Търсене в текстове за 'Черница'

И ти не знаещ нищо за сърцато, което тръпне зад тежката порта между тъмните грани на черницата.

Ти веднъж изсвири на ранина своята песен за слънцето и моето сърце се пробуди. Сега минаваш край нас мълчалив и със замислени очи. Ти не знаеш, че тогава е моят празник. Гълъбите имат най-много зърна, цветята са полети, просяците тихо почиват в широкия ми двор, а мойте грижливо вчесани коси лъщят. На зная нито името, нито земята, където си роден. И ти не знаещ нищо за сърцато, което тръпне зад тежката порта между тъмните грани на черницата. Кой си ти, който ме научи да чакам слънцето в ранина? Кой си ти, който взе дните, после нощите, а сега всички мигове на сърцето, което ти пробуди с песента на твоята флейта? 2. Песента на скиталеца Аз простих на враговете си, целунах с прощална, братска целувка приятелите си, а лъжците и лицемерите отминах мълком, без да спирам око на тях. Захвърлих всичко, което беше непотребно труфило в живота ми, а оставих само струните, по които ръката ми събужда припева на моите песни. С тия тънки струни, изопнати на липовата гусла, аз тръгнах по лъкатушната пътека, чийто край се губи от очите ми.
към текста >>

Слънцето разпери криле над Масър, Месечината – над Междуречието, Вечерницата се спре над Гърция, Звездата на Посланика покри с лъчи Иудея.

Слънцето разпери криле над Масър, Месечината – над Междуречието, Вечерницата се спре над Гърция, Звездата на Посланика покри с лъчи Иудея.
БОГОМИЛСКО ПРОРОЧЕСТВО ЗА БЪЛГАРИЯ „И вложи Господ седем духа в седемтях светила небесни, та седем ангела се родиха. И повери на всеки ангел по един от седемте народа – да го води. И ангелите, на които бе поверено да водят народите, се сдружиха с ангелите, що бяха пазители на тези народи, та всеки народ имаше по два ангела: един – да го води, а друг – да го пази. Слънцето разпери криле над Масър, Месечината – над Междуречието, Вечерницата се спре над Гърция, Звездата на Посланика покри с лъчи Иудея. Звездата на Бранника – Рома, а Звездата на Отшелника – Бизанс. А народите се не бяха родили още на земята, но те живяха в чертозите на Господнята Всемъдрост. И вси народи получиха от Вечния по един звезден дух. Само над България тъмнееше мрачина – и звезден ангел не развя криле над нея. И ронеше сълзи ангелът, що пазеше България, че всички си имат другар, а той – нямаше.
към текста >>

Пред манастирската порта имало голяма черница, която по това време била пълна със зряло черничево грозде.

Ако на мястото на хълма се намира впадина това е белег на недостатъци съответстващи на тия качества; ако пък хълмовете не са на местото си, то те заимстват влияния и качества принадлежащи на съседния хълм, към когото са приближени. Извънредно развития хълм показва прекаленост на известно качество, нещо което се явява като недостатък. Линиите на ръката, които ще опишем по-долу, усилват или намаляват значението на хълмовете. (следва) Лъв и петел (басня) Един лъв, като остарял и не можал вече лесно да си добива храната, намислил да отиде в някой манастир, та хем да си спаси душата, хем да се храни заедно с гостите и калугерите до живот. Тази мисъл му допаднала твърде много и той се запътил към големия манастир, който бил разположен в най-красивата местност на планината, по която той шетал на млади години. Пред манастирската порта имало голяма черница, която по това време била пълна със зряло черничево грозде. Манастирският петел бил на черницата, от която си поклъвнувал грозде. Като съгледал лъва че иде, из пляскал с крилата си и изкукуригал с всичкия си глас: — Кукуриго! Днес пристигна пръв старият разбойник Лъв! — Мълчи бе Петльо! Какво говориш ти?
към текста >>

Манастирският петел бил на черницата, от която си поклъвнувал грозде.

Извънредно развития хълм показва прекаленост на известно качество, нещо което се явява като недостатък. Линиите на ръката, които ще опишем по-долу, усилват или намаляват значението на хълмовете. (следва) Лъв и петел (басня) Един лъв, като остарял и не можал вече лесно да си добива храната, намислил да отиде в някой манастир, та хем да си спаси душата, хем да се храни заедно с гостите и калугерите до живот. Тази мисъл му допаднала твърде много и той се запътил към големия манастир, който бил разположен в най-красивата местност на планината, по която той шетал на млади години. Пред манастирската порта имало голяма черница, която по това време била пълна със зряло черничево грозде. Манастирският петел бил на черницата, от която си поклъвнувал грозде. Като съгледал лъва че иде, из пляскал с крилата си и изкукуригал с всичкия си глас: — Кукуриго! Днес пристигна пръв старият разбойник Лъв! — Мълчи бе Петльо! Какво говориш ти? Аз съм цар, не съм разбойник!
към текста >>

Затуй хитрецът не стоял, не чакал, като врабец пръхнал и в секунда на черницата се отзовал.

* О, този глас, който зове, и, който води тъй могъщо, слушахте ли през векове и ваш водач беше ли също?. * И днес съдбата ви превратна бележи ви по светъл път. Епохата мечтана, златна — дано да видим вече в плът! С. Петков Караман и Котаран (басня) Караман съгледал Котарана, че върви назлън, назлън по двора, та се озлобил, настръхнал и се спуснал де го хване, нещо зло до му направи, или барем да го отъркаля. Ала Котаран, внимателен и предпазлив, като всеки хищник боязлив, бързо видял и разбрал, Караман какво е пожелал. Затуй хитрецът не стоял, не чакал, като врабец пръхнал и в секунда на черницата се отзовал. — Ах, да бях те хванал, Котаране, викнал Караман, нямаше от тебе нищо да остане, но кога-да-е и туй ще стане! Котаран на клон висок и як се настанил и, след като се поуспокоил, заговорил с Карамана: — Нищичко не можеш да ми сториш, но кажи защо ядуваш, мой любезни? — Ще ти кажа аз на тебе, само слезни! А защо из двора ходиш като с чехли стар чокоин, като награден със кръст за храброст воин? Где ти е юначеството, нечестивецо убоги?
към текста >>

Като обикаля около Слънцето, тя ни се явява ту като Вечерница, ту като Зорница и свети с много ярка светлина.

Различните планети са различно отдалечени от Слънцето и се движат с различни скорости и за различно време обикалят около Слънцето. Меркурий е най-близко до Слънцето и като се изключат астероидите, той се счита за най-малката планета и диаметърът му е около 1/3 от земния, който е 12,672 км. Отдалечен е от Слънцето на 58 милиона километра и обикаля около Слънцето за 88 наши дни. Меркурий се отдалечава най-много с 23° от Слънцето и се губи в лъчите на Слънцето, затова много рядко се вижда по нашите места. Като се приеме гъстотата на Земята за единица, то Меркурий има по-голяма гъстота от Земята 1.1. Венера. Като обикаля около Слънцето, тя ни се явява ту като Вечерница, ту като Зорница и свети с много ярка светлина. Тя се отдалечава от Слънцето най-много до 43°. Венера обикаля около Слънцето за 224.7 наши дни. Тя се намира на 108 милиона километра от Слънцето. Обаче разстоянието й до Земята, както и на Меркурий, се мени, тъй като, обикаляйки около Слънцето, тя идва ту между Земята и Слънцето и тогава казваме, че Венера (същото се отнася и за Меркурий) е в горно съединение със Слънцето, ту от противоположна страна на Слънцето и тогава казваме, че се намира в долно съединение със Слънцето*. В първият случай тя се приближава до Земята дори до 42 милиона километра, а във вторият случай се отдалечава от Земята на 252 милиона километра.
към текста >>

Пръв от гръцките учени доказал, че вечерницата и зорницата са една и съща планета.

Бил е истински предходник и създател на вегетарианството. Не ядял, обаче, всички растения, например боб. Пиел само вода. Чрез храната, казвал той, се прочиства организма от много вещества. Месото напротив, вкарвало у потребителя му качеството на животното, което е заклано. Пръв от гръцките учени доказал, че вечерницата и зорницата са една и съща планета. Веднъж само изпаднал във възторг — когато открил, че „квадрата на хипотенузата в правоъгълния триъгълник е равен на сбора от квадратите на катетите“. Много залягал да всади у своите ученици любов, затова тясната им дружба правела добро впечатление даже и у противниците му. Питагор разглежда числото като символ на творчество. Единството било първата стъпка. Но то съчетава двойствеността, тъй добре позната на земята.
към текста >>

“ „Изчезва веч вечерницата ранна“.

А птичката във клетката цвърти: „горко ми, моите крила безсилни са и мъртви“. III. „Поете, вечерта се веч промъква, космите ти побеляват. Долавяш ли ти в свойта самота вестта от Вечността? “ „Да, вечер е, каза поетът, аз се вслушвам: може някой от селото да повика, нека да се свечерява.“ „Аз бдя: сърца на млади, заблудени, се намериха — дали два чифта пламенни очи за музика не ще се молят: тя мълчанието им би прекратила и за тях би говорила“. „Кой ще тъче горещите им песни, ако бих стигнал крайбрежието на живота, да гледам аз смъртта и по-отвъд? “ „Изчезва веч вечерницата ранна“. „И кладата на жертвоприношението на мъртвеца леко веч угасва край реката мълчалива.“ „Под светлината на изгасващия месец, ето вият в хор чакалите от двора на онази запустяла къща.“ „А пък на странника, напуснал своята родина, за да дойде тук, да бди ноще и със наведена глава се вслушва в шепота на тъмнината, кой ще му нашепва тайните на тоз живот, кога заключа моите врата и се освободя от всички земни връзки? “ „Не е за мене важно 'туй, че космите ми побеляват. Аз винаги съм толкоз млад или пък толкоз стар, какъвто е най-младият или най-старият от туй голямо село.“ „Аз съм връстник на всекиго, и не е важно туй, че космите ми побеляват“. IV. Очите ти изпитващи са натъжени. Мъчат се душата ми да разузнаят, както месецът, когато иска да измери глъбините морски.
към текста >>