НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
161
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ЕЗИКЪТ НА ПРИРОДАТА - Г.Р.
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Това „друго” съставлява предмета на така наречената
метафизика
и неговото познание може да се постигне само по-чисто умозрителен път.
Материализмът предизвиква възражения, на които сам не е в състояние да отговори. Ние ще забележим тук едно; че наука и материализъм са неща различни. Опитно установените факти от науката никой не може да оспорва. Теоретическите обобщения обаче, които ако и да улесняват понякога развитието на научната мисъл, търпят поправки и опровержения. Идеализмът (който както и материализма има много вариации) твърди, че материята е само част от цялото битие, че освен нея има и нещо „друго" в света.
Това „друго” съставлява предмета на така наречената
метафизика
и неговото познание може да се постигне само по-чисто умозрителен път.
Материализмът и идеализмът са като че ли двата полюса, между които се движи съвременната човешка мисъл. И един от най-трудните моменти за днешната философия е тоя, че не можейки да бъде съгласна с изводите на материализма (особено при обяснението душевния живот на човека) не може и да посочи опитен път за проверка на метафизическите твърдения. Окултизмът се явява за съвременниците като нова метафизика. Без да оспорва това, което науката е установила, той прави редица твърдения за онова, което тепърва ще трябва да бъде установено. Но окултизмът не се задоволява само с твърдения.
към текста >>
Окултизмът се явява за съвременниците като нова
метафизика
.
Теоретическите обобщения обаче, които ако и да улесняват понякога развитието на научната мисъл, търпят поправки и опровержения. Идеализмът (който както и материализма има много вариации) твърди, че материята е само част от цялото битие, че освен нея има и нещо „друго" в света. Това „друго” съставлява предмета на така наречената метафизика и неговото познание може да се постигне само по-чисто умозрителен път. Материализмът и идеализмът са като че ли двата полюса, между които се движи съвременната човешка мисъл. И един от най-трудните моменти за днешната философия е тоя, че не можейки да бъде съгласна с изводите на материализма (особено при обяснението душевния живот на човека) не може и да посочи опитен път за проверка на метафизическите твърдения.
Окултизмът се явява за съвременниците като нова
метафизика
.
Без да оспорва това, което науката е установила, той прави редица твърдения за онова, което тепърва ще трябва да бъде установено. Но окултизмът не се задоволява само с твърдения. Той посочва и начини, по които тия твърдения могат да бъдат проверени. Официалната наука е изградена от данните, добити с помощта на 5-те човешки физически сетива. Но общопризнато е, че тия 5 сетива не могат да обхванат цялата действителност.
към текста >>
2.
ЗА СВОБОДАТА - Г.Т.
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.
И за да схванем тази разумност, няма защо да се катерим по голите канари на
метафизиката
– доволно е да спрем поглед на онези малките, дребните неща: цветята, насекомите, семенцата.
ЕЗИКЪТ НА ПРИРОДАТА Фактите – това са стъпки на Истината. Природата е проникната от дълбока разумност.
И за да схванем тази разумност, няма защо да се катерим по голите канари на
метафизиката
– доволно е да спрем поглед на онези малките, дребните неща: цветята, насекомите, семенцата.
И преди човек да перне и унищожи с нехайна ръка пъстрата мушица, която е кацнала, на неговата книга – някой бележит трактат по философия или някоя „система на етиката” – нека отдели няколко мига поне да разгледа крилцата на тази мушица, прозирани от светлината, нейните дивно устроени очи и пъргави крачка. И ще види, че всичко в нея е така разумно, така на място поставено: нищо лишно, нищо случайно. И бих казал, че тази неканена мушица ни е дошла на гости, може би да ни припомни,че природата е върховно разумна. Няма защо да дирим доказ за това в книги и писания. Няма и защо да чакаме откровение или чудо: откровения ни дава животът всеки ден.
към текста >>
3.
ЕДЕЛВАЙС - R.O.D`ot
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Без подробности ще упомена само ония фактори от
физиката
и геологията, които най-съществено спомагат за разрушаване на тия скали.
Знаем, че в дълбочината на земята известни елементи и съединения се намират в газообразно или течно състояние поради високата температура и голямото налягане. Но при известни ерупции тази маса излиза на повърхността и образува планинските скали. Тук молекулите така са свързани, че образуват огромни каменни блокове и като че се свързват в тия блокове за вечни времена. И би могъл да обвини човек природата в неразумност, защото едни атоми тя е свързала в диамант, други в скали, трети в растения и т.н. Но внимателното проучване на тия вързани за вечни времена молекули установява, че и те, макар и бавно, се движат, освобождавайки се по един удивителен начин.
Без подробности ще упомена само ония фактори от
физиката
и геологията, които най-съществено спомагат за разрушаване на тия скали.
Касае се за дневните и вечерните температурни разлики в планините, които дават разпукване на скалите; на второ място влагата, която замръзва в тия пукнатини през есенните и зимни дни, също така спомага за рушене на скалите. Най-после мъховете и те имат свой дял в това рушене. По тоя начин високите планини се снишават, а грамадните скали се обръщат на пясък и прах. Поройните дъждове разтварят една част от тоя прах, а друга свличат към долините, дето богатата с тия соли вода тори почвата, храни растенията и пои животните. И действително, растенията пък и животните съдържат в тялото си много неорганични елементи и съединения между които S, Р, Cl, Bг, Si, K, Nа, Li, Fе, Mg, Са, Bа, Al, Аs, Си, Аg, и най-важните С, Н, О и N.
към текста >>
4.
НАУКА И МЕТАФИЗИКА - Ст. К-в
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Подозрението към учеността, преувеличеното значение на физическия земеделски труд и страхът от каквато и да била
метафизика
и мистицизъм правят твърде ограничени разбиранията на тия братя по много въпроси.
Геният на Толстой и критиката, която той направи на цялата днешна християнска култура, познати на всички ни. Всички знаем основната идея на Толстой за непротивенето на злото и по принцип с нея всички сме съгласни. Едно обаче трябва да констатираме – прилагането учението на Толстой от неговите последователи върви в известна смисъл към механизиране. Наистина работата всред грубата маса, пропагандирането на антимилитаризма, вегетарианството и бойкота на държавата не е лека работа. Но крайно отрият критицизъм, ако и диктуван от идеалистични побуждения, щом почне да излиза от границите на толерантността престава да насажда широтата и вътрешния дух на християнството.
Подозрението към учеността, преувеличеното значение на физическия земеделски труд и страхът от каквато и да била
метафизика
и мистицизъм правят твърде ограничени разбиранията на тия братя по много въпроси.
Мнозина от тях са склонни да мислят, че като усвоят теорията и диалектиката на непротивенето, могат смело да се произнасят по всички въпроси. Днес за днес, особено в лицето на множеството млади учители, те са един положителен и отраден елемент в нашия ограничен духовен живот. Анархистите – това са крайните отрицатели на днешния ред на нещата. За тяхната предприемчивост и енергия нашето удивление, но тяхното схващане за кървавата революция ни решително разделя. Ние можем да влезем в разбирателство с тях, доколкото в отделни техни представители можем да видим хора, които искрено търсят новото и не са още предубедени в необходимостта от насилствена революция.
към текста >>
5.
ВЛИЯНИЕТО НА МУЗИКАТА - Добран
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Наука и
метафизика
Сборът от всички факти, установени по пътя на опита и наблюдението и запълнени с логическите изводи от тях, съставляват науката.
Наука и
метафизика
Сборът от всички факти, установени по пътя на опита и наблюдението и запълнени с логическите изводи от тях, съставляват науката.
А методите на науката, опитът и наблюдението – са средство за познание, чиито възможности са включени в нашите сетива, които и определят границите на науката. Областта на метафизиката пък почва от там, дето свършва областта на науката. Докато науката се занимава с положителното, непосредствено установеното, предмет на метафизиката е отвлеченото, нематериалното, което не се поддава на научно изследване. Докато науката борави с несъмнени истини, които могат да имат полезно практическо приложение в живота и да послужат за основа на нови истини, метафизиката борави с умувания, които нямат реална основа и, като така, отдалечават човека от материалната реалност и го отвличат в духовния мир на абстракциите. Такива са днешните разбирания за науката и метафизиката и върху тия разбирания се гради познанието.
към текста >>
Областта на
метафизиката
пък почва от там, дето свършва областта на науката.
Наука и метафизика Сборът от всички факти, установени по пътя на опита и наблюдението и запълнени с логическите изводи от тях, съставляват науката. А методите на науката, опитът и наблюдението – са средство за познание, чиито възможности са включени в нашите сетива, които и определят границите на науката.
Областта на
метафизиката
пък почва от там, дето свършва областта на науката.
Докато науката се занимава с положителното, непосредствено установеното, предмет на метафизиката е отвлеченото, нематериалното, което не се поддава на научно изследване. Докато науката борави с несъмнени истини, които могат да имат полезно практическо приложение в живота и да послужат за основа на нови истини, метафизиката борави с умувания, които нямат реална основа и, като така, отдалечават човека от материалната реалност и го отвличат в духовния мир на абстракциите. Такива са днешните разбирания за науката и метафизиката и върху тия разбирания се гради познанието. Болшинството от учените старателно избягват да се занимават с метафизика и използват скъпото си време само за изучаване физичната реалност, включена в човешките пет сетива. Но горното определение на науката, ако е вярно в първата си част, невярно е във втората – не всички възможности и средства на познанието са и могат да бъдат включени само в 5-те ни физически сетива в тяхната настояща форма и степен на развитие.
към текста >>
Докато науката се занимава с положителното, непосредствено установеното, предмет на
метафизиката
е отвлеченото, нематериалното, което не се поддава на научно изследване.
Наука и метафизика Сборът от всички факти, установени по пътя на опита и наблюдението и запълнени с логическите изводи от тях, съставляват науката. А методите на науката, опитът и наблюдението – са средство за познание, чиито възможности са включени в нашите сетива, които и определят границите на науката. Областта на метафизиката пък почва от там, дето свършва областта на науката.
Докато науката се занимава с положителното, непосредствено установеното, предмет на
метафизиката
е отвлеченото, нематериалното, което не се поддава на научно изследване.
Докато науката борави с несъмнени истини, които могат да имат полезно практическо приложение в живота и да послужат за основа на нови истини, метафизиката борави с умувания, които нямат реална основа и, като така, отдалечават човека от материалната реалност и го отвличат в духовния мир на абстракциите. Такива са днешните разбирания за науката и метафизиката и върху тия разбирания се гради познанието. Болшинството от учените старателно избягват да се занимават с метафизика и използват скъпото си време само за изучаване физичната реалност, включена в човешките пет сетива. Но горното определение на науката, ако е вярно в първата си част, невярно е във втората – не всички възможности и средства на познанието са и могат да бъдат включени само в 5-те ни физически сетива в тяхната настояща форма и степен на развитие. f\ установи ли се това положение, от само себе си пада твърдението, че всичко извън областта на действие на тия сетива е предмет на метафизиката.
към текста >>
Докато науката борави с несъмнени истини, които могат да имат полезно практическо приложение в живота и да послужат за основа на нови истини,
метафизиката
борави с умувания, които нямат реална основа и, като така, отдалечават човека от материалната реалност и го отвличат в духовния мир на абстракциите.
Наука и метафизика Сборът от всички факти, установени по пътя на опита и наблюдението и запълнени с логическите изводи от тях, съставляват науката. А методите на науката, опитът и наблюдението – са средство за познание, чиито възможности са включени в нашите сетива, които и определят границите на науката. Областта на метафизиката пък почва от там, дето свършва областта на науката. Докато науката се занимава с положителното, непосредствено установеното, предмет на метафизиката е отвлеченото, нематериалното, което не се поддава на научно изследване.
Докато науката борави с несъмнени истини, които могат да имат полезно практическо приложение в живота и да послужат за основа на нови истини,
метафизиката
борави с умувания, които нямат реална основа и, като така, отдалечават човека от материалната реалност и го отвличат в духовния мир на абстракциите.
Такива са днешните разбирания за науката и метафизиката и върху тия разбирания се гради познанието. Болшинството от учените старателно избягват да се занимават с метафизика и използват скъпото си време само за изучаване физичната реалност, включена в човешките пет сетива. Но горното определение на науката, ако е вярно в първата си част, невярно е във втората – не всички възможности и средства на познанието са и могат да бъдат включени само в 5-те ни физически сетива в тяхната настояща форма и степен на развитие. f\ установи ли се това положение, от само себе си пада твърдението, че всичко извън областта на действие на тия сетива е предмет на метафизиката. Тогава границите на науката се разширяват и включват в себе си и области от метафизиката.
към текста >>
Такива са днешните разбирания за науката и
метафизиката
и върху тия разбирания се гради познанието.
Наука и метафизика Сборът от всички факти, установени по пътя на опита и наблюдението и запълнени с логическите изводи от тях, съставляват науката. А методите на науката, опитът и наблюдението – са средство за познание, чиито възможности са включени в нашите сетива, които и определят границите на науката. Областта на метафизиката пък почва от там, дето свършва областта на науката. Докато науката се занимава с положителното, непосредствено установеното, предмет на метафизиката е отвлеченото, нематериалното, което не се поддава на научно изследване. Докато науката борави с несъмнени истини, които могат да имат полезно практическо приложение в живота и да послужат за основа на нови истини, метафизиката борави с умувания, които нямат реална основа и, като така, отдалечават човека от материалната реалност и го отвличат в духовния мир на абстракциите.
Такива са днешните разбирания за науката и
метафизиката
и върху тия разбирания се гради познанието.
Болшинството от учените старателно избягват да се занимават с метафизика и използват скъпото си време само за изучаване физичната реалност, включена в човешките пет сетива. Но горното определение на науката, ако е вярно в първата си част, невярно е във втората – не всички възможности и средства на познанието са и могат да бъдат включени само в 5-те ни физически сетива в тяхната настояща форма и степен на развитие. f\ установи ли се това положение, от само себе си пада твърдението, че всичко извън областта на действие на тия сетива е предмет на метафизиката. Тогава границите на науката се разширяват и включват в себе си и области от метафизиката. На пръв поглед е абсурдно положителното, реалното да включи в себе си абстрактното, нереалното, но този абсурд ще изчезна, когато се схване, че науката не включва в себе си области, в които не могат да намерят приложение нейните методи, а просто разширява средствата си за търсене истината и по такъв начин установява реалността, истинността на неща и явления, които по-рано са били нереални, метафизични, не по своята същина, а поради недостатъчната светлина, в която са разглеждани.
към текста >>
Болшинството от учените старателно избягват да се занимават с
метафизика
и използват скъпото си време само за изучаване физичната реалност, включена в човешките пет сетива.
А методите на науката, опитът и наблюдението – са средство за познание, чиито възможности са включени в нашите сетива, които и определят границите на науката. Областта на метафизиката пък почва от там, дето свършва областта на науката. Докато науката се занимава с положителното, непосредствено установеното, предмет на метафизиката е отвлеченото, нематериалното, което не се поддава на научно изследване. Докато науката борави с несъмнени истини, които могат да имат полезно практическо приложение в живота и да послужат за основа на нови истини, метафизиката борави с умувания, които нямат реална основа и, като така, отдалечават човека от материалната реалност и го отвличат в духовния мир на абстракциите. Такива са днешните разбирания за науката и метафизиката и върху тия разбирания се гради познанието.
Болшинството от учените старателно избягват да се занимават с
метафизика
и използват скъпото си време само за изучаване физичната реалност, включена в човешките пет сетива.
Но горното определение на науката, ако е вярно в първата си част, невярно е във втората – не всички възможности и средства на познанието са и могат да бъдат включени само в 5-те ни физически сетива в тяхната настояща форма и степен на развитие. f\ установи ли се това положение, от само себе си пада твърдението, че всичко извън областта на действие на тия сетива е предмет на метафизиката. Тогава границите на науката се разширяват и включват в себе си и области от метафизиката. На пръв поглед е абсурдно положителното, реалното да включи в себе си абстрактното, нереалното, но този абсурд ще изчезна, когато се схване, че науката не включва в себе си области, в които не могат да намерят приложение нейните методи, а просто разширява средствата си за търсене истината и по такъв начин установява реалността, истинността на неща и явления, които по-рано са били нереални, метафизични, не по своята същина, а поради недостатъчната светлина, в която са разглеждани. И наистина, откакто съществува науката, тя е превзела много области от метафизиката; много ненаучни твърдения са станали научни факти; много „илюзии" са станали действителност.
към текста >>
f\ установи ли се това положение, от само себе си пада твърдението, че всичко извън областта на действие на тия сетива е предмет на
метафизиката
.
Докато науката се занимава с положителното, непосредствено установеното, предмет на метафизиката е отвлеченото, нематериалното, което не се поддава на научно изследване. Докато науката борави с несъмнени истини, които могат да имат полезно практическо приложение в живота и да послужат за основа на нови истини, метафизиката борави с умувания, които нямат реална основа и, като така, отдалечават човека от материалната реалност и го отвличат в духовния мир на абстракциите. Такива са днешните разбирания за науката и метафизиката и върху тия разбирания се гради познанието. Болшинството от учените старателно избягват да се занимават с метафизика и използват скъпото си време само за изучаване физичната реалност, включена в човешките пет сетива. Но горното определение на науката, ако е вярно в първата си част, невярно е във втората – не всички възможности и средства на познанието са и могат да бъдат включени само в 5-те ни физически сетива в тяхната настояща форма и степен на развитие.
f\ установи ли се това положение, от само себе си пада твърдението, че всичко извън областта на действие на тия сетива е предмет на
метафизиката
.
Тогава границите на науката се разширяват и включват в себе си и области от метафизиката. На пръв поглед е абсурдно положителното, реалното да включи в себе си абстрактното, нереалното, но този абсурд ще изчезна, когато се схване, че науката не включва в себе си области, в които не могат да намерят приложение нейните методи, а просто разширява средствата си за търсене истината и по такъв начин установява реалността, истинността на неща и явления, които по-рано са били нереални, метафизични, не по своята същина, а поради недостатъчната светлина, в която са разглеждани. И наистина, откакто съществува науката, тя е превзела много области от метафизиката; много ненаучни твърдения са станали научни факти; много „илюзии" са станали действителност. Този начин на схващане и определяне науката се дължи на крайно ограничените разбирания, които в днешния материалистичен век са отишли дотам, че смесват чистата наука с материалистичното учение, от което смешение на понятията се създава погрешно в самата си основа твърдение, че извън физичните неща и явления, които са предмет на нашите пет физични способности на възприятие, нищо друго не съществува и не може да съществува. Преди всичко, трябва се има пред вид, че нашит физически сетива са толкова ограничени и несъвършени и областта на тяхното действие е толкова тяхна, че нищо не дава право на един учен да твърди, че не може да съществува истина извън тази, която той е установил, защото той не трябва да забравя, че всичко в природата, следователно и човешките сетива и способности на възприятие, еволюира и тази възможност за развитие, различна за всеки индивид (поради различието в условията за нейното проявление), е неограничено.
към текста >>
Тогава границите на науката се разширяват и включват в себе си и области от
метафизиката
.
Докато науката борави с несъмнени истини, които могат да имат полезно практическо приложение в живота и да послужат за основа на нови истини, метафизиката борави с умувания, които нямат реална основа и, като така, отдалечават човека от материалната реалност и го отвличат в духовния мир на абстракциите. Такива са днешните разбирания за науката и метафизиката и върху тия разбирания се гради познанието. Болшинството от учените старателно избягват да се занимават с метафизика и използват скъпото си време само за изучаване физичната реалност, включена в човешките пет сетива. Но горното определение на науката, ако е вярно в първата си част, невярно е във втората – не всички възможности и средства на познанието са и могат да бъдат включени само в 5-те ни физически сетива в тяхната настояща форма и степен на развитие. f\ установи ли се това положение, от само себе си пада твърдението, че всичко извън областта на действие на тия сетива е предмет на метафизиката.
Тогава границите на науката се разширяват и включват в себе си и области от
метафизиката
.
На пръв поглед е абсурдно положителното, реалното да включи в себе си абстрактното, нереалното, но този абсурд ще изчезна, когато се схване, че науката не включва в себе си области, в които не могат да намерят приложение нейните методи, а просто разширява средствата си за търсене истината и по такъв начин установява реалността, истинността на неща и явления, които по-рано са били нереални, метафизични, не по своята същина, а поради недостатъчната светлина, в която са разглеждани. И наистина, откакто съществува науката, тя е превзела много области от метафизиката; много ненаучни твърдения са станали научни факти; много „илюзии" са станали действителност. Този начин на схващане и определяне науката се дължи на крайно ограничените разбирания, които в днешния материалистичен век са отишли дотам, че смесват чистата наука с материалистичното учение, от което смешение на понятията се създава погрешно в самата си основа твърдение, че извън физичните неща и явления, които са предмет на нашите пет физични способности на възприятие, нищо друго не съществува и не може да съществува. Преди всичко, трябва се има пред вид, че нашит физически сетива са толкова ограничени и несъвършени и областта на тяхното действие е толкова тяхна, че нищо не дава право на един учен да твърди, че не може да съществува истина извън тази, която той е установил, защото той не трябва да забравя, че всичко в природата, следователно и човешките сетива и способности на възприятие, еволюира и тази възможност за развитие, различна за всеки индивид (поради различието в условията за нейното проявление), е неограничено. Ето защо, възможно е степента на възприятие (в сила и ширина) на един „непризнат" учен да се отнася към тази на признатия учен, както последната към тази на неграмотния.
към текста >>
И наистина, откакто съществува науката, тя е превзела много области от
метафизиката
; много ненаучни твърдения са станали научни факти; много „илюзии" са станали действителност.
Болшинството от учените старателно избягват да се занимават с метафизика и използват скъпото си време само за изучаване физичната реалност, включена в човешките пет сетива. Но горното определение на науката, ако е вярно в първата си част, невярно е във втората – не всички възможности и средства на познанието са и могат да бъдат включени само в 5-те ни физически сетива в тяхната настояща форма и степен на развитие. f\ установи ли се това положение, от само себе си пада твърдението, че всичко извън областта на действие на тия сетива е предмет на метафизиката. Тогава границите на науката се разширяват и включват в себе си и области от метафизиката. На пръв поглед е абсурдно положителното, реалното да включи в себе си абстрактното, нереалното, но този абсурд ще изчезна, когато се схване, че науката не включва в себе си области, в които не могат да намерят приложение нейните методи, а просто разширява средствата си за търсене истината и по такъв начин установява реалността, истинността на неща и явления, които по-рано са били нереални, метафизични, не по своята същина, а поради недостатъчната светлина, в която са разглеждани.
И наистина, откакто съществува науката, тя е превзела много области от
метафизиката
; много ненаучни твърдения са станали научни факти; много „илюзии" са станали действителност.
Този начин на схващане и определяне науката се дължи на крайно ограничените разбирания, които в днешния материалистичен век са отишли дотам, че смесват чистата наука с материалистичното учение, от което смешение на понятията се създава погрешно в самата си основа твърдение, че извън физичните неща и явления, които са предмет на нашите пет физични способности на възприятие, нищо друго не съществува и не може да съществува. Преди всичко, трябва се има пред вид, че нашит физически сетива са толкова ограничени и несъвършени и областта на тяхното действие е толкова тяхна, че нищо не дава право на един учен да твърди, че не може да съществува истина извън тази, която той е установил, защото той не трябва да забравя, че всичко в природата, следователно и човешките сетива и способности на възприятие, еволюира и тази възможност за развитие, различна за всеки индивид (поради различието в условията за нейното проявление), е неограничено. Ето защо, възможно е степента на възприятие (в сила и ширина) на един „непризнат" учен да се отнася към тази на признатия учен, както последната към тази на неграмотния. Ако човекът не е останал с едното, двете или трите сетива на по-низшите си животни форми и със степента на тяхното развитие, то нищо не сочи, че и за в бъдеще ще остане само с днешните си пет сетива в днешната им форма на развитие. А че ученият не може да допуска и предполага, че съществуват хора, които притежават по-многобройни и по-ефикасни средства за търсене истината и затова владеят много по-дълбоки знания от тях – това е лесно обяснимо, както е обяснимо, че един неграмотен човек, незапознат с микроскопа, ултрамикроскопа, телескопа и изчисленията на висшата математика, на може да допуща съществуването на учени, които изучават електроните и йоните, измерват скоростта на звука и светлината, определят разстоянието от земята до слънцето, планетите и звездите, тяхната големина, тегло, насока на движение и пр.
към текста >>
А нищо не дава право на учените материалисти да твърдя, че те именно се намират на върха на развитието, че тяхната наука е реална, а тази на така наречените метафизици – нереална, защото преди всичко, трябва да се определи, коя е основата на материалистичната наука и коя на
метафизиката
и степента на тяхната реалност.
Но ако същото му каже за неговите истини един неук, те ще престанат ли да съществуват? Ако един сляпороден и един глухороден се произнесат, че светлината и звука не съществуват, те ще престанат ли да съществуват? Освен това, нима у родените с добри очи и уши, няма слепота и глухота? Знайно е, че и нормално развитите очи и уши схващат само една много малка част от светлинните и звукови области, ограничени между един минимум и един максимум светлинни и звукови трептения. Както се срещат и такива под нормалното развитие, така се срещат и такива над нормалното развитие.
А нищо не дава право на учените материалисти да твърдя, че те именно се намират на върха на развитието, че тяхната наука е реална, а тази на така наречените метафизици – нереална, защото преди всичко, трябва да се определи, коя е основата на материалистичната наука и коя на
метафизиката
и степента на тяхната реалност.
Основата на първата е материята. Но материята, според самите материалисти, е сгъстена енергия, а тази последната – сгъстена по-тънка субстанция. Материята се поддава на обикновено изследване само до електрона и след това се губи от окото на наблюдателя. Метафизиката пък, или, по-право, науката, разширена и извън материалната област, пак по същия път на опита и наблюдението, разширена, обаче, с нови средства на изследване, дохожда до една напълно реална основа – духа, който мени само своята степен на съвършенство, но не и своята същина. Докато материята е временна външна обвивка на духа, последният е вечна същност, безсмъртна частица от онзи разум , който прониква всичко и от който човека черпи микроскопически дози, за да обогатява ума и знанието си и да изгражда своята наука.
към текста >>
Метафизиката
пък, или, по-право, науката, разширена и извън материалната област, пак по същия път на опита и наблюдението, разширена, обаче, с нови средства на изследване, дохожда до една напълно реална основа – духа, който мени само своята степен на съвършенство, но не и своята същина.
Както се срещат и такива под нормалното развитие, така се срещат и такива над нормалното развитие. А нищо не дава право на учените материалисти да твърдя, че те именно се намират на върха на развитието, че тяхната наука е реална, а тази на така наречените метафизици – нереална, защото преди всичко, трябва да се определи, коя е основата на материалистичната наука и коя на метафизиката и степента на тяхната реалност. Основата на първата е материята. Но материята, според самите материалисти, е сгъстена енергия, а тази последната – сгъстена по-тънка субстанция. Материята се поддава на обикновено изследване само до електрона и след това се губи от окото на наблюдателя.
Метафизиката
пък, или, по-право, науката, разширена и извън материалната област, пак по същия път на опита и наблюдението, разширена, обаче, с нови средства на изследване, дохожда до една напълно реална основа – духа, който мени само своята степен на съвършенство, но не и своята същина.
Докато материята е временна външна обвивка на духа, последният е вечна същност, безсмъртна частица от онзи разум , който прониква всичко и от който човека черпи микроскопически дози, за да обогатява ума и знанието си и да изгражда своята наука. Да се отрича този разум и този дух, само защото не се виждат като един физичен предмет – това може да стори само един отрицател на науката, здравата философия и логиката. Преди да отрече всемирния безсмъртен разум, човекът трябва да отрече своя разум, защото в този последния не е влязла нито една истина, без да е взета от всемирния разум. Ако този разум не беше определил с математическа точност законите, които, които управляват движението на звездите, планетите и кометите, човешкият разум не би могъл да изучи техните посоки и скорости на движение, тяхната големина, разстоянието им от земята и положението им спрямо нея във всеки момент, понеже те биха се лутали в безредие и пълен хаос, при който, преди всичко, самите те не биха могли да съществуват. Ако този разум не беше поставил в движение електроните и йоните и не беше вложил в тях способността да се съединяват в атоми, а тези последните – в молекули и ако тази способност на съединение не беше различна за атомите на разните елементи, то не само, че не щяхме да имаме някакви елементи, сложни тела (съединения на елементи), растения и животни, но, преди всичко, не бихме имали материя!
към текста >>
Нито биологията, нито психологията, нито
физиката
, нито химията, нито другите науки са поставени на здрави основи и представляват от себе си нещо цялостно, завършено.
Ако това не е възможно да стане с наличните средства, трябва да се потърсят нови. И те ще се намерят, защото човекът до днес е проявил само нищожна частица от това, което крие в себе си. Истинската наука не познава и не търпи граници; тя не може да се затвори в тесните рамки на материализма. Колкото повече човекът едностранчиво развива своя интелект, толкова повече затова и се ограничава в материята и сковава в нейните вериги своя дух. Съвременният човек е на върха на интелектуалното си развитие и на дъното на материята, но загадките на света, живота и човека не е разрешил.
Нито биологията, нито психологията, нито
физиката
, нито химията, нито другите науки са поставени на здрави основи и представляват от себе си нещо цялостно, завършено.
Време е вече науката да потърси нови пътища, да напусне повърхността на живота и да вникне в неговата вътрешност, да открие дълбоките му причини, които се коренят във великото единство на Мъдростта, Любовта и Истината.
към текста >>
6.
БОЖЕСТВЕНОТО УЧЕНИЕ - П. Г. Пампоров
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
на
физиката
или химията.
Принципите на новия морал трябва да потърсим в самата природа, в която те съществуват като живи същини Тук думата „природа" не употребявам в обикновената ù смисъл – така, както днес се схваща от науката като нещо механично, безсъзнателно, а в най-висшия смисъл на думата, като нещо живо, разумно, в която животът се проявява в своята най-съвършена форма. Там именно трябва да потърсим тия принципи и то по също така обективен път, по който върви и биологът в диренето законите за проявите на живота. Намерили ги веднъж обаче, ние не трябва по нататък да следваме неговия пример т. е., да се задоволим да ги внесем в нашия ум само като факти на познанието, както обикновено се постъпва. Днес законите на морала стоят в съзнанието на хората също така, както тия напр.
на
физиката
или химията.
Но това е само първата стъпка. Направена е само тя, още същественото не е направено. Каква полза напр., че в моето съзнание стои идеята за любовта към ближния без да я живея? Може ли тя в това си състояние да ме издигне? Каква полза, че пред мене стои една трапеза с най разкошни ястия, а аз нямам възможност да вкуся от тях?
към текста >>
7.
ВЛИЯНИЕ НА МУЗИКАТА - Добран
Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.
– Ние оставяме засега химията,
физиката
, ботаниката, зоологията и т.н.
Телесно и душевно – в светлината на окултната наука (Начална статия) За непредубедения историк, безспорен факт е, че в духовното развитие на съвременното човечество се откриват нови хоризонти, непредвиждани до недавна почти от никого. Като външно проявени засега признаци на това, можем да вземем следните: в науката – теорията за относителността на немския физик Айнщайн, във философията – интуицията като нов познавателен метод, прокламирана от френския философ Бергсон; в религията – новите мистични и окултни движения ; в литературата – големият интерес към писатели като Рабиндранат Тагор, Достоевски, Толстой и др. Ние не смятаме никого от тях като пълен изразител на новото, но мислим, че всички те взети заедно, набелязват вече характерните черти на новия духовен мироглед който, да се изразим с думите на един съвременен философ, „ще задоволява от една страна изискванията на разума и от друга потребността на сърцето". И единственият възможен синтетичен път за постигането на това, както сме казвали и други път, мислим, е правилно разбраната окултна наука. В настоящата статия ние ще разгледаме, какви опитни възможности разкрива тя за съвременната психология която, до голяма степен с право иска да бъде основа на всички други духовни науки.
– Ние оставяме засега химията,
физиката
, ботаниката, зоологията и т.н.
настрана, едно защото фактите, които те са установили са безспорни и второ – колкото се отнася до техните обобщения и теории, които често имат претенцията за безспорност, повдигат винаги въпроси, свързани с тоя за границите и възможностите на човешкото познание – проблем, в основата си чисто психологически. Но, да се върнем на предмета. Цялата днешна психология, констатирайки основните характерни белези на душевните явления, ги определя като такива, ставащи извън пространството в противовес на телесните, които стават в него За едно телесно явление, всякога можем да кажем къде става (на кое место), да го измерим по обем, по тегло с метър, с килограм и т.н. С душевните явления не е така. Към тях (напр.
към текста >>
За нас е важно тук да отбележим, че цялата днешна математика и математична
физика
неотклонно вървят и правят вече първите догадки за съществуване на четвърто измерение.
– И оттук обикновено се прави и бързото и рязко противоположение на пространствено и непространствено, т.е. триизмерното телесно се определя като пространствено, а душевното, което ако и да съществува и не може да се измери в една от 3-те посоки – като непространствено. А опитното разрешение на въпроса ние виждаме в четвъртата възможност, а именно, душевното (не в своята цялост, а в своите първи степени на близост до материалното) съществува в едно по-особено измерение, в едно по-особено пространство, по-висше от обикновеното телесно и триизмерно и включващо в себе си последното. Тук, трябва да отбележим веднага, ние стигаме до твърдения малко необикновени, а за някои може би и абсурдни – особено за ония, на които не е свойствено да излизат от рамките на традицията и класицизма в живота и науката. Тая тънка страна на въпроса при изследването на която нашият ум, свикнал само с обикновения триизмерен свят прави последни усилия – може да представлява интерес засега само за ония, които имат вродено предразположение към най-тънките и същевременно най-сложни въпроси на психологията.
За нас е важно тук да отбележим, че цялата днешна математика и математична
физика
неотклонно вървят и правят вече първите догадки за съществуване на четвърто измерение.
Тая възможност нашето съзнание в сегашното си състояние теоретически едва я долавя, а според окултната наука, при едно тъй да се каже трансформиране на съзнанието – тя ще се реализира. Или с други думи, у човека има вложени възможности за развитие на някои нови „сетива", които ще му разкрият и един нов, по-многоизмерен свят, както сегашните 5 му разкриват триизмерния. Това са, разбира се, само твърдения, но твърдения, които се различават от тия на всека друга метафизика по това, че окултната наука дава методи, които ако се приложат естествено и последователно, ще може това трансформиране на съзнанието фактически да се постигне и за човека да се разкрие една нова действителност – не отвлечена и метафизична, а такава, която наистина е около нас, която ни обгръща, а понякога и диктува нашето поведение и съдба, и която при сегашното състояние на нашите възприемателни способности не можем да схванем като нещо външно. За оня, който първи път чува такива твърдения и те му се сторят логически възможни, веднага възникват разбира се ред други въпроси, в какво по-точно се състоят тези методи, от кого и къде могат да се научат, какъв практически смисъл и какво отношение те имат към най-разнообразните и належащи въпроси на текущия живот и т.н. и т.н.
към текста >>
Това са, разбира се, само твърдения, но твърдения, които се различават от тия на всека друга
метафизика
по това, че окултната наука дава методи, които ако се приложат естествено и последователно, ще може това трансформиране на съзнанието фактически да се постигне и за човека да се разкрие една нова действителност – не отвлечена и метафизична, а такава, която наистина е около нас, която ни обгръща, а понякога и диктува нашето поведение и съдба, и която при сегашното състояние на нашите възприемателни способности не можем да схванем като нещо външно.
Тук, трябва да отбележим веднага, ние стигаме до твърдения малко необикновени, а за някои може би и абсурдни – особено за ония, на които не е свойствено да излизат от рамките на традицията и класицизма в живота и науката. Тая тънка страна на въпроса при изследването на която нашият ум, свикнал само с обикновения триизмерен свят прави последни усилия – може да представлява интерес засега само за ония, които имат вродено предразположение към най-тънките и същевременно най-сложни въпроси на психологията. За нас е важно тук да отбележим, че цялата днешна математика и математична физика неотклонно вървят и правят вече първите догадки за съществуване на четвърто измерение. Тая възможност нашето съзнание в сегашното си състояние теоретически едва я долавя, а според окултната наука, при едно тъй да се каже трансформиране на съзнанието – тя ще се реализира. Или с други думи, у човека има вложени възможности за развитие на някои нови „сетива", които ще му разкрият и един нов, по-многоизмерен свят, както сегашните 5 му разкриват триизмерния.
Това са, разбира се, само твърдения, но твърдения, които се различават от тия на всека друга
метафизика
по това, че окултната наука дава методи, които ако се приложат естествено и последователно, ще може това трансформиране на съзнанието фактически да се постигне и за човека да се разкрие една нова действителност – не отвлечена и метафизична, а такава, която наистина е около нас, която ни обгръща, а понякога и диктува нашето поведение и съдба, и която при сегашното състояние на нашите възприемателни способности не можем да схванем като нещо външно.
За оня, който първи път чува такива твърдения и те му се сторят логически възможни, веднага възникват разбира се ред други въпроси, в какво по-точно се състоят тези методи, от кого и къде могат да се научат, какъв практически смисъл и какво отношение те имат към най-разнообразните и належащи въпроси на текущия живот и т.н. и т.н. Това са работи изяснени до голяма степен в окултната литература и на тях тук няма да се спираме. Ще кажем едно обаче – че всички велики учения на миналото, които после са ставали и бивали наричани религии са се основавали не само на простата вяра в съществуването на душата и Бога, а са изхождали от дълбокото познаване окултния строеж на вселената и човека. Това дълбоко познание е било притежавано от всички велики учители на човечеството и техните ученици, които са го изнасяли в символична форма и във вид на общодостъпни морални правила за широката народна маса.
към текста >>
8.
КЪМ БОГОПОЗНАНИЕ - Д. Стоянов
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
” Не веднъж, вярвам, ви се е случило това и все на случайно съвпадение го отдаваме, а обяснението му според динамичната теория на
физиката
може да се даде така: Даден индивид мисли върху известна идея, неговият мозък излъчва трептения с определена дължина и скорост, трептения, които се предават по нервите му до краищата на тялото и от там в пространството наоколо му.
Артист на сцената, „вживявайки" се в ролята на героя, изтръгва въздишки и даже сълзи от очите на зрителя, увлича го и той заедно с него трепери и страда или се радва въодушевявайки се от благородните пориви или необикновената съдба на героя. Това са все явления, наблюдавани факти и макар мнението на учените психолози по тяхното обяснение да са различни, макар те да отхвърлят древната теория, че всеки индивид притежава сила, която може да се предава от един индивид на друг и която като че ли се стреми да уравновеси дошлите в съприкосновение субекти, обяснявайки горните и ред подобни явления с „особено психологично състояние", „способност за подражание" и пр. те все пак съществуват и чакат своето обяснение, защото ние знаем, че няма в природата действие без причина, нито явление без да е резултат на една сила. И тук „способност за подражание" не е (нищо друго), освен последицата на една сила, която все още убягва на изследователя. Интересно е и така нареченото явление „мислено предаване", което се състои в следното: Срещате ваш добър приятел и както става между приятели, веднага се поема разговор за едно за друго, интересуващо и единия и другия и изведнъж, тъкмо казал нещо, приятелят ти те пресича: „Ама от устата ми го взе, тъкмо това исках да ти кажа!
” Не веднъж, вярвам, ви се е случило това и все на случайно съвпадение го отдаваме, а обяснението му според динамичната теория на
физиката
може да се даде така: Даден индивид мисли върху известна идея, неговият мозък излъчва трептения с определена дължина и скорост, трептения, които се предават по нервите му до краищата на тялото и от там в пространството наоколо му.
Достигайки крайните нервни разклонения на субекта-приемник, тези трептения се предават без каквото и да било външно усещане по обратен път на неговия мозък, където възбуждат същата идея или образ, както в първия индивид, защото проявите на живота са еднакви във всички индивиди, както са еднакви проявите на електричеството, светлината и др. От физиката знаем, че една е енергията в природата и само благодарение различието в силата и броя на трептенията в секунда различаваме топлина, светлина, електричество, магнетизъм По-нататък заключаваме, че от известно число трептения нагоре пак до известна граница имаме трептенията на чувствата, категоризирани по силата и броя им в секунда, а после от нова граница по тази стълба започват пък тези на мисълта. В съчинението „Phénomènes nerveux, intellectuels et moraux", Rambosson дава твърде ясно обяснение на механизма на посочените явления. В природата и човека съществува стремеж за равновесие. По-силният индивид упражнява винаги едно по-малко или по-голямо влияние, известна власт тъй да се каже, върху по-слабия индивид и последният най-често е по-щастлив тогава, намирайки се под закрилата на по-силния.
към текста >>
От
физиката
знаем, че една е енергията в природата и само благодарение различието в силата и броя на трептенията в секунда различаваме топлина, светлина, електричество, магнетизъм По-нататък заключаваме, че от известно число трептения нагоре пак до известна граница имаме трептенията на чувствата, категоризирани по силата и броя им в секунда, а после от нова граница по тази стълба започват пък тези на мисълта.
те все пак съществуват и чакат своето обяснение, защото ние знаем, че няма в природата действие без причина, нито явление без да е резултат на една сила. И тук „способност за подражание" не е (нищо друго), освен последицата на една сила, която все още убягва на изследователя. Интересно е и така нареченото явление „мислено предаване", което се състои в следното: Срещате ваш добър приятел и както става между приятели, веднага се поема разговор за едно за друго, интересуващо и единия и другия и изведнъж, тъкмо казал нещо, приятелят ти те пресича: „Ама от устата ми го взе, тъкмо това исках да ти кажа! ” Не веднъж, вярвам, ви се е случило това и все на случайно съвпадение го отдаваме, а обяснението му според динамичната теория на физиката може да се даде така: Даден индивид мисли върху известна идея, неговият мозък излъчва трептения с определена дължина и скорост, трептения, които се предават по нервите му до краищата на тялото и от там в пространството наоколо му. Достигайки крайните нервни разклонения на субекта-приемник, тези трептения се предават без каквото и да било външно усещане по обратен път на неговия мозък, където възбуждат същата идея или образ, както в първия индивид, защото проявите на живота са еднакви във всички индивиди, както са еднакви проявите на електричеството, светлината и др.
От
физиката
знаем, че една е енергията в природата и само благодарение различието в силата и броя на трептенията в секунда различаваме топлина, светлина, електричество, магнетизъм По-нататък заключаваме, че от известно число трептения нагоре пак до известна граница имаме трептенията на чувствата, категоризирани по силата и броя им в секунда, а после от нова граница по тази стълба започват пък тези на мисълта.
В съчинението „Phénomènes nerveux, intellectuels et moraux", Rambosson дава твърде ясно обяснение на механизма на посочените явления. В природата и човека съществува стремеж за равновесие. По-силният индивид упражнява винаги едно по-малко или по-голямо влияние, известна власт тъй да се каже, върху по-слабия индивид и последният най-често е по-щастлив тогава, намирайки се под закрилата на по-силния. Детето се чувствува най-добре в прегръдките на своята майка, жената с радост приема закрилата на своя по-мощен другар, болният се чувствува по-добре в присъствието на здрав жизнерадостен лекар, който му вдъхва вяра в живота и в скорошно оздравяване. И ако ние се вгледаме по-дълбоко в живота, ще се уверим скоро, че всички ония явления, които дотогава отдавахме на простия случай, всъщност са плод на несъзнателно въздействие, което индивидите оказват един върху друг.
към текста >>
9.
ХРАНАТА КАТО ФАКТОР ЗА ЖИВОТА - Добран
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Това е вярно както за
физиката
, така и за химията, биологията, психологията и пр.
Но който иска, може да повтори опитите на Райхенбах и ще се увери в това . За неговите опити поне не се искат никакви инструменти. Друг пример: принципите на окултната медицина се прилагат с успех в клинико-терапевтическия институт в Щутгарт, а принципите на окултната педагогика в Свободното Валдорфско училище пак там. Който желае, може по чисто научен път да се доближи до окултизма. Всъщност днес всички почти науки са дошли до границата между видимия и невидимия свят.
Това е вярно както за
физиката
, така и за химията, биологията, психологията и пр.
Ако искаме да разберем действителността, ние значи трябва да изучим вътрешната страна на явленията. Ние сега изучаваме само външната им страна. Другото, което е необходимо, е да събуди творческите сили в нас. Това е вследствие от връзката с Бога. Истинският човек е божествената искра, която живее в човека, а тя представлява една частица от Бога.
към текста >>
10.
ЗВЕЗДНИ СКАЗАНИЯ - Cis moll
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Затова той се явява и като един новатор, който открива нови земи, нови стремежи в областта на философия, изкуство, поезия,
метафизика
, теология, педагогика, естетика.
В това време на зараждащото се ново движение в духовния живот на човечеството се явява на философския хоризонт слънцето на Бергсон, което огрява философския хаос, създаден от „школския" интелектуализъм на 19-то столетие. Със своята философска система достига до една друга способност на познанието и изгражда интуицията. В какво се състои тая философия на интуицията в Анри Берсон, аз няма надълго да се разпростирам, а само ще изложа в общи характерни черти интуитивния метод и новото, което внася той във философията и духовния живот на човечеството. Сам Бергсон не е завършил своята философска система, за да ни даде един напълно изчерпателен метод на познание. Той слага едно ново начало, което тепърва трябва да се разработи и разшири от бъдещите мислители в един колективен и прогресиращ труд.
Затова той се явява и като един новатор, който открива нови земи, нови стремежи в областта на философия, изкуство, поезия,
метафизика
, теология, педагогика, естетика.
Мнозина виждат в неговата философия освобождение на философската мисъл от оная схоластична паяжина на най-противоречиви системи, които се израждат в диалектически словопрения. Философията престава да бъде вече оная антична суха абстракция, годна само за старците; тя се превръща в сюрприз и дихание на самия живот. Тя е вечно трептяща младост. В какво се състои прочее тая интуиция? Бергсон, преди да даде своята нов метод на интуицията, критикува метода на интелекта, разглежда основно и инстинкта и от недостатъците на интелекта изтъква, че интуицията сама по себе си е точно обратния метод на интелекта.
към текста >>
11.
Из „Приказки и песни - Георги Северов
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.
Окултизмът е в състояние да знае и нещо повече за връзката между миналите и сегашната слънчева система.[ ] Друг пример:
физиката
чрез радиоактивните явления установи, че атомите са съставени от електрони, а последните са кондензирана енергия.
Нека вземем регенерационната теория на Арениус за произхода и развоя на слънчевите системи. Според тая теория първичната мъглявина, от която е произлязла слънчевата система, е резултат от разрушението на една бивша слънчева система. В своята теория той привежда факти в нейна подкрепа. И така, слънчевите системи, според него, се раждат и умират, за да дадат начало на нови такива. Но окултизмът въз основа на своите изследвания, винаги е твърдял истината за превъплъщението на слънчевата система.
Окултизмът е в състояние да знае и нещо повече за връзката между миналите и сегашната слънчева система.[ ] Друг пример:
физиката
чрез радиоактивните явления установи, че атомите са съставени от електрони, а последните са кондензирана енергия.
Така че в края на краищата материята се явява като кондензирана енергия. Обаче, който следи окултната литература, знае, че окултизмът отдавна е знаел и твърдял това. Трети пример: окултистите във всички векове са твърдели, че човешкото естество е сложно; те говорят за дълбоките сили в човека. Те са изучени в подробности от окултизма. Райхенбах със своите опити изследва тези въпроси и потвърждава окултните истини.[ ] Изследванията в областта на хипнотизма противоречат на старите схващания за човешкото естество.
към текста >>
12.
Правият път на живота
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
НОВИ КНИГИ: „Най-новата ориентировка на
физиката
" от Giulio Alliata и „Силовите полета" от същия.
С такива опити е доказано вече, че червените, портокалените и жълтите лъчи помагат на растежа на растенията, когато синия цвят има обратни ефекти. Ултравиолетовите лъчи убиват растенията. Съюз за духовни науки Под това название се е образувало в Хамбург едно дружество, чиято първа цел била да се направят допитвания между членовете за всички по-забележителни практични наблюдения из тази област, за да се подготви материал за методичните научни изследвания на окултните проблеми, каквито напоследък почнали тамошните университети под ръководството на професорите Driesch и Osterreich. от Z. F. О.
НОВИ КНИГИ: „Най-новата ориентировка на
физиката
" от Giulio Alliata и „Силовите полета" от същия.
И двете издания на Otto Hillmann, Leipzig. Твърде известният със своите напредничави възгледи швейцарски физик говори в първата книжка за смисъла и значението на Микелсоновите опити и върху теорията за електронните тръби. В същата той излага, че след пълен опит на Айнщайновата теория на относителността, това, което слага той за основа на своята теория, подготвя и нейното оборване. В другата книжка пък се разпростира върху гравитационните и електромагнитни полета, които разглежда и обяснява по нов начин. Новите книжки представят голям интерес, както за любители така и за специалисти.
към текста >>
13.
ЗА МИРОГЛЕДА - Георги Северов
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Както днешният човек е изучил заколите на
физиката
, химията и пр.
Също така, когато душата е в хармония с божествения живот, който се излива върху нас, тя става подобна на струната ла на пианото (при първия опит): тя е отворена за него и той се влива в нея. Тогаз нови творчески сили се събуждат в нея. А когато душата е затворена, тогаз напразно блъскат вълните на божествения живот върху нея. Тя стои затворена, безчувствена за повечето от енергиите. 2) Втория начин, по който се разбира хармонията със законите на живата природа е следният: Изучаване на тези закони и нареждане живота в съгласие с тях.
Както днешният човек е изучил заколите на
физиката
, химията и пр.
и се ползува от тях, така също има и други закони, които могат да се намерят чрез окултно изследване. Чрез тях ние добиваме по-голямо познание за действителността. Тези закони требва да се приложат в живота. Ние трябва да действуваме в съгласие с тях. Само тогаз ние сме в хармония с природата.
към текста >>
Хладниевите фигури във
физиката
.
И вече виждаме първите плодове изкуството ще бъде задълбочено, одухотворено, за да може да извърши своята велика роля. Окултизмът ще внесе творчество, подем във всички клонове на изкуството. Това се отрази и в архитектурата. Има паралел между форма и тон. Че това е така, се вижда много ясно от красивите симетрични форми, които получаваме по изкуствен начин чрез тоновете, напр.
Хладниевите фигури във
физиката
.
Както музиката може да изрази известна идея, така същото може и архитектурната форма. Мнозина мислят, че формата няма връзка с вътрешния живот, обаче за ясновидеца всяка мисъл си има своя определена форма. Има съответствие между идея и форма. И архитектурната форма може да ни говори. Затуй Сент-Ив – Д'Ллвейдър в своя „Archéometre" говори за „говореща и музикална архитектура" (стр. 272).
към текста >>
14.
НЕСТИНАРСКИ ИГРИ - Добран
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
За ония, които са запознати с изводите на модерната
физика
, особено с радиоактивните явления, където експеримента в своята тънкост е надминал очакваното, това което казваме е твърде ясно.
фиктивното, абстрактно понятие геометрическа точка като му се прибави друго абстрактно, неуловимо – инерция, се превръща в едно реално материално нещо – т.е, материална точка, която повторена безкрайно пъти в дадена протяжност, в пространството, образува материално тяло. Ако имаме такива материални точки, които надарени с особен род движения са активни в дадено поле с едни скорости, ще имаме едно тяло, а ако са надарени с друг род движения и с друга скорост – друго тяло. Следователно, определящите материята качества не са нищо друго, освен продукт на ония сили, които скрити от нас, действуват непреривно в природата. Ако проследим всички качества на известни материални среди, ще дойдем до убеждение, че те са сътворени от силите, които движат техните безкрайно малки частици. – Ние знаем освен това, че отликите на една материална среда от друга следват дотогава, докогато при делението не сме преминали един известен предел, който граничи с молекулите и не сме навлезли в по-дребните частици, които съставят така наречената първоматерия или океан на първоматерията.
За ония, които са запознати с изводите на модерната
физика
, особено с радиоактивните явления, където експеримента в своята тънкост е надминал очакваното, това което казваме е твърде ясно.
Светът на електроните, тия тайнствени ядра от електрически пълнежи, се явява основата, канавата, от безкрайните комбинации, на която се създават формите на заобикалящия ни свят. Това е едно величаво творчество, една тънка, недосегаема с нашия ум работа на творческите сили в живата природа. За началните домогвания до дверите на това царство от страна на изследователите, се е изисквало много търпение, упорита работа и голяма проницателност. На малцина избрани в областта на научната мисъл и експеримент се удаде да проникнат до пред-стъпалата на голямата тайна за строежа на материята. След дълга работа, раздробяване, синтезиране, наблюдение дойде се до електрона – загадката на светостроението, градивен материал с маса равна на 0.000...25 (след десетичната точка има двадесет и седем нули) грама, с радиус 0.000...13 см.
към текста >>
15.
ВЪЗКАЧВАНЕ НА СОКОВЕТЕ И ПУЛСАЦИЯ У РАСТЕНИЯТА
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Обяснението на тая работа представлява голям интерес, понеже се отнася до особени биологически закони, може би малко известни още, но еднакво важни с всички известни досега закони в биологията, физиологията и
физиката
.
у племето Бетисуани, които ядат огън, ближат разгорещено желязо и пр. Има още много примери от тоя род, които удивляват и учения, и простия, и малкия, и големия. В тия примери няма ни помен от лъжа или фокусничество. Това с категорична положителност твърдят всички наблюдатели. Тогава пита се, що за феноменално състояние съществува, в което не само че се получава анестезия, обезболяване, но и едно по-важно състояние, невъзможността да се повреди кожата от огъня.
Обяснението на тая работа представлява голям интерес, понеже се отнася до особени биологически закони, може би малко известни още, но еднакво важни с всички известни досега закони в биологията, физиологията и
физиката
.
[1]„Те, обяснил дядо Стоян, когато дойдеше време, през месец май на св. Константин, правеха сборове, панаири. Тогава гайдата ще засвири, ще отидат на черква, на аязмото, току вземат а викат въх! -въх! , вземат да се кадят.
към текста >>
16.
ДНЕШНАТА ЕПОХА И Д-Р ЩАЙНЕР - Б. Б. Р.
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.
Съвременната
физика
установява, че всички тела се намират в непрекъснати вибрации, отличаващи се по бързината и дължината на вълните си, както и големината на амплитудите (височината на вълните).
В музиката е известен термина резонанс. т.е. възбуждане в съответни трептения всички ония тела, които са нагодени предварително да трептят в съответния тон. Независимо от това дали тонът ла би бил изпят от човек, дали мъж или жена, дали ще го изсвири цигулка, флейта или китара, то пианото ще го повтори, ще го резонира във всичките си гами, защото съответните му струни дохождат във възбуждение, в трептения от първично изпълнения тон ла. Аналогичен случай имаме и при нестинарите. Специалната нестинарска песен, имаща свой типичен ритъм, оказва своето резониращо, тъй да се каже, влияние върху предварително религиозно настроените по случая нестинари, повдигат леко техните психически вибрации, което пък се отразява върху физиологичното състояние на тялото, като повишават общо вибрациите на тялото.
Съвременната
физика
установява, че всички тела се намират в непрекъснати вибрации, отличаващи се по бързината и дължината на вълните си, както и големината на амплитудите (височината на вълните).
Подобно вибрационно влияние оказва музиката върху организма на лесно настройващи се лица и лесно променя тяхната обща обикновена вибрационна система на тялото. Към тоя факт трябва да се прибави втория елемент: танцът и игрите както на нестинарите, тъй и на околните. При весела, игрива, хороводна песен, хората като че ги обхваща някаква странна психоза и всички почват да играят. Тая психоза се наблюдава не само по селските мегдани, но и в европейските салони. Танците са израз на вътрешните душевни движения.
към текста >>
17.
ПЪТЯТ НА ЖИВОТА. ПРИТЧИ - Ив. Тодоров
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.
Сега в Германия, под импулса даден от д-р Щайнер, се разработват разни науки от окултно гледище: езикознание, астрономия, биология,
физика
, химия, медицина, педагогика и пр.
изучават едно растение: външната му направа, външното му микроскопско устройство, растеж, хранене, размножение, влияние на светлина, топлина и пр. и мислят, че познават растението! Че това растение, което ти изследваш, не е цялото растение! То има и по-дълбоко естество, което се изучава от окултизма.[1] Същото е и с минерала, животното, човека и пр. Така е и с всички други науки.
Сега в Германия, под импулса даден от д-р Щайнер, се разработват разни науки от окултно гледище: езикознание, астрономия, биология,
физика
, химия, медицина, педагогика и пр.
Така д-р Щайнер работи за внасяне на нов живот в научното изследване, което ще причини небивал подем в тези науки и ще им отвори неподозирани хоризонти. Материализмът днес убива живота: той води към израждане на нервната система. Има окултна връзка между материализма и израждането на нервната система. Духовните импулси дават живот, будят животворни енергии в целия човешки организъм, включително и физичното тяло с нервната му система. Предстои ни един небивал духовен подем, казва Д-р Щайнер; днес имаме мъките на раждането на една нова култура.
към текста >>
18.
Окултна педагогика - В. В.
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
Ламарк още през 1809 година обнародва „Философия на зоологията", в която очерта еволюционната теория, но чак през 1859 година тя беше призната, благодарение на по-големия фактически материал, който изнесе Дарвин и защото умовете бяха вече подготвени за нея чрез големите успехи на палеонтологията, сравнителната анатомия, ембриологията, физиологията и пр.. От друга страна и химията,
физиката
и техниката направиха през 19 век големи завоевания.
което виждаме в 19 век, е само една от по-външните вълни на този импулс. Теорията на Коперник (16 век) разруши вярването, че земята е център на вселената. По-после Кант-Лапласовата теория в 18 век допълни работата на Коперник относно слънчевата система, като внесе принципа на еволюцията. Ляйел внесе принципа на еволюцията в геологията като доказа, че сегашният вид на земята е плод на дълго развитие. В 30-тях години на 19 век чрез Шван и Шлайден се обоснова така наречената клетъчна теория.
Ламарк още през 1809 година обнародва „Философия на зоологията", в която очерта еволюционната теория, но чак през 1859 година тя беше призната, благодарение на по-големия фактически материал, който изнесе Дарвин и защото умовете бяха вече подготвени за нея чрез големите успехи на палеонтологията, сравнителната анатомия, ембриологията, физиологията и пр.. От друга страна и химията,
физиката
и техниката направиха през 19 век големи завоевания.
Всички тези успехи се дължаха на чисто външно изследване, изследване на материалния свят, на физикохимичните сили и закони. Това не можеше да не засили материалистичната вълна. Ето защо материализмът, който се роди в древна Гърция, получи голямо засилване през 18 век във Франция и през втората половина на 19 век в Германия. И хората, упоени от успехите при изследването на материалния свят, си помислиха, че то е достатъчно за изграждането на един мироглед, на едно разбиране на света. Доказа се от химията, че всички химични елементи, които се съдържат в органичния свет, се срещат и в неорганичния.
към текста >>
19.
КНИЖНИНА
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
пред немското дружество за техническа
физика
, с цел да разсеят „недоразумението” от горното съобщение.
казва: „Пред нас стоят цяла редица съвсем неизяснени явления, един обширен фактичен комплекс.” Всичко това накара мнозина да погледнат скептично поне на досегашните резултати, още повече, че и проф. F. НаЬег излезе с едно съобщение, в което като че ли опровергава резултатите от анализа, дадени от Mithe и сътрудника му. След съобщението на НаЬег, въпросът взе полемичен характер, макар и в лека форма. Mithe отново отговори, дори реферираха заедно със Stammreich на 5 дек. 1924 г.
пред немското дружество за техническа
физика
, с цел да разсеят „недоразумението” от горното съобщение.
Пробите, анализирани при НаЬег казват те, случайно са били такива, при които опитът не се е удал. Дадоха и нови данни от анализа. До това изкуствено разпадане атома на живака, ако приемем, че наистина е постигнато, се вижда, че Mithe и Stammreich са достигнали случайно. Този опит далеч не може да се сравни с работите на Ръдърфорд, дето изкуственото разпадане на атома се явява като логична последица от цяла редица изследвания. Ръдърфорд разложил само единични атоми, количествено несравними по своята нищожност с тегловите такива, макар и милионни от грама, на Mithe, но неговите работи из един път се наложиха в науката.
към текста >>
20.
Опити върху научна астрология
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Аз съм само един учен, или най-малко старая се да стана такъв, чрез една наука, която е още в пелените си, - наука за духовните сили; отношението на
физиката
към морала, на материята към духа, този е проблемът, който аз искам да сложа пред учените на запада.
Той не е мюсюлманин, както всички почти индийски факири; той е копт - християнин. Двама секретари, млади като него го придружават. Разговора се води леко на френски. След като ме наблюдава известно време, казва ми, че винаги журналистите са го представлявали твърде зле на публиката - третирали го като един обикновен фокусник, който се старае само да изненадва и учудва тълпата. — Аз съвсем не съм окултист.
Аз съм само един учен, или най-малко старая се да стана такъв, чрез една наука, която е още в пелените си, - наука за духовните сили; отношението на
физиката
към морала, на материята към духа, този е проблемът, който аз искам да сложа пред учените на запада.
Аз за себе си още не съм разрешил този вечен проблем; аз го излагам само чрез феномените, които съм успял да наблюдавам върху своя собствен физически организъм. „Но вярно ли е, че вие се наранявате и по ваше собствено желание спирате кръвотечението, и даже моментално от раните ви остават само белезите? ” „Да, аз правя това. Аз набождам с игли страните си и, според желанието, което се изказва, правя да тече кръв от различни места на кожата ми, или пък спирам кръвотечението. След три минути от нараняването остават само белези.
към текста >>
21.
АКВАРЕЛ - Ире
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Този метод налага значителни изчисления и прилагане на най-последните данни на модерната
физика
.
Напоследък този въпрос е бил засегнат още по-отблизо. Като се излиза от факта, че бързините на трептенията са обратно пропорционални на масите (Ш. Анри: Опити за обобщаване теорията на излъчванията и т.н), изчислили са трептенията на планетите и са смогнали да ги свържат с нервните трептения. Този способ показва ясно начина, по който може да се определи по един строго научен път психологичната и физична роля на планетните влияния. Но това са само още скици.
Този метод налага значителни изчисления и прилагане на най-последните данни на модерната
физика
.
Изследванията, до които той е стигнал са в състояние на развой и могат днес за днес да се разглеждат само като отправни елементи на една физична астрология. Вместо да се изчисляват влиянията на трептенията на планетите, може да се опита тяхното експериментално определяне с приспособени за целта инструменти от рода на биометрите, сир. уреди, чувствителни за нервното въздействие във връзка със звездното влияние. И тук проучванията са още в своето начало. Това се дължи на обстоятелството, че наблюденията, които е необходимо да се направят в течение на много планетни цикли, за да се синтезуват и проверят, изискват значителен период от време, поради бавността на някои от тия цикли.
към текста >>
22.
Физиогномия – Г.
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
- Противодействие на тази едностранчивост е новата и разпространяваща се вече натурфилософия, която иска да измести старата
метафизика
.
Само във втората половина на миналия век под влиянието на бързия развой на естествознанието, се беше създало у някои убеждение, че философията като опит да се схване света в едно цяло, е умряла и трябва да отстъпи местото си на специалните науки. Но, животът скоро опроверга това. Днес философията се възражда не само за туй, че философските дисциплини психология, етика, естетика и гносеология добиват нова стойност за живота. Не. Всички, включително и учените специалисти, схванаха вече едностранчивостта на натрупаните факти и подробности от диференцираните науки. „Специалистите се залутаха между дърветата и изгубиха из пред очи гората." Това сравнение сполучливо характеризира положението на днешния ограничен специалист.
- Противодействие на тази едностранчивост е новата и разпространяваща се вече натурфилософия, която иска да измести старата
метафизика
.
Но, забележителното е не толкоз възобновявания интерес към философията, отколкото някои нови и характерни за времето философски проблеми. Методите и пътищата на класическата философия, бяха тия на класическата наука - сетивните данни, експеримента и умозаключението. Днес, паралелно с общия дух на новото време, се заражда така наречената философия на интуицията или по право на интуитивното познание. Нейният най-голям представител, френският мислител Анри Бергсон прави сполучлива характеристика и критика на интелектуализма и търси чувствените (емоционални основи) на познанието. Тях той намира в усъвършенствувания и просветен инстинкт - наречен интуиция (начин за добиване на знание без посредничеството на интелекта).
към текста >>
От окултно гледище, характерно е новото схващане за съзнанието и настойчивият интерес към тия, по-слабо проучвани до сега негови прояви Във връзка с поменатите направления във философията и психологията, трябва да прибавим, че от специалните науки - новата
физика
, геометрия и математика (особено от Айнщайн насам) - освен на сетивните и интелектуални данни се базират и на чисто интуитивни предпоставки и в своите крайни схващания за времето и пространството стигат до признаване на четвъртото измерение – факт, знаен отдавна за окултистите.
Нашето съзнание е един сложен апарат - построен върху една основа - подсъзнанието - която ние досега твърде малко сме познавали. Много постъпки, които считаме за странни и необясними се коренят в подсъзнанието. - Психоанализата представя в нова светлина, ред твърде незадоволително обяснявани досега проблеми, като религиозното преживяване сънищата, хипнозата и др. - До колко привържениците на тоя нов метод в психологията. са в състояние да обяснят изчерпателно горните проблеми, е разбира се въпрос.
От окултно гледище, характерно е новото схващане за съзнанието и настойчивият интерес към тия, по-слабо проучвани до сега негови прояви Във връзка с поменатите направления във философията и психологията, трябва да прибавим, че от специалните науки - новата
физика
, геометрия и математика (особено от Айнщайн насам) - освен на сетивните и интелектуални данни се базират и на чисто интуитивни предпоставки и в своите крайни схващания за времето и пространството стигат до признаване на четвъртото измерение – факт, знаен отдавна за окултистите.
РЕЛИГИЯТА, която е била не по-малко значителен фактор в културната и политическа история на човечеството, се смяташе до неотдавна от популярно-научното (и най-често материалистично) схващане за стадий изживян. Тя се оставяше за простите, суеверни хора и в никой случай не можеше да бъде предмет за сериозното внимание на просветения и интелигентен човек. Колкото и убедително да се струваше на времето това, днес то не се оправдава от действителността, макар че все още всеки теоретически опит за защита на религията предизвиква недоверие и подозрение. Религиозното преживяване е една област, засега слабо проучена и изпълнена с много противоречия. А у нас често се правят грешки и предизвикват излишни спорове и за това; па липсва и яснота върху някои най-основни понятия от религиозния живот.
към текста >>
23.
Книжнина
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
От тая статистика може да се направят следните заключения: Германия е получила 25 пъти нобеловата премия, като е взела 8 пъти по
физика
, 8 пъти по химия, 5 пъти по медицина и 4 пъти по литература.
НОБЕЛОВАТА ПРЕМИЯ. Преди двадесет и шест години се учреди нобеловата премия, която всяка година се раздава на отличили се учени в разните области на науката. През първите дни на м. Януари тая година нобеловата премия навърши своя 25-годишен юбилей. По тоя случай се дава една статистика за първенство в получените премии по отношение на разните науки.
От тая статистика може да се направят следните заключения: Германия е получила 25 пъти нобеловата премия, като е взела 8 пъти по
физика
, 8 пъти по химия, 5 пъти по медицина и 4 пъти по литература.
Франция е получила 21 път, между които по литература са получени около 4 премии. Англия 13 премии, от които по литература само една. Швейцария - 8 премии. Съединените Щати също са получили 8 премии, от които 3 за мир. Интересно е, че нобеловата премия на Германия никога не е давана за мир, а на Съединените Щати - нито една за литература.
към текста >>
24.
Другар - стихотворение - Х.
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Физиката
, чиято алхимична част е магията, борави с отношенията на телата и силите помежду им, без да се занимава с разлагането и образуването на тия тела.
За да работи човек в областта на алхимията, трябва поне елементарно да познава химията и да борави с нея, както, за да работи в областта на астрологията трябва да познава основните елементи на астрономията. Ние не искаме да критикуваме, но ще отбележим само факта, че днес има множество „алхимици", които не са похванали епруветка или запалили пещ, и си въобразяват, че са вещи практици. Студентите по политехника, макар че изучават главно теорията, работят като простия майстор-механик. Те минават предварително практически лабораторни упражнения по химия и след това пристъпват да изучават трансцедентната философия на специалността си. Това е един добър урок, който желаещите да изучават алхимия, трябва да имат предвид.
Физиката
, чиято алхимична част е магията, борави с отношенията на телата и силите помежду им, без да се занимава с разлагането и образуването на тия тела.
Физиката е физиология на физическите сили. Химията - напротив, убива телата, разрушава ги и изучава органите им - елементите, от които те са съставени и след това чрез синтез възобновява химическото същество, което е разложила. Химията, значи, анатомизира материята, прилагайки анатомичните методи. Да поясним с пример. Имате, обикновена вода, такава, каквато пада от небето (артериалното течение на земята) или такава, каквото тече в реките (венозното течение на земята).
към текста >>
Физиката
е физиология на физическите сили.
Ние не искаме да критикуваме, но ще отбележим само факта, че днес има множество „алхимици", които не са похванали епруветка или запалили пещ, и си въобразяват, че са вещи практици. Студентите по политехника, макар че изучават главно теорията, работят като простия майстор-механик. Те минават предварително практически лабораторни упражнения по химия и след това пристъпват да изучават трансцедентната философия на специалността си. Това е един добър урок, който желаещите да изучават алхимия, трябва да имат предвид. Физиката, чиято алхимична част е магията, борави с отношенията на телата и силите помежду им, без да се занимава с разлагането и образуването на тия тела.
Физиката
е физиология на физическите сили.
Химията - напротив, убива телата, разрушава ги и изучава органите им - елементите, от които те са съставени и след това чрез синтез възобновява химическото същество, което е разложила. Химията, значи, анатомизира материята, прилагайки анатомичните методи. Да поясним с пример. Имате, обикновена вода, такава, каквато пада от небето (артериалното течение на земята) или такава, каквото тече в реките (венозното течение на земята). Ако загреем тази вода получаваме, чрез съчетание на огъня и водата пара, но при това водата не се разлага, значи промяната, която тя е претърпяла е физическа.
към текста >>
25.
Перспективи за едно ново знание
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
В съвременната астрономия и
астрофизика
се изучава само външния механизъм на слънчевата система, само нейната анатомия, а физиологията и биологията на слънчевата система е нещо съвсем непознато.
Не е въпрос само да се чете по книгите научния извод, че всичко е кондензирана слънчева енергия, че слънцето е извор на живота, а туй трябва да се преживее, човек трябва сам да го опита и знае, а не само да го декламира с велеречиви думи по катедри и амвони. Пак казвам: ние съвременните люде говорим само мъртви думи, в които не трепти жива преживелица, ние само звънтящо декламираме кухи фрази. С встъпването на слънцето в Овен се почва един нов цикъл в органическия живот. Този миг носи в себе си всичката енергия, необходима за развиване на живота през този цикъл във всичките му възможности. Приливът трае през цялата пролет, той се разхарчва и изчерпва до следното встъпване на слънцето в Овен.
В съвременната астрономия и
астрофизика
се изучава само външния механизъм на слънчевата система, само нейната анатомия, а физиологията и биологията на слънчевата система е нещо съвсем непознато.
Тепърва с по-подробното проучване на земния магнетизъм в връзка с дейността на слънцето, която намира външен израз в периодичния ход на слънчевите петна, започнаха да се правят някои и други догадки за органичните връзки, що съществуват между слънцето и неговата челяд. По този въпрос има много научни съчинения на запад и ние не ще се спираме засега на него. Ще засегнем само някои прояви в органическия живот на земята, които дават ярък външен израз на онази възраждаща, творческа сила, която блика напролет от слънцето. Всеки знае, че в ранните зори на пролетта, когато се явяват нейните предвестници: кокичето, минзухара, па и непосредствено пред нейния изгрев – встъпването на слънцето в Овен, всред птиците и животните настъпва оживление, обнова: много животни, особено дивите, сиреч ония, които са по-непосредствено потопени в девствената стихия на Природата, започват да хвърлят зимната си премяна – менят кожата си – както казва народа; птиците също събличат старата си перушина и се преобличат в нова премяна. Ала най-очевидна е тази промяна у дърветата при настъпването на пролетта: мудната дотогава циркулация на соковете се засилва, нещо живо бликва в тях и не след дълго започва да напряга и избива навън: явяват се пъпки, дръвчето цъфва и се разлистя.
към текста >>
26.
Уводни думи към окултната биология. Нови насоки в биологията - Б. Боев
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Редица нови научни, философски и религиозни проблеми, каквито са „интуицията" на Бергсон, психоанализата на Фройд, четвъртото измерение на новата математика и
физика
(на което могат да се дадат различни психологически тълкувания), интересът към религиозното учение на Толстой, към психологичните романи на Достоевски, към произведенията на Рабиндранат Тагор, (а у нас в последно време твърде много се четат и книгите на известния руски писател-философ Григорий Петров).
В последно време, под влиянието на разни фактори, се заражда една нова философска дисциплина - културфилософия или философия на културата. В много отношения тя е близка до културната история и философията на историята, но не може да се изчерпи изцяло от тях. Тя иска да проникне още по-дълбоко, във вътрешния колективен дух и смисъл, както на отделните големи култури, така и на културата изобщо. - Културфилософията е една от най-интересните, но затова пък и най-трудните и комплицирани дисциплини и изисква голяма научна и житейска начетеност. Нейните проблеми започват с относителното положение на земята във вселената (доколкото можем да го знаем от астрономията и сродните ù дисциплини) - минават през всички - известни досега и тепърва откривани - геологически периоди и катастрофи и свършват с най-специалните научни и технически въпроси на нашето време... Понеже нямаме възможност да разглеждаме подробно културното състояние на западна Европа днес (това до голяма степен сполучливо е направил известният вече у нас културфилософ Освалд Шпенглер), ще кажем направо, че то, културното състояние на западна Европа, може да се характеризира с три особености: 1).
Редица нови научни, философски и религиозни проблеми, каквито са „интуицията" на Бергсон, психоанализата на Фройд, четвъртото измерение на новата математика и
физика
(на което могат да се дадат различни психологически тълкувания), интересът към религиозното учение на Толстой, към психологичните романи на Достоевски, към произведенията на Рабиндранат Тагор, (а у нас в последно време твърде много се четат и книгите на известния руски писател-философ Григорий Петров).
- Тия проблеми, ако и да не са приели още окончателно очертание, в своите крайни изводи разколебават установените в западна Европа „научен" материализъм и религиозен догматизъм и разкриват като че ли перспективите на едно ново знание. 2). Редица икономически и обществени признаци, кризата в производството, липсата на вдъхновени творци, израждане на поколението и др. показват, че жизненият темп на западноевропейската култура е намален, отгдето и възниква идеята за нейния упадък и 3). ред опити (повече или по-малко сполучливи) да се предвиди бъдещето на Европа и културното развитие изобщо. Под влиянието на тия три положения, въпросът за изтока и запада влиза в нова фаза и добива нов интерес.
към текста >>
27.
Хигиена на храненето – Цв. Димитров
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
В противовес на това крайно материалистично схващане се противопоставя неовиталистичната школа със своите представители биолози и философи - Дриш, Паул, Вагнер, Бергсон, Бехар, Шултц, Хартман, Филипченко, Лоский, Бунге и др.. Неовиталистите твърдят, че животът не е една последица от химични и
физикални
процеси, колкото и сложни да бъдат те, а една съвършено независима от тях величина, в чиито именно разпореждания са поменатите физикохимични процеси в колоидално устроената протоплазма.
А от друга страна признато е, че едва ли някога лабораторната техника ще достигне такова съвършенство, че да може да проследи реда на едновременния развой на стотиците химични реакции в живата протоплазма. Така че, същността на живота ще остане вечна тайна. Но всеки случай независимо от това, материалистите поддържат, че животът е процес, който се твори от поменатите химични реакции и че напълно зависи от тях. Забележително е, че „случайността" в механичната биология е застрашена твърде много. Тази „случайност" има голям дял и в еволюцията, но за нея по специално ще стане въпрос по-долу.
В противовес на това крайно материалистично схващане се противопоставя неовиталистичната школа със своите представители биолози и философи - Дриш, Паул, Вагнер, Бергсон, Бехар, Шултц, Хартман, Филипченко, Лоский, Бунге и др.. Неовиталистите твърдят, че животът не е една последица от химични и
физикални
процеси, колкото и сложни да бъдат те, а една съвършено независима от тях величина, в чиито именно разпореждания са поменатите физикохимични процеси в колоидално устроената протоплазма.
Сложността на процесите и специфичния строеж на протоплазмата са условие за проявата на живота. За обяснение на подбудителните причини на природните явления изобщо и частно на жизнените процеси, материалистите прибягват до помощта на каузалността, т.е. причинната зависимост между явленията. Обаче критиките на Юм и Мах значително развенчаха успехите на каузалното обяснение на природните явления, като им отнеха изключително логическите правила. Юм е показал че в понятието на причинната връзка няма елемент, който би се оказал като интимна, вътрешна връзка между причината и следствието, връзката тук е чисто хронологическа.
към текста >>
28.
Небесното знамение – Gis Moll
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Следователно, когато се говори за живия човек, трябва да се разбира тая съвкупност от неговата
физика
и от негова дух, които са организирани единици и работят в сложна зависимост помежду си.
Това твърди не само окултното мировъзрение, това са и данните на модерната психология, която по научно-опитен път цели да анализира душевния живот до неговите прости, първични елементи, а с методите на психоанализата навлиза в лабиринта на подсъзнанието, чиято сложност се оказва не по-малко шеметна от оная, що биолозите констатират в чудната машина на физическия организъм. Духовното естество на човека се оживява от същото едноцелно съгласуване в службите и деятелностите на неговите отделни органи, както и физическото. Всяко отклонение от това закономерно съгласуване води към разстройства и заболявания. По тоя начин духовният организъм има свое благоденствие, свое здраве, има и свои болести. Той се отличава по естеството на субстанцията, която го съставя и която е мъчно достъпна за методите на нашите пет ограничени сетива, но по устройство и служба той е в известна аналогия с физическия и е толкова реален, колкото и последния.
Следователно, когато се говори за живия човек, трябва да се разбира тая съвкупност от неговата
физика
и от негова дух, които са организирани единици и работят в сложна зависимост помежду си.
Но тая сложна единица - човекът - функционира още в пълна зависимост и от околната среда, от природата. Съществува едно неспирно движение, постоянна обмяна на субстанциите вътре и вън от човека и в тая обмяна собствено се и изразява животът му. Живата материя безспирно се мени. Тя е подобна на времето: настоящето е точка, която от единия край постоянно се пълни с миговете на прииждащото бъдеще, а от другия безспир се разсипва в бездната на миналото. Сложният човешки организъм - духовно физичен - е един фокус, през който текат веществата и енергиите на природата.
към текста >>
29.
Ново направление на труда - Б. Боев
Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Областите на
метафизиката
, философията и религията са пълни с отговори на този въпрос.
Даже в сумрака на отдалеченото, доисторическо минало, в тайнствения мир на митологията, ние срещаме този въпрос: „какво ще стане с този свят после? Какво в живота е призрак, какво действителност? Една из многото поетически части на Упанишадите, Ката-Упанишада, започва с въпроса: „всеки път, когато умира човек, възниква спор: едни казват, че той си е отишъл завинаги, други, че той все още живее. Къде е Истината? " На този въпрос са се давали всякакви отговори.
Областите на
метафизиката
, философията и религията са пълни с отговори на този въпрос.
В същото време са се правили опити да се унищожи самия този въпрос, да се постави край на тази тревога на ума, който пита: „какво ще бъде там зад гроба? Какво е призрак, какво действителност? " Но до това време, откак съществува смъртта, всичките опити да се отстрани този въпрос са останали безуспешни. Ние можем свободно да брътвим за това, че не виждаме нищо от онази страна на гроба, за това, че всички наши надежди, всички цели трябва да бъдат в пределите на този земен живот, ние можем изцяло да влезем в жизнената борба; всичко, що ни заобикаля, целия свят може би, ще ни пречи да излезем из тесните рамки на личния мимолетен живот, но стига само да се вслушаме в приближаването на смъртта, отново и отново застава пред нас въпроса: „какво е смъртта? Не е ли край на всичко, за което тъй жадно сме се свързали, като да е било всичко това най-действително из действителността?
към текста >>
30.
Преображение
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Това е също един от основните факти на съвременната
физика
.
Изместването ù е съпроводено с освобождаване, или насищане на кванти, електрическа енергия. Но независимо от това, как ще погледнем на всички тия идейни модификации, все пак трябва да приемем поне ония, които са допуснати, като установени в официалната съвременна наука, като несъмнени - а те в електромеханиката поне се смятат като истински - че всичко, което ни заобикаля, не е нищо друго, освен електричен интезивитет, т.е. че всичко, което ние наричаме материя, тела, и др. е само електричество[8]. Че всичко около нас е вибрации, които имат разни форми и бързини.
Това е също един от основните факти на съвременната
физика
.
Че в известни предели тия трептения минават в светлина, електричество, невидими лъчи, ултравиолетови и др., и това се смята като напълно ,,доказано"[9]. Както и да е, ние можем да приемем, което и да е от тия гледища, защото трансформирането вибрациите едно в друго в някои случаи е възможно[10] и съгласно модерните схващания. Именно в тая трансформация се крие значителният източник на сили, с които в бъдеще се смята, че ще се оперира свободно и леко. Положението на човека в живата природа, в целокупния живот, е едно явление от общото Битие, което се намира в постоянна непреривна връзка на взаимоотношения. Вън от проявите на своя индивидуален и обществен живот, човек има и един „естествен'' свръхиндивидуален[11] и общочовешки, космически, в който той, като частица от голямото разляно във всичкото Битие-живот-струя има свой дял и служба.
към текста >>
[2] По тези въпроси, кой да е курс по
физика
писан след 1920 година дава достатъчни данни.
Те създават землетресенията. Отрицателните мисли, чувства, и действия на хората влияят върху земята тъй, както експлозивните вещества, които, като турят под някоя канара, тя се разрушава. Достатъчно е само да се тури запалка на тия вещества и всичко над тях хвръква из въздуха. Така се произвеждат и землетресенията, Учителят ------------------------------------------------------------------------------------------------- [1] С такова повърхностно отношение към съществените въпроси на живота особено се отличи един софийски професор, който свободно шеташе из подписниците на ежедневниците по най-разнообразни въпроси и то все с „компетентост"... Така той не се замисля да очертае и теософския (?!) окултизъм и дъновизъм по собствено свое схващане - нямащо почти нищо общо с действителността - и след това сам си оборва тия измислени от него учения - и с това храни „почитаемата публика". Хвала на такава просветителна работа!
[2] По тези въпроси, кой да е курс по
физика
писан след 1920 година дава достатъчни данни.
[3] също [4] За целта работят и специални обсерватории; някои в Андите, напр. тая на Mont Wilson други в Буг [5] Явлението за „електрически венец", с който може да се изгаси свещ е описан в кое и да е ръководство по физика. Заменете тока на статическата машина с тока на земята, теленото острие с един планински връх - и явлението ще стане обикновен вятър или буря. [6] Гледай резултатите от наблюденията на обсерваторията Meudon (докладите на г, г. D'Azambuja и Grenat: в академията на науките през 1927 г.) Paris.
към текста >>
тая на Mont Wilson други в Буг [5] Явлението за „електрически венец", с който може да се изгаси свещ е описан в кое и да е ръководство по
физика
.
Достатъчно е само да се тури запалка на тия вещества и всичко над тях хвръква из въздуха. Така се произвеждат и землетресенията, Учителят ------------------------------------------------------------------------------------------------- [1] С такова повърхностно отношение към съществените въпроси на живота особено се отличи един софийски професор, който свободно шеташе из подписниците на ежедневниците по най-разнообразни въпроси и то все с „компетентост"... Така той не се замисля да очертае и теософския (?!) окултизъм и дъновизъм по собствено свое схващане - нямащо почти нищо общо с действителността - и след това сам си оборва тия измислени от него учения - и с това храни „почитаемата публика". Хвала на такава просветителна работа! [2] По тези въпроси, кой да е курс по физика писан след 1920 година дава достатъчни данни. [3] също [4] За целта работят и специални обсерватории; някои в Андите, напр.
тая на Mont Wilson други в Буг [5] Явлението за „електрически венец", с който може да се изгаси свещ е описан в кое и да е ръководство по
физика
.
Заменете тока на статическата машина с тока на земята, теленото острие с един планински връх - и явлението ще стане обикновен вятър или буря. [6] Гледай резултатите от наблюденията на обсерваторията Meudon (докладите на г, г. D'Azambuja и Grenat: в академията на науките през 1927 г.) Paris. Също: L'etude de I electricite Atmospherique a la section electrique de la observatoire de l'Ebre en Espagne par H. de Grattigny 1927 r.
към текста >>
31.
Екзотеризъм и езотеризъм – Ж. Г. Буржа
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Астрономията и
Астрофизиката
, обаче, щат не щат ще трябва да признаят възкресяването на своята майка, колкото и „мистичен" и не в реда на нещата да им се види тоя акт.
ПРЕОБРАЖЕНИЕ В съвременната наука има достатъчно данни за научна обосновка на ония науки, които все още не са „официално" признати. Думата ни е за Астрологията, Френологията, Физиогномията, Хиромантията, Графологията (последната, впрочем, е призната редом с другите официални науки).
Астрономията и
Астрофизиката
, обаче, щат не щат ще трябва да признаят възкресяването на своята майка, колкото и „мистичен" и не в реда на нещата да им се види тоя акт.
И наистина, Астрологията прилича на оная зачарована царкиня в приказките, която отдавна спи непробуден сън, но която кой знае как се пробужда вече по нечие магично махване. За мнозина дори тая царкиня беше мъртва - отворете която щете история на астрономията или някой енциклопедичен речник -тия студени склепове и гробници на живите знания - и ще се уверите, че тя лежи там погребана отдавна. Но все по-ясно и по-ясно става, че тя всъщност само е била приспана до време, и че мнозина смели царски синове, дори и в наши дни са проникнали в вълшебния замък, дето тя лежи, изричали са магичната дума и тя се е пробуждала, та им е дарявала и своята обич, и своята тайна. И днес ние присъствуваме на нейното пробуждане и на вълшебното ù преображение. Тя става от своя ковчег, изправя се, отхвърля средновековните си одежди - колко много и различни премени е носила тя от памтивека до наши дни!
към текста >>
За съвременните учени тя се ражда из числата на
Астрофизиката
.
Тя става от своя ковчег, изправя се, отхвърля средновековните си одежди - колко много и различни премени е носила тя от памтивека до наши дни! - стапя се в светла мъгла и след миг се явява облечена в модерен костюм, като заговорва на най-изискан съвременен език, заговорва „научно", а не на древния език на „суеверията" и „мистичните блянове". Нали сте чували вече за раждането на „Научната Астрология"? Учените, оповестявайки това крият, че тоя акт всъщност възкресение, преобразяване или, ако щете, превъплътяване. Но да не спорим за имената на нещата и да се спрем само на факта „Научна Астрология".
За съвременните учени тя се ражда из числата на
Астрофизиката
.
Пелените, с които е обвита, почти всички са оцапани със „слънчеви петна". Говори се, все по-смело и по-обосновано, за връзката на слънчевите петна с цялата икономика на земния живот: 11 годишният цикъл на Швабе за максимума и минимума на слънчевите петна и свързания с него цикъл на метеорологичните явления, пулсациите на земния магнетизъм и електричество, както и полярните сияния. Явиха се странни наблюдения и съпоставки: слънчевите петна и катастрофите, земетръсите, минните избухвания, слънчевите петна и епидемиите, както и внезапните смъртни случаи, слънчевите петна и плодородието и т.н. Луната също така внесе куп данни: установиха се някои факти за нейното влияние върху метеорологията на земята, откриха се съотношения между нейните цикли и циклите на известни органически процеси у човека и животните (предимно морски). Прибавиха нещо към данните и така наречените звездни радиации - излъчванията на звездите и т.н... Не ще изнасяме данни - има ги преизобилно в научната литература на запад - поменавам само отде изхождат, за да се види из коя морска пяна, възкипяла от броженията на творческия дух на „Ужаса", се ражда тая нова Афродита.
към текста >>
32.
Когато бях - Мара Белчева
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Бях напуснал Деканските брамини, защото уморен от сухите изучавания на окултната
физика
, надявах се да проникна по дълбоко в индуската душа.
В Европа той се нарича Теофан. Аз го срещнах за трети път в Ласа, дето се бях установил, идейки от Сиам, но след извършването на голям кръг през Китай, Монголия и Киаща. Винаги с удоволствие си спомням за тези пътувания, за тези пътища през джунглите или степите, за силуетите на събудените зверове във високите треви. От време на време виждам черната къщичка на някой отшелник, после редките другари в пътуването: англичанин или американец или някой туземец, облечен в бяло; възприемаш величието на високите вечни снегове, като че надвиснали над главите ви величествената меланхолия на пясъчните или тревни пустини. Така се научих да намирам хубавото, кое то царува в всичко и навсякъде.
Бях напуснал Деканските брамини, защото уморен от сухите изучавания на окултната
физика
, надявах се да проникна по дълбоко в индуската душа.
Пристигнал в Бенарес, снабден с всички писма за необходимо въвеждане, тъй че презрението което вдъхваме на ориенталците да бъде само леко недоверие Защото учтивостта на тези хора е една приятна ирония за онзи, които знае истинските чувства спрямо „тези, които ядат крави" - както те ни наричат. В няколко месеца наши виновници или учени не могат да спечелят доверието на един ориенталец; всяка една от двете раси, източна и западна, се смята по-горна. Изпърво се впуснах в изучаването на естествените науки, но от моите опити не достигнах до задоволителни заключения Тогаз предприех пътешествие в Ява, после към равнините, след което се връщах в планините. При второто си пребиваване в Хималаите имах изпити, чието разяснение ми даде после Теофан при четвъртото си посещение при мен. Тъй като знаех да пиша тибетски, получих висок ранг в йерархията и бях помощник на главния астролог в едно селище, наречено Перун Мебру.
към текста >>
33.
Звездните влияния върху земните вещества
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Цялото това дело е една нова, отваряща неизмеримо голяма дълбочина
метафизика
на развитието на човека.
Кому каквото му се нрави, може да си избере и да го последва свободно. Една добра плесница са книгите на този голям днешен учен - Едгар Даже, за всички тези „квази учени" било в България, било по целия свят! Една светла искра в историята на духовното развитие са книгите на Даже; те са обосновано системно нещо по най-жизнените въпроси днес. С тези три книги на Даже се запълва една голяма нужда на духовно-историческата и научна криза на нашето време. С тях се отива много напред за подновяване на целия фундамент на живота и на духовните устои на човека.
Цялото това дело е една нова, отваряща неизмеримо голяма дълбочина
метафизика
на развитието на човека.
Urwueltq Sage und Menschheit, това е първата книга на Даже - Първичният свет, Преданието (Мита) и Човечеството или това е една природно-историческа метафизическа студия. 4 издание, 379 стр. 1927 г. подвър. с платно 11,5 марки. СЪДЪРЖАНИЕ: Увод: Теория и наука - Действителна стойност на мита.
към текста >>
Метафизика
: - Метафизичното в природата и мита.
- Геологично обяснение на Ноевия потоп. - Време и пространствено ограничение на Ноевия потоп. – По-нови (по-скорошни) потопи и потъвания на земи. - Легенди за Луната и Слънцето. - Звездни легенди - Гондванският континент.
Метафизика
: - Метафизичното в природата и мита.
- Природното състояние като най-старото за Душата. – Културната Душа и старият свят. - Природната демонология и раят. – Природата като изображение на човека. - Изворите на легендите за произхода на света и за неговото пропадане.
към текста >>
Авторът казва, че проблеми, като настоящия, без рационална
метафизика
не може да имат плен обхват, дълбочина и разрешение.
Самото изнесено съдържание говори много добре за самата книга. В нея авторът с един обоснован природо-историчен поглед доказва, че старите митове са едно истинско човешко преживяване. Резултатите на точно изследване и сериозните философски издирвания се свързват тук в една нова световна картина. Въпросът за истинността на старите легенди (Атлантида, потопът и др.) за старостта на човешкия род, за възможно единство между естествено историческото схващане и метафизическото учение за произхода на видовете, получават тук едно поразително ново осветление. Науката, дори и в най-простата си форма, като просто описание на нещо, може при желание за чисто познание, да има само метафизичен смисъл; или ако няма такъв, тя въобще, няма никакъв смисъл.
Авторът казва, че проблеми, като настоящия, без рационална
метафизика
не може да имат плен обхват, дълбочина и разрешение.
Затова, във втората част на книгата, която е дълбоко духовна, окултна, авторът показва, че не е тежко да се постави мост между външното, естествено-историческото — и вътрешното — метафизичното, окултното разбиране. В тази област работят днес много видни личности на базата на едно природно изследване. Едно задълбочаване на тази метафизична част на книгата представя втората му работа: Natur und Seele Пърирода и Душа или Един принос към магическото учение за света. 2 изд. 202 стр.
към текста >>
Появилата се през тази година трета книга на Даке: Leben als Symbol Животът като символ или
метафизика
на едно учение за развитието.
- Светозрение - Магически поглед за света - Човекът като мярка - Външното и вътрешното - Магическият кръг - Живота - Магията и природните науки - Магията и психологията - Ясновидството и разсъдъкът - Магията и интелектът - Жертвата - Словото - Тялото и космосът - Космосът и животът - Суеверието и действителността - Единството - Органическото оформяване - Преобразяването - Образът и първообразът - Природно поглеждане - Магията в приказката - Опасност от магията - Делото - Първичният мир - Обръщението - Потопяването. В тази книга авторът методично и обосновано изнася една закръглена световна картина. Той нарича това „магичното" в противовес на механично-интелектуалното светозрение на естествените науки. Даже изнася срещу последното схващане много жизнени аргументи, каквито той като естествоизпитател и дълбок познавач на проблемите за душата може да изнесе по дълбоките въпроси на натурфилософията. И тук провежда един път на вътрешно освобождение от „ниско-магичното" в окултната проява, поради което следва и едно обяснение за целта на чисто човешкото.
Появилата се през тази година трета книга на Даке: Leben als Symbol Животът като символ или
метафизика
на едно учение за развитието.
209 стр. 1928, подв. 8,50 мк. служи за доизграждане и задълбочаване на преди изнесените схващания. СЪДРЖАНИЕ: Увод: Символ, алегория, мисловна картина - символичното в науката - Природна история и мир.
към текста >>
34.
МОЛИТВА - МАРА БЕЛЧЕВА
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Там изучаваха главно окултна
физика
.
Седир ИЗ МОИТЕ СПОМЕНИ Дуракапалам Веднж Андраас ми каза: – Говорих ви по-рано за пристигането си в една окултна школа в Декан (Индия).
Там изучаваха главно окултна
физика
.
Моят водач Санкиананда ме запозна с всички апарати в тая школа, като ми описа устройството и действието им, Но един от тях имаше невероятна служба, която надминава и най-богатото въображение на научните романи. Развеждайки ме през този музей от машини, Санкиананда ми обърна вниманието върху един вид голям кубичен ковчег, направен от вещество, подобно на злато и прозрачно като стъкло. – Това е един Дуракапалам, ми каза той. На ваш език може да се преведе с телемобил. Ние си служим с него, за да пътуваме до планетите на физичната ни вселена.
към текста >>
35.
КНИГОПИС
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Днес тя се изследва вече със средствата на модерната биология,
биофизика
и биохимия.
Международен конгрес за болестта рак в Лондон през 1927 година. Той се състоял от 17 до 20 юли. Присъствували 400 души най-знаменити специалисти. Джеймс Евин от Ню Йорк държал реферат върху причините на болестта. Той е казал между другото: „Средните векове много спекулираха с тая болест.
Днес тя се изследва вече със средствата на модерната биология,
биофизика
и биохимия.
Обаче това е без окончателни резултати. От историята на това изследване се добива впечатлението, че въпросът за естеството на туморния процес днес е неразрешим и че трябва да очакваме за целта значителен напредък на общото познание. Изглежда, че това желателно познание лежи в онази област на разбиране, която е извън човешката душа." Ясно е от тези думи, че обикновената медицина стои тук пред границите на познанието. По-нататк референтът казал; „Проблемът за естеството на рака вероятно е идентичен с тая за самия растеж, за което ние имаме също само описателни данни". Ясно се вижда тук, колко е необходимо познанието на онази човешка организация, която предизвиква растежа, именно етерното тяло.
към текста >>
36.
КНИГОПИС,
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Ако погледнем астрономията,
физиката
, химията, биологията и пр., ще видим, че те все по-близо дохождат до границата с невидимия свят.
Това можем да доловим по много признаци. Хубаво е човек да умее да чете симптомите на това, което днес става дълбоко в съзнанието! Винаги то се изявява във външни симптоми- И наистина, ако погледнем науката, не виждаме ли как в нея навлизат постепенно нови струи? Тя се намира на завой. Тя постепенно завива към духовното разбиране на живота.
Ако погледнем астрономията,
физиката
, химията, биологията и пр., ще видим, че те все по-близо дохождат до границата с невидимия свят.
Физиката и химията влизат постепенно по-реално в контакт с етерния свят. Същото е и с биологията. Трупат се много факти в биологията, които показват, че трябва да се приеме при биологичните процеси един организатор, който организира формите. Това е вече загатване за етерното тяло. Същевременно, целесъобразността при прякото приспособление показва, че зад силите, които организират, стоят разумни сили.
към текста >>
Физиката
и химията влизат постепенно по-реално в контакт с етерния свят.
Хубаво е човек да умее да чете симптомите на това, което днес става дълбоко в съзнанието! Винаги то се изявява във външни симптоми- И наистина, ако погледнем науката, не виждаме ли как в нея навлизат постепенно нови струи? Тя се намира на завой. Тя постепенно завива към духовното разбиране на живота. Ако погледнем астрономията, физиката, химията, биологията и пр., ще видим, че те все по-близо дохождат до границата с невидимия свят.
Физиката
и химията влизат постепенно по-реално в контакт с етерния свят.
Същото е и с биологията. Трупат се много факти в биологията, които показват, че трябва да се приеме при биологичните процеси един организатор, който организира формите. Това е вече загатване за етерното тяло. Същевременно, целесъобразността при прякото приспособление показва, че зад силите, които организират, стоят разумни сили. Така постепенно се идва до приемане разумното зад природните процеси.
към текста >>
Постепенно почва да се хвърля мост между нея от една страна и химия,
физика
, ботаника, зоология, антропология и пр.
Трупат се много факти в биологията, които показват, че трябва да се приеме при биологичните процеси един организатор, който организира формите. Това е вече загатване за етерното тяло. Същевременно, целесъобразността при прякото приспособление показва, че зад силите, които организират, стоят разумни сили. Така постепенно се идва до приемане разумното зад природните процеси. Но и астрономията навлиза в една нова област.
Постепенно почва да се хвърля мост между нея от една страна и химия,
физика
, ботаника, зоология, антропология и пр.
- от друга. По този начин възкръсва в модерна научна форма астрологията. Чрез опити се констатира звездното влияние върху металите; после опитно се намира връзка между планетите и известни растения и пр.. И тогава вече ботаниката, медицината ще се изучават във връзка с живота на целия космос. Напр. процесите в целия космос ще се видят отразени в растенията. Но същият този духовен подем не виждаме ли и в изкуството?
към текста >>
Във
физиката
, химията, биологията, възпитанието, медицината, изкуствата - навсякъде едни и същи нови идеи, само че в различна форма, според областта, в която се проявяват.
Истинският художник е пророк. Той долавя пророчески новото, което иде и го възвестява на своите околни. С това подготвя почва за новото в душите и живота. Новите идеи днес се носят във въздуха. Никакво препятствие не може да ги спре, понеже те едновременно проникват навсякъде - в много умове, на много места, наглед независими едно от друго.
Във
физиката
, химията, биологията, възпитанието, медицината, изкуствата - навсякъде едни и същи нови идеи, само че в различна форма, според областта, в която се проявяват.
Истинският художник е в контакт с един висш свят. И кога ще може да долавя това, което му се шепне от този висш свет? - Само когато е чист, когато е човек на Любовта! Днес мнозина мислят, че стига художникът да е даровит, може да живее какъв да е живот, може да има, какви да е мисли, какви да е чувства. И тогава той пак може да твори, но неща посредствени; това, което ще твори, няма да събужда у нас копнеж към един красив свят, в който художникът живее, няма да събуди у нас желание да реализираме този красив свят в нас и във външния живот.
към текста >>
37.
Списанието PDF
Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Астрономията скрито лежи в днешните науки: ботаника, зоология; химия,
физика
, биология, метеорология и пр.
Steiner - Das Verhältnis der verschiedenen naturwissenschaftlichen Qebiete zur Astronomie. (Отношението на разните естество-научни области към астрономията). 18 лекции. Издание на Математично-астрономичната секция при Гьотеанум, 1926 г. Трябва да се построи мост между разните научни области и астрономията.
Астрономията скрито лежи в днешните науки: ботаника, зоология; химия,
физика
, биология, метеорология и пр.
Металите, кристалите, организмите на живеят изолирано от космичния живот. Те са израз на силите, действуващи в целия космос. От изследванията на г-жа Колиско, които изложихме в една от миналите книжки (год. IV кн. 8-9), се констатира опитно връзката между някои метали и известни небесни тела, напр.
към текста >>
38.
КНИГОПИС
Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
То може да се изследва от гледището на много науки:
физика
, химия, алхимия, медицина, психология и пр.
Каквото има в най-малкото, има го и в най-голsмото. Каквито тайни има в най-малкото, има ги и в най-голямото. Окото е микрокосмос. То крие големи тайни в себе си. Науката за окото е твърде обширна.
То може да се изследва от гледището на много науки:
физика
, химия, алхимия, медицина, психология и пр.
Най-важен е ирисcт и затова познаване на болестите по ириса се нарича ирисова диагноза. Всяко нарушение на функцията в кой да е орган се отразява върху ириса. Точно може да се означи, върху коя точка се отразява това. Между другото той приведе и цял ред факти из своята опитност . Преди всичко е важен външният ирисов кръг, който се нарича "жизнен пояс".
към текста >>
39.
НА СВЕЩЕННАТА ПЛАНИНА - А.Т.
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
А в атома - според пресмятанията на днешната
физика
- е скрита могъща енергия, ала е свързана в Гордиев взел, та мъчно би могла да се развърже.
ГОДИНАТА Животът започва от малкото - едно семе, един зародиш. Стволоватият дъб се е зародил и израсъл от един дребен жълъд. Ябълката - от една малка семка. Малкото - и обикновеното наблюдение ни го показва и научните изследвания в древността, и в наши дни ни го сочат - е могъщо. Искра огън може да причини грамаден пожар.
А в атома - според пресмятанията на днешната
физика
- е скрита могъща енергия, ала е свързана в Гордиев взел, та мъчно би могла да се развърже.
Да се развържеше, би била цял змей, чийто пръстени биха опасали цялата земя. И най-великото чудо на Природата е негли това - дето може да събира в малкото голямото: и по време, и по пространство. Човешкият зародиш не преповтаря ли фазите на целия развой - не само формите на органическия живот, а и геологическите епохи, които са се редували на земята? Годината, чийто изгрев е в мига, кога слънцето встъпва в Овен, сиреч пролетната равноденствена точка, също започва от един зародиш - един огнен импулс. Една искра на първичния огън.
към текста >>
40.
НАЛЯГАНЕТО НА МАТЕРИЯТА - ВЛ. АНГЕЛОВ
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
И знанието, придобито в различните дисциплини – като
физика
, химия, биология и пр., трябва да се преведе и пренесе в тъй наречените „хуманитарни" науки.
Съвременните хора както мислят и живеят смятат, че няма отношения между начините на тяхното живеене и резултатите и последствията в живота. Те искат да си живеят, както те разбират и да се удоволстват в живота и пак да бъдат здрави, красиви и щастливи. Но такъв произвол в природата няма – в природата всички процеси и явления са подчинени на разумни закони и който върви по тях, ще има и здраве, и щастие, и успех в живота. За да дойдем до тези закони на живота, потребно ни е знание. Така че знанието, за да бъде полезно, преди всичко трябва да има отношения към реалния живот на човечеството – индивидуалния и обществения.
И знанието, придобито в различните дисциплини – като
физика
, химия, биология и пр., трябва да се преведе и пренесе в тъй наречените „хуманитарни" науки.
Съвременната окултна наука прави това, изхождайки от принципа за зависимостта и съотношението между всички явления и процеси. В тази посока трябва да насочи изследванията си и позитивната наука, ако иска да бъде истински полезна за човечеството, а и за да не изгуби почвата под нозете си и да заприлича на средновековната схоластика. Защото според окултната наука само онова знание е ценно и полезно за хората, което има отношение към живота им, не само в неговата техническа, но и в неговата органическа и психологическа страна. Така че, животът на съвременното човечество за да бъде разумен, и за да се избегнат излишните противоречия, потребно е знанието. Живот без знание е живот в тъмнина, защото знанието само по себе си е светлина, която осветява пътя на живота.
към текста >>
41.
КНИГОПИС
Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Лодж е професор по
физика
и дългогодишен ректор на Бирмингамския университет, един от основателите на новата наука Метапсихика, заедно с Камил Фламарион, Шарл Рише, Анри Бергсон, Уйл.
И когато се приложат тези нови методи, ще се разцъфти идейният живот в училището. Тогаз училището ще вади хора на новата епоха, строители на новата култура, работници за един красив свят. Нужно е коренно преустройство на сегашната учебно-възпитателна система, коренна ревизия на просветната политика и работа за „Новото училище". Съчинение на Оливер Лодж в бълг. превод Издателство „Братство" в Севлиево ще издаде наскоро интересното и навременно съчинение на Сър Оливер Лодж: Защо вярвам в безсмъртието на човека.
Лодж е професор по
физика
и дългогодишен ректор на Бирмингамския университет, един от основателите на новата наука Метапсихика, заедно с Камил Фламарион, Шарл Рише, Анри Бергсон, Уйл.
Крукс и др. Цялата материал. философия почива на заблуждението, че човекът е тялото. Затова научните доказателства, новите постижения по въпроса за безсмъртието на душата и за скритите способности представляват твърде голям интерес. Ние се надаваме, че книгата ще има отличен прием.
към текста >>
42.
СЪЮЗЪТ НЕОБХОДИМАТА ПОМОЩ ОТ НОВИЯ ДУХ
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
В днешната епоха трябва умовете да се освободят от това „византийско иго" не само в областта на
физиката
и геометрията, а и в областта на психологията.
По отношение на духовните въпроси, съвременните хора още не са преодолели аристотеловата логическа метрика и евклидовата метрична геометрия. Те все още са пленници на плоския ум на гръцкия философ. Гърците като взеха почти всичкото си богатство от древния Египет, Асирия и Вавилон, извършиха туй екстериоризиране на оня свят, който не се вижда с физически очи, в сферата на достъпния за физичните сетива свят. Така, астрологичната схема на „десетте небеса", която изразяваше известни процеси от астралната динамика, що се извършват в аурата на земята, те я превърнаха в астрономическа планетна система, позната под името „Птоломеева". И трябваше да употребят какви не изкуствени способи, като запример системата на епициклите, за да я приближат донякъде до физическата действителност.
В днешната епоха трябва умовете да се освободят от това „византийско иго" не само в областта на
физиката
и геометрията, а и в областта на психологията.
По този път на мъртвата буква ще се дойде до комични положения като онова, за което иронично подмята някъде Елифас Леви, като казва, че при тоя буквален начин на разбиране някога и християнската Троица ще се сматря (разглежда) като съставена от три члена: един старец, един. разпнат млад мъж и един гълъб. В евангелията, като във всички езотерични книги, се движи една спирала на аналогии. Отнесем ли Евангелието въз основа на херметичния закон на аналогиите към човека, към неговата анатомия, физиология, биология, ще получим редица съответствия; отнесем ли го към психологията и социологията, ще получим други съответствия. Лица, градове, планини, реки, езера, области, събития се превръщат в анатомични органи и системи, във физиологични функции, биохимични реакции, обществени класи и групировки, социални строеве, психични сили и способности, духовни процеси.
към текста >>
Защото и съвременната наука, в своите крайни консеквенции: там, където се срещат изводите на теоретичната
физика
, „разтворила" физическата вселена в една система от функционални числа и заключенията на чистата логика и гносеология, не е ли „езотерична" за мнозина?
Отнесем ли Евангелието въз основа на херметичния закон на аналогиите към човека, към неговата анатомия, физиология, биология, ще получим редица съответствия; отнесем ли го към психологията и социологията, ще получим други съответствия. Лица, градове, планини, реки, езера, области, събития се превръщат в анатомични органи и системи, във физиологични функции, биохимични реакции, обществени класи и групировки, социални строеве, психични сили и способности, духовни процеси. И всичко туй е подчинено на едно строго съответствие между двата херметични полюса на Битието: Макрокосмос и Микрокосмос. За ония, които не могат да се движат по тази спирала на съответствия, всичко това може да се стори като фантасмагория. Но нима нямаше да се стори фантасмагория и за кой да е средно обра-зован човек – да не беше пленник на колективното внушение за истинността и „папската непогрешимост" на съвременната наука — Айнщайновата теория за относителността, да речем, или космогоничните системи на съвременните астрономи?
Защото и съвременната наука, в своите крайни консеквенции: там, където се срещат изводите на теоретичната
физика
, „разтворила" физическата вселена в една система от функционални числа и заключенията на чистата логика и гносеология, не е ли „езотерична" за мнозина?
Като се отстранят всички временни „метрични" величини, данни, факти от съвременния научен опит и се сведат нещата към най-общото, към най-типичното, ще се види, че човешкият дух и в тази епоха, в лицето на своя познаващ Разум, се връща отново към себе си с придобивките на своя опит. Неговите воини – хората – излязоха като юнака в приказката, да се борят с „великия змей", за да влязат в „замъка" и да придобият „спящата царкиня" – и сега се връщат морни с един тефтер в ръка, пълен с цифри и числа: равносметката на техния поход. Природата, която преглежда сега тоя тефтер, ще си каже думата, дали тоя поход не е като Наполеоновия поход в Русия. А който може да се движи по спиралата на съответствията и с прозорливо око да следи кръговете на първичните идеи, ще види и в опита на съвременния свят все тези, същите, основни първични идеи. Така запр.
към текста >>
съвременната наука, в лицето на най-стройно разработената дисциплина –
физиката
, идва отново до двата вечни херметични полюса – само че в техния физически аспект – между които полюси е съдено на човешкия ум да се люлее: „безкрайно малкото,, и „безкрайно голямото", микрокосмоса — атом и макрокосмоса – звездна вселена.
Като се отстранят всички временни „метрични" величини, данни, факти от съвременния научен опит и се сведат нещата към най-общото, към най-типичното, ще се види, че човешкият дух и в тази епоха, в лицето на своя познаващ Разум, се връща отново към себе си с придобивките на своя опит. Неговите воини – хората – излязоха като юнака в приказката, да се борят с „великия змей", за да влязат в „замъка" и да придобият „спящата царкиня" – и сега се връщат морни с един тефтер в ръка, пълен с цифри и числа: равносметката на техния поход. Природата, която преглежда сега тоя тефтер, ще си каже думата, дали тоя поход не е като Наполеоновия поход в Русия. А който може да се движи по спиралата на съответствията и с прозорливо око да следи кръговете на първичните идеи, ще види и в опита на съвременния свят все тези, същите, основни първични идеи. Така запр.
съвременната наука, в лицето на най-стройно разработената дисциплина –
физиката
, идва отново до двата вечни херметични полюса – само че в техния физически аспект – между които полюси е съдено на човешкия ум да се люлее: „безкрайно малкото,, и „безкрайно голямото", микрокосмоса — атом и макрокосмоса – звездна вселена.
И Хермес Трисмегистос, който беше склопил устни хилядолетия подред, отвори уста и пак изрече: „Туй, което е горе, е като това, което е долу. И това, което е долу, е като онова, което е горе. За да се вършат тайните на Великото дело". В земята на Хермес Тот, в земята на Свинкса и Пирамидите требвало – според думите на Благовестието, да забягнат Йосиф и Мария с детето Исус, за да не бъде убито от Ирод. Вие си спомняте, нали, сказанието за тримата маги от Изток, които видели звездата на Царя Иудейски и дошли да му се поклонят.
към текста >>
43.
МАГИЧЕСКОТО ЗНАЧЕНИЕ НА ГЛАДУВАНЕТО - МИХАЙЛ
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Така, една отрицателна мисъл само е достатъчна да разстрои психическия живот на организма, па даже да разстрои неговата физиология и
физика
.
зависи от силата на възприятието – възбуждания и успокоявания в организъма. На второ място, това лечебно действие зависи от родството между лекарства и симптоми в организма. И на трето място, то зависи от определената доза вещество и благоприятно развиващата се сила в него. Организмът може да отслабва и да се засилва без някаква видима причина – материя. За това има и други подбудителни причини и условия.
Така, една отрицателна мисъл само е достатъчна да разстрои психическия живот на организма, па даже да разстрои неговата физиология и
физика
.
И обратното е вярно. Ето защо, като метод за лечение на организма общо могат да се вземат всички положителни, ободряващи организма мисли, чувства и идеи. Ако вземем науката „За ирисовата диагноза от г-жа Пастор Мадаус, виждаме, че в изследванията си тя е разделила хората на три групи според цвета на очите – ириса: ирис, който има синя багра на окото; друг, който има сива багра и на трето място – ирис с кафяв цвят. При заболяване на организма тя посочва три различни начини за лекуване, съответни на трите цвята очи. Преди всичко тя посочва нормалното място за живеене на всеки отделен цвят очи, от спазването на което следва вече лечебното действие или въздействие у заболелия организъм.
към текста >>
44.
СИНТЕТИЧНАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ - GEORG NORDMANN
Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
И затова мислещите синове на Запада, когато разглеждат последните изводи на математичната
физика
, изразени в редица диференциални уравнения, и основните положения на формалната логика и гносеологията, откриват, че те в края на краищата съвпадат със структурата на човешкия ум.
Това значи, че отнесена към една координатна или изобщо измерителна система, нейните координати са нули. Все пак числа. Така определя геометърът точката. Ала зад геометъра седи човешкият ум. Зад човешкия ум, стои човешкият дух, зад човешкия дух - Мировият Дух.
И затова мислещите синове на Запада, когато разглеждат последните изводи на математичната
физика
, изразени в редица диференциални уравнения, и основните положения на формалната логика и гносеологията, откриват, че те в края на краищата съвпадат със структурата на човешкия ум.
Човекът постига сам себе си в света. Неговият дух е, който твори и образи и понятия и символи, чрез които съзерцава света. Човешкият дух е, който създава и наука и изкуства и религии и обществени строеве. Ето защо човекът, у когото се е пробудил духа, не си „прави кумир от нищо, което е долу на земята или горе на небето“. Ето защо, заживял в Дух и Истина, той „не се кланя Богу ни в Йерусалим ни в Самария“.
към текста >>
45.
МИСЛИ ВЪРХУ ЛЮБОВТА-Д. АТ-ВА
Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
В света на душевните процеси
физикалният
постулат, че еднородното се взаимно отблъсква няма реална стойност.
Тук, обаче, той има много сложна проява. Думата симпатия се употребява твърде много. С нея се изразява всичко, което ни е приятно и което ни прави добро впечатление. Но това е крайно недостатъчно за да схванем великия закон на симпатията. Зад едно впечатление се крие един процес и зад всеки процес един дълбок смисъл.
В света на душевните процеси
физикалният
постулат, че еднородното се взаимно отблъсква няма реална стойност.
Прочее, този постулат и във физическия свят няма абсолютност. Вярно е, обаче, че за да имаме електрически, светлинни и топлинни явления необходими са два разнородни тока - така се получава електрическо течение. Но вярно е също, че в един галванически съд, където всичко е разложено на най-дребните си частички, еднородните частички се трупат на определените полюси. В света на душевните процеси еднородното се винаги привлича и създава разни двигателни системи. Така законът на симпатията е най-големия творчески процес.
към текста >>
46.
ТОЙ - ТЕОФАНА
Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
В университета в Упсала той е изучавал математика,
физика
, химия и естествена история.
Емануил Сведенборг (Животопис, идеи и значение) Той е роден на 29 януарий 1688 година в Швеция.
В университета в Упсала той е изучавал математика,
физика
, химия и естествена история.
В 1710 г. поради чумата той е принуден да напусне Упсала и да замине за странство. Той обикаля Германия, Франция и Англия и обогатен с научни знания се връща в 1714 г. в Швеция. Тогаз печата своето съчинение Daedalus Hyperboraeus, в което се засягат математични и физични въпроси.
към текста >>
После посетил мините в Унгария и Саксония и написал цял ред съчинения върху минералогия,
физика
, философия, които разнесли славата му по цяла Европа.
в Швеция. Тогаз печата своето съчинение Daedalus Hyperboraeus, в което се засягат математични и физични въпроси. След като станал с тази книга известен като учен, станал сътрудник при постройка на корабостроителница и на един канал. После бива назначен от краля в минния комитет. На този пост младият учен направил множество механични открития.
После посетил мините в Унгария и Саксония и написал цял ред съчинения върху минералогия,
физика
, философия, които разнесли славата му по цяла Европа.
Той кореспондирал с най-знаменитите учени на времето си и бил избран член на всички почти научни общества. Въпреки издигането му в съсловието на благородниците, въпреки предложението, което му било направено, да бъде назначен за заместник на учения Целзий, той запазил своето смирение и желаел да служи на народа си и на цялото човечество с неуморни изследвания и открития. В 1733 г. посетил Берлин, Дрезден и Прага, а в 1738 г. - Италия, дето стоял цяла година и почти през всичкото време се занимавал с анатомия и физиология.
към текста >>
47.
СТРОЕЖЪТ НА ЧОВЕШКОТО УХО КАТО ИЗРАЗ НА ХАРАКТЕРА-Н.ДОЙНОВ
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Откриването на така наречените „N-лъчи" от
физика
Блондло, чиито свойства при едно системно сравняване, се оказват тъждествени с тия на Райхенбаховите одични лъчи, идва още веднъж в подкрепа на Райхенбаховите изследвания.
Изследванията на този учен, въпреки тяхната убедителност, са били отхвърлени, както е трябвало да се очаква, от тогавашната официална наука с презрение и присмех. Но те не са останали без отзив. Те се подземат, в по-друга форма и постановка, от ред учени преди всичко във Франция. Алберт до Роша в трудовете си „Extériorisation de la sensibilité" и „Extériorisation de la motrisité" („Излъчване на чувствителността" и „Излъчване на двигателната способност"), където са изложени резултатите от неговите системни изследвания, произвели на времето си поразяващf впечатление, продължава фактически делото на Райхенбах. По същото време и Д-р Люис, със смелостта и ударната мощ на своите експерименти, разтърсва предвзетите схващания на тогавашната физиология.
Откриването на така наречените „N-лъчи" от
физика
Блондло, чиито свойства при едно системно сравняване, се оказват тъждествени с тия на Райхенбаховите одични лъчи, идва още веднъж в подкрепа на Райхенбаховите изследвания.
На почвата на тия изследвания стъпва, подобно Роша, и първоразредният експериментатор Д-р Хектор Дюрвил, директор на „Institut Magnetique de la France" Той не само блестящо потвърждава откритията на Райхенбах, а прави и нови такива. Неговата книга „Le fantom des vivants" съдържа резултатите от експерименталните му изследвания върху „флуидното яло" на човека, тъй както пък книгата му „Физика на животния магнетизъм " дава систематично изложение на всички данни, добити по опитен път, върху свойствата на така наречения „физиологичен" или „витален магнетизъм" и по-специално върху полярността на човешкото тяло. Тук ще изложим накъсо някои от опитите на този вещ експериментатор, така както са изнесени в книгата му, „Физика на животния магнетизъм", като ще се спрем по-специално на ония от тях, като потвърждават полярността на човешкото тяло. Преди всичко няколко думи за жизнения магнетизъм. Този термин – сполучливо или не – е даден на един природен агент, който действува особено могъщо в по-високо организираните живи същества, по аналогия с известни прояви на земния или минерален магнетизъм.
към текста >>
Неговата книга „Le fantom des vivants" съдържа резултатите от експерименталните му изследвания върху „флуидното яло" на човека, тъй както пък книгата му „
Физика
на животния магнетизъм " дава систематично изложение на всички данни, добити по опитен път, върху свойствата на така наречения „физиологичен" или „витален магнетизъм" и по-специално върху полярността на човешкото тяло.
Те се подземат, в по-друга форма и постановка, от ред учени преди всичко във Франция. Алберт до Роша в трудовете си „Extériorisation de la sensibilité" и „Extériorisation de la motrisité" („Излъчване на чувствителността" и „Излъчване на двигателната способност"), където са изложени резултатите от неговите системни изследвания, произвели на времето си поразяващf впечатление, продължава фактически делото на Райхенбах. По същото време и Д-р Люис, със смелостта и ударната мощ на своите експерименти, разтърсва предвзетите схващания на тогавашната физиология. Откриването на така наречените „N-лъчи" от физика Блондло, чиито свойства при едно системно сравняване, се оказват тъждествени с тия на Райхенбаховите одични лъчи, идва още веднъж в подкрепа на Райхенбаховите изследвания. На почвата на тия изследвания стъпва, подобно Роша, и първоразредният експериментатор Д-р Хектор Дюрвил, директор на „Institut Magnetique de la France" Той не само блестящо потвърждава откритията на Райхенбах, а прави и нови такива.
Неговата книга „Le fantom des vivants" съдържа резултатите от експерименталните му изследвания върху „флуидното яло" на човека, тъй както пък книгата му „
Физика
на животния магнетизъм " дава систематично изложение на всички данни, добити по опитен път, върху свойствата на така наречения „физиологичен" или „витален магнетизъм" и по-специално върху полярността на човешкото тяло.
Тук ще изложим накъсо някои от опитите на този вещ експериментатор, така както са изнесени в книгата му, „Физика на животния магнетизъм", като ще се спрем по-специално на ония от тях, като потвърждават полярността на човешкото тяло. Преди всичко няколко думи за жизнения магнетизъм. Този термин – сполучливо или не – е даден на един природен агент, който действува особено могъщо в по-високо организираните живи същества, по аналогия с известни прояви на земния или минерален магнетизъм. Именно, в човешкото тяло са били наблюдавани явления, които показват известни прилики с магнитните, макар да са от съвсем друго естество. Сборът от тия явления е бил наречен чисто по аналогия с името „магнетизъм".
към текста >>
Тук ще изложим накъсо някои от опитите на този вещ експериментатор, така както са изнесени в книгата му, „
Физика
на животния магнетизъм", като ще се спрем по-специално на ония от тях, като потвърждават полярността на човешкото тяло.
Алберт до Роша в трудовете си „Extériorisation de la sensibilité" и „Extériorisation de la motrisité" („Излъчване на чувствителността" и „Излъчване на двигателната способност"), където са изложени резултатите от неговите системни изследвания, произвели на времето си поразяващf впечатление, продължава фактически делото на Райхенбах. По същото време и Д-р Люис, със смелостта и ударната мощ на своите експерименти, разтърсва предвзетите схващания на тогавашната физиология. Откриването на така наречените „N-лъчи" от физика Блондло, чиито свойства при едно системно сравняване, се оказват тъждествени с тия на Райхенбаховите одични лъчи, идва още веднъж в подкрепа на Райхенбаховите изследвания. На почвата на тия изследвания стъпва, подобно Роша, и първоразредният експериментатор Д-р Хектор Дюрвил, директор на „Institut Magnetique de la France" Той не само блестящо потвърждава откритията на Райхенбах, а прави и нови такива. Неговата книга „Le fantom des vivants" съдържа резултатите от експерименталните му изследвания върху „флуидното яло" на човека, тъй както пък книгата му „Физика на животния магнетизъм " дава систематично изложение на всички данни, добити по опитен път, върху свойствата на така наречения „физиологичен" или „витален магнетизъм" и по-специално върху полярността на човешкото тяло.
Тук ще изложим накъсо някои от опитите на този вещ експериментатор, така както са изнесени в книгата му, „
Физика
на животния магнетизъм", като ще се спрем по-специално на ония от тях, като потвърждават полярността на човешкото тяло.
Преди всичко няколко думи за жизнения магнетизъм. Този термин – сполучливо или не – е даден на един природен агент, който действува особено могъщо в по-високо организираните живи същества, по аналогия с известни прояви на земния или минерален магнетизъм. Именно, в човешкото тяло са били наблюдавани явления, които показват известни прилики с магнитните, макар да са от съвсем друго естество. Сборът от тия явления е бил наречен чисто по аналогия с името „магнетизъм". Така възниква Месмеровият „животински магнетизъм", след като той открива лечебната сила на магнита в 1772 г.
към текста >>
Специално в магнита се констатират два агента: 1) оня агент, който във
физиката
е прието да се нарича магнетизъм и 2) оня физиологичен или витален агент, който притежава аналогични свойства с .жизнената сила" (животния магнетизъм) на човешкото тяло.
Сборът от тия явления е бил наречен чисто по аналогия с името „магнетизъм". Така възниква Месмеровият „животински магнетизъм", след като той открива лечебната сила на магнита в 1772 г. Лечителите – магнитизатори, които оперират с този агент, акумулиран в техните тела, го наричат жизнен или лечебен магнетизъм. От друга страна, както изследванията показват, Райхенбаховият „од", не е нищо друго освен една форма на все същия физиологичен магнетизъм „Виталният принцип" на Barthez, „жизненото електричество" на Petetin, „нервната лъчиста сила" (La forie neurique) на Барети, „нервизмът" на Luce, „нервният флуид" на нsкои физиолози, „магнетичния флуид" на магнетизаторите, та дори до „жизнените лъчи" на Гурвич – това са все термини, които се дават на този агент, с оглед на неговите прояви в човешкия организъм . Ала както изследванията на Дюрвил показват, този агент прониква целия органически и неорганически свят.
Специално в магнита се констатират два агента: 1) оня агент, който във
физиката
е прието да се нарича магнетизъм и 2) оня физиологичен или витален агент, който притежава аналогични свойства с .жизнената сила" (животния магнетизъм) на човешкото тяло.
Според източника, от който той произлиза, Дюрвил различава: човешки („антропомагнетизъм"), животински („зоомагнетизъм") растителен, минерален магнетизъм, „електромагнетизъм", „фотомагнетизъм", „термомагнетизъм", „звуков" „химичен" и т.н. С една реч, под жизненият магнетизъм или анимизъм в цялата природа и по-особено в живите органични същества, се подразбира оня агент, който предизвиква, организира и регулира всички биологични процеси. Той е организиращото начало в живите форми, формиращото начало, което съхранява морфологичните особености, пластичното начало, което възобновява съставните части на органите при обмяната на веществата. Той е с една дума, носител на така наречената „витална душа", чиято дейност обуславя вегетативния живот в многосложните му прояви. За експериментално установяване явленията на жизнения магнетизъм едничък най-годен инструмент се е оказало досега човешкото тяло и по-специално тялото на така наречените „сензитиви." „В човешкия организъм", казва Дюрвил, – нашият обект за наблюдаване на анимистичните явления, този агент може да предизвиква действието на почти всички други агенти или да се превръща в тях.
към текста >>
„А повече не е необходимо, заключава Дюрвил, за да се докаже, че той е в пряка връзка с другите природни сили, и че има пълно право да образува отделна глава в нашите съчинения по
физика
и физиология".
Той предизвиква механично движение под форма на привличане и отблъскване, както и увеличаване или намаляване на органичната дейност. Констатират се също така известни топлинни явления въз основа покачването или понижаването на телесната температура. Установява се освен това, че един къс стомана, чрез допиране до човешкото тяло, се намагнитва, и че този магнетизъм – колкото и слаб да е – предизвиква образуването на електричен ток, който от своя страна пък може да произведе топлина, движение, светлина и химични реакции. „Освен това, този агент притежава особени физиологично-химични свойства. Той свети – за окото на ясновидеца – не само на тъмно, а при известни условия и на дневна светлина – във всички багри на дъгата.
„А повече не е необходимо, заключава Дюрвил, за да се докаже, че той е в пряка връзка с другите природни сили, и че има пълно право да образува отделна глава в нашите съчинения по
физика
и физиология".
Казахме, че човешкото тяло днес за днес е едничкият инструмент, който ни дава възможност да проучим със сравнително по-голяма точност и подробност, явленията на жизнения магнетизъм. Физичните инструменти, с които днес се разполага, са твърде груби и несъвършени, за да могат да послужат за целта. Ето защо, налага се преди всичко необходимостта да се намери начин за лесно установяване на сензитивността, а също така и нейната степен. За целта е изнамерен един прост инструмент, наречен сензитивометър. На фигурата е даден сензитивометъра на Дюрвил, измислен от него в 1887 год.
към текста >>
48.
ДВАТА ВЕЛИКИ ПРОЦЕСА В ДНЕШНОТО СЪЗНАНИЕ - БОЯН БОЕВ
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
И странно как днешните хора във века на
физиката
, техниката и абсолютния реализъм могат още да живеят с дивашки разбирания!
Например - злокобни места. Случва се, живее си някой спокойно и добре и мине един ден отнякъде и животът му за миг потъмнее - тръгне му на зле или пък заболее. Тръгват тогава бабички по тия места и слагат захар и четат молитви - да умилостивят духовете. Нещата, кога се оправят, кога не. Не изглеждат ли тия хора еднакви в приьомите си със старите диваци, които са жертвували дори най-скъпите си близки за да умилостивят духовете и боговете!
И странно как днешните хора във века на
физиката
, техниката и абсолютния реализъм могат още да живеят с дивашки разбирания!
Ала има много факти от това естество. И наука и философия не могат да ги обяснят. Има факти, където нито самовнушението, нито сподавеното и забравено чувство за изживяно страшно събитие някога или на дадено място или на подобни места, нито асоциацията на представите, не могат да ги обяснят. Практиката в живота създава у хората един страх и едно верую в подобни случаи и явления, които ние модерните хора ги считаме за суеверия. А те се налагат все пак на съзнанието на хората и по необходимост човек трябва да дири тяхното обяснение.
към текста >>
49.
СТРОЕЖЪТ НА УХОТО И ЧОВЕШКИЯ ХАРАКТЕР - КАРЛ ХУТЕР
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Според
физиката
една вълна, която представлява в даден момент една единица, е резултат от интерференцията на множество елементарни вълни.
Трудните. Идеята за цялото иска много мислене! Идеята за единството е най-великият проблем в света, неговото разбиране предполага разбирането на всички положения, които обуславят и най-малката проява в живота. Примери, които ни говорят за живата връзка на всички същества, обединени около един център, можем да видим, на където и да погледнем. Числото едно, от което са произлезли всички числа, е един велик проблем, който изисква дълбока мисъл. Във взаимните отношения на частите на единицата знаещите виждат законите, на които се основават човешките отношения.
Според
физиката
една вълна, която представлява в даден момент една единица, е резултат от интерференцията на множество елементарни вълни.
И всяка съставна вълна прилича на общата вълна. Теоретично може да развием въпроса за единството много добре, без това да ни ползува нещо. Ако обаче намерим израженията на идеята за единството в нашия живот, в нашите отношения към природата, животът ни основно би се изменил. Всяко нехармонично движение, което правим, представя вече едно нарушение на единството. Един некрасив, нехармоничен поглед също така говори за отклонението ни от линията на единството.
към текста >>
50.
LE MAITRE PARLE. LA JUSTICE
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Витали,
физикалната
- на проф.
Тези сили са вътре в него. Светещата жена в Италия "Сенаторът Маркони натоварил венецианския професор д-р Фабио Витали да отпътува за гр. Пирано и да подложи на научно изследване светещата жена Ана Морано - 49 годишната рибарка. Морано била пренесена в университетската медицинска клиника в Рим. Изследването било предприето в три посоки - медицинската част била възложена на проф.
Витали,
физикалната
- на проф.
Табашки, а пък физиологическата - на проф. Де Санктис. Установено било, че Морано страдала от задух, обаче иначе тя е била физически и душевно здрава. Самата тя разказва следното явление от 2. юни 1933: "Като спях, изведнъж почувствувах по гърдите силен натиск.
към текста >>
За жалост
физикалното
изследване не дало никакви резултати, защото лъчите не са могли да бъдат по никой от досега познатите начини отбелязани.
Светлината е изхождала от лявата страна на гръдната област. Тя не е хвърляла сянка; била доста силна. Това явление е траяло само няколко секунди. Галванометърът не е показвал никакво движение. Учените, които съобщават това, поясняват единодушно, че в истинността на явлението не може да има никакво съмнение и че самозаблуждението трябва да се смята за напълно изключено.
За жалост
физикалното
изследване не дало никакви резултати, защото лъчите не са могли да бъдат по никой от досега познатите начини отбелязани.
По въпросите от биологическо естество, които се поставят за разрешение, съобщава се, че досега било установено, че явлението напълно се различава от светлинните явления, които се наблюдават от медиумите в транс". (Из в. "Зора, от 22 септ. 1934). Литна сбирка в "Гьотеанум" от 5-12 август 1934 г На 5 август тя се открила с евритмични упражнения. След това с уводна реч от Алберт Щефен сбирката е започнала работата си.
към текста >>
51.
LE MAITRE PARLE. LE BIEN
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Луиджи Белоти, архитект, доктор по
физика
и химия, свободен доцент по психология и философия във френския университет „Волтер", директор на астрософската обсерватория, автор на много съчинения по спиритуализма.
В „Житно зърно" на времето си бяхме споменали за основаването на Италианска академия по спиритуализма, наречена още Италианска академия за наука, литература и изкуство във Венеция. Напоследък получихме устава на тая академия и по повод на това можем да кажем няколко думи за нея. Тя е основана на 24 окт. 1929. Тя има за цел изучаването на въпросите на науката, литературата и изкуството в светлината на спиритуализма. Директор на Академията е проф.
Луиджи Белоти, архитект, доктор по
физика
и химия, свободен доцент по психология и философия във френския университет „Волтер", директор на астрософската обсерватория, автор на много съчинения по спиритуализма.
Тая академия има клонове в цяла Италия. Академията определя Учителя за свой Върховен Духовен Ръководител. Швеция В списание „Vegetarianen", орган на Шведския вегетариански съюз, год. 33, книжка 10, октомври 1934. г., е напечатана уводна статия със заглавие „Вегетарианска колония в България".
към текста >>
52.
ПАНЕВРИТМИЯТА - БОЯН БОЕВ
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Всеки си спомня как преподавателите ни по естествознание и
физика
от преди войните, с трепет произнасяха на осмокласните - зрелите вече за живота ученици, че ние живеем в един свят без цел и без смисъл сир., че животът няма цел и смисъл.
Много примери от биологията, ембриологията и социологията доказват това схващане на Витализма и поставят учението като най-право. Витализмът, обаче, не разрешава всичко. Той спира на онова място, където се установява, че животът има нещо вечно в себе си. - Спира там, където се поставят въпросите за вечността и безсмъртието на самата жизнена същност. Така животът изобщо, придобива един смисъл, така и в еволюцията се явява една крайна цел, една целесъобразност.
Всеки си спомня как преподавателите ни по естествознание и
физика
от преди войните, с трепет произнасяха на осмокласните - зрелите вече за живота ученици, че ние живеем в един свят без цел и без смисъл сир., че животът няма цел и смисъл.
И това схващане, създадено през 19. век от Бюхнеровския материализъм докара тия големи световни катаклизми, най-вече в чисто духовен смисъл на думата. Светът се обезвери във всичко и сега е в пълна безпътица. Никой не вярва днес, че черквата може да спаси човка; никой не вярва в държавното устройство, в социалния строй изобщо; никой не вярва в своя ближен, в доброто, в себе си. От устата на всеки ще чуеш, че няма нищо вечно, нищо трайно, абсолютно, всичко е относително и преходно.
към текста >>
53.
МАЙКИ И БАЩИ В СВЕТЛИНАТА НА ЕДНА НОВА МИСЪЛ- Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
В окултната наука те са известни под името „първи" и „втори" принцип, в съвременната
физика
ги наричат положителен и отрицателен, а в химията тия два принципа намират израз в познатите две големи групи съединения - киселини и основи.
ДВАТА ПРИНЦИПА В света работят два разумни принципа.
В окултната наука те са известни под името „първи" и „втори" принцип, в съвременната
физика
ги наричат положителен и отрицателен, а в химията тия два принципа намират израз в познатите две големи групи съединения - киселини и основи.
Първият принцип е силен, активен и груб. Вторият - мек и пластичен. първият принцип привидно твори и създава, но всъщност онази сила, която твори, сгражда и организира се крие във втория принцип. И действително, в круксовите тръби, светлината винаги се явява на отрицателния полюс - катода. Това, което гради в света, което възраства и организира не е силното, грубото, а мекото, пластичното.
към текста >>
54.
ТЕМПЕРАМЕНТИ - Г.
Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
В поменатите три книги: „Natur und Seele" („Природа и душа" - един принос към магично светоучение), „Leben als Simbol" („Животът като символ" —
метафизика
на едно учение на развитието) и „Urvelt Sage und Menschheit" („Първичен свят, Мит и Човечество" — едно природонаучно-метафизично изучаване), Даке с много факти ни води към метафизичното.
Едгард Даке, написа в последните десет години, между многото специално научни трудове, три книги, които обръщат погледа на човека, излизайки от установените факти към света на метафизичното. Даке е палеонтолог и геолог от голям калибър. Професор в Мюнхенския университет и световно известен учен. Материалът, с който работи е предимно из палеонтологията и геологията. Това са науки, които са допринесли най-много за установяване схващанията върху развитието, еволюцията в организмовия свят.
В поменатите три книги: „Natur und Seele" („Природа и душа" - един принос към магично светоучение), „Leben als Simbol" („Животът като символ" —
метафизика
на едно учение на развитието) и „Urvelt Sage und Menschheit" („Първичен свят, Мит и Човечество" — едно природонаучно-метафизично изучаване), Даке с много факти ни води към метафизичното.
Последната книга - „Първичен свят, митове и човечество", Даке посвещава на „тези, които признават, че истинското разбиране е вяра". Още в предговора срещаме следната мисъл, която е легнала в основата на цялата книга и светогледа на автора: „Науката като такава, било то и най-простото описание на нещо, може, в своя стремеж за чисто познание, да има само метафизичен смисъл - или тя няма никакъв". И по-нататък: „Да се хвърли мост между външното природонаучно към вътрешното-метафизично не е нещо трудно". В първата глава: „Теория и наука", срещаме между другото тези основни мисли: „Така ние оставаме вечно странствуващи. Тия дори, които дирят нови пътеки, те са „мечтаещите с голямата вяра".
към текста >>
По този начин всичко от само себе си дири пътя към
метафизиката
.
В трансцедентната сфера на идеите се намира за наблюдателния дух взаимната зависимост между същността и природата в своите-в видими единични части. Така външната природа се явява като едно сходство, като първичен образ на Идеята. Който схваща живата същност на един природонаучен род, с това и неговата идея в платоновски смисъл, за него видовете и индивидите са само символи. Природонаучният емпиричен свят е един символичен свят от образи на непосредствено живо действуващите иде и". „Пътят към истинското познание, към мъдростта е бил от време и ще бъде винаги в бъдеще само един: жива религия.
По този начин всичко от само себе си дири пътя към
метафизиката
.
Всичко, което казваме и мислим - ние всички, дирим в основата му - религия, доколкото ние мислим истината и пламенно искаме". „Науката на 19 век е имала за цел да установи външния ред на световната картина; да установи механизма на външните сбития; по-добре казано: да нахвърли един светоглед въз основа на механизма. Вложеният капитал във всичките тези големи изучвания, открития, практически резултати, остана един и същ. Напротив, ние имаме всичките тези големи постижения за да станем многократно по-бедни душевно. И днес ние наново питаме: Що е истина?
към текста >>
55.
ИДЕЙНИ НАСОКИ В ОБРАЗОВАНИЕТО - БОЯН БОЕВ
Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Защото, според съвременната
физика
, 1 кг.
Стига само да можеше да се освободи! Но и това е засега пак „архимедовска" мечта. Да би могла да се осъществи, колко леко и евтино би преплувал един океански параход от някое европейско пристанище до Ню-Йорк. Само с 1 кг. каменни въглища.
Защото, според съвременната
физика
, 1 кг.
каменни въглища съдържат 20,000,000,000,000,000 калории, от които днес се използуват едва 7000 калории. Това, което е вярно за неорганичните вещества, е вярно, според твърденията на окултната наука, и за органичните. Едно житно зърно, например, крие в себе си огромни запаси хранителна енергия, но какво малко количество от тази енергия ние можем да използваме. Засягам бегло тия въпроси, за да покажа, как лека-полека съвременните хора идват до установяване на ония възможности, за които окултната наука винаги е говорила. Скритите или „окултни" сили, които се таят в човека и в природата, и които са достояние на високо напредналите човеци, движещи съдбините на света, започват да се „изявяват" на днешните хора поне като възможност.
към текста >>
Може би нещата не са всъщност така, както ние бихме си ги обяснили, служейки си с „ясновидството" на метагеометрията и математичната
физика
, но във всеки случай едно е ясно: че най-прозорливите умове на нашите дни вече разкриват перспективите на известни възможности, за които ни са вещали, вещаят и днес великите Учители на човечеството. Г.
И тогава не биха ни се сторили чудни твърденията на знаещите, че ангелите, високо интелигентни същества, които управляват вселената, могат да „носят" в ръката си земята, подобно детска топка. Очевидно, това е само един образ. Защото ангелите, за да подвижат земята, надали биха си служили с лост, както е мечтаел за това Архимед, нито пък биха прибягнали до скритите молекулярни сили, както бълнуват за това съвременните физици. И колкото и бързо да пътуват през пространството с милионите си „криле", те надали биха описали с ръка дъгата, която Архимед би описал, стига да разполагаше с опорна точка, с толкова дълъг лост и с билиони и билиони години. При това, съвременните теории за многоизмерното пространство - безпределното царство на ума - ни разкриват други възможности за действие, много по-съвършени, ако и непостижими за нас.
Може би нещата не са всъщност така, както ние бихме си ги обяснили, служейки си с „ясновидството" на метагеометрията и математичната
физика
, но във всеки случай едно е ясно: че най-прозорливите умове на нашите дни вече разкриват перспективите на известни възможности, за които ни са вещали, вещаят и днес великите Учители на човечеството. Г.
към текста >>
56.
РЪЦЕТЕ НА ИГНАЦ ПАДАРЕВСКИ И РАМЗЕЙ МАКДОНАЛД
Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
През гимназиалния период трагедията се състои в следното: ученикът се запознава с ред науки:
физика
, астрономия, биология, химия и пр.
На всички тия въпроси и копнежи той трябва да намери отговор през този период. Всеки ученик, който е живял горе-долу по-идеен живот, е преживял през гимназиалния период една вътрешна борба между религия и наука. Тая трагедия е неизбежна при днешното положение на нещата. Той може да е възпитан в строго религиозен дух в основното училище. Може би и тогава още се събуждат у него известни въпроси, но те са още смътни.
През гимназиалния период трагедията се състои в следното: ученикът се запознава с ред науки:
физика
, астрономия, биология, химия и пр.
и той все повече и повече вижда противоречието между онова, което е учил в религията и това, което твърди науката! Например Кант-Лапласовата теория, еволюционната теория и пр. И понеже научните факти са добити въз основа на точните методи на опита и наблюдението, то естествено е, какъв ще бъде изходът на тая борба. Той възприема научното обяснение като по-вярно; после той отъждествява научното обяснение с материализма и става материалист. Някой може да каже, че тук може да се помогне с увеличаването на часовете по закона Божи и църковна история в училището. Напразно!
към текста >>
57.
РАЗЦЪФТЯВАНЕ НА ДУШАТА - БОЯН БОЕВ
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Другото е отвлечено нещо,
метафизика
и пр.
Д-р Ел. Р. Коен ВОЛЯ ЗА ЖИВОТ Да живее човек, това е голямо изкуство. Малцина се замислят върху проблема за живота, защото те не чувствуват, не виждат и не съзнават голямата нужда от разрешение на този въпрос. Всеки знае, че живее и той не дири да разреши въпроса за живота, но всичко друго, което се нижи във всекидневието. За нас премахването на страданията, на несполуките, разрешаването въпроса за яденето, трупането на богатства и пр., са най-важните въпроси на живота те за нас са едно със самия живот и те само трябва да бъдат разрешени.
Другото е отвлечено нещо,
метафизика
и пр.
Вървейки по този път на „облекчаване" на нашия живот от страданията, тегоби и нещастията, ние създаваме целия съвременен обществен порядък със своето глупаво и нетрайно законодателство, с крайно относителния личен и обществен морал и с всички условни форми на живота. В резултат на всичко това, ние се заплитаме все повече и повече в един омагьосан кръг, в който изживяваме още по-силно страданията, които сами сме си създали. Да критикуваш днешния обществен строй, няма никакъв смисъл - той сам ще падне и преобнови. Въпросът е, че и тези, които нападат съвременните порядки на живота си остават все същи в методи и начин на живеене и следователно, нищо ново не могат да дадат. Хиляди случаи и опити доказват това.
към текста >>
58.
ДВЕ ОСИ В ГЛАВАТА НА ЧОВЕКА
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Например в химията, във
физиката
, в анатомията, физиологията се изследват чисто материалните факти, без даже да се подозира съществуването на духовната страна на битието, и след това все повече и повече се сбират факти, чрез които се хвърля постепенно светлина и върху духовната страна.
В древна Индия например, културата беше духовна и още бяха пресни спомените от атлантското ясновидство. Даже броят на ясновидците беше доста голям. Ето защо древните индуси живееха с духовна светлина, с духовни спомени, запазени у тях от периода на постепенното им слизане, но материалната действителност те не можеха да изследват тъй, както я изследва един съвременен учен. Те имаха съвсем други методи за изследване. Но понеже днес имаме еволюционен процес, който е възлизане от материята към Духа, затова днес характерно е, че се изследва подробно, внимателно материалната страна на нещата и след това се гради по-нагоре.
Например в химията, във
физиката
, в анатомията, физиологията се изследват чисто материалните факти, без даже да се подозира съществуването на духовната страна на битието, и след това все повече и повече се сбират факти, чрез които се хвърля постепенно светлина и върху духовната страна.
Тъй се обяснява, как в биологията, материалистична в 19 век - днес вече имаме духовен елемент. Също така от няколко века се развиваше една материалистична медицина, която изучаваше предимно физичното тяло на човека и физиологичните процеси в него, както и чисто физичната страна на болестите: причини и лекуване. Но днес вече се гради постепенно една нова медицина, в която се взема под внимание и духовната страна на човешкото естество и на цялото битие; изучава се връзката между видимото физично тяло на човека с невидимите членове на неговото естество и значението на това в медицината. Тъй се отварят неподозирани нови хоризонти за медицината! И тъй, съвсем са различни инволюционната и еволюционната науки!
към текста >>
59.
ЗА ЧОВЕШКИТЕ РАСИ - Г.
Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
И както един инженер, да речем, комуто е възложено изпълнението на известна постройка по изработен от него план, повиква работници, разпорежда да се закупят известни материали, необходими за строежа, така и един маг, посветен във
физиката
на астралния и умствен свят, след като направи изчисленията си по магичните квадрати, призовава своите работници - окултните сили на астралния свет, които той може да използува и направлява със своята мисъл и воля така, както инженерът ръководи и направлява работниците.
Тях всички ги знаят, защото често се дават като ребуси по вестници и списания. Ала никой не подозира, че като си блъска главата да нареди числата в малките квадратчета, на които е разделен магичният квадрат (9,16,25,36,49, 64,81), той се забавлява, подобно децата, с един план, с един окултен ключ, с който са боравили древните маги. В това няма нищо чудно. То е така естествено, както е естествено когато един съвременен инженер си служи с една схема, с един чертеж, с известни таблици за изчисление, за да изпълни някаква постройка. Така естествено, както когато в една електрическа юзина си служат с известни табла, по които има цифри и ключове за регулиране силата и напрежението на тока.
И както един инженер, да речем, комуто е възложено изпълнението на известна постройка по изработен от него план, повиква работници, разпорежда да се закупят известни материали, необходими за строежа, така и един маг, посветен във
физиката
на астралния и умствен свят, след като направи изчисленията си по магичните квадрати, призовава своите работници - окултните сили на астралния свет, които той може да използува и направлява със своята мисъл и воля така, както инженерът ръководи и направлява работниците.
На мнозина, може би, това твърдение ще се стори невероятно. Така е, защото си мислят, че наука, в истински смисъл на думата, има едва отпреди няколко века, че символите - цифри, знаци, формули - с които си служат в съвременната наука и техника, са едничките възможни символи, че нашето условно писмо, с една реч, е абсолютно и единствено. Тези хора приличат на ония членове на някое полукултурно племе, които си мислят, че на света има само един език - родният им език, на който дори и Бог говори. Биха ли повярвали тия люде, ако им се каже, че и картите за игра, които са така разпространени, представят всъщност една символична картинна книга, която посветените са поверили на скитниците цигани, за да закрепят през вековете основните начала на една издревна наука? Бихме препоръчали на тия скептици да прочетат някои от съчиненията на видни окултисти върху циганското Таро, за да видят, какво ценно богатство е скрито в тия привидно невинни символи, каквито представят картите.
към текста >>
60.
НЕРАВЕНСТВО - GEORG NORDMANN
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Лъчите, които изпущат човек и други организми, се устано¬виха и от опитите на Херинг, професор по математика и
физика
в Гота, от Харес, от Шазарен, Декл и пр.
Тия нови изследвания хвърлят светлина и върху някои въ¬проси от историята на древността. Например в един египетски папирус, открит напоследък в развалините на град Тива от Еберс, има следните думи: „Постави своята ръка върху него, за да успокоиш болката му и кажи, че болката трябва да изчезне". Инженер и електротехник Варлей е правил опити с жена си, която била високо-сензитивна и виждала одични пламъци в магнетизирани предмети, в кристалите и в човешкото тяло. Той е можел да магнетизира жена си, т.е. да я привежда в магнетичен сън през двойна врата, през стена и пр.
Лъчите, които изпущат човек и други организми, се устано¬виха и от опитите на Херинг, професор по математика и
физика
в Гота, от Харес, от Шазарен, Декл и пр.
Техните изследвания и тия на много други учени се потвърдиха и от наблюденията върху тъй наречената „светеща жена" Анна Монаро от град Пирона в Италия, изследвана от професори в Рим. Чрез подобни опити е констатирано, че се забелязват черни петна в аурата на парализираните. Интересен е опитът на Барет, виден физик, от Лон¬донското общество за психични изследвания: сензитив в съвсем тъмна стая, както при Райхенбаховите опити, виждал светлина да излиза от тялото. За да изключи възможността на телепатична ха¬люцинация, Барет е направил следния опит: Извадил часовника си и насочил към него пръстите си, за да го освети. И тогаз сензитивът казал, колко показвал часовникът.
към текста >>
В нова фаза ще влязат и всички други науки: химия,
физика
, психология, история, архитектура, педагогика и пр.
Това е загатване за тъй нарече¬ното ясновидство. 3. Мозъкът не ражда съзнанието, но е само негов инструмент. Чрез тия изследвания се отварят нови хоризонти за всички науки. Новата фаза, в която по този начин влизат науките, е в две направления: задълбочаване в методите на изследвания и разширение на изследваната област. Преди всичко ще се турят на преден план окултната анатомия и физиология, a те ще се отразят и на медицината.
В нова фаза ще влязат и всички други науки: химия,
физика
, психология, история, архитектура, педагогика и пр.
към текста >>
61.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
В конгреса по
физика
в Лондон от 2 до 6 окт.
Теорията на Лаковски предизвика нови интересни изследвания и роди грамадна литература по въпроса от разни автори. Професор Калигари в книгата си "Телепатия, мозъчни радиовълни" с теорията на Лаковски за радиациите обяснява телепатията. Професор Миликан от университета в Пасадена потвърждава космичните лъчи на Лаковски и даже измерва дължината на вълната им; тя е според него две хилядни от ангстрьома. В международния конгрес по радиобиология във Венеция от 10 до 16 септември 1934 година професор Бергами от Милано е представил апарат в конгреса, чрез който превръща човешките радиации в тонове, и тогаз тия радиации могат да се чуват. Същото правил и с животни.
В конгреса по
физика
в Лондон от 2 до 6 окт.
1934 година космичните лъчи на Лаковски и материализациите намериха бляскаво потвърждение. На тоя конгрес са присъствували всички най-видни физици в света, живущи днес, между които и всички физици, които са взели Нобеловата премия. Конгресът се е председателствувал от Лорд Ръдърфорд. Тук ще изложим само някои мисли от последната книга на Лаковски: "Великата проблема", за да се види, колко далеч отива вече той със своите теории и изследвания. Ето някои мисли от тая книга: "Безброй мъки в нашия живот имат своя единствен източник в страха от смъртта и от неизвестността на отвъдния свет.
към текста >>
62.
НЯКОЛКО ДУМИ ВЪРХУ СЪВРЕМЕННАТА ПСИХОЛОГИЯ - КР. В
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Въпреки че няма да се спираме при въпроса за време и пространство, ще споменем само, че модерната
физика
дава съвършено нови и оригинални насоки за философска размисъл и ни се струва, че крайно време е за философите да напуснат старите и безплодни пътища, които водят към схоластика и игра на думи, за да тръгнат след смелата и победна мисъл на тая дръзка наука, която произведе цяла революция в класическите принципи и достигна до неимоверни височини.
Той е мрежата, в която се вграждат събитията. На това място ние се докосваме до големия въпрос за време и пространство, над който са си мъчили главите философите от всички времена. Ние няма да се спираме при него. Ще кажем само, че неговото разрешение се изплъзва всякога от човека, докато философската мисъл е затворена в границите на рационалното мислене, щом като съвременната материалистична насока в мирогледа на хората не желае и не може да се разпростре до света на ирационалното, като допусне съществуването на светове с по-горно измерение. Това би означавало да приеме съществуването на една йерархия от феномени, която се разпростира и над света, в който ние сме властни.
Въпреки че няма да се спираме при въпроса за време и пространство, ще споменем само, че модерната
физика
дава съвършено нови и оригинални насоки за философска размисъл и ни се струва, че крайно време е за философите да напуснат старите и безплодни пътища, които водят към схоластика и игра на думи, за да тръгнат след смелата и победна мисъл на тая дръзка наука, която произведе цяла революция в класическите принципи и достигна до неимоверни височини.
Да се върнем към предишните си мисли. Ние живеем опрели нашите познавателни способности в границите на триизмерния свят и смятаме, че то е всичко. Всъщност, ние сме прави, изхождайки от положението, че нямаме усет за някакъв друг свят с по-много измерения, например с четири. Ние сме логични на пръв поглед, защото не можем да открием направлението на четвъртото измерение по геометричен път; защото нашата геометрия, на която сме подчинили света, е най-много триизмерна. Към четвъртото измерение, ни отвежда не само някаква аналогия, но и едно вътрешно усещане, че свят не може да бъде толкова ограничен и така непоследователен.
към текста >>
63.
АСТРОЛОГИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ. ЗОДИАКАЛНИ ЗНАЦИ- П. М-В
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Обаче има ли вълни по-къси и от всички видове лъчи, които познава
физиката
?
И именно поради тая по-голяма бързина в трептенията рентгеновите лъчи имат по-голяма прониквателна сила. Ето защо предметите, които са непрозрачни за обикновената светлина, са прозрачни за рентгеновите лъчи, т.е. последните проникват в тях. По тая причина рентгеновите лъчи се използуват в тъй наречената рентгенофотография. Днес се говори за космичните лъчи, които имат още по-къси вълни от тия на рентгеновите.
Обаче има ли вълни по-къси и от всички видове лъчи, които познава
физиката
?
Това са тъй наречените вълни на мисълта! Знае се, научно е установено, че човек. когато мисли, чувствува и пр., той изпраща от себе си известни видове вълни, които можем да наречем мислителни вълни. Само чрез тях може да се обяснят напр. телепатичните явления, които са вече установени с опити, направени в Европа и Америка.
към текста >>
64.
ИИСУС ОТ НАЗАРЕТ - GEORG NORDMANN
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Ако един горе-долу образован съвременен човек, който обаче не е посветен в езика на висшата математика и математичната
физика
, чуе някои от твърденията на Айнщайновата релативна теория, формулирани чрез редица математични символи, какво ще разбере?
А друг един стих, в който Христос възразява на еврейските свещеници, които го укоряват, че нарушил закона, като изцелил гърбавата жена в съботен ден, гласи така: „А тая, като е Аврамова дъщеря, която Сатана е държал цели осемнадесет години, не трябваше ли да бъде развързана в съботен ден? " Христос е говорил на тогавашните хора на техен език, служил си е с ония представи и понятия, които са характеризирали мирогледа на хората от онази епоха: тази сгърбена жена – „дъщеря Аврамова" – е страдала, защото е имала „дух, който я мъчи", бидейки „вързана от Сатана". Обикновените хора са разбирали буквално тия думи, като са ги обличали в конкретни представи. За един посветен, обаче, тия думи се превръщат в символи, които крият други реалности, коренно различни от ония образи на фантазията, които хората си създават. Не става ли същото, впрочем, и днес в науката?
Ако един горе-долу образован съвременен човек, който обаче не е посветен в езика на висшата математика и математичната
физика
, чуе някои от твърденията на Айнщайновата релативна теория, формулирани чрез редица математични символи, какво ще разбере?
Да допуснем, че той чуе или прочете следния израз: „Кривината на четириизмерния време-пространствен континуум е един инвариант. Това е така нареченият „интервал". Ако допуснем дори, че разбира латински и се помъчи да схване смисъла на думите: „континуум" „инвариант", „интервал", той ще ги сведе към следните общи понятия: „непрекъснатост" (континуум) „нещо, което остава неизменимо" (инвариант), „междина, разстояние" (интервал). Особено непонятна би останала думата „интервал", която в Айнщайновата теория се явява един технически термин, един символ, зад който се крие цял един свят от представи из областта на неевклидовата геометрия и висшия анализ, цяла една система от сложни математични операции. Най-многото, което може да му каже тази дума, то е „разстояние по време или пространство" или, като музикален термин, „разстояние между два тона." Очевидно, това твърдение на Айнщайновата теория е облечено в познати думи, свързани с представи и понятия, присъщи на нашия мироглед и, все пак, то крие в себе си една гледка от една отвлечена математична картина на света, достъпна само за погледа на посветения в математиката.
към текста >>
65.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. ТВОРЧЕСКИТЕ СИЛИ НА СЕЛО. - БОЯН БОЕВ
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
IX дом дава указания за религия, философия,
метафизика
, накратко за по-висшата духовност, по-нататък, за отношенията към закона, за далечни пътувания, за връзки с чужбина; той владее бедрата и отговаря на знака Стрелец.
IV дом дава указания за родителите, също средата на родения, неговите условия в последния период на живота; той допуща и тълкувания за наследените тенденции (наследствена маса); той владее гърдите и стомаха и отговаря на знака Рак. V дом дава указания за децата, половата сила, усещания и емоции, идващи от сетивата, както и за светски предприятия; той владее сърцето и гърба и отговаря на знака Лъв. VI дом дава указания за болести, собствено служене, а също за всички живи неща, принадлежащи към собственото удобство, като слуги, домашни животни и пр.; той владее коремните органи и слънчевия възел и отговаря на знака Дева. VII дом дава указания за брак и съдружничества, обществени работи, борби и открити врагове; той владее хълбоците и бъбреците и отговаря на знака Везни. VIII дом дава указания за всички преходи на съзнанието, на първо място за смъртта и свързаните с това работи като завещания и пр.; той владее отделителната и полова система и отговаря на знака Скорпион.
IX дом дава указания за религия, философия,
метафизика
, накратко за по-висшата духовност, по-нататък, за отношенията към закона, за далечни пътувания, за връзки с чужбина; той владее бедрата и отговаря на знака Стрелец.
X дом дава указания за професията, светски почести и достойнства, слава и уважение, светска деятелност и морална отговорност; той владее коленото и отговаря на знака Козирог. ХІ дом дава указания за приятели, познанства, желания и надежди; за печалбата от професията; той владее подколянната част на крака и глезените и отговаря на знака Водолей. ХІІ дом дава указания за тайни лични врагове, грижи, лишения, окултни тенденции, психично наследство от миналия живот; той владее нозете и отговаря на знака Риби." Трябва да забележим, че на друго място същите автори препоръчват да не се схваща твърде тясно връзката между домове и знаци. А аналогията между домовете и съответните знаци от една страна и частите на човешкия организъм от друга, е една от неуяснените проблеми в съвременната астрология. Подобно елементарните триъгълници при зодиакалните знаци, за които се говори по-рано, и домовете образуват въз основа близостта на техните значения 4 групи: триъгълник на живота – 1., 5.
към текста >>
66.
DU MAITRE - PENSE
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Те, обаче, трябва да се направят от хора с широка ерудиция по биофизиология, психофизиология и
психофизика
, за да могат да проникнат дълбоко в същността на необяснимото за науката безболезнено и безефектно съприкосновение на огъня с човешката плът.
Славейков, С. Русев, С. Шивачев, отец Дионисий, проф. М. Арнаудов и др.), са все още забулени с тайна. Че нестинарите изпадат в транс, не е никак чудно, но че огънят не оставя никакви следи по нозете им – ето загадката, за чието разрешение би трябвало да се направят проучвания.
Те, обаче, трябва да се направят от хора с широка ерудиция по биофизиология, психофизиология и
психофизика
, за да могат да проникнат дълбоко в същността на необяснимото за науката безболезнено и безефектно съприкосновение на огъня с човешката плът.
Така ще се проникне в още една природна тайна и нестинарството, тоя старинен обичай и култ към огъня в китните гори на Странджата, ще стане не само едно необикновено зрелище." Окултната наука само е в състояние да хвърли светлина не само върху нестинарските игри, но и върху много други проблеми които днес вълнуват човешкия дух. Неуязвимостта на нестинарите на огъня окултната наука обяснява с повишението на вибрациите на организма на играчите чрез особеното повишено състояние на съзнанието, което те преживяват в момента. Разкритията на най-големия телескоп в света Най-големият телескоп в света е 250 сантиметровият рефлектор на обсерваторията в Маунт Уипсон в Съединените Щати. Това голямо огледало събира 250 хиляди пъти повече светлина, отколкото голото човешко око. С него може да се види една свещ, отдалечена на 8,000 километра и една дъгова лампа на луната.
към текста >>
67.
АСТРОЛОГИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ. АСПЕКТИ - П. М-В
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Когато, обаче, узнае за откритията, които днешната
физика
прави в областта на „безкрайно-малкото" – атома, те макар да са изразени едва ли не в астрономически цифри, все пак събуждат в човека трепета на една смътна надежда – надеждата, че тези цифри могат кога да е да се превърнат в реални величини, в реални количества.
ЕНЕРГИЯТА НА АТОМА Когато днешният човек чуе нещо за откритията на съвременната астрономия, изразени повечето пъти в огромни, недостъпни за въображението му цифри, той се и учудва и възхищава, но все пак остава някак равнодушен. Защото какво могат да му кажат, да речем, 500-те милиона светлинни години, на които са отдалечени, според повече или по-малко хипотетичните изчисления на астрономията, последните мъглявини, що може да съзре най-голямото астрономично око на днешния свят, 250 сантиметровият рефлектор на Маунт Уилсън? И наистина, какво представя един човешки живот, чиято продължителност не надхвърля и 100 години, в сравнение с тези 500 милиона години, които трябва да пропътува светлината с непостижима за нас скорост от 300,000 км. в секунда, за да достигне тези далечни предели на видимата за нас звездна вселена? – Той е по-малък и от миг.
Когато, обаче, узнае за откритията, които днешната
физика
прави в областта на „безкрайно-малкото" – атома, те макар да са изразени едва ли не в астрономически цифри, все пак събуждат в човека трепета на една смътна надежда – надеждата, че тези цифри могат кога да е да се превърнат в реални величини, в реални количества.
Така, когато съвременната физика твърди, че в невъобразимо малкия, недостъпен за човешко око атом, е свързано огромно количество енергия, у човека се събужда надеждата, че един ден науката все ще намери начин да освободи тази грамадна енергия, за да се използува за практичните цели на живота. Човек е така алчен за забогатяване! Той с почуда, но и с радост посреща твърденията на физиците, че в един грам материя се крие енергия, която е предостатъчна да издигне цели тонове тежест на височина, равна на тази на Хималаите. Разбира се, той не би се запретнал да върши засега такава празна работа, дори и да беше възможно освобождаването на интраатомната енергия, защото не е изгодна, защото не би му донесла никаква печалба. Друг е въпросът, когато съвременната физика чрез своите тъй съблазнителни изчисления му разкрие, например, следната възможност: само с 1 кг.
към текста >>
Така, когато съвременната
физика
твърди, че в невъобразимо малкия, недостъпен за човешко око атом, е свързано огромно количество енергия, у човека се събужда надеждата, че един ден науката все ще намери начин да освободи тази грамадна енергия, за да се използува за практичните цели на живота.
Защото какво могат да му кажат, да речем, 500-те милиона светлинни години, на които са отдалечени, според повече или по-малко хипотетичните изчисления на астрономията, последните мъглявини, що може да съзре най-голямото астрономично око на днешния свят, 250 сантиметровият рефлектор на Маунт Уилсън? И наистина, какво представя един човешки живот, чиято продължителност не надхвърля и 100 години, в сравнение с тези 500 милиона години, които трябва да пропътува светлината с непостижима за нас скорост от 300,000 км. в секунда, за да достигне тези далечни предели на видимата за нас звездна вселена? – Той е по-малък и от миг. Когато, обаче, узнае за откритията, които днешната физика прави в областта на „безкрайно-малкото" – атома, те макар да са изразени едва ли не в астрономически цифри, все пак събуждат в човека трепета на една смътна надежда – надеждата, че тези цифри могат кога да е да се превърнат в реални величини, в реални количества.
Така, когато съвременната
физика
твърди, че в невъобразимо малкия, недостъпен за човешко око атом, е свързано огромно количество енергия, у човека се събужда надеждата, че един ден науката все ще намери начин да освободи тази грамадна енергия, за да се използува за практичните цели на живота.
Човек е така алчен за забогатяване! Той с почуда, но и с радост посреща твърденията на физиците, че в един грам материя се крие енергия, която е предостатъчна да издигне цели тонове тежест на височина, равна на тази на Хималаите. Разбира се, той не би се запретнал да върши засега такава празна работа, дори и да беше възможно освобождаването на интраатомната енергия, защото не е изгодна, защото не би му донесла никаква печалба. Друг е въпросът, когато съвременната физика чрез своите тъй съблазнителни изчисления му разкрие, например, следната възможност: само с 1 кг. каменни въглища да преплува един параход от 50,000 конски сили от Хамбург до Ню Йорк!
към текста >>
Друг е въпросът, когато съвременната
физика
чрез своите тъй съблазнителни изчисления му разкрие, например, следната възможност: само с 1 кг.
Когато, обаче, узнае за откритията, които днешната физика прави в областта на „безкрайно-малкото" – атома, те макар да са изразени едва ли не в астрономически цифри, все пак събуждат в човека трепета на една смътна надежда – надеждата, че тези цифри могат кога да е да се превърнат в реални величини, в реални количества. Така, когато съвременната физика твърди, че в невъобразимо малкия, недостъпен за човешко око атом, е свързано огромно количество енергия, у човека се събужда надеждата, че един ден науката все ще намери начин да освободи тази грамадна енергия, за да се използува за практичните цели на живота. Човек е така алчен за забогатяване! Той с почуда, но и с радост посреща твърденията на физиците, че в един грам материя се крие енергия, която е предостатъчна да издигне цели тонове тежест на височина, равна на тази на Хималаите. Разбира се, той не би се запретнал да върши засега такава празна работа, дори и да беше възможно освобождаването на интраатомната енергия, защото не е изгодна, защото не би му донесла никаква печалба.
Друг е въпросът, когато съвременната
физика
чрез своите тъй съблазнителни изчисления му разкрие, например, следната възможност: само с 1 кг.
каменни въглища да преплува един параход от 50,000 конски сили от Хамбург до Ню Йорк! Защото, според формулата, която дава Айнщайновата теория за потенциалната енергия, що се крие в едно вещество, 1 кг. каменни въглища може да развие цели 20,000,000,000,000,000 калории. От това огромно количество днес могат да се използуват едва 7,000 калории! Явно е, че ако един ден човечеството сполучи да разтвори тоя грамаден резервоар от енергия, какъвто представя материята, ако то успее да развърже интраатомната енергия, която поддържа устойчивостта и равновесието на онова, що наричаме материя, пред него ще се разкрият перспективите на необикновени постижения.
към текста >>
Най-важното е, че в съвременната
физика
то изгуби своята твърда неизменност и някак оживя – започна да се мени в зависимост от скоростта на движението.
Знайно е, че според тоя мит разбунтуваните ангели са били хвърлени в „бездната на мрака", където са били оковани в несломими вериги. Едно от съответствията на тоя мит е, именно, това свързване в атома на огромно количество „интраатомна енергия", която в Айнщайновата теория се изчислява по невинната формула mc2. В нея поне няма ни небесни бунтове, ни падения на ангели, ни страшни окови! Тя няма нищо общо с каквито да било живи същества – това са прости измерими величини: m е белег на масата, а c2 е квадратът на скоростта на светлината. Това m, обаче, не е така просто, то има цяла история!
Най-важното е, че в съвременната
физика
то изгуби своята твърда неизменност и някак оживя – започна да се мени в зависимост от скоростта на движението.
А с – скоростта на светлината, която също си има своята история, е един интересен символ на съвременния научен мироглед, защото потвърждава, между другото, една основна окултна аксиома: че знанието произтича от светлината. Г.
към текста >>
68.
РИТЪМЪТ - МУЗИКАТА НА ВСЕМИРА - GEORG NORDMANN
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Шпенглер нали изтъкна, че всички важни събития в разните епохи в историята на един народ не са случайни, но всичко това става по едни закони, които са толкоз валидни, колкото законите на
физиката
и химията.
И както всеки орган преуспява до толкоз, до колкото извършва задачата, която му е предназначена, тъй и всеки народ ще преуспява дотолкоз, доколкото действува в съгласие със своето предназначение в целокупния организъм. Някой може да каже: "Кое дава на всеки народ тая или оная задача, тая или оная роля в общочовешкия организъм? " – Това зависи от специалната структура на даден народ, от неговата възприемчивост към тия или ония космични енергии. Защото човечеството образува една малка брънка от космичния живот. Космични закони играят роля в живота на човечеството.
Шпенглер нали изтъкна, че всички важни събития в разните епохи в историята на един народ не са случайни, но всичко това става по едни закони, които са толкоз валидни, колкото законите на
физиката
и химията.
Всички велики събития и творчеството на един народ в разните периоди на живота му не са случайни, но почиват на известни космични закони. И тъй, да се цени всеки народ! Всеки народ може да даде нещо. което никой друг народ не може да даде! И ценностите, които дава всеки народ, после стават общочовешко достояние, общочовешко постижение!
към текста >>
69.
В ПЪТЯ НА ИЛЮЗОРНОТО И ПО СЛЕДИТЕ НА ВЕЧНОТО В ЖИВОТА -Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
В съвременната
физика
, понятието за непрекъснатост постепенно изчезва.
лъчистата енергия не е един непрекъснат процес, а става на определени порции (капки). Това са, според Planck, атоми на лъчистата енергия, които той нарече кванти. Planck даде една зависимост между квантите, изразени в ерги (ерг е единица за работа и енергия) и броя на трептенията на лъчеизпускащия център. Според тая зависимост, синият край на спектъра има по-големи кванти, отколкото червения. Затова тая част е по-енергична от червената, в която има известна термична деградация.
В съвременната
физика
, понятието за непрекъснатост постепенно изчезва.
Материята е настанена в пространството някак зърнесто, атомистично. Това са твърдели и древни мислители, чийто мисловен пермеабилитет е бил мощен, и който е давал откровенията за световната същност направо, с едно вътрешно просветление, без истините да са били завладявани с такъв труд. Какъвто е необходим за аналитичната мисъл на нашата съвременност. Нека обърнем очи към всички явления на окръжаващата ни природа: светлина, топлина, звук, електромагнитни вълни и пр. Те всички имат вълнообразен произход.
към текста >>
70.
DU MAITRE -CONTRATS HUMAINS AT DIVINS
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Този съвременник на Петър Велики, който почнал своята дейност като математик и естествоизпитател, се е занимавал с минералогия, палеонтология,
физика
, физиология. астрономия.
в току-що излязлата книга "Песни от Учителя", съдържаща около 50 окултни песни, намираме и обяснение за произхода на музиката в текста, който ги предхожда, под надслов: "Учителят и музиката", още и за същността на музиката като изкуство и по-особено и по-надълго за окултната музика". По-нататък г-н Камбуров прави цитати от тая книга и на края завършва: "Много ценни и хубави мисли има в тая книга и за призванието на музиканта и певеца. За самите песни – при друг случай". Емануел Сведенборг Понеже в миналия и тоя брой печатахме статии от Сведенборг, читателите ни ще се интересуват да чуят нещо повече за него: 150 години се минаха от преселването отвъд на Сведенборг, но той добива все по-голямо влияние в културата. Учен и мистик, за когото разговорите с ангелите били такава неоспорима реалност, както разговорите с колегите от Шведската академия на науките, Сведенборг е оставил огромно количество съчинения, едни по природните науки, а други – окултни.
Този съвременник на Петър Велики, който почнал своята дейност като математик и естествоизпитател, се е занимавал с минералогия, палеонтология,
физика
, физиология. астрономия.
Не много отдавна – едва преди около 30 години – учените най-после видяха, че във всички тия области гениалният швед е изпреварил съвременната наука със своите открития. Особено са интересни работите му в областта на магнетизма и физиологията. Той едва ли не е първият, който е обърнал внимание на съотношението между дишането и мозъчната работа. Това е една от основите на учението на йогите, но едва ли в първата част на своя живот Сведенборг е знаел за тяхното учение, въпреки енциклопедичността на своите знания. Но не научните работи, а мистичните откровения създали на Сведенборг световна известност.
към текста >>
71.
ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ- П. М-В
Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Предварително ще кажа, че индуската
физика
се коренно отличава от модерната, западно-европейска
физика
, и по метод, и по техника.
Но тъй като за мнозина западноевропейци историята и на наука, и на изкуство, и на философия започва от древна Гърция, малцина знаят, че в Индия, например, са се развили известни научно-метафизични системи за космоса, в които са застъпени интересни схващания за слънцето. Ще изложа накъсо една от тези индуски системи. Източникът, от който почерпвам следващите по-долу данни, е книгата на G. W. Surya и М. Е. Valier: Okkulte Weltallslehre (Окултно учение за Всемира).
Предварително ще кажа, че индуската
физика
се коренно отличава от модерната, западно-европейска
физика
, и по метод, и по техника.
Преди всичко, тя не е резултат на експериментални изследвания в съвременен смисъл на думата, а резултат на оная практика, която е позната под общото име Йога. От гледище на Запада, физиката на индусите ще се покаже чиста метафизика. Но нека пристъпим към самото изложение. За да разбере индуската физика, читателят трябва да си състави преди всичко ясна представа за четирите взаимопроникващи се материални сфери на света. Под материя, в случая, индусите разбират не само най-грубата, физична материя, достъпна за нашите сетива, а изобщо всички състояния на материята, които се срещат в поменатите четири сфери.
към текста >>
От гледище на Запада,
физиката
на индусите ще се покаже чиста
метафизика
.
Източникът, от който почерпвам следващите по-долу данни, е книгата на G. W. Surya и М. Е. Valier: Okkulte Weltallslehre (Окултно учение за Всемира). Предварително ще кажа, че индуската физика се коренно отличава от модерната, западно-европейска физика, и по метод, и по техника. Преди всичко, тя не е резултат на експериментални изследвания в съвременен смисъл на думата, а резултат на оная практика, която е позната под общото име Йога.
От гледище на Запада,
физиката
на индусите ще се покаже чиста
метафизика
.
Но нека пристъпим към самото изложение. За да разбере индуската физика, читателят трябва да си състави преди всичко ясна представа за четирите взаимопроникващи се материални сфери на света. Под материя, в случая, индусите разбират не само най-грубата, физична материя, достъпна за нашите сетива, а изобщо всички състояния на материята, които се срещат в поменатите четири сфери. И тъй, според индусите, има четири диференцирани състояния на материята: 1. Prakriti (най-грубото физическо вещество, това, с коета ние боравим); 2.
към текста >>
За да разбере индуската
физика
, читателят трябва да си състави преди всичко ясна представа за четирите взаимопроникващи се материални сфери на света.
Valier: Okkulte Weltallslehre (Окултно учение за Всемира). Предварително ще кажа, че индуската физика се коренно отличава от модерната, западно-европейска физика, и по метод, и по техника. Преди всичко, тя не е резултат на експериментални изследвания в съвременен смисъл на думата, а резултат на оная практика, която е позната под общото име Йога. От гледище на Запада, физиката на индусите ще се покаже чиста метафизика. Но нека пристъпим към самото изложение.
За да разбере индуската
физика
, читателят трябва да си състави преди всичко ясна представа за четирите взаимопроникващи се материални сфери на света.
Под материя, в случая, индусите разбират не само най-грубата, физична материя, достъпна за нашите сетива, а изобщо всички състояния на материята, които се срещат в поменатите четири сфери. И тъй, според индусите, има четири диференцирани състояния на материята: 1. Prakriti (най-грубото физическо вещество, това, с коета ние боравим); 2. Рrana (много по-фина от етера материя, която е свързана с органическото състояние на веществото); 3. Ката (материята на емоционалния свят, света на желания, страсти, чувства); 4.
към текста >>
Такова е, впрочем, схващането за материята и на западната
физика
.
Prakriti (най-грубото физическо вещество, това, с коета ние боравим); 2. Рrana (много по-фина от етера материя, която е свързана с органическото състояние на веществото); 3. Ката (материята на емоционалния свят, света на желания, страсти, чувства); 4. Manasa (материята на умствения свет). Тези четири видоизменения на материята имат "прекъснат строеж", те не са непрекъснати флуиди.
Такова е, впрочем, схващането за материята и на западната
физика
.
Имащи общ произход, тия четири състояния на материята се различават само по групиране на частиците и по броя на трептенията, които следват един възходящ октавен ход. Затова индусите говорят за "октави" в разните полета. във всяко поле има само една "осъществена октава", а между отделните полета има сума "загубени октави". Това твърде напомня нашата стълбица на трептения, Знайно е, че между звуковите трептения, запример, и тия на светлината има цяла пустиня. Такива "пустини" се срещат и по други места на стълбицата.
към текста >>
"Земята, според твърденията на индуската
физика
, е едно кълбо, състоящо се от Пракрити, което плава в море от Прана Тази прана има за център слънцето, и следователно, и тя образува сфера.
От горното е ясно, че между броя на трептенията на разните "полета" има грамадна разлика. Ако броят на трептенията на Прана, да речем, възлиза на билиони, този на Кама ще възлиза н« квинталиони, а тоя на Манаса ще се изрази с число, което притежава много нули. Тия числени сравнения са дадени, разбира се, само като илюстрация. След тези предварителни бележки за четирите състояния на материята, за четирите материални света, ще приведем един цитат из книгата Ôstliche und westliche Physik от Th. Е. Wilsor и Charles Johnston, цитат, който е приведен в книгата m Surya - Valier, и който представя едно сбито изложение на поменатата по-горе теория.
"Земята, според твърденията на индуската
физика
, е едно кълбо, състоящо се от Пракрити, което плава в море от Прана Тази прана има за център слънцето, и следователно, и тя образува сфера.
Диаметърът на праничната слънчева сфера възлиза на около 600,000,000,000 км. (Той е равен на диаметъра на Нептуновата орбита, взет приблизително 70 пъти, или на диаметъра на земята, взет около 2100 пъти). Ясно е, че разстоянието на най-близката звезда стотина пъти по-голямо от диаметъра на праничната слънчева сфера. Така че, диаметърът на слънчевото кълбо на индусите е около 100 пъти по-малък от разстоянието на слънцето до най-близката звезда във вътрешността на тази сфера от прана - в един особено диференциран неин слой - се движат планетите около слънцето. Това пранично слънчево кълбо се завърта около оста си за около 21,000 години (число, което се приближава до полярната година).
към текста >>
За да се изразим с един термин от модерната теоретична
физика
, астрологичното пространство представя един четириизмерен време-пространствен континуум, един свят на събития.
Но тъкмо до Лъва - жилище на слънцето, се намира знака Рак - жилище на луната. Ясно е, че от астрологично гледище, като се вземе предвид окултния строеж на зодиака, слънцето и луната се явяват два полюса на оная първична енергия, която се развива в цяла система от сили, проявяващи се полярно. Тия именно сили са свързани, по закона на съответствията, с планетите от нашата слънчева система. Движението на планетите, погледнато геоцентрически, не показва нищо друго, освен движението на тия мирови сили в аурата на земята. Слънцето, луната и планетите, в случая, представят стрелките на един идеално работещ небесен часовник, който всеки момент показва състоянието и взаимодействието на силите, които функционират в организма на земята.
За да се изразим с един термин от модерната теоретична
физика
, астрологичното пространство представя един четириизмерен време-пространствен континуум, един свят на събития.
Астрологията, в която времето се схваща като една сложна система от цикли, най-простите от които са планетните обиколки, е една наука за събитията par excellence. Необходими бяха тия малки надзъртания в областта на Астрологията, за да се разбере, защо слънцето и луната се смятат за двата полюса на астралната светлина. Това ни обяснява, защо Аполон, бог на слънцето, е така тяхно свързан в гръцката митология с Артемида, богиня на луната, която му е "сестра". Това ни обяснява, защо и в книгата Битие, слънцето и луната, наречени съответно "голямото светило, което да владее на деня" и "малкото светило, което да владее над нощта", са създадени в един и същи ден - четвърти, заедно с другите светила на твърдта небесна, "които да различат деня от нощта, и да са знамения за времена и за дни и години". Ясно е, че "светилото на деня" представя светлия, положителния, лъчезарния полюс на първичната светлина - полюсът, който дава.
към текста >>
72.
ПРЕД РЕШИТЕЛНИЯ ЧАС - G. NORDMANN
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
И наистина, силното развитие на съвременната
физика
, както експериментална, така и теоретична, в която господствуваща роля играе електричеството, многобройните изобретения, чрез които тази енергия биде впрегната на работа за задоволяване практичните нужди на живота, новите съобщителни средства - телеграф, телефон, радио, бързото развитие на въздухоплаването - това е една огромна дейност на човешкия ум, която се разви в сравнително кратко време.
Възходящият му възел е на около 13°40' от Близнаци, а низходящият - на около 13°40' от Стрелеца. Според астрологията, възходящият възел представя полюса, през който се вливат известни космични сили и се асимилират, за да се изразят навън. Низходящият възел е полюс на деасимилацията, където става освобождаване на онова, което подлежи на разпадане. Първият е свързан с "настоящето", вторият с "миналото". Обстоятелството, че възходящият възел на Урана лежи в Близнаци - знак на конкретния ум, на разните видове интелектуална и физическа обмяна - показва, че обновителните, творчески сили на Урана действуват по интелектуален път, чрез конкретния ум.
И наистина, силното развитие на съвременната
физика
, както експериментална, така и теоретична, в която господствуваща роля играе електричеството, многобройните изобретения, чрез които тази енергия биде впрегната на работа за задоволяване практичните нужди на живота, новите съобщителни средства - телеграф, телефон, радио, бързото развитие на въздухоплаването - това е една огромна дейност на човешкия ум, която се разви в сравнително кратко време.
Цялата тази дейност се разви благодарение мощния импулс на Уран, под влияние на неговия изобретателен гений. Конкретният резултат от бързото разрастване на новите съобщителни средства беше едно неочаквано скъсяване на географските разстояния, които делят хората на земята. Днес хората общуват чрез вълните на етера, който разнася техните мисли, тяхната музика, с бързината на електрическата вълна. Днес няма "далечни" разстояния - вестта за едно събитие, което става в известно място на земята, се предава по всички посоки с магична бързина, така че всички хора взимат, ако не непосредствено, то поне духовно участие в него. Физически поне, в областта на съобщителните средства, в които главен фактор е електричеството, разстоянията и границите между хората изчезнаха.
към текста >>
Пътем ще спомена, че интересните теории на математичната
физика
- един от шедьоврите на западно-европейската научна мисъл, развитието на неевклидовата геометрия и на геометрията на многоизмерното пространство, както и на други клонове от модерната математика, които създават едно ново чувство за пространството и числата, едно ново виждане на света, се дължат във висока степен на урановия импулс.
Той издига човека в един свят на свободно движение, което се извършва не по предварително очертани пътища, каквито са запример шосетата и железопътните линии върху твърдата почва. Той издига човека във въздуха, който символизира умствения свят. Един прекрасен символ на Уран е аероплана. Както аеропланът носи в себе си своите апарати за движение и ориентиране във въздуха, така и свободният ум носи в себе си силите и способностите за своя "полет" и за своето ориентиране в оная сфера на умствения свят, където няма отъпкани пътища. И както аеропланът лети във въздуха, без да остави видима, "лична" следа, така и свободният ум се движи в умствения свят, без да пресича пътищата на другите и без да оставя каква годе "лична" диря.
Пътем ще спомена, че интересните теории на математичната
физика
- един от шедьоврите на западно-европейската научна мисъл, развитието на неевклидовата геометрия и на геометрията на многоизмерното пространство, както и на други клонове от модерната математика, които създават едно ново чувство за пространството и числата, едно ново виждане на света, се дължат във висока степен на урановия импулс.
Няма да се спирам на известни прояви в изкуството - поезия, музика, живопис, които носят явните белези на Урановото влияние, не толкова положително, може би, колкото отрицателно. В изкуството често се проявява особено ярко ексцентричността, която тази планета поражда у някои натури, неспособни да възприемат нормално неговите високи трептения. За да резюмирам влиянието на Уран върху човешкото естество, ще кажа следното: у различните хора тази планета действува различно - според степента на съзнанието и душевния им строеж. Колкото един човек е по-издигнат умствено и морално, колкото по-широко и по-универсално е неговото съзнание, толкова по-съзидателно действува у него тази планета на вдъхновението, дълбокото прозрение и гениалния полет на мисълта. У хора, у които висшето съзнание не е пробудено, които никога не са имали проблясъка на космичното, той или остава в латентно състояние или събужда експлозивните и разрушителни сили, събарящи всичко старо и назадничаво.
към текста >>
73.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Ние не подразбираме електричеството и магнетизма на съвременната
физика
, които са само физическа проява на универсалното електричество и универсалния магнетизъм.
Скалистата, необрасла с растителност част на тия върхове е електрична, а меките и обрасли с трева склонове, които завършват често пъти с хубави планински поляни, дето пасат лете стада, са магнетични. Разбира се, споменавайки за електричния и магнетичен характер на планинските форми, ние сме далеч от всяко геологично разглеждане. Ние разглеждаме планинските образувания като архитектурни постройки, в които констатираме строителното действие на двете мирови сили - електричество и магнетизъм. Същите тези сили се проявяват и при строежа на човешкото лице - и там правите и криви линии, вдлъбнати и изпъкнали, са израз на тяхното действие. Като си служим с названията „електричество" и „магнетизъм", очевидно ние ги взимаме в по-широк смисъл.
Ние не подразбираме електричеството и магнетизма на съвременната
физика
, които са само физическа проява на универсалното електричество и универсалния магнетизъм.
За да покажа, в какъв смисъл се употребяват тия думи в окултната наука, ще приведа някои цитати из беседата на Учителя: „Електричество и магнетизъм". "Електричеството и магнетизмът имат три състояния: лъчисто, течно и сгъстително. Така, магнетизмът в лъчистото си състояние е носител на топлина. Щом мине в течно състояние, топлината се поглъща - в самия магнетизъм произлиза известна реакция, става известно съединение на сили. Третото състояние на магнетизма е онова, което сгъстява материята.
към текста >>
74.
Списанието PDF
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Въз основа на новите данни на астрономията,
физиката
, биологията и пр., той се опитва да обоснове, че цялата вселена представлява нещо живо и се развива по законите, по които се развива един организъм.
Върху този въпрос ще се спрем с особена статия в списанието. * Всемирна биология. В списание "Просвета", орган на Просветния съюз, година IV, кн. 1, септември 1938 г. г. Кирил Кръстев помества статия с горното заглавие.
Въз основа на новите данни на астрономията,
физиката
, биологията и пр., той се опитва да обоснове, че цялата вселена представлява нещо живо и се развива по законите, по които се развива един организъм.
Между другото в тая статия се казва: "Този огромен Космос се състои от множество по-малки звездни вселени във вид на спирални мъглявини. Нашият млечен път, заедно с нас, е една от тях, а досега, според Джийнс, са фотографирани още около 2 милиона такива вселени, и вероятно милиони, милиони други са. извън могъществото на нашите телескопи. Всяка от тия вселени съдържа няколко хиляди милиона звездни субстанции, предназначени да ги създадат. Строежът на тия вселени е еднакъв: централна част, където звездите са.
към текста >>
75.
Du Maitre: La manifestation du Divin en l`home
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Роже Фаетаз, Доктор по
физика
от Парижкия университет За нашето дългоденствие.
Братя и сестри плакаха. Ние получихме нещо като едно ново кръщение. В най-големите глъбини на самите нас ние ще запазим спомена за това кръщение като нещо свято. Ние сега се чувствуваме по-силни в усилията си да създадем във франция едно солидно ядро на Всемирното Бяло Братство. Ние се чувствуваме по силни да служим на Цялото, на Безграничния и да служим на хората, които са създадени по образа Божи.
Роже Фаетаз, Доктор по
физика
от Парижкия университет За нашето дългоденствие.
Някои правила за спането Времето, което е необходимо за сън, зависи от много условия: от индивидуалното състояние, от възрастта, от климата и пр. Ето защо, сънят не може да се мери с часове. Изобщо взето, човекът, както и животните, се нуждаят от повече сън през зимата, отколкото през лятото, през детинството повече, отколкото през зрялата възраст, и повече в болно състояние, отколкото в здраво. Най-добрият признак от нужда за сън е здравата умора, придружена с леност; това е като гладът за храненето. Насъщно необходимо е да спим повече преди настъпването на полунощ, защото според много медицински изследвания, сънят е най-полезен преди полунощ.
към текста >>
76.
Идеали на младежта
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
След като в модерната
физика
проникна идеята за разграничение абстрактното от физическото пространство, учените не говорят вече за последното, освен като за крайно, с определени размери (радиус) физично пространство, но със строго определени свойства.
Подчертаваме още веднъж, че от деня, когато тоя пещерен звяр е откъртил късче от острия кремък, за да го стисне в силната си лапа и да го почувствува като свое оръдие, той прави значителна стъпка в своето културно развитие. Постепенно, това същество се измъква от суровите убежища на първобитния си живот и тръгва да дири своите подобни, за да направи "общество", чиято потребност е вече почувствувал. Денят, когато той е успял да извади из недрата на земята метала, бележи една граница, до която мрачната бездна на неговото съществувание се нарича предисторичен период и от който ден започва истинската история. От направените по-горе бегли бележки става ясно, че човекът е подложен на един развой, който като невидим и мощен двигател го изтиква из дивия му стадий, за да го доведе до днешното стъпало, което според нас не ще е последното. Ако обърнем на второ место поглед към безкрайно-голямото - макрокосмоса, ще установим, че и той като цяло е подложен на закона за развитието.
След като в модерната
физика
проникна идеята за разграничение абстрактното от физическото пространство, учените не говорят вече за последното, освен като за крайно, с определени размери (радиус) физично пространство, но със строго определени свойства.
Евклидовото пространство е прогонено от модерната физика, която е релативна, и която за вселената мисли, че макар и безгранична, все пак е крайна. Едно ново нещо, което прибавиха към твърдението, че вселената е в един определен обем физично пространство, е и нейната непрекъсната разширяемост. Расте ли всемирът? Подложен ли е той като цяло на непрекъснатите промени на вечно текущия живот? Как изглеждат тия промени „наблюдавани" през едно грандиозно око от далечината на тоя всемир?
към текста >>
Евклидовото пространство е прогонено от модерната
физика
, която е релативна, и която за вселената мисли, че макар и безгранична, все пак е крайна.
Постепенно, това същество се измъква от суровите убежища на първобитния си живот и тръгва да дири своите подобни, за да направи "общество", чиято потребност е вече почувствувал. Денят, когато той е успял да извади из недрата на земята метала, бележи една граница, до която мрачната бездна на неговото съществувание се нарича предисторичен период и от който ден започва истинската история. От направените по-горе бегли бележки става ясно, че човекът е подложен на един развой, който като невидим и мощен двигател го изтиква из дивия му стадий, за да го доведе до днешното стъпало, което според нас не ще е последното. Ако обърнем на второ место поглед към безкрайно-голямото - макрокосмоса, ще установим, че и той като цяло е подложен на закона за развитието. След като в модерната физика проникна идеята за разграничение абстрактното от физическото пространство, учените не говорят вече за последното, освен като за крайно, с определени размери (радиус) физично пространство, но със строго определени свойства.
Евклидовото пространство е прогонено от модерната
физика
, която е релативна, и която за вселената мисли, че макар и безгранична, все пак е крайна.
Едно ново нещо, което прибавиха към твърдението, че вселената е в един определен обем физично пространство, е и нейната непрекъсната разширяемост. Расте ли всемирът? Подложен ли е той като цяло на непрекъснатите промени на вечно текущия живот? Как изглеждат тия промени „наблюдавани" през едно грандиозно око от далечината на тоя всемир? Ето смисълът на въпросите, които си бяха поставили физиците преди няколко години в British Association.
към текста >>
77.
ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ - П. М.
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Желанието ù е да замине в свободна Франция да следва природни науки –
физика
, химия.
Интересно е в това отношение да се схване, в какво седи особеното във величието, по право вживота на великите хора – в живота, затова, защото на много, на повечето велики хора животът им далеч не е бил велик – външно велик. Той е вървял по същата линия, по която върви живота на всички обикновени хора, на някои дори – по пътя на голяма нищета, мизерия, неизвестност и отричане. Да хвърлим бегъл поглед върху живота на някои близки до нас, до нашето време всепризнати велики хора. Да вземем например Мадам Кюри, тази велика жена, която създаде цяла епоха след себе си. Животът ù на младини протича в поробена Полша всред твърде гъсти условия.
Желанието ù е да замине в свободна Франция да следва природни науки –
физика
, химия.
Този период на Мария Складовска, както се е наричала по баща, е описан с живи краски от дъщеря ù Ева Кюри. Тя е ученолюбива, работлива, пропита с дълбоко социално чувство и чувство към свобода. Едно, обаче, е било най-силно в нея – желанието да учи и работи в областта на науката. И в един неканен ден, тъкмо когато е мислила, че не ще може да учи вече, тя се отзовава в Париж и започва да следва в Сорбоната. Животът ù от там нататък е само работа и работа.
към текста >>
78.
HЕЩO ВЪРХУ НАЦИЯТА - ГЕОРГ НОРДМАН
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Той се запознава с фактите на
физиката
, химията, физиологията, сравнителната анатомия и пр., вижда пропаст между науката и дотогавашните си религиозни схващания.
Детето в ранните си години е религиозно. То приема с чисто сърце и отворена душа всичко това, което родителите му говорят за Бога, за човешката душа и пр. То самото преди лягане се моли на „Дядо Боже" да даде здраве и щастие на тати, мама и на всички хора. В прогимназията продължава до известна степен това положение. Но когато влезе в гимназията, особено когато дойде до 6, 7 и 8 класове, в душата си младежът преживява особено трагични моменти.
Той се запознава с фактите на
физиката
, химията, физиологията, сравнителната анатомия и пр., вижда пропаст между науката и дотогавашните си религиозни схващания.
И понеже не може да хвърли мост между тях, става материалист. Нека проследим разсъжденията, които го навеждат към материализма. Той си казва така: Между органическа и неорганическа материя няма разлика по същество. По рано мислеха, че градежът на органическата материя се дължи на особена сила, която има в организма, обаче германският химик Вьолер сполучи да добие за пръв път по синтетичен начин пикочина. След Вьолер по синтетичен начин се добиха много други органически вещества.
към текста >>
79.
ГЕОРГИ РАДЕВ - ЛИЧНОСТ И ДЕЛО - П. МАНЕВ
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
След това записва и
физика
, без да вземе изпитите.
В джоба си носел една тетрадка, където вземал стенографски бележки. Като гимназист е имал голям интерес освен към класическите и модерни езици, които усвоява превъзходно, още и към литературата и изящните изкуства, предимно музиката. Тогава още се запознава с окултизма и новото учение, на които остава верен и достоен работник до последния час на своя земен живот. В София през 1919 г. записва първоначално химия, а след първия семестър се прехвърля да следва математика, която завършва през 1924–25 год.
След това записва и
физика
, без да вземе изпитите.
Като студент той бива един от първите. Може би биха му дали място да работи в Математическия институт при Университета, ала той, верен на своя характер, се отдалечава скоро от университетските среди. Като куриоз и указание за неговата независимост и самобитност представя фактът, че той до последния ден не е взел университетската си диплома. Той не учи за диплома и за служебни постове! Следването му бе, за да добие знания.
към текста >>
80.
ГЕОРГИ РАДЕВ - БОЯН БОЕВ
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Тоя мощен дух, обаче, разполагаше с твърде слаба
физика
.
Трудолюбието беше една от най-характерните черти на Жорж, която не го напусна и до последните му дни. Дори от Куртово той изпрати уводните статии за последната – шеста книжка на „Житно Зърно". Аз не бих желал да завърша горния бегъл очерк, без да спомена за още едно качество на нашия приятел, което остана почти неизвестно поради сдържаността на Жорж – именно неговата проницателност, достигаща до ясновидски прозрения. Наистина, достоен за удивление е фактът, че Г. Радев бе успял да реализира в един кратък живот гореспоменатите постижения, някои от които са диаметрално противоположни на основните наследени тенденции – един факт, който говори както за огромната работа, която Жорж е извършил съзнателно върху себе си, така и за Висшето Ръководство, което му е помагало.
Тоя мощен дух, обаче, разполагаше с твърде слаба
физика
.
Жорж бе наследил твърде деликатно здраве, което при това е било атакувано от един воден плеврит през ученически години. Неговата крайна чувствителност и прекомерно критичното отношение към света също не бяха от естество да подобрят здравословното му състояние. Онова, което природосъобразният режим в братска среда поправяше, е бивало често подривано от една почти непонятна небрежност към собственото здраве. Като астролог, Жорж е знаел, че 1940 г. е критична за него.
към текста >>
81.
АСТРОЛОГИЯ - П. М.
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
От бездната между
физиката
и
метафизиката
познаваме много малко.
„Hypokrates", 1937 г.) „Малцина са ония, които са схванали смисъла на нещата и същевременно са дейни; смисълът разширява, но възпира; дейността съживява, но ограничава". Гьоте. Един гръцки философ казва за специалиста учен следното: „Специалистът е човек който от дълго гледане в една точка е ослепял". И действително, непримиримостта във възгледите на учените винаги потвърждава това. Ние виждаме, че всеки се стреми да стане специалист, и като застане върху известен клон, загубва представата за цялото. В противовес на тези специалисти са се явявали от време на време синтетични натури, които са свързвали и обединявали човешките познания, и така се е идвало до по-пълно схващане на онзи първичен хармоничен всемир, какъвто е бил и е проявен от Всевишния.
От бездната между
физиката
и
метафизиката
познаваме много малко.
Поради това синтезирането на физичния и метафизичния свят изглежда като невъзможно. Смели човешки умувания са се мъчили да поставят мост между тези две сфери на света; но тъй като теса оставали винаги с възможностите на човешкия мозък, който все пак е ограничен в земното, понеже носи следи от физичната си структура, са оставали безрезултатни. Все пак това е възможно, като приемем едно единство, което съществува и се изявява както тук, така и там, и според степента на нашето възприемане попада в съответни форми, явления и сили в нашето съзнание. Това все-единство, тази Първична Основа са търсили и изследвали всички човешки умове. Парацелз, Валентин Вайгел, Бьоме и др.
към текста >>
С право се гордеем на безбройно многото открития в областта на
физиката
.
Алвердес казва: „Никога не е затворен един организъм само сам за себе си! Безпрепятствено протичат влияния от свята в него. От друга страна постоянно изтичат от него в света". Нека припомним, че електрическите движения не са нищо друго освен поток от потенциални диференции; а с това представата на Диоген за сгъстяванията става вярна. Престари представи стават с това живи; понеже още за индийския мислител Микро – и Макро-космос са си влияли безпрепятствено; една проява във физическия свят съответства на нея подобна в метафизичния свят.
С право се гордеем на безбройно многото открития в областта на
физиката
.
Обаче, ние загубихме от очите си метафизичните обмени и с това нарушихме съразмерността на нашата психо-физична цялост; още според питагорееца Тимеус в това се крие главната причина на органичните и психични заболявания. Ние забравяме, че психичните компоненти, които ние схващаме като душа, не са никакви мозъчни призраци, но мощни енергии, подобни на най-висшите електромагнитни. Те са действително подобни на последните, макар и да не притежаваме апарати за изследването им, а се доказват само чрез наблюдаване влиянието им върху определени живи субстанции. Някой казва: „Извън нашите наблюдения не съществува нищо". Обаче, колко величествено е това нищо със своите хиляди скрити непроникнати възли?
към текста >>
82.
ПОНЯТИЕТО ОРГАНИЗАТОР В НОВАТА БИОЛОГИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С ОКУЛТИЗМА - БОЯН БОЕВ
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Всекиму е известно, какъв грамаден тласък за
физиката
и сродните ù науки донесе узнаването на закона за гравитацията, или за астрономията кеплеровите и брунони идеи.
Кочов „ГРАНИЦИ" И „ПРОПАСТИ" ...който иска да бъде съвършен, да отиде при Истината" Учителят Откогато човешката мисъл вече свободно борави с времето и особено откакто „историческото" в съзнанието на мислещите стана естествена схема на мисълта, оттогава започва и склонността явленията да бъдат разглеждани като процеси със свои начала, развития и завършеци, т.е. като организми. Особено характерни в този уклон за виждане нещата в характерните органически фази на развитие: раждане, младост, зрелост, старост, смърт, или пролет, есен, зима, са френският философ Густав льо Бон, английският Едуард Карпентер и всеизвестният немски култур-философ Освалд Шпенглер. У последния намираме един префинен и широко обоснован метод за разглеждане на почти всички постижения на дадена култура като фази или възрасти на един определен „културорганизъм". Нашата задача не е да търсим, дали всички прояви на човека и явленията в природата носят белезите на онова, което наричаме организъм, но искаме да загатнем за това, колко широк и богат резултат даде дълбокият усет за времето — тая скала, по която отмерваме стъпките на живота.
Всекиму е известно, какъв грамаден тласък за
физиката
и сродните ù науки донесе узнаването на закона за гравитацията, или за астрономията кеплеровите и брунони идеи.
Така е в химията с основните химични индивиди — елементите, — с атомните представи. Въобще, в развитието на всяка наука и изкуство, във всеки път, по който се движи търсещият знание и себеизява дух, ще открием следните моменти: период на елементарните познания — опипване нещата, фаза, при която се откриват основните принципи и закони — вкусване, и фаза на отглас на събрания материал в разни направления, при което се повдига и разширява съзнанието — или оплодяване. Крайно любопитно е, че днес точните науки: физиката, химията и др. са обогатени с толкова много материал, те са се добрали до извънредно важни и решителни за всеки мислещ принципи и закони, но всички тези постижения, изглежда, не са дали още своите приноси в космогоничните понятия и възгледи на съвременния човек. Или иначе казано: в основните схващания на съвременния човек за живота и природата има толкова отживелици, толкова много стари форми, като че ли науката, изкуството и философията в последните им изводи и постижения са за повечето хора terra incognita.
към текста >>
Крайно любопитно е, че днес точните науки:
физиката
, химията и др.
У последния намираме един префинен и широко обоснован метод за разглеждане на почти всички постижения на дадена култура като фази или възрасти на един определен „културорганизъм". Нашата задача не е да търсим, дали всички прояви на човека и явленията в природата носят белезите на онова, което наричаме организъм, но искаме да загатнем за това, колко широк и богат резултат даде дълбокият усет за времето — тая скала, по която отмерваме стъпките на живота. Всекиму е известно, какъв грамаден тласък за физиката и сродните ù науки донесе узнаването на закона за гравитацията, или за астрономията кеплеровите и брунони идеи. Така е в химията с основните химични индивиди — елементите, — с атомните представи. Въобще, в развитието на всяка наука и изкуство, във всеки път, по който се движи търсещият знание и себеизява дух, ще открием следните моменти: период на елементарните познания — опипване нещата, фаза, при която се откриват основните принципи и закони — вкусване, и фаза на отглас на събрания материал в разни направления, при което се повдига и разширява съзнанието — или оплодяване.
Крайно любопитно е, че днес точните науки:
физиката
, химията и др.
са обогатени с толкова много материал, те са се добрали до извънредно важни и решителни за всеки мислещ принципи и закони, но всички тези постижения, изглежда, не са дали още своите приноси в космогоничните понятия и възгледи на съвременния човек. Или иначе казано: в основните схващания на съвременния човек за живота и природата има толкова отживелици, толкова много стари форми, като че ли науката, изкуството и философията в последните им изводи и постижения са за повечето хора terra incognita. Или науката е недостатъчно популярна, или съзнанието на съвременния човек е претрупано с много излишен материал, та му е невъзможно да координира понятията и възгледите си със съвременните нему научни и философски изводи. Въобще, анахронизмът е едно характерно явление днес. Ще приведем два примера от съвременното учение за строежа на материята, които, правилно изтълкувани, би трябвало да предизвикат сериозна ревизия на понятията на така наречените материалистични, механистични и натурфилософски възрения.
към текста >>
Такава е тя в последните изводи на висшите позитивни науки: математиката,
физиката
, химията.
Това е исторически първото експериментално доказателство на Лоренц-Айнщайновия закон за променливостта на масите в зависимост от скоростта на движението на същите. Значи, най характерният белег на материята, нейната маса, тежестта ù, без да бъде отнета от нея каква да е частица, без да е загубила чрез допир или химическа реакция нещо от своите общи качества, намалява или увеличава себе си в зависимост от скоростта, с която се движи. Материята, тая многолика завеса, до която едни стигат — нарекоха ги материалисти — други не рачиха да се поклонят пред нея, раздираха я или я отричаха и търсеха отвъд нея просторния свят на извънсетивното — зоват ги идеалисти; тази материя, заради която от памтивека хората безмилостно цепят единния Божи свят, е разбудена от съвременната положителна наука до такава степен, че едва ли вече ще може да се яви като преграда за усъвършенствуващия се в прозрение човешки дух. Материята днес не е база за постройката на философски учения и мирогледи, не е и не може да бъде нито призма за някакъв светоглед, а е фаза, състояние, момент само от една непреривна действителност. Материята не е един свят сам за себе си, какъвто беше в миналото за мнозина, а е буква, индекс, преходно състояние.
Такава е тя в последните изводи на висшите позитивни науки: математиката,
физиката
, химията.
„Материализация" и „дематериализация" са вече термини не само на окултизма а такива на модерната физика, и то в най-буквален смисъл на тези думи. Превърне ли се светлината във веществени частици — наричат това явление „материализация" и то е такова в най-точния смисъл на понятието материализация, защото светлината е явление на нематериалния етер, а осезаемите частици, в които е наблюдавано в последно време, че тя се превръща, са точно онова, което наричаме материя. И обратно — трансформира ли се една материална частица в лъчиста енергия — наричат това „дематериализация". Горните резултати са добити от многократните опити на Heitling, W. Gemtner, P.
към текста >>
„Материализация" и „дематериализация" са вече термини не само на окултизма а такива на модерната
физика
, и то в най-буквален смисъл на тези думи.
Значи, най характерният белег на материята, нейната маса, тежестта ù, без да бъде отнета от нея каква да е частица, без да е загубила чрез допир или химическа реакция нещо от своите общи качества, намалява или увеличава себе си в зависимост от скоростта, с която се движи. Материята, тая многолика завеса, до която едни стигат — нарекоха ги материалисти — други не рачиха да се поклонят пред нея, раздираха я или я отричаха и търсеха отвъд нея просторния свят на извънсетивното — зоват ги идеалисти; тази материя, заради която от памтивека хората безмилостно цепят единния Божи свят, е разбудена от съвременната положителна наука до такава степен, че едва ли вече ще може да се яви като преграда за усъвършенствуващия се в прозрение човешки дух. Материята днес не е база за постройката на философски учения и мирогледи, не е и не може да бъде нито призма за някакъв светоглед, а е фаза, състояние, момент само от една непреривна действителност. Материята не е един свят сам за себе си, какъвто беше в миналото за мнозина, а е буква, индекс, преходно състояние. Такава е тя в последните изводи на висшите позитивни науки: математиката, физиката, химията.
„Материализация" и „дематериализация" са вече термини не само на окултизма а такива на модерната
физика
, и то в най-буквален смисъл на тези думи.
Превърне ли се светлината във веществени частици — наричат това явление „материализация" и то е такова в най-точния смисъл на понятието материализация, защото светлината е явление на нематериалния етер, а осезаемите частици, в които е наблюдавано в последно време, че тя се превръща, са точно онова, което наричаме материя. И обратно — трансформира ли се една материална частица в лъчиста енергия — наричат това „дематериализация". Горните резултати са добити от многократните опити на Heitling, W. Gemtner, P. A. M.
към текста >>
Или иначе казано, данните на съвременната
физика
налагат едно ново звено, една нова връзка, един нов и решителен монистически принцип между най-ярките антагонисти в човешката мисъл — материално и нематериално.
Bethe и други по следния начин: пропускат гама лъчи (нематериални лъчи от най-къси вълни) да преминават през някои метали (алуминий, желязо, олово); на местата, където се забелязва пълно изчезване на лъча (внезапна абсорбация), констатират появата на позитрони и неутрони (положителни и отрицателни електрони). В другия случай наблюдават обратното: попаднат ли електрони във високо потенционални полета, напр. в атомни ядра, то от електроните остава само един фотоефект, т.е. електронните частици преминават без остатък в лъчиста форма. Горните примери дават ясна представа и подсказват недвусмислено, че материално и нематериално не са само философски понятия, не са трансцендентни области, заслужаващи само логически спекулации, а са две реалности с определени взаимоотношения и, следователно, взаимодействия.
Или иначе казано, данните на съвременната
физика
налагат едно ново звено, една нова връзка, един нов и решителен монистически принцип между най-ярките антагонисти в човешката мисъл — материално и нематериално.
За онези, които следят дирите на целокупния живот за онези, които горят от трепета да се потопят в първичните истини и да доловят нещо от битието в неговия основен строеж, съвременната наука дава достатъчно опорни точки. Окултистите, изглежда, ще могат по-добре да разберат съвременните учени, а учените днес повече от всякога ще могат да се доближат с доверие до „древната" наука на прозрението. Но що да се каже на спешите и за научните постижения, нехаещите и към вечните истини на единния живот?... Мнозина са говорили на човека, мнозина са обещавали на човека, мнозина са водили човека!... Единният, както е единна любовта във всички любещи сърца, Единният, както е единна светлината във вси светли умове, Единният, както е единна истината във всички души, познали Бога, е като че ли днес по-близо от всякога до блудните домове на блудните синове... Мъж и жена са два полюса, но полюса на човека; север и юг да не ни разделят — те са две различни точки, но точки от една и съща ос; материя и дух са две фази, но фази на едно битие!
към текста >>
83.
ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Трайността според Бергсон е понятие, различно от
физикалното
понятие за време.
То е първично, действителното в света. Със своята философия, той се стреми да превъзмогне механистичното и материалистичното схващане на естествознанието. Истинската, духовната действителност може да бъде схваната чрез дълбокото вътрешно преживяване, чрез вглъбяване в себе си, в своята собствена свободна вътрешна същност. Този процес на вглъбяване е интуицията, непосредствения метод на познанието. За вътрешната духовна същност и действителност, в противоположност на материалното, са характерни вътрешната динамика (интензитета), а не пространствеността (екстензитета), вътрешната свобода, вместо причинната (каузалната) необходимост, творческия живот вместо статическото съществувание, постоянната, (реалната), истинската трайност, вместо простото редуване на явленията.
Трайността според Бергсон е понятие, различно от
физикалното
понятие за време.
Последното е резултат от превръщане реалната трайност в пространственост — т.е. от нейното външно проявяване. Истинската трайност е творческо продължение, динамично единство между миналото и настоящето. Разумът, с който си служи науката, чийто обект е външният материален свят, не може да се добере до познанието на истинската трайност. Това е възможно само чрез интуицията.
към текста >>
84.
ВЪРХУ МЕТАПСИХИКАТА - ПРОФ. Д. РОМАН
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Знае се от
физиката
, че космичните лъчи имат най-къси и най-бързи вълни, именно с дължина по малка от 1/14 от ангстрьома[2].
И в този смисъл, можем да кажем, казва Учителят, че сега почва възходящият път на слънчевата система. Тя почва да се издига към по-редките сфери! Сега пита се: има ли това някакво значение за живота в слънчевата система и какво именно. Това има грамадно значение, понеже много нещо зависи от гъстотата на материята, която образува средата, в която един организъм е посгазен. Знае се, че колкото материята е по-гъста, толкоз тя има трептения с по-дълги и по-бавни вълни, а вълните в по-рядка материя са по-къси и по-бързи.
Знае се от
физиката
, че космичните лъчи имат най-къси и най-бързи вълни, именно с дължина по малка от 1/14 от ангстрьома[2].
От там нагоре почват мислител нит, психичните вълни, при което колкото мисълта е от по-възвишен характер, толкова вълните, които й съответствуват, са по-къси и по-бързи. За това мислителните вълни, които проникват космичните пространства от по-гъста материя, са от по-нисш характер. А мислителните вълни, които проникват пространства от по-рядка материя, са от по-възвишен характер. И така, щом земята заедно със слънчевата система почва своя възходящ път, т.е. път на изкачване, то тя влиза в среда, много благоприятна за еволюцията на съществата, които я населяват. т.е.
към текста >>
85.
ЕДИНСТВО В ПРИРОДАТА - Д-Р ИЛ.
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Рише по аналогия с това на
метафизиката
.
Когато един сполучлив опит, воден със строга точност, потвърди и докаже съществуването на един факт, никакво друго мнение, колкото и властно да е то, не може да го замъгли. Ръководно начало в природните науки е опитът, а в много метапсихични явления опитът е потвърдил цяла редица произшествия. Такива прояви на недоверие и отрицание са срещали и други науки. Рише напомня, как цели 30 години парижките професори са протестирали с възмущение против Харвей, когато той доказа, обоснован на неоспорими опити, че кръвта се движи; как Клод Бернар настрои срещу себе си всички медици и физиолози, когато доказа с опит, че животинският организъм отделя захар. Наименованието метапсихика е било избрано от Ш.
Рише по аналогия с това на
метафизиката
.
Както метафизиката обхваща учения, които изглежда, че не зависят от законите на физиката, също така метапсихиката се занимава с ония душевни явления, които не се обясняват чрез законите на психологията. * Ето как излага Рише основните истини на метапсихиката. Именитият физиолог разделя явленията на метапсихиката на две категории: индивидуална, субективна и обективна. Субективната метапсихика се занимава с психичните необикновени явления, в които не участвува нито един механичен процес. Обективната метапсихика проучва механичните явления, необясними чрез механиката, физиката или обикновената химия.
към текста >>
Както
метафизиката
обхваща учения, които изглежда, че не зависят от законите на
физиката
, също така метапсихиката се занимава с ония душевни явления, които не се обясняват чрез законите на психологията.
Ръководно начало в природните науки е опитът, а в много метапсихични явления опитът е потвърдил цяла редица произшествия. Такива прояви на недоверие и отрицание са срещали и други науки. Рише напомня, как цели 30 години парижките професори са протестирали с възмущение против Харвей, когато той доказа, обоснован на неоспорими опити, че кръвта се движи; как Клод Бернар настрои срещу себе си всички медици и физиолози, когато доказа с опит, че животинският организъм отделя захар. Наименованието метапсихика е било избрано от Ш. Рише по аналогия с това на метафизиката.
Както
метафизиката
обхваща учения, които изглежда, че не зависят от законите на
физиката
, също така метапсихиката се занимава с ония душевни явления, които не се обясняват чрез законите на психологията.
* Ето как излага Рише основните истини на метапсихиката. Именитият физиолог разделя явленията на метапсихиката на две категории: индивидуална, субективна и обективна. Субективната метапсихика се занимава с психичните необикновени явления, в които не участвува нито един механичен процес. Обективната метапсихика проучва механичните явления, необясними чрез механиката, физиката или обикновената химия. Например, движението на някой предмет без да бъде бутан, удари върху масата, без да бъде засегната, форми на живи образи, видени от много лица и фотографирани, въобще всички явления, които създават механични движения на материята,които механиката не може да изясни.
към текста >>
Обективната метапсихика проучва механичните явления, необясними чрез механиката,
физиката
или обикновената химия.
Рише по аналогия с това на метафизиката. Както метафизиката обхваща учения, които изглежда, че не зависят от законите на физиката, също така метапсихиката се занимава с ония душевни явления, които не се обясняват чрез законите на психологията. * Ето как излага Рише основните истини на метапсихиката. Именитият физиолог разделя явленията на метапсихиката на две категории: индивидуална, субективна и обективна. Субективната метапсихика се занимава с психичните необикновени явления, в които не участвува нито един механичен процес.
Обективната метапсихика проучва механичните явления, необясними чрез механиката,
физиката
или обикновената химия.
Например, движението на някой предмет без да бъде бутан, удари върху масата, без да бъде засегната, форми на живи образи, видени от много лица и фотографирани, въобще всички явления, които създават механични движения на материята,които механиката не може да изясни. Първите явления са достатъчно чести, могат да се наведат стотици примери. Вторите са съвършено редки. Субективната и обективната метапсихика са две съвършено независими една от друга науки. Човек може.да възприеме едната, а другата да отрече.
към текста >>
86.
ПОДРАЖАНИЕТО - Г. С. Г.
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
При това, всички явления във
физикалния
и биологичния живот на природата се явяват като функции на отделните органи в едно цяло.
Последните.се нуждаят за развитието си от повече топлина и когато се пробудят, растенията им представят вече богати условия за живот. Какво би било, ако беше обратно? В такъв случай, всеки опит на растението да се развие щеше да бъде унищожен. Не само в тези явления, но и в целия природен и космичен живот се поддържа една хармония и единство, което се запазва във всяка обмяна и при всяка промяна. Единството в живата сфера на нашата планета се запазва, следователно, чрез един кръговрат на материята, който се проследява в една еволюционна верига.
При това, всички явления във
физикалния
и биологичния живот на природата се явяват като функции на отделните органи в едно цяло.
И винаги намираме единство, а никога един край. Ние се намираме пред една динамична, подвижна биологична система от сили, които са израз на един жив организъм. ---------------------------------------------------------- [1] Prof. Dr. K. Friederichs. — Oekologie als Winenscliaft von der Natur oder biologische Raumforschung.
към текста >>
87.
ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА СЛАВЯНСКИЯ ГЕНИЙ: ЛЕВ Н. ТОЛСТОЙ - П.Г.П.
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
А тъй като човекът с органическия си свят попада напълно под тези закони, нему е невъзможно да изследва и наблюдава четириизмерния свят на органическия живот чрез
физиката
— чрез законите на триизмерното.
Не е така с живата клетка и организъм. Преди всичко, изявената органическа форма (клетка или цял организъм) не може да се възвърне в първоначалното си състояние на зародишна клетка. Яйчната клетка съдържа в себе си зародишна органическа форма. Кристализирането (зараждането) на дадена форма зависи напълно от времето и условията. Времето със своя ритъм създава условия за изявяването на динамичното в природата в строга закономерност.
А тъй като човекът с органическия си свят попада напълно под тези закони, нему е невъзможно да изследва и наблюдава четириизмерния свят на органическия живот чрез
физиката
— чрез законите на триизмерното.
За нас става ясно, че триизмерният свят в природата е подчинен в органическото царство на едно по-висше измерение, което се проявява не статично, а динамично чрез времето. В същината на тази по-висша степен, днес учените дирят следите на живота. Последният е вложен във физическия свят, като го прониква, обгръща и организира. Това организиране създава едно своеобразно раздвижване в структурата на физическите форми, което раздвижване старите учени по погрешка сметяха за основа на живота.
към текста >>
88.
НЕЩО ВЪРХУ ГЛАВНИТЕ ИДЕЙ И ОБРАЗИ В РОМАНА-ФРАГМЕНТ УЧЕНИЦИТЕ ОТ СА ЙС ОТ НОВАЛИС - В. В.
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Естествените науки смогнаха да представят с най-голяма подробност
физикалната
структура на изучаваните от тях обекти, но те не можаха да разяснят съдържанието, скрито във формата.
Благодарение на тях, човек може да измерва, да класифицира и да причислява отделните форми към съответни категории, както и да намери тяхното място в пространството. Познаването формите в триизмерния свет позволи на човека да състави план на видимото. Това постижение на човешкия гений позволи на човека да се провикне пред картата-мащаб на света: „Аз те завладях! " Своеволията, които човек върши са признак, че хората живеят с ликуващата в тях мисъл, че те са завладели света. Настъпва време, обаче, когато човекът трябва да прозре, че формите, които той познава и копира от живата природа, са мъртви и безсъдържателни.
Естествените науки смогнаха да представят с най-голяма подробност
физикалната
структура на изучаваните от тях обекти, но те не можаха да разяснят съдържанието, скрито във формата.
Днес всеки учен може да опише големината, структурата, фазите на развитие и растеж на една клетка, но не може да каже, къде се крие животът в нея. А при това се загатва, че и във всичко наоколо, което осъзнаваме, се таи някакъв живот. Всички форми и сили в природата са само символи и стимули на други, по-висши от тях. Триизмерната сфера на света е само проводник и носител на живота. В това обитаемо от нас поле, в което наблюдаваме изявяващия се живот, ние срещаме видимото в три агрегатни фази: твърда, течна и газова.
към текста >>
Духът — активният жив елемент тук напълно владее и се изявява чрез
физиката
на тялото.
Тези три пласта създават след това многообразната физиологична структура на организма. Клетката от самостоятелна форма на амеба, е преминала в по-висши и по-сложни съжителства, които в крайния им вид ние познаваме като организми. Принципиално, обаче, триличието на физическия свят е запазено в тази нова сборна форма на живот, тъй че организмът със своите органи е в пълна връзка с всички сили на природата. Това става така, че там може да бъде проявен всестранно животът на вечността. В цялата жива природа, от електрона на атома до човека, ние намираме единствено в последния, един пълен израз на съдържанието чрез формата.
Духът — активният жив елемент тук напълно владее и се изявява чрез
физиката
на тялото.
Нолтениус намира връзката между духа и тялото в психиката на човека. Последната пък се отразява във физиологията на тялото. Затова физиологът Вебер казва, че физиологията на тялото, е материалният израз на човешкия дух Твърде мъчно е да се опише посредством човешката реч, създадена за триизмерния свяят, съжителството на духа и тялото. Ако тялото разглеждаме само пространствено, ще пренебрегнем нематериалните сфери, включени в него. Такова разглеждане е чисто външно.
към текста >>
89.
НОВИЯТ НАЧИН НА ВЪЗПРИЕМАНЕ. АНГЕЛСКИЯТ ГОВОР СПОРЕД СВЕДЕНБОРГ. - БОЯН БОЕВ
Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Всички закони на
физиката
и химията — двете владетелки на мъртвата природа се срещат там.
О. N. ВЪРХУ ХАРАКТЕРОЛОГИЯТА НА СМЕХА Човек е написана книга, която се изучава бавно, с течение на цял живот и то само от тия, които се взират в нея и търсят в дълбините й. Всеки срещнат човек е богат материал за наблюдения и изследвания. от неизбродимите дълбини на човешкото аз — съзнато и несъзнато — до най-малкото, невинно наглед помръдване на някое мускулче или пръст, има една, непрекъсната верига от причини и последствия, едно единство и закономерност, които могат да бъдат доловени само от наблюдателното око. Бидейки сложна система от деятелности, в които е преповторен целият космичен живот, човек е израз на световното единство.
Всички закони на
физиката
и химията — двете владетелки на мъртвата природа се срещат там.
В човека са отразени геологичните епохи, преповторена е оная неизброима и велика стълба на органичния развой, а в душевния му живот проблясват всички трепети на макрокосмоса, настроенията на четирите годишни времена, тътнещият ураган на подземните стихии и мълчаливата, безкрайна радост на звездните небеса. Психолози, физиолози, писатели, художници и философи се мъчат да проникнат в тоя неизброден лабиринт и всякога откриват връзка между процесите на душевния живот и физиологичната действителност. За всекиго е ясно, че преживелиците: радост, страх, ужас, обида, или похвала, намират съответен израз по лицето. Те действуват по различен начин на лицевите мускули, на кръвообращението, на дишането и на хиляди още знайни и незнайни отправления в организма. Един от тия външни белези, които разкриват много нещо от същината на човешкото аз, е и смехът.
към текста >>
90.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - КЪМ КАЛИНИНИТЕ ВЪРХОВЕ - БОЯН БОЕВ
Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Той се занимава с астрономия, космография, геометрия, изчисления, но съвсем не се занимава с
матафизика
.
че кръгът трябва да бъде ориентиран към небесната сфера чрез изчисление на Вега. Трябва да се признае, че въпреки всичката виртуозност на шифъра и дешифрирането, на пръв поглед не би могло да се очаква почти нищо особено от така получената база. Пиоб, обаче, е на друго мнение. Според него, Нострадамус е един практичен човек, който се занимава с практични неща. Той е един научен дух, един необикновено надарен професор, който не желае да излезне от областта на материалното.
Той се занимава с астрономия, космография, геометрия, изчисления, но съвсем не се занимава с
матафизика
.
Коментаторът твърди още, че в случая, в действителност се касае за една цяла система, която почива върху космографията, следователно върху геометрията, а също върху съгласуването на хронографията и космографията, т.е. върху съгласуването на времето и пространството. Впрочем, резултатите, до които се е добрал впоследствие Пиоб по тоя път, показват най-добре, че неговите твърдения не са само голи фрази, както и че формулата „Floram patere " не е фантасмагория. Погрешно би било, обаче, да се смесва нострадамусовата система с обикновената астрология. Елементите на последната не са достатъчни за настрадамусовия метод.
към текста >>
91.
ЕВОЛЮЦИЯТА НА ФРАНЦИЯ СЛЕД 1792 Г. СПОРЕД НОСТРАДАМУС - П. М-В
Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
За да бъдем вътрешно единни, за да можем по пълно да овладеем нашата чувствена
физика
, нужно е да бъдем отведени в „пустинята".
Това е достатъчно, за да вникнем в същината на въпроса. Не умът, не сърцето и волята са подтикнали Божия Син да се оттегли в самота и вглъби в себе си. Самото Божествено Начало е изискало това, а умът, сърцето и волята са били изпълнители на задачата. При обновяване личния живот от утайките и товара на миналото, не е само телесното пречистване, което ще ни облекчи и обнови. Само когато нашият дух взима участие в това, което ние с цялата си същина: дух–душа–тяло, вършим, само тогава можем да се подложим на пост.
За да бъдем вътрешно единни, за да можем по пълно да овладеем нашата чувствена
физика
, нужно е да бъдем отведени в „пустинята".
Думата пустиня, която е употребена в св. Писание при Мойсей, Йоан и Исус, на гръцки освен буквалното български значение „пустиня", означава още тишина, уединение и самота. в действителност, Мойсей, Йоан, Исус са имали възможност да изберат именно пустинята за уединение. Но и всеки човек би могъл в своята среда да намери даден период време и място, които да му обезпечат „пустинята” на посветените, необходимата самота. Кое годишно време е за предпочитане при едно постене ?
към текста >>
92.
РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Б. БОЕВ
Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Тези три принципа – чувствения, двигателния и сетивния – на живата клетка владеят не само
физиката
на човека, но и неговата психика.
Сигурно не, но тъй като виждаше човеците обвързани и опиянени в низшите сфери, Той позова към себеопознаване, което прочиства погледа към Всевишния. Именно, тези земни връзки заблуждават мнозинството и му създават илюзията, че човекът е над всичко. Но колцина са тия, които имат ясна представа за себе си? Въпреки желанието на мнозина да прозрат в себе си, не успяват, защото те забравят да различат в собственото си Аз събрани и реализирани законите на вселената. Ако клетката – сбор на три живи принципа у живата материя: чувствения, двигателния и сетивния, изразени чрез протоплазмата, ядката и центрозомата – не може да осъзнае това, то не може ли човекът да го постигне?
Тези три принципа – чувствения, двигателния и сетивния – на живата клетка владеят не само
физиката
на човека, но и неговата психика.
Вие ще познаете веднага човека, у когото надделява чувствената сфера, т.е. влиянието на неговата храносмилателна система и органи, които го привързват към земното, с желание да запази материалното у себе си. Този тип хора обичат земното над всичко, обичат да преживяват органическото щастие, а това ги кара да задоволяват капризите на тялото всякога и при всеки случай. Те не познават и не могат да преживеят връзката с висшите сили на всемира освен чрез материята. Те чувствуват, а не мислят.
към текста >>
93.
Списанието PDF
Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Дадени са най-важните откъси от книгите му: Критика на чистия разум, Основи на една
метафизика
на нравите, Религия в границите на разума и Критика на способността за съждения.
Трябва да кажем още, че ако книгата му, която инак е твърде полезна и с редицата научни данни, събрани в нея, поради което още повече е за препоръчване, беше не в полемична форма, а като редовно изложение на въпросите, би била много по-ценна за самите четци. Кант — № 9 от Библиотека „Безсмъртни мисли", разгледан от Бенда. Цена 75 лв. Ние отбелязахме досега излизането на всички но¬мера от тази много ценна библиотека, която прави чест на издателя и на България. Великият германски философ е разгледан живо и е подчертано значението му за днешното време.
Дадени са най-важните откъси от книгите му: Критика на чистия разум, Основи на една
метафизика
на нравите, Религия в границите на разума и Критика на способността за съждения.
Химни на Аполон Делфийски от Андрей Андреев, 1942 г., цена 40 лв., доставя се от автора в гр. Ямбол. Една книга, която дава представа за музиката в стара Гърция. Тя е богато илюстрирана с цитати и фрагменти от нотописани песни. Разглеждат се също самото гръцко нотописане и редица химни. Накрая са дадени редица химни на съвременен нотопис.
към текста >>
94.
ПРОЩЕНИЕ - Г. ТАХЧИЕВ
Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Знае се от
физиката
, че при всяка по-горна октава се удвоява броят на трептенията.
Психичните сили ще изменят електромагнитните течения, а последните ще изменят строежа и функцията на органите. Именно тая дълбока идея е скрита в следните думи на Учителя: „Любовта и вярата са мощен здравен фактор". За да стане по-ясно ефикасното действие на висшите психични сили върху органите, ще си послужим с следните обяснения: Нека разгледаме приложените тук две таблици на електромагнитните течения. Първата таблица дава октавите на разните видове трептения, а втората – дължината на вълната им. И двете дават броя на трептенията в секунда за разните сили в природата.
Знае се от
физиката
, че при всяка по-горна октава се удвоява броят на трептенията.
Например, при първата октава имаме две трептения в секунда, при втората – 4, при третата – 8, но още не се чува тон. При четвъртата октава имаме 16 трептения в секунда и се чува най-ниският тон, който може да долови човешкото ухо. При петата октава имаме 32 трептения в секунда и по-висок тон. При 15 октава имаме 32,768 трептения в секунда. Тон с такива трептения е близо до най-високия тон, който може да долови човешкото ухо.
към текста >>
Скоростта на трептенията на вярата надминава всички най-големи скорости, познати във
физиката
.
Тук ще поясним в подробности, как се обяснява това обновително действие: При висшите психични състояния, например на вяра, любов и пр., човек идва до състояние, сходно с висшите творчески сили в природата и ги привлича към себе си. Природата разполага с всички видове сили и ние привличаме към нас този вид сили, които съответствуват на нашето състояние. По този въпрос ще приведем думите на един окултист „При хармонизиране трептенията на човешката душа с трептенията на Всемирното Творческо Същество, образува се връзка с космичното Всеединство и тогава човек може да разчита на подкрепа от висшите духовни полета. Ние тук влизаме вече в областта на един разбран мистицизъм. Силата на молитвата зависи от великата любов, от мира и от силното въодушевление да работи човек за великото дело на Бога.
Скоростта на трептенията на вярата надминава всички най-големи скорости, познати във
физиката
.
Трептенията на Божествената мисъл надминават всички други трептения, които са само техни вариации или отражения. Достатъчно е болният да може да възбуди в себе си такива трептения на вярата и тогава тези негови трептения ще се свържат с трептенията на висшите духовни полета, ще привлекат техните енергии и тези последните ще преорганизират материята на физичното му тяло. Ето защо Христос пита болния: „Вярваш ли? " – т.е. можеш ли да възбудиш в себе си трептенията на оня лъч, който Бог е вложил в тебе?
към текста >>
95.
МИНАЛАТА СВЕТОВНА ВОЙНА СПОРЕД НОСТРАДАМУС - П. М-В
Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Гьоте трябва да бъде Ликург на тази
физика
.
Човечеството, Вечното е вездесъщо, защото то не познава нито време, нито пространство. Ние съществуваме, живеем и мислим в Бога. Всичко, което е истинно, трае вечно. Когато нашата интелигентност хармонира с нашия свят, тогава ние ще станем подобни на Бога. В някои древни писания пулсира една тайнствена сила, която ни говори, че съприкосновението с невидимия свят оживотворява.
Гьоте трябва да бъде Ликург на тази
физика
.
Теорията на Лайбниц е великолепен опит в тази област. Нещо подобно ще бъде бъдещата физика. С невидимото сме по-близко приобщени, отколкото с видимото. Всеки човек, който живее в Бога, става едно с Него. Всичко в живота ни трябва да се превърне в съзнателно, волево деяние.
към текста >>
Нещо подобно ще бъде бъдещата
физика
.
Всичко, което е истинно, трае вечно. Когато нашата интелигентност хармонира с нашия свят, тогава ние ще станем подобни на Бога. В някои древни писания пулсира една тайнствена сила, която ни говори, че съприкосновението с невидимия свят оживотворява. Гьоте трябва да бъде Ликург на тази физика. Теорията на Лайбниц е великолепен опит в тази област.
Нещо подобно ще бъде бъдещата
физика
.
С невидимото сме по-близко приобщени, отколкото с видимото. Всеки човек, който живее в Бога, става едно с Него. Всичко в живота ни трябва да се превърне в съзнателно, волево деяние. Цялото ни тяло е способно да бъде приведено от духа в движение. Въздействието на страха, на уплахата, на тъгата, на гнева, на омразата, на срама, на радостта, на фантазията е достатъчно указание за това.
към текста >>
96.
УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИЯ ПРОБЛЕМ VII - БОЯН БОЕВ
Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Няма такова място в космоса, което да наречем неподвижно, затова ние сме осъдени да приемем веднъж за винаги една релативна геометрия, една релативна
физика
, една релативна космогония.
Малко или много, всяко човешко същество е жертва на едно робство, защото никои човек, освен великите учители на човечеството, не е живял на земята, без да е загубил една голяма част от своята свобода. Ако имаше хора, които можеха да виждат в света на истинската причинност на всичко, и ако тяхното проникващо око би било в състояние да види света, в който протича нашият духовен живот, там той би видял от всичко най-много, неизброимо много и непоносимо тежки вериги, които нашето оковано аз влачи след себе си. Ако някъде в световното пространство би се установила една неподвижна камера или едно абсолютно изолирано купе с отделно и независимо от всички останали системи съществуване, такова купе, каквото беше потребно за релативната теория, това купе би могло да бъде една наблюдателница, една безпристрастна точка, от която би могло да се наблюдават абсолютните стойности на всички развиващи се събития. От това въображаемо място, освободено от въздействието на каквито и да е сили и пречистено от измамата на релативния калейдоскоп, един наблюдател би видял същинския смисъл на вселенските събития и не би се заблудил в своята преценка, защото сам той не участвува в тях. Но такова нещо е невъзможно.
Няма такова място в космоса, което да наречем неподвижно, затова ние сме осъдени да приемем веднъж за винаги една релативна геометрия, една релативна
физика
, една релативна космогония.
Тази е причината, че изследваемите феномени в съвременната наука са върни и безпогрешни само в един малък интервал от света и времето. По същия начин е невъзможно да получим и да дадем една абсолютна преценка на феномените и в духовния живот. И за тоя свят е невъзможно да се установи една такава независима "камера", от която като безпристрастни наблюдатели ще можем да преценим същинската и абсолютна стойност на събитията, които стават в тоя свят. Принципите за релативността е валиден и тук – в тоя свят на духа, който макар и съвършен в своя строеж и неизменен в своите закони, от различните хора бива виждан и тълкуван по най-различен начин. Достатъчно е да хвърлим бегъл поглед край нас, за да се убедим, че различните човешки същества влачат непоносимо тежките вериги поради липса на светлина относно много и то катадневни неща.
към текста >>
97.
ЗА ВЯРАТА - ЛЮБ. Д. МАРКОВ
Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Днес никой не оспорва факта, че от качественото подобрение на цялата
физика
, а особено на сетивните органи и нервната система зависи до голяма степен повдигането и разширението на съзнанието, защото нервната система заедно със сетивните органи са тясно свързани с психичните процеси.
Сл. Камбуров РАСТЕЖ И УСЪВЪРШЕНСТВУВАНЕ НА ЧОВЕШКОТО СЪЗНАНИЕ Пътищата за повдигането, развитието и усъвършенствуването на човешкото съзнание на физическия мир са два: външен и вътрешен. Първият от тях – външният – се състои в качественото подобрение и усъвършенствуване на физическото тяло и специално нервната система, вторият – вътрешният – в преорганизирането на нашето астрално и ментално тяло. В настоящата статия ще разгледаме първия от тия два пътя.
Днес никой не оспорва факта, че от качественото подобрение на цялата
физика
, а особено на сетивните органи и нервната система зависи до голяма степен повдигането и разширението на съзнанието, защото нервната система заедно със сетивните органи са тясно свързани с психичните процеси.
За опитната наука това са неоспорими факти, ала тя още не е разрешила въпроса: каква е вътрешната връзка между човешкия организъм, респ. нервната система и неговото съзнание. Тази празнота се дължи, както казва Учителят, на факта, че днешният учен свет разглежда и обяснява нещата и явленията в природата и човека само по външната им форма, без да може да вникне по дълбоко в тяхната вътрешна същина. Както видяхме в предишната статия, окултната наука твърди: че тяхната зависимост между нервната система, от една страна, и нашето съзнание, от друга, се дължи на обстоятелството, че чрез астралната и менталната силоматерии, които са организирали веществото на нервната система и главния мозък и които се освобождават при физиологичните процеси, нашето съзнание влиза в контакт с външния физически свят. Значи, от качеството на нервната система ще зависи, какво ще бъде качеството на освободената астрална и ментална силоматерии, следователно и върху кои сфери на нашето чувствено и умствено тяло ще въздействуват.
към текста >>
Душевното състояние на човека се отпечатва на цялата му
физика
: върху чертите на лицето, върху формата на главата, на ръцете, и т.н.
Това става при обмяната на веществото във време на физиологическите процеси, когато се градят физическите клетки на тялото и умствените центрове на главния мозък. Качеството на възобновените клетки ще зависи не само от храната, която сме приели, но и от състоянието на нашето съзнание, на нашия чувства и умствен мир. Новообразуваната клетка ще се настрои съгласно нашето душевно състояние или по-право последното ще й придаде известно съдържание, за да може да си служи с нея. Така че, колкото съзнанието ни е по-повдигнато и чувствата ни са по-облагородени и просветени, толкова те ще вложат по-ценно съдържание в новообразуваните клетки и обратно. Достатъчно е да хвърлим един бегъл поглед наоколо си, за да се убедим в тая истина.
Душевното състояние на човека се отпечатва на цялата му
физика
: върху чертите на лицето, върху формата на главата, на ръцете, и т.н.
и то им дава цялата външна и вътрешна конструкция, по която един физиогномист, хиромант, или пък френолог може да определи душевното състояние и характера на дадена личност. От друга страна, всеки един от нас е забелязал, че ако човек започне да дружи с по-груби хора, започне да пие, да се храни с груба храна, то всичко това ще се отрази не само върху неговата психика, но и върху целия му организъм. Цялото тяло на такъв човек започва да се деформира: костите задебеляват и се втвърдяват, цялата мускулатура заедно с лицето загрубяват, косата на главата и брадата му става остра. От казаното дотук се вижда, каква голяма роля играе в случая нервната система и как може тя да се подобри и усъвършенствува в качествено отношение, за да се прояви чрез нея още по-добре целокупният ни съзнателен живот. Но всичко това днес става така само при обикновения индивид – пътят за съобщението на съзнанието му с външния свят, за разширението и усъвършенствуването му в материалния свят минава през телесните сетива.
към текста >>
98.
DU MAITRE - LA NOUVELLE VOIE
Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Нека си позволим една аналогия от
физиката
и да разгледаме трите агрегатни състояния на водата.
Физиците са възприели по-после този термин. Антените които човек е открил за радиоапарата, разумната природа ги е изобретила много по-рано. Това са пипалата на насекомите. Но констатирано е, че не само насекомите и гълъбите, но и всички животни имат такива антени. Тъй се обяснява чудната способност за ориентировка на прелетните птици, на коне, кучета, котки, отнесени и пуснати на места, отдалечени на няколко десетки километри от техните жилища.
Нека си позволим една аналогия от
физиката
и да разгледаме трите агрегатни състояния на водата.
Те се определят от температурата. В обикновеното си състояние водата е течна; под нула градуса тя е твърда, а над сто градуса тя става на пара и не може да се види, когато е по-разредена. Можем да прокараме една аналогия между различните агрегатни състояния на водата и различните видове прояви на електромагнитните вълни. Всички видове електромагнитни вълни имат една и съща скорост, а именно, 300,000 километра в секунда, но се различават по дължината си или по своята фреквенция (честота). Знае се, че честотата и дължината на вълните растат в обратни посоки — колкото вълната е по-къса, толкова по-голяма е честотата ù.
към текста >>
99.
В СВЕТЛИНАТА НА УЧИТЕЛЯ - ЛЮБОМИЛИ
Съдържание на брой 10 Възходящият път - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Тук е привлечена и
физиката
, и химията, и математиката, и психологията, и астрономията, и геометрията.
Плоскостта, върху която заставаме, е обусловена от света, в който се движим. как обясняваха падането на тялото преди Нютон, как обясняват тези явления след него, как гледа на подобни учението на йогите за обезтежаването. И повечето грешки, повечето заблуждения в научната мисъл се дължат на тези непълни картини, на непозноване всички фактори, които участвуват в дадено явление. В това е и цената на новото, на онова, което допълва, което разширява, което задълбочава, което, следователно, довежда до по-пълно, по-точно, по-ясно разрешение на проблемите. Биологията представя прекрасен пример за онази стойност на причините, обуславящи и участващи в дадени явления — жизнен процес, както и за голямото разнообразие и многостранност на явленията в живата природа.
Тук е привлечена и
физиката
, и химията, и математиката, и психологията, и астрономията, и геометрията.
Участието на лъчистата енергия в жизнените процеси е една крайно интересна Област, в която от няколко десетилетия насам се направиха ценна наблюдения и открития. Тук се рисува картината на Далечното влияние, което даден процес може да укаже чрез лъчистата си енергия върху живата материя. Така че, зависимостта на организмите от близката околна среда се явява като крайно недостатъчна плоскост на разглеждане и обяснение на биологичните проблеми. Райхенбах, Гурвич, Лаковски и много други, оставаха за мнозина само интересни и забавни. Тези мнозина очакват винаги тежката дума на официалната наука.
към текста >>
Ако и след
астрофизиката
,
биофизиката
, метеоробиологията и др.
Хес и близък негов сътрудник са публикували ценен опитен материал върху тази материя. Спираме се на тези примри не заради тяхната научна стойност, която несъмнено е огромна за теорията и практиката, а заради тяхната колосална философска значимост. Настоящите редове нямат предвид онзи, за които ежедневното и преходното са алфата и омегата в живота. Та казваме, ясните и неоспорими доказателства за влиянието на сили с далечни отправни точки — космични влияния — сочат и затвърдяват още един път здравите основи на ученията, разглеждащи живота и специално този на човека като космично явление. Онази философия и наука, които искаха да видят главата на котката като продукт от химизма на непосредствената околност, ще трябва още веднъж да коригират основни положения в своите системи.
Ако и след
астрофизиката
,
биофизиката
, метеоробиологията и др.
модерни издънки на съвременната наука доказват тясната връзка между живота на земята и космичната „атмосфера", някои предпочитат да си правят лукса, като игнорират този неоспорим фактически материал и продължават да считат живота за игра на миналото и случайност в „безразборното" и „безцелно" настояще, откъснат и чужд на макрокосмоса, то подобно ретроградство не може да има място в никоя сериозна философска и научна мисъл. Ние можем само да отбележим, че вън от истината няма прогрес, няма еволюция, няма творчество. Микрокосмосът не може да е вън и чужд на макрокосмоса: „Което е горе, то е и долу", „както на небето, така и на земята".
към текста >>
100.
ПЪТЯТ - ИНЖ. ХИМ. Д. КОЧОВ
Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Структурата на тялото, изразена в костите и мускулите, е и скелетът на нашата
физика
.
Не е ли така и в характера на хората? Вие ще срещнете един добре развит и мускулест човек и ще отсъдите, че ще е физически работник. Но ако и да не е такъв, какво означава и му придава тази мускулна система? Физическият труд иска твърда воля и постоянство. Трябва освен това да притежаваме и творчески качества, за да може трудът да ни радва, когато виждаме, че той принася блага в живота.
Структурата на тялото, изразена в костите и мускулите, е и скелетът на нашата
физика
.
Той дава условия да се прояви нашият дух, нашата душа и ум, както делата на труда дават един физически израз на творческия човешки гений. Но на волята често съдействува и умът, и когато добрата физика е израз на една добра воля и добър ум, ние ще имаме пред себе си човекът на творческия гений в полето на науката (приложните науки). А всички смущения в областта на ума са причина за мускулни заболявания. Също грешки при постъпките ни, където нашата воля трябваше да се намеси (в положителен смисъл), са причина на много поражения в мускулната и костна системи. Така е при заболяванията на всички останали системи на нашето тяло.
към текста >>
Но на волята често съдействува и умът, и когато добрата
физика
е израз на една добра воля и добър ум, ние ще имаме пред себе си човекът на творческия гений в полето на науката (приложните науки).
Но ако и да не е такъв, какво означава и му придава тази мускулна система? Физическият труд иска твърда воля и постоянство. Трябва освен това да притежаваме и творчески качества, за да може трудът да ни радва, когато виждаме, че той принася блага в живота. Структурата на тялото, изразена в костите и мускулите, е и скелетът на нашата физика. Той дава условия да се прояви нашият дух, нашата душа и ум, както делата на труда дават един физически израз на творческия човешки гений.
Но на волята често съдействува и умът, и когато добрата
физика
е израз на една добра воля и добър ум, ние ще имаме пред себе си човекът на творческия гений в полето на науката (приложните науки).
А всички смущения в областта на ума са причина за мускулни заболявания. Също грешки при постъпките ни, където нашата воля трябваше да се намеси (в положителен смисъл), са причина на много поражения в мускулната и костна системи. Така е при заболяванията на всички останали системи на нашето тяло. Там, където владее хармония (във волята, ума, чувствата, желанията и пр.), имаме и едно пълно физическо здраве. Когато, обаче, дисхармония смути нашия вътрешен мир, тогава лошите ни постъпки се изразяват в болести в мускулната и костна системи, — чувствата — в кръвоносната и дихателна системи, желанията — в храносмилателна и отделителна системи и т.н.
към текста >>
НАГОРЕ
