НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
8
резултата в
8
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 33
 
Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
От тук и тая болезнена нервност, тая
хилавост
и вечно безпокойство, тая мъка, това отчаяние и недоволство; от тук и тая нарастваща и страшна злоба, тая завист и жажда за сляпо отмъщение, тая жестока борба, която се подема все по-здраво и по-широко, която се разраства сигурно и стихийно, за да се прояви в най-страшна буря ... Най-важния смисъл и истинското (а не относително) щастие за човека в живота е: да увеличава постепенно любовта в себе си и да прекарва своя живот в служба на другите.
Той съзнателно слага своите песъчинки ден след ден като не се съмнява в точността на плана, макар че не може да го проумее и обзре. О р и о н о Смисъл и цел в живота Да натрупва човек богатства и да достигне власт, слава и величие пред света, това от мнозинството се счита за най-важно и необходимо в живота днес. И мнозинството съвременни хора, особено фалшивата интелигенция, дирят само в това смисъла и целта на живота. И от тук иде това най-печално и най-пагубно явление: всеки да се стреми колкото се може по-малко или хич да не работи, нищо да не произвежда, а колкото се може повече до разполага, по-охолно да се ползва от общата световна трапеза. От тук идат и тия две страшни крайности — едни да се парализират, да се разплуват всред разкош, разврат и бездействие, а други да пъшкат под тежестта на свое и чуждо бреме, да проклинат живота и съдбата и да умират преждевременно от пресилване и мизерия.
От тук и тая болезнена нервност, тая
хилавост
и вечно безпокойство, тая мъка, това отчаяние и недоволство; от тук и тая нарастваща и страшна злоба, тая завист и жажда за сляпо отмъщение, тая жестока борба, която се подема все по-здраво и по-широко, която се разраства сигурно и стихийно, за да се прояви в най-страшна буря ... Най-важния смисъл и истинското (а не относително) щастие за човека в живота е: да увеличава постепенно любовта в себе си и да прекарва своя живот в служба на другите.
Тук се почва отначало и се отива без скокове напред. Човек най-напред трябва да се стреми да победи и премахне от себе си омразата към другите и да не им прави никога нищо лошо: да не се ползва от техния труд без да им дава в замяна нещо от своя труд, да не ги измамва и ограбва (па било и по законен начин), да не ги насилва и поробва. Това е първото стъпало, от където трябва да тръгне всеки човек, безразлично дали е той богат или беден, властник или подчинен, учен или прост, гений или бездарен. От тук трябва да почне всеки, който иска като човек да изпълни своя най-върховен дълг: към себе си, към другите, към живота. А дошъл веднъж до тук, той трябва вече да отиде още напред и нагоре, трябва да се стреми да обича другите повече отколкото те го обичат, и повече да жертва за тях, отколкото те за него.
към текста >>
2.
Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 35
 
Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Тия войни, които погубват преждевременно милиони и милиони човешки животи, а другите оставят да живеят всред сълзи и материално разорение; тия „идейни“ и политически борби, които заслепяват мнозинството, озверяват го и правят брат брата да не жали, човек човека да насилва и погубва; тоя стремеж: да бъда между другите най-добре, тая всекидневна борба между човек и човек, тия измами, това ограбване и заробване на слабите и невежите от силните и хитрите; тия две крайности: от една страна безделие, блясък, разкош, охолство, а от друга: преумора от непрекъснат труд, бедност и мизерия; тия болести и нещастия, това израждане, тая
хилавост
, това вечно недоволство, които представят живота тъй чер, тъй горчив и страшен — всичко това е резултат, който е достигнат по пътя на себелюбието.
младежи от двата пола, които още се двоумите кой път да хванете и каква цел да гоните в живота, се обръщам аз. Към вас се обръщам, защото вий сте още свободни да извирате; към вас се обръщам, защото вий сте бъдещето човечество и от сегашния ви избор зависи щастието и нещастието, свободата и робството във вашия бъдещ живот. Два пътя се откриват пред вас, младежи: пътя на себелюбието и пътя на човеколюбието. Кой ще изберете вий ? По пътя на себелюбието се движи мнозинството днес и вий имате пред очите си целия резултат.
Тия войни, които погубват преждевременно милиони и милиони човешки животи, а другите оставят да живеят всред сълзи и материално разорение; тия „идейни“ и политически борби, които заслепяват мнозинството, озверяват го и правят брат брата да не жали, човек човека да насилва и погубва; тоя стремеж: да бъда между другите най-добре, тая всекидневна борба между човек и човек, тия измами, това ограбване и заробване на слабите и невежите от силните и хитрите; тия две крайности: от една страна безделие, блясък, разкош, охолство, а от друга: преумора от непрекъснат труд, бедност и мизерия; тия болести и нещастия, това израждане, тая
хилавост
, това вечно недоволство, които представят живота тъй чер, тъй горчив и страшен — всичко това е резултат, който е достигнат по пътя на себелюбието.
И нека се знае, че най-ужасните резултати от тоя път има тепърва да дочакаме. Желаете ли и вие, младежи, да тръгнете по тоя любим за днешното мнозинство път и така да осигурите в живота си и в живота на бъдещето поколение същите резултати? Другият път, пътя на човеколюбието, извежда към сближение, към мир и братство между хората по цялата земя. По тоя път е минал Христос и цялото му учение е най-мощен зов към човеколюбие, към братство и взаимопомощ. А и всички най-велики умове, най-светли и благородни души са вървели по тоя път.
към текста >>
3.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 67
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Да има човек силата на светлия разум и всеки час, и всяка минута да бди над себе си: да не изпада под влиянието на грешни, престъпни и гибелни желания, които водят към несъгласен със законите на природата живот, към живот, противен на волята Божия, към живот, от който идат, като естествена последица, всички болести и страдания, всяко израждане и
хилавост
, всяко разочарование, отчаяние и недоволство в свата; да има човек силата на оня висш разум, който диктува: всички сили и средства да бъдат използвани само в стремеж по пътя към съвършенство, по пътя към възраждане и обнова, по пътя, където се достига все повече здраве и сила, и живота става все по-щастлив и благороден.
В детската душа и в душата на учителя е вложен плана на природата. Ние не задължаваме никого да приеме тази мисъл за вярна, но ние напълно вярваме в нея. (следва) Властта на разума и любовта „Всяка власт е от Бога“. Тъй е казал апостол Павел. А що е власт?
Да има човек силата на светлия разум и всеки час, и всяка минута да бди над себе си: да не изпада под влиянието на грешни, престъпни и гибелни желания, които водят към несъгласен със законите на природата живот, към живот, противен на волята Божия, към живот, от който идат, като естествена последица, всички болести и страдания, всяко израждане и
хилавост
, всяко разочарование, отчаяние и недоволство в свата; да има човек силата на оня висш разум, който диктува: всички сили и средства да бъдат използвани само в стремеж по пътя към съвършенство, по пътя към възраждане и обнова, по пътя, където се достига все повече здраве и сила, и живота става все по-щастлив и благороден.
Ето що е власт! Да има човек силата на великата и безкористна любов и чрез нея да привлича, да подчинява, да завладява и да напътва хората към добри, благородни стремежи, благородни постъпки и дела, към добри отношения, към добър живот, към братство, мир и взаимопомощ: да има човек в себе си оная любов, която не позволява да използваме трудът на другите, без сами да се трудим и даваме нещо, която не позволява да се измамваме, насилваме, ограбваме — оная любов, при която няма бедни и богати, висши и нисши, а всички са равни и имат еднакви права и задължения в живота — оная любов, която побеждава и унищожава егоизма и себелюбието, която едничка прави човека способен да живее за другите и да понася леко и радостно всички жертви, нужни за общо благо, за общото щастие и свобода, — да има човек тая велика любов. Това значи, да има той власт над себе си и над света! И тая власт е от Бога. За такава власт е говорил апостол Павел.
към текста >>
4.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 68
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Път на болести и
хилавост
.
И в това се крие причината, за да достига все по голямо нещастие в живота. А човека, който съзнателно, доброволно служи едновременно на себе си и но другите, той с това осигурява своето развитие, осигурява своето усъвършенстване. Става по-силен телесно и духом, става по-здрав, по-разумен, по-добър — става по-щастлив. Път на служене, път на труд и грижи, продиктувани от разума и Любовта — това е пътят на напредъка, пътят на всестранното развитие и засилване, пътят на здравето и щастие то в човешкия живот. По лош път вървим.
Път на болести и
хилавост
.
Път на диви борби, войни, размирици, революции. Път на самоунищожение и взаимоунищожение ... Да се заемем поне с трудът и грижите за себе си. Това ще бъде и разумно и полезно: както за самите нас, тъй и за околните. Защото само така ще осигурим своето развитие, своето здраве, своето благо в живота. И само така ще дойдем до помирение, до обич и близост с всички хора.
към текста >>
5.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 89
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Тая благородна красота ще отклони човка от гибелния път на лошото, път на израждане и
хилавост
, и ще го напътва към доброто, към здравето и щастието.
Така, бавно и трудно в начало, но сигурно и лесно по-сетне, ще се доближавате все повече и повече до красивия, по съвършения човешки образ. Красиво лице, красиви и благородни мисли и чувства, красив, благороден и щастлив живот — такъв е идеалния човек. И без стремеж към тоя идеален човек. И без напредване по пътя към себеусъвършенстването, вие не можете да напредвате към щастието, към благата в живота, не можете да се спасите от страданията, не можете да избегнете неуспехите и разочарованията. За такава красота е говорил Достоевски.
Тая благородна красота ще отклони човка от гибелния път на лошото, път на израждане и
хилавост
, и ще го напътва към доброто, към здравето и щастието.
И така ще се спаси всеки отделен човек; така ще се спаси и света. Т. Ч. Хроника На 8, 9 и 10 март г. Михаил Стоицев, зъболекар е държал, в Пловдив, в салона „Майчина грижа“ три сказки, на следните теми: 1) Моралните ценности на човека, необходими за живота му, са френологическо и духовно гледище. 2) Религия.
към текста >>
6.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 115
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И няма да бъде пресилено ако кажа, че богатите, въпреки завистта, с която бедните гледат на техният охолен живот, са повече изложени на бързо израждане, на болести и
хилавост
, отколкото бедните, или по-право ония, които живеят редовно, които се задоволяват само с необходимото.
Трупайки богатства, ненужни за самите тях, и неоползотворени за благото на всички, те отнемат хляба и възможността за живота на мнозина, които имат равни права за съществувание. Това е само една част от злото, от което иде тъй наречената от материалистите „борба за съществувание“. Другото зло. до което стигат тия хора, е лично за тях и е много по-гибелно от първото, което причиняват на бедните. Живеейки всред богатства, охолство и разкош, те се претрупват с много ядене и пиене, задръствай по тоя начин своя организъм, лишават сами себе си от благата на здравето, губят лекотата и радостта на живота.
И няма да бъде пресилено ако кажа, че богатите, въпреки завистта, с която бедните гледат на техният охолен живот, са повече изложени на бързо израждане, на болести и
хилавост
, отколкото бедните, или по-право ония, които живеят редовно, които се задоволяват само с необходимото.
Затова именно Христос е казал: „По-скоро камила ще мине през иглени уши. отколкото богатия да влезе в Царството Божие“. Т. Ч. УЧИТЕЛЯТ Аз тръгнах веч по океана Със кораб хубав, здрав, голям; Стои начело капитана И бди за нас дене, нощем. Той бди за нас и не заспива И пази ни по морский път, Когато слънцето се скрива И всички морни сладко спят.
към текста >>
7.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 234
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Защото увеличавайки се тия блага, с това се увеличават грешките и престъпленията, които водят след себе си: израждане,
хилавост
, болести, страдания, смърт.
Да се бори човек със своите слабости и пороци, да се стреми към природосъобразен живот — това е борба за живот. Защото колкото повече побеждава своите слабости и пороци, колкото повече се освобождава от грешките и престъпленията, толкова по-здрав и силен той става, толкова повече светлина и радост достига, толкова повече щастие има в живота. Това е пътя на живота, отреден човеку от природата. Тук той трябва да върви, за да бъде живота му все повече увеличаващо се благо, растяща радост. Да се бори човек за материални блага, да се стреми към повече ядене и пиене, към повече полови удоволствия — това е борба за смърт.
Защото увеличавайки се тия блага, с това се увеличават грешките и престъпленията, които водят след себе си: израждане,
хилавост
, болести, страдания, смърт.
Това е пътя на смъртта, по който води материализма. По него човек достига много блага, много удоволствия, много забави и развлечения, но изгубва радостта на живота, изгубва най-чистото и възвишено благо, изгубва себе си и живота свой. Т. Ч ДОБРИТЕ НАВИЦИ Навика играе важна роля в живота на човека, затова е много важно, какви навици човек ще си създаде. Всяко нещо, което човек прави много пъти по един и същ начин се превръща в навик или привичка. Повторението ражда навика.
към текста >>
8.
Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
С дългото подрязване на s гоените и стъблото и запазването на тънките коренчета се полагат основите на общоизвестната
хилавост
на овощните дървета; с разрохкването на почвата пък, излагайки нежните коренчета на дръвчето на влиянието на летните горе- _ ни, есенната киша и зимния мраз, не само се поддържа, но и засилва от година на година това състояние на
хилавост
и болнавост, при което няма защо да ни учудват незадоволителните в всяко отношение реколти.
При такова състояние на дръвчето ясно е, защо то не дава доброкачествени, редовни и изобилни реколти. Остава да разгледаме и влиянието на подрязването на дръвчето преди насаждането му, тъй както по-горе в кратце го описахме. С оставянето на тънките коренчета се цели възприемането необходимата на дръвчето влага от почвата, обаче постига се тъкмо обратното. Тия нежни коренчета, изтръгнати от старите си условия, загубват значителна част от своята жизненост, която при такива обстоятелства се съсредоточава към главния корен, и тази е главната причина, поради която тъй посаденото дръвче трудно се хваща и съвзема. И тъй, виждаме, че от употребяемия в днешно време начин на подрязване при саденето и от разкопаването на почвата, вместо полза, ние нанасяме само вреда на дръвчето.
С дългото подрязване на s гоените и стъблото и запазването на тънките коренчета се полагат основите на общоизвестната
хилавост
на овощните дървета; с разрохкването на почвата пък, излагайки нежните коренчета на дръвчето на влиянието на летните горе- _ ни, есенната киша и зимния мраз, не само се поддържа, но и засилва от година на година това състояние на
хилавост
и болнавост, при което няма защо да ни учудват незадоволителните в всяко отношение реколти.
Новият естествен начин за садене на овощни и други дървета, лози и храсти Преди да пристъпим към излагане новия начин за садене на дръвчетата, нека се обърнем към природата, да видим как и при какви условия тя извършва тази работа. Самораслите плодни дървета, както показва и самото им име, са покарали от семка и израснали без намесата на човешката ръка. Ако разгледаме корените на такова дърво, ще видим, че то има обезателно един корен, който се спуща право на долу и достига значителна дълбочина. От една страна, такъв корен има значение да предпазва изтръгването на дървото при силна буря, а от друга страна, да осигури необходимата за него храна от подпочвената влага, каквато постоянно има в по-дълбоките пластове на почвата. Същите резултати се постигат и посредством новия начин на садене на дръвчетата, с тази разлика обаче, че вместо един корен, който се спуща право надолу, дръвчето образува най-малко два такива, които при това отиват и значително по-надълбоко, — а това е едно не малко предимство.
към текста >>
НАГОРЕ