Облаците остават в низината: охлаждайки се, те падат като дъжд на отчаянието в бездната и там замръзват. А във вървящите напред все повече и повече се разкрива вътрешния слух и проглеждат очите, все по-чиста става мисълта, любовта все по-силна, докато не почне да обгръща целия свят.
към текста >>

44. СЪБУДЕТЕ СЕ, ДЕЦА НА СВЕТЛИНАТА Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Само разумният човек може да направи тази връзка, защото той има устойчивост в чувствата си.
Както слънцето е за всички същества в света, така и Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина са за всички хора. Който иска да се повдигне в света, трябва да има завет с Великото Начало на живота. Този завет ще бъде тил в неговия живот. Казва се: "С каквито дружиш, такъв ще станеш". Свържи се с Великото в живота, ако искаш да придобиеш Неговите качества. Само разумният човек може да направи тази връзка, защото той има устойчивост в чувствата си. Устойчивият човек има в себе си вътрешен морал и той не прави разлика между любовта и омразата. И когато го обичат, и когато го мразят, той еднакво благодари. Прави ли разлика между любовта и омразата, той се намира в положението на точилото и на ножа, които постепенно се изхабяват. Как може човек да се справи със старото? - Както дърветата се справят с листата си.
към текста >>

45. Вести Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Хелиодните лъчи са носители на душевния живот, мислите, чувствата и настроенията".
Следователно не на ода, а на хелиода е присъща творческата сила. 2) Противоположните на елементарните лъчи хелиодни лъчи За последните Хутер пише в своето голямо счинение: „Мислите, що изтичат от някои особено одарени хора и се предават чрез поглед и движения на ръцете, действуват на предмети и организми, които се намират на далечно разстояние. Те проникват при това през метални пластинки и дебели стени, при което разстоянието не играе никаква роля." В съчинението си „Чувствителната способност у материята" Хутер пише в допълнение на горните думи следното: „Аз чувствувам, че живи хора, гори, животни и растения, изпращат особени лъчи. Жизнените лъчи са по-тънки от химичните. Аз чувствувам духовното направление на отделните хора с помощта на тия тънки жизнени лъчи. Хелиодните лъчи са носители на душевния живот, мислите, чувствата и настроенията".
към текста >>

46. РАДИАЦИЯТА НА ОРГАНИЗМИТЕ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Чистота Чувствата ви трябва да бъдат по-чисти от снега.
Бъдете съвестни във всичко, що вършите, истинни и точни в работа, говор, и мисли. Не бъдете ли такива, никога няма да ви се поверява важна работа. С часове мислете върху истината, чийто жив символ сте самите вие. Нека истината да просветне чрез вас. Живейте онова, което е у вас - което сте - всичко друго не е истина. Чистота Чувствата ви трябва да бъдат по-чисти от снега. Стремете се към това да бъдете чисти, по-чисти отколкото сте сега. Имайте желание чисти да бъдете; тогава и ние ще искаме да ви помогнем. Това ще постигнете като имате вяра в нашата сила и нашето желание да ви подкрепим. Първата ваша длъжност към сами себе си и към света е да пречистите мислите си. Трябва да бъдете достойни; чрез Него да мислите и Силата Му да носите в себе си.
към текста >>

47. ОТ МИНАЛОТО НА БЪЛГАРИТЕ - ЛУЛЧЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Така че, когато древните са изказали това изречение, те са разбирали „трансформирай енергиите и чувствата си".
Например в индуската философия, която има в основата си окултизма, но която не е основа на окултизма, както мислят някои, има едно такова положение „убий всяко желание". И съвременните критици се хващат за него и казват: „Щом убиеш желанията и стремежите, какво ще остане от човека"! И прави са. Но това е един крив превод от свещения език на посветените. Ала съвременната окултна наука поставя въпроса тъй: всички желания и стремежи, които идат на човека, са носители на известни енергии от природата, и човек трябва да знае, как да трансформира желанията, за да може да използува енергията. Така че, когато древните са изказали това изречение, те са разбирали „трансформирай енергиите и чувствата си". Това привеждам само за изяснение, какво може да докара един крив превод. И нашата Библия е пълна с такива криви преводи, защото първоначално е била предадена със свещения език. Съвременната окултна наука прави превод на великото знание направо от великата книга на Природата, от която са превод и древните текстове и при това ни дава и светлината, и ключа за четене, и разбиране на древните текстове. Докато традиционният окултизъм ни предава как животът се е проявявал в миналото, съвременната окултна наука ни учи, как животът сега се проявява и съобразно с това нагажда и методите за възпитание и благотворно въздействие върху човечеството. Като говоря за традиционен и съвременен окултизъм, да не се схване, че ги противопоставям.
към текста >>

48. СЪБУДЕТЕ СЕ, ДЕЦА НА СВЕТЛИНАТА! - ПРЕВОД СТЕЛА Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Съвременните хора искат мир, но не може да има мир, докато не се приложат Любовта, Мъдростта и Истината, които носят светлина за ума и простор за човешката мисъл, топлина за сърцето, и широта и благородство за чувствата, и простор и свобода за човешката воля.
Кризата е чисто духовна, идейна. Има неща, които не са вземани пред вид при изграждане на настоящите форми и отношения в живота и затова е тази вътрешна криза. Знанието на божествената Мъдрост и Истина не е приложено в индивидуалния, семейния и обществения живот и вследствие на това се явява тази вътрешна криза. И ако тези закони не се приложат, бялата раса ще дойде до израждане, но ще дойде друга една раса, която ще я наследи и ще вземе кормилото на човешкото развитие, като приложи законите на Любовта, Мъдростта и Истината и създаде нови форми и отношения. Става една вътрешна борба в света и тя е неизбежна. Съвременните хора искат мир, но не може да има мир, докато не се приложат Любовта, Мъдростта и Истината, които носят светлина за ума и простор за човешката мисъл, топлина за сърцето, и широта и благородство за чувствата, и простор и свобода за човешката воля. Дето не действат тези три закона, не може да има никаква култура, никаква наука и религия. Без приложението на тези три закона земята ще заприлича на гробница. Мислите и желанията на хората съществуват като обективни реалности в природата и упражняват влияние върху развитието на живота и природните явления. Натрупвани с векове, отрицателните мисли и желания на хората действат като взривни вещества. И много от катастрофите, които стават на нашата планета, се дължат на тези отрицателни мисли и желания.
към текста >>

49. НАУКА И ЖИВОТ - ВЛ. ПАШОВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Под думата „сърце" разбираме втори принцип, втора сила и есенция, която ние наричаме Любов, която носи живота и създава чувствата в нас.
И когато човек изгуби музикалността, поезията и разумността в живота си, животът му се обезсмисля, става анормален и се раждат всички болезнени състояния. Музиката, поезията и разумността са свързани с човешката воля, сърцето и ума. Това са три основни принципи, които действат в Битието; това са три есенциални сили, които в своята целокупност и отношения създават природата и човека. Под думата „ум" разбираме първичната есенция в света. Умът го разглеждаме като символ, зад който стои Първичната Реалност. Под думата „сърце" разбираме втори принцип, втора сила и есенция, която ние наричаме Любов, която носи живота и създава чувствата в нас. А волята, това е третият принцип или есенция, от която е създаден материалният свят. За да осмислим живота си и да можем да го използуваме за нашия растеж, трябва да имаме една положителна наука, която да е обоснована върху фактите. Фактът сам по себе си е една далечна истина, свързана с някаква реалност; но фактите трябва да се поставят в съотношение с живота, за да имат значение за нас. Фактите, разбрани и поставени в известно съотношение помежду си, образуват законите; законите, това са пътища по които разумният живот върви. А законите, събрани и подведени под една обща основа, образуват принципите.
към текста >>

50. НАЛЯГАНЕТО НА МАТЕРИЯТА - ВЛ. АНГЕЛОВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Физиологическите процеси са в пряка зависимост от желанията и чувствата, а тези последните – от мислите.
А тази база на изследване я довежда до доста едностранчиви и непълни изводи и заключения. Основно положение в окултната наука е, че Космосът представя едно единно цяло, един жив организъм, в който има съотношение, зависимост и вътрешна връзка между всички процеси и явления. При това органическо схващане на Космоса, няма място за онази разпокъсаност на процесите и явленията. Тук не става въпрос за анулирането на някои процеси, но въпросът ни е, че всички процеси са във взаимна зависимост. Например, така наречените механични процеси са в зависимост от физиологическите процеси, които са нещо повече от физико-химични, а тези последните са в зависимост от психическите процеси. Физиологическите процеси са в пряка зависимост от желанията и чувствата, а тези последните – от мислите. Изхождайки от това основно положение за вътрешната връзка между всички процеси и явления в Космоса, окултната наука поставя и друго едно основно положение – че процесите в Битието не са еднократни и прекъснати, а многократни и непреривни. И ако съвременните хора не могат да схванат процесите в тяхната непреривност, то е в зависимост от тяхното съзнание, което определя и възможностите на техните органи за възприятие. Оттук и едностранчивостта и непълнотата на съвременната наука и невъзможността й да даде отговор на жизнените въпроси и изисквания на нашето време. За да дойде човечеството до истинското знание, трябва да има предвид горните две положения. Съвременната наука във всичките си специалности се е добрала до известни знания и всички тези знания са впрегнати в техниката; и съвременната цивилизация е ненадмината в техническо отношение.
към текста >>

51. СТРОЕЖЪТ НА ЧОВЕКА СПОРЕД КАБАЛИСТИТЕ - АЛБЕРТ КАЛЕВ Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Като че ли сините, кристални вълни на езерото мълвяха: така чисти и кристални ще бъдат чувствата на всички хора и народи един към друг.
Женева – това днес е столицата на световните съединени щати – които сега са в своя зародиш, в идея, но които, ще дойде ден да бъдат действителност. Обществото на Народите – колкото и несъвършено да е – подобно на детските играчки – все пак то е велико начало, знамето на близкото бъдеща, когато войните ще бъдат един анахронизъм, една преживелица, подобно на инквизицията от средните векове. Съветът на народите – това ще бъде изпълнителният орган на новата мисъл и на новите чувства, чрез който ще се турят в изпълнение дълго лелеяните мечти – за мир и братско сътрудничество. Когато бях в Женева на брега на прекрасното Женевско езеро, в палатата на Общ. на народите, откъдето се открива великолепен изглед на Алпите с Монблан – аз почувствах свещен трепет на бъдещето, на великото и славно бъдеще, което идва. Като че ли сините, кристални вълни на езерото мълвяха: така чисти и кристални ще бъдат чувствата на всички хора и народи един към друг. Като че ли снежните, позлатени от лъчите на. изгряващото слънце Алпи мълвяха: така светли и бели ще бъдат мислите на братските народи, които ще образуват общочовешкото семейство. Там в Женева аз почувствах, че това е наистина един международен град с нова атмосфера. Атмосфера, в която се носят новите мисли на мечтатели и пророци, несбъднатите мечти, които сега вече трябва да се сбъднат – мечтите за мир, разоръжение и братство. Ще се сбъднат не без борба.
към текста >>

52. ГРАФОЛОГИЯ - Д.М.З. ИНСАРОВ Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Всички родове движения или животи са недостъпни за чувствата на човека, те изглеждат като че съвсем да не съществуват за него.
Нима процесът на разлагането не е резултат от жизнена дейност? Милиарди нисши организми от невидимите с просто око микроби до големите червеи включително, се зараждат в него и го изяждат. Няма пространство в цялата вселена, гдето да няма живот или съзнания, макар степента на техните проявления да е твърде различна. Човек отдавна знае, че животът е движение. Човешките чувства са способни да възприемат само ограничено число движения или трептения. Всички родове движения или животи са недостъпни за чувствата на човека, те изглеждат като че съвсем да не съществуват за него. От това още не следва, че вън от достъпния за човешките чувства кръг, действително няма живот. Напротив, има безкрайно много движения, даже цели мирови области, недостъпни за грубите наши физически чувства, а всичко това за нас наглед не същества. Ще споменем само за живота на един атом, който е толкова по-малък от микроба, колкото земното кълбо в сравнение със Вселената и все пак той представлява от себе си същинска миниатюрна слънчева система, чиито тела се движат с такава скорост, която нищо не е в състояние да ни даде представа. Човекът все пак има възможност да развие в себе си много по-тънки чувства и чрез тях да възприеме съответно и много по-тънки трепети и движение. Кабалистичната наука учи, че зародишите на висшите (метафизическите) чувства са заложени в човека и при известни благоприятни условия той е в състояние да развие в себе си способности за възприемане на такива познания, за които съвременната култура и понятие няма.
към текста >>

53. ВЕСТИ Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Идеите са живи и вече образувани в ума, те постоянно растат със стремеж да бъдат изтикани напред, докато намерят място върху полето на чувствата.
Ана В. Милс Идеите. Законът на условията[1] Идеите са основа на всяко действие, на всяко чувство, на всяко нещо; това признават всички мислители; това е законът на проявлението. Ако някое действие, чувство или някоя постъпка не са съвършени, тяхното начало също не е съвършено; това значи, че несъвършенството се започва в идеята. Постъпки и действия само отразяват и изразяват идеите. Идеите са живи и вече образувани в ума, те постоянно растат със стремеж да бъдат изтикани напред, докато намерят място върху полето на чувствата. Идеите, за които ние се държим, определят всичките ни стъпки и условия. В известен смисъл, всеки индивид е свой собствен творец, рожба на своите собствени идеи; и ако той не е доволен от своята околна среда или ограничени положения, в които той се намира, най-късият път да изправи неблагоприятните условия и да ги преобърне в благоприятни е да промени основата на идеите. Практически, вие сте съвкупността на вашите собствени идеи, които са се вкоренили и са пораснали. Може би, вие даже ни най-малко не сте съзнавали, че идеите и вярванията, на които сте се доверили и които сте отглеждали, пораждат чрез отражение това, което сега като че ли ви управлява. Може би вие мислите, че тези условия на болест, дисхармония и бедност са се родили съвсем не във вас, а вън, че следователно вие съвсем не сте отговорен и съвсем не може да ги управлявате.
към текста >>

54. НА ДЕЦАТА-МОИТЕ МАЛКИ ПРИЯТЕЛИ - GEORG NORDMANN Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Художествен образ с мъдрост, религия с наука и чародейство, психологическа борба на личността заедно с пробуждащото се съзнание, всичко това представя едно така здраво споено цяло, което завладява човека и му придава вярата на автора във всичко това и като че ли с магическа пръчка човек става друг – неговите очи се отварят и той вижда, че живее в един свят, който е обкръжен от друг, избягващ от зрението на простосмъртния, много по-реален – на чувствата, мисълта и душата.
възможно в безпределния живот на човека и природата. И тъкмо тази нейна искреност, свързана с нейния безсъмнено високо художествен талант, е най-ценното в нейното творчество. А нейните познания са безгранични. Никъде не се чувствува, че тя умува, че тя се сили и пресилва. Познанията ù, които нямат край, са станали нейна плът и кръв и когато тя пише, всичко се лее. Художествен образ с мъдрост, религия с наука и чародейство, психологическа борба на личността заедно с пробуждащото се съзнание, всичко това представя едно така здраво споено цяло, което завладява човека и му придава вярата на автора във всичко това и като че ли с магическа пръчка човек става друг – неговите очи се отварят и той вижда, че живее в един свят, който е обкръжен от друг, избягващ от зрението на простосмъртния, много по-реален – на чувствата, мисълта и душата. Творчеството на Крижановска не е „тенденциозно", както би се изразил дълбокомисленият съвременен критик. Тя се стреми да изложи живота от онази страна, от която ние винаги се страхуваме да го гледаме, която ни се струва безсмислена или пък страшна, когато се касае до съвестта, която се пробужда при мисълта за Бога и душата. И писателката успява с неимоверна вещина да внесе ужас в човека, когато в лицето на своите герои ни разкрива страшилището на душевния живот на човека, подклаждан от видимите и невидими сили на злото, или да внесе мир и нанагорен подем, когато силите на светлината докоснат с един лъч съзнанието и душата на съществата, живеещи на границата на „звяра" и „ангела" – на хората. В. И. Крижановска стана известна в България в последните 5-6 години и то на опредълен кръг читатели, макар почти всичкото свое дело да го е изнесла преди войната.
към текста >>

55. УВОД В СРАВНИТЕЛНАТА ХАРАКТЕРОЛОГИЯ-Д-Р ЕЛИ РАФАЙЛОВА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Изследвали са света на чувствата, на мислите и тяхната връзка с физическия свят, където те се конкретизират като постъпки, като начин на живеене, като поведение в живота.
Тук сферата на изследване е онова, което хората наричат съдба, с нейната събитийна, темпорална подвижност и с нейната дълбоко скрита обусловеност. От край време онези, които са тръгнали по тоя път на изследване, са превръщали живота си в опитно поле. Опитвали са и изследвали нещата преди всичко в своя живот. Те са ставали ученици във великата школа на живота, а не само несъзнателни гости на неговата трапеза, които не знаят ни защо са се родили, ни защо живеят, ни защо умират. Те са изследвали света на желанията с неговите форми, сили и закони. Изследвали са света на чувствата, на мислите и тяхната връзка с физическия свят, където те се конкретизират като постъпки, като начин на живеене, като поведение в живота. Те се установили от дълги наблюдения и опит, че между „вътрешния” и „външния” свят на човека, между неговия душевен живот и съдбата му има тясна връзка. Че дори външният строеж на човека, неговото тяло, устройството и функциите на отделните органи е израз на вътрешния му свят. Ето защо не е тайна, нито пък е нещо проблематично, какви последици има за живота на човека от истината и лъжата, от любовта и омразата, от свободата и насилието и т.н. Всички тия живи сили в вътрешния свят са корелативно свързани с известни органи на тялото и влияят върху тяхното устройство и функции. Те определят силата и капацитета на човешкия мозък и нервна система, на неговата дихателна и кръвоносна система, на неговата храносмилателна, костна и мускулна система.
към текста >>

56. УСЛОВИЯ НА ЖИВОТ И ЗДРАВЕ В ОРГАНИЗМА - АМРИ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

В чувствата и страстите стигат до екзалтираност; бунтари, героични и авантюристи, те са същевременно големи скъперници, но са много разточителни за своите фикс идеи, ревниви, недоверчиви, славолюбиви и своеволни.
Тялото изобщо е сухо, гърдите – сухи, но доста широки. Мускулатура и сухожилия – добре изразени, костна система също изразителна. Кожата, обрасла силно с косми, бива груба и гореща, вените са изпъкнали, а сърцето пулсира бързо и силно. Глас – груб и рязък, изтънчени чувства и добър апетит – добра стомашна система. Умът им е жив, но не са много дълбоки, въпреки блестящите им често съждения; хора с добре развито въображение до екзалтация, доста силна воля, закален характер, с рицарски чувства и енергия, смели и деятелни – не спират пред нищо, горди и надменни, стремят се винаги да бъдат първи; речовити и инатчии, тщеславни, злобни и отмъстителни, гневът им стига до ярост, похотливи и влюбчиви до увлечение, затова стигат до тиранство. В чувствата и страстите стигат до екзалтираност; бунтари, героични и авантюристи, те са същевременно големи скъперници, но са много разточителни за своите фикс идеи, ревниви, недоверчиви, славолюбиви и своеволни. Хората от жлъчния темперамент са крайно чевръсти и не могат да се задържат на едно място и работа, походката им е горда и рязка, със стиснати юмруци или със скръстени на гърдите ръце, когато стоят; сънят им е понякога тежък и неспокоен, но те издържат много на безсъние. Тези хора страдат много от трески, вътрешни възпаления, разни болести на жлъчката (камък и др.) включително и жълтеница, мозъчни болести, довеждащи до безумие и биват доста големи хипохондрици. Единственото добро, особено когато се поболеят, за тия хора е спокойният живот, чистият прохладен въздух, бани и плодовата храна Ето как вкратце определя Учителят холеричния темперамент: Преобладаващо влияние има жлъчката, черния дроб, нервната система и костите. Понякога тия хора са високи с черни коси, много енергични, динамични. Преобладава въглеродът.
към текста >>

Силни в чувствата и страстите, но непостоянни.
На сангвиниците им действува добре един по-северно умерен климат. Te биват кротки, вежливи, скромни, осторожни и не много решителни, откровени, доста експанзивни и разговорчиви, честни и доста миролюбиви, понякога до незачитане на своят интерес. Хора оптимисти, обичат радостта, приятното общество и удоволствията. Те са тщеславни, държат и зачитат общественото мнение. Експанзивни, бурни в гневът, скоро улягат и утихват; обидчиви, но скоро прощават. Силни в чувствата и страстите, но непостоянни. Любовта за тях трябва да бъде свободна и безгрижна, те обичат най-много личното спокойствие и приятния личен живот, обичат също онзи труд и работа, които не им създават големи безпокойства. Обичат златото, собствеността и почестите, не са крайно честолюбиви и не са скъперници. Умът им е събуден, свободен, но не много дълбок и проницателен, доста паметливи и с правилни и здрави съждения, в които обаче, липсва блясък. Те са добри приятели, сърдечни и състрадателни. Понеже са много доверчиви и големи оптимисти, сангвиниците често биват излъгвани.
към текста >>

57. СИНИТЕ ОЧИ - GEORG NFRDMANN Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Откривал е че тези сили са разумни и работят с правилата и средствата на висшата математика, че всяка линия е графически изобразена функция на величини, действуващи в ума, в чувствата, във волята на човека, с една дума – в неговия вътрешен душевен живот.
Мнозина са изучавали хирология, мнозина я практикуват и също мнозина се разочароват и я захвърлят. Много малцина обаче са попадали на верен път. В изучаването на тази наука те са постигали не само една възможност да вникват и да разбулват скритите страни на човешкия характер, но са развивали в себе си много ценни и важни качества, нужни за всеки изследовател на истината. Научавали са се да наблюдават, да обръщат внимание на най-малките неща, като не случайни, които имат някаква връзка със самия човек, със семейството, с народа и човечеството. Истинския изследовател на човешката ръка се е научавал също, че силите, които работят и формират тази ръка, чертаейки по нея най-чудни и разнообразни линии, са същите сили, които действуват в природата и по тия знаци той е намирал далечните съотношения на човека и вселената. Откривал е че тези сили са разумни и работят с правилата и средствата на висшата математика, че всяка линия е графически изобразена функция на величини, действуващи в ума, в чувствата, във волята на човека, с една дума – в неговия вътрешен душевен живот. От своите многобройни наблюдения хирологът е виждал какво голямо значение може да представя една малка извивка в някоя линия и на колко голяма промяна е показател тя в неговия душевния живот. Защо малцина могат да попадат на верни заключения при гаданието по една ръка? За това има много причини. Една от тия причини е, че не се вземат под внимание всички данни, които може да ни даде една ръка, колкото и да е тя бедна и елементарна, или ако се вземат всички под внимание (което е много трудно и за мнозина почти невъзможно, както ще видим по-долу), не се тълкуват правилно. Когато се вземе една ръка с цел да се вникне добре в характера на едно лице, не е достатъчно да се погледнат за един момент само линиите и веднага човек авторитетно и прибързано да се произнесе.
към текста >>

58. ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА - Г. Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Хората трябва да имат филтри, с които да пресяват мислите и чувствата си, да ги сортират, да не става някакво вътрешно подпушване в тях.
Едно е нужно да се знае: природата е впрегнала на работа всички хора, даже и най-лошите. Като работят за нея, те едновременно с това работят и за себе си. Както фабриките и леярниците работят за човека, така и хората, добри и лоши, работят за природата. Както ние търпим всички несгоди и неудобства на фабриките, с техните вредни газове, така и природата търпи лошите хора с техните неправилни мисли и чувства. Фабриките трябва да имат високи комини, да изхвърлят навън газовете, които се образуват в тях, да не става някакво подпушване. Хората трябва да имат филтри, с които да пресяват мислите и чувствата си, да ги сортират, да не става някакво вътрешно подпушване в тях. Щом умът дойде в човека, всяко нещо в него отива на своето място. Ако умът не функционира заедно със сърцето на човека, той нищо не може да постигне. Само умът е в състояние да се справи с противоречията на сърцето. Сърцето представя гъстото течение в природата, или венозната кръв в човека. Умът представя рядкото течение, или артериалната кръв.
към текста >>

59. БОГОМИЛСТВОТО НА ЗАПАД Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Новозаветните хора са хора на вярванията, хора на чувствата.
Служат си на всяка крачка с насилието. Признават всъщност само „юмручното право”, „правото на силния” и войната като негов израз.Основен закон в личните им отношения е „око за око, зъб за зъб”. От всяка обида те се ожесточават, в тях кипва желание за мъст и лична саморазправа. Богове им са: „истукани”, ,идоли”, на които те принасят жертвоприношения. (В модерен превод: „силните личности”, „диктаторите” и на които те кадят тамян и които често ги подтикват към „човешки жертвоприношения”!). Новозаветните хора са хора на вярванията, хора на чувствата. Те имат едно чисто афективно отношение към света. У тях стават бързи смени в настроенията – те минават от въодушевление към депресии, от вяра към безверие. Те схващат света като борба на добро и зло, на Бога и дявола. Затова постоянно ги занимава проблема за „съблазните”, „изкушенията” и „греха”. Най-висока социална добродетел е благотворителността, „правенето добрини”, за „спасение на душата”.
към текста >>

Новозаветните – с вярванията си, със своето верую, обвързвайки чувствата.
Създаването на известни термини не е случайно. За психолога те са кристализация на цели вътрешни комплекси, крайни формули на една сложна и многостранна дейност. Ще кажа само още няколко думи за тези три типа, които се движат в сферата на личния живот и ограниченото съзнание. Старозаветните заробват със сила, с насилие. Те оковават тялото. Новозаветните – с вярванията си, със своето верую, обвързвайки чувствата. Праведните обвързват със закон. Те оковават ума. Остава да кажа някоя и друга дума за ученика, чийто тип сега се създава, и чийто път, потайно следвам досега в Мистериите и храмовете на Посвещение, сега се очертава навън. Ще оставя Учителя да говори: „По какво се познава ученикът? Ще познаете ученика по следните качества: той носи в себе си една мека светлина, която не предизвиква никакво дразнене на очите.
към текста >>

60. ЖИВОТ И УСЛОВИЯ ЗА ЗДРАВЕ - АМРИ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

В чувствата са прекалени; както са постоянни в злобата и омразата, така са постоянни и в любовта и привързаността, затова са често нещастни и печални.
Мускулатура – тънка, ясно изразена, кожа – гладка, равна и студена. Пулс силен, но бавен; циркулация на кръвта бавна и несвободна; дишане слабо и бавно, изпотяване трудно. Храносмилателна (стомашна) система – не добре развита; сън – неспокоен. Това са хора мълчаливи, мрачни, мечтателни, животът им минава в тревоги, грижи, страх и подозрения. Трудно се гневят, но изригват ужасно; злобни, отмъстителни и не прощават. В чувствата са прекалени; както са постоянни в злобата и омразата, така са постоянни и в любовта и привързаността, затова са често нещастни и печални. Постоянни и настойчиви са в своите намерения и решения, често страдат от фикс-идеи. Честолюбиви до удовлетворение, те са скептици и суеверни и често ги измъчват угризенията на съвестта. Общественото чувство у тях е слабо развито и бятат от хората. Надеждата им е непозната, светът за тях е само черен. Те са предвидливи и осторожни, но груби и горди, действуват след дълъг размисъл.
към текста >>

61. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ-ДУШАТА Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Да пости човек в чувствата, значи да не храни сърцето си с нисшите, животинските, грубите чувства и изживявания.
Ако лишите известно време човека от храна, необходима да подържа организма, защо той се озлобява, става жесток нападател, и забравя много морални правила, става неузнаваем, близко до животното? И защо, когато някой доброволно си наложи известно време пост (ако той правилно гледа на поста и цели с него да постигне нещо), защо той става по-добър по-тих, по-кротък, по-спокоен и по-нежен? Когато говоря върху това, не изпускам из пред вид различните други причини и условия, които влият: като анатомическата структура, физиологичните процеси, среда, обстановка и пр. Говоря за пост по насилствен и по доброволен начин. Единият има един резултат, другият има други резултати. Да пости човек в чувствата, значи да не храни сърцето си с нисшите, животинските, грубите чувства и изживявания. Да пости в мислите, значи да не допуща в своя ум мисли на съмнение, завист, егоизъм, користолюбие. Най-големите или по-право всички болести на тялото, на душата и духа се дължат на чужди, непотребни елементи по различни начини вмъкнати или привлечени в материалното и духовното естество на човека. Тия чужди, вредни, непотребни, не влизащи в органическо единство вещества, вместо да съдействуват, и да улесняват целата система от сили, те я спъват и пречат на хода и работата в тая система. Тия вещества или материали от най-различна гъстота, свойства и цвят идват по пътя на храненето, на чувствуването, на мисленето. Тези материали за различните области са различни.
към текста >>

Съществува чудна аналогия в света на материалното тяло, света на чувствата и мислите.
Да пости в мислите, значи да не допуща в своя ум мисли на съмнение, завист, егоизъм, користолюбие. Най-големите или по-право всички болести на тялото, на душата и духа се дължат на чужди, непотребни елементи по различни начини вмъкнати или привлечени в материалното и духовното естество на човека. Тия чужди, вредни, непотребни, не влизащи в органическо единство вещества, вместо да съдействуват, и да улесняват целата система от сили, те я спъват и пречат на хода и работата в тая система. Тия вещества или материали от най-различна гъстота, свойства и цвят идват по пътя на храненето, на чувствуването, на мисленето. Тези материали за различните области са различни. Съществува чудна аналогия в света на материалното тяло, света на чувствата и мислите. Закона за аналогията е най-важният ключ, с който посветените отварят вратите на различните царства в природата. Грехът е дошъл с храненето и всички болести, всички падения са дошли и идват с храненето. С това са съгласни само малцина. Но, това не значи, че всичко най-хубаво, най-разумно и най-добро не е дошло с храненето. Но има два вида хранене.
към текста >>

Това, което се казва за физическото хранене се отнася и за чувствата.
От това не следва, че трябва да престанем да се храним, но трябва от време на време да остане стомахът на почивка и спокойствие. Много вредни неща биха се отстранили тогава. Много болести могат да се лекуват чрез разумен пост, а излишекът от храна и пресищането са най-опасните и най-голямите врагове на човека. Да преяжда човек и никога да не пости – това са неща, които ще му докарат най-голями неприятности и страдания. Но и да пости човек без да знае как, кога и колко време и това също не ще му донесе голями блага и добрини. Това, което се казва за физическото хранене се отнася и за чувствата. И там човек яде, пие, трупа материи, които един ден почват да гният. Мнозина не знаят, че човешкото същество представлява дом, общество, цяла държава, в която мнозина ядат и пият и унищожават всичко приготвено с голям труд и усилия. Този, който пости, може да отстрани много от тях, като ги държи гладни. Докато той е много щедър към тях и ги храни, те не ще го напуснат, той е много добър за тях. Те здраво ще черпят от неговите сили, живот и способности.
към текста >>

62. ДВЕТЕ ИЗКЛЮЧЕНИЯ - Г. Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Човек ще разбере, че мисълта, чувствата са сила.
Това е неговата душа. Тази истинска същност свързва всеки човек с другите, а и с всичко останало в живота, с камъните, тревите и растенията, със звездите и небето. Така човек ще види, че в света, в живота има един велик смисъл – да дойде Царството на Бога на земята, царството на истинската творческа хармония, когато ще се създават истински вечни ценности. Да се научи човек да съзнава, че Бог – това е разумното вътре в него, то е същото това разумно, което е във всички хора и неща. По този начин човек ще разбере, че е неделима частица от всичко останало и, че грижата за другиго, за доброто на другиго, е грижа за самия себе си. Човек ще разбере, че мисълта, чувствата са сила. Че именно от тях започва доброто, че те са също основа и на злото. Необходимо е истинско разбиране за доброто. Учителят казва: „Доброто е извън времето и пространството, за доброто няма време, няма условия, няма място.” Това е най-великата, истинска максима, която може да се даде като оръжие в ръцете на човека за доброто. Доброто, което е извън времето и пространството, което трябва и е независимо от условията и мястото, дава магическа мощ в ръцете на човека. Ако аз искам да направя добро няма какво да мисля, дали го заслужава този и този човек, дали наистина ще му допринеса добро.
към текста >>

63. БОГОМИЛСТВОТО НА ЗАПАД Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Тия хора са особено горделиви, горещи в чувствата и големи ентусиасти.
Очите са големи, изразителни, добре отворени с рязък, остър, проницателен поглед и металически блясък Най-често биват кафеникави, с орехов цвят или златисто-кафяви и сиво-сини. Носът е излеко орлов, а не пречупено извит. Челото иде сякаш над очите – има четвъртит вид. Лицето и тялото биват изящни с хармонични и горди движения и жестове. Гласът е силен и звучен с висок тембър. Тия хора са особено горделиви, горещи в чувствата и големи ентусиасти. Особено величие лъха от тях. Те са обаче ужасно гневливи, буйни и склонни към деспотизъм. Плутарх казва, че персите са имали особено чувство към орловия нос. Те са поверявали висшите държавни постове повече на хора, които са имали подобен нос, отколкото на други. Учителят казва за орела, че има една висока култура.
към текста >>

64. ХИРОСОФИЯ И ПСИХОАНАЛИЗА-ЕРНС ИСБЕРНЕР-ХАЛДАНЕ, ОТ НЕМСКИ П. МАНЕВ Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Чувствата и желанията им са тъпи, а мисълта е досущ непозната на тяхната природа. Маймуна.
Очите са кръгли, малки, изпъкнали. Погледът е празен, безсъдържателен. Брадичката сякаш не съществува. Това са хора тежки, мудни и по душа и по тяло. Умът им е „патешки.” Единственото, което ги интересува в живота, то е да си напълнят стомаха и да спят. Чувствата и желанията им са тъпи, а мисълта е досущ непозната на тяхната природа. Маймуна. Макар и най-близкостояща по своето устройство до човешкия род, маймуната като физиогномичен тип у хората, няма много високи качества. Много очебийна у този тип хора е горната устна. Тя е голяма и повече или по-малко раздвоена. Брадичката почти я няма. Носът е сравнително малък и сплескан.
към текста >>

65. НЕЩО ОТ МНЕНИЯТА ЗА СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА АТЛАНТИДА-Д-Р К. Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Надлъжните линии върху хълма на Венера, които вървят лъчевидно по неговото продължение към линията на живота, показват еротичния живот, чувствата и инстинктите, докато напречните спрямо тях отиващите, следователно минаващи паралелно на линията на живота линии, представляват пречките, поставени от етични съображения или пък вследствие на външни условия.
Тя показва, че лицето през известно време се е намирало под влиянието на силен страх. По-нататък, от известно значение е линията от преди раждането или майчината линия. Тя изхожда от долната част на венериния хълм, кръстосва линията на живота и минава съвсем кратко по посока на хълма на Меркурий, върви приблизително паралелно с линията на стомаха или с линията на отровите (нептуновата линия). Тя говори за силни разстройства в чувствуванията на майката през време на бременността, следователно по отношение на лицето – за времето от преди раждането. Практиката показва, че много от лицата, чиито ръце имат тая линия, и на които аз дадох обяснения въз основа на това, потвърдиха последните и действително признаха, че именно тук се корени произходът на техните психични разстройства и пречки. Надлъжните линии върху хълма на Венера, които вървят лъчевидно по неговото продължение към линията на живота, показват еротичния живот, чувствата и инстинктите, докато напречните спрямо тях отиващите, следователно минаващи паралелно на линията на живота линии, представляват пречките, поставени от етични съображения или пък вследствие на външни условия. На друго място аз съм изложил метафизичните зависимости (виж: „Charakterologische Tatsachen und deren Merkmale” и „Yogaschulung fur westliche Verhaltnisse”), поради което няма да ги повтарям пак тук. Аз бих желал да избегна продължението на настоящата глава, тъй като значенията на отделните линии и белези са описани достатъчно изчерпателно в моя учебник „Научна Хирология” („Wissen-schaftliche Handlesekunst”), какго и на други места в моята „Медицинска диагностика по ръката и ноктите” („Medizinische Hand und Nagel-Diagnostik”). Аз исках да дам тук само указания за разпознаване на психичните разстройства по ръцете, за да приведа доказателството, че ръката представлява наистина най-реалната база за психоанализата. Желал бих, обаче, да подчертая специално, че както и при другите случаи, така също и тук, не трябва да се дава решаваща тежест на отделни знаци, а винаги трябва да се дирят допълнителни белези, които могат да засилят или отслабят някои неща, за да се получи всякога една сигурна цялостна картина за случая. Винаги е важна комбинацията на отделните белези и крайният резултат.
към текста >>

66. ТЕ ДАР СА ТИ - ТЕОФАНА Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Той трябва да мине през стремежа на Любовта – нейните корени, трябва да мине през чувствата на Любовта – нейните клонове, трябва да премине през силата на Любовта – нейните цветове и да възлезе в Любовта като принцип – да опита божествения плод на Любовта.
Любовта като принцип встъпва сега в света. Тя обгръща всичко. Но Любовта като сила има и привличане и отблъскване, има противоречия. В Любовта като принцип всички противоречия изчезват. Човек трябва да мине през всички степени на Любовта. Той трябва да мине през стремежа на Любовта – нейните корени, трябва да мине през чувствата на Любовта – нейните клонове, трябва да премине през силата на Любовта – нейните цветове и да възлезе в Любовта като принцип – да опита божествения плод на Любовта. Докато Любовта не влезе в света, той няма да се преобрази. Тя е велик огън, който внася живот. Но няма по-страшна сила от Любовта за онези, които са. в дисхармония с нея. За тях настъпват тогава адски терзания.
към текста >>

67. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ-ВЪРХЪТ НА ИЗГРЯВАЩОТО СЛЪНЦЕ - ЕЛИ Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Както дишането е необходимо за пречистване на кръвта, така и музиката е необходима за пречистване на чувствата.
Неизброими са пътищата на Знанието. Неизброими са прозорците на Светлината. Вложи Мъдростта в ума си, светлината ще дойде и знанието ще ти даде своята помощ. Само светлият път на Мъдростта води към Истината. За Музиката. Както дишането е необходимо за пречистване на кръвта, така и музиката е необходима за пречистване на чувствата. Тя е необходима за създаване на характер; без музика не може да се създаде характер. Паметта се разсейва, когато музикалното чувство не е развито. Губенето на паметта произтича от дразнене, тревоги, насилия. Ала музикалното чувство постепенно премахва тия тревоги и внася едно уравновесяване в душата. Така умът става по-спокоен, а паметта силна.
към текста >>

68. LE MAITRE PARLE. L'AME Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Основната идея на книжката е, че болестта е израз на един недъг в душевния живот, и за това онова, с което трябва да почне всяко истинско лекуване е едно пречистване в областта на мислите, чувствата, желанията и пр, едно коренно новораждане в съзнанието.
Тя има способност да определя болестите на болните и местото на болестта. Тя е имала чудесни случаи на излекувания, при което не е приемала никакво възнаграждение, и даже е подпомагала на бедните болни. Доста лекари във Виена се обръщат към нея за поставяне на диагнози на по-трудно определимите болести. Духовно лекуване. Излязла е в Женева напоследък книга под горното заглавие от В. Коси. Основната идея на книжката е, че болестта е израз на един недъг в душевния живот, и за това онова, с което трябва да почне всяко истинско лекуване е едно пречистване в областта на мислите, чувствата, желанията и пр, едно коренно новораждане в съзнанието. Тогаз лекуването може да стане бързо, понеже се акумулират мощни животворни енергии в астралното тяло и по-висшите членове на човешкото естество и тези енергии после през етерния двойник се предават на физичното тяло и възстановяват хармонията му. На една сказка, държана от В. Коси по тези въпроси, той бил запитан: „Кои болести могат да бъдат лекувани по духовен начинъ? “ Коси отговорил: „Всички болести могат да бъдат лекувани по психичен начин, но всеки не е в състояние да бъде излекуван по този начин.“ Спиритически конгрес в Белгия. Той ще се състои на Петдесетница и Св.
към текста >>

69. ЗА ВЕЖДИТЕ-ЕМИЛ ПЕТЕРС-ОТ НЕМСКИ Д-Р К. Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Пръсти Как ще примирите следните два типа хора: единият – човек на трезвия разсъдък, реалист, поклонник преди всичко на полезното и практичното, другият – човек на чувствата, с живо въображение, поетичен, идеалист, който се стреми преди всичко към приятното и красивото.
Пръсти Как ще примирите следните два типа хора: единият – човек на трезвия разсъдък, реалист, поклонник преди всичко на полезното и практичното, другият – човек на чувствата, с живо въображение, поетичен, идеалист, който се стреми преди всичко към приятното и красивото. Погледнете ръцете им. Ръката на първия е средна големина – четириъгълна, „квадратен тип”, както я наричат хиролозите, с ъглести „квадратни” пръсти, повече или по-малко възлести. Ръката на втория е „коническа”, заострена. Пръстите – изящни, без възли, „конични". Ту по-малка, по-мека и месеста, с изящна форма, с къс палец, ту по-едра, макар с не дълъг палец, ту по-плътна с по-широка длан и дълъг палец.
към текста >>

70. СЪНЯТ КАТО ОБНОВИТЕЛЕН ПРОЦЕС-Б. БОЕВ Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Нежните вежди напротив говорят за едно по-голямо изящество и финост на чувствата.
Емил Петерс За веждите Е ли челото работилницата на разума, то лицето е областта на усетните (чувствените) органи, областта на възприятията. Между двата лежат – като добре забележима граница – веждите. Това е една от разните останки от онзи изцяло покрит с косми животински образ, над който човек е издигнал високо в него лежащата Божествена идея. Еволютивното ни води също и във физиогномичното по правия път. Дебелите, гъсти, силни, дългокосмести вежди издават буйните натури, в които инстинкт и разум се свързват заедно, а окото придобива най-силния животински и чувствен израз. Нежните вежди напротив говорят за едно по-голямо изящество и финост на чувствата. Гъстите, дебелите вежди ги намираме у мнозина буйни, борчески натури на обикновения живот. Теснолинейните вежди напротив – у много от жените на висшето общество. Най-благородните форми срещаме главно там, където у човека е високо отгледано вътрешно и външно едно фино устройство. Колкото по-високо се извиват веждите, толкова по високо става лицето. Те разширяват, следователно, чувствения живот и чувството навлиза в челото, в света на разума.
към текста >>

Силно издути вежди свидетелстват за богатство на чувствата в мисленето.
Гъстите, дебелите вежди ги намираме у мнозина буйни, борчески натури на обикновения живот. Теснолинейните вежди напротив – у много от жените на висшето общество. Най-благородните форми срещаме главно там, където у човека е високо отгледано вътрешно и външно едно фино устройство. Колкото по-високо се извиват веждите, толкова по високо става лицето. Те разширяват, следователно, чувствения живот и чувството навлиза в челото, в света на разума. Силно издути вежди свидетелстват за богатство на чувствата в мисленето. Плоски и дълбоко потънали вежди напротив, правят челото да изглежда по-високо и натискат надолу областта на чувствените (усетните) органи. Затова плоски и праволинейни вежди свидетелстват за един спокоен чувствен живот, който често стои повече под господството на разума. Достатъчно е човек да наблюдава пред огледалото собственото си лице, как мимиката на строгата мисъл натиска веждите надолу. При радостно внимание обаче, особено при смеене, изведнъж се уголемяват чувственият и усетният свят на лицето, понеже веждите се издуват нависоко. Радостният усет на чувствения свят стига видимо до разума.
към текста >>

Е ли животинската буйност на чувствата по-силна при силно влакнести вежди, то трябва усетността (чувственият живот) да бъде толкова по-малка, колкото по-вече се намалява богатството на космите на веждите (колкото стават по тънки) и накрай изчезват.
Плоски и дълбоко потънали вежди напротив, правят челото да изглежда по-високо и натискат надолу областта на чувствените (усетните) органи. Затова плоски и праволинейни вежди свидетелстват за един спокоен чувствен живот, който често стои повече под господството на разума. Достатъчно е човек да наблюдава пред огледалото собственото си лице, как мимиката на строгата мисъл натиска веждите надолу. При радостно внимание обаче, особено при смеене, изведнъж се уголемяват чувственият и усетният свят на лицето, понеже веждите се издуват нависоко. Радостният усет на чувствения свят стига видимо до разума. Е ли животинската буйност на чувствата по-силна при силно влакнести вежди, то трябва усетността (чувственият живот) да бъде толкова по-малка, колкото по-вече се намалява богатството на космите на веждите (колкото стават по тънки) и накрай изчезват. И в действителност е така. Безчувствените хора имат малки или никакви вежди. Или те имат такива вежди, които навън, още откъм средата, изведнъж изчезват. В такива глави с липсващи, малки или слабо отбелязани вежди едва ли може да има и някаква сексуална фантазия. Любовният живот, който тук или там изисква своята дан отвътре, не преследва тия хора до потайните камери на тяхната представа и блянове.
към текста >>

Понеже там веждите не са вече рязката разделяща граница, но един приятен преход между света на разума и света на yceтите (чувствата).
Колкото натурата е по-неспокойна, толкова повече е смутена, развалена правата или спокойно издутата линия на веждите. Едни гъсти вежди, протичащи в неспокойна линия, показват холерика, възбуждащия се, обхванат от буйни афекти човек. Обаче, както веждите представят само едно малко късче от форменото богатство на главата, така те не предават на характера основен тон – само на чувствения живот придават известна симпатична или несимпатична, повече духовна или чувствена окраска. Веждите придават на главата най-резкия отпечатък, изпъкващият повече или по-малко чувствено концентриран израз. Обаче, ние ги обичаме най-много там, където те не са нито много гъсти, нито много празни, но спокойно и благородно се издуват над едно пълно око. Понеже там веждите не са вече рязката разделяща граница, но един приятен преход между света на разума и света на yceтите (чувствата). От немски Д-р К.
към текста >>

71. ТАЙНАТА НА СТРАДАНИЯТА - АВЕРУНИ Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Значи мислите, чувствата, стремежите, желанията и пр.
Вечерта до 12 часа полунощ хубаво е прозорците да бъдат затворени, защото тогаз няма прииждане на нова прана отгоре и растенията поглъщат прана и от човека. След 12 часа полунощ почва да идва нова струя прана от атмосферата (макар и слаба от начало) и затова след 12 часа човек може да отвори прозорците, казва Учителят. Трябва да знаем, че психичните състояния на човека са свързани с тези или онези органи. Напр. низшите мисли и чувства се отразяват зле върху черния дроб, казва Учителят. А известно нарушение в тези функции или в функциите на някой друг орган причинява неспокоен сън. Значи мислите, чувствата, стремежите, желанията и пр. оказват известно влияние благотворно или отрицателно върху органите и чрез това и върху съня. Преди да отидем по-нататък, нека се запитаме, на какво се дължи умората вечер след дневната работа. Нали след спането човек се събужда укрепен, ободрен и готов за работа? За да разберем, кое действува отморително при спането, трябва да знаем причината на умората. Как разглежда този въпрос днешната физиология?
към текста >>

Често мислите, чувствата, желанията, стремежите и постъпките на хората не са в хармония с космичния живот и поради това се внася известна дисхармония и разрушение и в физическото тяло на човека.
Обаче тяхното образуване през деня е по голямо, отколкото отделянето им и затова се натрупват повече в организма и предизвикват умората. През време на спането обаче тяхното образуване е по-слабо (поради по-слабата или почти никаква дейност на много от органите); тогаз тяхното доразлагане и отделяне е по-силно, отколкото тяхното образуване и затова организмът при събуждане е освободен от тях и оттам иде чувството на радост, отмора, бодрост след един здрав укрепителен сън. Това е вярно, но това е само външната страна на въпроса. Обаче той си има и по-дълбока страна. Човек през целия ден работи повече със своето съзнание и самосъзнание, a те често са в дисхармонични състояния. Често мислите, чувствата, желанията, стремежите и постъпките на хората не са в хармония с космичния живот и поради това се внася известна дисхармония и разрушение и в физическото тяло на човека. Става прекъсване на хармоничното отношение между физическото тяло и космоса и вследствие на това се идва до неразположение, чувство на умора и пр. А отмората след спането освен на освобождението на тялото от отрови се дължи и на следното: при спането, когато астралното тяло и висшите членове на чов. природа напуснат физичното и етерното тела, то тези последните се свързват с целия всемир и оттам получават сили, хармонизират се с целия всемир. Значи възстановяват се правилните отношения и връзки между тях и целия всемир и вследствие на това протичат правилно енергии от целия всемир във физичното тяло и внасят навсякъде хармония. По време на спане ние вече със своите мисли по малко влияем на тялото и последното тогаз вече се свързва, се потопява в лоното на цялата природа и съзвучието на цялата природа се влива отново в него и го обновява.
към текста >>

Когато мислите и чувствата на човека са положителни, то чов.
Картинно казано, сънят – това е отпуск на господаря и през това време работниците довършват работата и като се върне господарят, той намира работата свършена и всичко поправено. От казаното до тук лесно можем да разберем, защо по-низшите организми не се нуждаят от много сън. Колкото е по-развито животното, т.е. колкото съзнанието и наченките на самосъзнанието са по-проявени, толкоз повече то има нужда от сън, защото става по-голямо разрушение в нервната система в будно състояние, поради по-малкото или по-голямото изгубване на първоначалния космичен ритъм, благодарение дейността на съзнанието и самосъзнанието. И при растенията и при минералното царство съвсем няма нужда от периодична промяна в съзнанието, понеже у тях хармоничната връзка с целия космос не се нарушава през деня. Когато мислите и чувствата на човека са положителни, то чов. тяло е оградено, запазено чрез тяхното влияние от околните вредни, отрицателни влияния. Последните при доближаване до тялото са контролирани по един или друг начин от чов. самосъзнание и не се допущат да влияят; напр. когато човек има будна, добра, права мисъл, добри и прави чувства и стремежи, то вълните на лошите, отрицателни мисли и чувства, които циркулират наоколо в атмосферата, не могат да проникнат вътре в човека и да причинят пакост. Обаче през време на спане поради излизане на астралното тяло и по-висшите членове заедно със самосъзнанието, то физическото и етерно тела не са под контрол на будното чов.
към текста >>

Това, което учи човек горе, в началото той няма да си го припомня при събуждане**), но то ще оказва влияние върху мислите, чувствата, стремежите и желанията му: чрез подсъзнанието ви ще прииждат през деня ценни мисли у вас и те ще оказват влияние върху линията на вашето поведение.
Ето защо се казва, че тогаз цялото небе е с тебе. Обаче трябва да се знае, че положителното и отрицателното състояние на човека има значение не само през деня (като го свързва в момента с положителните или отрицателните енергии на природата и със съответните същества), но дневното му състояние оказва мощно аналогично действие и върху състоянието му през време на спането: от състоянието му през деня ще зависи в кое поле ще работи неговото съзнание през време на спането, с какви енергии ще се свърже и с какви същества. Преди всичко, ако човек е имал през деня хармонични, светли мисли и стремежи, той по време на спане ще бъде в по-високи сфери, дето ще има възможност да учи. Иначе няма да има тези възможности. Ако заспивате, без да имате намерение горе да учите, вие няма да учите и ще изразходвате там времето си напразно, без да го използувате. Това, което учи човек горе, в началото той няма да си го припомня при събуждане**), но то ще оказва влияние върху мислите, чувствата, стремежите и желанията му: чрез подсъзнанието ви ще прииждат през деня ценни мисли у вас и те ще оказват влияние върху линията на вашето поведение. Не сте ли забелязали нещо характерно? Да кажем, че не можете да разрешите някоя математична задача, макар и цял ден да сте се опитвали над нея. Лягате да спите и веднага след събуждане ви хрумва като че ли готов начина на решението й. Вие веднага вземате лист и я решавате за няколко минути. Да кажем, че през целия ден сте размишлявали върху някой въпрос и не сте могли да вземете окончателно решение по него.
към текста >>

И той при събуждане ще бъде пълен с радост, мир, светлина и през целия ден ще проблясват в него идеите, чувствата, подтиците, с които е влязъл в общение по време на спане.
Ето защо окултизмът препоръчва в някои случаи, когато трябва да се вземе сериозно решение с важни последици, да не се бърза, а да се чака, ако това е възможно, да се измине поне една нощ и след това да се вземе решение. Човек, който е прекарал през деня с по-низши мисли и чувства, по време на спане ще пребивава в по-нисши сфери на астралния свят и от там не ще може да почерпи никакви животворни енергии или съвсем малко. И обратно, при възвишени мисли през деня, той по време на спане ще пребивава в по-високо поле, дето ще почерпи животворни енергии, които ще го обновят не само духовно, но и телесно. Това е истинската хигиена на съня. Не само това, но той ще общува и с по-напреднали същества. И той при събуждане ще бъде пълен с радост, мир, светлина и през целия ден ще проблясват в него идеите, чувствата, подтиците, с които е влязъл в общение по време на спане. Това ще представлява спомняне на тези идеи. Като че ли е отворен в него един вътрешен извор! Картинно Учителят представя това така: такъв човек по време на спане има възможност да се изкачи на една висока планина, дето ще пребивава в обществото на Възвишените Същества и ще намери един бистър, кристален извор, от който извира жива вода; той ще пие от нея и тя ще влее нов живот в света на неговите мисли, чувства и стремежи, ще му даде вдъхновение, ще събуди дарбите и талантите му, и същевременно като животворен ток ще проникне във физичното му тяло и ще достигне до всички клетки, фибри, органи на тялото и ще внесе живот, подем, здраве. Болестта и болезнените предразположения ще изчезнат. Физичното му тяло ще се обнови и подмлади.
към текста >>

72. ЖЕНАТА ДНЕС И УТРЕ-Д. АТ-ВА Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Физическият свят, това е тялото на човека; чувствата, това са меките условия в живота на човека; третите условия се намират в умствения свят.
Всяка добра, светла мисъл е в сила да подобри състоянието на кожата. Духовните хора трябва да бъдат свободни. „Слушайте светлото начало в сеое си! ” – съветва Учителят. То носи светлина, то е пътят към Истината. Физическият свят, това е тялото на човека; чувствата, това са меките условия в живота на човека; третите условия се намират в умствения свят. Човек може да оправи условията си, само когато неговата воля е в съгласие с физическия свет, сърцето му е в съгласие с духовния свят, а умът му е в съгласие с Божествения свят. Красотата зависи от външните условия, духовни и Божествени, и от силата на човека. Онзи свят и този свят се различават само по степента на своята интензивност, по степента на своята духовност в чистота и по степента на своята доброта. И съвременният човек е кандидат за постигане на това високо положение. Бог се проявява чрез разумните същества в света, които действуват мъдро.
към текста >>

73. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ - ПРАВДАТА Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Защото, наистина има една музика на мислите и на чувствата, при която инструменти са умът и сърцето, а изпълнител е човешкият дух.
Потопени в музиката, ние преживяваме в най-малък размер оная хармония, която окриля душите и ги понася в небесните сфери, където светлината е прямият вдъхновител на живота. Кое е най новото в музиката? Има ли нещо ново, което да не е било в Божественото съзнание преди всичките векове? Новото е във формата, която изразява все по-съвършено и по-съвършено вечно еднаквата по същина музика. Защото хармонията си остава винаги еднаква, безразлично дали тя ще се изрази чрез числа, разстояния или тонове, или пък ще се изрази в правилно съчетание и редуване на мисли и желания. Защото, наистина има една музика на мислите и на чувствата, при която инструменти са умът и сърцето, а изпълнител е човешкият дух. Затова Учителят казва някъде: „Истински и напълно музикален е само онзи, който проявява музиката и в своите мисли, и в своите чувства, и в своята обхода”. Музиката е свалена на земята от светли и любящи души. Те са открили на човека най-първо закона за ритмуса и са го приучили, как да получава първите тонове. След това са му открили и мелодията, а по-късно и хармонията. А с това човек е вече въведен значително навътре в областта на музиката.
към текста >>

Именно: Ритмусът в музиката има отношение към волята на човека и е неин стимул, мелодията е във връзка с чувствата у човека, а хармонията засяга областта на човешката мисъл.
да достигне дълбокия й смисъл. И сега, когато всяко творчество, съответно и това в музиката, е в безпътица, примерът на оглушалия Бетовен е единственият, който ни подсказва, накъде трябва да се насочат усилията за ново творчество: Назад към великата съкровищница на всяко познание и мъдрост, на всяко богатство и изкуство – живата природа. А пътят към нея е само чрез нашата вътрешна и възвишена природа, която трябва преди всичко да проумеем и овладеем. Така отново се осмислят думите на великия Сократ: „Познай себе си” и тия на Божествения Христос: „Царството Божие е вътре във вас”. Когато човек навлезе в тая нова област (до която Бетовен пръв, но едвам се докосна), ще се натъкне на едно чудно обстоятелство което сега може само да му се каже и той да го проумее с ума си като идея, но тогава ще стане за него жив опит. Именно: Ритмусът в музиката има отношение към волята на човека и е неин стимул, мелодията е във връзка с чувствата у човека, а хармонията засяга областта на човешката мисъл. И ще се явят тогава алхимици-музиканти, които, боравейки умело с трите основни елемента на музиката, ще възпитават и облагородяват човешкия нрав и природа, ще постигат и изграждат духовни ценности. Не желая да казвам само празни думи, като твърдя, че тогава музиката ще прави чудеса. Разбира се, чудото е чудо само за невежия, който не може да проумее онази закономерност и скрита причинност, която обуславя дадено проявление, наистина „чудно”, когато човек не знае откъде и как да го погледне. Това приютяване на музикантите – компонисти към природата, като несъзнателен стремеж може да се проследи и в най-отдавнашни времена, ако и да не е било това така ясно тогава, както по-после. Този спонтанен стремеж към природата винаги е бил подсъзнателният лост, който е подтиквал музикалното творчество.
към текста >>

74. НА УЧИТЕЛЯ - LUIGI DA VENEZIA BELOTTI, ДУША ВЕЛИКА Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Човешкият дух е носител на мислите, чувствата и пр., изобщо на съзнанието; той ги запазва и след разделянето си от тялото; по време на физичния живот той възприема чрез физичните сетива околността, а по време на чисто духовния живот – той възприема духовно.
Доколкото има фалшивото в ума си и злото във волята си, той има ада в себе си. Веднага след смъртта душите отиват в тая област, която отговаря на тяхното съзнание и се сгрупират в едно тези от тях, чието съзнание е на еднакво равнище на развитие. Те имат възможността там да познаят своите роднини, приятели и пр. Там душите еволюират така, както и на земята. Всеки човек по вътрешна същина е дух, който облича физично тяло, за да добие опитност на физическия свят и по този начин да развие спящите си заложби. Човешкият дух е носител на мислите, чувствата и пр., изобщо на съзнанието; той ги запазва и след разделянето си от тялото; по време на физичния живот той възприема чрез физичните сетива околността, а по време на чисто духовния живот – той възприема духовно. Духовна природа има и животното, обаче тя не се проявява у него, както у човека, и затова човек в известно отношение е над животното. У всеки човек и ангел има една висша вътрешна духовна същина, която може да се нарече Божественото. То организира човешката природа. Тая висша вътрешна духовна същина можем да наречем Вход на Бога в ангела или в човека и е Неговото седалище в тях. Сведенборг после обяснява, как става излъчването от тялото.
към текста >>

75. ЗА ПОЯВАТА НА МАТЕРИАЛИЗМА И ИДЕЯТА ЗА БЕЗЦЕЛНОСТА НА ЖИВОТА-ГЕОРГИ ТОМАЛЕВСКИ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Те с това вече воюват един с други в невидимия свят, в мира на мислите и чувствата!
трябва да знаят тези неумолими закони, чието нарушаване води към съдбоносно бъдеще. Ето защо всички общественици требва да си служат с най-чисти средства, за да имат постижения. Нека си послужа с още един пример, за да се види, какви ужасни последици може да има незнанието на елементарните закони на природата! Това е като игра на дете с взривни вещества! Нека вземем за пример няколко народи, които хранят един към други чувства на омраза, на подозрение, недоверие, мисли, проникнати от нисши страсти, от желание за отмъщение, за завладяване, за унищожение и пр. Те с това вече воюват един с други в невидимия свят, в мира на мислите и чувствата! И това после ще слезе долу, защото законът е: всичко каквото е горе. слиза долу. И тогаз непременно ще дойде бъдеща война! Ето защо мразенето на два народа, това е вече семе на война, която пристъпва с бързи стъпки! Ето защо всеки, който изпраща чувство на омраза към друг народ било с мисли, било с думи или чрез вестници, чрез училища и пр., той вече е отговорен за бъдещата война почти толкоз, колкото и прекият ù причинител.
към текста >>

76. НОВИТЕ ПЪТИЩА В МЕЖДУНАРОДНИЯ ЖИВОТ-Б.БОЕВ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

И когато мислите, чувствата и постъпките не са прави, то и дишането не е правилно.
Хората трябва да се научат да дишат правилно. Дишането трябва да се тури в свръзка с човешките мисли и чувства, да се свърже с правата мисъл . И всички мисли трябва да се опитат и да се види, кои са прави и кои не. Можеш да опиташ, дали една мисъл е права или не: прекарай я през съзнанието си и почни да дишаш; ако дишането ти не е ритмично и сърцето не бие равномерно, то мисълта не е права. Правилното дишане е свързано с правилното мислене, с правилното чувствуване и правилното постъпване. И когато мислите, чувствата и постъпките не са прави, то и дишането не е правилно. Преди всичко се нарушава нормалният му ритъм. От друга страна тогаз и въздухът, който приемаме, не се използува, както трябва. Защото правилното мислене, чувствуване и постъпване въздействуват на дишането: Праната, която прониква въздуха, се задържа от човека при дишането чрез правата мисъл, правите чувства и-правите постъпки! Иначе човек приема само външната страна на въздуха, без да се докосне по-ефикасно до тая прана и да я използува рационално. Това, е един от основните закони на дишането.
към текста >>

77. ЖИЗНЕНИЯТ МАГНЕТИЗЪМ И ПОЛЯРНОСТА НА ЧОВЕШКОТО ТЯЛО-Г. Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Колкото повече мислите, чувствата и постъпките са по-правилни, толкоз повече и по-добре божественият живот се влива в нас и внася разцвет и подем на всички творчески сили.
ние сме в хармония. Напр. ако мислим добри нeща, то ние се свързваме с всички добри хора по цялата земя и тогаз това ни повдига, ние приемаме от техните добри влияния. И колкото нашите мисли са по-благородни, по-възвишени, толкоз имаме по-голяма възможност да се свържем с мислите на по-напреднали същества и да приемем от тях нещо красиво, светло. И когато нашите мисли, чувства, желания, постъпки са в хармония с Разумното, с Първичната Причина, то ние правим вече връзка с божествените извори на живота и приемаме тези сили в нас. Ето защо правото мислене, правото чувствуване и правото постъпване са основа за един хармоничен, творчески живот и път за освобождение! Колкото повече мислите, чувствата и постъпките са по-правилни, толкоз повече и по-добре божественият живот се влива в нас и внася разцвет и подем на всички творчески сили. Това важи както за отделния човек, така и за цял колективитет. * * * Знае се, че мислителните вълни са по-къси, в сравнение с всички известни досега вълни. Знае се, че колкото вълните са по-къси, толкоз те имат по-голяма сила и проникват по-далеч. От друга страна от окултните изследвания се знае, че колкото мисълта е по-чиста, по благородна, по-възвишена, толкоз е от по-високо поле и има по-къси вълни и затова има и по-голяма сила. Ето защо добрата мисъл е много по-силна, отколкото една лоша мисъл.
към текста >>

78. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ-ЧОВЕКЪТ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Ако през този процес чувствата са силни, активни и добре очертани, човек получава импулс да се прояви навън.
Точка b поставяме там, дето е хоризонталната линия, която започва пред началната точка на външната хрущялна извивка, като я пресича повторно при спущането ù надолу. Точка с поставяме там, дето свършва хрущялната част и започва долната месеста част. Така разделено ухото, това не е нито случайност, нито някакъв произвол; то си има своите причини и свой двояк смисъл. Трикратността е подчертана на много места в природата. Тя се обосновава и в това, че когато човек се проявява, този процес също така минава през три фази, или три перипетии: първо човек мисли – той минава през мисловния процес; после човек изживява идеята, през което време радва се или скърби, вдъхновява се или се разочарова. Ако през този процес чувствата са силни, активни и добре очертани, човек получава импулс да се прояви навън. Ако пък чувствата са слаби, неясни и неопределени, в човека не се явява никакъв импулс, или ако се яви такъв, той бива слаб. Ето защо, при такива случаи, човек си остава само с идеята, без да придобие тя някакъв по-осезателен израз. И най-после в човека настава третата фаза, третият процес – реализиране на идеята. Следователно, всяка една от трите фази, от трите процеса, които стават в човека, отговаря на едно от трите деления на ухото. Горната част на ухото, над линията ab отговаря на интелекта.
към текста >>

Ако пък чувствата са слаби, неясни и неопределени, в човека не се явява никакъв импулс, или ако се яви такъв, той бива слаб.
Точка с поставяме там, дето свършва хрущялната част и започва долната месеста част. Така разделено ухото, това не е нито случайност, нито някакъв произвол; то си има своите причини и свой двояк смисъл. Трикратността е подчертана на много места в природата. Тя се обосновава и в това, че когато човек се проявява, този процес също така минава през три фази, или три перипетии: първо човек мисли – той минава през мисловния процес; после човек изживява идеята, през което време радва се или скърби, вдъхновява се или се разочарова. Ако през този процес чувствата са силни, активни и добре очертани, човек получава импулс да се прояви навън. Ако пък чувствата са слаби, неясни и неопределени, в човека не се явява никакъв импулс, или ако се яви такъв, той бива слаб. Ето защо, при такива случаи, човек си остава само с идеята, без да придобие тя някакъв по-осезателен израз. И най-после в човека настава третата фаза, третият процес – реализиране на идеята. Следователно, всяка една от трите фази, от трите процеса, които стават в човека, отговаря на едно от трите деления на ухото. Горната част на ухото, над линията ab отговаря на интелекта. При разглеждане на тази част, не трябва да се обръща внимание само на нейната големина, но и на формата ù, както и на релефността, т.е.
към текста >>

При това, колкото по-нагоре е изхвръкнала тази гънка, толкова и чувствата на човека са по-силни; и обратно: колкото по-малко е изхвръкнала тази гънка нагоре, толкова и чувствата са по-слаби.
При това, ако гънката е по-голяма към вътрешната част на ухото, което по-често се случва, това показва отношението на тази законност, на тази установеност към самия човек; ако гънката е по-голяма към външната част на ухото, това говори за законността или за установеността, която човек спазва към външния свят. Когато тази стерхичка е малка, или съвсем липсва, това е явен белег на човек, който малко, или почти никак не отдава значение на съществуващите порядки, спазването на които наричаме морал. Това не говори за един неморален тип, в груб смисъл на думата, за който се изискват ред още белези, но ни показва човек, който не се чувствува задължен да се придържа в порядките, правилата и нормите на дадено общество. Разбира се, че и при тези белези има безброй вариации, според количеството на хората, но все пак те са в състояние да означат крайностите в живота. Средната част на ухото, между линиите а и ас, носи характерностите на емоционалната природа в човека, която, от своя страна, делим на две части: първата част – обилна чувственост, която се изразява във вътрешната хрущялна гънка – n. При това, колкото по-нагоре е изхвръкнала тази гънка, толкова и чувствата на човека са по-силни; и обратно: колкото по-малко е изхвръкнала тази гънка нагоре, толкова и чувствата са по-слаби. Втората част – външната активност на човека – m или способността му да минава лесно от статично в активно, т.е. динамическо състояние. Значи, ако линията с е изпъкнала, издута навън, тя говори за голяма активност в чувствата; ако е права – нормална активност; ако е вглъбната навътре – слаба активност. Най-външната гънка, като продължение на тъй наречената стрехичка и тук играе пак същата роля, съответна за областта си. Ако е по-широка и добре огъната, тя показва човек, който се въздържа да даде израз на чувствата си; ако пък е слаба, или съвсем липсва, което често се среща, това показва човек, който дава на чувствата си израз без пречка, а в известни случаи и без особен контрол.
към текста >>

Значи, ако линията с е изпъкнала, издута навън, тя говори за голяма активност в чувствата; ако е права – нормална активност; ако е вглъбната навътре – слаба активност.
Разбира се, че и при тези белези има безброй вариации, според количеството на хората, но все пак те са в състояние да означат крайностите в живота. Средната част на ухото, между линиите а и ас, носи характерностите на емоционалната природа в човека, която, от своя страна, делим на две части: първата част – обилна чувственост, която се изразява във вътрешната хрущялна гънка – n. При това, колкото по-нагоре е изхвръкнала тази гънка, толкова и чувствата на човека са по-силни; и обратно: колкото по-малко е изхвръкнала тази гънка нагоре, толкова и чувствата са по-слаби. Втората част – външната активност на човека – m или способността му да минава лесно от статично в активно, т.е. динамическо състояние. Значи, ако линията с е изпъкнала, издута навън, тя говори за голяма активност в чувствата; ако е права – нормална активност; ако е вглъбната навътре – слаба активност. Най-външната гънка, като продължение на тъй наречената стрехичка и тук играе пак същата роля, съответна за областта си. Ако е по-широка и добре огъната, тя показва човек, който се въздържа да даде израз на чувствата си; ако пък е слаба, или съвсем липсва, което често се среща, това показва човек, който дава на чувствата си израз без пречка, а в известни случаи и без особен контрол. Най-после, третата част на ухото, под линията ас, включва също така две области: извивката на хрущялната част, означена с буква f и месестата висулка в долния край на ухото. Хрущялната извивка има връзка с цената, със стойността, която човек е склонен да отдава на окръжаващите го материални обекти. Месестата висулка се среща в много вариации, от които ще отбележим сега три най-важни.
към текста >>

Ако е по-широка и добре огъната, тя показва човек, който се въздържа да даде израз на чувствата си; ако пък е слаба, или съвсем липсва, което често се среща, това показва човек, който дава на чувствата си израз без пречка, а в известни случаи и без особен контрол.
При това, колкото по-нагоре е изхвръкнала тази гънка, толкова и чувствата на човека са по-силни; и обратно: колкото по-малко е изхвръкнала тази гънка нагоре, толкова и чувствата са по-слаби. Втората част – външната активност на човека – m или способността му да минава лесно от статично в активно, т.е. динамическо състояние. Значи, ако линията с е изпъкнала, издута навън, тя говори за голяма активност в чувствата; ако е права – нормална активност; ако е вглъбната навътре – слаба активност. Най-външната гънка, като продължение на тъй наречената стрехичка и тук играе пак същата роля, съответна за областта си. Ако е по-широка и добре огъната, тя показва човек, който се въздържа да даде израз на чувствата си; ако пък е слаба, или съвсем липсва, което често се среща, това показва човек, който дава на чувствата си израз без пречка, а в известни случаи и без особен контрол. Най-после, третата част на ухото, под линията ас, включва също така две области: извивката на хрущялната част, означена с буква f и месестата висулка в долния край на ухото. Хрущялната извивка има връзка с цената, със стойността, която човек е склонен да отдава на окръжаващите го материални обекти. Месестата висулка се среща в много вариации, от които ще отбележим сега три най-важни. Тук трябва да се каже, че за дължината на човешкия живот играе голямо значение не само храната, въздуха и водата, не само работата, която човек върши, но и тъй наречената „жизнена сила", вложена в човешкия организъм. Следователно, когато месестата висулка на ухото е малка, т.е.
към текста >>

79. Жизненият магнетизъм и полярността на човешкото тяло - Г. Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Освен това, тя е един от най-хубавите методи за просветляване на ума и облагородяване на чувствата.
За сега по-хубаво упражнение за облагородяване на душата няма. Под думата молитва се разбира общение с Бога. Такова общение ние всякога можем да имаме, защото Божественият живот у нас е непреривен. Всички хора, които са готови да разберат по вътрешен интуитивен начин молитвата, само те са в състояние да разберат нейния дълбок смисъл. Молитвата е разговор с Бога. Освен това, тя е един от най-хубавите методи за просветляване на ума и облагородяване на чувствата. Някои хора свързвате молитвата с чувствата и някои я свързват с мислите. Не, в молитвата влизат елементите и на мисълта, и на чувствата и на волята, но самата молитва, това разположение на човека да се моли, то е вложено някъде дълбоко в душата. Да се молиш, това значи да обърнеш ума, сърцето, душата и духа си към онзи източник на живота, от който си излязъл. Колкото повече човек си спомня за Бога и го държи в съзнанието си, толкова по-благороден е той. Благородството на човека зависи от мисълта му за Бога.
към текста >>

Някои хора свързвате молитвата с чувствата и някои я свързват с мислите.
Под думата молитва се разбира общение с Бога. Такова общение ние всякога можем да имаме, защото Божественият живот у нас е непреривен. Всички хора, които са готови да разберат по вътрешен интуитивен начин молитвата, само те са в състояние да разберат нейния дълбок смисъл. Молитвата е разговор с Бога. Освен това, тя е един от най-хубавите методи за просветляване на ума и облагородяване на чувствата. Някои хора свързвате молитвата с чувствата и някои я свързват с мислите. Не, в молитвата влизат елементите и на мисълта, и на чувствата и на волята, но самата молитва, това разположение на човека да се моли, то е вложено някъде дълбоко в душата. Да се молиш, това значи да обърнеш ума, сърцето, душата и духа си към онзи източник на живота, от който си излязъл. Колкото повече човек си спомня за Бога и го държи в съзнанието си, толкова по-благороден е той. Благородството на човека зависи от мисълта му за Бога. Значи, искаме ли да бъдем благородни, трябва да схващаме Бога като същина, която протича през нас.
към текста >>

Не, в молитвата влизат елементите и на мисълта, и на чувствата и на волята, но самата молитва, това разположение на човека да се моли, то е вложено някъде дълбоко в душата.
Такова общение ние всякога можем да имаме, защото Божественият живот у нас е непреривен. Всички хора, които са готови да разберат по вътрешен интуитивен начин молитвата, само те са в състояние да разберат нейния дълбок смисъл. Молитвата е разговор с Бога. Освен това, тя е един от най-хубавите методи за просветляване на ума и облагородяване на чувствата. Някои хора свързвате молитвата с чувствата и някои я свързват с мислите. Не, в молитвата влизат елементите и на мисълта, и на чувствата и на волята, но самата молитва, това разположение на човека да се моли, то е вложено някъде дълбоко в душата. Да се молиш, това значи да обърнеш ума, сърцето, душата и духа си към онзи източник на живота, от който си излязъл. Колкото повече човек си спомня за Бога и го държи в съзнанието си, толкова по-благороден е той. Благородството на човека зависи от мисълта му за Бога. Значи, искаме ли да бъдем благородни, трябва да схващаме Бога като същина, която протича през нас. Във всички положения на живота си, и в радости, и в скърби да си спомняме за Него!
към текста >>

Чувствата и мислите му също укрепват.
Все ще има един малък промеждутък, през който да можеш да се молиш. Онзи, който знае, ще намери време, през което да изпрати своята молитва. Туй значи да използуваме времето съзнателно! Само тогава ще дойде върху нас въздействие отгоре и ще усетим едно вътрешно облагородяване и закрепване. Само когато човек се моли, здравето му укрепва. Чувствата и мислите му също укрепват. На вид такъв човек може да изглежда слаб, но тялото му е здраво, мислите устойчиви и чувствата му силни. Не е възможно да сме във връзка с Бога и да сме хилави! Молитвата трябва да включва в себе си и един процес на благодарност. Бог има еднакво отношение към всички хора, но хората нямат еднакви отношения към него. Отношението на Бога към нас е правилно, но нашето отношение към Него не е правилно.
към текста >>

На вид такъв човек може да изглежда слаб, но тялото му е здраво, мислите устойчиви и чувствата му силни.
Онзи, който знае, ще намери време, през което да изпрати своята молитва. Туй значи да използуваме времето съзнателно! Само тогава ще дойде върху нас въздействие отгоре и ще усетим едно вътрешно облагородяване и закрепване. Само когато човек се моли, здравето му укрепва. Чувствата и мислите му също укрепват. На вид такъв човек може да изглежда слаб, но тялото му е здраво, мислите устойчиви и чувствата му силни. Не е възможно да сме във връзка с Бога и да сме хилави! Молитвата трябва да включва в себе си и един процес на благодарност. Бог има еднакво отношение към всички хора, но хората нямат еднакви отношения към него. Отношението на Бога към нас е правилно, но нашето отношение към Него не е правилно. И вследствие на това се явява един дисонанс в живота ни.
към текста >>

80. Строежът на ухото и човешкият характер - Карл Хутер Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Много медици, физиолози и психолози са констатирали връзката между чувствата, преживяванията, различните състояния на човека и органите на тялото.
В 1893 г. в Париж се правят опити пред академията на науките, които опити сполучливо доказват, че лудостта и въобще умствените заболявания могат години преди това да се откриват по формата на ухото. Сега почти всички медици приемат, че по ноктите може да се познават различните болести, като: парализа, туберкулоза, сърдечни болести и др. Още отдавна Хипократ е обърнал внимание на ноктите и връзката им с болестите. Сега много учени на запад и в Америка усърдно, искрено и безпристрастно изследват тази област от човешкото знание и все повече и повече навлизат в по-голяма яснота, ориентировка по отношение ръката и човешкия характер. Много медици, физиолози и психолози са констатирали връзката между чувствата, преживяванията, различните състояния на човека и органите на тялото. Така напр. забелязано е, че хората, които са крайни материалисти и интересите в живота им са сведени само до земни работи, страдат от артериосклероза. Тези, които са страхливи, лесно се плашат и са ревниви, рискуват да повредят сърцето си. Те често страдат от сърдечни болести. Мрачните мисли, недоволството, грижите и тревогите се отразяват на черния дроб.
към текста >>

81. Учителят говори - Духът Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Освен това, ухото ни показва вътрешния свят на чувствата и на активността; то показва отношението или връзката на външното и вътрешно ухо с средния и малкия мозък.
Това говори за силни нападателни подтици към насилие. Челото говори за недоброжелателство; устата - за решителност, а ушите - за жестока воля. Големите и твърди области на скулите, челюстите и брадата изразяват бруталност. Носната линия изразява сила да прокара своите волеви действия. От всичко горно се вижда от какво голямо значение е истинската красота на вътрешните и външни органи. Освен това, ухото ни показва вътрешния свят на чувствата и на активността; то показва отношението или връзката на външното и вътрешно ухо с средния и малкия мозък. Във фигура 7 е изложен схематично физиологичният процес на слуховото възприятие. Цифрата 1 във фигура 7 представя външното ухо, което приема звуковете и ги препраща към охлюва, дето има окончания на слуховия нерв. В охлювния канал се намират 24,000 звукови струни. Те са най-тънки нервни нишки, от които при слушане трептят само онези, които по дължина съответствуват на възприетия тон. Това тяхно трептене по слуховия нерв се предава на продълговатия мозък най-първо, а после на средния и големия мозък, който се смята като инструмент на безсмъртната човешка душа.
към текста >>

82. Влияние на електричеството върху човешкия организъм – В. Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

А другата ръка - влажната, говори за човек с магнетична природа и преобладаване на чувствата, желанията и страстите. II.
Ще видиш нещата отвисоко, ясно. Ще подишаш чист въздух, но скоро ще се заоблачи, ще загърми и затрещи и ще трябва да слизаш. Бурята може да те завлече? Долу в долината по-лесно се живее, има повече материали за храна и градеж - но там други опасности дебнат човека. Едната ръка говори за човек с електрична природа, в когото преобладаването на умствения живот е изсушило неговото тяло. А другата ръка - влажната, говори за човек с магнетична природа и преобладаване на чувствата, желанията и страстите. II. Нека вземем голяма и малка длан, където ще видим, че ако извадим заключение по правилото на аналогията, ще сгрешим. Голямата длан представлява човек с големи пространства и владения, които той обикаля, наглежда, но по причина на обширността им не е в състояние да ги разработи. Понеже са много, той не може да ги обхване всички, та се спира на отделни места. Тука ние бихме очаквали да срещнем човека, който се занимава с големи работи, с велики планове; ние намираме тъкмо обратното. Склонности към занимание с малките и дребните неща - повърхностен и повече аналитичен ум.
към текста >>

Дългата показва по-голяма деликатност на организма, финост и интензивност на чувствата.
Малка: Синтетик, способност към отвлеченост, развито честолюбие, подчертаваща се личност. Средна: Синоптик. Еднакво работи и с анализа и със синтеза. Широка повече, отколкото тясна и дълга: Тя показва по-голяма широта, откровеност, памет, но и повече бруталност и грубост. Широката длан показва движение в една посока - развитие на мъжкия принцип, положителния и грубия. Дългата показва по-голяма деликатност на организма, финост и интензивност на чувствата. Ако ръката е много тясна, това е признак на отрицателни качества на човек с много тясна длан. Понеже има желание да бъде силен, властен, а е слаб; всичко това се изразява в злопаметност, завист. Тясно сърце, педантизъм и тирания. Широката длан има отношение към широтата на главата и придава повече устойчивост, твърдост, здравина, издръжливост, обаче ако е много широка, отива към жестокост и разрушителност. Дългата длан има отношение към дължината на главата и дава чувствителност, нежност, деликатност, емоционална природа, интензивност, с малка трайност и малка съпротивителна сила.
към текста >>

Топлата ръка показва човек, в който процесите стават по интензивно на физическото поле; той има по-голямо горене и кръвообращение, значи повече живот в чувствата.
Лесно се обезличават, лесно се вдъхновяват и живеят с илюзии и преувеличения. Понеже в тях често са развити склонностите към удоволствия, слабата им воля не е в състояние да устои на тия влечения и те стават играчка на своите чувства. Влажната ръка: преобладаване на водния елемент, сърдечност, влюбчивост, непостоянство,. променливи настроения, сантименталност, изобилие на любовна сила, женственост, стеснителност, срамежливост. Сухата ръка: нервност, сприхавост, замисленост, напрегнатост на нервната система, егоизъм, честолюбие, язвителност, саркастичност (ако е много суха) и скъперничество. Топлата ръка показва човек, в който процесите стават по интензивно на физическото поле; той има по-голямо горене и кръвообращение, значи повече живот в чувствата. Тези лица се. отличават със своя насилнически характер, даже са и жестоки. Това са хора гневни, буйни, сприхави, но също разпръснати, щедри и разточителни. Жизнената енергия е изобилна, богата и силна. Преобладаване на огнения елемент.
към текста >>

Събуждане на разума, приспиване на чувствата и страстите.
Топлата ръка има повече отношение към задната част на главата и страничните части, а студената към предната част - главния мозък. Топлата и гореща ръка показва живот при топлите страни, където има много растения и животни, но малка възможност за висока култура, умствен напредък. По причина на голямата горещина: заспиване на мисълта и събуждане на страстите. Студената ръка ни говори за живот на северния полюс. Липса на растения и оскъдица на животни, но възможност за умствено развитие. Събуждане на разума, приспиване на чувствата и страстите. Студената ръка показва консервиран, странен, затворен живот. Най-добре ще бъде нито горещата, нито студената, а приятно умерената ръка. Само при умерено топла ръка ще имаме условия за хармония, развитие и напредък. Месеста ръка: Това са хора с по-тежка материя, с по-нисша култура. Материята им трябва да се одухотвори, да се префини.
към текста >>

Склонност към отдалечаване от живота на чувствата и удоволствията.
Месестата длан показва преобладаване на стомашната и половата системи: лакомство, похот, любов към физически удоволствия. Хората с месеста, тежка длан не са създадени за висш, духовен живот. Пълни противоположности на аскетическия живот. те отиват до крайности в чувствените удоволствия. Мършавата ръка показва тъкмо обратното на месестата. Склонност към отдалечаване от живота на чувствата и удоволствията. Занимаване с по-висши, умствени области, философия, наука, мистицизъм и аскетизъм. Но същевременно показва голяма амбиция, пресилване и изпитване големи напрежения - умствени и физиологически. Ако ръцете са много мършави, сухи, показват гордост, завист, ревност, деспотизъм, скъперничество. Месестата длан говори за повишени апетити с лакомия към физически удоволствия, а мършавата говори за лакомия и апетити в умствената област. Месестата длан показва, че притежателите им много вземат, много поглъщат, но и много дават.
към текста >>

83. НОСНИТЕ ОТВОРИ И ТЯХНОТО ЗНАЧЕНИЕ - БУРГЕР ВИЛИНГЕН Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Този човек се направлява повече от чувствата, отколкото от трезвото и хладно размишление Човек с нискостоящо уши (десният чертеж на фиг.
Карл Хутер СТРОЕЖЪТ НА УХОТО И ЧОВЕШКИЯТ ХАРАКТЕР Високостоящо и нискостоящо ухо. Ако се сравни положението на ухото по отношение на веждите и долната част на носа у разни хора, ще се види, че има голямо разнообразие. Фиг. 14 пояснява, какво е високостоящо и нискостоящо ухо Човек, на когото ухото е високостоящо - има склонност да действува повече по своите чувства. Този човек се направлява повече от чувствата, отколкото от трезвото и хладно размишление Човек с нискостоящо уши (десният чертеж на фиг. 14) по-малко се ръководи при своите действия от чувствата си. Тук има надмощие трезвата и практична мисъл. Ако при такъв човек брадата и долната челюст са добре развити, което показва дейна, волева натура, той проявява голямо постоянство и активност при преследване на определена цел. Такъв е напр. Бисмарк (фиг. 15).
към текста >>

14) по-малко се ръководи при своите действия от чувствата си.
Карл Хутер СТРОЕЖЪТ НА УХОТО И ЧОВЕШКИЯТ ХАРАКТЕР Високостоящо и нискостоящо ухо. Ако се сравни положението на ухото по отношение на веждите и долната част на носа у разни хора, ще се види, че има голямо разнообразие. Фиг. 14 пояснява, какво е високостоящо и нискостоящо ухо Човек, на когото ухото е високостоящо - има склонност да действува повече по своите чувства. Този човек се направлява повече от чувствата, отколкото от трезвото и хладно размишление Човек с нискостоящо уши (десният чертеж на фиг. 14) по-малко се ръководи при своите действия от чувствата си. Тук има надмощие трезвата и практична мисъл. Ако при такъв човек брадата и долната челюст са добре развити, което показва дейна, волева натура, той проявява голямо постоянство и активност при преследване на определена цел. Такъв е напр. Бисмарк (фиг. 15). Големина на ухото.
към текста >>

84. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ - СВОБОДАТА Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Мисълта и чувствата са заети със самата личност.
Това са хора, които гледат на материалната страна на нещата; те са утилитаристи, деятелни и енергични. Работата и движението им доставят най-голямо удоволствие. те обаче, са груби. Много шофьори, механици, техници, занаятчии, скулптори имат такива пръсти. Превити краища на пръстите към дланта. Мисълта и чувствата са заети със самата личност. Това показва у човека любов към себе си, скъперничество и егоизъм, стремеж да запази това което има. Тези лица не са много общителни. Пръсти с краища обърнати нагоре. Експанзивност, склонност към излишества и разточителство, слаба способност за медитация. Хора с такова пръсти са непостоянни и подобни на ветропоказател.
към текста >>

85. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ - ЯДКА НА БОЖЕСТВИНОТО Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Носният мост при такова положение на чувствата, бива прав и тънък.
ЗА МОСТА МЕЖДУ НОСНИТЕ ОТВОРИ Бeргер-Вилинген Стената, която разделя носните отвори наричам „носен мост" или „носна пътека" (Nasnsteg). Носният мост сведочи по какъв начин душевното е свързано с телесното и с усещанията. Ако връзката между душевното и телесните чувствувания е благоприятна, така че те да се допълват, тогава всичко преминава в едно правилно душевно възприятие (1). И обратно, душевното състояние бива правилно изразено навънка. Носният мост при такова положение на чувствата, бива прав и тънък. Вътрешните и външните възприятия се разпределят взаимнообразно правилно. Двата свята на възприятията – вътрешният и външният се досягат взаимно така силно, че се претапят в едно единно чувство. Прочутият военачалник Молтке е имал тесен носен мост (2), откъдето и неговото тънко и правилно възприемане и проявяване на всичко душевно и телесно. Той е схващал правилно жизнената природа на човека. Тази особеност му е помагала твърде много в неговите военни пресмятания.
към текста >>

86. ЗА СМИСЪЛА НА ЧОВЕШКИЯ ЖИВОТ - ЕЛИ Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Днешните хора си въобразяват, че могат да желаят каквото щат и както щат, че могат да чувствуват и да се отнасят към чувствата на другите безнаказано както щат, че могат да мислят каквото и както искат.
Законите, по които действуват тия сили, се коренно различават помежду си, те дават понякога диаметрална противоположни резултати, макар да преследват в края на краищата една обща, единна цел. И понеже съвременните хора, така както са построени, съзнават и виждат обективно само проявата на така наречените физико-химични сили, към които се мъчат да сведат всички физически, биологически и душевни прояви, те не могат да се освободят от постоянните и непреодолими противоречия, що терзаят научната и философска мисъл. За тях реално, обективно е само физичното, вещественото, само то се подава на измерване, изчисляване, тегло. Душевното за тях е субективно, „ирационално", „несъизмеримо". Ето защо, те признават общовалидна закономерност, принудителна необходимост само на физичното, видимото, а в душевното, невидимото, макар и съзнавано, те мислят, че може да царува субективен произвол. Днешните хора си въобразяват, че могат да желаят каквото щат и както щат, че могат да чувствуват и да се отнасят към чувствата на другите безнаказано както щат, че могат да мислят каквото и както искат. Те си въобразяват, че могат едно да мислят, а друго да говорят и вършат. Тям и през ум не им минава, че подобен род действия подготвят латентни конфликти в подсъзнанието, които рано или късно ще се проявят в живота на човка в една остра форма, която може да подкоси и здравето му, и душевното му равновесие. Хората не съзнават какво реално влияние оказват върху техния живот и съдба тук, на физическия, обективен свят, субективните „състояния на съзнанието" - желания, чувства, мисли. В областта на подсъзнанието се подготвят понякога такива душевни конспирации, които чакат своето време, определено от жизнения ритъм на човека, за да направят цял преврат в живота му. В този ред на мисли, хората са „изпразнили" света от всичко разумно, което седи по-високо от тях.
към текста >>

87. ПАНЕВРИТМИЯТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Под физическо развитие разбираме, развитието също и на чувствата и мисълта на човека, тъй като астралното и ментално тяло на човека от гледището на новата, окултна мисъл представляват вкупом цялата му физическа природа.
Те, без съмнение, трябва да носят в себе си отпечатъка на усъвършенствуването. Човек може да прояви спонтанен героизъм, ред положителни качества. Това, обаче, никак не говори, че този човек е съвършен в своето устройство, в своите творчески възможности. Душата, вечната свободна същност в човека, може да се прояви всякога и при всички условия. В тия прояви, обаче, липсва рационализма на земния живот, на физическото развитие. Под физическо развитие разбираме, развитието също и на чувствата и мисълта на човека, тъй като астралното и ментално тяло на човека от гледището на новата, окултна мисъл представляват вкупом цялата му физическа природа. Една проява, за да бъде резултат на едно качество, което може да се развива трябва да има в себе си сравнително по-голяма трайност, по-голямо постоянство. От това гледище, при нормални условия, недостатъчен е един човешки живот да може да се придобие, да речем, едно съвършенство на човешкото тяло от френологично гледище. Идеята за вечността на душата, за безсмъртието на живота налагат като необходимост метаморфозата на формата, прераждането като необходим природен закон. Тогава самото развитие придобива смисъл. Всеки един човешки живот носи на човека редица дарове, той развива дадени способности, дадени центрове до съвършенство.
към текста >>

Божествената същност, която седи зад формите - душата, която е неограничима и която е съвършена сама по себе си, може да се оприличи на силен галванически ток, в чиято среда се намира човешката форма - тялото, чувствата, мисълта.
Една проява, за да бъде резултат на едно качество, което може да се развива трябва да има в себе си сравнително по-голяма трайност, по-голямо постоянство. От това гледище, при нормални условия, недостатъчен е един човешки живот да може да се придобие, да речем, едно съвършенство на човешкото тяло от френологично гледище. Идеята за вечността на душата, за безсмъртието на живота налагат като необходимост метаморфозата на формата, прераждането като необходим природен закон. Тогава самото развитие придобива смисъл. Всеки един човешки живот носи на човека редица дарове, той развива дадени способности, дадени центрове до съвършенство. Божествената същност, която седи зад формите - душата, която е неограничима и която е съвършена сама по себе си, може да се оприличи на силен галванически ток, в чиято среда се намира човешката форма - тялото, чувствата, мисълта. В процеса на тази вечна метаморфоза, на това вечно движение на частите, всяка част заема своето определено место. Тук е тайната на целесъобразността, на развитието. В това правилно нареждане и сгрупирване на нещата, на качествата, на способностите, чийто основен елемент става неизменността, трайността, имаме израза на съвършенството. А това съвършенство на формата е безусловно необходимо, за да протече правилно съвършеният живот на душата. Какъв е той?
към текста >>

88. НЕЗНАЙНОТО - Д. СТОЯНОВ Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Паневритмията развива човешките способности и заложби, висшите морални чувства, облагородява чувствата.
Освен това паневритмията има дълбоко психично действие. Преди всичко те будят у човека чувство на радост, свежест, хармония. Това е, защото човек усеща, че придобива нещо, че се влива нещо в него при тия упражнения. След упражненията през целия ден му идат нови идеи, нови подтици, Творческите му сили се разцъфтяват. Понеже при паневритмията има вътрешна връзка между движение, музика и идея, то изворите на всичко възвишено и благородно се отварят в човека чрез тия упражнения. Паневритмията развива човешките способности и заложби, висшите морални чувства, облагородява чувствата. Чрез паневритмията човек се свързва с известни енергии в природата, които го обновяват и той е вече по-готов да отвори душата си за Доброто, за Правдата, за Красотата, за Истината, за оная Светлина, която идва в света! На края на обикновените паневритмични упражнения се правят и специални дихателни музикални упражнения. Музиката, която придружава тия дихателни упражнения е съставена специално за целта. При дихателните упражнения всички едновременно пят. Онзи, който знае значението на дихателните упражнения от окултно гледище, може да прецени, какво значение могат да имат тия дихателни музикални упражнения.
към текста >>

В училището и в обществото на възрастните трябва да се въведат тия упражнения, за да се подготви едно съвсем ново поколение, здраво и издръжливо физически, с благородство в чувствата, с духовен подем, със силна воля, с инициатива, души решителни, смели и активни.
Проникването на паневритмията в обществото ще има грамадно влияние за физичната и духовната му обнова. Идеите, които развива Учителят в своите беседи и лекции, въвеждат в един нов свят на идеи. Този нов свят на идеи намира конкретен, реален външен израз в паневритмията. Днешният човек е така устроен, че е по-удобно да се изразят тия идеи едновременно и чрез нещо конкретно и реално и при това мощно и красиво! А такова нещо са именно тия ритмични упражнения. В училището и в обществото на възрастните трябва да се въведат тия упражнения, за да се подготви едно съвсем ново поколение, здраво и издръжливо физически, с благородство в чувствата, с духовен подем, със силна воля, с инициатива, души решителни, смели и активни. В България се почнаха преди години тия паневритмични упражнения на „Изгрева". Те се правят от ранна пролет до късна есен. Обаче напоследък, от 1-2 години насам, официалните ръководни кръгове в Германия и Русия, желаейки да употребят всички ефикасни методи за създаване на раса здрава физически и духовно, жизнеспособна, въведоха общите сутринни гимнастични упражнения в цялата страна. В цялата страна едновременно се правят гимнастични упражнения под ритъма на музиката, предавана навсякъде по радиото. Даже нещо повече: В Русия след гимнастичните упражнения се правят и дихателни упражнения пак по ритъм, което се предава едновременно по цялата страна по радиото!
към текста >>

89. ТРЕТИЯТ НАТЮРЕЛ - Г Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

От друга страна, чувствата у човека създават основа за сближение с други същества и създават донякъде възможност за безвъзмездна жертва.
Д. Стоянов НЕЗНАЙНОТО Явно е, че инертната човешка природа се нуждае от външни импулси, които я тласкат към една неспирна деятелност, която безспорно е необходима за нейното развитие и напредък. Особено хора с по-ниско съзнание, слабоподвижен ум и слаба воля имат нужда от нещо много силно, което да ги изтласка от това им състояние. Гладът, жаждата, потребата от облекло и изобщо всички материални нужди са едни от мощните средства на природата, които гонят именно тази цел. От друга страна, чувствата у човека създават основа за сближение с други същества и създават донякъде възможност за безвъзмездна жертва. Умът също така тласка човека към безбрежното царство на познанието, тласка го към незнайното, невидимото, скритото. Тук вече стремежът е по-доброволен. От друга страна суровата и егоистична борба за съществувание, механизираният еднообразен живот в съвременната цивилизация изострят у човека нуждата от разнообразие и нови постижения и понякога той скъсва магичния кръг на това еднообразие и тръгва да търси новото, скритото, далечното. Дори не са рядко случаите, когато човек е съгласен да изостави едно по-изгодно положение и да го замени с по-трудно, само затова, защото това неизгодното, трудното, е ново за него. Безброй жертви са дадени и се дават по пътя към незнайното, но това съвсем не спира стремежа на онези, които го следват.
към текста >>

90. ОКОТО И ПОГЛЕДЪТ-ХАРАКТЕРОЛОГИЧНОТО ИМ ЗНАЧЕНВИЕ- ПО ПЕТЕРС,ХУТЕР И ДР. Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Че изобилието на една или друга от тия органични течности зависи от характера на мислите, чувствата и желанията, що преобладават в душевния живот на човека, това днес е многократно установено от съвременната психофизиология.
Други автори приемат седем темперамента, които отговарят седемте системи: мозъчна, дихателна, мускулна, кръвоносна, храносмилателна, отделителна и чувствителна. Оставям на читателите, които се интересуват от теоретични въпроси, сами да преценят приведените тук разпределения на темпераментите, в които ясно личи преплитането на понятията темперамент и натюрел. И тъй, що е темперамента? Думата темперамент е означавала първоначално смес. Древните херметисти са подразбирали оная смес от органични сокове в тялото: кръв, жлъчка, лимфа и черна жлъч (меланхолия, atra bilis), която смес обуславя нрава на човека. Че изобилието на една или друга от тия органични течности зависи от характера на мислите, чувствата и желанията, що преобладават в душевния живот на човека, това днес е многократно установено от съвременната психофизиология. Така запример, опитно се установява, че при съсредоточено мислене в определена посока, при силни афекти и желания, се предизвикват чисто химични реакции в кръвта и жлезните излъчвания, които от своя страна, реагират на душевните състояния. Днес за днес, в подкрепа на древното схващане за темпераментите, се установява, че те са обусловени от сложния химизъм на кръвта, в която се вливат всички секреции. Техен телесен носител се явяват жлезите и мозъка. Макар че, според днешните и древни схващания, темпераментите зависят от химизма на кръвта, мозъкът се явява като заключителен, регулаторен орган на целия процес, взет в неговата съвкупност. Темпераментът определя темпа, интензивността и ритъма на всички жизнени функции на живото същество.
към текста >>

91. РЪЦЕТЕ НА МАДАМ КЮРИ И ТОМА ЕДИСОН Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Мисълта и чувствата са еднакво хармонично проявени.
Те говорят за един жив, възбуждащ се, чувствен темперамент. Те са един преход между елементарната природа на човека и духовната индивидуалност. Хора със сини очи са предимно деца на тихия, бял, снежен север, а тези с черни - са синове на горещия и зноен юг. Кафявият ирис седи по средата на синия и черния. В него се изразяват мекотата и благородството на сърцето. Мисълта и чувствата са еднакво хармонично проявени. В очите на тези хора най-често се четат и най-фините прояви на човешката душа - те са крайно изразителни. Има очи (ирис) и с друг цвят - сив, зелен, сиво-син, сиво-зелен и пр. Те, обаче, не са най-честото явление. Във всеки народ, те винаги ще бъдат изключение. И мястото тук не позволява тяхното разглеждане.
към текста >>

Богатство или бедност на чувствата се чете в светещата сила на кожата.
Клепки без мигли правят погледа празен. Обикновено тъмните и дълги мигли са тия. които придават сила, красота и привлекателност на окото. Светлите или безцветните мигли правят окото не само безцветно, но и безсилно и безчувствено. Цветът и блясъкът на кожата на лицето придават твърде много на погледа на човека. Богатство или бедност на чувствата се чете в светещата сила на кожата. Безцветната, воднисто-стъкловидната, пергаментна суха кожа, говорят за голяма бедност на душата, за загаснали чувства. Тъмната, черна кожа на южните народи, говори за един земен, елементарен вид на чувствата. Между тези два цвята се намира розовата, чиста и светела кожа на благородния човек. Тя е цветният израз на здравото тяло и хармонията на душата. Накрая ще завършим с приложената таблица за израза на окото от Карл Хутер.
към текста >>

Тъмната, черна кожа на южните народи, говори за един земен, елементарен вид на чувствата.
които придават сила, красота и привлекателност на окото. Светлите или безцветните мигли правят окото не само безцветно, но и безсилно и безчувствено. Цветът и блясъкът на кожата на лицето придават твърде много на погледа на човека. Богатство или бедност на чувствата се чете в светещата сила на кожата. Безцветната, воднисто-стъкловидната, пергаментна суха кожа, говорят за голяма бедност на душата, за загаснали чувства. Тъмната, черна кожа на южните народи, говори за един земен, елементарен вид на чувствата. Между тези два цвята се намира розовата, чиста и светела кожа на благородния човек. Тя е цветният израз на здравото тяло и хармонията на душата. Накрая ще завършим с приложената таблица за израза на окото от Карл Хутер. Той дава дванадесет типа очи. – І.
към текста >>

92. ЗДРАВЕ, СИЛА И ЖИВОТ- ВНУШЕНИЕТО И САМОВНУШЕНИЕТО. ДИШАНЕТО И КРАСИВОТО Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

А процесите и явленията в човешкия живот са свързани с мислите, чувствата и постъпките.
Природата от единия край до другия е музика. Мислете върху музиката! * * * Музика. В природата всичко е музика. Всички процеси и явления са музика. А процесите и явленията в човешкия живот са свързани с мислите, чувствата и постъпките. Външната обвивка на хармоничните мисли, чувства и постъпки е музика. Всичко е музика! И трябва човек да пее, да е музикално раз-положен, за да мисли, чувствува и постъпва правилно. * * * Ако се спрете при един мост, намерите основния му тон, и почнете да пеете и свирите, той ще падне. Ако се спрете при една ваша погрешка, намерите основния й тон, и почнете да пеете и свирите, тя ще падне.
към текста >>

93. В УЧИЛИЩЕТО НА ПРИРОДАТА - Г. СЪБЕВ Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Той знае, че красиво е звездното небе; той знае, че велик чар и красота има в безбройните отблясъци на слънчевите багри; той знае, че пленително е когато човек диша чист планински въздух и погледът му не може да се насити на чудните гледки, що се откриват от планината, в далечните простори след дъжд, когато въздухът е чист; той знае, че красиво е, когато вижда хармония да царува навсякъде; когато хармония има в мислите, чувствата и постъпките на човека; той знае, че красива е правата мисъл, която издига винаги човека и го освобождава от всякакви лоши внушения.
Тогава вдъхновението ще следва винаги пътя на човека. И няма по-хубаво нещо от това, защото само вдъхновението подържа жизнения, творческия пулс в човешкия живот. Що е красиво, какво е красота? - Ето един вечен въпрос. Малцина могат да отговорят на него, Ала всеки дълбоко в душата си разбира що е красота. Той знае, че красиво е звездното небе; той знае, че велик чар и красота има в безбройните отблясъци на слънчевите багри; той знае, че пленително е когато човек диша чист планински въздух и погледът му не може да се насити на чудните гледки, що се откриват от планината, в далечните простори след дъжд, когато въздухът е чист; той знае, че красиво е, когато вижда хармония да царува навсякъде; когато хармония има в мислите, чувствата и постъпките на човека; той знае, че красива е правата мисъл, която издига винаги човека и го освобождава от всякакви лоши внушения. И ето, красотата я живее всеки, макар че не я разбира, не знае от кое царство иде тя, не знае нейното естество. Ала всеки чувствува, че тя го издига, че тя го води винаги напред. Красотата взима най-простите форми. Тя чрез най-простото ще създаде най-свършеното. Истинската красота има една мярка, тя от най-простите неща и форми създава най-свършеното, което можем да срещнем.
към текста >>

94. СЛИЗАНЕ И ВЪЗЛИЗАНЕ НА НАРОДИТЕ-БОЯН БОЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Само след като чувствата на човека бъдат канализирани, те могат да се впрегнат на работа за целите на една по-висока култура, която предстои да се развие на земята - културата на Любовта и Братството между народите.
А при това положение на нещата, човешкият живот не може да се развива правилно. Докато не се създадат условия за съхраняване на човешкото здраве и сила, за канализиране на човешките чувства и за регулиране на човешката мисли, желаното от всички подобрение на живота няма да настъпи. Това подобрение не е един външен, механичен процес - то не засяга само материалните условия и физическото съществувание на човека, както някои мислят; то засяга и неговия душевен живот - неговата емоционална и мисловна сфери. И тъкмо в тези три посоки работи едновременно разумният свят, който ръководи развитието на човечеството. Големите страдания, които преживяват хората днес, са резултат от онази планомерна работа, която извършва този възвишен свят за канализиране, преди всичко, на човешките чувства. Само след като чувствата на човека бъдат канализирани, те могат да се впрегнат на работа за целите на една по-висока култура, която предстои да се развие на земята - културата на Любовта и Братството между народите. А Любовта, според нас, не е за болни хора. Тя е за абсолютно здрави, силни човеци. Любовта не е за хора с изопачени чувства, за хора с неовладени страсти. Тя е за хора, които чувствуват правилно. Любовта не е за невежи хора.
към текста >>

Да бъде здрав и силен, да чувствува правилно и да мисли право - ето основното, към което човек трябва да се стреми Защото здравето е нещо божествено, мисълта, която прониква в ума на човека е нещо божествено, чувствата, които проникват в сърцата на хората са нещо божествено, силата, с която хората разполагат в дадения момент е нещо божествено.
Каквито и да бъдат те, както и да се кичат, с какъвто и патос да се проповядват, те са временни, преходни. Те са оная „паница леща" за която, според библейския разказ, Исав продал на брата си Яков своето първородство - онова, с което е бил роден. И всеки човек, който е продал своите божествени идеи, с които е роден, зарад временни, човешки идеи, е изгубил своето „първородство" - изгубил е своето божествено наследство, условията за едно правилно развитие, при което единствено могат да се организират неговият ум, сърце и воля. Той е изгубил, следователно, здравето си и силата си, обилието и благородството на своите чувства и светлината на своята мисъл. А това са свещени, божествени идеи, които човек нивга не трябва да напуша. Да бъде здрав и силен, да чувствува правилно и да мисли право - ето основното, към което човек трябва да се стреми Защото здравето е нещо божествено, мисълта, която прониква в ума на човека е нещо божествено, чувствата, които проникват в сърцата на хората са нещо божествено, силата, с която хората разполагат в дадения момент е нещо божествено. Оня неправилен начин, по който човек използува своите сили, чувства и мисли - това е човешката страна на нещата. Ето защо, задачата на човека е да пази капитала на своята сила, да пази чистотата и равновесието на своите чувства, да пази чистотата и светлината на своята мисъл. Следователно, всички хора днес и най-вече ония, които са призвани да бъдат обществени строители, трябва да имат ясно различаване за онова, което е божествено, първично в живота и онзи идеи, които отпосле са влезли, за да изпълнят една временна задача. Всички неуспехи, всички страдания и. бедствия - и лични и колективни - се дължат на онова раздвоение у хората между божественото,което винаги е истински актуално и човешкото, което често е обременено с недъзите на миналото.
към текста >>

95. СИМВОЛИЗМЪТ В ЖИВОТА - Д-Р ЕЛ. РАФ. КОЕН Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

На разбирането, по закона на съответствието, отговаря радостта, на неразбирането, в света на чувствата, отговаря скръбта.
- Защото не мислят. От гледище на мисълта скръбта е резултат на неразбрана мисъл, тъй както радостта е плод на разбраната мисъл. И действително, всяко нещо което разбираме, е приятно. Всяко нещо, което не разбираме, е неприятно. Скръбта е неразбраното, радостта - разбраното. На разбирането, по закона на съответствието, отговаря радостта, на неразбирането, в света на чувствата, отговаря скръбта. Ето защо, колкото повече не разбира човек, толкова е по-голяма скръбта. Яви ли се най-малкото разбиране, явява се и най-малката радост. Затова, искаш ли да се освободиш от страданието, започни да мислиш! Мисълта носи разбиране, а разбирането носи радост - по закона на съответствията. В този смисъл на думата, цени и осмисляй страданието - като пръв подтик към мисъл!
към текста >>

96. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - ЕДНА СРЕЩА В ТОПОЛИЦА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Чувствата са правилни, мисълта е правилна, постъпките правилни.
Този огън изпълва цялото пространство. Защото той е, който подържа живота. Той гори и в човека. И докато той гори, човек е здрав, бодър и весел. Всичко у него става хармонично - и хранене, и кръвообращение, и дишане. Чувствата са правилни, мисълта е правилна, постъпките правилни. Свещеният огън образува една приятна топлина в човека. Когато той гори, човек се чувства крайно разположен. В него настъпва едно състояние на хармония и пълен мир. Изчезне ли този мир в душата на човека, това показва, че той е изгубил свещения огън и е влязъл в обикновения огън. А обикновеният огън гори и изгаря - той образува дим, сажди и пепел.
към текста >>

97. МУЗИКАТА КАТО ПЪРВОСТЕПЕН ВЪЗПИТАТЕЛЕН ФАКТОР- БОЯН БОЕВ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Чувството за завладяване, чувството за притежание и свързаните с тях чувство за борба, за унищожение на другите - въобще чувствата на егоцентризъм във всичко, не могат да дадат на човека възможност да намери лесно себе си.
" Ние виждаме, в своята безпътица, хората се стремят все към придобивки, към натрупване на все по-големи и по-големи блага на земята. Тяхното внимание е насочено все навън. Те придобиват наистина много неща, ала в края на нещата животът им е все безсилен, нещастен. И когато дойдат до съзнанието, че те са загубили себе си, те не могат да намерят пътя към себе си. Защо? - Защото те тогава се натъкват на свръх развити отрицателни качества в себе си, добити по пътя на „завладяване" на света. Чувството за завладяване, чувството за притежание и свързаните с тях чувство за борба, за унищожение на другите - въобще чувствата на егоцентризъм във всичко, не могат да дадат на човека възможност да намери лесно себе си. И ако този дълбок вътрешен зов, неговото безсмислие в живота, неговото нещастие, му наложат да дири непреклонно себе си, той сигурно ще мине по трагичния и суров в началото път на съвестта, на психологичните борби и противоречия, за да изгори всичко преходно и несъществено в този огън все поглъщащ. Куриозно е в този ред на мисли да се отбележи, че човекът и човечеството в пътя на себе диренето, на тежкото изживяване на вътрешните противоречия, дири утеха, подкрепа, успокоение. В резултат на това дирене успокоение на „душата", както се казва обикновено, и не виждайки палиативността на нещата, човек създава редица външни форми и догматични учения, чийто преки изразители са църквите от разни категории, всевъзможни философии и пр. И едва ли може да се похвали човечеството, че чрез някоя църква или каква да е „успокоителна" философия се е стигнало до „спасение" на душата. Напротив всички тези „успокоителни" и „спасителни" обществени форми въвличат още повече в бездънния път на себе загубването.
към текста >>

98. СФЕРАТА НА МАРС - Г. Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Самата музикалност на мислите и чувствата прави силна връзката между музиката и вътрешния живот!
Особено е музикална правата мисъл, правото чувство! Учителят казва: „Музиката е материализирано движение на Духа. Музиката е правилен начин за организиране материята на човека и на човешките мисли, чувства и постъпки. И понеже има връзка между човешката мисъл и музиката, то за да стане човек музикален, трябва да стане цял преврат в човешкия ум и сърце". Тук идваме до една важна точка, именно до връзката между музиката и вътрешния, психичния живот на човка! Самата музикалност на мислите и чувствата прави силна връзката между музиката и вътрешния живот! Тая е причината, дето известна музика събужда в нас определени чувства и мисли, като че ли ни говори! Тук идваме до възпитателното значение на музиката - като важен фактор, който може да гради нещо красиво в душевния живот на човека! Значи от факта, че самата мисъл е музикална и изпуща музикални радиовълни, следва връзката между музиката и човешката мисъл. Казахме, че има връзка между тон и идея. Ето защо музиката събужда в човека и мисъл, идея!
към текста >>

Органическото пеене, а още повече психичното, се отличават с особена мекота в чувствата.
Не само това, но музиката да участвува в целокупния живот на училището. Всеки ученик непременно да учи един музикален инструмент. Има три вида музика, казва Учителят: механическа, която само раздвижва нещата; органическа, която ги организира, и психична, която кара човека да мисли. Човечеството трябва да се издигне до органическата музика, а след това до психичната. При органическото пеене, а още повече при психичното магическото действие и чарът се дължат между другото на усилването на обертоновете. Органическото пеене, а още повече психичното, се отличават с особена мекота в чувствата. При пеенето трябва да участвуват умът, сърцето, душата и духът. Психичната говори на божественото в Човека и го събужда. Тя преобразява човка, тя го възражда, тя го възкресява. Ако една музика може да накара богатия да раздаде своето състояние на бедните и да заживее за един висок идеал, ако една музика може да направи човека готов за една велика любов и една велика жертва, то тая музика е психична. При нея небето и земята се сливат в едно, при нея се допират абсолютното и относителното.
към текста >>

99. РЪЦЕТЕ НА ЧАРЛЗ ЛИНДБЕРГ И ДЪГЛАС ФЕЙРБАНКС Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

А като погледнете на човек с дълга, мека и изящно метната върху главата коса, вие веднага ще видите проявата на сърцето, богатството на чувствата и начина на тяхното изявяване.
Какъв вълшебен и дълбок свят са очите на човека! И като наблюдавате човека по ред, във вашия поглед се хвърлят също така силно и челото, и устата, и ушите, и брадата, и страните на лицето. Към всичко това косата идва да допълни нещо съществено от характера, от темперамента на човека. Вие ще прочетете по косата в душата на всеки човек една от най-съществените прояви - неговия темперамент. Погледнете онзи човек с ниско подстригана коса-алаброс, като прусак и вие ще видите в него деловия човек, който си скъпи времето и който поради това винаги отсича нещата рязко вие ще видите веднага в него хладния ум. А като погледнете на човек с дълга, мека и изящно метната върху главата коса, вие веднага ще видите проявата на сърцето, богатството на чувствата и начина на тяхното изявяване. Вие ще познаете човека на изкуството, художника, учения или мистика. И като се научи човек да чете по косата, пред него ще се открие един също голям свят от душевния живот. Косата от чисто биологично гледище взима началото от ектодермата. Тя, следователно, е свързана с нервната система, която има също ектодермален произход. Един голям физиологичен въпрос е косопада.
към текста >>

Косата, бидейки ярък изразител на темперамента, на чувствата и мислите на човка, крие в себе си големи сили.
Косата на детето е мека, рядка, безцветна, бледа. На възрастният човек косата е гъста, тъмна и съответно твърда или по-твърда. Косата на стария човек е вече наново бяла, рядка и съответно мека. Това ни разкрива много ярко филогенезата на развитието на човешкия характер от пълната безформеност на характера на детето, минавате през зрелостта на възрастния и стигнете в новата деформираност на характера у стария човек. Това, че бялата коса на стария човек се взима като символ на мъдрост, трябва да се схваща само по отношение на добитата опитност от живота, а не биологично. Косата, бидейки ярък изразител на темперамента, на чувствата и мислите на човка, крие в себе си големи сили. Дългата коса у жената сведочи (свидетелства) за богатството на чувствения й живот и за нейния магнетизъм. Жената, фактически, е един неизчерпаем източник на сили, тя е магнетична. А в това седи нейната привлекателна сила. В това се крие нейното майчинско дълго търпение, нейната успокоителна способност. Съвременната жена с „бубикопф" и разно подстригана коса е нервна, сприхава и с доста мъжки наклонности и стремежи.
към текста >>

Тъмната коса говори за пълна зрялост в чувствата и мислите.
Когато видим един русокос човек, ние веднага виждаме зад общата белота на неговата кожа, студеният, хладният тип на севера. А като видим онзи човек с орлов нос, въз сух, с блестяща черна коса, ние виждаме онзи тип човек, който е плен с жизнена енергия, горещ като горещото, знойно слънце на топлите страни. Жизнената енергия на чернокосия често стига до грубост и животинско чувство. Между русокосия и чернокосия седи брюнетът, който явно седи и по характер някъде по-средата. В своето развитие, човек като дете има общо взето руса коса, в най-зряла възраст има тъмна коса, а след това тя наново избледнява, губи своя блясък, посивява и избелява. Тъмната коса говори за пълна зрялост в чувствата и мислите. И както детето има почти само вътрешен живот, така от наблюдения се знае, че русият човек има повече един вътрешен живот. Русият човек, севернякът, е честен, сериозен, дълбок, углъбен и бавен. Тъмнокосият, южнякът живее един повече външен живот, чувствен, телесен. Той се разцъфва и развива скоро, живее интензивно и скоро се изчерпва. Чернокосите, които живеят силно чувствен живот, жарки в своята любов, биват и големи артисти.
към текста >>

100. ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ - М.К. Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Тя е подтик за мисълта и чувствата, тя е храна за душата, тя е здраве, свежест, сочност за тялото, за земята.
За нас музика е онова събитие, явление в природата, в живота, вътре в нас, което събужда в човека и около него пролетни чувства на растеж; което ти дава здраве и ти чувстваш пулса на това здраве в себе си, как се разлива по жилите и кръвта. Музиката, тя разведрява и разширява брънките на твоя мозък и ти си способен да доловиш фини, тънки мисли на хармония; тя дава на твоя мозък магически крила на полет и творчество. Музиката, какви благородни постъпки събужда тя в човека! Ето, това е музиката! Тя е явление в природата, в живота. Тя е подтик за мисълта и чувствата, тя е храна за душата, тя е здраве, свежест, сочност за тялото, за земята. Обичай музиката! Тази музика, която е здраве, свежест и радост за тялото; тази музика, която е същинска храна за чувствата, волята и мисълта. Обичай музиката! Тази музика, която освобождава душата от гнета на всекидневния живот. Музиката, която ти дава нетленен смисъл.
към текста >>

Тази музика, която е здраве, свежест и радост за тялото; тази музика, която е същинска храна за чувствата, волята и мисълта.
Музиката, какви благородни постъпки събужда тя в човека! Ето, това е музиката! Тя е явление в природата, в живота. Тя е подтик за мисълта и чувствата, тя е храна за душата, тя е здраве, свежест, сочност за тялото, за земята. Обичай музиката! Тази музика, която е здраве, свежест и радост за тялото; тази музика, която е същинска храна за чувствата, волята и мисълта. Обичай музиката! Тази музика, която освобождава душата от гнета на всекидневния живот. Музиката, която ти дава нетленен смисъл. И тогава за тебе ще престане да съществува външна форма на музиката. Защото не всичко, което носи това име, е музика.
към текста >>

НАГОРЕ

0.084069013595581