Търсене в текстове за 'Химия'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 150 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. В ЛУННОТО СИЯНИЕ - стихотворение Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Истина е, че е имало и такива алхимици, особено когато е настъпил упадъка в алхимията, но първоначалната задача на истинските алхимици винаги е била търсене на метода за възраждане на човешката душа и възвръщането ù към първичното ù състояние.
Когато дойдем до самия метод, той става така да се каже езотеричното в различните религии или окултни общества. Диренето и прилагането на тоя метод е било предмет на дълго проучване от страна на всички ония, които са се занимавали с човешката душа и са търсили начин, за да ù помогнат. Вземете напр. алхимиците на средните векове. Така, както ни са представени от съвременната наука, това са хора, които търсят метод за добиване изкуствено злато и средство за подмладяване. Истина е, че е имало и такива алхимици, особено когато е настъпил упадъка в алхимията, но първоначалната задача на истинските алхимици винаги е била търсене на метода за възраждане на човешката душа и възвръщането ù към първичното ù състояние. Това е било задача и на всички Учители на човечеството. И самия Христос го е потърсил и той го е намерил. Ако проследим методите, които са се практикували в различните религии и окултни общества ще видим едно голямо разнообразие. Причината за това са условията при които е трябвало да се прилагат, а именно: културният уровен (културното ниво) на хората, техния психически и физиологически живот и т.н. В това отношение ония, които е имало да изпълнят тая задача, са се съобразявали с тия условия и в зависимост от тях са прилагали съответните методи.
към текста >>

2. ВЛИЯНИЕТО НА МУЗИКАТА - Добран Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Нито биологията, нито психологията, нито физиката, нито химията, нито другите науки са поставени на здрави основи и представляват от себе си нещо цялостно, завършено.
Ако това не е възможно да стане с наличните средства, трябва да се потърсят нови. И те ще се намерят, защото човекът до днес е проявил само нищожна частица от това, което крие в себе си. Истинската наука не познава и не търпи граници; тя не може да се затвори в тесните рамки на материализма. Колкото повече човекът едностранчиво развива своя интелект, толкова повече затова и се ограничава в материята и сковава в нейните вериги своя дух. Съвременният човек е на върха на интелектуалното си развитие и на дъното на материята, но загадките на света, живота и човека не е разрешил. Нито биологията, нито психологията, нито физиката, нито химията, нито другите науки са поставени на здрави основи и представляват от себе си нещо цялостно, завършено. Време е вече науката да потърси нови пътища, да напусне повърхността на живота и да вникне в неговата вътрешност, да открие дълбоките му причини, които се коренят във великото единство на Мъдростта, Любовта и Истината.
към текста >>

3. БОЖЕСТВЕНОТО УЧЕНИЕ - П. Г. Пампоров Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

на физиката или химията.
Принципите на новия морал трябва да потърсим в самата природа, в която те съществуват като живи същини Тук думата „природа" не употребявам в обикновената ù смисъл – така, както днес се схваща от науката като нещо механично, безсъзнателно, а в най-висшия смисъл на думата, като нещо живо, разумно, в която животът се проявява в своята най-съвършена форма. Там именно трябва да потърсим тия принципи и то по също така обективен път, по който върви и биологът в диренето законите за проявите на живота. Намерили ги веднъж обаче, ние не трябва по нататък да следваме неговия пример т. е., да се задоволим да ги внесем в нашия ум само като факти на познанието, както обикновено се постъпва. Днес законите на морала стоят в съзнанието на хората също така, както тия напр. на физиката или химията. Но това е само първата стъпка. Направена е само тя, още същественото не е направено. Каква полза напр., че в моето съзнание стои идеята за любовта към ближния без да я живея? Може ли тя в това си състояние да ме издигне? Каква полза, че пред мене стои една трапеза с най разкошни ястия, а аз нямам възможност да вкуся от тях?
към текста >>

4. ВЛИЯНИЕ НА МУЗИКАТА - Добран Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

– Ние оставяме засега химията, физиката, ботаниката, зоологията и т.н.
Телесно и душевно – в светлината на окултната наука (Начална статия) За непредубедения историк, безспорен факт е, че в духовното развитие на съвременното човечество се откриват нови хоризонти, непредвиждани до недавна почти от никого. Като външно проявени засега признаци на това, можем да вземем следните: в науката – теорията за относителността на немския физик Айнщайн, във философията – интуицията като нов познавателен метод, прокламирана от френския философ Бергсон; в религията – новите мистични и окултни движения ; в литературата – големият интерес към писатели като Рабиндранат Тагор, Достоевски, Толстой и др. Ние не смятаме никого от тях като пълен изразител на новото, но мислим, че всички те взети заедно, набелязват вече характерните черти на новия духовен мироглед който, да се изразим с думите на един съвременен философ, „ще задоволява от една страна изискванията на разума и от друга потребността на сърцето". И единственият възможен синтетичен път за постигането на това, както сме казвали и други път, мислим, е правилно разбраната окултна наука. В настоящата статия ние ще разгледаме, какви опитни възможности разкрива тя за съвременната психология която, до голяма степен с право иска да бъде основа на всички други духовни науки. – Ние оставяме засега химията, физиката, ботаниката, зоологията и т.н. настрана, едно защото фактите, които те са установили са безспорни и второ – колкото се отнася до техните обобщения и теории, които често имат претенцията за безспорност, повдигат винаги въпроси, свързани с тоя за границите и възможностите на човешкото познание – проблем, в основата си чисто психологически. Но, да се върнем на предмета. Цялата днешна психология, констатирайки основните характерни белези на душевните явления, ги определя като такива, ставащи извън пространството в противовес на телесните, които стават в него За едно телесно явление, всякога можем да кажем къде става (на кое место), да го измерим по обем, по тегло с метър, с килограм и т.н. С душевните явления не е така. Към тях (напр.
към текста >>

5. ХРАНАТА КАТО ФАКТОР ЗА ЖИВОТА - Добран Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Това е вярно както за физиката, така и за химията, биологията, психологията и пр.
Но който иска, може да повтори опитите на Райхенбах и ще се увери в това . За неговите опити поне не се искат никакви инструменти. Друг пример: принципите на окултната медицина се прилагат с успех в клинико-терапевтическия институт в Щутгарт, а принципите на окултната педагогика в Свободното Валдорфско училище пак там. Който желае, може по чисто научен път да се доближи до окултизма. Всъщност днес всички почти науки са дошли до границата между видимия и невидимия свят. Това е вярно както за физиката, така и за химията, биологията, психологията и пр. Ако искаме да разберем действителността, ние значи трябва да изучим вътрешната страна на явленията. Ние сега изучаваме само външната им страна. Другото, което е необходимо, е да събуди творческите сили в нас. Това е вследствие от връзката с Бога. Истинският човек е божествената искра, която живее в човека, а тя представлява една частица от Бога.
към текста >>

6. ЗА МИРОГЛЕДА - Георги Северов Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Както днешният човек е изучил заколите на физиката, химията и пр.
Също така, когато душата е в хармония с божествения живот, който се излива върху нас, тя става подобна на струната ла на пианото (при първия опит): тя е отворена за него и той се влива в нея. Тогаз нови творчески сили се събуждат в нея. А когато душата е затворена, тогаз напразно блъскат вълните на божествения живот върху нея. Тя стои затворена, безчувствена за повечето от енергиите. 2) Втория начин, по който се разбира хармонията със законите на живата природа е следният: Изучаване на тези закони и нареждане живота в съгласие с тях. Както днешният човек е изучил заколите на физиката, химията и пр. и се ползува от тях, така също има и други закони, които могат да се намерят чрез окултно изследване. Чрез тях ние добиваме по-голямо познание за действителността. Тези закони требва да се приложат в живота. Ние трябва да действуваме в съгласие с тях. Само тогаз ние сме в хармония с природата.
към текста >>

7. ПЪТЯТ НА ЖИВОТА. ПРИТЧИ - Ив. Тодоров Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

Сега в Германия, под импулса даден от д-р Щайнер, се разработват разни науки от окултно гледище: езикознание, астрономия, биология, физика, химия, медицина, педагогика и пр.
изучават едно растение: външната му направа, външното му микроскопско устройство, растеж, хранене, размножение, влияние на светлина, топлина и пр. и мислят, че познават растението! Че това растение, което ти изследваш, не е цялото растение! То има и по-дълбоко естество, което се изучава от окултизма.[1] Същото е и с минерала, животното, човека и пр. Така е и с всички други науки. Сега в Германия, под импулса даден от д-р Щайнер, се разработват разни науки от окултно гледище: езикознание, астрономия, биология, физика, химия, медицина, педагогика и пр. Така д-р Щайнер работи за внасяне на нов живот в научното изследване, което ще причини небивал подем в тези науки и ще им отвори неподозирани хоризонти. Материализмът днес убива живота: той води към израждане на нервната система. Има окултна връзка между материализма и израждането на нервната система. Духовните импулси дават живот, будят животворни енергии в целия човешки организъм, включително и физичното тяло с нервната му система. Предстои ни един небивал духовен подем, казва Д-р Щайнер; днес имаме мъките на раждането на една нова култура.
към текста >>

8. Окултна педагогика - В. В. Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Ламарк още през 1809 година обнародва „Философия на зоологията", в която очерта еволюционната теория, но чак през 1859 година тя беше призната, благодарение на по-големия фактически материал, който изнесе Дарвин и защото умовете бяха вече подготвени за нея чрез големите успехи на палеонтологията, сравнителната анатомия, ембриологията, физиологията и пр.. От друга страна и химията, физиката и техниката направиха през 19 век големи завоевания.
което виждаме в 19 век, е само една от по-външните вълни на този импулс. Теорията на Коперник (16 век) разруши вярването, че земята е център на вселената. По-после Кант-Лапласовата теория в 18 век допълни работата на Коперник относно слънчевата система, като внесе принципа на еволюцията. Ляйел внесе принципа на еволюцията в геологията като доказа, че сегашният вид на земята е плод на дълго развитие. В 30-тях години на 19 век чрез Шван и Шлайден се обоснова така наречената клетъчна теория. Ламарк още през 1809 година обнародва „Философия на зоологията", в която очерта еволюционната теория, но чак през 1859 година тя беше призната, благодарение на по-големия фактически материал, който изнесе Дарвин и защото умовете бяха вече подготвени за нея чрез големите успехи на палеонтологията, сравнителната анатомия, ембриологията, физиологията и пр.. От друга страна и химията, физиката и техниката направиха през 19 век големи завоевания. Всички тези успехи се дължаха на чисто външно изследване, изследване на материалния свят, на физикохимичните сили и закони. Това не можеше да не засили материалистичната вълна. Ето защо материализмът, който се роди в древна Гърция, получи голямо засилване през 18 век във Франция и през втората половина на 19 век в Германия. И хората, упоени от успехите при изследването на материалния свят, си помислиха, че то е достатъчно за изграждането на един мироглед, на едно разбиране на света. Доказа се от химията, че всички химични елементи, които се съдържат в органичния свет, се срещат и в неорганичния.
към текста >>

Доказа се от химията, че всички химични елементи, които се съдържат в органичния свет, се срещат и в неорганичния.
Ламарк още през 1809 година обнародва „Философия на зоологията", в която очерта еволюционната теория, но чак през 1859 година тя беше призната, благодарение на по-големия фактически материал, който изнесе Дарвин и защото умовете бяха вече подготвени за нея чрез големите успехи на палеонтологията, сравнителната анатомия, ембриологията, физиологията и пр.. От друга страна и химията, физиката и техниката направиха през 19 век големи завоевания. Всички тези успехи се дължаха на чисто външно изследване, изследване на материалния свят, на физикохимичните сили и закони. Това не можеше да не засили материалистичната вълна. Ето защо материализмът, който се роди в древна Гърция, получи голямо засилване през 18 век във Франция и през втората половина на 19 век в Германия. И хората, упоени от успехите при изследването на материалния свят, си помислиха, че то е достатъчно за изграждането на един мироглед, на едно разбиране на света. Доказа се от химията, че всички химични елементи, които се съдържат в органичния свет, се срещат и в неорганичния. Освен това се сполучи добиването по синтетичен начин на органични вещества, за които по-рано мислеха, че се образуват само в тялото на организма като плод на жизнените процеси. От начало се доби пикочината от Вьолер синтетически, а след това се добиха и множество други органически съединения. От друга страна, физиологията достатъчно напредна, за да изтъкне известна връзка между мозъка и душевния живот. И се опитаха да обяснят както жизнените явления, така и душевния живот по материалистичен начин като резултат от физикохимичните сили и явления. Помислиха, че жизнените явления и душевния живот, животът и съзнанието в края на краищата се свеждат към физикохимически сили, че са плод на механични процеси, После Квинке, Бючли, Румблер и др.
към текста >>

9. ВЪПРОСЪТ ЗА ФАКТОРИТЕ НА ЕВОЛЮЦИЯТА В ДНЕШНОТО СИ СЪСТОЯНИЕ В ОФИЦИАЛНАТА НАУКА - Б. Боев Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Откри се механизма и химията на белодробното и тъканното дишане.
И тези гънки при бозайниците, са толкоз повече, колкото животното е с по-развит душевен живот. При човека предният мозък е сравнително най-голям и с най-голямо количество гънки. Но и други факти дойдоха. През 17 век се откри клетката, а в първата половина на 19 век вече всички организми се свеждаха към тази проста органическа единица – клетката. Изучи се структурата на протоплазмата и ядката, сложните процеси на делението, храненето, оплодотворението. Откри се механизма и химията на белодробното и тъканното дишане. Много по-рано беше открито кръвообращението. Изучиха се процесите и продуктите на асимилацията и дисимилацията в организма. И там, дето можеше да се предполага, че има особени сили, различни от физикохимичните, намериха се само последните. Още по-важна беше физиологията на нервната система. Изучи се подробно зависимостта между физиологичните процеси в нервната система и психичните процеси.
към текста >>

10. Житно зърно – А. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Дълбоката разумност на природата ние съзираме в законите за най-късите пътища (изразен във физикохимията от Хамилтон).
И действително, това разстройство е причина за редица опасни болести, на които нямаме възможност засега да се спираме Тяхното лечение обаче се постига само чрез доставката на съответните хормони. В тая посока главно са и големите практически приложения на учението за вътрешната секреция. Сградата на човешкото тяло е резултат от работата на тия незнайни архитекти и ако хората представляват такова разнообразие, като се почне от джуджетата и се стигне до великаните, от изродите и до венерите и аполоновците, чиято усмивка носи радостен трепет за околните, то това се дължи на комбинирането дейността на разните видове хормони, както и на влиянието на редица външни и вътрешни условия. Изобщо може да се каже, че освен храната, най-важното съдействие, що ние можем и трябва да окажем на неуморните, усърдните селения на нашето тяло, които зидайки го, зидат и нашето щастие, е чистотата. Чистотата на тялото, на храната, на чувствата и на мислите - това е най-важното условие за изграждане на здраво, хармонично и красиво тяло - та и за изграждане на хармоничен характер. Дълбоката разумност на природата ние съзираме в законите за най-късите пътища (изразен във физикохимията от Хамилтон). Природата, за постигане своите цели, винаги избира най-късите пътища. За осъществяване живота най-късият път е закономерността, частен случай от която е хормоналната автоматична регулаторска наредба на организмите. Тя тъй недвусмислено ни говори за интелигентността на природата. ВИТАМИНИ. Още по-очебиен пример от закона за най-късия път ни представя солидарността на жизнените явления в организования свят. На всички е известна зависимостта на животинското царство от растителното поради способността на последното да асимилира с помощта на хлорофила и слънчевите лъчи въгледвуокиса от въздуха в сложни органически съединения, служещи за храна на животните.
към текста >>

11. Книжнина Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Pischqe Magazine своя голsм и интересен труд върху „Революция в химията и трансформация на металите”.
Георгиев няколко репродукции, от които притежават мнозина от нашите читатели, вън от вещината и замаха в средствата, обилно блика възвишената философия и дълбоката мистика на един художник-човек, дете на мировата хармония. „Чувството, се изразява Ст. Митов, престава да бъде тук една сляпа подсъзнателна стихия, неговите безредни трепети са проследени от зоркия поглед на художника, господар на творчеството си, което у него не е сляпото отражение на един случаен тъмен тласък на душата, а кристалната яснота на една дълбока мисъл със строгата и безпогрешна логика на математична истина". 3) ИЗВЕСТНИЯТ ФРАНЦУЗСКИ ХИМИК и привърженик на окултния мироглед г.Ф. Жоливе Кастло напоследък е завършил: според съобщението на сп. Pischqe Magazine своя голsм и интересен труд върху „Революция в химията и трансформация на металите”. В своята книга г. Кастло съобщавал нови, свои собствени методи за превръщане на елементите. А не е тайна за никого, че в това направление вече има доста опитен материал, който води към схващанията и принципите на древната алхимия за първичното вещество, що лежи в основата на всички елементи. 4). ОБИТАЕМ ЛИ Е МАРС? (Из „последнiя новости'') Лондон.
към текста >>

А не е тайна за никого, че в това направление вече има доста опитен материал, който води към схващанията и принципите на древната алхимия за първичното вещество, що лежи в основата на всички елементи. 4).
3) ИЗВЕСТНИЯТ ФРАНЦУЗСКИ ХИМИК и привърженик на окултния мироглед г.Ф. Жоливе Кастло напоследък е завършил: според съобщението на сп. Pischqe Magazine своя голsм и интересен труд върху „Революция в химията и трансформация на металите”. В своята книга г. Кастло съобщавал нови, свои собствени методи за превръщане на елементите. А не е тайна за никого, че в това направление вече има доста опитен материал, който води към схващанията и принципите на древната алхимия за първичното вещество, що лежи в основата на всички елементи. 4). ОБИТАЕМ ЛИ Е МАРС? (Из „последнiя новости'') Лондон. Старият, но вечно нов въпрос за съществуването живот на планетата Марс, отново е поставен на разглеждане. Научното списание ,,Манчестер Гвардиан" дава изложение от последните наблюдения над Марс от американския астроном Лоуелл в обсерваторията Аризона. Измерванията, произведени от американския учен, окончателно изказват, че температурата на Марс се колебае между 9 и 17 градуса - температурата на хладните дни на земята.
към текста >>

От тая статистика може да се направят следните заключения: Германия е получила 25 пъти нобеловата премия, като е взела 8 пъти по физика, 8 пъти по химия, 5 пъти по медицина и 4 пъти по литература.
НОБЕЛОВАТА ПРЕМИЯ. Преди двадесет и шест години се учреди нобеловата премия, която всяка година се раздава на отличили се учени в разните области на науката. През първите дни на м. Януари тая година нобеловата премия навърши своя 25-годишен юбилей. По тоя случай се дава една статистика за първенство в получените премии по отношение на разните науки. От тая статистика може да се направят следните заключения: Германия е получила 25 пъти нобеловата премия, като е взела 8 пъти по физика, 8 пъти по химия, 5 пъти по медицина и 4 пъти по литература. Франция е получила 21 път, между които по литература са получени около 4 премии. Англия 13 премии, от които по литература само една. Швейцария - 8 премии. Съединените Щати също са получили 8 премии, от които 3 за мир. Интересно е, че нобеловата премия на Германия никога не е давана за мир, а на Съединените Щати - нито една за литература.
към текста >>

12. Другар - стихотворение - Х. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

ПРЕДВАРИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ към статията АЛХИМИЯ от Д-р Папюс Даваме в превод статията на видния френски окултист Папюс (доктор Жерар Анкос) върху Алхимия, най-вече защото е просто и достъпно изложена и защото дава ясен превод на някои технически термини, които се срещат във всички почти по-видни средновековни съчинения на алхимиците.
ПРЕДВАРИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ към статията АЛХИМИЯ от Д-р Папюс Даваме в превод статията на видния френски окултист Папюс (доктор Жерар Анкос) върху Алхимия, най-вече защото е просто и достъпно изложена и защото дава ясен превод на някои технически термини, които се срещат във всички почти по-видни средновековни съчинения на алхимиците. Езикът, на който са написани тия съчинения - символичен и иносказателен - е представял главна спънка за учените на миналия век, па и в наши дни, да разберат. че алхимиците не са прости мечтатели, а сериозни учени и философи. Този език, изобилстващ с алегории и символи - митични, астрологични, кабалистични - звучи по-скоро като приказка, отколкото като наука. А много от съвременните учени - иначе съвестни работници, но лишени от синтетичен ум и вътрешно прозрение - смятат за научно само онова, което е изказано на техния език, който наистина звучи внушително в своята академична строгост. Разбира се, стремежът да се достигне до един стегнат научен език се налага от самия развой на науката, добил по-популярен и демократичен темп, ала все пак трябва да се превъзмогне ограничението, в което някои учени изпадат: да смятат всичко казано на друг език и с други средства за ненаучно, за проста басня.
към текста >>

Освен това имало е алхимици - мъдреци, продължители на свещените традиции на древните храмове на Посвещение, където е обитавал великия Дух на Хермес Тримогъщи - баща на Алхимията и шарлатанствуващи „алхимици", за които главна цел е да се домогнат да фабрикуват злато.
Този език, изобилстващ с алегории и символи - митични, астрологични, кабалистични - звучи по-скоро като приказка, отколкото като наука. А много от съвременните учени - иначе съвестни работници, но лишени от синтетичен ум и вътрешно прозрение - смятат за научно само онова, което е изказано на техния език, който наистина звучи внушително в своята академична строгост. Разбира се, стремежът да се достигне до един стегнат научен език се налага от самия развой на науката, добил по-популярен и демократичен темп, ала все пак трябва да се превъзмогне ограничението, в което някои учени изпадат: да смятат всичко казано на друг език и с други средства за ненаучно, за проста басня. Алхимиците имаха сериозни причини да пишат на този език - различен у всички и все пак единен, когато се сведе към своите първични основи. Не е мястото да ги излагаме тук. Освен това имало е алхимици - мъдреци, продължители на свещените традиции на древните храмове на Посвещение, където е обитавал великия Дух на Хермес Тримогъщи - баща на Алхимията и шарлатанствуващи „алхимици", за които главна цел е да се домогнат да фабрикуват злато. Тия алхимици-маймуни дискредитираха алхимията, защото те дигаха шум, а мъдреците мълчаха. И във всичко е така: и в наука, и в религия, и във философия, и в изкуство - нещата се опорочават от непризваните, от тия които са само жалки карикатури. Та в наши дни от свещените окултни традиции, както и от дълбокия духовен живот са останали само карикатури - но тях само виждат обикновените хора и затова на устните им се изписва подигравка, колчем се помене за тях. Разбира се, и ония, които виждат само изопачените образи, имат плитък поглед - те не могат да съзрат дълбоките реалности, които се пречупват така карикатурно от една дисхармонична и мътна духовна среда, каквато е съвременното общество. Все пак радостно е да се констатира, че светли умове в съвременната наука, с по-ясен и по-дълбок поглед върху нещата, подпомогнати, разбира се от последните открития на модерната наука, можаха да разчетат донейде символичния език на алхимиците и да прозрат, че много от техните идеи носят чисто научен характер, че съвсем не са утопични блянове, а реални постижения и че - главно - смятаната за халосна мечта трансмутация на елементите е една научно разрешима задача, поне отчасти засега.
към текста >>

Тия алхимици-маймуни дискредитираха алхимията, защото те дигаха шум, а мъдреците мълчаха.
А много от съвременните учени - иначе съвестни работници, но лишени от синтетичен ум и вътрешно прозрение - смятат за научно само онова, което е изказано на техния език, който наистина звучи внушително в своята академична строгост. Разбира се, стремежът да се достигне до един стегнат научен език се налага от самия развой на науката, добил по-популярен и демократичен темп, ала все пак трябва да се превъзмогне ограничението, в което някои учени изпадат: да смятат всичко казано на друг език и с други средства за ненаучно, за проста басня. Алхимиците имаха сериозни причини да пишат на този език - различен у всички и все пак единен, когато се сведе към своите първични основи. Не е мястото да ги излагаме тук. Освен това имало е алхимици - мъдреци, продължители на свещените традиции на древните храмове на Посвещение, където е обитавал великия Дух на Хермес Тримогъщи - баща на Алхимията и шарлатанствуващи „алхимици", за които главна цел е да се домогнат да фабрикуват злато. Тия алхимици-маймуни дискредитираха алхимията, защото те дигаха шум, а мъдреците мълчаха. И във всичко е така: и в наука, и в религия, и във философия, и в изкуство - нещата се опорочават от непризваните, от тия които са само жалки карикатури. Та в наши дни от свещените окултни традиции, както и от дълбокия духовен живот са останали само карикатури - но тях само виждат обикновените хора и затова на устните им се изписва подигравка, колчем се помене за тях. Разбира се, и ония, които виждат само изопачените образи, имат плитък поглед - те не могат да съзрат дълбоките реалности, които се пречупват така карикатурно от една дисхармонична и мътна духовна среда, каквато е съвременното общество. Все пак радостно е да се констатира, че светли умове в съвременната наука, с по-ясен и по-дълбок поглед върху нещата, подпомогнати, разбира се от последните открития на модерната наука, можаха да разчетат донейде символичния език на алхимиците и да прозрат, че много от техните идеи носят чисто научен характер, че съвсем не са утопични блянове, а реални постижения и че - главно - смятаната за халосна мечта трансмутация на елементите е една научно разрешима задача, поне отчасти засега. Дали алхимичното превръщане на елементите ще се осъществи по старите пътища, или ще се подземат други, съвсем нови методи - това е въпрос на бъдещето.
към текста >>

При това, алхимията се е разпадала на няколко дяла - тя е имала приложение в различните полета на живота: физически, умствен и духовен.
Разбира се, и ония, които виждат само изопачените образи, имат плитък поглед - те не могат да съзрат дълбоките реалности, които се пречупват така карикатурно от една дисхармонична и мътна духовна среда, каквато е съвременното общество. Все пак радостно е да се констатира, че светли умове в съвременната наука, с по-ясен и по-дълбок поглед върху нещата, подпомогнати, разбира се от последните открития на модерната наука, можаха да разчетат донейде символичния език на алхимиците и да прозрат, че много от техните идеи носят чисто научен характер, че съвсем не са утопични блянове, а реални постижения и че - главно - смятаната за халосна мечта трансмутация на елементите е една научно разрешима задача, поне отчасти засега. Дали алхимичното превръщане на елементите ще се осъществи по старите пътища, или ще се подземат други, съвсем нови методи - това е въпрос на бъдещето. Ще поменем обаче, че в окултната наука, съществуват методи, много от които изискват свободно опериране в други, по-дълбоки и по-тънки сфери на вселената и че мнозина древни алхимици - алхимиците на египетските храмове запр. - са ги обладавали. При това, алхимията се е разпадала на няколко дяла - тя е имала приложение в различните полета на живота: физически, умствен и духовен. Тя е имала и своята метафизична, философска страна. В някои от по-послешните книжки на списанието ние може би ще изложим основите на така наречената ментална или вътрешна алхимия - чисто психологична по своето естество и затова по-достъпна, поне в най-долните си степени - за всички ония, които могат да направят от своя вътрешен живот един сериозен обект и да го поставят под своя разумен, съзнателен надзор. Всички окултни ученици, които изучават опитно вътрешните основи на живота, по необходимост се занимават с вътрешна алхимия, защото една от основните им задачи е трансформиране на съзнанието. В заключение на тия бележки, ще предам основните положения на Алхимията така, както сполучливо ги е резюмирал председателят на Обществото за проучване на древните науки Пиер Пиоб: 1. Материята е една. 2.
към текста >>

В някои от по-послешните книжки на списанието ние може би ще изложим основите на така наречената ментална или вътрешна алхимия - чисто психологична по своето естество и затова по-достъпна, поне в най-долните си степени - за всички ония, които могат да направят от своя вътрешен живот един сериозен обект и да го поставят под своя разумен, съзнателен надзор.
Дали алхимичното превръщане на елементите ще се осъществи по старите пътища, или ще се подземат други, съвсем нови методи - това е въпрос на бъдещето. Ще поменем обаче, че в окултната наука, съществуват методи, много от които изискват свободно опериране в други, по-дълбоки и по-тънки сфери на вселената и че мнозина древни алхимици - алхимиците на египетските храмове запр. - са ги обладавали. При това, алхимията се е разпадала на няколко дяла - тя е имала приложение в различните полета на живота: физически, умствен и духовен. Тя е имала и своята метафизична, философска страна. В някои от по-послешните книжки на списанието ние може би ще изложим основите на така наречената ментална или вътрешна алхимия - чисто психологична по своето естество и затова по-достъпна, поне в най-долните си степени - за всички ония, които могат да направят от своя вътрешен живот един сериозен обект и да го поставят под своя разумен, съзнателен надзор. Всички окултни ученици, които изучават опитно вътрешните основи на живота, по необходимост се занимават с вътрешна алхимия, защото една от основните им задачи е трансформиране на съзнанието. В заключение на тия бележки, ще предам основните положения на Алхимията така, както сполучливо ги е резюмирал председателят на Обществото за проучване на древните науки Пиер Пиоб: 1. Материята е една. 2. Тя подлежи на еволюция. 3. Всички елементи са само тела от единната материя, достигнали различни стадии на развой. 4.
към текста >>

Всички окултни ученици, които изучават опитно вътрешните основи на живота, по необходимост се занимават с вътрешна алхимия, защото една от основните им задачи е трансформиране на съзнанието.
Ще поменем обаче, че в окултната наука, съществуват методи, много от които изискват свободно опериране в други, по-дълбоки и по-тънки сфери на вселената и че мнозина древни алхимици - алхимиците на египетските храмове запр. - са ги обладавали. При това, алхимията се е разпадала на няколко дяла - тя е имала приложение в различните полета на живота: физически, умствен и духовен. Тя е имала и своята метафизична, философска страна. В някои от по-послешните книжки на списанието ние може би ще изложим основите на така наречената ментална или вътрешна алхимия - чисто психологична по своето естество и затова по-достъпна, поне в най-долните си степени - за всички ония, които могат да направят от своя вътрешен живот един сериозен обект и да го поставят под своя разумен, съзнателен надзор. Всички окултни ученици, които изучават опитно вътрешните основи на живота, по необходимост се занимават с вътрешна алхимия, защото една от основните им задачи е трансформиране на съзнанието. В заключение на тия бележки, ще предам основните положения на Алхимията така, както сполучливо ги е резюмирал председателят на Обществото за проучване на древните науки Пиер Пиоб: 1. Материята е една. 2. Тя подлежи на еволюция. 3. Всички елементи са само тела от единната материя, достигнали различни стадии на развой. 4. Понеже еволюцията е общ природен закон, то достатъчно е да се поставим в самите условия на природата, за да възсъздадем експериментално нейните творби. 5.
към текста >>

В заключение на тия бележки, ще предам основните положения на Алхимията така, както сполучливо ги е резюмирал председателят на Обществото за проучване на древните науки Пиер Пиоб: 1.
- са ги обладавали. При това, алхимията се е разпадала на няколко дяла - тя е имала приложение в различните полета на живота: физически, умствен и духовен. Тя е имала и своята метафизична, философска страна. В някои от по-послешните книжки на списанието ние може би ще изложим основите на така наречената ментална или вътрешна алхимия - чисто психологична по своето естество и затова по-достъпна, поне в най-долните си степени - за всички ония, които могат да направят от своя вътрешен живот един сериозен обект и да го поставят под своя разумен, съзнателен надзор. Всички окултни ученици, които изучават опитно вътрешните основи на живота, по необходимост се занимават с вътрешна алхимия, защото една от основните им задачи е трансформиране на съзнанието. В заключение на тия бележки, ще предам основните положения на Алхимията така, както сполучливо ги е резюмирал председателят на Обществото за проучване на древните науки Пиер Пиоб: 1. Материята е една. 2. Тя подлежи на еволюция. 3. Всички елементи са само тела от единната материя, достигнали различни стадии на развой. 4. Понеже еволюцията е общ природен закон, то достатъчно е да се поставим в самите условия на природата, за да възсъздадем експериментално нейните творби. 5. Резултатът на всека еволюция е едно пълно превръщане.
към текста >>

АЛХИМИЯ Отделянето на химията от алхимията стана във времето на Ренесанса.
Той може следователно да се получи в лабораториите. Алхимиците наричат този агент философски камък или проекционен прах, Под проекция те са разбирали еволюцията на веществото, осъществена експериментално. Резултатът от тая еволюция се е наричал превръщане, защото елементите са се променяли или превръщали от един в друг и са придобивали следователно различни физични и химични свойства. Операцията, която изобщо е подражавала работата на Природата, се е наричала Великото дело. Това велико дело е било тъкмо обект на алхимичните изследвания и цел на всеки философ. АЛХИМИЯ Отделянето на химията от алхимията стана във времето на Ренесанса. Тогава целият философски отдел на науката биде изоставен на страна и с него почнаха да се занимават само алхимиците-философи, а с практичната част се занимаваха само лаборантите, от които по-късно произлязоха химиците. В наше време, под влиянието на Бертло и учениците му от една .страна и на Луи Люка от друга, се започна едно сближаване между алхимици и химици, понеже последните разбраха, че единствени алхимиците притежават философията на химията. За да работи човек в областта на алхимията, трябва поне елементарно да познава химията и да борави с нея, както, за да работи в областта на астрологията трябва да познава основните елементи на астрономията. Ние не искаме да критикуваме, но ще отбележим само факта, че днес има множество „алхимици", които не са похванали епруветка или запалили пещ, и си въобразяват, че са вещи практици. Студентите по политехника, макар че изучават главно теорията, работят като простия майстор-механик.
към текста >>

В наше време, под влиянието на Бертло и учениците му от една .страна и на Луи Люка от друга, се започна едно сближаване между алхимици и химици, понеже последните разбраха, че единствени алхимиците притежават философията на химията.
Резултатът от тая еволюция се е наричал превръщане, защото елементите са се променяли или превръщали от един в друг и са придобивали следователно различни физични и химични свойства. Операцията, която изобщо е подражавала работата на Природата, се е наричала Великото дело. Това велико дело е било тъкмо обект на алхимичните изследвания и цел на всеки философ. АЛХИМИЯ Отделянето на химията от алхимията стана във времето на Ренесанса. Тогава целият философски отдел на науката биде изоставен на страна и с него почнаха да се занимават само алхимиците-философи, а с практичната част се занимаваха само лаборантите, от които по-късно произлязоха химиците. В наше време, под влиянието на Бертло и учениците му от една .страна и на Луи Люка от друга, се започна едно сближаване между алхимици и химици, понеже последните разбраха, че единствени алхимиците притежават философията на химията. За да работи човек в областта на алхимията, трябва поне елементарно да познава химията и да борави с нея, както, за да работи в областта на астрологията трябва да познава основните елементи на астрономията. Ние не искаме да критикуваме, но ще отбележим само факта, че днес има множество „алхимици", които не са похванали епруветка или запалили пещ, и си въобразяват, че са вещи практици. Студентите по политехника, макар че изучават главно теорията, работят като простия майстор-механик. Те минават предварително практически лабораторни упражнения по химия и след това пристъпват да изучават трансцедентната философия на специалността си. Това е един добър урок, който желаещите да изучават алхимия, трябва да имат предвид.
към текста >>

За да работи човек в областта на алхимията, трябва поне елементарно да познава химията и да борави с нея, както, за да работи в областта на астрологията трябва да познава основните елементи на астрономията.
Операцията, която изобщо е подражавала работата на Природата, се е наричала Великото дело. Това велико дело е било тъкмо обект на алхимичните изследвания и цел на всеки философ. АЛХИМИЯ Отделянето на химията от алхимията стана във времето на Ренесанса. Тогава целият философски отдел на науката биде изоставен на страна и с него почнаха да се занимават само алхимиците-философи, а с практичната част се занимаваха само лаборантите, от които по-късно произлязоха химиците. В наше време, под влиянието на Бертло и учениците му от една .страна и на Луи Люка от друга, се започна едно сближаване между алхимици и химици, понеже последните разбраха, че единствени алхимиците притежават философията на химията. За да работи човек в областта на алхимията, трябва поне елементарно да познава химията и да борави с нея, както, за да работи в областта на астрологията трябва да познава основните елементи на астрономията. Ние не искаме да критикуваме, но ще отбележим само факта, че днес има множество „алхимици", които не са похванали епруветка или запалили пещ, и си въобразяват, че са вещи практици. Студентите по политехника, макар че изучават главно теорията, работят като простия майстор-механик. Те минават предварително практически лабораторни упражнения по химия и след това пристъпват да изучават трансцедентната философия на специалността си. Това е един добър урок, който желаещите да изучават алхимия, трябва да имат предвид. Физиката, чиято алхимична част е магията, борави с отношенията на телата и силите помежду им, без да се занимава с разлагането и образуването на тия тела.
към текста >>

Те минават предварително практически лабораторни упражнения по химия и след това пристъпват да изучават трансцедентната философия на специалността си.
Тогава целият философски отдел на науката биде изоставен на страна и с него почнаха да се занимават само алхимиците-философи, а с практичната част се занимаваха само лаборантите, от които по-късно произлязоха химиците. В наше време, под влиянието на Бертло и учениците му от една .страна и на Луи Люка от друга, се започна едно сближаване между алхимици и химици, понеже последните разбраха, че единствени алхимиците притежават философията на химията. За да работи човек в областта на алхимията, трябва поне елементарно да познава химията и да борави с нея, както, за да работи в областта на астрологията трябва да познава основните елементи на астрономията. Ние не искаме да критикуваме, но ще отбележим само факта, че днес има множество „алхимици", които не са похванали епруветка или запалили пещ, и си въобразяват, че са вещи практици. Студентите по политехника, макар че изучават главно теорията, работят като простия майстор-механик. Те минават предварително практически лабораторни упражнения по химия и след това пристъпват да изучават трансцедентната философия на специалността си. Това е един добър урок, който желаещите да изучават алхимия, трябва да имат предвид. Физиката, чиято алхимична част е магията, борави с отношенията на телата и силите помежду им, без да се занимава с разлагането и образуването на тия тела. Физиката е физиология на физическите сили. Химията - напротив, убива телата, разрушава ги и изучава органите им - елементите, от които те са съставени и след това чрез синтез възобновява химическото същество, което е разложила. Химията, значи, анатомизира материята, прилагайки анатомичните методи.
към текста >>

Това е един добър урок, който желаещите да изучават алхимия, трябва да имат предвид.
В наше време, под влиянието на Бертло и учениците му от една .страна и на Луи Люка от друга, се започна едно сближаване между алхимици и химици, понеже последните разбраха, че единствени алхимиците притежават философията на химията. За да работи човек в областта на алхимията, трябва поне елементарно да познава химията и да борави с нея, както, за да работи в областта на астрологията трябва да познава основните елементи на астрономията. Ние не искаме да критикуваме, но ще отбележим само факта, че днес има множество „алхимици", които не са похванали епруветка или запалили пещ, и си въобразяват, че са вещи практици. Студентите по политехника, макар че изучават главно теорията, работят като простия майстор-механик. Те минават предварително практически лабораторни упражнения по химия и след това пристъпват да изучават трансцедентната философия на специалността си. Това е един добър урок, който желаещите да изучават алхимия, трябва да имат предвид. Физиката, чиято алхимична част е магията, борави с отношенията на телата и силите помежду им, без да се занимава с разлагането и образуването на тия тела. Физиката е физиология на физическите сили. Химията - напротив, убива телата, разрушава ги и изучава органите им - елементите, от които те са съставени и след това чрез синтез възобновява химическото същество, което е разложила. Химията, значи, анатомизира материята, прилагайки анатомичните методи. Да поясним с пример.
към текста >>

Химията - напротив, убива телата, разрушава ги и изучава органите им - елементите, от които те са съставени и след това чрез синтез възобновява химическото същество, което е разложила.
Студентите по политехника, макар че изучават главно теорията, работят като простия майстор-механик. Те минават предварително практически лабораторни упражнения по химия и след това пристъпват да изучават трансцедентната философия на специалността си. Това е един добър урок, който желаещите да изучават алхимия, трябва да имат предвид. Физиката, чиято алхимична част е магията, борави с отношенията на телата и силите помежду им, без да се занимава с разлагането и образуването на тия тела. Физиката е физиология на физическите сили. Химията - напротив, убива телата, разрушава ги и изучава органите им - елементите, от които те са съставени и след това чрез синтез възобновява химическото същество, което е разложила. Химията, значи, анатомизира материята, прилагайки анатомичните методи. Да поясним с пример. Имате, обикновена вода, такава, каквато пада от небето (артериалното течение на земята) или такава, каквото тече в реките (венозното течение на земята). Ако загреем тази вода получаваме, чрез съчетание на огъня и водата пара, но при това водата не се разлага, значи промяната, която тя е претърпяла е физическа. Също и в случая, когато смразим, водата, тя пак претърпява само физическа промяна.
към текста >>

Химията, значи, анатомизира материята, прилагайки анатомичните методи.
Те минават предварително практически лабораторни упражнения по химия и след това пристъпват да изучават трансцедентната философия на специалността си. Това е един добър урок, който желаещите да изучават алхимия, трябва да имат предвид. Физиката, чиято алхимична част е магията, борави с отношенията на телата и силите помежду им, без да се занимава с разлагането и образуването на тия тела. Физиката е физиология на физическите сили. Химията - напротив, убива телата, разрушава ги и изучава органите им - елементите, от които те са съставени и след това чрез синтез възобновява химическото същество, което е разложила. Химията, значи, анатомизира материята, прилагайки анатомичните методи. Да поясним с пример. Имате, обикновена вода, такава, каквато пада от небето (артериалното течение на земята) или такава, каквото тече в реките (венозното течение на земята). Ако загреем тази вода получаваме, чрез съчетание на огъня и водата пара, но при това водата не се разлага, значи промяната, която тя е претърпяла е физическа. Също и в случая, когато смразим, водата, тя пак претърпява само физическа промяна. Но ако в присъствието на киселина разложим тая вода и съберем в две епруветки двата органа - елементите, които я съставят, кислорода и водорода, ние извършваме химическа промяна.
към текста >>

Тези са основните елементи на алхимията, които в един по-нататъшен, по-пълен етюд лесно ще се развият и доизяснят.
Луната съответствува на водата; тя е майката на текущите води, на небето (Маhа, майя, Св. Дева Мария, Изида). Вятърът или атмосферата, съответствуваща на елемента „въздух". И най- после земята, която храни всичко, съответствуваща на твърдото състояние на материята. Така можем да си обясним всеизвестната универсална субстанция, която египтяните наричат „Телем" и чието зараждане те обясняват така: Слънцето й е баща, луната - майка, вятърът я отнесе в утробата си и земята я откърми. Тези са основните елементи на алхимията, които в един по-нататъшен, по-пълен етюд лесно ще се развият и доизяснят. Д-р Папюс Превела Д. К
към текста >>

13. Стихове - Gis Moll Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Жоливе Кастло: Съвременното състояние на алхимията.
Г-жа Клаво: Анормалните, тяхното физическо, психично и умствено превъзпитаване. Анри Дюрвил: Психичните лечения, техния психо-физиологичен механизъм. Ж. Фабиюс дьо Шанвил: Действие на човешката радиация върху растенията и микробите. Анри Мажер: Изследване върху атомните, молекулярни и мозъчни трептения. Употреба на пръчките (багети) и съответните детектори. Жоливе Кастло: Съвременното състояние на алхимията. Д-р Верн: Натурализъм и псизъм. Ж. Мюшери; Интелигентността и изв. морални качества според хирологията (наука за ръката). Ж. Фабиюс де Шаивил: Действието на естествените минерални води върху растенията. Ще бъдат прибавени и други рапорти към горните.
към текста >>

14. Списанието PDF Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Алхимия - Д-р Папюс 6).
Физически и духовен живот - Г. 2). За отделните народи - Г. Томалевски. 3). Пред прага на вечността - Цв. Стайков 4) Физиогномия - Г. 5). Алхимия - Д-р Папюс 6). Стихове - Gis Moll, X. 7). В утринните часове - Г.Т. 8). Из „Млечен път" - Слав Бели. 9). Спящата Роза - Gis Moll 10). Музиката в живота – Г.
към текста >>

15. Уводни думи към окултната биология. Новите насоки в биологията – Б. Боев Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

ВЕСТИ РЕВОЛЮЦИЯТА В ХИМИЯТА Между учените на запад се води доста оживен спор върху прийомите и методите на алхимиците.
ВЕСТИ РЕВОЛЮЦИЯТА В ХИМИЯТА Между учените на запад се води доста оживен спор върху прийомите и методите на алхимиците. За да се види, че тоя спор е твърде остър и горещ, даваме място на следното известие, намерено в сn. „La rose et croit”. „Нашият приятел J. Castelot има добрата идея да събере в един том под общо заглавие „Химическата революция" серията от статии, които той е публикувал тук в продължение на много години. Към тази лична работа той е присъединил изучаванията напечатани било тук, било другаде, в които неговите сътрудници излагат, как те са дошли по неговите методи до резултати, идентични на тези, които той сам е добил.
към текста >>

Класическата химия трябва да бъде ревизирана, ако г.
„Нашият приятел J. Castelot има добрата идея да събере в един том под общо заглавие „Химическата революция" серията от статии, които той е публикувал тук в продължение на много години. Към тази лична работа той е присъединил изучаванията напечатани било тук, било другаде, в които неговите сътрудници излагат, как те са дошли по неговите методи до резултати, идентични на тези, които той сам е добил. Това сполучливо групиране позволи да се обхванат теориите, проповядвани от г. Жоливе Кастло по същина и откритията, които той направи, тъй като неговите настоявания за една проверка на опитите му от страна на официалните изследвачи бяха напразни. Класическата химия трябва да бъде ревизирана, ако г. Жоливе Кастло предлага като достоверен новия факт, който поднася. Това не е твърде сигурно. Нашите философски системи също така се клатят в основата си. Никой не отрича, че събарянето им из основи, би било само следствие. Официалните учени не искат това на никаква цена.
към текста >>

Ернст Юли: „Красотата като възпитателка на юношата" (из обучението по изкуството в 15 годишната възраст) (със светливи картини), Д-р Легер: „Първоначалното обучение по химия".
Главната тема на конференцията била: „Училищният живот на детето в светлината на окултната педагогика”. Конференцията била открита от Алберт Стефен, главен редактор на сп. „Гьотеанум''. По-главни държани теми: Кристоф Боу: „Първата училищна година'', Хайдебранд: „Развитието на паметта през училищния периодъ". Юлия Лемерт: „Ритъмът и музиката в обучението". Фр. Негелин: „Първоначалното обучение по геометрия". Ернст Юли: „Красотата като възпитателка на юношата" (из обучението по изкуството в 15 годишната възраст) (със светливи картини), Д-р Легер: „Първоначалното обучение по химия". Д-р Щайн: „Отношението между литературата и историята в горните класове". Д-р Колиско: „Как чрез обучението по естествознание може да се създаде през 16-18 годишна възраст една жива връзка между човешката душа и природата''. Била четена и окултната драма на Алберт Стефен: „Хирам и Соломон". Били изпълнени и евритмични игри в Гьотеанум. Имало и изложба на предметите, изработени от учениците.
към текста >>

16. Изследванията на Гурвич и учениците му – Б. Боев Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Един, който даде мощен тласък на движението на неоламаркизма, е Бунге – професор по физиологична химия в Базел.
Построяването на колибата не е механичен процес, плод на външните условия. Това е целесъобразно реагиране на външните условия от страна на организма. Щом приемем, че вътрешният фактор определя посоката на реагирането, то трябва да го приемем и като фактор при еволюцията на организмите. Натрупването на маса факти, подобни на горните, накара мнозина учени да потърсят по-дълбоко обяснение на биологичните явления. Така се даде тласък на неоламаркизма. Един, който даде мощен тласък на движението на неоламаркизма, е Бунге – професор по физиологична химия в Базел. В книгата си „Учебник по физиологична и патологична химия" (второ издание в 1889 година), той изтъква, че жизнените явления не могат да се сведат към физико-химичните, т.е. механичните закони, защото в основата на тези явления стои психичното. И той не говори голословно, но привежда ред примери из живота на растенията и животните, между които и от областта на физиологичната химия, за да покаже, че в организма има фактор, по-дълбок от механическите, именно психичното, разумното начало. Друг, който допринесе много в това направление, е мюнхенският професор по зоология Август Паули. Той е известен с няколко съчинения, от които най-голямото е „Ламаркизъм и дарвинизъм" (1905 година).
към текста >>

В книгата си „Учебник по физиологична и патологична химия" (второ издание в 1889 година), той изтъква, че жизнените явления не могат да се сведат към физико-химичните, т.е.
Това е целесъобразно реагиране на външните условия от страна на организма. Щом приемем, че вътрешният фактор определя посоката на реагирането, то трябва да го приемем и като фактор при еволюцията на организмите. Натрупването на маса факти, подобни на горните, накара мнозина учени да потърсят по-дълбоко обяснение на биологичните явления. Така се даде тласък на неоламаркизма. Един, който даде мощен тласък на движението на неоламаркизма, е Бунге – професор по физиологична химия в Базел. В книгата си „Учебник по физиологична и патологична химия" (второ издание в 1889 година), той изтъква, че жизнените явления не могат да се сведат към физико-химичните, т.е. механичните закони, защото в основата на тези явления стои психичното. И той не говори голословно, но привежда ред примери из живота на растенията и животните, между които и от областта на физиологичната химия, за да покаже, че в организма има фактор, по-дълбок от механическите, именно психичното, разумното начало. Друг, който допринесе много в това направление, е мюнхенският професор по зоология Август Паули. Той е известен с няколко съчинения, от които най-голямото е „Ламаркизъм и дарвинизъм" (1905 година). То съставлява важна епоха в историята на неоламаркизма.
към текста >>

И той не говори голословно, но привежда ред примери из живота на растенията и животните, между които и от областта на физиологичната химия, за да покаже, че в организма има фактор, по-дълбок от механическите, именно психичното, разумното начало.
Натрупването на маса факти, подобни на горните, накара мнозина учени да потърсят по-дълбоко обяснение на биологичните явления. Така се даде тласък на неоламаркизма. Един, който даде мощен тласък на движението на неоламаркизма, е Бунге – професор по физиологична химия в Базел. В книгата си „Учебник по физиологична и патологична химия" (второ издание в 1889 година), той изтъква, че жизнените явления не могат да се сведат към физико-химичните, т.е. механичните закони, защото в основата на тези явления стои психичното. И той не говори голословно, но привежда ред примери из живота на растенията и животните, между които и от областта на физиологичната химия, за да покаже, че в организма има фактор, по-дълбок от механическите, именно психичното, разумното начало. Друг, който допринесе много в това направление, е мюнхенският професор по зоология Август Паули. Той е известен с няколко съчинения, от които най-голямото е „Ламаркизъм и дарвинизъм" (1905 година). То съставлява важна епоха в историята на неоламаркизма. Пълно е с множество факти из живота на растенията и животните, които говорят за вътрешния фактор на еволюцията. Той с ред примери показва как целесъобразността в организма трябва да се разбира от по-дълбоко гледище.
към текста >>

17. Хигиена на храненето – Цв. Димитров Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Напоследък колоидната химия обяснява, че освен сложния химически състав, характерен и извънредно важен е тъй наречения колоиден строеж на протоплазмата. Т.е.
Обектът на биологията е да схване и опише доколкото това е възможно, същината на живота. Без да се впускам в историческия развой на биологията, ще се спрем само на последните очертани положения в нея. Днес в биологията се очертават две схващания - две школи: - механистична или материалистична и неовиталистична. Едната и другата градят на базата на еднакви факти, обаче се различават в теоретичните формулировки. Материализмът твърди, че животът се явява като последица от физични и химични процеси, развиващи се в извънредно сложния състав и строеж на протоплазмата, която едничка се явява като носителка на живота, същевременно и главен елемент на клетката. Напоследък колоидната химия обяснява, че освен сложния химически състав, характерен и извънредно важен е тъй наречения колоиден строеж на протоплазмата. Т.е. тя е във вид на съвършено ситни - доловими само с ултрамикроскоп частици, поставени в течна среда. В подобно състояние тя най-лесно приема разтворени соли и газове от външната среда, с които непрестанно влиза в многобройни химични реакции, които именно реакции съвкупно творят живота. Като първи и съществени жизнени процеси са обмяната на веществата, и трансформирането на химическата енергия от един род в друг, според нуждите на клетката. По такъв начин клетката съществува като жива, размножава се и в зависимост от еволюционния принцип в природата, тя е получила собственото си усъвършенствуване и е била изходен пункт, от който са произлезли разнообразните растителни и животински видове, каквито днес виждаме на нашата планета. По отношение същината на живота биологията нищо не ни казва, защото всеки миг, когато се постави живата протоплазма на изследване, още при първите реактиви, тя престава да е жива и биологът се занимава с мъртвата вече протоплазмена част.
към текста >>

18. ЖИВОТЪТ НА ЧОВЕКА В ОКОТО Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Истинска алхимия е това - да превърне човек неприятните занятия, а понякога наглед безсмислени упражнения на обикновения живот, в чист духовен елексир, който иде да засили Божествено начало у човека.
Те ще бъдат отговорни за ценната космична енергия, която тече през тях без никаква полза; те са винаги мрачни и недоволни, виждат неприятели и неправда навред. Практичен и щастлив човек е този, който във всяка дейност, служба или занаят гледа като на едно упражнение, чрез което трябва да развива и усъвършенствува своите вътрешни качества: благ характер, хармонични движения, ясна мисъл, търпение, точност, воля и пр.. Разумният човек може, освен малката материална награда, да придобива постоянно чрез своята обикновена работа всичките горни богатства; това е ценното, това е плодът, който ще го награди богато за енергията и времето, което употребява. Това са истинските богатства, които остават в съзнанието му през цялата вечност. Висша наука е да знае човек да използува умно и практично обикновените ежедневни занимания, така че вечер, преди да се легне и си почине от дневните грижи, да се чувствува доволен от своята работа. Тогава измореното тяло ще почива и ще се съвзема за нова работа; умът ще се радва на придобитите опитности; сърцето ще благодари на Твореца заради красивите чувства; душата и Духът ще благославят и ще се приготвят, през заслужената почивка на човешкото тяло, свободно да научат един нов Божествен урок. Истинска алхимия е това - да превърне човек неприятните занятия, а понякога наглед безсмислени упражнения на обикновения живот, в чист духовен елексир, който иде да засили Божествено начало у човека. Алхимия и то най-висша е, човек да бъде в състояние от най-простата работа, от най-обикновения външен живот да извлече търпеливо онази есенция, която капка по капка ще засили и издигне съзнанието му. Тая опитност не се добива нито в църквите, нито в университетите. Религията на църквите и човешката наука са много бедни и безпомощни пред човешкия дух, който има своя храм в човешкото сърце и своя университет в цялата вселена. Грубият материалист живее с мисълта, че цел на всека негова дейност е материалното богатство, славата или човешките удоволствия. Това е една крайност.
към текста >>

Алхимия и то най-висша е, човек да бъде в състояние от най-простата работа, от най-обикновения външен живот да извлече търпеливо онази есенция, която капка по капка ще засили и издигне съзнанието му.
Практичен и щастлив човек е този, който във всяка дейност, служба или занаят гледа като на едно упражнение, чрез което трябва да развива и усъвършенствува своите вътрешни качества: благ характер, хармонични движения, ясна мисъл, търпение, точност, воля и пр.. Разумният човек може, освен малката материална награда, да придобива постоянно чрез своята обикновена работа всичките горни богатства; това е ценното, това е плодът, който ще го награди богато за енергията и времето, което употребява. Това са истинските богатства, които остават в съзнанието му през цялата вечност. Висша наука е да знае човек да използува умно и практично обикновените ежедневни занимания, така че вечер, преди да се легне и си почине от дневните грижи, да се чувствува доволен от своята работа. Тогава измореното тяло ще почива и ще се съвзема за нова работа; умът ще се радва на придобитите опитности; сърцето ще благодари на Твореца заради красивите чувства; душата и Духът ще благославят и ще се приготвят, през заслужената почивка на човешкото тяло, свободно да научат един нов Божествен урок. Истинска алхимия е това - да превърне човек неприятните занятия, а понякога наглед безсмислени упражнения на обикновения живот, в чист духовен елексир, който иде да засили Божествено начало у човека. Алхимия и то най-висша е, човек да бъде в състояние от най-простата работа, от най-обикновения външен живот да извлече търпеливо онази есенция, която капка по капка ще засили и издигне съзнанието му. Тая опитност не се добива нито в църквите, нито в университетите. Религията на църквите и човешката наука са много бедни и безпомощни пред човешкия дух, който има своя храм в човешкото сърце и своя университет в цялата вселена. Грубият материалист живее с мисълта, че цел на всека негова дейност е материалното богатство, славата или човешките удоволствия. Това е една крайност. Друга крайност представлява религиозният фанатик, че може да постигне спасението като пренебрегне това важно стъпало на човешката еволюция.
към текста >>

19. НАУКА ЗА ЧОВЕШКАТА ФИЗИОНОМИЯ Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

С това се отваря една нова плодотворна област за химията.
Те могат да се констатират. Опитно е доказано, че в силовото поле на сярата най-голямата сила е насочена към изток, на кислорода - към юг, на телура - към запад, на водорода - към северозапад и пр. Действието на силовото поле може да се констатира на доста голямо разстояние от веществото. Това са етерните строителни сили на химичните елементи. Щом химичните елементи имат силови полета, то ясно е, че и химичните съединения имат такива и то даже по-сложни. С това се отваря една нова плодотворна област за химията. Значи химичният елемент не е вече само това, което виждаме пред нас. В понятието химичен елемент ще включим и тези силови полета, които заобикалят веществото. Когато едно вещество действува на друго вещество, не трябва да вземем пред вид само взаимодействието на видимите им маси, защото то е в зависимост и от взаимодействието на техни силови полета. Опитно може да се докаже (чрез лескова вилка, чрез сензитива на Райхенбах и пр. ), че силовото поле на една текуща вода се простира на голямо разстояние от двете ù страни, - на 20-30-40 м.
към текста >>

20. ДУШАТА НА ЦВЕТЯТА - Морис Метерлинк Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Учителят Изучаването на природата по форма е оформило науките в днешния им вид: днешната медицина, днешната индустриална химия, днешната техника и пр.. Обаче, много по-широки хоризонти се откриват, както за науката и приложните области, така и за душевния растежа на човека, ако природата се изучава още и по съдържание и по смисъл.
Не ще и дума, когато употребяваме думата .съзнание", не трябва да антропоморфизираме този термин и да придадем на растителното и минералното царства съзнание, подобно на човешкото. Разширение на съзнанието ,,Напролет, когато цветята никнат, дърветата цъфтят, наблюдавайте ги и проверявайте резултатите. В тях ще намерите смисъла на живота". ,,Ако във вас има съзнателен живот и сте настроени любовно към всички същества, вие ще превърнете слънчевата енергия в „акаша" и ще усетите в себе си една велика приятна божествена музика. През известни часове на деня, по обед, но повечето сутрин, идат периодически вълни от слънцето, които носят със себе си положителни идеи”. Учителят Изучаването на природата по форма е оформило науките в днешния им вид: днешната медицина, днешната индустриална химия, днешната техника и пр.. Обаче, много по-широки хоризонти се откриват, както за науката и приложните области, така и за душевния растежа на човека, ако природата се изучава още и по съдържание и по смисъл. Днешната култура е толкоз потънала в материята, че отношенията ни към природата са механични. Тя се изучава по форма. При по-дълбокото ù изучаване можем да влезем в общение с вътрешния ù живот. Тук важи следният закон: Материалистичното отношение към природата, изучаването само материалната ù страна без духовната, причинява огрубяване на характера, казва Учителят. Изучаването на материалната страна на природата не трябва да се пренебрегва, но трябва да се придружи с изучаването и на духовната ù страна.
към текста >>

21. Съзерцание – Oriono Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Към тази наука принадлежи анатомията, физиологията, химията на физичното тяло и всичко, що засяга взаимните отношения на явленията, съществуващи във великата фантасмагория на живущи и плътни образи, наречени чувствителен мир.
Философията, за която говори Парацелз, се състои в силата да се опознае Истината във всичките неща, независимо от каквито и да било книги или авторитети, които могат да послужат само, за да ни покажат начина, по който ние бихме могли да избегнем заблудите и как бихме могли да премахнем спънките, които ни се изпречват на пътя, но които не могат да ни накарат да съзнаем онова, което не можем да съзнаем в себе си. Онзи, който не е обременен от фалшиви понятия и погрешни учения, не се нуждае от друга книга, вън от онази на природата, за да научи Истината; има малцина, които могат да прочетат книгата на природата в светлината на природата, понеже, като са препълнили умовете си с извратени образи и фалшиви възгледи, самите те са станали неестествени и светлината на природата не може да проникне в душите им; живеейки във фалшивата светлина на спекулацията, те са изгубили своята чувствителност към светлината на Истината. Подобни философи живеят в илюзии и бълнувания, но не знаят това, което е същинско: „Няма нищо на земята по-благородно и по-пригодно да достави щастие, отколкото едно истинско познание на природата и нейната обосновка.” Едно знание, обосновано върху мнението или опитността на другиго е само едно вярване, но не съставя същинско знание. Книги и сказки могат да ни услужат със своя свят, но те не могат да ни надарят със силата да познаваме Истината; те могат да ни упътят, но едно вярване в твърденията на другите не би трябвало да се смесва със собственото знание, което чрез една любов към Истината, би трябвало да се развива най-вече от всичко друго. Към този кръг на философията принадлежат всичките естествени науки, отнасящи се до външните явления, в знанието на които, значителен напредък е бил направен от времето на Парацелз. Към тази наука принадлежи анатомията, физиологията, химията на физичното тяло и всичко, що засяга взаимните отношения на явленията, съществуващи във великата фантасмагория на живущи и плътни образи, наречени чувствителен мир. Но зад този чувствителен мир има един вътрешен по-чувствителен мир, който е занемарен от популярната наука, която е само негов външен израз. Има души, които знаят вътрешните причини и процеси, които ги произвеждат. Нека поясним с един пример. Да предположим един магически фенер, който може да хвърля на сцената живи и плътни образи. Външната наука се занимава само с тези образи, с отношенията, които имат едно към друго и с промените, които стават помежду им; но не знае нищо за стъклата в магичния фенер, върху които са изобразени типовете на тези видими образи и всецяло игнорира светлината, която прави възможно тяхното прожектиране върху сцената, но онзи, който вижда стъклата с техните картини и знае източника на светлината, която произвежда тези сенчести картини няма нужда да изучава сенките, за да си състави понятие относно техните причини.
към текста >>

22. Духът на новата раса Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

И тъй, анатомията и физиологията третирайки човека като едно механическо творение, в което има химия и електричество, посочиха пътя на медицината и терапията.
Ние не знаем още и устройството на мускулите в тяхната основна част. За мускулното вещество има няколко теории: на Енгемван, Брюке, Ебнер и др. Но ясна представа, какво е мускулното вещество, ние не знаем още. Знае се само, че по време на съкращенията от мускула се отделя топлина, механична работа и се развива слаб електрически ток. Тъй че, както в нервите, тъй и в мускулите в човешкото тяло, кръстосват множество електрически токове, които до ден днешен още не са намерили практическо използване, но изглежда, че те имат много по-голямо значение, отколкото се предполага. И тъй, анатомията и физиологията третирайки човека като едно механическо творение, в което има химия и електричество, посочиха пътя на медицината и терапията. Изхождайки от тоя пункт, дефиницията за здравето се определя като правилно функциониране на органите, а болестта, нарушение на тия функции. Като причина за заболяванията се смята храната, механичните агенти, химическите такива, светлината, топлината, микроби, чуждите тела, отровите и пр. Като се има предвид, че функциите на органите се намират в координация, то става явно, че при нарушаване работата на един само орган, може да се предизвикат аномалии и в другите органи. Причините за заболяването са верни. Наистина, че и те са взети само механически и че затова, именно, ако са верни, все пак са недостатъчни, за да обяснят всичките ония сложни положения при заболяванията на организмите.
към текста >>

23. Из моите спомени – Седир Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

А днешната химия наново прегръща старите схващания на алхимията за превръщането на елементите един в друг, за единството на материята, Учението за относителността, за радиоактивността хвърлят мост към окултното.
Днес науката, минала през периода на крайното отрицание на всичко духовно, периода на крайния материализъм на 19 в., се връща наново към доказване по един чисто експериментален път на окултните проблеми. Въпросите за възможността на телепатията, за ясновидството, за невидимото излъчване на светлина от организмите и всичко в природата, не представляват от себе си вече нищо тайнствено. Навсякъде днес в научния свят се издават гласове за по-голяма широта, за велики възможности за разбирането на света, в чиято основа има нещо духовно, разумно и неизвестно нам. Един виден учен днес, Едгар Даке - идва по един чисто научен път да подкрепи старите схващания на окултизма. Той ни доказва, че старите легенди са били истинска човешка преживелица; той хвърля също много светлина и върху схващането, че всичко в природата има символично значение. А днешната химия наново прегръща старите схващания на алхимията за превръщането на елементите един в друг, за единството на материята, Учението за относителността, за радиоактивността хвърлят мост към окултното. В целия свят днес, повече отколкото всякога, има окултни Учители, които повдигат високо глас за по-голяма искреност в всички среди всред хората - да се признае, че наистина в окултизма са вечните пътеки на спасение и възход. Окултизмът в своите нови форми днес не се явява, нито като рушител на старото, защото то само се руши, нито като негов реформатор - рухващото няма нужда от реформа. Трябва съвсем ново. Окултизмът не създава и религии в днешния смисъл на думата. Той влага в схващането за всичко отвъдно, невидимо, чиста наука.
към текста >>

24. КНИГОПИС Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Днес тя се изследва вече със средствата на модерната биология, биофизика и биохимия.
Международен конгрес за болестта рак в Лондон през 1927 година. Той се състоял от 17 до 20 юли. Присъствували 400 души най-знаменити специалисти. Джеймс Евин от Ню Йорк държал реферат върху причините на болестта. Той е казал между другото: „Средните векове много спекулираха с тая болест. Днес тя се изследва вече със средствата на модерната биология, биофизика и биохимия. Обаче това е без окончателни резултати. От историята на това изследване се добива впечатлението, че въпросът за естеството на туморния процес днес е неразрешим и че трябва да очакваме за целта значителен напредък на общото познание. Изглежда, че това желателно познание лежи в онази област на разбиране, която е извън човешката душа." Ясно е от тези думи, че обикновената медицина стои тук пред границите на познанието. По-нататк референтът казал; „Проблемът за естеството на рака вероятно е идентичен с тая за самия растеж, за което ние имаме също само описателни данни". Ясно се вижда тук, колко е необходимо познанието на онази човешка организация, която предизвиква растежа, именно етерното тяло.
към текста >>

25. КНИГОПИС, Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Ако погледнем астрономията, физиката, химията, биологията и пр., ще видим, че те все по-близо дохождат до границата с невидимия свят.
Това можем да доловим по много признаци. Хубаво е човек да умее да чете симптомите на това, което днес става дълбоко в съзнанието! Винаги то се изявява във външни симптоми- И наистина, ако погледнем науката, не виждаме ли как в нея навлизат постепенно нови струи? Тя се намира на завой. Тя постепенно завива към духовното разбиране на живота. Ако погледнем астрономията, физиката, химията, биологията и пр., ще видим, че те все по-близо дохождат до границата с невидимия свят. Физиката и химията влизат постепенно по-реално в контакт с етерния свят. Същото е и с биологията. Трупат се много факти в биологията, които показват, че трябва да се приеме при биологичните процеси един организатор, който организира формите. Това е вече загатване за етерното тяло. Същевременно, целесъобразността при прякото приспособление показва, че зад силите, които организират, стоят разумни сили.
към текста >>

Физиката и химията влизат постепенно по-реално в контакт с етерния свят.
Хубаво е човек да умее да чете симптомите на това, което днес става дълбоко в съзнанието! Винаги то се изявява във външни симптоми- И наистина, ако погледнем науката, не виждаме ли как в нея навлизат постепенно нови струи? Тя се намира на завой. Тя постепенно завива към духовното разбиране на живота. Ако погледнем астрономията, физиката, химията, биологията и пр., ще видим, че те все по-близо дохождат до границата с невидимия свят. Физиката и химията влизат постепенно по-реално в контакт с етерния свят. Същото е и с биологията. Трупат се много факти в биологията, които показват, че трябва да се приеме при биологичните процеси един организатор, който организира формите. Това е вече загатване за етерното тяло. Същевременно, целесъобразността при прякото приспособление показва, че зад силите, които организират, стоят разумни сили. Така постепенно се идва до приемане разумното зад природните процеси.
към текста >>

Постепенно почва да се хвърля мост между нея от една страна и химия, физика, ботаника, зоология, антропология и пр.
Трупат се много факти в биологията, които показват, че трябва да се приеме при биологичните процеси един организатор, който организира формите. Това е вече загатване за етерното тяло. Същевременно, целесъобразността при прякото приспособление показва, че зад силите, които организират, стоят разумни сили. Така постепенно се идва до приемане разумното зад природните процеси. Но и астрономията навлиза в една нова област. Постепенно почва да се хвърля мост между нея от една страна и химия, физика, ботаника, зоология, антропология и пр. - от друга. По този начин възкръсва в модерна научна форма астрологията. Чрез опити се констатира звездното влияние върху металите; после опитно се намира връзка между планетите и известни растения и пр.. И тогава вече ботаниката, медицината ще се изучават във връзка с живота на целия космос. Напр. процесите в целия космос ще се видят отразени в растенията. Но същият този духовен подем не виждаме ли и в изкуството?
към текста >>

Във физиката, химията, биологията, възпитанието, медицината, изкуствата - навсякъде едни и същи нови идеи, само че в различна форма, според областта, в която се проявяват.
Истинският художник е пророк. Той долавя пророчески новото, което иде и го възвестява на своите околни. С това подготвя почва за новото в душите и живота. Новите идеи днес се носят във въздуха. Никакво препятствие не може да ги спре, понеже те едновременно проникват навсякъде - в много умове, на много места, наглед независими едно от друго. Във физиката, химията, биологията, възпитанието, медицината, изкуствата - навсякъде едни и същи нови идеи, само че в различна форма, според областта, в която се проявяват. Истинският художник е в контакт с един висш свят. И кога ще може да долавя това, което му се шепне от този висш свет? - Само когато е чист, когато е човек на Любовта! Днес мнозина мислят, че стига художникът да е даровит, може да живее какъв да е живот, може да има, какви да е мисли, какви да е чувства. И тогава той пак може да твори, но неща посредствени; това, което ще твори, няма да събужда у нас копнеж към един красив свят, в който художникът живее, няма да събуди у нас желание да реализираме този красив свят в нас и във външния живот.
към текста >>

26. Списанието PDF Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Астрономията скрито лежи в днешните науки: ботаника, зоология; химия, физика, биология, метеорология и пр.
Steiner - Das Verhältnis der verschiedenen naturwissenschaftlichen Qebiete zur Astronomie. (Отношението на разните естество-научни области към астрономията). 18 лекции. Издание на Математично-астрономичната секция при Гьотеанум, 1926 г. Трябва да се построи мост между разните научни области и астрономията. Астрономията скрито лежи в днешните науки: ботаника, зоология; химия, физика, биология, метеорология и пр. Металите, кристалите, организмите на живеят изолирано от космичния живот. Те са израз на силите, действуващи в целия космос. От изследванията на г-жа Колиско, които изложихме в една от миналите книжки (год. IV кн. 8-9), се констатира опитно връзката между някои метали и известни небесни тела, напр.
към текста >>

27. КНИГОПИС Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

То може да се изследва от гледището на много науки: физика, химия, алхимия, медицина, психология и пр.
Каквото има в най-малкото, има го и в най-голsмото. Каквито тайни има в най-малкото, има ги и в най-голямото. Окото е микрокосмос. То крие големи тайни в себе си. Науката за окото е твърде обширна. То може да се изследва от гледището на много науки: физика, химия, алхимия, медицина, психология и пр. Най-важен е ирисcт и затова познаване на болестите по ириса се нарича ирисова диагноза. Всяко нарушение на функцията в кой да е орган се отразява върху ириса. Точно може да се означи, върху коя точка се отразява това. Между другото той приведе и цял ред факти из своята опитност . Преди всичко е важен външният ирисов кръг, който се нарича "жизнен пояс".
към текста >>

28. ОТ МИНАЛОТО НА БЪЛГАРИТЕ - ЛУЛЧЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

наука, която изучава не само външната страна на нещата, но и техните вътрешни съотношения и силите, които действат зад формите: кабала, астрология, алхимия: това са все различни отрасли на тази наука.
Та казвам, в онези отдалечени времена тази върховна наука се е изучавала в храмовете школи, които са били в уединени места, за да бъдат по-удобни за научни и възпитателни занимания всред чистия въздух и природата. И в тях е могъл да отиде всеки, който е имал стремеж към познание и съвършенство – кандидатите са били подлагани на известни предварителни изпити. Такива храмове-школи има и днес, и жадните за знание и светлина ги намират. Тази велика синтетична наука в миналото е обличана в разни форми и имена. Наричат я още „езотерична" или вътрешна наука т.е. наука, която изучава не само външната страна на нещата, но и техните вътрешни съотношения и силите, които действат зад формите: кабала, астрология, алхимия: това са все различни отрасли на тази наука. Разгледана по същина, окултната наука проучва Битието и Живота в тяхната целокупна проява. Докато днешната наука проучва живота като едно случайно явление – случаен резултат на слепите механични сили, окултната наука поставя като основа на Битието – Живота, който сам по себе си е разумен и съдържа всички творчески сили и възможности в себе си. Така че според окултната наука животът не се създава, а само се проявява. И този първичен и разумен живот се проявява в хиляди форми и степени, които подлежат на развитие. Окултната наука е преди всичко опитна и практична наука.
към текста >>

29. НАЛЯГАНЕТО НА МАТЕРИЯТА - ВЛ. АНГЕЛОВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

И знанието, придобито в различните дисциплини – като физика, химия, биология и пр., трябва да се преведе и пренесе в тъй наречените „хуманитарни" науки.
Съвременните хора както мислят и живеят смятат, че няма отношения между начините на тяхното живеене и резултатите и последствията в живота. Те искат да си живеят, както те разбират и да се удоволстват в живота и пак да бъдат здрави, красиви и щастливи. Но такъв произвол в природата няма – в природата всички процеси и явления са подчинени на разумни закони и който върви по тях, ще има и здраве, и щастие, и успех в живота. За да дойдем до тези закони на живота, потребно ни е знание. Така че знанието, за да бъде полезно, преди всичко трябва да има отношения към реалния живот на човечеството – индивидуалния и обществения. И знанието, придобито в различните дисциплини – като физика, химия, биология и пр., трябва да се преведе и пренесе в тъй наречените „хуманитарни" науки. Съвременната окултна наука прави това, изхождайки от принципа за зависимостта и съотношението между всички явления и процеси. В тази посока трябва да насочи изследванията си и позитивната наука, ако иска да бъде истински полезна за човечеството, а и за да не изгуби почвата под нозете си и да заприлича на средновековната схоластика. Защото според окултната наука само онова знание е ценно и полезно за хората, което има отношение към живота им, не само в неговата техническа, но и в неговата органическа и психологическа страна. Така че, животът на съвременното човечество за да бъде разумен, и за да се избегнат излишните противоречия, потребно е знанието. Живот без знание е живот в тъмнина, защото знанието само по себе си е светлина, която осветява пътя на живота.
към текста >>

30. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ - ВЛ. ПАШОВ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

С това превръщане на силите са се занимавали в древността астрологията и алхимията, които са изучавали тънкостите на човешката психика и характер и начините за трансформирането на енергиите.
И за да се изправи човек, трябва да превърне теченията на това електричество към центъра на слънцето, да го трансформира. Страстите са свързани с положителните низходящи енергии, които носят винаги разрушение и смърт. За да може да се превърне една енергия от низходящо във възходящо направление, човек преди всичко трябва да има една основна идея. Ако човек има едно лошо настроение, то представлява една низходяща енергия, и за да може да се превърне, човек трябва да има една основна идея, която да го стимулира, трябва да има един висок идеал. Защото всички състояния и разположения в човека са резултат от взаимодействието и направлението на силите в организма. С това превръщане на силите са се занимавали в древността астрологията и алхимията, които са изучавали тънкостите на човешката психика и характер и начините за трансформирането на енергиите. Защото създаването на характера е въпрос на трансформиране на енергиите. И всеки човек трябва да знае най-първо, какви количества от сили действат в него и каква е посоката на тяхното движение, колко и кои от силите се движат към слънцето, и колко и кои към земята. По такъв начин може да се създаде един идеен живот на земята. Когато алхимиците говорят за разните елементи – и за превръщането на неблагородните в злато, те са разбирали закона за трансформиране на енергиите. Също и астрологията, когато говори за влиянието на небесните тела върху човека и неговия живот и съдба, има пред вид пак този закон за енергиите.
към текста >>

31. МОЛИТВАТА - ПРЕНТИС МЪЛФОРД Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

И ето, отдава се на магията, алхимията.
го изпращат търговците на златоносните мини като пропагандатор в Англия, където обикаля градовете и селата по цялата страна, за да разгласява великолепието на Калифорния. Една година по-късно посещава Виенската изложба като кореспондент на „San Frаnciskо Bulletin" и се връща наново в Америка като свободен журналист и проповедник. Изпращат го на хилядогодишната изложба в Филаделфия и това е за него спасение. С цената на шест годишна тежка, мъчителна работа, като сътрудник на Нюйоркския „Graphic", той е полуспасен от материалните несгоди. Пише за всеки брой на „Graphic" колоната „История на деня" Никой не би можал да издържи повече. И ето, отдава се на магията, алхимията. Той иска да превърне материята в Дух и Духа в материя. Но не иска да научи това от тайни книги или чрез тайни знаци. Той иска да се вслуша в гласа на природата, да бъде научен от самия Дух, от Духа на Духовете. Да получи Сила от Силата на вси Сили, Мъдрост и знание от най-възвишената Мъдрост, от която всички мъдрости изтичат и вечно ще текат, иска да се остави да бъде погълнат, просветен от течението на безкрайния живот. Но това е възможно само в самотата.
към текста >>

32. ВЕСТИ Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Както след борба безброй много отделни явления, маса опити, се установи законът на притеглянето и върху него се формулира точна наука; и както химията се разви като наука след столетия от наблюдения и опити – докато най-после с математическа точност се формулираха таблицата на химич.
Учените мъже на новата мисъл – на науката на ума – вече са направили откритие много по-ценно за човечеството, отколкото откритието на електрическата светлина. Ето прочее идва нашето окуражаване: даже когато в продължение на много поколения расовите идеи да са се вкоренили вече в нашето подсъзнание и твърдо са стояли като несъмнен закон на нашето съществуване, ние можем чрез коренна промяна в нашите идеи, да дадем на гигантския служител – нашето подсъзнателно аз – нова заповед, по-съвършен образец, който то трябва да изработи за нас вместо стария несъвършен образец, който ние до днес, без да знаем, сме го оставили да царува над нас. Знаейки това, ние се събуждаме от нашия дълъг сън и заблуждение за неизменно условие и за безпомощна съдба. Сегашната епоха на историята на света изглежда, че е епохата на разцвета на всички минали епохи, най-висшата точка на неговото бавно развитие в знание. Няколко пъпки от ясната истина се разцъфтяха като резултат на дълга опитност – минала и сегашна. Както след борба безброй много отделни явления, маса опити, се установи законът на притеглянето и върху него се формулира точна наука; и както химията се разви като наука след столетия от наблюдения и опити – докато най-после с математическа точност се формулираха таблицата на химич. отношения и основните елементи, също така след повтаряни опити се установи друго и най-важно откритие, именно основното начало на нашия живот (Принципът на нашето Битие), и законът на нашето съществуване и на нашето развитие; и роди се точна наука на живота и живеене, наука, която ни дава възможност да предопределим какво условие ще се изрази в чувстването и в тялото. Тази най-важна наука – метафизичната наука на нашето субективно и обективно съществуване – както ние вече казахме, дълго време бе опитвана. Всяка епоха, всяко столетие допринесе известна опитност – своята част на потвърждение – която се изрази в никаква форма на религия или философия. От този куп свидетелства се достигна до зърното на реалната, чистата Истина, разумна основа за нашия произход, битие, и съдба. И сега, разбирайки нещо от закона на Битието и чрез това освободили се от измама и суеверие, ние можем разумно да продължаваме нашето дело и да работим за целта, която ние искаме да достигнем.
към текста >>

33. КНИГОПИС Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Писание, а прониква дълбоко в работата на духовната алхимия на Вселената, показвайки, как всяка от добродетелите действа съобразно със законите на природата за изграждане на индивидуалното и общо благо на човечеството".
Бихме казали, че лицето, което я е написало, трябва да познава дълбоко тайните на живота". С поздрав: От Задругата * Пшемисъл Питер – от Прага, деятел в международния съюз за побратимяване на народите, който посети през 1924 година София, ни пише, че е чел в немското списание „Aus Zeit und Ewigkeit" една статия от Зенгер за Всемирното Бяло Братство, изказва радостта си за разширението на това движение и особено за практическото приложение в това общество и изказва желание да се влезе в по-близки приятелски връзки с него и неговите съидейници. * * * В немското списание „Die Qlocke", списание за повдигане на духовната култура в немския народ, са поместени няколко снимки от „Изгрева". * * * The Torch, официален орган на Канадското астрологично общество, дава в юнската книжка (23, VІ 1931 г.) следния кратък, но проникновен отзив за беседата „Великият Закон", която е преведена на английски: „Тази малка книжка съдържа една беседа от Учителя, държана в Русе на 11 октомври 1925 год., която по своите достойнства няма равна на себе си в цялата американска ораторска литература. Говорителят не употребява несериозни цитати из Св. Писание, а прониква дълбоко в работата на духовната алхимия на Вселената, показвайки, как всяка от добродетелите действа съобразно със законите на природата за изграждане на индивидуалното и общо благо на човечеството". Беседите на Учителя на руски език Чувстваше се голяма нужда от превод на беседите на Учителя на руски поради увеличения интерес у русите напоследък към тях. И това е много естествено, като се знаят дълбоките още непроявени духовни сили, които живеят в руския народ и като се има пред вид, че русите и изобщо славянството тепърва имат да дадат своя главен принос към общочовешката култура. От друга страна, ако изучим проявите на живота в руския народ от няколко века насам, ако проследим идеите, въпросите, които са вълнували руските народни маси и руската интелигенция: писатели, философи, художници и пр., ще видим, че това, което търси руската душа в своите копнежи и стремежи, е най-близкото до това, което, се съдържа в идеите на Учителя. Ако се проучат внимателно беседите и лекциите на Учителя, ще се види, че там се съдържа отговор на всичко това, което е вълнувало руската душа. Ето защо, когато някои от учениците на Всемирното Бяло Братство са се натъквали на руси, са намирали дълбоко разбиране у тях на новите идеи.
към текста >>

34. Д-р Ст. К. - ЧИСТОТАТА. МИСИЯТА НА БОГОМИЛИТЕ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Сен-Мартен се занивава и с практически херметизъм и алхимия.
Майка му умира още в ранното му детинство и той се възпитава от баща си и баба си. От начало става съдия, после става за три години офицер и след това се посветяла напълно на научни-философски изучвания. Подтикът към изучаване на окултните науки се събудил у него чрез запознаването си с Гренвил, който бил посветен в едно окултно общество, чийто ръководител бил Мартии дьо Паскали. Самият Сен-Мартен получава посвещение в това общество (на 17 април 1772 година). Отначало той пребивава в Бордо, по-после се заселва в Париж. Сен-Мартен се занивава и с практически херметизъм и алхимия. За тая цел той организирал лаборатория в Лион. В Лион бива приет в обществото на посветените. Той прави чести пътувания, при които се среща с видни окултисти, посветени. Има връзки с Вилермоз, Д'Отерив, Роже и пр. Той пътува в Тулуза, Страсбург, Рим, Лондон и пр.
към текста >>

35. НА ДЕЦАТА-МОИТЕ МАЛКИ ПРИЯТЕЛИ - GEORG NORDMANN Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Но Крижановска ни изнася и друг род безсмъртни – такива, чиито физически тела могат да бъдат преобразени от смъртни в безсмъртни с помощта на първичната есенция на живота, с помощта на „елексира на живота" – мечтата на алхимията.
Магическа сила може да придобие човек и чрез елементарни познания на някои свойства на нещата, чрез познаване психиката на хората и с помощта на елементарно дисциплинирана мисъл. Такива са всички магьосници, а и несъзнателно – маса обикновени хора. Но природата не се овладява с малко усилия. Човек трябва да стане абсолютен господар на себе си, за да завладее и силите на природата. Тайната на безсмъртието се крие именно в овладяване законите на живота. Но Крижановска ни изнася и друг род безсмъртни – такива, чиито физически тела могат да бъдат преобразени от смъртни в безсмъртни с помощта на първичната есенция на живота, с помощта на „елексира на живота" – мечтата на алхимията. Възможно ли е съществуването на първичната материя на живота, или възможно ли е синтетичното ù добиване? За безграничните познания на Мага това е възможно, но това се явява като бъдеща възможност и на съвременната наука. Откритието на радия и неговите еманации хвърли голяма светлина върху единството на материята, а заедно с това и върху възможностите да се открие „философският камък" или „еликсирът на живота". Върховен идеал на безсмъртния е науката за Бога и Неговото творчество, нейното пълно усвояване. Тогава има пълнота в смисъла на безсмъртието, тогава безсмъртният е необходим в живота на хората като невидим помагач и светилник Вещо, в безкрайния низ от противоречия, страдания, страсти, злоба и просветление, Крижановска ни изнася невидимото устройство на човека и нещата.
към текста >>

36. I'influence de I'energie solaire Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

„Mercure universel” (излиза в Лил – Франция) с заглавие: „Българска алхимия.
Предприех дълга екскурзия по цялата балканска верига с един наш брат. Ние имахме рядкото щастие да пътуваме през най-хубавото годишно време, за да посрещнем, тъй да се каже, пролетта по върховете. Аз ще споделя с вас някои от моите впечатления, добити между селяните, защото съм уверен, че ви са близки и мили непокварените души на българските селяни. Като гледа човек тяхната жива вяpa, отново възпламенена от словото на Учителя, като гледа тяхната борба с тъмнината, тяхното свещено усилие да се повдигнат над земята, да израстат, човек получава впечатлението, че гледа обширно поле, дето житото расте и зрее под слънчевите лъчи". Аз дадох някои сведения за Учителя Дънов в спис. „Mercure universel” (излиза в Лил – Франция) с заглавие: „Българска алхимия. ” Неговите идеи се излагат в списание „Житно зърно" в София и са развити в редица български, френски, английски и есперантски издания. Учителят Дънов е почнал своето делo в 1899 г. Той пътувал тогаз из България като френолог и психолог, държал сказки, изучавал обективно българския народ, без да печели нищо. Спиритисти, мистици станали негови ученици. Това е началото на „Обществото на учениците на Вс.
към текста >>

37. БОГОМИЛСТВОТО НА ЗАПАД Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Този начин за изследване на хората, спадащ към онзи дял от живата Психология, който бихме могли да наречем психологична химия, е много по-тънък, много по-дълбок и по-сложен от оня, с който си служи обикновената химия.
И там имаме разпадане на психологични групи и там имаме „индивидуализиращи коефициенти”, и там има „реактиви”, чрез които може да се разкрият скритите сили на съзнанието, да се определи неговото ниво, сродства, принадлежност към една или друга група и пр. За да познае, що се крие в съзнанието на един човек, до какво разбиране на живота той е стигнал, за да подложи на изпит неговия ум, сърце и воля, Живата Природа си служи с две мощни групи реактиви, които ние наричаме с общите думи: страдание и зло. Надали има по-силни средства за създаване на реакции в живота на хората, па изобщо и на всички живи същества, от страданията и злото. Искаш ли, следователно, да видиш какво представя един човек, искаш ли да определиш нивото и широтата на неговото съзнание, наблюдавай го как страда и как се отнася към злото. По отношение на тия две мощни групи реактиви човеците се разпадат на известни категории досущ така, както и химичните вещества, да речем, се разпадат на категории по отношение на известни химически и физически реактиви. Този начин за изследване на хората, спадащ към онзи дял от живата Психология, който бихме могли да наречем психологична химия, е много по-тънък, много по-дълбок и по-сложен от оня, с който си служи обикновената химия. За да дам едно бегло понятие за ония ясни и очебийни резултати до който идва „психологичната химия” в своите изследвания върху действието на поменатите по-горе „реактиви", ще опиша накратко четири биопсихични типа, четири типа човешки съзнания или четири степени на еволюиращото съзнание, така, както ги е дал Учителят в една своя лекция, „Пътят на ученика”. В нея той разпределя хората на четири групи: старозаветни, новозаветни, праведни и ученици. Тези названия, които звучат малко библейски, може би не са дотам изразителни за някои, но те ще да са употребени, за да събудят образи, представи и асоциации, близки за оня кръг слушатели, които проучват от едно по-друго – не чисто религиозно – гледище свещените Писания. „Когато дойдат страданията и противоречията в живота – казва Учителят – старозаветните се озлобяват и ожесточават, новозаветните се съмняват и съблазняват, праведните се огорчават, а ученикът се радва и се учи, защото знае, че всяко противоречие е една велика задача в живота му, която той трябва да разреши. Тия противоречия не са само случайни и откъслечни факти, както някои ги наричат, а са резултат от тези четири вида живот, които текат в нашия организъм.
към текста >>

За да дам едно бегло понятие за ония ясни и очебийни резултати до който идва „психологичната химия” в своите изследвания върху действието на поменатите по-горе „реактиви", ще опиша накратко четири биопсихични типа, четири типа човешки съзнания или четири степени на еволюиращото съзнание, така, както ги е дал Учителят в една своя лекция, „Пътят на ученика”.
За да познае, що се крие в съзнанието на един човек, до какво разбиране на живота той е стигнал, за да подложи на изпит неговия ум, сърце и воля, Живата Природа си служи с две мощни групи реактиви, които ние наричаме с общите думи: страдание и зло. Надали има по-силни средства за създаване на реакции в живота на хората, па изобщо и на всички живи същества, от страданията и злото. Искаш ли, следователно, да видиш какво представя един човек, искаш ли да определиш нивото и широтата на неговото съзнание, наблюдавай го как страда и как се отнася към злото. По отношение на тия две мощни групи реактиви човеците се разпадат на известни категории досущ така, както и химичните вещества, да речем, се разпадат на категории по отношение на известни химически и физически реактиви. Този начин за изследване на хората, спадащ към онзи дял от живата Психология, който бихме могли да наречем психологична химия, е много по-тънък, много по-дълбок и по-сложен от оня, с който си служи обикновената химия. За да дам едно бегло понятие за ония ясни и очебийни резултати до който идва „психологичната химия” в своите изследвания върху действието на поменатите по-горе „реактиви", ще опиша накратко четири биопсихични типа, четири типа човешки съзнания или четири степени на еволюиращото съзнание, така, както ги е дал Учителят в една своя лекция, „Пътят на ученика”. В нея той разпределя хората на четири групи: старозаветни, новозаветни, праведни и ученици. Тези названия, които звучат малко библейски, може би не са дотам изразителни за някои, но те ще да са употребени, за да събудят образи, представи и асоциации, близки за оня кръг слушатели, които проучват от едно по-друго – не чисто религиозно – гледище свещените Писания. „Когато дойдат страданията и противоречията в живота – казва Учителят – старозаветните се озлобяват и ожесточават, новозаветните се съмняват и съблазняват, праведните се огорчават, а ученикът се радва и се учи, защото знае, че всяко противоречие е една велика задача в живота му, която той трябва да разреши. Тия противоречия не са само случайни и откъслечни факти, както някои ги наричат, а са резултат от тези четири вида живот, които текат в нашия организъм. Старозаветният живот тече в стомаха и червата.
към текста >>

38. ЗА ФИЗИОГНОМИЧНАТА ПРИЛИКА МЕЖДУ ЖИВОТНИТЕ И ЧОВЕКА-Д-Р ЕЛИ РАФАИЛОВА Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Като чисти извори, като прави чешми, пътеки и мостове, като строи хижи, всичко това после ще се превърне вътре в душата му по закона на духовната алхимия в ценни добродетели.
Човек отива на планината преди всичко да я наблюдава, да я изучава, да се учи да чете по камъните, по цветята, по изворите и пр. Но той отива на планината и за чисто физическа работа: да гради. Той ще чисти извори, ще прави пътеки и мостове там, дето са нужни. Това той ще прави от една страна, за да облекчи себе си при пътуването, а от друга страна, вдъхновен от любов към хората и добитъка, които ще минават по тези места. Значи на планината той, за да се развие всестранно, трябва да работи не само духовно, но и физически; и то физическа работа не само за развлечение, каква да е, но работа необходима, полезна, практическа. Като чисти извори, като прави чешми, пътеки и мостове, като строи хижи, всичко това после ще се превърне вътре в душата му по закона на духовната алхимия в ценни добродетели. Защото всяка работа, правена от любов, не е вече физическа работа само, но е и чисто духовна, събужда божествените сили на душата и затова има грамадно възпитателно значение. Когато някой път сте в скръбно състояние, изобщо в отрицателно състояние, тогаз идете на планината. Тя ще ви изпълни с радост и ще ви подмлади. Когато искате да намерите разрешение на някой въпрос, идете на планината и тя ще ви даде отговор. Когато се намирате в дилема и не знаете как да постъпите в дадения случай, тогаз идете на планината и там ще ви дойдат нови идеи, нови хоризонти ще разширят вашето съзнание и ще разберете, как трябва да постъпите.
към текста >>

39. ТОЙ - ТЕОФАНА Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

В университета в Упсала той е изучавал математика, физика, химия и естествена история.
Емануил Сведенборг (Животопис, идеи и значение) Той е роден на 29 януарий 1688 година в Швеция. В университета в Упсала той е изучавал математика, физика, химия и естествена история. В 1710 г. поради чумата той е принуден да напусне Упсала и да замине за странство. Той обикаля Германия, Франция и Англия и обогатен с научни знания се връща в 1714 г. в Швеция. Тогаз печата своето съчинение Daedalus Hyperboraeus, в което се засягат математични и физични въпроси.
към текста >>

40. LE MAITRE PARLE. L'AME Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Негови членове са привържениците на природното лекуване, биохимията, хомеопатията, лечебния магнетизъм, фитотерапията и пр.
Вести и книгопис Окултизъм и медицина. Из дейността на „Немския съюз за природно лекуване“. Централата на този съюз е в Сорау. Той има клонове на много места. Негови членове са привържениците на природното лекуване, биохимията, хомеопатията, лечебния магнетизъм, фитотерапията и пр. Клоновете му развиват усилена дейност. За разлика от тенденциите на другите съюзи за природно лекуване, този съюз се стреми да насочи своите членове към окултизма, тъй като той изхожда от факта, че именно невидимите течения и сили са причина на голяма част от заболяванията, а също така представляват и мощен лечебен фактор. По тези въпроси пред членовете на съюза напоследък е говорил Калер в градовете Сорау, Лаубан, Гьорлиц, Лигниц и пр. Във всички тези градове Калер е говорил на тема: „Окултизмът в служба на страждущето човечество.“ Върху много въпроси на патологията и терапията са хвърлили светлина неговите сказки. От последните се видело ясно, как изучаването на така наречените невидими природни сили обогатява нашето знание и може да ни помогне при лекуването на ред болести по природен начин.
към текста >>

41. НОВИТЕ ХОРА НА НОВОТО ВРЕМЕ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

когато през първите християнски векове в западна Европа царуваше мрак, невежество, арабите имаха мощна цивилизация с силно развитие на математиката, химията, астрономията, медицината, философията, изкуството.
Той е вечно млад, вечно твори, вечно гради. Защо човешкият дух се облича с все по-нови форми? Защото иска да се изрази с все по-голяма пълнота. Когато дадена култура кристализира, се втвърди в известни форми, тя става неспособна да изявява новите страни на човешкия дух и затова се изражда, и идва смяна на културата. От смяната на културата човешкият дух не губи нищо, от една страна поради прераждането на човешката душа в разните култури, и от друга страна поради външно предаване на придобивките от една култура на друга. Напр. когато през първите християнски векове в западна Европа царуваше мрак, невежество, арабите имаха мощна цивилизация с силно развитие на математиката, химията, астрономията, медицината, философията, изкуството. Те бяха приели най-хубавото от всички по-древни култури: египетска, гръцко-римска и пр.. Когато те дойдоха в Испания, там се разцъфтя арабска култура, и от там те я предадоха на западна Европа. Бие на очи, че винаги епохата, която е преходна между две култури, се отличава с големи пертурбации, бъркотии, големи разновидни кризи. И от тия кризи излиза нещо ново и красиво. Тия пертурбации и кризи можем да наречем родилни мъки на една нова култура. И наистина, какво стана след разцвета на гръцко-римската култура?
към текста >>

42. LE MAITRE PARLE. LE BIEN Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Луиджи Белоти, архитект, доктор по физика и химия, свободен доцент по психология и философия във френския университет „Волтер", директор на астрософската обсерватория, автор на много съчинения по спиритуализма.
В „Житно зърно" на времето си бяхме споменали за основаването на Италианска академия по спиритуализма, наречена още Италианска академия за наука, литература и изкуство във Венеция. Напоследък получихме устава на тая академия и по повод на това можем да кажем няколко думи за нея. Тя е основана на 24 окт. 1929. Тя има за цел изучаването на въпросите на науката, литературата и изкуството в светлината на спиритуализма. Директор на Академията е проф. Луиджи Белоти, архитект, доктор по физика и химия, свободен доцент по психология и философия във френския университет „Волтер", директор на астрософската обсерватория, автор на много съчинения по спиритуализма. Тая академия има клонове в цяла Италия. Академията определя Учителя за свой Върховен Духовен Ръководител. Швеция В списание „Vegetarianen", орган на Шведския вегетариански съюз, год. 33, книжка 10, октомври 1934. г., е напечатана уводна статия със заглавие „Вегетарианска колония в България".
към текста >>

43. ПАНЕВРИТМИЯТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Днес в химията единството на материята е неоспорим факт, въпреки, че ние я установяваме в разни елементи, съединения, форми.
подобни работи и в края на краищата идва до великата глупост изказана от Соломон, че всичко е суета - т.е., че всичко е преходно, няма нищо вечно, на което човек може да се опре. Всичко това е плод на едно материалистическо схващане на света, на живота, бил той чисто научен материализъм, диалектически, груб - сметкаджийски и пр. От гледището на един окултист, на един човек на новото, животът не свършва с един ден, не се свършва с измирането на формата на нещата. Реалността седи, както казва Учителят е в това, което не се изменя. Много неща в живота, в природата доказват тази мисъл. Днес в химията единството на материята е неоспорим факт, въпреки, че ние я установяваме в разни елементи, съединения, форми. Единството на живота в природата е също неоспоримо нещо. Зад формата на нещата, ние виждаме непрекъснатия живот на природата. Едно растение, едно дърво, на есен окапват листата му - животът замира, но не прекъсва. Хиляди нови листа и плодове ще поникнат напролет. За единството на материята, за единството и непрекъснатостта на живота, смъртта губи всякакъв реален смисъл.
към текста >>

44. МАЙКИ И БАЩИ В СВЕТЛИНАТА НА ЕДНА НОВА МИСЪЛ- Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

В окултната наука те са известни под името „първи" и „втори" принцип, в съвременната физика ги наричат положителен и отрицателен, а в химията тия два принципа намират израз в познатите две големи групи съединения - киселини и основи.
ДВАТА ПРИНЦИПА В света работят два разумни принципа. В окултната наука те са известни под името „първи" и „втори" принцип, в съвременната физика ги наричат положителен и отрицателен, а в химията тия два принципа намират израз в познатите две големи групи съединения - киселини и основи. Първият принцип е силен, активен и груб. Вторият - мек и пластичен. първият принцип привидно твори и създава, но всъщност онази сила, която твори, сгражда и организира се крие във втория принцип. И действително, в круксовите тръби, светлината винаги се явява на отрицателния полюс - катода. Това, което гради в света, което възраства и организира не е силното, грубото, а мекото, пластичното.
към текста >>

Можем ли да си правим илюзии, че ще изменим същината на един велик космичен принцип, и че ще превърнем, без великата алхимия на втория принцип, желязото на първия в чисто злато?
Народите днес отново са попаднали под силното влияние на първия принцип, който ще действува дотогава, докато те сами се изтощят и разрушат. Този принцип създава много илюзии в света - той работи със сенките светлината и е създал всички многообразни комбинации, които съществуват в света на преходните форми, в света на отраженията. Той вдъхва алчност за владения, воля за безпределна мощ и владичество, желание за стихийна борба, за кървави подвизи и разрушения. Така е било от памтивека, така е и сега. Но както от памтивека краят на неговото развихряне е бил изтощение, смърт, глад и мор, така ще бъде и сега. Можем ли да си правим илюзии, че ще изменим същината на един велик космичен принцип, и че ще превърнем, без великата алхимия на втория принцип, желязото на първия в чисто злато? Ала отрадно е това, че в човечеството днес се образува едно ядро от хора, в които този дълбок алхимичен процес се извършва. Като в атанора на древните алхимици, в преходното им естество се вече образува, всред велики страдания, златото на мъдростта. Това злато е основният капитал на бъдещата култура. А сега, борбата още продължава. Докога ще трае тя?
към текста >>

45. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ - ВЕЛИКОТО ВСЕМИРНО БРАТСТВО Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Радият възвърна модерната химия към отричаната алхимия на средните векове.
Тя напусна отрудената земя недавна. Ала духът ù, името ù няма никога да умре. Тя живее в своето велико дело. Тя откри радия и радиоактивността. Елементът радий е един от големите революционери в съвременната наука, която от началото на настоящия век е в криза. Радият възвърна модерната химия към отричаната алхимия на средните векове. Наново се възвърнаха на човечеството схващанията за единството на материята и за философския камък - превръщането на неблагородните елементи в благородни. Хвала на съпрузите Кюри за това велико дело ! Ръката на Мадам Кюри ни показва, че нейната работа в науката почива не само на нейния гениално устроен ум, но и на голямата и интуиция - на това, тъй да го наречем, Божествено вдъхновение, непосредствено долавяне на нещата. Дебелата линия, която от лунната издигнатина стига през марсовото поле меркуриевия хълм е линията на интуицията. Трите линии на аполоновия хълм - тук по средата на меркуриевия и аполоновия хълм, са вечен спътник на гениалните ръце.
към текста >>

46. РЪЦЕТЕ НА ИГНАЦ ПАДАРЕВСКИ И РАМЗЕЙ МАКДОНАЛД Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

През гимназиалния период трагедията се състои в следното: ученикът се запознава с ред науки: физика, астрономия, биология, химия и пр.
На всички тия въпроси и копнежи той трябва да намери отговор през този период. Всеки ученик, който е живял горе-долу по-идеен живот, е преживял през гимназиалния период една вътрешна борба между религия и наука. Тая трагедия е неизбежна при днешното положение на нещата. Той може да е възпитан в строго религиозен дух в основното училище. Може би и тогава още се събуждат у него известни въпроси, но те са още смътни. През гимназиалния период трагедията се състои в следното: ученикът се запознава с ред науки: физика, астрономия, биология, химия и пр. и той все повече и повече вижда противоречието между онова, което е учил в религията и това, което твърди науката! Например Кант-Лапласовата теория, еволюционната теория и пр. И понеже научните факти са добити въз основа на точните методи на опита и наблюдението, то естествено е, какъв ще бъде изходът на тая борба. Той възприема научното обяснение като по-вярно; после той отъждествява научното обяснение с материализма и става материалист. Някой може да каже, че тук може да се помогне с увеличаването на часовете по закона Божи и църковна история в училището. Напразно!
към текста >>

47. ДВЕ ОСИ В ГЛАВАТА НА ЧОВЕКА Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Например в химията, във физиката, в анатомията, физиологията се изследват чисто материалните факти, без даже да се подозира съществуването на духовната страна на битието, и след това все повече и повече се сбират факти, чрез които се хвърля постепенно светлина и върху духовната страна.
В древна Индия например, културата беше духовна и още бяха пресни спомените от атлантското ясновидство. Даже броят на ясновидците беше доста голям. Ето защо древните индуси живееха с духовна светлина, с духовни спомени, запазени у тях от периода на постепенното им слизане, но материалната действителност те не можеха да изследват тъй, както я изследва един съвременен учен. Те имаха съвсем други методи за изследване. Но понеже днес имаме еволюционен процес, който е възлизане от материята към Духа, затова днес характерно е, че се изследва подробно, внимателно материалната страна на нещата и след това се гради по-нагоре. Например в химията, във физиката, в анатомията, физиологията се изследват чисто материалните факти, без даже да се подозира съществуването на духовната страна на битието, и след това все повече и повече се сбират факти, чрез които се хвърля постепенно светлина и върху духовната страна. Тъй се обяснява, как в биологията, материалистична в 19 век - днес вече имаме духовен елемент. Също така от няколко века се развиваше една материалистична медицина, която изучаваше предимно физичното тяло на човека и физиологичните процеси в него, както и чисто физичната страна на болестите: причини и лекуване. Но днес вече се гради постепенно една нова медицина, в която се взема под внимание и духовната страна на човешкото естество и на цялото битие; изучава се връзката между видимото физично тяло на човека с невидимите членове на неговото естество и значението на това в медицината. Тъй се отварят неподозирани нови хоризонти за медицината! И тъй, съвсем са различни инволюционната и еволюционната науки!
към текста >>

48. ПО ПОВОД НА НЯКОЙ ИЗЧИСЛЕНИЯ НА КУБИЧНАТА МИЛЯ - Г. Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Да вземем химията на миналия век.
Нека да си спомним за ограниченото схващане на Дарвин и Ламарк за възможностите на еволюцията. Единият - Дарвин отдаваше развитието само на естествения подбор и борбата за съществувание. Другият - Ламарк, считаше че развитието се обуславя единствено от влиянието на външната среда върху видовете. Трябваше да дойде Хуго де Врис, за да се установи, че в развитието има едни други фактори - това са мутациите, скоковете, при които често се губи непосредствената родствена връзка между видовете. Тези скокове в развитието навеждат човека на мисълта, че тука се намесва друг принцип - нещо индивидуално в природата. Да вземем химията на миналия век. За нея много факти бяха неизвестни - много елементи и техни свойства не бяха открити. И химиците вадеха прибързани заключения от всичко това. Отричаха правотата на алхимиците, които говореха за единство на материята, за превръщането на елементите един в друг, за намиране на „философския" камък. Трябваше да дойдат съпрузите Кюри, за да се отрече това ограничено схващане на 19 век. Днес радият и радиоактивността доказаха правотата на схващането на алхимиците.
към текста >>

49. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. ПОЗДРАВА НА ПЛАНИНАТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

„Студентката по химия Елена Вилфюр (1929), „Хора в хотела (1929)", .Случка в Ловинкел (1930)" и др.
Освен към музиката, тя е живяла винаги с мисълта да стане писателка. Омъжва се млада за писател, когото напуща. После се омъжва за диригент на оркестър. Загубили състоянието си през време на германската инфлация, Вики Баум се отдава изцяло на писателството, не напущайки своя дом и като грижлива и любвеобилна майка се грижи за своите две деца. Нейните романи, някои от които ù създават всесветовна слава, заслужават да бъдат отбелязани Тя почва с „Танците на Ина Рафлай (1921)", после се редят „Свят без грехове (1922)" „Але джуджето 1924)". „Студентката по химия Елена Вилфюр (1929), „Хора в хотела (1929)", .Случка в Ловинкел (1930)" и др. Волята на В. Баум, нейната голяма амбиция и желание за творчество е изписана в цялото ù лице, в носа, погледа, брадата. На ръка ù е изразено това в кръста на Юпитеровия хълм, който най-често изразява амбиция с добър успех и край. Хармоничните линии на ръцете и правилните черти на лицето, говорят по-вече за широтата на характера ù, както и за способността да се вглъбява в проблемите на живота. Проницателният и мек поглед изявява благородството на душата ù.
към текста >>

50. В НАШИ ДНИ - GEORG NORDMANN Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Силите, които тия символи раждали в народната душа, са работели с векове и хилядолетия в подсъзнанието и чрез една духовна алхимия се претворявали в добродетели, във висши морални чувства, във вътрешен подсъзнателен усет за природните и божествени закони.
И те са били мощни по единствената причина, че са отговаряли на една висша реалност. Разбира се, човечеството в своето детинство не е могло да схване тая реалност в научна, логична форма, чрез философска система. То не било още готово за това. Обаче то е могло да разбира тия красиви символи. Разбира се, то не е било способно да вникне във вътрешния им мистичен смисъл, обаче въпреки това, те дълбоко действували върху неговото въображение, естетично чувство и подсъзнание. Силите, които тия символи раждали в народната душа, са работели с векове и хилядолетия в подсъзнанието и чрез една духовна алхимия се претворявали в добродетели, във висши морални чувства, във вътрешен подсъзнателен усет за природните и божествени закони. И древните митологични разкази доказва, че няма дълбока философска идея, няма мистични принципи и закони, макар и най-трудно разбираеми, които да не могат да се облекат в символични разкази и легенди, достъпни за народната душа в детския период на дадена култура. Един психологичен закон гласи: Това, което една култура или раса усвои в символична форма в детинството си, тя после чрез туй става способна да разбере същите истини и в научна, логична форма. Ето защо тия символични легенди, митове и пр., които окултните центрове на миналото са пръскали из народа, са били средство за повдигането на културата, на съзнанието. Ще дам няколко примера от гръцката митология. Нека вземем най-първо за пример легендата за Тезей и Ариадна.
към текста >>

51. DU MAITRE - LE PROCESSUS BIOLOGIQUE COMPARE Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Понеже единството лежи в основата на всичко, той иска да постави на научни основи алхимията и със средствата на модерната химия да получи превръщането на разни химични елементи в злато.
Нещо повече: Има съответствие не само между тон, цвят, но това съответствие е по-обширно: между тон, цвят, форма, движение и пр. ЖОЛИВЕ КАСТЕЛО Тая пролет се пресели отвъд известният френски алхимик Жоливе Кастело, който от 42 години издава списанието „La Rose Croix", списание по херметичните науки, орган на френското алхимично общество и на Розенкройцерското общество. Списанието има мото „Всичко е едно! " Самото това мото вече показва духа, който като червена нишка минава през цялото списание: това е иде¬ята за единството, което лежи в основата на всички разнообразни прояви в природата. Името тая идея Жоливе Кастело прилага и по отношение на химичните елементи. Понеже единството лежи в основата на всичко, той иска да постави на научни основи алхимията и със средствата на модерната химия да получи превръщането на разни химични елементи в злато. Преди повече от 10 години Жоливе Кастело откри един нов начин за превръщане на някои метали в злато. Но напоследък малко време, преди своето преселване отвъд, неговите усилия имаха една морална награда: Известният химик Раймонд Лотие, професор в Химическия институт в Монпелие, е повторил опитите на Жоливе Кастело точно по неговите указания. Той е направил 7 опита, от които при единия от десет грама упо¬требени вещества е получил 100 милиграма злато. И с писмо от 6 февруари Райменд Лотие изложи на Жоливе Кастело резултата на своите изследвания. Последният в едно свое писмо до Лотие казва, че този резултат е напълно задоволителен.
към текста >>

52. НЕРАВЕНСТВО - GEORG NORDMANN Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

В нова фаза ще влязат и всички други науки: химия, физика, психология, история, архитектура, педагогика и пр.
Това е загатване за тъй нарече¬ното ясновидство. 3. Мозъкът не ражда съзнанието, но е само негов инструмент. Чрез тия изследвания се отварят нови хоризонти за всички науки. Новата фаза, в която по този начин влизат науките, е в две направления: задълбочаване в методите на изследвания и разширение на изследваната област. Преди всичко ще се турят на преден план окултната анатомия и физиология, a те ще се отразят и на медицината. В нова фаза ще влязат и всички други науки: химия, физика, психология, история, архитектура, педагогика и пр.
към текста >>

53. КОРЕКТИВ, ИЗПРАВИТЕЛ НА ЖИВОТА - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Иродиада и Христос - Мария Магдалина крият една от най-дълбоките тайни в алхимията на живота.
- Само Христос. Христос, който привлича Мария Магдалина - "грешницата" и извършва у нея един дълбок вътрешен преврат. Йоан отблъсква Саломе - той не може да асимилира и превърне нейните астрални токове. Христос привлича Мария Магдалина и алхимически трансформира нейните сили, като им дава възходящо направление. Тия противопоставки Йоан - Саломе, респ. Иродиада и Христос - Мария Магдалина крият една от най-дълбоките тайни в алхимията на живота. Те ни разкриват, при това, дълбокото различие в методите,които се прилагат в сферата на Предтечата - "най-големия роден от жена, но най-малък в Царството Божие" и тия, които работят в сферата на Христа - Синът Божи, великият гражданин на Царството Божие. Г.
към текста >>

54. РИТЪМЪТ - МУЗИКАТА НА ВСЕМИРА - GEORG NORDMANN Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Шпенглер нали изтъкна, че всички важни събития в разните епохи в историята на един народ не са случайни, но всичко това става по едни закони, които са толкоз валидни, колкото законите на физиката и химията.
И както всеки орган преуспява до толкоз, до колкото извършва задачата, която му е предназначена, тъй и всеки народ ще преуспява дотолкоз, доколкото действува в съгласие със своето предназначение в целокупния организъм. Някой може да каже: "Кое дава на всеки народ тая или оная задача, тая или оная роля в общочовешкия организъм? " – Това зависи от специалната структура на даден народ, от неговата възприемчивост към тия или ония космични енергии. Защото човечеството образува една малка брънка от космичния живот. Космични закони играят роля в живота на човечеството. Шпенглер нали изтъкна, че всички важни събития в разните епохи в историята на един народ не са случайни, но всичко това става по едни закони, които са толкоз валидни, колкото законите на физиката и химията. Всички велики събития и творчеството на един народ в разните периоди на живота му не са случайни, но почиват на известни космични закони. И тъй, да се цени всеки народ! Всеки народ може да даде нещо. което никой друг народ не може да даде! И ценностите, които дава всеки народ, после стават общочовешко достояние, общочовешко постижение!
към текста >>

55. Сеячът – Д-р Ел. Р. Коен Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Огънят на страданието има силата да стопи чрез духовна алхимия всички фалшиви възгледи и методи.
След това велико разочарование у него се пробужда една вътрешна светлина, чрез която разбира, че това, което той е търсил досега, е малоценно, нетрайно, илюзорно и всред мъки и страдания в душата му се ражда едно ново очарование, нови върхове се очертават пред погледа му, животът му се разкрива в съвсем нов вид, в нова красива дреха. Но ако не беше строшена чашата в ръцете му, той не би се освободил от илюзиите на живота, не би преживял онова красиво вътрешно прозрение за реалните ценности на живота. Посочения този път минава не само отделният индивид, но и цялото човечество. Днешното човечество до сега е живяло, както и отделният човек, със съвсем фалшиви възгледи за живота, без да познава законите на живата природа, законите, по които се развива човечеството. От това криво разбиране следват кривите методи, с които си служеха обществата и народите. Огънят на страданието има силата да стопи чрез духовна алхимия всички фалшиви възгледи и методи. Въгленът, подложен на висока температура и силно налягане, се превръща в диамант. По същия начин от досегашните страдания - които представят високата температура и силното налягане - в човечеството ще се развият скъпоценните камъни - това е новото съзнание, новата светлина, новото разбиране на живота. Топлината стопява, а студът втвърдява. В окултната символика любовта съответствува на топлината, а егоизмът и насилието, несправедливостта, злото изобщо съответствуват на студа. Любовта дава мекота, а егоизмът и насилието втвърдяват.
към текста >>

56. ИЗКУСТВОТО КАТО ПРЕДВЕСТНИК И ТЪЛКОВАТЕЛ НА ЕПОХАТА- G. NORDMANN Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

В химията има известно състояние, което се нарича „in status nascendi".
Какво ще стане с народа? " Не, няма защо да се плашим за бъдещето на едно общество, в което младежта тръгва по нови пътища. Защо именно тя тръгва по нови пътища? Защото в нея има един вътрешен усет за новото. У нея този усет е по-развит и по-безпогрешен. В химията има известно състояние, което се нарича „in status nascendi". Това е състояние, когато елементите са. свободни и са. най-възприемчиви към новите химически реакции. Това е именно положението на младежта. Тя има най-голяма възприемчивост, понеже е още чиста, не е още вкостенена в идеите, схващанията, методите на стария, обикновения живот.
към текста >>

57. ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ - П. М. Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Желанието ù е да замине в свободна Франция да следва природни науки – физика, химия.
Интересно е в това отношение да се схване, в какво седи особеното във величието, по право вживота на великите хора – в живота, затова, защото на много, на повечето велики хора животът им далеч не е бил велик – външно велик. Той е вървял по същата линия, по която върви живота на всички обикновени хора, на някои дори – по пътя на голяма нищета, мизерия, неизвестност и отричане. Да хвърлим бегъл поглед върху живота на някои близки до нас, до нашето време всепризнати велики хора. Да вземем например Мадам Кюри, тази велика жена, която създаде цяла епоха след себе си. Животът ù на младини протича в поробена Полша всред твърде гъсти условия. Желанието ù е да замине в свободна Франция да следва природни науки – физика, химия. Този период на Мария Складовска, както се е наричала по баща, е описан с живи краски от дъщеря ù Ева Кюри. Тя е ученолюбива, работлива, пропита с дълбоко социално чувство и чувство към свобода. Едно, обаче, е било най-силно в нея – желанието да учи и работи в областта на науката. И в един неканен ден, тъкмо когато е мислила, че не ще може да учи вече, тя се отзовава в Париж и започва да следва в Сорбоната. Животът ù от там нататък е само работа и работа.
към текста >>

58. HЕЩO ВЪРХУ НАЦИЯТА - ГЕОРГ НОРДМАН Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Той се запознава с фактите на физиката, химията, физиологията, сравнителната анатомия и пр., вижда пропаст между науката и дотогавашните си религиозни схващания.
Детето в ранните си години е религиозно. То приема с чисто сърце и отворена душа всичко това, което родителите му говорят за Бога, за човешката душа и пр. То самото преди лягане се моли на „Дядо Боже" да даде здраве и щастие на тати, мама и на всички хора. В прогимназията продължава до известна степен това положение. Но когато влезе в гимназията, особено когато дойде до 6, 7 и 8 класове, в душата си младежът преживява особено трагични моменти. Той се запознава с фактите на физиката, химията, физиологията, сравнителната анатомия и пр., вижда пропаст между науката и дотогавашните си религиозни схващания. И понеже не може да хвърли мост между тях, става материалист. Нека проследим разсъжденията, които го навеждат към материализма. Той си казва така: Между органическа и неорганическа материя няма разлика по същество. По рано мислеха, че градежът на органическата материя се дължи на особена сила, която има в организма, обаче германският химик Вьолер сполучи да добие за пръв път по синтетичен начин пикочина. След Вьолер по синтетичен начин се добиха много други органически вещества.
към текста >>

59. ГЕОРГИ РАДЕВ - ЛИЧНОСТ И ДЕЛО - П. МАНЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

записва първоначално химия, а след първия семестър се прехвърля да следва математика, която завършва през 1924–25 год.
Ходел на училище без книги. В джоба си носел една тетрадка, където вземал стенографски бележки. Като гимназист е имал голям интерес освен към класическите и модерни езици, които усвоява превъзходно, още и към литературата и изящните изкуства, предимно музиката. Тогава още се запознава с окултизма и новото учение, на които остава верен и достоен работник до последния час на своя земен живот. В София през 1919 г. записва първоначално химия, а след първия семестър се прехвърля да следва математика, която завършва през 1924–25 год. След това записва и физика, без да вземе изпитите. Като студент той бива един от първите. Може би биха му дали място да работи в Математическия институт при Университета, ала той, верен на своя характер, се отдалечава скоро от университетските среди. Като куриоз и указание за неговата независимост и самобитност представя фактът, че той до последния ден не е взел университетската си диплома. Той не учи за диплома и за служебни постове!
към текста >>

60. ПОНЯТИЕТО ОРГАНИЗАТОР В НОВАТА БИОЛОГИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С ОКУЛТИЗМА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Така е в химията с основните химични индивиди — елементите, — с атомните представи.
като организми. Особено характерни в този уклон за виждане нещата в характерните органически фази на развитие: раждане, младост, зрелост, старост, смърт, или пролет, есен, зима, са френският философ Густав льо Бон, английският Едуард Карпентер и всеизвестният немски култур-философ Освалд Шпенглер. У последния намираме един префинен и широко обоснован метод за разглеждане на почти всички постижения на дадена култура като фази или възрасти на един определен „културорганизъм". Нашата задача не е да търсим, дали всички прояви на човека и явленията в природата носят белезите на онова, което наричаме организъм, но искаме да загатнем за това, колко широк и богат резултат даде дълбокият усет за времето — тая скала, по която отмерваме стъпките на живота. Всекиму е известно, какъв грамаден тласък за физиката и сродните ù науки донесе узнаването на закона за гравитацията, или за астрономията кеплеровите и брунони идеи. Така е в химията с основните химични индивиди — елементите, — с атомните представи. Въобще, в развитието на всяка наука и изкуство, във всеки път, по който се движи търсещият знание и себеизява дух, ще открием следните моменти: период на елементарните познания — опипване нещата, фаза, при която се откриват основните принципи и закони — вкусване, и фаза на отглас на събрания материал в разни направления, при което се повдига и разширява съзнанието — или оплодяване. Крайно любопитно е, че днес точните науки: физиката, химията и др. са обогатени с толкова много материал, те са се добрали до извънредно важни и решителни за всеки мислещ принципи и закони, но всички тези постижения, изглежда, не са дали още своите приноси в космогоничните понятия и възгледи на съвременния човек. Или иначе казано: в основните схващания на съвременния човек за живота и природата има толкова отживелици, толкова много стари форми, като че ли науката, изкуството и философията в последните им изводи и постижения са за повечето хора terra incognita. Или науката е недостатъчно популярна, или съзнанието на съвременния човек е претрупано с много излишен материал, та му е невъзможно да координира понятията и възгледите си със съвременните нему научни и философски изводи.
към текста >>

Крайно любопитно е, че днес точните науки: физиката, химията и др.
У последния намираме един префинен и широко обоснован метод за разглеждане на почти всички постижения на дадена култура като фази или възрасти на един определен „културорганизъм". Нашата задача не е да търсим, дали всички прояви на човека и явленията в природата носят белезите на онова, което наричаме организъм, но искаме да загатнем за това, колко широк и богат резултат даде дълбокият усет за времето — тая скала, по която отмерваме стъпките на живота. Всекиму е известно, какъв грамаден тласък за физиката и сродните ù науки донесе узнаването на закона за гравитацията, или за астрономията кеплеровите и брунони идеи. Така е в химията с основните химични индивиди — елементите, — с атомните представи. Въобще, в развитието на всяка наука и изкуство, във всеки път, по който се движи търсещият знание и себеизява дух, ще открием следните моменти: период на елементарните познания — опипване нещата, фаза, при която се откриват основните принципи и закони — вкусване, и фаза на отглас на събрания материал в разни направления, при което се повдига и разширява съзнанието — или оплодяване. Крайно любопитно е, че днес точните науки: физиката, химията и др. са обогатени с толкова много материал, те са се добрали до извънредно важни и решителни за всеки мислещ принципи и закони, но всички тези постижения, изглежда, не са дали още своите приноси в космогоничните понятия и възгледи на съвременния човек. Или иначе казано: в основните схващания на съвременния човек за живота и природата има толкова отживелици, толкова много стари форми, като че ли науката, изкуството и философията в последните им изводи и постижения са за повечето хора terra incognita. Или науката е недостатъчно популярна, или съзнанието на съвременния човек е претрупано с много излишен материал, та му е невъзможно да координира понятията и възгледите си със съвременните нему научни и философски изводи. Въобще, анахронизмът е едно характерно явление днес. Ще приведем два примера от съвременното учение за строежа на материята, които, правилно изтълкувани, би трябвало да предизвикат сериозна ревизия на понятията на така наречените материалистични, механистични и натурфилософски възрения.
към текста >>

Такава е тя в последните изводи на висшите позитивни науки: математиката, физиката, химията.
Това е исторически първото експериментално доказателство на Лоренц-Айнщайновия закон за променливостта на масите в зависимост от скоростта на движението на същите. Значи, най характерният белег на материята, нейната маса, тежестта ù, без да бъде отнета от нея каква да е частица, без да е загубила чрез допир или химическа реакция нещо от своите общи качества, намалява или увеличава себе си в зависимост от скоростта, с която се движи. Материята, тая многолика завеса, до която едни стигат — нарекоха ги материалисти — други не рачиха да се поклонят пред нея, раздираха я или я отричаха и търсеха отвъд нея просторния свят на извънсетивното — зоват ги идеалисти; тази материя, заради която от памтивека хората безмилостно цепят единния Божи свят, е разбудена от съвременната положителна наука до такава степен, че едва ли вече ще може да се яви като преграда за усъвършенствуващия се в прозрение човешки дух. Материята днес не е база за постройката на философски учения и мирогледи, не е и не може да бъде нито призма за някакъв светоглед, а е фаза, състояние, момент само от една непреривна действителност. Материята не е един свят сам за себе си, какъвто беше в миналото за мнозина, а е буква, индекс, преходно състояние. Такава е тя в последните изводи на висшите позитивни науки: математиката, физиката, химията. „Материализация" и „дематериализация" са вече термини не само на окултизма а такива на модерната физика, и то в най-буквален смисъл на тези думи. Превърне ли се светлината във веществени частици — наричат това явление „материализация" и то е такова в най-точния смисъл на понятието материализация, защото светлината е явление на нематериалния етер, а осезаемите частици, в които е наблюдавано в последно време, че тя се превръща, са точно онова, което наричаме материя. И обратно — трансформира ли се една материална частица в лъчиста енергия — наричат това „дематериализация". Горните резултати са добити от многократните опити на Heitling, W. Gemtner, P.
към текста >>

61. ПЪТЯТ НА ВЕЛИКАТА ИДЕЯ - АН. Х-ВА Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Даже и да е добра тая статия, не е достатъчна Например, какво би било положението на един човек, казва Дриш, ако той се изказва върху химията само въз основа на една вестникарска статия и пренебрегва работата на химиците?
Дриш казва, че целта на книгата му е, тя да бъде като ръководство за тези, които искат с успех да работят в областта на парапсихологията и то както за събиране на факти, така и за теоретичното им обяснение. Той заявява още в началото на своята парапсихология следното: „Ако не бях убеден, че има известни верни факти в тая област, макар и не многобройни, то не бих писал тази книга". Хората мислят, казва Дриш, че са просветени, обаче често те са тъкмо противното, т.е. ограничени догматици. Мнозина мислят, че знаят, какво съществува и какво не съществува в природата, а при това мнозина от тези, които отричат някои факти, дължат своите знания на някоя вестникарска статия. Даже и да е добра тая статия, не е достатъчна Например, какво би било положението на един човек, казва Дриш, ако той се изказва върху химията само въз основа на една вестникарска статия и пренебрегва работата на химиците? Същото е и за парапсихологията. Мнозина от тези, които отричат явленията, които изучава парапсихологията, даже и не подозират, каква грамадна литература има по въпроса. Дриш дава голяма важност на парапсихологията, защото чрез нейното изграждане ще се извърши такава велика промяна в мирогледа на човечеството, равна на която няма и е нямало в историята. Това ще бъде научното установяване на невидимия свят. Дриш казва, че парапсихологията е наука, както химията и геологията са науки.
към текста >>

Дриш казва, че парапсихологията е наука, както химията и геологията са науки.
Даже и да е добра тая статия, не е достатъчна Например, какво би било положението на един човек, казва Дриш, ако той се изказва върху химията само въз основа на една вестникарска статия и пренебрегва работата на химиците? Същото е и за парапсихологията. Мнозина от тези, които отричат явленията, които изучава парапсихологията, даже и не подозират, каква грамадна литература има по въпроса. Дриш дава голяма важност на парапсихологията, защото чрез нейното изграждане ще се извърши такава велика промяна в мирогледа на човечеството, равна на която няма и е нямало в историята. Това ще бъде научното установяване на невидимия свят. Дриш казва, че парапсихологията е наука, както химията и геологията са науки. Тя работи индуктивно; работи с методите на всички положителни науки. в Лондон от дълги години работи „Обществото за психични изследвания". То изследва явленията на парапсихологията по научен начин. Издало е много бюлетини, които съдържат изследванията му. Главният му труд е „Phantasms of the Living” Особено са интересни научните опити на това общество върху телепатията.
към текста >>

62. ЕДИНСТВО В ПРИРОДАТА - Д-Р ИЛ. Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Обективната метапсихика проучва механичните явления, необясними чрез механиката, физиката или обикновената химия.
Рише по аналогия с това на метафизиката. Както метафизиката обхваща учения, които изглежда, че не зависят от законите на физиката, също така метапсихиката се занимава с ония душевни явления, които не се обясняват чрез законите на психологията. * Ето как излага Рише основните истини на метапсихиката. Именитият физиолог разделя явленията на метапсихиката на две категории: индивидуална, субективна и обективна. Субективната метапсихика се занимава с психичните необикновени явления, в които не участвува нито един механичен процес. Обективната метапсихика проучва механичните явления, необясними чрез механиката, физиката или обикновената химия. Например, движението на някой предмет без да бъде бутан, удари върху масата, без да бъде засегната, форми на живи образи, видени от много лица и фотографирани, въобще всички явления, които създават механични движения на материята,които механиката не може да изясни. Първите явления са достатъчно чести, могат да се наведат стотици примери. Вторите са съвършено редки. Субективната и обективната метапсихика са две съвършено независими една от друга науки. Човек може.да възприеме едната, а другата да отрече.
към текста >>

63. ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА СЛАВЯНСКИЯ ГЕНИЙ: ЛЕВ Н. ТОЛСТОЙ - П.Г.П. Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Ако разгледаме други еволюционни единици, като съединенията в химията, ние ще констатираме същото.
Механистичното светоразбиране стана единственият фактор за преценка на живота. Днес, обаче, в официалната наука можем да започнем от електрона и да достигнем онези степени в йерархията на вселената, които отговарят на човешкия дух. Теорията за йерархията в битието счита същината на еволюцията в това, че с възкачване на нещата на едно по-горно стъпало, самите те не придобиват нещо ново. С тяхната групировка се създават нови свойства и качества в координираното цяло. Това значи: точката, която образува една права линия, не придобива нещо ново, но само нейните състояние във времето и пространството създават правата; или линията, която придвижена в пространството образува равнината, не е придобила нови качества, а само сборът или съчетанието на състоянията й във времето и в пространството създават едно ново измерение — плоскостта и т.н. Ако разгледаме други еволюционни единици, като съединенията в химията, ние ще констатираме същото. Например: миризмата и лесното възпламеняване, присъщи на химическото съединение серовъглерод, не са присъщи и характерни за елементите (сяра и въглерод), които го образуват. Значи всяка по-висша единица в битието е нещо повече от съставящите го по-низши единици, макар че на последните не е придадено нещо ново. Самото единение на частите създава новото. По такъв начин един и същи вид електрони изграждат атомите на химичните елементи. Свойствата на атомите, обаче, се основават само на числото на електроните и на начина на тяхната групировка.
към текста >>

В химията съединенията се делят на неорганически и органически.
По такъв начин един и същи вид електрони изграждат атомите на химичните елементи. Свойствата на атомите, обаче, се основават само на числото на електроните и на начина на тяхната групировка. С това се изясни единството на неорганическата материя. Живата природа, обаче, съчетава в себе си, както неорганическата материя, така и органическата — светът на растенията и животните. Последните представят само клонки от организма на природата. В химията съединенията се делят на неорганически и органически. Но елементите, които ги съставят, не определят техния вид, защото днес е установено, че едно органическо съединение, получено по синтетичен път в научните лаборатории, се отличава от същото съединение, което е извлечено от някоя жива растителна или животинска клетка. Не само това, фините научни методи и пособия на новото време откриват разлика и в един и същи химически елемент, когато той се намира в неорганическото и органическото царство на природата. За учения стана ясно, че степените на трите измерения във видимата материя са подчинени и са в услуга на някакъв по висш свят. Трите измерения са изградени само в рамките на видимото. Органическата сфера на нашата природа, а и на целия космос таи в себе си един по висш ред, едно по-висше измерение.
към текста >>

64. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - НОВО ПОСЕЩЕНИЕ ОТ ЛЕКАРИ ПРИ УЧИТЕЛЯ - Б. БОЕВ Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Мъдрият владее алхимията на живота.
Човек се спира и чува, че е зазвучала третата струна на живота. — Старостта бавно пристъпя и како замиращи акорди, един след друг се редуват спомени на миналите дни... Така една след друга заглъхват тайнствените струни на живота и пред угасващия взор на човека се възправя вечното: „защо"? Някога чух глас да казва: „Не късай струните на младостта, не късай ни една от струните на живота! Така, когато косата ти стане бяла, ти няма да бъдеш стар, а — мъдър". Старият свири на една струна глухата песен на спомените, а мъдрецът свири на три струни. Мъдрият владее алхимията на живота. Неговата песен е ту прекрасен изгрев на слънцето, ту зенит на живота, ту тих и спокоен залез. Мъдрецът е мъдрец, защото е отговорил на вечния въпрос „защо" ? „Защо" за Него не съществува, защото той е светлина. В тая светлина пред взора на душата се разкрива светът на вечната младост, на вечната красота, откъдето идат тия, които са закърмени с лъха на вечността. И онова, което чух някога за трите струни на човека, разбрах, че бяха думи на Знаещ.
към текста >>

65. НОВИЯТ НАЧИН НА ВЪЗПРИЕМАНЕ. АНГЕЛСКИЯТ ГОВОР СПОРЕД СВЕДЕНБОРГ. - БОЯН БОЕВ Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Всички закони на физиката и химията — двете владетелки на мъртвата природа се срещат там.
О. N. ВЪРХУ ХАРАКТЕРОЛОГИЯТА НА СМЕХА Човек е написана книга, която се изучава бавно, с течение на цял живот и то само от тия, които се взират в нея и търсят в дълбините й. Всеки срещнат човек е богат материал за наблюдения и изследвания. от неизбродимите дълбини на човешкото аз — съзнато и несъзнато — до най-малкото, невинно наглед помръдване на някое мускулче или пръст, има една, непрекъсната верига от причини и последствия, едно единство и закономерност, които могат да бъдат доловени само от наблюдателното око. Бидейки сложна система от деятелности, в които е преповторен целият космичен живот, човек е израз на световното единство. Всички закони на физиката и химията — двете владетелки на мъртвата природа се срещат там. В човека са отразени геологичните епохи, преповторена е оная неизброима и велика стълба на органичния развой, а в душевния му живот проблясват всички трепети на макрокосмоса, настроенията на четирите годишни времена, тътнещият ураган на подземните стихии и мълчаливата, безкрайна радост на звездните небеса. Психолози, физиолози, писатели, художници и философи се мъчат да проникнат в тоя неизброден лабиринт и всякога откриват връзка между процесите на душевния живот и физиологичната действителност. За всекиго е ясно, че преживелиците: радост, страх, ужас, обида, или похвала, намират съответен израз по лицето. Те действуват по различен начин на лицевите мускули, на кръвообращението, на дишането и на хиляди още знайни и незнайни отправления в организма. Един от тия външни белези, които разкриват много нещо от същината на човешкото аз, е и смехът.
към текста >>

66. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - КЪМ КАЛИНИНИТЕ ВЪРХОВЕ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

При наличността, обаче, на това, което хората направиха с други открития, като авиация, химия, пиротехника и др., отговорът на тоя въпрос става почти безпредметен.
Пиоб прибавя, че ако би изнесъл цялата история на дешифрирането, разказът би заприличал на приказка от хиляда и една нощ. Но, както Нострадамус. така и коментаторът се въздържа най-строго да даде по-съществени сведения върху своите открития. Той се задоволява само да каже, че методът представлявал такива трудности, че ако би го оповестил, само малцина биха били в състояние да го разберат. Сигурно някой ще постави стария въпрос — защо окултистите крият своите познания. При наличността, обаче, на това, което хората направиха с други открития, като авиация, химия, пиротехника и др., отговорът на тоя въпрос става почти безпредметен. Впрочем, Пиоб забелязва другаде: „И ако би трябвало да дам осветление върху някои специални въпроси, аз бих приказвал с езика на Нострадамус. Тогава биха ме разбрали тия, които могат и трябва да ме разберат. И като казвам това", завършва той, „аз казвам точната и чиста истина". Но, тук се изправя един съдбовен проблем — тоя за свободата на волята. Пиоб го разглежда специално и дохожда до заключение, че „всеки от нас представлява независим център — следователно свободен — в рамките на един общ детерминизъм." Той илюстрира своята мисъл със свободата на пътниците да се занимават по желание в един трен, който ги носи по точно определен път.
към текста >>

67. OСЪЗНАВАНЕТО НА ХОРАТА С РАЗВИТИ ДУХОВНИ СЕТИВА - СЛ. КАМБУРОВ Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

В детската душа ще стане трансформиране на енергиите, един вид духовна алхимия.
Такива деца могат да станат строители на ново общество. Подобен красив резултат ще има и чистенето на изворите, които детето среща при своите разходки. То ще очисти дъното на извора, ще го постели с бели, красиви камъчета, ще го огради и ще се вслуша в музиката на кристалните му струи. От детето, което е очистило един извор от любов към извора, красотата и хората, може да се очаква после много. Ще се сее във физическото и ще се жъне в духовното! В детската душа ще стане трансформиране на енергиите, един вид духовна алхимия. Това, което детето прави във физическия свят, ще се превърне у него в духовна сила. Детето след като очисти извора от камъчета, клончета, листа и пр., у него да се яви идеята, че неговото сърце трябва да е тъй-чисто както този извор. Някои, като идат при извора, си събуват обущата и си потапят краката във водата. Учителят казва: „Когато отидеш при някой извор, ще си гребнеш вода, ще си събуеш обущата и настрана от извора ще си измиеш краката. Тъй трябва да се възпитават малките деца".
към текста >>

68. В СВЕТЛИНАТА НА УЧИТЕЛЯ - ЛЮБОМИЛИ Съдържание на брой 10 Възходящият път - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Тук е привлечена и физиката, и химията, и математиката, и психологията, и астрономията, и геометрията.
Плоскостта, върху която заставаме, е обусловена от света, в който се движим. как обясняваха падането на тялото преди Нютон, как обясняват тези явления след него, как гледа на подобни учението на йогите за обезтежаването. И повечето грешки, повечето заблуждения в научната мисъл се дължат на тези непълни картини, на непозноване всички фактори, които участвуват в дадено явление. В това е и цената на новото, на онова, което допълва, което разширява, което задълбочава, което, следователно, довежда до по-пълно, по-точно, по-ясно разрешение на проблемите. Биологията представя прекрасен пример за онази стойност на причините, обуславящи и участващи в дадени явления — жизнен процес, както и за голямото разнообразие и многостранност на явленията в живата природа. Тук е привлечена и физиката, и химията, и математиката, и психологията, и астрономията, и геометрията. Участието на лъчистата енергия в жизнените процеси е една крайно интересна Област, в която от няколко десетилетия насам се направиха ценна наблюдения и открития. Тук се рисува картината на Далечното влияние, което даден процес може да укаже чрез лъчистата си енергия върху живата материя. Така че, зависимостта на организмите от близката околна среда се явява като крайно недостатъчна плоскост на разглеждане и обяснение на биологичните проблеми. Райхенбах, Гурвич, Лаковски и много други, оставаха за мнозина само интересни и забавни. Тези мнозина очакват винаги тежката дума на официалната наука.
към текста >>

69. РЕЛИГИОЗНАТА МИСЪЛ И ДУХОВНИЯТ ЖИВОТ - НАЙ ВАЖНИТЕ ФАКТОРИ В ЖИВОТА ДНЕС И УТРЕ - Е. Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Учителят трябва да знае това, което се нарича духовна алхимия, т.е.
У детето има грамадна енергия. Сама по себе си тя е полезна. А ако има оплакване, то е от направлението, което е взела тя. Ролята на възпитателя не е да сподавя, да потиска тая енергия. Това, което може и трябва да направи той, то е само дай даде възходящо направление. Учителят трябва да знае това, което се нарича духовна алхимия, т.е. превръщането на духовните сили една в друга. Лошото е, когато няма духовна енергия. Щом има такава, то има поле за дейност на възпитателя. Работата е, че тая енергия непременно се проявява. И ако не се проявява в добро направление, то естествено е, че ще се прояви в лошо.
към текста >>

70. УЧИТЕЛЯ ВЪРХУ ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО - Б. БОЕВ Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Отвори се нов хоризонт, хоризонт успореден на оня на хормоните и химията победи.
През време на опитите нервната система, така тежко засегната и унищожена, предизвикваше прояви, еднакви на ония при отравяне със стрихнин, и после на смъртта! Един млад полски лекар, Казимир Функ, не вземайки под внимание хипотезите, които казваха, че може би се касае за „мъртви храни", в сравнение с „живи храни", възобнови опитите на неговите предшественици и с голяма смелост поде въпроса с химико-биологичен критерий. След много проучвания изолира едно тяло, на което направи анализ; в него намери вещества, които ние химиците наричаме „амини". Тоя продукт, инжектиран в заразени от полиневрит гълъби, предизвикваше незабавното им оздравяване. Тогава Функ сливайки думата „вита" с думата „амини", създаде названието „витамини". Отвори се нов хоризонт, хоризонт успореден на оня на хормоните и химията победи. Създаде се категорията на витамините, Познатите форми на скрофула, пелагра, бери-бери, рахитизъм се отдадоха на липса на витамини и подобна хипотеза бе поддържана от Функ в 1913 г., когато изолира от лимона едно вещество, което лекуваше скруфола. Но триумфалният възход не можеше да продължи в същия ритъм, поради това, че срещна големи мъчнотии. Мъчнотията стоеше във факта, че новите вещества се намираха в много малки количества в растенията — в следи, докато химиците имаха нужда от относително големи количества, за да им направят анализ. Тогава, благодарение на едно много голямо име в химията, Фриц Прегл, комуто пишещият е бил ученик, се създаде нов начин за анализиране — микроанализата, която позволява да се различават, от химична гледна точка, безкрайно малки частички на вещества с чудно действие и с които природата е много скъперница. При новия метод, дециграмът е заменен с милиграм, тъй като лабораторната везна е докарана до невероятна чувствителност, до милионна част от грама!
към текста >>

Тогава, благодарение на едно много голямо име в химията, Фриц Прегл, комуто пишещият е бил ученик, се създаде нов начин за анализиране — микроанализата, която позволява да се различават, от химична гледна точка, безкрайно малки частички на вещества с чудно действие и с които природата е много скъперница.
Тогава Функ сливайки думата „вита" с думата „амини", създаде названието „витамини". Отвори се нов хоризонт, хоризонт успореден на оня на хормоните и химията победи. Създаде се категорията на витамините, Познатите форми на скрофула, пелагра, бери-бери, рахитизъм се отдадоха на липса на витамини и подобна хипотеза бе поддържана от Функ в 1913 г., когато изолира от лимона едно вещество, което лекуваше скруфола. Но триумфалният възход не можеше да продължи в същия ритъм, поради това, че срещна големи мъчнотии. Мъчнотията стоеше във факта, че новите вещества се намираха в много малки количества в растенията — в следи, докато химиците имаха нужда от относително големи количества, за да им направят анализ. Тогава, благодарение на едно много голямо име в химията, Фриц Прегл, комуто пишещият е бил ученик, се създаде нов начин за анализиране — микроанализата, която позволява да се различават, от химична гледна точка, безкрайно малки частички на вещества с чудно действие и с които природата е много скъперница. При новия метод, дециграмът е заменен с милиграм, тъй като лабораторната везна е докарана до невероятна чувствителност, до милионна част от грама! И в Италия започна изследването с новите средства на този проблем. * * * След тези предварителни думи, логично е да се запитаме: какво са всъщност тези витамини? Отговорът може да се даде, без да се създават двусмислия; витамините, които днес се наричат също витазими, са химически индивиди, добре познати почти всички; необходими са за редовното функциониране на организмите, от най-нисшия до най-висшия и абсолютно незаменими. Липсата и недостатъчността на витамини и на вътрешни секреции, за които намекнахме, показва, преди или след тежко нарушение на функциите, затваряне на жизнения цикъл, следователно — смърт.
към текста >>

71. УЧИТЕЛЯ ВЪРХУ ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО - Б. БОЕВ Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Чудноватият прогрес на сегашната химия докара до индивидуализирането на един много прост химически продукт, който има тясна роднинска връзка със захарта и се нарича аскорбинова киселина.
от 10 до 25 милиграма дневно. Липсата или недостатъчността довежда до добре известната болестна форма, пелаграта. По тоя случай добро е да отбележим, че в Италия не съществуват вече тия болни (пелагросари), докато в оная държава, която се мисли да е начело на цивилизацията в света, искаме да кажем С.Щати в Америка, живеят и линеят около 1,000,000 пелагросари. * Витамин С, антискрофулен (антискорбутен), както видяхме още отначало, той е бил познат още от 18 век, т.е. от когато скрофулата се цереше с лимонов сок. Чудноватият прогрес на сегашната химия докара до индивидуализирането на един много прост химически продукт, който има тясна роднинска връзка със захарта и се нарича аскорбинова киселина. Награденият с Нобелова премия Сцент-Гиорги намери, че един скъп извор на витамин С е многоизвестният пипер, от който той получи 500 грама. Всеки пресен животински и растителен елемент съдържа тоя ценен продукт, особено чушките, спанакът и цветното зеле. Касателно издръжливостта на тоя витамин С при варенето, трябва да имаме предвид, че е много разтворим във вода, че спанакът губи 80%, докато ангинарите губят около 45%. Трябва да имаме пред вид, че ако оставаме да ври дълго време млякото, ние разрушаваме 30-40% от витамин С, особено ако употребяваме неподходящи съдове. Затоплянето на млякото за 30 минути при 60°, в алуминиев съд, унищожава витамин С в размер на 20- 30%; в бакърен съд, витамин С се разрушава сто на сто.
към текста >>

На края на тоя химико-биологичен преглед, да се проникнем от благодарност към могъщата учителка за живеене: науката и специално на химията, чието развитие трябва да се разгледа като най-значителен показател на човешката еволюция.
Може да ни се позволи да кажем, че намалението на раждаемостта в някои страни се дължи на липсата или недостатъчността на витамин Е. * Привършваме тоя бегъл поглед с опознаването, макар и повърхностно, с витамин К, антихеморагичен, чиято структурна формула наскоро се откри. Действува специфично и с голяма сила за съсирване на кръвта, на която възпрепятствува съсиреците и е много ценен при лекуване на жълтеница. Освен това има голямо значение в туберкулозните явления. И от тоя витамин дневната нужда е крайно малка доза. На края на тоя химико-биологичен преглед, да се проникнем от благодарност към могъщата учителка за живеене: науката и специално на химията, чието развитие трябва да се разгледа като най-значителен показател на човешката еволюция. Превод от инженер-агронома Иван Георгиев
към текста >>

72. DU MAITRE-LES QUATRE REGLES DEL AMOUR Съдържание на брой 10 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Ние изследваме физиката и химията на живота.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Проф. Д-р Консулов върху светогледа В списание „Природа и наука", книга първа, година 14, септември т.г. в статията „Нашият светоглед" професор Д-р Стефан Консулов между другото така говори върху светогледа: „Правилният светоглед държи сметка за целокупността в постиженията на човешката мисъл във всички направления: положителни науки, изкуство, музика, поезия, мистика, религия. Такъв цялостен светоглед краси истинския човек, този, който със своя мисловен поглед иска да обхване цялото битие; този светоглед води именно истинския човек в живота. Наистина, методите, с които боравим в положителната биология, са методи на материалното изследване. Ние изследваме физиката и химията на живота. Но дали това е всичко, туй е отделен въпрос. Най-големите представители в съвременната биология съвсем не споделят отживелия възглед от миналия век за крайния материализъм. Моето съзнание, моето „аз", моята преценка за добро, за хубаво — това не се поддава на изследване в епруветка. А то е надстройката върху грубата материя в живота, нещо, което ние днес не можем материално да изследваме. То е и което създава човешкото в човека.
към текста >>

73. Неделни беседи Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Следователно, те могат да се проверят и докажат тъй добре, както тия на химията или естествената философия.
СТАТИИ В началото на века Учителят е изнесъл своите първи откровения за духовната наука чрез публикуването на няколко статии в различни списания и по различно време. Някои от тях имат характер на живи послания към човешките души, други са проникнати от научния дух на съвремието му. Но, безспорно, от всички тях звучи една тихо подемаща се мелодия - мелодията на Живото Слово. ГЛАВИ И ЛИЦА Пет статии по френология (1901) Като наука, френологията почива върху наблюдението. Нейните принципи са прости и ясни истини, достъпни за ума и окото на Всекиго. Следователно, те могат да се проверят и докажат тъй добре, както тия на химията или естествената философия. В това отношение тя се различава съвършено от всички други системи, що са я предшествувани в полето на умствената философия; понеже тя не гради своите основания на предположения, но на факти, неща вече доказани и приети като общи истини.*** Факсимиле от статията "Глави и лица" ДОБРОДЕТЕЛТА (1902) Не презирай това, което Любовта върши, защото ще ощетиш душата си. Знай, че си человек, все едно да си син на Бога; а да си такъв имаш нужда да любиш Неговата Истина. Защото целта на человека е Истината, а целта на Истината е знанието, а целта на знанието е облагородяването, а целта на облагородяването е възпитанието, а целта на възпитанието е възраждането, а целта на възраждането е Добродетелта, а Добродетелта е основа на всичко, защото е вечна в порядъка на света. И тъй, ако я притежаваш ще си в безопасност от всичко. И когато Всичко изчезне и се промени, тя едничката ще остане в душата ти неизменна и непоколебима да те крепи.*** БЛАГОВРЕМИЕТО (1903) Всяко нещо от своето начало следва своя даден момент; а тоя момент непосрещнат на своето временно начало ще остави отпечатък на безпорядък в тая душа, която не е стояла вярно на своя пост да посрещне всичките дадени моменти на живота.
към текста >>

74. Новите възгледи - Учителят Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Имаш учител, възхищаваш се от него и казваш: Моят учител знае много науки - физика, химия, математика, астрономия - учен човек е той.
Тая черта е неизменна - на нея може всякога да се разчита. Добрата черта в човешкия характер не е нито в красивите му очи, нито в красивата му уста или в красивия нос. Тя е най-високото място, на върховете на неговия живот. Като намериш добрата черта в своя приятел, ще я откъснеш, ще я държиш в себе си като свещен дар. Тогава природата пак пише: От тебе велик човек ще стане! Имаш учител, възхищаваш се от него и казваш: Моят учител знае много науки - физика, химия, математика, астрономия - учен човек е той. Знанието не определя човека. То не прави човека учител. Друго нещо характеризира учителя. Многото знание, необработено, представя излишен товар, с който малцина се справят. Външното знание е само украшение на шапката; същественото е шапката, а не панделката й.
към текста >>

75. Савка Керемидчиева (1901-1945) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Завършила химия в университета, за известно време Паша Теодорова е работила като учителка по химия в една софийска гимназия.
Дешифрирала всяка беседа и я носила на Учителя. Заела се с тази работа с душа и дух. Участвала в целия процес на подготовка Словото за печат. Постоянно е пътувала до Русе, до Нова Загора, до Казанлък - градове, в които е имало печатници. Оставала е там докато поръчаната книга окончателно е готова. Завършила химия в университета, за известно време Паша Теодорова е работила като учителка по химия в една софийска гимназия. Работила е и в Русе като учителка, но е била уволнена заради идеите й. От тези опитности тя е имала нужда за да се издигне духовно и да поеме съзнателно пътя на себеотрицание и живот в услуга на Цялото. Тя си спомня: “Ходех често за съвети /при Учителя - бел. ред./, но и непрекъснато го запитвах по всевъзможни въпроси, които лично мен ме интересуваха. Винаги оставах доволна от отговорите, защото почиваха на научна база.
към текста >>

особено ми бяха ясни и разбрани отговорите, на които говореше с езика на химията.
Работила е и в Русе като учителка, но е била уволнена заради идеите й. От тези опитности тя е имала нужда за да се издигне духовно и да поеме съзнателно пътя на себеотрицание и живот в услуга на Цялото. Тя си спомня: “Ходех често за съвети /при Учителя - бел. ред./, но и непрекъснато го запитвах по всевъзможни въпроси, които лично мен ме интересуваха. Винаги оставах доволна от отговорите, защото почиваха на научна база. особено ми бяха ясни и разбрани отговорите, на които говореше с езика на химията. Нещо дълбоко вътре в мен работеше, кипеше, анализираше, наблюдаваше, вадеше заключения, растеше.” От постоянното наблюдение на онзи естествен и същевременно неподражаем живот на Учителя, Паша Теодорова е вадила много избоди за отношенията на Учителя към учениците, и за това какви са методите, чрез които им помага. Тя разсъждавала по следния начин: “Зная от опит като учителка в гимназията. Всякога когато съм задавала въпроси на учениците или на ученик, всякога съм била мислено готова с отговора, който ученикът би трябвало да ми даде. Макар и мислено, отговорът на зададения от мене въпрос е бивал точен, недвусмислен, категоричен, тъй щото всеки ученик с горе- долу организирана мисъл, възприема моята мисъл и дава верен отговор, така учителят помага на учениците си. Ако това прави обикновен учител, колко по- големи са възможностите на един велик Учител?!
към текста >>

76. Мария Тодорова (1898-1976) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

наука, която изучава не само външната страна на нещата, но и техните вътрешни съотношения и силите, които действат зад формите: кабала, астрология, алхимия: това са все различни отрасли на тази наука.
И основният обект на окултната наука е животът във всичките му проявления и разнообразия. Той се е диференцирал в множество сили и процеси, които са само отчасти познати на съвременните хора. А всички тези сили са обект на проучване и използване от окултизма. Тази велика синтетична наука в миналото е обличана в разни форми и имена. Наричат я още “езотерична” или вътрешна наука, т.е. наука, която изучава не само външната страна на нещата, но и техните вътрешни съотношения и силите, които действат зад формите: кабала, астрология, алхимия: това са все различни отрасли на тази наука. Разгледана по същина, окултната наука проучава Битието и Живота в тяхната целокупна проява. Докато днешната наука проучава живота като едно случайно явление - случаен резултат на слепите механични сили, окултната наука поставя като основа на Битието - Живота, който сам по себе си е разумен и съдържа всички творчески сили и възможности в себе си. Така, че според окултната наука животът не се създава, а само се проявява. И този първичен и разумен живот се проявява в хиляди форми и степени, които подлежат на развитие. Окултната наука е преди всичко опитна и практична наука.
към текста >>

77. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 24 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

— Да следвам по химия, физика, инженерство.
Прямо, съществено ще го разрешите. Необходимо е да разрешите този въпрос ... Ще бъде смешно за онзи ученик, който е дошъл на земята, да не знае защо е дошъл и от къде идва. Отивам например в Германия, трябва да зная от къде идвам. — От България. Дошъл съм в един университет. Защо? — Да следвам по химия, физика, инженерство. Строго трябва да се определя в себе си защо влизам в този университет. А хората са дошли на земята и не знаят защо. Това са съвременни любители, дошли от някъде, не знаят защо, а искат свобода. Свободата иска знания, знанията искат потене. * „Истината ще ви направи свободни". Кога?
към текста >>

78. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 28 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Един къс урок по химия, който има голямо значение за здравето.
Там се придобиват такива знания, пред които знанията, които се получават в университетите на земята са като тия от основното училище. И ако ти си болен и ти пратят такъв един ангел, свършил висша медицина в Небето, за да ти помогне да оздравееш, той може да стори това или направо, или като вложи светлина в ума на лекаря, когото си повикал да те лекува, или като те постави в контакт с един бял маг, който с прочитане на мантри и магични операции, или магични треви, смоли и елексири може да привежда в активност над тебе могъщи природни закони — и здравето ти в най-къс срок ще се възстанови. Ето защо Великите Учители, воглаве с Христа, и в миналото и днес учат, че истинското лекуване на болестите е лекуването им по духовен път. Защото, ако болестите се лекуват само с лекарства, ако лекарството излекува една твоя болест, щом не е пресушен извора, който я родил, очаквай не след много време да се яви болестта в нова форма и може би по-страшна и по-упорита за лекуване Т-в Книжнина Как да живеем — (азбука на здравето) от Д-р Георги Ефремов, със следното съдържание: Повече светлина (вместо предговор) Отдел I. Устройството на живата машина и причини за нейното изхабяване. Един къс урок по химия, който има голямо значение за здравето. Отрови, които тялото изхвърля. Материалът, от който е направено тялото. Топлината в човешкото тяло. Кухненския отдел в тялото. Моторът на живата машина.
към текста >>

79. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 91 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В химията имаме киселини, основи и соли.
Понеже животът на сегашните народи е резултат на тяхното минало, то и злото, което съществува, не е резултат на сегашния им живот, а е резултат на живота им в миналото; точно така, както и взривните вещества на една бомба, не са направени в момента, когато е експлодирала, а са направени от по-рано. Общо казано, киселините действат разрушително, но не всички елементи в дадена киселина са разрушителни; например, в азотната киселина азотът е отровен, а другите два елемента са безвредни. И в човека има само един елемент, който носи всичкото зло. Това е неговият личен егоизъм. Егоизмът трябва да се извади от човека, да не направи целия живот една киселина. В химията имаме киселини, основи и соли. Киселината представя мъжкия принцип, мъжът. Основата, това е женският принцип - жената, а солта, това са децата. Следователно, когато казваме, че сол ни трябва, разбираме, че ни трябва принципът на детето. Солта е, която носи нещо, което е потребно на живота. Основата и киселината са необходими, за да се яви солта.
към текста >>

80. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 101 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И затова най-после Стругов напусна гимназията, гдето преподаваше химия и се готвеше за път да специализира пиротехника в Германия — страната на чудесата, земята на изобретенията.
Но за да дойде човек до това състояние, той трябва да намери метод да примири и хармонира външния и вътрешния човек. Из беседата от Учителя, държана на 29 юли 1934 г. И свет во тме светится Най после надеждата му да специализира се осъществи. Не го задоволяваше учителството, защото мислеше, че е кариера за посредствени хора: лумпени. що търсят само да се доловят до хляба. И затова най-после Стругов напусна гимназията, гдето преподаваше химия и се готвеше за път да специализира пиротехника в Германия — страната на чудесата, земята на изобретенията. Какво са за него опити по химия пред децата — играчка, която не можеше да го увлече и да даде спокойствие на неговия нескончаем порив към овладяване на висша наука и към велики открития. За него това беше химията. С нея лягаше и ставаше и за нея приказваше. И всеки, що не разбираше нищо от нея, беше за него жалко човече на тоя свят. А пиротехниката смяташе за всичко на света.
към текста >>

Какво са за него опити по химия пред децата — играчка, която не можеше да го увлече и да даде спокойствие на неговия нескончаем порив към овладяване на висша наука и към велики открития.
Из беседата от Учителя, държана на 29 юли 1934 г. И свет во тме светится Най после надеждата му да специализира се осъществи. Не го задоволяваше учителството, защото мислеше, че е кариера за посредствени хора: лумпени. що търсят само да се доловят до хляба. И затова най-после Стругов напусна гимназията, гдето преподаваше химия и се готвеше за път да специализира пиротехника в Германия — страната на чудесата, земята на изобретенията. Какво са за него опити по химия пред децата — играчка, която не можеше да го увлече и да даде спокойствие на неговия нескончаем порив към овладяване на висша наука и към велики открития. За него това беше химията. С нея лягаше и ставаше и за нея приказваше. И всеки, що не разбираше нищо от нея, беше за него жалко човече на тоя свят. А пиротехниката смяташе за всичко на света. Например, шепа сив прах, сложен в подземието или в желязната топка, прави чудеса само под напора на една искрица.
към текста >>

За него това беше химията.
И свет во тме светится Най после надеждата му да специализира се осъществи. Не го задоволяваше учителството, защото мислеше, че е кариера за посредствени хора: лумпени. що търсят само да се доловят до хляба. И затова най-после Стругов напусна гимназията, гдето преподаваше химия и се готвеше за път да специализира пиротехника в Германия — страната на чудесата, земята на изобретенията. Какво са за него опити по химия пред децата — играчка, която не можеше да го увлече и да даде спокойствие на неговия нескончаем порив към овладяване на висша наука и към велики открития. За него това беше химията. С нея лягаше и ставаше и за нея приказваше. И всеки, що не разбираше нищо от нея, беше за него жалко човече на тоя свят. А пиротехниката смяташе за всичко на света. Например, шепа сив прах, сложен в подземието или в желязната топка, прави чудеса само под напора на една искрица. И огън и трясък раздират скали и планини, пробиват земните дълбини и стигат чак до сърцето на земята.
към текста >>

Поглежда през прозореца и се радва как само химията е могла де пресече тия планини и по техните пазви да лъкатуши днес тоя трен, провиращ се под стотици върхове и съединяваш две земи.
Камъни, дървета, мъртва природа и нищо повече. Губят само златно време безцелно да качват върховете, а после пак да слизат в равнините. Само в науката се качваме все към нови закони и никога не слизаме. Природата на нищо не учи човеците. Само опита и човешкия ум откриват истината, увеличават знанието и носят щастие и благоденствие, — казваше често той и сега се подсмиваше на своите спътници. Поглежда през прозореца и се радва как само химията е могла де пресече тия планини и по техните пазви да лъкатуши днес тоя трен, провиращ се под стотици върхове и съединяваш две земи. Погледа му съзира негде далеч силуети на прегърбени селяни, които знаят само де орат и копаят. И се чуди на техния прост живот. Колко са жалки тия същества, колко нещастни са, които не знаят физиологична химия, нямат понятие от анализ на почвата и живеят като животни. Влака лети с крилата на вятъра, плъзга се по желязото, фучи и тресе долини и рътлини, преминава през чудни панорами на заснежени върхове и островърхи скали, над бездънни пропасти. Но нищо не може да спре окото му.
към текста >>

Колко са жалки тия същества, колко нещастни са, които не знаят физиологична химия, нямат понятие от анализ на почвата и живеят като животни.
Природата на нищо не учи човеците. Само опита и човешкия ум откриват истината, увеличават знанието и носят щастие и благоденствие, — казваше често той и сега се подсмиваше на своите спътници. Поглежда през прозореца и се радва как само химията е могла де пресече тия планини и по техните пазви да лъкатуши днес тоя трен, провиращ се под стотици върхове и съединяваш две земи. Погледа му съзира негде далеч силуети на прегърбени селяни, които знаят само де орат и копаят. И се чуди на техния прост живот. Колко са жалки тия същества, колко нещастни са, които не знаят физиологична химия, нямат понятие от анализ на почвата и живеят като животни. Влака лети с крилата на вятъра, плъзга се по желязото, фучи и тресе долини и рътлини, преминава през чудни панорами на заснежени върхове и островърхи скали, над бездънни пропасти. Но нищо не може да спре окото му. да завладее душата, за да изпита насладата, що изпитват тия. които се трупат по прозорците, стоят часове прави, само и само да притежават едно парче стъкло от вълшебното прозорче, що като голямо око открива прелестите на най-великата книга — природата, разгърната тъй-щедро сега пред тях. И нервно трака Стругов по пода, сърди се защо влека върви така бавно и как не може изведнъж да го отнесе при стъклениците, при епруветките, в лабораторията.
към текста >>

81. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 103 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

П. ЛЕКАР И ОКУЛТИЗЪМ Някой питат: как е възможно един лекар, човек на опита, на строгата наука, на наблюдението, който е проучвал човешкото тяло, познава физиологията, физиологичната химия, биологията, може да нагази в такава абстрактна, недоказана, ненаучна област, каквато е окултизмът?
Есперантската федерация също има своите дружества. Така че и в есперантското движение, както и в кооперативното и във въздържателното, Швеция заема може би първото место в света. Наистина, ето отличен пример за нас, българите, и за всички малки народи. Ние можем да бъдем велики само с духовна култура! В България също въздържателното, кооперативното и есперантското движения са сравнително доста силни и ние имаме нужда от по-тесни и оживени културни връзки с Швеция, от която можем да се поучим твърде много! П. ЛЕКАР И ОКУЛТИЗЪМ Някой питат: как е възможно един лекар, човек на опита, на строгата наука, на наблюдението, който е проучвал човешкото тяло, познава физиологията, физиологичната химия, биологията, може да нагази в такава абстрактна, недоказана, ненаучна област, каквато е окултизмът? Как може да се основава човек на психичното и да го поставя като основа на своето медицинско мировъзрение и даже — още по-рисковано — на своята медицинска практика, когато знае се че психическото е проява на физиологията, секреция, или ако щете еманация на нервната тъкан? Не е ли медицината достатъчно точна, прецизна в своите методи на изследване и категорична в своето заключение? Как е възможно? Истина е, че школата, прекарана в медицинския факултет се отразява дълбоко върху мислителната способност на лекаря. Той свиква да търси при своите разсъждения биологическа логика.
към текста >>

нито хистологията, нито биохимията.
които временно завладяват представителите на медицината, подобно на модерен шлагер, за да бъдат наскоро отхвърлени като негодни. Така се обяснява голямата, и за мнозина странна, консервативност на лекаря. Но и истина е, че науката непрестанно еволюира, че все по-нови опитности се трупат на научното поле, че би било опасна закостенялост точно за човека на науката да остава сляп и глух към всичко, което е ново: така будната, логична, системна мисъл на лекаря би могла да върви в крак с еволюцията на общочовешката мисъл и да я предпазва от опасни увлечения. И точно така може да се обясни, - че е възможно лекарят да се занимава с окултните науки без да е станал нито по-малко научен, нито по-малко полезен. Първо, защото окултизмът съвсем не отрича нито анатомията. нито хистологията, нито биохимията. Те всички си имат своето место като констатиращи фактите научни системи. Нима окултизмът би оспорвал, че човек има два крака, че в мозъка има пирамидални клетки, че сърцето, като се свива, разпраща кръвта по тялото? Нима той би оспорил наблюденията върху еволюцията на яйцето до завършения плод? Но и нито биологът, нито биохимикът, нито хистологът, нито кой да било добросъвестен лекар биха се осмелили да отхвърлят като несъвместима с техните наблюдения психиката, душата. Истина е, че те не могат да я видят както и да секат човешкото тяло, каквито и силни микроскопи да употребяват.
към текста >>

82. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 104 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

“ И тъй, ние знаем много неща: и физика, и химия, и биология, история, астрономия и т.
Братство Книжнина Истинско знание Много знания имат хората. В много хиляди томове са складирани фактите, изследванията, истините от всички области на науката, до които се е добрал човек. Дори някои мислят, че не било останало нито кътче от природата, гдето да не е проникнал любознателния човешки ум, в лицето на хората на науката. Но ако запитате не някой обикновен, прост, с малко знания човек, а тъкмо един от тези много учени хора — какво нещо представлява сам той в своята същност — то, ако този човек е напълно искрен, той ще ви отговори само с две думи: — „Не знам“. „Ignoramus et Ignorabimus! “ И тъй, ние знаем много неща: и физика, и химия, и биология, история, астрономия и т. н., но какво нещо сме самите ний — не знаем. И тогава естествено изниква въпроса: каква полза за човека да насочва всичкото си внимание, целия си живот към складиране на знания, отнасящи се до заобикалящия го свят, когато самия себе си не познава? И не бива ли човек да посвети на проучване своята същина поне толкова време, колкото отдава за проучване формите на живота в растителния и животинския мир? У нас се парадира много с формулата „Знанието е сила“. „Да пръскаме светлината на науката!
към текста >>

83. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 122 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Интересът на химиците към развенчаната някога алхимия постоянно расте.
Нови идеи, схващания и вярвания, покоещи се досега в недрата на непознатото, се раждат и като свежи пролетни пъпки израстват из ума на мислещите хора. Идеи, понякога безосновни и лъженаучни, като напр. модерната расистка теория, напредват в неизвестното бъдеще, за да се оформят в определен светоглед. Чудно ли е тогава, че вместо да се занимават с доказване и философско оправдаване на подобни нови безосновни идеи, мнозина съвременни мислители проникват и отразяват в ума си идеите на далечното минало, търсейки да намерят ядката на синтеза във древната мъдрост, приспособена към нашето време? Днешната медицина все по-вече и по-вече се възвръща към природното лекуване, препоръчвайки употребата на различни растения. Интересът на химиците към развенчаната някога алхимия постоянно расте. Астрономите и физиците изучават като че ли „мъртвата“ астрология, царицата на древните науки и майка на много отпосле родили се от нея клонове на науката. Днешното възраждане на астрологията не е повърхностно явление и израз на временно увлечение, дошло като следствие от войната, макар че последната наистина даде силен импулс в това направление. В същност, гигантската военна катастрофа беше само мощен сигнал за необикновени трансформации и провъзвестник на съвсем нова. сега подготвяща се епоха, върху чийто неоформен хаотичен праг стоим ние, съвременниците, със страхливо туптящи сърца. Във тази нова, смътно чувствана нова епоха ний влизаме съвсем не случайно.
към текста >>

84. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 129 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Качествата на реалността (Из беседата от Учителя, държана на 28 юни 1935 г.) Как да използваме слънчевата енергия (Нина Рудникова - продължение от брой 127) Фъстъците по-добри от месото (Из „Добро здраве“) Съвременна Алхимия Биволи и свине (басня – Дядо Благо) Книжнина В КОЯ СРЕДА?
-------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 1 долар Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Що е окултизъм“ от Сава Калименов ---------------- Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево. Редактор: Ц. Калименова Съдържание: В коя среда? (N.) Извикай силно! (Олга Славчева) Радио-апарат, четящ човешките мисли (N.) Пакта на Рьориха подписан от Съединените щати и от всички американски републики (статията може да се прочете в приложения pdf) Словото на Учителя. Качествата на реалността (Из беседата от Учителя, държана на 28 юни 1935 г.) Как да използваме слънчевата енергия (Нина Рудникова - продължение от брой 127) Фъстъците по-добри от месото (Из „Добро здраве“) Съвременна Алхимия Биволи и свине (басня – Дядо Благо) Книжнина В КОЯ СРЕДА? „Човек може да постигне всички идеали не своята душа, но не изведнъж. Няма закон в света, по който нещата могат да се постигнат изведнъж.“ Учителя Ние искаме всичко каквото сме идеализирали, всичко каквото сме започнали, да го постигнем в неговата пълнота и съвършенство изведнъж с един замах да стигнем целта си с един скок. Това е едно неразумно желание от наша страна, което не е в съгласие със законите на разумната природа. А ние, хората, сме нейни части и не можем да действаме извън нейните закони и освен с нейните методи. Ако ние срещаме неуспехи в живота си, това се дължи на факта, че не сме в реална връзка с нея.
към текста >>

Из „Добро здраве“ Съвременна Алхимия В присъствието на няколко стотин души сведущи хора, в една от големите бостънски аудитории било извършено превръщането на чисто сребро в кадмий.
Едната група получавала обща храна, включително месо яйца и мляко. Другата група не получавала месо, яйца и мляко, а зеленчуци и значително количество фъстъци и фъстъчено масло. При тая диета резултатите били не по-малко задоволителни, що се отнася до растежа не децата;дори някои деца придали повече отколкото децата в първата група. Време е да се обърне по-голямо внимание на този плод, като се засеят по-големи пространства у нас. Опитите, които имахме миналите — две-три години, са много насърчителни. Из „Добро здраве“ Съвременна Алхимия В присъствието на няколко стотин души сведущи хора, в една от големите бостънски аудитории било извършено превръщането на чисто сребро в кадмий. Опитът бил извършен от младия учен при Масачузетския Технически институт, доктор ван де Грааф. Използвайки излъчванията на радия, той бомбардирал елементите на берилия с частичките алфа, което предизвиквало отделянето на неутроните. Удряйки се в повърхността на сребърен цилиндър, те го направили радиоактивен. Двадесет секунди след почването на бомбардировката атомите на среброто се превърнали в такива на метала кадмий. Звукът, който съпътствал превръщането на среброто е кадмий бил с особен микрофон увеличен няколко милиона пъти и всички присъстващи го слушали.
към текста >>

85. Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 132 Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Велика е тайната на вътрешната Алхимия, чиято лаборатория е човешката душа, и оператора в която е човешкия дух, подпомаган от човешкия ум и човешкото сърце.
Тя превръща низшето във висше. Нечистото — в чисто. Слабото — в силно. Тя превръща грозотата в красота, нищожеството — във величие, човешкото — в Божествено. Тя прави човека наистина подобен на Бога, — не само по замисъл, но и в проява. Велика е тайната на вътрешната Алхимия, чиято лаборатория е човешката душа, и оператора в която е човешкия дух, подпомаган от човешкия ум и човешкото сърце. Тази тайна не може да се научи отвън. Тя не може никому да се каже, никому да се предаде. Великата тайна на вътрешната, духовна алхимия, великото изкуство за превръщане на неблагородните елементи в нашия душевен живот в благородни, на оловото, желязото, медта и т. н. в чисто злато, всеки трябва да открие, да научи, и усвои сам, непрестанно бдейки над тайнствения процес, който се извършва в неговата душа. За правилното извършване на този процес се изискват специални условия.
към текста >>

Великата тайна на вътрешната, духовна алхимия, великото изкуство за превръщане на неблагородните елементи в нашия душевен живот в благородни, на оловото, желязото, медта и т. н.
Тя превръща грозотата в красота, нищожеството — във величие, човешкото — в Божествено. Тя прави човека наистина подобен на Бога, — не само по замисъл, но и в проява. Велика е тайната на вътрешната Алхимия, чиято лаборатория е човешката душа, и оператора в която е човешкия дух, подпомаган от човешкия ум и човешкото сърце. Тази тайна не може да се научи отвън. Тя не може никому да се каже, никому да се предаде. Великата тайна на вътрешната, духовна алхимия, великото изкуство за превръщане на неблагородните елементи в нашия душевен живот в благородни, на оловото, желязото, медта и т. н. в чисто злато, всеки трябва да открие, да научи, и усвои сам, непрестанно бдейки над тайнствения процес, който се извършва в неговата душа. За правилното извършване на този процес се изискват специални условия. Преди всичко изисква се един огромен натиск — натиск в хиляди атмосфери. Изисква се и извънредно висока температура — в много хиляди градуси. Защото това са първичните условия, които правят възможно започването и правилното протичане на този процес.
към текста >>

Нищо в свещения процес на Божествената Алхимия не се унищожава, нищо не се убива, а само се претворява, издига и облагородява.
Защото това са първичните условия, които правят възможно започването и правилното протичане на този процес. Най после, изисква се и светлина — знание, мъдрост, пълно познаване на съотношенията между различните елементи, познаване на техните взаимни въздействия, устойчивост и др. свойства. При наличността на тези три условия, великият Оператор — Божественият Дух в човека, в пълна тишина и тайна, скрито от любопитното външно око, извършва своето свещенодействие — претворяването, превръщането на неблагородните метали, на неблагородните елементи в човешката душа — в благородни. Нека се обърне особено внимание на това, че тука нещата се превръщат, трансформират се, като стават по-чисти, по ценни и по-мощни, а не се убиват. не се унищожават. Нищо в свещения процес на Божествената Алхимия не се унищожава, нищо не се убива, а само се претворява, издига и облагородява. Едно лошо, низше чувство, една лоша мисъл, едно лошо действие или навик, се превръщат, при посочените по-горе условия, във възвишени, благородни, чисти чувства, мисли, действия и навици. Нищо не се убива, защото нищо не може да се убие, а само се пресъздава, издига и облагородява. Из калната пръст, из нечистата тор дори на живота, Божествения дух извлича силите, които създават и изграждат най-хубавите, най-красивите цветя на живота, в чиито хармонични съчетания на багри и форми, и в чието мъдро и дълбоко символично устройство са вложени Божествените Мъдрост. Истина и Любов. Из калта на падението, с магическата пръчка, с мощната сила на тази свещената Алхимия, Божествения Дух в човека, в огъня на страданието, превръща нашите грешки, грехове, слабости, престъпления и пороци, в скъпоценни камъни, в прекрасни бисери и диаманти, в които блести с хиляди оттенъци чистата Божествена светлина и които представляват истинската, нетленна вечна украса на човешката душа.
към текста >>

Из калта на падението, с магическата пръчка, с мощната сила на тази свещената Алхимия, Божествения Дух в човека, в огъня на страданието, превръща нашите грешки, грехове, слабости, престъпления и пороци, в скъпоценни камъни, в прекрасни бисери и диаманти, в които блести с хиляди оттенъци чистата Божествена светлина и които представляват истинската, нетленна вечна украса на човешката душа.
Нищо в свещения процес на Божествената Алхимия не се унищожава, нищо не се убива, а само се претворява, издига и облагородява. Едно лошо, низше чувство, една лоша мисъл, едно лошо действие или навик, се превръщат, при посочените по-горе условия, във възвишени, благородни, чисти чувства, мисли, действия и навици. Нищо не се убива, защото нищо не може да се убие, а само се пресъздава, издига и облагородява. Из калната пръст, из нечистата тор дори на живота, Божествения дух извлича силите, които създават и изграждат най-хубавите, най-красивите цветя на живота, в чиито хармонични съчетания на багри и форми, и в чието мъдро и дълбоко символично устройство са вложени Божествените Мъдрост. Истина и Любов. Из калта на падението, с магическата пръчка, с мощната сила на тази свещената Алхимия, Божествения Дух в човека, в огъня на страданието, превръща нашите грешки, грехове, слабости, престъпления и пороци, в скъпоценни камъни, в прекрасни бисери и диаманти, в които блести с хиляди оттенъци чистата Божествена светлина и които представляват истинската, нетленна вечна украса на човешката душа. Превръщането на низшето във висше, на злото в добро, на нечистото в чисто, на слабото в силно, на грозното красиво — превръщането на неблагородните елементи в човешката душа в злато, това е свещената вътрешна Алхимия на живота,това е най-великото изкуство, за овладяването на което човек е дошъл на земята. С. К. Ти трябва да надмогнеше! Ти трябва да надмогнеш над бедите! Над мъките си ти вдигни чело без страх.
към текста >>

Превръщането на низшето във висше, на злото в добро, на нечистото в чисто, на слабото в силно, на грозното красиво — превръщането на неблагородните елементи в човешката душа в злато, това е свещената вътрешна Алхимия на живота,това е най-великото изкуство, за овладяването на което човек е дошъл на земята.
Едно лошо, низше чувство, една лоша мисъл, едно лошо действие или навик, се превръщат, при посочените по-горе условия, във възвишени, благородни, чисти чувства, мисли, действия и навици. Нищо не се убива, защото нищо не може да се убие, а само се пресъздава, издига и облагородява. Из калната пръст, из нечистата тор дори на живота, Божествения дух извлича силите, които създават и изграждат най-хубавите, най-красивите цветя на живота, в чиито хармонични съчетания на багри и форми, и в чието мъдро и дълбоко символично устройство са вложени Божествените Мъдрост. Истина и Любов. Из калта на падението, с магическата пръчка, с мощната сила на тази свещената Алхимия, Божествения Дух в човека, в огъня на страданието, превръща нашите грешки, грехове, слабости, престъпления и пороци, в скъпоценни камъни, в прекрасни бисери и диаманти, в които блести с хиляди оттенъци чистата Божествена светлина и които представляват истинската, нетленна вечна украса на човешката душа. Превръщането на низшето във висше, на злото в добро, на нечистото в чисто, на слабото в силно, на грозното красиво — превръщането на неблагородните елементи в човешката душа в злато, това е свещената вътрешна Алхимия на живота,това е най-великото изкуство, за овладяването на което човек е дошъл на земята. С. К. Ти трябва да надмогнеше! Ти трябва да надмогнеш над бедите! Над мъките си ти вдигни чело без страх. Страданията безбройни кат’звездите Стани и зачеркни ги със един замах.
към текста >>

86. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 181 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

II., VI., VIII., IX., X.) Също така са били известни и законите за действието на парата, фотографията, електричеството и цялата съвременна химия и нещо повече.
Ако предположим. че от слънцето до всека планета са опънати струни, то за да дойдат в съзвучие, трябва или де се увеличава или намалява силата на обтягането, в зависимост от силата на привличането на всяка от тях. На древните учени също е бил известен телескопа, вдлъбнатите огледала, увеличителното стъкло, микроскопа, законите за отражението на светлината. движението на махалото и пр. (Дютан гл. II., VI., VIII., IX., X.) Също така са били известни и законите за действието на парата, фотографията, електричеството и цялата съвременна химия и нещо повече. Агатиас, живял в 6-ия в. след Христа, е написал книга която е препечатана в 1660 г. На стр. 150 и 151 се намира по-дробно описание по употребата парата, като двигателна сила. В нея се намира подробно указание как да се манипулира с водата за да се получи пара с високо налагане и как да се управлява огъня.
към текста >>

4, д’Алвейдр, говори че в ръкописите на един атонски монах,на име Панселене, се намирало описание — съставено въз основа на древен понтийски автор — обясняващо приложението на химията към фотографията.
Както споменава и Учителя, статуята на Изида, която се пазела в най-вътрешно- то светилище, и която убивала всеки, който неподготвен се е опитвал да подигне нейното було. е била сложна електрическа инсталация, и всеки, непознаващ законите на електричеството, кой то се е доближавал до нея е пращал с живота си. И Мойсей, който е получил посвещението си в египетските храмове, познавал много добре законите и свойствата на електричеството и си служел с него. И ковчега в неговата скиния, до който той забранявал да се допират, също така е бил електрическа инсталация, с която той си е служил. В книгата си „Мисията на Евреите“ гл. 4, д’Алвейдр, говори че в ръкописите на един атонски монах,на име Панселене, се намирало описание — съставено въз основа на древен понтийски автор — обясняващо приложението на химията към фотографията. Камера-обскура, оптическите апарати, чувствителността на металическите пластинки — всичко там е описано подробно. Според Дютана, химията, както теоретическата, така и практическата, е стояла в древността по високо от съвременната химия, (гл. II. и III. от цитираното съчинение.) В съчиненията на Плутарха, Херодота, Сенека, Квинта, Курция, Плиния, Павзания и пр. се говори за киселини, соли, алкохоли, етер и други съединения от органическата и неорганическата химия, макар че ключа изобретателите не са предали на потомството — умишлено, или случайно.
към текста >>

Според Дютана, химията, както теоретическата, така и практическата, е стояла в древността по високо от съвременната химия, (гл. II.
И Мойсей, който е получил посвещението си в египетските храмове, познавал много добре законите и свойствата на електричеството и си служел с него. И ковчега в неговата скиния, до който той забранявал да се допират, също така е бил електрическа инсталация, с която той си е служил. В книгата си „Мисията на Евреите“ гл. 4, д’Алвейдр, говори че в ръкописите на един атонски монах,на име Панселене, се намирало описание — съставено въз основа на древен понтийски автор — обясняващо приложението на химията към фотографията. Камера-обскура, оптическите апарати, чувствителността на металическите пластинки — всичко там е описано подробно. Според Дютана, химията, както теоретическата, така и практическата, е стояла в древността по високо от съвременната химия, (гл. II. и III. от цитираното съчинение.) В съчиненията на Плутарха, Херодота, Сенека, Квинта, Курция, Плиния, Павзания и пр. се говори за киселини, соли, алкохоли, етер и други съединения от органическата и неорганическата химия, макар че ключа изобретателите не са предали на потомството — умишлено, или случайно. И много други неща са знаели учените в древността, че ако речехме да ги изброим всичките, трябва да напишем цели томове със стотици страници, който се интересува по-подробно да прочете гореспоменатите автори. Естествено би се породил въпроса — защо и как като всичкото това знание е съществувало в древността.
към текста >>

се говори за киселини, соли, алкохоли, етер и други съединения от органическата и неорганическата химия, макар че ключа изобретателите не са предали на потомството — умишлено, или случайно.
4, д’Алвейдр, говори че в ръкописите на един атонски монах,на име Панселене, се намирало описание — съставено въз основа на древен понтийски автор — обясняващо приложението на химията към фотографията. Камера-обскура, оптическите апарати, чувствителността на металическите пластинки — всичко там е описано подробно. Според Дютана, химията, както теоретическата, така и практическата, е стояла в древността по високо от съвременната химия, (гл. II. и III. от цитираното съчинение.) В съчиненията на Плутарха, Херодота, Сенека, Квинта, Курция, Плиния, Павзания и пр. се говори за киселини, соли, алкохоли, етер и други съединения от органическата и неорганическата химия, макар че ключа изобретателите не са предали на потомството — умишлено, или случайно. И много други неща са знаели учените в древността, че ако речехме да ги изброим всичките, трябва да напишем цели томове със стотици страници, който се интересува по-подробно да прочете гореспоменатите автори. Естествено би се породил въпроса — защо и как като всичкото това знание е съществувало в древността. е изгубено и трябвало наново да се открива? — Понеже въпроса е доста обширен, ще го оставим за друг път. С твърдението, че в древността е съществувала една висока наука, не искам да омаловажавам сегашната наука, но е интересно като факт да се знае, че в древността е съществувала една величествена наука, която е била проникнала дълбоко в тайните на Битието.
към текста >>

87. Каталог на книгите, които доставя редакцията на вестник „Братство“ (към бр. 208) Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В химията, проучванията на радия и неговата дейност, доведоха по-необходимост учените до старата, много осмивана основна истина на древните алхимици, за превръщането на елементите.
Алберт Айнщайн, гениалния физик и математик, също навлезе в областта на метапсихиката и започна да се занимава с изследване на окултните явления. Ханс Дриш, световно известен немски учен, отрече явно механистичното схващане на живота и застана на страната на нео-витализма, който се явява в подкрепа на окултизма. Бихме могли да изброим още много съвременни учени, които, въз основа на опита и наблюдението, са дошли до заключение, че материалистичната теория е недостатъчна и негодна да обясни фактите в живота и че, въпреки всеобщо царуващото безверие, човекът на научното изследване, сериозният мислител, има всички основания де вярва, че ние, хората, живеем всред един невидим за обикновеното око, окултен свят, в който ще продължил живота си след смъртта на физическото ни тяло. Истините на окултизма, дълго време отричани и осмивани, започнаха да се разкриват пред търсещото око на истинските учени. Последните открития за влиянието на слънчевите петна върху живота на земята, напълно потвърждават основната истина на тъй дълго осмиваната астрология за влиянието на небесните тела върху човека и земята. В химията, проучванията на радия и неговата дейност, доведоха по-необходимост учените до старата, много осмивана основна истина на древните алхимици, за превръщането на елементите. В областта на физиката, разликата между материя и енергия изчезна, материята, тъй да се каже, се стопи и остана в основата само една енергия, една основна сила, която се проявява и като енергия и като материя. В биологията, механистичното схващане на живота е вече съвършено разклатено. „Психологията без душа“ е вече отречена от фактите. С една дума, във всички области на науката се забелязва едно повръщане към старите и вечни истини, които лежат в основата на духовното светоразбиране и се явяват в подкрепа на окултизма. Една велика наука, стара като свята, но непозната за днешните хора, се разкрива постепенно за човечеството.
към текста >>

88. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 226 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В природата съществува само една биология, една физика, една химия, една математика, една музика, едно изкуство.
(из неделната беседа „Да идем във Витлеем“ – 25.04.1937 г.) „Да идем във Витлеем“ Лука 2:15 Като сте дошли на земята, вие не трябва да се ограничавате в една тясна атмосфера. В всяка област на живота вие трябва да проявявате една широта. Да не се спирате пред дреболиите на живота. Ако църквата, в която ходите вие, е свята за вас, и другите църкви трябва да бъдат святи за вас. Ако вашата служба, ако вашата наука са святи за вас, по същия начин гледайте и на службите и науката на другите хора. В природата съществува само една биология, една физика, една химия, една математика, една музика, едно изкуство. Всички тия науки и изкуства използват силите на природата. В това отношение вие не можете да кажете, че една наука има преимущество пред друга. Една наука може да заема по-високи области, по високи центрове у човека, но това не значи, че тя е по-висока от останалите, Има известни центрове в мозъка, както и известни органи в човешкия организъм, които заемат по-високо място от останалите, но това още не значи, че останалите центрове и органи нямат никакво значение. Нима онези клетки, които живеят в краката, нямат почтено място? Ако всички клетки биха отказали да вършат функцията на краката, какво би станало тогава с човешката глава?
към текста >>

89. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 229 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Имаме установени закони на физиката, не химията, на човешката душа, които закони регулират отношенията на нещата и никой не може да престъпи тия закони, без да понесе последствията в един или друг смисъл.
Когато пък дяволът ви жени — тогава ще има всичко лошо. В всеки дом, дето има такъв живот, женитбата е станала от дявола. Прочие, дайте на всяко нещо неговото точно определение и не смесвайте Божиите действия с човешките, нито пък с дяволските. За да можем да мислим правилно и логически, ние трябва да разбираме основата на нещата. Ако има нещо разумно в днешните науки, то това, дето установяват, че в света съществуват известни закони, които регулират отношенията на нещата, на елементите, на телата. Имаме установени закони на физиката, не химията, на човешката душа, които закони регулират отношенията на нещата и никой не може да престъпи тия закони, без да понесе последствията в един или друг смисъл. И така, има три вида хора: едни, които схващат нещата по божественому, други — по човешки и трети — по дяволски. Първото положение е, когато схващаме нещата, както са отредени в началото от Господа; второто е, когато човек мисли, че Господ не се меси във всички неща и че ние трябва да се намесим да по-изгладим тия неща. Когато Господ направи една работа, ние казваме: „Господ не е могъл да я доправи, нека да я коригираме.“ Третото положение е когато всеки сам иска да стане Господ. Преди хиляди години хората са схващали нещата по Божественому, но в упадъка си те са изгубили това схващане Па и вие, когато сте в добро настроение, в душата си вярвате в Бога. Вървят ли ви добре работите, казвате: „Слава Богу, Господ се грижи за нас;“ но щом дойде нещастие, казвате: „Господ ни за брави.
към текста >>

Говорите за човешка интелигентност, но ако слезете при тия паднали духове, ще намерите разбирания и за физика и за химия и за душевни проявления — много знания да излъжат, да измамят, да направят всичко.
Под орела трябва да се разбира човешкия ум. Ние казваме понякога, че можем да развалим онова, що Бог е направил, да развалим формата на нещата, но в края на краищата нещата остават тъй, както Бог ги е наредил. Съвременните учители на всяка крачка казват: „Опичай си ума: с глупости светът не върви.“ Аз казвам: благодарете на глупавите, защото Господ заради тях държи света. По-умни духове от дяволите в света няма. Влизали ли сте в тяхното царство, да видите как живеят? Говорите за човешка интелигентност, но ако слезете при тия паднали духове, ще намерите разбирания и за физика и за химия и за душевни проявления — много знания да излъжат, да измамят, да направят всичко. Ала техните знания не може да внесат ред и порядък в нещата, защото не почиват върху ония елементи, които могат да циментират живота. Знанията трябва да се циментират чрез Божествената любов. Следователно, когато някой говори за знания и факти, пи-там: имаш ли цимент да циментираш тия работи? Ако имаш този цимент, действително имаш божествени знания, но ако имаш голи факти, без цимент, те не може да ти бъдат в услуга. Ако вие съберете 200,000 или милион овчи влакна и не знаете как да ги съедините, какво ще ви ползват те?
към текста >>

90. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 233 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Сегашните хора трябва да изучават много добре химията.
СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Мястото на възвишеното и обикновеното в живота (из неделната беседа „Мястото на възвишеното и обикновеното в живота“– 27.10.1937 г.) Стремежът на хората към известен занаят или към някакво изкуство се свежда към това, че те искат да бъдат щастливи. А от какво зависи щастието на човека? — Щастието на човека зависи от добре организираният му ум, от добре организираното му сърце и от добре организираната му воля. Човек трябва да знае, че щастието и нещастието му зависи от неговия език. Като каже една дука при известни условия, човек вижда от какво произтича неговото щастие и нещастие. Сегашните хора трябва да изучават много добре химията. В живота съществуват много отрови, които химиците познават. Както има различни отровни газове, така има различни отровни мисли, отровни чувства и отровни постъпки, които също така трябва да се знаят, както се знаят и отровните газове. Както по състояние материята бива твърда, течна, въздухообразна, етерообразна и светлообразна, така и мислите, чувствата и постъпките на човека могат да бъдат твърди, течни, въздухообразни, етерообразни и светлообразни. Сега като наблюдавам лицата на съвременните хора, виждам колко криво мислят. И наместо да станат свети хора, те повече се объркват в живота си.
към текста >>

91. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 234 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тъй ги наричат, защото те учат, и те строго изискват да се спазват известни условия със същото това право с което професорът по химия изиска от своите студенти.
. .“ Ето и един цитат от А. Безант, из статията й „Религиозният ключ“ (печатана в сп. „Орфей“:) „Но все пак има риск за всеки, който иска да се развива по-бързо от нормалното, и за това е необходимо да има ръководител, ако се иска ускорение на растежа . . . Такива ръководители в областта на духовните опити теософите наричат „Учители“. Тъй ги наричат, защото те учат, и те строго изискват да се спазват известни условия със същото това право с което професорът по химия изиска от своите студенти. Учителите познават всички опасни пътища и като предупреждават учениците си, предпазват ги от опасности.“ Ще дадем още един цитат из сказката на Кришнамурти „Царство на щастието“: „Нямате ли чист ум и чисто сърце, нямате ли ум, що може да разбира и сърце що може да съчувства и да обича, всеки авторитет, всяко книжно или от човеци чуто знание — всичко ще увехне и ще изсъхне, като есенен лист. Прочие, който иска да се възкачи на висотата на разбирането и на Истината в цялата й пълнота, величие и простота, трябва да пази ума и сърцето си чисти, силни и съвършени. За да постигнете това, трябва да бодърствате над себе си, да се изучавате, себекритикувате, и постоянно да се променяте към добро. Трябва да бъдете силни мъже, мъже опитани в мъдрост, преди да можете да разберете Истината в цялата й пълнота и величие. Искате ли да се възземете до висотите, гдето се намира Истината, тогава бдете над вашите дела, бдете над вашите мисли, над вашата привързаност; защото не са ли те чисти — ограничават ви, те ви спъват .
към текста >>

92. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 240 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

отнасящо се към алхимия, астрология, магия); б) астрономическо и 7) Историческо (Д. Странден).
което казах за действието на слънцето. Това е прочутият Хермесов скрижал, който съдържа в себе си принципите на цялото окултно знание. Но за да се добере човек до това знание необходим е ключ. Хермесовия скрижал, както и всички херметични съчинения с така написани, че едновременно крият в себе си няколко значения — седем, или най-малко три. Тези значения със следните: 1) Метафизическо; 2) космогоническо; 3) антропогенетическо; 4) психологическо или мистическо; 5) окултно (т. е. отнасящо се към алхимия, астрология, магия); б) астрономическо и 7) Историческо (Д. Странден). На същия принцип са построени и Библията и Новия завет. ГЛАВА III. Основни принципи на Херметизма Сега ще изложа основните принципи на херметизма тъй както са изнесени в „Kybalion’a“ — издадена на английски*) (1908 г.) В основата на херметизма лежат следните седем принципа: 1. Принципът на ментализма; 2. Принципът на аналогията или съответствията, 3.
към текста >>

93. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 242 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Способността да произведе съзнателно едни или други астрални или умствени вибрации, а така също и да ги придаде на другите хора, се отнася към областта на духовата или умствена алхимия, която особено ревностно се култивира от херметистите, като най- ценно от всички изкуства.
На единия полюс на огромната стълба на космичните вибрации — там, гдето те са най-бързи, — се намира духът на противоположния полюс, — това, което наричаме материя. Между тези два полюса се съдържат безчислени видове и степени на трептения, съответстващи на различните проявления на енергията и ума. Този принцип има широко приложение в съвременната наука, която също така разглежда всички явления като различни степени и форми на трептения. Също така и мислите, чувствата и волята в човека са пак трептения в една много финна среда. Такива вибрации, възникнали в мозъка на един човек, имат стремеж да възбудят сродни вибрации в други хора. Способността да произведе съзнателно едни или други астрални или умствени вибрации, а така също и да ги придаде на другите хора, се отнася към областта на духовата или умствена алхимия, която особено ревностно се култивира от херметистите, като най- ценно от всички изкуства. (по Странден) Този принцип има широко приложение в астрологията и при по-конкретното разглеждане на астрологията ще се върнем към него. 4. Принципът на полярността. Този принцип е формулиран в следующею изречение из Kybaliona: „Всичко е двойствено; всичко има полюси, всичко има нещо противоположно на себе си, — сходното и несходното са също полюси: противоположностите са тъждествени по природа: между тях има различие само в степени: крайностите си схождат; всички истини са само полуистини: всички парадокси могат да бъдат примирени.“ Така че от гледището на херметизма полярността е универсален закон. Той се проявява във всички области на живота — топлина и студ, светлина и тъмнина, дух и материя, добро и зло, мъжко и женско начала, са полюси. Херметичната наука поддържа, че абсолютната противоположност на положителните и отрицателни полюси е привидна.
към текста >>

94. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 244 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Щастието и нещастието на човека зависят от това, какво знае той от умствената химия и физика, както и от сърдечната физика и химия.
Онова, което постигаме с ума, е преходно. Не че не е реално, но е преходно. То ще мине като едно пособие, както пособията минават от ръце на ръце. Сега, след като на земята има толкова много науки, питаме, в какво седи щастието и нещастието на човека? Това зависи от два фактора, а именно, от това как разбира човек основните елементи на своето сърце и на своя ум. Щастието и нещастието на човека зависят от това, какво знае той от умствената химия и физика, както и от сърдечната физика и химия. Много науки има още, които човек трябва да знае. Някой казва запример, че има добри мисли и лоши мисли. Не само това, но човек трябва да знае в даден случай кои мисли могат да му помагат и кои не му помагат. Човек е като едно радио, следовател но, всички мисли, които минават през ума му, не могат да го ползват. Той може да възприема мислите на целия свят.
към текста >>

95. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 250 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В него са застъпени всички науки: и химия, и физика, и астрономия, и социология, и психология, и всички духовни науки.
Като видят, че някой човек няма убеждения като техните, те започват да го натискат, да замяза на тях. Каквото човек има, всичко е на място. Каквито дарби и да има човек, те са на мястото си. И ако някога човек греши, тези грешки се дължат на факта, че той не знае още как да оперира с тази организация, която му е дадена. Най-чудната организация на земята, това е човешкият организъм. В него са застъпени всички науки: и химия, и физика, и астрономия, и социология, и психология, и всички духовни науки. Също така в човешкия организъм има всички апарати, с които може да се вижда, какво става в другия свят. Всеки от вас може да види това, но трябва да знаете как да насочите апарата си, към кой свят да го обърнете. Защото има различни светове: едни са тъмни и те изпущат тъмнина. Други светове са светли — те изпущат светлина. Учените казват, че тази тъмната светлина е онази, в която някога нашата земя е попаднала, та и до днес още не можем да се освободим от тази светлина, от тази каша.
към текста >>

96. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 254 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Консулов тегли една строга и, според неговото мнение, абсолютно непреодолима граница — истинска бездна — между науката и религията, защото: „хората на положителната наука с религиозни догми не се занимават, нито хората на религията — с физика и химия“.
„Природа и наука“, уважаемият г. проф. Д-р Ст. Консулов излиза с една статия на тема: „Научни и ненаучни обяснения на живота“, в която, след като разглежда някои досегашни опити на учените да хвърлят светлина върху същината на живота, да отговорят на загадката: „какво съм аз, какво става със съзнанието за моето „аз“ след смъртта? “ — идва до заключение, че „до днес положителната наука не е могла да се справи с този въпрос, и затова истинският човек „на науката ще каже: това е най-великата тайна на природата, която стои забулена за мене“. Вън от това, г. Консулов тегли една строга и, според неговото мнение, абсолютно непреодолима граница — истинска бездна — между науката и религията, защото: „хората на положителната наука с религиозни догми не се занимават, нито хората на религията — с физика и химия“. Следователно, всички днешни и бъдещи опити да се хвърли мост между наука и религия, да се хармонират и изравнят, да се обхванат от една по-висока точка, в един общ синтез, вечните истини на живота, безразлично дали те спадат към областта на науката или на религията, или, както се изразява г. Консулов, да се създаде нещо като „религиозна наука“ или „научна религия — са предварително осъдени на неуспех. — Науката винаги ще си остане само наука, а религията —религия. Между тях допирни точки няма и не може да има. Защото едната борави с опита, а другата строи, своите системи в областта на вярата.
към текста >>

Консулова за неговото смирение пред великата загадка на живота, отличителен белег на всеки истински учен и за неговата доблест да отхвърли твърдението на материализма, че „всичко в живота може да се обясни само с физика и химия“.
Както Сократ в своето „незнание“ е знаел много повече от своите „знаещи“ съвременници, така и учените които признават че „не знаят“, изглежда, са много по-близко до истината, отколкото тия, които твърдят с пълна сигурност, че „знаят“ — какво, че живота не е нищо друго освен физикохимически процес, че съзнанието и мисълта се отделят от мозъка, както жлъчката от черния дроб, че „духът“ е само една функция на материя та, т. е. че, чисто и просто, никакъв дух не съществува, а съществува само една вечна вездесъща и всемогъща материя, която твори всичко, от която произлиза и към която се възвръща всичко, което е твърдението на материалистите, учени и неучени. Да кажеш, че не знаеш, е много повече, отколкото, чисто и просто, да отречеш съществуването на духа, и с това, спокойно, безгрижно и леко да освободиш ума си от тежката задача за разрешаване загадката на живота. Да кажеш че не знаеш, това значи че си на прав път, — то значи че си скъсал с материализма, който твърди, че „знае“. И ние най-искрено поздравяваме г. Консулова за неговото смирение пред великата загадка на живота, отличителен белег на всеки истински учен и за неговата доблест да отхвърли твърдението на материализма, че „всичко в живота може да се обясни само с физика и химия“. Но да кажеш, че не знаеш, значи същевременно да оставиш въпроса открит! То значи да продължаваш да работиш, да търсиш, да се стремиш да разкриеш скритата истина. Да кажеш, че не знаеш, не значи, че с това трябва туриш бент, преграда на всеки човешки стремеж към повече знание в дадено направление. Да кажеш, че не знаеш, не значи, че трябва да издадеш присъдата на някакво съдбоносно „вето“, което забранява всяко придвижване напред от точката, на която ти си застанал. Да кажеш че не знаеш, — колкото благородно и доблестно да е само по себе си това — съвсем не значи да забраниш на другите да се стремят да узнаят това, което ти не знаеш.
към текста >>

Учителят Дънов ни дава цялата алхимия на Любовта, разкрива ни тайните на духовното сърце, които са били за нас непонятни.
Нашата епоха е огнена епоха. Пробуждането на духовното сърце е първия етап в нея. Без това ние не можем вече да вървим напред, не можем да имаме никакъв успех. Пред нас има една стена, която отделя материя от духовния свят. Ний не можем да преминем през нея без любов, без вътрешен огън и стремеж, и всички наши знания в тази област ще бъдат само мозъчни, без практическа възможност за приложението им, те ще бъдат нереални за нас. Учителят Дънов ни дава цялата алхимия на Любовта, разкрива ни тайните на духовното сърце, които са били за нас непонятни. Неговите външни методи за оздравяване на живота са — братство, чист естествен живот, чиста храна, чиста вода, чист въздух, светлина, слънчеви лъчи, гимнастика и музика, принадлежаща на духовния мир и влияеща на развитието на духовното сърце. Любовта и музиката са тясно свързани. Те са сестри. Подробни сведения за това Учение може да се намерят в многобройните лекции на Учителя Дънов, и в книгите издадени от неговите ученици. Всички светли умове, всички благородни сърца са поканени.
към текста >>

97. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 257 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Отдавна педагозите твърдят, че музиката повдига и облагородява, но как точно става това, какви са пътищата на нейното въздействие — това не може да се изясни, докато не се осъзнае истината за човешката природа, която е много по-сложна отколкото ни я представят физиката, химията и биологията на университетските учени.
Когато човек е силно развълнуван, ядосан, оскърбен или е изпаднал в каквато и да е друга силна възбуда, достатъчно е той да запее нещо — любима песен или част от някоя мелодия — за да настъпи успокоение у него. Още с отварянето на устата си той наблюдава едно съсредоточаване на силите в себе си, обръщане поглед навътре, а това е вече начално условие за туряне в равновесие и правилно съотношение противоречивите нервни течения, които възникват при едно от изброените състояния. Човек тогава наблюдава как постепенно затихва нещо у него, онова, което преди му е създавало едно мъчително напрежение, като е помрачавало светлината на неговия ум, сякаш започва да се топи и изчезва под въздействието на музиката, за да даде място на едно друго състояние, което се характеризира със спокойствие, хармония и равновесие. С тия неколко реда ние искаме да засегнем някои нови страни на музиката, които досега са били малко разгледани, ако не съвсем изоставени и да я покажем не като едно мимолетно удоволствие, а като едно сигурно средство за въздействие върху природата на човека. Така схващана, музиката крие в себе си възможностите на отлично средство за възпитание и самовъзпитание. Отдавна педагозите твърдят, че музиката повдига и облагородява, но как точно става това, какви са пътищата на нейното въздействие — това не може да се изясни, докато не се осъзнае истината за човешката природа, която е много по-сложна отколкото ни я представят физиката, химията и биологията на университетските учени. ВЯРА В СЕБЕ СИ, СМЕЛОСТ В ЖИВОТА Мнозина преди известни години обвиняваха движението на Всемирното Братство, че развращавало, народа предимно младежта и се опитаха да турят прегради с това, да отклонят ония младежи, които носят кристални души, да не би да се запознаят и влязат в контакт с оня Извор на вечни истини, който блика и дава вярна посока на живота. Някой от разпространителите на тая клевета отдавна разбраха грешката си и млъкнаха. А за ония, които още не са разбрали и живеят в заблудата си превеждаме тука долу няколко примера от една беседа на Учителя държана на 3. XI. 1929 год. за да видят как бащински той съветва младежите и ги подтиква към работа, към учене към усъвършенстване: „Човек трябва да разчита на себе си, а не на стипендии от държавата.
към текста >>

98. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 262 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Учителят Дънов ни дава цялата алхимия на Любовта, разкрива ни тайните на духовното сърце, които до сега са били неразбрани за нас.
Той живее и работи всред българския народ, но всички други народи могат да се ползват от неговите напътствия и да пият от този светъл Извор на Истина, Мъдрост и Любов. Учителят Дънов ни сочи основните пътища към развиването на духовното съзнание в нас, чрез събуждането на духовното сърце, което още не функционира в нас, или се проявява само като временен порив на вътрешния огън и вътрешната светлина. Нашата епоха е огнена епоха. Събуждането на духовното сърце е първия етап. Без него ний не можем да отидем по-далеч, и не можем да имаме никакъв успех. Учителят Дънов ни дава цялата алхимия на Любовта, разкрива ни тайните на духовното сърце, които до сега са били неразбрани за нас. Неговите външни методи за обнова на живота са: братство, чист и естествен живот, чиста храна, без убиване на животните, чиста вода, чист въздух, светлина, слънчеви лъчи, гимнастика и музика, принадлежащи към духовния свят и влияеща на развитието на духовното сърце. Любовта и музиката са тясно свързани. Те са сестри. Подробни сведения за това Учение могат да се намерят в многобройните беседи и лекции на Учителя Дънов и в книгите, издадени от неговите ученици. Всички светли умове, всички благородни сърца се призовават.
към текста >>

99. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 263 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Понеже всичките човешки открития са предмет на законите на еволюцията и прогреса, то електро-химията реализира един голям напредък в материята и ония рудиментарни генератори на електрическото течение не се употребяват почти никак по причина на многото жива отсечка на цинка от страна на сярната киселина.
Електротехниците казват „разлика на мощността“, „напрежение“ или „електрически натиск“, разликата на електрическата повърхности що съществува между положителния полюс (+) и негативния полюс (-). Причината, която произвежда тая разлика на мощност се казва „електродвигателна сила“ на електрически елемент. Обаче, не е същото, ако се употреби възкиселена вода или солена вода, а това се разбира много добре, защото химическото действие не с едно и също в тия два случая. В това, действително, има една пълмз аналогия по отношение на хранителните материали, които се употребяват като производители на енергия, възстановяване и запазване на човешкото тяло. Обаче има още едно друго нещо. Понеже всичките човешки открития са предмет на законите на еволюцията и прогреса, то електро-химията реализира един голям напредък в материята и ония рудиментарни генератори на електрическото течение не се употребяват почти никак по причина на многото жива отсечка на цинка от страна на сярната киселина. Днес се предпочитат други електрически елементи, като елемента на Лекланше, който нищо не консумира. И в този случай има една съвършена аналогия, доколкото се отнася за човешкото тяло с ритмичното, физиологичното, търпимото, което произвежда най-голям коефициент енергия с минимална органическа и клетъчна консумация за противовес на токсичното хранене, възбуденото, нетърпимо и антифизиологично, което раздразнява, разменя и дегенерира клетките и което консумира безредно нервната енергия и жизнената сила на организма. Тука виждаме още, че натуризма осъществи забележителен прогрес в полза па подобрението и запазването на здравето и живота на човешката личност. При това виждаме, че единствената наука, която не направи прогрес е оная, която се казва „медицинска наука, защото нейния изследвания и изучавания, немалко и нейните терапевтически изследвания, като серуми, ваксини, отрови, специалитети и др. ясно ни доказват, че нейните най-видни представители съхраняват едно детинско и погрешно схващани върху истинската етиология на болестите, така също едно лъжливо, невярно схващане за здравето, за природния имунитет и за лечебната сила в човешкия организъм.
към текста >>

100. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 264 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Това е алхимията на живота.
Какво ще кажете желязото досега не е ли било неприятел на човека? С железни предмети хората се убиват, колят, измъчват, какви ли още злини не си причиняват. Желязото причинява хиляди злини на човека. Но какво ще стане с този неприятел, ако човек може да го превърне в злато? Ако можеше да превърне една печка в злато, тя ще направи голяма добрини на хората Това е искал да каже Христос със стиха: „Направете си приятели от богатството на неправдата.“ Това значи: превърнете желязото в злато. Това е алхимията на живота. За това, обаче, се изисква наука. „На двама господари“. В тази глава Христос изнася един личен спор между господар и слуга. От постъпката на слугата Христос казва на учениците си: „Бъдете и вие толкова умни като него, да си направите приятели от богатството на неправдата“. Това значи да обърне човек неприятелите си в приятели Един евангелски проповедник проповядвал в една аристократическа църква и казвал на своите пасоми: Аз вярвам в това обръщане на хората, в което едновременно с тях и кесията им се обръща Ако човек се обърне към Бога и кесията му се обърне заедно с него, това обръщане е право.
към текста >>

НАГОРЕ

0.3134458065033