Търсене в текстове за 'Ханъмка'

края на живота си“. Не бях стоял в братовата си къща и четири деня, когато се случи нещо, което показа колко бях прав. При все че с времето, красотата на любимата на султана, на която брат ми бе продал вазата си, беше намаляла, но тя още пазеше своята любов и стремеж към лукса. Тя бе казала на брата ми да изпише за нея от Венеция най-хубавото огледало, което може да се купи. След много бавене, огледалото най- после се получи в къщата на брата ми. Той го разпакова и прати да яви на ханъмката, че огледалото е пристигнало здраво. Понеже бе късно вечерта, тя каза, да остане то през нощта там, където е, и да бъде отнесено, в харема на утрото. Огледалото бе турено в едно килерче, до моята спалня. Там бяха турени и пакети със стъклени полилеи, за недовършения салон на братовата ми къща. Саладин заповяда на всичките си слуги да бдят през тази нощ, защото имаше у себе си много пари, а напоследък често ставаха кражби в съседите къщи. Като чух тези заповеди, аз реших да бъда готов, та щом чуя някакво предупреждение, да помогна както мога. Аз сложих ятагана до възглавницата си и оставих отворена вратата, за да мога да чуя и най-лекия шум от килера или по стълбите. Посред нощ аз бях внезапно разбуден от някакъв шум в килера. Скочих, взех ятагана си и в момента, когато стигнах до вратата и, при осветлението на лампата, която гореше в стаята, видях един човек, застанал срещу мене, с изтеглена сабя в ръка. Аз се втурнах напред, като го запитах що иска, обаче, не получих никакъв отговор; но
към текста >>