Търсене в текстове за 'Фаза'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 160 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ЗА СВОБОДАТА - Г.Т. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Те излизат из приказните одежди на мита и иносказанието и встъпват в нова фаза на развой.
Научи ли се човек вещо да борави с него, природата ще му се разкрива все по-дълбоко и по-дълбоко, щом в него трепне свещеният трепет на благоговение пред нейната върховна разумност. И както проницателното око на математиката схваща вътрешния динамизъм на физичните процеси и ни дава едно по-друго откровение за света от това на сетивата, така и законът на съответствията, който се покои на окултната хармония за числата, ни дава едно по-пълно и по-дълбоко откровение за вселената. В неговата светлина всичко оживява и започва да говори – и отвесните бръчки между очите на онова чело и сключените електрически настръхнали вежди на оня човек и опърничавата коса на другия и мекият, пластичен поглед на този. Лицето с всичките си линии и ъгли се превръща в жива геометрия и числата ни разкриват съотношения, които сами за себе си говорят... Тези науки тепърва започват да растат. Те са били някога едри клонести дървета, които сега са изчезнали, ала семената им са се опазили и днес никнат тук-там в разработената почва на нечии мозъци. Те излизат из приказните одежди на мита и иносказанието и встъпват в нова фаза на развой. Наистина езикът им звучи още странно за непривикналото ухо, мъчен е за проумяване и само хора с тънък ум, дълбока интуиция и богат вътрешен опит могат вещо да го разбират.
към текста >>

2. ЗА ПРАВИЛНИЯ МЕТОД В ПЕДАГОГИЧЕСКАТА ПРАКТИКА - Х. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Свободната воля, обаче, играе роля, която никой сериозен астролог не е отричал." „Астрологията е едничката наука, способна да даде що-годе представа за смесицата от фаталност и лична свобода, която съставя нашата земна орис, независимо от непосредната намеса на Провидението." „Последният фактор изисква компетентност от друго естество, а това ние почтително предоставяме и на други." „Една бележита фаза от човешкото съществуване не идва никога без рязко изразена намеса на планетните влияния.
От тия изследвания с научна очевидност произтича онова, което Астрологията твърди: че човек не се ражда кога да е, произволно). 3-то. Статистики на хора, чийто характер носи известни ясно определени, отличителни черти. 4-то. Планетни преходи (транзити), които показват важността от преминаване на планетите през различни точки на рождения хороскоп (едни от най-важните преходи са тия, които указват смъртта). 5-то. Различни тълкувания и предсказания и т.н." „Светилата управляват в известни граници съдбата на човека. Бъдещето е донейде отнапред дадено, ако не поформа, то поне в потенциал. Свободната воля, обаче, играе роля, която никой сериозен астролог не е отричал." „Астрологията е едничката наука, способна да даде що-годе представа за смесицата от фаталност и лична свобода, която съставя нашата земна орис, независимо от непосредната намеса на Провидението." „Последният фактор изисква компетентност от друго естество, а това ние почтително предоставяме и на други." „Една бележита фаза от човешкото съществуване не идва никога без рязко изразена намеса на планетните влияния. Това условие, ако не е винаги достатъчно, е поне необходимо." „Като познаваме обществената среда, лесно е да предвидим формата, в която ще се развие дадено планетно течение, в което попадат по необходимост хората и което те не могат да избегнат, защото е по-силно от тях. А оттук и предсказването на събитията, което е почти винаги възможно, като се подпомогне астрологичното издирване с психологичната интуиция." „Явно е следователно, че астрологията може да предскаже бъдещето, сир. една фаза от човешкото развитие, без да е потребно за това никакво вълшебство, както не е потребно то и на астронома, когато той предсказва едно слънчево затъмнение запример." „И така астрологията, астралната психология, в своя математически език, притежава един напълно научен критерий, който произтича от законите на астралните съответствия". Лесно може да се провиди тогава ползата от прилагане на астрологията в медицината, психологията, педагогиката, социологията и всички отрасли на живота. Науката за „времената" – астрологията е ключ на всички окултни науки.
към текста >>

една фаза от човешкото развитие, без да е потребно за това никакво вълшебство, както не е потребно то и на астронома, когато той предсказва едно слънчево затъмнение запример." „И така астрологията, астралната психология, в своя математически език, притежава един напълно научен критерий, който произтича от законите на астралните съответствия".
Различни тълкувания и предсказания и т.н." „Светилата управляват в известни граници съдбата на човека. Бъдещето е донейде отнапред дадено, ако не поформа, то поне в потенциал. Свободната воля, обаче, играе роля, която никой сериозен астролог не е отричал." „Астрологията е едничката наука, способна да даде що-годе представа за смесицата от фаталност и лична свобода, която съставя нашата земна орис, независимо от непосредната намеса на Провидението." „Последният фактор изисква компетентност от друго естество, а това ние почтително предоставяме и на други." „Една бележита фаза от човешкото съществуване не идва никога без рязко изразена намеса на планетните влияния. Това условие, ако не е винаги достатъчно, е поне необходимо." „Като познаваме обществената среда, лесно е да предвидим формата, в която ще се развие дадено планетно течение, в което попадат по необходимост хората и което те не могат да избегнат, защото е по-силно от тях. А оттук и предсказването на събитията, което е почти винаги възможно, като се подпомогне астрологичното издирване с психологичната интуиция." „Явно е следователно, че астрологията може да предскаже бъдещето, сир. една фаза от човешкото развитие, без да е потребно за това никакво вълшебство, както не е потребно то и на астронома, когато той предсказва едно слънчево затъмнение запример." „И така астрологията, астралната психология, в своя математически език, притежава един напълно научен критерий, който произтича от законите на астралните съответствия". Лесно може да се провиди тогава ползата от прилагане на астрологията в медицината, психологията, педагогиката, социологията и всички отрасли на живота. Науката за „времената" – астрологията е ключ на всички окултни науки.
към текста >>

3. НОВИТЕ ПЪТИЩА В ИЗКУСТВОТО - Х.К. Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Втората фаза на съзнателния живот е, когато човек надрасне личното съзнание, разшири своята любов към група от личности – семейство, народ - и заради благото на тези лица, жертвува своето лично благо.
ТРИ ЖИВОТОРАЗБИРАНИЯ Съзнателният живот на човека, както и на човечеството, преминава трите фази, през които преминава и копринената буба. Изпърво човекът живее само за себе си, поставя живота на своята личност по-горе от всичко, единствен подтик за дейност у него е насладата и за свое лично благо той е готов да лиши от благо всички околни същества. Това е първобитното животоразбиране, това е животът на гъсеницата, която се отличава със своята лакомия – всичко изпояжда. Втората фаза на съзнателния живот е, когато човек надрасне личното съзнание, разшири своята любов към група от личности – семейство, народ - и заради благото на тези лица, жертвува своето лично благо. Това е общественото животоразбиране, както го нарича Толстой. Това е животът на отделните семейства и народи, оградени в своите черупки, които подобно на какавидата, не признават друг живот вън от своята черупка. Подтик за дейност на тая фаза на съзнанието е славата, общественото одобрение. Третата фаза на съзнателния живот е пробуждането на Божественото съзнание, когато човек разшири своята любов към всички хора и народи, когато обгърне в своята любов цялата вселена – от необятните слънца и вселени, до най-малките буболечки и тревици; това е животът на свободната и красива пеперуда, която вече се храни не както гъсеницата – всичко да изпояжда, а както пчелата – всичко оплодотворява, смучейки сокове от разните цветя. Подтик за дейност в тази фаза на съзнателния живот не е нито насладата, нито славата, а божествената, необятна любов.
към текста >>

Подтик за дейност на тая фаза на съзнанието е славата, общественото одобрение.
Изпърво човекът живее само за себе си, поставя живота на своята личност по-горе от всичко, единствен подтик за дейност у него е насладата и за свое лично благо той е готов да лиши от благо всички околни същества. Това е първобитното животоразбиране, това е животът на гъсеницата, която се отличава със своята лакомия – всичко изпояжда. Втората фаза на съзнателния живот е, когато човек надрасне личното съзнание, разшири своята любов към група от личности – семейство, народ - и заради благото на тези лица, жертвува своето лично благо. Това е общественото животоразбиране, както го нарича Толстой. Това е животът на отделните семейства и народи, оградени в своите черупки, които подобно на какавидата, не признават друг живот вън от своята черупка. Подтик за дейност на тая фаза на съзнанието е славата, общественото одобрение. Третата фаза на съзнателния живот е пробуждането на Божественото съзнание, когато човек разшири своята любов към всички хора и народи, когато обгърне в своята любов цялата вселена – от необятните слънца и вселени, до най-малките буболечки и тревици; това е животът на свободната и красива пеперуда, която вече се храни не както гъсеницата – всичко да изпояжда, а както пчелата – всичко оплодотворява, смучейки сокове от разните цветя. Подтик за дейност в тази фаза на съзнателния живот не е нито насладата, нито славата, а божествената, необятна любов. ЗА КРИЗАТА В СЪВРЕМЕННАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ Всички страдания, всички противоречия и бедствия които измъчват съвременното човечество, се дължат на туй, че то преживява една преходна стадия от общественото към божественото животоразбиране, от живота на какавидата в живота на пеперудата. Предстои да се извърши една велика промяна. Какавидата трябва да прояде пашкула, да разпери крила и да хвръкне.
към текста >>

Третата фаза на съзнателния живот е пробуждането на Божественото съзнание, когато човек разшири своята любов към всички хора и народи, когато обгърне в своята любов цялата вселена – от необятните слънца и вселени, до най-малките буболечки и тревици; това е животът на свободната и красива пеперуда, която вече се храни не както гъсеницата – всичко да изпояжда, а както пчелата – всичко оплодотворява, смучейки сокове от разните цветя.
Това е първобитното животоразбиране, това е животът на гъсеницата, която се отличава със своята лакомия – всичко изпояжда. Втората фаза на съзнателния живот е, когато човек надрасне личното съзнание, разшири своята любов към група от личности – семейство, народ - и заради благото на тези лица, жертвува своето лично благо. Това е общественото животоразбиране, както го нарича Толстой. Това е животът на отделните семейства и народи, оградени в своите черупки, които подобно на какавидата, не признават друг живот вън от своята черупка. Подтик за дейност на тая фаза на съзнанието е славата, общественото одобрение. Третата фаза на съзнателния живот е пробуждането на Божественото съзнание, когато човек разшири своята любов към всички хора и народи, когато обгърне в своята любов цялата вселена – от необятните слънца и вселени, до най-малките буболечки и тревици; това е животът на свободната и красива пеперуда, която вече се храни не както гъсеницата – всичко да изпояжда, а както пчелата – всичко оплодотворява, смучейки сокове от разните цветя. Подтик за дейност в тази фаза на съзнателния живот не е нито насладата, нито славата, а божествената, необятна любов. ЗА КРИЗАТА В СЪВРЕМЕННАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ Всички страдания, всички противоречия и бедствия които измъчват съвременното човечество, се дължат на туй, че то преживява една преходна стадия от общественото към божественото животоразбиране, от живота на какавидата в живота на пеперудата. Предстои да се извърши една велика промяна. Какавидата трябва да прояде пашкула, да разпери крила и да хвръкне. Всички граници, които делят затворените в своите черупки отделни личности, класи и народи, ще се разрушат и хората ще разберат, че по цялата земя няма много народи, а един народ - Божия народ; няма много закони, а един закон, законът на любовта към всичко живо; ще разберат, че всички хора - преди да са немци, французи, руси, англичани, християни, мохамедани - преди всичко са братя - човеци - свързани с един общ произход, с едно общо предназначение и с една обща цел.
към текста >>

Подтик за дейност в тази фаза на съзнателния живот не е нито насладата, нито славата, а божествената, необятна любов.
Втората фаза на съзнателния живот е, когато човек надрасне личното съзнание, разшири своята любов към група от личности – семейство, народ - и заради благото на тези лица, жертвува своето лично благо. Това е общественото животоразбиране, както го нарича Толстой. Това е животът на отделните семейства и народи, оградени в своите черупки, които подобно на какавидата, не признават друг живот вън от своята черупка. Подтик за дейност на тая фаза на съзнанието е славата, общественото одобрение. Третата фаза на съзнателния живот е пробуждането на Божественото съзнание, когато човек разшири своята любов към всички хора и народи, когато обгърне в своята любов цялата вселена – от необятните слънца и вселени, до най-малките буболечки и тревици; това е животът на свободната и красива пеперуда, която вече се храни не както гъсеницата – всичко да изпояжда, а както пчелата – всичко оплодотворява, смучейки сокове от разните цветя. Подтик за дейност в тази фаза на съзнателния живот не е нито насладата, нито славата, а божествената, необятна любов. ЗА КРИЗАТА В СЪВРЕМЕННАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ Всички страдания, всички противоречия и бедствия които измъчват съвременното човечество, се дължат на туй, че то преживява една преходна стадия от общественото към божественото животоразбиране, от живота на какавидата в живота на пеперудата. Предстои да се извърши една велика промяна. Какавидата трябва да прояде пашкула, да разпери крила и да хвръкне. Всички граници, които делят затворените в своите черупки отделни личности, класи и народи, ще се разрушат и хората ще разберат, че по цялата земя няма много народи, а един народ - Божия народ; няма много закони, а един закон, законът на любовта към всичко живо; ще разберат, че всички хора - преди да са немци, французи, руси, англичани, християни, мохамедани - преди всичко са братя - човеци - свързани с един общ произход, с едно общо предназначение и с една обща цел.
към текста >>

4. ОКУЛТНА МЕДИЦИНА - К.П. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Значи физическа работа ще има и тя, според нас, ще помогне и ускори да се открие първата фаза в работата на вътрешната школа: истинското опознаване.
От ученика на школата на В. Б. Братство се изискват широки познания, които да обхващат всички, известни вече на съвременната наука факти, защото окултната наука дотолкова, доколкото ние сме я опитали, не е някакъв мистичен захлас или някакво несъзнателно налучкване, или някаква особена религия, взета от Изтока, или най-сетне някаква секта – не, това е една божествена наука на божествената мъдрост, толкова велика, колкото е велика хармонията във вселената. Когато ще говорим в страниците на това списание за живота на тази нова школа, ние ще излагаме факти и ще подлагаме на критика само онези въпроси, които лично сме опитали и проверили. Теоретични мъдрувания по въпроса за братския живот са излишни, тъй като те не ще представляват опитана, приложена идея и навременна жива опитност. И тъй, братското сдружение в своята външна форма е някакво стопанство: земеделско, занаятчийско, пчеларско, овощарско, па може и подвижно и т.н. Значи физическа работа ще има и тя, според нас, ще помогне и ускори да се открие първата фаза в работата на вътрешната школа: истинското опознаване. В отделния живот нашите взаимни отношения са облечени в една по-вече или по-малка неискрена форма. Всеки крие своя истински образ от близките си: оттук липса на чистота в това приятелство, вследствие на което идва разочарование, изгубване чувството на нужда от близки. Човек се затваря още по-здраво в себе си и личният му живот става за него цел. За да изживеем макар и няколко мига от истинското приятелство, ние трябва да бъдем готови да принесем най-скъпата си жертва заради него. А подобни възможности в отделния живот са почти изключени.
към текста >>

5. АСТРОЛОГИЯ И МЕДИЦИНА - рецензия от д-р Верн Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Па и тъй е: когато хората погребват, те погребват само дрипите – живото си заминава, за да влезе в нова форма и нова фаза на развой.
До днес има много древни науки погребани – астрологията е една от тях. Знайни им са и гробовете дори: в еди коя „енциклопедия", еди кой „речник" и ония, които посещават гробищата на човешките предубеждения и догми, ала нямат око за живото; в живота ще ви се присмеят, ако им заговорите за неща „отдавна умрели", според тях. Те дори могат да ви посочат и имената на ония „официални учени", свещенослужители в храма на науката, застроен от Ренесанса насам и дострояван до ден днешен, които са извършили погребението на тия „суеверици" и да ви цитират нещо от техните „надгробни речи". Наистина по времето на Ренесанса от астрологията бяха останали само дрипи – тази божествена Девица се изплъзна из ръцете на оная сган от шарлатани-гадатели и те успяха да откъснат от нейните одежди само по някоя и друга дрипа. Та когато дойдоха следващите учени, те всъщност погребаха не астрологията, а няколко „астрологически дрипи". Па и тъй е: когато хората погребват, те погребват само дрипите – живото си заминава, за да влезе в нова форма и нова фаза на развой. Така беше и с Астрологията. Днес хората мислят, че тя е мъртва наука и това предубеждение така се е укрепило в техните умове, че и не смятат за нужно сами да проверят това, което им са натрапили. Една от чертите на съвременния човек, какъвто и да е той – учен или прост – е, че пази ревниво своите догми. Той дреме над своето наследено от дядо и баба имане, над своите наследени ценности и не си дава труд да провери дали повечето от тях не са фалшиви. И днес по разните пазарища на живота – религиозни пазарища, политически пазарища – хората си служат с тия фалшиви монети на атавизма и наричат това „почтена търговия".
към текста >>

6. МАГИЧЕСКАТА ПРЪЧКА - Waniel Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

И ето защо, аптекарите, когато ще употребяват известни треви за лекарства, не берат тия дроги кога да е, а само в определени дни на годината или в определена фаза от развитието на известно растение. Напр.
Тук играе голяма роля и времето, когато трябва да се ядат известни храни. Има храни, които съвсем не са полезни, ако се ядат по всяко време. За да бъдат такива храни рационално използвани, те трябва да се употребяват само в известни сезони. Иначе те указват вредно влияние върху организма на човека. Това е свързано и с астрологичните влияния на известни планети, под които се намират дадени храни. И ето защо, аптекарите, когато ще употребяват известни треви за лекарства, не берат тия дроги кога да е, а само в определени дни на годината или в определена фаза от развитието на известно растение. Напр. Мечето ухо (Arctostaiiyios uva ursi), което често се употребява при бъбречните болести, се бере само през юни, юли. Знаят ония, които се занимават със събиране на лековити треви, че те трябва да се събират в диво състояние, защото растенията, изкуствено отгледани, губят половината от своята лечебна сила (Д-р Кант). Клоните и листата обикновено не се събират преди растението да е цъфнало или оплодило. Събиране на трева с корен става при цъфтенето. Цветовете се събират преди да са се разцъфтели и то ароматичните – преди изгрева, а неароматичните цветя – денем.
към текста >>

7. Из „Приказки и песни - Георги Северов Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

Знае се, че в плитките фази на хипнотичния сън, хипнотизирания се намира в фазата на внушаемост, обаче в по-дълбоките фази той се освобождава от властта на волята на хипнотизатора и вече не се поддава на никакви внушения, не вярва, когато му се подава молив и му се казва, че това е трендафил или ябълка, той вече става самостоятелен.
Трети пример: окултистите във всички векове са твърдели, че човешкото естество е сложно; те говорят за дълбоките сили в човека. Те са изучени в подробности от окултизма. Райхенбах със своите опити изследва тези въпроси и потвърждава окултните истини.[ ] Изследванията в областта на хипнотизма противоречат на старите схващания за човешкото естество. Окултизмът въз основа на дълбоко познание на човешкото естество и законите на правилното му развитие, е против хипнотизмът като лечебно и възпитателно средство. Обаче тук само споменавам резултатите от научните изследвания в тая област, за да ги съпоставя с окултните. Знае се, че в плитките фази на хипнотичния сън, хипнотизирания се намира в фазата на внушаемост, обаче в по-дълбоките фази той се освобождава от властта на волята на хипнотизатора и вече не се поддава на никакви внушения, не вярва, когато му се подава молив и му се казва, че това е трендафил или ябълка, той вече става самостоятелен. Но има нещо друго важно: у него се събужда част от спящите сили. И той вече почва да вижда аурата на хората, животните, растенията, кристалите и пр. Той почва да вижда светлината, която излиза от пръстите, очите, носа и пр. на хората, които са около него, светлината, която излиза от растенията и прочее. Райхенбах е изследвал одичните сили по свои методи, съвсем различни от хипнотичните.
към текста >>

8. В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА - Боян Боев Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Първата е фаза на първобитния живот, когато човек се е движил само от своите низши желания и склонности, безпрепятствено ги е удовлетворявал и в това е виждал смисъла н назначението на живота.
Сега, когато пред човека е ясно очертан един висок идеал, в който той искрено вярва и към който насочва всичките си сили, силата на разумния стремеж към идеала, ще бъде точно на 90° от силата на плоскостта, на животинската нисшата природа и тогава животът ще потече по равнодействуващата – правилно и нормално. Противоречия няма. Противоречията се раждат тогава, когато човек или не вярва в онзи идеал, към който го насочва разумният стремеж, или пък изобщо отрича всякакъв разумен стремеж и дава пълна свобода на своята низша природа и на своите похоти и низки желания. Сега фазите, през които минава човешкото съзнание в своето развитие и разцъфтяване – могат да се уподобят на трите състояния на копринената буба. Както копринената буба преминава един период на лакомия – като гъсеница, която всичко изпояжда около себе си, втори период на ограничение и отделеност – като какавида затворена в пашкул и трети период – на свобода като пеперуда – така и човешкото съзнание, ръста на което се изразява в отношението на това съзнание към заобикалящия го безкраен свят – преминава тези три фази. Първата е фаза на първобитния живот, когато човек се е движил само от своите низши желания и склонности, безпрепятствено ги е удовлетворявал и в това е виждал смисъла н назначението на живота. Той е поставял своята личност за център на всичко, живеел е само за себе си – като гъсеницата. Втората фаза е тая на обществения живот, когато в човека се пробуждат семейни и обществени чувства, които ограничават себичните чувства. Докато в първата фаза съзнанието на човека е съсредоточавало всичките си сили и цялата си обич към своята личност, при втората фаза не съзнанието – той разширява своята обич към близките в семейството, а по-късно в племето и народа. И заради благото на семейството и народа или племето – отделният човек се е жертвувал. Тъй съзнанието се разширява.
към текста >>

Втората фаза е тая на обществения живот, когато в човека се пробуждат семейни и обществени чувства, които ограничават себичните чувства.
Противоречията се раждат тогава, когато човек или не вярва в онзи идеал, към който го насочва разумният стремеж, или пък изобщо отрича всякакъв разумен стремеж и дава пълна свобода на своята низша природа и на своите похоти и низки желания. Сега фазите, през които минава човешкото съзнание в своето развитие и разцъфтяване – могат да се уподобят на трите състояния на копринената буба. Както копринената буба преминава един период на лакомия – като гъсеница, която всичко изпояжда около себе си, втори период на ограничение и отделеност – като какавида затворена в пашкул и трети период – на свобода като пеперуда – така и човешкото съзнание, ръста на което се изразява в отношението на това съзнание към заобикалящия го безкраен свят – преминава тези три фази. Първата е фаза на първобитния живот, когато човек се е движил само от своите низши желания и склонности, безпрепятствено ги е удовлетворявал и в това е виждал смисъла н назначението на живота. Той е поставял своята личност за център на всичко, живеел е само за себе си – като гъсеницата. Втората фаза е тая на обществения живот, когато в човека се пробуждат семейни и обществени чувства, които ограничават себичните чувства. Докато в първата фаза съзнанието на човека е съсредоточавало всичките си сили и цялата си обич към своята личност, при втората фаза не съзнанието – той разширява своята обич към близките в семейството, а по-късно в племето и народа. И заради благото на семейството и народа или племето – отделният човек се е жертвувал. Тъй съзнанието се разширява. Но все пак то може да се уподоби на състоянието на какавидата в пашкула, защото отделните семейства и отделните племена и народи, обособявайки и отделяйки се един от други – издигали са стени помежду си и са живели като в затвор. Та това е състоянието на съвременното човечество.
към текста >>

Докато в първата фаза съзнанието на човека е съсредоточавало всичките си сили и цялата си обич към своята личност, при втората фаза не съзнанието – той разширява своята обич към близките в семейството, а по-късно в племето и народа.
Сега фазите, през които минава човешкото съзнание в своето развитие и разцъфтяване – могат да се уподобят на трите състояния на копринената буба. Както копринената буба преминава един период на лакомия – като гъсеница, която всичко изпояжда около себе си, втори период на ограничение и отделеност – като какавида затворена в пашкул и трети период – на свобода като пеперуда – така и човешкото съзнание, ръста на което се изразява в отношението на това съзнание към заобикалящия го безкраен свят – преминава тези три фази. Първата е фаза на първобитния живот, когато човек се е движил само от своите низши желания и склонности, безпрепятствено ги е удовлетворявал и в това е виждал смисъла н назначението на живота. Той е поставял своята личност за център на всичко, живеел е само за себе си – като гъсеницата. Втората фаза е тая на обществения живот, когато в човека се пробуждат семейни и обществени чувства, които ограничават себичните чувства. Докато в първата фаза съзнанието на човека е съсредоточавало всичките си сили и цялата си обич към своята личност, при втората фаза не съзнанието – той разширява своята обич към близките в семейството, а по-късно в племето и народа. И заради благото на семейството и народа или племето – отделният човек се е жертвувал. Тъй съзнанието се разширява. Но все пак то може да се уподоби на състоянието на какавидата в пашкула, защото отделните семейства и отделните племена и народи, обособявайки и отделяйки се един от други – издигали са стени помежду си и са живели като в затвор. Та това е състоянието на съвременното човечество. То изобщо взето преживява фазата на какавидите в пашкулите – то се е разделило на семейства, класи, народи, раси и всяка група желае и се стреми да осигури своето благо – макар и в ущърб на другите групи.
към текста >>

То изобщо взето преживява фазата на какавидите в пашкулите – то се е разделило на семейства, класи, народи, раси и всяка група желае и се стреми да осигури своето благо – макар и в ущърб на другите групи.
Докато в първата фаза съзнанието на човека е съсредоточавало всичките си сили и цялата си обич към своята личност, при втората фаза не съзнанието – той разширява своята обич към близките в семейството, а по-късно в племето и народа. И заради благото на семейството и народа или племето – отделният човек се е жертвувал. Тъй съзнанието се разширява. Но все пак то може да се уподоби на състоянието на какавидата в пашкула, защото отделните семейства и отделните племена и народи, обособявайки и отделяйки се един от други – издигали са стени помежду си и са живели като в затвор. Та това е състоянието на съвременното човечество. То изобщо взето преживява фазата на какавидите в пашкулите – то се е разделило на семейства, класи, народи, раси и всяка група желае и се стреми да осигури своето благо – макар и в ущърб на другите групи. Това е същият егоизъм – разширен в семейството, народа, расата. Личният егоизъм е пораснал и взел формата на семейния, народния, расовия егоизъм. В развитието на човешкото съзнание може би тези форми на личен и народен егоизъм, на лично и групово обособяване да са били необходими и да са имали известен смисъл. Може би в миналото да са били нужни – но днес човешкото съзнание вече надраства тези форми; понеже страданията на живота го заставят да признае, че стремежите на разумното същество не могат да се постигнат в тези форми на лично, семейно, народно отделяне, обособяване, осигуряване и водене борба с другите личности, семейства и народи. Човешкото съзнание встъпва в третата фаза на своето развитие, във фазата на пеперудата, която е пробила пашкула, изхвръкнала е – следователно, избавила се е от всички ограничения на какавидата в пашкула и се радва на светлината, простора и свободното движение.
към текста >>

Човешкото съзнание встъпва в третата фаза на своето развитие, във фазата на пеперудата, която е пробила пашкула, изхвръкнала е – следователно, избавила се е от всички ограничения на какавидата в пашкула и се радва на светлината, простора и свободното движение.
То изобщо взето преживява фазата на какавидите в пашкулите – то се е разделило на семейства, класи, народи, раси и всяка група желае и се стреми да осигури своето благо – макар и в ущърб на другите групи. Това е същият егоизъм – разширен в семейството, народа, расата. Личният егоизъм е пораснал и взел формата на семейния, народния, расовия егоизъм. В развитието на човешкото съзнание може би тези форми на личен и народен егоизъм, на лично и групово обособяване да са били необходими и да са имали известен смисъл. Може би в миналото да са били нужни – но днес човешкото съзнание вече надраства тези форми; понеже страданията на живота го заставят да признае, че стремежите на разумното същество не могат да се постигнат в тези форми на лично, семейно, народно отделяне, обособяване, осигуряване и водене борба с другите личности, семейства и народи. Човешкото съзнание встъпва в третата фаза на своето развитие, във фазата на пеперудата, която е пробила пашкула, изхвръкнала е – следователно, избавила се е от всички ограничения на какавидата в пашкула и се радва на светлината, простора и свободното движение. Така и в човека се пробужда вече космическото, мировото съзнание – човек съзнава, че животът не е само в неговата личност; нито само в неговото семейство, в неговата класа или в неговия народ, а че животът е един във всичко живо – в всички хора и във всички същества, само че се проявява в разни степени, в разни форми, цветове и тонове – в едно дивно разнообразие, което именно създава мировата хармония и красота. И главното човек разбира, че истината за смисъла за назначението на човешкия живот, което умът на човека търси, че красотата, хармонията, за която жадува човешкото сърце, че благото и радостта, които реализира човешката воля, са възможни само тогава, когато човек разшири своята любов към всичко живо, когато обгърне с нея не само своя народ, не само човечеството, а цялата природа – цялата вселена. Само тогава човек намира себе си, познава същността на своето същество, която не е ни във физическото тяло, ни в ума – а в онази разумна сила и светлина, която се проявява в мисли, чувства и действия. Всъщност противоречия няма. Противоречията се раждат само от неправилното отъждествяване на живота с формите, в които той се проявява.
към текста >>

В туй, че човек в нашата фаза на развитието на съзнанието – в стремежа си към щастие мисли, че може да достигне това щастие, като го желае, търси и придобива само за своята личност.
И наистина ние виждаме навсякъде една несигурност, едно общо недоволство от старото, виждаме едни, конто искат да изменят съществуващия строй – с насилие, други – чрез духовно възраждане, трети – които искат да запазят и задържат съществуващия порядък. Но всички чувствуват днес, че такъв живот, какъвто сега водят европейските народи, не е живот на хармония и радост, а живот на противоречия и страдания. Но къде е причината на тези противоречия и къде е изхода? Причината на всички противоречия и социални, и международни се крие в неразрешеното противоречие на личния живот. А в що се състои противоречието на личния живот ? В туй, че човек в нашата фаза на развитието на съзнанието – в стремежа си към щастие мисли, че може да достигне това щастие, като го желае, търси и придобива само за своята личност. И като се отделя по този начин от другите личности – предизвиква борба, а взаимната борба унищожава разумния смисъл на този стремеж. Тя е отрицание на това благо. Тя лишава човека от благото, понеже се явяват победители и победени, явяват се насилие, неправда, грабеж. Но освен това, че чрез взаимна борба на всички против всички, не може да се достигне осигуряването, нито на материални, нито на духовни блага, страданията, старостта и смъртта, които са неизбежни за всеки човек – унищожават всеки смисъл на личния живот – взет отделно от целокупния живот на човечеството и на живата природа. Всъщност тук има едно непознаване на себе си.
към текста >>

9. ДНЕШНИТЕ СТРЕМЕЖИ - Г. Ал. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

Както и да се назове тая фаза в развитието на човешкото съзнание, но оттук започва фактически окултното ученичество, встъпването на ученика в Пътя.
Той трябва с буден ум да прегледа цялото си наследство – всичко онова, което се е вмъкнало така неусетно в него, да прецеди през ситото на своя личен опит всичко придобито, да отдели зърното от къклицата, да отдели във всички неща онова първично, реално ядро, в което пулсира Божествения живот, от ония дебели люспи, с които ги е обвил човешкият живот. Човек трябва да остане само с онова, което има не временна, човешка стойност, а реална цена в живота. Може в кесията да му останат само една-две златни монети от цялото му наследство, но да бъдат от чисто злато! Това някои наричат преценка на ценностите – сиреч, онова вътрешно приемане и отхвърляне, но не по пътя на сухо умозрение, а по пътя на живия опит... Това е един важен миг в живота на човека, мигът на неговото вътрешно пробуждане, когато човек „сам на себе си става въпрос", за да стане „сам на себе си ответ", както казва един посветен. На мистичен език това го наричат още „ставане сам на себе си път, преминаване през себе си". Както и да се назове тая фаза в развитието на човешкото съзнание, но оттук започва фактически окултното ученичество, встъпването на ученика в Пътя. За тоя път е говорил Христос, когато някога е изказал думите: „Аз съм Пътят, Истината и Живота". Встъпил в Пътя, човек решава сам да придобие своето богатство, да добие своето божествено наследие във вселената като разумна душа. Той се отказва доброволно от сума неща, които хората така желаят, но които той без болка напуща, защото знае, че са нереални. Тук започва онова негово вътрешно отдръпване от света, но не и от живота. Отдръпване само от оня преходен свет на човешките вярвания, на ограничените човешки схващания и разбирания за живота, за да встъпи във великия ритъм на целокупния живот, в който трепти сърцето на Бога.
към текста >>

10. НЕСТИНАРСКИ ИГРИ - Добран Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

Човешкото съзнание идва вече до една по-висша фаза в своето развитие: то вече надраства всички стари методи и вече съзрява за прилагането на новия метод, метода на любовта за разрешение на всички жизнени въпроси.
Има дълбоки духовни закони, на които е подчинено развитието на народите и обществата! Тяхното познание е необходимо, за да ходим в светлина. Окултизмът е необходим за изучаване на по-дълбоките закони за повдигането и израждането на расите. Само когато знаем тези закони, тогаз ще знаем окултната страна на историята. Това важи както за обществения, така и за индивидуалния живот. Човешкото съзнание идва вече до една по-висша фаза в своето развитие: то вече надраства всички стари методи и вече съзрява за прилагането на новия метод, метода на любовта за разрешение на всички жизнени въпроси. ВЪЗПИТАНИЕ „Нужно е изучаване методите на природата, за да изработим правилни методи на възпитание". „В какво седи съвременното възпитание. Това е дресировка, а не възпитание. Аз бих желал да видя истинските методи на възпитание. Истинските методи на възпитание започват с живота, с любовта".
към текста >>

11. ПЪТЯТ НА ЖИВОТА. ПРИТЧИ - Ив. Тодоров Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

ДНЕШНАТА ЕПОХА И Д-Р ЩАЙНЕР Окултното движение днес не е нещо случайно, а е във връзка с новата фаза, в която влиза човешкото съзнание и човешката култура.
ДНЕШНАТА ЕПОХА И Д-Р ЩАЙНЕР Окултното движение днес не е нещо случайно, а е във връзка с новата фаза, в която влиза човешкото съзнание и човешката култура. Окултизмът е подготовка за тази нова култура. Днес окултното движение се проявява в целия свят. Хиляди работници в целия свят работят за великото, което иде! Такъв един работник в Германия и изобщо в Западна Европа е Д-р Рудолф Щайнер, който замина отвъд на 30 март, т.г. Нека кажем няколко думи за дейността му във връзка с днешната епоха.
към текста >>

12. Няколко думи за значението на окултната биология - Б. Боев Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Днес човек идва до фаза, в която ще прояви по-дълбоките сили, дремещи в неговата душа.
И това е едничкият начин да бъдат поставени основите на новата култура. Целият индивидуален и обществен живот трябва да бъде сложен на тези основи. Някои се чудят, по кой начин ще дойде това! Че то ще дойде по същите закони, по които растението след листата дава цветове. Човешкото съзнание е надрасло вече всички стари форми. Днес човек идва до фаза, в която ще прояви по-дълбоките сили, дремещи в неговата душа. Значи човешкото съзнание в своето развитие е дошло до такава фаза, която води към новия живот. ЗАКЛЮЧЕНИЕ „Животът в сегашните му условия е робски живот, голям затвор. Не си правете илюзии, разберете положението и излезте от него. И вие, които сте в затвора, мислите, как да го реформирате, та затворниците да живеят добре в този затвор. А пък аз ви казвам: излезте от този затвор".
към текста >>

Значи човешкото съзнание в своето развитие е дошло до такава фаза, която води към новия живот.
Целият индивидуален и обществен живот трябва да бъде сложен на тези основи. Някои се чудят, по кой начин ще дойде това! Че то ще дойде по същите закони, по които растението след листата дава цветове. Човешкото съзнание е надрасло вече всички стари форми. Днес човек идва до фаза, в която ще прояви по-дълбоките сили, дремещи в неговата душа. Значи човешкото съзнание в своето развитие е дошло до такава фаза, която води към новия живот. ЗАКЛЮЧЕНИЕ „Животът в сегашните му условия е робски живот, голям затвор. Не си правете илюзии, разберете положението и излезте от него. И вие, които сте в затвора, мислите, как да го реформирате, та затворниците да живеят добре в този затвор. А пък аз ви казвам: излезте от този затвор". „Дълбока философия седи в това, което природата е изработила.
към текста >>

13. Окултна педагогика - В. В. Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Дънов От 14 век човешкото развитие навлезе в нова фаза: все повече се засилваше изследването на материалния свят чрез ума.
Ние знаем защо растенията са растения. Ние знаем, защо минералите са минерали. Ние знаем причините, защо това е така и го разбираме". „Аз не разбирам под дума „живата природа" това, което съвременните естественици разбират. За нас природата е нещо велико не само в своето устройство, но и в онази интелигентност и разумност, която тя проявява". Дънов От 14 век човешкото развитие навлезе в нова фаза: все повече се засилваше изследването на материалния свят чрез ума. Основата на това беше поставена още в древния свят от Аристотел и др. Но голям тласък се даде в това направление от 14 век. Ренесансът имаше за назначение да освободи човешкия ум от всички окови. Вълната, която се почва от ренесанса, постепенно се засилва и това. което виждаме в 19 век, е само една от по-външните вълни на този импулс.
към текста >>

14. Другар - стихотворение - Х. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Алхимическият проблем от минерална гледна точка се състои от две фази: една фаза на еволюция, или установяване на фермента и друга - на инволюция, или динамическо действие на тоя фермент като източник на разслабване на атомната сила, съдържаща се в метала.
такъв, който произвежда росата по ливадите, може да бъде силен като тоя, който причинява леда и много силен, когато се предизвиква бързото изпарение на течния въздух или на силно сгъстени тела. Съвременната химическа техника предоставя на алхимиците ценни начини на действие, които липсваха на техните предшественици. Ако имаме да резюмираме алхимическия проблем според гореизложените идеи, ще кажем: най-напред трябва да постигнем фиксиране в материята на голямо количество енергия, която е в състояние да произведе „минералния фермент" или философския камък. Тоя Фермент, в съприкосновение с минералните вещества, предизвиква в метала отваряне на атомите, последвано от бързо разслабване, което и освобождава част от енергията, не концентрирана още в метала и го сгъстява така, че той бързо минава през все по-големи и по-големи гъстоти, като става все по-тежък; напр. живакът (13*6 г.) инволюира към злато (19*5). Алхимическият проблем от минерална гледна точка се състои от две фази: една фаза на еволюция, или установяване на фермента и друга - на инволюция, или динамическо действие на тоя фермент като източник на разслабване на атомната сила, съдържаща се в метала. От растителна гледна точка, проблемът следва същите закони: най-напред имаме привеждане растенията в динамично състояние чрез действието на слънцето, съпроводено с ферментация, откъдето иде и гниенето. След това имаме сгъстяване на така освободените чрез дестилация елементи и най-после действие, което се явява като резултат от действието на дестилацията върху една маса инертна материя. Да приведем един пример. Ето един куп листа от рози. Ако ги дестилираме още пресни, ще получим долно качество масло.
към текста >>

15. Портрет – Х. Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

ако в единия край на тичинковия прашник имаме начална митозна фаза, то на известно разстояние клетките ще са в средна фаза, а още по-нататък – в крайна.
Русинов и С. Салкинд. Всички те печатат от 1922 г. досега ред статии в същото списание по въпроса (до сега са напечатани 11 статии) [1]. Как се е натъкнал Гурвич на тези лъчи? Както Хаберланд, така и Гурвич са забелязали, че клетъчното деление (кариокинезис или митоза) не почва едновременно във всички клетки, но като почва от една точка на даден орган, разпространява се в известни посоки с определена бързина. Напр. ако в единия край на тичинковия прашник имаме начална митозна фаза, то на известно разстояние клетките ще са в средна фаза, а още по-нататък – в крайна. Същото явление Немец наблюдавал в многоядрените клетки на зачатъците на млечните съдове у семейство Млечкови. Хаберланд предположил, че това се дължи на хормони. Гурвич излезе от предположението, че приемането на хормоните за причина не изключва съществуването и на друга причина. И тогаз при изследванията се натъкнал на тези лъчи. Понеже тези лъчи дават импулс за по-усилено клетъчно деление (митоза), той ги нарекъл митогенетични.
към текста >>

Значи в дълбоката фаза на магнетичния сън субектът вижда тая одична светлина, която Райхенбаховите сензитиви виждат при други условия.
Опитите на Райхенбах бяха повторени по неговия метод от много други изследователи със същите резултати. Но, което е още по-важно, разни изследователи независимо от него, без даже някои да знаят за неговите опити и по съвсем други методи, са дошли до същите явления. ФРЕНСКИТЕ ИЗСЛЕДОВАТЕЛИ Те изучиха дълбоките фази на хипнотичния и магнетичния сън. Тогаз лицето се освобождава от властта на магнетизатора и у него се появяват нови способности. У него се развива ясновидство и той почва да вижда аурата, светлината около човека, животното, растението, минерала и пр. Значи в дълбоката фаза на магнетичния сън субектът вижда тая одична светлина, която Райхенбаховите сензитиви виждат при други условия. Дюрвил нарича светлината, която прониква тялото, флуидно тяло. При дълбокия магнетичен сън флуидното тяло почва да излиза от физическото тяло. Това именно е причина за падането на последното в безсъзнание. Съзнанието остава в флуидното тяло. Че съзнанието е във флуидното тяло се вижда от факта, че то може да извършва това, което му се казва, когато физическото седи неподвижно.
към текста >>

16. Уводни думи към окултната биология. Нови насоки в биологията - Б. Боев Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Под влиянието на тия три положения, въпросът за изтока и запада влиза в нова фаза и добива нов интерес.
Редица нови научни, философски и религиозни проблеми, каквито са „интуицията" на Бергсон, психоанализата на Фройд, четвъртото измерение на новата математика и физика (на което могат да се дадат различни психологически тълкувания), интересът към религиозното учение на Толстой, към психологичните романи на Достоевски, към произведенията на Рабиндранат Тагор, (а у нас в последно време твърде много се четат и книгите на известния руски писател-философ Григорий Петров). - Тия проблеми, ако и да не са приели още окончателно очертание, в своите крайни изводи разколебават установените в западна Европа „научен" материализъм и религиозен догматизъм и разкриват като че ли перспективите на едно ново знание. 2). Редица икономически и обществени признаци, кризата в производството, липсата на вдъхновени творци, израждане на поколението и др. показват, че жизненият темп на западноевропейската култура е намален, отгдето и възниква идеята за нейния упадък и 3). ред опити (повече или по-малко сполучливи) да се предвиди бъдещето на Европа и културното развитие изобщо. Под влиянието на тия три положения, въпросът за изтока и запада влиза в нова фаза и добива нов интерес. Затова и ние го правим предмет на настоящата лекция. Преди всичко, изтокът в географско отношение е несравнено по-голям, а в историческо и много по-стар от запада. Западът в съвременния смисъл на думата води началото си едва от падането на западната римска империя, над развалините на която, придошлите след великото преселение на народите германски племена образуват своите държави. - От тия държави с примесения впоследствие към тях славянски елемент се оформяват днешните европейски сили - изразители на западната култура. И днес някои смятат, че противополагането запада на изтока е неправилно, тъй като той и по размери и по минало е несравнено по-малък.
към текста >>

Тази е външната и импресионистически набелязана картина на новата фаза, в която влизат отношенията между изтока и запада.
Това са, аз бих ги нарекъл - ирационални моменти в живота на човека... Днес животът от една страна става все по-обикновен и по-безличен, но от друга - тия моменти зачестяват или най-малкото стават по-очебийни Това се дължи не само на тъй наречената „морална криза” но и на дълбоките промени, които настъпват в колективната психология на днешния човек - вследствие общите културно исторически дислокации. Търсейки рационално обяснение на тия зачестили ирационални моменти, ние неизбежно стигаме до по-общи и наглед метафизични състояния, реалното съдържание на които, казват някои, могли да се намерят в езотеричната философия на изтока Но на изток днес ни водят не само моралните, религиозни и философски противоречия на запада, но и специалните науки. Учението за темпераментите и митовете на хората и взаимодействието между тялото и душата, в някои отношения изглежда е било по-добре познато на древните. Така наречената експериментална психология изнесе интересни работи и данни, но със своите безкрайни таблици и изчисления не задълбочи много уясняването за същината на душата. На запад това се вече чувствува и признава... Опитите на Райхенбах и така наречените „сензтиви'' - прилаганите в днешната медицина внушения, както и въздействието на цветните лъчи, загадъчното влияние на луната, а косвено може би и на други небесни тела върху нашия земен живот и ред специални проблеми, които ние тук, нямаме възможност дори да изброим, ни връщат към езотеризма на изтока. Тази е външната и импресионистически набелязана картина на новата фаза, в която влизат отношенията между изтока и запада. Упадъкът или по-право заключителният период на запада и съпровождащата го криза в християнството, крушението на материализма, разкриваното величие на изтока и исторически и по пътя новите научни въпроси, излизането на изтока от неговата досегашна пасивност и по-обективната му намеса в работите на запада, както ще видим по-долу - това са характерните моменти на тази нова фаза. Ако е трудно днес не само за отделния човек, но и за цялото човечество да си даде обективна сметка за това, което става с него, още по-трудно е да се предвиди или по-добре провиди и неговото бъдеще... Ние сме достигнали като че ли или отиваме към един върховен, универсален момент, пред който всички отделни спорове, недоразумения, конфликти остават дребни, незначителни. Днес се касае вече не за отношения между отделни личности и народи, а се поставя на изпитание цялото човечество... Днес дори, както поетично се изразяват някои, се надига земната кора със зачестилите напоследък земетресения и вулкани и цялото лице на земята се раздвижва. Картината отвън е такава, че искайки да я обхване и проумее със своя мъничък ум, човек или се върти в кръг, или изпада в песимизъм. И действително на оня, който по природа е песимист и вижда само мрачното и отрицателното в живота, с теоретически обяснения мъчно може да се помогне.
към текста >>

Упадъкът или по-право заключителният период на запада и съпровождащата го криза в християнството, крушението на материализма, разкриваното величие на изтока и исторически и по пътя новите научни въпроси, излизането на изтока от неговата досегашна пасивност и по-обективната му намеса в работите на запада, както ще видим по-долу - това са характерните моменти на тази нова фаза.
Търсейки рационално обяснение на тия зачестили ирационални моменти, ние неизбежно стигаме до по-общи и наглед метафизични състояния, реалното съдържание на които, казват някои, могли да се намерят в езотеричната философия на изтока Но на изток днес ни водят не само моралните, религиозни и философски противоречия на запада, но и специалните науки. Учението за темпераментите и митовете на хората и взаимодействието между тялото и душата, в някои отношения изглежда е било по-добре познато на древните. Така наречената експериментална психология изнесе интересни работи и данни, но със своите безкрайни таблици и изчисления не задълбочи много уясняването за същината на душата. На запад това се вече чувствува и признава... Опитите на Райхенбах и така наречените „сензтиви'' - прилаганите в днешната медицина внушения, както и въздействието на цветните лъчи, загадъчното влияние на луната, а косвено може би и на други небесни тела върху нашия земен живот и ред специални проблеми, които ние тук, нямаме възможност дори да изброим, ни връщат към езотеризма на изтока. Тази е външната и импресионистически набелязана картина на новата фаза, в която влизат отношенията между изтока и запада. Упадъкът или по-право заключителният период на запада и съпровождащата го криза в християнството, крушението на материализма, разкриваното величие на изтока и исторически и по пътя новите научни въпроси, излизането на изтока от неговата досегашна пасивност и по-обективната му намеса в работите на запада, както ще видим по-долу - това са характерните моменти на тази нова фаза. Ако е трудно днес не само за отделния човек, но и за цялото човечество да си даде обективна сметка за това, което става с него, още по-трудно е да се предвиди или по-добре провиди и неговото бъдеще... Ние сме достигнали като че ли или отиваме към един върховен, универсален момент, пред който всички отделни спорове, недоразумения, конфликти остават дребни, незначителни. Днес се касае вече не за отношения между отделни личности и народи, а се поставя на изпитание цялото човечество... Днес дори, както поетично се изразяват някои, се надига земната кора със зачестилите напоследък земетресения и вулкани и цялото лице на земята се раздвижва. Картината отвън е такава, че искайки да я обхване и проумее със своя мъничък ум, човек или се върти в кръг, или изпада в песимизъм. И действително на оня, който по природа е песимист и вижда само мрачното и отрицателното в живота, с теоретически обяснения мъчно може да се помогне. На такива може да се предпише едно - да се примирят с житейската си съдба и в пълен пацифизъм да очакват възможния си край.
към текста >>

17. Бъдещи насоки в музиката – К. Ик. Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

В този час астролозите събуждаха негова светлост и го запознаваха, в коя фаза е луната, кои планети светят на хоризонта, кое съзвездие минава меридиана и изобщо, дали не се е случило нещо необикновено.
Свещениците до изгрева на слънцето ниско се молят в съседната стая на душата на фараона; която през време на съня беше между Боговете. Тогава те представяха молитви за успешно изпълнение на текущите държавни работи, за покровителствуване границите на Египет и на царските гробници, че никой крадец да не се осмели да влезе там и да прекъсне вечната почивка на славните фараони – но молитвите на свещениците, вероятно от нощната умора, не всякога бяха ефикасни. Сенките на държавата растяха и в свещените гробници крадяха не само скъпоценностите, но дори мумиите на фараона. Това беше резултатът от гостуването в страната на различни чужденци и идолопоклонници, от които народът научи да открива египетските Богове и най-светите места. Почивката на Господаря на господарите биваше прекъсвана един път, посред нощ. В този час астролозите събуждаха негова светлост и го запознаваха, в коя фаза е луната, кои планети светят на хоризонта, кое съзвездие минава меридиана и изобщо, дали не се е случило нещо необикновено. Защото някой път се явяваха облаци, звездите падаха по-многобройно от обикновено, или прехвръкваха върху земята огнени глобуси. Господарят слушаше рапорта на астролозите, в случай на някакъв необикновен феномен ги успокояваше за безопасността на света и заповядваше да се отбележат всички наблюдения в специални табели, които всеки месец се пращаха на свещениците на храма на сфинкса, на най-големите мъдреци, които притежаваше Египет. Те вадеха заключения из таблиците, но най-важните не съобщаваха никому, а само на своите Халдейски колеги във Вавилон. След среднощ фараонът вече можеше да спи до сутрешната песен на петлите, ако той желаеше. Такъв благочестив и трудолюбив живот още преди половин година живееше добрият Бог, раздаващ на покровителствуваните живот и здраве, денем и нощем пазещ земята и небето, видимия и невидимия свет, но във втората половина на годината, вечно живущата негова душа по-често и по-често се уморяваше от земните работи и от неговата телесна черупка.
към текста >>

18. Стихове - Х. Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Защото човек днес е достигнал до една такава фаза в своето развитие, че се събуждат по-дълбоките сили в човека.
Поливането напр. на едно цвете може да е механическа работа, а може да се внесе в нея и идейност. И тази идейност ще разцъфти детските заложби! ЗАКЛЮЧЕНИЕ Днес е епохата, когато се събужда това ново съзнание. Духовната вълна, която днес се разлива по цялото земно кълбо, не е случайно явление, а е във връзка със законите на развитието. Защото човек днес е достигнал до една такава фаза в своето развитие, че се събуждат по-дълбоките сили в човека. Става разширение на човешкото съзнание. Чрез това човек ще стане способен на едно ново разбиране на живота. И човекът с това ново съзнание ще тури основата на новата култура. Тя ще се характеризира с нареждане на целокупния живот в хармония със законите на живата природа. Това е новото учение, което иде в света.
към текста >>

19. ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ - А. Бертоли Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

- Защото те виждат, че е безполезно да се говори, де трябва и де не трябва по това, тъй като голяма част от човечеството е в своята инволюционна фаза; следователно, тях може да ги занимава всичко друго, но не и разрешението на този въпрос.
Или вечен ли е, или не животът? И на всеки човек рано или късно, предстои разрешението на този въпрос, защото той е, който ще даде направление на неговите прояви. Двама души, които различно са разрешили този въпрос, се проявяват съвършено различно в живота си. Този въпрос, обаче, може да се разреши само субективно, т.е. отделни единици са, които ще се домогнат до неговото правилно разрешение и те дори ще си мълчат, или съвсем малко ще говорят по това. Защо? - Защото те виждат, че е безполезно да се говори, де трябва и де не трябва по това, тъй като голяма част от човечеството е в своята инволюционна фаза; следователно, тях може да ги занимава всичко друго, но не и разрешението на този въпрос. За тях има закон за причина и възмездие, има и време. Защо да отива човек там, дето не му е местото? Ако в някои духовни общества, па и във всички малко много идейни течения, са се появили някои неприятности, то е само заради туй, че поради прибързаната пропаганда на някои, в тези общества са успели да влязат индивиди, недостатъчно подготвени за там и следователно, те говорят за нови идеи, а живеят по старому. Христос казва, че ако се налее ново вино в стари мехове, те ще се пукнат. Когато у някого назрее една вътрешна нужда за духовен живот, той непременно ще намери и външни условия, които да го улеснят, стига искрено да търси.
към текста >>

20. ДУШАТА НА ЦВЕТЯТА - Морис Метерлинк Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Също така и тази пеперуда е едно семенце, и трябва да почакаш следующата фаза, за да я разбереш.
В природата има и други художници извън хората. Когато гледаме на природните красоти по този нов начин, те ще събудят в нас по-дълбоки сили. Ти си обременен; казваш, че живота няма смисъл. Аз бих препоръчал на мнозина, които са песимисти, да наблюдават живота на пеперудата, да видят, колко са красиви пеперудите. Когато посадиш едно семенце, чакаш много години, за да видиш порасналото дърво. Също така и тази пеперуда е едно семенце, и трябва да почакаш следующата фаза, за да я разбереш. Пеперудните крила не са съчетание на механични сили, но тях е изработила една интелигентност със своята четка". Днешното възпитание е механизирано. Трябва да се влее в него духовен елемент, живот. Днес учениците късат цветята на екскурзия, изучават ги откъснати в клас и пр. Растенията трябва да се изучават всред самата природа и то с онова любовно живо чувство, което ще свърже учениците с вътрешния живот на природата; и тогаз те ще получат от нея нещо, което ще даде голям тласък на тяхното развитие.
към текста >>

Това е само една фаза от развитието на нещо по-горно.
Новата култура носи нови отношения към всички същества., Само когато човек стане способен да вижда красивото в душите, тогаз отношенията ще престанат да бъдат механични, а ще бъдат връзка между душите. И тези връзки са истински и трайни. Д другите връзки са временни, плитки, те лесно отпадат. Но някой ще каже: „Този човек има такива и такива слабости". Той е в периода на развитието. Това е само една фаза от развитието на нещо по-горно. Това ново отношение един към друг ще събуди дълбоките сили и дарби на душата. Живот на личността, когато са разслабени връзките с колективния живот, е безплоден; тогаз дарбите, крито крие душата, остават непроявени. Всяко разслабване на връзките с целокупния живот води към израждане. Днешното механизиране на живота води към такова разслабване, Когато се научим да виждаме Красивото във всички същества, тогаз човешкото съзнание ще почне да работи в едно по-високо поле и ще има условия за нова култура.
към текста >>

21. Келтски окултизъм – Ernest Bose Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Днешната степен на съзнание е само една фаза от неговото развитие.
Тогаз се отварят безкрайни хоризонти за постижения и възможности. Еволюционният процес от по дълбоко гледище не е нищо друго, осен еволюция на съзнанието. Коя е основната характеристика на днешното съзнание? Всеки човек се чувствува днес същество, отделно от другите хора. Днешното съзнание е индивидуално, а в дълбокото минало не е било такова. Днешната степен на съзнание е само една фаза от неговото развитие. Днес предстои издигането му в една по-горна фаза - неговото разширение. Но тогаз се пита: има ли белези, някои факти, които да ни говорят за характера на това ново съзнание? Закон на частите и закон на Цялото „Разумното, Първичната Причина, съдържа живота на всички в себе си, съдържа единството на всички души". ,,В Божествения свят единството е закон на Цялото, което включва благото на всички". Учителят Новото съзнание, което иде, можем да наречем космическо или съзнание за единството.
към текста >>

Днес предстои издигането му в една по-горна фаза - неговото разширение.
Еволюционният процес от по дълбоко гледище не е нищо друго, осен еволюция на съзнанието. Коя е основната характеристика на днешното съзнание? Всеки човек се чувствува днес същество, отделно от другите хора. Днешното съзнание е индивидуално, а в дълбокото минало не е било такова. Днешната степен на съзнание е само една фаза от неговото развитие. Днес предстои издигането му в една по-горна фаза - неговото разширение. Но тогаз се пита: има ли белези, някои факти, които да ни говорят за характера на това ново съзнание? Закон на частите и закон на Цялото „Разумното, Първичната Причина, съдържа живота на всички в себе си, съдържа единството на всички души". ,,В Божествения свят единството е закон на Цялото, което включва благото на всички". Учителят Новото съзнание, което иде, можем да наречем космическо или съзнание за единството. Днес отиваме км една култура на единството.
към текста >>

Новото не означава обезличаване, понеже при тази фаза на развитие индивидуалното съзнание се запазва, само че едновременно човек чувствува връзките с целокупния живот.
И той, от егоистичния, личния живот, влиза в един по-широк живот. По-рано той е живял в илюзията на отделността, в закона на частите, а сега живее в закона на Цялото. Навсякъде той вижда всъщност един единствен живот: животът на Бога, на Разумното, на Първичната Причина. И този единствен живот на Бога, който преминава през него, преминава и през всички същества. Тогаз връзките му с Цялото стават реални за него. Новото не означава обезличаване, понеже при тази фаза на развитие индивидуалното съзнание се запазва, само че едновременно човек чувствува връзките с целокупния живот. Първичната Причина съдържа единството на всички души; ето защо, когато човек живее в закона на Цялото, той е във връзка с Първичната Причина, с Бога. Той ще има такова отношение към всички същества каквото Първичната Причина има към тях. Животът в Цялото е извор на сила „Ако аз стъпча това цвете, спра процеса му, като се върна вечерта усещам в душата си, че нещо ми е криво, направил съм нещо, което не е съобразно с Любовта", „Като намерите, че някой човек е по-красив от вас и страдате, или когато намерите, че някой е по-грозен от вас и се радвате, това показва, че разглеждате нещата разединено". „Всички сме свързани. Съдбата на всекиго е свързана със съдбата на всички същества.
към текста >>

22. Съвременната медицина и израждането на човечеството – Добран Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

За тая цел той разсъждава така: „Видът Tenia solium, който живее в тънките черва на човека, минава в ларвената си фаза през свинския организъм.
За да обори вегетарианството, той казва, че във водата и храната, която употребяваме, има множество животински микроорганизми и че самата растителна храна е комплекс от живи клетки, които се унищожават еднакво от месоядци и вегетарианци. Никой не отрича верността на това. Но ние питаме: какво в природата е абсолютно, че и вегетарианството да бъде такова? А и все едно ли е да изядеш една ябълка, пиперка или че от чашата вода сте изпили някакъв микроорганизъм, или да повалиш на земята, за да убиеш един вол, който съзнава, чувствува и има интелект, който още така енергично се съпротивлява? Най-главно този български учен се стреми да докаже, че месната храна е естествена за човека, като твърди, че някогашният човек, нашият прадед, е бил месоядец. За тая цел той разсъждава така: „Видът Tenia solium, който живее в тънките черва на човека, минава в ларвената си фаза през свинския организъм. Тази тения живее само в човека. И човек, за да се зарази от нея, трябва да е ял заразено от цистицеркуса (ларвата) на тенията в свинско месо. Тенията, казва той, е безгръбначно, принадлежащо към типа червей - много по-стар от човека; следователно, за да се поддържа този вид тения, тя трябва да е живяла в организма още на нашия прадед - т.е. първия човек още е бил месоядец, защото иначе не би се заразил от тения; следва, че месото е естествена храна за човека", заключава той. Ние мислим, обаче, че това е едно неточно, несолидно твърдение, защото къде е живяла тази тения, ако действително е по-стара от вида човек, преди човек да е бил обособен като човек, защото ние не я намираме в маймуните, които се третират като родоначалници на човека (а и те са също по-млади от типа червеи).
към текста >>

23. Космичен човешки ритъм - Р. Шуберт Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Тайната на растенията ще се разбере, когато се има пред вид, че те са произлезли при една по-раншна фаза на земята, наречена „лунна фаза на земята*-, когато всичко е било още в течно състояние.
Това не може да се постигне, ако не се извършат промени в човека. Затова Учителят на древността почваше обучението с това: човек да преживее отношението си към природните царства Посочваше му се един път на Посвещение, което му разкриваше тайните на природата в растенията, минералите. животните и самия човек. Тогаз още беше жива у човека истината, че пътят към миропознание води през самопознанието. Това самопознание е началото на онзи път на Посвещение, което води човека при дълбоките тайни на битието. Тайната на растенията ще се разбере, когато се има пред вид, че те са произлезли при една по-раншна фаза на земята, наречена „лунна фаза на земята*-, когато всичко е било още в течно състояние. И различието на растенията и цветовете се причини от различното отношение на тогавашната „лунна фаза на земята" към зодиакалните знакове, напр. когато тя е била в Скорпион, е давала едни форми на растенията, а стоейки в Близнаци или Дева - други форми и т.н. И миризмата на цветята е всъщност космичен аромат, който се задържа от цветята, но произхожда от планетите. Тъй напр. миризмата на теменугата иде от Венера, а миризмата на Assa foetida от Сатурн.
към текста >>

И различието на растенията и цветовете се причини от различното отношение на тогавашната „лунна фаза на земята" към зодиакалните знакове, напр.
Затова Учителят на древността почваше обучението с това: човек да преживее отношението си към природните царства Посочваше му се един път на Посвещение, което му разкриваше тайните на природата в растенията, минералите. животните и самия човек. Тогаз още беше жива у човека истината, че пътят към миропознание води през самопознанието. Това самопознание е началото на онзи път на Посвещение, което води човека при дълбоките тайни на битието. Тайната на растенията ще се разбере, когато се има пред вид, че те са произлезли при една по-раншна фаза на земята, наречена „лунна фаза на земята*-, когато всичко е било още в течно състояние. И различието на растенията и цветовете се причини от различното отношение на тогавашната „лунна фаза на земята" към зодиакалните знакове, напр. когато тя е била в Скорпион, е давала едни форми на растенията, а стоейки в Близнаци или Дева - други форми и т.н. И миризмата на цветята е всъщност космичен аромат, който се задържа от цветята, но произхожда от планетите. Тъй напр. миризмата на теменугата иде от Венера, а миризмата на Assa foetida от Сатурн. Растението се състои от физично и етерно тяло.
към текста >>

Тези метали са придобили твърдото си състояние на земята, обаче в по-раншна фаза на земята са били в течно състояние, а още по-рано - в газообразно.
Растението се състои от физично и етерно тяло. И този, който изучава растенията чрез окултните науки, той вижда сродството им с човешкото етерно тяло. Той знае и за връзката между различните растения с човешките органи; и тая връзка пак се определя от действието на планетите върху растенията и човека. Всяко растение си има своя сигнатура (космичен знак, под който стои), която може да се познае чрез разбиране езика на космоса и четене в книгата на природата. Металите са представители на планетите. Тези метали са придобили твърдото си състояние на земята, обаче в по-раншна фаза на земята са били в течно състояние, а още по-рано - в газообразно. Главните метали олово, калай, желязо, злато, мед, живак и сребро ни разкриват тайните на своята природа, които ни довеждат до планетите. Ученикът биваше упътван да се потопява в природата на метала, да се вживее в цвета и качествата му. Сивият цвят на оловото го поставяше в свръзка с природата на Сатурн, бляскавият топъл жълт цвят на златото - със Слънцето, блестящия червен цвят на медта - с природата на Венера, калая - с природата на Юпитер, желязото - с Марс, живака с Меркурий. Древните окултни школи са учили, че втвърдяването на металите на земята е станало чрез космични сили. Напр. безпрепятственото Сатурново действие върху земята води към образуването на оловото; безпрепятственото действие на Юпитер води към образуване на калая.
към текста >>

24. ЧАДА БОЖИИ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

– Това е кулата, дето Жана Д'Арк претърпя първата фаза на своето мъченичество, прибави той за мен.
Там изглежда, че има стари църкви, римски старини. – Да, каза винарят, в Компиен още стои една стара кула в дома на една моя братовчедка, почти до брега на реката Оаза. Можете да я посетите, ако обичате. – Разбира се, каза Андреас. Ние ще обядваме заедно. – Това е кулата, дето Жана Д'Арк претърпя първата фаза на своето мъченичество, прибави той за мен. – Не мога да ви придружа поради детето, каза винарят. Но Андреас го убеди да се съгласи. Минахме Шантили, Коа и фабриките ù, широки полета, прекъсвани от горички, красиви хоризонти на „Ил до Франс"; минахме и сивата и тиха Оаза и пристигнахме. Обядвахме всички заедно. Едрият човек говореше високо, живо.
към текста >>

25. ЗА АРХИТЕКТУРАТА Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Дельоз установи, че лицата, с които е правил опити, виждат в по-дълбоката фаза на магнетичния сън светещ флуид около него; тази светлина излиза с по голяма сила от главата и ръцете му.
Б. Боев ИЗ ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ДЬО РОША ВЪРХУ ЧОВЕШКОТО ЕСТЕСТВО. Дельоз установи, че лицата, с които е правил опити, виждат в по-дълбоката фаза на магнетичния сън светещ флуид около него; тази светлина излиза с по голяма сила от главата и ръцете му. Д-р Деспин от Екс-Ле-Бен и Д-р Шарпиньон от Орлеан наблюдаваха и установиха чрез многобройни опити, че същите субекти забелязват светлината, която изпуща магнитът. среброто, златото и пр. Австрийският химик и геолог Райхенбах установи, че сензитивите наблюдават в тъмна стая светлината около животните, хората и пр. Алберт до Роша е искал да установи и по свои специални методи обективността на това, което виждат сензитивите и от друга страна да изследва по-подробно тези явления. Той е намерил в болницата Шарите в Париж лицето Алберт Л., с когото е правил опити Д-р Люис.
към текста >>

при дълбоката фаза на съня си казвал, че вижда светлина около кристалите, растенията, животните, човека.
Те само го запитвали, какво вижда. На субекта не трябвало да се загатва абсолютно нищо: нито с думи, нито с действия. Даже за да се изключи и най-малкият повод за внушение, До Роша и сътрудникът му си разпределили работата: първият се грижил да приведе субекта в магнетичния или хипнотичния сън, а вторият правил опити с апаратите без знанието на до Роша и на сензитива и без да участвува в магнетизирането. При дълбоките фази на магнетичния и хипнотичния сън субектът е вече свободен от всяка внушаемост; той вече става напълно независим от волята на експериментатора, не се подава на никакви внушения, но тогаз у него се развиват известни нови способности. Алберт Л. при дълбоката фаза на съня си казвал, че вижда светлина около кристалите, растенията, животните, човека. Даже при известна фаза човешкото тяло ставало за него прозрачно, и той виждал всички вътрешни органи. Важното било да се намерят методи за контролиране на неговите показания. До Роша и сътрудникът му приложили следните контролни методи: 1. Чрез електромагнит. Вместо да се задоволят само с устните показания, Алберт до Роша и сътрудникът му получавали от субекта цветни рисунки, съдържащи всички подробности, видени от него.
към текста >>

Даже при известна фаза човешкото тяло ставало за него прозрачно, и той виждал всички вътрешни органи.
На субекта не трябвало да се загатва абсолютно нищо: нито с думи, нито с действия. Даже за да се изключи и най-малкият повод за внушение, До Роша и сътрудникът му си разпределили работата: първият се грижил да приведе субекта в магнетичния или хипнотичния сън, а вторият правил опити с апаратите без знанието на до Роша и на сензитива и без да участвува в магнетизирането. При дълбоките фази на магнетичния и хипнотичния сън субектът е вече свободен от всяка внушаемост; той вече става напълно независим от волята на експериментатора, не се подава на никакви внушения, но тогаз у него се развиват известни нови способности. Алберт Л. при дълбоката фаза на съня си казвал, че вижда светлина около кристалите, растенията, животните, човека. Даже при известна фаза човешкото тяло ставало за него прозрачно, и той виждал всички вътрешни органи. Важното било да се намерят методи за контролиране на неговите показания. До Роша и сътрудникът му приложили следните контролни методи: 1. Чрез електромагнит. Вместо да се задоволят само с устните показания, Алберт до Роша и сътрудникът му получавали от субекта цветни рисунки, съдържащи всички подробности, видени от него. Ако навием медна жица около желязна пръчка и двата края на жицата скачим с двата края на полюса на електрическа батерия, то знаем, че желязната пръчка става електромагнит.
към текста >>

Чрез двама субекти приведени едновременно в магнетически сън, за да описват взаимно своите състояния, се установява, че при такава дълбока фаза флуидното тяло вече започва да се излъчва (отделя) от физичното тяло и то отначало във вид на концентрични кръгове около физичното тяло на определени разстояния.
Светлината, която субектът вижда на двата края на един голям магнит, има дължина 20-30 см. Обаче по-чувствителни сензитиви виждат тази светлина с дължина 4-5 метра. 4. Екстериоризация на чувствителността. При дълбок магнетичен или хипнотичен сън тялото изпада в пълна безчувственост, но в замина на това става чувствително пространството около физичното тяло. Допирането до тялото субектът не чувствува, но чувствува допирането до това пространство. Чрез двама субекти приведени едновременно в магнетически сън, за да описват взаимно своите състояния, се установява, че при такава дълбока фаза флуидното тяло вече започва да се излъчва (отделя) от физичното тяло и то отначало във вид на концентрични кръгове около физичното тяло на определени разстояния. И даже ако вземем чаша вода и държим на мястото на такъв концентричен кръг, за да се напои с флуид, и занесем тая вода в друга стая и разклатим, то това ще бъде усетено от субекта посредством напоения флуид. Това се нарича екстериоризация на чувствителността. 5. Излъчване на флуидното тяло. По-нататък, при по-дълбоките фази на съня става следното: Флуидът (светлината), който се излъчва във вид на концентрични кръгове около човешкото тяло, се концентрира после извън физичното в едно тяло, наречено флуидно. Това се нарича излъчване на флуидното тяло.
към текста >>

26. КРАЙ ИЗВОРА Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Ето защо официалната наука с изказванията на Гурвич влиза вече в една нова фаза: всички физични процеси: дишане, хранене, размножаване, нарастване, движение на соковете и пр.
Тези опити установили индукционната им сила. Опитите с семеделите установили, че митогенетичните лъчи са в главна връзка с централното лико - дървесно снопче на семеделите. Заключение От тези изследвания се вижда, че митогенетичните лъчи не са нещо единично, спорадично в организования свят, но че са едно общо явление. Почти всички същества и всички техни органи изпущат митогенетични лъчи, само че с различна интензивност. Това вече говори, че тези лъчи имат голямо значение при жизнените процеси. Ето защо официалната наука с изказванията на Гурвич влиза вече в една нова фаза: всички физични процеси: дишане, хранене, размножаване, нарастване, движение на соковете и пр. се изследват вече от едно по-дълбоко гледище. С тези изследвания на Гурвич не само потвърждава една отдавна известна окултна истина. Отворете старите и нови съчинения по окултната наука и там навсякъде се говори за тези лъчи! Между многото други нали и Райхенбах ги доказа експериментално не само у организмите, но и у кристалите, небесните тела и пр.? Това не е ли одичната сила на Райхенбах с ново име?
към текста >>

А като вземем пред вид фактите, които говорят в полза на неоламаркизма (за психичния фактор при еволюцията и при биологичните явления), ние вече виждаме, че биологията влиза в една нова фаза - фаза много плодотворна във всяко отношение.
Ето защо тези изследвания на Гурвич все повече хвърлят мост между официалната и окултната наука. Но някой ще каже, че изследванията на Гурвич още не потвърждават всички окултни истини. Но важно е следното: Окултната наука чрез свои методи на изследване дохожда до едни истини, до които после дохожда и официалната наука. Това говори вече за точността на методите, с които си служи окултната наука. Със знанието на тези по-висши енергии у организмите и цялата природа се отварят широки хоризонти за изследване. А като вземем пред вид фактите, които говорят в полза на неоламаркизма (за психичния фактор при еволюцията и при биологичните явления), ние вече виждаме, че биологията влиза в една нова фаза - фаза много плодотворна във всяко отношение. Не може да се разбере едно растение, додето не се изучи и неговия етерен двойник, а този двойник е част от неговата аура (светлина, която прониква растението и го заобикаля наоколо). Такава аура имат и животните, човекът, звездите и пр. Напр. една звезда не е само това, което виждаме с физичните си очи на небето, но тя е нещо много повече. За да се разберат жизнените процеси на организмите, непременно трябва да се знае връзката между физичното тяло и етерното, също и с по-горните членове на неговото естество. Това хвърля голяма светлина и върху медицинските проблеми.
към текста >>

По-рано се смятала като самостоятелна форма, понеже достига до полова зрелост, но сега се смята като ларвена фаза на американското земноводно Amlistoma.
Това е една обширна, важна област, която има голямо приложение в медицината, земеделието и пр. [1]Виж списание „Житно Зърно", год. III. кн, 4-5 [2]Виж сп. „Arhiv für Entwick lungsmechanik", 1923-1927 год. [3]Аксолотъл (известен под името SiredonPisciformis); живее в Мексико. По-рано се смятала като самостоятелна форма, понеже достига до полова зрелост, но сега се смята като ларвена фаза на американското земноводно Amlistoma. Тая ларвена фаза при известни условия може да достигне полова зрялост, преди да стане възрастна форма.
към текста >>

Тая ларвена фаза при известни условия може да достигне полова зрялост, преди да стане възрастна форма.
[1]Виж списание „Житно Зърно", год. III. кн, 4-5 [2]Виж сп. „Arhiv für Entwick lungsmechanik", 1923-1927 год. [3]Аксолотъл (известен под името SiredonPisciformis); живее в Мексико. По-рано се смятала като самостоятелна форма, понеже достига до полова зрелост, но сега се смята като ларвена фаза на американското земноводно Amlistoma. Тая ларвена фаза при известни условия може да достигне полова зрялост, преди да стане възрастна форма.
към текста >>

27. КНИГОПИС Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Същата библиотека е започнала втората година, в която ще издаде делата първа серия от беседите на Учителя с приложение: „Трите основи на живота." Основната причина за интереса в чужбина към тези идеи се дължи на онази фаза, в която се намира сега човечеството.
В „Manchester Guardian", един от реномираните английски вестници, има благоприятни отзиви за неговите сказки с изложение на основните му идеи. Хайдорн от Алтона (Германия) се е обърнал писмено към някои от нашите приятели за близко сътрудничество с него на идеята, която той прокарва в редактираното от него списание „Unuigita homaro." Той работи за основаването на международна организация за духовна обнова на човечеството. Една от главните й цели ще бъде обединението на всички духовни сили за общото повдигане на човечеството. Без съмнение, за интереса в чужбина към идеите на Бsлото Братство твърде много допринесе издаването на есперантската библиотека „Нова Култура", която дава в превод беседите на Учителя. Тая библиотека е издала до сега една пълна серия от 10 номера, в които редом с беседите са дадени и обяснителни предговори. Същата библиотека е започнала втората година, в която ще издаде делата първа серия от беседите на Учителя с приложение: „Трите основи на живота." Основната причина за интереса в чужбина към тези идеи се дължи на онази фаза, в която се намира сега човечеството. То се намира в завоя между две епохи, две култури. Няколко думи за 17 български есперантски конгрес и първата балканска есперантска конференция в София. На 12 и 13 юли т.г. заседаваше в София 17 конгрес на българските есперантисти. Между многото делегати от България имаше представители и на съседните балкански държави: от Сърбия представител беше Д-р Степанчич, адвокат от Белград, със съпругата си, от Румъния — Д-р Рубин, син на покойния Д-р Рубин, който е спомогнал извънредно много за есперантското и вегетарианско движение в Румъния; друг румънски делегат беше Йониел Абрамович, - и двамата от Букурещ.
към текста >>

28. СЪБУДЕТЕ СЕ, ДЕЦА НА СВЕТЛИНАТА! - ПРЕВОД СТЕЛА Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Под бъдещ живот тук разбираме не един еднократен процес, но следващата фаза, в която човек преминава в своето развитие.
Защото има съотношение между вярата и знанието. Човек се ражда със способностите си, но знанието се придобива. Но за да придобием знанието, трябва да има в какво да вярваме, трябва да имаме обект на изследване. И онова, което отличава християнството от другите религии, не е вярата, но знанието – живия научен опит . А всяка наука е важна за онова, което може да ни даде и да ни послужи като средство за нашия бъдещ живот. Под бъдещ живот тук разбираме не един еднократен процес, но следващата фаза, в която човек преминава в своето развитие. За детето-юношеската възраст е бъдещият живот; за юношата – зрялата възраст и т. н. Съвременната наука и науката на миналото винаги са имала за задача да подигнат човечеството в неговото развитие и да му дадат методи за възпитание, за да може да живее разумен живот. И най-важното нещо за съвременния човек, това е науката да се учи човек да живее. И животът има смисъл, когато човек се учи. Без учението и науката си няма смисъл.
към текста >>

29. ВЕСТИ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

НЯКОЛКО ДУМИ ЗА ДВИЖЕНИЕТО ООМОТО Днешното човечество преживява една фаза, която може да се нарече преходна между две епохи.
НЯКОЛКО ДУМИ ЗА ДВИЖЕНИЕТО ООМОТО Днешното човечество преживява една фаза, която може да се нарече преходна между две епохи. Днешната фаза от човешкото развитие е важна в това отношение, че тя съдържа множество симптоми в разните области на живота, които показват, че предстои едно разширение на човешкото съзнание. Тези симптоми човек може да види в обществения живот, в науката, поезията, музиката, живописта, философията, в духовните движения. Днес във всички тези области имаме вълна на нови идеи. Движението Оомото в Япония е един от тези симптоми. Основателка на това движение е г-жа Нао Дегучи от гр.
към текста >>

Днешната фаза от човешкото развитие е важна в това отношение, че тя съдържа множество симптоми в разните области на живота, които показват, че предстои едно разширение на човешкото съзнание.
НЯКОЛКО ДУМИ ЗА ДВИЖЕНИЕТО ООМОТО Днешното човечество преживява една фаза, която може да се нарече преходна между две епохи. Днешната фаза от човешкото развитие е важна в това отношение, че тя съдържа множество симптоми в разните области на живота, които показват, че предстои едно разширение на човешкото съзнание. Тези симптоми човек може да види в обществения живот, в науката, поезията, музиката, живописта, философията, в духовните движения. Днес във всички тези области имаме вълна на нови идеи. Движението Оомото в Япония е един от тези симптоми. Основателка на това движение е г-жа Нао Дегучи от гр. Аябе в средна Япония.
към текста >>

30. НАУКА И ЖИВОТ - ВЛ. ПАШОВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Това го наричат нагон, инстинкт в позитивната наука, но според окултната наука, това е подтикът на Първичната Реалност, който отначало не се схваща от индивидуалното съзнание; но в дългия процес на живота съзнанието дохожда в онази фаза, когато този стремеж и подтик се осъзнават.
А принципите в своята целокупност образуват човешката разумност. Разумността е сбор не механически, а чисто органически на принципи, закони и факти. И когато човек има на разположение фактите, законите и принципите, ще се добере до истинските методи за реализиране стремежите на своя дух. В човека има една сила, която тласка човешкия дух към работа. Тази вътрешна сила ние може да не я схващаме със съзнанието си. Това го наричат нагон, инстинкт в позитивната наука, но според окултната наука, това е подтикът на Първичната Реалност, който отначало не се схваща от индивидуалното съзнание; но в дългия процес на живота съзнанието дохожда в онази фаза, когато този стремеж и подтик се осъзнават. Този момент го наричат пробуждане на човешкото съзнание или пробуждане на висшата разумност в човека. Тогаз човек дохожда до онова живо знание, което ще го постави в контакт с разумните сили на Живата Природа и човек ще може да реализира всичките си благородни мисли и желания. А сега хората имат добри желания и стремежи, но нямат знания и методи, по които да ги реализират и затова правят грешки и престъпления. Според твърдението на херметическата школа, тъмнината, която пречи на човешкото съзнание да схване правилно нещата и му съдейства да греши в своите прояви, е в зависимост от средата и материята, през която минава съзнанието. С факта, който е известен като грехопадение, нашата слънчева система и частно земята навлизат в една такава област от космическото пространство, където са действали известни динамически разрушителни сили, свързани с материя, останала от далечни минали култури, които са оставили в нея всичките си отрицателни мисли и желания.
към текста >>

31. ПОДЕМ В БИОЛОГИЯТА - Б. БОЕВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Тя говори, че съвременната обществена организация влиза в една фаза на развитие много критическа и болезнена.
То донякъде само може да ни даде идея за числото на неподпомаганите безработни, за полубезработните, за ниските надници на ангажираните в работа и изобщо за засегнатите от немотията и глада. Има хора и те са много, които смятат това социално явление за „неизбежно зло", за нещо временно и „нормално". Наистина, безработни е имало от самото начало на днешното индустриално развитие. Индустрията, изобщо, при капиталистическите порядки, не може да се развива без една голяма армия от безработни, без гладни и лишени от всякакви средства хора. Но днешната безработица е нещо необикновено и за капиталистическите порядки. Тя говори, че съвременната обществена организация влиза в една фаза на развитие много критическа и болезнена. Тая безработица задава вече най-големи грижи и опасности на отговорните държавни хора в големите капиталистически страни. Германия днес е принудена да плаща за подпомагане на безработни повече средства годишно, отколкото плаща за репарациите. Това подпомагане е обаче само едно недостатъчно и палиативно средство. То ни най-малко не разрешава въпроса, защото средствата за подпомагането трябва да се вземат пак от народните маси чрез нови данъчни тежести. От где иде безработицата?
към текста >>

32. ВЕЧНАТА СПРАВЕДЛИВОСТ- П. МЪЛФОРД Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

В тази фаза се заражда и истинската мисъл и затова и човека се нарича същество на мисълта.
Това са факти в окултната наука, които всеки, стремящ се искрено към познанието, може да ги провери; защото в природата има хроники, в които всичко се записва. Достатъчно е да се научи живия език на природата, за да могат да се прочетат тези хроники – съвременната наука вече върви в този път. Тези същества, които са съществували в минали вселени, са минали по пътя на развитието, по който ние сега минаваме, макар и не съвсем също, защото в природата няма повторение; но те са минали през стадия на човека. Защото в херметичната философия под понятието човек се разбира точно определена степен на развитие в световния развой на съзнанието с точно определени качества. Онази степен в развитието на съзнанието, когато се явява самосъзнанието или когато съзнанието започва да чувства и схваща себе си като единица, като отделност, се нарича човек. В тази фаза се заражда и истинската мисъл и затова и човека се нарича същество на мисълта. Тези същества, минали по този път, по който ние сега вървим, знаят всички подробности в характера на пътя и имат всичкото желание да ни бъдат полезни; тяхната опитност може да ни послужи като една светлина, като ръководство и метод, но те няма да ходят заради нас – ние сами трябва да изминем пътя и лично проверим всичко, каквото те ни са дали. Те образуват тъй нареченото Бяло Братство. Бялото Братство има такава тясна връзка с човечеството, каквато ние имаме с животните и растенията. Те се грижат за нашето развитие и напредък. Те познават най-скритите сили на човека, имат великото живо знание, и могат да научат хората да живеят разумно и щастливо.
към текста >>

33. Д-р Ст. К. - ЧИСТОТАТА. МИСИЯТА НА БОГОМИЛИТЕ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Този, който даже веднъж в живота си е имал общение, връзка с Христа, той влиза вече в една нова фаза.
Нито световна слава, нито богатство бяха поздравили неговия живот. Но той беше вкусил от най-възвишеното и дълбокото: той беше в хармония с Бога и обичан от Бога и от хората, той сам беше душа, изпълнена с любов. Всеки човек, който обича, взема участие във висшия живот и Христос казва: „Много ще ù се прости, защото много е обичала". Христос посочва пътя: самопожертване на своя живот зарад другите. Чрез развитие човек става все по-съзнателен за висшия живот и все по-вече се посближава до целта: безсмъртието. Този, който даже веднъж в живота си е имал общение, връзка с Христа, той влиза вече в една нова фаза. Целият живот на Клод дьо Сен-Мартен е бил посветен за освобождението на душите от веригите на тъмнината, невежеството, заблуждението и завеждането им към светлината и свободата.
към текста >>

34. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

В новата култура човешкото съзнание се издига до една такава фаза, до която то не е дохождало досега в своята история; то ще се прояви по един съвсем нов начин.
И когато престанаха да се раждат там напреднали души, тези култури загаснаха. Сега встъпваме в една епоха, когато напредналите души на човечеството ще се въплътят между славяните и други някои народи, в които има условия за подем. В Русия и в другите славянски страни предстои голям духовен подем. Разбира се, тая нова култура ще засегне всички народи, но от славянството ще излезе един голям импулс, който после ще се разпространи навсякъде. С последователната смяна на културите човешкото съзнание се е издигало все по-високо и по-високо. В новата култура човешкото съзнание се издига до една такава фаза, до която то не е дохождало досега в своята история; то ще се прояви по един съвсем нов начин. Затова можем да кажем, че новата култура ще даде на човечеството съвсем ново откровение на силите, спящи в човешката природа. И така движението на Всемирното Бяло Братство в България не иде нито от някое „източно”, нито от някое „западно” движение, но направо от Центъра на Всемирното Бяло Братство. Защо то почна именно в една славянска страна? (Следва) 1. Виж „Житно зърно”, год.
към текста >>

35. СПЕКТРИ - Г. Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Съзнанието на съвременния човек постепенно узрява за онази фаза, при която то ще се превърне в любов!
Той нарича Толстой „едно от ранните пролетни ц в е т я." Освалд Шпенглер в своето съчинение „Залезът на Европа" и в други съчинения разглежда подробно зараждането, издигането, разцвета и постепенния упадък на културите една след друга, като почва от най-древните култури: китайска, индийка, персийска, египетска, арабска, гръцка, римска, западно-европейска и пр.. И въз основа на многобройни факти, симптоми и пр. той идва до заключение, че както досега културите са се издигали, достигали са до разцвет и са отпадали, за да се заместят с друга, така и сега е ред на славянството да се издигне и да внесе нещо ново в общочовешката съкровищница на ценности, на придобивки. От горното е ясно, защо богомилството трябваше да се появи в една славянска страна и защо след много векове пак в същата славянска страна трябваше да почне движението на Вс. Б. Братство. * * * В човешката душа се крият съкровища, които още не са разработени, и когато им дадем възможност да се разкрият, ще дойдем до една култура, забележителна по красота, хармония и творчество. Съзнанието на съвременния човек постепенно узрява за онази фаза, при която то ще се превърне в любов! В човешката душа се крият сили, които досега не са били проявени и именно сега започва тяхната проява. У всеки човек има един свещен храм, едно светилище, в което гори вечният пламък на любовта, красотата, хармонията, мира, радостта, силата и светлината! Има минути, когато и най-падналият човек проявява възвишеното, което той носи в глъбините на своята душа! Човек не чувствува ли в минути на вътрешно озарение радост, мир, сила и любов към всички? Той не иска ли тогаз да прегърне всички и да се жертвува за всички?
към текста >>

И това ново съзнание ще дойде по законите на еволюцията, тъй както фазата на гъсеницата се сменя с фазите на какавидата и на пеперудата!
Веднъж, когато той бил на полска работа, спрял се, погледнал картината, която се разкривала пред очите му: снежните Алпи, синьото езеро, небето, тревите, цветята и в този момент почувствувал, че е едно с всичко: и с хората, и с тревите, и с цветята, и с планините; и почувствувал небивала радост в себе си; и в този момент море от идеи нахлули в него. Той почувствувал любов към всички. Това траяло известно време и после пак се върнал в обикновеното си състояние. Той няколко пъти е имал такива състояния. Това, което е имал той, е предвестник на онова ново състояние, до което се издига човешкото съзнание днес по законите на развитието. И това ново съзнание ще дойде по законите на еволюцията, тъй както фазата на гъсеницата се сменя с фазите на какавидата и на пеперудата! И това, новото, ще бъде събуждането на човешката душа. И това чувство на братство, това вълнуване на човешкия дух днес от новите идеи, това тяхно разпространение и възприемане от по-будните, по-чувствителните души, е вече предвестник на това ново, разширено съзнание. Човекът с това разширено съзнание ще има съвсем ново отношение към хората и към цялата природа. Това ново съзнание можем да наречем космическо съзнание. * * * Движението на Вс.
към текста >>

36. ДВА ПРИЛИВА - Г. Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Днес всички хора искат да влязат в нови условия, в нова фаза на живот. Защо?
Тъй щото, при сегашните условия на живот, религията, науката, обществото са необходими за човека дотолкова, доколкото внасят светлина в живота му, да знае той, отде да започне и де да свърши Първо, човек трябва да започне да изучава тялото си. Той трябва да изучава краката, т.е. добродетелите си и ръцете, т.е. правдата, справедливостта. Не може да бъде човек добродетелен, ако няма добре развити и здрави крака; не може да бъде човек справедлив, ако няма добре развити ръце. Днес всички хора искат да влязат в нови условия, в нова фаза на живот. Защо? – Искат да се освободят от противоречията, от страданията. Наистина, миналите поколения са страдали и сегашните хора страдат; миналите поколения са имали противоречия, и сегашните хора имат противоречия. Много неща трябва да се поправят, за да дойде човек до новите условия на живот. Това ще стане по един естествен път, защото виждаме, как природата всеки ден начертава, набелязва по една линийка от своя определен план. Съществува един велик закон в света, който регулира целокупния живот.
към текста >>

37. ЗА ФИЗИОГНОМИЧНАТА ПРИЛИКА МЕЖДУ ЖИВОТНИТЕ И ЧОВЕКА-Д-Р ЕЛИ РАФАИЛОВА Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Манголд показа със своите опити, че ако в гаструлата (зародишна фаза) на тритона се вземе част от ектодермата и се присади близо до храносмилателната система, ще даде гръбна струна, гръбначни прешлени и пр.
Много научни факти вече се трупат, които биомеханизмът е безсилен да обясни и които потвърждават окултните схващания. И наистина, биологията вече говори за „организаторски центрове”, за „организаторски сили” в организма. Напр. видният съвременен немски биолог Шлеман вече въвежда в биологията термина „организационно, организаторско поле” Това е полето, в което действува даден организационен център в организма. Знае се, че ектодермата в зародишното развитие дава гръбначния и главния мозък, но не дава тръбната струна, понеже последната има мезодермален произход. Но О. Манголд показа със своите опити, че ако в гаструлата (зародишна фаза) на тритона се вземе част от ектодермата и се присади близо до храносмилателната система, ще даде гръбна струна, гръбначни прешлени и пр. От този и от много други такива опити, събрани вече в биологията, се вижда, че формата, в която ще се развие една тъкан, не зависи само от физико-химичното устройство на клетките ù, но от действието на един по-висок принцип, а именно на силите-организаторки. Но вече биологията прави и втора крачка напред и още повече се приближава до твърденията на окултната наука, като приема психичния фактор на еволюцията и на целесъобразността в организма. Това е онова течение в биологията, което напоследък мощно се издига; това е така нареченият психо-ламаркизъм. Има вече събрани много опити в биологията, които показват, че организмът се приспособява пряко към околните условия. Правени са опити при условия, при които абсолютно е изключено да се мисли за действието на естествения подбор, напр.
към текста >>

38. LE MAITRE PARLE. LA VIE Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

От горното ясно се вижда, как биологичната наука и изобщо науката вече е дошла до една такава фаза, че в най-новите свои постижения води към спиритуализма.
В предговора си Дриш между другото казва: „Становището на официалната наука към парапсихологията днес е такова, че в скоро време това становище ще изглежда назадничаво, странно. Университетите трябва да бъдат внимателни към тези нови изследвания и в същото време не трябва бъдат консервативни, да не мислят, че всичко знаят и с това да спъват напредъка в знанието. Днес е вече невъзможно човек да се затвори спрямо новото.” По-нататък можем да направим в страниците на това списание изложение на основните идеи и по-важните факти в последния труд на Дриш. Други, които са вървели по аналогичен път, за да дойдат до спиритуализма, са мюнхенският професор по зоология д-р Август Паули, професорът по ботаника Райнке и пр. Важен е големият труд на първия „Darwinismus und Lamarckis-mus” и трудът на втория „Философия на ботаниката”. От горното ясно се вижда, как биологичната наука и изобщо науката вече е дошла до една такава фаза, че в най-новите свои постижения води към спиритуализма. И така, будните умове вече се приближават по този или онзи начин до схващанията на окултната наука. Човечеството вече узрява за едно по-дълбоко разбиране на живота. Ето защо Метерлинк казва, че най-великото постижение на 20 век е научното откритие на невидимия свят. И по-голямата светлина, която ще добие човечеството от едно по-дълбоко разбиране на живота, ще му помогне да внесе положително творчество и преустройство във всички области на живота, ще отвори душата му за новото, което иде. Надяваме се, че идването на Дриш в София и неговите три сказки тук ще заинтересуват мнозина, за да проучат по-подробно пътя, по който той е вървял, за да стигне до спиритуализма.
към текста >>

39. СТИХОВЕ-ДИМИТРИНА АНТОНОВА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

При работенето с тия растения правят се системни наблюдения при какво годишно време се взимат, при коя фаза на луната, сутрин или вечер и пр.
В него се проучва кои растения какви бои дават, а също се изучават и начините на добиването им. Достигнато е вече да се произвеждат 18 изпробвани чисти тонове. Боите се сгъстяват и опаковат в специални тубички, които се продават не скъпо. Една част от растенията било за проучваниятаq било за произвеждането на веч познатите бои, се култивират в специалния за това двор на Антеа института. Друга част се култивират в именията на обществото и на негови членове в Холандия. При работенето с тия растения правят се системни наблюдения при какво годишно време се взимат, при коя фаза на луната, сутрин или вечер и пр. и пр. неща, които установило се е, са от много голямо значение. Една голяма и от голямо значение дейност проявява природонаучната секция в Гьотеамум и специално биологическият отдел. Той се помещава в долните етажи на „Schleiferei" (Зданието с двата купола в северната част на двора на Гьотеанум, което побира в себе си още и работилницата за шлифоване, боядисване и гравиране на стъклата). Главният ръководител на биологическата лаборатория е Д-р Пфайфер, който я издържа със свои средства.
към текста >>

40. ЖИЗНЕНИЯТ МАГНЕТИЗЪМ И ПОЛЯРНОСТА НА ЧОВЕШКОТО ТЯЛО-Г. Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Новите идеи днес идат по закона на развитието: те са характерни за днешната фаза от развитието на човешкото и общочовешкото съзнание.
Напротив, те не само че няма да се обезличат, но ще имат всички благоприятни условия за подем, за творчество във всички области на живота! И всеки народ, всяко общество, което не приеме новото, което иде по законите на развитието, няма никакво бъдеще! Той ще се изроди. Днес известни нови идеи проникват навсякъде, те се носят навсякъде. Всяка епоха носи със себе си известни идеи. Новите идеи днес идат по закона на развитието: те са характерни за днешната фаза от развитието на човешкото и общочовешкото съзнание. Ето защо онзи народ, който им противодействува, ще бъде пометен, както един човек, който иска да плава срещу мощното течение на една голяма река. Някои, които не разбират духа на историята и законите, по които се развива човешкото съзнание, мислят, че хората с новите идеи не са полезни за обществото и даже опасни, защото го делят. Не, те са пионерите на зазоряването, което иде. Носителите на нови идеи: есперантисти, туристи, въздържатели, вегетарианци, толстоисти, духобори, окултисти, и пр., са само отделни части на общата велика вълна за една нова култура на земята. И трябва да бъдем спокойни за бъдещето на онзи народ, в който тези нови идеи се разпространят и разцъфтят.
към текста >>

41. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ-ЧОВЕКЪТ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

И най-после в човека настава третата фаза, третият процес – реализиране на идеята.
Трикратността е подчертана на много места в природата. Тя се обосновава и в това, че когато човек се проявява, този процес също така минава през три фази, или три перипетии: първо човек мисли – той минава през мисловния процес; после човек изживява идеята, през което време радва се или скърби, вдъхновява се или се разочарова. Ако през този процес чувствата са силни, активни и добре очертани, човек получава импулс да се прояви навън. Ако пък чувствата са слаби, неясни и неопределени, в човека не се явява никакъв импулс, или ако се яви такъв, той бива слаб. Ето защо, при такива случаи, човек си остава само с идеята, без да придобие тя някакъв по-осезателен израз. И най-после в човека настава третата фаза, третият процес – реализиране на идеята. Следователно, всяка една от трите фази, от трите процеса, които стават в човека, отговаря на едно от трите деления на ухото. Горната част на ухото, над линията ab отговаря на интелекта. При разглеждане на тази част, не трябва да се обръща внимание само на нейната големина, но и на формата ù, както и на релефността, т.е. дали повърхността ù е по-гладка или по-вълнообразна Когато горната част на ухото е освен това голяма и широка, това показва човек с широки идеи, планове, с големи замисли. При това, ако широчината е в най-горната част на ухото, идеите на този човек са повече философски, без никаква връзка с практически живот.
към текста >>

42. А ТИ ?- ТЕОФАНА Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Безброй пъти човек се ражда, като минава от фаза във фаза, от сила в сила.
Погледнат от тяхно гледище, човекът е едно дете на две и половина години. Много още има да учи човекът! Затова той е минал и ще мине през безброй форми и степени на живот. Хората, които имат жалка представа за живота, мислят, че еднъж като се роди човек и всичко е свършено. Не, раждането е един вечен, непрекъснат процес. Безброй пъти човек се ражда, като минава от фаза във фаза, от сила в сила. Имайте пред вид едно: въпросът за раждане и прераждане е въпрос за просветения човешки дух, за просветената човешка душа, за просветения човешки ум – това не е въпрос за обикновени умове. Човек се учи едновременно в три училища. На земята се учи тялото. Всички клетки в организма вършат известна служба, ала едновременно с това те се учат. В духовния свят се учи душата.
към текста >>

43. Молитвата По Учителя - Д. Атанасова Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

В момента, когато човек вътрешно дойде до съзнание, че трябва да работи за другите, за Цялото, той влиза вече в съвсем нова фаза на развитие, пред него се отварят неподозирани дотогаз хоризонти.
Когато човек работи за великия божествен идеал, който въодушевява членовете на Всемирно Братство, той вече вътрешно е в тяхната система и на всяка крачка в своя живот ще чувствува тяхното съдействие, готовност да подготвят и подобрят условията и последствията на неговата работа. Когато той работи, Те ще бъдат с него. И радостта, която ще усеща в такава дейност, ще показва, че той е вече във вътрешна връзка с тези напреднали същества, че възприема част от тяхната радост. Защото всяка постъпка, чийто импулс е любовта, изпълва човека с пълнотата на живота, с радост, с крила, с нови сили, с нова светлина, с нови идеи и откровения. Законът е: когато ти отидеш да помагаш на по-слабите, по-малките, то по-горните тогаз ще дойдат да помагат на тебе! В момента, когато човек вътрешно дойде до съзнание, че трябва да работи за другите, за Цялото, той влиза вече в съвсем нова фаза на развитие, пред него се отварят неподозирани дотогаз хоризонти. Когато вечерно време погледнеш звездите, когато денем погледнеш зазоряването и изгрева, планините, реките, цветята, камъните, ще се изпълниш с чувство на благоговение пред работата на тези велики души, на Всемирното Братство. Значи, зад всичката тази картина седи любовната дейност на тези същества! И ако погледнем на нещата с такова съзнание и разбиране, с каква поезия се изпълва всичко, което виждаме около нас! Когато видим звездния мир, ще знаем, че всичко това говори за присъствието на това Всемирно Братство на Любовта, на жертвата. Когато видим слънчевия изгрев, пак ще помислим за тях!
към текста >>

Движението на Всемирното Братство днес в България не е случайно, но е в свръзка с новата фаза, в която преминава човешкото съзнание и е подготовка на новата култура.
* * * Днес се намираме във важен момент в историята на човечеството. Ето защо Всемирното Братство праща нова вълна в света. Днешното движение на Всемирното Братство в България е създадено за същата цел и иде от същия велик център, от който са идвали всички велики тласъци за нова култура в миналото. Този духовен подем, който се забелязва напоследък, тази вълна на свободни духовни течения в света иде от един и същ център. Засилването на свободните духовни течения днес показва, че се изявяват нови страни на човешкото естество. Движението на Всемирното Братство днес в България не е случайно, но е в свръзка с новата фаза, в която преминава човешкото съзнание и е подготовка на новата култура. Самият факт, че това движение се появява в същия народ, в който по-рано се появи богомилството, говори, че тук работят разумни сили и с един план, който продължава неотклонно и планомерно своята дейност през вековете и хилядолетията! Случайност има за онзи, който не разбира нещата, а за онзи, който ги разбира, няма случайност, а има винаги закономерности, причинни връзки в явленията. Днешното движение на Всемирното Братство в България не иде нито от изток, нито от запад, а направо от центъра. Защо то се появи именно в България, в една славянска страна? Защото славянството ще играе важна роля; от него ще излезе мощен импулс за нова култура, която ще бъде общочовешка.
към текста >>

Всичко това са признаци, които показвате, че съзнанието наближава към една нова фаза: пробуждане на космическото съзнание.
Днес виждаме и във външния живот все по-голямо сближение на разните народи чрез телеграфи, телефони, аероплани, радио и пр. Все повече изчезват преградите между народите. Това се вижда и от все по-голямото общение във всички други области: напр. чрез международни дружества от всякакъв род, международни конгреси и пр. Всички тези неща са само външен израз на това, което дълбоко става и зрее в човешкото съзнание. Всичко това са признаци, които показвате, че съзнанието наближава към една нова фаза: пробуждане на космическото съзнание. Това ще има за последствие разцъфтяване на нови сили и заложби, които се крият в човешката душа. Човек, който живее само със съзнанието за своя личен живот, все едно че се откъсва от живота на Цялото и тогаз той прилича на лист или клон, откъснат от дървото. Заедно с разширението на човешкото съзнание, и целият външен живот ще се преобрази коренно, ще се нареди в съгласие с това ново съзнание, понеже винаги външната култура с всички нейни придобивки и форми е само израз на фазата, в която се намира човешкото съзнание в дадена епоха. Преди всичко, като пряко последствие от развитието на съзнанието ще бъде преставане на всичко това, което е израз на личния живот, на индивидуализирането, на отделността: войните, експлоатациите от всякакъв вид, месоядството, безмилостното изсичане на горите и пр. Основният закон е: Всяко нарушение на закона на единството между всички същества води към катастрофи, разочарования, страдания от всякакъв вид.
към текста >>

Заедно с разширението на човешкото съзнание, и целият външен живот ще се преобрази коренно, ще се нареди в съгласие с това ново съзнание, понеже винаги външната култура с всички нейни придобивки и форми е само израз на фазата, в която се намира човешкото съзнание в дадена епоха.
чрез международни дружества от всякакъв род, международни конгреси и пр. Всички тези неща са само външен израз на това, което дълбоко става и зрее в човешкото съзнание. Всичко това са признаци, които показвате, че съзнанието наближава към една нова фаза: пробуждане на космическото съзнание. Това ще има за последствие разцъфтяване на нови сили и заложби, които се крият в човешката душа. Човек, който живее само със съзнанието за своя личен живот, все едно че се откъсва от живота на Цялото и тогаз той прилича на лист или клон, откъснат от дървото. Заедно с разширението на човешкото съзнание, и целият външен живот ще се преобрази коренно, ще се нареди в съгласие с това ново съзнание, понеже винаги външната култура с всички нейни придобивки и форми е само израз на фазата, в която се намира човешкото съзнание в дадена епоха. Преди всичко, като пряко последствие от развитието на съзнанието ще бъде преставане на всичко това, което е израз на личния живот, на индивидуализирането, на отделността: войните, експлоатациите от всякакъв вид, месоядството, безмилостното изсичане на горите и пр. Основният закон е: Всяко нарушение на закона на единството между всички същества води към катастрофи, разочарования, страдания от всякакъв вид. Идеите, които днес Всемирното Братство изнася и които са в хармония със законите на развитието на днешното човечество, ще изменят основно всички форми на живота: възпитателните програми и методи, политическия вътрешен живот, международния живот, икономическия живот и всички други страни на живота. Събуждането на това ново съзнание у човека ще измени коренно и неговите мотиви и подбуди към дейност. При личния живот подбудите към дейност са от индивидуално естество: постигане на какви да е лични цели.
към текста >>

44. ЕДИНСТВО - ГЕОРГИ ТАХЧИЕВ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Едно събитие станало на единия край на земята почти в същия момент става вече достояние на всички народи, Даже и появяването на международния език есперанто не е случайно, но пак е в свръзка със споменатата тенденция в развитието и с днешната фаза на човешкото съзнание.
Външното и вътрешното вървят заедно. Напр. не е случаен онзи стремеж към обединение, който е характерен на днешната епоха. Ето, виждаме всевъзможни международни съюзи, международни конгреси. Все повече се свързват хората от разни народи и раси от всички части на света. Това се улеснява и чрез напредъка на техниката и подобрение на съобщителните средства. Едно събитие станало на единия край на земята почти в същия момент става вече достояние на всички народи, Даже и появяването на международния език есперанто не е случайно, но пак е в свръзка със споменатата тенденция в развитието и с днешната фаза на човешкото съзнание. Това може да се нарече още "събуждане на Душата" или зазоряване на космичното съзнание. Всъщност, тези два процеса - разширение на човешките възприемателни способности и събуждане на космичното съзнание - са свързани помежду си, те са зависими един от друг. Тези два процеса, на които сме свидетели днес говорят, че се намираме пред нещо красиво и светло в човешката култура.
към текста >>

45. ЕДИННИЯТ ПУЛС Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Сега човек трябва да стане дете на шестата раса, да влезе в новата фаза и да разбере любовта не както бялата раса, но както светещата раса я разбира!
Доброто у човека е тъй съществено, както хлябът. Злото и доброто действуват в две противоположни посоки. В злото животът се смалява, а в доброто - се разширява. Когато човек не знае, как да използува любовта, тя се отдалечава. Често той със своите погрешки скрива ония пътища, по които любовта може да дойде да работи в него. Сега човек трябва да стане дете на шестата раса, да влезе в новата фаза и да разбере любовта не както бялата раса, но както светещата раса я разбира! " Всички сме потопени в мълчание! Като че ли в тая минута душата отваря своя вътрешен взор, за да долови мистичните устои на живота, скрити зад булото на преходното. Сега тя става способна да долови неподозираната дотогаз красота на живота. Езерата изглеждат по-сини, небето - по-усмихнато, цветята по-благоуханни, хорските лица - по-красиви! Онзи свят е тук!
към текста >>

46. ДВА НАТЮРЕЛА - Г. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Напр., магнетизатори, които са привеждали някое лице в четвърта, пета или по-горна степен на магнетичния сън, са констатирали следното: Простият човек в такава фаза на магнетичния сън проявява големи способности: може да дава върна диагноза на болести, да посочва безпогрешно начина за лекуването им, може да разглежда най-сложни философски въпроси и то на един истински философски език, може да казва някои работи за миналото и бъдещето на някои лица, и да разправя подробности за факти, които стават в същия момент на далечно разстояние, може би на разстояние повече от стотина километра.
Това е именно свръхсъзнанието. Човешката личност, тъй както се проявява тук на земята, не е целият човек. С това съзнание, което тук се проявява, не се изчерпва човек. Можем да си представим човешката душа като обширен океан и това съзнание на личността, което се проявява тук през време на живота, е само един малък лъч от тоя океан. Даже и при обикновените магнетични опити магнетизаторите са констатирали, че и в най-простия наглед човек има нещо по-обширно, има способности, които той не подозира. Напр., магнетизатори, които са привеждали някое лице в четвърта, пета или по-горна степен на магнетичния сън, са констатирали следното: Простият човек в такава фаза на магнетичния сън проявява големи способности: може да дава върна диагноза на болести, да посочва безпогрешно начина за лекуването им, може да разглежда най-сложни философски въпроси и то на един истински философски език, може да казва някои работи за миналото и бъдещето на някои лица, и да разправя подробности за факти, които стават в същия момент на далечно разстояние, може би на разстояние повече от стотина километра. Великото в човека - това е свръхсъзнанието. То е божественото, което се провява в човека. Ето защо Метерлинк писал в книгата си „Погребаният храм", че „погребаният храм" - това е самият човек, защото в него има нещо ценно, което е погребано в гъстата материя, но което требва да се прояви и ще се прояви. Това е и „Синьото цвете", което търси Хенрих (в романа „Хенрих фон Офтердинген" от немския поет мистик Новалис). Това е „Камбаната", която иска да издигне Хенрих (в драмата „Потъналата камбана" от Хауптман).
към текста >>

47. LE MAITRE PARLE. DIEU Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Последната фаза на вдишването завършва с разширението на гръдния кош.
Чрез систематични дихателни упражнения удало ми се е не само да сведа до нормата високото кръвно налягане у болника, но също да отстраня и субективните симптоми на тези заболявания, като - нека споменем само най-важните от тях - задъхване, безсъние, раздразнителност, гнет в главата и в гърдите, главоболие, сърцебиене, замайване, отвращение от работа, отслабване на паметта и пр. Такива болни, третирани по препоръчвания от мене метод - чрез дишане, без каквито и да били други медикаменти - са оздравявали след 3-6 седмично лекуване. Аз каня пациентите си да дишат дълбоко и правилно през носа. При това дишането да извършват с посредничеството на корема и слабините по начин, като че искат да разкъсат чрез дълбокото дишане някакъв пояс около корема. По този начин диафрагмата спада колкото е възможно по-надолу, и всички области на белите дробове се изпълват съвършено добре с въздух. Последната фаза на вдишването завършва с разширението на гръдния кош. След това настъпва издишането, което пациентите трябва да извършват чрез леко, но чувствително духане през устата, която, почти затворена, се свива и издава напред. Времето на дишането би трябвало да се контролира с часовник в ръката. При това свиването на мускулите, които повдигат гръдния кош, бавно отслабва, коремната област се подава леко напред и чак в последната фаза на издишането се свива пак напълно. Това е един точен оборот на движенията в коремната област: при вдишването - най-напред движение напред и най-после свиване на корема; при издишането - най-напред леко подаване напред и после свиване на корема". От горното се вижда, как все повече и повече се идва до окултните схващания.
към текста >>

При това свиването на мускулите, които повдигат гръдния кош, бавно отслабва, коремната област се подава леко напред и чак в последната фаза на издишането се свива пак напълно.
При това дишането да извършват с посредничеството на корема и слабините по начин, като че искат да разкъсат чрез дълбокото дишане някакъв пояс около корема. По този начин диафрагмата спада колкото е възможно по-надолу, и всички области на белите дробове се изпълват съвършено добре с въздух. Последната фаза на вдишването завършва с разширението на гръдния кош. След това настъпва издишането, което пациентите трябва да извършват чрез леко, но чувствително духане през устата, която, почти затворена, се свива и издава напред. Времето на дишането би трябвало да се контролира с часовник в ръката. При това свиването на мускулите, които повдигат гръдния кош, бавно отслабва, коремната област се подава леко напред и чак в последната фаза на издишането се свива пак напълно. Това е един точен оборот на движенията в коремната област: при вдишването - най-напред движение напред и най-после свиване на корема; при издишането - най-напред леко подаване напред и после свиване на корема". От горното се вижда, как все повече и повече се идва до окултните схващания. Окултната наука отдавна е разгледала дишането от едно по-дълбоко гледище в свръзка със силите, които проникват във въздуха и дихателните упражнения е считала като важен метод за физически и духовен подем. Фотографиране на човешките мисли. - Двама професори от Кембриджския университет сполучили да направят кинематографични снимки на човешкия мисли.
към текста >>

48. ТЕМПЕРАМЕНТИ - Г. Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Всички тия нови прояви само показват, че човешкото съзнание влиза в нова фаза на разцвет, почва да проявява нови страни на своето естество.
Ето виждаме нови красиви прояви в поезията, живописта. музиката, философията, науката и пр. Всички тия прояви изразяват в разни форми, с разни средства новото, което днес иде на земята. Една от формите, в които се изразява новото, което иде, е и вегетарианското движение. То иде от същия център, от който идат всички други идейни движения в 19 и 20 век макар външно да няма връзка с тях. Всички тия нови прояви само показват, че човешкото съзнание влиза в нова фаза на разцвет, почва да проявява нови страни на своето естество.
към текста >>

49. ЗНАЧЕНИЕТО НА ВЪНШНИЯ И ВЪТРЕШНИЯ СВЯТ ЗА РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕКА-Д-Р Е. Р. КОЕН Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

От две хиляди години страданията на хората значително са се увеличили, защото земята е навлязла в нова фаза.
Те са съединени само посредством своите чувства. В бъдеще любовта ще се яви като съединителна връзка между хората. И все пак, човечеството днес вече се намира под сянката на любовта. Първият признак за идването на любовта е страданието. Колкото повече страданията се увеличават, толкова по-близо е любовта. От две хиляди години страданията на хората значително са се увеличили, защото земята е навлязла в нова фаза. Любовта иска да освободи хората от техните себелюбиви желания, които ги държат в робство. Но те все още не могат да разберат, какво е великата Божия Любов, която едничка може да осмисли живота. Те още не могат да си представят.каква е тази любов, в която няма абсолютно никаква корист, любов, която няма никакъв личен обект. Те не са в състояние да схванат, че безкористието е онази връзка, която поддържа живота на цялото битие. Засега, при тази степен на развитие, на която земното човечество се намира, то не познава тази връзка във всичката й дълбочина и сила.
към текста >>

50. ЧЕЛОТО НА ЧОВЕКА - Г. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Всичко горно показва, че биологията и всички други науки влизат вече в една нова фаза, в която ще им се разкрият безкрайни нови хоризонти.
Ще цитирам един пример, даден от Учителя: ако забучим близо до поникналия фасул една пръчка, то фасулът ще се обвие около него. Но ако зад този сух прът посадите една фиданка, то фасуленото стебло ще мине покрай сухия прът и ще отиде по-далеч, за да се обвие около фиданката. После са правени опити за психична връзка между човек и растение. В биологията все повече се трупат факти, които са необясними от механическо гледище. Тия факти подкрепят тъй наречения витализъм и психоламаркизм. Всичко горно показва, че биологията и всички други науки влизат вече в една нова фаза, в която ще им се разкрият безкрайни нови хоризонти.
към текста >>

51. ПРАКТИЧНИЯ ЧОВЕК ОТ ХАРАКТЕРОЛОГИЧНО ГЛЕДИЩЕ- Д.Р НОВОТНИ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Всяка от тях дава нова цяла бластула, нова цяла граструла, типичен цел плутеус (ларвена фаза на иглокожите).
Това стана причина за едно по-дълбоко разбиране на биологичните проблеми. Ще разгледаме някои от тия факти. Опити на Ханс Дриш Ханс Дриш, професор по зоология в Лайпциг, а после - по философия, е правил опити върху яйцата на морския таралеж. Той взема оплоденото яйце веднага след първото деление. Внимателно разделя двете клетки, без да ги повреди и отглежда всяка от тях поотделно. Всяка от тях дава нова цяла бластула, нова цяла граструла, типичен цел плутеус (ларвена фаза на иглокожите). Изпърво всяка клетка чрез клетъчно деление образува нещо като полузародиш. И този последният чрез разместване на клетъчния материал дава цяла ларва с пълна симетричност, без да има типичен рекуперационен процес (т.е., не се образува другата половина на ларвата чрез пъпкуване). Когато Дриш е правил опити след второто деление на оплоденото яйце, във фазата на 4 клетки, то пак всяка отделна клетка давала същия резултат. От този опит може да се извади следното заключение: полузародишът чрез разместване на клетките дава цяла форма, само че по-малка. Това разместване представлява регулация.
към текста >>

Когато Дриш е правил опити след второто деление на оплоденото яйце, във фазата на 4 клетки, то пак всяка отделна клетка давала същия резултат.
Той взема оплоденото яйце веднага след първото деление. Внимателно разделя двете клетки, без да ги повреди и отглежда всяка от тях поотделно. Всяка от тях дава нова цяла бластула, нова цяла граструла, типичен цел плутеус (ларвена фаза на иглокожите). Изпърво всяка клетка чрез клетъчно деление образува нещо като полузародиш. И този последният чрез разместване на клетъчния материал дава цяла ларва с пълна симетричност, без да има типичен рекуперационен процес (т.е., не се образува другата половина на ларвата чрез пъпкуване). Когато Дриш е правил опити след второто деление на оплоденото яйце, във фазата на 4 клетки, то пак всяка отделна клетка давала същия резултат. От този опит може да се извади следното заключение: полузародишът чрез разместване на клетките дава цяла форма, само че по-малка. Това разместване представлява регулация. Тая регулация именно показва, че в организма има нещо, което не може да се подаде по никой начин на механистично обяснение. Кое е характерно при биологичните явления? При всяко изменение на организма от външната среда, организмът винаги реагира целесъобразно.
към текста >>

52. ЗДРАВЕ СИЛА И ЖИВОТ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Възкресението не е нищо друго освен една нова фаза или един нов живот, в който всички страдания, несгоди и дрязги са изключени.
С други думи: всички трябва да се облечем в любовта. Там дето влезе любовта, смърт няма. Там дето влезе любовта, сиромашия няма. Там дето влезе любовта, невежество няма. Там, дето влезе любовта, там има радост и веселие. Възкресението не е нищо друго освен една нова фаза или един нов живот, в който всички страдания, несгоди и дрязги са изключени. Който иска да стане безсмъртен, трябва да се научи да обича, да люби. Божественото носи безсмъртие, сила, мир, носи възможности, всички разрешения. В любовта седи тайната на подмладяването, на вечния живот, на всички блага, които човек търси. Някой казва: „Аз разбирам любовта". Тая любов, от която хората умират, от която хората страдат, ти разбираш, любовта, от която се зарадваш и после плачеш, ти я разбираш.
към текста >>

53. Le Maitre parle - L'ETAT ACTUEL DE L'HUMANITE. Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Човешкото съзнание влиза в една по-висока фаза.
Що трябва да речете. Който слуша моите думи. Моите овце слушат моя глас. Днес живеем в епоха, която е граница между две епохи: стара и нова. Новата епоха иде, понеже се събуждат нови страни на човешкото естество. Човешкото съзнание влиза в една по-висока фаза. Новите идеи осмислят живота и правят човека радостен, понеже отговарят на нуждите на днешната епоха. Новите идеи подмладяват. Новото е това, което разрешава всички противоречия в света. Тая книга е необходима за всички, които търсят новото. Приложение на теорията на Лаковски в медицината.
към текста >>

54. НЕСЪИЗМЕРИМА МУЗИКА-К.ИК. Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Светът е преминавал от фаза във фаза, така както преминава едно дело, замислено с разум и цел.
Nordmann ЕДНА СТРАНИЧКА ОТ ДРЕВНАТА СИМВОЛИКА Науката за цикличната промяна на световната физиономия, ведно и в зависимост с някои космични промени, е известна на мнозина и към нея не се отнасят вече с това класично недоверие, което бе характерно за началото на материалистичната епоха. Някога мислещите хора са вярвали, че животът на цялото човечество се дирижира от една мирова воля и от едно предначертание. Светът е преминавал от фаза във фаза, така както преминава едно дело, замислено с разум и цел. Животът на целокупното човечество е бил схващан като такова огромно дело, подхванато от великите и направляващи сили на космоса. Тоя особен възглед за живота си има своите големи концепции и своите адепти. В просветеното съзнание на тия адепти, нашата земя е преминавала през различни фази на своя развой, защото е попадала под различни космични влияния. Израстващите цивилизации са еманация на творческите сили на космоса през даден етап на неговия живот, израз на една мирова воля. Ето една интересна страница от тия древни науки: Според езика на съзвездията, ние сега преминаваме космичната епоха на Водолей - една ера, която носи своите възможности и сили.
към текста >>

55. ЗДРАВЕ, СИЛА И ЖИВОТ Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Човешкото развитие влиза в нова фаза.
Това, за което са копнели всички пророци и вдъхновени души, вие искате да стане плът и кръв на земята. Вие искате да работите, за да направите живота радостен, пълен със светлина, с музика, с поезия, с дух на братство, с дух на взаимопомощ, проникнат от едно небесно сияние. Бъдете ведри, със светли лица, понеже бъдещето е ваше. След дълго лутане човечеството се пробужда и налучква вече правия път. Досегашните разцъфтявания на културите и техните катастрофални рухвания са били все опити на малкото дете да стъпи на собствените си крака, и то пак е падало на земята. Човешкото развитие влиза в нова фаза. Радостно гледайте на утрешния ден! Вие не сте празни мечтатели, а с трезв поглед за законите и методите, които могат да изковат една по-добра съдба на страдалческото и обременено човечество. Иде ден, когато за винаги ще бъдат обърсани сълзите от човешкото лице. И нощ няма да има вече. Слънцето никога няма да залязва!
към текста >>

56. Отзиви, вести и книгопис Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Защото и при определена фаза на хипнотичния сън също така тялото е безчувствено.
Казват: „Te упояват нервната система." Но това е много общо казано. По-конкретно, какъв е станалият процес в случая? Каква е промяната в организма, поради която съзнанието не е чувствително към болките. На пръв поглед няма нищо общо между това състояние при упояване и едно хипнотично състояние.[* ] Обаче при по-дълбоко изследване се констатира една вътрешна връзка между двете явления. По същност тия две явления са от различен характер, но в известно отношение имат нещо еднакво. Защото и при определена фаза на хипнотичния сън също така тялото е безчувствено. Вие можете да забивате игла в кожата на лицето, без да чувствува никаква болка. Коя е общата причина на тая нечувствителност в двата случая? С помощта на чувствителната фотографска плоча на Дюрвил и по други методи се констатира, че при упояване и при хипнотично състояние имаме излъчване на етерния двойник. И при двата тия случаи разслабват се връзките между физичното тяло и етерния двойник. Голяма част от последния излиза вън от физичното тяло.
към текста >>

57. НЕРАВЕНСТВО - GEORG NORDMANN Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

С това биологията напоследък влиза в съвсем нова фаза.
Група биолози в Германия, които работеха в областта на тъй наречената еволюционна механика, нарекоха този вътрешен фактор: организатор. Този организатор винаги регулира ра¬зумно органическите процеси в организма и то и в такива случаи, дето всяко действие на естествения подбор е изключено, например при изкуствено отрязване на крайник в зародиша на някое земно¬водно и пр. Това показва, че целесъобразността, с която организ¬мът отговаря в такива случаи, има психичен източник. Значи, този организатор или тая „ентелехия" на проф. Дриш е разумен, психичен фактор. С това биологията напоследък влиза в съвсем нова фаза. Биомеханизмът не може да обясни тия факти. И тъй, те водят към неовитализъм и психоламаркизъм. Вън от това, натъкнаха се на множество факти, които устано¬виха у организма сили и способности, за които до скоро не подозираха. Нека споменем най-първо за тъй наречената „радиестезия" или „багетизъм". Знае се, че има тъй наречени сензитиви, които с лескова или металическа вилка могат да открият подземни води, руди, метали и пр.
към текста >>

Той привежда едно лице в магнетичен сън в такава дълбока фаза, при която у него се проявява сензитивност.
И тогаз сензитивът казал, колко показвал часовникът. След това Барет в тъмнината премества стрелките, за да не знае сам, колко показват те. И като осветил пак часовника с пръстите си, сензитивът ка¬зал, не колко е истинският час, но колко показват стрелките. След проверка се видяло, че показанията на сензитива са верни. Аналогични опити са правени от Жорж дьо Мисини. Той привежда едно лице в магнетичен сън в такава дълбока фаза, при която у него се проявява сензитивност. (А при опитите на Ба¬рет лицето е имало сензитивност в будно състояние и опитите са били правени при будно негово състояние). Приспаният познава, колко показват часовниците в джобовете на присъствуващите. Вярно познал, че часовникът на едного от присъствуващите бил спрял. Той познавал разните предмети, скрити в джобовете на присъствуващите. Когато в стаята влязъл един младеж, присъствуващите попитали, що се намира в десния му джоб.
към текста >>

Същите предпазителни мерки за изключване на всяко телепа¬тично предаване са взети и при следните опити на д-р Шарпиньон: Той е правил опити с лица, приведени в магнетичен сън и то в такава дълбока фаза, че у тях се развива способността да виждат лъчите, невидими за обикновеното око.
По-после чрез проверки се установило че светването и потъмняването на флуоресциращата плоча съвпада с концентрирането и отпущането на мисълта у лицето. Някои привърженици на психоаналитичната теория на Фройд предполагат, че виденията се обясняват с халюцинации, с подсъз¬нателни желания и самовнушения. Горните опити са от такъв характер, че изключват всяко предположение в халюцинация или подсъзнателно самовнушение. Взетите контролни мерки изключват всякакъв субективен елемент в резултатите. Някои от горните опити, например тия на Барет и Д-р Котик, са видоизменявани по начин, за да се изключи и всяко предположение в телепатия. Същите предпазителни мерки за изключване на всяко телепа¬тично предаване са взети и при следните опити на д-р Шарпиньон: Той е правил опити с лица, приведени в магнетичен сън и то в такава дълбока фаза, че у тях се развива способността да виждат лъчите, невидими за обикновеното око. Той държи пръстите си насочени към чаша с вода. Така се получава тъй наречената „магнетизирана вода". Той поднася на лицето тая чаша заедно с други три чаши. Лицето казва, че едната чаша е светеща, пълна със светлина, а другите - не. И именно тая той посочва за светеща, която била магнетизирана без негово знание.
към текста >>

Новата фаза, в която по този начин влизат науките, е в две направления: задълбочаване в методите на изследвания и разширение на изследваната област.
Това е загатване за тъй наречената „аура". 2. Човек притежава способност да възприема неща, недостъпни за обикновените 5 сетива. Това е загатване за тъй нарече¬ното ясновидство. 3. Мозъкът не ражда съзнанието, но е само негов инструмент. Чрез тия изследвания се отварят нови хоризонти за всички науки. Новата фаза, в която по този начин влизат науките, е в две направления: задълбочаване в методите на изследвания и разширение на изследваната област. Преди всичко ще се турят на преден план окултната анатомия и физиология, a те ще се отразят и на медицината. В нова фаза ще влязат и всички други науки: химия, физика, психология, история, архитектура, педагогика и пр.
към текста >>

В нова фаза ще влязат и всички други науки: химия, физика, психология, история, архитектура, педагогика и пр.
Това е загатване за тъй нарече¬ното ясновидство. 3. Мозъкът не ражда съзнанието, но е само негов инструмент. Чрез тия изследвания се отварят нови хоризонти за всички науки. Новата фаза, в която по този начин влизат науките, е в две направления: задълбочаване в методите на изследвания и разширение на изследваната област. Преди всичко ще се турят на преден план окултната анатомия и физиология, a те ще се отразят и на медицината. В нова фаза ще влязат и всички други науки: химия, физика, психология, история, архитектура, педагогика и пр.
към текста >>

58. LA VIE POUR LE TOUT Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Това е признак за навлизане в една нова фаза на човешкото съзнание и на културата изобщо.
Остеррайх и пр. В редакцията се получи и книгата на д-р Танаграс: "Le Destin ef la chance. Un agent nouveau influençant la vie humaine. La psychobolie humaine". Радостно явление е все по-голямото засилване на духовната вълна в разните страни. Това е признак за навлизане в една нова фаза на човешкото съзнание и на културата изобщо. Дружество "Славянска мисъл" в Белград Получи се в редакцията позивът на това дружество. С горещи думи се апелира в позива за взаимно опознаване и сближение на славянските народи, за да могат последните да изпълнят своята общочовешка културна мисия. В позива се апелира да се образуват такива дружества в разните славянски държави Или да се обновят съществуващите вече дружества, като се влее един нов дух в тях. В позива се споменава между другото за мнението на Шпенглер, според когото импулсът за нова култура ще излезе от славянството. Цитира се мнението и на Достоевски за духовната мисия на славянството.
към текста >>

59. ДВА ОБРАЗА - Г. Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Значи той говори на тия, които са в казаната фаза на своето съзнание, т.е.
Той още не е ял от дървото на живота, не е влязъл в Божествената Любов, и затова още живее живота на отделността – личния живот. Това е пустинята! Отделността от Цялото, личният живот винаги води към страдания, противоречия. Епохата преди приемането на Христовия принцип е пустиня. Ето защо и Иоан Кръстител казва: "Аз съм гласът на едного, който вика в пустинята". Значи той говори на тия, които са в казаната фаза на своето съзнание, т.е. не са дошли още до дървото на живота, до културата на Любовта. Казва се в книгата "Изход", че в пустинята им била давана "манна", която падала ноще по земята. Тук ясно е изразена епохата, през която евреите минавали през пустинята. "Манна” има същия корен, както санскритската дума "манас" и латинската дума "менс" – ум. На немски от тоя корен произлиза думата "Mensch" – човек, а на български думата – "мъж”, която на старобългарски се е произнасяла "монж".
към текста >>

Но съблазните, изкушенията, които имат евреите в пустинята, извайва-нето на златното теле, роптанията и пр., не са ли и в човешкото съзнание в определена фаза на неговото развитие?
Всички тия моменти, които са описани при пътуването на евреите през пустинята, стават и вътре в човека! Когато човек няма още развито самосъзнание и не е озарен още в достатъчна степен от разумното начало, той не е ли още в Египет? Той не е ли тогаз подчинен на механическите сили и не е ли още роб на низшата, животинска природа? Не става ли и в човека преминаване на Червеното море, т.е. постепенно завладяване на низшите чувства и инстинкти от разумния принцип? Но съблазните, изкушенията, които имат евреите в пустинята, извайва-нето на златното теле, роптанията и пр., не са ли и в човешкото съзнание в определена фаза на неговото развитие? Защо, когато евреите наближават Ханаанската земя, имат да се справят още с много племена, които са враждебно настроени към тях и не ги пущат в нея? Какво символизират тия племена във вътрешния живот? Това са последните останки от старите навици, старите идеи, инстинкти, които трябва да се надмогнат, за да се влезе в Ханаанската земя. Това е последният подвиг преди окончателната победа. Що е Ханаан, коя е тая Обетована земя?
към текста >>

60. DU MAITRE - IDEES DIVINES ET HUMAINES Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

То ясно ни говори за днешната фаза, в която се намира човешкото съзнание.
Всичко, което Бог говори в тишината, е проникнато от любов. Привържениците на Оксфордското движение казват, че човечеството ще се обнови чрез приложение на християнството, а това може да стане чрез приложението на любовта, чистотата, честността и безкористното в живота. Оня, който иска да схване основните сили и тенденции на дадена епоха, трябва да умее да разбира езика на симптомите. Известни симптоми, важни или наглед маловажни, прочетени правилно, могат да хвърлят светлина върху духа на епохата и посоките на развитието. Оксфордското движение е именно такъв симптом. То ясно ни говори за днешната фаза, в която се намира човешкото съзнание. Това е все по-голямо събуждане на духовните сили в човека, това е приближаване на една нова култура. Оксфордското движение, както и много други подобни движения днес в света, не е случайно, а е израз на това, което става в глъбините на човешкото естество. Конгрес на духовното движение "Les Sincéristes" в Белгия Той ще се състои в Брюксел на петдесетница т.г. Биологични опити на Дриш и Шпеман Във втората половина на 19. век поради големите успехи в изследването на материалния свят се създаде схващането, че жизнените процеси могат да се сведат към физико-химични процеси, т.е.
към текста >>

61. ЕНЕРГИЯТА НА АТОМА - Г. Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Едничкият изход от днешното положение е да се свали оня идеален строй, който съществува горе, в който живеят ония същества, които са завършили отдавна своята човешка фаза на развитие.
Остава само да се осъществи на земята. Човечеството е опитало всички други стари методи. Целият му досегашен живот не е ли опитване на последните? То е придобило вече опитност. То вижда вече, че всички други методи водят към мъчнотии, безизходност. Едничкият изход от днешното положение е да се свали оня идеален строй, който съществува горе, в който живеят ония същества, които са завършили отдавна своята човешка фаза на развитие. И когато този строй се свали долу, тогава на земята ще се реализира красотата, която цари „горе". Тогава на земята ще се пренесе и оная радост, която царува „горе". Някой може да каже, че този строй, който искаме на земята, е утопия, че той е невъзможен. Но той вече съществува там „горе"! Самият факт, че съществува някъде, показва, че той е възможен.
към текста >>

62. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - ЕДНА СРЕЩА НА ИЗГРЕВА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Трябва да се вземе под внимание и в каква фаза се намира луната: новолуние, първа четвърт, пълнолуние или последна четвърт.
Обратно ще бъде, когато луната се намира в някой от слабоплодовитите знаци. За плодовити знаци се считат на първо място: Рак, Риби и Скорпион. На второ място no плодовитост идват знаците: Телец, Везни, Стрелец и Козирог. За слабо плодовити или неплодовити изобщо се считат знаците: Овен, Близнаци, Лъв, Дева и Водолей. Това, обаче, не е достатъчно да се определи благоприятния момент за садене или за извършване каквато да е друга земеделска или градинарска работа. Трябва да се вземе под внимание и в каква фаза се намира луната: новолуние, първа четвърт, пълнолуние или последна четвърт. По-просто казано, трябва да се държи сметка за това, пълни ли се или се празни луната. Най-сетне трябва да се има пред вид и трето едно обстоятелство: къде се намира луната, под или над хоризонта. Така че, ще оре ли, ще се ли, ще сади ли, ще реже ли, ще присажда ли, стопанинът трябва да знае най-благоприятните условия, посочени в правилата, ако иска да има успех в работата си. Нека, обаче, дадем няколко нагледни примера, за да се схване характера на правилата и тяхното приложение. Да предположим, че ще се садят репи.
към текста >>

63. СФЕРА НА МЕРКУРИЙ - Г. Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

На нас тоя страх се струва неоснователен и малко наивен, защото ние се присъединяваме към ония, които заменят думата смърт с тясна врата, през която се отива към една нова фаза на живота, към царството на едно ново, неизвестно за нас бъдеще.
Тогава поле за жизнените процеси няма да бъде само водата, коравата почва, подземните недра. Това поле ще се разшири до неподозирани размери. Тялото на земята, като тяло на едно огромно същество, ще се разшири извън коравата ù граница и нейната материя в много по-рядка и рафинирана форма, ще обладава по-голямо пространство. За да се стигне до това, сегашната земя трябва да мине през "чистилището". Всички процеси в живата и мъртва природа водят към това чистилище, към тоя "термичен ад" – вратата на топлинните явления, към ентропията, от която толкова се боят учените теоретици. На нас тоя страх се струва неоснователен и малко наивен, защото ние се присъединяваме към ония, които заменят думата смърт с тясна врата, през която се отива към една нова фаза на живота, към царството на едно ново, неизвестно за нас бъдеще.
към текста >>

64. DU MAITRE - LE GRAND HOMME Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Това е една фаза, през която минава човечеството.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Днешното време Събитията които стават в Европа и в Азия и навсякъде, противоречията, които днес бушуват в всички области на живота, конвулсиите в всички континенти ни навяват следните мисли: Днешното разбиране на живота е механично. Този процес на механизирането на живота е почнал отдавна, от хиляди години. И това не е случайно. Това е една фаза, през която минава човечеството. При механичното разбиране на живота човек е наклонен да мисли, че с външни мерки, с измтаняването на формите ще може да се създаде нещо ново, нещо трайно. Това заблуждение се дължи на обстоятелството, че се пренебрегва вътрешната страна на въпроса. Могат да се сключват договори, могат да се свикват разни международни конференции. Те може да са хубави начинания, те могат да имат добри подбуди, но всичко това не е достатъчно. Нужно е преди всичко едно ново разбиране на живота!
към текста >>

65. В ПЪТЯ НА ИЛЮЗОРНОТО И ПО СЛЕДИТЕ НА ВЕЧНОТО В ЖИВОТА -Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Както едно цвете, което се явява в ранната пролет и изчезва след месец-два, както една еднодневка, която се ражда сутрин и умира вечер, така и човекът се "явява" и "изчезва", за да отбележи с това една безкрайно кратка фаза от огромния процес, за да удари само един клавиш от грандиозната клавиатура на космоса.
Те всички имат вълнообразен произход. А при образуването на вълните всякога имаме колебание на точки около един център. Все това "да" или "не", все тия замирания и нови импулси, които се преповтарят периодично. Хармоничните движения, които можем да посочим като най-хубав пример за това, са движения около един център и стават в сложната смяна на замиращи (неравномерно забавящи се, достигащи до нула) движения, с тласъци към неравномерно ускоряващи се движения. Океанът на света, в който е потопено нашето отделно съществувание, е изграден от ритъма на живота и смъртта. Както едно цвете, което се явява в ранната пролет и изчезва след месец-два, както една еднодневка, която се ражда сутрин и умира вечер, така и човекът се "явява" и "изчезва", за да отбележи с това една безкрайно кратка фаза от огромния процес, за да удари само един клавиш от грандиозната клавиатура на космоса. Линията на еволюцията е съставена от спирални навивки, от извитости от слизане и качване. Така са се появили културите, чрез които е дишал човешкият род и е оставил спомени на блестящ възход, а после на падение. В ритъм се е манифестирал и прогреса, за да твори историята ни човешката общност. Оня, който знае ритмиката на нашия психичен живот, лесно си обяснява смяната на всички състояния на човека. Радостта и тъгата са двете компоненти на нашия вътрешен живот, които изграждат неговата същност.
към текста >>

66. ЗДРАВЕ И ВЪТРЕШЕН ЖИВОТ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

ДОБРО ЗА ВСИЧКИ В наши дни отношенията на отделните - личности са достигнали известна нравствена висота, ала отношенията между отделните народи се намират все още във фазата на животинския морал.
ДОБРО ЗА ВСИЧКИ В наши дни отношенията на отделните - личности са достигнали известна нравствена висота, ала отношенията между отделните народи се намират все още във фазата на животинския морал. Докато в отношенията на отделните личности личната саморазправа е намаляла значително, и хората доброволно се подчиняват на известни правни норми, в отношенията на отделните народи все още царува саморазправата. Щом един по-малък и по-слаб народ не приеме условията на един по-голям и по-силен народ, последният веднага прибягва към въоръжена сила и му обявява война. А войната, знайно е, освещава правото на силния. Не са редки случаите в историята, когато за дребни поводи, които биха могли да се изгладят по мирен начин, са избухвали страшни войни, които са стрували живота на милиони. Не беше ли така и през европейската война?
към текста >>

67. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ . РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Б. БОЕВ Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Ако попитате абат Мишон - баща на съвременната графология и побратим на Лафатер, отбелязващ нейната чисто емпирично-интуитивна фаза - той ще ви каже, че едрият почерк, наречен от него магистрален, означава големи, възвишени идеи, големи стремежи, чувство за лична мощ.
За такъв, според краснописните шаблони, възприети в европейските училища, се счита оня почерк, чиято височина на малките букви не надминава 3 милиметра. Ако се приеме, следователно, това число за норма, едри почерци ще бъдат онези, чиято височина на малките букви надхвърля 3 мм., а дребни - ония, чиято височина е под 3 мм. Без да придаваме каква-годе важност на това число, ще кажем, че то все пак може да послужи като една доволно сигурна мярка за определяне на едрите и дребни почерци, такива каквито ги срещаме в наше време. А в края на краищата това, именно, е важно в графологичната практика, която има да се справя с този постоянно присъстващ графичен белег. Какъв е психологическият му смисъл? Ако попитате абат Мишон - баща на съвременната графология и побратим на Лафатер, отбелязващ нейната чисто емпирично-интуитивна фаза - той ще ви каже, че едрият почерк, наречен от него магистрален, означава големи, възвишени идеи, големи стремежи, чувство за лична мощ. Други графолози, следващи същия път на елементарна аналогия, който почти неизменно се е следвал при началната разработка на всички науки, почиващи на съответствия, каквато е и графологията, ще ви кажат, че едрият почерк означава гордост, самомнение (Crépieuxjamin); надменност, аристократични вкусове, желание у човека да се издигне, да изпъкне, да се прояви, да си придаде важен вид, любов към охолния живот и удобствата, към лукса и пр. пр. (Albert de Rochetal). Както виждате на един признак на почерка - големина, графолозите са. придали много значения от психологично естество. Излиза, че този признак не е еднозначен, а многозначен.
към текста >>

68. ЖЕЛЯЗО, ЗЛАТО И ДУХ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Животът им обикновено се смета като първобитна фаза в живота на човечеството.
И затова искат по механичен начин да разрешат въпросите на живота. А те не могат да се разрешат механически по простата причина, че самият живот не е нещо механическо. Основите му са. духовни. Ето защо, днешните проблеми не могат да се разрешат, до като не стане промяна в съзнанието на хората, докато не дойдат до ново разбиране на живота. Преди да отидем по-нататък, нека разгледаме едно характерно явление: тъй наречените малокултурни племена, населяващи Австралия, част от Африка, Америка, островите в Великия океан и пр. Животът им обикновено се смета като първобитна фаза в живота на човечеството. В същност този въпрос е много по-сложен. Ако изучим техните паметници, предания и традиции, ще видим, че те са изродени потомци на загинали велики цивилизации. Например на остров Пасха, който е на 3,000 километра западно от Чили във Великия океан, има грамадни каменни човешки статуи и стени, високи 10 - 30 метра. А местните жители са. така низко-културни, че са неспособни по никой начин за подобно творчество.
към текста >>

Това е първата фаза, през която човечеството е минало.
Само че днес в своята сила е индивидуалното съзнание, племенното е в своите последни слаби останки, а космическото е в своите слаби наченки. Първобитното човечество е имало племенно съзнание. Тогава всеки човек се е съзнавал като част от племето, към което принадлежал. Самият човек е нямал ясно самосъзнание. Той е бил обезличен тъй, както капката вода привидно е обезличена в океана. Това е първата фаза, през която човечеството е минало. После почва развитието на самосъзнанието и постепенното индивидуализиране на човека. В тая нова фаза всеки човек се чувствувал като нещо отделно, независимо и даже почвал да счита себе си като център. Но днес все повече се развиват нови сили в човешкото естество, и с това се ражда едно ново съзнание: космичното. При него човек съзнава своите вечни връзки с всички същества, с цялото битие, съзнава единството на живота. И това определя линията, направлението на неговата дейност, на неговите нови отношения в света.
към текста >>

В тая нова фаза всеки човек се чувствувал като нещо отделно, независимо и даже почвал да счита себе си като център.
Тогава всеки човек се е съзнавал като част от племето, към което принадлежал. Самият човек е нямал ясно самосъзнание. Той е бил обезличен тъй, както капката вода привидно е обезличена в океана. Това е първата фаза, през която човечеството е минало. После почва развитието на самосъзнанието и постепенното индивидуализиране на човека. В тая нова фаза всеки човек се чувствувал като нещо отделно, независимо и даже почвал да счита себе си като център. Но днес все повече се развиват нови сили в човешкото естество, и с това се ражда едно ново съзнание: космичното. При него човек съзнава своите вечни връзки с всички същества, с цялото битие, съзнава единството на живота. И това определя линията, направлението на неговата дейност, на неговите нови отношения в света. Това ново съзнание ще роди един съвсем нов обществен строй, съвсем нови международни отношения, съвсем нова външна и вътрешна политика, нови морални ценности, нови прояви в всички други области на културата: в музиката, живописта, архитектурата, възпитанието, правото и пр. И понеже племенното съзнание е на изгасване и си отива, и слаби останки от него имаме днес между другото напр.
към текста >>

69. МЕЖДУНАРОДНАТА КРИЗА Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Сегашният живот на хората е преходна фаза към съвършения живот, който постепенно настъпва.
Той ще създава постоянен импулс в живота им, постоянен стремеж. На съвременните хора това положение може да изглежда невероятно, ала то почива на един велик закон в Битието: проявеното, познатото в света е Майката; Бащата - "Отец" -остава вечно скрит. Ето защо, в бъдещето, идейното семейство, непосредствена връзка ще съществува само между майката и децата. При това, в тия семейства ще се раждат само по две деца - син и дъщеря. Те ще бъдат високо напреднали души, които ще помагат на родителите си, ще работят заедно с тях. Сегашният живот на хората е преходна фаза към съвършения живот, който постепенно настъпва. Ако и в бъдеще хората запазят днешния ред на нещата, ако и в бъдеще създават семейства като сегашните, туй ще бъде само празно губене на време. Това могат да правят и невежите. Разумните хора на бъдещата раса, обаче, се отказват да раждат деца като Каин - от които днес гъмжи света. Децата на новите хора ще се отличават с чистота и светост. Тия деца ще носят благословение и за своя дом и за ближните си.
към текста >>

70. Магелан – покорителят на моретата – Г. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

То узрява в съзнанието му, защото е в хармония със сегашната фаза в развоя на човешкото съзнание.
В хармония с природните закони е не международното съперничество, а международното сътрудничество. Идеята, която сега трябва да се разпространява е, че народите са органи на общочовешкия организъм - че те образуват едно цяло. От това следва следното: Всеки народ трябва да се освободи поне отчасти от своя егоизъм. По-силните народи трябва да помагат на по-слабите народи. Това е новото схващане, на което принадлежи бъдещето, и то непременно ще се наложи на човечеството. То узрява в съзнанието му, защото е в хармония със сегашната фаза в развоя на човешкото съзнание. И този принцип на международна солидарност и взаимопомощ не може да се осъществи по механичен начин. Той трябва да дойде чрез новото разбиране на живота като единство. Иначе, даже и ако се локализират някои войни по едни или други причини, то в бъдеще пак ще съществуват причини за нови катастрофи. Този международен водовъртеж, в който човечеството влиза сега, е резултат на миналото - на миналите погрешни мисли, чувства и постъпки на народите. Днешното хаотично положение е жетва на дълбокото минало.
към текста >>

71. Натискът при писане – Г. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Който обича само себе си, той е във фазата на гъсеницата, която яде лакомо листата.
Изпърво човек съзнава за реална само своята личност и обича само себе си, после той съзнава семейството и народа и обича семейство и народ; и най-после човек съзнава човечеството и космоса и започва да обича всички човеци и същества. Егоизмът е първообразната религия на дивака и тя се характеризира с любов към себе си, към своето физическо аз. Национализмът е религията на езичника (на китаеца, гърка, римлянина) и тя е любов само към своя народ и омраза към другите народи. Всемирното братство - е религията на Христа, религията на бъдещето, Царството на светлина, братство и свобода, Царството Божие на земята. Истински може да обича себе си и своя народ само онзи, който се е пробудил за съзнанието на Цялото Битие, на Космоса. Който обича само себе си, той е във фазата на гъсеницата, която яде лакомо листата. Който обича само своя народ - той е във фазата на какавидата - затворил се е в пашкула на национализма. Който обича Извора на живота във всичко живо - той е във фазата на пеперудата, той е свободен и щастлив и може да обича истински и себе си, и семейството, и народа, и човечеството. Идеали на младежта. Младежта е бъдещето, надеждата на човечеството, съкровището на народите. Тя е винаги отзивчива, идеалистична, с душа отворена за доброто и очи насочени към бъдещето.
към текста >>

Който обича само своя народ - той е във фазата на какавидата - затворил се е в пашкула на национализма.
Егоизмът е първообразната религия на дивака и тя се характеризира с любов към себе си, към своето физическо аз. Национализмът е религията на езичника (на китаеца, гърка, римлянина) и тя е любов само към своя народ и омраза към другите народи. Всемирното братство - е религията на Христа, религията на бъдещето, Царството на светлина, братство и свобода, Царството Божие на земята. Истински може да обича себе си и своя народ само онзи, който се е пробудил за съзнанието на Цялото Битие, на Космоса. Който обича само себе си, той е във фазата на гъсеницата, която яде лакомо листата. Който обича само своя народ - той е във фазата на какавидата - затворил се е в пашкула на национализма. Който обича Извора на живота във всичко живо - той е във фазата на пеперудата, той е свободен и щастлив и може да обича истински и себе си, и семейството, и народа, и човечеството. Идеали на младежта. Младежта е бъдещето, надеждата на човечеството, съкровището на народите. Тя е винаги отзивчива, идеалистична, с душа отворена за доброто и очи насочени към бъдещето. Младежта не може да живее без идеали.
към текста >>

Който обича Извора на живота във всичко живо - той е във фазата на пеперудата, той е свободен и щастлив и може да обича истински и себе си, и семейството, и народа, и човечеството.
Национализмът е религията на езичника (на китаеца, гърка, римлянина) и тя е любов само към своя народ и омраза към другите народи. Всемирното братство - е религията на Христа, религията на бъдещето, Царството на светлина, братство и свобода, Царството Божие на земята. Истински може да обича себе си и своя народ само онзи, който се е пробудил за съзнанието на Цялото Битие, на Космоса. Който обича само себе си, той е във фазата на гъсеницата, която яде лакомо листата. Който обича само своя народ - той е във фазата на какавидата - затворил се е в пашкула на национализма. Който обича Извора на живота във всичко живо - той е във фазата на пеперудата, той е свободен и щастлив и може да обича истински и себе си, и семейството, и народа, и човечеството. Идеали на младежта. Младежта е бъдещето, надеждата на човечеството, съкровището на народите. Тя е винаги отзивчива, идеалистична, с душа отворена за доброто и очи насочени към бъдещето. Младежта не може да живее без идеали. Но идеалът само тогава е идеал, когато свети като звезда на небето и осветява пътя на човека.
към текста >>

72. ЗЛАТНОТО СЕЧЕНИЕ - Р. В. ХАЙНИШ Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Тя зависи от вида, точността и фазата на аспекта, т.е.
При равни други условия, аспектите на бързите, долни или вътрешни планети, т.е. тия, орбитите на които са включени в орбитата на земята, значи, Меркурий и Венера, са по-слаби. Аспектите на по-бавните, горни или външни планети, разположени вън от орбитата на земята – Марс, Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун – се смятат силни. Силни са също и аспектите на светилата – Слънцето и Луната. 2. Сила на аспектната връзка. Тя зависи от вида, точността и фазата на аспекта, т.е. от това, дали той се намира в период на образуване или разпадане. а) Вид на аспекта. Както е известно, разните аспектни форми имат различна мощ. Ние ще ги дадем наново в низходящ ред на тяхната сила: съвпад – 0° или 360° опозиция – 180° тригон – 120° квадрат – 90° секстил – 60° Освен гореспоменатите големи аспекти, традицията познава и по-малки, следователно, по-слаби аспекти. Най-важният от тях е полуквадратът – 45°, който представлява страна на правилен, вписан в Зодиака осмоъгълник.
към текста >>

в) Фаза на аспекта.
Видни модерни астролози, следвайки примера на древността, работят само с първите пет големи аспекти, към които обикновено прибавят и паралела, когото разглеждат като един вид съвпад (виж главата за аспектите в „Астрологични елементи"). За начеващия е не само достатъчно, но и във висша степен препоръчително да работи само с големите аспекти. б) Точност на аспекта. При равни други условия, най-силно действа, разбира се, точният аспект. Като силен може да се смята един аспект, неточността на който е по-малка от половината от допустимия орбис, а като слаб, когато неточността е по-голяма от тая мярка (виж главата за аспектите в „Астрологични елементи"). в) Фаза на аспекта. При равни други условия, както се знае, един аспект в приближаване е по-силен от един отдалечаващ се аспект. II. Качество на аспекта То зависи от качеството на гореспоменатите негови четири компоненти. 1. Естество на планетите. Няма нужда да се доказва, че две добри планети (Слънце, Юпитер. Венера), две неутрални (Луна, Меркурий, Нептун), две дисхармонични (Сатурн, Марс, Уран) или две планети, принадлежащи на различни групи, ще наложат различен отпечатък върху качеството на аспекта, както и че този отпечатък ще бъде в духа на техния характер.
към текста >>

73. СТИХОВЕ - Д. АНТОНОВА И S Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Това е само за днешната фаза в развитието на човечеството.
Страданието удължава живота, а неразбраните радости го скъсяват. Трябва да прекараш 100 скърби, за да можеш да издържиш и разбереш една истинска радост. Страданието е приготовление за радостта. Като минеш 99 страдания, тогава стотното преживяване ще бъде радостта. Страданието съществува като психологическа необходимост за радостта. Това е само за днешната фаза в развитието на човечеството. Аз говоря за страданието, а не за мъчението. – Каква е разликата между страданието и мъчението? – При мъчението слизаш надолу, а при страданието излизаш навън. При мъчението няма разрешение, а при страданието има. При мъчението няма отворена врата, а при страданието има.
към текста >>

74. DU MAITRE - LES TRIOS GRANDES FORCES Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Нужно е изработване на съвсем нов мироглед върху законите на живота, върху естеството на човека и законите на неговото развитие, върху детското естество, върху законите на историчното развитие, върху днешната фаза в развитието и перспективите на бъдещето.
Ето защо, моралната култура на нашето общество, а особено на подрастващите поколения, трябва да бъде предмет на големи грижи. Няма да преувеличим, ако кажем, че моралното заздравяване на българската душа е проблема от първа величина днес. Предстои прочее да се намери противоядие срещу моралната атрофия на българската общественост, като се укрепи нравственото чувство и социалната съвест. На първо място следва училището да провери средствата и методите си, понеже в него има много формализъм, много „дидактика" и малко „педагогика". Констатацията на Д-р Чакъров е права, но причините на това се крият дълбоко в цялото днешно разбиране на живота. Нужно е изработване на съвсем нов мироглед върху законите на живота, върху естеството на човека и законите на неговото развитие, върху детското естество, върху законите на историчното развитие, върху днешната фаза в развитието и перспективите на бъдещето. Окултната педагогика хвърля по-дълбока светлина върху детското естество и посочва законите и методите за неговото развитие, за да прояви онова възвишеното, което крие детската душа в глъбините си. „Новият ден" Стр. 46, София, 1940 година. Цена 5 лева. Това е една малка книжка, която тъй отговаря на заглавието си!
към текста >>

75. ДОБРОТО РАЗПОЛОЖЕНИЕ - ГЕОРГИ СЪБЕВ Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Виждаме тук как това, което е било, се възвръща, само че в една по-висша фаза.
След още няколко милиона години, в още по-късна епоха, тая черупка отново се отвива – става права. Това са Хамитес, Бакулитес и пр., от кредния период; те представляват разни степени на отвиване на черупката. И трите тия вида черупки срещаме в земните пластове. Целият този бавен процес е траел няколко десетки милиона години! Тия черупки за няколко милиона години се навиват и за други няколко милиона години се отвиват! Виждаме тук как това, което е било, се възвръща, само че в една по-висша фаза. Нещо аналогично можем да наблюдаваме и в развитието на човечеството. В дълбока древност, в лемурско и атлантско време, човешкият организъм е бил съвсем другояче устроен. Човешкото съзнание е имало съвсем други прояви и способности. Тогава умствено човек не е бил достатъчно развит; и самосъзнанието му е било слабо развито. Етерното му тяло и по-висшите членове на неговия организъм не са били така тясно свързани с физичното му тяло и затова той могъл да проявява известни дарби, които сега липсват. Напр.
към текста >>

Това е именно днешната фаза в развитието на човечеството.
Етерното му тяло и по-висшите членове на неговия организъм не са били така тясно свързани с физичното му тяло и затова той могъл да проявява известни дарби, които сега липсват. Напр. той до известна степен е имал ясновидство и е могъл със своята воля да упражнява влияние върху растежа на растенията и върху други природни явления. Той е бил във връзка с вътрешните сили на природата. После постепенно етерното му тяло почва все по-интимно да се свързва с физичното му тяло и специално с физическия мозък, постепенно почва съзнанието му да потъва все повече в материалния свят; вследствие на това той изгубва своето психично въздействие върху природните сили; изгубва ясновидството; добива самосъзнание във физичния свят; същевременно се развива и умствено. Поради по-голямото потъване на съзнанието му в материалния свят, отношението му към природата става механическо; той разглежда растенията само като форми. Това е именно днешната фаза в развитието на човечеството. Но днес отново етерният двойник на човека почва да разхлабва своите връзки с физичното тяло; освобождава се до известна степен от своите тесни връзки и зависимости от физичното тяло. Човешкото съзнание все повече се разширява и вследствие на това човек отново почва да развива тия дарби и способности, които е имал по-рано, а именно – ясновидство, после свързване с вътрешния психичен живот на растенията и въобще на природата и пр. Този процес става бавно. И паралелно с него все повече се развива у човека по-голяма чувствителност, все повече се развиват телепатията, предчувствията, усетливостта за вътрешния психичен живот на растенията и на другите същества и пр. Но тая чувствителност у него днес се връща в една по-висока форма в сравнение с миналото, понеже човек същевременно запазва придобивките, които е получил, когато съзнанието му е било по-дълбоко потънало в материалния свят, а именно самосъзнание и умствено развитие.
към текста >>

76. АСТРОЛОГИЯ. ГЛАВНИ ЗНАЧЕНИЯ И АНАЛОГИИ НА ПЛАНЕТИТЕ - П. МАНЕВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Индуктираните яйца бяха вече в напреднала фаза на плаващи гаструли, когато неиндуктираните яйца бяха още в зародишна фаза само с 64 клетки.
В 1928 година Аникин, Барон и Салкинд направиха предварителни опити с яйцата на този морски таралеж в зоологичната станция на Мурманския бряг. Те индуктираха някои зародиши на морския таралеж, т.е. ги подложиха на действието на митогенните лъчи, а други зародиши оставиха неиндуктирани за контрола. В резултат те получиха следното: при индуктираните се получиха ларвени фазн бластули в напреднал стадий – с по-дребни клетки. В 1929 година Максия направи опити с яйцата на морския таралеж в биологичната станция в Каглияри. Индуктираните яйца бяха вече в напреднала фаза на плаващи гаструли, когато неиндуктираните яйца бяха още в зародишна фаза само с 64 клетки. В 1929 година С. Салкинд, А. Потоцка и И. Цоглина правиха опити в зоологичната станция в Симферопол с два вида членести червеи: Saccocirrus и Protodrilus. Бяха направени изпърво предварителни опити, за да се установи съществуването на митогенни лъчи в самите яйца.
към текста >>

Раковите клетки в известна фаза имат силно митогенно излъчване, обаче кръвта на заболелите от рак няма характерните митогенни лъчи.
Преградките в хифите се явяват 6-8 часа по-рано, от колкото в контролните хифи. Това е в хармония с изследванията на Магру и Руби в 1931 година;те облъчили яйцата на комара Aédes aegypti. Личинките, получени от облъчените яйца, по-скоро излизат из своята обвивка, от колкото при контролните опити. Интересни са изследванията на рака във връзка с митогенните лъчи. Александър и Лидия Гурвич в 1937 година описаха в специална монография митогенните свойства на раковите клетки. Раковите клетки в известна фаза имат силно митогенно излъчване, обаче кръвта на заболелите от рак няма характерните митогенни лъчи. Знае се, че митогенните лъчи на кръвта са характерни за здрав човек и се запазват даже и при такива болести, като тифус, менингит и туберкулоза, обаче при болестта рак те изчезват. И даже нещо повече: изчезването на митогенните лъчи на кръвта принадлежи към ранните признаци при злокачествените тумори. Митогенните лъчи на кръвта в организма изчезват много по-рано преди появяването на видимите ракови образования. Напоследък е събран доста клинически материал, който потвърждава това. Много трудове установяват 93-95% паралел или съответствие между патохистологичната и митогенната диагнози на рака.
към текста >>

77. ПОНЯТИЕТО ОРГАНИЗАТОР В НОВАТА БИОЛОГИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С ОКУЛТИЗМА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Въобще, в развитието на всяка наука и изкуство, във всеки път, по който се движи търсещият знание и себеизява дух, ще открием следните моменти: период на елементарните познания — опипване нещата, фаза, при която се откриват основните принципи и закони — вкусване, и фаза на отглас на събрания материал в разни направления, при което се повдига и разширява съзнанието — или оплодяване.
Особено характерни в този уклон за виждане нещата в характерните органически фази на развитие: раждане, младост, зрелост, старост, смърт, или пролет, есен, зима, са френският философ Густав льо Бон, английският Едуард Карпентер и всеизвестният немски култур-философ Освалд Шпенглер. У последния намираме един префинен и широко обоснован метод за разглеждане на почти всички постижения на дадена култура като фази или възрасти на един определен „културорганизъм". Нашата задача не е да търсим, дали всички прояви на човека и явленията в природата носят белезите на онова, което наричаме организъм, но искаме да загатнем за това, колко широк и богат резултат даде дълбокият усет за времето — тая скала, по която отмерваме стъпките на живота. Всекиму е известно, какъв грамаден тласък за физиката и сродните ù науки донесе узнаването на закона за гравитацията, или за астрономията кеплеровите и брунони идеи. Така е в химията с основните химични индивиди — елементите, — с атомните представи. Въобще, в развитието на всяка наука и изкуство, във всеки път, по който се движи търсещият знание и себеизява дух, ще открием следните моменти: период на елементарните познания — опипване нещата, фаза, при която се откриват основните принципи и закони — вкусване, и фаза на отглас на събрания материал в разни направления, при което се повдига и разширява съзнанието — или оплодяване. Крайно любопитно е, че днес точните науки: физиката, химията и др. са обогатени с толкова много материал, те са се добрали до извънредно важни и решителни за всеки мислещ принципи и закони, но всички тези постижения, изглежда, не са дали още своите приноси в космогоничните понятия и възгледи на съвременния човек. Или иначе казано: в основните схващания на съвременния човек за живота и природата има толкова отживелици, толкова много стари форми, като че ли науката, изкуството и философията в последните им изводи и постижения са за повечето хора terra incognita. Или науката е недостатъчно популярна, или съзнанието на съвременния човек е претрупано с много излишен материал, та му е невъзможно да координира понятията и възгледите си със съвременните нему научни и философски изводи. Въобще, анахронизмът е едно характерно явление днес.
към текста >>

Материята днес не е база за постройката на философски учения и мирогледи, не е и не може да бъде нито призма за някакъв светоглед, а е фаза, състояние, момент само от една непреривна действителност.
тежестта на електроните в един катоден лъч (сноп от електрони) намират като постоянно число масата на един електрон 9.03х10-28 или числото 9.03 като числител, а за делител на дробта — единица с 28 нули от грама. Доближи ли, обаче, скоростта на катодния лъч тая на светлината, 299800 км в секунда, то отделните електрони, образуващи катодния лъч, променят вече своята маса, тежестта си. Това е исторически първото експериментално доказателство на Лоренц-Айнщайновия закон за променливостта на масите в зависимост от скоростта на движението на същите. Значи, най характерният белег на материята, нейната маса, тежестта ù, без да бъде отнета от нея каква да е частица, без да е загубила чрез допир или химическа реакция нещо от своите общи качества, намалява или увеличава себе си в зависимост от скоростта, с която се движи. Материята, тая многолика завеса, до която едни стигат — нарекоха ги материалисти — други не рачиха да се поклонят пред нея, раздираха я или я отричаха и търсеха отвъд нея просторния свят на извънсетивното — зоват ги идеалисти; тази материя, заради която от памтивека хората безмилостно цепят единния Божи свят, е разбудена от съвременната положителна наука до такава степен, че едва ли вече ще може да се яви като преграда за усъвършенствуващия се в прозрение човешки дух. Материята днес не е база за постройката на философски учения и мирогледи, не е и не може да бъде нито призма за някакъв светоглед, а е фаза, състояние, момент само от една непреривна действителност. Материята не е един свят сам за себе си, какъвто беше в миналото за мнозина, а е буква, индекс, преходно състояние. Такава е тя в последните изводи на висшите позитивни науки: математиката, физиката, химията. „Материализация" и „дематериализация" са вече термини не само на окултизма а такива на модерната физика, и то в най-буквален смисъл на тези думи. Превърне ли се светлината във веществени частици — наричат това явление „материализация" и то е такова в най-точния смисъл на понятието материализация, защото светлината е явление на нематериалния етер, а осезаемите частици, в които е наблюдавано в последно време, че тя се превръща, са точно онова, което наричаме материя. И обратно — трансформира ли се една материална частица в лъчиста енергия — наричат това „дематериализация".
към текста >>

78. ИЗ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ЛЮБОВТА - Д-Р ЕЛ. К. Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Кой е първият велик урок, който човечеството учи и чрез чието научаване то ще влезе в една съвсем нова фаза на своята еволюция?
В момента, когато той съгласува своя живот със законите на тая мирова държава, той завинаги ще се освободи от страданията и противоречията. Хилядите разочарования, мъчения, страдания, през които минават отделният човек, народите и цялото човечество, са великото училище, в което човек учи първия велик урок на живота. Когато едно дете доближи пръста си до пламъка на една свещ, то ще се опари и ще си отдръпне веднага ръката. Тая болка учи детето да спазва един природен закон. По същия начин и човечеството днес се учи и расте в светлина, в мъдрост. Кой е първият велик урок, който човечеството учи и чрез чието научаване то ще влезе в една съвсем нова фаза на своята еволюция? Това е съзнанието, че трябва да спазва законите, които царуват във великата държава, на която е гражданин. Основният закон на тая велика държава е Любовта. Има случаи, когато в човешкия организъм група клетки се индивидуализират и не се съобразяват със законите и нуждите на целия организъм, а се развиват по свои собствени пътища. Така се появява болестта рак. И какви са последствията?
към текста >>

79. ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИЯКА. ТЕЛЕЦ - СТРЕЛЕЦ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

В новата фаза човек ще разбере вътрешния смисъл на идеята: Любов към врага.
Всички ще минат през огън. Додето златото не мине през огън, не може да се пречисти. Сега е вече краят на една тъмна епоха и навлизаме в една светла епоха. Днес е епохата, когато гъсеницата ще каже: „Отказвам се от тази храна, с която съм се хранила досега". Днес човечеството е в една епоха, когато гъсеницата се приготовлява да премине в пеперуда. В новата фаза човек ще разбере вътрешния смисъл на идеята: Любов към врага. Днес мнозина обичат тези, от които са обичани. Какво повече правят от това? Идат добрите времена. Те са много близо. Има още една педя до тях.
към текста >>

80. ОБЩУВАНЕ С КОСМОСА - А.Б.С. Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Трябва днес да се дадат на съвременното човечество методи, които да отговарят на фазата, в която се намира то понастоящем.
Каквито са процесите на храненето и дишането, такъв ще бъде и процесът на мисленето. Значи, силата на човека не седи само в физическата храна. За да бъде човек силен, той трябва да знае, как да използува въздуха, който диша." В Европа и Америка навсякъде са разпространени индуските методи за дишане. Требва да се знае, че има методи, дадени в епоха, когато народите са били в инволюционна степен на развитие. Обаче сега сме в епоха на възлизане или на еволюция.[2] Ето защо индуските методи за дишане, понеже са инволюционни, не са подходящи за европейския организъм. Трябва днес да се дадат на съвременното човечество методи, които да отговарят на фазата, в която се намира то понастоящем. Ето осветлението на Учителя по този въпрос (5): „Сега като говоря за дълбокото дишане, нямам намерение да препоръчвам специалните упражнения на индусите. Те имат специални упражнения за дишане, които не са приложими за европейците. Ако европейците ги приложат, ще се натъкнат на големи противоречия. Затова ви казвам: Дишайте дълбоко, като се стремите да дишате плавно и ритмично". Тук изпъква и друг важен въпрос: за връзката между вътрешния, психичния живот на човека и дишането.
към текста >>

81. ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА. РИБИ.-СТРЕЛЕЦ Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Докато всички хора не преминат във фазата на пеперуда, светът не може да се оправи.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Б. Боев РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ При разговор с Учителя един запита: – Как може да се оправи светът? – Докато царува на земята животът на гъсеницата, светът не може да се оправи. Докато всички хора не преминат във фазата на пеперуда, светът не може да се оправи. Гъсеницата се храни с листа и пълзи, а пеперудата лети свободно и се храни с цветен сок. Тя казва: „Аз се отказвам вече да разрушавам". Като се научат хората да любят и обичат, ще излязат от света на противоречията. Последните по никой друг начин не могат да се разрешат. Щом не любите и не обичате правилно, ще имате изопачено понятие за света и страданията ще дойдат.
към текста >>

82. OСЪЗНАВАНЕТО НА ХОРАТА С РАЗВИТИ ДУХОВНИ СЕТИВА - СЛ. КАМБУРОВ Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

То трябва да мине през тази фаза на човечеството.
Той е тъй нареченият биогенетичен закон в биологията, който гласи: „Индивидуалното развитие съкратено повтаря видовото". Човечеството в ранните фази на своето развитие е живяло в най-интимен контакт с природата — с изворите, тревите, цветята, дърветата, вятра, звездите и пр. То е разбирало техния език, било е цяло потопено в средата на природата, чувствувало е пулса, ритъма на целия всемир. Сегашното човечество е отчуждено от природата. Ето защо, работата на детето всред природата е във съгласие с биогенетичния закон. То трябва да мине през тази фаза на човечеството. От друга страна, чрез работата във цветната, зеленчуковата и плодна градини, чрез работата на слънце, при такъв близък и постоянен досег с природата, детето ще се намира винаги всред красива обстановка. Така ще се развият естетичните му чувства. Какви щастливи минути ще достави този начин на обучение! Детският живот ще тече в една атмосфера на красота и поезия. Това условие е от голяма важност за пробуждане на вътрешните детски сили.
към текста >>

83. В СВЕТЛИНАТА НА УЧИТЕЛЯ - ЛЮБОМИЛИ, Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Тая книга представлява само първия етап, първата фаза, тая на изложението на фактите.
Шестото сетиво е все още дълбоко тайнствено по отношение на неговите граници, на неговите разновидности, на неговия механизъм и на неговите органи. Но, колко и тъмна да е тая тайна, тя не ни пречи да считаме шестото сетиво за доказано. Всяка наука има две фази. Първата, това е констатиране на явленията. Втората, това е тяхната обяснителна теория. Тая книга представлява само първия етап, първата фаза, тая на изложението на фактите. Може би ще дойде един ден, когато ще бъде установена теорията на законите, които управляват шестото сетиво. За мене беше достатъчно да докажа в тая книга, че то съществува. И аз ще резюмирам целия си труд с една фраза: Действителният свят разпраща около нас различни трептения. Нашит сетива долавят някои от тях; други, неуловими за нашит сетива, биват откривани от нашит физически апарати; но има още и други, които не могат да бъдат доловени нито от нашит сетива, нито от физическите уреди и които действуват върху съзнанието на някои хора, като им разкриват части от реалността. А несъмнено съществуват и други още, които нито нашит нормални сетива, нито физическите ни уреди, нито някакво шесто сетиво на сензитивите могат да схванат.
към текста >>

84. СЕГАШНАТА ЕПОХА И ОКУЛТИСТИТЕ - ЕЛИСАВЕТА КИДАЛОВА Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Един от важните моменти е седемгодишната възраст, когато се завършва определена фаза от физичното развитие и започва вторият период — период на разцвет на съвестта, религиозното и естетичното чувство, на сърцето, въображението, паметта и пр.
При преподаване на история, география и пр. трябва да се събуди у ученика любов към родината, любов към своя народ, но същевременно и към всички други народи; трябва да се изтъкне при преподаване на тези учебни предмети, че във всички народи има нищо добро и красиво, че всички те са дали на човечеството велики хора и културни ценности. Трябва да се изтъкне, че всички народи са органи на едно велико цяло. Така ще се посеят в душите на учениците семената на бъдещата международна солидарност, взаимопомощ и международно сътрудничество във всички области на културата. Детето и младежът минават през строго определени фази на физиологично и психично развитие. Един от важните моменти е седемгодишната възраст, когато се завършва определена фаза от физичното развитие и започва вторият период — период на разцвет на съвестта, религиозното и естетичното чувство, на сърцето, въображението, паметта и пр. Друг важен момент е 14-годишната възраст — начало на половата зрялост. Този момент е много важен, понеже тогава мощни творчески енергии оплодяват висшите мозъчни центрове, чрез което се създават условия за развитие дарбите и заложбите на човека: тогава имат възможност да се разцъфтят възвишения душевен живот, религиозният живот, дарбите към философия, наука, поезия, музика, изобразителни изкуства, техника и пр. Но за да стане това, тия енергии трябва да бъдат насочени нагоре към главния мозък. Ако не се насочат нагоре, тогава те се насочват в криво направление и водят към порочност, престъпност, насилие и безразличие към всичко възвишено, прекрасно и идейно. Но коя е Силата, която може да насочи тия събуждащи се към 14-та година енергии нагоре?
към текста >>

Хубаво е да разгледаме образователните цели и методи в свръзка с историчната фаза, в която се намира днес човечеството.
Този момент е много важен, понеже тогава мощни творчески енергии оплодяват висшите мозъчни центрове, чрез което се създават условия за развитие дарбите и заложбите на човека: тогава имат възможност да се разцъфтят възвишения душевен живот, религиозният живот, дарбите към философия, наука, поезия, музика, изобразителни изкуства, техника и пр. Но за да стане това, тия енергии трябва да бъдат насочени нагоре към главния мозък. Ако не се насочат нагоре, тогава те се насочват в криво направление и водят към порочност, престъпност, насилие и безразличие към всичко възвишено, прекрасно и идейно. Но коя е Силата, която може да насочи тия събуждащи се към 14-та година енергии нагоре? Това е от една страна идейният живот, научните интереси, а от друга страна — любовта! Хубаво е да разгледаме образователните цели и методи в свръзка с историчната фаза, в която се намира днес човечеството. В ранната фаза на своето развитие, в първите раси, то е имало племенно съзнание. Членовете на племето се чувствували като едно. Това съзнание се е отразяло и в техния обществен живот. Остатъци от тая ранна фаза имахме до скоро в нашите задруги (в Трънско, Радомирско, Царибродско и пр.) След това идва индивидуализирането на човека. Всеки човек се чувствува като нещо отделно, обособено.
към текста >>

В ранната фаза на своето развитие, в първите раси, то е имало племенно съзнание.
Но за да стане това, тия енергии трябва да бъдат насочени нагоре към главния мозък. Ако не се насочат нагоре, тогава те се насочват в криво направление и водят към порочност, престъпност, насилие и безразличие към всичко възвишено, прекрасно и идейно. Но коя е Силата, която може да насочи тия събуждащи се към 14-та година енергии нагоре? Това е от една страна идейният живот, научните интереси, а от друга страна — любовта! Хубаво е да разгледаме образователните цели и методи в свръзка с историчната фаза, в която се намира днес човечеството. В ранната фаза на своето развитие, в първите раси, то е имало племенно съзнание. Членовете на племето се чувствували като едно. Това съзнание се е отразяло и в техния обществен живот. Остатъци от тая ранна фаза имахме до скоро в нашите задруги (в Трънско, Радомирско, Царибродско и пр.) След това идва индивидуализирането на човека. Всеки човек се чувствува като нещо отделно, обособено. Той счита като най-важно своето щастие, своите интереси.
към текста >>

Остатъци от тая ранна фаза имахме до скоро в нашите задруги (в Трънско, Радомирско, Царибродско и пр.) След това идва индивидуализирането на човека.
Това е от една страна идейният живот, научните интереси, а от друга страна — любовта! Хубаво е да разгледаме образователните цели и методи в свръзка с историчната фаза, в която се намира днес човечеството. В ранната фаза на своето развитие, в първите раси, то е имало племенно съзнание. Членовете на племето се чувствували като едно. Това съзнание се е отразяло и в техния обществен живот. Остатъци от тая ранна фаза имахме до скоро в нашите задруги (в Трънско, Радомирско, Царибродско и пр.) След това идва индивидуализирането на човека. Всеки човек се чувствува като нещо отделно, обособено. Той счита като най-важно своето щастие, своите интереси. Индивидуализирането беше стигнало до своя връх в 19 век. Но сега се забелязва един обратен процес — събуждат се в човешката природа силите на обединение, на сгрупирване. Днес постепенно се пробужда едно ново съзнание — космичното.
към текста >>

85. МАЙКИТЕ И БАЩИТЕ НА ВЕЛИКИТЕ ЛЮДЕ - И. А. ИЗВОРСКИ Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Тая детинска работа, може би, е била потребна за онова време, тъй като човечеството не можеше веднага да се отдели от интелектуалното схващане на нещата и окултната наука, както и всека друга наука, трябваше да премине през интелектуалната фаза на своето развитие, т.е.
Същото може да се каже и за разните окултни общества, които започнаха да никнат на всички страни. Макар че целта на тия общества да бе много сериозна и е влизала в плана на еволюцията, която управляват Висши същества, разположението на хората, които посещаваха тия общества бе различно. Повечето от тях още не бяха готови да станат истински окултни ученици и гледаха на работата на тия общества, както и на работата във всички обикновени материалистични общества — научни, литературни, музикални и др.. Държеше се повече сметка за придобитото интелектуално знание и окултна образованост, отколкото за моралните качества на личностите, които бяха членове на тия общества. Създаде се цел институт от окултисти-професионалисти, които смятаха себе си като представители или на западната или на източната школа, които натоварваха своя мозък с огромно количество теоретично знание, но не можаха да постигнат нищо в областта на окултната практика. Както всички професионалисти, те създадоха свои корпорации и ревниво гледаха на влизането в техния кръг на ония лица, конто според тяхното мнение нямаха „класично" окултно знание. Тая детинска работа, може би, е била потребна за онова време, тъй като човечеството не можеше веднага да се отдели от интелектуалното схващане на нещата и окултната наука, както и всека друга наука, трябваше да премине през интелектуалната фаза на своето развитие, т.е. да влезне в мозъка на хората и да бъде призната. Сега, обаче, времето е по-друго и понастоящем светът е навлязъл в друга фаза, когато от интелектуалното развитие той преминава в областта на духовното развитие и като първа стъпка на това е развитието на духовното сърце и на висшите морални качества на личността. Според това, променя се и работата и задачата на окултните общества. От окултистите сега се иска да изпълняват онова, което знаят. Интелектуалното знание и образованост сега не са вече на първо место и човек, който има невъзпитано сърце и груби чувства, е също такъв невежа, както и оня, които не е учил нищо.
към текста >>

Сега, обаче, времето е по-друго и понастоящем светът е навлязъл в друга фаза, когато от интелектуалното развитие той преминава в областта на духовното развитие и като първа стъпка на това е развитието на духовното сърце и на висшите морални качества на личността.
Повечето от тях още не бяха готови да станат истински окултни ученици и гледаха на работата на тия общества, както и на работата във всички обикновени материалистични общества — научни, литературни, музикални и др.. Държеше се повече сметка за придобитото интелектуално знание и окултна образованост, отколкото за моралните качества на личностите, които бяха членове на тия общества. Създаде се цел институт от окултисти-професионалисти, които смятаха себе си като представители или на западната или на източната школа, които натоварваха своя мозък с огромно количество теоретично знание, но не можаха да постигнат нищо в областта на окултната практика. Както всички професионалисти, те създадоха свои корпорации и ревниво гледаха на влизането в техния кръг на ония лица, конто според тяхното мнение нямаха „класично" окултно знание. Тая детинска работа, може би, е била потребна за онова време, тъй като човечеството не можеше веднага да се отдели от интелектуалното схващане на нещата и окултната наука, както и всека друга наука, трябваше да премине през интелектуалната фаза на своето развитие, т.е. да влезне в мозъка на хората и да бъде призната. Сега, обаче, времето е по-друго и понастоящем светът е навлязъл в друга фаза, когато от интелектуалното развитие той преминава в областта на духовното развитие и като първа стъпка на това е развитието на духовното сърце и на висшите морални качества на личността. Според това, променя се и работата и задачата на окултните общества. От окултистите сега се иска да изпълняват онова, което знаят. Интелектуалното знание и образованост сега не са вече на първо место и човек, който има невъзпитано сърце и груби чувства, е също такъв невежа, както и оня, които не е учил нищо. Теоретичното знание има значение само тогава, когато то дава възможност на човека да работи върху своето усъвършенствуване и да помага на другите хора, като им носи знание, което той сам е придобил. Иначе, то е товар, който може да бъде дори вреден, тъй като знание, което не е приложено, само се натрупва в мозъка без всякаква полза, и понеже в природата всичко е в движение и всичко се стреми да се изяви и напредва, такъв застой предизвиква движение назад и израждане.
към текста >>

86. СВЕТЛИЯТ ПЪТ - Б. БОЕВ Съдържание на брой 10 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

„Както едно цвете, което се явява в ранната пролет и изчезва след месец-два, както една еднодневка, която се ражда сутрин и умира вечер, така и човекът се „явява" и „изчезва", за да отбележи с това една безкрайно кратка фаза от огромния процес, за да удари само един клавиш от грандиозната клавиатура на космоса".
Всички явления на окръжаващата ни природа: светлина, топлина, звук. електромагнитни вълни и пр., имат вълнобразен произход. А при образуване на вълните всякога имаме колебание на точки около един център. И хармоничните движения, които можем да посочим като най-добър пример за това, са движения около един център и стават в сложната смяна на замиращи (неравномерно забавящи се, достигащи до нула) движения, с тласъци към неравномерно ускоряващи се движения. Океанът на света, в който е потопено нашето отделно съществуване, е изграден от ритъма на живота и смъртта. „Както едно цвете, което се явява в ранната пролет и изчезва след месец-два, както една еднодневка, която се ражда сутрин и умира вечер, така и човекът се „явява" и „изчезва", за да отбележи с това една безкрайно кратка фаза от огромния процес, за да удари само един клавиш от грандиозната клавиатура на космоса". Атомите на човешкото тяло са в постоянни вибрации; в тях непрекъснато стават промени; в няколко месеци става почти пълна промяна на атомите, които образуват тялото. След няколко месеци в нашето тяло няма нито един атом от тия, които са били по-рано в него. Вибрации — непрекъснати вибрации; промени — непрекъснати промени! Във всяка вибрация може да се намери някой ритъм. Ритъмът от своя страна изпълва цялата вселена.
към текста >>

87. ПИОНЕРИТЕ НА НОВИТЕ НАУЧНИ СХВАЩАНИЯ - Б. БОЕВ Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.

Едно печално събрание от хора изпраща до тъмната яма тая безмълвна останка от един живот и ти чуваш там между безутешния плач на близките и примирително скръбната фаза на един ритуал: „Ти си земя и в земята отиваш".
То иска да се храни и търси с устните си майчината гръд. На другата страна лежи вкочанял и студен безжизненият труп на мъртвец. Тръпки полазват човека при докосването до вкаменяващата се плът, под която напират яките кости на скелета. Един житейски път е привършен. Отлитнало е онова, което се отзоваваше на слънчевия светлик, на радостта на синьото небе и на звъна на ароматните пролети, когато природата е отрупана с цветове. Едно печално събрание от хора изпраща до тъмната яма тая безмълвна останка от един живот и ти чуваш там между безутешния плач на близките и примирително скръбната фаза на един ритуал: „Ти си земя и в земята отиваш". В такива мигове, когато съзнанието ни е на прага между живота и смъртта, ние се питаме с горест: Това ли е животът? В всички тия случаи ние отговаряме съобразно със степента на проникването в дълбините на проблемите, на което проникване е способно нашето аз. Ако сме живели цял живот така, че само сме плъзгали нашата размисъл по неговата повърхност, на живота, ние ще останем с впечатление, че с тоя тъжен акт се приключва цялото битие и че последният тържествуващ акорд над живота е тая черна купчина пръст, над която се изплакват много безутешни сълзи. Но така ли е в същност? Къде отиде онова, което трептеше ведно с трепета на световното безсмъртие?
към текста >>

88. ПРИРОДНИТЕ СИЛИ И ОРГАНИЗМЪТ - Д-Р МЕД. И. СТРАТЕВ Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.

При първата фаза, а още повече при втората, приспаният приема внушенията и заповедите на хипнотизатора и ги изпълнява, Той вярва във всичко, което му се внушава; например, ако му се покаже молив и му се каже, че това представлява роза, той ще я мирише и ще чувствува приятност от благоуханието й.
По същата причина, когато човек има болка някъде по тялото си, той възлага на това място своите ръце и болката минава, идва едно облекчение. Това става неволно, но основната причина е, че човек в случая несъзнателно използува действието на животния магнетизъм, който излиза от неговите пръсти и облекчава болките. Общоизвестните, плитките фази на хипнотичния сън са[4]: 1. внушаемост, 2. анестезия, 3. каталепсия. При първата фаза, а още повече при втората, приспаният приема внушенията и заповедите на хипнотизатора и ги изпълнява, Той вярва във всичко, което му се внушава; например, ако му се покаже молив и му се каже, че това представлява роза, той ще я мирише и ще чувствува приятност от благоуханието й. Ако му се даде чаша вода и му се каже, че това е малинов сироп, той ще я изпие с приятно чувство. Може да му се внуши, че е генерал, дете, актьор, и той ще действува и говори съобразно ролята, която му е внушена. При анестезията цялото тяло става безчувствено и като го бодем с игла, човек не чувствува никаква болка. При каталепсията тялото се вкочанява, вцепенява. Ако се продължава действието с пасите и се дойде до по-дълбоките хипнотични фази, ще се дойде до състояние, наречено хиперстезия (хипер — премного, стезия — чувство), която означава усилване на чувствителността.
към текста >>

Например, то, когато е будно, не може да чува тракането на джобния часовник от разстояние 3 стъпки, а във фазата на хиперстезията го чува от 35 стъпки и може без колебание да се упъти право към източника на звука.
При анестезията цялото тяло става безчувствено и като го бодем с игла, човек не чувствува никаква болка. При каталепсията тялото се вкочанява, вцепенява. Ако се продължава действието с пасите и се дойде до по-дълбоките хипнотични фази, ще се дойде до състояние, наречено хиперстезия (хипер — премного, стезия — чувство), която означава усилване на чувствителността. Постепенно се засилват всички сетива, паметта, умствената способност, философската, музикалната и пр. В началото на хиперстезията се усилва сетивната възприемчивост: лицето става по-възприемчиво, отколкото в нормално състояние. Например, то, когато е будно, не може да чува тракането на джобния часовник от разстояние 3 стъпки, а във фазата на хиперстезията го чува от 35 стъпки и може без колебание да се упъти право към източника на звука. Обонянието е извънредно изострено и една госпожа в тая фаза със завързани очи могла да се доближи до роза, която е била 46 стъпки далече от нея. Паметта се усилва необикновено. Например, ако се кажат на приспания 40-50 думи без никакъв ред, той ще ги повтори в прав и обратен ред безпогрешно. Усилва се и телепатичната способност. Например, ако едно лице види номера на една банкнота и насочи мисълта си към приспания, последният от голямо разстояние ще изговори същия номер.
към текста >>

Обонянието е извънредно изострено и една госпожа в тая фаза със завързани очи могла да се доближи до роза, която е била 46 стъпки далече от нея.
При каталепсията тялото се вкочанява, вцепенява. Ако се продължава действието с пасите и се дойде до по-дълбоките хипнотични фази, ще се дойде до състояние, наречено хиперстезия (хипер — премного, стезия — чувство), която означава усилване на чувствителността. Постепенно се засилват всички сетива, паметта, умствената способност, философската, музикалната и пр. В началото на хиперстезията се усилва сетивната възприемчивост: лицето става по-възприемчиво, отколкото в нормално състояние. Например, то, когато е будно, не може да чува тракането на джобния часовник от разстояние 3 стъпки, а във фазата на хиперстезията го чува от 35 стъпки и може без колебание да се упъти право към източника на звука. Обонянието е извънредно изострено и една госпожа в тая фаза със завързани очи могла да се доближи до роза, която е била 46 стъпки далече от нея. Паметта се усилва необикновено. Например, ако се кажат на приспания 40-50 думи без никакъв ред, той ще ги повтори в прав и обратен ред безпогрешно. Усилва се и телепатичната способност. Например, ако едно лице види номера на една банкнота и насочи мисълта си към приспания, последният от голямо разстояние ще изговори същия номер. А при още по-дълбоки фази на хипнотичния или магнетичния сън, хиперстезията се усилва още повече и забележителното е, че вече хипнотизаторът изгубва своята власт над приспания.
към текста >>

В дълбоката фаза на хиперстезията всички тела стават прозрачни за приспания; тогава човек вижда през стената, чете в затворен плик, вижда вътрешните органи на човешкото тяло, може да даде диагноза на вътрешни болести и пр.
А при още по-дълбоки фази на хипнотичния или магнетичния сън, хиперстезията се усилва още повече и забележителното е, че вече хипнотизаторът изгубва своята власт над приспания. Последният вярва вече в неговите внушения и не следва неговите заповеди. Той добива свобода, самостоятелност, независимост, не е вече под властта на хипнотизатора. Същевременно у него се проявяват нови способности и дарби. Например, може да говори по научни и философски въпроси и то така, както не може в будно състояние. В дълбоката фаза на хиперстезията всички тела стават прозрачни за приспания; тогава човек вижда през стената, чете в затворен плик, вижда вътрешните органи на човешкото тяло, може да даде диагноза на вътрешни болести и пр. В тази фаза се развива ясновидството; човек тогава вежда аурата на растенията, животните и човека, вежда пламъка на магнитната пръчка и пр. С ред контролни опити е установено, че при тия по-дълбоки фази на хипнотичния и магнетичния сън етерното или жизненото тяло в голямата си част е вън от физическото тяло. Станало е един вид излъчване на етерното тяло. Тогава приспаният се чувствува вън от физическото си тяло и го вижда, че лежи на земята. И тази е главната причина, поради която физичното тяло става безчувствено и физиологичните процеси в него са сведени до минимум.
към текста >>

В тази фаза се развива ясновидството; човек тогава вежда аурата на растенията, животните и човека, вежда пламъка на магнитната пръчка и пр.
Последният вярва вече в неговите внушения и не следва неговите заповеди. Той добива свобода, самостоятелност, независимост, не е вече под властта на хипнотизатора. Същевременно у него се проявяват нови способности и дарби. Например, може да говори по научни и философски въпроси и то така, както не може в будно състояние. В дълбоката фаза на хиперстезията всички тела стават прозрачни за приспания; тогава човек вижда през стената, чете в затворен плик, вижда вътрешните органи на човешкото тяло, може да даде диагноза на вътрешни болести и пр. В тази фаза се развива ясновидството; човек тогава вежда аурата на растенията, животните и човека, вежда пламъка на магнитната пръчка и пр. С ред контролни опити е установено, че при тия по-дълбоки фази на хипнотичния и магнетичния сън етерното или жизненото тяло в голямата си част е вън от физическото тяло. Станало е един вид излъчване на етерното тяло. Тогава приспаният се чувствува вън от физическото си тяло и го вижда, че лежи на земята. И тази е главната причина, поради която физичното тяло става безчувствено и физиологичните процеси в него са сведени до минимум. Тук трябва да се обърне внимание на едно важно обстоятелство: в случая душевните способности се усилват заедно с отслабването, замирането на физиологичните процеси в човешкия мозък.
към текста >>

89. ИДЕАЛЪТ НА ЧОВЕКА Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Сега, на вас предстои да изучите основно човека в тази фаза на живота му.
Това, което става с едно житно зърно, същото става и с десет милиона такива зърна. Но няма да очаквате големи придобивки от вашето учение. Някои мислят, че като влязат в школата, изведнъж ще се вдигне завесата на Знанието, и всичките ви работи ще се оправят. Ако сте дошли с такива намерения, по-добре не си губете времето В напразни очаквания и надежди. Ако търсите големи резултати и облаги, па друго място може да ги намерите, не тук. Сега, на вас предстои да изучите основно човека в тази фаза на живота му. Ще изследвате силите, които се развиват в неговия организъм, които се проявяват в неговия ум, действуват в неговото сърце и се реализират чрез неговата воля. Проучването на човека не е лесно нещо. Когато се натъкнеш на положителната страна на човека, ти изпитваш приятност, но отрицателната страна може да те доведе до разо-чарование. Ученикът обаче,трябва да е готов да Види всички добродетели и недъзи у човека,без да се смущава. Представете си, че бъдете поставени при условие, да видите всички положителни и отрицателни качества на вашия характер.
към текста >>

90. Съборни беседи Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

ПРАВЕДНИЯТ Девета серия / III том (София, 1927) "Праведният чрез вярата ще бъде жив " /Послание към галатяните 3:11/ Това значи, че праведният е минал вече през фазата на материалният живот, вследствие на което той е господар на тялото си, може да прави с него каквото иска и когато иска.
от Иоана 3:5/- Това значи, ако не живееш в козмичното съзнание, няма да влезеш в Царството Божие. T0зU е изходният път в живота. Всички трябва да работим за своето усъвършенстване. Готовите души за нов живот трябва да влезат в козмичното съзнание, за да отворят място на другите. Tози е пътят, по който ще дойде спасението на човечеството.*** 11. ПРАВЕДНИЯТ Девета серия / III том (София, 1927) "Праведният чрез вярата ще бъде жив " /Послание към галатяните 3:11/ Това значи, че праведният е минал вече през фазата на материалният живот, вследствие на което той е господар на тялото си, може да прави с него каквото иска и когато иска. Праведните хора трябва сега да се създават.*** 12. ВЕХТОТО ПРЕМИНА Девета серия / IV том (София, 1927) "За то, ако е някой в Христа, той е създание ново; ветхото премина, ето, всичко стана ново."/Второ послание към коринтяните 5:17/ Старото, вехтото преминава, новото иде. То носи възвишени идеи и казва на хората, че Бог не е в старото, не е в миналото, но Той е в настоящето.*** 13. МНОЗИНА КАЗВАХА Десета серия / I том (София, 1927) "И мнозина от тях казваха: Бяс има и луд е : що го слушате? " /Ев.
към текста >>

91. Да мисли! - Учителят Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Който приложи, той влиза във втората фаза.
Аз ви говоря, но ние не можем да ви наложим правила. Желая едно нещо от вас: да се надпреварвате в отдаване почит един към друг. То е първото нещо. Философия имате достатъчно, даже и за професори ставате: лекции може да държите; морал на хората може да, дадете; можете да тълкувате и Евангелието, но приложение ви трябва. Най-мъчното нещо е приложението, а това се изисква от всинца ви. Който приложи, той влиза във втората фаза. Който слуша разумното сърце, на него вече може да се говори. Добрите навици са,на които може да разчитате. Трябва да знаете, че всички имате добри навици. Че ги имате, ето как ще ви докажа. Ако ви обидя, вие ще ми покажете, как трябваше да постъпя.
към текста >>

92. ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО - Учителят Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Първият прилив или импулс е започнал със създаването на първата култура на петата раса - Древноиндуската; след това преминава засилвайки се във втората си фаза, където осъществява втората култура, наречена Древно-персийска; като достига апогея си в Египет, където роди и разви третата култура на петата раса.
При всеки един импулс, при всеки един прилив, Бялото Братство е изпращало своите пратеници между хората, за да ги повдигнат и осветят пътя им в тъмната нощ, в която живеят и да им дадат методи за развитието на тяхните добродетели и способности. Всеки един прилив е имал и има видимия си външен израз в един велик Учител, който е представител на Бялото Братство на земята. Но той не идва сам - той идва със своите ученици, с напредналите и събудени души, които разнасят словото му, в което са въплотени великите Божествени принципи и закони, между всички хора по земята. По такъв начин се полагат основите на една нова култура. Така постепенно са се развили петте култури на петата раса и днес сме пред прага на шестата култура, която се заражда между славянството. Първият прилив или импулс е започнал със създаването на първата култура на петата раса - Древноиндуската; след това преминава засилвайки се във втората си фаза, където осъществява втората култура, наречена Древно-персийска; като достига апогея си в Египет, където роди и разви третата култура на петата раса. Той обхвана цяла предна Азия и разви още следните подкултури: Халдейска, вавилонска, Еврейска и Гръцко - Римска, която е четвъртата културна епоха. В този първи прилив на Божествената енергия в петата раса се изнесоха принципите на Божественото учение, които легнаха в основите на всички тези култури. В Дребна Индия те бяха изнесени от седемте велики мъдреци, наречени великите Риши - великите Учители на Дребна Индия, които създадоха ведите и вложиха в тях Божественото си учение. След тях дойде великия Рама, който създаде една мощна култура, процъфтяваща много хилядолетия. Още по късно се яви Кришна, който възвести учението на Божественото слово и посочи пътя на човешката душа към Бога.
към текста >>

Все под същия импулс и биологията влезе в нова фаза от развитието си.
Той gage нов подтик и на науката, на изкуството и освети религията от гледището на окултизма. Така теософията, антропософията и спиритизма, раздвижиха умовете на запада и много умове с голяма известност се заеха да проверяват фактите на спиритизма. Тук заслужава да отбележим най-знаменитите между тях. Това са: Уилям Крукс, знаменит физик и химик, Оливер Лодж, също знаменит физик, Шарл Рише, най-големият физиолог на Западна Европа, Камий фламарион и др. Цялото това движение се разви под влиянието на четвъртия импулс, това бяха неговите първи зари. Все под същия импулс и биологията влезе в нова фаза от развитието си. Тя излезе от тесните рамки на механизма и биохимизма и призна жизненото начало, като главен фактор в живота. Така се оформи неовитализма в биологията, начело с Август Паули, Дриш, Даке и др. Все знаменити биолози. Откритията на Лаковски за радиацията на организмите, потвърдени от Гурвич и учениците му, затвърдиха още повече неовитализма и потвърдиха още един път, изследванията на Райхенбах, който беше открил етерното тяло у човека, като носител на жизнения принцип. Най-после теорията за относителността на Айнщайн и идеята за четвъртото измерение, разработена от математиците - Риман, Минковски и Лобачевски, които по чисто математичен път, дойдоха до нея и я доказаха по математичен начин, са се развили все под влиянието на четвъртия импулс.
към текста >>

93. ТРАДИЦИИ НА БЯЛОТО БРАТСТВО - Учителят Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

- Ние не сме били фаза на някакво течение.
Те живеят в етерни тела. След време всемирното Бяло Братство ще окаже още по-голямо съдействие на човечетвото и ще настане светла епоха. В Природата има един план, който никой не може да измени. Този план ще се приложи и хората ще станат свободни. Един брат попита: - Богомилското движение има ли връзка с нашето движение? - Ние не сме били фаза на някакво течение. Ние сме извор, който е излязъл от Бога. Други течения са излизали от нас, но ние не сме излизали от друго течение. Понеже както богомилското движение, така и нашето, идат от един и същи велик център на Бялото Братство. В миналото ние сме се проявявали по един начин. В бъдеще ще се проявяваме още по-съвършено.
към текста >>

94. Брой 3-4 -1995г. Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Животът им обикновено се смята като първобит- на фаза в живота на човечеството.
И затова искат по механичен начин да разрешат въпросите на живота. А те не могат да се разрешат механически по простата причина, че самият живот не е нещо механическо. Основите му са духовни. Ето защо, днешните проблеми не могат да се разрешат, докато не стане промяна в съзнанието на хората, докато не дойдат до новото разбиране на живота. Преди да отидем по-нататък, нека разгледаме едно характерно явление: тъй наречените малокултурни племена, населяващи Австралия, част от Африка, Америка, островите във великия океан и пр. Животът им обикновено се смята като първобит- на фаза в живота на човечеството. Всъщност този въпрос е много по- сложен. Ако изучим техните паметници, предания и традиции, ще видим, че те са изродени потомци на загинали велики цивилизации. Например, на остров Пасха, който е на 3000 километра западно от Чили във великия океан, има грамадни каменни човешки статуи и стени, високи 10-30 метра. А местните жители са така нискокултурни, че са неспособни по никой начин за подобно творчество. Също така и в Перу, Мексико и пр.
към текста >>

Това е първата фаза,през която човечеството е минало.
Само че днес в своята сила е индивидуалното съзнание, племенното е в своите последни слаби останки, а космическото е в своите слаби наченки. Първобитното човечество е имало племенно съзнание. Тогава всеки човек се е съзнавал като част от племето, към което принадлежал. Самият човек е нямал ясно самосъзнание. Той е бил обезличен тъй, както капката вода привидно е обезличена в океана. Това е първата фаза,през която човечеството е минало. После почва развитието на самосъзнанието и постепенно индивидуализиране на човека. В тая нова фаза всеки човек се чувствал като нещо отделно, независимо и даже почвал да счита себе си като център. Но днес все повече се развиват нови сили в човешкото естество, и с това се ражда едно ново съзнание: космичното. При него човек съзнава своите вечни връзки с всички същества, с цялото битие, съзнава единството на живота. И това определя линията, направлението на неговата дейност, на неговите нови отношения в света.
към текста >>

В тая нова фаза всеки човек се чувствал като нещо отделно, независимо и даже почвал да счита себе си като център.
Тогава всеки човек се е съзнавал като част от племето, към което принадлежал. Самият човек е нямал ясно самосъзнание. Той е бил обезличен тъй, както капката вода привидно е обезличена в океана. Това е първата фаза,през която човечеството е минало. После почва развитието на самосъзнанието и постепенно индивидуализиране на човека. В тая нова фаза всеки човек се чувствал като нещо отделно, независимо и даже почвал да счита себе си като център. Но днес все повече се развиват нови сили в човешкото естество, и с това се ражда едно ново съзнание: космичното. При него човек съзнава своите вечни връзки с всички същества, с цялото битие, съзнава единството на живота. И това определя линията, направлението на неговата дейност, на неговите нови отношения в света. Това ново съзнание ще роди един съвсем нов обществен строй, съвсем нови международни отношения, съвсем нова външна и вътрешна политика, нови морални ценности, нови прояви във всички други области на културата: в музиката, живописта, архитектурата, възпитанието, правото и пр. И понеже племенното съзнание е на изгасване и си отива, и слаби останки от него имаме днес между другото напр.
към текста >>

95. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 2 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Те са единствения ефектив, който единствен дава реална стойност на всичките теории, на всичките учения, на всичките проповеди и вярвания във възможността за преминаване на обществения живот в една по-съвършена фаза.
Обаче, животът се нуждае от опит! Идеалът се нуждае от реализиране преди всичко в малкото опитно поле на нашия вътрешен, всекидневен живот — в областта на нашия ум, на нашето сърце и воля. Братството, хармонията, любовта, това е една вътрешна реалност, която с никакви промени на външните условия не може да се достигне и която, наопаки, протича от вътрешния мир на човека към света и му дава нов, радостен облик. Ето защо, толкова по-ценни трябва да считаме даже и най-малките, най-нищожните, както ни се струват на пръв поглед, опити за реализиране на братството в живота. Всяко едно чувство, всяка една мисъл, всяка една постъпка, продиктувани от, и носещи светлината на тази вътрешна реалност, са необикновено ценни. Те са единствения ефектив, който единствен дава реална стойност на всичките теории, на всичките учения, на всичките проповеди и вярвания във възможността за преминаване на обществения живот в една по-съвършена фаза. Един такъв малък, микроскопичен, бих казал опит е предприело обществото „Бяло Братство“ в България под ръководството на своя Учител. Вече ред години, във вътрешната лаборатория на сърцата и умовете се изработват формите на новите отношения, на новите разбирания и постъпки. Вече ред години, в тишина и мълчание, групи от хора се стремят, с най-искрено желание и с най-добри намерения, да добият резултатите, които ще им открият пътя към истинското братство. Не че са достигнати кой знае какви успехи, не че е реализирано вече това, към което е отправен стремежът ни, не че сме успели да снемем Царството Божие на земята! He!
към текста >>

96. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 5 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Когато се изучават законите, по които се развива човешкото съзнание, ще се схване, че този духовен копнеж, който виждаме днес по целия свят, не е случаен, но се дължи на новата фаза, в която влиза човечеството.
Опълченска, 66 — София. Сп. ЖИТНО ЗЪРНО влиза в своята пета годишнина. Разпратени са покани за записване абонати, от дето заемаме следната извадка. „Днес сме пред прага на разцъфтяването на човешката душа, разцъфтяване на Красивото, което винаги е живяло дълбоко в душите, но за което сега е дошло вече време да се прояви. Човешкото съзнание днес е вече достатъчно пробудено, за да чуе вътрешния глас, който му говори за красотата на новия живот. Когато се изучават законите, по които се развива човешкото съзнание, ще се схване, че този духовен копнеж, който виждаме днес по целия свят, не е случаен, но се дължи на новата фаза, в която влиза човечеството. Всички проблеми на днешния живот могат да се разрешат правилно само в светлината на по-дълбокото познаване силите и законите, които лежат в основите на живота. Най-великото изкуство е изкуството да се живее разумно. „Житно Зърно“ ще работи в този нов дух за хвърляне светлина върху проблемите на живота в всичките му области. То ще застъпва статии за законите и силите, чието познание е необходимо за разумното преустройство на живота. Ще помества и статии за окултните науки в тесен смисъл на думата (астрология, френология, физиогномика, хиромантия и пр.), за окултното движение в странство, преглед на новата окултна литература в чужбина и у нас и пр.“ Абонамент 80 лв.; адрес; Никола Нанков, бул.
към текста >>

97. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 6 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

С болката, която всякога придружава жертвата на материалното заради възвишеното, то ще има да влезе в друга фаза на своята еволюция, където с още по-решителни крачки ще закрачи към свърхчовека.
Човешката история и еволюция не е нищо друго, освен покоряване на материалната природа, намаление на задължителния труд заради насъщния и увеличение на свободното време на човечеството да се занимава със своята духовна природа. При вечно борещите се половини на човешкото съзнание — материя и дух, страст и дълг, престъпно желание и съвест — дохожда момент, когато човек съзнателно и безвъзвратно решава да постави на втори план своята низша половина и да посвети всичките си сили, цялото си съзнание, на своята възвишена, духовна природа. Тоя решителен прелом — който не всякога е рязък, нито е някакъв външен обред, а чисто вътрешно преживяване — се нарича в Евангелието „новорождение“, а в окултизма „прекрачване прага на ученичеството“. Това, което става с единичната личност, с индивида, се повтаря и с големия духовен организъм, на цялото човечество. Днес то се намира, в лицето на своите напреднали в духовно отношение индивиди пред прага на Ученичеството. С болката, която всякога придружава жертвата на материалното заради възвишеното, то ще има да влезе в друга фаза на своята еволюция, където с още по-решителни крачки ще закрачи към свърхчовека. За разлика от геоцентричната култура на хората до сега, на земята предстои да се разцъфти хелиоцентричната, т. е. слънчевата култура. Тя ще се ознаменува и с ново отношение към слънцето — другия фактор за човешкото съществуване на земята. Някои го наричат „култ на слънцето“. Името не е важно.
към текста >>

98. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 34 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Колкото и да се стараем да се привържем към последните теории на науката и религията, за да се подкрепим и облекчим в часовете на дълбока скръб и смущение, нашите мисли неотменно бягат назад към някоя фаза от нашите стари схващания за личен Бог или Огец, първо поради нашата страшна нужда от една ръководеща ръка в лабиринтите, в които се намираме, поради съзнанието за нашата слабост и погрешимост и, следователно, поради нашата привидна нужда от лично ръководство.
(Учителя И.) - Из „The Temple Artisan" Към учителя! (Т.Ч.) Обикнете живота! (Кришнамурти.) Апел на Международна женска лига за мир и свобода, българска секция 650,000,000,000 (Из „Софийски Търг. в-к".) Вести Книжнина Изходният път Цялото човечество, както и всяка отделна единица от него, се намират в една бездна на кипящо недоволство, неосъществени амбиции, дълбока сърдечна мъка и безнадеждно отчаяние. Проблемите на живота с извънредно трудни, неспокойствието е смущаващо, скръбта съвсем безнадеждна. Колкото и да се стараем да се привържем към последните теории на науката и религията, за да се подкрепим и облекчим в часовете на дълбока скръб и смущение, нашите мисли неотменно бягат назад към някоя фаза от нашите стари схващания за личен Бог или Огец, първо поради нашата страшна нужда от една ръководеща ръка в лабиринтите, в които се намираме, поради съзнанието за нашата слабост и погрешимост и, следователно, поради нашата привидна нужда от лично ръководство. Конфликтът между нашите по-стари и по-нови вярвания твърде често докарва човека до пълно безверие, или до възприемане на някакви предполагаемо-научни тълкувания на тайната на живота. Той не вижда друг изход, не вижда пътя за помирение на видимите противоречия. Но с пълно смирение ние ви казваме: има изходен път! Вечността никога не е останала без свидетели. Това сме именно ний, хората, които сляпо, невежествено, доброволно и страхливо сме пропуснали да търсим и намерим пътя.
към текста >>

Освен това, характера и условията на духовния свят го правят неудобен за тази фаза на развитието, която човек трябва да прекара тук на физическия свят.
По подобие на това, Божествената Йерархия, която ръководи нашата еволюция, ни изпраща в училището на земята през всеки живот —ден и, при завършването му ние сме повиквани обратно в нашето небесно жилище, за да си починем и да се подготвим за учението на следващия живот. Невъзможно е за нашите учители да напъхат в главата на един ученик, — колкото и рано да е развит той — всичкото онова знание, което трябва да се изучи в училището, ако за това те разполагаха само с един ден време. Същото нещо е и в училището на живота. Космичната мъдрост и космичната любов не могат да бъдат усвоени за късо време; цели епохи са нужни, защото Божествените качества не са гъбовидни растения, които могат да бъдат намерени пипнешком. Те приличат повече на мощния дъб, който се нуждае от столетие за своето пълно развитие, но който има, в замяна на това, сила и мощност, които са непостижими за гъбата. Освен това, характера и условията на духовния свят го правят неудобен за тази фаза на развитието, която човек трябва да прекара тук на физическия свят. Днес човечеството развива ума си чрез правилно мислене, което трябва да се изрази в правилно действане, а това най-лесно може да става там, дето условията са строги и неумолими към нашите грешки. Когато изобретателят си въобразява една машина или друго някакво откритие, той го прави видимо в своя ум, виждайки го да работи съвършено там. Обаче колелата, които тъй леко се въртяха в тоя свет, дето взаимното проникване е закон, често започват да се търкат и да си пречат взаимно, когато моделът е направен вече от физически материал; това показва, че мисълта му е била погрешна, и че той трябва отново да заработи за да поправи своята грешка или пък съвсем да изостави проекта си. По такъв начин, физическото условие действува като указател, и, показвайки грешката му, дава му възможност да достигне до правилно мислене и да го въплъти в машина, която свободно функционира. По подобие на това, ако един човек проектира някакво търговско предприятие, той подробно обмисля по какъв начин ще се работи, обаче последващите събития често го научават, че той неправилно е пресмятал, и така също и той бива поучен от своята грешка къде плана му е бил погрешен и благодарение на това има възможността да се поправи.
към текста >>

99. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 43 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

през които минава човешкия дух; във всяка фаза действат ред разумни сили, които, макар и непознати за обикновеното съзнание, обуславят развитието на обективния живот.
Само във втория процес, ако човек разбира, може да се освободи. А главната цел на човека е да добие свободата си. Сега човек иска да се освободи от нещо, но не знае от какво. За да се освободи, човек трябва да има преди всичко знание, което да му даде методите, чрез които да се освободи. Повидомому човек не знае от какво и как да се освободи, понеже има четири фази. през които минава човешкия дух; във всяка фаза действат ред разумни сили, които, макар и непознати за обикновеното съзнание, обуславят развитието на обективния живот. Първата фаза е това, което наричаме подсъзнание, това е един процес, който обхваща миналото на битието и когото човек не разбира с обикновеното си съзнание. То е общо за цялото органическо царство, включително и растенията; втория процес или втората фаза е така нареченото съзнание, което е присъщо на човека и на животните; то свързва човека с животните. Третата фаза е самосъзнанието. което определя човека като човек и го отделя от животните. Самосъзнанието го определя като същество, което живее и трябва да има известни права и свобода за да може да се развива правилно.
към текста >>

Първата фаза е това, което наричаме подсъзнание, това е един процес, който обхваща миналото на битието и когото човек не разбира с обикновеното си съзнание.
А главната цел на човека е да добие свободата си. Сега човек иска да се освободи от нещо, но не знае от какво. За да се освободи, човек трябва да има преди всичко знание, което да му даде методите, чрез които да се освободи. Повидомому човек не знае от какво и как да се освободи, понеже има четири фази. през които минава човешкия дух; във всяка фаза действат ред разумни сили, които, макар и непознати за обикновеното съзнание, обуславят развитието на обективния живот. Първата фаза е това, което наричаме подсъзнание, това е един процес, който обхваща миналото на битието и когото човек не разбира с обикновеното си съзнание. То е общо за цялото органическо царство, включително и растенията; втория процес или втората фаза е така нареченото съзнание, което е присъщо на човека и на животните; то свързва човека с животните. Третата фаза е самосъзнанието. което определя човека като човек и го отделя от животните. Самосъзнанието го определя като същество, което живее и трябва да има известни права и свобода за да може да се развива правилно. И най-после имаме свръхсъзнанието, за което много малко се знае и което свързва човека с висшите йерархии.
към текста >>

То е общо за цялото органическо царство, включително и растенията; втория процес или втората фаза е така нареченото съзнание, което е присъщо на човека и на животните; то свързва човека с животните.
Сега човек иска да се освободи от нещо, но не знае от какво. За да се освободи, човек трябва да има преди всичко знание, което да му даде методите, чрез които да се освободи. Повидомому човек не знае от какво и как да се освободи, понеже има четири фази. през които минава човешкия дух; във всяка фаза действат ред разумни сили, които, макар и непознати за обикновеното съзнание, обуславят развитието на обективния живот. Първата фаза е това, което наричаме подсъзнание, това е един процес, който обхваща миналото на битието и когото човек не разбира с обикновеното си съзнание. То е общо за цялото органическо царство, включително и растенията; втория процес или втората фаза е така нареченото съзнание, което е присъщо на човека и на животните; то свързва човека с животните. Третата фаза е самосъзнанието. което определя човека като човек и го отделя от животните. Самосъзнанието го определя като същество, което живее и трябва да има известни права и свобода за да може да се развива правилно. И най-после имаме свръхсъзнанието, за което много малко се знае и което свързва човека с висшите йерархии. Свръхсъзнанието, това е целта, към която се стреми човек.
към текста >>

Третата фаза е самосъзнанието.
За да се освободи, човек трябва да има преди всичко знание, което да му даде методите, чрез които да се освободи. Повидомому човек не знае от какво и как да се освободи, понеже има четири фази. през които минава човешкия дух; във всяка фаза действат ред разумни сили, които, макар и непознати за обикновеното съзнание, обуславят развитието на обективния живот. Първата фаза е това, което наричаме подсъзнание, това е един процес, който обхваща миналото на битието и когото човек не разбира с обикновеното си съзнание. То е общо за цялото органическо царство, включително и растенията; втория процес или втората фаза е така нареченото съзнание, което е присъщо на човека и на животните; то свързва човека с животните. Третата фаза е самосъзнанието. което определя човека като човек и го отделя от животните. Самосъзнанието го определя като същество, което живее и трябва да има известни права и свобода за да може да се развива правилно. И най-после имаме свръхсъзнанието, за което много малко се знае и което свързва човека с висшите йерархии. Свръхсъзнанието, това е целта, към която се стреми човек. Когато човекът разбере законите на свръхсъзнанието, той ще бъде напълно свободен.
към текста >>

100. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 57 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Човек не трябва да се задоволява със сегашния живот, защото и той е само една фаза от творческия процес на безграничния живот.
Да се върнем на въпроса. Всичко в природата се намира в прогресивно развитие; формите и отношенията, които днес съществуват, утре ще се изменят, ще се сменяш с нови и пo-съвършени. Но хората като не разбират този основен закон на творческия процес на живота, поставят му пречки и с това създават условия за престъпления и след това те създават закони, затвори, бесилки, за да оправят света. Зад всяко престъпление и зло в света, аз виждам една спънка на творческия процес на живота; известно зло се явява, понеже каналите на доброто са запушени. Те трябва да се отпушат и злото ще изчезне. Човек не трябва да се задоволява със сегашния живот, защото и той е само една фаза от творческия процес на безграничния живот. Всички хора и всички същества по всички слънца и планети са пътници и туристи из Вселената. И растенията, рибите, птиците, млекопитаещите, това са ред фази на този процес. И човек в сегашното си положение е само една фаза на този процес. Като изучаваме антропологически човека в неговото прогресивно развитие, ще видим, че преди 100-200 хиляди години и по-скоро, устройството на неговия череп е било друго. Преди пробуждането на самосъзнанието хората са имали други глави.
към текста >>

И човек в сегашното си положение е само една фаза на този процес.
Зад всяко престъпление и зло в света, аз виждам една спънка на творческия процес на живота; известно зло се явява, понеже каналите на доброто са запушени. Те трябва да се отпушат и злото ще изчезне. Човек не трябва да се задоволява със сегашния живот, защото и той е само една фаза от творческия процес на безграничния живот. Всички хора и всички същества по всички слънца и планети са пътници и туристи из Вселената. И растенията, рибите, птиците, млекопитаещите, това са ред фази на този процес. И човек в сегашното си положение е само една фаза на този процес. Като изучаваме антропологически човека в неговото прогресивно развитие, ще видим, че преди 100-200 хиляди години и по-скоро, устройството на неговия череп е било друго. Преди пробуждането на самосъзнанието хората са имали други глави. И библейският Адам символизира човека в онази епоха от неговото развитие, когато се е родило самосъзнанието. Адам е баща на самосъзнанието, което сега човек има. До преди раждането на самосъзнанието хората живееха в рая и бяха щастливи.
към текста >>

НАГОРЕ

0.48861908912659