Търсене в текстове за 'Ферментация'

НАЧАЛО

СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 14 резултата в 11 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Духовните движения и общественият живот – С.Г.С. Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Тази притча съдържа една скрита мисъл, един велик закон: че за Божествените идеи, които се влагат в този свят са потребни нови мехове, по-еластични, за да издържат напора на ферментацията, сиреч, нужни са хора, които имат умове и сърца възприемчиви за новата истина.
Христос със замаха на вещ художник, прави едно велико обобщение на идеите: никой, казва той, не бива да налива ново вино във вехти мехове, защото ще се пукнат. Ала трябва ли да вземем казаното в пряк смисъл? Не. То е вярно в преносен смисъл. Прави се аналогия на новото учение с ново вино и на старите хора със стари мехове. Старото вино, като е прекипяло, може да стои в стар мях, но новото, понеже ферментира, ако се налее в стар мях, ще го пръсне. Тази притча съдържа една скрита мисъл, един велик закон: че за Божествените идеи, които се влагат в този свят са потребни нови мехове, по-еластични, за да издържат напора на ферментацията, сиреч, нужни са хора, които имат умове и сърца възприемчиви за новата истина. Когато умът е зает със стари идеи, със стари мисли, новото не може да проникне в него. С други думи, в старите форми не можем да очакваме да се прояви сила за подвиг. Младите хора в това отношение са щедри. От 90-годишните хора трябва да искаш 90 пъти докато дадат едно петаче, защото в тях има природен страх, те ce чувствуват слаби и недъгави да разполагат със своите сили и средства като младите. И затова Христос казва, новото вино да се налива в нови махове.
към текста >>

2. Другар - стихотворение - Х. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

След като установихме свойствата на материята, ще видим, как се вкарва в нея сила (коагулация) и как се отделя от нея сила (ферментация).
Освен химическите свойства на материята - неутралност, киселинност или основност, тя притежава и следните физически свойства: веществото коагулира (сгъстява) всичко; в такъв случай се казва, че то има студен, сух темперамент. Веществото, напротив, привлича тлъстините и ги свързва - сух темперамент. Веществото разтваря, изпарява всичко, до което се докосне; казва се тогава, че то има горещ темперамент. Най-после, веществото енергично отблъсва тлъстините - то има влажен характер. Старите придаваха тия качества не само на материята на химическите тела, но и на характера на всички живи същества - минерали, растения, животни, хора, звезди. След като установихме свойствата на материята, ще видим, как се вкарва в нея сила (коагулация) и как се отделя от нея сила (ферментация). За алхимика, също и за химика, материята и енергията взаимно се проникват и процесът на проникването на енергията в материята, или на излъчването на енергията от материята, съставя изцяло предмета на физическите или химически изследвания. Когато енергията господствува над материята, ролята на последната се свежда до подържане само на трептенията и тя, като че е съвършено изчезнала. Това става в случая, когато се образуват физически сили, които са толкова по-динамически, колкото трептенията са по-бавни. Така напр. звукът може да строши стъкления съд, в който пее тенорът, защото трептенията са бавни; въобще, голяма тайна е скрита тук - в употребата на звука, като динамична сила.
към текста >>

Тук, именно, той изучава „разтварянето" на телата, т.е, проникването им от слънчевата енергия и нейните производни, от което зависи еволюцията, която алхимиците наричат ферментация.
Това става в случая, когато се образуват физически сили, които са толкова по-динамически, колкото трептенията са по-бавни. Така напр. звукът може да строши стъкления съд, в който пее тенорът, защото трептенията са бавни; въобще, голяма тайна е скрита тук - в употребата на звука, като динамична сила. А светлината, макар и материална, преминава през стъклото, без да му причини повреда. Това състояние на материята, при което преобладава съответната ù енергия, алхимикът нарича разтворителна сила (солве). Тук, именно, той изучава „разтварянето" на телата, т.е, проникването им от слънчевата енергия и нейните производни, от което зависи еволюцията, която алхимиците наричат ферментация. Това отваряне на телата става в няколко степени, като почнем от гниенето и свършим със сублимацията, минавайки през двойно загряване, силно загряване (пясъчна баня), буйно загряване (в пещ) и стигнем до сублимацията и дестилацията. Когато, обратно, материята господствува над енергията, имаме увеличение на гъстотата, материализация, съсирване. Студът, в груб смисъл, произвежда такава материализация. Студът може да бъде умерен, напр. такъв, който произвежда росата по ливадите, може да бъде силен като тоя, който причинява леда и много силен, когато се предизвиква бързото изпарение на течния въздух или на силно сгъстени тела.
към текста >>

От растителна гледна точка, проблемът следва същите закони: най-напред имаме привеждане растенията в динамично състояние чрез действието на слънцето, съпроводено с ферментация, откъдето иде и гниенето.
Съвременната химическа техника предоставя на алхимиците ценни начини на действие, които липсваха на техните предшественици. Ако имаме да резюмираме алхимическия проблем според гореизложените идеи, ще кажем: най-напред трябва да постигнем фиксиране в материята на голямо количество енергия, която е в състояние да произведе „минералния фермент" или философския камък. Тоя Фермент, в съприкосновение с минералните вещества, предизвиква в метала отваряне на атомите, последвано от бързо разслабване, което и освобождава част от енергията, не концентрирана още в метала и го сгъстява така, че той бързо минава през все по-големи и по-големи гъстоти, като става все по-тежък; напр. живакът (13*6 г.) инволюира към злато (19*5). Алхимическият проблем от минерална гледна точка се състои от две фази: една фаза на еволюция, или установяване на фермента и друга - на инволюция, или динамическо действие на тоя фермент като източник на разслабване на атомната сила, съдържаща се в метала. От растителна гледна точка, проблемът следва същите закони: най-напред имаме привеждане растенията в динамично състояние чрез действието на слънцето, съпроводено с ферментация, откъдето иде и гниенето. След това имаме сгъстяване на така освободените чрез дестилация елементи и най-после действие, което се явява като резултат от действието на дестилацията върху една маса инертна материя. Да приведем един пример. Ето един куп листа от рози. Ако ги дестилираме още пресни, ще получим долно качество масло. Ако напротив ги оставим да ферментират, гниенето ще разтвори порите им и като дестилираме или извличаме чрез етер и като замразим получената така есенция, действително получаваме продукт, който е философският камък на растителната роза - истинската розова есенция.
към текста >>

3. СЪОТНОШЕНИЕ НА ДЕЙНИТЕ БОЖЕСТВЕНИ СИЛИ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА В СЪОТВЕТСТВИЕ С ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ - АЛБЕРТ КАЛЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Той омита застоялите се в червата хранителни остатъци, чиято ферментация представлява, според Мечников, главният извор на самоотравянето.
Още по-малко хора познават благотворното очиститепно въздействие на поста. Прикрепен към загубили кредит религиозни системи, постът не е изтъкнат достатъчно като медико-хигиенен фактор. Той се счита като предразсъдък. Всъщност – нищо не е в състояние тъй основно да изгребе всичко, що е излишно в клетките, да премахне всичко, що е застояло, готово да ферментира, ненормално или даже само пасивно да държи пламъка на живота, както постът. Постът е грижливата метла на домакинята, която омита на-събралия се под леглата и по шкафовете прах и смет – разсадник на вредни насекоми. Той омита застоялите се в червата хранителни остатъци, чиято ферментация представлява, според Мечников, главният извор на самоотравянето. Чистота е нужна и във вътрешния живот на човека. От дребнавите мисли, изкривени понятия за живота, премазани амбиции, неизпълнени желания, озлобление, човешката душа се задръства. Остатъците я правят с течението на времето непластична, неподатлива за един по-светъл възторг, неинтересуваща се от един по-светъл идеал. Тя ограничава все повече своя интерес, затваря се в тесните граници на физическите нужди, докато от тях направи своя собствен гроб. Душевните напластявания, които твърде много приличат на варовитите отложения в артериите, правят също като тях съществуването невъзможно.
към текста >>

4. МЪДРЕЦЪТ ОТ ИЗТОК- БОЯН БОЕВ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

В девствената материя, в която няма нищо старо, никакви органически остатъци, не може да става ферментация, както в онази материя, в която се е разтопила торта на толкова измрели организми.
Ала това е спокойствието на покритата със сняг земя, чистотата на снега, прозрачността на студения въздух. Тя ражда, ако мога да си позволя този парадокс, в неповолното целомъдрие на старостта. Дева Мария, напротив, ражда в своята девствена младост в ранните зори на своя живот, когато се е намирала в състояние на неопетнена чистота. Това не е чистотата на снега, а чистотата на изворната вода, на жизнения елексир, чистотата и девствеността на пролетните пъпки, от които ще се разпукнат бъдещите цветове. Това е чистотата на росните капки, а не чистотата на избистрената в съд вода, на чието дъно са паднали всички утайки. В девствената материя, в която няма нищо старо, никакви органически остатъци, не може да става ферментация, както в онази материя, в която се е разтопила торта на толкова измрели организми. И затова, ако в душата на една Сара, на един Захария, на една Елисавета можеше да стане ферментацията на съмнението, в душата на Дева Мария такава не става. Ще кажат някои, че и у нея се заражда страх и смут, когато ù се явява архангел Гавриил, че и в нея се поражда недоумение, как ще роди син, когато не е познала мъж. Ала това е колебанието на нежната лилия, чието стъбло е било разлюляно от силен вятър. Това е трепет на цветец, на който кацва пеперуда или бива докоснат от крилете на славей. И нейното недоумение е недоумението на чистата душа, която още не познава света, а не съмнението и скептицизмът на стария човек, който има вече установени възгледи за нещата, който си мисли, че всичко разбира, че отдавна е преодолял наивния оптимизъм на младостта.
към текста >>

И затова, ако в душата на една Сара, на един Захария, на една Елисавета можеше да стане ферментацията на съмнението, в душата на Дева Мария такава не става.
Тя ражда, ако мога да си позволя този парадокс, в неповолното целомъдрие на старостта. Дева Мария, напротив, ражда в своята девствена младост в ранните зори на своя живот, когато се е намирала в състояние на неопетнена чистота. Това не е чистотата на снега, а чистотата на изворната вода, на жизнения елексир, чистотата и девствеността на пролетните пъпки, от които ще се разпукнат бъдещите цветове. Това е чистотата на росните капки, а не чистотата на избистрената в съд вода, на чието дъно са паднали всички утайки. В девствената материя, в която няма нищо старо, никакви органически остатъци, не може да става ферментация, както в онази материя, в която се е разтопила торта на толкова измрели организми. И затова, ако в душата на една Сара, на един Захария, на една Елисавета можеше да стане ферментацията на съмнението, в душата на Дева Мария такава не става. Ще кажат някои, че и у нея се заражда страх и смут, когато ù се явява архангел Гавриил, че и в нея се поражда недоумение, как ще роди син, когато не е познала мъж. Ала това е колебанието на нежната лилия, чието стъбло е било разлюляно от силен вятър. Това е трепет на цветец, на който кацва пеперуда или бива докоснат от крилете на славей. И нейното недоумение е недоумението на чистата душа, която още не познава света, а не съмнението и скептицизмът на стария човек, който има вече установени възгледи за нещата, който си мисли, че всичко разбира, че отдавна е преодолял наивния оптимизъм на младостта. Наистина, и тя се уплашва, както е отбелязано в евангелието, при вида на мощния архангел, както се уплашва и Захария, както са изпитвали страх и трепет и всички пророци, които свидетелствуват, че им са се явявали ангели.
към текста >>

5. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 87 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

За да върви в пътя на Мъдростта, човек трябва да се довери на гласа й, който говори в самия него ида тръгне смел и решителен, за да не дава път на негативните сили, които внасят в него процес на разлагане и ферментация.
Човек трябва да слуша този глас на Мъдростта в себе си, за да избегне внушенията на адептите на черната ложа, които искат да го спънат в неговия път, и да го използват само за свои лични интереси. Когато се научите да слушате гласа на Мъдростта в себе си, вие ще сте близо до Истината и до вратата, която води до познаване на реалността. Не се съмнявайте никога в ръководството на Мъдростта и вратата на реалността като се отвори ще ви поканят да влезете. Но щом се отвори вратата на реалността, ще дойде последната съблазън - ще дойде страхът, който ще ви каже да не влизате. Не, бъдете смел и влезте, и да става каквото ще. За да върви в пътя на Мъдростта, човек трябва да се довери на гласа й, който говори в самия него ида тръгне смел и решителен, за да не дава път на негативните сили, които внасят в него процес на разлагане и ферментация. И като погледне на света, човек да бъде радостен, че е дошъл в него да се учи и да работи за своето усъвършенстване и това на ближните си. И ще разбере, че няма друг отделен свят, освен Божественият свят, в който той живее. Реалният свят сам по себе си е един, но е разделен според степента на съзнанието на съществата, които го населяват. Има много светове, но Божественият свят е един, който включва всички светове в себе си. Когато човек дойде до познанието на единния реален свят, който включва всички останали в себе си, той ще обикне всички същества.
към текста >>

6. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 93 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Плодовете не съдържат отрови и бидейки лесно смилаеми не причиняват ферментация в стомаха и в червата, така човек който се храни само с плодове не може да се разболее от болести, причинени от отравяне в червата.
Плодовете се нравят на всички, които имат чувства още не извратени от тютюна и алкохола. Децата, които се намират във възраст в която чувствата не са извратени, обичат много плодовете. С това се доказва, че плодовете са истинска храна, която може да храни човека без да му причини някаква вреда. Преимуществото на плодовото хранене е не само във факта, че човек може добре да се храни, това може и с друго нещо разумно да се постигне, но в това, че употребявайки плодове не се приема органическа отрова. Когато плодовете се развалят те не могат да се употребяват и затова те могат да се ядат само пресни или добре консервирани. Плодовете не съдържат отрови и бидейки лесно смилаеми не причиняват ферментация в стомаха и в червата, така човек който се храни само с плодове не може да се разболее от болести, причинени от отравяне в червата. Не оставайки дълго време в стомаха и не съдържайки материя, която възбужда стените на червото, плодовете не причиняват жажда, напротив, имайки успокоителна и приятна кислота, намаляват жаждата. Отсъствието на силна жажда днес, когато хората са навикнали да задоволяват жаждата си с алкохолни напитки е от голямо преимущество. От това гледище плодовата диета е годна за противоалкохолна борба. Освен хигиеническите преимущества, плодовата диета представлява също и една от най-евтините. Плодовете, съдържайки хранителни материали, научно комбинирани, добре и евтино ни хранят.
към текста >>

7. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 228 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Мляко — да не се вари, защото губи известни съставни части и се смила по мъчно като образува ферментация.
Хубаво е за болни. Картофите са хубава храна за деца и хора, които са физически заети. Против отравяне с киселини са отлично лечебно средство. Картофи се пекат в гореща пепел или фурна като хубаво се из-мият и после се ядат с кожата. Може хубаво измити картофи да се нарежат на колелца (с кожата) и да се пържат в зехтин с лук, ким и поправки. Мляко — да не се вари, защото губи известни съставни части и се смила по мъчно като образува ферментация. Млякото да се сгорещява само до 70о, но не и да ври. Хубаво е и като лимонено мляко, на.1/2 литър мляко се слага постепенно сок от 1 лимон, като се бърка с вилица до като се пресече. Най лесно смилаемо е вкисналото мляко, което чисти вътрешните замърсявания и пази от зараза. Това мляко е хранително и лековито. Също лечебно свойство има и кисело мляко.
към текста >>

8. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 247 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

По данните на физиологията човек трябва да се храни с растителна храна, а не с месна, понеже процесите на храносмилане в стомаха и червата у човека причиняват загниване, ферментация и самоотравяне, ако той се храни с неестествена нему месна храна, а протичат нормално, ако се храни с естествена, растителна храна, приготвена просто. 5.
Научните основания на вегетарианството са следующите: 1. По класификациите на ботаници и физиолози, човек е плодоядно същество, както маймуните, а не месоядно, тревопасно или всеядно. (Линей) 2. По данните на анатомията: зъбите на човека — по-специално кучешките, не са закривени като куки, както у месоядните хищници, а са приспособени за плодове — както у маймуните; стомашния сок, дължината на червата (средна между тревопасни и месоядни) плюнчените жлези, потните жлези — всичко потвърждава положението, че човек е създаден да се храни със зърна, корени и плодове, а не с месо. 3. Инстинктът е непогрешим указател каква храна е естествена и необходима за човека; подрастващото дете без изключение обича плодове и зърна, но никога месо, особено в суров вид, както е случаят с инстинкта у месоядните животни. 4. По данните на физиологията човек трябва да се храни с растителна храна, а не с месна, понеже процесите на храносмилане в стомаха и червата у човека причиняват загниване, ферментация и самоотравяне, ако той се храни с неестествена нему месна храна, а протичат нормално, ако се храни с естествена, растителна храна, приготвена просто. 5. Месната храна, освен че е източник на заразителни болести, благодарение невъзможността за ефикасен контрол, е източник на отравяне организма с токсините, пикочната киселина и разлагането, които внася в организма. 6. Обратното е вярно за растителната храна: тя носи а чист вид всички необходими елементи, възприема се леко, внася сила, издръжливост, лекува и подмладява организма и е условие за дълъг живот и здраве. 7. Статистичните данни за болестите между вегетарианци и месоядци; за силата и издръжливостта на индийски моряци и японските носачи напр., които се хранят с растителна храна — в сравнение с европейските; за резултатите от състезания между вегетарианци и месоядци; и най-после за дълголетието на вегетарианците и лечебната сила на вегетарианската диета и витамините, потвърждават горните положения, че вегетарианството почива на научна основа. II. Нравствени основания. 1. Човек няма право да убива животните, за да ги яде, понеже месото не е необходимост за него.
към текста >>

9. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 257 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Главната съставка част в сока на гроздето е захарта, която с ферментацията се обръща в алкохол и по тая причина вината могат да имат алкохолна градация от 6 — 15%.
Азотни вещества .......1.01 гр. Пептинни вещества .......1.90 гр. Киселина свободна .......0.77 гр. Пепел......0.48 гр. Дървесини вещества .......2.18 гр. Главната съставка част в сока на гроздето е захарта, която с ферментацията се обръща в алкохол и по тая причина вината могат да имат алкохолна градация от 6 — 15%. според степента на зрелостта на гроздето. Гроздето е бедно с азотни вещества, а, следователно, то само не може да бъде една съвършена храна, както биха желали да е последователите на гроздовото лечение, което лечение, когато не е приложено според модерните начала на диетотерапията, може да даде вреда, отколкото полза на организма*. Климатът оказва едно голямо действие върху химическия състав на гроздето и слънчевите лъчи не само улесняват пълното узряване, но и спомагат смилането, така, че гроздето в топлите климати, понеже е много изложено на слънцето, не само повече е богато с гликоза и кристални захар, но е много по-бедно с дървесинни вещества, които правят понякога гроздето мъчно смилаемо. В следствие на това, трябва винаги да се отстранява стипчивото грозде с кисел вкус, от трапезата, докато не е станало черно или червено от слънчевата топлина. Узрялото грозде е най-богатата храна с витамините В и С, и ако разумно се съчетае с други сурови храни, може полезно да замени млякото, като храна било за болните, било за децата, а най вече за кърмачетата.
към текста >>

10. Всемирна летопис, год. 2, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Влиянието на безвесната еманация на радия върху биологическите явления, влиянието на формола върху млечната ферментация в една доза от хилядната част на милиграма за хиляди литри вода, най-после класическите опити на Ролена върху aspergillus niger и сребърните соли и пр.
и само допълнително и несъвършено си служеха с безкрайно малката доза, Ханеман, който издирваше методично и прогресивно най-малката доза, произведе естествените лечебни реакции и постигна на практика действително най-малки дози, с които неговите груби противници много се подиграваха. Той намери, че прогресивното разтопяване в какъвто и да е проводник прави лечебната субстанция по-активна, и то до толкова, че даже бездейните субстанции, като силиция и ликопода, придобиват енергични лечебни качества. Днес, нашит познания върху образуването на атомите и тяхното движение, което е толкова по-бележито, колкото частиците са по-малобройни и с по-малка маса, са направили вече да млъкнат присмивките. Колоидалните метали са доказали на официалните учени, че една бездейна субстанция в грубо състояние може да добие голяма физиологическа мощ чрез най-крайно деление. Анафилаксията изтъкна, че една едва подозирана доза може да произведе най- голЬм ефект. Влиянието на безвесната еманация на радия върху биологическите явления, влиянието на формола върху млечната ферментация в една доза от хилядната част на милиграма за хиляди литри вода, най-после класическите опити на Ролена върху aspergillus niger и сребърните соли и пр. и пр. са приготвили умовете да признаят фактите, че хомеопатическата практика се разкрива постоянно пред безпристрастните наблюдатели и времето е близо, когато не ще има друга школа, понеже печалният спомен на Галиени е заличен. В очакване на това време, алхимическата формула на Великото терапевтическо Дело е напълно реализирана, в хомеопатията. Законът на подобието включва помагането на естествената еволюция и нейното ускоряване. Динамизмът чрез разтопяване отново иде да реализира една истинска квинтесенция.
към текста >>

11. Всемирна летопис, год. 4, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Слизта пречи на киселината, образувана при ферментацията, да се неутрализира скоро от алкалната плюнка или да се изхвърли.
По такива места се залостват бактерии. Те се закрепват по същия начин, както мъховете и лишеите по корите на дърветата. При тези бактерии остават след ядене микроскопични количества хранителни останки. Скорбялата в тези останки от птиалина на плюнката се превръща в гроздена захар, която служи за храна на бактериите, при което се превръща в млечна захар. Целият този процес се извършва особено лесно, когато плюнката е твърде лепкава и се точи на нишки, в следствие на богатото си съдържание на слиз. Слизта пречи на киселината, образувана при ферментацията, да се неутрализира скоро от алкалната плюнка или да се изхвърли. Чрез този химично-паразитен процес глечната покривка кожица, която иначе образува една броня върху зъбната коронка, се разяжда и разрушава, тъй че химично-паразитните влияния проникват до разкритите глечни призми или разрушават. Глечните призми изгубват варовитото си вещество и се размекват. При дъвчене те постепенно се разтриват и разчупват, и се образува първата дупка на зъбната повърхност (виж фиг. 4). Може, обаче, да се образува кариеса спонтанно, преди да се е образувала дупка в глечното вещество. Това става, когато се отстрани единия от зъбите, стоящи при кариеса, притиснати един до друг.
към текста >>

0.3049099445343