НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
263
резултата в
150
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Стихове – Х.
 
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
– Наистина не мога да се отделя от тебе, но струва ми се без тебе би ми било тъй естествено, както се
чувствам
и сега при тебе.
2.
Уводни думи към окултната биология. Нови насоки в биологията - Б. Боев
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Но това единство ние го
чувстваме
, ние сме проникнати от него.
3.
Бъдещи насоки в музиката – К. Ик.
 
Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
– Аз
чувствам
– отговори той – че вече е време за мен да се върна при моя слънчев Баща.
4.
СТЪПКИ - Т.
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Аз нося в гърдите си едно сърце и
чувствам
, че то иска да пее заедно с музиката на ранната утрин, да приглася на слънцето, да тръпне в мълчаливото тържество на звездната нощ.
5.
УВОД КЪМ КАБАЛАТА
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Има едно слънце, което ние не можем да видим с телесните си очи и не можем да
почувстваме
с никое от нашите физически сетива.
Кажи: „Искам да
чувствам
духът на онова великолепно небесно тяло, което е извор на великия живот на земята.
6.
КНИГОПИС
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Тукашните братя също така чувстват, че са едно с вас и желаят скорошното реализиране на всемирното общонародно братство, в което всички ще се
почувстваме
деца на един и същ баща и майка: божествената любов.
7.
СТИХОВЕ - ОРИОНО
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Тая справедливост ни кара да
чувстваме
най-малките дългове, които ние дължим на другите.
Да, тя дава един нов живот на тялото, защото каквото
чувстваме
, това определя нашето духовно състояние и се отразява на нашето тяло или добре или зле.
8.
СТИХОВЕ - ЕДЕЛВАЙС
 
Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Болката, която ще
чувствам
, ще бъде като болката на тоя, от ръката на когото изваждат трън.
9.
СЪОТНОШЕНИЕ НА ДЕЙНИТЕ БОЖЕСТВЕНИ СИЛИ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА В СЪОТВЕТСТВИЕ С ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ - АЛБЕРТ КАЛЕВ
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Ние сме склонни да я
чувстваме
само а физическото поле.
10.
НЕ ТЕ ПОЗНАВАМ - РАЗКАЗ
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
За да го разберем, ние трябва да
почувстваме
Бога в себе си, понеже Духът е една капка от Духовния Океан, едно зърно пясък от бреговете на Безпределния, една частица от Свещения пламък.
В момента на „просветление" или изгряването на духовното съзнание, ние
чувстваме
истинското присъствието на Духа.
11.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Нашето око ни показва една сграда с нейните светли колони и тъмни прозорци, но освен това, ние
чувстваме
колко хармонично и ясно е разпределена, колко хубава е тая сграда!
Накъдето и да се обърнем, ние
чувстваме
хармонията на космоса, стига само да сме възприемчиви за нея.
Нейното съществувание, обаче, ние
чувстваме
и без това пояснение при наблюдаване хармоничната пластика на статуята.
12.
СТИХОВЕ - S. И Д. АНТОНОВА
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Отново се
чувствам
тоя, който бях тогава, в златното детинство!
Но днес, бидейки тук, ние виждаме и
чувстваме
, че нашите детски мечти стават действителност: ние се уверяваме в това, като констатираме от много месеци насам, от как изучаваме Вашето Божествено учение, неочаквани големи промени в нашата душа и в нашето физическо тяло, а постепенно в нашите семейства и в нашите приятели!
13.
HЕЩO ВЪРХУ НАЦИЯТА - ГЕОРГ НОРДМАН
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Аз вътрешно интуитивно
чувствам
, душата ми подсказва, че светът има духовни основи, че има една Велика Разумност в основата на цялата природа.
Аз ù казах, че
чувствам
духовните основи на битието.
14.
Списанието PDF
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Един от тях, немец, живущ в Швейцария, който изучава космичните лъчи, така каза за Паневритмията: „В днешната дисхармонична епоха в Паневритмията
чувствам
изразена космичната хармония.
15.
ГЕОРГИ РАДЕВ - ЛИЧНОСТ И ДЕЛО - П. МАНЕВ
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Не затова, защото ние сме убедени и знаем, че човек, неговото истинско аз не умира; не затова, защото ние знаем, че човек е вечен и със смъртта на физическото тяло не се свършва с него, ние не
чувстваме
, че ти си ни напуснал.
Ние не може да го
чувстваме
и поради простото обстоятелство, че когато ти затвори очите си на земята, ние бяхме далеч от теб, чисто физически.
16.
СТИХОВЕ - ОЛГА СЛАВЧЕВА, Д. А.,И S.
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Чувстваме
, че сме едно с всички тези езера, върхове, полянки, канари, тревички, цветя и пр.
Чувстваме
вечния ритъм на планината.
17.
ПРОИЗХОД НА МУЗИКАТА - АНДРЕЙ АНДРЕЕВ
 
Съдържание на брой 10 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Следващият случай ще ни демонстрира едно болезнено състояние на организма, причинено от подпушване на
чувствам
: Един 36-годишен работник страда от язва в стомаха.
18.
За Паневритмията
 
Брой 2 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Ще разрешим тази своя задача успешно само, ако наистина се
чувстваме
удобно във физическото тяло, чрез което всеки един от нас се проявява.
19.
Няколко съвета от Учителя
 
Брой 2 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Един чувствителен човек също казва: нищо добро не ме очаква,
чувствам
го това, ето тази спусната мъгла, природата ми доказва.Питаш се: защо е дошла тази мъгла?
20.
Брой 1-2 -1994г.
 
Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Три неща се изискват от нас:да мислим добре, да
чувстваме
добре и да постъпваме добре.
21.
ВРЪЗКА С БЕЛИТЕ БРАТЯ - Учителят
 
Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
За да влезем в досег с великия космичен живот, за да се
почувстваме
граждани на цялата вселена, да
почувстваме
ритъма на природата, Учителят е обръщал внимание на по-важните моменти от живота й.
22.
Тодор Стоименов (1872-1952)
 
Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Ние ще се
почувстваме
по-добре обръжени* за борбата.
23.
Борис Николов (1900-1991)
 
Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
- “Ама аз не се
чувствам
толкова силна, Учителю.
24.
Свещен съюз на души
 
Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Чувствам
, че допирните точки с този свят вече са прекъснати и ако не е така не бих издържал.
25.
Основите на братството
 
Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Чувствам
свещеното присъствие на Учителя когато пиша.
26.
Общуване през пространството
 
Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Имах нужда от такава радост, да
почувствам
, че предаването на Словото напредва!
Когато ги чета се
чувствам
по-силна и сигурна.
Моят начин на мислене вече е друг, усещането ми за нещата е различно, и
чувствам
, че всяка минута се раждам отново и мога свободно да избера светлината или тъмнината.
Не е лесно, но когато го правя се
чувствам
добре.
27.
Идея за Музей на Новата Ера
 
Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
От реализирането й се
чувствам
извънредно доволен.
Ще се
чувствам
уморен умствено от усилието, което направих за да конкретизирам идеята и да достигна успешния край бързо.
Предавам го защото
чувствам
в душата си, че трябва да го предам.
Не съм задължен,
чувствам
се свободен.
28.
Споделено като с братя
 
Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Чувствам
, че бях с вас физически близо с една братска прегръдка.
29.
Списание Житно зърно 1999- 2010г.
 
Списание 'Житно зърно' 1999- 2010г. - Списание 'Житно зърно' 1999- 2010г.
Предчувстваме
, че е дошъл момент за по-широко предаване на Новото Учение.
30.
Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 7
 
Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Колкото повече се приближаваме към радостта на духовния живот, толкова по-усилено
чувстваме
нуждата да се приобщим с музикалното творчество от миналото и нашето време.
31.
Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 8
 
Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И когато се развиваме, растем и зреем под нейния всеблаг майчин взор, само тогава живо ще
почувстваме
великото и мило братство и ще заживеем в мир и единение с всички хора и всичко живо.
32.
Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 9
 
Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Чувствам
близки и сродни всички що пишат тук, и техните преживявания като че ли са мои, с тая разлика, че в мен всичко е тъмно и объркано, а у тях е ясно и разбрано.
33.
Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 10
 
Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Нейното въздаяние ние
чувстваме
върху себе си днес!
34.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 13
 
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Въпреки това, обаче, ние се
чувстваме
длъжни да изпълним нашия дълг.
35.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 14
 
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Нека сложим в душите си началото на един нов градеж, на един здрав, вечен градеж: Колективното съзнание, когато всички ще се
чувстваме
като части на едно цяло, като клетки на един организъм, като пчели от един и същ кошер.
36.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 15
 
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Сега аз
чувствам
че нещо силно ме притегля нанякъде.
37.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 16
 
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ето, поради нашите молитви ние започнахме да
чувстваме
силата на Духа в нас и ни се струва че това е нашата собствена сила.
38.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 20
 
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Господи, аз съм най-богат и властен между хората в тоя град, но сега, в това светло утро и всред тия омайни красоти и песни, аз се
чувствам
най-беден, най-жалък, най-измъчен и слаб между всички Твои творения.
39.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 24
 
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Да се изпълним с безгранична вяpa в Него и да
чувстваме
и съзнаваме всеки момент и на всяко място Неговото присъствие.
Да издигнем съзнанието си до степента да се
чувстваме
единни с целокупния живот.
40.
Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 45
 
Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Христос когато дойде в света, той дойде най-първо да ни научи как да мислим правилно, как да
чувстваме
правилно и как да действаме правилно, не само в един момент, но във всички моменти.
41.
Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 46
 
Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Тия няколко мисли са достатъчни за да ни накарат да
почувстваме
оная необятност на слънцето, оная велика мистерия, която забулва същината на това Велико Сърце, което чрез своите пулсирания праща потоци слънчева енергия, благодарение на която ний живеем.
Ний носим една свещена идея за слънцето и му пеем възторжен химн, когато душите ни преживяват великото чудо на възраждането, пеем тогава, когато
чувстваме
с цялото си същество тая органическа връзка със слънцето, легнала в безкрайната върволица на вековете в дълбините на нашето истинско „аз“.
Ние искаме да
чувстваме
съзнателно прилива на тия сили, които обновяват, нашия организъм, ние искаме да възприемем и общата и специалната светлина.
Най-после, ние искаме да
почувстваме
Божията Любов чрез един от най-мощните Негови служители, искаме още до се учим от слънцето, да подражаваме на слънцето.
Тогава ний ще
почувстваме
по-крепко връзката си с Него, тогава ний ще чуваме красивата поема на живота и ще имаме сили да вървим напред и да бъдем неуязвими срещу силите на тъмнината.
Ние
чувстваме
проявената Божия Любов!
Твърде често се случва ние да злоупотребяваме с нашите тела чрез чрезмерно напрежение или прекалено ядене и да не
чувстваме
ефектите до следущия ден.
42.
Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 47
 
Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
В тях ние
чувстваме
безграничната Любов на Бога.
Ние я
чувстваме
: и всеки от вас, когато е разтревожен, ако се вглъби в себе си, ще види че в душата му.
43.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 52
 
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И едната и другата унищожават вярата в остаряване и немощ и ни дават възможности да
чувстваме
, с течение на годините, увеличаването на нашите физически сили и способности.
44.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 53
 
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Мене ме възпитаваха като идеалист; учеха ме, че всички хора са братя, докато на улицата и в двора, всичко и на всяка стъпка ме караше да
чувствам
, че хора не съществуват: съществуват само руси, поляци, германци, евреи и т. н.
45.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 55
 
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И когато ще се случи нещо неприятно с нас, ние обикновено
чувстваме
нещо тежко и тревожно, неразположени сме.
46.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 57
 
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Да издигнем съзнанието си над материалното, да се
почувстваме
като Дух, който живее в Вечността и чието царство е безкрая на Всемира, и с това съзнание да обгърнем и преценим своето минало, близко и далечно.
47.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 59
 
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Велик завет е това дело ... Аз ви
чувствам
близки, по-близки от родните си братя и желая да взема участие в Задругата“.
48.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 63
 
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
да мислим и да
чувстваме
, тъй както великата разумна жива природа се проявява, а не тъй, както хората са измъдрили всевъзможните системи и верую.
49.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 64
 
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И светло и радостно ми е когато се
чувствам
под игото на твоята сила и власт.
50.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 66
 
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И всред тихата природа, между птичките и цветята, където
чувствам
великата красота и хармония на света, и всред големия град, повлечен от потока на шумно мнозинство и плискан от вълните на фалш и суета, всякога и всякъде аз виждам, ясно виждам спасителния път, по който човекът и човечеството могат да избегнат своето нещастие и да постигнат щастието: Това е пътя на любовта и взаимопомощта.
51.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 67
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ако мислим,
чувстваме
и имаме воля, ние живеем; ако не мислим,
чувстваме
, действаме, ние сме мъртви в света и ще ни погребат.
52.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 68
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
За това е потребна една практическа школа, да научим какво и как да ядем всеки ден, как да дишаме и
чувстваме
и как да мислим.
53.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 70
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Да се възвърнем към златните правила за разумния живот, за да го
почувстваме
като истинско, непрекъсващо благо, и да бъдем вечно радостни.
54.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 73
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Новото, — това е всички ний, хората населяващи земното кълбо да се
почувстваме
като клетки на един общ организъм, като части на едно неразривно цяло, което не може да се дели, да се почувствуваме като родни братя, каквито наистина сме.
Само така като почнем да мислим и
чувстваме
, животът ни ще се осмисли.
55.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 80
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Да познаем истинското в себе си, да се
почувстваме
като дух, безсмъртен и вечен, частица от Великия Дух.
56.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 81
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Въоръжени с мярката, която ни се дава от Евангелието и от беседите на Учителя, ние можем да
почувстваме
реалната стойност на дейността си през деня и в заключение да изкажем своето доволство от себе си или да си направим упрек за пропуски — тъй неизбежни наши спътници.
57.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 82
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Такива въпроси са: как да дишаме правилно, как, какво и кога да ядем, как да мислим, как да
чувстваме
, как да постъпваме, как да задържаме знанието и силата си, как да живеем в хармония със законите на природата и какви да бъдат отношенията ни с нея и с близките ни.
58.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 92
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Как могъщо се разлива по целият ни душевен мир идеята за братство и любов между хората, между всички живи същества и как след като сме прочели тия безподобни проблясъци на душата на един „духовен великан“
чувстваме
голямото и непобедимо желание да преливаме в тоя помрачен свят повече любов, повече братство, повече доброта.
59.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 93
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
От невидимия свят искат от нас да мислим повече и да
чувстваме
повече, а по-малко да работим физически.
60.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 95
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Това, което може да
чувстваме
и опитаме, че живее вътре в нас, като реалност, то е Словото.
61.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 97
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Да мислим правилно, да
чувстваме
правилно и да постъпваме правилно - това е великата музика в живота, която е необходима за всички.
62.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 98
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И ако се премахнат растенията и животните от земята, ние щяхме да
почувстваме
, каква голяма полза принасят те.
63.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 100
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И без да
чувстваме
това, Безграничното влияе върху нас и обуславя целия ни живот.
Ний трябва да издигнем съзнанието си така, че да
чувстваме
винаги тази жива.
Да се
почувстваме
неразделна частица от общия живот на земята.
64.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 106
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Не току тъй са изразите: „Отрови ми се кръвта.“ Това
чувстваме
и в плюнката.
Понеже асимилацията на храната става още от устата, става едно сгъстяване, насищане на луковия сок и ние
чувстваме
лютивината като непоносима вече за нашия вкус, Същото нещо извършван и отровите в нашия организъм.
65.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 110
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Да
чувстваме
отговорността за своите постъпки, чувства и мисли, с други думи — за психичните вълни, които изпращаме на човечеството и в Космоса, — за всичките си стремежи и идеали, като за поставяне попътни знаци; за всичките си неизпълнения, небрежности и опущения, като за недостатъчно използване на възможностите — значи да съзнаваме своите прояви.
Аз се
чувствам
щастлив, близо до Бога.
66.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 113
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Нима не можем да обичаме, да
съчувстваме
?
67.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 114
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
… Ние не искаме да
чувстваме
в себе си раздвоение, вървейки по пътя, по който стремително сме тръгнали.
Ние го
чувстваме
, ние го виждаме, ние го съзерцаваме в редките трепети на сърцето си.
Когато идваме до сцените, когато ние сме помагали на другите, ние
чувстваме
отново всичката радост, която тези ни действия са ни причинили приживе и при това получаваме всичкото благословение, което се излива върху нас от тия, които са получили нашета помощ.
68.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 116
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Грабовски много добре е изразил това: „Верни пред родния олтар, ние се
чувстваме
синове на човечеството.“
69.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 117
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Тя е вродена в човека, тъй както са вродени способностите да мислим и да
чувстваме
.
Сигурно й се е случило някакво нещастие, аз
предчувствам
това.
70.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 118
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ако е необходимо да влезем в някаква тълпа, трябва поне тогава да става това, когато сме най-силни умствено, за да можем да се отдръпнем веднага, щом
почувстваме
, че се уморяваме.
Ако ний бихме могли да поставим ръката си в горящата печка без да
чувстваме
болка, ръката ни може да остане там докато тя напълно обгори без ние да знаем това докато най после я извадим от там.
Колкото по-голямо желание имаме да учим по тоя именно начин, толкова по-малко ще
чувстваме
бодливите тръни по „пътя на страданието“ и толкова по-бързо ще достигнем до „пътя на мира“.
71.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 122
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ако тази незаменима дисциплина, вместо да я
чувстваме
като окови, се превърне за нас в радост за поетата отговорност, то можем да считаме че първата Врата е отворена.
72.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 126
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Не, в този случай аз виждам в нея нещо съвсем чуждо, със своя типична психология, защото, когато тя предава думите на матроса-товарител, аз
чувствам
типичния език на моряка, и то моряка от недалечното, довоенно време.
73.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 127
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Аз съм чувствал, на известни места, впечатлението като че ли цял съм обхванат от едни особени тръпки; един вид щипения произвеждащи лека реакция върху епидермата и, без ни най-малко да разбирам причината или да
чувствам
и най-малкия студ, кожата ми настръхваше.
74.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 131
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Но достатъчно е само за един момент да се оттегли от нас Божественото вдъхновение, достатъчно е за един момент да се прекъсне тока, който ни свързва с Безграничния океан на вселенските Сила, Мъдрост и Любов, и ние веднага увисваме във въздуха като жалки марионетки, веднага почваме да се
чувстваме
като празни, бездушни, безсилни и безпомощни форми — играчки в ръцете на слепите стихии.
75.
Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 166
 
Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Защото истинския Извор на Любов и единение е, не когато другите правят това, което и ние правим, но когато
чувстваме
в тях духа и живота, които са също и в нас.
76.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 169
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
— В това да се стремим да живеем всички един колективен живот и да
чувстваме
живота на цялото създание в себе си.
„Аз не желая, казах с един възбуден тон, не желая да правя нищо, което ме кара да се
чувствам
тъй странно.“ От него аз нямах никакъв страх и не сдържах повече моя дух на бунтуване.
77.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 172
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
тиха радост, която ние
чувстваме
тогава?
78.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 178
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Само тогава ще ги разберем и
почувстваме
благодатта в душата си.
79.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 182
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
как
чувствам
неговия жар в моето сърце
80.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 186
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Аз
чувствам
— трева ме гали по снагата,
81.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 187
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Музиката е една сила във вас, от която зависи придобиването на вашата свобода, на вашето знание и на вашия живот, музикалния човек аз от далече го
чувствам
— той може да не свири, но той носи нещо музикално в себе си, той има правилно разбиране за живота.
Как добре се
чувствам
.
82.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 194
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
щом ние го
чувстваме
само като едно непоносимо бреме, като мъка, а не като радост ?
да мислим и
чувстваме
тъй както великата разумна жива природа се проявява, а не тъй, както хората са измъдрили всевъзможни системи и верую.
83.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 195
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Нищо никога не бе ме карало да се
разчувствам
до такава степен.
84.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 197
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И из улиците все
чувствам
, че някой се движи до мене и изпитван ужасен страх.
85.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 200
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И аз благодаря на Учителя, към когото
чувствам
най-голямо уважение и благодарност.
86.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 202
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ние
чувстваме
прилив на сили, радост и щастие.
Можем ли ние да мислим свободно, да се движим навсякъде свободно, да се
чувстваме
свободни?
87.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 205
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Аз
предчувствам
, че наближава голяма промяна.
Чувствам
не, а зная, че слънцето на живота ми бързо захожда.“
88.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 207
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Чувствам
се уморена, необходим ми е сън, пък и утре пак трябва да се става рано заради децата, да ги приготвя за училище.
89.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 212
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И действително, когато четем това забележително съчинение, писано като че ли вчера — ние се удивляваме на тази гениална интуиция и
чувстваме
великото вдъхновение на тези типичен славянски философ, който тъй убедително пише за великата мисия на славянството — призвано да даде синтезата в новата култура на Духа.
90.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 213
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Прощавайте, че така интимно се обръщам към вас всички, но наистина
чувствам
, че вие сте ми сестри и братя по дух.
Все неразположен и изморен се
чувствам
.
Но
чувствам
, че има нещо интересно и хубаво в това, което говориш.
Ще се научим първо да мислим и
чувстваме
по-право и здраво и работите ни ще се оправят!
91.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 214
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Докато ние живеем само за себе си, дока го сме свързани в тесните граници на личния, семеен, класов и национален егоизъм, ние не можем да познаем истинския живот, — ние сме клетки, откъснати от цялото, от единния организъм на живота и не можем да се ползваме от великия живот, който минава през него, не можем да разберем великия му смисъл, да
почувстваме
великите му радости.
92.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 219
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
че да не можем да вадила или дори да
почувстваме
истината, такава.
93.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 232
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Следователно, за да се излезе от това безизходно положение, трябва да приемем новия импулс, който влиза в живота и той ще внесе светлина в ума ни, и ще виждаме ясно нормалните отношения в света; ще внесе добротата в нашето сърце и ще виждаме, че благата трябва да бъдат общо достояние; ще възвърне свободата на нашата душа и ще
почувстваме
братството си с всички души; ще укрепи силата на нашия дух, който ще създаде и устрои новия свят, в който ще влезем да живеем.
94.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 236
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Аз
чувствам
нужда да водя прост живот и често мисля, че вземам повече, отколкото ми е необходимо.
95.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 239
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
.Ние трябва да имаме един вътрешен усет, да Го приемем, да Го
почувстваме
.
И като
почувстваме
Божието присъствие, веднага ще
почувстваме
едно особено трептение, като трептението на светлината и една неземна радост.
Като наблюдаваме небето, не
чувстваме
ли, че всичко това не е мъртво и пусто, както в илюзиите на нашите земни чувства ни се навява да повярваме?
96.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 243
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
да мислим и
чувстваме
тъй както великата, разумната, живата природа се проявява в живота, а не както измислените от хората всевъзможни системи и вярвания.
97.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 245
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ний ще
почувстваме
, че там, на височините, се разрешава велика задача, че там се твори нов свят и се издига новото здание за това Ново, което ще се роди в близкото бъдеще.
98.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 249
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Сега и ние трябва да приложим Христовата любов към другите, за да
почувстваме
своята любов.
99.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 252
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Когато видим и
почувстваме
в душите си великото, Божественото, ние сме пред новият, слънчевият живот.
100.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 258
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Когато даваме никому и
чувстваме
, че и двамата сме част от цялото, ние не искаме отплата за това, което сме направили.
Безкористно може да се постъпи само с този, с който се
чувстваме
едно, т. е.
101.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 265
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Има случаи, когато и аз
чувствам
, как някакъв бент се отворя в душата ми, как отлива всичко, което я мъти и смущава, как в мене става светло и радостно, като че наистина в света не съществува нищо друго, освен радост н светлина.
102.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 266
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
— Ние
чувстваме
тия работи с духовното си тяло.
103.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 271
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
чувстваме
и постъпваме в съгласие с Цялото, с Бога.
104.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 276
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ний можем само с мисълта си да се издигнем до трона на Вечния и да се опитаме да
почувстваме
силата на Бога вътре в нашето сърце и тогава ний ще знаем повече за Него, отколкото ако сме проучили цялата библиотека на Ватикана или ако сме изучили наизуст цялата Encyclopedia theologica.
105.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 278
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Макар и да знаем, че нищо на този свят не става без една строго определена и разумно обусловена причинност, макар да знаем, че всичко, тук, на земята, и по цялата вселена, е под всевидещото око на Бога, и че нищо не става случайно, или въз основа само на механическа, външна причинност, все пак, ние знаем, че причините на нещата понякога са толкова дълбоки, толкова сложни, необхватни и непонятни за слабия и ограничен човешки ум, че се
чувстваме
длъжни да замълчим.
106.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 279
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Достатъчно бе за нас да прочетем седемте книги, които са преведени вече на нашия език, и да чуем в Париж живото слово на Михаил Иванов, ученик на Учителя Дънов, за да бъдем спечелени и да
почувстваме
несъпротивимия зов на тая Мъдрост, която е знание и любов , която е красота и доброта.
От както сме дошли в България, първо на Изгрева, и сега тук на планината Рила, при вас и при всички наши братя българи, Ние
чувстваме
около нас такива добри мисли, благи думи и духовна радост, та имаме впечатлението, че сме станали вече жители на Небето.
Но днес, бидейки тук, ние виждаме и
чувстваме
, че нашите детски мечти стават действителност.
Ние ги обикнахме и благодарение на тях
чувстваме
голяма сила в себе си да вървим напред.
Сега всички ние
чувстваме
, че братството не е само един хубав идеал, сближавайки мислите на хората, но че то е единствения път за прогреса на човека и единственото средство за разрешаване проблемите на нашия живот на земята.
107.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 280
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И онова което ние вътрешно съзерцаваме и виждаме, то е, което причинява радост в нас, то е което отпосле го
чувстваме
.
108.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 282
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
То ни въвлича в болезнени опитности, които ни дават да
почувстваме
противодействието на космоса.
Тъкмо тогава ние можахме да
почувстваме
съзнателно пълнотата ма живота, истинското щастие, което изпълва всичко, както и самите нас, защото вътре в нас е настанало истинското спокойствие пълният мир; защото ние не желаем повече нищо от живота, защото душата ни, не смущавана от бурите на страстта, отразява в себе си самите небеса.
Но има и друго едно положение, при което ние също така сме способни да
почувстваме
живота на реалното — това е положението, при което ние изпитваме дълбоко, истинско страдание.
В първия случай, чрез пълното осъществяване на всичките ни желания, и във втория - чрез тяхното пълно потискане, ний добиваме възможност да
почувстваме
способността на нашата душа да живее с велики, възвишени емоции.
109.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 283
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Всякога, когато направим и най-малката погрешка, ние
чувстваме
едно страдание.
чувстваме
една радост.
Ние грешим, като мислими, че нашето щастие зависи от условията, в които ние го
чувстваме
.
В това състояние на творческо съзерцание, ний имаме преди всичко грижата да се ослушваме, да
чувстваме
и да разбираме езика на Природата и на всички същества, защото всички същества и неща са живи и ни говорят.
Чрез тази непосредствена връзка с Живата Природа, ний се изпълваме със същината на живота, която ни дава сила и ни разкрива радостта: радостта да
чувстваме
красотата, която ни заобикаля, радостта да обичаме, радостта да вникваме в Божествената Мъдрост, която обединява всичко съществуващо с невидими връзки и чиито стъпки ний можем да следим.
Още при пръв поглед ние
чувстваме
светлината или тъмнината, която ги обгръща и от там добиваме представа за тяхната свобода или за тяхното ограничение.
Ние се
чувстваме
проникнати от една дълбока нежност към всички, която отдалечава от нас всяка критика и ни вдъхва желанието да ги подпомагаме с всичката си любов и сила.
И все пак има един друг път, вън от този на безчислените земни опитности, които ние би трябвало да изчерпим напълно, преди да се
почувстваме
свободни да вкусим божествените опитности.
110.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 284
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Всичко, което
чувствам
вън от себе си и което действа на моите сетива, аз наричам материя.
След това, размислям върху предметите на моите усещания и, като откривам в себе си способността да ги сравнявам, аз се
чувствам
надарен с една деятелна сила, която не съм знаел до тогава, че притежавам.
Аз
чувствам
това и то е достатъчно за мене.
Аз прозирам Бога навсякъде в Неговите творения,
чувствам
Го в себе си.
В това състояние, ние се
чувстваме
постоянно неразположени, с огорчена, потисната душа.
например, ние сме обзети от недоволство по някой паричен въпрос или поради това, че шивачката не ни с донесла роклята в определеното време и ако нашия душевен живот е потиснат от подобни грижи, които не ни позволяват да
чувстваме
Великото Чудо на вечно присъстващия в нас Живот, тогава случва се понякога, че ние неочаквано изгубваме някое скъпо нам същество.
111.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 285
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
В този момент ние вече не се противопоставяме на космичните сили, чието противодействие сме чувствали до тогава, а напротив,
чувстваме
се носени от тях, подпомагани от цялата тяхна сила, защото нашата воля е хармонирана с Волята на Всемира.
за минаването ни от състоянието на мъртвата материя към това, при което ние се
чувстваме
същества, непрестанно излъчващи светлина.
Но днес ние можем да кажем, че живеем в най-великата епоха на човешката история, защото идва време, когато ще почнем едновременно да
чувстваме
и да разбираме всичко.
112.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 286
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
че това, което ний мислим и
чувстваме
в душата си, няма връзка със световните с бития.
113.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 287
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
„Ако мислим добре, ако
чувстваме
добре и ако работим добре, непременно успеха ще дойде“.
114.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 289
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Да поставим Бога преди всичко като център, средоточие на живота и да почнем да мислим, да
чувстваме
и да постъпваме както Бог мисли чувства и постъпва.
Ние сме това, което е за самите нас удоволствие, радост, което правим, когато бихме имали пълната възможност да не го правим, когато заради него ние не
чувстваме
по-скъпи нито нашата „почивка“ нито дори нашият сън.
115.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 291
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
— Не мога да ви разкажа каква мъка
чувствам
.
116.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 294
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
А когато над всичко това и сърцето ти е отворено за любовта, за оная истинска радост от съвършенството на всемира, хармонията е пълна и
чувстваме
в себе си съществуването на Бога!
117.
 
-
Получавайки обаче нови сили при храненето, естествено е да се убедим в достоверността на факта, че при дъвченето нервната система приема жизнените, най-фини сили направо от току що приетата храна и ние се
чувстваме
нахранени.
118.
 
-
Той казва:
Чувствам
как трябва да стане тази работа, но не мога да я направя.
—
Чувствам
, че ти си права, но трябва да направиш една малка жертва заради мен: откажи се от този твоя Танеев.
119.
 
-
Като мислим, като
чувстваме
, като постъпваме, ние сме пак свободни
120.
 
-
Когато Той присъства, ние се
чувстваме
силни и мощни.
121.
 
-
Навред аз
чувствам
Твойта власт и сила,
122.
 
-
Ние искаме да се
почувстваме
като една клетка от него, към която се стичат поточета от изобилната река на живота, хранени с красотата и съвършенството, които обилно текат в неговите артерии, облъхнати от музиката на тоя световен порядък, докоснати от лъчите на оная светлина, по която непрекъснато копнеят душите ни!
123.
 
-
Тъй будни трябва да бъдем, тъй чутки и внимателни към гласа на Бога и към всемирния закон на Хармонията и на равновесието, че да се
чувстваме
не тела, а души, духове.
124.
 
-
Важното в случая е всеки да действа искрено и добросъвестно и да проумее, че една от най-могъщите думи в света е Милостта, при която много тегла и скърби на тоя свят могат да бъдат смекчени, защото най-хубавата и най-мъчната задача е да се омилостивим и помагаме на страдащото човечество, да постигаме богатството на душата повече от материалните блага, да се
чувстваме
доволни от доброто, което вършим.
125.
 
-
Лишени от нея, ний веднага се превръщаме в мъртви, безжизнени трупове Без нея, ние не можем нито да мислим, нито да
чувстваме
, нито да се движим.
126.
Всемирна летопис, год. 1, брой 03
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Каним ония, които са събрали суми, да ги изпратят незабавно в редакцията ни, за да не
чувстваме
стеснение при посрещане на разноските, които до сега далеч надминават постъпленията.
127.
Всемирна летопис, год. 1, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Нека остане най-малката частица от моята воля, за да мога да Те
чувствам
аз навсякъде и да прибягвам към Теб с всичките си нужди, и да ти предлагам своята любов ежечасно.
Като че ли е дошло време да свърша своя труд, и аз
чувствам
във въздуха нежния аромат на Твоето сладостно присъствие.
Квадратурните положения на слънцето ми са правили винаги силно впечатление, и аз също
чувствам
влизането на планетите в нов знак на кръга и прочее.
128.
Всемирна летопис, год. 1, брой 05
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Аз
чувствам
, че моите членове стават лъчезарни от съприкосновението с този живот.
В хиляди окови аз
чувствам
прегръдките на свободата.
Ако не ми е съдено да Те срещна през този живот, то дай ми вечно да
чувствам
, че аз съм се лишил от съзерцанието на Твоя образ — нека ни на миг да не забравям, нека усещам жилото на скръбта в своите сънища и в часовете на будността.
Моите дни минават на многолюдния пазар на този свят и ръцете ми се пълнят с всекидневна печалба, но дай ми вечно да
чувствам
, че нищо не съм спечелил — нека ни на миг да не забравям, нека усещам жилото на скръбта в моите сънища и в часовете на будността.
Когато аз седя на пътя, уморен и тежко дишащ, когато почивам в прах и пепел, дай ми вечно да
чувствам
, че пътят е дълъг още пред мене — нека ни на миг да не забравям, нека усещам жилото на скръбта в своите сънища и в часовете на будността.
Когато моите покои са украсени и в тях звучи музика и силен смях, дай ми вечно да
чувствам
, че аз не Те повиках в своята къща — нека ни на миг да не забравям, нека усещам жилото на скръбта в своите сънища и в часовете на будността.
129.
Всемирна летопис, год. 1, брой 06
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Дай ми да
почувствам
загубената сладост от допирането до вселената!
На главата си ще поставя брачен венец Не е за мене тогата на странник, и макар по пътя да ме чакат опасности, аз не
чувствам
страх.
Той е казвал по някога: „зная, защото бях там“, и пак това не ни прави да
чувстваме
, че сцената е описана от очевидец.
Чувстваме
се убедени, че ръката Господня е била силна върху Езекиил, когато той чул гласа на големия трус и фученето на крилата на животните, които се допирали едно с друго; трогнати сме и от изобилието на откровения, които се дали на Павел и които не му било позволено да ни предаде, и уверени сме, че той е бил наистина на Третото Небе, дето е чул неизразими думи, които не било законно за един човек да изкаже.
И в двата случая
чувстваме
, че има нещо, което не е на местото си, и ни изглежда, че истинският природен ред е нарушен.
Дървените стълбове на моста трепереха едва забележимо от тласъка на вълните — струваше ми се, че
чувствам
приближаването на влака и космите ми настръхваха; вятърът зафуча по-силно, струваше ми се, че дочувам глухото ехтене на локомотива, сърцето ми замираше, за да затупти веднага пак с страшна бързина и туптенето му почти да се чува.
130.
Всемирна летопис, год. 1, брой 08
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Тя извикала: „
чувствам
се зле“, скъсала си огърлицата от шията и се мъчила да си разкъса дрехата, за да диша по-леко.
131.
Всемирна летопис, год. 1, брой 09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Ако трябва да влезем в едно множеството хора, нека направим това само тогава, когато сме духовно най-силни, за да се оттеглим веднага, щом
почувстваме
, че се уморяваме.
Тоя път, в този сън, ние вече
чувстваме
всичко, което ще се реализира може би в новия живот.
Аз
чувствам
, аз зная положително, че като умра, ще бъда щастлив, че ще влезна в един по-реален мир.
132.
Всемирна летопис, год. 1, брой 10
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Аз имам предчувствие, че е близка голямата промяна, Аз
чувствам
. не.
133.
Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
И не може да ни се каже, защо приписваме на тези усещания по-голяма действителност, отколкото на факта, че получаваме усещания и от образите на фантазията, че при припомня- нето на минали преживявания
чувстваме
болки, страх или радост.
134.
Всемирна летопис, год. 2, брой 05
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Като речем да мислим сами по себе, веднага забелязваме, че сме действително роби на онова умствено тяло, което е образувано от чужди мисли; и когато желаем да добием пълното успокоение на духа,
чувстваме
, че умственото тяло затрептява с такава страст, с такава бързина, че невъзможно ни е да го завладеем и смирим всецяло.
Когато познаваме закона, сиреч безусловната правда, вместо да се сърдим, вместо да
чувстваме
озлобление спрямо някого, който ни е огорчил, ще си казваме: „Никой не може да ми напакости, ако аз със своето минало не съм предизвикал у други една постъпка, която може да ме засегне сега; никой не може да ме нарани, ако аз, със своето минало поведение, не съм му създал повод да ме нарани днес.
„Нека остане най-малката частица от 1 моята воля, за да мога да те
чувствам
аз навсякъде и да прибягвам към Теб с всичките си нужди, и да ти предлагам своята любов ежечасно.
135.
Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Може да се случи да няма аспиранти за това божествено предприятие, поради въздигането и падането на много нации и религии, ръководната ръка може да се оттегли, но можем да се
чувстваме
сигурни, че, когато и да е, щом ученикът е готов, Учителят ще бъде там, да го заведе към пътеката.
Аз
чувствам
само едно: остра болка, подобна на тази, който се причинява от нажежено желязо в зееща рана.
Вашите слънца, вашите звезди, толкоз хубави, толкоз великолепни, не страдат никак, не чувстват, но аз, аз
чувствам
една болка по-голяма от всичките светове, движещи се из пространството!
Аз я
чувствам
още.
Аз
чувствам
, че мъмря даже Бога, за дето ми отне хиляди пъти живота.
Ако умираме съвършено, ние не ще знаем никога нищо за това, следователно, няма да го
чувстваме
.
Ние можем да я
чувстваме
върху полето на ефектите и да я виждаме в умственото поле.
Духат на безкрайното съзнание, който действа чрез нас, ни учи да се
чувстваме
като крайните остриета на лъчите на едно невидимо слънце.
Или още: „аз
чувствам
завист и ревност при виждането на известни лица,—самото произнасяне името им възбужда в мен омраза и отвращение“.
Ние не сме се освободили от тях, ако ли се опитаме да
чувстваме
иначе!
Нищо, което да
почувстваме
или да познаем, не ни иде оттам; нищо не може да премине през мрачните и неми бездни, които окръжават нашият звезден остров.
136.
Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Индивидът се движи, а тъкмо в това, което са от себе си последните, чрез които ние неименуемо — рано или късно безразлично колко време —ще се слеем чрез своето самосъзнание или по-вярно — ще
почувстваме
чрез това свое самосъзнание, че се сливаме с първоизточника като частица от неговата същност и то не като съставна част, а като такава, която изживява това свое естество всестранно и изчерпателно.
с ускорението: Машинистът дава по-силен ход на машината, скоростта на кораба се увеличава, това ние явно го
чувстваме
(нека си спомним за усещанията при потеглящия влак), ние усещаме една сила, която ни натиска към възглавниците.
Ние
чувстваме
, обаче, една сила; ние трябва да се държим за диска, ако не искаме да бъдем отхвърлени по направление на радиуса към периферията.
137.
Всемирна летопис, год. 2, брой 10
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Това, което е строго истинско да се каже, според действителното наблюдение, както се а го разбират, то не е както казват: „слънцето е един диск“ и пр., а когато се каже: „аз
чувствам
, че има .един светъл диск, който наричам с името слънце, и той ми се представлява като че ли се движи от изток на запад“ и др.
Строго взето, ние трябва да мислим така: „аз
чувствам
, че виждам една светлина“, „аз
чувствам
, че чувам един топовен гърмеж“.
Аз
чувствам
, мисля; това е нашата достоверност, незабавна достоверност, добита по опитен начин и единствено заслужваща да се нарича с това име.
Така, например, ние не
чувстваме
нищо за огромните движения на планетата върху която стоят краката ни.
Нашата планета е играчка на четиринадесет различни движения, нито едно от които ние не
чувстваме
, даже и ония, които ни засягат от най- близо, като напр.
Но най-утешителното, което научаваме от книгата на г.: Ланслен, е, че ние
чувстваме
да изчезват преградите между видимия свет и оня който очите ни не виждат.
138.
Всемирна летопис, год. 3, брой 02
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Тя извикала: „
чувствам
се зле“, скъсала си огърлицата от шията и се мъчила да си разкъса дрехата, за да подиша по-леко.
139.
Всемирна летопис, год. 3, брой 03
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Ето защо ние се
чувстваме
оправдани да вземем отново нишката на нашето разсъждение, макар и да намираме, че тя води отвъд царството на видимите явления, дори ако бъдем обвинени, че се отдаваме на спекулации или предположения.
Тя викала силно в съня си: „Колко добре се
чувствам
при това тяло!
140.
Всемирна летопис, год. 3, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Аз
чувствам
в себе си голяма нерешителност, като говоря за лични опитности, но се надея, че, като правя това, може да дам насърчение и помощ на други.
Помислете, какво би значило за всички нас да
чувстваме
, че има някой, който храни голяма вътрешна симпатия към нас, който ни познава от край до край — всичките ни добри страни, както и всичките ни слабости — който винаги се държи на страната на нашето висше „аз“, който отразява божественото за нас, който ни насърчава и ободрява за по нататъшни усилия, който ни съветва и предупреждава в случай на предстояща опасност и чието вярно приятелство ние знаем, че никога не ни е било отказвано през целия ни земен живот.
141.
Всемирна летопис, год. 3, брой 05
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
И изведнъж
чувствам
, че всичко това не е отделно от мене, че и аз, и планините, и гората и лъчите сме едно велико цяло.
Чувствам
насъщна вътрешна нужда да съзерцавам изгрева и залеза на слънцето, да чувам пението на птичките.
Иван Вазов казва така за посещението си в Родопите: Аз
чувствам
някакво щастие и лекост в цялото си същество, някаква неизразима драгост, чиста и светла като лазурното пространство и онази извънредна ясност на мислите, която са способни да дават ефирните височини.
Когато съзерцаваме тази картина, почваме живо да
чувстваме
нашите връзки с тревите, цветята, дърветата, планините, животните.
142.
Всемирна летопис, год. 3, брой 06
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Никой не може да направи, да
почувстваме
чистата красота, защото все пак има нещо незавършено, нещо непълно във всички същества.
Защото човек издава своята истинска природа без да иска, и ние понякога неволно
чувстваме
това.
Само тогава аз ще се
чувствам
напълно щастлив.
143.
Всемирна летопис, год. 3, брой 07
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Вероятно е, че изменението на нашите условия за живеене и употребата на силно възбудителни лекарства от всякакъв вид ни прави неспособни да
почувстваме
тия нежни влияния.
се озова между софийските членове на Бялото Братство, където същия ден отговаряше през сълзи на питанията на софийските си събратя, какъв е той и какво е тяхното общество, така: „
чувствам
се като у дома!
144.
Всемирна летопис, год. 3, брой 10
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Ако у нас се зароди онова велико съзнание да
чувстваме
Божествената Любов, само по този начин живота ни може да се реформира.
145.
Всемирна летопис, год. 4, брой 01
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Едно течение на мисълта значи течение на едно вещество тъй реално като кое и да е друго, което ние можем да видим или
почувстваме
.
146.
Всемирна летопис, год. 4, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Отговори: „
Чувствам
, като че ли вътре нещо ми се отлепва“.
Когато след докосването си до нея, я запитах, какво забелязва, тя ми рече: „
Чувствам
, като че ли всички стави на краката ми се свиват“, и когато отново стегнах с ръцете си нейните крака, тя извика: „краката ми са тъй леки, като че ли ще хвръкна,“ и изскочи навън с думите: „трябва да кажа на стария, че вече мога да търча“.
При изучаване на растенията и животните, трябва да
чувстваме
, че в тях има съзнание и да проследим степените на съзнанието, да
почувстваме
, че влизаме в контакт не само с материалните форми, които са пред нас, но и с това, вътрешното, което живее зад тях.
От сърцето до ръцете аз
чувствам
Божието дихание.
147.
Всемирна летопис, год. 4, брой 06
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
От там под земята, водата се оттича и капи, капи, постоянно капи над тялото ми, а това аз
чувствам
ужасно“.
148.
Всемирна летопис, год. 4, брой 10
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
В песните и химните на Новалис можем да
почувстваме
тия сили в цялата им пълнота.
149.
Всемирна летопис, год. 4, брой 2-3
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Излязох, за да направя утринната си неделна разходка извън селото, обаче,
чувствам
едно необяснимо неудоволствие, измора и неразположение.
Казах му, че отивам право в къщи, където ще чета вестници,
чувствам
се неразположен за разходка.
150.
Всемирна летопис, год. 4, брой 5
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
По-рано бях радостен, леко ми беше на душата, а сега
чувствам
такава тежина, че даже не ми се и работи.
Тъй че, когато ние погледнем земята, която тъпчем, можем да кажем: ти, минерале, който си под краката ми, имаш твърдо вещество подобно на веществото на главата ми; в теб действат сили, които аз
чувствам
родствени, когато ги изживявам с главата си.
НАГОРЕ