НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
73
резултата в
37
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ЕДЕЛВАЙС - R.O.D`ot
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Сведенборг „И както въздухът, който преминава през дупките на
флейтата
се различава само според тоновете, които произвежда, тъй също и природата на Великия Дух е една, макар че формите, под които се проявява, са различни".
ОСНОВНАТА ПРОЯВА НА ЖИВОТА „Вслушайте се в себе си, вгледайте се в безкрайността на пространството и на времето. Там звучи песента на звездите, гласът на числата и хармонията на сферите". Хермес „Това, което е създадено от Него е част от Него".
Сведенборг „И както въздухът, който преминава през дупките на
флейтата
се различава само според тоновете, които произвежда, тъй също и природата на Великия Дух е една, макар че формите, под които се проявява, са различни".
Емерсон „...Човек не е направен от един вид атоми и йони, но във всички атоми, които го съставляват, има градации". Старият Книжник „Един кристал, един диамант трябва да стане жива клетка, за да може да се развие като растение". Великден „...и най-благородното растение трябва да преобърне своите дървени неподвижни клетки в месо и нерви, за да може да чувствува и се движи, както чувствуват и се движат животните". Великден „Човек първоначално не е бил грамаден, а микроскопичен, но при известни условия се е развил и станал човек". „Сила и живот" 142 стр.
към текста >>
2.
БЯЛОТО БРАТСТВО - Бо Ин Ра
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Шатобриан разказва за един случай в Горна Канада (през 1796 г.), където един канадец от племето Онанта-пес със своята
флейта
успял да отстрани един опасен кротал, който попаднал в лагера му.
Щом почвали да ръкопляскат животното се скривало в пукнатините на пода. Този факт се е повтарял и на други концерти . Даже гущерите се оказват силно музикални. Фетис в своята „История на музиката пише за един музикант, който свирейки в градината си, събрал наоколо си до 50 гущера. В Индия факирите с музиката успяват да измъкнат змиите от дупките им.
Шатобриан разказва за един случай в Горна Канада (през 1796 г.), където един канадец от племето Онанта-пес със своята
флейта
успял да отстрани един опасен кротал, който попаднал в лагера му.
Фетис разправя, че морските костенурки се омайват от свиренето с уста и препоръчва тоя начин като най-лесен за улавянето им. Днес се мисли, че преживните животни са слабо чувствителни към музиката. Конят е много чувствителен към музиката. Според Gneпоп (ветер. лекар) има някои коне, които постоянно гледат свирача, докато трае свиренето, други застават срещу своите ясли и стоят неподвижни.
към текста >>
Според Daumbresse конят предпочита
флейтата
пред цигулката.
Днес се мисли, че преживните животни са слабо чувствителни към музиката. Конят е много чувствителен към музиката. Според Gneпоп (ветер. лекар) има някои коне, които постоянно гледат свирача, докато трае свиренето, други застават срещу своите ясли и стоят неподвижни. Фиксирането на ушите, тяхното направление показват ясно, че животното не желае да пропусне нито една нота и че цялото му внимание е съсредоточено върху органа на слуха.
Според Daumbresse конят предпочита
флейтата
пред цигулката.
Той може под влияние на музиката много лесно да се научи да танцува. Не вярвам някой да се съмнява в музикалните способности на магарето. Разправят, че едно магаре, този осмиван музикант, чувайки да пее една дама, която имала хубав глас, напуснало мястото, дето било, доближило се до жилището на певицата и най сетне влязло в двора ù, за да слуша по-добре музиката, която го омаяла. Опитите, направени през май 1795 г. в Парижката Jardin des plantes със слоновете, недвусмислено подчертават музикалността им.
към текста >>
Общо взето, на животните най-много влияе
флейтата
, кларнета и цигулката.
Маймуната е още по-чувствителна. Според Дарвин гибонът взема цяла октава от звукове. Следователно тя се явява същински певец. В „произхождение на човека" той цитира съобщението на Савоа, че черните шимпанзета се събират по 20-50 наедно, за да правят нещо като „оркестър", удряйки върху кухите и звучни дървета, които те държат с ръцете и краката си. Фон Винклер цитира случаи, когато при свирене на фис-хармония или роял особено при „печални и мелодични мотиви" са се явявали в стаята по няколко мишки „които като че примират, слушайки увличащата ги мелодия.
Общо взето, на животните най-много влияе
флейтата
, кларнета и цигулката.
Би могло да се приведат още много примери из музикалния живот на животните, но аз ще се огранича само да цитирам опитите на Franc Nohain в Jardin des plantes, направени неотдавна с грамофон, за да завърша с тоя въпрос. Най-първо поставили грамофона при орангутана. Той отначало се обезпокоил от тези високи звукове, после почнал да се сърди и най-после бе дошъл до ярост. Тъй че трябвало да спасяват инструмента от ръцете на разярения слушател. Слонът като чул грамофона, грижливо разгледал чрез хобота си голямата тръба, а после почнал да слуша много внимателно.
към текста >>
3.
Бележки по повод статията „Астрология и медицина”
 
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Тези и новокаледонските папуаси употребяват и духов инструмент, именно
флейта
само с два отвора на двата края.
Даже хороводните им песни са в минорна гама. От друга страна, тия макар и много некултурни диваци имат верност на тона, точност на размера и на такта. Австралийците нямат никакви инструменти, нито даже всеобщо приетия между диваците тъпан „там-там". Но все пак, жените импровизират тоя инструмент, като пляскат с дланите по кожените си дрехи, които добре се обтягат между бедрата. Ново-хебридците и много други папуаси правят дървени „гонии", нашарени с резби, изразяващи разни чудовища, окачат ги сред селото и когато блъскат тия дървета, те издават гръмлив глас, който се чува много далеч.
Тези и новокаледонските папуаси употребяват и духов инструмент, именно
флейта
само с два отвора на двата края.
Новокаледонците имат и „оркестър" съставен от следните инструменти; бамбукови тояги, с които удрят под такт клони от обелена палма, листо поставено в устата, „там-там" и пр. Такива са първобитните музикални прояви и у диваците. Тая инструментална музика, за която стана вече дума, се намира в едно или друго видоизменение във всички негри. Особено там се срещат тъпанът и флейта. Африканските негри около Габон, Конго, между Занзибар и Големите езера се отличават със своята голяма музикална склонност.
към текста >>
Особено там се срещат тъпанът и
флейта
.
Ново-хебридците и много други папуаси правят дървени „гонии", нашарени с резби, изразяващи разни чудовища, окачат ги сред селото и когато блъскат тия дървета, те издават гръмлив глас, който се чува много далеч. Тези и новокаледонските папуаси употребяват и духов инструмент, именно флейта само с два отвора на двата края. Новокаледонците имат и „оркестър" съставен от следните инструменти; бамбукови тояги, с които удрят под такт клони от обелена палма, листо поставено в устата, „там-там" и пр. Такива са първобитните музикални прояви и у диваците. Тая инструментална музика, за която стана вече дума, се намира в едно или друго видоизменение във всички негри.
Особено там се срещат тъпанът и
флейта
.
Африканските негри около Габон, Конго, между Занзибар и Големите езера се отличават със своята голяма музикална склонност. На хорá се предават със същинска беснота. Играят под звуковете на „там-там", които докарват играчите до същинско хореографическо изстъпление. У африканците тия нощни игри се извършват обикновено при лунна светлина. Племето Ниам-ниам в Африка изпада в истински екстази от своите монотонни песни.
към текста >>
4.
ЕЗИКЪТ НА ЗВЕЗДНИТЕ НЕБЕСА - H. P. Burgoyne
 
Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.
От друга страна, една композиция, например, изпълнена от една духова военна музика дава един определен ефект, когато същата композиция изпълнена от една
флейта
или цигулка дава съвършено друг ефект и обратното, една нежна, елегична музикална работа може да създаде великолепно настроение, ако се изпълни само от
флейтата
и цигулката и много би загубила от своята красота, ако се изпълни от една духова музика.
Например мажорните гами винаги носят в себе си едно повишение на настроението, една жизнерадостност, докато миньорните гами навяват тъга, меланхолия и мечти. Самите гами могат да носят свои още по-типични особености във вибрационно отношение. Тия особености се изразяват с такта. Едно парче в мажорна гама може да е дадено в такт на марш или хороводна песен или на обикновена еротична песен. По отношение на такта също може да се кажа и за миньорните гами.
От друга страна, една композиция, например, изпълнена от една духова военна музика дава един определен ефект, когато същата композиция изпълнена от една
флейта
или цигулка дава съвършено друг ефект и обратното, една нежна, елегична музикална работа може да създаде великолепно настроение, ако се изпълни само от
флейтата
и цигулката и много би загубила от своята красота, ако се изпълни от една духова музика.
Така че, едно музикално творение представлява една твърде сложна комбинация от разнообразни трептения, но намиращи се в правилно математическо отношение по между си. По тоя начин всяко музикално парче се явява носител на свои характерни, специфични трептения в общия си вид. Тия сложни трептения се възприемат от нашето ухо, предават се по слуховия нерв на главния мозък, оттам се предават на музикалния център и от него по асоциативен път към други центрове на мозъка. Тия центрове се активират и се получава реагиране на организма, което става главно в три направления: чрез въздействие на симпатичните и парасимпатичните нерви върху функциите на организма, особено в това отношение представлява голяма важност блуждаещият нерв (Neivus Vagus), който се намира във връзка почти с всички вътрешни органи на човешкото тяло . Второто въздействие се отнася към психомоторните центрове и изобщо психиката, което именно създава настроението у хората и удоволствието.
към текста >>
Арфата е полезна при истерията, а
флейтата
против досадните страсти и започващата туберкулоза.
И с това се обяснява влиянието, което оказва музиката върху всички тия движения на човека. Той дори твърди, че всеки звук има точно определено физиологическо значение за организма на човека. Д-р Гордони Ароста намира, че всеки инструмент, независимо от музикалното творение, което се свири, има също така определено влияние, особено в терапевтично отношение. Той е проучил това влияние и дава следната характеристика за различните инструменти, разгледани в терапевтично отношение: цигулката, казва той, помага на ипохондриците и на меланхолиците. Контрабасът оказва чудесно влияние при нервна отпадналост, а така също и при флегматичните състояния.
Арфата е полезна при истерията, а
флейтата
против досадните страсти и започващата туберкулоза.
Кларнетът действува против нервните безсилия. Английският рог успокоява яростта. Ловджийската тръба действува много добре против лудостта от преследване. Барабанът може да се употреби при нервните заболявания, особено ония на гръбначния мозък, които докарват двигателни разстройства. Фойхтерслебен цитира един английски лекар, който дава следните данни за влиянието на различните инструменти върху косата.
към текста >>
Дървените инструменти, като кларнета,
флейтата
и др., не оказват никакво особено действие.
Така напр. пианото, цигулката, виолончелото и контрабасът помагат за никненето и запазването на косата. И като примери за горното твърдение се сочат Лист, Рубенщайн, Талберг, Паганини, Падаревски, Сарасати, които са имали хубави коси. Напротив, металическите инструменти разрушават за 5-6 години и най-разкошната коса. Особено тромбонът е един безпогрешен разрушител.
Дървените инструменти, като кларнета,
флейтата
и др., не оказват никакво особено действие.
Запазването на косата се счита възможно до 50-52 годишна възраст. По отношение общото влияние на музиката върху здравето може да се каже твърде много. Върху този въпрос, от окултна гледна точка, две мнения няма: музиката се счита едно от най-мощните терапевтични средства. Разбира се, че тя съвсем не може да лекува всички болести, но има болести, които с голяма сигурност тя може да изцери или най-малкото да облекчи страданието на даден болен. Още на времето си Омир е разказал за синовете на Автоликуса, които със своите песни намалили страданията на Одисея от ухапването на глигана и излекували раната, по следите на която един ден трябвало да го познаят.
към текста >>
Като се е свирало на болния с разни инструменти (
флейта
, китара или тръба) според вкуса на болния, то последният оздравял.
Пиндар разказва за Ескулап, че този последният, е научил музиката от баща си Аполон или от своя учител кентавърът Хирон и лекувал много болести със сладки, приятни и сладострастни песни. Теофраст възхвалява много музиката, особено фригийските арии, като лечебно средство против бедрените невралгии. Асклениад твърди, че музиката е едно силно средство за възстановяване здравето на душевно болните. По времето на Гален музиката е била употребявана против ухапване от усойници и скорпиони. През средните векове са лекували с музика една конвулсивна болест, силно разпространена в Италия, причинена от ухапване от някакъв паяк „тарантул".
Като се е свирало на болния с разни инструменти (
флейта
, китара или тръба) според вкуса на болния, то последният оздравял.
Фойхтерслебен цитира думите на един „дълбок наблюдател”, който е казал, че крайната цел на музиката е здравето. Може би това е малко пресилено казано, но в всеки случай в основата на музиката лежи един важен елемент отнасящ се до здравето на човека. Известни са, например. чудесните резултати получени от прочутия певец Карло Броски, върху испанския крал Филип V през време на неговите маниакални припадъци. Особено силно успокоително влияние оказва музиката върху главоболията и бълнуванията.
към текста >>
5.
Мисли за ученика - Борис Николов
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.
Като някаква неземна приказка се разливаше песента от
флейтата
.
Нека тая вечер си починем в тишината на нощта и нека да забравим за миг грижите на деня. Аз ще се помъча да развеселя сърцето ти с тая малка свирка, издялана майсторски от ръката на пастир. Тя има меден глас. Има часове, продължи Абар, когато трябва умът да отпочива, или по-добре да се храни от извора на някоя от трите стихии, които Вечният е дал на земята. Абар приседна край ръмливия водоскок на малката скамейка и почна да свири.
Като някаква неземна приказка се разливаше песента от
флейтата
.
Тихата мелодия като че раздираше завесата на неведението, която покриваше страната на вечната виделина от нашите очи. Тя поемаше душата нагopе, където никога не можеха да стигнат прашните стъпки на нашия размисъл. Цялата радост на битието се бе втъкала сякаш в тия прости звукове, които с тайнствена сила, отнемат от нас всичката печал на земните дни. Радостта на битието изпълваше душата на странника. Това е една неземна радост, която не се движи с вълните на човешките емоции и бури.
към текста >>
Тия прости звукове, родени в съприкосновение на малката медногласа
флейта
, издялана от ръката на планински пастир, с душата на мъдреца, се развиваха в някаква струя, която се мъчеше да достигне небето.
Това е една топлинка, що идва из някои страхотни висини на живота и буди непознати, свещени тръпки на обич дори за малката мравинка, която случайно си съгледал на своя път. Радостта на битието, която подвижва сърцето към радостен повик за живот, същата която разперва пръстите към лъчезарния лик на слънцето. В душата на странникът се разведри. Като че ли пролетен лъх продуха мъглите на тежка, дълга зима и той надзърна в себе си. Там светлееше пламъчето на един тих неугасим огън, запален от памти векове.
Тия прости звукове, родени в съприкосновение на малката медногласа
флейта
, издялана от ръката на планински пастир, с душата на мъдреца, се развиваха в някаква струя, която се мъчеше да достигне небето.
През тях странникът разбра, че и звездите пеят, че и листата по дърветата пеят, че малкия водоскок приглася също на тази песен, и му се стори най-сетне, че и у самия него живее тя. Чужденецът почувства колко високо се издигна на крилата на тая песен и му се стори, че допълвайки някакъв величествен оркестър, живеят световете във великата шир на небесното пространство. И той не зададе петия въпрос, защото разбра, че най-вълшебното в света е песента. Кажи ми каква е одеждата на истината, мъдри Абар, беше шестият въпрос. – Най-простата одежда има истината, странниче, отвърна мъдрецът.
към текста >>
6.
ДНЕШНАТА ЕПОХА И Д-Р ЩАЙНЕР - Б. Б. Р.
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.
Особено е силно влиянието на
флейтата
, тоя древен инструмент у всички народи, който в България е претърпял една модификация и се е обърнал на гайда.
Аналогични явления намираме у шаманите в Сибир, и у китайците, дето гърмят и викат, кряскат, свирят с дълги свирки. Всичкият този шум повдига и подържа настроението на играчите в изпълнение на техните мистерии. В дадения случай ще трябва да се има предвид ролята и силата на музиката[1]. Фактът, че чрез музиката може да се лекуват болни, че чрез нея се рушат Ерихонските стени, чрез нея се възпитават децата, чрез нея човек може да изпита настроения и вдъхновения, каквито нищо друго не може да му даде – такава голяма роля има музиката. И тази роля не е загубила своята цена нито в религиозния, нито в обществения живот на хората.
Особено е силно влиянието на
флейтата
, тоя древен инструмент у всички народи, който в България е претърпял една модификация и се е обърнал на гайда.
Музиката влияе според уровена на хората. Една гайда за изтънчения европеец може да представлява ужасна свирка, но за нашия селянин това е музика, която носи вдъхновение. Особено когато е придружена с тъпана. Грамадната сила на музиката както в психическо така и във физиологическо отношение вече е факт. Но в какво собствено се състои нейната сила?
към текста >>
Независимо от това дали тонът ла би бил изпят от човек, дали мъж или жена, дали ще го изсвири цигулка,
флейта
или китара, то пианото ще го повтори, ще го резонира във всичките си гами, защото съответните му струни дохождат във възбуждение, в трептения от първично изпълнения тон ла.
Но в какво собствено се състои нейната сила? Известно е че музиката – това са хармонични трептения на въздуха, това е специфична вибрационна енергия, която може да се предава и трансформира. Нейните вибрации носят нейната сила. В музиката е известен термина резонанс. т.е. възбуждане в съответни трептения всички ония тела, които са нагодени предварително да трептят в съответния тон.
Независимо от това дали тонът ла би бил изпят от човек, дали мъж или жена, дали ще го изсвири цигулка,
флейта
или китара, то пианото ще го повтори, ще го резонира във всичките си гами, защото съответните му струни дохождат във възбуждение, в трептения от първично изпълнения тон ла.
Аналогичен случай имаме и при нестинарите. Специалната нестинарска песен, имаща свой типичен ритъм, оказва своето резониращо, тъй да се каже, влияние върху предварително религиозно настроените по случая нестинари, повдигат леко техните психически вибрации, което пък се отразява върху физиологичното състояние на тялото, като повишават общо вибрациите на тялото. Съвременната физика установява, че всички тела се намират в непрекъснати вибрации, отличаващи се по бързината и дължината на вълните си, както и големината на амплитудите (височината на вълните). Подобно вибрационно влияние оказва музиката върху организма на лесно настройващи се лица и лесно променя тяхната обща обикновена вибрационна система на тялото. Към тоя факт трябва да се прибави втория елемент: танцът и игрите както на нестинарите, тъй и на околните.
към текста >>
7.
Из „Fruchtlese“ – Рабиндранат Тагор
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Георги Томалевски ПРОБУЖДАНЕ Аз чух гласа на твоята
флейта
в ранния час.
Георги Томалевски ПРОБУЖДАНЕ Аз чух гласа на твоята
флейта
в ранния час.
Дърветата бяха оросени от утринната влага и първите лъчи на слънцето играеха в тия бисери. Твоят глас ме позова и аз разтворих прозорците на моята стая. Аромат нахлу в нея, нахлуха песните на събудените птички и радостта, що идваше от синьото небе. Денят ме поздрави и аз му отворих. Колко ли още щях да чакам със спуснати завеси, ако да не бе тоя глас!
към текста >>
Гласът на твоята
флейта
долетя изпод зелените овошки и ми показа мелодията на разбудената радост, която чакаше пред моя прозорец.
Аромат нахлу в нея, нахлуха песните на събудените птички и радостта, що идваше от синьото небе. Денят ме поздрави и аз му отворих. Колко ли още щях да чакам със спуснати завеси, ако да не бе тоя глас! Може би дълго още щях да мисля че е нощ, нямаше да разпозная светлината, защото тежки завеси ме отделяха от деня. Твоят зов ме призова.
Гласът на твоята
флейта
долетя изпод зелените овошки и ми показа мелодията на разбудената радост, която чакаше пред моя прозорец.
Благословен да бъдеш ти и твоята медногласна флейта... От тоя ден аз започнах да дишам въздуха на свежата градина. От тоя ден дърветата ме поздравяваха, като навеждаха леко кичестите гранки; вишната изсипа на главата ми куп от белите си цветове, а косът сякаш ми изрече нещо познато със своя звънък вик. Отдалеко планината като синкав великан, смълчан в размисъл, ми се видя позната и аз разбрах защо са устремени вършините ù високо, в синьото небе. От тоя ден разбрах защо съм роден. Кой те прати при моя прозорец в ранния час?
към текста >>
Благословен да бъдеш ти и твоята медногласна
флейта
... От тоя ден аз започнах да дишам въздуха на свежата градина.
Денят ме поздрави и аз му отворих. Колко ли още щях да чакам със спуснати завеси, ако да не бе тоя глас! Може би дълго още щях да мисля че е нощ, нямаше да разпозная светлината, защото тежки завеси ме отделяха от деня. Твоят зов ме призова. Гласът на твоята флейта долетя изпод зелените овошки и ми показа мелодията на разбудената радост, която чакаше пред моя прозорец.
Благословен да бъдеш ти и твоята медногласна
флейта
... От тоя ден аз започнах да дишам въздуха на свежата градина.
От тоя ден дърветата ме поздравяваха, като навеждаха леко кичестите гранки; вишната изсипа на главата ми куп от белите си цветове, а косът сякаш ми изрече нещо познато със своя звънък вик. Отдалеко планината като синкав великан, смълчан в размисъл, ми се видя позната и аз разбрах защо са устремени вършините ù високо, в синьото небе. От тоя ден разбрах защо съм роден. Кой те прати при моя прозорец в ранния час? На слука ли изсвири утринния зов, и знаеше ли ти, че той подсеща за това, че нощта е сбрала своите крила и синята усмивка на деня ни чака да отворим прозорците на душната си стая?
към текста >>
Благословен да бъдеш ти и твоята медногласна
флейта
!...
От тоя ден дърветата ме поздравяваха, като навеждаха леко кичестите гранки; вишната изсипа на главата ми куп от белите си цветове, а косът сякаш ми изрече нещо познато със своя звънък вик. Отдалеко планината като синкав великан, смълчан в размисъл, ми се видя позната и аз разбрах защо са устремени вършините ù високо, в синьото небе. От тоя ден разбрах защо съм роден. Кой те прати при моя прозорец в ранния час? На слука ли изсвири утринния зов, и знаеше ли ти, че той подсеща за това, че нощта е сбрала своите крила и синята усмивка на деня ни чака да отворим прозорците на душната си стая?
Благословен да бъдеш ти и твоята медногласна
флейта
!...
Аз имах много накити в своята стая. Те стояха мълчаливи, мъртви сякаш и по тях не трепкаше играта на сутринния лъч. Сега те оживиха, и по тях се движи седмобаграта дъга. Имах много книги, но никоя от тях ми не показа, това което видях написано върху лицето на утрото, през което ме извика гласът на твоето приветствие. Аз често те виждам в своите сънища, виждам те сред дърветата на миризливата градина, сред цветовете на пролетта и ми се струва, че твоята песен я подеха всички птици.
към текста >>
Благословен да бъдеш ти и твоята медногласна
флейта
... * * *
Аз често те виждам в своите сънища, виждам те сред дърветата на миризливата градина, сред цветовете на пролетта и ми се струва, че твоята песен я подеха всички птици. Твоята ръка разклаща кичестите клони, когато вървя низ тях, твоята ръка изсипа куп от бели цветове на вишната връх мене. От тоя ден аз чакам те буден всяка утрин. Ти преминаваш през разцъфтялата градина и шумът на твоите леки стъпки се покрива с шума от трепкащите листи. Тебе поменавам в своя разговор с вечността.
Благословен да бъдеш ти и твоята медногласна
флейта
... * * *
към текста >>
8.
Хелиодът
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
* * * Дочувам мелодията на Неговата
флейта
и не съм вече господар на себе си.
Мъдростта и отречението му са съвършени. Той вкусва от чашата на вдъхновенията и на стремежите на любовта. Там цялото небе се изпълня с радост. * * * Светлината на слънцето, на луната, и на звездите блести с блясък несравним: мелодията на любовта възлиза все по-високо и по-високо и ритъмът на чистата любов удря такта. Ден и нощ музикалният хор изпълва небесата и казва Кабир: „Моят Единствен Възлюблен ме изпълня със светлина, както светкавица небесата".
* * * Дочувам мелодията на Неговата
флейта
и не съм вече господар на себе си.
Цветето се разтваря без да е настъпила пролетта и вече пчелата е получила неговия благоухаещ зов. Откънтява с гръм мълнията, проблясват светкавиците; вълни се издигат в моето сърце. Дъждът ромоли и моята ли душа копне по моя Господ. Там, където ритъмът на света едно след друго се ражда и умира, дотам е достигнало моето сърце. Там скритите хоругви се развяват от вятъра.
към текста >>
9.
LE MAITRE PARLE. LA LIBERTE
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Има някои видове змии, които с помощта на
флейта
или друг някой инструмент, могат да се укротят.
Окултизмът в музиката. За магическата сила, за тайнствения ефект, който предизвиква музиката, се говори още от незапомнени времена. Всичките хора почти се подават на магическото действие на музиката, което и до днес не е обяснено напълно по научен начин. Опитите са ни доказали, че това магическо въздействие на музиката се простира и върху животинското и растителното царство. Известно е, че много животни невероятно живо реагират под звуковете на музиката.
Има някои видове змии, които с помощта на
флейта
или друг някой инструмент, могат да се укротят.
Има мишки, които играят под звуковете на музиката. Констатирано е от безброй подновявани опити, че някои екзотични растения отварят своите цветове при звука на някоя приятна музика. Така, техните наведени стебла се изправят, листата потреперват и цветната чашка се разиграва. Според мнението на учените, които се занимават специално с този въпрос, това са окултни явления, предизвикани от музиката. Но дали окултизма има връзка с музиката?
към текста >>
10.
LE MAITRE PARLE-LES QUATRE SHOSES
 
Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
След своите предишни стихотворни сбирки: „Реките викат", „Есенна
флейта
", „Елегии", „Видения" и „Отстранена земя" той напоследък ни дари с новата сбирка „Златно и синьо".
Сказките били изнесени с голям успех. Между другото към края на втората сказка той изложил и някои основни идеи на Учителя. „Златно и синьо", стихове от Иван Мирчев, 1935 г. Цена 20 лева. Доставя се от автора - Стара Загора.
След своите предишни стихотворни сбирки: „Реките викат", „Есенна
флейта
", „Елегии", „Видения" и „Отстранена земя" той напоследък ни дари с новата сбирка „Златно и синьо".
У поета се долавя едно прозрение за вътрешната, мистичната страна на живота. В стихотворението „Вечер" поетът желае да чува тревите, техните радости и скърби, техния плач; казва, че това ще е първото му блаженство. В „Молба" той излага първата си молитва към Спасителя, казва, че духът му е в опасност и моли Неговата подкрепа, да го пази в този свят. Виждане посрдством кожата. - От опита на Виенската психиатрическо-неврологична клиника се е установило, че кожата на човешкото тяло усеща или „вижда", така да се каже, светлината.
към текста >>
11.
ОТЗИВИ ВЕСТИ И КНИГОПИС
 
Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Ловци на тюлени и полярни изследователи разправят подобни работи за въздействието на
флейтата
и цигулковото свирене върху морското куче.
Когато моряците дигат котвата, пеят. Морските кучета плават към тях, вдигайки главите си над водата. Тогава те могат лесно да бъдат хванати. Много по-силно отколкото пеенето, действува на животните черковната камбана. Бел е наблюдавал в Оркнейските острови, как тюлените при звъна на камбаните са отправяли веднага очите си нататък, откъдето идва той, отплавали са към брега и слушали в унес и почуда тези звукове.
Ловци на тюлени и полярни изследователи разправят подобни работи за въздействието на
флейтата
и цигулковото свирене върху морското куче.
Звуковете на цигулката имат, въобще, силно привличащо влияние върху множество животни. Преди няколко години наблюдавах как едно младо шимпанзе на можеше да се обладае от радост, слушайки звукове, които никога не е слушало. Накрая взе да блъска с краката си върху масата, изопна устните си напред и почна да вика непрестанно „ху", звук който у шимпанзето е обикновения израз на радост. Заведнъж скача върху земята и почва да се върти в кръг. Престана музиката, то почна така нежелателно да крещи и се опита да вземе цигулката.
към текста >>
Известният като магьосник зоолог Херман Ландоа, един от приятелите на щрайха в Мюнстер, е използувал тези си знания за една много смешна шега и истинска магия на „вълшебната
флейта
".
Ала не само висши животни като шимпанзето обичат струнната музика, дори и насекоми реагират на подобни тонове. Кухненската хлебарка спира своя набег, когато цигулкова струна зазвучи. Водни дървеници пък се блъскат като диви една върху друга, когато струната ми зазвучи на цигулката. Комари залепнали някъде по тавана, падат надолу, щом зазвучи някое „ла” или „ми” на цигулката. Същото нещо става и когато тези тонове бъдат изсвирени или изпети с уста.
Известният като магьосник зоолог Херман Ландоа, един от приятелите на щрайха в Мюнстер, е използувал тези си знания за една много смешна шега и истинска магия на „вълшебната
флейта
".
Слугата на Ландоа, така разказва самия той, си работил веднъж както и друг път в градината. Случайно наблизо е имало един рояк комари. Ландоа извикал слугата си и му заговорил със съскащ език подобно на двойно застъргана струна ми: „Ако ти не ми изчистиш пак обущата, да те ужилят комарите смъртно". Като по заповед роякът комари нападнал и двамата и слугата побягнал в полуда. И казваше след това слугата: „Това не може да бъде обикновено нещо, моят господин професор държи даже и комарите под команда." Подобни наблюдения ни дават възможност за едно обяснение, че музиката или по-право тонове от дадена височина и известна звукова багра действуват особено върху едно или друго животно.
към текста >>
Нека потвърдим гореказаното с опити, които ние предприехме с помощта на една
флейта
върху всички млекопитаещи и птици от Берлинската зоологическа градина.
Случайно наблизо е имало един рояк комари. Ландоа извикал слугата си и му заговорил със съскащ език подобно на двойно застъргана струна ми: „Ако ти не ми изчистиш пак обущата, да те ужилят комарите смъртно". Като по заповед роякът комари нападнал и двамата и слугата побягнал в полуда. И казваше след това слугата: „Това не може да бъде обикновено нещо, моят господин професор държи даже и комарите под команда." Подобни наблюдения ни дават възможност за едно обяснение, че музиката или по-право тонове от дадена височина и известна звукова багра действуват особено върху едно или друго животно. Животните вероятно имат известни тонове в своето тоново съкровище, които по височина и тембър се приближават или напомнят тоновете, които човек взима на известни музикални инструменти.
Нека потвърдим гореказаното с опити, които ние предприехме с помощта на една
флейта
върху всички млекопитаещи и птици от Берлинската зоологическа градина.
Тапирите, които имат глас като свирнята на свирка, спряха да пасат при първите тонове на флейтата и се ослушаха с голямо напрежение. Променяхме ли ние мястото си, те постоянно обръщаха главата в онази посока, откъдето идваха тоновете. Едно от животните редовно изреваваше, когато спираше музиката. Също така действуваха звуците на флейтата и върху дивите свини. Щом засвиреше инструмента, те спираха да ядат и се заслушваха.
към текста >>
Тапирите, които имат глас като свирнята на свирка, спряха да пасат при първите тонове на
флейтата
и се ослушаха с голямо напрежение.
Ландоа извикал слугата си и му заговорил със съскащ език подобно на двойно застъргана струна ми: „Ако ти не ми изчистиш пак обущата, да те ужилят комарите смъртно". Като по заповед роякът комари нападнал и двамата и слугата побягнал в полуда. И казваше след това слугата: „Това не може да бъде обикновено нещо, моят господин професор държи даже и комарите под команда." Подобни наблюдения ни дават възможност за едно обяснение, че музиката или по-право тонове от дадена височина и известна звукова багра действуват особено върху едно или друго животно. Животните вероятно имат известни тонове в своето тоново съкровище, които по височина и тембър се приближават или напомнят тоновете, които човек взима на известни музикални инструменти. Нека потвърдим гореказаното с опити, които ние предприехме с помощта на една флейта върху всички млекопитаещи и птици от Берлинската зоологическа градина.
Тапирите, които имат глас като свирнята на свирка, спряха да пасат при първите тонове на
флейтата
и се ослушаха с голямо напрежение.
Променяхме ли ние мястото си, те постоянно обръщаха главата в онази посока, откъдето идваха тоновете. Едно от животните редовно изреваваше, когато спираше музиката. Също така действуваха звуците на флейтата и върху дивите свини. Щом засвиреше инструмента, те спираха да ядат и се заслушваха. И свинята има освен своето низко грухтене, едно високо пискане в своето тоново богатство.
към текста >>
Също така действуваха звуците на
флейтата
и върху дивите свини.
Животните вероятно имат известни тонове в своето тоново съкровище, които по височина и тембър се приближават или напомнят тоновете, които човек взима на известни музикални инструменти. Нека потвърдим гореказаното с опити, които ние предприехме с помощта на една флейта върху всички млекопитаещи и птици от Берлинската зоологическа градина. Тапирите, които имат глас като свирнята на свирка, спряха да пасат при първите тонове на флейтата и се ослушаха с голямо напрежение. Променяхме ли ние мястото си, те постоянно обръщаха главата в онази посока, откъдето идваха тоновете. Едно от животните редовно изреваваше, когато спираше музиката.
Също така действуваха звуците на
флейтата
и върху дивите свини.
Щом засвиреше инструмента, те спираха да ядат и се заслушваха. И свинята има освен своето низко грухтене, едно високо пискане в своето тоново богатство. Много интересни бяха нашите опити с едно Масайско магаре. При засвирването на флейтата то силно зарева, наду ноздри и дойде с радостни скокове при нас до оградната мрежа. Спря музиката и пазачът подкани магарето на другия край на оградата.
към текста >>
При засвирването на
флейтата
то силно зарева, наду ноздри и дойде с радостни скокове при нас до оградната мрежа.
Едно от животните редовно изреваваше, когато спираше музиката. Също така действуваха звуците на флейтата и върху дивите свини. Щом засвиреше инструмента, те спираха да ядат и се заслушваха. И свинята има освен своето низко грухтене, едно високо пискане в своето тоново богатство. Много интересни бяха нашите опити с едно Масайско магаре.
При засвирването на
флейтата
то силно зарева, наду ноздри и дойде с радостни скокове при нас до оградната мрежа.
Спря музиката и пазачът подкани магарето на другия край на оградата. То се завтече при него. Едва, обаче, почна наново нашата флейта, магарето в галоп, ревящо от радост пристигна при нас. Голямо впечатление направи нашата музика също върху кукумявките и орлите. Една малка горска кукумявка беше се превърнала изцяло на слух.
към текста >>
Едва, обаче, почна наново нашата
флейта
, магарето в галоп, ревящо от радост пристигна при нас.
И свинята има освен своето низко грухтене, едно високо пискане в своето тоново богатство. Много интересни бяха нашите опити с едно Масайско магаре. При засвирването на флейтата то силно зарева, наду ноздри и дойде с радостни скокове при нас до оградната мрежа. Спря музиката и пазачът подкани магарето на другия край на оградата. То се завтече при него.
Едва, обаче, почна наново нашата
флейта
, магарето в галоп, ревящо от радост пристигна при нас.
Голямо впечатление направи нашата музика също върху кукумявките и орлите. Една малка горска кукумявка беше се превърнала изцяло на слух. Тя се навеждаше из своята дупка с издаден навън врат и ни следеше внимателно, като насочваше капачето на ухото по посока на звуковете. Много от орлите пищяха заедно с нас и идваха при нас към оградната мрежа. Подобно беше и впечатлението от камбанни звукове - бяхме избрали малки камбанки, нагласени в терци - върху музикални животни.
към текста >>
12.
PRINCIPES FONDAMENTAUX DE L'ETAT UNIVERSEL
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Аз помня деня, когато гласът на твоята
флейта
пробуди сърцето ми.
ПОЕМИ 1. Човекът, който събуди сърцето Кой си ти? Понякога си мисля, че си ми приятел, в погледа на когото грее скъпа обич, а други път – че ми си враг, защото очите ти мълчат и не зная помислите ти.
Аз помня деня, когато гласът на твоята
флейта
пробуди сърцето ми.
От тогава времето потече като приказка; очаквам нещо и тръпнеща се вслушвам. Каква беше тая песен, която премахна слепотата на моите очи? До тоя ден аз не бях видяла лазура на небето, не знаех, че толкова са пъстри пеперудите, не се опивах от дъха на цъфналите вишни. Когато чуех стъпки по каменния път не повдигах глава и сърцето ми не трепкаше. Кой си ти, дето събуди с гласа на твоята флейта сърцето ми?
към текста >>
Кой си ти, дето събуди с гласа на твоята
флейта
сърцето ми?
Аз помня деня, когато гласът на твоята флейта пробуди сърцето ми. От тогава времето потече като приказка; очаквам нещо и тръпнеща се вслушвам. Каква беше тая песен, която премахна слепотата на моите очи? До тоя ден аз не бях видяла лазура на небето, не знаех, че толкова са пъстри пеперудите, не се опивах от дъха на цъфналите вишни. Когато чуех стъпки по каменния път не повдигах глава и сърцето ми не трепкаше.
Кой си ти, дето събуди с гласа на твоята
флейта
сърцето ми?
Защо намазвам косите си с благоуханна вода в денят, когато безмълвен минаваш край нас? Защо приемам просяците в моя двор, когато по-рано не чувах ни техните песни, ни тяхната жалба? Приятел на моето сърце те наричам, защото с радост бих настлала пътя ти с дарове от моминското ми руво, а враг, защото ти отне покоя от детските ми дни. Кой си ти? По-рано, щом слънцето се скриеше зад планината, аз не смеех да покажа лицето си в тъмнината, а сега мога да бродя самотна в нощта и не се боя от сенките Приятел на моето сърце, защото всичко бих ти дала; враг, защото бих се скитала бездомна в широкия свят по твоите неспирни стъпки.
към текста >>
Кой си ти, който взе дните, после нощите, а сега всички мигове на сърцето, което ти пробуди с песента на твоята
флейта
?
Ти не знаеш, че тогава е моят празник. Гълъбите имат най-много зърна, цветята са полети, просяците тихо почиват в широкия ми двор, а мойте грижливо вчесани коси лъщят. На зная нито името, нито земята, където си роден. И ти не знаещ нищо за сърцато, което тръпне зад тежката порта между тъмните грани на черницата. Кой си ти, който ме научи да чакам слънцето в ранина?
Кой си ти, който взе дните, после нощите, а сега всички мигове на сърцето, което ти пробуди с песента на твоята
флейта
?
2. Песента на скиталеца Аз простих на враговете си, целунах с прощална, братска целувка приятелите си, а лъжците и лицемерите отминах мълком, без да спирам око на тях. Захвърлих всичко, което беше непотребно труфило в живота ми, а оставих само струните, по които ръката ми събужда припева на моите песни. С тия тънки струни, изопнати на липовата гусла, аз тръгнах по лъкатушната пътека, чийто край се губи от очите ми. Водачи ще ми бъдат северните съзвездия на моето пеещо сърце. Боя се от богатството на преситените, защото то прави тягостен живота и помрачава погледа.
към текста >>
13.
ШИРОТА НА ДУХА - Е.
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
С
флейта
златна тихо свириш, будиш Ти душите И вървиш и с поглед сочиш пред тях далнините.
Още са звездни и звучни нощите, Песен и блян се преплитат. Още извива низ стръмнините Пътя ми – ручей планински, Мамят красиво там далнините Будният поглед за всичко. Още са силни жажда и порив, Вечното слънце зове ме В житни полета и плодни градини – Крепки за труд са ръцете. Още далеч е там в низините Равния път на отмора, Младост разцъфнала, спри и попей ми, Дивна е твоята песен! S. * * * ТИ От далече идеш Ти и тръгнал си отдавна, Вековете дълги шепнат спомени за Тебе.
С
флейта
златна тихо свириш, будиш Ти душите И вървиш и с поглед сочиш пред тях далнините.
От далече идеш Ти и носиш мир небесен, Руùни вековни падат в стъпките Ти светли; Като слънчев изгрев носиш радост и надежди И събличаш и отнасяш старите одежди. От далече идеш Ти, разливаш дар обилен, И роси в сърцата влага, семена поникват; Като майка с необятна обич към децата, Търпеливо Ти отглеждаш цветя във душата. S. * * * ПЕСЕНТА НА ВОДНИТЕ КАПКИ Слънчев лъч целуна капчиците водни, капчиците чисти литнаха с крилца. Светлите простори срещнаха ги с радост, и запяха дружно чистите сърца. И запяха дружно капчиците водни: „О, велика радост, радост след тъга!
към текста >>
14.
МИР ВАМ! - ЕК. М-ВА
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Стрелец ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА Т Е Л Е Ц Над широките поля и пресните угари се носи тихата песен на
флейта
, излязла от влажната хладина на горите, от цъфналите храсти и от планината, където вече са плъзнали стада и се чуват гласове на звучни хлопки.
Стрелец ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА Т Е Л Е Ц Над широките поля и пресните угари се носи тихата песен на
флейта
, излязла от влажната хладина на горите, от цъфналите храсти и от планината, където вече са плъзнали стада и се чуват гласове на звучни хлопки.
Дърветата са облечени с прозрачни зелени облачета, по които блести росата преломила слънчевия лъч в седем багри, по долините руменеят първите цветя с крехки чашки. На небето грее остър сърп на новолуние, клоните тихо прошумяват от вечерника и две очи наблизо чакат с копнежа, събуден от цъфналата пролет. Днес е празник на земята. Изпръхнала е нейната снага и в топлите й пазви мълчаливо спи зърното, от което ще израсне пълен клас. Като невеста, която чака своя жених, земята чака часа, когато слънцето ще я обгърне в своите обятия и ще пришепне бликащата радост на своето щедро сърце.
към текста >>
15.
Списанието PDF
 
Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
От човека се иска само да засвири с
флейтата
на своя ум песента на светлината.
Каква може да бъде волята на един всемъдър и всеблаг Баща? — Безспорно, децата му да бъдат здрави, силни и любещи. Каква е още волята на Великия Баща? — Да остави свободни децата си, както днес ги е оставил, да опитат резултатите на своята воля, на своята цивилизация, за да разберат, че щастието им седи не в изпълнението на тяхната воля, а в изпълнението на Неговата света воля. Същественото е скъп небесен дар — дар от Бога.
От човека се иска само да засвири с
флейтата
на своя ум песента на светлината.
С арфата на своето сърце — дивната мелодия на Любовта. С баса на своята воля — химна на свободата. Велик е човекът, който е разбрал и оценил същественото в живота. Днес повече от всякога светът се нуждае от такива хора, животът на които да звучи със слънчевия трепет в общата хармония на безграничния живот на всемира, в хармонията на Великия живот — живот на Истина, Мъдрост и Любов
към текста >>
16.
ПОЕМИ - Б.К.Б.
 
Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Какво да сторя, щом в късния среднощен вятър аз чувам същите мелодии, които някога ме пробудиха от моя сън и после Неговия глас — като тиха
флейта
в ранната утрин.
Всяка пролет, когато чуя гласа на пробудените води, аз си спомням за обещанието, което Господарят на времената даде на човеците, че ще настъпи ден, когато ледовете ще се стопят и хората ще се погледнат ведро усмихнати под лазурния купол на дълбокото небе. Всяка пролет, когато слънцето пробие облаците и по плетищата се втурват веселите ликуващи деца, аз усещам, как се връща моето отминало детство, защото макар по косите да са цъфнали късните вишневи цветове, сърцето е все още младо и наивно както някога. Дали, наистина, е отминала пролетта на моя живот? Не съм ли аз същото онова дете, което някога се събуждаше от майчиния зов, да види ятата на идващите щъркове? Какво значат годините за тоя огнен съд, в който Бог е оставил частица от своето безсмъртие?
Какво да сторя, щом в късния среднощен вятър аз чувам същите мелодии, които някога ме пробудиха от моя сън и после Неговия глас — като тиха
флейта
в ранната утрин.
Всяка пролет, когато снежната планина се заля с румените багри на изгревната светлина, в мене трепва нещо свято, защото пред очите ми застава неизвървеният път за бялата планина на духа, където множеството се слива с Великото Едно. Всяка пролет за мене е свидетелство за безсмъртието на света, на природата и на човешката душа. Всяка пролет е късче от безкрайната радост на Всемира!
към текста >>
17.
DU MAITRE - LA VIE DE LA VERITE ET DE LA BEAUTE
 
Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.
Библиотека „Корали" е пуснала нови издания на следните номера: „Сини часове", „Песните на Ямато" и „Цъфнала вейка" — японска лирика, „Любов и мъдрост" — индийска лирика, „Цветя от Анам" — анамска лирика, „Цветът на прасковата" и „Далечна
флейта
свири" — китайска лирика и „Миражи на сърцето" — азиатска лирика.
Божествени водачи, които няма да считат слабостта и заблудата като добродетели и няма да ги закрилят и подхранват. Всички, които днес ръководят хората в разните области на живота, ще бъдат пометени. Истински свободните и благородни ще се съберат в мълчание, в истинската светлина. Те ще намерят отново изгубения ключ на отвъдния свят и ще изградят един нов свят, който ще отразява истинските небеса. Из „Синият базалт" Предава: Д-р Е. К.
Библиотека „Корали" е пуснала нови издания на следните номера: „Сини часове", „Песните на Ямато" и „Цъфнала вейка" — японска лирика, „Любов и мъдрост" — индийска лирика, „Цветя от Анам" — анамска лирика, „Цветът на прасковата" и „Далечна
флейта
свири" — китайска лирика и „Миражи на сърцето" — азиатска лирика.
Преводи на Никола Джеров. Доставя Ал. Димитров, ул. „Бачо Киро" 35 — София. Цена на осемте сбирки — 140 лева.
към текста >>
18.
Общуване през пространството
 
Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Той свири на
флейта
.
И една девойка се спря на моята врата. Питах я: „Как достигна дотук“. Тя ми отговори: „Пратиха ме.“ Станахме приятели, тя е от Буенос Айрес и е приела духовния път. Една астроложка, която живее на 400 метра от нас, никога не ни е посещавала, макар че знае за нас. Дойде един ден със свой приятел музикант, който се интересува от Паневритмията.
Той свири на
флейта
.
Искал да се свърже с Аида, но неочаквано видя и моето творчество. Двамата останаха впечатлени от атмосферата в къщата ни. Днес ще дойдат пак и ще свирят. Дадохме им филма „Паневритмия“ да го видят. Много хора напускат къщата ми очаровани, обаче след като влязат в „морето“ Буенос Айрес, очарованието им се изпарява!
към текста >>
19.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 111
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Но само цигулката не е достатъчна за образуване езика на тоновете Нежният тон на
флейтата
, любовният език на виолончелото, войнствената музика на тръбите и на духовите инструменти, тихият.
Изглежда че нема друго средство, с което да можем да изразим тъй-ясно чувствата на нашата душа, както музиката. Най „говорящият“ от всички инструменти е цигулката. Тя разказва за минало, настояще и бъдеще („Легендата“ на Венявски, „Traumerei“ на Шуман и т н.) Тя говори за радост и страдание, за любов и омраза, за скърби и болки. Вий я чувате да тържествува или да стене, да плаче, когато се намира в ръцете на артиста. Това е език, който влияе на нашето сърце по-силно от много други.
Но само цигулката не е достатъчна за образуване езика на тоновете Нежният тон на
флейтата
, любовният език на виолончелото, войнствената музика на тръбите и на духовите инструменти, тихият.
нежен и деликатен, отправен към сърцето глас на арфата, очарователната и весела музика на цитрата, величествената, затрогваща и тържествена музика на органа, — всеки един инструмент може, когато се свири правилно, да говори на този прекрасен език и да изразява това, което е най-дълбоко в нас. Майстори във владеенето на този език бяха Бетовен, Лист, Вагнер, Шопен, Хендел, Брамс, Моцарт, Шуман и други, повечето от тях заминали. След възкресението, те отново ще ни говорят на този език, но вече не за слава но хората, а за слава на Вечния, на Бога. Друг вид език. езикът на картините, както са го разбирали по свой маниер Рембранд, ван Дайк, Тициан и други, също ни говори чрез действащи на сърцето рисунки и скулптурни произведения, макар че до известна степен е мъртъв и затова мнозина не могат лесно да го разбират.
към текста >>
20.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 231
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
(из в-к „Мир“) Мелодия и
флейта
(басня) – Радиозо Съобщения НЕЩО ЗАБРАВЕНО Застанали над своята работна маса, занаятчията, работникът, търговецът, чиновникът, цял ден напрягат сили в работа, която е нужна, за да осигури, на тях и на семействата им, насъщния хляб.
Крижановска) – превел Ст. К. „Отче Наш“, като завет Христов и социална проблема на бъдещата епоха – из увода към книгата „Отче Наш“ Из науката и живота. Има ли шесто чувство? Пренасяне на мисли, чувства и знания – М. И. С.
(из в-к „Мир“) Мелодия и
флейта
(басня) – Радиозо Съобщения НЕЩО ЗАБРАВЕНО Застанали над своята работна маса, занаятчията, работникът, търговецът, чиновникът, цял ден напрягат сили в работа, която е нужна, за да осигури, на тях и на семействата им, насъщния хляб.
Застанали на своя чин, учениците напрягат своите умствени сили, за да усвоят учебния материал от науките, които те трябва да изучат. Всички работят, всички напрягат сили, всички се стремят да произведат, да направят нещо, да се издигнат, да придобият опитност и сръчност — да създадат нещо, да станат нещо. Велик и свят е процеса на труда в училището на живота! Трудът издига, облагородява. Той изпълва свободното ни време и с това ни пази от лоши увлечения.
към текста >>
„М и р“) Мелодия и
флейта
(басня) Мелодията каза на
флейтата
учтиво: — Днес, сестро, аз съм много доволна и щастлива.
Но, грамадна загадка си оставя въпроса, по какъв начин и по кой път се пренасят мислите, чувствата, картините, символите, за далечни разстояния. Дали е нервната система, която е толкова силна, да може да премине с бързината на радиовълните или светлината такива разстояния от няколко стотин или няколко хиляди километри, без да се намали или разпръсне и да запази цялото съдържание, с което е натоварена? И по кой начин тези невидими и неизмерими вълни се приемат и за писват ъ? М. И. С. (из в.
„М и р“) Мелодия и
флейта
(басня) Мелодията каза на
флейтата
учтиво: — Днес, сестро, аз съм много доволна и щастлива.
Добри и лоши хора от мен се възхитиха и вярвам, че със право ме всички одобриха. Но свирката отвърна надменна и злорада: — По право твойта слава на мене днес се пада, защото ти без мене, какво ще си, кажи ми? — Едно нищожно нещо без место и без име! Хвалбливке неразумна, обсипана със слава, ти трябва да признаеш, че аз те сътворявам, че ти ще бъдеш нищо без моята способност! Признай де!
към текста >>
— викна
флейтата
високо, злобно.
Добри и лоши хора от мен се възхитиха и вярвам, че със право ме всички одобриха. Но свирката отвърна надменна и злорада: — По право твойта слава на мене днес се пада, защото ти без мене, какво ще си, кажи ми? — Едно нищожно нещо без место и без име! Хвалбливке неразумна, обсипана със слава, ти трябва да признаеш, че аз те сътворявам, че ти ще бъдеш нищо без моята способност! Признай де!
— викна
флейтата
високо, злобно.
Мелодията каза спокойно и прилично: — Чрез тебе днес, признавам се проявих отлично, но миналия празник не се родих чрез тебе, а с други инструмент, веч хвърлен, непотребен. Родих се днес чрез флейта, а вчера чрез гъдулка, пък утре ще звуча чрез съвършената цигулка. И всички инструменти нима ще заявяват, че всеки път сами ме от себе си създават? Но ти забравяш, сестро, разумното дихание, светото вдъхновение и нужното желание на музиканта, който избира инструмента? В сърцето му аз трепкам и пея до момента, когато той започне да свири върху нещо.
към текста >>
Родих се днес чрез
флейта
, а вчера чрез гъдулка, пък утре ще звуча чрез съвършената цигулка.
— Едно нищожно нещо без место и без име! Хвалбливке неразумна, обсипана със слава, ти трябва да признаеш, че аз те сътворявам, че ти ще бъдеш нищо без моята способност! Признай де! — викна флейтата високо, злобно. Мелодията каза спокойно и прилично: — Чрез тебе днес, признавам се проявих отлично, но миналия празник не се родих чрез тебе, а с други инструмент, веч хвърлен, непотребен.
Родих се днес чрез
флейта
, а вчера чрез гъдулка, пък утре ще звуча чрез съвършената цигулка.
И всички инструменти нима ще заявяват, че всеки път сами ме от себе си създават? Но ти забравяш, сестро, разумното дихание, светото вдъхновение и нужното желание на музиканта, който избира инструмента? В сърцето му аз трепкам и пея до момента, когато той започне да свири върху нещо. Тогава аз политам, с възторг света посрещам. След туй заглъхвам пак и пак свирача чакам, отново чакам тласък в безкрайната вселена, да се родя чрез свирка по-нова, съвършена.
към текста >>
21.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 236
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Мишколовецът в Хамелн със своята
флейта
е привличал всички мишки и плъхове вън от града.
В Южна Америка има друго едно растение, което има навика на скитническите племена. То се заселва от място на място, като човека и остава там, където намери най-добри условия за живот. Това растение се нарича селагинела, то е твърде малко, но всички знаят, че то може да се пресели на десетки и стотици километри далеч. Музиката и животните Истината и въображението ни говорят за магическото действие на музиката върху животните. Орфей е свирил с арфата си и горските животни са слушали като сковани и омаяни звуците на неговите песни.
Мишколовецът в Хамелн със своята
флейта
е привличал всички мишки и плъхове вън от града.
Индийските укротители на змии с монотонните мелодии на своите свирки принуждават отровните влечуги да танцуват. Под такта на музиката змиите изправят горната част на тялото си, като се опират на спиралообразно свитата задна част и извършват на ляво и на дясно ритмически движения. Даже грамадните слонове в Лондонската зоологическа градина — както се съобщи напоследък — изпадат в едно особено възбуждение. Ако даже животните попадат неминуемо под влиянието на музиката, колко по-силно тя трябва да действа върху човеците. Празненства без музика не създават настроение, даже понякога подобни веселби са немислими; и религията си служи с нея, за въздейства върху душата на вярващите.
към текста >>
22.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 241
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Далечна
флейта
свири, китайска антология.
Ли, поема за доброто и злото, от К. Габаров. Избрани песни, от Мара Белчева. Озарения връх, поеми и стихотворения от Еделвайс. Бранд, драматична поема от Хенр. Ибсен, съдържаша богата окултна символика.
Далечна
флейта
свири, китайска антология.
На планината, приказка от Люб. Лулчев. Татковите приказки за нея, от Бенита. Край огнището, разкази от Л. Лулчев. Думите на видния странник. от Л. Лулчев.
към текста >>
23.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 244
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Рано сутрин, още по тъмно, ни будеше
флейта
, на която свираше тихо и нежно един ученик.
Бъдете слуги на своите висши мисли. Този е законът, който трябва да спазвате. 12-та неделна беседа от Учителя. държана на 19 декември 1937 г. Ел. Кидалова — Белград (4) В СТРАНАТА НА РОЗИТЕ - НА ГОСТИ У ВЕЛИКИЯ УЧИТЕЛ Животът на Рилските езера е също така необикновен, както и цялата тази природа и всички тези хора.
Рано сутрин, още по тъмно, ни будеше
флейта
, на която свираше тихо и нежно един ученик.
Всички ставаха и отиваха на една височина, наречена „Молитвения връх“ гдето Учителят, след кратка молитва, а понякога и пеене, държеше своята беседа. Това утринно изкачване на този връх беше за мене едно от най-големите изпитания, които аз имах там. Пътят към върха беше толкова стръмен и толкова неудобен, че аз просто не знаях какво да правя. Освен това, на пътя до върха имаше три особени препятствия, които представляваха грамадни хлъзгави камъни, препречващи се точно пред малката пътечка, над пропастта. „Защо Учителят е избрал такова място за своите лекции?
към текста >>
24.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 249
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Всяко дете, всеки ученик трябва да има свой собствен музикален инструмент — цигулка,
флейта
или друг — и работата върху него трябва да се води от ръководителите на музикалното образование в училищата с най-голяма сериозност и настойчивост.
Ний трябва не сляпо да ги подражаваме, но да създадем нещо повече от тях, съобразно с изменилите се условия. Днес вече няма и не трябва на има роби, затова музиката, изкуството, красотата изобщо и разумният и смислен живот трябва да бъдат за всички, а не само за едно малцинство, както е било в миналото, както е, до известна степен, и днес. Нужна е основна, коренна реформа на образователното дело по отношение на музиката. Всяко дете, още от най-ранната си училищни възраст — още от първоначалното училище — трябва да почне да учи музика: да свири поне на един инструмент. Инструменталната музика трябва да стане задължителен и най-важен учебен предмет във всички училища, като се почне от основното и се свърши с университета.
Всяко дете, всеки ученик трябва да има свой собствен музикален инструмент — цигулка,
флейта
или друг — и работата върху него трябва да се води от ръководителите на музикалното образование в училищата с най-голяма сериозност и настойчивост.
Но, ще кажат някой, децата трябва да се подготвят преди всичко за живота. Наистина, децата трябва да се подготвят за живота Но животът е именно музика, животът е велика Божествена хармония, и ако ний, днешните хора, сме нарушили тази хармония, превърнали сме прекрасната музика на живота в какафония, в хаос, то ние трябва да положим всички усилия отново да създадем, отново да се възвърнем към тази хармония. Децата трябва да се подготвят за живота. Но животът не се състои само в печелене на пари, в достигане на високи обществени постове, в заемане на доходни професии. Животът е нещо много повече.
към текста >>
25.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 253
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
* * * Дете и славей Дете: Покажи ни твойта
флейта
, твоя чуден Божи дар.
И на други дай, да бъдат радостни и те. Детето: На другари и другарки ей сега ще дам! Те под слънцето играят на полето там. Клончето: Да, черешките по мене нямат брой и край. Щедър беше и обилен слънчевия май.
* * * Дете и славей Дете: Покажи ни твойта
флейта
, твоя чуден Божи дар.
Разкажи ми, как ти стана на певците горски цар? * Славей: Флейтата си да покажа, аз не мога, знай, дете. Божи дар е като цвете, той от слънцето расте. * Сутрин рано, във зорите, аз го чакам да изгрей. Всеки лъч е струна златна, всеки лъч вълшебно пей.
към текста >>
* Славей:
Флейтата
си да покажа, аз не мога, знай, дете.
Те под слънцето играят на полето там. Клончето: Да, черешките по мене нямат брой и край. Щедър беше и обилен слънчевия май. * * * Дете и славей Дете: Покажи ни твойта флейта, твоя чуден Божи дар. Разкажи ми, как ти стана на певците горски цар?
* Славей:
Флейтата
си да покажа, аз не мога, знай, дете.
Божи дар е като цвете, той от слънцето расте. * Сутрин рано, във зорите, аз го чакам да изгрей. Всеки лъч е струна златна, всеки лъч вълшебно пей. * Слънчевата песен чудна прави всичко да расте. Аз и мойта песен искам, като слънчева да е.
към текста >>
26.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 259
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
До огнището бяха цигулките, една
флейта
, и една китара.
А аз, заради него, мисля, мисля, мисля! И ето тая мисъл на езерото човек напипва, като твърда маса, изсипала на лъхащия ма мента бряг. А огромната преспа, натопило полета си в езерните води, се усмихва сдържано, като девица, която не смее да покаже всичкия си чар. Само розмаринената зеленина около полата й трепка. Седмото езеро е великолепната фризура върху главата на милионо-годишен младеж, с кривната на дясно кепи, готов както за усмивка, така и за подвиг. Гимнастиките.
До огнището бяха цигулките, една
флейта
, и една китара.
Игривите тонове звучаха тъжно — сякаш бяха нагизнали в утринната влага. Когато слънцето грес, неизразимата жизненост на планината тласка към движение, игра, шега, радост и усмивка. Но когато мъглата надвисне като едва издържащ собствената си тежест оловен връшник, когато влагата е просмукала тялото до мозъка на костите, когато името на слънчевите зари звучи като полузаглъхнал детски спомен, тогава и гимнастиката — музикалната евритмична гимнастика на Братството се превръща в истинска, тиха, задушевна молитва, шепот на душата, изразена с движения. Всички лица на триста братя и сестри образуваха един общ, съсредоточен към някаква друга, духовна планина, образ. Към планина, гдето, въпреки всичко, грее слънце, гдето е топло и уютно и гдето сърцето свободно произнася благодарствени думи.
към текста >>
27.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 272
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Не е купуването една цигулка,
флейта
, китара и т. н.
В училището ний учим много предмети, много факти, много събития, много науки и изкуства, голяма част от които остават завинаги непотребни, неизползувани и затова забравяни на другия ден след излизането ни от училището. Но в това училище ние трябва да сложим на едно от първите места в учебната програма музиката, не само вокална, но и инструментална, ако искаме да внесем едно ценно, съществено съдържание в душевния живот на подрастващите поколения. Ако не от първоначалното училище, то поне от прогимназията децата трябва да почнат да изучават инструменталната музика в училище, задължително, като всеки друг учебен предмет. Всяко дете трябва да има своя музикален инструмент. Толкова жертви и усилия се правят за децата.
Не е купуването една цигулка,
флейта
, китара и т. н.
което ще съсипе родителите или държавата, която е длъжна да се притече в случая със своята помощ, като създаде нужния кадър от преподаватели и подпомогне бедните родители, като достави безплатни инструменти за децата им. Това иска детето. То иска истинско разбиране и истинска грижа. То иска много повече от това, което сме получили ний, по-възрастните, от нашите родители, защото то носи в себе си, в душата си, в ума си и в сърцето си много по-големи ценности, много по големи заложби и способности, от тия, които притежаваме ние. Детето трябва да се подготви за Новият свят, който идва — светът на хармонията, на любовта, на истината и свободата.
към текста >>
28.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 294
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Една утрин ние турихме раниците на гърбовете си, единият от приятелите взе цигулката, другият своята неразделна
флейта
и като си прочетохме „Добрата молитва“ — тръгнахме на път.
Казвам: доказано е, че през всички епохи на човечеството, страданията и нещастията са идвали като резултат от престъпване на Божествените закони. Едно нещо, което знаем с положителност, е следното: няма случай, в цялата история на човечеството, да са пострадали хората, когато са изпълнявали волята Божия. Из неделната беседа „За съдба дойдох“, 22 април 1928г. ЕКСКУРЗИЯ Беше хубава пролет. Аз и още двама братя решихме да направим голяма екскурзия през планината и достигнем до другият край на нашата малка родина.
Една утрин ние турихме раниците на гърбовете си, единият от приятелите взе цигулката, другият своята неразделна
флейта
и като си прочетохме „Добрата молитва“ — тръгнахме на път.
Пътуването беше весело и приятно. Бяхме взели някои адреси на наши братя и сестри от селата и градовете през които мислехме ще мине нашият път. И благодарение на това, ние често се радвахме на радушният братски прием, който ни указваха братята и сестрите, у които се случваше да пренощуваме. Някъде, където нямаше наши хора, ние се ръководехме от вътрешното си чувство — и пак така се случваше да бъдем поканени от добри хора и ние на утринта благодарейки на домашните и на Бога, продължавахме нашето прекрасно пътешествие. Случваше се в някои села, единият от приятелите да засвири с цигулката, другият с флейтата, а аз им пригласях с уста и край нас се събираха множество хора, които ни гледаха с усмихнати очи и с развеселени сърца.
към текста >>
Случваше се в някои села, единият от приятелите да засвири с цигулката, другият с
флейтата
, а аз им пригласях с уста и край нас се събираха множество хора, които ни гледаха с усмихнати очи и с развеселени сърца.
Една утрин ние турихме раниците на гърбовете си, единият от приятелите взе цигулката, другият своята неразделна флейта и като си прочетохме „Добрата молитва“ — тръгнахме на път. Пътуването беше весело и приятно. Бяхме взели някои адреси на наши братя и сестри от селата и градовете през които мислехме ще мине нашият път. И благодарение на това, ние често се радвахме на радушният братски прием, който ни указваха братята и сестрите, у които се случваше да пренощуваме. Някъде, където нямаше наши хора, ние се ръководехме от вътрешното си чувство — и пак така се случваше да бъдем поканени от добри хора и ние на утринта благодарейки на домашните и на Бога, продължавахме нашето прекрасно пътешествие.
Случваше се в някои села, единият от приятелите да засвири с цигулката, другият с
флейтата
, а аз им пригласях с уста и край нас се събираха множество хора, които ни гледаха с усмихнати очи и с развеселени сърца.
В такива случаи предложенията за подслон и поканите за пренощуване се сипеха от всички страни от заобикалящите ни хора. — А ние се радвахме и благодаряхме Богу. Всичко беше така хубаво, бих рекъл — чудесно. Бяхме може би на средата от пътя си. Вървяхме в подножието на Балкана.
към текста >>
След него и другият взе
флейтата
и в малката стаица се разнесоха звуците на „Благославяй, душе моя, Господа“, — поети в тих хор от всички присъстващи.
— О, живи бяхме, казваха те, да видим и ние братя да ни дойдат и да ни кажат нещо повече, че ние тук се събираме и четем беседите на светлият ни Учител, но нали сме прости, какво разбираме. А така да ни поучи някой, да ни каже нещо човек, който с ушите си е чул словото на Учителя. И на всички очите изпълнени с особена светлина чакаха да чуят няколко думи от нас, които всеки ден едва ли не, бяхме край Учителя... Сърцата им бяха тъй жадни, душите тъй напрегнати — и аз едва тогава разбрах великата благодат, която имаме ние тука на Изгрева — да виждаме и слушаме Учителя всеки ден... А тези хора тъй жадуваха да чуят няколко думи от тогова, който е виждал Учителя... — О, блаженни те! — мислех си в себе си аз. Единият от приятелите остави чашата с водата да поизстине и отвори цигулката си.
След него и другият взе
флейтата
и в малката стаица се разнесоха звуците на „Благославяй, душе моя, Господа“, — поети в тих хор от всички присъстващи.
Незная защо, сълзи бяха изпълнили очите ми . . . Всичко бе тъй хубаво, тъй задушевно . . . искрено .
към текста >>
29.
 
-
Понякога, и въпреки всичко, се увличах между познати люде, но се излагах на непосилна скръб: те се заслушваха в някоя
флейта
или в песента на селския пастир, а аз нищо не чувах.
Как да изповядам липсата на един усет, който би трябвало тъкмо у мен да е по-съвършен, отколкото у другите; усет, който имах едно време и то в такова съвършенство, както у малцина музиканти: не, не мога. Не ми се сърдете, прочие, че страня от вас: бих искал да живея при вас, но това е невъзможно и моята мъка ме гнети по-силно, защото никой не ме разбира. За мене няма радост всред хората, няма тих, задушевен разговор, няма взаимна приятелска изповед. Вечно сам, не мога да се приобщя към никого и живея изгнаник. Приближа ли се до някого, обхваща ме грозна мъка, треперя всяка минута, че ще издам глухотата си.
Понякога, и въпреки всичко, се увличах между познати люде, но се излагах на непосилна скръб: те се заслушваха в някоя
флейта
или в песента на селския пастир, а аз нищо не чувах.
Обземаше ме безкрайно отчаяние и за малко бих сложил край на земните си дни. Единствено изкуството ме възпря, мислих, че не трябва да напусна света, без да сътворя това, за което се чувствах призван. Така изтече моят клет животи. Търпение е името на моя водач в битието. Въоръжен с това търпение, твърдо съм решен да следвам неуклонно пътя си, докато неумолимата орисница благоволи да скъса нишката на живота ми.
към текста >>
30.
 
-
Всред музиката на сферите долових призивите на Твоята
флейта
.
Ръката ми погали брилянта на сватбения пръстен. По чуруликането на синята птица изпратих неписаната си любовна вест: Ида! Като „кадифена бисерка“ се плъзна бялата ладия. Небесният и океански лазур се сляха в любовно обятие. Твоето огнено око се показа на океанския хоризонт и изкъпа душата ми с най-едрата космическа Любов.
Всред музиката на сферите долових призивите на Твоята
флейта
.
Благословени дни на лъчисто блаженство! Изправена до главната мачта пиех лъчи и безпределност. Лекокрили попътни ветрове возеха белия парус, а бисерни миди, привлечени от неговата белота, го окичваха с разноцветни раковини. Но победният ход на бялата ладия не се изплъзна от будното око на морския Бог, на чийто дъно лежаха множество разбити мачти и разкъсани попътни платна. Дръзкият й бяг към Горния свят смути покоя му.
към текста >>
31.
Всемирна летопис
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
„ВЪЛШЕБНАТА
ФЛЕЙТА
“.
ДЕЙНОСТТА НА РУД. ЩАЙНЕР В АНГЛИЯ КАТО УЧИТЕЛ. Статия от Мария ЩАЙНЕР. 7. СТИХОВЕ : „ПРОРОКЪТ“ и „АРХИСТРАТИГ МИХАИЛ“, от Г. Ефимова. 8.
„ВЪЛШЕБНАТА
ФЛЕЙТА
“.
Ново изследване от проф. Коморцински. II. СПЕЦИАЛЕН ОТДЕЛ 9. АМИН, КЛЮЧЪТ НА ВСЕЛЕНАТА. Свещената дума на Изток и Запад (край).
към текста >>
32.
Всемирна летопис, год. 1, брой 08
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Китайците я извличат не само с пръсти, както на „том-том“, или с духане, както на
флейта
и на други духови инструменти, но т употребяват също така инструменти, които се състоят от две части — като лък и цигулка — направени от еднакъв материал; нещо прилично на дървена цигулка без какви да е струни, на която свирят със също така дървен лък без влакна, или пък подобен инструмент от метал с металически лък.
Евреите вече са съществували и тогава и още много по-рано; тяхното съществуване може да се проследи до тази епоха, когато там, дето сега се люлеят вълните на Атлантическия океан, се е простирал обширен континент. В тези отдалечени времена на Атлантида е възникнала еврейската раса, нейна родина е била древната Атлантида, и все там вие ще намерите родината на тия странни съчетания на музикални ноти, които произвеждат такова необикновено действие върху физическите тела на слушателите. Те разпръсват цялото същество на човека, като пробуждат силна и току речи не поддаваща се на контрол емоция. Аз съм слушала, че друг народ, който обладава знанието на тези особени каденции, се явяват древните китайци; това е също така народ, който има зад себе си неизмеримо минало, и който, подобно на евреите, произхожда от четвъртата коренна раса. Съвременната китайска музика има много особености, но съвсем други.
Китайците я извличат не само с пръсти, както на „том-том“, или с духане, както на
флейта
и на други духови инструменти, но т употребяват също така инструменти, които се състоят от две части — като лък и цигулка — направени от еднакъв материал; нещо прилично на дървена цигулка без какви да е струни, на която свирят със също така дървен лък без влакна, или пък подобен инструмент от метал с металически лък.
Вие можете да помислите, че от такъв инструменти може да се получи само хрипа, скриптене, свиркане, но уверявам ви, че това не е така. Веднъж, когато бях в Калифорния, в Сан Франциско, поканиха ме в китайския театър, дето много добра китайска трупа представляваше драма. Да се намести зрителя на самата сцена, се счита в китайския театър, като знак на голямо почитание, и нас заведоха там. Такова положение има това предимство за наблюдателя, че той вижда и драмата и впечатлението, която тя произвежда на зрителите. Никога нема да забравя аз този огромен театър, натъпкан отгоре до долу с напрегнати китайски лица, следящи с дълбок интерес представлението.
към текста >>
33.
Всемирна летопис, год. 2, брой 05
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Така напр., един приятел на психолога Вехофер счита за напълно естествено, че тонът на кларинета има нещо зелено в себе си, тоя на обоя — жълто, а тоя на
флейтата
— азурно-синйо.
Случва се даже, че някои вокали да бъдат възприемани с напълно характеризирани цветове. Напр. а — зелено, е — кафяво, и — жълто, о — тъмночервено, у — черно и, според това, комбинациите еи — кафяво-жълто, ау — тъмно-зелено. Относително тия детайли съществуват, обаче, значителни различия между различните лица. Често думите, в които преодолява известен вокал, получават цвета, който отговаря на съответния вокал. Понеже разните музикални инструменти имат различен тембър, понятно е, че склонните към хроматична синопсия лица ще възприемат тембъра на различните инструменти, асоцииран с известни цветове.
Така напр., един приятел на психолога Вехофер счита за напълно естествено, че тонът на кларинета има нещо зелено в себе си, тоя на обоя — жълто, а тоя на
флейтата
— азурно-синйо.
Забележително е, че индивидуалните различия при това не са много големи. Каква роля играе в живота това явление и колко е то разпространено, показват и следните примери. — Наблюдавани са хора, които немат абсолютно музикално ухо, но, въпреки това, могат да различават и правилно да означават тоновете, които слушат, благодарение придружаващите тоновете цветови усещания. Други не са способни да познаят гамата, в която е написана известна музикална композиция, но забелязали веднъж какви цветове съпровождат дадена гама, те после само по цветовите усещания могат правилно да познават гамите. — Обикновено ми-минорната, си-бемол-мажорната и ла-мажорната гами се възприемат като тъмни цветове; фа-диез-мажор се възприема светла, а фа-диез-минор се възприема като резко-светла и ледено-студена.
към текста >>
34.
Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Флейтата
е мека.
Тогава той влязъл в работилницата им и претеглил чуковете им. Като се завърнал в къщи, приложил на корди, обтегнати с тежести, своята опитност и образувал диатоническата гама, от която извлякъл после хроматическата и нехармоничната гами. Тогава той казал: „има три рода музика: диатонична, хроматична и нехармонична, всяка от тях има свой напредък и свои степени.“ Възвишеността на музиката се схваща чрез числата, а не чрез чувството. Трябва да се изучава монокордата. Има пеене, което е присъщо на всяка страст, било за да я усмири, било за да я възбуди.
Флейтата
е мека.
Философът трябва да предпочита лира та и да свири на нея сутрин и вечер. Геометрията на Питагора В геометрията, единицата представлява точката, двойката — линията, тройката — плоскостта и четворката плътността. Точката е единица според положението си; двойката представлява линията, понеже тя е първо то измерение, произведено от едно неделимо движение; тройното число представлява плоскостта, понеже не ма плоскост, която да не може да се намали на елементи от три граници. Кръгът, най-съвършената от криволинейните фигури, съдържа скрито триъгълника, а този триъгълник е образуван от центъра и от една неопределена част (отсечка) от окръжността. Понеже всяка плоскост може да се сведе на триъгълник, то той е принципът на произвеждането и образуването на телата.
към текста >>
35.
Всемирна летопис, год. 4, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
_ Душата ми чезне от копнеж да се допре до края на далечното разстояние, О, Велико отвъд, о остър зов на твоята
флейта
!
Нека любовта остане за винаги в паметта и мъката се превърне в песни. Нека хвъркането през небето се свърши в сгъването на крилете над гнездото Нека последното допиране на ръцете ти бъде тъй нежно, както цветето на нощта. Спри за минутка, о, прекрасен Край, и кажи в мълчание последните си думи. Аз се прекланям пред теб и държа нагоре своята лампа, за са осветлява пътя ти. * Аз съм неспокоен, Жадувам за далечни неща.
_ Душата ми чезне от копнеж да се допре до края на далечното разстояние, О, Велико отвъд, о остър зов на твоята
флейта
!
Аз забравям, винаги забравям, че нямам крила да хвърча, че съм вечно свързан за това место. Аз съм нетърпеливо и буден, чужденец съм в чужда страна. Твоят дъх? идва при мене да ми пошепне една невъзможна надежда. Твоят език е познат на моето сърце като негов собствен език.
към текста >>
О ти, Далечни, о остър зов на твоята
флейта
.
Аз забравям, винаги забравям, че нямам крила да хвърча, че съм вечно свързан за това место. Аз съм нетърпеливо и буден, чужденец съм в чужда страна. Твоят дъх? идва при мене да ми пошепне една невъзможна надежда. Твоят език е познат на моето сърце като негов собствен език.
О ти, Далечни, о остър зов на твоята
флейта
.
Аз забравям, винаги забравям, че не познавам пътя, че нямам крилатия кон. Аз съм равнодушен, чужденец съм в твоето сърце. В слънчевата мараня на морните часове какво огромно видение от тебе взима форма в синевата на небето. О най-Далечен Край, о остър зов на твоята флейта! Аз забравям, винаги забравям, че вратите са затворени на всякъде в къщата, дето аз живея самичък!
към текста >>
О най-Далечен Край, о остър зов на твоята
флейта
!
Твоят език е познат на моето сърце като негов собствен език. О ти, Далечни, о остър зов на твоята флейта. Аз забравям, винаги забравям, че не познавам пътя, че нямам крилатия кон. Аз съм равнодушен, чужденец съм в твоето сърце. В слънчевата мараня на морните часове какво огромно видение от тебе взима форма в синевата на небето.
О най-Далечен Край, о остър зов на твоята
флейта
!
Аз забравям, винаги забравям, че вратите са затворени на всякъде в къщата, дето аз живея самичък! От английски : Cm. Б. НА ПРАГА Последните часове от земния живот на Д-р Щайнер Заемаме от статията на видния швейцарски поет Алберт Стефен в списание Гьотеанум някои подробности за последните часове на Д-р Щайнер. Слабостта и болестта му са продължавали около 6 месеци. Слабостта от начало се почувствала в нозете, поради което по-после той е трябвало да легне.
към текста >>
36.
Всемирна летопис, год. 4, брой 07
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Това е лунна нощ през март: сладкият аромат на хена се разлива във въздуха,
флейтата
ми лежи на земята изоставена и твоят венец от цветя е недовършен.
От сърцето ми изхожда и играе образа на моето желание. Трепетното видение отлита. Аз се опитвам да го стисна яко, но то ме отбягва и ме отбива от пътя. Аз търся това, което не мога да намеря, и намирам това, което не търся. * * * Рака с ръка заловени и погледът задържан от погледа: тъй започва историята на нашите сърца.
Това е лунна нощ през март: сладкият аромат на хена се разлива във въздуха,
флейтата
ми лежи на земята изоставена и твоят венец от цветя е недовършен.
Тази любов между теб и мен е проста като песен. Твойто було от сафранен цвят обайва очите ми. Ясминният венец, увит от теб, прави да трепери сърцето ми като хвала. То е игра на даване и въздържане, откриване и скриване пак; няколко усмивки и малко свенливост, и няколко сладки и безполезни борби. Тази любов между теб и мен е проста като песен.
към текста >>
37.
Всемирна летопис, год. 4, брой 10
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
„ВЪЛШЕБНАТА
ФЛЕЙТА
“.
ДЕЙНОСТТА НА РУД. ЩАЙНЕР В АНГЛИЯ КАТО УЧИТЕЛ. Статия от Мария ЩАЙНЕР. 7. СТИХОВЕ : „ПРОРОКЪТ“ и „АРХИСТРАТИГ МИХАИЛ“, от Г. Ефимова. 8.
„ВЪЛШЕБНАТА
ФЛЕЙТА
“.
Ново изследване от проф. Коморцински. II. СПЕЦИАЛЕН ОТДЕЛ 9. АМИН, КЛЮЧЪТ НА ВСЕЛЕНАТА. Свещената дума на Изток и Запад (край).
към текста >>
„Вълшебната
флейта
“ (Ново изследване върху произхода й) Тайнствената тъмнина, която обгръща произхода на текста на „Вълшебната
флейта
“, създаде — както и при Requiem'a —всевъзможни догадки и твърдения, които в голямата си част носят печата на театрална клюка и жажда за реклама и шум, и които, за жалост, проникнаха дори и в иначе прекрасната Моцартова биография на Jahnsonst’a, от която и бидоха най-вече разпространени.
* На твоето чело на истината слънцето пламти, а пред сиянието му бледнеят хиляди звезди, лицето твое вечно е от диамант, О, Михаиле, и клепките ти са от камък. Повдигнеш ли ги, пламъци от погледа ти бликат, на всека жива твар сърцето те превръщат в пепел. Мощен е и властен твоят поглед — синее ярко той на твоето лице от диамант — кат искрящ тюркоаз на Трона Божи — кат силата първична на морето във утрото на сътворението на света. Г. Ефимова. Проф. Д-р Коморцински (Виена).
„Вълшебната
флейта
“ (Ново изследване върху произхода й) Тайнствената тъмнина, която обгръща произхода на текста на „Вълшебната
флейта
“, създаде — както и при Requiem'a —всевъзможни догадки и твърдения, които в голямата си част носят печата на театрална клюка и жажда за реклама и шум, и които, за жалост, проникнаха дори и в иначе прекрасната Моцартова биография на Jahnsonst’a, от която и бидоха най-вече разпространени.
Следното изложение обобщава резултатите на нашите изследвания върху този интересен въпрос и хвърля светлина върху няколко загадъчни подробности. Emanuel Schikaneder (1751 — 1812) съвсем не бе обикновен драскач-комедиант, както се разглежда обикновено от популярната критика; той бе вещ специалист-познавач на сценичното изкуство и даровит музикант, който енергично се застъпваше за популяризирането на Шекспир сред немската публика, и който във време на най-голямото отчаяние изпъкна като пламенен борец-предвестник на новата немска опера. Ето защо и в 1784 г. император Йосиф II го повика в Виена и му даде привилегията да построи един от големите театри, който трябваше да бъде посветен изключително на немското оперно изкуство. На този театър именно и възлагаше Моцарт най-големите си надежди.
към текста >>
Работите, прочее, се стекоха тъй, че и по-късно този Гизеке често биваше наричан „фактичният автор на „Вълшебната
флейта
“, Шиканедер от своя страна задържа онова, което можеше да задържи, — останалото той промени — и то твърде сръчно.
Всички тия парчета имаха формата на тъй наречената „немска опера“, т. е. представяха затворени певчески номера и говорен диалог (не рецитация). За основаване собствен театър обаче още дълго време не можеше да се мисли, затова и най-после през 1791 година двамата приятели решиха, щото Моцарт да създаде произведението, което отдавна носел в музикалния си блян,—с уговорка обаче: форма на творението да даде Шиканедер — външната форма на простонароден „вълшебен откъслек“, —съобразно вкуса и разбирането на публиката от предградния Шиканедеров театър. За основа на действието в операта Шиканедер взе съдържанието на драмата „Оберон, крал на елфите“ — драма от актьора при същия театър Gieseke, която бе представяна през 1793 г. и в която се драматизираше твърде грубо Виландовият епос.
Работите, прочее, се стекоха тъй, че и по-късно този Гизеке често биваше наричан „фактичният автор на „Вълшебната
флейта
“, Шиканедер от своя страна задържа онова, което можеше да задържи, — останалото той промени — и то твърде сръчно.
От Оберона и Титания той направи Сарастро и „звездосветещата“ княгиня, от Хюйон и Реция — идеалната двойка Тамино и Памина, от Шеразмин и Фатиме — Папагено и Папагена; „вълшебният рог“ стана „вълшебна флейта“, морската буря и грамадата развалини — причудлива водна и огнена проба с мощен сценичен ефект. Отзвуци и спомени от добре познатите Шиканедер Шекспирови драми дадоха останалото: от трите вещици на Макбета израснаха трите дами на княгинята, Сарастро се оформи по-образец на Просперо от „Бурята“, Папагено и Моностатос — според портретите на Тринкуло и Калибан; настроението на „Сън в лятна нощ“ биде умело използвано. По онова време се ползваше с особена любов Виландовият тритомен сборник приказки „Джиннистан“ . Последната приказка от третия том „ Lulu oder Die Zauberflöte“, „Лулу или вълшебната флейта“ даде заглавието: за развиване и закръгляне действието, обаче, „поетът“ използва с неподражаема дързост и всички останали приказки на „Джиннисган“, тъй разказът: „Умните момчета“ даде трите „момченца, млади, хубави, любезни и мъдри“, които, както и в приказката, живеят в палмова гора и напомнят на младежа за постоянство, търпеливост и мълчание; приказката „Палатът на мъдростта“ — трите храма, на чиито порти хлопа принцът; „Неангир и неговите братя“ поднесе образа, „който изпълва с хиляди непознати трепети“ сърцето на зрителя, „не познал никога, що е любов“ ; приказката: „Кошникът“ — стоящата на своя трон забулена „звездосветеща княгиня“ с нейните деви; разказът „Адис и Дали“ — омразния, черен роб“, който се обяснява в любов на пленената от брамина принцеса и мн. др. т.
към текста >>
От Оберона и Титания той направи Сарастро и „звездосветещата“ княгиня, от Хюйон и Реция — идеалната двойка Тамино и Памина, от Шеразмин и Фатиме — Папагено и Папагена; „вълшебният рог“ стана „вълшебна
флейта
“, морската буря и грамадата развалини — причудлива водна и огнена проба с мощен сценичен ефект.
представяха затворени певчески номера и говорен диалог (не рецитация). За основаване собствен театър обаче още дълго време не можеше да се мисли, затова и най-после през 1791 година двамата приятели решиха, щото Моцарт да създаде произведението, което отдавна носел в музикалния си блян,—с уговорка обаче: форма на творението да даде Шиканедер — външната форма на простонароден „вълшебен откъслек“, —съобразно вкуса и разбирането на публиката от предградния Шиканедеров театър. За основа на действието в операта Шиканедер взе съдържанието на драмата „Оберон, крал на елфите“ — драма от актьора при същия театър Gieseke, която бе представяна през 1793 г. и в която се драматизираше твърде грубо Виландовият епос. Работите, прочее, се стекоха тъй, че и по-късно този Гизеке често биваше наричан „фактичният автор на „Вълшебната флейта“, Шиканедер от своя страна задържа онова, което можеше да задържи, — останалото той промени — и то твърде сръчно.
От Оберона и Титания той направи Сарастро и „звездосветещата“ княгиня, от Хюйон и Реция — идеалната двойка Тамино и Памина, от Шеразмин и Фатиме — Папагено и Папагена; „вълшебният рог“ стана „вълшебна
флейта
“, морската буря и грамадата развалини — причудлива водна и огнена проба с мощен сценичен ефект.
Отзвуци и спомени от добре познатите Шиканедер Шекспирови драми дадоха останалото: от трите вещици на Макбета израснаха трите дами на княгинята, Сарастро се оформи по-образец на Просперо от „Бурята“, Папагено и Моностатос — според портретите на Тринкуло и Калибан; настроението на „Сън в лятна нощ“ биде умело използвано. По онова време се ползваше с особена любов Виландовият тритомен сборник приказки „Джиннистан“ . Последната приказка от третия том „ Lulu oder Die Zauberflöte“, „Лулу или вълшебната флейта“ даде заглавието: за развиване и закръгляне действието, обаче, „поетът“ използва с неподражаема дързост и всички останали приказки на „Джиннисган“, тъй разказът: „Умните момчета“ даде трите „момченца, млади, хубави, любезни и мъдри“, които, както и в приказката, живеят в палмова гора и напомнят на младежа за постоянство, търпеливост и мълчание; приказката „Палатът на мъдростта“ — трите храма, на чиито порти хлопа принцът; „Неангир и неговите братя“ поднесе образа, „който изпълва с хиляди непознати трепети“ сърцето на зрителя, „не познал никога, що е любов“ ; приказката: „Кошникът“ — стоящата на своя трон забулена „звездосветеща княгиня“ с нейните деви; разказът „Адис и Дали“ — омразния, черен роб“, който се обяснява в любов на пленената от брамина принцеса и мн. др. т. При това, самото естество и обстановка на неколко от приказките в „Джинистан“ — действието на „Камъкът на мъдреците“ напр.
към текста >>
Последната приказка от третия том „ Lulu oder Die Zauberflöte“, „Лулу или вълшебната
флейта
“ даде заглавието: за развиване и закръгляне действието, обаче, „поетът“ използва с неподражаема дързост и всички останали приказки на „Джиннисган“, тъй разказът: „Умните момчета“ даде трите „момченца, млади, хубави, любезни и мъдри“, които, както и в приказката, живеят в палмова гора и напомнят на младежа за постоянство, търпеливост и мълчание; приказката „Палатът на мъдростта“ — трите храма, на чиито порти хлопа принцът; „Неангир и неговите братя“ поднесе образа, „който изпълва с хиляди непознати трепети“ сърцето на зрителя, „не познал никога, що е любов“ ; приказката: „Кошникът“ — стоящата на своя трон забулена „звездосветеща княгиня“ с нейните деви; разказът „Адис и Дали“ — омразния, черен роб“, който се обяснява в любов на пленената от брамина принцеса и мн.
и в която се драматизираше твърде грубо Виландовият епос. Работите, прочее, се стекоха тъй, че и по-късно този Гизеке често биваше наричан „фактичният автор на „Вълшебната флейта“, Шиканедер от своя страна задържа онова, което можеше да задържи, — останалото той промени — и то твърде сръчно. От Оберона и Титания той направи Сарастро и „звездосветещата“ княгиня, от Хюйон и Реция — идеалната двойка Тамино и Памина, от Шеразмин и Фатиме — Папагено и Папагена; „вълшебният рог“ стана „вълшебна флейта“, морската буря и грамадата развалини — причудлива водна и огнена проба с мощен сценичен ефект. Отзвуци и спомени от добре познатите Шиканедер Шекспирови драми дадоха останалото: от трите вещици на Макбета израснаха трите дами на княгинята, Сарастро се оформи по-образец на Просперо от „Бурята“, Папагено и Моностатос — според портретите на Тринкуло и Калибан; настроението на „Сън в лятна нощ“ биде умело използвано. По онова време се ползваше с особена любов Виландовият тритомен сборник приказки „Джиннистан“ .
Последната приказка от третия том „ Lulu oder Die Zauberflöte“, „Лулу или вълшебната
флейта
“ даде заглавието: за развиване и закръгляне действието, обаче, „поетът“ използва с неподражаема дързост и всички останали приказки на „Джиннисган“, тъй разказът: „Умните момчета“ даде трите „момченца, млади, хубави, любезни и мъдри“, които, както и в приказката, живеят в палмова гора и напомнят на младежа за постоянство, търпеливост и мълчание; приказката „Палатът на мъдростта“ — трите храма, на чиито порти хлопа принцът; „Неангир и неговите братя“ поднесе образа, „който изпълва с хиляди непознати трепети“ сърцето на зрителя, „не познал никога, що е любов“ ; приказката: „Кошникът“ — стоящата на своя трон забулена „звездосветеща княгиня“ с нейните деви; разказът „Адис и Дали“ — омразния, черен роб“, който се обяснява в любов на пленената от брамина принцеса и мн.
др. т. При това, самото естество и обстановка на неколко от приказките в „Джинистан“ — действието на „Камъкът на мъдреците“ напр. и „Друидът или саламандрата и картинният стълб“ се развива в пирамидите на Мемфис, приобретява елементите „огън“ и „вода“ и третира посвещението в тайните на Хермеса Трисмегист и в мистериите на Изида — даваше щастливата възможност за прекрасно вплитане във фабулата ефектни староегипетски моменти, с техните блестящи декори и очарователна костюмировка. Нещо повече, тези моменти удариха печат на цялата комбинирана опера, тя цяла биде преобразувана и „издържана“ в староегипетски стил. Това позволяваше самото приказно действие, изтъкано по канавата на споменатата вече Геблерова драма „Тамос, крал египетски“ .
към текста >>
Защото тъкмо в мъката и скръбта по всеки ден чезнещия любим приятел и учител трябва да се търси основната причина за вътрешното, за духовното превръщане на „Вълшебната
флейта
“ в опера на свободното зидарство, в прослава на масонската идея за безграничната всечовешка любов.
И болничната стая на Борна сега стана сборище на всички, които още бяха останали верни на свободното зидарство. Тъжни идваха те при Борна и още по-тъжни си отиваха. В такова именно настроение Моцарт пишеше своята опера. И това настроение, разбира се, не можеше да не се отрази върху нея. Нещо повече, то стана за нея съдбоносно.
Защото тъкмо в мъката и скръбта по всеки ден чезнещия любим приятел и учител трябва да се търси основната причина за вътрешното, за духовното превръщане на „Вълшебната
флейта
“ в опера на свободното зидарство, в прослава на масонската идея за безграничната всечовешка любов.
Още повече, това превръщане и откъм текстуална страна не бе трудно. В 1794 г. още Борн бе публикувал — в издавания от него „Journal fur Freimaurer“ — обстойна работа, в която разясняваше, въз основа на дългогодишни изучавания, церемониите и божествената служба на староегипетските свещеници и се стремеше да покаже пълната хармония на техния церемониал с обичаите и ритуала на свободните зидари. Тази именно статия — озаглавена: „За мистериите на Египет“ — влезе с цялото си съдържание в действието на „Вълшебната флейта“ (факт, съвършено неизвестен на професионалното изследване върху Моцарта). В нея ние намираме к свещениците, които под водителството на великия и свят мъдрец възнасят в своя храм славословия към Озириса и Изида, вършат добро и противодействат на порока, на предразсъдъка и на суеверието ; и тежките изпити, които търсещият трябва да издържи, докле неговото самообладание, мълчание и издръжливост го направят достоен да приеме посвещението на Изида ; и падащият, който трябва да се научи да управлява добре и който бива насочен за това към учението на висшата Човечност ; и огънят, и водата, и змията, която се разсича на части — всичко това е дадено в статията на Борна.
към текста >>
Тази именно статия — озаглавена: „За мистериите на Египет“ — влезе с цялото си съдържание в действието на „Вълшебната
флейта
“ (факт, съвършено неизвестен на професионалното изследване върху Моцарта).
Нещо повече, то стана за нея съдбоносно. Защото тъкмо в мъката и скръбта по всеки ден чезнещия любим приятел и учител трябва да се търси основната причина за вътрешното, за духовното превръщане на „Вълшебната флейта“ в опера на свободното зидарство, в прослава на масонската идея за безграничната всечовешка любов. Още повече, това превръщане и откъм текстуална страна не бе трудно. В 1794 г. още Борн бе публикувал — в издавания от него „Journal fur Freimaurer“ — обстойна работа, в която разясняваше, въз основа на дългогодишни изучавания, церемониите и божествената служба на староегипетските свещеници и се стремеше да покаже пълната хармония на техния церемониал с обичаите и ритуала на свободните зидари.
Тази именно статия — озаглавена: „За мистериите на Египет“ — влезе с цялото си съдържание в действието на „Вълшебната
флейта
“ (факт, съвършено неизвестен на професионалното изследване върху Моцарта).
В нея ние намираме к свещениците, които под водителството на великия и свят мъдрец възнасят в своя храм славословия към Озириса и Изида, вършат добро и противодействат на порока, на предразсъдъка и на суеверието ; и тежките изпити, които търсещият трябва да издържи, докле неговото самообладание, мълчание и издръжливост го направят достоен да приеме посвещението на Изида ; и падащият, който трябва да се научи да управлява добре и който бива насочен за това към учението на висшата Човечност ; и огънят, и водата, и змията, която се разсича на части — всичко това е дадено в статията на Борна. Целта на свещениците е „просветлението и благото на човечеството“, тройката е свещеното им число, слънцето — най-великата им светиня; „истина и мъдрост“ е прицел на техните стремежи, „благото на човечеството“ — крайната цел на египетските мистерии. Изказаните в тази статия възгледи легнаха в основа на последното оформяване на оперния текст. С това той израсна като интересно съединение на полусантиментална, полухумористична приказност с възвишената идея за възпитанието и насочването на човека към нравствена висота чрез любовта, облечена в египетска одежда. Според цялото положение на нещата, участието на Борна, както и на други братя в окръгляване либретото, не само не е изключено, но напротив, странно би било, ако това участие не би съществувало.
към текста >>
новата опера биде представена в Шиканедеровия театър ; — същата вечер в Леополдщедтеровня театър се даваше първото представление на друга една нова „вълшебна“ опера: „Орангутанът или тигърския празник“, едно парче, което по външната си форма приличаше напълно на „Вълшебната
флейта
“ и което, между другото, имаше за интродукция същото преследване от грамадната змия, с което започваше и Шиканедеровият текст.
Когато Моцарт достигна средата на своята композиция, Борн умира, на 21 юли 1791. Дълбока скръб изпълни сърцата на всички братя ; още по-дълбока тежка бол прореза сърцето на Волфганг Амадеус. И тази бол оплодотвори неговия творчески гений — и изникна художественият паметник, вечният паметник на личността на обичния приятел и учител и на неговия идеал — безкрайната любов в най-чистата й форма; паметникът на любовта, която, очистена от всяко самолюбие, се стреми да обгърне братски и да ощастливи цялото човечество. Но както идеалният герой в приказката има за придружник веселия практик, който лови птички и с веселия си звънец принуждава хората да танцуват дори против тяхната воля, така и идеалният компонист не можеше да избегне практичния театрален човек: Емануил Шиканедер даде на произведението формата на обикновено народно парче, облече съдържанието в наивни стихове, погрижи се за хвърчащи машини и апарати, за светкавици и гръм, за огън и вода, за зрелища и смих. И най-после на 30 април 1791.
новата опера биде представена в Шиканедеровия театър ; — същата вечер в Леополдщедтеровня театър се даваше първото представление на друга една нова „вълшебна“ опера: „Орангутанът или тигърския празник“, едно парче, което по външната си форма приличаше напълно на „Вълшебната
флейта
“ и което, между другото, имаше за интродукция същото преследване от грамадната змия, с което започваше и Шиканедеровият текст.
На диригентското место пред оркестъра в „Свободния театър“ седеше Моцарт — над него смъртта вече бе простряла невидимо крило. И само посветените знаеха, че пъстрата приказка, чиито картини се сменяха на сцената пред тях, имат по-дълбоко — имат едно истински дълбоко — значение! От немски: Ст. Г. (Из „Berliner Tageblatt“ от 21. Oktober, 1926.
към текста >>
Вълшебната
флейта
, от проф.Коморцински.
От В. Салески (с илюстрация) Брат и сестра. Дейността на Руд. Щайнер в Англия като учител. Стихове: „Пророкът“ и „Аристратиг Михаил“, от Г. Ефимова.
Вълшебната
флейта
, от проф.Коморцински.
Амин, ключът на вселената. Свещената дума на Изток и Запад. От Леонард Босман (край). Окултна медицина и хигиена. Зъбните болести и тяхното лекуване, от окултно гледище.
към текста >>
НАГОРЕ